Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.44.0-wmf.4 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа 4 2252 12418850 12395601 2024-11-21T16:07:10Z Nk 399 /* Физика и химия */ + 12418850 wikitext text/x-wiki Ако имате '''идея за статия''', която все още липсва в българската Уикипедия, въпреки че би трябвало да съществува, можете да я добавите в списъка, който следва. Щракнете горе на '''[[Специални:EditPage/{{FULLPAGENAME}}|редактиране]]''' и добавете името на статията, която желаете. За да създадете една от тези статии щракнете върху името ѝ и напишете това, което знаете, като следвате [[Уикипедия:Първи стъпки|инструкциите]] и прилагате [[Уикипедия:Възможност за проверка|източници]]. Нужно е да напишете поне един параграф като за начало на дадена статия. Поради същността на Уикипедия, има вероятност някой да добави информация след вас в новосъздадена статия, но не разчитайте на това. Ако статията ви е прекалено малка, има вероятност тя да бъде изтрита. Ако искате само да напишете дефиницията на дадена дума, можете да го направите в [[:wikt:Начална страница|Уикиречника]]. == Биология и медицина == {{Колони|4| * {{Q2|28693}} * {{Q2|61333}} * {{Q2|68118}} * {{Q2|68581}} * {{Q2|68854}} * {{Q2|77126}} * {{Q2|80417}} * {{Q2|81867}} * {{Q2|104913}} * {{Q2|105494}} * {{Q2|107462}} * {{Q2|117060}} * {{Q2|119280}} * {{Q2|119660}} * {{Q2|121576}} * {{Q2|127006}} * {{Q2|143584}} * {{Q2|164790}} * {{Q2|188909}} * {{Q2|193894}} * {{Q2|202771}} * {{Q2|254015}} * {{Q2|270673}} * {{Q2|326071}} * {{Q2|419763}} * {{Q2|463891}} * {{Q2|472953}} * {{Q2|552348}} * {{Q2|622604}} * {{Q2|643396}} * {{Q2|900189}} * {{Q2|939364}} * {{Q2|1141026}} * {{Q2|2624918}} * {{Q2|18053107}} }} {{дребно| '''Вижте още''' * Заявки в Уикиданни: [https://w.wiki/6Euy Биологични процеси], [https://w.wiki/6EvE Болести], [https://w.wiki/6EvG Медицински процедури] }} === Групи организми === {{Колони|4| * {{Q2|7303}} * {{Q2|27935}} * {{Q2|37589}} * {{Q2|37871}} * {{Q2|39108}} * {{Q2|39122}} * {{Q2|39357}} * {{Q2|42663}} * {{Q2|42712}} * {{Q2|107411}} * {{Q2|156446}} * {{Q2|169731}} * {{Q2|219174}} * {{Q2|227997|Таро (растение)}} * {{Q2|256400}} * {{Q2|342747}} * {{Q2|595983}} * {{Q2|632559}} * {{Q2|790586}} * {{Q2|842610}} * {{Q2|1367046}} * {{Q2|1371107}} * {{Q2|1621978}} * {{Q2|1907935}} * {{Q2|3048249}} * {{Q2|3495431}} * {{Q2|4064311}} * {{Q2|10459590}} * {{Q2|10713610}} * {{Q2|12134481}} * {{Q2|13884075}} * {{Q2|15453382}} * {{Q2|15570255}} * {{Q2|21320864}} * {{Q2|29095782}} * {{Q2|50724453}} }} {{дребно| '''Вижте още''' * Други свързани списъци: [[Списък на видовете в Червената книга на Република България]], [[Списък на породи котки]], [[Списък на породи кучета]] * Заявки в Уикиданни: [https://w.wiki/6Eu7 Царства] }} == География == {{Колони|4| * {{Q2|10716}} * {{Q2|27561}} * {{Q2|29297}} * {{Q2|51880}} * {{Q2|58059}} * {{Q2|76787}} * {{Q2|153408}} * {{Q2|182913}} * {{Q2|198061}} * {{Q2|199605}} * {{Q2|208136}} * {{Q2|214485}} * {{Q2|217698}} * {{Q2|283202}} * {{Q2|311865}} * {{Q2|312978}} * {{Q2|343055|Дейвид Харви (географ)}} * {{Q2|363166}} * {{Q2|373346}} * {{Q2|379580}} * {{Q2|404763}} * {{Q2|432278}} * {{Q2|559920}} * {{Q2|617511}} * {{Q2|622845}} * {{Q2|669037}} * {{Q2|740445}} * {{Q2|201679|Волта (езеро)}} * {{Q2|849470}} * {{Q2|923232}} * {{Q2|963729}} * {{Q2|2669549}} * {{Q2|2844812}} * {{Q2|2985026}} * {{Q2|2985860}} * {{Q2||Аркутино (бряг в Антарктика)}} }} {{дребно|1= '''Вижте още''' * Други свързани списъци: [[Уикипедия:География/Антарктика]] * Заявки в Уикиданни: [https://w.wiki/6FgN Градове по население], [https://query.wikidata.org/#%23%20Longest%20rivers%0ASELECT%20%3Fitem%20%3FitemLabel%20%3Flength%20%3FunitLabel%20%3Flowerbound%20%3Fupperbound%20%3Fprecision%20%3Flength2%20%3Fconversion%20%3Flength_in_m%20%0AWHERE%0A%7B%0A%20%20%3Fitem%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20wdt%3AP31%2Fwdt%3AP279%2a%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20wd%3AQ4022.%20%20%20%20%23%20rivers%0A%20%20%20%20MINUS%20%7B%0A%20%20%20%20%20%20%3Farticle%20schema%3Aabout%20%3Fitem%3B%0A%20%20%20%20%20%20%20%20schema%3AisPartOf%20%3Chttps%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2F%3E.%0A%20%20%20%20%7D%0A%20%20%3Fitem%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20p%3AP2043%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%3Fstmnode.%20%20%20%20%23%20length%0A%20%20%3Fstmnode%20%20%20%20%20%20%20psv%3AP2043%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%3Fvaluenode.%0A%20%20%3Fvaluenode%20%20%20%20%20wikibase%3AquantityAmount%20%20%20%20%20%3Flength.%0A%20%20%3Fvaluenode%20%20%20%20%20wikibase%3AquantityUnit%20%20%20%20%20%20%20%3Funit.%0A%20%20%3Fvaluenode%20%20%20%20%20wikibase%3AquantityLowerBound%20%3Flowerbound.%0A%20%20%3Fvaluenode%20%20%20%20%20wikibase%3AquantityUpperBound%20%3Fupperbound.%0A%20%20BIND%28%28%3Fupperbound-%3Flowerbound%29%2F2%20AS%20%3Fprecision%29.%0A%20%20BIND%28IF%28%3Fprecision%3D0%2C%20%3Flength%2C%20%28CONCAT%28str%28%3Flength%29%2C%20%22±%22%2C%20str%28%3Fprecision%29%29%29%29%20AS%20%3Flength2%29.%20%0A%0A%20%20%23%20conversion%20to%20SI%20unit%0A%20%20%3Funit%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20p%3AP2370%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%3Funitstmnode.%20%20%20%23%20conversion%20to%20SI%20unit%0A%20%20%3Funitstmnode%20%20%20psv%3AP2370%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%20%3Funitvaluenode.%20%0A%20%20%3Funitvaluenode%20wikibase%3AquantityAmount%20%3Fconversion.%0A%20%20%3Funitvaluenode%20wikibase%3AquantityUnit%20%20%20wd%3AQ11573.%20%20%20%20%20%20%23%20meter%0A%20%20BIND%28%3Flength%20%2a%20%3Fconversion%20AS%20%3Flength_in_m%29.%0A%20%20%0A%20%20SERVICE%20wikibase%3Alabel%20%7B%20bd%3AserviceParam%20wikibase%3Alanguage%20%22en%22.%20%7D%0A%7D%20%0AORDER%20BY%20DESC%28%3Flength_in_m%29%0ALIMIT%2010 Реки по дължина] * Заявки в Petscan: [https://petscan.wmflabs.org/?psid=23732884 Географи по МЕП], [https://petscan.wmflabs.org/?psid=23732895 Изследователи по МЕП], [https://petscan.wmflabs.org/?psid=23733497 Земни форми по МЕП] }} == Икономика == {{Колони|4| * {{Q2|69906}} * {{Q2|76787}} * {{Q2|124073}} * {{Q2|139445}} * {{Q2|157235}} * {{Q2|157262}} * {{Q2|160131}} * {{Q2|200294}} * {{Q2|240471}} * {{Q2|332593}} * {{Q2|491748}} * {{Q2|492886}} * {{Q2|545609}} * {{Q2|652122}} * {{Q2|676459}} * {{Q2|687508}} * {{Q2|718581}} * {{Q2|733482}} * {{Q2|744593}} * {{Q2|851587}} * {{Q2|873442}} * {{Q2|1344240}} * {{Q2|2304418}} * {{Q2|3196867}} * {{Q2|5565024}} * {{Q2|7338847}} * {{Q2|7427593}} * {{Q2|28027517}} * {{Q2|29584272}} * {{Q2|29584279}} * {{Q2|29584289}} * {{Q2|29584358}} * {{Q2|47518092}} * {{Q2|63346654}} * {{Q2|112115978}} * {{Q2|113976558}} }} == Математика == {{Колони|4| * {{Q2|2658}} * {{Q2|20724}} * {{Q2|50698}} * {{Q2|117927}} * {{Q2|149999}} * {{Q2|157235}} * {{Q2|170058}} * {{Q2|184410}} * {{Q2|187959}} * {{Q2|189136}} * {{Q2|190546}} * {{Q2|190557}} * {{Q2|192760}} * {{Q2|192768}} * {{Q2|193410}} * {{Q2|200227}} * {{Q2|203435}} * {{Q2|207742|500 (число)}} * {{Q2|207961|форма на предмет}} * {{Q2|238231}} * {{Q2|244761}} * {{Q2|295981}} * {{Q2|315414}} * {{Q2|315434}} * {{Q2|334508}} * {{Q2|353451|Михаил Громов (математик)}} * {{Q2|389813}} * {{Q2|426301}} * {{Q2|427923}} * {{Q2|505628}} * {{Q2|513028}} * {{Q2|582659}} * {{Q2|847073}} * {{Q2|875937}} * {{Q2|1384187|300 (число)}} * {{Q2|28113351}} }} {{дребно| '''Вижте още''' * Други свързани списъци: [[Списък на математически понятия]] }} == Физика и химия == {{Колони|4| * {{Q2|60859}} * {{Q2|164384}} * {{Q2|167852}} * {{Q2|181465}} * {{Q2|220609}} * {{Q1|233976}} * {{Q2|309861}} * {{Q2|314267}} * {{Q2|315545}} * {{Q2|323260}} * {{Q2|325611}} * {{Q2|906487}} * {{Q2|1194111}} * {{Q2|5621160}} * {{Q2|1393093}} * {{Q2|2632167}} * {{Q2|15008074}} }} === Вещества === {{Колони|4| * {{Q2|16392}} * {{Q2|19484}} * {{Q2|28350}} * {{Q2|42962}} * {{Q2|76418}} * {{Q2|105006}} * {{Q2|139857}} * {{Q2|185253}} * {{Q2|190528}} * {{Q2|193956}} * {{Q2|206615}} * {{Q2|219626}} * {{Q2|244150}} * {{Q2|250423}} * {{Q2|416025}} * {{Q2|422812}} * {{Q2|622845}} * {{Q2|633253}} * {{Q2|798309}} * {{Q2|970812}} * {{Q2|1215575}} * {{Q2|3642693}} * {{Q2|3687258}} * {{Q2|3720472}} }} {{дребно| '''Вижте още''' * Заявки в Уикиданни: [https://w.wiki/6Efy Химични съединения по МЕП], [[Списък на минерали]] }} == Сгради, съоръжения и устройства == {{колони|4| * {{Q2|2835}} * {{Q2|5908}} * {{Q2|24354|театър (сграда)}} * {{Q2|41331}} * {{Q2|49381|Нагоя (железопътна гара)}} * {{Q2|58427}} * {{Q2|80689}} * {{Q2|103204}} * {{Q2|152238}} * {{Q2|213274}} * {{Q2|282837}} * {{Q2|283196|Токио (железопътна гара)}} * {{Q2|301276}} * {{Q2|318094}} * {{Q2|320543}} * {{Q2|606185}} * {{Q2|627111}} * {{Q2|801694|Осака (железопътна гара)}} * {{Q2|804009}} * {{Q2|863404}} * {{Q2|912313}} * {{Q2|1000684}} * {{Q2|1030463}} * {{Q2|1059426}} * {{Q2|1068842}} * {{Q2|1150986}} * {{Q2|1281105}} * {{Q2|1856307}} * {{Q2|4182287}} * {{Q2|6865627}} * {{Q2|13399098}} * {{Q2|13416228}} * {{Q2|17136481}} * {{Q2|17457835}} * {{Q2|28937399}} * {{Q2||Димитровград (железопътна гара)}} }} == Общество == {{колони|4| * {{Q2|41395}} * {{Q2|45144}} * {{Q2|69798}} * {{Q2|214367}} * {{Q2|217105}} * {{Q2|217238}} * {{Q2|253841}} * {{Q2|310989}} * {{Q2|355130}} * {{Q2|389647}} * {{Q2|487028}} * {{Q2|559838}} * {{Q2|587358}} * {{Q2|661305|капитулация (договор)}} * {{Q2|828490}} * {{Q2|1184878}} * {{Q2|1337446}} * {{Q2|1451214}} * {{Q2|1644584}} * {{Q2|1781959}} * {{Q2|1808978}} * {{Q2|2438464}} * {{Q2|5124770}} * {{Q2|5436685}} * {{Q2|6036832}} * {{Q2|6054617}} * {{Q2|6638810}} * {{Q2|12377310}} * {{Q2||Володя Наков|български политически затворник}} * {{Q2||Македонско братство}} * {{Q2||Никита Шервашидзе|български политик}} }} == Философия и психология == {{колони|4| * {{Q2|178161}} * {{Q2|474333}} * {{Q2|1427962}} * {{Q2|1549475}} * {{Q2|1569557}} * {{Q2|2821677}} * {{Q2|3567687}} * {{Q2|12893838}} * {{Q2|17037955}} }} == Култура == {{Колони|4| * {{Q2|10283}} * {{Q2|13276}} * {{Q2|26986}} * {{Q2|33681}} * {{Q2|34073}} * {{Q2|34171}} * {{Q2|37159}} * {{Q2|38779}} * {{Q2|44541}} * {{Q2|86591}} * {{Q2|134768}} * {{Q2|152395}} * {{Q2|182559}} * {{Q2|189022}} * {{Q2|193027}} * {{Q2|194105}} * {{Q2|220480}} * {{Q2|223638}} * {{Q2|231111}} * {{Q2|263917}} * {{Q2|273523}} * {{Q2|309997}} * {{Q2|310819}} * {{Q2|311538}} * {{Q2|370801}} * {{Q2|379519}} * {{Q2|626753}} * {{Q2|923610}} * {{Q2|1128637}} * {{Q2|1153401}} * {{Q2|1209317}} * {{Q2|1275768}} * {{Q2|1783949}} * {{Q2|8011595}} * {{Q2|109409389}} * {{Q2||Катино мезе}} }} === Изкуство === {{Колони|4| * {{Q2|27321}} * {{Q2|78884}} * {{Q2|107000}} * {{Q2|154338}} * {{Q2|155407}} * {{Q2|160448}} * {{Q2|170076}} * {{Q2|193035}} * {{Q2|207445}} * {{Q2|238514}} * {{Q2|247379}} * {{Q2|262343}} * {{Q2|295548}} * {{Q2|302910}} * {{Q2|334818}} * {{Q2|373984}} * {{Q2|380787|Адонис (писател)}} * {{Q2|583705}} * {{Q2|620483}} * {{Q2|699145}} * {{Q2|750197}} * {{Q2|770895}} * {{Q2|772046}} * {{Q2|781898}} * {{Q2|939559}} * {{Q2|952826}} * {{Q2|968159}} * {{Q2|1001041}} * {{Q2|1059358}} * {{Q2|1334300}} * {{Q2|2642826|реализъм (живопис)}} * {{Q2|16337199}} * {{Q2|17277950}} * {{Q2|18448934|резба (изкуство)}} * {{Q2|84628758}} * {{Q2||Петър Диков|български архитект}} }} {{дребно| '''Вижте още''' * Други свързани списъци: [[Прицкер (награда)]] }} ==== Кино ==== {{Колони|4| * {{Q2|37944}} * {{Q2|41233}} * {{Q2|94081}} * {{Q2|150903}} * {{Q2|154490}} * {{Q2|192762}} * {{Q2|193300}} * {{Q2|237659}} * {{Q2|239476}} * {{Q2|309003|Конан Варварина (филм)}} * {{Q2|314801}} * {{Q2|334242}} * {{Q2|351290}} * {{Q2|390018}} * {{Q2|435805}} * {{Q2|465449}} * {{Q2|491387}} * {{Q2|522582}} * {{Q2|529925}} * {{Q2|784812}} * {{Q2|822314}} * {{Q2|842306}} * {{Q2|683020|Път (филм)}} * {{Q2|3015285}} * {{Q2|3111264}} * {{Q2|20948236}} * {{Q2|28911612}} * {{Q2|55605492|Финч (филм)}} * {{Q2|58815001}} * {{Q2|63969255}} * {{Q2|65648534}} * {{Q2|85323361}} * {{Q2|104858962}} * {{Q2|105100020|Спенсър (филм)}} * {{Q2||Ивайло Пенчев (режисьор)|български режисьор}} * {{Q2||Иван Истатков|български актьор}} }} ==== Музика ==== {{Колони|4| * {{Q2|1545}} * {{Q2|3071}} * {{Q2|45909}} * {{Q2|149582}} * {{Q2|187844|Питбул (музикант)}} * {{Q2|193977}} * {{Q2|205049}} * {{Q2|208258}} * {{Q2|214990}} * {{Q2|220730}} * {{Q2|277865}} * {{Q2|299138}} * {{Q2|331748}} * {{Q2|390590}} * {{Q2|450429}} * {{Q2|488205}} * {{Q2|604695}} * {{Q2|665979}} * {{Q2|712860}} * {{Q2|741836}} * {{Q2|946146}} * {{Q2|976882}} * {{Q2|1250861}} * {{Q2|1395987|Фантомас (група)}} * {{Q2|1451159}} * {{Q2|3116385}} * {{Q2|12237722}} * {{Q2|20645861}} * {{Q2|21621919}} * {{Q2|48484847}} * {{Q2||Бенджамини|българска музикална група}} * {{Q2||Болфейс|българска музикална група}} * {{Q2||Колумбиеца и М'глата|българска музикална група}} * {{Q2||Стейн|българска музикална група}} * {{Q2||Хората от гетото|българска музикална група}} }} '''Вижте още''' * Заявки в Petscan: [https://petscan.wmflabs.org/?psid=23751216 Музикални жанрове по МЕП] == Вижте също == Още желани ресурси: * [[Специални:Wantedpages|Специални:Желани страници]] (списък на статии, подреден по броя на препратките към тях без възможност да се редактира) * [[Уикипедия:1 нова статия/Липсващи статии по категория|Липсващи статии по категория]] * [[Уикипедия:Идеи за статии/Картинки|Идеи за статии/Картинки]] * [[Уикипедия:Уикипроект липсващи енциклопедични статии|Уикипроект липсващи енциклопедични статии]] * [[Уикипедия:Проект Поддръжка/Липсващи страници с много междуезикови препратки|Липсващи страници с много междуезикови препратки]] [[Категория:Уикипедия|Идеи за статии]] tvssqlyl7fgeo44wr6ejg93pnbjlans 0 2459 12419050 12159882 2024-11-21T19:37:04Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12419050 wikitext text/x-wiki {{Календар|6}} '''17 юни''' е 168-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (169-и през [[високосна година]]). Остават 197 дни до края на годината. == Събития == * [[1631]] г. – [[Мумтаз Махал]] умира по време на раждане. В нейна чест съпругът ѝ, азиатският владетел [[Шах Джахан]], построява за 17 години двореца гробница [[Тадж Махал]] (дн. [[Индия]]). [[Файл:Taj_Mahal_(south_view,_2006).jpg|мини|133px|Тадж Махал]] * [[1866]] г. – Започва [[Австро-пруска война|Австро-пруската война]]. * [[1872]] г. – Управителят на Дунавския вилает (Туна вилает) [[Мидхат паша]] е назначен от султан [[Абдул Азис]] за [[велик везир]] на [[Османската империя]]. * [[1885]] г. – [[Статуята на Свободата]] пристига в пристанището на [[Ню Йорк]] на борда на френския кораб ''Isere''. * [[1913]] г. – [[Царство България]] напада [[Сърбия]] и [[Гърция]], което е начало на [[Междусъюзническата война]]. Започва [[битка при Брегалница|битката при Брегалница]]. * [[1939]] г. – Във [[Франция]] е извършена последната публична [[екзекуция]] с [[гилотина]]. * [[1940]] г. – [[Втората световна война]]: Трите [[Прибалтика|балтийски]] държави [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] са окупирани от [[Съветския съюз]]. * [[1944]] г. – [[Исландия]] получава [[независимост]] от [[Дания]] и е обявена за [[република]]. * [[1945]] г. – [[България във Втората световна война]]: В [[София]] тържествено са посрещнати частите на [[Първа българска армия]], взела участие в победата над [[нацистка Германия]] в рамките на [[Трети украински фронт]]. * [[1953]] г. – В няколко града на [[Източна Германия]] избухва [[Работническо въстание 1953|Работническо въстание]], което е потушено от окупационните войски на Съветския съюз. * [[1955]] г. – Извършен е първият полет в [[СССР]] на реактивен [[пътнически самолет]] – [[Ту-104]]. * [[1988]] г. – Приключва успешно съветската космическа мисия [[Союз ТМ-5]], сред екипажа на която е вторият български [[космонавт]] – [[Александър Александров]]. * [[1990]] г. – [[Парламентарни избори в България]]: Провежда се вторият тур на изборите за [[VII велико народно събрание]]; най-голям брой места печели [[БСП]]. * [[1994]] г. – В [[САЩ]] е открито [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол]]. * [[2001]] г. – Парламентарни избори в България: [[Национално движение Симеон Втори]] печели изборите за [[XXXIX народно събрание]] с резултат 42,74% (120 депутати). * [[2006]] г. – В белградския парк Ушче [[Светлана Ражнатович|Цеца]] провежда един от най-посещаваните концерти на Балканите: 150 000 души. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Igor Stravinsky LOC 32392u.jpg|мини|120px|Игор Стравински]] [[Файл:VenusWilliams.jpg|мини|120px|Винъс Уилямс]] * [[1239]] г. – [[Едуард I (Англия)|Едуард I]], крал на Англия († [[1307]] г.) * [[1682]] г. – [[Карл XII]], крал на Швеция († [[1718]] г.) * [[1703]] г. – [[Джон Уесли]], основател на Методистката църква († [[1791]] г.) * [[1808]] г. – [[Хенрик Вергелан]], норвежки писател († [[1845]] г.) * [[1810]] г. – [[Фердинанд Фрайлиграт]], германски поет († [[1876]] г.) * [[1811]] г. – [[Йоун Сиюрдсон]], исландски политик († [[1879]] г.) * [[1818]] г. – [[Шарл Гуно]], френски композитор († [[1893]] г.) * [[1834]] г. – [[Иван Асиянчин]], български духовник († [[1910]] г.) * 1845 г. – [[Петър Карапетров (писател)|Петър Карапетров]], български публицист († [[1903]] г.) * [[1882]] г. – [[Игор Стравински]], руски композитор († [[1971]] г.) * [[1888]] г. – [[Хайнц Гудериан]], германски генерал-полковник († [[1954]] г.) * [[1897]] г. – [[Трайчо Костов]], български комунист († [[1949]] г.) * [[1898]] г. – [[Мориц Корнелис Ешер]], нидерландски художник († [[1972]] г.) * [[1900]] г. – [[Мартин Борман]], нацистки служител († [[1945]] г.) * 1903 г. – [[Михаил Светлов]], съветски поет († [[1964]] г.) * [[1910]] г. – [[Джон Гримек]], американски културист († [[1999]] г.) * [[1917]] г. – [[Лоренц Мак]], австрийски писател († [[1991]] г.) * [[1920]] г. – [[Франсоа Жакоб]], френски биолог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1965]] г. († [[2013]] г.) * [[1929]] г. – [[Тигран Вартанович Петросян]], арменски шахматист († [[1984]] г.) * 1929 г. – [[Юлия Винер-Ченишева]], българска оперна певица († [[2010]] г.) * [[1932]] г. – [[Андрей Германов]], български поет († [[1981]] г.) * [[1939]] г. – [[Кшиштоф Зануси]], полски режисьор * 1939 г. – [[Хана Йоханзен]], швейцарска писателка * [[1940]] г. – [[Джордж Акерлоф]], американски икономист, [[Нобелова награда за икономика|Нобелов лауреат]] през [[2001]] г. * [[1942]] г. – [[Мохамед ел Барадей]], египетски дипломат, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] през [[2005]] г. * [[1945]] г. – [[Еди Меркс]], белгийски колоездач * 1945 г. – [[Кен Ливингстън]], британски политик * [[1946]] г. – [[Петер Розай]], австрийски писател * [[1948]] г. – [[Храпън Гунльойсон]], исландски кинорежисьор * 1948 г. – [[Шо Косуги]], японски актьор * [[1958]] г. – [[Джело Биафра]], американски музикант * [[1959]] г. – [[Иван Йовчев]], български футболист * [[1960]] г. – [[Адриан Кампос]], испански автомобилен състезател († [[2021]] г.) * [[1966]] г. – [[Джейсън Патрик]], американски актьор * [[1967]] г. – [[Борислав Гуцанов]], български политик * [[1969]] г. – [[Николай Благоев]], български политик и лекар * [[1976]] г. – [[Пьотър Свидлер]], руски шахматист * [[1980]] г. – [[Винъс Уилямс]], американска тенисистка * [[1982]] г. – [[Алекс Родриго Диаш да Коста]], бразилски футболист * 1982 г. – [[Дирк Лауке]], германски писател * [[1983]] г. – [[Лий Райън]], британски поп певец * [[1984]] г. – [[Луис Хименес]], чилийски футболист * [[1985]] г. – [[Маркос Багдатис]], кипърски тенисист * [[1986]] г. – [[Радина Кърджилова]], българска актриса * [[1989]] г. – [[Симон Батъл]], американска певица и актриса († [[2014]] г.) * [[1990]] г. – [[Алан Дзагоев]], руски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Jan I Olbracht (275201).jpg|120px|мини|[[Ян I Олбрахт]]]] [[Файл:Schultz John III Sobieski.jpg|мини|120px|Ян III Собиески]] * [[676]] г. – [[Адеодат II]], римски папа (* неизв.) * [[1025]] г. – [[Болеслав I Храбри]], първи крал на Полша (* [[967]] г.) * [[1501]] г. – [[Ян I Олбрахт]], крал на Полша (* [[1459]] г.) * [[1696]] г. – [[Ян III Собиески]], крал на Полша (* [[1629]] г.) * [[1719]] г. – [[Джоузеф Адисън]], британски писател (* [[1672]] г.) * [[1734]] г. – [[Клод Луи Ектор дьо Вилар]], френски офицер (* [[1653]] г.) * [[1898]] г. – [[Едуард Бърн-Джоунс]], британски художник (* [[1833]] г.) * [[1929]] г. – [[Йосиф Киров]], български революционер (* [[1901]] г.) * [[1930]] г. – [[Петър Абрашев]], български политик (* [[1866]] г.) * [[1934]] г. – [[Руси Лудогоров]], български офицер, военен инженер и теоретик (* [[1869]] г.) * [[1940]] г. – Сър [[Артър Хардън]], британски биохимик, [[Нобелова награда за химия|Нобелов лауреат]] през 1929 г. (* [[1865]] г.) * [[1960]] г. – [[Пиер Рьоверди]], френски поет (* [[1889]] г.) * [[1968]] г. – [[Хосе Насаси]], уругвайски футболист (* 1901 г.) * [[1981]] г. – Сър [[Ричард О'Конър]], британски генерал (* 1889 г.) * [[1985]] г. – [[Кирил Москаленко]], съветски маршал (* [[1902]] г.) * [[1996]] г. – [[Томас Кун]], американски философ и историк (* [[1922]] г.) * [[2002]] г. – [[Добри Джуров]], български офицер и политик (* [[1916]] г.) * 2002 г. – [[Фриц Валтер (1920)|Фриц Валтер]], германски футболист (* [[1920]] г.) * [[2004]] г. – [[Боян Лечев]], български цигулар (* [[1926]] г.) * [[2005]] г. – [[Уилям Фентън]], американски етнолог (* [[1908]] г.) * [[2008]] г. – [[Сид Чарис]], американска актриса и танцьорка (* 1922 г.) * [[2009]] г. – [[Ралф Дарендорф]], германско-британски политик (* [[1929]] г.) * [[2011]] г. – [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]], български режисьор и актьор (* [[1938]] г.) * [[2019]] г. – [[Петър Чернев (озвучаващ актьор)|Петър Чернев]], български актьор (* [[1972]] г.) == Празници == * '''Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините''' (от 1995 г.) * [[Армения]] и [[Румъния]] – ''Ден на [[авиация]]та'' * [[Западна Германия]] – ''Ден на германското единство'' (по повод на [[Работническо въстание 1953|Работническото въстание]] през [[1953]] г. в [[Източна Германия]]; до [[1990]] г. се чества като [[национален празник]] във [[Германия|ФРГ]]) * [[Индонезия]] – ''[[Ден на детето]]'' * [[Исландия]] – ''Ден на независимостта'' (от [[Дания]] през [[1944]] г., [[национален празник]]) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|617]] cewv4hsf4e5ue4diqncv3e756fx5vv1 0 2560 12418783 11983589 2024-11-21T14:20:55Z Станислав Николаев 13436 12418783 wikitext text/x-wiki {{Календар|10}} '''13 октомври''' е 286-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (287-и през [[високосна година|високосна]]). Остават 79 дни до края на годината. == Събития == * [[1307]] г. – Над 140 [[тамплиер]]и във [[Франция]] са арестувани от агенти на [[Филип IV (Франция)|Филип IV]], след което са измъчвани, за да признаят обвинения в [[ерес]]. * [[1582]] г. – Поради въвеждането на [[Григорианския календар]] този ден от тази година не съществува в [[Италия]], [[Полша]], [[Португалия]] и [[Испания]]. * [[1773]] г. – [[Шарл Месие]] открива [[спирална галактика|спиралната галактика]] „[[M51|Водовъртеж]]“ ([[M51]]). * [[1792]] г. – Във [[Вашингтон (окръг Колумбия)]] е направена първата копка на строежа на ''[[Белият дом|Белия дом]]''. * [[1843]] г. – В [[Ню Йорк]] е основана най-старата еврейска обществена организация – [[Бней Брит]]. * [[1884]] г. – Международно прието е, че нулевият [[меридиан]] минава над [[Гринуич]] ([[Великобритания]]). * [[1899]] г. – В България е съставено [[Правителство на Тодор Иванчов 1|правителство]] начело с [[Тодор Иванчов]]. * [[1919]] г. – След края на [[Първата световна война]] [[Антанта]]та установява [[протекторат]] в [[Беломорска Тракия]]. * [[1923]] г. – Столицата на [[Турция]] е преместена от [[Истанбул]] в [[Анкара]]. * [[1943]] г. – [[Втора световна война]]: Новото правителство на Италия, начело с [[Пиетро Бадолио]] обявява война на [[нацистка Германия]] и [[Страните от Оста]]. * 1943 г. – Втора световна война: [[Рига]], столицата на [[Латвия]], е превзета от [[Червената армия]] [[Файл:Shuttle-challenger.jpg|мини|120px|''[[Чалънджър]]'' през [[1985]] г.]] * [[1972]] г. – [[Полет 217 на „Аерофлот“]] катастрофира край Москва и убива 174 на борда. * 1972 г. – [[Катастрофа с полет 571 на Уругвайските ВВС|Самолет на Уругвайските ВВС катастрофира в Андите]]. 28 души оцеляват след катастрофата. Всички освен 16 умират преди спасяването им на 23 декември. * [[1976]] г. – Боливийски товарен [[самолет]] [[Боинг 707]] пада върху главната улица в град [[Санта Крус де ла Сиера]], [[Боливия]], при което загиват 102 души (97, повечето от които деца, на земята). * [[1983]] г. – [[Космическа совалка|Космическата совалка]] ''[[Чалънджър]]'' се приземява успешно със седем [[астронавт]]и на борда – най-многобройния екипаж в историята на космическите полети. * [[1990]] г. – Американския президент [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]] награждава [[Джон Атанасов]] с националния медал за техника и технологии с думите: „Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички...“. Това е най-голямото отличие в живота на бащата на компютрите. * [[1991]] г. – В [[България]] са проведени избори за [[XXXVI народно събрание]]. * [[1994]] г. – Президентът [[Желю Желев]] назначава с указ служебно 81 [[правителство на България (81)|правителство на България]] с първата жена [[министър-председател на България]] [[Ренета Инджова]]. * [[1999]] г. – Във [[Франция]] са разрешени със закон [[еднополов брак|еднополовите бракове]]. * [[2010]] г. – Приключва [[Миньорска авария в Копиапо 2010]], след като всичките 33 миньори са извадени на повърхността. * [[2016]] г. – [[Малдивите]] обявяват решението си да се оттеглят от [[Общността на нациите]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Thatcher-loc.jpg|мини|80px|Маргарет Тачър]] * [[1771]] г. – [[Йохан Фишер фон Валдхайм]], германски зоолог († [[1853]] г.) * [[1821]] г. – [[Рудолф Вирхов]], немски лекар († [[1902]] г.) * [[1847]] г. – [[Александър Ленски]], руски артист († [[1908]] г.) * [[1883]] г. – [[Александър Егоров]], съветски маршал († [[1939]] г.) * [[1887]] г. – [[Йозеф Тисо]], словашки политик и държавник († [[1947]] г.) * [[1891]] г. – [[Йордан Гюрков]], български революционер († [[1975]] г.) * [[1894]] г. – [[Димитър Попов (академик)|Димитър Попов]], български химик-органик († 1975 г.) * [[1905]] г. – [[Илия Волен]], български писател († [[1982]] г.) * [[1907]] г. – [[Иван Хаджийски]], български философ и социолог († [[1944]] г.) * [[1921]] г. – [[Ив Монтан]], френски актьор и певец († [[1991]] г.) * 1925 г. – [[Маргарет Тачър]], [[министър-председател на Обединеното кралство]] († [[2013]] г.) * [[1927]] г. – [[Тургут Йозал]], президент на Турция († [[1993]] г.) * [[1928]] г. – [[Величко Минеков]], български скулптор († [[2022]] г.) * [[1929]] г. – [[Недялко Делков]], български учен – дендролог († [[1998]] г.) * [[1930]] г. – [[Димитър Мантов]], български писател († [[2008]] г.) * [[1931]] г. – [[Раймон Копа]], френски футболист († [[2017]] г.) * [[1936]] г. – [[Кристине Ньостлингер]], австрийска писателка († [[2018]] г.) * [[1939]] г. – [[Васил Василев (актьор)|Васил Василев]], български актьор († [[2000]] г.) * [[1943]] г. – [[Андрей Андреев (лекар)|Андрей Андреев]], български лекар * [[1952]] г. – [[Майкъл Клифорд]], американски астронавт († [[2021]] г.) * [[1954]] г. – [[Мордехай Вануну]], израелски ядрен техник * [[1956]] г. – [[Михаил Вълчев]], български футболист * [[1956]] г. – [[Синан Сакич]], сръбски певец († [[2018]] г.) * [[1957]] г. – [[Васил Бинев]], български актьор * [[1964]] г. – [[Кристофър Джъдж]], американски актьор * [[1975]] г. – [[Спенс (рапър)|Спенс]], български рап изпълнител * [[1977]] г. – [[Кийли Санчез]], американска актриса * [[1978]] г. – [[Александра Василева]], българска актриса * [[1980]] г. – [[Ашанти (певица)|Ашанти]], американска певица * [[1982]] г. – [[Иън Торп]], австралийски плувец * [[1986]] г. – [[Гейбриъл Агбонлахор]], английски футболист * [[1991]] г. – [[Ник Дашев]], български футболист * [[1995]] г. – [[Пак Джи Мин]], южнокорейски певец, автор на песни и танцьор * [[2001]] г. – [[Кейлъб Маклафлин]], американски актьор == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:LSobolev.jpg|мини|80px|Леонид Соболев]] * [[54]] г. – [[Клавдий]], римски император (* [[10 пр.н.е.]]) * [[1093]] г. – [[Роберт I (Фландрия)|Роберт I]], [[граф на Фландрия]] (* [[1035]] г. ) * [[1282]] г. – [[Ничирен]], японски будистки свещеник (* [[1222]] г.) * [[1382]] г. – [[Петър II (Кипър)|Петър II]], крал на [[Кипър]] и [[Йерусалим]] * [[1435]] г. – [[Херман II фон Цили]], граф на Цили * [[1687]] г.  – [[Джеминиано Монтанари]], италиански астроном и производител на обективи (* [[1633]] г.) * [[1694]] г. – [[Самуел фон Пуфендорф]], немски историк, икономист и юрист (* [[1632]] г.) * [[1815]] г. – [[Жоашен Мюра]], френски военен деец (* [[1767]] г.) * [[1822]] г. – [[Антонио Канова]], италиански скулптор (* [[1757]] г.) * [[1899]] г. – [[Аристид Кавайе-Кол]], френски органостроител (* [[1811]] г.) * [[1904]] г. – [[Павлос Мелас]], гръцки военен и революционер (* [[1870]] г.) * [[1905]] г. – [[Хенри Ървинг]], английски артист (* [[1838]] г.) * [[1913]] г. – [[Леонид Соболев]], [[министър-председател на България]] (* [[1844]] г.) * [[1918]] г. – [[Герит Енгелке]], немски писател (* [[1890]] г.) * [[1919]] г. – [[Карл Гелеруп]], датски писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] (* [[1857]] г.) * [[1935]] г. – [[Младен Павлов]], български революционер (* [[1848]] г.) * [[1941]] г. – [[Франтишек Билек]], чешки скулптор и архитект (* [[1872]] г.) * [[1949]] г. – [[Август Айхорн]], австрийски педагог и психоаналитик (* [[1878]] г.) * [[1966]] г. – [[Клифтън Уеб]], американски актьор (* [[1889]] г.) * [[1987]] г. – [[Уолтър Братейн]], американски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1956]] г. (* [[1902]] г.) * [[1989]] г. – [[Фред Агабашиян]], американски автомобилен състезател (* 1913 г.) * [[1990]] г. – [[Ле Дък Тхо]], виетнамски генерал и политик, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] (* [[1911]] г.) * [[2003]] г. – [[Бъртрам Брокхауз]], канадски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] (* 1918 г.) * [[2006]] г. – [[Арсений (пловдивски митрополит)|Арсений]], пловдивски митрополит (* [[1932]] г.) * 2006 г. – [[Любомир Начев]], български политик (* [[1954]] г.) * [[2008]] г. – [[Георги Г. Георгиев]], български актьор (* [[1939]] г.) * 2008 г. – [[Гийом Депардийо]], френски актьор (* [[1971]] г.) * [[2016]] г. – [[Пхумипхон Адунядет]] (Рама IX), крал на Тайланд (* [[1927]] г.) * 2016 г. – [[Дарио Фо]], италиански драматург, актьор, режисьор и композитор, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] (* [[1926]] г.) == Празници == * [[Санремо]] ([[Италия]]) – ''Ден на града'' * [[Тайланд]] – ''Ден на Национална служба „Полиция“'' * Световен ден без сутиен.<ref>[https://www.iwoman.bg/uspeshna/silna/Svеtovеn-dеn-bеz-sutiеn-54611.html Световен ден без сутиен]</ref> * Полша – Ден на парамедиците * Бурунди – Ден на Руагасоре * Азербайджан – Ден на азербайджанския железопътен транспорт == Източници == <references /> {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|A13]] hfltb33o7gxy7u5ys7w9kn4b08s3d4u 0 2627 12419051 12408118 2024-11-21T19:37:30Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12419051 wikitext text/x-wiki {{Календар|12}} '''27 декември''' е 361-вият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (362-ри през [[високосна година|високосна]]). Остават 4 дни до края на годината. == Събития == * [[537]] г. – В присъствието на император [[Юстиниан I]] тържествено е осветена новата църква [[Света София (Константинопол)|Света София]] в [[Константинопол]]. * [[1703]] г. – Подписан е [[Метуенски договор|Метуенския договор]] между [[Португалия]] и [[Англия]] за преференции при внос на португалски вина в Англия. [[Файл:Aya sofya.jpg|мини|200px|Църквата-джамия „Св. София“ в Истанбул]] * [[1845]] г. – В щата [[Джорджия]] е използван за първи път [[Етер (химия)|етера]] като [[анестезия|анестезиологично]] средство при усложнено раждане. * [[1872]] г. – Призори турски заптиета обграждат [[Къкринско ханче|Къкринското ханче]] и след кратка схватка залавят [[Васил Левски]]. * [[1936]] г. – Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач [[Пе-8]]. * [[1939]] г. – При [[земетресение]] с епицентър край град [[Ерзинджан]] ([[Турция]]) загиват около 39 000 души. * [[1945]] г. – Създадена е [[Световна банка|Световната банка]] * 1945 г. – [[Белгия]] става членка на [[ООН]]. * 1945 г. – [[Корея]] е разделена на [[Северна Корея]] и [[Южна Корея]]. * [[1946]] г. – В [[България]] се създава [[Дирекция Въздушни съобщения]]. * [[1978]] г. – В [[Испания]] се установява [[демокрация]] след 40-годишна [[диктатура]] на генерал [[Франциско Франко]]. * [[1979]] г. – [[Съветски съюз|Съветският съюз]] завзема властта в [[Афганистан]], след като президентът [[Хафизула Амин]] е убит при организиран в страната [[военен преврат]]. * [[2003]] г. – Петима военнослужещи от първия [[България|български]] батальон в [[Ирак]] загиват при [[Атентат срещу българската база Индия]] в иракския град [[Кербала]]. * [[2006]] г. – При експлозия на петролопровод в [[Нигерия]] загиват над 260 души, а 300 са ранени. * [[2007]] г. – При самоубийствен атентат е ранена [[Беназир Бхуто]], която по-късно умира от раните си. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Jan I Olbracht (275201).jpg|100px|мини|[[Ян I Олбрахт]]]] [[Файл:Kepler.png|мини|100px|Йоханес Кеплер]] [[Файл:Louis Pasteur.jpg|мини|100px|Луи Пастьор]] * [[1459]] г. – [[Ян I Олбрахт]], крал на Полша († [[1501]] г.) * [[1571]] г. – [[Йоханес Кеплер]], немски астролог, астроном и математик († [[1630]] г.) * [[1595]] г. – [[Богдан Хмелницки]], украински хетман († [[1657]] г.) * [[1654]] г. – [[Якоб Бернули]], швейцарски математик († [[1705]] г.) * [[1717]] г. – [[Пий VI]], римски папа († [[1799]] г.) * [[1776]] г. – [[Николай Каменски]], руски офицер († [[1811]] г.) * [[1793]] г. – [[Александър Гордън Ленг]], шотландски пътешественик († [[1826]] г.) * [[1796]] г. – [[Мирза Галиб]], индийски поет († [[1869]] г.) * [[1813]] г. – [[Василий Бабкин]], руски офицер († [[1876]] г.) * [[1817]] г. – [[Николоз Бараташвили]], грузински поет († [[1845]] г.) * [[1822]] г. – [[Луи Пастьор]], френски учен († [[1895]] г.) * [[1832]] г. – [[Павел Третяков]], руски предприемач и спонсор на изкуството († [[1897]] г.) * [[1838]] г. – [[Паул Поге]], немски пътешественик († [[1884]] г.) * [[1841]] г. – [[Филип Шпита]], музикален учен и биограф († [[1894]] г.) * [[1848]] г. – [[Хосе Мануел Пандо]], боливийски политик († [[1917]] г.) * [[1880]] г. – [[Стефан Младенов]], български езиковед и диалектолог († [[1963]] г.) * [[1882]] г. – [[Анастас Разбойников]], български революционер († [[1967]] г.) * [[1885]] г. – [[Димитър Баларев]], български химик († [[1964]] г.) * 1885 г. – [[Иван Буреш]], български учен зоолог, ентомолог († [[1980]] г.) * [[1886]] г. – [[Александър Станишев]], български лекар († [[1945]] г.) * [[1892]] г. – [[Дан Колов]], български борец († [[1940]] г.) * [[1896]] г. – [[Карл Цукмайер]], немски писател († [[1977]] г.) * [[1898]] г. – [[Инеджиро Асанума]], японски политик († [[1960]] г.) * 1898 г. – [[Лудвиг Айделберг]], австрийски психоаналитик († [[1970]] г.) * [[1901]] г. – [[Марлене Дитрих]], германска актриса († [[1992]] г.) * [[1902]] г. – [[Любомир Далчев]], български художник и скулптор († [[2002]] г.) * [[1909]] г. – [[Хенрик Яблонски]], полски партиен и държавен деец († [[2003]] г.) * [[1921]] г. – [[Желез Дончев]], български дендролог († 2002 г.) * [[1925]] г. – [[Мишел Пиколи]], френски актьор († [[2020]] г.) * [[1927]] г. – [[Николаос Муцопулос]], гръцки археолог и архитект († [[2019]] г.) * [[1931]] г. – [[Джон Чарлс]], уелски футболист и треньор († [[2004]] г.) * 1931 г. – [[Йозеф Лапид]], израелски журналист и политик († [[2008]] г.) * [[1934]] г. – [[Ваня Войнова]], българска баскетболистка († [[1993]] г.) * [[1942]] г. – [[Петър Дикиджиев]], български архитект * [[1944]] г. – [[Мик Джонс]], британски музикант (''[[Foreigner]]'') * 1944 г. – [[Маркус Вернер]], швейцарски писател († [[2016]] г.) * [[1946]] г. – [[Трифун Костовски]], предприемач и политик от Република Македония * [[1948]] г. – [[Жерар Депардийо]], френски актьор и режисьор * 1948 г. – [[Оливие Бланшар]], главен икономист в МВФ * 1948 г. – [[Расим Якуб Хашим]], йордански дипломат * [[1950]] г. – [[Роберто Бетега]], италиански футболист * 1950 г. – [[Харис Алексиу]], гръцка певица * [[1951]] г. – [[Ернесто Зедило]], [[президент на Мексико]] * [[1953]] г. – [[Едвин Сугарев]], български писател и политик * [[1955]] г. – [[Чавдар Гагов]], български режисьор * [[1960]] г. – [[Марк Хъмфри]], канадски актьор * [[1961]] г. – [[Гидо Вестервеле]], германски политик († [[2016]] г.) * 1961 г. – [[Симеон Василев]], български журналист * [[1963]] г. – [[Дарина Такова]], българска оперна певица * 1963 г. – [[Иванка Бадалска-Муерова]], българска спортистка * [[1965]] г. – [[Салман Хан]], индийски актьор * [[1968]] г. – [[Любомир Герасков]], български гимнастик * [[1972]] г. – [[Мишо Шамара]], български певец * [[1977]] г. – [[Красимир Стефанов (волейболист)|Красимир Стефанов]], български волейболист * [[1978]] г. – [[Юнас Хасен Кемири]], шведски писател * [[1981]] г. – [[Емили дьо Равин]], австралийска актриса * [[1984]] г. – [[Жил Симон]], френски тенисист * [[1989]] г. – [[Катерина Лахно]], украинска шахматистка * [[1995]] г. – [[Тимъти Шаламе]], американски актьор == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Gustave Eiffel.jpg|мини|80px|Густав Айфел]] [[Файл:Benazir Bhutto.jpg|мини|80px|Беназир Бхуто]] [[Файл:Alan Bates.jpg|мини|80п|Алън Бейтс]] * [[1342]] г. – [[Хрельо]], български феодал (* [[?]] г.) * [[1585]] г. – [[Пиер дьо Ронсар]], френски поет (* [[1524]] г.) * [[1663]] г. – [[Кристин Мари]], френска принцеса (* [[1606]] г.) * [[1707]] г. – [[Жан Мабийон]], френски учен (* [[1632]] г.) * [[1879]] г. – [[Дмитрий Скобелев]], руски офицер (* [[1821]] г.) * [[1899]] г. – [[Николай Бошняк]], руски офицер (* [[1830]] г.) * [[1911]] г. – [[Щерьо Михайлов]], български революционер (* [[1856]] г.) * [[1914]] г. – [[Чарлс Мартин Хол]], американски инженер (* [[1863]] г.) * [[1918]] г. – [[Карл Шлехтер]], австрийски шахматист (* [[1874]] г.) * [[1919]] г. – [[Атанас Дуков]], български опълченец (* [[1857]] г.) * [[1923]] г. – [[Густав Айфел]], френски инженер (* [[1832]] г.) * [[1928]] г. – [[Стефан Петков – Сиркето]], български революционер (* [[1865]] г.) * [[1938]] г. – [[Емил Вандервелд]], белгийски политик (* [[1866]] г.) * 1938 г. – [[Осип Манделщам]], руски поет и преводач (* [[1891]] г.) * [[1944]] г. – [[Петър Дънов]], български духовен водач (* [[1864]] г.) * [[1953]] г. – [[Юлиан Тувим]], полски поет и преводач (* [[1894]] г.) * [[1963]] г. – [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], български критик (* [[1883]] г.) * [[1965]] г. – [[Едгар Енде]], германски художник (* [[1901]] г.) * [[1966]] г. – [[Гилермо Стабиле]], аржентински футболист и треньор (* [[1905]] г.) * [[1969]] г. – [[Богомир Лазов]], български художник (* [[1906]] г.) * [[1972]] г. – [[Лестър Пиърсън]], министър-председател на Канада, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] през [[1957]] г. (* [[1897]] г.) * [[1974]] г. – [[Владимир Фок]], руски физик (* [[1898]] г.) * [[1977]] г. – [[Димитър Ангелов (писател)|Димитър Ангелов]], български учител и писател (* [[1904]] г.) * [[1978]] г. – [[Хуари Бумиден]], президент на Алжир (* [[1932]] г.) * [[1987]] г. – [[Георги Узунски]], български писател (* [[1934]] г.) * 1987 г. – [[Мари Лангер]], австро-аржентински лекар (* [[1910]] г.) * [[1989]] г. – [[Зуко Джумхур]], босненски писател и художник (* [[1921]] г.) * [[1993]] г. – [[Мелитон Кантария]], съветски военен (* [[1920]] г.) * [[1995]] г. – [[Генрих Гаспарян]], арменски шахматист (* 1910 г.) * [[2003]] г. – [[Алън Бейтс]], британски актьор (* 1934 г.) * 2003 г. – [[Антон Петров]], български военнослужещ (* [[1977]] г.) * [[2007]] г. – [[Беназир Бхуто]], първа жена министър-председател на Пакистан (* [[1953]] г.) * [[2014]] г. – [[Томаж Шаламун]], словенски поет (* [[1941]] г.) * [[2016]] г. – [[Кари Фишър]] – актриса, принцеса Лея от „[[Междузвездни войни]]“ (* [[1956]] г.) * [[2023]] г. – [[Жак Делор]], френски политик и председател на [[Европейската комисия]] (* [[1925]] г.) * 2023 г. – [[Боян Саръев]], български духовник (* 1956 г.) == Празници == * [[Православна църква]] – свети първомъченик и архидякон [[Стефан (светец)|Стефан]] ([[Стефановден]]) имен ден на Венцислав, Венцислава, Венци, Венец, Стефан, Стефка, Стефчо, Станко, Стайко, Стойко, Стоян, Стоил, Станка и Станимир) * [[България]] – ''Ден на военнотопографската служба на Българската армия'' (отбелязва се от [[1991]] г.) * [[Зимбабве]] – ''Ден на часовника'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|C27]] r06kaaypryjgg1j6jo3sp6ftfly4rua 0 2794 12418785 11715676 2024-11-21T14:21:53Z Станислав Николаев 13436 12418785 wikitext text/x-wiki {{Век|20}} == Събития == * [[май]] – излиза албумът ''[[Demons and Wizards]]'' на „[[Юрая Хийп]]“. * [[1 септември]] – [[Боби Фишер]] заема мястото на [[Борис Спаски]] като световен шампион по [[шахмат]]. * [[13 октомври]] – [[Полет 217 на „Аерофлот“]] катастрофира край Москва и убива 174 на борда * ? – Открито е столичното [[108 СОУ „Никола Беловеждов“]] в ж.к. „[[Дружба (квартал на София)|Дружба]]“1 == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[Ангелина Илиева]], българска писателка * [[Деспина Кехайова]], българска циркова актриса († 2004 г.) * [[Никола Димитров (дипломат)|Никола Димитров]], дипломат * [[Ху Хайцин]], китайска бизнес дама * [[Шарбат Гула]], афганистанка * [[Явор Константинов]], български поет * [[5 януари]] – [[Сакис Рувас]], гръцки поп изпълнител * [[11 януари]] – [[Аманда Пийт]], американска актриса * [[12 януари]] – [[Приянка Ганди]], индийски политик * [[13 януари]] – [[Щефан Байнлих]], германски футболист * [[19 януари]]  ** [[Калина Сакскобургготска]], българска княгиня ** [[Борислав Цеков]], български политик * [[21 януари]] – [[Катрин Сиачоке]], колумбийска киноактриса * [[1 февруари]] – [[Кристиан Циге]], германски футболист и треньор * [[2 февруари]] – [[Клара Добрев]], унгарски политик * [[7 февруари]] – [[Любомир Нейков]], български актьор * [[15 февруари]] – [[Ива Пранджева]], българска лекоатлетка * [[22 февруари]] – [[Майкъл Ченг]], американски тенисист * [[23 февруари]] – [[Явор Гърдев]], български режисьор * [[24 февруари]] – [[Владимир Колев (футболист)|Владимир Колев]], български футболист * [[25 февруари]] – [[Анна Александрова]], български политик и юрист * [[28 февруари]] – [[Гергана Стоянова]], българска актриса * [[2 март]] – [[Моник Швитер]], швейцарска писателка и актриса * [[5 март]] – [[Лука Турили]], италиански китарист и композитор * [[6 март]]  ** [[Мариане Тиме]], холандски политик ** [[Шакил О'Нийл]], американски баскетболист * [[14 март]] – [[Искрен Веселинов]], български политик * [[23 март]]  ** [[Жюдит Годреш]], френска актриса ** [[Йонас Бьоркман]], шведски тенисист * [[25 март]] – [[Роберто Акуня]], аржентински футболист * [[27 март]] – [[Серхан Яваш]], турски актьор * [[30 март]] – [[Карел Поборски]], чешки футболист * [[2 април]] – [[Томас Главинич]], австрийски писател * [[3 април]] – [[Добромир Митов]], български футболен треньор * [[8 април]] – [[Пол Грей]], басист на американската неометъл група Слипнот († [[2010]] г.) * [[10 април]] – [[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]], български поп изпълнител, композитор, китарист и политик * [[10 април]] – [[Марио Станич]], хърватски футболист * [[17 април]] – [[Дженифър Гарнър]], американска актриса * [[19 април]] – [[Ривалдо]], бразилски футболист * [[20 април]] – [[Кармен Електра]], американски модел и актриса * [[21 април]] – [[Адриана Дунавска]], състезателка по художествена гимнастичка * [[22 април]] – [[Ана Фалки]], италианско-финландски модел и актриса * [[2 май]] – [[Скалата]], американски актьор * [[4 май]] – [[Майк Дърнт]], американски музикант * [[5 май]] – [[Николай Младенов]], български политик * [[12 май]]  ** [[Здравко Радев]], български футболист ** [[Иво Георгиев]], български футболист ** [[Петър Цветанов]], български футболист * [[19 май]] ** [[Мая Бежанска]], българска актриса ** [[Йозджан Дениз]], турски актьор и певец * [[20 май]]  ** [[Бъста Раймс]], американски хип-хоп изпълнител ** [[Цветомир Иванов]], български актьор и телевизионен водещ * [[21 май]] – [[The Notorious B.I.G.]], американски хип-хоп изпълнител * [[23 май]] – [[Рубенс Барикело]], бразилски пилот от [[Формула 1]] * [[24 май]] – [[Юлиян Радулски]], български шахматист * [[7 юни]] – [[Карл Ърбан]], новозеландски актьор * [[10 юни]] – [[Саша Драгин]], сръбски политик * [[11 юни]] – [[Мариян Димитров]], състезател по кану-каяк * [[14 юни]] – [[Николай Иванов]], български волейболист * [[16 юни]] – [[Стефан Юруков]], български футболист * [[19 юни]] – [[Робин Тъни]], американска актриса * [[23 юни]]  ** [[Зинедин Зидан]], френски футболист ** [[Мария Гроздева]], българска спортистка * [[24 юни]] – [[Георги Деянов]], български футболист * [[27 юни]] – [[Наско Костадинов]], български футболист * [[29 юни]] – [[Науал Ал Зогби]], ливанска певица * [[4 юли]] – [[Алексей Широв]], испански шахматист * [[19 юли]] – [[Нина Чилова]], български политик * [[22 юли]] – [[Пламен Петров (футболист)|Пламен Петров]], български футболист * [[23 юли]] – [[Джоване Елбер]], бразилски футболист * [[26 юли]] – [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], български футболист * [[27 юли]]  ** [[Валентин Найденов]], български футболист ** [[Илиана Жекова]], български политик и психолог ** [[Такаши Шимизу]], Японски режисьор * [[29 юли]]  ** [[Четин Хюсеин Казак]], български политик ** [[Метин Казак]], български политик ** [[Четин Казак]], български политик * [[1 август]] – [[Вадим Милов]], швейцарски шахматист * [[6 август]] – [[Джери Халиуел]], английска поп певица * [[8 август]] – [[Люпус Тъндър]], американски музикант * [[12 август]]  ** [[Веселин Шулев]], български футболист ** [[Мира Добрева]], българска журналистка * [[13 август]] – [[Ивайло Ваклинов]], български футболист * [[15 август]] – [[Бен Афлек]], американски актьор, сценарист и продуцент * [[19 август]] – [[Роберто Абондансиери]], аржентински футболист * [[27 август]]  ** [[Джими Поп]], вокалист на американската фънк метъл група [[Bloodhound Gang]] ** [[Ерджан Ебатин]], български политик * [[30 август]]  ** [[Павел Недвед]], чешки футболист ** [[Камерън Диас]], американска актриса * [[31 август]] – [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], български футболист * [[7 септември]] – [[Петър Харалампиев]], български политик * [[8 септември]] – [[Маркус Бабел]], германски футболист и треньор * [[9 септември]] – [[Горан Вишнич]], американски актьор от хърватски произход * [[11 септември]] – [[Красимир Дунев]], български гимнастик * [[18 септември]] – [[Димитър Рачков]], български актьор и телевизионен водещ * [[20 септември]] – [[Адриана Брънчева]], български политик * [[21 септември]] – [[Дейвид Силверия]], американски музикант * [[2 октомври]] – [[Румен Босилков]], български футболист * [[16 октомври]] – [[Лилчо Арсов]], български футболист * [[17 октомври]]  ** [[Еминем]], американски рапър ** [[Таркан (певец)|Таркан]], турски поп певец * [[26 октомври]] – [[Любомир Киров]], български поп певец * [[27 октомври]] – [[Мария Мутола]], спортистка от Мозамбик * [[4 ноември]] – [[Луиш Фиго]], португалски футболист * [[6 ноември]] – [[Танди Нютън]], англо-зимбабвийска киноактриса * [[12 ноември]] – [[Пабло Зарницки]], аржентински шахматист * [[24 ноември]] – [[Георги Шейтанов (футболист)|Георги Шейтанов]], български футболист * [[26 ноември]] – [[Джеймс Дашнър]], американски писател * [[3 декември]] – [[Малин Орачев]], български футболист * [[7 декември]] – [[Христо Христов (Индианеца)|Христо Христов]], български футболист * [[8 декември]] – [[Мирослав Боршош]], български журналист и продуцент * [[27 декември]] – [[Мишо Шамара]], български рап певец * [[28 декември]] – [[Патрик Рафтър]], австралийски тенисист * [[29 декември]] – [[Джуд Лоу]], английски актьор == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Harry S. Truman.jpg|мини|100п|[[Хари С. Труман]]]] * [[?]] – [[Андрей Нюйоркски|Андрей]], Нюйоркски митрополит * [[?]] – [[Никола Щерев]], български футболист и треньор * [[Георгий Одинцов]], съветски офицер * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], български архитект * [[1 януари]] – [[Морис Шевалие]], френски актьор (р. [[1888]] г.) * [[3 януари]] – [[Франс Мазарел]], белгийски художник * [[31 януари]] – [[Матвей Захаров]], съветски маршал (р. [[1898]] г.) * [[8 февруари]] – [[Маркос Вамвакарис]], гръцки музикант (р. [[1905]] г.) * [[9 февруари]] – [[Николай Крилов]], съветски маршал (р. [[1903]] г.) * [[1 март]] – [[Марко Рясков]], български икономист и министър * [[11 март]] – [[Фредрик Браун]], американски писател (р. [[1906]] г.) * [[27 март]] – [[Мориц Корнелис Ешер]], холандски художник (р. 1898 г.) * [[6 април]] – [[Хайнрих Любке]], 2-ри Бундеспрезидент на Германия * [[7 април]] – [[Иван Алтънов]], български юрист * [[12 април]] – [[К. В. Керам]], германски журналист и популяризатор на науката * [[16 април]] – [[Ясунари Кавабата]], японски писател * [[23 април]] – [[Жорж Папазов]], български художник * [[27 април]] – [[Кваме Нкрума]], панафриканист и ганайски политик * [[2 май]] – [[Едгар Хувър]], директор на ФБР (р. [[1895]] г.) * [[15 май]] – [[Ромас Каланта]], литовски национален герой (р. [[1953]] г.) * [[28 май]] – [[Едуард VIII]], крал на Англия (р. [[1894]] г.) * [[24 юли]] – [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]], български юрист и общественик (р. [[1890]] г.) * [[20 август]] – [[Александър Вазов]], български режисьор * [[15 септември]] – [[Ценко Бояджиев]], български художник * [[1 октомври]] – [[Луис Лики]], археолог и биолог * [[26 октомври]] – [[Игор Сикорски]], Учен – авиоконструктор * [[10 ноември]] – [[Кирил Семов]], български поп-певец (р. [[1932]] г.) * [[27 ноември]] – [[Виктор Ефтимиу]], румънски писател * [[29 ноември]] – [[Г. М. Димитров]], български политик (р. [[1903]] г.) * [[30 ноември]] – [[Димитър Домузчиев]], български музикант и общественик * [[1 декември]] – [[Ип Ман]], грандмайстор на бойното изкуство „Винг Чун“ (р. [[1893]] г.) * [[11 декември]] – [[Борис Тиков]], български революционер * [[14 декември]] – [[Ангел Каралийчев]], български писател (р. [[1902]] г.) * [[19 декември]] – [[Камен Писков]], български шахматист * [[20 декември]] – [[Гюнтер Айх]], немски поет и белетрист * [[23 декември]] – [[Андрей Туполев]], руски авиоконструктор (р. [[1888]] г.) * [[24 декември]] – [[Ернст Кройдер]], немски писател (р. [[1903]] г.) * [[26 декември]] – [[Хари С. Труман]], 33-ти президент на САЩ (р. [[1884]] г.) * [[27 декември]] – [[Лестър Пиърсън]], канадски политик == Нобелови награди == * [[Нобелова награда за физика|Физика]] – [[Джон Бардийн]], [[Лион Купър]], [[Джон Робърт Шрифър]] * [[Нобелова награда за химия|Химия]] – [[Кристиан Анфинсен]], [[Станфорд Мур]], [[Уилям Стейн]] * [[Нобелова награда за физиология или медицина|Физиология или медицина]] – [[Джералд Еделман]], [[Родни Портър]] * [[Нобелова награда за литература|Литература]] – [[Хайнрих Бьол]] * [[Нобелова награда за мир|Мир]] – наградата не се присъжда * [[Нобелова награда за икономика|Икономика]] – [[Джон Хикс]], [[Кенет Ароу]] ---- '''Вижте също''': * [[Високосна година, започваща в събота|календара за тази година]] == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/1972-ra-prez-spomenite-na-veselin-todorov „1972-ра през спомените на Веселин Тодоров“], БНТ, До Европа и напред, 7 март 2020 г. [[Категория:1972 година|*]] tifzh19rukzszjq7kqr26bttyjrzste 0 3284 12419007 12382562 2024-11-21T18:53:51Z Sijorl49 259021 Стил 12419007 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ловеч|Ловеч (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = [[File:Lovech Center.jpg|thumb|Изглед от централната част на града.]] | картинка-описание = Изглед от централната част на града | герб=Lovech-coat-of-arms.svg | екатте = 43952 | надм-височина=360 | пощ-код=5500 | тел-код=068 | сев-ширина=43.133 | изт-дължина=24.717 | карта3 = България Ловеч | текст3 = Ловеч | адрес-община=5500 Ловеч, ул. „Търговска“ 22, <br/>тел.: 068/688 212, <br/>факс: 068/601 261 |bgmaps=x=968526E614AB&y=908226E016AF|sat=43.133,24.717 | население-нси ={{Понижение}} 34 056<ref name="НСИ. Население по градове и пол">[https://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол НСИ. Население по градове и пол]</ref> | площ = 70,001 |Демоним=Ловчанлия}} '''Ло̀веч''' е [[град]] в Централна Северна [[България]]. По време на османската власт е наричан „Алтън Ловеч“ – „Златният Ловеч“. Ловеч е административен и стопански център на едноименните [[община Ловеч]] и [[област Ловеч]]. Населението на града по данни на ГРАО към 15.06.2024г. е 31 899 души. По данни на [[ГРАО]] към 15 септември 2024 г. в града живеят 31 813 души по настоящ адрес и 39 299 души по постоянен адрес. == География == === Релеф === Ловеч е разположен на границата на [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]] и предпланината на [[Стара планина]]. На 149 km на запад е столицата [[София]], на 161 km на юг е [[Пловдив]], на 306 km на североизток е [[Варна]], на 299 km на югоизток е [[Бургас]], на 33 km на юг е [[Троян]], на 35 km на север е [[Плевен]] и на 39 km на изток е [[Севлиево]]. Намира се от двете страни на река [[Осъм]], която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалният венец на хълма „[[Стратеш]]“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната [[община Плевен]]. Средната [[надморска височина]] на Ловеч е 360 m. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“, разположен на югоизток със своите 450 m надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка със 150 – 190 m надморска височина и наклон на терена 3 – 8%. === Климат === Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12&nbsp;°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20&nbsp;°C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като градът е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада. {{Weather box |location=Климатични данни на гр. Ловеч |metric first=yes |single line=yes | Jan high C=4.7 | Feb high C=6.8 | Mar high C=11.9 | Apr high C=18.0 | May high C=23.3 | Jun high C=27.0 | Jul high C=29.4 | Aug high C=29.6 | Sep high C=24.8 | Oct high C=18.4 | Nov high C=10.7 | Dec high C=5.7 |year high C=18.0 | Jan mean C=0 | Feb mean C=1.5 | Mar mean C=6 | Apr mean C=11.5 | May mean C=16.5 | Jun mean C=20 | Jul mean C=22.5 | Aug mean C=22 | Sep mean C=17.5 | Oct mean C=12 | Nov mean C=5.5 | Dec mean C=1.5 |year mean C=12.5 | Jan low C=-3.3 | Feb low C=-2.4 | Mar low C=1.6 | Apr low C=6.3 | May low C=11.0 | Jun low C=14.6 | Jul low C=16.4 | Aug low C=16.0 | Sep low C=12.1 | Oct low C=7.4 | Nov low C=2.1 | Dec low C=-1.9 |year low C=7.6 | Jan precipitation mm=39.6 | Feb precipitation mm=34.9 | Mar precipitation mm=47.6 | Apr precipitation mm=51.5 | May precipitation mm=65.5 | Jun precipitation mm=67.5 | Jul precipitation mm=73.5 | Aug precipitation mm=47.2 | Sep precipitation mm=50.5 | Oct precipitation mm=39.8 | Nov precipitation mm=45.2 | Dec precipitation mm=46.6 |year precipitation mm=609.4 | Jan precipitation days=11.3 | Feb precipitation days=11.1 | Mar precipitation days=9.7 | Apr precipitation days=4.1 | May precipitation days=3.7 | Jun precipitation days=4.7 | Jul precipitation days=2.8 | Aug precipitation days=2.7 | Sep precipitation days=4.9 | Oct precipitation days=6.6 | Nov precipitation days=5.0 | Dec precipitation days=9.4 |year precipitation days=67.9 |unit precipitation days=1 mm | Jan sun=93 | Feb sun=133 | Mar sun=160 | Apr sun=210 | May sun=244 | Jun sun=282 | Jul sun=320 | Aug sun=302 | Sep sun=219 | Oct sun=165 | Nov sun=105 | Dec sun=89 |year sun=2437 |source 1=Stringmeteo.org |Jan record high C=21.0|Aug record high C=42.5|year record high C=42.5|Dec record low C=-24.2|Dec record high C=23.0|Nov record low C=-19.4|Nov record high C=29.4|Oct record low C=-6.5|Oct record high C=38.0|Sep record low C=-2|Sep record high C=41.5|Aug record low C=8.1|Jul record low C=7|Jan record low C=-27.1|Jul record high C=40.9|Jun record low C=3.8|Jun record high C=39.0|May record low C=0|May record high C=38.0|Apr record low C=-8.2|Apr record high C=32.1|Mar record low C=-20.7|Mar record high C=33.4|Feb record low C=-25.3|Feb record high C=24.0|year record low C=-27.1}} == История == [[Файл:Hisarya - Lovech.jpg|мини|дясно|260п|Ловешката средновековна крепост]] === Античност === {{Основна|Мелта}} Ловеч е едно от най-старите населени места в [[България]]. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV – III в. пр. Хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села [[Смочан]], [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]], [[Горан (село)|Горан]], [[Славяни (село)|Славяни]] и [[Дойренци]], както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция ''Мелта'', която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно тук се изгражда римска попътна станция, наречена ''Президиум''. Разположена е на римския път, част от който може да се види и днес в околностите на града. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус–Сторгозия–Тримонциум и Сердика–Одесос. На хълма „Хисаря“ са открити останки от късноантична [[църква (сграда)|църква]].<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 120}}</ref> Намерените материали при разкопки на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век. === Средновековие === Малко са сведенията за развитието на града по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Основно те са от разкрития средновековен некропол от [[X век]] в местността „Баш Бунар“. През XI век градът се споменава във връзка с нахлуването на [[печенеги]] и техни военни действия с [[Византия]] през [[1059]] г. [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]] е известна от времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „[[Хисаря (крепост)|Хисаря]]“. Тук през [[1187]] г. е [[Обсада на Ловеч (1187)|решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия]]. Подписаният мирен договор отбелязва признаването на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. През XIV век Ловеч е владение на деспот [[Иван Александър]] от рода [[Шишмановци|Шишман]], син на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастирът „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324 – 1325 г. в Ловеч е роден българският цар [[Иван Срацимир]], втори син на Иван Александър от първия му брак с [[власи|влахинята]] [[Теодора Басараб]]. Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Градът е отбраняван от болярина [[Станко Косан]] до около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават [[Хаджи Калфа]], [[Филип Станиславов]]ич и [[Евлия Челеби]]. Според последния градът е търговско-занаятчийски център: ''Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свързва с три моста. Има всичко 3000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някои стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 [[медресе]]та, 5 [[теке]]та, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 [[дюкян]]а. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени.''<ref>Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 18</ref> === Възраждане === Първите сведения за развитието на града през епохата на [[Българско възраждане|Българското възраждане]] дават пътешествениците [[Ами Буе]], [[Феликс Каниц]]. Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е ''[[каза]]'' към Никополския санджак, а по-късно – към Търновския санджак. [[Файл:Varosha Lovech.jpg|мини|Фрагмент от квартал „Вароша“]] Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]) и преписа на [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] (съхраняван в [[Санкт Петербург]]). На 1 януари 1870 г. е учредено [[Ловчанско читалище „Наука“|Ловчанското читалище „Наука“]]. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.<ref>Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 20</ref> В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846 – 1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847 – 1849 г. е [[Петко Славейков]]. През 1872 г. учителят [[Михаил Радославов]] въвежда [[звучна метода|звучната метода]] на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове. По време на Руско-турските войни от XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. През [[Руско-турска война|Руско-турската война (1806 – 1812)]] руските войски [[Битка при Ловеч (1810 – 1811)|два пъти]] превземат Ловеч. На 18 октомври 1810 г. от отряда на генерал-майор [[Михаил Воронцов (офицер)|Михаил Воронцов]] и на 31 януари 1811 г. от отряда на генерал-майор [[Емануил Сен-При]]. С тези действия е попречено на османското настъпление в Северна България. По време на [[Руско-турска война|Руско-турската война (1828 – 1829)]] руска колона с командир генерал-адютант [[Павел Кисельов]] превзема града на 30 септември 1829 г.<ref>Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. Инфовижън, 2017, Ловеч.</ref> [[Файл:Lovech - Vasil Levski monument.jpg|мини|Паметник на Васил Левски]] Ловеч е известен като център на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] на [[Васил Левски]]. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкият частен революционен комитет]] е провъзгласен за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869 – 1872 г. През 1872 – 1874 г. майстор [[Никола Фичев]] изгражда единствения по рода си на Балканите [[Покритият мост в Ловеч|Покрит мост]]. Впоследствие е изгорен до основи ([[1925]]) и възстановен през [[1931]] г. [[Файл:Белия паметник в Ловеч.JPG|120px|ляво|мини|Белият паметник, Ловеч]] === Руско-турска война (1877 – 1878) === {{основна|Битка при Ловеч (1877)}} През [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878]] Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски. За първи път това става на [[5 юли]] [[1877]] г. от малък конен отряд на полковник [[Алексей Жеребков]]. На [[15 юли]] [[1877]] г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са около 2600 мирни жители от Ловеч и околните селища. След отблъскването на атаките на [[Сюлейман паша]] при [[Шипченски проход|Шипченския проход]], руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор [[Александър Имеретински]] с отряд от 22 693 офицери и войници, състоящ се от 25, 12 пехотни батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия и 1/8 сапьорен батальон. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]] освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят [[Белия паметник]] и [[Черния паметник]].<ref>Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019 г.</ref> === След Освобождението === По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877 – 1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души. Турците за отмъщение убиват 4000 – 4500 българи за една нощ, обезглавени от турския башибозук на армията. В периода от 500 години в Ловеч са избити около 20 000 българи. В резултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от [[Община Ловеч|Ловешката градска община]]. Първи изборен [[кмет на Ловеч]] е [[Иван Драсов]]. През първите 22 години на свободна България Ловеч е [[окръжен център]] за Ловешка, Троянска и Тетевенска [[околии]]. От [[1901]] г. е околийски център. На общинските избори след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1920 г. в мнозинство в Общинския съвет на Ловеч печели БКП. Общинският съвет избира за кмет [[Никола Илиев (политик)|Никола Илиев]]. За смекчаване ударите на следвоенната криза провежда активна социална политика. В 1921 година управлението на общината е разтурено от [[Правителство на България (40)|правителството на Александър Стамболийски]].<ref>Неугасващи звезди, Ловеч, 1983, с. 81 – 90.</ref> [[Файл:BASA-1735K-1-344-39-Lovech.jpg|мини|250п|Стара картичка с изглед на Ловеч (преди 1930 г.)]] През 1921 – 1927 г. е построена железопътната линия от [[Левски (град)|Левски]] до Ловеч, която свързва града с железопътната мрежа на страната.<ref>{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 174 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втората световна война]], след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., в Ловеч е евакуиран [[Софийски университет|Софийският университет „Свети Климент Охридски“]].<ref>{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 546 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Ловеч става окръжен град през 1959 г. и областен център през 1987 г. === Лагерът „Слънчев бряг“ (1959 – 1962) === {{основна|Лагери за принудителен труд в комунистическа България}} През 1959 г. в каменната кариера край Ловеч комунистическата власт изгражда [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|трудов лагер]] с наименование „ТГ“ (трудова група) под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ МВР гр. София, а от лятото на 1961 г. – на поделение 10 001 МВР гр. София.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1765| заглавие = Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност| достъп_дата = 22 март 2014| автор = Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата | дата = 21 март 2014| издател = Държавна сигурност.com}}</ref><ref>[http://jivko1128.blog.bg/politika/2010/01/09/arhivite-sa-jivi-konclagerite-na-socializma.469452 jivko1128.blog.bg]</ref> Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.<ref>Янко Янков: Кутията на пандора, из-во „Янус“, София, 2007, стр. 330 – 340, [http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_04.html Онлайн версия]</ref><ref>Христо Христов: [http://www.decommunization.org/Books/HristovLageri.htm Секретното дело за лагерите]</ref><ref>[http://www.decommunization.org/Documents/T3.htm Разказ на Кольо Колев, бивш лагерник в лагера в Ловеч]</ref> В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на [[Народна милиция|Народната милиция]] като „хулигани“. От 1501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изключително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в [[Скравена#Лагерът в Скравена|с. Скравена]]. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.<ref>[http://grigorsimov.blog.bg/politika/2008/10/16/kratyk-razkaz-za-lagera-krai-lovech-i-dokument-ot-quot-parti.244035 grigorsimov.blog.bg]</ref> Лагерът се намира при разклона за [[Хлевене|с. Хлевене]] вдясно по посока [[Троян]] и се състои от няколко бараки, останали от [[Железопътна гара Ловеч#Национална строителна младежка бригада „Ловеч–Троян|младежката бригада]], която през 1947/8 г. изгражда ж. п. [[Железопътна гара Ловеч|линията Ловеч-Троян]].<ref>[http://www.pametbg.com/index.php/bg/mesta-na-pamet/lovech/24-2015-11-21-08-49-39 Лагерът „Слънчев бряг“ – Ловеч]''pametbg.com''</ref> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> * [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 7008 души * [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 8421 души {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 11375 | 1946 = 13798 | 1956 = 19617 | 1965 = 33584 | 1975 = 43973 | 1985 = 48931 | 1992 = 48242 | 2001 = 44146 | 2011 = 36600 | 2021 = 28767 }} Долината на река Осъм е обитавана от праисторическите времена. Първите заселници са в [[Деветашка пещера|Деветашката пещера]] и неолитните селища. По-късно последователно се заселват траки, римляни, славяни и българи. Завладяването на града от османските турци променя съществено етническия състав на населението, който е смесен от българи и турци. Пътешественикът [[Евлия Челеби]] през XVII век описва града с население от не по-малко от 10 000 души. През 1837 г. [[Ами Буе]] определя населението на 12 000 души. [[Руско-турски войни|Руско-турските войни]] от XIX век, няколкото [[чума|чумни]] [[епидемия|епидемии]] и преселванията във [[Влашко]] често променят броя на населението. След [[Битка при Ловеч (1877)|освобождението от османско владичество]] според преброяване на населението извършено от [[Временно руско управление|Временното руско управление]] то намалява от 15 000 на 4500 души в резултат от чувствителни човешки жертви и изселване на турското население. В следващите петдесет години след развитие на стопанския живот броят на хората се удвоява. След преброяването от 1926 г. професор [[Анастас Иширков]] отбелязва еднородността на населението, като 95% от него е с български произход. За периода 1946 – 1975 г. след интензивна урбанизация се увеличава четири пъти и достига 43 973 души, като най-голям е неговият брой през 1991 г. – 51 945 души. Увеличението е от преселване на хора от селата в града и увеличената раждаемост. Според данните от преброяването през 2011 г. населението на града след процеси на миграция към други градове и чужбина, увеличена смъртност и намаляла раждаемост е 36 600 души. Населението на града към края на 2019 г. е 34 056 жители, според което градът е 27-и по население в България.<ref name="population">[http://www.citypopulation.de/Bulgaria-Cities.html Население – градове в България – WorldCityPopulation]</ref><ref>[https://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол НСИ]</ref> Таблицата показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2021 г.:<ref name="population"/><ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – pop-stat.mashke.org]</ref><ref name="BAN">{{Citation |title=Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“ |url=http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf |accessdate=2011-07-06 |archivedate=2011-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf }}</ref> {|width="75%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" !colspan=16|Ловеч |- !style="text-align:center"|година |style="background:#FFFFC0"|1887 |style="background:#FFFFC0"|1910 |style="background:#FFFFC0"|1934 |style="background:#FFFFC0"|1946 |style="background:#FFFFC0"|1956 |style="background:#FFFFC0"|1965 |style="background:#FFFFC0"|1975 |style="background:#FFFFC0"|1985 |style="background:#FFFFC0"|1991 |style="background:#FFFFC0"|2001 |style="background:#FFFFC0"|2005 |style="background:#FFFFC0"|2007 |style="background:#FFFFC0"|2009 |style="background:#FFFFC0"|2011 |style="background:#FFFFC0"|2021 |- !style="text-align:center"|население |style="background:#FADA5E"|7008 |style="background:#FADA5E"|8421 |style="background:#FADA5E"|9420 |style="background:#FADA5E"|11 829 |style="background:#FADA5E"|17 901 |style="background:#FADA5E"|30 879 |style="background:#FADA5E"|43 973 |style="background:#FADA5E"|48 862 |style="background:#FADA5E"|51 945 |style="background:#FADA5E"|44 262 |style="background:#FADA5E"|40 824 |style="background:#FADA5E"|39 734 |style="background:#FADA5E"|38 579 |style="background:#FADA5E"|36 600 |style="background:#FADA5E"|28 767 |- |colspan=16|<small>Източници: Национален статистически институт,<ref name="statistika"/> Citypopulation.de,<ref name="population"/> Pop-stat.mashke.org<ref name="pop-stat"/> и Географски институт при БАН<ref name="BAN"/></small> |} === Религии === ; Православие [[Файл:Varosha Lovech Church.jpg|мини|Църквата в квартал „Вароша“]] [[Файл:Exarch Joseph I monument.jpg|мини|Паметник на Екзарх Йосиф I]] {{основна|Ловчанска епархия}} Ловеч се населява предимно от православни християни. [[Ловчанска епархия]] е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар [[Иван Асен II]] (1218 – 1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на османското владичество [[диоцез]]ът е понижен в ранг „епископия“. Ловчанските митрополити са гърци. Гражданите са активни в борбата за създаване на българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „[[Света Неделя (Ловеч)|Света Неделя]]“ стенописите са дело на братята зографи [[Наум Илиев (зограф)|Наум Илиев]] и [[Ненчо Илиев]]. Вторият храм е църквата „Света Богородица“ (1834 г.) В средата на XIX век гражданите прогонват гръцкия епископ [[Мелетий I Ловчански]] и за ловчански епископ през 1852 г. е ръкоположен българинът [[Иларион Ловчански|Иларион]]. Като най-възрастен духовник той председателства [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година. През 1872 година е избран за [[Български патриарх|Български екзарх]], но не встъпва в длъжността. През 1877 г. този пост заема ловчанският митрополит [[Йосиф I Български|Йосиф]]. Ловчански митрополити са редица известни дейци на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. * Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/100825712/osveshtavat-noviat-katedralen-hram-v-lovech|title=Осветен е новият катедрален храм на Ловеч|last=Христов|first=Пламен|date=2017-04-30|work=Българско национално радио|access-date=2023-12-21}}</ref> * Църква „[[Света Богородица (Ловеч)|Света Богородица]]“ * Църква „[[Света Троица (Ловеч)|Света Троица]]“ * Църква „[[Света Неделя (Ловеч)|Света Неделя]]“ * Църква „Йоан Рилски“ в квартал „[[Гозница]]“<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/arhiereyska-sv-liturgia-v-tsarkvata-sv-yoan-rilski-lovech|title=Архиерейска св. Литургия в църквата „Св. Йоан Рилски“ – Ловеч|last=Ловчанска света митрополия|date=2022-03-21|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2023-12-21}}</ref> * Църква „Свети пророк Илия“<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/edna-godina-ot-osveshtavaneto-na-hram-sv-pror-ilia-v-lovech|title=Една година от освещаването на храм "Св. прор. Илия" в Ловеч|last=Ловчанска света митрополия|date=2011-07-11|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2023-12-21}}</ref> * Манастир „Рождество Богородично-Ястреб“<ref>{{Cite news|url=https://www.predanie.bg/новини/новини-от-епархията/1685-празник-в-манастир-„рождество-богородично-–-ястреб“|title=ПРАЗНИК В МАНАСТИР „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО – ЯСТРЕБ“|last=Ловчанска света митрополия|work=Сайт на Ловчанска епархия|access-date=2023-12-21}}</ref> ; Протестантство През 1882 г. американският методист D. C. Challis основава [[ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“|Американския девически колеж]], в който се построява малък храм, а по-късно и близката протестантска църква, която съществува и днес като част от [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ |заглавие=methodist.bg |достъп_дата=2019-04-07 |архив_дата=2019-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190407115958/http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ }}</ref><ref>{{Citation |title=www.ezikovata.net |url=http://www.ezikovata.net/ |accessdate=2005-04-08 |archivedate=2010-12-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101229070303/http://ezikovata.net/ }}</ref> == Политика == === Кмет === {{основна|Списък на кметовете на Ловеч}} Длъжността „кмет на Ловеч“ е създадена на 31 август/12 септември 1877 г. след [[Битка при Ловеч|освобождението на града от османско владичество]]. Първите избори са проведени от [[Временно руско управление|Временното руско управление]] по правила, утвърдени от руския императорски комисар в България [[Александър Дондуков]]. Пръв кмет на града е [[Иван Драсов]]. Следващите избори се провеждат на основание нормите на действащата към това време [[конституция]]. Първоначално кметът е избиран от общинските съветници. При извънредни обстоятелства в системата на държавното управление е назначаван от Министъра на вътрешните работи. По силата на [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] от 1990 г. ''кмет на Ловеч'' е изборна длъжност на местното управление в [[Община Ловеч]]. От [[1991]] г. се избира пряко от гражданите на Ловешката община. === Общински съвет === Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на община Ловеч е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 29 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Ловеч. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2019)|избори]] са предвидени за 2027 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2023)|избори]] от 29.10.2023 г., при изборна активност от 44%, е следното:<ref>[https://results.cik.bg/mi2023/tur1/rezultati/1118.html]</ref> {| class="prettytable" |+ Общински съвет (2023 – 2027) ! Партия!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Мандати |- | [[ГЕРБ-СДС]] || align="center" | 26,04 % || align="center" |3,616|| align="center" |8 |- | [[Местна коалиция ИТН-Български възход]] || align="center" |15,82 %|| align="center" |2,197|| align="center" |5 |- | [[БСП за България]]|| align="center" |14,95 %|| align="center" |2,076|| align="center" |5 |- | Граждани за общината || align="center" |11,40 %|| align="center" |1,583|| align="center" |4 |- |Продължаваме промяната - Демократична България|| align="center" |11,34 %|| align="center" |1,575|| align="center" |4 |- | [[Възраждане]] || align="center" |6,32 %|| align="center" |877|| align="center" | 2 |- | [[Левицата!]] || align="center" |4,90 %|| align="center" |681|| align="center" | 1 |} == Икономика == === Промишленост === [[Файл:Bonmix-Lovech.jpg|мини|Bonmix – френско-българско дружество, създадено през 1997 г. като предприятие за производство на храни за животни и добавки за фуражи]] Ловеч е един от промишлените центрове на България. Застъпено е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електрически инструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци. В периода 1943 – 1954 г. [[Държавна самолетна фабрика (Ловеч)|Държавната самолетна фабрика]] произвежда българските [[самолет]]и [[Лаз-7|ЛАЗ]], АВИА и ДАР. След закриване на самолетното производство през 1954 г. заводът е преименуван на [[Балкан (завод)|„Балкан“]] и започва производството на мотоциклети [[Балкан (мотоциклет)|Балкан]] и сглобяването на леки автомобили [[Москвич Алеко]]. В по-ново време дружеството „Литекс моторс“ и китайската компания Great Wall Motor Co откриват [[Завод за автомобили - Ловеч|автомобилен завод]] в с. [[Баховица]], близо до Ловеч. Открит е на 21 февруари 2012 г, като той прекратява дейността си през 2017 г. Тук са се сглобявали лек автомобил Voleex C10, пикап Steed 5 и [[джип]] Hoover H5.<ref>[http://novini.dir.bg/news.php?id=10587332 novini.dir.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=www.automedia.bg |url=http://www.automedia.bg/news/article_15773.html |accessdate=2012-04-06 |archivedate=2012-11-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121114233852/http://www.automedia.bg/news/article_15773.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5229391 | заглавие=„Грейт уол“ влезе в топ 10 по продажби у нас | достъп_дата = 20 май 2013}} ''Vesti.bg от 23 октомври 2012''</ref> Други по-известни на вътрешния и външен пазар са фирмите: Балкан АД, [http://mtgbg.com/public/menu/index/id/37 Осъм АД, част от MTG]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Технокороза АД, Спарки Елтос АД, Никром-тръбна мебел АД, Велга ООД, Белсма Фърничър ЕООД, R-Стил ООД, Горкомерс ЕАД, Славимес ЕООД, Винал АД, Мелиса ООД, Бонмикс АД, Технострой ООД, Литекс джукс АД, водеща фирма в областта на пътното строителство е „Пътстрой-Ловеч“ ЕООД.<ref>{{Citation |title=www.invest.bg |url=http://www.invest.bg/bg/Ловеч/cms/469/o/ |accessdate=2012-04-06 |archivedate=2012-06-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120622032125/http://www.invest.bg/bg/Ловеч/cms/469/o/ }}</ref> === Транспорт === [[Файл:Lovech train station.jpg|дясно|мини|Железопътната гара в Ловеч]] Ловеч е свързан с директен автобусен транспорт с [[Градове в България|по-големите градове в България]]. Обслужва се от автогара Ловеч. Железопътният транспорт е по линията Левски-Троян с връзка по жп линията Варна (Русе) – София. Обслужва се от [[Железопътна гара Ловеч]]. Вътрешният градски транспорт е редовен. Обслужва се от „Ловеч автотранспорт“ ЕООД и таксиметрови фирми.<ref>[http://www.nasamnatam.com/grad/Lovech-transport.html www.nasamnatam.com]</ref><ref>[http://autoplanet1.com/firma/7475-lovech-avtotransport-eood autoplanet1.com]</ref> == Здравеопазване == Здравеопазването е представено от многопрофилна болница за активно лечение „Професор д-р [[Параскев Стоянов]]“ АД. Осъществява първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, болнична помощ, обществена профилактика и санитарен контрол. Тук денонощно работят дежурни екипи. Приемът на спешните случаи се извършва 24 часа в денонощието. Болницата е естествен специализиран център за оказване на болнична помощ на пациенти от града и прилежащите към него общински центрове.<ref>[http://www.mbal-lovech.com/ www.mbal-lovech.com]</ref> == Образование и наука == [[Файл:SOU Sv Kliment Ohridski.jpg|мини|СУ „Свети Климент Охридски“]] * Колеж към [[Технически университет - Габрово]] * ОУ „Васил Левски“ * ОУ „Проф. Димитър Димов“ * ОУ „Христо Никифоров“ * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|СУ „Свети Климент Охридски“]] * СУ „Тодор Кирков“ * СУ „Панайот Пипков“ * [[ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“|ПЕГ „Екзарх Йосиф I“]] * Профилирана природоматематическа гимназия * [[Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. Д. Димов“|Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“]] * [[Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“]] * Професионална гимназия по механо-електротехника * Професионална гимназия по икономика, търговия и услуги * Общински детски комплекс == Култура == === Организации === [[Файл:Museum of Vasil Levski Lovech.JPG|мини|220px|Музей „Васил Левски“]] [[Файл:Street scene in Lovech TB.jpg|мини|220px|Площад и паметник „Тодор Кирков“, Ловеч]] [[Файл:Lovech Stadium 1.JPG|220px|мини|Градски стадион]] * [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] * [[Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“]] * [[Музей „Васил Левски“ (Ловеч)|Музей „Васил Левски“]] * [[Къкринско ханче]] * [[Ловешка средновековна крепост]] * [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]] * [[Музей на СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Музей на Средно училище „Свети Климент Охридски“]] * [[Драматичен театър Ловеч|Драматичен театър]] * [[Ловчанско читалище „Наука“]] * [[Регионална библиотека „Професор Беньо Цонев“-Ловеч|Регионална библиотека „Професор Беньо Цонев“]] * [[Художествена галерия „Професор Теофан Сокеров“ (Ловеч)|Художествена галерия]] * Галерия „Дарение Казаков“ * Галерия „Дарение Мирчо Мирчев“ * Галерия „Вароша“ * Клуб на дейците на културата * Общински духов оркестър * Общински фолклорен ансамбъл „Ловеч“ * ELECTRIC STYLE CREW – брейк танцова формация „Ловеч“ * Детско-юношески танцов състав „Ловеч“ * Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“<ref>[http://www.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=444 Сдружение Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Трио „Вароша 87“ * Китарен оркестър „Ритъм“ * Младежки духов оркестър с мажоретен състав „Еликсир“ * Балет „Ралица“ * Фолклорна формация „ЕЛИТ“<ref>[http://www.folklor-elit.com/ „Фолклорна формация – ЕЛИТ“]</ref> * Смесен хор „Панайот Пипков“ * [[Смесен църковен хор „Евстати Павлов”]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.pavlovchoir.comyr.com/ |заглавие=Смесен църковен хор „Евстати Павлов“ |достъп_дата=2011-12-25 |архив_дата=2012-01-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120127151403/http://www.pavlovchoir.comyr.com/ }}</ref> * Детска вокална група „Пееща дъга“ * Детско-юношески църковен хор „Арахангелский глас“ * Студия за поп пеене Singing Stars * Гражданско сдружение „Ловчанци“ == Медии == ; Печатни и интернет * в. „Ловеч прес“<ref>[http://www.lovechpress.info/ Ловеч прес]</ref> * в. „Народен глас“<ref>[http://nglas.wordpress.com/ Народен глас]</ref> * в. „Ловеч глас“<ref>{{Citation |title=zetramedia.com |url=http://zetramedia.com/?cat=27 |accessdate=2012-11-05 |archivedate=2015-05-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150514131235/http://zetramedia.com/?cat=27 }}</ref> * в. „Перо“<ref>{{Citation |title=svejo.net |url=http://svejo.net/1636952-startira-parvi-broy-na-vestnik-pero |accessdate=2012-11-05 |archivedate=2013-04-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130406133140/http://svejo.net/1636952-startira-parvi-broy-na-vestnik-pero }}</ref> * „Ловеч днес. eu“<ref>[http://www.lovechtoday.eu/ „Ловеч днес.eu“]</ref> * „Ловеч днес. com“<ref>[http://lovechtoday.com/ Ловеч днес.com]</ref> * „Ловеч Онлайн. com“<ref>{{Citation |title=„Ловеч Онлайн“ |url=http://lovechonline.com/ |accessdate=2011-04-05 |archivedate=2017-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171201212307/http://www.lovechonline.com/ }}</ref> * Север.бг –<ref>[http://sever.bg/ www.sever.bg]</ref> ; Радио и телевизия Местното радио се излъчва от радиорелейна и телевизионна станция „Стратеш“ с надморска височина 282 m и височина на антенната система 15 m и станция на хълма „Ак баир“ с надморска височина 350 m. Предавателите на радио „Зетра“ и „БГ радио“ за Ловеч са разположени на покрива на сградата на областната администрация.<ref>[http://www.predavatel.com/bg/8/lovech www.predavatel.com]</ref> * „Зетра“ ТВ * ТВ „Ловеч“. * Радио „Зетра“ * Общинско радио == Спорт == * [[ПФК Литекс (Ловеч)|ПФК Литекс]] * [[Градски стадион (Ловеч)|Градски стадион]] * Национален фенклуб „Литекс НПО“ * Сдружение хандбален клуб „Осъм“ * Спортен клуб по тенис * Спортен карате клуб „Киокушин“ * Шахматен клуб „Прогрес“ * Туристическо дружество „Стратеш“ * Сдружение клуб по ориентиране * Спортен клуб по културизъм и силов трибой „Вароша“ * Спортен клуб по бейзбол и софтбол „Игълс“ * Спортен клуб по баскетбол * Сдружение хандбален клуб „Ловеч 98“ * Спортен клуб по борба * Сдружение „Моделклуб Ловеч“<ref>[http://modelistika.com/showthread.php?t=6188/ modelistika.com]</ref> * Сдружение клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“ * Женски отбор по футбол „Литекс Лейдис“ == Забележителности == {{Побратимени градове| * {{флагче|Русия}} [[Рязан]], [[Русия]]<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=757434 Ловешка делегация заминава за Рязан] Дарик</ref> * {{флагче|Германия}} [[Ерфурт]], [[Германия]]<ref>[http://zetramedia.com/?p=23113 Ловеч отпразнува своя Ден] zetramedia.com</ref> * {{флагче|Русия}} [[Лотошино]], Русия<ref>[http://www.lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=13108&Itemid=60 Лотошино вече си има улица „Ловеческая“] Ловеч Прес</ref> * {{флагче|Украйна}} [[Изяслав (град)|Изяслав]], [[Украйна]]<ref>[http://maidan.org.ua/2012/06/izyaslav-poridnyvsya-z-bolharskym-lovechem/ Ізяслав поріднився з болгарським Ловечем]</ref> * {{Флагче|Испания}} [[Валядолид]], [[Испания]] * {{Флагче|Франция}} [[Лавал (Франция)|Лавал]], [[Франция]]<ref>[http://www.lovech.bg/wps/portal/!ut/p/c4/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3gLby9PS09LYwODUEdzA09vQw_30BBzQ4tAc_3gpHT9gmxHRQB_UbJU/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/lovechmunicipality/news/news/1212101 Подписано е споразумението за взаимно сътрудничество между Ловеч и Лавал] lovech.bg</ref> * {{Флагче|Албания}} [[Берат]], [[Албания]]<ref>[http://www.lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=9513&Itemid=47 Албанската делегация е възхитена от Ловеч] Ловеч Прес</ref> * {{Флагче|Русия}} [[Сиктивкар]], [[Русия]]<ref>[http://lovechmedia.com/novini/политика/сиктивкар-и-ловеч-пак-партньори-догов/ Сиктивкар и Ловеч пак партньори, договориха се за дългосрочно сътрудничество в икономиката и културата] lovechmedia.com</ref> }} * [[Покритият мост в Ловеч|Покрит мост]] * [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“]] * [http://www.tourism.lovech.bg/content/стара-градска-баня-дели-хамам Стара градска баня „Дели Хамам“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191222025716/http://tourism.lovech.bg/content/стара-градска-баня-дели-хамам |date=2019-12-22 }} * [[Барокови къщи (Ловеч)|Барокови къщи]] * [[Паметник на Васил Левски (Ловеч)|Паметник на Васил Левски]] * [[Паметник на Тодор Кирков]] * [[Белия паметник]] * [[Черния паметник]] * [[Алея на българо-руската дружба]] * [[Парк „Стратеш“]] * [[Зоопарк (Ловеч)]] * [[Алея Баш бунар]] * [[Деветашка пещера]] * [[Сливешки ливади]] * [[Паметник на Васил Йорданов]] * == Редовни събития == * Цветница и Връбница са едни от официалните и популярни събития в Ловеч, които се честват всяка пролет. Този ден се отбелязва с многобройни програми, културни мероприятия и изложби, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в старинния квартал Вароша. Провеждат се традиционен пазар на народните занаяти и увеселения. * Празник на Ловеч 11 май – ден на [[Св. св. Кирил и Методий]]. * Ловешки есенен панаир. * [[Ловеч Бардфест]]. * През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода. <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Bulgaria-Lovech-02.jpg Bulgaria-Lovech-04.jpg Bulgaria-Lovech-05.jpg Bulgaria-Lovech-06.jpg Катедрален храм "Св.св. Кирил и Методий" Ловеч.JPG|Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ Monument Lovech (Паметник Ловеч).JPG|Начало на Втората българска държава – паметник, Ловеч Water Museum in Lovech, музей на водата в Ловеч.JPG|Музей на водата в Ловеч (баня Дели Хамам) </gallery> == Личности == {{основна|Почетен гражданин на Ловеч}} * [[Станко Косан]] или Станко Ловечки. Станко Кочан Ловечки, наричан в османските летописи „Устанко Кусам“, е български болярин от XV век. Последният владетел на [[Ловешка средновековна крепост]]. * Ванчо Йотов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9]</ref> * Никола Райчев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Никола Георгиев Топчията]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32]</ref> * [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] – космонавт * [[Димитър Димов]] – писател * Станко Александриев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]]<ref name="strumski.com" /> == Източници == {{Reflist}} == Литература == * Маринов Х. и колектив, Ловеч – пътеводител, С., 1989 * Ловеч и Ловчанско, кн. I., Печатница „Книпеграф“ А.Д, С. 1929; Кн. II. С., 1930; Кн. III. С., 1931; Кн. 4., С., 1932; Кн. 5., С., 1934. * Известия на РИМ – Ловеч, т. I – VIII, Л., Вт., 1992 – 2011 * Каниц Ф., Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Вт., ИК „Витал“, 2001. * Стоянов П., Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков, Вт., ИК „Витал“, 2001 * Миховски М., Църковно-музикална летопис на Ловеч 1854 – 1994 г., Бл., Издателство „Интелект А“, 1996 * Лалев И., Американският девически колеж в Ловеч, Вт., ИК „Витал“, 2001 * Лалев И., Държавно кожарско училище в Ловеч 1928 – 2008 г., ИК „Сафо“, Л., 2008 * Кузманова К. (съставител), Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „Витал“, Вт., 2009 * Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945 г., ИК „Сафо“, Л., 2003. * Кузманов Ю., Смислени години. История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Л., 2012 * Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. ИК „ИнфоВижън“, 2017, Ловеч * Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019 * Станимиров С., Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“, сб. Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, С., 1934 * Бръняков Б. Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 – 1878 г., Печатница „Светлина“, Л., 1928. * Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2000 == Външни препратки == * [http://www.lovech.bg/ Официален сайт на община Ловеч] * [https://www.lovech.government.bg Официален сайт на областна администрация Ловеч] * [http://www.pbase.com/ngruev/lovetch Снимки от Ловеч] * [http://www.tourism.lovech.bg/ Сайт на туризма в община Ловеч] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160215033610/http://tourism.lovech.bg/ |date=2016-02-15 }} * [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1450075/ Дарик радио Ловешка област става световна зона на планинската вода] *{{Моята библиотека|25251|Ловеч – пътеводител}} *[https://nikolay100.com/travel/bg/топ-3-забележителности-в-ловеч/ ТОП 3 забележителности в Ловеч] {{Община Ловеч}} {{Градове в Област Ловеч}} {{Градове в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Ловеч| ]] dl4m97fpch8afgrcxhyijqnvowfl2sy 0 3526 12418929 12344627 2024-11-21T17:38:04Z Vassil01 106416 Изразност 12418929 wikitext text/x-wiki [[Файл:Таблица съ глаголица.png|мини|320x320пкс|Глаголицата]] '''Глаго̀лицата''' е [[азбука]], създадена от светите братя [[Кирил и Методий]] в периода между 855 и 862 година. Предназначена за превод на богослужебна литература за [[християнство|християнската]] църква във [[Великоморавия]], тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на [[славянски езици]]. На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които [[св. Кирил]] и [[св. Методий]] и техните [[Седмочисленици|ученици]] са разпространявали [[християнство]]то във [[Великоморавия]] и [[Панония]] през [[9 век|IX век]]. На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от [[Киевски листове|Киевските листове]], в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на [[западни славяни|западните славяни]]. == Произход и значение на името == Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''. Самото название е образувано от удвоения общославянски корен ''*gol'' (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати)<ref>{{Cite journal|last=Илчев|first=Петър|date=1985|editor-last=Динеков|editor-first=Петър|title=Глаголица|url=|journal=Кирило-Методиевска енциклопедия|publisher=БАН|publication-place=София|volume=1|pages=491 – 509|via=}}</ref>. Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки – ''hlaholika'', на полски – ''głagolica'', на руски – ''глаголица'', на хърватски и сръбски – ''glagoljica (глагољица)''. == История == [[Файл:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове]] През [[863]] г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят [[Западни славяни|западните славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова [[азбука]] – ''глаголицата''. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий. През септември [[885]] г. папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Святополк I|Святополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в [[Първа българска държава|България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝ е частично възстановено през [[10 век|X]] и [[XI век]]. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през [[Средновековие]]то. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век. С глаголица са писали и в [[Русия]], но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или [[хърватска глаголица|илирийски вариант]] се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея. От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо – устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия ''минускул'' (бързопис). Усъвършенства се и начинът на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през [[13 век|XIII]] – [[14 век|XIV век]] в славянските книги се налагат три стила: * [[Заставка|заставки]] – украсени композиции преди началото на блок; * [[инициал]]и – украсена начална буква; * [[Концовка|концовки]] – завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста. Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около [[1360]] г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от [[1356]] г., [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]] от [[1344]]-[[1345|45]] г., [[Мюнхенски сръбски псалтир|Мюнхенския сръбски псалтир]] от края на XIV век, [[Киевски псалтир|Киевския псалтир]] от [[1397]] г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато. През [[1483]] г. във [[Венеция]] е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната. В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 371}}</ref> В сегашни дни тя се използва само като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия. == Глаголица и кирилица == Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин: # Следите от глаголическа писмена дейност в [[Моравия]] и [[Панония]]. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите [[Кирил и Методий]] в западнославянските говорни области. # Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. # „[[За буквите]]“ на [[Черноризец Храбър]] свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих. # В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. [[Рупски говори|рупски български говори]]. # Практиката при [[палимпсест]]ите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното<ref>{{Цитат книга|last=Велчева|first=Боряна|title=Старите български ръкописи и техният език|year=1983|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=45 – 47}}</ref>. == Състав и структура == Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от [[Графема|графеми]] на средновековния гръцки [[минускул]]. Предполага се, че буквите ''Ша'', ''Ща'' и ''Ци'' са извлечени от [[северносемитското писмо]] – [[Фонема|фонемите]], които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до [[хазари]]те. Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо [[хуцури]] и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на [[19 век]] и нейни основоположници са Е. М. Гастер ([[1887]] г., [[Лондон]]) и Р. Абихт ([[1895]] г., [[Лайпциг]]). Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (''обла глаголица'') и [[хърватска глаголица|хърватска]] (''ъглеста глаголица''). == Характеристика == Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Schrift/GlagolVergleichAlphabet.htm изображение на двата варианта]. Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: [[Зографско четвероевангелие]], [[Асеманиево евангелие]], [[Мариинско евангелие]], [[Рилски глаголически листове]], [[Охридско евангелие]], [[Мюнхенски абецедар]], [[Синайски псалтир]]. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в [[Моравия]], [[Панония]] и [[Охрид]]. Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо. Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: ''аз, буки, веди, глагол, добро, есть'' и т.н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред. [[Файл:ZographensisSmall.jpg|мини|180px|Зографското четвероевангелие – глаголически паметник от X в.]] [[Файл:CodexVaticanusSlavicus3Gagoliticus.jpg|мини|180px|Асеманиевото евангелие – глаголически паметник от X-XI в.]] [[Файл:Psalterium Sinaiticum 2N, fol1r.jpg|мини|180px|Синайският псалтир – глаголически паметник от X-XI в.]] [[Файл:Codex Marianus, fol 36r.jpg|мини|180px|Мариинското евангелие – глаголически паметник от XI в.]] Следната таблица представя всички букви в глаголицата: * самата буква (объл вариант); * името ѝ; * нейният звуков еквивалент; * съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана; * и съответната ѝ съвременна кирилска буква (ако съществува). {| class="wikitable" |- ! Буква !! Unicode !! Име !! Звук !! Числена стойност !! Връзка с гръцкия !! Връзка с кирилицата |- | {{гл|а}} || style="font-size:x-large;" | Ⰰ || Аз || а || 1 || Alpha (Α) || А |- | {{гл|б}} || style="font-size:x-large;" | Ⰱ || Буки || б || 2 || || Б |- | {{гл|в}} || style="font-size:x-large;" | Ⰲ || Веди || в || 3 || Beta (Β) || В |- | {{гл|г}} || style="font-size:x-large;" | Ⰳ || Глагол || г || 4 || Gamma (Γ) || Г |- | {{гл|д}} || style="font-size:x-large;" | Ⰴ || Добро || д || 5 || Delta (Δ) || Д |- | {{гл|е}} || style="font-size:x-large;" | Ⰵ || Есть || е || 6 || Epsilon (Ε) || Е |- | {{гл|ж}} || style="font-size:x-large;" | Ⰶ || Живете || ж || 7 || || Ж |- | {{гл|дз}} || style="font-size:x-large;" | Ⰷ || Дзело || дз || 8 || || S („дз“) |- | {{гл|з}} || style="font-size:x-large;" | Ⰸ || Земля || з || 9 || Zeta (Ζ) || З |- | {{гл|и1}}, {{гл|и2}} || style="font-size:x-large;" | Ⰹ, Ⰺ || Йота || и || 10 || Iota (Ι) || Й, I |- | {{гл|и}} || style="font-size:x-large;" | Ⰻ || Иже || и || 20 || Eta (Η) || И |- | {{гл|гь}} || style="font-size:x-large;" | Ⰼ || Герв || г' || 30 || || Г' („гь“), сръбско {{кирилица|Ђ}} („джь“)) |- | {{гл|к}} || style="font-size:x-large;" | Ⰽ || Како || к || 40 || Kappa (Κ) || К |- | {{гл|л}} || style="font-size:x-large;" | Ⰾ || Люди || л || 50 || Lambda (Λ) || Л |- | {{гл|м}} || style="font-size:x-large;" | Ⰿ || Мислете || м || 60 || Mu (Μ) || М |- | {{гл|н}} || style="font-size:x-large;" | Ⱀ || Наш || н || 70 || Nu (Ν) || Н |- | {{гл|о}} || style="font-size:x-large;" | Ⱁ || Он || о || 80 || Omicron (Ο) || О |- | {{гл|п}} || style="font-size:x-large;" | Ⱂ || Покой || п || 90 || Pi (Π) || П |- | {{гл|р}} || style="font-size:x-large;" | Ⱃ || Рци || р || 100 || Rho (Ρ) || Р |- | {{гл|с}} || style="font-size:x-large;" | Ⱄ || Слово || с || 200 || Sigma (Σ) || С |- | {{гл|т}} || style="font-size:x-large;" | Ⱅ || Твердо || т || 300 || Tau (Τ) || Т |- | {{гл|у}} || style="font-size:x-large;" | Ⱆ || Ук || у || 400 || Upsilon (Υ) || У |- | {{гл|ф}} || style="font-size:x-large;" | Ⱇ || Ферт || ф || 500 || Phi (Φ) || Ф |- | {{гл|х}} || style="font-size:x-large;" | Ⱈ || Ха || х || 600 || Chi (Χ) || Х |- | {{гл|от}} || style="font-size:x-large;" | Ⱉ || От || о || 700 || Omega (Ω) || използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки |- | {{гл|ц}} || style="font-size:x-large;" | Ⱌ || Ци || ц || 900 || || Ц |- | {{гл|ч}} || style="font-size:x-large;" | Ⱍ || Черв || ч || 1000 || || Ч |- | {{гл|ш}} || style="font-size:x-large;" | Ⱎ || Ша || ш || 2000 || || Ш |- | {{гл|щ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱋ || Ща || щ || 800 || || Щ |- | {{гл|ъ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱏ || Ер голям || ъ || 3000 || || Ъ |- | {{гл|ъй}} || style="font-size:x-large;" | Ⰺ || Еры || ы || || || Ы |- | {{гл|ь}} || style="font-size:x-large;" | Ⱐ || Ер малък || ь || || || Ь |- | {{гл|я}} || style="font-size:x-large;" | Ⱑ || Ят (е-двойно) || ѣ || 4000 || || {{кирилица|ѣ}} (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945 |- | [[Файл:GlagolitsaJo.gif|Йот|15px]] || style="font-size:x-large;" | Ⱖ || Я || я || || || Я |- | {{гл|ю}} || style="font-size:x-large;" | Ⱓ || Ю || ю || 5000 || || Ю |- | {{гл|ен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱔ || Юс малък || е^н || || || ѧ, не се употребява |- | {{гл|йен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱗ || Юс малък йотиран || йе^н || || ||ѩ, не се употребява |- | {{гл|он}} || style="font-size:x-large;" | Ⱘ || Юс голям (носовка) || о^н || || ||{{кирилица|ѫ}} (чете се „ъ“, „о^н“), премахната от българския през 1945 |- | {{гл|йон}} || style="font-size:x-large;" | Ⱙ || Юс голям йотиран || йо^н || || ||ѭ, не се употребява |- | {{гл|фт}} || style="font-size:x-large;" | Ⱚ || Тита || Т || || Theta || {{кирилица|ѳ}}, използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки |- | {{гл|и3}} || style="font-size:x-large;" | Ⱛ || Ижица || и || || Upsilon || {{кирилица|ѵ}}, премахната от руския през 1917 |} == Уникод == Глаголицата е въведена за първи път в уникод версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 – U+2C5E. Вижте: * [http://www.unicode.org/charts/PDF/U2C00.pdf Unicode таблица (PDF)] Във версия 12.1 са добавени надредни глаголически букви (област: 1E000–1E02F). Вижте: * [https://www.unicode.org/charts/PDF/U1E000.pdf Unicode таблица (PDF)] == Вижте също == * [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]] * [[Кирилица]] * [[Шльокавица]] * [[Списък на глаголическите текстове]] == Външни препратки == {{commons|Glagolitsa}} * [https://localfonts.eu/freefonts/glagolitic-free-fonts/ Безплатни глаголически шрифтове] * [http://www.hr/darko/glagoljica/gl-font.html Глаголически шрифтове] * [http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html Mисал 1483 – хърватски първотисак] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121210043605/http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html |date=2012-12-10 }} * [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html Върбнички статут 1380/1527] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525073911/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html |date=2013-05-25 }} * [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html Истарски развод 1325/1546] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525072444/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html |date=2013-05-25 }} * [https://keyboardingonline.net/glagolitic-keyboard/bg Онлайн глаголическа клавиатура] == Литература == * Селищев, А. М. Старославянский язык. Т.1. Москва, 1951, [http://www.promacedonia.org/pdf/seliscev_staroslavjanskij.html 35 – 67] * Fučić, B. Glagoljski natpisi. – Djela Jugoslavenske Akademije Znanosti i Umjetnosti (Zagreb), 57, 1982. 420 p. * Fullerton, Sharon Golke: ''Paleographic Methods Used in Dating Cyrillic and Glagolitic Slavic Manuscripts''. (In: Slavic Papers No. 1.) Ohio, 1975. 93 p. * [[Ватрослав Ягич|Jagić, V.]] Glagolitica: Würdigung neuentdeckter Fragmente. Wien, 1890. * Miklas, H. (Hrsg.) Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. Wien, 2000. * Steller, Lea-Katharina: [http://fullextra.hu/modules.php?name=News&file=print&sid=782 A glagolita írás]. – In: B. Virághalmy, L. Paleográfiai kalandozások. Szentendre, 1995. ISBN 963-450-922-3 * Vais, J. [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Grammatik/VajsAbecedarium/index.htm Abecedarivm Palaeoslovenicvm in usum glagolitarum]. Veglae, [Krk], 1917. XXXVI, 74 p. * Vajs, J. [http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html Rukovet hlaholske paleografie: Uvedení do knizního písma hlaholskeho] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305011358/http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html |date=2016-03-05 }}. Praha, 1932. 178 p, LIV. tab. == Източници == <references /> * Емил Георгиев, „Нашето Аз Буки Веди“ – София, 1981 г. == Бележки == <references /> {{Писмености}} [[Категория:Глаголица| ]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Кирил и Методий]] 2vob6omvhbcjmi1exnoxlqmsf5qxtib 12418937 12418929 2024-11-21T17:43:15Z Vassil01 106416 Старобългарски език 12418937 wikitext text/x-wiki [[Файл:Таблица съ глаголица.png|мини|320x320пкс|Глаголицата]] '''Глаго̀лицата''' е [[азбука]], създадена от светите братя [[Кирил и Методий]] в периода между 855 и 862 година. Предназначена за превод на богослужебна литература за [[християнство|християнската]] църква в [[Първа българска държава|България]] [[Великоморавия]], тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на [[славянски езици]]. Отразява фонетичните особености на [[старобългарски език|старобългарския език]]. На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които [[св. Кирил]] и [[св. Методий]] и техните [[Седмочисленици|ученици]] са разпространявали [[християнство]]то във [[Великоморавия]] и [[Панония]] през [[9 век|IX век]]. На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от [[Киевски листове|Киевските листове]], в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на [[западни славяни|западните славяни]]. == Произход и значение на името == Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''. Самото название е образувано от удвоения общославянски корен ''*gol'' (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати)<ref>{{Cite journal|last=Илчев|first=Петър|date=1985|editor-last=Динеков|editor-first=Петър|title=Глаголица|url=|journal=Кирило-Методиевска енциклопедия|publisher=БАН|publication-place=София|volume=1|pages=491 – 509|via=}}</ref>. Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки – ''hlaholika'', на полски – ''głagolica'', на руски – ''глаголица'', на хърватски и сръбски – ''glagoljica (глагољица)''. == История == [[Файл:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове]] През [[863]] г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят [[Западни славяни|западните славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова [[азбука]] – ''глаголицата''. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий. През септември [[885]] г. папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Святополк I|Святополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в [[Първа българска държава|България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝ е частично възстановено през [[10 век|X]] и [[XI век]]. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през [[Средновековие]]то. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век. С глаголица са писали и в [[Русия]], но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или [[хърватска глаголица|илирийски вариант]] се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея. От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо – устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия ''минускул'' (бързопис). Усъвършенства се и начинът на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през [[13 век|XIII]] – [[14 век|XIV век]] в славянските книги се налагат три стила: * [[Заставка|заставки]] – украсени композиции преди началото на блок; * [[инициал]]и – украсена начална буква; * [[Концовка|концовки]] – завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста. Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около [[1360]] г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от [[1356]] г., [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]] от [[1344]]-[[1345|45]] г., [[Мюнхенски сръбски псалтир|Мюнхенския сръбски псалтир]] от края на XIV век, [[Киевски псалтир|Киевския псалтир]] от [[1397]] г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато. През [[1483]] г. във [[Венеция]] е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната. В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 371}}</ref> В сегашни дни тя се използва само като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия. == Глаголица и кирилица == Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин: # Следите от глаголическа писмена дейност в [[Моравия]] и [[Панония]]. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите [[Кирил и Методий]] в западнославянските говорни области. # Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. # „[[За буквите]]“ на [[Черноризец Храбър]] свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих. # В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. [[Рупски говори|рупски български говори]]. # Практиката при [[палимпсест]]ите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното<ref>{{Цитат книга|last=Велчева|first=Боряна|title=Старите български ръкописи и техният език|year=1983|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=45 – 47}}</ref>. == Състав и структура == Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от [[Графема|графеми]] на средновековния гръцки [[минускул]]. Предполага се, че буквите ''Ша'', ''Ща'' и ''Ци'' са извлечени от [[северносемитското писмо]] – [[Фонема|фонемите]], които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до [[хазари]]те. Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо [[хуцури]] и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на [[19 век]] и нейни основоположници са Е. М. Гастер ([[1887]] г., [[Лондон]]) и Р. Абихт ([[1895]] г., [[Лайпциг]]). Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (''обла глаголица'') и [[хърватска глаголица|хърватска]] (''ъглеста глаголица''). == Характеристика == Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Schrift/GlagolVergleichAlphabet.htm изображение на двата варианта]. Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: [[Зографско четвероевангелие]], [[Асеманиево евангелие]], [[Мариинско евангелие]], [[Рилски глаголически листове]], [[Охридско евангелие]], [[Мюнхенски абецедар]], [[Синайски псалтир]]. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в [[Моравия]], [[Панония]] и [[Охрид]]. Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо. Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: ''аз, буки, веди, глагол, добро, есть'' и т.н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред. [[Файл:ZographensisSmall.jpg|мини|180px|Зографското четвероевангелие – глаголически паметник от X в.]] [[Файл:CodexVaticanusSlavicus3Gagoliticus.jpg|мини|180px|Асеманиевото евангелие – глаголически паметник от X-XI в.]] [[Файл:Psalterium Sinaiticum 2N, fol1r.jpg|мини|180px|Синайският псалтир – глаголически паметник от X-XI в.]] [[Файл:Codex Marianus, fol 36r.jpg|мини|180px|Мариинското евангелие – глаголически паметник от XI в.]] Следната таблица представя всички букви в глаголицата: * самата буква (объл вариант); * името ѝ; * нейният звуков еквивалент; * съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана; * и съответната ѝ съвременна кирилска буква (ако съществува). {| class="wikitable" |- ! Буква !! Unicode !! Име !! Звук !! Числена стойност !! Връзка с гръцкия !! Връзка с кирилицата |- | {{гл|а}} || style="font-size:x-large;" | Ⰰ || Аз || а || 1 || Alpha (Α) || А |- | {{гл|б}} || style="font-size:x-large;" | Ⰱ || Буки || б || 2 || || Б |- | {{гл|в}} || style="font-size:x-large;" | Ⰲ || Веди || в || 3 || Beta (Β) || В |- | {{гл|г}} || style="font-size:x-large;" | Ⰳ || Глагол || г || 4 || Gamma (Γ) || Г |- | {{гл|д}} || style="font-size:x-large;" | Ⰴ || Добро || д || 5 || Delta (Δ) || Д |- | {{гл|е}} || style="font-size:x-large;" | Ⰵ || Есть || е || 6 || Epsilon (Ε) || Е |- | {{гл|ж}} || style="font-size:x-large;" | Ⰶ || Живете || ж || 7 || || Ж |- | {{гл|дз}} || style="font-size:x-large;" | Ⰷ || Дзело || дз || 8 || || S („дз“) |- | {{гл|з}} || style="font-size:x-large;" | Ⰸ || Земля || з || 9 || Zeta (Ζ) || З |- | {{гл|и1}}, {{гл|и2}} || style="font-size:x-large;" | Ⰹ, Ⰺ || Йота || и || 10 || Iota (Ι) || Й, I |- | {{гл|и}} || style="font-size:x-large;" | Ⰻ || Иже || и || 20 || Eta (Η) || И |- | {{гл|гь}} || style="font-size:x-large;" | Ⰼ || Герв || г' || 30 || || Г' („гь“), сръбско {{кирилица|Ђ}} („джь“)) |- | {{гл|к}} || style="font-size:x-large;" | Ⰽ || Како || к || 40 || Kappa (Κ) || К |- | {{гл|л}} || style="font-size:x-large;" | Ⰾ || Люди || л || 50 || Lambda (Λ) || Л |- | {{гл|м}} || style="font-size:x-large;" | Ⰿ || Мислете || м || 60 || Mu (Μ) || М |- | {{гл|н}} || style="font-size:x-large;" | Ⱀ || Наш || н || 70 || Nu (Ν) || Н |- | {{гл|о}} || style="font-size:x-large;" | Ⱁ || Он || о || 80 || Omicron (Ο) || О |- | {{гл|п}} || style="font-size:x-large;" | Ⱂ || Покой || п || 90 || Pi (Π) || П |- | {{гл|р}} || style="font-size:x-large;" | Ⱃ || Рци || р || 100 || Rho (Ρ) || Р |- | {{гл|с}} || style="font-size:x-large;" | Ⱄ || Слово || с || 200 || Sigma (Σ) || С |- | {{гл|т}} || style="font-size:x-large;" | Ⱅ || Твердо || т || 300 || Tau (Τ) || Т |- | {{гл|у}} || style="font-size:x-large;" | Ⱆ || Ук || у || 400 || Upsilon (Υ) || У |- | {{гл|ф}} || style="font-size:x-large;" | Ⱇ || Ферт || ф || 500 || Phi (Φ) || Ф |- | {{гл|х}} || style="font-size:x-large;" | Ⱈ || Ха || х || 600 || Chi (Χ) || Х |- | {{гл|от}} || style="font-size:x-large;" | Ⱉ || От || о || 700 || Omega (Ω) || използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки |- | {{гл|ц}} || style="font-size:x-large;" | Ⱌ || Ци || ц || 900 || || Ц |- | {{гл|ч}} || style="font-size:x-large;" | Ⱍ || Черв || ч || 1000 || || Ч |- | {{гл|ш}} || style="font-size:x-large;" | Ⱎ || Ша || ш || 2000 || || Ш |- | {{гл|щ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱋ || Ща || щ || 800 || || Щ |- | {{гл|ъ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱏ || Ер голям || ъ || 3000 || || Ъ |- | {{гл|ъй}} || style="font-size:x-large;" | Ⰺ || Еры || ы || || || Ы |- | {{гл|ь}} || style="font-size:x-large;" | Ⱐ || Ер малък || ь || || || Ь |- | {{гл|я}} || style="font-size:x-large;" | Ⱑ || Ят (е-двойно) || ѣ || 4000 || || {{кирилица|ѣ}} (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945 |- | [[Файл:GlagolitsaJo.gif|Йот|15px]] || style="font-size:x-large;" | Ⱖ || Я || я || || || Я |- | {{гл|ю}} || style="font-size:x-large;" | Ⱓ || Ю || ю || 5000 || || Ю |- | {{гл|ен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱔ || Юс малък || е^н || || || ѧ, не се употребява |- | {{гл|йен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱗ || Юс малък йотиран || йе^н || || ||ѩ, не се употребява |- | {{гл|он}} || style="font-size:x-large;" | Ⱘ || Юс голям (носовка) || о^н || || ||{{кирилица|ѫ}} (чете се „ъ“, „о^н“), премахната от българския през 1945 |- | {{гл|йон}} || style="font-size:x-large;" | Ⱙ || Юс голям йотиран || йо^н || || ||ѭ, не се употребява |- | {{гл|фт}} || style="font-size:x-large;" | Ⱚ || Тита || Т || || Theta || {{кирилица|ѳ}}, използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки |- | {{гл|и3}} || style="font-size:x-large;" | Ⱛ || Ижица || и || || Upsilon || {{кирилица|ѵ}}, премахната от руския през 1917 |} == Уникод == Глаголицата е въведена за първи път в уникод версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 – U+2C5E. Вижте: * [http://www.unicode.org/charts/PDF/U2C00.pdf Unicode таблица (PDF)] Във версия 12.1 са добавени надредни глаголически букви (област: 1E000–1E02F). Вижте: * [https://www.unicode.org/charts/PDF/U1E000.pdf Unicode таблица (PDF)] == Вижте също == * [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]] * [[Кирилица]] * [[Шльокавица]] * [[Списък на глаголическите текстове]] == Външни препратки == {{commons|Glagolitsa}} * [https://localfonts.eu/freefonts/glagolitic-free-fonts/ Безплатни глаголически шрифтове] * [http://www.hr/darko/glagoljica/gl-font.html Глаголически шрифтове] * [http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html Mисал 1483 – хърватски първотисак] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121210043605/http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html |date=2012-12-10 }} * [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html Върбнички статут 1380/1527] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525073911/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html |date=2013-05-25 }} * [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html Истарски развод 1325/1546] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525072444/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html |date=2013-05-25 }} * [https://keyboardingonline.net/glagolitic-keyboard/bg Онлайн глаголическа клавиатура] == Литература == * Селищев, А. М. Старославянский язык. Т.1. Москва, 1951, [http://www.promacedonia.org/pdf/seliscev_staroslavjanskij.html 35 – 67] * Fučić, B. Glagoljski natpisi. – Djela Jugoslavenske Akademije Znanosti i Umjetnosti (Zagreb), 57, 1982. 420 p. * Fullerton, Sharon Golke: ''Paleographic Methods Used in Dating Cyrillic and Glagolitic Slavic Manuscripts''. (In: Slavic Papers No. 1.) Ohio, 1975. 93 p. * [[Ватрослав Ягич|Jagić, V.]] Glagolitica: Würdigung neuentdeckter Fragmente. Wien, 1890. * Miklas, H. (Hrsg.) Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. Wien, 2000. * Steller, Lea-Katharina: [http://fullextra.hu/modules.php?name=News&file=print&sid=782 A glagolita írás]. – In: B. Virághalmy, L. Paleográfiai kalandozások. Szentendre, 1995. ISBN 963-450-922-3 * Vais, J. [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Grammatik/VajsAbecedarium/index.htm Abecedarivm Palaeoslovenicvm in usum glagolitarum]. Veglae, [Krk], 1917. XXXVI, 74 p. * Vajs, J. [http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html Rukovet hlaholske paleografie: Uvedení do knizního písma hlaholskeho] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305011358/http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html |date=2016-03-05 }}. Praha, 1932. 178 p, LIV. tab. == Източници == <references /> * Емил Георгиев, „Нашето Аз Буки Веди“ – София, 1981 г. == Бележки == <references /> {{Писмености}} [[Категория:Глаголица| ]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Кирил и Методий]] 7zokc692yfn7c0qnwrtk9e3jfiy3gia 12418938 12418937 2024-11-21T17:44:23Z Vassil01 106416 Съюз „и“ 12418938 wikitext text/x-wiki [[Файл:Таблица съ глаголица.png|мини|320x320пкс|Глаголицата]] '''Глаго̀лицата''' е [[азбука]], създадена от светите братя [[Кирил и Методий]] в периода между 855 и 862 година. Предназначена за превод на богослужебна литература за [[християнство|християнската]] църква в [[Първа българска държава|България]] и [[Великоморавия]], тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на [[славянски езици]]. Отразява фонетичните особености на [[старобългарски език|старобългарския език]]. На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които [[св. Кирил]] и [[св. Методий]] и техните [[Седмочисленици|ученици]] са разпространявали [[християнство]]то във [[Великоморавия]] и [[Панония]] през [[9 век|IX век]]. На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от [[Киевски листове|Киевските листове]], в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на [[западни славяни|западните славяни]]. == Произход и значение на името == Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''. Самото название е образувано от удвоения общославянски корен ''*gol'' (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати)<ref>{{Cite journal|last=Илчев|first=Петър|date=1985|editor-last=Динеков|editor-first=Петър|title=Глаголица|url=|journal=Кирило-Методиевска енциклопедия|publisher=БАН|publication-place=София|volume=1|pages=491 – 509|via=}}</ref>. Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки – ''hlaholika'', на полски – ''głagolica'', на руски – ''глаголица'', на хърватски и сръбски – ''glagoljica (глагољица)''. == История == [[Файл:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове]] През [[863]] г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят [[Западни славяни|западните славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова [[азбука]] – ''глаголицата''. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий. През септември [[885]] г. папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Святополк I|Святополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в [[Първа българска държава|България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝ е частично възстановено през [[10 век|X]] и [[XI век]]. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през [[Средновековие]]то. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век. С глаголица са писали и в [[Русия]], но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или [[хърватска глаголица|илирийски вариант]] се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея. От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо – устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия ''минускул'' (бързопис). Усъвършенства се и начинът на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през [[13 век|XIII]] – [[14 век|XIV век]] в славянските книги се налагат три стила: * [[Заставка|заставки]] – украсени композиции преди началото на блок; * [[инициал]]и – украсена начална буква; * [[Концовка|концовки]] – завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста. Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около [[1360]] г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от [[1356]] г., [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]] от [[1344]]-[[1345|45]] г., [[Мюнхенски сръбски псалтир|Мюнхенския сръбски псалтир]] от края на XIV век, [[Киевски псалтир|Киевския псалтир]] от [[1397]] г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато. През [[1483]] г. във [[Венеция]] е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната. В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 371}}</ref> В сегашни дни тя се използва само като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия. == Глаголица и кирилица == Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин: # Следите от глаголическа писмена дейност в [[Моравия]] и [[Панония]]. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите [[Кирил и Методий]] в западнославянските говорни области. # Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. # „[[За буквите]]“ на [[Черноризец Храбър]] свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих. # В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. [[Рупски говори|рупски български говори]]. # Практиката при [[палимпсест]]ите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното<ref>{{Цитат книга|last=Велчева|first=Боряна|title=Старите български ръкописи и техният език|year=1983|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=45 – 47}}</ref>. == Състав и структура == Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от [[Графема|графеми]] на средновековния гръцки [[минускул]]. Предполага се, че буквите ''Ша'', ''Ща'' и ''Ци'' са извлечени от [[северносемитското писмо]] – [[Фонема|фонемите]], които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до [[хазари]]те. Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо [[хуцури]] и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на [[19 век]] и нейни основоположници са Е. М. Гастер ([[1887]] г., [[Лондон]]) и Р. Абихт ([[1895]] г., [[Лайпциг]]). Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (''обла глаголица'') и [[хърватска глаголица|хърватска]] (''ъглеста глаголица''). == Характеристика == Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Schrift/GlagolVergleichAlphabet.htm изображение на двата варианта]. Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: [[Зографско четвероевангелие]], [[Асеманиево евангелие]], [[Мариинско евангелие]], [[Рилски глаголически листове]], [[Охридско евангелие]], [[Мюнхенски абецедар]], [[Синайски псалтир]]. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в [[Моравия]], [[Панония]] и [[Охрид]]. Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо. Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: ''аз, буки, веди, глагол, добро, есть'' и т.н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред. [[Файл:ZographensisSmall.jpg|мини|180px|Зографското четвероевангелие – глаголически паметник от X в.]] [[Файл:CodexVaticanusSlavicus3Gagoliticus.jpg|мини|180px|Асеманиевото евангелие – глаголически паметник от X-XI в.]] [[Файл:Psalterium Sinaiticum 2N, fol1r.jpg|мини|180px|Синайският псалтир – глаголически паметник от X-XI в.]] [[Файл:Codex Marianus, fol 36r.jpg|мини|180px|Мариинското евангелие – глаголически паметник от XI в.]] Следната таблица представя всички букви в глаголицата: * самата буква (объл вариант); * името ѝ; * нейният звуков еквивалент; * съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана; * и съответната ѝ съвременна кирилска буква (ако съществува). {| class="wikitable" |- ! Буква !! Unicode !! Име !! Звук !! Числена стойност !! Връзка с гръцкия !! Връзка с кирилицата |- | {{гл|а}} || style="font-size:x-large;" | Ⰰ || Аз || а || 1 || Alpha (Α) || А |- | {{гл|б}} || style="font-size:x-large;" | Ⰱ || Буки || б || 2 || || Б |- | {{гл|в}} || style="font-size:x-large;" | Ⰲ || Веди || в || 3 || Beta (Β) || В |- | {{гл|г}} || style="font-size:x-large;" | Ⰳ || Глагол || г || 4 || Gamma (Γ) || Г |- | {{гл|д}} || style="font-size:x-large;" | Ⰴ || Добро || д || 5 || Delta (Δ) || Д |- | {{гл|е}} || style="font-size:x-large;" | Ⰵ || Есть || е || 6 || Epsilon (Ε) || Е |- | {{гл|ж}} || style="font-size:x-large;" | Ⰶ || Живете || ж || 7 || || Ж |- | {{гл|дз}} || style="font-size:x-large;" | Ⰷ || Дзело || дз || 8 || || S („дз“) |- | {{гл|з}} || style="font-size:x-large;" | Ⰸ || Земля || з || 9 || Zeta (Ζ) || З |- | {{гл|и1}}, {{гл|и2}} || style="font-size:x-large;" | Ⰹ, Ⰺ || Йота || и || 10 || Iota (Ι) || Й, I |- | {{гл|и}} || style="font-size:x-large;" | Ⰻ || Иже || и || 20 || Eta (Η) || И |- | {{гл|гь}} || style="font-size:x-large;" | Ⰼ || Герв || г' || 30 || || Г' („гь“), сръбско {{кирилица|Ђ}} („джь“)) |- | {{гл|к}} || style="font-size:x-large;" | Ⰽ || Како || к || 40 || Kappa (Κ) || К |- | {{гл|л}} || style="font-size:x-large;" | Ⰾ || Люди || л || 50 || Lambda (Λ) || Л |- | {{гл|м}} || style="font-size:x-large;" | Ⰿ || Мислете || м || 60 || Mu (Μ) || М |- | {{гл|н}} || style="font-size:x-large;" | Ⱀ || Наш || н || 70 || Nu (Ν) || Н |- | {{гл|о}} || style="font-size:x-large;" | Ⱁ || Он || о || 80 || Omicron (Ο) || О |- | {{гл|п}} || style="font-size:x-large;" | Ⱂ || Покой || п || 90 || Pi (Π) || П |- | {{гл|р}} || style="font-size:x-large;" | Ⱃ || Рци || р || 100 || Rho (Ρ) || Р |- | {{гл|с}} || style="font-size:x-large;" | Ⱄ || Слово || с || 200 || Sigma (Σ) || С |- | {{гл|т}} || style="font-size:x-large;" | Ⱅ || Твердо || т || 300 || Tau (Τ) || Т |- | {{гл|у}} || style="font-size:x-large;" | Ⱆ || Ук || у || 400 || Upsilon (Υ) || У |- | {{гл|ф}} || style="font-size:x-large;" | Ⱇ || Ферт || ф || 500 || Phi (Φ) || Ф |- | {{гл|х}} || style="font-size:x-large;" | Ⱈ || Ха || х || 600 || Chi (Χ) || Х |- | {{гл|от}} || style="font-size:x-large;" | Ⱉ || От || о || 700 || Omega (Ω) || използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки |- | {{гл|ц}} || style="font-size:x-large;" | Ⱌ || Ци || ц || 900 || || Ц |- | {{гл|ч}} || style="font-size:x-large;" | Ⱍ || Черв || ч || 1000 || || Ч |- | {{гл|ш}} || style="font-size:x-large;" | Ⱎ || Ша || ш || 2000 || || Ш |- | {{гл|щ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱋ || Ща || щ || 800 || || Щ |- | {{гл|ъ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱏ || Ер голям || ъ || 3000 || || Ъ |- | {{гл|ъй}} || style="font-size:x-large;" | Ⰺ || Еры || ы || || || Ы |- | {{гл|ь}} || style="font-size:x-large;" | Ⱐ || Ер малък || ь || || || Ь |- | {{гл|я}} || style="font-size:x-large;" | Ⱑ || Ят (е-двойно) || ѣ || 4000 || || {{кирилица|ѣ}} (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945 |- | [[Файл:GlagolitsaJo.gif|Йот|15px]] || style="font-size:x-large;" | Ⱖ || Я || я || || || Я |- | {{гл|ю}} || style="font-size:x-large;" | Ⱓ || Ю || ю || 5000 || || Ю |- | {{гл|ен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱔ || Юс малък || е^н || || || ѧ, не се употребява |- | {{гл|йен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱗ || Юс малък йотиран || йе^н || || ||ѩ, не се употребява |- | {{гл|он}} || style="font-size:x-large;" | Ⱘ || Юс голям (носовка) || о^н || || ||{{кирилица|ѫ}} (чете се „ъ“, „о^н“), премахната от българския през 1945 |- | {{гл|йон}} || style="font-size:x-large;" | Ⱙ || Юс голям йотиран || йо^н || || ||ѭ, не се употребява |- | {{гл|фт}} || style="font-size:x-large;" | Ⱚ || Тита || Т || || Theta || {{кирилица|ѳ}}, използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки |- | {{гл|и3}} || style="font-size:x-large;" | Ⱛ || Ижица || и || || Upsilon || {{кирилица|ѵ}}, премахната от руския през 1917 |} == Уникод == Глаголицата е въведена за първи път в уникод версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 – U+2C5E. Вижте: * [http://www.unicode.org/charts/PDF/U2C00.pdf Unicode таблица (PDF)] Във версия 12.1 са добавени надредни глаголически букви (област: 1E000–1E02F). Вижте: * [https://www.unicode.org/charts/PDF/U1E000.pdf Unicode таблица (PDF)] == Вижте също == * [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]] * [[Кирилица]] * [[Шльокавица]] * [[Списък на глаголическите текстове]] == Външни препратки == {{commons|Glagolitsa}} * [https://localfonts.eu/freefonts/glagolitic-free-fonts/ Безплатни глаголически шрифтове] * [http://www.hr/darko/glagoljica/gl-font.html Глаголически шрифтове] * [http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html Mисал 1483 – хърватски първотисак] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121210043605/http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html |date=2012-12-10 }} * [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html Върбнички статут 1380/1527] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525073911/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html |date=2013-05-25 }} * [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html Истарски развод 1325/1546] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525072444/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html |date=2013-05-25 }} * [https://keyboardingonline.net/glagolitic-keyboard/bg Онлайн глаголическа клавиатура] == Литература == * Селищев, А. М. Старославянский язык. Т.1. Москва, 1951, [http://www.promacedonia.org/pdf/seliscev_staroslavjanskij.html 35 – 67] * Fučić, B. Glagoljski natpisi. – Djela Jugoslavenske Akademije Znanosti i Umjetnosti (Zagreb), 57, 1982. 420 p. * Fullerton, Sharon Golke: ''Paleographic Methods Used in Dating Cyrillic and Glagolitic Slavic Manuscripts''. (In: Slavic Papers No. 1.) Ohio, 1975. 93 p. * [[Ватрослав Ягич|Jagić, V.]] Glagolitica: Würdigung neuentdeckter Fragmente. Wien, 1890. * Miklas, H. (Hrsg.) Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. Wien, 2000. * Steller, Lea-Katharina: [http://fullextra.hu/modules.php?name=News&file=print&sid=782 A glagolita írás]. – In: B. Virághalmy, L. Paleográfiai kalandozások. Szentendre, 1995. ISBN 963-450-922-3 * Vais, J. [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Grammatik/VajsAbecedarium/index.htm Abecedarivm Palaeoslovenicvm in usum glagolitarum]. Veglae, [Krk], 1917. XXXVI, 74 p. * Vajs, J. [http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html Rukovet hlaholske paleografie: Uvedení do knizního písma hlaholskeho] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305011358/http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html |date=2016-03-05 }}. Praha, 1932. 178 p, LIV. tab. == Източници == <references /> * Емил Георгиев, „Нашето Аз Буки Веди“ – София, 1981 г. == Бележки == <references /> {{Писмености}} [[Категория:Глаголица| ]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Кирил и Методий]] lf5un743scryn13iow9fmqjs7k1ybzd 0 3701 12418806 12315308 2024-11-21T14:40:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418806 wikitext text/x-wiki [[Файл:Black hole - Messier 87.jpg|мини|300п|[[Свръхмасивна черна дупка]] в ядрото на [[Елиптична галактика|елиптичната галактика]] [[M87]] от съзвездието [[Дева (съзвездие)|Дева]]. Според изчисленията, масата на дупката е милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето {{nowrap|(<math>7,22\mathrm{{}^{+0,34}_{-0,40}}</math>×<math>10\mathrm{{}^{9}}</math> M_☉)}}.<ref>{{cite journal |author=Oldham, L. J. |author2=Auger, M. W. |title= Galaxy structure from multiple tracers – II. M87 from parsec to megaparsec scales |date=март 2016|journal=Monthly Notices of the Royal Astronomical Society |volume=457 |issue=1 |pages= 421 – 439|doi=10.1093/mnras/stv2982|arxiv=1601.01323 |bibcode=2016MNRAS.457..421O |issn = 0035-8711 }}</ref> Това е първата директна снимка на черна дупка, направена на 10 април 2019 г.<ref>{{cite news |last=Overbye |first=Dennis |title=Black Hole Picture Revealed for the First Time – Astronomers at last have captured an image of the darkest entities in the cosmos – Comments |url=http://www.nytimes.com/2019/04/10/science/black-hole-picture.html?comments#permid=31473598 |date=10 април 2019 |work=The New York Times |accessdate=10 април 2019 }}</ref>]] [[Файл:BH LMC.png|мини|300п|Симулативно изображение на черна дупка пред [[Голям Магеланов облак|Големия Магеланов облак]]: ефектът на [[Гравитационна леща|гравитационната леща]] създава два уголемени и силно изкривени образа на Облака, а отгоре дискът на [[Млечен път|Млечния път]] изглежда деформиран в дъга]] '''Черната дупка''' е област в [[пространство-време]]то, в която гравитационното привличане е толкова силно, че тя не може да бъде напусната от нищо, дори движещо се със [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]].{{hrf|Wald|1984|299 – 300}} [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]] предвижда, че достатъчно компактна [[маса (величина)|маса]] би могла да деформира пространство-времето до такава степен, че да се образува черна дупка. Около черната дупка се образува математически определима повърхнина, наречена [[хоризонт на събитията]], която маркира мястото, от което връщането е невъзможно. Наименованието „черна дупка“ отразява свойството на този обект да поглъща цялата светлина, която достига до хоризонта, без да отразява част от нея, точно като [[абсолютно черно тяло|абсолютно черното тяло]] от [[термодинамика]]та.{{hrf|Davies|1978|1313 – 1355}} Съгласно [[Квантова механика|квантовата механика]] черната дупка все пак [[Лъчение на Хокинг|излъчва]] като черно тяло с крайна [[температура]]. Тази температура е обратно пропорционална на масата на черната дупка, което затруднява наблюдаването на излъчването при черни дупки със звездна или по-голяма маса. Идеята за обекти, чието [[гравитационно поле]] е прекалено силно, за да бъдат напуснати от светлината, е обмисляна за пръв път през 18 век от [[Джон Мичъл]] и [[Пиер-Симон Лаплас]]. Първото съвременно приложение на общата теория на относителността, което характеризира черните дупки, е разработено от [[Карл Шварцшилд]] през 1916 г., макар че интерпретацията на неговото решение като област от пространството, която не може да бъде напусната от нищо, е оценена напълно едва четири десетилетия по-късно. Теоретичните изследвания през 60-те години на 20 век показват, че черните дупки, разглеждани дълго време като чисто математическа чудатост, са съществено следствие на общата теория на относителността, а откриването на [[Неутронна звезда|неутронните звезди]] предизвикват интерес към [[Гравитационен колапс|гравитационно колабиралите]] компактни обекти като към възможна астрофизическа реалност. Очаква се черни дупки със звездна маса да се формират при колапса на много масивни звезди в края на техния жизнен цикъл. След образуването на черна дупка тя може да продължи да расте, поглъщайки маса от заобикалящото я пространство. Чрез поглъщане на други звезди и сливане с други черни дупки, може да се формират свръхмасивни черни дупки с милиони пъти по-голяма маса от тази на [[Слънце]]то. Според общото разбиране свръхмасивни черни дупки съществуват в центровете на повечето [[Галактика|галактики]]. Има съществени данни за наличието на черна дупка с повече от 4 милиона слънчеви маси в центъра на нашата галактика, [[Млечен път|Млечния път]]. Въпреки невидимата им вътрешност, присъствието на черните дупки може да бъде установено чрез тяхното взаимодействие с друга [[материя (физика)|материя]], както и със светлината и с друго [[електромагнитно излъчване]]. По движението на звездите може да бъдат изчислени масата и местоположението на техен невидим съседен обект, като в някои случаи единственият известен обект, отговарящ на данните, е черна дупка. По този начин са идентифицирани множество кандидати за звездни черни дупки в [[Двойна звезда|двойни системи]]. == История == === Ранни хипотези === [[Файл:Accretion_disk.jpg|мини|Художествено представяне на черна дупка с близко орбитираща звезда, надхвърлила своята [[Повърхност на Рош]]. Падащата материя образува [[акреционен диск]], като част от нея е изхвърлена във високоенергийни полярни струи.]] Идеята за тяло, толкова масивно, че дори светлината да не може да го напусне, е предложена за пръв път от английския геолог [[Джон Мичъл]] през 1783 г. в писмо до [[Хенри Кавендиш]] от [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско дружество]]. По това време [[Исак Нютон|Нютоновата]] теория за [[гравитация]]та и идеята за [[втора космическа скорост]] са добре известни. Мичъл изчислява, че тяло с радиус, 500 пъти по-голям от този на [[Слънце]]то, и със същата [[плътност]] би имало на повърхността си втора космическа скорост, равна на [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] и следователно би било невидимо. Както казва той: : ''Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната ''vis inertiae'', цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.''{{hrf|Michell|1784|35 – 57}} През 1796 г. френският математик [[Пиер-Симон Лаплас]] предлага същата идея в първото и второто издание на книгата си „Изложение на системата на света“ (''„Exposition du système du monde“''), като тя изчезва от следващите издания на книгата.{{hrf|Gillispie|2000|175}}{{hrf|Israel|1989|199}} Идеята за черни дупки не привлича голямо внимание през 19 век, тъй като светлината се счита за безмасова вълна, която не се влияе от гравитацията.{{hrf|Thorne|1994|123 – 124}} === Обща теория на относителността === През 1915 г. [[Алберт Айнщайн]] разработва [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]], след като по-рано е показал, че гравитацията влияе на движението на светлината. Няколко месеца по-късно [[Карл Шварцшилд]] дава [[метрика на Шварцшилд|решение]] на [[уравнения на Айнщайн|уравненията на Айнщайн]], което описва гравитационното поле на точкова и сферична маса.{{hrf|Schwarzschild|1916a|189 – 196}}{{hrf|Schwarzschild|1916b|189 – 196}} Няколко месеца след Шварцшилд Йоханес Дросте, студент на [[Хендрик Лоренц]], самостоятелно стига до същото решение за точкова маса и описва по-подробно неговите свойства.{{hrf|Droste|1915|998 – 1011}} Това решение има особеност, наричана днес [[радиус на Шварцшилд]], където то става [[Математическа сингулярност|сингулярно]], т.е. някои от параметрите на уравненията на Айнщайн стават безкрайни. Характерът на тази повърхнина не е напълно разбран по това време. Въпреки това, Айнщайн отхвърля тази идея като грешка в част от собствената си теория. През 1924 г. [[Артър Едингтън]] демонстрира, че сингулярността изчезва при промяна на координатната система, но едва през 1933 г. [[Жорж Льометр]] установява, че това прави сингулярността на радиуса на Шварцшилд нефизическа [[координатна сингулярност]].{{hrf|'t Hooft|2009|47 – 48}} През 20-те години на XX век [[Субраманиан Чандрасекар]] твърди, че според [[специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] неизлъчващо тяло над определена маса, известна днес като [[граница на Чандрасекар]], би колабирало. Известният по това време астроном Артър Едингтън се противопоставя на това твърдение, смятайки, че нещо неизбежно би предотвратило такъв колапс. През [[1939]] [[Робърт Опенхаймер]] и Снайдер предвиждат, че масивни [[звезда|звезди]] могат да претърпят драматичен [[гравитационен колапс]]. Известно време тези обекти са наричани '''замръзнали звезди''', тъй като колапсът би се наблюдавал като бързо забавяне и силно почервеняване около радиуса на Шварцшилд. Въпреки това тези хипотетични обекти не са предмет на голям теоретичен интерес до края на 60-те години на ХХ век. Интересът към обекти, претърпели гравитационен колапс, оживява през [[1967]] с откритието на [[пулсар]]ите. За пръв път изразът „черна дупка“ се употребява от физика-теоретик [[Джон Уилър]]. До този момент понякога се използва термина '''черна звезда'''. Черна звезда се появява и в първите епизоди на [[Стар Трек: Оригиналният сериал|Стар Трек]]. == Описание – понятия и проблеми == Тъй като нищо не може да напусне черната дупка, то не е възможно наблюдател извън нея да добие информация за процеси, ставащи във вътрешността ѝ. Черните дупки нямат наблюдаеми външни свойства, които да могат да бъдат използвани, за да се определи какво става във вътрешността им. Според класическата [[обща теория на относителността]] черните дупки могат да бъдат характеризирани изцяло с три параметъра: [[Маса (величина)|маса]], [[момент на импулса]] и [[електрически заряд]]. Обичайното разбиране за черните дупки се базира на идеята за [[пространство-време]] от [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]], тъй като най-важните им свойства са свързани с изкривяване на геометрията на окръжаващото ги време-пространство. Идеята за липса на индивидуални отличителни белези на черните дупки се заражда първоначално като предположение направено от Бакенщайн, по-късно потвърдено от Картър, [[Вернер Израел]], Робинсън и Хокинг и придобива известност като ''„теорема за липса на коса“''. Нейно следствие е може би безвъзвратното загубване на информация зад непреодолимата граница на хоризонта на събитията. Запазването на изобщо някакви характеристики се обяснява с определянето им чрез далекодействащи полета, а именно – гравитационно (маса, момент на импулса) и електромагнитно (електричен заряд). === Хоризонт на събитията === Въображаемата сферична [[повърхнина]], ограждаща цялата маса на черната дупка, се нарича '''[[хоризонт на събитията]]'''. На хоризонта на събитията [[втора космическа скорост]] е равна на [[скорост на светлината|скоростта на светлината]]. По този начин нищо от вътрешната страна на хоризонта на събитията, включително [[фотон]]ите, не може да преодолее хоризонта на събитията поради извънредно силното [[гравитационно поле]]. Частици извън тази област могат да падат вътре, пресичайки хоризонта на събитията, без да могат отново да го напуснат. Изкривяването на време-пространството в силни гравитационни полета води до [[забавяне на времето]]. Това явление е установено експериментално през [[1976]].<ref>[http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/relativ/gratim.html hyperphysics.phy-astr.gsu.edu]</ref> В близост до черна дупка, забавянето на времето се увеличава силно. От гледна точка на външен наблюдател изглежда, че е необходимо безкрайно дълго време за приближаване на обект до хоризонта на събитията, в който момент светлината, идваща от него е безкрайно [[червено отместване|червено-отместена]]. За отдалечен наблюдател изглежда, че обектът, падайки все по-бавно, доближава, но никога не достига, хоризонта на събитията. От гледна точка на самия падащ обект обаче времето за достигане на хоризонта на събитията и достигане на сингулярността е крайно. Широко разпространена заблуда е, че обекти извън хоризонта на събитията се „засмукват“. Тяло, извън хоризонта на събитията, ще изпитва същото гравитационно въздействие от черната дупка, като от кое да е тяло с такава маса (съществуват звезди, по-масивни от някои черни дупки). При превръщането си в черна дупка, звездата не печели маса – т.е. масата на черната дупка е равна на тази на прогенитора ѝ. === Сингулярност === В центъра на хоризонта на събитията съществува '''[[Гравитационна сингулярност|сингулярност]]''', място, където според общата теория на относителността, пространство-времето има безкрайна кривина (т.е. гравитацията става безкрайно силна). Пространството във вътрешността на хоризонта на събитията е особено с това, че сингулярността е буквално единственото възможно бъдеще, така че всички частици трябва да се движат към нея. Това означава, че има концептуална неточност в нерелативистичната идея за черна дупка, предложена първоначално от Джон Мичъл през 1783. Според него втора космическа скорост е равна на скоростта на светлината, но все пак е теоретично възможно от черната дупка да бъде изваден обект (например като се изтегли с въже). Общата теория на относителността елиминира тази възможност, защото след влизането му отвъд хоризонта на събитията, [[времева линия|времевата линия]] на обекта съдържа крайна точка на самото [[време]] и никоя възможна [[мирова линия]] не пресича хоризонта на събитията. Очаква се, че бъдещи уточнения или заместители на общата теория на относителността (особено [[теория на квант|квантова теория на гравитацията]]) ще променят сегашните възгледи за същността на черните дупки. Повечето теоретици интерпретират математическата сингулярност на уравненията като признак за непълнотата на сегашната теория и смятат, че в близост до сингулярността се появяват нови неизвестни явления. === Падане в черна дупка === Да си представим, че злощастен [[космонавт]] пада радиално към центъра на проста невъртяща се черна дупка. Колкото повече се приближава към хоризонта на събитията, толкова по-дълго е нужно на излъчваните от него фотони да излязат от гравитационното поле на черната дупка. Далечен наблюдател би видял как спускането на космонавта се забавя, докато приближава хоризонта на събитията, като че ли никога не го достига. Въпреки това в собствената си [[отправна система]] космонавтът ще пресече хоризонта на събитията и ще достигне сингулярността в краен период от време. След пресичането на хоризонта, той вече няма да може да бъде наблюдаван от външната вселена. Докато пада, той ще забележи как краката му постепенно стават все повече червено-отместени, докато станат невидими. При доближаване до сингулярността, [[градиент]]ът на гравитационното поле от главата до краката му ще стане значителен и той ще се чувства разтегнат и, в крайна сметка, разкъсан. Този процес е известен като [[спагетификация]]. В близост до сингулярността градиентът става достатъчно голям, за да разкъсва [[атом]]и. Точката, в която тези [[приливна сила|приливни сили]] стават фатални, зависи от размера на черната дупка. За много голяма черна дупка, като предполагаемо намиращите се в центъра на [[галактика|галактиките]], точката се намира доста навътре от хоризонта на събитията, така че космонавтът може да го премине безболезнено. Обратно, при малка черна дупка тези приливни ефекти могат да станат фатални дълго преди достигането на хоризонта на събитията. === Въртящи се черни дупки === Според теорията хоризонтът на събитията на черна дупка, която не се върти, е [[сфера|сферичен]], а сингулярността ѝ (казано неформално) е точка. Ако черната дупка има [[момент на импулса]], наследен от [[звезда]], въртяща се в момента на [[колапс]]а си, тя започва да увлича пространство-времето около хоризонта на събитията в ефект, известен като [[гравитомагнетизъм]] (англ. Frame-Dragging). Въртящата се област около хоризонта на събитията се нарича ''ергосфера'' и има [[елипсоид]]на форма. Тъй като ергосферата се намира извън хоризонта на събитията, е възможно съществуването на обекти в нея, без задължително да падат в дупката. Въпреки това, поради движението на самото пространство-време в ергосферата, за тези обекти е невъзможно да остават на постоянно място. Обектите в ергосферата могат при определени обстоятелства да бъдат изхвърлени навън с голяма скорост, извличайки [[енергия]] (и ъглов момент) от дупката, откъдето идва и наименованието ергосфера („сфера на работа“). === Свръхмасивни черни дупки === Предполага се че има свръхмасивни черни дупки в центъра на големите галактики, с размери, равни на 1% от големината на типична галактика, наричани още квазари. С голямата си маса, те привличат останалата част от галактиката чрез гравитация. При редки случаи на сблъсъци на галактики свръхмасивните черни дупки се привличат една друга и се сливат. Макар и рядко, това е достатъчно голямо събитие, за да бъде засечено и има няколко кандидата.<ref>{{cite web | last = Фотев | first = Светослав | year = 2013 | url = http://www.nauteka.bg/sciences/astronomy/smurtonosniyat-tants-na-dve-svruh-masivni-cherni-dupki/ | title = Смъртоносният танц на две свръх-масивни черни дупки | work = nauteka.bg | publisher = nauteka.bg | accessdate = 5 декември 2013 | lang = }}</ref> === Ентропия и лъчение на Хокинг === През [[1971]] [[Стивън Хокинг]] показва, че общата [[площ]] на хоризонта на събитията на произволна група класически черни дупки не може да намалява. Това звучи много подобно на Втория принцип на [[термодинамика]]та, като площта играе ролята на [[ентропия]]. [[Якоб Бекенщайн]] предполага, че ентропията на черната дупка наистина е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията. През [[1974]] Хокинг прилага [[Квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] към полукласическо изкривено пространство-време и установява, че черните дупки могат да излъчват топлинни лъчи, известни като [[лъчение на Хокинг]]. Това му дава възможност да изчисли ентропията, която наистина е пропорционална на площта, потвърждавайки хипотезата на Бекенщайн. По-късно е установено, че черните дупки са обекти с максимална ентропия, което означава, че максималната ентропия на част от пространството е ентропията на най-голямата черна дупка, която може да се събере в него. Това довежда до хипотезата за [[холографски принцип|холографския принцип]]. Лъчението на Хокинг се генерира точно извън хоризонта на събитията и не носи информация за вътрешността ѝ. Все пак това означава, че черните дупки не са напълно черни. Нещо повече, от ефекта следва, че черните дупки бавно се изпаряват с времето. Въпреки че тези ефекти са пренебрежими за обекти с астрономически размери, те са значителни за хипотетично много [[малки черни дупки]], където преобладават квантовите ефекти. Очаква се малките черни дупки да претърпят бързо изпарение и да изчезнат в експлозия на радиация. Следователно всяка черна дупка, която не може да консумира нова маса, има крайно време на живот, което е функция от масата ѝ. На [[21 юли]] [[2004]] Стивън Хокинг представя нов довод за това, че черните дупки евентуално излъчват [[информация]] за това, което са погълнали, обръщайки предишната си позиция за загубата на информация. Той предполага, че квантовите пертурбации на хоризонта на събитията могат да позволят на информация да излезе от черната дупка, което да повлияе на радиацията на Хокинг. Теорията все още се обсъжда и ако бъде приета, вероятно би разрешила [[информационен парадокс на черните дупки|информационния парадокс на черните дупки]]. Междувременно съобщението предизвиква силно внимание сред медиите. == Реалност на черните дупки == [[Файл:BlackHole.jpg|мини|250px|Художествено представяне на [[акреционен диск]] от гореща [[плазма]] в орбита около черна дупка (от [[НАСА]])]] === Съществуват ли черни дупки? === [[обща теория на относителността|Общата теория на относителността]], както и повечето други метрични теории за гравитацията, не само твърди, че черни дупки могат да съществуват, но всъщност предвижда, че те ще се образуват в природата, стига достатъчно маса да се натрупа в дадена област от [[пространство]]то, чрез процес, наречен [[гравитационен колапс]]. С натрупването на маса в определена област от време-пространството, [[гравитация]]та ѝ става все по-силна или, в релативистична терминология, пространството около нея все по-силно се деформира. Когато втора космическа скорост на дадено разстояние от центъра достигне скоростта на светлината, там се образува [[хоризонт на събитията]], вътре в който масата неизбежно пада към една точка, образувайки сингулярност. Количественият анализ на тази идея довежда до предвиждането, че [[звезда]] с маса, около три пъти по-голяма от тази на [[Слънце]]то, почти неизбежно би достигнала момент в своята [[звездна еволюция|еволюция]], когато, изразходвала всичкото си ядрено гориво, би се свила до критичния размер, необходим за гравитационен колапс. След като той започне, колапсът не може да бъде спрян от никаква физическа сила и възниква черна дупка. Звездният колапс би генерирал черни дупки, съдържащи поне три слънчеви маси. По-малки черни дупки могат да възникнат, само ако материята им е подложена на достатъчен натиск от източник, различен от собствената им гравитация. Смята се, че огромните напрежения, необходими за това, са съществували в най-ранните стадии от образуването на [[Вселена]]та, създавайки [[първична черна дупка|първични черни дупки]] с маси, по-малки дори от тази на Слънцето. Също е възможно образуването на [[свръхмасивна черна дупка|свръхмасивни черни дупки]], съдържащи милиони и милиарди слънчеви маси, когато голям брой звезди са групирани в сравнително малка област в пространството или чрез падане на голямо количество маса в черна дупка, или чрез многократно сливане на по-малки черни дупки. Смята се, че необходимите за това условия съществуват в центъра на всички [[галактика|галактики]], включително нашия [[Млечен път]]. === Могат ли да бъдат открити? === Според теорията черните дупки не могат да бъдат открити по светлината, която се излъчва или отразява от материята вътре в тях. Те все пак могат да се забележат чрез явленията около тях, като [[гравитационна леща|гравитационните лещи]] или звезди, които изглежда, че се въртят около пространство, където няма видима материя. [[File:Computer rendering of an accretion disk of a black hole.png|thumb|260px|Компютърно генерирано изображение на черна дупка с ярък акреационен диск около нея.]] Смята се, че най-очевидните ефекти са при падането на материя в черна дупка, която (подобно на вода, изтичаща в канализацията) се очаква да се събира в извънредно горещ и бързо въртящ се [[акреционен диск]] около обекта преди да бъде погълнат от него. Триенето между съседните зони на диска го нагорещява извънредно и той излъчва големи количества [[рентгенови лъчи]]. Това нагряване е особено ефективно и може да превърне около 50% от масата на даден обект в радиация. За сравнение [[ядрен синтез|ядреният синтез]] може да преобразува само няколко процента от масата. Други предвидени ефекти са тънките струи от частици с релативистки скорости, изхвърлени по протежение на оста на диска. От друга страна акреционни дискове, струи и орбитиращи обекти се наблюдават не само около черните дупки, но и около други обекти, например [[неутронна звезда|неутронни звезди]]. Динамиката на телата около тези обекти е до голяма степен, макар и не напълно, идентична с динамиката на телата около черните дупки. Затова обикновено наблюденията на акреционни дискове и орбитални движения просто показват мястото на компактен обект с определена маса и не говорят много за природата на този обект. Идентификацията на даден обект като черна дупка изисква допускането, че никой друг обект или свързана система обекти не може да бъде толкова масивен и компактен. Повечето [[астрофизика|астрофизици]] приемат това, тъй като според общата теория на относителността всяка концентрация на маса с достатъчна плътност трябва да колабира в черна дупка. Важна наблюдаема разлика между черните дупки и други компактни масивни обекти е, че всяка падаща върху вторите материя би се сблъскала с тях при релативна скорост, предизвиквайки неравномерни избухвания от рентгенови лъчи и друга силна радиация. Така липсата на такива избухвания около компактна концентрация на маса свидетелства, че обектът е черна дупка. === Открити ли са черни дупки? === [[Файл:M87_jet.jpg|240px|мини|Предполага се, че струята, изхвърлена от галактиката ''[[M87]]'' е предизвикана от свръхмасивна черна дупка в нейния център]] Днес има голямо количество непреки астрономически наблюдения на черни дупки в два обхвата на масите: * [[звездна черна дупка]] с маси на типична звезда (4 до 15 пъти тази на [[Слънце]]то) * [[свръхмасивна черна дупка|свръхмасивни черни дупки]] с маси може би 1% от масата на типична [[галактика]] Освен това има известни свидетелства за [[черна дупка с междинна маса|черни дупки с междинни маси]], с няколко хиляди слънчеви маси. Те може би са в основата на образуването на свръхмасивните черни дупки. Кандидатите за черни дупки със звездна маса се идентифицират най-вече чрез наличието на акреционни дискове със съответния размер и скорост и без неравномерните избухвания, които се очакват при дискове около други компактни обекти. Черните дупки със звездна маса може би участват в [[изригване на гама-лъчи|изригвания на гама-лъчи]], въпреки че наблюденията на такива изригвания, свързани с образуването на свръхнови, намаляват вероятността от такава връзка. Първите кандидати за масивни черни дупки са [[активно галактично ядро|активните галактични ядра]] и [[квазар]]ите, открити от [[радиоастрономия|радиоастрономите]] през 1960-те. Ефективното преобразуване на маса в енергия при триенето в акреционния диск на черна дупка изглежда е единственото обяснение за изобилната енергия, генерирана от такива обекти. След наблюдения на движенията на звезди около центъра на галактиките през 1980-те се предполага, че свръхмасивни черни дупки съществуват в центъра на повечето галактики, включително [[Млечен път|Млечния път]]. [[Sagittarius A*]] днес се приема за най-правдоподобния кандидат за място на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Днес се счита, че всички галактики могат да имат свръхмасивни черни дупки в своя център и че тази черна дупка поглъща газ и прах, генерирайки огромни количества електромагнитно лъчение, докато цялата близка маса бъде погълната и процесът спре. Това обяснява и защо в близост до тях няма квазари. Въпреки че детайлите все още не са изяснени, изглежда растежът на черната дупка е тясно свързан с растежа на сфероидния компонент ([[елиптична галактика]] или [[струпване]]то на [[спирална галактика]]), в който тя пребивава. Интересно е, че няма свидетелства за масивни черни дупки в центъра на [[кълбовиден звезден куп|кълбовидните звездни купове]], което предполага, че те са коренно различни от галактиките. Има някои предпазливи сведения за образуването на [[малка черна дупка|малки черни дупки]] на Земята в [[ускорител на частици|ускорители на частици]], но това все още не е потвърдено. Няма наблюдавани кандидати за [[първична черна дупка|първични черни дупки]]. === Скорошни открития === През [[2004]] е открито предполагаемо струпване на черни дупки, което разширява разбирането ни за разпределението на черните дупки във [[Вселена]]та. Това откритие предизвиква значително преразглеждане на възгледите на учените за броя на черните дупки – очакваният брой нараства петкратно. През юли 2004 астрономи откриват обект, за който предполагат, че е гигантската черна дупка Q0906+6930 в центъра на [[галактика]] в съзвездието [[Голяма мечка]]. Размерът и оценките за възрастта на черната дупка могат да помогнат за определянето на възрастта на Вселената. През ноември 2004 група астрономи съобщава за откритието на първата черна дупка с междинна маса в нашата Галактика, движеща се по орбита на разстояние три светлинни години от [[Sagittarius A*]]. Тази черна дупка с маса 1300 пъти по-голяма от Слънцето е в един куп от седем звезди, вероятно остатък от масивен звезден куп, откъснат от галактическия център.<ref>{{cite web | url = http://www.nature.com/news/2004/041108//full/041108-2.html#B2 | title = Second black hole found at the centre of our Galaxy | work = Nature, journal of science | publisher = Mark Peplow, 8 ноември 2004|archive-url = http://web.archive.org/web/20210505012714/https://www.nature.com/news/2004/041108/full/041108-2.html |archive-date = 2021-05-05}}</ref> Това наблюдение може да подкрепи идеята, че супермасивните черни дупки нарастват чрез поглъщане на околните по-малки черни дупки и звезди. През февруари 2005 е установено че синият гигант SDSS J090745.0+24507 напуска Млечния Път със скорост, два пъти по-голяма от [[втора космическа скорост]] (0.0022 от скоростта на светлината). Траекторията на звездата може да бъде проследена назад към ядрото на Галактиката. Високата скорост на тази звезда е в подкрепа на хипотезата за съществуване на супер масивна черна дупка в центъра на Галактиката. == Математически апарат == Съществуването на черните дупки се предвижда от [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]] на [[Алберт Айнщайн]]. В частност те са в [[метрика на Шварцшилд|метриката на Шварцшилд]], едно от първите и най-прости решения на уравненията на Айнщайн, формулирано от [[Карл Шварцшилд]] през [[1915]]. Това решение описва [[Кривина (геометрия)|кривината]] на [[пространство-време]]то в околността на неподвижен обект със [[сфера|сферична]] [[симетрия]] и с [[метрично пространство|метрика]] : <math> ds^2 = - \left(1 - {2M \over r} \right) dt^2 + \left(1 - {2M \over r} \right)^{-1} dr^2 + r^2 d\Omega^2 </math>, където се използват релативистични единици <math> c= G=1</math>, а <math>d\Omega^2 = d\theta^2 + \cos^2\theta\; d\phi^2</math> е диференциален елемент от пространствен ъгъл. Според решението на Шварцшилд гравитационен обект би колабирал в черна дупка, ако [[радиус]]ът му е по-малък от определена стойност, известна като [[радиус на Шварцшилд]]. Под този радиус пространство-времето е толкова изкривено, че всеки квант [[светлина]], излъчен от тази област, независимо от посоката на първоначалната му скорост, ще се отправи към центъра на системата. Тъй като [[специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] не допуска нищо да се движи [[скорост на светлината|по-бързо от светлината]], всичко в обхвата на радиуса на Шварцшилд, включително съставните частици на гравитационния обект, би колабирало към центъра. В тази точка се образува [[гравитационна сингулярност]], област с теоретично безкрайна [[плътност]]. Тъй като дори светлината не може да напусне радиуса на Шварцишилд, класическата черна дупка наистина би изглеждала черна. Радиусът на Шварцшилд се задава с <math>r_s = 2M</math> в релативистични единици, както по-горе, или : <math>r_s = {2\,GM \over c^2}</math> където ''G'' е [[гравитационна константа|гравитационната константа]], ''M'' е [[Маса (величина)|масата]] на обекта, а ''c'' е [[скорост на светлината|скоростта на светлината]]. За обект с масата на [[Земя]]та, радиусът на Шварцшилд е едва 9 [[Милиметър|мм]] – размерът на топче за игра. Средната плътност в радиуса на Шварцшилд намалява с нарастване на масата на черната дупка, така че черна дупка с масата на Земята би имала плътност от 2 × 10³⁰ кг/м³, а [[свръхмасивна черна дупка]] с 10⁹ слънчеви маси едва 20 кг/м³, 50 пъти по-малка от тази на [[вода]]та. Средната плътност се получава от : <math>\rho=\frac{3\,c^6}{32\pi M^2G^3}</math> Тъй като Земята има среден радиус от 6371 [[km]], тя трябва да бъде свита 4 × 10²⁶ пъти, за да се свие до размерите на черна дупка. За обект с масата на [[Слънце]]то, радиусът на Шварцшилд е приблизително 3 km, много по-малък от сегашния радиус на Слънцето от 700 000 km. Той е и значително по-малък от радиуса, до който Слънцето би се свило след изразходването на своето ядрено гориво, който е няколко хиляди километра. По-масивни звезди могат да колабират до черни дупки в края на своя жизнен цикъл. По-общи черни дупки са предвидени и от други решения на уравненията на Айнщайн, като [[метрика на Кер|метриката на Кер]] за въртяща се черна дупка, която има пръстеновидна сингулярност, и [[метрика на Райснер-Нордстрьом|метриката на Райснер-Нордстрьом]], за електрически заредени черни дупки. == Вижте също == * [[Метрика на Шварцшилд]] * [[Радиус на Шварцшилд]] * [[Компактна звезда]] * [[Бяла дупка]] * [[Червейна дупка]] * [[Неутронна звезда]] * [[Свръхмасивна черна дупка]] * [[Хоризонт на събитията]] == Бележки == {{колони|3|<references />}} ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite journal | last = Davies | first = P. C. W | title = Thermodynamics of Black Holes | url = http://cosmos.asu.edu/publications/papers/ThermodynamicTheoryofBlackHoles%2034.pdf | journal = Reports on Progress in Physics | volume = 41 | year = 1978 | issue = 8 | doi = 10.1088/0034 – 4885/41/8/004 | bibcode = 1978RPPh...41.1313D | lang = en | accessdate = 2012-02-17 |archivedate = 2013-05-10 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130510184530/http://cosmos.asu.edu/publications/papers/ThermodynamicTheoryofBlackHoles%2034.pdf }} * {{cite journal | last = Droste | first = J | year = 1915 | title = On the field of a single centre in Einstein's theory of gravitation | journal = Koninklijke Nederlandsche Akademie van Wetenschappen Proceedings | volume = 17 | issue = 3 | pages = 998 – 1011 | lang = en }} * {{cite book | last = Gillispie | first = C. C | year = 2000 | title = Pierre-Simon Laplace, 1749 – 1827: a life in exact science | series = Princeton paperbacks | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691050279 | url = http://books.google.com/books?id=iohJomX0IWgC&pg=PA175 | lang = en }} * {{cite book | last = Israel | first = W | chapter = Dark stars: the evolution of an idea | url = http://books.google.com/books?id=Vq787qC5PWQC&lpg=PP1&pg=PA199#v=onepage&q&f=false | editor1-last = Hawking | editor1-first = S. W | editor2-last = Israel | editor2-first = W | year = 1989 | title = 300 Years of Gravitation | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9780521379762 | lang = en }} * {{cite journal | last = Michell | first = J | year = 1784 | title = On the Means of Discovering the Distance, Magnitude, &c. of the Fixed Stars, in Consequence of the Diminution of the Velocity of Their Light, in Case Such a Diminution Should be Found to Take Place in any of Them, and Such Other Data Should be Procured from Observations, as Would be Farther Necessary for That Purpose | journal = Philosophical Transactions of the Royal Society | volume = 74 | issue = 0 | pages = 35 – 57 | bibcode = 1784RSPT...74...35M | doi = 10.1098/rstl.1784.0008 | jstor = 106576 | lang = en }} * {{cite journal | last = Schwarzschild | first = K | year = 1916a | title = Über das Gravitationsfeld eines Massenpunktes nach der Einsteinschen Theorie | url = http://www.archive.org/stream/sitzungsberichte1916deutsch#page/188/mode/2up | journal = Sitzungsberichte der Königlich Preussischen Akademie der Wissenschaften | volume = 7 | pages = 189 – 196 | lang = de }} * {{cite journal | last = Schwarzschild | first = K | year = 1916 | title = Über das Gravitationsfeld eines Kugel aus inkompressibler Flüssigkeit nach der Einsteinschen Theorie | url = http://www.archive.org/stream/sitzungsberichte1916deutsch#page/424/mode/2up | journal = Sitzungsberichte der Königlich Preussischen Akademie der Wissenschaften | volume = 18 | pages = 424 – 434 | lang = de }} * {{cite web | last = 't Hooft | first = G | year = 2009 | title = Introduction to the Theory of Black Holes | url = http://www.phys.uu.nl/~thooft/lectures/blackholes/BH_lecturenotes.pdf | publisher = Institute for Theoretical Physics / Spinoza Insitute | accessdate = 17 февруари 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Thorne | first = Kip S | title = Black Holes and Time Warps | publisher = Norton, W. W. & Company, Inc | year = 1994 | isbn = 0-393-31276-3 | lang = en }} * {{cite book | last = Wald | first = Robert M. | title = General Relativity | publisher = University of Chicago Press | year = 1984 | isbn = 978-0-226-87033-5 | url = http://books.google.com/books?id=9S-hzg6-moYC | lang = en }} }} == Външни препратки == * [http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka50 Малки, тъмни и тежки. Но дали това са наистина черни дупки?] П. Физиев, сп. „Българска наука“ № 50, септември 2012р стр. 75 – 96, посетен на 10.9.2012 * {{икона|en}} [http://antwrp.gsfc.nasa.gov/htmltest/gifcity/bh_pub_faq.html FAQ за черните дупки] * {{икона|en}} [http://casa.colorado.edu/~ajsh/schwp.html Геометрия на Шварцшилд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/19980118051503/http://casa.colorado.edu/~ajsh/schwp.html |date=1998-01-18 }} * {{икона|en}} [http://csep10.phys.utk.edu/astr162/lect/active/smblack.html Свръхмасивни черни дупки] * {{икона|en}} [http://www.maths.soton.ac.uk/relativity/GRExplorer/singularities/singtheorems.htm Теореми за сингулярност]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Избрана статия|158797|30 май 2005}} [[Категория:Черни дупки]] [[Категория:Галактики]] [[Категория:Релативистична механика]] pl16702whsejwh3w03ijakymi8vdjnt 0 3748 12418698 12179501 2024-11-21T13:07:19Z 46.254.135.52 12418698 wikitext text/x-wiki {{Гръцка азбука-таблица}} '''Гръ̀цката а̀збука''' ({{lang|el|Ελληνικό αλφάβητο}}) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна [[Гърция]] ([[гръцки език|новогръцки]]), така и за [[Старогръцки език|старогръцкия език]] през [[Античност]]та. Това е най-старата [[азбука]], която се използва и до днес. В [[Древна Гърция]] гръцките букви са били използвани също за означаване на [[гръцки цифри|цифри]], подобно на [[Римски цифри|римските цифри]]. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в [[наука]]та като [[математика|математически]] символи и имена на [[звезда|звезди]]. Гръцката азбука произлиза от [[финикийска писменост|финикийската азбука]] и няма общо с [[линеар Б]] и [[Кипърско писмо|кипърското писмо]] – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в [[Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], включително [[латинска азбука|латинската азбука]] и кирилицата. == Основни гръцки букви == [[Файл:Venn diagram gr la ru.svg |мини|Гръцка азбука заедно с по-късните европейски писмености]] Икея е основателя на грдските букви. Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]] (IPA). Класическото произношение е реконструирано от [[атически диалект|атическия диалект]] в края на [[5 век пр.н.е.|V век]] и началото на [[4 век пр.н.е.|IV век пр.н.е.]] Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти. Подредбата на буквите следва финикийската и [[иврит|еврейската]] азбука. {| class="wikitable" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстваща<br />[[финикийска азбука|финикийска]]<br /> буква !colspan="4" style="background:#ccf;"|Наименование !colspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране¹ !colspan="2" style="background:#ccf;"|[[Международна фонетична азбука|Произношение]] !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена<br /> стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Древно-<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Средно-<br />вековен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|[//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Ell-AlphabitosUpload.ogg Съвременен<br />гръцки] ! style="background:#cff;"|Древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Класически<br />древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки |- |style="font-size:133%;"|Α α |[[Файл:Phoenician aleph.svg|x16px|Aleph]] Алеф |[[Алфа (буква)|Алфа]] |colspan="2"|{{polytonic|ἄλφα}} |άλφα |colspan="2"|a |{{IPA|[a] [aː]}} |{{IPA|[a]}} |1 |- | style="font-size:133%;" | Β β ϐ |[[Файл:Phoenician beth.svg|x16px|Beth]] Бет |[[Бета (буква)|Бета]] |colspan="2"|{{polytonic|βῆτα}} |βήτα |b |v |{{IPA|[b]}} |{{IPA|[v]}} |2 |- |style="font-size:133%;"|Γ γ |[[Файл:Phoenician gimel.svg|x16px|Gimel]] Гимел |[[Гама (буква)|Гама]] |colspan="2"|{{polytonic|γάμμα}} |γάμ(μ)α |g |g |{{IPA|[ɡ]}} |{{IPA|[ɣ], [ʝ]}} |3 |- |style="font-size:133%;"|Δ δ |[[Файл:Phoenician daleth.svg|x16px|Daleth]] Далет |[[Делта (буква)|Делта]] |colspan="2"|{{polytonic|δέλτα}} |δέλτα |d |d |{{IPA|[d]}} |{{IPA|[ð]}} |4 |- | style="font-size:133%;" |Ε ε ϵ |[[Файл:Phoenician he.svg|x16px|He]] Хе |[[Епсилон]] |{{polytonic|εἶ}} |{{polytonic|ἒ ψιλόν}} |έψιλον |colspan="2"|e |colspan="2"|{{IPA|[e]}} |5 |- |style="font-size:133%;"|Ζ ζ |[[Файл:Phoenician zayin.svg|x16px|Zayin]] Зайин |[[Зета (буква)|Зета]] |colspan="2"|{{polytonic|ζῆτα}} |ζήτα |colspan="2"|z |{{IPA|[zd, dz, zː]}}(?) |{{IPA|[z]}} |7 |- | style="font-size:133%;" |Η η |[[Файл:Phoenician heth.svg|x16px|Heth]] Хет |[[Ета (буква)|Ета]] |colspan="2"|{{polytonic|ἦτα}} |ήτα |e, ē |ī |{{IPA|[ɛː]}} |{{IPA|[i]}} |8 |- | style="font-size:133%;" |Θ θ ϑ |[[Файл:Phoenician teth.svg|x16px|Teth]] Тета |[[Тета]] |colspan="2"|{{polytonic|θῆτα}} |θήτα |colspan="2"|th |{{IPA|[tʰ]}} |{{IPA|[θ]}} |9 |- |style="font-size:133%;"|Ι ι ϊ |[[Файл:Phoenician yodh.svg|x16px|Yodh]] Йод |[[Йота]] |colspan="2"|{{polytonic|ἰῶτα}} |(γ)ιώτα |colspan="2"|i |{{IPA|[i] [iː]}} |{{IPA|[i], [ʝ]}} |10 |- | style="font-size:133%;" |Κ κ ϰ |[[Файл:Phoenician kaph.svg|x16px|Kaph]] Каф |[[Капа (буква)|Капа]] |colspan="2"|{{polytonic|κάππα}} |κάπ(π)α |colspan="2"|k |{{IPA|[k]}} |{{IPA|[k], [c]}} |20 |- |style="font-size:133%;"|Λ λ |[[Файл:Phoenician lamedh.svg|x16px|Lamedh]] Ламед |[[Ламбда]] |{{polytonic|λάβδα}} |{{polytonic|λάμβδα}} |λάμ(β)δα |colspan="2"|l |colspan="2"|{{IPA|[l]}} |30 |- |style="font-size:133%;"|Μ μ |[[Файл:Phoenician mem.svg|x16px|Mem]] Мем |[[Мю]] |colspan="2"|{{polytonic|μῦ}} |μι/μυ |colspan="2"|m |colspan="2"|{{IPA|[m]}} |40 |- |style="font-size:133%;"|Ν ν |[[Файл:Phoenician nun.svg|x16px|Nun]] Нун |[[Ню]] |colspan="2"|{{polytonic|νῦ}} |νι/νυ |colspan="2"|n |colspan="2"|{{IPA|[n]}} |50 |- |style="font-size:133%;"|Ξ ξ |[[Файл:Phoenician samekh.svg|x16px|Samekh]] Самек |[[Кси]] |{{polytonic|ξεῖ}} |{{polytonic|ξῖ}} |ξι |x |x, ks |colspan="2"|{{IPA|[ks]}} |60 |- |style="font-size:133%;"|Ο ο |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омикрон]] |{{polytonic|οὖ}} |{{polytonic|ὂ μικρόν}} |όμικρον |colspan="2"|o |colspan="2"|{{IPA|[o]}} |70 |- | style="font-size:133%;" |Π π ϖ |[[Файл:Phoenician pe.svg|x16px|Pe]] Пе |[[Пи (буква)|Пи]] |{{polytonic|πεῖ}} |{{polytonic|πῖ}} |πι |colspan="2"|p |colspan="2"|{{IPA|[p]}} |80 |- | style="font-size:133%;" |Ρ ρ ϱ |[[Файл:Phoenician res.svg|x16px|Res]] Реш |[[Ро]] |colspan="2"|{{polytonic|ῥῶ}} |ρω |r, rh |r |{{IPA|[r]}}, {{IPA|[r̥]}} |{{IPA|[r]}} |100 |- | style="font-size:133%;" |Σ σ ς |[[Файл:Phoenician sin.svg|x16px|Sin]] Шин |[[Сигма]] |colspan="2"|{{polytonic|σῖγμα}} |σίγμα |colspan="2"|s |colspan="2"|{{IPA|[s]}} |200 |- |style="font-size:133%;"|Τ τ |[[Файл:Phoenician taw.svg|x16px|Taw]] Тав |[[Тау|Тав]] |colspan="2"|{{polytonic|ταῦ}} |ταυ |colspan="2"|t |colspan="2"|{{IPA|[t]}} |300 |- | style="font-size:133%;" |Υ υ ϋ |[[Файл:Phoenician waw.svg|x16px|Waw]] Вав |[[Ипсилон]] |{{polytonic|ὖ}} |{{polytonic|ὖ ψιλόν}} |ύψιλον |u, y |y, v, f |{{IPA|[ʉ(ː)], [y(ː)]}} |{{IPA|[i]}} |400 |- | style="font-size:133%;" |Φ φ ϕ |rowspan="3"|неясен произход<br />(виж текста) |[[Фи]] |{{polytonic|φεῖ}} |{{polytonic|φῖ}} |φι |ph |f |{{IPA|[pʰ]}} |{{IPA|[f]}} |500 |- |style="font-size:133%;"|Χ χ |[[Хи]] |{{polytonic|χεῖ}} |{{polytonic|χῖ}} |χι |ch |ch, kh |{{IPA|[kʰ]}} |{{IPA|[x], [ç]}} |600 |- |style="font-size:133%;"|Ψ ψ |[[Пси]] |{{polytonic|ψεῖ}} |{{polytonic|ψῖ}} |ψι |colspan="2"|ps |colspan="2"|{{IPA|[ps]}} |700 |- |style="font-size:133%;"|Ω ω |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омега]] |{{polytonic|ὦ}} |{{polytonic|ὦ μέγα}} |ωμέγα |o, ō |o |{{IPA|[ɔː]}} |{{IPA|[o]}} |800 |} === Двойни гласни === Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така: αι → е ει → и οι → и ου → у υι → и === Двойни съгласни === γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“) γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“) μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход) ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход) τζ → Като „ДЗ“ τσ → Като стандартно „Ц“ γх → Като „НХ“ Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една. {{Слушайте|filename= Ell-AlphabitosUpload.ogg|title=Гръцката азбука|description=Слушайте гръцката азбука|format=[[Ogg]]}} Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като [[латинска азбука|латинската]] и [[кирилица]]та. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф. === Остарели букви === [[Файл:NAMA Alphabet grec.jpg|мини|200п|Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина]] Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа. {|border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" style="border-collapse: collapse;text-align:center" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстващата<br />финикийска<br />буква !colspan="2" style="background:#ccf;"|Наме !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Произношение !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Гръцки<br />(политоничен) |- |style="font-size:133%;"|Ϝ ϝ |[[Файл:Phoenician waw.svg|20px|Waw]] Вав |[[Дигама]] |{{polytonic|δίγαμμα}} |w |{{IPA|[w]}} |6 |- |style="font-size:133%;"|Ϻ ϻ |[[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде (позиция)<br />[[Файл:Phoenician sin.svg|20px|Sin]] Шин (име) |[[Сан (буква)|Сан]] |{{polytonic|σάν}} |s |{{IPA|[s]}} | |- |style="font-size:133%;"|Ϙ ϙ<br />Ϟ ϟ (алтернативна) |[[Файл:Phoenician qoph.svg|20px|Qoph]] Коуф |[[Копа]] |{{polytonic|κόππα}} |q |{{IPA|[k]}} пред /u/, /o/ |90 |- |style="font-size:133%;"|Ϡ ϡ |Неясен произход,<br />най-вероятно [[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде |[[Сампи]] |{{polytonic|σαμπῖ}} |ss |неясно точно<br />произношение;<br />предложения: {{IPA|[sː]}}, {{IPA|[ks]}}, {{IPA|[ts]}} |900 |} * [[Дигама]] изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част. * [[Сампи]] (наричана и дисигма) отбелязва удвоен [[африкат]], който впоследствие се развива в '''-σσ-'''(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (''ц''). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (''като пи''). == Външни препратки == {{commons|Greek alphabet}} {{уикикниги|Гръцка азбука}} * {{икона|en}} [http://ellinikasimera.dartmouth.edu/resources/texts/shapes1.html Примери за гръцки ръкописни букви] * {{икона|en}} [http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html Обширно изследване върху това как се чете гръцки] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120805221509/http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html |date=2012-08-05 }} * {{икона|en}} [http://www.unicode.org/faq/greek.html Често задавани въпроси за гръцкия] * {{икона|en}} [http://www.alanwood.net/unicode/greek.html Изписване на гръцките букви] и [http://www.alanwood.net/unicode/ancient-greek-numbers.html числа] на компютъра * {{икона|el}} [http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html Безплатни гръцки шрифтове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180120133822/http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html |date=2018-01-20 }} {{Писмености}} [[Категория:Гръцка азбука| ]] e3gld3qb2pqndlsj8sm3yq3k7ymc2z8 12418747 12418698 2024-11-21T13:40:20Z 176.222.14.205 Те са 100% верни и проверени от мен, не се безпокойте за това 12418747 wikitext text/x-wiki {{Гръцка азбука-таблица}} '''Гръ̀цката а̀збука''' ({{lang|el|Ελληνικό αλφάβητο}}) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна [[Гърция]] ([[гръцки език|новогръцки]]), така и за [[Старогръцки език|старогръцкия език]] през [[Античност]]та. Това е най-старата [[азбука]], която се използва и до днес. В [[Древна Гърция]] гръцките букви са били използвани също за означаване на [[гръцки цифри|цифри]], подобно на [[Римски цифри|римските цифри]]. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в [[наука]]та като [[математика|математически]] символи и имена на [[звезда|звезди]]. Гръцката азбука произлиза от [[финикийска писменост|финикийската азбука]] и няма общо с [[линеар Б]] и [[Кипърско писмо|кипърското писмо]] – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в [[Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], включително [[латинска азбука|латинската азбука]] и кирилицата. == Основни гръцки букви(те са скибиди като теб == [[Файл:Venn diagram gr la ru.svg |мини|Няма нещо по оранжево от Тръмп]] Икея е основателя на грдските букви. Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]] (IPA). Класическото произношение е реконструирано от [[атически диалект|атическия диалект]] в края на [[5 век пр.н.е.|V век]] и началото на [[4 век пр.н.е.|IV век пр.н.е.]] Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти. Подредбата на буквите следва финикийската и [[иврит|еврейската]] азбука. {| class="wikitable" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстваща<br />[[финикийска азбука|финикийска]]<br /> буква !colspan="4" style="background:#ccf;"|Наименование !colspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране¹ !colspan="2" style="background:#ccf;"|[[Международна фонетична азбука|Произношение]] !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена<br /> стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Древно-<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Средно-<br />вековен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|[//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Ell-AlphabitosUpload.ogg Съвременен<br />гръцки] ! style="background:#cff;"|Древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Класически<br />древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки |- |style="font-size:133%;"|Α α |[[Файл:Phoenician aleph.svg|x16px|Aleph]] Алеф |[[Алфа (буква)|Алфа]] |colspan="2"|{{polytonic|ἄλφα}} |άλφα |colspan="2"|a |{{IPA|[a] [aː]}} |{{IPA|[a]}} |1 |- | style="font-size:133%;" | Β β ϐ |[[Файл:Phoenician beth.svg|x16px|Beth]] Бет |[[Бета (буква)|Бета]] |colspan="2"|{{polytonic|βῆτα}} |βήτα |b |v |{{IPA|[b]}} |{{IPA|[v]}} |2 |- |style="font-size:133%;"|Γ γ |[[Файл:Phoenician gimel.svg|x16px|Gimel]] Гимел |[[Гама (буква)|Гама]] |colspan="2"|{{polytonic|γάμμα}} |γάμ(μ)α |g |g |{{IPA|[ɡ]}} |{{IPA|[ɣ], [ʝ]}} |3 |- |style="font-size:133%;"|Δ δ |[[Файл:Phoenician daleth.svg|x16px|Daleth]] Далет |[[Делта (буква)|Делта]] |colspan="2"|{{polytonic|δέλτα}} |δέλτα |d |d |{{IPA|[d]}} |{{IPA|[ð]}} |4 |- | style="font-size:133%;" |Ε ε ϵ |[[Файл:Phoenician he.svg|x16px|He]] Хе |[[Епсилон]] |{{polytonic|εἶ}} |{{polytonic|ἒ ψιλόν}} |έψιλον |colspan="2"|e |colspan="2"|{{IPA|[e]}} |5 |- |style="font-size:133%;"|Ζ ζ |[[Файл:Phoenician zayin.svg|x16px|Zayin]] Зайин |[[Зета (буква)|Зета]] |colspan="2"|{{polytonic|ζῆτα}} |ζήτα |colspan="2"|z |{{IPA|[zd, dz, zː]}}(?) |{{IPA|[z]}} |7 |- | style="font-size:133%;" |Η η |[[Файл:Phoenician heth.svg|x16px|Heth]] Хет |[[Ета (буква)|Ета]] |colspan="2"|{{polytonic|ἦτα}} |ήτα |e, ē |ī |{{IPA|[ɛː]}} |{{IPA|[i]}} |8 |- | style="font-size:133%;" |Θ θ ϑ |[[Файл:Phoenician teth.svg|x16px|Teth]] Тета |[[Тета]] |colspan="2"|{{polytonic|θῆτα}} |θήτα |colspan="2"|th |{{IPA|[tʰ]}} |{{IPA|[θ]}} |9 |- |style="font-size:133%;"|Ι ι ϊ |[[Файл:Phoenician yodh.svg|x16px|Yodh]] Йод |[[Йота]] |colspan="2"|{{polytonic|ἰῶτα}} |(γ)ιώτα |colspan="2"|i |{{IPA|[i] [iː]}} |{{IPA|[i], [ʝ]}} |10 |- | style="font-size:133%;" |Κ κ ϰ |[[Файл:Phoenician kaph.svg|x16px|Kaph]] Каф |[[Капа (буква)|Капа]] |colspan="2"|{{polytonic|κάππα}} |κάπ(π)α |colspan="2"|k |{{IPA|[k]}} |{{IPA|[k], [c]}} |20 |- |style="font-size:133%;"|Λ λ |[[Файл:Phoenician lamedh.svg|x16px|Lamedh]] Ламед |[[Ламбда]] |{{polytonic|λάβδα}} |{{polytonic|λάμβδα}} |λάμ(β)δα |colspan="2"|l |colspan="2"|{{IPA|[l]}} |30 |- |style="font-size:133%;"|Μ μ |[[Файл:Phoenician mem.svg|x16px|Mem]] Мем |[[Мю]] |colspan="2"|{{polytonic|μῦ}} |μι/μυ |colspan="2"|m |colspan="2"|{{IPA|[m]}} |40 |- |style="font-size:133%;"|Ν ν |[[Файл:Phoenician nun.svg|x16px|Nun]] Нун |[[Ню]] |colspan="2"|{{polytonic|νῦ}} |νι/νυ |colspan="2"|n |colspan="2"|{{IPA|[n]}} |50 |- |style="font-size:133%;"|Ξ ξ |[[Файл:Phoenician samekh.svg|x16px|Samekh]] Самек |[[Кси]] |{{polytonic|ξεῖ}} |{{polytonic|ξῖ}} |ξι |x |x, ks |colspan="2"|{{IPA|[ks]}} |60 |- |style="font-size:133%;"|Ο ο |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омикрон]] |{{polytonic|οὖ}} |{{polytonic|ὂ μικρόν}} |όμικρον |colspan="2"|o |colspan="2"|{{IPA|[o]}} |70 |- | style="font-size:133%;" |Π π ϖ |[[Файл:Phoenician pe.svg|x16px|Pe]] Пе |[[Пи (буква)|Пи]] |{{polytonic|πεῖ}} |{{polytonic|πῖ}} |πι |colspan="2"|p |colspan="2"|{{IPA|[p]}} |80 |- | style="font-size:133%;" |Ρ ρ ϱ |[[Файл:Phoenician res.svg|x16px|Res]] Реш |[[Ро]] |colspan="2"|{{polytonic|ῥῶ}} |ρω |r, rh |r |{{IPA|[r]}}, {{IPA|[r̥]}} |{{IPA|[r]}} |100 |- | style="font-size:133%;" |Σ σ ς |[[Файл:Phoenician sin.svg|x16px|Sin]] Шин |[[Сигма]] |colspan="2"|{{polytonic|σῖγμα}} |σίγμα |colspan="2"|s |colspan="2"|{{IPA|[s]}} |200 |- |style="font-size:133%;"|Τ τ |[[Файл:Phoenician taw.svg|x16px|Taw]] Тав |[[Тау|Тав]] |colspan="2"|{{polytonic|ταῦ}} |ταυ |colspan="2"|t |colspan="2"|{{IPA|[t]}} |300 |- | style="font-size:133%;" |Υ υ ϋ |[[Файл:Phoenician waw.svg|x16px|Waw]] Вав |[[Ипсилон]] |{{polytonic|ὖ}} |{{polytonic|ὖ ψιλόν}} |ύψιλον |u, y |y, v, f |{{IPA|[ʉ(ː)], [y(ː)]}} |{{IPA|[i]}} |400 |- | style="font-size:133%;" |Φ φ ϕ |rowspan="3"|неясен произход<br />(виж текста) |[[Фи]] |{{polytonic|φεῖ}} |{{polytonic|φῖ}} |φι |ph |f |{{IPA|[pʰ]}} |{{IPA|[f]}} |500 |- |style="font-size:133%;"|Χ χ |[[Хи]] |{{polytonic|χεῖ}} |{{polytonic|χῖ}} |χι |ch |ch, kh |{{IPA|[kʰ]}} |{{IPA|[x], [ç]}} |600 |- |style="font-size:133%;"|Ψ ψ |[[Пси]] |{{polytonic|ψεῖ}} |{{polytonic|ψῖ}} |ψι |colspan="2"|ps |colspan="2"|{{IPA|[ps]}} |700 |- |style="font-size:133%;"|Ω ω |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омега]] |{{polytonic|ὦ}} |{{polytonic|ὦ μέγα}} |ωμέγα |o, ō |o |{{IPA|[ɔː]}} |{{IPA|[o]}} |800 |} === Двойни гласни === Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така: αι → е ει → и οι → и ου → у υι → и === Двойни съгласни === γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“) γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“) μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход) ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход) τζ → Като „ДЗ“ τσ → Като стандартно „Ц“ γх → Като „НХ“ Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една. {{Слушайте|filename= Ell-AlphabitosUpload.ogg|title=Гръцката азбука|description=Слушайте гръцката азбука|format=[[Ogg]]}} Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като [[латинска азбука|латинската]] и [[кирилица]]та. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф. === Остарели букви === [[Файл:NAMA Alphabet grec.jpg|мини|200п|Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина]] Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа. {|border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" style="border-collapse: collapse;text-align:center" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстващата<br />финикийска<br />буква !colspan="2" style="background:#ccf;"|Наме !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Произношение !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Гръцки<br />(политоничен) |- |style="font-size:133%;"|Ϝ ϝ |[[Файл:Phoenician waw.svg|20px|Waw]] Вав |[[Дигама]] |{{polytonic|δίγαμμα}} |w |{{IPA|[w]}} |6 |- |style="font-size:133%;"|Ϻ ϻ |[[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде (позиция)<br />[[Файл:Phoenician sin.svg|20px|Sin]] Шин (име) |[[Сан (буква)|Сан]] |{{polytonic|σάν}} |s |{{IPA|[s]}} | |- |style="font-size:133%;"|Ϙ ϙ<br />Ϟ ϟ (алтернативна) |[[Файл:Phoenician qoph.svg|20px|Qoph]] Коуф |[[Копа]] |{{polytonic|κόππα}} |q |{{IPA|[k]}} пред /u/, /o/ |90 |- |style="font-size:133%;"|Ϡ ϡ |Неясен произход,<br />най-вероятно [[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде |[[Сампи]] |{{polytonic|σαμπῖ}} |ss |неясно точно<br />произношение;<br />предложения: {{IPA|[sː]}}, {{IPA|[ks]}}, {{IPA|[ts]}} |900 |} * [[Дигама]] изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част. * [[Сампи]] (наричана и дисигма) отбелязва удвоен [[африкат]], който впоследствие се развива в '''-σσ-'''(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (''ц''). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (''като пи''). == Външни препратки == {{commons|Greek alphabet}} {{уикикниги|Гръцка азбука}} * {{икона|en}} [http://ellinikasimera.dartmouth.edu/resources/texts/shapes1.html Примери за гръцки ръкописни букви] * {{икона|en}} [http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html Обширно изследване върху това как се чете гръцки] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120805221509/http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html |date=2012-08-05 }} * {{икона|en}} [http://www.unicode.org/faq/greek.html Често задавани въпроси за гръцкия] * {{икона|en}} [http://www.alanwood.net/unicode/greek.html Изписване на гръцките букви] и [http://www.alanwood.net/unicode/ancient-greek-numbers.html числа] на компютъра * {{икона|el}} [http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html Безплатни гръцки шрифтове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180120133822/http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html |date=2018-01-20 }} {{Писмености}} [[Категория:Гръцка азбука| ]] 5fg5azjrguwlcupoxcotdw2zrsp4k3e 12418750 12418747 2024-11-21T13:42:31Z 176.222.14.205 12418750 wikitext text/x-wiki {{Гръцка азбука-таблица}} '''Гръ̀цката а̀збука''' ({{lang|el|Ελληνικό αλφάβητο}}) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна [[Гърция]] ([[гръцки език|новогръцки]]), така и за [[Старогръцки език|старогръцкия език]] през [[Античност]]та. Това е най-старата [[азбука]], която се използва и до днес. В [[Древна Гърция]] гръцките букви са били използвани също за означаване на [[гръцки цифри|цифри]], подобно на [[Римски цифри|римските цифри]]. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в [[наука]]та като [[математика|математически]] символи и имена на [[звезда|звезди]]. Гръцката азбука произлиза от [[финикийска писменост|финикийската азбука]] и няма общо с [[линеар Б]] и [[Кипърско писмо|кипърското писмо]] – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в [[Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], включително [[латинска азбука|латинската азбука]] и кирилицата. == Основни гръцки букви(те са скибиди като теб == [[Файл:Venn diagram gr la ru.svg |мини|Няма нещо по оранжево от Тръмп]] Икея е основателя на грдските букви. Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]] (IPA). Класическото произношение е реконструирано от [[атически диалект|атическия диалект]] в края на [[5 век пр.н.е.|V век]] и началото на [[4 век пр.н.е.|IV век пр.н.е.]] Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти. Подредбата на буквите следва финикийската и [[иврит|еврейската]] азбука. {| class="wikitable" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстваща<br />[[финикийска азбука|финикийска]]<br /> буква !colspan="4" style="background:#ccf;"|Наименование !colspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране¹ !colspan="2" style="background:#ccf;"|[[Международна фонетична азбука|Произношение]] !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена<br /> стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Древно-<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Средно-<br />вековен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|[//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Ell-AlphabitosUpload.ogg Съвременен<br />гръцки] ! style="background:#cff;"|Древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Класически<br />древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки |- |style="font-size:133%;"|Α α |[[Файл:Phoenician aleph.svg|x16px|Aleph]] Алеф |[[Алфа (буква)|Алфа]] (за разлика от канала харис) |colspan="2"|{{polytonic|ἄλφα}} |άλφα |colspan="2"|a |{{IPA|[a] [aː]}} |{{IPA|[a]}} |1 |- | style="font-size:133%;" | Β β ϐ |[[Файл:Phoenician beth.svg|x16px|Beth]] Бет |[[Бета (буква)|Бета]] |colspan="2"|{{polytonic|βῆτα}} |βήτα |b |v |{{IPA|[b]}} |{{IPA|[v]}} |2 |- |style="font-size:133%;"|Γ γ |[[Файл:Phoenician gimel.svg|x16px|Gimel]] Гимел |[[Гама (буква)|Гама]] |colspan="2"|{{polytonic|γάμμα}} |γάμ(μ)α |g |g |{{IPA|[ɡ]}} |{{IPA|[ɣ], [ʝ]}} |3 |- |style="font-size:133%;"|Δ δ |[[Файл:Phoenician daleth.svg|x16px|Daleth]] Далет |[[Делта (буква)|Делта]] |colspan="2"|{{polytonic|δέλτα}} |δέλτα |d |d |{{IPA|[d]}} |{{IPA|[ð]}} |4 |- | style="font-size:133%;" |Ε ε ϵ |[[Файл:Phoenician he.svg|x16px|He]] Хе |[[Епсилон]] |{{polytonic|εἶ}} |{{polytonic|ἒ ψιλόν}} |έψιλον |colspan="2"|e |colspan="2"|{{IPA|[e]}} |5 |- |style="font-size:133%;"|Ζ ζ |[[Файл:Phoenician zayin.svg|x16px|Zayin]] Зайин |[[Зета (буква)|Зета]] |colspan="2"|{{polytonic|ζῆτα}} |ζήτα |colspan="2"|z |{{IPA|[zd, dz, zː]}}(?) |{{IPA|[z]}} |7 |- | style="font-size:133%;" |Η η |[[Файл:Phoenician heth.svg|x16px|Heth]] Хет |[[Ета (буква)|Ета]] |colspan="2"|{{polytonic|ἦτα}} |ήτα |e, ē |ī |{{IPA|[ɛː]}} |{{IPA|[i]}} |8 |- | style="font-size:133%;" |Θ θ ϑ |[[Файл:Phoenician teth.svg|x16px|Teth]] Тета |[[Тета]] |colspan="2"|{{polytonic|θῆτα}} |θήτα |colspan="2"|th |{{IPA|[tʰ]}} |{{IPA|[θ]}} |9 |- |style="font-size:133%;"|Ι ι ϊ |[[Файл:Phoenician yodh.svg|x16px|Yodh]] Йод |[[Йота]] |colspan="2"|{{polytonic|ἰῶτα}} |(γ)ιώτα |colspan="2"|i |{{IPA|[i] [iː]}} |{{IPA|[i], [ʝ]}} |10 |- | style="font-size:133%;" |Κ κ ϰ |[[Файл:Phoenician kaph.svg|x16px|Kaph]] Каф |[[Капа (буква)|Капа]] |colspan="2"|{{polytonic|κάππα}} |κάπ(π)α |colspan="2"|k |{{IPA|[k]}} |{{IPA|[k], [c]}} |20 |- |style="font-size:133%;"|Λ λ |[[Файл:Phoenician lamedh.svg|x16px|Lamedh]] Ламед |[[Ламбда]] |{{polytonic|λάβδα}} |{{polytonic|λάμβδα}} |λάμ(β)δα |colspan="2"|l |colspan="2"|{{IPA|[l]}} |30 |- |style="font-size:133%;"|Μ μ |[[Файл:Phoenician mem.svg|x16px|Mem]] Меме (мечметата са забавни |[[Мю]] |colspan="2"|{{polytonic|μῦ}} |μι/μυ |colspan="2"|m |colspan="2"|{{IPA|[m]}} |40 |- |style="font-size:133%;"|Ν ν |[[Файл:Phoenician nun.svg|x16px|Nun]] Нун |[[Ню]] |colspan="2"|{{polytonic|νῦ}} |νι/νυ |colspan="2"|n |colspan="2"|{{IPA|[n]}} |50 |- |style="font-size:133%;"|Ξ ξ |[[Файл:Phoenician samekh.svg|x16px|Samekh]] Самек |[[Кси]] |{{polytonic|ξεῖ}} |{{polytonic|ξῖ}} |ξι |x |x, ks |colspan="2"|{{IPA|[ks]}} |60 |- |style="font-size:133%;"|Ο ο |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омикрон]] |{{polytonic|οὖ}} |{{polytonic|ὂ μικρόν}} |όμικρον |colspan="2"|o |colspan="2"|{{IPA|[o]}} |70 |- | style="font-size:133%;" |Π π ϖ |[[Файл:Phoenician pe.svg|x16px|Pe]] Пе |[[Пи (буква)|Пи]] |{{polytonic|πεῖ}} |{{polytonic|πῖ}} |πι |colspan="2"|p |colspan="2"|{{IPA|[p]}} |80 |- | style="font-size:133%;" |Ρ ρ ϱ |[[Файл:Phoenician res.svg|x16px|Res]] Реш |[[Ро]] |colspan="2"|{{polytonic|ῥῶ}} |ρω |r, rh |r |{{IPA|[r]}}, {{IPA|[r̥]}} |{{IPA|[r]}} |100 |- | style="font-size:133%;" |Σ σ ς |[[Файл:Phoenician sin.svg|x16px|Sin]] Шин |[[Сигма]] |colspan="2"|{{polytonic|σῖγμα}} |σίγμα |colspan="2"|s |colspan="2"|{{IPA|[s]}} |200 |- |style="font-size:133%;"|Τ τ |[[Файл:Phoenician taw.svg|x16px|Taw]] Тав |[[Тау|Тав]] |colspan="2"|{{polytonic|ταῦ}} |ταυ |colspan="2"|t |colspan="2"|{{IPA|[t]}} |300 |- | style="font-size:133%;" |Υ υ ϋ |[[Файл:Phoenician waw.svg|x16px|Waw]] Вав |[[Ипсилон]] |{{polytonic|ὖ}} |{{polytonic|ὖ ψιλόν}} |ύψιλον |u, y |y, v, f |{{IPA|[ʉ(ː)], [y(ː)]}} |{{IPA|[i]}} |400 |- | style="font-size:133%;" |Φ φ ϕ |rowspan="3"|неясен произход<br />(виж текста) |[[Фи]] |{{polytonic|φεῖ}} |{{polytonic|φῖ}} |φι |ph |f |{{IPA|[pʰ]}} |{{IPA|[f]}} |500 |- |style="font-size:133%;"|Χ χ |[[Хи]] |{{polytonic|χεῖ}} |{{polytonic|χῖ}} |χι |ch |ch, kh |{{IPA|[kʰ]}} |{{IPA|[x], [ç]}} |600 |- |style="font-size:133%;"|Ψ ψ |[[Пси]] |{{polytonic|ψεῖ}} |{{polytonic|ψῖ}} |ψι |colspan="2"|ps |colspan="2"|{{IPA|[ps]}} |700 |- |style="font-size:133%;"|Ω ω |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омега]] |{{polytonic|ὦ}} |{{polytonic|ὦ μέγα}} |ωμέγα |o, ō |o |{{IPA|[ɔː]}} |{{IPA|[o]}} |800 |} === Двойни гласни === Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така: αι → е ει → и οι → и ου → у υι → и === Двойни съгласни === γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“) γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“) μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход) ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход) τζ → Като „ДЗ“ τσ → Като стандартно „Ц“ γх → Като „НХ“ Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една. {{Слушайте|filename= Ell-AlphabitosUpload.ogg|title=Гръцката азбука|description=Слушайте гръцката азбука|format=[[Ogg]]}} Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като [[латинска азбука|латинската]] и [[кирилица]]та. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф. === Остарели букви === [[Файл:NAMA Alphabet grec.jpg|мини|200п|Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина]] Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа. {|border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" style="border-collapse: collapse;text-align:center" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстващата<br />финикийска<br />буква !colspan="2" style="background:#ccf;"|Наме !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Произношение !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Гръцки<br />(политоничен) |- |style="font-size:133%;"|Ϝ ϝ |[[Файл:Phoenician waw.svg|20px|Waw]] Вав |[[Дигама]] |{{polytonic|δίγαμμα}} |w |{{IPA|[w]}} |6 |- |style="font-size:133%;"|Ϻ ϻ |[[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде (позиция)<br />[[Файл:Phoenician sin.svg|20px|Sin]] Шин (име) |[[Сан (буква)|Сан]] |{{polytonic|σάν}} |s |{{IPA|[s]}} | |- |style="font-size:133%;"|Ϙ ϙ<br />Ϟ ϟ (алтернативна) |[[Файл:Phoenician qoph.svg|20px|Qoph]] Коуф |[[Копа]] |{{polytonic|κόππα}} |q |{{IPA|[k]}} пред /u/, /o/ |90 |- |style="font-size:133%;"|Ϡ ϡ |Неясен произход,<br />най-вероятно [[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде |[[Сампи]] |{{polytonic|σαμπῖ}} |ss |неясно точно<br />произношение;<br />предложения: {{IPA|[sː]}}, {{IPA|[ks]}}, {{IPA|[ts]}} |900 |} * [[Дигама]] изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част. * [[Сампи]] (наричана и дисигма) отбелязва удвоен [[африкат]], който впоследствие се развива в '''-σσ-'''(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (''ц''). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (''като пи''). == Външни препратки == {{commons|Greek alphabet}} {{уикикниги|Гръцка азбука}} * {{икона|en}} [http://ellinikasimera.dartmouth.edu/resources/texts/shapes1.html Примери за гръцки ръкописни букви] * {{икона|en}} [http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html Обширно изследване върху това как се чете гръцки] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120805221509/http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html |date=2012-08-05 }} * {{икона|en}} [http://www.unicode.org/faq/greek.html Често задавани въпроси за гръцкия] * {{икона|en}} [http://www.alanwood.net/unicode/greek.html Изписване на гръцките букви] и [http://www.alanwood.net/unicode/ancient-greek-numbers.html числа] на компютъра * {{икона|el}} [http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html Безплатни гръцки шрифтове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180120133822/http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html |date=2018-01-20 }} {{Писмености}} [[Категория:Гръцка азбука| ]] 2spxfwg2h76kpp6s7biv8dgivq50hj5 12418755 12418750 2024-11-21T13:47:26Z Nk 399 вр. 12418755 wikitext text/x-wiki {{Гръцка азбука-таблица}} '''Гръ̀цката а̀збука''' ({{lang|el|Ελληνικό αλφάβητο}}) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна [[Гърция]] ([[гръцки език|новогръцки]]), така и за [[Старогръцки език|старогръцкия език]] през [[Античност]]та. Това е най-старата [[азбука]], която се използва и до днес. В [[Древна Гърция]] гръцките букви са били използвани също за означаване на [[гръцки цифри|цифри]], подобно на [[Римски цифри|римските цифри]]. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в [[наука]]та като [[математика|математически]] символи и имена на [[звезда|звезди]]. Гръцката азбука произлиза от [[финикийска писменост|финикийската азбука]] и няма общо с [[линеар Б]] и [[Кипърско писмо|кипърското писмо]] – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в [[Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], включително [[латинска азбука|латинската азбука]] и кирилицата. == Основни гръцки букви == [[Файл:Venn diagram gr la ru.svg |мини|Гръцка азбука заедно с по-късните европейски писмености]] Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]] (IPA). Класическото произношение е реконструирано от [[атически диалект|атическия диалект]] в края на [[5 век пр.н.е.|V век]] и началото на [[4 век пр.н.е.|IV век пр.н.е.]] Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти. Подредбата на буквите следва финикийската и [[иврит|еврейската]] азбука. {| class="wikitable" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстваща<br />[[финикийска азбука|финикийска]]<br /> буква !colspan="4" style="background:#ccf;"|Наименование !colspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране¹ !colspan="2" style="background:#ccf;"|[[Международна фонетична азбука|Произношение]] !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена<br /> стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Древно-<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Средно-<br />вековен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|[//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Ell-AlphabitosUpload.ogg Съвременен<br />гръцки] ! style="background:#cff;"|Древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Класически<br />древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки |- |style="font-size:133%;"|Α α |[[Файл:Phoenician aleph.svg|x16px|Aleph]] Алеф |[[Алфа (буква)|Алфа]] |colspan="2"|{{polytonic|ἄλφα}} |άλφα |colspan="2"|a |{{IPA|[a] [aː]}} |{{IPA|[a]}} |1 |- | style="font-size:133%;" | Β β ϐ |[[Файл:Phoenician beth.svg|x16px|Beth]] Бет |[[Бета (буква)|Бета]] |colspan="2"|{{polytonic|βῆτα}} |βήτα |b |v |{{IPA|[b]}} |{{IPA|[v]}} |2 |- |style="font-size:133%;"|Γ γ |[[Файл:Phoenician gimel.svg|x16px|Gimel]] Гимел |[[Гама (буква)|Гама]] |colspan="2"|{{polytonic|γάμμα}} |γάμ(μ)α |g |g |{{IPA|[ɡ]}} |{{IPA|[ɣ], [ʝ]}} |3 |- |style="font-size:133%;"|Δ δ |[[Файл:Phoenician daleth.svg|x16px|Daleth]] Далет |[[Делта (буква)|Делта]] |colspan="2"|{{polytonic|δέλτα}} |δέλτα |d |d |{{IPA|[d]}} |{{IPA|[ð]}} |4 |- | style="font-size:133%;" |Ε ε ϵ |[[Файл:Phoenician he.svg|x16px|He]] Хе |[[Епсилон]] |{{polytonic|εἶ}} |{{polytonic|ἒ ψιλόν}} |έψιλον |colspan="2"|e |colspan="2"|{{IPA|[e]}} |5 |- |style="font-size:133%;"|Ζ ζ |[[Файл:Phoenician zayin.svg|x16px|Zayin]] Зайин |[[Зета (буква)|Зета]] |colspan="2"|{{polytonic|ζῆτα}} |ζήτα |colspan="2"|z |{{IPA|[zd, dz, zː]}}(?) |{{IPA|[z]}} |7 |- | style="font-size:133%;" |Η η |[[Файл:Phoenician heth.svg|x16px|Heth]] Хет |[[Ета (буква)|Ета]] |colspan="2"|{{polytonic|ἦτα}} |ήτα |e, ē |ī |{{IPA|[ɛː]}} |{{IPA|[i]}} |8 |- | style="font-size:133%;" |Θ θ ϑ |[[Файл:Phoenician teth.svg|x16px|Teth]] Тета |[[Тета]] |colspan="2"|{{polytonic|θῆτα}} |θήτα |colspan="2"|th |{{IPA|[tʰ]}} |{{IPA|[θ]}} |9 |- |style="font-size:133%;"|Ι ι ϊ |[[Файл:Phoenician yodh.svg|x16px|Yodh]] Йод |[[Йота]] |colspan="2"|{{polytonic|ἰῶτα}} |(γ)ιώτα |colspan="2"|i |{{IPA|[i] [iː]}} |{{IPA|[i], [ʝ]}} |10 |- | style="font-size:133%;" |Κ κ ϰ |[[Файл:Phoenician kaph.svg|x16px|Kaph]] Каф |[[Капа (буква)|Капа]] |colspan="2"|{{polytonic|κάππα}} |κάπ(π)α |colspan="2"|k |{{IPA|[k]}} |{{IPA|[k], [c]}} |20 |- |style="font-size:133%;"|Λ λ |[[Файл:Phoenician lamedh.svg|x16px|Lamedh]] Ламед |[[Ламбда]] |{{polytonic|λάβδα}} |{{polytonic|λάμβδα}} |λάμ(β)δα |colspan="2"|l |colspan="2"|{{IPA|[l]}} |30 |- |style="font-size:133%;"|Μ μ |[[Файл:Phoenician mem.svg|x16px|Mem]] Мем |[[Мю]] |colspan="2"|{{polytonic|μῦ}} |μι/μυ |colspan="2"|m |colspan="2"|{{IPA|[m]}} |40 |- |style="font-size:133%;"|Ν ν |[[Файл:Phoenician nun.svg|x16px|Nun]] Нун |[[Ню]] |colspan="2"|{{polytonic|νῦ}} |νι/νυ |colspan="2"|n |colspan="2"|{{IPA|[n]}} |50 |- |style="font-size:133%;"|Ξ ξ |[[Файл:Phoenician samekh.svg|x16px|Samekh]] Самек |[[Кси]] |{{polytonic|ξεῖ}} |{{polytonic|ξῖ}} |ξι |x |x, ks |colspan="2"|{{IPA|[ks]}} |60 |- |style="font-size:133%;"|Ο ο |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омикрон]] |{{polytonic|οὖ}} |{{polytonic|ὂ μικρόν}} |όμικρον |colspan="2"|o |colspan="2"|{{IPA|[o]}} |70 |- | style="font-size:133%;" |Π π ϖ |[[Файл:Phoenician pe.svg|x16px|Pe]] Пе |[[Пи (буква)|Пи]] |{{polytonic|πεῖ}} |{{polytonic|πῖ}} |πι |colspan="2"|p |colspan="2"|{{IPA|[p]}} |80 |- | style="font-size:133%;" |Ρ ρ ϱ |[[Файл:Phoenician res.svg|x16px|Res]] Реш |[[Ро]] |colspan="2"|{{polytonic|ῥῶ}} |ρω |r, rh |r |{{IPA|[r]}}, {{IPA|[r̥]}} |{{IPA|[r]}} |100 |- | style="font-size:133%;" |Σ σ ς |[[Файл:Phoenician sin.svg|x16px|Sin]] Шин |[[Сигма]] |colspan="2"|{{polytonic|σῖγμα}} |σίγμα |colspan="2"|s |colspan="2"|{{IPA|[s]}} |200 |- |style="font-size:133%;"|Τ τ |[[Файл:Phoenician taw.svg|x16px|Taw]] Тав |[[Тау|Тав]] |colspan="2"|{{polytonic|ταῦ}} |ταυ |colspan="2"|t |colspan="2"|{{IPA|[t]}} |300 |- | style="font-size:133%;" |Υ υ ϋ |[[Файл:Phoenician waw.svg|x16px|Waw]] Вав |[[Ипсилон]] |{{polytonic|ὖ}} |{{polytonic|ὖ ψιλόν}} |ύψιλον |u, y |y, v, f |{{IPA|[ʉ(ː)], [y(ː)]}} |{{IPA|[i]}} |400 |- | style="font-size:133%;" |Φ φ ϕ |rowspan="3"|неясен произход<br />(виж текста) |[[Фи]] |{{polytonic|φεῖ}} |{{polytonic|φῖ}} |φι |ph |f |{{IPA|[pʰ]}} |{{IPA|[f]}} |500 |- |style="font-size:133%;"|Χ χ |[[Хи]] |{{polytonic|χεῖ}} |{{polytonic|χῖ}} |χι |ch |ch, kh |{{IPA|[kʰ]}} |{{IPA|[x], [ç]}} |600 |- |style="font-size:133%;"|Ψ ψ |[[Пси]] |{{polytonic|ψεῖ}} |{{polytonic|ψῖ}} |ψι |colspan="2"|ps |colspan="2"|{{IPA|[ps]}} |700 |- |style="font-size:133%;"|Ω ω |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омега]] |{{polytonic|ὦ}} |{{polytonic|ὦ μέγα}} |ωμέγα |o, ō |o |{{IPA|[ɔː]}} |{{IPA|[o]}} |800 |} === Двойни гласни === Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така: αι → е ει → и οι → и ου → у υι → и === Двойни съгласни === γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“) γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“) μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход) ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход) τζ → Като „ДЗ“ τσ → Като стандартно „Ц“ γх → Като „НХ“ Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една. {{Слушайте|filename= Ell-AlphabitosUpload.ogg|title=Гръцката азбука|description=Слушайте гръцката азбука|format=[[Ogg]]}} Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като [[латинска азбука|латинската]] и [[кирилица]]та. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф. === Остарели букви === [[Файл:NAMA Alphabet grec.jpg|мини|200п|Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина]] Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа. {|border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" style="border-collapse: collapse;text-align:center" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстващата<br />финикийска<br />буква !colspan="2" style="background:#ccf;"|Наме !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Произношение !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Гръцки<br />(политоничен) |- |style="font-size:133%;"|Ϝ ϝ |[[Файл:Phoenician waw.svg|20px|Waw]] Вав |[[Дигама]] |{{polytonic|δίγαμμα}} |w |{{IPA|[w]}} |6 |- |style="font-size:133%;"|Ϻ ϻ |[[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде (позиция)<br />[[Файл:Phoenician sin.svg|20px|Sin]] Шин (име) |[[Сан (буква)|Сан]] |{{polytonic|σάν}} |s |{{IPA|[s]}} | |- |style="font-size:133%;"|Ϙ ϙ<br />Ϟ ϟ (алтернативна) |[[Файл:Phoenician qoph.svg|20px|Qoph]] Коуф |[[Копа]] |{{polytonic|κόππα}} |q |{{IPA|[k]}} пред /u/, /o/ |90 |- |style="font-size:133%;"|Ϡ ϡ |Неясен произход,<br />най-вероятно [[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде |[[Сампи]] |{{polytonic|σαμπῖ}} |ss |неясно точно<br />произношение;<br />предложения: {{IPA|[sː]}}, {{IPA|[ks]}}, {{IPA|[ts]}} |900 |} * [[Дигама]] изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част. * [[Сампи]] (наричана и дисигма) отбелязва удвоен [[африкат]], който впоследствие се развива в '''-σσ-'''(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (''ц''). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (''като пи''). == Външни препратки == {{commons|Greek alphabet}} {{уикикниги|Гръцка азбука}} * {{икона|en}} [http://ellinikasimera.dartmouth.edu/resources/texts/shapes1.html Примери за гръцки ръкописни букви] * {{икона|en}} [http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html Обширно изследване върху това как се чете гръцки] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120805221509/http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html |date=2012-08-05 }} * {{икона|en}} [http://www.unicode.org/faq/greek.html Често задавани въпроси за гръцкия] * {{икона|en}} [http://www.alanwood.net/unicode/greek.html Изписване на гръцките букви] и [http://www.alanwood.net/unicode/ancient-greek-numbers.html числа] на компютъра * {{икона|el}} [http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html Безплатни гръцки шрифтове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180120133822/http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html |date=2018-01-20 }} {{Писмености}} [[Категория:Гръцка азбука| ]] o9bstohfh8zmg9dfbiyazfef5zp0490 0 4007 12419356 12344106 2024-11-22T01:04:30Z 178.254.241.22 12419356 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лом|Лом (пояснение)}} {{Селище в България | картинка-описание = Изглед към централния площад | герб=BUL Лом COA.png | тел-код=0971 | карта3 = България Лом | текст3 = Лом | адрес-община=ул. „Дунавска“ 12<br/>п.к. 3600<br/>тел.: 0971/69101 }} '''Лом''' е [[град]] в [[Монтана (област)|област Монтана]], Северозападна [[България]]. Разположен е по поречието на река [[Дунав]], при вливането в нея на река [[Лом (река)|Лом]]. Отстои на 162 km северно от [[София]], на 56 km югоизточно от [[Видин]], на 50 km северно от [[Монтана]] и на 42 km западно от [[Козлодуй]]. Лом е административен и стопански център на едноименната [[Лом (община)|община Лом]]. Населението на града към края на 2009 г. е 24 300 жители<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – НСИ]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/Bulgaria-Cities.html Население – градове в България – WorldCityPopulation]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – pop-stat.mashke.org]</ref>, което го прави второто по големина населено място в областта. По данни на [[ЕСГРАОН|ГРАО]] към 15 септември 2023 г. в града живеят 21 575 души по настоящ адрес и 23 973 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-09-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == Град Лом е разположен в близост до устието на едноименната [[Лом (река)|река Лом]]. Развитието му като голям речен пристанищен център, втори по значение за България след Русе, се определя от това, че е най-близкото [[пристанище]] до [[София|столицата]]. Квартали на Лом: Боруна, Люляците, Зорница, Калетата, Младост, [[Младеново]], Момин брод, Стадиона, Хумата. == Население == Към 15 септември 2015 година в Лом живеят 23 980 жители по настоящ адрес.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО</ref> Национален състав на населението според официалното преброяване от 1 февруари 2011 година<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.|lang=|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120657/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref>: {| class="wikitable" |- ! style = "background-color:#A0FF60" | Националност ! style = "background-color:#A0FF60" | Брой лица ! style = "background-color:#A0FF60" | Процент |- | Българи | 17 354 | 79,4% |- | Цигани | 4231 | 19,3% |- | Турци | 47 | 0,2% |- | Други | 49 | 0,2% |- | Неопределен | 188 | 0,9% |- | '''Общо население''' | 22 075 |} Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2009 г.:<ref name="statistika"/><ref name="population"/><ref name="pop-stat"/><ref name="BAN">{{Citation |title=Население – градове в България (1887 – 1946) – БАН |url=http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf |accessdate=2011-07-06 |archivedate=2011-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf }}</ref> {|width="67%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" !colspan=16|Лом |- !style="text-align:center"|година |style="background:#FFFFC0"|1887 |style="background:#FFFFC0"|1910 |style="background:#FFFFC0"|1934 |style="background:#FFFFC0"|1946 |style="background:#FFFFC0"|1956 |style="background:#FFFFC0"|1965 |style="background:#FFFFC0"|1975 |style="background:#FFFFC0"|1985 |style="background:#FFFFC0"|1992 |style="background:#FFFFC0"|2001 |style="background:#FFFFC0"|2005 |style="background:#FFFFC0"|2007 |style="background:#FFFFC0"|2009 |style="background:#FFFFC0"|2011 |style="background:#FFFFC0"|2021 |- !style="text-align:center"|население |style="background:#FADA5E"|8199 |style="background:#FADA5E"|11 081 |style="background:#FADA5E"|14 658 |style="background:#FADA5E"|15 255 |style="background:#FADA5E"|22 902 |style="background:#FADA5E"|28 196 |style="background:#FADA5E"|30 540 |style="background:#FADA5E"|32 121 |style="background:#FADA5E"|31 133 |style="background:#FADA5E"|27 897 |style="background:#FADA5E"|25 626 |style="background:#FADA5E"|24 971 |style="background:#FADA5E"|24 300 |style="background:#FADA5E"|22 507 |style="background:#FADA5E"|21 892 |- |colspan=16|<small>Източници: ''Национален състав на населението''<ref name="statistika"/>, ''Citypopulation.de''<ref name="population"/>, ''Pop-stat.mashke.org''<ref name="pop-stat"/> и ''Географски институт при БАН''<ref name="BAN"/></small> |} [[Файл:Музей лом.jpg|мини|255п|Историческият музей в град Лом]] [[Файл:Читалище лом.jpg|мини|255п|Ломското читалище „Постоянство“ 1856]] [[Файл:Старата сграда на читалището 1901г..jpg|мини|255п|Старата сграда на читалище „Постоянство“ 1856]] [[Файл:Църква Лом.jpg|мини|255п|Катедрален храм „Успение Богородично“ – Лом]] [[Файл:Лом снимка.jpg|мини|255п]] [[Файл:Паметника на Цеко воевода.jpg|мини|255п|Паметник на Цеко Войвода – Лом]] [[Файл:Паметник Лом.jpg|мини|255px|Паметник в Лом на мястото, където на 23 март 1878 г. акостира 138-и Болховски пехотен полк и на 11 септември 1944 г. слизат съветските войски от Трети украински фронт]] == История == === Античност и Средновековие === Основан е още от [[траки]]те с името '''Артанес'''. След тях римляните строят пътна станция и кастел, а селището наричат [[Алмус]]. Според [[Константин Иречек]] имената на днешния град и река Лом са славянизирана версия на посоченото латинско название.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_4.htm Константин Иречек, История на българите, ГЛАВА IV.А. Бит на славяните, стр.123]</ref> Античните останки са разкрити сред днешния кв. ''„Калетата“'' в града и са обявени за паметник на културата с национално значение през 1971 г. При авариен ремонт на канализация през 2015 г. е унищожена част от антична фортификационна кула, която се намира на 50 м южно от проучените части от западната крепостна стена, в непосредствена близост до днешния [[Републикански път II-81]].<ref>Валери Стоичков, № 37. Археологическо наблюдение в рамките на проект „ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНА И ДОСТЪПНА ГРАДСКА СРЕДА“ в гр. Лом и спасителни археологически разкопки на западната порта на античен и късноантичен кастел Алмус, кв. Калето, гр. Лом, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.426</ref> В началните десетилетия на II век Алмус принадлежи административно в областта [[Арчар|Рациария]] в [[Римска провинция|провинция]] [[Горна Мизия]]. Археологически свидетелства за този период се откриват с печати на Първа и Втора кохорта на [[V Македонски легион]], квартирувал в близкия [[Гиген|Ескус]] през III в. сл. Хр. Сведения за Алмус от този период се съдържат в ''[[Пойтингерова карта|Пойтингеровата карта]], "[[Итинерариум на Антонин|Пътеводителя на император Антонин]]", "Списъка на служебните рангове'', съчиненията "За постройките" на [[Прокопий Кесарийски|Прокопий]] и "Гетика" на [[Йорданес]]. Епиграфски паметници от античността, свързани с Алмус, са публикувани от [[Богдан Филов]], [[Гаврил Кацаров]], [[Феликс Каниц]],<ref>[http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/3756e11d-5cfa-4894-96e0-c3f8961a1b4b?tk=N1bhHVz6SJSW4MP4lhobSwAAAABiuA-g.GzNlQHC3ZaukDlBDmq1bJQ&citation_url=/xmlui/handle/nls/776 Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН], Посетен на 26 юни 2022 г.</ref> Константин Иречек<ref>[http://www.omda.bg/public/biblioteka/irechek/irechek_1_2.htm Константин Иречек, Български дневник Т.1 1879-1881]</ref>. През османския период в района на Калето се разполага ''Турската махала'', която е опасана с висок, четириъгълен землен вал с кръгли бастеи в ъглите и две порти.<ref>[https://www.bulgariancastles.com/gr-lom-srednovekovna-i-osmanska-krepost-i-rimska-patna-stantsiya-artanes-almus/ Гр. Лом – средновековна и османска крепост и римска пътна станция Артанес / Алмус]</ref> === Ново време === Алмус е обозначен и върху някои западноевропейски карти от XVI в., като тези на Абрахам Ортелий. Предполага се, че селището в днешните си граници е основано през 1695 г. Името '''Лом паланка''' се споменава за първи път през 1704 г. Според съществуващата тогава практика, ''паланка'' се наричало населено място, което е нещо средно между село и град по големина и значение.<ref>https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/паланка/</ref> През [[1798]] г. Лом пострадва от [[Кърджалийство|кърджалиите]]. Според Каниц и [[Геза Фехер|Фехер]] изгонени от [[Русия]] [[татари]] се заселват в Поломието, а много българи се изселват в напустнатите от татарите места.<ref>[http://www.promacedonia.org/gf/gf_1_3_2.htm Г. Фехеръ, Феликсъ Ф. Каницъ – Животъ, пѫтувания и научно дѣло I.3.2. Татаритѣ и черкезитѣ въ България. Българската имиграция и русофобското настроение, стр.47]</ref> [[Файл:BASA-3K-7-511-93.jpg|мини|255п|Парна пивоварна фабрика и фабрика за изкуствен лед на Б. Малотин & В. Хозман (преди 1912 г.)]] С развитието на корабоплаването по Дунав след 1830 г. нараства и значението на града. Голям тласък в развитието му дава построяването на шосето до София и превръщането му в главно експортно пристанище за [[Виена]] ([[Австрия]]). Това оказва и голямо влияние върху архитектурата на града. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил струпан около старото кале, в което се влизало през „капии“ (порти) – Видинска, Белоградчишка, Софийска. Ломските търговци разнасяли стоки по всички големи панаири. Лом се гордее с възрожденските си традиции. В него е основано едно от първите читалища в България (1856 г.), създадено е първото женско дружество в България (1858), играе се едно от първите театрални представления в страната. Тук работи народният будител [[Кръстьо Пишурка]]. За този период на Лом подробно свидетелства Константин Иречек в своя ''Български дневник'', след като пристига през 1879 г. в [[Княжество България]] през Ломското пристанище. През 1880 г. градът е наброявал 7500 жители. == Религии == Основното вероизповедание е [[християнство]]то. Преобладаваща е [[Православна църква|източно-православната]] църква, като втори по значимост са [[Протестантство|протестантските]] църкви ([[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентисти]], [[Баптизъм|баптисти]], Българска божия църква). == Политика == * 2023 г. – Цветан Цветанов (ГЕРБ) печели на първи тур с 54,88% * 2019 г. – Георги Гаврилов (ГЕРБ) печели на първи тур с 59,85% * 2015 г. – Пенка Пенкова (ГЕРБ) печели на първи тур с 52,56% * 2011 г. – Иво Иванов ([[ГЕРБ]]) печели на втори тур с 53% срещу Пенка Пенкова ([[БСП]]). * 2007 г. – Пенка Пенкова ([[Независим кандидат]]) печели на първи тур със 73% преднина пред останалите кандидати. * 2003 г. – Пенка Пенкова ([[НДСВ]]) печели на втори тур с 53% срещу Жори Алексиев (БСП, [[ДПС]], [[ПД Социалдемократи]]). * 1999 г. – Руси Русинов ([[ОДС]]) печели на втори тур с 55% срещу Жори Алексиев (БСП и леви сили). * 1995 г. – Богомил Колчев (независим) печели на втори тур с 57% срещу Недялка Трайкова (Предизборна коалиция [[БСП]], [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]). * 1991 – 1995 г. – инж. Йордан Кирилов Йорданов – първият демократично избран кмет на град Лом след 1944 г. Избран е с подкрепата на БЗНС – Никола Петков и СДС на втори тур с 12 800 гласа (или 51%) срещу Иван Трендафилов (БСП). == Обществени институции == * Неправителствени организации ** Фондация „Жени за Лом“ ** „Център за младежки инициативи – Лом“ == Забележителности == '''В града:''' * Градски исторически музей – помещава се в забележителна стара сграда на общинската управа * Антична крепост '''Алмус''' – запазени са основите * Дунавски парк – изцяло обновен през 2011 г. * Читалище „Постоянство“ * Сградата на бившето ''Педагогическо училище'' * Борунска черква * Паметник на Цеко войвода (1807 – 1881), участник в борбите за освобождение на Сърбия и провъзгласен от правителството и за войвода '''В околностите:''' * Останки от '''Аспаруховия ров''' (на 4 km югоизточно). * река [[Дунав]], по брега на която има построени почивни бази, заведения, места за отдих и спорт; голямата река предоставя чудесни възможности за риболов, водомоторни спортове, воден туризъм и много други дейности. == Спорт == [[Файл:Lom, Bulgaria - stadium.jpg|мини|255px|Стадионът на Лом]] :; Футбол * 20.06.1921 Основан СК „Левски“ (Гьолска махала), 1923 СК „Будьони“ се закрива, 1924 СК „Огризан кокал“ се преименува на СК „Борислав“, 1924 СК „Борислав“, СК „България“ и СК „Ураган“ образуват СК „Мария Луиза“ (Казармата), 1924 СК „Вулкан“ се преименува на СК „Celtic“, 1924 СК „Celtic“ се преименува на СК „Цар Борис III“ (Казармата), 1924 СК „Левски“ става член на Българската национална спортна организация, 1925 СК „Славейков“ се обединява със СК „Левски“. * 1930 Основан СК „Менаптем 1“ (Циганската махала), 1934 СК „Мария Луиза“ се преименува на Офицерски СК „Княгиня Мария Луиза“, 1937 Офицерски СК „Княгиня Мария Луиза“ играе в Лом приятелска среща с Националния отбор по футбол, загубен с 4 – 10, 1937 СК „Левски“ играе в Лом приятелска среща с Националния отбор по футбол, загубен с 3 – 4. * 1937 Основан СК „Княз Симеон Търновски“ (Казармата) * 1939 Основан Работнически СК (Панаирска махала) * 1940 СК „Ботев“ * 1945 Всички спортни дружества са закрити и се образува СК „Левски-45“, 1946 СК „Левски-45“ е преименуван на СК „Възрожденец“, 1947 СК „Възрожденец“ е преименуван на СК „Републиканец“. * 1948 Основани са ФК „Ботев“, ФК „Дунав“, ФК „Торпедо“, ФК при Дом на Народната армия, ФК „Строител“, ФК „Динамо“, Доброволни спортни организации „Урожай“ и „Спартак-МВР“. Започва Градско първенство. * 1949 Основани са ДСО „Локомотив“ и ДСО „Червено знаме“, 1954 ДСО „Локомотив“ влиза в „Б“ РФГ, 1955 ДСО „Локомотив“ и ДСО „Червено знаме“ се обединяват под името ФД „Левски“, 1956 ФД „Левски“ е победител в Северозападна „Б“ РФГ, 1956 ФД „Левски“ играе приятелски мач в Лом с отбора на Китайската народоосвободителна армия и губи с 3 – 4, 1960 ФД „Левски“ изпада в Северозападна „В“ РФГ, зона Мизия, 1967 ФД „Левски“ влиза отново в Северна „Б“ РФГ, 1967 ФД „Левски“ играе в Лом приятелска среща с Националния отбор по футбол, загубен с 1 – 5, 1969 ФД „Левски“ е преименуван на ФД „Дунав“, 1974 ФД „Дунав“ изпада в Северозападна „В“ РФГ, зона Мизия, 1975 ФД „Дунав“ влиза отново в Северна „Б“ РФГ, 1976 ФД „Дунав“ изпада в Северозападна „В“ РФГ, зона Мизия, 1992 ФК „Дунав“ влиза отново в Северна „Б“ РФГ, 2003 Възстановен ФК „Мария Луиза“, играещ във В група, 2009 ФК „Мария Луиза“ е разформирован и прекратява съществуване. * 2009 ФК „Алмус Биър“ с. Сталийска махала („В“ Група) започва да играе домакинските си срещи на ломския стадион. * 2012 Създадени са ФК „Поломие 2012“, ФК „Левски 2012“ и ФК „Алмус 2012“, 2015 ФК „Левски 2012“ влиза в „А“ ОФГ Монтана, 2016 ФК „Левски 2012“ е изваден от участие в „А“ ОФГ Монтана, а ФК „Алмус 2012“ печели промоция в „А“ ОФГ Монтана чрез спечелен бараж :; Други спортове * Клуб по спортна акробатика „Олимп“ * Клуб по водомоторен спорт „Порт Лом“ * Клуб по бадминтон * Клуб по конен спорт == Редовни събития == Всяка година около 17 септември са традиционните панаирни дни на град Лом. В дните на „Джулай морнинг“ се организира мотосъбор в местността „Стрелбището“. Организатор на събитието е мотоклуб „Ягула“. Събитието винаги съвпада с [[Джулай|July morning]], което традиционно се празнува и в Лом. На 17 септември („Вяра, Надежда, Любов“) е празникът на град Лом. С решение № 171/21.07.1993 г. общинският съвет на община Лом е избрал този обичан църковен празник за Ден на Лом. Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им – света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов. По традиция в празничния ден в най-големия местен храм „Успение Богородично“ се отслужва тържествена света литургия за здраве и щастие на ломчани. Задължителен елемент е и тържественото заседание на общинския съвет, на което се връчват почетните звания „Почетен гражданин на гр. Лом“ и „Кръстьо Пишурка“ за изключителни заслуги в различни области. От 2012 г. в града се организира рок фестивал „[[Рок вълнение]]“, като са се провели 8 издания – две през 2012-а и по едно в следващите години. Целта на фестивала е популяризирането на млади групи и излизането им на една сцена с утвърдени имена на българската рок музика. През годините на сцената на фестивала са излизали знаменитости като [[Васко Кръпката]] и [[Подуене блус бенд]], [[Б.Т.Р.]] и [[Джон Лоутън (музикант)|Джон Лоутън]], [[Обратен ефект (група)|Обратен ефект]] и други, както и изтъкнати млади банди като [[The Lefties]], Hurleur ([[Сърбия]]) и Лопатарка. == Известни личности == ; Родени в Лом * [[Александър Белев]] (? – 1944), политик * [[Александър Райчев]], композитор * [[Александър Чирков]] (1938 – 2020), кардиохирург, извършил първата сърдечна трансплантация в България (1986) * [[Андрей Андреев (лекар)|Андрей Андреев]] (p. 1943), лекар * [[Антон Торньов]], (1868 – 1942), архитект * [[Асен Партениев]] (1876&nbsp;– 1905), революционер * [[Бойчо Бойчев]] (1902&nbsp;– 1971), лекар, основоположник на травматологията и [[ортопедия]]та в България * [[Боян Смилов]] (1885&nbsp;– 1947), политик * [[Виолета Минкова]] (1932 – 1992), актриса * [[Владимир Шкодров]] (1930&nbsp;– 2010), астроном * Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Никола Груйчин]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903&nbsp;– 1908“, ДА&nbsp;– Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41]</ref> * [[Георги Чаушов]] (1938 - 2023), художник и аниматор * [[Данаил Петров (гръден хирург)|Данаил Петров]] (р. 1951)&nbsp;– гръден хирург, професор * [[Екатерина Благоева]] (р. 1933), географ и ландшафтовед * [[Емил Андреев]] (р. 1956), писател * Емил Минков (1930&nbsp;– 2003), музикант – цигулар и концертмайстор * [[Игор Дамянов]] (1953 - 2019), политик * [[Искра Фидосова]] (р. 1971), политик, депутат в XLI и XLII НС * Йордан Гаврилов (1904&nbsp;– 1997), професор, основател на Детската музикална школа в Лом * [[Кирил Дрангов]] (1901&nbsp;– 1946), революционер, син на [[Борис Дрангов]] * [[Марион Колева]] (1956 - 2023), журналистка * [[Мариян Огнянов]] (р. 1988), футболист * [[Милко Бечев]] (1926 – 1988), архитект. * [[Милчо Горанов]] (1928&nbsp;– 2008), футболист, играл в [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Национален отбор по футбол на България|Националния отбор]], бронзов медалист от [[Летни олимпийски игри 1956]] * [[Михаил Кантарджиев]] (1910&nbsp;– 2002), шахматист, държавен шампион 1937 г., участник в [[Шахматна олимпиада|Олимпиадата]] в [[Буенос Айрес]] 1939 г. * [[Михаил Лазаров]], български революционер от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] * [[Никола Логофетов]] (1880&nbsp;– 1945), депутат, председател на XXV народно събрание, адвокат в Лом * [[Никола Първанов]] (1837&nbsp;– 1872), възрожденски просветител и книжовник, създател на класното училище * [[Обретен Евстатиев]] (1891 – 1946), диригент * [[Петър Берковски]] (1852&nbsp;– 1892), съратник на [[Васил Левски|Левски]], опълченец, общественик * [[Първан Драганов]] (1890&nbsp;– 1945), офицер и политик * [[Симеон Пиронков]] (1927&nbsp;– 2000), композитор * [[Тодор Боров]] (1901&nbsp;– 1993), библиограф * [[Тодор Йончев]] (1859&nbsp;– 1940), учител и общественик, ръководител на българската делегация на Първите олимпийски игри през 1896 г. в Атина * Тодор Христов Петров (1919 – 1992), художник * [[Тодор Иванов Пиронков|Тодор Пиронков]] (1891 – 1962), цирков артист * [[Теди Александрова]] (р. 1990), [[попфолк]] певица * [[Ралчо Трашлиев]] (1930 – 2014), психиатър, професор по педагогика * [[Цветан Иванов Цветков]] (1938&nbsp;– 2013), хирург и политик, народен представител в Седмото велико народно събрание (1990&nbsp;– 1991) * [[Цветан Минков (писател)|Цветан Минков]] (1891 – 1967), писател и литературен критик * [[Цветан Тодоров (езиковед)|Цветан Тодоров]] (1899 – 1962), езиковед * [[Ценко Цветанов]] (1904&nbsp;– 1960), писател и библиограф * [[Чавдар Чакъров]] (1977&nbsp;– 2005), художник * [[Яна Язова]] (1912&nbsp;– 1974), писателка ; Починали в Лом * [[Кръстьо Пишурка]] (1823&nbsp;– 1875), просветен и театрален деец, народен будител * [[Мирон Илиев|Мирон (Мирче) Илиев]] (?&nbsp;– 1914), български иконописец ; Други хора, свързани с Лом * [[Еремия Българов]] (около 1836&nbsp;– 1868), четник на [[Хаджи Димитър|Х. Димитър]] и [[Стефан Караджа|Ст. Караджа]], учи в града в средата 50-те години на XIX век * [[Стефан Тошев]] (1859&nbsp;– 1924), генерал, командва Ломпаланска №7 пеша дружина през 1885 г. * [[Димитър Маринов]] (1846&nbsp;– 1940), [[Етнография|етнограф]], основател и пръв директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей|Етнографския музей]], израства и учи в града * [[Михаил Димитров|Михаил Димитров Дафинкичев]] (1881&nbsp;– 1966), академик, изследовател на Ботев, завършил Педагогическото училище * [[Димитър Списаревски]] (1916&nbsp;– 1943), летец, живял в града от 1919 до 1931 г. * [[Евгени Миланов]] (1945), професор, доктор на науките, инженер, заместник-директор на Центъра по хидро- и аеродинамика към БАН * [[Луи Айер]] (1865&nbsp;– 1916), швейцарец, съосновател на спортното движение в България, учител по физическо възпитание в града през 1894 г. * [[Йонас Басанавичус]] (1851&nbsp;– 1927), литовски общественик, лекар в града през 1878&nbsp;– 1882 * [[Доньо Донев]] (1929&nbsp;– 2007), художник, учи в гимназия „Найден Геров“ * [[Борис Дрангов]] (1872&nbsp;– 1917), офицер, служил във 2-ри конен полк в града от 1898 до 1903 г. * [[Пантелей Зарев]] (1911&nbsp;– 1997), литературен критик, живее в града от средата на 1920-те до 1936 г. * [[Емануил Иванов]] (1857&nbsp;– 1925), математик, учител в гимназията през 1883&nbsp;– 1885 * [[Васил Кънчов]] (1862&nbsp;– 1902), учен, завършва гимназия през 1884 г. * [[Георги Марковски]] (1941&nbsp;– 1999), писател, завършва гимназия през 1959 * [[Петър Панчевски]] (1902&nbsp;– 1982), офицер, завършва педагогическо училище през 1923 г. * [[Емануил Попдимитров]] (1885&nbsp;– 1943), поет, учител в града 1912 г. * [[Георги Стоянов (писател)|Георги Стоянов]] (1874&nbsp;– 1917), поет, завършва педагогическо училище през 1894 г. * [[Недялка Трайкова]], (р. 1942), филолог, директор на читалище „Постоянство“ * [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] (1874&nbsp;– 1922), революционер, завършва гимназия през 1894 г. * [[Тодор Борисов]] (1922&nbsp;– 2008), адвокат * [[Сашко Гаврилов]]&nbsp;– немски цигулар, син на Йордан Гаврилов * [[Хернани Цибрански]] (1931&nbsp;– 2006), зъболекар, музикант, културен деятел == Други == На Лом е наречен булевард „[[Ломско шосе]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q12285042|title=Ломско шосе}}). == Външни препратки == * [http://www.lom.bg Сайтът на град Лом] * [http://www.predavatel.com/bg/9/lom.htm Радио и телевизия в Лом] == Бележки == <references/> {{Община Лом}} {{Градове в България}} {{Река Дунав}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Лом| ]] 94tk4t6f1b17gid51u7t3aw7obxj1le 0 4154 12418776 12418421 2024-11-21T14:10:51Z Niki Yooff 24726 12418776 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка=Kyustendil Town Hall.jpg | картинка-описание =Сградата на община Кюстендил, построена през 1889&nbsp;– 1894 г. по проект на [[Фридрих Грюнангер]] | екатте = 41112 | население-нси = {{понижение}} 39 284 | надм-височина=528 | пощ-код=2500 | тел-код=078 | сев-ширина=42.283 | изт-дължина=22.683 | карта3 = България Кюстендил | текст3 = Кюстендил | адрес-община= площад „Велбъжд“ 1 | bgmaps=x=968326E71CAD&y=908326E31DA8|sat=42.284,22.691| | площ = 18,72 }} [[Файл:Kyustendil-view-and-Konyavska-mountain.jpg|мини|300п|Изглед от града и Конявската планина]] '''Кюстендѝл''' (в Средновековието: '''Велбъжд''', в Античността: '''Пауталия''') е град в Югозападна [[България]], административен център на едноименната [[Област Кюстендил|област]] и [[Община Кюстендил|община]]. Намира се в близост до границата със [[Северна Македония]] и със [[Сърбия]]. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски спорт в планината [[Осогово]]. Според оценка на НСИ населението на Кюстендил е 37 799 жители към 31 декември 2021 година.<ref>[https://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол Население по градове и пол], [[Национален статистически институт]].</ref> {{Население с година|грао=1}} По данни на [[ГРАО]] към 15 септември 2024 г. в града живеят 43 477 души по настоящ адрес и 61 541 души по постоянен адрес. == География == ; Положение Кюстендил е разположен в южната част на [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], в подножието на планината [[Осогово]], на 527 метра надморска височина, по двата бряга на река [[Банщица]], десен приток на река [[Струма]]. Южно от града се издига [[Хисарлъка (хълм)|хълмът „Хисарлъка“]]&nbsp;– североизточно разклонение на Осогово. Разстоянието от Кюстендил до столицата [[София]] е 104 km, до [[Пловдив]] е 262 km, до [[Варна]] е 548 km, до [[Бургас]] е 496 km, до границата със [[Северна Македония]] е 22 km, до границата със [[Сърбия]]&nbsp;– около 30 km. Градът е важен шосеен възел на пътя [[София]]&nbsp;– [[Скопие]] и [[железопътна гара|жп гара]] на линията [[София]]&nbsp;– [[Перник]]&nbsp;– [[Гюешево]]. През Кюстендил минава [[Паневропейски транспортен коридор VIII]] ([[Вльора]]&nbsp;– [[Тирана]]&nbsp;– [[Скопие]]&nbsp;– София&nbsp;– [[Бургас]]/[[Варна]]). ; Води През Кюстендил протичат две маловодни реки&nbsp;– [[Банщица]] и нейния приток&nbsp;– Колушка, като коритото на втората е изцяло покрито. На територията на града бликат множество топли [[минерални извори]] с лечебни свойства. Те са съсредоточени в разлома, разделящ планината [[Осогово]] от [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]] в една ивица дълга около 1 km и широка 200&nbsp;– 250 m. Изворите (40 на брой) са каптирани в общ резервоар. Дебитът им е 35 l/s. Минералната вода при каптажа е с температура 74&nbsp;°C&nbsp;– една от най-горещите в страната. Тя е бистра, безцветна, със силен мирис на [[сероводород]]. Притежава доказани лечебни свойства за определен род заболявания. Кюстендилските минерални извори са благоприятни за лечение на заболявания на дихателните пътища, опорно-двигателния апарат и гинекологични заболявания. По своя химичен състав те са: хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви с алкална реакция. Множеството минерални извори в съчетание с умерения климат, прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство са благоприятни предпоставки за развитие на различни форми на туризъм. ; Климат Кюстендил попада в зона на преходно-[[континентален климат]] със средиземноморско влияние (главно по течението на река [[Струма]]). Средногодишната [[температура]] е 12,5&nbsp;°C. Най-високата средномесечна температура е през юли (21,8&nbsp;°C), а най-ниската през януари (-0,8&nbsp;°C). Годишната температурна амплитуда е 22,6&nbsp;°C. Тя е сравнително голяма и е показател за преобладаващ континентален характер на климата. Лятото е топло и продължително, зимата е къса и мека до немного студена (само 30 дни с температура на въздуха 0&nbsp;°C), пролетта настъпва рано и устойчиво се задържа след първите дни на март, а есента е продължителна, топла и слънчева, като се задържа устойчиво до към края на ноември. [[Валеж]]ите са умерено изразени&nbsp;– средногодишно 624&nbsp;mm, като снежната покривка се задържа средно 30&nbsp;– 40 дни през зимата. Поради умерено изразената облачност и слабата мъгливост (средно 22 дни през годината) продължителността на слънцегреенето е значителна&nbsp;– около 2300&nbsp;– 2400 часа годишно. Втората половина на лятото и началото на есента в Кюстендил са най-слънчевите през годината, а най-голяма е облачността през зимата. [[Влажност]]та на въздуха е умерена. Тя се движи между 65 и 70% и е сравнително ниска през летните месеци (особено през август). Кюстендил и котловината се характеризират със слаба ветровитост. Най-ветровита е пролетта, а най-тиха есента. Средната годишна скорост на вятъра е 1,4 m/s. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлият и поривист вятър „[[фьон]]“, който предизвиква рязко затопляне на времето. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават [[температурни инверсии]], а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури се покачват до 35&nbsp;– 37&nbsp;°C. Най-ниската (екстремна) температура в града е измерена през януари и е -27&nbsp;°C, а най-високата&nbsp;– през август и е 41&nbsp;°C. {| class="wikitable" style="font-size:90%;width:100%;border:0px;text-align:center;line-height:120%;" ! style="background: #99CCCC; color: #000080" height="17" |Месец ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Ян ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Фев ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Март ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Апр ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Май ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Юни ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Юли ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Авг ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Септ ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Окт ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Ное ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Дек ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Годишно |- ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Средна {{Br}}температура ([[Целзий|°C]]) | style="background: #00d9ff; color: black;" | 0 | style="background: #00ffd9; color: black;" | 2 | style="background: #baff00; color: black;" | 7 | style="background: #ffe600; color: black;" | 13 | style="background: #ffbd00; color: black;" | 18 | style="background: #ffa300; color: black;" | 22 | style="background: #ff8c00; color: black;" | 23 | style="background: #ff8c00; color: black;" | 23 | style="background: #ffbd00; color: black;" | 19 | style="background: #ffe600; color: black;" | 14 | style="background: #baff00; color: black;" | 8 | style="background: #00ffd9; color: black;" | 1 | style="background: #ffe600; color: black;" | 12,5 |- ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Средна максимална дневна{{Br}}температура ([[Целзий|°C]]) | style="background: #7fff00; color: black;" | 5 | style="background: #baff00; color: black;" | 8 | style="background: #ffe600; color: black;" | 14 | style="background: #ffbd00; color: black;" | 19 | style="background: #ff8c00; color: black;" | 24 | style="background: #ff5b00; color: black;" | 28 | style="background: #ff0000; color: black;" | 31 | style="background: #ff4545; color: black;" | 31 | style="background: #ff7300; color: black;" | 26 | style="background: #ffa300; color: black;" | 20 | style="background: #fff200; color: black;" | 13 | style="background: #a6ff00; color: black;" | 6 | style="background: #ffbd00; color: black;" | 18,8 |- ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" height="16;" |Средна минимална дневна{{Br}}температура ([[Целзий|°C]]) | style="background: #00ccff; color: black;" | -4 | style="background: #00d9ff; color: black;" | -3 | style="background: #00ffd9; color: black;" | 2 | style="background: #baff00; color: black;" | 6 | style="background: #ffff00; color: black;" | 10 | style="background: #ffd200; color: black;" | 13 | style="background: #ffbd00; color: black;" | 15 | style="background: #ffcc00; color: black;" | 15 | style="background: #ffdf00; color: black;" | 11 | style="background: #baff00; color: black;" | 7 | style="background: #00ffd9; color: black;" | 2 | style="background: #00e6ff; color: black;" | -2 | style="background: #a6ff00; color: black;" | 6,0 |- ! style="background: #99CCCC; color:#000080;" height="16;" |Валежи ([[Милиметър|mm]]) | style="background: #65C7FF; color: black;" | 48 | style="background: #65C7FF; color: black;" | 45 | style="background: #65C7FF; color: black;" | 42 | style="background: #85ABFF; color: black;" | 52 | style="background: #4496F8; color: black;" | 68 | style="background: #4496F8; color: black;" | 65 | style="background: #85ABFF; color: black;" | 54 | style="background: #BDDFFF; color: black;" | 36 | style="background: #BDDFFF; color: black;" | 38 | style="background: #85ABFF; color: black;" | 59 | style="background: #4496F8; color: black;" | 62 | style="background: #85ABFF; color: black;" | 55 | style="background: #8888FF; color: black;" | 624 |- | colspan="14" style="text-align:center;font-size:90%;"|Климатична таблица. Източник: ''[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php STRINGMETEO.COM]'' |} == История == {{основна|История на Кюстендил}} Кюстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядолетна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. В историята е известен с имената [[Пауталия]], Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, [[Велбъжд]], Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия, Кюстендил. ; Античност [[Файл:Hisarlyka3.JPG|мини|Крепостта „Хисарлъка“]] {{основна|Пауталия}} Присъствието на [[траки]]те в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на III хилядолетие пр.н.е). Районът се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V&nbsp;– IV век пр.н.е. привлечени от лековитите [[минерална вода|минерални извори]] [[траки]]те основават селище. След падането на [[Тракия]] под римска власт (45 г.) [[римляни]]те превръщат селището във важен търговски център и известен [[балнеология|балнеологичен]] курорт, който наричат [[Пауталия]] (на [[Латински език|лат]]. ''Pautalia''). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император [[Марк Улпий Траян]] (98&nbsp;– 117) през 106 г. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката „Улпия“ (на [[Латински език|лат]]. ''Ulpia Pautalia''). През периода от времето на император [[Антонин Пий]] (138&nbsp;– 161) до император [[Каракала]] (198&nbsp;– 217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот. След [[Милански едикт|Миланския едикт]] от 313 г. Пауталия става [[епископ|епископски център]], а нейната градска територия&nbsp;– диоцез на [[Кюстендилска епархия|Пауталийската епископия]]. През IV век след зачестили набези на варварски племена е изградена [[Хисарлъка (хълм)|крепостта на Хисарлъка]], преустроена по време на византийския император [[Юстиниан I]] (527&nbsp;– 565), тя е използвана до XV век. Не е известно дали градът е завладян от [[готи]], [[авари]], [[вестготи]] или [[славяни]]. След 553 г. името Пауталия не се среща. ; Средновековие {{основна|Велбъжд}} Писмени сведения за града през време на Първата българска държава (VII&nbsp;– XI в.) не са запазени. Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но вероятно това става по време на царуването на хановете [[Кардам]] (777&nbsp;– 802) или [[Крум]] (803&nbsp;– 814). През IX в. Велбъжд е вече български град, като след покръстването, при княз [[Борис I]] (852&nbsp;– 89), се превръща във важен епископски център на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]] и остава такъв през цялото съществуване на Първата българска държава. Към края на X и началото на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. Между изброените в [[апсида]]та на [[Свети Ахил (базилика)|Преспанската базилика]] епископски тронове, подчинени на [[Българска патриаршия|Българската патриаршия]] в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]], е и епископският трон на Велбъжд. През 1018 г. българската държава пада под византийска власт и Велбъжд е включен в пределите на Византийската империя. В дадената от император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II Българоубиец]] (976 – 1025) грамота, където се потвърждават привилегиите на заварените от времето на царете [[Петър I (България)|Петър I]] (927&nbsp;– 969), и [[Самуил]] (997&nbsp;– 1014) български епископства, е споменат и [[епископ]]ът на Велбъжд, в чието подчинение освен самия град Велбъжд се числят още укрепените градове [[Сътеска]], [[Германея]], [[Теример]], [[Стоб]], [[Долна Сътеска]] и [[Разлог]]. Велбъжд по това време е важен духовен център. В епископските списъци от времето на император [[Алексий I Комнин]] (1081&nbsp;– 1118) велбъждският епископ е споменат на трето място преди средецкия. [[Файл:Kyustendil 040 1908.jpg|мини|200px|''[[Пиргова кула|Пирговата кула]]'', картина от [[Йозеф Обербауер]], 1908]] През 1204 г., при управлението на цар [[Калоян]] (1197&nbsp;– 1207) Велбъжд е превзет от българската войска и отново става част от българската държава. И през този период градът продължава да е един от важните административно-стопански и епископски центрове. По това време той принадлежи към Прилепската или към Скопската хора според Дубровнишката грамота на цар [[Иван Асен II]] (1218&nbsp;– 1241) от 1230 г. За известен период от време през царуването на цар [[Михаил II Асен]] (1246&nbsp;– 1257), когато много родопски крепости и цяла [[Македония (област)|Македония]] са завоювани от никейския император [[Теодор II Ласкарис]] (1254&nbsp;– 1258), Велбъжд става пограничен град на българската държава. След смъртта на цар Иван Асен II и настъпилия временен упадък на българската държава Велбъжд за известно време е присъединен към Византийската империя от император [[Йоан III Дука Ватаций]] (1222&nbsp;– 1254). През време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища&nbsp;– главно за добиване на цветни метали и желязо. Значението на Велбъжд като духовен център е подчертано и от римския папа [[Инокентий III]] (1198&nbsp;– 1216). Чрез своя легат, представител на апостолическата църква в България, той изпраща [[палиум]] на [[епископ]]ите [[Анастасий Велбъждски]], [[Сава Преславски]] и на търновския [[архиепископ]] [[Василий Търновски]]. Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал [[Стефан II Милутин]] (1282&nbsp;– 1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На [[28 юли]] [[1330]] г., в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] между българската войска, водена от цар [[Михаил III Шишман Асен]] (1323&nbsp;– 1330) и войската на [[Сръбско кралство|Сръбското кралство]], предвождана от крал [[Стефан Дечански|Стефан Урош III Дечански]] (1321&nbsp;– 1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира. Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново държавно образувание с център Велбъжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е [[севастократор]] и [[деспот]] [[Деян Драгаш]]. Владенията на неговите синове [[Йоан Драгаш]] и [[Константин Драгаш]] се простират между реките [[Вардар]] и [[Струма]], а за столица е избран главният град на областта Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада в зависимост от Османската империя. [[Деспот]] Константин Драгаш загива заедно с [[Крали Марко]] (също османски [[васал]]), сражавайки се на страната на [[Баязид I]] в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]] срещу [[Влашко|влашкия]] владетел [[Мирчо Стари]] през [[1395]] година. Наследен е от сина си Яков, който приема исляма и името Якуб. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (с християнско име Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш или на Якуб. По името на Константин Драгаш след покоряването му от османските турци градът е наречен Кюстендил според практиката на османските завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел. ; Османски период {{основна|Кюстендилски санджак}} [[Файл:Kyustendil.1690.jpg|мини|Кюстендил, 1690 г., гравюра върху мед от [[Якоб Харевейн]]]] След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]], най-големият в провинция [[Румелия (област)|Румелия]], който включва 14 [[кааза|каази]] (околии): Кюстендилска, [[Радомир]]ска, [[Дупница|Дупнишка]], [[Петрич]]ка, [[Мелник|Мелнишка]], [[Дойран]]ска, [[Тиквеш]]ка, [[Велес|Велешка]], [[Струмица|Струмишка]], [[Радовиш]]ка, [[Щип]]ска, [[Кратово|Кратовска]], [[Враня]]шка и [[Крива паланка|Кривопаланска]]. Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр. [[Кония]], [[Мала Азия|Мала Азия.]] Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел [[Константин Драгаш]], което преминава в Кюстендил.<ref>{{Цитат книга|last=Миков|first=Васил|authorlink=Васил Миков|title=Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места|year=1943|publisher=Печатница Христо Г. Данов|location=София|pages=35 – 36}}</ref> Завладяването на града от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. Няколко пъти градът е за кратко освобождаван от християнски войски. При първия случай по време на [[Голяма турска война]] австрийците правят опит да превземат и Кюстендил, като по този начин разгромят отрупаните в този район турски войски. В това нападение взема най-активно участие [[Страхил войвода]]. Софийският управител Хюсеин паша изпраща двама малоазийски пълководци&nbsp;– Ахмед паша от Хамид и Мехмед бей от Джаник да отбраняват Кюстендил. Тъй като градът е охраняван откъм полето от 300 души сеймени, Страхил войвода минава през планината и напада през нощта. Така отрядът успява да влезе в града, разграбен и подпален. Едва след това турските защитници на крепостта и сеймените от полето се съвземат и започват преследване.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/pp_3b.htm macedonia.kroraina.com]</ref> Вторият случай е през март 1690 г., когато австрийският военачалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно&nbsp;– през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля. [[Файл:Kyustendil 034 1908.jpg|мини|''Кюстендил'', картина от [[Йозеф Обербауер]], 1908]] През [[Българско възраждане|Възраждането]] градът започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. През 30-те години на XIX век оттук минава френският геолог [[Ами Буе]], който описва ''Костендил'' като многолюден град с 5000&nbsp;– 6000 жители българи и мюсюлмани. Има доста джамии, една часовникова кула и голям брой дюкяни, като преобладават оръжейниците и ковачниците. Има няколко бани с минерална вода.<ref>Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 401&nbsp;– 402</ref> Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 15 хиляди жители, половината турци, а останалите българи.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 35&nbsp;– 36 | isbn = 9549926583}}</ref> Строят се църкви: „Успение Богородично“ (1816), „Свети Мина“ (1859), „Свети Димитър“ (1866). Открива се [[килийно училище]] (1821), впоследствие [[взаимно училище]] (1849), основава се първото в района [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище]] (1869). Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на [[Ильо войвода]] и [[Румена войвода]], една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят [[Тодор Пеев]] основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г. (по нов стил). [[Опълченци от Кюстендил|Кюстендилци участват]] в опълчението по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. ; Нова история След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с [[Железопътна линия 6 (България)|железопътна линия със София]]. В началото на ХХ век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. Градът се утвърждава и като курорт. При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година 132 души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|857}}</ref> По времето на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторния завод, Оптикомеханичния завод, Трансформаторния завод, Завода за кухненско оборудване, [[Обувен завод „Ильо войвода“|Обувния завод]], „Винпром“, Консервната фабрика, Завода за прежди и др. През 1960-те и 1970-те години се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси [[Запад (квартал на Кюстендил)|„Запад“]], [[Румена войвода (квартал на Кюстендил)|„Румяна войвода“]], [[Герена (квартал на Кюстендил)|„Герена“]], [[Бузлуджа (квартал на Кюстендил)|„Бузлуджа“]]. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = mashke.org | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1887 = 9590 | 1910 = 13748 | 1934 = 16788 | 1946 = 19238 | 1956 = 25025 | 1965 = 37707 | 1975 = 48354 | 1985 = 54196 | 1992 = 54431 | 2001 = 49919 | 2011 = 44532 | 2021 = 35888 }} == Политика == ; Герб на общината {{основна|Герб на Кюстендил}} [[Герб на Кюстендил|Гербът на община Кюстендил]] е разработен от художника [[Кирил Гогов]] през 1976 г. Решен е във формата на [[френски щит]], разделен на 4 полета, в които са изобразени крепостна кула, лилия, ябълков цвят и храмът на [[Асклепий]]. По диагонала полетата на щита са в синьо и червено. Щитът е увенчан с крепостна корона. ; Кмет на общината {{основна|Кметове на Кюстендил}} Местните избори през 2023 година са спечелени от Огнян Атанасов (първи мандат). ; Общински съвет Съотношението след изборите 2023 г. в Общинския съвет е както следва: *Местна коалиция ГЕРБ – 28,92% * Партия на Зелените – 16,95% * Продължаваме промяната-Демократична България – 11,18% * БСП за България – 9,18% * Възраждане – 8,71% * Глас Народен – 4,98% * Левицата – 4,37% ; Учреждения Като административен център на област и община в града са разположени множество общински и държавни институции: Общинска администрация,<ref>[http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Общинска администрация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009144525/http://www.kyustendil.e-gov.bg/ |date=2007-10-09 }}</ref> Областна администрация<ref>[https://kn.egov.bg/wps/portal/district-kyustendil/home/!ut/p/z1/04_Sj9CPykssy0xPLMnMz0vMAfIjo8ziAwLcHT3cLQwMAkICzQwCA8zNA9yCDY3cHQ31wwkpiAJKG-AAjgZA_VFgJXATPFxCHIEmBBkGBHuZGZj4G0IV4DGjIDfCINNRUREAFqcd0w!!/dz/d5/L2dBISEvZ0FBIS9nQSEh/ Областна администрация]{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, Окръжен съд,<ref>[http://www.admcourt-kn.org/ Административен съд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090211190714/http://www.admcourt-kn.org/ |date=2009-02-11 }}</ref>, Областна дирекция на МВР<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mvr.bg/kustendil |заглавие=Областна дирекция на МВР |достъп_дата=2023-02-27 |архив_дата=2023-02-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230227122420/https://www.mvr.bg/kustendil }}</ref>, Дирекция „Областна инспекция по труда“<ref>[http://git.mlsp.government.bg/BUL/Contacts/OIT/direkcia-kustendil.html Дирекция „Областна инспекция по труда“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071117014730/http://git.mlsp.government.bg/BUL/Contacts/OIT/direkcia-kustendil.html |date=2007-11-17 }}</ref>, Областна дирекция „Земеделие“<ref>[https://www.mzh.government.bg/ODZ-Kustendil/bg/Home.aspx Областна дирекция „Земеделие“]</ref>, Териториална дирекция „Държавен архив“<ref>[https://www.archives.government.bg/47-Кюстендил Териториална дирекция „Държавен архив“]</ref>; Регионален център на Националния институт по метеорология и хидрология<ref>[http://kyustendil.meteo.bg/ Регионален център на Националния институт по метеорология и хидрология]</ref>, Регионално управление по образованието<ref>[https://rio-kyustendil.bg/ Регионално управление по образованието]</ref>, Районна здравноосигурителна каса<ref>[https://www.nhif.bg/bg/rzok/kyustendil Районна здравноосигурителна каса]</ref>, Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Никола Василев“<ref>[http://www.mbalkn.com/ Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Никола Василев“]</ref>, Регионална колегия на Българския лекарски съюз<ref>[http://www.blskn.org/ Регионална колегия на Българския лекарски съюз]</ref> и др. ; Побратимени градове Град Кюстендил е [[побратимен град]] и поддържа отношения със следните градове: * [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|25px|Флаг на Руската Федерация]] [[Клинци]], [[Брянска област]], [[Русия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://klintsy-portal.ru/index.php?id_catalog=28 |заглавие=Побратим Бранской области город Кюстендил |достъп_дата=2024-11-20 |архив_дата=2010-11-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200719111256/http://klintsy-portal.ru/index.php?id_catalog=28 }}</ref> * [[Файл:Flag of the United States.svg|ръб|25px|Флаг на Съединените американски щати]] [[Коко Бийч]], [[Флорида]], [[САЩ]] (Решение № 243/25.02.2005 г. на ОбС-Кюстендил) * [[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|25px|Флаг на Сърбия]] [[Лесковац]], [[Сърбия]], * [[Файл:Flag of Israel.svg|ръб|25px|Флаг на Израел]] [[Гиватайм]], [[Израел]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=857776&audio_id=102606 dariknews.bg]</ref> == Икономика == Градът е център на лека и преработваща промишленост: дърводобив, производство на обувки, трикотаж, конфекция, детски играчки, опаковки, алкохолно производство, хлебопроизводство, печатарство и консервна промишленост. В града има предприятия за производство на кондензатори, карбонови и стъклопластови изделия, силови трансформатори, битово и кухненско обзавеждане и дограма. През последните години се развиват хотелиерството и туризма. Района има традиции в овощарството и търговията с пресни и сушени плодове. Кюстендил е център на земеделски район с вековни традиции в областта на овощарството, поради което градът и околностите му са известни като „овощната градина на [[България]]“. == Религии == [[Файл:SvetiGeorgi.Kyustendil.1.jpg|мини|Средновековната църква [[Свети Георги (Кюстендил)|„Свети Георги“]]]] В миналото Кюстендил е бил седалище на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]], като последната е закрита през 1884 година. Днес Кюстендил принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]]. Градът е център на Архиерейско наместничество и на [[Кюстендилска духовна околия|Кюстендилската духовна околия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). Преобладаващата част от градското население изповядва днес източното [[православие]]; има няколко християнски деноминации, свързани с [[протестантство]]то, както и малка еврейска общност. През време османското владичество Кюстендил е имал предимно турско население, изповядващо [[ислям]]а, но от многобройните джамии от това време, сега са запазени само две. Днес в града има действащи само християнски храмове. Кюстендил е център на [[Титулярен епископ|титулярната]] [[Велбъждска архиепархия (Римокатолическа църква)|Велбъждска архиепархия]] на [[Римокатолическата църква]] с предстоятел [[архиепископ]] [[:en:Gábor Pintér|Габор Пинтер]] (от 18 май 2016 г.)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.catholic-hierarchy.org/diocese/d2v28.html/ | заглавие = Предстоятели на титулярната Велбъждска архиепархия}}</ref>. == Забележителности == [[Файл:Vladimir Dimitrov Gallery in Kyustendil.JPG|мини|Художествена галерия „Владимир Димитров&nbsp;– Майстора“]] ; Музеи и галерии * [[Регионален исторически музей, Кюстендил|Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов“]] [http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/bg/index.php]&nbsp;– бул. България 55 (срещу хотел „Велбъжд“). Археологическата експозиция (зала Асклепий) включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII–VI хил. пр. Хр. до XVII в. * [[Къща музей „Емфиеджиевата къща“]]&nbsp;– ул. Гороцветна 24а. В къщата&nbsp;– архитектурен паметник от епохата на Възраждането, е поместена музейната експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век“. * [[Къща музей „Ильо войвода“]]&nbsp;– ул. Цар Освободител 189. В реставрираната къща на [[Ильо войвода|Ильо Марков]], един от най-бележитите дейци на българското националноосвободително движение е уредена експозиция на тема: „Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“. * [[Къща музей „Димитър Пешев“]]&nbsp;– ул. Цар Симеон I-ви, 11. Постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на [[Димитър Пешев]] и неговите съграждани [[Петър Михалев]], [[Асен Суичмезов]], [[Владимир Куртев]] и [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], допринесли за спасяването на евреите в България. * [[Къща на Георги Горанов (Кюстендил)|Къща на Георги Горанов]]&nbsp;– къщата на композитора [[Георги Горанов]], композирал песента „Дружна песен“ (Песен на труда). Намира се на ул. Георги Горанов 2. Уредена е музейна сбирка. * [[Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“|Художествена галерия „Владимир Димитров&nbsp;– Майстора“]] [http://www.artgallery-themaster.com/bg/index.htm] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090315105633/http://www.artgallery-themaster.com/bg/index.htm |date=2009-03-15 }}&nbsp;– ул. Патриарх Евтимий 20. Галерията притежава основната и най-голяма колекция от творби на [[Владимир Димитров – Майстора]], подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като [[Стоян Венев]], [[Мориц Бенционов]], [[Никола Мирчев]], [[Асен Василиев]] и др. ; Римски и турски бани [[Файл:Kyustendil.1913.jpg|мини|Чифте баня]] * [[Римски терми (Кюстендил)|Римски терми]]. Намират се в централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей“. Римските терми – обществени бани, са изградени през II – III в. и са част от голям комплекс-асклепион. Те са един от символите на град Кюстендил. Паметник на културата с категория „национално значение“. * [[Дервиш баня (Кюстендил)|„Дервиш баня“]]. Турска обществена баня, строена през 1566 г. Функционира повече от 400 години&nbsp;– до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Архитектурен паметник на културата. * [[Чифте баня (Кюстендил)|„Чифте баня“]]. Късносредновековна турска баня, построена през 1489 г. върху основите на Пауталийския асклепион. През 1910 г. е частично разрушена и върху основите и е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 г. * [[Алай баня (Кюстендил)|„Алай баня“]]. Късносредновековна турска баня, частично разрушена след Освобождението, възстановена през 1912&nbsp;– 1914 г. и преустроена през 1928 г. ; Крепостни и отбранителни съоръжения * [[Хисарлъка (крепост)|Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“]]. Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на IV&nbsp;– началото на V в. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“. * [[Пиргова кула]]. Средновековна отбранителна кула в град Кюстендил. Намира се в централната част на града до римските терми. Названието „Пиргова“ произхожда от гръцката дума – „пиргос“, което означава кула. Отнася се във времето между края на XIV и първата четвърт на XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“. ; Църкви [[Файл:Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.1.JPG|мини|Църквата „Успение Богородично“, 1816 г.]] * [[Свети Георги (Кюстендил)|Средновековна църква „Свети Георги“]]. Намира се в югозападната част на гр. Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към [[10 век|края на Х]]&nbsp;– [[11 век|началото на XI век]] Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. * [[Успение Богородично (Кюстендил)|Възрожденска църква „Успение Богородично“]]. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола“. По план е вкопана едноапсидна трикорабна [[базилика|псевдобазилика]], с дървено покритие. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение“. Действащ храм. * [[Свети Димитър (Кюстендил)|Възрожденска църква „Свети Димитър“]]. Построена е през 1866 г. в източната част на Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник [[Иван Доспевски]]. * [[Свети Мина (Кюстендил)|Възрожденска църква „Свети Мина“]]. Намира се в западната част на града. Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Представлява трикорабна псевдобазилика без [[притвор]]. Портик от юг води към малък подземен [[параклис]] с [[аязмо]]&nbsp;– света вода. * [[Свети Великомъченик Мина (Кюстендил)|Църква „Свети Великомъченик Мина“]]. Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „Свети Мина“ по проект на арх. Антон Торньов. Една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България. Църквата е действащ храм. ; Джамии [[Файл:Ahmet-bey-cami.jpg|мини|Джамията Ахмед бей, в която се намира изложбената зала на Историческия музей Кюстендил]] * [[Фатих Мехмед джамия (Кюстендил)|Джамия „Фатих Мехмед“]]. Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща. * [[Ахмед бей джамия (Кюстендил)|Джамия „Ахмед Бей“]]. Джамията „Ахмед бей“, известна още като „Инджили“ (Християнската), е построена към средата на XV в. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил. ; Възрожденски сгради * Взаимно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Намира се в двора на църквата „Успение Богородично“. Сега е реставрирано. Известно като „килийното училище“, въпреки че съществувалото през първата половина на XIX век в същия църковен двор килийно училище не е запазено. * [[Прокопиева къща (Кюстендил)|Прокопиевата къща]]&nbsp;– къщата на чорбаджи Давидко Ячков, построена през XVIII век, намираща се в централната градска част, в близост до градския площад. * [[Лекарската къща]]&nbsp;– къщата на възрожденския лекар [[Иван Лекарски]] (1812&nbsp;– 1878), построена през 50-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Ген. Крум Лекарски 13. * [[Къща на Костандий Беровски (Кюстендил)|Къща на Костандий Беровски]]&nbsp;– къщата на възрожденеца Костандий Попгеоргиев Беровски, четник на Ильо войвода. Построена е в средата на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител 238 (до къщата музей „Ильо войвода“. * [[Къща на Тонче Кадинмостки (Кюстендил)|Къща на Тонче Кадинмостки]]&nbsp;– къщата на възрожденеца Тонче Кадинмостки, знаменосец в четата на Ильо войвода. Построена е през 30-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител 191 (до къщата музей „Ильо войвода“). * [[Майорска къща (Кюстендил)|Майорската къща]]&nbsp;– къщата на майор [[Йосиф Ангелов]] (1857&nbsp;– 1913), построена през 1870 г., паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител 81. * [[Къща на Дона Ковачева (Кюстендил)|Къща на Дона Ковачева]]. През периода 1895&nbsp;– 1903 г. в къщата на [[Дона Ковачева]] се помещава щабквартирата на [[Гоце Делчев]]. Къщата е възстановена в края на 1970-те и е паметник на културата. ; Паметници [[Файл:Dimitar Peshev Memorial.jpg|мини|Паметник на [[Димитър Пешев]]]] * Архитектурен скулптурен паметник на загиналите воини от [[Тринадесети пехотен рилски полк]] във войните 1912&nbsp;– 1913 г. и 1915&nbsp;– 1918 г. * [[Паметник на Тодор Александров (Кюстендил)|Архитектурен скулптурен паметник на Тодор Александров]]&nbsp;– „Всичко за Македония“ (1927, възст. 1991), посветен на загиналите във войните за национално обединение и освобождение на Македония. * [[Паметник „Плачуща Македония“ (Кюстендил)|Паметник „Плачуща Македония“]] (1932), посветен на загиналите борци в борбата за освобождение на Македония, разположен в градските гробища. * Паметник на [[Владимир Димитров-Майстора|Владимир Димитров&nbsp;– Майстора]]. Открит на 24 ноември 1972 г., автори з.х. [[Борис Гондов]] и арх. Сл. Василев. Изпълнен от бронз в цял ръст (вис. 3,20 м). Паметникът е издигнат пред Художествената галерия. * Архитектурен паметник на [[Ильо войвода]]. * Бюст-паметник на Ильо войвода. * Бюст-паметник на [[Тодор Ангелов|Тодор Ангелов&nbsp;– Божаната]]. * Бюст-паметник на [[Васил Левски]]. * Бюст-паметник на [[Пейо Яворов]]. Издигнат е през 1929 г. в [[Банска градина (Кюстендил)|Банската градина]]. Паметникът е копие на паметника на поета в Парка на свободата, София. Автор на паметника е [[Григор Агаронян]]. * Бюст-паметник на [[Димитър Пешев]]. * Паметник на проф. [[Асен Василиев]] до църквата „Свети Георги“ в Колуша. * Бюст-паметник на лесовъда [[Йордан Митрев]] в лесопарк „Хисарлъка“. * Паметник на алпинистите [[Людмил Янков]] и [[Стоян Наков]]. ; Паркове * [[Хисарлъка (лесопарк)|Лесопарк „Хисарлъка“]]. Намира се на едноименния хълм, непосредствено над града. Специално за пешеходците има изградена пешеходна алея, започваща от стадион „Осогово“. В парка се намира и зоологическата градина на града, в която могат да се видят различни видове животни. * Парк [[Банска градина (Кюстендил)|„Банска градина“]]. Създаден е през 1912 г. във връзка с реконструкцията на Централната градска баня, по проект на арх. [[Христо Ковачевски]]. * [[Зоопарк (Кюстендил)]]&nbsp;– лесопарк „Хисарлъка“, ул. Неофит Бозвели 8 ; Други * [[Попниколова къща (Кюстендил)|Попниколовата къща]]&nbsp;– бившата къща на кюстендилския адвокат В. Попниколов, построена през 1911&nbsp;– 1912 г., в стил [[модерн]], сега „Дом на архитекта“. Намира се на ул. Демокрация 27. * [[Железен мост (Кюстендил)|Железния мост]]&nbsp;– мост над р. Банщица, построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер. Свързва жп гарата с централния градски площад. В четирите му края има скулптурни женски фигури, изпълнени от бял врачански камък, с автор скулпторът [[Любен Димитров (скулптор)|Любен Димитров]] (1969). == Редовни събития == * [[29 януари]] – официален празник на град Кюстендил. Ден на Освобождението на град Кюстендил от османско владичество. Обявен е за официален празник с Решение № 358/29 януари 2009 г. на Общински съвет – Кюстендил. * [[21 март]] – празник „[[Кюстендилска пролет]]“: посрещане на пролетта. Отбелязва се от 1966 г. Провежда се конкурс за красота с избиране на най-красива девойка: „Девойка Кюстендилска пролет“. Чества се „денят на пролетта“&nbsp;– 21 март, с излет в местността „Хисарлъка“ * юни – „Празник на черешата“. Провежда се три поредни дни от месец юни. Първото овощарско изложение в страната е в гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Празникът-изложение е възстановен през 2008 г. * [[15 август]] – На църковния празник „Успение на Пресвета Богородица“ в Кюстендил се отбелязва и „Панагия – въздигане на хляба“. Организира се иконографска изложба, съпроводена с изложение на обредни хлябове. * октомври – „Празник на плодородието“. Провежда се три поредни дни в средата на октомври. Има изложение на производители на плодове и зеленчуци от Кюстендилския край. == Образование и култура == ; Училища {{дребно3|1= * [[Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил|Гимназия „Неофит Рилски“]] * [[Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“, Кюстендил|Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“]] * [[Езикова гимназия „Доктор Петър Берон“, Кюстендил|Езикова гимназия „Доктор Петър Берон“]] * [[Професионална гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“, Кюстендил|Професионална гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“]] * [[Професионална техническа гимназия „Джон Атанасов“, Кюстендил|Професионална техническа гимназия „Джон Атанасов“]] * [[Професионална гимназия по туризъм „Никола Йонков Вапцаров“, Кюстендил|Професионална гимназия по туризъм „Никола Йонков Вапцаров“]] * [[Професионална гимназия по лека промишленост „Владимир Димитров-Майстора“, Кюстендил|Професионална гимназия по лека промишленост „Владимир Димитров-Майстора“]] * [[Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство „Георги Сава Раковски“, Кюстендил|Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство „Георги Сава Раковски“]] * [[Професионална гимназия по селско стопанство „Свети Климент Охридски“, Кюстендил|Професионална гимназия по селско стопанство „Свети Климент Охридски“]] * [[Спортно училище „Васил Левски“, Кюстендил|Спортно училище „Васил Левски“]] * [[1 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Кюстендил|1-во ОУ „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[2 ОУ „Даскал Димитри“, Кюстендил|2-ро ОУ „Даскал Димитри“]] * [[3 ОУ „Проф. Марин Дринов“, Кюстендил|3-то ОУ „Проф. Марин Дринов“]] * [[4 ОУ „Иван Вазов“, Кюстендил|4-то ОУ „Иван Вазов“]] * [[5 ОУ „Христо Ботев“, Кюстендил|5-о ОУ „Христо Ботев“]] * [[6 ОУ „Паисий Хилендарски“, Кюстендил|6-о ОУ „Паисий Хилендарски“]] * [[7 ОУ „Ильо войвода“, Кюстендил|7-о ОУ „Ильо Войвода“]] * Основно оздравително училище за белодробни заболявания „Райна Цанева“ * Санаториум за деца с хронични белодробни заболявания * [[НУ „Св. Климент Охридски“, Кюстендил|НУ „Св. Климент Охридски“]] * [[Частен професионален колеж „Бизнес“, Кюстендил|Частен професионален колеж „Бизнес“]] }} ; Библиотеки * [[Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ (Кюстендил)|Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“]] ; Читалища {{дребно3|1= * [[Читалище Братство (Кюстендил)|„Братство“]] * [[Читалище Пробуда 1961 (Кюстендил)|„Пробуда“]]&nbsp;– кв. Колуша * „Асклепион“ * „Зора Кюстендил“ * „Искра“ * „Ильо войвода“&nbsp;– кв. Герена * „Даскал Дамаскин“ * „Надежда“&nbsp;– кв. Въртешево * „Васил Левски“&nbsp;– кв. Изток }} ; Театър и кино * [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]]. Първата самодейна театрална трупа е създадена на 8 февруари 1873. До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]]. През 1948 г. театърът става общински, а от 1 януари 1952 г. е държавен. С указ от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“. Новата модерна сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година от министъра на културата [[Людмила Живкова]] с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“. От 2005 г. театърът отново е общински. * Преди 1990 г. в града функционират 5 киносалона, от които 2 летни, които впоследствие са затворени. В началото на 2011 г. е открито ново общинско кино в сградата на театъра. ; Музика * [[Псевдо хор]] * [[Нови цветя]] ; Местен печат * Областен вестник „Наблюдател“, печата се в гр. Кюстендил ; Радио и телевизия {| class="wikitable" border="1" |+ Радиостанции, приемани в Кюстендил на УКВ ! Честота !! Радиостанция !! Предавател !! Мощност |- | 88.50 MHz || [http://city.bg/ Радио Сити] || кв. Катранлия || 100 W |- | 89.50 MHz || [http://radio1.bg/ Радио 1] || РПЦ „Дева Бродкаст“&nbsp;– Хисарлъка || 300 W |- | 90.20 MHz || [http://www.radioveselina.bg/ Радио Веселина]|| Сграда на Обл. администрация || 450 W |- | 93.80 MHz || [http://www.predavatel.com/bg/2/kyustendil_radio_ritam-plus Радио Ритъм +] || бул. „Раковски“ 22, бл.3 || 80 W |- | 96.70 MHz || [http://www.focus-radio.net/?action=station&id=8 Радио Фокус] || РПЦ „Дева Бродкаст“&nbsp;– Хисарлъка || 300 W |- | 99.30 MHz || [http://bnr.bg/hristobotev БНР Програма „Христо Ботев“] || РРТС връх Виден || 10 kW |- | 100.60 MHz|| [http://darikradio.bg/index.php Дарик Радио] || РРТС връх Виден || 1 kW |- | 102.10 MHz|| [http://bnr.bg/horizont БНР Програма „Хоризонт“] || РРТС връх Виден || 10 kW |- | 104.50 MHz|| [http://radiofresh.bg/ Радио Фреш] || бул. „Раковски“ 22, бл.4 || 80 W |- | 106.60 MHz|| [http://radioblg.bnr.bg/Pages/default.aspx БНР „Благоевград“] || РРТС връх Виден|| 1 kW |- |} == Други == * На Кюстендил е наречена улица в кварталите „[[Хиподрума]]“ и „[[Белите брези (квартал)|Белите брези]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948028|title=Кюстендил}}). * На Кюстендил е наречена улица в град Перник. * На Кюстендил е наречена улица в град Клинци, [[Брянска област]], [[Русия]]. == Личности == {{основна|Кюстендилци}} {{основна|Почетни граждани на Кюстендил}} {{основна|Кметове на Кюстендил}} == Литература == {{дребно2|1= * [[Георги Друмохарски|Друмохарски, Георги]], ''[[Кюстендил (книга)|Кюстендил]]'', Кюстендил, печатница на Бр. Г. Дюлгерови, 1900 г., 96 стр. (II изд.: Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г., 96 стр.); * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''[[Северна Македония (област)|Северна Македония. Исторически издирвания]]'', с образци и карти, София, 1906 г., 420 с. [http://openlibrary.org/b/OL5553067M/Si͡e︡verna_Makedonii͡a︡]; * [[Анастас Иширков|Иширков, Анастас]], ''Западните краища на Българската земя. Бележки и материали.'', София, изд. Придворна печатница, 1915; * Гунчев, Гунчо, Кюстендилската котловина и оградните и части. Принос към морфологията на Западна Средна България., София, изд. Придворна печатница, 1934; * Лекарски, Иван, ''[[Кюстендил и неговата околност (книга)|Кюстендил и неговата околност]]'', Кюстендил, печатница „Пилев“, 1915 г., 64 с.; * [[Стоян Йовев|Йовев, Стоян]], ''[[Кюстендил в миналото и сега (книга)|Кюстендил в миналото и сега]]'', Кюстендил, 1936 г., 72 с.; * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''[[Кюстендил. Принос към поселищногеографските проучвания на нашите градове (книга)|Кюстендил. Принос към поселищногеографските проучвания на нашите градове]]'', В: Архив за поселищни проучвания, София, I, кн.1, 1938, с. 48&nbsp;– 106; * [[Владимир Караманов|Караманов, Владимир]], ''Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях.'', Кюстендил, 1937; * [[Васил Миков|Миков, Васил]], ''Стари пътешествия през българските земи, преведени на български език''. сп. Архив за поселищни проучвания, София, I, кн. 1, 1938 г., с. 107 и сл. * [[Любен Тонев|Тонев, Любен]] и Делчо Сугарев, ''Градоустройствен план на гр. Кюстендил'', София, печатница Едисон, 1939; * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с. 133&nbsp;– 148; * Попов, К. и Л.Трайков, ''Кюстендил&nbsp;– пътеводител'', София, 1963 г.; * Руменин, К., ''Кюстендил'', София, 1965 г.; * Кръстев, К., ''Кюстендил'', София, 1972 г.; * Сборник ''[[Кюстендил и Кюстендилско]]'', София, изд. ОФ, 1973 г., 404 с.; * Баров, Борис, ''Кюстендил'', София, изд. „Медицина и физкултура“, 1980 г., 112 с.; * Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак''. т.V, кн. I, Скопије, 1983 г.; * [[Христо Матанов|Матанов, Христо]]. ''Югозападните български земи през XIV век'', София, 1986 г. * {{Кюстендил|336 – 350}} * Драганова, Славка, ''Кюстендилски регион 1864&nbsp;– 1919. Етнодемографско и социално-икономическо изследване.'', София 1996, с. 192; * [[Христо Матанов|Матанов, Христо]], ''Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха'', София, изд. „Гал-ико“, 1997 г.; * [[Христо Матанов|Матанов, Христо]], ''Възникване и облик на Кюстендилски санджак през XV – XVI в.'', София, 2000 г., 195 с.; * Петров, Петър, „Кюстендил и Кюстендилският край през Средновековието (политическа и църковна история)“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г.; * Георгиев, Георги и Анелия Геренска, „Македонските бежанци, преселници и гурбетчии в Кюстендилски окръг (1878&nbsp;– 1912)“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. ХVI, Велико Търново, 2010 г., с. 193&nbsp;– 206. * Янчева, Йорданка, „Идеята за „Кюстендил&nbsp;– европейски курорт"&nbsp;– жива и през 1945 г. Планът на д-р Ефремов от юли 1945 г.“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. ХVI, Велико Търново, 2010 г., с. 321&nbsp;– 328. * Мигев, Владимир, „Кюстендил в края на комунистическото управление (1987&nbsp;– 1989 г.)“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. ХVI, Велико Търново, 2010 г., с. 329&nbsp;– 336. * Осоговски, Христо (1932&nbsp;– 2014), поет, известен с романа „Сезоните и реката“, и стихосбирки като „Земя под два балкана“, „Живи семена“, „Слънцелуния“, „Смешен плач“, „Дупка в геврека“, „Нежни тайни“ и други. }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Kyustendil|Кюстендил}} {{дребно3|1= * [http://www.kustendil.info/ Кюстендил-Инфо: информационен портал] * [https://www.kustendil.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил] * [http://www.kultura-kn.info/ Официален сайт на Община Кюстендил, отдел „Култура и духовно развитие“] * [http://kalendar-kyustendil.free.bg Кюстендил&nbsp;– културен, обществен, празнично-обреден и именен календар] * [http://kyustendilska-prolet.free.bg Кюстендилска пролет&nbsp;– градска митология, приказки, легенди, история] * [http://visit-kyustendil.eu/ Възможности за туризъм в Кюстендил и региона] * [http://europedirect-kn.info Информационен център Европа Директно-Кюстендил] * [http://bartol.blog.bg/ Църкви, параклиси и манастири в Кюстендилско] * [http://osogovskata-planina.free.bg/ Осоговската планина&nbsp;– легенди, неразказани приказки, история] * [http://www.edu-kn.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1 Кюстендилският образователен форум] * [http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=119 Още снимки на Кюстендил] * [http://www.ranica.eu/#article,1130 Снимки и информация за Кюстендил и интересните обекти около града] }} {{navbox | name = Кюстендил | navbar = plain | state = collapsed | title = [[Файл:Kyustendil-coat-of-arms.svg|25п|Гербът на Кюстендил]] {{PAGENAME}} | list1 = {{Кметове на Кюстендил}} {{Квартали на Кюстендил}} {{Римски градове в България}} {{Община Кюстендил}} {{Градове в Област Кюстендил}} {{Градове в България}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Кюстендил|География|България}} [[Категория:Кюстендил| ]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] jhmiaf7w5onp3wtq1mjbz1h8ovafh45 0 4177 12419171 12330472 2024-11-21T21:33:17Z 87.126.208.73 Да учим историята така, както е била. По-правилен би бил терминът "робство" 12419171 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Трън|Трън (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Trun-Bulgaria.jpg | картинка-описание = Централната част на Трън | герб = BUL Трън COA.png | екатте = 73273 | население-нси ={{Понижение}} 2320 (2019) | надм-височина = 790 | пощ-код = 2460 | тел-код = 07731 | сев-ширина = 42.833 | изт-дължина = 22.650 | карта3 = България Трън | текст3 = Трън | адрес-община = пл. „Владо Тричков“ 1, <br/>п.к. 2460; <br/>тел.: 07731/22 – 65, <br/>факс: 07731/22 – 61, <br/>[mail:obshtina_tran@mail.bg] www.tran.bg | bgmaps = x = 968326E710AE&y = 908326E916A9 | sat = 42.835,22.652 | име = Трън | площ = 21,582 }} '''Трън''' е [[град]] в [[Западна България]], [[област Перник]], административен център на [[община Трън]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2023 г. в града живеят 2422 души по настоящ адрес и 2601 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == === Положение === Трън се намира в [[планина|планински]] район, близо до границата със [[Сърбия]] и до градовете [[Брезник]] и [[Драгоман]]. Разположен е на бреговете на река [[Ерма]], в най-източната част на високопланинската котловина [[Знеполе]]. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица. === Климат === {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Трън (1926 – 1970) |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=&n=1 Stringmeteo.com] | Ян_ср= -3.3 | Ян_ср_валежи=41 | Фев_ср= -0.8 | Фев_ср_валежи=38 | Мар_ср= 2.9 | Мар_ср_валежи=37 | Апр_ср= 8.4 | Апр_ср_валежи=50 | Май_ср= 13.3 | Май_ср_валежи=73 | Юни_ср= 16 | Юни_ср_валежи=84 | Юли_ср=18 | Юли_ср_валежи=55 | Авг_ср=17.3 | Авг_ср_валежи=43 | Сеп_ср= 13.5 | Сеп_ср_валежи=43 | Окт_ср= 8.8 | Окт_ср_валежи=51 | Ное_ср= 4.6 | Ное_ср_валежи=51 | Дек_ср= -0.7 | Дек_ср_валежи=47 | Годишно_ср=8.2 | Годишно_ср_валежи=613 | Ян_ср_мин=-8.7 | Ян_ср_макс=1.8 | Фев_ср_мин=-6.2 | Фев_ср_макс=4.8 | Мар_ср_мин=-2.5 | Мар_ср_макс=9.1 | Апр_ср_мин=1.7 | Апр_ср_макс=15.2 | Май_ср_мин=5.9 | Май_ср_макс=19.8 | Юни_ср_мин=9 | Юни_ср_макс=23.1 | Юли_ср_мин=9.8 | Юли_ср_макс=25.7 | Авг_ср_мин=8.8 | Авг_ср_макс=26.1 | Сеп_ср_мин=5.6 | Сеп_ср_макс=22.6 | Окт_ср_мин=2.2 | Окт_ср_макс=16.9 | Ное_ср_мин=-0.2 | Ное_ср_макс=10.5 | Дек_ср_мин=-5.1 | Дек_ср_макс=4.6 | Годишно_ср_мин=2.4 | Годишно_ср_макс=15 | Ян_а_макс=15.5 | Ян_а_мин=-38.3 | Фев_а_макс=20 | Фев_а_мин=-31.4 | Мар_а_макс=29.2 | Мар_а_мин=-26.5 | Апр_а_макс=28.8 | Апр_а_мин=-9.2 | Май_а_макс=32.2 | Май_а_мин=-4.5 | Юни_а_макс=34 | Юни_а_мин=-1 | Юли_а_макс=36.5 | Юли_а_мин=-0.8 | Авг_а_макс=36.8 | Авг_а_мин=0.4 | Сеп_а_макс=37.3 | Сеп_а_мин=-7 | Окт_а_макс=31.6 | Окт_а_мин=-10 | Ное_а_макс=25.5 | Ное_а_мин=-20 | Дек_а_макс=18.5 | Дек_а_мин=-30.6 | Годишно_а_макс=37.3 | Годишно_а_мин=-38.3 | ширина=auto |}} През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3&nbsp;°C. == История == [[Файл:BASA-714K-1-75-86-Tran.jpg|мини|270px|Общ изглед на Трън, 1911 г.]] Трън под името Звенеаполис се среща още през средните векове в грамота на византийския император Василий Втори Българоубиец. Предполага се, че това название поставя началото на наименованието Знеполе, или поради областта градът вторично се е сдобил с това име. Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в османските документи от средата на XVI век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква „Св. Петка“ („Св. Параскева“), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство в града. [[Файл:Serb-Bg-war-memorial-Trun-Bulgaria.jpg|250п|мини|Мемориал на загиналите в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] [[Файл:View of Tran and Jerma.JPG|мини|250п|Изглед от моста над река Ерма]] Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села днес е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Град Трън е изграден на праисторическо селище, материали от което се намират както в центъра на града, при гимназията до река Ерма /Йерма/, така и при скалната църква Св. Петка и при старата бензиностанция на края на града. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. На територията на град Трън археолозите са открили следи от три праисторически селища. При изкопи на дълбочина 1 m са намирани археологически материали от такова селище. От него произхожда каменна брадва, дебелостенна груба керамика от глина с примеси, керамика с пластична и изрязана декорация. Въз основа на тези материали селището е отнесено към [[Енеолит]]ната епоха. Следите на другото праисторическо селище са открити върху скалния масив на левия бряг на река Ерма, където на терена около нея са намерени керамични материали от Халщатската и Латенската епоха. Културният пласт вероятно е бил с доста голяма дебелина, за да се запази през хилядолетията над малката като площ скална тераса. Теренът около скалата е застроен и археологическите материали са били откривани и в околните дворове. Може би с това селище са свързани синхроничните му сребърни монети от Дирахион и Тасос, намерени в Трън. Малката площ на скалата, както и изградената по-късно в нея скална християнска църква, дават основание на археолозите и историците да допуснат, че в праисторическата епоха може би при скалата е имало някакво светилище и че към селището е било изградено към светилището. Третото праисторическо селище е открито на 1 km южно от града, на левия бряг на река Ерма, до бензиностанцията. При изкопите за строежа на бензиностанцията на дълбочина 1 m са разкрити археологически материали от праисторическо селище. Керамичните материали със своята разнообразна форма, техника на производство и декорация са датирани от Бронзовата епоха. Изградено в непосредствена близост с източните склонове на Руй и с брега на бързата планинска река, праисторическото селище е изживяло не едно заливане и засипване и днес се намира под дебел стерилен пласт.<ref>Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, Ведомствено издание, София, 1983 стр. 166 – 167</ref> По-късно тук живеят последователно [[траки]], [[готи]] (в село [[Ерул]]), [[славяни]]. Готите са от племето херули и са се заселили с цел експлоатация на рудници. Славянското заселване е било доста масирано, свидетелство за което е почти стопроцентовата славянска именна система на топографските местности в Трънско. Прабългарско присъствие не е засвидетелствано. След разгрома на тракийските племена от Римската империя те са подложени на асимилация, като в Трънско се е използвал латинският език и те впоследствие или придобиват и запазват влашко самосъзнание, или се славянизират. Следите от влашко-римско-тракийското влияние са названието на местния диалект на площада в града – Пиац, итал. пиаца, връх Чирчилат, връх и планина Руй, село Радово и т.н. Трънско е по средата на две големи славянски племена, заселили се на Балканите дали имена на реките – струмяни и моравци. Първите са дакийски славяни или южни славяни от българската група, а вторите са голям брой от западните славяни, чешки моравци. В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал [[Дубровник]] и [[Адриатика]] със [[София|Сердика]]. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. Животът през Античността при сегашния град е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от IV век.<ref>„Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 166 – 167</ref> За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението след превземането на София от хан Крум в април 809 г. По време на [[Първото българско царство]], при цар [[Самуил]], като известна историческа фигура тук изпъква боляринът [[Кракра Пернишки]], комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император [[Василий II]], но въпреки това в [[1018]] г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт. [[Файл:Vew from Tran downtown.jpg|270px|мини|Центърът на Трън]] По време на [[османското владичество|османската власт]] градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената ''Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка.'' Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите. В края на XVIII век, по времето на разоренията на [[Али паша Янински]], групи от [[Костурско]] се преселват в Трънско. След края на дейността си като [[Кърджалии|кърджалия]] през 1805 г., като признат от властите [[аян]] на [[Брезник]] в района на Трън се подвизава един от най-успешните кърджалийски главатари [[Кара Фейзи]],<ref name="мутафчиева">{{cite book | last = Мутафчиева | first = Вера | authorlink = Вера Мутафчиева | year = 2008 | title = Кърджалийско време | publisher = Издателска къща „Жанет 45“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-491-452-3 | pages = 358}}</ref> който подлага на жесток терор местното население. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към [[Цариград]] убит. След края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] в района на Трън избухва така нареченото [[Знеполско въстание]] през 1830 г. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. През 1871 г. в манастира „Арахангел Михаил“ е основан Трънският революционен комитет. Начело на комитета застават [[Димо Петричев]] и [[Гиго Масаловички]]. Комитетът взима дейно участие в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война от 1876 г.]] В нея участие взели четите на [[Симо Соколов]] и [[Гроздан Насалевски]]. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от [[Тако Пеев]] чета. Така Трън става център на т.нар. [[Шопско въстание]], в хода на което са освободени [[Трънско]], [[Брезнишко]], [[Радомирско]] и [[Кюстендилско]]. В края на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] Трън попада под временно управление на Сърбия до 1879 г. Жестоки последствия за Трънско има [[Ньойски договор|Ньойският мирен договор]], с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като [[Врабча]], [[Стрезимировци]], [[Банкя (село)]] и [[Петачинци]], са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства. [[Файл:Obrochen cross Sv.Petka Trunska.jpg|мини|250п|Оброчният кръст при скалната църква „Св. Петка“]] == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2040 | 1946 = 2163 | 1956 = 2922 | 1965 = 2930 | 1975 = 3425 | 1985 = 3376 | 1992 = 3088 | 2001 = 2792 | 2011 = 2443 }} Етническият състав включва 1579 българи и 611 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Култура == Първото читалище в Трън се основава на 22 август 1895 г. с протокол № 4 от септември 1897 г. Целта на читалището е „умствено развитие на гражданството“. Скоро развива значителна дейност, главно чрез библиотеката си, а също така и с театралната си художествена самодейност. Изгражда и своя собствена постройка. През 1933 г. в Трън се създава вокален квартет за народни песни, в чийто състав влиза народната певица [[Гюрга Пинджурова]]. Периодичният печат е представен на първо място от в. „Ерма“, който излиза с прекъсвания от 1895 до 1940 г. [[Файл:St.Nicholas church, Tran, Bulgaria (1).jpg|мини|270п|Църква „Св. Никола“]] === Църкви === На територията на град Трън са разположени няколко православни храма: * „Свети Никола“ – в центъра на града; * „Света Петка“ – в квартал Баринци; * [[Света Петка (скален параклис)|„Света Петка“]] – скален параклис над кв. Баринци; * „Света Троица“ – параклис в кв. Мурговица.<ref>Явор Радев, [https://pylnoshtastie.com/накъде-с-дете-скален-параклис-св-петка/ „Скален параклис Св. Петка в квартал Баринци, Трън“], pylnoshtastie.com, 07.10.2019 г.</ref> Градът е център на Трънска духовна околия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/transka-duhovna-okoliya/|заглавие=Храмове и духовници в Трънска духовна околия|автор=Софийска света митрополия|дата=2015-02-19|труд=Духовни околии на Софийска епархия|достъп_дата=2024-02-20}}</ref> към [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]]. В град Трън има и храм на [[Петдесятничество|Евангелската петдесятна църква]]. Близо до града в село [[Берайнци]] е останала част от късносредновековната църква при [[оброк]]а „Свети Георги“. == Османско робство == Петвековното османско заселничество се е оказало съдбоносно за населението в днешните земи на Трънския край. Дискриминацията и асимилацията намират потвърждение в много документи. Неколкократното превземане и прехвърляне на Знеполе и Краище под чужда власт в края на ХIV в. било последвано от много разрушения и разграбвания. Някои села били напълно обезлюдени. Липсата на турско заселничество в [[Знеполе]] и [[Краище]] е и от икономически характер и се дължи на ниските температури и продължителната зима, които не са позволявали да се отглеждат много земеделски култури. Независимо от това е имало турска администрация и местното население непрекъснато е било обект на репресии. === Други === * Градски исторически музей<ref>[http://www.ipernik.com/gallery/istoricheski-muzei-grad-trn Исторически музей на гр. Трън]</ref> * [[Трънски манастир]] „Св. Архангел Михаил“ – на 2,5 km северно от града [[Файл:Monument to the builder from Trn.jpg|мини|270px|Фигурата на „Гига“ – паметник на трънския майстор]] == Обществени сгради == <gallery> Tran townhall.JPG|Кметството на централния площад Tran Chitalishte.JPG|Читалище „Гюрга Пинджурова“ </gallery> == Редовни събития == * Ежегодна алпиниада в района на [[Трънско ждрело|Ждрелото на река Ерма]] * Национален фестивал на клубовете за български танци и любителски ансамбли „От Трън по-убаво нема“ който се провежда всяка година в началото на месец юни. == Личности == * Стефан Илиев Карайорданов (1899 – ?) – български революционер, деец и военен инструктор на ВМРО в Светиврачка околия<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 184, 185, 224 | isbn = 978-619-00-1431-7 }}</ref> * [[Асен Юлиянов]], държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите. * [[Владо Тричков (партизанин)|Владо Тричков]] (1899 – 1944) – комунистически партизанин * [[Гюрга Пинджурова]] – народна певица * [[Денчо Знеполски]] – видна личност по време на комунистическия режим, бивш партизански командир, впоследствие въдворяван от комунистическата власт в концлагера в Белене, реабилитиран * [[Димитър Карадимчев]] (1860 – 1940), основоположник на сценичното изкуство и на печатното дело и периодичния печат в Трън * [[Жана Николова-Гълъбова]] – учен-филолог, есеист, лексикограф * [[Константин Байкушев]] – лесовъд, установил възрастта на [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], която е на второ място след [[Гранитски дъб|Гранитския дъб]] в област Стара Загора * Методи Петричев – професор по ветеринарна медицина. Ръководител на катедра 'Патофизиология".Научното си израстване осъществява в катедра "'Патоанатомия"', където постъпва като асистент през 1939 год. През 1950 год. вече като доцент, поема ръководството на новосъздадената катедра '"Патофизиология"' и чете лекции по тази дисциплина. Под неговото ръководство катедрата се развива, укрепва и става основно звено в структурата на Факултета. Автор е на първите учебни помагала за студентите по спец.Ветеринарна медицина. С научните си изследвания допринася за изучаване на патогенезата и подпомагане на диагностиката на важни заболявания при животните, като чумата при свинете и птиците, холерата при птиците, гангренозния мастит при овцете, нефролитиазата при биволите и др. Много време отделя за ръководство на Факултета, като зам.декан в периода 1951 - 1953 година и ректор на ВВМИ в периода1958 - 1962 година. * Петър Месаков – политик, строителен предприемач, председател на нелегалния комитет на Отечествения фронт през 1943 – 1944 г. в Трънско, един от най-състоятелните трънчани, подпомагал финансово партизанския отряд, впоследствие деец на БЗНС крилото начело на което е Никола Петков, концлагерист в Белене. След това е реабилитиран и му е присъдена пенсия за активен борец против фашизма и капитализма. * [[Михаил Календеров]] (1887 – ?) – политик * [[Никола Попов (икономист)|Никола Попов]] – икономист, академик на БАН, ректор на Софийския университет (1989 – 1991) * [[Саздо Иванов]] – професор по физика * [[Славчо Трънски]] – партизански командир, български комунистически държавен и военен функционер, генерал-полковник, впоследствие въдворяван от комунистическата власт в концлагера в Белене, реабилитиран, депутат в Народното събрание. * [[Стамен Григоров]] – откривател на [[Lactobacillus bulgaricus]] * Тако Пеев – родолюбец, нар. представител в III и IV ВНС и в VII, VIII и IX ОНС * Цветко Радков – самобитен поет, люляците на „Чарчалат“ са негово дело * Рангел Клисурски – сръбски деец, роден в с. Клисура, кмет на Трън след навлизането на сръбските войски в него през 1878 година, депутат в сръбската скупщина. * Румен Марков – професор по право, ректор на Академията на МВР. * Григор Дечов – ок. 1770 – ок. 1834 – в защита на семейната чест убива двама турци и бяга в Сърбия. Стига до чин полковник в състава на сръбската армия. Родоначалник на Дечовия род. Неговите потомци живеят в Белград и в Лесковец. * Верчо Митов – футболист, голмайстор на Партизан Трън и голмайстор на Миньор Перник за всички времена. * Христо Пляката – прославен трънски хайдушки войвода. * Гроздан Насалевски – прочут майстор и строителен предприемач. == Други == На Трън е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947491}}). == Бележки == == Източници == <references /> * „Трънско – минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 == Външни препратки == * [http://www.tran.bg Стар сайт на община Трън] * [https://tran.egov.bg/wps/portal/municipality-tran/home Нов сайт на община Трън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221011102431/https://tran.egov.bg/wps/portal/municipality-tran/home |date=2022-10-11 }} * [http://www.tranbg.com Допълнителна информация и много снимки за Трън] * [https://www.youtube.com/watch?v=mwqF5g3fmZY Филм за манастира „Св. Архангел Михаил“ в Трън] * [http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236618/trynskite-pesni-na-anushka-mihailova Статия за Анушка Михайлова] * [http://zapadno.com/ Информационният сайт на Брезник и Трън – Zapadno.com] {{Нормативен контрол}} {{Градове в България}} {{Община Трън}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Трън| ]] eovceg7ye0hgznwy8yh9cd5afnhj015 12419524 12419171 2024-11-22T07:11:46Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/87.126.208.73|редакции на 87.126.208.73]] ([[User talk:87.126.208.73|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12330472 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Трън|Трън (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Trun-Bulgaria.jpg | картинка-описание = Централната част на Трън | герб = BUL Трън COA.png | екатте = 73273 | население-нси ={{Понижение}} 2320 (2019) | надм-височина = 790 | пощ-код = 2460 | тел-код = 07731 | сев-ширина = 42.833 | изт-дължина = 22.650 | карта3 = България Трън | текст3 = Трън | адрес-община = пл. „Владо Тричков“ 1, <br/>п.к. 2460; <br/>тел.: 07731/22 – 65, <br/>факс: 07731/22 – 61, <br/>[mail:obshtina_tran@mail.bg] www.tran.bg | bgmaps = x = 968326E710AE&y = 908326E916A9 | sat = 42.835,22.652 | име = Трън | площ = 21,582 }} '''Трън''' е [[град]] в [[Западна България]], [[област Перник]], административен център на [[община Трън]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2023 г. в града живеят 2422 души по настоящ адрес и 2601 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == === Положение === Трън се намира в [[планина|планински]] район, близо до границата със [[Сърбия]] и до градовете [[Брезник]] и [[Драгоман]]. Разположен е на бреговете на река [[Ерма]], в най-източната част на високопланинската котловина [[Знеполе]]. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица. === Климат === {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Трън (1926 – 1970) |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=&n=1 Stringmeteo.com] | Ян_ср= -3.3 | Ян_ср_валежи=41 | Фев_ср= -0.8 | Фев_ср_валежи=38 | Мар_ср= 2.9 | Мар_ср_валежи=37 | Апр_ср= 8.4 | Апр_ср_валежи=50 | Май_ср= 13.3 | Май_ср_валежи=73 | Юни_ср= 16 | Юни_ср_валежи=84 | Юли_ср=18 | Юли_ср_валежи=55 | Авг_ср=17.3 | Авг_ср_валежи=43 | Сеп_ср= 13.5 | Сеп_ср_валежи=43 | Окт_ср= 8.8 | Окт_ср_валежи=51 | Ное_ср= 4.6 | Ное_ср_валежи=51 | Дек_ср= -0.7 | Дек_ср_валежи=47 | Годишно_ср=8.2 | Годишно_ср_валежи=613 | Ян_ср_мин=-8.7 | Ян_ср_макс=1.8 | Фев_ср_мин=-6.2 | Фев_ср_макс=4.8 | Мар_ср_мин=-2.5 | Мар_ср_макс=9.1 | Апр_ср_мин=1.7 | Апр_ср_макс=15.2 | Май_ср_мин=5.9 | Май_ср_макс=19.8 | Юни_ср_мин=9 | Юни_ср_макс=23.1 | Юли_ср_мин=9.8 | Юли_ср_макс=25.7 | Авг_ср_мин=8.8 | Авг_ср_макс=26.1 | Сеп_ср_мин=5.6 | Сеп_ср_макс=22.6 | Окт_ср_мин=2.2 | Окт_ср_макс=16.9 | Ное_ср_мин=-0.2 | Ное_ср_макс=10.5 | Дек_ср_мин=-5.1 | Дек_ср_макс=4.6 | Годишно_ср_мин=2.4 | Годишно_ср_макс=15 | Ян_а_макс=15.5 | Ян_а_мин=-38.3 | Фев_а_макс=20 | Фев_а_мин=-31.4 | Мар_а_макс=29.2 | Мар_а_мин=-26.5 | Апр_а_макс=28.8 | Апр_а_мин=-9.2 | Май_а_макс=32.2 | Май_а_мин=-4.5 | Юни_а_макс=34 | Юни_а_мин=-1 | Юли_а_макс=36.5 | Юли_а_мин=-0.8 | Авг_а_макс=36.8 | Авг_а_мин=0.4 | Сеп_а_макс=37.3 | Сеп_а_мин=-7 | Окт_а_макс=31.6 | Окт_а_мин=-10 | Ное_а_макс=25.5 | Ное_а_мин=-20 | Дек_а_макс=18.5 | Дек_а_мин=-30.6 | Годишно_а_макс=37.3 | Годишно_а_мин=-38.3 | ширина=auto |}} През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3&nbsp;°C. == История == [[Файл:BASA-714K-1-75-86-Tran.jpg|мини|270px|Общ изглед на Трън, 1911 г.]] Трън под името Звенеаполис се среща още през средните векове в грамота на византийския император Василий Втори Българоубиец. Предполага се, че това название поставя началото на наименованието Знеполе, или поради областта градът вторично се е сдобил с това име. Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в османските документи от средата на XVI век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква „Св. Петка“ („Св. Параскева“), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство в града. [[Файл:Serb-Bg-war-memorial-Trun-Bulgaria.jpg|250п|мини|Мемориал на загиналите в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] [[Файл:View of Tran and Jerma.JPG|мини|250п|Изглед от моста над река Ерма]] Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села днес е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Град Трън е изграден на праисторическо селище, материали от което се намират както в центъра на града, при гимназията до река Ерма /Йерма/, така и при скалната църква Св. Петка и при старата бензиностанция на края на града. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. На територията на град Трън археолозите са открили следи от три праисторически селища. При изкопи на дълбочина 1 m са намирани археологически материали от такова селище. От него произхожда каменна брадва, дебелостенна груба керамика от глина с примеси, керамика с пластична и изрязана декорация. Въз основа на тези материали селището е отнесено към [[Енеолит]]ната епоха. Следите на другото праисторическо селище са открити върху скалния масив на левия бряг на река Ерма, където на терена около нея са намерени керамични материали от Халщатската и Латенската епоха. Културният пласт вероятно е бил с доста голяма дебелина, за да се запази през хилядолетията над малката като площ скална тераса. Теренът около скалата е застроен и археологическите материали са били откривани и в околните дворове. Може би с това селище са свързани синхроничните му сребърни монети от Дирахион и Тасос, намерени в Трън. Малката площ на скалата, както и изградената по-късно в нея скална християнска църква, дават основание на археолозите и историците да допуснат, че в праисторическата епоха може би при скалата е имало някакво светилище и че към селището е било изградено към светилището. Третото праисторическо селище е открито на 1 km южно от града, на левия бряг на река Ерма, до бензиностанцията. При изкопите за строежа на бензиностанцията на дълбочина 1 m са разкрити археологически материали от праисторическо селище. Керамичните материали със своята разнообразна форма, техника на производство и декорация са датирани от Бронзовата епоха. Изградено в непосредствена близост с източните склонове на Руй и с брега на бързата планинска река, праисторическото селище е изживяло не едно заливане и засипване и днес се намира под дебел стерилен пласт.<ref>Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, Ведомствено издание, София, 1983 стр. 166 – 167</ref> По-късно тук живеят последователно [[траки]], [[готи]] (в село [[Ерул]]), [[славяни]]. Готите са от племето херули и са се заселили с цел експлоатация на рудници. Славянското заселване е било доста масирано, свидетелство за което е почти стопроцентовата славянска именна система на топографските местности в Трънско. Прабългарско присъствие не е засвидетелствано. След разгрома на тракийските племена от Римската империя те са подложени на асимилация, като в Трънско се е използвал латинският език и те впоследствие или придобиват и запазват влашко самосъзнание, или се славянизират. Следите от влашко-римско-тракийското влияние са названието на местния диалект на площада в града – Пиац, итал. пиаца, връх Чирчилат, връх и планина Руй, село Радово и т.н. Трънско е по средата на две големи славянски племена, заселили се на Балканите дали имена на реките – струмяни и моравци. Първите са дакийски славяни или южни славяни от българската група, а вторите са голям брой от западните славяни, чешки моравци. В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал [[Дубровник]] и [[Адриатика]] със [[София|Сердика]]. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. Животът през Античността при сегашния град е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от IV век.<ref>„Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 166 – 167</ref> За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението след превземането на София от хан Крум в април 809 г. По време на [[Първото българско царство]], при цар [[Самуил]], като известна историческа фигура тук изпъква боляринът [[Кракра Пернишки]], комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император [[Василий II]], но въпреки това в [[1018]] г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт. [[Файл:Vew from Tran downtown.jpg|270px|мини|Центърът на Трън]] По време на [[османското владичество|османската власт]] градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената ''Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка.'' Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите. В края на XVIII век, по времето на разоренията на [[Али паша Янински]], групи от [[Костурско]] се преселват в Трънско. След края на дейността си като [[Кърджалии|кърджалия]] през 1805 г., като признат от властите [[аян]] на [[Брезник]] в района на Трън се подвизава един от най-успешните кърджалийски главатари [[Кара Фейзи]],<ref name="мутафчиева">{{cite book | last = Мутафчиева | first = Вера | authorlink = Вера Мутафчиева | year = 2008 | title = Кърджалийско време | publisher = Издателска къща „Жанет 45“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-491-452-3 | pages = 358}}</ref> който подлага на жесток терор местното население. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към [[Цариград]] убит. След края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] в района на Трън избухва така нареченото [[Знеполско въстание]] през 1830 г. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. През 1871 г. в манастира „Арахангел Михаил“ е основан Трънският революционен комитет. Начело на комитета застават [[Димо Петричев]] и [[Гиго Масаловички]]. Комитетът взима дейно участие в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война от 1876 г.]] В нея участие взели четите на [[Симо Соколов]] и [[Гроздан Насалевски]]. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от [[Тако Пеев]] чета. Така Трън става център на т.нар. [[Шопско въстание]], в хода на което са освободени [[Трънско]], [[Брезнишко]], [[Радомирско]] и [[Кюстендилско]]. В края на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] Трън попада под временно управление на Сърбия до 1879 г. Жестоки последствия за Трънско има [[Ньойски договор|Ньойският мирен договор]], с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като [[Врабча]], [[Стрезимировци]], [[Банкя (село)]] и [[Петачинци]], са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства. [[Файл:Obrochen cross Sv.Petka Trunska.jpg|мини|250п|Оброчният кръст при скалната църква „Св. Петка“]] == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2040 | 1946 = 2163 | 1956 = 2922 | 1965 = 2930 | 1975 = 3425 | 1985 = 3376 | 1992 = 3088 | 2001 = 2792 | 2011 = 2443 }} Етническият състав включва 1579 българи и 611 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Култура == Първото читалище в Трън се основава на 22 август 1895 г. с протокол № 4 от септември 1897 г. Целта на читалището е „умствено развитие на гражданството“. Скоро развива значителна дейност, главно чрез библиотеката си, а също така и с театралната си художествена самодейност. Изгражда и своя собствена постройка. През 1933 г. в Трън се създава вокален квартет за народни песни, в чийто състав влиза народната певица [[Гюрга Пинджурова]]. Периодичният печат е представен на първо място от в. „Ерма“, който излиза с прекъсвания от 1895 до 1940 г. [[Файл:St.Nicholas church, Tran, Bulgaria (1).jpg|мини|270п|Църква „Св. Никола“]] === Църкви === На територията на град Трън са разположени няколко православни храма: * „Свети Никола“ – в центъра на града; * „Света Петка“ – в квартал Баринци; * [[Света Петка (скален параклис)|„Света Петка“]] – скален параклис над кв. Баринци; * „Света Троица“ – параклис в кв. Мурговица.<ref>Явор Радев, [https://pylnoshtastie.com/накъде-с-дете-скален-параклис-св-петка/ „Скален параклис Св. Петка в квартал Баринци, Трън“], pylnoshtastie.com, 07.10.2019 г.</ref> Градът е център на Трънска духовна околия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/transka-duhovna-okoliya/|заглавие=Храмове и духовници в Трънска духовна околия|автор=Софийска света митрополия|дата=2015-02-19|труд=Духовни околии на Софийска епархия|достъп_дата=2024-02-20}}</ref> към [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]]. В град Трън има и храм на [[Петдесятничество|Евангелската петдесятна църква]]. Близо до града в село [[Берайнци]] е останала част от късносредновековната църква при [[оброк]]а „Свети Георги“. == Османско владичество == Петвековното османско заселничество се е оказало съдбоносно за населението в днешните земи на Трънския край. Дискриминацията и асимилацията намират потвърждение в много документи. Неколкократното превземане и прехвърляне на Знеполе и Краище под чужда власт в края на ХIV в. било последвано от много разрушения и разграбвания. Някои села били напълно обезлюдени. Липсата на турско заселничество в [[Знеполе]] и [[Краище]] е и от икономически характер и се дължи на ниските температури и продължителната зима, които не са позволявали да се отглеждат много земеделски култури. Независимо от това е имало турска администрация и местното население непрекъснато е било обект на репресии. === Други === * Градски исторически музей<ref>[http://www.ipernik.com/gallery/istoricheski-muzei-grad-trn Исторически музей на гр. Трън]</ref> * [[Трънски манастир]] „Св. Архангел Михаил“ – на 2,5 km северно от града [[Файл:Monument to the builder from Trn.jpg|мини|270px|Фигурата на „Гига“ – паметник на трънския майстор]] == Обществени сгради == <gallery> Tran townhall.JPG|Кметството на централния площад Tran Chitalishte.JPG|Читалище „Гюрга Пинджурова“ </gallery> == Редовни събития == * Ежегодна алпиниада в района на [[Трънско ждрело|Ждрелото на река Ерма]] * Национален фестивал на клубовете за български танци и любителски ансамбли „От Трън по-убаво нема“ който се провежда всяка година в началото на месец юни. == Личности == * Стефан Илиев Карайорданов (1899 – ?) – български революционер, деец и военен инструктор на ВМРО в Светиврачка околия<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 184, 185, 224 | isbn = 978-619-00-1431-7 }}</ref> * [[Асен Юлиянов]], държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите. * [[Владо Тричков (партизанин)|Владо Тричков]] (1899 – 1944) – комунистически партизанин * [[Гюрга Пинджурова]] – народна певица * [[Денчо Знеполски]] – видна личност по време на комунистическия режим, бивш партизански командир, впоследствие въдворяван от комунистическата власт в концлагера в Белене, реабилитиран * [[Димитър Карадимчев]] (1860 – 1940), основоположник на сценичното изкуство и на печатното дело и периодичния печат в Трън * [[Жана Николова-Гълъбова]] – учен-филолог, есеист, лексикограф * [[Константин Байкушев]] – лесовъд, установил възрастта на [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], която е на второ място след [[Гранитски дъб|Гранитския дъб]] в област Стара Загора * Методи Петричев – професор по ветеринарна медицина. Ръководител на катедра 'Патофизиология".Научното си израстване осъществява в катедра "'Патоанатомия"', където постъпва като асистент през 1939 год. През 1950 год. вече като доцент, поема ръководството на новосъздадената катедра '"Патофизиология"' и чете лекции по тази дисциплина. Под неговото ръководство катедрата се развива, укрепва и става основно звено в структурата на Факултета. Автор е на първите учебни помагала за студентите по спец.Ветеринарна медицина. С научните си изследвания допринася за изучаване на патогенезата и подпомагане на диагностиката на важни заболявания при животните, като чумата при свинете и птиците, холерата при птиците, гангренозния мастит при овцете, нефролитиазата при биволите и др. Много време отделя за ръководство на Факултета, като зам.декан в периода 1951 - 1953 година и ректор на ВВМИ в периода1958 - 1962 година. * Петър Месаков – политик, строителен предприемач, председател на нелегалния комитет на Отечествения фронт през 1943 – 1944 г. в Трънско, един от най-състоятелните трънчани, подпомагал финансово партизанския отряд, впоследствие деец на БЗНС крилото начело на което е Никола Петков, концлагерист в Белене. След това е реабилитиран и му е присъдена пенсия за активен борец против фашизма и капитализма. * [[Михаил Календеров]] (1887 – ?) – политик * [[Никола Попов (икономист)|Никола Попов]] – икономист, академик на БАН, ректор на Софийския университет (1989 – 1991) * [[Саздо Иванов]] – професор по физика * [[Славчо Трънски]] – партизански командир, български комунистически държавен и военен функционер, генерал-полковник, впоследствие въдворяван от комунистическата власт в концлагера в Белене, реабилитиран, депутат в Народното събрание. * [[Стамен Григоров]] – откривател на [[Lactobacillus bulgaricus]] * Тако Пеев – родолюбец, нар. представител в III и IV ВНС и в VII, VIII и IX ОНС * Цветко Радков – самобитен поет, люляците на „Чарчалат“ са негово дело * Рангел Клисурски – сръбски деец, роден в с. Клисура, кмет на Трън след навлизането на сръбските войски в него през 1878 година, депутат в сръбската скупщина. * Румен Марков – професор по право, ректор на Академията на МВР. * Григор Дечов – ок. 1770 – ок. 1834 – в защита на семейната чест убива двама турци и бяга в Сърбия. Стига до чин полковник в състава на сръбската армия. Родоначалник на Дечовия род. Неговите потомци живеят в Белград и в Лесковец. * Верчо Митов – футболист, голмайстор на Партизан Трън и голмайстор на Миньор Перник за всички времена. * Христо Пляката – прославен трънски хайдушки войвода. * Гроздан Насалевски – прочут майстор и строителен предприемач. == Други == На Трън е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947491}}). == Бележки == == Източници == <references /> * „Трънско – минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 == Външни препратки == * [http://www.tran.bg Стар сайт на община Трън] * [https://tran.egov.bg/wps/portal/municipality-tran/home Нов сайт на община Трън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221011102431/https://tran.egov.bg/wps/portal/municipality-tran/home |date=2022-10-11 }} * [http://www.tranbg.com Допълнителна информация и много снимки за Трън] * [https://www.youtube.com/watch?v=mwqF5g3fmZY Филм за манастира „Св. Архангел Михаил“ в Трън] * [http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236618/trynskite-pesni-na-anushka-mihailova Статия за Анушка Михайлова] * [http://zapadno.com/ Информационният сайт на Брезник и Трън – Zapadno.com] {{Нормативен контрол}} {{Градове в България}} {{Община Трън}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Трън| ]] nn45nggytu43vc32c261n3xpnjt3fjg 0 4184 12419095 12418258 2024-11-21T20:17:17Z Penssio 108089 12419095 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Bulgarovo mayors office.jpg | картинка-описание = Кметството на гр. Българово | карта-положение = left | екатте = 7332 | надм-височина = 72 | пощ-код = 8110 | тел-код = 05915 | сев-ширина = 42.617 | изт-дължина = 27.300 | адрес-община = | bgmaps = x = 968626E2&y = 908326E714AB | sat = 42.617,27.3 | площ = 52,035 | общомедия = Balgarovo }} '''Бъ̀лгарово''' е [[град]] в Югоизточна [[България]], [[Бургас (област)|област Бургас]], [[Бургас (община)|община Бургас]]. == География == Град Българово се намира на около 21 km северозападно от областния център [[Бургас]], 6 km северно от град [[Камено]], 16 km югоизточно от [[Айтос]] и 325 km източно от столицата [[София]]. Разположен е в южното подножие на [[Айтоска планина]]<ref name=ГЕБ>[[Българска академия на науките]]. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. [[Голяма енциклопедия „България“]], том 3, стр. 1212, Българово. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2011 г.</ref>, в прехода към [[Бургаска низина|Бургаската низина]]. На около километър западно от Българово тече на юг [[Айтоска река]], а отвъд височините северно от града – нейният ляв приток Съдиевска река. В района има находище на хромити<ref>{{икона|en}} [https://en.wikipedia.org/wiki/Chromite Chromite]</ref>.<ref name=ГЕБ/> [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на града при сградата на кметството е около 76 m, нараства на север до около 90 – 100 m и на изток до около 80 m, а намалява на запад и юг до около 40 – 50 m. Климатът е [[Климатични области в България#Област с преходноконтинентален климат|преходно-континентален]]<ref>[[Климатична класификация на Алисов#Умерен преходноконтинентален климат|Умерен преходноконтинентален климат]]</ref> със слабо черноморско климатично влияние; почвите в землището са богати смолници<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Смолници (Vertisols) |достъп_дата=2024-11-19 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref>.<ref name=ГЕБ/> Общински път води от Българово на юг до връзка с минаващата на около километър [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]], а на изток – до връзка с първокласния [[републикански път I-6]] (Подбалкански път, [[Европейски път Е871]]). Българово има [[Железопътна спирка|жп спирка]]<ref>Доскорошна [[гара]]; към 19 ноември 2024 г. не фигурира в списъка „[https://www.bdz.bg/bg/a/gari ЖП бюра и гари в страната]“ на [[БДЖ]].</ref> на минаващата западно от него [[Железопътна линия 8 (България)|Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас]]. В [[землище]]то на град Българово има 5 микроязовира.<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=BGS04&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър. Община Бургас, град Българово. Справка към 19.11.2024 г.]</ref> '''''Населението''''' на град Българово, наброявало 2543 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г. и 2919 към 1046 г., намалява постепенно до 1494 (по служебен документ на [[НСИ]] от 31.12.2023 г.) към 2023 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/589 Национален регистър на населените места. Справка за населението на гр. Българово, общ. Бургас, обл. Бургас.]</ref> '''''Етническият състав на населението''''' по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1695 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1177 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 5 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 6 |- |align="left"|Други || ... |- |align="left"|Не се самоопределят || ... |- |align="left"|Неотговорили || 487 |} == История == [[Файл:Burgas Archeological Museum - Balgarovo - bronze lamp.jpg|мини|ляво|Бронзова лампа от Българово. Експонат на Бургаския археологически музей]] В района на Българово има няколко [[Могила#Селищни могили|селищни могили]] от [[бронзова епоха|бронзовата]] и [[желязна епоха|желязната епоха]] и от [[античност]]та, [[Мегалити в България|мегалитни паметници]], останки от праисторически селища, от римски път и римски вили. Намерени са меч със златна украса ([[3 век пр.н.е.]]), оброчна мраморна плоча на [[Тракийски конник|Тракийския Херос]] ([[1 век]]), римски и византийски монети и други. Селището е споменато в османотурски документи от 1676 г. По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война 1828 – 1829 г.]] жителите му се изселват в Русия. По-късно се заселват преселници от околните селища.<ref name=ГЕБ/> По време на османското владичество населението на селището е гръцкоговорещо. Самото село се нарича на турски Урум Еникьой (Гръцко Ново село), а на гръцки – Стахтохори (Σταχτοχώρι, „Пепелно село“) или Евстатохори (Εὐσταθοχώρι).<ref>Κ. Α. Βακαλόπουλος, Οι Έλληνες της νότιας Βουλγαρίας και των παραλιών του Εύξεινου Πόντου. Θεσσαλονίκη, 2007, 293-295.</ref> По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско – турската война]] през зимата на 1877/78 г. по-голямата част от населението е избито от отстъпващи башибозушки и черкезки банди.<ref name="RB">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260| заглавие= Освобождаване на Бургас| достъп_дата= 2 ноември 2011| архив_дата= 2012-03-24| архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20120324160017/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260}}</ref><ref>Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 135 – 138</ref> По-късно селището започва да се населва с българи – предимно с бежанци от [[Източна Тракия]], които се заселват тук след [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1912 – 1913 г. Преди 1874 г. в Урум ени кьой (Българово) е открито основно училище, съществува като гръцко до 1906 г. По [[Берлински договор|Берлинския договор 1878 г.]] селото остава в [[Източна Румелия]], присъединено е към България след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението 1885 г.]] Носи името Урум ени кьой до 1934 г., когато е преименувано Българово<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-details-by-event/95902 Национален регистър на населените места. Информация гр. Българово, общ. Бургас, обл. Бургас - 14/08/1934; промяна на наименование.]</ref>. През 1954 г. е признато за [[селище от градски тип]], през 1971 г. – за град.<ref name=ГЕБ/><ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/type-changes?name=Българово&code=&sid_nk_pp= Национален регистър на населените места. Българово. Промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място.]</ref> [[File:Panorama balgarovo.jpg|thumb|Панорама на Българово.]] == Религии == Църквата „Св. Атанасий“ е построена в средата на 1854 г. от гръцкото население на селището. През 1904/5 г. българите построяват свой храм, посветен на „Св. цар Борис“, разрушен през 1946 г. == Спорт == * Футболен клуб „Урожай“ (Българово) е участник в Б регионална група „Юг“ на Бургаска област. * Футболен клуб „Мастер“ (Бургас) играе мачовете си в гр. Българово, печели първенството в Южната Б областна група през сезон 2009/10, след това спечелва А областна група и от сезон 2011/2012 играе в Югоизточна [[В футболна група|В група]]. == Икономика == Землището на гр. Българово е на площ 39 000 дка. Обработваемите площи са разпределени между двете кооперации „Съединение 00Д“ и „Земя-92“. На запад от града, при хълма Кара баир е открито голямо находище на скалния материал [[българит]], използван при производство на стъкло. Покрай града минава и автомагистрала „Тракия“. == Политика == Кметове на Българово {| class="wikitable" |- ! Име !! Фамилия !! Мандат до !! Партия |- | Марин || Тачев || 26/10/1999 || |- | Ирина || Иванова || 04/11/2007 || |- | Йордан || Йорданов|| 2023 || ГЕРБ |- |Константин |Щерионов |до момента | |} == Обществени институции == [[Файл:Bulgarovo chitalishte Suglasie.jpg|дясно|мини|250px|Читалище „Съгласие“]] [[Файл:Bulgarovo OU Vasil Levski 2.jpg|дясно|мини|250px|Основно училище „Васил Левски“]] [[Файл:Bulgarovo OU Vasil Levski zavet.jpg|дясно|мини|250px|Завет, вграден в стената на училището]] * [[Тракийска организация|Тракийско дружество]] „[[Яни Попов]]“ : Председател: Ирина Иванова : Създадено през [[1925]] г. Начело на организацията са стояли винаги изтъкнати и патриотични настроени, предани на българската кауза тракийски дейци като Стойко Пашалиев, Илия Парасков и др. * Народно читалище „Съгласие 1905“ : Председател Анна Тодорова, секретар Мариана Среброва : Създадено през [[1906]] г. от родолюбиви местни учители, предхождано от читалище „Борба“. Днес развива богата обществена и културна дейност. * Основно училище „Васил Левски“ * Храм „Свети Атанасий“, обявен за паметник на културата, 1979 г. == Традиции и обичаи == ; Кукеров ден Една седмица преди Сирни Заговезни в отделни дворове на града се чува звън на хлопки. Всеки участник в кукерските игри подготвя муницията си – кожен колан, ремъци за хлопките, маска, костюм. Кипи трескава подготовка за Сирна неделя – тогава в Българово е Кукеров ден. Подготовката на ритуала и обличането на участниците в маскарадните игри става на скрито място за да не ги разпознаят съгражданите им. С изгрева на слънцето маскираната дружина, водена от главния кукер или бабата, излиза на мегдана (хорището) и тръгвайки на изток, обхожда къщите. Дружината е пъстра и колоритна, весела и страшна! Най-напред на дървено конче препуска царски предвестник и вика: ”Хора, пазете жените и децата, че идва царската войска!” След него, возен в двуколка, теглена от два вола (маскирани кукери), пристига кукерският цар с корона на главата. Водачът на воловете носи кросно и дисаги. Съпровождат ги булка и младоженец, баба и дядо, поп и клисар, доктор, бирник и бръснар, моми, харчари (войници) и кукери. Всички участници влизат в ролите си – веселят и плашат хората по улиците. Срещайки хора по пътя, докторът ги преглежда и лекува, намазвайки ги с лекарство (боя) от специално шише. Бирникът налага глоби, бабата проси за бебето си, бръснарят бръсне мъжете и иска да му се плати за труда. Войниците искат откуп, за да пуснат пленените минувачи и ги цапат с кал и пепел. Кукерите задяват момите, вдигат шум, скачайки високо, плашат мало и голямо, удрят с тояги и бичове за здраве и плодородие – да бяга зло!И така.. докато обходят целия град. Когато влязат в двора на стопаните, кукерите извършват символични обредно-мистични действия. Стопаните излизат да ги посрещнат: ”Добре дошли, скъпи гости, кукери! От ланшното ви идване, каквото нарекохте, се сбъдна. Берекетът беше добър, овцете близниха, кравите повече мляко дадоха и домът ни се огласи от наследник.“ Младоженците се покланят и целуват ръка на стопаните. Булката мята кърпа на рамото на стария стопанин, в която трябва да завърже и върне дар. „И ето този колак ви подарявам и тези грошове, и другата година пак да дойдете, пак ще ви чакаме. Да сте живи и здрави!“ Кукерският водач отговаря и нарича: „Добра стопанке и добър стопанино, ние мислихме, че като потропаме на вашата порта, ще се разсърдите, а вие с колак ни дарихте. Затова Господ да ви помага да навъдите още два чифта волове, да орете, да преоравате, да сеете бяло жито, да го жънат малки моми – българовки, да го връзват млади момци – българовци, да има брашно – като на Коледа снега, да има здраве в таз къща – като на Ивановден леда, да има радост – като по Гергьовден цвета, да има сладост – като по Илинден меда, като тези момчета – Българовските кукери! Амин!“ По улиците парадът продължава! Срещайки хора по пътя, докторът ги преглежда и лекува, намазвайки ги с „лекарство“ от специално шише. Бирникът налага глоби, бабата проси за бебето си, бръснарят бръсне мъжете и иска да му се плати за труда. Войниците искат откуп, за да пуснат пленените минувачи и ги цапат с кал и пепел. Кукерите задяват момите, вдигат шум, скачайки високо, плашат мало и голямо, удрят с тояги и бичове за здраве и плодородие – да бяга зло!И така.. докато обходят целия град. Следобед, преди залез слънце, към площада се стича старо и младо, привлечено от все по-шумния ехтеж на звънците, от веселието по улиците. Идва ред на финалния, но най-важен ритуал на кукерския празник – обредното заораване. Главно действащо лице е царят. Той тържествено пристига на мегдана, качен в „колесница“, теглена от кукери, маскирани като волове. За царя слагат трапеза – топла бяла пита, пържени яйца, бъклица вино. Докато се храни, водачът на воловете ги впряга в ралото. Царят заорава леха. На три пъти кукерите дърпат силно и събарят царя на земята, но той продължава. Хвърля семена от различни зърнени култури и благославя: „Да дава Господ берекет! Най-малкото жито да бъде колкото мене! От едно да стане хиляда! Да има мамули много, стоката да се множи, деца да има повече!“ Като засее, се обръща към събралите се хора: „Хайде вие, граждани, от зимен сън се събудете, че вече се е пролет задала, че нивята чакат преораване и засяване. Всичко да засеете – много да изкарате!Хамбарите да препълните и за нас колаци да сторите. За нас – българовските кукери!“ После търкулва шиника по площада и всички гледат как ще падне – ако отворът му е отгоре, ще има богата реколта. Празникът завършва с кукерско хоро, което прераства във всеобщо веселие на площада. Кукерите се събират на гощавка, а част от събраните пари даряват на читалището. Ритуалът е пренесен от бежанците от Източна Тракия, които са се заселили тук през 1913 г. За първи път Кукеровден се провежда в Българово (тогавашното Урум-еникьой) през 1922 г. Остатък от езическо време, традицията на чудноватите кукерски игри представя древния мироглед на дедите ни, който свързва вечния кръговрат на живата природа раждане, разцвет, смърт и ново раждане, с трудовата дейност на човека и социалното развитие на обществото. Извършваните мистични действия са насочени към предизвикване и стимулиране на плодовитост, здраве и жизненост във всички сфери на стопанския, обществения и личния живот. Страшните маски, шумните звънци изваждат наяве спотаилото се зло – придават му образ, който ни помага да се освободим от него, да го опознаем, за да преодолеем страховете си. Благопожеланията за здраве и плодородие, колорита и богатството на кукерските костюми, ужасните им лица и ехтежът на звънците се сливат в онзи здравословен баланс на енергии и емоции, който ни вади от зимната летаргия и ни дава нови сили да продължим напред... още една година! == Родени в Българово == [[Файл:Bulgarovo chitalishte Suglasie plaque.jpg|дясно|мини|250px|Паметна плоча на Петко Пейчев на стената на читалището]] * Емил Калоянов, художник * Тончо Карабулков, писател и бивш опозиционен земеделски деец, избягал от България през 1949 г., живее във Франция<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2003/09/02/149001_toncho_karabulkov_publikuva_vuv_franciia_kniga_s/| заглавие = Тончо Карабулков публикува във Франция книга с досието си| достъп_дата = 29 октомври 2013| автор = Валя Стоянова| дата = 2 септември 2003| издател = dnevnik.bg| език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://literaturensviat.com/?p=21088| заглавие = Тончо Карабулков| достъп_дата = 29 октомври 2013| автор = | дата = | издател = Литературен свят| език = }}</ref> * Йордан Маринов, художник * Петко Пейчев (1892 – 1981), културен деятел * Енчо Рачев, художник == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e8/Bulgaria_geographic_map_Burgasvalley_bg.svg Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта.] * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055.] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-055-2.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-055-2. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г.] * [http://saedinenieto.bg/wp-content/uploads/2015/07/Източна-Румелия-карта.png Източна Румелия. Карта] * [http://www.promacedonia.org/giliev/pm2/pm_9.htm Панайот Маджаров, Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази] {{Градове в България}} {{Община Бургас}} {{Градове в Област Бургас}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Българово| ]] pm9vrk6po8f63h3ocg0yuqpoy8wfccr 0 4200 12419702 12332479 2024-11-22T11:06:33Z 46.47.65.218 /* Обществени институции */ 12419702 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Гурково|Гурково (пояснение)}} {{Селище в България | екатте = 18157 | население-нси = | надм-височина = 350 | пощ-код = 6199 | тел-код = 04331 | сев-ширина = 42.667 | изт-дължина = 25.733 | карта3 = България Гурково | текст3 = Гурково | адрес-община = ул. Ал. Батенберг 3<br/>тел.: 2260, 2884<br/>gurkovo_obs{{при}}abv.bg<br/>[http://www.gurkovo.bg// www.gurkovo.bg] | bgmaps=x=968426E616AF&y=908326E713AB|sat=42.667,25.733| | площ = 58,323 |герб=Gurkovo coat of arms.png}} '''Гу̀рково''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[Старозагорска област]] и е в близост до град [[Николаево]]. Градът е административен център на [[община Гурково]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2023 г. в града живеят 3022 души по настоящ адрес и 3117 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> През 19 век има двойно име '''Хайнито''',<ref name="ludogorie">Културно-просветно дружество Родно Лудогорие – [http://www.ludogorie.org/chetata.htm Списък на четниците на Таньо Войвода] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070929101847/http://www.ludogorie.org/chetata.htm |date=2007-09-29 }}</ref> (също '''Хаиното''' или '''Хаинето'''<ref name="slovo">Словото – Захари Стоянов, Записки по българските въстания, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=4440&Level=3 Глава IV. Въстанието в 1875 година]</ref>), откъдето произлиза името на прохода [[Хаинбоаз]], и '''Колупчии'''. През 1906 г. е преименувано от Колупчии на '''Гурково''', а между 1940 и 1947 г. е '''Генерал Гурково'''. На изток градът с община Твърдица, на запад с община Николаево, на юг с община Нова Загора, на север с община Велико Търново и на североизток с община Елена. == География == Общината се намира в Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават 2 реки – Радова и Лазова. На нейна територия също се намира яз. „[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]“, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха. '''През територията на общината преминават:''' Първокласен път – І – 6 СОФИЯ-КАЗАНЛЪК – ГУРКОВО - БУРГАС, който се дублира с ж.п. линия „София – Бургас„ '''През територията на общината преминават:''' Първокласен път – І – 6 СОФИЯ-КАЗАНЛЪК – ГУРКОВО - БУРГАС, който се дублира с ж.п. линия „София – Бургас„ Път – II -55 – РУСЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ГУРКОВО -СВИЛЕНГРАД –/ Проход на Републиката/. == История == Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година. Най-старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума "колъкчиян", което значи пост, стража, караулно селище. По-късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето /Хаинкьой/, по името на Хайн-боаз, което ще рече предателски, коварен проход. Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин – войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев, взели участие в Старозагорското въстание през 1875 год, а по-късно превели през Хайнбоазкия проход отряда на генерал Гурко, ще останат завинаги в паметта на признателните поколения. В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хайнчани на 14 юли 1877 год., те преименуват макар и по-късно през 1906 год., своето село на името на генерал Гурко – с. Гурково. От 1940 до 1947 селището e Генерал Гурково, а след 1947 год. до наши дни – отново Гурково, като от 4 септември 1974 година Гурково е обявено за град. == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1355 | 1946 = 1464 | 1956 = 2360 | 1965 = 3022 | 1975 = 3063 | 1985 = 3277 | 1992 = 3246 | 2001 = 3029 | 2011 = 2772 | 2021 = 2519 }} Етническият състав включва 2007 българи и 626 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Религии == Гражданите на Гурково са православни християни по традиция. Към 2000 г. църквата в градчето е реставрирана. == Икономика == Най-голямото предприятие в града е „Булметал“, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заемат и дърводобивът и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина. Има държавно [[горско стопанство]]. == Обществени институции == * Читалище „Войвода Генчо Къргов“ * СУ „Христо Смирненски“ * Общинска администрация Гурково * Детска Градина „Латинка" == Забележителности == <!--== Култура == === Театри === --> === Музеи === * [[Музей на магарето]]. === Паметници === * Паметник на Генерал Гурко * Паметник на жителите на тогавашното село Колупчии, дали живота си по време на балканските войни * Паметник на Войвода [[Генчо войвода|Генчо Къргов]] * Паметна плоча по повод Освобождението * Мемориален комплекс "Трети март", открит на 3 март 2024 година (на мястото на историческия знак, отбелязващ преминаването на ген. Гурково край селището) - възстановен от Община Гурково и доброволци === Статуи === * Каменна статуя на Дева Мария == Редовни събития == На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. Денят е празник на града. Фестивалът ''[[Балканът пее и разказва]]'' се провежда на ротационен принцип в балканските градове [[Елена]], [[Дряново]], [[Котел]], [[Трявна]], [[Твърдица]] и Гурково. През 2024 година на 15 юни Гурково бе домакин на 50-ото издание, стартирало за първи път в град Елена. Ежегодно се провежда [[Био рали (Гурково)|Биорали с магарешки каручки]]. Преди 10 ноември 1989 г. забавното състезание се провежда на 9 и 10 септември, когато се организира и традиционен събор, празник на градчето. След промените ралито се провежда около датата 4 септември. Празник на розата - Гурково се провежда в периода на цъфтежа на етерично-маслената култура. == Личности == * [[Генчо войвода|Генчо Къргов]], войвода на хайдушка чета (*1803 – †1883) a) * Стефан Николов Заралията (†1876) – поборник от [[чета на Таньо войвода|четата на Таньо войвода]]. * Веселин Куртев – художник * Илия Тодоров – художник * [[Иван Цонев]] – кинооператор и [[режисьор]] (12.09.1931 - †3.12.2023) * Ясен Цонев - фотограф и оператор, син на Иван Цонев * Стоян Богданов – историк, бивш преподавател във ВТУ. * Петър Мирихин – потомък на избягал от Русия белогвардеец; фамилията Мирихини е спомената в романа „Тихият Дон“. * [[Маргарита Михнева]] – журналистка, гурковска снаха (бивш съпруг Петър Михнев) * [[Жана Жекова]] – моден дизайнер * Иван Раднев – световен вицешампион по борба от Тампере през 1994, днес известен треньор и мениджър, който живее в САЩ, но  е роден и израсъл в Гурково. Българинът е удостоен с приз за треньор №1 на САЩ за 2009, натоварен е днес с трансформацията на класическия стил в САЩ от юношеската борба до световното и олимпийско ниво. Почетен гражданин на Гурково. * Кольо Атанасов Колев - най-крупният работодател в региона за осигуряване на работа на немалка част от населението в дружеството му „Булметал“ АД. Допринесъл е за трайния и устойчив растеж на община Гурково, посредством дейността си в областта на недвижимите имоти и земеделието. Благодарение действията на Кольо Атанасов, град Гурково се  прочу в цяла България, както и извън пределите на страната. Именно, като признание за неговото дело като най-големия и успешен предприемач на територията на община Гурково, приноса му за развитието  й и като знак на уважение към него, Общинският съвет прие предложението на кмета  и на Инициативен комитет от представители на Сдружение „Хайдушка чета Генчо Къргов - град Гурково“ и група граждани да бъде  удостоен с високото отличие „Почетен гражданин на град Гурково“. * Петър Михнев – спортен деец * Стоян Петров – певец, участник в [[Music Idol]] * Златомир Иванов (Златко Баретата) * Митю Митев (Мутата) - професионален боксьор == Литература: == * „Войводата Генчо Къргов“, исторически разказ, публикуван в „Спомени“ на [[Михаил Греков]], изд. на ОФ, София, 1971, също и в „Как ние освобождавахме България“, Михаил Греков, том 2, стр. 131 – 200, изд. на ОФ, София, 1990. * Тодоров, Васил Драганов. „История на Гурково“. Ботевград, 2001 г. ИК „Ариадна 93“, ISBN 954-90986-1-3 == Други == === Спорт === Градът имаше футболен клуб ФК „Единство“, чийто отбор се състезаваше в регионалната група. Общината разполага с добре затревен футболен стадион и поддържано изкуствено игрище за футбол. Стадион „Градски“ е с капацитет от 5000 седящи места. На него през 2024 година на 1 септември ще се проведе "Биорали с магарешки каручки". Началото е 10 часа. Специалните гости са актьорът Краси Радков и Оркестър "Карандила". <!-- === Кухня === --> <!-- == Литература == --> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.gurkovo.bg/ '''Община Гурково''' – официален сайт] {{Градове в България}} {{Община Гурково}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Гурково| ]] 0x90bcwyh3x4mz9f6bbd6i1stporly2 0 10522 12419731 12416176 2024-11-22T11:30:56Z 89.106.108.234 12419731 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = Русия | официално-име-бг = Руска федерация | официално-име = Российская Федерация | девиз = | химн = [[Химн на Русия|Държавен химн на Руската федерация (на руски: Государственный гимн Российской Федерации)]] | химн-файл = National Anthem of Russia (2000), instrumental, one verse.ogg | демоним = [[руснаци|руснак]] | карта = Russian Federation (orthographic projection) - Annexed Territories disputed.svg | карта-описание = Русия на картата на света (зелено)<br>Териториални претенции (светлозелено){{refn|Кримският полуостров за който Русия има претенции и е де факто [[Анексиране на Крим от Русия|администриран]] от Русия, е [[Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН|признат]] като територия на [[Украйна]] от мнозинството страни членки на ООН.<ref>{{cite news|last=Taylor|first=Adam|title=Crimea has joined the ranks of the world's 'gray areas.' Here are the others on that list.|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2014/03/22/crimea-has-joined-the-ranks-of-the-worlds-gray-areas-here-are-the-others-on-that-list/|publisher=The Washington Post|accessdate=March 27, 2014|date=March 22, 2014}}</ref>}} | столица = [[Москва]] | най-голям-град = Москва | официален-език = [[руски език|руски]]<ref group="б">Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.</ref> | религия = 47,3% [[християнство]]<br>6,5% [[ислям]]<br>1,2% [[неопаганизъм]] и [[тенгризъм]]<br>0,5% [[будизъм]]<br>0,2% други<br>25% [[нерелигиозност]]<br>13% [[атеизъм]]<br>5,5% без отговор | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Русия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Владимир Путин]] | лидер2 = [[Министър-председател на Русия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Михаил Мишустин]] | законодателна-власт = [[Федерално събрание на Русия|Федерално събрание]] | горна-камара = [[Съвет на федерацията]] | долна-камара = [[Държавна дума]] | събитие-вид = [[История на Русия|Формиране]] | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = [[Киевска Рус]] | събитие-дата1 = 879 г.<ref group="б">Прието е традиционно 862 г. да се счита за начало на руската държавност; в съвременен вид Руската федерация (като РСФСР) е образувана на 7 ноември 1917 г., а от 25 декември 1991 г. носи съвременното си название.</ref> | събитие2 = [[Североизточна Рус|Владимир-Суздал]] | събитие-дата2 = 1157 г. | събитие3 = [[Московско княжество]] | събитие-дата3 = 1263 г. | събитие4 = [[Руско царство]] | събитие-дата4 = 16 януари 1547 г. | събитие5 = [[Руска империя]] | събитие-дата5 = 22 октомври 1721 г. | събитие6 = [[Руска република]] | събитие-дата6 = 14 септември 1917 г. | събитие7 = [[Съветски съюз]] | събитие-дата7 = 30 декември 1922 г. | събитие8 = Руска федерация | събитие-дата8 = 12 декември 1991 г. | събитие9 = Конституция | събитие-дата9 = 12 декември 1993 г. | площ = 17 125 191 | площ-място = 1-во | води% = 13 (вкл. блатата) | население-година = 2024 | население = 146 150 789 | население-източник = <ref>[http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/population/demography/ www.gks.ru]</ref> | население-място = 9-о | население-градско = 73 | население-градско-място = 49-о | население-гъстота-място = 181-во | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 146 745 098 | БВП-година = 2022 | БВП = 4,365 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEORU">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=62&pr.y=11&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=922&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a=|title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 6-о | БВП-на-човек = 30 013 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-на-човек-място = 58-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 1,829 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-място = 11-то | БВП-ном-на-човек = 12 575 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-на-човек-място = 68-о | Джини-година = 2018 | Джини = 37,5<ref name="WBRUGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=RU |title=GINI index (World Bank estimate)|publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 98-о | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,824<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 52-ро | продълж-живот = 65,5 години | продълж-живот-място = 137-о | дет-смъртност = 7,2 | дет-смъртност-място = 140-о | грамотност = 99,4 | грамотност-място = 12-о | валута = [[Руска рубла]] | валута-код = RUB | часова-зона = от [[UTC+2]] до [[UTC+12|+12]] | формат-дата = | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[Г-20]], [[ОССЕ]], [[APEC]], [[БРИКС]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = RU | TLD = [[.ru]], [[.su]], [[.рф]] | телефонен-код = +7 | ITU префикс = R; UA – UI | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Русѝя''' ({{lang|ru|Росси́я}}) или '''Ру̀ска федера̀ция''' ({{lang|ru|Росси́йская Федера́ция}}), съкратено '''РФ'''<ref>Съгласно чл. 1, т. 2 от [[Конституция на Русия|Конституцията]] на страната наименованията ''Руска федерация'' и ''Русия'' са равнозначни.</ref> е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на [[Европа]] и северната част (30,7 %) на [[Азия]].<ref name="БРЭ-том-0">{{cite book |last= |first= |editor=председател на Осипов Ю. С. и др., отговорният редактор Кравец С.Л. |title=Голяма руска енциклопедия ''(в 36 тома)'' |accessdate=23 септември 2018 |volume=[https://bigenc.ru/rf 1. Ру̀ска федера̀ция] |year=2004 |publisher=Издателство „Руска енциклопедия“ |location=Москва |език=ru |pages=1005 |chapter=Руска федерация |chapterurl=https://bigenc.ru/rf |isbn=5-85270-326-5 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210531064528/https://bigenc.ru/rf |date=2021-05-31 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Тази дуржава бомбандира украйна. Бих казал че това е мъжка постъпка Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита [[862]] г., когато варяжкият принц [[Рюрик]] започва да властва над [[Новгородска земя|Новгородската земя]] (а наследниците му овладяват [[Киевска Рус]]) и дава началото на династията на [[Рюриковичи]]те, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли [[Волжка България]] и [[Златната орда]], а образуваното в началото на [[15 век]] [[Велико московско княжество]] обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява [[Руската империя]], разпростряла се на 3 континента – [[Европа]], [[Азия]] и [[Северна Америка]], и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания. През [[1917]] г. в резултат от избухналата [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция]] в Руската империя е свалена монархията, а след [[Октомврийска революция]] е създаден [[СССР|Съюзът на съветските социалистически републики]] (СССР) – първата в света [[социализъм|социалистическа държава]], изиграла решаваща роля в победата на [[Декларация на Обединените нации|Съюзниците]] през [[Втората световна война]]. След края на войната между 2-те оформили се суперсили [[САЩ]] и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена [[Студена война]]. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]] се отделя от съюза и става официално Руска федерация. Руската федерация има смесен [[полупрезидентска република|президентско-парламентарен]] вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Настоящ президент е [[Владимир Путин]]. Русия е на 6-о място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. (4,016 трлн. щ.д.),<ref name="IMFWEORU"/> разполага с [[Въоръжени сили на Руската федерация|5-те по численост]] въоръжени сили в света и 3-тия по стойност военен бюджет след [[САЩ]] и [[Китай]]. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.<ref name=fas>{{cite web|title=Status of Nuclear Powers and Their Nuclear Capabilities|publisher=Federation of American Scientists|url=http://www.fas.org/nuke/guide/summary.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Русия е [[велика сила]] – постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], член на [[Г-8]] (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим<ref>[https://vesti.bg/izkliuchiha-rusiia-ot-g-8-6008320 Статия във vesti.bg]</ref><ref>[https://profit.bg/svetat/rusiya-e-vremenno-izklyuchena-ot-g8/ Статия в profit.bg]</ref>), [[Г-20]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|Шанхайската организация за сътрудичество]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество]], [[Евразийска икономическа общност|Евразийската икономическа общност]] и водещ член на [[ОНД|Общността на независимите държави]]. През 2022 г. напуска [[Съвета на Европа]]. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.{{hrf|Mayr|2006}}{{hrf|Coughlin|2007}} През 2022 г. е обявена за държава агресор и терорист от няколко държави. == Етимология на името == {{основна|Рус}} Името ''Русия'' произлиза от [[Киевска Рус|Рус]] – средновековна държава, населена предимно с [[източни славяни]]. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите ѝ я наричат „Русская земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името ''Киевска Рус'' от съвременната историография. Самото име Рус идва от народа [[Рус]] – група от [[варяги]]те (евентуално [[свеи|шведските]] [[викинги]]),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.etymonline.com/index.php?term=Russia | заглавие = Online Etymology Dictionary | достъп_дата = [[2 ноември]] [[2011]] | издател = Etymonline.com | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thefreedictionary.com/rus | заглавие = Rus – definition of Rus by the Free Online Dictionary, Thesaurus and Encyclopedia | достъп_дата = 2 ноември 2011 | издател = Thefreedictionary.com | език = en }}</ref> които основават държавата [[Киевска Рус|Рус]] (Русь). Старата латинска версия на името Рус е Ruthenia, най-вече употребявано в западните и южните райони на Рус, които са били в непосредствена близост до католическа Европа. Сегашното име на страната, Русия (Россия), идва от [[Византия|византийското]] обозначение на Киевска Рус, Ρωσσία ''Rossia'' (произнасяно Росѝа) в съвременния гръцки език.{{hrf|Milner-Gulland|1997|1 – 4}} Обичайният начин за назоваване на гражданите на Русия е „руснаци“. == География == {{основна|География на Русия}} === Разположение и граници === [[Файл:Russian Federation Relief Map.png|мини|ляво|Физическа карта на Русия]] [[Файл:Talkessel von Werchojansk.JPG|мини|200п|Тайга край град [[Верхоянск]], Източен Сибир]] Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Китай]] и 1,7 пъти по-голяма от [[Канада]].{{hrf|United Nations Statistics Division|2007}} Заема източните области на [[Европа]] и северната част на [[Азия]] – от ексклава [[Калининградска област]] в [[Централна Европа]] до [[Диомидови острови|Диомидовите острови]] в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и от [[Земя на Франц Йосиф|Земята на Франц Йосиф]] в [[Арктика]] до връх [[Базардюзю]] в [[Кавказ]].{{hrf|National Geographic Society|2009a}}{{hrf|National Geographic Society|2009b}} Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.{{hrf|CIA|2010}} На запад страната има сухоземна граница с [[Норвегия]] (196 km), [[Финландия]] (1313 km), [[Естония]] (290 km), [[Латвия]] (292 km), [[Беларус]] (959 km) и [[Украйна]] (1576 km), както и излаз на [[Балтийско море]].{{hrf|CIA|2010}} На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с [[Литва]] (227 km) и [[Полша]] (432 km).{{hrf|CIA|2010}} На югозапад Русия има излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], както и на голямото вътрешно езеро [[Каспийско море]]. По суша граничи с [[Грузия]] (723 km, включително с частично признатите държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]) и [[Азербайджан]] (284 km).{{hrf|CIA|2010}} Южната граница на страната в Азия е с [[Казахстан]] (6846 km), [[Китай]] (40 km в [[Южен Сибир]] и отделен участък от 3605 km в [[Далечен изток|Далечния изток]]), [[Монголия]] (3441 km) и [[Северна Корея]] (18 km).{{hrf|CIA|2010}} На изток Русия има излаз на [[Тихи океан|Тихия океан]] и свързаните с него [[Японско море|Японско]], [[Охотско море|Охотско]] и [[Берингово море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} На североизток страната има дълга морска граница със [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров [[Чукотка]] от американския щат [[Аляска]].{{hrf|DOALOS/OLA|2002}} На север Русия граничи със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и неговите [[Източносибирско море]], [[Море Лаптеви]], [[Карско море|Карско]] и [[Баренцево море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} === Релеф и води === [[Файл:Volga Ulyanovsk-oliv.jpg|мини|200п|Източноевропейската равнина с река Волга край град [[Уляновск]]]] Основната част от територията на [[Европейска Русия]] е заета от обширната [[Източноевропейска равнина]], в централната част на която са сравнително високите [[Валдайски възвишения]] с надморска височина до 350 m.{{hrf|sci-lib.com|2010}} По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река [[Волга]], която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са [[Кама (река)|Кама]] и [[Ока (река)|Ока]].{{hrf|UNEP/DEWA~Europe|2010}} [[Дон]], другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.{{hrf|АД ГБУВПиС|2010}} В северната част на Източноевропейската равнина се намират [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], които се оттичат чрез река [[Нева]] в [[Балтийско море]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010a}} Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са [[Северна Двина]] и [[Печора (река)|Печора]].{{hrf|Котляков|2010}}{{hrf|знам.bg|2008}} [[Файл:Эльбрус.jpg|200п|мини|ляво|Връх Елбрус, най-високата точка на Русия]] В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет [[Голям Кавказ]], където се намира и най-високият връх в страната – [[Елбрус]] (5642 m).{{hrf|ProTown.ru|2009}} За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига [[Урал (планина)|Урал]] (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион [[Сибир]], който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010b}} Източно от Урал се намира обширната [[Западносибирска равнина]], която се оттича главно чрез реките [[Об]] с главния си приток [[Иртиш]] и [[Енисей]].{{hrf|Гвоздецкий|2010a}} На изток от нея е разположено [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]], отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото [[Путорана]]), но на изток се спуска и преминава в [[Централноякутска равнина|Централноякутската равнина]], отводнявана от река [[Лена]].{{hrf|Гвоздецкий|2010b}} [[Файл:Vasyugan.jpg|мини|[[Западносибирска равнина]]]] В най-североизточната част на Сибир се намират [[Верхоянски хребет|Верхоянският хребет]] (2389 m) и хребетът [[Черски]] (3147 m), както и [[Яно-индигирска низина|Яно-индигирската]] и [[Колимска низина|Колимската низина]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Най-големите реки в тази област са [[Индигирка]] и [[Колима]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините [[Алтай]] (4506 m), [[Саяни]] (3491 m), [[Яблонов хребет]] (1678 m), [[Становой хребет]] (2482 m). Между тях се намира езерото [[Байкал]] – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,{{hrf|United States Geological Survey}} съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света.{{hrf|UNESCO World Heritage Centre}} То се отводнява от река [[Ангара]], приток на Енисей.{{hrf|Магия Байкала|2013}} На изток Сибир граничи с руския [[Далечен изток]], като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по [[Колимски планини|Колимските планини]], хребета [[Джугджур]] и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров [[Камчатка]]. Най-голямата река в тази област е [[Анадир]].{{hrf|Академик|2013}} В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река [[Амур]] и планините [[Сихоте Алин]] (2090 m).{{hrf|Академик|2013}}{{hrf|Федеральная служба геодезии и картографии России|2000|}} === Климат === Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], докато равнините на запад и север я откриват за [[Арктика|арктическо]] и [[Атлантически океан|атлантическо]] влияние.{{hrf|Library of Congress|2007}} [[Валеж]]ите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в [[Северен Кавказ]].{{hrf|Library of Congress|2007}} В почти цялата страна зимните валежи са във вид на [[сняг]], като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на [[Европейска Русия]] до 250 в най-студените части на [[Сибир]].{{hrf|Library of Congress|2007}} Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на [[Западен Сибир]] и [[Далечен изток|Далечния изток]] – имат [[влажен континентален климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на [[мусон]]ите зимата е значително по-суха от лятото.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е [[Субполярен климат|субполярен]], характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} където са регистрирани най-ниските температури в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] – до −67,8&nbsp;°C, измерени при [[Верхоянск]].{{hrf|Arizona State University|2013}} Под влияние на [[Азиатски максимум|Азиатския максимум]] валежите в източната част на [[Южен Сибир]] и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Крайбрежието на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и руските острови в него имат [[полярен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} На юг крайбрежието на [[Черно море]] има [[влажен субтропичен климат]] с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от [[Каспийско море]], както и някои райони в Южен Сибир, имат [[студен степен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} === Флора и фауна === [[Файл:Russia vegetation.png|мини|450п|{{колони|2|{{legend|#c0c0c0|Арктическа пустиня}} {{legend|#9fd6c9|Тундра}} {{legend|#a7bddb|Алпийска тундра}} {{legend|#006d64|Тайга}} {{legend|#3c9798|Планинска гора}} {{legend|#a4e05d|Широколистна гора}} {{legend|#f7ec6f|Степ}} {{legend|#9b8447|Полупустиня}}}}]] Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство [[Палеарктика]], като попада в няколко биогеографски региона.{{hrf|BBC|2014}} Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от [[Арктическа пустиня|арктически пустини]], почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно [[китоподобни]], [[перконоги]], [[Бяла мечка|бели мечки]] и птици от семейство [[Кайрови]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на [[тундра]]та – на север растат предимно [[мъхове]] и [[лишеи]], на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Освен [[северен елен|северните елени]], типични за тундровата фауна са [[Полярна лисица|полярната лисица]], [[овцебик]]ът, [[леминги]]те, [[полярна сова|полярната сова]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри. Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия – [[тайга]]та, зона на [[Иглолистна гора|иглолистни гори]], заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са [[смърч]]ът и [[ела]]та, на по-сухи почви и [[бор]]ът, като източно от [[Енисей]], където климатът е по-суров, смърчът е изместен от [[лиственица]]та. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от [[Блато|блата]]. Характерни животни са [[лос]]ът, [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[росомаха]]та, [[вълк]]ът, [[ондатра]]та, както и традиционно ловуваните за кожи [[самур]], [[хермелин]] и [[катерици]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от [[Смесена гора|смесени]] и [[широколистна гора|широколистни гори]], в които типични широколистни дървета са [[дъб]]ът, [[липа]]та, [[бреза]]та и [[трепетлика]]та, а характерни животни – [[сърни]]те, вълците, [[Лисица|лисиците]], катериците и [[златки]]те. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и [[бряст]] и характерна за региона фауна – [[сибирски тигър]], [[петнист елен]], [[хималайска мечка]], [[енотовидно куче]], [[амурска котка]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в [[степ]]и с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове [[гризачи]], [[Степен вълк|степни вълци]], лисици, а в Сибир – и [[манул]]и. Низините край Каспийско море имат [[Полупустиня|полупустинен]] характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Русия има най-големите резерви на гори в света,{{hrf|FAO|2010}} наричани „белите дробове на Европа“.{{hrf|Walsh|2003}} В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в [[Червена книга|Червената книга]] на Руската федерация.{{hrf|Merzliakova|1997}} В Русия има 41 [[Национален парк|национални парка]] и 101 [[резерват]]а с обща площ около 335 хиляди km²,{{hrf|Center for Russian Nature Conservation|2013}} включително 41 [[биосферен резерват|биосферни резервата]].{{hrf|UNESCO|2011}} == История == {{основна|История на Русия}} === Ранна история === Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от [[ранен палеолит|ранния палеолит]], като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,{{hrf|Любин|2008|141 – 143}} а ''[[Homo sapiens]]'' се появяват преди около 50 хиляди години.{{hrf|Anikovich|2007|223 – 226}} Според преобладаващото мнение, предшествениците на [[индианци]]те се заселват в [[Америка]] преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.{{hrf|Goebel|2008|1497 – 1502}} [[Неолит]]ът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядко населени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.{{hrf|Лурье|1956|}} През неолитната и [[халколит]]ната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия – [[Индоевропейски езици|индоевропейската]] в европейските степи,{{hrf|Gimbutas|1985|190}} [[Уралски езици|уралската]] по средното течение на Волга и района на Урал{{hrf|Kallio|2006|2 – 25}} и [[Тюркски езици|тюркската]] в Южен Сибир.{{hrf|Róna-Tas|1998|67 – 80}} През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в [[Средиземноморие]]то, [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Китай]] и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи – [[скити]]те и по-късно [[сармати]]те в южната част на Европейска Русия,{{hrf|Sinor|1990|97}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014a}} [[Енисейски киргизи|енисейските киргизи]] и [[динлин]] в Южен Сибир,{{hrf|Худяков|2001|}}{{hrf|Lu|1996|111, 135 – 137}} [[сушън]] в Далечния изток.{{hrf|Нестеров|1996|205}} През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко [[Велика гръцка колонизация|гръцки колонии]], които стават основа на просъществувалото до края на IV век [[Боспорско царство]].{{hrf|Canadian Institute of Ukrainian Studies|2001}} От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на [[хунну]].{{hrf|Di Cosmo|2002|}} В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат [[хуни]]те, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните [[алани]].{{hrf|Гмыря|1995|9}} През V – VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата [[Жоужан]], който изтласква към степите на Европейска Русия [[савири]]те и някои [[Огузи|огузки]] племена.{{hrf|Kim|131 – 132}} [[Файл:Kievan Rus en.jpg|мини|[[Киевска Рус]] през 10 век]] В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], а тези в Сибир – на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]], който към края на века се разширява до Азовско море.{{hrf|Pohl|1998|18}}{{hrf|Christian|1998|247 – 264}} През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко [[Велика България]],{{hrf|Златарски|1994|140 – 141}} последвана от [[Хазарски хаганат|Хазарският каганат]].{{hrf|Noonan|1999|498}} По същото време по средното течение на Волга възниква [[Волжка България]],{{hrf|Bowersock|1999|354}} а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от [[Уйгурски хаганат|Уйгурския]] и [[Кимакския каганат]].{{hrf|Golden|1990|349}}{{hrf|Плетнёва|1982|190}} През VII век в Хазарския каганат навлизат [[унгарци]]те, които през следващото столетие се изселват на запад.{{hrf|Library of Congress|1989}} В началото на IX век [[варяги]]те и свързваната с тях етническа група [[рус]] образуват [[Руски каганат|Руския каганат]] – мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното [[Угро-фински езици|угро-финско]], а в най-западните области и [[Славяни|славянско]] население.{{hrf|Franklin|1996|33 – 36}}{{hrf|Dolukhanov|1996|187}} През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от [[Рюрик]] – [[Рюриковичи|неговите потомци]] управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014b}} През 884 година наследникът на Рюрик [[Олег]] превзема [[Киев]], поставяйки началото на [[Киевска Рус]], държава с център в днешна северна [[Украйна]], която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.{{hrf|Vernadsky|1973|29}} Около 988 година Киевска Рус приема [[християнство]]то с посредничеството на [[България]], от която възприема също [[старобългарски език|старобългарския език]] и кирилската писменост,{{hrf|Бодянский|1843}} а първият духовен глава на Киевската църква и първите нейни епископи са българи по народност.{{hrf|Благоев|2004}} В края на X век Хазарският каганат е унищожен от киевски и [[Огузи|огузки]] нападения{{hrf|Encyclopaedia Britannica|2020}} и доминиращо място в степите на Европейска Русия заемат [[печенеги]]те, последвани от [[кумани]]те. През XI – XII век Киевска Рус постепенно се децентрализира, като нейният велик княз остава номинален глава на система от [[Уделно княжество|уделни княжества]], владения на членове на [[Рюриковичи|Рюриковата династия]], намиращи се в сложна йерархия помежду си.{{hrf|Pipes|1974|42}} Главните уделни княжества на територията на днешна Русия са [[Новгородска земя|Новгородската земя]], [[Владимирско-Суздалско княжество|Владимирско-Суздалското]], [[Смоленско княжество|Смоленското]] и [[Рязанско княжество|Рязанското княжество]]. В първите години на XIII век в Южен Сибир и съседните части на днешна [[Монголия]] възниква [[Монголска империя|Монголската империя]], която за няколко десетилетия, водена от [[Чингис хан]] и неговите наследници, подчинява огромни територии от [[Китай]] до [[Средиземно море]] и [[Централна Европа]].{{hrf|Guzman|1988|568 – 570}} През 1223 година [[Бату хан]] навлиза в Източна Европа и разгромява куманите, [[Монголско нашествие в Киевска Рус|разграбва Киевска Рус]] и [[Монголско нашествие във Волжка България|напада Волжка България]]. В последвалите войни, в които по някои оценки населението на Рус намалява наполовина,{{hrf|Parallelsixty.com|2010}} куманите и Волжка България са изцяло подчинени от монголците, а повечето уделни княжества изпадат в зависимост от тях. Създадената от монголците [[Златна орда]], приела през XIV век [[ислям]]а за своя официална религия, е доминираща сила в Източна Европа през следващите няколко века, а зависимите от нея уделни княжества стават основата на бъдещата Русия.{{hrf|Curtis|1998a}} === Възходът на Москва === {{основна|Велико московско княжество|Руско царство}} [[Файл:Muscovy 1300-1462.png|мини|ляво|Териториално разширение на Московското княжество през 1300 – 1462 година]] [[Москва]] води началото си от крепост, изградена около 1156 година от великия княз на Киевска Рус [[Юрий Долгоруки]].{{hrf|moscow.org|2016}} През 1263 година градът става център на уделно княжество ({{lang|ru|удельное княжество}}), владяно от семейството на владимирско-суздалските князе.{{hrf|Кучкин|2019}} През следващите десетилетия княжеството постепенно увеличава територията си, през 1325 година в Москва се премества митрополитът на Киев и Цяла Рус,{{hrf|Школьник|2019|31}} а през 1362 година московският княз [[Дмитрий Донски]] получава от Златната орда титлата на велик княз на Владимир и Суздал,{{hrf|Мороз|2019|1}} която е запазена от наследниците му, утвърждавайки ги като най-влиятелните владетели в руския североизток. През първата половина на XV век Великото московско княжество изпада в тежка криза, съпътствана с династични конфликти и активни интервенции на монголците. В същото време на запад се консолидира [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], което завзема западните части на днешна Русия и влиза в съюз с традиционния съперник на Москва – [[Велико тверско княжество|Великото тверско княжество]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2016}} Москва постига обрат в средата на управлението на [[Иван III]], когато отхвърля зависимостта си от монголците (1480) и завладява [[Новгородска република|Новгородската република]] (1477) и Твер (1485).{{hrf|Curtis|1996a}} В началото на XVI век московските велики князе подчиняват и останалите уделни княжества и се превръщат в единствената сила на изток от Литва и на север от монголците.{{hrf|Curtis|1996a}} Засилването на Московското княжество е съпътсвано от засилваща се криза в Златната орда, която през 1395 година претърпява тежко поражение от войските на [[Тимур]], което я лишава от контрола върху северния клон на [[Път на коприната|Пътя на коприната]].{{hrf|Бартольд|1963|803}} През следващите десетилетия, до средата на XV век, Златната орда се разпада на няколко по-малки мюсюлмански държави, контролиращи части от територията на днешна Русия – [[Казанско ханство]], [[Сибирско ханство]], [[Ногайска орда]], [[Кримско ханство]], [[Узбекско ханство]].{{hrf|Почекаев|2004}} [[Файл:Ivan IV parsuna 3 N.Tagil.jpg|мини|200п|Иван IV Грозни, първият руски цар, управлявал от 1533 до 1584 година]] [[Иван IV]], наречен по-късно ''Грозни'' („Страшни“), става първият московски владетел, провъзгласил се официално за [[цар]], като символ на своите имперски претенции след завладяването на всички източни руски княжества.{{hrf|Curtis|1996a|}} Той централизира управлението, подчинява аристокрацията с жестоки репресии,{{hrf|Curtis|1996a|}} кодифицира законодателството, създава [[земски събор]]и, намалява влиянието на духовенството.{{hrf|Zenkovsky|1957|37}} Иван Грозни продължава руската експанзия, завземайки [[Казанско ханство|Казанското]], [[Астраханско ханство|Астраханското]] и [[Сибирско ханство|Сибирското ханство]],{{hrf|Martin|1995|395}} но претърпява поражение в [[Ливонска война|Ливонската война]],{{hrf|Urban|1983|}} а в края на управлението му страната е съсипана от вътрешна нестабилност, външни нападения, болести и глад. В годините след смъртта на Иван Грозни е прекъснато управлението на династията на [[Рюриковичи]]те и Русия навлиза в продължителен период на вътрешна и външна нестабилност, наричан [[Смутно време|Смутното време]], чиято кулминация са [[Велик глад в Русия (1601 – 1603)|Великият глад]], унищожил през 1601 – 1603 година около една трета от населението, и завземането на Москва от войски на [[Жечпосполита]] през 1610 година.{{hrf|Curtis|1996a|}} Въпреки тази криза, през следващите години страната постепенно се стабилизира, като за цар е избран боляринът [[Михаил (Русия)|Михаил Романов]], който успява да наложи [[Романови|своя династия]]. Възползвайки се от [[Въстание на Богдан Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]], неговият наследник [[Алексей (Русия)|Алексей]] завладява през 1667 година [[Левобрежна Украйна]].{{hrf|Curtis|1996a|}} През този период започва колонизацията на [[Сибир]], като московски предни постове достигат до река [[Амур]] и полуостров [[Чукотка]],{{hrf|Wood|2011|320}} а руски кораби откриват [[Берингов проток|Беринговия проток]].{{hrf|Fisher|1981|}} Управлението на първите Романови е съпътствано и от масово [[крепостничество|закрепостяване]] на селяните, както и от чести бунтове, най-мащабно сред които е [[Въстание на Степан Разин|Въстанието на Степан Разин]] през 1667 – 1671 година.{{hrf|Skocpol|1988|}}{{hrf|Kotilaine|2004|264}}{{hrf|Curtis|1996a|}} === Руска империя === {{основна|Руска империя}} [[Файл:Peter de Grote.jpg|200px|ляво|мини|[[Петър I (Русия)|Петър Велики]]]] Наследникът на Алексей Романов [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], управлявал от 1682 до 1725 година, извършва [[Реформи на Петър I|поредица от реформи]], насочени към модернизацията на страната по западноевропейски образец,{{hrf|Hughes|2000|}} и я превръща във фактор на европейската сцена. Той побеждава [[Швеция]] във [[Велика северна война|Великата северна война]], осигурявайки на Русия достъп до [[Балтийско море]],{{hrf|Solovyov|2001a}}{{hrf|Solovyov|2001b}} където основава новата столица [[Санкт Петербург]]. През 1721 година Петър Велики се обявява за [[император]]. Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа.{{hrf|Тимошина|2015|}} С участието си в тежки конфликти, като [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] и най-вече [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], руската армия натрупва опит и възможности, сравними с тези на водещите европейски въоръжени сили.{{hrf|Prothero|1909|314 – 320}}{{hrf|Stone|2006|70 – 72}} Кулминацията на този възход идва под управлението на [[Екатерина II|Екатерина Велика]] (1762 – 1796), която разширява границите на Руската империя до централна Европа, [[Поделби на Жечпосполита|унищожавайки Жечпосполита]], а на юг отблъсква [[Османска империя|Османската империя]] и утвърждава руските граници до [[Черно море]] и [[Кавказ]].{{hrf|Maranzani|2020}} Военните успехи са постигнати за сметка на засилване на привилегиите на аристокрацията, разширяване на [[крепостничество]]то и отнемане на привилегиите на [[Казаци|казачеството]], което предизвиква съпротива, най-явна в бунта на [[Емелян Пугачов]].{{hrf|Forster|1970|165 – 172}} [[Файл:Vasily Surikov - Suvorov Crossing the Alps in 1799 - Google Art Project.jpg|мини|Водените от [[Александър Суворов]] руски войски прекосяват [[Алпи|италианските Алпи]] по време на [[Италиански поход|Италианския поход]], 1799]] Събитията след [[Френска революция|Френската революция]] от 1789 година въвличат Руската империя в европейските военни конфликти. През 1799 и 1804 – 1807 година Русия воюва срещу [[Франция]], след това е неин съюзник, а през 1812 година френският император [[Наполеон I]] предприема завършил катастрофално поход до Москва.{{hrf|Curtis|1996b|}} През този период руски военни контингенти достигат до [[Италия]], [[Франция]] и [[Нидерландия (област)|Нидерландия]], а в края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] Руската империя е основен участник в победилата коалиция, която очертава следвоенния ред в Европа на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815). Следващите години отбелязват кулминацията на външнополитическото влияние на Руската империя, която става гарант за стабилността на консервативните режими в Европа и на практика превръща [[Османска империя|Османската империя]] в свой [[протекторат]].{{hrf|Ozavci|2021|158 – 176}} Офицерите, воювали срещу Наполеон в Западна Европа, донасят в Русия идеите на [[Либерализъм|либерализма]] и част от тях правят опит за ограничаване на властта на императора с неуспешното [[Декабристко въстание]] от 1825 година.{{hrf|Grey|1973|}} Към края на консервативното управление на [[Николай I (Русия)|Николай I]] (1825 – 1855) социалното и технологично изоставане на страната стават все по-видими и довеждат до унизителното ѝ поражение в [[Кримска война|Кримската война]].{{hrf|Vincent|1981|37 – 49}} Новият император [[Александър II (Русия)|Александър II]] (1855 – 1881) започва мащабни реформи, сред които е [[Премахване на крепостничеството|премахването на крепостничеството]] през 1861 година.{{hrf|Zenkovsky|1961|280 – 293}} Тези реформи дават тласък на индустриализацията и модернизират армията, която провежда успешната [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]] от 1877 – 1878 година, довела до изтласкването на Османската империя от голяма част от [[Балкани]]те.{{hrf|Gunter|2013|231 – 233}} През голяма част от XIX век и първите години на XX век Русия и [[Британска империя|Британската империя]] се борят за влияние в [[Афганистан]] и съседните територии на [[Централна Азия|Централна]] и [[Южна Азия]], като съперничеството им става известно като [[Голямата игра]].{{hrf|Fromkin|1980|936 – 951}} [[Файл:The Russian Empire-en.svg|300px|мини|ляво|Руската империя в края на [[19 век]]]] В края на 19 век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи.{{hrf|Frank|1995|641 – 643}} Управлението на неговия син [[Александър III (Русия)|Александър III]] (1881 – 1894) е мирно, но съпътствано от възход на социалния консерватизъм и [[антисемитизъм|антисемитизма]].{{hrf|Taranovski|1984|207 – 219}}{{hrf|Löwe|2009}} При управлението на последния император [[Николай II (Русия)|Николай II]] (1894 – 1917) в страната избухват масови размирици, повод за които става унизителното поражение в [[Руско-японска война|Руско-японската война]].{{hrf|Esthus|1981|396 – 411}} Вълненията са потушени, но императорът е принуден да проведе значителни реформи с приемането на [[конституция]], гарантираща [[свобода на словото|свободата на словото]] и [[Свобода на събранията|събранията]], легализирането на политическите партии и създаването на изборен парламент – [[Държавна дума на Руската империя|Държавна дума]].{{hrf|Doctorow|1976|33 – 52}} [[Файл:19170704 Riot on Nevsky prosp Petrograd.jpg|мини|Петроград, 1917: сблъсъци между силите на Петроградския съвет и временното правителство няколко месеца след свалянето на царския режим]] През 1914 година Русия влиза в [[Първа световна война|Първата световна война]] в подкрепа на своя съюзник [[Сърбия]],{{hrf|Williamson|1988|795 – 818}} и през следващите години воюва на няколко фронта, изолирана от главните си съюзници в [[Антанта]]та.{{hrf|Schmitt|1924|449 – 473}} С [[Настъпление на Брусилов|настъплението на Брусилов]] през 1916 година руската армия почти напълно унищожава войските на [[Австро-Унгария]],{{hrf|Schindler|2003|27 – 59}} но предвоенното социално напрежение се засилва от нарастващите разходи и тежките жертив във войната и корупцията на управляващия режим, предизвиквайки [[Руска революция (1917)|нова революция]].{{hrf|Curtis|1998b}} В началото на 1917 година император [[Николай II (Русия)|Николай II]] е [[Февруарска революция (1917)|принуден да абдикира]] и властта е поета от [[Временно руско правителство|Временно правителство]] – неустойчива коалиция на разнородни политически партии.{{hrf|Mosse|1964|408 – 419}} На 14 септември (1 септември стар стил) Временното правителство обявява Русия за република, слагайки край на Руската империя.{{hrf|Зацарин|2016}} === Съветска Русия === {{основна|СССР|РСФСР}} Възползвайки се от нестабилността на Временното правителство, на 7 ноември (25 октомври) 1917 година крайната партия на [[болшевики]]те извършва [[Октомврийска революция|въоръжен преврат]] и установява контрол над столицата Санкт Петербург.{{hrf|Llewellyn|2018}} Макар да претърпяват тежко поражение в последвалите общи избори, през януари 1918 година болшевиките разпускат новоизбраното [[Учредително събрание (Русия)|Учредително събрание]],{{hrf|Curtis|1998b}} поставяйки началото на продължила повече от пет години тежка [[Гражданска война в Русия|Гражданска война]].{{hrf|Mawdsley|2007|3, 230}} Още през март 1918 година болшевишкото правителство сключва сепаративния [[Брест-Литовски мирен договор]], отказвайки се от обширни територии в Източна Европа и повече от половината от руския промишлен капацитет.{{hrf|Figes|2017}} От първоначалната си база в историческото ядро на Русия болшевиките постепенно надделяват военно над своите противници, които имат тежки разногласия и помежду си - сред тях има от консервативни [[Монархизъм|монархисти]] до крайнолеви [[Социализъм|социалисти]] и [[Анархизъм|анархисти]], множество [[националноосвободително движение|националноосвободителни движения]], опитващи се да се освободят от руския контрол, както и военни контингенти на други държави, подкрепящи различни фракции.{{hrf|Egorov|2023}} С успеха си в Гражданската война те си връщат контрола и над някои от загубените в началото територии - голяма част от [[Украйна]], [[Задкавказие]]то, [[Средна Азия]] - които получават административна обособеност в рамките на създадената през 1922 година федерация [[Съюз на съветските социалистически републики]].{{hrf|Sakwa|1999|140-143}} [[Файл:Smoke of chimneys is the breath of Soviet Russia.jpg|мини|Пропаганден плакат от епохата на индустриализацията. Лозунгът гласи: „Димът на комините – диханието на съветска Русия“.]] Още в хода на Гражданската война в страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. След смъртта на [[Ленин]] през 1924 г. [[Йосиф Сталин]] е избран за генерален секретар на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия]] и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя [[Нова икономическа политика|НЕП]] на Ленин и инсталира изцяло [[планова икономика]]. [[Лев Троцки]], основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в [[Голямата чистка]], период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като [[радио]]то и [[телевизия]]та. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии ([[ГУЛАГ]]) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,<ref name="ConquestGRZ">Robert Conquest in [http://sovietinfo.tripod.com/CNQ-Victims_Stalinism.pdf „Victims of Stalinism: A Comment.“] ''Europe-Asia Studies'', Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317 – 1319 states: „We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4 – 5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures.“</ref> от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).<ref name="Rosefielde7677">Steven Rosefielde. ''Red Holocaust'' [[Routledge]], 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 ''„...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537“''; pg 77: ''„The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953.“ ''</ref> Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е [[колективизация|колективизирано]] и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастрофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време. [[Файл:RIAN archive 93172 Defenders of Leningrad.jpg|ляво|мини|Червеноармейци по време на отбраната на Ленинград]] След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Франция]], руското правителство решава вместо това да си осигури [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение с Германия]]. Докато [[Хитлер]] завладява [[Полша]], [[Франция]] и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез [[Полска кампания (1939)|кампанията в Полша]] и [[Зимната война]]. На [[22 юни 1941]] г. [[Германска империя (1933-1945)|нацистка Германия]] изненадващо нахлува на територията на [[СССР]] с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на [[Втората световна война]] – [[Източен фронт (Втора световна война)|Източният]]. [[Вермахта]] постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.<ref name="case">{{cite web|url=http://www.gendercide.org/case_soviet.html|title=Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941 – 42|work=Gendercide Watch|accessdate=22 юли 2007}}</ref> Немската офанзива обаче е спряна в [[битка за Москва|битката за Москва]]. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в [[Битка при Сталинград|битката за Сталинград]] през зимата на 1942 – 43, след това в [[битката при Курск]] през лятото на 1943 година и не успяват да превземат [[Ленинград]] въпреки наложената му [[Обсада на Ленинград|900-дневна обсада]]. Под ръководство на [[Сталин]] и командири като [[Георгий Жуков|Георги Жуков]] и [[Константин Рокосовски]], както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат [[Берлин]] през май [[1945]], което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от [[Манджурия]] и Северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115]</ref> което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила. [[Файл:Gagarin blommor384 123398a.jpg|мини|ляво|[[Юрий Гагарин]], първият човек в Космоса]] След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа [[Германска демократична република|Източна Германия]], а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите дотогава авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си [[атомна бомба]] и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок [[НАТО]], с което се поставя началото на [[Студената война]]. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на [[Варшавския договор]] през 1955 г. Т. нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на [[Арабско-израелски конфликт|Израелско-арабския конфликт]]. [[Файл:RIAN archive 417888 Leonid Brezhnev speaks at 18th Komsomol Congress opening.jpg|мини|225px|Леонид Брежнев изнася реч при откриването на 18-ия конгрес на [[комсомол]]а, 1979]] От 1953 до 1964 г. СССР е управляван от [[Никита Хрушчов]], който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-ия конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч, озаглавена „[[За култа към личността и неговите последици]]“ ({{lang|ru|„О культе личности и его последствиях“}}). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 г. СССР смазва [[Унгарска революция (1956)|опит за антиправителствено въстание]] в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „[[Овладяване на целината]]“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] и [[Юрий Гагарин|първия човек в Космоса]]. През 1961 г. в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква [[Карибска криза|карибската ракетна криза]]. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където [[Мао Дзедун]] продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 г. СССР бива оглавен от [[Леонид Брежнев]], чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветски войски навлизат в Афганистан]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в [[Афганистан]], ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента [[Хафизула Амин]] за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили. [[Файл:RIAN archive 848095 Signing the Agreement to eliminate the USSR and establish the Commonwealth of Independent States.jpg|мини|Държавните глави на Русия, Беларус и Украйна подписват [[Беловежко споразумение|Беловежкото споразумение]] за разтуряне на СССР и създаване на ОНД]] През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 г. [[Юрий Андропов]] опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.<ref>[[Голяма руска енциклопедия]], 2005 т. 1, стр. 742.</ref> [[Михаил Горбачов]] прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „[[перестройка]]“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социално-икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 г. на [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 г. обаче е [[Августовски пуч в СССР (1991)|извършен държавен преврат]] срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991 г., когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация. === Руска федерация === Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, три са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област. [[Файл:Evstafiev-chechnya-palace-gunman.jpg|мини|ляво|Чеченската столица [[Грозни]] по време на Първата чеченска война, януари 1995]] За първи президент на Русия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т. нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title=U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2008|date=21 декември 1993|archive-url=https://web.archive.org/web/20080919021034/http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|archive-date=2008-09-19}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 март 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 септември 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 декември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071122013031/http://www.businessweek.com:80/1999/99_48/b3657252.htm |archive-date = 2007-11-22}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39 – 49% в средата на 1993.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186 – 189}}</ref> През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 октомври 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm|archive-url=https://web.archive.org/web/20081220105050/http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm|archive-date=2008-12-20|access-date=2012-05-30}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в [[Чечня]] и [[Дагестан]]. [[Файл:Президент и Демидов-Плаза 2010 (2).JPG|мини|Строящи се небостъргачи в [[Екатеринбург]]]] Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.<ref>{{cite web|title=Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country|publisher=Pravda.ru|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/22-08-2006/84038-paris-club-0|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.<ref name=OECD>{{cite web|title=Russian Federation|publisher=Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD)|url=http://www.oecd.org/dataoecd/7/50/2452793.pdf|accessdate=24 февруари 2008|format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf|title=Russia's Capitalist Revolution|author=Aslund A|accessdate=28 март 2008|format=PDF|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304030126/http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf}}</ref> В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател [[Владимир Путин]] се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,<ref>{{cite web|author=Treisman, D|title=Is Russia's Experiment with Democracy Over?|url=http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294|publisher=UCLA International Institute|accessdate=31 декември 2007|архив_дата=2004-11-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041111074502/http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294}}</ref> но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.<ref>{{Cite news|author=Stone, N|title=No wonder they like Putin|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece|work=The Times|location=UK|accessdate=31 декември 2007|date=4 декември 2007|archive-date=2010-05-25|archive-url=https://web.archive.org/web/20100525073652/http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece}}</ref> След края на президентския мандат на [[Дмитрий Медведев]], Путин отново става президент през 2012 година. На 22 август 2012 Русия става член на [[Световната търговска организация]]. ==== Трети президентски мандат за Путин и радикализация на руската политика ==== Съпътстващите президентските избори [[Руски протести (2011 – 2012)|в Русия протести от 2012 – 2013]] не успяват да възпрепятстват избирането на Путин за президент, който дори успява да получи в някои избирателни райони над 146%<ref>[http://gawker.com/5864945/putin-clings-to-victory-as-russias-voter-turnout-exceeds-146 Putin Clings to Victory as Russia's Voter Turnout Exceeds 146%]</ref> при общи резултати подкрепа от 63,6%, като заради водената националистическа и агресивна политика и кампания до 82% са готови да подкрепят Путин.<ref>[http://rbth.com/news/2014/08/13/some_82_percent_of_russians_ready_to_support_putin_in_next_election_-_po_38954.html Some 82 percent of Russians ready to support Putin in next election – poll]</ref> [[Файл:2016-05-09. День Победы в Донецке 093.jpg|мини|[[Донецка народна република]], [[Ден на победата (9 май)|9 май]] 2016]] През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО. ==== Украинска криза ==== Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на [[Крим]] и [[Севастопол]], нова [[студена война]] и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за [[неконвенционална война]] (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави.<ref>Андрей Иларионов, [http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/22/2326259_chetvurtata_svetovna_voina/ Четвъртата световна война], в. Дневник, 22 юни 2014</ref> Според [[Франсис Фукуяма]] обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“,<ref>[http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/fukuiama-niama-nova-studena-vojna-6014963 ''Фукуяма: Няма нова Студена война''. Източник: Дойче веле], vesti.bg, 17 юни 2014</ref> този вид трактовка отговаря на търсенията на новия евразийски и панславистки национализъм в Русия, ползващ и термина Нова Русия и който непрекъснато търси исторически и други основания, които да разширяват границите на днешната Руска федерация и Русия сама по себе си.<ref>[http://cont.ws/post/54071 Славяно-евразийство]</ref> В района на Крим и Севастопол се намира най-голямата военноморска база на Русия с излаз на Черно море. Това е и една от основните причини Русия да се опитва да запази този район. През 2022 Руската федерация [[Руско нападение над Украйна|поднови агресията си срещу Украйна]], размразявайки [[Руско-украинска война|руско-украинския конфликт]]. Подновената война бързо се превръща в най-кървавият военнен конфликт в Европа след края на [[Втора световна война|Втората световна война.]] [[Владимир Путин|Президентът на Руската федерация]] оправдава нападението срещу Украйна с безпочвени твърдения за присъствие на неонацисти в Украйна. В резултат на руската агресия, близо 1/6 от Украйна (украинските области [[Херсонска област|Херсон]], [[Запорожка област|Запорожие]], [[Донецка област|Донецк]] и [[Луганска област|Луганск]], в допълнение на [[Анексиране на Крим от Русия|анексираният]] през [[2014]] [[Автономна република Крим|Крим]]) е под руска окупация, с последващото им анексиране. Световната общност осъжда окупацията и последващото анексиране. == Демография == {{основна|Население на Русия|Народи в Русия|Руснаци}} [[Файл:Зрители лектория Cosmos на Geek Picnic 2018 SPb.jpg|мини|250п|Младите руснаци]] Населението на Руската федерация възлиза на около 146 700 000 жители. [[Гъстота на населението|Гъстотата на населението]] е 9 души/km², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. [[източни славяни]]. Възрастова структура (2008 г.): * 0 – 14 г. – 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254); * 15 – 64 г. – 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102); * 65 г. и повече: – 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673). === Етнически състав === [[Файл:Siberian-eskimo-Nabogatova-.PNG|мини|250п|Юпикска жена, държаща бивни от морж. Юпиките са един от ескимоските народи, населяващи далечните североизточни части на Русия]] Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически [[руснаци]]. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия.<ref name = ethnicgroups>[http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_nac_02.php Ethnic groups in Russia], 2002 census, Demoscope Weekly. Посетен на 5 февруари 2009.</ref> По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони. Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/russia/29.htm|publisher=Library of Congress|title=Demographics|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500.<ref name="gks">[http://www.gks.ru/free_doc/2010/demo/dem-sit-09.doc Демографска статистика за Русия] от [[Росстат]]</ref> Същата година 279 906 имигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти постоянно намалява – от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР,<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece Putin tries to lure millions of Russian expats home] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100525073623/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece |date=2010-05-25 }} Times Online. 9 февруари 2006.</ref> най-вече в [[Украйна]], [[Казахстан]] и [[Беларус]].<ref>[http://books.google.com/books?id=YLeAxHLmgR8C&pg=PA15 Migrant resettlement in the Russian federation: reconstructing 'homes' and 'homelands'] by Moya Flynn (1994). p.15. ISBN 1-84331-117-8</ref> Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 души към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС),<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Birth rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|accessdate=25 април 2009|archive-url=http://web.archive.org/web/20090114055414/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|archive-date=2009-01-14|архив_дата=2013-03-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130309174328/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html}}</ref> но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС).<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Death rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|accessdate=25 април 2009|archive-url=http://web.archive.org/web/20090114055520/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|archive-date=2009-01-14|архив_дата=2018-07-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180705071857/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html}}</ref> През 2011 година населението нараства със 191 000 души.<ref>{{Citation |title=www.gks.ru |url=http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ |accessdate=2010-12-13 |archivedate=2010-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101213134234/http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ }}</ref> Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до 55 щ.д., а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от 9200 щ.д. за второ дете.<ref>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=[[Library of Congress]]—Federal Research Division|month=Октомври|year=2006|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|accessdate=27 декември 2007|format=PDF|archiveurl=http://web.archive.org/web/20050226190624/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|archivedate=26 февруари 2005}}</ref> === Градове === {{Градове-основни-Русия}} {{clear}} === Вероизповедания === {{основна|Религия в Русия}} [[Файл:A Church in Pereslavl-Zalessky.jpg|мини|ляво|upright|Църква в Переславъл-Залески]] [[Православие|Православното християнство]], ислямът, будизмът и юдаизмът са традиционни религии в Русия, част от историческото наследство на Русия.<ref>{{Cite book|author=Bell, I|title=Eastern Europe, Russia and Central Asia|url=http://books.google.com/?id=EPP3ti4hysUC&pg=PA47|accessdate=27 декември 2007|isbn=978-1-85743-137-7|year=2002}}</ref> [[Руската православна църква]] е най-голямата [[Автокефалия|автокефална]] църква в Русия, а и в света. [[Великден]] е най-популярният религиозен празник в Руската федерация. Празнуват го над 90% от всички руски граждани (източноправославни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на [[руски език|руски]]: ''Па́сха'')<ref>{{cite web|url=http://www.interfax-religion.com/?act=news&div=8400 |title=Interfax-Religion |publisher=Interfax-Religion |accessdate=2 ноември 2011}}</ref> или преведено на [[Български език|български]] „Великден“. От покръстването на Киевска Рус през 10 век руското православие е доминиращата религия в страната. Над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни.<ref>{{cite web|url=http://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2007/90196.htm|accessdate=8 април 2008|title=Russia}}</ref> 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви.<ref>{{cite web|title={{икона|ru}} Сведения о религиозных организациях, зарегистрированных в Российской федерации По данным Федеральной регистрационной службы|date=December 2006|url=http://www.religare.ru/2_36302.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Въпреки това по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад. Мюсюлманите в Русия са между 7 и 9 милиона. Там има около 2 – 3 милиона временни мюсюлмани – мигранти от територията на бившия СССР.<ref>{{cite web|title=Russia's Islamic rebirth adds tension|work=Financial Times|url=http://www.ft.com/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html|accessdate=27 декември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071121232919/http://www.ft.com:80/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html |archive-date = 2007-11-21}}</ref> Повечето мюсюлмани живеят в Татарстан и в Кавказ. Будизмът е традиционен за три региона на Руската федерация: [[Бурятия]], [[Тува]] и [[Калмикия]], както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като [[Чукотка]] и [[Якутия]]. Славяните са предимно православни християни, тюркскоговорещите са предимно мюсюлмани, а монголските народи са будисти.<ref>{{cite web|title=Russia::Religion|publisher=Encyclopædia Britannica Online|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> === Езици === {{основна|Езици в Русия|Руски език|Славяни}} [[Файл:Russian language status and proficiency in the World.svg|мини|Държави, в които се говори [[руски език]]]] Живущите в Русия 160 етнически групи говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142,6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5,3 милиона и украински с 1,8 милиона говорещи.<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=16 януари 2008|архив_дата=2011-07-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110719233704/http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87}}</ref> Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.<ref name="Article 68, §2">{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 68, §2)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-04.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Руският език е бил официален език на СССР.<ref>{{cite web|title=ЗАКОН СССР ОТ 24.04.1990 О ЯЗЫКАХ НАРОДОВ СССР|publisher=[[Government of the Soviet Union]]|date=24 април 1990|url=http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm|trans_title=Law of the USSR from 24.04.1990 On languages of the USSR|accessdate=24 октомври 2010|език=ru|архив_дата=2016-05-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160508201331/http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm}}</ref> Руският език е географски най-широко разпространения език на [[Евразия]] и най-широко разпространеният [[славянски език]].<ref>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007|архив_дата=2011-11-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111102222825/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx}}</ref> Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са [[беларуски]] и [[украински език|украински]]. Писмените извори на Стария Източен славянски (Стария руски) се датират от 10 век насам.<ref>[http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language Russian Language History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727003320/http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language |date=2013-07-27 }} foreigntranslations.com</ref> Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.<ref>{{cite web|url=https://mgu-russian.com/en/learn/courses/online-russian-course/|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University}}</ref> Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60 – 70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на [[ООН]].<ref>{{cite web|last=Poser|first=Bill|url=http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/000854.html|title=The languages of the UN|publisher=Itre.cis.upenn.edu|date=5 май 2004|accessdate=29 октомври 2010}}</ref> За поддържането в чужбина, разпространението и поощряването на ученето му се грижат някои руски организации, най-голямата от които е Россотрудничество. == Здравеопазване == {{основна|Здравеопазване в Русия}} [[Файл:Одна из операционных Городской больницы №1. Норильск.jpg|200п|мини|Операционна зала в градската болница на [[Норилск]]]] Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани.<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=Article 41|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-03.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> На практика обаче безплатно здравеопазване е частично ограничено поради задължителна регистрация.<ref>{{cite web|title=Russian ombudsman about propiska restrictions in modern Russia|url=http://www.newsru.com/russia/06jun2007/lukin.html|accessdate=23 юли 2008}}</ref> Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението,<ref>{{cite web|title=Healthcare in Russia – Don’t Play Russian Roulette|publisher=justlanded.com|url=http://www.justlande/refd.com/english/Russia/Articles/Health/Healthcare-in-Russia|accessdate=3 октомври 2010}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот;<ref>{{Cite news|author=Leonard, W R|title=Declining growth status of indigenous Siberian children in post-Soviet Russia|month=Април|year=2002|url=http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/|accessdate=27 декември 2007|work=Human Biology|archive-date=2011-10-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20111028215742/http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/}}</ref> тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2,4 години за мъжете и 1,4 години за жените между 2006 и 2009 г. Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62,77 години за мъжете и 74,67 години за жените.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/population/demo/demo26.xls Russian life expectancy figures] [[Rosstat]]. Посетен на 21 август 2010</ref> Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с [[алкохол]], [[пушене]], [[пътнотранспортно произшествие|пътнотранспортни произшествия]]). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на високите жертви по време на [[Втората световна война]]. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0,859 мъже на всяка жена. През [[2014]] г. Русия изнася лекарства за 15 млрд. рубли.<ref>[http://bg.rbth.com/economics/2015/08/11/koy-i-kde-iznasya-ruski-lekarstva_382925 Кой и къде изнася руските лекарства]?</ref> Попада и сред челната петица на производителките на медицински изотопи.<ref>[http://bg.rbth.com/society/2014/08/03/iadreni_ucheni_tlaskat_meditzinata_17973 Ядрени учени тласкат медицината]</ref> == Образование == {{основна|Образование в Русия}} [[Файл:Moscow State University crop.jpg|мини|273x273px|Главната сграда на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]].|ляво]] Русия има безплатна образователна система. Конституцията гарантира това право на всички граждани.<ref>David Johnson, ed., ''Politics, Modernisation and Educational Reform in Russia: From Past to Present'' (2010)</ref> Субсидирането на висшите училища е силно конкурентно.<ref>{{cite web|author=Smolentseva, A|title=Bridging the Gap Between Higher and Secondary Education in Russia|url=http://www.bc.edu/research/cihe.html|accessdate=27 декември 2007|архив_дата=2010-08-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100827051359/http://www.bc.edu/research/cihe.html}}</ref> От [[1990]] г. е въведено 11-годишно средно образование. Средното и висшето образование в държавните училища е безплатно. През [[2010]] г. руското образование е обявено за едно от най-добрите в развитите страни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://psypress.ru/articles/26005.shtml |заглавие=psypress.ru |достъп_дата=2015-09-13 |архив_дата=2015-10-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151016215744/http://psypress.ru/articles/26005.shtml }}</ref> През 2004 г. държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, което представлява 13% от консолидирания държавен бюджет.<ref>{{cite web|url=http://unesdoc.unesco.org/images/0015/001547/154743e.pdf|title=Education for All by 2015: will we make it? EFA global monitoring report, 2008|format=PDF|accessdate=27 април 2010}}</ref> Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.<ref>{{cite web|title=Higher education structure|publisher=State University Higher School of Economics|url=http://www.hse.ru/en/rus-ed.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> [[Файл:Imperial Academy of Arts in SPB.jpg|300п|мини|Националната художествена академия на Русия в Санкт Петербург]]Най-старите и най-големите руски университети са [[Московския държавен университет]] и [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]. През [[2000]] г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като им предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирския федерален университет, Казано-Волжки федерален университет, Североизточен федерален университет и Далекоизточен федерален университет. === Рейтингови класации === [[Файл:Far Eastern Federal University, Vladivostok, Russia.jpeg|ляво|мини|Кампусът на [[Далекоизточен федерален университет|Далекоизточния федерален университет]] във [[Владивосток]]]] Руските университети се намират на челните места в редица световни проучвания. На изследване, показващо най-добрите университети в страните от БРИКС, Русия в челната стотица е представена от седем университета. Първи между тях е [[Московски държавен университет|Московският държавен университет]], класиран на пето място.<ref name="bulgarian.ruvr.ru">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ |accessdate=2015-08-23 |archivedate=2015-08-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150802185208/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ }}</ref> През [[2015]] г. Московският университет заема 25-о място според американския изследователски център ''Times Higher Education''.<ref name="rusofili.bg">[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref><ref name="www.timeshighereducation.co.uk">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc |заглавие=www.timeshighereducation.co.uk |достъп_дата=2015-08-23 |архив_дата=2015-09-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150906091203/https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc }}</ref> Две години по-рано през [[2013]] г. МГУ се намира в групата на университетите на 250-266-о място,<ref name="rusofili.bg"/> след което през [[2014]] заема 196-а позиция,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html |заглавие=offnews.bg |достъп_дата=2016-01-24 |архив_дата=2016-07-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160723175527/http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html }}</ref> през същата година се нарежда и на 8-о място сред най-добрите университети в Европа.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-dobrite-universiteti-v-Evropa/nid-125934.html profit.bg]</ref> [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургският университет]] влиза в челната стотица през 2015, заемайки 81-80-о място.<ref name="www.timeshighereducation.co.uk"/> В Русия се реализира т.нар. „Проект 5 – 100“, насочен към повишаване на международния авторитет на руските университети. Същността му се състои в това, че до [[2020]] г. пет руски университета трябва да са в стоте най-добрите висши учебни заведения в света.<ref name="bulgarian.ruvr.ru"/> === Русия като център за интернационално обучение === [[Файл:RUDN.jpg|мини|260x260px|[[Руски университет за дружба на народите|РУДН]] в [[Москва]] – едно от най-престижните висши учебни заведения в страната, известен с интернационалната си среда – в него учат студенти от 146 страни в света.]] Към руското образование сериозен интерес от страна на чуждестранните студенти има още през времената на Съветския съюз, като се набляга на високата подготовка и възможностите за професионално развитие.<ref>{{cite web|url=https://travele.co.id/pendidikan-rusia-menawarkan-peluang-pengembangan-profesional/|website=Travele.co.id|title=Pendidikan di rusia}}</ref>{{неблагонадежден}} През 50-те и 60-те години Съветският съюз решава да окаже културна помощ на страните, получили свобода от [[Колония|колониална зависимост]], поради което е създаден и [[Руски университет за дружба на народите|Руският университет на дружбата на народите (РУДН)]] за подготовка на високо квалифицирани национални кадри за страните от [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] и възпитание в дух на дружба между нациите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html |заглавие=www.embrusscambodia.mid.ru |достъп_дата=2015-08-23 |архив_дата=2012-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120223150702/http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html }}</ref> Освен това университетът дава възможност на младежи от по-бедните семейства да получат образование. [[Московски държавен институт по международни отношения|Московският държавен институт по международни отношения]] е един от най-престижните и е подготвял дипломатите на повечето страни от Източна Европа и руската сфера на влияние, стоейки на челните позиции. През [[2008]] в Русия е приет закон за създаване на държавни квоти за университетите, според които за сметка на държавния бюджет могат да учат не повече от 10 000 чуждестранни студенти. През [[2015]] г. броят на чужденците, учещи в Русия, се покачва с 14,4% спрямо предходната година и числото им достига 186 000,<ref name="www.vedomosti.ru">[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref> като най-големият им брой е от бившите съветски републики, [[Китай]], [[Индия]], [[Малайзия]], [[Виетнам]], някои африкански страни и др.<ref name="www.vedomosti.ru"/> == Държавно управление == === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Русия}} [[Файл:Vladimir Putin 12023.jpg|мини|250px|Владимир Путин]] [[Файл:Dmitry Medvedev official large photo -1.jpg|мини|250px|Дмитрий Медведев]] Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през [[1993]] г. Според Конституцията на Русия страната е [[федерация]] и е [[полупрезидентска република]], при която държавен глава е [[Президент на Русия|президентът на Руската федерация]],<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 80, §1)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-05.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> избиран на 6 г. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|Въоръжените сили]]. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума). Руската федерация, съгласно с политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от [[президентска република|президентски вид]].<ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2007/09/143437.shtml Изявление на В. В. Путин на официална закуска, дадена от премиера на Австралия Джон Ховард]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209396.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на регионалните средства за масова информация]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/09/206080.shtml Интервю на Д. А. Медведев за италианския ТВ-канал РАИ]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209249.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на Съвета за международни отношения]</ref><ref>[http://www.gazeta.ru/politics/2008/03/25_a_2676697.shtml „Русия е президентска република“]</ref><ref>[http://regnum.ru/news/1084105.html „Русия остава президентска република – държавната Дума одобри поправки в Конституцията“]</ref><ref>{{Citation |title=С. Миронов е уверен, че Русия трябва да остане президентска република |url=http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news |accessdate=2007-08-08 |archivedate=2007-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070808171056/http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news }}</ref><ref>{{Citation |title=Конституционна модернизация |url=http://budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm |accessdate=2012-03-24 |archivedate=2008-06-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080616031911/http://www.budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm }}</ref><ref>[http://yabloko.ru/Publ/2005/2005_02/050207_ehom_melnikov.html Ще стане ли Русия парламентарна република?]</ref> Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е [[полупрезидентска република|президентско-парламентарна]] република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин,<ref>{{Citation |title=Доклад на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на юбилейна конференция в РАН на 10 декември 2003 г. „Конституция на Русия“ |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070414/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 }}</ref><ref>{{Citation |title=Тезиси от доклада на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на конференция на 29 октомври 2003 г. |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070429/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 }}</ref> както и на много други учени. Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „[[Единна Русия]]“, [[Комунистическа партия на Руската федерация|Комунистическата партия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либерално-демократическата партия]] и „[[Справедлива Русия]]“. Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на федерацията и Държавна дума. В Съвета на федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, другата половина – по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството на Руската федерация. Председателят на правителството се назначава от президента със съгласието на Държавната дума. Законодателните събрания (парламенти) в регионите се избират по смесена система. От [[12 декември]] [[2004]] година [[Владимир Путин]] подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на президента на Руската федерация. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“. Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти. Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Политолозите често се оплакват от трудности при класифицирането на политическата система в Русия. Според [[Стив Уайт]] по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на „второто издание“ на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.<ref>{{cite book|last=White|first=Stephen|editor1-first=Stephen|editor1-last=White|title=Developments in Russian Politics 7|year=2010|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-0-230-22449-0|chapter=Classifying Russia's Politics}}</ref> === Международни отношения === {{основна|Международни отношения на Русия}} [[Файл:World leaders at the 32nd G8 Summit, Strelna, Russia - 20060716.jpg|мини|Лидерите на [[Г8]] по време на 32-рата среща в Санкт Петербург, 2006]] Руската федерация е призната от международното право като [[Континуитет|наследник]] на бившия [[СССР|Съветски съюз]].<ref name=uk>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom|url=http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|archivedate=16 октомври 2009|архив_дата=2009-10-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/}}</ref> Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела постоянното място на СССР в [[Съвета за сигурност на ООН]], членството в други [[международни организации]], правата и задълженията по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г., поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.<ref>{{cite web|author=Kosachev. K|title=Russian Foreign Policy Vertical|publisher=Russia In Global Affairs|url=http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372|accessdate=27 декември 2007|архив_дата=2020-02-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200217133702/https://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372}}</ref> Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери,<ref>[http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 Venezuela's President Hugo Chavez recognizes independence of breakaway Georgia republics] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171011194451/http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 |date=2017-10-11 }} by Megan K. Stack. 9 септември 2009</ref><ref>[http://freevideo.rt.com/video/1759 Netanyahu declares Russia as superpower] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110430182020/http://freevideo.rt.com/video/1759 |date=2011-04-30 }} Russia Today News 15 февруари 2010</ref> учени,<ref>[http://georgiandaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6527 Superpower Reborn] by Ronald Steel. New York Times, 24 август 2008</ref> коментатори и политици,<ref>[http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 Russia is a Superpower CNN, US Senators telling the truth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204145419/http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 |date=2012-02-04 }} CNN News 30 август 2008</ref> се възстановява като потенциална суперсила.<ref>[http://books.google.com/books?id=eC6HdSYZhRgC Russia in the 21st Century The Prodigal Superpower] by Steven Rosefielde, Cambridge University Press, 2004</ref><ref>[http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html Is Russia a Superpower? Cold War II?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730094430/http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html |date=2017-07-30 }} Atlantic Review, 25 август 2008.</ref><ref>[http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,584631,00.html What's Looming in Ukraine Is more Threatening than Georgia] [[Der Spiegel]], 16 октомври 2008. Quote: „Nikonov: Russia is not a superpower and won't be one for the foreseeable future. But Russia is a great power. It was one, it is one and it will continue to be one.“</ref> [[Файл:Countries-SCO.png|мини|ляво|Държавите членки, наблюдатели и партньори на Шанхайската организация за сътрудничество]] Важен аспект на отношенията на Русия със Запада са критиките от западните правителства към политическата система на Русия, незачитането на човешките права и липсата на свобода за средствата за масово осведомяване. Организациите ''[[Амнести Интернешънъл]]'' и ''[[Хюман Райтс Уоч]]'' наблюдават процесите в Русия и се борят за политическите права и гражданските свободи.<ref>{{cite web|url=http://www.amnesty.org/en/region/russia/report-2009|title=Amnesty International report on Russia|publisher=Amnesty International|accessdate=11 юли 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20091227084033/http://www.amnesty.org:80/en/region/russia/report-2009 |archive-date = 2009-12-27}}</ref><ref>Human Rights Watch on Russia and Chechnya [http://www.hrw.org/en/video/2008/04/06/russia-trial HTW.org]</ref> ''[[Freedom House]]'', международна организация, финансирана от [[САЩ]], определя Русия като „несвободна“ поради „фалшифициране на изборите“ и „липса на дебат“.<ref>{{cite web|url=http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689|title=Annual report Russia|publisher=Freedom House|date=10 май 2004|accessdate=27 април 2010|архив_дата=2011-12-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111223050816/http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689}}</ref> Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват ''Freedom House''. Руското министерство на външните работи нарече „нагласен“ доклада на „Свобода в света“ за 2006 г., като посочи, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че организации като ''Freedom House'' и ''Хюман Райтс Уоч'' основават изводите си на „изолирани факти“, които могат да бъдат намерени във всяка страна.<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/21jun2006/fh.html|title=In Russian: МИД России назвал доклад Freedom House „дубиной“ в руках Вашингтона|publisher=Newsru.com|accessdate=27 април 2010}}</ref> Русия е един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН и играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Общото събрание на ООН временно отстрани Русия от Съвета по правата на човека на ООН във връзка със съобщенията за „груби и системни нарушения и злоупотреби с правата на човека" от страна на нахлулите в Украйна руски войски. Русия участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със [[Северна Корея]]. Русия е била член на Г8 (големите осем) от 1997 до 2014 г., но след изключването на Русия през 2014 г. форматът се променя на Групата на седемте, съкратено Г7. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, например страните от [[ОНД]], [[Евразийска икономическа общност|ЕАИО]], [[Организация на Договора за колективна сигурност|ОДКБ]] и [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]].<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/int/sco.htm The Shanghai Cooperation Organisation] at Globalsecurity.org 27 април 2005</ref> Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между [[ЕС]] и Русия.<ref>{{cite web|url=http://rian.ru/politics/20041125/743119.html|title=Interview of official Ambassador of Russian Foreign Ministry on relations with the EU|publisher=RIA Novosti|accessdate=30 юли 2008}} {{икона|ru}}</ref> След разпадането на СССР, Руската федерация е разработила по-приветливи, макар и променливи отношения с [[НАТО]]. [[Отношения между Русия и НАТО|Съветът НАТО-Русия]] е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската федерация да работят заедно като равноправни партньори и да търсят възможности за съвместно сътрудничество.<ref>{{cite web|title=NATO-Russia relations|publisher=NATO|url=http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html|accessdate=27 декември 2007|archivedate=11 април 2007|архив_дата=2007-04-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070411124719/http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html}}</ref> Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от [[БРИКС]]. През последните години страната се стреми да укрепи [[Отношения между Русия и Китай|връзките си с Китай]] чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.<ref>{{cite news|url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|title=Russian Oil Route Will Open to China|first=Jeremy|last=Page|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|date=26 септември 2010|accessdate=28 септември 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20100927223945/http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|archive-date=2010-09-27}}</ref> === Въоръжени сили === [[Файл:Sukhoi T-50 Maksimov.jpg|мини|260px|Руският [[изтребител]] от пето поколение [[ПАК ФА/Т-50|Т-50]]]] {{основна|Въоръжени сили на Руската федерация}} Въоръжените сили на Руската федерация отговарят за отбраната на страната и провеждане на операции зад граница. Те са разпределени в три клона – [[Сухопътни войски на Руската федерация|сухопътни войски]], [[Военноморски флот на Русия|военноморски флот]], [[Военновъздушни сили на Русия|военновъздушни сили]], допълнени от самостоятелните [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|стратегически ракетни войски]], [[Въздушно-космически отбранителни сили на Руската федерация|въздушно-космически отбранителни сили]] и [[Въздушно-десантни войски на Руската федерация|въздушно-десантни войски]]. Руската армия е наследник на [[Въоръжени сили на СССР|въоръжените сили на СССР]], които до разпада му са най-многочислените<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0462)|title= Armed Forces and Defense Organization|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> и едни от най-високотехнологичните в света.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0495)|title=Military Economics|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014|quote=As a result, the Soviet Union has produced '''some of the world's most advanced armaments...'''}}</ref> Върховен главнокомандващ е президентът на Русия, а Министерството на отбраната управлява дейностите на [[генерален щаб|генералния щаб]] и неговите отдели.<ref>{{cite web|url=http://structure.mil.ru/structure/structuremorf.htm|title=Структура Минобороны России|publisher=Министерство на отбраната на Руската федерация|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> Редовният числен състав възлиза на 766 000 души, което прави руските въоръжени сили петите по големина в света. Към тях се добавят и между два и 20 милиона резервисти и 474 000 служещи в полувоенни формирования.<ref name="IISS">IISS 2012, стр. 192 – 203</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Русия}} Русия е държава с [[федерация|федеративно]] устройство. В състава ѝ влизат 1066 [[град]]а и 2070 населени места от градски тип ([[1994]]). [[Столица]]та е [[Москва]]. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта: * 22 [[Републики в Руската федерация|републики]]; * 9 края; * 46 [[Области в Руската федерация|области]]; * една автономна област; * 4 автономни окръга; * 3 града с федерално значение (Москва, Санкт Петербург, Севастопол). {{Административно деление на Русия}} Следните републики, области и краеве са отбелязани с буквени и цифрови съкращения: {| | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Adygea.svg|20п]] Адигея – АД * [[Файл:Flag of Kabardino-Balkaria.svg|20п]] Кабардино-Балкария – КБ * [[Файл:Flag of Mordovia.svg|20п]] Мордовия – МО * [[Файл:Flag of Kalmykia.svg|20п]] Калмикия – КМ * [[Файл:Flag of North Ossetia.svg|20px]] Северна Осетия – СО * [[Файл:Flag of Udmurtia.svg|20п]] Удмуртия – УД * [[Файл:Flag of Chuvashia.svg|20п]] Чувашия – ЧВ | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Bashkortostan.svg|20п]] Башкортостан – БШ * [[Файл:Flag of Ingushetia.svg|20п]] Ингушетия – ИН * [[Файл:Flag of Karachay-Cherkessia.svg|20п]] Карачаево-Черкезия – КЧ * [[Файл:Flag of Mari El.svg|20п]] Марий Ел – МЕ * [[Файл:Flag of Tatarstan.svg|20п]] Татарстан – ТТ * [[Файл:Flag of Khakassia.svg|20п|ръб]] Хакасия – ХА * 1. Астраханска обл. | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 2. Владимирска * 3. Волгоградска * 4. Воронежка * 5. Ивановска * 6. Калужка * 7. Кемеровска * 8. Костромска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 9. Ленинградска * 10. Липецка * 11. Московска * 12. Нижегородска * 13. Новгородска * 14. Орловска * 15. Пензенска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 16. Ростовска * 17. Рязанска * 18. Самарска * 19. Свердловска * 20. Тамбовска * 21. Тулска * 22. Уляновска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 23. Челябинска * 24. Ярославска * 25. Саратовска * 26. Тверска * 27. Кировска * 28. Оренбургска * 29. Курганска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 30. Тюменска * 31. Омска * 32. Новосибирска * 33. Калининградска * 34. Пермски * 35. Краснодарски * 36. Ставрополски |} На [[13 май]] [[2000]] г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 [[федерални окръзи в Русия|федерални окръга]], които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията. == Икономика == {{основна|Икономика на Русия}} [[Файл:Russia Export Treemap.png|мини|Мозайка на руския износ за 2012 г.]] Русия има [[етатизъм|етатистка]] [[смесена икономика]] с висока концентрация на блага в правителството. След разпада на Съветския съюз започва преход от сравнително затворен планов модел към глобално ориентирана пазарна икономика.<ref name="CIA overview">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs|title=Economy overview field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125134233/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2018-06-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180608012937/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs}}</ref> В първите години на този преход очакването е, че страната ще наследи силните социални програми на СССР и ще се превърне във високоразвита икономика. Нито едно от тези очаквания не се сбъдва. Управлението на ключови държавни компании е поето от малък, добре свързан елит,<ref name="CSwealth">{{cite web|url=https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83|title=Credit Suisse Global Wealth Report 2013, стр. 53|publisher=Credit Suisse|date=2013|accessdate=9 септември 2014|архив_дата=2015-02-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150214155424/https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83}}</ref> а най-големите предприятия в областта на енергетиката, тежката промишленост, телекомуникациите и транспорта остават в държавни ръце. Този преходен период се отличава с [[хиперинфлация]], възлизаща на 2500% през 1992 година, [[корупция]], слаби институции, обширна [[сива икономика]] и [[организирана престъпност]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8 – 9</ref> В периода 1998 – 2008 година се наблюдава значителен икономически растеж, основан на приходите от петрол и газ. Брутният вътрешен продукт нараства средно със 7% годишно,<ref name="CIA overview"/> благодарение на реформаторска данъчна и фискална политика, насочена срещу олигарсите. В този период отслабва влиянието на местната власт, увеличават се приходите на федералното правителство, поддържа се висока фискална дисциплина, а данъчната реформа значително стимулира развитието на малкия и среден бизнес.<ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974|title=An Assessment of Putin's Economic Policy|author=Anders Aslund|publisher=Peterson Institute for International Economics|date=2008|accessdate=9 септември 2014|архив_дата=2016-03-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160322111033/http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974}}</ref> Въпреки това икономиката продължава да страда от ширещата се корупция, липсата на защита за правата върху собствеността и вмешателство на държавата в частния сектор.<ref name="CIA overview"/> С настъпването на [[Световна финансова криза (2008-2011)|световната финансова криза]] досегашният модел на увеличение на доходите и големи инвестиционни проекти спира да бъде ефективен. Въпреки лекото възстановяване на растежа благодарение на повишения износ през 2013 година, липсата на широки структурни реформи подкопава доверието както на инвеститорите, така и на потребителите, и значително забавя ръста на икономиката.<ref>{{cite web|url=http://www.worldbank.org/en/country/russia/overview|title=Russia Overview|publisher=Световна банка|date=8 април 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Файл:Regional GDP per capita map of Russia.png|мини|275п|ляво|Федералните субекти на Руската федерация според БВП на глава от населението (2009)]] [[Световната банка]] определя Русия като държава с висок доход на населението,<ref name=WB2013>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#High_income|title=Country and Lending Groups|publisher=World Bank|accessdate=1 юли 2013}}</ref> чийто [[брутен вътрешен продукт]] ([[паритет на покупателната способност|ППС]]) се равнява на 2,55 трилиона щатски долара – седмият най-голям в света и вторият в Европа.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs|title=COUNTRY COMPARISON:: GDP (PURCHASING POWER PARITY)|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140116221416/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7|archive-date=2014-01-16|архив_дата=2014-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140803212633/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryName=Russia&countryCode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs}}</ref> Общото богатство на страната се равнява на 1,2 трилиона щатски долара.<ref name="CSwealth"/> Номиналният БВП на глава от населението за 2012 година е 14 178 щ.д.,<ref>{{cite web|url=https://data.un.org/Data.aspx?d=SNAAMA&f=grID:101;currID:USD;pcFlag:true;crID:643;yr:2012&c=2,3,5,6&s=_crEngNameOrderBy:asc,yr:desc&v=1|title=Per capita GDP at current prices – US dollars|publisher=UNData|accessdate=9 септември 2014}}</ref> а за 2013 неговата ППС стойност е 24 140 щ.д.<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?order=wbapi_data_value_2013+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP per capita, PPP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Разпределението му вътре в страната обаче е изключително неравномерно: по данни на ООН от 2009 година този показател варира от 3494 щ.д. в Ингушетия до 57 175 щ.д. в [[Тюменска област]].<ref>{{cite web|url=http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf|title=National Human Development Report for the Russian Federation 2011, стр. 138 – 139|publisher=Програма за развитие на ООН|date=2011|accessdate=9 септември 2014|архив_дата=2016-03-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160318114713/http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf}}</ref> Последователната фискална политика през годините довежда до много нисък [[публичен дълг]] (7,9% от БВП)<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs|title=Country Comparison: Public Debt|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140803233024/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151|archive-date=2014-08-03|архив_дата=2014-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140803233024/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs}}</ref> и [[платежен баланс|излишък по текущата сметка]] в размер на 74,8 млрд. щ.д., четвъртият най-голям в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs|title=Country Comparison: Current Account Balance|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140803213103/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4|archive-date=2014-08-03|архив_дата=2014-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140803213103/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs}}</ref> [[Работна сила|Работната сила]] възлиза на 75 290 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs|title=Country Comparison: Labor Force|publisher=CIA World Factbook|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140117011054/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8|archive-date=2014-01-17|архив_дата=2014-08-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140804000337/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs}}</ref> По-голямата част от нея е заета в сектора на услугите (62,5%), следван от индустрията (27,8%) и селското стопанство (9,7%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs|title=Labor Force – by Occupation Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|date=2012|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20120118073752/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html|archive-date=2012-01-18|архив_дата=2015-09-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150905114307/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs}}</ref> Русия е част от [[Евразийски съюз|Евразийския икономически съюз]] и се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] през 2011 година.<ref name="ECTP"/> [[Файл:Moscow-city-MIBC.jpg|мини|347x347px|Модерният квартал „[[Москва Сити|Москва-Сити]]“ – зона на делова активност, обединяваща апартаменти, офиси, търговски центрове и т.н. Един от символите на просперитета на руската икономика]] От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата,<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821101958/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ }}</ref> както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.<ref name="ReferenceA">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821005058/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ }}</ref> В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на [[Индия]]<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150806210717/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ }}</ref> и [[Китай]] в сферата на икономиката, отбраната<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820182758/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ }}</ref> и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум в [[Санкт Петербург]] биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. щатски долара за инвестиции на КНР в Русия.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/344043 www.blitz.bg]</ref> РФ планира до [[2018]] г. да създаде мегапроекра „''Сила Сибири''“ на стойност 55 млрд. щатски долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. щатски долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е [[руска рубла|руската рубла]]. През последните години Русия многократно е била описвана в медиите като енергийна суперсила.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html | заглавие = Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas | достъп_дата = [[25 юли]] 2014 | фамилно_име = Gronholt-Pedersen | първо_име = Jacob | дата = [[22 септември]] [[2010]] | труд = Wall Street | издател = Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20100924041848/http://online.wsj.com:80/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html |archive-date = 2010-09-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 | заглавие = Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far? | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = Winfrey | първо_име = Graham | дата = [[6 януари]] 2010 | издател = Business Insider | език = en }}</ref> Страната има най-много запаси на природен газ в света,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – proved reserves | достъп_дата = 25 юли 2014 | дата = [[1 януари]] [[2013]] | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130615230151/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | archive-date = 2013-06-15 | архив_дата = 2017-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170307234405/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html }}</ref> и има осмият по големина доказан запас от петрол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | заглавие = Country Comparison:: Oil – proved reserves | достъп_дата = [[3 февруари]] 2014 | дата = 1 януари 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130615184739/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | archive-date = 2013-06-15 | архив_дата = 2013-06-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130615184739/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html }}</ref> Русия е най-големият в света износител<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – exports | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130503181434/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | archive-date = 2013-05-03 | архив_дата = 2018-11-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181124005928/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html }}</ref> и вторият най-голям производител на природен газ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – production | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130616021045/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | archive-date = 2013-06-16 | архив_дата = 2016-03-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160315051210/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html }}</ref> като в същото време и най-големия износител и [[списък на държавите произвеждащи петрол|производител на петрол]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf | заглавие = International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012 | достъп_дата = [[20 февруари]] [[2012]] | език = en }}</ref> През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката.<ref name="ReferenceA"/> Държавните компании „''[[Роснефт]]''“ и „''[[Газпром]]''“ контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските „''[[Лукойл]]''“, „''[[Сургутнефтегаз]]''“ и чуждите „''[[Shell]]''“, „''[[ExxonMobil]]''“ и „''[[British Petroleum]]''“ притежават малки дялове в добива и износа.<ref>{{cite web|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=RS|title=Russia – Overview|publisher=US Energy Information Administration|date=12 март 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Файл:Lada Vesta Concept.JPG|ляво|мини|246x246px|Автомобилът от малък клас на [[АвтоВАЗ]] Lada Vesta]] Освен нефт и газ, Русия изнася метали, [[дървесина]], химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs|title=Exports – Commodities Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125105600/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2015-06-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150626172345/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs}}</ref> В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация „''[[Ростех]]''“,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/|title=Products exported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014|архив_дата=2014-10-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141012093556/http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/}}</ref> а при автомобилостроенето – концерните „''[[АвтоВАЗ]]''“ и „''[[КАМАЗ|Камаз]]''“. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница<ref>[http://agro.bg/topical/article20403.html agro.bg]</ref> и въобще на земеделска продукция.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-golemite-proizvoditeli-na-zemedelska-produktsiya-v-sveta/nid-93205.html profit.bg]</ref> Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са [[Нидерландия]], [[Китай]] и [[Германия]] и някои страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]],<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140116205155/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html|archive-date=2014-01-16|архив_дата=2018-12-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181206230311/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs}}</ref> а 41% от цялата външна търговия се осъществява с [[Европейския съюз]]. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред които [[Германия]], [[Франция]] и [[Италия]], са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и [[Китай]], [[Украйна]] и [[Япония]].<ref name="BBC Trade">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291|title=Russia's trade ties with Europe|publisher=BBC News|date=4 март 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/|title=Products imported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014|архив_дата=2014-10-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141012013931/http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/}}</ref> и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/news/2014-08-22/gm-cuts-russia-car-production-amid-shrinking-auto-market.html|title=GM Cuts Russia Car Production Amid Shrinking Auto Market|publisher=Bloomberg|date=22 август 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,<ref name="ECTP">{{cite web|url=http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/|title=Russia – Trade picture|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url = http://web.archive.org/web/20131206012153/http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/ |archive-date = 2013-12-06}}</ref> а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.<ref name="BBC Trade" /> == Транспорт == === Автомобилен транспорт === [[Файл:MKAD-Yaroslavka interchange.JPG|мини|257x257px|[[Москва]] – мястото на пресичане на магистралите МКАД<ref>Московская кольцевая автомобильная дорога</ref> и М8]] Русия има [[Транспорт в Русия|обширна и добре развита транспортна мрежа]]. Пътната мрежа се състои от 1 283 387 km пътища, от които почти 928 000 (вкл. над 39 000 km магистрали) са асфалтирани.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs|title=Roadways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125131855/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2018-11-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181105214809/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs}}</ref> Дължината на пътищата от федерално значение е 50 000 km. По дължина на автомобилните пътища Русия превъзхожда всички европейски страни освен Франция и заема 7-о място в света. По съотношение с броя на населението плътността на автомобилните пътища е около 5,3 km на хиляда жители. [[Файл:КАД (Санкт-Петербург).JPG|ляво|мини|КАД<ref>Кольцевая автомобильная дорога</ref> близо до [[Санкт Петербург]]]] В Русия се наблюдава активен ръст на автомобилизацията на населението. Ако през [[2000]] г. броят на леките автомобили е 20 млн., то през [[2010]] г. броят им пораства до 34 млн. Общото количество на официално регистрираните автомобили за 2010 г. достига 40 млн., от които камиони са 5,4 млн. Нивото на автомобилизация в РФ за [[2009]] г. е 270 автомобила на 1000 жители. Броят на пътнотранспортните произшествия (ПТП) е около 200 хиляди годишно, в които умират около 27 хиляди души, загубите от ПТП съставляват около 2,5% от БВП. Броят на загиналите на 100 хиляди автомобила се явява едно от най-ниските в страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] и в последните години пада: от [[2004]] до [[2011]] г. числото на загинали в ПТП пада с 19% процента при ръст на автопарка за същия период с 35%. === Железопътен транспорт и метро === [[Файл:ЭВС2-02.JPG|ляво|мини|Високоскоростният влак Сапсан]] Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 април 2010|архив_дата=2011-04-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110426092402/http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/}}</ref> Държавната железопътна компания („''Российские железные дороги''“) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name="rzd">{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 януари 2010|архив_дата=2009-12-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091204130526/http://eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4}}</ref> През 2013 е обявена програма на стойност 13 млрд. щ.д. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927|title=REUTERS SUMMIT-Russia's roads, trains, planes frustrate business|publisher=Reuters|date=27 февруари 2013|accessdate=21 септември 2014|архив_дата=2015-03-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150319034031/http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927}}</ref> През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. щатски долара.<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820231848/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ }}</ref> Седем руски града – [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Нижни Новгород]], [[Новосибирск]], [[Самара]], [[Екатеринбург]] и [[Казан (Русия)|Казан]], имат подземно метро, а [[Волгоград]] разполага с метротрам. [[Московско метро|Московското метро]] е едно от най-натоварените в света с над 6,7 млн. пътници дневно (2012). === Морски и речен транспорт === [[Файл:Krasnoameyskiy district of Volgograd 002.jpg|мини|Волго-Донският канал близо до [[Волгоград]]]] Руската федерация има големи морски пристанища на [[Азовско море|Азовско]], [[Черно море|Черно]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Балтийско море|Балтийско]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Баренцово море]], както и на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. Много от тези пристанища обслужват търговски флот от 1143 кораба, в това число 642 товарни и 244 петролни танкера.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs|title=Merchant Marine Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125101025/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2014-06-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140625145330/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs}}</ref> На морския транспорт принадлежи главна роля в междудържавния стокооборот, неговата важност се определя и от положението на Русия, която има излаз на 12 морета и три океана и дължина на морската граница 42 000 km. Общият стокооборот на 63-те руски морски порта в 2007 г. съставлява 451 млн. [[тон|t]], основна роля в който имат нефтът и нефтените продукти. През Северния ледовит океан е най-краткият морски път между Европейска Русия и Далечния изток. Речният транспорт играе голяма роля в стопанството на Русия. Дължината на вътрешните водни плавателни пътища е 200 000 km. Речният транспорт има 3,9% от общия стокооборот, като през 2006 г. той съставлява 58 млрд. t.km. Основен за Русия се явява Волго-Камският речен басейн, на който принадлежи 40% от стокооборота на речния флот. Други важни плавателни реки в европейските части на Русия са Северна Двина, Сухона, Онега, Свир, Нева, а в азиатската част – Об, Енисей, Лена, Амур. === Въздушен транспорт === [[Файл:Air-to-air photo of a Sukhoi Superjet 100 (RA-97004) over Italy.jpg|мини|[[Sukhoi Superjet 100]], руски пътнически самолет, използван от Аерофлот и чужди авиокомпании|275x275px]] Въздушният транспорт се възползва от 1218 летища,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125120352/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html|archive-date=2014-01-25|заглавие=архивно копие|архив_дата=2014-06-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140625161845/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs}}</ref> най-натоварените от които са [[Шереметиево]], [[Домодедово (летище)|Домодедово]], [[Внуково]] в [[Москва]] и [[Пулково]] в [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на пистите надхвърля 600 000 km.<ref>{{cite web|url=http://global-economics.ru/transportnaya-sistema-rossiyiskoyi-federatscii.html|title=Transport system of Russia|publisher=Global-economics.ru|accessdate=3 октомври 2010}}</ref> Националният авиопревозвач, [[Аерофлот]], има редовни полети до 120 дестинации в над 50 страни и е член на ''[[SkyTeam]]''.<ref>{{cite web|url=https://www.skyteam.com/About-us/Our-members/Aeroflot/|title=Aeroflot|publisher=SkyTeam|accessdate=21 септември 2014|archive-url = http://web.archive.org/web/20140327220946/http://www.skyteam.com:80/About-us/Our-members/Aeroflot/ |archive-date = 2014-03-27}}</ref> Освен нея има и още 46 авиокомпании, частна или държавна собственост. С летища разполагат още 18 града – [[Екатеринбург]], [[Новосибирск]], [[Уфа]], [[Красноярск]], [[Сочи]], [[Самара]], [[Ростов на Дон]], [[Хабаровск]], [[Владивосток]], [[Иркутск]], [[Калининград]], [[Казан]], [[Сургут]], [[Тюмен]] и курортът [[Минералние води]]. == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Русия}} [[Файл:ISS-29 Soyuz TMA-02M and Progress M-10M against Aurora Australis.jpg|мини|Руски космически кораби [[Прогрес (космически кораб)|„Прогрес“]] и „[[Союз]]“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС|ляво|266x266px]] Русия е една от държавите с най-голям научно-технически потенциал в света. Страната има 451 000 изследователи и най-големият брой учени в света, а 25% от завършилите висше образование са с дипломи по инженерни или научни специалности.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/sti/inno/46665671.pdf|title=OECD SCIENCE, TECHNOLOGY AND INDUSTRY OUTLOOK 2010|publisher=[[ОИСР]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Водещата научна институция е основаната през 1728 година [[Руска академия на науките]],<ref name="Nature">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/2010/100427/full/4641257a.html|title=Russia to boost university science|publisher=[[Nature]]|date=27 април 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> в която работят над 45 000 изследователи в 436 института из цялата страна.<ref name="Nature2">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/vote-seals-fate-of-russian-academy-of-sciences-1.13785|title=Vote seals fate of Russian Academy of Sciences|publisher=[[Nature]]|date=19 септември 2013|accessdate=1 ноември 2013}}</ref> В съветската епоха тя получава силно държавно финансиране, но през 1990-те запада заради намалените финансови средства и емигрирането на специалисти и учени в други страни. Намаляването на ролята на Русия в световната наука продължава и в следващите години – между 2005 и 2010, публикуваните от руски учени статии и изследвания възлизат на 127 000. Това са 2,6% от всички публикувани изследвания в световен мащаб, сравнено с 2,9% от Индия и 8,4% от Китай.<ref>{{cite web|url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline|title=Russian science in a state of 'decline'|publisher=Physics World|date=26 януари 2010|accessdate=3 ноември 2013|archive-url = http://web.archive.org/web/20130612170749/http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline |archive-date = 2013-06-12}}</ref> Между 1996 и 2008, делът на руските научни публикации е намалял с 24%, сравнено с намаление от 22% за Япония и 20% за САЩ.<ref>{{cite web|url=http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|title=Knowledge, networks and nations: Global scientific collaboration in the 21st century|publisher=[[Royal Society]]|page=16|date=2011|accessdate=3 ноември 2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110409075050/http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|archivedate=9 април 2011}}</ref> Основен проблем е нежеланието на РАН да предприеме структурни реформи, което принуждава правителството да увеличи средствата за научни изследвания в университетите и да организира конкурси за финансиране на модернизация, стипендии за екипи от учени, и други.<ref name="Nature"/> През септември 2013 е предприета и реформа на РАН, според която бюджетът ѝ от 1,9 млрд. щ.д., имотите ѝ из страната и назначаването на директори ще бъдат управлявани от специализирана държавна агенция.<ref name="Nature2"/> Набелязани са и пет основни направления на развитие: енергийна ефективност, [[информационни и комуникационни технологии]], космически технологии, [[ядрена енергетика]] и [[фармацевтика]].<ref>{{cite web|url=http://en.ria.ru/russia/20091011/156428675.html|title=Medvedev outlines priorities for Russian economy's modernization|publisher=[[РИА Новости]]|date=11 октомври 2009|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Днес Руската федерация заема място на водеща космическа сила в света. Космически изстрелвания се осъществяват от четири основни [[космодрум]]а – [[Плесецк]], [[Байконур]], [[Домбаровски]] и [[Капустин Яр]], а в процес на изграждане е т.нар. [[Източен космодрум]]. Страната е първа по брой космически изстрелвания на година – през 2011 в орбита са изстреляни 31 руски ракети,<ref>{{cite web|url=http://www.wired.com/dangerroom/2012/04/china-rocket-launches/|title=China Now Tops U.S. in Space Launches|publisher=[[Wired (списание)]]|date=16 април 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> а през 2012 Русия изпраща в орбита 15 частни товара – повече от [[Европейския съюз]] (12), Китай (5) и САЩ (3).<ref>{{cite web|url=http://www.popularmechanics.com/science/space/rockets/8-countries-angling-to-dominate-the-launch-business-15222860|title=8 Countries Angling to Dominate the Launch Business|date=18 март 2013|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> ''[[Роскосмос]]'' е държавната космическа агенция на страната, и единствената в света, която предлага [[космически туризъм|туристически полети в Космоса]].<ref>{{cite web|url=http://abcnews.go.com/Technology/space-tourist-sarah-brightman-buys-seat-russian-soyuz/story?id=17384120|title=Singer Sarah Brightman Outbids NASA for Space Tourist's Seat|publisher=[[Ей Би Си]]|date=3 октомври 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Тя управлява и дейностите в руския модул на [[Международната космическа станция]] (МКС), нейна е и разработката [[ГЛОНАСС]]. Страната има и богато наследство от космически постижения. [[Константин Циолковски]] създава ракетното уравнение, на което се основава голяма част от аерокосмическото инженерство.<ref>{{cite web|url=http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html|title=Konstantin E. Tsiolkovsky|publisher=[[NASA]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013|архив_дата=2013-10-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131020222832/http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html}}</ref> Русия първа изпраща в Космоса [[изкуствен спътник]] (1957), първите живи същества след околосветски полет (кучетата [[Белка и Стрелка]]), човек ([[Юрий Гагарин]], 1961) и [[космическа станция]] (1971), и първа достига повърхността на [[Луната]] (1959), [[Венера (планета)|Венера]] (1966) и [[Марс (планета)|Марс]] (1971). [[Ростех]] е държавната компания, която отговаря за производството и износа на високо технологична военна и цивилна техника, като сред дейностите ѝ се числят [[Автомобилна промишленост|автомобилостроене]], авиостроене, строителство, оптика, фармация, медицинска техника и т.н. == Култура == {{основна|Култура на Русия}} Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но невинаги) с етническите [[руснаци]]. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в [[руска литература|литературата]],<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007">{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html|title=Russian Literature|last=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|accessdate=7 януари 2008|архив_дата=2009-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090820090445/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html}}</ref> философията, класическата музика,<ref name="Russia::Music">{{cite web|title=Russia::Music|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=5 октомври 2009|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38636/Music}}</ref> [[Руска архитектура|архитектурата]], изобразителните изкуства, балета и [[руско филмово изкуство|киното]].<ref name=film>{{cite web|title=Russia:Motion pictures|publisher=Encyclopædia Britannica|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Ранната руска култура се свързва с [[източни славяни|източните славяни]] и [[викинги]] (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие.<ref name=Curtis>{{cite web|last=excerpted from Glenn E. Curtis (ed.)|title=Russia: A Country Study: Kievan Rus' and Mongol Periods|publisher=Washington, DC: Federal Research Division of the Library of Congress|year=1998|url=http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html|accessdate=20 юли 2007|архив_дата=2007-09-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html}}</ref> След [[Падане на Константинопол|падането на Константинопол]] през 1453 година Русия остава най-голямата (и единствена) православна държава в света, развивайки се по свой собствен модел, различен от този в Европа, за което спомага и популярната идея за Москва като [[Трети Рим]]. С управлението на Петър Велики навлиза и западноевропейско влияние. Изграждането на социалистически строй през 20 век се свързва с развитието на [[Култура на Съветския съюз|съветска култура]], в която водеща роля има Руската съветска федеративна социалистическа република. Днес руската култура е известна по целия свят. <gallery class="center" heights="200" widths="200"> Kaliningrad 05-2017 img07 Fishery Village.jpg|Изглед от Калининград Башня Сююмбике, вид с Преображенской башни.JPG|Джамията „Кол Шариф“ в Казан Dmitry Medvedev in Buryatia August 2009-1.jpg|Монаси в [[Иволгински дацан]], будистки манастир в Бурятия Khanty in front of Chum near Lake Numto.jpg|[[Ханти]], полуномадски народ от руския север </gallery> В Русия живеят над 120 различни етнически групи, които говорят на много различни езици.<ref name=britannica>{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia |title=Russia |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate=4 ноември 2015}}</ref> От тях водещи са [[руски език|руският]] (официален), [[татарски език|татарският]] и [[украински език|украинският]].<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=Federal State Statistics Service|accessdate=16 януари 2008|архив_дата=2011-07-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110719233704/http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87}}</ref> Етническите руски републики имат правото да считат езика на местната етническа група като „съофициален“.<ref name="Article 68, §2"/> Руският език е най-разпространеният по географски признак език в Евразия, и най-говореният славянски език.<ref name=toronto>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007|архив_дата=2007-01-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx}}</ref> Той е един от шестте официални езика на [[ООН]], на него се публикуват над една четвърт от всички научни материали в света, а 60 до 70% от цялата информация в печатното и онлайн пространство се публикува на английски или руски език.<ref>{{cite web|url=https://mgu-russian.com/en/learn/courses/online-russian-course/|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University}}</ref> Паралелно с него през вековете се развива една от най-обширните и богати литературни традиции.<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007"/> Руската поезия има редица ярки представители, като [[Александър Пушкин]]<ref>{{cite book|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|url=https://archive.org/details/russianliteratur00kell_0|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0-19-280144-9|year=2001}}</ref> и [[Михаил Лермонтов]]. Деветнайсети век се отличава с творбите на [[Антон Чехов]], [[Николай Гогол]], [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]]; Толстой и Достоевски често са определяни от литературните критици като най-великите писатели в историята.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=11 април 2008|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref><ref>{{cite news|work=Time Magazine|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=10 април 2008|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich|date=6 септември 1971|archive-url=https://web.archive.org/web/20090513092326/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|archive-date=2009-05-13}}</ref> Русия е дала на света и 18 нобелови лауреати, 5 от които [[Нобелова награда за литература|за литература]] ([[Иван Бунин|Бунин]], [[Борис Пастернак|Пастернак]], [[Михаил Шолохов|Шолохов]], [[Александър Солженицин|Солженицин]], [[Йосиф Бродски|Бродски]]). === Спорт === {{основна|Спорт в Русия|Русия на олимпийските игри}} [[Файл:2018 World Cup Round of 16 - Russia v Spain.jpg|мини|ляво|250px|[[Световно първенство по футбол 2018]]]] Още от съветски времена спортът е силен източник на национална гордост за Русия.<ref name="EBSports">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38650/Sports-and-recreation|title=Russia: Sports and Recreation|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=10 април 2015}}</ref> СССР участва на летни олимпийски игри за пръв път през 1952 и на зимни през 1956 година. Особено силни са съветските отбори по [[хокей на лед]], където страната печели десетки олимпийски и световни титли, [[волейбол]] и [[баскетбол]]. Съветските гимнастици, лекоатлети, щангисти, борци и боксьори са сред най-добрите в света, и след разпада на Съветския съюз руските спортисти продължават да доминират международните съревнования в тези спортове.<ref name="EBSports"/> Русия е домакин на [[Зимни олимпийски игри 2014|зимните олимпийски игри в Сочи]] през 2014 година и от 1994 година насам има 521 медала от зимни и летни олимпиади.<ref>{{cite web|url=http://www.olympic.org/russian-federation|title=Russian Federation|publisher=[[Международен олимпийски комитет]]}}</ref> Страната наследява и 1347 медала на Руската империя, СССР и обединения отбор на ОНД, но във [[Вечна класация по медали от олимпийски игри|вечната класация по медали]] те се считат отделно от руските. Както в повечето страни по света, [[футбол]]ът е изключително популярен. В основата на дългогодишните руски футболни традиции е легендарният вратар [[Лев Яшин]], чието представяне на олимпийските игри през 1956 носи злато на съветския футболен отбор. Днес в Русия има три професионални дивизии, а популярността на спорта сред жените нараства.<ref name="EBSports"/> Най-силното първенство е [[Руска Премиер Лига|руската Премиер лига]], в която играят някои от най-силните клубове в Европа.<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/|title=UEFA rankings for club competitions|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015|archive-url = http://web.archive.org/web/20150102023546/http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/ |archive-date = 2015-01-02}}</ref> Сред тях са [[Зенит (Санкт Петербург)|Зенит Санкт Петербург]] (14-и по коефициент на континента и носител на [[Купа на УЕФА 2007/08|Купата на УЕФА 2008]])<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=52826/profile/index.html|title=FC Zenit|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> и [[ПФК ЦСКА (Москва)|ПФК ЦСКА Москва]] (34-ти по коефициент и носител на [[Купа на УЕФА 2004/05|Купата на УЕФА 2005]]).<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=54266/profile/index.html|title=PFC CSKA Moscow|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Русия ще бъде домакин и на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018]] г.<ref>{{cite web |title=Ethics: Executive Committee unanimously supports recommendation to publish report on 2018/2022 FIFA World Cup™ bidding process |url=http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |publisher=[[FIFA]]|accessdate=10 април 2015|archive-url = http://web.archive.org/web/20150106010830/http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |archive-date = 2015-01-06}}</ref> [[Файл:Finland-Russia IHWC 2012 Simifinal 19.05.2012, Helsinki (Alexander Semin).JPG|мини|Националният отбор по хокей (в червено-синьо) на финала на Световното първенство по хокей на лед през 2012 срещу отбора на Финландия]] Макар и хокеят на лед да се появява в Русия едва в съветско време, [[национален отбор по хокей на лед на СССР|националният отбор]] скоро става лидер в международните съревнования. Между 1951 и 1991 година СССР печели над 20 световни титли. Успехът му се дължи на съветската система за развитие на играчите и треньора [[Анатолий Тарасов]], който разработва иновативни техники на подаване, станали характерни за съветския отбор. Вратарят [[Владислав Третяк]] и защитникът [[Вячеслав Фетисов]] са двама от най-добрите съветски хокеисти. Днешната професионална хокейна лига на Русия се радва на голяма популярност, но много от на-добрите руски играчи са част от отбори в [[Национална хокейна лига|Националната хокейна лига]].<ref name="EBSports"/> Руският [[шахмат]] е с челни позиции на международно ниво. Първият руски световен шампион е [[Александър Алехин]], който напуска страната след революцията през 1917. В последвалите години Съветският съюз произвежда най-добрите шахматисти, като създава школи, които намират и обучават талантливи деца. Най-добрите от тях получават държавна подкрепа и стават първите професионални шахматни състезатели във време, когато в западните страни никой не се занимава професионално и срещу възнаграждение в този спорт. От 1948 година насам гросмайсторите [[Михаил Ботвиник]], [[Василий Смислов]], [[Борис Спаски]], [[Анатолий Карпов]], [[Гари Каспаров]] и [[Владимир Крамник]] държат световната титла почти без прекъсване. В този период световни шампиони стават и три жени – [[Людмила Руденко]], [[Олга Рубцова]] и [[Елизавета Бикова]].<ref name="EBSports"/> == Информация и СМИ == [[Файл:Здание газеты Известия.JPG|ляво|мини|260px|Главната редакция на „[[Известия]]“]] Първите периодически издания се появяват в началото на XVIII век, макар че широко разпространение печатните средства за масова информация получават само в края на XIX век. При това, ако за края на XIX – началото на XX в. била характерна относителна свобода на печата, то съветският период се характеризира с по-жестока политическа цензура и по-висока степен на контрола над печата от страни на властите. Радикалните движения за осигуряване на свобода на словото стават в хода на демократическите реформи в края на 80-те години. В този период има и съществен ръст на количеството на периодически издания и достатъчно ясно са отбелязвани принадлежността на всяко издание към определена политическа или обществена органицазия. Към края на [[2000]] г. в Русия се издават повече от 170 ежедневници – както централни, така и местни – с общ тираж около 4,8 млн. екземпляра, а също и повече от 425 неежедневни вестници и списания с общ тираж около 7,8 млн. екземпкяра. Водещите национални вестници са „''[[Известия]]''“, „''[[Коммерсантъ]]''“, „''[[Комсомольская правда]]''“, „''Московский комсомолец''“, „''Независимая газета''“, „''Новая газета''“, „''Новый взгляд''“, „''Парламентская газета''“, „''Правда''“, „''Российская газета''“. Националната телевизия на РФ е [[Първи канал]]. Други популярни телевизии са „Россия-1“, „Россия-24“, „НТВ“ и петербургският Пети канал. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == {{дребно2| * {{cite web | publisher = АД ГБУВПиС | year = 2010 | url = http://www.adgbu.ru/info/borders.html | title = Азово-Донское государственное бассейновое управление водных путей и судоходства | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru | архив_дата = 2012-06-29 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120629003544/http://www.adgbu.ru/info/borders.html }} * {{cite web | publisher = Академик | year = 2013 | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/129105/ | title = СССР. Физико-географические (природные) страны | work = dic.academic.ru | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Бартольд | first = В | year = 1963 | title = Сочинения т.2 ч.1 | location = Москва | lang = ru}} * {{cite web | last = Благоев| first = Горан| year = 2004| url = http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2004/stat_9.html| title = Българският дух в руското православие| publisher = Европа 2001| accessdate = 5 април 2010 | lang = }} * {{cite journal | last = Бодянский | first = Осип | year = 1843 | title = О древнейшем свидетельстве, что церковно-книжный язык есть славяно-булгарский | journal = Журнал Министерства народного просвещения | issue = 6 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = Гарант-Интернет | year = 2001| url = http://www.constitution.ru/en/10003000-02.htm| title = Конституция Российской федерации| accessdate = 5 април 2010 | lang = ru}} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010a | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/2_1.html | title = Западно-Сибирская равнина. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010b | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/3_1.html | title = Средняя Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010c | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/5_1.html | title = Северо-Восточная Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Гмыря | first = Л. Б | year = 1995 | title = Страна гуннов у Каспийских ворот. Прикаспийский Дагестан в эпоху Великого переселения народов | location = Махачкала | lang = ru }} * {{cite web | last = Зацарин | first = Иван | year = 2016 | url = https://histrf.ru/read/articles/imitatsiia-ghosudarstviennosti-k-99-lietiiu-riespubliki-v-rossii | title = Имитация государственности. К годовщине республики в России | work = histrf.ru | publisher = histrf.ru | accessdate = 2024-06-08 | lang = ru}} * {{cite book | last = Златарски | first = Васил | authorlink = Васил Златарски | title = [[История на Българската държава през Средните векове]], т.1, ч.1 | edition = Второ фототипно издание | origyear = 1918 | year = 1994 | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-430-298-0 | lang = }} * {{cite web | publisher = знам.bg | year = 2008 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=8ADC2E12507ABE989917CDA968E3B805?encID=1&article=1627948912 | title = Печора | accessdate = 20 юни 2010 | lang = }} * {{cite web | last = Котляков | first = В. М | year = 2010 | url = http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4202.htm | title = Северная Двина | work = Словарь современных географических названий | publisher = Яндекс | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite web | last = Кучкин | first = В. А | year = 2019 | url = https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 | title = Московское великое княжество | work = bigenc.ru | publisher = bigenc.ru | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru | архив_дата = 2017-08-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170811144149/https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 }} * {{cite | фамилия = Лурье | име = И. | съавтори = М. Полтавский (ред.) | заглавие-част = Неолит в Восточной Европе, в Средней и Северной Азии | url-част = http://www.bibliotekar.ru/hist1-1/55.htm | заглавие = Всемирная история. Том 1 | място = Москва | издател = Госдарственное издательство политической литературы | дата = 1956 | език = ru}} * {{cite | фамилия-част = Любин | име-част = В. П. | заглавие-част = Новый этап в изучении ранней преистории Кавказа | заглавие = Труды II (XVIII) Всероссийского археологического съезда в Суздале в 2008 году. Т. I | място = Москва | издател = ИА РАН | дата = 2008 | език = ru}} * {{cite web | publisher = Магия Байкала | year = 2013 | url = http://www.magicbaikal.ru/objects/angara/index.htm | title = Река Ангара | work = magicbaikal.ru | accessdate = 15 февруари 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Мороз | first = Виктор | year = 2019 | title = Дмитрий Донской. Эпоха перемен | publisher = Litres | isbn = 9785041740429 | url = https://books.google.bg/books?id=cceaDwAAQBAJ&dq=дмитрий+донской+1362&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite book | last = Некипелов | first = А. Д. | coauthors = и др. | year = 2003 | title = Новая Российская Энциклопедия, т. 1 | publisher = Энциклопедия | location = Москва | isbn = 5-94802-003-7 | lang = ru }} * {{cite book | last = Нестеров | first = С. П. | year = 1996 | title = Талаканская группа памятников раннего железного века в Западном Приамурье // Новейшие археологические и этнографические открытия в Сибири | location = Новосибирск | lang = ru }} * {{cite book | last = Плетнёва | first = С. А | year = 1982 | title = Кочевники Средневековья: поиски исторических закономерностей | publisher = Наука | location = Москва | lang = ru }} {{cite web | last = Почекаев | first = Р. Ю | year = 2004 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | title = Суд и правосудие в Золотой Орде | work = Правоведение | publisher = kyrgyz.ru | accessdate = 2012-03-26 | lang = ru | архив_дата = 2012-03-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 }} * {{cite book | last = Тимошина | first = Т. М | year = 2015 | title = Экономическая история России | publisher = Юстицинформ | location = Москва | isbn = | lang = ru}} * {{cite book | publisher = Федеральная служба геодезии и картографии России | year = 2000 | title = Атлас мира | isbn = 9785855760958 | lang = ru }} * {{cite journal | last = Худяков | first = Ю. С. | year = 2001 | title = Проблемы истории древних кыргызов (первоначальное расселение) | journal = Этнографическое обозрение | volume = 5 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=67 | lang = ru | accessdate = 2014-01-10 |archivedate = 2014-12-19 | archive-url = https://web.archive.org/web/20141219033019/http://www.kyrgyz.ru/?page=67 }} * {{cite book | last = Школьник | first = Юлия | year = 2019 | title = История России. Панорама нужных знаний | publisher = Litres | isbn = 9785041927417 | url = https://books.google.bg/books?id=jIG0DwAAQBAJ&dq=митрополит+москва+1325&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite journal | last = Anikovich | first = M. V. | coauthors = A. A. Sinitsyn, John F. Hoffecker, Vance T. Holliday, V. V. Popov, S. N. Lisitsyn, Steven L. Forman, G. M. Levkovskaya, G. A. Pospelova, I. E. Kuz’mina, N. D. Burova, Paul Goldberg, Richard I. Macphail, Biagio Giaccio, N. D. Praslov | year = 2007 | title = Early Upper Paleolithic in Eastern Europe and Implications for the Dispersal of Modern Humans | journal = Science | volume = 315 | issue = 5809 | pages = 223 – 226 | doi = 10.1126/science.1133376 | url = http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20120204022140/http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | archive-date = 2012-02-04 | access-date = 2014-01-02 | issn = 0036-8075 }} * {{cite web | publisher = Arizona State University | year = 2013 | url = http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature | title = Northern Hemisphere: Lowest Temperature | work = wmo.asu.edu | accessdate = 22 ноември 2013 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20121226234558/http://wmo.asu.edu:80/northern-hemisphere-lowest-temperature | archive-date = 2012-12-26 | архив_дата = 2016-03-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303182454/http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature }} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2014 | url = http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone | title = Palearctic ecozone | work = bbc.co.uk | accessdate = 1 януари 2014 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20131031162809/http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone |archive-date = 2013-10-31}} * {{cite book | last = Bowersock | first = Glen Warren | coauthors = Peter Brown, Oleg Grabar | year = 1999 | title = Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World | url = https://archive.org/details/lateantiquitygui00bowe | publisher = Harvard University Press | isbn = 9780674511736 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Canadian Institute of Ukrainian Studies | year = 2001 | url = http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages\B\O\BosporanKingdom.htm | title = Bosporan Kingdom | work = encyclopediaofukraine.com | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Center for Russian Nature Conservation | year = 2013 | url = http://www.wild-russia.org/ | title = Protected Areas, Nature Conservation, Zapovedniks and National Parks | work = wild-russia.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Christian | first = David | year = 1998 | title = A history of Russia, Central Asia and Mongolia, Vol. 1: Inner Eurasia from prehistory to the Mongol Empire | publisher = Blackwell | lang = en }} * {{cite web| publisher = CIA| year = 2010| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| title = Country Comparison:: GDP (purchasing power parity)| work = CIA – The World Factbook| accessdate = 5 април 2010| lang = en| archive-url = http://web.archive.org/web/20091028133730/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| archive-date = 2009-10-28| архив_дата = 2011-06-04| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110604195034/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html}} * {{cite web | last = Coughlin| first = Con| year = 2007| url = http://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3639160/Russia-on-the-march-again.html| title = Russia on the march – again| publisher = Telegraph | accessdate = 5 март 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996a | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | title = Muscovy | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2021-01-16 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996b | url = http://countrystudies.us/russia/5.htm | title = Ruling the Empire | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2022-11-12 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998a | url = http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | title = Kievan Rus' and Mongol Periods | work = shsu.edu | publisher = shsu.edu | accessdate = 2007-07-20 | lang = en | архив_дата = 2007-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html }} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998b | url = http://countrystudies.us/russia/8.htm | title = Russia – Revolutions and Civil War | location = Washington, D.C. | publisher = Federal Research Division of the Library of Congress | access-date = 2021-06-25 | lang = en}} * {{cite book | last = Di Cosmo | first = Nicola | year = 2002 | title = Ancient China and its Enemies: The Rise of Nomadic Power in East Asian History | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521770645 | lang = en }} * {{cite web | publisher = DOALOS/OLA | year = 2002| url = http://www.un.org/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF| title = Agreement between the United States of America and the Union of Soviet Socialist Republics on the maritime boundary, 1 юни 1990 | format = PDF| accessdate = 19 април 2010 | lang = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20020527001202/http://www.un.org:80/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF |archive-date = 2002-05-27}} * {{cite journal | last = Doctorow | first = Gilbert S | title = The Fundamental State Laws of 23 April 1906 | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1976-01_35_1/page/33 | journal = The Russian Review | year = 1976 | jstor = 127655 | doi = 10.2307/127655 | volume = 35 | number = 1 | pages = 33 – 52 | lang = en}} * {{cite book | last = Dolukhanov | first = P.M | year = 1996 | title = The Early Slavs: Eastern Europe and the Initial Settlement to Kievan Rus | publisher = Longman | location = London | lang = en }} * {{cite web | last = Egorov | first = Boris | year = 2023 | url = https://www.rbth.com/history/336048-russian-civil-war | title = All you need to know about the Russian Civil War | work = rbth.com | publisher = rbth.com | accessdate = 2024-06-08 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/411013/Neva-River | title = Neva River | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/619028/Ural-Mountains | title = Ural Mountains | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 28 август 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/524377/Sarmatian | title = Sarmatian | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/512998/Rurik-Dynasty | title = Rurik Dynasty | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 7 февруари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2016 | url = https://www.britannica.com/place/grand-duchy-of-Lithuania | title = Grand duchy of Lithuania | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2021-01-16 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2020 | url = https://www.britannica.com/topic/Khazar | title = Khazar | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2020-04-08 | lang = en }} * {{cite journal | last = Esthus | first = Raymond A | title = Nicholas II and the Russo-Japanese War | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1981-10_40_4/page/396 | jstor = 129919 | doi = 10.2307/129919 | volume = 40 | number = 4 | journal = The Russian Review | year = 1981 | date = October 1981 | pages = 396 – 411 | lang = en}} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2010 | url = http://www.fao.org/docrep/013/i1757e/i1757e.pdf | title = Global Forest Resources Assesment 2010. Main Report | format = PDF | work = fao.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | last = Figes | first = Orlando | author-link = Орландо Файджис | url = https://www.nationalgeographic.com/history/history-magazine/article/russian-revolution-history-lenin | archive-url = https://web.archive.org/web/20210415111202/https://www.nationalgeographic.com/history/history-magazine/article/russian-revolution-history-lenin | url-status = dead | archive-date = 2021-04-15 | title = From Tsar to U.S.S.R.: Russia's Chaotic Year of Revolution | work = National Geographic | year = 2017 | date = 2017-10-25 | access-date = 2021-11-27 | lang = en }} * {{cite book | last = Fisher | first = R .H | year = 1981 | title = The Voyage of Semen Dezhnev in 1648: Bering's precursor | url = https://archive.org/details/voyageofsemendez0000unse | publisher = Hakluyt Society | location = London | isbn = 978-0-904180-07-7 | lang = en}} * {{cite book | last = Forster | first = Robert | year = 1970 | title = Preconditions of Revolution in Early Modern Europe | url = https://archive.org/details/preconditionsofr0000fors | publisher = Johns Hopkins | location = Baltimore | isbn = 9780801811760 | lang = en}} * {{cite journal | last = Frank | first = Goodwin | journal = The Slavic and East European Journal | jstor = 309128 | title = Review: [Untitled] | url = https://archive.org/details/sim_slavic-and-east-european-journal_winter-1995_39_4/page/641 | doi = 10.2307/309128 | pages = 641 – 643 | year = 1995 | volume = 39 | issue = 4 | lang = en}} * {{cite book | last = Franklin | first = Simon | coauthors = Jonathan Shepard | year = 1996 | title = The Emergence of Rus 750 – 1200 | url = https://archive.org/details/emergenceofrus750000fran | publisher = Longman | location = London | isbn = 0-582-49091-X | lang = en }} * {{cite journal | last = Fromkin | first = David | author-link = Дейвид Фромкин | title = The Great Game in Asia | url = https://archive.org/details/sim_foreign-affairs_spring-1980_58_4/page/936 | year = 1980 | volume = 58 | number = 4 | pages = 936 – 951 | jstor = 20040512 | doi = 10.2307/20040512 | journal = Foreign Affairs | lang = en}} * {{cite journal | last = Grey | first = Ian | url = https://www.historytoday.com/archive/decembrists-russia’s-first-revolutionaries | title = The Decembrists: Russia's First Revolutionaries | journal = History Today | year = 1973 | date = 1973-09-09 | volume = 23 | issue = 9 | access-date = 2021-11-23 | lang = en}} * {{cite journal | last = Gunter | first = Michael M | author-link = Майкъл Гюнтер | title = War and Diplomacy: The Russo-Turkish War of 1877 – 1878 and the Treaty of Berlin | pages = 231 – 233 | doi = 10.1353/jwh.2013.0031 | journal = Journal of World History | publisher = University of Hawaiʻi Press | issn = 1527 – 8050 | year = 2013 | date = March 2013 | volume = 24 | number = 1 | s2cid = 159687214 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Infolio | url = http://www.infoliolib.info/rlit/pvl/pvl1.html| title = Повесть временных лет| accessdate = 24 юни 2008 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Gimbutas | first = Marija | year = 1985 | month = Spring/Summer | title = Primary and Secondary Homeland of the Indo-Europeans: comments on Gamkrelidze-Ivanov articles | journal = Journal of Indo-European Studies | volume = 13 | issue = 1&2 | pages = 185 – 201 | lang = en }} * {{cite journal | last = Goebel | first = Ted | coauthors = Michael R. Waters, Dennis H. O'Rourke | year = 2008 | title = The Late Pleistocene dispersal of modern humans in the Americas | url = http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | journal = Science | volume = 319 | issue = 5869 | pages = 1497 – 1502 | format = PDF | pmid = 18339930 | doi = 10.1126/science.1153569 | accessdate = 5 февруари 2010 | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20110613043429/http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | archive-date = 2011-06-13 }} * {{cite | фамилия-част = Golden | име-част = Peter. B | заглавие-част = Chapter 13 – The Karakhanids and Early Islam | фамилия = Sinor | име = Denis | заглавие = The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press | дата = 1990 | език = en}} * {{cite journal | last = Guzman | first = Gregory G | year = 1988 | title = Were the barbarians a negative or positive factor in ancient and medieval history? | url = https://archive.org/details/sim_historian_1988-08_50_4/page/568 | journal = The Historian | volume = 50 | pages = 568 – 570 | lang = en}} * {{cite book | last = Hughes | first = Lindsey | year = 2000 | title = Russia in the Age of Peter the Great | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-08266-1 | lang = en}} * {{cite journal | last = Kallio | first = Petri | year = 2006 | title = Suomen kantakielten absoluuttista kronologiaa | journal = Virittäjä | volume = 1 | pages = 2 – 25 | url = http://www.kotikielenseura.fi/virittaja/hakemistot/jutut/2006_2.pdf | lang = fi }} * {{cite book | last = Kim | first = Hyun Jin | year = 2013 | title = The Huns, Rome and the Birth of Europe | url = https://archive.org/details/hunsromebirthofe0000kimh | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9781107009066 | lang = en }} * {{cite book | last = Kotilaine | first = Jarmo | coauthors = Marshall Poe | year = 2004 | title = Modernizing Muscovy: Reform and Social Change in Seventeenth-Century Russia | url = https://archive.org/details/isbn_9780415307512 | publisher = Routledge | isbn = 0-415-30751-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Llewellyn | first = Jennifer | coauthors = John Rae, Steve Thompson | year = 2018 | url = https://alphahistory.com/russianrevolution/october-revolution/ | title = The October Revolution | work = alphahistory.com | publisher = Alpha History | accessdate = 2024-06-08 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 1989 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+hu0013) | title = Hungary. Early History | work = lcweb2.loc.gov | accessdate = 7 февруари 2014 |archiveurl=https://archive.is/xqxM|archivedate=5 декември 2012| lang = en }} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 2007 | title = Climate | url=http://countrystudies.us/russia/24.htm | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | last = Löwe | first = Heinz-Dietrich | year = 2009 | url = https://www.uni-heidelberg.de/fakultaeten/philosophie/zegk/sog/loewe_artikel_the_reign.html | title = The Pogroms of the Early Eighties: Political Crisis and Popular Resentment | work = The Reign of Alexander III: From Pogroms to Counter-Reforms | publisher = uni-heidelberg.de | accessdate = 2023-03-19 | lang = en}} * {{cite book | last = Lu | first = Simian | year = 1996 | title = A History of Ethnic Groups in China | publisher = Oriental Press | location = Beijing | lang = en }} * {{cite web | publisher = Mapsofworld.com | year = 2009| url = http://www.mapsofworld.com/world-ocean-map.htm| title = World Ocean Map| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Maranzani | first = Barbara | year = 2020 | url = https://www.history.com/news/8-things-you-didnt-know-about-catherine-the-great | title = 8 Things You Didn’t Know About Catherine the Great | work = history.com | publisher = history.com | accessdate = 2021-05-08 | lang = en}} * {{cite book | last = Martin | first = Janet | year = 1995 | title = Medieval Russia, 980 – 1584 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 052136832 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mawdsley | first = Evan | url = https://archive.org/details/russiancivilwar00evan | title = The Russian Civil War | publisher = Pegasus | year = 2007 | isbn = 978-1-681-77009-3 | location = New York | url-access = registration | lang = en}} * {{cite web | last = Mayr| first = Walter| coauthors = Christian Neef| year = 2006| url = http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,426393,00.html| title = A Former Superpower Rises Again| publisher = Spiegel Online| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Merzliakova | first = I. A | year = 1997 | url = http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm | title = List of animals of the Red Data Book of Russian Federation | publisher = UNEP/GRID–Arendal | date = 1 ноември 1997 | accessdate = 27 април 2010 | lang = en | архив_дата = 2016-04-28 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20160428185844/http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm }} * {{cite book | last = Milner-Gulland | first = R. R | year = 1997 | title = The Russians: The People of Europe | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 0-631-21849-1 | url = http://books.google.com/?id=BgJjHFwmj2UC&pg=PA1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = moscow.org | year = 2016 | url = http://moscow.org/moscow/ | title = История Москвы | work = moscow.org | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Mosse | first = W. E | title = Interlude: The Russian Provisional Government 1917 | journal = Soviet Studies (Europe-Asia Studies) | jstor = 149631 | publisher = Taylor & Francis | volume = 15 | number = 4 | pages = 408 – 419 | date = April 1964 | year = 1964 | lang = en}} * {{cite web | publisher = msnbc | year = 2008| url = http://www.msnbc.msn.com/id/24443419/| title = Russians weigh an enigma with Putin’s protégé| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009a| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/europe-geopolitical.html| title = Europe Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009b| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/asia-geopolitical.html| title = Asia Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{Cite book | last = Noonan | first = Thomas S | year = 1999 | title = The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-36447-8 | url = http://books.google.com.au/books?id=u-SsbHs5zTAC&pg=PA508 | lang = en }} * {{cite book | last = Ozavci | first = Ozan | year = 2021 | title = Dangerous Gifts: Imperialism, Security, and Civil Wars in the Levant, 1798 – 1864 Dangerous Gifts: Imperialism, Security, and Civil Wars in the Levant, 1798 – 1864 | publisher = Oxford University Press | pages = 158 – 176 | isbn = 9780191888441 | url = https://academic.oup.com/book/39829/chapter/339962977 | lang = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20221112140041/https://academic.oup.com/book/39829/chapter/339962977 |archive-date = 2022-11-12}} * {{cite web | publisher = Parallelsixty.com | work = Parallelsixty.com | year = 2010 | url = http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | archive-url = https://web.archive.org/web/20100121024544/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | title = History of Russia from Early Slavs history and Kievan Rus to Romanovs dynasty | accessdate = 2010-04-27 | lang = en | архив_дата = 2018-02-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml }} * {{cite journal | last = Peel | first = M. C. | coauthors = B. L. Finlayson, T. A. McMahon | year = 2007 | title = Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification | journal = Hydrology and Earth System Sciences | volume = 11 | pages = 1633 – 1644 | url = http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Pipes | first = Richard | year = 1974 | title = Russia under the old regime | url = https://archive.org/details/russiaunderoldre00pipe | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | isbn = 0-684-14826-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Pohl | име-част = Walter | заглавие-част = Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies | url-част = http://www.kroraina.com/bulgar/pohl_etnicity.html | фамилия = Little | име = Lester K. | съавтори = Barbara H. Rosenwein (ed.) | заглавие = Debating the Middle Ages: Issues and Readings | издател = Blackwell | дата = 1998 | език = en | страница = 13 – 24}} * {{cite book | last = Prothero | first = G. W. | coauthors = Ernest Alfred Benians | year = 1909 | title = The Cambridge Modern History. Vol. 6 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en}} * {{cite web | publisher = ProTown.ru | year = 2009 | url = http://protown.ru/information/hide/4351.html | title = Самая высокая гора в России | accessdate = 28 август 2010 | lang = ru | архив_дата = 2011-01-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110106182806/http://protown.ru/information/hide/4351.html }} * {{cite web | publisher = RIA Novosti | year = 2009| url = http://en.rian.ru/mlitary_news/20090820/155866985.html| title = Russian state defense order for 2010 planned at $35 bln| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Róna-Tas | име-част = András | заглавие-част = The Reconstruction of Proto-Turkic and the Genetic Question | фамилия = Johanson | име = Lars | съавтори = Éva Csató | заглавие = The Turkic Languages | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 9780415082006 | език = en}} * {{cite book | last = Sakwa | first = Richard | year = 1999 | title = The Rise and Fall of the Soviet Union, 1917–1991 | url = https://archive.org/details/risefallofsoviet0000sakw | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-12290-0 | lang = en}} * {{cite journal | last = Schindler | first = John | year = 2003 | title = Steamrollered in Galicia: The Austro-Hungarian Army and the Brusilov Offensive, 1916. | journal = War in History | volume = 10 | number = 1 | pages = 27 – 59 | doi = 10.1191/0968344503wh260oa | jstor = 26061940 | s2cid = 143618581 | lang = en}} * {{cite journal | last = Schmitt | first = Bernadotte E | author1-link = Бернадот Евърли Шмит | year = 1924 | title = Triple Alliance and Triple Entente, 1902 – 1914 | journal = The American Historical Review | publisher = Oxford University Press | jstor = 1836520 | doi-access = free | doi = 10.2307/1836520 | volume = 29 | number = 3 | pages = 449 – 473 | date = April 1924 | lang = en}} * {{cite web | publisher = sci-lib.com | year = 2010 | url = http://bse.sci-lib.com/article006812.html | title = Восточно-Европейская равнина | work = Большая Советская Энциклопедия | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Sinor | first = Denis | title = The Cambridge History of Early Inner Asia | year = 1990 | publisher = Cambridge University Press | url = http://books.google.com/?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cambridge+inner+asia | isbn = 9780521243049 | lang = en }} * {{cite book | last = Skocpol | first = Theda | year = 1988 | title = States and Social Revolutions: A Comparative Analysis of France, Russia, and China | publisher = Cambridge University Press | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001a | volume = 9, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/09_01.html | isbn = 5-17-002142-9 | accessdate = 27 декември 2001 | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001 | volume = 15, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/15_01.html | lang = en}} * {{cite book | last = Stone | first = David R | year = 2006 | title = A Military History of Russia: From Ivan the Terrible to the War in Chechnya | url = https://archive.org/details/militaryhistoryo0000ston | publisher = Praeger Security International | isbn = 0-275-98502-4 | lang = en}} * {{cite journal | last = Taranovski | first = Theodore | title = Alexander III and his Bureaucracy: The Limitations on Autocratic Power | journal = Canadian Slavonic Papers | volume = 26 | issue = 2/3 | year = 1984 | pages = 207 – 219 | doi = 10.1080/00085006.1984.11091776 | jstor = 40868293 | lang = en}} * {{cite web | publisher = UNEP/DEWA~Europe | year = 2010 | url = http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php | title = Volga River Basin | work = Freshwater in Europe | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en | архив_дата = 2010-04-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100406024821/http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php }} * {{cite web | publisher = UNESCO | year = 2011 | url = http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ | title = Russian Federation | work = unesco.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20111223120451/http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ |archive-date = 2011-12-23}} * {{cite web | publisher = UNESCO World Heritage Centre | title = Lake Baikal | url = http://whc.unesco.org/en/list/754 | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | publisher = United Nations Statistics Division | year = 2007| url = http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/dyb2007/Table03.pdf| title = Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density| format = PDF| accessdate = 26 август 2009 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United States Geological Survey | title = Lake Baikal—A Touchstone for Global Change and Rift Studies | url = http://marine.usgs.gov/fact-sheets/baikal/ | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite journal | last = Urban | first = William | year = 1983 | title = The Origin of the Livonian War, 1558 | journal = Lithuanian Quarterly Journal of Arts and Sciences | volume = 29 | issue = 3 | issn = 0024 – 5089 | url = http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm | lang = en | access-date = 2011-04-08 | archive-date = 2012-08-08 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120808094814/http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm }} * {{cite book | last = Vernadsky | first = George | year = 1973 | title = Kievan Russia | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300016475 | lang = en }} * {{cite journal | last = Vincent | first = J. R | title = The Parliamentary Dimension of the Crimean War | journal = Transactions of the Royal Historical Society | publisher = Cambridge University Press | pages = 37 – 49 | volume = 31 | year = 1981 | jstor = 3679044 | doi = 10.2307/3679044 | s2cid = 153338264 | lang = en}} * {{Cite web | last = Walsh | first = N. P | year = 2003 | title = It's Europe's lungs and home to many rare species. But to Russia it's £100bn of wood | publisher = Guardian | url = http://www.guardian.co.uk/world/2003/sep/19/environment.russia | accessdate = 26 декември 2007 | location = London | date =19 септември 2003 | lang = en }} * {{cite journal | last = Williamson Jr. | first = Samuel R | title = The Origins of World War I | jstor = 204825 | doi = 10.2307/204825 | journal = The Journal of Interdisciplinary History | year = 1988 | publisher = The MIT Press | volume = 18 | number = 4 | pages = 795 – 818 | lang = en}} * {{cite book | last = Wood | first = Alan | year = 2011 | title = Russia's Frozen Frontier: A History of Siberia and the Russian Far East 1581 – 1991 | isbn = 978-0-340-97124-6 | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | year = 1957 | month = 10 | author-link = Сергей Зенковски | title = The Russian Church Schism: Its Background and Repercussions | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1957-10_16_4/page/37 | journal = Russian Review | volume = 16 | issue = 4 | accessdate = 2007-07-23 | page = 37 | doi = 10.2307/125748 | jstor = 125748 | publisher = Blackwell Publishing | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | title = The Emancipation of the Serfs in Retrospect | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1961-10_20_4/page/280 | jstor = 126692 | doi = 10.2307/126692 | publisher = Wiley | volume = 20 | number = 4 | journal = The Russian Review | year = 1961 | date = October 1961 | pages = 280 – 293 | lang = en}} }} == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.interfax.com/ Interfax.com] – новинарска агенция в Москва. * {{икона|ru}} [http://www.kremlin.ru/ Кремлин] – официалният уебсайт на президента на Руската федерация. * {{икона|ru}} [http://www.gov.ru/ Gov.ru] – официален уебпортал на правителството. {{Европа}} {{Азия}} {{Общност на независимите държави}} {{БРИКС}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{нормативен контрол}} {{Добра кандидат}} [[Категория:Русия| ]] [[Категория:Рускоговорещи страни и територии]] 8lj4mikgiqa94nvdfgehy9b7n4gj1uk 0 10527 12418769 12417355 2024-11-21T14:03:29Z 176.222.14.205 Най правилните и грамотни промени 12418769 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = САЩ | официално-име-бг = Съединени американски щати | официално-име = United States of America | девиз = {{plainlist| * In God We Trust („Уповаваме се на Бог“) * [[E pluribus unum]] („От многото – единствен“) }} | химн = [[Химн на САЩ|Знаме, обсипано със звезди]]<br>({{lang|en|Star-Spangled Banner}}) | химн-файл = Star Spangled Banner instrumental.ogg | демоним = американец | карта = USA orthographic.svg | карта-описание = Местоположение на САЩ | столица = [[Вашингтон]] | най-голям-град = [[Ню Йорк]] | официален-език = ''[[de jure]]:'' няма<br />''[[de facto]]:'' [[Американски английски|английски]]<ref>30 от 50 щата признават само английския като официален език. Щатът Хавай признава хавайския и английския като официални езици, щатът Аляска официално признава 20 местни езика заедно с английския, а щатът Южна Дакота признава езика на [[сиукси]]те като официален език. За повече информация вижте [[Езици в САЩ]].</ref> | религия = 63% [[християнство]]<br>29% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>6% други<br>2% неопределени | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Съединените американски щати|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джо Байдън]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Камала Харис]] | законодателна-власт = [[Конгрес на САЩ|Конгрес]] | горна-камара = [[Сенат на САЩ|Сенат]] | долна-камара = [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] | събитие-вид = [[История на САЩ|Независимост]] | събитие-бел = от [[Кралство Великобритания|Великобритания]] | събитие1 = [[Декларация за независимост на САЩ|Обявяване]] | събитие-дата1 = 4 юли 1776 г. | събитие2 = [[Конфедеративни американски щати|Конфедерация]] | събитие-дата2 = 1 март 1781 г. | събитие3 = [[Парижки договор (1783)|Парижки договор]] | събитие-дата3 = 3 септември 1783 г. | събитие4 = [[Конституция на САЩ|Конституция]] | събитие-дата4 = 21 юни 1788 г. | площ-място = 3-то | води% = 4,66 | население-година = 2023 | население = {{повишение}} 334 914 895 | население-източник = <ref>[http://www.census.gov/popclock/ www.census.gov]</ref> | население-място = 3-то | население-градско = 82 | население-градско-място = 28-о | население-гъстота-място = 185-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 331 449 281 | БВП-година = 2022 | БВП = {{повишение}} 25,35 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOUS">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |work=IMF.org |accessdate=16 февруари 2019|archive-url = http://web.archive.org/web/20190322135504/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2019-03-22}}</ref> | БВП-място = 2-ро | БВП-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-на-човек-място = 9-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{повишение}} 25,35 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-място = 1-во | БВП-ном-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-на-човек-място = 8-о | Джини-година = 2020 | Джини = 48,5<ref name="WBUSGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=US |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkred|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = {{повишение}} 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 17-о | продълж-живот = 78,9 години | продълж-живот-място = 38-о | дет-смъртност = 6,5/1000 | дет-смъртност-място = 183-то | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Щатски долар]] | валута-код = USD | часова-зона = [[UTC−4]] до [[UTC−12|−12]], [[UTC+10|+10]], [[UTC+11|+11]] | часова-зона-DST = UTC−4 до [[UTC−10|−10]] | формат-дата = мм/дд/гггг | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[НАТО]], [[НАФТА]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = US | TLD = [[.us]] | телефонен-код = +1 | ITU префикс = AAA-ALZ, KAA-KZZ, NAA-NZZ, WAA-WZZ | сайт = | забележки = }} '''Съединѐните америка̀нски ща̀ти''' ({{lang|en|United States of America}}) с абревиатура '''САЩ''' (''U.S.A.'' или ''USA''), често наричани скибиди '''ща̀тите''' (''The United States'', ''US'' или ''U.S.''), както и разговорно '''Ща̀тите''' (''The States'') или '''Амѐрика''' (''America''), е [[държава]], разположена главно на континента [[Северна Америка]]. Официално САЩ е [[федерация|федерална конституционна република]],<ref>{{cite book |title=The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind |url=https://archive.org/details/newyorktimesguid00 |year=2007 |publisher=St. Martin's Press |isbn=978-0-312-37659-8 |page=[https://archive.org/details/newyorktimesguid00/page/632 632]}}</ref>{{hrf|Onuf|1983}} състояща се от 50 [[Щати в САЩ|щата]] и един [[Вашингтон (окръг Колумбия)|федерален окръг]], представляващ столицата ѝ – [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Континентални щати|Четиридесет и осем]] от щатите и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|окръг Колумбия]] лежат последователно в средата на континента, разположени между [[Тихи океан|Тихия]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], като [[Граница между САЩ и Канада|граничат]] с [[Канада]] на север и [[Мексико]] на юг. Щатът [[Аляска]] се намира северозападно от Канада, а [[Хаваи]] е [[архипелаг]], разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в [[Карибско море]] (виж [[Островни територии на САЩ]]). Съединените щати се нареждат [[списък на страните по население|трети по брой на населението]] (318 000 000 души), включващо в себе си различни [[етническа група|етнически групи]] с [[мултикултурализъм|разнообразни култури]], продукт на интензивна [[имиграция]] от много други страни.{{hrf|Adams, Strother-Adams|2001}} Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. Палеоиндианците мигрират от [[Евразия]] до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.<ref>Статия [http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 Who was first? New info on North America's earliest residents] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181117191231/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 |date=2018-11-17 }} от Thomas H. Maugh II, написана за [[Лос Анджелис Таймс|''Los Angeles Times'']] на [[12 юли]] [[2012]] г.</ref> Европейската колонизация започва през XVI век. Съединените американски щати възникват от [[Тринадесет колонии|13 британски колонии]], разположени по протежение на [[Източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]]. Споровете между [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и тези колонии водят до [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. На [[4 юли]] [[1776]] г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]]. Войната приключва през [[1783]] г. с [[Парижки договор (1783)|признаването на независимостта на Съединените американски щати]] от [[Кралство Великобритания|Британското кралство]]. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска [[колониална империя]].{{hrf|Greene, Pole|2003|352 – 361}}{{hrf|Bender|2006|61}} Сегашната [[конституция на САЩ]] е приета на [[17 септември]] [[1787]] г. Първите десет поправки, единодушно наречени [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]], са ратифицирани през [[1791]] г. и гарантират много [[Естествени права|основни граждански права и свободи]]. Водена скибиди тойлет и оранжеви президенти за [[предопределение на съдбата]], новата страна предприема енергично оскибидение на териториите си в цяла [[Северна Америка]] в XIX век. Това начинание изисква [[Индиански войни|изместване на коренното население]], придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.{{hrf|Carlisle, Golson|2007|238}} [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] прекратява легалното робство върху черното население.<ref>[http://www.pbs.org/wgbh/aia/part4/4p2967.html The Civil War and emancipation]. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено [[26 март]] [[2013]].</ref>{{hrf|Wallenfeldt|2010|264}} В края на XIX век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,{{hrf|White|1996}} постигайки най-голямата икономика за времето си.<ref>{{cite web |author=Maddison, Angus |url=http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls |title=Historical Statistics for the World Economy |publisher=The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen |location=The Netherlands |year=2006 |accessdate=[[6 ноември]] [[2008]] |архив_дата=2020-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201205205145/http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls }}</ref> [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от [[Втора световна война|Втората световна война]] като световна сила, първата страна, притежаваща [[Ядрено оръжие|ядрен арсенал]], и постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. Краят на [[Студена война|Студената война]] и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] оставя САЩ като единствената суперсила в света. Водеща сред [[Развита страна|развитите страни]] в [[Икономика на САЩ|икономическо отношение]], Съединените американски щати са с оценен [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] за [[2013]] г. 16,8 трилиона [[щатски долар]]а. Това означава 23% от [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|световния номинал на БВП]] и 19% от [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|паритета на покупателната стойност]].<ref name="IMF_GDP">{{cite web |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/01/weodata/index.aspx|publisher=International Monetary Fund |title=World Economic Outlook Database: United States |date=April 2014 |accessdate=[[9 април]], [[2014]]}}</ref><ref>[[Европейски съюз|Европейския съюз]] има по-голям колектив [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|номинален БВП]]. Те обаче не са единична държава. Според [[Международен валутен фонд|МВФ]] САЩ разполага с по-висок [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|БВП (ППС)]] сравнение с [[Европейски съюз|ЕС]].</ref> Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата [[производителност на труда]].<ref>[http://www.cbsnews.com/news/us-workers-worlds-most-productive/ „U.S. Workers World's Most Productive“]. [[Си Би Ес|CBS News]]. [[11 февруари]] [[2009]]. Посетен на [[23 април]] [[2013]].</ref> През [[2010]] г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.<ref name="IMF_GDP" /> Въпреки че икономиката на страната се счита за [[Постиндустриално общество|постиндустриална]], САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.<ref>{{cite web |title= Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy |year= 2013 |url= http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy |publisher= Alliance for American Manufacturing |достъп_дата= 2014-06-07 |архив_дата= 2012-10-13 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20121013211628/http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy }}</ref> Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], както и най-високата брутна средна заплата,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecdbetterlifeindex.org/topics/income/ | заглавие = OECD Better Life Index| достъп_дата = [[25 ноември]] [[2012]] | език = English }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en | заглавие = Household Income | достъп_дата = [[29 май]] [[2014]] | дата = [[18 март]] [[2014]] | труд = Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели | издател = OECD Publishing | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20140321184449/http://www.oecd-ilibrary.org:80/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en |archive-date = 2014-03-21}}</ref><ref>[http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=AV_AN_WAGE Average annual wages] ОИСР. Посетено: [[7 юни]] [[2014]].</ref> въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd.org/els/soc/OECD2013-Inequality-and-Poverty-8p.pdf | заглавие = Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty | достъп_дата = [[26 юли]] [[2013]] | издател = OECD (2013) | език = English }}</ref><ref>[http://www.oecd-berlin.de/charts/inequality/index.php?cr=oecd&lg=en Income distribution and poverty – OECD]. ОИСР</ref> – около 16% от населението живее в бедност, както е определило [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|Бюрото за преброяване]].<ref>[http://washington.cbslocal.com/2012/11/15/census-u-s-poverty-rate-spikes-nearly-50-million-americans-affected/ „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“] ''Си Би Ес.'' [[15 ноември]] [[2012]]</ref> Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.sipri.org/product_info?c_product_id=476 | заглавие = Trends in world military expenditure, 2013 | достъп_дата = [[14 април]] [[2014]] | дата = [[април]] 2014 | издател = Stockholm International Peace Research Institute | език = English }}</ref> правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.<ref>[[#Cohen|Cohen, 2004:History and the Hyperpower]]</ref><ref>[[#BBC18may|BBC, April 2008:Country Profile: United States of America]]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | заглавие = Geographical trends of research output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Research Trends | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20131217054019/http://www.researchtrends.com:80/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | archive-date = 2013-12-17 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317092424/http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | заглавие = The top 20 countries for scientific output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Open Access Week | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20140106193251/http://www.openaccessweek.org:80/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | archive-date = 2014-01-06 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317105014/http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.epo.org/about-us/annual-reports-statistics/annual-report/2012/statistics-trends/granted-patents.html | заглавие = Granted patents | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = European Patent Office | език = English }}</ref> == Етимология на името == Срещани наименования на страната са САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „[[щат]]и“ в името се измества за известно време от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с български. На сръбски, македонски, немски и френски например се използва съответната местна дума за „държава“. В български и руски, от друга страна, се използва заемката от [[немски език|немски]] „щат“ (''Staat'' – държава). Наименованието „Америка“ – на целия континент, е предложено от немския картограф [[Мартин Валдзеемюлер]], който през [[1507]] г., като един от авторите на отпечатаната в ''Saint-Dié-des-Vosges в'' Лотарингия книга „Въведение в космографията“ (''Cosmographiae Introductio''), създава карта на света, на която са изобразени, до голяма степен – условно, Северна и Южна Америка. Причината Валдзеемюлер да избере това име е погрешно приетото по онова време схващане, че италианският изследовател [[Америго Веспучи]] (''Americus Vespucius'') при пътешествието си от [[1497]] г. е първият, достигнал американския материк. == География == {{основна|География на САЩ}} {{вижте също|Западно крайбрежие на САЩ|Източно крайбрежие на САЩ|Граница между САЩ и Канада|Граница между САЩ и Мексико}} [[File:Uspaintedrelief.png|thumb|left|Топографска карта на САЩ]] Общата площ на САЩ e 9 833 675 km²,<ref name="CIA Geo">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/united-states/#geography | заглавие = United States: Geography | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[CIA World Factbook]] | език = en }}</ref> като в това число влизат 50-те щата и [[окръг Колумбия]] и водните площи, и не се включват отвъдморските територии. Това прави САЩ третата по големина страна в света по обща площ след [[Русия]] и [[Канада]], и четвърта по големина ако се изключат водните площи, като трета е [[Китай]]. САЩ имат 12 002 km сухопътни граници, от които най-дълга е общата граница с Канада на север – общо 8891 km. На юг страната има 3111 km граница с [[Мексико]]. Продължаващото американско военно присъствие в залива [[Гуантанамо]] обуславя и малка сухопътна граница с [[Куба]], с дължина 28,5 km. В САЩ се намират както най-високата точка в [[Северна Америка]] – вр. [[Денали]] (6190 m) в [[Аляска]], така и най-ниската точка, [[Долината на смъртта]] (86 m под морското равнище) в [[Калифорния]]; средната надморска височина на страната е 760 m.<ref name="CIA Geo"/> Към площта на страната често не се добавят многобройни малки обитаеми и необитаеми територии в [[Карибско море]] и [[Тихия океан]], които са част от [[Островни територии на САЩ|Островните територии на САЩ]] – например [[Американска Самоа]], [[Северни Мариански острови]] и други. Почти всички тези територии са острови, част от тях без постоянно население и с политически статут, различен от този на 50-те щата и окръг Колумбия. Континенталните Съединени щати условно имат три отличаващи се топографски региона: * На изток доминират [[Апалачи]]те – система от планински вериги, която отделя атлантическото крайбрежие на САЩ от вътрешността на страната. Апалачите образуват 2400-километров планински пояс, простиращ се от [[Алабама]] на юг до [[Ню Хампшър]] и канадската граница на север. Това са стари планини, остатък от отдавна ерозирали планински масиви. Планините [[Блу Ридж]] съставят крайбрежната източна част на Апалачите; западната им част е съставена от планинско-долинния регион [[Ридж енд Вали]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Appalachian-Mountain-system | заглавие = The Appalachian Mountain System | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> * В централната част на страната, между [[Канадски щит|Канадския щит]] на север и [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] на юг, се простират огромни равнини и низини, където се намират някои от най-плодородните земи в САЩ.<ref name="Relief">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States#ref77950 | заглавие = United States: Land - Relief | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Тук се намира речната система [[Мисисипи]] – [[Мисури]], [[Списък на реки по дължина|четвъртата най-дълга в света]], която тече от най-северните части на САЩ и се влива в Мексиканския залив. На изток от реката са [[Вътрешни равнини|Вътрешните равнини]]. На запад – [[Големи равнини|Големите равнини]], обширни площи от които са заети от ''прерии'' - равнинно-степни региони с предимно ниска тревиста растителност, чиято надморска височина плавно се покачва до подножието на [[Кордилери]]те. В североизточната част на централния сегмент се намират [[Големите езера]] – [[Горно езеро]], [[Ери]], [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], [[Хюрън]] и [[Онтарио (езеро)|Онтарио]]. По крайбрежието на Мексиканския залив е разположена [[Крайбрежна низина на Мексиканския залив|Крайбрежната низина]].<ref name="Relief"/> * Цялата западна една-трета от континенталната територия на САЩ е заета от [[Северноамерикански Кордилери|Северноамериканските Кордилери]] – огромен планински масив, част от [[Тихоокеански огнен пръстен|Тихоокеанския огнен пръстен]] и сам по себе си съставен от разнообразни планински вериги, долини, каньони и пустини. [[Скалистите планини]] съставят източния пояс на този масив и се простират от [[Ню Мексико]] до Канада. Западният пояс на Кордилерите започва без преход направо от тихоокеанското крайбрежие с [[Каскадни планини|Каскадите]] на север, [[Сиера Невада]] на юг, и [[Брегови хребети|Бреговите хребети]] помежду им.<ref name="Relief2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera | заглавие = United States: Land - Relief: The Western Cordillera | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Между източния и западния пояс се намира геологически стабилна система от междупланински плата и равнини, включително [[Колорадско плато|Колорадското плато]], където се намират впечатляващи геологически образувания – [[Гранд каньон]], долината на [[река Колорадо]], скалите на [[Меса Верде (национален парк)|Меса Верде]], [[Кениънлендс (национален парк)|Кениънлендс]] и много други. В Кордилерите са разположени и някои най-големите пустини на САЩ – [[Сонора]] и [[Мохаве (пустиня)|Мохаве]], т.нар. [[Голям басейн]], както и [[Централна калифорнийска долина|Централната калифорнийска долина]]. Кордилерите продължават на север през Канада до Аляска, където се намира и връх Денали.<ref name="Relief2"/> <gallery mode="packed-hover" heights="150"> File:Denali, Denali National Park and Preserve.jpg|Връх Денали, Аляска File:Monument Valley 2.jpg|[[Долината на паметниците]] в Колорадското плато File:Wet Prairie - Flickr - wackybadger (4).jpg|Прерии в [[Уисконсин]] File:Fall colors from the Blue Ridge Parkway just south of Ashville.jpg|Изглед към планините Блу Ридж край [[Ашвил, Северна Каролина]] </gallery> Страната е изключително богата на природни ресурси, включително подходящи за селско стопанство площи – 16,8% от площта е годна за земеделие, а 27,4% – за пасища; 33,3% от общата площ на САЩ са гори. Сред полезните изкопаеми най-големи са находищата на [[въглища]], като САЩ разполагат с 27% от световните запаси. Страната има големи запаси и от [[мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[молибден]], [[уран]], [[желязо]], [[злато]], [[петрол]], [[природен газ]], [[цинк]], [[никел]], [[волфрам]] и [[боксит]]и,<ref name="CIA Geo"/> както и огромно разнообразие други минерали. Към 2022 петролът в потенциално достижими находища на територията на САЩ възлиза на 193 милиарда барела, на второ място в света след Саудитска Арабия (275 милиарда барела) и пред Русия (137 милиарда), Канада (118 милиарда) и Ирак (105 милиарда).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://finance.yahoo.com/news/total-global-recoverable-oil-reserves-190000624.html | заглавие = Total Global Recoverable Oil Reserves Are Falling At An Alarming Rate | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 3 юли 2022 | издател = Yahoo! Finance | език = en }}</ref> === Климат и води === Климатът в по-голямата част от страната е умерен. Изключение правят Флорида със своя тропичен климат и Аляска с арктически климат; равнините на запад от Мисисипи са с полупустинен климат, а в Големия басейн климатът е пустинен.<ref name="CIA Geo"/> Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Например в [[Северна Дакота]] са отбелязвани разлики от +49 °C през лятото и −51 °C през зимата.<ref name="Climate">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77960 | заглавие = United States: Land - Climatic Controls | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Сиера Невада и Каскадите са една от най-мощните климатични бариери на континента – по западните им склонове климатът е под благоприятното влияние на Тихия океан, с малки температурни амплитуди и големи валежни количества; същевременно по източните им склонове валежите са съвсем оскъдни. Същевременно липсата на релефни прегради в централните равнини осигурява свободно придвижване както на топъл въздух от Мексиканския залив, така и на арктически студен въздух от север. При сблъскването на тези въздушни маси образуват екстремни явления като [[торнадо|торнада]].<ref name="Climate"/> Това опустошително явление е най-често срещано в части от Тексас, Оклахома, Канзас и Небраска, които попадат в т.нар. [[Алея на торнадата]]. [[File:RaXPol scanning a severe thunderstorm in Oklahoma May 18, 2013.JPG|thumb|right|Метеоролози сканират буреносни облаци в Оклахома за признаци на зараждащо се торнадо. Торнадата са често срещано явление в централните равнини.]] Средните януарски температури са от −24,8 °C в Аляска и −18 °C в Централните равнини до 14 °C в югозападните части и до 20 °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25 °C на западното крайбрежие, 16 – 26 °C на източното и до 32 °C във вътрешните плата и южните части на страната. Най-големите водни басейни са безспорно Големите езера – които заедно съставят най-голямата група сладководни езера в света, и речната система на Мисисипи – Мисури. Благодарение на системи от шлюзове и канали, езерата правят възможен водния транспорт от световния океан до 2100 километра навътре в континента, до [[Чикаго]] и [[Минесота]].<ref name="Drainage">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77956 | заглавие = United States: Land - Drainage | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Най-голямото от езерата, Мичиган, е с площ 57 750 km². На запад големите езера са рядкост; най-значимото е [[Голямо солено езеро|Голямото солено езеро]] в [[Юта]], с площ 4360 km².<ref name="CIA Geo"/> В САЩ се намират и някои от най-дългите реки в света – [[Мисури]] (3768 km), [[Мисисипи]] (3544 km), [[Юкон (река)|Юкон]] (3190 km), [[Сейнт Лорънс (река)|Сейнт Лорънс]] (3058 km) и [[Рио Гранде]] (3057 km), част от които текат на териториите на Канада и Мексико. Най-голям водосборен басейн има Мисисипи – 3 202 185 km² към Атлантическия океан.<ref name="CIA Geo"/> Поради широкото използване на реките и езерата за изхвърляне на отпадни води, много от водните басейни са тежко замърсени с промишлени и битови отпадъци и химикали.<ref name="Drainage"/> === Биоразнообразие === [[File:Bald eagle about to fly in Alaska (2016).jpg|thumb|left|Белоглав орел в Аляска]] САЩ е една от 17-те страни в света с мегаразнообразие на растителни и животински видове. В страната се срещат 428 вида [[бозайници]], 784 вида [[птици]], 311 вида [[влечуги]], 295 вида [[земноводни]], 1154 вида сладководни [[риби]] и 91 000 вида [[насекоми]].<ref name="Species">{{cite web|last1=Osborn|first1=Liz|title=Number of Native Species in United States|url=https://www.currentresults.com/Environment-Facts/Plants-Animals/number-of-native-species-in-united-states.php|publisher=Current Results Nexus|access-date=2 януари 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.si.edu/Encyclopedia_SI/nmnh/buginfo/bugnos.htm|title=Numbers of Insects (Species and Individuals)|publisher=Smithsonian Institution|access-date=2 януари 2023}}</ref> Флората включва 16 499 вида [[покритосеменни]] растения, 122 иглолистни вида, 658 вида [[папрати]], 1024 вида [[мъхове]] и 440 вида [[чернодробни мъхове]];<ref name="Species"/> само на [[Хаваи]] има 1800 вида цъфтящи растения, които не се срещат в континенталните Съединени щати.<ref>{{cite web|author=Morin, Nancy|url=https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|archive-url=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|title=Vascular Plants of the United States|publisher=National Biological Service|website=Plants|access-date=2 януари 2023|archive-date=24 юли 2013|достъп_дата=2023-01-02|архив_дата=2013-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf}}</ref> [[Белоглав орел|Белоглавият орел]] е национален символ на страната, а [[Гигантска секвоя|гигантската секвоя]] е дървесен вид, известен с огромните си размери и характерен за западните части на страната. [[Служба на националните паркове на САЩ|Службата на националните паркове на САЩ]] (''National Park Service'') поддържа мрежа от защитени местности и региони, която включва [[Национални паркове в САЩ|63 национални парка]], 19 природни резервата, и редица други защитени брегови ивици и местности.<ref>{{cite web|title= National Park FAQ|url=https://www.nps.gov/aboutus/national-park-system.htm/|publisher=[[Служба на националните паркове на САЩ]]|access-date=2 януари 2023}}</ref> == История == {{основна|История на САЩ}} === Първи европейски контакт с коренните американци === [[Файл:Mississippian-culture-house-model-tn1.jpg|мини|Макет на жилище от Мисисипския период (1000 – 1600 г. сл. Хр.)]] {{основна|Доколумбова Америка|Индианци в САЩ}} Първите хора мигрират в Северна Америка от [[Сибир]] по [[Берингов проток#Берингов мост|Беринговия мост]] преди 15 000 години или повече.<ref>{{cite news|title=Who was first? New info on North America's earliest residents|url=http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|newspaper=[[Лос Анджелис Таймс]]|date=[[12 юли]] 2012|first=Thomas H.|last=Maugh II|archive-url=https://web.archive.org/web/20120811194221/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|archive-date=2012-08-11|access-date=2014-06-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anthropology.si.edu/HumanOrigins/faq/americas.htm | заглавие = What is the earliest evidence of the peopling of North and South America? | достъп_дата = [[19 юни]] 2007 | дата = [[юни]] [[2004]] | издател = Smithsonian Institution, National Museum of Natural History | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ | заглавие = Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History | фамилно_име = Nicolas | първо_име = Kudeba | дата = [[28 февруари]] 2014 | издател = The History of Canada Podcast | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2014-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140301013552/http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ }}</ref> Европейците заварват техните потомци – [[индианци]]те. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици невинаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от [[Доколумбова Америка|доколумбовата]] Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото. След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява както поради упражняваното [[Индиански войни|насилие]] и липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: [[едра шарка]] и [[морбили]],{{hrf|Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|1996|205}}{{hrf|Bianchine, Russo|1992|225 – 232}} така и поради смесените бракове{{hrf|Mann|2005|44}}{{hrf|Thornton|1987|49}}{{hrf|Kessel|2005|142 – 143}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mchspa.org/body.htm | заглавие = ''Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County'' | дата = 427 | издател = Mercer County Historical Society | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2012-06-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120625185429/http://www.mchspa.org/body.htm }}</ref> В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.{{hrf|Juergens|2011|69}} В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.{{hrf|Ripper|2008|6}} Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.{{hrf|Ripper|2008|5}}{{hrf|Calloway|1998|55}} === Заселници === {{основна|Тринадесет колонии}} След първото пътуване на [[Христофор Колумб|Колумб]] до [[Нов свят|Новия свят]] през [[1492]] г. редица изследователи и преселници стъпват във [[Флорида]] и американския Югозапад.{{hrf|Taylor|2002|33 – 34}}{{hrf|Taylor|2002|72, 74}} Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на [[Мисисипи]], където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във [[Вирджиния]], основано [[1607]] г. Друга значима английска колония е [[Плимутска колония|Плимутската колония]] на [[пилигрими]]те от [[1620]] г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|29 – 31}} Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през [[1619]] г. във Вирджиния. Договорът на кораба [[Мейфлауър]], подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.{{hrf|Remini|2007|2 – 3}}{{hrf|Johnson|1997|26 – 30}} [[Файл:The Mayflower Compact 1620 cph.3g07155.jpg|мини|Подписването на договора на Мейфлауър, 1620]] Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива, които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма част от световния запас на желязо.{{hrf|Walton, Rockoff|2009}} В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.{{hrf|Lemon|1987}} Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.{{hrf|Clingan|2000|13}}{{hrf|Tadman|2000|1534}}{{hrf|Schneider|2007|484}} Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други – за.{{hrf|Lien|1913|522}}{{hrf|Davis|1996|7}} В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.{{hrf|Quirk|2011|195}} С колонизацията на Джорджия през [[1732]] г. са образувани [[Тринадесет колонии|13 колонии]], от които ще се появят бъдещите Съединени американски щати.{{hrf|Bilhartz, Elliott|2007}} Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голяма отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.{{hrf|Wood|1998|263}} С изключително висока раждаемост, ниска смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|38 – 39}} Възраждането на [[християнство]]то през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода. Във [[Френска и индианска война|войната между французите и индианците]] британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладени и разселени, в 13-те колонии популацията през [[1770]] г. е отчетена 2,1 млн. души, което е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 г. само една малка част от американците са били родени в чужбина.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|35}} Отдалечеността на колониите от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] им позволява да развият самоуправление, но техният успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет. === Независимост и разширяване === {{основна|Американска война за независимост|Декларация за независимост на САЩ|Американска революция}} [[Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|мини|[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за Независимост]]: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през [[1776]] г.]] [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]] е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи на правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и [[Американска революция|конфликтът]] ескалира във война.{{hrf|Humphrey|2003|8 – 10}} Конгресът приема [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]], на [[4 юли]] 1776 г., обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата се чества като Ден на независимостта на Америка. От [[1777]] г. Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до [[1789]] г.{{hrf|Young, Nash, Raphael|2011|4 – 7}} Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в [[Обсада на Йорктаун|Йорктаун]].{{hrf|Greene, Pole|2003|357}}{{hrf|Dull|1987|161}}{{hrf|Lawrence|1983|431 – 442}} В [[парижки договор|мирния договор]] от [[1783]] г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река [[Мисисипи]]. Националистите, които водят [[Конституционен конвент|Филаделфийския конвент]] ([[1787]] г.), привеждат в писмен вид [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените щати]], ратифицирана със спогодба между държавите през [[1788]] г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. [[Джордж Вашингтон]], водачът на победната революционна армия, е първият [[президент на Съединените американски щати|президент]], избран в рамките на новата конституция. [[Закон за правата (САЩ)|Законът на правата]], забраняващ федерално ограничаване на [[естествени права|личната свобода]], както и гарантиране на редица правни защити, е приет в [[1791]] г.{{hrf|Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|2007|192 – 193}} Въпреки че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през [[1808]] г., след [[1820]] г. отглеждането на високодоходна памукова реколта се разраства в дълбокия Юг, а заедно с него се увеличава и робският труд.{{hrf|Cogliano|2008|219}}{{hrf|Walton, Rockoff|2009|43}}{{hrf|Gordon|2004|27,29}} През второто велико събуждане, започвайки около [[1800]] г., милиони се обръщат към [[евангелизъм|евангелското]] протестантство. На север от религиозното течение се зараждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,{{hrf|Clark|2012|47}} на юг методисти и баптисти [[прозелитизъм|прозелитират]] сред робското население.{{hrf|Heinemann|2007|197}} Желанието на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от [[индиански войни|войни с индианците]].{{hrf|Billington, Ridge|2001|22}} [[Покупка на Луизиана|Луизиана е закупена]] от френско-доминиращата територия през [[1803]] г., с което почти се е удвоява размерът на нацията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm | заглавие = Louisiana Purchase | достъп_дата = [[1 март]] 2011 | издател = National Park Services | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20101129154059/http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm |archive-date = 2010-11-29}}</ref> [[Британско-американска война|Войната от 1812]] г., обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.{{hrf|Wait|1999|78}} Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г., и заливната зона се присъединява.{{hrf|Klose, Jones|1994|150}} Разширението е подпомогнато от [[парна машина|парната сила]], когато започват пътуванията на [[параход]]и по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови [[канал]]и, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързо по железопътните линии.{{hrf|Winchester|2013|198, 216, 251, 253}} [[Файл:U.S. Territorial Acquisitions.png|мини|ляво|Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век]] От [[1820]] до [[1850]] г. Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система, съставена от демократи и виги – доминиращи партии от [[1828]] до [[1854]] г. [[Пътят на сълзите]] през [[1830]] г. илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира [[Република Тексас]] през [[1845]] г. по време на период на експанзионистичното [[Явното предначертание|явно предначертание]].{{hrf|Morrison|1999|13 – 21}} Орегонският договор с Великобритания от [[1846]] г. дава контрола на Съединените щати върху днешния [[Северозапад (САЩ)|американски северозапад]].{{hrf|Kemp|2005|180}} Победата в мексиканско-американската война, завършила през [[1848]] г., спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.{{hrf|McIlwraith, Muller|2001|61}} Златната треска в Калифорния от 1848 – 1849 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.{{hrf|Smith-Baranzini|1999|20}} След [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]], новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.{{hrf|Black|2001|275}} След половин век изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнинните индиански култури.{{hrf|Wishart|2004|37}} През 1869 г. нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.{{hrf|Smith|2001|523 – 526}} === Гражданска война и Ера на реконструкция === {{основна|Американска гражданска война}} [[Файл:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden.jpg|мини|дясно|[[Битка при Гетисбърг|Битката при Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], по време на Гражданската война]] От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].{{hrf|Murray|2004|76}} Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободни, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западна територия и повече свободни земи, напрежението между щатите със и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.{{hrf|O'Brien|2002|184}} След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}} След победата на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] през [[1865]] г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона [[афроамериканци|американци от африкански произход]], които са били роби,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www2.census.gov/prod2/decennial/documents/1860a-02.pdf | заглавие = 1860 Census | достъп_дата = [[10 юни]] 2007 | издател = U.S. Census Bureau | цитат = 7-а страница – списък на пълното робско население от 3 953 760.| език = en }}</ref> граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,{{hrf|De Rosa|1996|266}} насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на освободени роби.{{hrf|Tarr|2009|30}} Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.{{hrf|Tarr|2009|30}} === Имиграция, разширение и индустриализация === [[Файл:Ellis island 1902.jpg|мини|дясно|Остров Елис, Ню Йорк, е главната врата за имигрантите от Европа.<ref>{{cite book |title= Migrants to the Metropolis: The Rise of Immigrant Gateway Cities |last=Price, Benton-Short |first=Marie, Lisa |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Syracuse University Press |location= |isbn=978-0-8156-3186-6 |pages=[https://archive.org/details/migrantstometrop00pric/page/n71 51] |url=https://archive.org/details/migrantstometrop00pric|accessdate=}}</ref>]] В Севера урбанизацията и безпрецедентният наплив на имигранти от Южна и Източна Европа довежда до излишък на индустриалния труд и големи промени в културата на страната.{{hrf|Powell|2009|74}} Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват [[дивия запад|стария американски Запад]]. По-късно изобретяването на [[лампа с нажежаема жичка|електрическото осветление]] и [[телефон]]а също се отразяват на комуникацията и градския живот.{{hrf|Winchester|2013|351, 385}} [[Файл:American Empire1.PNG|мини|ляво|Съединените щати в своето най-голямо териториално разширение от 1898 до 1902 г.]] Краят на [[индиански войни|индианските войни]] допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cliffsnotes.com/study-guides | заглавие=„Toward a Market Economy“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Houghton Mifflin Harcourt |издател=CliffsNotes |цитат= |език=en }}</ref> Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през [[1867]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/alaska-purchase | заглавие=„Purchase of Alaska, 1867“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. [[Пуерто Рико]], [[Гуам]] и [[Филипини]]те са отстъпени от Испания през същата година, след [[Испано-американска война|Испано-американската война]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/spanish-american-war | заглавие=„The Spanish-American War, 1898“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> Бързото икономическо развитие в края на XIX и началото на XX век стимулира възхода на много бележити индустриалци. [[Бизнес магнат|Магнати]] като [[Корнелиус Вандербилт]], [[Джон Рокфелер]] и [[Андрю Карнеги]] водят напредъка на страната в [[железопътен транспорт|железопътната]], [[нефтопреработвателна промишленост|нефтената]] и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като [[Джон Пирпонт Морган|Джон Морган]] играе важна роля. [[Томас Едисън|Едисън]] и [[Никола Тесла|Тесла]] се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. [[Хенри Форд]] прави революция в [[автомобилна промишленост|автомобилната индустрия]]. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от [[велика сила|великите сили]] в света.<ref>{{cite book |title= Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy |last=Kirkland |first=Edward |authorlink= |coauthors= |year=1961 |publisher= |location= |isbn= |pages=400 – 405 |url=https://archive.org/details/industrycomesofa0000unse|accessdate=}}</ref> Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на [[популизъм|популистки]], [[социализъм|социалистически]] и [[анархизъм|анархистически]] движения.{{hrf|Zinn|2005|321 – 357}} Този период приключва с настъпването на [[Прогресивна ера|Прогресивната ера]], в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително [[Избирателно право на жените|избирателните права на жените]], [[Сухия режим в САЩ|забраната на алкохола]], регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.<ref>{{cite book |title= The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3) |last=Meltzer |first=Paige |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher= |location= |isbn= |pages=52 – 76 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920 |last=Timberlake |first=James |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=Harvard UP |location= |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/prohibitionprogr0000timb|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties |last=Tindall |first=George B. |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=South Atlantic Quarterly 62 |location= |isbn= |pages=92 – 106 |url= |accessdate=}}</ref> === Двете световни войни и Голямата депресия === {{основна|Първа световна война|Голямата депресия|Втора световна война}} [[Файл:Crowd outside nyse.jpg|мини|дясно|Тълпа се събира на Уол Стрийт след краха му през 1929 г.]] Съединените щати остават неутрални в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1914 г. до 1917 г., когато се включват във войната като „присъединена сила“, заедно с [[Съюзници в Първата световна война|официалните съюзници]], като помагат да се обърне ударът срещу [[Централни сили|Централните сили]]. През 1919 г. президентът [[Удроу Уилсън]] заема водеща дипломатическа роля в [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] и силно препоръчва САЩ да се присъединят към [[Общество на народите]]. Сенатът отказва да одобри това и не ратифицира [[Версайски договор|Версайския договор]], който учредява Общество на народите.<ref>{{cite book |title= U.S. History Super Review |last=McDuffie, Piggrem, Woodworth |first=Jerome, Gary Wayne, Steven E. |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Piscataway, NJ: Research & Education Association |location= |isbn=0-7386-0070-9 |pages=[https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu/page/418 418] |url=https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu|accessdate=}}</ref> През 1920 г. движението за права на жените печели приемане на конституционно изменение, което дава право на жените да гласуват.<ref>{{cite book |title= Carrie Chapman Catt: A Public Life. Women and Peace Series |last=Voris |first=Jacqueline Van |authorlink= |coauthors= |year=1996 |publisher=Feminist Press at CUNY |location=New York City |isbn=1-55861-139-8 |pages=vii |url=https://archive.org/details/carriechapmancat0000vanv|accessdate=}}</ref> През 20-те и 30-те се заражда радиото като [[масова комуникация|масова медия]] и възниква ранната [[телевизия]].{{hrf|Winchester|2013|410 – 411}} Просперитетът от [[1920-те]] години ([[„ревящите“ двадесети години]]) приключва с [[Крах на Уолстрийт (1929)|Краха на Уолстрийт]] от 1929 г. и началото на [[Голямата депресия]]. След избирането му за президент през 1932 г., [[Франклин Делано Рузвелт|Франклин Рузвелт]] отговаря с „[[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]“, който включва създаването на системата за социално осигуряване.<ref>{{cite book |title= Social Welfare: A History of the American Response to Need (7th ed.) |last=Axinn, Stern |first=June, Mark J. |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Allyn & Bacon |location=Boston |isbn=978-0-205-52215-6 |pages= |url=https://archive.org/details/socialwelfarehis0000axin_i6r5|accessdate=}}</ref> Голямата миграция на милиони афроамериканци от американския юг започна преди Първата световна война и се разширява през 60-те години на XX век;<ref>{{cite book |title= The Promised Land: The Great Black Migration and How It Changed America |last=Lemann |first=Nicholas |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Alfred A. Knopf |location=New York |isbn=0-394-56004-3 |pages=[https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema/page/6 6] |url=https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema|accessdate=}}</ref> докато явлението „[[котел с прах]]“ (серия прашни бури) от средата на 30-те обеднява много земеделски общности и стимулира нова вълна от западна миграция.<ref>{{cite book |title= American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in California |last=Gregory |first=James Noble |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-507136-8 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=qNdtGwnXYrIC |accessdate=}}{{cite book |title= Mass Exodus From the Plains |year=2013 |publisher=American Experience. WGBH Educational Foundation |location= |isbn= |pages= |url=https://www.pbs.org/wgbh/americanexperience/features/general-article/dustbowl-mass-exodus-plains/ |accessdate=}}{{cite book |title= The Migrant Experience |last=Fanslow |first=Robin A. |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=American Folklore Center. Library of Congress |location= |isbn= |pages= |url=http://memory.loc.gov/ammem/afctshtml/tsme.html |accessdate=}}{{cite book |title= California and the Dust Bowl Migration |last=Stein |first=Walter J. |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=Greenwood Press |location= |isbn=978-0-8371-6267-6 |pages= |url=https://archive.org/details/californiadustbo0000stei|accessdate=}}</ref> В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ остават неутрални, докато Германия завладява големи територии от Европа. Америка започва да доставя материал за [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] от март 1941 г., посредством програмата [[Заем-Наем]]. На 7 декември 1941 г. [[Японска империя|Японската империя]] изненадващо [[Нападение над Пърл Харбър|атакува Пърл Харбър]], принуждавайки САЩ да се включи на страната на Съюзниците във войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf |заглавие=„Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име=Yamasaki |първо_име=Mitch |дата=2008 |труд= |издател=Chaminade University of Honolulu |цитат= |език=en |архив_дата=2014-12-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141213122046/http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf }}</ref> През войната Щатите са споменати като едни от „Четирите полицая“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.iup.edu/WorkArea/DownloadAsset.aspx?id=37681 | заглавие=„The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kelly |първо_име=Brian |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> на Съюзниците, които се срещат, за да направят план за следвоенния свят. Другите три сили са Британия, Съветския съюз и Китай.{{hrf|Hoopes & Brinkley|1997|100}}{{hrf|Gaddis|1972|25}} Във Втората световна война Америка губи 400 000 войника,<ref>{{cite book |title= „American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“ |last=Leland & Oboroceanu |first=Anne, Mari–Jana |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Congressional Research Service |location= |isbn= |pages=2 |url=https://fas.org/sgp/crs/natsec/RL32492.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> въпреки това страната се оказва сравнително неповредена. След войната САЩ става най-голяма икономическа и военна сила в света.<ref>{{cite book |title= „The Rise and Fall of the Great Powers“ |last=Kennedy |first=Paul |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=New York |isbn=0-679-72019-7 |pages=[https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0/page/358 358] |url=https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0|accessdate= |quote= }}</ref> Съединените щати изиграват водеща роля в конференциите в Бретън Уудс и [[Ялтенска конференция|Ялта]] заедно с Обединеното кралство, Съветския съюз и другите Съюзници. Те подписват споразумения за нови международни финансови институции и следвоенна реорганизация на Европа. След [[Ден на победата (Европа)|победата на Съюзниците в Европа]], международна конференция от 1945 г. в [[Сан Франциско]] създава [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]], която влиза в сила след войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm |заглавие=„The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 юни 2007 |труд= |издател=U.S. Dept. of State, Bureau of Public Affairs, Office of the Historian |цитат= |език=en |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612221444/http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm }}</ref> Съединените щати [[Манхатън (проект)|произвеждат първите ядрени оръжия]] и ги [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|използват над Япония, градовете Хирошима и Нагазаки]]. Това тласка източната страна да се [[Капитулация на Япония|предаде]] на 2 септември, с което завършва Втората световна война.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Why did Japan surrender in World War II?“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kingston |първо_име=Jeff |дата= |труд= |издател=The Japan Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Japan's Longest Day. New York |last=Pacific War Research Society |first= |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=4-7700-2887-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Забавленията и парадите се осъществяват на деня наречен „Ден на победата“ или „Ви Джи дей“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nationalww2museum.org/learn/education/for-students/ww2-history/at-a-glance/v-j-day.html | заглавие=„The National WWII Museum | New Orleans: Learn: For Students: WWII at a Glance: Remembering V-J Day“ |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=nationalww2museum.org |цитат= |език= en}}</ref> === Студената война и Движението за граждански права === {{основна|Студена война|Космическа надпревара}} [[Файл:Martin Luther King Jr St Paul Campus U MN.jpg|мини|дясно|[[Мартин Лутър Кинг]] произнася реч на митинг против войната във Виетнам. Университет „Сейнт Пол“, Минесота, 27 април 1967 г.]] След Втората световна война Съединените щати и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започват борба за надмощие – конфликт познат като [[Студена война|Студената война]]. Съперничеството между двете държави е породено от идеологическото противопоставяне на [[капитализъм|капитализма]] и [[комунизъм|комунизма]],<ref>{{cite book |title= ''East Plays West: Sport and the Cold War'' |last=Wagg, Stephen |first=Andrews, David |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=Routledge |location= |isbn=978-1-134-24167-5 |pages=11 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> както и [[геополитика|геополитическите]] различия между свързания с морето Атлантик и континенталния евроазийски лагер. Двете суперсили доминират военните действия в [[Европа]] – САЩ със своите съюзници от [[НАТО]] и от друга страна СССР и съюзниците им от [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. Съединените щати изработват политика за ограничаване влиянието и разширението на комунистическата идеология. Докато Щатите и Съветския съюз водят посреднически войни и разработват мощен ядрен арсенал, двете държави избягват директния военен конфликт. САЩ често се противопоставя на страните от [[Трети свят|Третия свят]], които Америка вижда под силното влияние на руснаците. Америка често се намесва с директен военен удар, когато управлението на дадена страна е застрашено от идване на лява власт.{{hrf|Blakeley|2009|92}} Американски войски се бият срещу [[народна освободителна армия|китайските]] и [[Северна Корея|севернокорейските]] сили в [[Корейска война|Корейската война]] от 1950 до 1953 г.<ref name="lif">{{cite book |title= Liftoff: The Story of America's Adventure in Space |last=Collins |first=Michael |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Grove Press |location=New York |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/liftoff00coll|accessdate= |quote= }}</ref> Съветският съюз пуска [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] през 1957 г., а 1961 г. е изстрелян [[Восток-1|първият човек в космоса]], с което се слага началото на така наречената „[[космическа надпревара]]“ – съревнование между двете страни за космическо надмощие. През 1969 г. Съединените щати стават първата нация изпратила [[Аполо 11|хора на Луната]].<ref name="lif" /> Обтегнатият конфликт в Югоизточна Азия води до военната намеса на САЩ, позната като [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. У дома Щатите преживяват продължителен икономически растеж, [[бейби бум|населението се увеличава]], а средната класа се утвърждава. Конструирането на [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]] преобразува инфраструктурата на страната следващите десетилетия. Милиони мъже и жени се преместват от фермите и центровете на големите градове към [[предградие|предградията]].{{hrf|Winchester|2013|305 – 308}}<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.societyforhistoryeducation.org/pdfs/N10_NHD_Blas_Junior.pdf | заглавие=The Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense Highways |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име=Blas |първо_име=Elisheva |дата= |труд= |издател=Society for History Education |цитат= |език=en }}</ref> През 1959 г. [[Хаваи]]те стават 50-ият и последен щат на САЩ, присъединен към държавата.<ref>{{cite book |title= Hawaiian History: An Annotated Bibliography |last=Lightner |first=Richard |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Greenwood Publishing Group |location= |isbn=978-0-313-28233-1 |pages=141 |url=https://books.google.com/books?id=Yei4fDrecWsC&pg=PA141 |accessdate= |quote= }}</ref> Нараства Движението за човешки права, което чрез [[ненасилие]] се бори срещу сегрегацията и дискриминацията. Лидер на движението става бележитият активист [[Мартин Лутер Кинг]]. Комбинацията от съдебни решения и законодателство водят да появата Закона за граждански права от 1968 г., който се стреми да прекрати расовата дискриминация.<ref>{{cite book |title= Lyndon B. Johnson: Portrait of a President |last=Dallek |first=Robert |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-515920-2 |pages=[https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall/page/169 169] ISBN 978-0-19-515920-2. |url=https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall|accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ourdocuments.gov/doc.php?flash=old&doc=97 | заглавие=„Our Documents – Civil Rights Act (1964)“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=United States Department of Justice |цитат= |език= en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Remarks at the Signing of the Immigration Bill, Liberty Island, New York“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=arquivo.pt |цитат= |език= en}}</ref> В същото време, така нареченото движение на [[контракултура на 1960-те|контракултурата]] нараства; то включва противопоставянето на Войната във Виатнам, черния национализъм и [[сексуална революция|сексуалната революция]]. [[Файл:Reagan and Gorbachev hold discussions.jpg|мини|ляво|Президентът на САЩ [[Роналд Рейгън]] и [[генерален секретар на ЦК на КПСС|генералният секретар на СССР]] [[Михаил Горбачов]] на срещата в Женева през 1985 г.]] Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ssa.gov/history/lbjsm.html | заглавие=„Social Security“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ssa.gov |цитат= |език= en}}</ref> 70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на [[стагфлация|застой в производството]]. След избора на [[Роналд Рейгън]] за 40-и президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „[[разведряване]]“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.{{hrf|Soss|2010|277}}{{hrf|Fraser|1989|?}}{{hrf|Ferguson-Thomas|1986|43 – 53}}{{hrf|Williams|2012|325 – 331}} През 1985 г. процентът на работещи жени на 16-годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започнало през 70-те. Късните 80 години на XX век донасят затопляне в конфликта САЩ – Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато [[разпадане на Съветския съюз|СССР се разпада]] и с това е сложен край на Студената война.<ref>{{cite book |title= The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988 |last=Howell |first=Buddy Wayne |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Texas A&M University |location= |isbn=978-0-549-41658-6 |pages=352 |url=https://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |accessdate= |quote= |archive-url = http://web.archive.org/web/20130510052754/http://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |archive-date = 2013-05-10}}</ref><ref>{{cite book |title= Diplomacy |last=Kissinger |first=Henry |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Simon & Schuster |location= |isbn=978-1-4391-2631-8 |pages=781 – 784 |url=https://books.google.com/?id=0IZboamhb5EC&lpg=PA731 |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War |last=Mann |first=James |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Penguin |location= |isbn=978-1-4406-8639-9 |pages=432 |url=https://books.google.com/?id=BgZyXNIrvB4C&pg=PT12 |accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Hayes|2009|?}}<ref name="59a">{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„59e. The End of the Cold War“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=U.S. History.org |издател=Independence Hall Association |цитат= |език= en}}</ref> Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред. === Съвременна история === {{основна|Война в Персийския залив (1990–1991)|Атентати от 11 септември 2001 г.|Война срещу тероризма|Световна финансова криза (2007 – 2008)}} [[Файл:WTC smoking on 9-11.jpeg|мини|дясно|[[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] в Долен Манхатън по време на [[тероризъм|терористичните атаки]] на [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] от ислямската терористична група [[Ал-Каида]] през 2001 г.]] След [[Студена война|Студената война]] конфликтът в Близкия изток назрява през 1990 г., когато Ирак, под управлението на [[Саддам Хюсеин]], нахлува и прави опит да анексира Кувейт, съюзник на Съединените щати. Страхувайки си, че подобен сценарий ще последва и в другите региони, президентът [[Джордж Х. У. Буш]] стартира операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинен щит]]“ – американски отбранителни войски се настаняват в Саудитска Арабия. Операция „Пустинна буря“ поставя началото на така наречената „Война в Персийския залив“, провеждана от коалиционна сила от 34 нации, водени от Съединените щати, срещу Ирак. Войната приключва с успешно експулсиране на армията на Хюсеин от Кувейт и възвръщане на монархията там.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Persian-Gulf-War | заглавие = „Persian Gulf War“ | достъп_дата = 5 май 2020 | дата = | труд = The Editors of Encyclopaedia Britannica | издател = Encyclopaedia Britannica | език = en }}</ref> Първоначално използван в [[ARPANET|американските военни отбранителни мрежи]], [[интернет]] се простира до международните академични платформи и от там за публично ползване през 90-те, като влиянието му върху икономиката, обществото и културата става огромно.{{hrf|Winchester|2013|420 – 423}} Поради [[Дот-ком балон|дот-ком бума]], стабилната парична политика при [[Алън Грийнспан]] и намалените разходи за социални помощи, през 90-те години на XX век се наблюдава най-дългото икономическо разрастване в съвременната история на САЩ, чийто край е през 2001 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2000/02/18/business/worldbusiness/IHT-did-clinton-do-it-or-was-he-lucky.html | заглавие = „Did Clinton Do It, or Was He Lucky?“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = Dale | първо_име = Reginald | дата = 18 февруари 2000 | труд = International Herald Tribune | издател = New York Times | формат = html | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Mankiw|2008|559}} В началото на 1994 г. САЩ сключват [[Северноамериканско споразумение за свободна търговия|Споразумението за свободна търговия в Северна Америка]] (NAFTA), което свързва 450 милиона души с производство на стоки и услуги на стойност 17 трилиона щ.д. Целта на споразумението е да се премахнат търговските и инвестиционните бариери между САЩ, Канада и Мексико до 1 януари 2008 г. Търговията между тримата партньори нараства след влизането в сила на НАФТА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | заглавие = „North American Free Trade Agreement (NAFTA)“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = | труд = Office of the United States Trade Representative | издател = ustr.gov | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200508182542/https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | архив_дата = 2020-05-08 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Thakur|1997|334 – 335}}{{hrf|Kalaitzidis-Streich|2011|201}} На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г. терористи от [[Ал-Каида]] удрят [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк и [[Пентагон]]а близо до Вашингтон. Жертвите от терористичния акт са близо 3000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://video.foxnews.com/v/1151859712001#sp=show-clips | заглавие = Flashback 9/11: As It Happened | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 10 септември 2011 | труд = | издател = Fox News | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbsnews.com/news/america-remembers-sept-11-attacks-11-years-later/ | заглавие = „America remembers Sept. 11 attacks 11 years later“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 септември 2012 | труд = CBS News | издател = Associated Press | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html | заглавие = „Day of Terror Video Archive“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 2005 | труд = | издател = CNN | език = en | архив_дата = 2021-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210509162213/http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html }}</ref> В отговор на атаката Съединените щати започват [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]], която включва [[Война в Афганистан (2001 – 2014)|война в Афганистан]] и [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] (2003 – 2011 г). През 2007 г. администрацията на Буш разполага огромна част войскови отряди в Ирак, което успешно води до намаляване насилието и по-голяма стабилност в региона. Политиката на правителството, замислена да промотира достъпни жилища,<ref>{{cite book | title = Hidden in Plain Sight: What Really Caused the World's Worst Financial Crisis and Why It Could Happen Again | url = https://archive.org/details/hiddeninplainsig0000wall | last = Wallison | first = Peter | year = 2015 | publisher = Encounter Books | isbn = 978-978-59407-7-0 | lang = en }}</ref> значителните недостатъци в корпоративното и регулаторното управление<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.govinfo.gov/content/pkg/GPO-FCIC/pdf/GPO-FCIC.pdf | заглавие = „Financial Crisis Inquiry Report“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = | труд = Financial Crisis Inquiry Commission | издател = | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> и исторически ниските [[лихвени проценти]], определени от Федералния резерв,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nber.org/papers/w14631.pdf | заглавие = „The Financial Crisis and the Policy Responses: An Empirical Analysis of What Went Wrong“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Taylor | първо_име = John B. | дата = януари 2009 | издател = Hoover Institution Economics Paper Series | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> водят до [[ипотечна криза в САЩ|жилищен балон]] в началото на века, който завърша с [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|финансова криза]] през 2008 г. – най-големият икономически спад в страната след Великата депресия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wsj.com/articles/SB122169431617549947 | заглавие = „Worst Crisis Since '30s, With No End Yet in Sight“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Hilsenrath | първо_име = Jon | автор_препратка = | съавтори = Serena Ng and Damian Paletta | дата = 18 септември 2008 | издател = The Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20141215020006/http://www.wsj.com:80/articles/SB122169431617549947 |archive-date = 2014-12-15}}</ref> По време на кризата активите, притежавани от американци, загубват около една четвърт от стойността си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2009-01-01/great-crash-2008 | заглавие = „The Great Crash, 2008“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Altman | първо_име = Roger C. | дата = януари / февруари 2009 | издател = Foreign Affairs | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081223095528/http://www.foreignaffairs.org/20090101faessay88101/roger-c-altman/the-great-crash-2008.html | архив_дата = 23 декември 2008 | език = en }}</ref> Насред кризата през 2008 г. за президент е [[Президентски избори в САЩ (2008)|избран]] [[Барак Обама]], първият [[афроамериканци|афроамериканец]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.history.com/this-day-in-history/barack-obama-elected-as-americas-first-black-president | заглавие = „Barack Obama elected as America’s first black president“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 4 ноември 2008 | труд = History.com | издател = A&E Television Networks, LLC | език = en }}</ref> и мултикултурен<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=96916824&t=1601216409811 | заглавие = „Barack Obama: Face Of New Multiracial Movement?“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 12 ноември 2008 | труд = | издател = NPR | език = en }}</ref> президент<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.huffpost.com/?err_code=404&err_url=http%3A%2F%2Fwww.huffingtonpost.com%2F2011%2F07%2F10%2Fblack-recession-economy-african-americans_n_894046.html | заглавие = „African-American Economic Gains Reversed By Great Recession“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Washington | първо_име = Jesse | съавтори = Chris Rugaber | дата = 9 септември 2011 | труд = Huffington Post | издател = Associated Press | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130616183529/http://www.huffingtonpost.com/2011/07/10/black-recession-economy-african-americans_n_894046.html | архив_дата = 16 юни 2013 | език = en }}</ref>. Впоследствие новият държавен глава прекарва стимулиращи мерки и закона „Дод-Франк“, като опит да смекчи негативните ефекти и да гарантира, че няма да има повторна криза. През 2010 г. президентът Обама ръководи усилията за приемане на „Закона за достъпни грижи“ – най-мощната реформа в здравната система на страната от близо пет десетилетия.<ref>{{cite journal | last = Oberlander | first = Jonathan | year = 2010 | month = юни | title = „Long Time Coming: Why Health Reform Finally Passed“ | journal = Health Affairs | publisher = | location = | volume = 29 | issue = 6 | pages = 1112 – 1116 | doi = 10.1377/hlthaff.2010.0447 | id = 0278 – 2715 | url = https://www.healthaffairs.org/doi/10.1377/hlthaff.2010.0447 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | issn=0278-2715 }}</ref> На [[Президентски избори в САЩ (2016)|президентските избори през 2016 г]]. републиканецът [[Доналд Тръмп]] е избран за [[Списък на президентите на САЩ|45-и президент на САЩ]]. На 20 януари 2020 г. е потвърден първият случай на [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|COVID-19]] в страната.<ref>{{cite journal | last = Holshue ML | first = DeBolt C | authorlink = | coauthors = Lindquist S, Lofy KH, et al. | year = 2020 | month = март | title = „First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States“ | journal = N. Engl. J. Med | publisher = | location = | volume = | issue = 382 (10) | pages = 929 – 936 | doi = 10.1056/NEJMoa2001191 | id = 7092802 | url = https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20200406134019/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | archive-date = 2020-04-06 }}</ref> Към септември 2020 г. САЩ имат над 6,2 милиона случая на COVID-19 и над 180 000 смъртни случая.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://covid.cdc.gov/covid-data-tracker/?CDC_AA_refVal=https%3A%2F%2Fwww.cdc.gov%2Fcoronavirus%2F2019-ncov%2Fcases-updates%2Fcases-in-us.html#cases_casesinlast7days | заглавие = „Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) in the U.S.“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 8 септември 2020 | издател = Centers for Disease Control and Prevention | език = en }}</ref> Съединените щати е държавата с най-много случаи на COVID-19 от 11 април 2020 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/20200418-sitrep-89-covid-19.pdf?sfvrsn=3643dd38_2 | заглавие = „Coronavirus disease 2019 (COVID-19) Situation Report – 89“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 18 април 2020 | издател = World Health Organization | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> == Държавно устройство и вътрешна политика == {{Основна|Държавно устройство на САЩ}} [[Файл:Joe Biden official portrait 2013.jpg|мини|250пкс|Президентът на САЩ [[Джо Байдън]]]] Съгласно [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на [[Федерално правителство на Съединените американски щати|Федералното правителство]] на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на [[разделение на властите|разделението на властите]], според който федералното правителство се състои от [[законодателна власт|законодателни]], [[изпълнителна власт|изпълнителни]] и [[съдебна власт|съдебни]] органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт е двукамарен [[Конгрес на САЩ]]: * [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] (Долна камара); * [[Сенат на САЩ|Сенат]] (Горна камара) Висш орган на изпълнителната власт е [[Президент на САЩ|президентът на САЩ]]. Висш орган на съдебната власт е [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]]. Основни политически партии в САЩ са [[Републиканска партия в САЩ|Републиканската партия]] и [[Демократическа партия в САЩ|Демократическата партия]], въпреки че съществуват и много малки партии. == Административно деление == {{основна|Административно деление на САЩ}} В административно отношение САЩ се разделят на 50 [[щат]]а, 1 федерален окръг ([[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]), 41 независими града и 3072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е [[Аляска]]. [[Файл:Map of USA with state names bg.svg|център|650px|Административно деление на САЩ]] {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Щатите и техните главни градове''' ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град |- | [[Алабама]] || Монгомъри || [[Мисури (щат)|Мисури]] || Джеферсън сити |- | [[Аляска]] || Джуно || [[Мичигън]] || Лансинг |- | [[Аризона]]|| Финикс || [[Монтана (щат)|Монтана]] || Хелена |- | [[Арканзас]] || Литъл Рок || [[Небраска]] || Линкълн |- | [[Айдахо]] || Бойзи || [[Невада]] || Карсън сити |- | [[Айова]] || Де Мойн || [[Ню Джърси]] || Трентън |- | [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]] || Олимпия || [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] || Олбъни |- | [[Вирджиния]] || Ричмънд || [[Ню Мексико]] || Санта фе |- | [[Върмонт]] || Монпелие || [[Ню Хемпшир]] || Конкорд |- | [[Делауеър]] || Доувър || [[Оклахома]] || Оклахома сити |- | [[Джорджия]] || Атланта || [[Орегон]] || Салем |- | [[Западна Вирджиния]] || Чарлстън || [[Охайо]] || Калумбус |- | [[Илинойс]] || Спрингфилд || [[Пенсилвания]] || Харисбърг |- | [[Индиана]] || Индианаполис || [[Род Айлънд]] || Провидънс |- | [[Калифорния]] || Сакраменто || [[Северна Дакота]] || Бисмарк |- | [[Канзас]] || Топика || [[Северна Каролина]] || Рали |- | [[Кентъки]] || Франкфорт || [[Тексас]] || Остин |- | [[Колорадо]] || Денвър|| [[Тенеси]] || Нашвил |- | [[Кънектикът]] || Хардфорд || [[Уайоминг]] || Шейен |- | [[Луизиана]] || Батън Руж || [[Уисконсин]] || Медисън |- | [[Масачузетс]] || Бостън || [[Флорида]] || Талахаси |- | [[Мейн]] || Огъста || [[Хавай]] || Хонолулу |- | [[Мериленд]] || Анаполис || [[Южна Дакота]] || Пиер |- | [[Минесота]] || Сейнт Пол || [[Южна Каролина]] || Колумбия |- | [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] || Джакстън || [[Юта]] || Солт Лейк Сити |} {{clear}} == Икономика == {{основна|Икономика на САЩ|Северноамериканско споразумение за свободна търговия}} [[Файл:NYSESecurity.JPG|мини|200п|[[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]] на [[Уолстрийт]] е символ на американската икономическа мощ]] През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост [[туризъм|туристическо]] направление в [[свят|света]] с 40 400 000 туристи след [[Франция]] със 75 000 000 и [[Испания]] с 52 500 000. Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през XX и XXI век. Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето [[микроикономика|микроикономически]] решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 щатски долара. Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например град Ню Йорк е център на американските финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт – исторически център на американската автомобилостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост, и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателна промишленост. [[Файл:Turbofan640.jpg|мини|220п|Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ]] [[Файл:LosAngeles05.jpg|мини|220п|[[Лос Анджелис]], икономическото сърце на американския Западен бряг]] Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който е заета грубо около ¾ от работната сила. Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония. Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.<ref>[https://btvnovinite.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html btvnews.bg]</ref><ref>[http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty www.alternet.org]</ref> От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода. Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на XX век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще. === Транспорт === {{основна|Транспорт в САЩ}} [[Файл:Map of current Interstates.svg|мини|220п|[[Междущатска магистрална система]]]] Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали, най-важната част от които е [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]], частично заменила по-остарялата [[Магистрална система на Съединените щати]]. Съединените щати имат и [[Първа презконтинентална железница|презконтинентална жп система]], която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от [[Амтрак]], който обслужва 46 от континенталните 48 щата. Много от американските градове имат [[метро]], като най-голямото е [[Нюйоркско метро|Нюйоркското метро]]. Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637 km автомобилни пътища – най-много в света. Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света [[метро|метра]]. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили. Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на XX век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища. Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 г. са в Щатите включително и най-натовареното – „[[Международно летище Хартсфилд-Джаксън Атланта|Международно летище Хартсфийлд – Джаксън Атланта]]“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“ Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, които са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между [[Големите езера]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави [[Ню Йорк]] (градът) икономически център на страната. == Демографски данни == {{основна|Население на САЩ}} САЩ е третата по [[население]] страна в света след [[Китай]] и [[Индия]]. Населението на САЩ е 318 857 056 души към 01.07.[[2014]] г. По брой на населението от всички щати най-голям е щатът [[Калифорния]] с население от 38 802 500 души към 2014 г. Следва щатът [[Тексас]], който е с население от 26 956 958 души, щатът [[Флорида]] – 19 893 297 души, щатът [[Ню Йорк]] – 19 746 227 души, щатът [[Илинойс]] – 12 880 580 души, а с най-малък брой население са щатите [[Уайоминг]] – 584 153 души, [[Върмонт]] – 626 562 души и [[окръг Колумбия]] – 658 893 души. Според данни на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 [[българи]], което прави [[страна]]та една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с [[българи|български произход]] на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход ([[2000]]). Най-много българи има в [[Илинойс]] – 220 000 души, [[Флорида]] 60 000 – 120 000 души и [[Калифорния]] 40 000 – 120 000 души ([[2000]]). За всички щати вижте [[Българи в САЩ по щати|Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.]] Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е [[Запад (САЩ)|Западът]], следван от [[Юг (САЩ)|Юга]]. Според [[Бюро за преброяване на населението|Бюрото за преброяване на населението]] щатите с най-голям растеж от [[2000]] г. до [[2010]] г. са били [[Невада]] (35,1%), [[Аризона]] (24,6%) и [[Юта]] (23,8%), а с най-малък са щатите [[Роуд Айлънд]] (0,4%), [[Луизиана]] (1,4%) и [[Охайо]] (1,6%). [[Мичигън]] е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf |заглавие=www.census.gov |достъп_дата=2005-12-22 |архив_дата=2015-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924104436/http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf }}</ref> === Език === В Съединените щати няма [[официален език]], поне на федерално ниво. Някои закони, като например „изискванията за натурализация на гражданството в САЩ“, изискват владеенето на английски език, освен това повечето американски щати обявяват английския ([[американски английски език|американско-английския]]) за официален език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.washingtonpost.com/blogs/govbeat/wp/2014/08/12/states-where-english-is-the-official-language/ | заглавие = „States where English is the official language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Schwarz | първо_име = Hunter | дата = 12 август 2014 | издател = [[Вашингтон Поуст]] | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Три щата и четири американски територии разпознават местните или [[национален език|национални езици]] като официални, това включва щата [[Хаваи]] ([[хавайски език]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | заглавие = „The Constitution of the State of Hawaii, Article XV, Section 4“ | достъп_дата = 28 април 2021 | дата = 7 ноември 1978 | издател = Hawaii government | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724231656/http://hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | архив_дата = 24 юли 2013 | език = en }}</ref> [[Аляска]] (двайсет местни езика),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2014/04/21/305688602/alaska-oks-bill-making-native-languages-official | заглавие = „Alaska OKs Bill Making Native Languages Official“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = NPR.org | език = en }}</ref> [[Южна Дакота]] ([[сиукски език|езика на сиуксите]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eu.argusleader.com/story/news/politics/2019/03/22/south-dakota-recognizes-official-indigenous-language-governor-noem/3245113002/ | заглавие = „South Dakota recognizes official indigenous language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Kaczke | първо_име = Lisa | издател = Argus Leader | език = en }}</ref> [[Американска Самоа]] ([[самоански език]]), [[Пуерто Рико]] ([[испански език]]), Гуам (езика чаморо) и [[Северни Мариански острови]] (езика каролиниан и чаморо). В [[Пуерто Рико]] испанският е по-разпространен език от английския.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.puertorico.com/translation/ | заглавие = „Translation in Puerto Rico“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = Puerto Rico Channel | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20210501043042/http://www.puertorico.com/translation/ | archive-date = 2021-05-01 | архив_дата = 2018-10-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181019153416/http://www.puertorico.com/translation/ }}</ref> Според „Проучване на американската общност“ през 2010 г. 229 млн. хора (населението на Съединените щати през този година е 308 млн.) говорят само английски в домовете си. Повече от 37 млн. говорят испански език в домовете си, което го прави вторият най-популярен език в Щатите. Други езици говорени в домовете на милиони от хората включват: [[китайски език|китайски]] (2,8 млн.), [[тагалог]] (1,6 млн.), [[виетнамски език|виетнамски]] (1,4 млн.), [[френски език|френски]] (1,3 млн.), [[корейски език|корейски]] (1,1 млн.) и [[немски език|немски]] (1 млн.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://data.census.gov/cedsci/deeplinks?url=https%3A%2F%2Ffactfinder.census.gov%2Ffaces%2Ftableservices%2Fjsf%2Fpages%2Fproductview.xhtml%3Fpid%3DACS_10_1YR_B16001&prodType=table | заглавие = „American FactFinder—Results“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = U.S. Census Bureau, 2010 American Community Survey | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20200212213140/http://factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B16001&prodType=table#selection-2395.9-2395.59 | архив_дата = 12 февруари 2020 | език = en }}</ref> 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на [[български език]], като по този показател българският се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ. Най-широко преподаваните езици в Съединените щати, по отношения броя на записаните в детските градини, средни училища, висши учебни заведения и странични школи, е испанският език (около 7,2 млн. учащи), френският (1,5 млн.) и немският (500 000). Други често изучавани езици включват: [[латински език|латински]], [[японски език|японски]], американския [[жестомимичен език]], [[италиански език|италиански]] и китайски.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | заглавие = „Foreign Language Enrollments in K–12 Public Schools“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = American Council on the Teaching of Foreign Languages (ACTFL) | формат = pdf | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160408184754/http://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | архив_дата = 8 април 2016 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://apps.mla.org/pdf/2013_enrollment_survey.pdf | заглавие = „Enrollments in Languages Other Than English in United States Institutions of Higher Education, Fall 2013“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Goldberg, Looney, Lusin | първо_име = David, Dennis, Natalia | дата = февруари 2015 | издател = Modern Language Association | формат = pdf | език = en }}</ref> 18% от всички американци твърдят, че освен английски, говорят и други езици.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forbes.com/sites/collegeprose/2012/08/27/americas-foreign-language-deficit/?sh=4cae9b014ddc | заглавие = „America's Foreign Language Deficit“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Skorton, Altschuler | първо_име = David, Glenn | дата = 27 август 2012 | издател = Forbes | език = en }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма | caption = Религия в САЩ<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2019/10/17/in-u-s-decline-of-christianity-continues-at-rapid-pace/ | заглавие = „In U.S., Decline of Christianity Continues at Rapid Pace“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 октомври 2019 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> | label1 = [[Протестантство]] | value1 = 43 | color1 = DodgerBlue | label2 = [[Католицизъм]] | value2 = 20 | color2 = #d4213d | label3 = [[Мормонизъм]] | value3 = 2 | color3 = DeepSkyBlue | label4 = Неопределени | value4 = 26 | color4 = Honeydew | label5 = [[Юдеизъм]] | value5 = 2 | color5 = Blue | label6 = [[Ислям]] | value6 = 1 | color6 = Green | label7 = [[Будизъм]] | value7 = 1 | color7 = Yellow | label8 = [[Индуизъм]] | value8 = 1 | color8 = Orange | label9 = Други религии | value9 = 3 | color9 = Chartreuse | label10 = Неотговорили | value10 = 2 | color10 = Black }} [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка към Конституцията на САЩ]] гарантира конституционното право за свободното практикуване на религия и забранява на Конгреса да приема закони, които целят установяване на религиозен контрол върху правителството или правителствен контрол върху религията (Establishment Clause). Съединените щати имат най-многочисленото християнско население в света.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/12/19/global-christianity-exec/ | заглавие = „Global Christianity – A Report on the Size and Distribution of the World’s Christian Population“ | дата = 19 декември 2019 | труд = ANALYSIS | издател = Pewforum.org | език = en }}</ref> В проучване от 2014 г. 70,6% от американското население се самоопределят като християни.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/religious-landscape-study/affiliations/ | заглавие = „Church Statistics and Religious Affiliations“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | издател = Pew Research | език = en }}</ref> [[Протестантизъм|Протестантите]] държат най-големия дял от 46,5%, следвани от римокатолици с 20,8%. Двете деноминации са най-големите християнски групи.<ref name="nori">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2012/10/09/nones-on-the-rise/ | заглавие = „“Nones” on the Rise“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 9 октомври 2012 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> През 2014 г. 5,9% от възрастното население на САЩ се причислява към нехристиянски религии.<ref name="lscr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> Това включва [[юдеизъм]] 1,9%, [[ислям]] 0,9%, [[индуизъм]] 0,7% и [[будизъм]] 0,7%.<ref name="lscr" /> Проучването също отчита, че 22,8% от запитаните са се окачествили като [[агностицизъм|агностици]], [[атеизъм|атеисти]] или просто [[нерелигиозност|нерелигиозни]], което е нарастване с 8,2% спрямо 1990<ref name="nori2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | заглавие = „American Religious Identification Survey 2001“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 19 декември 2002 | труд = Barry A. Kosmin; Egon Mayer; Ariela Keysar | издател = The Graduate Center of the City University of New York | формат = pdf | страници = | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20110928195149/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | archive-date = 2011-09-28 | архив_дата = 2018-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180103174600/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/01/27/the-future-of-the-global-muslim-population/#/United%20States | заглавие = „The Future of the Global Muslim Population“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 27 януари 2011 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref>. Протестантството е най-голямото християнско течение в Щатите или почти половината от американския народ. В тази деноминация [[баптисти]]те са най-големият клон с 15,4%,<ref name="rela">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> а Южната баптистка конвенция е най-голямата индивидуална група от християни – 5,3% от населението на САЩ.<ref name="rela" /> Другите протестантски клонове включват протестанти без определена деноминация, методисти, петдесятници, неопределени протестанти, лутерани, презветерианци, конгрешани, реформисти, епископални християни/англикани, квакери, адвентисти, движение на светиите, християни фундаменталисти, анабаптисти, пиетисти и много други.<ref name="rela" /> [[Библейски пояс (САЩ)|Библейският пояс]] е неофициален термин за регион в южен САЩ, който е известен със своето консервативно евангелистко протестантство. Южните щати са символ на дълбока религиозност и стриктно посещение на неделните служби. Там набожността винаги е по-висока от средната за страната. Обратно, най-малка роля играе религията в Нова Англия и западните щати.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.gallup.com/poll/125999/mississippians-go-church-most-vermonters-least.aspx | заглавие = „Mississippians Go to Church the Most; Vermonters, Least“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 февруари 2017 | издател = Gallup | език = en }}</ref> === Най-големите метрополни градове в САЩ === Най-големите [[метрополен регион|метрополни градове]] по население в САЩ за [[2013]] г. са: # [[Ню Йорк]] – [[Нюарк]] – [[Джърси сити]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] – [[Ню Джърси]] – Ню Джърси [[Пенсилвания]] 19 949 502 # [[Лос Анджелис]] – [[Лонг Бийч]] – [[Анахайм|Анахейм]], [[Калифорния]] 13 131 431 # [[Чикаго]] – [[Нейпървил]] – [[Мичиган Сити]], [[Илинойс]] – [[Индиана]] – [[Уисконсин]] 9 537 289 # [[Далас]] – [[Форд Уорт]] – [[Арлингтън]], [[Тексас]] 6 810 913 # [[Хюстън]] – [[Уудлендс]] – [[Шугърленд]], Тексас 6 313 158 # [[Филаделфия|Филалдефия]] – [[Рединг]] – [[Кемдин]] – [[Уилмингтън]], [[Пенсилвания]] – [[Ню Джърси]] – [[Делауеър]] – [[Мериленд]] 6 034 678 # [[Вашингтон]] – [[Арлингтън]] – [[Александрия]], [[окръг Колумбия]] – [[Вирджиния]] – Мериленд – [[Западна Вирджиния]] 5 949 859 # [[Атланта]] – [[Санди Спрингс]] – [[Розвил]], [[Джорджия]] 5 522 942 === Най-големите градове === ''Вижте [[Списък на градовете в САЩ по население]]'' Най-големите градове по население в САЩ за [[2015]] г. са посочени по-долу. В получер са градовете, които са и столици на съответния щат. Данните са на Бюрото за преброяване на населението в САЩ и представляват приблизителна оценка за 2015 г. {{Градове-основни-САЩ}} {{clear}} == Култура == {{основна|Американска култура}} === Литература и изкуство === [[Файл:Mark Twain by AF Bradley.jpg|мини|дясно|[[Марк Твен]] - американски писател и хуморист]] През XVIII и началото на XIX век американското изкуство и литература взимат пример от европейското наследство, с което допринасят за обогатяването на Западната култура. Писатели като [[Уошингтън Ървинг]], [[Натаниел Хоторн]], [[Едгар Алън По]] и [[Хенри Дейвид Торо]] утвърждават американската литература на световната сцена в средата на XIX век. През втората половина на века [[Марк Твен]] и поетът [[Уолт Уитман]] са главни фигури в литературния свят, а [[Емили Дикинсън]], приживе непозната, е считана за най-значимия глас на американската поезия.<ref>{{cite book | title = „Emily Dickinson“ | last = Bloom | first = Harold | authorlink = | year = 1999 | edition = | publisher = Chelsea House Publishers | location = Broomall, PA | isbn = 978-0-7910-5106-1 | doi = | pages = 9 | url = https://archive.org/details/emilydickinson00bloo/page/9/mode/2up | lang = en }}</ref> Произведения, считани за фундаментален пример за американската душевност и характер, са „[[Моби Дик]]“ на [[Херман Мелвил]] (1851), „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“ на Твен (1885), „[[Великият Гетсби]]“ (1925) на [[Франсис Скот Фицджералд]] и „[[Да убиеш присмехулник]]“ (1960) на [[Харпър Ли]] и са определяни като „Велик американски роман“.<ref>{{cite journal | last = Buell | first = Lawrence | year = 2008 | month = | title = „The Unkillable Dream of the Great American Novel: Moby-Dick as Test Case“ | journal = American Literary History | publisher = Harvart Library | location = | volume = (1–2) | issue = 2 | pages = 132–155 | doi = https://doi.org/10.1093%2Falh%2Fajn005 | id = | url = https://dash.harvard.edu/bitstream/handle/1/31740086/Buell%20Unkillable%20Dream%20of%20the%20Great%20American%20Novel%20Moby-Dick%20as%20Test%20Case%20%281%29.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Тринайсет граждани на Съединените щати са удостоени с [[Нобелова награда за литература]]. [[Уилям Фокнър]], [[Ърнест Хемингуей]] и [[Джон Стайнбек]] често са посочвани сред най-влиятелните писатели на XX век.<ref>{{cite book | title = „A dictionary of literary and thematic terms“ | last = Edward | first = Quinn | year = 2006 | edition = 2nd ed. | publisher = Facts On File | isbn = 978-0-8160-6243-0 | pages = 361 | url = https://archive.org/details/dictionaryoflite0002quin/page/361/mode/2up | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „A companion to twentieth-century United States fiction“ | last = Seed | first = David | year = 2009 | publisher = Wiley-Blackwell | location = Chichester, West Sussex | isbn = 978-1-4051-4691-3 | pages = 76 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „Hemingway : A biography“ | url = https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9 | last = Meyers | first = Jeffrey | year = 1999 | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80890-6 | pages = [https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9/page/139 139] | lang = en }}</ref> Популярни литературни жанрове като „уестърн“ и „хардбойлд“ криминалният жанр са създадени в САЩ. Писателите на [[Бийт поколение]]то дават нова насока на литературна интерпретация, част от имената там са [[постмодерна литература|постмодерните]] автори [[Джон Барт]], [[Томас Пинчън]] и [[Дон ДеЛило]].<ref>{{cite book | title = „The Best Novels of the Nineties: A Reader's Guide“ | url = https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind | last = Lesher | first = Linda Parent | year = 2000 | publisher = McFarland | isbn = 978-1-4766-0389-6 | pages = [https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind/page/109 109] | lang = en }}</ref> [[Трансцендентализъм|Трасценденталистите]], водени от Торо и [[Ралф Уолдо Емерсън]], създават първата голяма [[американска философия|американска философска школа]]. След Гражданската война [[Чарлс Пърс|Чарлз Сендърс Пиърс]], а после [[Уилям Джеймс]] и [[Джон Дюи]], помагат за създаване на философското движение на [[прагматизъм|прагматиците]]. През XX век произведенията на [[Уилард ван Орман Куайн]] и [[Ричард Рорти]] и по-късно [[Ноам Чомски]] извеждат на преден план [[аналитична философия|аналитичната философия]] сред академичните философски среди. [[Джон Ролс]] и Робърт Нозик допринасят за възраждането на [[политическа философия|политическата философия]]. Художественото движение „[[Хъдсън ривър]]“ в средата на XIX век твори в традициите на европейския [[реализъм|натурализъм]]. През 1913 г. изложбата „Арсенал“ в Ню Йорк, която показва творби на европейското [[модерно изкуство|модернистично изкуство]] прави скандал в арт средите и трансформира цялата сцена на изкуството.<ref>{{cite book | title = „The Story of the Armory Show“ | last = Brown | first = Milton W. | year = 1963 | edition = 2nd ed. | publisher = Abbeville Press | location = New York | isbn = 978-0-89659-795-2 | lang = en }}</ref> Художниците [[Джорджия О‘Киф]], Мерсдън Харли и други артисти оформят нов стил на експериментиране. Основни артистични движения като [[абстрактен експресионизъм|абстрактния експресионизъм]] на [[Джаксън Полък]] и [[Вилем де Кунинг]] и [[попарт]]а на [[Анди Уорхол]] и Рой Хихтенщайн се развиват главно в Съединенти щати. Вълната на модернизма и последвалия го [[постмодернизъм]] в архитеркурата излиза на светлина благодарения на американските архитекти [[Франк Лойд Райт]], [[Филип Джонсън]] и [[Франк Гери]].<ref>{{cite book | title = History of Art: The Western Tradition | last = Janson | first = Horst Woldemar | coauthors = Anthony F. Janson | year = 2003 | publisher = Prentice Hall Professional | isbn = 978-0-13-182895-7 | pages = 955 | lang = en }}</ref> В модерните артестични среди на [[фотография]]та американците имат дълго и влиятелно присъствия с имена като Алфред Щигрец, Едуард Щейхън, Едуард Уестън и Ансел Адамс.<ref>{{cite book | title = „The History of Photography: An Overview“ | last = Davenport | first = Alma | year = 1991 | publisher = UNM Press | isbn = 978-0-8263-2076-6 | pages = 67 | lang = en }}</ref> === Празници === {{основна|Празници на САЩ}} На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По време на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките. {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Федерални празници''' ! style="background:#cccfff" | Дата ! style="background:#cccfff" | На английски ! style="background:#cccfff" | На български |- | [[1 януари]] || New Year's Day || Първият ден от [[Нова година|новата година]] |- | [[20 януари]] ^'''1''' || Inauguration Day || Встъпване в длъжност на президента |- | 3-тият понеделник на януари|| Martin Luther King, Jr. Day || Рожденият ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг-младши]] |- | 3-тият понеделник на февруари || Presidents' Day (Washington's Birthday) || Денят на президентите |- | последният понеделник от май || Memorial Day (Decoration Day) || [[Ден на загиналите във войните|Денят на загиналите във войните]] |- | [[4 юли]] || Independence Day || Денят на независимостта |- | 1-вият понеделник на септември || Labor Day || [[Ден на труда|Денят на труда]] |- | 2-рият понеделник на октомври || Columbus Day || Денят на [[Христофор Колумб|Колумб]] |- | [[11 ноември]] || Veterans Day ||Денят на ветераните |- | 4-тият четвъртък на ноември || Thanksgiving Day || [[Ден на благодарността|Денят на благодарността]] |- | [[25 декември]] || Christmas || [[Коледа|Рождество/Коледа]] |} {{clear}} Забележка:^'''1''' На всеки 4 години, след президентските избори. * [http://www.opm.gov/fedhol/ Календар на федералните празници в САЩ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100212115823/http://www.opm.gov/fedhol/ |date=2010-02-12 }}. == Външна политика == {{center|По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:}} [[Файл:Resting on Peleliu Island.jpg|мини|250п|[[Американски морски пехотинци]] на остров [[Пелелиу]], Тихоокеански театър, [[1944]]]] [[Файл:USAF F-16A F-15C F-15E Desert Storm edit2.jpg|мини|250п|Изтребители [[F-15]] и [[F-16]] над [[Ирак]], [[Войната в Залива]], 1991]] * [[1917]] – [[1918]] – '''[[Първа световна война]]''' (включва се на страната на [[Антанта]]та). * [[1919]] – [[1921]] – '''[[Гражданска война в Русия|Интервенция]] в Русия'''. * [[1941]] – [[1945]] – '''[[Втора световна война]]''' (включва се на страната на [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]). * [[1945]] – '''[[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|Бомбардировка]] на японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] с атомно оръжие'''. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до [[1990]] година). * [[1950]] – [[1953]] – '''[[Корейска война]]'''[[Корейска война|.]] Загуби: [[Северна Корея|С. Корея]] – 1,1 млн. души; [[Южна Корея|Ю. Корея]] – 600 хил. души; [[Китайска народна република|Китай]] – 390 хил. души; САЩ – 54 246 души. * [[1956]] – [[1975]] – '''[[Виетнамска война]]'''[[Виетнамска война|.]] Загуби: Ю. Виетнам – 1,25 млн. души; САЩ – 58 226 хил. души; Ранени: 153 303;<br>С. Виетнам – 1,1 млн. души; Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2 – 4 млн. души. * [[1965]] – '''Интервенция в [[Доминиканска република|Доминиканската република]]'''. * [[1983]] – '''Окупация на [[Гренада]]'''. * [[1986]] – '''Бомбардировка на [[Триполи]] и [[Бенгази]]'''. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени. * [[1989]] – '''Окупация на [[Панама]]'''. * [[1991]] – '''Операция „[[Пустинна буря]]“'''. Загуби: [[Ирак]] – 100 – 200 хил. души; САЩ – 148 души (без загубите на Многонационалните сили). * [[1993]] – '''Интервенция в [[Сомалия]]'''. * [[1994]] – '''Окупация на [[Хаити]]'''. * 1994 – [[1995]] – '''Интервенция в Босна'''. * [[1999]] – '''Бомбени удари срещу Сърбия'''. Загуби: САЩ ([[НАТО]]) – 2 души; [[Сърбия]] – 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни. * [[2001]] – '''[[Война в Афганистан (от 2001)|Окупация]] на [[Афганистан]]'''[[Афганистан|.]] След [[атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]] * [[2003]] – '''[[Война в Ирак (2003)|Окупация]] на [[Ирак]]'''. Загуби: САЩ, убити – 3950 военни, ранени – 37 000; Ирак – 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни – 104 000 до 223 000 души.<br>''Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!'' [[Джон Болтън]], посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г., заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме с всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо.“. Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“. == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на САЩ}} [[Файл:USS Hawaii (SSN-776) comm.jpg|мини|200п|Атомната подводница [[USS Hawaii (SSN-776)]] от [[Подводница клас Вирджиния|клас Вирджиния]]]] [[Файл:3rd Battalion 3rd Marines Osprey flights.jpg|мини|200px|Морски пехотинци се насочват към товарен самолет [[V-22 Оспри]] след учение]] [[Въоръжени сили на САЩ|Въоръжените сили на САЩ]] се състоят от: * [[Сухопътни войски на САЩ|Сухопътни войски]] * [[Морска пехота на САЩ|Морска пехота]] * [[Военноморски сили на САЩ|Военноморски сили]] * [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушни сили]] * [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]] Обща численост към април 2007 г. – 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.<br />Бюджет за 2007 г. – 553 млрд. щ.д. === Правоприлагащи ведомства === * [[ЦРУ]] (Централно разузнавателно управление) * [[ФБР]] (Федерално бюро за разследване) * Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-и е цветнокож. == Източници == <references /> == Библиография == {{дребно2| * {{cite book |title= ''Studies in History, Economics, and Public Law, Volume 54'' |last= Lien|first= Arnold Johnson|year= 1913|publisher= Longmans, Green & Co., Agents|location= London}} * {{cite book |title= „The United States and the Origins of the Cold War, 1941 – 1947“ |last=Gaddis |first=John Lewis |authorlink= |coauthors= |year=1972 |publisher=Columbia University Press |location= |isbn=978-0-231-12239-9 |pages= |url=https://archive.org/details/unitedstatesorig0000gadd|accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Origins of the Federal Republic: Jurisdictional Controversies in the United States, 1775 – 1787'' |url= https://archive.org/details/originsoffedera00onuf |last= Onuf|first= Peter S.|year= 1983|publisher= University of Pennsylvania Press|location= Philadelphia|isbn= 978-0-8122-1167-2}} * {{cite book |title= ''The Treaty of Paris, 1783: A Historiographical Challenge'' |last= Lawrence|first= Kaplan S.|year= 1983|publisher= Taylor & Francis, Ltd|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/40105317?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=21104336944313}} * {{Цитат периодика| last = Ferguson-Thomas | first =Rogers-Joel | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =март | title =The Myth of America's Turn to the Right | journal =The Atlantic | volume =257 (5) | issue = | pages =43 – 53 | doi = | id = | url =https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/conbook/fergrt.htm | format = | accessdate = }} * {{cite book |title= ''American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492'' |last= Thornton|first= Russell|year= 1987|publisher= University of Oklahoma Press|isbn= 978-0-8061-2220-5|url= http://books.google.com/?id=9iQYSQ9y60MC&lpg=PA49 Book}} * {{cite book|title= ''North America: the historical geography of a changing continent''|last= Lemon|first= James T.|year= 1987|url= http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130123135724/http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf |date=2013-01-23 }} * {{cite book |title= ''A Diplomatic History of the American Revolution'' |last= Dull|first= Jonathan R.|year= 1987|publisher= Yale University Press|isbn= 0300038860|url= http://books.google.bg/books/about/A_Diplomatic_History_of_the_American_Rev.html?id=W86WS9Z0ycYC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= „The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“ |last=Fraser |first=Steve |authorlink= |coauthors=Gerstle, Gary |year=1989 |publisher=American History: Political science. Princeton University Press |location= |isbn=978-0-691-00607-9 |pages=311 |url=https://books.google.com/?id=yd4GqkP5XYgC&lpg=PA229 |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Toward A Social History of the American Civil War: Exploratory Essays'' |last= Vinovskis|first= Maris|year= 1990|publisher= Cambridge University Press|location= New York|isbn= 0-521-39559-3}} * {{cite book |title= ''United States History to 1877'' |last= Klose, Jones|first= Nelson, Robert F.|year= 1994|publisher= Barron's Educational Series|isbn= 978-0-8120-1834-9|url= http://books.google.com/books?id=r4pXwnFs2HMC&pg=PA150}} * {{cite book |title= ''Don't know much about the Civil War'' |last= Davis|first= Kenneth C.|year= 1996|publisher= William Marrow and Co.|location= New York|isbn= 0-688-11814-3|url= http://books.google.com/books?id=Dphzw2cbaoQC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The American Century'' |last= White|first= Donald W.|year= 1996|publisher= Yale University Press|isbn= 0-300-05721-0|url= http://www.nytimes.com/books/first/w/white-century.html}} * {{cite book |title= „FDR and the Creation of the U.N.“ |last=Hoopes & Brinkley |first=Townsend, Douglas |authorlink= |coauthors= |year=1997 |publisher=Yale University Press |location= |isbn=978-0-300-08553-2 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Politics of Dissolution: The Quest for a National Identity and the American Civil War'' |url= https://archive.org/details/isbn_1560003499 |last= De Rosa|first= Marshall L.|year= 1997|publisher= Edison, NJ: Transaction|isbn= 1-56000-349-9}} * {{cite book |title= ''A History of the American People'' |last= Johnson|first= Paul|year= 1997|publisher= HarperCollins|isbn= 0061952133|url= http://books.google.com/books/about/A_History_of_the_American_People.html?id=RXSVQjz1_tMC}} * {{cite book | title = International Management: Concepts and Cases | last = Thakur | first = Manab Thakur Gene E Burton B N Srivastava | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Tata McGraw-Hill Education | location = | isbn = 978-0-07-463395-3 | doi = | pages = 334 – 335 | url = https://books.google.bg/books?id=J2SbAuVzHBMC&pg=PA334&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= ''The Cambridge encyclopedia of human paleopathology'' |last= Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|first= Arthur, Conrado, Odin |year= 1998|publisher= Cambridge University Press|isbn= 0-521-55203-6|url= http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205}} * {{cite book |title= ''New Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early America'' |last= Calloway|first= Colin G.|year= 1998|publisher= JHU Press|isbn= 978-0-8018-5959-5|url= http://books.google.com/books?id=edYbAZ7ECEoC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''America and the War of 1812'' |last= Wait|first= Eugene M.|year= 1999|publisher= Nova Publishers|isbn= 978-1-56072-644-9|url= http://books.google.com/books?id=puuQ30N0EsIC&pg=PA78}} * {{cite book |title= ''Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil War'' |last= Morrison|first= Michael A.|year= 1999|publisher= University of North Carolina Press|isbn= 978-0-8078-4796-1|url= http://books.google.com/books?id=YTaxzMlkVEMC&pg=PA13}} * {{cite book |title= ''A Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush California'' |last= Smith-Baranzini|first= Marlene|year= 1999|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-21771-3|url= http://books.google.com/books?id=UPUsIaHZTm0C&pg=PA20}} * {{cite book |title= ''An Introduction to Modern Western Civilization'' |last= Clingan|first= Edmund|year= 2000|publisher= iUniverse|isbn= 978-1-4620-5439-8|url= http://books.google.com/books?id=FS3TnrLu7y8C&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the Americas'' |last= Tadman|first= Michael|year= 2000|publisher= Oxford University Press|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/2652029?uid=3739560&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&uid=3739256&purchase-type=article&accessType=RR&sid=21102125115943&showMyJstorPss=false&seq=1&showAccess=true}} * {{cite book |title= ''Dealing With Diversity: The Anthology'' |url= https://archive.org/details/dealingwithdiver0000adam |last= Adams, Strother-Adams|first= J. Q, Pearlie|year= 2001|publisher= Kendall Hunt|isbn= 0-7872-8145-X}} * {{cite book|title= ''Wicked Puritans of Essex County''|last= Juergens|first= Tom|year= 2001|publisher= The History Press|isbn= 978-1-59629-566-7|url= http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150419210352/http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y |date=2015-04-19 }} * {{cite book |title= ''Westward Expansion: A History of the American Frontier'' |last= Billington, Ridge|first= Ray Allen, Martin|year= 2001|publisher= UNM Press|isbn= 978-0-8263-1981-4|url= http://books.google.com/books?id=YoV-k7VcyZ0C&pg=PA22}} * {{cite book |title= ''North America: The Historical Geography of a Changing Continent'' |last= McIlwraith, Muller|first= Thomas F., Edward K.|year= 2001|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-0-7425-0019-8|url= http://books.google.com/books?id=8NS0OTXRlTMC&pg=PA61}} * {{cite book |title= ''Grant'' |url= https://archive.org/details/grant00smit |last= Smith|first= Jean Edward|year= 2001|publisher= Simon & Schuster|isbn= 06-848-492-75}} * {{cite book |title= ''American Colonies: The Settling of North America'' |last= Taylor, Foner|first= Alan, Eric|year= 2002|publisher= Penguin Books|location= New York|isbn= 0-670-87282-2.|url= http://books.google.bg/books?id=NPoAQRgkrOcC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Atlas of World History'' |last= O'Brien|first= Patrick Karl|year= 2002|publisher= Oxford University Press|isbn= 978-0-19-521921-0|url= http://books.google.com/books?id=ffZy5tDjaUkC&pg=PA184}} * {{cite book |title= ''A Companion to the American Revolution'' |url= https://archive.org/details/companiontoameri0000unse_i0o2 |last= Greene, Pole|first= Jack P, J. R.|year= 2003|publisher= Wiley-Blackwell|isbn= 1405116749}} * {{cite book |title= ''The Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800'' |last= Humphrey|first= Carol Sue|year= 2003|publisher= Greenwood Publishing|isbn= 978-0-313-32083-5|url= http://books.google.com/books?id=19NWMZ6Ec_sC&pg=PA8}} * {{cite book |title= ''An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic Power'' |last= Gordon|first= John Steele|year= 2004|publisher= HarperCollins|isbn= 0060093625|url= http://books.google.com/books/about/An_Empire_of_Wealth.html?id=rmsUs_KDgHAC}} * {{cite book |title= ''Atlas of American Military History'' |last= Murray|first= Stuart|year= 2004|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-3025-5|url= http://books.google.bg/books?id=bJ_sy7mmmxQC&pg=PA76&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false}} * {{cite book |title= Encyclopedia of the Great Plains |last= Wishart|first= David J.|year= 2004|publisher= University of Nebraska Press|isbn= 978-0-8032-4787-1|url= http://books.google.com/books?id=rtRFyFO4hpEC&pg=PA37}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of Native American Wars and Warfare'' |last= Kessel, Wooster|first= William B, Robert|year= 2005|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-0-8160-3337-9|url= http://books.google.com/books?id=laxSyAp89G4C&source=gbs_navlinks_s Book}} * {{cite book |title= A People's History of the United States |last=Zinn |first=Howard |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Harper Perennial Modern Classics |location= |isbn=0-06-083865-5 |pages= |url= |accessdate=}} * {{cite book |title= ''A Nation Among Nations: America's Place in World History'' |last= Bender|first= Thomas|year= 2006|publisher= Hill & Wang|location= New York|isbn= 978-0-8090-7235-4|url= http://books.google.com/books?id=wQHlrIz4gpYC&pg=PA61}} * {{cite journal |last1=Mann |first1=Kaarin |year=2007 |ref=Mann |title=''Interracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial Project'' |journal=Michigan Journal of History |issue=Fall |publisher=University of Michigan |url=http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130515063053/http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archivedate=2013-05-15 |deadurl=yes |accessdate=2014-06-08 }} * {{cite book |title= ''The House: The History of the House of Representatives'' |last= Remini|first= Robert V.|year= 2007|publisher= HarperCollins|isbn= 0061341118|url= http://books.google.com/books/about/The_House.html?id=CAM6J6IoQFQC}} * {{cite book |title= ''Manifest Destiny and the Expansion of America'' |last= Carlisle, Golson|first= Rodney P, J. Geoffrey|year= 2007|publisher= ABC-CLIO|location= Santa Barbara, California|isbn= 978-1-85109-833-0|url= http://books.google.bg/books?id=ka6LxulZaEwC&pg=PR6&lpg=PR6&dq=Manifest+Destiny+and+the+Expansion+of+America+978-1-85109-833-0&source=bl&ots=ljF91eGpFI&sig=HfK3KYCfZQYNjLqvelFQokzpcJU&hl=bg&sa=X&ei=kbKSU4PBAqj9ywOG_4DYCA&ved=0CCYQ6AEwAA#v=onepage&q=Manifest%20Destiny%20and%20the%20Expansion%20of%20America%20978-1-85109-833-0&f=false}} * {{cite book |title= ''Slavery in America'' |last= Schneider|first= Dorothy|year= 2007|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-0813-1|url= http://books.google.com/books?id=QlemwRTsY20C&vq=census&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Enduring Vision: A History of the American People'' |last= Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|first= Paul S, Cliffoed E. Jr, Joseph F, Neal, Harvard, Nancy|year= 2007|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-618-80161-9|url= http://books.google.com/books?id=9KT3lI76-0cC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Old Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007'' |last= Heinemann|first= Ronald L.|year= 2007|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2609-4|url= http://books.google.bg/books/about/Old_Dominion_New_Commonwealth.html?id=v5KSO0qbItoC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''American Stories: To 1877'' |last= Ripper|first= Jason|year= 2008|publisher= M.E. Sharpe|isbn= 978-0-7656-2903-6|url= http://books.google.com/books?id=vX-fYvoAeHwC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Thomas Jefferson: Reputation and Legacy'' |last= Cogliano|first= Francis D.|year= 2008|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2733-6|url= http://books.google.com/books?id=1f-wAfE0mpsC&pg=PA219}} * {{cite book | title = Macroeconomics | last = Mankiw | first = N. Gregory | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Cengage Learning | location = | isbn = 978-0-324-58999-3 | doi = | pages = 559 | url = https://books.google.bg/books?id=58KxPNa0hF4C&lpg=PA463&redir_esc=y&hl=bg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= Looking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War? |last=Hayes |first=Nick |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=MinnPost |location= |isbn= |pages= |url=http://www.minnpost.com/politics-policy/2009/11/looking-back-20-years-who-deserves-credit-ending-cold-war |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Judicial Process and Judicial Policymaking'' |last= Tarr|first= G. Alan|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-495-56736-3|url= http://books.google.com/books?id=8Q6Gh5_OQgQC&pg=PA30}} * {{cite book |title= ''History of the American Economy'' |last= Walton, Rockoff|first= Gary, Hugh|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 032478662X|url= http://books.google.bg/books/about/History_of_the_American_Economy_With_Acc.html?id=lyhI1q_E4G0C&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of North American Immigration'' |last= Powell|first= John|year= 2009|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-1012-7|url= http://books.google.com/books?id=VNCX6UsdZYkC&pg=PA74}} * {{cite book |title= ''State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South'' |last=Blakeley |first=Ruth |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Routledge|location= |isbn=978-0415686174 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and Power'' |last= Wallenfeldt|first= Jeffrey H.|year= 2010|publisher= Britannica Educational Publishing|location= New York|isbn= 978-1-61530-045-7|url= http://books.google.bg/books?id=T_0TrXXiDbUC&pg=PA4&dq=The+American+Civil+War+and+Reconstruction:+People,+Politics,+and+Power+978-1-61530-045-7&hl=bg&sa=X&ei=ErmSU5XUMKfpywPYpoJQ&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q=The%20American%20Civil%20War%20and%20Reconstruction%3A%20People%2C%20Politics%2C%20and%20Power%20978-1-61530-045-7&f=false}} * {{cite book |title= ''Documents of American Democracy: A Collection of Essential Works'' |last= Kemp|first= Roger L.|year= 2010|publisher= McFarland|isbn= 978-0-7864-4210-2|url= http://books.google.com/books?id=JHawgM-WnlUC&pg=PA180}} * {{cite book |title= Remaking America: Democracy and Public Policy in an Age of Inequality |last=Soss |first=Joe |authorlink= |coauthors=Hacker, Jacob S.; Mettler, Suzanne, eds. |year=2010 |publisher=Russell Sage Foundation |location= |isbn=978-1-61044-694-5 |pages= |url=https://books.google.com/?id=JttyjBoyb3AC |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human Trafficking'' |last= Quirk|first= Joel|year= 2011|publisher= University of Pennsylvania Press|isbn= 978-0-8122-4333-8|url= http://books.google.com/books?id=qqxK4KlqKYMC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Revolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the Nation'' |last= Young, Nash, Raphael|first= Alfred Fabian, Gary B, Ray|year= 2011|publisher= Random House Digital|isbn= 978-0-307-27110-5|url= http://books.google.com/books?id=QEzaLJ4u_MEC&pg=PA4}} * {{cite book |title= ''Fighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871'' |last= Black|first= Jeremy| authorlink = Джереми Блек | year= 2011|publisher= Indiana University Press|isbn= 978-0-253-35660-4|url= http://books.google.com/books?id=EIst_CSWOqIC&pg=PA275}} * {{cite book | title = U.S. Foreign Policy: A Documentary and Reference Guide | last = Kalaitzidis-Streich | first = Akis-Gregory W. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = ABC-CLIO | location = | isbn = 978-0-313-38376-2 | doi = | pages = 201 | url = https://books.google.bg/books?id=c9rhlt2Ke3gC&pg=PA201&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal |last1=Bianchine |first1=Peter J. |last2=Russo |first2=Thomas A. |year=1992 |title=The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings) |volume=13 |issue=5 |pages=225 – 232 |ref=Bianchine |publisher=OceanSide Publications, Inc. |url=http://www.ingentaconnect.com/content/ocean/aap/1992/00000013/00000005/art00002 |accessdate=9 септември 2012 |doi=10.2500/108854192778817040 |pmid=1483570 |journal=Allergy and Asthma Proceedings}} * {{cite book |title= ''Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious Landscape'' |last= Clark|first= Mary Ann|year= 2012|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-1-4422-0881-0|url= http://books.google.com/books?id=3Tl3vqx-BX0C&pg=PT47}} * {{Цитат периодика | last =Williams | first =Daniel K. | authorlink = | coauthors = | year =2012 | month = | title =Questioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics | journal =American History | volume =40 (2) | issue = | pages =325 – 331 | doi =10.1353/rah.2012.0043 | id = | url =http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf | format = | accessdate = | archive-date =2013-05-02 | archive-url =https://web.archive.org/web/20130502060923/http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf }} * {{cite book |title= ''The men who United the States'' |url= https://archive.org/details/isbn_9780062079602 |last= Winchester|first= Simon|year= 2013|publisher= Harper Collins|isbn= 978-0-06-207960-2}} }} * {{cite book | title = The men who United the States | last = Winchester | first = Simon | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Harper Collins | location = | isbn = 978-0-06-207960-2 | doi = | pages = 198, 216, 251, 253 | url = https://archive.org/details/isbn_9780062079602 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [http://www.firstgov.gov Официална страница на правителството на САЩ] * [http://www.whitehouse.gov Белият дом – Официална страница на Президента на САЩ] * [http://www.senate.gov Официална страница на Сената на САЩ] * [http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението] {{Географско местоположение|Център=САЩ|Север=[[Канада]]|Юг=[[Мексико]]|Запад=[[Тих океан]]|Изток=[[Атлантически океан]]}} {{САЩ}} {{Северна Америка}} {{Океания}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:САЩ| ]] 5sfz5n0o4jzjzz4gv8gmogsx973gpab 12418799 12418769 2024-11-21T14:36:13Z 176.222.13.194 Ггтт 12418799 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = САЩ | официално-име-бг = Съединени американски щати | официално-име = United States of America | девиз = {{plainlist| * In God We Trust („Уповаваме се на Бог“) * [[E pluribus unum]] („От многото – единствен“) }} | химн = [[Химн на САЩ|Знаме, обсипано със звезди]]<br>({{lang|en|Star-Spangled Banner}}) | химн-файл = Star Spangled Banner instrumental.ogg | демоним = американец | карта = USA orthographic.svg | карта-описание = Местоположение на САЩ | столица = [[Вашингтон]] | най-голям-град = [[Ню Йорк]] | официален-език = ''[[de jure]]:'' няма<br />''[[de facto]]:'' [[Американски английски|английски]]<ref>30 от 50 щата признават само английския като официален език. Щатът Хавай признава хавайския и английския като официални езици, щатът Аляска официално признава 20 местни езика заедно с английския, а щатът Южна Дакота признава езика на [[сиукси]]те като официален език. За повече информация вижте [[Езици в САЩ]].</ref> | религия = 63% [[християнство]]<br>29% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>6% други<br>2% неопределени | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Съединените американски щати|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джо Байдън]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Камала Харис]] | законодателна-власт = [[Конгрес на САЩ|Конгрес]] | горна-камара = [[Сенат на САЩ|Сенат]] | долна-камара = [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] | събитие-вид = [[История на САЩ|Независимост]] | събитие-бел = от [[Кралство Великобритания|Великобритания]] | събитие1 = [[Декларация за независимост на САЩ|Обявяване]] | събитие-дата1 = 4 юли 1776 г. | събитие2 = [[Конфедеративни американски щати|Конфедерация]] | събитие-дата2 = 1 март 1781 г. | събитие3 = [[Парижки договор (1783)|Парижки договор]] | събитие-дата3 = 3 септември 1783 г. | събитие4 = [[Конституция на САЩ|Конституция]] | събитие-дата4 = 21 юни 1788 г. | площ-място = 3-то | води% = 4,66 | население-година = 2023 | население = {{повишение}} 334 914 895 | население-източник = <ref>[http://www.census.gov/popclock/ www.census.gov]</ref> | население-място = 3-то | население-градско = 82 | население-градско-място = 28-о | население-гъстота-място = 185-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 331 449 281 | БВП-година = 2022 | БВП = {{повишение}} 25,35 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOUS">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |work=IMF.org |accessdate=16 февруари 2019|archive-url = http://web.archive.org/web/20190322135504/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2019-03-22}}</ref> | БВП-място = 2-ро | БВП-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-на-човек-място = 9-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{повишение}} 25,35 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-място = 1-во | БВП-ном-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-на-човек-място = 8-о | Джини-година = 2020 | Джини = 48,5<ref name="WBUSGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=US |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkred|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = {{повишение}} 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 17-о | продълж-живот = 78,9 години | продълж-живот-място = 38-о | дет-смъртност = 6,5/1000 | дет-смъртност-място = 183-то | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Щатски долар]] | валута-код = USD | часова-зона = [[UTC−4]] до [[UTC−12|−12]], [[UTC+10|+10]], [[UTC+11|+11]] | часова-зона-DST = UTC−4 до [[UTC−10|−10]] | формат-дата = мм/дд/гггг | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[НАТО]], [[НАФТА]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = US | TLD = [[.us]] | телефонен-код = +1 | ITU префикс = AAA-ALZ, KAA-KZZ, NAA-NZZ, WAA-WZZ | сайт = | забележки = }} '''Съединѐните америка̀нски ща̀ти''' ({{lang|en|United States of America}}) с абревиатура '''САЩ''' (''U.S.A.'' или ''USA''), често наричани '''ща̀тите''' (''The United States'', ''US'' или ''U.S.''), както и разговорно '''Ща̀тите''' (''The States'') или '''Амѐрика''' (''America''), е [[държава]], разположена главно на континента [[Северна Америка]]. Официално САЩ е [[федерация|федерална конституционна република]],<ref>{{cite book |title=The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind |url=https://archive.org/details/newyorktimesguid00 |year=2007 |publisher=St. Martin's Press |isbn=978-0-312-37659-8 |page=[https://archive.org/details/newyorktimesguid00/page/632 632]}}</ref>{{hrf|Onuf|1983}} състояща се от 50 [[Щати в САЩ|щата]] и един [[Вашингтон (окръг Колумбия)|федерален окръг]], представляващ столицата ѝ – [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Континентални щати|Четиридесет и осем]] от щатите и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|окръг Колумбия]] лежат последователно в средата на континента, разположени между [[Тихи океан|Тихия]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], като [[Граница между САЩ и Канада|граничат]] с [[Канада]] на север и [[Мексико]] на юг. Щатът [[Аляска]] се намира северозападно от Канада, а [[Хаваи]] е [[архипелаг]], разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в [[Карибско море]] (виж [[Островни територии на САЩ]]). Съединените щати се нареждат [[списък на страните по население|трети по брой на населението]] (318 000 000 души), включващо в себе си различни [[етническа група|етнически групи]] с [[мултикултурализъм|разнообразни култури]], продукт на интензивна [[имиграция]] от много други страни.{{hrf|Adams, Strother-Adams|2001}} Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. Палеоиндианците мигрират от [[Евразия]] до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.<ref>Статия [http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 Who was first? New info on North America's earliest residents] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181117191231/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 |date=2018-11-17 }} от Thomas H. Maugh II, написана за [[Лос Анджелис Таймс|''Los Angeles Times'']] на [[12 юли]] [[2012]] г.</ref> Европейската колонизация започва през XVI век. Съединените американски щати възникват от [[Тринадесет колонии|13 британски колонии]], разположени по протежение на [[Източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]]. Споровете между [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и тези колонии водят до [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. На [[4 юли]] [[1776]] г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]]. Войната приключва през [[1783]] г. с [[Парижки договор (1783)|признаването на независимостта на Съединените американски щати]] от [[Кралство Великобритания|Британското кралство]]. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска [[колониална империя]].{{hrf|Greene, Pole|2003|352 – 361}}{{hrf|Bender|2006|61}} Сегашната [[конституция на САЩ]] е приета на [[17 септември]] [[1787]] г. Първите десет поправки, единодушно наречени [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]], са ратифицирани през [[1791]] г. и гарантират много [[Естествени права|основни граждански права и свободи]]. Водена скибиди тойлет и оранжеви президенти за [[предопределение на съдбата]], новата страна предприема енергично оскибидение на териториите си в цяла [[Северна Америка]] в XIX век. Това начинание изисква [[Индиански войни|изместване на коренното население]], придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.{{hrf|Carlisle, Golson|2007|238}} [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] прекратява легалното робство върху черното население.<ref>[http://www.pbs.org/wgbh/aia/part4/4p2967.html The Civil War and emancipation]. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено [[26 март]] [[2013]].</ref>{{hrf|Wallenfeldt|2010|264}} В края на XIX век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,{{hrf|White|1996}} постигайки най-голямата икономика за времето си.<ref>{{cite web |author=Maddison, Angus |url=http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls |title=Historical Statistics for the World Economy |publisher=The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen |location=The Netherlands |year=2006 |accessdate=[[6 ноември]] [[2008]] |архив_дата=2020-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201205205145/http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls }}</ref> [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от [[Втора световна война|Втората световна война]] като световна сила, първата страна, притежаваща [[Ядрено оръжие|ядрен арсенал]], и постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. Краят на [[Студена война|Студената война]] и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] оставя САЩ като единствената суперсила в света. Водеща сред [[Развита страна|развитите страни]] в [[Икономика на САЩ|икономическо отношение]], Съединените американски щати са с оценен [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] за [[2013]] г. 16,8 трилиона [[щатски долар]]а. Това означава 23% от [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|световния номинал на БВП]] и 19% от [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|паритета на покупателната стойност]].<ref name="IMF_GDP">{{cite web |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/01/weodata/index.aspx|publisher=International Monetary Fund |title=World Economic Outlook Database: United States |date=April 2014 |accessdate=[[9 април]], [[2014]]}}</ref><ref>[[Европейски съюз|Европейския съюз]] има по-голям колектив [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|номинален БВП]]. Те обаче не са единична държава. Според [[Международен валутен фонд|МВФ]] САЩ разполага с по-висок [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|БВП (ППС)]] сравнение с [[Европейски съюз|ЕС]].</ref> Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата [[производителност на труда]].<ref>[http://www.cbsnews.com/news/us-workers-worlds-most-productive/ „U.S. Workers World's Most Productive“]. [[Си Би Ес|CBS News]]. [[11 февруари]] [[2009]]. Посетен на [[23 април]] [[2013]].</ref> През [[2010]] г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.<ref name="IMF_GDP" /> Въпреки че икономиката на страната се счита за [[Постиндустриално общество|постиндустриална]], САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.<ref>{{cite web |title= Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy |year= 2013 |url= http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy |publisher= Alliance for American Manufacturing |достъп_дата= 2014-06-07 |архив_дата= 2012-10-13 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20121013211628/http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy }}</ref> Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], както и най-високата брутна средна заплата,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecdbetterlifeindex.org/topics/income/ | заглавие = OECD Better Life Index| достъп_дата = [[25 ноември]] [[2012]] | език = English }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en | заглавие = Household Income | достъп_дата = [[29 май]] [[2014]] | дата = [[18 март]] [[2014]] | труд = Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели | издател = OECD Publishing | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20140321184449/http://www.oecd-ilibrary.org:80/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en |archive-date = 2014-03-21}}</ref><ref>[http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=AV_AN_WAGE Average annual wages] ОИСР. Посетено: [[7 юни]] [[2014]].</ref> въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd.org/els/soc/OECD2013-Inequality-and-Poverty-8p.pdf | заглавие = Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty | достъп_дата = [[26 юли]] [[2013]] | издател = OECD (2013) | език = English }}</ref><ref>[http://www.oecd-berlin.de/charts/inequality/index.php?cr=oecd&lg=en Income distribution and poverty – OECD]. ОИСР</ref> – около 16% от населението живее в бедност, както е определило [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|Бюрото за преброяване]].<ref>[http://washington.cbslocal.com/2012/11/15/census-u-s-poverty-rate-spikes-nearly-50-million-americans-affected/ „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“] ''Си Би Ес.'' [[15 ноември]] [[2012]]</ref> Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.sipri.org/product_info?c_product_id=476 | заглавие = Trends in world military expenditure, 2013 | достъп_дата = [[14 април]] [[2014]] | дата = [[април]] 2014 | издател = Stockholm International Peace Research Institute | език = English }}</ref> правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.<ref>[[#Cohen|Cohen, 2004:History and the Hyperpower]]</ref><ref>[[#BBC18may|BBC, April 2008:Country Profile: United States of America]]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | заглавие = Geographical trends of research output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Research Trends | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20131217054019/http://www.researchtrends.com:80/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | archive-date = 2013-12-17 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317092424/http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | заглавие = The top 20 countries for scientific output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Open Access Week | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20140106193251/http://www.openaccessweek.org:80/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | archive-date = 2014-01-06 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317105014/http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.epo.org/about-us/annual-reports-statistics/annual-report/2012/statistics-trends/granted-patents.html | заглавие = Granted patents | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = European Patent Office | език = English }}</ref> == Етимология на името == Срещани наименования на страната са САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „[[щат]]и“ в името се измества за известно време от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с български. На сръбски, македонски, немски и френски например се използва съответната местна дума за „държава“. В български и руски, от друга страна, се използва заемката от [[немски език|немски]] „щат“ (''Staat'' – държава). Наименованието „Америка“ – на целия континент, е предложено от немския картограф [[Мартин Валдзеемюлер]], който през [[1507]] г., като един от авторите на отпечатаната в ''Saint-Dié-des-Vosges в'' Лотарингия книга „Въведение в космографията“ (''Cosmographiae Introductio''), създава карта на света, на която са изобразени, до голяма степен – условно, Северна и Южна Америка. Причината Валдзеемюлер да избере това име е погрешно приетото по онова време схващане, че италианският изследовател [[Америго Веспучи]] (''Americus Vespucius'') при пътешествието си от [[1497]] г. е първият, достигнал американския материк. == География == {{основна|География на САЩ}} {{вижте също|Западно крайбрежие на САЩ|Източно крайбрежие на САЩ|Граница между САЩ и Канада|Граница между САЩ и Мексико}} [[File:Uspaintedrelief.png|thumb|left|Топографска карта на САЩ]] Общата площ на САЩ e 9 833 675 km²,<ref name="CIA Geo">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/united-states/#geography | заглавие = United States: Geography | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[CIA World Factbook]] | език = en }}</ref> като в това число влизат 50-те щата и [[окръг Колумбия]] и водните площи, и не се включват отвъдморските територии. Това прави САЩ третата по големина страна в света по обща площ след [[Русия]] и [[Канада]], и четвърта по големина ако се изключат водните площи, като трета е [[Китай]]. САЩ имат 12 002 km сухопътни граници, от които най-дълга е общата граница с Канада на север – общо 8891 km. На юг страната има 3111 km граница с [[Мексико]]. Продължаващото американско военно присъствие в залива [[Гуантанамо]] обуславя и малка сухопътна граница с [[Куба]], с дължина 28,5 km. В САЩ се намират както най-високата точка в [[Северна Америка]] – вр. [[Денали]] (6190 m) в [[Аляска]], така и най-ниската точка, [[Долината на смъртта]] (86 m под морското равнище) в [[Калифорния]]; средната надморска височина на страната е 760 m.<ref name="CIA Geo"/> Към площта на страната често не се добавят многобройни малки обитаеми и необитаеми територии в [[Карибско море]] и [[Тихия океан]], които са част от [[Островни територии на САЩ|Островните територии на САЩ]] – например [[Американска Самоа]], [[Северни Мариански острови]] и други. Почти всички тези територии са острови, част от тях без постоянно население и с политически статут, различен от този на 50-те щата и окръг Колумбия. Континенталните Съединени щати условно имат три отличаващи се топографски региона: * На изток доминират [[Апалачи]]те – система от планински вериги, която отделя атлантическото крайбрежие на САЩ от вътрешността на страната. Апалачите образуват 2400-километров планински пояс, простиращ се от [[Алабама]] на юг до [[Ню Хампшър]] и канадската граница на север. Това са стари планини, остатък от отдавна ерозирали планински масиви. Планините [[Блу Ридж]] съставят крайбрежната източна част на Апалачите; западната им част е съставена от планинско-долинния регион [[Ридж енд Вали]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Appalachian-Mountain-system | заглавие = The Appalachian Mountain System | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> * В централната част на страната, между [[Канадски щит|Канадския щит]] на север и [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] на юг, се простират огромни равнини и низини, където се намират някои от най-плодородните земи в САЩ.<ref name="Relief">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States#ref77950 | заглавие = United States: Land - Relief | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Тук се намира речната система [[Мисисипи]] – [[Мисури]], [[Списък на реки по дължина|четвъртата най-дълга в света]], която тече от най-северните части на САЩ и се влива в Мексиканския залив. На изток от реката са [[Вътрешни равнини|Вътрешните равнини]]. На запад – [[Големи равнини|Големите равнини]], обширни площи от които са заети от ''прерии'' - равнинно-степни региони с предимно ниска тревиста растителност, чиято надморска височина плавно се покачва до подножието на [[Кордилери]]те. В североизточната част на централния сегмент се намират [[Големите езера]] – [[Горно езеро]], [[Ери]], [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], [[Хюрън]] и [[Онтарио (езеро)|Онтарио]]. По крайбрежието на Мексиканския залив е разположена [[Крайбрежна низина на Мексиканския залив|Крайбрежната низина]].<ref name="Relief"/> * Цялата западна една-трета от континенталната територия на САЩ е заета от [[Северноамерикански Кордилери|Северноамериканските Кордилери]] – огромен планински масив, част от [[Тихоокеански огнен пръстен|Тихоокеанския огнен пръстен]] и сам по себе си съставен от разнообразни планински вериги, долини, каньони и пустини. [[Скалистите планини]] съставят източния пояс на този масив и се простират от [[Ню Мексико]] до Канада. Западният пояс на Кордилерите започва без преход направо от тихоокеанското крайбрежие с [[Каскадни планини|Каскадите]] на север, [[Сиера Невада]] на юг, и [[Брегови хребети|Бреговите хребети]] помежду им.<ref name="Relief2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera | заглавие = United States: Land - Relief: The Western Cordillera | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Между източния и западния пояс се намира геологически стабилна система от междупланински плата и равнини, включително [[Колорадско плато|Колорадското плато]], където се намират впечатляващи геологически образувания – [[Гранд каньон]], долината на [[река Колорадо]], скалите на [[Меса Верде (национален парк)|Меса Верде]], [[Кениънлендс (национален парк)|Кениънлендс]] и много други. В Кордилерите са разположени и някои най-големите пустини на САЩ – [[Сонора]] и [[Мохаве (пустиня)|Мохаве]], т.нар. [[Голям басейн]], както и [[Централна калифорнийска долина|Централната калифорнийска долина]]. Кордилерите продължават на север през Канада до Аляска, където се намира и връх Денали.<ref name="Relief2"/> <gallery mode="packed-hover" heights="150"> File:Denali, Denali National Park and Preserve.jpg|Връх Денали, Аляска File:Monument Valley 2.jpg|[[Долината на паметниците]] в Колорадското плато File:Wet Prairie - Flickr - wackybadger (4).jpg|Прерии в [[Уисконсин]] File:Fall colors from the Blue Ridge Parkway just south of Ashville.jpg|Изглед към планините Блу Ридж край [[Ашвил, Северна Каролина]] </gallery> Страната е изключително богата на природни ресурси, включително подходящи за селско стопанство площи – 16,8% от площта е годна за земеделие, а 27,4% – за пасища; 33,3% от общата площ на САЩ са гори. Сред полезните изкопаеми най-големи са находищата на [[въглища]], като САЩ разполагат с 27% от световните запаси. Страната има големи запаси и от [[мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[молибден]], [[уран]], [[желязо]], [[злато]], [[петрол]], [[природен газ]], [[цинк]], [[никел]], [[волфрам]] и [[боксит]]и,<ref name="CIA Geo"/> както и огромно разнообразие други минерали. Към 2022 петролът в потенциално достижими находища на територията на САЩ възлиза на 193 милиарда барела, на второ място в света след Саудитска Арабия (275 милиарда барела) и пред Русия (137 милиарда), Канада (118 милиарда) и Ирак (105 милиарда).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://finance.yahoo.com/news/total-global-recoverable-oil-reserves-190000624.html | заглавие = Total Global Recoverable Oil Reserves Are Falling At An Alarming Rate | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 3 юли 2022 | издател = Yahoo! Finance | език = en }}</ref> === Климат и води === Климатът в по-голямата част от страната е умерен. Изключение правят Флорида със своя тропичен климат и Аляска с арктически климат; равнините на запад от Мисисипи са с полупустинен климат, а в Големия басейн климатът е пустинен.<ref name="CIA Geo"/> Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Например в [[Северна Дакота]] са отбелязвани разлики от +49 °C през лятото и −51 °C през зимата.<ref name="Climate">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77960 | заглавие = United States: Land - Climatic Controls | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Сиера Невада и Каскадите са една от най-мощните климатични бариери на континента – по западните им склонове климатът е под благоприятното влияние на Тихия океан, с малки температурни амплитуди и големи валежни количества; същевременно по източните им склонове валежите са съвсем оскъдни. Същевременно липсата на релефни прегради в централните равнини осигурява свободно придвижване както на топъл въздух от Мексиканския залив, така и на арктически студен въздух от север. При сблъскването на тези въздушни маси образуват екстремни явления като [[торнадо|торнада]].<ref name="Climate"/> Това опустошително явление е най-често срещано в части от Тексас, Оклахома, Канзас и Небраска, които попадат в т.нар. [[Алея на торнадата]]. [[File:RaXPol scanning a severe thunderstorm in Oklahoma May 18, 2013.JPG|thumb|right|Метеоролози сканират буреносни облаци в Оклахома за признаци на зараждащо се торнадо. Торнадата са често срещано явление в централните равнини.]] Средните януарски температури са от −24,8 °C в Аляска и −18 °C в Централните равнини до 14 °C в югозападните части и до 20 °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25 °C на западното крайбрежие, 16 – 26 °C на източното и до 32 °C във вътрешните плата и южните части на страната. Най-големите водни басейни са безспорно Големите езера – които заедно съставят най-голямата група сладководни езера в света, и речната система на Мисисипи – Мисури. Благодарение на системи от шлюзове и канали, езерата правят възможен водния транспорт от световния океан до 2100 километра навътре в континента, до [[Чикаго]] и [[Минесота]].<ref name="Drainage">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77956 | заглавие = United States: Land - Drainage | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Най-голямото от езерата, Мичиган, е с площ 57 750 km². На запад големите езера са рядкост; най-значимото е [[Голямо солено езеро|Голямото солено езеро]] в [[Юта]], с площ 4360 km².<ref name="CIA Geo"/> В САЩ се намират и някои от най-дългите реки в света – [[Мисури]] (3768 km), [[Мисисипи]] (3544 km), [[Юкон (река)|Юкон]] (3190 km), [[Сейнт Лорънс (река)|Сейнт Лорънс]] (3058 km) и [[Рио Гранде]] (3057 km), част от които текат на териториите на Канада и Мексико. Най-голям водосборен басейн има Мисисипи – 3 202 185 km² към Атлантическия океан.<ref name="CIA Geo"/> Поради широкото използване на реките и езерата за изхвърляне на отпадни води, много от водните басейни са тежко замърсени с промишлени и битови отпадъци и химикали.<ref name="Drainage"/> === Биоразнообразие === [[File:Bald eagle about to fly in Alaska (2016).jpg|thumb|left|Белоглав орел в Аляска]] САЩ е една от 17-те страни в света с мегаразнообразие на растителни и животински видове. В страната се срещат 428 вида [[бозайници]], 784 вида [[птици]], 311 вида [[влечуги]], 295 вида [[земноводни]], 1154 вида сладководни [[риби]] и 91 000 вида [[насекоми]].<ref name="Species">{{cite web|last1=Osborn|first1=Liz|title=Number of Native Species in United States|url=https://www.currentresults.com/Environment-Facts/Plants-Animals/number-of-native-species-in-united-states.php|publisher=Current Results Nexus|access-date=2 януари 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.si.edu/Encyclopedia_SI/nmnh/buginfo/bugnos.htm|title=Numbers of Insects (Species and Individuals)|publisher=Smithsonian Institution|access-date=2 януари 2023}}</ref> Флората включва 16 499 вида [[покритосеменни]] растения, 122 иглолистни вида, 658 вида [[папрати]], 1024 вида [[мъхове]] и 440 вида [[чернодробни мъхове]];<ref name="Species"/> само на [[Хаваи]] има 1800 вида цъфтящи растения, които не се срещат в континенталните Съединени щати.<ref>{{cite web|author=Morin, Nancy|url=https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|archive-url=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|title=Vascular Plants of the United States|publisher=National Biological Service|website=Plants|access-date=2 януари 2023|archive-date=24 юли 2013|достъп_дата=2023-01-02|архив_дата=2013-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf}}</ref> [[Белоглав орел|Белоглавият орел]] е национален символ на страната, а [[Гигантска секвоя|гигантската секвоя]] е дървесен вид, известен с огромните си размери и характерен за западните части на страната. [[Служба на националните паркове на САЩ|Службата на националните паркове на САЩ]] (''National Park Service'') поддържа мрежа от защитени местности и региони, която включва [[Национални паркове в САЩ|63 национални парка]], 19 природни резервата, и редица други защитени брегови ивици и местности.<ref>{{cite web|title= National Park FAQ|url=https://www.nps.gov/aboutus/national-park-system.htm/|publisher=[[Служба на националните паркове на САЩ]]|access-date=2 януари 2023}}</ref> == История == {{основна|История на САЩ}} === Първи европейски контакт с коренните американци === [[Файл:Mississippian-culture-house-model-tn1.jpg|мини|Макет на жилище от Мисисипския период (1000 – 1600 г. сл. Хр.)]] {{основна|Доколумбова Америка|Индианци в САЩ}} Първите хора мигрират в Северна Америка от [[Сибир]] по [[Берингов проток#Берингов мост|Беринговия мост]] преди 15 000 години или повече.<ref>{{cite news|title=Who was first? New info on North America's earliest residents|url=http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|newspaper=[[Лос Анджелис Таймс]]|date=[[12 юли]] 2012|first=Thomas H.|last=Maugh II|archive-url=https://web.archive.org/web/20120811194221/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|archive-date=2012-08-11|access-date=2014-06-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anthropology.si.edu/HumanOrigins/faq/americas.htm | заглавие = What is the earliest evidence of the peopling of North and South America? | достъп_дата = [[19 юни]] 2007 | дата = [[юни]] [[2004]] | издател = Smithsonian Institution, National Museum of Natural History | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ | заглавие = Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History | фамилно_име = Nicolas | първо_име = Kudeba | дата = [[28 февруари]] 2014 | издател = The History of Canada Podcast | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2014-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140301013552/http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ }}</ref> Европейците заварват техните потомци – [[индианци]]те. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици невинаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от [[Доколумбова Америка|доколумбовата]] Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото. След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява както поради упражняваното [[Индиански войни|насилие]] и липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: [[едра шарка]] и [[морбили]],{{hrf|Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|1996|205}}{{hrf|Bianchine, Russo|1992|225 – 232}} така и поради смесените бракове{{hrf|Mann|2005|44}}{{hrf|Thornton|1987|49}}{{hrf|Kessel|2005|142 – 143}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mchspa.org/body.htm | заглавие = ''Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County'' | дата = 427 | издател = Mercer County Historical Society | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2012-06-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120625185429/http://www.mchspa.org/body.htm }}</ref> В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.{{hrf|Juergens|2011|69}} В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.{{hrf|Ripper|2008|6}} Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.{{hrf|Ripper|2008|5}}{{hrf|Calloway|1998|55}} === Заселници === {{основна|Тринадесет колонии}} След първото пътуване на [[Христофор Колумб|Колумб]] до [[Нов свят|Новия свят]] през [[1492]] г. редица изследователи и преселници стъпват във [[Флорида]] и американския Югозапад.{{hrf|Taylor|2002|33 – 34}}{{hrf|Taylor|2002|72, 74}} Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на [[Мисисипи]], където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във [[Вирджиния]], основано [[1607]] г. Друга значима английска колония е [[Плимутска колония|Плимутската колония]] на [[пилигрими]]те от [[1620]] г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|29 – 31}} Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през [[1619]] г. във Вирджиния. Договорът на кораба [[Мейфлауър]], подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.{{hrf|Remini|2007|2 – 3}}{{hrf|Johnson|1997|26 – 30}} [[Файл:The Mayflower Compact 1620 cph.3g07155.jpg|мини|Подписването на договора на Мейфлауър, 1620]] Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива, които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма част от световния запас на желязо.{{hrf|Walton, Rockoff|2009}} В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.{{hrf|Lemon|1987}} Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.{{hrf|Clingan|2000|13}}{{hrf|Tadman|2000|1534}}{{hrf|Schneider|2007|484}} Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други – за.{{hrf|Lien|1913|522}}{{hrf|Davis|1996|7}} В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.{{hrf|Quirk|2011|195}} С колонизацията на Джорджия през [[1732]] г. са образувани [[Тринадесет колонии|13 колонии]], от които ще се появят бъдещите Съединени американски щати.{{hrf|Bilhartz, Elliott|2007}} Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голяма отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.{{hrf|Wood|1998|263}} С изключително висока раждаемост, ниска смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|38 – 39}} Възраждането на [[християнство]]то през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода. Във [[Френска и индианска война|войната между французите и индианците]] британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладени и разселени, в 13-те колонии популацията през [[1770]] г. е отчетена 2,1 млн. души, което е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 г. само една малка част от американците са били родени в чужбина.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|35}} Отдалечеността на колониите от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] им позволява да развият самоуправление, но техният успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет. === Независимост и разширяване === {{основна|Американска война за независимост|Декларация за независимост на САЩ|Американска революция}} [[Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|мини|[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за Независимост]]: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през [[1776]] г.]] [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]] е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи на правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и [[Американска революция|конфликтът]] ескалира във война.{{hrf|Humphrey|2003|8 – 10}} Конгресът приема [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]], на [[4 юли]] 1776 г., обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата се чества като Ден на независимостта на Америка. От [[1777]] г. Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до [[1789]] г.{{hrf|Young, Nash, Raphael|2011|4 – 7}} Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в [[Обсада на Йорктаун|Йорктаун]].{{hrf|Greene, Pole|2003|357}}{{hrf|Dull|1987|161}}{{hrf|Lawrence|1983|431 – 442}} В [[парижки договор|мирния договор]] от [[1783]] г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река [[Мисисипи]]. Националистите, които водят [[Конституционен конвент|Филаделфийския конвент]] ([[1787]] г.), привеждат в писмен вид [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените щати]], ратифицирана със спогодба между държавите през [[1788]] г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. [[Джордж Вашингтон]], водачът на победната революционна армия, е първият [[президент на Съединените американски щати|президент]], избран в рамките на новата конституция. [[Закон за правата (САЩ)|Законът на правата]], забраняващ федерално ограничаване на [[естествени права|личната свобода]], както и гарантиране на редица правни защити, е приет в [[1791]] г.{{hrf|Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|2007|192 – 193}} Въпреки че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през [[1808]] г., след [[1820]] г. отглеждането на високодоходна памукова реколта се разраства в дълбокия Юг, а заедно с него се увеличава и робският труд.{{hrf|Cogliano|2008|219}}{{hrf|Walton, Rockoff|2009|43}}{{hrf|Gordon|2004|27,29}} През второто велико събуждане, започвайки около [[1800]] г., милиони се обръщат към [[евангелизъм|евангелското]] протестантство. На север от религиозното течение се зараждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,{{hrf|Clark|2012|47}} на юг методисти и баптисти [[прозелитизъм|прозелитират]] сред робското население.{{hrf|Heinemann|2007|197}} Желанието на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от [[индиански войни|войни с индианците]].{{hrf|Billington, Ridge|2001|22}} [[Покупка на Луизиана|Луизиана е закупена]] от френско-доминиращата територия през [[1803]] г., с което почти се е удвоява размерът на нацията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm | заглавие = Louisiana Purchase | достъп_дата = [[1 март]] 2011 | издател = National Park Services | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20101129154059/http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm |archive-date = 2010-11-29}}</ref> [[Британско-американска война|Войната от 1812]] г., обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.{{hrf|Wait|1999|78}} Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г., и заливната зона се присъединява.{{hrf|Klose, Jones|1994|150}} Разширението е подпомогнато от [[парна машина|парната сила]], когато започват пътуванията на [[параход]]и по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови [[канал]]и, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързо по железопътните линии.{{hrf|Winchester|2013|198, 216, 251, 253}} [[Файл:U.S. Territorial Acquisitions.png|мини|ляво|Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век]] От [[1820]] до [[1850]] г. Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система, съставена от демократи и виги – доминиращи партии от [[1828]] до [[1854]] г. [[Пътят на сълзите]] през [[1830]] г. илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира [[Република Тексас]] през [[1845]] г. по време на период на експанзионистичното [[Явното предначертание|явно предначертание]].{{hrf|Morrison|1999|13 – 21}} Орегонският договор с Великобритания от [[1846]] г. дава контрола на Съединените щати върху днешния [[Северозапад (САЩ)|американски северозапад]].{{hrf|Kemp|2005|180}} Победата в мексиканско-американската война, завършила през [[1848]] г., спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.{{hrf|McIlwraith, Muller|2001|61}} Златната треска в Калифорния от 1848 – 1849 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.{{hrf|Smith-Baranzini|1999|20}} След [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]], новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.{{hrf|Black|2001|275}} След половин век изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнинните индиански култури.{{hrf|Wishart|2004|37}} През 1869 г. нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.{{hrf|Smith|2001|523 – 526}} === Гражданска война и Ера на реконструкция === {{основна|Американска гражданска война}} [[Файл:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden.jpg|мини|дясно|[[Битка при Гетисбърг|Битката при Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], по време на Гражданската война]] От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].{{hrf|Murray|2004|76}} Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободни, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западна територия и повече свободни земи, напрежението между щатите със и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.{{hrf|O'Brien|2002|184}} След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}} След победата на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] през [[1865]] г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона [[афроамериканци|американци от африкански произход]], които са били роби,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www2.census.gov/prod2/decennial/documents/1860a-02.pdf | заглавие = 1860 Census | достъп_дата = [[10 юни]] 2007 | издател = U.S. Census Bureau | цитат = 7-а страница – списък на пълното робско население от 3 953 760.| език = en }}</ref> граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,{{hrf|De Rosa|1996|266}} насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на освободени роби.{{hrf|Tarr|2009|30}} Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.{{hrf|Tarr|2009|30}} === Имиграция, разширение и индустриализация === [[Файл:Ellis island 1902.jpg|мини|дясно|Остров Елис, Ню Йорк, е главната врата за имигрантите от Европа.<ref>{{cite book |title= Migrants to the Metropolis: The Rise of Immigrant Gateway Cities |last=Price, Benton-Short |first=Marie, Lisa |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Syracuse University Press |location= |isbn=978-0-8156-3186-6 |pages=[https://archive.org/details/migrantstometrop00pric/page/n71 51] |url=https://archive.org/details/migrantstometrop00pric|accessdate=}}</ref>]] В Севера урбанизацията и безпрецедентният наплив на имигранти от Южна и Източна Европа довежда до излишък на индустриалния труд и големи промени в културата на страната.{{hrf|Powell|2009|74}} Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват [[дивия запад|стария американски Запад]]. По-късно изобретяването на [[лампа с нажежаема жичка|електрическото осветление]] и [[телефон]]а също се отразяват на комуникацията и градския живот.{{hrf|Winchester|2013|351, 385}} [[Файл:American Empire1.PNG|мини|ляво|Съединените щати в своето най-голямо териториално разширение от 1898 до 1902 г.]] Краят на [[индиански войни|индианските войни]] допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cliffsnotes.com/study-guides | заглавие=„Toward a Market Economy“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Houghton Mifflin Harcourt |издател=CliffsNotes |цитат= |език=en }}</ref> Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през [[1867]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/alaska-purchase | заглавие=„Purchase of Alaska, 1867“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. [[Пуерто Рико]], [[Гуам]] и [[Филипини]]те са отстъпени от Испания през същата година, след [[Испано-американска война|Испано-американската война]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/spanish-american-war | заглавие=„The Spanish-American War, 1898“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> Бързото икономическо развитие в края на XIX и началото на XX век стимулира възхода на много бележити индустриалци. [[Бизнес магнат|Магнати]] като [[Корнелиус Вандербилт]], [[Джон Рокфелер]] и [[Андрю Карнеги]] водят напредъка на страната в [[железопътен транспорт|железопътната]], [[нефтопреработвателна промишленост|нефтената]] и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като [[Джон Пирпонт Морган|Джон Морган]] играе важна роля. [[Томас Едисън|Едисън]] и [[Никола Тесла|Тесла]] се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. [[Хенри Форд]] прави революция в [[автомобилна промишленост|автомобилната индустрия]]. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от [[велика сила|великите сили]] в света.<ref>{{cite book |title= Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy |last=Kirkland |first=Edward |authorlink= |coauthors= |year=1961 |publisher= |location= |isbn= |pages=400 – 405 |url=https://archive.org/details/industrycomesofa0000unse|accessdate=}}</ref> Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на [[популизъм|популистки]], [[социализъм|социалистически]] и [[анархизъм|анархистически]] движения.{{hrf|Zinn|2005|321 – 357}} Този период приключва с настъпването на [[Прогресивна ера|Прогресивната ера]], в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително [[Избирателно право на жените|избирателните права на жените]], [[Сухия режим в САЩ|забраната на алкохола]], регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.<ref>{{cite book |title= The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3) |last=Meltzer |first=Paige |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher= |location= |isbn= |pages=52 – 76 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920 |last=Timberlake |first=James |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=Harvard UP |location= |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/prohibitionprogr0000timb|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties |last=Tindall |first=George B. |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=South Atlantic Quarterly 62 |location= |isbn= |pages=92 – 106 |url= |accessdate=}}</ref> === Двете световни войни и Голямата депресия === {{основна|Първа световна война|Голямата депресия|Втора световна война}} [[Файл:Crowd outside nyse.jpg|мини|дясно|Тълпа се събира на Уол Стрийт след краха му през 1929 г.]] Съединените щати остават неутрални в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1914 г. до 1917 г., когато се включват във войната като „присъединена сила“, заедно с [[Съюзници в Първата световна война|официалните съюзници]], като помагат да се обърне ударът срещу [[Централни сили|Централните сили]]. През 1919 г. президентът [[Удроу Уилсън]] заема водеща дипломатическа роля в [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] и силно препоръчва САЩ да се присъединят към [[Общество на народите]]. Сенатът отказва да одобри това и не ратифицира [[Версайски договор|Версайския договор]], който учредява Общество на народите.<ref>{{cite book |title= U.S. History Super Review |last=McDuffie, Piggrem, Woodworth |first=Jerome, Gary Wayne, Steven E. |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Piscataway, NJ: Research & Education Association |location= |isbn=0-7386-0070-9 |pages=[https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu/page/418 418] |url=https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu|accessdate=}}</ref> През 1920 г. движението за права на жените печели приемане на конституционно изменение, което дава право на жените да гласуват.<ref>{{cite book |title= Carrie Chapman Catt: A Public Life. Women and Peace Series |last=Voris |first=Jacqueline Van |authorlink= |coauthors= |year=1996 |publisher=Feminist Press at CUNY |location=New York City |isbn=1-55861-139-8 |pages=vii |url=https://archive.org/details/carriechapmancat0000vanv|accessdate=}}</ref> През 20-те и 30-те се заражда радиото като [[масова комуникация|масова медия]] и възниква ранната [[телевизия]].{{hrf|Winchester|2013|410 – 411}} Просперитетът от [[1920-те]] години ([[„ревящите“ двадесети години]]) приключва с [[Крах на Уолстрийт (1929)|Краха на Уолстрийт]] от 1929 г. и началото на [[Голямата депресия]]. След избирането му за президент през 1932 г., [[Франклин Делано Рузвелт|Франклин Рузвелт]] отговаря с „[[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]“, който включва създаването на системата за социално осигуряване.<ref>{{cite book |title= Social Welfare: A History of the American Response to Need (7th ed.) |last=Axinn, Stern |first=June, Mark J. |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Allyn & Bacon |location=Boston |isbn=978-0-205-52215-6 |pages= |url=https://archive.org/details/socialwelfarehis0000axin_i6r5|accessdate=}}</ref> Голямата миграция на милиони афроамериканци от американския юг започна преди Първата световна война и се разширява през 60-те години на XX век;<ref>{{cite book |title= The Promised Land: The Great Black Migration and How It Changed America |last=Lemann |first=Nicholas |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Alfred A. Knopf |location=New York |isbn=0-394-56004-3 |pages=[https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema/page/6 6] |url=https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema|accessdate=}}</ref> докато явлението „[[котел с прах]]“ (серия прашни бури) от средата на 30-те обеднява много земеделски общности и стимулира нова вълна от западна миграция.<ref>{{cite book |title= American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in California |last=Gregory |first=James Noble |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-507136-8 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=qNdtGwnXYrIC |accessdate=}}{{cite book |title= Mass Exodus From the Plains |year=2013 |publisher=American Experience. WGBH Educational Foundation |location= |isbn= |pages= |url=https://www.pbs.org/wgbh/americanexperience/features/general-article/dustbowl-mass-exodus-plains/ |accessdate=}}{{cite book |title= The Migrant Experience |last=Fanslow |first=Robin A. |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=American Folklore Center. Library of Congress |location= |isbn= |pages= |url=http://memory.loc.gov/ammem/afctshtml/tsme.html |accessdate=}}{{cite book |title= California and the Dust Bowl Migration |last=Stein |first=Walter J. |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=Greenwood Press |location= |isbn=978-0-8371-6267-6 |pages= |url=https://archive.org/details/californiadustbo0000stei|accessdate=}}</ref> В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ остават неутрални, докато Германия завладява големи територии от Европа. Америка започва да доставя материал за [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] от март 1941 г., посредством програмата [[Заем-Наем]]. На 7 декември 1941 г. [[Японска империя|Японската империя]] изненадващо [[Нападение над Пърл Харбър|атакува Пърл Харбър]], принуждавайки САЩ да се включи на страната на Съюзниците във войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf |заглавие=„Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име=Yamasaki |първо_име=Mitch |дата=2008 |труд= |издател=Chaminade University of Honolulu |цитат= |език=en |архив_дата=2014-12-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141213122046/http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf }}</ref> През войната Щатите са споменати като едни от „Четирите полицая“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.iup.edu/WorkArea/DownloadAsset.aspx?id=37681 | заглавие=„The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kelly |първо_име=Brian |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> на Съюзниците, които се срещат, за да направят план за следвоенния свят. Другите три сили са Британия, Съветския съюз и Китай.{{hrf|Hoopes & Brinkley|1997|100}}{{hrf|Gaddis|1972|25}} Във Втората световна война Америка губи 400 000 войника,<ref>{{cite book |title= „American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“ |last=Leland & Oboroceanu |first=Anne, Mari–Jana |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Congressional Research Service |location= |isbn= |pages=2 |url=https://fas.org/sgp/crs/natsec/RL32492.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> въпреки това страната се оказва сравнително неповредена. След войната САЩ става най-голяма икономическа и военна сила в света.<ref>{{cite book |title= „The Rise and Fall of the Great Powers“ |last=Kennedy |first=Paul |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=New York |isbn=0-679-72019-7 |pages=[https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0/page/358 358] |url=https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0|accessdate= |quote= }}</ref> Съединените щати изиграват водеща роля в конференциите в Бретън Уудс и [[Ялтенска конференция|Ялта]] заедно с Обединеното кралство, Съветския съюз и другите Съюзници. Те подписват споразумения за нови международни финансови институции и следвоенна реорганизация на Европа. След [[Ден на победата (Европа)|победата на Съюзниците в Европа]], международна конференция от 1945 г. в [[Сан Франциско]] създава [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]], която влиза в сила след войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm |заглавие=„The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 юни 2007 |труд= |издател=U.S. Dept. of State, Bureau of Public Affairs, Office of the Historian |цитат= |език=en |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612221444/http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm }}</ref> Съединените щати [[Манхатън (проект)|произвеждат първите ядрени оръжия]] и ги [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|използват над Япония, градовете Хирошима и Нагазаки]]. Това тласка източната страна да се [[Капитулация на Япония|предаде]] на 2 септември, с което завършва Втората световна война.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Why did Japan surrender in World War II?“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kingston |първо_име=Jeff |дата= |труд= |издател=The Japan Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Japan's Longest Day. New York |last=Pacific War Research Society |first= |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=4-7700-2887-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Забавленията и парадите се осъществяват на деня наречен „Ден на победата“ или „Ви Джи дей“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nationalww2museum.org/learn/education/for-students/ww2-history/at-a-glance/v-j-day.html | заглавие=„The National WWII Museum | New Orleans: Learn: For Students: WWII at a Glance: Remembering V-J Day“ |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=nationalww2museum.org |цитат= |език= en}}</ref> === Студената война и Движението за граждански права === {{основна|Студена война|Космическа надпревара}} [[Файл:Martin Luther King Jr St Paul Campus U MN.jpg|мини|дясно|[[Мартин Лутър Кинг]] произнася реч на митинг против войната във Виетнам. Университет „Сейнт Пол“, Минесота, 27 април 1967 г.]] След Втората световна война Съединените щати и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започват борба за надмощие – конфликт познат като [[Студена война|Студената война]]. Съперничеството между двете държави е породено от идеологическото противопоставяне на [[капитализъм|капитализма]] и [[комунизъм|комунизма]],<ref>{{cite book |title= ''East Plays West: Sport and the Cold War'' |last=Wagg, Stephen |first=Andrews, David |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=Routledge |location= |isbn=978-1-134-24167-5 |pages=11 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> както и [[геополитика|геополитическите]] различия между свързания с морето Атлантик и континенталния евроазийски лагер. Двете суперсили доминират военните действия в [[Европа]] – САЩ със своите съюзници от [[НАТО]] и от друга страна СССР и съюзниците им от [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. Съединените щати изработват политика за ограничаване влиянието и разширението на комунистическата идеология. Докато Щатите и Съветския съюз водят посреднически войни и разработват мощен ядрен арсенал, двете държави избягват директния военен конфликт. САЩ често се противопоставя на страните от [[Трети свят|Третия свят]], които Америка вижда под силното влияние на руснаците. Америка често се намесва с директен военен удар, когато управлението на дадена страна е застрашено от идване на лява власт.{{hrf|Blakeley|2009|92}} Американски войски се бият срещу [[народна освободителна армия|китайските]] и [[Северна Корея|севернокорейските]] сили в [[Корейска война|Корейската война]] от 1950 до 1953 г.<ref name="lif">{{cite book |title= Liftoff: The Story of America's Adventure in Space |last=Collins |first=Michael |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Grove Press |location=New York |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/liftoff00coll|accessdate= |quote= }}</ref> Съветският съюз пуска [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] през 1957 г., а 1961 г. е изстрелян [[Восток-1|първият човек в космоса]], с което се слага началото на така наречената „[[космическа надпревара]]“ – съревнование между двете страни за космическо надмощие. През 1969 г. Съединените щати стават първата нация изпратила [[Аполо 11|хора на Луната]].<ref name="lif" /> Обтегнатият конфликт в Югоизточна Азия води до военната намеса на САЩ, позната като [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. У дома Щатите преживяват продължителен икономически растеж, [[бейби бум|населението се увеличава]], а средната класа се утвърждава. Конструирането на [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]] преобразува инфраструктурата на страната следващите десетилетия. Милиони мъже и жени се преместват от фермите и центровете на големите градове към [[предградие|предградията]].{{hrf|Winchester|2013|305 – 308}}<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.societyforhistoryeducation.org/pdfs/N10_NHD_Blas_Junior.pdf | заглавие=The Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense Highways |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име=Blas |първо_име=Elisheva |дата= |труд= |издател=Society for History Education |цитат= |език=en }}</ref> През 1959 г. [[Хаваи]]те стават 50-ият и последен щат на САЩ, присъединен към държавата.<ref>{{cite book |title= Hawaiian History: An Annotated Bibliography |last=Lightner |first=Richard |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Greenwood Publishing Group |location= |isbn=978-0-313-28233-1 |pages=141 |url=https://books.google.com/books?id=Yei4fDrecWsC&pg=PA141 |accessdate= |quote= }}</ref> Нараства Движението за човешки права, което чрез [[ненасилие]] се бори срещу сегрегацията и дискриминацията. Лидер на движението става бележитият активист [[Мартин Лутер Кинг]]. Комбинацията от съдебни решения и законодателство водят да появата Закона за граждански права от 1968 г., който се стреми да прекрати расовата дискриминация.<ref>{{cite book |title= Lyndon B. Johnson: Portrait of a President |last=Dallek |first=Robert |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-515920-2 |pages=[https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall/page/169 169] ISBN 978-0-19-515920-2. |url=https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall|accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ourdocuments.gov/doc.php?flash=old&doc=97 | заглавие=„Our Documents – Civil Rights Act (1964)“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=United States Department of Justice |цитат= |език= en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Remarks at the Signing of the Immigration Bill, Liberty Island, New York“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=arquivo.pt |цитат= |език= en}}</ref> В същото време, така нареченото движение на [[контракултура на 1960-те|контракултурата]] нараства; то включва противопоставянето на Войната във Виатнам, черния национализъм и [[сексуална революция|сексуалната революция]]. [[Файл:Reagan and Gorbachev hold discussions.jpg|мини|ляво|Президентът на САЩ [[Роналд Рейгън]] и [[генерален секретар на ЦК на КПСС|генералният секретар на СССР]] [[Михаил Горбачов]] на срещата в Женева през 1985 г.]] Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ssa.gov/history/lbjsm.html | заглавие=„Social Security“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ssa.gov |цитат= |език= en}}</ref> 70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на [[стагфлация|застой в производството]]. След избора на [[Роналд Рейгън]] за 40-и президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „[[разведряване]]“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.{{hrf|Soss|2010|277}}{{hrf|Fraser|1989|?}}{{hrf|Ferguson-Thomas|1986|43 – 53}}{{hrf|Williams|2012|325 – 331}} През 1985 г. процентът на работещи жени на 16-годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започнало през 70-те. Късните 80 години на XX век донасят затопляне в конфликта САЩ – Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато [[разпадане на Съветския съюз|СССР се разпада]] и с това е сложен край на Студената война.<ref>{{cite book |title= The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988 |last=Howell |first=Buddy Wayne |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Texas A&M University |location= |isbn=978-0-549-41658-6 |pages=352 |url=https://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |accessdate= |quote= |archive-url = http://web.archive.org/web/20130510052754/http://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |archive-date = 2013-05-10}}</ref><ref>{{cite book |title= Diplomacy |last=Kissinger |first=Henry |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Simon & Schuster |location= |isbn=978-1-4391-2631-8 |pages=781 – 784 |url=https://books.google.com/?id=0IZboamhb5EC&lpg=PA731 |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War |last=Mann |first=James |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Penguin |location= |isbn=978-1-4406-8639-9 |pages=432 |url=https://books.google.com/?id=BgZyXNIrvB4C&pg=PT12 |accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Hayes|2009|?}}<ref name="59a">{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„59e. The End of the Cold War“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=U.S. History.org |издател=Independence Hall Association |цитат= |език= en}}</ref> Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред. === Съвременна история === {{основна|Война в Персийския залив (1990–1991)|Атентати от 11 септември 2001 г.|Война срещу тероризма|Световна финансова криза (2007 – 2008)}} [[Файл:WTC smoking on 9-11.jpeg|мини|дясно|[[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] в Долен Манхатън по време на [[тероризъм|терористичните атаки]] на [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] от ислямската терористична група [[Ал-Каида]] през 2001 г.]] След [[Студена война|Студената война]] конфликтът в Близкия изток назрява през 1990 г., когато Ирак, под управлението на [[Саддам Хюсеин]], нахлува и прави опит да анексира Кувейт, съюзник на Съединените щати. Страхувайки си, че подобен сценарий ще последва и в другите региони, президентът [[Джордж Х. У. Буш]] стартира операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинен щит]]“ – американски отбранителни войски се настаняват в Саудитска Арабия. Операция „Пустинна буря“ поставя началото на така наречената „Война в Персийския залив“, провеждана от коалиционна сила от 34 нации, водени от Съединените щати, срещу Ирак. Войната приключва с успешно експулсиране на армията на Хюсеин от Кувейт и възвръщане на монархията там.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Persian-Gulf-War | заглавие = „Persian Gulf War“ | достъп_дата = 5 май 2020 | дата = | труд = The Editors of Encyclopaedia Britannica | издател = Encyclopaedia Britannica | език = en }}</ref> Първоначално използван в [[ARPANET|американските военни отбранителни мрежи]], [[интернет]] се простира до международните академични платформи и от там за публично ползване през 90-те, като влиянието му върху икономиката, обществото и културата става огромно.{{hrf|Winchester|2013|420 – 423}} Поради [[Дот-ком балон|дот-ком бума]], стабилната парична политика при [[Алън Грийнспан]] и намалените разходи за социални помощи, през 90-те години на XX век се наблюдава най-дългото икономическо разрастване в съвременната история на САЩ, чийто край е през 2001 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2000/02/18/business/worldbusiness/IHT-did-clinton-do-it-or-was-he-lucky.html | заглавие = „Did Clinton Do It, or Was He Lucky?“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = Dale | първо_име = Reginald | дата = 18 февруари 2000 | труд = International Herald Tribune | издател = New York Times | формат = html | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Mankiw|2008|559}} В началото на 1994 г. САЩ сключват [[Северноамериканско споразумение за свободна търговия|Споразумението за свободна търговия в Северна Америка]] (NAFTA), което свързва 450 милиона души с производство на стоки и услуги на стойност 17 трилиона щ.д. Целта на споразумението е да се премахнат търговските и инвестиционните бариери между САЩ, Канада и Мексико до 1 януари 2008 г. Търговията между тримата партньори нараства след влизането в сила на НАФТА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | заглавие = „North American Free Trade Agreement (NAFTA)“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = | труд = Office of the United States Trade Representative | издател = ustr.gov | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200508182542/https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | архив_дата = 2020-05-08 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Thakur|1997|334 – 335}}{{hrf|Kalaitzidis-Streich|2011|201}} На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г. терористи от [[Ал-Каида]] удрят [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк и [[Пентагон]]а близо до Вашингтон. Жертвите от терористичния акт са близо 3000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://video.foxnews.com/v/1151859712001#sp=show-clips | заглавие = Flashback 9/11: As It Happened | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 10 септември 2011 | труд = | издател = Fox News | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbsnews.com/news/america-remembers-sept-11-attacks-11-years-later/ | заглавие = „America remembers Sept. 11 attacks 11 years later“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 септември 2012 | труд = CBS News | издател = Associated Press | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html | заглавие = „Day of Terror Video Archive“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 2005 | труд = | издател = CNN | език = en | архив_дата = 2021-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210509162213/http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html }}</ref> В отговор на атаката Съединените щати започват [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]], която включва [[Война в Афганистан (2001 – 2014)|война в Афганистан]] и [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] (2003 – 2011 г). През 2007 г. администрацията на Буш разполага огромна част войскови отряди в Ирак, което успешно води до намаляване насилието и по-голяма стабилност в региона. Политиката на правителството, замислена да промотира достъпни жилища,<ref>{{cite book | title = Hidden in Plain Sight: What Really Caused the World's Worst Financial Crisis and Why It Could Happen Again | url = https://archive.org/details/hiddeninplainsig0000wall | last = Wallison | first = Peter | year = 2015 | publisher = Encounter Books | isbn = 978-978-59407-7-0 | lang = en }}</ref> значителните недостатъци в корпоративното и регулаторното управление<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.govinfo.gov/content/pkg/GPO-FCIC/pdf/GPO-FCIC.pdf | заглавие = „Financial Crisis Inquiry Report“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = | труд = Financial Crisis Inquiry Commission | издател = | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> и исторически ниските [[лихвени проценти]], определени от Федералния резерв,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nber.org/papers/w14631.pdf | заглавие = „The Financial Crisis and the Policy Responses: An Empirical Analysis of What Went Wrong“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Taylor | първо_име = John B. | дата = януари 2009 | издател = Hoover Institution Economics Paper Series | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> водят до [[ипотечна криза в САЩ|жилищен балон]] в началото на века, който завърша с [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|финансова криза]] през 2008 г. – най-големият икономически спад в страната след Великата депресия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wsj.com/articles/SB122169431617549947 | заглавие = „Worst Crisis Since '30s, With No End Yet in Sight“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Hilsenrath | първо_име = Jon | автор_препратка = | съавтори = Serena Ng and Damian Paletta | дата = 18 септември 2008 | издател = The Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20141215020006/http://www.wsj.com:80/articles/SB122169431617549947 |archive-date = 2014-12-15}}</ref> По време на кризата активите, притежавани от американци, загубват около една четвърт от стойността си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2009-01-01/great-crash-2008 | заглавие = „The Great Crash, 2008“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Altman | първо_име = Roger C. | дата = януари / февруари 2009 | издател = Foreign Affairs | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081223095528/http://www.foreignaffairs.org/20090101faessay88101/roger-c-altman/the-great-crash-2008.html | архив_дата = 23 декември 2008 | език = en }}</ref> Насред кризата през 2008 г. за президент е [[Президентски избори в САЩ (2008)|избран]] [[Барак Обама]], първият [[афроамериканци|афроамериканец]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.history.com/this-day-in-history/barack-obama-elected-as-americas-first-black-president | заглавие = „Barack Obama elected as America’s first black president“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 4 ноември 2008 | труд = History.com | издател = A&E Television Networks, LLC | език = en }}</ref> и мултикултурен<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=96916824&t=1601216409811 | заглавие = „Barack Obama: Face Of New Multiracial Movement?“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 12 ноември 2008 | труд = | издател = NPR | език = en }}</ref> президент<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.huffpost.com/?err_code=404&err_url=http%3A%2F%2Fwww.huffingtonpost.com%2F2011%2F07%2F10%2Fblack-recession-economy-african-americans_n_894046.html | заглавие = „African-American Economic Gains Reversed By Great Recession“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Washington | първо_име = Jesse | съавтори = Chris Rugaber | дата = 9 септември 2011 | труд = Huffington Post | издател = Associated Press | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130616183529/http://www.huffingtonpost.com/2011/07/10/black-recession-economy-african-americans_n_894046.html | архив_дата = 16 юни 2013 | език = en }}</ref>. Впоследствие новият държавен глава прекарва стимулиращи мерки и закона „Дод-Франк“, като опит да смекчи негативните ефекти и да гарантира, че няма да има повторна криза. През 2010 г. президентът Обама ръководи усилията за приемане на „Закона за достъпни грижи“ – най-мощната реформа в здравната система на страната от близо пет десетилетия.<ref>{{cite journal | last = Oberlander | first = Jonathan | year = 2010 | month = юни | title = „Long Time Coming: Why Health Reform Finally Passed“ | journal = Health Affairs | publisher = | location = | volume = 29 | issue = 6 | pages = 1112 – 1116 | doi = 10.1377/hlthaff.2010.0447 | id = 0278 – 2715 | url = https://www.healthaffairs.org/doi/10.1377/hlthaff.2010.0447 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | issn=0278-2715 }}</ref> На [[Президентски избори в САЩ (2016)|президентските избори през 2016 г]]. републиканецът [[Доналд Тръмп]] е избран за [[Списък на президентите на САЩ|45-и президент на САЩ]]. На 20 януари 2020 г. е потвърден първият случай на [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|COVID-19]] в страната.<ref>{{cite journal | last = Holshue ML | first = DeBolt C | authorlink = | coauthors = Lindquist S, Lofy KH, et al. | year = 2020 | month = март | title = „First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States“ | journal = N. Engl. J. Med | publisher = | location = | volume = | issue = 382 (10) | pages = 929 – 936 | doi = 10.1056/NEJMoa2001191 | id = 7092802 | url = https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20200406134019/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | archive-date = 2020-04-06 }}</ref> Към септември 2020 г. САЩ имат над 6,2 милиона случая на COVID-19 и над 180 000 смъртни случая.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://covid.cdc.gov/covid-data-tracker/?CDC_AA_refVal=https%3A%2F%2Fwww.cdc.gov%2Fcoronavirus%2F2019-ncov%2Fcases-updates%2Fcases-in-us.html#cases_casesinlast7days | заглавие = „Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) in the U.S.“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 8 септември 2020 | издател = Centers for Disease Control and Prevention | език = en }}</ref> Съединените щати е държавата с най-много случаи на COVID-19 от 11 април 2020 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/20200418-sitrep-89-covid-19.pdf?sfvrsn=3643dd38_2 | заглавие = „Coronavirus disease 2019 (COVID-19) Situation Report – 89“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 18 април 2020 | издател = World Health Organization | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> == Държавно устройство и вътрешна политика == {{Основна|Държавно устройство на САЩ}} [[Файл:Joe Biden official portrait 2013.jpg|мини|250пкс|Президентът на САЩ [[Джо Байдън]]]] Съгласно [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на [[Федерално правителство на Съединените американски щати|Федералното правителство]] на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на [[разделение на властите|разделението на властите]], според който федералното правителство се състои от [[законодателна власт|законодателни]], [[изпълнителна власт|изпълнителни]] и [[съдебна власт|съдебни]] органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт е двукамарен [[Конгрес на САЩ]]: * [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] (Долна камара); * [[Сенат на САЩ|Сенат]] (Горна камара) Висш орган на изпълнителната власт е [[Президент на САЩ|президентът на САЩ]]. Висш орган на съдебната власт е [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]]. Основни политически партии в САЩ са [[Републиканска партия в САЩ|Републиканската партия]] и [[Демократическа партия в САЩ|Демократическата партия]], въпреки че съществуват и много малки партии. == Административно деление == {{основна|Административно деление на САЩ}} В административно отношение САЩ се разделят на 50 [[щат]]а, 1 федерален окръг ([[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]), 41 независими града и 3072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е [[Аляска]]. [[Файл:Map of USA with state names bg.svg|център|650px|Административно деление на САЩ]] {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Щатите и техните главни градове''' ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град |- | [[Алабама]] || Монгомъри || [[Мисури (щат)|Мисури]] || Джеферсън сити |- | [[Аляска]] || Джуно || [[Мичигън]] || Лансинг |- | [[Аризона]]|| Финикс || [[Монтана (щат)|Монтана]] || Хелена |- | [[Арканзас]] || Литъл Рок || [[Небраска]] || Линкълн |- | [[Айдахо]] || Бойзи || [[Невада]] || Карсън сити |- | [[Айова]] || Де Мойн || [[Ню Джърси]] || Трентън |- | [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]] || Олимпия || [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] || Олбъни |- | [[Вирджиния]] || Ричмънд || [[Ню Мексико]] || Санта фе |- | [[Върмонт]] || Монпелие || [[Ню Хемпшир]] || Конкорд |- | [[Делауеър]] || Доувър || [[Оклахома]] || Оклахома сити |- | [[Джорджия]] || Атланта || [[Орегон]] || Салем |- | [[Западна Вирджиния]] || Чарлстън || [[Охайо]] || Калумбус |- | [[Илинойс]] || Спрингфилд || [[Пенсилвания]] || Харисбърг |- | [[Индиана]] || Индианаполис || [[Род Айлънд]] || Провидънс |- | [[Калифорния]] || Сакраменто || [[Северна Дакота]] || Бисмарк |- | [[Канзас]] || Топика || [[Северна Каролина]] || Рали |- | [[Кентъки]] || Франкфорт || [[Тексас]] || Остин |- | [[Колорадо]] || Денвър|| [[Тенеси]] || Нашвил |- | [[Кънектикът]] || Хардфорд || [[Уайоминг]] || Шейен |- | [[Луизиана]] || Батън Руж || [[Уисконсин]] || Медисън |- | [[Масачузетс]] || Бостън || [[Флорида]] || Талахаси |- | [[Мейн]] || Огъста || [[Хавай]] || Хонолулу |- | [[Мериленд]] || Анаполис || [[Южна Дакота]] || Пиер |- | [[Минесота]] || Сейнт Пол || [[Южна Каролина]] || Колумбия |- | [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] || Джакстън || [[Юта]] || Солт Лейк Сити |} {{clear}} == Икономика == {{основна|Икономика на САЩ|Северноамериканско споразумение за свободна търговия}} [[Файл:NYSESecurity.JPG|мини|200п|[[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]] на [[Уолстрийт]] е символ на американската икономическа мощ]] През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост [[туризъм|туристическо]] направление в [[свят|света]] с 40 400 000 туристи след [[Франция]] със 75 000 000 и [[Испания]] с 52 500 000. Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през XX и XXI век. Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето [[микроикономика|микроикономически]] решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 щатски долара. Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например град Ню Йорк е център на американските финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт – исторически център на американската автомобилостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост, и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателна промишленост. [[Файл:Turbofan640.jpg|мини|220п|Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ]] [[Файл:LosAngeles05.jpg|мини|220п|[[Лос Анджелис]], икономическото сърце на американския Западен бряг]] Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който е заета грубо около ¾ от работната сила. Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония. Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.<ref>[https://btvnovinite.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html btvnews.bg]</ref><ref>[http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty www.alternet.org]</ref> От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода. Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на XX век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще. === Транспорт === {{основна|Транспорт в САЩ}} [[Файл:Map of current Interstates.svg|мини|220п|[[Междущатска магистрална система]]]] Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали, най-важната част от които е [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]], частично заменила по-остарялата [[Магистрална система на Съединените щати]]. Съединените щати имат и [[Първа презконтинентална железница|презконтинентална жп система]], която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от [[Амтрак]], който обслужва 46 от континенталните 48 щата. Много от американските градове имат [[метро]], като най-голямото е [[Нюйоркско метро|Нюйоркското метро]]. Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637 km автомобилни пътища – най-много в света. Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света [[метро|метра]]. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили. Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на XX век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища. Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 г. са в Щатите включително и най-натовареното – „[[Международно летище Хартсфилд-Джаксън Атланта|Международно летище Хартсфийлд – Джаксън Атланта]]“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“ Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, които са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между [[Големите езера]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави [[Ню Йорк]] (градът) икономически център на страната. == Демографски данни == {{основна|Население на САЩ}} САЩ е третата по [[население]] страна в света след [[Китай]] и [[Индия]]. Населението на САЩ е 318 857 056 души към 01.07.[[2014]] г. По брой на населението от всички щати най-голям е щатът [[Калифорния]] с население от 38 802 500 души към 2014 г. Следва щатът [[Тексас]], който е с население от 26 956 958 души, щатът [[Флорида]] – 19 893 297 души, щатът [[Ню Йорк]] – 19 746 227 души, щатът [[Илинойс]] – 12 880 580 души, а с най-малък брой население са щатите [[Уайоминг]] – 584 153 души, [[Върмонт]] – 626 562 души и [[окръг Колумбия]] – 658 893 души. Според данни на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 [[българи]], което прави [[страна]]та една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с [[българи|български произход]] на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход ([[2000]]). Най-много българи има в [[Илинойс]] – 220 000 души, [[Флорида]] 60 000 – 120 000 души и [[Калифорния]] 40 000 – 120 000 души ([[2000]]). За всички щати вижте [[Българи в САЩ по щати|Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.]] Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е [[Запад (САЩ)|Западът]], следван от [[Юг (САЩ)|Юга]]. Според [[Бюро за преброяване на населението|Бюрото за преброяване на населението]] щатите с най-голям растеж от [[2000]] г. до [[2010]] г. са били [[Невада]] (35,1%), [[Аризона]] (24,6%) и [[Юта]] (23,8%), а с най-малък са щатите [[Роуд Айлънд]] (0,4%), [[Луизиана]] (1,4%) и [[Охайо]] (1,6%). [[Мичигън]] е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf |заглавие=www.census.gov |достъп_дата=2005-12-22 |архив_дата=2015-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924104436/http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf }}</ref> === Език === В Съединените щати няма [[официален език]], поне на федерално ниво. Някои закони, като например „изискванията за натурализация на гражданството в САЩ“, изискват владеенето на английски език, освен това повечето американски щати обявяват английския ([[американски английски език|американско-английския]]) за официален език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.washingtonpost.com/blogs/govbeat/wp/2014/08/12/states-where-english-is-the-official-language/ | заглавие = „States where English is the official language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Schwarz | първо_име = Hunter | дата = 12 август 2014 | издател = [[Вашингтон Поуст]] | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Три щата и четири американски територии разпознават местните или [[национален език|национални езици]] като официални, това включва щата [[Хаваи]] ([[хавайски език]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | заглавие = „The Constitution of the State of Hawaii, Article XV, Section 4“ | достъп_дата = 28 април 2021 | дата = 7 ноември 1978 | издател = Hawaii government | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724231656/http://hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | архив_дата = 24 юли 2013 | език = en }}</ref> [[Аляска]] (двайсет местни езика),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2014/04/21/305688602/alaska-oks-bill-making-native-languages-official | заглавие = „Alaska OKs Bill Making Native Languages Official“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = NPR.org | език = en }}</ref> [[Южна Дакота]] ([[сиукски език|езика на сиуксите]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eu.argusleader.com/story/news/politics/2019/03/22/south-dakota-recognizes-official-indigenous-language-governor-noem/3245113002/ | заглавие = „South Dakota recognizes official indigenous language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Kaczke | първо_име = Lisa | издател = Argus Leader | език = en }}</ref> [[Американска Самоа]] ([[самоански език]]), [[Пуерто Рико]] ([[испански език]]), Гуам (езика чаморо) и [[Северни Мариански острови]] (езика каролиниан и чаморо). В [[Пуерто Рико]] испанският е по-разпространен език от английския.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.puertorico.com/translation/ | заглавие = „Translation in Puerto Rico“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = Puerto Rico Channel | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20210501043042/http://www.puertorico.com/translation/ | archive-date = 2021-05-01 | архив_дата = 2018-10-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181019153416/http://www.puertorico.com/translation/ }}</ref> Според „Проучване на американската общност“ през 2010 г. 229 млн. хора (населението на Съединените щати през този година е 308 млн.) говорят само английски в домовете си. Повече от 37 млн. говорят испански език в домовете си, което го прави вторият най-популярен език в Щатите. Други езици говорени в домовете на милиони от хората включват: [[китайски език|китайски]] (2,8 млн.), [[тагалог]] (1,6 млн.), [[виетнамски език|виетнамски]] (1,4 млн.), [[френски език|френски]] (1,3 млн.), [[корейски език|корейски]] (1,1 млн.) и [[немски език|немски]] (1 млн.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://data.census.gov/cedsci/deeplinks?url=https%3A%2F%2Ffactfinder.census.gov%2Ffaces%2Ftableservices%2Fjsf%2Fpages%2Fproductview.xhtml%3Fpid%3DACS_10_1YR_B16001&prodType=table | заглавие = „American FactFinder—Results“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = U.S. Census Bureau, 2010 American Community Survey | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20200212213140/http://factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B16001&prodType=table#selection-2395.9-2395.59 | архив_дата = 12 февруари 2020 | език = en }}</ref> 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на [[български език]], като по този показател българският се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ. Най-широко преподаваните езици в Съединените щати, по отношения броя на записаните в детските градини, средни училища, висши учебни заведения и странични школи, е испанският език (около 7,2 млн. учащи), френският (1,5 млн.) и немският (500 000). Други често изучавани езици включват: [[латински език|латински]], [[японски език|японски]], американския [[жестомимичен език]], [[италиански език|италиански]] и китайски.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | заглавие = „Foreign Language Enrollments in K–12 Public Schools“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = American Council on the Teaching of Foreign Languages (ACTFL) | формат = pdf | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160408184754/http://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | архив_дата = 8 април 2016 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://apps.mla.org/pdf/2013_enrollment_survey.pdf | заглавие = „Enrollments in Languages Other Than English in United States Institutions of Higher Education, Fall 2013“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Goldberg, Looney, Lusin | първо_име = David, Dennis, Natalia | дата = февруари 2015 | издател = Modern Language Association | формат = pdf | език = en }}</ref> 18% от всички американци твърдят, че освен английски, говорят и други езици.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forbes.com/sites/collegeprose/2012/08/27/americas-foreign-language-deficit/?sh=4cae9b014ddc | заглавие = „America's Foreign Language Deficit“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Skorton, Altschuler | първо_име = David, Glenn | дата = 27 август 2012 | издател = Forbes | език = en }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма | caption = Религия в САЩ<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2019/10/17/in-u-s-decline-of-christianity-continues-at-rapid-pace/ | заглавие = „In U.S., Decline of Christianity Continues at Rapid Pace“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 октомври 2019 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> | label1 = [[Протестантство]] | value1 = 43 | color1 = DodgerBlue | label2 = [[Католицизъм]] | value2 = 20 | color2 = #d4213d | label3 = [[Мормонизъм]] | value3 = 2 | color3 = DeepSkyBlue | label4 = Неопределени | value4 = 26 | color4 = Honeydew | label5 = [[Юдеизъм]] | value5 = 2 | color5 = Blue | label6 = [[Ислям]] | value6 = 1 | color6 = Green | label7 = [[Будизъм]] | value7 = 1 | color7 = Yellow | label8 = [[Индуизъм]] | value8 = 1 | color8 = Orange | label9 = Други религии | value9 = 3 | color9 = Chartreuse | label10 = Неотговорили | value10 = 2 | color10 = Black }} [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка към Конституцията на САЩ]] гарантира конституционното право за свободното практикуване на религия и забранява на Конгреса да приема закони, които целят установяване на религиозен контрол върху правителството или правителствен контрол върху религията (Establishment Clause). Съединените щати имат най-многочисленото християнско население в света.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/12/19/global-christianity-exec/ | заглавие = „Global Christianity – A Report on the Size and Distribution of the World’s Christian Population“ | дата = 19 декември 2019 | труд = ANALYSIS | издател = Pewforum.org | език = en }}</ref> В проучване от 2014 г. 70,6% от американското население се самоопределят като християни.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/religious-landscape-study/affiliations/ | заглавие = „Church Statistics and Religious Affiliations“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | издател = Pew Research | език = en }}</ref> [[Протестантизъм|Протестантите]] държат най-големия дял от 46,5%, следвани от римокатолици с 20,8%. Двете деноминации са най-големите християнски групи.<ref name="nori">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2012/10/09/nones-on-the-rise/ | заглавие = „“Nones” on the Rise“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 9 октомври 2012 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> През 2014 г. 5,9% от възрастното население на САЩ се причислява към нехристиянски религии.<ref name="lscr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> Това включва [[юдеизъм]] 1,9%, [[ислям]] 0,9%, [[индуизъм]] 0,7% и [[будизъм]] 0,7%.<ref name="lscr" /> Проучването също отчита, че 22,8% от запитаните са се окачествили като [[агностицизъм|агностици]], [[атеизъм|атеисти]] или просто [[нерелигиозност|нерелигиозни]], което е нарастване с 8,2% спрямо 1990<ref name="nori2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | заглавие = „American Religious Identification Survey 2001“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 19 декември 2002 | труд = Barry A. Kosmin; Egon Mayer; Ariela Keysar | издател = The Graduate Center of the City University of New York | формат = pdf | страници = | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20110928195149/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | archive-date = 2011-09-28 | архив_дата = 2018-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180103174600/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/01/27/the-future-of-the-global-muslim-population/#/United%20States | заглавие = „The Future of the Global Muslim Population“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 27 януари 2011 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref>. Протестантството е най-голямото християнско течение в Щатите или почти половината от американския народ. В тази деноминация [[баптисти]]те са най-големият клон с 15,4%,<ref name="rela">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> а Южната баптистка конвенция е най-голямата индивидуална група от християни – 5,3% от населението на САЩ.<ref name="rela" /> Другите протестантски клонове включват протестанти без определена деноминация, методисти, петдесятници, неопределени протестанти, лутерани, презветерианци, конгрешани, реформисти, епископални християни/англикани, квакери, адвентисти, движение на светиите, християни фундаменталисти, анабаптисти, пиетисти и много други.<ref name="rela" /> [[Библейски пояс (САЩ)|Библейският пояс]] е неофициален термин за регион в южен САЩ, който е известен със своето консервативно евангелистко протестантство. Южните щати са символ на дълбока религиозност и стриктно посещение на неделните служби. Там набожността винаги е по-висока от средната за страната. Обратно, най-малка роля играе религията в Нова Англия и западните щати.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.gallup.com/poll/125999/mississippians-go-church-most-vermonters-least.aspx | заглавие = „Mississippians Go to Church the Most; Vermonters, Least“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 февруари 2017 | издател = Gallup | език = en }}</ref> === Най-големите метрополни градове в САЩ === Най-големите [[метрополен регион|метрополни градове]] по население в САЩ за [[2013]] г. са: # [[Ню Йорк]] – [[Нюарк]] – [[Джърси сити]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] – [[Ню Джърси]] – Ню Джърси [[Пенсилвания]] 19 949 502 # [[Лос Анджелис]] – [[Лонг Бийч]] – [[Анахайм|Анахейм]], [[Калифорния]] 13 131 431 # [[Чикаго]] – [[Нейпървил]] – [[Мичиган Сити]], [[Илинойс]] – [[Индиана]] – [[Уисконсин]] 9 537 289 # [[Далас]] – [[Форд Уорт]] – [[Арлингтън]], [[Тексас]] 6 810 913 # [[Хюстън]] – [[Уудлендс]] – [[Шугърленд]], Тексас 6 313 158 # [[Филаделфия|Филалдефия]] – [[Рединг]] – [[Кемдин]] – [[Уилмингтън]], [[Пенсилвания]] – [[Ню Джърси]] – [[Делауеър]] – [[Мериленд]] 6 034 678 # [[Вашингтон]] – [[Арлингтън]] – [[Александрия]], [[окръг Колумбия]] – [[Вирджиния]] – Мериленд – [[Западна Вирджиния]] 5 949 859 # [[Атланта]] – [[Санди Спрингс]] – [[Розвил]], [[Джорджия]] 5 522 942 === Най-големите градове === ''Вижте [[Списък на градовете в САЩ по население]]'' Най-големите градове по население в САЩ за [[2015]] г. са посочени по-долу. В получер са градовете, които са и столици на съответния щат. Данните са на Бюрото за преброяване на населението в САЩ и представляват приблизителна оценка за 2015 г. {{Градове-основни-САЩ}} {{clear}} == Култура == {{основна|Американска култура}} === Литература и изкуство === [[Файл:Mark Twain by AF Bradley.jpg|мини|дясно|[[Марк Твен]] - американски писател и хуморист]] През XVIII и началото на XIX век американското изкуство и литература взимат пример от европейското наследство, с което допринасят за обогатяването на Западната култура. Писатели като [[Уошингтън Ървинг]], [[Натаниел Хоторн]], [[Едгар Алън По]] и [[Хенри Дейвид Торо]] утвърждават американската литература на световната сцена в средата на XIX век. През втората половина на века [[Марк Твен]] и поетът [[Уолт Уитман]] са главни фигури в литературния свят, а [[Емили Дикинсън]], приживе непозната, е считана за най-значимия глас на американската поезия.<ref>{{cite book | title = „Emily Dickinson“ | last = Bloom | first = Harold | authorlink = | year = 1999 | edition = | publisher = Chelsea House Publishers | location = Broomall, PA | isbn = 978-0-7910-5106-1 | doi = | pages = 9 | url = https://archive.org/details/emilydickinson00bloo/page/9/mode/2up | lang = en }}</ref> Произведения, считани за фундаментален пример за американската душевност и характер, са „[[Моби Дик]]“ на [[Херман Мелвил]] (1851), „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“ на Твен (1885), „[[Великият Гетсби]]“ (1925) на [[Франсис Скот Фицджералд]] и „[[Да убиеш присмехулник]]“ (1960) на [[Харпър Ли]] и са определяни като „Велик американски роман“.<ref>{{cite journal | last = Buell | first = Lawrence | year = 2008 | month = | title = „The Unkillable Dream of the Great American Novel: Moby-Dick as Test Case“ | journal = American Literary History | publisher = Harvart Library | location = | volume = (1–2) | issue = 2 | pages = 132–155 | doi = https://doi.org/10.1093%2Falh%2Fajn005 | id = | url = https://dash.harvard.edu/bitstream/handle/1/31740086/Buell%20Unkillable%20Dream%20of%20the%20Great%20American%20Novel%20Moby-Dick%20as%20Test%20Case%20%281%29.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Тринайсет граждани на Съединените щати са удостоени с [[Нобелова награда за литература]]. [[Уилям Фокнър]], [[Ърнест Хемингуей]] и [[Джон Стайнбек]] често са посочвани сред най-влиятелните писатели на XX век.<ref>{{cite book | title = „A dictionary of literary and thematic terms“ | last = Edward | first = Quinn | year = 2006 | edition = 2nd ed. | publisher = Facts On File | isbn = 978-0-8160-6243-0 | pages = 361 | url = https://archive.org/details/dictionaryoflite0002quin/page/361/mode/2up | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „A companion to twentieth-century United States fiction“ | last = Seed | first = David | year = 2009 | publisher = Wiley-Blackwell | location = Chichester, West Sussex | isbn = 978-1-4051-4691-3 | pages = 76 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „Hemingway : A biography“ | url = https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9 | last = Meyers | first = Jeffrey | year = 1999 | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80890-6 | pages = [https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9/page/139 139] | lang = en }}</ref> Популярни литературни жанрове като „уестърн“ и „хардбойлд“ криминалният жанр са създадени в САЩ. Писателите на [[Бийт поколение]]то дават нова насока на литературна интерпретация, част от имената там са [[постмодерна литература|постмодерните]] автори [[Джон Барт]], [[Томас Пинчън]] и [[Дон ДеЛило]].<ref>{{cite book | title = „The Best Novels of the Nineties: A Reader's Guide“ | url = https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind | last = Lesher | first = Linda Parent | year = 2000 | publisher = McFarland | isbn = 978-1-4766-0389-6 | pages = [https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind/page/109 109] | lang = en }}</ref> [[Трансцендентализъм|Трасценденталистите]], водени от Торо и [[Ралф Уолдо Емерсън]], създават първата голяма [[американска философия|американска философска школа]]. След Гражданската война [[Чарлс Пърс|Чарлз Сендърс Пиърс]], а после [[Уилям Джеймс]] и [[Джон Дюи]], помагат за създаване на философското движение на [[прагматизъм|прагматиците]]. През XX век произведенията на [[Уилард ван Орман Куайн]] и [[Ричард Рорти]] и по-късно [[Ноам Чомски]] извеждат на преден план [[аналитична философия|аналитичната философия]] сред академичните философски среди. [[Джон Ролс]] и Робърт Нозик допринасят за възраждането на [[политическа философия|политическата философия]]. Художественото движение „[[Хъдсън ривър]]“ в средата на XIX век твори в традициите на европейския [[реализъм|натурализъм]]. През 1913 г. изложбата „Арсенал“ в Ню Йорк, която показва творби на европейското [[модерно изкуство|модернистично изкуство]] прави скандал в арт средите и трансформира цялата сцена на изкуството.<ref>{{cite book | title = „The Story of the Armory Show“ | last = Brown | first = Milton W. | year = 1963 | edition = 2nd ed. | publisher = Abbeville Press | location = New York | isbn = 978-0-89659-795-2 | lang = en }}</ref> Художниците [[Джорджия О‘Киф]], Мерсдън Харли и други артисти оформят нов стил на експериментиране. Основни артистични движения като [[абстрактен експресионизъм|абстрактния експресионизъм]] на [[Джаксън Полък]] и [[Вилем де Кунинг]] и [[попарт]]а на [[Анди Уорхол]] и Рой Хихтенщайн се развиват главно в Съединенти щати. Вълната на модернизма и последвалия го [[постмодернизъм]] в архитеркурата излиза на светлина благодарения на американските архитекти [[Франк Лойд Райт]], [[Филип Джонсън]] и [[Франк Гери]].<ref>{{cite book | title = History of Art: The Western Tradition | last = Janson | first = Horst Woldemar | coauthors = Anthony F. Janson | year = 2003 | publisher = Prentice Hall Professional | isbn = 978-0-13-182895-7 | pages = 955 | lang = en }}</ref> В модерните артестични среди на [[фотография]]та американците имат дълго и влиятелно присъствия с имена като Алфред Щигрец, Едуард Щейхън, Едуард Уестън и Ансел Адамс.<ref>{{cite book | title = „The History of Photography: An Overview“ | last = Davenport | first = Alma | year = 1991 | publisher = UNM Press | isbn = 978-0-8263-2076-6 | pages = 67 | lang = en }}</ref> === Празници === {{основна|Празници на САЩ}} На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По време на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките. {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Федерални празници''' ! style="background:#cccfff" | Дата ! style="background:#cccfff" | На английски ! style="background:#cccfff" | На български |- | [[1 януари]] || New Year's Day || Първият ден от [[Нова година|новата година]] |- | [[20 януари]] ^'''1''' || Inauguration Day || Встъпване в длъжност на президента |- | 3-тият понеделник на януари|| Martin Luther King, Jr. Day || Рожденият ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг-младши]] |- | 3-тият понеделник на февруари || Presidents' Day (Washington's Birthday) || Денят на президентите |- | последният понеделник от май || Memorial Day (Decoration Day) || [[Ден на загиналите във войните|Денят на загиналите във войните]] |- | [[4 юли]] || Independence Day || Денят на независимостта |- | 1-вият понеделник на септември || Labor Day || [[Ден на труда|Денят на труда]] |- | 2-рият понеделник на октомври || Columbus Day || Денят на [[Христофор Колумб|Колумб]] |- | [[11 ноември]] || Veterans Day ||Денят на ветераните |- | 4-тият четвъртък на ноември || Thanksgiving Day || [[Ден на благодарността|Денят на благодарността]] |- | [[25 декември]] || Christmas || [[Коледа|Рождество/Коледа]] |} {{clear}} Забележка:^'''1''' На всеки 4 години, след президентските избори. * [http://www.opm.gov/fedhol/ Календар на федералните празници в САЩ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100212115823/http://www.opm.gov/fedhol/ |date=2010-02-12 }}. == Външна политика == {{center|По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:}} [[Файл:Resting on Peleliu Island.jpg|мини|250п|[[Американски морски пехотинци]] на остров [[Пелелиу]], Тихоокеански театър, [[1944]]]] [[Файл:USAF F-16A F-15C F-15E Desert Storm edit2.jpg|мини|250п|Изтребители [[F-15]] и [[F-16]] над [[Ирак]], [[Войната в Залива]], 1991]] * [[1917]] – [[1918]] – '''[[Първа световна война]]''' (включва се на страната на [[Антанта]]та). * [[1919]] – [[1921]] – '''[[Гражданска война в Русия|Интервенция]] в Русия'''. * [[1941]] – [[1945]] – '''[[Втора световна война]]''' (включва се на страната на [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]). * [[1945]] – '''[[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|Бомбардировка]] на японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] с атомно оръжие'''. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до [[1990]] година). * [[1950]] – [[1953]] – '''[[Корейска война]]'''[[Корейска война|.]] Загуби: [[Северна Корея|С. Корея]] – 1,1 млн. души; [[Южна Корея|Ю. Корея]] – 600 хил. души; [[Китайска народна република|Китай]] – 390 хил. души; САЩ – 54 246 души. * [[1956]] – [[1975]] – '''[[Виетнамска война]]'''[[Виетнамска война|.]] Загуби: Ю. Виетнам – 1,25 млн. души; САЩ – 58 226 хил. души; Ранени: 153 303;<br>С. Виетнам – 1,1 млн. души; Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2 – 4 млн. души. * [[1965]] – '''Интервенция в [[Доминиканска република|Доминиканската република]]'''. * [[1983]] – '''Окупация на [[Гренада]]'''. * [[1986]] – '''Бомбардировка на [[Триполи]] и [[Бенгази]]'''. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени. * [[1989]] – '''Окупация на [[Панама]]'''. * [[1991]] – '''Операция „[[Пустинна буря]]“'''. Загуби: [[Ирак]] – 100 – 200 хил. души; САЩ – 148 души (без загубите на Многонационалните сили). * [[1993]] – '''Интервенция в [[Сомалия]]'''. * [[1994]] – '''Окупация на [[Хаити]]'''. * 1994 – [[1995]] – '''Интервенция в Босна'''. * [[1999]] – '''Бомбени удари срещу Сърбия'''. Загуби: САЩ ([[НАТО]]) – 2 души; [[Сърбия]] – 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни. * [[2001]] – '''[[Война в Афганистан (от 2001)|Окупация]] на [[Афганистан]]'''[[Афганистан|.]] След [[атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]] * [[2003]] – '''[[Война в Ирак (2003)|Окупация]] на [[Ирак]]'''. Загуби: САЩ, убити – 3950 военни, ранени – 37 000; Ирак – 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни – 104 000 до 223 000 души.<br>''Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!'' [[Джон Болтън]], посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г., заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме с всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо.“. Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“. == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на САЩ}} [[Файл:USS Hawaii (SSN-776) comm.jpg|мини|200п|Атомната подводница [[USS Hawaii (SSN-776)]] от [[Подводница клас Вирджиния|клас Вирджиния]]]] [[Файл:3rd Battalion 3rd Marines Osprey flights.jpg|мини|200px|Морски пехотинци се насочват към товарен самолет [[V-22 Оспри]] след учение]] [[Въоръжени сили на САЩ|Въоръжените сили на САЩ]] се състоят от: * [[Сухопътни войски на САЩ|Сухопътни войски]] * [[Морска пехота на САЩ|Морска пехота]] * [[Военноморски сили на САЩ|Военноморски сили]] * [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушни сили]] * [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]] Обща численост към април 2007 г. – 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.<br />Бюджет за 2007 г. – 553 млрд. щ.д. === Правоприлагащи ведомства === * [[ЦРУ]] (Централно разузнавателно управление) * [[ФБР]] (Федерално бюро за разследване) * Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-и е цветнокож. == Източници == <references /> == Библиография == {{дребно2| * {{cite book |title= ''Studies in History, Economics, and Public Law, Volume 54'' |last= Lien|first= Arnold Johnson|year= 1913|publisher= Longmans, Green & Co., Agents|location= London}} * {{cite book |title= „The United States and the Origins of the Cold War, 1941 – 1947“ |last=Gaddis |first=John Lewis |authorlink= |coauthors= |year=1972 |publisher=Columbia University Press |location= |isbn=978-0-231-12239-9 |pages= |url=https://archive.org/details/unitedstatesorig0000gadd|accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Origins of the Federal Republic: Jurisdictional Controversies in the United States, 1775 – 1787'' |url= https://archive.org/details/originsoffedera00onuf |last= Onuf|first= Peter S.|year= 1983|publisher= University of Pennsylvania Press|location= Philadelphia|isbn= 978-0-8122-1167-2}} * {{cite book |title= ''The Treaty of Paris, 1783: A Historiographical Challenge'' |last= Lawrence|first= Kaplan S.|year= 1983|publisher= Taylor & Francis, Ltd|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/40105317?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=21104336944313}} * {{Цитат периодика| last = Ferguson-Thomas | first =Rogers-Joel | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =март | title =The Myth of America's Turn to the Right | journal =The Atlantic | volume =257 (5) | issue = | pages =43 – 53 | doi = | id = | url =https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/conbook/fergrt.htm | format = | accessdate = }} * {{cite book |title= ''American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492'' |last= Thornton|first= Russell|year= 1987|publisher= University of Oklahoma Press|isbn= 978-0-8061-2220-5|url= http://books.google.com/?id=9iQYSQ9y60MC&lpg=PA49 Book}} * {{cite book|title= ''North America: the historical geography of a changing continent''|last= Lemon|first= James T.|year= 1987|url= http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130123135724/http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf |date=2013-01-23 }} * {{cite book |title= ''A Diplomatic History of the American Revolution'' |last= Dull|first= Jonathan R.|year= 1987|publisher= Yale University Press|isbn= 0300038860|url= http://books.google.bg/books/about/A_Diplomatic_History_of_the_American_Rev.html?id=W86WS9Z0ycYC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= „The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“ |last=Fraser |first=Steve |authorlink= |coauthors=Gerstle, Gary |year=1989 |publisher=American History: Political science. Princeton University Press |location= |isbn=978-0-691-00607-9 |pages=311 |url=https://books.google.com/?id=yd4GqkP5XYgC&lpg=PA229 |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Toward A Social History of the American Civil War: Exploratory Essays'' |last= Vinovskis|first= Maris|year= 1990|publisher= Cambridge University Press|location= New York|isbn= 0-521-39559-3}} * {{cite book |title= ''United States History to 1877'' |last= Klose, Jones|first= Nelson, Robert F.|year= 1994|publisher= Barron's Educational Series|isbn= 978-0-8120-1834-9|url= http://books.google.com/books?id=r4pXwnFs2HMC&pg=PA150}} * {{cite book |title= ''Don't know much about the Civil War'' |last= Davis|first= Kenneth C.|year= 1996|publisher= William Marrow and Co.|location= New York|isbn= 0-688-11814-3|url= http://books.google.com/books?id=Dphzw2cbaoQC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The American Century'' |last= White|first= Donald W.|year= 1996|publisher= Yale University Press|isbn= 0-300-05721-0|url= http://www.nytimes.com/books/first/w/white-century.html}} * {{cite book |title= „FDR and the Creation of the U.N.“ |last=Hoopes & Brinkley |first=Townsend, Douglas |authorlink= |coauthors= |year=1997 |publisher=Yale University Press |location= |isbn=978-0-300-08553-2 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Politics of Dissolution: The Quest for a National Identity and the American Civil War'' |url= https://archive.org/details/isbn_1560003499 |last= De Rosa|first= Marshall L.|year= 1997|publisher= Edison, NJ: Transaction|isbn= 1-56000-349-9}} * {{cite book |title= ''A History of the American People'' |last= Johnson|first= Paul|year= 1997|publisher= HarperCollins|isbn= 0061952133|url= http://books.google.com/books/about/A_History_of_the_American_People.html?id=RXSVQjz1_tMC}} * {{cite book | title = International Management: Concepts and Cases | last = Thakur | first = Manab Thakur Gene E Burton B N Srivastava | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Tata McGraw-Hill Education | location = | isbn = 978-0-07-463395-3 | doi = | pages = 334 – 335 | url = https://books.google.bg/books?id=J2SbAuVzHBMC&pg=PA334&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= ''The Cambridge encyclopedia of human paleopathology'' |last= Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|first= Arthur, Conrado, Odin |year= 1998|publisher= Cambridge University Press|isbn= 0-521-55203-6|url= http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205}} * {{cite book |title= ''New Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early America'' |last= Calloway|first= Colin G.|year= 1998|publisher= JHU Press|isbn= 978-0-8018-5959-5|url= http://books.google.com/books?id=edYbAZ7ECEoC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''America and the War of 1812'' |last= Wait|first= Eugene M.|year= 1999|publisher= Nova Publishers|isbn= 978-1-56072-644-9|url= http://books.google.com/books?id=puuQ30N0EsIC&pg=PA78}} * {{cite book |title= ''Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil War'' |last= Morrison|first= Michael A.|year= 1999|publisher= University of North Carolina Press|isbn= 978-0-8078-4796-1|url= http://books.google.com/books?id=YTaxzMlkVEMC&pg=PA13}} * {{cite book |title= ''A Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush California'' |last= Smith-Baranzini|first= Marlene|year= 1999|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-21771-3|url= http://books.google.com/books?id=UPUsIaHZTm0C&pg=PA20}} * {{cite book |title= ''An Introduction to Modern Western Civilization'' |last= Clingan|first= Edmund|year= 2000|publisher= iUniverse|isbn= 978-1-4620-5439-8|url= http://books.google.com/books?id=FS3TnrLu7y8C&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the Americas'' |last= Tadman|first= Michael|year= 2000|publisher= Oxford University Press|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/2652029?uid=3739560&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&uid=3739256&purchase-type=article&accessType=RR&sid=21102125115943&showMyJstorPss=false&seq=1&showAccess=true}} * {{cite book |title= ''Dealing With Diversity: The Anthology'' |url= https://archive.org/details/dealingwithdiver0000adam |last= Adams, Strother-Adams|first= J. Q, Pearlie|year= 2001|publisher= Kendall Hunt|isbn= 0-7872-8145-X}} * {{cite book|title= ''Wicked Puritans of Essex County''|last= Juergens|first= Tom|year= 2001|publisher= The History Press|isbn= 978-1-59629-566-7|url= http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150419210352/http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y |date=2015-04-19 }} * {{cite book |title= ''Westward Expansion: A History of the American Frontier'' |last= Billington, Ridge|first= Ray Allen, Martin|year= 2001|publisher= UNM Press|isbn= 978-0-8263-1981-4|url= http://books.google.com/books?id=YoV-k7VcyZ0C&pg=PA22}} * {{cite book |title= ''North America: The Historical Geography of a Changing Continent'' |last= McIlwraith, Muller|first= Thomas F., Edward K.|year= 2001|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-0-7425-0019-8|url= http://books.google.com/books?id=8NS0OTXRlTMC&pg=PA61}} * {{cite book |title= ''Grant'' |url= https://archive.org/details/grant00smit |last= Smith|first= Jean Edward|year= 2001|publisher= Simon & Schuster|isbn= 06-848-492-75}} * {{cite book |title= ''American Colonies: The Settling of North America'' |last= Taylor, Foner|first= Alan, Eric|year= 2002|publisher= Penguin Books|location= New York|isbn= 0-670-87282-2.|url= http://books.google.bg/books?id=NPoAQRgkrOcC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Atlas of World History'' |last= O'Brien|first= Patrick Karl|year= 2002|publisher= Oxford University Press|isbn= 978-0-19-521921-0|url= http://books.google.com/books?id=ffZy5tDjaUkC&pg=PA184}} * {{cite book |title= ''A Companion to the American Revolution'' |url= https://archive.org/details/companiontoameri0000unse_i0o2 |last= Greene, Pole|first= Jack P, J. R.|year= 2003|publisher= Wiley-Blackwell|isbn= 1405116749}} * {{cite book |title= ''The Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800'' |last= Humphrey|first= Carol Sue|year= 2003|publisher= Greenwood Publishing|isbn= 978-0-313-32083-5|url= http://books.google.com/books?id=19NWMZ6Ec_sC&pg=PA8}} * {{cite book |title= ''An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic Power'' |last= Gordon|first= John Steele|year= 2004|publisher= HarperCollins|isbn= 0060093625|url= http://books.google.com/books/about/An_Empire_of_Wealth.html?id=rmsUs_KDgHAC}} * {{cite book |title= ''Atlas of American Military History'' |last= Murray|first= Stuart|year= 2004|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-3025-5|url= http://books.google.bg/books?id=bJ_sy7mmmxQC&pg=PA76&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false}} * {{cite book |title= Encyclopedia of the Great Plains |last= Wishart|first= David J.|year= 2004|publisher= University of Nebraska Press|isbn= 978-0-8032-4787-1|url= http://books.google.com/books?id=rtRFyFO4hpEC&pg=PA37}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of Native American Wars and Warfare'' |last= Kessel, Wooster|first= William B, Robert|year= 2005|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-0-8160-3337-9|url= http://books.google.com/books?id=laxSyAp89G4C&source=gbs_navlinks_s Book}} * {{cite book |title= A People's History of the United States |last=Zinn |first=Howard |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Harper Perennial Modern Classics |location= |isbn=0-06-083865-5 |pages= |url= |accessdate=}} * {{cite book |title= ''A Nation Among Nations: America's Place in World History'' |last= Bender|first= Thomas|year= 2006|publisher= Hill & Wang|location= New York|isbn= 978-0-8090-7235-4|url= http://books.google.com/books?id=wQHlrIz4gpYC&pg=PA61}} * {{cite journal |last1=Mann |first1=Kaarin |year=2007 |ref=Mann |title=''Interracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial Project'' |journal=Michigan Journal of History |issue=Fall |publisher=University of Michigan |url=http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130515063053/http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archivedate=2013-05-15 |deadurl=yes |accessdate=2014-06-08 }} * {{cite book |title= ''The House: The History of the House of Representatives'' |last= Remini|first= Robert V.|year= 2007|publisher= HarperCollins|isbn= 0061341118|url= http://books.google.com/books/about/The_House.html?id=CAM6J6IoQFQC}} * {{cite book |title= ''Manifest Destiny and the Expansion of America'' |last= Carlisle, Golson|first= Rodney P, J. Geoffrey|year= 2007|publisher= ABC-CLIO|location= Santa Barbara, California|isbn= 978-1-85109-833-0|url= http://books.google.bg/books?id=ka6LxulZaEwC&pg=PR6&lpg=PR6&dq=Manifest+Destiny+and+the+Expansion+of+America+978-1-85109-833-0&source=bl&ots=ljF91eGpFI&sig=HfK3KYCfZQYNjLqvelFQokzpcJU&hl=bg&sa=X&ei=kbKSU4PBAqj9ywOG_4DYCA&ved=0CCYQ6AEwAA#v=onepage&q=Manifest%20Destiny%20and%20the%20Expansion%20of%20America%20978-1-85109-833-0&f=false}} * {{cite book |title= ''Slavery in America'' |last= Schneider|first= Dorothy|year= 2007|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-0813-1|url= http://books.google.com/books?id=QlemwRTsY20C&vq=census&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Enduring Vision: A History of the American People'' |last= Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|first= Paul S, Cliffoed E. Jr, Joseph F, Neal, Harvard, Nancy|year= 2007|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-618-80161-9|url= http://books.google.com/books?id=9KT3lI76-0cC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Old Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007'' |last= Heinemann|first= Ronald L.|year= 2007|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2609-4|url= http://books.google.bg/books/about/Old_Dominion_New_Commonwealth.html?id=v5KSO0qbItoC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''American Stories: To 1877'' |last= Ripper|first= Jason|year= 2008|publisher= M.E. Sharpe|isbn= 978-0-7656-2903-6|url= http://books.google.com/books?id=vX-fYvoAeHwC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Thomas Jefferson: Reputation and Legacy'' |last= Cogliano|first= Francis D.|year= 2008|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2733-6|url= http://books.google.com/books?id=1f-wAfE0mpsC&pg=PA219}} * {{cite book | title = Macroeconomics | last = Mankiw | first = N. Gregory | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Cengage Learning | location = | isbn = 978-0-324-58999-3 | doi = | pages = 559 | url = https://books.google.bg/books?id=58KxPNa0hF4C&lpg=PA463&redir_esc=y&hl=bg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= Looking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War? |last=Hayes |first=Nick |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=MinnPost |location= |isbn= |pages= |url=http://www.minnpost.com/politics-policy/2009/11/looking-back-20-years-who-deserves-credit-ending-cold-war |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Judicial Process and Judicial Policymaking'' |last= Tarr|first= G. Alan|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-495-56736-3|url= http://books.google.com/books?id=8Q6Gh5_OQgQC&pg=PA30}} * {{cite book |title= ''History of the American Economy'' |last= Walton, Rockoff|first= Gary, Hugh|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 032478662X|url= http://books.google.bg/books/about/History_of_the_American_Economy_With_Acc.html?id=lyhI1q_E4G0C&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of North American Immigration'' |last= Powell|first= John|year= 2009|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-1012-7|url= http://books.google.com/books?id=VNCX6UsdZYkC&pg=PA74}} * {{cite book |title= ''State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South'' |last=Blakeley |first=Ruth |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Routledge|location= |isbn=978-0415686174 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and Power'' |last= Wallenfeldt|first= Jeffrey H.|year= 2010|publisher= Britannica Educational Publishing|location= New York|isbn= 978-1-61530-045-7|url= http://books.google.bg/books?id=T_0TrXXiDbUC&pg=PA4&dq=The+American+Civil+War+and+Reconstruction:+People,+Politics,+and+Power+978-1-61530-045-7&hl=bg&sa=X&ei=ErmSU5XUMKfpywPYpoJQ&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q=The%20American%20Civil%20War%20and%20Reconstruction%3A%20People%2C%20Politics%2C%20and%20Power%20978-1-61530-045-7&f=false}} * {{cite book |title= ''Documents of American Democracy: A Collection of Essential Works'' |last= Kemp|first= Roger L.|year= 2010|publisher= McFarland|isbn= 978-0-7864-4210-2|url= http://books.google.com/books?id=JHawgM-WnlUC&pg=PA180}} * {{cite book |title= Remaking America: Democracy and Public Policy in an Age of Inequality |last=Soss |first=Joe |authorlink= |coauthors=Hacker, Jacob S.; Mettler, Suzanne, eds. |year=2010 |publisher=Russell Sage Foundation |location= |isbn=978-1-61044-694-5 |pages= |url=https://books.google.com/?id=JttyjBoyb3AC |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human Trafficking'' |last= Quirk|first= Joel|year= 2011|publisher= University of Pennsylvania Press|isbn= 978-0-8122-4333-8|url= http://books.google.com/books?id=qqxK4KlqKYMC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Revolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the Nation'' |last= Young, Nash, Raphael|first= Alfred Fabian, Gary B, Ray|year= 2011|publisher= Random House Digital|isbn= 978-0-307-27110-5|url= http://books.google.com/books?id=QEzaLJ4u_MEC&pg=PA4}} * {{cite book |title= ''Fighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871'' |last= Black|first= Jeremy| authorlink = Джереми Блек | year= 2011|publisher= Indiana University Press|isbn= 978-0-253-35660-4|url= http://books.google.com/books?id=EIst_CSWOqIC&pg=PA275}} * {{cite book | title = U.S. Foreign Policy: A Documentary and Reference Guide | last = Kalaitzidis-Streich | first = Akis-Gregory W. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = ABC-CLIO | location = | isbn = 978-0-313-38376-2 | doi = | pages = 201 | url = https://books.google.bg/books?id=c9rhlt2Ke3gC&pg=PA201&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal |last1=Bianchine |first1=Peter J. |last2=Russo |first2=Thomas A. |year=1992 |title=The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings) |volume=13 |issue=5 |pages=225 – 232 |ref=Bianchine |publisher=OceanSide Publications, Inc. |url=http://www.ingentaconnect.com/content/ocean/aap/1992/00000013/00000005/art00002 |accessdate=9 септември 2012 |doi=10.2500/108854192778817040 |pmid=1483570 |journal=Allergy and Asthma Proceedings}} * {{cite book |title= ''Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious Landscape'' |last= Clark|first= Mary Ann|year= 2012|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-1-4422-0881-0|url= http://books.google.com/books?id=3Tl3vqx-BX0C&pg=PT47}} * {{Цитат периодика | last =Williams | first =Daniel K. | authorlink = | coauthors = | year =2012 | month = | title =Questioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics | journal =American History | volume =40 (2) | issue = | pages =325 – 331 | doi =10.1353/rah.2012.0043 | id = | url =http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf | format = | accessdate = | archive-date =2013-05-02 | archive-url =https://web.archive.org/web/20130502060923/http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf }} * {{cite book |title= ''The men who United the States'' |url= https://archive.org/details/isbn_9780062079602 |last= Winchester|first= Simon|year= 2013|publisher= Harper Collins|isbn= 978-0-06-207960-2}} }} * {{cite book | title = The men who United the States | last = Winchester | first = Simon | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Harper Collins | location = | isbn = 978-0-06-207960-2 | doi = | pages = 198, 216, 251, 253 | url = https://archive.org/details/isbn_9780062079602 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [http://www.firstgov.gov Официална страница на правителството на САЩ] * [http://www.whitehouse.gov Белият дом – Официална страница на Президента на САЩ] * [http://www.senate.gov Официална страница на Сената на САЩ] * [http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението] {{Географско местоположение|Център=САЩ|Север=[[Канада]]|Юг=[[Мексико]]|Запад=[[Тих океан]]|Изток=[[Атлантически океан]]}} {{САЩ}} {{Северна Америка}} {{Океания}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:САЩ| ]] 6tx3ozxo135yf2ci4medyohr8jugzwo 12418810 12418799 2024-11-21T14:53:24Z 176.222.13.194 Искам да е правилно! 12418810 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = САЩ | официално-име-бг = Съединени американски щати | официално-име = United States of America | девиз = {{plainlist| * In God We Trust („Уповаваме се на Бог“) * [[E pluribus unum]] („От многото – единствен“) }} | химн = [[Химн на САЩ|Знаме, обсипано със звезди]]<br>({{lang|en|Star-Spangled Banner}}) | химн-файл = Star Spangled Banner instrumental.ogg | демоним = американец | карта = USA orthographic.svg | карта-описание = Местоположение на САЩ | столица = [[Вашингтон]] | най-голям-град = [[Ню Йорк]] | официален-език = ''[[de jure]]:'' няма<br />''[[de facto]]:'' [[Американски английски|английски]]<ref>30 от 50 щата признават само английския като официален език. Щатът Хавай признава хавайския и английския като официални езици, щатът Аляска официално признава 20 местни езика заедно с английския, а щатът Южна Дакота признава езика на [[сиукси]]те като официален език. За повече информация вижте [[Езици в САЩ]].</ref> | религия = 63% [[християнство]]<br>29% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>6% други<br>2% неопределени | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Съединените американски щати|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джо Байдън]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Камала Харис]] | законодателна-власт = [[Конгрес на САЩ|Конгрес]] | горна-камара = [[Сенат на САЩ|Сенат]] | долна-камара = [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] | събитие-вид = [[История на САЩ|Независимост]] | събитие-бел = от [[Кралство Великобритания|Великобритания]] | събитие1 = [[Декларация за независимост на САЩ|Обявяване]] | събитие-дата1 = 4 юли 1776 г. | събитие2 = [[Конфедеративни американски щати|Конфедерация]] | събитие-дата2 = 1 март 1781 г. | събитие3 = [[Парижки договор (1783)|Парижки договор]] | събитие-дата3 = 3 септември 1783 г. | събитие4 = [[Конституция на САЩ|Конституция]] | събитие-дата4 = 21 юни 1788 г. | площ-място = 3-то | води% = 4,66 | население-година = 2023 | население = {{повишение}} 334 914 895 | население-източник = <ref>[http://www.census.gov/popclock/ www.census.gov]</ref> | население-място = 3-то | население-градско = 82 | население-градско-място = 28-о | население-гъстота-място = 185-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 331 449 281 | БВП-година = 2022 | БВП = {{повишение}} 25,35 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOUS">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |work=IMF.org |accessdate=16 февруари 2019|archive-url = http://web.archive.org/web/20190322135504/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2019-03-22}}</ref> | БВП-място = 2-ро | БВП-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-на-човек-място = 9-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{повишение}} 25,35 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-място = 1-во | БВП-ном-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-на-човек-място = 8-о | Джини-година = 2020 | Джини = 48,5<ref name="WBUSGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=US |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkred|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = {{повишение}} 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 17-о | продълж-живот = 78,9 години | продълж-живот-място = 38-о | дет-смъртност = 6,5/1000 | дет-смъртност-място = 183-то | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Щатски долар]] | валута-код = USD | часова-зона = [[UTC−4]] до [[UTC−12|−12]], [[UTC+10|+10]], [[UTC+11|+11]] | часова-зона-DST = UTC−4 до [[UTC−10|−10]] | формат-дата = мм/дд/гггг | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[НАТО]], [[НАФТА]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = US | TLD = [[.us]] | телефонен-код = +1 | ITU префикс = AAA-ALZ, KAA-KZZ, NAA-NZZ, WAA-WZZ | сайт = | забележки = }} '''Съединѐните америка̀нски ща̀ти''' ({{lang|en|United States of America}}) с абревиатура '''САЩ''' (''U.S.A.'' или ''USA''), често наричани Съединените съидинени американски '''ща̀ти''' (''The United States'', ''US'' или ''U.S.''), както и разговорно '''Ща̀тите''' (''The States'') или '''Амѐрика''' (''America''), е [[държава]], разположена главно на континента [[Северна Америка]]. Официално САЩ е [[федерация|федерална конституционна република]],<ref>{{cite book |title=The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind |url=https://archive.org/details/newyorktimesguid00 |year=2007 |publisher=St. Martin's Press |isbn=978-0-312-37659-8 |page=[https://archive.org/details/newyorktimesguid00/page/632 632]}}</ref>{{hrf|Onuf|1983}} състояща се от 50 [[Щати в САЩ|щата]] и един [[Вашингтон (окръг Колумбия)|федерален окръг]], представляващ столицата ѝ – [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Континентални щати|Четиридесет и осем]] от щатите и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|окръг Колумбия]] лежат последователно в средата на континента, разположени между [[Тихи океан|Тихия]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], като [[Граница между САЩ и Канада|граничат]] с [[Канада]] на север и [[Мексико]] на юг. Щатът [[Аляска]] се намира северозападно от Канада, а [[Хаваи]] е [[архипелаг]], разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в [[Карибско море]] (виж [[Островни територии на САЩ]]). Съединените щати се нареждат [[списък на страните по население|трети по брой на населението]] (318 000 000 души), включващо в себе си различни [[етническа група|етнически групи]] с [[мултикултурализъм|разнообразни култури]], продукт на интензивна [[имиграция]] от много други страни.{{hrf|Adams, Strother-Adams|2001}} Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. Палеоиндианците мигрират от [[Евразия]] до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.<ref>Статия [http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 Who was first? New info on North America's earliest residents] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181117191231/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 |date=2018-11-17 }} от Thomas H. Maugh II, написана за [[Лос Анджелис Таймс|''Los Angeles Times'']] на [[12 юли]] [[2012]] г.</ref> Европейската колонизация започва през XVI век. Съединените американски щати възникват от [[Тринадесет колонии|13 британски колонии]], разположени по протежение на [[Източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]]. Споровете между [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и тези колонии водят до [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. На [[4 юли]] [[1776]] г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]]. Войната приключва през [[1783]] г. с [[Парижки договор (1783)|признаването на независимостта на Съединените американски щати]] от [[Кралство Великобритания|Британското кралство]]. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска [[колониална империя]].{{hrf|Greene, Pole|2003|352 – 361}}{{hrf|Bender|2006|61}} Сегашната [[конституция на САЩ]] е приета на [[17 септември]] [[1787]] г. Първите десет поправки, единодушно наречени [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]], са ратифицирани през [[1791]] г. и гарантират много [[Естествени права|основни граждански права и свободи]]. Водена скибиди тойлет и оранжеви президенти за [[предопределение на съдбата]], новата страна предприема енергично оскибидение на териториите си в цяла [[Северна Америка]] в XIX век. Това начинание изисква [[Индиански войни|изместване на коренното население]], придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.{{hrf|Carlisle, Golson|2007|238}} [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] прекратява легалното робство върху черното население.<ref>[http://www.pbs.org/wgbh/aia/part4/4p2967.html The Civil War and emancipation]. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено [[26 март]] [[2013]].</ref>{{hrf|Wallenfeldt|2010|264}} В края на XIX век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,{{hrf|White|1996}} постигайки най-голямата икономика за времето си.<ref>{{cite web |author=Maddison, Angus |url=http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls |title=Historical Statistics for the World Economy |publisher=The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen |location=The Netherlands |year=2006 |accessdate=[[6 ноември]] [[2008]] |архив_дата=2020-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201205205145/http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls }}</ref> [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от [[Втора световна война|Втората световна война]] като световна сила, първата страна, притежаваща [[Ядрено оръжие|ядрен арсенал]], и постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. Краят на [[Студена война|Студената война]] и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] оставя САЩ като единствената суперсила в света. Водеща сред [[Развита страна|развитите страни]] в [[Икономика на САЩ|икономическо отношение]], Съединените американски щати са с оценен [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] за [[2013]] г. 16,8 трилиона [[щатски долар]]а. Това означава 23% от [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|световния номинал на БВП]] и 19% от [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|паритета на покупателната стойност]].<ref name="IMF_GDP">{{cite web |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/01/weodata/index.aspx|publisher=International Monetary Fund |title=World Economic Outlook Database: United States |date=April 2014 |accessdate=[[9 април]], [[2014]]}}</ref><ref>[[Европейски съюз|Европейския съюз]] има по-голям колектив [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|номинален БВП]]. Те обаче не са единична държава. Според [[Международен валутен фонд|МВФ]] САЩ разполага с по-висок [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|БВП (ППС)]] сравнение с [[Европейски съюз|ЕС]].</ref> Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата [[производителност на труда]].<ref>[http://www.cbsnews.com/news/us-workers-worlds-most-productive/ „U.S. Workers World's Most Productive“]. [[Си Би Ес|CBS News]]. [[11 февруари]] [[2009]]. Посетен на [[23 април]] [[2013]].</ref> През [[2010]] г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.<ref name="IMF_GDP" /> Въпреки че икономиката на страната се счита за [[Постиндустриално общество|постиндустриална]], САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.<ref>{{cite web |title= Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy |year= 2013 |url= http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy |publisher= Alliance for American Manufacturing |достъп_дата= 2014-06-07 |архив_дата= 2012-10-13 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20121013211628/http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy }}</ref> Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], както и най-високата брутна средна заплата,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecdbetterlifeindex.org/topics/income/ | заглавие = OECD Better Life Index| достъп_дата = [[25 ноември]] [[2012]] | език = English }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en | заглавие = Household Income | достъп_дата = [[29 май]] [[2014]] | дата = [[18 март]] [[2014]] | труд = Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели | издател = OECD Publishing | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20140321184449/http://www.oecd-ilibrary.org:80/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en |archive-date = 2014-03-21}}</ref><ref>[http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=AV_AN_WAGE Average annual wages] ОИСР. Посетено: [[7 юни]] [[2014]].</ref> въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd.org/els/soc/OECD2013-Inequality-and-Poverty-8p.pdf | заглавие = Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty | достъп_дата = [[26 юли]] [[2013]] | издател = OECD (2013) | език = English }}</ref><ref>[http://www.oecd-berlin.de/charts/inequality/index.php?cr=oecd&lg=en Income distribution and poverty – OECD]. ОИСР</ref> – около 16% от населението живее в бедност, както е определило [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|Бюрото за преброяване]].<ref>[http://washington.cbslocal.com/2012/11/15/census-u-s-poverty-rate-spikes-nearly-50-million-americans-affected/ „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“] ''Си Би Ес.'' [[15 ноември]] [[2012]]</ref> Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.sipri.org/product_info?c_product_id=476 | заглавие = Trends in world military expenditure, 2013 | достъп_дата = [[14 април]] [[2014]] | дата = [[април]] 2014 | издател = Stockholm International Peace Research Institute | език = English }}</ref> правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.<ref>[[#Cohen|Cohen, 2004:History and the Hyperpower]]</ref><ref>[[#BBC18may|BBC, April 2008:Country Profile: United States of America]]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | заглавие = Geographical trends of research output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Research Trends | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20131217054019/http://www.researchtrends.com:80/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | archive-date = 2013-12-17 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317092424/http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | заглавие = The top 20 countries for scientific output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Open Access Week | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20140106193251/http://www.openaccessweek.org:80/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | archive-date = 2014-01-06 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317105014/http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.epo.org/about-us/annual-reports-statistics/annual-report/2012/statistics-trends/granted-patents.html | заглавие = Granted patents | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = European Patent Office | език = English }}</ref> == Етимология на името == Срещани наименования на страната са САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „[[щат]]и“ в името се измества за известно време от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с български. На сръбски, македонски, немски и френски например се използва съответната местна дума за „държава“. В български и руски, от друга страна, се използва заемката от [[немски език|немски]] „щат“ (''Staat'' – държава). Наименованието „Америка“ – на целия континент, е предложено от немския картограф [[Мартин Валдзеемюлер]], който през [[1507]] г., като един от авторите на отпечатаната в ''Saint-Dié-des-Vosges в'' Лотарингия книга „Въведение в космографията“ (''Cosmographiae Introductio''), създава карта на света, на която са изобразени, до голяма степен – условно, Северна и Южна Америка. Причината Валдзеемюлер да избере това име е погрешно приетото по онова време схващане, че италианският изследовател [[Америго Веспучи]] (''Americus Vespucius'') при пътешествието си от [[1497]] г. е първият, достигнал американския материк. == География == {{основна|География на САЩ}} {{вижте също|Западно крайбрежие на САЩ|Източно крайбрежие на САЩ|Граница между САЩ и Канада|Граница между САЩ и Мексико}} [[File:Uspaintedrelief.png|thumb|left|Топографска карта на САЩ]] Общата площ на САЩ e 9 833 675 km²,<ref name="CIA Geo">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/united-states/#geography | заглавие = United States: Geography | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[CIA World Factbook]] | език = en }}</ref> като в това число влизат 50-те щата и [[окръг Колумбия]] и водните площи, и не се включват отвъдморските територии. Това прави САЩ третата по големина страна в света по обща площ след [[Русия]] и [[Канада]], и четвърта по големина ако се изключат водните площи, като трета е [[Китай]]. САЩ имат 12 002 km сухопътни граници, от които най-дълга е общата граница с Канада на север – общо 8891 km. На юг страната има 3111 km граница с [[Мексико]]. Продължаващото американско военно присъствие в залива [[Гуантанамо]] обуславя и малка сухопътна граница с [[Куба]], с дължина 28,5 km. В САЩ се намират както най-високата точка в [[Северна Америка]] – вр. [[Денали]] (6190 m) в [[Аляска]], така и най-ниската точка, [[Долината на смъртта]] (86 m под морското равнище) в [[Калифорния]]; средната надморска височина на страната е 760 m.<ref name="CIA Geo"/> Към площта на страната често не се добавят многобройни малки обитаеми и необитаеми територии в [[Карибско море]] и [[Тихия океан]], които са част от [[Островни територии на САЩ|Островните територии на САЩ]] – например [[Американска Самоа]], [[Северни Мариански острови]] и други. Почти всички тези територии са острови, част от тях без постоянно население и с политически статут, различен от този на 50-те щата и окръг Колумбия. Континенталните Съединени щати условно имат три отличаващи се топографски региона: * На изток доминират [[Апалачи]]те – система от планински вериги, която отделя атлантическото крайбрежие на САЩ от вътрешността на страната. Апалачите образуват 2400-километров планински пояс, простиращ се от [[Алабама]] на юг до [[Ню Хампшър]] и канадската граница на север. Това са стари планини, остатък от отдавна ерозирали планински масиви. Планините [[Блу Ридж]] съставят крайбрежната източна част на Апалачите; западната им част е съставена от планинско-долинния регион [[Ридж енд Вали]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Appalachian-Mountain-system | заглавие = The Appalachian Mountain System | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> * В централната част на страната, между [[Канадски щит|Канадския щит]] на север и [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] на юг, се простират огромни равнини и низини, където се намират някои от най-плодородните земи в САЩ.<ref name="Relief">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States#ref77950 | заглавие = United States: Land - Relief | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Тук се намира речната система [[Мисисипи]] – [[Мисури]], [[Списък на реки по дължина|четвъртата най-дълга в света]], която тече от най-северните части на САЩ и се влива в Мексиканския залив. На изток от реката са [[Вътрешни равнини|Вътрешните равнини]]. На запад – [[Големи равнини|Големите равнини]], обширни площи от които са заети от ''прерии'' - равнинно-степни региони с предимно ниска тревиста растителност, чиято надморска височина плавно се покачва до подножието на [[Кордилери]]те. В североизточната част на централния сегмент се намират [[Големите езера]] – [[Горно езеро]], [[Ери]], [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], [[Хюрън]] и [[Онтарио (езеро)|Онтарио]]. По крайбрежието на Мексиканския залив е разположена [[Крайбрежна низина на Мексиканския залив|Крайбрежната низина]].<ref name="Relief"/> * Цялата западна една-трета от континенталната територия на САЩ е заета от [[Северноамерикански Кордилери|Северноамериканските Кордилери]] – огромен планински масив, част от [[Тихоокеански огнен пръстен|Тихоокеанския огнен пръстен]] и сам по себе си съставен от разнообразни планински вериги, долини, каньони и пустини. [[Скалистите планини]] съставят източния пояс на този масив и се простират от [[Ню Мексико]] до Канада. Западният пояс на Кордилерите започва без преход направо от тихоокеанското крайбрежие с [[Каскадни планини|Каскадите]] на север, [[Сиера Невада]] на юг, и [[Брегови хребети|Бреговите хребети]] помежду им.<ref name="Relief2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera | заглавие = United States: Land - Relief: The Western Cordillera | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Между източния и западния пояс се намира геологически стабилна система от междупланински плата и равнини, включително [[Колорадско плато|Колорадското плато]], където се намират впечатляващи геологически образувания – [[Гранд каньон]], долината на [[река Колорадо]], скалите на [[Меса Верде (национален парк)|Меса Верде]], [[Кениънлендс (национален парк)|Кениънлендс]] и много други. В Кордилерите са разположени и някои най-големите пустини на САЩ – [[Сонора]] и [[Мохаве (пустиня)|Мохаве]], т.нар. [[Голям басейн]], както и [[Централна калифорнийска долина|Централната калифорнийска долина]]. Кордилерите продължават на север през Канада до Аляска, където се намира и връх Денали.<ref name="Relief2"/> <gallery mode="packed-hover" heights="150"> File:Denali, Denali National Park and Preserve.jpg|Връх Денали, Аляска File:Monument Valley 2.jpg|[[Долината на паметниците]] в Колорадското плато File:Wet Prairie - Flickr - wackybadger (4).jpg|Прерии в [[Уисконсин]] File:Fall colors from the Blue Ridge Parkway just south of Ashville.jpg|Изглед към планините Блу Ридж край [[Ашвил, Северна Каролина]] </gallery> Страната е изключително богата на природни ресурси, включително подходящи за селско стопанство площи – 16,8% от площта е годна за земеделие, а 27,4% – за пасища; 33,3% от общата площ на САЩ са гори. Сред полезните изкопаеми най-големи са находищата на [[въглища]], като САЩ разполагат с 27% от световните запаси. Страната има големи запаси и от [[мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[молибден]], [[уран]], [[желязо]], [[злато]], [[петрол]], [[природен газ]], [[цинк]], [[никел]], [[волфрам]] и [[боксит]]и,<ref name="CIA Geo"/> както и огромно разнообразие други минерали. Към 2022 петролът в потенциално достижими находища на територията на САЩ възлиза на 193 милиарда барела, на второ място в света след Саудитска Арабия (275 милиарда барела) и пред Русия (137 милиарда), Канада (118 милиарда) и Ирак (105 милиарда).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://finance.yahoo.com/news/total-global-recoverable-oil-reserves-190000624.html | заглавие = Total Global Recoverable Oil Reserves Are Falling At An Alarming Rate | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 3 юли 2022 | издател = Yahoo! Finance | език = en }}</ref> === Климат и води === Климатът в по-голямата част от страната е умерен. Изключение правят Флорида със своя тропичен климат и Аляска с арктически климат; равнините на запад от Мисисипи са с полупустинен климат, а в Големия басейн климатът е пустинен.<ref name="CIA Geo"/> Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Например в [[Северна Дакота]] са отбелязвани разлики от +49 °C през лятото и −51 °C през зимата.<ref name="Climate">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77960 | заглавие = United States: Land - Climatic Controls | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Сиера Невада и Каскадите са една от най-мощните климатични бариери на континента – по западните им склонове климатът е под благоприятното влияние на Тихия океан, с малки температурни амплитуди и големи валежни количества; същевременно по източните им склонове валежите са съвсем оскъдни. Същевременно липсата на релефни прегради в централните равнини осигурява свободно придвижване както на топъл въздух от Мексиканския залив, така и на арктически студен въздух от север. При сблъскването на тези въздушни маси образуват екстремни явления като [[торнадо|торнада]].<ref name="Climate"/> Това опустошително явление е най-често срещано в части от Тексас, Оклахома, Канзас и Небраска, които попадат в т.нар. [[Алея на торнадата]]. [[File:RaXPol scanning a severe thunderstorm in Oklahoma May 18, 2013.JPG|thumb|right|Метеоролози сканират буреносни облаци в Оклахома за признаци на зараждащо се торнадо. Торнадата са често срещано явление в централните равнини.]] Средните януарски температури са от −24,8 °C в Аляска и −18 °C в Централните равнини до 14 °C в югозападните части и до 20 °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25 °C на западното крайбрежие, 16 – 26 °C на източното и до 32 °C във вътрешните плата и южните части на страната. Най-големите водни басейни са безспорно Големите езера – които заедно съставят най-голямата група сладководни езера в света, и речната система на Мисисипи – Мисури. Благодарение на системи от шлюзове и канали, езерата правят възможен водния транспорт от световния океан до 2100 километра навътре в континента, до [[Чикаго]] и [[Минесота]].<ref name="Drainage">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77956 | заглавие = United States: Land - Drainage | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Най-голямото от езерата, Мичиган, е с площ 57 750 km². На запад големите езера са рядкост; най-значимото е [[Голямо солено езеро|Голямото солено езеро]] в [[Юта]], с площ 4360 km².<ref name="CIA Geo"/> В САЩ се намират и някои от най-дългите реки в света – [[Мисури]] (3768 km), [[Мисисипи]] (3544 km), [[Юкон (река)|Юкон]] (3190 km), [[Сейнт Лорънс (река)|Сейнт Лорънс]] (3058 km) и [[Рио Гранде]] (3057 km), част от които текат на териториите на Канада и Мексико. Най-голям водосборен басейн има Мисисипи – 3 202 185 km² към Атлантическия океан.<ref name="CIA Geo"/> Поради широкото използване на реките и езерата за изхвърляне на отпадни води, много от водните басейни са тежко замърсени с промишлени и битови отпадъци и химикали.<ref name="Drainage"/> === Биоразнообразие === [[File:Bald eagle about to fly in Alaska (2016).jpg|thumb|left|Белоглав орел в Аляска]] САЩ е една от 17-те страни в света с мегаразнообразие на растителни и животински видове. В страната се срещат 428 вида [[бозайници]], 784 вида [[птици]], 311 вида [[влечуги]], 295 вида [[земноводни]], 1154 вида сладководни [[риби]] и 91 000 вида [[насекоми]].<ref name="Species">{{cite web|last1=Osborn|first1=Liz|title=Number of Native Species in United States|url=https://www.currentresults.com/Environment-Facts/Plants-Animals/number-of-native-species-in-united-states.php|publisher=Current Results Nexus|access-date=2 януари 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.si.edu/Encyclopedia_SI/nmnh/buginfo/bugnos.htm|title=Numbers of Insects (Species and Individuals)|publisher=Smithsonian Institution|access-date=2 януари 2023}}</ref> Флората включва 16 499 вида [[покритосеменни]] растения, 122 иглолистни вида, 658 вида [[папрати]], 1024 вида [[мъхове]] и 440 вида [[чернодробни мъхове]];<ref name="Species"/> само на [[Хаваи]] има 1800 вида цъфтящи растения, които не се срещат в континенталните Съединени щати.<ref>{{cite web|author=Morin, Nancy|url=https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|archive-url=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|title=Vascular Plants of the United States|publisher=National Biological Service|website=Plants|access-date=2 януари 2023|archive-date=24 юли 2013|достъп_дата=2023-01-02|архив_дата=2013-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf}}</ref> [[Белоглав орел|Белоглавият орел]] е национален символ на страната, а [[Гигантска секвоя|гигантската секвоя]] е дървесен вид, известен с огромните си размери и характерен за западните части на страната. [[Служба на националните паркове на САЩ|Службата на националните паркове на САЩ]] (''National Park Service'') поддържа мрежа от защитени местности и региони, която включва [[Национални паркове в САЩ|63 национални парка]], 19 природни резервата, и редица други защитени брегови ивици и местности.<ref>{{cite web|title= National Park FAQ|url=https://www.nps.gov/aboutus/national-park-system.htm/|publisher=[[Служба на националните паркове на САЩ]]|access-date=2 януари 2023}}</ref> == История == {{основна|История на САЩ}} === Първи европейски контакт с коренните американци === [[Файл:Mississippian-culture-house-model-tn1.jpg|мини|Макет на жилище от Мисисипския период (1000 – 1600 г. сл. Хр.)]] {{основна|Доколумбова Америка|Индианци в САЩ}} Първите хора мигрират в Северна Америка от [[Сибир]] по [[Берингов проток#Берингов мост|Беринговия мост]] преди 15 000 години или повече.<ref>{{cite news|title=Who was first? New info on North America's earliest residents|url=http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|newspaper=[[Лос Анджелис Таймс]]|date=[[12 юли]] 2012|first=Thomas H.|last=Maugh II|archive-url=https://web.archive.org/web/20120811194221/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|archive-date=2012-08-11|access-date=2014-06-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anthropology.si.edu/HumanOrigins/faq/americas.htm | заглавие = What is the earliest evidence of the peopling of North and South America? | достъп_дата = [[19 юни]] 2007 | дата = [[юни]] [[2004]] | издател = Smithsonian Institution, National Museum of Natural History | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ | заглавие = Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History | фамилно_име = Nicolas | първо_име = Kudeba | дата = [[28 февруари]] 2014 | издател = The History of Canada Podcast | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2014-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140301013552/http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ }}</ref> Европейците заварват техните потомци – [[индианци]]те. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици невинаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от [[Доколумбова Америка|доколумбовата]] Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото. След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява както поради упражняваното [[Индиански войни|насилие]] и липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: [[едра шарка]] и [[морбили]],{{hrf|Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|1996|205}}{{hrf|Bianchine, Russo|1992|225 – 232}} така и поради смесените бракове{{hrf|Mann|2005|44}}{{hrf|Thornton|1987|49}}{{hrf|Kessel|2005|142 – 143}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mchspa.org/body.htm | заглавие = ''Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County'' | дата = 427 | издател = Mercer County Historical Society | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2012-06-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120625185429/http://www.mchspa.org/body.htm }}</ref> В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.{{hrf|Juergens|2011|69}} В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.{{hrf|Ripper|2008|6}} Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.{{hrf|Ripper|2008|5}}{{hrf|Calloway|1998|55}} === Заселници === {{основна|Тринадесет колонии}} След първото пътуване на [[Христофор Колумб|Колумб]] до [[Нов свят|Новия свят]] през [[1492]] г. редица изследователи и преселници стъпват във [[Флорида]] и американския Югозапад.{{hrf|Taylor|2002|33 – 34}}{{hrf|Taylor|2002|72, 74}} Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на [[Мисисипи]], където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във [[Вирджиния]], основано [[1607]] г. Друга значима английска колония е [[Плимутска колония|Плимутската колония]] на [[пилигрими]]те от [[1620]] г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|29 – 31}} Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през [[1619]] г. във Вирджиния. Договорът на кораба [[Мейфлауър]], подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.{{hrf|Remini|2007|2 – 3}}{{hrf|Johnson|1997|26 – 30}} [[Файл:The Mayflower Compact 1620 cph.3g07155.jpg|мини|Подписването на договора на Мейфлауър, 1620]] Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива, които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма част от световния запас на желязо.{{hrf|Walton, Rockoff|2009}} В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.{{hrf|Lemon|1987}} Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.{{hrf|Clingan|2000|13}}{{hrf|Tadman|2000|1534}}{{hrf|Schneider|2007|484}} Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други – за.{{hrf|Lien|1913|522}}{{hrf|Davis|1996|7}} В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.{{hrf|Quirk|2011|195}} С колонизацията на Джорджия през [[1732]] г. са образувани [[Тринадесет колонии|13 колонии]], от които ще се появят бъдещите Съединени американски щати.{{hrf|Bilhartz, Elliott|2007}} Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голяма отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.{{hrf|Wood|1998|263}} С изключително висока раждаемост, ниска смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|38 – 39}} Възраждането на [[християнство]]то през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода. Във [[Френска и индианска война|войната между французите и индианците]] британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладени и разселени, в 13-те колонии популацията през [[1770]] г. е отчетена 2,1 млн. души, което е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 г. само една малка част от американците са били родени в чужбина.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|35}} Отдалечеността на колониите от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] им позволява да развият самоуправление, но техният успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет. === Независимост и разширяване === {{основна|Американска война за независимост|Декларация за независимост на САЩ|Американска революция}} [[Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|мини|[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за Независимост]]: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през [[1776]] г.]] [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]] е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи на правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и [[Американска революция|конфликтът]] ескалира във война.{{hrf|Humphrey|2003|8 – 10}} Конгресът приема [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]], на [[4 юли]] 1776 г., обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата се чества като Ден на независимостта на Америка. От [[1777]] г. Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до [[1789]] г.{{hrf|Young, Nash, Raphael|2011|4 – 7}} Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в [[Обсада на Йорктаун|Йорктаун]].{{hrf|Greene, Pole|2003|357}}{{hrf|Dull|1987|161}}{{hrf|Lawrence|1983|431 – 442}} В [[парижки договор|мирния договор]] от [[1783]] г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река [[Мисисипи]]. Националистите, които водят [[Конституционен конвент|Филаделфийския конвент]] ([[1787]] г.), привеждат в писмен вид [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените щати]], ратифицирана със спогодба между държавите през [[1788]] г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. [[Джордж Вашингтон]], водачът на победната революционна армия, е първият [[президент на Съединените американски щати|президент]], избран в рамките на новата конституция. [[Закон за правата (САЩ)|Законът на правата]], забраняващ федерално ограничаване на [[естествени права|личната свобода]], както и гарантиране на редица правни защити, е приет в [[1791]] г.{{hrf|Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|2007|192 – 193}} Въпреки че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през [[1808]] г., след [[1820]] г. отглеждането на високодоходна памукова реколта се разраства в дълбокия Юг, а заедно с него се увеличава и робският труд.{{hrf|Cogliano|2008|219}}{{hrf|Walton, Rockoff|2009|43}}{{hrf|Gordon|2004|27,29}} През второто велико събуждане, започвайки около [[1800]] г., милиони се обръщат към [[евангелизъм|евангелското]] протестантство. На север от религиозното течение се зараждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,{{hrf|Clark|2012|47}} на юг методисти и баптисти [[прозелитизъм|прозелитират]] сред робското население.{{hrf|Heinemann|2007|197}} Желанието на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от [[индиански войни|войни с индианците]].{{hrf|Billington, Ridge|2001|22}} [[Покупка на Луизиана|Луизиана е закупена]] от френско-доминиращата територия през [[1803]] г., с което почти се е удвоява размерът на нацията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm | заглавие = Louisiana Purchase | достъп_дата = [[1 март]] 2011 | издател = National Park Services | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20101129154059/http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm |archive-date = 2010-11-29}}</ref> [[Британско-американска война|Войната от 1812]] г., обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.{{hrf|Wait|1999|78}} Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г., и заливната зона се присъединява.{{hrf|Klose, Jones|1994|150}} Разширението е подпомогнато от [[парна машина|парната сила]], когато започват пътуванията на [[параход]]и по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови [[канал]]и, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързо по железопътните линии.{{hrf|Winchester|2013|198, 216, 251, 253}} [[Файл:U.S. Territorial Acquisitions.png|мини|ляво|Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век]] От [[1820]] до [[1850]] г. Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система, съставена от демократи и виги – доминиращи партии от [[1828]] до [[1854]] г. [[Пътят на сълзите]] през [[1830]] г. илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира [[Република Тексас]] през [[1845]] г. по време на период на експанзионистичното [[Явното предначертание|явно предначертание]].{{hrf|Morrison|1999|13 – 21}} Орегонският договор с Великобритания от [[1846]] г. дава контрола на Съединените щати върху днешния [[Северозапад (САЩ)|американски северозапад]].{{hrf|Kemp|2005|180}} Победата в мексиканско-американската война, завършила през [[1848]] г., спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.{{hrf|McIlwraith, Muller|2001|61}} Златната треска в Калифорния от 1848 – 1849 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.{{hrf|Smith-Baranzini|1999|20}} След [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]], новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.{{hrf|Black|2001|275}} След половин век изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнинните индиански култури.{{hrf|Wishart|2004|37}} През 1869 г. нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.{{hrf|Smith|2001|523 – 526}} === Гражданска война и Ера на реконструкция === {{основна|Американска гражданска война}} [[Файл:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden.jpg|мини|дясно|[[Битка при Гетисбърг|Битката при Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], по време на Гражданската война]] От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].{{hrf|Murray|2004|76}} Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободни, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западна територия и повече свободни земи, напрежението между щатите със и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.{{hrf|O'Brien|2002|184}} След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}} След победата на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] през [[1865]] г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона [[афроамериканци|американци от африкански произход]], които са били роби,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www2.census.gov/prod2/decennial/documents/1860a-02.pdf | заглавие = 1860 Census | достъп_дата = [[10 юни]] 2007 | издател = U.S. Census Bureau | цитат = 7-а страница – списък на пълното робско население от 3 953 760.| език = en }}</ref> граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,{{hrf|De Rosa|1996|266}} насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на освободени роби.{{hrf|Tarr|2009|30}} Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.{{hrf|Tarr|2009|30}} === Имиграция, разширение и индустриализация === [[Файл:Ellis island 1902.jpg|мини|дясно|Остров Елис, Ню Йорк, е главната врата за имигрантите от Европа.<ref>{{cite book |title= Migrants to the Metropolis: The Rise of Immigrant Gateway Cities |last=Price, Benton-Short |first=Marie, Lisa |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Syracuse University Press |location= |isbn=978-0-8156-3186-6 |pages=[https://archive.org/details/migrantstometrop00pric/page/n71 51] |url=https://archive.org/details/migrantstometrop00pric|accessdate=}}</ref>]] В Севера урбанизацията и безпрецедентният наплив на имигранти от Южна и Източна Европа довежда до излишък на индустриалния труд и големи промени в културата на страната.{{hrf|Powell|2009|74}} Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват [[дивия запад|стария американски Запад]]. По-късно изобретяването на [[лампа с нажежаема жичка|електрическото осветление]] и [[телефон]]а също се отразяват на комуникацията и градския живот.{{hrf|Winchester|2013|351, 385}} [[Файл:American Empire1.PNG|мини|ляво|Съединените щати в своето най-голямо териториално разширение от 1898 до 1902 г.]] Краят на [[индиански войни|индианските войни]] допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cliffsnotes.com/study-guides | заглавие=„Toward a Market Economy“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Houghton Mifflin Harcourt |издател=CliffsNotes |цитат= |език=en }}</ref> Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през [[1867]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/alaska-purchase | заглавие=„Purchase of Alaska, 1867“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. [[Пуерто Рико]], [[Гуам]] и [[Филипини]]те са отстъпени от Испания през същата година, след [[Испано-американска война|Испано-американската война]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/spanish-american-war | заглавие=„The Spanish-American War, 1898“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> Бързото икономическо развитие в края на XIX и началото на XX век стимулира възхода на много бележити индустриалци. [[Бизнес магнат|Магнати]] като [[Корнелиус Вандербилт]], [[Джон Рокфелер]] и [[Андрю Карнеги]] водят напредъка на страната в [[железопътен транспорт|железопътната]], [[нефтопреработвателна промишленост|нефтената]] и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като [[Джон Пирпонт Морган|Джон Морган]] играе важна роля. [[Томас Едисън|Едисън]] и [[Никола Тесла|Тесла]] се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. [[Хенри Форд]] прави революция в [[автомобилна промишленост|автомобилната индустрия]]. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от [[велика сила|великите сили]] в света.<ref>{{cite book |title= Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy |last=Kirkland |first=Edward |authorlink= |coauthors= |year=1961 |publisher= |location= |isbn= |pages=400 – 405 |url=https://archive.org/details/industrycomesofa0000unse|accessdate=}}</ref> Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на [[популизъм|популистки]], [[социализъм|социалистически]] и [[анархизъм|анархистически]] движения.{{hrf|Zinn|2005|321 – 357}} Този период приключва с настъпването на [[Прогресивна ера|Прогресивната ера]], в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително [[Избирателно право на жените|избирателните права на жените]], [[Сухия режим в САЩ|забраната на алкохола]], регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.<ref>{{cite book |title= The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3) |last=Meltzer |first=Paige |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher= |location= |isbn= |pages=52 – 76 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920 |last=Timberlake |first=James |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=Harvard UP |location= |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/prohibitionprogr0000timb|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties |last=Tindall |first=George B. |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=South Atlantic Quarterly 62 |location= |isbn= |pages=92 – 106 |url= |accessdate=}}</ref> === Двете световни войни и Голямата депресия === {{основна|Първа световна война|Голямата депресия|Втора световна война}} [[Файл:Crowd outside nyse.jpg|мини|дясно|Тълпа се събира на Уол Стрийт след краха му през 1929 г.]] Съединените щати остават неутрални в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1914 г. до 1917 г., когато се включват във войната като „присъединена сила“, заедно с [[Съюзници в Първата световна война|официалните съюзници]], като помагат да се обърне ударът срещу [[Централни сили|Централните сили]]. През 1919 г. президентът [[Удроу Уилсън]] заема водеща дипломатическа роля в [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] и силно препоръчва САЩ да се присъединят към [[Общество на народите]]. Сенатът отказва да одобри това и не ратифицира [[Версайски договор|Версайския договор]], който учредява Общество на народите.<ref>{{cite book |title= U.S. History Super Review |last=McDuffie, Piggrem, Woodworth |first=Jerome, Gary Wayne, Steven E. |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Piscataway, NJ: Research & Education Association |location= |isbn=0-7386-0070-9 |pages=[https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu/page/418 418] |url=https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu|accessdate=}}</ref> През 1920 г. движението за права на жените печели приемане на конституционно изменение, което дава право на жените да гласуват.<ref>{{cite book |title= Carrie Chapman Catt: A Public Life. Women and Peace Series |last=Voris |first=Jacqueline Van |authorlink= |coauthors= |year=1996 |publisher=Feminist Press at CUNY |location=New York City |isbn=1-55861-139-8 |pages=vii |url=https://archive.org/details/carriechapmancat0000vanv|accessdate=}}</ref> През 20-те и 30-те се заражда радиото като [[масова комуникация|масова медия]] и възниква ранната [[телевизия]].{{hrf|Winchester|2013|410 – 411}} Просперитетът от [[1920-те]] години ([[„ревящите“ двадесети години]]) приключва с [[Крах на Уолстрийт (1929)|Краха на Уолстрийт]] от 1929 г. и началото на [[Голямата депресия]]. След избирането му за президент през 1932 г., [[Франклин Делано Рузвелт|Франклин Рузвелт]] отговаря с „[[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]“, който включва създаването на системата за социално осигуряване.<ref>{{cite book |title= Social Welfare: A History of the American Response to Need (7th ed.) |last=Axinn, Stern |first=June, Mark J. |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Allyn & Bacon |location=Boston |isbn=978-0-205-52215-6 |pages= |url=https://archive.org/details/socialwelfarehis0000axin_i6r5|accessdate=}}</ref> Голямата миграция на милиони афроамериканци от американския юг започна преди Първата световна война и се разширява през 60-те години на XX век;<ref>{{cite book |title= The Promised Land: The Great Black Migration and How It Changed America |last=Lemann |first=Nicholas |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Alfred A. Knopf |location=New York |isbn=0-394-56004-3 |pages=[https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema/page/6 6] |url=https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema|accessdate=}}</ref> докато явлението „[[котел с прах]]“ (серия прашни бури) от средата на 30-те обеднява много земеделски общности и стимулира нова вълна от западна миграция.<ref>{{cite book |title= American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in California |last=Gregory |first=James Noble |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-507136-8 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=qNdtGwnXYrIC |accessdate=}}{{cite book |title= Mass Exodus From the Plains |year=2013 |publisher=American Experience. WGBH Educational Foundation |location= |isbn= |pages= |url=https://www.pbs.org/wgbh/americanexperience/features/general-article/dustbowl-mass-exodus-plains/ |accessdate=}}{{cite book |title= The Migrant Experience |last=Fanslow |first=Robin A. |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=American Folklore Center. Library of Congress |location= |isbn= |pages= |url=http://memory.loc.gov/ammem/afctshtml/tsme.html |accessdate=}}{{cite book |title= California and the Dust Bowl Migration |last=Stein |first=Walter J. |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=Greenwood Press |location= |isbn=978-0-8371-6267-6 |pages= |url=https://archive.org/details/californiadustbo0000stei|accessdate=}}</ref> В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ остават неутрални, докато Германия завладява големи територии от Европа. Америка започва да доставя материал за [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] от март 1941 г., посредством програмата [[Заем-Наем]]. На 7 декември 1941 г. [[Японска империя|Японската империя]] изненадващо [[Нападение над Пърл Харбър|атакува Пърл Харбър]], принуждавайки САЩ да се включи на страната на Съюзниците във войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf |заглавие=„Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име=Yamasaki |първо_име=Mitch |дата=2008 |труд= |издател=Chaminade University of Honolulu |цитат= |език=en |архив_дата=2014-12-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141213122046/http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf }}</ref> През войната Щатите са споменати като едни от „Четирите полицая“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.iup.edu/WorkArea/DownloadAsset.aspx?id=37681 | заглавие=„The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kelly |първо_име=Brian |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> на Съюзниците, които се срещат, за да направят план за следвоенния свят. Другите три сили са Британия, Съветския съюз и Китай.{{hrf|Hoopes & Brinkley|1997|100}}{{hrf|Gaddis|1972|25}} Във Втората световна война Америка губи 400 000 войника,<ref>{{cite book |title= „American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“ |last=Leland & Oboroceanu |first=Anne, Mari–Jana |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Congressional Research Service |location= |isbn= |pages=2 |url=https://fas.org/sgp/crs/natsec/RL32492.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> въпреки това страната се оказва сравнително неповредена. След войната САЩ става най-голяма икономическа и военна сила в света.<ref>{{cite book |title= „The Rise and Fall of the Great Powers“ |last=Kennedy |first=Paul |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=New York |isbn=0-679-72019-7 |pages=[https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0/page/358 358] |url=https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0|accessdate= |quote= }}</ref> Съединените щати изиграват водеща роля в конференциите в Бретън Уудс и [[Ялтенска конференция|Ялта]] заедно с Обединеното кралство, Съветския съюз и другите Съюзници. Те подписват споразумения за нови международни финансови институции и следвоенна реорганизация на Европа. След [[Ден на победата (Европа)|победата на Съюзниците в Европа]], международна конференция от 1945 г. в [[Сан Франциско]] създава [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]], която влиза в сила след войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm |заглавие=„The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 юни 2007 |труд= |издател=U.S. Dept. of State, Bureau of Public Affairs, Office of the Historian |цитат= |език=en |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612221444/http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm }}</ref> Съединените щати [[Манхатън (проект)|произвеждат първите ядрени оръжия]] и ги [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|използват над Япония, градовете Хирошима и Нагазаки]]. Това тласка източната страна да се [[Капитулация на Япония|предаде]] на 2 септември, с което завършва Втората световна война.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Why did Japan surrender in World War II?“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kingston |първо_име=Jeff |дата= |труд= |издател=The Japan Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Japan's Longest Day. New York |last=Pacific War Research Society |first= |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=4-7700-2887-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Забавленията и парадите се осъществяват на деня наречен „Ден на победата“ или „Ви Джи дей“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nationalww2museum.org/learn/education/for-students/ww2-history/at-a-glance/v-j-day.html | заглавие=„The National WWII Museum | New Orleans: Learn: For Students: WWII at a Glance: Remembering V-J Day“ |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=nationalww2museum.org |цитат= |език= en}}</ref> === Студената война и Движението за граждански права === {{основна|Студена война|Космическа надпревара}} [[Файл:Martin Luther King Jr St Paul Campus U MN.jpg|мини|дясно|[[Мартин Лутър Кинг]] произнася реч на митинг против войната във Виетнам. Университет „Сейнт Пол“, Минесота, 27 април 1967 г.]] След Втората световна война Съединените щати и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започват борба за надмощие – конфликт познат като [[Студена война|Студената война]]. Съперничеството между двете държави е породено от идеологическото противопоставяне на [[капитализъм|капитализма]] и [[комунизъм|комунизма]],<ref>{{cite book |title= ''East Plays West: Sport and the Cold War'' |last=Wagg, Stephen |first=Andrews, David |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=Routledge |location= |isbn=978-1-134-24167-5 |pages=11 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> както и [[геополитика|геополитическите]] различия между свързания с морето Атлантик и континенталния евроазийски лагер. Двете суперсили доминират военните действия в [[Европа]] – САЩ със своите съюзници от [[НАТО]] и от друга страна СССР и съюзниците им от [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. Съединените щати изработват политика за ограничаване влиянието и разширението на комунистическата идеология. Докато Щатите и Съветския съюз водят посреднически войни и разработват мощен ядрен арсенал, двете държави избягват директния военен конфликт. САЩ често се противопоставя на страните от [[Трети свят|Третия свят]], които Америка вижда под силното влияние на руснаците. Америка често се намесва с директен военен удар, когато управлението на дадена страна е застрашено от идване на лява власт.{{hrf|Blakeley|2009|92}} Американски войски се бият срещу [[народна освободителна армия|китайските]] и [[Северна Корея|севернокорейските]] сили в [[Корейска война|Корейската война]] от 1950 до 1953 г.<ref name="lif">{{cite book |title= Liftoff: The Story of America's Adventure in Space |last=Collins |first=Michael |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Grove Press |location=New York |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/liftoff00coll|accessdate= |quote= }}</ref> Съветският съюз пуска [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] през 1957 г., а 1961 г. е изстрелян [[Восток-1|първият човек в космоса]], с което се слага началото на така наречената „[[космическа надпревара]]“ – съревнование между двете страни за космическо надмощие. През 1969 г. Съединените щати стават първата нация изпратила [[Аполо 11|хора на Луната]].<ref name="lif" /> Обтегнатият конфликт в Югоизточна Азия води до военната намеса на САЩ, позната като [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. У дома Щатите преживяват продължителен икономически растеж, [[бейби бум|населението се увеличава]], а средната класа се утвърждава. Конструирането на [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]] преобразува инфраструктурата на страната следващите десетилетия. Милиони мъже и жени се преместват от фермите и центровете на големите градове към [[предградие|предградията]].{{hrf|Winchester|2013|305 – 308}}<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.societyforhistoryeducation.org/pdfs/N10_NHD_Blas_Junior.pdf | заглавие=The Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense Highways |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име=Blas |първо_име=Elisheva |дата= |труд= |издател=Society for History Education |цитат= |език=en }}</ref> През 1959 г. [[Хаваи]]те стават 50-ият и последен щат на САЩ, присъединен към държавата.<ref>{{cite book |title= Hawaiian History: An Annotated Bibliography |last=Lightner |first=Richard |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Greenwood Publishing Group |location= |isbn=978-0-313-28233-1 |pages=141 |url=https://books.google.com/books?id=Yei4fDrecWsC&pg=PA141 |accessdate= |quote= }}</ref> Нараства Движението за човешки права, което чрез [[ненасилие]] се бори срещу сегрегацията и дискриминацията. Лидер на движението става бележитият активист [[Мартин Лутер Кинг]]. Комбинацията от съдебни решения и законодателство водят да появата Закона за граждански права от 1968 г., който се стреми да прекрати расовата дискриминация.<ref>{{cite book |title= Lyndon B. Johnson: Portrait of a President |last=Dallek |first=Robert |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-515920-2 |pages=[https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall/page/169 169] ISBN 978-0-19-515920-2. |url=https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall|accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ourdocuments.gov/doc.php?flash=old&doc=97 | заглавие=„Our Documents – Civil Rights Act (1964)“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=United States Department of Justice |цитат= |език= en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Remarks at the Signing of the Immigration Bill, Liberty Island, New York“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=arquivo.pt |цитат= |език= en}}</ref> В същото време, така нареченото движение на [[контракултура на 1960-те|контракултурата]] нараства; то включва противопоставянето на Войната във Виатнам, черния национализъм и [[сексуална революция|сексуалната революция]]. [[Файл:Reagan and Gorbachev hold discussions.jpg|мини|ляво|Президентът на САЩ [[Роналд Рейгън]] и [[генерален секретар на ЦК на КПСС|генералният секретар на СССР]] [[Михаил Горбачов]] на срещата в Женева през 1985 г.]] Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ssa.gov/history/lbjsm.html | заглавие=„Social Security“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ssa.gov |цитат= |език= en}}</ref> 70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на [[стагфлация|застой в производството]]. След избора на [[Роналд Рейгън]] за 40-и президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „[[разведряване]]“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.{{hrf|Soss|2010|277}}{{hrf|Fraser|1989|?}}{{hrf|Ferguson-Thomas|1986|43 – 53}}{{hrf|Williams|2012|325 – 331}} През 1985 г. процентът на работещи жени на 16-годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започнало през 70-те. Късните 80 години на XX век донасят затопляне в конфликта САЩ – Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато [[разпадане на Съветския съюз|СССР се разпада]] и с това е сложен край на Студената война.<ref>{{cite book |title= The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988 |last=Howell |first=Buddy Wayne |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Texas A&M University |location= |isbn=978-0-549-41658-6 |pages=352 |url=https://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |accessdate= |quote= |archive-url = http://web.archive.org/web/20130510052754/http://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |archive-date = 2013-05-10}}</ref><ref>{{cite book |title= Diplomacy |last=Kissinger |first=Henry |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Simon & Schuster |location= |isbn=978-1-4391-2631-8 |pages=781 – 784 |url=https://books.google.com/?id=0IZboamhb5EC&lpg=PA731 |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War |last=Mann |first=James |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Penguin |location= |isbn=978-1-4406-8639-9 |pages=432 |url=https://books.google.com/?id=BgZyXNIrvB4C&pg=PT12 |accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Hayes|2009|?}}<ref name="59a">{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„59e. The End of the Cold War“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=U.S. History.org |издател=Independence Hall Association |цитат= |език= en}}</ref> Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред. === Съвременна история === {{основна|Война в Персийския залив (1990–1991)|Атентати от 11 септември 2001 г.|Война срещу тероризма|Световна финансова криза (2007 – 2008)}} [[Файл:WTC smoking on 9-11.jpeg|мини|дясно|[[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] в Долен Манхатън по време на [[тероризъм|терористичните атаки]] на [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] от ислямската терористична група [[Ал-Каида]] през 2001 г.]] След [[Студена война|Студената война]] конфликтът в Близкия изток назрява през 1990 г., когато Ирак, под управлението на [[Саддам Хюсеин]], нахлува и прави опит да анексира Кувейт, съюзник на Съединените щати. Страхувайки си, че подобен сценарий ще последва и в другите региони, президентът [[Джордж Х. У. Буш]] стартира операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинен щит]]“ – американски отбранителни войски се настаняват в Саудитска Арабия. Операция „Пустинна буря“ поставя началото на така наречената „Война в Персийския залив“, провеждана от коалиционна сила от 34 нации, водени от Съединените щати, срещу Ирак. Войната приключва с успешно експулсиране на армията на Хюсеин от Кувейт и възвръщане на монархията там.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Persian-Gulf-War | заглавие = „Persian Gulf War“ | достъп_дата = 5 май 2020 | дата = | труд = The Editors of Encyclopaedia Britannica | издател = Encyclopaedia Britannica | език = en }}</ref> Първоначално използван в [[ARPANET|американските военни отбранителни мрежи]], [[интернет]] се простира до международните академични платформи и от там за публично ползване през 90-те, като влиянието му върху икономиката, обществото и културата става огромно.{{hrf|Winchester|2013|420 – 423}} Поради [[Дот-ком балон|дот-ком бума]], стабилната парична политика при [[Алън Грийнспан]] и намалените разходи за социални помощи, през 90-те години на XX век се наблюдава най-дългото икономическо разрастване в съвременната история на САЩ, чийто край е през 2001 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2000/02/18/business/worldbusiness/IHT-did-clinton-do-it-or-was-he-lucky.html | заглавие = „Did Clinton Do It, or Was He Lucky?“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = Dale | първо_име = Reginald | дата = 18 февруари 2000 | труд = International Herald Tribune | издател = New York Times | формат = html | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Mankiw|2008|559}} В началото на 1994 г. САЩ сключват [[Северноамериканско споразумение за свободна търговия|Споразумението за свободна търговия в Северна Америка]] (NAFTA), което свързва 450 милиона души с производство на стоки и услуги на стойност 17 трилиона щ.д. Целта на споразумението е да се премахнат търговските и инвестиционните бариери между САЩ, Канада и Мексико до 1 януари 2008 г. Търговията между тримата партньори нараства след влизането в сила на НАФТА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | заглавие = „North American Free Trade Agreement (NAFTA)“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = | труд = Office of the United States Trade Representative | издател = ustr.gov | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200508182542/https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | архив_дата = 2020-05-08 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Thakur|1997|334 – 335}}{{hrf|Kalaitzidis-Streich|2011|201}} На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г. терористи от [[Ал-Каида]] удрят [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк и [[Пентагон]]а близо до Вашингтон. Жертвите от терористичния акт са близо 3000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://video.foxnews.com/v/1151859712001#sp=show-clips | заглавие = Flashback 9/11: As It Happened | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 10 септември 2011 | труд = | издател = Fox News | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbsnews.com/news/america-remembers-sept-11-attacks-11-years-later/ | заглавие = „America remembers Sept. 11 attacks 11 years later“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 септември 2012 | труд = CBS News | издател = Associated Press | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html | заглавие = „Day of Terror Video Archive“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 2005 | труд = | издател = CNN | език = en | архив_дата = 2021-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210509162213/http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html }}</ref> В отговор на атаката Съединените щати започват [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]], която включва [[Война в Афганистан (2001 – 2014)|война в Афганистан]] и [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] (2003 – 2011 г). През 2007 г. администрацията на Буш разполага огромна част войскови отряди в Ирак, което успешно води до намаляване насилието и по-голяма стабилност в региона. Политиката на правителството, замислена да промотира достъпни жилища,<ref>{{cite book | title = Hidden in Plain Sight: What Really Caused the World's Worst Financial Crisis and Why It Could Happen Again | url = https://archive.org/details/hiddeninplainsig0000wall | last = Wallison | first = Peter | year = 2015 | publisher = Encounter Books | isbn = 978-978-59407-7-0 | lang = en }}</ref> значителните недостатъци в корпоративното и регулаторното управление<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.govinfo.gov/content/pkg/GPO-FCIC/pdf/GPO-FCIC.pdf | заглавие = „Financial Crisis Inquiry Report“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = | труд = Financial Crisis Inquiry Commission | издател = | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> и исторически ниските [[лихвени проценти]], определени от Федералния резерв,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nber.org/papers/w14631.pdf | заглавие = „The Financial Crisis and the Policy Responses: An Empirical Analysis of What Went Wrong“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Taylor | първо_име = John B. | дата = януари 2009 | издател = Hoover Institution Economics Paper Series | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> водят до [[ипотечна криза в САЩ|жилищен балон]] в началото на века, който завърша с [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|финансова криза]] през 2008 г. – най-големият икономически спад в страната след Великата депресия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wsj.com/articles/SB122169431617549947 | заглавие = „Worst Crisis Since '30s, With No End Yet in Sight“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Hilsenrath | първо_име = Jon | автор_препратка = | съавтори = Serena Ng and Damian Paletta | дата = 18 септември 2008 | издател = The Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20141215020006/http://www.wsj.com:80/articles/SB122169431617549947 |archive-date = 2014-12-15}}</ref> По време на кризата активите, притежавани от американци, загубват около една четвърт от стойността си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2009-01-01/great-crash-2008 | заглавие = „The Great Crash, 2008“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Altman | първо_име = Roger C. | дата = януари / февруари 2009 | издател = Foreign Affairs | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081223095528/http://www.foreignaffairs.org/20090101faessay88101/roger-c-altman/the-great-crash-2008.html | архив_дата = 23 декември 2008 | език = en }}</ref> Насред кризата през 2008 г. за президент е [[Президентски избори в САЩ (2008)|избран]] [[Барак Обама]], първият [[афроамериканци|афроамериканец]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.history.com/this-day-in-history/barack-obama-elected-as-americas-first-black-president | заглавие = „Barack Obama elected as America’s first black president“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 4 ноември 2008 | труд = History.com | издател = A&E Television Networks, LLC | език = en }}</ref> и мултикултурен<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=96916824&t=1601216409811 | заглавие = „Barack Obama: Face Of New Multiracial Movement?“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 12 ноември 2008 | труд = | издател = NPR | език = en }}</ref> президент<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.huffpost.com/?err_code=404&err_url=http%3A%2F%2Fwww.huffingtonpost.com%2F2011%2F07%2F10%2Fblack-recession-economy-african-americans_n_894046.html | заглавие = „African-American Economic Gains Reversed By Great Recession“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Washington | първо_име = Jesse | съавтори = Chris Rugaber | дата = 9 септември 2011 | труд = Huffington Post | издател = Associated Press | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130616183529/http://www.huffingtonpost.com/2011/07/10/black-recession-economy-african-americans_n_894046.html | архив_дата = 16 юни 2013 | език = en }}</ref>. Впоследствие новият държавен глава прекарва стимулиращи мерки и закона „Дод-Франк“, като опит да смекчи негативните ефекти и да гарантира, че няма да има повторна криза. През 2010 г. президентът Обама ръководи усилията за приемане на „Закона за достъпни грижи“ – най-мощната реформа в здравната система на страната от близо пет десетилетия.<ref>{{cite journal | last = Oberlander | first = Jonathan | year = 2010 | month = юни | title = „Long Time Coming: Why Health Reform Finally Passed“ | journal = Health Affairs | publisher = | location = | volume = 29 | issue = 6 | pages = 1112 – 1116 | doi = 10.1377/hlthaff.2010.0447 | id = 0278 – 2715 | url = https://www.healthaffairs.org/doi/10.1377/hlthaff.2010.0447 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | issn=0278-2715 }}</ref> На [[Президентски избори в САЩ (2016)|президентските избори през 2016 г]]. републиканецът [[Доналд Тръмп]] е избран за [[Списък на президентите на САЩ|45-и президент на САЩ]]. На 20 януари 2020 г. е потвърден първият случай на [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|COVID-19]] в страната.<ref>{{cite journal | last = Holshue ML | first = DeBolt C | authorlink = | coauthors = Lindquist S, Lofy KH, et al. | year = 2020 | month = март | title = „First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States“ | journal = N. Engl. J. Med | publisher = | location = | volume = | issue = 382 (10) | pages = 929 – 936 | doi = 10.1056/NEJMoa2001191 | id = 7092802 | url = https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20200406134019/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | archive-date = 2020-04-06 }}</ref> Към септември 2020 г. САЩ имат над 6,2 милиона случая на COVID-19 и над 180 000 смъртни случая.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://covid.cdc.gov/covid-data-tracker/?CDC_AA_refVal=https%3A%2F%2Fwww.cdc.gov%2Fcoronavirus%2F2019-ncov%2Fcases-updates%2Fcases-in-us.html#cases_casesinlast7days | заглавие = „Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) in the U.S.“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 8 септември 2020 | издател = Centers for Disease Control and Prevention | език = en }}</ref> Съединените щати е държавата с най-много случаи на COVID-19 от 11 април 2020 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/20200418-sitrep-89-covid-19.pdf?sfvrsn=3643dd38_2 | заглавие = „Coronavirus disease 2019 (COVID-19) Situation Report – 89“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 18 април 2020 | издател = World Health Organization | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> == Държавно устройство и вътрешна политика == {{Основна|Държавно устройство на САЩ}} [[Файл:Joe Biden official portrait 2013.jpg|мини|250пкс|Президентът на САЩ [[Джо Байдън]]]] Съгласно [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на [[Федерално правителство на Съединените американски щати|Федералното правителство]] на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на [[разделение на властите|разделението на властите]], според който федералното правителство се състои от [[законодателна власт|законодателни]], [[изпълнителна власт|изпълнителни]] и [[съдебна власт|съдебни]] органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт е двукамарен [[Конгрес на САЩ]]: * [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] (Долна камара); * [[Сенат на САЩ|Сенат]] (Горна камара) Висш орган на изпълнителната власт е [[Президент на САЩ|президентът на САЩ]]. Висш орган на съдебната власт е [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]]. Основни политически партии в САЩ са [[Републиканска партия в САЩ|Републиканската партия]] и [[Демократическа партия в САЩ|Демократическата партия]], въпреки че съществуват и много малки партии. == Административно деление == {{основна|Административно деление на САЩ}} В административно отношение САЩ се разделят на 50 [[щат]]а, 1 федерален окръг ([[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]), 41 независими града и 3072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е [[Аляска]]. [[Файл:Map of USA with state names bg.svg|център|650px|Административно деление на САЩ]] {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Щатите и техните главни градове''' ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град |- | [[Алабама]] || Монгомъри || [[Мисури (щат)|Мисури]] || Джеферсън сити |- | [[Аляска]] || Джуно || [[Мичигън]] || Лансинг |- | [[Аризона]]|| Финикс || [[Монтана (щат)|Монтана]] || Хелена |- | [[Арканзас]] || Литъл Рок || [[Небраска]] || Линкълн |- | [[Айдахо]] || Бойзи || [[Невада]] || Карсън сити |- | [[Айова]] || Де Мойн || [[Ню Джърси]] || Трентън |- | [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]] || Олимпия || [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] || Олбъни |- | [[Вирджиния]] || Ричмънд || [[Ню Мексико]] || Санта фе |- | [[Върмонт]] || Монпелие || [[Ню Хемпшир]] || Конкорд |- | [[Делауеър]] || Доувър || [[Оклахома]] || Оклахома сити |- | [[Джорджия]] || Атланта || [[Орегон]] || Салем |- | [[Западна Вирджиния]] || Чарлстън || [[Охайо]] || Калумбус |- | [[Илинойс]] || Спрингфилд || [[Пенсилвания]] || Харисбърг |- | [[Индиана]] || Индианаполис || [[Род Айлънд]] || Провидънс |- | [[Калифорния]] || Сакраменто || [[Северна Дакота]] || Бисмарк |- | [[Канзас]] || Топика || [[Северна Каролина]] || Рали |- | [[Кентъки]] || Франкфорт || [[Тексас]] || Остин |- | [[Колорадо]] || Денвър|| [[Тенеси]] || Нашвил |- | [[Кънектикът]] || Хардфорд || [[Уайоминг]] || Шейен |- | [[Луизиана]] || Батън Руж || [[Уисконсин]] || Медисън |- | [[Масачузетс]] || Бостън || [[Флорида]] || Талахаси |- | [[Мейн]] || Огъста || [[Хавай]] || Хонолулу |- | [[Мериленд]] || Анаполис || [[Южна Дакота]] || Пиер |- | [[Минесота]] || Сейнт Пол || [[Южна Каролина]] || Колумбия |- | [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] || Джакстън || [[Юта]] || Солт Лейк Сити |} {{clear}} == Икономика == {{основна|Икономика на САЩ|Северноамериканско споразумение за свободна търговия}} [[Файл:NYSESecurity.JPG|мини|200п|[[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]] на [[Уолстрийт]] е символ на американската икономическа мощ]] През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост [[туризъм|туристическо]] направление в [[свят|света]] с 40 400 000 туристи след [[Франция]] със 75 000 000 и [[Испания]] с 52 500 000. Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през XX и XXI век. Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето [[микроикономика|микроикономически]] решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 щатски долара. Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например град Ню Йорк е център на американските финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт – исторически център на американската автомобилостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост, и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателна промишленост. [[Файл:Turbofan640.jpg|мини|220п|Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ]] [[Файл:LosAngeles05.jpg|мини|220п|[[Лос Анджелис]], икономическото сърце на американския Западен бряг]] Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който е заета грубо около ¾ от работната сила. Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония. Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.<ref>[https://btvnovinite.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html btvnews.bg]</ref><ref>[http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty www.alternet.org]</ref> От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода. Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на XX век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще. === Транспорт === {{основна|Транспорт в САЩ}} [[Файл:Map of current Interstates.svg|мини|220п|[[Междущатска магистрална система]]]] Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали, най-важната част от които е [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]], частично заменила по-остарялата [[Магистрална система на Съединените щати]]. Съединените щати имат и [[Първа презконтинентална железница|презконтинентална жп система]], която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от [[Амтрак]], който обслужва 46 от континенталните 48 щата. Много от американските градове имат [[метро]], като най-голямото е [[Нюйоркско метро|Нюйоркското метро]]. Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637 km автомобилни пътища – най-много в света. Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света [[метро|метра]]. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили. Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на XX век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища. Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 г. са в Щатите включително и най-натовареното – „[[Международно летище Хартсфилд-Джаксън Атланта|Международно летище Хартсфийлд – Джаксън Атланта]]“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“ Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, които са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между [[Големите езера]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави [[Ню Йорк]] (градът) икономически център на страната. == Демографски данни == {{основна|Население на САЩ}} САЩ е третата по [[население]] страна в света след [[Китай]] и [[Индия]]. Населението на САЩ е 318 857 056 души към 01.07.[[2014]] г. По брой на населението от всички щати най-голям е щатът [[Калифорния]] с население от 38 802 500 души към 2014 г. Следва щатът [[Тексас]], който е с население от 26 956 958 души, щатът [[Флорида]] – 19 893 297 души, щатът [[Ню Йорк]] – 19 746 227 души, щатът [[Илинойс]] – 12 880 580 души, а с най-малък брой население са щатите [[Уайоминг]] – 584 153 души, [[Върмонт]] – 626 562 души и [[окръг Колумбия]] – 658 893 души. Според данни на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 [[българи]], което прави [[страна]]та една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с [[българи|български произход]] на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход ([[2000]]). Най-много българи има в [[Илинойс]] – 220 000 души, [[Флорида]] 60 000 – 120 000 души и [[Калифорния]] 40 000 – 120 000 души ([[2000]]). За всички щати вижте [[Българи в САЩ по щати|Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.]] Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е [[Запад (САЩ)|Западът]], следван от [[Юг (САЩ)|Юга]]. Според [[Бюро за преброяване на населението|Бюрото за преброяване на населението]] щатите с най-голям растеж от [[2000]] г. до [[2010]] г. са били [[Невада]] (35,1%), [[Аризона]] (24,6%) и [[Юта]] (23,8%), а с най-малък са щатите [[Роуд Айлънд]] (0,4%), [[Луизиана]] (1,4%) и [[Охайо]] (1,6%). [[Мичигън]] е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf |заглавие=www.census.gov |достъп_дата=2005-12-22 |архив_дата=2015-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924104436/http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf }}</ref> === Език === В Съединените щати няма [[официален език]], поне на федерално ниво. Някои закони, като например „изискванията за натурализация на гражданството в САЩ“, изискват владеенето на английски език, освен това повечето американски щати обявяват английския ([[американски английски език|американско-английския]]) за официален език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.washingtonpost.com/blogs/govbeat/wp/2014/08/12/states-where-english-is-the-official-language/ | заглавие = „States where English is the official language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Schwarz | първо_име = Hunter | дата = 12 август 2014 | издател = [[Вашингтон Поуст]] | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Три щата и четири американски територии разпознават местните или [[национален език|национални езици]] като официални, това включва щата [[Хаваи]] ([[хавайски език]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | заглавие = „The Constitution of the State of Hawaii, Article XV, Section 4“ | достъп_дата = 28 април 2021 | дата = 7 ноември 1978 | издател = Hawaii government | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724231656/http://hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | архив_дата = 24 юли 2013 | език = en }}</ref> [[Аляска]] (двайсет местни езика),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2014/04/21/305688602/alaska-oks-bill-making-native-languages-official | заглавие = „Alaska OKs Bill Making Native Languages Official“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = NPR.org | език = en }}</ref> [[Южна Дакота]] ([[сиукски език|езика на сиуксите]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eu.argusleader.com/story/news/politics/2019/03/22/south-dakota-recognizes-official-indigenous-language-governor-noem/3245113002/ | заглавие = „South Dakota recognizes official indigenous language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Kaczke | първо_име = Lisa | издател = Argus Leader | език = en }}</ref> [[Американска Самоа]] ([[самоански език]]), [[Пуерто Рико]] ([[испански език]]), Гуам (езика чаморо) и [[Северни Мариански острови]] (езика каролиниан и чаморо). В [[Пуерто Рико]] испанският е по-разпространен език от английския.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.puertorico.com/translation/ | заглавие = „Translation in Puerto Rico“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = Puerto Rico Channel | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20210501043042/http://www.puertorico.com/translation/ | archive-date = 2021-05-01 | архив_дата = 2018-10-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181019153416/http://www.puertorico.com/translation/ }}</ref> Според „Проучване на американската общност“ през 2010 г. 229 млн. хора (населението на Съединените щати през този година е 308 млн.) говорят само английски в домовете си. Повече от 37 млн. говорят испански език в домовете си, което го прави вторият най-популярен език в Щатите. Други езици говорени в домовете на милиони от хората включват: [[китайски език|китайски]] (2,8 млн.), [[тагалог]] (1,6 млн.), [[виетнамски език|виетнамски]] (1,4 млн.), [[френски език|френски]] (1,3 млн.), [[корейски език|корейски]] (1,1 млн.) и [[немски език|немски]] (1 млн.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://data.census.gov/cedsci/deeplinks?url=https%3A%2F%2Ffactfinder.census.gov%2Ffaces%2Ftableservices%2Fjsf%2Fpages%2Fproductview.xhtml%3Fpid%3DACS_10_1YR_B16001&prodType=table | заглавие = „American FactFinder—Results“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = U.S. Census Bureau, 2010 American Community Survey | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20200212213140/http://factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B16001&prodType=table#selection-2395.9-2395.59 | архив_дата = 12 февруари 2020 | език = en }}</ref> 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на [[български език]], като по този показател българският се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ. Най-широко преподаваните езици в Съединените щати, по отношения броя на записаните в детските градини, средни училища, висши учебни заведения и странични школи, е испанският език (около 7,2 млн. учащи), френският (1,5 млн.) и немският (500 000). Други често изучавани езици включват: [[латински език|латински]], [[японски език|японски]], американския [[жестомимичен език]], [[италиански език|италиански]] и китайски.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | заглавие = „Foreign Language Enrollments in K–12 Public Schools“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = American Council on the Teaching of Foreign Languages (ACTFL) | формат = pdf | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160408184754/http://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | архив_дата = 8 април 2016 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://apps.mla.org/pdf/2013_enrollment_survey.pdf | заглавие = „Enrollments in Languages Other Than English in United States Institutions of Higher Education, Fall 2013“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Goldberg, Looney, Lusin | първо_име = David, Dennis, Natalia | дата = февруари 2015 | издател = Modern Language Association | формат = pdf | език = en }}</ref> 18% от всички американци твърдят, че освен английски, говорят и други езици.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forbes.com/sites/collegeprose/2012/08/27/americas-foreign-language-deficit/?sh=4cae9b014ddc | заглавие = „America's Foreign Language Deficit“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Skorton, Altschuler | първо_име = David, Glenn | дата = 27 август 2012 | издател = Forbes | език = en }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма | caption = Религия в САЩ<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2019/10/17/in-u-s-decline-of-christianity-continues-at-rapid-pace/ | заглавие = „In U.S., Decline of Christianity Continues at Rapid Pace“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 октомври 2019 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> | label1 = [[Протестантство]] | value1 = 43 | color1 = DodgerBlue | label2 = [[Католицизъм]] | value2 = 20 | color2 = #d4213d | label3 = [[Мормонизъм]] | value3 = 2 | color3 = DeepSkyBlue | label4 = Неопределени | value4 = 26 | color4 = Honeydew | label5 = [[Юдеизъм]] | value5 = 2 | color5 = Blue | label6 = [[Ислям]] | value6 = 1 | color6 = Green | label7 = [[Будизъм]] | value7 = 1 | color7 = Yellow | label8 = [[Индуизъм]] | value8 = 1 | color8 = Orange | label9 = Други религии | value9 = 3 | color9 = Chartreuse | label10 = Неотговорили | value10 = 2 | color10 = Black }} [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка към Конституцията на САЩ]] гарантира конституционното право за свободното практикуване на религия и забранява на Конгреса да приема закони, които целят установяване на религиозен контрол върху правителството или правителствен контрол върху религията (Establishment Clause). Съединените щати имат най-многочисленото християнско население в света.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/12/19/global-christianity-exec/ | заглавие = „Global Christianity – A Report on the Size and Distribution of the World’s Christian Population“ | дата = 19 декември 2019 | труд = ANALYSIS | издател = Pewforum.org | език = en }}</ref> В проучване от 2014 г. 70,6% от американското население се самоопределят като християни.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/religious-landscape-study/affiliations/ | заглавие = „Church Statistics and Religious Affiliations“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | издател = Pew Research | език = en }}</ref> [[Протестантизъм|Протестантите]] държат най-големия дял от 46,5%, следвани от римокатолици с 20,8%. Двете деноминации са най-големите християнски групи.<ref name="nori">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2012/10/09/nones-on-the-rise/ | заглавие = „“Nones” on the Rise“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 9 октомври 2012 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> През 2014 г. 5,9% от възрастното население на САЩ се причислява към нехристиянски религии.<ref name="lscr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> Това включва [[юдеизъм]] 1,9%, [[ислям]] 0,9%, [[индуизъм]] 0,7% и [[будизъм]] 0,7%.<ref name="lscr" /> Проучването също отчита, че 22,8% от запитаните са се окачествили като [[агностицизъм|агностици]], [[атеизъм|атеисти]] или просто [[нерелигиозност|нерелигиозни]], което е нарастване с 8,2% спрямо 1990<ref name="nori2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | заглавие = „American Religious Identification Survey 2001“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 19 декември 2002 | труд = Barry A. Kosmin; Egon Mayer; Ariela Keysar | издател = The Graduate Center of the City University of New York | формат = pdf | страници = | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20110928195149/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | archive-date = 2011-09-28 | архив_дата = 2018-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180103174600/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/01/27/the-future-of-the-global-muslim-population/#/United%20States | заглавие = „The Future of the Global Muslim Population“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 27 януари 2011 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref>. Протестантството е най-голямото християнско течение в Щатите или почти половината от американския народ. В тази деноминация [[баптисти]]те са най-големият клон с 15,4%,<ref name="rela">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> а Южната баптистка конвенция е най-голямата индивидуална група от християни – 5,3% от населението на САЩ.<ref name="rela" /> Другите протестантски клонове включват протестанти без определена деноминация, методисти, петдесятници, неопределени протестанти, лутерани, презветерианци, конгрешани, реформисти, епископални християни/англикани, квакери, адвентисти, движение на светиите, християни фундаменталисти, анабаптисти, пиетисти и много други.<ref name="rela" /> [[Библейски пояс (САЩ)|Библейският пояс]] е неофициален термин за регион в южен САЩ, който е известен със своето консервативно евангелистко протестантство. Южните щати са символ на дълбока религиозност и стриктно посещение на неделните служби. Там набожността винаги е по-висока от средната за страната. Обратно, най-малка роля играе религията в Нова Англия и западните щати.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.gallup.com/poll/125999/mississippians-go-church-most-vermonters-least.aspx | заглавие = „Mississippians Go to Church the Most; Vermonters, Least“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 февруари 2017 | издател = Gallup | език = en }}</ref> === Най-големите метрополни градове в САЩ === Най-големите [[метрополен регион|метрополни градове]] по население в САЩ за [[2013]] г. са: # [[Ню Йорк]] – [[Нюарк]] – [[Джърси сити]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] – [[Ню Джърси]] – Ню Джърси [[Пенсилвания]] 19 949 502 # [[Лос Анджелис]] – [[Лонг Бийч]] – [[Анахайм|Анахейм]], [[Калифорния]] 13 131 431 # [[Чикаго]] – [[Нейпървил]] – [[Мичиган Сити]], [[Илинойс]] – [[Индиана]] – [[Уисконсин]] 9 537 289 # [[Далас]] – [[Форд Уорт]] – [[Арлингтън]], [[Тексас]] 6 810 913 # [[Хюстън]] – [[Уудлендс]] – [[Шугърленд]], Тексас 6 313 158 # [[Филаделфия|Филалдефия]] – [[Рединг]] – [[Кемдин]] – [[Уилмингтън]], [[Пенсилвания]] – [[Ню Джърси]] – [[Делауеър]] – [[Мериленд]] 6 034 678 # [[Вашингтон]] – [[Арлингтън]] – [[Александрия]], [[окръг Колумбия]] – [[Вирджиния]] – Мериленд – [[Западна Вирджиния]] 5 949 859 # [[Атланта]] – [[Санди Спрингс]] – [[Розвил]], [[Джорджия]] 5 522 942 === Най-големите градове === ''Вижте [[Списък на градовете в САЩ по население]]'' Най-големите градове по население в САЩ за [[2015]] г. са посочени по-долу. В получер са градовете, които са и столици на съответния щат. Данните са на Бюрото за преброяване на населението в САЩ и представляват приблизителна оценка за 2015 г. {{Градове-основни-САЩ}} {{clear}} == Култура == {{основна|Американска култура}} === Литература и изкуство === [[Файл:Mark Twain by AF Bradley.jpg|мини|дясно|[[Марк Твен]] - американски писател и хуморист]] През XVIII и началото на XIX век американското изкуство и литература взимат пример от европейското наследство, с което допринасят за обогатяването на Западната култура. Писатели като [[Уошингтън Ървинг]], [[Натаниел Хоторн]], [[Едгар Алън По]] и [[Хенри Дейвид Торо]] утвърждават американската литература на световната сцена в средата на XIX век. През втората половина на века [[Марк Твен]] и поетът [[Уолт Уитман]] са главни фигури в литературния свят, а [[Емили Дикинсън]], приживе непозната, е считана за най-значимия глас на американската поезия.<ref>{{cite book | title = „Emily Dickinson“ | last = Bloom | first = Harold | authorlink = | year = 1999 | edition = | publisher = Chelsea House Publishers | location = Broomall, PA | isbn = 978-0-7910-5106-1 | doi = | pages = 9 | url = https://archive.org/details/emilydickinson00bloo/page/9/mode/2up | lang = en }}</ref> Произведения, считани за фундаментален пример за американската душевност и характер, са „[[Моби Дик]]“ на [[Херман Мелвил]] (1851), „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“ на Твен (1885), „[[Великият Гетсби]]“ (1925) на [[Франсис Скот Фицджералд]] и „[[Да убиеш присмехулник]]“ (1960) на [[Харпър Ли]] и са определяни като „Велик американски роман“.<ref>{{cite journal | last = Buell | first = Lawrence | year = 2008 | month = | title = „The Unkillable Dream of the Great American Novel: Moby-Dick as Test Case“ | journal = American Literary History | publisher = Harvart Library | location = | volume = (1–2) | issue = 2 | pages = 132–155 | doi = https://doi.org/10.1093%2Falh%2Fajn005 | id = | url = https://dash.harvard.edu/bitstream/handle/1/31740086/Buell%20Unkillable%20Dream%20of%20the%20Great%20American%20Novel%20Moby-Dick%20as%20Test%20Case%20%281%29.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Тринайсет граждани на Съединените щати са удостоени с [[Нобелова награда за литература]]. [[Уилям Фокнър]], [[Ърнест Хемингуей]] и [[Джон Стайнбек]] често са посочвани сред най-влиятелните писатели на XX век.<ref>{{cite book | title = „A dictionary of literary and thematic terms“ | last = Edward | first = Quinn | year = 2006 | edition = 2nd ed. | publisher = Facts On File | isbn = 978-0-8160-6243-0 | pages = 361 | url = https://archive.org/details/dictionaryoflite0002quin/page/361/mode/2up | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „A companion to twentieth-century United States fiction“ | last = Seed | first = David | year = 2009 | publisher = Wiley-Blackwell | location = Chichester, West Sussex | isbn = 978-1-4051-4691-3 | pages = 76 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „Hemingway : A biography“ | url = https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9 | last = Meyers | first = Jeffrey | year = 1999 | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80890-6 | pages = [https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9/page/139 139] | lang = en }}</ref> Популярни литературни жанрове като „уестърн“ и „хардбойлд“ криминалният жанр са създадени в САЩ. Писателите на [[Бийт поколение]]то дават нова насока на литературна интерпретация, част от имената там са [[постмодерна литература|постмодерните]] автори [[Джон Барт]], [[Томас Пинчън]] и [[Дон ДеЛило]].<ref>{{cite book | title = „The Best Novels of the Nineties: A Reader's Guide“ | url = https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind | last = Lesher | first = Linda Parent | year = 2000 | publisher = McFarland | isbn = 978-1-4766-0389-6 | pages = [https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind/page/109 109] | lang = en }}</ref> [[Трансцендентализъм|Трасценденталистите]], водени от Торо и [[Ралф Уолдо Емерсън]], създават първата голяма [[американска философия|американска философска школа]]. След Гражданската война [[Чарлс Пърс|Чарлз Сендърс Пиърс]], а после [[Уилям Джеймс]] и [[Джон Дюи]], помагат за създаване на философското движение на [[прагматизъм|прагматиците]]. През XX век произведенията на [[Уилард ван Орман Куайн]] и [[Ричард Рорти]] и по-късно [[Ноам Чомски]] извеждат на преден план [[аналитична философия|аналитичната философия]] сред академичните философски среди. [[Джон Ролс]] и Робърт Нозик допринасят за възраждането на [[политическа философия|политическата философия]]. Художественото движение „[[Хъдсън ривър]]“ в средата на XIX век твори в традициите на европейския [[реализъм|натурализъм]]. През 1913 г. изложбата „Арсенал“ в Ню Йорк, която показва творби на европейското [[модерно изкуство|модернистично изкуство]] прави скандал в арт средите и трансформира цялата сцена на изкуството.<ref>{{cite book | title = „The Story of the Armory Show“ | last = Brown | first = Milton W. | year = 1963 | edition = 2nd ed. | publisher = Abbeville Press | location = New York | isbn = 978-0-89659-795-2 | lang = en }}</ref> Художниците [[Джорджия О‘Киф]], Мерсдън Харли и други артисти оформят нов стил на експериментиране. Основни артистични движения като [[абстрактен експресионизъм|абстрактния експресионизъм]] на [[Джаксън Полък]] и [[Вилем де Кунинг]] и [[попарт]]а на [[Анди Уорхол]] и Рой Хихтенщайн се развиват главно в Съединенти щати. Вълната на модернизма и последвалия го [[постмодернизъм]] в архитеркурата излиза на светлина благодарения на американските архитекти [[Франк Лойд Райт]], [[Филип Джонсън]] и [[Франк Гери]].<ref>{{cite book | title = History of Art: The Western Tradition | last = Janson | first = Horst Woldemar | coauthors = Anthony F. Janson | year = 2003 | publisher = Prentice Hall Professional | isbn = 978-0-13-182895-7 | pages = 955 | lang = en }}</ref> В модерните артестични среди на [[фотография]]та американците имат дълго и влиятелно присъствия с имена като Алфред Щигрец, Едуард Щейхън, Едуард Уестън и Ансел Адамс.<ref>{{cite book | title = „The History of Photography: An Overview“ | last = Davenport | first = Alma | year = 1991 | publisher = UNM Press | isbn = 978-0-8263-2076-6 | pages = 67 | lang = en }}</ref> === Празници === {{основна|Празници на САЩ}} На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По време на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките. {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Федерални празници''' ! style="background:#cccfff" | Дата ! style="background:#cccfff" | На английски ! style="background:#cccfff" | На български |- | [[1 януари]] || New Year's Day || Първият ден от [[Нова година|новата година]] |- | [[20 януари]] ^'''1''' || Inauguration Day || Встъпване в длъжност на президента |- | 3-тият понеделник на януари|| Martin Luther King, Jr. Day || Рожденият ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг-младши]] |- | 3-тият понеделник на февруари || Presidents' Day (Washington's Birthday) || Денят на президентите |- | последният понеделник от май || Memorial Day (Decoration Day) || [[Ден на загиналите във войните|Денят на загиналите във войните]] |- | [[4 юли]] || Independence Day || Денят на независимостта |- | 1-вият понеделник на септември || Labor Day || [[Ден на труда|Денят на труда]] |- | 2-рият понеделник на октомври || Columbus Day || Денят на [[Христофор Колумб|Колумб]] |- | [[11 ноември]] || Veterans Day ||Денят на ветераните |- | 4-тият четвъртък на ноември || Thanksgiving Day || [[Ден на благодарността|Денят на благодарността]] |- | [[25 декември]] || Christmas || [[Коледа|Рождество/Коледа]] |} {{clear}} Забележка:^'''1''' На всеки 4 години, след президентските избори. * [http://www.opm.gov/fedhol/ Календар на федералните празници в САЩ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100212115823/http://www.opm.gov/fedhol/ |date=2010-02-12 }}. == Външна политика == {{center|По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:}} [[Файл:Resting on Peleliu Island.jpg|мини|250п|[[Американски морски пехотинци]] на остров [[Пелелиу]], Тихоокеански театър, [[1944]]]] [[Файл:USAF F-16A F-15C F-15E Desert Storm edit2.jpg|мини|250п|Изтребители [[F-15]] и [[F-16]] над [[Ирак]], [[Войната в Залива]], 1991]] * [[1917]] – [[1918]] – '''[[Първа световна война]]''' (включва се на страната на [[Антанта]]та). * [[1919]] – [[1921]] – '''[[Гражданска война в Русия|Интервенция]] в Русия'''. * [[1941]] – [[1945]] – '''[[Втора световна война]]''' (включва се на страната на [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]). * [[1945]] – '''[[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|Бомбардировка]] на японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] с атомно оръжие'''. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до [[1990]] година). * [[1950]] – [[1953]] – '''[[Корейска война]]'''[[Корейска война|.]] Загуби: [[Северна Корея|С. Корея]] – 1,1 млн. души; [[Южна Корея|Ю. Корея]] – 600 хил. души; [[Китайска народна република|Китай]] – 390 хил. души; САЩ – 54 246 души. * [[1956]] – [[1975]] – '''[[Виетнамска война]]'''[[Виетнамска война|.]] Загуби: Ю. Виетнам – 1,25 млн. души; САЩ – 58 226 хил. души; Ранени: 153 303;<br>С. Виетнам – 1,1 млн. души; Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2 – 4 млн. души. * [[1965]] – '''Интервенция в [[Доминиканска република|Доминиканската република]]'''. * [[1983]] – '''Окупация на [[Гренада]]'''. * [[1986]] – '''Бомбардировка на [[Триполи]] и [[Бенгази]]'''. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени. * [[1989]] – '''Окупация на [[Панама]]'''. * [[1991]] – '''Операция „[[Пустинна буря]]“'''. Загуби: [[Ирак]] – 100 – 200 хил. души; САЩ – 148 души (без загубите на Многонационалните сили). * [[1993]] – '''Интервенция в [[Сомалия]]'''. * [[1994]] – '''Окупация на [[Хаити]]'''. * 1994 – [[1995]] – '''Интервенция в Босна'''. * [[1999]] – '''Бомбени удари срещу Сърбия'''. Загуби: САЩ ([[НАТО]]) – 2 души; [[Сърбия]] – 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни. * [[2001]] – '''[[Война в Афганистан (от 2001)|Окупация]] на [[Афганистан]]'''[[Афганистан|.]] След [[атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]] * [[2003]] – '''[[Война в Ирак (2003)|Окупация]] на [[Ирак]]'''. Загуби: САЩ, убити – 3950 военни, ранени – 37 000; Ирак – 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни – 104 000 до 223 000 души.<br>''Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!'' [[Джон Болтън]], посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г., заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме с всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо.“. Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“. == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на САЩ}} [[Файл:USS Hawaii (SSN-776) comm.jpg|мини|200п|Атомната подводница [[USS Hawaii (SSN-776)]] от [[Подводница клас Вирджиния|клас Вирджиния]]]] [[Файл:3rd Battalion 3rd Marines Osprey flights.jpg|мини|200px|Морски пехотинци се насочват към товарен самолет [[V-22 Оспри]] след учение]] [[Въоръжени сили на САЩ|Въоръжените сили на САЩ]] се състоят от: * [[Сухопътни войски на САЩ|Сухопътни войски]] * [[Морска пехота на САЩ|Морска пехота]] * [[Военноморски сили на САЩ|Военноморски сили]] * [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушни сили]] * [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]] Обща численост към април 2007 г. – 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.<br />Бюджет за 2007 г. – 553 млрд. щ.д. === Правоприлагащи ведомства === * [[ЦРУ]] (Централно разузнавателно управление) * [[ФБР]] (Федерално бюро за разследване) * Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-и е цветнокож. == Източници == <references /> == Библиография == {{дребно2| * {{cite book |title= ''Studies in History, Economics, and Public Law, Volume 54'' |last= Lien|first= Arnold Johnson|year= 1913|publisher= Longmans, Green & Co., Agents|location= London}} * {{cite book |title= „The United States and the Origins of the Cold War, 1941 – 1947“ |last=Gaddis |first=John Lewis |authorlink= |coauthors= |year=1972 |publisher=Columbia University Press |location= |isbn=978-0-231-12239-9 |pages= |url=https://archive.org/details/unitedstatesorig0000gadd|accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Origins of the Federal Republic: Jurisdictional Controversies in the United States, 1775 – 1787'' |url= https://archive.org/details/originsoffedera00onuf |last= Onuf|first= Peter S.|year= 1983|publisher= University of Pennsylvania Press|location= Philadelphia|isbn= 978-0-8122-1167-2}} * {{cite book |title= ''The Treaty of Paris, 1783: A Historiographical Challenge'' |last= Lawrence|first= Kaplan S.|year= 1983|publisher= Taylor & Francis, Ltd|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/40105317?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=21104336944313}} * {{Цитат периодика| last = Ferguson-Thomas | first =Rogers-Joel | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =март | title =The Myth of America's Turn to the Right | journal =The Atlantic | volume =257 (5) | issue = | pages =43 – 53 | doi = | id = | url =https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/conbook/fergrt.htm | format = | accessdate = }} * {{cite book |title= ''American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492'' |last= Thornton|first= Russell|year= 1987|publisher= University of Oklahoma Press|isbn= 978-0-8061-2220-5|url= http://books.google.com/?id=9iQYSQ9y60MC&lpg=PA49 Book}} * {{cite book|title= ''North America: the historical geography of a changing continent''|last= Lemon|first= James T.|year= 1987|url= http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130123135724/http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf |date=2013-01-23 }} * {{cite book |title= ''A Diplomatic History of the American Revolution'' |last= Dull|first= Jonathan R.|year= 1987|publisher= Yale University Press|isbn= 0300038860|url= http://books.google.bg/books/about/A_Diplomatic_History_of_the_American_Rev.html?id=W86WS9Z0ycYC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= „The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“ |last=Fraser |first=Steve |authorlink= |coauthors=Gerstle, Gary |year=1989 |publisher=American History: Political science. Princeton University Press |location= |isbn=978-0-691-00607-9 |pages=311 |url=https://books.google.com/?id=yd4GqkP5XYgC&lpg=PA229 |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Toward A Social History of the American Civil War: Exploratory Essays'' |last= Vinovskis|first= Maris|year= 1990|publisher= Cambridge University Press|location= New York|isbn= 0-521-39559-3}} * {{cite book |title= ''United States History to 1877'' |last= Klose, Jones|first= Nelson, Robert F.|year= 1994|publisher= Barron's Educational Series|isbn= 978-0-8120-1834-9|url= http://books.google.com/books?id=r4pXwnFs2HMC&pg=PA150}} * {{cite book |title= ''Don't know much about the Civil War'' |last= Davis|first= Kenneth C.|year= 1996|publisher= William Marrow and Co.|location= New York|isbn= 0-688-11814-3|url= http://books.google.com/books?id=Dphzw2cbaoQC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The American Century'' |last= White|first= Donald W.|year= 1996|publisher= Yale University Press|isbn= 0-300-05721-0|url= http://www.nytimes.com/books/first/w/white-century.html}} * {{cite book |title= „FDR and the Creation of the U.N.“ |last=Hoopes & Brinkley |first=Townsend, Douglas |authorlink= |coauthors= |year=1997 |publisher=Yale University Press |location= |isbn=978-0-300-08553-2 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Politics of Dissolution: The Quest for a National Identity and the American Civil War'' |url= https://archive.org/details/isbn_1560003499 |last= De Rosa|first= Marshall L.|year= 1997|publisher= Edison, NJ: Transaction|isbn= 1-56000-349-9}} * {{cite book |title= ''A History of the American People'' |last= Johnson|first= Paul|year= 1997|publisher= HarperCollins|isbn= 0061952133|url= http://books.google.com/books/about/A_History_of_the_American_People.html?id=RXSVQjz1_tMC}} * {{cite book | title = International Management: Concepts and Cases | last = Thakur | first = Manab Thakur Gene E Burton B N Srivastava | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Tata McGraw-Hill Education | location = | isbn = 978-0-07-463395-3 | doi = | pages = 334 – 335 | url = https://books.google.bg/books?id=J2SbAuVzHBMC&pg=PA334&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= ''The Cambridge encyclopedia of human paleopathology'' |last= Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|first= Arthur, Conrado, Odin |year= 1998|publisher= Cambridge University Press|isbn= 0-521-55203-6|url= http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205}} * {{cite book |title= ''New Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early America'' |last= Calloway|first= Colin G.|year= 1998|publisher= JHU Press|isbn= 978-0-8018-5959-5|url= http://books.google.com/books?id=edYbAZ7ECEoC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''America and the War of 1812'' |last= Wait|first= Eugene M.|year= 1999|publisher= Nova Publishers|isbn= 978-1-56072-644-9|url= http://books.google.com/books?id=puuQ30N0EsIC&pg=PA78}} * {{cite book |title= ''Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil War'' |last= Morrison|first= Michael A.|year= 1999|publisher= University of North Carolina Press|isbn= 978-0-8078-4796-1|url= http://books.google.com/books?id=YTaxzMlkVEMC&pg=PA13}} * {{cite book |title= ''A Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush California'' |last= Smith-Baranzini|first= Marlene|year= 1999|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-21771-3|url= http://books.google.com/books?id=UPUsIaHZTm0C&pg=PA20}} * {{cite book |title= ''An Introduction to Modern Western Civilization'' |last= Clingan|first= Edmund|year= 2000|publisher= iUniverse|isbn= 978-1-4620-5439-8|url= http://books.google.com/books?id=FS3TnrLu7y8C&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the Americas'' |last= Tadman|first= Michael|year= 2000|publisher= Oxford University Press|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/2652029?uid=3739560&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&uid=3739256&purchase-type=article&accessType=RR&sid=21102125115943&showMyJstorPss=false&seq=1&showAccess=true}} * {{cite book |title= ''Dealing With Diversity: The Anthology'' |url= https://archive.org/details/dealingwithdiver0000adam |last= Adams, Strother-Adams|first= J. Q, Pearlie|year= 2001|publisher= Kendall Hunt|isbn= 0-7872-8145-X}} * {{cite book|title= ''Wicked Puritans of Essex County''|last= Juergens|first= Tom|year= 2001|publisher= The History Press|isbn= 978-1-59629-566-7|url= http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150419210352/http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y |date=2015-04-19 }} * {{cite book |title= ''Westward Expansion: A History of the American Frontier'' |last= Billington, Ridge|first= Ray Allen, Martin|year= 2001|publisher= UNM Press|isbn= 978-0-8263-1981-4|url= http://books.google.com/books?id=YoV-k7VcyZ0C&pg=PA22}} * {{cite book |title= ''North America: The Historical Geography of a Changing Continent'' |last= McIlwraith, Muller|first= Thomas F., Edward K.|year= 2001|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-0-7425-0019-8|url= http://books.google.com/books?id=8NS0OTXRlTMC&pg=PA61}} * {{cite book |title= ''Grant'' |url= https://archive.org/details/grant00smit |last= Smith|first= Jean Edward|year= 2001|publisher= Simon & Schuster|isbn= 06-848-492-75}} * {{cite book |title= ''American Colonies: The Settling of North America'' |last= Taylor, Foner|first= Alan, Eric|year= 2002|publisher= Penguin Books|location= New York|isbn= 0-670-87282-2.|url= http://books.google.bg/books?id=NPoAQRgkrOcC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Atlas of World History'' |last= O'Brien|first= Patrick Karl|year= 2002|publisher= Oxford University Press|isbn= 978-0-19-521921-0|url= http://books.google.com/books?id=ffZy5tDjaUkC&pg=PA184}} * {{cite book |title= ''A Companion to the American Revolution'' |url= https://archive.org/details/companiontoameri0000unse_i0o2 |last= Greene, Pole|first= Jack P, J. R.|year= 2003|publisher= Wiley-Blackwell|isbn= 1405116749}} * {{cite book |title= ''The Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800'' |last= Humphrey|first= Carol Sue|year= 2003|publisher= Greenwood Publishing|isbn= 978-0-313-32083-5|url= http://books.google.com/books?id=19NWMZ6Ec_sC&pg=PA8}} * {{cite book |title= ''An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic Power'' |last= Gordon|first= John Steele|year= 2004|publisher= HarperCollins|isbn= 0060093625|url= http://books.google.com/books/about/An_Empire_of_Wealth.html?id=rmsUs_KDgHAC}} * {{cite book |title= ''Atlas of American Military History'' |last= Murray|first= Stuart|year= 2004|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-3025-5|url= http://books.google.bg/books?id=bJ_sy7mmmxQC&pg=PA76&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false}} * {{cite book |title= Encyclopedia of the Great Plains |last= Wishart|first= David J.|year= 2004|publisher= University of Nebraska Press|isbn= 978-0-8032-4787-1|url= http://books.google.com/books?id=rtRFyFO4hpEC&pg=PA37}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of Native American Wars and Warfare'' |last= Kessel, Wooster|first= William B, Robert|year= 2005|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-0-8160-3337-9|url= http://books.google.com/books?id=laxSyAp89G4C&source=gbs_navlinks_s Book}} * {{cite book |title= A People's History of the United States |last=Zinn |first=Howard |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Harper Perennial Modern Classics |location= |isbn=0-06-083865-5 |pages= |url= |accessdate=}} * {{cite book |title= ''A Nation Among Nations: America's Place in World History'' |last= Bender|first= Thomas|year= 2006|publisher= Hill & Wang|location= New York|isbn= 978-0-8090-7235-4|url= http://books.google.com/books?id=wQHlrIz4gpYC&pg=PA61}} * {{cite journal |last1=Mann |first1=Kaarin |year=2007 |ref=Mann |title=''Interracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial Project'' |journal=Michigan Journal of History |issue=Fall |publisher=University of Michigan |url=http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130515063053/http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archivedate=2013-05-15 |deadurl=yes |accessdate=2014-06-08 }} * {{cite book |title= ''The House: The History of the House of Representatives'' |last= Remini|first= Robert V.|year= 2007|publisher= HarperCollins|isbn= 0061341118|url= http://books.google.com/books/about/The_House.html?id=CAM6J6IoQFQC}} * {{cite book |title= ''Manifest Destiny and the Expansion of America'' |last= Carlisle, Golson|first= Rodney P, J. Geoffrey|year= 2007|publisher= ABC-CLIO|location= Santa Barbara, California|isbn= 978-1-85109-833-0|url= http://books.google.bg/books?id=ka6LxulZaEwC&pg=PR6&lpg=PR6&dq=Manifest+Destiny+and+the+Expansion+of+America+978-1-85109-833-0&source=bl&ots=ljF91eGpFI&sig=HfK3KYCfZQYNjLqvelFQokzpcJU&hl=bg&sa=X&ei=kbKSU4PBAqj9ywOG_4DYCA&ved=0CCYQ6AEwAA#v=onepage&q=Manifest%20Destiny%20and%20the%20Expansion%20of%20America%20978-1-85109-833-0&f=false}} * {{cite book |title= ''Slavery in America'' |last= Schneider|first= Dorothy|year= 2007|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-0813-1|url= http://books.google.com/books?id=QlemwRTsY20C&vq=census&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Enduring Vision: A History of the American People'' |last= Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|first= Paul S, Cliffoed E. Jr, Joseph F, Neal, Harvard, Nancy|year= 2007|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-618-80161-9|url= http://books.google.com/books?id=9KT3lI76-0cC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Old Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007'' |last= Heinemann|first= Ronald L.|year= 2007|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2609-4|url= http://books.google.bg/books/about/Old_Dominion_New_Commonwealth.html?id=v5KSO0qbItoC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''American Stories: To 1877'' |last= Ripper|first= Jason|year= 2008|publisher= M.E. Sharpe|isbn= 978-0-7656-2903-6|url= http://books.google.com/books?id=vX-fYvoAeHwC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Thomas Jefferson: Reputation and Legacy'' |last= Cogliano|first= Francis D.|year= 2008|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2733-6|url= http://books.google.com/books?id=1f-wAfE0mpsC&pg=PA219}} * {{cite book | title = Macroeconomics | last = Mankiw | first = N. Gregory | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Cengage Learning | location = | isbn = 978-0-324-58999-3 | doi = | pages = 559 | url = https://books.google.bg/books?id=58KxPNa0hF4C&lpg=PA463&redir_esc=y&hl=bg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= Looking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War? |last=Hayes |first=Nick |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=MinnPost |location= |isbn= |pages= |url=http://www.minnpost.com/politics-policy/2009/11/looking-back-20-years-who-deserves-credit-ending-cold-war |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Judicial Process and Judicial Policymaking'' |last= Tarr|first= G. Alan|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-495-56736-3|url= http://books.google.com/books?id=8Q6Gh5_OQgQC&pg=PA30}} * {{cite book |title= ''History of the American Economy'' |last= Walton, Rockoff|first= Gary, Hugh|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 032478662X|url= http://books.google.bg/books/about/History_of_the_American_Economy_With_Acc.html?id=lyhI1q_E4G0C&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of North American Immigration'' |last= Powell|first= John|year= 2009|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-1012-7|url= http://books.google.com/books?id=VNCX6UsdZYkC&pg=PA74}} * {{cite book |title= ''State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South'' |last=Blakeley |first=Ruth |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Routledge|location= |isbn=978-0415686174 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and Power'' |last= Wallenfeldt|first= Jeffrey H.|year= 2010|publisher= Britannica Educational Publishing|location= New York|isbn= 978-1-61530-045-7|url= http://books.google.bg/books?id=T_0TrXXiDbUC&pg=PA4&dq=The+American+Civil+War+and+Reconstruction:+People,+Politics,+and+Power+978-1-61530-045-7&hl=bg&sa=X&ei=ErmSU5XUMKfpywPYpoJQ&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q=The%20American%20Civil%20War%20and%20Reconstruction%3A%20People%2C%20Politics%2C%20and%20Power%20978-1-61530-045-7&f=false}} * {{cite book |title= ''Documents of American Democracy: A Collection of Essential Works'' |last= Kemp|first= Roger L.|year= 2010|publisher= McFarland|isbn= 978-0-7864-4210-2|url= http://books.google.com/books?id=JHawgM-WnlUC&pg=PA180}} * {{cite book |title= Remaking America: Democracy and Public Policy in an Age of Inequality |last=Soss |first=Joe |authorlink= |coauthors=Hacker, Jacob S.; Mettler, Suzanne, eds. |year=2010 |publisher=Russell Sage Foundation |location= |isbn=978-1-61044-694-5 |pages= |url=https://books.google.com/?id=JttyjBoyb3AC |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human Trafficking'' |last= Quirk|first= Joel|year= 2011|publisher= University of Pennsylvania Press|isbn= 978-0-8122-4333-8|url= http://books.google.com/books?id=qqxK4KlqKYMC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Revolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the Nation'' |last= Young, Nash, Raphael|first= Alfred Fabian, Gary B, Ray|year= 2011|publisher= Random House Digital|isbn= 978-0-307-27110-5|url= http://books.google.com/books?id=QEzaLJ4u_MEC&pg=PA4}} * {{cite book |title= ''Fighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871'' |last= Black|first= Jeremy| authorlink = Джереми Блек | year= 2011|publisher= Indiana University Press|isbn= 978-0-253-35660-4|url= http://books.google.com/books?id=EIst_CSWOqIC&pg=PA275}} * {{cite book | title = U.S. Foreign Policy: A Documentary and Reference Guide | last = Kalaitzidis-Streich | first = Akis-Gregory W. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = ABC-CLIO | location = | isbn = 978-0-313-38376-2 | doi = | pages = 201 | url = https://books.google.bg/books?id=c9rhlt2Ke3gC&pg=PA201&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal |last1=Bianchine |first1=Peter J. |last2=Russo |first2=Thomas A. |year=1992 |title=The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings) |volume=13 |issue=5 |pages=225 – 232 |ref=Bianchine |publisher=OceanSide Publications, Inc. |url=http://www.ingentaconnect.com/content/ocean/aap/1992/00000013/00000005/art00002 |accessdate=9 септември 2012 |doi=10.2500/108854192778817040 |pmid=1483570 |journal=Allergy and Asthma Proceedings}} * {{cite book |title= ''Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious Landscape'' |last= Clark|first= Mary Ann|year= 2012|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-1-4422-0881-0|url= http://books.google.com/books?id=3Tl3vqx-BX0C&pg=PT47}} * {{Цитат периодика | last =Williams | first =Daniel K. | authorlink = | coauthors = | year =2012 | month = | title =Questioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics | journal =American History | volume =40 (2) | issue = | pages =325 – 331 | doi =10.1353/rah.2012.0043 | id = | url =http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf | format = | accessdate = | archive-date =2013-05-02 | archive-url =https://web.archive.org/web/20130502060923/http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf }} * {{cite book |title= ''The men who United the States'' |url= https://archive.org/details/isbn_9780062079602 |last= Winchester|first= Simon|year= 2013|publisher= Harper Collins|isbn= 978-0-06-207960-2}} }} * {{cite book | title = The men who United the States | last = Winchester | first = Simon | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Harper Collins | location = | isbn = 978-0-06-207960-2 | doi = | pages = 198, 216, 251, 253 | url = https://archive.org/details/isbn_9780062079602 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [http://www.firstgov.gov Официална страница на правителството на САЩ] * [http://www.whitehouse.gov Белият дом – Официална страница на Президента на САЩ] * [http://www.senate.gov Официална страница на Сената на САЩ] * [http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението] {{Географско местоположение|Център=САЩ|Север=[[Канада]]|Юг=[[Мексико]]|Запад=[[Тих океан]]|Изток=[[Атлантически океан]]}} {{САЩ}} {{Северна Америка}} {{Океания}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:САЩ| ]] 9sa7uy29zhveae1rv4bhcwqbfx1vcte 12418872 12418810 2024-11-21T16:21:44Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/176.222.13.194|редакции на 176.222.13.194]] ([[User talk:176.222.13.194|б]].), към версия на 176.222.14.205 12418769 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = САЩ | официално-име-бг = Съединени американски щати | официално-име = United States of America | девиз = {{plainlist| * In God We Trust („Уповаваме се на Бог“) * [[E pluribus unum]] („От многото – единствен“) }} | химн = [[Химн на САЩ|Знаме, обсипано със звезди]]<br>({{lang|en|Star-Spangled Banner}}) | химн-файл = Star Spangled Banner instrumental.ogg | демоним = американец | карта = USA orthographic.svg | карта-описание = Местоположение на САЩ | столица = [[Вашингтон]] | най-голям-град = [[Ню Йорк]] | официален-език = ''[[de jure]]:'' няма<br />''[[de facto]]:'' [[Американски английски|английски]]<ref>30 от 50 щата признават само английския като официален език. Щатът Хавай признава хавайския и английския като официални езици, щатът Аляска официално признава 20 местни езика заедно с английския, а щатът Южна Дакота признава езика на [[сиукси]]те като официален език. За повече информация вижте [[Езици в САЩ]].</ref> | религия = 63% [[християнство]]<br>29% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>6% други<br>2% неопределени | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Съединените американски щати|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джо Байдън]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Камала Харис]] | законодателна-власт = [[Конгрес на САЩ|Конгрес]] | горна-камара = [[Сенат на САЩ|Сенат]] | долна-камара = [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] | събитие-вид = [[История на САЩ|Независимост]] | събитие-бел = от [[Кралство Великобритания|Великобритания]] | събитие1 = [[Декларация за независимост на САЩ|Обявяване]] | събитие-дата1 = 4 юли 1776 г. | събитие2 = [[Конфедеративни американски щати|Конфедерация]] | събитие-дата2 = 1 март 1781 г. | събитие3 = [[Парижки договор (1783)|Парижки договор]] | събитие-дата3 = 3 септември 1783 г. | събитие4 = [[Конституция на САЩ|Конституция]] | събитие-дата4 = 21 юни 1788 г. | площ-място = 3-то | води% = 4,66 | население-година = 2023 | население = {{повишение}} 334 914 895 | население-източник = <ref>[http://www.census.gov/popclock/ www.census.gov]</ref> | население-място = 3-то | население-градско = 82 | население-градско-място = 28-о | население-гъстота-място = 185-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 331 449 281 | БВП-година = 2022 | БВП = {{повишение}} 25,35 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOUS">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |work=IMF.org |accessdate=16 февруари 2019|archive-url = http://web.archive.org/web/20190322135504/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2019-03-22}}</ref> | БВП-място = 2-ро | БВП-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-на-човек-място = 9-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{повишение}} 25,35 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-място = 1-во | БВП-ном-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-на-човек-място = 8-о | Джини-година = 2020 | Джини = 48,5<ref name="WBUSGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=US |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkred|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = {{повишение}} 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 17-о | продълж-живот = 78,9 години | продълж-живот-място = 38-о | дет-смъртност = 6,5/1000 | дет-смъртност-място = 183-то | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Щатски долар]] | валута-код = USD | часова-зона = [[UTC−4]] до [[UTC−12|−12]], [[UTC+10|+10]], [[UTC+11|+11]] | часова-зона-DST = UTC−4 до [[UTC−10|−10]] | формат-дата = мм/дд/гггг | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[НАТО]], [[НАФТА]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = US | TLD = [[.us]] | телефонен-код = +1 | ITU префикс = AAA-ALZ, KAA-KZZ, NAA-NZZ, WAA-WZZ | сайт = | забележки = }} '''Съединѐните америка̀нски ща̀ти''' ({{lang|en|United States of America}}) с абревиатура '''САЩ''' (''U.S.A.'' или ''USA''), често наричани скибиди '''ща̀тите''' (''The United States'', ''US'' или ''U.S.''), както и разговорно '''Ща̀тите''' (''The States'') или '''Амѐрика''' (''America''), е [[държава]], разположена главно на континента [[Северна Америка]]. Официално САЩ е [[федерация|федерална конституционна република]],<ref>{{cite book |title=The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind |url=https://archive.org/details/newyorktimesguid00 |year=2007 |publisher=St. Martin's Press |isbn=978-0-312-37659-8 |page=[https://archive.org/details/newyorktimesguid00/page/632 632]}}</ref>{{hrf|Onuf|1983}} състояща се от 50 [[Щати в САЩ|щата]] и един [[Вашингтон (окръг Колумбия)|федерален окръг]], представляващ столицата ѝ – [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Континентални щати|Четиридесет и осем]] от щатите и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|окръг Колумбия]] лежат последователно в средата на континента, разположени между [[Тихи океан|Тихия]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], като [[Граница между САЩ и Канада|граничат]] с [[Канада]] на север и [[Мексико]] на юг. Щатът [[Аляска]] се намира северозападно от Канада, а [[Хаваи]] е [[архипелаг]], разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в [[Карибско море]] (виж [[Островни територии на САЩ]]). Съединените щати се нареждат [[списък на страните по население|трети по брой на населението]] (318 000 000 души), включващо в себе си различни [[етническа група|етнически групи]] с [[мултикултурализъм|разнообразни култури]], продукт на интензивна [[имиграция]] от много други страни.{{hrf|Adams, Strother-Adams|2001}} Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. Палеоиндианците мигрират от [[Евразия]] до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.<ref>Статия [http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 Who was first? New info on North America's earliest residents] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181117191231/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 |date=2018-11-17 }} от Thomas H. Maugh II, написана за [[Лос Анджелис Таймс|''Los Angeles Times'']] на [[12 юли]] [[2012]] г.</ref> Европейската колонизация започва през XVI век. Съединените американски щати възникват от [[Тринадесет колонии|13 британски колонии]], разположени по протежение на [[Източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]]. Споровете между [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и тези колонии водят до [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. На [[4 юли]] [[1776]] г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]]. Войната приключва през [[1783]] г. с [[Парижки договор (1783)|признаването на независимостта на Съединените американски щати]] от [[Кралство Великобритания|Британското кралство]]. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска [[колониална империя]].{{hrf|Greene, Pole|2003|352 – 361}}{{hrf|Bender|2006|61}} Сегашната [[конституция на САЩ]] е приета на [[17 септември]] [[1787]] г. Първите десет поправки, единодушно наречени [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]], са ратифицирани през [[1791]] г. и гарантират много [[Естествени права|основни граждански права и свободи]]. Водена скибиди тойлет и оранжеви президенти за [[предопределение на съдбата]], новата страна предприема енергично оскибидение на териториите си в цяла [[Северна Америка]] в XIX век. Това начинание изисква [[Индиански войни|изместване на коренното население]], придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.{{hrf|Carlisle, Golson|2007|238}} [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] прекратява легалното робство върху черното население.<ref>[http://www.pbs.org/wgbh/aia/part4/4p2967.html The Civil War and emancipation]. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено [[26 март]] [[2013]].</ref>{{hrf|Wallenfeldt|2010|264}} В края на XIX век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,{{hrf|White|1996}} постигайки най-голямата икономика за времето си.<ref>{{cite web |author=Maddison, Angus |url=http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls |title=Historical Statistics for the World Economy |publisher=The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen |location=The Netherlands |year=2006 |accessdate=[[6 ноември]] [[2008]] |архив_дата=2020-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201205205145/http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls }}</ref> [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от [[Втора световна война|Втората световна война]] като световна сила, първата страна, притежаваща [[Ядрено оръжие|ядрен арсенал]], и постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. Краят на [[Студена война|Студената война]] и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] оставя САЩ като единствената суперсила в света. Водеща сред [[Развита страна|развитите страни]] в [[Икономика на САЩ|икономическо отношение]], Съединените американски щати са с оценен [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] за [[2013]] г. 16,8 трилиона [[щатски долар]]а. Това означава 23% от [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|световния номинал на БВП]] и 19% от [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|паритета на покупателната стойност]].<ref name="IMF_GDP">{{cite web |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/01/weodata/index.aspx|publisher=International Monetary Fund |title=World Economic Outlook Database: United States |date=April 2014 |accessdate=[[9 април]], [[2014]]}}</ref><ref>[[Европейски съюз|Европейския съюз]] има по-голям колектив [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|номинален БВП]]. Те обаче не са единична държава. Според [[Международен валутен фонд|МВФ]] САЩ разполага с по-висок [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|БВП (ППС)]] сравнение с [[Европейски съюз|ЕС]].</ref> Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата [[производителност на труда]].<ref>[http://www.cbsnews.com/news/us-workers-worlds-most-productive/ „U.S. Workers World's Most Productive“]. [[Си Би Ес|CBS News]]. [[11 февруари]] [[2009]]. Посетен на [[23 април]] [[2013]].</ref> През [[2010]] г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.<ref name="IMF_GDP" /> Въпреки че икономиката на страната се счита за [[Постиндустриално общество|постиндустриална]], САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.<ref>{{cite web |title= Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy |year= 2013 |url= http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy |publisher= Alliance for American Manufacturing |достъп_дата= 2014-06-07 |архив_дата= 2012-10-13 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20121013211628/http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy }}</ref> Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], както и най-високата брутна средна заплата,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecdbetterlifeindex.org/topics/income/ | заглавие = OECD Better Life Index| достъп_дата = [[25 ноември]] [[2012]] | език = English }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en | заглавие = Household Income | достъп_дата = [[29 май]] [[2014]] | дата = [[18 март]] [[2014]] | труд = Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели | издател = OECD Publishing | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20140321184449/http://www.oecd-ilibrary.org:80/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en |archive-date = 2014-03-21}}</ref><ref>[http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=AV_AN_WAGE Average annual wages] ОИСР. Посетено: [[7 юни]] [[2014]].</ref> въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd.org/els/soc/OECD2013-Inequality-and-Poverty-8p.pdf | заглавие = Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty | достъп_дата = [[26 юли]] [[2013]] | издател = OECD (2013) | език = English }}</ref><ref>[http://www.oecd-berlin.de/charts/inequality/index.php?cr=oecd&lg=en Income distribution and poverty – OECD]. ОИСР</ref> – около 16% от населението живее в бедност, както е определило [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|Бюрото за преброяване]].<ref>[http://washington.cbslocal.com/2012/11/15/census-u-s-poverty-rate-spikes-nearly-50-million-americans-affected/ „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“] ''Си Би Ес.'' [[15 ноември]] [[2012]]</ref> Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.sipri.org/product_info?c_product_id=476 | заглавие = Trends in world military expenditure, 2013 | достъп_дата = [[14 април]] [[2014]] | дата = [[април]] 2014 | издател = Stockholm International Peace Research Institute | език = English }}</ref> правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.<ref>[[#Cohen|Cohen, 2004:History and the Hyperpower]]</ref><ref>[[#BBC18may|BBC, April 2008:Country Profile: United States of America]]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | заглавие = Geographical trends of research output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Research Trends | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20131217054019/http://www.researchtrends.com:80/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | archive-date = 2013-12-17 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317092424/http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | заглавие = The top 20 countries for scientific output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Open Access Week | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20140106193251/http://www.openaccessweek.org:80/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | archive-date = 2014-01-06 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317105014/http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.epo.org/about-us/annual-reports-statistics/annual-report/2012/statistics-trends/granted-patents.html | заглавие = Granted patents | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = European Patent Office | език = English }}</ref> == Етимология на името == Срещани наименования на страната са САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „[[щат]]и“ в името се измества за известно време от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с български. На сръбски, македонски, немски и френски например се използва съответната местна дума за „държава“. В български и руски, от друга страна, се използва заемката от [[немски език|немски]] „щат“ (''Staat'' – държава). Наименованието „Америка“ – на целия континент, е предложено от немския картограф [[Мартин Валдзеемюлер]], който през [[1507]] г., като един от авторите на отпечатаната в ''Saint-Dié-des-Vosges в'' Лотарингия книга „Въведение в космографията“ (''Cosmographiae Introductio''), създава карта на света, на която са изобразени, до голяма степен – условно, Северна и Южна Америка. Причината Валдзеемюлер да избере това име е погрешно приетото по онова време схващане, че италианският изследовател [[Америго Веспучи]] (''Americus Vespucius'') при пътешествието си от [[1497]] г. е първият, достигнал американския материк. == География == {{основна|География на САЩ}} {{вижте също|Западно крайбрежие на САЩ|Източно крайбрежие на САЩ|Граница между САЩ и Канада|Граница между САЩ и Мексико}} [[File:Uspaintedrelief.png|thumb|left|Топографска карта на САЩ]] Общата площ на САЩ e 9 833 675 km²,<ref name="CIA Geo">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/united-states/#geography | заглавие = United States: Geography | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[CIA World Factbook]] | език = en }}</ref> като в това число влизат 50-те щата и [[окръг Колумбия]] и водните площи, и не се включват отвъдморските територии. Това прави САЩ третата по големина страна в света по обща площ след [[Русия]] и [[Канада]], и четвърта по големина ако се изключат водните площи, като трета е [[Китай]]. САЩ имат 12 002 km сухопътни граници, от които най-дълга е общата граница с Канада на север – общо 8891 km. На юг страната има 3111 km граница с [[Мексико]]. Продължаващото американско военно присъствие в залива [[Гуантанамо]] обуславя и малка сухопътна граница с [[Куба]], с дължина 28,5 km. В САЩ се намират както най-високата точка в [[Северна Америка]] – вр. [[Денали]] (6190 m) в [[Аляска]], така и най-ниската точка, [[Долината на смъртта]] (86 m под морското равнище) в [[Калифорния]]; средната надморска височина на страната е 760 m.<ref name="CIA Geo"/> Към площта на страната често не се добавят многобройни малки обитаеми и необитаеми територии в [[Карибско море]] и [[Тихия океан]], които са част от [[Островни територии на САЩ|Островните територии на САЩ]] – например [[Американска Самоа]], [[Северни Мариански острови]] и други. Почти всички тези територии са острови, част от тях без постоянно население и с политически статут, различен от този на 50-те щата и окръг Колумбия. Континенталните Съединени щати условно имат три отличаващи се топографски региона: * На изток доминират [[Апалачи]]те – система от планински вериги, която отделя атлантическото крайбрежие на САЩ от вътрешността на страната. Апалачите образуват 2400-километров планински пояс, простиращ се от [[Алабама]] на юг до [[Ню Хампшър]] и канадската граница на север. Това са стари планини, остатък от отдавна ерозирали планински масиви. Планините [[Блу Ридж]] съставят крайбрежната източна част на Апалачите; западната им част е съставена от планинско-долинния регион [[Ридж енд Вали]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Appalachian-Mountain-system | заглавие = The Appalachian Mountain System | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> * В централната част на страната, между [[Канадски щит|Канадския щит]] на север и [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] на юг, се простират огромни равнини и низини, където се намират някои от най-плодородните земи в САЩ.<ref name="Relief">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States#ref77950 | заглавие = United States: Land - Relief | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Тук се намира речната система [[Мисисипи]] – [[Мисури]], [[Списък на реки по дължина|четвъртата най-дълга в света]], която тече от най-северните части на САЩ и се влива в Мексиканския залив. На изток от реката са [[Вътрешни равнини|Вътрешните равнини]]. На запад – [[Големи равнини|Големите равнини]], обширни площи от които са заети от ''прерии'' - равнинно-степни региони с предимно ниска тревиста растителност, чиято надморска височина плавно се покачва до подножието на [[Кордилери]]те. В североизточната част на централния сегмент се намират [[Големите езера]] – [[Горно езеро]], [[Ери]], [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], [[Хюрън]] и [[Онтарио (езеро)|Онтарио]]. По крайбрежието на Мексиканския залив е разположена [[Крайбрежна низина на Мексиканския залив|Крайбрежната низина]].<ref name="Relief"/> * Цялата западна една-трета от континенталната територия на САЩ е заета от [[Северноамерикански Кордилери|Северноамериканските Кордилери]] – огромен планински масив, част от [[Тихоокеански огнен пръстен|Тихоокеанския огнен пръстен]] и сам по себе си съставен от разнообразни планински вериги, долини, каньони и пустини. [[Скалистите планини]] съставят източния пояс на този масив и се простират от [[Ню Мексико]] до Канада. Западният пояс на Кордилерите започва без преход направо от тихоокеанското крайбрежие с [[Каскадни планини|Каскадите]] на север, [[Сиера Невада]] на юг, и [[Брегови хребети|Бреговите хребети]] помежду им.<ref name="Relief2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera | заглавие = United States: Land - Relief: The Western Cordillera | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Между източния и западния пояс се намира геологически стабилна система от междупланински плата и равнини, включително [[Колорадско плато|Колорадското плато]], където се намират впечатляващи геологически образувания – [[Гранд каньон]], долината на [[река Колорадо]], скалите на [[Меса Верде (национален парк)|Меса Верде]], [[Кениънлендс (национален парк)|Кениънлендс]] и много други. В Кордилерите са разположени и някои най-големите пустини на САЩ – [[Сонора]] и [[Мохаве (пустиня)|Мохаве]], т.нар. [[Голям басейн]], както и [[Централна калифорнийска долина|Централната калифорнийска долина]]. Кордилерите продължават на север през Канада до Аляска, където се намира и връх Денали.<ref name="Relief2"/> <gallery mode="packed-hover" heights="150"> File:Denali, Denali National Park and Preserve.jpg|Връх Денали, Аляска File:Monument Valley 2.jpg|[[Долината на паметниците]] в Колорадското плато File:Wet Prairie - Flickr - wackybadger (4).jpg|Прерии в [[Уисконсин]] File:Fall colors from the Blue Ridge Parkway just south of Ashville.jpg|Изглед към планините Блу Ридж край [[Ашвил, Северна Каролина]] </gallery> Страната е изключително богата на природни ресурси, включително подходящи за селско стопанство площи – 16,8% от площта е годна за земеделие, а 27,4% – за пасища; 33,3% от общата площ на САЩ са гори. Сред полезните изкопаеми най-големи са находищата на [[въглища]], като САЩ разполагат с 27% от световните запаси. Страната има големи запаси и от [[мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[молибден]], [[уран]], [[желязо]], [[злато]], [[петрол]], [[природен газ]], [[цинк]], [[никел]], [[волфрам]] и [[боксит]]и,<ref name="CIA Geo"/> както и огромно разнообразие други минерали. Към 2022 петролът в потенциално достижими находища на територията на САЩ възлиза на 193 милиарда барела, на второ място в света след Саудитска Арабия (275 милиарда барела) и пред Русия (137 милиарда), Канада (118 милиарда) и Ирак (105 милиарда).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://finance.yahoo.com/news/total-global-recoverable-oil-reserves-190000624.html | заглавие = Total Global Recoverable Oil Reserves Are Falling At An Alarming Rate | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 3 юли 2022 | издател = Yahoo! Finance | език = en }}</ref> === Климат и води === Климатът в по-голямата част от страната е умерен. Изключение правят Флорида със своя тропичен климат и Аляска с арктически климат; равнините на запад от Мисисипи са с полупустинен климат, а в Големия басейн климатът е пустинен.<ref name="CIA Geo"/> Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Например в [[Северна Дакота]] са отбелязвани разлики от +49 °C през лятото и −51 °C през зимата.<ref name="Climate">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77960 | заглавие = United States: Land - Climatic Controls | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Сиера Невада и Каскадите са една от най-мощните климатични бариери на континента – по западните им склонове климатът е под благоприятното влияние на Тихия океан, с малки температурни амплитуди и големи валежни количества; същевременно по източните им склонове валежите са съвсем оскъдни. Същевременно липсата на релефни прегради в централните равнини осигурява свободно придвижване както на топъл въздух от Мексиканския залив, така и на арктически студен въздух от север. При сблъскването на тези въздушни маси образуват екстремни явления като [[торнадо|торнада]].<ref name="Climate"/> Това опустошително явление е най-често срещано в части от Тексас, Оклахома, Канзас и Небраска, които попадат в т.нар. [[Алея на торнадата]]. [[File:RaXPol scanning a severe thunderstorm in Oklahoma May 18, 2013.JPG|thumb|right|Метеоролози сканират буреносни облаци в Оклахома за признаци на зараждащо се торнадо. Торнадата са често срещано явление в централните равнини.]] Средните януарски температури са от −24,8 °C в Аляска и −18 °C в Централните равнини до 14 °C в югозападните части и до 20 °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25 °C на западното крайбрежие, 16 – 26 °C на източното и до 32 °C във вътрешните плата и южните части на страната. Най-големите водни басейни са безспорно Големите езера – които заедно съставят най-голямата група сладководни езера в света, и речната система на Мисисипи – Мисури. Благодарение на системи от шлюзове и канали, езерата правят възможен водния транспорт от световния океан до 2100 километра навътре в континента, до [[Чикаго]] и [[Минесота]].<ref name="Drainage">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77956 | заглавие = United States: Land - Drainage | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Най-голямото от езерата, Мичиган, е с площ 57 750 km². На запад големите езера са рядкост; най-значимото е [[Голямо солено езеро|Голямото солено езеро]] в [[Юта]], с площ 4360 km².<ref name="CIA Geo"/> В САЩ се намират и някои от най-дългите реки в света – [[Мисури]] (3768 km), [[Мисисипи]] (3544 km), [[Юкон (река)|Юкон]] (3190 km), [[Сейнт Лорънс (река)|Сейнт Лорънс]] (3058 km) и [[Рио Гранде]] (3057 km), част от които текат на териториите на Канада и Мексико. Най-голям водосборен басейн има Мисисипи – 3 202 185 km² към Атлантическия океан.<ref name="CIA Geo"/> Поради широкото използване на реките и езерата за изхвърляне на отпадни води, много от водните басейни са тежко замърсени с промишлени и битови отпадъци и химикали.<ref name="Drainage"/> === Биоразнообразие === [[File:Bald eagle about to fly in Alaska (2016).jpg|thumb|left|Белоглав орел в Аляска]] САЩ е една от 17-те страни в света с мегаразнообразие на растителни и животински видове. В страната се срещат 428 вида [[бозайници]], 784 вида [[птици]], 311 вида [[влечуги]], 295 вида [[земноводни]], 1154 вида сладководни [[риби]] и 91 000 вида [[насекоми]].<ref name="Species">{{cite web|last1=Osborn|first1=Liz|title=Number of Native Species in United States|url=https://www.currentresults.com/Environment-Facts/Plants-Animals/number-of-native-species-in-united-states.php|publisher=Current Results Nexus|access-date=2 януари 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.si.edu/Encyclopedia_SI/nmnh/buginfo/bugnos.htm|title=Numbers of Insects (Species and Individuals)|publisher=Smithsonian Institution|access-date=2 януари 2023}}</ref> Флората включва 16 499 вида [[покритосеменни]] растения, 122 иглолистни вида, 658 вида [[папрати]], 1024 вида [[мъхове]] и 440 вида [[чернодробни мъхове]];<ref name="Species"/> само на [[Хаваи]] има 1800 вида цъфтящи растения, които не се срещат в континенталните Съединени щати.<ref>{{cite web|author=Morin, Nancy|url=https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|archive-url=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|title=Vascular Plants of the United States|publisher=National Biological Service|website=Plants|access-date=2 януари 2023|archive-date=24 юли 2013|достъп_дата=2023-01-02|архив_дата=2013-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf}}</ref> [[Белоглав орел|Белоглавият орел]] е национален символ на страната, а [[Гигантска секвоя|гигантската секвоя]] е дървесен вид, известен с огромните си размери и характерен за западните части на страната. [[Служба на националните паркове на САЩ|Службата на националните паркове на САЩ]] (''National Park Service'') поддържа мрежа от защитени местности и региони, която включва [[Национални паркове в САЩ|63 национални парка]], 19 природни резервата, и редица други защитени брегови ивици и местности.<ref>{{cite web|title= National Park FAQ|url=https://www.nps.gov/aboutus/national-park-system.htm/|publisher=[[Служба на националните паркове на САЩ]]|access-date=2 януари 2023}}</ref> == История == {{основна|История на САЩ}} === Първи европейски контакт с коренните американци === [[Файл:Mississippian-culture-house-model-tn1.jpg|мини|Макет на жилище от Мисисипския период (1000 – 1600 г. сл. Хр.)]] {{основна|Доколумбова Америка|Индианци в САЩ}} Първите хора мигрират в Северна Америка от [[Сибир]] по [[Берингов проток#Берингов мост|Беринговия мост]] преди 15 000 години или повече.<ref>{{cite news|title=Who was first? New info on North America's earliest residents|url=http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|newspaper=[[Лос Анджелис Таймс]]|date=[[12 юли]] 2012|first=Thomas H.|last=Maugh II|archive-url=https://web.archive.org/web/20120811194221/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|archive-date=2012-08-11|access-date=2014-06-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anthropology.si.edu/HumanOrigins/faq/americas.htm | заглавие = What is the earliest evidence of the peopling of North and South America? | достъп_дата = [[19 юни]] 2007 | дата = [[юни]] [[2004]] | издател = Smithsonian Institution, National Museum of Natural History | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ | заглавие = Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History | фамилно_име = Nicolas | първо_име = Kudeba | дата = [[28 февруари]] 2014 | издател = The History of Canada Podcast | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2014-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140301013552/http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ }}</ref> Европейците заварват техните потомци – [[индианци]]те. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици невинаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от [[Доколумбова Америка|доколумбовата]] Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото. След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява както поради упражняваното [[Индиански войни|насилие]] и липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: [[едра шарка]] и [[морбили]],{{hrf|Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|1996|205}}{{hrf|Bianchine, Russo|1992|225 – 232}} така и поради смесените бракове{{hrf|Mann|2005|44}}{{hrf|Thornton|1987|49}}{{hrf|Kessel|2005|142 – 143}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mchspa.org/body.htm | заглавие = ''Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County'' | дата = 427 | издател = Mercer County Historical Society | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2012-06-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120625185429/http://www.mchspa.org/body.htm }}</ref> В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.{{hrf|Juergens|2011|69}} В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.{{hrf|Ripper|2008|6}} Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.{{hrf|Ripper|2008|5}}{{hrf|Calloway|1998|55}} === Заселници === {{основна|Тринадесет колонии}} След първото пътуване на [[Христофор Колумб|Колумб]] до [[Нов свят|Новия свят]] през [[1492]] г. редица изследователи и преселници стъпват във [[Флорида]] и американския Югозапад.{{hrf|Taylor|2002|33 – 34}}{{hrf|Taylor|2002|72, 74}} Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на [[Мисисипи]], където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във [[Вирджиния]], основано [[1607]] г. Друга значима английска колония е [[Плимутска колония|Плимутската колония]] на [[пилигрими]]те от [[1620]] г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|29 – 31}} Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през [[1619]] г. във Вирджиния. Договорът на кораба [[Мейфлауър]], подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.{{hrf|Remini|2007|2 – 3}}{{hrf|Johnson|1997|26 – 30}} [[Файл:The Mayflower Compact 1620 cph.3g07155.jpg|мини|Подписването на договора на Мейфлауър, 1620]] Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива, които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма част от световния запас на желязо.{{hrf|Walton, Rockoff|2009}} В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.{{hrf|Lemon|1987}} Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.{{hrf|Clingan|2000|13}}{{hrf|Tadman|2000|1534}}{{hrf|Schneider|2007|484}} Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други – за.{{hrf|Lien|1913|522}}{{hrf|Davis|1996|7}} В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.{{hrf|Quirk|2011|195}} С колонизацията на Джорджия през [[1732]] г. са образувани [[Тринадесет колонии|13 колонии]], от които ще се появят бъдещите Съединени американски щати.{{hrf|Bilhartz, Elliott|2007}} Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голяма отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.{{hrf|Wood|1998|263}} С изключително висока раждаемост, ниска смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|38 – 39}} Възраждането на [[християнство]]то през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода. Във [[Френска и индианска война|войната между французите и индианците]] британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладени и разселени, в 13-те колонии популацията през [[1770]] г. е отчетена 2,1 млн. души, което е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 г. само една малка част от американците са били родени в чужбина.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|35}} Отдалечеността на колониите от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] им позволява да развият самоуправление, но техният успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет. === Независимост и разширяване === {{основна|Американска война за независимост|Декларация за независимост на САЩ|Американска революция}} [[Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|мини|[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за Независимост]]: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през [[1776]] г.]] [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]] е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи на правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и [[Американска революция|конфликтът]] ескалира във война.{{hrf|Humphrey|2003|8 – 10}} Конгресът приема [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]], на [[4 юли]] 1776 г., обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата се чества като Ден на независимостта на Америка. От [[1777]] г. Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до [[1789]] г.{{hrf|Young, Nash, Raphael|2011|4 – 7}} Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в [[Обсада на Йорктаун|Йорктаун]].{{hrf|Greene, Pole|2003|357}}{{hrf|Dull|1987|161}}{{hrf|Lawrence|1983|431 – 442}} В [[парижки договор|мирния договор]] от [[1783]] г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река [[Мисисипи]]. Националистите, които водят [[Конституционен конвент|Филаделфийския конвент]] ([[1787]] г.), привеждат в писмен вид [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените щати]], ратифицирана със спогодба между държавите през [[1788]] г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. [[Джордж Вашингтон]], водачът на победната революционна армия, е първият [[президент на Съединените американски щати|президент]], избран в рамките на новата конституция. [[Закон за правата (САЩ)|Законът на правата]], забраняващ федерално ограничаване на [[естествени права|личната свобода]], както и гарантиране на редица правни защити, е приет в [[1791]] г.{{hrf|Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|2007|192 – 193}} Въпреки че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през [[1808]] г., след [[1820]] г. отглеждането на високодоходна памукова реколта се разраства в дълбокия Юг, а заедно с него се увеличава и робският труд.{{hrf|Cogliano|2008|219}}{{hrf|Walton, Rockoff|2009|43}}{{hrf|Gordon|2004|27,29}} През второто велико събуждане, започвайки около [[1800]] г., милиони се обръщат към [[евангелизъм|евангелското]] протестантство. На север от религиозното течение се зараждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,{{hrf|Clark|2012|47}} на юг методисти и баптисти [[прозелитизъм|прозелитират]] сред робското население.{{hrf|Heinemann|2007|197}} Желанието на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от [[индиански войни|войни с индианците]].{{hrf|Billington, Ridge|2001|22}} [[Покупка на Луизиана|Луизиана е закупена]] от френско-доминиращата територия през [[1803]] г., с което почти се е удвоява размерът на нацията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm | заглавие = Louisiana Purchase | достъп_дата = [[1 март]] 2011 | издател = National Park Services | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20101129154059/http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm |archive-date = 2010-11-29}}</ref> [[Британско-американска война|Войната от 1812]] г., обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.{{hrf|Wait|1999|78}} Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г., и заливната зона се присъединява.{{hrf|Klose, Jones|1994|150}} Разширението е подпомогнато от [[парна машина|парната сила]], когато започват пътуванията на [[параход]]и по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови [[канал]]и, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързо по железопътните линии.{{hrf|Winchester|2013|198, 216, 251, 253}} [[Файл:U.S. Territorial Acquisitions.png|мини|ляво|Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век]] От [[1820]] до [[1850]] г. Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система, съставена от демократи и виги – доминиращи партии от [[1828]] до [[1854]] г. [[Пътят на сълзите]] през [[1830]] г. илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира [[Република Тексас]] през [[1845]] г. по време на период на експанзионистичното [[Явното предначертание|явно предначертание]].{{hrf|Morrison|1999|13 – 21}} Орегонският договор с Великобритания от [[1846]] г. дава контрола на Съединените щати върху днешния [[Северозапад (САЩ)|американски северозапад]].{{hrf|Kemp|2005|180}} Победата в мексиканско-американската война, завършила през [[1848]] г., спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.{{hrf|McIlwraith, Muller|2001|61}} Златната треска в Калифорния от 1848 – 1849 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.{{hrf|Smith-Baranzini|1999|20}} След [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]], новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.{{hrf|Black|2001|275}} След половин век изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнинните индиански култури.{{hrf|Wishart|2004|37}} През 1869 г. нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.{{hrf|Smith|2001|523 – 526}} === Гражданска война и Ера на реконструкция === {{основна|Американска гражданска война}} [[Файл:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden.jpg|мини|дясно|[[Битка при Гетисбърг|Битката при Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], по време на Гражданската война]] От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].{{hrf|Murray|2004|76}} Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободни, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западна територия и повече свободни земи, напрежението между щатите със и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.{{hrf|O'Brien|2002|184}} След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}} След победата на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] през [[1865]] г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона [[афроамериканци|американци от африкански произход]], които са били роби,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www2.census.gov/prod2/decennial/documents/1860a-02.pdf | заглавие = 1860 Census | достъп_дата = [[10 юни]] 2007 | издател = U.S. Census Bureau | цитат = 7-а страница – списък на пълното робско население от 3 953 760.| език = en }}</ref> граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,{{hrf|De Rosa|1996|266}} насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на освободени роби.{{hrf|Tarr|2009|30}} Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.{{hrf|Tarr|2009|30}} === Имиграция, разширение и индустриализация === [[Файл:Ellis island 1902.jpg|мини|дясно|Остров Елис, Ню Йорк, е главната врата за имигрантите от Европа.<ref>{{cite book |title= Migrants to the Metropolis: The Rise of Immigrant Gateway Cities |last=Price, Benton-Short |first=Marie, Lisa |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Syracuse University Press |location= |isbn=978-0-8156-3186-6 |pages=[https://archive.org/details/migrantstometrop00pric/page/n71 51] |url=https://archive.org/details/migrantstometrop00pric|accessdate=}}</ref>]] В Севера урбанизацията и безпрецедентният наплив на имигранти от Южна и Източна Европа довежда до излишък на индустриалния труд и големи промени в културата на страната.{{hrf|Powell|2009|74}} Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват [[дивия запад|стария американски Запад]]. По-късно изобретяването на [[лампа с нажежаема жичка|електрическото осветление]] и [[телефон]]а също се отразяват на комуникацията и градския живот.{{hrf|Winchester|2013|351, 385}} [[Файл:American Empire1.PNG|мини|ляво|Съединените щати в своето най-голямо териториално разширение от 1898 до 1902 г.]] Краят на [[индиански войни|индианските войни]] допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cliffsnotes.com/study-guides | заглавие=„Toward a Market Economy“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Houghton Mifflin Harcourt |издател=CliffsNotes |цитат= |език=en }}</ref> Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през [[1867]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/alaska-purchase | заглавие=„Purchase of Alaska, 1867“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. [[Пуерто Рико]], [[Гуам]] и [[Филипини]]те са отстъпени от Испания през същата година, след [[Испано-американска война|Испано-американската война]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/spanish-american-war | заглавие=„The Spanish-American War, 1898“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> Бързото икономическо развитие в края на XIX и началото на XX век стимулира възхода на много бележити индустриалци. [[Бизнес магнат|Магнати]] като [[Корнелиус Вандербилт]], [[Джон Рокфелер]] и [[Андрю Карнеги]] водят напредъка на страната в [[железопътен транспорт|железопътната]], [[нефтопреработвателна промишленост|нефтената]] и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като [[Джон Пирпонт Морган|Джон Морган]] играе важна роля. [[Томас Едисън|Едисън]] и [[Никола Тесла|Тесла]] се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. [[Хенри Форд]] прави революция в [[автомобилна промишленост|автомобилната индустрия]]. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от [[велика сила|великите сили]] в света.<ref>{{cite book |title= Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy |last=Kirkland |first=Edward |authorlink= |coauthors= |year=1961 |publisher= |location= |isbn= |pages=400 – 405 |url=https://archive.org/details/industrycomesofa0000unse|accessdate=}}</ref> Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на [[популизъм|популистки]], [[социализъм|социалистически]] и [[анархизъм|анархистически]] движения.{{hrf|Zinn|2005|321 – 357}} Този период приключва с настъпването на [[Прогресивна ера|Прогресивната ера]], в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително [[Избирателно право на жените|избирателните права на жените]], [[Сухия режим в САЩ|забраната на алкохола]], регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.<ref>{{cite book |title= The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3) |last=Meltzer |first=Paige |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher= |location= |isbn= |pages=52 – 76 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920 |last=Timberlake |first=James |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=Harvard UP |location= |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/prohibitionprogr0000timb|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties |last=Tindall |first=George B. |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=South Atlantic Quarterly 62 |location= |isbn= |pages=92 – 106 |url= |accessdate=}}</ref> === Двете световни войни и Голямата депресия === {{основна|Първа световна война|Голямата депресия|Втора световна война}} [[Файл:Crowd outside nyse.jpg|мини|дясно|Тълпа се събира на Уол Стрийт след краха му през 1929 г.]] Съединените щати остават неутрални в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1914 г. до 1917 г., когато се включват във войната като „присъединена сила“, заедно с [[Съюзници в Първата световна война|официалните съюзници]], като помагат да се обърне ударът срещу [[Централни сили|Централните сили]]. През 1919 г. президентът [[Удроу Уилсън]] заема водеща дипломатическа роля в [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] и силно препоръчва САЩ да се присъединят към [[Общество на народите]]. Сенатът отказва да одобри това и не ратифицира [[Версайски договор|Версайския договор]], който учредява Общество на народите.<ref>{{cite book |title= U.S. History Super Review |last=McDuffie, Piggrem, Woodworth |first=Jerome, Gary Wayne, Steven E. |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Piscataway, NJ: Research & Education Association |location= |isbn=0-7386-0070-9 |pages=[https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu/page/418 418] |url=https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu|accessdate=}}</ref> През 1920 г. движението за права на жените печели приемане на конституционно изменение, което дава право на жените да гласуват.<ref>{{cite book |title= Carrie Chapman Catt: A Public Life. Women and Peace Series |last=Voris |first=Jacqueline Van |authorlink= |coauthors= |year=1996 |publisher=Feminist Press at CUNY |location=New York City |isbn=1-55861-139-8 |pages=vii |url=https://archive.org/details/carriechapmancat0000vanv|accessdate=}}</ref> През 20-те и 30-те се заражда радиото като [[масова комуникация|масова медия]] и възниква ранната [[телевизия]].{{hrf|Winchester|2013|410 – 411}} Просперитетът от [[1920-те]] години ([[„ревящите“ двадесети години]]) приключва с [[Крах на Уолстрийт (1929)|Краха на Уолстрийт]] от 1929 г. и началото на [[Голямата депресия]]. След избирането му за президент през 1932 г., [[Франклин Делано Рузвелт|Франклин Рузвелт]] отговаря с „[[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]“, който включва създаването на системата за социално осигуряване.<ref>{{cite book |title= Social Welfare: A History of the American Response to Need (7th ed.) |last=Axinn, Stern |first=June, Mark J. |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Allyn & Bacon |location=Boston |isbn=978-0-205-52215-6 |pages= |url=https://archive.org/details/socialwelfarehis0000axin_i6r5|accessdate=}}</ref> Голямата миграция на милиони афроамериканци от американския юг започна преди Първата световна война и се разширява през 60-те години на XX век;<ref>{{cite book |title= The Promised Land: The Great Black Migration and How It Changed America |last=Lemann |first=Nicholas |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Alfred A. Knopf |location=New York |isbn=0-394-56004-3 |pages=[https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema/page/6 6] |url=https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema|accessdate=}}</ref> докато явлението „[[котел с прах]]“ (серия прашни бури) от средата на 30-те обеднява много земеделски общности и стимулира нова вълна от западна миграция.<ref>{{cite book |title= American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in California |last=Gregory |first=James Noble |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-507136-8 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=qNdtGwnXYrIC |accessdate=}}{{cite book |title= Mass Exodus From the Plains |year=2013 |publisher=American Experience. WGBH Educational Foundation |location= |isbn= |pages= |url=https://www.pbs.org/wgbh/americanexperience/features/general-article/dustbowl-mass-exodus-plains/ |accessdate=}}{{cite book |title= The Migrant Experience |last=Fanslow |first=Robin A. |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=American Folklore Center. Library of Congress |location= |isbn= |pages= |url=http://memory.loc.gov/ammem/afctshtml/tsme.html |accessdate=}}{{cite book |title= California and the Dust Bowl Migration |last=Stein |first=Walter J. |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=Greenwood Press |location= |isbn=978-0-8371-6267-6 |pages= |url=https://archive.org/details/californiadustbo0000stei|accessdate=}}</ref> В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ остават неутрални, докато Германия завладява големи територии от Европа. Америка започва да доставя материал за [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] от март 1941 г., посредством програмата [[Заем-Наем]]. На 7 декември 1941 г. [[Японска империя|Японската империя]] изненадващо [[Нападение над Пърл Харбър|атакува Пърл Харбър]], принуждавайки САЩ да се включи на страната на Съюзниците във войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf |заглавие=„Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име=Yamasaki |първо_име=Mitch |дата=2008 |труд= |издател=Chaminade University of Honolulu |цитат= |език=en |архив_дата=2014-12-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141213122046/http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf }}</ref> През войната Щатите са споменати като едни от „Четирите полицая“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.iup.edu/WorkArea/DownloadAsset.aspx?id=37681 | заглавие=„The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kelly |първо_име=Brian |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> на Съюзниците, които се срещат, за да направят план за следвоенния свят. Другите три сили са Британия, Съветския съюз и Китай.{{hrf|Hoopes & Brinkley|1997|100}}{{hrf|Gaddis|1972|25}} Във Втората световна война Америка губи 400 000 войника,<ref>{{cite book |title= „American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“ |last=Leland & Oboroceanu |first=Anne, Mari–Jana |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Congressional Research Service |location= |isbn= |pages=2 |url=https://fas.org/sgp/crs/natsec/RL32492.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> въпреки това страната се оказва сравнително неповредена. След войната САЩ става най-голяма икономическа и военна сила в света.<ref>{{cite book |title= „The Rise and Fall of the Great Powers“ |last=Kennedy |first=Paul |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=New York |isbn=0-679-72019-7 |pages=[https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0/page/358 358] |url=https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0|accessdate= |quote= }}</ref> Съединените щати изиграват водеща роля в конференциите в Бретън Уудс и [[Ялтенска конференция|Ялта]] заедно с Обединеното кралство, Съветския съюз и другите Съюзници. Те подписват споразумения за нови международни финансови институции и следвоенна реорганизация на Европа. След [[Ден на победата (Европа)|победата на Съюзниците в Европа]], международна конференция от 1945 г. в [[Сан Франциско]] създава [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]], която влиза в сила след войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm |заглавие=„The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 юни 2007 |труд= |издател=U.S. Dept. of State, Bureau of Public Affairs, Office of the Historian |цитат= |език=en |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612221444/http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm }}</ref> Съединените щати [[Манхатън (проект)|произвеждат първите ядрени оръжия]] и ги [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|използват над Япония, градовете Хирошима и Нагазаки]]. Това тласка източната страна да се [[Капитулация на Япония|предаде]] на 2 септември, с което завършва Втората световна война.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Why did Japan surrender in World War II?“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kingston |първо_име=Jeff |дата= |труд= |издател=The Japan Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Japan's Longest Day. New York |last=Pacific War Research Society |first= |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=4-7700-2887-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Забавленията и парадите се осъществяват на деня наречен „Ден на победата“ или „Ви Джи дей“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nationalww2museum.org/learn/education/for-students/ww2-history/at-a-glance/v-j-day.html | заглавие=„The National WWII Museum | New Orleans: Learn: For Students: WWII at a Glance: Remembering V-J Day“ |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=nationalww2museum.org |цитат= |език= en}}</ref> === Студената война и Движението за граждански права === {{основна|Студена война|Космическа надпревара}} [[Файл:Martin Luther King Jr St Paul Campus U MN.jpg|мини|дясно|[[Мартин Лутър Кинг]] произнася реч на митинг против войната във Виетнам. Университет „Сейнт Пол“, Минесота, 27 април 1967 г.]] След Втората световна война Съединените щати и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започват борба за надмощие – конфликт познат като [[Студена война|Студената война]]. Съперничеството между двете държави е породено от идеологическото противопоставяне на [[капитализъм|капитализма]] и [[комунизъм|комунизма]],<ref>{{cite book |title= ''East Plays West: Sport and the Cold War'' |last=Wagg, Stephen |first=Andrews, David |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=Routledge |location= |isbn=978-1-134-24167-5 |pages=11 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> както и [[геополитика|геополитическите]] различия между свързания с морето Атлантик и континенталния евроазийски лагер. Двете суперсили доминират военните действия в [[Европа]] – САЩ със своите съюзници от [[НАТО]] и от друга страна СССР и съюзниците им от [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. Съединените щати изработват политика за ограничаване влиянието и разширението на комунистическата идеология. Докато Щатите и Съветския съюз водят посреднически войни и разработват мощен ядрен арсенал, двете държави избягват директния военен конфликт. САЩ често се противопоставя на страните от [[Трети свят|Третия свят]], които Америка вижда под силното влияние на руснаците. Америка често се намесва с директен военен удар, когато управлението на дадена страна е застрашено от идване на лява власт.{{hrf|Blakeley|2009|92}} Американски войски се бият срещу [[народна освободителна армия|китайските]] и [[Северна Корея|севернокорейските]] сили в [[Корейска война|Корейската война]] от 1950 до 1953 г.<ref name="lif">{{cite book |title= Liftoff: The Story of America's Adventure in Space |last=Collins |first=Michael |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Grove Press |location=New York |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/liftoff00coll|accessdate= |quote= }}</ref> Съветският съюз пуска [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] през 1957 г., а 1961 г. е изстрелян [[Восток-1|първият човек в космоса]], с което се слага началото на така наречената „[[космическа надпревара]]“ – съревнование между двете страни за космическо надмощие. През 1969 г. Съединените щати стават първата нация изпратила [[Аполо 11|хора на Луната]].<ref name="lif" /> Обтегнатият конфликт в Югоизточна Азия води до военната намеса на САЩ, позната като [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. У дома Щатите преживяват продължителен икономически растеж, [[бейби бум|населението се увеличава]], а средната класа се утвърждава. Конструирането на [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]] преобразува инфраструктурата на страната следващите десетилетия. Милиони мъже и жени се преместват от фермите и центровете на големите градове към [[предградие|предградията]].{{hrf|Winchester|2013|305 – 308}}<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.societyforhistoryeducation.org/pdfs/N10_NHD_Blas_Junior.pdf | заглавие=The Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense Highways |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име=Blas |първо_име=Elisheva |дата= |труд= |издател=Society for History Education |цитат= |език=en }}</ref> През 1959 г. [[Хаваи]]те стават 50-ият и последен щат на САЩ, присъединен към държавата.<ref>{{cite book |title= Hawaiian History: An Annotated Bibliography |last=Lightner |first=Richard |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Greenwood Publishing Group |location= |isbn=978-0-313-28233-1 |pages=141 |url=https://books.google.com/books?id=Yei4fDrecWsC&pg=PA141 |accessdate= |quote= }}</ref> Нараства Движението за човешки права, което чрез [[ненасилие]] се бори срещу сегрегацията и дискриминацията. Лидер на движението става бележитият активист [[Мартин Лутер Кинг]]. Комбинацията от съдебни решения и законодателство водят да появата Закона за граждански права от 1968 г., който се стреми да прекрати расовата дискриминация.<ref>{{cite book |title= Lyndon B. Johnson: Portrait of a President |last=Dallek |first=Robert |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-515920-2 |pages=[https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall/page/169 169] ISBN 978-0-19-515920-2. |url=https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall|accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ourdocuments.gov/doc.php?flash=old&doc=97 | заглавие=„Our Documents – Civil Rights Act (1964)“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=United States Department of Justice |цитат= |език= en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Remarks at the Signing of the Immigration Bill, Liberty Island, New York“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=arquivo.pt |цитат= |език= en}}</ref> В същото време, така нареченото движение на [[контракултура на 1960-те|контракултурата]] нараства; то включва противопоставянето на Войната във Виатнам, черния национализъм и [[сексуална революция|сексуалната революция]]. [[Файл:Reagan and Gorbachev hold discussions.jpg|мини|ляво|Президентът на САЩ [[Роналд Рейгън]] и [[генерален секретар на ЦК на КПСС|генералният секретар на СССР]] [[Михаил Горбачов]] на срещата в Женева през 1985 г.]] Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ssa.gov/history/lbjsm.html | заглавие=„Social Security“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ssa.gov |цитат= |език= en}}</ref> 70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на [[стагфлация|застой в производството]]. След избора на [[Роналд Рейгън]] за 40-и президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „[[разведряване]]“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.{{hrf|Soss|2010|277}}{{hrf|Fraser|1989|?}}{{hrf|Ferguson-Thomas|1986|43 – 53}}{{hrf|Williams|2012|325 – 331}} През 1985 г. процентът на работещи жени на 16-годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започнало през 70-те. Късните 80 години на XX век донасят затопляне в конфликта САЩ – Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато [[разпадане на Съветския съюз|СССР се разпада]] и с това е сложен край на Студената война.<ref>{{cite book |title= The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988 |last=Howell |first=Buddy Wayne |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Texas A&M University |location= |isbn=978-0-549-41658-6 |pages=352 |url=https://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |accessdate= |quote= |archive-url = http://web.archive.org/web/20130510052754/http://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |archive-date = 2013-05-10}}</ref><ref>{{cite book |title= Diplomacy |last=Kissinger |first=Henry |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Simon & Schuster |location= |isbn=978-1-4391-2631-8 |pages=781 – 784 |url=https://books.google.com/?id=0IZboamhb5EC&lpg=PA731 |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War |last=Mann |first=James |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Penguin |location= |isbn=978-1-4406-8639-9 |pages=432 |url=https://books.google.com/?id=BgZyXNIrvB4C&pg=PT12 |accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Hayes|2009|?}}<ref name="59a">{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„59e. The End of the Cold War“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=U.S. History.org |издател=Independence Hall Association |цитат= |език= en}}</ref> Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред. === Съвременна история === {{основна|Война в Персийския залив (1990–1991)|Атентати от 11 септември 2001 г.|Война срещу тероризма|Световна финансова криза (2007 – 2008)}} [[Файл:WTC smoking on 9-11.jpeg|мини|дясно|[[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] в Долен Манхатън по време на [[тероризъм|терористичните атаки]] на [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] от ислямската терористична група [[Ал-Каида]] през 2001 г.]] След [[Студена война|Студената война]] конфликтът в Близкия изток назрява през 1990 г., когато Ирак, под управлението на [[Саддам Хюсеин]], нахлува и прави опит да анексира Кувейт, съюзник на Съединените щати. Страхувайки си, че подобен сценарий ще последва и в другите региони, президентът [[Джордж Х. У. Буш]] стартира операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинен щит]]“ – американски отбранителни войски се настаняват в Саудитска Арабия. Операция „Пустинна буря“ поставя началото на така наречената „Война в Персийския залив“, провеждана от коалиционна сила от 34 нации, водени от Съединените щати, срещу Ирак. Войната приключва с успешно експулсиране на армията на Хюсеин от Кувейт и възвръщане на монархията там.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Persian-Gulf-War | заглавие = „Persian Gulf War“ | достъп_дата = 5 май 2020 | дата = | труд = The Editors of Encyclopaedia Britannica | издател = Encyclopaedia Britannica | език = en }}</ref> Първоначално използван в [[ARPANET|американските военни отбранителни мрежи]], [[интернет]] се простира до международните академични платформи и от там за публично ползване през 90-те, като влиянието му върху икономиката, обществото и културата става огромно.{{hrf|Winchester|2013|420 – 423}} Поради [[Дот-ком балон|дот-ком бума]], стабилната парична политика при [[Алън Грийнспан]] и намалените разходи за социални помощи, през 90-те години на XX век се наблюдава най-дългото икономическо разрастване в съвременната история на САЩ, чийто край е през 2001 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2000/02/18/business/worldbusiness/IHT-did-clinton-do-it-or-was-he-lucky.html | заглавие = „Did Clinton Do It, or Was He Lucky?“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = Dale | първо_име = Reginald | дата = 18 февруари 2000 | труд = International Herald Tribune | издател = New York Times | формат = html | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Mankiw|2008|559}} В началото на 1994 г. САЩ сключват [[Северноамериканско споразумение за свободна търговия|Споразумението за свободна търговия в Северна Америка]] (NAFTA), което свързва 450 милиона души с производство на стоки и услуги на стойност 17 трилиона щ.д. Целта на споразумението е да се премахнат търговските и инвестиционните бариери между САЩ, Канада и Мексико до 1 януари 2008 г. Търговията между тримата партньори нараства след влизането в сила на НАФТА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | заглавие = „North American Free Trade Agreement (NAFTA)“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = | труд = Office of the United States Trade Representative | издател = ustr.gov | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200508182542/https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | архив_дата = 2020-05-08 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Thakur|1997|334 – 335}}{{hrf|Kalaitzidis-Streich|2011|201}} На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г. терористи от [[Ал-Каида]] удрят [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк и [[Пентагон]]а близо до Вашингтон. Жертвите от терористичния акт са близо 3000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://video.foxnews.com/v/1151859712001#sp=show-clips | заглавие = Flashback 9/11: As It Happened | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 10 септември 2011 | труд = | издател = Fox News | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbsnews.com/news/america-remembers-sept-11-attacks-11-years-later/ | заглавие = „America remembers Sept. 11 attacks 11 years later“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 септември 2012 | труд = CBS News | издател = Associated Press | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html | заглавие = „Day of Terror Video Archive“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 2005 | труд = | издател = CNN | език = en | архив_дата = 2021-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210509162213/http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html }}</ref> В отговор на атаката Съединените щати започват [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]], която включва [[Война в Афганистан (2001 – 2014)|война в Афганистан]] и [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] (2003 – 2011 г). През 2007 г. администрацията на Буш разполага огромна част войскови отряди в Ирак, което успешно води до намаляване насилието и по-голяма стабилност в региона. Политиката на правителството, замислена да промотира достъпни жилища,<ref>{{cite book | title = Hidden in Plain Sight: What Really Caused the World's Worst Financial Crisis and Why It Could Happen Again | url = https://archive.org/details/hiddeninplainsig0000wall | last = Wallison | first = Peter | year = 2015 | publisher = Encounter Books | isbn = 978-978-59407-7-0 | lang = en }}</ref> значителните недостатъци в корпоративното и регулаторното управление<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.govinfo.gov/content/pkg/GPO-FCIC/pdf/GPO-FCIC.pdf | заглавие = „Financial Crisis Inquiry Report“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = | труд = Financial Crisis Inquiry Commission | издател = | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> и исторически ниските [[лихвени проценти]], определени от Федералния резерв,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nber.org/papers/w14631.pdf | заглавие = „The Financial Crisis and the Policy Responses: An Empirical Analysis of What Went Wrong“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Taylor | първо_име = John B. | дата = януари 2009 | издател = Hoover Institution Economics Paper Series | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> водят до [[ипотечна криза в САЩ|жилищен балон]] в началото на века, който завърша с [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|финансова криза]] през 2008 г. – най-големият икономически спад в страната след Великата депресия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wsj.com/articles/SB122169431617549947 | заглавие = „Worst Crisis Since '30s, With No End Yet in Sight“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Hilsenrath | първо_име = Jon | автор_препратка = | съавтори = Serena Ng and Damian Paletta | дата = 18 септември 2008 | издател = The Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20141215020006/http://www.wsj.com:80/articles/SB122169431617549947 |archive-date = 2014-12-15}}</ref> По време на кризата активите, притежавани от американци, загубват около една четвърт от стойността си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2009-01-01/great-crash-2008 | заглавие = „The Great Crash, 2008“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Altman | първо_име = Roger C. | дата = януари / февруари 2009 | издател = Foreign Affairs | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081223095528/http://www.foreignaffairs.org/20090101faessay88101/roger-c-altman/the-great-crash-2008.html | архив_дата = 23 декември 2008 | език = en }}</ref> Насред кризата през 2008 г. за президент е [[Президентски избори в САЩ (2008)|избран]] [[Барак Обама]], първият [[афроамериканци|афроамериканец]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.history.com/this-day-in-history/barack-obama-elected-as-americas-first-black-president | заглавие = „Barack Obama elected as America’s first black president“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 4 ноември 2008 | труд = History.com | издател = A&E Television Networks, LLC | език = en }}</ref> и мултикултурен<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=96916824&t=1601216409811 | заглавие = „Barack Obama: Face Of New Multiracial Movement?“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 12 ноември 2008 | труд = | издател = NPR | език = en }}</ref> президент<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.huffpost.com/?err_code=404&err_url=http%3A%2F%2Fwww.huffingtonpost.com%2F2011%2F07%2F10%2Fblack-recession-economy-african-americans_n_894046.html | заглавие = „African-American Economic Gains Reversed By Great Recession“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Washington | първо_име = Jesse | съавтори = Chris Rugaber | дата = 9 септември 2011 | труд = Huffington Post | издател = Associated Press | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130616183529/http://www.huffingtonpost.com/2011/07/10/black-recession-economy-african-americans_n_894046.html | архив_дата = 16 юни 2013 | език = en }}</ref>. Впоследствие новият държавен глава прекарва стимулиращи мерки и закона „Дод-Франк“, като опит да смекчи негативните ефекти и да гарантира, че няма да има повторна криза. През 2010 г. президентът Обама ръководи усилията за приемане на „Закона за достъпни грижи“ – най-мощната реформа в здравната система на страната от близо пет десетилетия.<ref>{{cite journal | last = Oberlander | first = Jonathan | year = 2010 | month = юни | title = „Long Time Coming: Why Health Reform Finally Passed“ | journal = Health Affairs | publisher = | location = | volume = 29 | issue = 6 | pages = 1112 – 1116 | doi = 10.1377/hlthaff.2010.0447 | id = 0278 – 2715 | url = https://www.healthaffairs.org/doi/10.1377/hlthaff.2010.0447 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | issn=0278-2715 }}</ref> На [[Президентски избори в САЩ (2016)|президентските избори през 2016 г]]. републиканецът [[Доналд Тръмп]] е избран за [[Списък на президентите на САЩ|45-и президент на САЩ]]. На 20 януари 2020 г. е потвърден първият случай на [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|COVID-19]] в страната.<ref>{{cite journal | last = Holshue ML | first = DeBolt C | authorlink = | coauthors = Lindquist S, Lofy KH, et al. | year = 2020 | month = март | title = „First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States“ | journal = N. Engl. J. Med | publisher = | location = | volume = | issue = 382 (10) | pages = 929 – 936 | doi = 10.1056/NEJMoa2001191 | id = 7092802 | url = https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20200406134019/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | archive-date = 2020-04-06 }}</ref> Към септември 2020 г. САЩ имат над 6,2 милиона случая на COVID-19 и над 180 000 смъртни случая.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://covid.cdc.gov/covid-data-tracker/?CDC_AA_refVal=https%3A%2F%2Fwww.cdc.gov%2Fcoronavirus%2F2019-ncov%2Fcases-updates%2Fcases-in-us.html#cases_casesinlast7days | заглавие = „Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) in the U.S.“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 8 септември 2020 | издател = Centers for Disease Control and Prevention | език = en }}</ref> Съединените щати е държавата с най-много случаи на COVID-19 от 11 април 2020 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/20200418-sitrep-89-covid-19.pdf?sfvrsn=3643dd38_2 | заглавие = „Coronavirus disease 2019 (COVID-19) Situation Report – 89“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 18 април 2020 | издател = World Health Organization | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> == Държавно устройство и вътрешна политика == {{Основна|Държавно устройство на САЩ}} [[Файл:Joe Biden official portrait 2013.jpg|мини|250пкс|Президентът на САЩ [[Джо Байдън]]]] Съгласно [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на [[Федерално правителство на Съединените американски щати|Федералното правителство]] на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на [[разделение на властите|разделението на властите]], според който федералното правителство се състои от [[законодателна власт|законодателни]], [[изпълнителна власт|изпълнителни]] и [[съдебна власт|съдебни]] органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт е двукамарен [[Конгрес на САЩ]]: * [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] (Долна камара); * [[Сенат на САЩ|Сенат]] (Горна камара) Висш орган на изпълнителната власт е [[Президент на САЩ|президентът на САЩ]]. Висш орган на съдебната власт е [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]]. Основни политически партии в САЩ са [[Републиканска партия в САЩ|Републиканската партия]] и [[Демократическа партия в САЩ|Демократическата партия]], въпреки че съществуват и много малки партии. == Административно деление == {{основна|Административно деление на САЩ}} В административно отношение САЩ се разделят на 50 [[щат]]а, 1 федерален окръг ([[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]), 41 независими града и 3072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е [[Аляска]]. [[Файл:Map of USA with state names bg.svg|център|650px|Административно деление на САЩ]] {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Щатите и техните главни градове''' ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град |- | [[Алабама]] || Монгомъри || [[Мисури (щат)|Мисури]] || Джеферсън сити |- | [[Аляска]] || Джуно || [[Мичигън]] || Лансинг |- | [[Аризона]]|| Финикс || [[Монтана (щат)|Монтана]] || Хелена |- | [[Арканзас]] || Литъл Рок || [[Небраска]] || Линкълн |- | [[Айдахо]] || Бойзи || [[Невада]] || Карсън сити |- | [[Айова]] || Де Мойн || [[Ню Джърси]] || Трентън |- | [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]] || Олимпия || [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] || Олбъни |- | [[Вирджиния]] || Ричмънд || [[Ню Мексико]] || Санта фе |- | [[Върмонт]] || Монпелие || [[Ню Хемпшир]] || Конкорд |- | [[Делауеър]] || Доувър || [[Оклахома]] || Оклахома сити |- | [[Джорджия]] || Атланта || [[Орегон]] || Салем |- | [[Западна Вирджиния]] || Чарлстън || [[Охайо]] || Калумбус |- | [[Илинойс]] || Спрингфилд || [[Пенсилвания]] || Харисбърг |- | [[Индиана]] || Индианаполис || [[Род Айлънд]] || Провидънс |- | [[Калифорния]] || Сакраменто || [[Северна Дакота]] || Бисмарк |- | [[Канзас]] || Топика || [[Северна Каролина]] || Рали |- | [[Кентъки]] || Франкфорт || [[Тексас]] || Остин |- | [[Колорадо]] || Денвър|| [[Тенеси]] || Нашвил |- | [[Кънектикът]] || Хардфорд || [[Уайоминг]] || Шейен |- | [[Луизиана]] || Батън Руж || [[Уисконсин]] || Медисън |- | [[Масачузетс]] || Бостън || [[Флорида]] || Талахаси |- | [[Мейн]] || Огъста || [[Хавай]] || Хонолулу |- | [[Мериленд]] || Анаполис || [[Южна Дакота]] || Пиер |- | [[Минесота]] || Сейнт Пол || [[Южна Каролина]] || Колумбия |- | [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] || Джакстън || [[Юта]] || Солт Лейк Сити |} {{clear}} == Икономика == {{основна|Икономика на САЩ|Северноамериканско споразумение за свободна търговия}} [[Файл:NYSESecurity.JPG|мини|200п|[[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]] на [[Уолстрийт]] е символ на американската икономическа мощ]] През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост [[туризъм|туристическо]] направление в [[свят|света]] с 40 400 000 туристи след [[Франция]] със 75 000 000 и [[Испания]] с 52 500 000. Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през XX и XXI век. Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето [[микроикономика|микроикономически]] решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 щатски долара. Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например град Ню Йорк е център на американските финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт – исторически център на американската автомобилостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост, и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателна промишленост. [[Файл:Turbofan640.jpg|мини|220п|Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ]] [[Файл:LosAngeles05.jpg|мини|220п|[[Лос Анджелис]], икономическото сърце на американския Западен бряг]] Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който е заета грубо около ¾ от работната сила. Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония. Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.<ref>[https://btvnovinite.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html btvnews.bg]</ref><ref>[http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty www.alternet.org]</ref> От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода. Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на XX век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще. === Транспорт === {{основна|Транспорт в САЩ}} [[Файл:Map of current Interstates.svg|мини|220п|[[Междущатска магистрална система]]]] Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали, най-важната част от които е [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]], частично заменила по-остарялата [[Магистрална система на Съединените щати]]. Съединените щати имат и [[Първа презконтинентална железница|презконтинентална жп система]], която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от [[Амтрак]], който обслужва 46 от континенталните 48 щата. Много от американските градове имат [[метро]], като най-голямото е [[Нюйоркско метро|Нюйоркското метро]]. Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637 km автомобилни пътища – най-много в света. Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света [[метро|метра]]. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили. Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на XX век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища. Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 г. са в Щатите включително и най-натовареното – „[[Международно летище Хартсфилд-Джаксън Атланта|Международно летище Хартсфийлд – Джаксън Атланта]]“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“ Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, които са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между [[Големите езера]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави [[Ню Йорк]] (градът) икономически център на страната. == Демографски данни == {{основна|Население на САЩ}} САЩ е третата по [[население]] страна в света след [[Китай]] и [[Индия]]. Населението на САЩ е 318 857 056 души към 01.07.[[2014]] г. По брой на населението от всички щати най-голям е щатът [[Калифорния]] с население от 38 802 500 души към 2014 г. Следва щатът [[Тексас]], който е с население от 26 956 958 души, щатът [[Флорида]] – 19 893 297 души, щатът [[Ню Йорк]] – 19 746 227 души, щатът [[Илинойс]] – 12 880 580 души, а с най-малък брой население са щатите [[Уайоминг]] – 584 153 души, [[Върмонт]] – 626 562 души и [[окръг Колумбия]] – 658 893 души. Според данни на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 [[българи]], което прави [[страна]]та една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с [[българи|български произход]] на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход ([[2000]]). Най-много българи има в [[Илинойс]] – 220 000 души, [[Флорида]] 60 000 – 120 000 души и [[Калифорния]] 40 000 – 120 000 души ([[2000]]). За всички щати вижте [[Българи в САЩ по щати|Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.]] Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е [[Запад (САЩ)|Западът]], следван от [[Юг (САЩ)|Юга]]. Според [[Бюро за преброяване на населението|Бюрото за преброяване на населението]] щатите с най-голям растеж от [[2000]] г. до [[2010]] г. са били [[Невада]] (35,1%), [[Аризона]] (24,6%) и [[Юта]] (23,8%), а с най-малък са щатите [[Роуд Айлънд]] (0,4%), [[Луизиана]] (1,4%) и [[Охайо]] (1,6%). [[Мичигън]] е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf |заглавие=www.census.gov |достъп_дата=2005-12-22 |архив_дата=2015-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924104436/http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf }}</ref> === Език === В Съединените щати няма [[официален език]], поне на федерално ниво. Някои закони, като например „изискванията за натурализация на гражданството в САЩ“, изискват владеенето на английски език, освен това повечето американски щати обявяват английския ([[американски английски език|американско-английския]]) за официален език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.washingtonpost.com/blogs/govbeat/wp/2014/08/12/states-where-english-is-the-official-language/ | заглавие = „States where English is the official language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Schwarz | първо_име = Hunter | дата = 12 август 2014 | издател = [[Вашингтон Поуст]] | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Три щата и четири американски територии разпознават местните или [[национален език|национални езици]] като официални, това включва щата [[Хаваи]] ([[хавайски език]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | заглавие = „The Constitution of the State of Hawaii, Article XV, Section 4“ | достъп_дата = 28 април 2021 | дата = 7 ноември 1978 | издател = Hawaii government | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724231656/http://hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | архив_дата = 24 юли 2013 | език = en }}</ref> [[Аляска]] (двайсет местни езика),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2014/04/21/305688602/alaska-oks-bill-making-native-languages-official | заглавие = „Alaska OKs Bill Making Native Languages Official“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = NPR.org | език = en }}</ref> [[Южна Дакота]] ([[сиукски език|езика на сиуксите]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eu.argusleader.com/story/news/politics/2019/03/22/south-dakota-recognizes-official-indigenous-language-governor-noem/3245113002/ | заглавие = „South Dakota recognizes official indigenous language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Kaczke | първо_име = Lisa | издател = Argus Leader | език = en }}</ref> [[Американска Самоа]] ([[самоански език]]), [[Пуерто Рико]] ([[испански език]]), Гуам (езика чаморо) и [[Северни Мариански острови]] (езика каролиниан и чаморо). В [[Пуерто Рико]] испанският е по-разпространен език от английския.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.puertorico.com/translation/ | заглавие = „Translation in Puerto Rico“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = Puerto Rico Channel | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20210501043042/http://www.puertorico.com/translation/ | archive-date = 2021-05-01 | архив_дата = 2018-10-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181019153416/http://www.puertorico.com/translation/ }}</ref> Според „Проучване на американската общност“ през 2010 г. 229 млн. хора (населението на Съединените щати през този година е 308 млн.) говорят само английски в домовете си. Повече от 37 млн. говорят испански език в домовете си, което го прави вторият най-популярен език в Щатите. Други езици говорени в домовете на милиони от хората включват: [[китайски език|китайски]] (2,8 млн.), [[тагалог]] (1,6 млн.), [[виетнамски език|виетнамски]] (1,4 млн.), [[френски език|френски]] (1,3 млн.), [[корейски език|корейски]] (1,1 млн.) и [[немски език|немски]] (1 млн.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://data.census.gov/cedsci/deeplinks?url=https%3A%2F%2Ffactfinder.census.gov%2Ffaces%2Ftableservices%2Fjsf%2Fpages%2Fproductview.xhtml%3Fpid%3DACS_10_1YR_B16001&prodType=table | заглавие = „American FactFinder—Results“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = U.S. Census Bureau, 2010 American Community Survey | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20200212213140/http://factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B16001&prodType=table#selection-2395.9-2395.59 | архив_дата = 12 февруари 2020 | език = en }}</ref> 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на [[български език]], като по този показател българският се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ. Най-широко преподаваните езици в Съединените щати, по отношения броя на записаните в детските градини, средни училища, висши учебни заведения и странични школи, е испанският език (около 7,2 млн. учащи), френският (1,5 млн.) и немският (500 000). Други често изучавани езици включват: [[латински език|латински]], [[японски език|японски]], американския [[жестомимичен език]], [[италиански език|италиански]] и китайски.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | заглавие = „Foreign Language Enrollments in K–12 Public Schools“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = American Council on the Teaching of Foreign Languages (ACTFL) | формат = pdf | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160408184754/http://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | архив_дата = 8 април 2016 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://apps.mla.org/pdf/2013_enrollment_survey.pdf | заглавие = „Enrollments in Languages Other Than English in United States Institutions of Higher Education, Fall 2013“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Goldberg, Looney, Lusin | първо_име = David, Dennis, Natalia | дата = февруари 2015 | издател = Modern Language Association | формат = pdf | език = en }}</ref> 18% от всички американци твърдят, че освен английски, говорят и други езици.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forbes.com/sites/collegeprose/2012/08/27/americas-foreign-language-deficit/?sh=4cae9b014ddc | заглавие = „America's Foreign Language Deficit“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Skorton, Altschuler | първо_име = David, Glenn | дата = 27 август 2012 | издател = Forbes | език = en }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма | caption = Религия в САЩ<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2019/10/17/in-u-s-decline-of-christianity-continues-at-rapid-pace/ | заглавие = „In U.S., Decline of Christianity Continues at Rapid Pace“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 октомври 2019 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> | label1 = [[Протестантство]] | value1 = 43 | color1 = DodgerBlue | label2 = [[Католицизъм]] | value2 = 20 | color2 = #d4213d | label3 = [[Мормонизъм]] | value3 = 2 | color3 = DeepSkyBlue | label4 = Неопределени | value4 = 26 | color4 = Honeydew | label5 = [[Юдеизъм]] | value5 = 2 | color5 = Blue | label6 = [[Ислям]] | value6 = 1 | color6 = Green | label7 = [[Будизъм]] | value7 = 1 | color7 = Yellow | label8 = [[Индуизъм]] | value8 = 1 | color8 = Orange | label9 = Други религии | value9 = 3 | color9 = Chartreuse | label10 = Неотговорили | value10 = 2 | color10 = Black }} [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка към Конституцията на САЩ]] гарантира конституционното право за свободното практикуване на религия и забранява на Конгреса да приема закони, които целят установяване на религиозен контрол върху правителството или правителствен контрол върху религията (Establishment Clause). Съединените щати имат най-многочисленото християнско население в света.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/12/19/global-christianity-exec/ | заглавие = „Global Christianity – A Report on the Size and Distribution of the World’s Christian Population“ | дата = 19 декември 2019 | труд = ANALYSIS | издател = Pewforum.org | език = en }}</ref> В проучване от 2014 г. 70,6% от американското население се самоопределят като християни.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/religious-landscape-study/affiliations/ | заглавие = „Church Statistics and Religious Affiliations“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | издател = Pew Research | език = en }}</ref> [[Протестантизъм|Протестантите]] държат най-големия дял от 46,5%, следвани от римокатолици с 20,8%. Двете деноминации са най-големите християнски групи.<ref name="nori">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2012/10/09/nones-on-the-rise/ | заглавие = „“Nones” on the Rise“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 9 октомври 2012 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> През 2014 г. 5,9% от възрастното население на САЩ се причислява към нехристиянски религии.<ref name="lscr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> Това включва [[юдеизъм]] 1,9%, [[ислям]] 0,9%, [[индуизъм]] 0,7% и [[будизъм]] 0,7%.<ref name="lscr" /> Проучването също отчита, че 22,8% от запитаните са се окачествили като [[агностицизъм|агностици]], [[атеизъм|атеисти]] или просто [[нерелигиозност|нерелигиозни]], което е нарастване с 8,2% спрямо 1990<ref name="nori2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | заглавие = „American Religious Identification Survey 2001“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 19 декември 2002 | труд = Barry A. Kosmin; Egon Mayer; Ariela Keysar | издател = The Graduate Center of the City University of New York | формат = pdf | страници = | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20110928195149/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | archive-date = 2011-09-28 | архив_дата = 2018-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180103174600/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/01/27/the-future-of-the-global-muslim-population/#/United%20States | заглавие = „The Future of the Global Muslim Population“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 27 януари 2011 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref>. Протестантството е най-голямото християнско течение в Щатите или почти половината от американския народ. В тази деноминация [[баптисти]]те са най-големият клон с 15,4%,<ref name="rela">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> а Южната баптистка конвенция е най-голямата индивидуална група от християни – 5,3% от населението на САЩ.<ref name="rela" /> Другите протестантски клонове включват протестанти без определена деноминация, методисти, петдесятници, неопределени протестанти, лутерани, презветерианци, конгрешани, реформисти, епископални християни/англикани, квакери, адвентисти, движение на светиите, християни фундаменталисти, анабаптисти, пиетисти и много други.<ref name="rela" /> [[Библейски пояс (САЩ)|Библейският пояс]] е неофициален термин за регион в южен САЩ, който е известен със своето консервативно евангелистко протестантство. Южните щати са символ на дълбока религиозност и стриктно посещение на неделните служби. Там набожността винаги е по-висока от средната за страната. Обратно, най-малка роля играе религията в Нова Англия и западните щати.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.gallup.com/poll/125999/mississippians-go-church-most-vermonters-least.aspx | заглавие = „Mississippians Go to Church the Most; Vermonters, Least“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 февруари 2017 | издател = Gallup | език = en }}</ref> === Най-големите метрополни градове в САЩ === Най-големите [[метрополен регион|метрополни градове]] по население в САЩ за [[2013]] г. са: # [[Ню Йорк]] – [[Нюарк]] – [[Джърси сити]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] – [[Ню Джърси]] – Ню Джърси [[Пенсилвания]] 19 949 502 # [[Лос Анджелис]] – [[Лонг Бийч]] – [[Анахайм|Анахейм]], [[Калифорния]] 13 131 431 # [[Чикаго]] – [[Нейпървил]] – [[Мичиган Сити]], [[Илинойс]] – [[Индиана]] – [[Уисконсин]] 9 537 289 # [[Далас]] – [[Форд Уорт]] – [[Арлингтън]], [[Тексас]] 6 810 913 # [[Хюстън]] – [[Уудлендс]] – [[Шугърленд]], Тексас 6 313 158 # [[Филаделфия|Филалдефия]] – [[Рединг]] – [[Кемдин]] – [[Уилмингтън]], [[Пенсилвания]] – [[Ню Джърси]] – [[Делауеър]] – [[Мериленд]] 6 034 678 # [[Вашингтон]] – [[Арлингтън]] – [[Александрия]], [[окръг Колумбия]] – [[Вирджиния]] – Мериленд – [[Западна Вирджиния]] 5 949 859 # [[Атланта]] – [[Санди Спрингс]] – [[Розвил]], [[Джорджия]] 5 522 942 === Най-големите градове === ''Вижте [[Списък на градовете в САЩ по население]]'' Най-големите градове по население в САЩ за [[2015]] г. са посочени по-долу. В получер са градовете, които са и столици на съответния щат. Данните са на Бюрото за преброяване на населението в САЩ и представляват приблизителна оценка за 2015 г. {{Градове-основни-САЩ}} {{clear}} == Култура == {{основна|Американска култура}} === Литература и изкуство === [[Файл:Mark Twain by AF Bradley.jpg|мини|дясно|[[Марк Твен]] - американски писател и хуморист]] През XVIII и началото на XIX век американското изкуство и литература взимат пример от европейското наследство, с което допринасят за обогатяването на Западната култура. Писатели като [[Уошингтън Ървинг]], [[Натаниел Хоторн]], [[Едгар Алън По]] и [[Хенри Дейвид Торо]] утвърждават американската литература на световната сцена в средата на XIX век. През втората половина на века [[Марк Твен]] и поетът [[Уолт Уитман]] са главни фигури в литературния свят, а [[Емили Дикинсън]], приживе непозната, е считана за най-значимия глас на американската поезия.<ref>{{cite book | title = „Emily Dickinson“ | last = Bloom | first = Harold | authorlink = | year = 1999 | edition = | publisher = Chelsea House Publishers | location = Broomall, PA | isbn = 978-0-7910-5106-1 | doi = | pages = 9 | url = https://archive.org/details/emilydickinson00bloo/page/9/mode/2up | lang = en }}</ref> Произведения, считани за фундаментален пример за американската душевност и характер, са „[[Моби Дик]]“ на [[Херман Мелвил]] (1851), „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“ на Твен (1885), „[[Великият Гетсби]]“ (1925) на [[Франсис Скот Фицджералд]] и „[[Да убиеш присмехулник]]“ (1960) на [[Харпър Ли]] и са определяни като „Велик американски роман“.<ref>{{cite journal | last = Buell | first = Lawrence | year = 2008 | month = | title = „The Unkillable Dream of the Great American Novel: Moby-Dick as Test Case“ | journal = American Literary History | publisher = Harvart Library | location = | volume = (1–2) | issue = 2 | pages = 132–155 | doi = https://doi.org/10.1093%2Falh%2Fajn005 | id = | url = https://dash.harvard.edu/bitstream/handle/1/31740086/Buell%20Unkillable%20Dream%20of%20the%20Great%20American%20Novel%20Moby-Dick%20as%20Test%20Case%20%281%29.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Тринайсет граждани на Съединените щати са удостоени с [[Нобелова награда за литература]]. [[Уилям Фокнър]], [[Ърнест Хемингуей]] и [[Джон Стайнбек]] често са посочвани сред най-влиятелните писатели на XX век.<ref>{{cite book | title = „A dictionary of literary and thematic terms“ | last = Edward | first = Quinn | year = 2006 | edition = 2nd ed. | publisher = Facts On File | isbn = 978-0-8160-6243-0 | pages = 361 | url = https://archive.org/details/dictionaryoflite0002quin/page/361/mode/2up | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „A companion to twentieth-century United States fiction“ | last = Seed | first = David | year = 2009 | publisher = Wiley-Blackwell | location = Chichester, West Sussex | isbn = 978-1-4051-4691-3 | pages = 76 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „Hemingway : A biography“ | url = https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9 | last = Meyers | first = Jeffrey | year = 1999 | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80890-6 | pages = [https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9/page/139 139] | lang = en }}</ref> Популярни литературни жанрове като „уестърн“ и „хардбойлд“ криминалният жанр са създадени в САЩ. Писателите на [[Бийт поколение]]то дават нова насока на литературна интерпретация, част от имената там са [[постмодерна литература|постмодерните]] автори [[Джон Барт]], [[Томас Пинчън]] и [[Дон ДеЛило]].<ref>{{cite book | title = „The Best Novels of the Nineties: A Reader's Guide“ | url = https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind | last = Lesher | first = Linda Parent | year = 2000 | publisher = McFarland | isbn = 978-1-4766-0389-6 | pages = [https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind/page/109 109] | lang = en }}</ref> [[Трансцендентализъм|Трасценденталистите]], водени от Торо и [[Ралф Уолдо Емерсън]], създават първата голяма [[американска философия|американска философска школа]]. След Гражданската война [[Чарлс Пърс|Чарлз Сендърс Пиърс]], а после [[Уилям Джеймс]] и [[Джон Дюи]], помагат за създаване на философското движение на [[прагматизъм|прагматиците]]. През XX век произведенията на [[Уилард ван Орман Куайн]] и [[Ричард Рорти]] и по-късно [[Ноам Чомски]] извеждат на преден план [[аналитична философия|аналитичната философия]] сред академичните философски среди. [[Джон Ролс]] и Робърт Нозик допринасят за възраждането на [[политическа философия|политическата философия]]. Художественото движение „[[Хъдсън ривър]]“ в средата на XIX век твори в традициите на европейския [[реализъм|натурализъм]]. През 1913 г. изложбата „Арсенал“ в Ню Йорк, която показва творби на европейското [[модерно изкуство|модернистично изкуство]] прави скандал в арт средите и трансформира цялата сцена на изкуството.<ref>{{cite book | title = „The Story of the Armory Show“ | last = Brown | first = Milton W. | year = 1963 | edition = 2nd ed. | publisher = Abbeville Press | location = New York | isbn = 978-0-89659-795-2 | lang = en }}</ref> Художниците [[Джорджия О‘Киф]], Мерсдън Харли и други артисти оформят нов стил на експериментиране. Основни артистични движения като [[абстрактен експресионизъм|абстрактния експресионизъм]] на [[Джаксън Полък]] и [[Вилем де Кунинг]] и [[попарт]]а на [[Анди Уорхол]] и Рой Хихтенщайн се развиват главно в Съединенти щати. Вълната на модернизма и последвалия го [[постмодернизъм]] в архитеркурата излиза на светлина благодарения на американските архитекти [[Франк Лойд Райт]], [[Филип Джонсън]] и [[Франк Гери]].<ref>{{cite book | title = History of Art: The Western Tradition | last = Janson | first = Horst Woldemar | coauthors = Anthony F. Janson | year = 2003 | publisher = Prentice Hall Professional | isbn = 978-0-13-182895-7 | pages = 955 | lang = en }}</ref> В модерните артестични среди на [[фотография]]та американците имат дълго и влиятелно присъствия с имена като Алфред Щигрец, Едуард Щейхън, Едуард Уестън и Ансел Адамс.<ref>{{cite book | title = „The History of Photography: An Overview“ | last = Davenport | first = Alma | year = 1991 | publisher = UNM Press | isbn = 978-0-8263-2076-6 | pages = 67 | lang = en }}</ref> === Празници === {{основна|Празници на САЩ}} На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По време на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките. {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Федерални празници''' ! style="background:#cccfff" | Дата ! style="background:#cccfff" | На английски ! style="background:#cccfff" | На български |- | [[1 януари]] || New Year's Day || Първият ден от [[Нова година|новата година]] |- | [[20 януари]] ^'''1''' || Inauguration Day || Встъпване в длъжност на президента |- | 3-тият понеделник на януари|| Martin Luther King, Jr. Day || Рожденият ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг-младши]] |- | 3-тият понеделник на февруари || Presidents' Day (Washington's Birthday) || Денят на президентите |- | последният понеделник от май || Memorial Day (Decoration Day) || [[Ден на загиналите във войните|Денят на загиналите във войните]] |- | [[4 юли]] || Independence Day || Денят на независимостта |- | 1-вият понеделник на септември || Labor Day || [[Ден на труда|Денят на труда]] |- | 2-рият понеделник на октомври || Columbus Day || Денят на [[Христофор Колумб|Колумб]] |- | [[11 ноември]] || Veterans Day ||Денят на ветераните |- | 4-тият четвъртък на ноември || Thanksgiving Day || [[Ден на благодарността|Денят на благодарността]] |- | [[25 декември]] || Christmas || [[Коледа|Рождество/Коледа]] |} {{clear}} Забележка:^'''1''' На всеки 4 години, след президентските избори. * [http://www.opm.gov/fedhol/ Календар на федералните празници в САЩ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100212115823/http://www.opm.gov/fedhol/ |date=2010-02-12 }}. == Външна политика == {{center|По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:}} [[Файл:Resting on Peleliu Island.jpg|мини|250п|[[Американски морски пехотинци]] на остров [[Пелелиу]], Тихоокеански театър, [[1944]]]] [[Файл:USAF F-16A F-15C F-15E Desert Storm edit2.jpg|мини|250п|Изтребители [[F-15]] и [[F-16]] над [[Ирак]], [[Войната в Залива]], 1991]] * [[1917]] – [[1918]] – '''[[Първа световна война]]''' (включва се на страната на [[Антанта]]та). * [[1919]] – [[1921]] – '''[[Гражданска война в Русия|Интервенция]] в Русия'''. * [[1941]] – [[1945]] – '''[[Втора световна война]]''' (включва се на страната на [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]). * [[1945]] – '''[[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|Бомбардировка]] на японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] с атомно оръжие'''. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до [[1990]] година). * [[1950]] – [[1953]] – '''[[Корейска война]]'''[[Корейска война|.]] Загуби: [[Северна Корея|С. Корея]] – 1,1 млн. души; [[Южна Корея|Ю. Корея]] – 600 хил. души; [[Китайска народна република|Китай]] – 390 хил. души; САЩ – 54 246 души. * [[1956]] – [[1975]] – '''[[Виетнамска война]]'''[[Виетнамска война|.]] Загуби: Ю. Виетнам – 1,25 млн. души; САЩ – 58 226 хил. души; Ранени: 153 303;<br>С. Виетнам – 1,1 млн. души; Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2 – 4 млн. души. * [[1965]] – '''Интервенция в [[Доминиканска република|Доминиканската република]]'''. * [[1983]] – '''Окупация на [[Гренада]]'''. * [[1986]] – '''Бомбардировка на [[Триполи]] и [[Бенгази]]'''. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени. * [[1989]] – '''Окупация на [[Панама]]'''. * [[1991]] – '''Операция „[[Пустинна буря]]“'''. Загуби: [[Ирак]] – 100 – 200 хил. души; САЩ – 148 души (без загубите на Многонационалните сили). * [[1993]] – '''Интервенция в [[Сомалия]]'''. * [[1994]] – '''Окупация на [[Хаити]]'''. * 1994 – [[1995]] – '''Интервенция в Босна'''. * [[1999]] – '''Бомбени удари срещу Сърбия'''. Загуби: САЩ ([[НАТО]]) – 2 души; [[Сърбия]] – 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни. * [[2001]] – '''[[Война в Афганистан (от 2001)|Окупация]] на [[Афганистан]]'''[[Афганистан|.]] След [[атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]] * [[2003]] – '''[[Война в Ирак (2003)|Окупация]] на [[Ирак]]'''. Загуби: САЩ, убити – 3950 военни, ранени – 37 000; Ирак – 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни – 104 000 до 223 000 души.<br>''Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!'' [[Джон Болтън]], посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г., заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме с всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо.“. Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“. == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на САЩ}} [[Файл:USS Hawaii (SSN-776) comm.jpg|мини|200п|Атомната подводница [[USS Hawaii (SSN-776)]] от [[Подводница клас Вирджиния|клас Вирджиния]]]] [[Файл:3rd Battalion 3rd Marines Osprey flights.jpg|мини|200px|Морски пехотинци се насочват към товарен самолет [[V-22 Оспри]] след учение]] [[Въоръжени сили на САЩ|Въоръжените сили на САЩ]] се състоят от: * [[Сухопътни войски на САЩ|Сухопътни войски]] * [[Морска пехота на САЩ|Морска пехота]] * [[Военноморски сили на САЩ|Военноморски сили]] * [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушни сили]] * [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]] Обща численост към април 2007 г. – 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.<br />Бюджет за 2007 г. – 553 млрд. щ.д. === Правоприлагащи ведомства === * [[ЦРУ]] (Централно разузнавателно управление) * [[ФБР]] (Федерално бюро за разследване) * Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-и е цветнокож. == Източници == <references /> == Библиография == {{дребно2| * {{cite book |title= ''Studies in History, Economics, and Public Law, Volume 54'' |last= Lien|first= Arnold Johnson|year= 1913|publisher= Longmans, Green & Co., Agents|location= London}} * {{cite book |title= „The United States and the Origins of the Cold War, 1941 – 1947“ |last=Gaddis |first=John Lewis |authorlink= |coauthors= |year=1972 |publisher=Columbia University Press |location= |isbn=978-0-231-12239-9 |pages= |url=https://archive.org/details/unitedstatesorig0000gadd|accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Origins of the Federal Republic: Jurisdictional Controversies in the United States, 1775 – 1787'' |url= https://archive.org/details/originsoffedera00onuf |last= Onuf|first= Peter S.|year= 1983|publisher= University of Pennsylvania Press|location= Philadelphia|isbn= 978-0-8122-1167-2}} * {{cite book |title= ''The Treaty of Paris, 1783: A Historiographical Challenge'' |last= Lawrence|first= Kaplan S.|year= 1983|publisher= Taylor & Francis, Ltd|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/40105317?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=21104336944313}} * {{Цитат периодика| last = Ferguson-Thomas | first =Rogers-Joel | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =март | title =The Myth of America's Turn to the Right | journal =The Atlantic | volume =257 (5) | issue = | pages =43 – 53 | doi = | id = | url =https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/conbook/fergrt.htm | format = | accessdate = }} * {{cite book |title= ''American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492'' |last= Thornton|first= Russell|year= 1987|publisher= University of Oklahoma Press|isbn= 978-0-8061-2220-5|url= http://books.google.com/?id=9iQYSQ9y60MC&lpg=PA49 Book}} * {{cite book|title= ''North America: the historical geography of a changing continent''|last= Lemon|first= James T.|year= 1987|url= http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130123135724/http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf |date=2013-01-23 }} * {{cite book |title= ''A Diplomatic History of the American Revolution'' |last= Dull|first= Jonathan R.|year= 1987|publisher= Yale University Press|isbn= 0300038860|url= http://books.google.bg/books/about/A_Diplomatic_History_of_the_American_Rev.html?id=W86WS9Z0ycYC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= „The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“ |last=Fraser |first=Steve |authorlink= |coauthors=Gerstle, Gary |year=1989 |publisher=American History: Political science. Princeton University Press |location= |isbn=978-0-691-00607-9 |pages=311 |url=https://books.google.com/?id=yd4GqkP5XYgC&lpg=PA229 |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Toward A Social History of the American Civil War: Exploratory Essays'' |last= Vinovskis|first= Maris|year= 1990|publisher= Cambridge University Press|location= New York|isbn= 0-521-39559-3}} * {{cite book |title= ''United States History to 1877'' |last= Klose, Jones|first= Nelson, Robert F.|year= 1994|publisher= Barron's Educational Series|isbn= 978-0-8120-1834-9|url= http://books.google.com/books?id=r4pXwnFs2HMC&pg=PA150}} * {{cite book |title= ''Don't know much about the Civil War'' |last= Davis|first= Kenneth C.|year= 1996|publisher= William Marrow and Co.|location= New York|isbn= 0-688-11814-3|url= http://books.google.com/books?id=Dphzw2cbaoQC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The American Century'' |last= White|first= Donald W.|year= 1996|publisher= Yale University Press|isbn= 0-300-05721-0|url= http://www.nytimes.com/books/first/w/white-century.html}} * {{cite book |title= „FDR and the Creation of the U.N.“ |last=Hoopes & Brinkley |first=Townsend, Douglas |authorlink= |coauthors= |year=1997 |publisher=Yale University Press |location= |isbn=978-0-300-08553-2 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Politics of Dissolution: The Quest for a National Identity and the American Civil War'' |url= https://archive.org/details/isbn_1560003499 |last= De Rosa|first= Marshall L.|year= 1997|publisher= Edison, NJ: Transaction|isbn= 1-56000-349-9}} * {{cite book |title= ''A History of the American People'' |last= Johnson|first= Paul|year= 1997|publisher= HarperCollins|isbn= 0061952133|url= http://books.google.com/books/about/A_History_of_the_American_People.html?id=RXSVQjz1_tMC}} * {{cite book | title = International Management: Concepts and Cases | last = Thakur | first = Manab Thakur Gene E Burton B N Srivastava | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Tata McGraw-Hill Education | location = | isbn = 978-0-07-463395-3 | doi = | pages = 334 – 335 | url = https://books.google.bg/books?id=J2SbAuVzHBMC&pg=PA334&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= ''The Cambridge encyclopedia of human paleopathology'' |last= Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|first= Arthur, Conrado, Odin |year= 1998|publisher= Cambridge University Press|isbn= 0-521-55203-6|url= http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205}} * {{cite book |title= ''New Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early America'' |last= Calloway|first= Colin G.|year= 1998|publisher= JHU Press|isbn= 978-0-8018-5959-5|url= http://books.google.com/books?id=edYbAZ7ECEoC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''America and the War of 1812'' |last= Wait|first= Eugene M.|year= 1999|publisher= Nova Publishers|isbn= 978-1-56072-644-9|url= http://books.google.com/books?id=puuQ30N0EsIC&pg=PA78}} * {{cite book |title= ''Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil War'' |last= Morrison|first= Michael A.|year= 1999|publisher= University of North Carolina Press|isbn= 978-0-8078-4796-1|url= http://books.google.com/books?id=YTaxzMlkVEMC&pg=PA13}} * {{cite book |title= ''A Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush California'' |last= Smith-Baranzini|first= Marlene|year= 1999|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-21771-3|url= http://books.google.com/books?id=UPUsIaHZTm0C&pg=PA20}} * {{cite book |title= ''An Introduction to Modern Western Civilization'' |last= Clingan|first= Edmund|year= 2000|publisher= iUniverse|isbn= 978-1-4620-5439-8|url= http://books.google.com/books?id=FS3TnrLu7y8C&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the Americas'' |last= Tadman|first= Michael|year= 2000|publisher= Oxford University Press|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/2652029?uid=3739560&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&uid=3739256&purchase-type=article&accessType=RR&sid=21102125115943&showMyJstorPss=false&seq=1&showAccess=true}} * {{cite book |title= ''Dealing With Diversity: The Anthology'' |url= https://archive.org/details/dealingwithdiver0000adam |last= Adams, Strother-Adams|first= J. Q, Pearlie|year= 2001|publisher= Kendall Hunt|isbn= 0-7872-8145-X}} * {{cite book|title= ''Wicked Puritans of Essex County''|last= Juergens|first= Tom|year= 2001|publisher= The History Press|isbn= 978-1-59629-566-7|url= http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150419210352/http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y |date=2015-04-19 }} * {{cite book |title= ''Westward Expansion: A History of the American Frontier'' |last= Billington, Ridge|first= Ray Allen, Martin|year= 2001|publisher= UNM Press|isbn= 978-0-8263-1981-4|url= http://books.google.com/books?id=YoV-k7VcyZ0C&pg=PA22}} * {{cite book |title= ''North America: The Historical Geography of a Changing Continent'' |last= McIlwraith, Muller|first= Thomas F., Edward K.|year= 2001|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-0-7425-0019-8|url= http://books.google.com/books?id=8NS0OTXRlTMC&pg=PA61}} * {{cite book |title= ''Grant'' |url= https://archive.org/details/grant00smit |last= Smith|first= Jean Edward|year= 2001|publisher= Simon & Schuster|isbn= 06-848-492-75}} * {{cite book |title= ''American Colonies: The Settling of North America'' |last= Taylor, Foner|first= Alan, Eric|year= 2002|publisher= Penguin Books|location= New York|isbn= 0-670-87282-2.|url= http://books.google.bg/books?id=NPoAQRgkrOcC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Atlas of World History'' |last= O'Brien|first= Patrick Karl|year= 2002|publisher= Oxford University Press|isbn= 978-0-19-521921-0|url= http://books.google.com/books?id=ffZy5tDjaUkC&pg=PA184}} * {{cite book |title= ''A Companion to the American Revolution'' |url= https://archive.org/details/companiontoameri0000unse_i0o2 |last= Greene, Pole|first= Jack P, J. R.|year= 2003|publisher= Wiley-Blackwell|isbn= 1405116749}} * {{cite book |title= ''The Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800'' |last= Humphrey|first= Carol Sue|year= 2003|publisher= Greenwood Publishing|isbn= 978-0-313-32083-5|url= http://books.google.com/books?id=19NWMZ6Ec_sC&pg=PA8}} * {{cite book |title= ''An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic Power'' |last= Gordon|first= John Steele|year= 2004|publisher= HarperCollins|isbn= 0060093625|url= http://books.google.com/books/about/An_Empire_of_Wealth.html?id=rmsUs_KDgHAC}} * {{cite book |title= ''Atlas of American Military History'' |last= Murray|first= Stuart|year= 2004|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-3025-5|url= http://books.google.bg/books?id=bJ_sy7mmmxQC&pg=PA76&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false}} * {{cite book |title= Encyclopedia of the Great Plains |last= Wishart|first= David J.|year= 2004|publisher= University of Nebraska Press|isbn= 978-0-8032-4787-1|url= http://books.google.com/books?id=rtRFyFO4hpEC&pg=PA37}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of Native American Wars and Warfare'' |last= Kessel, Wooster|first= William B, Robert|year= 2005|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-0-8160-3337-9|url= http://books.google.com/books?id=laxSyAp89G4C&source=gbs_navlinks_s Book}} * {{cite book |title= A People's History of the United States |last=Zinn |first=Howard |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Harper Perennial Modern Classics |location= |isbn=0-06-083865-5 |pages= |url= |accessdate=}} * {{cite book |title= ''A Nation Among Nations: America's Place in World History'' |last= Bender|first= Thomas|year= 2006|publisher= Hill & Wang|location= New York|isbn= 978-0-8090-7235-4|url= http://books.google.com/books?id=wQHlrIz4gpYC&pg=PA61}} * {{cite journal |last1=Mann |first1=Kaarin |year=2007 |ref=Mann |title=''Interracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial Project'' |journal=Michigan Journal of History |issue=Fall |publisher=University of Michigan |url=http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130515063053/http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archivedate=2013-05-15 |deadurl=yes |accessdate=2014-06-08 }} * {{cite book |title= ''The House: The History of the House of Representatives'' |last= Remini|first= Robert V.|year= 2007|publisher= HarperCollins|isbn= 0061341118|url= http://books.google.com/books/about/The_House.html?id=CAM6J6IoQFQC}} * {{cite book |title= ''Manifest Destiny and the Expansion of America'' |last= Carlisle, Golson|first= Rodney P, J. Geoffrey|year= 2007|publisher= ABC-CLIO|location= Santa Barbara, California|isbn= 978-1-85109-833-0|url= http://books.google.bg/books?id=ka6LxulZaEwC&pg=PR6&lpg=PR6&dq=Manifest+Destiny+and+the+Expansion+of+America+978-1-85109-833-0&source=bl&ots=ljF91eGpFI&sig=HfK3KYCfZQYNjLqvelFQokzpcJU&hl=bg&sa=X&ei=kbKSU4PBAqj9ywOG_4DYCA&ved=0CCYQ6AEwAA#v=onepage&q=Manifest%20Destiny%20and%20the%20Expansion%20of%20America%20978-1-85109-833-0&f=false}} * {{cite book |title= ''Slavery in America'' |last= Schneider|first= Dorothy|year= 2007|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-0813-1|url= http://books.google.com/books?id=QlemwRTsY20C&vq=census&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Enduring Vision: A History of the American People'' |last= Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|first= Paul S, Cliffoed E. Jr, Joseph F, Neal, Harvard, Nancy|year= 2007|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-618-80161-9|url= http://books.google.com/books?id=9KT3lI76-0cC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Old Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007'' |last= Heinemann|first= Ronald L.|year= 2007|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2609-4|url= http://books.google.bg/books/about/Old_Dominion_New_Commonwealth.html?id=v5KSO0qbItoC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''American Stories: To 1877'' |last= Ripper|first= Jason|year= 2008|publisher= M.E. Sharpe|isbn= 978-0-7656-2903-6|url= http://books.google.com/books?id=vX-fYvoAeHwC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Thomas Jefferson: Reputation and Legacy'' |last= Cogliano|first= Francis D.|year= 2008|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2733-6|url= http://books.google.com/books?id=1f-wAfE0mpsC&pg=PA219}} * {{cite book | title = Macroeconomics | last = Mankiw | first = N. Gregory | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Cengage Learning | location = | isbn = 978-0-324-58999-3 | doi = | pages = 559 | url = https://books.google.bg/books?id=58KxPNa0hF4C&lpg=PA463&redir_esc=y&hl=bg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= Looking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War? |last=Hayes |first=Nick |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=MinnPost |location= |isbn= |pages= |url=http://www.minnpost.com/politics-policy/2009/11/looking-back-20-years-who-deserves-credit-ending-cold-war |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Judicial Process and Judicial Policymaking'' |last= Tarr|first= G. Alan|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-495-56736-3|url= http://books.google.com/books?id=8Q6Gh5_OQgQC&pg=PA30}} * {{cite book |title= ''History of the American Economy'' |last= Walton, Rockoff|first= Gary, Hugh|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 032478662X|url= http://books.google.bg/books/about/History_of_the_American_Economy_With_Acc.html?id=lyhI1q_E4G0C&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of North American Immigration'' |last= Powell|first= John|year= 2009|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-1012-7|url= http://books.google.com/books?id=VNCX6UsdZYkC&pg=PA74}} * {{cite book |title= ''State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South'' |last=Blakeley |first=Ruth |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Routledge|location= |isbn=978-0415686174 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and Power'' |last= Wallenfeldt|first= Jeffrey H.|year= 2010|publisher= Britannica Educational Publishing|location= New York|isbn= 978-1-61530-045-7|url= http://books.google.bg/books?id=T_0TrXXiDbUC&pg=PA4&dq=The+American+Civil+War+and+Reconstruction:+People,+Politics,+and+Power+978-1-61530-045-7&hl=bg&sa=X&ei=ErmSU5XUMKfpywPYpoJQ&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q=The%20American%20Civil%20War%20and%20Reconstruction%3A%20People%2C%20Politics%2C%20and%20Power%20978-1-61530-045-7&f=false}} * {{cite book |title= ''Documents of American Democracy: A Collection of Essential Works'' |last= Kemp|first= Roger L.|year= 2010|publisher= McFarland|isbn= 978-0-7864-4210-2|url= http://books.google.com/books?id=JHawgM-WnlUC&pg=PA180}} * {{cite book |title= Remaking America: Democracy and Public Policy in an Age of Inequality |last=Soss |first=Joe |authorlink= |coauthors=Hacker, Jacob S.; Mettler, Suzanne, eds. |year=2010 |publisher=Russell Sage Foundation |location= |isbn=978-1-61044-694-5 |pages= |url=https://books.google.com/?id=JttyjBoyb3AC |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human Trafficking'' |last= Quirk|first= Joel|year= 2011|publisher= University of Pennsylvania Press|isbn= 978-0-8122-4333-8|url= http://books.google.com/books?id=qqxK4KlqKYMC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Revolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the Nation'' |last= Young, Nash, Raphael|first= Alfred Fabian, Gary B, Ray|year= 2011|publisher= Random House Digital|isbn= 978-0-307-27110-5|url= http://books.google.com/books?id=QEzaLJ4u_MEC&pg=PA4}} * {{cite book |title= ''Fighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871'' |last= Black|first= Jeremy| authorlink = Джереми Блек | year= 2011|publisher= Indiana University Press|isbn= 978-0-253-35660-4|url= http://books.google.com/books?id=EIst_CSWOqIC&pg=PA275}} * {{cite book | title = U.S. Foreign Policy: A Documentary and Reference Guide | last = Kalaitzidis-Streich | first = Akis-Gregory W. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = ABC-CLIO | location = | isbn = 978-0-313-38376-2 | doi = | pages = 201 | url = https://books.google.bg/books?id=c9rhlt2Ke3gC&pg=PA201&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal |last1=Bianchine |first1=Peter J. |last2=Russo |first2=Thomas A. |year=1992 |title=The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings) |volume=13 |issue=5 |pages=225 – 232 |ref=Bianchine |publisher=OceanSide Publications, Inc. |url=http://www.ingentaconnect.com/content/ocean/aap/1992/00000013/00000005/art00002 |accessdate=9 септември 2012 |doi=10.2500/108854192778817040 |pmid=1483570 |journal=Allergy and Asthma Proceedings}} * {{cite book |title= ''Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious Landscape'' |last= Clark|first= Mary Ann|year= 2012|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-1-4422-0881-0|url= http://books.google.com/books?id=3Tl3vqx-BX0C&pg=PT47}} * {{Цитат периодика | last =Williams | first =Daniel K. | authorlink = | coauthors = | year =2012 | month = | title =Questioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics | journal =American History | volume =40 (2) | issue = | pages =325 – 331 | doi =10.1353/rah.2012.0043 | id = | url =http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf | format = | accessdate = | archive-date =2013-05-02 | archive-url =https://web.archive.org/web/20130502060923/http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf }} * {{cite book |title= ''The men who United the States'' |url= https://archive.org/details/isbn_9780062079602 |last= Winchester|first= Simon|year= 2013|publisher= Harper Collins|isbn= 978-0-06-207960-2}} }} * {{cite book | title = The men who United the States | last = Winchester | first = Simon | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Harper Collins | location = | isbn = 978-0-06-207960-2 | doi = | pages = 198, 216, 251, 253 | url = https://archive.org/details/isbn_9780062079602 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [http://www.firstgov.gov Официална страница на правителството на САЩ] * [http://www.whitehouse.gov Белият дом – Официална страница на Президента на САЩ] * [http://www.senate.gov Официална страница на Сената на САЩ] * [http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението] {{Географско местоположение|Център=САЩ|Север=[[Канада]]|Юг=[[Мексико]]|Запад=[[Тих океан]]|Изток=[[Атлантически океан]]}} {{САЩ}} {{Северна Америка}} {{Океания}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:САЩ| ]] 5sfz5n0o4jzjzz4gv8gmogsx973gpab 12418874 12418872 2024-11-21T16:24:17Z Zhoxy 557 връщане след вандализъм 12418874 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = САЩ | официално-име-бг = Съединени американски щати | официално-име = United States of America | девиз = {{plainlist| * In God We Trust („Уповаваме се на Бог“) * [[E pluribus unum]] („От многото – единствен“) }} | химн = [[Химн на САЩ|Знаме, обсипано със звезди]]<br>({{lang|en|Star-Spangled Banner}}) | химн-файл = Star Spangled Banner instrumental.ogg | демоним = американец | карта = USA orthographic.svg | карта-описание = Местоположение на САЩ | столица = [[Вашингтон]] | най-голям-град = [[Ню Йорк]] | официален-език = ''[[de jure]]:'' няма<br />''[[de facto]]:'' [[Американски английски|английски]]<ref>30 от 50 щата признават само английския като официален език. Щатът Хавай признава хавайския и английския като официални езици, щатът Аляска официално признава 20 местни езика заедно с английския, а щатът Южна Дакота признава езика на [[сиукси]]те като официален език. За повече информация вижте [[Езици в САЩ]].</ref> | религия = 63% [[християнство]]<br>29% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>6% други<br>2% неопределени | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Съединените американски щати|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джо Байдън]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Камала Харис]] | законодателна-власт = [[Конгрес на САЩ|Конгрес]] | горна-камара = [[Сенат на САЩ|Сенат]] | долна-камара = [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] | събитие-вид = [[История на САЩ|Независимост]] | събитие-бел = от [[Кралство Великобритания|Великобритания]] | събитие1 = [[Декларация за независимост на САЩ|Обявяване]] | събитие-дата1 = 4 юли 1776 г. | събитие2 = [[Конфедеративни американски щати|Конфедерация]] | събитие-дата2 = 1 март 1781 г. | събитие3 = [[Парижки договор (1783)|Парижки договор]] | събитие-дата3 = 3 септември 1783 г. | събитие4 = [[Конституция на САЩ|Конституция]] | събитие-дата4 = 21 юни 1788 г. | площ-място = 3-то | води% = 4,66 | население-година = 2023 | население = {{повишение}} 334 914 895 | население-източник = <ref>[http://www.census.gov/popclock/ www.census.gov]</ref> | население-място = 3-то | население-градско = 82 | население-градско-място = 28-о | население-гъстота-място = 185-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 331 449 281 | БВП-година = 2022 | БВП = {{повишение}} 25,35 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOUS">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |work=IMF.org |accessdate=16 февруари 2019|archive-url = http://web.archive.org/web/20190322135504/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=22&pr.y=15&sy=2016&ey=2020&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=111&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2019-03-22}}</ref> | БВП-място = 2-ро | БВП-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-на-човек-място = 9-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{повишение}} 25,35 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-място = 1-во | БВП-ном-на-човек = {{повишение}} 76 027 щ.д.<ref name="IMFWEOUS"/> | БВП-ном-на-човек-място = 8-о | Джини-година = 2020 | Джини = 48,5<ref name="WBUSGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=US |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkred|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = {{повишение}} 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 17-о | продълж-живот = 78,9 години | продълж-живот-място = 38-о | дет-смъртност = 6,5/1000 | дет-смъртност-място = 183-то | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Щатски долар]] | валута-код = USD | часова-зона = [[UTC−4]] до [[UTC−12|−12]], [[UTC+10|+10]], [[UTC+11|+11]] | часова-зона-DST = UTC−4 до [[UTC−10|−10]] | формат-дата = мм/дд/гггг | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[НАТО]], [[НАФТА]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = US | TLD = [[.us]] | телефонен-код = +1 | ITU префикс = AAA-ALZ, KAA-KZZ, NAA-NZZ, WAA-WZZ | сайт = | забележки = }} '''Съединѐните америка̀нски ща̀ти''' ({{lang|en|United States of America}}) с абревиатура '''САЩ''' (''U.S.A.'' или ''USA''), често наричани '''Съединѐните ща̀ти''' (''The United States'', ''US'' или ''U.S.''), както и разговорно '''Ща̀тите''' (''The States'') или '''Амѐрика''' (''America''), е [[държава]], разположена главно на континента [[Северна Америка]]. Официално САЩ е [[федерация|федерална конституционна република]],<ref>{{cite book |title=The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind |url=https://archive.org/details/newyorktimesguid00 |year=2007 |publisher=St. Martin's Press |isbn=978-0-312-37659-8 |page=[https://archive.org/details/newyorktimesguid00/page/632 632]}}</ref>{{hrf|Onuf|1983}} състояща се от 50 [[Щати в САЩ|щата]] и един [[Вашингтон (окръг Колумбия)|федерален окръг]], представляващ столицата ѝ – [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Континентални щати|Четиридесет и осем]] от щатите и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|окръг Колумбия]] лежат последователно в средата на континента, разположени между [[Тихи океан|Тихия]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], като [[Граница между САЩ и Канада|граничат]] с [[Канада]] на север и [[Мексико]] на юг. Щатът [[Аляска]] се намира северозападно от Канада, а [[Хаваи]] е [[архипелаг]], разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в [[Карибско море]] (виж [[Островни територии на САЩ]]). Съединените щати се нареждат [[списък на страните по население|трети по брой на населението]] (318 000 000 души), включващо в себе си различни [[етническа група|етнически групи]] с [[мултикултурализъм|разнообразни култури]], продукт на интензивна [[имиграция]] от много други страни.{{hrf|Adams, Strother-Adams|2001}} Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. Палеоиндианците мигрират от [[Евразия]] до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.<ref>Статия [http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 Who was first? New info on North America's earliest residents] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181117191231/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 |date=2018-11-17 }} от Thomas H. Maugh II, написана за [[Лос Анджелис Таймс|''Los Angeles Times'']] на [[12 юли]] [[2012]] г.</ref> Европейската колонизация започва през XVI век. Съединените американски щати възникват от [[Тринадесет колонии|13 британски колонии]], разположени по протежение на [[Източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]]. Споровете между [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и тези колонии водят до [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. На [[4 юли]] [[1776]] г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]]. Войната приключва през [[1783]] г. с [[Парижки договор (1783)|признаването на независимостта на Съединените американски щати]] от [[Кралство Великобритания|Британското кралство]]. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска [[колониална империя]].{{hrf|Greene, Pole|2003|352 – 361}}{{hrf|Bender|2006|61}} Сегашната [[конституция на САЩ]] е приета на [[17 септември]] [[1787]] г. Първите десет поправки, единодушно наречени [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]], са ратифицирани през [[1791]] г. и гарантират много [[Естествени права|основни граждански права и свободи]]. Водена от доктрината за [[предопределение на съдбата]], новата страна предприема енергично разширение на териториите си в цяла [[Северна Америка]] в XIX век. Това начинание изисква [[Индиански войни|изместване на коренното население]], придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.{{hrf|Carlisle, Golson|2007|238}} [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] прекратява легалното робство върху черното население.<ref>[http://www.pbs.org/wgbh/aia/part4/4p2967.html The Civil War and emancipation]. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено [[26 март]] [[2013]].</ref>{{hrf|Wallenfeldt|2010|264}} В края на XIX век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,{{hrf|White|1996}} постигайки най-голямата икономика за времето си.<ref>{{cite web |author=Maddison, Angus |url=http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls |title=Historical Statistics for the World Economy |publisher=The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen |location=The Netherlands |year=2006 |accessdate=[[6 ноември]] [[2008]] |архив_дата=2020-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201205205145/http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls }}</ref> [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от [[Втора световна война|Втората световна война]] като световна сила, първата страна, притежаваща [[Ядрено оръжие|ядрен арсенал]], и постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. Краят на [[Студена война|Студената война]] и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] оставя САЩ като единствената суперсила в света. Водеща сред [[Развита страна|развитите страни]] в [[Икономика на САЩ|икономическо отношение]], Съединените американски щати са с оценен [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] за [[2013]] г. 16,8 трилиона [[щатски долар]]а. Това означава 23% от [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|световния номинал на БВП]] и 19% от [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|паритета на покупателната стойност]].<ref name="IMF_GDP">{{cite web |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/01/weodata/index.aspx|publisher=International Monetary Fund |title=World Economic Outlook Database: United States |date=April 2014 |accessdate=[[9 април]], [[2014]]}}</ref><ref>[[Европейски съюз|Европейския съюз]] има по-голям колектив [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|номинален БВП]]. Те обаче не са единична държава. Според [[Международен валутен фонд|МВФ]] САЩ разполага с по-висок [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|БВП (ППС)]] сравнение с [[Европейски съюз|ЕС]].</ref> Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата [[производителност на труда]].<ref>[http://www.cbsnews.com/news/us-workers-worlds-most-productive/ „U.S. Workers World's Most Productive“]. [[Си Би Ес|CBS News]]. [[11 февруари]] [[2009]]. Посетен на [[23 април]] [[2013]].</ref> През [[2010]] г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.<ref name="IMF_GDP" /> Въпреки че икономиката на страната се счита за [[Постиндустриално общество|постиндустриална]], САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.<ref>{{cite web |title= Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy |year= 2013 |url= http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy |publisher= Alliance for American Manufacturing |достъп_дата= 2014-06-07 |архив_дата= 2012-10-13 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20121013211628/http://americanmanufacturing.org/category/issues/jobs-and-economy/manufacturing-jobs-and-us-economy }}</ref> Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], както и най-високата брутна средна заплата,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecdbetterlifeindex.org/topics/income/ | заглавие = OECD Better Life Index| достъп_дата = [[25 ноември]] [[2012]] | език = English }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en | заглавие = Household Income | достъп_дата = [[29 май]] [[2014]] | дата = [[18 март]] [[2014]] | труд = Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели | издател = OECD Publishing | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20140321184449/http://www.oecd-ilibrary.org:80/social-issues-migration-health/society-at-a-glance-2014_soc_glance-2014-en |archive-date = 2014-03-21}}</ref><ref>[http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=AV_AN_WAGE Average annual wages] ОИСР. Посетено: [[7 юни]] [[2014]].</ref> въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oecd.org/els/soc/OECD2013-Inequality-and-Poverty-8p.pdf | заглавие = Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty | достъп_дата = [[26 юли]] [[2013]] | издател = OECD (2013) | език = English }}</ref><ref>[http://www.oecd-berlin.de/charts/inequality/index.php?cr=oecd&lg=en Income distribution and poverty – OECD]. ОИСР</ref> – около 16% от населението живее в бедност, както е определило [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|Бюрото за преброяване]].<ref>[http://washington.cbslocal.com/2012/11/15/census-u-s-poverty-rate-spikes-nearly-50-million-americans-affected/ „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“] ''Си Би Ес.'' [[15 ноември]] [[2012]]</ref> Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.sipri.org/product_info?c_product_id=476 | заглавие = Trends in world military expenditure, 2013 | достъп_дата = [[14 април]] [[2014]] | дата = [[април]] 2014 | издател = Stockholm International Peace Research Institute | език = English }}</ref> правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.<ref>[[#Cohen|Cohen, 2004:History and the Hyperpower]]</ref><ref>[[#BBC18may|BBC, April 2008:Country Profile: United States of America]]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | заглавие = Geographical trends of research output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Research Trends | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20131217054019/http://www.researchtrends.com:80/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ | archive-date = 2013-12-17 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317092424/http://www.researchtrends.com/issue8-november-2008/geographical-trends-of-research-output/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | заглавие = The top 20 countries for scientific output | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = Open Access Week | език = English | archive-url = http://web.archive.org/web/20140106193251/http://www.openaccessweek.org:80/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output | archive-date = 2014-01-06 | архив_дата = 2014-03-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140317105014/http://www.openaccessweek.org/profiles/blogs/the-top-20-countries-for-scientific-output }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.epo.org/about-us/annual-reports-statistics/annual-report/2012/statistics-trends/granted-patents.html | заглавие = Granted patents | достъп_дата = [[16 март]] 2014 | издател = European Patent Office | език = English }}</ref> == Етимология на името == Срещани наименования на страната са САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „[[щат]]и“ в името се измества за известно време от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с български. На сръбски, македонски, немски и френски например се използва съответната местна дума за „държава“. В български и руски, от друга страна, се използва заемката от [[немски език|немски]] „щат“ (''Staat'' – държава). Наименованието „Америка“ – на целия континент, е предложено от немския картограф [[Мартин Валдзеемюлер]], който през [[1507]] г., като един от авторите на отпечатаната в ''Saint-Dié-des-Vosges в'' Лотарингия книга „Въведение в космографията“ (''Cosmographiae Introductio''), създава карта на света, на която са изобразени, до голяма степен – условно, Северна и Южна Америка. Причината Валдзеемюлер да избере това име е погрешно приетото по онова време схващане, че италианският изследовател [[Америго Веспучи]] (''Americus Vespucius'') при пътешествието си от [[1497]] г. е първият, достигнал американския материк. == География == {{основна|География на САЩ}} {{вижте също|Западно крайбрежие на САЩ|Източно крайбрежие на САЩ|Граница между САЩ и Канада|Граница между САЩ и Мексико}} [[File:Uspaintedrelief.png|thumb|left|Топографска карта на САЩ]] Общата площ на САЩ e 9 833 675 km²,<ref name="CIA Geo">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/united-states/#geography | заглавие = United States: Geography | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[CIA World Factbook]] | език = en }}</ref> като в това число влизат 50-те щата и [[окръг Колумбия]] и водните площи, и не се включват отвъдморските територии. Това прави САЩ третата по големина страна в света по обща площ след [[Русия]] и [[Канада]], и четвърта по големина ако се изключат водните площи, като трета е [[Китай]]. САЩ имат 12 002 km сухопътни граници, от които най-дълга е общата граница с Канада на север – общо 8891 km. На юг страната има 3111 km граница с [[Мексико]]. Продължаващото американско военно присъствие в залива [[Гуантанамо]] обуславя и малка сухопътна граница с [[Куба]], с дължина 28,5 km. В САЩ се намират както най-високата точка в [[Северна Америка]] – вр. [[Денали]] (6190 m) в [[Аляска]], така и най-ниската точка, [[Долината на смъртта]] (86 m под морското равнище) в [[Калифорния]]; средната надморска височина на страната е 760 m.<ref name="CIA Geo"/> Към площта на страната често не се добавят многобройни малки обитаеми и необитаеми територии в [[Карибско море]] и [[Тихия океан]], които са част от [[Островни територии на САЩ|Островните територии на САЩ]] – например [[Американска Самоа]], [[Северни Мариански острови]] и други. Почти всички тези територии са острови, част от тях без постоянно население и с политически статут, различен от този на 50-те щата и окръг Колумбия. Континенталните Съединени щати условно имат три отличаващи се топографски региона: * На изток доминират [[Апалачи]]те – система от планински вериги, която отделя атлантическото крайбрежие на САЩ от вътрешността на страната. Апалачите образуват 2400-километров планински пояс, простиращ се от [[Алабама]] на юг до [[Ню Хампшър]] и канадската граница на север. Това са стари планини, остатък от отдавна ерозирали планински масиви. Планините [[Блу Ридж]] съставят крайбрежната източна част на Апалачите; западната им част е съставена от планинско-долинния регион [[Ридж енд Вали]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Appalachian-Mountain-system | заглавие = The Appalachian Mountain System | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> * В централната част на страната, между [[Канадски щит|Канадския щит]] на север и [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] на юг, се простират огромни равнини и низини, където се намират някои от най-плодородните земи в САЩ.<ref name="Relief">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States#ref77950 | заглавие = United States: Land - Relief | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Тук се намира речната система [[Мисисипи]] – [[Мисури]], [[Списък на реки по дължина|четвъртата най-дълга в света]], която тече от най-северните части на САЩ и се влива в Мексиканския залив. На изток от реката са [[Вътрешни равнини|Вътрешните равнини]]. На запад – [[Големи равнини|Големите равнини]], обширни площи от които са заети от ''прерии'' - равнинно-степни региони с предимно ниска тревиста растителност, чиято надморска височина плавно се покачва до подножието на [[Кордилери]]те. В североизточната част на централния сегмент се намират [[Големите езера]] – [[Горно езеро]], [[Ери]], [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], [[Хюрън]] и [[Онтарио (езеро)|Онтарио]]. По крайбрежието на Мексиканския залив е разположена [[Крайбрежна низина на Мексиканския залив|Крайбрежната низина]].<ref name="Relief"/> * Цялата западна една-трета от континенталната територия на САЩ е заета от [[Северноамерикански Кордилери|Северноамериканските Кордилери]] – огромен планински масив, част от [[Тихоокеански огнен пръстен|Тихоокеанския огнен пръстен]] и сам по себе си съставен от разнообразни планински вериги, долини, каньони и пустини. [[Скалистите планини]] съставят източния пояс на този масив и се простират от [[Ню Мексико]] до Канада. Западният пояс на Кордилерите започва без преход направо от тихоокеанското крайбрежие с [[Каскадни планини|Каскадите]] на север, [[Сиера Невада]] на юг, и [[Брегови хребети|Бреговите хребети]] помежду им.<ref name="Relief2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera | заглавие = United States: Land - Relief: The Western Cordillera | достъп_дата = [[1 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Между източния и западния пояс се намира геологически стабилна система от междупланински плата и равнини, включително [[Колорадско плато|Колорадското плато]], където се намират впечатляващи геологически образувания – [[Гранд каньон]], долината на [[река Колорадо]], скалите на [[Меса Верде (национален парк)|Меса Верде]], [[Кениънлендс (национален парк)|Кениънлендс]] и много други. В Кордилерите са разположени и някои най-големите пустини на САЩ – [[Сонора]] и [[Мохаве (пустиня)|Мохаве]], т.нар. [[Голям басейн]], както и [[Централна калифорнийска долина|Централната калифорнийска долина]]. Кордилерите продължават на север през Канада до Аляска, където се намира и връх Денали.<ref name="Relief2"/> <gallery mode="packed-hover" heights="150"> File:Denali, Denali National Park and Preserve.jpg|Връх Денали, Аляска File:Monument Valley 2.jpg|[[Долината на паметниците]] в Колорадското плато File:Wet Prairie - Flickr - wackybadger (4).jpg|Прерии в [[Уисконсин]] File:Fall colors from the Blue Ridge Parkway just south of Ashville.jpg|Изглед към планините Блу Ридж край [[Ашвил, Северна Каролина]] </gallery> Страната е изключително богата на природни ресурси, включително подходящи за селско стопанство площи – 16,8% от площта е годна за земеделие, а 27,4% – за пасища; 33,3% от общата площ на САЩ са гори. Сред полезните изкопаеми най-големи са находищата на [[въглища]], като САЩ разполагат с 27% от световните запаси. Страната има големи запаси и от [[мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[молибден]], [[уран]], [[желязо]], [[злато]], [[петрол]], [[природен газ]], [[цинк]], [[никел]], [[волфрам]] и [[боксит]]и,<ref name="CIA Geo"/> както и огромно разнообразие други минерали. Към 2022 петролът в потенциално достижими находища на територията на САЩ възлиза на 193 милиарда барела, на второ място в света след Саудитска Арабия (275 милиарда барела) и пред Русия (137 милиарда), Канада (118 милиарда) и Ирак (105 милиарда).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://finance.yahoo.com/news/total-global-recoverable-oil-reserves-190000624.html | заглавие = Total Global Recoverable Oil Reserves Are Falling At An Alarming Rate | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 3 юли 2022 | издател = Yahoo! Finance | език = en }}</ref> === Климат и води === Климатът в по-голямата част от страната е умерен. Изключение правят Флорида със своя тропичен климат и Аляска с арктически климат; равнините на запад от Мисисипи са с полупустинен климат, а в Големия басейн климатът е пустинен.<ref name="CIA Geo"/> Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Например в [[Северна Дакота]] са отбелязвани разлики от +49 °C през лятото и −51 °C през зимата.<ref name="Climate">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77960 | заглавие = United States: Land - Climatic Controls | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Сиера Невада и Каскадите са една от най-мощните климатични бариери на континента – по западните им склонове климатът е под благоприятното влияние на Тихия океан, с малки температурни амплитуди и големи валежни количества; същевременно по източните им склонове валежите са съвсем оскъдни. Същевременно липсата на релефни прегради в централните равнини осигурява свободно придвижване както на топъл въздух от Мексиканския залив, така и на арктически студен въздух от север. При сблъскването на тези въздушни маси образуват екстремни явления като [[торнадо|торнада]].<ref name="Climate"/> Това опустошително явление е най-често срещано в части от Тексас, Оклахома, Канзас и Небраска, които попадат в т.нар. [[Алея на торнадата]]. [[File:RaXPol scanning a severe thunderstorm in Oklahoma May 18, 2013.JPG|thumb|right|Метеоролози сканират буреносни облаци в Оклахома за признаци на зараждащо се торнадо. Торнадата са често срещано явление в централните равнини.]] Средните януарски температури са от −24,8 °C в Аляска и −18 °C в Централните равнини до 14 °C в югозападните части и до 20 °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25 °C на западното крайбрежие, 16 – 26 °C на източното и до 32 °C във вътрешните плата и южните части на страната. Най-големите водни басейни са безспорно Големите езера – които заедно съставят най-голямата група сладководни езера в света, и речната система на Мисисипи – Мисури. Благодарение на системи от шлюзове и канали, езерата правят възможен водния транспорт от световния океан до 2100 километра навътре в континента, до [[Чикаго]] и [[Минесота]].<ref name="Drainage">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/United-States/The-Western-Cordillera#ref77956 | заглавие = United States: Land - Drainage | достъп_дата = [[2 януари]] 2023 | дата = 2022 | издател = [[Енциклопедия Британика]] | език = en }}</ref> Най-голямото от езерата, Мичиган, е с площ 57 750 km². На запад големите езера са рядкост; най-значимото е [[Голямо солено езеро|Голямото солено езеро]] в [[Юта]], с площ 4360 km².<ref name="CIA Geo"/> В САЩ се намират и някои от най-дългите реки в света – [[Мисури]] (3768 km), [[Мисисипи]] (3544 km), [[Юкон (река)|Юкон]] (3190 km), [[Сейнт Лорънс (река)|Сейнт Лорънс]] (3058 km) и [[Рио Гранде]] (3057 km), част от които текат на териториите на Канада и Мексико. Най-голям водосборен басейн има Мисисипи – 3 202 185 km² към Атлантическия океан.<ref name="CIA Geo"/> Поради широкото използване на реките и езерата за изхвърляне на отпадни води, много от водните басейни са тежко замърсени с промишлени и битови отпадъци и химикали.<ref name="Drainage"/> === Биоразнообразие === [[File:Bald eagle about to fly in Alaska (2016).jpg|thumb|left|Белоглав орел в Аляска]] САЩ е една от 17-те страни в света с мегаразнообразие на растителни и животински видове. В страната се срещат 428 вида [[бозайници]], 784 вида [[птици]], 311 вида [[влечуги]], 295 вида [[земноводни]], 1154 вида сладководни [[риби]] и 91 000 вида [[насекоми]].<ref name="Species">{{cite web|last1=Osborn|first1=Liz|title=Number of Native Species in United States|url=https://www.currentresults.com/Environment-Facts/Plants-Animals/number-of-native-species-in-united-states.php|publisher=Current Results Nexus|access-date=2 януари 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.si.edu/Encyclopedia_SI/nmnh/buginfo/bugnos.htm|title=Numbers of Insects (Species and Individuals)|publisher=Smithsonian Institution|access-date=2 януари 2023}}</ref> Флората включва 16 499 вида [[покритосеменни]] растения, 122 иглолистни вида, 658 вида [[папрати]], 1024 вида [[мъхове]] и 440 вида [[чернодробни мъхове]];<ref name="Species"/> само на [[Хаваи]] има 1800 вида цъфтящи растения, които не се срещат в континенталните Съединени щати.<ref>{{cite web|author=Morin, Nancy|url=https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|archive-url=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf|title=Vascular Plants of the United States|publisher=National Biological Service|website=Plants|access-date=2 януари 2023|archive-date=24 юли 2013|достъп_дата=2023-01-02|архив_дата=2013-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130724222726/https://www.fungaljungal.org/papers/National_Biological_Service.pdf}}</ref> [[Белоглав орел|Белоглавият орел]] е национален символ на страната, а [[Гигантска секвоя|гигантската секвоя]] е дървесен вид, известен с огромните си размери и характерен за западните части на страната. [[Служба на националните паркове на САЩ|Службата на националните паркове на САЩ]] (''National Park Service'') поддържа мрежа от защитени местности и региони, която включва [[Национални паркове в САЩ|63 национални парка]], 19 природни резервата, и редица други защитени брегови ивици и местности.<ref>{{cite web|title= National Park FAQ|url=https://www.nps.gov/aboutus/national-park-system.htm/|publisher=[[Служба на националните паркове на САЩ]]|access-date=2 януари 2023}}</ref> == История == {{основна|История на САЩ}} === Първи европейски контакт с коренните американци === [[Файл:Mississippian-culture-house-model-tn1.jpg|мини|Макет на жилище от Мисисипския период (1000 – 1600 г. сл. Хр.)]] {{основна|Доколумбова Америка|Индианци в САЩ}} Първите хора мигрират в Северна Америка от [[Сибир]] по [[Берингов проток#Берингов мост|Беринговия мост]] преди 15 000 години или повече.<ref>{{cite news|title=Who was first? New info on North America's earliest residents|url=http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|newspaper=[[Лос Анджелис Таймс]]|date=[[12 юли]] 2012|first=Thomas H.|last=Maugh II|archive-url=https://web.archive.org/web/20120811194221/http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|archive-date=2012-08-11|access-date=2014-06-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anthropology.si.edu/HumanOrigins/faq/americas.htm | заглавие = What is the earliest evidence of the peopling of North and South America? | достъп_дата = [[19 юни]] 2007 | дата = [[юни]] [[2004]] | издател = Smithsonian Institution, National Museum of Natural History | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ | заглавие = Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History | фамилно_име = Nicolas | първо_име = Kudeba | дата = [[28 февруари]] 2014 | издател = The History of Canada Podcast | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2014-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140301013552/http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ }}</ref> Европейците заварват техните потомци – [[индианци]]те. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици невинаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от [[Доколумбова Америка|доколумбовата]] Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото. След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява както поради упражняваното [[Индиански войни|насилие]] и липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: [[едра шарка]] и [[морбили]],{{hrf|Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|1996|205}}{{hrf|Bianchine, Russo|1992|225 – 232}} така и поради смесените бракове{{hrf|Mann|2005|44}}{{hrf|Thornton|1987|49}}{{hrf|Kessel|2005|142 – 143}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mchspa.org/body.htm | заглавие = ''Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County'' | дата = 427 | издател = Mercer County Historical Society | език = en | достъп_дата = 2014-06-09 | архив_дата = 2012-06-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120625185429/http://www.mchspa.org/body.htm }}</ref> В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.{{hrf|Juergens|2011|69}} В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.{{hrf|Ripper|2008|6}} Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.{{hrf|Ripper|2008|5}}{{hrf|Calloway|1998|55}} === Заселници === {{основна|Тринадесет колонии}} След първото пътуване на [[Христофор Колумб|Колумб]] до [[Нов свят|Новия свят]] през [[1492]] г. редица изследователи и преселници стъпват във [[Флорида]] и американския Югозапад.{{hrf|Taylor|2002|33 – 34}}{{hrf|Taylor|2002|72, 74}} Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на [[Мисисипи]], където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във [[Вирджиния]], основано [[1607]] г. Друга значима английска колония е [[Плимутска колония|Плимутската колония]] на [[пилигрими]]те от [[1620]] г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|29 – 31}} Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през [[1619]] г. във Вирджиния. Договорът на кораба [[Мейфлауър]], подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.{{hrf|Remini|2007|2 – 3}}{{hrf|Johnson|1997|26 – 30}} [[Файл:The Mayflower Compact 1620 cph.3g07155.jpg|мини|Подписването на договора на Мейфлауър, 1620]] Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива, които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма част от световния запас на желязо.{{hrf|Walton, Rockoff|2009}} В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.{{hrf|Lemon|1987}} Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.{{hrf|Clingan|2000|13}}{{hrf|Tadman|2000|1534}}{{hrf|Schneider|2007|484}} Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други – за.{{hrf|Lien|1913|522}}{{hrf|Davis|1996|7}} В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.{{hrf|Quirk|2011|195}} С колонизацията на Джорджия през [[1732]] г. са образувани [[Тринадесет колонии|13 колонии]], от които ще се появят бъдещите Съединени американски щати.{{hrf|Bilhartz, Elliott|2007}} Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голяма отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.{{hrf|Wood|1998|263}} С изключително висока раждаемост, ниска смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|38 – 39}} Възраждането на [[християнство]]то през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода. Във [[Френска и индианска война|войната между французите и индианците]] британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладени и разселени, в 13-те колонии популацията през [[1770]] г. е отчетена 2,1 млн. души, което е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 г. само една малка част от американците са били родени в чужбина.{{hrf|Walton, Rockoff|2009|35}} Отдалечеността на колониите от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] им позволява да развият самоуправление, но техният успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет. === Независимост и разширяване === {{основна|Американска война за независимост|Декларация за независимост на САЩ|Американска революция}} [[Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|мини|[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за Независимост]]: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през [[1776]] г.]] [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]] е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи на правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и [[Американска революция|конфликтът]] ескалира във война.{{hrf|Humphrey|2003|8 – 10}} Конгресът приема [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]], на [[4 юли]] 1776 г., обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата се чества като Ден на независимостта на Америка. От [[1777]] г. Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до [[1789]] г.{{hrf|Young, Nash, Raphael|2011|4 – 7}} Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в [[Обсада на Йорктаун|Йорктаун]].{{hrf|Greene, Pole|2003|357}}{{hrf|Dull|1987|161}}{{hrf|Lawrence|1983|431 – 442}} В [[парижки договор|мирния договор]] от [[1783]] г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река [[Мисисипи]]. Националистите, които водят [[Конституционен конвент|Филаделфийския конвент]] ([[1787]] г.), привеждат в писмен вид [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените щати]], ратифицирана със спогодба между държавите през [[1788]] г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. [[Джордж Вашингтон]], водачът на победната революционна армия, е първият [[президент на Съединените американски щати|президент]], избран в рамките на новата конституция. [[Закон за правата (САЩ)|Законът на правата]], забраняващ федерално ограничаване на [[естествени права|личната свобода]], както и гарантиране на редица правни защити, е приет в [[1791]] г.{{hrf|Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|2007|192 – 193}} Въпреки че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през [[1808]] г., след [[1820]] г. отглеждането на високодоходна памукова реколта се разраства в дълбокия Юг, а заедно с него се увеличава и робският труд.{{hrf|Cogliano|2008|219}}{{hrf|Walton, Rockoff|2009|43}}{{hrf|Gordon|2004|27,29}} През второто велико събуждане, започвайки около [[1800]] г., милиони се обръщат към [[евангелизъм|евангелското]] протестантство. На север от религиозното течение се зараждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,{{hrf|Clark|2012|47}} на юг методисти и баптисти [[прозелитизъм|прозелитират]] сред робското население.{{hrf|Heinemann|2007|197}} Желанието на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от [[индиански войни|войни с индианците]].{{hrf|Billington, Ridge|2001|22}} [[Покупка на Луизиана|Луизиана е закупена]] от френско-доминиращата територия през [[1803]] г., с което почти се е удвоява размерът на нацията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm | заглавие = Louisiana Purchase | достъп_дата = [[1 март]] 2011 | издател = National Park Services | език = English |archive-url = http://web.archive.org/web/20101129154059/http://www.nps.gov/archive/jeff/lewisclark2/circa1804/heritage/louisianapurchase/louisianapurchase.htm |archive-date = 2010-11-29}}</ref> [[Британско-американска война|Войната от 1812]] г., обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.{{hrf|Wait|1999|78}} Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г., и заливната зона се присъединява.{{hrf|Klose, Jones|1994|150}} Разширението е подпомогнато от [[парна машина|парната сила]], когато започват пътуванията на [[параход]]и по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови [[канал]]и, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързо по железопътните линии.{{hrf|Winchester|2013|198, 216, 251, 253}} [[Файл:U.S. Territorial Acquisitions.png|мини|ляво|Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век]] От [[1820]] до [[1850]] г. Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система, съставена от демократи и виги – доминиращи партии от [[1828]] до [[1854]] г. [[Пътят на сълзите]] през [[1830]] г. илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира [[Република Тексас]] през [[1845]] г. по време на период на експанзионистичното [[Явното предначертание|явно предначертание]].{{hrf|Morrison|1999|13 – 21}} Орегонският договор с Великобритания от [[1846]] г. дава контрола на Съединените щати върху днешния [[Северозапад (САЩ)|американски северозапад]].{{hrf|Kemp|2005|180}} Победата в мексиканско-американската война, завършила през [[1848]] г., спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.{{hrf|McIlwraith, Muller|2001|61}} Златната треска в Калифорния от 1848 – 1849 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.{{hrf|Smith-Baranzini|1999|20}} След [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]], новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.{{hrf|Black|2001|275}} След половин век изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнинните индиански култури.{{hrf|Wishart|2004|37}} През 1869 г. нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.{{hrf|Smith|2001|523 – 526}} === Гражданска война и Ера на реконструкция === {{основна|Американска гражданска война}} [[Файл:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden.jpg|мини|дясно|[[Битка при Гетисбърг|Битката при Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], по време на Гражданската война]] От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].{{hrf|Murray|2004|76}} Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободни, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западна територия и повече свободни земи, напрежението между щатите със и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.{{hrf|O'Brien|2002|184}} След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}} След победата на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] през [[1865]] г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона [[афроамериканци|американци от африкански произход]], които са били роби,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www2.census.gov/prod2/decennial/documents/1860a-02.pdf | заглавие = 1860 Census | достъп_дата = [[10 юни]] 2007 | издател = U.S. Census Bureau | цитат = 7-а страница – списък на пълното робско население от 3 953 760.| език = en }}</ref> граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,{{hrf|De Rosa|1996|266}} насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на освободени роби.{{hrf|Tarr|2009|30}} Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.{{hrf|Tarr|2009|30}} === Имиграция, разширение и индустриализация === [[Файл:Ellis island 1902.jpg|мини|дясно|Остров Елис, Ню Йорк, е главната врата за имигрантите от Европа.<ref>{{cite book |title= Migrants to the Metropolis: The Rise of Immigrant Gateway Cities |last=Price, Benton-Short |first=Marie, Lisa |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Syracuse University Press |location= |isbn=978-0-8156-3186-6 |pages=[https://archive.org/details/migrantstometrop00pric/page/n71 51] |url=https://archive.org/details/migrantstometrop00pric|accessdate=}}</ref>]] В Севера урбанизацията и безпрецедентният наплив на имигранти от Южна и Източна Европа довежда до излишък на индустриалния труд и големи промени в културата на страната.{{hrf|Powell|2009|74}} Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват [[дивия запад|стария американски Запад]]. По-късно изобретяването на [[лампа с нажежаема жичка|електрическото осветление]] и [[телефон]]а също се отразяват на комуникацията и градския живот.{{hrf|Winchester|2013|351, 385}} [[Файл:American Empire1.PNG|мини|ляво|Съединените щати в своето най-голямо териториално разширение от 1898 до 1902 г.]] Краят на [[индиански войни|индианските войни]] допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cliffsnotes.com/study-guides | заглавие=„Toward a Market Economy“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Houghton Mifflin Harcourt |издател=CliffsNotes |цитат= |език=en }}</ref> Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през [[1867]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/alaska-purchase | заглавие=„Purchase of Alaska, 1867“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. [[Пуерто Рико]], [[Гуам]] и [[Филипини]]те са отстъпени от Испания през същата година, след [[Испано-американска война|Испано-американската война]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/spanish-american-war | заглавие=„The Spanish-American War, 1898“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> Бързото икономическо развитие в края на XIX и началото на XX век стимулира възхода на много бележити индустриалци. [[Бизнес магнат|Магнати]] като [[Корнелиус Вандербилт]], [[Джон Рокфелер]] и [[Андрю Карнеги]] водят напредъка на страната в [[железопътен транспорт|железопътната]], [[нефтопреработвателна промишленост|нефтената]] и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като [[Джон Пирпонт Морган|Джон Морган]] играе важна роля. [[Томас Едисън|Едисън]] и [[Никола Тесла|Тесла]] се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. [[Хенри Форд]] прави революция в [[автомобилна промишленост|автомобилната индустрия]]. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от [[велика сила|великите сили]] в света.<ref>{{cite book |title= Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy |last=Kirkland |first=Edward |authorlink= |coauthors= |year=1961 |publisher= |location= |isbn= |pages=400 – 405 |url=https://archive.org/details/industrycomesofa0000unse|accessdate=}}</ref> Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на [[популизъм|популистки]], [[социализъм|социалистически]] и [[анархизъм|анархистически]] движения.{{hrf|Zinn|2005|321 – 357}} Този период приключва с настъпването на [[Прогресивна ера|Прогресивната ера]], в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително [[Избирателно право на жените|избирателните права на жените]], [[Сухия режим в САЩ|забраната на алкохола]], регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.<ref>{{cite book |title= The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3) |last=Meltzer |first=Paige |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher= |location= |isbn= |pages=52 – 76 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920 |last=Timberlake |first=James |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=Harvard UP |location= |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/prohibitionprogr0000timb|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties |last=Tindall |first=George B. |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=South Atlantic Quarterly 62 |location= |isbn= |pages=92 – 106 |url= |accessdate=}}</ref> === Двете световни войни и Голямата депресия === {{основна|Първа световна война|Голямата депресия|Втора световна война}} [[Файл:Crowd outside nyse.jpg|мини|дясно|Тълпа се събира на Уол Стрийт след краха му през 1929 г.]] Съединените щати остават неутрални в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1914 г. до 1917 г., когато се включват във войната като „присъединена сила“, заедно с [[Съюзници в Първата световна война|официалните съюзници]], като помагат да се обърне ударът срещу [[Централни сили|Централните сили]]. През 1919 г. президентът [[Удроу Уилсън]] заема водеща дипломатическа роля в [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] и силно препоръчва САЩ да се присъединят към [[Общество на народите]]. Сенатът отказва да одобри това и не ратифицира [[Версайски договор|Версайския договор]], който учредява Общество на народите.<ref>{{cite book |title= U.S. History Super Review |last=McDuffie, Piggrem, Woodworth |first=Jerome, Gary Wayne, Steven E. |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Piscataway, NJ: Research & Education Association |location= |isbn=0-7386-0070-9 |pages=[https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu/page/418 418] |url=https://archive.org/details/unitedstateshist0000mcdu|accessdate=}}</ref> През 1920 г. движението за права на жените печели приемане на конституционно изменение, което дава право на жените да гласуват.<ref>{{cite book |title= Carrie Chapman Catt: A Public Life. Women and Peace Series |last=Voris |first=Jacqueline Van |authorlink= |coauthors= |year=1996 |publisher=Feminist Press at CUNY |location=New York City |isbn=1-55861-139-8 |pages=vii |url=https://archive.org/details/carriechapmancat0000vanv|accessdate=}}</ref> През 20-те и 30-те се заражда радиото като [[масова комуникация|масова медия]] и възниква ранната [[телевизия]].{{hrf|Winchester|2013|410 – 411}} Просперитетът от [[1920-те]] години ([[„ревящите“ двадесети години]]) приключва с [[Крах на Уолстрийт (1929)|Краха на Уолстрийт]] от 1929 г. и началото на [[Голямата депресия]]. След избирането му за президент през 1932 г., [[Франклин Делано Рузвелт|Франклин Рузвелт]] отговаря с „[[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]“, който включва създаването на системата за социално осигуряване.<ref>{{cite book |title= Social Welfare: A History of the American Response to Need (7th ed.) |last=Axinn, Stern |first=June, Mark J. |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Allyn & Bacon |location=Boston |isbn=978-0-205-52215-6 |pages= |url=https://archive.org/details/socialwelfarehis0000axin_i6r5|accessdate=}}</ref> Голямата миграция на милиони афроамериканци от американския юг започна преди Първата световна война и се разширява през 60-те години на XX век;<ref>{{cite book |title= The Promised Land: The Great Black Migration and How It Changed America |last=Lemann |first=Nicholas |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Alfred A. Knopf |location=New York |isbn=0-394-56004-3 |pages=[https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema/page/6 6] |url=https://archive.org/details/promisedlandgrea00lema|accessdate=}}</ref> докато явлението „[[котел с прах]]“ (серия прашни бури) от средата на 30-те обеднява много земеделски общности и стимулира нова вълна от западна миграция.<ref>{{cite book |title= American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in California |last=Gregory |first=James Noble |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-507136-8 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=qNdtGwnXYrIC |accessdate=}}{{cite book |title= Mass Exodus From the Plains |year=2013 |publisher=American Experience. WGBH Educational Foundation |location= |isbn= |pages= |url=https://www.pbs.org/wgbh/americanexperience/features/general-article/dustbowl-mass-exodus-plains/ |accessdate=}}{{cite book |title= The Migrant Experience |last=Fanslow |first=Robin A. |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=American Folklore Center. Library of Congress |location= |isbn= |pages= |url=http://memory.loc.gov/ammem/afctshtml/tsme.html |accessdate=}}{{cite book |title= California and the Dust Bowl Migration |last=Stein |first=Walter J. |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=Greenwood Press |location= |isbn=978-0-8371-6267-6 |pages= |url=https://archive.org/details/californiadustbo0000stei|accessdate=}}</ref> В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ остават неутрални, докато Германия завладява големи територии от Европа. Америка започва да доставя материал за [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] от март 1941 г., посредством програмата [[Заем-Наем]]. На 7 декември 1941 г. [[Японска империя|Японската империя]] изненадващо [[Нападение над Пърл Харбър|атакува Пърл Харбър]], принуждавайки САЩ да се включи на страната на Съюзниците във войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf |заглавие=„Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име=Yamasaki |първо_име=Mitch |дата=2008 |труд= |издател=Chaminade University of Honolulu |цитат= |език=en |архив_дата=2014-12-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141213122046/http://www.hawaiiinternment.org/static/ush_yamasaki_documentary_history.pdf }}</ref> През войната Щатите са споменати като едни от „Четирите полицая“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.iup.edu/WorkArea/DownloadAsset.aspx?id=37681 | заглавие=„The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kelly |първо_име=Brian |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> на Съюзниците, които се срещат, за да направят план за следвоенния свят. Другите три сили са Британия, Съветския съюз и Китай.{{hrf|Hoopes & Brinkley|1997|100}}{{hrf|Gaddis|1972|25}} Във Втората световна война Америка губи 400 000 войника,<ref>{{cite book |title= „American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“ |last=Leland & Oboroceanu |first=Anne, Mari–Jana |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Congressional Research Service |location= |isbn= |pages=2 |url=https://fas.org/sgp/crs/natsec/RL32492.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> въпреки това страната се оказва сравнително неповредена. След войната САЩ става най-голяма икономическа и военна сила в света.<ref>{{cite book |title= „The Rise and Fall of the Great Powers“ |last=Kennedy |first=Paul |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=New York |isbn=0-679-72019-7 |pages=[https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0/page/358 358] |url=https://archive.org/details/risefallofgreatp00kenn_0|accessdate= |quote= }}</ref> Съединените щати изиграват водеща роля в конференциите в Бретън Уудс и [[Ялтенска конференция|Ялта]] заедно с Обединеното кралство, Съветския съюз и другите Съюзници. Те подписват споразумения за нови международни финансови институции и следвоенна реорганизация на Европа. След [[Ден на победата (Европа)|победата на Съюзниците в Европа]], международна конференция от 1945 г. в [[Сан Франциско]] създава [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]], която влиза в сила след войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm |заглавие=„The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“ |достъп_дата=9 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 юни 2007 |труд= |издател=U.S. Dept. of State, Bureau of Public Affairs, Office of the Historian |цитат= |език=en |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612221444/http://www.state.gov/r/pa/ho/pubs/fs/55407.htm }}</ref> Съединените щати [[Манхатън (проект)|произвеждат първите ядрени оръжия]] и ги [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|използват над Япония, градовете Хирошима и Нагазаки]]. Това тласка източната страна да се [[Капитулация на Япония|предаде]] на 2 септември, с което завършва Втората световна война.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Why did Japan surrender in World War II?“ |достъп_дата =9 април 2018 |фамилно_име=Kingston |първо_име=Jeff |дата= |труд= |издател=The Japan Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Japan's Longest Day. New York |last=Pacific War Research Society |first= |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=4-7700-2887-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Забавленията и парадите се осъществяват на деня наречен „Ден на победата“ или „Ви Джи дей“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nationalww2museum.org/learn/education/for-students/ww2-history/at-a-glance/v-j-day.html | заглавие=„The National WWII Museum | New Orleans: Learn: For Students: WWII at a Glance: Remembering V-J Day“ |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=nationalww2museum.org |цитат= |език= en}}</ref> === Студената война и Движението за граждански права === {{основна|Студена война|Космическа надпревара}} [[Файл:Martin Luther King Jr St Paul Campus U MN.jpg|мини|дясно|[[Мартин Лутър Кинг]] произнася реч на митинг против войната във Виетнам. Университет „Сейнт Пол“, Минесота, 27 април 1967 г.]] След Втората световна война Съединените щати и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започват борба за надмощие – конфликт познат като [[Студена война|Студената война]]. Съперничеството между двете държави е породено от идеологическото противопоставяне на [[капитализъм|капитализма]] и [[комунизъм|комунизма]],<ref>{{cite book |title= ''East Plays West: Sport and the Cold War'' |last=Wagg, Stephen |first=Andrews, David |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=Routledge |location= |isbn=978-1-134-24167-5 |pages=11 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> както и [[геополитика|геополитическите]] различия между свързания с морето Атлантик и континенталния евроазийски лагер. Двете суперсили доминират военните действия в [[Европа]] – САЩ със своите съюзници от [[НАТО]] и от друга страна СССР и съюзниците им от [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. Съединените щати изработват политика за ограничаване влиянието и разширението на комунистическата идеология. Докато Щатите и Съветския съюз водят посреднически войни и разработват мощен ядрен арсенал, двете държави избягват директния военен конфликт. САЩ често се противопоставя на страните от [[Трети свят|Третия свят]], които Америка вижда под силното влияние на руснаците. Америка често се намесва с директен военен удар, когато управлението на дадена страна е застрашено от идване на лява власт.{{hrf|Blakeley|2009|92}} Американски войски се бият срещу [[народна освободителна армия|китайските]] и [[Северна Корея|севернокорейските]] сили в [[Корейска война|Корейската война]] от 1950 до 1953 г.<ref name="lif">{{cite book |title= Liftoff: The Story of America's Adventure in Space |last=Collins |first=Michael |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Grove Press |location=New York |isbn= |pages= |url=https://archive.org/details/liftoff00coll|accessdate= |quote= }}</ref> Съветският съюз пуска [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] през 1957 г., а 1961 г. е изстрелян [[Восток-1|първият човек в космоса]], с което се слага началото на така наречената „[[космическа надпревара]]“ – съревнование между двете страни за космическо надмощие. През 1969 г. Съединените щати стават първата нация изпратила [[Аполо 11|хора на Луната]].<ref name="lif" /> Обтегнатият конфликт в Югоизточна Азия води до военната намеса на САЩ, позната като [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. У дома Щатите преживяват продължителен икономически растеж, [[бейби бум|населението се увеличава]], а средната класа се утвърждава. Конструирането на [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]] преобразува инфраструктурата на страната следващите десетилетия. Милиони мъже и жени се преместват от фермите и центровете на големите градове към [[предградие|предградията]].{{hrf|Winchester|2013|305 – 308}}<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.societyforhistoryeducation.org/pdfs/N10_NHD_Blas_Junior.pdf | заглавие=The Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense Highways |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име=Blas |първо_име=Elisheva |дата= |труд= |издател=Society for History Education |цитат= |език=en }}</ref> През 1959 г. [[Хаваи]]те стават 50-ият и последен щат на САЩ, присъединен към държавата.<ref>{{cite book |title= Hawaiian History: An Annotated Bibliography |last=Lightner |first=Richard |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Greenwood Publishing Group |location= |isbn=978-0-313-28233-1 |pages=141 |url=https://books.google.com/books?id=Yei4fDrecWsC&pg=PA141 |accessdate= |quote= }}</ref> Нараства Движението за човешки права, което чрез [[ненасилие]] се бори срещу сегрегацията и дискриминацията. Лидер на движението става бележитият активист [[Мартин Лутер Кинг]]. Комбинацията от съдебни решения и законодателство водят да появата Закона за граждански права от 1968 г., който се стреми да прекрати расовата дискриминация.<ref>{{cite book |title= Lyndon B. Johnson: Portrait of a President |last=Dallek |first=Robert |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn=978-0-19-515920-2 |pages=[https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall/page/169 169] ISBN 978-0-19-515920-2. |url=https://archive.org/details/lyndonbjohnsonpo00dall|accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ourdocuments.gov/doc.php?flash=old&doc=97 | заглавие=„Our Documents – Civil Rights Act (1964)“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=United States Department of Justice |цитат= |език= en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„Remarks at the Signing of the Immigration Bill, Liberty Island, New York“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=arquivo.pt |цитат= |език= en}}</ref> В същото време, така нареченото движение на [[контракултура на 1960-те|контракултурата]] нараства; то включва противопоставянето на Войната във Виатнам, черния национализъм и [[сексуална революция|сексуалната революция]]. [[Файл:Reagan and Gorbachev hold discussions.jpg|мини|ляво|Президентът на САЩ [[Роналд Рейгън]] и [[генерален секретар на ЦК на КПСС|генералният секретар на СССР]] [[Михаил Горбачов]] на срещата в Женева през 1985 г.]] Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ssa.gov/history/lbjsm.html | заглавие=„Social Security“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ssa.gov |цитат= |език= en}}</ref> 70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на [[стагфлация|застой в производството]]. След избора на [[Роналд Рейгън]] за 40-и президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „[[разведряване]]“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.{{hrf|Soss|2010|277}}{{hrf|Fraser|1989|?}}{{hrf|Ferguson-Thomas|1986|43 – 53}}{{hrf|Williams|2012|325 – 331}} През 1985 г. процентът на работещи жени на 16-годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започнало през 70-те. Късните 80 години на XX век донасят затопляне в конфликта САЩ – Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато [[разпадане на Съветския съюз|СССР се разпада]] и с това е сложен край на Студената война.<ref>{{cite book |title= The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988 |last=Howell |first=Buddy Wayne |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Texas A&M University |location= |isbn=978-0-549-41658-6 |pages=352 |url=https://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |accessdate= |quote= |archive-url = http://web.archive.org/web/20130510052754/http://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |archive-date = 2013-05-10}}</ref><ref>{{cite book |title= Diplomacy |last=Kissinger |first=Henry |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Simon & Schuster |location= |isbn=978-1-4391-2631-8 |pages=781 – 784 |url=https://books.google.com/?id=0IZboamhb5EC&lpg=PA731 |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War |last=Mann |first=James |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Penguin |location= |isbn=978-1-4406-8639-9 |pages=432 |url=https://books.google.com/?id=BgZyXNIrvB4C&pg=PT12 |accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Hayes|2009|?}}<ref name="59a">{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„59e. The End of the Cold War“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=U.S. History.org |издател=Independence Hall Association |цитат= |език= en}}</ref> Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред. === Съвременна история === {{основна|Война в Персийския залив (1990–1991)|Атентати от 11 септември 2001 г.|Война срещу тероризма|Световна финансова криза (2007 – 2008)}} [[Файл:WTC smoking on 9-11.jpeg|мини|дясно|[[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] в Долен Манхатън по време на [[тероризъм|терористичните атаки]] на [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] от ислямската терористична група [[Ал-Каида]] през 2001 г.]] След [[Студена война|Студената война]] конфликтът в Близкия изток назрява през 1990 г., когато Ирак, под управлението на [[Саддам Хюсеин]], нахлува и прави опит да анексира Кувейт, съюзник на Съединените щати. Страхувайки си, че подобен сценарий ще последва и в другите региони, президентът [[Джордж Х. У. Буш]] стартира операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинен щит]]“ – американски отбранителни войски се настаняват в Саудитска Арабия. Операция „Пустинна буря“ поставя началото на така наречената „Война в Персийския залив“, провеждана от коалиционна сила от 34 нации, водени от Съединените щати, срещу Ирак. Войната приключва с успешно експулсиране на армията на Хюсеин от Кувейт и възвръщане на монархията там.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Persian-Gulf-War | заглавие = „Persian Gulf War“ | достъп_дата = 5 май 2020 | дата = | труд = The Editors of Encyclopaedia Britannica | издател = Encyclopaedia Britannica | език = en }}</ref> Първоначално използван в [[ARPANET|американските военни отбранителни мрежи]], [[интернет]] се простира до международните академични платформи и от там за публично ползване през 90-те, като влиянието му върху икономиката, обществото и културата става огромно.{{hrf|Winchester|2013|420 – 423}} Поради [[Дот-ком балон|дот-ком бума]], стабилната парична политика при [[Алън Грийнспан]] и намалените разходи за социални помощи, през 90-те години на XX век се наблюдава най-дългото икономическо разрастване в съвременната история на САЩ, чийто край е през 2001 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2000/02/18/business/worldbusiness/IHT-did-clinton-do-it-or-was-he-lucky.html | заглавие = „Did Clinton Do It, or Was He Lucky?“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = Dale | първо_име = Reginald | дата = 18 февруари 2000 | труд = International Herald Tribune | издател = New York Times | формат = html | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Mankiw|2008|559}} В началото на 1994 г. САЩ сключват [[Северноамериканско споразумение за свободна търговия|Споразумението за свободна търговия в Северна Америка]] (NAFTA), което свързва 450 милиона души с производство на стоки и услуги на стойност 17 трилиона щ.д. Целта на споразумението е да се премахнат търговските и инвестиционните бариери между САЩ, Канада и Мексико до 1 януари 2008 г. Търговията между тримата партньори нараства след влизането в сила на НАФТА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | заглавие = „North American Free Trade Agreement (NAFTA)“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = | труд = Office of the United States Trade Representative | издател = ustr.gov | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200508182542/https://ustr.gov/trade-agreements/free-trade-agreements/north-american-free-trade-agreement-nafta | архив_дата = 2020-05-08 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{hrf|Thakur|1997|334 – 335}}{{hrf|Kalaitzidis-Streich|2011|201}} На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г. терористи от [[Ал-Каида]] удрят [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк и [[Пентагон]]а близо до Вашингтон. Жертвите от терористичния акт са близо 3000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://video.foxnews.com/v/1151859712001#sp=show-clips | заглавие = Flashback 9/11: As It Happened | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 10 септември 2011 | труд = | издател = Fox News | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbsnews.com/news/america-remembers-sept-11-attacks-11-years-later/ | заглавие = „America remembers Sept. 11 attacks 11 years later“ | достъп_дата = 4 май 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 септември 2012 | труд = CBS News | издател = Associated Press | език = en }}{{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html | заглавие = „Day of Terror Video Archive“ | достъп_дата = 4 май 2020 | дата = 2005 | труд = | издател = CNN | език = en | архив_дата = 2021-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210509162213/http://edition.cnn.com/SPECIALS/2001/trade.center/multimedia.day.html }}</ref> В отговор на атаката Съединените щати започват [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]], която включва [[Война в Афганистан (2001 – 2014)|война в Афганистан]] и [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] (2003 – 2011 г). През 2007 г. администрацията на Буш разполага огромна част войскови отряди в Ирак, което успешно води до намаляване насилието и по-голяма стабилност в региона. Политиката на правителството, замислена да промотира достъпни жилища,<ref>{{cite book | title = Hidden in Plain Sight: What Really Caused the World's Worst Financial Crisis and Why It Could Happen Again | url = https://archive.org/details/hiddeninplainsig0000wall | last = Wallison | first = Peter | year = 2015 | publisher = Encounter Books | isbn = 978-978-59407-7-0 | lang = en }}</ref> значителните недостатъци в корпоративното и регулаторното управление<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.govinfo.gov/content/pkg/GPO-FCIC/pdf/GPO-FCIC.pdf | заглавие = „Financial Crisis Inquiry Report“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = | труд = Financial Crisis Inquiry Commission | издател = | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> и исторически ниските [[лихвени проценти]], определени от Федералния резерв,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nber.org/papers/w14631.pdf | заглавие = „The Financial Crisis and the Policy Responses: An Empirical Analysis of What Went Wrong“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Taylor | първо_име = John B. | дата = януари 2009 | издател = Hoover Institution Economics Paper Series | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> водят до [[ипотечна криза в САЩ|жилищен балон]] в началото на века, който завърша с [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|финансова криза]] през 2008 г. – най-големият икономически спад в страната след Великата депресия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wsj.com/articles/SB122169431617549947 | заглавие = „Worst Crisis Since '30s, With No End Yet in Sight“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Hilsenrath | първо_име = Jon | автор_препратка = | съавтори = Serena Ng and Damian Paletta | дата = 18 септември 2008 | издател = The Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20141215020006/http://www.wsj.com:80/articles/SB122169431617549947 |archive-date = 2014-12-15}}</ref> По време на кризата активите, притежавани от американци, загубват около една четвърт от стойността си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2009-01-01/great-crash-2008 | заглавие = „The Great Crash, 2008“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Altman | първо_име = Roger C. | дата = януари / февруари 2009 | издател = Foreign Affairs | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081223095528/http://www.foreignaffairs.org/20090101faessay88101/roger-c-altman/the-great-crash-2008.html | архив_дата = 23 декември 2008 | език = en }}</ref> Насред кризата през 2008 г. за президент е [[Президентски избори в САЩ (2008)|избран]] [[Барак Обама]], първият [[афроамериканци|афроамериканец]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.history.com/this-day-in-history/barack-obama-elected-as-americas-first-black-president | заглавие = „Barack Obama elected as America’s first black president“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 4 ноември 2008 | труд = History.com | издател = A&E Television Networks, LLC | език = en }}</ref> и мултикултурен<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=96916824&t=1601216409811 | заглавие = „Barack Obama: Face Of New Multiracial Movement?“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 12 ноември 2008 | труд = | издател = NPR | език = en }}</ref> президент<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.huffpost.com/?err_code=404&err_url=http%3A%2F%2Fwww.huffingtonpost.com%2F2011%2F07%2F10%2Fblack-recession-economy-african-americans_n_894046.html | заглавие = „African-American Economic Gains Reversed By Great Recession“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | фамилно_име = Washington | първо_име = Jesse | съавтори = Chris Rugaber | дата = 9 септември 2011 | труд = Huffington Post | издател = Associated Press | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130616183529/http://www.huffingtonpost.com/2011/07/10/black-recession-economy-african-americans_n_894046.html | архив_дата = 16 юни 2013 | език = en }}</ref>. Впоследствие новият държавен глава прекарва стимулиращи мерки и закона „Дод-Франк“, като опит да смекчи негативните ефекти и да гарантира, че няма да има повторна криза. През 2010 г. президентът Обама ръководи усилията за приемане на „Закона за достъпни грижи“ – най-мощната реформа в здравната система на страната от близо пет десетилетия.<ref>{{cite journal | last = Oberlander | first = Jonathan | year = 2010 | month = юни | title = „Long Time Coming: Why Health Reform Finally Passed“ | journal = Health Affairs | publisher = | location = | volume = 29 | issue = 6 | pages = 1112 – 1116 | doi = 10.1377/hlthaff.2010.0447 | id = 0278 – 2715 | url = https://www.healthaffairs.org/doi/10.1377/hlthaff.2010.0447 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | issn=0278-2715 }}</ref> На [[Президентски избори в САЩ (2016)|президентските избори през 2016 г]]. републиканецът [[Доналд Тръмп]] е избран за [[Списък на президентите на САЩ|45-и президент на САЩ]]. На 20 януари 2020 г. е потвърден първият случай на [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|COVID-19]] в страната.<ref>{{cite journal | last = Holshue ML | first = DeBolt C | authorlink = | coauthors = Lindquist S, Lofy KH, et al. | year = 2020 | month = март | title = „First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States“ | journal = N. Engl. J. Med | publisher = | location = | volume = | issue = 382 (10) | pages = 929 – 936 | doi = 10.1056/NEJMoa2001191 | id = 7092802 | url = https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20200406134019/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7092802/ | archive-date = 2020-04-06 }}</ref> Към септември 2020 г. САЩ имат над 6,2 милиона случая на COVID-19 и над 180 000 смъртни случая.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://covid.cdc.gov/covid-data-tracker/?CDC_AA_refVal=https%3A%2F%2Fwww.cdc.gov%2Fcoronavirus%2F2019-ncov%2Fcases-updates%2Fcases-in-us.html#cases_casesinlast7days | заглавие = „Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) in the U.S.“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 8 септември 2020 | издател = Centers for Disease Control and Prevention | език = en }}</ref> Съединените щати е държавата с най-много случаи на COVID-19 от 11 април 2020 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/20200418-sitrep-89-covid-19.pdf?sfvrsn=3643dd38_2 | заглавие = „Coronavirus disease 2019 (COVID-19) Situation Report – 89“ | достъп_дата = 27 септември 2020 | дата = 18 април 2020 | издател = World Health Organization | формат = pdf | страници = | език = en }}</ref> == Държавно устройство и вътрешна политика == {{Основна|Държавно устройство на САЩ}} [[Файл:Joe Biden official portrait 2013.jpg|мини|250пкс|Президентът на САЩ [[Джо Байдън]]]] Съгласно [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на [[Федерално правителство на Съединените американски щати|Федералното правителство]] на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на [[разделение на властите|разделението на властите]], според който федералното правителство се състои от [[законодателна власт|законодателни]], [[изпълнителна власт|изпълнителни]] и [[съдебна власт|съдебни]] органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт е двукамарен [[Конгрес на САЩ]]: * [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] (Долна камара); * [[Сенат на САЩ|Сенат]] (Горна камара) Висш орган на изпълнителната власт е [[Президент на САЩ|президентът на САЩ]]. Висш орган на съдебната власт е [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]]. Основни политически партии в САЩ са [[Републиканска партия в САЩ|Републиканската партия]] и [[Демократическа партия в САЩ|Демократическата партия]], въпреки че съществуват и много малки партии. == Административно деление == {{основна|Административно деление на САЩ}} В административно отношение САЩ се разделят на 50 [[щат]]а, 1 федерален окръг ([[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]), 41 независими града и 3072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е [[Аляска]]. [[Файл:Map of USA with state names bg.svg|център|650px|Административно деление на САЩ]] {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Щатите и техните главни градове''' ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град ! style="background:#cccfff" | Щат ! style="background:#cccfff" | Главен град |- | [[Алабама]] || Монгомъри || [[Мисури (щат)|Мисури]] || Джеферсън сити |- | [[Аляска]] || Джуно || [[Мичигън]] || Лансинг |- | [[Аризона]]|| Финикс || [[Монтана (щат)|Монтана]] || Хелена |- | [[Арканзас]] || Литъл Рок || [[Небраска]] || Линкълн |- | [[Айдахо]] || Бойзи || [[Невада]] || Карсън сити |- | [[Айова]] || Де Мойн || [[Ню Джърси]] || Трентън |- | [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]] || Олимпия || [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] || Олбъни |- | [[Вирджиния]] || Ричмънд || [[Ню Мексико]] || Санта фе |- | [[Върмонт]] || Монпелие || [[Ню Хемпшир]] || Конкорд |- | [[Делауеър]] || Доувър || [[Оклахома]] || Оклахома сити |- | [[Джорджия]] || Атланта || [[Орегон]] || Салем |- | [[Западна Вирджиния]] || Чарлстън || [[Охайо]] || Калумбус |- | [[Илинойс]] || Спрингфилд || [[Пенсилвания]] || Харисбърг |- | [[Индиана]] || Индианаполис || [[Род Айлънд]] || Провидънс |- | [[Калифорния]] || Сакраменто || [[Северна Дакота]] || Бисмарк |- | [[Канзас]] || Топика || [[Северна Каролина]] || Рали |- | [[Кентъки]] || Франкфорт || [[Тексас]] || Остин |- | [[Колорадо]] || Денвър|| [[Тенеси]] || Нашвил |- | [[Кънектикът]] || Хардфорд || [[Уайоминг]] || Шейен |- | [[Луизиана]] || Батън Руж || [[Уисконсин]] || Медисън |- | [[Масачузетс]] || Бостън || [[Флорида]] || Талахаси |- | [[Мейн]] || Огъста || [[Хавай]] || Хонолулу |- | [[Мериленд]] || Анаполис || [[Южна Дакота]] || Пиер |- | [[Минесота]] || Сейнт Пол || [[Южна Каролина]] || Колумбия |- | [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] || Джакстън || [[Юта]] || Солт Лейк Сити |} {{clear}} == Икономика == {{основна|Икономика на САЩ|Северноамериканско споразумение за свободна търговия}} [[Файл:NYSESecurity.JPG|мини|200п|[[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]] на [[Уолстрийт]] е символ на американската икономическа мощ]] През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост [[туризъм|туристическо]] направление в [[свят|света]] с 40 400 000 туристи след [[Франция]] със 75 000 000 и [[Испания]] с 52 500 000. Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през XX и XXI век. Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето [[микроикономика|микроикономически]] решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 щатски долара. Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например град Ню Йорк е център на американските финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт – исторически център на американската автомобилостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост, и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателна промишленост. [[Файл:Turbofan640.jpg|мини|220п|Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ]] [[Файл:LosAngeles05.jpg|мини|220п|[[Лос Анджелис]], икономическото сърце на американския Западен бряг]] Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който е заета грубо около ¾ от работната сила. Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония. Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.<ref>[https://btvnovinite.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html btvnews.bg]</ref><ref>[http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty www.alternet.org]</ref> От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода. Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на XX век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще. === Транспорт === {{основна|Транспорт в САЩ}} [[Файл:Map of current Interstates.svg|мини|220п|[[Междущатска магистрална система]]]] Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали, най-важната част от които е [[Междущатска магистрална система|Междущатската магистрална система]], частично заменила по-остарялата [[Магистрална система на Съединените щати]]. Съединените щати имат и [[Първа презконтинентална железница|презконтинентална жп система]], която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от [[Амтрак]], който обслужва 46 от континенталните 48 щата. Много от американските градове имат [[метро]], като най-голямото е [[Нюйоркско метро|Нюйоркското метро]]. Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637 km автомобилни пътища – най-много в света. Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света [[метро|метра]]. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили. Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на XX век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища. Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 г. са в Щатите включително и най-натовареното – „[[Международно летище Хартсфилд-Джаксън Атланта|Международно летище Хартсфийлд – Джаксън Атланта]]“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“ Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, които са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между [[Големите езера]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави [[Ню Йорк]] (градът) икономически център на страната. == Демографски данни == {{основна|Население на САЩ}} САЩ е третата по [[население]] страна в света след [[Китай]] и [[Индия]]. Населението на САЩ е 318 857 056 души към 01.07.[[2014]] г. По брой на населението от всички щати най-голям е щатът [[Калифорния]] с население от 38 802 500 души към 2014 г. Следва щатът [[Тексас]], който е с население от 26 956 958 души, щатът [[Флорида]] – 19 893 297 души, щатът [[Ню Йорк]] – 19 746 227 души, щатът [[Илинойс]] – 12 880 580 души, а с най-малък брой население са щатите [[Уайоминг]] – 584 153 души, [[Върмонт]] – 626 562 души и [[окръг Колумбия]] – 658 893 души. Според данни на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 [[българи]], което прави [[страна]]та една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с [[българи|български произход]] на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход ([[2000]]). Най-много българи има в [[Илинойс]] – 220 000 души, [[Флорида]] 60 000 – 120 000 души и [[Калифорния]] 40 000 – 120 000 души ([[2000]]). За всички щати вижте [[Българи в САЩ по щати|Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.]] Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е [[Запад (САЩ)|Западът]], следван от [[Юг (САЩ)|Юга]]. Според [[Бюро за преброяване на населението|Бюрото за преброяване на населението]] щатите с най-голям растеж от [[2000]] г. до [[2010]] г. са били [[Невада]] (35,1%), [[Аризона]] (24,6%) и [[Юта]] (23,8%), а с най-малък са щатите [[Роуд Айлънд]] (0,4%), [[Луизиана]] (1,4%) и [[Охайо]] (1,6%). [[Мичигън]] е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf |заглавие=www.census.gov |достъп_дата=2005-12-22 |архив_дата=2015-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924104436/http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf }}</ref> === Език === В Съединените щати няма [[официален език]], поне на федерално ниво. Някои закони, като например „изискванията за натурализация на гражданството в САЩ“, изискват владеенето на английски език, освен това повечето американски щати обявяват английския ([[американски английски език|американско-английския]]) за официален език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.washingtonpost.com/blogs/govbeat/wp/2014/08/12/states-where-english-is-the-official-language/ | заглавие = „States where English is the official language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Schwarz | първо_име = Hunter | дата = 12 август 2014 | издател = [[Вашингтон Поуст]] | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Три щата и четири американски територии разпознават местните или [[национален език|национални езици]] като официални, това включва щата [[Хаваи]] ([[хавайски език]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | заглавие = „The Constitution of the State of Hawaii, Article XV, Section 4“ | достъп_дата = 28 април 2021 | дата = 7 ноември 1978 | издател = Hawaii government | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724231656/http://hawaii.gov/lrb/con/conart15.html | архив_дата = 24 юли 2013 | език = en }}</ref> [[Аляска]] (двайсет местни езика),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2014/04/21/305688602/alaska-oks-bill-making-native-languages-official | заглавие = „Alaska OKs Bill Making Native Languages Official“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = NPR.org | език = en }}</ref> [[Южна Дакота]] ([[сиукски език|езика на сиуксите]]),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eu.argusleader.com/story/news/politics/2019/03/22/south-dakota-recognizes-official-indigenous-language-governor-noem/3245113002/ | заглавие = „South Dakota recognizes official indigenous language“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Kaczke | първо_име = Lisa | издател = Argus Leader | език = en }}</ref> [[Американска Самоа]] ([[самоански език]]), [[Пуерто Рико]] ([[испански език]]), Гуам (езика чаморо) и [[Северни Мариански острови]] (езика каролиниан и чаморо). В [[Пуерто Рико]] испанският е по-разпространен език от английския.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.puertorico.com/translation/ | заглавие = „Translation in Puerto Rico“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = Puerto Rico Channel | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20210501043042/http://www.puertorico.com/translation/ | archive-date = 2021-05-01 | архив_дата = 2018-10-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181019153416/http://www.puertorico.com/translation/ }}</ref> Според „Проучване на американската общност“ през 2010 г. 229 млн. хора (населението на Съединените щати през този година е 308 млн.) говорят само английски в домовете си. Повече от 37 млн. говорят испански език в домовете си, което го прави вторият най-популярен език в Щатите. Други езици говорени в домовете на милиони от хората включват: [[китайски език|китайски]] (2,8 млн.), [[тагалог]] (1,6 млн.), [[виетнамски език|виетнамски]] (1,4 млн.), [[френски език|френски]] (1,3 млн.), [[корейски език|корейски]] (1,1 млн.) и [[немски език|немски]] (1 млн.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://data.census.gov/cedsci/deeplinks?url=https%3A%2F%2Ffactfinder.census.gov%2Ffaces%2Ftableservices%2Fjsf%2Fpages%2Fproductview.xhtml%3Fpid%3DACS_10_1YR_B16001&prodType=table | заглавие = „American FactFinder—Results“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = U.S. Census Bureau, 2010 American Community Survey | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20200212213140/http://factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B16001&prodType=table#selection-2395.9-2395.59 | архив_дата = 12 февруари 2020 | език = en }}</ref> 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на [[български език]], като по този показател българският се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ. Най-широко преподаваните езици в Съединените щати, по отношения броя на записаните в детските градини, средни училища, висши учебни заведения и странични школи, е испанският език (около 7,2 млн. учащи), френският (1,5 млн.) и немският (500 000). Други често изучавани езици включват: [[латински език|латински]], [[японски език|японски]], американския [[жестомимичен език]], [[италиански език|италиански]] и китайски.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | заглавие = „Foreign Language Enrollments in K–12 Public Schools“ | достъп_дата = 28 април 2021 | издател = American Council on the Teaching of Foreign Languages (ACTFL) | формат = pdf | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160408184754/http://www.actfl.org/sites/default/files/pdfs/ReportSummary2011.pdf | архив_дата = 8 април 2016 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://apps.mla.org/pdf/2013_enrollment_survey.pdf | заглавие = „Enrollments in Languages Other Than English in United States Institutions of Higher Education, Fall 2013“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Goldberg, Looney, Lusin | първо_име = David, Dennis, Natalia | дата = февруари 2015 | издател = Modern Language Association | формат = pdf | език = en }}</ref> 18% от всички американци твърдят, че освен английски, говорят и други езици.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forbes.com/sites/collegeprose/2012/08/27/americas-foreign-language-deficit/?sh=4cae9b014ddc | заглавие = „America's Foreign Language Deficit“ | достъп_дата = 28 април 2021 | фамилно_име = Skorton, Altschuler | първо_име = David, Glenn | дата = 27 август 2012 | издател = Forbes | език = en }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма | caption = Религия в САЩ<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2019/10/17/in-u-s-decline-of-christianity-continues-at-rapid-pace/ | заглавие = „In U.S., Decline of Christianity Continues at Rapid Pace“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 октомври 2019 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> | label1 = [[Протестантство]] | value1 = 43 | color1 = DodgerBlue | label2 = [[Католицизъм]] | value2 = 20 | color2 = #d4213d | label3 = [[Мормонизъм]] | value3 = 2 | color3 = DeepSkyBlue | label4 = Неопределени | value4 = 26 | color4 = Honeydew | label5 = [[Юдеизъм]] | value5 = 2 | color5 = Blue | label6 = [[Ислям]] | value6 = 1 | color6 = Green | label7 = [[Будизъм]] | value7 = 1 | color7 = Yellow | label8 = [[Индуизъм]] | value8 = 1 | color8 = Orange | label9 = Други религии | value9 = 3 | color9 = Chartreuse | label10 = Неотговорили | value10 = 2 | color10 = Black }} [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка към Конституцията на САЩ]] гарантира конституционното право за свободното практикуване на религия и забранява на Конгреса да приема закони, които целят установяване на религиозен контрол върху правителството или правителствен контрол върху религията (Establishment Clause). Съединените щати имат най-многочисленото християнско население в света.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/12/19/global-christianity-exec/ | заглавие = „Global Christianity – A Report on the Size and Distribution of the World’s Christian Population“ | дата = 19 декември 2019 | труд = ANALYSIS | издател = Pewforum.org | език = en }}</ref> В проучване от 2014 г. 70,6% от американското население се самоопределят като християни.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/religious-landscape-study/affiliations/ | заглавие = „Church Statistics and Religious Affiliations“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | издател = Pew Research | език = en }}</ref> [[Протестантизъм|Протестантите]] държат най-големия дял от 46,5%, следвани от римокатолици с 20,8%. Двете деноминации са най-големите християнски групи.<ref name="nori">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2012/10/09/nones-on-the-rise/ | заглавие = „“Nones” on the Rise“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 9 октомври 2012 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> През 2014 г. 5,9% от възрастното население на САЩ се причислява към нехристиянски религии.<ref name="lscr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> Това включва [[юдеизъм]] 1,9%, [[ислям]] 0,9%, [[индуизъм]] 0,7% и [[будизъм]] 0,7%.<ref name="lscr" /> Проучването също отчита, че 22,8% от запитаните са се окачествили като [[агностицизъм|агностици]], [[атеизъм|атеисти]] или просто [[нерелигиозност|нерелигиозни]], което е нарастване с 8,2% спрямо 1990<ref name="nori2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | заглавие = „American Religious Identification Survey 2001“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 19 декември 2002 | труд = Barry A. Kosmin; Egon Mayer; Ariela Keysar | издател = The Graduate Center of the City University of New York | формат = pdf | страници = | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20110928195149/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf | archive-date = 2011-09-28 | архив_дата = 2018-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180103174600/http://www.gc.cuny.edu/CUNY_GC/media/CUNY-Graduate-Center/PDF/ARIS/ARIS-PDF-version.pdf?ext=.pdf }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2011/01/27/the-future-of-the-global-muslim-population/#/United%20States | заглавие = „The Future of the Global Muslim Population“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 27 януари 2011 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref>. Протестантството е най-голямото християнско течение в Щатите или почти половината от американския народ. В тази деноминация [[баптисти]]те са най-големият клон с 15,4%,<ref name="rela">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pewforum.org/2015/05/12/americas-changing-religious-landscape/ | заглавие = „America’s Changing Religious Landscape“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 12 май 2015 | издател = Pew Research Center | език = en }}</ref> а Южната баптистка конвенция е най-голямата индивидуална група от християни – 5,3% от населението на САЩ.<ref name="rela" /> Другите протестантски клонове включват протестанти без определена деноминация, методисти, петдесятници, неопределени протестанти, лутерани, презветерианци, конгрешани, реформисти, епископални християни/англикани, квакери, адвентисти, движение на светиите, християни фундаменталисти, анабаптисти, пиетисти и много други.<ref name="rela" /> [[Библейски пояс (САЩ)|Библейският пояс]] е неофициален термин за регион в южен САЩ, който е известен със своето консервативно евангелистко протестантство. Южните щати са символ на дълбока религиозност и стриктно посещение на неделните служби. Там набожността винаги е по-висока от средната за страната. Обратно, най-малка роля играе религията в Нова Англия и западните щати.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.gallup.com/poll/125999/mississippians-go-church-most-vermonters-least.aspx | заглавие = „Mississippians Go to Church the Most; Vermonters, Least“ | достъп_дата = 9 ноември 2020 | дата = 17 февруари 2017 | издател = Gallup | език = en }}</ref> === Най-големите метрополни градове в САЩ === Най-големите [[метрополен регион|метрополни градове]] по население в САЩ за [[2013]] г. са: # [[Ню Йорк]] – [[Нюарк]] – [[Джърси сити]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] – [[Ню Джърси]] – Ню Джърси [[Пенсилвания]] 19 949 502 # [[Лос Анджелис]] – [[Лонг Бийч]] – [[Анахайм|Анахейм]], [[Калифорния]] 13 131 431 # [[Чикаго]] – [[Нейпървил]] – [[Мичиган Сити]], [[Илинойс]] – [[Индиана]] – [[Уисконсин]] 9 537 289 # [[Далас]] – [[Форд Уорт]] – [[Арлингтън]], [[Тексас]] 6 810 913 # [[Хюстън]] – [[Уудлендс]] – [[Шугърленд]], Тексас 6 313 158 # [[Филаделфия|Филалдефия]] – [[Рединг]] – [[Кемдин]] – [[Уилмингтън]], [[Пенсилвания]] – [[Ню Джърси]] – [[Делауеър]] – [[Мериленд]] 6 034 678 # [[Вашингтон]] – [[Арлингтън]] – [[Александрия]], [[окръг Колумбия]] – [[Вирджиния]] – Мериленд – [[Западна Вирджиния]] 5 949 859 # [[Атланта]] – [[Санди Спрингс]] – [[Розвил]], [[Джорджия]] 5 522 942 === Най-големите градове === ''Вижте [[Списък на градовете в САЩ по население]]'' Най-големите градове по население в САЩ за [[2015]] г. са посочени по-долу. В получер са градовете, които са и столици на съответния щат. Данните са на Бюрото за преброяване на населението в САЩ и представляват приблизителна оценка за 2015 г. {{Градове-основни-САЩ}} {{clear}} == Култура == {{основна|Американска култура}} === Литература и изкуство === [[Файл:Mark Twain by AF Bradley.jpg|мини|дясно|[[Марк Твен]] - американски писател и хуморист]] През XVIII и началото на XIX век американското изкуство и литература взимат пример от европейското наследство, с което допринасят за обогатяването на Западната култура. Писатели като [[Уошингтън Ървинг]], [[Натаниел Хоторн]], [[Едгар Алън По]] и [[Хенри Дейвид Торо]] утвърждават американската литература на световната сцена в средата на XIX век. През втората половина на века [[Марк Твен]] и поетът [[Уолт Уитман]] са главни фигури в литературния свят, а [[Емили Дикинсън]], приживе непозната, е считана за най-значимия глас на американската поезия.<ref>{{cite book | title = „Emily Dickinson“ | last = Bloom | first = Harold | authorlink = | year = 1999 | edition = | publisher = Chelsea House Publishers | location = Broomall, PA | isbn = 978-0-7910-5106-1 | doi = | pages = 9 | url = https://archive.org/details/emilydickinson00bloo/page/9/mode/2up | lang = en }}</ref> Произведения, считани за фундаментален пример за американската душевност и характер, са „[[Моби Дик]]“ на [[Херман Мелвил]] (1851), „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“ на Твен (1885), „[[Великият Гетсби]]“ (1925) на [[Франсис Скот Фицджералд]] и „[[Да убиеш присмехулник]]“ (1960) на [[Харпър Ли]] и са определяни като „Велик американски роман“.<ref>{{cite journal | last = Buell | first = Lawrence | year = 2008 | month = | title = „The Unkillable Dream of the Great American Novel: Moby-Dick as Test Case“ | journal = American Literary History | publisher = Harvart Library | location = | volume = (1–2) | issue = 2 | pages = 132–155 | doi = https://doi.org/10.1093%2Falh%2Fajn005 | id = | url = https://dash.harvard.edu/bitstream/handle/1/31740086/Buell%20Unkillable%20Dream%20of%20the%20Great%20American%20Novel%20Moby-Dick%20as%20Test%20Case%20%281%29.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Тринайсет граждани на Съединените щати са удостоени с [[Нобелова награда за литература]]. [[Уилям Фокнър]], [[Ърнест Хемингуей]] и [[Джон Стайнбек]] често са посочвани сред най-влиятелните писатели на XX век.<ref>{{cite book | title = „A dictionary of literary and thematic terms“ | last = Edward | first = Quinn | year = 2006 | edition = 2nd ed. | publisher = Facts On File | isbn = 978-0-8160-6243-0 | pages = 361 | url = https://archive.org/details/dictionaryoflite0002quin/page/361/mode/2up | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „A companion to twentieth-century United States fiction“ | last = Seed | first = David | year = 2009 | publisher = Wiley-Blackwell | location = Chichester, West Sussex | isbn = 978-1-4051-4691-3 | pages = 76 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | title = „Hemingway : A biography“ | url = https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9 | last = Meyers | first = Jeffrey | year = 1999 | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80890-6 | pages = [https://archive.org/details/hemingwaybiograp0000meye_v2c9/page/139 139] | lang = en }}</ref> Популярни литературни жанрове като „уестърн“ и „хардбойлд“ криминалният жанр са създадени в САЩ. Писателите на [[Бийт поколение]]то дават нова насока на литературна интерпретация, част от имената там са [[постмодерна литература|постмодерните]] автори [[Джон Барт]], [[Томас Пинчън]] и [[Дон ДеЛило]].<ref>{{cite book | title = „The Best Novels of the Nineties: A Reader's Guide“ | url = https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind | last = Lesher | first = Linda Parent | year = 2000 | publisher = McFarland | isbn = 978-1-4766-0389-6 | pages = [https://archive.org/details/bestnovelsofnine00lind/page/109 109] | lang = en }}</ref> [[Трансцендентализъм|Трасценденталистите]], водени от Торо и [[Ралф Уолдо Емерсън]], създават първата голяма [[американска философия|американска философска школа]]. След Гражданската война [[Чарлс Пърс|Чарлз Сендърс Пиърс]], а после [[Уилям Джеймс]] и [[Джон Дюи]], помагат за създаване на философското движение на [[прагматизъм|прагматиците]]. През XX век произведенията на [[Уилард ван Орман Куайн]] и [[Ричард Рорти]] и по-късно [[Ноам Чомски]] извеждат на преден план [[аналитична философия|аналитичната философия]] сред академичните философски среди. [[Джон Ролс]] и Робърт Нозик допринасят за възраждането на [[политическа философия|политическата философия]]. Художественото движение „[[Хъдсън ривър]]“ в средата на XIX век твори в традициите на европейския [[реализъм|натурализъм]]. През 1913 г. изложбата „Арсенал“ в Ню Йорк, която показва творби на европейското [[модерно изкуство|модернистично изкуство]] прави скандал в арт средите и трансформира цялата сцена на изкуството.<ref>{{cite book | title = „The Story of the Armory Show“ | last = Brown | first = Milton W. | year = 1963 | edition = 2nd ed. | publisher = Abbeville Press | location = New York | isbn = 978-0-89659-795-2 | lang = en }}</ref> Художниците [[Джорджия О‘Киф]], Мерсдън Харли и други артисти оформят нов стил на експериментиране. Основни артистични движения като [[абстрактен експресионизъм|абстрактния експресионизъм]] на [[Джаксън Полък]] и [[Вилем де Кунинг]] и [[попарт]]а на [[Анди Уорхол]] и Рой Хихтенщайн се развиват главно в Съединенти щати. Вълната на модернизма и последвалия го [[постмодернизъм]] в архитеркурата излиза на светлина благодарения на американските архитекти [[Франк Лойд Райт]], [[Филип Джонсън]] и [[Франк Гери]].<ref>{{cite book | title = History of Art: The Western Tradition | last = Janson | first = Horst Woldemar | coauthors = Anthony F. Janson | year = 2003 | publisher = Prentice Hall Professional | isbn = 978-0-13-182895-7 | pages = 955 | lang = en }}</ref> В модерните артестични среди на [[фотография]]та американците имат дълго и влиятелно присъствия с имена като Алфред Щигрец, Едуард Щейхън, Едуард Уестън и Ансел Адамс.<ref>{{cite book | title = „The History of Photography: An Overview“ | last = Davenport | first = Alma | year = 1991 | publisher = UNM Press | isbn = 978-0-8263-2076-6 | pages = 67 | lang = en }}</ref> === Празници === {{основна|Празници на САЩ}} На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По време на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките. {| border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" class=wikitable |+ '''Федерални празници''' ! style="background:#cccfff" | Дата ! style="background:#cccfff" | На английски ! style="background:#cccfff" | На български |- | [[1 януари]] || New Year's Day || Първият ден от [[Нова година|новата година]] |- | [[20 януари]] ^'''1''' || Inauguration Day || Встъпване в длъжност на президента |- | 3-тият понеделник на януари|| Martin Luther King, Jr. Day || Рожденият ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг-младши]] |- | 3-тият понеделник на февруари || Presidents' Day (Washington's Birthday) || Денят на президентите |- | последният понеделник от май || Memorial Day (Decoration Day) || [[Ден на загиналите във войните|Денят на загиналите във войните]] |- | [[4 юли]] || Independence Day || Денят на независимостта |- | 1-вият понеделник на септември || Labor Day || [[Ден на труда|Денят на труда]] |- | 2-рият понеделник на октомври || Columbus Day || Денят на [[Христофор Колумб|Колумб]] |- | [[11 ноември]] || Veterans Day ||Денят на ветераните |- | 4-тият четвъртък на ноември || Thanksgiving Day || [[Ден на благодарността|Денят на благодарността]] |- | [[25 декември]] || Christmas || [[Коледа|Рождество/Коледа]] |} {{clear}} Забележка:^'''1''' На всеки 4 години, след президентските избори. * [http://www.opm.gov/fedhol/ Календар на федералните празници в САЩ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100212115823/http://www.opm.gov/fedhol/ |date=2010-02-12 }}. == Външна политика == {{center|По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:}} [[Файл:Resting on Peleliu Island.jpg|мини|250п|[[Американски морски пехотинци]] на остров [[Пелелиу]], Тихоокеански театър, [[1944]]]] [[Файл:USAF F-16A F-15C F-15E Desert Storm edit2.jpg|мини|250п|Изтребители [[F-15]] и [[F-16]] над [[Ирак]], [[Войната в Залива]], 1991]] * [[1917]] – [[1918]] – '''[[Първа световна война]]''' (включва се на страната на [[Антанта]]та). * [[1919]] – [[1921]] – '''[[Гражданска война в Русия|Интервенция]] в Русия'''. * [[1941]] – [[1945]] – '''[[Втора световна война]]''' (включва се на страната на [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]). * [[1945]] – '''[[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|Бомбардировка]] на японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] с атомно оръжие'''. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до [[1990]] година). * [[1950]] – [[1953]] – '''[[Корейска война]]'''[[Корейска война|.]] Загуби: [[Северна Корея|С. Корея]] – 1,1 млн. души; [[Южна Корея|Ю. Корея]] – 600 хил. души; [[Китайска народна република|Китай]] – 390 хил. души; САЩ – 54 246 души. * [[1956]] – [[1975]] – '''[[Виетнамска война]]'''[[Виетнамска война|.]] Загуби: Ю. Виетнам – 1,25 млн. души; САЩ – 58 226 хил. души; Ранени: 153 303;<br>С. Виетнам – 1,1 млн. души; Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2 – 4 млн. души. * [[1965]] – '''Интервенция в [[Доминиканска република|Доминиканската република]]'''. * [[1983]] – '''Окупация на [[Гренада]]'''. * [[1986]] – '''Бомбардировка на [[Триполи]] и [[Бенгази]]'''. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени. * [[1989]] – '''Окупация на [[Панама]]'''. * [[1991]] – '''Операция „[[Пустинна буря]]“'''. Загуби: [[Ирак]] – 100 – 200 хил. души; САЩ – 148 души (без загубите на Многонационалните сили). * [[1993]] – '''Интервенция в [[Сомалия]]'''. * [[1994]] – '''Окупация на [[Хаити]]'''. * 1994 – [[1995]] – '''Интервенция в Босна'''. * [[1999]] – '''Бомбени удари срещу Сърбия'''. Загуби: САЩ ([[НАТО]]) – 2 души; [[Сърбия]] – 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни. * [[2001]] – '''[[Война в Афганистан (от 2001)|Окупация]] на [[Афганистан]]'''[[Афганистан|.]] След [[атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]] * [[2003]] – '''[[Война в Ирак (2003)|Окупация]] на [[Ирак]]'''. Загуби: САЩ, убити – 3950 военни, ранени – 37 000; Ирак – 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни – 104 000 до 223 000 души.<br>''Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!'' [[Джон Болтън]], посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г., заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме с всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо.“. Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“. == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на САЩ}} [[Файл:USS Hawaii (SSN-776) comm.jpg|мини|200п|Атомната подводница [[USS Hawaii (SSN-776)]] от [[Подводница клас Вирджиния|клас Вирджиния]]]] [[Файл:3rd Battalion 3rd Marines Osprey flights.jpg|мини|200px|Морски пехотинци се насочват към товарен самолет [[V-22 Оспри]] след учение]] [[Въоръжени сили на САЩ|Въоръжените сили на САЩ]] се състоят от: * [[Сухопътни войски на САЩ|Сухопътни войски]] * [[Морска пехота на САЩ|Морска пехота]] * [[Военноморски сили на САЩ|Военноморски сили]] * [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушни сили]] * [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]] Обща численост към април 2007 г. – 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.<br />Бюджет за 2007 г. – 553 млрд. щ.д. === Правоприлагащи ведомства === * [[ЦРУ]] (Централно разузнавателно управление) * [[ФБР]] (Федерално бюро за разследване) * Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-и е цветнокож. == Източници == <references /> == Библиография == {{дребно2| * {{cite book |title= ''Studies in History, Economics, and Public Law, Volume 54'' |last= Lien|first= Arnold Johnson|year= 1913|publisher= Longmans, Green & Co., Agents|location= London}} * {{cite book |title= „The United States and the Origins of the Cold War, 1941 – 1947“ |last=Gaddis |first=John Lewis |authorlink= |coauthors= |year=1972 |publisher=Columbia University Press |location= |isbn=978-0-231-12239-9 |pages= |url=https://archive.org/details/unitedstatesorig0000gadd|accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Origins of the Federal Republic: Jurisdictional Controversies in the United States, 1775 – 1787'' |url= https://archive.org/details/originsoffedera00onuf |last= Onuf|first= Peter S.|year= 1983|publisher= University of Pennsylvania Press|location= Philadelphia|isbn= 978-0-8122-1167-2}} * {{cite book |title= ''The Treaty of Paris, 1783: A Historiographical Challenge'' |last= Lawrence|first= Kaplan S.|year= 1983|publisher= Taylor & Francis, Ltd|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/40105317?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=21104336944313}} * {{Цитат периодика| last = Ferguson-Thomas | first =Rogers-Joel | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =март | title =The Myth of America's Turn to the Right | journal =The Atlantic | volume =257 (5) | issue = | pages =43 – 53 | doi = | id = | url =https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/conbook/fergrt.htm | format = | accessdate = }} * {{cite book |title= ''American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492'' |last= Thornton|first= Russell|year= 1987|publisher= University of Oklahoma Press|isbn= 978-0-8061-2220-5|url= http://books.google.com/?id=9iQYSQ9y60MC&lpg=PA49 Book}} * {{cite book|title= ''North America: the historical geography of a changing continent''|last= Lemon|first= James T.|year= 1987|url= http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130123135724/http://cascourses.uoregon.edu/geog471/wp-content/uploads/2010/01/Lemon.pdf |date=2013-01-23 }} * {{cite book |title= ''A Diplomatic History of the American Revolution'' |last= Dull|first= Jonathan R.|year= 1987|publisher= Yale University Press|isbn= 0300038860|url= http://books.google.bg/books/about/A_Diplomatic_History_of_the_American_Rev.html?id=W86WS9Z0ycYC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= „The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“ |last=Fraser |first=Steve |authorlink= |coauthors=Gerstle, Gary |year=1989 |publisher=American History: Political science. Princeton University Press |location= |isbn=978-0-691-00607-9 |pages=311 |url=https://books.google.com/?id=yd4GqkP5XYgC&lpg=PA229 |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Toward A Social History of the American Civil War: Exploratory Essays'' |last= Vinovskis|first= Maris|year= 1990|publisher= Cambridge University Press|location= New York|isbn= 0-521-39559-3}} * {{cite book |title= ''United States History to 1877'' |last= Klose, Jones|first= Nelson, Robert F.|year= 1994|publisher= Barron's Educational Series|isbn= 978-0-8120-1834-9|url= http://books.google.com/books?id=r4pXwnFs2HMC&pg=PA150}} * {{cite book |title= ''Don't know much about the Civil War'' |last= Davis|first= Kenneth C.|year= 1996|publisher= William Marrow and Co.|location= New York|isbn= 0-688-11814-3|url= http://books.google.com/books?id=Dphzw2cbaoQC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The American Century'' |last= White|first= Donald W.|year= 1996|publisher= Yale University Press|isbn= 0-300-05721-0|url= http://www.nytimes.com/books/first/w/white-century.html}} * {{cite book |title= „FDR and the Creation of the U.N.“ |last=Hoopes & Brinkley |first=Townsend, Douglas |authorlink= |coauthors= |year=1997 |publisher=Yale University Press |location= |isbn=978-0-300-08553-2 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Politics of Dissolution: The Quest for a National Identity and the American Civil War'' |url= https://archive.org/details/isbn_1560003499 |last= De Rosa|first= Marshall L.|year= 1997|publisher= Edison, NJ: Transaction|isbn= 1-56000-349-9}} * {{cite book |title= ''A History of the American People'' |last= Johnson|first= Paul|year= 1997|publisher= HarperCollins|isbn= 0061952133|url= http://books.google.com/books/about/A_History_of_the_American_People.html?id=RXSVQjz1_tMC}} * {{cite book | title = International Management: Concepts and Cases | last = Thakur | first = Manab Thakur Gene E Burton B N Srivastava | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Tata McGraw-Hill Education | location = | isbn = 978-0-07-463395-3 | doi = | pages = 334 – 335 | url = https://books.google.bg/books?id=J2SbAuVzHBMC&pg=PA334&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= ''The Cambridge encyclopedia of human paleopathology'' |last= Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|first= Arthur, Conrado, Odin |year= 1998|publisher= Cambridge University Press|isbn= 0-521-55203-6|url= http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205}} * {{cite book |title= ''New Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early America'' |last= Calloway|first= Colin G.|year= 1998|publisher= JHU Press|isbn= 978-0-8018-5959-5|url= http://books.google.com/books?id=edYbAZ7ECEoC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''America and the War of 1812'' |last= Wait|first= Eugene M.|year= 1999|publisher= Nova Publishers|isbn= 978-1-56072-644-9|url= http://books.google.com/books?id=puuQ30N0EsIC&pg=PA78}} * {{cite book |title= ''Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil War'' |last= Morrison|first= Michael A.|year= 1999|publisher= University of North Carolina Press|isbn= 978-0-8078-4796-1|url= http://books.google.com/books?id=YTaxzMlkVEMC&pg=PA13}} * {{cite book |title= ''A Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush California'' |last= Smith-Baranzini|first= Marlene|year= 1999|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-21771-3|url= http://books.google.com/books?id=UPUsIaHZTm0C&pg=PA20}} * {{cite book |title= ''An Introduction to Modern Western Civilization'' |last= Clingan|first= Edmund|year= 2000|publisher= iUniverse|isbn= 978-1-4620-5439-8|url= http://books.google.com/books?id=FS3TnrLu7y8C&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the Americas'' |last= Tadman|first= Michael|year= 2000|publisher= Oxford University Press|url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/2652029?uid=3739560&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&uid=3739256&purchase-type=article&accessType=RR&sid=21102125115943&showMyJstorPss=false&seq=1&showAccess=true}} * {{cite book |title= ''Dealing With Diversity: The Anthology'' |url= https://archive.org/details/dealingwithdiver0000adam |last= Adams, Strother-Adams|first= J. Q, Pearlie|year= 2001|publisher= Kendall Hunt|isbn= 0-7872-8145-X}} * {{cite book|title= ''Wicked Puritans of Essex County''|last= Juergens|first= Tom|year= 2001|publisher= The History Press|isbn= 978-1-59629-566-7|url= http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150419210352/http://books.google.bg/books?id=0q2GwESzhUwC&vq=slave&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y |date=2015-04-19 }} * {{cite book |title= ''Westward Expansion: A History of the American Frontier'' |last= Billington, Ridge|first= Ray Allen, Martin|year= 2001|publisher= UNM Press|isbn= 978-0-8263-1981-4|url= http://books.google.com/books?id=YoV-k7VcyZ0C&pg=PA22}} * {{cite book |title= ''North America: The Historical Geography of a Changing Continent'' |last= McIlwraith, Muller|first= Thomas F., Edward K.|year= 2001|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-0-7425-0019-8|url= http://books.google.com/books?id=8NS0OTXRlTMC&pg=PA61}} * {{cite book |title= ''Grant'' |url= https://archive.org/details/grant00smit |last= Smith|first= Jean Edward|year= 2001|publisher= Simon & Schuster|isbn= 06-848-492-75}} * {{cite book |title= ''American Colonies: The Settling of North America'' |last= Taylor, Foner|first= Alan, Eric|year= 2002|publisher= Penguin Books|location= New York|isbn= 0-670-87282-2.|url= http://books.google.bg/books?id=NPoAQRgkrOcC&vq=1670&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Atlas of World History'' |last= O'Brien|first= Patrick Karl|year= 2002|publisher= Oxford University Press|isbn= 978-0-19-521921-0|url= http://books.google.com/books?id=ffZy5tDjaUkC&pg=PA184}} * {{cite book |title= ''A Companion to the American Revolution'' |url= https://archive.org/details/companiontoameri0000unse_i0o2 |last= Greene, Pole|first= Jack P, J. R.|year= 2003|publisher= Wiley-Blackwell|isbn= 1405116749}} * {{cite book |title= ''The Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800'' |last= Humphrey|first= Carol Sue|year= 2003|publisher= Greenwood Publishing|isbn= 978-0-313-32083-5|url= http://books.google.com/books?id=19NWMZ6Ec_sC&pg=PA8}} * {{cite book |title= ''An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic Power'' |last= Gordon|first= John Steele|year= 2004|publisher= HarperCollins|isbn= 0060093625|url= http://books.google.com/books/about/An_Empire_of_Wealth.html?id=rmsUs_KDgHAC}} * {{cite book |title= ''Atlas of American Military History'' |last= Murray|first= Stuart|year= 2004|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-3025-5|url= http://books.google.bg/books?id=bJ_sy7mmmxQC&pg=PA76&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false}} * {{cite book |title= Encyclopedia of the Great Plains |last= Wishart|first= David J.|year= 2004|publisher= University of Nebraska Press|isbn= 978-0-8032-4787-1|url= http://books.google.com/books?id=rtRFyFO4hpEC&pg=PA37}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of Native American Wars and Warfare'' |last= Kessel, Wooster|first= William B, Robert|year= 2005|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-0-8160-3337-9|url= http://books.google.com/books?id=laxSyAp89G4C&source=gbs_navlinks_s Book}} * {{cite book |title= A People's History of the United States |last=Zinn |first=Howard |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Harper Perennial Modern Classics |location= |isbn=0-06-083865-5 |pages= |url= |accessdate=}} * {{cite book |title= ''A Nation Among Nations: America's Place in World History'' |last= Bender|first= Thomas|year= 2006|publisher= Hill & Wang|location= New York|isbn= 978-0-8090-7235-4|url= http://books.google.com/books?id=wQHlrIz4gpYC&pg=PA61}} * {{cite journal |last1=Mann |first1=Kaarin |year=2007 |ref=Mann |title=''Interracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial Project'' |journal=Michigan Journal of History |issue=Fall |publisher=University of Michigan |url=http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130515063053/http://www.umich.edu/~historyj/docs/2007-fall/Interracial_Marriage_in_Early_America_Mann.pdf |archivedate=2013-05-15 |deadurl=yes |accessdate=2014-06-08 }} * {{cite book |title= ''The House: The History of the House of Representatives'' |last= Remini|first= Robert V.|year= 2007|publisher= HarperCollins|isbn= 0061341118|url= http://books.google.com/books/about/The_House.html?id=CAM6J6IoQFQC}} * {{cite book |title= ''Manifest Destiny and the Expansion of America'' |last= Carlisle, Golson|first= Rodney P, J. Geoffrey|year= 2007|publisher= ABC-CLIO|location= Santa Barbara, California|isbn= 978-1-85109-833-0|url= http://books.google.bg/books?id=ka6LxulZaEwC&pg=PR6&lpg=PR6&dq=Manifest+Destiny+and+the+Expansion+of+America+978-1-85109-833-0&source=bl&ots=ljF91eGpFI&sig=HfK3KYCfZQYNjLqvelFQokzpcJU&hl=bg&sa=X&ei=kbKSU4PBAqj9ywOG_4DYCA&ved=0CCYQ6AEwAA#v=onepage&q=Manifest%20Destiny%20and%20the%20Expansion%20of%20America%20978-1-85109-833-0&f=false}} * {{cite book |title= ''Slavery in America'' |last= Schneider|first= Dorothy|year= 2007|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-0813-1|url= http://books.google.com/books?id=QlemwRTsY20C&vq=census&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''The Enduring Vision: A History of the American People'' |last= Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch|first= Paul S, Cliffoed E. Jr, Joseph F, Neal, Harvard, Nancy|year= 2007|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-618-80161-9|url= http://books.google.com/books?id=9KT3lI76-0cC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Old Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007'' |last= Heinemann|first= Ronald L.|year= 2007|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2609-4|url= http://books.google.bg/books/about/Old_Dominion_New_Commonwealth.html?id=v5KSO0qbItoC&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''American Stories: To 1877'' |last= Ripper|first= Jason|year= 2008|publisher= M.E. Sharpe|isbn= 978-0-7656-2903-6|url= http://books.google.com/books?id=vX-fYvoAeHwC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Thomas Jefferson: Reputation and Legacy'' |last= Cogliano|first= Francis D.|year= 2008|publisher= University of Virginia Press|isbn= 978-0-8139-2733-6|url= http://books.google.com/books?id=1f-wAfE0mpsC&pg=PA219}} * {{cite book | title = Macroeconomics | last = Mankiw | first = N. Gregory | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Cengage Learning | location = | isbn = 978-0-324-58999-3 | doi = | pages = 559 | url = https://books.google.bg/books?id=58KxPNa0hF4C&lpg=PA463&redir_esc=y&hl=bg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= Looking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War? |last=Hayes |first=Nick |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=MinnPost |location= |isbn= |pages= |url=http://www.minnpost.com/politics-policy/2009/11/looking-back-20-years-who-deserves-credit-ending-cold-war |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''Judicial Process and Judicial Policymaking'' |last= Tarr|first= G. Alan|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 978-0-495-56736-3|url= http://books.google.com/books?id=8Q6Gh5_OQgQC&pg=PA30}} * {{cite book |title= ''History of the American Economy'' |last= Walton, Rockoff|first= Gary, Hugh|year= 2009|publisher= Cengage Learning|isbn= 032478662X|url= http://books.google.bg/books/about/History_of_the_American_Economy_With_Acc.html?id=lyhI1q_E4G0C&redir_esc=y}} * {{cite book |title= ''Encyclopedia of North American Immigration'' |last= Powell|first= John|year= 2009|publisher= Infobase Publishing|isbn= 978-1-4381-1012-7|url= http://books.google.com/books?id=VNCX6UsdZYkC&pg=PA74}} * {{cite book |title= ''State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South'' |last=Blakeley |first=Ruth |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Routledge|location= |isbn=978-0415686174 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and Power'' |last= Wallenfeldt|first= Jeffrey H.|year= 2010|publisher= Britannica Educational Publishing|location= New York|isbn= 978-1-61530-045-7|url= http://books.google.bg/books?id=T_0TrXXiDbUC&pg=PA4&dq=The+American+Civil+War+and+Reconstruction:+People,+Politics,+and+Power+978-1-61530-045-7&hl=bg&sa=X&ei=ErmSU5XUMKfpywPYpoJQ&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q=The%20American%20Civil%20War%20and%20Reconstruction%3A%20People%2C%20Politics%2C%20and%20Power%20978-1-61530-045-7&f=false}} * {{cite book |title= ''Documents of American Democracy: A Collection of Essential Works'' |last= Kemp|first= Roger L.|year= 2010|publisher= McFarland|isbn= 978-0-7864-4210-2|url= http://books.google.com/books?id=JHawgM-WnlUC&pg=PA180}} * {{cite book |title= Remaking America: Democracy and Public Policy in an Age of Inequality |last=Soss |first=Joe |authorlink= |coauthors=Hacker, Jacob S.; Mettler, Suzanne, eds. |year=2010 |publisher=Russell Sage Foundation |location= |isbn=978-1-61044-694-5 |pages= |url=https://books.google.com/?id=JttyjBoyb3AC |accessdate= |quote= }} * {{cite book |title= ''The Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human Trafficking'' |last= Quirk|first= Joel|year= 2011|publisher= University of Pennsylvania Press|isbn= 978-0-8122-4333-8|url= http://books.google.com/books?id=qqxK4KlqKYMC&source=gbs_navlinks_s}} * {{cite book |title= ''Revolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the Nation'' |last= Young, Nash, Raphael|first= Alfred Fabian, Gary B, Ray|year= 2011|publisher= Random House Digital|isbn= 978-0-307-27110-5|url= http://books.google.com/books?id=QEzaLJ4u_MEC&pg=PA4}} * {{cite book |title= ''Fighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871'' |last= Black|first= Jeremy| authorlink = Джереми Блек | year= 2011|publisher= Indiana University Press|isbn= 978-0-253-35660-4|url= http://books.google.com/books?id=EIst_CSWOqIC&pg=PA275}} * {{cite book | title = U.S. Foreign Policy: A Documentary and Reference Guide | last = Kalaitzidis-Streich | first = Akis-Gregory W. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = ABC-CLIO | location = | isbn = 978-0-313-38376-2 | doi = | pages = 201 | url = https://books.google.bg/books?id=c9rhlt2Ke3gC&pg=PA201&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal |last1=Bianchine |first1=Peter J. |last2=Russo |first2=Thomas A. |year=1992 |title=The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings) |volume=13 |issue=5 |pages=225 – 232 |ref=Bianchine |publisher=OceanSide Publications, Inc. |url=http://www.ingentaconnect.com/content/ocean/aap/1992/00000013/00000005/art00002 |accessdate=9 септември 2012 |doi=10.2500/108854192778817040 |pmid=1483570 |journal=Allergy and Asthma Proceedings}} * {{cite book |title= ''Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious Landscape'' |last= Clark|first= Mary Ann|year= 2012|publisher= Rowman & Littlefield|isbn= 978-1-4422-0881-0|url= http://books.google.com/books?id=3Tl3vqx-BX0C&pg=PT47}} * {{Цитат периодика | last =Williams | first =Daniel K. | authorlink = | coauthors = | year =2012 | month = | title =Questioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics | journal =American History | volume =40 (2) | issue = | pages =325 – 331 | doi =10.1353/rah.2012.0043 | id = | url =http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf | format = | accessdate = | archive-date =2013-05-02 | archive-url =https://web.archive.org/web/20130502060923/http://courses.ttu.edu/secunnin/40.2.williams.pdf }} * {{cite book |title= ''The men who United the States'' |url= https://archive.org/details/isbn_9780062079602 |last= Winchester|first= Simon|year= 2013|publisher= Harper Collins|isbn= 978-0-06-207960-2}} }} * {{cite book | title = The men who United the States | last = Winchester | first = Simon | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Harper Collins | location = | isbn = 978-0-06-207960-2 | doi = | pages = 198, 216, 251, 253 | url = https://archive.org/details/isbn_9780062079602 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [http://www.firstgov.gov Официална страница на правителството на САЩ] * [http://www.whitehouse.gov Белият дом – Официална страница на Президента на САЩ] * [http://www.senate.gov Официална страница на Сената на САЩ] * [http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението] {{Географско местоположение|Център=САЩ|Север=[[Канада]]|Юг=[[Мексико]]|Запад=[[Тих океан]]|Изток=[[Атлантически океан]]}} {{САЩ}} {{Северна Америка}} {{Океания}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:САЩ| ]] et9rkwrtcbs3i3isyl4tqmal1yqwrjn 0 11033 12419109 12413200 2024-11-21T20:25:40Z Pl71 53748 /* Ранни години */ 12419109 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Велики|Петър Велики (пояснение)}} {{Личност | категория = монарх | име-рождено = Петър Алексеевич Романов | роден-място = [[Москва]], [[Руско царство]] | починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 7 май{{дата нов стил}} 1682 – 8 февруари{{дата нов стил}} 1725 | коронация = 25 юни{{дата нов стил}} 1682 | предшественик = [[Фьодор III]] | наследник = [[Екатерина I]] | титла = Император и самодържец всеруски | други титли = Цар на Русия <br> Херцог на [[Ливония]] и [[Естония]] | династия = [[Романови]] }} | баща = [[Алексей (Русия)|Алексей I]] | майка = [[Наталия Наришкина]] | брак = [[Евдокия Лопухина]]<br>[[Екатерина I]] | деца = [[Алексей Петрович]]<br>[[Анна Петровна]]<br>[[Елисавета (Русия)|Елисавета]]<br>[[Наталия Петровна]]<br>и други }} '''Петър I Алексеевич''' ({{lang|ru|Пётр I Алексеевич}}) е последният [[цар]] на [[Руско царство|Руското царство]] ([[1682]] – [[1721]]) и първият [[император]] (1721 – [[1725]]) на [[Руска империя|Руската империя]] от династията [[Романови]]. До [[1696]] г. формално управлява заедно със своя полубрат [[Иван V]]. Петър I провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още '''Петър Велики''' (''Пётр Великий''). От ранни години проявява интерес към науките и чуждестранния начин на живот. Петър Велики първи от руските царе извършва продължително пътешествие в страните на [[Западна Европа]]. При завръщането си през [[1698]] г. Петър развива мащабни реформи в руската държава и [[обществени отношения|обществените порядки]]. Едно от главните постижения на Петър I е значителното разширение на територията на Русия в Прибалтийския регион след победата във [[Велика Северна война|Великата Северна война]], която му позволява да приеме през [[1721]] г. титлата ''император на Руската империя''. Четири години по-късно Петър I умира навършил 52 години, но създадената от него държава продължава интензивно да се разраства в продължение на целия XVIII век. == Биография == === Ранни години === Петър Алексеевич е най-малкият син на цар [[Алексей (Русия)|Алексей Романов]] от втората съпруга на царя – [[Наталия Наришкина]]. От първия си брак с [[Мария Милославска]], Алексей има 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват – престолонаследникът Фьодор (бъдещ [[Фьодор III]]) и Иван (бъдещ [[Иван V]]), като и двамата имат сериозни здравословни проблеми. След смъртта на Фьодор III през [[1682]] г. избухва борба за власт между родовете на двете съпруги на Алексей – [[Наришкини]] и [[Милославски]]. [[Болярска дума|Болярската дума]] преценява, че Иван е неспособен да управлява, поради физически и умствени недъзи, и избира за цар десетгодишния Петър, като определя за регент майка му. В отговор, по-голямата сестра на двамата, [[София Алексеевна]], организира бунт на [[Стрелци (Русия)|стрелците]], постоянната армия на руските царе, към който се присъединяват и многобройни тълпи от граждани на [[Москва]]. Много близки и привърженици на Петър са убити при безредиците, някои от тях пред очите му. По настояване на София, която поема властта, и Петър, и Иван са избрани за царе (''двоецарственники''), като на Иван се отдават почести като на по-старши. Петър Алексеевич прекарва следващите няколко години в предградията на Москва, обграден от приятели от [[болярин|болярските]] среди. Той експериментира с корабостроене на езерото [[Плешчеево]] при [[Переславъл Залески]], като построените няколко кораба се използват за военни игри. Младият Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в [[Германския квартал|Немския квартал]] близо до Москва (на руски: ''Немецкая слобода''). Най-влиятелните му чуждестранни приятели са шотландецът [[Патрик Гордън]], швейцарецът [[Франц Лефорт]] и нидерландеца [[Франц Тимерман]]. Опитвайки се да го подтикне към по-улегнал живот, през [[1689]] г. майка му урежда женитбата му с [[Евдокия Лопухина]]. Бракът на двамата се проваля и през [[1699]] г. Петър изпраща жена си в манастир. През лятото на 1689 г. Петър и поддръжниците му планират да отстранят от регентството София, чиито позиции са отслабени от две неуспешни войни с [[Кримско ханство|Кримското ханство]]. Когато научава за това, тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, но Петър е предупреден и успява да я отстрани и да я изпрати в манастир. Въпреки успеха си, той не получава реален контрол върху управлението, като мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина. Едва след нейната смърт през [[1694]] г. той става напълно независим. След смъртта на Иван V през [[1696]] Петър I става и формално единствен владетел на Русия. === Начало на управлението === ==== Азовски походи ==== [[Файл:Antokolski_Peter_the_Great.jpg|мини|ляво|Паметник на Петър Велики в Таганрог]] За да засили позициите на Русия, Петър се стреми да установи стабилен излаз на море. Приоритет на Петър I през първите години на царуването му е продължението на войната с [[Кримско ханство|Кримското ханство]]. В началото на управлението му единственото руско морско пристанище е [[Архангелск]] на [[Баренцово море]], което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на [[Балтийско море]] на север се контролира от [[Швеция]], а на [[Черно море]] на юг – от Кримското ханство, васално на [[Османска империя|Османската империя]]. От XVI век Московска Русия води борба с кримските и ногайските татари за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на тази борба, Русия се сблъсква с Османската империя. Един от опорните военни пунктове на тези земи е турската крепост [[Азов]], разположена при вливането на река [[Дон (река)|Дон]] в Азовско море. Първият Азовски поход, започнат през пролетта на 1695 г., завършва неуспешно през септември същата година, поради липсата на флот и неспособността на руската армия да води действия далече от базите за снабдяване. През есента на 1695 г. започва подготовка за нов поход. Във [[Воронеж]] се разгръща строителство на гребна руска флотилия. Тя е построена за кратко време и включва различни съдове, начело с 36-оръдейния кораб „Апостол Петър“. През май 1696 г., 40-хилядна руска армия, под командването на генералисимус [[Алексей Шеин]] отново обсажда Азов, но този път руската флотилия блокира крепостта откъм морето. Петър I участва в обсадата, под званието капитан на галера. Недочаквайки щурм, на 19 юли 1696 г. крепостта се предава. Така е открит първия излаз на Русия в южните морета. В резултат на Азовските походи, освен падането на Азов, През 1698 г. започва и строителството на пристанището [[Таганрог]] (първата руска военноморска база). Все пак на Петър не се удава да получи излаз към Черно море през [[Керченски пролив|Керченския пролив]] – проливът остава под контрола на Османската империя. Силите на Русия все още не достигат за война с Турция, както и за създаването на пълноценен морски флот. За финансирането на строителството на флот са въведени нови данъци: земевладелците са обединени в т. нар. [[кумпанство|кумпанства]] по 10 хиляди двора, всяко от които е длъжно да построи кораб със свои пари. По това време се появяват първите признаци на недоволство от действията на Петър. Разкрит е заговора на [[Иван Циклер]], опитал се да организира въстание на стрелците. През лятото на 1699 г. първият голям руски кораб (46-оръдейния [[Крепост (кораб)|„Крепост“]]) отвежда руския посланик в [[Константинопол]] за преговори за мир. Самото наличие на такъв голям руски кораб в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли 1700 г. – мир, който оставя крепостта Азов на Русия. ==== Великото пратеничество ==== За строителството на флота и реорганизацията на армията, Петър е принуден да наеме чуждестранни специалисти. Със завършването на Азовските походи, той решава да изпрати на обучение в чужбина млади [[Дворянство|дворяни]], а скоро и сам се отправя на първото си пътешествие в [[Европа]]. През март [[1697]] г. Петър заминава инкогнито през [[Шведска Ливония]] за [[Западна Европа]] в състава на голяма руска делегация („[[Велико пратеничество]]“), чиято цел е да търси съюзници във войната срещу Османската империя. За ''велики пратеници'' са назначени [[генерал-адмирал]] [[Франц Лефорт]], [[генерал]] [[Фьодор Головин]], началникът на [[Посолски приказ|Посолския приказ]] [[Прокофий Возницин]]. В пратеничеството влизат общо 250 души, сред които, под името на [[уредник]]а от [[Преображенски полк|Преображенския полк]] Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не постига особен успех, тъй като повечето европейски държави са ангажирани в приготовления за война. Въпреки това, Петър използва пътуването си във [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Англия]], за да се запознае със западната култура и технологии. Посещава [[Рига]], Кьонигсберг, [[Бранденбург]], [[Холандия]], [[Англия]], [[Австрия]], набелязана е визита във [[Венеция]] и при [[Римски папа|римския папа]]. Освен преговорите, Петър отделя много време за изучаването на корабостроене, военно дело и други науки – изучава [[корабостроене]] в [[Лондон]], [[Амстердам]] и [[Зандам]], и [[артилерия]] в [[Калининград|Кьонигсберг]]. В Англия посещава леярски завод, Арсенала, [[Парламент на Великобритания|парламента]], [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], [[Гринуичка обсерватория|Гринуичката обсерватория]] и Монетния двор, надзорник на който по това време е [[Исак Нютон]]. Със съдействието на [[Николас Витсен]], кмет на Амстердам, в продължение на четири месеца участва в строежа на голям кораб на [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източноиндийска компания]], наречен в негова чест „Петър и Павел“. Великото посланичество не постига главната си цел: да създаде коалиция против Османската империя, поради подготовката на редица европейски държави за [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1701]]—[[1714|14]] г.). Все пак, благодарение на тази война, се оформят благоприятните условия за борбата на Русия за [[Балтийско море]]. По такъв начин, се извършва преориентацията на външната политика на Русия от юг на север. Посланичеството обаче успява да наеме няколкостотин обучени специалисти, главно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал [[Корнелис Крьойс]]), които заминават за Русия, а също и закупува военно и друго оборудване. През 1698 г. Петър прекъсва пътуването си заради започналия бунт на стрелците в Москва. <br> [[Файл:Peter I in 1697-98.jpg|мини|център|300px|''Великото пратеничество'' по гравюра на съвременник. Портрет на Петър I в дрехи на холандски [[матрос]]]] ==== Преломни години ==== През юли 1698 г. Великото посланичество е прекъснато от известието за нов стрелецки метеж в Москва, който е потушен още преди връщането на Петър. След прибирането на царя в Москва (25 август), започват разпити и мъчения, в резултат на които на смърт са осъдени около 800 стрелци (осъдени при потушаването на бунта), а впоследствие – още няколко хиляди, до пролетта на 1699 г. Царица София е подстригана за монахиня, под името Сузана и изпратена в [[Новодевически манастир|Новодевичия манастир]], където прекарва остатъка от живота си. Същата участ достига и жената на Петър – [[Евдокия Лопухина]], която със сила е изпратена в Суздалския манастир, дори въпреки волята на духовенството. За 15 месеца в чужбина, при пътуването си на Запад, Петър е впечатлен от някои западноевропейски обичаи, които намира за превъзхождащи руските традиции. Той нарежда на всички свои служители и придворни да обръснат [[брада|брадите]] си и да носят западноевропейско облекло. Отказалите да го направят трябва да плащат годишен данък. През [[1699]] г., той заменя традиционния [[календар]], при който годините се броят от [[Сътворение]]то и започват на [[1 септември]], с [[Юлиански календар|Юлианския календар]]. Приблизително по същото време повечето западноевропейски страни приемат [[Григориански календар|Григорианския календар]], поради което западноевропейският и руският календар остават различни до началото на XX век. След завръщането си на 25 август 1698 г., Петър започва мащабна преобразователна дейност, отначало – за промяна на признаците, отличаващи старославянския начин на живот от западноевропейския. В Преображенския дворец, Петър започва веднага да реже брадите на велможите и на 29 август е издаден знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии“, забраняващ от 1 септември [[данък брада|носенето на брада]]. Петър I предприема бързи реформи, целящи да модернизират Русия. Силно повлиян от западноевропейските си съветници, той реорганизира армията по западен образец, мечтаейки да превърне Русия в морска сила. Среща значителна опозиция на политиката си, но грубо смазва всички прояви на неподчинение. След бунта на стрелците през [[1698]] г., когато над 1200 души са екзекутирани публично, Петър по подобен начин се справя и с бунтовете в [[Башкирия]] и [[Астрахан]], както и с въстанието на [[Кондратий Булавин]]. === Велика Северна война === {{основна|Велика Северна война}} [[Файл:Lomonosov_Poltava_1762_1764.jpg|мини|''„Петър I в битката при Полтава“'' (мозайка от [[Михаил Ломоносов]])]] След завръщането от Великото посланичество, царят започва да се готви за война с [[Швеция]], за излаз на [[Балтийско море]]. През 1699 г. е създаден Северния съюз против шведския крал [[Карл XII]], в който освен Русия влизат [[Дания]], [[Саксония]] и [[Жечпосполита]], начело със саксонския курфюрст и полски крал [[Август II]]. Движещата сила на съюза е стремежът на Август да отнеме от Швеция [[Шведска Ливония|Лифландия]]. За помощта на Русия той обещава да ѝ върне земите, принадлежали преди това на русите – [[Ингерманландия]] и [[Карелия]]. Петър се опитва да установи стабилен излаз на [[Балтийско море]], от което [[Швеция]] изолира Русия половин век по-рано. За влизането във войната на Русия е необходимо да сключи мир с Османската империя. След постигането на примирие с турския султан за срок от 30 години, на [[19 август]] 1700 г. обявява война на Швеция, под предлог за отмъщение за обидата, нанесена на цар Петър в Рига. <ref>През 1697 г. рижкият губернатор Далберг не позволява на Петър I да разгледа укрепленията на града.</ref>. Планът на Карл XII се свежда до това, поединично да разбие противниците си с помощта на поредица от бързи десантни операции. Скоро след бомбардировката на [[Копенхаген]] на [[8 август]] 1700 г. Дания излиза от войната, още преди до встъпването на Русия. Неуспешно завършват и опитите на Август II да завладее Рига. Русия е зле подготвена за такава война и първият опит за достигане до балтийското крайбрежие завършва с тежко поражение на руската армия – на [[30 ноември]] 1700 г. (нов стил) Карл XII с 8500 войници атакува лагера на руснаците, обсадили града, и напълно разгромява 35-хилядната необучена армия. Самият Петър I е заминал в Новгород два дни преди това. [[Файл:Storm of Noteburg 1702.jpg|мини|ляво|Щурмът на крепостта Нотебург на 11 октомври 1702 г. В центъра е изобразен Петър I. [[Александър Коцебу]], [[1846]] г.]] Считайки, че Русия е достатъчно отслабена, Карл XII поема към Ливония, за да изправи войските си против основния, както счита той, противник – Август II. Това дава възможност на Петър I да възстанови и модернизира армията си. Съвсем скоро, реорганизирайки армията по европейски образец, той възобновява бойните действия. През 1702 г. (на [[22 октомври]]) руснаците превземат крепостта [[Нотебург]] (преименувана на [[Шлиселбург]]), а през пролетта на 1703 г. – крепостта [[Ниеншанц]] в устието на [[Нева]]. Тук, на 27 май 1703 г. започва строителството на град [[Санкт Петербург]]. За тази цел използва всички възможности на абсолютната си власт, като изпраща на принудителен труд десетки хиляди и забранява използването на [[тухла|тухли]] в цялата страна, освен в новия град. По това време взема за любовница литовката Марта Скавронска, която приема [[православие]]то и името [[Екатерина I|Екатерина]] и по-късно става негова съпруга. Започва и строителство на база на руския флот – на остров [[Котлин]] (крепостта Кроншлот (впоследствие [[Кронщат]]). Излазът в Балтийско море е извоюван. През 1704 г. са превзети [[Нарва]] и [[Дерпт]], и Русия трайно се настанява в Източна Прибалтика. На предложението си за мир, Петър I получава отказ. След поредица поражения, през [[1706]] г. полският крал [[Август II]] абдикира, оставяйки Жечпосполита в ръцете на шведите. Карл XII насочва вниманието си към Русия, като през [[1708]] г. започва настъпление на изток. През юли той удържа победа в битката при [[Головчин]], но малко по-късно при [[Лесная]] придвижващите се към него подкрепления и обозни части са разпръснати от руснаците, след което той трябва да се откаже от поход към [[Москва]]. Въпреки това, шведските войски остават в Жечпосполита и на следващата година се опитват да завземат [[Левобрежна Украйна]]. На [[27 юни]] [[1709]] г. те претърпяват тежко поражение в [[Полтава (битка)|битката при Полтава]], като самият Карл XII е принуден да избяга в [[Истанбул|Константинопол]]. След победата при Полтава, Петър I получава още по-голяма жизнена енергия в реализацията на руските интереси. Възползвайки се от положението, Август II се връща на трона в Жечпосполита. В преследване на шведския крал, през [[1711]] г. Петър I организира поход срещу Османската империя, като лично потегля с армиите. Тъй като няма доверие на болярите, той окончателно премахва [[Болярска дума|Болярската дума]] и създава десетчленен, назначен от монарха [[Сенат]]. Походът към река [[Прут]], обаче е катастрофален – руската армия е обградена от турците. В резултат на последвалите преговори, Русия трябва да се откаже от придобития през [[1696]] г. излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], в замяна на което на армията и е осигурен свободен достъп до руските предели. Към [[1715]] г., главния виновник за прутския поход на руснаците – Карл XII дори се завръща благополучно в Швеция, след като вече е нежелан гост от страна на Високата порта. През следващите [[1712]] г. и [[1713]] г. северните руски армии завземат [[Ливония]], а до [[1714]] г. и по-голямата част от [[Финландия]]. Руският флот става толкова силен, че руснаците успяват да организират десант в близост до [[Стокхолм]]. Въпреки че към антишведската коалиция се присъединяват [[Хановерско курфюрстство|Хановерското курфюрстство]] и [[Прусия]], Карл XII отказва да капитулира до смъртта си през [[1718]] г., въпреки започнатите мирни преговори. Шведската кралица [[Улрика Елеонора]] възобновява военните действия, надявайки се на помощ от Англия. Десантите на руснаците на шведското крайбрежие през [[1720]] г. обаче подтикват Швеция към възобновяване на преговорите. През 1720 г. Швеция сключва мир с всичките си противници, освен Русия. Мирният договор между Русия и Швеция, сложил края на Великата Северна война е сключен през [[1721]] г. Русия получава Ингрия, [[Естония]], Ливония и значителна част от [[Карелия]], а в замяна заплаща парична компенсация и връща окупираната по време на войната Финландия. === Движение на изток === Експанзията на Русия на изток при Петър I не е прекратена. През 1714 г. експедицията на [[Иван Бухголц]] на юг от [[Иртиш]] основава [[Омск]], [[Уст Каменогорск]], [[Семипалатинск]] и други крепости. През [[1716]]—[[1717|17]] г. в [[Средна Азия]] е изпратен отряда на [[Александър Бекович-Черкаски]] с цел да склони хивинския хан към поданство и да разузнае път към [[Индия]]. Руският отряд обаче е унищожен от хана. По време на управлението на Петър I е присъединена [[Камчатка]]. Петър планира експедиция през Тихия океан в Америка (надявайки се да основе там руски колонии), но не успява да осъществи замисъла си. === Последни години === През последните години от живота си Петър I продължава своите вътрешни реформи. На [[22 октомври]] [[1721]] г., малко след сключването на мира с [[Швеция]], той се обявява за „[[император]] на цяла Русия“. През [[1722]] г. Петър създава [[Таблица на чиновете]], която определя нивата във военната и гражданска йерархия и остава в сила до [[1917]] г. Нейната цел е издигането в армията или администрацията да става не по произход, а по умения и заслуги. Променя и [[данък|данъците]], с цел да финансира войните и строителството на новата столица [[Санкт Петербург]]. Дотогавашните данъци върху земята и домакинствата са заменени от поголовен данък, който се заплаща и от [[крепостничество|крепостните]] селяни. Още през [[1708]] г. Петър I въвежда в употреба нов [[шрифт]] на [[кирилица]]та, по-близък до [[латиница]]та, поради което по-късно е обявяван за създател на [[руска азбука|руската писменост]]. Той прави и някои преобразования в [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. Още през [[1700]] г., след смъртта на патриарх [[Адриан (патриарх)|Адриан]], той отказва да посочи негов приемник. През [[1721]] г. официално премахва длъжността патриарх и го заменя с десетчленен [[Свети синод]] оглавен от самия император. Църковните, гражданските и военните реформи на Петър I срещат широка съпротива в страната. Някои консервативни религиозни кръгове дори го обявяват за [[Антихрист]]. Сред недоволните са много селяни, чието икономическо положение се влошава, [[казаци]]те, чиято автономия е ограничена, [[старообредци]]те, подложени на преследвания, и други. Всички синове на Петър умират преди него. Най-големият, [[Алексей Петрович]], е измъчван и убит по заповед на баща си през [[1718]] г., след като се противопоставя на неговата политика и бяга в чужбина. Майката на Алексей [[Евдокия Лопухина]] също е наказана, като е съдена за прелюбодейство. Подобна е съдбата и на любовницата на Петър от младежките му години [[Анна Монс]]. През [[1722]] г. Петър I дава на действащия монарх правото сам да определя наследника си, но самият той не успява да се възползва от него. През зимата на [[1723]] г. започва да страда от проблеми с [[пикочен мехур|пикочния мехур]]. През [[1724]] г. Петър коронясва втората си съпруга [[Екатерина I|Екатерина]] за императрица, макар че той продължава да управлява реално страната. През следващата зима положението му отново се влошава и той умира на [[8 февруари]]{{дата нов стил}} [[1725]] г. == Личността на Петър I == === Външен вид === <gallery class="center"> Porträt des Kaisers Peter I. des Grossen (1672-1725).jpg|Портрет на Петър I Peter I by G.Musikiyskiy (1723, Hermitage).jpg|Портрет на Петър Велики Kaiser Peter I. der Große bei der Arbeit.jpg|Цар Петър I Tsar peter's hand.jpg|Отпечатък от огромната ръка на цар Петър </gallery> Още като дете Петър поразявал хората със своето красиво и будно лице и фигура. Със своя висок ръст над 200 [[Метър|см]] (6 [[фут]]а 7 [[дюйм]]а)<ref>Riasanovsky, Nicholas (2000). A History of Russia. Oxford: Oxford University Press. p. 216.</ref> – той се издигал над тълпата с цяла глава. В същото време, при такъв висок ръст, той носел обувки 38 размер. Околните се плашели от силните конвулсивни спазми на лицето му, особено в гняв и душевни вълнения. Тези конвулсивни движения съвременници отдават на стрес, изпитан като дете по време на бунта на стрелците в Москва или на опит за отравяне от страна на царица София. По време на пътувания в чужбина, Петър I плашел изтънчените аристократи с грубоватите си маниери и простоват нрав. Ето как описва хановерската курфюрстина София Петър: <blockquote> „''Царят е висок, има прекрасни черти на лицето и благородна осанка; притежава голяма бързина на ума, отговорите му са бързи и верни. Но с всички добродетели, които му е дала природата, желателно би било, в него да има по-малко грубост. Този владетел е много добър и едновременно много лош човек...Ако би получил по-добро възпитание, от него би станал съвършен човек, тъй като има много достойнства и необикновен ум''“ <ref name="multiple">Князьков С. Очерки из истории Петра Великого и его времени – Пушкино: Культура, 1990. Репринтное воспроизведение издания 1914 г.</ref> </blockquote> === Семейството на Петър I === [[Файл:Peter the Great Interrogating the Tsarevich Alexei Petrovich.jpg|мини|ляво|Петър I разпитва Алексей. Николай Николаевич, 1871]] За първи път Петър се жени на 17 години по настояване на майка си за [[Евдокия Лопухина]] през [[1689]]. След година им се ражда син – Алексей. Останалите деца на Петър и Евдокия умират скоро след раждането им. През 1698 г. Евдокия Лопухина се оказва замесена в бунта на стрелците, целта на който е получаване на царската корона от сина ѝ, и била изпратена в манастир. [[Алексей Петрович]], официалния наследник на руския престол, осъжда промените на своя баща, а накрая избягва във [[Виена]] под покровителството на родственика на своята жена ([[Шарлота Кристина София Брауншвайг-Волфенбютелска|Шарлота Брауншвайг]]) император [[Карл VI (Свещена Римска империя)|Карл VI]], където поискал поддръжка за свалянето на Петър I. През [[1717]] е уговорен да се върне у дома, където е пленен. На 24 юни ([[5 юли]]) [[1718]] Върховния съд, състоящ се от 127 души, произнася смъртна присъда за Алексей, признавайки го за виновен в държавна измяна. Два дни по-късно на 26 юни ([[7 юли]]) 1718 Алексей не дочаква изпълнението на присъдата и умира в [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]. Истинската причина за смъртта на принц Алексей не е установена. От брака с принцеса [[Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург|Шарлота Брауншвайг]] принц Алексей оставя син – Петър Алексеевич (1715 – 1730), станал през [[1727]] император под името [[Петър II (Русия)|Петър II]], и дъщеря – Наталия (1714 – 1728). През [[1703]] Петър среща 19-годишната Катерина, с предишно име Марта Скавронска, пленена от руските войниците като плячка при превземането на шведската крепост Мариенбург. Петър я взема и прави своя любовница. През 1704 г. Катерина ражда първото си дете, наречено Петър, а през следващата година и второ, Павел, но скоро и двамата умират. Още преди да е станала законна съпруга на Петър I, Катерина му ражда и две дъщери – Ана (1708) и Елисавета (1709). Елисавета става по-късно императрица и управлява в периода [[1741]] – [[1761]]), а преки потомци на Ана управляват Русия след смъртта на Елисавета от 1761 до [[1917]]. [[Файл:Family of Peter I of Russia by G.Muskiyskiy (1716-7, Hermitage).jpg|мини|Семейството на Петър I през 1717: Петър I, [[Екатерина I|Екатерина]], големия му син от първата жена Алексей, двугодишния Петър и дъщерите Ана и Елисавета]] Официалната венчавка на Петър I с [[Екатерина I]] се състои на 19 февруари [[1712]], скоро след завръщането му от Прутския поход. През [[1724]] Петър коронова Екатерина като императрица и съвладетелка. Тя му ражда 11 деца, но повечето от тях умират в детството си. Оцеляват Ана и Елисавета. След смъртта на Петър през януари [[1725]] Екатерина при поддръжката на войската и гвардейските полкове става първата управляваща руска императрица под името Екатерина I, но управлявала недълго и починала през 1727 г., освобождавайки престола за [[Петър II (Русия)|Петър II]]. Първата жена на Петър Велики, [[Евдокия Лопухина]], надживява своята щастлива съперница и умира през 1731 г., успявайки да види на престола своя внук Петър Алексеевич. == Деца == {| border=1 style="border-collapse: collapse;" |- bgcolor=cccccc !Име!!Раждане!!Смърт!!Бележки |- |colspan=4|'''''От [[Евдокия Лопухина]]''''' |- |[[Царевич Алексей Петрович]] |align="right"|[[18 февруари]] [[1690]] |align="right"|[[26 юни]] [[1718]] |женен през [[1711]] за принцеса [[Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург]]; има деца |- |Александър Петрович |align="right"|[[13 октомври]] [[1691]] |align="right"|[[14 май]] [[1692]] | |- |Павел Петрович |align="right"|[[1693]] |align="right"|1693 | |- |colspan=4|'''''От [[Екатерина I]]''''' |- |[[Анна Петровна]] |align="right"|[[7 февруари]] [[1708]] |align="right"|[[15 май]] [[1728]] |женена през [[1725]] за [[Карл Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп|Карл Фридрих]], херцог на [[Шлезвиг-Холщайн-Готорп|Холщайн-Готорп]]; има деца |- |[[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] |align="right"|[[29 декември]] [[1709]] |align="right"|[[5 януари]] [[1762]] |императрица на Русия; според някои сведения женена през [[1742]] г. за [[Алексей Разумовски]]; няма деца |- |Наталия Петровна |align="right"|[[20 март]] [[1713]] |align="right"|[[27 май]] [[1715]] | |- |Маргарита Петровна |align="right"|[[19 септември]] [[1714]] |align="right"|[[7 юни]] [[1715]] | |- |Петър Петрович |align="right"|[[15 ноември]] [[1715]] |align="right"|[[19 април]] [[1719]] | |- |Павел Петрович |align="right"|[[13 януари]] [[1717]] |align="right"|[[14 януари]] 1717 | |- |Наталия Петровна |align="right"|[[31 август]] [[1718]] |align="right"|[[15 март]] [[1725]] | |} == Петър I в изкуството == Петър I е увековечен в [[Санкт Петербург]] със знаменития паметник ''„Медния конник“'' на [[Площад на декабристите|Площада на декабристите]]. Известни са картините: ''„Петър I разпитва царевич Алексей“'', ''„Умиращият Петър I през погледа на една птичка, кацнала на прозорец“'', ''„Петър I в утрото на екзекуцията на стрелците“'' и други. Поетът [[Александър Пушкин]] посвещава на императора някои от най-великите си творби: ''„Медният конник“'', ''„Арапът на Петър Велики“'', ''„Полтава“''. Той казва за Петър Велики: ''„Царят вдигна Русия на крака с желязна юзда“''. [[Алексей Николаевич Толстой]] пише исторически роман с името ''„Петър I“''. През 1938 г. по него е създаден съветският филм „Петър Велики“ – епос в 2 части. == Източници == {{Wikiquote|Петър Велики}} <references /> {{Превод от|en|Peter I of Russia|81990613}} {{пост начало}} {{пост|[[цар на Русия]]¹|[[1682]]|[[1721]]|[[Фьодор III]]|---}} {{пост|[[император на Русия]]|[[1721]]|[[1725]]|---|[[Екатерина I]]}} {{пост край}} ¹<small>: До [[1696]] г. заедно с [[Иван V]]</small> {{Руски владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Руска империя}} [[Категория:Петър I (Русия)| ]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Татари в Русия]] [[Категория:Родени в Москва]] [[Категория:Починали в Санкт Петербург]] im4jf4e5wfe7ondwdgi888838fjcmo2 0 11478 12418973 12203379 2024-11-21T18:23:49Z 178.254.236.28 12418973 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 47202 | надм-височина=56 | пощ-код=8154 | тел-код=05919 | сев-ширина=42.400 | изт-дължина=27.483 | площ = 24,597 }} [[Файл:Marinka.JPG|мини|250п|Изглед към селото през зимата]] '''Марѝнка''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Бургас]], [[област Бургас]]. ==География== Село Маринка се намира на около 11 km южно от центъра на град [[Бургас]] и около 17 km западно от град [[Созопол]]. Разположено е в [[Бургаска низина|Бургаската низина]], източно от [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]], западно край вливащата се в [[Черно море]] река Маринка. Климатът е ''континентално-[[средиземноморски климат|средиземноморски]]''<ref>[http://www.geoznanie.com/2013/02/geografski-rechnik-k.html География. Географски речник К. Континентално-средиземноморски климат]</ref> с черноморско климатично влияние.<ref name="ГЕБ">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 7, стр. 2715, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> В землището преобладават [[смолници]] и лесивирани почви<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. Източник: [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref>.<ref name="ГЕБ" /> [[Надморска височина|Надморската височина]] в по-високия югозападен край на селото е около 55 m, намалява до около 20 m в по-ниския североизточен край, а при църквата в центъра е около 37 m. През западния край на Маринка минава в посока север – юг първокласният [[републикански път I-9]] (съвпадащ с [[Европейски път Е87]]), който на север води към Бургас, а на юг към град [[Малко Търново]] и границата с [[Република Турция]] при [[ГКПП Малко Търново]]. Отклоняващият се при Маринка от път I-9 третокласен [[републикански път III-7908]] на запад води – след разклон на северозапад към село [[Твърдица (област Бургас)|Твърдица]] и бургаския квартал [[Меден рудник (жилищен комплекс)|„Меден рудник“]] – до село [[Димчево]] и селата на юг от Димчево. Землището на село Маринка граничи със землищата на: град Бургас на север; село [[Росен (област Бургас)|Росен]] на изток; село [[Равна гора]] на югоизток; село [[Извор (област Бургас)|Извор]] на югозапад; село Твърдица на северозапад. В землището на село Маринка се намира язовир Маринка (Маринка-513).<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=BGS04&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Маринка (Маринка-513)“, село Маринка; към 2022 г.]</ref> == История == Основано е през 1909 г. Първоначално носи името ''Карагьозлер'', после е преименувано на Маринка. Легендата разказва, че така се е казвала мома, самоубила се край близката чешма, носейки нейното име, след като отказала да приеме [[ислям|турската вяра]]. Първите заселници са пристигнали от [[Габрово]] и околните села. Пръв се заселва Станчо Димов със семейството си. Първоначалното местоположение на селото е на 1 km югозападно от днешното село. Хората са се занимавали предимно със [[земеделие]]. През селото е преминавал важен път, по който са превозвани [[дървени въглища]] от [[Странджа]] до пристанището на брега на местността „Ченгене скеле“. Първите жители са отвоювали земите си от гъстите странджански гори, като са ги превърнали в плодородни и привлекателни. Един от дейците е бил Иван Кунев, който заедно със съпругата си подпомагат за развитието на селото. Съдействат за построяването на училище, в което по-късно преподават самите те. Селото се електрифицира през 1945 г., водоснабдено е през периода 1950 – 52 г. по инициатива на учителя Иван Кунев и благодарение на доброволния труд на жителите. == Население == Населението на село Маринка наброява 743 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., нараства до 1237 към 1975 г. и 1281 към 2001 г., намалява до 1181 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul |заглавие=Справка за населението на с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас |достъп_дата=2022-07-10 |архив_дата=2019-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191230161038/https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul }}</ref> === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |+ |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1175 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 100 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 1000 |- | align="left" |Други || 9 |- | align="left" |Не се самоопределят || 5 |- | align="left" |Неотговорили || 31 |} == Религии == [[Файл:Marinka_-_Saint_Marina_Chapel.jpg|мини|250п|Параклис „Света Марина“.]] * [[Православно християнство]]. В селото има два православни храма – църква „Св. Дух“ и параклис „Св. Марина“ <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Река Маринка тече на 500 m от селото и се влива в [[Черно море]]. Устието на река Маринка е обявено за защитена територия. В землището на село Маринка се намира и местността „Ченгене скеле“, която от 2008 г. е част от европейската мрежа Натура 2000. Западно от селото се намира скалното образувание „Зяпналия камък“. == Редовни събития == Празникът на село Маринка се състои на [[17 юли]], когато православната черква чества [[Света Марина]]. Прави се [[курбан]] за здраве и се провеждат народни борби. По време на честванията на стогодишнината на селото беше проведено състезание по мотокрос на специално обособена писта до параклиса. Надеждите са това да се превърне в традиция. През 2009 г. е проведено за пръв път състезание по мотокрос на специално обособена писта край селото. Това състезание се превърна в традиционно за селото и се организира от кметство Маринка, община Бургас и Българска федерация по мотоциклетизъм. == Литература == Петрана Кунева написва историята на създаването и първоначалното развитие на селото, голяма част от която е изгорена. Останалата част е при наследниците ѝ. В селото има библиотека, която има богата колекция от жанрове за всеки вкус. == Други == Настоящите жители на с. Маринка живеят върху земи на цар [[Борис III]], на които са се отглеждали овце и на които царят е ловувал. Преселници идват не само от [[Габрово]] и околията, но и от [[София]] и софийските покрайнини. Близко до селото, в гората, местните жители са построили беседка в близост до изворче „Ченгене Юрт“ – там има условия за почивка и отдих. В селото е построено [[пейнтбол]] игрище, което събира почитателите на този вид игра. Маринка е изходен пункт за сафари <ref>[http://atvbourgas-phquads.com/home_bg.html atvbourgas-phquads.com]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 2010 г. е изградена мотописта на 1 km от селото. През 2009 година започна изграждането на нова канализационна система <ref>[http://www.bourgas.org/bourgas-news-19168-bg.html Кратък отчет за дейността на община Бургас през 2009 г.]</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055] {{Община Бургас}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Бургас]] 0e5v05gbw0ptuyh6yptvbv2ch7eojdm 12418982 12418973 2024-11-21T18:27:21Z 178.254.236.28 12418982 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 47202 | надм-височина=56 | пощ-код=8154 | тел-код=05919 | сев-ширина=42.400 | изт-дължина=27.483 | площ = 24,597 |кмет=Радо чикибоеца}} [[Файл:Marinka.JPG|мини|250п|Изглед към селото през зимата]] '''Марѝнка''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Бургас]], [[област Бургас]]. ==География== Село Маринка се намира на около 11 km южно от центъра на град [[Бургас]] и около 17 km западно от град [[Созопол]]. Разположено е в [[Бургаска низина|Бургаската низина]], източно от [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]], западно край вливащата се в [[Черно море]] река Маринка. Климатът е ''континентално-[[средиземноморски климат|средиземноморски]]''<ref>[http://www.geoznanie.com/2013/02/geografski-rechnik-k.html География. Географски речник К. Континентално-средиземноморски климат]</ref> с черноморско климатично влияние.<ref name="ГЕБ">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 7, стр. 2715, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> В землището преобладават [[смолници]] и лесивирани почви<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. Източник: [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref>.<ref name="ГЕБ" /> [[Надморска височина|Надморската височина]] в по-високия югозападен край на селото е около 55 m, намалява до около 20 m в по-ниския североизточен край, а при църквата в центъра е около 37 m. През западния край на Маринка минава в посока север – юг първокласният [[републикански път I-9]] (съвпадащ с [[Европейски път Е87]]), който на север води към Бургас, а на юг към град [[Малко Търново]] и границата с [[Република Турция]] при [[ГКПП Малко Търново]]. Отклоняващият се при Маринка от път I-9 третокласен [[републикански път III-7908]] на запад води – след разклон на северозапад към село [[Твърдица (област Бургас)|Твърдица]] и бургаския квартал [[Меден рудник (жилищен комплекс)|„Меден рудник“]] – до село [[Димчево]] и селата на юг от Димчево. Землището на село Маринка граничи със землищата на: град Бургас на север; село [[Росен (област Бургас)|Росен]] на изток; село [[Равна гора]] на югоизток; село [[Извор (област Бургас)|Извор]] на югозапад; село Твърдица на северозапад. В землището на село Маринка се намира язовир Маринка (Маринка-513).<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=BGS04&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Маринка (Маринка-513)“, село Маринка; към 2022 г.]</ref> == История == Основано е през 1909 г. Първоначално носи името ''Карагьозлер'', после е преименувано на Маринка. Легендата разказва, че така се е казвала мома, самоубила се край близката чешма, носейки нейното име, след като отказала да приеме [[ислям|турската вяра]]. Първите заселници са пристигнали от [[Габрово]] и околните села. Пръв се заселва Станчо Димов със семейството си. Първоначалното местоположение на селото е на 1 km югозападно от днешното село. Хората са се занимавали предимно със [[земеделие]]. През селото е преминавал важен път, по който са превозвани [[дървени въглища]] от [[Странджа]] до пристанището на брега на местността „Ченгене скеле“. Първите жители са отвоювали земите си от гъстите странджански гори, като са ги превърнали в плодородни и привлекателни. Един от дейците е бил Иван Кунев, който заедно със съпругата си подпомагат за развитието на селото. Съдействат за построяването на училище, в което по-късно преподават самите те. Селото се електрифицира през 1945 г., водоснабдено е през периода 1950 – 52 г. по инициатива на учителя Иван Кунев и благодарение на доброволния труд на жителите. == Население == Населението на село Маринка наброява 743 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., нараства до 1237 към 1975 г. и 1281 към 2001 г., намалява до 1181 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul |заглавие=Справка за населението на с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас |достъп_дата=2022-07-10 |архив_дата=2019-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191230161038/https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul }}</ref> === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |+ |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1175 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 100 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 1000 |- | align="left" |Други || 9 |- | align="left" |Не се самоопределят || 5 |- | align="left" |Неотговорили || 31 |} == Религии == [[Файл:Marinka_-_Saint_Marina_Chapel.jpg|мини|250п|Параклис „Света Марина“.]] * [[Православно християнство]]. В селото има два православни храма – църква „Св. Дух“ и параклис „Св. Марина“ <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Река Маринка тече на 500 m от селото и се влива в [[Черно море]]. Устието на река Маринка е обявено за защитена територия. В землището на село Маринка се намира и местността „Ченгене скеле“, която от 2008 г. е част от европейската мрежа Натура 2000. Западно от селото се намира скалното образувание „Зяпналия камък“. == Редовни събития == Празникът на село Маринка се състои на [[17 юли]], когато православната черква чества [[Света Марина]]. Прави се [[курбан]] за здраве и се провеждат народни борби. По време на честванията на стогодишнината на селото беше проведено състезание по мотокрос на специално обособена писта до параклиса. Надеждите са това да се превърне в традиция. През 2009 г. е проведено за пръв път състезание по мотокрос на специално обособена писта край селото. Това състезание се превърна в традиционно за селото и се организира от кметство Маринка, община Бургас и Българска федерация по мотоциклетизъм. == Литература == Петрана Кунева написва историята на създаването и първоначалното развитие на селото, голяма част от която е изгорена. Останалата част е при наследниците ѝ. В селото има библиотека, която има богата колекция от жанрове за всеки вкус. == Други == Настоящите жители на с. Маринка живеят върху земи на цар [[Борис III]], на които са се отглеждали овце и на които царят е ловувал. Преселници идват не само от [[Габрово]] и околията, но и от [[София]] и софийските покрайнини. Близко до селото, в гората, местните жители са построили беседка в близост до изворче „Ченгене Юрт“ – там има условия за почивка и отдих. В селото е построено [[пейнтбол]] игрище, което събира почитателите на този вид игра. Маринка е изходен пункт за сафари <ref>[http://atvbourgas-phquads.com/home_bg.html atvbourgas-phquads.com]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 2010 г. е изградена мотописта на 1 km от селото. През 2009 година започна изграждането на нова канализационна система <ref>[http://www.bourgas.org/bourgas-news-19168-bg.html Кратък отчет за дейността на община Бургас през 2009 г.]</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055] {{Община Бургас}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Бургас]] dimkbbmhnf40kalsreg3umzticj6yly 12418999 12418982 2024-11-21T18:41:07Z 178.254.236.28 12418999 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 47202 | надм-височина=56 | пощ-код=8154 | тел-код=05919 | сев-ширина=42.400 | изт-дължина=27.483 | площ = 24,597 |кмет=}} [[Файл:Marinka.JPG|мини|250п|Изглед към селото през зимата]] '''Марѝнка''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Бургас]], [[област Бургас]]. ==География== Село Маринка се намира на около 11 km южно от центъра на град [[Бургас]] и около 17 km западно от град [[Созопол]]. Разположено е в [[Бургаска низина|Бургаската низина]], източно от [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]], западно край вливащата се в [[Черно море]] река Маринка. Климатът е ''континентално-[[средиземноморски климат|средиземноморски]]''<ref>[http://www.geoznanie.com/2013/02/geografski-rechnik-k.html География. Географски речник К. Континентално-средиземноморски климат]</ref> с черноморско климатично влияние.<ref name="ГЕБ">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 7, стр. 2715, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> В землището преобладават [[смолници]] и лесивирани почви<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. Източник: [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref>.<ref name="ГЕБ" /> [[Надморска височина|Надморската височина]] в по-високия югозападен край на селото е около 55 m, намалява до около 20 m в по-ниския североизточен край, а при църквата в центъра е около 37 m. През западния край на Маринка минава в посока север – юг първокласният [[републикански път I-9]] (съвпадащ с [[Европейски път Е87]]), който на север води към Бургас, а на юг към град [[Малко Търново]] и границата с [[Република Турция]] при [[ГКПП Малко Търново]]. Отклоняващият се при Маринка от път I-9 третокласен [[републикански път III-7908]] на запад води – след разклон на северозапад към село [[Твърдица (област Бургас)|Твърдица]] и бургаския квартал [[Меден рудник (жилищен комплекс)|„Меден рудник“]] – до село [[Димчево]] и селата на юг от Димчево. Землището на село Маринка граничи със землищата на: град Бургас на север; село [[Росен (област Бургас)|Росен]] на изток; село [[Равна гора]] на югоизток; село [[Извор (област Бургас)|Извор]] на югозапад; село Твърдица на северозапад. В землището на село Маринка се намира язовир Маринка (Маринка-513).<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=BGS04&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Маринка (Маринка-513)“, село Маринка; към 2022 г.]</ref> == История == Основано е през 1909 г. Първоначално носи името ''Карагьозлер'', после е преименувано на Маринка. Легендата разказва, че така се е казвала мома, самоубила се край близката чешма, носейки нейното име, след като отказала да приеме [[ислям|турската вяра]]. Първите заселници са пристигнали от [[Габрово]] и околните села. Пръв се заселва Станчо Димов със семейството си. Първоначалното местоположение на селото е на 1 km югозападно от днешното село. Хората са се занимавали предимно със [[земеделие]]. През селото е преминавал важен път, по който са превозвани [[дървени въглища]] от [[Странджа]] до пристанището на брега на местността „Ченгене скеле“. Първите жители са отвоювали земите си от гъстите странджански гори, като са ги превърнали в плодородни и привлекателни. Един от дейците е бил Иван Кунев, който заедно със съпругата си подпомагат за развитието на селото. Съдействат за построяването на училище, в което по-късно преподават самите те. Селото се електрифицира през 1945 г., водоснабдено е през периода 1950 – 52 г. по инициатива на учителя Иван Кунев и благодарение на доброволния труд на жителите. == Население == Населението на село Маринка наброява 743 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., нараства до 1237 към 1975 г. и 1281 към 2001 г., намалява до 1181 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul |заглавие=Справка за населението на с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас |достъп_дата=2022-07-10 |архив_дата=2019-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191230161038/https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul }}</ref> === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |+ |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1175 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 100 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 1000 |- | align="left" |Други || 9 |- | align="left" |Не се самоопределят || 5 |- | align="left" |Неотговорили || 31 |} == Религии == [[Файл:Marinka_-_Saint_Marina_Chapel.jpg|мини|250п|Параклис „Света Марина“.]] * [[Православно християнство]]. В селото има два православни храма – църква „Св. Дух“ и параклис „Св. Марина“ <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Река Маринка тече на 500 m от селото и се влива в [[Черно море]]. Устието на река Маринка е обявено за защитена територия. В землището на село Маринка се намира и местността „Ченгене скеле“, която от 2008 г. е част от европейската мрежа Натура 2000. Западно от селото се намира скалното образувание „Зяпналия камък“. == Редовни събития == Празникът на село Маринка се състои на [[17 юли]], когато православната черква чества [[Света Марина]]. Прави се [[курбан]] за здраве и се провеждат народни борби. По време на честванията на стогодишнината на селото беше проведено състезание по мотокрос на специално обособена писта до параклиса. Надеждите са това да се превърне в традиция. През 2009 г. е проведено за пръв път състезание по мотокрос на специално обособена писта край селото. Това състезание се превърна в традиционно за селото и се организира от кметство Маринка, община Бургас и Българска федерация по мотоциклетизъм. == Литература == Петрана Кунева написва историята на създаването и първоначалното развитие на селото, голяма част от която е изгорена. Останалата част е при наследниците ѝ. В селото има библиотека, която има богата колекция от жанрове за всеки вкус. == Други == Настоящите жители на с. Маринка живеят върху земи на цар [[Борис III]], на които са се отглеждали овце и на които царят е ловувал. Преселници идват не само от [[Габрово]] и околията, но и от [[София]] и софийските покрайнини. Близко до селото, в гората, местните жители са построили беседка в близост до изворче „Ченгене Юрт“ – там има условия за почивка и отдих. В селото е построено [[пейнтбол]] игрище, което събира почитателите на този вид игра. Маринка е изходен пункт за сафари <ref>[http://atvbourgas-phquads.com/home_bg.html atvbourgas-phquads.com]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 2010 г. е изградена мотописта на 1 km от селото. През 2009 година започна изграждането на нова канализационна система <ref>[http://www.bourgas.org/bourgas-news-19168-bg.html Кратък отчет за дейността на община Бургас през 2009 г.]</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055] {{Община Бургас}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Бургас]] 9qwbd4mopa4mds9i3fbc0tswb105xo2 12419000 12418999 2024-11-21T18:41:50Z 178.254.236.28 12419000 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 47202 | надм-височина=56 | пощ-код=8154 | тел-код=05919 | сев-ширина=42.400 | изт-дължина=27.483 | площ = 24,597 |кмет=}} [[Файл:Marinka.JPG|мини|250п|Изглед към селото през зимата]] '''Марѝнка''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Бургас]], [[област Бургас]]. ==География== Село Маринка се намира на около 11 km южно от центъра на град [[Бургас]] и около 17 km западно от град [[Созопол]]. Разположено е в [[Бургаска низина|Бургаската низина]], източно от [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]], западно край вливащата се в [[Черно море]] река Маринка. Климатът е ''континентално-[[средиземноморски климат|средиземноморски]]''<ref>[http://www.geoznanie.com/2013/02/geografski-rechnik-k.html География. Географски речник К. Континентално-средиземноморски климат]</ref> с черноморско климатично влияние.<ref name="ГЕБ">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 7, стр. 2715, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> В землището преобладават [[смолници]] и лесивирани почви<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. Източник: [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref>.<ref name="ГЕБ" /> [[Надморска височина|Надморската височина]] в по-високия югозападен край на селото е около 55 m, намалява до около 20 m в по-ниския североизточен край, а при църквата в центъра е около 37 m. През западния край на Маринка минава в посока север – юг първокласният [[републикански път I-9]] (съвпадащ с [[Европейски път Е87]]), който на север води към Бургас, а на юг към град [[Малко Търново]] и границата с [[Република Турция]] при [[ГКПП Малко Търново]]. Отклоняващият се при Маринка от път I-9 третокласен [[републикански път III-7908]] на запад води – след разклон на северозапад към село [[Твърдица (област Бургас)|Твърдица]] и бургаския квартал [[Меден рудник (жилищен комплекс)|„Меден рудник“]] – до село [[Димчево]] и селата на юг от Димчево. Землището на село Маринка граничи със землищата на: град Бургас на север; село [[Росен (област Бургас)|Росен]] на изток; село [[Равна гора]] на югоизток; село [[Извор (област Бургас)|Извор]] на югозапад; село Твърдица на северозапад. В землището на село Маринка се намира язовир Маринка (Маринка-513).<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=BGS04&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Маринка (Маринка-513)“, село Маринка; към 2022 г.]</ref> == История == Основано е през 1909 г. Първоначално носи името ''Карагьозлер'', после е преименувано на Маринка. Легендата разказва, че така се е казвала мома, самоубила се край близката чешма, носейки нейното име, след като отказала да приеме [[ислям|турската вяра]]. Първите заселници са пристигнали от [[Габрово]] и околните села. Пръв се заселва Станчо Димов със семейството си. Първоначалното местоположение на селото е на 1 km югозападно от днешното село. Хората са се занимавали предимно със [[земеделие]]. През селото е преминавал важен път, по който са превозвани [[дървени въглища]] от [[Странджа]] до пристанището на брега на местността „Ченгене скеле“. Първите жители са отвоювали земите си от гъстите странджански гори, като са ги превърнали в плодородни и привлекателни. Един от дейците е бил Иван Кунев, който заедно със съпругата си подпомагат за развитието на селото. Съдействат за построяването на училище, в което по-късно преподават самите те. Селото се електрифицира през 1945 г., водоснабдено е през периода 1950 – 52 г. по инициатива на учителя Иван Кунев и благодарение на доброволния труд на жителите. == Население == Населението на село Маринка наброява 743 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., нараства до 1237 към 1975 г. и 1281 към 2001 г., намалява до 1181 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul |заглавие=Справка за населението на с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас |достъп_дата=2022-07-10 |архив_дата=2019-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191230161038/https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3004&ezik=bul }}</ref> === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |+ |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1175 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 1000 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 175 |- | align="left" |Други || 9 |- | align="left" |Не се самоопределят || 5 |- | align="left" |Неотговорили || 31 |} == Религии == [[Файл:Marinka_-_Saint_Marina_Chapel.jpg|мини|250п|Параклис „Света Марина“.]] * [[Православно християнство]]. В селото има два православни храма – църква „Св. Дух“ и параклис „Св. Марина“ <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Река Маринка тече на 500 m от селото и се влива в [[Черно море]]. Устието на река Маринка е обявено за защитена територия. В землището на село Маринка се намира и местността „Ченгене скеле“, която от 2008 г. е част от европейската мрежа Натура 2000. Западно от селото се намира скалното образувание „Зяпналия камък“. == Редовни събития == Празникът на село Маринка се състои на [[17 юли]], когато православната черква чества [[Света Марина]]. Прави се [[курбан]] за здраве и се провеждат народни борби. По време на честванията на стогодишнината на селото беше проведено състезание по мотокрос на специално обособена писта до параклиса. Надеждите са това да се превърне в традиция. През 2009 г. е проведено за пръв път състезание по мотокрос на специално обособена писта край селото. Това състезание се превърна в традиционно за селото и се организира от кметство Маринка, община Бургас и Българска федерация по мотоциклетизъм. == Литература == Петрана Кунева написва историята на създаването и първоначалното развитие на селото, голяма част от която е изгорена. Останалата част е при наследниците ѝ. В селото има библиотека, която има богата колекция от жанрове за всеки вкус. == Други == Настоящите жители на с. Маринка живеят върху земи на цар [[Борис III]], на които са се отглеждали овце и на които царят е ловувал. Преселници идват не само от [[Габрово]] и околията, но и от [[София]] и софийските покрайнини. Близко до селото, в гората, местните жители са построили беседка в близост до изворче „Ченгене Юрт“ – там има условия за почивка и отдих. В селото е построено [[пейнтбол]] игрище, което събира почитателите на този вид игра. Маринка е изходен пункт за сафари <ref>[http://atvbourgas-phquads.com/home_bg.html atvbourgas-phquads.com]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 2010 г. е изградена мотописта на 1 km от селото. През 2009 година започна изграждането на нова канализационна система <ref>[http://www.bourgas.org/bourgas-news-19168-bg.html Кратък отчет за дейността на община Бургас през 2009 г.]</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055] {{Община Бургас}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Бургас]] 4yjlb7ep3ld0tfl7e642edxywhnwfhg 0 13319 12419659 12344866 2024-11-22T10:16:59Z Niki Yooff 24726 12419659 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 3962 | надм-височина = 558 | пощ-код = 2587 | тел-код = 07910 | сев-ширина = 42.233 | изт-дължина = 22.767 | площ = 10.74 }} '''Берсин''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|49 - 50}}</ref> == География == Село Берсин се намира в [[Западна България]], в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град [[Кюстендил]], на шосето за село [[Страдалово]], в източните поли на планината [[Осогово]]. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km. Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна. Климат – умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: * 1949 – 1955 – Община Берсин * 1955 – 1978 – Община Граница * [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C1%E5%F0%F1%E8%ED&code=03962&kind=2 1978 – днес – Община Кюстендил] == Население == {|width="70%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" !colspan=14|Берсин |- !style="text-align:center"|година |style="background:#FFFFC0"| 1880 |style="background:#FFFFC0"| 1900 |style="background:#FFFFC0"| 1920 |style="background:#FFFFC0"| 1926 |style="background:#FFFFC0"| 1934 |style="background:#FFFFC0"| 1946 |style="background:#FFFFC0"| 1956 |style="background:#FFFFC0"| 1965 |style="background:#FFFFC0"| 1975 |style="background:#FFFFC0"| 1984 |style="background:#FFFFC0"| 2009 |- !style="text-align:center"|население |align="center" | 554 |align="center" | 864 {{повишение}} |align="center" | 788 {{понижение}} |align="center" | 850 {{повишение}} |align="center" | 850 '''-''' |align="center" | 815 {{понижение}} |align="center" | 658 {{понижение}} |align="center" | 551 {{понижение}} |align="center" | 452 {{понижение}} |align="center" | 312 {{понижение}} |align="center" | 151 {{понижение}} |} Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 178 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 173 || 97,19 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 4 || 2,24 |} == История == Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол. В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605). В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата [[Свети Георги (Берсин)|„Свети Георги“]], изписана от [[Евстатий Попдимитров]]. През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] четири души от Берсин са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|829}}</ref> През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция. Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г. През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град [[Кюстендил]]. Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965). Изграден е язовир „Берсин“. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм. == Исторически, културни и природни забележителности == * '''[[Свети Георги (Берсин)|Църква „Свети Георги“]]''' – построена е през 1886 г. * '''Архитектурен паметник на загиналите 1915 – 1918 г.''' == Религии == * Населението изповядва източното [[православие]]. * Село Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. == Обществени институции == * Кметско наместничество. * Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома. == Редовни събития == През септември се провежда събор, прави се курбан на [[Димитровден]]. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261 * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://vremeto.bg/city.php?city=649 Времето в с. Берсин]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Kyustendil/Kyustendil/Bersin/bg_Distances.aspx Разстояния от село Берсин до други населени места в България] * [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Сайт на Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009144525/http://www.kyustendil.e-gov.bg/ |date=2007-10-09 }} * [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] a9a9w4nt5rxokkjcvoon9zbtu38wtev 0 13322 12419698 11853200 2024-11-22T10:58:34Z Niki Yooff 24726 12419698 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Bobeshino-Ignat-Ignev.jpg | картинка-описание =Село Бобешино | екатте = 4491 | надм-височина=1000 | пощ-код=2567 | тел-код=07935 | сев-ширина=42.314 | изт-дължина=22.423 | площ = 14,506 }} '''Бобешино''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|55 - 56}}</ref> == География == Село Бобешино се намира в [[Западна България]], в северозападната част на Географска област [[Каменица (област)|Каменица]], в обсега на Чудинската планина, до българо-сръбската граница. Надморска височина при водослива на реките Коприва и Селечка – 875 m; при черквата на границата – 1052 m. Отстои на 27,5 km запад-северозападно от гр. [[Кюстендил]]. Името му произлиза от думата боб – култура, която добре се е развивала в селото. Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер. Бобешино е разпръснат тип село, съставено от махалите: Широкодолска (Поровелска), Церянска, Ридарска, Лопушанска, Реката (центъра на селото), Ягодичка, Зверска, Средна, Пещерска, Падишка и Циганска .Махалите са разположени на юг от граничната бразда по склоновете на реките Селечка и Лопушанска от левия водослив на река Коприва, ляв приток на река Бистрица. След 1920 г. в Сърбия остава половината имот от Пещерска махала. За имотите, останали в Сръбско, селяните трябвало да плащат данък в сръбската община Бистър. С документ „прелазница“, с квитанция за платения данък и снимка, сутрин са отивали в собствените си имоти и вечер се връщали. Това е продължило за всички села засегнати от Ньойския договор до 1949 г., (като се изключат годините 1941 – 1944 г.), когато е настъпило политическо напрежение между двете държави, загуба на имотите и преселение... През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: * 1883 – 1934 – Община Бобешино, в която влизат и селата Жеравино, Коприва, Црешньово и до 1919 (Ньойски договор) Голеш и Караманица. * 1934 – 1978 – кметство към Община Долно село * 1978 – 1983 – кметство към Гюешевска селищна система * 1983 – 1987 – кметство към Гърлянска селищна система * [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C1%EE%E1%E5%F8%E8%ED%EE&code=04491&kind=2 1987 – днес – кметство към Община Кюстендил] с назначаван от кмета на гр. Кюстендил кметски наместник, който отговаря и за други села в района. == Население == Към есента на 2021 г. целогодишно живеят 11 души. {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1866 | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 1992 | align="center" | 2001 | align="center" | 2010 |- | '''Население''' |align="center" | 322 |align="center" | 443 |align="center" | 550 |align="center" | 445 |align="center" | 706 |align="center" | 689 |align="center" | 628 |align="center" | 526 |align="center" | 224 |align="center" | 146 |align="center" | 118 |align="center" | 72 |align="center" | 46 |align="center" | 30 |} == История == Няма данни за възникването на селото. Има следи от антично селище на 1 km западно от селото, в махалата Широки дол. През землището на селото са минавали т.н. „Железарски пат“ и „Борнарски пат“, които през средновековието са свързвали областта с Кюстендил и Крива паланка. Пътят до селото е асфалтиран. Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; тогава селото има 38 домакинства с 322 жители. В края на XIX век селото има 6773 дка землище, от които 4764 дка ниви, 632 дка ливади и 1377 дка гори и се отглеждат 1768 овце, 468 кози, 244 говеда, 97 коня и 84 пчелни кошера. Основен поминък на селяните са земеделие (овес, пшеница, тютюн) , животновъдство и домашни занаяти. През 1884 г. е открито начално училище. През 1948 г. е построена нова сграда, училището става и прогимназия, която се закрива през 1959 г. Началното училище „Св.св. Кирил и Методий“ е закрито през 1975 г. Сега в училищната сграда се намира кметството. През 1886 г. е построена църквата [[Свети Йоан Кръстител (Бобешино)|„Свети Йоан Кръстител“]], изписана от [[Евстатий Попдимитров]]. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Бобешино е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|830}}</ref> През 1917 г. е открита военна мандра за производство на кашкавал и сирене за нуждите на българската армия. През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Женско присое“: 12 дка (1938), 20 дка (1940), 15 дка (1943) и в местността „Влао клаге“ – 300 дка с бор (1945). През 1946 г. е учредена Кредитна кооперация „Зелен бор“. През 1949 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. се присъединява към Селкооп „Единство“ – с. Долно село. В Бобешино дълги години има Гранична застава, поместена в голяма масивна сграда. Заставата функционира до 2001 г. През 1957 г. е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС „Кюстендил“, филиал „Долно село“. От 1963 г. е към ДЗС Раненци, от 1971 г. – към АПК „Кюстендил“, филиал „Долно село“, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – село [[Гърляно]]. След 1991 г. дейността на АПК се прекратява. Следва ликвидация, връщане на земята, разпродажба на сгради, инвентар и имущество, раздаване на оскъдни дивиденти -дейност продължила чак до пролетта на 2009 г. След това голяма част от земята запустява, увеличава се популацията на диви свине, особено след премахване на „кльона“ - телената ограда покрай границата. Лишеи нападат дъбовата церова гора и старите овошки. Селото е електрифицирано през 1968 г. и частично водоснабдено през 1975 – 1979 г. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм. [[Файл:Bobeshino-church-Ignat-Ignev.jpg|мини|215 п|Църквата „Свети Йоан Кръстител“ – с. Бобешино]] == Културни и природни забележителности == * '''[[Свети Йоан Кръстител (Бобешино)|Църква „Свети Йоан Кръстител“]]'''. Построена е през 1886 г. Намира се на самата българо-сръбска граница, над селото. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, по протокол,границата минава през самия храм. Но след намесата на местното население /молби и плачове/ от селото и съседни села, международната комисия се съгласява и граничната бразда е прокарана на няколко метра североизточно от апсидата. Така още тогава църквата остава изцяло на българска територия.Църквата е еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод с дъсчена обшивка. Южната и северната стена завършват с [[корниз]], който преминава и по западната стена като конзоли, за да поддържат дъгата, очертаваща свода. [[Иконостас]]ът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са дело на живописеца [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (Община Дебър)|Осой]], сега в [[Северна Македония]]. В съседство с църквата са разположени няколко офицерски гроба от войните в началото на XX век. * '''Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.''' * Втори паметник е построен в по-ново време до църквата на границата. На него са изписани имената и на загинали от съседните села от Българско и Сръбско т. е. от Западните покрайнини. == Религии == Село Бобешино принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == В Бобешино има кметски наместник. == Редовни събития == * на 15 август – Голяма Богородица: курбан при паметника на загиналите във войните. * на 22 септември – от 2004 г. ежегодно се провежда Международна среща-събор в Деня на Независимостта, непосредствено до граничната бразда, до църквата, в местността „Рудината“. На обширната полянасе събират над 600 души. Раздава се курбан, една година приготвен от българска страна, друга година - от сръбска. Изнасят се художествеви програми. По време на епидемията от COVID-19, съборът не се провежда. * На същото място, в края на 30-те години на ХХ в., е имало събори - т.нар. „свиждания“ между роднини, останали от двете страни на границата. Те са протичали драматично - с плачове при виждането сутрин, още по-големи вълнения и плачове при раздялата вечер. == Личности == * Кръсте Ангелов – първия кмет на Бобешинската селска община след Освобождението (1883). * Косте Милков Стоичин – участник в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с.287-292; * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.85, 88, 99. * Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.12-13; * Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.23-28; * Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област „Каменица“, Кюстендилско, София , 2011 г., стр. 201-207 == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Kyustendil/Kyustendil/Bobeshino/bg_Distances.aspx Разстояния от село Бобешино до други населени места в България] * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} * [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Сайт на Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009144525/http://www.kyustendil.e-gov.bg/ |date=2007-10-09 }} * [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] 9vthhjzc2y79xjyqowlqta8wbc5m0j6 0 13323 12418837 12344872 2024-11-21T15:43:09Z Niki Yooff 24726 12418837 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | име = Богослов | екатте = 4796 | надм-височина = 695 | пощ-код = 2509 | тел-код = 078 | сев-ширина = 42.250 | изт-дължина = 22.667 | площ = 31,243 }} '''Богослов''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|58}}</ref> == География == Село Богослов се намира в североизточните склонове на планината [[Осогово]], на около 5 км югозападно от гр. Кюстендил. Купно село с махали: Долна, Уличка (Полянска), Бобишка, Горна и Плео (на 4 км южно от селото). Климат – умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1883 – 1911), община Богослов (1911 – 1934), община Жиленци (1934 – 1943), община Богослов (1943 – 1944), община Кюстендил (1944 – 1958) Община Жиленци (1958 – 1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C1%EE%E3%EE%F1%EB%EE%E2&code=04796&kind=2] == Население == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1866 | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1955 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 1992 | align="center" | 2001 | align="center" | 2010 |- | '''Население''' |align="center" | 632 |align="center" | 435 |align="center" | 632 |align="center" | 756 |align="center" | 756 |align="center" | 825 |align="center" | 800 |align="center" | 743 |align="center" | 655 |align="center" | 644 |align="center" | 565 |align="center" | 543 |align="center" | 557 |align="center" | 378 |} Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 371 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 369 || 99,46 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 0,53 |} == История == Няма данни за времето на възникване на селото. Археологическите находки – разкрити два антични некропола и останки от антично селище и късноантична крепост, дават основание да се счита, че района е бил населен през античността. Запазено е предание че в миналото селото било разположено в местността „Грамагье“, но турските власти насила го преместили на сегашното му място, защото там най-често замръзвали водопроводните тръби, с които се водоснабдявал град Кюстендил. Името на селото се свързва с разпространението на богомилството по времето на цар Петър I (927 – 970). През време на османското владичество жителите на селото били водари, суйолджии, чешмеджии, както в някои султански фермани се нарича привилегированата рая. Богословчани били задължени да се грижат за водоснабдяването на „касабата“ – Кюстендил – с балканска вода откъм връх Кюнек в планината Осогово, както и да поддържат градските водопроводи и бани. Срещу тия задължения те били освободени от поземлен данък върху имотите си, но не им било позволено да отглеждат в селото свине, за да не се замърсява и осквернява градската вода. През 1866 г. селото има 46 домакинства и 632 жители. През 1893 г. селото има 4793 дка гори, 2031 дка ниви, 1586 дка ливади, 10 дка градини, 60 дка лозя и се отглеждат 909 овце, 547 кози, 272 говеда, 134 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лук, картофи), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти. Има 2 воденици. През 1897/98 г. е открито училище, през 1904 г. е построена нова училищна сграда. През 1902 г. е построена църквата „Възнесение Господне“. През 1907 г. е учредено спестовно-кредитно и благотворително дружество „Свети Симеон“, което през 1946 г. се преименува в Кредитно кооперативно сдружение „Осоговец“. През 1925 г. се създава читалище „Възраждане“. Селото е електрифицирано през 1946 г. През 1955 г. се залесяват 40 дка бял бор и бук в местността „Гробо“. През 1956 г. е учредено ТКЗС „Бенковски“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. – в състава на АПК „Осогово“ – град [[Кюстендил]]. Открити са здравен пункт, целодневна детска градина, магазин, построени са нови стопански и административни сгради. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на туризма. == Исторически, културни и природни забележителности == * [[Дабье|Късноантична крепост „Дабье“]]. Разположена е източно от селото, върху конусообразно възвишение, известно с името Дабье. Укреплението има форма на неправилен кръг. По ръба има останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан. * Църква [[Възнесение Господне (Богослов)|„Възнесение Господне“]] (1902). * [[Рождество Богородично (Богослов)|Параклис „Рождество Богородично“]]. Намира се в местността „Манастира“. * [[Свети свети Петър и Павел (Богослов)|Параклис „Свети свети Петър и Павел“]]. Намира се до хижа „Осогово“. * Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. * Историческа местност „Грамадите“ * Местност „Трите буки“ * Гигантски секвои в местността „Ючбунар“ == Религии == Село Богослов принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == * Кметство Богослов. * Читалище „Възраждане“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1489 в Министерство на културата на Република България. Дейности: танцов състав, фолклорна певческа група; кръжок по приложни изкуства, курс по английски език; библиотека – 4000 тома. == Редовни събития == * Автомобилно рали „Осогово“ * на Спасовден – курбан; * на Тодоровден – конни надбягвания. == Личности == * [[Илия Ангелакович]] (първа четвърт на ХIХ в. – 1874), възрожденски лекар, брат на Христо Лекарски. * [[Христо Лекарски]] (1786 – 1863), възрожденски аптекар и лекар, родом от с. Богослов. Упражнява медицинска практика в Скопие, а от 40-те години на ХIХ век – в Кюстендил. * [[Велин Алайков]] (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРО. * Кирил Велинов – командир на партизанския отряд в окръга. * Милуш Спасов – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението == Бележки == <references /> == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.326-329 * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – А''рхеологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.13; * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт. * Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.28-33; == Външни препратки == * [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Сайт на Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009144525/http://www.kyustendil.e-gov.bg/ |date=2007-10-09 }} * [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] itr3fvn2680bwmxw2lanzr6hh7hmcjl 12419196 12418837 2024-11-21T22:09:18Z Niki Yooff 24726 12419196 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | име = Богослов | екатте = 4796 | надм-височина = 695 | пощ-код = 2509 | тел-код = 078 | сев-ширина = 42.250 | изт-дължина = 22.667 | площ = 31,243 }} '''Богослов''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|58}}</ref> == География == Село Богослов се намира в североизточните склонове на планината [[Осогово]], на около 5&nbsp;km югозападно от гр. Кюстендил. Купно село с махали: Долна, Уличка (Полянска), Бобишка, Горна и Плео (на 4 км южно от селото). Климат – умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1883 – 1911), община Богослов (1911 – 1934), община Жиленци (1934 – 1943), община Богослов (1943 – 1944), община Кюстендил (1944 – 1958) Община Жиленци (1958 – 1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C1%EE%E3%EE%F1%EB%EE%E2&code=04796&kind=2] == Население == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1866 | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1955 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 1992 | align="center" | 2001 | align="center" | 2010 |- | '''Население''' |align="center" | 632 |align="center" | 435 |align="center" | 632 |align="center" | 756 |align="center" | 756 |align="center" | 825 |align="center" | 800 |align="center" | 743 |align="center" | 655 |align="center" | 644 |align="center" | 565 |align="center" | 543 |align="center" | 557 |align="center" | 378 |} Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 371 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 369 || 99,46 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 0,53 |} == История == Няма данни за времето на възникване на селото. Археологическите находки – разкрити два антични некропола и останки от антично селище и късноантична крепост, дават основание да се счита, че района е бил населен през античността. Запазено е предание че в миналото селото било разположено в местността „Грамагье“, но турските власти насила го преместили на сегашното му място, защото там най-често замръзвали водопроводните тръби, с които се водоснабдявал град Кюстендил. Името на селото се свързва с разпространението на богомилството по времето на цар Петър I (927 – 970). През време на османското владичество жителите на селото били водари, суйолджии, чешмеджии, както в някои султански фермани се нарича привилегированата рая. Богословчани били задължени да се грижат за водоснабдяването на „касабата“ – Кюстендил – с балканска вода откъм връх Кюнек в планината Осогово, както и да поддържат градските водопроводи и бани. Срещу тия задължения те били освободени от поземлен данък върху имотите си, но не им било позволено да отглеждат в селото свине, за да не се замърсява и осквернява градската вода. През 1866 г. селото има 46 домакинства и 632 жители. През 1893 г. селото има 4793 дка гори, 2031 дка ниви, 1586 дка ливади, 10 дка градини, 60 дка лозя и се отглеждат 909 овце, 547 кози, 272 говеда, 134 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лук, картофи), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти. Има 2 воденици. През 1897/98 г. е открито училище, през 1904 г. е построена нова училищна сграда. През 1902 г. е построена църквата „Възнесение Господне“. През 1907 г. е учредено спестовно-кредитно и благотворително дружество „Свети Симеон“, което през 1946 г. се преименува в Кредитно кооперативно сдружение „Осоговец“. През 1925 г. се създава читалище „Възраждане“. Селото е електрифицирано през 1946 г. През 1955 г. се залесяват 40 дка бял бор и бук в местността „Гробо“. През 1956 г. е учредено ТКЗС „Бенковски“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. – в състава на АПК „Осогово“ – град [[Кюстендил]]. Открити са здравен пункт, целодневна детска градина, магазин, построени са нови стопански и административни сгради. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на туризма. == Исторически, културни и природни забележителности == * [[Дабье|Късноантична крепост „Дабье“]]. Разположена е източно от селото, върху конусообразно възвишение, известно с името Дабье. Укреплението има форма на неправилен кръг. По ръба има останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан. * Църква [[Възнесение Господне (Богослов)|„Възнесение Господне“]] (1902). * [[Рождество Богородично (Богослов)|Параклис „Рождество Богородично“]]. Намира се в местността „Манастира“. * [[Свети свети Петър и Павел (Богослов)|Параклис „Свети свети Петър и Павел“]]. Намира се до хижа „Осогово“. * Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. * Историческа местност „Грамадите“ * Местност „Трите буки“ * Гигантски секвои в местността „Ючбунар“ == Религии == Село Богослов принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == * Кметство Богослов. * Читалище „Възраждане“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1489 в Министерство на културата на Република България. Дейности: танцов състав, фолклорна певческа група; кръжок по приложни изкуства, курс по английски език; библиотека – 4000 тома. == Редовни събития == * Автомобилно рали „Осогово“ * на Спасовден – курбан; * на Тодоровден – конни надбягвания. == Личности == * [[Илия Ангелакович]] (първа четвърт на ХIХ в. – 1874), възрожденски лекар, брат на Христо Лекарски. * [[Христо Лекарски]] (1786 – 1863), възрожденски аптекар и лекар, родом от с. Богослов. Упражнява медицинска практика в Скопие, а от 40-те години на ХIХ век – в Кюстендил. * [[Велин Алайков]] (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРО. * Кирил Велинов – командир на партизанския отряд в окръга. * Милуш Спасов – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението == Бележки == <references /> == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.326-329 * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – А''рхеологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.13; * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт. * Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.28-33; == Външни препратки == * [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Сайт на Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009144525/http://www.kyustendil.e-gov.bg/ |date=2007-10-09 }} * [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] gi4hu0lxgc89vdzig6uid8oz5lomjv4 0 13331 12419236 12365693 2024-11-22T00:09:12Z Niki Yooff 24726 12419236 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} {{Селище в България | картинка = Granica.1.JPG | картинка-описание = Сградата на кметството | име = Граница | екатте = 17751 | надм-височина = 584 | пощ-код = 2589 | тел-код = 07911 | сев-ширина = 42.250 | изт-дължина = 22.733 | площ = 14,3 }} '''Грани́ца''' е [[село]] в [[Западна България]]. Намира се в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|151}}</ref> == География == Село Граница се намира в [[Западна България]], югоизточно от град [[Кюстендил]]. Селото е разположено в полите на Брезовски рид, в източния дял на [[Осогово|Осоговската планина]], в хълмистия дял на Кюстендилската котловина. Почти през средата му го пресича Сараовския дол, който на север продължава към село [[Багренци]] и в който тече маловоден поток, който през лятото и есента почти пресъхва. Разстоянието до гр. Кюстендил е 5.423 км. Крупно село, включващо родовете Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков. Климат: умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Граница (1878 – 1978), Община Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%F0%E0%ED%E8%F6%E0&code=17751&kind=2] == Население == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1866 | align="center" | 1880 | align="center" | 1887 | align="center" | 1892 | align="center" | 1900 | align="center" | 1905 | align="center" | 1910 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 2009 |- | '''Население''' |align="center" | 616 |align="center" | 940 |align="center" | 1012 |align="center" | 1026 |align="center" | 1236 |align="center" | 1335 |align="center" | 1394 |align="center" | 1419 |align="center" | 1510 |align="center" | 1570 |align="center" | 1499 |align="center" | 1272 |align="center" | 1091 |align="center" | 1078 |align="center" | 919 |align="center" | 559 |} == Етимология == Умленски, подкрепен и от Чолева, извежда името от диалектната дума ''грани́ца'' – вид разклонен [[дъб]]. В популярния си смисъл името бележи граничната межда между владенията на възстановената от [[Асеневци]] българска държава и тези на [[Византия]], а впоследствие между търновските и онези западните – на [[Неманичи]]те. == История == [[Файл:BASA-3K-7-529-09(2)-Granitsa.jpg|мини|250px|Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] Граница възниква като селище през [[Средновековие]]то. През първата четвърт на XV век [[Велбъжд]] окончателно попада под османска власт, след като румелийският бейлербег [[Турхан паша]] събаря крепостта му. В града пристигат като заселници около 60 семейства от гр.[[Кония]], [[Мала Азия]], а след тях и още много други из краищата на новата империя. Според възрожденската историографска традиция, част от местното българско население на селото и околността било насила помохаеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местния [[болярин]] и бъдещ [[Крупник|крупнишки]] [[епископ]] Яков заедно със семейството си намерил пристан в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на [[Крупник]], южно от днешния гр. [[Благоевград]]. Той имал трима синове – Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в [[Границки манастир|малкия манастир]] „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“, над село Грани́ца, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен [[Рилски манастир]] (1453 г. – 1466 г.). Впоследствие по тяхна инициатива през 1469 г. в манастира били върнати от късносредновековната българска столица [[Търново]] мощите на [[Иван Рилски]]. Името на село Граница се среща в османски регистър от 1576 г. под името Граниче, а първото споменаване на селото е в повестта на [[Владислав Граматик]] от 1448 г. за обновлението на Рилския манастир. В средата на XIX век по-голямата част от землището на селото била включена в богати [[чифлик|чифлици]]. Чифликсайбии били кюстендилските [[турци]] Лиман ага, Даут бег и [[евреи]]на Сари Бохор. След [[Освобождението]] започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 12 117 дка землище, от които 5586 дка ниви, 3833 дка гори, 63 дка естествени ливади, 2277 дка лозя, 329 дка овощни и зеленчукови градини с 813 овце, 249 кози, 389 говеда и 143 коня. Основен поминък на местните селяни били земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото имало мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари. На 08 ноември 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „[[Симеон Стълпник|Свети Симеон]]“ (ДВ, ХХХІІІ, 16 март 1911 г., бр.58, с.39), което през 1922 г. е преобразувано в кредитна кооперация „Трети март“. През същата тази 1910 г. е построено училището, а през 1920 г. се създава и читалище „Просвета“. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 5 души от Граница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|840}}</ref> Селото е водоснабдено през 1934 г. и електрифицирано през 1941 г. През 1948 г. е ообразувана лозаро-винарска кооперация „[[Памид]]“. През 1948 г. също е учредено ТКЗС „Харалампи Аничкин“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил. Изграждат се микроязовир, тютюносушилни, кравеферма, складова база в стопанския двор, тракторен стан и ремонтна работилница за автотранспортния парк. През 1959 г. в селото е открита пощенска станция. Построени са нов читалищен дом (1968 г.), здравна служба със стоматологичен кабинет, детски ясли и детска градина (1973 г.), административни сгради, кооперативен дом. До днес селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението на селото намалява почти наполовина. Перспективите за развитие на селото са свързани с възраждането на лозарството и винопроизводството, отглеждането на овощия и развитието на селски, културен и църковен туризъм. == Исторически, културни и природни забележителности == * [[Свети Илия (Граница)|Възрожденска църква „Свети Илия“]]. Църквата се намира в центъра на селото. Представлява трикорабна, три[[апсида (архитектура)|апсидна]] псевдо[[базилика]] със странични декаративни псевдоконхи. Построена е през 1856 – 1857 г. от майстор [[Миленко Велев|Миленко]] от с.[[Блатешница]], [[Радомир]]ско. Църквата е ценен исторически паметник от епохата на [[Възраждането]]. Изградена е от дялан ломен камък и червени тухли. Нуждае се от спешни възстановителни работи. * [[Границка къща]]. Жилищна отбранителна кула в центъра на селото. Реставрирана през 1979 г. Понастоящем е ограбена, нуждае се от спешни възстановителни работи. Половината от дворното място е реституирано. * [[Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.]] * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Свети Лука]]“. Граничкият [[манастир]] „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“ е разположен в северното подножие на Осоговска планина, на около 2 км югозападно от селото. Манастирът е основан през Х в., многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.). Манастирът „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна [[църква]], на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. [[Иван Рилски]]. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от с. Граница. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ. * [[Граница (крепост)|Средновековна крепост Граница]]. Останки от крепостта са запазени на около 4 км югозападно от селото, в близост до манастира „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“ в местността „Градището“. * [[Вековна букова гора|Защитена местност „Вековна букова гора“]]. Вековната букова гора се намира в землището на с. Граница, на площ от 1,30 хектара, обявена е за защитена местност със Заповед No 420 от 14.11.1995 г. == Религии == Село Граница принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == * Кметство Граница. * Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 218 в Министерство на културата на Република България. Дейности: клуб Традиция и съвременност; клуб Приятели на книгата; библиотека – 7500 тома. == Личности == * [[Яков (Област Кюстендил)|Яков]] – кюстендилски болярин, прогонен от Велбъжд след превземането му от турците. * [[Йоасаф Рилски|Йоасаф]], [[Давид Рилски|Давид]] и [[Теофан Рилски|Теофан]] – синове на Яков, родом от с. Граница, възобновители и игумени на Рилския манастир. * [[Йордан Кюстендилец|Йордан Георгиев]], български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38]</ref> * Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков. * [[Павел Яначков]] (неизв.), опълченец * [[Стефан Границки]] (1856 – 1910), учител и общественик, народен представител в IX народно събрание (1896 – 1899) * Стоян Янев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * [[Харалампи Аничкин]] (30.01.1918 – 7.06.1944), участник в антифашистката съпротива, партизанин, АБПФК. == Спорт == Футболният отбор на селото се казва „Славия“ – Граница. Отборът е многократен първенец в селската група на Кюстендилска община. == Редовни събития == Има ежегоден събор на който се колят овце и има [[курбан]]. Празник на селото е първата събота на месец юни. == Други == В селото се намира основната производствена мощност на „Винпром“ Кюстендил. Единственото село в България, в което има Църква, Манастир и Винпром. == Галерия == <gallery style="text-align:center; margin:auto" perrow="4"> Granitsa-view-from-north.jpg|Входът на селото от север Granica.2.JPG|Сградата на читалището Granica.3.JPG|Паметник на загиналите във войните Granica.4.JPG|Коритото на реката Granica.5.JPG|Паметникът на загиналите във войните и училището Granica.6.JPG|Типична къща в центъра на селото Granicka.kula.2.JPG|[[Границката къща]] Sv.Iliya.Granitca.3.JPG|[[Свети Илия (Граница)|Църквата „Свети Илия“]] </gallery> == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН. * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 127. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://selogranica.wix.com/selogranica Сайт за село Граница] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=133&categoryId=6 Защитени територии в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080509015925/http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=133&categoryId=6 |date=2008-05-09 }} * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1 Владислав Граматик „Разказ за пренасяне на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир“] {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] duij95frxjxu71f1jt8kxnbhplqnvbn 12419278 12419236 2024-11-22T00:27:07Z Randona.bg 249543 Премахнати [[Special:Contributions/Niki Yooff|редакции на Niki Yooff]] ([[User talk:Niki Yooff|б.]]): Препратка се прави само при първо споменаване (в случая Кюстендил), декар май няма официално съкращениеално 12365693 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} {{Селище в България | картинка = Granica.1.JPG | картинка-описание = Сградата на кметството | име = Граница | екатте = 17751 | надм-височина = 584 | пощ-код = 2589 | тел-код = 07911 | сев-ширина = 42.250 | изт-дължина = 22.733 | площ = 14,3 }} '''Грани́ца''' е [[село]] в [[Западна България]]. Намира се в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|151}}</ref> == География == Село Граница се намира в [[Западна България]], югоизточно от град [[Кюстендил]]. Селото е разположено в полите на Брезовски рид, в източния дял на [[Осогово|Осоговската планина]], в хълмистия дял на Кюстендилската котловина. Почти през средата му го пресича Сараовския дол, който на север продължава към село [[Багренци]] и в който тече маловоден поток, който през лятото и есента почти пресъхва. Разстоянието до гр. Кюстендил е 5.423 км. Крупно село, включващо родовете Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков. Климат: умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Граница (1878 – 1978), Община Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%F0%E0%ED%E8%F6%E0&code=17751&kind=2] == Население == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1866 | align="center" | 1880 | align="center" | 1887 | align="center" | 1892 | align="center" | 1900 | align="center" | 1905 | align="center" | 1910 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 2009 |- | '''Население''' |align="center" | 616 |align="center" | 940 |align="center" | 1012 |align="center" | 1026 |align="center" | 1236 |align="center" | 1335 |align="center" | 1394 |align="center" | 1419 |align="center" | 1510 |align="center" | 1570 |align="center" | 1499 |align="center" | 1272 |align="center" | 1091 |align="center" | 1078 |align="center" | 919 |align="center" | 559 |} == Етимология == Умленски, подкрепен и от Чолева, извежда името от диалектната дума ''грани́ца'' – вид разклонен [[дъб]]. В популярния си смисъл името бележи граничната межда между владенията на възстановената от [[Асеневци]] българска държава и тези на [[Византия]], а впоследствие между търновските и онези западните – на [[Неманичи]]те. == История == [[Файл:BASA-3K-7-529-09(2)-Granitsa.jpg|мини|250px|Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] Граница възниква като селище през [[Средновековие]]то. През първата четвърт на XV век [[Велбъжд]] окончателно попада под османска власт, след като румелийският бейлербег [[Турхан паша]] събаря крепостта му. В града пристигат като заселници около 60 семейства от гр.[[Кония]], [[Мала Азия]], а след тях и още много други из краищата на новата империя. Според възрожденската историографска традиция, част от местното българско население на селото и околността било насила помохаеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местния [[болярин]] и бъдещ [[Крупник|крупнишки]] [[епископ]] Яков заедно със семейството си намерил пристан в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на [[Крупник]], южно от днешния гр. [[Благоевград]]. Той имал трима синове – Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в [[Границки манастир|малкия манастир]] „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“, над село Грани́ца, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен [[Рилски манастир]] (1453 г. – 1466 г.). Впоследствие по тяхна инициатива през 1469 г. в манастира били върнати от късносредновековната българска столица [[Търново]] мощите на [[Иван Рилски]]. Името на село Граница се среща в османски регистър от 1576 г. под името Граниче, а първото споменаване на селото е в повестта на [[Владислав Граматик]] от 1448 г. за обновлението на Рилския манастир. В средата на XIX век по-голямата част от землището на селото била включена в богати [[чифлик|чифлици]]. Чифликсайбии били кюстендилските [[турци]] Лиман ага, Даут бег и [[евреи]]на Сари Бохор. След [[Освобождението]] започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 12 117 декара землище, от които 5586 дка ниви, 3833 дка гори, 63 дка естествени ливади, 2277 дка лозя, 329 дка овощни и зеленчукови градини с 813 овце, 249 кози, 389 говеда и 143 коня. Основен поминък на местните селяни били земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото имало мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари. На 08 ноември 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „[[Симеон Стълпник|Свети Симеон]]“ (ДВ, ХХХІІІ, 16 март 1911 г., бр.58, с.39), което през 1922 г. е преобразувано в кредитна кооперация „Трети март“. През същата тази 1910 г. е построено училището, а през 1920 г. се създава и читалище „Просвета“. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 5 души от Граница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|840}}</ref> Селото е водоснабдено през 1934 г. и електрифицирано през 1941 г. През 1948 г. е ообразувана лозаро-винарска кооперация „[[Памид]]“. През 1948 г. също е учредено ТКЗС „Харалампи Аничкин“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град [[Кюстендил]]. Изграждат се микроязовир, тютюносушилни, кравеферма, складова база в стопанския двор, тракторен стан и ремонтна работилница за автотранспортния парк. През 1959 г. в селото е открита пощенска станция. Построени са нов читалищен дом (1968 г.), здравна служба със стоматологичен кабинет, детски ясли и детска градина (1973 г.), административни сгради, кооперативен дом. До днес селото има редовна автобусна връзка с град [[Кюстендил]]. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението на селото намалява почти наполовина. Перспективите за развитие на селото са свързани с възраждането на лозарството и винопроизводството, отглеждането на овощия и развитието на селски, културен и църковен туризъм. == Исторически, културни и природни забележителности == * [[Свети Илия (Граница)|Възрожденска църква „Свети Илия“]]. Църквата се намира в центъра на селото. Представлява трикорабна, три[[апсида (архитектура)|апсидна]] псевдо[[базилика]] със странични декаративни псевдоконхи. Построена е през 1856 – 1857 г. от майстор [[Миленко Велев|Миленко]] от с.[[Блатешница]], [[Радомир]]ско. Църквата е ценен исторически паметник от епохата на [[Възраждането]]. Изградена е от дялан ломен камък и червени тухли. Нуждае се от спешни възстановителни работи. * [[Границка къща]]. Жилищна отбранителна кула в центъра на селото. Реставрирана през 1979 г. Понастоящем е ограбена, нуждае се от спешни възстановителни работи. Половината от дворното място е реституирано. * [[Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.]] * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Свети Лука]]“. Граничкият [[манастир]] „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“ е разположен в северното подножие на Осоговска планина, на около 2 км югозападно от селото. Манастирът е основан през Х в., многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.). Манастирът „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна [[църква]], на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. [[Иван Рилски]]. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от с. Граница. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ. * [[Граница (крепост)|Средновековна крепост Граница]]. Останки от крепостта са запазени на около 4 км югозападно от селото, в близост до манастира „[[Лука (евангелист)|Свети Лука]]“ в местността „Градището“. * [[Вековна букова гора|Защитена местност „Вековна букова гора“]]. Вековната букова гора се намира в землището на с. Граница, на площ от 1,30 хектара, обявена е за защитена местност със Заповед No 420 от 14.11.1995 г. == Религии == Село Граница принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == * Кметство Граница. * Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 218 в Министерство на културата на Република България. Дейности: клуб Традиция и съвременност; клуб Приятели на книгата; библиотека – 7500 тома. == Личности == * [[Яков (Област Кюстендил)|Яков]] – кюстендилски болярин, прогонен от Велбъжд след превземането му от турците. * [[Йоасаф Рилски|Йоасаф]], [[Давид Рилски|Давид]] и [[Теофан Рилски|Теофан]] – синове на Яков, родом от с. Граница, възобновители и игумени на Рилския манастир. * [[Йордан Кюстендилец|Йордан Георгиев]], български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38]</ref> * Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков. * [[Павел Яначков]] (неизв.), опълченец * [[Стефан Границки]] (1856 – 1910), учител и общественик, народен представител в IX народно събрание (1896 – 1899) * Стоян Янев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * [[Харалампи Аничкин]] (30.1.1918 – 7.VI.1944), участник в антифашистката съпротива, партизанин, АБПФК. == Спорт == Футболният отбор на селото се казва „Славия“ – Граница. Отборът е многократен първенец в селската група на Кюстендилска община. == Редовни събития == Има ежегоден събор на който се колят овце и има [[курбан]]. Празник на селото е първата събота на месец юни. == Други == В селото се намира основната производствена мощност на „Винпром“ Кюстендил. Единственото село в България, в което има Църква, Манастир и Винпром. == Галерия == <gallery style="text-align:center; margin:auto" perrow="4"> Granitsa-view-from-north.jpg|Входът на селото от север Granica.2.JPG|Сградата на читалището Granica.3.JPG|Паметник на загиналите във войните Granica.4.JPG|Коритото на реката Granica.5.JPG|Паметникът на загиналите във войните и училището Granica.6.JPG|Типична къща в центъра на селото Granicka.kula.2.JPG|[[Границката къща]] Sv.Iliya.Granitca.3.JPG|[[Свети Илия (Граница)|Църквата „Свети Илия“]] </gallery> == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН. * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 127. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://selogranica.wix.com/selogranica Сайт за село Граница] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=133&categoryId=6 Защитени територии в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080509015925/http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=133&categoryId=6 |date=2008-05-09 }} * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1 Владислав Граматик „Разказ за пренасяне на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир“] {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] 9a52g2vii2fy2g4apqhub8lgz67lhkt 0 13346 12419648 12094944 2024-11-22T10:09:47Z Niki Yooff 24726 12419648 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Katrishte-village-Bulgaria-watertap-church.JPG | картинка-описание = Чешмата и църквата в центъра на селото | екатте = 36659 | надм-височина = 514 | пощ-код = 2537 | тел-код = 07917 | сев-ширина = 42.283 | изт-дължина = 22.833 | площ = 12,054 }} '''Катрище''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|289}}</ref> == География == Село Катрище се намира в [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], източно от гр. [[Кюстендил]], на шосето с. Коняво – с. Горна Гращица – с. Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в подножието на [[Конявска планина|Конявската планина]]. Купно село, с обособени 7 махали: Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска. Климат: умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949 – 1958), община Коняво (1958 – 1959), община Горна Гращица (1959 – 1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CA%E0%F2%F0%E8%F9%E5&code=36659&kind=-1] == Население == Данните за числеността на населението в с. Катрище според преброяванията през годините<ref>{{Citation |title=Дигитална библиотека на Националния Статистически Институт-Каталог с. 163 |url=https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010007504 |accessdate=2022-02-03 |archivedate= |archiveurl=}}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 800 | 1946 = 753 | 1956 = 618 | 1965 = 503 | 1975 = 377 | 1985 = 293 | 1992 = 259 | 2001 = 177 | 2011 = 140 | 2020 = 107 }} == История == {{повече източници}} Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски плосък [[некропол]] от VII-VI век пр. Хр.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/223931/1498675/version/1/file/BONEV__TRAKIQ.pdf | заглавие = Археометрично изследване на метални изделия от медни сплави от Тракия (І хил. пр. Хр.) | достъп_дата = 2023-03-21 | фамилно_име = Бонев | първо_име = Велислав | дата = 2019 | издател = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | формат = pdf | страници = 42 }}</ref>, от антична крепост в местността „Калето“ и от късноантична крепост в местността „Чуката“. В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. След Освобождението чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите [[изполичар]]и, които я работели. През 1893 г. селото има 7565 дка землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол. През 1930 г. е учредена кредитна кооперация „Съзнание“. През 1949 г. е учредено ТКЗС „Георги Димитров“, което от 1982 г. е включено в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво. Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството. == Религии == Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == * Кметско наместничество Катрище. * Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома. == Културни и природни забележителности == * Църква „Свети Димитър“. * Параклис „Света Петка“. * Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните. * Минерален извор „Топлико“. == Личности == == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.270-273. * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 130. == Други == <gallery class="center" caption="Снимки от Катрище"> Katrishte-village-Bulgaria-church-mayors.JPG | Църквата и кметството Katrishte-village-Bulgaria-culture-house.JPG | Читалище „Светлина“ Katrishte-village-Bulgaria-war-monument-.JPG | Паметник на падналите през войните </gallery> == Източници == <references /> {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] m8c5vqzgc4haawj37ltzx2shlfshxpe 12419653 12419648 2024-11-22T10:13:21Z Niki Yooff 24726 Академичното съкращение е „пр.н.е.“ 12419653 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Katrishte-village-Bulgaria-watertap-church.JPG | картинка-описание = Чешмата и църквата в центъра на селото | екатте = 36659 | надм-височина = 514 | пощ-код = 2537 | тел-код = 07917 | сев-ширина = 42.283 | изт-дължина = 22.833 | площ = 12,054 }} '''Катрище''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|289}}</ref> == География == Село Катрище се намира в [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], източно от гр. [[Кюстендил]], на шосето с. Коняво – с. Горна Гращица – с. Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в подножието на [[Конявска планина|Конявската планина]]. Купно село, с обособени 7 махали: Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска. Климат: умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949 – 1958), община Коняво (1958 – 1959), община Горна Гращица (1959 – 1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CA%E0%F2%F0%E8%F9%E5&code=36659&kind=-1] == Население == Данните за числеността на населението в с. Катрище според преброяванията през годините<ref>{{Citation |title=Дигитална библиотека на Националния Статистически Институт-Каталог с. 163 |url=https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010007504 |accessdate=2022-02-03 |archivedate= |archiveurl=}}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 800 | 1946 = 753 | 1956 = 618 | 1965 = 503 | 1975 = 377 | 1985 = 293 | 1992 = 259 | 2001 = 177 | 2011 = 140 | 2020 = 107 }} == История == {{повече източници}} Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски плосък [[некропол]] от VII – VI век пр.н.е.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/223931/1498675/version/1/file/BONEV__TRAKIQ.pdf | заглавие = Археометрично изследване на метални изделия от медни сплави от Тракия (І хил. пр. Хр.) | достъп_дата = 2023-03-21 | фамилно_име = Бонев | първо_име = Велислав | дата = 2019 | издател = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | формат = pdf | страници = 42 }}</ref>, от антична крепост в местността „Калето“ и от късноантична крепост в местността „Чуката“. В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. След Освобождението чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите [[изполичар]]и, които я работели. През 1893 г. селото има 7565 дка землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол. През 1930 г. е учредена кредитна кооперация „Съзнание“. През 1949 г. е учредено ТКЗС „Георги Димитров“, което от 1982 г. е включено в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво. Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани. В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството. == Религии == Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == * Кметско наместничество Катрище. * Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома. == Културни и природни забележителности == * Църква „Свети Димитър“. * Параклис „Света Петка“. * Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните. * Минерален извор „Топлико“. == Личности == == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.270-273. * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 130. == Други == <gallery class="center" caption="Снимки от Катрище"> Katrishte-village-Bulgaria-church-mayors.JPG | Църквата и кметството Katrishte-village-Bulgaria-culture-house.JPG | Читалище „Светлина“ Katrishte-village-Bulgaria-war-monument-.JPG | Паметник на падналите през войните </gallery> == Източници == <references /> {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] thnvyu3lshhke8vdi3fuay7jk64yhqm 0 13368 12418917 11781025 2024-11-21T17:20:19Z Niki Yooff 24726 12418917 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хърсово|Хърсово}} {{Селище в България | екатте = 63608 | надм-височина = 966 | пощ-код = 2568 | тел-код = 07935 | сев-ширина = 42.267 | изт-дължина = 22.517 | площ = 9,508 }} '''Ръсово''' (литературно '''Хърсово''') е село в Западна България. То се намира в [[община Кюстендил]]. == География == Село Ръсово е разположено между западните склонове на Лисец планина и река Бистрица. Част от землището му се намира покрай левия бряг на реката. Отстои на 14 км западно от гр. [[Кюстендил]]. С името Ръсово е споменато за пръв път в поп Стефановия поменик от [[1774]]-[[1812]] г. Произлиза от личното име на основателя си Ръсо /Расо/, който бил брат на Рано - основателя на с. Раненци. Климатът е преходно-континентален с полупланински характер. Слънцето огрява землището, докато надвечер се скрие зад Деве баир == История == Начално училище, което е било общо със село [[Гърляно]], е открито през 1884 г. Самостоятелно начално училище селото има от 1936 г. и функционира до 1970 г. Сега сградата му е кметство. През 1954 г. е основано читалище. Поради силно намалелия брой на жителите, не функционира. Църква „Свето Рождество Богородично“. Селото е електрифицирано през 1959 г. Частично е водоснабдено през 1965 г. Местните хора се оплакват при сушави години от недостиг на питейна вода. == Население == Към есента на 2021 г. постоянно живеят 16 души. Селото се състои от 14 махали: Летеинска, Колевска, Големодолска, Реката, Ваклинска, Мошевска, Црешневска, Китовска, Доларска, Чергарска, Залангурска, Мечкина, Балтийска и Лисичка. Вече има напълно обезлюдени махали. През 1866 г. селото има 246 жители. 1900 г. - 580. Най-много са жителите - 654 души през 1910 г. 1934 - 571; 1956 - 392; 1985 - 132; 2001 - 71; 2010 - 55, 2021 - 16. След Освобождението е към община Преколница; През 1934 г. преминава към Раненска община. От 1978 до 1983 г. е кметство към Гюешевска селищна система; 1983-1987 г. - кметство към Гърлянска селищна система. От 1987 г. е кметство към община Кюстендил. Обслужва се от кметския наместник на Долно село. == Поминък == Поминъкът е главно земеделие и скотовъдство. Преди около 50 години са били развити домашни занаяти: три шивачи, двама кацари, един ковач. Покрай река Бистрица са тракали доста воденици-караджейки, най-много в цяла Каменица, а също тепавица и две дъскорезници. От десетилетия вече няма нищо от гореизброеното. През 1957 г. е образувано ТКЗС. От 1960 г. - към ДЗС Кюстендил; от 1963 г. - към ДЗС Раненци; от 1971 г. - към АПК Кюстендил, от 1979 г. - към АПК „Румена войвода“ Гърляно. Основни отрасли: растениевъдство /пшеница, картофи, тютюн, фуражи/ и животновъдство. Построени са кооперативни сгради, сеновали. След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята на бившите собственици и техните наследници, разпродажба на сгради и инвентар. Част от земята запустява. Има арендуване на по-добрите земи. Увеличава се популацията на диви прасета. Лишеи нападат старите овошки и церовата дъбова гора. В землището на село Ръсово, на левия бряг на река Бистрица, до пътя за Долно село, в началото на 80-те години на ХХ в., бе построена двуетажна административна сграда на Геоложки обект „Осогово“, авторемонтна работилница, складова база, оранжерия, и помещение - дробилка за смилане на геоложките проби. Сега Геоложката база е собственост на частна фирма, не се използва за нищо и сградата започна да се руши. == Религии == [[Християнство|Християнската]] ([[Източноправославна църква|източноправославна]]) [[религия]] е основна. == Литература == Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София. 2011 г., стр. 137-141 == Външни препратки == * [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009144525/http://www.kyustendil.e-gov.bg/ |date=2007-10-09 }} * [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] == Бележки == <references /> {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] 9a5081fdg4riau1iyndesdy88sucigq 0 13432 12418942 12346379 2024-11-21T17:48:06Z Niki Yooff 24726 12418942 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|селото в Северна Македония|Четирце}} {{Селище в България | екатте = 81284 | надм-височина = 452 | пощ-код = 2598 | тел-код = 07915 | сев-ширина = 42.233 | изт-дължина = 22.867 | площ = 16 }} '''Четирци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Невестино]], [[област Кюстендил]]. == География == Село Четирци е разположено в югозападната част на котловината на река Елешница и е на километър и половина от устието и с река Струма. Най-голямата височина в землището се намира в местността Корилово, връх Белото камене с височина 683 метра, а средната надморска височина на селото измерена близо до река Елешница е 525 метра. Селото се намира на кръстопътя, водещ от [[Кюстендил]] за [[Благоевград]] и за [[Северна Македония]] (предстои изграждане на ГКПП [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]] — [[Царево село]]). Една част от земите на селото се простира по течението на река [[Струма]]. Друга по притока ѝ [[Елешница (река)|Елешница]]. Разстоянието до село Невестино е 3 km. == История == Името на село Четирци се среща в турски регистър от 1576 г. като '''''Четирче'''''. Съществуват две предания за името на селото. Първото е, че то е приело личното име Четир (Четирко), а второто допълва в известен смисъл първото, но изглежда по-правоподобно, защото разказва, че четири били първите му заселници, които дошли тук от някогашното село при [[Кадин мост]], след нашествие на албанци. Четирци е от дясната страна по течението на река Елешница но през 1911 година няколко семейства построяват къщи и от лявата страна. Преди 1930 година част от селото са и махалите Кадин мост и Ямен, но през тази година махалата Кадин мост е обявена за център на община заради удобното местоположение и забележителния мост до която се намира. Общината я наричат Кадин мост а в нея влизат 5 села - Четирци, Невестино, Еремия, Лиляч и Друмохар с общо 5292 жители. По-късно, след 1956 година при създаването на Трудово Кооперативния Земеделски Съюз се присъединяват селата Раково, Ваксево, Рашка Гращица и образуват селищна система Невестино. Местността Прекопаник, която е изкопана, за да се прокара шосето за Благоевград, се намира преди да се влезе в селото от посока Невестино, а тъй като пръстта ѝ е чиста от камъчета, е била добра за направата на тухли и керемиди. След 1950 година пръстта е използвана за източник на материал за тухларо-керамичната фабрика в село Багренци. След като се премине селото в посока село Друмохар, имало също пресевна, която е източник за пясък и чакъл и причинява огромен трафик от самосвали, които извозват материала. Така наречената Невестинска вода се намира в землището на село Четирци. Мястото, където извира водата, се нарича от местните жители Топлико или също Жешката вода. Жешката вода се използва от жителите на селото да киснат лен, от който извличат коноп. В началото на 20-и век са правени разкопки в местността на водата и са намерени зидове, от които се съди, че водите на тези извори са използвани за бани. В същата местност съществуват могили, които се предполага, че са от тракийско време, но тези могили стават жертва на иманяри след падането на комунистическия строй. За щастие вещите от могилите са спасени от държавата. Изворите в местността Жешката вода са четири, установени със сондаж. Сондажът показва, че водата извира на 437 метра с температура 24 градуса. По-късно тези извори са каптирани от две фирми – Невестино АД и ТПК Стримон-3, под името Пауталия, а по-късно Невестино. Дълги години водата се използва за пиене, но впоследствие качеството и за пиене е под въпрос и се спира бутилирането ѝ. Хората, които живеят в бившата махала Кадин мост, която сега е част от село Невестино и хората от Четирци са много тясно свързани, тъй като къщите от страната на Кадин мост в посока Четирци са построени върху земи на хора с корени в Четирци, които са се преместили да живеят там през втората половина на 20-и век, като построяват нови къщи върху земите си и така село Невестино се разпростира върху земите на село Четирци. През годините на социализма землището на селото е засадено с овощни градини от ябълки, круши и череши, както и зеленчукови градини и тютюн. Много от продукцията на градините се обработва във фабриката за обработка на плодове близо до Жешката вода. В селото също има гурбетчии, които отглеждат тютюн и живеят в постройки близо до селскостопанския двор, направени с тази цел. Местността Гьоло, която се намира от лявата страна на пътя от Невестино за Четирци, се засажда с царевица и се полива с модерна напоителна система, която черпи вода от река Струма. Местността се наводнява често при прииждането на река Струма, заради което носи и името си Гьоло. По времето на социализма селото също има напоителна система, която се захранва от помпа, построена в близост на сегашното гробище. Част от водата от река Елешница е отбита към помпата и е изпомпвана над местността Камико и тече над цялото село. Хората от селото напояват както собствените частни насаждения, така и тютюна и зеленчуковите градини. Помпата е поддържана и управлявана от местния Христо Стойов, които произлиза от фамилията Дичови. Христо и неговата съпруга Венка, която произлиза от фамилията Комански, поддържат землището на помпата и го правят да изглежда като райски кът, с овошки, зеленчукови градини, цветя, и беседка в средата. След разпадането на комунизма помпата и нейните съоръжения са разграбени и открадени, а част от сградата все още стърчи като паметник, напомнящ за миналата ѝ красота. Като част от селскостопанския двор в селото също има 3 обора, в които се отглеждат крави. Единият от оборите отглежда млади крави, които са първотелки юници, а вторият обор крави, които са родили поне по едно теле. Ежедневно от кравите в двата обора се надояват стотици литри мляко и идва цистерна, която превозва млякото в Млекокопа в Кюстендил. Третият обор приютява коне и волове, които се използват за превоз на реколтата в кооперативния съюз. Оборите са ограбени и разрушени след разпадането на комунизма. До края на 70-те и началото на 80-те години важните новини се обявяват чрез биене на барабан. Тази длъжност се изпълнява от определен човек, който бие барабана на кръстопътните улици в селото. Хората прииждат до кръстовището и човека съобщава новините, които са основно във връзка с живота на селото, като например кога ще идва камион от фирмата Родопа, която изкупува животни, или кога ще се пръскат овощните градини с препарати. Някъде през тези години барабанът е заместен от радиоточката - радио, което хваща само една радиостанция, и по нея кметът на селото започва да обявява основни събития, изискващи вниманието на селяните. През 80-те години на 20-и век в селото се прокарват и телефони. За целта основните трасета за полагането на телефонните кабели са изкопани от Христо Биков, който оперира багер към Мелиорацията в Невестино. Останалата часто от трасетата селяните копаят за кабелите собственоръчно. Четирци има собствено училище построено в началото на 20-тия век в което има и огромна зала за сбирки която също се превръща в кино салон веднъж седмично и се прожектират филми. Училището е затворено през 70-те години на същия век поради намалелия брой ученици. Децата от селото както и децата от другите села в общината са принудени да ходят на училище в село Невестино тъй като всички средства са съсредоточени там. Общината купува автобус който минава по всички села рано сутрин и закарва децата в училището в Невестино. Децата наричат Автобуса с галеното име Лазо, и той се управлява от един от жителите на село Невестино, които децата наричат чичо Коле. Децата, родени през 1969 година, са последната многобройна група деца, които отиват в Невестино на училище. След тях има още 2-3 деца, но те са от различни години и класове. Преди построяването на училището кметството на селото се е намирало в една от къщите близо до Чешмата в селото. Тази къща е съборена през 2022 година, а кметството сега се намира в бившето училище. Селото също има и библиотека непосредствено до чешмата на Ридо. Библиотеката се оперира от Йордан Кордов, който притежава артистичен талант и е също културен деец в общината в Невестино. Четирци има и медицински пункт, който се намира в училището, но в началото на 21-ви век пунктът загубва постоянното си медицинско присъствие и селото се обслужва от медицинския пункт в Невестино. В началото на 20-и век в селото има дюкян, собственост на Стойо Дичов. Стойо построява нова къща на един от синовете си Христо Дичов, която е на мегдана на селото, намиращ се на местността Ридо близо до чешмата на селото. Христо и неговата съпруга Венка, която произлиза от фамилията Комански стават собственици на дюкяна и го преместват в новата къща. Когато комунистите превземат властта дюкяна е затворен защото са построени магазини като част от кооперацията на селото. Магазините са 3, пивница, хранителен и текстилен магазин. През годините като магазинери работят Стойо Мимишки, Виолета Чаманска, Добринка Бикова, Фрона Цинцигарска и други. Те се намират в близост на фурната заедно с изкупвателен пункт за част от продукцията на хората от селото като животни, кожи и яйца. Фурната пече пресен хляб ежедневно с невероятен вкус. В нея работят като фурунджий хора от селото като Димитър Тирбачки, Данка и Георги Кръстовски, след това дъщеря им Валентина и зет Кирил. За беда през 80-те години на века покрива на фурната се запалва и фурната претърпява огромни поражения. След този пожар сградата спира на функционира като фурна и общината я ремонтира и превръща във пивница. Новата пивницата се оперира от месната Борка Тирбачка, която произлиза от фамилията Ропански. Борка оперира пивницата дълги години, до пенсионирането си, а старата пивница я правят на сладкарница. След нейното пенсиониране пивницата запада и се приватизира. Тази приватизация също закрива всички магазини и те се продават на частни лица. В селото е построен частен магазин близо до училището и той функционира дълги години но запада след изпразването на селото от многобройните му жители и пенсионирането на собственичката му Гера Коджабашийска. По времето на комунистическия строй също се построява спирка за автобусите до Кюстендил които минават на всеки час. Като част от спирката също е построена нова чешма където хората се освежават докато чакат за автобуса. Автобусите понякога са толкова пълни с хора от другите села през които минават че хората не могат да се качат и остават да чакат с часове. До спирката също е построена нова постройка с цел да се направи на нова административна сграда и кметство. Тази сграда обаче не е довършена никога във вид, който да позволи преместването на кметството и също е приватизирана. Селото също има 3 или 4 казана за производство на ракия. Тези казани се ползват след получаване на разрешително и плащане на малка сума, която позволява на жителите да произвеждат собствен алкохол от изобилието на плодове. Ракията също се изкупува от Винпром в Кюстендил. В селото се отглеждат стотици овце от семействата, които използват млякото, месото и вълната на животните. Вълната се изпира и занася в Кюстендил в местната влачарниц,а където се прави на кадели, които жените след това предат и правят на прежда, от която плетат дрехи за зимата, или тъкат черги и килими. За празници като Гергьовден всяко семейство жертвопринася агне и семействата се събират да пекат агнетата във фурни в дворовете на някой хора. През 19-и и 20-и век в селото се провежда събор в местността Световото, която се намира от лявата страна на пътя към село Друмохар. В тази местност се намира паметна плоча на света Петка, за която има предание че била светица и хората я почитат всяка година. Този събор за съжаление замира по времето на комунистическия строй, но е възстановен в началото на 21-ви век, когато кмет става Ицко Тирбачки. По времето на Ицко, през пролетта на 2023 година се полага и първа копка за построяването на църква, която е отдавнашна мечта. Мястото се освещава с официална церемония от предстватели на църковните служби. През 21 век селото е почти изпразнено от наследниците на неговите оригинални обитатели. Хората тръгват да търсят поминък и професионална реализация отначало в по-близките градове като Кюстендил, София, Дупница, Благоевград, а впоследствие излизат извън страната. Наследниците на някогашното китно и живо село са гурбетчии в страни като Германия, Италия, Англия, Швеция, САЩ. Къщите и китните дворове и земи от едно време са диви или изоставени и се продават. Селото започва да се заселва от хора, които нямат кръвна връзка с местните хора. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 168 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 163 || 97,02 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 5 || 2,97 |} == Културни и природни забележителности == Природна забележителност е пещерата, която е известна под наименованията „Уске“ и „Улцата“. == Редовни събития == Съборът на село Четирци се състои на 17 юли всяка година. == Известни фамилни имена в селото == Имената на следните фамилии намират поминък и живот в селото преди да започнат да се заселват хора от глобалната световна тенденция: Аджамийски, Балабански, Бандарски, Бахтирски, Бикови, Бобевски, Божанковци, Буревски, Воденичарски, Въжарски, Върбички, Гугутански, Гугушански, Гуненски, Гюровци, Данчовски, Дичови, Драгодански, Жабарски, Заневски, Илиови, Кафеджийски, Кацарски, Коджабашийски, Комански, Кордовски, Кофински, Кръстовски, Кьосевски, Лигоньовски, Марини, Мачикови, Мимишки, Пашковски, Пеовски, Пудевски, Разсолковски, Ризови, Ропански, Садразански, Санджийски, Сарийски, Тирбачки, Тонкови, Тотевски, Фрънджелски, Цимови, Цинцигарски, Цоцомански, Чамански, Чингарски, Чорбаджийски, Шопски. == Други - известни фамилии в селото == Тъй като голяма част от жителите на селото ходят на гурбет в Германия, селото шеговито бива наричано Четиренсбург. Известна е фамилията Чингарски на майстора на покриви от каменни плочи, Христо Чингарски, който с брат си Йордан-калайджията, извършвали покриване на жилища в Македонско. == Литература == * „Невестино“ (2004), автор Стоян Танев * „Село Четирци и неговите обитатели“, автор Георги Велинов Кацарски == Източници == * Спомени на хора, които са израснали в село Четирци във втората половина на 20-и век, както и предания и разкази от техните родители и съселяни. == Външни препратки == * [http://www.obstinanevestino.kncity.info/ Официален сайт на Община Невестино] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090107030945/http://www.obstinanevestino.kncity.info/ |date=2009-01-07 }} {{Община Невестино}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Невестино]] eesoj2s68bkzyeaq8scg99ctvoucfmt 0 13483 12419017 11853389 2024-11-21T19:05:36Z 62.176.70.211 12419017 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 22650 | надм-височина=900 м. | пощ-код=2556 | тел-код=07927 | сев-ширина=42.55 | изт-дължина=22.532 | площ = 6,387 }} '''Долно Кобиле''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Трекляно]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|196}}</ref> == География == Село Долно Кобиле (по местния изговор ''Кобилье'') се намира в [[планина|планински]] район, в северозападната част на Кюстендилското [[Краище]], в югоизточните склонове на Милевска планина, по поречието на [[Кобилска река]]. Срещу селото, над махалите Козарска и Кушинци е Кобилската планина. Най-високият връх е Бели камик – 1362 м. Старият първенец, Чардак, е 1312 м. Асфалтирани пътища водят през с. [[Средорек (Област Кюстендил)|Средорек]] и с. [[Уши (село)|Уши]], съответно за гр. [[София]] (110 км) и гр. [[Кюстендил]] (50 км). Съседни села са [[Горно Кобиле]], [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]], [[Чешлянци]], [[Средорек (Област Кюстендил)|Средорек]] и [[Уши (село)|Уши]]. От другата страна на сегашната българо-сръбска граница е с. Извор – център на някогашната Изворска околия. Селото се намира, по сегашното административно деление, в община Трекляно, която граничи с община Босилеград, която след Ньойския договор от 1919 г. е в Сърбия. Селото е образувано от махали: Ковачева, Динева, Момчилова, Станчова, Аврамска и Козарска. == Население == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 2008 |- | '''Население''' |align="center" | 214 |align="center" | 260 |align="center" | 334 |align="center" | 339 |align="center" | 291 |align="center" | 214 |align="center" | 177 |align="center" | 89 |align="center" | 58 |align="center" | 41 |} == История == Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище и укрепление свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. В землището на селото има останки от стара крепост – „Градище“, до местността Рупе и стражева кула на Горно Градище (1091 м) в Кобилската планина. Село Долно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Долна Кобила (Долне Кубле) като [[зиамет]] към [[нахия]] Сирищник на Кюстендилския [[санджак]] с 30 домакинства, 26 ергени и 1 бащина. В стари турски регистри е записвано като Кобиле зир. Зир означава „долно“. Съседното Горно Кобиле е изписвано като Кобиле баля. Баля означава „горно“. В края на XIX век селото има 2491 декара землище, от които 1123 дка гори, 1121 дка ниви и 247 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, ечемик, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото е имало няколко воденици. Сега е останала една, недействаща. Това е така наречената Чикина воденица, по прякора на собственика ѝ Йордан Стойков. Воденицата е продадена на нов собственик. През 1911 г. е открито училище, а през 1933 г. е основано читалище „Наука“. През 1956 г. е учредено [[ТКЗС]] „Н. С. Хрушчов“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в [[АПК]] „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1949) и водоснабдено (1967). Стопанските постройки са разрушени, с изключение на склада за зърнени храни. Разрухата е постигната с „усилията“ на примитивни и безкнижни хора. Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители. == Религии == Село Долно Кобиле принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. Останки от средновековна църква в местността Св. Петка, в района на местностите Блато и Кремици, в близост до Славчето. Останки от средновековна църква в местността Цръквище до крепостта Градище. == Обществени институции == Читалище „Чавдар“, слято с читалище „Наука“ в с. Средорек. Сградата се ползва за селски магазин. В миналото тук се е помещавала селската радиоуредба. Има салон за театрални представления. До края на шестдесетте години на Двадесети век салонът е ползван за кинопрожекции. Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито през 70-те години на XX век. В сградата е канцеларията на кметския наместник. == Културни и природни забележителности == * [[Оброк]] „Свети Георги“. Намира се на около 200 метра североизточно от селските гробища, в местността Ридо.(Неточност. Няма как да се локализира такъв обект, поради теренните особености. Населението няма памет за такъв оброк.) * Оброк „Света Троица“. Намира се на около 800 метра североизточно от селските гробища, в местността Църквище (над валявиците). * Чешми: Стубъл – зад Ковачева махала, Добрил – махала Козарска, Момчилов кладенъц – под селските гробища, Плоча – на пътя за с. Средорек, Чешма-паметник пред селското читалище. На чешмата Плоча е поставена паметна плоча, посветена на поета [[Емануил Попдимитров]], който е роден в близкото с. [[Груинци]]. Партизански паметник, посветен на основаването на Средоречкия партизански отряд – изграден в местността Оресите. Войнишки паметник в местността Славчето – посветен на загиналите за България. == Редовни събития == В землището на селото е местността Славчето, където се провежда ежегоден събор. От незапомнени времена селският празник (собор) е на „Св. Дух“. Провеждал се е в местността Котлене под Градище, между извора Топлик и сливането на Кобилска река с Киселичка река. == Личности == * Стефчо Димитров Стойков. Род. 1951 г. – философ и писател („Адресът на дедите“, „Островът“, „Тътен вековен прошепва“, „Чаровният въртоп на суетата“, „Ветрогонът“). * Михаил Стефчов Стойков. Род. 1985г. Сътрудник на Службите в страната спряган е и като агент на КГБ. Кандидат за народен представител през 2024-та година в Коалиция Център. Председател и създател на Политическа партия Доверие Уважение Лоялност Отговорност (ДУЛО).Известен е под псевдонима Малополски. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.475 – 477; * Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.678 – 680; * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17; * Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.; * Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.25 – 2619; * Стойков, Михаил и Стойков, Стефчо. Адресът на дедите, ИК „Екопрогрес“, София, 2007 г. * Стойков, Стефчо – Островъ Ф, ИК Колбис, София 2009 * Стойков, Стефчо – „Тътен вековен прошепва“ роман, ИК Колбис, София 2011. * Стойков, Стефчо – „Чаровният въртоп на суетата“ роман, ИК „Екопрогрес“, София 2014. * Стойков, Стефчо – „Ветрогонът“ – половин роман, ИК „Екопрогрес“, София, 2017. == Бележки == <references /> {{Община Трекляно}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Трекляно]] 7t8o7qy9g2x8zudixuctsv9mz0qj7iw 0 13669 12419131 12369554 2024-11-21T20:46:12Z VelikExplirer47 348705 коригиране на препратка 12419131 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в община Тополовград|метеорита|Орлов дол (метеорит)}} {{Селище в България | екатте = 53895 | надм-височина = 179 | пощ-код = 6545 | тел-код = 04733 | сев-ширина = 42.117 | изт-дължина = 26.183 | площ = 60,1 }} '''Орлов дол''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Тополовград]], [[област Хасково]]. == География == Селото се намира в северозападното подножие на [[Сакар планина]], на двата бряга на река [[Соколица (река)|Соколица]], приток на [[Сазлийка]]. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора. == Културни и природни забележителности == Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото търновско въстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители „граматици“. През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през [[1834]] г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал [[Васил Левски]], идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционна организация, от която 64 души са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски. Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на XX век в центъра е построена читалищна сграда с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения. Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като „Калето“ – римски граничен пункт (казарма). <!-- == Редовни събития == --> == Личности == * [[Люцкан Люцканов]] (1939 – 2018) – български офицер, генерал-лейтенант * Диньо Божков (1876 – 1966) – възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 хил. екземпляра на 40 книги от [[Григорий Петров]]. <!-- == Литература == --> == Други == Край селото има [[Уран (елемент)|уранови]] залежи, чиято експлоатация е започнала през [[1969]]<ref>{{Citation |title=Страници от календара на българската геология, на PDF |url=http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf |accessdate=2007-09-26 |archivedate=2007-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070926221745/http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf }}</ref>. Добивът е прекратен преди 1998 г.<ref>[http://law.dir.bg/reference.php?f=pms74-98 Постановление №74 от 27 март 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Кухня == Типични ястия са боб с ориз, зелник, [[гюзлеме|гюзлеми]], карталаци, [[качамак]]. Тестените изделия са приоритетни. Курбаните са доста известни. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.album.bg/tags/орлов%20дол/ Албум със снимки от Орлов дол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071016121814/http://www.album.bg/tags/орлов%20дол/ |date=2007-10-16 }} * [http://orlovdol.blogspot.com/ Блог за селото] {{Община Тополовград}} [[Категория:Села в област Хасково]] [[Категория:Населени места в община Тополовград]] k259lcex0hgxtrxqcgdmlll5ss78ygo 0 16165 12419148 12412693 2024-11-21T21:09:07Z Niki Yooff 24726 12419148 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Планина | име = Осоговска планина | изглед = Ruen IMG 4742.jpg | изглед-описание = Връх Руен през зимата | карта = България | местоположение = [[България]] <br> [[Република Северна Македония]] | част-от = Осоговско-Беласишка планинска редица | връх = [[Руен]] | височина = 2251,3 | вид = | възраст = | вулканичен-пояс = | последно-изригване = | първо-изкачване = | най-лесен-маршрут = | карта-файл2 = Bulgaria geographic map Osogovo bg.svg }} [[Файл:Osogovo Hut Bulgaria.JPG|мини|250px|Хижа Осогово, разположена в подножието на туристическия маршрут към връх Руен]] [[Файл:Chapel in Osogovo Mountain Bulgaria.JPG|мини|250px|Параклис „Свети първоапостоли Петър и Павел“, издигнат на 1640 м надморска височина]] '''Осоговската планина''' или '''Осогово''' е [[планина]] в [[Западна България]] и [[Република Северна Македония]]. Тя е петата по височина планина в България. Най-високата ѝ точка е връх [[Руен (връх)|Руен]] (2251,3&nbsp;m), който се намира на границата между двете държави и е един от [[100 национални туристически обекта|100‑те национални туристически обекта]]. От склоновете на Руен водят началото си четири основни реки: [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]] от Струмския басейн, [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] и река [[Каменица (приток на Брегалница)|Каменица]] от Вардарския басейн.<ref>{{Кюстендил|479 - 481}}</ref> == Име == Името ѝ се среща и като Осогов, Осогова и античното Орбелус. В някои карти се споменава като Дуваница, но това име е непознато за местното население.<ref>{{Гьорче Петров|151-152}}</ref> == Географска характеристика == === Географско положение, граници, големина === Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напряко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Северна Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част – на северномакедонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината [[Черната скала (проход)|Черната скала]]) до гранична пирамида № 96 ([[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]]). Границите на планината са следните: От [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]] (Деве баир, 1160 m) границата върви на изток по южната периферия на [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]], преминава през прохода [[Вратца (седловина)|Вратца]], който я отделя от планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и по южната периферия на [[Кюстендилската котловина]] достига до река [[Струма]] при устието на десния ѝ приток река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. От там на юг долините на реките [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]], десния ѝ приток Речица и седловината [[Черната скала (проход)|Черната скала]] (930 m) при държавната ни граница разделят Осогово от планината [[Влахина]]. От седловината границата минава по река Звегорска, при град [[Делчево (град)|Делчево]] достига до река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и върви по нея до устието на десния ѝ приток [[Злетовска река]]. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един неин малък десен приток, при село [[Горни Стубол|Горни Стубел]] преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (ляв приток на [[Пчиня]], от басейна на [[Вардар]]). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село [[Узем]] и от там на североизток след 3 km достига до [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]]. В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67 – 68 км, а ширината ѝ е 32 – 34 км. В югозточната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко‑географски области [[Осоговия]] и [[Пиянец]]. === Релеф === Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане се издига най-високият ѝ връх Руен. Около 200 върха в България са по-високи от Руен. Те са главно в Рила и Пирин, и няколко в Стара планина и Витоша. Името му идва от почервеняването на целия масив, когато след есенни слани зеленият цвят на листата на боровинките става ясно-червен. В Осогово има седем върха над 2000 m надморска височина: Руен (2251 m) [[Мали Руен]] (2229 m), [[Шапка (връх)|Шапка]] (2188 m), [[Горна Сулумка]] (2139 m), [[Султан тепе]] (Царев връх), 2085 m, [[Църни камък]] (2069 m) и [[Човека]] (2047 m). До дванадесетия по височина и открояващ се с красивата си панорама леснодостъпен [[Кюнек]] (1925 m), следват предходно [[Таш тепе]] (1993 m), [[Балтажийница]] (1984 m), [[Човечето]] (1972 m) и [[Долна Сулумка]] (1926 m).<ref>[https://varhove.info/osogovska/ Осоговска]</ref> Планината има асиметричен профил – стръмен северен склон по дължината на Кюстендилския разлом и полегат югоизточен към долината на река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. === Геоложки строеж, полезни изкопаеми === Като цяло планината е изградена от кристалинни скали ([[амфиболит]]и, [[гнайс]]и и [[шисти]]), в които е вместен мощен [[гранит]]ов плутон. Пресича се от [[терциер]]ни вулканични тела, а югоизточните ѝ склонове са покрити от [[седиментни скали]] ([[пясъчници]], [[Конгломерат (геология)|конгломерати]] и други) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди „Лебница“, „Руен“, „Шапка“, „Мали Руен“ и „Белите сипеи“ и още около 15 рудопроявления на българска територия, без стопанско значение. В Осоговската планина, на северномакедонска територия, има няколко находища на оловно-цинкови руди, значително по-богати от тези на българска територия: „Кратово“, „Саса“ (известни още в древността), „Тораница“, „Злетово“. Усилена геологопроучвателна дейност в Осогово на българска територия, в района на село [[Гюешево]], Сребърно коло и горното течение на река Елешница, е проведена от 1954 година до 1997 година, с хиляди и десетки хиляди линейни метри минни работи, надземни и подземни сондажи, с които се доказват десетки милиони тона рудни запаси, но главно с ниски съдържания на метали. Експлоатация на рудата се извърши през последните десетилетия на ХХ век от находищата „Лебница“, „Руен“ и „Шапка“. От август 2016 година българският „Минстрой Холдинг“ печели концесия за възстановяване работата на рудник „Злетово“ край град [[Пробищип]] и рудник „Тораница“, община [[Крива паланка (община)|Крива паланка]], Република [[Северна Македония]]. === Климат, води, почви === Климатът на планината е преходно-континентален, а по високите ѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝ склонове принадлежат към басейна на река [[Струма]] (десните притоци [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], [[Новоселска река (приток на Струма)|Новоселска река]], [[Гращица (река)|Гращица]], [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и др.), южните – към басейна на река [[Брегалница]] (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и други), а северните – към басейна на [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (левите притоци Бела вода и други). Още от 1978 година започва изграждането на язовир „Кюстендил“ на река [[Новоселска река (приток на Струма)|Новоселска]] над село [[Слокощица]]. Изграден е 55% от първоначалния план. На Новоселска река в района след водослива Двете реки в началото на XXI век изградена малка ВЕЦ. Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви. === Растителност и животински свят === Единственият резерват в планината е [[Църна река (резерват)|„Църна река“]]. Разположен е в горното течение на [[Църни Тимок|Църна река]]. Почти 97% от площта му е заета от иглолистни и смесени гори, които са слабо засегнати от антропогенна дейност. Особено ценни са чистите букови гори с единични екземпляри от други видове като бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор и други. От тревните видове са разпространени светлика, лазаркиня, власатки, горски здравец, орлова папрат, горски зановец и много други. Западно от село [[Богослов (село)|Богослов]] има гора от секвои. Срещат се много защитени от закона птици като осояд, червена каня, белоопашат мишелов, сокол скитник, скален орел, зеления и пъстър кълвач, дрозд и жълтоклюна алпийска гарга. Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, змия медянка, усойница, жаба дървесница и други. В реките виреят множество видове риби сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. От 2007 година планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000. В планината има обширни [[иглолистна гора|иглолистни]] и [[широколистна гора|широколистни гори]]. В Осогово се среща редкият вид [[алпийски тритон]]. == Туризъм == Природните условия позволяват развитието на целогодишен туризъм. Планината е лавиноопасна. През март 1956 г. от голяма лавина загиват 6 души сондьори в района на Сребърно коло. През 1963 г. загива миньор от друга лавина. През лятото на 1956 г., по левия склон на река Черна, в района на Сребърно коло, преминава смерч, който изкоренява вековни букови дървета и връхлита част от бараките на геоложки обект „Осогово“, като засяга най-много покрива и горния етаж на постройката, където са канцелариите.<ref>{{cite book | title = Геоложки обект „Осогово“ | last = Анастасов | first = Благой | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = | location = София | isbn = 978-619-188-267-0 | doi = | pages = 20 - 21 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Изградени са много ски-писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. В планината функционира и държавна белодробна болница в Хисарлъка. На българска територия са изградени четири хижи – „[[Иглика (хижа)|Иглика]]“, „[[Осогово (хижа)|Осогово]]“, „[[Студен кладенец (хижа)|Студен кладенец]]“, „[[Трите буки]]“ и няколко ведомствени хижи, също и три заслона – „[[Превала (заслон)|Превала]]“, „[[Шапка (заслон)|Шапка]]“ и „[[Руен (заслон)|Руен]]“. === Лавини === Осогово е лавиноопасна планина. До 1956 г. сред любителите на туризма не е било известно, че високите части на Осоговската планина са лавиноопасни. От запазени спомени на жителите на село [[Цървена ябълка]] е известно, че през между двете световни войни от две „соспи“ (лавини) загиват двама души – ловец в местността „Фурнище“ западно от връх [[Долна чука|Долната чука]] през 1929 г. и през януари 1940 г. друг ловец на северозападните склонове на същия връх. Най-трагичният случай в историята и въобще се случва през март 1956 г. когато огромна снежна маса се откъсва от връх ''Дебели рид'', северозападна издънка на връх [[Шапка (връх)|Шапка]], и със страшна сила изкоренявайки букови дървета и търкаляйки огромни камъни се устремява в северозападна посока по улея към долината на река ''Главна''. В същото време в средата на лавинния улей работници от СП „Геоложки проучвания“ полагат водопроводни тръби. След едномесечен упорит труд труповете на петима работници са открити на отсрещния скат под връх [[Таш тепе]] затрупани под 8 – 10 м сняг. Телата на загиналите са търкаляни от огромната снежна маса в продължение на 150 м и са прехвърлили коритото на река Главна. По това време през март 1956 г. по югоизточните склонове на връх Шапка се смъква огромна лавина тип „снежна дъска“, затрупвайки до покрива граничната застава, като за щастие жертви няма. На 19 януари 2019 г. група от шестима с моторни шейни предизвиква лавина между върховете Църки камък и Кулиците, затрупвайки двама от групата, но за щастие няма пострадали.<ref>60 години ПСС отряд Кюстендил; под редакцията на двама редактори от СУ „Св. Климент Охридски“ и Южночешки университет, Ческе Будейовице</ref> == Селища == В планината, по нейните склонове и подножия, общо на българска и македонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В България, в Област Кюстендил, в която попада българската част има 1 град [[Кюстендил]] и 33 села: [[Берсин]], [[Богослов (село)|Богослов]], [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Вратца]], [[Грамаждано]], [[Граница (село)|Граница]], [[Гърляно]], [[Гюешево]], [[Длъхчево-Сабляр]], [[Друмохар]], [[Еремия]], [[Жиленци]], [[Згурово]], [[Илия (село)|Илия]], [[Кадровица]], [[Каменичка Скакавица]], [[Лелинци]], [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]], [[Неделкова Гращица]], [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]], [[Пелатиково]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]], [[Раненци]], [[Рашка Гращица]], [[Сажденик]], [[Слокощица]], [[Смоличано]], [[Страдалово]], [[Тишаново]], [[Търсино]], [[Църварица]], [[Цървена ябълка]] и [[Чеканец (област Кюстендил)|Чеканец]]. На северномакедонска територия, в подножието на Осогово са разположени 6 града: [[Царево село]] (Делчево), [[Кочани]], [[Кратово]], [[Крива паланка]], [[Пробищип]], [[Каменица (община Каменица)|Каменица]] (Македонска Каменица) и много повече села от тези на българска територия. == Транспорт == През Средновековието, по високите билни части на планината по труден и лош път са преминавали кервани и войски, тъй като този път е бил по-безопасен от нападения. Важна стара съобщителна артерия между Цариград и адриатическия бряг е минавала през Кюстендил и Скопие<ref>{{cite book |title= Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1906 |location= София |isbn= |pages=149 |url= http://www.strumski.com/books/Severna%20Makedoniq.pdf}}</ref>. След основаването през 1634 година на град Крива паланка (Егри паланка), движението на по-големи групи войски и кервани е станало по-интензивно и минавало през каменишките села в подножието на планината. По северното подножие на планината, от ГКПП „Гюешево“ през седловината Вратца, до Кюстендил – 22 km, преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа на България: ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]]. В този участък той съвпада с Международния път Е 871 от Европейската пътна мрежа, започващ от Куманово, Република Северна Македония, през Кюстендил-София-Карлово-Бургас. В източната част на Осогово, от село Невестино до село Църварица, през граничния проход Черната скала (930 m), минава второстепенен път за град Царево село в Република Северна Македония. == Други == На Осогово е наречени улиците „Осогово“ ({{maplink|type=line|id=Q123947222|title=Осогово}}) и „Доганица“ ({{maplink|type=line|id=Q123951033|title=Доганица}}) в [[София]]. == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-69|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-069.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-70|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-81|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-081.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-82|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-082.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Северна Македония, Пътеводител * {{грб|350}} * Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр. 120 – 125. * [[Румен Пенин|Пенин, Румен]]. Природна география на България. Булвест, 2000, София, 2007, стр. 194 – 199. * Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица. София, 2011, стр. 19, 271 * Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“. София, 2019, стр. 11,20, 21,65 – 67, 73, 79, 97. == Външни препратки == * [http://osogovskata-planina.free.bg/ Осоговската планина – легенди, неразказани приказки, история...] * [http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=21 Осогово – обща информация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101009183702/http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=21 |date=2010-10-09 }} == Бележки == <references /> {{Планини в България}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Осогово| ]] lvpvmvpiwcsi0s4yb7d1mwbyajljlkg 12419154 12419148 2024-11-21T21:15:31Z Niki Yooff 24726 12419154 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Планина | име = Осоговска планина | изглед = Ruen IMG 4742.jpg | изглед-описание = Връх Руен през зимата | карта = България | местоположение = [[България]] <br> [[Република Северна Македония]] | част-от = Осоговско-Беласишка планинска редица | връх = [[Руен]] | височина = 2251,3 | вид = | възраст = | вулканичен-пояс = | последно-изригване = | първо-изкачване = | най-лесен-маршрут = | карта-файл2 = Bulgaria geographic map Osogovo bg.svg }} [[Файл:Osogovo Hut Bulgaria.JPG|мини|250px|Хижа Осогово, разположена в подножието на туристическия маршрут към връх Руен]] [[Файл:Chapel in Osogovo Mountain Bulgaria.JPG|мини|250px|Параклис „Свети първоапостоли Петър и Павел“, издигнат на 1640 м надморска височина]] '''Осоговската планина''' или '''Осогово''' е [[планина]] в [[Западна България]] и [[Република Северна Македония]]. Тя е петата по височина планина в България. Най-високата ѝ точка е връх [[Руен (връх)|Руен]] (2251,3&nbsp;m), който се намира на границата между двете държави и е един от [[100 национални туристически обекта|100‑те национални туристически обекта]]. От склоновете на Руен водят началото си четири основни реки: [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]] от Струмския басейн, [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] и река [[Каменица (приток на Брегалница)|Каменица]] от Вардарския басейн.<ref>{{Кюстендил|479 - 481}}</ref> == Име == Името ѝ се среща и като Осогов, Осогова и античното Орбелус. В някои карти се споменава като Дуваница, но това име е непознато за местното население.<ref>{{Гьорче Петров|151-152}}</ref> == Географска характеристика == === Географско положение, граници, големина === Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напряко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Северна Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част – на северномакедонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида №&nbsp;76 (седловината [[Черната скала (проход)|Черната скала]]) до гранична пирамида №&nbsp;96 ([[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]]). Границите на планината са следните: От [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]] (Деве баир, 1160 m) границата върви на изток по южната периферия на [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]], преминава през прохода [[Вратца (седловина)|Вратца]], който я отделя от планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и по южната периферия на [[Кюстендилската котловина]] достига до река [[Струма]] при устието на десния ѝ приток река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. От там на юг долините на реките [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]], десния ѝ приток Речица и седловината [[Черната скала (проход)|Черната скала]] (930 m) при държавната ни граница разделят Осогово от планината [[Влахина]]. От седловината границата минава по река Звегорска, при град [[Делчево (град)|Делчево]] достига до река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и върви по нея до устието на десния ѝ приток [[Злетовска река]]. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един неин малък десен приток, при село [[Горни Стубол|Горни Стубел]] преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (ляв приток на [[Пчиня]], от басейна на [[Вардар]]). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село [[Узем]] и от там на североизток след 3 km достига до [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]]. В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67 – 68 km, а ширината ѝ е 32 – 34 km. В югозточната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко‑географски области [[Осоговия]] и [[Пиянец]]. === Релеф === Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане се издига най-високият ѝ връх Руен. Около 200 върха в България са по-високи от Руен. Те са главно в Рила и Пирин, и няколко в Стара планина и Витоша. Името му идва от почервеняването на целия масив, когато след есенни слани зеленият цвят на листата на боровинките става ясно-червен. В Осогово има седем върха над 2000 m надморска височина: Руен (2251 m) [[Мали Руен]] (2229 m), [[Шапка (връх)|Шапка]] (2188 m), [[Горна Сулумка]] (2139 m), [[Султан тепе]] (Царев връх), 2085 m, [[Църни камък]] (2069 m) и [[Човека]] (2047 m). До дванадесетия по височина и открояващ се с красивата си панорама леснодостъпен [[Кюнек]] (1925 m), следват предходно [[Таш тепе]] (1993 m), [[Балтажийница]] (1984 m), [[Човечето]] (1972 m) и [[Долна Сулумка]] (1926 m).<ref>[https://varhove.info/osogovska/ Осоговска]</ref> Планината има асиметричен профил – стръмен северен склон по дължината на Кюстендилския разлом и полегат югоизточен към долината на река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. === Геоложки строеж, полезни изкопаеми === Като цяло планината е изградена от кристалинни скали ([[амфиболит]]и, [[гнайс]]и и [[шисти]]), в които е вместен мощен [[гранит]]ов плутон. Пресича се от [[терциер]]ни вулканични тела, а югоизточните ѝ склонове са покрити от [[седиментни скали]] ([[пясъчници]], [[Конгломерат (геология)|конгломерати]] и други) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди „Лебница“, „Руен“, „Шапка“, „Мали Руен“ и „Белите сипеи“ и още около 15 рудопроявления на българска територия, без стопанско значение. В Осоговската планина, на северномакедонска територия, има няколко находища на оловно-цинкови руди, значително по-богати от тези на българска територия: „Кратово“, „Саса“ (известни още в древността), „Тораница“, „Злетово“. Усилена геологопроучвателна дейност в Осогово на българска територия, в района на село [[Гюешево]], Сребърно коло и горното течение на река Елешница, е проведена от 1954 година до 1997 година, с хиляди и десетки хиляди линейни метри минни работи, надземни и подземни сондажи, с които се доказват десетки милиони тона рудни запаси, но главно с ниски съдържания на метали. Експлоатация на рудата се извърши през последните десетилетия на ХХ век от находищата „Лебница“, „Руен“ и „Шапка“. От август 2016 година българският „Минстрой Холдинг“ печели концесия за възстановяване работата на рудник „Злетово“ край град [[Пробищип]] и рудник „Тораница“, община [[Крива паланка (община)|Крива паланка]], Република [[Северна Македония]]. === Климат, води, почви === Климатът на планината е преходно-континентален, а по високите ѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝ склонове принадлежат към басейна на река [[Струма]] (десните притоци [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], [[Новоселска река (приток на Струма)|Новоселска река]], [[Гращица (река)|Гращица]], [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и др.), южните – към басейна на река [[Брегалница]] (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и други), а северните – към басейна на [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (левите притоци Бела вода и други). Още от 1978 година започва изграждането на язовир „Кюстендил“ на река [[Новоселска река (приток на Струма)|Новоселска]] над село [[Слокощица]]. Изграден е 55% от първоначалния план. На Новоселска река в района след водослива Двете реки в началото на XXI век изградена малка ВЕЦ. Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви. === Растителност и животински свят === Единственият резерват в планината е [[Църна река (резерват)|„Църна река“]]. Разположен е в горното течение на [[Църни Тимок|Църна река]]. Почти 97% от площта му е заета от иглолистни и смесени гори, които са слабо засегнати от антропогенна дейност. Особено ценни са чистите букови гори с единични екземпляри от други видове като бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор и други. От тревните видове са разпространени светлика, лазаркиня, власатки, горски здравец, орлова папрат, горски зановец и много други. Западно от село [[Богослов (село)|Богослов]] има гора от секвои. Срещат се много защитени от закона птици като осояд, червена каня, белоопашат мишелов, сокол скитник, скален орел, зеления и пъстър кълвач, дрозд и жълтоклюна алпийска гарга. Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, змия медянка, усойница, жаба дървесница и други. В реките виреят множество видове риби сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. От 2007 година планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000. В планината има обширни [[иглолистна гора|иглолистни]] и [[широколистна гора|широколистни гори]]. В Осогово се среща редкият вид [[алпийски тритон]]. == Туризъм == Природните условия позволяват развитието на целогодишен туризъм. Планината е лавиноопасна. През март 1956 г. от голяма лавина загиват 6 души сондьори в района на Сребърно коло. През 1963 г. загива миньор от друга лавина. През лятото на 1956 г., по левия склон на река Черна, в района на Сребърно коло, преминава смерч, който изкоренява вековни букови дървета и връхлита част от бараките на геоложки обект „Осогово“, като засяга най-много покрива и горния етаж на постройката, където са канцелариите.<ref>{{cite book | title = Геоложки обект „Осогово“ | last = Анастасов | first = Благой | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = | location = София | isbn = 978-619-188-267-0 | doi = | pages = 20 - 21 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Изградени са много ски-писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. В планината функционира и държавна белодробна болница в Хисарлъка. На българска територия са изградени четири хижи – „[[Иглика (хижа)|Иглика]]“, „[[Осогово (хижа)|Осогово]]“, „[[Студен кладенец (хижа)|Студен кладенец]]“, „[[Трите буки]]“ и няколко ведомствени хижи, също и три заслона – „[[Превала (заслон)|Превала]]“, „[[Шапка (заслон)|Шапка]]“ и „[[Руен (заслон)|Руен]]“. === Лавини === Осогово е лавиноопасна планина. До 1956 г. сред любителите на туризма не е било известно, че високите части на Осоговската планина са лавиноопасни. От запазени спомени на жителите на село [[Цървена ябълка]] е известно, че през между двете световни войни от две „соспи“ (лавини) загиват двама души – ловец в местността „Фурнище“ западно от връх [[Долна чука|Долната чука]] през 1929 г. и през януари 1940 г. друг ловец на северозападните склонове на същия връх. Най-трагичният случай в историята и въобще се случва през март 1956 г. когато огромна снежна маса се откъсва от връх ''Дебели рид'', северозападна издънка на връх [[Шапка (връх)|Шапка]], и със страшна сила изкоренявайки букови дървета и търкаляйки огромни камъни се устремява в северозападна посока по улея към долината на река ''Главна''. В същото време в средата на лавинния улей работници от СП „Геоложки проучвания“ полагат водопроводни тръби. След едномесечен упорит труд труповете на петима работници са открити на отсрещния скат под връх [[Таш тепе]] затрупани под 8 – 10 м сняг. Телата на загиналите са търкаляни от огромната снежна маса в продължение на 150 м и са прехвърлили коритото на река Главна. По това време през март 1956 г. по югоизточните склонове на връх Шапка се смъква огромна лавина тип „снежна дъска“, затрупвайки до покрива граничната застава, като за щастие жертви няма. На 19 януари 2019 г. група от шестима с моторни шейни предизвиква лавина между върховете Църки камък и Кулиците, затрупвайки двама от групата, но за щастие няма пострадали.<ref>60 години ПСС отряд Кюстендил; под редакцията на двама редактори от СУ „Св. Климент Охридски“ и Южночешки университет, Ческе Будейовице</ref> == Селища == В планината, по нейните склонове и подножия, общо на българска и македонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В България, в Област Кюстендил, в която попада българската част има 1 град [[Кюстендил]] и 33 села: [[Берсин]], [[Богослов (село)|Богослов]], [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Вратца]], [[Грамаждано]], [[Граница (село)|Граница]], [[Гърляно]], [[Гюешево]], [[Длъхчево-Сабляр]], [[Друмохар]], [[Еремия]], [[Жиленци]], [[Згурово]], [[Илия (село)|Илия]], [[Кадровица]], [[Каменичка Скакавица]], [[Лелинци]], [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]], [[Неделкова Гращица]], [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]], [[Пелатиково]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]], [[Раненци]], [[Рашка Гращица]], [[Сажденик]], [[Слокощица]], [[Смоличано]], [[Страдалово]], [[Тишаново]], [[Търсино]], [[Църварица]], [[Цървена ябълка]] и [[Чеканец (област Кюстендил)|Чеканец]]. На северномакедонска територия, в подножието на Осогово са разположени 6 града: [[Царево село]] (Делчево), [[Кочани]], [[Кратово]], [[Крива паланка]], [[Пробищип]], [[Каменица (община Каменица)|Каменица]] (Македонска Каменица) и много повече села от тези на българска територия. == Транспорт == През Средновековието, по високите билни части на планината по труден и лош път са преминавали кервани и войски, тъй като този път е бил по-безопасен от нападения. Важна стара съобщителна артерия между Цариград и адриатическия бряг е минавала през Кюстендил и Скопие<ref>{{cite book |title= Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1906 |location= София |isbn= |pages=149 |url= http://www.strumski.com/books/Severna%20Makedoniq.pdf}}</ref>. След основаването през 1634 година на град Крива паланка (Егри паланка), движението на по-големи групи войски и кервани е станало по-интензивно и минавало през каменишките села в подножието на планината. По северното подножие на планината, от ГКПП „Гюешево“ през седловината Вратца, до Кюстендил – 22 km, преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа на България: ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]]. В този участък той съвпада с Международния път Е 871 от Европейската пътна мрежа, започващ от Куманово, Република Северна Македония, през Кюстендил-София-Карлово-Бургас. В източната част на Осогово, от село Невестино до село Църварица, през граничния проход Черната скала (930 m), минава второстепенен път за град Царево село в Република Северна Македония. == Други == На Осогово е наречени улиците „Осогово“ ({{maplink|type=line|id=Q123947222|title=Осогово}}) и „Доганица“ ({{maplink|type=line|id=Q123951033|title=Доганица}}) в [[София]]. == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-69|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-069.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-70|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-81|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-081.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-82|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-082.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Северна Македония, Пътеводител * {{грб|350}} * Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр. 120 – 125. * [[Румен Пенин|Пенин, Румен]]. Природна география на България. Булвест, 2000, София, 2007, стр. 194 – 199. * Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица. София, 2011, стр. 19, 271 * Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“. София, 2019, стр. 11,20, 21,65 – 67, 73, 79, 97. == Външни препратки == * [http://osogovskata-planina.free.bg/ Осоговската планина – легенди, неразказани приказки, история...] * [http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=21 Осогово – обща информация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101009183702/http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=21 |date=2010-10-09 }} == Бележки == <references /> {{Планини в България}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Осогово| ]] ifhc5y2vxng2bkpvx2nwr7g7f0bodb1 0 16666 12418733 12154655 2024-11-21T13:32:59Z Ulugbeck1 144544 Скоро ще направя страница на "Банкок Хилтън" 12418733 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Nicole Kidman | име-рождено = | категория = актьор | портрет = Nicole Kidman Cannes 2017 2.jpg | портрет-описание = Никол Кидман в [[Кан (филмов фестивал)|Кан]] (2017) | роден-място = [[Хонолулу]], [[Хаваи]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{AUS}}<br>{{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1983–днес | значими роли = Ейда Монро в ''„[[Студена планина]]“''<br>[[Вирджиния Улф]] в ''„[[Часовете (филм)|Часовете]]“''<br> Алис Харфорд в ''„[[Широко затворени очи]]“''<br> Сатин в ''„[[Мулен Руж (филм от 2001)|Мулен Руж]]“''<br/> Д-р Меридиан в ''„[[Батман завинаги]]“'' | оскари = '''[[Оскар за най-добра женска роля|Най-добра женска роля]]:'''<br>2002 ''„[[Часовете (филм)|Часовете]]“'' | еми = '''Най-добра актриса в минисериал или филм:''' <br>2017 ''„Големите малки лъжи“'' | златен глобус = '''[[Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия|Най-добра актриса в мюзикъл или комедия]]:'''<br>1995 ''„Да умреш за...“''<br>2001 ''„[[Мулен Руж (филм, 2001)|Мулен Руж]]“''<br>'''[[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм|Най-добра актриса в драма]]:'''<br>2002 ''„[[Часовете (филм)|Часовете]]“''<br>'''Най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм:'''<br>2018 ''„Големите малки лъжи“'' | БАФТА = '''Най-добра актриса:'''<br>2002 ''„[[Часовете (филм)|Часовете]]“'' | награди = „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“<br>„[[Берлински международен кинофестивал|Сребърна мечка]]“ }} | брак = [[Том Круз]]<br> (1990-2001)<br>Кийт Ърбан<br> (2006-днес) | деца = 4 – 2 осиновени деца (момче и момиче) по време на брака ѝ с Том Круз и 2 биологични дъщери от втория ѝ брак с Кийт Ърбън. Първата дъщеря от Ърбан, Кидман ражда сама, а втората е родена от сурогатна майка. }} '''Никол Мери Кидман''' ({{lang|en|Nicole Mary Kidman}}) е [[Австралийци|австралийска]] и [[американска]] [[актриса]]. Носителка на награди „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“, [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]], „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, „[[Берлински международен кинофестивал|Сребърна мечка]]“ и трикратна носителка на награда „[[Златен глобус]]“.<ref name="imdb_Nico">{{Цитат уеб| заглавие = Nicole – Kidman Awards| автор = | издател = [[IMDb]]| достъп_дата = 20 февруари 2014 г| уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0000173/awards?ref_=nm_awd}}</ref> == Биография == === Ранно детство и образование === Кидман е родена на 20 юни 1967 г. в [[Хонолулу]] на [[Хавайски острови|Хавайските острови]], дъщеря е на Джанет Ан Мак Нийл Кидман и д-р Антъни Дейвид Кидман. Баща ѝ е биохимик и клиничен психолог в Лейн Коув, Сидни и автор, който е участвал активно в работническото движение. Майка ѝ е била инструктор на медицински сестри и редактор на книгите на своя съпруг. Когато Никол се ражда, баща ѝ е научен сътрудник в Националния институт за умствено здраве във [[Вашингтон]]. Семейството се завръща в [[Австралия]], когато Кидман е 4-годишна. Тя започва да взема уроци по [[балет]], когато е на три години, по-късно учи в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи и в театъра Филип Стрийт. Бащата на Никол карал нея и сестра ѝ да правят лицеви опори и да изпълняват упражнение, известно като палячо. Никол е една от най-великите актриси в историята на киното. Започва актьорската си кариера в Австралия през 1983 г. През 1990 прави дебюта си в Холивуд в „Дни на Грохот“, където се запознава с бъдещия си съпруг [[Том Круз]]. Впоследствие двамата играят и в „Далече, далече“ (1992). Следва сватба между двамата. В следващите години Никол Кидман участва в редица успешни продукции „Батман завинаги“ (1995), „Миротворецът“ (1997), „Приложна магия“ (1998) и „Широко затворени очи“ (1999), с Том Круз – последният им филм заедно. След 10-годишен брак те се развеждат. === Пеене === [[Файл:Nicole kidman3cropped.jpg|мини|200п|Кидман на Фестивала в Кан през 2001 г. за премиерата на филма ''[[Мулен Руж (филм от 2001)|Мулен Руж]]'']] [[Файл:Nicole Kidman 2011.jpg|мини|200п|Кидман на наградите Оскар през 2011 г.]] Неизвестна преди филма [[Мулен Руж (филм от 2001)|Мулен Руж]] като певица, Кидман прави няколко много добри вокални изпълнения там. В сътрудничеството си с Юън Макгрегър над песента „Come What May“ от саундтрака на филма, тя дебютира на 27-о място в британските класации за сингли. По-късно си сътрудничи с [[Роби Уилямс]] в песента „Somethin' Stupid“. Песента достига 8-о място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания. Това е британския коледен сингъл номер 1 за [[2001]]. През 2006 г. участва с гласа си в [[анимация|анимационния]] филм [[Весели крачета|Happy Feet]], като озвучава героинята Норма Джийн и изпълнява вокала на песента ''Heart Song'', малко променена версия на ''Kiss'' на [[Принс]]. == Филмография == === Кино === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- style="text-align:center;" ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Филм ! style="background:#B0C4DE;" | Оригинално заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля ! style="background:#B0C4DE;" | Бележки |- |rowspan=2| [[1983]] | [[Бандата БМХ]] | ''BMX Bandits'' | Джуди | |- | | ''Bush Christmas'' | Хелън | |- | [[1985]] | | ''Wills & Burke'' | Джулия Матюс | |- | [[1986]] | | ''Windrider'' | Джейд | |- |rowspan=2| [[1987]] | | ''Watch the Shadows Dance'' | Ейми Гейбриъл | |- | | ''The Bit Part'' | Мери Макалистър | |- | [[1988]] | [[Смарагдовият град]] | ''Emerald City'' | Хелън | |- | [[1989]] | [[Смъртоносна тишина]] | ''Dead Calm'' | Ри Инграм | * номинация – [[Сатурн за най-добра актриса]] |- | [[1990]] | [[Дни на грохот]] | ''Days of Thunder'' | доктор Клеър Люики | |- |rowspan=2| [[1991]] | [[Флирт (филм)|Флирт]] | ''Flirting'' | Никола | |- | [[Били Батгейт]] | ''Billy Bathgate'' | Дрю Престън | * номинация – [[Златен глобус за най-добра поддържаща актриса]] |- | [[1992]] | [[Далече, далече]] | ''Far and Away'' | Шанън Кристи | |- |rowspan=2| [[1993]] | [[Зла умисъл]] | ''Malice'' | Трейси Кенсингър | |- | [[Моят живот (филм)|Моят живот]] | ''My Life'' | Гейл Джоунс | |- |rowspan=2| [[1995]] | [[Да умреш за...]] | ''To Die For'' | Сюзън Стоун Марето | * [[Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия]] * [[Емпайър за най-добра актриса]] * номинация – [[Оскар за най-добра женска роля]] * номинация – [[Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля]] * номинация – [[Сатурн за най-добра актриса]] |- | [[Батман завинаги]] | ''Batman Forever'' | доктор Чейс Меридиан | |- | [[1996]] | [[Портрет на една дама]] | ''The Portrait of a Lady'' | Изабел Арчър | |- | [[1997]] | [[Миротворецът (филм, 1997)|Миротворецът]] | ''The Peacemaker'' | доктор Джулия Кели | |- | [[1998]] | [[Приложна магия]] | ''Practical Magic'' | Джилиан Оуенс | |- | [[1999]] | [[Широко затворени очи]] | ''Eyes Wide Shut'' | Алис Хартфорд | * номинация – [[Емпайър за най-добра актриса]] * номинация – [[Сателит за най-добра актриса в драматичен филм]] |- |rowspan=3| [[2001]] | [[Мулен Руж (филм, 2001)|Мулен Руж]] | ''Moulin Rouge!'' | Сатин | * [[Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия]] * [[Сателит за най-добра актриса в мюзикъл или комедия]] * [[Емпайър за най-добра актриса]] * номинация – [[Оскар за най-добра женска роля]] |- | [[Другите (филм, 2001)|Другите]] | ''The Others'' | Грейс Стюарт | * [[Сатурн за най-добра актриса]] * номинация – [[Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля]] * номинация – [[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм]] * номинация – [[Сателит за най-добра актриса в драматичен филм]] * номинация – [[Емпайър за най-добра актриса]] |- | [[От Русия с любов (филм, 2001)|От Русия с любов]] | ''Birthday Girl'' | София/Надя | |- | [[2002]] | [[Часовете (филм)|Часовете]] | ''The Hours'' | [[Вирджиния Улф]] | * [[Оскар за най-добра женска роля]]. * [[Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля]] * [[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм]] * номинация – [[Сателит за най-добра актриса в драматичен филм]] |- |rowspan=3| [[2003]] | [[Догвил]] | ''Dogville'' | Грейс Маргарет Мълиган | |- | [[Скрити белези]] | ''The Human Stain'' | Фауния Фарли | |- | [[Студена планина (филм)|Студена планина]] | ''Cold Mountain'' | Ейда Монро | * номинация – [[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм]] * номинация – [[Емпайър за най-добра актриса]] |- |rowspan=2| [[2004]] | [[Степфордски съпруги]] | ''The Stepford Wives'' | Джоана Ебърхарт | |- | [[Прераждане (филм)|Прераждане]] | ''Birth'' | Ана | * номинация – [[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм]] * номинация – [[Сатурн за най-добра актриса]] |- |rowspan=2| [[2005]] | [[Преводачката]] | ''The Interpreter'' | Силия Брум | |- | [[Омагьосване]] | ''Bewitched'' | Изабел Бигълоу/Саманта | * [[Златна малинка]] за най-лоша екранна двойка (с [[Уил Фаръл]]) |- |rowspan=3| [[2006]] | [[Козина (филм)|Козина]] | ''Fur'' | [[Даян Арбус]] | |- | [[Весели крачета]] | ''Happy Feet'' | Норма Джийн (глас) | анимационен филм |- | | ''God Grew Tired of Us'' | (разказвач) | документален филм |- |rowspan=3| [[2007]] | [[Нашествие (филм)|Нашествие]] | ''The Invasion'' | доктор Карол Бенел | |- | [[Марго на сватбата]] | ''Margot at the Wedding'' | Марго | * номинация – [[Сателит за най-добра актриса в мюзикъл или комедия]] |- | [[Златният компас (филм)|Златният компас]] | ''The Golden Compass'' | [[Мариса Колтър]] | |- | [[2008]] | [[Австралия (филм)|Австралия]] | ''Australia'' | Сара Ашли | |- | [[2009]] | [[Девет (филм)|Девет]] | ''Nine'' | Клаудия Дженсън | |- | [[2010]] | [[Заешка дупка]] | ''Rabbit Hole'' | Бека Корбет | също продуцент * номинация – [[Оскар за най-добра женска роля]]. * номинация – [[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм]] * номинация – [[Сателит за най-добра актриса в драматичен филм]] |- |rowspan=3| [[2011]] | [[Жена назаем]] | ''Just Go with It'' | Девлин Адамс | |- | [[Монте Карло (филм)|Монте Карло]] | ''Monte Carlo'' |style="background:#DCDCDC;"| | продуцент |- | [[Мръсна игра]] | ''Trespass'' | Сара | |- | [[2012]] | [[Вестникарчето]] | ''The Paperboy'' | Шарлът Блес | * номинация – [[Златен глобус за най-добра поддържаща актриса]] * номинация – [[Сатурн за най-добра актриса в поддържаща роля]] |- |rowspan=2| [[2013]] | [[Изгубена невинност]] | ''Stoker'' | Евелин Стокър | * номинация – [[Сатурн за най-добра актриса в поддържаща роля]] |- | [[Затворник на миналото]] | ''The Railway Man'' | Патриша Уолъс | |- |rowspan=3| [[2014]] | [[Принцесата на Монако]] | ''Grace of Monaco'' | [[Грейс Кели]] | |- | [[Преди да заспя]] | ''Before I Go to Sleep'' | Кристин Лукас | |- | [[Падингтън (филм)|Падингтън]] | ''Paddington'' | Милисънт | |- |rowspan=4| [[2015]] | | ''Queen of the Desert'' | [[Гертруд Бел]] | |- | Земя на странници | ''Strangerland'' | Катрин Паркър | |- | | ''The Family Fang'' | Ани Фанг | |- | [[Тайната е в техните очи]] | ''Secret in Their Eyes'' | Клеър | |- | [[2016]] | | ''Genius'' | Алин Бернстайн | |} === Телевизия === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- style="text-align:center;" ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Филм ! style="background:#B0C4DE;" | Оригинално заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля ! style="background:#B0C4DE;" | Бележки |- |rowspan=2| [[1983]] | | ''Chase Through the Night'' | Петра | телевизионен филм |- | | ''Skin Deep'' | Шийна Хендерсън | телевизионен филм |- |rowspan=2| [[1984]] | [[Матю и сина му]] | ''Matthew and Son'' | Бриджит Елиът | телевизионен филм |- | | ''A Country Practice'' | Симон Дженкинс | телевизионен сериал, 2 епизода |- |rowspan=3| [[1985]] | [[Победители]] | ''Winners'' | Карол Триг | телевизионен сериал, 1 епизод |- | | ''Five Mile Creek'' | Ани | телевизионен сериал, 12 епизода |- | | ''Archer'' | Катрин | телевизионен филм |- |rowspan=3| [[1987]] | | ''Room to Move'' | Карол Триг | телевизионен филм |- | | ''Un'australiana a Roma'' | Джил | телевизионен филм |- | [[Виетнам (минисериал)]] | ''Vietnam'' | Меган Годард | телевизионен минисериал |- | [[1989]] | [[Банкок Хилтън (минисериал)]] | ''Bangkok Hilton'' | Катрина Стантън | телевизионен минисериал |- | [[2012]] | [[Хемингуей и Гелхорн]] | ''Hemingway & Gellhorn'' | [[Марта Гелхорн]] | телевизионен филм * номинация – [[Златен глобус за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм]] * номинация – [[Сателит за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм]] * номинация – [[Еми за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм]] |- | [[2017]] | [[Върхът на езерото]] | ''Top of the Lake'' | Джулия | телевизионен сериал |- | [[2017]] | [[Големите малки лъжи]] | ''Big Little Lies'' | Селест Райт | телевизионен сериал * [[Златен глобус]] за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм * [[Еми]] за най-добра актриса в минисериал или филм * Златно дерби за най-добра актриса в минисериал или филм * номинация – [[Сателит]] за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм |} == Дискография == * ''Come What May'' – сингъл (дует с [[Юън Макгрегър]] – 2001) * ''Somethin' Stupid'' – сингъл (дует с [[Роби Уилямс]] – 2001) == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Никол Кидман}} * {{imdb name|0000173|Никол Кидман}} * {{AllMovie name|38065|Никол Кидман}} * [http://kinobg.org/forum/viewtopic.php?f=7&t=17/ Никол Кидман]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в kinobg.org {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добра женска роля}} {{Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм}} {{Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия}} {{Награда БАФТА за най-добра актриса в главна роля}} {{Сателит за най-добра актриса}} {{Сатурн за най-добра актриса}} {{Емпайър за най-добра актриса}} }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кидман, Никол}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Американски озвучаващи актриси]] [[Категория:Американски филмови продуценти]] [[Категория:Носители на „Оскар“]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носителки на награда BAFTA за най-добра актриса]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Американски християни]] [[Категория:Австралийци в САЩ]] [[Категория:Родени в Хонолулу]] j2056y72bl4l93km7ht53w6juv9viy2 0 16968 12419052 11272494 2024-11-21T19:37:58Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12419052 wikitext text/x-wiki {{Век|16}} == Събития == * [[Исмаил I]] става шах на [[Иран]], поставяйки началото на управлението на [[Сефевиди]]те * [[4 октомври]] – Открита е река [[Сао Франсиско (река)|Сао Франсиско]] от италианския мореплавател [[Америго Веспучи]], който я кръщава на [[Франциск от Асизи]]. == Родени == * [[6 май]] – [[Марцел II]], римски папа * [[18 юли]] – [[Изабела Хабсбург]], австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. * [[24 септември]] – [[Джироламо Кардано]], италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог. == Починали == [[Файл:Jan I Olbracht (275201).jpg|120px|мини|[[Ян I Олбрахт]]]] * [[3 януари]] – [[Алишер Навои]], тюркски поет * [[1 февруари]] – [[Зигмунд (Бавария)|Зигмунд]], херцог на Бавария-Мюнхен (* [[1439]] г.) * [[17 юни]] – [[Ян I Олбрахт]], крал на Полша (р. [[1459]] г.) [[Категория:{{PAGENAME}} година| ]] 1iqf7iwcfz4bkhsuimjq4tvesnsi2gb 0 17010 12419053 11599403 2024-11-21T19:38:28Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12419053 wikitext text/x-wiki {{Век|15}} == Събития == {{раздел-мъниче}} == Родени == [[Файл:Jan I Olbracht (275201).jpg|120px|мини|[[Ян I Олбрахт]]]] * [[2 март]] – Папа [[Адриан VI]] * [[6 октомври]] – [[Мартин Бехайм]], германски учен * [[27 декември]] – [[Ян I Олбрахт]], крал на Полша == Починали == {{раздел-мъниче}} [[Категория:{{PAGENAME}} година| ]] b3111cbwa46b7wuc0i6xqk71ismp5x9 0 17931 12418763 12382221 2024-11-21T13:52:01Z 176.222.13.194 Жжжж 12418763 wikitext text/x-wiki {{Други значения|социалистическата държава|държавата на остров Тайван|Република Китай (Тайван)|историческата държава|Република Китай (1912 – 1949)}} {{Държава | кратко-име = Китай | официално-име-бг = Китайска народна република | официално-име = 中华人民共和国 | особен-статут = частично непризната държава<ref>Виж [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|Частично непризнати държави]]</ref> | девиз = | химн = [[Химн на Китай|义勇军进行曲]] | химн-файл = March of the Volunteers instrumental.ogg | демоним = [[Китайци|китаец]] | карта = China on the globe (Asia centered).svg | карта-описание = Местоположение на Китай | столица = [[Пекин]] | най-голям-град = [[Шанхай]] | официален-език = [[стандартен мандарин]]<ref group="б">[[Мандарин|Мандаринският китайски език]] е официален езиков стандарт в страната, с изключение на [[Хонгконг]] и [[Макао]], където се използва и [[Кантонски език|кантонският китайски език]]. Китайският е съофициален с [[Английски език|английския]] в Хонгконг и с [[Португалски език|португалския]] език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]], [[Тибетски език|тибетски]] и др.</ref> | религия = 74,5% [[нерелигиозност]]<br>18,3% [[будизъм]]<br>5,2% [[християнство]]<br>1,6% [[ислям]]<br>0,4% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинистка]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[социализъм|социалистическа]] [[република]] | лидер1 = [[Председател на Китайската народна република|Председател]] | настоящ-лидер1 = [[Си Дзинпин]] | лидер2 = [[Премиер на Китайската народна република|Премиер]] | настоящ-лидер2 = [[Ли Цян]] | законодателна-власт = [[Общокитайско събрание на народните представители|Общокитайско събрание]] | събитие1 = [[Ся|Династия Ся]] | събитие-дата1 = 2070 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Цин (3 век пр.н.е.)|Династия Цин]] | събитие-дата2 = 221 г. пр.н.е. | събитие3 = [[Синхайска революция|Република]] | събитие-дата3 = 1 януари 1912 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 1 октомври 1949 г. | събитие5 = Първа конституция | събитие-дата5 = 20 септември 1954 г. | събитие6 = Наст. конституция | събитие-дата6 = 4 декември 1982 г. | площ-място = 4-то | води% = 2,8 | население-година = 2023 | население = {{понижение}} 1 409 670 000 | население-източник = <ref>{{Cite news |title=China's population shrinks for the first time since 1961 |work=The Economic Times |url=https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/chinas-population-shrinks-for-the-first-time-since-1961/articleshow/97043416.cms |access-date=2023-01-17}}</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 61,4 | население-градско-място = 96-о | население-гъстота-място = 83-то | население-оценка-година = | население-оценка = | БВП-година = 2022 | БВП = {{increase}} 30,074 трлн. [[щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOCN">{{cite web |title=Report for Selected Countries and Subjects: China |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20210509010011/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2021-05-09}}</ref> | БВП-място = 1-во | БВП-на-човек = {{increase}} 21 291 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-на-човек-място = 72-ро | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{decrease}} 18,321 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-място = 2-ро | БВП-ном-на-човек = {{decrease}} 12 970 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 65-то | Джини-година = 2019 | Джини = 38,2<ref>{{cite web |url=https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |title=China Economic Update, December 2019 : Cyclical Risks and Structural Imperatives стр. 21 |publisher=Световна банка |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204142845/https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = {{increase}} 0,768<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 79-о | продълж-живот = 76,7 години<ref name="CIAWFCH">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html |title=EAST ASIA/SOUTHEAST ASIA :: CHINA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612213511/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html }}</ref> | продълж-живот-място = 59-о | дет-смъртност = 8,6/1000<ref name="CIAWFCH"/> | дет-смъртност-място = 36-о | грамотност = 90,9<ref name="CIAWFCH"/> | грамотност-място = 86-о | валута = [[Китайски юан]] | валута-код = CNY | часова-зона = CST | отместване-UTC = +8 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|APEC]] | платно-движение = дясно ([[Континентален Китай]]);<br/>ляво ([[Хонгконг]] и [[Макао]]) | код-ISO = CN | TLD = [[.cn]] | телефонен-код = +86 | ITU префикс = BAA-BZZ, VRA-VRZ, XSA-XSZ, 3HA-3UZ | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Китайската народна република''', съкратено '''КНР''' ({{китайски|s=中华人民共和国|t=中華人民共和國|p=Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó}}, {{Audio|Zh-Zhonghua renmin gongheguo.ogg|изговор}} – ''Джунхуа Рънмин Гунхъгуо''), или просто '''Китай''', е държава, разположена в Източна [[Азия]]. По площ е на [[Списък на страните по площ|четвърто място в света]] след [[Русия]], [[Канада]] и [[САЩ]], а [[Списък на страните по население|по население]] е втора след [[Индия]].<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-18/india-s-population-overtakes-china-to-become-world-s-biggest-analysts-estimate?leadSource=uverify%20wall India’s Population Has Already Overtaken China’s, Analysts Estimate // Bloomberg.]</ref> [[Столица]] е град [[Пекин]].<ref>{{Cite news |url=http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |title=Constitution of the People's Republic of China |work=People's Daily Online |accessdate=23 ноември 2009 |quote=Article 138. The capital of the People's Republic of China is Beijing. |archive-url=https://web.archive.org/web/20081223055045/http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |archive-date=2008-12-23 }}</ref> Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – [[История на Китай|китайската]], КНР е основана през [[1949]] година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с [[Японска империя|Японската империя]]. Китай са станали жълти зареди това! Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания от [[Сталин]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики<ref>{{Cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/country_profiles/1287798.stm |title=Country profile: China |publisher=BBC News |date=1 юли 2009 |accessdate=14 юли 2009 }}</ref> и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|БВП]].<ref name="Altucher2010">{{Cite news | title=There's no stopping China |work=New York Post | date=8 януари 2010 | url=http://www.nypost.com/p/news/business/there_no_stopping_china_0H8GJaMgzHCYenL038Yh2N | accessdate=2 август 2010 | first=James | last=Altucher}}</ref> Китайската народна република е най-голямата [[социализъм|социалистическа]] страна в света. == История == {{основна|История на Китайската народна република|История на Китай}} Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава [[Гоминдан]]а, който се оттегля на остров [[Тайван]]. Под ръководството на [[Мао Дзедун]] е установен комунистически строй на управление под формата на [[маоизъм]], и са установени близки отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През [[1958]] година е поставено началото на [[Големия скок]] – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията. През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и [[Дън Сяопин]]. През [[1966]] г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана [[Културната революция|Културна революция]]. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък [[Китайско-съветски конфликт|въоръжен конфликт]] през [[1969]]. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976. В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през [[1982]] година. Въпреки това в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през [[1989]] година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад [[Тиенанмън]] с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на [[китайската армия]] да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство. През 1990-те Китай е под ръководството на президента [[Дзян Дзъмин]]. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия става [[Ху Дзинтао]], а премиер – [[Уън Дзябао]], които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.<ref>[http://snippets.com/what-is-the-gdp-per-capita-for-every-country.htm snippets.com]</ref> == География == {{основна|География на Китай}} === Географско положение === [[Файл:YangpachenValley.jpg|мини|250п|Долината Янпачън, Тибет]] [[Файл:Tongli village, Jiangsu, China.jpg|250п|мини|Село Тунли, [[Дзянсу]]]] Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с [[КНДР]] (1416 km), на север – с Русия (3645 km) и [[Монголия]] (5677 km), на югозапад – с [[Афганистан]] (76 km), [[Пакистан]] (523 km), [[Непал]] (1236 km), [[Бутан]] (470 km) и [[Индия]] (3380 km), на юг – с [[Мианмар]] (2185 km), [[Лаос]] (423 km) и [[Виетнам]] (1281 km), на запад и северозапад – с [[Киргизстан]] (858 km), [[Казахстан]] (1533 km), [[Таджикистан]] (414 km), на изток и югоизток има морски граници с [[Япония]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]], [[Бруней]] и [[Индонезия]]. === Площ и територия === По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km² са суша, а 270 550 km² – вода. От запад на изток – от [[Памир]] (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и [[Усури]] – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град [[Мохъ]] до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с [[Бохайско море|Бохайско]], [[Жълто море|Жълто]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]та. === Релеф === [[Файл:Mount Everest North Face.jpg|мини|250п|Връх Еверест]] Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – [[Еверест]] (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от [[Тяншан]]ския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите [[Тяншан]] – [[Иншан]] – [[Яншан]], [[Кунлун]] – [[Цинлин]] – [[Дабъшан]] и планинската система [[Нанлин]]; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят [[Хъланъпан]], [[Лиупанъпан]] и [[Хъндуаншан]]; (3) планински вериги от североизток на северозапад – [[Чанбайшан]], [[Голям Хинган]], [[Тайханшан]] и [[Уишан]]; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – [[Цилянъпан]] и [[Монголски Алтай]]; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят [[Хималаи]]те и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е [[Тибет]]ското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от [[Таримска падина|Таримската]], Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в [[Манджурска равнина|Манджурската]] и [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] и [[Равнина на Яндзъ|Равнината на Яндзъ]]. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и [[Южнокитайско море]] с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m. === Климат === Китай е разположен в [[умерен климатичен пояс|умерения]], [[субтропици|субтропичния]] и [[тропичен климатичен пояс|тропичния климатичен пояс]]. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. === Реки и езера === [[Файл:漓江山水.jpg|мини|250п|Река [[Лидзян]]]] В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват външни и вътрешни системи. Външните реки са [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур|Хъйлундзян (Амур)]], [[Джудзян]], [[Меконг|Ланцандзян (Меконг)]], [[Нудзян]] и Ялуцангпо. Те се вливат в [[Тихи океан|Тихия]], Индийския и Северния ледовит [[океан]] и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като [[Поянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]]. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е [[Цинхай]]. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като [[Лобнор]] и [[Дзюйен]]. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества [[вода]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Китай}} [[Файл:18th National Congress of the Communist Party of China.jpg|мини|18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия]] Китай е най-голямата [[еднопартийна система|еднопартийна]] [[комунизъм|комунистическа държава]] в света. Властта се упражнява от страна на [[ККП|Китайската комунистическа партия]] и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот. Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер. Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др. === Въоръжени сили === {{основна|Народна освободителна армия}} [[Файл:China 10th Anniversary Parade in Beijing 01.jpg|мини|Маршал Лин Бяо преглежда войниците по време на десетия юбилеен военен парад през 1959 г.]] Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща [[армия]] в света. Основана е на [[1 август]] [[1927]] г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на [[ККП|Китайската комунистическа партия]], а до [[1946]] година е била известна като ''Китайска червена армия''. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като [[Втори артилерийски корпус]]. Между [[1934]] и [[1935]] г. тя на няколко пъти удържа войските на [[Чан Кайшъ]], а по-късно взема участие в [[Голям поход|Дългия поход]] на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на [[Втора Китайско-Японска война|Втората китайско-японска война]] прибягва и до нормални сражения. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на остров [[Тайван]], където [[Република Китай (Тайван)|продължава съществуването]] на дотогавашната [[Република Китай (1912 – 1949)]]. От 60-те години китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната – [[САЩ]] и [[Русия]]. Между [[1996]] и [[2000]] година числеността е намалена със 700 000 войници. Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 [[МКБР|междуконтинентални балистични ракети]] [[ДФ-5]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Китайската народна република}} [[Файл:Sanya Sun Photo by Dale Preston.jpg|мини|230п|Плаж край [[Хайнан]]]] [[Файл:Hupao.jpg|мини|230п|Извор, наречен Съня на Тигъра близо до [[Ханджоу]]]] [[Файл:13-08-08-hongkong-by-RalfR-Panorama2.jpg|мини|230п|Изглед от [[Хонг Конг]]]] Китайската народна република се състои от 22 [[Провинции в КНР|провинции]] (省); [[Тайван]] (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 [[Автономни региони в КНР|автономни региона]] (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 [[Градове на централно подчинение в КНР|града на централно подчинение]] (直辖市) и 2 [[Специални административни райони в КНР|специални административни района]] (特别行政区), които се ползват със значителна самостоятелност. Списък на провинциите на КНР: {| class="wikitable" |- ! colspan="3" | '''Провинции'''（省） |- | [[Анхуей]] (Ānhuī 安徽) || [[Ляонин]] (Liáoníng 辽宁) || [[Хънан]] (Hénán 河南) |- | [[Гансу]] (Gānsù 甘肃) || [[Съчуан]] (Sìchuān 四川) || [[Цинхай]] (Qīnghǎi 青海) |- | [[Гуандун]] (Guǎngdōng 广东) || [[Фудзиен]] (Fújiàn 福建) || [[Шандун]] (Shāndōng 山东) |- | [[Гуейджоу]] (Guìzhōu 贵州) || [[Хайнан]] (Hǎinán 海南) || [[Шанси]] (Shānxī 山西) |- | [[Джъдзян]] (Zhèjiāng 浙江) || [[Хубей]] (Húběi 湖北) || [[Шънси]] (Shǎnxī 陕西) |- | [[Дзилин]] (Jílín 吉林) || [[Хунан]] (Húnán 湖南)|| [[Юнан]] (Yúnnán 云南) |- | [[Дзянси]] (Jiāngxī 江西) || [[Хъбей]] (Héběi 河北) ||[[Тайван]] (Táiwān 台湾) (политически оспорван) |- | [[Дзянсу]] (Jiāngsū 江苏) || [[Хъйлундзян]] (Hēilóngjiāng 黑龙江) || |- ! '''Автономни райони'''（自治区） !! '''Градове на централно подчинение'''（直辖市） !! '''Специални административни райони'''（特别行政区） |- | [[Вътрешна Монголия]] (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区) || [[Пекин]] (Běijīng 北京市) || [[Макао]] (Àomén 澳门特别行政区) |- | [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси]] (Guǎngxī 广西壮族自治区) || [[Тиендзин]] (Tiānjīn 天津市) || [[Хонконг]] (Xiānggǎng 香港特别行政区) |- | [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]] (Níngxià 宁夏回族自治区) || [[Чунцин]] (Chóngqìng 重庆市) || |- | [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян]] (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区) || [[Шанхай]] (Shànghǎi 上海市) || |- | [[Тибетски автономен регион|Тибет]] (Xīzàng 西藏自治区) || |} == Външна политика == КНР провежда външна политика, допринасяща за укрепване ролята на Китай в световната политика, като при това се придържа към сравнително неутрална позиция. Западните страни критикуват външната политика на Китай заради поддръжката ѝ на [[КНДР]]. КНР от 1971 г. е постоянен член на Съвета за безопасност на ООН. Обаче едва от 1982 г. КНР започва да участва в тяхното финансиране, а първите китайски военни наблюдатели са изпратени през 1990 г.<ref>Зародов И. А. Китай в миротворческой деятельности ООН // Вестник МГИМО Университета. – 2011. – № 6. – С. 260</ref>. [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|КНР не се признава]] от 14 държави членки на ООН, признаващи [[Република Китай (Тайван)|Китайската република]]: [[Белиз]], [[Република Хаити|Хаити]], [[Гватемала]], [[Хондурас]], [[Маршалови острови]], [[Науру]], [[Никарагуа]], [[Палау]], [[Парагвай]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Сейнт Китс и Невис]], [[Сейнт Лусия]], [[Тувалу]], [[Есватини]], а също [[Ватикан]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Китай}} [[Файл:GDP BRIC Bulgaria 1984-2009.png|мини|250п|БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)]] [[Файл:Flickr - Shinrya - Shanghai Skyline HDR.jpg|мини|250п|[[Шанхай]] е един от най-важните центрове на китайската и на световната икономика.]] След десетилетия на развитие по пътя на [[планова икономика|плановия икономически модел]], Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „[[социализъм с китайски характеристики]]“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.<ref>{{cite web |url=http://www.usatoday.com/money/world/2007-10-25-china-gdp_N.htm |title=Chinese economy slows to still sizzling 11.5% growth |date=25 октомври 2007 |publisher=[[USA Today]] |accessdate=30 октомври 2007}}</ref> Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.<ref name="ft.com">[http://www.ft.com/cms/s/0/3c301096-d37b-11dd-989e-000077b07658.html?nclick_check=1 www.ft.com]</ref> [[Файл:Partially completed buildings in Wuhan.jpg|мини|ляво|200п|Строящи се сгради в [[Ухан]]]] КНР е на второ място в света (след [[САЩ]]) по [[БВП]] (ППС) за 2008 – 7,8 трлн. щ.д., както и по номинален БВП – 4,22 трлн. щ.д. На глава от населението БВП (ППС) е 6100 щ.д. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%.<ref>[http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html Fighting Poverty: Findings and Lessons from China’s Success] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110519075432/http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html |date=2011-05-19 }} (World Bank). Посетен на 10 август 2006.</ref> От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.<ref>[http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html China jumps to world's No 3 economy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713075545/http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html |date=2009-07-13 }} The Australian. Посетен на 21 януари 2009.</ref> Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.<ref>[http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ Reducing Inequalities in China Requires Inclusive Growth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713055848/http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ |date=2009-07-13 }}, Asian Development Bank, News Release, 9 август 2007.</ref> Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.<ref>{{Citation |title=UNTWO Tourism Barometer. Брой за юни 2007 |url=http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf |accessdate=2009-03-04 |archivedate=2011-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110726015601/http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf }}</ref> === Промишленост === [[Файл:Factory in China.jpg|мини|250п|Фабрика на р. [[Яндзъ]]. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.]] Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, [[дрехи]], [[автомобил]]и, [[играчки]], [[електроника]], [[оръжия]] и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са [[нефт]], [[желязна руда]], [[въглища]], [[алуминий]], [[природен газ]], [[живак]], [[калай]], [[волфрам]], [[молибден]], [[уранова руда]], [[олово]] и други. От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на [[стомана]] и въглища, и по производство на [[цимент]], изкуствени торове и [[телевизор]]и. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на [[интегрална схема|интегрални схеми]], широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение. === Земеделие === Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана, а стара поговорка гласи: „''Сред 72-те занятия на хората, [[земеделие]]то е най-почетно''“. Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат [[зърнено-житни култури]]. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята: [[Файл:Yuanyang hani farmer.jpg|мини|250п|Китайски земеделец]] * 1. Зона на пролетна [[пшеница]] или летница и други зърнени. Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в [[Манджурия]] (т.е. трите северни провинции – [[Хъйлундзян]], [[Дзилин]] и [[Ляонин]]) отглеждат и соеви [[боб]]ове, [[просо]], гаолян (вид [[сорго]], известен на китайците още от 13 век), [[овес]], [[ечемик]] и внесената от Америка [[царевица]]. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата [[соя]] в Китай. * 2. Зона на есенната пшеница и други зърнени. Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на [[ориз]]. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, [[ечемик]], [[чумиза]] (черен ориз) и [[батат]]и (сладки картофи), които са внесени в Китай през [[14 век]] и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и [[зеле]]. * 3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз. Тази селскостопанска зона се разполага между река [[Хуанхъ]] и планинската верига Цинлин на север и река [[Яндзъ]] – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, [[грах]], батати. В много райони отглеждат ориз. [[Файл:Longji terrace - 03.JPG|мини|250п|[[Оризище]] в Гуейлин, [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси-джуанския автономен регион]]]] * 4. Зона на две реколти на ориза. Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг от [[Яндзъ]] и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са [[черница]]та, като основна храна на [[копринена буба|копринените буби]] и [[тунгово дърво]] – субтропично маслодайно растение, [[захарна тръстика]] и [[чай]]. * 5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига [[Наншан]], където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове [[китайско личи]], [[ананас]]и, [[банан]]и и др. На о-в Хайнан растат [[Кокосов орех|кокосови орехи]], дурян и други тропически плодове. * 6. Оазисно земеделие. Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река [[Тарим]] в [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян-уйгурския автономен регион]] (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и [[грозде]]. От този район са и прочутите хамийски [[пъпеш]]и, [[диня|дини]] и разнообразни [[ядки]]. Освен всичко това в Китай е развит риболова, свиневъдството и говедовъдството. === Транспорт === {{основна|Транспорт в Китай}} [[Файл:Qingzang railway Train 01.jpg|мини|ляво|250px|[[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]], Тибет]] [[Файл:Shanghai Transrapid 002.jpg|мини|250px|Влак [[маглев]] в Шанхай]] [[Файл:Beijing Capital International Airport Terminal 3 Interior 20090818.jpg|мини|250px|Терминал 3 на Пекинското летище]] Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на автомобилните пътища е 4,77 млн. km към края на 2017 г. Системата от магистрали се развива бързо, до края на 2020 г. общата дължина на китайската скоростна магистрална мрежа достига 161 000 km<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/2021-05/31/c_1127510817.htm|заглавие=Транспорта в Китай}}</ref>, сега това е най-голямата в света скоростна магистрална система по дължина, надминавайки общата дължина на американската междущатска магистрална система през 2011 г. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 г. в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз – [[автобус]]и, [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро]]. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през [[1960-те]]. Метро има още в [[Чанчун]], [[Чунцин]], [[Гуанджоу]], [[Нанкин]], [[Шънджън]], [[Тиендзин]] и [[Ухан]]. Строят се подземни линии и в [[Чънду]], [[Харбин]], [[Циндао]], [[Шънян]] и [[Сиан]]. Железопътният транспорт също е силно развит. Към края на 2020 г. общата дължина на жп линиите в страната е 146 000 km, а общата дължина на пътищата е 5,2 милиона km, което е съответно 7 пъти и 64 пъти повече от първоначалния период на основаването на съвременен Китай. Пробегът на маршрутите на гражданската авиация, изчислени на базата на неповтарящи се разстояния, е 8 379 800 km. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. В [[Шанхай]] се намира първият в света влак [[маглев]] ([[магнитна левитация]]) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km/h. Цената на обикновен двупосочен билет за него е едва 80 юана (около 12 евро). Високоскоростната железопътна система на Китай се развива много бързо през последните 15 години. Мрежата от високоскоростни влакове China Railway High-speed (CRH) е въведена в експлоатация едва през април 2007 г. Междуградската железница Пекин – [[Тиендзин]], която е открита през август 2008 г., е първата високоскоростна пътническа линия. Високоскоростната мрежа достига до всички административни региони на провинциално ниво, с изключение на Макао. Цялата мрежа има малко под 38 000 km обща дължина към края на 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm|заглавие=Железопътни линии}}</ref> Бумът на строителството на мрежата продължава, като плановете са тя да достигне 70 000 km през 2035 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asiatimes.com/2020/08/china-sets-railway-building-spree-in-high-speed-motion/|заглавие=Развитие на железопътната система}}</ref> Китай има железопътни връзки с [[Русия]], [[Монголия]], [[Казахстан]], [[Виетнам]] и [[Северна Корея]], която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки с [[Лаос]] и [[Макао]]. Част от [[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]] минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 m, което го прави най-високия железопътен участък в света. Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Air China, China Eastern Airlines и China Southern Airlines. При полети до [[Тайван]] трябва да се следват специални правила, а полетите до [[Хонгконг]] се смятат за международни. Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези на [[Панама]] и [[Либерия]]. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100. [[Великият китайски канал]] е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин до [[Ханджоу]]. Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km. === Комуникации === Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии. [[Телефон]]ните и [[телеграф]]ни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация по [[оптичен кабел]] и дигитални способи. Днес КНР осъществява най-активната [[интернет телефония]] в света. Потребителите на [[интернет]] в Китай в началото на 2011 г. е 485 млн. души (36,3% от населението на страната).<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> == Население == {{основна|Население на Китай}} [[Файл:Ethnolinguistic_map_of_China_1983.jpg|мини|350px|Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светлолилаво – монголски народи; тъмносиньо – корейци]] През последните години политиката за ограничаване на раждаемостта е смекчена: с постановление на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 28 декември 2013 г. е разрешено семействата да имат две деца, ако поне единият от родителите е бил единствено дете в семейството си<ref>Трощинский П. В. Влияние традиций на право современного Китая // Журнал российского права. – 2014. – № 8 (212). – С. 99</ref>; по-късно забраната е премахната напълно<ref name="РиаНовости">{{cite web|title=Глава Китая: отмена политики „одного ребенка“ сбалансирует население|url=https://ria.ru/world/20151103/1313076646.html|date=2015-11-03|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2015-12-04|lang=ru}}</ref>, но политиката за ограничаване на раждаемостта се запазва<ref>{{cite web|title=Какое влияние окажет отмена политики контроля за рождаемостью в Китае?|url=http://russian.people.com.cn/n3/2018/0723/c95181-9483763.html|date=2018-07-23|publisher=[[Жэньминь жибао]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref><ref>{{cite web|title=Парламент Китая предложил отменить политику ограничения рождаемости|url=https://tass.ru/obschestvo/6107246|date=2019-02-12|publisher=[[ТАСС]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref>. На 31 май 2021 г. е обявено, че се разрешава на семействата да имат до 3 деца, след като неотдавнашни данни показали голям спад на раждаемостта, предава [[Reuters]].<ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/05/31/2873995/reuters-kitay-razreshava-po-tri-detsa-v-semeystvo.html Reuters: Китай разрешава по три деца в семейство]</ref> Официално правителството на Китайската народна република признава 56 [[Етнически групи в КНР|етнически групи в страната]].<ref>[http://www.paulnoll.com/China/Minorities/China-Nationalities.html List of ethnic groups in China and their population sizes]</ref> Властите в [[Специални административни райони в КНР|специалните административни райони]] на [[Хонконг]] и Макао понякога не правят разлика между различните [[Етническа група|етнически групи]] в страната. # [[китайци]]<ref>Известни и като народността „хан“.</ref> (汉族: Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008) # [[джуанци]] (壮族: Zhuàng Zú) # [[манджури]] (满族: Mǎn Zú) # [[хуейци]] (回族: Huí Zú) # [[мяо]] (苗族: Miáo Zú) (хмонги) # [[уйгури]] (维吾尔族: Wéiwúěr Zú) # [[И (народ)|и]] (彝族: Yí Zú) # [[тудзя]] (土家族: Tǔjiā Zú) # [[монголци]] (蒙古族: Měnggǔ Zú) # [[тибетци]] (藏族: Zàng Zú) # [[буи]] (布依族: Bùyī Zú) # [[дун]] (侗族: Dòng Zú) # [[яо (народ)|яо]] (瑶族: Yáo Zú) # [[корейци]] (朝鲜族: Cháoxiǎn Zú) == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Китай}} [[Файл:Zhai Zhigang.JPG|мини|150п|[[Джай Джъган]], първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)]] Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като [[барут]]а, [[компас]]а, [[хартия]]та. Барутът бил употребяван за направата на [[фойерверк]]и, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите [[ракета|ракети]], с които подпалвали вражеския лагер. Измислили [[бомба|бомбите]] и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и [[хартия]]та, а също така и процеса на [[печатане]]то. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените [[банкноти]], което е облекчило значително [[търговия|търговците]]. Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит [[компас]]ът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на [[Джън Хъ]] с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: [[коприна]]та, [[порцелан]]а, [[арбалет]]а, сухопътни и морски [[миниране|мини]] с експлозив, [[пушка|пушките]], [[пистолет]]ите, [[хвърчило]]то, [[стремена]]та за яздене на [[кон]], [[ръчна количка|ръчната количка]] с колела, първите газопроводи, а в областта на бита – [[четка за зъби|четката за зъби]], [[тоалетна хартия|тоалетната хартия]], [[кибрит]]a и много други. За първи път в Китай е започнало използването на [[природен газ]] и [[въглища]] за осветление и като [[гориво]], използването на коприната за производство на [[дреха|дрехи]], използването на [[огнестрелни оръжия]] по време на [[война]], пиенето на [[чай]]. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: [[игра на карти|играта на карти]], [[домино (игра)|домино]], [[го]], [[маджонг]] и [[футбол]]а. Китай изпробва първото си атомно оръжие през [[1964]], а първата си [[водородна бомба]] – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва [[неутронна бомба|неутронни]], [[биологично оръжие|биологични]] и [[химическо оръжие|химически]] оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели. През [[2003]] г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в [[Космоса]]. До 2020 г. страната планира да изпрати свой [[тайконавт]] до [[Луната]]. Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.<ref>[https://interestingengineering.com/china-now-ranks-first-in-the-world-in-publishing-scientific-articles?_source=newsletter&_campaign=yBAMjxl0j1gej&_uid=5xe7X68a7r&_h=2d600d085754fe5f0a933151ed25929a12bcffb6&utm_source=newsletter&utm_medium=mailing&utm_campaign=Newsletter-23-01-2018 Статия в Interesting Engineering]</ref> == Спорт == Сред най-популярните, свързани със спорта упражнения за добра физическа форма, са [[чи гун]] и [[тай чи]], като някои форми на [[кунгфу]] в съвременен Китай са официален спорт и се провеждат състезания. Спортът в Китай може да се проследи до древните китайски стрелци, използването на меч, също и игра на топка. [[Пекин]] ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри през 2022]], което ще направи Пекин първият град в света, където са се провели и летни, и зимни олимпийски игри <ref>[https://www.olympic.org/beijing-2022 Beijing 2022 Winter Games Olympics – results & video highlights"], [[Международен олимпийски комитет]], 23 февруари 2018. Линк от 23 февруари 2018</ref>. == Култура == {{основна|Култура на Китай}} [[Файл:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|мини|250п|Северозападната ъглова кула на [[Забранения град]]]] [[Файл:Wudangshan 2003 10.jpg|мини|250п|[[Даоизъм|Даоистки]] манастир в планината [[Вутаншан]]]] [[Файл:Ming musketeers.jpg|мини|250п|Китайски мускетари в учебна формация, 16 век.]] Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – [[дракон]]ите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност. === Език === {{основна|Китайски език}} Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, [[пинин]]: ''Zhōngwén'') може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група [[Китайци|хан]]. Той е един от езиците, формиращи [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетското езиково семейство]]. Различните варианти на китайския са ро&#768;ден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света. Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата [[мандарин]] (850 милиона), следвана от групата [[ву]] (90 милиона), [[мин]] (70 милиона) и [[кантонски]] (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми. === Панда === Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е [[Голяма панда|Голяма черно-бяла панда]], а другият е [[Червена панда|Малка червена панда]]. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла [[мечка]]. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти [[бамбук]]ови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 [[килограм|kg]] бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в [[Чънду]]. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди. == Младежки организации == Най-голямата младежка организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват (наричана „Комсомол“). Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и др. През 2017 г. тя организира конференцията Bridge for the future, част от грандоманския замисъл на проекта „[[Един пояс, един път]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ld.rs/pcIl | заглавие = Между Китай и България — бизнес или просто истерия | достъп_дата = 4 октомври 2021 | фамилно_име = Дервенков | първо_име = Недялко | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 октомври 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната. === Дипломатическа мисия в България === Посланици на Китай в България: * [[:zh:董晓军|Дун Сяодзюн]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1889028.htm | title = КПК отдава китайска мъдрост за глобалното управление | date = 2021-07-01 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2019 – настоящ) * [[:zh:张海舟|Джан Хайчжоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1380204.htm | title = Реч на г-н Джан Хайджоу, посланик на КНР на прием | date = 2016-07-12 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2016 – 2018) * [[:zh:魏敬华|Уей Дзинхуа]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1096594.htm | title = Н.Пр. Уей Дзинхуа, нов извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ТРУД“ и „24 ЧАСА“ | date = 2013-11-06 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2013 – 2016) * [[:zh:郭业洲|Гуо Йеджоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t992300.htm | title = Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ДУМА“ | date = 2012-11-23 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2010 – 2013) * [[Джан Уансюе]] (2007 – 2010) * [[Ю Джънци]] (2005 – 2007) [[Файл:Kitai-1.jpg|мини|От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим Рошманов]] [[Файл:Kitai-amor.jpg|мини|Международно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България]] == Интересни факти == {{без източници|reason=Wikipedia content should be verifiable|date=August 2020}} * [[Пекин]]ските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който трябва да е с ръст до 35 cm. * Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация. * Най-голямата [[банка]] в света е китайската „Industrial & Commercial Bank of China“. * [[China Mobile]] е най-големият мобилен оператор в света. * Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес. * Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти. * [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) е най-голямата партия в света. == Вижте също == * [[Синофил]] * [[Транспорт в Китайската народна република]] * [[Комуникации в Китайската народна република]] * [[Народна освободителна армия]] * [[Списък на етническите групи в КНР]] == Други == {{Географско местоположение |Център = Китай |Север = [[Русия]], [[Монголия]] |Североизток = [[Северна Корея]] |Юг = [[Мианмар]], [[Лаос]], [[Виетнам]] |Югозапад = [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Непал]], [[Бутан]], [[Индия]] |Запад = [[Киргизстан]], [[Казахстан]], [[Таджикистан]] |Северозапад = Казахстан }} == Източници == <references /> == Библиография == * [[Робърт Темпъл]]. Геният на Китай. С., НСМ Медиа, 2007. * [[Надежда Христова]]. Индия, Китай и Япония през ІІІ-ХVІ век. Велико Търново, УИ, 2007. * [[Бамбър Гаскойн]]. Кратка история на китайските династии. С., Унискорп, 2008. * [[Ерик Израеллевич]]. Когато Китай променя света. С., Пулсио, 2008. * [[Жозе Фреш]]. Китай: някога и сега. С., Изток-Запад, 2008. * [[Джонатан Фънби]]. Седемдесетте чудеса на Китай. С., Рива, 2008. * Дж. А. Г. Робъртс. История на Китай. С., Рива, 2009. * [[Мариана Малинова]]. Генезис и развитие на китайската цивилизация. С., БАН Марин Дринов, 2009. == Външни препратки == * [http://china.edax.org/ Всичко за Китай] * [http://bglog.net/Travel/9207 Аз бях в Китай – Пътепис] * [http://myplanet.bg/destinations/Asia/2/China/12/ Обща информация за Китай] {{Азия}} {{Комунистически страни}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Китай|Азия}} [[Категория:Китай| ]] 1u8oqz77fb2gfu3v0pzcd7petfkm16m 12418765 12418763 2024-11-21T13:56:28Z 176.222.13.194 Ттт 12418765 wikitext text/x-wiki {{Други значения|социалистическата държава|държавата на остров Тайван|Република Китай (Тайван)|историческата държава|Република Китай (1912 – 1949)}} {{Държава | кратко-име = Китай | официално-име-бг = Китайска народна република | официално-име = 中华人民共和国 | особен-статут = частично непризната държава<ref>Виж [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|Частично непризнати държави]]</ref> | девиз = | химн = [[Химн на Китай|义勇军进行曲]] | химн-файл = March of the Volunteers instrumental.ogg | демоним = [[Китайци|китаец]] | карта = China on the globe (Asia centered).svg | карта-описание = Местоположение на Китай | столица = [[Пекин]] | най-голям-град = [[Шанхай]] | официален-език = [[стандартен мандарин]]<ref group="б">[[Мандарин|Мандаринският китайски език]] е официален езиков стандарт в страната, с изключение на [[Хонгконг]] и [[Макао]], където се използва и [[Кантонски език|кантонският китайски език]]. Китайският е съофициален с [[Английски език|английския]] в Хонгконг и с [[Португалски език|португалския]] език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]], [[Тибетски език|тибетски]] и др.</ref> | религия = 74,5% [[нерелигиозност]]<br>18,3% [[будизъм]]<br>5,2% [[християнство]]<br>1,6% [[ислям]]<br>0,4% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинистка]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[социализъм|социалистическа]] [[република]] | лидер1 = [[Председател на Китайската народна република|Председател]] | настоящ-лидер1 = [[Си Дзинпин]] | лидер2 = [[Премиер на Китайската народна република|Премиер]] | настоящ-лидер2 = [[Ли Цян]] | законодателна-власт = [[Общокитайско събрание на народните представители|Общокитайско събрание]] | събитие1 = [[Ся|Династия Ся]] | събитие-дата1 = 2070 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Цин (3 век пр.н.е.)|Династия Цин]] | събитие-дата2 = 221 г. пр.н.е. | събитие3 = [[Синхайска революция|Република]] | събитие-дата3 = 1 януари 1912 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 1 октомври 1949 г. | събитие5 = Първа конституция | събитие-дата5 = 20 септември 1954 г. | събитие6 = Наст. конституция | събитие-дата6 = 4 декември 1982 г. | площ-място = 4-то | води% = 2,8 | население-година = 2023 | население = {{понижение}} 1 409 670 000 | население-източник = <ref>{{Cite news |title=China's population shrinks for the first time since 1961 |work=The Economic Times |url=https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/chinas-population-shrinks-for-the-first-time-since-1961/articleshow/97043416.cms |access-date=2023-01-17}}</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 61,4 | население-градско-място = 96-о | население-гъстота-място = 83-то | население-оценка-година = | население-оценка = | БВП-година = 2022 | БВП = {{increase}} 30,074 трлн. [[щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOCN">{{cite web |title=Report for Selected Countries and Subjects: China |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20210509010011/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2021-05-09}}</ref> | БВП-място = 1-во | БВП-на-човек = {{increase}} 21 291 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-на-човек-място = 72-ро | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{decrease}} 18,321 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-място = 2-ро | БВП-ном-на-човек = {{decrease}} 12 970 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 65-то | Джини-година = 2019 | Джини = 38,2<ref>{{cite web |url=https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |title=China Economic Update, December 2019 : Cyclical Risks and Structural Imperatives стр. 21 |publisher=Световна банка |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204142845/https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = {{increase}} 0,768<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 79-о | продълж-живот = 76,7 години<ref name="CIAWFCH">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html |title=EAST ASIA/SOUTHEAST ASIA :: CHINA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612213511/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html }}</ref> | продълж-живот-място = 59-о | дет-смъртност = 8,6/1000<ref name="CIAWFCH"/> | дет-смъртност-място = 36-о | грамотност = 90,9<ref name="CIAWFCH"/> | грамотност-място = 86-о | валута = [[Китайски юан]] | валута-код = CNY | часова-зона = CST | отместване-UTC = +8 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|APEC]] | платно-движение = дясно ([[Континентален Китай]]);<br/>ляво ([[Хонгконг]] и [[Макао]]) | код-ISO = CN | TLD = [[.cn]] | телефонен-код = +86 | ITU префикс = BAA-BZZ, VRA-VRZ, XSA-XSZ, 3HA-3UZ | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Китайската народна република''', съкратено '''КНР''' ({{китайски|s=中华人民共和国|t=中華人民共和國|p=Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó}}, {{Audio|Zh-Zhonghua renmin gongheguo.ogg|изговор}} – ''Джунхуа Рънмин Гунхъгуо''), или просто '''Китай''', е държава, разположена в Източна [[Азия]]. По площ е на [[Списък на страните по площ|четвърто място в света]] след [[Русия]], [[Канада]] и [[САЩ]], а [[Списък на страните по население|по население]] е втора след [[Индия]].<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-18/india-s-population-overtakes-china-to-become-world-s-biggest-analysts-estimate?leadSource=uverify%20wall India’s Population Has Already Overtaken China’s, Analysts Estimate // Bloomberg.]</ref> [[Столица]] е град [[Пекин]].<ref>{{Cite news |url=http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |title=Constitution of the People's Republic of China |work=People's Daily Online |accessdate=23 ноември 2009 |quote=Article 138. The capital of the People's Republic of China is Beijing. |archive-url=https://web.archive.org/web/20081223055045/http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |archive-date=2008-12-23 }}</ref> Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – [[История на Китай|китайската]], КНР е основана през [[1949]] година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с [[Японска империя|Японската империя]]. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания от [[Сталин]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики<ref>{{Cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/country_profiles/1287798.stm |title=Country profile: China |publisher=BBC News |date=1 юли 2009 |accessdate=14 юли 2009 }}</ref> и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|БВП]].<ref name="Altucher2010">{{Cite news | title=There's no stopping China |work=New York Post | date=8 януари 2010 | url=http://www.nypost.com/p/news/business/there_no_stopping_china_0H8GJaMgzHCYenL038Yh2N | accessdate=2 август 2010 | first=James | last=Altucher}}</ref> Китайската народна република е най-голямата [[социализъм|социалистическа]] страна в света. == История == {{основна|История на Китайската народна република|История на Китай}} Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава [[Гоминдан]]а, който се оттегля на остров [[Тайван]]. Под ръководството на [[Мао Дзедун]] е установен комунистически строй на управление под формата на [[маоизъм]], и са установени близки отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През [[1958]] година е поставено началото на [[Големия скок]] – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията. През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и [[Дън Сяопин]]. През [[1966]] г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана [[Културната революция|Културна революция]]. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък [[Китайско-съветски конфликт|въоръжен конфликт]] през [[1969]]. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976. В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през [[1982]] година. Въпреки това в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през [[1989]] година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад [[Тиенанмън]] с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на [[китайската армия]] да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство. През 1990-те Китай е под ръководството на президента [[Дзян Дзъмин]]. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия става [[Ху Дзинтао]], а премиер – [[Уън Дзябао]], които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.<ref>[http://snippets.com/what-is-the-gdp-per-capita-for-every-country.htm snippets.com]</ref> == География == {{основна|География на Китай}} === Географско положение === [[Файл:YangpachenValley.jpg|мини|250п|Долината Янпачън, Тибет]] [[Файл:Tongli village, Jiangsu, China.jpg|250п|мини|Село Тунли, [[Дзянсу]]]] Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с [[КНДР]] (1416 km), на север – с Русия (3645 km) и [[Монголия]] (5677 km), на югозапад – с [[Афганистан]] (76 km), [[Пакистан]] (523 km), [[Непал]] (1236 km), [[Бутан]] (470 km) и [[Индия]] (3380 km), на юг – с [[Мианмар]] (2185 km), [[Лаос]] (423 km) и [[Виетнам]] (1281 km), на запад и северозапад – с [[Киргизстан]] (858 km), [[Казахстан]] (1533 km), [[Таджикистан]] (414 km), на изток и югоизток има морски граници с [[Япония]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]], [[Бруней]] и [[Индонезия]]. === Площ и територия === По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km² са суша, а 270 550 km² – вода. От запад на изток – от [[Памир]] (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и [[Усури]] – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град [[Мохъ]] до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с [[Бохайско море|Бохайско]], [[Жълто море|Жълто]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]та. === Релеф === [[Файл:Mount Everest North Face.jpg|мини|250п|Връх Еверест]] Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – [[Еверест]] (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от [[Тяншан]]ския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите [[Тяншан]] – [[Иншан]] – [[Яншан]], [[Кунлун]] – [[Цинлин]] – [[Дабъшан]] и планинската система [[Нанлин]]; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят [[Хъланъпан]], [[Лиупанъпан]] и [[Хъндуаншан]]; (3) планински вериги от североизток на северозапад – [[Чанбайшан]], [[Голям Хинган]], [[Тайханшан]] и [[Уишан]]; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – [[Цилянъпан]] и [[Монголски Алтай]]; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят [[Хималаи]]те и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е [[Тибет]]ското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от [[Таримска падина|Таримската]], Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в [[Манджурска равнина|Манджурската]] и [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] и [[Равнина на Яндзъ|Равнината на Яндзъ]]. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и [[Южнокитайско море]] с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m. === Климат === Китай е разположен в [[умерен климатичен пояс|умерения]], [[субтропици|субтропичния]] и [[тропичен климатичен пояс|тропичния климатичен пояс]]. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. === Реки и езера === [[Файл:漓江山水.jpg|мини|250п|Река [[Лидзян]]]] В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват външни и вътрешни системи. Външните реки са [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур|Хъйлундзян (Амур)]], [[Джудзян]], [[Меконг|Ланцандзян (Меконг)]], [[Нудзян]] и Ялуцангпо. Те се вливат в [[Тихи океан|Тихия]], Индийския и Северния ледовит [[океан]] и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като [[Поянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]]. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е [[Цинхай]]. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като [[Лобнор]] и [[Дзюйен]]. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества [[вода]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Китай}} [[Файл:18th National Congress of the Communist Party of China.jpg|мини|18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия]] Китай е най-голямата [[еднопартийна система|еднопартийна]] [[комунизъм|комунистическа държава]] в света. Властта се упражнява от страна на [[ККП|Китайската комунистическа партия]] и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот. Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер. Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др. === Въоръжени сили === {{основна|Народна освободителна армия}} [[Файл:China 10th Anniversary Parade in Beijing 01.jpg|мини|Маршал Лин Бяо преглежда войниците по време на десетия юбилеен военен парад през 1959 г.]] Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща [[армия]] в света. Основана е на [[1 август]] [[1927]] г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на [[ККП|Китайската комунистическа партия]], а до [[1946]] година е била известна като ''Китайска червена армия''. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като [[Втори артилерийски корпус]]. Между [[1934]] и [[1935]] г. тя на няколко пъти удържа войските на [[Чан Кайшъ]], а по-късно взема участие в [[Голям поход|Дългия поход]] на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на [[Втора Китайско-Японска война|Втората китайско-японска война]] прибягва и до нормални сражения. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на остров [[Тайван]], където [[Република Китай (Тайван)|продължава съществуването]] на дотогавашната [[Република Китай (1912 – 1949)]]. От 60-те години китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната – [[САЩ]] и [[Русия]]. Между [[1996]] и [[2000]] година числеността е намалена със 700 000 войници. Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 [[МКБР|междуконтинентални балистични ракети]] [[ДФ-5]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Китайската народна република}} [[Файл:Sanya Sun Photo by Dale Preston.jpg|мини|230п|Плаж край [[Хайнан]]]] [[Файл:Hupao.jpg|мини|230п|Извор, наречен Съня на Тигъра близо до [[Ханджоу]]]] [[Файл:13-08-08-hongkong-by-RalfR-Panorama2.jpg|мини|230п|Изглед от [[Хонг Конг]]]] Китайската народна република се състои от 22 [[Провинции в КНР|провинции]] (省); [[Тайван]] (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 [[Автономни региони в КНР|автономни региона]] (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 [[Градове на централно подчинение в КНР|града на централно подчинение]] (直辖市) и 2 [[Специални административни райони в КНР|специални административни района]] (特别行政区), които се ползват със значителна самостоятелност. Списък на провинциите на КНР: {| class="wikitable" |- ! colspan="3" | '''Провинции'''（省） |- | [[Анхуей]] (Ānhuī 安徽) || [[Ляонин]] (Liáoníng 辽宁) || [[Хънан]] (Hénán 河南) |- | [[Гансу]] (Gānsù 甘肃) || [[Съчуан]] (Sìchuān 四川) || [[Цинхай]] (Qīnghǎi 青海) |- | [[Гуандун]] (Guǎngdōng 广东) || [[Фудзиен]] (Fújiàn 福建) || [[Шандун]] (Shāndōng 山东) |- | [[Гуейджоу]] (Guìzhōu 贵州) || [[Хайнан]] (Hǎinán 海南) || [[Шанси]] (Shānxī 山西) |- | [[Джъдзян]] (Zhèjiāng 浙江) || [[Хубей]] (Húběi 湖北) || [[Шънси]] (Shǎnxī 陕西) |- | [[Дзилин]] (Jílín 吉林) || [[Хунан]] (Húnán 湖南)|| [[Юнан]] (Yúnnán 云南) |- | [[Дзянси]] (Jiāngxī 江西) || [[Хъбей]] (Héběi 河北) ||[[Тайван]] (Táiwān 台湾) (политически оспорван) |- | [[Дзянсу]] (Jiāngsū 江苏) || [[Хъйлундзян]] (Hēilóngjiāng 黑龙江) || |- ! '''Автономни райони'''（自治区） !! '''Градове на централно подчинение'''（直辖市） !! '''Специални административни райони'''（特别行政区） |- | [[Вътрешна Монголия]] (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区) || [[Пекин]] (Běijīng 北京市) || [[Макао]] (Àomén 澳门特别行政区) |- | [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси]] (Guǎngxī 广西壮族自治区) || [[Тиендзин]] (Tiānjīn 天津市) || [[Хонконг]] (Xiānggǎng 香港特别行政区) |- | [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]] (Níngxià 宁夏回族自治区) || [[Чунцин]] (Chóngqìng 重庆市) || |- | [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян]] (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区) || [[Шанхай]] (Shànghǎi 上海市) || |- | [[Тибетски автономен регион|Тибет]] (Xīzàng 西藏自治区) || |} == Външна политика == КНР провежда външна политика, допринасяща за укрепване ролята на Китай в световната политика, като при това се придържа към сравнително неутрална позиция. Западните страни критикуват външната политика на Китай заради поддръжката ѝ на [[КНДР]]. КНР от 1971 г. е постоянен член на Съвета за безопасност на ООН. Обаче едва от 1982 г. КНР започва да участва в тяхното финансиране, а първите китайски военни наблюдатели са изпратени през 1990 г.<ref>Зародов И. А. Китай в миротворческой деятельности ООН // Вестник МГИМО Университета. – 2011. – № 6. – С. 260</ref>. [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|КНР не се признава]] от 14 държави членки на ООН, признаващи [[Република Китай (Тайван)|Китайската република]]: [[Белиз]], [[Република Хаити|Хаити]], [[Гватемала]], [[Хондурас]], [[Маршалови острови]], [[Науру]], [[Никарагуа]], [[Палау]], [[Парагвай]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Сейнт Китс и Невис]], [[Сейнт Лусия]], [[Тувалу]], [[Есватини]], а също [[Ватикан]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Китай}} [[Файл:GDP BRIC Bulgaria 1984-2009.png|мини|250п|БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)]] [[Файл:Flickr - Shinrya - Shanghai Skyline HDR.jpg|мини|250п|[[Шанхай]] е един от най-важните центрове на китайската и на световната икономика.]] След десетилетия на развитие по пътя на [[планова икономика|плановия икономически модел]], Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „[[социализъм с китайски характеристики]]“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.<ref>{{cite web |url=http://www.usatoday.com/money/world/2007-10-25-china-gdp_N.htm |title=Chinese economy slows to still sizzling 11.5% growth |date=25 октомври 2007 |publisher=[[USA Today]] |accessdate=30 октомври 2007}}</ref> Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.<ref name="ft.com">[http://www.ft.com/cms/s/0/3c301096-d37b-11dd-989e-000077b07658.html?nclick_check=1 www.ft.com]</ref> [[Файл:Partially completed buildings in Wuhan.jpg|мини|ляво|200п|Строящи се сгради в [[Ухан]]]] КНР е на второ място в света (след [[САЩ]]) по [[БВП]] (ППС) за 2008 – 7,8 трлн. щ.д., както и по номинален БВП – 4,22 трлн. щ.д. На глава от населението БВП (ППС) е 6100 щ.д. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%.<ref>[http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html Fighting Poverty: Findings and Lessons from China’s Success] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110519075432/http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html |date=2011-05-19 }} (World Bank). Посетен на 10 август 2006.</ref> От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.<ref>[http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html China jumps to world's No 3 economy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713075545/http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html |date=2009-07-13 }} The Australian. Посетен на 21 януари 2009.</ref> Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.<ref>[http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ Reducing Inequalities in China Requires Inclusive Growth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713055848/http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ |date=2009-07-13 }}, Asian Development Bank, News Release, 9 август 2007.</ref> Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.<ref>{{Citation |title=UNTWO Tourism Barometer. Брой за юни 2007 |url=http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf |accessdate=2009-03-04 |archivedate=2011-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110726015601/http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf }}</ref> === Промишленост === [[Файл:Factory in China.jpg|мини|250п|Фабрика на р. [[Яндзъ]]. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.]] Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, [[дрехи]], [[автомобил]]и, [[играчки]], [[електроника]], [[оръжия]] и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са [[нефт]], [[желязна руда]], [[въглища]], [[алуминий]], [[природен газ]], [[живак]], [[калай]], [[волфрам]], [[молибден]], [[уранова руда]], [[олово]] и други. От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на [[стомана]] и въглища, и по производство на [[цимент]], изкуствени торове и [[телевизор]]и. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на [[интегрална схема|интегрални схеми]], широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение. === Земеделие === Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана, а стара поговорка гласи: „''Сред 72-те занятия на хората, [[земеделие]]то е най-почетно''“. Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат [[зърнено-житни култури]]. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята: [[Файл:Yuanyang hani farmer.jpg|мини|250п|Китайски земеделец]] * 1. Зона на пролетна [[пшеница]] или летница и други зърнени. Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в [[Манджурия]] (т.е. трите северни провинции – [[Хъйлундзян]], [[Дзилин]] и [[Ляонин]]) отглеждат и соеви [[боб]]ове, [[просо]], гаолян (вид [[сорго]], известен на китайците още от 13 век), [[овес]], [[ечемик]] и внесената от Америка [[царевица]]. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата [[соя]] в Китай. * 2. Зона на есенната пшеница и други зърнени. Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на [[ориз]]. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, [[ечемик]], [[чумиза]] (черен ориз) и [[батат]]и (сладки картофи), които са внесени в Китай през [[14 век]] и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и [[зеле]]. * 3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз. Тази селскостопанска зона се разполага между река [[Хуанхъ]] и планинската верига Цинлин на север и река [[Яндзъ]] – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, [[грах]], батати. В много райони отглеждат ориз. [[Файл:Longji terrace - 03.JPG|мини|250п|[[Оризище]] в Гуейлин, [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси-джуанския автономен регион]]]] * 4. Зона на две реколти на ориза. Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг от [[Яндзъ]] и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са [[черница]]та, като основна храна на [[копринена буба|копринените буби]] и [[тунгово дърво]] – субтропично маслодайно растение, [[захарна тръстика]] и [[чай]]. * 5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига [[Наншан]], където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове [[китайско личи]], [[ананас]]и, [[банан]]и и др. На о-в Хайнан растат [[Кокосов орех|кокосови орехи]], дурян и други тропически плодове. * 6. Оазисно земеделие. Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река [[Тарим]] в [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян-уйгурския автономен регион]] (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и [[грозде]]. От този район са и прочутите хамийски [[пъпеш]]и, [[диня|дини]] и разнообразни [[ядки]]. Освен всичко това в Китай е развит риболова, свиневъдството и говедовъдството. === Транспорт === {{основна|Транспорт в Китай}} [[Файл:Qingzang railway Train 01.jpg|мини|ляво|250px|[[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]], Тибет]] [[Файл:Shanghai Transrapid 002.jpg|мини|250px|Влак [[маглев]] в Шанхай]] [[Файл:Beijing Capital International Airport Terminal 3 Interior 20090818.jpg|мини|250px|Терминал 3 на Пекинското летище]] Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на автомобилните пътища е 4,77 млн. km към края на 2017 г. Системата от магистрали се развива бързо, до края на 2020 г. общата дължина на китайската скоростна магистрална мрежа достига 161 000 km<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/2021-05/31/c_1127510817.htm|заглавие=Транспорта в Китай}}</ref>, сега това е най-голямата в света скоростна магистрална система по дължина, надминавайки общата дължина на американската междущатска магистрална система през 2011 г. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 г. в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз – [[автобус]]и, [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро]]. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през [[1960-те]]. Метро има още в [[Чанчун]], [[Чунцин]], [[Гуанджоу]], [[Нанкин]], [[Шънджън]], [[Тиендзин]] и [[Ухан]]. Строят се подземни линии и в [[Чънду]], [[Харбин]], [[Циндао]], [[Шънян]] и [[Сиан]]. Железопътният транспорт също е силно развит. Към края на 2020 г. общата дължина на жп линиите в страната е 146 000 km, а общата дължина на пътищата е 5,2 милиона km, което е съответно 7 пъти и 64 пъти повече от първоначалния период на основаването на съвременен Китай. Пробегът на маршрутите на гражданската авиация, изчислени на базата на неповтарящи се разстояния, е 8 379 800 km. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. В [[Шанхай]] се намира първият в света влак [[маглев]] ([[магнитна левитация]]) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km/h. Цената на обикновен двупосочен билет за него е едва 80 юана (около 12 евро). Високоскоростната железопътна система на Китай се развива много бързо през последните 15 години. Мрежата от високоскоростни влакове China Railway High-speed (CRH) е въведена в експлоатация едва през април 2007 г. Междуградската железница Пекин – [[Тиендзин]], която е открита през август 2008 г., е първата високоскоростна пътническа линия. Високоскоростната мрежа достига до всички административни региони на провинциално ниво, с изключение на Макао. Цялата мрежа има малко под 38 000 km обща дължина към края на 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm|заглавие=Железопътни линии}}</ref> Бумът на строителството на мрежата продължава, като плановете са тя да достигне 70 000 km през 2035 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asiatimes.com/2020/08/china-sets-railway-building-spree-in-high-speed-motion/|заглавие=Развитие на железопътната система}}</ref> Китай има железопътни връзки с [[Русия]], [[Монголия]], [[Казахстан]], [[Виетнам]] и [[Северна Корея]], която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки с [[Лаос]] и [[Макао]]. Част от [[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]] минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 m, което го прави най-високия железопътен участък в света. Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Air China, China Eastern Airlines и China Southern Airlines. При полети до [[Тайван]] трябва да се следват специални правила, а полетите до [[Хонгконг]] се смятат за международни. Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези на [[Панама]] и [[Либерия]]. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100. [[Великият китайски канал]] е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин до [[Ханджоу]]. Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km. === Комуникации === Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии. [[Телефон]]ните и [[телеграф]]ни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация по [[оптичен кабел]] и дигитални способи. Днес КНР осъществява най-активната [[интернет телефония]] в света. Потребителите на [[интернет]] в Китай в началото на 2011 г. е 485 млн. души (36,3% от населението на страната).<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> == Население == {{основна|Население на Китай}} [[Файл:Ethnolinguistic_map_of_China_1983.jpg|мини|350px|Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светлолилаво – монголски народи; тъмносиньо – корейци]] През последните години политиката за ограничаване на раждаемостта е смекчена: с постановление на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 28 декември 2013 г. е разрешено семействата да имат две деца, ако поне единият от родителите е бил единствено дете в семейството си<ref>Трощинский П. В. Влияние традиций на право современного Китая // Журнал российского права. – 2014. – № 8 (212). – С. 99</ref>; по-късно забраната е премахната напълно<ref name="РиаНовости">{{cite web|title=Глава Китая: отмена политики „одного ребенка“ сбалансирует население|url=https://ria.ru/world/20151103/1313076646.html|date=2015-11-03|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2015-12-04|lang=ru}}</ref>, но политиката за ограничаване на раждаемостта се запазва<ref>{{cite web|title=Какое влияние окажет отмена политики контроля за рождаемостью в Китае?|url=http://russian.people.com.cn/n3/2018/0723/c95181-9483763.html|date=2018-07-23|publisher=[[Жэньминь жибао]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref><ref>{{cite web|title=Парламент Китая предложил отменить политику ограничения рождаемости|url=https://tass.ru/obschestvo/6107246|date=2019-02-12|publisher=[[ТАСС]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref>. На 31 май 2021 г. е обявено, че се разрешава на семействата да имат до 3 деца, след като неотдавнашни данни показали голям спад на раждаемостта, предава [[Reuters]].<ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/05/31/2873995/reuters-kitay-razreshava-po-tri-detsa-v-semeystvo.html Reuters: Китай разрешава по три деца в семейство]</ref> Официално правителството на Китайската народна република признава 56 [[Етнически групи в КНР|етнически групи в страната]].<ref>[http://www.paulnoll.com/China/Minorities/China-Nationalities.html List of ethnic groups in China and their population sizes]</ref> Властите в [[Специални административни райони в КНР|специалните административни райони]] на [[Хонконг]] и Макао понякога не правят разлика между различните [[Етническа група|етнически групи]] в страната. # [[китайци]]<ref>Известни и като народността „хан“.</ref> (汉族: Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008) # [[джуанци]] (壮族: Zhuàng Zú) # [[манджури]] (满族: Mǎn Zú) # [[хуейци]] (回族: Huí Zú) # [[мяо]] (苗族: Miáo Zú) (хмонги) # [[уйгури]] (维吾尔族: Wéiwúěr Zú) # [[И (народ)|и]] (彝族: Yí Zú) # [[тудзя]] (土家族: Tǔjiā Zú) # [[монголци]] (蒙古族: Měnggǔ Zú) # [[тибетци]] (藏族: Zàng Zú) # [[буи]] (布依族: Bùyī Zú) # [[дун]] (侗族: Dòng Zú) # [[яо (народ)|яо]] (瑶族: Yáo Zú) # [[корейци]] (朝鲜族: Cháoxiǎn Zú) == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Китай}} [[Файл:Zhai Zhigang.JPG|мини|150п|[[Джай Джъган]], първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)]] Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като [[барут]]а, [[компас]]а, [[хартия]]та. Барутът бил употребяван за направата на [[фойерверк]]и, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите [[ракета|ракети]], с които подпалвали вражеския лагер. Измислили [[бомба|бомбите]] и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и [[хартия]]та, а също така и процеса на [[печатане]]то. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените [[банкноти]], което е облекчило значително [[търговия|търговците]]. Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит [[компас]]ът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на [[Джън Хъ]] с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: [[коприна]]та, [[порцелан]]а, [[арбалет]]а, сухопътни и морски [[миниране|мини]] с експлозив, [[пушка|пушките]], [[пистолет]]ите, [[хвърчило]]то, [[стремена]]та за яздене на [[кон]], [[ръчна количка|ръчната количка]] с колела, първите газопроводи, а в областта на бита – [[четка за зъби|четката за зъби]], [[тоалетна хартия|тоалетната хартия]], [[кибрит]]a и много други. За първи път в Китай е започнало използването на [[природен газ]] и [[въглища]] за осветление и като [[гориво]], използването на коприната за производство на [[дреха|дрехи]], използването на [[огнестрелни оръжия]] по време на [[война]], пиенето на [[чай]]. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: [[игра на карти|играта на карти]], [[домино (игра)|домино]], [[го]], [[маджонг]] и [[футбол]]а. Китай изпробва първото си атомно оръжие през [[1964]], а първата си [[водородна бомба]] – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва [[неутронна бомба|неутронни]], [[биологично оръжие|биологични]] и [[химическо оръжие|химически]] оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели. През [[2003]] г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в [[Космоса]]. До 2020 г. страната планира да изпрати свой [[тайконавт]] до [[Луната]]. Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.<ref>[https://interestingengineering.com/china-now-ranks-first-in-the-world-in-publishing-scientific-articles?_source=newsletter&_campaign=yBAMjxl0j1gej&_uid=5xe7X68a7r&_h=2d600d085754fe5f0a933151ed25929a12bcffb6&utm_source=newsletter&utm_medium=mailing&utm_campaign=Newsletter-23-01-2018 Статия в Interesting Engineering]</ref> == Спорт == Сред най-популярните, свързани със спорта упражнения за добра физическа форма, са [[чи гун]] и [[тай чи]], като някои форми на [[кунгфу]] в съвременен Китай са официален спорт и се провеждат състезания. Спортът в Китай може да се проследи до древните китайски стрелци, използването на меч, също и игра на топка. [[Пекин]] ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри през 2022]], което ще направи Пекин първият град в света, където са се провели и летни, и зимни олимпийски игри <ref>[https://www.olympic.org/beijing-2022 Beijing 2022 Winter Games Olympics – results & video highlights"], [[Международен олимпийски комитет]], 23 февруари 2018. Линк от 23 февруари 2018</ref>. == Култура == {{основна|Култура на Китай}} [[Файл:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|мини|250п|Северозападната ъглова кула на [[Забранения град]]]] [[Файл:Wudangshan 2003 10.jpg|мини|250п|[[Даоизъм|Даоистки]] манастир в планината [[Вутаншан]]]] [[Файл:Ming musketeers.jpg|мини|250п|Китайски мускетари в учебна формация, 16 век.]] Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – [[дракон]]ите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност. === Език === {{основна|Китайски език}} Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, [[пинин]]: ''Zhōngwén'') може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група [[Китайци|хан]]. Той е един от езиците, формиращи [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетското езиково семейство]]. Различните варианти на китайския са ро&#768;ден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света. Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата [[мандарин]] (850 милиона), следвана от групата [[ву]] (90 милиона), [[мин]] (70 милиона) и [[кантонски]] (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми. === Панда === Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е [[Голяма панда|Голяма черно-бяла панда]], а другият е [[Червена панда|Малка червена панда]]. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла [[мечка]]. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти [[бамбук]]ови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 [[килограм|kg]] бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в [[Чънду]]. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди. == Младежки организации == Най-голямата младежка организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват (наричана „Комсомол“). Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и др. През 2017 г. тя организира конференцията Bridge for the future, част от грандоманския замисъл на проекта „[[Един пояс, един път]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ld.rs/pcIl | заглавие = Между Китай и България — бизнес или просто истерия | достъп_дата = 4 октомври 2021 | фамилно_име = Дервенков | първо_име = Недялко | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 октомври 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната. === Дипломатическа мисия в България === Посланици на Китай в България: * [[:zh:董晓军|Дун Сяодзюн]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1889028.htm | title = КПК отдава китайска мъдрост за глобалното управление | date = 2021-07-01 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2019 – настоящ) * [[:zh:张海舟|Джан Хайчжоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1380204.htm | title = Реч на г-н Джан Хайджоу, посланик на КНР на прием | date = 2016-07-12 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2016 – 2018) * [[:zh:魏敬华|Уей Дзинхуа]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1096594.htm | title = Н.Пр. Уей Дзинхуа, нов извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ТРУД“ и „24 ЧАСА“ | date = 2013-11-06 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2013 – 2016) * [[:zh:郭业洲|Гуо Йеджоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t992300.htm | title = Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ДУМА“ | date = 2012-11-23 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2010 – 2013) * [[Джан Уансюе]] (2007 – 2010) * [[Ю Джънци]] (2005 – 2007) [[Файл:Kitai-1.jpg|мини|От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим Рошманов]] [[Файл:Kitai-amor.jpg|мини|Международно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България]] == Интересни факти == {{без източници|reason=Wikipedia content should be verifiable|date=August 2020}} * [[Пекин]]ските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който трябва да е с ръст до 35 cm. * Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация. * Най-голямата [[банка]] в света е китайската „Industrial & Commercial Bank of China“. * [[China Mobile]] е най-големият мобилен оператор в света. * Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес. * Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти. * [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) е най-голямата партия в света. == Вижте също == * [[Синофил]] * [[Транспорт в Китайската народна република]] * [[Комуникации в Китайската народна република]] * [[Народна освободителна армия]] * [[Списък на етническите групи в КНР]] == Други == {{Географско местоположение |Център = Китай |Север = [[Русия]], [[Монголия]] |Североизток = [[Северна Корея]] |Юг = [[Мианмар]], [[Лаос]], [[Виетнам]] |Югозапад = [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Непал]], [[Бутан]], [[Индия]] |Запад = [[Киргизстан]], [[Казахстан]], [[Таджикистан]] |Северозапад = Казахстан }} == Източници == <references /> == Библиография == * [[Робърт Темпъл]]. Геният на Китай. С., НСМ Медиа, 2007. * [[Надежда Христова]]. Индия, Китай и Япония през ІІІ-ХVІ век. Велико Търново, УИ, 2007. * [[Бамбър Гаскойн]]. Кратка история на китайските династии. С., Унискорп, 2008. * [[Ерик Израеллевич]]. Когато Китай променя света. С., Пулсио, 2008. * [[Жозе Фреш]]. Китай: някога и сега. С., Изток-Запад, 2008. * [[Джонатан Фънби]]. Седемдесетте чудеса на Китай. С., Рива, 2008. * Дж. А. Г. Робъртс. История на Китай. С., Рива, 2009. * [[Мариана Малинова]]. Генезис и развитие на китайската цивилизация. С., БАН Марин Дринов, 2009. == Външни препратки == * [http://china.edax.org/ Всичко за Китай] * [http://bglog.net/Travel/9207 Аз бях в Китай – Пътепис] * [http://myplanet.bg/destinations/Asia/2/China/12/ Обща информация за Китай] {{Азия}} {{Комунистически страни}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Китай|Азия}} [[Категория:Китай| ]] c1usygxsqexjbzfyc94u8yyao2ja9d5 12419725 12418765 2024-11-22T11:28:00Z 89.106.108.234 Редактирах 12419725 wikitext text/x-wiki {{Други значения|социалистическата държава|държавата на остров Тайван|Република Китай (Тайван)|историческата държава|Република Китай (1912 – 1949)}} {{Държава | кратко-име = Китай | официално-име-бг = Китайска народна република | официално-име = 中华人民共和国 | особен-статут = частично непризната държава<ref>Виж [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|Частично непризнати държави]]</ref> | девиз = | химн = [[Химн на Китай|义勇军进行曲]] | химн-файл = March of the Volunteers instrumental.ogg | демоним = [[Китайци|китаец]] | карта = China on the globe (Asia centered).svg | карта-описание = Местоположение на Китай | столица = [[Пекин]] | най-голям-град = [[Шанхай]] | официален-език = [[стандартен мандарин]]<ref group="б">[[Мандарин|Мандаринският китайски език]] е официален езиков стандарт в страната, с изключение на [[Хонгконг]] и [[Макао]], където се използва и [[Кантонски език|кантонският китайски език]]. Китайският е съофициален с [[Английски език|английския]] в Хонгконг и с [[Португалски език|португалския]] език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]], [[Тибетски език|тибетски]] и др.</ref> | религия = 74,5% [[нерелигиозност]]<br>18,3% [[будизъм]]<br>5,2% [[християнство]]<br>1,6% [[ислям]]<br>0,4% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинистка]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[социализъм|социалистическа]] [[република]] | лидер1 = [[Председател на Китайската народна република|Председател]] | настоящ-лидер1 = [[Си Дзинпин]] | лидер2 = [[Премиер на Китайската народна република|Премиер]] | настоящ-лидер2 = [[Ли Цян]] | законодателна-власт = [[Общокитайско събрание на народните представители|Общокитайско събрание]] | събитие1 = [[Ся|Династия Ся]] | събитие-дата1 = 2070 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Цин (3 век пр.н.е.)|Династия Цин]] | събитие-дата2 = 221 г. пр.н.е. | събитие3 = [[Синхайска революция|Република]] | събитие-дата3 = 1 януари 1912 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 1 октомври 1949 г. | събитие5 = Първа конституция | събитие-дата5 = 20 септември 1954 г. | събитие6 = Наст. конституция | събитие-дата6 = 4 декември 1982 г. | площ-място = 4-то | води% = 2,8 | население-година = 2023 | население = {{понижение}} 1 409 670 000 | население-източник = <ref>{{Cite news |title=China's population shrinks for the first time since 1961 |work=The Economic Times |url=https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/chinas-population-shrinks-for-the-first-time-since-1961/articleshow/97043416.cms |access-date=2023-01-17}}</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 61,4 | население-градско-място = 96-о | население-гъстота-място = 83-то | население-оценка-година = | население-оценка = | БВП-година = 2022 | БВП = {{increase}} 30,074 трлн. [[щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOCN">{{cite web |title=Report for Selected Countries and Subjects: China |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20210509010011/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2021-05-09}}</ref> | БВП-място = 1-во | БВП-на-човек = {{increase}} 21 291 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-на-човек-място = 72-ро | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{decrease}} 18,321 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-място = 2-ро | БВП-ном-на-човек = {{decrease}} 12 970 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 65-то | Джини-година = 2019 | Джини = 38,2<ref>{{cite web |url=https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |title=China Economic Update, December 2019 : Cyclical Risks and Structural Imperatives стр. 21 |publisher=Световна банка |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204142845/https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = {{increase}} 0,768<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 79-о | продълж-живот = 76,7 години<ref name="CIAWFCH">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html |title=EAST ASIA/SOUTHEAST ASIA :: CHINA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612213511/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html }}</ref> | продълж-живот-място = 59-о | дет-смъртност = 8,6/1000<ref name="CIAWFCH"/> | дет-смъртност-място = 36-о | грамотност = 90,9<ref name="CIAWFCH"/> | грамотност-място = 86-о | валута = [[Китайски юан]] | валута-код = CNY | часова-зона = CST | отместване-UTC = +8 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|APEC]] | платно-движение = дясно ([[Континентален Китай]]);<br/>ляво ([[Хонгконг]] и [[Макао]]) | код-ISO = CN | TLD = [[.cn]] | телефонен-код = +86 | ITU префикс = BAA-BZZ, VRA-VRZ, XSA-XSZ, 3HA-3UZ | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} Родината на Любо-паяка. == История == {{основна|История на Китайската народна република|История на Китай}} Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава [[Гоминдан]]а, който се оттегля на остров [[Тайван]]. Под ръководството на [[Мао Дзедун]] е установен комунистически строй на управление под формата на [[маоизъм]], и са установени близки отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През [[1958]] година е поставено началото на [[Големия скок]] – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията. През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и [[Дън Сяопин]]. През [[1966]] г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана [[Културната революция|Културна революция]]. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък [[Китайско-съветски конфликт|въоръжен конфликт]] през [[1969]]. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976. В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през [[1982]] година. Въпреки това в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през [[1989]] година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад [[Тиенанмън]] с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на [[китайската армия]] да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство. През 1990-те Китай е под ръководството на президента [[Дзян Дзъмин]]. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия става [[Ху Дзинтао]], а премиер – [[Уън Дзябао]], които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.<ref>[http://snippets.com/what-is-the-gdp-per-capita-for-every-country.htm snippets.com]</ref> == География == {{основна|География на Китай}} === Географско положение === [[Файл:YangpachenValley.jpg|мини|250п|Долината Янпачън, Тибет]] [[Файл:Tongli village, Jiangsu, China.jpg|250п|мини|Село Тунли, [[Дзянсу]]]] Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с [[КНДР]] (1416 km), на север – с Русия (3645 km) и [[Монголия]] (5677 km), на югозапад – с [[Афганистан]] (76 km), [[Пакистан]] (523 km), [[Непал]] (1236 km), [[Бутан]] (470 km) и [[Индия]] (3380 km), на юг – с [[Мианмар]] (2185 km), [[Лаос]] (423 km) и [[Виетнам]] (1281 km), на запад и северозапад – с [[Киргизстан]] (858 km), [[Казахстан]] (1533 km), [[Таджикистан]] (414 km), на изток и югоизток има морски граници с [[Япония]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]], [[Бруней]] и [[Индонезия]]. === Площ и територия === По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km² са суша, а 270 550 km² – вода. От запад на изток – от [[Памир]] (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и [[Усури]] – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град [[Мохъ]] до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с [[Бохайско море|Бохайско]], [[Жълто море|Жълто]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]та. === Релеф === [[Файл:Mount Everest North Face.jpg|мини|250п|Връх Еверест]] Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – [[Еверест]] (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от [[Тяншан]]ския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите [[Тяншан]] – [[Иншан]] – [[Яншан]], [[Кунлун]] – [[Цинлин]] – [[Дабъшан]] и планинската система [[Нанлин]]; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят [[Хъланъпан]], [[Лиупанъпан]] и [[Хъндуаншан]]; (3) планински вериги от североизток на северозапад – [[Чанбайшан]], [[Голям Хинган]], [[Тайханшан]] и [[Уишан]]; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – [[Цилянъпан]] и [[Монголски Алтай]]; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят [[Хималаи]]те и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е [[Тибет]]ското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от [[Таримска падина|Таримската]], Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в [[Манджурска равнина|Манджурската]] и [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] и [[Равнина на Яндзъ|Равнината на Яндзъ]]. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и [[Южнокитайско море]] с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m. === Климат === Китай е разположен в [[умерен климатичен пояс|умерения]], [[субтропици|субтропичния]] и [[тропичен климатичен пояс|тропичния климатичен пояс]]. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. === Реки и езера === [[Файл:漓江山水.jpg|мини|250п|Река [[Лидзян]]]] В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват външни и вътрешни системи. Външните реки са [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур|Хъйлундзян (Амур)]], [[Джудзян]], [[Меконг|Ланцандзян (Меконг)]], [[Нудзян]] и Ялуцангпо. Те се вливат в [[Тихи океан|Тихия]], Индийския и Северния ледовит [[океан]] и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като [[Поянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]]. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е [[Цинхай]]. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като [[Лобнор]] и [[Дзюйен]]. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества [[вода]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Китай}} [[Файл:18th National Congress of the Communist Party of China.jpg|мини|18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия]] Китай е най-голямата [[еднопартийна система|еднопартийна]] [[комунизъм|комунистическа държава]] в света. Властта се упражнява от страна на [[ККП|Китайската комунистическа партия]] и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот. Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер. Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др. === Въоръжени сили === {{основна|Народна освободителна армия}} [[Файл:China 10th Anniversary Parade in Beijing 01.jpg|мини|Маршал Лин Бяо преглежда войниците по време на десетия юбилеен военен парад през 1959 г.]] Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща [[армия]] в света. Основана е на [[1 август]] [[1927]] г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на [[ККП|Китайската комунистическа партия]], а до [[1946]] година е била известна като ''Китайска червена армия''. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като [[Втори артилерийски корпус]]. Между [[1934]] и [[1935]] г. тя на няколко пъти удържа войските на [[Чан Кайшъ]], а по-късно взема участие в [[Голям поход|Дългия поход]] на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на [[Втора Китайско-Японска война|Втората китайско-японска война]] прибягва и до нормални сражения. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на остров [[Тайван]], където [[Република Китай (Тайван)|продължава съществуването]] на дотогавашната [[Република Китай (1912 – 1949)]]. От 60-те години китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната – [[САЩ]] и [[Русия]]. Между [[1996]] и [[2000]] година числеността е намалена със 700 000 войници. Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 [[МКБР|междуконтинентални балистични ракети]] [[ДФ-5]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Китайската народна република}} [[Файл:Sanya Sun Photo by Dale Preston.jpg|мини|230п|Плаж край [[Хайнан]]]] [[Файл:Hupao.jpg|мини|230п|Извор, наречен Съня на Тигъра близо до [[Ханджоу]]]] [[Файл:13-08-08-hongkong-by-RalfR-Panorama2.jpg|мини|230п|Изглед от [[Хонг Конг]]]] Китайската народна република се състои от 22 [[Провинции в КНР|провинции]] (省); [[Тайван]] (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 [[Автономни региони в КНР|автономни региона]] (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 [[Градове на централно подчинение в КНР|града на централно подчинение]] (直辖市) и 2 [[Специални административни райони в КНР|специални административни района]] (特别行政区), които се ползват със значителна самостоятелност. Списък на провинциите на КНР: {| class="wikitable" |- ! colspan="3" | '''Провинции'''（省） |- | [[Анхуей]] (Ānhuī 安徽) || [[Ляонин]] (Liáoníng 辽宁) || [[Хънан]] (Hénán 河南) |- | [[Гансу]] (Gānsù 甘肃) || [[Съчуан]] (Sìchuān 四川) || [[Цинхай]] (Qīnghǎi 青海) |- | [[Гуандун]] (Guǎngdōng 广东) || [[Фудзиен]] (Fújiàn 福建) || [[Шандун]] (Shāndōng 山东) |- | [[Гуейджоу]] (Guìzhōu 贵州) || [[Хайнан]] (Hǎinán 海南) || [[Шанси]] (Shānxī 山西) |- | [[Джъдзян]] (Zhèjiāng 浙江) || [[Хубей]] (Húběi 湖北) || [[Шънси]] (Shǎnxī 陕西) |- | [[Дзилин]] (Jílín 吉林) || [[Хунан]] (Húnán 湖南)|| [[Юнан]] (Yúnnán 云南) |- | [[Дзянси]] (Jiāngxī 江西) || [[Хъбей]] (Héběi 河北) ||[[Тайван]] (Táiwān 台湾) (политически оспорван) |- | [[Дзянсу]] (Jiāngsū 江苏) || [[Хъйлундзян]] (Hēilóngjiāng 黑龙江) || |- ! '''Автономни райони'''（自治区） !! '''Градове на централно подчинение'''（直辖市） !! '''Специални административни райони'''（特别行政区） |- | [[Вътрешна Монголия]] (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区) || [[Пекин]] (Běijīng 北京市) || [[Макао]] (Àomén 澳门特别行政区) |- | [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси]] (Guǎngxī 广西壮族自治区) || [[Тиендзин]] (Tiānjīn 天津市) || [[Хонконг]] (Xiānggǎng 香港特别行政区) |- | [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]] (Níngxià 宁夏回族自治区) || [[Чунцин]] (Chóngqìng 重庆市) || |- | [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян]] (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区) || [[Шанхай]] (Shànghǎi 上海市) || |- | [[Тибетски автономен регион|Тибет]] (Xīzàng 西藏自治区) || |} == Външна политика == КНР провежда външна политика, допринасяща за укрепване ролята на Китай в световната политика, като при това се придържа към сравнително неутрална позиция. Западните страни критикуват външната политика на Китай заради поддръжката ѝ на [[КНДР]]. КНР от 1971 г. е постоянен член на Съвета за безопасност на ООН. Обаче едва от 1982 г. КНР започва да участва в тяхното финансиране, а първите китайски военни наблюдатели са изпратени през 1990 г.<ref>Зародов И. А. Китай в миротворческой деятельности ООН // Вестник МГИМО Университета. – 2011. – № 6. – С. 260</ref>. [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|КНР не се признава]] от 14 държави членки на ООН, признаващи [[Република Китай (Тайван)|Китайската република]]: [[Белиз]], [[Република Хаити|Хаити]], [[Гватемала]], [[Хондурас]], [[Маршалови острови]], [[Науру]], [[Никарагуа]], [[Палау]], [[Парагвай]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Сейнт Китс и Невис]], [[Сейнт Лусия]], [[Тувалу]], [[Есватини]], а също [[Ватикан]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Китай}} [[Файл:GDP BRIC Bulgaria 1984-2009.png|мини|250п|БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)]] [[Файл:Flickr - Shinrya - Shanghai Skyline HDR.jpg|мини|250п|[[Шанхай]] е един от най-важните центрове на китайската и на световната икономика.]] След десетилетия на развитие по пътя на [[планова икономика|плановия икономически модел]], Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „[[социализъм с китайски характеристики]]“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.<ref>{{cite web |url=http://www.usatoday.com/money/world/2007-10-25-china-gdp_N.htm |title=Chinese economy slows to still sizzling 11.5% growth |date=25 октомври 2007 |publisher=[[USA Today]] |accessdate=30 октомври 2007}}</ref> Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.<ref name="ft.com">[http://www.ft.com/cms/s/0/3c301096-d37b-11dd-989e-000077b07658.html?nclick_check=1 www.ft.com]</ref> [[Файл:Partially completed buildings in Wuhan.jpg|мини|ляво|200п|Строящи се сгради в [[Ухан]]]] КНР е на второ място в света (след [[САЩ]]) по [[БВП]] (ППС) за 2008 – 7,8 трлн. щ.д., както и по номинален БВП – 4,22 трлн. щ.д. На глава от населението БВП (ППС) е 6100 щ.д. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%.<ref>[http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html Fighting Poverty: Findings and Lessons from China’s Success] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110519075432/http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html |date=2011-05-19 }} (World Bank). Посетен на 10 август 2006.</ref> От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.<ref>[http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html China jumps to world's No 3 economy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713075545/http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html |date=2009-07-13 }} The Australian. Посетен на 21 януари 2009.</ref> Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.<ref>[http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ Reducing Inequalities in China Requires Inclusive Growth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713055848/http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ |date=2009-07-13 }}, Asian Development Bank, News Release, 9 август 2007.</ref> Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.<ref>{{Citation |title=UNTWO Tourism Barometer. Брой за юни 2007 |url=http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf |accessdate=2009-03-04 |archivedate=2011-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110726015601/http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf }}</ref> === Промишленост === [[Файл:Factory in China.jpg|мини|250п|Фабрика на р. [[Яндзъ]]. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.]] Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, [[дрехи]], [[автомобил]]и, [[играчки]], [[електроника]], [[оръжия]] и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са [[нефт]], [[желязна руда]], [[въглища]], [[алуминий]], [[природен газ]], [[живак]], [[калай]], [[волфрам]], [[молибден]], [[уранова руда]], [[олово]] и други. От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на [[стомана]] и въглища, и по производство на [[цимент]], изкуствени торове и [[телевизор]]и. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на [[интегрална схема|интегрални схеми]], широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение. === Земеделие === Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана, а стара поговорка гласи: „''Сред 72-те занятия на хората, [[земеделие]]то е най-почетно''“. Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат [[зърнено-житни култури]]. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята: [[Файл:Yuanyang hani farmer.jpg|мини|250п|Китайски земеделец]] * 1. Зона на пролетна [[пшеница]] или летница и други зърнени. Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в [[Манджурия]] (т.е. трите северни провинции – [[Хъйлундзян]], [[Дзилин]] и [[Ляонин]]) отглеждат и соеви [[боб]]ове, [[просо]], гаолян (вид [[сорго]], известен на китайците още от 13 век), [[овес]], [[ечемик]] и внесената от Америка [[царевица]]. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата [[соя]] в Китай. * 2. Зона на есенната пшеница и други зърнени. Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на [[ориз]]. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, [[ечемик]], [[чумиза]] (черен ориз) и [[батат]]и (сладки картофи), които са внесени в Китай през [[14 век]] и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и [[зеле]]. * 3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз. Тази селскостопанска зона се разполага между река [[Хуанхъ]] и планинската верига Цинлин на север и река [[Яндзъ]] – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, [[грах]], батати. В много райони отглеждат ориз. [[Файл:Longji terrace - 03.JPG|мини|250п|[[Оризище]] в Гуейлин, [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси-джуанския автономен регион]]]] * 4. Зона на две реколти на ориза. Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг от [[Яндзъ]] и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са [[черница]]та, като основна храна на [[копринена буба|копринените буби]] и [[тунгово дърво]] – субтропично маслодайно растение, [[захарна тръстика]] и [[чай]]. * 5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига [[Наншан]], където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове [[китайско личи]], [[ананас]]и, [[банан]]и и др. На о-в Хайнан растат [[Кокосов орех|кокосови орехи]], дурян и други тропически плодове. * 6. Оазисно земеделие. Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река [[Тарим]] в [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян-уйгурския автономен регион]] (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и [[грозде]]. От този район са и прочутите хамийски [[пъпеш]]и, [[диня|дини]] и разнообразни [[ядки]]. Освен всичко това в Китай е развит риболова, свиневъдството и говедовъдството. === Транспорт === {{основна|Транспорт в Китай}} [[Файл:Qingzang railway Train 01.jpg|мини|ляво|250px|[[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]], Тибет]] [[Файл:Shanghai Transrapid 002.jpg|мини|250px|Влак [[маглев]] в Шанхай]] [[Файл:Beijing Capital International Airport Terminal 3 Interior 20090818.jpg|мини|250px|Терминал 3 на Пекинското летище]] Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на автомобилните пътища е 4,77 млн. km към края на 2017 г. Системата от магистрали се развива бързо, до края на 2020 г. общата дължина на китайската скоростна магистрална мрежа достига 161 000 km<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/2021-05/31/c_1127510817.htm|заглавие=Транспорта в Китай}}</ref>, сега това е най-голямата в света скоростна магистрална система по дължина, надминавайки общата дължина на американската междущатска магистрална система през 2011 г. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 г. в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз – [[автобус]]и, [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро]]. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през [[1960-те]]. Метро има още в [[Чанчун]], [[Чунцин]], [[Гуанджоу]], [[Нанкин]], [[Шънджън]], [[Тиендзин]] и [[Ухан]]. Строят се подземни линии и в [[Чънду]], [[Харбин]], [[Циндао]], [[Шънян]] и [[Сиан]]. Железопътният транспорт също е силно развит. Към края на 2020 г. общата дължина на жп линиите в страната е 146 000 km, а общата дължина на пътищата е 5,2 милиона km, което е съответно 7 пъти и 64 пъти повече от първоначалния период на основаването на съвременен Китай. Пробегът на маршрутите на гражданската авиация, изчислени на базата на неповтарящи се разстояния, е 8 379 800 km. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. В [[Шанхай]] се намира първият в света влак [[маглев]] ([[магнитна левитация]]) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km/h. Цената на обикновен двупосочен билет за него е едва 80 юана (около 12 евро). Високоскоростната железопътна система на Китай се развива много бързо през последните 15 години. Мрежата от високоскоростни влакове China Railway High-speed (CRH) е въведена в експлоатация едва през април 2007 г. Междуградската железница Пекин – [[Тиендзин]], която е открита през август 2008 г., е първата високоскоростна пътническа линия. Високоскоростната мрежа достига до всички административни региони на провинциално ниво, с изключение на Макао. Цялата мрежа има малко под 38 000 km обща дължина към края на 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm|заглавие=Железопътни линии}}</ref> Бумът на строителството на мрежата продължава, като плановете са тя да достигне 70 000 km през 2035 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asiatimes.com/2020/08/china-sets-railway-building-spree-in-high-speed-motion/|заглавие=Развитие на железопътната система}}</ref> Китай има железопътни връзки с [[Русия]], [[Монголия]], [[Казахстан]], [[Виетнам]] и [[Северна Корея]], която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки с [[Лаос]] и [[Макао]]. Част от [[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]] минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 m, което го прави най-високия железопътен участък в света. Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Air China, China Eastern Airlines и China Southern Airlines. При полети до [[Тайван]] трябва да се следват специални правила, а полетите до [[Хонгконг]] се смятат за международни. Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези на [[Панама]] и [[Либерия]]. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100. [[Великият китайски канал]] е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин до [[Ханджоу]]. Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km. === Комуникации === Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии. [[Телефон]]ните и [[телеграф]]ни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация по [[оптичен кабел]] и дигитални способи. Днес КНР осъществява най-активната [[интернет телефония]] в света. Потребителите на [[интернет]] в Китай в началото на 2011 г. е 485 млн. души (36,3% от населението на страната).<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> == Население == {{основна|Население на Китай}} [[Файл:Ethnolinguistic_map_of_China_1983.jpg|мини|350px|Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светлолилаво – монголски народи; тъмносиньо – корейци]] През последните години политиката за ограничаване на раждаемостта е смекчена: с постановление на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 28 декември 2013 г. е разрешено семействата да имат две деца, ако поне единият от родителите е бил единствено дете в семейството си<ref>Трощинский П. В. Влияние традиций на право современного Китая // Журнал российского права. – 2014. – № 8 (212). – С. 99</ref>; по-късно забраната е премахната напълно<ref name="РиаНовости">{{cite web|title=Глава Китая: отмена политики „одного ребенка“ сбалансирует население|url=https://ria.ru/world/20151103/1313076646.html|date=2015-11-03|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2015-12-04|lang=ru}}</ref>, но политиката за ограничаване на раждаемостта се запазва<ref>{{cite web|title=Какое влияние окажет отмена политики контроля за рождаемостью в Китае?|url=http://russian.people.com.cn/n3/2018/0723/c95181-9483763.html|date=2018-07-23|publisher=[[Жэньминь жибао]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref><ref>{{cite web|title=Парламент Китая предложил отменить политику ограничения рождаемости|url=https://tass.ru/obschestvo/6107246|date=2019-02-12|publisher=[[ТАСС]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref>. На 31 май 2021 г. е обявено, че се разрешава на семействата да имат до 3 деца, след като неотдавнашни данни показали голям спад на раждаемостта, предава [[Reuters]].<ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/05/31/2873995/reuters-kitay-razreshava-po-tri-detsa-v-semeystvo.html Reuters: Китай разрешава по три деца в семейство]</ref> Официално правителството на Китайската народна република признава 56 [[Етнически групи в КНР|етнически групи в страната]].<ref>[http://www.paulnoll.com/China/Minorities/China-Nationalities.html List of ethnic groups in China and their population sizes]</ref> Властите в [[Специални административни райони в КНР|специалните административни райони]] на [[Хонконг]] и Макао понякога не правят разлика между различните [[Етническа група|етнически групи]] в страната. # [[китайци]]<ref>Известни и като народността „хан“.</ref> (汉族: Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008) # [[джуанци]] (壮族: Zhuàng Zú) # [[манджури]] (满族: Mǎn Zú) # [[хуейци]] (回族: Huí Zú) # [[мяо]] (苗族: Miáo Zú) (хмонги) # [[уйгури]] (维吾尔族: Wéiwúěr Zú) # [[И (народ)|и]] (彝族: Yí Zú) # [[тудзя]] (土家族: Tǔjiā Zú) # [[монголци]] (蒙古族: Měnggǔ Zú) # [[тибетци]] (藏族: Zàng Zú) # [[буи]] (布依族: Bùyī Zú) # [[дун]] (侗族: Dòng Zú) # [[яо (народ)|яо]] (瑶族: Yáo Zú) # [[корейци]] (朝鲜族: Cháoxiǎn Zú) == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Китай}} [[Файл:Zhai Zhigang.JPG|мини|150п|[[Джай Джъган]], първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)]] Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като [[барут]]а, [[компас]]а, [[хартия]]та. Барутът бил употребяван за направата на [[фойерверк]]и, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите [[ракета|ракети]], с които подпалвали вражеския лагер. Измислили [[бомба|бомбите]] и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и [[хартия]]та, а също така и процеса на [[печатане]]то. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените [[банкноти]], което е облекчило значително [[търговия|търговците]]. Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит [[компас]]ът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на [[Джън Хъ]] с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: [[коприна]]та, [[порцелан]]а, [[арбалет]]а, сухопътни и морски [[миниране|мини]] с експлозив, [[пушка|пушките]], [[пистолет]]ите, [[хвърчило]]то, [[стремена]]та за яздене на [[кон]], [[ръчна количка|ръчната количка]] с колела, първите газопроводи, а в областта на бита – [[четка за зъби|четката за зъби]], [[тоалетна хартия|тоалетната хартия]], [[кибрит]]a и много други. За първи път в Китай е започнало използването на [[природен газ]] и [[въглища]] за осветление и като [[гориво]], използването на коприната за производство на [[дреха|дрехи]], използването на [[огнестрелни оръжия]] по време на [[война]], пиенето на [[чай]]. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: [[игра на карти|играта на карти]], [[домино (игра)|домино]], [[го]], [[маджонг]] и [[футбол]]а. Китай изпробва първото си атомно оръжие през [[1964]], а първата си [[водородна бомба]] – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва [[неутронна бомба|неутронни]], [[биологично оръжие|биологични]] и [[химическо оръжие|химически]] оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели. През [[2003]] г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в [[Космоса]]. До 2020 г. страната планира да изпрати свой [[тайконавт]] до [[Луната]]. Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.<ref>[https://interestingengineering.com/china-now-ranks-first-in-the-world-in-publishing-scientific-articles?_source=newsletter&_campaign=yBAMjxl0j1gej&_uid=5xe7X68a7r&_h=2d600d085754fe5f0a933151ed25929a12bcffb6&utm_source=newsletter&utm_medium=mailing&utm_campaign=Newsletter-23-01-2018 Статия в Interesting Engineering]</ref> == Спорт == Сред най-популярните, свързани със спорта упражнения за добра физическа форма, са [[чи гун]] и [[тай чи]], като някои форми на [[кунгфу]] в съвременен Китай са официален спорт и се провеждат състезания. Спортът в Китай може да се проследи до древните китайски стрелци, използването на меч, също и игра на топка. [[Пекин]] ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри през 2022]], което ще направи Пекин първият град в света, където са се провели и летни, и зимни олимпийски игри <ref>[https://www.olympic.org/beijing-2022 Beijing 2022 Winter Games Olympics – results & video highlights"], [[Международен олимпийски комитет]], 23 февруари 2018. Линк от 23 февруари 2018</ref>. == Култура == {{основна|Култура на Китай}} [[Файл:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|мини|250п|Северозападната ъглова кула на [[Забранения град]]]] [[Файл:Wudangshan 2003 10.jpg|мини|250п|[[Даоизъм|Даоистки]] манастир в планината [[Вутаншан]]]] [[Файл:Ming musketeers.jpg|мини|250п|Китайски мускетари в учебна формация, 16 век.]] Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – [[дракон]]ите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност. === Език === {{основна|Китайски език}} Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, [[пинин]]: ''Zhōngwén'') може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група [[Китайци|хан]]. Той е един от езиците, формиращи [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетското езиково семейство]]. Различните варианти на китайския са ро&#768;ден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света. Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата [[мандарин]] (850 милиона), следвана от групата [[ву]] (90 милиона), [[мин]] (70 милиона) и [[кантонски]] (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми. === Панда === Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е [[Голяма панда|Голяма черно-бяла панда]], а другият е [[Червена панда|Малка червена панда]]. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла [[мечка]]. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти [[бамбук]]ови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 [[килограм|kg]] бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в [[Чънду]]. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди. == Младежки организации == Най-голямата младежка организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват (наричана „Комсомол“). Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и др. През 2017 г. тя организира конференцията Bridge for the future, част от грандоманския замисъл на проекта „[[Един пояс, един път]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ld.rs/pcIl | заглавие = Между Китай и България — бизнес или просто истерия | достъп_дата = 4 октомври 2021 | фамилно_име = Дервенков | първо_име = Недялко | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 октомври 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната. === Дипломатическа мисия в България === Посланици на Китай в България: * [[:zh:董晓军|Дун Сяодзюн]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1889028.htm | title = КПК отдава китайска мъдрост за глобалното управление | date = 2021-07-01 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2019 – настоящ) * [[:zh:张海舟|Джан Хайчжоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1380204.htm | title = Реч на г-н Джан Хайджоу, посланик на КНР на прием | date = 2016-07-12 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2016 – 2018) * [[:zh:魏敬华|Уей Дзинхуа]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1096594.htm | title = Н.Пр. Уей Дзинхуа, нов извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ТРУД“ и „24 ЧАСА“ | date = 2013-11-06 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2013 – 2016) * [[:zh:郭业洲|Гуо Йеджоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t992300.htm | title = Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ДУМА“ | date = 2012-11-23 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2010 – 2013) * [[Джан Уансюе]] (2007 – 2010) * [[Ю Джънци]] (2005 – 2007) [[Файл:Kitai-1.jpg|мини|От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим Рошманов]] [[Файл:Kitai-amor.jpg|мини|Международно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България]] == Интересни факти == {{без източници|reason=Wikipedia content should be verifiable|date=August 2020}} * [[Пекин]]ските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който трябва да е с ръст до 35 cm. * Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация. * Най-голямата [[банка]] в света е китайската „Industrial & Commercial Bank of China“. * [[China Mobile]] е най-големият мобилен оператор в света. * Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес. * Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти. * [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) е най-голямата партия в света. == Вижте също == * [[Синофил]] * [[Транспорт в Китайската народна република]] * [[Комуникации в Китайската народна република]] * [[Народна освободителна армия]] * [[Списък на етническите групи в КНР]] == Други == {{Географско местоположение |Център = Китай |Север = [[Русия]], [[Монголия]] |Североизток = [[Северна Корея]] |Юг = [[Мианмар]], [[Лаос]], [[Виетнам]] |Югозапад = [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Непал]], [[Бутан]], [[Индия]] |Запад = [[Киргизстан]], [[Казахстан]], [[Таджикистан]] |Северозапад = Казахстан }} == Източници == <references /> == Библиография == * [[Робърт Темпъл]]. Геният на Китай. С., НСМ Медиа, 2007. * [[Надежда Христова]]. Индия, Китай и Япония през ІІІ-ХVІ век. Велико Търново, УИ, 2007. * [[Бамбър Гаскойн]]. Кратка история на китайските династии. С., Унискорп, 2008. * [[Ерик Израеллевич]]. Когато Китай променя света. С., Пулсио, 2008. * [[Жозе Фреш]]. Китай: някога и сега. С., Изток-Запад, 2008. * [[Джонатан Фънби]]. Седемдесетте чудеса на Китай. С., Рива, 2008. * Дж. А. Г. Робъртс. История на Китай. С., Рива, 2009. * [[Мариана Малинова]]. Генезис и развитие на китайската цивилизация. С., БАН Марин Дринов, 2009. == Външни препратки == * [http://china.edax.org/ Всичко за Китай] * [http://bglog.net/Travel/9207 Аз бях в Китай – Пътепис] * [http://myplanet.bg/destinations/Asia/2/China/12/ Обща информация за Китай] {{Азия}} {{Комунистически страни}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Китай|Азия}} [[Категория:Китай| ]] ocqyhxvqkrld7q7famu7vapib6318mg 12419730 12419725 2024-11-22T11:30:52Z 89.106.108.234 Сперма 12419730 wikitext text/x-wiki {{Други значения|социалистическата държава|държавата на остров Тайван|Република Китай (Тайван)|историческата държава|Република Китай (1912 – 1949)}} {{Държава | кратко-име = Китай | официално-име-бг = Китайска народна република | официално-име = 中华人民共和国 | особен-статут = частично непризната държава<ref>Виж [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|Частично непризнати държави]]</ref> | девиз = | химн = [[Химн на Китай|义勇军进行曲]] | химн-файл = March of the Volunteers instrumental.ogg | демоним = [[Китайци|китаец]] | карта = China on the globe (Asia centered).svg | карта-описание = Местоположение на Китай | столица = [[Пекин]] | най-голям-град = [[Шанхай]] | официален-език = [[стандартен мандарин]]<ref group="б">[[Мандарин|Мандаринският китайски език]] е официален езиков стандарт в страната, с изключение на [[Хонгконг]] и [[Макао]], където се използва и [[Кантонски език|кантонският китайски език]]. Китайският е съофициален с [[Английски език|английския]] в Хонгконг и с [[Португалски език|португалския]] език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]], [[Тибетски език|тибетски]] и др.</ref> | религия = 74,5% [[нерелигиозност]]<br>18,3% [[будизъм]]<br>5,2% [[християнство]]<br>1,6% [[ислям]]<br>0,4% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинистка]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[социализъм|социалистическа]] [[република]] | лидер1 = [[Председател на Китайската народна република|Председател]] | настоящ-лидер1 = [[Си Дзинпин]] | лидер2 = [[Премиер на Китайската народна република|Премиер]] | настоящ-лидер2 = [[Ли Цян]] | законодателна-власт = [[Общокитайско събрание на народните представители|Общокитайско събрание]] | събитие1 = [[Ся|Династия Ся]] | събитие-дата1 = 2070 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Цин (3 век пр.н.е.)|Династия Цин]] | събитие-дата2 = 221 г. пр.н.е. | събитие3 = [[Синхайска революция|Република]] | събитие-дата3 = 1 януари 1912 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 1 октомври 1949 г. | събитие5 = Първа конституция | събитие-дата5 = 20 септември 1954 г. | събитие6 = Наст. конституция | събитие-дата6 = 4 декември 1982 г. | площ-място = 4-то | води% = 2,8 | население-година = 2023 | население = {{понижение}} 1 409 670 000 | население-източник = <ref>{{Cite news |title=China's population shrinks for the first time since 1961 |work=The Economic Times |url=https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/chinas-population-shrinks-for-the-first-time-since-1961/articleshow/97043416.cms |access-date=2023-01-17}}</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 61,4 | население-градско-място = 96-о | население-гъстота-място = 83-то | население-оценка-година = | население-оценка = | БВП-година = 2022 | БВП = {{increase}} 30,074 трлн. [[щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOCN">{{cite web |title=Report for Selected Countries and Subjects: China |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20210509010011/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=31&pr.y=18&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=924&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2021-05-09}}</ref> | БВП-място = 1-во | БВП-на-човек = {{increase}} 21 291 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-на-човек-място = 72-ро | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{decrease}} 18,321 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-място = 2-ро | БВП-ном-на-човек = {{decrease}} 12 970 щ.д.<ref name="IMFWEOCN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 65-то | Джини-година = 2019 | Джини = 38,2<ref>{{cite web |url=https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |title=China Economic Update, December 2019 : Cyclical Risks and Structural Imperatives стр. 21 |publisher=Световна банка |accessdate=7 февруари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204142845/https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/33063/China-Economic-Update-December-2019-Cyclical-Risks-and-Structural-Imperatives.pdf |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = {{increase}} 0,768<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 79-о | продълж-живот = 76,7 години<ref name="CIAWFCH">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html |title=EAST ASIA/SOUTHEAST ASIA :: CHINA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612213511/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html }}</ref> | продълж-живот-място = 59-о | дет-смъртност = 8,6/1000<ref name="CIAWFCH"/> | дет-смъртност-място = 36-о | грамотност = 90,9<ref name="CIAWFCH"/> | грамотност-място = 86-о | валута = [[Китайски юан]] | валута-код = CNY | часова-зона = CST | отместване-UTC = +8 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|APEC]] | платно-движение = дясно ([[Континентален Китай]]);<br/>ляво ([[Хонгконг]] и [[Макао]]) | код-ISO = CN | TLD = [[.cn]] | телефонен-код = +86 | ITU префикс = BAA-BZZ, VRA-VRZ, XSA-XSZ, 3HA-3UZ | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} = '''Родината на Любо-паяка!''' = {{Азия}} {{Комунистически страни}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Китай|Азия}} [[Категория:Китай| ]] i8jiwq5hwrjrlnpzivibe1904lry99w 0 19078 12419136 12352138 2024-11-21T20:53:15Z Niki Yooff 24726 12419136 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Руен|Руен (пояснение)}} {{Планина | име = Руен | изглед = Ruen_IMG_4742.jpg | изглед-описание = Връх Руен, снимка от връх Кюнек | карта = България Област Кюстендил | местоположение = [[Област Кюстендил]], [[България]] | част-от = [[Осоговска планина]] | височина = 2251 | номер = [[Файл:100nto.jpg|20px]] '''27.''' Връх Руен | карта-файл2 = }} '''Руен''' е най-високият връх (2251 m) в [[Осоговска планина|Осоговската планина]], на границата на [[България]] със [[Северна Македония]]. == Местоположение == Намира се в територията на [[област Кюстендил]], България и [[Крива паланка (община)|община Крива паланка]], Северна Македония. == Климат == {{раздел-мъниче}} == Туризъм == * Връх Руен е и сред [[Стоте национални туристически обекта]] на Българския туристически съюз. * Връх Руен е включен в инициативата на [[БТС]] „Покорител на 10-те планински първенци“. * Печат на „100 национални туристически обекта“ и на „Покорител на 10-те планински първенци“ в хижа „Осогово“ и в хотел „Трите буки“. == Маршрути == Основни изходни пунктове за изкачването на връх Руен са [[Осогово (хижа)|хижа „Осогово“]], местността Три Буки и [[Гюешево|село Гюешево]]. Преходите от хижа „Осогово“ и местност Три буки почти изцяло споделят един и същ маршрут. === „Три буки“ – Руен === Основен изходен пункт за изкачването на връх Руен е местността Три буки, която се намира на малко повече от километър след хижа „Осогово“. Дължината на маршрута е около 12,5 km. По него има три водоизточника, преходът е лек и върви почти през цялото време на открито по широк черен път. За посещение на върха се изисква разрешение от Гранична полиция, тъй като се намира на границата със [[Северна Македония]]. Началото на маркираната в червено пътека е зад една чешма край обръщалото в местността. Първоначално се тръгва през гората, но скоро пътят излиза от нея и се озовава на кръстопът, на който има паметник. Оттук се поема няляво, а в далечината се виждат най-високите части на [[Осогово|Осоговска планина]], зад които е и връх Руен. Пътят се следва лесно. По средата на прехода се стига до [[Превала (заслон)|заслон „Превала“]], който се намира на един разклон, където трябва да се завие наляво. Малко след него се намира и третата, последна чешма по маршрута. Още малко по-късно започва и зимната колова маркировка. Оттук до върха има два почти идентични варианта, в зависимост от сезона. Разликата между тях е, че зимния маршрут преминава през всички върхове до края (Църни камък, [[Шапка (връх)|Шапка]], Мали Руен), докато летния маршрут върви по черния път. Особеност за летния маршрут е, че малко след разрушения заслон „Шапка“ (под връх Шапка), се излиза от пътя вдясно, преминава се през широко пасище, докато отново се излезе на главния път. Той се следва до самия връх Руен. == Транспорт == Автобусната линия Кюстендил – Чеканец – Сажденик е закрита. Линията Кюстендил – Трите буки е възстановена, като курсове по нея ще се извършват само в събота.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=698250 ''Кметът пуска автобус по линията Кюстендил – Осоговската планина''] – Дарик радио</ref> == Други == На Руен е наречена улица в квартал „[[Стрелбище (квартал)|Стрелбище]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948318|title=Руен}}). == Галерия == <gallery> Osogovo Hut Bulgaria.JPG|Хижа „Осогово“ </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://100nto.org/objects-po-oblasti/kiustendilska-oblast/n27a-vruh-ruen-osogovska-planina.html '''Връх Руен''' – 100-те Национални туристически обекта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130905125131/http://100nto.org/objects-po-oblasti/kiustendilska-oblast/n27a-vruh-ruen-osogovska-planina.html |date=2013-09-05 }} * [https://web.archive.org/web/20090809135636/http://www.geocities.com/silkblues/Osogovo.html '''Връх Руен''' – Снимки от планината и върха] * [http://osogovskata-planina.free.bg '''Връх Руен''' – Информация] * [https://tripsjournal.com/marshrut/m-tri-buki-vr-ruen '''Летен туристически маршрут''' – информация и карта] * [https://tripsjournal.com/marshrut/m-tri-buki-vr-ruen-zimen '''Зимен туристически маршрут''' – информация и карта] {{мъниче|България}} {{Покорител на десетте планински първенци в България}} {{Върхове в България в 100-те национални туристически обекта}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Върхове в Осогово]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Върхове в Северна Македония]] 2muyqs5j4w84dlr0qsl3da99awd5jc9 0 20558 12419207 12032519 2024-11-21T22:56:39Z MoesianLion 343962 12419207 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Моника Селеш | име-латински = | картинка = Monica Seles interview.jpg | големина-картинка = | описание = американска тенисистка | наставка = а | държава = | роден-място = [[Нови Сад]], [[Югославия]] | починал-място = | живее-в = | височина = | тегло = | ръка = | прякор = | професионалист = | оттеглил = | пари = | победи-загуби-сингъл = | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = | оп_австралия = | ролан_гарос = | уимбълдън = | оп_сащ = | победи-загуби-двойки = | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | победи-загуби-смесени-двойки = | титли-гш-смесени-двойки = | титли-itf-смесени-двойки = | оп_австралия_смесени-двойки = | ролан_гарос_смесени-двойки = | уимбълдън_смесени-двойки = | оп_сащ_смесени-двойки = | дейвискъп = | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = }} '''Моника Селеш''' ({{lang|en|Monica Seles}}; {{lang|sr|Моника Селеш / Monika Seleš}}; {{lang|hu|Szeles Mónika}}) е известна [[тенис]]истка. Избрана е за [[Спортист на Балканите]] през 1990 и 1991 година. Тя е етническа унгарка, родена в [[Нови Сад]], Автономна област [[Войводина]], [[СР Сърбия]], [[Югославия]] на [[2 декември]] [[1973]] г. На 16-годишна възраст става най-младата притежателка на титлата от [[Открито първенство на Франция|Откритото първенство на Франция „Ролан Гарос“]]. През 1991 и 1992 г. е играч номер 1 сред жените. През [[1993]] г. е намушкана с нож в гърба от фанатизиран поддръжник на съперничката ѝ [[Щефи Граф]] по време на мач с [[Магдалена Малеева]] и това я принуждава да се оттегли от спорта за повече от 2 години. Изиграва последния си професионален мач през 2003 г., но официално се оттегля от спортни състезания през февруари 2008 г. == Успехи == * [[Открито първенство на САЩ]] *: Първо място: [[1991]], [[1992]] *: Второ място: [[1995]], [[1996]] * [[Открито първенство на Австралия]] *: Първо място: [[1991]], [[1992]], [[1993]], 1996 * [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] *: Първо място: [[1990]], 1991, 1992 *: Второ място: [[1998]] * [[Уимбълдън]] *: Второ място: [[1992]] == Външни препратки == * [http://www.monica-seles.net/ Сайт на почитатели на Моника Селеш] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040604230709/http://monica-seles.net/ |date=2004-06-04 }} * {{WTA profile|7354}} * {{ITF profile|20001353}} * {{икона|en}} [http://www.fedcup.com/en/players/player/profile.aspx?playerid=20001353 Списък с участия за Фед Къп] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924070222/http://www.fedcup.com/en/players/player/profile.aspx?playerid=20001353 |date=2015-09-24 }} * {{ITHF profile|monica-seles}} * {{IMDb name|1648417}} {{Водачи в световната ранглиста по тенис за жени}} {{Шампиони на сингъл от Откритото първенство на САЩ - жени}} {{Спортист на Балканите}} {{СОРТКАТ:Селеш, Моника}} [[Категория:Родени в Нови Сад]] [[Категория:Сръбски тенисистки]] [[Категория:Американски тенисистки]] [[Категория:Югославски спортистки]] [[Категория:Югославски тенисисти]] [[Категория:Тенисистки]] cotva8yliwcfh5tshlny0p37b1pzrmc 3 20661 12418833 12417889 2024-11-21T15:32:33Z Кристиян Янчев 321957 /* ДКМ Якият Съюз */ Отговор 12418833 wikitext text/x-wiki {{/Начало}} == Човек/Души == [[Стари лозя (дем Еордея)]] - в шаблона 1 души. Това го прави ти, ама не намирам къде беше... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:27, 5 юли 2024 (UTC) : Пак там, но не съм го доправил като хората: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Селище_инфо&diff=prev&oldid=12288779 закърпих]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:08, 5 юли 2024 (UTC) == Наим Сюлейманоглу == Здравейте, [[Потребител беседа:Nk|беседа]]. Защо премахнахте редакцията ми ? Субектът е от категорията на всички останали. Поздрави. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:57, 9 юли 2024 (UTC) : Заради неуместното име на категорията. Трудно ще намериш източник за самоопределяне като българин. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:02, 9 юли 2024 (UTC) :: Това изобщо не е критерий. Вероятно за 90% от останалите също няма да намериш, но всички те са родени в България, били са български граждани (повечето от тях - все още ) и са носили слава (спортистите), като такива. Наим е 2-кратен световен шампион за България. В страницата му пише, че е и български и турски щангист (както и Халил Мутлу, например). Пише го и в страницата на турски. Мисля, че е редно да върнеш редакцията. Поздрави.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:32, 9 юли 2024 (UTC) ::Но си прав, че името на категорията не е коректно. Би следвало да е "Родени в България с турски прозход". Според мен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:51, 9 юли 2024 (UTC) ::: Или „Български граждани с турски произход“ - коментирахме го на беседата на категорията, но остана да си виси. Сегашният вид е абсурден - като Ботев в „Османци с български произход“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:08, 9 юли 2024 (UTC) ::::По-скоро, моето предложение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:13, 9 юли 2024 (UTC) ::::Но, Наим го върни! Щом, като и други, като него, са там, и той трябва да е там.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:16, 9 юли 2024 (UTC) ::::: Е, и много от тях не трябва да са там. Ти започна тази история - Турци в България си е чудесна категория. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:19, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Да. Това е още по-точно.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:31, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Не съм имал зъл умисъл. {{)}} [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:54, 9 юли 2024 (UTC) ::::::: Никой не го твърди. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:57, 9 юли 2024 (UTC) == Уикиданни == Обектът Северна Македония [https://www.wikidata.org/wiki/Q221] очевидно е заключен. Исках да направя офишъл нейм до 12 февруари 2019 Република Македония. Дали немаш ти права? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:58, 15 юли 2024 (UTC) : Полузащитен е, но стана: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q221&diff=2204957707&oldid=2204514960]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:04, 15 юли 2024 (UTC) ::Не требва ли енд тайм да е 11 февруари? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:19, 16 юли 2024 (UTC) ::: Не знам със сигурност, но вероятно е от момента на приемане на нормативния акт за промяна, което сигурно е някъде през деня. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:13, 16 юли 2024 (UTC) ::::Това ясно, но как би излязло нещо 12 февруари със Северна или без? Аз досега ги правех в параметъра end time с един ден назад от акта. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:30, 16 юли 2024 (UTC) ::::: Най-вероятно ще излезе първото, което отговаря на условието - в случая със Северна. Но не мисля, че има голямо значение - така или иначе има вероятност да не е прецизно, ако се пада точно в такъв ден. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:11, 16 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Статия Руслан Йорданов == Здравейте, Nik, Имам въпрос относно статията за Руслан Йорданов, която беше изтрита през 2018 г. Забелязах причините, които бяха посочени за изтриването. От коментарите през 2018 г. видях, че имаше неуместни изказвания за "напудрени" снимки и текст за постиженията му. Водих се по други статии за български журналисти при опит за добавяне на статията отново вчера. Забелязах твоите причини за изтриване и ги редактирах. Въпреки това, защо статията отново беше изтрита след редакцията? Има ли нещо, което мога да направя, за да възстановим статията за този български журналист? Идеята ми въобще не е да правя реклама, а да добавя статия за този журналист, който заслужава не по-малко от останалите журналисти да присъства в платформата. Благодаря ти за съдействието. [[Потребител:JovGoj|JovGoj]] ([[Потребител беседа:JovGoj|беседа]]) 06:19, 2 август 2024 (UTC) : Изтриването е направено след формално обсъждане, затова евентуално възстановяване следва да премине през подобен процес. Тук има кратки указания как става това: [[Уикипедия:Изтриване_на_страници_и_файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. : Стилът на дадена статия рядко е основна причина за изтриване (защото е сравнително лесно поправим), обикновено това, което е спорно, е съответствието с критериите за значимост ([[Уикипедия:Значимост (хора)]]). Ако в предложението за възстановяване се посочат няколко съществени публикации в независими източници, посветени на обекта, много вероятно е тя да бъде възстановена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:51, 2 август 2024 (UTC) == Статия Горица Грънчарова-Кожарева == Здравейте гн/г-жо пиша ви относно ваша редакция на статията която създадох за бъдещата служебна премиерка госпожа Кожарева искам да запазите началната промяна на статията и е важно да се уточни че тя ще бъде юбилеен премиер 60-и в списъка също е важно да се уточни че тя ще бъде втората жена премиер на България след Г-жа Ренета Инджова благодаря ви ако запазите моя труд във страницата на госпожа Кожарева който съм вложил [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 20:05, 10 август 2024 (UTC) : Може да бъде, но може и да не бъде - не можем да предвиждаме бъдещето. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:10, 11 август 2024 (UTC) ::Не искам да ви обиждам но не гледате ли новини и прездинета Радев и даде мандат за служебно правителство това което казвате може да бъде и да не бъде не играе роля защото тя не е номинирана за редовен премиер [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 09:26, 11 август 2024 (UTC) ::: Президентът предлага кандидат, който става министър-председател чак след назначаването на правителство. Това казва Конституцията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:08, 11 август 2024 (UTC) ::::Както виждате Господин Колев това е на път да се реализира до сега не сме имали не реализирано служебно правителство [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::Не знам защо поставяйте под съмнение това служебно правителство да не просъществува [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::: А Вие защо бързате? Когато се назначи правителството, ще има и съдържание за статията, и достатъчно източници за проверката му. По-добре от едно изречение, което е фактологично невярно. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:49, 14 август 2024 (UTC) ::::::Господин Колев Уикипедия и без нас и без хиляди хора ще се оправи държавата вас храни ли ви плаща ли ви [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:31, 16 август 2024 (UTC) ::::::плаща ли ви да редактирате статия с вярно или грешно съдържание не мога да разбера щом искате да сме като депутати от някой парламентрни групи да се караме ще се караме [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:32, 16 август 2024 (UTC) == Редакции на софийски райони == Здравейте. Относно редакциите на софийските райони, които бяха премахнати от мен, водихме дискусия с ''Carbonaro''. Според източниците, които проверихме, се съгласихме и двамата, че правилното изписване е ''„не отговорили“''. Моля да се информирате, в случая за правописните норми, а не просто да връщате редакции. [[Потребител:SSSVVVSSS|SSSVVVSSS]] ([[Потребител беседа:SSSVVVSSS|беседа]]) 17:41, 14 август 2024 (UTC) :{{пинг|SSSVVVSSS}} Никога не съм се съгласявал, че правилното изписване е „не отговорили“. [[Специални:PermaLink/12329300#Връщане на редакции]]. Четене с разбиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:09, 15 август 2024 (UTC) : „Не отговорили“ е абсурдно - правилото, което сте цитирали в беседата се отнася за отрицание на глагол в минало време, а в случая с таблиците това е минало причастие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:41, 15 август 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, трябва ми шаблона за дата на смъртта на дадена личност. За раждане е този (роден|22|8|1968|1|1), но за смъртта се лутах доста??? Помагай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 07:04, 15 август 2024 (UTC) : Има {{ш|Дата на смърт}}. Не знам дали има по-нови алтернативи. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 07:12, 15 август 2024 (UTC) ::{{ш|Дата на смърт и години}} само че датите ги има в Уикиданни и в шаблоните се извличат автоматично а ако трябва да е в текста става със съответния параметър. За дата на смърт е P570. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:52, 16 август 2024 (UTC) Здравей, моля те да изстриеш категория Категория:Тенис във Гърция. Създадох я по грешка, оригинала си съществува Категория:Тенис в Гърция.[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 08:16, 12 септември 2024 (UTC) : Готово. Може просто да сложиш в категорията <code><nowiki>{{бързо изтриване}}</nowiki></code> и някой ще мине да я изтрие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:38, 12 септември 2024 (UTC) ::ОК, БЛАГОДАРЯ! [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:56, 12 септември 2024 (UTC) Здравей, случйно видях това. Шаблон художник не отразява реда-учител. Примерно погледни [[Беноцо Гоцоли]], неговият учител - Фра Анджелико излива в шаблона но пред него не излиза "учител", а в шаблона фигурира? Моля те да го провериш? [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:17, 1 октомври 2024 (UTC) : Този шаблон е остарял и би трябвало да се замени с [[Шаблон:Личност/Художник]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 2 октомври 2024 (UTC) == Шаблон:Пещера == Може ли да го направиш да вика директно координати, като Шаблон:Храм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:48, 22 август 2024 (UTC) : Тя координати си викаше, добавих да слага динамична карта. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:14, 24 август 2024 (UTC) == Уикидата № == На това [https://www.wikidata.org/wiki/Q2653899] защо не му излиза Боржоза тука [[Иван Петелов]]?-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:00, 30 август 2024 (UTC) : Май от това: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q2653899&diff=prev&oldid=2240016519]. Не съм ровил, но предполагам, че когато не е населено място (а примерно болница), изобщо не гледа за стари имена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:10, 30 август 2024 (UTC) == Уан Цилин == Здравейте! Видях, че сте преместил статията за тайванския бадминтонист, която създадох - споделям (понеже много се чудих и може би и Вие сте се чудил), че проверих как се изписват имената на пинин, но в статията относно транскрибирането изрично пише, че при тайванските имена има особености. Затова го запазих, както са го написали БНТ, аз китайски не знам. Поздрави! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 30 август 2024 (UTC) : Не съм сигурен за какви особености става дума - в части от Китай местният език е различен от мандарин, но за съвременен Тайван мандарин би трябвало да е основата. Имената на спортисти често са много небрежно транскрибирани, дори в относително авторитетни медии като БНТ - ако човекът не е изключително известен като Ван, аз бих го оставил като сега: заглавието на статията в стандартна транскрипция + пренасочване от формата, която се среща в новините. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 30 август 2024 (UTC) ::Ами в една от статиите, които гледах, пишеше, че понякога за тайванските имена транслитерацията е друга, но сега не я намирам. Просто исках да споделя защо така го написах. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 17:03, 30 август 2024 (UTC) ::: Няма проблем. Ако се сетиш за статията, и на мен ми е интересно да науча повече. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:12, 30 август 2024 (UTC) == Твои редакции == Колега, махнете неуместният си шаблон, или дайте смислен отговор на [[Беседа:Иван Алексиев (офицер)|беседата]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:44, 3 септември 2024 (UTC) : Според мен отговорът ми е напълно смислен, стига да се чете без крайни пристрастия и предубеждения. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:47, 3 септември 2024 (UTC) ::На последните аргументи в подкрепа на източника не си дал отговор. Това за крайните пристрастия и предубеждения се отнася за теб. == Илия Кутев == [https://tretavazrast.com/2024/08/23/sofiya-ilieva-solistka-na-ansambal-filip-kutev/ Илия Кутев]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:01, 13 септември 2024 (UTC) : Не виждам връзката. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:36, 14 септември 2024 (UTC) == Ерик ван де Пуле == Здравей, @Nk! Според мен не си прав като си върнал преименуването на статията за Ерик ван де Пуал - името е френско, състезателят е роден във френскоговорящата част на Белгия и в английската статия си е посочена ясно транскрипцията: French pronunciation: [[:en:Help:IPA/French|[e.ʁik vɑn də pwal, -pwɛl]]]. Имаш ли други източници, че така се изписва на български? Ако не, предлагам да въстановиш преместването към правилната транскрипция на Пуал (в краен случай Пуел). Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:36, 24 септември 2024 (UTC) : Видях, че е от Вервие, чак след като преместих (името е очевидно нидерландско). Но и от френски да се транскрибира, пак би трябвало да е „Поел“ - тези редукции на неударено „о“ нормално не се пренасят на български („Франсоа“, а не „Франсуа“). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:44, 24 септември 2024 (UTC) ::Ок, значи трябва да е Поал или Поел, но със сигурност не Пуле. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 14:57, 25 септември 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == How are you? == Dearest Nk, how are you? Me I'm fine. Here it's raining a lot, Autumn arrived :-) Please, can you help me in opening [[:en:Giovanni Losi|this new page]] In Bulgarian Wikiepdia? It was a famous religious born in my village thatt was missionary in Sudan. The municipal Council dedicared a street to him. Thank you very much for your help; I'll be pleased to help you in Italian and Portuguese. See you soon [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 10:52, 16 октомври 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:07, 16 октомври 2024 (UTC) :: Good morning, dearest Nk, amd thank you very muche fot your great work!!! :: Gave a nice day. [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 05:15, 18 октомври 2024 (UTC) == ДКМ Якият Съюз == Здравейте, искам да питам защо изтрихте страницата ми в Уикипедия [[ДКМ Якият Съюз|''ДКМ Якият Съюз'']]? Не е глупост или злонамерно, а е Съюза който аз съм създал и исках да бъде познат от хора освен членовете. ''Не съм тук да бъда груб'', но моля ''обяснете ми защо ми изтрихте първата ми страница в Уикипедия?'' '''''-Крис :-)''''' [[Потребител:Кристиян Янчев|Кристиян Янчев]] ([[Потребител беседа:Кристиян Янчев|беседа]]) 16:25, 28 октомври 2024 (UTC) : Вижте [[У:НЕЕ]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:33, 28 октомври 2024 (UTC) ::Оооо Добре Извинете, Следвашия път ще знам [[Потребител:Кристиян Янчев|Кристиян Янчев]] ([[Потребител беседа:Кристиян Янчев|беседа]]) 15:32, 21 ноември 2024 (UTC) == Деноминация == Това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD%3A%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC&diff=12139708&oldid=11716120] е довело до поява на религия, където трябва да е вероизповедания: Религия Българска православна църква – Българска патриаршия, вместо Религия християнство и Вероизповедания Българска православна църква – Българска патриаршия. Нещо от Уикидата явно е затова не пипам. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:05, 31 октомври 2024 (UTC) : Не, аз съм решил, че е едно и също. Разделям го пак – религия ще се взима от {{P|140}}, а вероизповедание от {{P|137}}: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Храм&diff=prev&oldid=12399807]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:27, 31 октомври 2024 (UTC) == Претенции == Когато предявяваш некви претенции, от уважение ги аргументирай на съответната беседа. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:41, 18 ноември 2024 (UTC) : За какво става дума? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:49, 18 ноември 2024 (UTC) == Цанко Цанков -WOWSA == == Цанко Цанков (плувец) == [[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Borislav&action=edit&section=8 редактиране на кода]] Здравейте, Моля администратор да вземе мерки срещу  потребител Givern, който връща постоянно направените от мен промени в тази статия: [[Цанко Цанков (плувец)]] Твърденията и убежденията му са неверни, подвеждащи и уронващи името, авторитета, постиженията и личностното достойнство на Цанко Цанков. Темата относно атаките срещу Цанков от WOWSA и други лица е дълга и най-вероятно ще стигне до съда. Но преди да са изяснени нещата, моля да не се публикува невярна и подвеждаща информация идваща от WOWSA и някои други български медии и потребители. Моля блокирайте редактирането на тази статия от потребител Givern . Благодаря и поздрави ! К. Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) [[Потребител беседа:Borislav#c-Kristian kostov-20241119182200-Цанко Цанков (плувец)|18:22, 19 ноември 2024 (UTC)]] [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 07:34, 20 ноември 2024 (UTC) : Доколкото виждам, премахвате информация, подкрепена с източници. За такова нещо е редно да се аргументирате добре на беседата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:30, 20 ноември 2024 (UTC) 8tb5y91691q3d9stmm2sm06za7l5zjp 0 22094 12419740 12404084 2024-11-22T11:37:05Z 89.106.108.234 12419740 wikitext text/x-wiki {{Национален отбор по футбол | Име = {{Флагче|България}} България | Емблема = Coat_of_arms_of_Bulgaria_(version_by_constitution).svg | Прякор = Лъвовете<br>Трикольоритe | Асоциация = [[Български футболен съюз|БФС]] | Конфедерация = [[УЕФА]] | Треньор = {{Флагче|България}} [[Илиан Илиев]] | Капитан = {{Флагче|България}} [[Кирил Десподов]] | С най-много мачове = {{Флагче|България}} [[Стилиян Петров]] (105) | С най-много голове = {{Флагче|България}} [[Димитър Бербатов]]<br>{{Флагче|България}} [[Христо Бонев]] (48) | Най-млад играч = | Стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] | Код на ФИФА = BUL | pattern_la1 = _bul24h | pattern_b1 = _bul24h | pattern_ra1 = _bul24h | pattern_sh1 = _bul24h | pattern_so1 = _bul24hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = 006022 | socks1 = FFffff | pattern_la2 = _bul24a | pattern_b2 = _bul24a | pattern_ra2 = _bul24a | pattern_sh2 = _bul24a | pattern_so2 = | leftarm2 = 641725 | body2 = 641725 | rightarm2 = 641725 | shorts2 = 641725 | socks2 = 641725 | pattern_la3 = _bul24t | pattern_b3 = _bul24t | pattern_ra3 = _bul24t | pattern_sh3 = _bul24t | pattern_so3 = _blacktopl | leftarm3 = 000000 | body3 = ffe000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = 000000 | socks3 = ffe000 | ФИФА позиция = '''84''' (24 октомври 2024 г.)<ref name="FIFA World ranking">[https://inside.fifa.com/fifa-world-ranking/men?dateId=id14443 Световна класация на националните отбори на ФИФА] (англ.).</ref><ref name="eloratings">[http://www.eloratings.net/ World Football Elo Ratings], световна класация на ФИФА.</ref> | ФИФА макс = '''8''' | ФИФА макс дата = юни 1995 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football24.info/fifa-ranking/ | заглавие = FIFA Ranking | достъп_дата = 25 юни 2016 | труд = FIFA Ranking from 13 June 1995 | издател = football24.info | език = en | архив_дата = 2015-10-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151002235159/http://football24.info/fifa-ranking/}}</ref> | ФИФА мин = '''96''' | ФИФА мин дата = май 2012 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football24.info/fifa-ranking/ | заглавие = FIFA Ranking | достъп_дата = 25 юни 2016 | труд = FIFA Ranking from 11 April&nbsp;– 9 May 2012 | издател = football24.info | език = en | архив_дата = 2015-10-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151002235159/http://football24.info/fifa-ranking/ }}</ref> | Първи мач = {{фб-л|Австрия}} 6 – 0 {{фб-д|България}}<br>([[Виена]], [[Австрия]]; 21 май 1924 г.)<ref name="bnr._Бълг">{{Цитат уеб | заглавие = Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност | труд = [[Българско национално радио|БНР]] | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100426182 | език = }}</ref> | Най-голяма победа = {{фб-л|България}} 10 – 0 {{фб-д|Гана}}<br>([[Леон (Гуанахуато)|Леон]], [[Мексико]]; 2 октомври 1968 г.)<ref name="spor_Гана">{{Цитат уеб | заглавие = Гана Футбол | труд = sporta.bg | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = http://sporta.bg/?load=Football::TeamHistory&teamId=2491 | език = | архив_дата = 2015-01-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150110165836/http://sporta.bg/?load=Football::TeamHistory&teamId=2491 }}</ref><ref name="blit_БЛИЦ">{{Цитат уеб | заглавие =46 години от най-голямата победа на националния отбор | труд = blitz.bg | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = http://www.blitz.bg/sport/article/246075 | език = }}</ref> | Най-голяма загуба = {{фб-д|Испания}} 13 – 0 {{фб-л|България}}<br>([[Мадрид]], [[Испания]]; [[21 май]] [[1933]] г.)<ref name="bfun_БФС-">{{Цитат уеб | заглавие = Footballdatabase | труд = Footballdatabase.eu | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = https://www.footballdatabase.eu/en/match/summary/1060293-espagne-bulgarie | език = en }}</ref> | Участия на СП = 7 (на финални турнири: 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994, 1998) | Първо участие на СП = | Най-добро представяне на СП = 4-то място ([[Световно първенство по футбол 1994|1994]]) | Име на регионално първенство = Европейско първенство по футбол | Участия на РП = 2 (на финални турнири: [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]]) | Първо участие на РП = | Най-добро представяне на РП = 5-то място ([[Европейско първенство по футбол 1968|1968]])<ref>Извън финалния турнир с 4 отбора.</ref> | уебсайт = [https://teambulgaria.bg/ teambulgaria.bg] | бележки = не }} '''Националният отбор по футбол''' представлява [[България]] в международните [[футбол]]ни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] (БФС), създаден през 1985 г.,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bfunion.bg/about/history/national-team | заглавие = Национален отбор | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = За БФС – История | издател = bfunion.bg | цитат = Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София. | език = | архив_дата = 2015-09-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150923184218/http://www.bfunion.bg/about/history/national-team }}</ref> член на [[ФИФА|Международната футболна федерация]] (ФИФА) от 1924 г.<ref name="FIFA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/associations/association=bul/ | заглавие = Bulgaria Bulgarian Football Union | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Associations | издател = fifa.com | език = en }}</ref> и на [[УЕФА|Европейската футболна федерация]] (УЕФА) от 1954 г.,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/insideuefa/national-associations/BUL/ | заглавие = Developing football in Bulgaria | достъп_дата = 14 ноември 2023 | труд = Timeline > Association history | издател = uefa.com | език = en }}</ref> като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. [[Спортни кодове на държави и територии|Официалният спортен код]] на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на [[Национално знаме на България|националното знаме на страната]]. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], а през 2022 г. – на стадион „[[Хювефарма Арена]]“ в [[Разград]]<ref name="Стадион1.2023">[https://www.segabg.com/category-sport/nacionalite-po-futbol-shte-sa-dalech-sofiya-prez-cyalata-2023-g Националите по футбол ще са далеч от София през цялата 2023 г.], в. „Сега“, 18 януари 2023.</ref><ref name="Стадион4.2023">[https://www.segabg.com/hot/category-sport/nacionalniyat-stadion-formalno-e-sofiya-realno-razgrad Националният стадион формално е в София, а реално - в Разград], в. „Сега“, 18 януари 2023.</ref>. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в [[София]] Българският национален отбор участва общо седем пъти на [[Световно първенство по футбол|световни първенства по футбол]].<ref name="FIFA" /> Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство през 1994]] г. в Съединените американски щати. На турнира, България [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|отстранява на четвъртфинал]] действащия тогава световен шампион по футбол [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]], а на полуфинала претърпява загуба от [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]].<ref name="USA 1994">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/worldcup/archive/usa1994/teams/team=43936/matches.html | заглавие = 1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Teams – Bulgaria – Matches | издател = fifa.com | език = en }}</ref> През тези години националният отбор е съставен от футболисти играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума&nbsp;– финалните турнири на СП 1994, [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996]] и [[Световно първенство по футбол 1998|СП 1998]].<ref name="FRA 1998">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/news.php?news=515340 | заглавие = „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол | достъп_дата = 20 юни 2015 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 28 октомври 2014 | труд = От скрина | издател = sportal.bg | цитат = На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция.| език = }}</ref> Част от тези футболисти, е и носителят на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка на „Франс Футбол“]] за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – [[Христо Стоичков]], който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На [[Европейско първенство по футбол|европейски първенства по футбол]] българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/teama/team=20/profile/ | заглавие = Bulgaria team profile | достъп_дата = 25 юни 2016 | труд = UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile | издател = uefa.com | език = en }}</ref> Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет [[Летни олимпийски игри]], в които печели бронзов медал от [[Летни олимпийски игри 1956|Олимпийските игри през 1956]] г. в Мелбърн<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/tournaments/archive/mensolympic/melbourne1956/index.html | заглавие = Olympic Football Tournament Melbourne 1956 | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Overview | цитат = Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3&nbsp;– 0, as Todor Diev scored twice.| език = en }}</ref> и сребърен медал от [[Летни олимпийски игри 1968|Олимпийските игри през 1968]] г. в Мексико.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/tournaments/archive/mensolympic/mexicocity1968/index.html | заглавие = Olympic Football Tournament Mexico City 1968| достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Overview | издател = fifa.com | цитат = Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4&nbsp;– 1 Hungarian triumph.| език = en }}</ref> В несъществуващия вече международен футболен турнир за [[Балканска национална купа|Балканската национална купа]], България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rsssf.com/tablesb/balkancup.html | заглавие = Balkan Cup (for Nations) | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Palmares | издател = rsssf.com | език = en }}</ref> Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956&nbsp;– 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства ([[Световно първенство по футбол 1962|1962]], [[Световно първенство по футбол 1966|1966]], [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] и [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] г.), достига до четвъртфинал и пето място на [[Европейско първенство по футбол 1968|Европейското първенство по футбол 1968]], печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа&nbsp;– ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат [[Георги Аспарухов]], [[Христо Бонев]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] и [[Петър Жеков]], които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.<ref name="FIFA World Cup">[http://www.fifa.com/fifa-tournaments/statistics-and-records/worldcup/index.html FIFA World Cup™ All Time Statistics]</ref> Павел Андреев и Вашку да Гама от село Рупча са едни от най-успешните футболисти в българския футбол. Благодарение на тях България става 4-та на световното първенство по футбол през 1994 година в Мексико. Валентин Иванов става първия българин със златна топка. Печели я през 1995 докато е в отбора на Янтра Габрово. [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|230п|мини|Георги Аспарухов – [[Най-добър футболист на България за 20 век|Футболист № 1 на България за XX век]], през 1969 г.]] == Класиране в световната ранглиста == Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е '''осма''' през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема '''девета''' позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г.<ref>[http://www.eloratings.net/Bulgaria.htm World Football Elo Ratings: Bulgaria], посетен на 26 май 2017 г.</ref> Към 23 септември 2024 година отборът е на 81-во място в ранглистата на ФИФА.<ref name="FIFA World ranking"/><ref name="eloratings"/> [[Файл:Petar Zhekov c1970.jpg|дясно|200px|мини|Петър Жеков – носител на „[[Златната обувка]]“, 1970 г.]] [[Файл:BulgariaFIFARank.png|мини|център|350px|Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.]] {| class="wikitable" style="margin:auto" ! width=20 | год./мес. ! width=67 | януари ! width=67 | февруари ! width=67 | март ! width=67 | април ! width=67 | май ! width=67 | юни ! width=67 | юли ! width=67 | август ! width=67 | септември ! width=67 | октомври ! width=67 | ноември ! width=67 | декември |- style="text-align:center;" |'''1993'''||-||-||-||-||-||-||-||37.||37.||32.||23.||31. |- style="text-align:center;" |'''1994'''||31.||23.||23.||25.||29.||29.||14.||14.||14.||16.||17.||16. |- style="text-align:center;" |'''1995'''||16.||14.||14.||13.||12.||style="background-color:yellow"|8.||11.||12.||14.||11.||14.||17. |- style="text-align:center;" |'''1996'''||18.||17.||17.||24.||28.||28.||19.||17.||21.||21.||17.||15. |- style="text-align:center;" |'''1997'''||15.||14.||14.||13.||14.||23.||20.||22.||13.||18.||24.||36. |- style="text-align:center;" |'''1998'''||36.||38.||38.||42.||35.||35.||34.||35.||47.||45.||46.||49. |- style="text-align:center;" |'''1999'''||30.||30.||30.||23.||30.||33.||34.||34.||36.||36.||37.||37. |- style="text-align:center;" |'''2000'''||37.||39.||39.||40.||43.||44.||47.||52.||56.||55.||54.||53. |- style="text-align:center;" |'''2001'''||54.||52.||49.||44.||43.||46.||49.||50.||48.||51.||51.||51. |- style="text-align:center;" |'''2002'''||51.||52.||52.||52.||54.||54.||54.||58.||50.||42.||41.||42. |- style="text-align:center;" |'''2003'''||42.||44.||46.||38.||35.||38.||37.||35.||31.||39.||39.||34. |- style="text-align:center;" |'''2004'''||34.||37.||37.||38.||38.||40.||41.||42.||41.||41.||37.||37. |- style="text-align:center;" |'''2005'''||37.||39.||39.||40.||43.||45.||46.||46.||45.||46.||39.||39. |- style="text-align:center;" |'''2006'''||39.||40.||39.||38.||37.||37.||37.||36.||37.||38.||43.||43. |- style="text-align:center;" |'''2007'''||42.||37.||39.||38.||36.||33.||30.||29.||35.||34.||18.||18. |- style="text-align:center;" |'''2008'''||18.||19.||19.||18.||18.||18.||17.||17.||16.||15.||16.||27. |- style="text-align:center;" |'''2009'''||28.||26.||27.||20.||20.||23.||23.||23.||19.||23.||27.||30. |- style="text-align:center;" |'''2010'''||30.||30.||38.||39.||39.||– ||43. ||43.||54.||43.||45.||49. |- style="text-align:center;" |'''2011'''||49.||51.||47.||45.||46.||46.||48.||51.||''55''.||''75''.||85.||84. |- style="text-align:center;" |'''2012'''||83.||88.||85.||style="background-color:red"|96.||style="background-color:red"|96.||90.||92.||94.||'''89'''.||'''55'''.||40.||50. |- style="text-align:center;" |'''2013'''||50.||48.||46.||51.||52.||46.||52.||53.||64.||76.||76.||74. |- style="text-align:center;" |'''2014'''||74.||72.||67.||73.||73.||78.||72.||72.||46.||59.||66.||66. |- style="text-align:center;" |'''2015'''||66.||70.||71.||67.||67.||62.||68.||69.||68.||78.||66.||71. |- style="text-align:center;" |'''2016'''||72.||75.||70.||69.||69.||69.||77.||77.||74.||89.||72.||71. |- style="text-align:center;" |'''2017'''||72.||71.||71.||55.||55.||60.||54.||52.||38.||36.||43.||43. |- style="text-align:center;" |'''2018'''||42.||40.||40.||54.||53.||49.||54.||47.||44.||45.||46.||46. |- style="text-align:center;" |'''2019'''||46.||48.|| ||51.|| ||57.||60.||60.||62.||61.||59.||59. |- style="text-align:center;" |'''2020'''||59.||59.||59.||59.||59.||59.||59.||60.||60.||66.||68.||68. |- style="text-align:center;" |'''2021'''||68.||68.||68.||71.||71.||71.||71.||75.||70.||70.||71.||71. |- style="text-align:center;" |'''2022'''||71.||71.||73.||73.||73.||74.||74.||74.||74.||72.||72.||71. |- style="text-align:center;" |'''2023'''||71.||71.||71.||76.||76.||77.||77.||77.||78.||84.||81.||84. |- style="text-align:center;" |'''2024'''||84.||83.||83.||83.||83.||82.||82.||82.||81.||84.||–||– |} * най-високо място: 8. (юни 1995) * най-ниско място: 96. (април, май 2012) * най-голям възход: +34 места (октомври 2012) * най-голям спад: –20 места (октомври 2011) == История == Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май [[1924]] г. във [[Виена]] срещу отбора на [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. Отборът на България е в състав:<ref>[http://nationalteam.bg/bg/pages/history?PHPSESSID=46d9f353812dad1d16bc6afbb42c720f Български национален отбор по футбол – история] (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)</ref><br> [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-42091-0006, Bulgarien - DDR 3-1, Mannschaftsfoto.jpg|480px|мини|Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.]] * [[Петър Иванов (футболист)|Петър Иванов]] – [[ПФК Левски (София)|„Левски“ (София)]] * [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – „Левски“ (София) * [[Симеон Янков (футболист)|Симеон Янков]] – „Левски“ (София) * [[Гено Матеев]] – „Левски“ (София) * [[Боян Бянов]] – [[Тича (отбор)|„Тича“ (Варна)]] * Димитър Манолов – [[ПФК Славия|ПФК „Славия“]] * Димитър Мутафчиев – „Левски“ (София) * Никола Мутафчиев – „Левски“ (София) * Цветан Генев – „Левски“ (София) * Константин Мазников – „Левски“ (София) * [[Кирил Йовович]] – „Левски“ (София) '''Треньор''' – [[Леополд Нич]], [[Австрия]] До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] с [[Ференц Пушкаш]] през 1948 г., когато той е световен фаворит. Гола отбелязва [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]].<ref>[http://www.webcafe.bg/sportcafe/bg-futbol/id_771119007/slide_7_Top_10_Golemite_futbolisti_koito_ne_stanaha_Futbolist_na_godinata Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“] – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).</ref> Периодът 1962&nbsp;– 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни [[Световно първенство по футбол|световни първенства]] и отбелязва най-успешното си участие на [[европейско първенство по футбол|европейско първенство]] – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва [[Добромир Жечев]]. Тези рекорди остават ненадминати.<ref name="FIFA World Cup"/> Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на [[Световно първенство по футбол 1962|Световното първенство през 1962]] в [[Чили]], след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] с 1:0 (гол на [[Димитър Якимов]]). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза: * 0:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]; * 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния [[Георги Аспарухов]]; * 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] – първа точка на СП.<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/chile1962/groups/index.html 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.]</ref> За следващото [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966]] г. в [[Англия]] българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]]. На неутрален терен във [[Флоренция]] на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача: * 0:2 от световния шампион [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] с голове на [[Пеле]] и [[Гаринча]] от преки свободни удари; * 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]]; * 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.<ref name="FIFA World Cup"/> Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В [[Мексико]] през [[Световно първенство по футбол 1970|1970]], макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира: * 2:3 срещу [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] след 2:0 (голове на [[Динко Дерменджиев]] и [[Христо Бонев]]); * 2:5 срещу [[Национален отбор по футбол на Германия|ФРГ]] след 1:0 ([[Аспарух Никодимов]] и [[Тодор Петков Колев (футболист)|Тодор Колев]]); * 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] след 1:0 (Добромир Жечев).<ref name="FIFA World Cup"/> Във [[Германия|ФРГ]] през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион: * 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]]; * 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] (гол на Бонев); * 1:4 срещу [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] (автогол на [[Руди Крол]]).<ref name="FIFA World Cup"/> През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав: [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-N0615-0022, Fußball-WM, Schweden - Bulgarien 0-0.jpg|315px|мини|Снимка от мача България – Швеция 0:0, [[Световно първенство по футбол 1974|СП 1974]]]] * 1&nbsp;– [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] ([[Симеон Симеонов (футболист)|Симеон Симеонов]]) * 2&nbsp;– [[Александър Шаламанов]] ([[Кирил Ракаров]]) * 3&nbsp;– [[Иван Вуцов]] ([[Кирил Ивков]]) * 4&nbsp;– [[Стефан Аладжов]] ([[Борис Гаганелов]]) * 5&nbsp;– [[Димитър Пенев]] ([[Добромир Жечев]]) * 6&nbsp;– [[Димитър Якимов]] ([[Иван Давидов]]) * 7&nbsp;– [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] ([[Тодор Диев]]) * 8&nbsp;– [[Христо Бонев]] ([[Георги Соколов]]) * 9&nbsp;– [[Георги Аспарухов]] ([[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]]) * 10&nbsp;– [[Петър Жеков]] ([[Никола Котков]]) * 11&nbsp;– [[Динко Дерменджиев]] ([[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]])<br> '''Треньори''' – [[Рудолф Витлачил]], [[Стефан Божков]], [[Христо Младенов]] Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през [[Световно първенство по футбол 1986|1986]] г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата: * 1:1 срещу световния шампион [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] на откриването на първенството на стадион [[Ацтека (стадион)|Ацтека]], гол на [[Наско Сираков|Сираков]]; * 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Южна Корея|Южна Корея]], гол на [[Пламен Гетов|Гетов]]; * 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.<br> На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]]. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен [[Аян Садъков]], който успешно играе срещу звездата на първенството [[Марадона]]. Може би най-важната дата в българския футбол е [[17 ноември]] [[1993]] г., когато [[Емил Костадинов]] вкарва два гола на [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] в [[Париж]] и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство]] в [[САЩ]]. Под ръководството на треньора [[Димитър Пенев]], на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда [[дузпа]] при умишлена игра с ръка на италианския защитник [[Алесандро Костакурта]] в неговото наказателно поле. България е елиминирана. [[Христо Стоичков]] е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът [[Олег Саленко]]. Отборът е в състав:<ref>[http://sportal.bg/uploads/tinymce/1234/ofroud/fesroud/bolt/420773_10200532058038490_39639921_n.jpg Снимка на отбора 1994 г.]</ref> [[Файл:Hristo stoichkov-2010 (crop).jpg|дясно|мини|150px|Христо Стоичков&nbsp;– голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.]] * 1&nbsp;– [[Борислав Михайлов]] (капитан) * 2&nbsp;– [[Емил Кременлиев]] (16&nbsp;– [[Илиян Киряков]]) * 3&nbsp;– [[Трифон Иванов]] * 4&nbsp;– [[Цанко Цветанов]] * 5&nbsp;– [[Петър Хубчев]] * 6&nbsp;– [[Златко Янков]] * 7&nbsp;– [[Емил Костадинов]] * 8&nbsp;– [[Христо Стоичков]] * 9&nbsp;– [[Йордан Лечков]] (13&nbsp;– [[Ивайло Йорданов]]) * 10&nbsp;– [[Наско Сираков]] (11&nbsp;– [[Даниел Боримиров]]) * 20&nbsp;– [[Красимир Балъков]]<br> '''Треньор''' – [[Димитър Пенев]] През [[1996]] г. отборът се класира за [[Европейско първенство по футбол]] за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. На 10 септември 1997 г. българският отбор побеждава Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София и се класира за седми път на световни футболни финали.<ref name="FRA 1998"/> На [[Световно първенство по футбол 1998|Световното първенство през 1998 г.]] българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). Това е краят на най-успешното българско футболно поколение. България не се класира за [[Европейско първенство по футбол 2000|Евро 2000]] и за [[Световно първенство по футбол 2002|Световното първенство през 2002]] г. Отборът достига до [[Европейско първенство по футбол 2004|Евро 2004]] в [[Португалия]], но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров). След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от [[Христо Стоичков]]. Той води националите на квалификациите за [[Световно първенство по футбол Германия 2006|Световното първенство през 2006 г.]] в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите. Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за [[Европейско първенство по футбол 2008|европейското първенство през 2008]] г. в [[Швейцария]] и [[Австрия]]. На 10 април 2007 г. [[Христо Стоичков]] подава оставка. Временно за треньор е назначен [[Станимир Стоилов]], който води отбора в мачовете срещу [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]]. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен [[Димитър Пенев]]. България не успява да се класира за Европейското първенство. [[Файл:Bulgarian national football team.JPG|375px|мини|Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за [[Европейско първенство по футбол 2012|Евро 2012]], 26.03.2011 г.]] От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]], а за квалификациите за [[Мондиал 2010]] е назначен отново Станимир Стоилов. След неубедителния старт на квалификациите за [[Евро 2012]] Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен [[Лотар Матеус]]. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за [[Европейско първенство по футбол 2012|Евро 2012]] и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от [[Михаил Мадански]] (като временен вариант). За постоянен треньор е назначен [[Любослав Пенев]]. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство през 2014 г.]], а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен. [[Ивайло Петев]] е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.<ref>[http://gong.bg/bg-football/nacionalen-tim/edinodushno-prieha-petev-za-nov-selekcioner-na-bylgariia-309461 Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България], 17 декември 2014</ref> През 2016 г. той е сменен от [[Петър Хубчев]]. Оборът се представя добре на квалификациите за [[Световното първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018 г.]] (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър. В квалификационна група С за [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство по футбол през 2022 г.]] България постига 2 победи, заема IV място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в [[Катар]].<ref>[https://topsport.bg/statistics/football/group/svetovni-kvalifikacii-mondial-2022-grupi/1488 Класиране Световни квалификации - Катар 2022 Квалификации за Мондиал 2022 (зона Европа) Група Група C - световни квалификации], Топ Спорт, ноември 2021.</ref> В квалификациите за [[Европейско първенство по футбол 2024|Европейското първенство по футбол през 2024 г]]. България заема V място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в [[Германия]]. == Старши треньори == {{основна|Треньори на националния отбор по футбол на България}} (Националност, име и фамилия, години, мачове)<br> {{колони|3| * {{флагче|Австрия}} [[Леополд Нич]] 1924 (2) * {{флагче|Австрия}} [[Вилибалд Щейскал]] 1925 (1) * {{флагче|България}} [[Павел Грозданов]] 1927 – 1930 (13) * {{флагче|Австрия}} [[Карл Немес]] 1930 (1) * {{флагче|Германия}} [[Ото Файст]] 1931 (6) * {{флагче|България}} [[Павел Грозданов]] 1932 – 1933 (13) * {{флагче|Унгария|1934}} [[Карол Фогъл]] 1934 – 1935 (8) * {{флагче|България}} [[Никола Калканджиев]] 1935 (4) * {{флагче|България}} [[Иван Батанджиев (спортен деец)|Иван Батанджиев]] 1936 (2) * {{флагче|България}} [[Гено Матеев]] 1936 (1) * {{флагче|Чехословакия}} [[Станислав Томс]] 1937 – 1938 (5) * {{флагче|България}} [[Константин Мазников]] 1938 (1) * {{флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1939 (2) * {{флагче|Австрия}} [[Франц Кьолер]] 1940 – 1941 (2) * {{флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1942 (2) * {{флагче|България}} [[Иван Батанджиев (спортен деец)|Иван Батанджиев]] 1943 (1) * {{флагче|България}} [[Тодор Конов]] 1946 (3) * {{флагче|България|1947}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1947 (2) * {{флагче|България|1947}} [[Михаил Манов]] 1947 (1) * {{флагче|Унгария|1947}} [[Резо Сомлали]] и {{флагче|България|1947}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1947 (1) * {{флагче|България|1947}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1947 (2) * {{флагче|България|1948}} [[Любомир Ангелов]] 1948 (3) * {{флагче|Унгария|1948}} [[Андор Хайду]] 1948 – 1949 (6) * {{флагче|България|1950}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1950 (2) * {{флагче|България|1950}} [[Любомир Ангелов]] 1950 (1) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] 1950 (2) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев и [[Крум Милев]] 1952 – 1953 (5) * {{флагче|България|1950}} [[Любомир Ангелов]] 1953 (2) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] 1953 (2) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев и [[Крум Милев]] 1953 (1) * {{флагче|България|1950}} Крум Милев 1954 (1) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] и Крум Милев 1954 – 1955 (4) * {{флагче|България|1950}} [[Георги Пачеджиев]] 1955 (1) * {{флагче|България|1950}} Георги Пачеджиев и [[Крум Милев]] 1955 (4) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] и Крум Милев 1956 (1) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев 1956 (2) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев и [[Крум Милев]] 1956 – 1957 (7) * {{флагче|България|1950}} [[Георги Пачеджиев]] 1957 (1) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] и Крум Милев 1957 – 1960 (26) * {{флагче|България|1960}} Стоян Орманджиев и [[Стефан Божков]] 1960 (3) * {{флагче|България|1960}} [[Георги Пачеджиев]] 1961 – 1963 (15) * {{флагче|Унгария}} [[Бела Волентик]] 1963 (4) * {{флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] и {{флагче|България}} [[Любомир Ангелов]] 1964 (2) * {{флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] 1965 – 1966 (15) * {{флагче|България|1960}} [[Добромир Ташков]] 1966 (2) * {{флагче|България|1960}} [[Стефан Божков]] 1967 – 1970 (31) * {{флагче|България|1971}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] 1970 – 1972 (17) * {{флагче|България|1971}} [[Георги Берков]] 1972 (2) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Орманджиев]] 1972 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Христо Младенов]] 1972 – 1973 (5) * {{флагче|България|1971}} [[Йончо Арсов]] 1973 (6) * {{флагче|България|1971}} Христо Младенов 1973 – 1974 (19) * {{флагче|България|1971}} Йончо Арсов и [[Димитър Дойчинов (футболист, р.1919)|Димитър Дойчинов]] 1974 (3) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Орманджиев]] 1974 – 1975 (12) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Петров (треньор)|Стоян Петров]] 1975 – 1976 (3) * {{флагче|България|1971}} Стоян Орманджиев 1976 (4) * {{флагче|България|1971}} [[Христо Младенов]] и [[Йончо Арсов]] 1976 (5) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Орманджиев]] 1977 (2) * {{флагче|България|1971}} Христо Младенов и Йончо Арсов 1977 (8) * {{флагче|България|1971}} [[Цветан Илчев]] 1978 (6) * {{флагче|България|1971}} [[Атанас Пържелов]] 1978 (1) * {{флагче|България|1971}} Цветан Илчев 1978 – 1979 (11) * {{флагче|България|1971}} [[Янко Динков]] 1979 (2) * {{флагче|България|1971}} [[Данко Роев]] 1979 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Цветан Илчев]] 1979 (5) * {{флагче|България|1971}} Цветан Илчев, [[Йончо Арсов]], [[Янко Динков]] и [[Добромир Жечев]] 1979 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Добромир Ташков]] 1979 (4) * {{флагче|България|1971}} [[Атанас Пържелов]] 1980 – 1982 (31) * {{флагче|България|1971}} [[Иван Вуцов]] 1982 – 1986 (51) * {{флагче|България|1971}} [[Христо Младенов]] 1986 – 1987 (12) * {{флагче|България|1971}} [[Борис Ангелов]] 1988 – 1989 (19) * {{флагче|България|1971}} [[Димитър Пенев]] и [[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]] 1989 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Иван Вуцов]] 1989 – 1991 (12) * {{флагче|България}} [[Красимир Борисов]] 1991 (2) * {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]] 1991 – 1996 (53) * {{флагче|България}} [[Христо Бонев]] 1996 – 1998 (19) * {{флагче|България}} [[Димитър Димитров (Херо)|Димитър Димитров]] 1998 – 2000 (14) * {{флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] 2000 – 2002 (22) * {{флагче|България}} [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] 2002 – 2004 (7) * {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] 2004 – 2007 (30) * {{флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] 2007 (2) * {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]] 2007 (6) * {{флагче|България}} [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] 2008 (7) * {{флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] 2009 – 2010 (16) * {{флагче|Германия}} [[Лотар Матеус]] 2010 – 2011 (10) * {{флагче|България}} [[Михаил Мадански]] 2011 (2) * {{флагче|България}} [[Любослав Пенев]] 2011 – 2014 (24) * {{флагче|България}} [[Ивайло Петев]] 2014 – 2016 (7) * {{флагче|България}} [[Петър Хубчев]] 2016 – 2019 (9) * {{флагче|България}} [[Красимир Балъков]] 2019 (6) * {{флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] 2019 – 2020 (9) * {{флагче|България}} [[Ясен Петров]] 2021 – 2022 (17) * {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]]* 2022 (2) * {{Флагче|Сърбия}} [[Младен Кръстаич]] 2022 – 2023 (12) * {{Флагче|България}} [[Илиан Илиев]] 2023 – (8) }} [[Файл:Dimitar Penev.jpg|ляво|300px|мини|Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев]] [[Файл:Ilian iliev in 2022.jpg|дясно|160px|мини|Настоящият старши треньор на националния отбор Илиан Илиев]] [[Файл:Stoyan ormandzhiev.jpg|център|300px|мини|Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора]] == Световно първенство през 1994 г. == България започва първенството със загуба от [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] с 0:3, но след това продължава с победи над [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] с 4:0, [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] след 1:1 (гол на [[Христо Стоичков]]) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]]. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на [[Йордан Лечков|Лечков]], което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето [[Наско Сираков|Сираков]] преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]], България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. '''Това е най-големият успех на''' [[Национален отбор по футбол на България|България]] '''в историята на футбола.''' == Представяне на големите форуми == {{col-begin}} {{col-2}} === [[Световно първенство по футбол|Световни първенства]] === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Година !Резултат !Класи-<br>ране !М !П !Р !З !Т !ГВ !ГД |- |{{флагче|Уругвай}} [[Световно първенство по футбол 1930|1930]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия|1934}} [[Световно първенство по футбол 1934|1934]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Франция}} [[Световно първенство по футбол 1938|1938]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Бразилия}} [[Световно първенство по футбол 1950|1950]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Швейцария}} [[Световно първенство по футбол 1954|1954]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Швеция}} [[Световно първенство по футбол 1958|1958]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Чили}} [[Световно първенство по футбол 1962|1962]]||Групова фаза||15||3||0||1||2||1||1||7 |- |{{флагче|Англия}} [[Световно първенство по футбол 1966|1966]]||Групова фаза||15||3||0||0||3||0||1||8 |- |{{флагче|Мексико}} [[Световно първенство по футбол 1970|1970]]||Групова фаза||13||3||0||1||2||1||5||9 |- |{{флагче|Германия}} [[Световно първенство по футбол 1974|1974]]||Групова фаза||12||3||0||2||1||2||2||5 |- |{{флагче|Аржентина|alt}} [[Световно първенство по футбол 1978|1978]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Испания}} [[Световно първенство по футбол 1982|1982]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Мексико}} [[Световно първенство по футбол 1986|1986]]||'''1/8 финал'''||12||4||0||2||2||2||2||6 |- |{{флагче|Италия}} [[Световно първенство по футбол 1990|1990]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |-bgcolor=LemonChiffon |{{флагче|САЩ}} [[Световно първенство по футбол 1994|1994]]||'''1/2 финал'''||'''4'''||7||4||0||3||12||10||11 |- |{{флагче|Франция}} [[Световно първенство по футбол 1998|1998]]||Групова фаза||29||3||0||1||2||1||1||7 |- |{{флагче|Южна Корея}}{{флагче|Япония}} [[Световно първенство по футбол 2002|2002]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Германия}} [[Световно първенство по футбол 2006|2006]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|ЮАР}} [[Световно първенство по футбол 2010|2010]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Бразилия}} [[Световно първенство по футбол 2014|2014]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Русия}} [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Катар}} [[Световно първенство по футбол 2022|2022]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Канада}}{{флагче|Мексико}}{{флагче|САЩ}} [[Световно първенство по футбол 2026|2026]]||'' ''|| || || || || || || |- |{{флагче|Мароко}}{{Флагче|Португалия}}{{Флагче|Испания}} [[Световно първенство по футбол 2030|2030]]||''–––''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Световно първенство по футбол 2034|2034]]||''–––''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |'''Общо'''||'''7/22'''||||26||4||7||15||19||22||53 |} {{col-2}} === [[Европейско първенство по футбол|Европейски първенства]] === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Година !Резултат !Класи-<br>ране !М !П !Р !З !Т !ГВ !ГД |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 1960|1960]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Испания|1964}} [[Европейско първенство по футбол 1964|1964]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия}} [[Европейско първенство по футбол 1968|1968]]||''не участва ''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Белгия}} [[Европейско първенство по футбол 1972|1972]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|СФРЮ}} [[Европейско първенство по футбол 1976|1976]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия}} [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Швеция}} [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Англия}} [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]]||Групова фаза||12||3||1||1||1||4||3||4 |- |{{флагче|Белгия}}{{флагче|Нидерландия}} [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Португалия}} [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]]||Групова фаза||16||3||0||0||3||0||1||9 |- |{{флагче|Швейцария}}{{флагче|Австрия}} [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Полша}}{{флагче|Украйна}} [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Европейски съюз}} [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол 2024|2024]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Великобритания}}{{флагче|Ирландия}} [[Европейско първенство по футбол 2028|2028]]||''---''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия}}{{флагче|Турция}} [[Европейско първенство по футбол 2032|2032]]||''---''||-||-||-||-||-||-||-||- |- ||'''Общо'''||'''2/16'''||||'''8'''||'''2'''||'''1'''||'''5'''||'''6'''||'''7'''||'''17''' |} === [[Олимпийски игри]] === * От 1896 до 1920 г. – не участва * 1924 г. – първи етап * От 1928 до 1948 г. – не участва * 1952 г. – първи етап * 1956 г. – '''3-то място,''' [[Файл:Bronze medal blank.svg|15px]] * 1960 г. – първи етап * 1964 г. – не участва * 1968 г. – '''2-ро място,''' [[Файл:Silver medal blank.svg|15px]] * От 1972 до 2020 г. – не се класира {{col-end}} === Рекорди === * Четвърто място на [[Световно първенство по футбол 1994|световното първенство в САЩ 1994 г.]] и максимално възможните 7 мача. * [[Христо Стоичков]] поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с [[Олег Саленко]] – по 6 гола. * Най-голяма победа на финален турнир: 4:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]], първа победа на СП, САЩ 1994 г. * Пето място на [[Европейско първенство по футбол 1968|европейско първенство през 1968 г.]] * Първи мач на финален турнир: 0:1 с [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], 30 май [[Световно първенство по футбол 1962|1962 г. в Чили]]. * Първи гол на финален турнир: [[Георги Аспарухов]] срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] на 3.6.1962 г. в Чили. * Първа точка на финален турнир: 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] на СП в Чили, 7 юни 1962 г. == Квалификационен цикъл за ЕП 2024 (2022–2024) == {{основна|България на Европейското първенство по футбол 2024}} {{основна|Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024}} България е в група „G“ заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Според регламента победителите и завършилите на второ място от десетте групи се класират директно за финалния турнир през 2024 година. Дванадесет отбора, които все още не са се класирали, играят плейофи за определяне на последните три места за участие. Въпросните отбори се определят според тяхното класиране в [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23]]. {| class="wikitable" |----- bgcolor=#CCDDEE | Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |----- bgcolor=#DDEEFF | 26 март 2022 г. | {{Флагче|Катар}} [[Райян]] | Контрола | {{фб-л|Катар}} | 1:2 (0:1) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|60}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 29 март 2022 г. | {{Флагче|Катар}} [[Райян]] | Контрола | {{фб-л|Хърватия}} | 1:2 (0:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|69}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 2 юни 2022 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23#Група C4|Лига на нациите 2022/23]] | {{фб-л|Северна Македония}} | 1:1 (1:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|13}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 5 юни 2022 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Грузия}} | 2:5 (0:2) | [[Атанас Илиев (футболист)|А. Илиев]] {{гол|50}}, [[Илиян Стефанов|Стефанов]] {{гол|83}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 9 юни 2022 г. | {{Флагче|Гибралтар}} [[Гибралтар]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Гибралтар}} | 1:1 (1:0) | [[Георги Минчев (футболист)|Г. Минчев]] {{гол|45+1}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 12 юни 2022 г. | {{Флагче|Грузия}} [[Тбилиси]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Грузия}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 23 септември 2022 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Гибралтар}} | 5:1 (2:1) | [[Валентин Антов|Антов]] {{гол|23}}, [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|36}}, [[Радослав Кирилов|Кирилов]] {{гол|52}}, [[Илиян Стефанов|Стефанов]] {{гол|55}}, [[Марин Петков (футболист)|М. Петков]] {{гол|81}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 26 септември 2022 г. | {{Флагче|Северна Македония}} [[Скопие]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Северна Македония}} | 1:0 (0:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|50}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 16 ноември 2022 г. | {{Флагче|Кипър}} [[Ларнака]] | Контрола | {{фб-л|Кипър}} | 2:0 (1:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|24}}, [[Спас Делев|Делев]] {{гол|71}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 20 ноември 2022 г. | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург (град)|Люксембург]] | Контрола | {{фб-л|Люксембург}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 24 март 2023 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група G|Квалификация за ЕП 2024]] | {{фб-л|Черна гора}} | 0:1 (0:0) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 27 март 2023 г. | {{Флагче|Унгария}} [[Будапеща]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Унгария}} | 0:3 (0:3) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 17 юни 2023 г. | {{Флагче|Литва}} [[Каунас]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Литва}} | 1:1 (1:1) | [[Марин Петков (футболист)|М. Петков]] {{гол|27}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 20 юни 2023 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Сърбия}} | 1:1 (1:1) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|47}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 7 септември 2023 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | Контрола | {{фб-л|Иран}} | 0:1 (0:1) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 10 септември 2023 г. | {{Флагче|Черна гора}} [[Подгорица]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Черна гора}} | 1:2 (0:1) | [[Преслав Боруков|Боруков]] {{гол|79}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 14 октомври 2023 г. | {{Флагче|България}} [[София]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Литва}} | 0:2 (0:0) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 17 октомври 2023 г. | {{Флагче|Албания}} [[Тирана]] | Контрола | {{фб-л|Албания}} | 0:2 (0:1) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 16 ноември 2023 г. | {{Флагче|Унгария}} [[София]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Унгария}} | 2:2 (1:1) | [[Спас Делев|Делев]] {{гол|24}}, [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|79|д.}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 19 ноември 2023 г. | {{Флагче|Сърбия}} [[Лесковац]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Сърбия}} | 2:2 (0:1) | [[Георги Русев (футболист, р. 1998)|Русев]] {{гол|59}}, [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|69}} |} {{Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024 група G | expanded = yes | fixtures = yes }} {{легенда|#ccffcc|Отборът се е класирал}} == Квалификационен цикъл за СП 2026 (2024–2026) == {{основна|България на Световното първенство по футбол 2026}} {{основна|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026}} <!-- България е в група „G“ заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Според регламента победителите и завършилите на второ място от десетте групи се класират директно за финалния турнир през 2024 година. Дванадесет отбора, които все още не са се класирали, играят плейофи за определяне на последните три места за участие. Въпросните отбори се определят според тяхното класиране в [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23]]. --> {| class="wikitable" |----- bgcolor=#CCDDEE | Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |----- bgcolor=#DDEEFF | 22 март 2024 г. | {{Флагче|Азербайджан}} [[Баку]] | Контрола / ФИФА Серии 2024 | {{фб-л|Танзания}} | 1:0 (0:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|52}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 25 март 2024 г. | {{Флагче|Азербайджан}} [[Баку]] | Контрола / ФИФА Серии 2024 | {{фб-л|Танзания}} | 1:1 (0:0) | [[Филип Кръстев|Кръстев]] {{гол|59}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 4 юни 2024 г. | {{Флагче|Румъния}} [[Букурещ]] | Контрола | {{фб-л|Румъния}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 8 юни 2024 г. | {{Флагче|Словения}} [[Любляна]] | Контрола | {{фб-л|Словения}} | 1:1 (1:1) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|4|д.}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 5 септември 2024 г. | {{Флагче|Унгария }} [[Залаегерсег]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Беларус}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 8 септември 2024 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Северна Ирландия}} | 1:0 | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|40}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 12 октомври 2024 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Люксембург}} | | |----- bgcolor=#DDEEFF | 15 октомври 2024 г. | {{Флагче|Северна Ирландия}} [[Белфаст]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Северна Ирландия}} | | |----- bgcolor=#DDEEFF | 15 ноември 2024 г. | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург (град)|Люксембург]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Люксембург}} | | |----- bgcolor=#DDEEFF | 18 ноември 2024 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Беларус}} | | |} == Почетни листи == {{col-begin}}{{col-2}} === Участия === {| class="wikitable" cellpadding="3" style="font-size:88%; text-align: center;" |- !width="34"|№ !width="120"|Име !width="70"|Период !width="10"|Мача !width="3"|Гола |- |1 |align="left"|'''[[Стилиян Петров]]''' |1998&nbsp;– 2011 |'''105''' |8 |- |2 |align="left"|[[Борислав Михайлов]] |1983&nbsp;– 1998 |'''102''' |0 |- |3 |align="left"|[[Христо Бонев]] |1967&nbsp;– 1979 |'''96''' |48 |- |4 |align="left"|[[Красимир Балъков]] |1988&nbsp;– 2003 |'''92''' |16 |- |5&nbsp;– 7 |align="left"|[[Мартин Петров]] |1999&nbsp;– 2011 |'''90''' |20 |- |5&nbsp;– 7 |align="left"|[[Димитър Пенев]] |1965&nbsp;– 1974 |'''90''' |2 |- |5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Ивелин Попов]] | 2007 – 2019 | '''90''' | 18 |- |8&nbsp;– 9 |align="left"|[[Христо Стоичков]] |1986&nbsp;– 1999 |'''83''' |37 |- |8&nbsp;– 9 |align="left"|[[Радостин Кишишев]] |1996&nbsp;– 2009 |'''83''' |1 |- |10 |align="left"|[[Златко Янков]] |1989&nbsp;– 1999 |'''80''' |4 |- |11&nbsp;– 13 |align="left"|[[Димитър Бербатов]] |1999&nbsp;– 2010 |'''79''' |48 |- |11&nbsp;– 13 |align="left"|[[Наско Сираков]] |1983&nbsp;– 1996 |'''79''' |23 |- |11&nbsp;– 13 |align="left"|[[Аян Садъков]] |1981&nbsp;– 1991 |'''79''' |9 |- |14 |align="left"|[[Георги Димитров – Джеки|Георги Димитров]] |1978 – 1987 |'''77''' |7 |- |15 |align="left"|[[Трифон Иванов]] |1988 – 1998 |'''76''' |6 |- |16 |align="left"|[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] |1950&nbsp;– 1966 |'''75''' |25 |- |17 |align="left"|[[Добромир Жечев]] |1961&nbsp;– 1974 |'''73''' |2 |- |} |valign="top"| === Голмайстори === {| class="wikitable" cellpadding="3" style="font-size:88%; text-align: center;" |- !width="53"|№ !width="153"|Име !width="85"|Период !width="10"|Гола !width="3"|Мача !Г/М |- | 1&nbsp;– 2 | align="left"|'''[[Димитър Бербатов]]''' | 1999&nbsp;– 2010 | '''48''' | 79 | 61% |- | 1&nbsp;– 2 | align="left"|'''[[Христо Бонев]]''' | 1967&nbsp;– 1979 | '''48''' | 96 | 50% |- | 3 | align="left"|[[Христо Стоичков]] | 1987&nbsp;– 1999 | '''37''' | 83 | 45% |- | 4 | align="left"|[[Емил Костадинов]] | 1988&nbsp;– 1998 | '''26''' | 69 | 38% |- | 5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Петър Жеков]] | 1963&nbsp;– 1972 | '''25''' | 44 | 57% |- | 5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Любомир Ангелов]]<ref>[https://www.fccska.com/профил/любомир-ангелов Любомир Ангелов – fccska.com]</ref> | 1931&nbsp;– 1940 | '''25''' | 44 | 57% |- | 5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] | 1950&nbsp;– 1966 | '''25''' | 75 | 33% |- | 8&nbsp;– 9 | align="left"|[[Атанас Михайлов (футболист)|Атанас Михайлов]] | 1967&nbsp;– 1979 | '''23''' | 45 | 51% |- | 8&nbsp;– 9 | align="left"|[[Наско Сираков]] | 1983&nbsp;– 1997 | '''23''' | 79 | 29% |- | 10&nbsp;– 11 | align="left"|[[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] | 1948&nbsp;– 1959 | '''20''' | 39 | 51% |- | 10&nbsp;– 11 | align="left"|[[Мартин Петров]] | 1999&nbsp;– 2011 | '''20''' | 90 | 22% |- | 12&nbsp;– 13 | align="left"|[[Георги Аспарухов]] | 1962&nbsp;– 1970 | '''19''' | 50 | 38% |- | 12&nbsp;– 13 | align="left"|[[Динко Дерменджиев]] | 1966&nbsp;– 1977 | '''19''' | 58 | 33% |- | 14&nbsp;– 15 | align="left"|[[Любомир Ангелов]] | 1931&nbsp;– 1940 | '''18''' | 44 | 41% |- | 14&nbsp;– 15 | align="left"|[[Ивелин Попов]] | 2007 – 2019 | '''18''' | 90 | 18% |- | 16&nbsp;– 17 | align="left"|[[Тодор Диев]] | 1955&nbsp;– 1965 | '''16''' | 55 | 29% |- | 16&nbsp;– 17 | align="left"|[[Красимир Балъков]] | 1988&nbsp;– 2003 | '''16''' | 92 | 17% |- | 18 |align="left"|[[Асен Панчев]] |1926&nbsp;– 1936 |'''15''' | 41 | 37% |- | 19 |align="left"|[[Стойчо Младенов]] |1978&nbsp;– 1989 | '''15''' | 59 | 25% |- |} {{col-end}} Последната актуализация на данните е от 8 ноември 2021 г.<ref name="Hristo Bonev"/><br> [[Файл:Stiliyan Petrov - 2011 (2).jpg|ляво|180px|мини|[[Стилиян Петров]] е с най-много участия в националния отбор&nbsp;– 106.]] [[Файл:Mitko Berbatov cropped.jpg|180px|мини|[[Димитър Бербатов]] изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).]] [[Файл:Hristo Bonev 1974.jpg|център|210px|мини|[[Христо Бонев]] поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор&nbsp;– 48.<ref name="Hristo Bonev">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/bonev-intlg.html Hristo Bonev – Goals in International Matches]</ref>]] == Капитани на отбора на България == [[Файл:Despodov 2018.jpg|250п|мини|Кирил Десподов, капитан на отбора от ноември 2021 г.]] {| class="wikitable" !Мача !Футболист !Период |- |51 |[[Ивелин Попов]] |2007 – 2019 |- |45 |[[Стилиян Петров]] |1998 – 2011 |- |42 |[[Христо Бонев]] |1967 – 1979 |- |41 |[[Стефан Божков]] |1946 – 1958 |- |39 |[[Борислав Михайлов]] |1983 – 1998 |- |34 |[[Георги Димитров – Джеки|Георги Димитров]] |1978 – 1987 |- |29 |[[Борис Гаганелов]] |1963 – 1970 |- |29 |[[Димитър Бербатов]] |1999 – 2010 |- |20 |[[Красимир Балъков]] |1988 – 2003 |- |19 |[[Христо Стоичков]] |1986 – 1999 |- |19 |[[Асен Пешев]] |1927 – 1936 |- |12 |[[Кирил Десподов]] |2021 – |- |11 |[[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Георги Костадинов]] |2021 |- |9 |[[Любомир Ангелов]] |1936 – 1940 |- |8 |[[Петър Занев]] |2020 |- |} == Известни футболисти == {{колони|3| * [[Александър Александров (футболист, р. 1975)|Александър Александров]] (1999 – 2005) * [[Александър Костов]] (1962 – 1967) * [[Александър Марков]] (~1985 – ~1987) * [[Александър Тонев]] (2011 – ) * [[Александър Шаламанов]] (1963 – 1974) † * [[Анатоли Нанков]] (1993 – 1998) * [[Андрей Желязков]] (1974 – 1986) * [[Антим Пехливанов]] (~1984&nbsp;– 1989) * [[Апостол Соколов]] (~1945&nbsp;– 1952) † * [[Асен Панчев]] (1926 – 1936) † * [[Асен Пешев]] (1927 – 1936) † * [[Аспарух Никодимов]] (1963 – 1975) * [[Атанас Михайлов (футболист)|Атанас Михайлов]] (1967 – 1981) † * [[Атанас Пашев]] (~1983 – ~1988) * [[Аян Садъков]] (1981 – 1991) † * [[Бисер Михайлов]] (1967 – 1973) * [[Божидар Григоров]] (1969 – 1975) * [[Божидар Искренов]] (1981 – 1993) * [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] (2015 – ) * [[Божил Колев]] (~1970 – ~1978) * [[Божин Ласков]] (1942 – 1947) † * [[Бойчо Величков]] (1980 – 1987) * [[Бончо Генчев]] (1990 – 1996) * [[Борис Апостолов (футболист)|Борис Апостолов]] (1947 – 1957) † * [[Борис Гаганелов]] (1963 – 1970) * [[Борислав Михайлов]] (1983 – 1998) * [[Валери Божинов]] (2004 – 2015) * [[Васил Методиев]] (1963 – 1970) † * [[Васил Митков]] (1967 – 1972) † * [[Васил Драголов]] (1983 – 1993) * [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (1943 – 1951) † * [[Велизар Димитров]] (2004 – 2010) * [[Велко Йотов]] (1991 – 1995) * [[Веселин Минев]] (2009 – 2016) * [[Виден Апостолов]] (~1963&nbsp;– ~1967) † * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] (2010 – 2015) * [[Владимир Манчев]] (2002 – 2008) * [[Владислав Стоянов]] (2010 – 2017) * [[Войн Войнов]] (1973 – 1979) * [[Валентин Антов]] (2019 – ) * [[Гаврил Стоянов]] (~1951&nbsp;– ~1958) † * [[Георги Аспарухов]] (1962 – 1970) † * [[Георги Бачев]] (1997 – 1999) * [[Георги Василев (Гочо)]] (1968 – 1974) * [[Георги Велинов]] (1980 – 1990) * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] (1998 – 2018) * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (1989 – 1994) * [[Георги Денев]] (~1971 – ~1978) * [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров]] (1978 – 1988) † * [[Георги Иванов – Гонзо]] (1996 – 2006) * [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] (2004 – 2014) * [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]] (1983 – 1992) * [[Георги Каменски]] (1968 – 1971) * [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] (2011 – ) * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] (1955 – 1966) † * [[Георги Пеев (футболист)|Георги Пеев]] (1999 – 2011) * [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (1964 – 1972) * [[Георги Славков]] (~1980&nbsp;– ~1988) † * [[Георги Соколов]] (1959 – 1965) † * [[Георги Христакиев]] (1966&nbsp;– 1973) † * [[Георги Чиликов]] (2002 – 2004) * [[Гошо Гинчев]] (1989 – 1998) * [[Даниел Боримиров]] (1993 – 2005) * [[Димитър Бербатов]] (1999 – 2010) * [[Димитър Димов]] (1959 – 1962) † * [[Димитър Иванков]] (1998 – 2010) * [[Димитър Костов (футболист)|Димитър Костов]] (1959 – 1962) * [[Димитър Ларгов]] (1959 – 1967) † * [[Димитър Марашлиев]] (1968 – 1973) † * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] (1948 – 1959) † * [[Димитър Пенев]] (1965 – 1974) * [[Димитър Попов (футболист)|Димитър Попов]] (1993 – 1996) * [[Димитър Рангелов]] (2004 – ) * [[Димитър Якимов]] (1960 – 1974) * [[Динко Дерменджиев]] (1962 – 1970) † * [[Добромир Жечев]] (1961 – 1974) * [[Добромир Ташков]] (1952 – 1954) † * [[Евгени Янчовски]] (1961 – 1969) * [[Емил Гъргоров]] (2001 – 2012) * [[Емил Костадинов]] (1988 – 1998) * [[Емил Кременлиев]] (1993 – 1996) * [[Живко Господинов]] (1983&nbsp;– 1987) † * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] (1996 – 2004) * [[Здравко Лазаров]] (2003 – 2011) * [[Златко Янков]] (1990 – 1999) * [[Златомир Загорчич]] (1998 – 2004) * [[Зоран Янкович (футболист)|Зоран Янкович]] (2002 – 2007) * [[Иван Вуцов]] (~1962 – ~1968) † * [[Иван Давидов]] (1965 – 1971) † * [[Иван Деянов]] (1963 – 1969) † * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров (р.1935)]] (1957 – 1970) † * [[Иван Зафиров]] (1968 – 1980) * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов (р. 1988)]] (2008&nbsp;– 2015) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] (1952 – 1966) † * [[Ивайло Андонов]] (1991 – 1997) * [[Ивайло Йорданов]] (1991 – 2000) * [[Ивайло Петков]] (1996 – 2009) * [[Ивайло Чочев]] (2015 – ) * [[Ивелин Попов]] (2007 – 2019) * [[Илиан Илиев]] (1991 – 2000) * [[Илиан Стоянов]] (1998 – 2010) * [[Илия Вълов]] (1983 – 1990) * [[Илия Кирчев]] (1957 – 1963) † * [[Илиян Киряков]] (1988 – 1996) * [[Иван Турицов]] (2020 – ) * [[Йордан Лечков]] (1989 – 1998) * [[Йордан Минев]] (2008 – 2016) * [[Кирил Десподов]] (2017 – ) * [[Кирил Ивков]] (1968 – 1979) * [[Кирил Котев]] (2004 – 2009) * [[Кирил Миланов]] (~1971&nbsp;– ~1978) † * [[Кирил Ракаров]] (1953 – 1962) † * [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]] (1978 – 1989) * [[Красимир Балъков]] (1988 – 2003) * [[Красимир Безински]] (~1982&nbsp;– ~1992) † * [[Красимир Борисов]] (1973 – 1979) * [[Кристиян Малинов]] (2015 – ) * [[Крум Милев]] (1937 – 1948) † * [[Крум Янев]] (1948 – 1960) † * [[Любен Стамболиев]] (~1937&nbsp;– ~1943) † * [[Любомир Ангелов]] (1931 – 1940) † * [[Любослав Пенев]] (1987 – 1998) * [[Манол Манолов]] (1950 – 1962) † * [[Мариян Христов]] (1996 – 2007) * [[Мартин Камбуров]] (2004 – 2010) * [[Мартин Петров]] (1999 – 2011) * [[Милен Петков]] (1997 – 2004) * [[Милко Гайдарски]] (1967 – 1973) † * [[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]] (2014 – 2018 ) * [[Михаил Вълчев]] (~1980 – ~1988) * [[Михаил Гьонин]] (1967 – 1969) * [[Михаил Лозанов]] (1931 – 1939) † * [[Младен Василев]] (1971 – 1975) * [[Наско Сираков]] (1983 – 1996) * [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] (1956 – 1963) † * [[Никола Котков]] (1961 – 1969) † * [[Никола Цанев]] (~1964&nbsp;– ~1968) † * [[Николай Арабов]] (1976 – 1986) * [[Николай Бодуров]] (2010 – ) * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] (1986 – 1994) * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] (2006&nbsp;– ) * [[Николай Тодоров - Кайзера]] (1989 – 1994) * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (1971 – 1979) † * [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] (1952&nbsp;– 1960) † * [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] (1970 – 1980) * [[Петър Александров (футболист)|Петър Александров]] (1987 – 1994) * [[Петър Аргиров]] (1947 – 1955) † * [[Петър Жеков]] (1964 – 1973) † * [[Петър Занев]] (2006 – ) * [[Петър Михтарски]] (1989 – 1995) * [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров (р.1961)]] (1981 – 1987) * [[Петър Хубчев]] (1984 – 1996) * [[Пламен Гетов]] (1985 – 1990) * [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] (1978 – 1986) * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов (р.1957)]] (1978 – 1992) * [[Пламен Николов (футболист, р.1961)|Пламен Николов (р.1961)]] (1991 – 1994) * [[Предраг Пажин]] (2000 – 2004) * [[Радослав Здравков]] (1976 – 1990) * [[Радостин Кишишев]] (1996 – 2009) * [[Росен Кирилов]] (1998 – 2006) * [[Румянчо Горанов|Румен Горанов]] (1971 – 1979) * [[Руси Гочев]] (1979 – 1987) * [[Сашо Ангелов]] (1991 – 1995) * [[Светослав Дяков]] (2012 – 2017) * [[Симеон Симеонов (футболист)|Симеон Симеонов]] (1964&nbsp;– 1974) † * [[Симеон Славчев (футболист)|Симеон Славчев]] (2013 – 2019) * [[Спас Делев]] (2011 – ) * [[Спас Джевизов]] (~1976&nbsp;– ~1983) * [[Спиро Дебърски]] (1957 – 1965) * [[Станимир Стоилов]] (1992 – 2000) * [[Станислав Манолев]] (2008 – 2018) * [[Стефан Абаджиев]] (1954 – 1965) * [[Стефан Аладжов]] (1969 – 1979) * [[Стефан Божков]] (1946 – 1958) † * [[Стефан Величков]] (~1971&nbsp;– ~1980) * [[Стефан Стайков]] (~1971 – 1981) * [[Стилиян Петров]] (1998 – 2012)<ref name="novs_Novs">{{Цитат уеб| заглавие = Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола| издател = Novsport.com| дата = | достъп_дата = 11 май 2013| уеб_адрес = http://www.novsport.com/news586871_1003.html| език = }}</ref> * [[Стойчо Младенов]] (1978 – 1988) * [[Стоян Йорданов]] (~1968&nbsp;– ~1973) * [[Стойчо Стоилов]] (~1993&nbsp;– ~2000) * [[Стоян Китов]] (1961 – 1967) * [[Стоян Колев]] (2002 – 2012) * [[Стоян Орманджиев]] (~1940 – 1949) † * [[Страхил Попов]] (2014 – ) * [[Тодор Диев]] (1955 – 1965) † * [[Тодор Колев (футболист, р. 1942)|Тодор Колев]] (1967 – 1970) * [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] (1964 – 1967) * [[Трифон Иванов]] (1988 – 1998) † * [[Христо Бонев]] (1967 – 1979) * [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (1955 – 1963) † * [[Христо Йовов]] (1998 – 2009) * [[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]] (1985 – 1990) * [[Христо Стоичков]] (1986 – 1999) * [[Цанко Цветанов]] (1991 – 1996) * [[Цветан Веселинов]] (~1968 – ~1974) † * [[Цоньо Василев]] (1971 – 1977) † * [[Чавдар Цветков]] (1974 – 1981) }} == Състав == === Настоящ състав === Списъкът е обновен след мача срещу отбора на Люксембург на 12.10.2024г. <br>''Мачове и голове обновени последно след срещата с {{ИмеНОФ|Словения}}, играна на 8 юни 2024 г.'' {| class="wikitable" |- style="background:#BEBEBE; color:#000;" !№ !Име !Рождена дата !Мач. !Гол. !Клуб |- ! colspan="8" style="background:#FFDEAD; color:#FFFFFF;" |Вратари |- bgcolor="#FFECCE" | align="center" |'''1''' |[[Димитър Митов (футболист)|Димитър Митов]] |22.01.1998 |3 |0 |{{Флагче|Шотландия}} [[ФК Абърдийн|Абърдийн]] |- bgcolor="#FFECCE" | align="center" |'''21''' |[[Светослав Вуцов]] |09.07.2002 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия]] |- bgcolor="#FFECCE" | align="center" |'''23''' |[[Иван Дюлгеров (футболист)|Иван Дюлгеров]] |15.07.1999 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#E7FAEC" ! colspan="8" style="background:#BBF0C9; color:#FFFFFF" |Защитници |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''3''' |[[Живко Атанасов]] |03.02.1991 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''4''' |[[Ангел Лясков]] |16.03.1998 |2 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''5''' |[[Алекс Петков]] |25.07.1999 |10 |0 |{{Флагче|Полша}} [[ФК „Шльонск“|Шльонск Вроцлав]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''6''' |[[Валентин Антов]] |09.11.2000 |27 |1 |{{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''2''' |[[Виктор Попов]] |05.03.2000 |15 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''15''' |[[Симеон Петров (футболист, р. 2000)|Симеон Петров]] |12.01.2000 |5 |0 |{{Флагче|Полша}} [[ФК „Шльонск“|Шльонск Вроцлав]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''18''' |[[Християн Петров]] |24.06.2002 |4 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''19''' |[[Иван Турицов]] |18.07.1999 |19 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#DFEDFD" ! colspan="8" style="background:#B0D3FB; color:#FFFFFF" |Полузащитници |- |'''4''' |[[Иван Минчев (футболист)|Иван Минчев]] |28.05.1991 | | |{{Флагче|България}} [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''7''' |[[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Георги Костадинов]] |07.09.1990 |41 |3 |{{Флагче|Кипър}} [[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''16''' |[[Васил Панайотов]] |16.07.1990 |2 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |- |'''13''' |[[Фабиан Нюрнбергер]] |28.07.1999 | | |{{флагче|Германия}} [[ШФ Дармщат 98]] |- |'''18''' |[[Ивайло Чочев]] |18.02.1993 | | |{{Флагче|BGR}} [[ПФК Лудогорец 1945]] |- |'''20''' |[[Здравко Димитров (футболист)|Здравко Димитров]] |24.08.1998 | | |{{Флагче|Турция}} Бодрум |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''14''' |[[Филип Кръстев]] |15.10.2001 |17 |1 |{{Флагче|Нидерландия}} [[ПЕК Зволе]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''22''' |Илиан Илиев |20.08.1999 |16 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''24''' |[[Серкан Юсеин]] |31.03.1996 |2 |0 |{{Флагче|България}} [[ФК „Крумовград“|Крумовград]] |- bgcolor="#DFEDFD" ! colspan="8" style="background:#FFACB3; color:#FFFFFF" |Нападатели |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''8''' |[[Радослав Кирилов]] |29.06.1992 |14 |2 |{{Флагче|България}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''9''' |[[Александър Колев]] |08.12.1992 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''10''' |[[Георги Минчев (футболист, р. 1995)|Георги Минчев]] |20.04.1995 |11 |1 |{{Флагче|Турция}} [[Юмраниеспор]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''11''' |[[Кирил Десподов]] {{капитан}} |11.11.1996 |49 |14 |{{Флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК Солун]] |- |'''12''' |[[Станислав Иванов (футболист, р. 1999)|Станислав Иванов]] |16.04.1999 | | |{{Флагче|България}} [[ФК „Арда“|Арда]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''17''' |[[Мартин Минчев (футболист)|Мартин Минчев]] |22.04.2001 |18 |0 |{{Флагче|Турция}} [[Ризеспор]] |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{Флагче|България}}||[[Илиан Илиев]]||Старши треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Петър Костадинов]]||Помощник треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Георги Донков]]||Помощник треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]]||Треньор на вратарите |- |{{Флагче|България}}||[[Атанас Рибарски]]||Анализатор |- |{{Флагче|България}}||[[Ясен Любенов]]||Фитнес треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Никола Изполджийски]]||Треньор по възстановяване |- |{{Флагче|България}}||[[Алекс Михалев]]||GPS анализатор |- |{{Флагче|България}}||[[Здравко Таралов]]||Доктор |- |} === Национален отбор на България за всички времена === {| class="wikitable" |- style="background:#BEBEBE; color:#000;" !№ !Име !Год.в НО !Мач. !Гол. !СП-М/Г/Кл !ЕП-М/Г/Кл !Ол-М/Г/Кл !В ид.отб-СП/ЕП/Ол !ФГод.№1,2,3 на Б-я /<br>СпГ №1,2,3 на Б-я !Ф-ст № 1&nbsp;– ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в. !ЗлТ / ЗлОб |- !colspan=12 style="background:#FFDEAD; color:#FFFFFF;"|Вратари |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''1''' |[[Борислав Михайлов]] {{капитан}} |1983&nbsp;– 1998 |102 |0 |1986&nbsp;– 4/0/15 1994&nbsp;– 7/0/4 1998&nbsp;– 0/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |1&nbsp;– 1986;<br>2&nbsp;– 1983, 1984 | | |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''21''' |[[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] |1955&nbsp;– 1966 |51 |0 |1962&nbsp;– 3/0/15<br>1966&nbsp;– 2/0/15 |1960&nbsp;– 2/0/9<br>1964&nbsp;– 2/0/11 |1952&nbsp;– 0/0/17<br>1956&nbsp;– 2/0/3<br>1960&nbsp;– 3/0/5 | |1&nbsp;– 1959, 1961 2&nbsp;– 1958 | | |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''31''' |[[Симеон Симеонов (футболист)|Симеон Симеонов]] |1964&nbsp;– 1974 |34 |0 |1966&nbsp;– 1/0/15<br>1970&nbsp;– 2/0/13<br>1974&nbsp;– 0/0/12 |1968&nbsp;– 1/0/5 | | |1&nbsp;– 1968 | | |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''41''' |[[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] |1996&nbsp;– 2004 |70 |0 |1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11<br>2004&nbsp;– 3/0/16 | | | | | |- !colspan=12 style="background:#BBF0C9; color:#FFFFFF"|Защитници |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''2''' |[[Александър Шаламанов]] |1963&nbsp;– 1974 |42 |1 |1966&nbsp;– 2/0/15<br>1970&nbsp;– 3/0/13 |1964&nbsp;– 1/0/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 | |СП 1966 |1&nbsp;– 1963, 1966;<br>3&nbsp;– 1967 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''12''' |[[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] |1978&nbsp;– 1988 |55 |0 | | | | |1&nbsp;– 1984;<br>2&nbsp;– 1982 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''22''' |[[Кирил Ракаров]] |1953&nbsp;– 1962 |38 |1 |1962&nbsp;– 2/0/15 |1960&nbsp;– 2/0/9 |1956&nbsp;– 3/ /3{{Br}}1960-3/ /5 | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''32''' |[[Емил Кременлиев]] |1993&nbsp;– 1996 |25 |0 |1994&nbsp;– 5/0/4 |1996&nbsp;– 1/0/11 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''42''' |[[Радостин Кишишев]] |1996&nbsp;– 2009 |83 |1 |1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 2/0/11 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''3''' |[[Трифон Иванов]] |1988&nbsp;– 1998 |76 |6 |1994&nbsp;– 6/0/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |1&nbsp;– 1996;<br>2&nbsp;– 1989, 1997 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''13''' |[[Георги Димитров – Джеки|Георги Димитров]] |1978&nbsp;– 1988 |77 |7 | | | | | | |ЗлТ1985-29 |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''23''' |[[Кирил Ивков]] |1968&nbsp;– 1979 |44 |1 |1974&nbsp;– 3/0/12 | |1968&nbsp;– / /2 | |1&nbsp;– 1974, 1975 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''5''' |[[Димитър Пенев]] |1965&nbsp;– 1974 |90 |2 |1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 3/0/13<br>1974&nbsp;– 3/0/12 |1968&nbsp;– 2/-1/5 | | |1&nbsp;– 1967, 1971 |Б-я ХХв-8 | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''15''' |[[Петър Хубчев]] |1984&nbsp;– 1996 |35 |0 |1994&nbsp;– 7/0/4 |1996&nbsp;– 2/0/11 | | |2&nbsp;– 1993 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''25''' |[[Добромир Жечев]] |1961&nbsp;– 1974 |73 |2 |1962&nbsp;– 1/0/15<br>1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 2/0/13<br>1974&nbsp;– 0/0/12 |1964&nbsp;– 2/0/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 | | |2&nbsp;– 1970, 1973<br>3&nbsp;– 1966 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''35''' |[[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] |1986&nbsp;– 1994 |54 |5 | | | | |1&nbsp;– 1987<br>2&nbsp;– 1988 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''4''' |[[Цанко Цветанов]] |1991&nbsp;– 1996 |40 |0 |1994&nbsp;– 6/0/4 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''14''' |[[Борис Гаганелов]] |1963&nbsp;– 1970 |А-51<br>Б-3<br>Мл-1<br>Ю-2 |0<br>1<br>0<br>0 |1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 1/0/13 |1968&nbsp;– 2/0/5 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''24''' |[[Стефан Аладжов]] |1969&nbsp;– 1979 |А-30<br>Б-1<br>Мл-9<br>Ю-7 |1<br>0<br>1<br>0 |1970&nbsp;– 1/0/13 | | | |1&nbsp;– 1970 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''34''' |[[Илиян Киряков]] |1988&nbsp;– 1996 |53 |5 |1994&nbsp;– 6/0/4 |1996&nbsp;– 1/0/11 | | | | | |- !colspan=12 style="background:#B0D3FB; color:#FFFFFF"|Полузащитници |- bgcolor="#DFEDFD" |align=center|'''6''' |[[Красимир Балъков]] |1988&nbsp;– 2003 |92 |16 |1994&nbsp;– 7/0/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | |СП 1994 |1&nbsp;– 1995<br>2&nbsp;– 1996, 2002<br>3&nbsp;– 1994 |Б-я ХХв-5 |ЗлТ1994-16 |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''16''' |[[Стилиян Петров]] |1998&nbsp;– 2011 |106 |8 | |2004&nbsp;– 3/0/16 | | |1&nbsp;– 2003<br>2&nbsp;– 2000, 2001, 2005, 2009<br>3&nbsp;– 2002, 2006 | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''26''' |[[Златко Янков]] |1989&nbsp;– 1999 |80 |4 |1994&nbsp;– 6/0/4<br>1998&nbsp;– 2/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |3&nbsp;– 1997 | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''10''' |[[Христо Бонев]] |1967&nbsp;– 1979 |96 |47 |1970&nbsp;– 3/1/13<br>1974&nbsp;– 3/1/12 |1968&nbsp;– 1/0/5 | | |1&nbsp;– 1969, 1972, 1973<br>3&nbsp;– 1974 |Б-я ХХв-3 |ЗлТ:<br>1972&nbsp;– 11;<br>1973&nbsp;– 12;<br>1974&nbsp;– 15;<br>1975&nbsp;– 17 |- bgcolor=#DFEDFD | align="center" |'''30''' |[[Йордан Лечков]] |1989&nbsp;– 1998 |45 |5 |1994&nbsp;– 5/2/4 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |2&nbsp;– 1994 | |ЗлТ1994-13 |- bgcolor=#DFEDFD | align="center" |'''43''' |[[Даниел Боримиров]] |1993&nbsp;– 2005 |69 |5 |1994&nbsp;– 4/1/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11<br>2004&nbsp;– 1/0/16 | | | | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''28''' |[[Ивайло Йорданов]] |1991&nbsp;– 2000 |50 |3 |1994&nbsp;– 5/0/4<br>1998&nbsp;– 2/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |1&nbsp;– 1998 | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''36''' |[[Аян Садъков]] |1981&nbsp;– 1991 |А-79<br>Мл-25<br>Ю-40 |9<br>9<br>15 |1986&nbsp;– 4/0/15 | | | |3&nbsp;– 1986 | | |- !colspan=12 style="background:#FFACB3; color:#FFFFFF"|Нападатели |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''7''' |[[Емил Костадинов]] |1988&nbsp;– 1998 |69 |26 |1994&nbsp;– 7/0/4<br>1998&nbsp;– 3/1/29 |1996&nbsp;– 2/0/11 | | |1&nbsp;– 1993<br>3&nbsp;– 1992, 1995 |Б-я ХХв-9 |ЗлТ1993-8 |- bgcolor=#FFD2D6 | align="center" |'''8''' |[[Христо Стоичков]] |1987&nbsp;– 1999 |83 |37 |1994&nbsp;– 7/6/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/3/11 | |СП 1994/{{Br}}ЕП 1996 |1&nbsp;– 1989÷1992 и 1994;<br>2&nbsp;– 1995;<br>3&nbsp;– 1993, 1996 и 2000 /<br>СпГ:1&nbsp;– 1994;<br>3&nbsp;– 1992 |ФИФА1994-1<br>Б-я ХХв-2 |ЗлОб-1990<br>ЗлТ:<br>1994&nbsp;– 1;<br>1992&nbsp;– 2(СрТ);<br>1993&nbsp;– 12;<br>1991&nbsp;– 13 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''9''' |[[Георги Аспарухов]] |1962&nbsp;– 1970 |50 |19 |1962&nbsp;– 1/1/15<br>1966&nbsp;– 3/1/15<br>1970&nbsp;– 3/0/13 |1964&nbsp;– 2/0/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 | | |1&nbsp;– 1965<br>2&nbsp;– 1964, 1966 и 1968/<br>СпГ:1&nbsp;– 1965 |Б-я ХХв-1 |ЗлТ:<br>1965&nbsp;– 8;<br>1966&nbsp;– 14;<br>1968&nbsp;– 14 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''11''' |[[Димитър Бербатов]] |1999&nbsp;– 2010 |А-79<br>Мл3<br>Ю-2 |48<br>3<br>2 | |2004&nbsp;– 3/0/16 | | |1&nbsp;– 2002, 2004, 2005<br>и 2007÷2010;<br>2&nbsp;– 2006, 2014;<br>3&nbsp;– 1999, 2001, 2011 | |ЗлТ2007-30 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''17''' |[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] |1950&nbsp;– 1963 |75 |25 |1962&nbsp;– 3/0/15<br>1966&nbsp;– 2/0/15 |1960&nbsp;– 2/0/9<br>1964&nbsp;– 2/0/11 |1952&nbsp;– / /17<br>1956&nbsp;– / /3<br>1960&nbsp;– / /5 | |1&nbsp;– 1956, 1962<br>2&nbsp;– 1955, 1959 |Б-я ХХв-7 |ЗлТ:1956&nbsp;– 9;<br>1958&nbsp;– 19;<br>1959&nbsp;– 13;<br>1960&nbsp;– 16 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''18''' |[[Димитър Якимов]] |1962&nbsp;– 1973 |67 |9 |1962&nbsp;– 1/0/15<br>1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 2/0/13 |1960&nbsp;– 1/0/9<br>1964&nbsp;– 2/1/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 |1960&nbsp;– / /5 | |3&nbsp;– 1961, 1968, 1969, 1970 |Б-я ХХв-4 | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''19''' |[[Петър Жеков]] |1963&nbsp;– 1972 |44 |25 |1966&nbsp;– 1/0/15<br>1970&nbsp;– 1/0/13 |1968&nbsp;– 1/1/5 |1968&nbsp;– / /2 | |2&nbsp;– 1969 | |ЗлОб-1969<br>СрОб-1970<br>БрОб-1973<br>ЗлТ1969-9 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''20''' |[[Наско Сираков]] |1983&nbsp;– 1996 |79 |23 |1986&nbsp;– 4/1/15<br>1994&nbsp;– 7/1/4 |1996&nbsp;– 1/0/11 | | |2&nbsp;– 1986;<br>3&nbsp;– 1987 |Б-я ХХв-10 | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''29''' |[[Атанас Михайлов (футболист)|Атанас Михайлов]] |1967&nbsp;– 1979 |А-45<br>Б-2<br>Мл-46<br>Ю-3 |23<br>1<br>31<br>1 |1974&nbsp;– 3/0/12 | |1968&nbsp;– / /2 | |1&nbsp;– 1979;<br>2&nbsp;– 1977 | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''37''' |[[Мартин Петров]] |1999&nbsp;– 2011 |90 |20 | |2004&nbsp;– 3/0/16 | | |1&nbsp;– 2006<br>2&nbsp;– 2007<br>3&nbsp;– 2003, 2004 | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''38''' |[[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |1948&nbsp;– 1959 |39 |20 | | |1952&nbsp;– / /17<br>1956&nbsp;– / /3 | | | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''33''' |[[Динко Дерменджиев]] |1966&nbsp;– 1977 |58 |19 |1962&nbsp;– 2/0/15<br>1966&nbsp;– 2/0/15<br>1970&nbsp;– 2/1/13 |1968&nbsp;– 2/1/5 | | | | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''39''' |[[Любослав Пенев]] |1987&nbsp;– 1998 |62 |14 |1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/-1/11 | | |1&nbsp;– 1988 | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''40''' |[[Никола Котков]] |1961&nbsp;– 1969 |А-26<br>Б-10 |12<br>8 |1966&nbsp;– 1/0/15 |1968&nbsp;– 1/1/5 | | |1&nbsp;– 1964;{{Br}}2&nbsp;– 1967 |Б-я ХХв-6 |ЗлТ1967-25 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''27''' |[[Тодор Диев]] |1955&nbsp;– 1965 |55 |16 |1962&nbsp;– 1/0/15 |1960&nbsp;– 1/0/9<br>1964&nbsp;– 1/1/11 |1952&nbsp;– / /17<br>1956&nbsp;– / /3<br>1960&nbsp;– / /5 | | | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''44''' |[[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1971&nbsp;– 1979 |А-44<br>Б-3<br>Мл-31<br>Ю-28 |13<br>1<br>14<br>11 |1974&nbsp;– 3/0/12 |1969 Ю-1 | | |1&nbsp;– 1977<br>2&nbsp;– 1975<br>3&nbsp;– 1976 | | |} * Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти&nbsp;– по 3&nbsp;– 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за [[Футболист № 1 на България|Футболист № 1, 2, 3 на годината в България]] (ФГод на Б-я) / [[Спортист на годината на България|Спортист № 1, 2, 3 на годината в България]] (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1&nbsp;– 10 място) за [[Най-добър футболист на България за 20 век|Най-добър футболист на България за XX век]] (Б-я ХХв); награди „[[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка]]/“[[Златна обувка]]". === Идеален отбор на България за всички времена === През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:<ref>[http://www.webcafe.bg/id_1140665679/slide_1_Idealniyat_otbor_na_Bulgaria Идеалният отбор на България]</ref> {| class="wikitable" |- style="background:#BEBEBE; color:#000;" !№ !Име !Рождена дата !Мач. !Гол. !Клуб |- !colspan=10 style="background:#FFDEAD; color:#FFFFFF;"|Вратар |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''1''' |[[Борислав Михайлов]] {{капитан}} |12.02.1963 |102 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]], {{Флагче|Португалия}} [[Белененсеш]], {{Флагче|Франция}} [[ФК Мюлуз|Мюлуз]], {{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]], {{Флагче|Англия}} [[ФК Рединг|Рединг]], {{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] |- !colspan=10 style="background:#BBF0C9; color:#FFFFFF"|Защитници |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''2''' |[[Александър Шаламанов]] |04.09.1941 |42 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''3''' |[[Трифон Иванов]] |27.07.1965 |76 |6 |{{Флагче|България}} [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]], {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Испания}} [[Реал Бетис|Бетис]], {{Флагче|Швейцария}} [[Ньошател Ксамакс]], {{Флагче|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]], {{Флагче|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия Виена]] |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''4''' |[[Цанко Цветанов]] |06.01.1970 |40 |0 |{{Флагче|България}} [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]], {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]], {{Флагче|Германия}} [[ШФ Валдхоф Манхайм|Валдхоф Манхайм]], {{Флагче|Шотландия}} [[ФК Абърдийн|Абърдийн]] |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''5''' |[[Димитър Пенев]] |12.07.1945 |90 |2 |{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив София]], {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- !colspan=10 style="background:#B0D3FB; color:#FFFFFF"|Полузащитници |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''6''' |[[Стилиян Петров]] |05.07.1979 |106 |8 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]], {{Флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''8''' |[[Красимир Балъков]] |29.03.1966 |92 |16 |{{Флагче|България}} [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]], {{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]], {{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''10''' |[[Димитър Якимов]] |12.08.1941 |67 |9 |{{Флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември София]], {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- !colspan=10 style="background:#FFACB3; color:#FFFFFF"|Нападатели |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''7''' |[[Емил Костадинов]] |12.08.1967 |70 |27 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]], {{Флагче|Испания}} [[Депортиво Ла Коруня]], {{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]], {{Флагче|Турция}} [[Фенербахче]], {{Флагче|Мексико}} [[УАНЛ Тигрес]] |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''9''' |[[Георги Аспарухов]] |04.05.1943 |49 |19 |{{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]], {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''11''' |[[Христо Стоичков]] |08.02.1966 |83 |37 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]], {{Флагче|Италия}} [[ФК Парма|Парма]], {{Флагче|Япония}} [[Кашива Рейсол]] |} == Натурализирани футболисти == {| class="wikitable" ! !Футболист !Мача !Гола !Период |- |{{флагче|Руска империя}} [[Руска империя]] |[[Фридрих Клюд]] |1 |0 |1927 |- |{{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] |[[Карел Буркерт]] |1 |? |1934 |- |{{флагче|Италия}} [[Италия]] |[[Амедео Клева]] |2 |? |1948&nbsp;– 1950 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Драголюб Симонович]] |1 |0 |1998 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Предраг Пажин]] |32 |0 |2000&nbsp;– 2004 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Зоран Янкович (футболист)|Зоран Янкович]] |30 |2 |2002&nbsp;– 2007 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Златомир Загорчич]] |23 |0 |1998&nbsp;– 2004 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Тиаго Силва (р. 1979)|Тиаго Силва]] |1 |0 |2006 |- |{{флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] |[[Игор Томашич]] |16 |0 |2006&nbsp;– 2009 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Лусио Вагнер]] |15 |0 |2006&nbsp;– 2009 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Маркиньос]] |6 |0 |2011&nbsp;– 2014 |- |{{флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] |[[Иван Чворович]] |1 |0 |2012&nbsp;– 2014 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] |11 |2 |2016&nbsp;– 2019 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]] |6 |0 |2019&nbsp;– 2020 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Сисиньо (футболист, р. 1988)|Сисиньо]] |7 |0 |2020&nbsp; |} == Форма == {{col-begin}} {{col-2}} === Домакини === {| |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = 008000 | body = 008000 | rightarm = 008000 | shorts = FFFFFF | socks = 008000 | title = 1922–1950 }} |{{Football kit |pattern_la = |pattern_b = |pattern_ra = |pattern_sh = _green stripes |pattern_so = _3_stripes_white |leftarm = 008000 |body = FFFFFF |rightarm = 008000 |shorts = FFFFFF |socks = 008000 |title = 1950–1985 }} |{{Football kit | pattern_b = | pattern_ra = _greenborder | pattern_la = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = ffffff | body = ffffff | rightarm = ffffff | shorts = 008000 | socks = ff0000 | title = 1985–1992 }} |{{Football kit | pattern_la = _three_red_left_shoulder_stripes | pattern_b = _three_red_left_shoulder_stripes | pattern_ra = | pattern_sh = _three_adidas_white_right_legr_stripes_on_blue | pattern_so = _3_stripes_red | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 2E8B57 | socks = FFFFFF | title = 1992—1993 }} |- |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _bul94 | pattern_ra = | pattern_sh = _bul94 | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = FFFFFF | title = СП-1994 }} |{{Football kit | pattern_la = _bulgaria96 | pattern_b = _bulgaria96 | pattern_ra = _bulgaria96 | pattern_sh = _bulgaria1996 | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = 008000 | title = ЕП-1996 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul98h | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = FFFFFF | socks = FFFFFF | title = СП-1998 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _bul2004h | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00714F | socks = FFFFFF | title = ЕП-2004 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _thingreenborder | pattern_b = _bulh06 | pattern_ra = _thingreenborder | pattern_sh = _puma06onwhite | pattern_so = _por10a | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = FFFFFF | title = 2004—2007 }} |{{Football kit | pattern_la = _bulgaria_10 | pattern_b = _bulgaria_10 | pattern_ra = _bulgaria_10 | pattern_sh = _white_stripes | pattern_so = _bulgaria_010 | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 2E8B57 | socks = FFFFFF | title = 2007—2009 }} |{{Football kit | pattern_la = _rus12a | pattern_b = _adidasonwhite | pattern_ra = _rus12a | pattern_sh = _adidaswhite | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FFFFFF | body = FF0000 | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 2009—2011 }} |{{Football kit |pattern_la = _bul10h |pattern_b = _bul10h |pattern_ra = _bul10h |pattern_sh = _bul10h |pattern_so = |leftarm = FFFFFF |body = FFFFFF |rightarm = FFFFFF |shorts = 008000 |socks = FF0000 |title = 2011—2012 }} |- |{{Football kit |pattern_la = _bursaspor0809a |pattern_b = |pattern_ra = _bursaspor0809a |pattern_sh = _bursaspor0809t |pattern_so = |leftarm = FFFFFF |body = FFFFFF |rightarm = FFFFFF |shorts = 008000 |socks = FF0000 |title = 2012—2014 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _bul1516h | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00924A | socks = FF0000 | title = 2014—2016 }} |{{Football kit | pattern_la = _Bulgaria_2017_h | pattern_b = _Bulgaria_2017_h | pattern_ra = _Bulgaria_2017_h | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00924A | socks = FF0000 | title = 2017—2018 }} |{{Football kit | pattern_la = _bul18h | pattern_b = _bul18h | pattern_ra = _bul18h | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00924A | socks = FF0000 | title = 2018—2020 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _bul20h | pattern_b = _bul20h | pattern_ra = _bul20h | pattern_sh = _bul20h | pattern_so = _bul20h | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 007012 | socks = FFFFFF | title = 2020—2023 }} |} {{col-2}} === Гости === {| |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = ff0000 | body = ff0000 | rightarm = ff0000 | shorts = FFFFFF | socks = ff0000 | title = 1922—1950 }} |{{Football kit |pattern_la = _shoulder_stripes_red_stripes_half |pattern_b = _shoulder_stripes_red_stripes |pattern_ra = _shoulder_stripes_red_stripes_half |pattern_sh = _red stripes |pattern_so = _3_stripes_white |leftarm = FF0000 |body = FFFFFF |rightarm = FF0000 |shorts = FFFFFF |socks = FF0000 |title = 1950—1985 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 1985—1992 }} |{{Football kit | pattern_la = _three_white_left_shoulder_stripes | pattern_b = _three_white_left_shoulder_stripes | pattern_ra = | pattern_sh = _three_adidas_white_right_legr_stripes_on_blue | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 1982—1993 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul94_away | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = _bul94_away | pattern_so = _adidas_thick_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FF0000 | socks = FF0000 | title = СП-1994 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul98a | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FF0000 | socks = FF0000 | title = ЕП-1996 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul98a | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = СП-1998 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = ЕП-2004 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bulh06 | pattern_ra = _greenborder | pattern_so = _2_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 2004—2007 }} |{{Football kit | pattern_la = _bulgaria_10_g | pattern_b = _bulgaria_10_g | pattern_ra = _bulgaria_10_g | pattern_so = _bulgaria_010_g | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 2E8B57 | socks = FF0000 | title = 2007—2009 }} |{{Football kit | pattern_la = _peter1011a | pattern_b = _adidaswhite | pattern_ra = _peter1011a | pattern_sh = _adidaswhite | pattern_so = _3_stripes_red | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FFFFFF | title = 2009—2011 }} | {{Football kit | pattern_la = _bul10a | pattern_b = _bul10a | pattern_ra = _bul10a | pattern_sh = _bul10a | pattern_so = _gyori1011h | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = 008000 | title = 2011—2012 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _kappa_white | pattern_b = | pattern_ra = _kappa_white | pattern_sh = _bursaspor0809h | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = 008000 | title = 2012—2014 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _collar | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = _green_top | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = FF0000 | title = 2014—2016 }} |{{Football kit | pattern_la = _Bulgaria_2017_a | pattern_b = _Bulgaria_2017_a | pattern_ra = _Bulgaria_2017_a | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = 00924A | body = 00924A | rightarm = 00924A | shorts = FF0000 | socks = 00924A | title = 2017—2018 }} |{{Football kit | pattern_la = _bul18a | pattern_b = _bul18a | pattern_ra = _bul18a | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FF0000 | socks = FF0000 | title = 2018—2020 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _bul20a | pattern_b = _bul20a | pattern_ra = _bul20a | pattern_sh = _bul20a | pattern_so = _bul20a | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = FF0000 | title = 2020—2023 }} |} {{col-end}} {{col-begin}} {{col-2}} === Вратарска === {| |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _joma blackhalfarc | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = _green top | leftarm = 007000 | body = 007000 | rightarm = 007000 | shorts = 000000 | socks = 000000 | title = Домакини }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _joma whitehalfarc | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = _whitetop | leftarm = 000000 | body = 000000 | rightarm = 000000 | shorts = 000000 | socks = 000000 | title = Гости }} |} {{col-2}} === Екипировка === * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1924 – 1994) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1995 – 2010) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2023 – ) {{col-end}} == Вижте също == * [[Списък на срещите на националния отбор по футбол на България]] * [[Треньори на националния отбор по футбол на България]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.nationalteam.bg Официална страница на националния отбор] * [http://eloratings.net/Bulgaria.htm Всички мачове на българския национален отбор] * [http://www.bfunion.bg Български футболен съюз] * [http://www.bulgarian-football.com Футболни новини и резултати] * [http://www.retrosport.net Български футболни мачове на запис] * [http://www.webcafe.bg/id_1140665679 Идеалният отбор на България] * [http://www.rsssf.com/tablesb/bulg-intres.html RSSSF архив на резултати от 1924 г. насам&nbsp;– на английски език] * [http://www.rsssf.com/miscellaneous/bulg-recintlp.html RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите&nbsp;– на английски език] * [http://www.planetworldcup.com/NATIONS/bul.html Planet World Cup архив на резултатите от Световни първенства&nbsp;– на английски език] * [http://www.planetworldcup.com/NATIONS/bul_squads.html Planet World Cup архив от съставите на отборите, играли на Световни първенства&nbsp;– на английски език] * [http://www.planetworldcup.com/NATIONS/bul_qualify.html Planet World Cup архив на резултатите от квалификациите на Световни първенства&nbsp;– на английски език] * [http://ru.uefa.com/uefaeuro/finals/history/index.html UEFA.com, история на финалите на Европейски първенства по футбол&nbsp;– на руски език] {{НОФнаБългария}} {{България - Бронзов медалист СП 1994}} {{Български футбол}} {{УЕФА-отбори}} [[Категория:Национален отбор по футбол на България| ]] hgug3e0amcsfvxra1kaowfuqhb86z66 12419741 12419740 2024-11-22T11:37:41Z 89.106.108.234 12419741 wikitext text/x-wiki {{Национален отбор по футбол | Име = {{Флагче|България}} България | Емблема = Coat_of_arms_of_Bulgaria_(version_by_constitution).svg | Прякор = Лъвовете<br>Трикольоритe | Асоциация = [[Български футболен съюз|БФС]] | Конфедерация = [[УЕФА]] | Треньор = {{Флагче|България}} [[Илиан Илиев]] | Капитан = {{Флагче|България}} [[Кирил Десподов]] | С най-много мачове = {{Флагче|България}} [[Стилиян Петров]] (105) | С най-много голове = {{Флагче|България}} [[Димитър Бербатов]]<br>{{Флагче|България}} [[Христо Бонев]] (48) | Най-млад играч = | Стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] | Код на ФИФА = BUL | pattern_la1 = _bul24h | pattern_b1 = _bul24h | pattern_ra1 = _bul24h | pattern_sh1 = _bul24h | pattern_so1 = _bul24hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = 006022 | socks1 = FFffff | pattern_la2 = _bul24a | pattern_b2 = _bul24a | pattern_ra2 = _bul24a | pattern_sh2 = _bul24a | pattern_so2 = | leftarm2 = 641725 | body2 = 641725 | rightarm2 = 641725 | shorts2 = 641725 | socks2 = 641725 | pattern_la3 = _bul24t | pattern_b3 = _bul24t | pattern_ra3 = _bul24t | pattern_sh3 = _bul24t | pattern_so3 = _blacktopl | leftarm3 = 000000 | body3 = ffe000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = 000000 | socks3 = ffe000 | ФИФА позиция = '''84''' (24 октомври 2024 г.)<ref name="FIFA World ranking">[https://inside.fifa.com/fifa-world-ranking/men?dateId=id14443 Световна класация на националните отбори на ФИФА] (англ.).</ref><ref name="eloratings">[http://www.eloratings.net/ World Football Elo Ratings], световна класация на ФИФА.</ref> | ФИФА макс = '''8''' | ФИФА макс дата = юни 1995 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football24.info/fifa-ranking/ | заглавие = FIFA Ranking | достъп_дата = 25 юни 2016 | труд = FIFA Ranking from 13 June 1995 | издател = football24.info | език = en | архив_дата = 2015-10-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151002235159/http://football24.info/fifa-ranking/}}</ref> | ФИФА мин = '''96''' | ФИФА мин дата = май 2012 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football24.info/fifa-ranking/ | заглавие = FIFA Ranking | достъп_дата = 25 юни 2016 | труд = FIFA Ranking from 11 April&nbsp;– 9 May 2012 | издател = football24.info | език = en | архив_дата = 2015-10-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151002235159/http://football24.info/fifa-ranking/ }}</ref> | Първи мач = {{фб-л|Австрия}} 6 – 0 {{фб-д|България}}<br>([[Виена]], [[Австрия]]; 21 май 1924 г.)<ref name="bnr._Бълг">{{Цитат уеб | заглавие = Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност | труд = [[Българско национално радио|БНР]] | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100426182 | език = }}</ref> | Най-голяма победа = {{фб-л|България}} 10 – 0 {{фб-д|Гана}}<br>([[Леон (Гуанахуато)|Леон]], [[Мексико]]; 2 октомври 1968 г.)<ref name="spor_Гана">{{Цитат уеб | заглавие = Гана Футбол | труд = sporta.bg | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = http://sporta.bg/?load=Football::TeamHistory&teamId=2491 | език = | архив_дата = 2015-01-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150110165836/http://sporta.bg/?load=Football::TeamHistory&teamId=2491 }}</ref><ref name="blit_БЛИЦ">{{Цитат уеб | заглавие =46 години от най-голямата победа на националния отбор | труд = blitz.bg | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = http://www.blitz.bg/sport/article/246075 | език = }}</ref> | Най-голяма загуба = {{фб-д|Испания}} 13 – 0 {{фб-л|България}}<br>([[Мадрид]], [[Испания]]; [[21 май]] [[1933]] г.)<ref name="bfun_БФС-">{{Цитат уеб | заглавие = Footballdatabase | труд = Footballdatabase.eu | достъп_дата = 17 декември 2014 | уеб_адрес = https://www.footballdatabase.eu/en/match/summary/1060293-espagne-bulgarie | език = en }}</ref> | Участия на СП = 7 (на финални турнири: 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994, 1998) | Първо участие на СП = | Най-добро представяне на СП = 4-то място ([[Световно първенство по футбол 1994|1994]]) | Име на регионално първенство = Европейско първенство по футбол | Участия на РП = 2 (на финални турнири: [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]]) | Първо участие на РП = | Най-добро представяне на РП = 5-то място ([[Европейско първенство по футбол 1968|1968]])<ref>Извън финалния турнир с 4 отбора.</ref> | уебсайт = [https://teambulgaria.bg/ teambulgaria.bg] | бележки = не }} '''Националният отбор по футбол''' представлява [[България]] в международните [[футбол]]ни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] (БФС), създаден през 1985 г.,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bfunion.bg/about/history/national-team | заглавие = Национален отбор | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = За БФС – История | издател = bfunion.bg | цитат = Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София. | език = | архив_дата = 2015-09-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150923184218/http://www.bfunion.bg/about/history/national-team }}</ref> член на [[ФИФА|Международната футболна федерация]] (ФИФА) от 1924 г.<ref name="FIFA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/associations/association=bul/ | заглавие = Bulgaria Bulgarian Football Union | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Associations | издател = fifa.com | език = en }}</ref> и на [[УЕФА|Европейската футболна федерация]] (УЕФА) от 1954 г.,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/insideuefa/national-associations/BUL/ | заглавие = Developing football in Bulgaria | достъп_дата = 14 ноември 2023 | труд = Timeline > Association history | издател = uefa.com | език = en }}</ref> като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. [[Спортни кодове на държави и територии|Официалният спортен код]] на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на [[Национално знаме на България|националното знаме на страната]]. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], а през 2022 г. – на стадион „[[Хювефарма Арена]]“ в [[Разград]]<ref name="Стадион1.2023">[https://www.segabg.com/category-sport/nacionalite-po-futbol-shte-sa-dalech-sofiya-prez-cyalata-2023-g Националите по футбол ще са далеч от София през цялата 2023 г.], в. „Сега“, 18 януари 2023.</ref><ref name="Стадион4.2023">[https://www.segabg.com/hot/category-sport/nacionalniyat-stadion-formalno-e-sofiya-realno-razgrad Националният стадион формално е в София, а реално - в Разград], в. „Сега“, 18 януари 2023.</ref>. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в [[София]] Българският национален отбор участва общо седем пъти на [[Световно първенство по футбол|световни първенства по футбол]].<ref name="FIFA" /> Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство през 1994]] г. в Съединените американски щати. На турнира, България [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|отстранява на четвъртфинал]] действащия тогава световен шампион по футбол [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]], а на полуфинала претърпява загуба от [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]].<ref name="USA 1994">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/worldcup/archive/usa1994/teams/team=43936/matches.html | заглавие = 1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Teams – Bulgaria – Matches | издател = fifa.com | език = en }}</ref> През тези години националният отбор е съставен от футболисти играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума&nbsp;– финалните турнири на СП 1994, [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996]] и [[Световно първенство по футбол 1998|СП 1998]].<ref name="FRA 1998">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/news.php?news=515340 | заглавие = „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол | достъп_дата = 20 юни 2015 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 28 октомври 2014 | труд = От скрина | издател = sportal.bg | цитат = На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция.| език = }}</ref> Част от тези футболисти, е и носителят на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка на „Франс Футбол“]] за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – [[Христо Стоичков]], който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На [[Европейско първенство по футбол|европейски първенства по футбол]] българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/teama/team=20/profile/ | заглавие = Bulgaria team profile | достъп_дата = 25 юни 2016 | труд = UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile | издател = uefa.com | език = en }}</ref> Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет [[Летни олимпийски игри]], в които печели бронзов медал от [[Летни олимпийски игри 1956|Олимпийските игри през 1956]] г. в Мелбърн<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/tournaments/archive/mensolympic/melbourne1956/index.html | заглавие = Olympic Football Tournament Melbourne 1956 | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Overview | цитат = Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3&nbsp;– 0, as Todor Diev scored twice.| език = en }}</ref> и сребърен медал от [[Летни олимпийски игри 1968|Олимпийските игри през 1968]] г. в Мексико.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fifa.com/tournaments/archive/mensolympic/mexicocity1968/index.html | заглавие = Olympic Football Tournament Mexico City 1968| достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Overview | издател = fifa.com | цитат = Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4&nbsp;– 1 Hungarian triumph.| език = en }}</ref> В несъществуващия вече международен футболен турнир за [[Балканска национална купа|Балканската национална купа]], България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rsssf.com/tablesb/balkancup.html | заглавие = Balkan Cup (for Nations) | достъп_дата = 13 юни 2015 | труд = Palmares | издател = rsssf.com | език = en }}</ref> Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956&nbsp;– 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства ([[Световно първенство по футбол 1962|1962]], [[Световно първенство по футбол 1966|1966]], [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] и [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] г.), достига до четвъртфинал и пето място на [[Европейско първенство по футбол 1968|Европейското първенство по футбол 1968]], печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа&nbsp;– ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат [[Георги Аспарухов]], [[Христо Бонев]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] и [[Петър Жеков]], които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.<ref name="FIFA World Cup">[http://www.fifa.com/fifa-tournaments/statistics-and-records/worldcup/index.html FIFA World Cup™ All Time Statistics]</ref> Павел Андреев и Вашку да Гама от село Рупча са едни от най-успешните футболисти в българския футбол. Благодарение на тях България става 4-та на световното първенство по футбол през 1994 година в Мексико. Евгени Минчев става първия българин със златна топка. Печели я през 1995 докато е в отбора на Янтра Габрово. [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|230п|мини|Георги Аспарухов – [[Най-добър футболист на България за 20 век|Футболист № 1 на България за XX век]], през 1969 г.]] == Класиране в световната ранглиста == Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е '''осма''' през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема '''девета''' позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г.<ref>[http://www.eloratings.net/Bulgaria.htm World Football Elo Ratings: Bulgaria], посетен на 26 май 2017 г.</ref> Към 23 септември 2024 година отборът е на 81-во място в ранглистата на ФИФА.<ref name="FIFA World ranking"/><ref name="eloratings"/> [[Файл:Petar Zhekov c1970.jpg|дясно|200px|мини|Петър Жеков – носител на „[[Златната обувка]]“, 1970 г.]] [[Файл:BulgariaFIFARank.png|мини|център|350px|Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.]] {| class="wikitable" style="margin:auto" ! width=20 | год./мес. ! width=67 | януари ! width=67 | февруари ! width=67 | март ! width=67 | април ! width=67 | май ! width=67 | юни ! width=67 | юли ! width=67 | август ! width=67 | септември ! width=67 | октомври ! width=67 | ноември ! width=67 | декември |- style="text-align:center;" |'''1993'''||-||-||-||-||-||-||-||37.||37.||32.||23.||31. |- style="text-align:center;" |'''1994'''||31.||23.||23.||25.||29.||29.||14.||14.||14.||16.||17.||16. |- style="text-align:center;" |'''1995'''||16.||14.||14.||13.||12.||style="background-color:yellow"|8.||11.||12.||14.||11.||14.||17. |- style="text-align:center;" |'''1996'''||18.||17.||17.||24.||28.||28.||19.||17.||21.||21.||17.||15. |- style="text-align:center;" |'''1997'''||15.||14.||14.||13.||14.||23.||20.||22.||13.||18.||24.||36. |- style="text-align:center;" |'''1998'''||36.||38.||38.||42.||35.||35.||34.||35.||47.||45.||46.||49. |- style="text-align:center;" |'''1999'''||30.||30.||30.||23.||30.||33.||34.||34.||36.||36.||37.||37. |- style="text-align:center;" |'''2000'''||37.||39.||39.||40.||43.||44.||47.||52.||56.||55.||54.||53. |- style="text-align:center;" |'''2001'''||54.||52.||49.||44.||43.||46.||49.||50.||48.||51.||51.||51. |- style="text-align:center;" |'''2002'''||51.||52.||52.||52.||54.||54.||54.||58.||50.||42.||41.||42. |- style="text-align:center;" |'''2003'''||42.||44.||46.||38.||35.||38.||37.||35.||31.||39.||39.||34. |- style="text-align:center;" |'''2004'''||34.||37.||37.||38.||38.||40.||41.||42.||41.||41.||37.||37. |- style="text-align:center;" |'''2005'''||37.||39.||39.||40.||43.||45.||46.||46.||45.||46.||39.||39. |- style="text-align:center;" |'''2006'''||39.||40.||39.||38.||37.||37.||37.||36.||37.||38.||43.||43. |- style="text-align:center;" |'''2007'''||42.||37.||39.||38.||36.||33.||30.||29.||35.||34.||18.||18. |- style="text-align:center;" |'''2008'''||18.||19.||19.||18.||18.||18.||17.||17.||16.||15.||16.||27. |- style="text-align:center;" |'''2009'''||28.||26.||27.||20.||20.||23.||23.||23.||19.||23.||27.||30. |- style="text-align:center;" |'''2010'''||30.||30.||38.||39.||39.||– ||43. ||43.||54.||43.||45.||49. |- style="text-align:center;" |'''2011'''||49.||51.||47.||45.||46.||46.||48.||51.||''55''.||''75''.||85.||84. |- style="text-align:center;" |'''2012'''||83.||88.||85.||style="background-color:red"|96.||style="background-color:red"|96.||90.||92.||94.||'''89'''.||'''55'''.||40.||50. |- style="text-align:center;" |'''2013'''||50.||48.||46.||51.||52.||46.||52.||53.||64.||76.||76.||74. |- style="text-align:center;" |'''2014'''||74.||72.||67.||73.||73.||78.||72.||72.||46.||59.||66.||66. |- style="text-align:center;" |'''2015'''||66.||70.||71.||67.||67.||62.||68.||69.||68.||78.||66.||71. |- style="text-align:center;" |'''2016'''||72.||75.||70.||69.||69.||69.||77.||77.||74.||89.||72.||71. |- style="text-align:center;" |'''2017'''||72.||71.||71.||55.||55.||60.||54.||52.||38.||36.||43.||43. |- style="text-align:center;" |'''2018'''||42.||40.||40.||54.||53.||49.||54.||47.||44.||45.||46.||46. |- style="text-align:center;" |'''2019'''||46.||48.|| ||51.|| ||57.||60.||60.||62.||61.||59.||59. |- style="text-align:center;" |'''2020'''||59.||59.||59.||59.||59.||59.||59.||60.||60.||66.||68.||68. |- style="text-align:center;" |'''2021'''||68.||68.||68.||71.||71.||71.||71.||75.||70.||70.||71.||71. |- style="text-align:center;" |'''2022'''||71.||71.||73.||73.||73.||74.||74.||74.||74.||72.||72.||71. |- style="text-align:center;" |'''2023'''||71.||71.||71.||76.||76.||77.||77.||77.||78.||84.||81.||84. |- style="text-align:center;" |'''2024'''||84.||83.||83.||83.||83.||82.||82.||82.||81.||84.||–||– |} * най-високо място: 8. (юни 1995) * най-ниско място: 96. (април, май 2012) * най-голям възход: +34 места (октомври 2012) * най-голям спад: –20 места (октомври 2011) == История == Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май [[1924]] г. във [[Виена]] срещу отбора на [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. Отборът на България е в състав:<ref>[http://nationalteam.bg/bg/pages/history?PHPSESSID=46d9f353812dad1d16bc6afbb42c720f Български национален отбор по футбол – история] (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)</ref><br> [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-42091-0006, Bulgarien - DDR 3-1, Mannschaftsfoto.jpg|480px|мини|Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.]] * [[Петър Иванов (футболист)|Петър Иванов]] – [[ПФК Левски (София)|„Левски“ (София)]] * [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – „Левски“ (София) * [[Симеон Янков (футболист)|Симеон Янков]] – „Левски“ (София) * [[Гено Матеев]] – „Левски“ (София) * [[Боян Бянов]] – [[Тича (отбор)|„Тича“ (Варна)]] * Димитър Манолов – [[ПФК Славия|ПФК „Славия“]] * Димитър Мутафчиев – „Левски“ (София) * Никола Мутафчиев – „Левски“ (София) * Цветан Генев – „Левски“ (София) * Константин Мазников – „Левски“ (София) * [[Кирил Йовович]] – „Левски“ (София) '''Треньор''' – [[Леополд Нич]], [[Австрия]] До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] с [[Ференц Пушкаш]] през 1948 г., когато той е световен фаворит. Гола отбелязва [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]].<ref>[http://www.webcafe.bg/sportcafe/bg-futbol/id_771119007/slide_7_Top_10_Golemite_futbolisti_koito_ne_stanaha_Futbolist_na_godinata Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“] – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).</ref> Периодът 1962&nbsp;– 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни [[Световно първенство по футбол|световни първенства]] и отбелязва най-успешното си участие на [[европейско първенство по футбол|европейско първенство]] – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва [[Добромир Жечев]]. Тези рекорди остават ненадминати.<ref name="FIFA World Cup"/> Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на [[Световно първенство по футбол 1962|Световното първенство през 1962]] в [[Чили]], след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] с 1:0 (гол на [[Димитър Якимов]]). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза: * 0:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]; * 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния [[Георги Аспарухов]]; * 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] – първа точка на СП.<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/chile1962/groups/index.html 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.]</ref> За следващото [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966]] г. в [[Англия]] българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]]. На неутрален терен във [[Флоренция]] на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача: * 0:2 от световния шампион [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] с голове на [[Пеле]] и [[Гаринча]] от преки свободни удари; * 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]]; * 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.<ref name="FIFA World Cup"/> Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В [[Мексико]] през [[Световно първенство по футбол 1970|1970]], макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира: * 2:3 срещу [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] след 2:0 (голове на [[Динко Дерменджиев]] и [[Христо Бонев]]); * 2:5 срещу [[Национален отбор по футбол на Германия|ФРГ]] след 1:0 ([[Аспарух Никодимов]] и [[Тодор Петков Колев (футболист)|Тодор Колев]]); * 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] след 1:0 (Добромир Жечев).<ref name="FIFA World Cup"/> Във [[Германия|ФРГ]] през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион: * 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]]; * 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] (гол на Бонев); * 1:4 срещу [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] (автогол на [[Руди Крол]]).<ref name="FIFA World Cup"/> През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав: [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-N0615-0022, Fußball-WM, Schweden - Bulgarien 0-0.jpg|315px|мини|Снимка от мача България – Швеция 0:0, [[Световно първенство по футбол 1974|СП 1974]]]] * 1&nbsp;– [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] ([[Симеон Симеонов (футболист)|Симеон Симеонов]]) * 2&nbsp;– [[Александър Шаламанов]] ([[Кирил Ракаров]]) * 3&nbsp;– [[Иван Вуцов]] ([[Кирил Ивков]]) * 4&nbsp;– [[Стефан Аладжов]] ([[Борис Гаганелов]]) * 5&nbsp;– [[Димитър Пенев]] ([[Добромир Жечев]]) * 6&nbsp;– [[Димитър Якимов]] ([[Иван Давидов]]) * 7&nbsp;– [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] ([[Тодор Диев]]) * 8&nbsp;– [[Христо Бонев]] ([[Георги Соколов]]) * 9&nbsp;– [[Георги Аспарухов]] ([[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]]) * 10&nbsp;– [[Петър Жеков]] ([[Никола Котков]]) * 11&nbsp;– [[Динко Дерменджиев]] ([[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]])<br> '''Треньори''' – [[Рудолф Витлачил]], [[Стефан Божков]], [[Христо Младенов]] Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през [[Световно първенство по футбол 1986|1986]] г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата: * 1:1 срещу световния шампион [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] на откриването на първенството на стадион [[Ацтека (стадион)|Ацтека]], гол на [[Наско Сираков|Сираков]]; * 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Южна Корея|Южна Корея]], гол на [[Пламен Гетов|Гетов]]; * 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.<br> На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]]. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен [[Аян Садъков]], който успешно играе срещу звездата на първенството [[Марадона]]. Може би най-важната дата в българския футбол е [[17 ноември]] [[1993]] г., когато [[Емил Костадинов]] вкарва два гола на [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] в [[Париж]] и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство]] в [[САЩ]]. Под ръководството на треньора [[Димитър Пенев]], на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда [[дузпа]] при умишлена игра с ръка на италианския защитник [[Алесандро Костакурта]] в неговото наказателно поле. България е елиминирана. [[Христо Стоичков]] е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът [[Олег Саленко]]. Отборът е в състав:<ref>[http://sportal.bg/uploads/tinymce/1234/ofroud/fesroud/bolt/420773_10200532058038490_39639921_n.jpg Снимка на отбора 1994 г.]</ref> [[Файл:Hristo stoichkov-2010 (crop).jpg|дясно|мини|150px|Христо Стоичков&nbsp;– голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.]] * 1&nbsp;– [[Борислав Михайлов]] (капитан) * 2&nbsp;– [[Емил Кременлиев]] (16&nbsp;– [[Илиян Киряков]]) * 3&nbsp;– [[Трифон Иванов]] * 4&nbsp;– [[Цанко Цветанов]] * 5&nbsp;– [[Петър Хубчев]] * 6&nbsp;– [[Златко Янков]] * 7&nbsp;– [[Емил Костадинов]] * 8&nbsp;– [[Христо Стоичков]] * 9&nbsp;– [[Йордан Лечков]] (13&nbsp;– [[Ивайло Йорданов]]) * 10&nbsp;– [[Наско Сираков]] (11&nbsp;– [[Даниел Боримиров]]) * 20&nbsp;– [[Красимир Балъков]]<br> '''Треньор''' – [[Димитър Пенев]] През [[1996]] г. отборът се класира за [[Европейско първенство по футбол]] за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. На 10 септември 1997 г. българският отбор побеждава Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София и се класира за седми път на световни футболни финали.<ref name="FRA 1998"/> На [[Световно първенство по футбол 1998|Световното първенство през 1998 г.]] българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). Това е краят на най-успешното българско футболно поколение. България не се класира за [[Европейско първенство по футбол 2000|Евро 2000]] и за [[Световно първенство по футбол 2002|Световното първенство през 2002]] г. Отборът достига до [[Европейско първенство по футбол 2004|Евро 2004]] в [[Португалия]], но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров). След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от [[Христо Стоичков]]. Той води националите на квалификациите за [[Световно първенство по футбол Германия 2006|Световното първенство през 2006 г.]] в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите. Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за [[Европейско първенство по футбол 2008|европейското първенство през 2008]] г. в [[Швейцария]] и [[Австрия]]. На 10 април 2007 г. [[Христо Стоичков]] подава оставка. Временно за треньор е назначен [[Станимир Стоилов]], който води отбора в мачовете срещу [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]]. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен [[Димитър Пенев]]. България не успява да се класира за Европейското първенство. [[Файл:Bulgarian national football team.JPG|375px|мини|Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за [[Европейско първенство по футбол 2012|Евро 2012]], 26.03.2011 г.]] От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]], а за квалификациите за [[Мондиал 2010]] е назначен отново Станимир Стоилов. След неубедителния старт на квалификациите за [[Евро 2012]] Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен [[Лотар Матеус]]. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за [[Европейско първенство по футбол 2012|Евро 2012]] и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от [[Михаил Мадански]] (като временен вариант). За постоянен треньор е назначен [[Любослав Пенев]]. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство през 2014 г.]], а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен. [[Ивайло Петев]] е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.<ref>[http://gong.bg/bg-football/nacionalen-tim/edinodushno-prieha-petev-za-nov-selekcioner-na-bylgariia-309461 Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България], 17 декември 2014</ref> През 2016 г. той е сменен от [[Петър Хубчев]]. Оборът се представя добре на квалификациите за [[Световното първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018 г.]] (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър. В квалификационна група С за [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство по футбол през 2022 г.]] България постига 2 победи, заема IV място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в [[Катар]].<ref>[https://topsport.bg/statistics/football/group/svetovni-kvalifikacii-mondial-2022-grupi/1488 Класиране Световни квалификации - Катар 2022 Квалификации за Мондиал 2022 (зона Европа) Група Група C - световни квалификации], Топ Спорт, ноември 2021.</ref> В квалификациите за [[Европейско първенство по футбол 2024|Европейското първенство по футбол през 2024 г]]. България заема V място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в [[Германия]]. == Старши треньори == {{основна|Треньори на националния отбор по футбол на България}} (Националност, име и фамилия, години, мачове)<br> {{колони|3| * {{флагче|Австрия}} [[Леополд Нич]] 1924 (2) * {{флагче|Австрия}} [[Вилибалд Щейскал]] 1925 (1) * {{флагче|България}} [[Павел Грозданов]] 1927 – 1930 (13) * {{флагче|Австрия}} [[Карл Немес]] 1930 (1) * {{флагче|Германия}} [[Ото Файст]] 1931 (6) * {{флагче|България}} [[Павел Грозданов]] 1932 – 1933 (13) * {{флагче|Унгария|1934}} [[Карол Фогъл]] 1934 – 1935 (8) * {{флагче|България}} [[Никола Калканджиев]] 1935 (4) * {{флагче|България}} [[Иван Батанджиев (спортен деец)|Иван Батанджиев]] 1936 (2) * {{флагче|България}} [[Гено Матеев]] 1936 (1) * {{флагче|Чехословакия}} [[Станислав Томс]] 1937 – 1938 (5) * {{флагче|България}} [[Константин Мазников]] 1938 (1) * {{флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1939 (2) * {{флагче|Австрия}} [[Франц Кьолер]] 1940 – 1941 (2) * {{флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1942 (2) * {{флагче|България}} [[Иван Батанджиев (спортен деец)|Иван Батанджиев]] 1943 (1) * {{флагче|България}} [[Тодор Конов]] 1946 (3) * {{флагче|България|1947}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1947 (2) * {{флагче|България|1947}} [[Михаил Манов]] 1947 (1) * {{флагче|Унгария|1947}} [[Резо Сомлали]] и {{флагче|България|1947}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1947 (1) * {{флагче|България|1947}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1947 (2) * {{флагче|България|1948}} [[Любомир Ангелов]] 1948 (3) * {{флагче|Унгария|1948}} [[Андор Хайду]] 1948 – 1949 (6) * {{флагче|България|1950}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]] 1950 (2) * {{флагче|България|1950}} [[Любомир Ангелов]] 1950 (1) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] 1950 (2) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев и [[Крум Милев]] 1952 – 1953 (5) * {{флагче|България|1950}} [[Любомир Ангелов]] 1953 (2) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] 1953 (2) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев и [[Крум Милев]] 1953 (1) * {{флагче|България|1950}} Крум Милев 1954 (1) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] и Крум Милев 1954 – 1955 (4) * {{флагче|България|1950}} [[Георги Пачеджиев]] 1955 (1) * {{флагче|България|1950}} Георги Пачеджиев и [[Крум Милев]] 1955 (4) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] и Крум Милев 1956 (1) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев 1956 (2) * {{флагче|България|1950}} Стоян Орманджиев и [[Крум Милев]] 1956 – 1957 (7) * {{флагче|България|1950}} [[Георги Пачеджиев]] 1957 (1) * {{флагче|България|1950}} [[Стоян Орманджиев]] и Крум Милев 1957 – 1960 (26) * {{флагче|България|1960}} Стоян Орманджиев и [[Стефан Божков]] 1960 (3) * {{флагче|България|1960}} [[Георги Пачеджиев]] 1961 – 1963 (15) * {{флагче|Унгария}} [[Бела Волентик]] 1963 (4) * {{флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] и {{флагче|България}} [[Любомир Ангелов]] 1964 (2) * {{флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] 1965 – 1966 (15) * {{флагче|България|1960}} [[Добромир Ташков]] 1966 (2) * {{флагче|България|1960}} [[Стефан Божков]] 1967 – 1970 (31) * {{флагче|България|1971}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] 1970 – 1972 (17) * {{флагче|България|1971}} [[Георги Берков]] 1972 (2) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Орманджиев]] 1972 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Христо Младенов]] 1972 – 1973 (5) * {{флагче|България|1971}} [[Йончо Арсов]] 1973 (6) * {{флагче|България|1971}} Христо Младенов 1973 – 1974 (19) * {{флагче|България|1971}} Йончо Арсов и [[Димитър Дойчинов (футболист, р.1919)|Димитър Дойчинов]] 1974 (3) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Орманджиев]] 1974 – 1975 (12) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Петров (треньор)|Стоян Петров]] 1975 – 1976 (3) * {{флагче|България|1971}} Стоян Орманджиев 1976 (4) * {{флагче|България|1971}} [[Христо Младенов]] и [[Йончо Арсов]] 1976 (5) * {{флагче|България|1971}} [[Стоян Орманджиев]] 1977 (2) * {{флагче|България|1971}} Христо Младенов и Йончо Арсов 1977 (8) * {{флагче|България|1971}} [[Цветан Илчев]] 1978 (6) * {{флагче|България|1971}} [[Атанас Пържелов]] 1978 (1) * {{флагче|България|1971}} Цветан Илчев 1978 – 1979 (11) * {{флагче|България|1971}} [[Янко Динков]] 1979 (2) * {{флагче|България|1971}} [[Данко Роев]] 1979 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Цветан Илчев]] 1979 (5) * {{флагче|България|1971}} Цветан Илчев, [[Йончо Арсов]], [[Янко Динков]] и [[Добромир Жечев]] 1979 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Добромир Ташков]] 1979 (4) * {{флагче|България|1971}} [[Атанас Пържелов]] 1980 – 1982 (31) * {{флагче|България|1971}} [[Иван Вуцов]] 1982 – 1986 (51) * {{флагче|България|1971}} [[Христо Младенов]] 1986 – 1987 (12) * {{флагче|България|1971}} [[Борис Ангелов]] 1988 – 1989 (19) * {{флагче|България|1971}} [[Димитър Пенев]] и [[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]] 1989 (1) * {{флагче|България|1971}} [[Иван Вуцов]] 1989 – 1991 (12) * {{флагче|България}} [[Красимир Борисов]] 1991 (2) * {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]] 1991 – 1996 (53) * {{флагче|България}} [[Христо Бонев]] 1996 – 1998 (19) * {{флагче|България}} [[Димитър Димитров (Херо)|Димитър Димитров]] 1998 – 2000 (14) * {{флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] 2000 – 2002 (22) * {{флагче|България}} [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] 2002 – 2004 (7) * {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] 2004 – 2007 (30) * {{флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] 2007 (2) * {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]] 2007 (6) * {{флагче|България}} [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] 2008 (7) * {{флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] 2009 – 2010 (16) * {{флагче|Германия}} [[Лотар Матеус]] 2010 – 2011 (10) * {{флагче|България}} [[Михаил Мадански]] 2011 (2) * {{флагче|България}} [[Любослав Пенев]] 2011 – 2014 (24) * {{флагче|България}} [[Ивайло Петев]] 2014 – 2016 (7) * {{флагче|България}} [[Петър Хубчев]] 2016 – 2019 (9) * {{флагче|България}} [[Красимир Балъков]] 2019 (6) * {{флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] 2019 – 2020 (9) * {{флагче|България}} [[Ясен Петров]] 2021 – 2022 (17) * {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]]* 2022 (2) * {{Флагче|Сърбия}} [[Младен Кръстаич]] 2022 – 2023 (12) * {{Флагче|България}} [[Илиан Илиев]] 2023 – (8) }} [[Файл:Dimitar Penev.jpg|ляво|300px|мини|Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев]] [[Файл:Ilian iliev in 2022.jpg|дясно|160px|мини|Настоящият старши треньор на националния отбор Илиан Илиев]] [[Файл:Stoyan ormandzhiev.jpg|център|300px|мини|Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора]] == Световно първенство през 1994 г. == България започва първенството със загуба от [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] с 0:3, но след това продължава с победи над [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] с 4:0, [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] след 1:1 (гол на [[Христо Стоичков]]) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]]. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на [[Йордан Лечков|Лечков]], което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето [[Наско Сираков|Сираков]] преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]], България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. '''Това е най-големият успех на''' [[Национален отбор по футбол на България|България]] '''в историята на футбола.''' == Представяне на големите форуми == {{col-begin}} {{col-2}} === [[Световно първенство по футбол|Световни първенства]] === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Година !Резултат !Класи-<br>ране !М !П !Р !З !Т !ГВ !ГД |- |{{флагче|Уругвай}} [[Световно първенство по футбол 1930|1930]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия|1934}} [[Световно първенство по футбол 1934|1934]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Франция}} [[Световно първенство по футбол 1938|1938]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Бразилия}} [[Световно първенство по футбол 1950|1950]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Швейцария}} [[Световно първенство по футбол 1954|1954]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Швеция}} [[Световно първенство по футбол 1958|1958]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Чили}} [[Световно първенство по футбол 1962|1962]]||Групова фаза||15||3||0||1||2||1||1||7 |- |{{флагче|Англия}} [[Световно първенство по футбол 1966|1966]]||Групова фаза||15||3||0||0||3||0||1||8 |- |{{флагче|Мексико}} [[Световно първенство по футбол 1970|1970]]||Групова фаза||13||3||0||1||2||1||5||9 |- |{{флагче|Германия}} [[Световно първенство по футбол 1974|1974]]||Групова фаза||12||3||0||2||1||2||2||5 |- |{{флагче|Аржентина|alt}} [[Световно първенство по футбол 1978|1978]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Испания}} [[Световно първенство по футбол 1982|1982]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Мексико}} [[Световно първенство по футбол 1986|1986]]||'''1/8 финал'''||12||4||0||2||2||2||2||6 |- |{{флагче|Италия}} [[Световно първенство по футбол 1990|1990]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |-bgcolor=LemonChiffon |{{флагче|САЩ}} [[Световно първенство по футбол 1994|1994]]||'''1/2 финал'''||'''4'''||7||4||0||3||12||10||11 |- |{{флагче|Франция}} [[Световно първенство по футбол 1998|1998]]||Групова фаза||29||3||0||1||2||1||1||7 |- |{{флагче|Южна Корея}}{{флагче|Япония}} [[Световно първенство по футбол 2002|2002]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Германия}} [[Световно първенство по футбол 2006|2006]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|ЮАР}} [[Световно първенство по футбол 2010|2010]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Бразилия}} [[Световно първенство по футбол 2014|2014]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Русия}} [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Катар}} [[Световно първенство по футбол 2022|2022]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Канада}}{{флагче|Мексико}}{{флагче|САЩ}} [[Световно първенство по футбол 2026|2026]]||'' ''|| || || || || || || |- |{{флагче|Мароко}}{{Флагче|Португалия}}{{Флагче|Испания}} [[Световно първенство по футбол 2030|2030]]||''–––''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Световно първенство по футбол 2034|2034]]||''–––''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |'''Общо'''||'''7/22'''||||26||4||7||15||19||22||53 |} {{col-2}} === [[Европейско първенство по футбол|Европейски първенства]] === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Година !Резултат !Класи-<br>ране !М !П !Р !З !Т !ГВ !ГД |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 1960|1960]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Испания|1964}} [[Европейско първенство по футбол 1964|1964]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия}} [[Европейско първенство по футбол 1968|1968]]||''не участва ''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Белгия}} [[Европейско първенство по футбол 1972|1972]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|СФРЮ}} [[Европейско първенство по футбол 1976|1976]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия}} [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Швеция}} [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]]||''не участва''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Англия}} [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]]||Групова фаза||12||3||1||1||1||4||3||4 |- |{{флагче|Белгия}}{{флагче|Нидерландия}} [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Португалия}} [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]]||Групова фаза||16||3||0||0||3||0||1||9 |- |{{флагче|Швейцария}}{{флагче|Австрия}} [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Полша}}{{флагче|Украйна}} [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Европейски съюз}} [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол 2024|2024]]||''не се класира''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Великобритания}}{{флагче|Ирландия}} [[Европейско първенство по футбол 2028|2028]]||''---''||-||-||-||-||-||-||-||- |- |{{флагче|Италия}}{{флагче|Турция}} [[Европейско първенство по футбол 2032|2032]]||''---''||-||-||-||-||-||-||-||- |- ||'''Общо'''||'''2/16'''||||'''8'''||'''2'''||'''1'''||'''5'''||'''6'''||'''7'''||'''17''' |} === [[Олимпийски игри]] === * От 1896 до 1920 г. – не участва * 1924 г. – първи етап * От 1928 до 1948 г. – не участва * 1952 г. – първи етап * 1956 г. – '''3-то място,''' [[Файл:Bronze medal blank.svg|15px]] * 1960 г. – първи етап * 1964 г. – не участва * 1968 г. – '''2-ро място,''' [[Файл:Silver medal blank.svg|15px]] * От 1972 до 2020 г. – не се класира {{col-end}} === Рекорди === * Четвърто място на [[Световно първенство по футбол 1994|световното първенство в САЩ 1994 г.]] и максимално възможните 7 мача. * [[Христо Стоичков]] поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с [[Олег Саленко]] – по 6 гола. * Най-голяма победа на финален турнир: 4:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]], първа победа на СП, САЩ 1994 г. * Пето място на [[Европейско първенство по футбол 1968|европейско първенство през 1968 г.]] * Първи мач на финален турнир: 0:1 с [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], 30 май [[Световно първенство по футбол 1962|1962 г. в Чили]]. * Първи гол на финален турнир: [[Георги Аспарухов]] срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] на 3.6.1962 г. в Чили. * Първа точка на финален турнир: 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] на СП в Чили, 7 юни 1962 г. == Квалификационен цикъл за ЕП 2024 (2022–2024) == {{основна|България на Европейското първенство по футбол 2024}} {{основна|Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024}} България е в група „G“ заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Според регламента победителите и завършилите на второ място от десетте групи се класират директно за финалния турнир през 2024 година. Дванадесет отбора, които все още не са се класирали, играят плейофи за определяне на последните три места за участие. Въпросните отбори се определят според тяхното класиране в [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23]]. {| class="wikitable" |----- bgcolor=#CCDDEE | Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |----- bgcolor=#DDEEFF | 26 март 2022 г. | {{Флагче|Катар}} [[Райян]] | Контрола | {{фб-л|Катар}} | 1:2 (0:1) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|60}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 29 март 2022 г. | {{Флагче|Катар}} [[Райян]] | Контрола | {{фб-л|Хърватия}} | 1:2 (0:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|69}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 2 юни 2022 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23#Група C4|Лига на нациите 2022/23]] | {{фб-л|Северна Македония}} | 1:1 (1:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|13}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 5 юни 2022 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Грузия}} | 2:5 (0:2) | [[Атанас Илиев (футболист)|А. Илиев]] {{гол|50}}, [[Илиян Стефанов|Стефанов]] {{гол|83}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 9 юни 2022 г. | {{Флагче|Гибралтар}} [[Гибралтар]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Гибралтар}} | 1:1 (1:0) | [[Георги Минчев (футболист)|Г. Минчев]] {{гол|45+1}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 12 юни 2022 г. | {{Флагче|Грузия}} [[Тбилиси]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Грузия}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 23 септември 2022 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Гибралтар}} | 5:1 (2:1) | [[Валентин Антов|Антов]] {{гол|23}}, [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|36}}, [[Радослав Кирилов|Кирилов]] {{гол|52}}, [[Илиян Стефанов|Стефанов]] {{гол|55}}, [[Марин Петков (футболист)|М. Петков]] {{гол|81}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 26 септември 2022 г. | {{Флагче|Северна Македония}} [[Скопие]] | Лига на нациите 2022/23 | {{фб-л|Северна Македония}} | 1:0 (0:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|50}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 16 ноември 2022 г. | {{Флагче|Кипър}} [[Ларнака]] | Контрола | {{фб-л|Кипър}} | 2:0 (1:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|24}}, [[Спас Делев|Делев]] {{гол|71}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 20 ноември 2022 г. | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург (град)|Люксембург]] | Контрола | {{фб-л|Люксембург}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 24 март 2023 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група G|Квалификация за ЕП 2024]] | {{фб-л|Черна гора}} | 0:1 (0:0) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 27 март 2023 г. | {{Флагче|Унгария}} [[Будапеща]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Унгария}} | 0:3 (0:3) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 17 юни 2023 г. | {{Флагче|Литва}} [[Каунас]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Литва}} | 1:1 (1:1) | [[Марин Петков (футболист)|М. Петков]] {{гол|27}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 20 юни 2023 г. | {{Флагче|България}} [[Разград]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Сърбия}} | 1:1 (1:1) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|47}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 7 септември 2023 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | Контрола | {{фб-л|Иран}} | 0:1 (0:1) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 10 септември 2023 г. | {{Флагче|Черна гора}} [[Подгорица]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Черна гора}} | 1:2 (0:1) | [[Преслав Боруков|Боруков]] {{гол|79}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 14 октомври 2023 г. | {{Флагче|България}} [[София]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Литва}} | 0:2 (0:0) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 17 октомври 2023 г. | {{Флагче|Албания}} [[Тирана]] | Контрола | {{фб-л|Албания}} | 0:2 (0:1) | |----- bgcolor=#DDEEFF | 16 ноември 2023 г. | {{Флагче|Унгария}} [[София]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Унгария}} | 2:2 (1:1) | [[Спас Делев|Делев]] {{гол|24}}, [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|79|д.}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 19 ноември 2023 г. | {{Флагче|Сърбия}} [[Лесковац]] | Квалификация за ЕП 2024 | {{фб-л|Сърбия}} | 2:2 (0:1) | [[Георги Русев (футболист, р. 1998)|Русев]] {{гол|59}}, [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|69}} |} {{Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024 група G | expanded = yes | fixtures = yes }} {{легенда|#ccffcc|Отборът се е класирал}} == Квалификационен цикъл за СП 2026 (2024–2026) == {{основна|България на Световното първенство по футбол 2026}} {{основна|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026}} <!-- България е в група „G“ заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Според регламента победителите и завършилите на второ място от десетте групи се класират директно за финалния турнир през 2024 година. Дванадесет отбора, които все още не са се класирали, играят плейофи за определяне на последните три места за участие. Въпросните отбори се определят според тяхното класиране в [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23]]. --> {| class="wikitable" |----- bgcolor=#CCDDEE | Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |----- bgcolor=#DDEEFF | 22 март 2024 г. | {{Флагче|Азербайджан}} [[Баку]] | Контрола / ФИФА Серии 2024 | {{фб-л|Танзания}} | 1:0 (0:0) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|52}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 25 март 2024 г. | {{Флагче|Азербайджан}} [[Баку]] | Контрола / ФИФА Серии 2024 | {{фб-л|Танзания}} | 1:1 (0:0) | [[Филип Кръстев|Кръстев]] {{гол|59}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 4 юни 2024 г. | {{Флагче|Румъния}} [[Букурещ]] | Контрола | {{фб-л|Румъния}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 8 юни 2024 г. | {{Флагче|Словения}} [[Любляна]] | Контрола | {{фб-л|Словения}} | 1:1 (1:1) | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|4|д.}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 5 септември 2024 г. | {{Флагче|Унгария }} [[Залаегерсег]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Беларус}} | 0:0 | |----- bgcolor=#DDEEFF | 8 септември 2024 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Северна Ирландия}} | 1:0 | [[Кирил Десподов|Десподов]] {{гол|40}} |----- bgcolor=#DDEEFF | 12 октомври 2024 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Люксембург}} | | |----- bgcolor=#DDEEFF | 15 октомври 2024 г. | {{Флагче|Северна Ирландия}} [[Белфаст]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Северна Ирландия}} | | |----- bgcolor=#DDEEFF | 15 ноември 2024 г. | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург (град)|Люксембург]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Люксембург}} | | |----- bgcolor=#DDEEFF | 18 ноември 2024 г. | {{Флагче|България}} [[Пловдив]] | [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|Лига на нациите 2024/25]] | {{фб-л|Беларус}} | | |} == Почетни листи == {{col-begin}}{{col-2}} === Участия === {| class="wikitable" cellpadding="3" style="font-size:88%; text-align: center;" |- !width="34"|№ !width="120"|Име !width="70"|Период !width="10"|Мача !width="3"|Гола |- |1 |align="left"|'''[[Стилиян Петров]]''' |1998&nbsp;– 2011 |'''105''' |8 |- |2 |align="left"|[[Борислав Михайлов]] |1983&nbsp;– 1998 |'''102''' |0 |- |3 |align="left"|[[Христо Бонев]] |1967&nbsp;– 1979 |'''96''' |48 |- |4 |align="left"|[[Красимир Балъков]] |1988&nbsp;– 2003 |'''92''' |16 |- |5&nbsp;– 7 |align="left"|[[Мартин Петров]] |1999&nbsp;– 2011 |'''90''' |20 |- |5&nbsp;– 7 |align="left"|[[Димитър Пенев]] |1965&nbsp;– 1974 |'''90''' |2 |- |5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Ивелин Попов]] | 2007 – 2019 | '''90''' | 18 |- |8&nbsp;– 9 |align="left"|[[Христо Стоичков]] |1986&nbsp;– 1999 |'''83''' |37 |- |8&nbsp;– 9 |align="left"|[[Радостин Кишишев]] |1996&nbsp;– 2009 |'''83''' |1 |- |10 |align="left"|[[Златко Янков]] |1989&nbsp;– 1999 |'''80''' |4 |- |11&nbsp;– 13 |align="left"|[[Димитър Бербатов]] |1999&nbsp;– 2010 |'''79''' |48 |- |11&nbsp;– 13 |align="left"|[[Наско Сираков]] |1983&nbsp;– 1996 |'''79''' |23 |- |11&nbsp;– 13 |align="left"|[[Аян Садъков]] |1981&nbsp;– 1991 |'''79''' |9 |- |14 |align="left"|[[Георги Димитров – Джеки|Георги Димитров]] |1978 – 1987 |'''77''' |7 |- |15 |align="left"|[[Трифон Иванов]] |1988 – 1998 |'''76''' |6 |- |16 |align="left"|[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] |1950&nbsp;– 1966 |'''75''' |25 |- |17 |align="left"|[[Добромир Жечев]] |1961&nbsp;– 1974 |'''73''' |2 |- |} |valign="top"| === Голмайстори === {| class="wikitable" cellpadding="3" style="font-size:88%; text-align: center;" |- !width="53"|№ !width="153"|Име !width="85"|Период !width="10"|Гола !width="3"|Мача !Г/М |- | 1&nbsp;– 2 | align="left"|'''[[Димитър Бербатов]]''' | 1999&nbsp;– 2010 | '''48''' | 79 | 61% |- | 1&nbsp;– 2 | align="left"|'''[[Христо Бонев]]''' | 1967&nbsp;– 1979 | '''48''' | 96 | 50% |- | 3 | align="left"|[[Христо Стоичков]] | 1987&nbsp;– 1999 | '''37''' | 83 | 45% |- | 4 | align="left"|[[Емил Костадинов]] | 1988&nbsp;– 1998 | '''26''' | 69 | 38% |- | 5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Петър Жеков]] | 1963&nbsp;– 1972 | '''25''' | 44 | 57% |- | 5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Любомир Ангелов]]<ref>[https://www.fccska.com/профил/любомир-ангелов Любомир Ангелов – fccska.com]</ref> | 1931&nbsp;– 1940 | '''25''' | 44 | 57% |- | 5&nbsp;– 7 | align="left"|[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] | 1950&nbsp;– 1966 | '''25''' | 75 | 33% |- | 8&nbsp;– 9 | align="left"|[[Атанас Михайлов (футболист)|Атанас Михайлов]] | 1967&nbsp;– 1979 | '''23''' | 45 | 51% |- | 8&nbsp;– 9 | align="left"|[[Наско Сираков]] | 1983&nbsp;– 1997 | '''23''' | 79 | 29% |- | 10&nbsp;– 11 | align="left"|[[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] | 1948&nbsp;– 1959 | '''20''' | 39 | 51% |- | 10&nbsp;– 11 | align="left"|[[Мартин Петров]] | 1999&nbsp;– 2011 | '''20''' | 90 | 22% |- | 12&nbsp;– 13 | align="left"|[[Георги Аспарухов]] | 1962&nbsp;– 1970 | '''19''' | 50 | 38% |- | 12&nbsp;– 13 | align="left"|[[Динко Дерменджиев]] | 1966&nbsp;– 1977 | '''19''' | 58 | 33% |- | 14&nbsp;– 15 | align="left"|[[Любомир Ангелов]] | 1931&nbsp;– 1940 | '''18''' | 44 | 41% |- | 14&nbsp;– 15 | align="left"|[[Ивелин Попов]] | 2007 – 2019 | '''18''' | 90 | 18% |- | 16&nbsp;– 17 | align="left"|[[Тодор Диев]] | 1955&nbsp;– 1965 | '''16''' | 55 | 29% |- | 16&nbsp;– 17 | align="left"|[[Красимир Балъков]] | 1988&nbsp;– 2003 | '''16''' | 92 | 17% |- | 18 |align="left"|[[Асен Панчев]] |1926&nbsp;– 1936 |'''15''' | 41 | 37% |- | 19 |align="left"|[[Стойчо Младенов]] |1978&nbsp;– 1989 | '''15''' | 59 | 25% |- |} {{col-end}} Последната актуализация на данните е от 8 ноември 2021 г.<ref name="Hristo Bonev"/><br> [[Файл:Stiliyan Petrov - 2011 (2).jpg|ляво|180px|мини|[[Стилиян Петров]] е с най-много участия в националния отбор&nbsp;– 106.]] [[Файл:Mitko Berbatov cropped.jpg|180px|мини|[[Димитър Бербатов]] изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).]] [[Файл:Hristo Bonev 1974.jpg|център|210px|мини|[[Христо Бонев]] поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор&nbsp;– 48.<ref name="Hristo Bonev">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/bonev-intlg.html Hristo Bonev – Goals in International Matches]</ref>]] == Капитани на отбора на България == [[Файл:Despodov 2018.jpg|250п|мини|Кирил Десподов, капитан на отбора от ноември 2021 г.]] {| class="wikitable" !Мача !Футболист !Период |- |51 |[[Ивелин Попов]] |2007 – 2019 |- |45 |[[Стилиян Петров]] |1998 – 2011 |- |42 |[[Христо Бонев]] |1967 – 1979 |- |41 |[[Стефан Божков]] |1946 – 1958 |- |39 |[[Борислав Михайлов]] |1983 – 1998 |- |34 |[[Георги Димитров – Джеки|Георги Димитров]] |1978 – 1987 |- |29 |[[Борис Гаганелов]] |1963 – 1970 |- |29 |[[Димитър Бербатов]] |1999 – 2010 |- |20 |[[Красимир Балъков]] |1988 – 2003 |- |19 |[[Христо Стоичков]] |1986 – 1999 |- |19 |[[Асен Пешев]] |1927 – 1936 |- |12 |[[Кирил Десподов]] |2021 – |- |11 |[[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Георги Костадинов]] |2021 |- |9 |[[Любомир Ангелов]] |1936 – 1940 |- |8 |[[Петър Занев]] |2020 |- |} == Известни футболисти == {{колони|3| * [[Александър Александров (футболист, р. 1975)|Александър Александров]] (1999 – 2005) * [[Александър Костов]] (1962 – 1967) * [[Александър Марков]] (~1985 – ~1987) * [[Александър Тонев]] (2011 – ) * [[Александър Шаламанов]] (1963 – 1974) † * [[Анатоли Нанков]] (1993 – 1998) * [[Андрей Желязков]] (1974 – 1986) * [[Антим Пехливанов]] (~1984&nbsp;– 1989) * [[Апостол Соколов]] (~1945&nbsp;– 1952) † * [[Асен Панчев]] (1926 – 1936) † * [[Асен Пешев]] (1927 – 1936) † * [[Аспарух Никодимов]] (1963 – 1975) * [[Атанас Михайлов (футболист)|Атанас Михайлов]] (1967 – 1981) † * [[Атанас Пашев]] (~1983 – ~1988) * [[Аян Садъков]] (1981 – 1991) † * [[Бисер Михайлов]] (1967 – 1973) * [[Божидар Григоров]] (1969 – 1975) * [[Божидар Искренов]] (1981 – 1993) * [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] (2015 – ) * [[Божил Колев]] (~1970 – ~1978) * [[Божин Ласков]] (1942 – 1947) † * [[Бойчо Величков]] (1980 – 1987) * [[Бончо Генчев]] (1990 – 1996) * [[Борис Апостолов (футболист)|Борис Апостолов]] (1947 – 1957) † * [[Борис Гаганелов]] (1963 – 1970) * [[Борислав Михайлов]] (1983 – 1998) * [[Валери Божинов]] (2004 – 2015) * [[Васил Методиев]] (1963 – 1970) † * [[Васил Митков]] (1967 – 1972) † * [[Васил Драголов]] (1983 – 1993) * [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (1943 – 1951) † * [[Велизар Димитров]] (2004 – 2010) * [[Велко Йотов]] (1991 – 1995) * [[Веселин Минев]] (2009 – 2016) * [[Виден Апостолов]] (~1963&nbsp;– ~1967) † * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] (2010 – 2015) * [[Владимир Манчев]] (2002 – 2008) * [[Владислав Стоянов]] (2010 – 2017) * [[Войн Войнов]] (1973 – 1979) * [[Валентин Антов]] (2019 – ) * [[Гаврил Стоянов]] (~1951&nbsp;– ~1958) † * [[Георги Аспарухов]] (1962 – 1970) † * [[Георги Бачев]] (1997 – 1999) * [[Георги Василев (Гочо)]] (1968 – 1974) * [[Георги Велинов]] (1980 – 1990) * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] (1998 – 2018) * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (1989 – 1994) * [[Георги Денев]] (~1971 – ~1978) * [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров]] (1978 – 1988) † * [[Георги Иванов – Гонзо]] (1996 – 2006) * [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] (2004 – 2014) * [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]] (1983 – 1992) * [[Георги Каменски]] (1968 – 1971) * [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] (2011 – ) * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] (1955 – 1966) † * [[Георги Пеев (футболист)|Георги Пеев]] (1999 – 2011) * [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (1964 – 1972) * [[Георги Славков]] (~1980&nbsp;– ~1988) † * [[Георги Соколов]] (1959 – 1965) † * [[Георги Христакиев]] (1966&nbsp;– 1973) † * [[Георги Чиликов]] (2002 – 2004) * [[Гошо Гинчев]] (1989 – 1998) * [[Даниел Боримиров]] (1993 – 2005) * [[Димитър Бербатов]] (1999 – 2010) * [[Димитър Димов]] (1959 – 1962) † * [[Димитър Иванков]] (1998 – 2010) * [[Димитър Костов (футболист)|Димитър Костов]] (1959 – 1962) * [[Димитър Ларгов]] (1959 – 1967) † * [[Димитър Марашлиев]] (1968 – 1973) † * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] (1948 – 1959) † * [[Димитър Пенев]] (1965 – 1974) * [[Димитър Попов (футболист)|Димитър Попов]] (1993 – 1996) * [[Димитър Рангелов]] (2004 – ) * [[Димитър Якимов]] (1960 – 1974) * [[Динко Дерменджиев]] (1962 – 1970) † * [[Добромир Жечев]] (1961 – 1974) * [[Добромир Ташков]] (1952 – 1954) † * [[Евгени Янчовски]] (1961 – 1969) * [[Емил Гъргоров]] (2001 – 2012) * [[Емил Костадинов]] (1988 – 1998) * [[Емил Кременлиев]] (1993 – 1996) * [[Живко Господинов]] (1983&nbsp;– 1987) † * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] (1996 – 2004) * [[Здравко Лазаров]] (2003 – 2011) * [[Златко Янков]] (1990 – 1999) * [[Златомир Загорчич]] (1998 – 2004) * [[Зоран Янкович (футболист)|Зоран Янкович]] (2002 – 2007) * [[Иван Вуцов]] (~1962 – ~1968) † * [[Иван Давидов]] (1965 – 1971) † * [[Иван Деянов]] (1963 – 1969) † * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров (р.1935)]] (1957 – 1970) † * [[Иван Зафиров]] (1968 – 1980) * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов (р. 1988)]] (2008&nbsp;– 2015) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] (1952 – 1966) † * [[Ивайло Андонов]] (1991 – 1997) * [[Ивайло Йорданов]] (1991 – 2000) * [[Ивайло Петков]] (1996 – 2009) * [[Ивайло Чочев]] (2015 – ) * [[Ивелин Попов]] (2007 – 2019) * [[Илиан Илиев]] (1991 – 2000) * [[Илиан Стоянов]] (1998 – 2010) * [[Илия Вълов]] (1983 – 1990) * [[Илия Кирчев]] (1957 – 1963) † * [[Илиян Киряков]] (1988 – 1996) * [[Иван Турицов]] (2020 – ) * [[Йордан Лечков]] (1989 – 1998) * [[Йордан Минев]] (2008 – 2016) * [[Кирил Десподов]] (2017 – ) * [[Кирил Ивков]] (1968 – 1979) * [[Кирил Котев]] (2004 – 2009) * [[Кирил Миланов]] (~1971&nbsp;– ~1978) † * [[Кирил Ракаров]] (1953 – 1962) † * [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]] (1978 – 1989) * [[Красимир Балъков]] (1988 – 2003) * [[Красимир Безински]] (~1982&nbsp;– ~1992) † * [[Красимир Борисов]] (1973 – 1979) * [[Кристиян Малинов]] (2015 – ) * [[Крум Милев]] (1937 – 1948) † * [[Крум Янев]] (1948 – 1960) † * [[Любен Стамболиев]] (~1937&nbsp;– ~1943) † * [[Любомир Ангелов]] (1931 – 1940) † * [[Любослав Пенев]] (1987 – 1998) * [[Манол Манолов]] (1950 – 1962) † * [[Мариян Христов]] (1996 – 2007) * [[Мартин Камбуров]] (2004 – 2010) * [[Мартин Петров]] (1999 – 2011) * [[Милен Петков]] (1997 – 2004) * [[Милко Гайдарски]] (1967 – 1973) † * [[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]] (2014 – 2018 ) * [[Михаил Вълчев]] (~1980 – ~1988) * [[Михаил Гьонин]] (1967 – 1969) * [[Михаил Лозанов]] (1931 – 1939) † * [[Младен Василев]] (1971 – 1975) * [[Наско Сираков]] (1983 – 1996) * [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] (1956 – 1963) † * [[Никола Котков]] (1961 – 1969) † * [[Никола Цанев]] (~1964&nbsp;– ~1968) † * [[Николай Арабов]] (1976 – 1986) * [[Николай Бодуров]] (2010 – ) * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] (1986 – 1994) * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] (2006&nbsp;– ) * [[Николай Тодоров - Кайзера]] (1989 – 1994) * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (1971 – 1979) † * [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] (1952&nbsp;– 1960) † * [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] (1970 – 1980) * [[Петър Александров (футболист)|Петър Александров]] (1987 – 1994) * [[Петър Аргиров]] (1947 – 1955) † * [[Петър Жеков]] (1964 – 1973) † * [[Петър Занев]] (2006 – ) * [[Петър Михтарски]] (1989 – 1995) * [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров (р.1961)]] (1981 – 1987) * [[Петър Хубчев]] (1984 – 1996) * [[Пламен Гетов]] (1985 – 1990) * [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] (1978 – 1986) * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов (р.1957)]] (1978 – 1992) * [[Пламен Николов (футболист, р.1961)|Пламен Николов (р.1961)]] (1991 – 1994) * [[Предраг Пажин]] (2000 – 2004) * [[Радослав Здравков]] (1976 – 1990) * [[Радостин Кишишев]] (1996 – 2009) * [[Росен Кирилов]] (1998 – 2006) * [[Румянчо Горанов|Румен Горанов]] (1971 – 1979) * [[Руси Гочев]] (1979 – 1987) * [[Сашо Ангелов]] (1991 – 1995) * [[Светослав Дяков]] (2012 – 2017) * [[Симеон Симеонов (футболист)|Симеон Симеонов]] (1964&nbsp;– 1974) † * [[Симеон Славчев (футболист)|Симеон Славчев]] (2013 – 2019) * [[Спас Делев]] (2011 – ) * [[Спас Джевизов]] (~1976&nbsp;– ~1983) * [[Спиро Дебърски]] (1957 – 1965) * [[Станимир Стоилов]] (1992 – 2000) * [[Станислав Манолев]] (2008 – 2018) * [[Стефан Абаджиев]] (1954 – 1965) * [[Стефан Аладжов]] (1969 – 1979) * [[Стефан Божков]] (1946 – 1958) † * [[Стефан Величков]] (~1971&nbsp;– ~1980) * [[Стефан Стайков]] (~1971 – 1981) * [[Стилиян Петров]] (1998 – 2012)<ref name="novs_Novs">{{Цитат уеб| заглавие = Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола| издател = Novsport.com| дата = | достъп_дата = 11 май 2013| уеб_адрес = http://www.novsport.com/news586871_1003.html| език = }}</ref> * [[Стойчо Младенов]] (1978 – 1988) * [[Стоян Йорданов]] (~1968&nbsp;– ~1973) * [[Стойчо Стоилов]] (~1993&nbsp;– ~2000) * [[Стоян Китов]] (1961 – 1967) * [[Стоян Колев]] (2002 – 2012) * [[Стоян Орманджиев]] (~1940 – 1949) † * [[Страхил Попов]] (2014 – ) * [[Тодор Диев]] (1955 – 1965) † * [[Тодор Колев (футболист, р. 1942)|Тодор Колев]] (1967 – 1970) * [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] (1964 – 1967) * [[Трифон Иванов]] (1988 – 1998) † * [[Христо Бонев]] (1967 – 1979) * [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (1955 – 1963) † * [[Христо Йовов]] (1998 – 2009) * [[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]] (1985 – 1990) * [[Христо Стоичков]] (1986 – 1999) * [[Цанко Цветанов]] (1991 – 1996) * [[Цветан Веселинов]] (~1968 – ~1974) † * [[Цоньо Василев]] (1971 – 1977) † * [[Чавдар Цветков]] (1974 – 1981) }} == Състав == === Настоящ състав === Списъкът е обновен след мача срещу отбора на Люксембург на 12.10.2024г. <br>''Мачове и голове обновени последно след срещата с {{ИмеНОФ|Словения}}, играна на 8 юни 2024 г.'' {| class="wikitable" |- style="background:#BEBEBE; color:#000;" !№ !Име !Рождена дата !Мач. !Гол. !Клуб |- ! colspan="8" style="background:#FFDEAD; color:#FFFFFF;" |Вратари |- bgcolor="#FFECCE" | align="center" |'''1''' |[[Димитър Митов (футболист)|Димитър Митов]] |22.01.1998 |3 |0 |{{Флагче|Шотландия}} [[ФК Абърдийн|Абърдийн]] |- bgcolor="#FFECCE" | align="center" |'''21''' |[[Светослав Вуцов]] |09.07.2002 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия]] |- bgcolor="#FFECCE" | align="center" |'''23''' |[[Иван Дюлгеров (футболист)|Иван Дюлгеров]] |15.07.1999 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#E7FAEC" ! colspan="8" style="background:#BBF0C9; color:#FFFFFF" |Защитници |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''3''' |[[Живко Атанасов]] |03.02.1991 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''4''' |[[Ангел Лясков]] |16.03.1998 |2 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''5''' |[[Алекс Петков]] |25.07.1999 |10 |0 |{{Флагче|Полша}} [[ФК „Шльонск“|Шльонск Вроцлав]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''6''' |[[Валентин Антов]] |09.11.2000 |27 |1 |{{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''2''' |[[Виктор Попов]] |05.03.2000 |15 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''15''' |[[Симеон Петров (футболист, р. 2000)|Симеон Петров]] |12.01.2000 |5 |0 |{{Флагче|Полша}} [[ФК „Шльонск“|Шльонск Вроцлав]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''18''' |[[Християн Петров]] |24.06.2002 |4 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#E7FAEC" | align="center" |'''19''' |[[Иван Турицов]] |18.07.1999 |19 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#DFEDFD" ! colspan="8" style="background:#B0D3FB; color:#FFFFFF" |Полузащитници |- |'''4''' |[[Иван Минчев (футболист)|Иван Минчев]] |28.05.1991 | | |{{Флагче|България}} [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''7''' |[[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Георги Костадинов]] |07.09.1990 |41 |3 |{{Флагче|Кипър}} [[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''16''' |[[Васил Панайотов]] |16.07.1990 |2 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |- |'''13''' |[[Фабиан Нюрнбергер]] |28.07.1999 | | |{{флагче|Германия}} [[ШФ Дармщат 98]] |- |'''18''' |[[Ивайло Чочев]] |18.02.1993 | | |{{Флагче|BGR}} [[ПФК Лудогорец 1945]] |- |'''20''' |[[Здравко Димитров (футболист)|Здравко Димитров]] |24.08.1998 | | |{{Флагче|Турция}} Бодрум |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''14''' |[[Филип Кръстев]] |15.10.2001 |17 |1 |{{Флагче|Нидерландия}} [[ПЕК Зволе]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''22''' |Илиан Илиев |20.08.1999 |16 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- bgcolor="#DFEDFD" | align="center" |'''24''' |[[Серкан Юсеин]] |31.03.1996 |2 |0 |{{Флагче|България}} [[ФК „Крумовград“|Крумовград]] |- bgcolor="#DFEDFD" ! colspan="8" style="background:#FFACB3; color:#FFFFFF" |Нападатели |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''8''' |[[Радослав Кирилов]] |29.06.1992 |14 |2 |{{Флагче|България}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''9''' |[[Александър Колев]] |08.12.1992 |6 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''10''' |[[Георги Минчев (футболист, р. 1995)|Георги Минчев]] |20.04.1995 |11 |1 |{{Флагче|Турция}} [[Юмраниеспор]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''11''' |[[Кирил Десподов]] {{капитан}} |11.11.1996 |49 |14 |{{Флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК Солун]] |- |'''12''' |[[Станислав Иванов (футболист, р. 1999)|Станислав Иванов]] |16.04.1999 | | |{{Флагче|България}} [[ФК „Арда“|Арда]] |- bgcolor="#FFD2D6" | align="center" |'''17''' |[[Мартин Минчев (футболист)|Мартин Минчев]] |22.04.2001 |18 |0 |{{Флагче|Турция}} [[Ризеспор]] |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{Флагче|България}}||[[Илиан Илиев]]||Старши треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Петър Костадинов]]||Помощник треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Георги Донков]]||Помощник треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]]||Треньор на вратарите |- |{{Флагче|България}}||[[Атанас Рибарски]]||Анализатор |- |{{Флагче|България}}||[[Ясен Любенов]]||Фитнес треньор |- |{{Флагче|България}}||[[Никола Изполджийски]]||Треньор по възстановяване |- |{{Флагче|България}}||[[Алекс Михалев]]||GPS анализатор |- |{{Флагче|България}}||[[Здравко Таралов]]||Доктор |- |} === Национален отбор на България за всички времена === {| class="wikitable" |- style="background:#BEBEBE; color:#000;" !№ !Име !Год.в НО !Мач. !Гол. !СП-М/Г/Кл !ЕП-М/Г/Кл !Ол-М/Г/Кл !В ид.отб-СП/ЕП/Ол !ФГод.№1,2,3 на Б-я /<br>СпГ №1,2,3 на Б-я !Ф-ст № 1&nbsp;– ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в. !ЗлТ / ЗлОб |- !colspan=12 style="background:#FFDEAD; color:#FFFFFF;"|Вратари |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''1''' |[[Борислав Михайлов]] {{капитан}} |1983&nbsp;– 1998 |102 |0 |1986&nbsp;– 4/0/15 1994&nbsp;– 7/0/4 1998&nbsp;– 0/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |1&nbsp;– 1986;<br>2&nbsp;– 1983, 1984 | | |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''21''' |[[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] |1955&nbsp;– 1966 |51 |0 |1962&nbsp;– 3/0/15<br>1966&nbsp;– 2/0/15 |1960&nbsp;– 2/0/9<br>1964&nbsp;– 2/0/11 |1952&nbsp;– 0/0/17<br>1956&nbsp;– 2/0/3<br>1960&nbsp;– 3/0/5 | |1&nbsp;– 1959, 1961 2&nbsp;– 1958 | | |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''31''' |[[Симеон Симеонов (футболист)|Симеон Симеонов]] |1964&nbsp;– 1974 |34 |0 |1966&nbsp;– 1/0/15<br>1970&nbsp;– 2/0/13<br>1974&nbsp;– 0/0/12 |1968&nbsp;– 1/0/5 | | |1&nbsp;– 1968 | | |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''41''' |[[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] |1996&nbsp;– 2004 |70 |0 |1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11<br>2004&nbsp;– 3/0/16 | | | | | |- !colspan=12 style="background:#BBF0C9; color:#FFFFFF"|Защитници |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''2''' |[[Александър Шаламанов]] |1963&nbsp;– 1974 |42 |1 |1966&nbsp;– 2/0/15<br>1970&nbsp;– 3/0/13 |1964&nbsp;– 1/0/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 | |СП 1966 |1&nbsp;– 1963, 1966;<br>3&nbsp;– 1967 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''12''' |[[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] |1978&nbsp;– 1988 |55 |0 | | | | |1&nbsp;– 1984;<br>2&nbsp;– 1982 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''22''' |[[Кирил Ракаров]] |1953&nbsp;– 1962 |38 |1 |1962&nbsp;– 2/0/15 |1960&nbsp;– 2/0/9 |1956&nbsp;– 3/ /3{{Br}}1960-3/ /5 | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''32''' |[[Емил Кременлиев]] |1993&nbsp;– 1996 |25 |0 |1994&nbsp;– 5/0/4 |1996&nbsp;– 1/0/11 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''42''' |[[Радостин Кишишев]] |1996&nbsp;– 2009 |83 |1 |1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 2/0/11 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''3''' |[[Трифон Иванов]] |1988&nbsp;– 1998 |76 |6 |1994&nbsp;– 6/0/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |1&nbsp;– 1996;<br>2&nbsp;– 1989, 1997 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''13''' |[[Георги Димитров – Джеки|Георги Димитров]] |1978&nbsp;– 1988 |77 |7 | | | | | | |ЗлТ1985-29 |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''23''' |[[Кирил Ивков]] |1968&nbsp;– 1979 |44 |1 |1974&nbsp;– 3/0/12 | |1968&nbsp;– / /2 | |1&nbsp;– 1974, 1975 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''5''' |[[Димитър Пенев]] |1965&nbsp;– 1974 |90 |2 |1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 3/0/13<br>1974&nbsp;– 3/0/12 |1968&nbsp;– 2/-1/5 | | |1&nbsp;– 1967, 1971 |Б-я ХХв-8 | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''15''' |[[Петър Хубчев]] |1984&nbsp;– 1996 |35 |0 |1994&nbsp;– 7/0/4 |1996&nbsp;– 2/0/11 | | |2&nbsp;– 1993 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''25''' |[[Добромир Жечев]] |1961&nbsp;– 1974 |73 |2 |1962&nbsp;– 1/0/15<br>1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 2/0/13<br>1974&nbsp;– 0/0/12 |1964&nbsp;– 2/0/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 | | |2&nbsp;– 1970, 1973<br>3&nbsp;– 1966 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''35''' |[[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] |1986&nbsp;– 1994 |54 |5 | | | | |1&nbsp;– 1987<br>2&nbsp;– 1988 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''4''' |[[Цанко Цветанов]] |1991&nbsp;– 1996 |40 |0 |1994&nbsp;– 6/0/4 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''14''' |[[Борис Гаганелов]] |1963&nbsp;– 1970 |А-51<br>Б-3<br>Мл-1<br>Ю-2 |0<br>1<br>0<br>0 |1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 1/0/13 |1968&nbsp;– 2/0/5 | | | | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''24''' |[[Стефан Аладжов]] |1969&nbsp;– 1979 |А-30<br>Б-1<br>Мл-9<br>Ю-7 |1<br>0<br>1<br>0 |1970&nbsp;– 1/0/13 | | | |1&nbsp;– 1970 | | |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''34''' |[[Илиян Киряков]] |1988&nbsp;– 1996 |53 |5 |1994&nbsp;– 6/0/4 |1996&nbsp;– 1/0/11 | | | | | |- !colspan=12 style="background:#B0D3FB; color:#FFFFFF"|Полузащитници |- bgcolor="#DFEDFD" |align=center|'''6''' |[[Красимир Балъков]] |1988&nbsp;– 2003 |92 |16 |1994&nbsp;– 7/0/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | |СП 1994 |1&nbsp;– 1995<br>2&nbsp;– 1996, 2002<br>3&nbsp;– 1994 |Б-я ХХв-5 |ЗлТ1994-16 |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''16''' |[[Стилиян Петров]] |1998&nbsp;– 2011 |106 |8 | |2004&nbsp;– 3/0/16 | | |1&nbsp;– 2003<br>2&nbsp;– 2000, 2001, 2005, 2009<br>3&nbsp;– 2002, 2006 | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''26''' |[[Златко Янков]] |1989&nbsp;– 1999 |80 |4 |1994&nbsp;– 6/0/4<br>1998&nbsp;– 2/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |3&nbsp;– 1997 | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''10''' |[[Христо Бонев]] |1967&nbsp;– 1979 |96 |47 |1970&nbsp;– 3/1/13<br>1974&nbsp;– 3/1/12 |1968&nbsp;– 1/0/5 | | |1&nbsp;– 1969, 1972, 1973<br>3&nbsp;– 1974 |Б-я ХХв-3 |ЗлТ:<br>1972&nbsp;– 11;<br>1973&nbsp;– 12;<br>1974&nbsp;– 15;<br>1975&nbsp;– 17 |- bgcolor=#DFEDFD | align="center" |'''30''' |[[Йордан Лечков]] |1989&nbsp;– 1998 |45 |5 |1994&nbsp;– 5/2/4 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |2&nbsp;– 1994 | |ЗлТ1994-13 |- bgcolor=#DFEDFD | align="center" |'''43''' |[[Даниел Боримиров]] |1993&nbsp;– 2005 |69 |5 |1994&nbsp;– 4/1/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11<br>2004&nbsp;– 1/0/16 | | | | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''28''' |[[Ивайло Йорданов]] |1991&nbsp;– 2000 |50 |3 |1994&nbsp;– 5/0/4<br>1998&nbsp;– 2/0/29 |1996&nbsp;– 3/0/11 | | |1&nbsp;– 1998 | | |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''36''' |[[Аян Садъков]] |1981&nbsp;– 1991 |А-79<br>Мл-25<br>Ю-40 |9<br>9<br>15 |1986&nbsp;– 4/0/15 | | | |3&nbsp;– 1986 | | |- !colspan=12 style="background:#FFACB3; color:#FFFFFF"|Нападатели |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''7''' |[[Емил Костадинов]] |1988&nbsp;– 1998 |69 |26 |1994&nbsp;– 7/0/4<br>1998&nbsp;– 3/1/29 |1996&nbsp;– 2/0/11 | | |1&nbsp;– 1993<br>3&nbsp;– 1992, 1995 |Б-я ХХв-9 |ЗлТ1993-8 |- bgcolor=#FFD2D6 | align="center" |'''8''' |[[Христо Стоичков]] |1987&nbsp;– 1999 |83 |37 |1994&nbsp;– 7/6/4<br>1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/3/11 | |СП 1994/{{Br}}ЕП 1996 |1&nbsp;– 1989÷1992 и 1994;<br>2&nbsp;– 1995;<br>3&nbsp;– 1993, 1996 и 2000 /<br>СпГ:1&nbsp;– 1994;<br>3&nbsp;– 1992 |ФИФА1994-1<br>Б-я ХХв-2 |ЗлОб-1990<br>ЗлТ:<br>1994&nbsp;– 1;<br>1992&nbsp;– 2(СрТ);<br>1993&nbsp;– 12;<br>1991&nbsp;– 13 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''9''' |[[Георги Аспарухов]] |1962&nbsp;– 1970 |50 |19 |1962&nbsp;– 1/1/15<br>1966&nbsp;– 3/1/15<br>1970&nbsp;– 3/0/13 |1964&nbsp;– 2/0/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 | | |1&nbsp;– 1965<br>2&nbsp;– 1964, 1966 и 1968/<br>СпГ:1&nbsp;– 1965 |Б-я ХХв-1 |ЗлТ:<br>1965&nbsp;– 8;<br>1966&nbsp;– 14;<br>1968&nbsp;– 14 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''11''' |[[Димитър Бербатов]] |1999&nbsp;– 2010 |А-79<br>Мл3<br>Ю-2 |48<br>3<br>2 | |2004&nbsp;– 3/0/16 | | |1&nbsp;– 2002, 2004, 2005<br>и 2007÷2010;<br>2&nbsp;– 2006, 2014;<br>3&nbsp;– 1999, 2001, 2011 | |ЗлТ2007-30 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''17''' |[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] |1950&nbsp;– 1963 |75 |25 |1962&nbsp;– 3/0/15<br>1966&nbsp;– 2/0/15 |1960&nbsp;– 2/0/9<br>1964&nbsp;– 2/0/11 |1952&nbsp;– / /17<br>1956&nbsp;– / /3<br>1960&nbsp;– / /5 | |1&nbsp;– 1956, 1962<br>2&nbsp;– 1955, 1959 |Б-я ХХв-7 |ЗлТ:1956&nbsp;– 9;<br>1958&nbsp;– 19;<br>1959&nbsp;– 13;<br>1960&nbsp;– 16 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''18''' |[[Димитър Якимов]] |1962&nbsp;– 1973 |67 |9 |1962&nbsp;– 1/0/15<br>1966&nbsp;– 3/0/15<br>1970&nbsp;– 2/0/13 |1960&nbsp;– 1/0/9<br>1964&nbsp;– 2/1/11<br>1968&nbsp;– 2/0/5 |1960&nbsp;– / /5 | |3&nbsp;– 1961, 1968, 1969, 1970 |Б-я ХХв-4 | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''19''' |[[Петър Жеков]] |1963&nbsp;– 1972 |44 |25 |1966&nbsp;– 1/0/15<br>1970&nbsp;– 1/0/13 |1968&nbsp;– 1/1/5 |1968&nbsp;– / /2 | |2&nbsp;– 1969 | |ЗлОб-1969<br>СрОб-1970<br>БрОб-1973<br>ЗлТ1969-9 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''20''' |[[Наско Сираков]] |1983&nbsp;– 1996 |79 |23 |1986&nbsp;– 4/1/15<br>1994&nbsp;– 7/1/4 |1996&nbsp;– 1/0/11 | | |2&nbsp;– 1986;<br>3&nbsp;– 1987 |Б-я ХХв-10 | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''29''' |[[Атанас Михайлов (футболист)|Атанас Михайлов]] |1967&nbsp;– 1979 |А-45<br>Б-2<br>Мл-46<br>Ю-3 |23<br>1<br>31<br>1 |1974&nbsp;– 3/0/12 | |1968&nbsp;– / /2 | |1&nbsp;– 1979;<br>2&nbsp;– 1977 | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''37''' |[[Мартин Петров]] |1999&nbsp;– 2011 |90 |20 | |2004&nbsp;– 3/0/16 | | |1&nbsp;– 2006<br>2&nbsp;– 2007<br>3&nbsp;– 2003, 2004 | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''38''' |[[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |1948&nbsp;– 1959 |39 |20 | | |1952&nbsp;– / /17<br>1956&nbsp;– / /3 | | | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''33''' |[[Динко Дерменджиев]] |1966&nbsp;– 1977 |58 |19 |1962&nbsp;– 2/0/15<br>1966&nbsp;– 2/0/15<br>1970&nbsp;– 2/1/13 |1968&nbsp;– 2/1/5 | | | | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''39''' |[[Любослав Пенев]] |1987&nbsp;– 1998 |62 |14 |1998&nbsp;– 3/0/29 |1996&nbsp;– 3/-1/11 | | |1&nbsp;– 1988 | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''40''' |[[Никола Котков]] |1961&nbsp;– 1969 |А-26<br>Б-10 |12<br>8 |1966&nbsp;– 1/0/15 |1968&nbsp;– 1/1/5 | | |1&nbsp;– 1964;{{Br}}2&nbsp;– 1967 |Б-я ХХв-6 |ЗлТ1967-25 |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''27''' |[[Тодор Диев]] |1955&nbsp;– 1965 |55 |16 |1962&nbsp;– 1/0/15 |1960&nbsp;– 1/0/9<br>1964&nbsp;– 1/1/11 |1952&nbsp;– / /17<br>1956&nbsp;– / /3<br>1960&nbsp;– / /5 | | | | |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''44''' |[[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1971&nbsp;– 1979 |А-44<br>Б-3<br>Мл-31<br>Ю-28 |13<br>1<br>14<br>11 |1974&nbsp;– 3/0/12 |1969 Ю-1 | | |1&nbsp;– 1977<br>2&nbsp;– 1975<br>3&nbsp;– 1976 | | |} * Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти&nbsp;– по 3&nbsp;– 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за [[Футболист № 1 на България|Футболист № 1, 2, 3 на годината в България]] (ФГод на Б-я) / [[Спортист на годината на България|Спортист № 1, 2, 3 на годината в България]] (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1&nbsp;– 10 място) за [[Най-добър футболист на България за 20 век|Най-добър футболист на България за XX век]] (Б-я ХХв); награди „[[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка]]/“[[Златна обувка]]". === Идеален отбор на България за всички времена === През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:<ref>[http://www.webcafe.bg/id_1140665679/slide_1_Idealniyat_otbor_na_Bulgaria Идеалният отбор на България]</ref> {| class="wikitable" |- style="background:#BEBEBE; color:#000;" !№ !Име !Рождена дата !Мач. !Гол. !Клуб |- !colspan=10 style="background:#FFDEAD; color:#FFFFFF;"|Вратар |- bgcolor=#FFECCE |align=center|'''1''' |[[Борислав Михайлов]] {{капитан}} |12.02.1963 |102 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]], {{Флагче|Португалия}} [[Белененсеш]], {{Флагче|Франция}} [[ФК Мюлуз|Мюлуз]], {{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]], {{Флагче|Англия}} [[ФК Рединг|Рединг]], {{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] |- !colspan=10 style="background:#BBF0C9; color:#FFFFFF"|Защитници |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''2''' |[[Александър Шаламанов]] |04.09.1941 |42 |0 |{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''3''' |[[Трифон Иванов]] |27.07.1965 |76 |6 |{{Флагче|България}} [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]], {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Испания}} [[Реал Бетис|Бетис]], {{Флагче|Швейцария}} [[Ньошател Ксамакс]], {{Флагче|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]], {{Флагче|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия Виена]] |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''4''' |[[Цанко Цветанов]] |06.01.1970 |40 |0 |{{Флагче|България}} [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]], {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]], {{Флагче|Германия}} [[ШФ Валдхоф Манхайм|Валдхоф Манхайм]], {{Флагче|Шотландия}} [[ФК Абърдийн|Абърдийн]] |- bgcolor=#E7FAEC |align=center|'''5''' |[[Димитър Пенев]] |12.07.1945 |90 |2 |{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив София]], {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- !colspan=10 style="background:#B0D3FB; color:#FFFFFF"|Полузащитници |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''6''' |[[Стилиян Петров]] |05.07.1979 |106 |8 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]], {{Флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''8''' |[[Красимир Балъков]] |29.03.1966 |92 |16 |{{Флагче|България}} [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]], {{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]], {{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- bgcolor=#DFEDFD |align=center|'''10''' |[[Димитър Якимов]] |12.08.1941 |67 |9 |{{Флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември София]], {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |- !colspan=10 style="background:#FFACB3; color:#FFFFFF"|Нападатели |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''7''' |[[Емил Костадинов]] |12.08.1967 |70 |27 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]], {{Флагче|Испания}} [[Депортиво Ла Коруня]], {{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]], {{Флагче|Турция}} [[Фенербахче]], {{Флагче|Мексико}} [[УАНЛ Тигрес]] |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''9''' |[[Георги Аспарухов]] |04.05.1943 |49 |19 |{{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]], {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] |- bgcolor=#FFD2D6 |align=center|'''11''' |[[Христо Стоичков]] |08.02.1966 |83 |37 |{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], {{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]], {{Флагче|Италия}} [[ФК Парма|Парма]], {{Флагче|Япония}} [[Кашива Рейсол]] |} == Натурализирани футболисти == {| class="wikitable" ! !Футболист !Мача !Гола !Период |- |{{флагче|Руска империя}} [[Руска империя]] |[[Фридрих Клюд]] |1 |0 |1927 |- |{{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] |[[Карел Буркерт]] |1 |? |1934 |- |{{флагче|Италия}} [[Италия]] |[[Амедео Клева]] |2 |? |1948&nbsp;– 1950 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Драголюб Симонович]] |1 |0 |1998 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Предраг Пажин]] |32 |0 |2000&nbsp;– 2004 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Зоран Янкович (футболист)|Зоран Янкович]] |30 |2 |2002&nbsp;– 2007 |- |{{флагче|Югославия}} [[Югославия]] |[[Златомир Загорчич]] |23 |0 |1998&nbsp;– 2004 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Тиаго Силва (р. 1979)|Тиаго Силва]] |1 |0 |2006 |- |{{флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] |[[Игор Томашич]] |16 |0 |2006&nbsp;– 2009 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Лусио Вагнер]] |15 |0 |2006&nbsp;– 2009 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Маркиньос]] |6 |0 |2011&nbsp;– 2014 |- |{{флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] |[[Иван Чворович]] |1 |0 |2012&nbsp;– 2014 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] |11 |2 |2016&nbsp;– 2019 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]] |6 |0 |2019&nbsp;– 2020 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] |[[Сисиньо (футболист, р. 1988)|Сисиньо]] |7 |0 |2020&nbsp; |} == Форма == {{col-begin}} {{col-2}} === Домакини === {| |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = 008000 | body = 008000 | rightarm = 008000 | shorts = FFFFFF | socks = 008000 | title = 1922–1950 }} |{{Football kit |pattern_la = |pattern_b = |pattern_ra = |pattern_sh = _green stripes |pattern_so = _3_stripes_white |leftarm = 008000 |body = FFFFFF |rightarm = 008000 |shorts = FFFFFF |socks = 008000 |title = 1950–1985 }} |{{Football kit | pattern_b = | pattern_ra = _greenborder | pattern_la = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = ffffff | body = ffffff | rightarm = ffffff | shorts = 008000 | socks = ff0000 | title = 1985–1992 }} |{{Football kit | pattern_la = _three_red_left_shoulder_stripes | pattern_b = _three_red_left_shoulder_stripes | pattern_ra = | pattern_sh = _three_adidas_white_right_legr_stripes_on_blue | pattern_so = _3_stripes_red | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 2E8B57 | socks = FFFFFF | title = 1992—1993 }} |- |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _bul94 | pattern_ra = | pattern_sh = _bul94 | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = FFFFFF | title = СП-1994 }} |{{Football kit | pattern_la = _bulgaria96 | pattern_b = _bulgaria96 | pattern_ra = _bulgaria96 | pattern_sh = _bulgaria1996 | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = 008000 | title = ЕП-1996 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul98h | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = FFFFFF | socks = FFFFFF | title = СП-1998 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _bul2004h | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00714F | socks = FFFFFF | title = ЕП-2004 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _thingreenborder | pattern_b = _bulh06 | pattern_ra = _thingreenborder | pattern_sh = _puma06onwhite | pattern_so = _por10a | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = FFFFFF | title = 2004—2007 }} |{{Football kit | pattern_la = _bulgaria_10 | pattern_b = _bulgaria_10 | pattern_ra = _bulgaria_10 | pattern_sh = _white_stripes | pattern_so = _bulgaria_010 | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 2E8B57 | socks = FFFFFF | title = 2007—2009 }} |{{Football kit | pattern_la = _rus12a | pattern_b = _adidasonwhite | pattern_ra = _rus12a | pattern_sh = _adidaswhite | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FFFFFF | body = FF0000 | rightarm = FFFFFF | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 2009—2011 }} |{{Football kit |pattern_la = _bul10h |pattern_b = _bul10h |pattern_ra = _bul10h |pattern_sh = _bul10h |pattern_so = |leftarm = FFFFFF |body = FFFFFF |rightarm = FFFFFF |shorts = 008000 |socks = FF0000 |title = 2011—2012 }} |- |{{Football kit |pattern_la = _bursaspor0809a |pattern_b = |pattern_ra = _bursaspor0809a |pattern_sh = _bursaspor0809t |pattern_so = |leftarm = FFFFFF |body = FFFFFF |rightarm = FFFFFF |shorts = 008000 |socks = FF0000 |title = 2012—2014 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _bul1516h | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00924A | socks = FF0000 | title = 2014—2016 }} |{{Football kit | pattern_la = _Bulgaria_2017_h | pattern_b = _Bulgaria_2017_h | pattern_ra = _Bulgaria_2017_h | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00924A | socks = FF0000 | title = 2017—2018 }} |{{Football kit | pattern_la = _bul18h | pattern_b = _bul18h | pattern_ra = _bul18h | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 00924A | socks = FF0000 | title = 2018—2020 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _bul20h | pattern_b = _bul20h | pattern_ra = _bul20h | pattern_sh = _bul20h | pattern_so = _bul20h | leftarm = FFFFFF | body = FFFFFF | rightarm = FFFFFF | shorts = 007012 | socks = FFFFFF | title = 2020—2023 }} |} {{col-2}} === Гости === {| |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = ff0000 | body = ff0000 | rightarm = ff0000 | shorts = FFFFFF | socks = ff0000 | title = 1922—1950 }} |{{Football kit |pattern_la = _shoulder_stripes_red_stripes_half |pattern_b = _shoulder_stripes_red_stripes |pattern_ra = _shoulder_stripes_red_stripes_half |pattern_sh = _red stripes |pattern_so = _3_stripes_white |leftarm = FF0000 |body = FFFFFF |rightarm = FF0000 |shorts = FFFFFF |socks = FF0000 |title = 1950—1985 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 1985—1992 }} |{{Football kit | pattern_la = _three_white_left_shoulder_stripes | pattern_b = _three_white_left_shoulder_stripes | pattern_ra = | pattern_sh = _three_adidas_white_right_legr_stripes_on_blue | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 1982—1993 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul94_away | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = _bul94_away | pattern_so = _adidas_thick_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FF0000 | socks = FF0000 | title = СП-1994 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul98a | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = _3_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FF0000 | socks = FF0000 | title = ЕП-1996 }} |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bul98a | pattern_ra = _greenborder | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = СП-1998 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = ЕП-2004 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _greenborder | pattern_b = _bulh06 | pattern_ra = _greenborder | pattern_so = _2_stripes_white | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FF0000 | title = 2004—2007 }} |{{Football kit | pattern_la = _bulgaria_10_g | pattern_b = _bulgaria_10_g | pattern_ra = _bulgaria_10_g | pattern_so = _bulgaria_010_g | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 2E8B57 | socks = FF0000 | title = 2007—2009 }} |{{Football kit | pattern_la = _peter1011a | pattern_b = _adidaswhite | pattern_ra = _peter1011a | pattern_sh = _adidaswhite | pattern_so = _3_stripes_red | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = 008000 | socks = FFFFFF | title = 2009—2011 }} | {{Football kit | pattern_la = _bul10a | pattern_b = _bul10a | pattern_ra = _bul10a | pattern_sh = _bul10a | pattern_so = _gyori1011h | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = 008000 | title = 2011—2012 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _kappa_white | pattern_b = | pattern_ra = _kappa_white | pattern_sh = _bursaspor0809h | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = 008000 | title = 2012—2014 }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _collar | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = _green_top | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = FF0000 | title = 2014—2016 }} |{{Football kit | pattern_la = _Bulgaria_2017_a | pattern_b = _Bulgaria_2017_a | pattern_ra = _Bulgaria_2017_a | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = 00924A | body = 00924A | rightarm = 00924A | shorts = FF0000 | socks = 00924A | title = 2017—2018 }} |{{Football kit | pattern_la = _bul18a | pattern_b = _bul18a | pattern_ra = _bul18a | pattern_sh = | pattern_so = | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FF0000 | socks = FF0000 | title = 2018—2020 }} |- |{{Football kit | pattern_la = _bul20a | pattern_b = _bul20a | pattern_ra = _bul20a | pattern_sh = _bul20a | pattern_so = _bul20a | leftarm = FF0000 | body = FF0000 | rightarm = FF0000 | shorts = FFFFFF | socks = FF0000 | title = 2020—2023 }} |} {{col-end}} {{col-begin}} {{col-2}} === Вратарска === {| |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _joma blackhalfarc | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = _green top | leftarm = 007000 | body = 007000 | rightarm = 007000 | shorts = 000000 | socks = 000000 | title = Домакини }} |{{Football kit | pattern_la = | pattern_b = _joma whitehalfarc | pattern_ra = | pattern_sh = | pattern_so = _whitetop | leftarm = 000000 | body = 000000 | rightarm = 000000 | shorts = 000000 | socks = 000000 | title = Гости }} |} {{col-2}} === Екипировка === * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1924 – 1994) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1995 – 2010) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2023 – ) {{col-end}} == Вижте също == * [[Списък на срещите на националния отбор по футбол на България]] * [[Треньори на националния отбор по футбол на България]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.nationalteam.bg Официална страница на националния отбор] * [http://eloratings.net/Bulgaria.htm Всички мачове на българския национален отбор] * [http://www.bfunion.bg Български футболен съюз] * [http://www.bulgarian-football.com Футболни новини и резултати] * [http://www.retrosport.net Български футболни мачове на запис] * [http://www.webcafe.bg/id_1140665679 Идеалният отбор на България] * [http://www.rsssf.com/tablesb/bulg-intres.html RSSSF архив на резултати от 1924 г. насам&nbsp;– на английски език] * [http://www.rsssf.com/miscellaneous/bulg-recintlp.html RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите&nbsp;– на английски език] * [http://www.planetworldcup.com/NATIONS/bul.html Planet World Cup архив на резултатите от Световни първенства&nbsp;– на английски език] * [http://www.planetworldcup.com/NATIONS/bul_squads.html Planet World Cup архив от съставите на отборите, играли на Световни първенства&nbsp;– на английски език] * [http://www.planetworldcup.com/NATIONS/bul_qualify.html Planet World Cup архив на резултатите от квалификациите на Световни първенства&nbsp;– на английски език] * [http://ru.uefa.com/uefaeuro/finals/history/index.html UEFA.com, история на финалите на Европейски първенства по футбол&nbsp;– на руски език] {{НОФнаБългария}} {{България - Бронзов медалист СП 1994}} {{Български футбол}} {{УЕФА-отбори}} [[Категория:Национален отбор по футбол на България| ]] grb1ugq5zgkxjt9j7c0pq1hm1zsqv0a 0 23693 12419054 12409886 2024-11-21T19:40:30Z Ket 2798 /* ХХ век. В Съветския съюз */ 12419054 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Петербург|романа на Андрей Бели|Петербург (роман)}} {{Селище инфо|Русия | вид = [[Градове от федерално значение на Руската федерация|Град от федерално значение]] | изглед = St. Petersburg Montage 2016.png | субект = Санкт Петербург | площ = 1439 | височина = 3 | кмет = Александър Беглов | основаване = 27 май 1703 г. | пощенски-код = 190000&nbsp;– 199406 | телефонен-код = +7 812 | мпс-код = 78, 98, 178, 198 | часова-зона = [[UTC+3:00]] | сайт = [http://gov.spb.ru/ gov.spb.ru] {{webarchive|url = http://web.archive.org/web/20221123162735/https://www.gov.spb.ru:443/ |date = 2022-11-23 }} }} '''Санкт Петербург''' ({{lang|ru|{{Audio|Ru-Sankt Peterburg Leningrad Petrograd Piter.ogg|Санкт-Петербург}}|r=Sankt-Peterburg}}) е [[град]] в Северозападна [[Русия]], административният център и най-голямото населено място в едноименния [[Градове от федерално значение на Руската федерация|град от федерално значение]] Санкт Петербург, разположен при вливането на река [[Нева]] във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]].<ref name="БРЭ-том-29">{{икона|ru}} {{cite book |last= Исаченко Г.А., Горячко М.Д. и др |editor= Юрий Сергеевич Осипов и др |title= [[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)'' |accessdate= 1 юни 2019 |edition= 1 изд |volume= 29. Румъния&nbsp;– Сен-Жан-де-Луз [''Румыния&nbsp;– Сен-Жан-де-Люз''] |year= 2015 |publisher= Издателство „Голяма руска енциклопедия“ |location= Москва |език= ru |page= 323&nbsp;– 344 |pages= 767 |chapter= Санкт Петербург ''(Санкт-Петербург)'' |chapterurl= https://bigenc.ru/geography/text/3532169|isbn=978-5-85270-366-8}} {{Webarchive |url= https://web.archive.org/web/20190414125548/https://bigenc.ru/geography/text/3532169 |date= 2019-04-14}}</ref> Градът е наречен в чест на [[Апостол Петър|св. Петър]]&nbsp;– небесния покровител на царя-основател, но с течение на времето все повече се свързва с името на самия основател Петър I. Според официални документи първите години е наричан '''Петропол''', '''Питерпол''', '''Петрополис''', '''Санкт-Питербурх''', а днешното му име е въведено през 1720 г. Преименуван е 3 пъти в XX век, като носи имената '''Петроград''' (1914 – 1924) и '''Ленинград''' (1924 – 1991), а после е възвърнато днешното му име. От създаването му разговорно е наричан '''Питер град''', '''Петербург''', '''Питер'''. Днес градът често е наричан '''Северна столица на Русия'''. Основан на [[27 май]] [[1703]] г. от цар (после император) [[Петър I (Русия)|Петър I]], Санкт Петербург е столица на [[Руското царство]] и наследилата го [[Руска империя]] в продължение на повече от 2 века (1713&nbsp;– 1728, 1732&nbsp;– 1918), с изключение на четиригодишния период 1728&nbsp;– 1732 г., когато [[Петър II (Русия)|Петър II]] управлява в столицата [[Москва]]. След [[Октомврийската революция]] на 5 март [[1918]] г. от съображения за сигурност премиерът (председател на Съвета на народните комисари на [[РСФСР]]) [[Ленин]] окончателно премества столицата в Москва. През 2024 г. градът има 5 597 763 жители – втори по население в страната (3,64 % от населението на Русия) след Москва. Той е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско [[пристанище]] на [[Балтийско море]]. Там е седалището на [[Конституционен съд|Конституционния съд]]. Често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.<ref>V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. [http://www.ciaonet.org/wps/mov02/ Ciaonet.org] {{Webarchive |url= https://web.archive.org/web/20210306233245/https://ciaonet.org/ |date= 2021-03-06}}</ref> Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното наследство на ЮНЕСКО]]. В града се намира [[Ермитаж]]ът, който е сред най-големите музеи на изкуството в света и най-важните туристически центрове в страната.<ref>{{cite web |url= http://www.geographia.com/russia/peter02.htm |title= Exploring St. Petersburg / The Hermitage |publisher= Geographia.com |date= 6 януари 1990 |accessdate= 25 януари 2010}}</ref> == География == === Положение, площ, релеф === Разположен е в северозападната част на [[Европейска Русия]], в [[делта]]та на река [[Нева]] при вливането ѝ във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]], както и на 42 острова в самата делта (Василевски, Петроградски, Крестовски, Аптекарски, Елагин, Гутуевски и др.). В чертите на града има над 40 реки, ръкави, протоци и около 20 изкуствени канала с обща дължина над 160 km, в т.ч. ръкавите и протоците на [[Нева]] – Болшая и Малая Нева, Болшая, Средная и Малая Невка, Фонтанка, Карповка, Мойка, Пряжка, Охта (приток на Нева), каналите – Обводни, Грибоедов, Крюков и други. Ширината на Нева в пределите на града е 340 – 650 m, а дълбочината е 14 – 23 m. Градът се намира на 669 km (по магистрала M11) от столицата [[Москва]]. Площта на целия град е 1436 km². Със своите 5 351 935 жители (1 януари 2018) той е четвъртият по големина в [[Европа]] и най-северният град с над 1 милион жители. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната [[надморска височина]] на града в централните райони варира в границите на 1&nbsp;– 5 m, в крайните северни райони&nbsp;– 5&nbsp;– 30 m, в крайните юг-югозападни&nbsp;– 5&nbsp;– 22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. ''Дудергофские высоты'') в района на Красное село с максимална височина 176 m. === Климат === Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случва да са меки. Средната дневна температура през юли е 22 °C; летният максимум е 34 °C, зимният минимум е около −27 °C. Рекордно ниската температура е −35,9 °C, регистрирана през 1883 г. Средната годишна температура е +4 °C. Средна януарска температура −7,9 °C, средна юлска 17,7 °C. Средногодишно в Санкт Петербург има 62 слънчеви дни, преобладават облачните дни и дните с разкъсана облачност. Продължителността на деня варира от 5 h 51 min (22 декември) до 18 h 55 min (22 юни). В града се наблюдават т. нар. [[Бяла нощ|бели нощи]]. Започват от 25&nbsp;– 26 май,&nbsp;когато слънцето се спуска на не повече от 9° зад хоризонта и вечерният [[сумрак]] практически се слива със сутрешния,&nbsp;и завършват на 16&nbsp;– 17 юли. За града е характерна честа смяна на движението на въздушните маси, което в значителна степен се обуславя от [[циклон]]алната дейност над Балтийско море. През лятото преобладават западни и северозападни ветрове, през зимата западни и югозападни. Веднъж-два пъти през зимата нахлуват чисто северни арктически ветрове и тогава температурата може да спадне под −25&nbsp;– −30 °C. Метеорологичните станции разполагат с данни от 1722 г. Най-високата температура, отчетена в Санкт Петербург за целия наблюдаван период, е +37,1 °C, а най-ниската е била −35,9 °C. Годишната сума на валежите е 585 mm и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78 %. От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 240 mm. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му. {{Weather box |location=Климатични данни за Санкт Петербург |Jan record high C= 8.3 |Feb record high C= 10.2 |Mar record high C= 14.9 |Apr record high C= 25.3 |May record high C= 30.9 |Jun record high C= 34.6 |Jul record high C= 35.3 |Aug record high C= 37.1 |Sep record high C= 30.4 |Oct record high C= 21.0 |Nov record high C= 12.3 |Dec record high C= 10.9 |year record high C= 37.1 |Jan high C= -3.1 |Feb high C= -3.1 |Mar high C= 2.0 |Apr high C= 9.3 |May high C= 16.0 |Jun high C= 20.0 |Jul high C= 23.0 |Aug high C= 20.8 |Sep high C= 15.0 |Oct high C= 8.6 |Nov high C= 2.0 |Dec high C= -1.5 |year high C= 9.1 |Jan mean C= -5.5 |Feb mean C= -5.8 |Mar mean C= -1.3 |Apr mean C= 5.1 |May mean C= 11.3 |Jun mean C= 15.7 |Jul mean C= 18.8 |Aug mean C= 16.9 |Sep mean C= 11.6 |Oct mean C= 6.2 |Nov mean C= 0.1 |Dec mean C= -3.7 |Year mean C= 5.8 |Jan low C= -8.0 |Feb low C= -8.5 |Mar low C= -4.2 |Apr low C= 1.5 |May low C= 7.0 |Jun low C= 11.7 |Jul low C= 15.0 |Aug low C= 13.5 |Sep low C= 8.8 |Oct low C= 4.0 |Nov low C= -1.8 |Dec low C= -6.1 |year low C= 2.7 |Jan record low C= -35.9 |Feb record low C= -35.2 |Mar record low C= -29.9 |Apr record low C= -21.8 |May record low C= -6.6 |Jun record low C= 0.1 |Jul record low C= 4.9 |Aug record low C= 1.3 |Sep record low C= -3.1 |Oct record low C= -12.9 |Nov record low C= -22.2 |Dec record low C= -34.4 |year record low C= -35.9 |Jan precipitation mm= 44 |Feb precipitation mm= 33 |Mar precipitation mm= 37 |Apr precipitation mm= 31 |May precipitation mm= 46 |Jun precipitation mm= 71 |Jul precipitation mm= 79 |Aug precipitation mm= 83 |Sep precipitation mm= 64 |Oct precipitation mm= 67 |Nov precipitation mm= 56 |Dec precipitation mm= 51 |year precipitation mm= 662 |source 1= Pogoda.ru.net<ref name="pogoda">{{cite web |url= http://pogoda.ru.net/climate/26063.htm |title= Pogoda.ru.net|accessdate=29 юли 2007|език=ru}}</ref> }} === Хидрография === [[Файл:Большая Невка, вид с Гренадерского моста.jpg|мини|[[Болшая Невка]], главният сред множеството ръкави в делтата на Нева, върху която е разположен град Санкт Петербург]] По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река [[Нева]], изтичаща от [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], носи водите си през него по протежение на 28 km. Средната ширина на образуваната делта е 340&nbsp;– 650 m. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, чиято обща дължина достига до 282 km, а общата им площ им съставлява около 7 % от площта на града. През годините на съществуване на Санкт Петербург хидрографската мрежа на града претърпява съществени промени. Застрояването на града в ниската блатиста местност изисква изграждането на канали и изкуствени езера за отводняване и пресушаване на блатистите места. Земната маса, получена при тези работи, се използва за повишаване на височината на повърхността. В края на 19 век делтата на Нева се състои от 48 реки и канали, образуващи 101 острова. С течение на времето, при продължаващото застрояване на града много от тези водоеми губят първоначалното си значение, затлачват се и биват засипвани. През 20 век в резултат от засипването на каналите, протоците и речните ръкави, броят на островите се съкращава до 42. Основната водна магистрала на града е река Нева; най-значителните ръкави на делтата ѝ при вливането на реката в Балтийско море са Болшая и Малая Нева, Болшая, Средняя и Малая Невка, Фонтанка, Мойка и др.; сред по-важните канали са Морския канал, Каналът на Грибоедов, Обводният канал и др. В чертите на града Нева приема водите и на пет притока, това са: отляво&nbsp;– Ижора, Славянка, Мурзинка; отдясно&nbsp;– Охта и Чорная речка. Най-големите острови в делтата на Нева са Василевския, Петроградския, Крестовския и Острова на Декабристите; най-големият остров във Финския залив е [[Котлин]]. Силно развитата хидрографска мрежа обуславя и големия брой мостове в [[Метрополия (град)|метрополията]]&nbsp;– около 800 (без тези на територията на промишлените предприятия), в това число 218 пешеходни и 22 [[Подвижен мост|подвижни]]. В самия Санкт Пербург мостовете са 342, останалите са в предградията. Най-дългият мост е [[Болшой Обуховский мост|Болшой Обуховский]], известен и като Вантовия (Висящия) мост (2824 m); най-широкият&nbsp;– Синият мост на р. Мойка (99,5 m). Река Нева в рамките на града обикновено замръзва през ноември-декември, разчупването на леда е през март. === Растителност === Зелените насаждения в Санкт Птербург и неговите предградия, заедно с водните площи, заемат около 40 % от градската територия (по данни от 2002 г.) До 2000 г. на един от гражданите на Петербург се падат около 65 м2 насаждения. Общите площи на зелените насаждения привишават 31 хиляди хектара, което включва 68 парка, 166 градини, 730 обществени градини, 232 булеварда и 750 зелени улици.<ref>Санкт-Петербург: энциклопедия, 2006, с. 296&nbsp;– 297</ref> Парковете в града са разположени на различни [[ландшафт]]ни условия: на долните и горните тераси на [[Фински залив|Финския зелив]] (парковете Стрелна, [[Петерхоф]] и Ломоносов), [[морена|моренна равнина]] (парк на [[Пушкин (град)|град Пушкин]]), [[кам (релеф)|камови хълмове]] (Шуваловски парк, Осиновата горичка). В основата на редица паркове са естествените гори, които са запазили своя родов състав (Сосновка, Уделен парк). Много паркове, създадени в [[Източен фронт (Втора световна война)|следващите години]], са разделени на територии, където дървестната растителност на практика отсъства (Московски парк на победата, Приморски парк на победата).<ref>Санкт-Петербург: энциклопедия, 2006, с. 643</ref> В покрайнините на града са останали горски масиви, част от подзоната на южната [[тайга]]: Юнтолската горска дача, горски парк „Ржевский“, горски островчета по река Охта, Теленската магистрала, между река [[Нева]] и железопътната линия до [[Москва]].<ref>Даринский А. В. География Ленинграда.&nbsp;– Л.: Лениздат, 1982.&nbsp;– С. 46&nbsp;– 47.</ref> <gallery widths="200px" heights="210px" class="center"> Catherine park in Tsarskoe Selo 02.jpg|Екатериненски парк (Царско село) в [[Пушкин (град)|Пушкин]] RUS-2016-Aerial-SPB-Grand Menshikov Palace.jpg|Болшой (Меншиковский) дворец в Ораниенбаум Bolshoy Obukhovsky Bridge SPB (img1).jpg|[[Голям Обуховски мост]] над [[Нева|река Нева]] Park Pobedy SPB 2.jpg|Московски парк „Победа“ </gallery> В града съществуват седем специално защитени природни зони: три държавни природни резервати („Юндолски“, „Гладишевски“, „Северното крайбрежие на Невския залив“) и четири природни паметника („Дудерхофски височини“, „Комаровски бряг“, „Стрелнинско крайбрежие“, „Сергеевски парк“). Общия план за развитие на Санкт Петербург предвижда създаването на още пет резервата и два природни паметника.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://gov.spb.ru/static/writable/ckeditor/uploads/2012/04/06/Doklad-ob-ekol-situacii-v-Spb1329391372 | заглавие = „Доклад об экологической ситуации в Санкт-Петербурге“ | достъп_дата = 12 декември 2021 | дата = 2011 | труд = Официальный портал администрации СПб | издател = СПб.: ООО „Сезам-принт“ | формат = pdf | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130828211412/http://gov.spb.ru/static/writable/ckeditor/uploads/2012/04/06/Doklad-ob-ekol-situacii-v-Spb1329391372%5B1%5D_.pdf | архив_дата = 28 август 2013 | език = ru }}</ref> === Екологични проблеми === По данни на Министерството на природните рисурси и екология на Руската федерация в екологичния рейтинг на основните теградове в Русия за 2011 г. Санкт Петербург заема второ място.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mnr.gov.ru/news/detail.php?ID=130961&sphrase_id=309653 | заглавие = „ Экологический рейтинг городов Российской Федерации“ | достъп_дата = 7 юли 2022 | дата = | издател = Официален сайт на Министерство на природните ресурси и екология на Руската федерация | архив_уеб_адрес = https://www.webcitation.org/6HEH5c6GF?url=http://www.mnr.gov.ru/news/detail.php?ID=130961 | архив_дата = 8 юни 2013 | език = ru }}</ref> В града действат 21 автоматични станции за мониторинг на атмосферния въздух.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.newstube.ru/media/ivan-serebrickij-napomnil-chto-v-2002-godu-poyavilsya-termin-ekologicheskaya-pasportizaciya | заглавие = „Иван Серебрицкий напомнил, что в 2002 году появился термин «экологическая паспортизация“ | достъп_дата = 7 юли 2022 | издател = NewsTube | език = ru }}{{Dead link|date=март 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Емисиите във въздуха през 2009 г. съставляват 625,3 хил. тона. Количеството емисии на вредни вещества на глава от населението са 135,9 кг на година, на единица площ от 434,5 т на км², 91,9 % от всички емисии идват от транспорта. През 2009 г., в сравнение с предходната година, количеството емисии от транспорта се увеличават с 1 % от стационарните източници - 9,8 %.<ref name="">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://gov.spb.ru/static/writable/ckeditor/uploads/2012/04/06/Doklad-ob-ekol-situacii-v-Spb1329391372 | заглавие = „Доклад об экологической ситуации в Санкт-Петербурге в 2010 году“ | достъп_дата = 7 юли 2022 | дата = 2011 | труд = Под редакцией Д. А. Голубева, Н. Д. Сорокина | издател = Официальный портал администрации СПб, ООО «Сезам-принт» | формат = pdf | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130828211412/http://gov.spb.ru/static/writable/ckeditor/uploads/2012/04/06/Doklad-ob-ekol-situacii-v-Spb1329391372%5B1%5D_.pdf | архив_дата = 28 август 2013 | език = ru }}</ref> == История == === Основаване. Градът през XVIII век. === [[Файл:Map of Saint-Petersburg in 1720 (Homann).jpg|мини|План на Санкт Петербург от 1720 г.]] Град Санкт Петербург възниква в историческата област [[Ингрия]], населена през [[Средновековие]]то с [[финландци]].{{hrf|Williams|1914|33}} През 1611 година [[Швеция|шведите]] основават на мястото на днешния град крепостта [[Нюеншанц]]. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финландско, с по-малък брой [[шведи]] и [[Германец|немци]]. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в [[Нарва (град)|Нарва]].{{hrf|Kurs|1994|107&nbsp;– 113}} В резултат на т.нар. [[Велика северна война|Велика северна война (1700&nbsp;– 1721)]] долината на р. Нева е отвоювана от [[Швеция]] и е присъединена към територията на [[Руската империя]]. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 km по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приета [[27 май]] ([[16 май]] [[стар стил]]), когато са положени основите на първото здание в града&nbsp;– [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]], изградена на [[Заячий остров]] (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си [[фарватер]]ите по двата най-големи ръкава в делтата на реката&nbsp;– Нева и [[Болшая Невка]]. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров [[Котлин]] е построен [[форт]]ът [[Кроншлот]], около който впоследствие израства крепостта [[Кронщат]]. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа. [[Файл:Spb 06-2012 Palace Embankment various 14.jpg|мини|220px|Входът на [[Зимен дворец|Зимния дворец]], част от [[Ермитаж]]а]] За първи проектант и главен архитект на града е привлечен 33-годишният швейцарец [[Доменико Трезини]]. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си. В началото (първите десетина години) главната част на града се намира на [[Городской остров]] (Градски остров, дн. Петроградский остров), където се намират [[Гостиний двор]], занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на [[Адмиралтейски остров|Адмиралтейския остров]], където се намират [[Зимен дворец|Зимния дворец]] и [[Летен дворец на Петър I|Летния дворец]] на Петър I с [[Лятна градина|Лятната градина]]. През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а през 1713 г. всички лица, принадлежащи към царския двор, са задължени да се преселят в новия град; тук се премества и Сенатът. През 1712 г. Петър Велики издава указ за създаването на Генерален план на Санкт Петербург, според който за център на града се избира [[Василевски остров|Василевския остров]]. На острова, на който първоначално се намира само [[Меншиковски дворец|Меншиковският дворец]] (на първия генерал-губернатор на града [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]]), са построени пристанищни съоръжения, [[Морски фар|фарове]] и т.н.; там са построени и [[Здание на Дванайсетте колегии|зданието на Дванайсетте колегии]], [[Кунсткамера]]та (първия музей в Русия) и др. През 1725 г. е основана Петербургската академия на науките. В средата на 18 век в резултат от пожари и наводнения много сгради в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно състояние (известни са два големи пожара от 1736 и 1737 г., унищожили голяма част от града). През 1737 г. с указ на императрица [[Анна (Русия)|Анна]] е създадена специална градоустройствена комисия, която създава план за развитие на града в три лъча, като за композиционен център е избрана сградата на [[Адмиралтейство (Санкт Петербург)|Адмиралтейството]], а ролята на главна магистрала е отредена на [[Невски проспект|Невския проспект]]. По-късно (1762 г.) тази комисия е реорганизирана и регулира застрояването на малките крайбрежни реки и каналите, формирането на архитектурните ансамбли на градските площади и т.н. На 29 юли 1731 г. е създаден [[Кадетски корпус|Кадетския корпус]], а през 1759 г.&nbsp;– [[Пажески корпус|Пажеския корпус]]; открити са и много училища. Санкт Петербург става един от най-големите научни центрове в Русия. Развива се и културният живот&nbsp;– на 30 август 1756 г. е издаден указ за създаването на първия в страната държавен театър (Александринския театър), а през 1764 г. е основана [[Императорска художествена академия|Императорската художествена академия]]. Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 православни черкви и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 г. в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част вече е настлана с [[паваж]] или [[калдъръм]]. През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление&nbsp;– т. нар. Градска дума (рус. Санкт-Петербургская городская дума). === XIX век === [[Файл:Plan SPb 1885-1887.jpg|мини|План на Санкт Петербург от 1885&nbsp;– 1887 г.]] През първата половина на 19 век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площад. Построени (и завършени) са много сгради, превърнали се по-късно в архитектурни паметници и символи на града, като [[Исакиевски събор|Исакиевският събор]], [[Смолни]], [[Казанска катедрала|Казанската катедрала]] и др. През 1810 г. е основано първото висше инженерно учебно заведение в Русия&nbsp;– [[Николаевско инженерно училище|Главното инженерно училище]]. В същото време промишлеността претърпява бурно развитие&nbsp;– към средата на 1830-те години в Санкт Петербург действат около 300 фабрики и заводи. През 1836 г. е построена и първата железопътна линия между Петербург и [[Пушкин (град)|Царско село]]. На 18 август 1851 г. заминава първият влак от Санкт Петербург за Москва, а скоро след това връзката между двата града става редовна. През 1885 г. е завършено строителството на Морския канал и Морското пристанище. Продължава развитието на града и като политически и научен център. През 1802 г. в него са учредени различни министерства и [[Държавен съвет на Руската империя|Държавния съвет на Руската империя]]. През 1839 г. тържествено е открита [[Пулковска обсерватория|Пулковската обсерватория]], през 1945 г.&nbsp;– [[Руско географско общество|Руското географско общество]]. На 14 декември 1825 г. в Санкт Петербург избухва т. нар. [[Декабристи|Въстание на декабристите]], потушено само за ден. === ХХ век. В Съветския съюз === През 1897 г. населението на Санкт Петербург е 1 265 000 жители. Вътрешнополитическите и икономически проблеми в Русия довеждат до избухването в града на [[Руска революция (1905)|Руската революция от 1905&nbsp;– 1907 г.]], непосредствена причина за която е т. нар. [[Кървава неделя (1905)|Кървава неделя]]. В резултат на тези вълнения се създава първия руски [[парламент]]&nbsp;– [[Държавна дума на Руската империя|Държавната дума]]. [[Файл:Avrora cruiser, Saint Petersburg, Russia.jpg|мини|200px|Крайцерът „[[Аврора]]“, символ на Октомврийската революция]] Към началото на [[Първата световна война]] (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 000 000 население, което го прави третия по големина град в Европа след [[Лондон]] и [[Париж]]. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., под влиянието на антигерманските настроения, името на града е официално променено на ''Петроград'', като руското „-град“ заменя немското „-бург“. През годините на войната икономическото положение в града силно се влошава; в началото на февруари доставките на хляб са силно ограничени, което довежда до избухването на вълнения, прераснали в т. нар. [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция от 1917 г.]]. В резултат монархът [[Николай II (Русия)|Николай II]] [[Абдикация|абдикира]], а Русия е обявена за република и е назначено [[Временно руско правителство|временно правителство]]. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември (25 октомври стар стил), [[Октомврийска революция|властта в Петроград отново е взета с оръжие]], този път от [[болшевик]]ите, които обявяват създаването на [[Руската съветска федеративна социалистическа република|Руска съветска република]] със столица Петроград, което от своя страна довежда до избухването на [[Гражданска война в Русия]], продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с [[В. И. Ленин]] се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Ленин, с решение на [[ЦК на КПСС|ЦК на ВКП (б)]] Петроград е преименуван на ''Ленинград''. След катастрофалните събития от 1917&nbsp;– 1919 г. населението на града рязко намалява и към 1920 г. то е едва 722 000 души. Въпреки това в Ленинград се разгръща активно жилищно строителство. По целия град се строят т. нар. Дворци на културата&nbsp;– през 1930 г. такива има във всеки промишлен район. На 1 декември 1934 г. в Ленинград е убит [[Сергей Киров|С. М. Киров]], виден партиен функционер, втори в партийната йерархия на [[ВКП (б)]] след [[Сталин|Й. В. Сталин]]. Неговата смърт става причина за т. нар. „[[Кировски поток]]“&nbsp;– една от първите крупни политически репресии в Съветския съюз и начало на [[сталинските репресии]] изобщо. [[Файл:Leningrad bread ration stamp.jpg|мини|Купон за хляб в обсадения Ленинград]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Блокада на Ленинград|Ленинград е обсаден]] от германците от 8 септември [[1941]] г. до 27 януари [[1944]] година. По заповед на [[Хитлер]] градът е бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси; близо 900-дневната блокада довежда до смъртта на близо 1 млн. души, 800 000 от които&nbsp;са мирни граждани. В резултат на [[Операция Искра|настъплението на войските]] на [[Ленинградски фронт|Ленинградския]] и [[Волховски фронт|Волховския]] фронт на 18 януари 1943 г. блокадата е пробита за кратко, но окончателно е свалена на 27 януари 1944 г., по време на [[Ленинградско-Новгородска операция|Ленинградско-Новгородската операция]]. От 1947 г. в Ленинград, успоредно с възстановителните, започват интензивни строителни работи. На 15 ноември 1955 г. тържествено е открит [[Петербургско метро|Ленинградският метрополитен]]. На 6 май 1965 г. Ленинград официално получава званието „[[Град-герой]]“ (за първи път е наречен така в заповед на Сталин от 1 май 1945 г.) През 1990 г. историческият център на града е включен в [[списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]. === След разпада на Съветския съюз === При проведен референдум през 1991 г., 54 % от ленинградчаните гласуват за връщане на историческото име на града Санкт Петербург; името е върнато на 6 септември 1991 г. с указ на [[Президиум на Върховния съвет на РСФСР|Президиума на Върховния съвет на РСФСР]], а на 21 април 1992 г. е внесено и в [[конституция]]та на [[Руската федерация]]. == Население == [[Файл:Saint Petersburg population history.svg|мини|ляво|Населението на Санкт Петербург през годините]] Санкт Петербург е вторият по големина град в [[Русия]]. Според [[Преброяване на населението в Русия (2010)|преброяването през 2010 г.]] населението на субекта на федерацията е 4&nbsp;879&nbsp;566 души или 3,4 % от населението на страната.{{hrf|Росстат|2011}} 92 % от заявилите етническа принадлежност са [[руснаци]], други по-големи етнически групи са [[украинци]]те (1,5 %), [[беларуси]]те (0,9 %), [[татари]]те (0,7 %), [[арменци]]те (0,7 %), [[евреи]]те (0,6 %), [[узбеки]]те (0,5 %).{{hrf|Росстат|2011}} В течение на XX век броят на населението на града преминава през няколко резки промени. От 2,4 милиона души през 1916 година то спада до по-малко от 740 хиляди през 1920 година в резултат на [[Руска революция (1917)|Революцията от 1917 година]] и последвалата [[Гражданска война в Русия|Гражданска война]]. Значителни етнически малцинства&nbsp;– [[Германец|немци]], [[поляци]], [[финландци]], [[естонци]], [[латвийци]]&nbsp;– са почти напълно изселени през 30-те години.{{hrf|Martin|1998|813&nbsp;– 861}} По време на [[Блокада на Ленинград|Блокадата на Ленинград]] през 1941&nbsp;– 1943 година много хора са евакуирани или загиват, като за този период населението намалява от 3 милиона на 600 хиляди души. След войната част от евакуираните се завръщат, но в града се заселват и много хора от други части на страната, като през 50-те години броят на заселилите се в града е около 3 милиона души, през 80-те години населението надхвърля 5 милиона. От 1991 до 2006 година жителите намаляват до 4,6 милиона за сметка на разрастващите се предградия. == Управление == Санкт Петербург е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация]]&nbsp;– един от трите [[Градове от федерално значение на Руската федерация|града с федерално значение]], заедно с Москва и [[Севастопол]].{{hrf|Constitution.ru|2009}} Политическият живот на града е регулиран от устав, утвърден от градското законодателно събрание през 1998 година.{{hrf|Gov.spb.ru|2013}} Върховен изпълнителен орган е Правителството на Санкт Петербург, оглавявано от губернатор. Градът има еднокамарно Законодателно събрание. === Административно деление === Санкт Петербург е ''град с федерално значение'', който включва в състава си и други селища. В административно-териториално отношение град Санкт Петербург се дели на 18 муниципални района, които включват общо 111 муниципални образувания&nbsp;– 81 муниципални окръга, 9 града ([[Зеленогорск]], [[Колпино]], [[Красное село]], [[Кронщат]], [[Ломоносов (град)|Ломоносов]], [[Павловск]], [[Петерхоф]], [[Пушкин (град)|Пушкин]], [[Сестрорецк]]) и 21 селища от градски тип. {| class="wikitable" |+ Териториално-административно деление на Санкт Петербург ! Карта ! Райони |- | [[Файл:Spb all districts 2005 abc rus.svg|350px|]] | {{колони|2| # Адмиралтейски # Василеостровски # Виборгски # Калинински # Кировски # Колпински # Красногвардейски # Красноселски # [[Кронщат]]ски # Курортен # Московски # Невски # Петроградски # Петродворцов # Приморски # Пушкински # Фрунзенски # Централен}} |} {| class="wikitable" |+ '''Административно-териториално деление на град Санкт Петербург към 1 януари 2018 г.''' ! width="220" bgcolor="yellow" | Муниципални райони ! width="85" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²) ! width="100" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2018 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Муниципални окръзи ! width="280" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт в адм. окръзи |- | 1. Адмиралтейски || align="right" | 13,82 || align="right" | 163 591 || align="right" | 6 || |- | 2. Василеостровски || align="right" | 16,70 || align="right" | 209 587 || align="right" | 5 || |- | 3. Виборгски || align="right" | 115,52 || align="right" | 509 592 || align="right" | 8 || ''Левашово'', ''Парголово'' |- | 4. Калинински || align="right" | 40,18 || align="right" | 538 258 || align="right" | 7 || |- | 5. Кировски || align="right" | 47,46 || align="right" | 336 404 || align="right" | 7 || |- | 6. Колпински || align="right" | 102,25 || align="right" | 188 688 || align="right" | || гр. [[Колпино]], ''Металострой'', ''Петро-Славянка'', ''Понтонни'', ''Сапьорни'', ''Уст Ижора'' |- | 7. Красногвардейски || align="right" | 56,35 || align="right" | 357 906 || align="right" | 5 || |- | 8. Красноселски || align="right" | 90,49 || align="right" | 383 111 || align="right" | 6 || гр. [[Красное село]] |- | 9. Кронщатски || align="right" | 19,53 || align="right" | 44 401 || align="right" | || гр. [[Кронщат]] |- | 10. Курортни || align="right" | 268,19 || align="right" | 76 923 || align="right" | || гр. [[Зеленогорск]], гр. [[Сестрорецк]], ''Белоостров'', ''Комарово'', ''Молодьожное'', ''Песочни'', ''[[Репино]]'', ''Серово'', ''Смолячково'', ''Солнечное'', ''Ушаково'' |- | 11. Московски || align="right" | 73,07 || align="right" | 350 602 || align="right" | 5 || |- | 12. Невски || align="right" | 60,66 || align="right" | 519 433 || align="right" | 9 || |- | 13. Петроградски || align="right" | 19.54 || align="right" | 134 787 || align="right" | 6 || |- | 14. Петродворцови || align="right" | 107,08 || align="right" | 140 949 || align="right" | || гр. [[Ломоносов (град)|Ломоносов]], гр. [[Петерхоф]], ''Стрелна'' |- | 15. Приморски || align="right" | 109,90 || align="right" | 565 442 || align="right" | 7 || ''Лиси Нос'' |- | 16. Пушкински || align="right" | 240,09 || align="right" | 208 702 || align="right" | || гр. [[Павловск (Санкт Петербург)|Павловск]], [[Пушкин (град)|Пушкин]], ''Александровская'', ''Тярлево'', ''Шушари'' |- | 17. Фрунзенски || align="right" | 37,52 || align="right" | 401 410 || align="right" | 6 || |- | 18. Централни || align="right" | 17,77 || align="right" | 222 149 || align="right" | 6 || |- | '''Общо град Санкт Петербург''' || align="right" | '''1436,12''' || align="right" | '''5 351 935''' || align="right" | '''81''' || '''9 града и 21 сгт''' |} == Икономика == Санкт Петербург е един от най-важните икономически центрове на Руската федерация.<br>Брутният вътрешен регионален продукт (ВРП) на града през 2015 г. по данни на [[Федерална служба за държавна статистика (Русия)|Росстат]] е бил 3,024 [[трилион]]а рубли.<ref name="Соц-икон.развитие СПб 2016">{{cite web|url=http://cedipt.gov.spb.ru/media/uploads/userfiles/2017/03/31/Приложение_4_ИТОГИ_СиР_2016.pdf|title=Санкт-Петербург: Основние итоги социально-экономического развития за январь-декабрь 2016 года|authorlink=Комитет по экономической политике и стратегическому планированию Санкт-Петербурга|accessdate=30 август 2017|archiveurl=|archivedate=}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Основните видове икономическа дейност са (в скоби – част от ВРП за 2014 г.):<ref name="Росстат2016">{{cite web|url=http://www.gks.ru/free_doc/doc_2016/region/reg-pok16.pdf|title=Региони России. Социально-экономические показатели. |subtitle= 2016|author= Федеральная служба государственной статистики|authorlink= Федеральная служба государственной статистики |format=PDF|publisher= Информационно-издательский центр „Статистика России“|accessdate=6 април 2017|archiveurl=https://www.webcitation.org/6pWmdFyZM|archivedate=6 април 2017}}</ref> * търговия на едро и дребно, ремонт на автотранспортни средства, мотоцикли, битови изделия и предмети за лично ползване (21,5 %); * обработващи производства (19,9 %); * операции с недвижимо имущество, наеми и предоставяне на услуги (19,3 %); * транспорт и съобщения (11,8 %); * здравеопазване и предоставяне на социални услуги (6 %). Финансовият пазар на града е втори по големина регионален финансов пазар в Русия. В града действат Санкт-Петербургска валутна борса, стокова борса „Санкт-Петербург“, Фондова борса на Санкт Петербург, Санкт-Петербургска международна стоково-суровинна борса. В града са регистрирани 31 банки,<ref>{{cite web|url=http://www.banki.ru/banks/sankt-peterburg/list/?type=registered|title=Список банков Санкт-Петербурга |subtitle=Зарегистрированние в регионе|authorlink= [[Банки.ру]]|accessdate=6 април 2017|archiveurl=https://www.webcitation.org/6pWpFNl7W|archivedate=6 април 2017}}</ref> както и представителства на над 100 банки от други региони.<br>По оценка на международната консултантска компания [[Mercer]], през 2017 г. Санкт Петербург заема 176-о място от 231 в световния рейтинг за нивото на качество на живот в градовете.<ref>{{cite web|url=https://www.imercer.com/content/mobility/rankings/d147852/index.html|publisher=Mercer|title=Quality of living rankings|subtitle=2017 city rankings|accessdate=6 април 2017||archiveurl=https://www.webcitation.org/6pWkfairZ |archivedate=6 април 2017 |lang=en}}</ref> В икономиката на Санкт Петербург през 2012 – 2017 години са привлечени около 2,8 трилиона рубли. В града на един или друг стадий на реализация се намират 2,5 хиляди инвестиционни проекта.<ref>[https://www.fontanka.ru/2018/02/15/089/ За 6 лет в икономику Петербурга инвестировали почти 3 трлн рублей]</ref> == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} == Спорт == Градският стадион „Санкт Петербург“ е с капацитет 68 000 души. Реконструиран е за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ за 550 млн. евро. Провеждат се и два тенис турнира всяка година&nbsp;– един за мъже и един за жени. == Култура == [[Файл:PalaceSquareNight.jpg|мини|800px|Дворцовият площад нощем|център]] През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му ([[Пушкин (град)|Царско село]], [[Петерхоф]], [[Павловск]], [[Стрелна]], [[Гатчина]], [[Ломоносов (Русия)|Ораниенбаум]], [[Ропша]], [[Пулково]], [[Шлиселбург]] и [[Кронщат]]) са включени в [[Списъка на световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]]. В Санкт Петербург са живели и творили много известни личности. В Художествената академия са учили [[Карл Брюлов]] и [[Иля Репин]]. Съвременният наследник на Императорската художествена академия се казва [[Санктпетербургска художествена академия „Иля Репин“]] в чест на Иля Репин. В Петербург [[Менделеев]] съставя [[Периодична система|Периодичната система]]. През 1738 г. е открита танцувалната школа, положила основите на [[Мариински театър|Мариинския театър]]. В Петербург са живели много известни творци като [[Пьотр Илич Чайковски]], [[А.С.Пушкин]], [[Достоевски|Ф.М.Достоевски]], [[Александър Блок]], [[Анна Ахматова]], [[Дмитрий Шостакович]] и др. {{раздел-мъниче}} == Галерия == <gallery> Neva-StPetersburg2.JPG|Петропавловската крепост PalaceSquare.JPG|Изглед от Дворцовия площад Winter Palace on Night.jpg|[[Зимен дворец|Зимният дворец]] нощем Nevsky Prospect, St. Petersburg, Russia.jpg|Невският проспект нощем Spb 06-2012 English Embankment 01.jpg|Английската крайбрежна ул. с Исакиевския събор Buberel StPetersburg StNicolas Cathedral.jpg|[[Николската морска катедрала]] Spb 06-2012 Nevsky various 02.jpg|[[Казанска катедрала|Казанската катедрала]] Savior on blood from canal.jpg|[[Възкресение Христово (Санкт Петербург)|Катедрала „Възкресение Христово“]] Narva Triumphal Gate.jpg|[[Нарва (град)|Нарвската]] триумфална врата на Площада на стачките Spb 06-2012 MariinskyTheatre.jpg|[[Мариински театър|Мариинският оперен театър]] Вход в Смольный.jpg|Историческият [[Смолни|Смолни институт]], днес седалище на губернатора </gallery> == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite web | publisher = Росстат | url = http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm | title = Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1 | accessdate = 29 юни 2013 | year = 2011 | work = Всероссийская перепись населения 2010 года | lang = ru }} * {{cite web | publisher = Constitution.ru | year = 2009 | url = http://www.constitution.ru/en/10003000-01.htm | title = The Constitution of the Russian federation | accessdate = 22 октомври 2009 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Gov.spb.ru | year = 2013 | url = http://gov.spb.ru/law?d&nd=8308279&prevDoc=8308279&spack=000listid%3D010000000100%26listpos%3D0%26lsz%3D1%26nd%3D9111570%26nh%3D0%26 | title = Устав Санкт-Петербурга (с изменениями на 11 декабря 2013 года) | accessdate = 3 януари 2014 | lang = ru |archive-url = http://web.archive.org/web/20121119183807/http://gov.spb.ru/law?d&nd=8308279&prevDoc=8308279&spack=000listid%3D010000000100%26listpos%3D0%26lsz%3D1%26nd%3D9111570%26nh%3D0%26 |archive-date = 2012-11-19}} * {{cite journal | last = Kurs | first = Kurs, Ott | year = 1994 | title = Ingria: The broken landbridge between Estonia and Finland | url = https://archive.org/details/sim_geojournal_1994-05_33_1/page/107 | journal = GeoJournal | volume = 33 | issue = 1 | pages = 107&nbsp;– 113 | lang = en }} * {{cite journal | last = Martin | first = Terry | year = 1998 | title = The Origins of Soviet Ethnic Cleansing | url = https://archive.org/details/sim_journal-of-modern-history_1998-12_70_4/page/813 | journal = The Journal of Modern History | volume = 70.4 | pages = 813&nbsp;– 861 | lang = en }} * {{cite book | last = Williams | first = Harold | year = 1914 | title = Russia of the Russians | publisher = Pitman & Sons | url = http://books.google.com/books?id=UMJoAAAAMAAJ&pg=RA1-PA33&dq | lang = en }} * {{cite encyclopedia |last = |first = |author = |authorlink = |coauthors = |title = |article = Междунар. благотвор. фонд им. Д. С. Лихачёва |url = |editor =Б. В. Ананьич и др. |encyclopedia =Санкт-Петербург : энциклопедия |edition =2-е изд |volume = |location = |publisher =Бизнес-пресс |date =2006 |isbn =5-8110-0107-X |doi = |lang =ru |pages =1024 |quote = |accessdate = }} == Вижте също == * [[Блокада на Ленинград]] * [[Личности (Санкт Петербург)|Личности, свързани със Санкт Петербург]] == Външни препратки == {{Commonscat|Saint Petersburg}} * [http://www.st-petersburg.ru/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150418085755/http://st-petersburg.ru/ |date=2015-04-18 }} * [http://www.nomer.org/spb/ Телефонен указател на Санкт Петербург] * [http://www.mr-spb.ru/info/map/ Карта на Санкт Петербург.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070915014757/http://www.mr-spb.ru/info/map/ |date=2007-09-15 }} {{Най-големите градове в Русия}} {{Субекти на Руската федерация}} {{Градове-герои (СССР)}} [[Категория:Санкт Петербург| ]] 12lipvimqrzq3en1yykau9y7xzzkdym 0 23755 12419026 12319372 2024-11-21T19:15:15Z Sijorl49 259021 Премахнати кавички 12419026 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = Аладжа манастир<br/>„Света Троица“ | картинка = Monasterio de Aladzha, provincia de Varna, Bulgaria, 2016-05-27, DD 122.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православен манастир | страна = България | населено място = [[Златни пясъци]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска и Великопреславска]] | архиерейско наместничество = [[Варненска духовна околия|Варненско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XII – XIII век | реликви = | съвременен статут = Недействащ манастир,<br/>[[паметник на културата]] | съвременно състояние = | категория= християнство }} [[Файл:Aussicht vom Kloster Aladzho.jpg|мини|Панорама от манастира, 1973 г.]] '''Аладжа манастир''' е [[Средновековие|средновековен]] [[скален манастир|скален]] [[манастир]] в [[България]]. Манастирските пещери са изсечени в 25-метрова отвесна карстова скала в близост до горния край на [[Франгенско плато|Франгенското плато]] на няколко нива. Комплексът включва две малки близки катакомби. == Местоположение == Намира се на около 17 km от град [[Варна]] и на 3 km от курорта „[[Златни пясъци|Златни пясъци“]]. [[Файл:Engel aus Kloster Aladscha.jpg|мини|Стенопис с ангел от манастира]] == Наименование == Старото християнско име на манастира е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, [[Патрон (покровител)|патронът]] на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“.<ref name=":0" /> От 1960 г. българските християни го наричат „[[Света Троица]]“.<ref>{{Цитат книга|title=Bild und Verkündigung. Festgabe für Hanna Jursch zum 60. Geburtstag|last=Schüffler|first=Joachim|publisher=Evangelische Verlagsanstalt|year=1962|month=|isbn=|location=Berlin|pages=117|lang=de}}</ref> Името „аладжа“ ({{lang|tr|на=от|alaca}}) е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeo.museumvarna.com/bg/other/2|заглавие=Аладжа манастир|автор=Археологически музей Варна|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2019-09-28}}</ref> Откритият през 1997 г. вид Nelima aladjensis от [[Класификация на организмите|клас]] [[Паякообразни]] (Arachnida), разред [[Сенокосци]] (Opiliones), семейство Phalangiidae е наречен на името на манастира.<ref>{{Cite journal | last = Mitov | first = Plamen G | year = 1997 | title = Eine neue Nelima Roewer aus Bulgarien (Arachnida, Opiliones, Phalangiidae) | journal = Spixiana | volume = 20 | issue = 2 | pages = 97-105 | url = http://direct.biostor.org/reference/52606 | access-date = 2019-10-01 | archive-date = 2019-10-01 | archive-url = https://web.archive.org/web/20191001125248/http://direct.biostor.org/reference/52606 }}</ref> == История == В близост до средновековния манастир са открити останки от трикорабна [[църква (сграда)|църква]] от V-VI век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 93}}</ref> Манастирът е създаден [[12 век|XII]] – [[13 век|XIII век]], но е изоставен в края на XV и началото на XVI век.<ref>[http://www.archaeo.museumvarna.com/bg/other/2 www.archaeo.museumvarna.com]</ref> За пръв път името на манастира е споменато в книгата „Писма от България“ ([[1832]] г.) на [[Русия|руския]] писател Виктор Тепляков. Първите системни проучвания са проведени в края на [[XIX век]] от братята [[Херман Шкорпил|Херман]] и [[Карел Шкорпил]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=273546863.3324612773697745624 Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.25]</ref> През [[1912]] г. е обявен за „народна старина“, а през [[1957]] г. – за „[[паметник на културата]] от национално значение“. На спора между общината и държавата относно имотите на Аладжа манастир е сложен край през 1924 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=1178803525.4979915835045582206 ''Варненски новини'' - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.]</ref> От [[1966]] г. до [[1989]] година е в списъка на [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекти]]. == Галерия == <gallery mode="packed"> Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (11).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (12).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (13).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (14).jpg Monasterio de Aladzha, provincia de Varna, Bulgaria, 2016-05-27, DD 126.jpg Monasterio de Aladzha, provincia de Varna, Bulgaria, 2016-05-27, DD 124.jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (21).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (24).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (16).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (30).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (5).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (6).jpg Varna Region - Varna Municipality - Golden Sands Resort - Aladzha Monastery (9).jpg </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bulgariamonasteries.com/aladja_manastir.html '''Аладжа манастир''' – bulgariamonasteries.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160515060445/http://bulgariamonasteries.com/aladja_manastir.html |date=2016-05-15 }} * [http://www.bulgarianmonastery.com/bg/aladzha_monastery.html '''Аладжа манастир''' – bulgarianmonastery.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041118215310/http://www.bulgarianmonastery.com/bg/aladzha_monastery.html |date=2004-11-18 }} * [http://www.pravenc.ru/text/63990.html '''Аладжа манастир''' – Аладжа, во имя Святой Троицы, монастырь – В: „Православная Энциклопедия“] {{икона|ru}} {{Скални църкви и манастири в България}} {{Портал|Археология|България|Православие}} [[Категория:Скални църкви и манастири в България]] [[Категория:Манастири във Варненската и Великопреславска епархия]] [[Категория:Църкви във Варненската и Великопреславска епархия]] [[Категория:Музеи във Варна]] [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Варна]] [[Категория:Недвижими културни ценности във Варна]] [[Категория:Основани през 12 век]] mthlqworr6o4030ew9lpxihqg1clrsc 0 23904 12418845 12344863 2024-11-21T16:01:35Z Niki Yooff 24726 12418845 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другото българско село с име '''Буново'''|Буново (Софийска област)}} {{Селище в България | картинка = Буново.jpg | картинка-описание = Сградата на кметството в Буново | име = Буново | екатте = 7048 | надм-височина = около 900 | пощ-код = 2539 | тел-код = 07934 | сев-ширина = 42.383 | изт-дължина = 22.767 | площ = 20,437 }} '''Буново''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|77}}</ref> == География == Село Буново се намира в планински район, по поречието на река Шегава. Заема обширна територия по южните склонове на хребета Риша, в [[Конявска планина|Конявската планина]]. Махали: Джонгевци, Бойовци, Атовци, Пенкьовци, Груйовци, Милкинци, Петковци, Болюбашинци, Горни и Долни Караджинци, Долни Чакъревци, Стоимировци, Милчаковци, Миладиновци, Горни Чакъревци, Стоилковци, Николовци, Стоичинци, Център (Пейовци, Тутковци, Кадии, Гьоревци, Цинцаревци) Климат – умерен, преходно-континентален. През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1934 – 1958), община Коняво (1959 – 1992), община Кюстендил (от 1992). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%E1%F3%ED%EE%E2%EE&code=07048&kind=-1] == Население == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 2008 | align="center" | 2012 |- | '''Население''' |align="center" | 425 |align="center" | 589 |align="center" | 850 |align="center" | 893 |align="center" | 876 |align="center" | 856 |align="center" | 736 |align="center" | 374 |align="center" | 220 |align="center" | 128 |align="center" | 23 | align="center"| 12 |} == История == [[Файл:Църквата на село Буново.jpg|мини|215 п|Църквата „Свети Георги“ (1927)]] Няма данни кога точно е възникването на селището. Първоначално селото се казва Златица и се намира при махала Милкинци, но не съществува информация, кога то става с. Буново. В регистър от 1576 година се споменават имената на две села – Горне Бунува и Долне Бунува. През 1605 година се среща като Букува. По време на [[Освобождение]]то в Буново има 50 къщи на българи староседелци. През 1893 г. селото има 7754 декара землище (3845 декара ниви, 2714 декара гори, 838 декара ливади, 101 декара градини, 16 декара лозя и други.) и се отглеждат 1716 овце, 1226 кози, 327 говеда и 157 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Построени са училище (1883 и достроено през 1911), църква „Свети Георги“ (1927), учредена е кооперация „Риша“ (1942). През 1957 г. е учредено ТКЗС „Правда“, което през 1958 г. е обединено с ТКЗС с. Шишковци и ТКЗС с. Шипочано. От 1959 г. е в състава на Обединено ТКЗС с. Коняво, което по късно става АПК с. Коняво и съществува до 1992 г. През 1992 г. е образувана ЗК „Риша“, която е ликвидирана през 2005 г. Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1949 – 1985 г. През 1974 г. е построена нова административна и кооперативна сграда, на мястото на училището. == Културни и природни забележителности == * '''[[Свети Георги (Буново)|Църква „Свети Георги“]]''' – построена 1927 г. * '''Останки на черкви''': при махала Бойовци, при местността Цръквище срещу махала Стоилковци и при местността Св. Петка под махала Груйовци * '''Останки от малка крепост''' при местността Градище == Религии == Село Буново принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Обществени институции == Кметско наместничество. == Редовни събития == * 24 май: празник на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий * 15 август: общоселски събор с курбан за честване Успение на Пресвета Богородица. == Литература == * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт. * Милошов, Йордан Райков (2009). Село Буново – моят роден край – история и родословия, Кюстендил, 2009, изд. Кюстендилски имоти ООД == Галерия == <gallery class="center"> Вила в село Буново.jpg Овошно дръвче Буново.jpg Изглед Буново.jpg Изглед Буново2.jpg Църква вход..jpg </gallery> == Бележки == <references /> {{Община Кюстендил}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Кюстендил]] q393924oiu955m6coion1o4h1h1logd 0 23982 12419543 12392499 2024-11-22T07:44:24Z 213.214.77.97 12419543 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Габерово (Област Хасково)}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | име = Габерово | карта-положение = left | екатте = 14057 | надм-височина = 174 | пощ-код = 8212 | тел-код = 059694 | сев-ширина = 42.700 | изт-дължина = 27.533 | площ = 8,142 }} '''Габерово''' (''Гюргенкьой'') е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Поморие]], [[област Бургас]]. До [[1931]] година името на селото е '''Гюрген кьой''', а до [[1966]] – '''Габерево'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> [[Файл:Gaberovo.jpg|мини|210px|Околностите на село Габерово]] ==География== Село Габерово е разположено в Източна Стара планина, в нейните последни разклонения. Намира се на 20 km от общинския център [[Поморие]] и на 29 km от областния център [[Бургас]]. Населението на селото живее в подобие на долчинка, а землището се състои от ливади и хълмисти местности. Климатът е умерено-континентален, и рязко контрастира с типичния за близко разположените морски селища. Около село Габерово живеят зайци, полски мишки, чакали, лисици и много видове птици. == История == До [[1931]] година името на селото е '''Гюрген кьой''', а до [[1966]] -'''Габерево'''. Оттогава нататък името му е Габерово. Селото е с първоначално етническо българско население. През годините след 9 септември 1944 г. и след образуването на ТКЗС тук се преселват много етнически турци от Руенско, с цел работа. Постепенно, селото се изчиства от етническите българи, които се преселват в Каблешково, Поморие, Бургас и др., и от всички семейства в Габерово има три български такива. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 555 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || - |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 517 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 33 |} == Религии == Село Габерово е с население от българи и Индийски цигани.В селото има стара църква на 370 години.Строи се и синегога == Образование == В село Габерово се намират НУ „Константин Величков“ и детска градина. * Футболен отбор „ГАБЪР“ с. Габерово == Бележки == <references /> {{Община Поморие}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Поморие]] akg9a2bkl7gsc11v9bkt87zak6gbzzo 12419544 12419543 2024-11-22T07:45:40Z 213.214.77.97 12419544 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Габерово (Област Хасково)}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | име = Габерово | карта-положение = left | екатте = 14057 | надм-височина = 174 | пощ-код = 8212 | тел-код = 059694 | сев-ширина = 42.700 | изт-дължина = 27.533 | площ = 8,142 }} '''Габерово''' (''Гюргенкьой'') е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Поморие]], [[област Бургас]]. До [[1931]] година името на селото е '''Гюрген кьой''', а до [[1966]] – '''Габерево'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> [[Файл:Gaberovo.jpg|мини|210px|Околностите на село Габерово]] ==География== Село Габерово е разположено в Източна Стара планина, в нейните последни разклонения. Намира се на 20 km от общинския център [[Поморие]] и на 29 km от областния център [[Бургас]]. Населението на селото живее в подобие на долчинка, а землището се състои от ливади и хълмисти местности. Климатът е умерено-континентален, и рязко контрастира с типичния за близко разположените морски селища. Около село Габерово живеят зайци, полски мишки, чакали, лисици и много видове птици. == История == До [[1931]] година името на селото е '''Гюрген кьой''', а до [[1966]] -'''Габерево'''. Оттогава нататък името му е Габерово. Селото е с първоначално етническо българско население. През годините след 9 септември 1944 г. и след образуването на ТКЗС тук се преселват много етнически турци от Руенско, с цел работа. Постепенно, селото се изчиства от етническите българи, които се преселват в Каблешково, Поморие, Бургас и др., и от всички семейства в Габерово има три български такива. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 555 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 517 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 38 |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || |} == Религии == Село Габерово е с население от българи и Индийски цигани.В селото има стара църква на 370 години.Строи се и синегога == Образование == В село Габерово се намират НУ „Константин Величков“ и детска градина. * Футболен отбор „ГАБЪР“ с. Габерово == Бележки == <references /> {{Община Поморие}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Поморие]] r0gzkqemqvay74sb1wxlunfxwt3putm 12419546 12419544 2024-11-22T07:47:53Z 213.214.77.97 12419546 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Габерово (Област Хасково)}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | име = Габерово | карта-положение = left | екатте = 14057 | надм-височина = 174 | пощ-код = 8212 | тел-код = 059694 | сев-ширина = 42.700 | изт-дължина = 27.533 | площ = 8,142 }} '''Габерово''' (''Гюргенкьой'') е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Поморие]], [[област Бургас]]. От[[1966]] – '''Габерево'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> [[Файл:Gaberovo.jpg|мини|210px|Околностите на село Габерово]] ==География== Село Габерово е разположено в Източна Стара планина, в нейните последни разклонения. Намира се на 20 km от общинския център [[Поморие]] и на 29 km от областния център [[Бургас]]. Населението на селото живее в подобие на долчинка, а землището се състои от ливади и хълмисти местности. Климатът е умерено-континентален, и рязко контрастира с типичния за близко разположените морски селища. Около село Габерово живеят зайци, полски мишки, чакали, лисици и много видове птици. == История == До [[1931]] година името на селото е '''Гюрген кьой''', а до [[1966]] -'''Габерево'''. Оттогава нататък името му е Габерово. Селото е с първоначално етническо българско население. През годините след 9 септември 1944 г. и след образуването на ТКЗС тук се преселват много етнически турци от Руенско, с цел работа. Постепенно, селото се изчиства от етническите българи, които се преселват в Каблешково, Поморие, Бургас и др., и от всички семейства в Габерово има три български такива. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 555 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 517 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 38 |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || |} == Религии == Село Габерово е с население от българи и Индийски цигани.В селото има стара църква на 370 години.Строи се и синегога == Образование == В село Габерово се намират НУ „Константин Величков“ и детска градина. * Футболен отбор „ГАБЪР“ с. Габерово == Бележки == <references /> {{Община Поморие}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Поморие]] 6ij08pcbtpagdth4ugyjw1rd9r0falr 0 24014 12419162 12365527 2024-11-21T21:25:19Z Sijorl49 259021 Премахнат вандализъм, стил 12419162 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Градец|Градец}} {{Селище в България | име = Градец | екатте = 17422 | надм-височина = 58 | пощ-код = 3780 | тел-код = 09315 | сев-ширина = 44.0285869 | изт-дължина = 22.7507222 | площ = 43,56 }} [[Файл:Ivan Enchev-Vidyu Bulgarian Folk Crosses 8.jpg|дясно|мини|250п|Надгробна плоча с кръст от сив пясъчник, пренесена във Видинския музей, от село Гърци, Видинско. Украсена със зигзаговидни орнаменти в краищата, завити волутообразно, розетка и кръст. Надписът гласи:+ МЦА НОЕБРА ЕI ПОЧИ РАБА БОЖИѨ СТАНИСЛАВА ДЬЩИ НОВАКОВА БОЛГАРКА ДРАГСЬНОВА ПОМЕНЕТЕ Ю ВЪ УМЕРВШИХЪ. Годината не е отбелязана, но по стила на рисунъка е от XV-XVI столетие. Скициран от [[Иван Енчев – Видю]] в 1930 г.]] '''Градѐц''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Видин]], [[област Видин]]. До 14.08.1934 г. се е наричало Гърци. <!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >"). За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно: --> == География == Село Градец е най-голямото село в [[община Видин]]. Разположено е на 12 км северозападно от град [[Видин]], в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на [[Стара планина]] ([[Връшка чука]]), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река [[Дунав]] между градовете Видин и [[Дунавци]] – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км. == История == Първите писмени сведения за селището с името '''Урумлар''' датират от [[15 век]]. Селото има и български вариант на името – '''Гърци'''. Името Градец селото получава през [[1934]] година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани или грачани. [[Рум]] ({{lang|tr|Rum}}) е топоним, с който мюсюлманите от [[Ориент]]а назовават [[Древен Рим]] и [[Римската империя]], съответно римските провинции, територия и владения. Повече за гърците са използвали [[рум миллет]]. По време на [[Колективизация в България|колективизацията]] в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“]] по името на съветския диктатор [[Владимир Ленин]]. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до [[Кулски събития|Кулските събития]] насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 123, 177 – 178, 206, 230}}</ref> Най-голямото си население достига през 1956 г. – над 4000 жители. ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 1434 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1396 || 97,35 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 4 || 0,27 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 32 || 2,23 |} == Религия == Първата [[църква]] в селото „[[Свети Илия (Градец, Видинско)|Свети Илия]]“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година.<ref name="Гергова 45">{{Цитат периодика| last =Гергова | first =Иванка | authorlink =| coauthors = | year =2015 | month = | title = Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения| journal = Проблеми на изкуството | volume =48 | issue =4 | pages = 45 | doi = | id = {{ISSN|0032 – 9371}} | url = https://www.academia.edu/28112112/Оrthodox_art_in_the_region_of_Vidin._Preliminary_observations._Православно_изкуство_във_Видинско._Предварителни_наблюдения | format = | accessdate = }}</ref> Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през [[1896]] г. е завършена сегашната, носеща същото име. == Културни и природни забележителности == На 10 км западно от селото се намира [[Алботински скален манастир]]. <ref>[https://web.archive.org/web/20060604071542/http://members.tripod.com/~bulch/17apr.htm Статия за Алботинския скален манастир], Йеромонах Сионий, Издание на БПЦ, 14 април 1998</ref> == Редовни събития == * Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август * Тържествена заря по случай честването на годишнината от [[Въстание в Северозападна България (1850)|Въстанието в Северозападна България (1850)]] – Пашапетковата размирица – 1 юни * Храмовия празник по случай построяването на храм „Св. Пророк Илия“ – 20 юли * Тържествен водосвет на храм-паметника „Свети Мина“, находящ се до [[летище Видин]] – 11 ноември == Личности == * протопрезвитер проф. д-р [[Радко Поптодоров]] – богослов, юрист и канонист * проф. [[Радослав Гайдарски]] – хирург, бивш министър на здравеопазването * Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар * Бай Ангел Белия – народен лечител * Полина Маринова – автор на стихосбирката „Адресът на Щастието“ == Литература == * Борис Бошняшки, ''„Първи опит за история на с. Градец – Видинско“'', Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9 == Бележки == <references/> {{Община Видин}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Видин]] c9cxbnjk6smyv9axzxb7b2cova8lg0l 0 24031 12419550 12021134 2024-11-22T07:50:45Z 213.214.77.97 12419550 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Гълъбец (Област Хасково)}} {{Селище в България | име = Гълъбец | екатте = 18229 | надм-височина = 94 м | пощ-код = 8220 | тел-код = 05969 | сев-ширина = 42.767 | изт-дължина = 27.533 | площ = 13,264 }} '''Гълъбец''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Поморие]], [[област Бургас]]. == География == Селото се намира на 37 km от [[Айтос]], на 38 km от общинския център [[Поморие]] и на 46 km от областния център [[Бургас]]. == История == {{раздел-мъниче}} == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1253 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 432 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 398 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || 29 |- |align="left"|Неотговорили || 389 |} == Личности == ;Родени в Гълъбец * {{флагче|България}} Михал Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на два пъти при [[Кръстьо Българията]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42]</ref> == Религии == През 2010 г. в селото е изграден православен храм „[[Георги Победоносец|Свети Георги]]“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml | заглавие=С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии| достъп_дата =06.04.2012 }}</ref> <!-- == Обществени институции == --> <!-- == Редовни събития == --> <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Източници == <references /> {{мъниче|селище в България}} {{Община Поморие}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Поморие]] rp9kr9l5ax7dwuoe2nb0p781635i9y9 0 24136 12418762 12318245 2024-11-21T13:52:00Z 2A01:5A8:30A:A5FC:20F8:74FC:1B73:81D9 12418762 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Звездица (Област Търговище)}} {{Селище в България | картинка = "Св. Иван Рилски Чудотворец" в Звездица.jpg | картинка-описание = Св. Иван Рилски Чудотворец | име = Звездица | екатте = 30497 | надм-височина = 100 – 199 | Площ = 20.245 km2 | пощ-код = 9103 | тел-код = 052 | сев-ширина = | изт-дължина = | площ = 17,453 |кмет=Станислава Христова (2024)}} '''Звездица''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Варна]], [[област Варна]]. Старото му име е '''Кьоклюдже''' („Благородник“). == География == Звездица се намира на около 10 км от [[Варна]], на Моминото плато. Транспортна връзка с града е автобусна линия № 36, като интервалът на автобусните курсове е 60 минути. Невероятна природа заобикаля жителите на Звездица. Надморско равнище: 100 – 199 m. Тихо и спокойно място за целогодишно живеене най-чистият въздух е там, на 5 минути от центъра на Варна по живописен път 2 км. около езеро и 2 км. гора. Има църква, детска градина, магазини и заведения, кабелна телевизия, кабелен интернет и градски телефони. От 2008 г. е кметство с решение на Общинския съвет == История == Край селото, близо до Варненското езеро, са открити останки от късноантична [[църква (сграда)|църква]].<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 93}}</ref> Старото име на селото е Кьоклюджа. В буквален превод от турски означава изкоренено място. Според предание около средата на 19 век в местността издигнали бивак няколко черкезки и татарски семейства. Местността им харесала и те започнали да градят примитивни къщи. Първите заселници се занимавали предимно с дърводобив и скотовъдство. Около 1890 г. в селото се преселили голяма група градинари от [[Еленско]]. Второто голямо заселване на Звездица е между 1903 – 1913 г. Тогава идват много бежанци от Лозенградско. След десетина години братята Димо, Никола и Дончо Цонкови създават селското читалище. Любопитно е, че още в ония години имало читалищен театър. Със събраните от спектаклите средства са купували предимно книги. През 1961 г. се асфалтира пътят от Варна до Звездица. Тогава се пускат и първите градски автобуси. Това не само улеснило хората, но и спомогнало за развитието на селото. И днес варненци наричат района край брега ловен парк „Звездица“. Това е заради името на селото. В миналото там са организирани многолюдни пролетни и есенни събори. През 1937 г. [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|Министерството на благоустройството]] одобрява благоустройствения правилник на селото.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=665004723.353415756282313006 ''Варненски общински вестник'' - дигитално копие - 15/10/1937, No. 13, стр.8 с.]</ref> == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItC4GJFh | заглавие = „Справка за населението на село Звездица, община Варна, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 581 | 1946 = 598 | 1956 = 505 | 1965 = 495 | 1975 = 522 | 1985 = 614 | 1992 = 714 | 2001 = 960 | 2011 = 1188 | 2021 = 1302 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1188 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 993 || 83.58 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || ? || ? |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 180 || 15.15 |} == Политика == [[Кмет]]ове на село Звездица през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mi2003.cik.bg/rez/1-306-3.html | заглавие = „Местни избори 2003“ | достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = ЦИК | език = | архив_дата = 2016-12-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220132430/http://mi2003.cik.bg/rez/1-306-3.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2007.cik.bg/results2/03/30630497.html | заглавие = „Местни избори 2007“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = ЦИК | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/tur1/mestni/0306_30497.html | заглавие = „Местни избори 2011“ | достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = ЦИК | език = | архив_дата = 2016-04-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160406005344/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0306_30497.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0306_30497.html | заглавие = „Местни избори 2015: Резултати за община Варна, кметство Звездица“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = ЦИК | език = }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:left;" |-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" | Година на<br> проведени избори || Избран за кмет || Кандидат на политическа партия<br> или инициативен комитет |- | align="center"|[[Местни избори в България (2003)|2003]] || Йордан Янев Панайотов || [[Българска социалистическа партия]] |- | align="center"|[[Местни избори в България (2007)|2007]] || Мара Стаматова Спирова || Инициативен комитет |- | align="center"|[[Местни избори в България (2011)|2011]] || Мара Стаматова Спирова || ИК за кмет на кметство Звездица–Мара Стаматова Спирова |- | align="center"|[[Местни избори в България (2015)|2015]] || Николай Стефанов Йорданов || [[ГЕРБ]] |- |2019 |Станислава Христова Георгиева |Местна коалиция ПП „Земеделски народен съюз“ /ПП „Движение Гергьовден“, ПП „Съюз на свободните демократи“ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Zvezditsa, Varna District}} * [http://www.zvezditsa.eu/ Официален сайт на Звездица] {{Община Варна}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Варна]] ch2ot7mg85ojsmnrusk6ig53sddikh3 0 24428 12419561 12409077 2024-11-22T08:12:34Z Niki Yooff 24726 Погледнете източника и не преписвайте данните за Нейково Варненска област! 12419561 wikitext text/x-wiki {{друго значение|котленското село|добруджанското|Нейково (Област Добрич)}} {{Селище в България | име = Нейково | екатте = 51398 | надм-височина = 520 | пощ-код = 8993 | тел-код = 04586 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 26.383 | площ = 76,205 }} '''Нèйково''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[Котел (община)|община Котел]], [[Сливен (област)|област Сливен]]. == География == Село Нейково се намира на около 15 km север-североизточно от областния център град [[Сливен]] и около 11 km югозападно от общинския център град [[Котел]]. Разположено е край Нейковска река (десен приток на [[Котленска река]]), в [[Котленска планина]], южно от рида [[Разбойна (рид)|Разбойна]]. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и кафяви планинско-горски почви<ref>[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО'']</ref>.<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 8, стр. 3059, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> [[Надморска височина|Надморската височина]] в селото при църквата е около 519 m и нараства до около 600 m към южния край и около 560 – 580 m – към северния край. Минаващият през Нейково общински път води на изток през село [[Катунище]] до връзка северно от село [[Градец (област Сливен)|Градец]] с второкласния [[републикански път II-48]] и с отбивка преди Катунище на север към село [[Жеравна]], а на запад води през село [[Раково (област Сливен)|Раково]] към Сливен. Землището на село Нейково граничи със землищата на: град Котел на север; село [[Жеравна]] на изток; село [[Ичера]] на юг; град Сливен на югозапад; село Раково на югозапад; село [[Кипилово]] на северозапад. Населението на село Нейково, наброявало 1580 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г. и 1671 към 1946 г., намалява до 886 към 1985 г. и 198 (по служебен документ на НСИ от 2021.12.31) към 2021 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/3261 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 347 лица, за 339 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 6 – към „[[цигани|ромска]]“, а за „[[Турци в България|турска]]“ етническа група и за „не се самоопределят“ не са посочени данните.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен]</ref> == История == В местността Осеница, която обхваща територията от около 2,5 km север-североизточно от центъра на Нейково до около 2 km на север по посока към Осенишки връх (1024 m), има няколко [[могила|надгробни могили]], следи от [[античност|антично]] селище (намерени са каменни чукове, остриета за копия, монети), както и останки от няколко [[средновековие|средновековни]] манастира.<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 4, стр. 562, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, 1984 г.</ref><ref name=ГЕБ/> Нейково е едно от селата от Сливенския революционен окръг, което е въстанало по време на [[Априлско въстание#Втори революционен окръг|Априлското въстание]]. През селото е минала четата на [[Стоил войвода]], чието знаме е осветено в църквата „Света Троица“. Не много далече от селото на 10 май [[1876]] г. са убити главният апостол на Сливенския революционен окръг [[Иларион Драгостинов]] и военният инструктор на окръга [[Георги Обретенов]]. След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]], по [[Берлински договор|Берлинския договор от 1878 г.]] селото остава в [[Източна Румелия]], присъединено е към България след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението 1885 г.]]<ref name=ГЕБ/> === Църква === Църквата в село Нейково е построена в 1863 г. от неизвестни майстори. Първи свещеник в църквата е бил Никола Генов от сливенското село [[Стара река (област Сливен)|Стара река]]. По запазени спомени за него, той е бил патриот и лично е подвел под клетва четниците от четата на Стоил войвода – 25 души, всички от село Нейково, за което е бил викан в Сливен и подложен на разпит и изтезания от сливенския [[каймакам]]. Иконите в храма са рисувани от зографа дядо Недко от село Жеравна по образеца на Византийската школа, с трайни бои. През 1947 г. при енорийския свещеник протойерей Ценко Дюлгеров църквата е основно ремонтирана и заздравена.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=32&flgid=29241 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 109К „Църковно настоятелство при храм „Света Троица“ – с. Нейково, Сливенско (1863 – 1948)“; История на фондообразувателя]</ref> === Училище === Частно [[килийно училище]] в селото е имало в началото на [[19 век]]; по-късно е построена едноетажна сграда към църквата. През 1878 г. е построена сграда и е открито начално училище.<ref name=ЕБ/> Споменава се наличие на летописна книга на училището в Нейково от периода 1864 – 1949 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=32&flgid=29743 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 360К „Групов фонд „Начални и основни училища в Сливенски окръг“ (1864 – 1977)“; Характеристика на документите]</ref> Прогимназия е открита през 1921/1922 учебна година. Първоначално учебните занятия се водят в частни къщи, а през 1926 г. сграда, предназначена за община, се отстъпва за прогимназията. От учебната 1958/1959 г. учениците от прогимназията започват учебните занятия в сградата на началното училище; тогава двете училища се сливат в [[основно училище]].<ref name=ЕБ/> Основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Нейково е закрито през 2003 г. поради намалелия под нормативния минимум брой на учениците в селото.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=32&flgid=30422 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 979 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – 2003)“; История на фондообразувателя]</ref> === Читалище === [[Читалище]] „Изгрев“ е основано през март 1928 г. от 30 жители на селото, между които учители, служители, земеделци. С неговото създаване започва да се развива художествена самодейност: самодеен театър, танцов състав за народни танци, народен оркестър и други. За различните културно-просветни мероприятия е наемана частна къща. Закупуват се книги за библиотеката и започва раздаването им за четене сред жителите на селото. В края на 1947 г. библиотеката разполага с 620 тома художествена и научно-популярна литература, а към 2005 г. броят надминава 10000 тома. Към читалището се организират художествени колективи: хор, танцов състав, драматичен състав. По инициатива на читалището редовно се организират читателски конференции и обсъждания на художествени книги. От 1985 г. читалището се помещава в основно ремонтираната стара сграда на училището. От 1 ноември 1997 г. читалището е самостоятелно [[юридическо лице]].<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=32&flgid=30012 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 569 „Народно читалище „Изгрев“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя]</ref> === Потребителна кооперация === Кооперацията е създадена през април 1939 г. под наименованието [[Потребителни кооперации|Всестранна кооперация]] „Бъдеще“. Създадена е от група селяни под ръководството на учителя от Котел Сава Донев със задача да подпомага селяните при закупуване на стоки, като за целта тя открива магазин. След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] към кооперацията се открива горски отдел, който добива дърва за огрев и строителен материал. Освен това тя извършва и търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, млекопреработване, билкосъбиране и други. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията обзавежда 5 магазина за промишлени и хранителни стоки, зеленчуци, 2 заведения за обществено хранене и хлебопекарна. От 1 март 1980 г. до 30 юни 1991 г. кооперацията е обединена към Районна потребителна кооперация „Георги Сава Раковски“ – Котел, а от 1 юли 1991 г. кооперацията е самостоятелна единица.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=32&flgid=29955 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 512 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ – с. Нейково, Сливенско (944 – 1980, 1991 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя]</ref> На 28 януари 1999 г. е регистрирана [[фирма]]та ''Потребителна кооперация „Бъдеще“ К''.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://firms.bg/eik/000572974/%D0%9F%D0%9E%D0%A2%D0%A0%D0%95%D0%91%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%90%20%D0%9A%D0%9E%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%A0%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF%20%22%D0%91%D0%AA%D0%94%D0%95%D0%A9%D0%95%22%20%D0%9A |заглавие=Потребителна кооперация „Бъдеще“ К |достъп_дата=2023-03-31 |архив_дата=2023-03-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230331125235/https://firms.bg/eik/000572974/%D0%9F%D0%9E%D0%A2%D0%A0%D0%95%D0%91%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%90%20%D0%9A%D0%9E%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%A0%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF%20%22%D0%91%D0%AA%D0%94%D0%95%D0%A9%D0%95%22%20%D0%9A }}</ref> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 347 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 339 || 97,69 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 6 || 1,73 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 0,58 |} == Обществени институции == Село Нейково към 2023 г. е център на ''кметство Нейково''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_at/20005420 Справка за събитията за кметство Нейково, област Сливен]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/5819 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Нейково]</ref> В село Нейково към 2023 г. има: * действащо читалище „Изгрев – 1928 г.“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1678&reg_num=1885 Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=98856 Информационна карта за 2021 г., читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен]</ref> * православна църква „Света Троица“;<ref>[https://bg-patriarshia.bg/sliven-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Нейково – храм „Св. Троица“ – 1863 г.]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8993 Нейково |достъп_дата=2023-03-27 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Културни и природни забележителности == В село Нейково се намира паметникът на хайдутина [[Дели Ради]], който след като бива обезглавен от турците, прави няколко крачки без глава и пада и умира до един бук. Днес този бук се нарича Дели-Радевия бук. Тук се намира и църквата „Св. Троица“, в която е осветено знамето на Стоил войвода. {{мъниче|селище в България}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-041] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-041-4.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-041-4. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Bulgaria_geographic_map_Eastern_Stara_Planina_bg.svg Източна Стара планина. Географска карта] * [http://saedinenieto.bg/wp-content/uploads/2015/07/Източна-Румелия-карта.png Източна Румелия. Карта] {{Община Котел}} [[Категория:Села в област Сливен]] [[Категория:Населени места в община Котел]] j3hnz7ul8aj5lvm0enki9ix6lb2q8e9 0 24854 12419181 11706482 2024-11-21T21:52:08Z VelikExplirer47 348705 /* Културни и природни забележителности */ форматиране 12419181 wikitext text/x-wiki {{друго значение||За другото българско село с име '''Ястребово'''|Ястребово (Област Русе)}} {{Селище в България | име = Ястребово | екатте = 87713 | надм-височина = 168 | пощ-код = 6056 | тел-код = 04102 | сев-ширина = 42.283 | изт-дължина = 25.667 | площ = 19,592 }} '''Ястребово''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. == Културни и природни забележителности == * Паметник на Даньо Василев * Читалище „Марко Ганчев“ == Външни препратки == {{Община Опан}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Стара Загора]] [[Категория:Населени места в община Опан]] qhrsngu2loq8i0cvp8y4mzk3x84dp3c 0 25434 12418677 12418409 2024-11-21T12:29:37Z Niki Yooff 24726 12418677 wikitext text/x-wiki {{Община в България | картинка = Kyustendil 07.jpg | картинка-описание = Изглед от центъра на град Кюстендил | карта = Map of Kyustendil municipality (Kyustendil Province).png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.283 | изт-дължина = 22.683 | област = Област Кюстендил | площ = 979.91 | код = KNL29 | център = Кюстендил | брой селища = 72 | съвет-брой = 37 | съвет-партия-1 = КП „Кюстендил“ (19) | съвет-партия-2 = „За промяна“ (8) | съвет-партия-3 = Зелена партия (3) | съвет-партия-4 = АБВ (3) | съвет-партия-5 = БДЦ (2) | съвет-партия-6 = Коалиция за Кюстендил (2) | сайт = }} '''Община Кюстендил''' се намира в Западна [[България]] и е една от съставните [[община|общини]] на [[област Кюстендил]]. == География == === Географско положение, граници, големина === Общината е разположена в западната част на [[област Кюстендил]]. С площта си от 979,915 km² е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-о място). Границите ѝ са следните: * на север – [[община Трекляно]]; * на юг – [[община Бобошево]]; * на североизток – [[община Земен]] и [[община Радомир]], [[област Перник]]; * на изток – [[община Бобов дол]]; * на югоизток – [[община Невестино]]; * на югозапад – [[Северна Македония]]; * на северозапад – [[Република Сърбия]]. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област [[Краище]]. Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]] с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река [[Струма]], източно от село [[Нови чифлик]] се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в. На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]] и [[Банщица]] (Глогошка река) се издига куполообразната планина [[Лисец (Западна България)|Лисец]] с връх [[Връшник (връх)|Връшник]] (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800&nbsp;– 1000 m) [[Каменица (котловина)|Каменишка котловина]], която се отводнява от горното течение на река [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]] и нейните притоци. Южно от двете котловини и планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] се извисява високата [[Осогово|Осоговска планина]]. Тя се свързва на север с планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] чрез седловината [[Вратца (седловина)|Вратца]] В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високия ѝ връх '''[[Руен (връх)|Руен]] (2251 m)''', разположен на границата със [[Северна Македония]]. Между [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]] и планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] на югоизток и долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] (десен приток на [[Струма]]) на север, по границата с [[Република Сърбия]] в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на [[Чудинска планина]]. Нейната максимална височина е връх [[Арамлия]] (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село [[Гурбановци]]. Северно от река [[Драговищица (река)|Драговищица]] и западно от нейния ляв приток [[Уйнешка река]], отново по границата със [[Сърбия]] се простират югоизточните склонове на [[Изворска планина]] с връх [[Плазая]] (1087 m), разположен западно от с. [[Горно Уйно]] в близост до границата. Между [[Земенски пролом|Земенския пролом]] на река [[Струма]] на изток, река [[Драговищица (река)|Драговищица]] на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на [[Земенска планина]]. Нейната максимална височина в пределите на общината е [[Силни връх]] (1245 m), издигащ се северозападно от пролома. И накрая, на изток от [[Земенски пролом|Земенския пролом]] и северно от [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], в североизточната част на общината се простират югозападните части на [[Конявска планина]] с двата си най-високи дяла&nbsp;– [[Риша планина]] (връх [[Риш (връх)|Риш]], 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх [[Виден (връх)|Виден]], 1487 m), разположен северно от села [[Таваличево]]. ==== Води ==== Основна водна артерия на община Кюстендил е река [[Струма]], която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град [[Земен]] и се насочва на юг през забележителния [[Земенски пролом]]. При село [[Раждавица]] излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]]. Източно от село [[Нови чифлик]] навлиза в [[община Невестино]]. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река [[Шегава]] (в [[Конявска планина]]) и шест по-големи десни притоци: Бресница, [[Драговищица (река)|Драговищица]] (долното течение, води началото си от [[Сърбия]]), [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]], [[Банщица]] (Глогошка река), [[Новоселска река]] и [[Берсинска река]] (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината). Най-южната част на общината, землищата на селата [[Сажденик]], [[Цървена ябълка]] и [[Савойски]] се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. == Население == === Етнически състав (2011) === Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през [[2011]] г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- |align="left"| Общо || 60 681 || 100,00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 52 496 || 86,51 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 30 || 0,05 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 5&nbsp;210 || 8,59 |- |align="left"| Други || 178 || 0,29 |- |align="left"| Не се самоопределят || 315 || 0,52 |- |align="left"| Неотговорили || 2&nbsp;952 || 4,86 |} === Населени места === Общината има 72 населени места с общо население 49 080 души към 7 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref> {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Списък на населените места в община Кюстендил, население и площ на землищата им''' ! width="170" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2021 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km² ! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) ! width="170" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2021 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km² ! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |- | [[Багренци]] || align="right" | 581 || align="right" | 8,137 || || [[Лелинци]] || align="right" | 16 || align="right" | 5,633 || |- | [[Берсин]] || align="right" | 170 || align="right" | 10,740 || || [[Леска (Област Кюстендил)|Леска]] || align="right" | - || align="right" | 7,778 || |- | [[Блатец (Област Кюстендил)|Блатец]] || align="right" | 9 || align="right" | 7,459 || || [[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]] || align="right" | - || align="right" | 7,501 || |- | [[Бобешино]] || align="right" | 8 || align="right" | 14,506 || || [[Лозно]] || align="right" | 706 || align="right" | 11,610 || |- | [[Богослов (село)|Богослов]] || align="right" | 286 || align="right" | 31,243 || || [[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]] || align="right" | 2 || align="right" | 13,534 || |- | [[Буново (Област Кюстендил)|Буново]] || align="right" | 23 || align="right" | 20,437 || || [[Мазарачево]] || align="right" | 32 || align="right" | 17,937 || |- | [[Вратца]] || align="right" | 185 || align="right" | 18,103 || Вратица, Враца, Мирово || [[Николичевци]] || align="right" | 362 || align="right" | 5,719 || |- | [[Гирчевци]] || align="right" | 139 || align="right" | 2,563 || || [[Нови чифлик]] || align="right" | 159 || align="right" | 3,050 || |- | [[Горановци (Област Кюстендил)|Горановци]] || align="right" | 81 || align="right" | 20,486 || || [[Ново село (Област Кюстендил)|Ново село]] || align="right" | 14 || align="right" | 33,724 || |- | [[Горна Брестница]] || align="right" | 50 || align="right" | 7,724 || || [[Пиперков чифлик]] || align="right" | 813 || align="right" | 3,564 || |- | [[Горна Гращица]] || align="right" | 295 || align="right" | 12,153 || || [[Полетинци]] || align="right" | 6 || align="right" | 9,877 || |- | [[Горно Уйно]] || align="right" | 15 || align="right" | 27,057 || || [[Полска Скакавица]] || align="right" | 19 || align="right" | 33,333 || |- | [[Грамаждано]] || align="right" | 283 || align="right" | 6,935 || || [[Преколница]] || align="right" | 72 || align="right" | 17,977 || |- | [[Граница (село)|Граница]] || align="right" | 478 || align="right" | 14,300 || || [[Радловци]] || align="right" | 107 || align="right" | 11,545 || |- | [[Гурбановци]] || align="right" | 1 || align="right" | 5,721 || || [[Раждавица]] || align="right" | 224 || align="right" | 15,562 || Ръждавица |- | [[Гърбино]] || align="right" | 6 || align="right" | 15,796 || || [[Раненци]] || align="right" | 88 || align="right" | 43,962 || Ранинци |- | [[Гърляно]] || align="right" | 77 || align="right" | 11,851 || || [[Режинци]] || align="right" | - || align="right" | 3,790 || Ръжинци |- | [[Гюешево]] || align="right" | 168 || align="right" | 17,256 || || [[Ръсово]] || align="right" | 18 || align="right" | 9,508 || |- | [[Дворище (Област Кюстендил)|Дворище]] || align="right" | 128 || align="right" | 5,823 || || [[Савойски]] || align="right" | - || align="right" | 18,283 || Ат кория |- | [[Дождевица]] || align="right" | - || align="right" | 8,554 || Дъждевица || [[Сажденик]] || align="right" | 2 || align="right" | 31,241 || |- | [[Долна Гращица]] || align="right" | 77 || align="right" | 4,998 || || [[Скриняно]] || align="right" | 204 || align="right" | 7,265 || |- | [[Долно село]] || align="right" | 33 || align="right" | 21,738 || || [[Слокощица]] || align="right" | 1437 || align="right" | 15,043 || |- | [[Долно Уйно]] || align="right" | 11 || align="right" | 10,748 || || [[Соволяно]] || align="right" | 585 || align="right" | 15,067 || |- | [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]] || align="right" | 446 || align="right" | 43,524 || || [[Стенско]] || align="right" | 124 || align="right" | 6,698 || |- | [[Жабокрът]] || align="right" | 595 || align="right" | 3,735 || || [[Таваличево]] || align="right" | 269 || align="right" | 25,262 || |- | [[Жеравино]] || align="right" | 1 || align="right" | 6,079 || || [[Търновлаг]] || align="right" | 91 || align="right" | 2,878 || |- | [[Жиленци]] || align="right" | 896 || align="right" | 25,797 || Жилинци || [[Търсино]] || align="right" | 11 || align="right" | 4,372 || |- | [[Ивановци (Област Кюстендил)|Ивановци]] || align="right" | 1 || align="right" | 14,843 || || [[Церовица]] || align="right" | 12 || align="right" | 9,899 || |- | [[Каменичка Скакавица]] || align="right" | 46 || align="right" | 25,070 || Каменишка Скакавица || [[Црешново]] || align="right" | 3 || align="right" | 4,959 || |- | [[Катрище]] || align="right" | 100 || align="right" | 12,054 || || [[Цървена ябълка]] || align="right" | 2 || align="right" | 23,293 || |- | [[Коняво]] || align="right" | 740 || align="right" | 13,102 || || [[Цървендол]] || align="right" | - || align="right" | 4,196 || Цървени дол |- | [[Копиловци (Област Кюстендил)|Копиловци]] || align="right" | 550 || align="right" | 3,454 || || [[Цървеняно]] || align="right" | 31 || align="right" | 29,678 || |- | [[Коприва (Област Кюстендил)|Коприва]] || align="right" | 1 || align="right" | 9,471 || || [[Чудинци]] || align="right" | 3 || align="right" | 9,698 || |- | [[Кутугерци]] || align="right" | 6 || align="right" | 12,228 || || [[Шипочано]] || align="right" | 70 || align="right" | 7,283 || |- | [[Кършалево]] || align="right" | 5 || align="right" | 6,464 || Кръшалево || [[Шишковци]] || align="right" | 399 || align="right" | 7,749 || |- | '''[[Кюстендил]]''' || align="right" | 35888 || align="right" | 18,720 || || [[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]] || align="right" | 820 || align="right" | 2,578 || |- | || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''49080''' || align="right" | '''979,915''' || | няма населени места без землища |} == Административно-териториални промени == * след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт; * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. [[Савойски]]; * МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. [[Кюстендил]]; * МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. [[Слокощица]]) за отделно населено място – с. [[Пиперков чифлик]]; * МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. [[Жабокрът]]) за отделно населено място – с. [[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]]; * Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. [[Вратца]] (Вратица, Враца) на с. Мирово; * през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. [[Кършалево]] без административен акт; * между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване; * Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. [[Грамаждано]]; * указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. [[Гирчевци]] и го присъединява като квартал на с. [[Жабокрът]]; * Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци; :: – обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]; :: – признава н.м. Щърбец (от с. [[Горановци (Област Кюстендил)|Горановци]]) за отделно населено място – м. Щърбец; * Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. [[Долно село]]; * Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. [[Дождевица]]; :: – осъвременява името на с. Жилинци на с. [[Жиленци]]; :: – уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. [[Каменичка Скакавица]]; :: – уточнява името на с. Ранинци на с. [[Раненци]]; :: – уточнява емето на с. Ръжинци на с. [[Режинци]]; :: – уточнява името на с. Цървени дол на с. [[Цървендол]]; * Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. [[Николичевци]] и го присъединява като квартал на с. [[Скриняно]]; * Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване; :: – заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. [[Жиленци]]; :: – заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. [[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]]; * Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. [[Грамаждано]] и го присъединява като квартал на гр. [[Кюстендил]]; * Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил; * Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. [[Раждавица]]; * Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. [[Скриняно]] и го признава за отделно населено място – с. [[Николичевци]]; * Указ № 13/обн. 29 януари 1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. [[Вратца]]. == Транспорт == През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията [[София]] – [[Кюстендил]] – [[Гюешево]]. През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 215,8 km: * началният участък от 42,3 km от [[Републикански път I-6]] (от km 0&nbsp;до km 42,3); * началният участък от 10,4 km от [[Републикански път II-62]] (от km 0&nbsp;до km 10,4); * целият участък от 27,9 km от [[Републикански път III-601]]; * началният участък от 11,5 km от [[Републикански път III-602]] (от km 0&nbsp;до km 11,5); * последният участък от 7,3 km от [[Републикански път III-621]] (от km 1,4 до km 8,7); * последният участък от 10,7 km от [[Републикански път III-637]] (от km 57,5 до km 68,2); * целият участък от 19,7 km от [[Републикански път III-6001]]; * целият участък от 15&nbsp;km от [[Републикански път III-6003]]; * целият участък от 15&nbsp;km от [[Републикански път III-6005]]; * началният участък от 6,9 km от [[Републикански път III-6012]] (от km 0&nbsp;до km 6,9); * целият участък от 20,7 km от [[Републикански път III-6202]]; * целият участък от 8&nbsp;km от [[Републикански път III-6203]]; * последният участък от 6,7 km от [[Републикански път III-6222]] (от km 19,5 до km 26,2); * последният участък от 13,7 km от [[Републикански път III-6224]] (от km 33,6 до km 47,3). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-57|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-057.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-58|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-058.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-69|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-069.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-70|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}} == Външни препратки == * [http://kustendil.info/ Информационен портал на град Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713100216/http://www.kustendil.info/ |date=2009-07-13 }} * [http://kustendil.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=302&Itemid=1 Официален сайт на община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304064513/http://kustendil.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=302&Itemid=1 |date=2016-03-04 }} * [http://kalendar-kyustendil.free.bg Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на община Кюстендил] * [http://dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg Алеята на добродетелите в Кюстендил] * [http://kyustendilska-prolet.free.bg/ Общинският празник&nbsp;– „Кюстендилска пролет“&nbsp;– приказки, легенди, история...] == Източници == <references /> * {{Мичев}} {{Общини в Област Кюстендил}} {{Община Кюстендил}} [[Категория:Община Кюстендил| ]] 73h30seindjhhgav22as47u9zvm36r1 0 25992 12419593 12370884 2024-11-22T09:09:03Z 151.251.242.49 dosta dobri 12419593 wikitext text/x-wiki {{Език | име = Испански език | родно име = español | произношение = [espaˈɲol] | страна = [[Испания]], [[Мексико]] и др. | регион = [[Западна Европа]]<br>[[Латинска Америка]] | говорещи = 480 милиона<ref name="Ethnologue1">{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.org/ethno_docs/distribution.asp?by=size | title = Statistical Summaries. Summary by language size | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 27 октомври 2010 | ref = harv | lang = en | архив_дата = 2011-08-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110807023956/http://www.ethnologue.org/ethno_docs/distribution.asp?by=size }}</ref><ref name="demogr">{{cite web | last = Moreno Fernández | first = Francisco | coauthors = Jaime Otero Roth | year = 2006 | url = http://eprints.ucm.es/8936/1/DT03-06.pdf | title = Demografía de la lengua española | format = PDF | pages = 38 | publisher = ICEI | accessdate = 27 октомври 2010 | ref = harv | lang = es | архив_дата = 2010-09-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100923081035/http://eprints.ucm.es/8936/1/DT03-06.pdf }}</ref><ref name="congress">{{cite web | last = Vivanco Torres | first = Hiram | year = 2010 | url = http://congresosdelalengua.es/cartagena/ponencias/seccion_3/36/vivanco_hiram.htm | title = Enseñanza del español como lengua extranjera | work = Unidad en la diversidad lingüística: La enseñanza del español como lengua extranjera y su certificación | publisher = Instituto Cervantes | accessdate = 27 октомври 2010 | ref = harv | lang = es | архив_дата = 2011-01-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110120164800/http://congresosdelalengua.es/cartagena/ponencias/seccion_3/36/vivanco_hiram.htm }}</ref><ref name="elcastellano">{{cite web | last = Soca | first = Ricardo | year = 2008 | url = http://www.elcastellano.org/23abr.html | title = Historia del Idioma Español | publisher = elcastellano.org | accessdate = 27 октомври 2010 | ref = harv| lang = es }}</ref><br/>75 милиона (L2)<ref>{{cite web | publisher = Government of Spain | year = 2010 | url = http://www.la-moncloa.es/IDIOMAS/9/ActualidadHome/29012009_CongresoLengua.htm | title = The President claimed that the Spanish language is „a source of wealth and development“ | accessdate = 27 октомври 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref><ref>{{cite web | publisher = University of Illinois at Springfield | year = 2010 | url = http://www.uis.edu/clas/continuingeducation/spanish/factsaboutspanish.html | title = Why choose Spanish as your new foreign Language? | accessdate = 27 октомври 2010 | ref = harv | lang = en | архив_дата = 2013-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130308061956/http://www.uis.edu/clas/continuingeducation/spanish/factsaboutspanish.html }}</ref> | писменост = [[латиница]] | сем1 = Индоевропейски | сем2 = Италийски | сем3 = Романски | сем4 = Западноромански | сем5 = Иберо-романски | сем6 = Западноиберийски | сем7 = Кастилски | сем8 = Испански | официален = [[Испански език#Страни|20 страни]]<br>[[Европейски съюз]]<br>[[Организация на обединените нации]]<br>[[Меркосур]]<br>[[Африкански съюз]]<br>и много други | регулатор = [http://www.rae.es/ Кралска испанска академия] {{webarchive|url = http://web.archive.org/web/20221126000449/https://www.rae.es/ |date = 2022-11-26 }} | iso639-1 = es | iso639-2 = spa | iso639-3 = spa | карта = Map-Hispanophone World.svg | wiki = es }} '''dobromi lozev naj dobriq ispanec na vsichki ispanci нският език''' (самоназвание: español, произнесено {{IPA|[espaˈɲol]}}), наричан и '''кастилски език''' (castellano, {{IPA-0|[kasteˈʎano]}}) е иберо-[[романски езици|романски език]] и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн. души <ref>{{cite book |title=El español: una lengua viva – Informe 2019 |url=https://cvc.cervantes.es/lengua/espanol_lengua_viva/pdf/espanol_lengua_viva_2019.pdf |publisher=[[Instituto Cervantes]] |date=2019 |accessdate=26 December 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200218134448/https://cvc.cervantes.es/lengua/espanol_lengua_viva/pdf/espanol_lengua_viva_2019.pdf |archivedate=18 February 2020 |url-status=live }}</ref> ([[2019]]). Той е вторият по разпространение (след [[китайски език|китайски]]) [[роден език]] (за ок. 470 млн. души той е роден език) и третият най-говорим [[естествен език|език]] в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в [[Латинска Америка]]. Произхождащ от [[Испания]], откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]]. Той е един от най-важните световни езици (заедно с [[английски език|английския]] и [[френски език|френския]]), който се говори на всички континенти: най-вече в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], [[Европа]] и някои части на [[Африка]] и [[Азия]]. Голямото му значение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар. == „Испански“ или „кастилски“ == Испанците наричат езика си ''español'' (испански), когато го съпоставят с други езици (напр. с [[френски език|френски]] или [[английски език|английски]]), но го наричат ''castellano'' (кастилски), когато го сравняват с други местни езици в [[Испания]] (напр. [[галисийски език|галисийски]], [[баски език|баски]] и [[каталонски език|каталонски]]). По същия начин конституцията на Испания от 1978 г. използва термина ''castellano'', за да определи официалния език на цялата държава, противопоставяйки го на ''las demás lenguas españolas'' (букв. ''останалите испански езици''). Член III гласи следното: :El castellano es la lengua española oficial del Estado. (…) Las demás lenguas españolas serán también oficiales en las respectivas Comunidades Autónomas… :''Кастилският е официалният испански език на държавата. (…) Останалите испански езици също ще бъдат официални в съответните автономни области…'' В някои части на Испания обаче, главно където се говори галисийски, баски и каталонски, изборът на името може по някакъв начин да покаже чувството на принадлежност на говорещия, и дори неговите политически възгледи. Хора от двуезичните области може да счетат за обидно да се нарече езикът ''español'', тъй като това е името, избрано от Франсиско Франко (по времето на неговата диктатура местните езици са били забранени), и защото то включва в себе си значението, че баски, каталонски и галисийски не са езици на Испания. От друга страна обаче, някои националистически настроени граждани (и испански и местни националисти) биха предпочели ''español'', или за да покажат убеждението си за единството на Испанската държава, или за да обозначат схващането за откъснатостта между тяхната област и останалата част от държавата. В някои от останалите части на испаноезичния свят езикът е известен като „испански“, а в други – като „кастилски“. „Кастилски“ е името на испанския език в [[Аржентина]], [[Боливия]], [[Чили]], [[Еквадор]], [[Парагвай]], [[Перу]], [[Уругвай]] и [[Венецуела]]. Някои филолози използват термина „кастилски“ само когато имат предвид езика, говорен в Кастилия през [[Средновековие]]то, твърдейки, че е за предпочитане да се използва „испански“, когато се говори за сегашната му форма. „Кастилски“ също може да бъде поддиалект на испански, който се говори в повечето части на днешна Кастилия. Този диалект притежава някои характеристики и специфично произношение, различни от това в [[Андалусия]] и [[Арагон]] например, където се говорят други поддиалекти. Произношението на този кастилски диалект съвпада точно със стандартното испанско произношение, и се различава много малко (даже никак) от стандартния испански език. == История == Испанският се формира в северната част на Иберийския полуостров от [[простонароден латински език|простонародния латински език]], като се чувства [[келтско-иберийски език|келтско-иберийско]], баско и арабско влияние. Някои от типичните черти на испанската диахронична фонология са [[омекотяване]]то (латински ''vita'', испански ''vida''), [[палатализация]] (латински ''annum'', испански ''año'') и [[дифтонгация]] (накратко E/O) от простонародния латински (латински ''terra'', испански ''tierra''; латински ''novus'', испански ''nuevo''); подобни явления се наблюдават в повечето романски езици. По време на [[Реконкиста]]та този северен диалект е пренесен на юг и все още е малцинствен език в северно [[Мароко]]. През 13 век в християнските кралства на Иберия се говорят множество езици, като повечето са взаимно разбираеми помежду си без много затруднения. Това са произлезлите от латинския [[кастилски език|кастилски]], [[Арагонски език|арагонски]], [[Астурлеонски език|леонски]], [[Астурлеонски език|астурски]], [[Галисийски език|галисийски]], [[Каталонски език|каталонски]] и [[Окситански език|окситански]] както и изолираният древен [[баски език]]. С течение на времето кастилският, който днес се нарича [[испански език]], става предпочитаният език за култура и комуникация в кралство Кастилия. На кастилски започват да се пишат определени документи и той става официален език по времето на [[Алфонсо X]] (управлявал от 1252 до 1284). Също през 13 век са основани няколко университета в Леон и Кастилия, от тях университетите в [[Саламанкски университет|Саламанка]] и [[Паленсийски университет|Паленсия]] са сред най-старите университети в Европа. Първата испанска граматика (Gramática de la Lengua Castellana) е била написана в [[Саламанка]], Испания, през 1492 г. от [[Антонио де Небриха]]. Когато книгата била представена на [[Исабела Кастилска]], тя попитала: „Защо ми е подобна книга, ако вече знам езика?“, на което Антонио отвърнал: „Мадам, езикът е оръдието на Империята.“ След [[16 век]] езикът е въведен от испанските колонизатори в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], [[Микронезия]], [[Гуам]], [[Мариански острови|Марианските острови]], [[Палау]] и [[Филипини]]те. Също така през тази епоха испанският се превръща в главен език на изкуството и политиката в по-голяма част от [[Европа]]. През [[18 век]] [[френски език|френският]] заема неговото място. През [[20 век]] езикът е въведен в [[Екваториална Гвинея]], в [[Западна Сахара]] и в някои части на Съединените щати като Испанския Харлем в [[Ню Йорк]] – територии, които не са били част от Испанската Империя. == Класификация и сродни езици == Испански/Кастилски се класифицира: * Семейство: [[Индоевропейски езици|Индоевропейско]] * Клон: [[Италийски езици|Италийски]] * Група: [[Романски езици|Романска]] * Комплекс: [[Итало-западноромански езици|Итало-западен]] * Подкомплекс: [[Западноромански езици|Западноромански]] * Клон: [[Гало-иберийски езици|Гало-иберийски]] * Клон: [[Иберо-романски езици|Иберо-романски]] * Клон: [[Западноиберийски]] Испанският/кастилският е най-близък с останалите испански езици (произлезли от латински) и диалекти (произлезли от самия испански), които се говорят в границите на днешна Испания. Повечето са взаимно разбираеми помежду си без много затруднения. * [[Арагонски език|Арагонски]] (aragonés) * [[Астурлеонски език|Леонски]] (llïonés) * [[Астурлеонски език|Астурски]] (asturianu) * [[Галисийски език|Галисийски]] (gallego) * [[Португалски език|Португалски]] (português) * [[Екстремадурски език|Екстремадурски]] (estremeño) * [[Каталонски език|Каталонски]] (català) * [[Окситански език|Окситански]] (aranès) Стандартните форми на двата основни езика, които се говорят на полуострова – [[испански език|Испански]] и [[португалски език|Португалски]], са общо взето взаимно разбираеми, въпреки че испанската морфология се разбира много по-лесно от един португалец, отколкото обратното. Същото важи и за каталонския, който е по-близък с окситански, отколкото с испански или португалски. Граматиката и по-голямата част от лексиката на испанския и португалския са сходни, а и двата езика имат обща история на влияние от [[арабски език|арабския]], докато голяма част от полуострова е била под ислямска власт. Дифтонгизацията на поставените под ударение къси гласни е обичайно за испанския, както и за другите романски езици, но липсва в галисийския и португалския. {|style="width:50%; height:100px" border="1 |'''[[Латински език|Латински]]''' || morit (той/тя умира) |- |'''[[Италиански език|Италиански]]'''|| m'''uo'''re |- |'''[[френски език|Френски]]''' || m'''eu'''rt/m'''ue'''rt |- |'''[[испански език|Испански]]''' || m'''ue'''re |- |'''[[Португалски]]''' || morre |- |'''[[Румънски]]''' || m'''ua'''re |} [http://www.orbilat.com/Linguistics_Comparative/Phonetics/Intervocalic_p_and_t.html Orbis Latinus] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060519111848/http://orbilat.com/Linguistics_Comparative/Phonetics/Intervocalic_p_and_t.html |date=2006-05-19 }} Специфична за испанския (както и за гасконския диалект на окситански) е загубата на латинското начално /f/ (която със сигурност се дължи на влиянието на баски), когато следващият звук не е двугласна. {|style="width:70%; height:100px" border="1 |'''Испански'''||'''Португалски''' |- |hacer||fazer |- |hígado||fígado |- |hablar||falar |- |horno||forno |- |hacienda||fazenda |- |hijo||filho (note Gascon hilh, Occitan filh) |- |harina||farinha, но |- |fuego||fogo |- |fuerte||forte |- |fuero||foro |} Не е задължително подобни сродни думи да означават едно и също. Някои често срещани думи също се различават между двата езика. {|style="width:70%; height:100px" border="1 |'''[[испански език|Испански]]'''||'''[[Португалски]]'''||'''[[Български език|Български]]''' |- |ventana (vĕntu)||janela (jānuella)||прозорец |- |rodilla (rŏtella)||joelho (genucŭlu)||коляно |- |calle (callis)||rua ([via] ruga)||улица |- |alfombra (Араб. alḥánbal)||tapete (tapēte)||килим |- |borrar (Исп. borra)||apagar (adpācāre)||изтривам |- |olvidar (oblītare)||esquecer (excadĕscere)||забравям |} Еволюцията от латински на някои струпвания на съгласни също се е развила по различен начин в двата езика (испански и португалски думи като „pleno“, „ocular“, „nocturno“, „tremular“ и т.н. не са взети предвид в долните примери, защото те са взети директно от латинския през ренесансовата и бароковата епоха): {|style="width:70%; height:100px" border="1 |'''Латински''' || '''Испански'''||'''Португалски'''||'''Български''' |- |o'''ct'''o||o'''ch'''o||o'''it'''o||осем |- |no'''ct'''em||no'''ch'''e||no'''it'''e||нощ |- |mŭ'''lt'''um||mu'''ch'''o||mu'''it'''o||много |- |a'''lĭ'''um ||a'''j'''o|||a'''lh'''o||чесън |- |a'''rg'''illa||a'''rc'''illa||a'''rg'''ila||глина |- |'''pl'''ēnum||'''ll'''eno||'''ch'''eio||пълен |- |'''bl'''andum||'''bl'''ando||'''br'''ando||мек |- |homĭnem > ho'''m´n'''em||ho'''mbr'''e||ho'''m'''em||мъж |- |ocŭlum > o'''c´l'''um||o'''j'''o||o'''lh'''o||око |- |tremulāre > '''tr'''e'''m´l'''are||'''t'''e'''mbl'''ar||'''tr'''e'''m'''er||треперя |- |cā'''s'''ĕus||que'''s'''o||que'''ij'''o||сирене |} В испанския не са се изгубили единичните интервокални \L\, \N\, което е естествено за португалския: {|style="width:70%; height:100px" border="1 |'''Латински'''||'''Испански'''||'''Португалски'''||'''Български''' |- |generāle(m)||general||geral (арх. gẽeral)||общ |- |volāre||volar||voar||летя |- |tenēre||tener||ter (арх. tẽer)||имам |- |Luna||Luna||Lua (арх. Lũa)||луна |- |caelu(m)||cielo||céu (арх. ceo)||небе |- |arēna||arena|| areia (арх. arẽa)||пясък |} Латинското двойно интервокално \LL\ се превръща в испанското -ll- и португалското -l-, \NN\ в испанското -ñ- (испанската буква „ñ“ е всъщност начин да се пише „nn“) и португалското -n-, {|style="width:70%; height:100px" border="1 |'''Латински'''||'''Испански'''||'''Португалски'''||'''Български''' |- |castellu(m)||castillo||castelo||замък |- |canna||caña||cana||тръстика |} Испанският има различни особености с [[каталонски език|каталонския]], който е източноиберийски език и показва много Гало-романски белези. {|style="width:100%; height:100px" border="1 |'''[[Латински]]''' || '''[[испански език|Испански]]'''||'''[[Португалски]]'''||'''[[Каталонски]]'''||'''[[Български език|Български]]''' |- |nos||nos'''otros'''||nós||nos'''altres'''||букв. ние'''-други''' |- |dies Martis||martes||Terça-Feira („Трети Ден“)||Dimarts||Вторник |- |germānu(m)||hermano||irmão||germà||брат (Фр. frère, Лат. frātrĕm) |- |cantĭōne(m)||canción||canção||cançó||песен |- |magis, plus||más||mais (арх. и ''chus'')||més||по(вече) (Фр. plus, Ит. più) |- |manū(m) sĭnistra||mano izquierda||mão esquerda (арх. и ''sẽestra'')||mà esquerra||лява ръка (Баск. esku ezkerra) |- |nulla rem nata (букв. никакво нещо родено)||nada||nada (арх. и ''rem'')||res||нищо (Фр. rien) |} [[испански език|Испанският]] не е взаимно разбираем с [[френски език|френски]] или [[Румънски език|румънски]], или, противно на широко разпространеното вярване, с [[италиански език|италиански]]. Въпреки че италианската фонетична система е много сходна с тази на испанския, езиците се различават изключително много в граматика, лексика и морфология, и обикновено могат да бъдат разбрани, единствено ако човек вече е запознат с другия език. == Географско разпространение == Испанският е един от официалните езици на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] и [[Европейският съюз|Европейския съюз]]. Мнозинството от испаноговорещите се намира в [[Западно полукълбо|западното полукълбо]] и Испания. {| class="wikitable" ! colspan="2" | Страни със значително испаноговорещо население |- ! По азбучен ред ! По низходящ ред |- | # [[Австралия]] (150 000) # [[Австрия]] (1970) # [[Американски Вирджински острови]] (3980) # [[Андора]] (40 000) # [[Аржентина]] (41 248 000) # [[Аруба]] (105 000) # [[Белиз]] (130 000) # [[Боливия]] (5 010 000) # [[Бонер]] (5700) # [[Бразилия]] (10 700 000) # [[Обединено кралство|Великобритания]] (900 000) # [[Венецуела]] (22 021 000) # [[Доминиканска република]] (8 850 000) # [[Еквадор]] (10 946 000) # [[Екваториална Гвинея]] (447 000) # [[Гватемала]] (8 163 000) # [[Гвиана]] (108 000) # [[Германия]] (410 000) # [[Западна Сахара]] (341 000) # [[Израел]] (160 000) # [[Испания]] (44 400 000) # [[Италия]] (455 000) # [[Канада]] (272 000) # [[Китайска народна република|Китайска НР]] (250 000) # [[Колумбия]] (43 600 000) # [[Коста Рика]] (4 220 000) # [[Куба]] (11 285 000) # [[Кувейт]] (1700) # [[Кюрасао]] (112 450) # [[Ливан]] (2300) # [[Мароко]] (960 706) # [[Мексико]] (106 255 000) # [[Никарагуа]] (5 503 000) # [[Нова Зеландия]] (26 100) # [[Панама]] (2708,000) # [[Парагвай]] (2 737 000) # [[Перу]] (20 152 265) # [[Португалия]] (1 750 000) # [[Пуерто Рико]] (4 017 000) # [[Румъния]] (7000) # [[Русия]] (1 200 000) # [[Салвадор]] (6 859 000) # [[Съединени щати]] (41 000 000) # [[Швеция]] (39 700) # [[Швейцария]] (172 000) # [[Тринидад и Тобаго]] (32 200) # [[Турция]] (29 500) # [[Уругвай]] (3442,000) # [[Филипини]] (2900,000) # [[Финландия]] (17 200) # [[Франция]] (2 100 000) # [[Френска Гвиана]] (11 000) # [[Хаити]] (1 650 000) # [[Холандия]] (17 600) # [[Хондурас]] (3 267 000) # [[Чили]] (16 795 000) # [[Южна Корея]] (90 000) # [[Япония]] (500 000) | # [[Мексико]] (106 255 000) # [[Испания]] (44 400 000) # [[Колумбия]] (43 600 000) # [[Аржентина]] (41 248 000) # [[Съединени щати]] (41 000 000) # [[Венецуела]] (22 021 000) # [[Перу]] (20 152 265) # [[Чили]] (16 795 000) # [[Куба]] (11 285 000) # [[Еквадор]] (10 946 000) # [[Бразилия]] (10 700 000) # [[Доминиканска република]] (9 050 000) # [[Гватемала]] (8 163 000) # [[Салвадор]] (6 859 000) # [[Никарагуа]] (5 503 000) # [[Боливия]] (5 010 000) # [[Хондурас]] (4 267 000) # [[Коста Рика]] (4 220 000) # [[Пуерто Рико]] (4 017 000) # [[Уругвай]] (3 442 000) # [[Филипини]] (2 900 000) # [[Парагвай]] (2 737 000) # [[Панама]] (2 708 000) # [[Франция]] (2 100 000) # [[Португалия]] (1 750 000) # [[Хаити]] (1 650 000) # [[Русия]] (1 200 000) # [[Мароко]] (960 706) # [[Обединено кралство|Великобритания]] (900 000) # [[Япония]] (500 000) # [[Италия]] (455 000) # [[Екваториална Гвинея]] (447 000) # [[Германия]] (410 000) # [[Западна Сахара]] (341 000) # [[Канада]] (272 000) # [[Китай]] (250 000) # [[Швейцария]] (172 000) # [[Израел]] (160 000) # [[Австралия]] (150 000) # [[Кюрасао]] (112 450) # [[Гвиана]] (108 000) # [[Аруба]] (105 000) # [[Южна Корея]] (90 000) # [[Андора]] (40 000) # [[Швеция]] (39 700) # [[Тринидад и Тобаго]] (32 200) # [[Белиз]] (30 000) # [[Турция]] (29 500) # [[Нова Зеландия]] (26 100) # [[Нидерландия]] (17 600) # [[Финландия]] (17 200) # [[Френска Гвиана]] (10 000) # [[Румъния]] (7000) # [[Бонер]] (5700) # [[Американски Вирджински острови]] (3980) # [[Ливан]] (2300) # [[Австрия]] (1970) # [[Кувейт]] (1700) |- |} С приблизително 106 милиона жители, говорещи испанския като първи и втори език, [[Мексико]] се слави с най-голямата популация от испаноговорещи в света. Следващите четири най-големи популации живият в [[Колумбия]] (43 милиона), [[Испания]] (ок. 46 милиона), [[Аржентина]] (39 милиона) и [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] (41 милиона американски жители на 5 и повече години, които говорят испански в къщи) [http://factfinder.census.gov/servlet/DatasetMainPageServlet?_program=ACS&_lang=en&_ts=134303235020] {{Webarchive|url=https://archive.today/20200212034002/http://factfinder.census.gov/servlet/DatasetMainPageServlet?_program=ACS&_lang=en&_ts=134303235020 |date=2020-02-12 }}. Испанският е официален и най-важен език в 22 държави: [[Аржентина]], [[Боливия]] (заедно с [[Кечуа (език)|кечуа]] и [[аймара]]), [[Чили]], [[Колумбия]], [[Коста Рика]], [[Куба]], [[Доминиканска република|Доминиканската република]], [[Еквадор]] (заедно с [[Кечуа (език)|кечуа]]), [[Ел Салвадор]], [[Екваториална Гвинея]] (заедно с [[френски език|френски]] и [[Португалски език|португалски]]), [[Гватемала]], [[Хондурас]], [[Мексико]], [[Никарагуа]], [[Панама]], [[Парагвай]] (заедно с [[Гуарани (език)|гуарани]]), [[Перу]] (заедно с [[кечуа]] и [[аймара]]), [[Пуерто Рико]] (заедно с [[английски език|английски]]), [[Испания]], [[Уругвай]], [[Венецуела]], и [[Сахарска арабска демократична република|Западна Сахара]] (заедно с [[арабски език|арабски]]). В [[Белиз]] испанският няма официално признание. Въпреки това той е роден език на 50% от населението и се говори като втори език от още 20%. Може да се твърди, че той е най-важният и най-говорим език от народа, но [[английски език|английският]] си остава единственият официален език. В Съединените щати испанският се говори от три четвърти от 41,3 милионното испанско население там. Той е също така учен и говорен от една малка, макар и слабо растяща, част от неиспанското население заради нарастващата му употреба в бизнеса, търговията, вътрешната и външната политика. Испанският е един от официалните езици в щата [[Ню Мексико]] и в неприсъединената територия на [[Пуерто Рико]]. В [[Бразилия]] испанският е добил голямо значение като втори език сред много млади ученици и опитни професионалисти. През последните години, тъй като Бразилия разчита все по-малко на търговията със САЩ и Европа и засилва търговските си отношения с испаноговорещите си съседи (особено като член на [[Меркосур]]), голямо значение се придава на двуезичието и доброто владеене на испанския език в страната (същото се отнася за доброто владеене на португалския в съседните държави). На [[7 юли]] [[2005]] г. [[Националният конгрес на Бразилия]] окончателно одобри законопроект, който прави задължително изучаването на испански в държавните и частните училища на страната [http://www.mercopress.com/Detalle.asp?NUM=5996] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060327093950/http://www.mercopress.com/Detalle.asp?NUM=5996 |date=2006-03-27 }}. Популярността на езика се дължи и на близката му родствена връзка с португалския, а и испанският е преобладаващият и официалният език в почти всяка държава, граничеща с Бразилия. Стандартен испански и [[Ладински език (ибероромански)|ладински]] също се говорят като родни езици от някои бразилци с испанско потекло, работници имигранти от съседните испаноговорещи страни, които са запазили тези езици и ги използват в домовете си. Също така в бразилските гранични щати, които имат пълномощие над образователната си система, испанският се учи от години. В много други гранични градове и села (особено по уругвайско-бразилската граница) се говори един смесен език, известен като [[портуньол]]. В другите европейски страни освен Испания езикът се говори от някои от техните испаноговорещи имигрантски общности, на първо място в [[Андора]] (където се говори от огромна част от населението, въпреки че няма официален статус), [[Холандия]], [[Италия]], [[Франция]], [[Германия]] и [[Обединено Кралство|Обединеното Кралство]] (В [[Лондон]] има многобройна общност). През последните години там се наблюдава покачване на популярността на испанския. Значителна част от населението на [[Гибралтар]] също говори испански, въпреки това [[английски език|английският]] си остава единственият официален език. Там съществува и езикът [[янито]] – смесица между английски и испански. Сред страните и териториите в [[Океания]] испанският е седмият най-говорим език в [[Австралия]] (100 000 говорещи), където от доста време живеят [[Аржентина|аржентински]], [[чили]]йски и [[Испания|испански]] имигранти, а [[Колумбия|колумбийската]] и [[Мексико|мексиканската]] общност нарастват най-вече в [[Сидни]]. Езикът също така се говори от около трите хиляди обитателя на [[Великденски остров|Великденския остров]], териториална собственост на Чили. Във всички народи от островите [[Гуам]], [[Палау]], [[Северни Мариански острови]], [[Маршалови острови]] и [[Микронезия (държава)|Микронезия]] някога е имало испаноговорещи, но испанският отдавна се е забравил и сега единствената останала следа от него е влиянието, което е оказал върху местните езици. В [[Азия]] испанският език отдавна е в упадък. Той престана да бъде официален език на [[Филипини]]те през 1987 г. и сега се говори от по-малко от 0,01% от населението, или 2658 души (преброяване на населението през 1990 г.), въпреки че изглежда има съживяване на интереса към езика сред образованата младеж. Единственият съществуващ испано-азиатски [[креолски език]] [[чабакано]] е говорен от още 0,4% от филипинското население, или 292 630 души (преброяването през 1990 г.). Повечето други [[езици на Филипините|филипински езици]] съдържат голямо количество испански заемки. Измежду останалите азиатски държави испанският може би се говори от изолирани групи от бивши имигранти като например [[презморски китайци|етнически китайци]], родени в Мексико, но депортирани в Китай, или от трето и четвърто поколение перуанци, които всъщност са [[етнически японци]], завръщащи се в отечеството на предците си – Япония. В [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Северна Африка]] съществуват малки испаноговорещи общности в [[Израел]] (говорещи и стандартен испански, и [[Ладински език (ибероромански)|ладински]]), в Северно [[Мароко]] (и стандартен испански, и [[Ладински език (ибероромански)|ладински]]), в [[Турция]] ([[Ладински език (ибероромански)|ладински]]) и в испанските анклави [[Сеута]] и [[Мелиля]], които са част от [[Испания]]. В [[Северна Америка]] и [[Кариби]]те испанският се говори от части от населението на [[Аруба]], [[Канада]] (предимно в [[Торонто]] и [[Монреал]]), [[Холандски Антили|Холандските Антили]] (предимно на [[Бонер]], [[Кюрасао]] и [[Синт Мартен]]), [[Тринидад и Тобаго]], и [[Американски Вирджински острови|Американските Вирджински острови]] (предимно на ''Санта Круз''). В [[Антарктика]] териториалните участъци и постоянните бази на Аржентина, Чили, Перу, Уругвай и Испания също определят испанския като официален и работен език на тези анклави. === Страни === {{Колони|2|* {{флагче с име|Испания}} * {{флагче с име|Аржентина}} * {{флагче с име|Боливия}} * {{флагче с име|Венецуела}} * {{флагче с име|Гватемала}} * {{флагче с име|Доминиканска република}} * {{флагче с име|Еквадор}} * {{флагче с име|Екваториална Гвинея}} * {{флагче с име|Колумбия}} * {{флагче с име|Коста Рика}} * {{флагче с име|Куба}} * {{флагче с име|Мексико}} * {{флагче с име|Никарагуа}} * {{флагче с име|Панама}} * {{флагче с име|Парагвай}} * {{флагче с име|Перу}} * {{флагче с име|Салвадор}} * {{флагче с име|Уругвай}} * {{флагче с име|Хондурас}} * {{флагче с име|Чили}} }} == Диалекти == ''Главна статия: [[Диалекти на испанския език]]'' Има важни различия между диалектите в различните райони в [[Испания]], а и между тези из цяла [[Латинска Америка]], където се говори [[испански език|испански]]. В [[Испания]] кастилският диалект обикновено се взема за стандартния език на страната (въпреки че характерната за този диалект употреба на винителните форми на местоименията вместо дателните, или така нареченото [[Лоисмо]] не се одобрява). В [[испански език|испанския]] има три [[Местоимение|местоимения]] за [[лице (граматика)|второ лице]], [[число (граматика)|единствено число]]: ''tú'', ''usted'' и в някои части на Латинска Америка – ''vos'' (употребата на тази форма се нарича ''[[восео]]''). Общо казано, ''tú'' и ''vos'' са неофициални и се използват за приятели (въпреки че в Испания ''vos'' се смята за архаично обръщение към високопоставени личности и сега употребата му се ограничава главно в литургиите). ''Usted'' навсякъде се смята за учтива форма (произлиза от ''vuestra merced'', „ваша милост“) и се използва като знак за уважение, когато човек се обръща към по-възрастните членове на семейството си или към непознати. Местоимението ''vosotros'' е множествената форма на ''tú'' в повечето части на Испания, въпреки че в Американските (и в някои южни испански градове като [[Кадис]] и на [[Канарски острови|Канарските острови]]) е изместено от ''ustedes''. Забележително е, че в южна Испания употребата на ''ustedes'' като неофициално „вие“ не следва правилото за съгласуване между местоимение и глагол. Например докато в правилния учтив еквивалент на „вие отивате“, ''ustedes van'', се използва глагол в трето лице множествено число, в Кадис неофициалната форма се образува така: ''ustedes vais'', тоест използва се глагол във второ лице множествено число. На [[Канарски острови|Канарските острови]] обаче обичайното съгласуване между местоимение и глагол се е запазило в повечето случаи. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D1.87.D0.B5.D1.82.D0.B2.D1.8A.D1.80.D1.82.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.98.D0.A1.D0.9F.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на испанските географски имена}} {{Уикипедия|es}} * [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=SPN Испанският език на Ethnologue] {{Официални езици на ЕС}} {{Официални езици на ООН}} {{Романски езици}} [[Категория:Испански език| ]] hsvfhhyc1wsrqrwuht0wb4reuu3c976 0 27953 12419724 12097044 2024-11-22T11:27:40Z 89.106.108.234 12419724 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Англия|Англия (пояснение)}} {{Административна единица инфо | цвят = {{цвят|Великобритания}} | име = Англия | име-местно = England | карта-файл = England in the UK and Europe.svg | карта-описание = Местоположение на Англия | страна = {{flag|Великобритания}} | столица-име = [[Лондон]] | площ = 130 279 | население = 56 286 961 | население-година = 2019 г. | управител-вид = [[Монарх]] | управител-име = [[Чарлз III]] | език = [[английски език|английски]] | часова-зона = [[UTC+1]] | телефонен-код = +44 | iso = GB-ENG | сайт = }} '''А̀нглия''' ({{lang|en|England}}) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район бЪЛГАРИЯ и заема южните две трети от остров [[Великобритания (остров)|Великобритания]]. На север граничи с [[Шотландия]], а на запад с [[Уелс]], също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски – със [[Северно море]], [[Ирландско море]], [[Атлантическия океан]] и [[Ла Манш]]. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е [[Лондон]], най-големият град на [[Британски острови|Британските острови]] и столица на Обединеното кралство. == География == {{основна|География на Англия}} === СтоЛИЦА === ,гАБРОВО освен столица на Англия и Обединеното кралство, е и световен [[Финанси|финансов]] и [[Политика|политически]] център, както и една от световните столици, диктуващи тенденциите в [[мода]]та, теченията в [[музика]]та и [[изкуства]]та. Населението на Лондон е около 7 388 000  души (2003). През Лондон тече река [[Темза]], над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е [[Тауър Бридж]], построен през XIX век до Лондонската кула ([[Тауър]]), откъдето носи и името си. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Англия}} Административното деление на Англия има доста сложна структура. Цялата територия на страната е разделена на [[региони в Англия|девет региона]], а всеки регион – на '''[[Графство (Англия)|графства]]'''. Графствата могат да бъдат метрополни графства (урбанизирани територии) или селски графства, както и да включват една или няколко '''унитарни единици'''. Метрополните и селските графства имат двустепенна система на управление – на ниво графство (по-високо) и на ниво община (по-ниско), като общините обединяват няколко селища (или са отделни градски райони в случая на метрополните графства). Унитарните единици са самоуправляващи се и имат едностепенно управление. На най-ниско административно ниво са гражданските енории, но те съществуват като местни органи на управление само на отделни места. Освен посочените административни графства в Англия съществуват и 48 [[церемониални графства]], свързани с представителните функции на кралската власт. През вековете са съществували и [[историческо графство|исторически графства]], което още повече усложнява ориентирането. Съвременната административна система е достигнала до този си вид след серия от реформи, започнали със законодателни актове през 1965 и 1974 г.<ref name="Jones">{{икона|en}} Jones, B., Kavanagh, D., Moran, M., Norton, P., ''Politics UK''. Pearson Longman, 2004.</ref>. {{Image label begin|image=Ceremonial counties of England.svg|width={{{width|230}}}|float={{{float|right}}}}} {{Image label small|x=-90.0|y=-30.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Нортъмбърланд]]}} {{Image label small|x=-130.0|y=-46.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Тайн и Уиър]]}} {{Image label small|x=-115.0|y=-60.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Дърам (графство)|Дърам]]}} {{Image label small|x=-79.0|y=-69.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Къмбрия]]}} {{Image label small|x=-70.0|y=-100.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Ланкашър]]}} {{Image label small|x=-120.0|y=-80.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Северен Йоркшър|С.Йорк.]]}} {{Image label small|x=-160.0|y=-95.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Източен райдинг на Йоркшър|И. Йорк.]]}} {{Image label small|x=-135.0|y=-115.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Южен Йоркшър|Ю.Йорк.]]}} {{Image label small|x=-120.0|y=-100.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Западен Йоркшър|З.Йорк.]]}} {{Image label small|x=-100.0|y=-116.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Голям Манчестър|Манч.]]}} {{Image label small|x=-75.0|y=-120.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Мърсисайд|Мърс.]]}} {{Image label small|x=-90.0|y=-130.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Чешър]]}} {{Image label small|x=-120.0|y=-135.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Дарби]]}} {{Image label small|x=-145.0|y=-130.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Нотингамшър|Нотс.]]}} {{Image label small|x=-170.0|y=-125.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Линкълншър|Линкъл.]]}} {{Image label small|x=-158.0|y=-152.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Рътланд|Рът.]]}} {{Image label small|x=-135.0|y=-155.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Лестършър|Лест.]]}} {{Image label small|x=-110.0|y=-150.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Стафордшър|Стаф.]]}} {{Image label small|x=-80.0|y=-150.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Шропшър|Шроп.]]}} {{Image label small|x=-75.0|y=-180.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Херефордшър|Хереф.]]}} {{Image label small|x=-100.0|y=-175.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Устършър|Устър.]]}} {{Image label small|x=-100.0|y=-163.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Уест Мидландс (графство)|Уест Мидл.]]}} {{Image label small|x=-127.0|y=-175.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Уорикшър|Уорик.]]}} {{Image label small|x=-145.0|y=-172.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Нортхамптъншър|Норт.]]}} {{Image label small|x=-160.0|y=-164.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Кеймбриджшър|Кеймбр.]]}} {{Image label small|x=-200.0|y=-152.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Норфолк]]}} {{Image label small|x=-205.0|y=-172.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Съфолк]]}} {{Image label small|x=-190.0|y=-195.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Есекс]]}} {{Image label small|x=-165.0|y=-193.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Хартфордшър|Хартф.]]}} {{Image label small|x=-165.0|y=-182.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Бедфордшър|Бедф.]]}} {{Image label small|x=-165.0|y=-210.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Голям Лондон|Лондон]]}} {{Image label small|x=-193.0|y=-223.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Кент]]}} {{Image label small|x=-185.0|y=-240.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Източен Съсекс|Изт. Със.]]}} {{Image label small|x=-154.0|y=-223.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Съри]]}} {{Image label small|x=-149.0|y=-240.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Западен Съсекс|Зап. Със.]]}} {{Image label small|x=-137.0|y=-214.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Бъркшър|Бърк.]]}} {{Image label small|x=-150.0|y=-197.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Бъкингамшър|Бъкинг.]]}} {{Image label small|x=-125.0|y=-201.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Оксфордшър|Оксф.]]}} {{Image label small|x=-100.0|y=-195.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Глостършър|Глост.]]}} {{Image label small|x=-90.0|y=-212.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Бристъл]]}} {{Image label small|x=-129.0|y=-230.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Хампшър|Хамп.]]}} {{Image label small|x=-110.0|y=-220.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Уилтшър|Уилт.]]}} {{Image label small|x=-75.0|y=-230.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Съмърсет|Съмър.]]}} {{Image label small|x=-130.0|y=-255.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Уайт]]}} {{Image label small|x=-98.0|y=-245.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Дорсет]]}} {{Image label small|x=-55.0|y=-245.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Девън]]}} {{Image label small|x=-20.0|y=-262.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Корнуол]]}} {{Image label end}} == Население == {{основна|Население на Англия}} == Култура == Английските философи оказват голямо влияние на идеите, зародили се в [[Западна Европа]] през [[Ренесанс]]а. === Хуманизъм === {{Основна|Хуманизъм}} В края на [[XV век]] и началото на [[XVI век]], в Англия се появяват под [[ренесанс]]ово влияние идеите за [[хуманизъм]]. В страната активно действат групи от писатели-хуманисти, видни [[философ]]и, надграждащи над античното своите шедьоври в обществено-политическите разбирания и литературните творби. [[Философия]]та на хуманистите била, че общественото благо зависи от просвещението, на което човек трябва да се посвети, и възпитава в себе си, за да бъде добър и достоен гражданин. Ранни центрове на този хуманизъм станали университетите в [[Оксфордски университет|Оксфорд]] и [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Към групата от оксфордските университетски учени могат да бъдат причислени [[Томас Мор]] и [[Еразъм Ротердамски]]. === Пуританство === {{основна|Пуританство}} През [[XVII век]] е създадено и пуританското движение. Могъща идейна опора пуританите намират в [[Библия]]та, в преводно издание, което нелегално е пренесено от [[Женева]] и разпространено в Англия през 60-те и 70-те години на [[XVI век]]. През [[1613]] г. преподаватели и възпитаници на [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]] правят нов превод на Библията, който изиграва голяма роля в развитието на културния живот на Англия. Той дава възражения и аргументи, препоръки и примери, богат свят от образи, вдъхновяващи не толкова литературата и поезията, колкото политическата публицистика. Това се превърнало в истинско оръжие и опозиция срещу абсолютния режим на [[Стюарти|династията на Стюартите]]. Пуританите се противопоставяли на традиционните увеселителни развлечения в Англия. В края на 70-те години на XVI век те протестират срещу театъра. Борбата срещу „греховното зрелище“ достига кулминацията си през 30-те години на XVII век – пуританите започват да разбиват църковните витражи и статуи, защото са против ритуалите и лукса. Пуританството съдържа в себе си идеи за ново съзнание, което го противопоставя на [[Абсолютизъм|абсолютизма]] и [[Феодализъм|феодалния строй]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=13 Англия – история, пътеписи, туризъм] от journey.bg {{Англия теми}} {{Британски региони}} [[Категория:Англия| ]] b16m6i21zkslf78tdsribo37kvv9wwp 0 28021 12419090 12355460 2024-11-21T20:11:55Z 78.83.32.44 12419090 wikitext text/x-wiki {{Език | име = Руски език | родно име = русский язык | произношение = [ˈruskʲɪj jɪˈzɨk] | страна = [[Русия]], [[Беларус]], [[Украйна]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Естония]], [[Латвия]] и др. | регион = [[Източна Европа]]<br/>[[Централна Азия]] | говорещи = 260 млн.<ref name="ria.ru">[http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html ria.ru]</ref><ref name="www.gks.ru">[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf www.gks.ru]</ref> | писменост = [[кирилица]] | сем1 = Индоевропейски | сем2 = Славянски | сем3 = Източнославянски | сем4 = Руски | официален = {{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Беларус}}<br>{{флагче с име|Казахстан}}<br>{{флагче с име|Киргизстан}}<br>{{флагче с име|Таджикистан}}<br>{{флагче с име|ОНД}} | регулатор = Руски езиков институт | iso639-1 = ru | iso639-2 = rus | iso639-3 = rus | карта = [[Файл:Ruština ve světě.svg|250px]] | карта-описание = Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение | wiki = ru }} '''Ру̀ски езѝк''' ({{звук|Ru-russkiy jizyk.ogg|''ру́сский язы́к''}}) – географски най-разпространеният [[Език (лингвистика)|език]] в [[Евразия]], също така е и най-използваният [[славянски езици|славянски език]] в света. Говори се от около 258 милиона души, включително от 154 милиона като първи език. Руският е на осмо място в света по общ брой говорещи и по брой говорещи го като първи език.<ref>https://web.archive.org/web/20190312060544/https://www.ethnologue.com/statistics/size</ref><ref>https://www.ethnologue.com/guides/ethnologue200</ref> През [[XX век]] той придобива голямо политическо значение и днес е [[официален език]] на няколко държави – [[Русия]], [[Казахстан]], [[Беларус]], [[Киргизстан]] и [[Таджикистан]], региони в други страни ([[Приднестровие]], [[Абхазия]], [[Южна Осетия]]), както и на [[ООН|Организацията на обединените нации]]. Руският е [[индоевропейски езици|индоевропейски език]], част от [[Източнославянски езици|източнославянската група]], включваща още три живи езика – [[беларуски език|беларуски]], [[русински език|русински]] и [[украински език|украински]]. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и [[праславянски език|общославянската]] лексикална основа, съвременният руски език включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност [[Атон]], както и в някои градове в [[Украйна]]. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света,<ref name="ria.ru">[http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html ria.ru]</ref><ref name="www.gks.ru">[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf www.gks.ru]</ref> на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации, като [[ООН]], [[Червен кръст|Червения кръст]],<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/ |accessdate=2014-02-07 |archivedate=2014-02-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140222173721/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/ }}</ref> [[ОНД]], [[ШОС]] и други. == Класификация == Руският е [[славянски езици|славянски език]], принадлежащ към [[индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Той е близък до останалите три [[Източнославянски езици|източнославянски езика]] – [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския]] и [[русински език|русинския]]. В източните области на [[Украйна]] и [[Беларус]] местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният [[билингвизъм]] е дал в резултат смесени езици като [[суржик]] в източната част на Украйна и [[трасянка]] в Беларус. Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има [[древноновгородски диалект|древноновгородският диалект]], въпреки че е изчезнал към XV – XVI век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на [[словообразуване]] и до известна степен окончанията и литературният стил на книжовния руски език са повлияни и от [[старобългарски език|старобългарския език]] чрез [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], използвания от [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. Същевременно в различните диалекти, отмиращи бързо понастоящем, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни оттенъци в значението. [[Фонетика и фонология на руския език|Руската фонология]] и [[Синтаксис на руския език|синтаксис]], особено в северните диалекти, са повлияни и от местните [[уралски езици|угро-фински езици]]: [[мерянски език|мерянски]], [[мокшански език|мокшански]], [[муромски език|муромски]], [[мешчерски език|мешчерски]], [[вепски език|вепски]] и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са били говорени в централната и северната част на днешна [[Европейска Русия]]. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното [[Средновековие]] и с времето се превръщат в [[Субстрат (лингвистика)|субстрат]] на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от [[Москва]] използват значителен брой думи с угро-фински произход.<ref>{{cite web | title = Academic credit | publisher = Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18 – 28 | year = 1982 | url = http://www.philology.ru/linguistics2/filin-82.htm | accessdate = 29 април 2006 | lang = ru }}</ref><ref>{{cite web | title = Academic credit | publisher = Прибалтийско-финский компонент в русском слове | url = http://www.ksu.ru/f10/publications/konf/articles_1_1.php?id=5&num=17000000 | accessdate = 29 април 2006 | lang = ru | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929083107/http://www.ksu.ru/f10/publications/konf/articles_1_1.php?id=5&num=17000000 }}</ref> Лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като [[полски език|полския]], [[латински език|латинския]], [[нидерландски език|нидерландския]], [[немски език|немския]], [[френски език|френския]] и [[английски език|английския]] език.<ref>{{cite web | title=Encyclopaedia Britannica 1911 | url=http://www.1911encyclopedia.org/Russian_Language}}</ref> В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от [[татарски език|татарския]] и други [[тюркски езици]]. == История == Руският език се формира върху основата на [[старовеликоруски език|старовеликоруския език]], обособил се около XIV – XV век от [[староруски език|староруския език]]. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на [[Московско княжество|Московското княжество]], около което се образува руската държава. До края на [[XVII век]] официален език в страната остава [[старобългарски език|старобългарският]] в своята [[руска редакция на старобългарския език|руска редакция]], което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици. Император [[Петър I (Русия)|Петър I]] предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и [[секуларизация]]та на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през XIX век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си [[френски език|френски]], по-рядко [[немски език|немски]] език. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на [[Александър Пушкин]] през първата трета на XIX век. Пушкин коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език. == Разпространение == Основната територия на разпространение на руския език е [[Руската федерация]]. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г. числеността на говорещите руски език е приблизително 137,5 милиона души (99,4% от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език),<ref name="ВПН-2010-владение">{{cite web|url=http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-05.pdf|title=Всероссийская перепись населения 2010 года. Т. 4. Национальный состав и владение языками, гражданство. 5. Владение языками населением Российской Федерации|date=2001 – 2015|publisher=Федеральная служба государственной статистики}}</ref> от които – около 111 милиона руснаци.<ref name="ВПН-2010-владение"/> Руският език е указан като [[роден език]] от 118,6 милиона души, в това число 110,7 милиона руснаци, 1,5 милиона [[украинци]], 1,1 милиона [[татари]].<ref name="ВПН-2010-владение"/> Според преброяване на населението от 2010 г. владеене на руски език са посочили 142,6 млн. души (99,2%).<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2011/0491/perep01.php|title=Всероссийская перепись населения 2010 года. 1. Об итогах Всероссийской переписи населения 2010 года. Сообщение Росстата. 6. Национальный состав, владение языками, гражданство|date=19 – 31 декабря 2011|publisher=Демоскоп Weekly. № 491 – 492}}</ref> Освен в Руската федерация руският език е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия [[СССР]]. По различни данни броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010).<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие">{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2013/0571/tema02.php|title=Сжимающееся русскоязычие. Демографические изменения – не на пользу русскому языку|author=[[Арефьев, Александр Леонардович|Арефьев А. Л]].|date=14 – 31 октомври 2013|publisher=Демоскоп Weekly. № 571 – 572}}</ref> Според данните от [[Всеукраински преброяване на населението (2001)|преброяването на населението в Укрийна през 2001 г.]] 8 милиона [[Руснаци в Украйна|руснаци]] в [[Украйна]] посочват руския език като роден,<ref name="Всеукраинская">{{cite web|url=http://2001.ukrcensus.gov.ua/rus/results/nationality_population/nationality_popul1/select_51/?botton=cens_db&box=5.1W&k_t=00&p=75&rz=1_1&rz_b=2_1%20%20&n_page=4|title=Всеукраинская перепись населения 2001. Результаты. Национальный состав населения, гражданство. Распределение населения по национальности и родному языку. Результат выбора. Украина. с. 4|date=2003 – 2004|publisher=Государственный комитет статистики Украины}}</ref> както и 6,3 милиона представители на [[Население на Украйна|други етноси]] в страната (от тях 5,6 милиона украинци).<ref name="Всеукраинская"/> Освен посочилите руския като роден език още 17,2 милиона души отбелязват, че го владеят свободно.<ref name="Всеукраинская"/> Според [[Преброяване на населението на Казахстан (2009)|преброяването от 2009 г.]] на населението на [[Казахстан]] руският език е роден за 3,8 милиона души от [[Руснаци в Казахстан|руснаците в страната]] (98,8%), а сред жителите на Казахстан над 15 години [[Население на Казахстан|от всички националности]] 11,5 милиона души (94,4%) разбират устния руски език, 10,8 милиона души (88,2%) го четат свободно, а 10,3 милиона души (84,8%) свободно пишат на руски.<ref>{{cite web|url=http://stat.gov.kz/getImg?id=WC16200032648|title=Итоги Национальной переписи населения Республики Казахстан 2009 года. Аналитический отчёт. 4. Национальный состав, владение языками, гражданство, вероисповедание. 4.2. Владение населения языками. Под ред. Смаилова А. А.|date=2011|pages=С. 22 – 24|location=Астана|publisher=Агентство Республики Казахстан по статистике|достъп_дата=2017-05-08|архив_дата=2019-07-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190725233307/http://stat.gov.kz/getImg?id=WC16200032648}}</ref> В [[Узбекистан]] числеността на владеещите руски език се оценява в границите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. [[руснаци в Узбекистан]].<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/><ref>Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 444 – 513. – ISBN 5-87444-216-2.</ref> По данни от [[Преброяване на населението на Беларус 2009 г.|беларуското преброяване през 2009 г.]] руският език е роден за 4 милиона жители на [[Беларус]] (от тях 3 милиона етнически [[беларуси]] и 756 хил. [[руснаци в Беларус|руснаци]]). [[Ежедневен език|Вкъщи говорят на руски]] 6,7 милиона души (от тях 5,6 милиона беларуси и 758 хил. руснаци); като [[втори език|друг език]], който свободно владеят, руският е посочен от 1,3 милиона души.<ref>{{cite web|url=http://belstat.gov.by/uploads/file/GU_demogr/5.11-0.pdf|title=Перепись населения 2009 года. Выходные регламентные таблицы. Национальный состав населения, гражданство. Распространение в Республике Беларусь и областях белорусского и русского языков. Республика Беларусь|date=19.08.2010|publisher=Национальный статистический комитет Республики Беларусь}}</ref> По данни от преброяването на населението на [[Киргизия]] през 2009 г. руският език е роден за 482 хил. души, а в качеството на втори език се използва от 2,1 милиона души – общо 2,6 милиона души (48%) от [[Население на Киргизия|населението на страната]].<ref>{{cite web|url=http://www.stat.kg/rus/part/census.htm|title=Разделы статистики. Население. Основные показатели (Кыргызстан в цифрах). Национальный состав населения|publisher=Национальный статистический комитет Кыргызской Республики}}</ref> При преброяването на населението на [[Молдова]] през 2004 г. руският език е посочен за роден от 97,2% от 201 хил. етнически [[руснаци в Молдова|руснаци]], 31,8% от 282 хил. [[Украинци в Молдова|украинци]], 5,8% от 147 хил. [[гагаузи]] и 2,5% от 2,6 милиона [[молдовани]]. Като ежедневен език руският се използва от 16,0% от 3,383 млн. души от [[Население на Молдова|населението на страната]].<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2006/0249/analit08.php|title=Некоторые итоги переписи 2004 года в Молдавии|author=Тульский М.|date=5 – 18 июня 2006|publisher=Демоскоп Weekly. № 249 – 250}}</ref> Според преброяването на населението на [[Латвия]] от 2011 г. руският е посочен като език за ежедневно общуване от 699 хил. души, в това число 460 хил. [[руснаци в Латвия|руснаци]], 90 хил. [[латвийци]] и 54 хил. [[Беларуси в Латвия|беларуси]].<ref>{{cite web|url=http://data.csb.gov.lv/pxweb/lv/tautassk_11/tautassk_11__tsk2011/TSG11-071.px/table/tableViewLayout1/?rxid=990536db-b060-4ba6-897a-64072e428807|title=Tautas skaitīšana 2011. TSG11-071. Pastāvīgo Iedzīvotāju Tautību Sadalījums Pa Statistikajiem Reģioniem, Republikas Pilsētām Un Novadiem Pēc Mājās Pārsvarā Lietotās Valodas 2011. Gada 1 Martā. Skatīt tabulu|publisher=Centrālās statistikas pārvaldes datubāzes|lang=lv}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според резултати от преброяването на населението в [[постсъветско пространство|страните на бившия Съветски съюз]] броят на рускоговорещите извън Русия през периода 2009 – 2012 г. е следният:<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> {| class="sortable wikitable" |- !style="width:150px" | Страна ||общо<br> (хил. души)||роден език<br> (хил. души) |- |[[Езици в Украйна|Украйна]]||36 800||12 000 |- |[[Езици в Казахстан|Казахстан]]||13 500||2500 |- |[[Езици в Узбекистан|Узбекистан]]||11 800||900 |- |[[Езици в Беларус|Беларус]]||9300||3992 |- |[[Езици в Азербайджан|Азербайджан]]||4900||140 |- |[[Езици в Киргизия|Киргизстан]]||2700||400 |- |[[Езици в Таджикистан|Таджикистан]]||2500||50 |- |[[Езици в Грузия|Грузия]]||2400||67,5 |- |[[Езици в Армения|Армения]]||2100||10 |- |[[Езици в Латвия|Латвия]]||1800||680 |- |[[Езици в Молдова|Молдова]]||1700||250 |- |[[Езици в Литва|Литва]]||1300||180 |- |[[Езици в Естония|Естония]]||950||400 |- |[[Езици в Туркмения|Туркменистан]]||900||150 |- |[[Езици в Приднестровската република|Приднестровие]]||500||300 |- |[[Езици в Република Абхазия|Абхазия]]||450||25 |- |[[Езици в Южна Осетия|Южна Осетия]]||50||25 |} Мнозина владеещи руски език живеят извън Русия – в [[Европа|европейските държави]], в [[САЩ]], [[Канада]], [[Израел]] и много други страни.<ref>Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 445. – ISBN 5-87444-216-2.</ref> Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в [[Германия]] (над 350 хил. души, 2011 г.).<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> По оценка на „Етнолог“ от 2015 г. по света има общо около 166,2 млн. души, за които руският език е роден,<ref name="Ethnologue 2015">{{cite web|url=http://www.ethnologue.com/language/rus|title=Russian. A language of of Russian Federation|date=2015|editor=Lewis, M. Paul, Gary F. Simons, Charles D. Fennig|work=Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.)|location=Dallas|publisher=SIL International|lang=en}}</ref> а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души през 2009 г.<ref name="Ethnologue 2009">{{cite web|url=http://archive.ethnologue.com/16/show_language.asp?code=rus|title=Russian. A language of Russian Federation (Europe)|date=2009|editor=Lewis, M. Paul|work=Ethnologue: Languages of the World (16th Ed.)|location=Dallas|publisher=SIL International|lang=en|достъп_дата=2017-05-16|архив_дата=2014-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140724001506/http://archive.ethnologue.com/16/show_language.asp?code=rus}}</ref> Според други оценки общият брой на рускоговорещите по света е около 260 милиона души (2014 г.).<ref name="Голодец">{{cite web|url=http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html|title=Голодец: русский язык знают около 260 миллионов человек в мире|date=28.10.2014|publisher=РИА Новости}}</ref> Освен в Русия и другите бивши съветски републики руски език към 2010 г. владеят също в Източна Европа и на [[Балкански полуостров|Балканите]] 12,9 млн. души, в [[Западна Европа]] – 7,3 млн., в [[Азия]] – 2,7 млн., в [[Близък изток|Близкия изток]] и в [[Северна Африка]] – 1,3 млн., в [[Африка]] (на юг от [[Сахара]]) – 0,1 млн., в [[Латинска Америка]] – 0,2 млн., в САЩ, Канада, [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] – 4,1 млн. души.<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> Страни извън Русия с най-голям процент рускоезично население (като роден, втори или чужд език) по данни от 2010 г.:<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> [[Файл:Storefront of NY Central Pharmacy.jpg|мини|Табела на руски език в [[Ню Йорк]]]] {| class="sortable wikitable" |- !style="width:150px" | Страна ||Население (общо)<br> (хил. души)||Част от населението<br>на страната, в % |- |[[Езици в Полша|Полша]]||5500||14,3 |- |[[Езици в Германия|Германия]]||5400||6,7 |- |[[Езици в САЩ|САЩ]]||3500||1,1 |- |[[Езици в България|България]]||2000||27,2 |- |[[Езици в Чехия|Чехия]]||2000||19,2 |- |[[Езици в Сърбия|Сербия]]||1400||19,7 |- |[[Езици в Словакия|Словакия]]||1300||24,0 |- |[[Езици в Монголия|Монголия]]||1200||45,3 |- |[[Езици в Израел|Израел]]||1000||13,2 |- |[[Езици в Китайска народна република|Китай]]||700||0,05 |} По степен на разпространение (общ брой владеещи езика хора) руският език към 2013 г. заема шесто място в света след [[Английски език|английския]] (1500 млн. души), [[Китайски език|китайския]] (1400 млн.), [[хинди]] / [[урду]] (над 600 млн.), [[Испански език|испанския]] (500 млн.) и [[Арабски език|арабския]] език (350 млн.). Като роден език руският през 2009 г. заема осмо място в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, [[Бенгалски език|бенгалския]] и [[Португалски език|португалския]] език.<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/><ref name="Ethnologue-rating-2015">{{cite web|url=http://www.ethnologue.com/statistics/size|title=Statistical Summaries. Summary by language size. Language size|date=2015|editor=Lewis, M. Paul, Gary F. Simons, Charles D. Fennig|work=Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.)|location=Dallas|publisher=[[SIL International]]|lang=en|archive-url = http://web.archive.org/web/20150102143752/http://www.ethnologue.com:80/statistics/size |archive-date = 2015-01-02}}</ref> === Диалекти === Съвременните руски диалекти са разделени на две географски части. Първата включва централните области на [[Европейска част на Русия|европейската част на Русия]] – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до XV век, се формират руските диалекти и руският национален език. Втората обхваща [[Поволжие|средното]] и долното течение на [[Волга]], [[Кавказ]], [[Урал (регион)|Урал]], [[Сибир]], [[Далечен изток|Далечния изток]] и други територии, усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, тоест от XVI до XX век.{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=29 – 32}}<ref name="Говоры русского языка 88—90">Пшеничнова Н. Н. [http://russkiyyazik.ru/184/ Говоры русского языка. Русский язык. Энциклопедия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111106231147/http://russkiyyazik.ru/184/|date=2011-11-06}}. М. Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“; Издательский дом „Дрофа“. 1997 г. стр. 88 – 90, ISBN 5-85270-248-X</ref> На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи [[Наречия на руския език|групи руски диалекти]] – [[Северно наречие на руския език|северно наречие]] и [[Южно наречие на руския език|южно наречие]], характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления. За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=31}} Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=108 – 162}}{{sfn|Русская диалектология|2005|с=261 – 273}} [[Файл:Диалектологическая-карта-1965.png|мини|280px|[[Диалекти на руския език]] на територията на първичното им формиране (Карта от 1965 г.){{sfn|Захарова, Орлова|2004|loc=Диалектологическая карта русского языка (1964 г.).}}<ref>Касаткин Л. Л. [http://www.booksite.ru/fulltext/rus/sian/5.htm Русские диалекты. Лингвистическая география]. Русские. Монография Института этнологии и антропологии РАН. Москва. „Наука“. 1999 г.</ref>]] * [[Северно наречие на руския език|Северно наречие]]: ** [[Ладого-Тихвинска група говори]]; ** [[междузонални говори на северното наречие]] ([[Онежка група говори]], [[лачки говори]], [[белозерско-бежецки говори]]); ** [[Вологодска група говори]], [[Костромска група говори]]; ** [[Поморска група говори|Архангелска (Поморска) група говори]].<ref name="Новая группа говоров">Дадената група говори не влиза в класификацията на руските диалекти, публикувана в работата на Капитолина Захарова и Варвара Орлова „Диалектное членение русского языка“ (1970), доколкото нейният ареал, разглеждан като част от ареала на говорите от късното формиране, в периода на създаването на класификацията не е включен в сферата на изследванията на диалектите. В изданието „Русской диалектологии“ от 2005 г., в която е отделена тази група, нейното място в ареала на наречията не е указано.</ref>{{sfn|Русская диалектология|2005|с=253}}{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=121 – 122}} * [[Южно наречие на руския език|Южно наречие]]: ** [[Западна група говори на южноруското наречие|Западна група говори]], [[Горноднепровска група говори]], [[Горнодеснинска група говори]]; ** [[междузонални говори А на южното наречие]]; ** [[Курско-Орловска група говори]]; ** [[междузонални говори Б на южното наречие]] ([[Тулска група говори]], [[елецки говори]], [[осколски говори]]); ** [[Рязанска група говори|Източна (Рязанска) група говори]]; ** [[Донска група говори]].<ref name="Новая группа говоров"/>{{sfn|Русская диалектология|2005|с=254}} * [[Централноруски говори]]: ** [[западни централноруски говори]]: *** [[западни централноруски окащи говори]]: **** [[новгородски говори]]; **** [[Гдовска група говори]]; *** [[западни централноруски акащи говори]]: **** [[Псковска група говори]]; **** [[селигеро-торжковски говори]]; ** [[източни централноруски говори]]: *** [[източни централноруски окащи говори]]: **** [[Владимирско-Поволжка група говори]] (с [[Тверска подгрупа говори|Тверска]] и [[Нижегородска подгрупа говори|Нижегородска подгрупи]]); *** [[източни централноруски акащи говори]]: **** [[Отдел А на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]]; **** [[Отдел Б на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]]; **** [[Отдел В на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]]; **** [[говори на чухломския езиков остров]]. == Писменост == {{Основна|Руска азбука}} <div style="float:right; background:#f9f9f9; border: thin solid #aaa; margin-left: 5px; "> <div style="background:#e9e9e9; width:100%; text-align: center; ">33-те букви на руската кирилица с<br/>приблизителното им<br/>фонетично съответствие</div> {| align=center cellpadding=4 style="text-align:center;" lang="ru" |- |[[А]]<br/>{{IPA|/a/}}||[[Б]]<br/>{{IPA|/b/}}||[[В]]<br/>{{IPA|/v/}}||[[Г]]<br/>{{IPA|/ɡ/}}||[[Д]]<br/>{{IPA|/d/}}||[[Е]]<br/>{{IPA|/je/}}||[[Ё]]<br/>{{IPA|/jo/}}||[[Ж]]<br/>{{IPA|/ʐ/}}||[[З]]<br/>{{IPA|/z/}}||[[И]]<br/>{{IPA|/i/}}||[[Й]]<br/>{{IPA|/j/}} |- |[[К]]<br/>{{IPA|/k/}}||[[Л]]<br/>{{IPA|/l/}}||[[М]]<br/>{{IPA|/m/}}||[[Н]]<br/>{{IPA|/n/}}||[[О]]<br/>{{IPA|/o/}}||[[П]]<br/>{{IPA|/p/}}||[[Р]]<br/>{{IPA|/r/}}||[[С]]<br/>{{IPA|/s/}}||[[Т]]<br/>{{IPA|/t/}}||[[У]]<br/>{{IPA|/u/}}||[[Ф]]<br/>{{IPA|/f/}} |- |[[Х]]<br/>{{IPA|/x/}}||[[Ц]]<br/>{{IPA|/ts/}}||[[Ч]]<br/>{{IPA|/tɕ/}}||[[Ш]]<br/>{{IPA|/ʂ/}}||[[Щ]] <br/>{{IPA|/ɕɕ/}}||[[Ъ]]<br/>{{IPA|/-/}}||[[Ы]]<br/>{{IPA|[ɨ]}}||[[Ь]]<br/>{{IPA|/-/}}||[[Э]]<br/>{{IPA|/e/}}||[[Ю]]<br/>{{IPA|/ju/}}||[[Я]]<br/>{{IPA|/ja/}} |} </div> [[Руска азбука|Руската азбука]] е [[кирилица]]та. Тя почти съвпада с [[българска азбука|българската]], но руската има три букви повече – '''Ё ё''', '''Ы ы''' и '''Э э'''. Руската азбука произхожда от древната кирилица, претърпяла т.нар. гражданска реформа на [[Петър I (Русия)|цар Петър I]] през [[1708]] г. Последната промяна на азбуката е от [[1918]] г. == Граматика == {{раздел-мъниче}} В руския език има шест падежа: [[именителен падеж|именителен]], [[родителен падеж|родителен]], [[дателен падеж|дателен]], [[винителен падеж|винителен]], [[творителен падеж|творителен]] и [[предложен падеж|предложен]]. Има три наклонения – повелително (''пиши'', ''пишите''), изявително (''пишу, пишет'') и условно (''писал бы''). За разлика от българския, в руския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от миналото време. В руския език има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще: {| class="wikitable sortable" |- ! Сегашно !! Минало!! Бъдеще |- | я играю || я играл || я буду играть |- | ты играешь || ты играл || ты будешь играть |- | он играет || он играл || он будет играть |- | мы играем|| мы играли || мы будем играть |- | вы играете || вы играли || вы будете играть |- | они играют || они играли || они будут играть |} На четирите минали времена в българския език съответства едно-единствено минало време в руския. Основното миналото време на глаголите в руския език съответства на българското минало деятелно причастие. В зависимост от контекста на изречението глагола може да се преведе в различните времена на български език. Глаголите от несвършен вид (като ''играть'') образуват сложно бъдеще време с помощта на спомагателния глагол ''быть''. Глаголите от свършен вид нямат специална форма за бъдеще време: тяхното сегашно време се използва със значение на бъдеще: * Несвършен вид (настоящее време): Я читаю – аз чета; * Сложно бъдеще време: Я буду читать – Аз ще чета; * Свършен вид: Я прочту – Аз ще прочета („аз прочета“ няма смисъл). Често различните представки пред инфинитива на глагола подсказват, че той е от свършен вид с редки изключения. Глаголите имат две категории спрежения според това дали основата на глагола завършва на ''е'', или ''и''. Глагол от един вид има само едно спрежение. === Възвратни глаголи === Глаголите имат също и възвратни форми, формиращи се с окончанията: – СЬ и – СЯ. В инфинитива на глагола е винаги – ТЬСЯ; (нравиться) - СЬ: Пише се след гласни. - СЯ: Пише се след съгласни и -ТЬ. Някои глаголи нямат възвратна форма, докато други винаги са възвратни. Залог в руския език няма, но съществуват т.нар. ''неопределено лични'' и ''безлични'' изречения. Синтаксисът е много близък до този на останалите славянски езици, в т.ч. българския. [[Файл:Образуване на деепричастие.jpg|мини|258x258пкс]] === Причастия и деепричастия === Деепричастията в руския език имат несъвършен и съвършен вид и се образуват от основата на съответния вид глагол. Тези два вида съответно образуват и два вида възвратни деепричастия. От всичките 4 вида деепричастия само тези от несъвършен вид имат точен аналог с деепричастията в българския език. (читать – читая – четейки). === Падежите в руския език === Имената в руския език (съществителните, прилагателните, числителните и местоименията) се скланят в шест падежа според рода и числото си и също така се групират в три склонения. Именителният падеж е основната форма на думите. В таблицата за съществителните имена са дадени окончанията за останалите пет падежа – родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. [[Файл:Прилагателни имена падежи в руския.jpg|мини|Падежи на прилагателните имена. Също и за причастията и редните числителни. |288x288пкс]] '''Падежи на съществителните имена''' {| class="wikitable" |- ! !! м.р. !! ср.р. !! ж.р. !! мн.ч. |- | Родителен || -а/-я || -а/-я || -ы/-и || -ов/-ев/-ей |- | Дателен || -у/-ю || -у/-ю || -е/-и || -ам/-ям |- | Винителен || =Им.п/=Р.п.¹ || =Им.п/=Р.п. || -у/-ю || =Им.п./=Р.п. |- | Творителен || -ом/-ем || -ом/-ем || -ой/-ей || -ами/-ями |- | Предложен || -е²|| -е || -е/- и || -ах/-ях |} * ¹ О<small>душевените предмети поемат окончанията за родителен, а неодушевените – за именителен падеж.</small> * ² <small>При едносрични думи и при думите ''берег'' и ''угол'' окончанието е ''-у'', когато предлогът не е '''''о''''' (''в лесу'', ''на берегу, в шкафу, на полу, в углу, на лугу, в саду'' и др.).</small> * Някои съществителни имат форма само за множествено число: (брюки, очки). Прилагателните имена се скланят по различна падежна схема. В множествено число прилагателните нямат мъжки, женски и среден род. === Сравнителна и превъзходна степен === Сравнителната степен в руския език се образува само от прилагателни описващи качества на обекта. Качествените прилагателни имена могат да преминават от един вид в друг, когато се използват в преносно значение. Сравнителната степен има две форми – проста и сложна. Простата се образува с окончание ''-ее'', а сложната – с частицата ''более'' и противоположната по значение частица ''менее'', последвани от прилагателно в начална форма: * умен – умный; по-умен – умнее, более умный; * по-малко слаб – менее слабый. Прилагателните в проста сравнителна степен не се изменят по падеж, род и число. Частиците за сложна сравнителна степен: ''более, менее'' също не се изменят. Голям брой прилагателни и наречия, често срещани в речта, образуват простата сравнителна степен по неправилен начин: * короткий – короче; * дальний – дальше; * старый – старше; * молодой – моложе; * сладкий – слаще; * глубокий – глубже; и др. - Превъзходната степен също притежава проста и сложна форма. Простата превъзходна степен се образува с наставката ''-ейш'' или ''-айш'', а сложната – с частицата ''самый'': * умен – умный; най-умен – умнейший, самый умный; * къс – краткий; най-къс – кратчайший, самый краткий. Наставката ''-айш'' е винаги под ударение. Наставката ''-ейш'' заменя окончанието ''-ый'' на основната форма на прилагателното. Сложната форма за превъзходна степен се използва значително по-често; тя е стилово неутрална. Простата форма звучи архаично и се използва само в т. нар. висок стил. === Числителни имена === В руския език има три основни вида числителни: * Бройни (количествени) числителни – но * Редни числителни – нулевой, первый, второй, третий... * Събирателни числителни – оба, двое, трое, четверо... Когато редното числително завършва с думите: тысячный, миллионный, миллиардный... то двете части се пишат като една цяла дума (двадцатитысячны – 20 000). Други по-специални са: * Счетни числителни – единичны, двоичный, троичный... * Мултиплициращи числителни – одиночной, двойной, тройной... == Фонетика == 1. Азбука на руския език Азбуката на руския език съдържа 33 букви. В руския език има Ё ё, Ы ы, Э э. 1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език: * Е е [йе] * Ё ё [йо] или [ьо] * Щ щ [шч] * Ы ы [ъ] или [и] * Э э [е] В руския език буквата Щ щ се произнася като звучното съответствие на звука [шч]. 1.3. Буквата Э э и се произнася [е]. * электричество [електричество] * энергия [енергия] == Литература == {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Руска литература]] * [[Руско влияние върху българския език]] * [[Международна олимпиада по руски език]] == Външни препратки == {{Уикипедия|ru}} {{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D0.B4.D0.B5.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.A0.D0.A3.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на руските географски имена}} '''Основни:''' * {{икона|en}} [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=RUS Руският език на Ethnologue] '''Речници:''' * {{икона|ru}} [[Язык падонков (wiki)]] * {{икона|ru}} [http://www.slovari.ru/ Онлайн руски речници и материали за руски език] * [http://www.bable-fish.com/български-руски-речник/ Онлайн Руски Речник] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140109175732/http://www.bable-fish.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/ |date=2014-01-09 }} * {{икона|ru}} [http://www.gramota.ru Онлайн руски речници] * {{икона|ru}} [http://learn-bulgarian.ru/ Българско-руски онлайн речник] '''Изучаване:''' * [https://russky.info/bg Многоезичен сайт за изучаване на руски език] {{Славянски езици}} {{Официални езици на ООН}} [[Категория:Руски език| ]] [[Категория:Езици в Крим]] po0iqtf4vtyhb73x9rjaoiqcr5p1qzy 12419093 12419090 2024-11-21T20:12:46Z 78.83.32.44 12419093 wikitext text/x-wiki {{Език | име = Руски език | родно име = русский язык | произношение = [ˈruskʲɪj jɪˈzɨk] | страна = [[Русия]], [[Беларус]], [[Украйна]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Естония]], [[Латвия]] и др. | регион = [[Източна Европа]]<br/>[[Централна Азия]] | говорещи = 260 млн.<ref name="ria.ru">[http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html ria.ru]</ref><ref name="www.gks.ru">[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf www.gks.ru]</ref> | писменост = [[кирилица]] | сем1 = Индоевропейски | сем2 = Славянски | сем3 = Източнославянски | сем4 = Руски | официален = {{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Беларус}}<br>{{флагче с име|Казахстан}}<br>{{флагче с име|Киргизстан}}<br>{{флагче с име|Таджикистан}}<br>{{флагче с име|ОНД}} | регулатор = Руски езиков институт | iso639-1 = ru | iso639-2 = rus | iso639-3 = rus | карта = [[Файл:Ruština ve světě.svg|250px]] | карта-описание = Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение | wiki = ru }} '''Ру̀ски езѝк''' ({{звук|Ru-russkiy jizyk.ogg|''ру́сский язы́к''}}) – географски най-разпространеният [[Език (лингвистика)|език]] в [[Евразия]], също така е и най-използваният [[славянски езици|славянски език]] в света. Говори се от около 258 милиона души, включително от 154 милиона като първи език. Руският е на осмо място в света по общ брой говорещи и по брой говорещи го като първи език.<ref>https://web.archive.org/web/20190312060544/https://www.ethnologue.com/statistics/size</ref><ref>https://www.ethnologue.com/guides/ethnologue200</ref> През [[XX век]] той придобива голямо политическо значение и днес е [[официален език]] на няколко държави – [[Русия]], [[Казахстан]], [[Беларус]], [[Киргизстан]] и [[Таджикистан]], региони в други страни ([[Приднестровие]], [[Абхазия]], [[Южна Осетия]]), както и на [[ООН|Организацията на обединените нации]]. Руският е [[индоевропейски езици|индоевропейски език]], част от [[Източнославянски езици|източнославянската група]], включваща още три живи езика – [[беларуски език|беларуски]], [[русински език|русински]] и [[украински език|украински]]. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и [[праславянски език|общославянската]] лексикална основа, съвременният руски език включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност [[Атон]], както и в някои градове в [[Украйна]]. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света,<ref name="ria.ru">[http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html ria.ru]</ref><ref name="www.gks.ru">[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf www.gks.ru]</ref> на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации, като [[ООН]], [[Червен кръст|Червения кръст]],<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/ |accessdate=2014-02-07 |archivedate=2014-02-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140222173721/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/ }}</ref> [[ОНД]], [[ШОС]] и други. == Класификация == Руският е [[славянски езици|славянски език]], принадлежащ към [[индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Той е близък до останалите три [[Източнославянски езици|източнославянски езика]] – [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския]] и [[русински език|русинския]]. В източните области на [[Украйна]] и [[Беларус]] местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният [[билингвизъм]] е дал в резултат смесени езици като [[суржик]] в източната част на Украйна и [[трасянка]] в Беларус. Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има [[древноновгородски диалект|древноновгородският диалект]], въпреки че е изчезнал към XV – XVI век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на [[словообразуване]] и до известна степен окончанията и литературният стил на книжовния руски език са повлияни и от [[старобългарски език|старобългарския език]] чрез [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], използвания от [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. Същевременно в различните диалекти, отмиращи бързо понастоящем, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни оттенъци в значението. [[Фонетика и фонология на руския език|Руската фонология]] и [[Синтаксис на руския език|синтаксис]], особено в северните диалекти, са повлияни и от местните [[уралски езици|угро-фински езици]]: [[мерянски език|мерянски]], [[мокшански език|мокшански]], [[муромски език|муромски]], [[мешчерски език|мешчерски]], [[вепски език|вепски]] и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са били говорени в централната и северната част на днешна [[Европейска Русия]]. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното [[Средновековие]] и с времето се превръщат в [[Субстрат (лингвистика)|субстрат]] на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от [[Москва]] използват значителен брой думи с угро-фински произход.<ref>{{cite web | title = Academic credit | publisher = Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18 – 28 | year = 1982 | url = http://www.philology.ru/linguistics2/filin-82.htm | accessdate = 29 април 2006 | lang = ru }}</ref><ref>{{cite web | title = Academic credit | publisher = Прибалтийско-финский компонент в русском слове | url = http://www.ksu.ru/f10/publications/konf/articles_1_1.php?id=5&num=17000000 | accessdate = 29 април 2006 | lang = ru | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929083107/http://www.ksu.ru/f10/publications/konf/articles_1_1.php?id=5&num=17000000 }}</ref> Лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като [[полски език|полския]], [[латински език|латинския]], [[нидерландски език|нидерландския]], [[немски език|немския]], [[френски език|френския]] и [[английски език|английския]] език.<ref>{{cite web | title=Encyclopaedia Britannica 1911 | url=http://www.1911encyclopedia.org/Russian_Language}}</ref> В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от [[татарски език|татарския]] и други [[тюркски езици]]. == История == Руският език се формира върху основата на [[старовеликоруски език|старовеликоруския език]], обособил се около XIV – XV век от [[староруски език|староруския език]]. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на [[Московско княжество|Московското княжество]], около което се образува руската държава. До края на [[XVII век]] официален език в страната остава [[старобългарски език|старобългарският]] в своята [[руска редакция на старобългарския език|руска редакция]], което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици. Император [[Петър I (Русия)|Петър I]] предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и [[секуларизация]]та на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през XIX век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си [[френски език|френски]], по-рядко [[немски език|немски]] език. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на [[Александър Пушкин]] през първата трета на XIX век. Пушкин коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език. == Разпространение == Основната територия на разпространение на руския език е [[Руската федерация]]. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г. числеността на говорещите руски език е приблизително 137,5 милиона души (99,4% от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език),<ref name="ВПН-2010-владение">{{cite web|url=http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-05.pdf|title=Всероссийская перепись населения 2010 года. Т. 4. Национальный состав и владение языками, гражданство. 5. Владение языками населением Российской Федерации|date=2001 – 2015|publisher=Федеральная служба государственной статистики}}</ref> от които – около 111 милиона руснаци.<ref name="ВПН-2010-владение"/> Руският език е указан като [[роден език]] от 118,6 милиона души, в това число 110,7 милиона руснаци, 1,5 милиона [[украинци]], 1,1 милиона [[татари]].<ref name="ВПН-2010-владение"/> Според преброяване на населението от 2010 г. владеене на руски език са посочили 142,6 млн. души (99,2%).<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2011/0491/perep01.php|title=Всероссийская перепись населения 2010 года. 1. Об итогах Всероссийской переписи населения 2010 года. Сообщение Росстата. 6. Национальный состав, владение языками, гражданство|date=19 – 31 декабря 2011|publisher=Демоскоп Weekly. № 491 – 492}}</ref> Освен в Руската федерация руският език е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия [[СССР]]. По различни данни броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010).<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие">{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2013/0571/tema02.php|title=Сжимающееся русскоязычие. Демографические изменения – не на пользу русскому языку|author=[[Арефьев, Александр Леонардович|Арефьев А. Л]].|date=14 – 31 октомври 2013|publisher=Демоскоп Weekly. № 571 – 572}}</ref> Според данните от [[Всеукраински преброяване на населението (2001)|преброяването на населението в Укрийна през 2001 г.]] 8 милиона [[Руснаци в Украйна|руснаци]] в [[Украйна]] посочват руския език като роден,<ref name="Всеукраинская">{{cite web|url=http://2001.ukrcensus.gov.ua/rus/results/nationality_population/nationality_popul1/select_51/?botton=cens_db&box=5.1W&k_t=00&p=75&rz=1_1&rz_b=2_1%20%20&n_page=4|title=Всеукраинская перепись населения 2001. Результаты. Национальный состав населения, гражданство. Распределение населения по национальности и родному языку. Результат выбора. Украина. с. 4|date=2003 – 2004|publisher=Государственный комитет статистики Украины}}</ref> както и 6,3 милиона представители на [[Население на Украйна|други етноси]] в страната (от тях 5,6 милиона украинци).<ref name="Всеукраинская"/> Освен посочилите руския като роден език още 17,2 милиона души отбелязват, че го владеят свободно.<ref name="Всеукраинская"/> Според [[Преброяване на населението на Казахстан (2009)|преброяването от 2009 г.]] на населението на [[Казахстан]] руският език е роден за 3,8 милиона души от [[Руснаци в Казахстан|руснаците в страната]] (98,8%), а сред жителите на Казахстан над 15 години [[Население на Казахстан|от всички националности]] 11,5 милиона души (94,4%) разбират устния руски език, 10,8 милиона души (88,2%) го четат свободно, а 10,3 милиона души (84,8%) свободно пишат на руски.<ref>{{cite web|url=http://stat.gov.kz/getImg?id=WC16200032648|title=Итоги Национальной переписи населения Республики Казахстан 2009 года. Аналитический отчёт. 4. Национальный состав, владение языками, гражданство, вероисповедание. 4.2. Владение населения языками. Под ред. Смаилова А. А.|date=2011|pages=С. 22 – 24|location=Астана|publisher=Агентство Республики Казахстан по статистике|достъп_дата=2017-05-08|архив_дата=2019-07-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190725233307/http://stat.gov.kz/getImg?id=WC16200032648}}</ref> В [[Узбекистан]] числеността на владеещите руски език се оценява в границите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. [[руснаци в Узбекистан]].<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/><ref>Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 444 – 513. – ISBN 5-87444-216-2.</ref> По данни от [[Преброяване на населението на Беларус 2009 г.|беларуското преброяване през 2009 г.]] руският език е роден за 4 милиона жители на [[Беларус]] (от тях 3 милиона етнически [[беларуси]] и 756 хил. [[руснаци в Беларус|руснаци]]). [[Ежедневен език|Вкъщи говорят на руски]] 6,7 милиона души (от тях 5,6 милиона беларуси и 758 хил. руснаци); като [[втори език|друг език]], който свободно владеят, руският е посочен от 1,3 милиона души.<ref>{{cite web|url=http://belstat.gov.by/uploads/file/GU_demogr/5.11-0.pdf|title=Перепись населения 2009 года. Выходные регламентные таблицы. Национальный состав населения, гражданство. Распространение в Республике Беларусь и областях белорусского и русского языков. Республика Беларусь|date=19.08.2010|publisher=Национальный статистический комитет Республики Беларусь}}</ref> По данни от преброяването на населението на [[Киргизия]] през 2009 г. руският език е роден за 482 хил. души, а в качеството на втори език се използва от 2,1 милиона души – общо 2,6 милиона души (48%) от [[Население на Киргизия|населението на страната]].<ref>{{cite web|url=http://www.stat.kg/rus/part/census.htm|title=Разделы статистики. Население. Основные показатели (Кыргызстан в цифрах). Национальный состав населения|publisher=Национальный статистический комитет Кыргызской Республики}}</ref> При преброяването на населението на [[Молдова]] през 2004 г. руският език е посочен за роден от 97,2% от 201 хил. етнически [[руснаци в Молдова|руснаци]], 31,8% от 282 хил. [[Украинци в Молдова|украинци]], 5,8% от 147 хил. [[гагаузи]] и 2,5% от 2,6 милиона [[молдовани]]. Като ежедневен език руският се използва от 16,0% от 3,383 млн. души от [[Население на Молдова|населението на страната]].<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2006/0249/analit08.php|title=Некоторые итоги переписи 2004 года в Молдавии|author=Тульский М.|date=5 – 18 июня 2006|publisher=Демоскоп Weekly. № 249 – 250}}</ref> Според преброяването на населението на [[Латвия]] от 2011 г. руският е посочен като език за ежедневно общуване от 699 хил. души, в това число 460 хил. [[руснаци в Латвия|руснаци]], 90 хил. [[латвийци]] и 54 хил. [[Беларуси в Латвия|беларуси]].<ref>{{cite web|url=http://data.csb.gov.lv/pxweb/lv/tautassk_11/tautassk_11__tsk2011/TSG11-071.px/table/tableViewLayout1/?rxid=990536db-b060-4ba6-897a-64072e428807|title=Tautas skaitīšana 2011. TSG11-071. Pastāvīgo Iedzīvotāju Tautību Sadalījums Pa Statistikajiem Reģioniem, Republikas Pilsētām Un Novadiem Pēc Mājās Pārsvarā Lietotās Valodas 2011. Gada 1 Martā. Skatīt tabulu|publisher=Centrālās statistikas pārvaldes datubāzes|lang=lv}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според резултати от преброяването на населението в [[постсъветско пространство|страните на бившия Съветски съюз]] броят на рускоговорещите извън Русия през периода 2009 – 2012 г. е следният:<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> {| class="sortable wikitable" |- !style="width:150px" | Страна ||общо<br> (хил. души)||роден език<br> (хил. души) |- |[[Езици в Украйна|Украйна]]||36 800||12 000 |- |[[Езици в Казахстан|Казахстан]]||13 500||2500 |- |[[Езици в Узбекистан|Узбекистан]]||11 800||900 |- |[[Езици в Беларус|Беларус]]||9300||3992 |- |[[Езици в Азербайджан|Азербайджан]]||4900||140 |- |[[Езици в Киргизия|Киргизстан]]||2700||400 |- |[[Езици в Таджикистан|Таджикистан]]||2500||50 |- |[[Езици в Грузия|Грузия]]||2400||67,5 |- |[[Езици в Армения|Армения]]||2100||10 |- |[[Езици в Латвия|Латвия]]||1800||680 |- |[[Езици в Молдова|Молдова]]||1700||250 |- |[[Езици в Литва|Литва]]||1300||180 |- |[[Езици в Естония|Естония]]||950||400 |- |[[Езици в Туркмения|Туркменистан]]||900||150 |- |[[Езици в Приднестровската република|Приднестровие]]||500||300 |- |[[Езици в Република Абхазия|Абхазия]]||450||25 |- |[[Езици в Южна Осетия|Южна Осетия]]||50||25 |} Мнозина владеещи руски език живеят извън Русия – в [[Европа|европейските държави]], в [[САЩ]], [[Канада]], [[Израел]] и много други страни.<ref>Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 445. – ISBN 5-87444-216-2.</ref> Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в [[Германия]] (над 350 хил. души, 2011 г.).<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> По оценка на „Етнолог“ от 2015 г. по света има общо около 166,2 млн. души, за които руският език е роден,<ref name="Ethnologue 2015">{{cite web|url=http://www.ethnologue.com/language/rus|title=Russian. A language of of Russian Federation|date=2015|editor=Lewis, M. Paul, Gary F. Simons, Charles D. Fennig|work=Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.)|location=Dallas|publisher=SIL International|lang=en}}</ref> а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души през 2009 г.<ref name="Ethnologue 2009">{{cite web|url=http://archive.ethnologue.com/16/show_language.asp?code=rus|title=Russian. A language of Russian Federation (Europe)|date=2009|editor=Lewis, M. Paul|work=Ethnologue: Languages of the World (16th Ed.)|location=Dallas|publisher=SIL International|lang=en|достъп_дата=2017-05-16|архив_дата=2014-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140724001506/http://archive.ethnologue.com/16/show_language.asp?code=rus}}</ref> Според други оценки общият брой на рускоговорещите по света е около 260 милиона души (2014 г.).<ref name="Голодец">{{cite web|url=http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html|title=Голодец: русский язык знают около 260 миллионов человек в мире|date=28.10.2014|publisher=РИА Новости}}</ref> Освен в Русия и другите бивши съветски републики руски език към 2010 г. владеят също в Източна Европа и на [[Балкански полуостров|Балканите]] 12,9 млн. души, в [[Западна Европа]] – 7,3 млн., в [[Азия]] – 2,7 млн., в [[Близък изток|Близкия изток]] и в [[Северна Африка]] – 1,3 млн., в [[Африка]] (на юг от [[Сахара]]) – 0,1 млн., в [[Латинска Америка]] – 0,2 млн., в САЩ, Канада, [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] – 4,1 млн. души.<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> Страни извън Русия с най-голям процент рускоезично население (като роден, втори или чужд език) по данни от 2010 г.:<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/> [[Файл:Storefront of NY Central Pharmacy.jpg|мини|Табела на руски език в [[Ню Йорк]]]] {| class="sortable wikitable" |- !style="width:150px" | Страна ||Население (общо)<br> (хил. души)||Част от населението<br>на страната, в % |- |[[Езици в Полша|Полша]]||5500||14,3 |- |[[Езици в Германия|Германия]]||5400||6,7 |- |[[Езици в САЩ|САЩ]]||3500||1,1 |- |[[Езици в България|България]]||2000||27,2 |- |[[Езици в Чехия|Чехия]]||2000||19,2 |- |[[Езици в Сърбия|Сербия]]||1400||19,7 |- |[[Езици в Словакия|Словакия]]||1300||24,0 |- |[[Езици в Монголия|Монголия]]||1200||45,3 |- |[[Езици в Израел|Израел]]||1000||13,2 |- |[[Езици в Китайска народна република|Китай]]||700||0,05 |} По степен на разпространение (общ брой владеещи езика хора) руският език към 2013 г. заема шесто място в света след [[Английски език|английския]] (1500 млн. души), [[Китайски език|китайския]] (1400 млн.), [[хинди]] / [[урду]] (над 600 млн.), [[Испански език|испанския]] (500 млн.) и [[Арабски език|арабския]] език (350 млн.). Като роден език руският през 2009 г. заема осмо място в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, [[Бенгалски език|бенгалския]] и [[Португалски език|португалския]] език.<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/><ref name="Ethnologue-rating-2015">{{cite web|url=http://www.ethnologue.com/statistics/size|title=Statistical Summaries. Summary by language size. Language size|date=2015|editor=Lewis, M. Paul, Gary F. Simons, Charles D. Fennig|work=Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.)|location=Dallas|publisher=[[SIL International]]|lang=en|archive-url = http://web.archive.org/web/20150102143752/http://www.ethnologue.com:80/statistics/size |archive-date = 2015-01-02}}</ref> === Диалекти === Съвременните руски диалекти са разделени на две географски части. Първата включва централните области на [[Европейска част на Русия|европейската част на Русия]] – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до XV век, се формират руските диалекти и руският национален език. Втората обхваща [[Поволжие|средното]] и долното течение на [[Волга]], [[Кавказ]], [[Урал (регион)|Урал]], [[Сибир]], [[Далечен изток|Далечния изток]] и други територии, усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, тоест от XVI до XX век.{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=29 – 32}}<ref name="Говоры русского языка 88—90">Пшеничнова Н. Н. [http://russkiyyazik.ru/184/ Говоры русского языка. Русский язык. Энциклопедия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111106231147/http://russkiyyazik.ru/184/|date=2011-11-06}}. М. Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“; Издательский дом „Дрофа“. 1997 г. стр. 88 – 90, ISBN 5-85270-248-X</ref> На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи [[Наречия на руския език|групи руски диалекти]] – [[Северно наречие на руския език|северно наречие]] и [[Южно наречие на руския език|южно наречие]], характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления. За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=31}} Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=108 – 162}}{{sfn|Русская диалектология|2005|с=261 – 273}} [[Файл:Диалектологическая-карта-1965.png|мини|280px|[[Диалекти на руския език]] на територията на първичното им формиране (Карта от 1965 г.){{sfn|Захарова, Орлова|2004|loc=Диалектологическая карта русского языка (1964 г.).}}<ref>Касаткин Л. Л. [http://www.booksite.ru/fulltext/rus/sian/5.htm Русские диалекты. Лингвистическая география]. Русские. Монография Института этнологии и антропологии РАН. Москва. „Наука“. 1999 г.</ref>]] * [[Северно наречие на руския език|Северно наречие]]: ** [[Ладого-Тихвинска група говори]]; ** [[междузонални говори на северното наречие]] ([[Онежка група говори]], [[лачки говори]], [[белозерско-бежецки говори]]); ** [[Вологодска група говори]], [[Костромска група говори]]; ** [[Поморска група говори|Архангелска (Поморска) група говори]].<ref name="Новая группа говоров">Дадената група говори не влиза в класификацията на руските диалекти, публикувана в работата на Капитолина Захарова и Варвара Орлова „Диалектное членение русского языка“ (1970), доколкото нейният ареал, разглеждан като част от ареала на говорите от късното формиране, в периода на създаването на класификацията не е включен в сферата на изследванията на диалектите. В изданието „Русской диалектологии“ от 2005 г., в която е отделена тази група, нейното място в ареала на наречията не е указано.</ref>{{sfn|Русская диалектология|2005|с=253}}{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=121 – 122}} * [[Южно наречие на руския език|Южно наречие]]: ** [[Западна група говори на южноруското наречие|Западна група говори]], [[Горноднепровска група говори]], [[Горнодеснинска група говори]]; ** [[междузонални говори А на южното наречие]]; ** [[Курско-Орловска група говори]]; ** [[междузонални говори Б на южното наречие]] ([[Тулска група говори]], [[елецки говори]], [[осколски говори]]); ** [[Рязанска група говори|Източна (Рязанска) група говори]]; ** [[Донска група говори]].<ref name="Новая группа говоров"/>{{sfn|Русская диалектология|2005|с=254}} * [[Централноруски говори]]: ** [[западни централноруски говори]]: *** [[западни централноруски окащи говори]]: **** [[новгородски говори]]; **** [[Гдовска група говори]]; *** [[западни централноруски акащи говори]]: **** [[Псковска група говори]]; **** [[селигеро-торжковски говори]]; ** [[източни централноруски говори]]: *** [[източни централноруски окащи говори]]: **** [[Владимирско-Поволжка група говори]] (с [[Тверска подгрупа говори|Тверска]] и [[Нижегородска подгрупа говори|Нижегородска подгрупи]]); *** [[източни централноруски акащи говори]]: **** [[Отдел А на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]]; **** [[Отдел Б на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]]; **** [[Отдел В на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]]; **** [[говори на чухломския езиков остров]]. == Писменост == {{Основна|Руска азбука}} <div style="float:right; background:#f9f9f9; border: thin solid #aaa; margin-left: 5px; "> <div style="background:#e9e9e9; width:100%; text-align: center; ">33-те букви на руската кирилица с<br/>приблизителното им<br/>фонетично съответствие</div> {| align=center cellpadding=4 style="text-align:center;" lang="ru" |- |[[А]]<br/>{{IPA|/a/}}||[[Б]]<br/>{{IPA|/b/}}||[[В]]<br/>{{IPA|/v/}}||[[Г]]<br/>{{IPA|/ɡ/}}||[[Д]]<br/>{{IPA|/d/}}||[[Е]]<br/>{{IPA|/je/}}||[[Ё]]<br/>{{IPA|/jo/}}||[[Ж]]<br/>{{IPA|/ʐ/}}||[[З]]<br/>{{IPA|/z/}}||[[И]]<br/>{{IPA|/i/}}||[[Й]]<br/>{{IPA|/j/}} |- |[[К]]<br/>{{IPA|/k/}}||[[Л]]<br/>{{IPA|/l/}}||[[М]]<br/>{{IPA|/m/}}||[[Н]]<br/>{{IPA|/n/}}||[[О]]<br/>{{IPA|/o/}}||[[П]]<br/>{{IPA|/p/}}||[[Р]]<br/>{{IPA|/r/}}||[[С]]<br/>{{IPA|/s/}}||[[Т]]<br/>{{IPA|/t/}}||[[У]]<br/>{{IPA|/u/}}||[[Ф]]<br/>{{IPA|/f/}} |- |[[Х]]<br/>{{IPA|/x/}}||[[Ц]]<br/>{{IPA|/ts/}}||[[Ч]]<br/>{{IPA|/tɕ/}}||[[Ш]]<br/>{{IPA|/ʂ/}}||[[Щ]] <br/>{{IPA|/ɕɕ/}}||[[Ъ]]<br/>{{IPA|/-/}}||[[Ы]]<br/>{{IPA|[ɨ]}}||[[Ь]]<br/>{{IPA|/-/}}||[[Э]]<br/>{{IPA|/e/}}||[[Ю]]<br/>{{IPA|/ju/}}||[[Я]]<br/>{{IPA|/ja/}} |} </div> [[Руска азбука|Руската азбука]] е [[кирилица]]та. Тя почти съвпада с [[българска азбука|българската]], но руската има три букви повече – '''Ё ё''', '''Ы ы''' и '''Э э'''. Руската азбука произхожда от древната кирилица, претърпяла т.нар. гражданска реформа на [[Петър I (Русия)|цар Петър I]] през [[1708]] г. Последната промяна на азбуката е от [[1918]] г. == Граматика == {{раздел-мъниче}} В руския език има шест падежа: [[именителен падеж|именителен]], [[родителен падеж|родителен]], [[дателен падеж|дателен]], [[винителен падеж|винителен]], [[творителен падеж|творителен]] и [[предложен падеж|предложен]]. Има три наклонения – повелително (''пиши'', ''пишите''), изявително (''пишу, пишет'') и условно (''писал бы''). За разлика от българския, в руския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от миналото време. В руския език има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще: {| class="wikitable sortable" |- ! Сегашно !! Минало!! Бъдеще |- | я играю || я играл || я буду играть |- | ты играешь || ты играл || ты будешь играть |- | он играет || он играл || он будет играть |- | мы играем|| мы играли || мы будем играть |- | вы играете || вы играли || вы будете играть |- | они играют || они играли || они будут играть |} На четирите минали времена в българския език съответства едно-единствено минало време в руския. Основното миналото време на глаголите в руския език съответства на българското минало деятелно причастие. В зависимост от контекста на изречението глагола може да се преведе в различните времена на български език. Глаголите от несвършен вид (като ''играть'') образуват сложно бъдеще време с помощта на спомагателния глагол ''быть''. Глаголите от свършен вид нямат специална форма за бъдеще време: тяхното сегашно време се използва със значение на бъдеще: * Несвършен вид (настоящее време): Я читаю – аз чета; * Сложно бъдеще време: Я буду читать – Аз ще чета; * Свършен вид: Я прочту – Аз ще прочета („аз прочета“ няма смисъл). Често различните представки пред инфинитива на глагола подсказват, че той е от свършен вид с редки изключения. Глаголите имат две категории спрежения според това дали основата на глагола завършва на ''е'', или ''и''. Глагол от един вид има само едно спрежение. === Възвратни глаголи === Глаголите имат също и възвратни форми, формиращи се с окончанията: – СЬ и – СЯ. В инфинитива на глагола е винаги – ТЬСЯ; (нравиться) - СЬ: Пише се след гласни. - СЯ: Пише се след съгласни и -ТЬ. Някои глаголи нямат възвратна форма, докато други винаги са възвратни. Залог в руския език няма, но съществуват т.нар. ''неопределено лични'' и ''безлични'' изречения. Синтаксисът е много близък до този на останалите славянски езици, в т.ч. българския. [[Файл:Образуване на деепричастие.jpg|мини|258x258пкс]] === Причастия и деепричастия === Деепричастията в руския език имат несъвършен и съвършен вид и се образуват от основата на съответния вид глагол. Тези два вида съответно образуват и два вида възвратни деепричастия. От всичките 4 вида деепричастия само тези от несъвършен вид имат точен аналог с деепричастията в българския език. (читать – читая – четейки). === Падежите в руския език === Имената в руския език (съществителните, прилагателните, числителните и местоименията) се скланят в шест падежа според рода и числото си и също така се групират в три склонения. Именителният падеж е основната форма на думите. В таблицата за съществителните имена са дадени окончанията за останалите пет падежа – родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. [[Файл:Прилагателни имена падежи в руския.jpg|мини|Падежи на прилагателните имена. Също и за причастията и редните числителни. |288x288пкс]] '''Падежи на съществителните имена''' {| class="wikitable" |- ! !! м.р. !! ср.р. !! ж.р. !! мн.ч. |- | Родителен || -а/-я || -а/-я || -ы/-и || -ов/-ев/-ей |- | Дателен || -у/-ю || -у/-ю || -е/-и || -ам/-ям |- | Винителен || =Им.п/=Р.п.¹ || =Им.п/=Р.п. || -у/-ю || =Им.п./=Р.п. |- | Творителен || -ом/-ем || -ом/-ем || -ой/-ей || -ами/-ями |- | Предложен || -е²|| -е || -е/- и || -ах/-ях |} * ¹ О<small>душевените предмети поемат окончанията за родителен, а неодушевените – за именителен падеж.</small> * ² <small>При едносрични думи и при думите ''берег'' и ''угол'' окончанието е ''-у'', когато предлогът не е '''''о''''' (''в лесу'', ''на берегу, в шкафу, на полу, в углу, на лугу, в саду'' и др.).</small> * Някои съществителни имат форма само за множествено число: (брюки, очки). Прилагателните имена се скланят по различна падежна схема. В множествено число прилагателните нямат мъжки, женски и среден род. === Сравнителна и превъзходна степен === Сравнителната степен в руския език се образува само от прилагателни описващи качества на обекта. Качествените прилагателни имена могат да преминават от един вид в друг, когато се използват в преносно значение. Сравнителната степен има две форми – проста и сложна. Простата се образува с окончание ''-ее'', а сложната – с частицата ''более'' и противоположната по значение частица ''менее'', последвани от прилагателно в начална форма: * умен – умный; по-умен – умнее, более умный; * по-малко слаб – менее слабый. Прилагателните в проста сравнителна степен не се изменят по падеж, род и число. Частиците за сложна сравнителна степен: ''более, менее'' също не се изменят. Голям брой прилагателни и наречия, често срещани в речта, образуват простата сравнителна степен по неправилен начин: * короткий – короче; * дальний – дальше; * старый – старше; * молодой – моложе; * сладкий – слаще; * глубокий – глубже; и др. - Превъзходната степен също притежава проста и сложна форма. Простата превъзходна степен се образува с наставката ''-ейш'' или ''-айш'', а сложната – с частицата ''самый'': * умен – умный; най-умен – умнейший, самый умный; * къс – краткий; най-къс – кратчайший, самый краткий. Наставката ''-айш'' е винаги под ударение. Наставката ''-ейш'' заменя окончанието ''-ый'' на основната форма на прилагателното. Сложната форма за превъзходна степен се използва значително по-често; тя е стилово неутрална. Простата форма звучи архаично и се използва само в т. нар. висок стил. === Числителни имена === В руския език има три основни вида числителни: * Бройни (количествени) числителни – ноль,один,два,три,четыре, пять... * Редни числителни – нулевой, первый, второй, третий... * Събирателни числителни – оба, двое, трое, четверо... Когато редното числително завършва с думите: тысячный, миллионный, миллиардный... то двете части се пишат като една цяла дума (двадцатитысячны – 20 000). Други по-специални са: * Счетни числителни – единичны, двоичный, троичный... * Мултиплициращи числителни – одиночной, двойной, тройной... == Фонетика == 1. Азбука на руския език Азбуката на руския език съдържа 33 букви. В руския език има Ё ё, Ы ы, Э э. 1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език: * Е е [йе] * Ё ё [йо] или [ьо] * Щ щ [шч] * Ы ы [ъ] или [и] * Э э [е] В руския език буквата Щ щ се произнася като звучното съответствие на звука [шч]. 1.3. Буквата Э э и се произнася [е]. * электричество [електричество] * энергия [енергия] == Литература == {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Руска литература]] * [[Руско влияние върху българския език]] * [[Международна олимпиада по руски език]] == Външни препратки == {{Уикипедия|ru}} {{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D0.B4.D0.B5.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.A0.D0.A3.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на руските географски имена}} '''Основни:''' * {{икона|en}} [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=RUS Руският език на Ethnologue] '''Речници:''' * {{икона|ru}} [[Язык падонков (wiki)]] * {{икона|ru}} [http://www.slovari.ru/ Онлайн руски речници и материали за руски език] * [http://www.bable-fish.com/български-руски-речник/ Онлайн Руски Речник] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140109175732/http://www.bable-fish.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/ |date=2014-01-09 }} * {{икона|ru}} [http://www.gramota.ru Онлайн руски речници] * {{икона|ru}} [http://learn-bulgarian.ru/ Българско-руски онлайн речник] '''Изучаване:''' * [https://russky.info/bg Многоезичен сайт за изучаване на руски език] {{Славянски езици}} {{Официални езици на ООН}} [[Категория:Руски език| ]] [[Категория:Езици в Крим]] g47ys61l1j6ugej0erj9h9b29uj73h5 100 31643 12419737 11568559 2024-11-22T11:34:07Z 89.106.108.234 12419737 wikitext text/x-wiki {{Портал Заглавка}} * [[Геоморфология]] ** [[Тектоника на плочите]] ** [[Сеизмология]] ** [[Вулканология]] ** [[Минералогия]] ** [[Петрография]] ** [[Глациология]] ** [[Планина|Планински масиви]] * [[Климатология]] ** [[Климатичен пояс]] ** [[Климатичен фактор]] ** [[Климатичен елемент]] ** [[Парников ефект]] ** [[Ел Ниньо]] ** [[Мусон]] ** [[Ураган]] ** [[Тайфун]] * [[Хидрология]] ** [[Кръговрат на водата]] ** [[Река]] ** [[Езеро]] ** [[Море]] ** [[Океан]] ** [[Лимнология]] * [[Биогеография]] ** [[Биосфера]] ** [[Екология]] ** [[Резерват]] * [[Ландшафтна Екология]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" rowspan="3"| * [[Демография]] <!--* [[Géographie rurale]]--> * [[Урбанизация]] ** [[Социология]] ** [[Политика]] ** [[Статистика]] ** [[Икономика]] * [[Икономическа география]] * [[Политическа география]] * [[Етногеография]] * [[География на населението]] * [[География на селищата]] * [[География на религиите]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" rowspan="3"| * [[Петрол]] * [[Природен газ]] * [[Минерални ресурси]] * [[Минна промишленост]] * [[Транспорт]] * [[Туризъм]] * [[Агрономия]] * [[Селско стопанство]] * [[Горско стопанство]] * [[Риболов]] * [[Лека промишленост]] * [[Търговия]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" | <!--* [[Exode rural]]--> * [[Антропогеография]] <!--* [[Mondialisation]]--> * [[Глобализация]] * [[Обществено разделение на труда]] * [[ТНК]] * [[Трети свят]] <!--* [[Guerre de l'eau]] * [[Guerre du pétrole]]--> |- | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | [[Геодезия]] |- | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" | * [[Геодезия]] * [[Картография]] * [[Топография]] * [[Фотограметрия]] * [[Триангулация]] * [[Тахиметрична снимка]] * [[Мензулна снимка]] * [[Тригонометрична нивелация]] * [[ГПС]] * [[Галилей]] |- | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | [[Континент]]и | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | [[Океан]]и | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | [[История на географията]] |- | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" | * [[Австралия (континент)|Австралия]] * [[Азия]] * [[Антарктида]] * [[Африка]] * [[Европа]] * [[Северна Америка]] * [[Южна Америка]] * [[Океания]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" | * [[Световен океан]] * [[Атлантически океан]] * [[Северен ледовит океан]] * [[Индийски океан]] * [[Тихи океан]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC"| * [[Клавдий Птолемей]] * [[Страбон]] * [[Велики географски открития]] * [[Христофор Колумб]] * [[Фернандо Магелан]] * [[Васко да Гама]] * [[Америко Веспучи]] * [[Джеймс Кук]] * [[Педро Фернандес де Кирос]] * [[Анастас Иширков]] * [[Димитър Яранов]] |- | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | [[Палеогеография]] | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | Техника | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | Други |- | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" rowspan="3"| * [[Пангея]] * [[Гондвана]] * [[Лавразия]] * [[Тетис]] * [[Кватернерна палеогеография]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" | * [[Секстант]] * [[Сателитна снимка]] | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" rowspan="3"| * [[Флаг]]ове * [[Национален химн|Национални химни]] * [[Население]] * [[Геокодификация]] |- | style="background:#EEEEBB;border: 1px solid #CCCC99;text-align:center;font-size:larger;font-weight:bolder" | Категории |- | style="vertical-align:top;background-color:#F3F3CC" | * [[:Категория:География]] * [[:Категория:Географи]] |} [[Категория:Портал:География| ]] g0zg6027hzzupvat4rw20595li509s2 0 34575 12419650 11843250 2024-11-22T10:11:10Z Ket 2798 Добавяне на [[Категория:Персия]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419650 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Сасанидска Персия |официално-име = ايرانشهر{{Br}}Ērānshahr |кратко-име = Персия |статут = |знаме = Derafsh Kaviani.png |герб = Senmurv.svg |местоположение = Sassanid empire map.png |местоположение-лег = |основаване = 224 |абдикиране = 651 |континент = [[Азия]] |столица = [[Ктезифон]] |езици = [[Партски език|партски]], [[Староарамейски език|староарамейски]] |неофициален-език = |религия = [[Зороастризъм]]{{Br}}''[[Манихейство]], [[Несторианство]], [[Вавилонска религия]], [[Индуизъм]], [[Будизъм]], [[Мандаянизъм]], [[Юдаизъм]]'' |нац.празник = |управление = [[Монархия|Феодална монархия]] |династия = |династия-име = |држ-глава = |држ-глава-име = |епоха-вид = [[Късна античност]] |събития = ''[[Битка при Хормиздеган (224)|Битка при Хормиздеган]]'' |събитие-дати = 224 г. |събития2 = ''[[Персийско-византийска война 602-628|Персийско-византийска война]]'' |събитие-дати2 = 602 – 628 г. |събития3 = ''[[Арабско завоюване на Персия]]'' |събитие-дати3 = 644 г. |p1 = Партско царство |flag_p1 = PalmyraParthianCavalryman.jpg |p2 = Индо-скитско царство |flag_p2 = Indo-GreekStupaIII.jpg |p3 = Кушанска империя |flag_p3 = Tamga Kujula Kadphises.jpg |p4 = Велика Армения |flag_p4 = Flag of the Arshakuni dynasty (non-original, amateur version).png |p5 = Лахмиди |flag_p5 = Assyrian horsemen arabs.png |s1 = Праведен халифат |s2 = Табаристан |flag_s1 = Rashidun Flag.svg |flag_s2 = Tabaristan-EN.svg |площ-общо = 3500000<ref>{{Cite web |author=MacKenzie, D. N. |title=A Concise Pahlavi Dictionary |year=2005 |page=120 |publisher=Routledge Curzon|location=London & New York |isbn=978-0-19-713559-4}}</ref> |площ-год = 621 |население-ценз = 17 000 000<ref>{{Cite web |author=MacKenzie, D. N. |title=A Concise Pahlavi Dictionary |year=2005 |page=120 |publisher=Routledge Curzon|location=London & New York |isbn=978-0-19-713559-4}}</ref> |население-ценз-година = 625 |валута = [[дирхам]] |год = |днес_част = {{Скриване| |{{Афганистан}}{{Br}}{{ABH}} (''de facto''){{Br}}{{Армения}}{{Br}}{{Азербайджан}}{{Br}}{{Бахрейн}}<ref name="Mojtahed-Zadeh">''Security and Territoriality in the Persian Gulf: A Maritime Political Geography'' by Pirouz Mojtahed-Zadeh, page 119</ref>{{Br}}{{Египет}}{{Br}}{{Грузия}}{{Br}}{{Иран}}{{Br}}{{Ирак}}{{Br}}{{Индия}}{{Br}}{{Израел}}{{Br}}{{Йордания}}{{Br}}{{Казахстан}}{{Br}}{{Кувейт}}{{Br}}{{Киргизстан}}{{Br}}{{Ливан}}{{Br}}{{Либия}}{{Br}}{{NKR}} (''de facto''){{Br}}{{Оман}}{{Br}}{{Пакистан}}{{Br}}{{Палестина}}{{Br}}{{Катар}}{{Br}}{{Русия}}{{Br}}{{Саудитска Арабия}}{{Br}}{{Южна Осетия}} (''de facto''){{Br}}{{Сирия}}{{Br}}{{Таджикистан}}{{Br}}{{Турция}}{{Br}}{{Туркменистан}}{{Br}}{{ОАЕ}}{{Br}}{{Узбекистан}}{{Br}}{{Йемен}}}} |бележки = }} '''Сасанидската империя''', наричана още '''Втора персийска империя''' и '''Неоперсийска империя''', е [[перси]]йска държава, съществувала от началото на [[3 век]] до средата на [[7 век]]. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните [[Иран]], [[Ирак]], [[Азербайджан]], [[Армения]], [[Туркменистан]] и части от [[Узбекистан]], [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Турция]], както и цялото крайбрежие на [[Персийски залив|Персийския залив]]. Основател на '''Сасанидската династия''' е ''[[Сасан]]'', който като [[васал]] на [[Партско царство|Партското царство]] и управлява провинция [[Фарс]] в Югозападен Иран. Неговата столица [[Истахр, Персия|Истахр]] е разположена в близост до развалините на древния [[Персеполис]], разрушен от [[Александър Велики]] през [[330 пр.н.е.]] Сасанидският владетел [[Ардашир I]] завладява няколко съседни области, след което влиза в открит конфликт с партите. През [[224]] той удържа голяма победа срещу тях, като самият цар [[Артабан IV (Партия)|Артабан IV]] е убит. С това се поставя началото на Сасанидското царство. Управлението на Сасанидите се смята за един от периодите на разцвет на Иран. Привърженици на [[зороастризъм|зороастризма]], те го превръщат в систематизирана държавна религия, но въпреки това проявяват относителна религиозна търпимост, особено в първата половина на управлението си. Преследванията срещу [[християнство|християните]] започват в началото на [[4 век]], след обявяването на християнството за държавна религия в [[Римска империя|Римската империя]], традиционен противник на Иран. Сасанидските царе първоначално оказват подкрепа на [[манихейство]]то, опит за синтез на християнството и зороастризма. Първата книга на [[Мани]], ''Шапураган'', е посветена на цар [[Шапур I]]. Изтощена от [[Персийско-византийски войни|непрекъснатите войни с Византия]], Сасанидската държава е [[Мюсюлманско завоюване на Персия|завладяна]] лесно от [[Арабски халифат|Арабския халифат]]. През [[637]] г. е превзета столицата [[Ктезифон]], близо до днешен [[Багдад]], а до [[649]] цял Иран е под тяхна власт. Последният сасанидски цар [[Яздегерд III]] е убит през [[651]] г. == Сасанидски царе == {{История на Иран}} * [[Ардашир I]] ([[227]] – [[241]]) * [[Шапур I]] (241 – [[272]]) * [[Хормазд I]] (272 – [[273]]) * [[Бахрам I]] (273 – [[276]]) * [[Бахрам II]] (276 – [[293]]) * [[Бахрам III]] (293) * [[Нарсес (Сасаниди)|Нарсес]] (293 – [[303]]) * [[Хормазд II]] (303 – [[310]]) * [[Адарнарсех]] (310) * [[Шапур II]] (310 – [[379]]) * [[Ардашир II]] (379 – [[383]]) * [[Шапур III]] (383 – [[388]]) * [[Бахрам IV]] (388 – [[399]]) * [[Яздегерд I]] (399 – [[420]]) * [[Бахрам V|Бахрам V Дивото магаре]] (420 – [[438]]) * [[Яздегерд II]] (438 – [[457]]) * [[Хормазд III]] (457) * [[Фируз I]] (457 – [[484]]) * [[Балаш]] (484 – [[488]]) * [[Кобад I]] (488 – [[497]]) * [[Замасп]] (497 – [[499]]) * Кобад I (499 – [[531]]), повторно * [[Хосрой I|Хосров I Справедливи]] (531 – [[579]]) * [[Хормазд IV]] (579 – [[590]]) * [[Бахрам VI Чобен]] (590 – [[591]]) * [[Бистам]] (591 – [[595]]) * [[Хосрой II|Хосров II Победителят]] (591 – [[628]]) * [[Хормазд V]] (593) * [[Кобад II|Кобад II Шерой]] (628) * [[Ардашир III]] ([[628]] – [[630]]) * [[Шахрбараз]] (630) * [[Пурандохт]] (630 – [[631]]) * [[Азармидохт]] (631) * [[Хормазд VI]] (631 – [[632]]) * [[Яздегерд III]] (632 – [[651]]) == Хронология == * 226 – 240: Управление на [[Ардашир I]]. * 226 – 227: Бунтове срещу [[Партско царство|Партското царство]]. * 229 – 232: Война с [[Римска империя|Римската империя]]. ** [[Зороастризъм|Зороастризмът]] отново става официална религия. ** Събрани са текстовете, известни като [[Зенд Авеста]]. * 241 – 271: Управление на [[Шапур I]]. * 241 – 244: Първа война с Рим. * 258 – 260: Втора война с Рим. * 215 – 271: [[Мани]], основател на [[манихейство]]то. * 271 – 301: Време на династически борби. * 309 – 379: Управление на [[Шапур II]]. * 399 – 420: Управление на [[Яздегерд I]] * 409: Разрешено е на християните публично да изповядват своята религия и да строят църкви. * 416 – 420: Преследване на сасанидските християни след като Яздегерд отменя своята по-ранна заповед. * 420 – 440: Управление на [[Бахрам V]]. * 420 – 422: Война с Рим. * 424: Съветът на Дад-Ишу обявява Източната църква за независима от [[Константинопол]]. * 483: Едиктът за толерантността е издаден, за да разреши християнството. * 491: Арменската църква отхвърля Халкедонския събор. ** [[Несторианство]]то става доминираща християнска секта в Сасанидското царство. * 531 – 579: Управление на [[Хосров I]]. * 533: Сключен е договор за безкраен мир с Рим. * 540 – 562: Война с Рим. * 591 – 628: Управление на [[Хосров II]]. * 603 – 610: Война с Рим. * 610: Арабите побеждават сасанидската армия при Ду-Кар. * 610 – 620: Войната с Рим е продължена. * 626: [[Обсада на Константинопол (626)|Обсада на Константинопол]]. * 627: Римският император [[Ираклий]] предприема [[инвазия]] в [[Асирия]] и [[Месопотамия]]. * 627(XII): Персийската армия е разгромена при Ниневия от римляните – убит е Рахзад. * 628 – 632: Честа смяна на владетелите. * 632 – 644: Действително управление на [[Яздегерд III]]. * 633: Мюсюлманите нападат [[Ирак]] и в четири последователни сражения разбиват персите. * 636(XI): Персийската армия е [[Битка при Кадисия|разгромена при Кадисия]] от мюсюлманите – убит е Рустам. * 637: Мюсюлманите превземат [[Ктесифон]]. * 641(XII): Персийската армия е разгромена при Нехавенд от мюсюлманите – убит е Бахман. * 644: Персия окончателно е завладяна от арабите. * 651: Убит е [[Яздегерд III]] при негов опит да отвоюва част от земите си. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.fsmitha.com/h1/map20per.htm Карта на Сасанидското царство] {{Империи}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Азия}} [[Категория:Исторически държави в Азия]] [[Категория:История на Иран]] [[Категория:Империи]] [[Категория:Сасаниди| ]] [[Категория:Персия]] tr38us6yjfyc5zg9bopuzrgx89ffqp8 0 34752 12418807 12418653 2024-11-21T14:43:13Z 46.232.153.147 /* Сезони */ 12418807 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{ТВ продукция | Име на български = Биг Брадър | Име в оригинал = Big Brother | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Риалити телевизия|Риалити]] | Създател(и) = Endemol International | Водещ(и) = [[Ники Кънчев]]<br>Евелина Павлова<br>[[Милен Цветков]]<br>[[Румен Луканов]]<br>[[Димитър Рачков]]<br>[[Мария Игнатова]]<br>[[Александра Сърчаджиева]]<br>[[Миглена Ангелова]]<br>[[Азис]]<br>[[Башар Рахал]]<br>[[Александра Богданска]] | Начална мелодия = Big Brother Theme | Крайна мелодия = | Страна = [[България]] | Език = [[български език|български]] | Сезони = 23 общо (6 за Big Brother, 1 за Big Brother Family, 6 за Big Brother All Stars/Most Wanted и 10 за VIP Brother) | Епизоди = 26 – 92 на сезон (VIP – 29 – 64) | Изпълнителен продуцент = SIA Advertising (1 – 6)<br>Old School Productions (7 – 22)<br>Hidalgo Productions (23) | Продуцент(и) = [[Нова Броудкастинг Груп]] | Времетраене = 60 – 180 мин. | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 12)<br>SD 16:9 (13 — 22)<br>HD 16:9 (23) | ТВ Канал = [[Нова ТВ]]<br>'''Преки излъчвания:'''<br>[[Нова+]] (2004 – 2008)<br>[[Диема 2]] (2009)<br>[[Диема Фемили]] (2010 – 2015)<br>[[Нова телевизия#Nova Play|Нова Плей]] (2024) | Формат на звука = | Излъчване = [[18 октомври]] [[2004]] г. – | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/5182/big-brother/ }} '''''Big Brother''''' е телевизионно [[Риалити телевизия|риалити предаване]]. == Реализация == Идеята за предаването се появява в [[Нидерландия]], където се състои и първото издание през 1999 г. Оттогава негови варианти се срещат по целия свят ([[Англия]], [[Австралия]], [[Германия]], [[Канада]], [[Испания]], [[САЩ]]), като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и в [[България]]. Името на шоуто произлиза от романа „[[1984 (книга)|1984]]“ на [[Джордж Оруел]], в който [[Големия брат]] (''Big Brother'') управлява [[диктатура]]та си, като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата „Големия брат те наблюдава“. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" colspan="2"| Сезон ! style="right: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px"| Основен<br>канал ! style="padding: 0px /px"| <small>LIVE<br>канал</small> ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 5px"| Победител ! style="padding: 0px 35px"| Награда |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1.(1) |Big Brother |2004 – 2005 |rowspan="24" |[[NOVA]] |rowspan="6" |<small>[[Нова+ | NOVA+]]</small> |rowspan="2" |92 |18 октомври |17 януари |Здравко Василев |rowspan="2" |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2.(2) |Big Brother 2 |2005 (есен) |19 септември |19 декември |Мирослав Атанасов |- | height="10" bgcolor="pink" | |3.(1) |VIP Brother |2006 (пролет) |29 |13 март |10 април |[[Константин (певец)|Константин]] |50 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4.(3) |Big Brother 3 |2006 (есен) |85 |18 септември |11 декември |Любов Станчева |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |5.(2) |VIP Brother New |2007 (пролет) |33 |26 март |27 април |Христина Василева |100 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6.(4) |Big Brother 4 |2008 (есен) |84 |22 септември |14 декември |Георги Алурков |300 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |7.(3) |VIP Brother 3 |2009 (пролет) |<small>[[Диема 2 | Diema 2]]</small> |56 |16 март |10 май |[[Део]] |дарени над 2 000 000 лв. |- | height="10" bgcolor="green" | |8.(1) |Big Brother Family |2010 (пролет) |rowspan="7" |<small>[[Диема Фемили | Diema</br> Family]]</small> |81 |22 март |10 юни |сем. Кузмови |200 000 лв., кола, апартамент |- | height="10" bgcolor="pink" | |9.(4) |VIP Brother 2012 |rowspan="2" | 2012 (есен) |63 |16 септември |17 ноември |[[Орлин Павлов]] |40 000 лв., плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |10.(1) |Big Brother All Stars 2012 |29 |19 ноември |17 декември |Никола Настески |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |11.(5) |VIP Brother 2013 |rowspan="2" |2013 (есен) |62 |15 септември |16 ноември |[[Станка Златева]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |12.(2) |Big Brother All Stars 2013 |29 |18 ноември |16 декември |Златка Димитрова |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |13.(6) |VIP Brother: Образцов дом |rowspan="2" |2014 (есен) |64 |15 септември |17 ноември |[[Влади Въргала]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |14.(3) |Big Brother All Stars 2014 |27 |19 ноември |15 декември |[[Тодор Славков]] |плакет, автомобил |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15.(5) |Big Brother: 100% натурален |2015 (лято) |rowspan="9" | '''–''' |26 |17 август |11 септември |Никита Джонсън |26 651 лв., автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |16.(7) |VIP Brother: 100% натурален |rowspan="2" |2015 (есен) |62 |13 септември |13 ноември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |17.(4) |Big Brother All Stars 2015 |29 |16 ноември |14 декември |[[Деси Слава]] |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |18.(8) |VIP Brother 2016 |2016 (есен) |62 |11 септември |11 ноември |[[Миглена Ангелова]] | плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |19.(9) |VIP Brother 2017 |rowspan="2" |2017 (есен) |61 |11 септември |10 ноември |[[Тото (певец)|Йонислав Йотов (Тото)]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |20.(5) |Big Brother: Most Wanted 2017 |29 |13 ноември |11 декември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |21.(10) |VIP Brother: Женско царство |rowspan="2" |2018 (есен) |54 |10 септември |2 ноември |Атанас Колев |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |22.(6) |Big Brother: Most Wanted 2018 |36 |5 ноември |10 декември |[[Wosh MC|Стефан Иванов (Уош Ем Си)]] |плакет |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23.(6) |Big Brother 6 |2024 (есен) |54 |8 октомври |30 ноември | |100 000 лв., автомобил |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |24.(7) |Big Brother 7 |2025 | | | | | | |} На 16 юли 2024 г. от 22:00 часа, по случай 30-годишнината на [[Нова телевизия]], е излъчено специално двучасово издание на предаването, съдържащо най-добрите моменти от неговата история. == Big Brother == === Сезон 1 === Първият сезон стартира на 18 октомври 2004 г. Наградата е 200 000 лева. Първият победител в българския вариант на ''Big Brother'' е Здравко Василев, който е избран от зрителите за победител на 17 януари 2005, когато е финалът на шоуто. Водещи на предаването са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Първоначално участниците са 12, като по-късно влизат общо 3 резерви (първо Тихомир, по-късно Венета и Зейнеб). 24-часовото излъчване от къщата се предава по временен кабелен канал – „NOVA+“. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Здравко Василев (27) '''(победител)''' * 2. Светлозара Трендафилова „Зара“ (19) * 3. Виктор Жечков (27) * 4. Алиджан Алиев (31) * 5. [[Зейнеб Маджурова]] (19) * 6. Тихомир Георгиев (31) * 7. Венета Милева-Илиева (36) * 8. Мариела Киселкова „Мел“ (23) * 9. Светлан Шевров „Гроши“ (32) * 10. Найден Найденов (24) * 11. [[Стойка Стефанова]] (25) * 12. Маргарита Григорова (38) * 13. Силвия-Александра Дочева (25) * 14. Анелия Иванова (31) * 15. Димитър Казълов (40) === Сезон 2 === Вторият сезон стартира на 19 септември 2005, като водещи отново са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Победител е Мирослав Атанасов, който спечели 200 000 лева. 24-часовото излъчване от къщата се предава по [[Нова+]]. При започването на сезона къщата не е завършена и трябваше участниците да я ремонтират. Първоначално участващите са 19, като по-късно нови четирима участници влязоха като резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране</u>''' * 1. Мирослав Атанасов (25) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (31) * 3. Стефан Кемалов „Бат Сали“ (28) * 4. Звезделин Минчев „Вего“ (40) * 5. Иван Найденов (35) * 6. Ирена Василева (39) * 7. Даниела Димитрова (24) * 8. Елена Ромеле (39) * 9. Мая Йоцова (19) * 10. Мариян Захариев (28) * 11. Радомира Косаджиева (18) * 12. Миглена Каменова (29) * 13. Пламена Николаева (21) * 14. Елена Георгиева (23) * 15. Силвия Драгоева (23) * 16. Недялко Лазаров (31) * 17. Петко Василев (27) * 18. Радослав Стоянов (21) * 19. Силва Братанова (20) === Сезон 3 === Третият сезон започна на 18 септември 2006. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в третия сезон е 500 000 лева, но за всяко едно нарушение, тя е намалявана с по 5000 лева. Поради множеството глоби, Биг Брадър даде на съквартирантите две мисии, с които те успяха да възвърнат част от стопената награда. В крайна сметка, победителят получи 200 000 лева – същата сума, която спечелиха победителите в първите два сезона на шоуто. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Вместо късни нецензурирани версии на ''Big Brother'' от вторник до петък се излъчва ток-шоуто „Голямата уста“, което също е по формат на [[Ендемол]]. Излъчва се и с голям успех в [[Англия]] под името „Big Brother's Big Mouth“. Водещият на българския вариант на Голямата уста е [[Дим Дуков]]. Първоначално участниците са 16, като по-късно влязоха 3 резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Любов Станчева (21) '''(победител)''' * 2. Виолета Кондова (57) * 3. Лиляна Ангелова (25) * 4. Палома Сантана (18) * 5. Боян Ангелов (23) * 6. Тодор Карагьозов (34) * 7. Вяра Станчева (21) * 8. Павел Таков (24) * 9. Надежда Станчева (21) * 10. Пеньо Даскалов (20) * 11. Светлана Стойчева (29) * 12. Борислав Борисов (25) * 13. Ева Митева (29) * 14. Гаро Папазян (37) * 15. Дияна Николова (21) * 16. Панайот Кючуков „Пацо“ (23) * 17. Мариола Инджова (26) * 18. Пламен Върбанов (44) === Сезон 4 === Сезон 4 започва на [[22 септември]] [[2008]] г. Вместо в къщата, участниците са настанени в два двора, които имитират самолетна катастрофа по примера на сериала ''[[Изгубени]]''. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Предаването е с нова концепция, след като изпълнителен продуцент вече е [[Димитър Митовски]], а не досегашният титуляр Нико Тупарев, който се отделя от „SIA“. Водещ на четвъртия сезон е [[Милен Цветков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Георги Алурков (28) '''(победител)''' * 2. Наталия Михайлова (30) * 3. Даниела Костова (28) * 4. Денислав Минев (23) * 5. Таня Велкова (21) * 6. Самие Джеферова (56) * 7. Венцислав Даскалов (27) * 8. Иванина Колева (21) * 9. Мартин Иванов (24) * 10. Филип Ралев (31) * 11. Виолета Пенева (28) * 12. Константин Михайлов (32) * 13. Умберто Дасилва (27) * 14. Жени Червенкова (47) * 15. Цветан Христов (40) * 16. Иван Гюмишев (58) * 17. Владимир Иванов (28) * 18. Камен Тонов (22) * 19. Мила Петрова (35) * 20. Емилия Арабаджиева (29) * 21. Ирена Иванова (24) * 22. Петър Георгиев (23) * 23. Ангелина Ангелова (18) * 24. Данаил Панчев (37) * 25. Даниел Делчев (25) * 26. Нели Христова (25) === Сезон 5 === На 17 август 2015 г. стартира петия сезон на шоуто. Този сезон носи името „100% натурален“. Първоначално наградата е 50 000 лева и лек автомобил, но след многократно санкциониране на съквартирантите сумата възлиза на 26 651 лева. Водещ на предаванията на живо е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водеща е [[Александра Сърчаджиева]]. Пряко излъчване от къщата се излъчва всеки следобед по [[Диема Фемили]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никита Джонсън (38) '''(победител)''' * 2. Кирил Симеонов (30) * 3. Пламен Богданов (22) * 4. Анита Болярова (36) * 5. Екатерина Балабанова „Катя“ (28) * 6. Аделина Банакиева-Иванова „Ади“ (46) * 7. Николина Маркова (29) * 8. Пламен Димитров (25) * 9. Ирена Петрова (30) * 10. Силвия Юрукова (26) * 11. Борис Братухчев (34) * 12. Цветелин Николов (38) * 13. Кристиян Стойков (21) === Сезон 6 === На 27 януари 2024 г., след 6-годишно прекъсване, Нова телевизия обявява завръщането на предаването в ефир. На 8 октомври от 21:30 стартира шестият сезон на шоуто с водещи [[Башар Рахал]] и [[Александра Богданска]]. Дейли епизодите се излъчват от вторник (от 11 ноември - понеделник) до петък от 22:00, а елиминациите на живо са всяка събота от 21:00 ч. Всеки понеделник (от 10 ноември - всяка неделя) между 16:00 и 18:00 ч. се излъчва пряко предаване от къщата в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA Play]]. Посредством приложението за първи път зрителите могат да гласуват за участниците онлайн, чрез анкета в апликацията, вместо чрез SMS-и. ==== Участници ==== * Атижа Мадисън (28) * Ванеса Георгиева (29) * Веселка Маринова (24) * Виктор Ангелов (29) * Георги Марков (38) * Георги Трифонов (22) * Ивонне Тихина (49) * Марио Тодоров (34) * Пламен Гърдев (58) * Радостин Цонев (49) * '''<u>Финално класиране:</u>''' * 11. Теодора Янева „Беба“ (25) * 12. Петър Гришев (35) * 13. Косара Колева (29) * 14. Кристи Кирилова (25) * 15. Анджела Ташева (24) * 16. Николай Кънев (23) == Big Brother Family == ''Big Brother Family '' е шоу в което участват семейни двойки. Времетраенето е около 3 месеца. === Сезон 1 === Сезон 1 на Big Brother Family стартира на [[22 март]] [[2010]] г. Това е първият сезон на шоуто в които участват семейства. Денонощното излъчване е по [[Диема Фемили]]. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в този сезон е 200 000 лв., апартамент в [[София]] и чисто нов лек автомобил. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Ели и Веселин Кузмови (34 и 32) '''(победители)''' * 2. София и Цончо Колеви (58 и 59) * 3. Сашка и Павлин Чипеви (30 и 32) * 4. Диана и Добрин Стефанови (28 и 30) * 5. Корнелия и Христо Трифонови (32 и 38) * 6. Цанка и Антони Генчеви (39 и 40) * 7. Елеонора и Давид Качанови (19 и 26) * 8. Борислава и Пламен Иванови (32 и 34) * 9. Магдалена и Динко Господинови (24 и 26) * 10. Анджелика и Радослав Петрови (29) * 11. Радка и Чавдар Каменарови (62) * 12. Ванеса и Цветелин Цветанови (17 и 32) * 13. Мария и Стоян Шопови (25 и 24) * 14. Боряна и Боян Милеви (36 и 37) * 15. Кристияна и Массимо Леомани (36 и 39) == VIP Brother == ''VIP Brother'' е версия на ''Big Brother'', в която участват само известни личности. Времетраенето е по-малко, около месец (първият сезон на шоуто продължи 29 дни, а вторият – 33). От третия сезон шоуто вече е с времетраене 2 месеца. Номинациите и елиминациите са два пъти седмично. === Сезон 1 === Първият сезон започва на 13 март 2006 година. Водещи са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова, а 24-часов канал е [[Нова+]]. Победител е Константин, който спечели наградата от 50 000 лева. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) '''(победител)''' * 2. [[Виолета Здравкова]] (Мис България 1999) * 3. [[Дичо Христов]] (поп певец) * 4. [[Митьо Пищова]] (шоумен) * 5. [[Дим Дуков]] (бизнесмен) * 6. [[Кирил Вълчев]] (бизнесмен) * 7. [[Лилана]] (поп певица) * 8. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (писател) * 9. [[Галина Курдова|Галя Курдова]] (поп певица) * 10. [[Райна (певица)|Райна]] (попфолк певица) * 11. [[Галя Литова]] (модел) * 12. [[Весела Нейнски]] (оперна певица, актриса) === Сезон 2 === Сезон 2 започна на 26 март 2007. Победител е [[Христина Василева]] – съпругата на победителя от Big Brother 1 – Здравко. Водещ е [[Ники Кънчев]], а 24-часов канал – [[Нова +]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Христина Василева (съпруга на Здравко от Big Brother 1) '''(победител)''' * 2. [[Деси Слава]] (попфолк певица) * 3. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (интимен приятел на Азис) * 4. [[Катерина Евро]] (актриса) * 5. [[Тихомир Георгиев]] (съпруг на Венета Райкова, участник в Big Brother 1) * 6. [[Маги Желязкова]] (Мисис България 2003) * 7. [[Калин Вельов]] (певец, музикант) * 8. [[Здравко Василев]] (победител в Big Brother 1) * 9. [[Венета Райкова]] (ТВ водеща) * 10. [[Азис]] (попфолк певец) * 11. [[Росица Новева]] (приятелка на Иван Зографски) * 12. [[Петя Павлова]] (поп певица) * 13. [[Веселин Данов]] (политик) === Сезон 3 === [[16 март]] [[2009]] г. продуцент е Нико Тупарев от новосформираната фирма „Old School“. Водещ отново е [[Ники Кънчев]], като в понеделник му партнират [[Димитър Рачков]] и [[Мария Игнатова]]. Денонощното излъчване е по [[Диема 2]]. Победител е певецът [[Део]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Деян Славчев|Део]] (рап певец, ТВ водещ) '''(победител)''' * 2. [[Мария Гроздева]] (олимпийски шампион по спортна стрелба) * 3. [[Тодор Славков]] (бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) * 4. [[Софи Маринова]] (попфолк певица) * 5. [[Ицо Хазарта]] (рап певец) * 6. [[Петя Дикова]] (журналист, ТВ водеща) * 7. [[Ивайла Бакалова]] (Мис България 2001, модел) * 8. [[Саша Антунович]] (бивш футболист) * 9. [[Божидара Бакалова]] (моден дизайнер) * 10. [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * 11. [[Аня Пенчева]] (актриса) * 12. [[Гала (водеща)|Гала]] (ТВ водеща) * 13. [[Емил Кошлуков]] (политик) * 14. [[Устата]] (рап певец) * 15. [[Кристияна Вълчева]] (една от т.нар. „сестри от Либия“) * 16. [[Антония Петрова]] (Мис България 2009, модел) * 17. [[Дачо]] (интимен приятел на Софи Маринова) === Сезон 4 === Сезон 4 („VIP Brother 2012“) стартира на 16 септември 2012 г. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. „VIP Brother 4“ завърши с 4-часов финал на живо в ефира на Нова телевизия на 17 ноември и победител стана поп певецът [[Орлин Павлов]]. Той спечели приза и плакета „Любима звезда на България“, както и сума отговаряща на броя събрани от него медальони – 4 броя по 10 000 лева – общо 40 000 лв. ==== Участници ==== В ден 1 (16 септември) в къщата влизат 11 известни български личности, като [[Ирен Кривошиева]] и синът ѝ [[Владимир Данаилов]] се смятат за един и при елиминации се номинират заедно. На втория ден (17 септември) в къщата влиза първия специален гост и първата чуждестранна звезда в българското издание на VIP Brother – [[Памела Андерсън]], както и още 3 съквартиранти. Така съквартирантите в къщата стават общо 13 (14 души) и един специален гост. Памела Андерсън напуска къщата на 19 септември. На първите елиминации от къщата си тръгва [[Соня Култуклиева]], а на нейно място влиза [[Люси Дяковска]] и новият специален гост [[Иван Ласкин]]. На 26 септември (ден 11) в къщата влиза нов съквартирант – [[Камелия Веселинова]], която е интимна приятелка на Люси Дяковска с тайна мисия да се преструва на годеница на немски принц. Ако мисията ѝ е успешна тя ще остане да живее в къщата. На 10 октомври две седмици след началото на мисията на съквартирантите е съобщено за нея, обявен е нейния край и мисията е обявена за неуспешна. Въпреки това Биг Брадър дава възможност на Камелия да остане в къщата ако останалите съквартиранти нямат нищо против. Камелия остава в къщата след гласуване, в което повечето от съквартирантите са заявили, че нямат нищо против тя да остане в къщата. Втория специален гост в къщата [[Иван Ласкин]] напуска шоуто на 15 октомври. На 22 октомври (ден 37) в къщата влизат тризначките Вяра, Надежда и Любов – участнички в Big Brother 3 като Специални гости на къщата. Те са „плавен преход“ към започващия веднага след финала на VIP Brother 2012 – Big Brother All-Stars. По време на живото предаване на 22 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] и водещия [[Ники Кънчев]] се хващат на бас дали [[Кристина Патрашкова]] (която е номинирана за изгонване) ще бъде изгонена от къщата. Кристина е изгонена от къщата и [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] загубва баса. [[Ники Кънчев]] печели и на 29 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] влиза в къщата като специален гост. На 31 октомври (ден 46) в къщата влиза приятелят на Мариана Попова – Ханес, за да ѝ предложи брак на живо в ефира на Нова телевизия. Той ѝ предлага брак в специално декорираната за случая градина и тя го приема. След предложението той остава в къщата. Ханес напуска къщата на 5 ноември (ден 51). В същия ден специалният гост в къщата – Любен Дилов – син напуска съквартирантите. Победител е Орлин Павлов. Вяра, Надежда и Любов остават в къщата, за да посрещнат новите съквартиранти от Big Brother All Stars 2012. '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) '''(победител)''' * 2. [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев Фънки]] (продуцент, музикант) * 3. [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * 4. [[Никол Станкулова]] (синоптик) * 5. [[Благой Иванов – Багата]] (Самбо и MMA боец, бивш приятел на Златка Димитрова) * 6. [[Златка Димитрова]] (Мис [[Плеймейт]] 2009, модел, бивша приятелка на Благой Иванов „Багата“) * 7. [[Камелия Веселинова]] (интимна приятелка на Люси Дяковска) * 8. [[Люси Дяковска]] (поп певица) * 9. [[Мариана Попова]] (поп певица) * 10. [[Юлиян Константинов]] (оперен певец) * 11. [[Николай Мартинов]] (фитнес инструктор, победител в [[Survivor (България)|Survivor]] 3) * 12. [[Кристина Патрашкова]] (журналист) * 13. [[Бони]] (попфолк певица) * 14. [[Ирен Кривошиева]] (актриса) и [[Владимир Данаилов]] (извънбрачен син на [[Стефан Данаилов]]) * 15. [[Аксиния Ченкова|Аксиния]] (поп певица) * 16. [[Соня Колтуклиева]] (журналист) === Сезон 5 === Сезон 5 („VIP Brother 2013“) стартира на 15 септември 2013 г. В ден 2 (16 септември) в къщата влиза специален гост втората чуждестранна звезда в българския VIP Brother, [[Парис Хилтън]]. Парис Хилтън напуска къщата на 18 септември (ден 4). На 21 октомври влиза нов специален гост [[Златка Димитрова]] (участник във „VIP Brother 2012“), а седмица по-късно (28 октомври) влиза [[Златка Райкова]]. Победител е [[Станка Златева]], а Златка Райкова и Златка Димитрова остават в къщата за да посрещнат новите съквартиранти от ''Big Brother All Stars 2013''. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Станка Златева]] (състезателка по борба) '''(победител)''' * 2. [[Мариан Кюрпанов]] (модел, актьор) * 3. [[Ваня Червенкова]] (собственик на акционерни дружества) * 4. [[Пламен Медаров]] (бизнесмен) * 5. [[Лияна]] (попфолк певица) * 6. [[Тервел Пулев]] (боксьор) * 7. [[Стойко Сакалиев]] (футболист) * 8. [[Мира Радева]] (социолог) * 9. [[Ирина Флорин]] (поп певица) * 10. [[Мишо Шамара]] (рап певец) * 11. [[Йоана Захариева]] (поп певица) * 12. [[Павел Чернев]] (политик) * 13. [[Анна Янова-Катур]] (дъщеря на Мира Радева, певица) * 14. [[Джаред Катур]] (съпруг на Анна Янова, музикант) * 15. [[Ивайло Станчев]] (приятел на Мира Радева) * 16. [[Еделвайс (порнографска актриса)|Еделвайс]] (порно актриса) * 17. [[Ангел Рашков]] (бизнесмен, син на ромския бос [[Кирил Рашков]]) === Сезон 6 === Сезон 6 („VIP Brother 2014“) стартира на 15 септември 2014 г. и получава мотото „VIP Brother: Образцов дом“. Този сезон е посветен на Комунистическа България (1944 – 1989) и участниците са разделени в две къщи – резиденция и общежитие. На 15 октомври (ден 31) влиза първия и единствен специален гост за сезона – [[Людмила Захажаева]] (майка на [[Албена Вулева]]). Людмила излиза от къщата на 10 ноември (ден 57). Победител в шестия сезон е Влади Въргала. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Влади Въргала]] (актьор) '''(победител)''' * 2. [[Йорданка Христова]] (поп певица) * 3. [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (рап певец) * 4. [[Евгения Калканджиева]] ([[Мис България]] 1995, модел) и [[Стефан Манов]] „Тачо“ (съпруг на Евгения Калканджиева) * 5. [[Албена Вулева]] (ТВ водеща) * 6. [[Елена Кучкова]] (Мис [[Плеймейт]] 2013, модел) * 7. [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * 8. [[Ели Гигова]] (ТВ водеща) * 9. [[Камелия Гешева|Камелия Воче]] (ТВ водеща, певица) * 10. [[Иво Аръков]] (актьор) * 11. [[Атанас Месечков]] (танцьор, хореограф в [[Dancing Stars]]) * 12. [[Зорница Линдарева]] (модел, бивша любовница на Стефан Манов) * 13. [[Камелия Тодорова]] (джаз певица) * 14. [[Ива Екимова]] (ТВ водеща) * 15. [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) * 16. [[Евгени Минчев]] (светски PR) * 17. [[Мартин Мартинов]] (Мистър България 2009, модел) === Сезон 7 === Сезон 7 („VIP Brother 2015“) стартира веднага след края на „Big Brother: 100% натурален“. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: 100% напудрен“. На 19 октомври (ден 37) [[Преслава (певица)|Преслава]] се завръща в къщата, но като специален гост и излиза в деня на финала (13 ноември). Победител в седмия сезон е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Джино Бианкалана]] (бизнесмен) '''(победител)''' * 2. [[Ернестина Шинова]] (актриса) * 3. [[Кичка Бодурова]] (естрадна певица) * 4. [[Станимир Гъмов]] (актьор) * 5. [[Ритон (дует)|Ритон]] (естраден дует) * 6. [[Людмил Иларионов]] (режисьор, поп и попфолк певец) * 7. [[Кристина Димитрова]] (естрадна певица) * 8. [[Светлана Василева]] (модел) * 9. [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * 10. [[Катрин Вачева]] (модел) * 11. [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * 12. [[Моника Валериева]] (модел) * 13. [[Деян Топалски]] (MMA боец) * 14. [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * 15. [[Джорджано]] (любителски певец) === Сезон 8 === Сезон 8 („VIP Brother 2016“) стартира на 11 септември 2016 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Играта загрубява“. На 26 септември [[Ники Кънчев]] обявява, че в къщата влиза третата чуждестранна звезда в българския VIP Brother – боксьорът [[Майк Тайсън]], който влиза в къщата на 3 октомври (ден 23) и напуска на 6 октомври (ден 26). Победител е Миглена Ангелова. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Миглена Ангелова]] (ТВ водеща) '''(победител)''' * 2. [[Ути Бъчваров]] (ТВ водещ) * 3. [[Емануела (певица)|Емануела]] (попфолк певица) * 4. [[Борислав Комсийски]] (бизнесмен) * 5. [[Христо Живков]] (актьор) * 6. [[Рени (певица)|Рени]] (попфолк певица) * 7. [[Валентин Михов]] (футболен функционер, бизнесмен) * 8. [[Лили Вучкова]] (ТВ водеща, актриса) * 9. [[Ирина Тенчева]] (ТВ водеща) * 10. [[Десислава Цонева]] (журналистка) * 11. [[Надя Иванова]] (ТВ водеща, актриса) * 12. [[Георги Торнев]] (режисьор) * 13. [[Роро Кавалджиев]] (продуцент, ТВ водещ) * 14. [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X Factor]]) * 15. [[Лазара Златарева|Лара Златарева]] (ТВ водеща, актриса) * 16. [[Глория Петкова]] (модел) * 17. [[Явор Бахаров]] (актьор) * 18. [[Алек Сандър]] (музикант) * 19. [[Георги Софкин]] (шампион по бадминтон) === Сезон 9 === Сезон 9 („VIP Brother 2017“) стартира на 11 септември 2017 г. Новия сезон получава мотото „Любовта е във VIP Brother“. Победител в деветия сезон е Йонислав Йотов. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Тото (певец)|Йонислав Йотов]] „Тото“ (рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Маргарита Хранова]] (поп певица) * 3. [[Миглена Каканашева]] „Мегз“ (дизайнер) * 4. [[Александра Богданска]] (модел, ТВ водеща) * 5. [[Джулиана Гани]] (модел) * 6. [[Даниел Петканов]] (репортер) * 7. [[Енджи Касабие]] (диетоложка) * 8. [[Сашка Васева]] (попфолк певица) * 9. [[Борис Петров]] (готвач) * 10. [[Даниел Златков]] (футболист) * 11. [[Алфредо Торес]] (хореограф) * 12. [[Ваня Щерева]] (актриса, писателка, певица) * 13. [[Цветелин Маринов]] „Цуни“ (бизнесмен) * 14. [[Антон Стефанов (журналист)|Антон Стефанов]] (журналист) * 15. [[Дани Милев]] (музикант) * 16. [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * 17. [[Алекс и Влади Димитрови]] (поп дует) === Сезон 10 === Сезон 10 („VIP Brother 2018“) стартира на 10 септември 2018 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Женско царство“. Победител в десетия сезон е Атанас Колев. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Атанас Колев (певец)|Атанас Колев]] (рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Константин Трендафилов]] „Папи Ханс“ (писател, поп певец) * 3. Стефан Николов (бизнесмен) * 4. Петко Димитров (бизнесмен) * 5. Божана Кацарова (готвач, победител в [[MasterChef]] 3) * 6. [[Ваня Костова]] (естрадна певица) * 7. Ричард Величков (модел) * 8. [[Лора Караджова]] (R&B певица) * 9. [[Мира Добрева]] (ТВ водеща) * 10. Розмари Тишер (модел) * 11. Валентин Кулагин (гримьор) * 12. [[Ева Найденова]] (естрадна певица) * 13. Диона (рап певица) * 14. [[Веселин Плачков]] (актьор) * 15. [[Ванко 1]] (рап певец) * 16. [[Яна Димитрова]] (танцьорка, хореограф в [[Dancing Stars]]) * 17. Нора Недкова (модел) == Big Brother All Stars и Most Wanted == ''Big Brother All Stars'' и ''Most Wanted'' са два шоу-формата в които участват звезди от досегашни риалити формати. Времетраенето е един месец и четири седмици. === Сезон 1 === Първия сезон стартира на 19 ноември 2012 г. веднага след края на „VIP Brother 4“, под името „Big Brother All Stars 2012“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“ където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. Победител е Никола Настески – Лестер, участник от балканския ''Big Brother''. ==== Участници ==== Първоначално е обявено, че в предаването ще участват само реалити звезди от досегашните сезони на ''Big Brother'' в България. Впоследствие в официално прессъобщение е обявено, че в сезона ще вземат участие и хора участвали и в други формати в България като [[X Factor|''X Factor'']], [[Music Idol|''Music Idol'']], ''[[Survivor]]'' и др., както и от чужди формати. В действителност в къщата влизат само хора от ''Big Brother'', ''X Factor'', както и 2 македонски шоута. Вяра, Надежда и Любов посрещат всички останали съквартиранти, тъй като те бяха специални гости в предишния сезон – ''VIP Brother 2012''. На 28 ноември (ден 10) в шоуто влиза и фенът на предаването Стоян Дудов, който е избран след кастинг с хиляди кандидати, провел се в интернет. Желаещите да влязат в шоуто трябва да отговорят с видео на въпроса „Защо искам да вляза в ''Big Brother''?“. Стоян Дудов излиза от къщата само 5 дена по-късно на 3 декември (ден 15). Същият ден в изданието на предаването [[Господари на ефира|''Господари на ефира'']] показват как преди да влезе в къщата на ''Big Brother All Stars 2012'' Стоян е бил асистент в мисия, изпълнила се на живо в ефир по време на VIP Brother 2012. Показани са кадри и от гостуването му в предаването на същата телевизия [[Станция Нова]], както и че участвал във видеоклипове на попфолк певици. Това създава усещането, че кастингът за фенове, искащи да влязат в къщата е бил „нагласен“. '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никола Настески „Лестер“ (22 г.; [[Veliki Brat 4]], Бивша Югославия: [[Северна Македония]], [[Сърбия]], [[Хърватия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]]) '''(победител)''' * 2. Найден Найденов „Нед“ (32 г.; Big Brother 1 и VIP Dance, [[България]]) * 3. Борислав Борисов (31 г.; Big Brother 3, България) * 4. Стойка Стефанова (33 г.; Big Brother 1, България) * 5. Цеце Орешкова (24 г.; [[Fashion Stage]], Северна Македония) * 6. Лиляна Ангелова (31 г.; Big Brother 3, България) * 7. Мирослав Георгиев (32 г.; Big Brother 2, България) * 8. Вяра, Надежда и Любов Станчеви (27 г.; Big Brother 3, България) * 9. Димитър Казълов „Дими“ (49 г.; Big Brother 1, България) * 10. Панайот Кючуков „Пацо“ (29 г.; Big Brother 3, България) * 11. [[Александра Апостолова (певица)|Александра Апостолова]] „Сани Алекса“ (31 г.; X Factor 1, певица, България) === Сезон 2 === Втория сезон стартира на 18 ноември 2013 г. веднага след края на „VIP Brother 5“, под името „Big Brother All Stars 2013“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител във втория сезон е [[Златка Димитрова]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Златка Димитрова (29 г.; ''VIP Brother 4'' и ''Бягство към победата'', ''Мис [[Playmate]] 2009'', модел) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (39 г.; ''Big Brother 2'', певец и ТВ водещ) * 3. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (50 г.; ''VIP Brother 1'', писател) * 4. [[Райна (певица)|Райна]] (32 г.; VIP Brother 1 и VIP Dance, попфолк певица) * 5. [[Златка Райкова]] (27 г.; ''Островът на изкушението'', ''Мис Playmate 2007'') * 6. Станислав Илиев „Финдо“ (32 г.; ''Survivor 2'') * 7. Ели Владкова (38 г.; ''Big Brother Family'') * 8. [[Маги Желязкова]] (39 г.; ''VIP Brother 2'', Мисис България 2003) * 9. [[Кирил Вълчев]] (42 г.; ''VIP Brother 1'', бизнесмен) * 10. Пенка Георгиева (20 г.; Мис България 2013) * 11. [[Jeason Brad Lewis]] (29 г.; ''X Factor 1'', певец) * 12. Недялко Лазаров (40 г.; ''Big Brother 2'') === Сезон 3 === Третия сезон стартира на 19 ноември 2014 г. веднага след края на „VIP Brother: Образцов дом“, под името „Big Brother All Stars 2014“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в третия сезон е [[Тодор Славков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Тодор Славков (43 г.; VIP Brother 3, бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) '''(победител)''' * 2. [[Катерина Евро]] (58 г.; VIP Brother 2, актриса) * 3. Христо Трифонов (43 г.; Big Brother Family) * 4. Калина Паскалева (28 г.; Островът на изкушението) * 5. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (30 г.; VIP Brother 2, фитнес инструктор, екс продуцент, бивш интимен приятел на [[Азис]]) * 6. Емил Каменов (34 г.; Къртицата 2) * 7. [[Петя Буюклиева]] (55 г.; Музикална академия, естрадна певица) * 8. [[Пламена Петрова]] (25 г.; Music Idol 2, поп и попфолк певица) * 9. [[Борислав Захариев]] (33 г.; VIP Dance, актьор) * 10. [[Бони]] (41 г.; VIP Brother 4 и Великолепната шесторка 2, попфолк певица) === Сезон 4 === Четвъртия сезон стартира на 16 ноември 2015 г. веднага след края на „VIP Brother: 100% напудрен“, под името „Big Brother All Stars 2015“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в четвъртия сезон е [[Деси Слава]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Деси Слава (36 г., VIP Brother 2 и Пей с мен, попфолк певица) '''(победител)''' * 2. [[Ваня Джаферович]] (32 г., Survivor 5, бивш футболист) * 3. [[Евгени Минчев]] (52 г., VIP Brother 6, светски ПР) * 4. [[Ваня Червенкова]] (48 г., VIP Brother 5, собственик на акционерни дружества) * 5. [[Соня Култуклиева]] (58 г., VIP Brother 4, журналист) * 6. Борислав Атанасов (30 г., Къртицата 2) * 7. [[Къци Вапцаров]] (52 г., VIP Brother 4 и Като две капки вода 2, ТВ водещ) * 8. [[Йоана Захариева]] (38 г., VIP Brother 5, поп певица) === Сезон 5 === Петия сезон стартира на 13 ноември 2017 г. веднага след края на „Любовта е във VIP Brother“, под името „Big Brother: Most Wanted 2017“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в петия сезон за втори път е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Джино Бианкалана]] (34 г., VIP Brother 7, бизнесмен) '''(победител)''' * 2. [[Константин (певец)|Константин]] (41 г., VIP Brother 1, попфолк певец) * 3. [[Динко|Динко Вълев]] (30 г., Фермата 2, бизнесмен) * 4. [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (57 г., VIP Brother 4, продуцент, музикант) * 5. [[Светлана Василева]] (29 г., VIP Brother 7, модел) * 6. [[Людмила Захажаева]] (64 г., VIP Brother 6) * 7. [[Зорница Линдарева]] (35 г., VIP Brother 6, модел) * 8. [[Луна (певица)|Луна]] (46 г., VIP Brother 7, попфолк певица) * 9. [[Мариела Нордел]] (49 г., MasterChef 1) * 10. [[Dee]] (33 г., Фермата 2, рап певец) * 11. [[Дебора (певица)|Дебора]] (26 г., Мис Северозападна България 2009, попфолк певица) * 12. Кирил Симеонов (32 г., Big Brother 5) === Сезон 6 === Шестия сезон стартира на 5 ноември 2018 г. веднага след края на „VIP Brother: Женско царство“, под името „Big Brother: Most Wanted 2018“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещи са [[Александра Сърчаджиева]] и [[Азис]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в шестия сезон е [[Wosh MC|Уош Ем Си]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (34 г.; VIP Brother 6, рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Джулиана Гани]] (27 г.; VIP Brother 9, модел) * 3. Никита Джонсън (41 г.; Big Brother 5) * 4. [[Станимир Гъмов]] (44 г.; VIP Brother 7 и Като две капки вода 1, актьор) * 5. [[Златка Райкова]] (32 г.; Островът на изкушението, Big Brother All Stars 2 и Като две капки вода 6, Мис [[Playmate]] 2007, дизайнер) и [[Благой Георгиев]] (36 г.; Черешката на тортата, футболист) * 6. [[Албена Вулева]] (42 г.; VIP Brother 6 и Звездни стажанти, ТВ водеща) * 7. [[Цветан Андреев]] (33 г.; Черешката на тортата, гримьор) * 8. [[Стойко Сакалиев]] (39 г.; VIP Brother 5, футболист) * 9. [[Стоян Роянов]] „Я-Я“ (44 г.; Евровизия 2008, музикант) * 10. [[Емануела (певица)|Емануела]] (37 г.; VIP Brother 8 и Къртицата 1, попфолк певица) * 11. [[Весела Нейнски]] (47 г.; VIP Brother 1, оперна певица, актриса) * 12. [[Евгения Калканджиева]] (43 г.; VIP Brother 6 и Къртицата 1, [[Мис България]] 1995, модел) {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] bedwpnu91lraetqhic0w775s6bjk0o2 0 35251 12419542 12139528 2024-11-22T07:44:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 9 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419542 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Софтуер | име = GNOME | лого = [[Файл:Gnomelogo.svg|125px|GNOME logo]] | изглед = GNOME 3.36 GUI.png | етикет = Графичната среда GNOME | разработчик = Проект GNOME | последна_версия = {{wikidata|property|edit|reference|Q44316|P348|P548=Q2804309}} | последна_версия_дата = {{wikidata|qualifier|Q44316|P348|P548=Q2804309|P577}} | операционна_система = [[Юникс]], [[Юникс подобни]] ([[ГНУ/Линукс]], [[Berkeley Software Distribution|BSD]], [[Соларис (операционна система)|Соларис]], [[Mac OS X|Мак ОС X]]), [[Майкрософт Уиндоус]] | жанр = [[Графична среда]] | език = Многоезична (повече от 35 езика), вкл. български | лиценз = [[GNU Lesser General Public License]]<br />[[GNU General Public License]] | уебсайт = [http://www.gnome.org/ www.gnome.org] }} [[Файл:Ubuntu GNOME firefox.png|мини|250px|GNOME с отворен [[Firefox]]]] '''GNOME''' е [[графична среда]] с [[отворен код]], ползвана от много [[Unix]] базирани системи. Разработена е като алтернатива на графичната среда [[KDE]]. == История == [[Проектът GNOME]] е стартиран през август [[1997]] от [[Мигел де Икаса]] и [[Федерико Мена]] в опит да се създаде десктоп с отворен код за ГНУ/Линукс операционните системи. Дотогава единствената сериозна алтернатива за нетехнически потребители е било [[KDE]]. Но KDE е базирано на [[Qt (toolkit)|Qt]] библиотеките на [[Trolltech]] – софтуер, който не ползва лиценз за свободен софтуер и е несъвместим с [[GNU General Public License|GNU General Public License (GPL)]]. Този проблем е частично решен с освобождаването на Qt под Q Public License (QPL) – лиценз за свободен софтуер, но все още несъвместим с GPL; и накрая е решено Qt да бъде реализиран и под QPL и под GPL. Подход, известен като двоен лиценз. За основа на GNOME са избрани библиотеките GIMP Toolkit (GTK+). [[GTK+]] използва [[GNU Lesser Public License]] (LGPL), лиценз за свободен софтуер, позволяващ свързването на приложения с какъвто и да е лиценз. Работната среда GNOME е лицензирана под LGPL за библиотеките и GPL за приложенията, които са част от самия GNOME проект. Работната среда GNOME е написана на програмния език [[C (език за програмиране)|C]]. Налични са много свързвания, позволяващи GNOME приложения да бъдат написани на множество програмни езици, такива като [[C Plus Plus|C++]], [[Ruby]], [[C Sharp|C#]], [[Python]], [[Perl]] и много други. == Цели == Според уеб-страницата на GNOME, проектът предоставя две неща: * Работната среда GNOME – интуитивна и атрактивна работна среда за крайни потребители. * Развойната платформа GNOME, разширена рамка за създаване на приложения, които да са интегрирани с останалата част на работната среда. Работната среда GNOME набляга на простота, удобството и прави нещата „просто работещи“. Основните акценти в разработката на GNOME са: * Достъпност – проектиране и реализиране на работна среда, която може да бъде използвана от всеки, независимо от технически умения или физически недъзи. * Интернационализиране – подсигуряване на достъпността на работната среда и приложенията на множество езици. * Организираност – GNOME общността е добре организирана, с фондация от стотици членове, екипи за използваемост, достъпност и контрол на качеството, и с избираем борд. Екипът по версиите отговаря за реализирането на нова версия на всеки 6 месеца. * Поддръжка – освен от общността, GNOME е поддържан от водещи компании, работещи с ГНУ/Линукс и Юникс, включително [[Хюлет-Пакард]], [[Mandriva]], [[Novell]], [[Red Hat (компания)|Red Hat]] и [[Sun Microsystems]]. * Общност – преди всичко друго, GNOME е световна общност от доброволци, които разработват, превеждат, тестват и проектират интерфейси. == Приложения == Приложения включени по подразбиране в GNOME. * [[Anjuta]] – [[интегрирана среда за разработка]] на компютърни програми. * [[Epiphany]] – [[уеб браузър]]. Браузър по подразбиране. * [[Evolution]] – клиент за [[електронна поща]] и органайзер. * [[Empathy]] – софтуер за обмяна на съобщения. * [[Gedit]] – прост [[текстов редактор]]. * [[GIMP]] – усъвършенстван [[графичен редактор]]. * [[Gnome Speech]] – гласов контрол и четене на екрана. * [[Nautilus]] – [[файлов мениджър]]. * [[Rhythmbox]] – приложение за управление на музика, подобно на Apple iTunes. * [[File Roller]] – файлов архиватор. * [[GNOME Display Manager]] – графичен вход в системата * [[Evince]] – универсална програма за разглеждане на документи. Поддържа форматите [[PDF]], [[Postscript]], [[DjVu]], [[TIFF]], [[DVI]] и др. * [[Eye of GNOME]] – програма за разглеждане на изображения * [[F Spot]] – Мениджър на снимки * [[Gnome Shell]] – приложение в най-новите версии на Gnome. То ви позволява да пускате любимите си приложения бързо и лесно. == Версии == Всяка част от проекта GNOME си има собствен номер на версията и план на версиите. На всеки 6 месеца обаче се реализира нова стабилна версия на GNOME. По-долу са изброени именно стабилните реализации. {| class=wikitable ! style="background:#cccfff" | Версия ! style="background:#cccfff" | Дата ! style="background:#cccfff" | Информация |- !align="center"| |[[Август]] [[1997]] |Обявена разработката на GNOME |- !0.25 |1998/1997 |''Drooling Macaque'' |- !align="center"|1.0 |[[Март]] [[1999]] |Реализирана е първа главна версия на GNOME |- !align="center"|[http://mail.gnome.org/archives/gnome-announce-list/1999-October/msg00020.html 1.0.53] |[[Октомври]] 1999 |„October“ |- !align="center"|[http://mail.gnome.org/archives/gnome-announce-list/2000-May/msg00062.html 1.2] |[[Май]] [[2000]] |„Bongo“ |- !align="center"|[http://mail.gnome.org/archives/gnome-announce-list/2001-April/msg00005.html 1.4] |[[Април]] [[2001]] |„Tranquility“ |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.0/ 2.0] |[[Юни]] [[2002]] |Големи промени касаещи преминаването към GTK2. Представяне на [[Human Interface Guidelines]] |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.2/ 2.2] |[[Февруари]] [[2003]] |Подобрения в мултимедията и файловия мениджър |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.4/ 2.4] |[[Септември]] 2003 |[[Уеб браузер]] Epiphany, поддръжка на технологията за достъпност от хора с увреждания |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.6/ 2.6] |[[Март]] [[2004]] |Вече всяка папка във файловия мениджър Nautilus се отваря в собствен прозорец. Нов вид на прозореца за избиране на файлове при програмите които ползват софтуерната библиотека GTK+. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.10 2.8] |[[Септември]] 2004 |Подобрена поддръжка на преносими устройства, добавяне на [[Novell Evolution|Evolution]] |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.10/ 2.10] |[[Март]] [[2005]] |Общи оптимизации, промяна във вътрешната архитектура на файловия мениджър [[Nautilus]], нови аплети (монтиране на устройства, наблюдение на модем и кошче), добавяне на [[Totem]] и [[Sound Juicer]] |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.12/ 2.12] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120722060934/http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.12/ |date=2012-07-22 }} |[[Септември]] 2005 |Нова графична тема по подразбиране, добавяне на дървовиден изглед във файловия мениджър Nautilus. Запомняне на копирания текст, дори приложението-източник да бъде затворено. Добавена е възможност за странични менюта в панелите, Totem (мултимедийният плеър) има страничен панел със списък на файловете за изпълнение. Търсенето в уеб браузъра Epiphany става чрез панел който се показва в долната част на прозореца. Добавен е контролен панел „За мен“, където потребителите могат да въведат своите данни, и те да бъдат налични в различни приложения. Настройките на мишката позволяват и промяна на вида на курсорите. Добавена е нова програма за преглед на документи – Evince. Направени са подобрения в Yelp, приложението в GNOME, което показва помощни файлове. Диалогът за търсене на файлове показва предварителни изображения, вместо само икони. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.14/ 2.14] |[[Март]] [[2006]] |Подобрения в терминалния емулатор и програма за преглеждане на системните дневници. Подобрено е търсенето на файлове – критериите за търсене се задават по-лесно, цели набори от критерии могат да бъдат запазвани като папка или върху работния плот. Програмата за разглеждане помощни текстове вече може да търси в man и info страниците. [[Ekiga]], новото име на GnomeMeeting, вече поддържа [[SIP]] протокола. Подобрения в програмата за управление на прозорците [[Metacity]]. Универсална лента за търсене, промени при влизане в системата, защитено отдалечено свързване, бърза смяна на потребител, споделен календар в [[Evolution]] 2.6, по-добри отметки в [[Epiphany]], текстовият редактор Gedit поддържа отдалечени файлове, лесно разглеждане на всички изображения в дадена папка чрез Eye of GNOME. За администраторите са добавени [[Pessulus]] – редактор на забраните и [[Sabayon]] – редактор на профили. Подобрена производителност поради използването на обновената софтуерната библиотека [[Glib]]. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/ 2.16] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111114213459/http://library.gnome.org/misc/release-notes/ |date=2011-11-14 }} |[[Септември]] 2006 |Подобрения в производителността, добавено приложение за бележки [[Tomboy]], анализатор на изразходваното дисково пространство [[Baobab]], екранен четец [[Orca]], управление на захранването, подобрения в [[Totem]] |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.18/ 2.18] |[[Март]] [[2007]] |Подобрения в производителността, добавено е приложението за сигурност Seahorse GPG, позволяващо криптирането на електронна поща и локални файлове, анализаторът на изразходваното дисково пространство Baobab е разширен с пръстеновидна визуализация, извършени са подобрения в Evince, Epiphany и управлението на захранването. Добавени са две нови игри – Судоку и тримерен шах. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.20/ 2.20] |[[Септември]] 2007 |Юбилейна версия по случай десет години от началото на проекта. Добавена е функционалност за създаване на резервни копия в Evolution, подобрения в Epiphany, Eye of GNOME, управление на захранването и Seahorse. В Evince е добавена възможност да бъдат интерактивно попълвани PDF документи. Интегрирано търсене в диалозите на файловия мениджър. Автоматично инсталиране на мултимедийни кодеци. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.22/ 2.22] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080601075811/http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.22/ |date=2008-06-01 }} |[[Март]] [[2008]] |Добавени са приложението Cheese – инструмент за правене на снимки от уеб-камери, както и приложение за преглед на отдалечено работно място Vinagre. Базова поддръжка на композитни прозорци в Metacity. Въведена е GVFS. Подобрено е възпроизвеждането на DVD-видео и видео директно от [[YouTube]], MythTV поддръжка в Totem. Интернационализиран аплет-часовник, поддръжка на Google Calendar и подпрозорци на съобщенията в Evolution. Подобрения в Evince, Tomboy, Sound Juicer и Calculator. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.24/ 2.24] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100715204556/http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.24/ |date=2010-07-15 }} |[[Септември]] 2008 |Включено е ново приложение за моментална обмяна на съобщения и видео разговори – Empathy. Нова версия на Ekiga – Ekiga 3.0. Добавени са подпрозорци и компактно подреждане на иконките в Nautilus. Подобрена е поддръжката на компютри с повече от един екран, както и поддръжката за дигитална телевизия. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.26/ 2.26] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090618140921/http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.26/ |date=2009-06-18 }} |[[Март]] [[2009]] |Нови програми – за записване на дискове Brasero, за настройка на звука и за разчитане на пръстови отпечатъци. Подобрения в мултимедийните програми, клиента за електронна поща Evolution, програмата за моментални съобщения и видео разговори Empathy, уеб браузъра Epiphany и програмата за настройка на екраните. Опростено е споделянето на файлове. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.28/ 2.28] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091016053903/http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.28/ |date=2009-10-16 }} |[[Септември]] 2009 |Epiphany вече използва WebKit, вместо Gecko. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.30/ 2.30] |[[Март]] [[2010]] |Подобрения във файловия мениджър [[Nautilus]], приложението за незабавни съобщения Empathy. Браузърът Epiphany вече може да съхранява пароли. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.32/ 2.32] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121222044211/http://library.gnome.org/misc/release-notes/2.32/ |date=2012-12-22 }} |[[Септември]] [[2010]] |Подобрения във [[Nautilus]], Empathy и Evince. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/3.0/ 3.0] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130127020236/http://library.gnome.org/misc/release-notes/3.0/ |date=2013-01-27 }} |[[Април]] [[2011]] |Gnome Shell, GTK3 и др. |- !align="center"|[http://library.gnome.org/misc/release-notes/3.2/ 3.2] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121223210950/http://library.gnome.org/misc/release-notes/3.2/ |date=2012-12-23 }} |[[Септември]] [[2011]] |Поддръжка на web приложения, online акаунти. Нови програми за контакти и документи и др. |- !3.4 |Март 2012 |Ново средство средство за търсене на документи Boxes. Уеб браузърът GNOME получи нов интерфейс, Нови менюта за приложения, които са разположени в вгорната лента. Видео разговори и нов анимиран фон. Epiphany, уеб браузърът GNOME, е преименуван на Web. Той получи нов интерфейс за 3.4, който включва преработена лента с инструменти и „супер меню“. Основният списък с контакти е подобрен, както и оформлението на данните за контакт. Disks е новото име на GNOME Disk Utility и тя извърши основен ремонт, има освежен интерфейс, и също така получи няколко нови функции. Друг инструмент, който обновихме, са Пароли и ключове. Той също така получи много по-изискан и елегантен потребителски интерфейс. Редица приложения, включително Documents, Web и Contacts, вече използват менютата на приложенията за това издание, и т.н. |- !3.6 |- !3.8 |- !3.10 |- !3.12 |- !3.14 |- !3.16 |- !3.18 |- !3.20 |- !3.24 |- !3.26 |- !3.28 |- !3.30 |- !3.32 |- !3.34 |- !3.36 |} == Полезни адреси относно GNOME == * [http://www.gnome.org/ Официална страница на GNOME] * [http://www.gnomedesktop.org/ Новини относно GNOME] * [http://www.gnome.cult.bg/ GNOME на български] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090518091156/http://gnome.cult.bg/ |date=2009-05-18 }} * [http://www.gnomelook.org/ Теми, тапети, икони] * [http://www.gfiles.org/ GNOME софтуер] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070108151425/http://www.gfiles.org/ |date=2007-01-08 }} * [http://gnomesupport.org/forums/ Форуми] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050507040255/http://gnomesupport.org/forums/ |date=2005-05-07 }} [[Категория:GNOME| ]] [[Категория:Десктоп среди]] 3hvy2c6h6r9u8drbzjr6j4bixdy7ghu 0 41970 12419443 11449863 2024-11-22T02:03:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419443 wikitext text/x-wiki {{хилядолетия}} '''Осмото хилядолетие''' обхваща периода от началото на 8000 г. пр.н.е. до края на 7001 г. пр.н.е. == Събития == [[Файл:CatalHoyukSouthArea.JPG|мини|125px|Основи на неолитни къщи от [[Чаталхьоюк|Чатал Хююк]]]] * Първи градове, като [[Чаталхьоюк|Чатал Хеюк]] в [[Анадола]], [[Турция]], с население около 7000 души. == Изобретения, открития == * Начало на селското стопанство. * ок. 8000 пр.н.е.: [[Одомашняване]] (опитомяване) на [[Домашно говедо|домашното говедо]]<ref>Angela von den Driesch, Joris Peters: ''Geschichte der Tiermedizin: 5000 Jahre Tierheilkunde.'' Schattauer Verlag, 2003, ISBN 3-7945-2169-2, S. 5</ref> в днешна южна Турция. * ок. 8000 пр.н.е.: Одомашняване на домашната [[коза]] в предния [[Ориент]].<ref>Angela von den Driesch und Joris Peters: ''Geschichte der Tiermedizin: 5000 Jahre Tierheilkunde.'' Schattauer Verlag, 2003, ISBN 3-7945-2169-2, S. 5</ref><ref>[https://www.schweizerbauern.ch/wissen-facts/tiere/ziegen/ ''Ziegenhaltung'']. ''schhweizerbauern.ch''.</ref> * ок. 7500 пр.н.е.: евентуално опитомяване на домашната [[котка]] на остров [[Кипър]].<ref>John Pickrell: [http://news.nationalgeographic.com/news/2004/04/0408_040408_oldestpetcat.html ''Oldest Known Pet Cat? 9500-Year-Old Burial Found on Cyprus'']. ''National Geographic'', 2004.</ref><ref>Marsha Walton: [http://edition.cnn.com/2004/TECH/science/04/08/cats.cyprus/index.html ''Ancient burial looks like human and pet cat''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071222092756/http://edition.cnn.com/2004/TECH/science/04/08/cats.cyprus/index.html |date=2007-12-22 }}. In: ''CNN International'', 2004.</ref> == Източници == <references /> {{Commonscat|8th millennium BC|{{PAGENAME}}}} [[Категория:Хилядолетия]] [[Категория:Среднокаменна епоха]] [[Категория:Старокаменна епоха]] a0pjvyrus5mpi2a81vsc17hx305ffyi 0 44530 12418751 12371585 2024-11-21T13:42:49Z 176.222.13.194 Хубави! 12418751 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Саудитска Арабия | официално-име-бг = Кралство Саудитска Арабия | официално-име = المملكة العربية السعودية | девиз = لا إله إلا الله، محمد رسول الله<br>„Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“ (''[[шахада]]'') | химн = [[Химн на Саудитска Арабия|النشيد الوطني السعودي‎]] | химн-файл = Saudi Arabian national anthem, performed by the United States Navy Band.oga | демоним = саудитец | карта = Saudi Arabia (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Саудитска Арабия | столица = [[Рияд]] | най-голям-град = Рияд | религия = {{Tree list}} * 93,0% [[ислям]] ** 85 – 90% [[сунитски ислям|сунити]] ** 10 – 15% [[шиитски ислям|шиити]] * 4,4% [[християнство]] * 1,1% [[индуизъм]] * 0,3% [[будизъм]] * 0,3% [[нерелигиозност]] {{Tree list/end}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Ислямска държава (форма на управление)|ислямска]] [[абсолютна монархия]] | лидер1 = [[Крал на Саудитска Арабия|Крал]] | настоящ-лидер1 = [[Салман (Саудитска Арабия)|Салман]] | лидер2 = [[Престолонаследник на Саудитска Арабия|Кронпринц]] | настоящ-лидер2 = [[Мохамед бин Салман]] | законодателна-власт = няма<ref group="б">Има Консултативно събрание или Съвет на Шура, който няма законодателна власт. Тъй като неговата роля е само консултативна, той не се счита за законодателен орган.</ref> | събитие1 = Емирство Дирия | събитие-дата1 = 1727 г. | събитие2 = Емирство&nbsp;Неджд | събитие-дата2 = 1824 г. | събитие3 = Емирство Рияд | събитие-дата3 = 13 януари 1902 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 23 септември 1932 г. | събитие5 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата5 = 24 октомври 1945 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 31 януари 1992 г. | площ-място = 12-о | води% = 0 | население-година = 2023 | население = 37 401 000 | население-източник = <ref>{{Citation |title=www.cdsi.gov.sa |url=http://www.cdsi.gov.sa/english/index.php |accessdate=2012-07-17 |archivedate=2012-09-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120922233255/http://www.cdsi.gov.sa/english/index.php }}</ref> | население-място = 40-о | население-градско = 83,8 | население-градско-място = 32-ро | население-гъстота-място = 174-то | население-оценка-година = 2022 | население-оценка = 32 175 224<ref>{{cite web |title = Saudi Census 2022 |url = https://portal.saudicensus.sa/portal |publisher = General Statistics Authority - Kingdom of Saudi Arabia |website = portal.saudicensus.sa |access-date = 16 юли 2023 |archive-date = 28 юли 2023 |archive-url = https://web.archive.org/web/20230728002753/https://portal.saudicensus.sa/portal |url-status = live }}</ref> | БВП-година = 2024 | БВП = 2,354 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.SA">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=456,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (Saudi Arabia) |publisher=[[МВФ]] |website=www.imf.org |date=16 април 2024 |access-date=16 април 2024}}</ref> | БВП-място = 17-о | БВП-на-човек = 70 333 щ.д.<ref name="IMFWEO.SA" /> | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = 1,106 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEO.SA" /> | БВП-ном-място = 19-о | БВП-ном-на-човек = 33 040 щ.д.<ref name="IMFWEO.SA" /> | БВП-ном-на-човек-място = 34-то | Джини-година = 2013 | Джини = 45,9<ref>{{cite web |url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/saudi-arabia/ |title=The World Factbook |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |website=CIA.gov |access-date=28 май 2019 |archive-date=19 март 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210319180722/https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/saudi-arabia |url-status=live }}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2022 | ИЧР = 0,875<ref>{{cite web|url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|title=Human Development Report 2023/24|language=en|publisher=United Nations Development Programme|date=13 март 2024|page=288|access-date=13 март 2024|archive-date=13 март 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240313164319/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|url-status=live}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 40-о | продълж-живот = 75,0 години | продълж-живот-място = 75-о | дет-смъртност = 7,1/1000 | дет-смъртност-място = 149-о | грамотност = 82,9 | грамотност-място = 113-о | валута = [[Саудитски риал]] | валута-код = SAR | часова-зона = AST | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = субтропичен<br>континентален<br>тропичен | организации = [[ООН]], [[ОПЕК]], [[Арабска лига|АЛ]], [[Г-20]], [[БРИКС]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SA | TLD = [[.sa]], [[السعودية.]] | телефонен-код = +966 | забележки = <references group="б"/> }} '''Кралство Саудитска Арабия''' ({{lang|ar|المملكة العربية السعودية}} ''Ал-Мамлака Ал-ʻАрабийя Ас-Суʻӯдийя''), по-известна като '''Саудитска Арабия''', е най-голямата по територия [[държава]] на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], заемаща по-голямата част от него, и втората по големина арабска страна в света (след [[Алжир]]). Тя граничи с [[Йордания]] и [[Ирак]] на север и североизток, [[Кувейт]], [[Катар]] и [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] на изток, [[Оман]] на югоизток и [[Йемен]] на юг. Тя е свързана и с островната държава [[Бахрейн]] посредством [[Мост на крал Фахд|моста на крал Фахд]]. На североизток от нея е [[Персийски залив|Персийският залив]], а на запад – [[Червено море]]. Саудитска Арабия има площ около 2 250 000 km²<ref>[http://embassies.mofa.gov.sa/sites/China/AR/Guango/AboutKingdom/Pages/default.aspx www.embassies.mofa.gov.sa]</ref> и население от 38 милиона души, от които около 5,5 милиона са чужденци.<ref name="CIA World Factbook">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sa.html CIA World Factbook] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201229213833/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sa.html |date=2020-12-29 }} по данни към 13 януари 2011. Посетен на 16 януари 2011</ref> Кралство Саудитска Арабия е основано от [[Абдул Азиз бин Сауд]] през [[1932]] г., въпреки че завоеванията, които в крайна сметка довеждат до създаването на Кралството, започват още през 1902 година, когато Абдул Азиз завзема град [[Рияд]], седалище на неговото семейство – [[Саудити|Ал Сауд]], дало впоследствие сегашното име на страната. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска [[абсолютна монархия]].Те пият нефт вместо вода! Кралството е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в [[Ислям]]а. Двете джамии са [[Масджид ал-Харам]] (в [[Мека]]) и джамията [[Масджид ал-Набауи]] (в [[Медина]]). Саудитска Арабия има най-големия запас и е най-големият износител на петрол в света. Нефтът съставлява над 90% от износа и почти 75% от държавните приходи, улеснявайки създаването на социална държава.<ref>{{cite web|url=http://saudinf.com/main/h814.htm|title=Social Services 2|publisher=Saudinf.com|date=20 април 2009|accessdate=1 май 2010|архив_дата=2006-10-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061026213956/http://www.saudinf.com/main/h814.htm}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.mofa.gov.sa/Detail.asp?InSectionID=1516&InNewsItemID=1746|title=Royal Embassy of Saudi Arabia-London: The Kingdom Of Saudi Arabia – A Welfare State|publisher=Mofa.gov.sa|accessdate= 1 май 2010}}</ref> Въпреки това правозащитни организации като [[Амнести интернешънъл]] и [[Хюман Райтс Уоч]] неколкократно са изразявали загриженост за състоянието на човешките права в страната. Саудитска Арабия понякога е определяна като [[тоталитаризъм|тоталитарна страна]].<ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/GD12Ak01.html|title=House of Saud re-embraces totalitarianism|publisher=Asia Times|date=12 април 2005|accessdate=30 октомври 2012|архив_дата=2012-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121022145830/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/GD12Ak01.html}}</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=Gl5JVk0mfRIC&pg=PA35&lpg=PA35&dq=saudi+arabia+totalitarian&source=bl&ots=K4tqfDgWe5&sig=68xFeLFcLQOXQpShWRiynLDTDPY&hl=en&sa=X&ei=auuPUNnDHdT04QTfnoHwDQ&ved=0CEoQ6AEwCDgU#v=onepage&q=saudi%20arabia%20totalitarian&f=false]</ref> == География == {{основна|География на Саудитска Арабия}} [[Файл:Rub al Khali 002.JPG|мини|ляво|231x231px|[[Руб ал-Хали]], най-голямата пясъчна пустиня в света след Сахара]] Саудитска Арабия заема около 80% от площта на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]]. Югоизточните граници на страната с [[Оман]] и [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] преминават през ненаселени пустинни области и не са точно определени. Границата с [[Йемен]] е уточнена с взаимно споразумение едва през 2000 година.<ref>{{cite web | year = 2000| url = http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/788153.stm| title = Yemen, Saudi Arabia sign border deal| publisher = BBC News| accessdate = 25 юни 2008}}</ref> По тази причина има различни оценки за площта на държавата, вариращи между 2 149 690 km²<ref>{{cite web| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html| title = Rank Order: Area| work = CIA World Factbook| publisher = CIA| accessdate = 10 февруари 2010| archive-url = http://web.archive.org/web/20091028133318/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html| archive-date = 2009-10-28| архив_дата = 2014-02-09| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140209041128/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html}}</ref> и 2 240 000 km². Саудитското правителство оценява площта на страната на 2 217 949 km². Саудитска Арабия включва няколко основни географски области. Една от тях е [[Хиджаз]], в която са Мека и Медина, двете най-свети места в исляма. По крайбрежието на [[Червено море]] е разположена влажната низина [[Тихама]]. Северозападно от нея се намира планинската верига [[Хиджаз (планина)|Хиджаз]]. Платото [[Наджд]] заема централната част на страната. В най-южната област планината [[Асир]] с надморска височина от над 3000 m има най-прохладния климат в предимно пустинната държава. Източните райони представляват скалисти и пясъчни равнинни [[пустиня|пустини]] ([[Голям Нефуд]], [[Малък Нефуд]], [[Ал Хамид]]), достигащи до бреговете на [[Персийски залив|Персийския залив]]. На югоизток е най-негостоприемната част от страната, пустинята [[Руб ел-Хали|Руб ал-Хали]]. Почти ненаселена, по-голямата част от територията на Саудитска Арабия е заета от пустини и [[Полупустиня|полупустини]] с намаляващо номадско население от [[бедуини]]. В тези области растителността включва главно [[ксерофит]]ни треви и храсти. Обработваемата земя е едва 2% от територията на Саудитска Арабия. Населението е концентрирано главно по източното и западното крайбрежие и няколкото големи [[оазис]]а във вътрешността, като [[Хофуф]] и [[Бурайда]]. Саудитска Арабия е разположена в [[Тропичен пояс|тропичния пояс]], а крайните северни части – в [[Субтропичен пояс|субтропичния]]. Средните годишни [[валеж]]и варират от около 70 – 100 mm в централните части на страната до 400 mm годишно в планинските райони на запад. В пустинята Руб ал Халил и някои други области в някои години не падат дъждове. В страната няма постоянни реки и езера. Характерни представители на фауната в планинските области са [[кози]]те, [[Дива котка|дивите котки]], [[павиани]]те, [[Вълк|вълците]] и [[хиени]]те. В оазисите се срещат някои дребни птици. [[Коралов риф|Кораловите рифове]] край брега на Червено море са богати на различни морски организми. == История == {{основна|История на Саудитска Арабия}} === Средновековна история === [[Файл:Tribes english.png|ляво|мини|Карта на племената на Арабския полуостров към 7 век]] С изключение на малки населени места и търговски градчета, като Мека и Медина в западната част на Арабския полуостров, по-голямата част от територията на днешна Саудитска Арабия е била необитаема пустиня.<ref>{{cite book |title=The rise of Islam |url=https://archive.org/details/riseofislam0000gord |last=Gordon |first=Matthew |year=2005 |isbn=0-313-32522-7 |page=[https://archive.org/details/riseofislam0000gord/page/4 4]}}</ref> Около 571 година в Мека се ражда пророкът [[Мохамед]]. В началото на 7 век Мохамед обединява различните племена на полуострова и създава единна ислямска религиозна форма на управление. След смъртта му през 632 г. последователите му бързо [[Разпространение на исляма|разпространяват]] исляма и обхватът на мюсюлманското управление излиза извън Арабия, завладявайки в рамките на десетилетия огромни територии в [[Близкия изток]], [[Северна Африка]] и дори [[Ал-Андалус|Иберийския полустров]]. Така обаче Арабия се превръща в периферен регион на мюсюлманския свят, докато фокусът на политическото и религиозно управление се измества към по-развитите завладени земи.<ref>{{cite book |title=Daily life in the medieval Islamic world |url=https://archive.org/details/dailylifeinmedie00lind |last=Lindsay |first=James E. |year=2005 |isbn=0-313-32270-8 |page=[https://archive.org/details/dailylifeinmedie00lind/page/33 33]}}</ref> От 10 век до началото на 20 век Мека и Медина са били под контрола на местен арабски владетел ([[шариф]]), но в целия този период шарифът е васал на някоя от големите мюсюлмански империи с център в [[Кайро]], [[Багдад]] или [[Истанбул]]. Останалите части от днешна Саудитска Арабия са малко или много извън централизиран контрол и се развиват по правилата на местните номадски племена.<ref name="Britannica history">{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/31568/history-of-Arabia |title=History of Arabia |publisher=Encyclopaedia Britannica Online |accessdate=7 юни 2011|archive-url = http://web.archive.org/web/20110106183803/http://www.britannica.com:80/EBchecked/topic/31568/history-of-Arabia |archive-date = 2011-01-06}}</ref><ref>{{cite book |title=The changing map of Asia |url=https://archive.org/details/changingmapofasi0000east |last=East |first=William Gordon |year=1971 |isbn=978-0-416-16850-1 |pages=75 – 76}}</ref> През 16 век османците прибавят бреговете на Червено море и Персийския залив към владенията си и предявяват претенции за сюзеренна власт над вътрешната част от полуострова. Степента на османски контрол над тези земи варира през следващите четири века според силата на централната власт на империята.<ref>{{cite book |title=The history of Saudi Arabia |last=Bowen |first=Wayne H. |year=2007 |isbn=978-0-313-34012-3 |page=68}}</ref><ref>{{cite book |title=Muddle of the Middle East, Volume 2 |last=Chatterji |first=Nikshoy C. |year=1973 |isbn=0-391-00304-6 |page=168}}</ref> Днешната саудитска кралска династия (Ал Сауд) се появява в централна Арабия през 1744, когато [[Мохамед бин Сауд]], основател на династията, се съюзява с [[Мохамед ибн Абд ал-Уахаб]] – краен сунитски духовник.<ref>{{cite book |title=The history of Saudi Arabia |last=Bowen |first=Wayne H. |year=2007 |isbn=978-0-313-34012-3 |pages=69 – 70}}</ref><ref>{{cite book |title=Contemporary religions: a world guide |url=https://archive.org/details/isbn_9780582086951 |last=Harris |first=Ian |coauthors=Mews, Stuart; Morris, Paul; Shepherd, John |year=1992 |isbn=978-0-582-08695-1 |page=[https://archive.org/details/isbn_9780582086951/page/369 369]}}</ref> Това обединение полага основите на саудитската кралска система от идеологическа гледна точка.<ref>{{cite book |title=The future of Islam in the Middle East |url=https://archive.org/details/futureofislaminm0000faks |last=Faksh |first=Mahmud A. |year=1997 |isbn=978-0-275-95128-3 |pages=89 – 90}}</ref> След 1744 алиансът започва да разширява териториите си отвъд Риад, но през 1818 година походът на [[Мохамед Али паша]] слага край на това държавно обединение.<ref>„[http://countrystudies.us/saudi-arabia/7.htm The Saud Family and Wahhabi Islam]“. [[Библиотека на Конгреса]].</ref> През 1824 е създадена нова саудитска държавица, но много по-малка и слаба от първата. До края 19 век Ал Сауд оспорват контрола на вътрешните работи над Арабия с друга влиятелна арабска фамилия – Ал Рашид. През 1891 година Ал Рашид успяват да прогонят Ал Сауд в изгнание.<ref name="Britannica history"/> [[Файл:030Arab.jpg|мини|Арабски бойци по време на Арабското въстание през 1916 – 18]] В началото на 20 век Османската империя продължава да има сюзеренитет (макар и номинално) над по-голямата част от полуострова. В рамките на този сюзеренитет, Арабия е била управлявана от множество племенни владетели,<ref name= Murphy>{{cite book |title=The Arab Revolt 1916 – 18: Lawrence Sets Arabia Ablaze |url=https://archive.org/details/arabrevolt1916180000murp |last=Murphy |first=David |year=2008 |isbn=978-1-84603-339-1 |pages=5 – 8}}</ref><ref>{{cite book |title=Politics in an Arabian oasis: the Rashidis of Saudi Arabia |last=Al Rasheed |first=Madawi |year=1997 |isbn=1-86064-193-8 |page=81}}</ref> включително династията Сауд, която се връща от изгнание през 1902.<ref name="Britannica history"/> През 1916 с насърчаването и подкрепата на [[Великобритания]] (която се бори с османците през [[Първата световна война]]), шарифът на Мека [[Хюсеин бин Али]] повежда [[Арабско въстание|Арабското въстание]].<ref>{{cite book |title=The Encyclopedia of World War I |last=Tucker |first=Spencer |coauthors=Roberts, Priscilla Mary |year=205 |isbn=978-1-85109-420-2 |page=565}}</ref> Макар и да не постига целта си – обединение на арабските народи в една държава – Арабското въстание окончателно освобождава Арабия от османския контрол.<ref>{{cite book |title=A History of the Arab Peoples |last=Hourani |first=Albert |year=2005 |isbn=978-0-571-22664-1 |pages=315 – 319}}</ref> По това време [[Абдул Азиз бин Сауд|Ибн Сауд]] вече е възвърнал позициите си на водещ благородник в централна Арабия ([[Наджд]]) и с помощта на уахабитско-бедуинска армия, наречена [[ихван]],<ref>{{cite book |title=Islam in revolution: fundamentalism in the Arab world |last=Dekmejian |first=R. Hrair |year=1994 |isbn=978-0-8156-2635-0 |page=131}}</ref> той започва поход за поставяне на всички арабски земи на полуострова под свой контрол. До края на 1925 ихванът вече владее почти всички територии на днешна Саудитска Арабия. На 10 януари 1926 Ибн Сауд се обявява за [[кралство Хиджаз|крал наХиджаз]] (териториите по брега на Червено море), а на 27 януари 1927 и за крал на [[Наджд]] (дотогава е носил титлата „[[султан]]“). Ибн Сауд отказва да подкрепи идеята на водачите на ихвана за завладяване на британските протекторати [[Ирак]], [[Кувейт]] и [[Трансйордания]]. В отговор ихванът се разбунтува срещу краля, но войските на Ибн Сауд побеждават.<ref>{{cite book |title=Inside the Kingdom |last=Lacey |first=Robert |year=2009 |isbn=978-0-09-953905-6 |pages=15 – 16}}</ref> През 1932 кралствата Наджд и Хиджаз се обединяват в Кралство Саудитска Арабия.<ref name="Britannica history"/> === Нова история === [[Файл:Ibn Saud.jpg|мини|ляво|Абдул Азис, първият крал на Саудитска Арабия]] Новото кралство е една от най-бедните държави в света и разчита на ограничено селско стопанство и приходи от поклонничество. Въпреки това през 1938 в региона [[Ал-Хаса]] и по протежение на крайбрежието на Персийския залив са открити огромни находища от петрол, и през 1941 започва мащабното им разработване. Петролът осигурява на Саудитска Арабия бърз икономически растеж и значителни политически дивиденти в международен план. В Хеджаз се появяват първите вестници и радиостанции, културният живот се развива бурно. Но големият наплив на чужденци, намиращи работа в петролната промишленост, подсилва съществуващата отдавна склонност към [[ксенофобия]]. В същото време правителството става все по-разточително и екстравагантно. През 1950-те това довежда до задлъжняване на икономиката и икономически спад.<ref name="Britannica history"/> През 1953 [[Сауд бин Абдул Азис]] се възкачва на престола, но управлението му е белязано от вражда с неговия полубрат [[Файсал бин Абдул Азис]]. В резултат на това Сауд е свален от власт в полза на Файсал през 1964 година. Най-значимото събитие от управлението на Файсал е [[Петролна криза от 1973 година|петролната криза от 1973]], когато Саудитска Арабия и другите арабски производителки на суровината налагат ембарго на износа си към [[САЩ]], искайки Вашингтон да оттегли подкрепата си за [[Израел]].<ref name="Britannica history"/> Файсал е наследен от своя полубрат Халид, под чието управление е отбелязан изключителен икономически ръст. Правят се огромни държавни инвестиции в инфраструктурата и образованието, а връзките със САЩ са значително подобрени.<ref name="Al-Rasheed 136-137">{{cite book |title=A History of Saudi Arabia |last=Al-Rasheed |first=Madawi |year=2010 |isbn=978-0-521-74754-7 |pages=136 – 137}}</ref> През 1979 две събития оказват драматично влияние върху саудитската външна и вътрешна политика.<ref>{{cite book |title=The Muslim world after 9/11 |last=Rabasa |first=Angel |coauthors= Benard, Cheryl; Chalk, Peter; and Fair; Christine |year=2005 |isbn=978-0-8330-3712-1 |page=42}}</ref> Първото събитие е избухналата в Персия [[Ислямска революция]]. То създава тревога в саудитското ръководство, тъй като има опасност населените с шиити и богати на петрол райони по източното крайбрежие може да последват примера на революцията и да се вдигнат на въстание срещу централната власт. Другото събитие се случва в края на 1979 – на 20 ноември ислямски екстремисти превземат джамията [[Масджид ал-Харам]] в Мека, обвинявайки кралската власт в корупция и неислямски характер.<ref>{{cite book |title=Desert Kingdom: How Oil and Water Forged Modern Saudi Arabia |last=Jones |first=Toby Craig |year=2010 |isbn=978-0-674-04985-7 |pages=218 – 219}}</ref> В отговор саудитското правителство налага много по-стриктно следване на ислямските ценности (вкл. забраняване на кината и спортовете), а във формирането на държавната политика се отдава много по-голямо внимание на [[улема]].<ref name= Hegghammer24>{{cite book |title=Jihad in Saudi Arabia: Violence and Pan-Islamism Since 1979 |last=Hegghammer |first=Thomas |year=2010 |isbn=978-0-521-73236-9 |page=24 }}</ref> Тези мерки обаче не довеждат до спад на ислямизацията.<ref>{{cite book |title=Saudi Arabia Enters the 21st Century |last=Cordesman |first=Anthony H. |year=2003 |isbn=978-0-275-98091-7 |page=174 }}</ref> [[Файл:President Nixon shaking hands with King Faisal of Saudi Arabia following talks at Riasa Palace, 07-15-1974.gif|мини|Файсал посреща [[Ричард Никсън]], 1974 година]] Халид е наследен от брат си [[Фахд бин Абдул Азис|Фахд]] през 1982. Фахд продължава близките отношения със САЩ и увеличава покупките на американско и британско военно оборудване.<ref name="Britannica history"/> Саудитска Арабия вече е най-голямата производителка на петрол в света.<ref>{{cite book |title=Human resources development in Saudi Arabia: Multinationals and Saudization |url=https://archive.org/details/humanresourcesde0038viol |last=Viola |first=Joy Winkie |year=1986 |isbn=978-0-88746-070-8 |page=[https://archive.org/details/humanresourcesde0038viol/page/37 37]}}</ref> Саудитският режим похарчва 25 милиарда щатски долара в подкрепа на [[Саддам Хюсеин]] по време на [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Голяма част от богатството от петрола е канализирана в преобразяването на страната, и саудитското общество се променя драстично чрез масови програми за образование и здравеопазване и появата на нови медии. Това, както и наличието на голям брой чуждестранни работници, силно засягат традиционните саудитски норми и ценности. Въпреки драматичната промяна в социалния и икономическия живот на страната, политическата власт продължава да бъде монопол на кралското семейство.<ref name="Britannica history"/> След иракската инвазия в Кувейт през 1990 Саудитска Арабия се присъединява към антииракската коалиция. Крал Фахд, страхувайки се от нападение от Ирак, кани американски и коалиционни войници да бъдат разположени в страната.<ref name="Britannica history"/> Това действие е до голяма степен в противоречие с ценностите на налагащите улема и [[шериат]]а кръгове и довежда до силно увеличаване на ислямския тероризъм както в Саудитска Арабия, така и в западни страни – [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември 2001]] в [[Ню Йорк]] са най-яркият пример. Позицията на правителството по въпроса за войната с Ирак обаче довежда до широко недоволство и сред обикновените граждани. Ислямизмът не е единственият източник на враждебност към режима. Въпреки изключителното богатство на кралското семейство и страната, след 1990 година икономиката е в застой, безработицата се покачва, а данъците са високи. Общественото недоволство е голямо. Кралят се принуждава да прокара много ограничени реформи, като демократизирането на страната не е предвидено. Фахд заявява, че „политическа система, базирана на [[избори]], е в разрез с ислямските ценности“.<ref name="Britannica history"/> [[Файл:AnschalgInZahran1996 KhobarTower.jpg|мини|ляво|Последствията от терористичния акт в Дахран през 1996]] През 1995 Фахд остава инвалид след удар и управлението е поето от престолонаследника [[Абдула бин Абдул Азис|принц Абдула]], който поема ролята на действащ крал, макар и управлението му да е смущавано от вътрешносемейна борба за власт. Абдула продължава политиката на мека реформа и по-голяма откритост,<ref>{{cite book |title=The war for Muslim minds: Islam and the West |url=https://archive.org/details/warformuslimmind00kepe |last=Kepel |first=Gilles |year=2004 |isbn=978-0-674-01575-3 |page=[https://archive.org/details/warformuslimmind00kepe/page/192 192]}}</ref> но в същото време започва и да се дистанцира от САЩ по отношение на външната политика. През 2003 Саудитска Арабия отказва да подкрепи Щатите и техните съюзници в [[Американска инвазия на Ирак|инвазията в Ирак]].<ref name="Britannica history"/> Въпреки това терористична дейност се е увеличава драстично същата година, когато Рияд е сполетян от атентати и други терористични атаки, което принуждава правителството да предприеме много по-строги действия срещу тероризма.<ref name="Cordesman 2009">{{cite book |title=Saudi Arabia: national security in a troubled region |last=Cordesman |first=Anthony H. |year=2009 |isbn=978-0-313-38076-1 |pages=50 – 52}}</ref> През 2005 крал Фахд умира и Абдула официално се възкачва на трона. Той въвежда нова програма за умерена реформа, която включва редица промени в икономиката, насочени към намаляване на зависимостта на страната от приходите от петрола: дерегулация, насърчаване на чуждестранните инвестиции и [[приватизация]]. Абдула поема енергични действия за борба с тероризма и разпорежда употребата на сила срещу терористите. През февруари 2009 е обявена серия от промени в съдебната власт, въоръжените сили, както и различните министерства с цел модернизиране на тези институции, включително заместване на висши чиновници в съдебната власт и мутауините (религиозната полиция) с хора с по-умерени възгледи, както и назначаването на жена за заместник-министър.<ref name="Britannica history"/> В началото на 2011 крал Абдула се противопоставя на [[Арабска пролет|протестите и революциите в Арабския свят]], като дава убежище на сваления президент на Тунис [[Зин ал Абидин бен Али]] и оказва подкрепа на египетския ръководител [[Хосни Мубарак]].<ref>{{cite news |title=Egypt Protests could spread to other countries |url=http://www.guardian.co.uk/world/2011/jan/31/egypt-protests-spread-other-countries |newspaper=[[The Guardian]] |date=31 януари 2011 |accessdate=11 юни 2011 |location=London |first=Ian |last=Black}}</ref> Подобни протести [[Протести в Саудитска Арабия (2011-2012)|не подминават]] и Саудитска Арабия.<ref>{{cite news | first=Robert | last=Fisk | title=Saudis mobilise thousands of troops to quell growing revolt | date=5 май 2011 | work=The Independent | url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/saudis-mobilise-thousands-of-troops-to-quell-growing-revolt-2232928.html | accessdate=3 май 2011 | archiveurl=https://www.webcitation.org/5wxaC4jgz?url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/saudis-mobilise-thousands-of-troops-to-quell-growing-revolt-2232928.html | archivedate=2011-03-05 | deadurl=no | location=London }}</ref> В опит да се справи с недоволството, Абдула обявява пакет от социални придобивки в размер на 10,7 милиарда щатски долара, включващ помощи срещу [[инфлация]]та, стипендии за учене в чужбина за саудитски студенти, и отписване на част от задълженията на граждани и компании към държавата. Въпреки това политически промени не са предвидени.<ref>{{cite news |title=Saudi king announces new benefits |url=http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/02/2011223105328424268.html |publisher=Al Jazeera English |date=23 февруари 2011 |accessdate=23 февруари 2011}}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Саудитска Арабия}} Държавно устройство – абсолютна монархия, начело с крал ([[Салман ибн Абдулазиз ал-Сауд]] от 23 януари 2015 г.) Той е едновременно премиер-министър, главнокомандващ и върховен съдия. Наследникът на престола е пръв заместник на премиер-министъра и министър на отбраната. Всички останали министри са от кралското семейство. Съществува и Консултативен съвет от 90 членове, които са назначавани от краля за 4 години. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Саудитска Арабия}} Саудитска Арабия е разделена на 13 ''провинции''.<ref>{{cite web |url=http://www.arab.net/saudi/sa_admindivisions.htm |title=Saudi Arabia: Administrative divisions |publisher=arab.net |accessdate =21 септември 2008}}</ref> Тези провинции се разделят на 118 [[Мухафаза|мухафази]], като това число включва 13 провинциални столици (общини), които се управляват от кметове. Мухафазите се разделят на по-малки административни частици наречени маракизи (ед.ч – марказ) {| border="0" cellpadding="3" |- ! || № || Провинция || Столица |- | rowspan="14" |[[Файл:Saudi Arabia, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|мини|400px|Провинциите в Саудитска Арабия]] |- | 1 || [[Ал-Джоуф]] || [[Сакака]] |- | 2 || [[Северните граници]] || [[Арар]] |- | 3 || [[Табук]] || [[град Табук]] |- | 4 || [[Ха'ил]] || [[град Ха'ил]] |- | 5 || [[Медина (провинция)|Медина]] || [[Медина]] |- | 6 || [[Ал-Касим]] || [[Бурайда]] |- | 7 || [[Мека (провинция)]] || [[Мека]] |- | 8 || [[Рияд (провинция)]] || [[Рияд]] |- | 9 || [[Източна провинция]] || [[Дамам]] |- | 10 || [[Баха (провинция)]] || [[Баха]] |- | 11 || [[Асир (провинция)]] || [[Абха]] |- | 12 || [[Джизан (провинция)]] || [[Джизан]] |- | 13 || [[Нажран (провинция)]] || [[Нажран]] |} == Население == {{основна|Население на Саудитска Арабия}} Населението се концентрира в градовете и в оазисите. Местното население на страната са предимно араби. Страната е обитавана от около 400 племена, които в миналото са живеели като номади. Днес едва 10% от тях все още поддържат част от номадското си битие. В Саудитска Арабия работят около 6 милиона гастарбайтери. Социалното осигуряване е добро, обаче се полага само на саудитците. Медицинското обслужване е отлично и е безплатно за местните жители. Жителите на страната възлизат на 26 417 599 души, включително и живеещите в Саудитска Арабия чужденци. Любопитен факт за страната е, че 40% от саудитските бракове се разтрогват най-късно 3 години след сключването им. 73% от жителите на Саудитска Арабия са сунити-уахабити, около 5% са шиити, а останалата част са мюсюлмани принадлежащи на други верски течения в исляма. В страната работят много гастарбайтери от [[Египет]], [[Йордания]] и [[Палестина]]. Много са чуждестранните работници и от [[Индия]], [[Пакистан]], [[Бангладеш]], [[Судан]]. След последната война в [[Афганистан]] се забелява наплив и на работници от там, предимно от племето на пущуните. Чуждестранните работници в Саудитска Арабия са заети в сектори, в които местното население не желае да работи. Най-често това са ниски доходни и трудоемки дейности. Гъстотата на населението е 12 души на кв. км. Процентът на урбанизация е 86%. Ръстът на населението възлиза на 4% годишно. Смъртността при новородените е 5%. Почти 2/3 от населението на страната е под 25 г. Въпреки близостта на [[Африка]] разпространението на СПИН е много слабо. Причина за последното са строгите наказания за прелюбодеянието. Грамотността на арабското население на страната е почти толкова висока, колкото в страни като [[Германия]]. Степента на грамотност при жените е почти толкова висока, колкото при мъжете. Средна продължителност на живота: мъже – 68 г., жени – 72 г. == Закон и човешки права == [[Файл:Young Saudi Arabian woman in Abha.jpg|мини|170п|Саудитка в [[никаб]], задължителен за носене извън дома]] Главният [[източник на правото]] в Саудитска Арабия е ислямският [[шариат]] извлечен от ученията на [[Корана]] и на [[Сунна]]. Съдебната система на Саудитска Арабия съдържа основните съдебни закони на държавата, а съдиите са част от [[Улема]], религиозното движение на страната. Саудитска Арабия активно прилага [[смъртно наказание|смъртното наказание]] за широк спектър от дейности: убийство, изнасилване, въоръжен грабеж, употреба на наркотици, лъжепророкуване, [[вероотстъпничество]], прелюбодейство и магьосничество.<ref name= BBCexecutioner>{{cite web |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/2966790.stm |title=Saudi executioner tells all |date=5 юни 2003 |publisher=BBC News |accessdate=11 юли 2011}}</ref><ref name= FRD306>{{cite book |title=Saudi Arabia A Country Study |last=Federal Research Division |year=2004 |isbn=978-1-4191-4621-3 |page=304}}</ref><ref name= Miethe>{{cite book |title=Punishment: a comparative historical perspective |last=Miethe |first=Terance D. |coauthors=Lu, Hong |year=2004 |isbn=978-0-521-60516-8 |page=63}}</ref> Екзекуцията се изпълнява чрез обезглавяване с меч, по-рядко чрез убиване с камъни или разстрел. Между 2007 и 2010 са проведени 345 екзекуции, всички чрез обезглавяване.<ref name= Punishment>U.S. State Department Annual Human Rights Reports for Saudi Arabia 2007 – 2010: {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2010/nea/154472.htm |title=2010 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=8 април 2011 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}; {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2009/nea/136079.htm |title=2009 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=11 март 2010 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}; {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2008/nea/119126.htm |title=2008 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=25 февруари 2009 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}; {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2007/100605.htm |title=2007 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=11 март 2008 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}</ref> Последната екзекуция за магьосничество е проведена през 2012 година.<ref>{{cite news |title=Saudi man executed for 'witchcraft and sorcery' |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18503550 |date=19 юни 2012 |publisher=BBC News |accessdate=19 юни 2012}}</ref> Много от екзекуциите са публични, понякога обезглавеното тяло се излага на показ.<ref name= Miethe/> Жените в Саудитска Арабия са лишени от редица права до такава степен, че някои правозащитни организации говорят за „полова сегрегация“.<ref>{{cite web|url=http://www.hri.ca/pdfs/HRT%20Spring,%20Volume%208,%20No.%201,%202001.pdf|format=PDF|accessdate=21 август 2007|title=Human Rights Tribune – ed. Spring 2001|work=Human Rights Tribune|date=Spring 2001|publisher=International Human Rights Documentation Network|archiveurl=http://web.archive.org/web/20081002083608/http://www.hri.ca/pdfs/HRT%20Spring,%20Volume%208,%20No.%201,%202001.pdf|archivedate=2 октомври 2008|архив_дата=2019-09-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190912113351/https://web.archive.org/web/20081002083608/http://www.hri.ca/pdfs/HRT%20Spring,%20Volume%208,%20No.%201,%202001.pdf}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.nostatusquo.com/ACLU/dworkin/WarZoneChaptIIIA.html |title=A Feminist Looks at Saudi Arabia |year=1978 |author=Andrea Dworkin |publisher=Andrea Dworkin on nostatusquo.com |accessdate=2 юни 2008}}</ref> В много региони на страната преобладава вярването, че мястото на жената е в дома. Срещат се видове сегрегация дори там: някои домове имат отделни входове за жени и за мъже.<ref name="cbsnews1">{{cite news |title= Women Speak Out In Saudi Arabia |url= http://www.cbsnews.com/stories/2005/03/23/60minutes/main682565.shtml |publisher= CBS News |date= 24 март 2005 |accessdate= 25 февруари 2008 |archive-url= https://web.archive.org/web/20050326081952/http://www.cbsnews.com/stories/2005/03/23/60minutes/main682565.shtml |archive-date= 2005-03-26 }}</ref> Жените получават право да карат [[автомобил]] едва през 2018 г.<ref>https://medianews.bg/bg/a/ot-dnes-zhenite-v-sauditska-arabiya-mogat-da-karat-koli</ref> Въпреки това е позволено на жени да управляват [[самолет]], но трябва задължително да бъдат возени от мъж до летището.<ref>{{cite news|title=Saudi Arabia gets its first woman pilot|url=http://www.hindu.com/thehindu/holnus/003200701121543.htm|publisher=The Hindu|date=12 януари 2007|accessdate=2 юни 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071026003928/http://www.hindu.com/thehindu/holnus/003200701121543.htm|archivedate=2007-10-26|location=Chennai, India}}</ref> През май 2013 за пръв път е разрешено на жени да спортуват в частните училища, но при условие, че носят подходящо облекло.<ref>[http://www.hurriyetdailynews.com/saudi-arabia-allows-schoolgirls-to-play-sport.aspx?pageID=238&nid=46240 www.hurriyetdailynews.com]</ref> Едва през 2011 г. саудитските жени получават право на глас, което за първи път упражняват през 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/време-е-жените-да-излязат-от-средновековието/a-15448824|заглавие=Време е жените да излязат от Средновековието|фамилно_име=Попова-Витцел|първо_име=Даря|дата=10 октомври 2011|труд=[[Дойче Веле]]|достъп_дата=25 ноември 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/100636952/jenite-v-sauditska-arabia-shte-glasuvat-za-parvi-pat|title=Жените в Саудитска Арабия ще гласуват за първи път|date=12 декември 2015|work=[[БНР]]|access-date=25 ноември 2021}}</ref> == Икономика == {{основна|Икономика на Саудитска Арабия}} Основа на икономиката е нефтът, чиито запаси са 35,8 млрд. т. (първо място в света), добиват се 430 млн. т., от които 390 млн. т. се изнасят. Развиват се нефтопреработваща и химическа промишленост, строителна, металообработваща, текстилна, целулозно-хартиена, хранително-вкусова, златарска и др. В селското стопанство се влагат големи субсидии и се осигуряват изцяло нуждите на населението с основните хранителни продукти. Произвежда се пшеница (2 млн. т. годишно), плодове, пилешко месо, яйца и др. Правителството също така развива телекомуникационната и електрическата индустрия. През 1990 г. в Саудитска Арабия се забелязва значително свиване на приходите от петрола, съчетани с висок прираст на населението. По време на петролния бум през 1981 доходът на глава от населението достига 11 700 щ.д., но през 1991 пада до 6300 щ.д. Саудитска Арабия е една от най-бързо развиващите се държави. Планира се през 2020 година да бъдат завършени т.нар. „икономически градове“. С построяването на им се очаква доходите на глава от населението да нараснат до 33 500 щ.д. Градовете ще бъдат пръснати из различни краища на страната, за да се развива местния поминък. == Култура == {{основна|Култура на Саудитска Арабия}} Коранът е единственият източник на правото. Целият културен, социален, политически живот се базира на догмите на ислямската религия. Официалната религия в страната е ислямът в неговата уахабистка разновидност, който в салафистката си версия се стреми да изчисти исляма от всичко, което се смята за нововъведения и отклонения. [[Уахабизмът]] започва като пуританска мюсюлманска секта в края на 18 век и е свързан амбициите на управляващата в Саудитска Арабия династия. Той забранява култа към светци, издигането на пищни паметници или луксозни джамии, слушането или създаването на музика, рисуването на картини. На жените е забранено да шофират, а пушенето също е грях. В страната се смята за престъпление изповядването на друга форма на исляма или преминаването към друга религия. За уахабитите шиитите не са истински мюсюлмани. Единственият източник на законодателство е Коранът, което обяснява защо нито Саудитска Арабия, нито бившият талибански режим имат конституция. Саудитска Арабия е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2012/12/10/the-seven-countries-where-the-state-can-execute-you-for-being-atheist/ | заглавие=The seven countries where the state can execute you for being atheist | дата = 10 декември 2012 |труд=www.washingtonpost.com |издател=The Washington Post}}</ref> == Джида, Ер Риад, Мека == Повечето от посетителите на Саудитска Арабия идват единствено, за да видят Мека. Това е Светият град за Исляма и всички предани мюсюлмани, без значение къде живеят, трябва да направят поклонение тук поне веднъж в живота си. Това е родното място на Мохамед, тук той е започнал да проповядва и тук се е завърнал за последното си поклонение. Мека и светите места на околността са забранени за немюсюлмани. В центъра на Мека се намира Голямата Джамия, а в нея – свещеният кладенец Замзам. Кааба, към който се обръщат всички мюсюлмани, когато се молят, е в централния двор на джамията. Според легендите Кааба е бил построен от Адам и след това издигнат отново от Авраам и сина му Исмаил по подобие на Божия дом в Рая. == Армия == [[Файл:RSAF Typhoon at Malta - Gordon Zammit.jpg|мини|[[Кралски военновъздушни сили на Саудитска Арабия]] „[[Eurofighter Typhoon]]“]] Армията на Саудитска Арабия се състои от кралските сухопътни войски, кралските военновъздушни сили, кралския флот, кралската военновъздушна отбрана и кралската национална гвардия. Общият брой войници е 200 000 души. Сухопътни войски – 75 000, военновъздушни сили – 18 000, военновъздушна отбрана – 16 000 – кралски флот – 15 500 плюс 3000 пехотинци. Отделно от това число се прибавя и Национална разузнавателна служба. Саудитска Арабия е в топ 10 на държавите с най – голям военен бюджет. Сумата към 2005 година е 25,4 милиарда щатски долара. Модерната технология на Саудитска Арабия е дело от сделки с [[Англия]], [[Франция]] и [[САЩ]]. САЩ са продали хардуер на цена 80 милиарда щатски долара в периода 1951 – 2006. През 1965 Англия става главен снабдител на военна стока за Саудитска Арабия. == Терористичният акт в Дахран == Взривяването на комплекса Хубър е терористична атака на част от жилищен комплекс в град Хубър, Саудитска Арабия, намиращ се близо до националната петролна компания „[[Сауди Арамко]]“. Атентатът става на 25 юни 1996. Комплексът Хубър е използван от чужд военен персонал. Огромна цистерна е детонирана край сграда 131 – осеметажна сграда помещавана от 4404-та Американска Авиация (Пощальоните). Общо 19 американски военни и един от Саудитска Арабия са убити и още 372 от други националности са ранени. В началото Ал-Каида е смятана за отговорна за атентата, а впоследствие групировката поема отговорността за атентата. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.saudi.gov.sa/wps/portal/espp Саудитска Арабия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161120090610/http://www.saudi.gov.sa/wps/portal/espp |date=2016-11-20 }} ''Официален правителствен сайт'' * {{Dmoz|Regional/Middle_East/Saudi_Arabia}} * {{Wikivoyage|Saudi Arabia}} * [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Среден Изток] {{Саудитска Арабия по теми}} {{ОПЕК}} {{Азия}} [[Категория:Саудитска Арабия| ]] 9smkuwyqrnlopfta67o3szuvsox3axz 12418796 12418751 2024-11-21T14:33:51Z 176.222.13.194 Щщ 12418796 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Саудитска Арабия | официално-име-бг = Кралство Саудитска Арабия | официално-име = المملكة العربية السعودية | девиз = لا إله إلا الله، محمد رسول الله<br>„Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“ (''[[шахада]]'') | химн = [[Химн на Саудитска Арабия|النشيد الوطني السعودي‎]] | химн-файл = Saudi Arabian national anthem, performed by the United States Navy Band.oga | демоним = саудитец | карта = Saudi Arabia (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Саудитска Арабия | столица = [[Рияд]] | най-голям-град = Рияд | религия = {{Tree list}} * 93,0% [[ислям]] ** 85 – 90% [[сунитски ислям|сунити]] ** 10 – 15% [[шиитски ислям|шиити]] * 4,4% [[християнство]] * 1,1% [[индуизъм]] * 0,3% [[будизъм]] * 0,3% [[нерелигиозност]] {{Tree list/end}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Ислямска държава (форма на управление)|ислямска]] [[абсолютна монархия]] | лидер1 = [[Крал на Саудитска Арабия|Крал]] | настоящ-лидер1 = [[Салман (Саудитска Арабия)|Салман]] | лидер2 = [[Престолонаследник на Саудитска Арабия|Кронпринц]] | настоящ-лидер2 = [[Мохамед бин Салман]] | законодателна-власт = няма<ref group="б">Има Консултативно събрание или Съвет на Шура, който няма законодателна власт. Тъй като неговата роля е само консултативна, той не се счита за законодателен орган.</ref> | събитие1 = Емирство Дирия | събитие-дата1 = 1727 г. | събитие2 = Емирство&nbsp;Неджд | събитие-дата2 = 1824 г. | събитие3 = Емирство Рияд | събитие-дата3 = 13 януари 1902 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 23 септември 1932 г. | събитие5 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата5 = 24 октомври 1945 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 31 януари 1992 г. | площ-място = 12-о | води% = 0 | население-година = 2023 | население = 37 401 000 | население-източник = <ref>{{Citation |title=www.cdsi.gov.sa |url=http://www.cdsi.gov.sa/english/index.php |accessdate=2012-07-17 |archivedate=2012-09-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120922233255/http://www.cdsi.gov.sa/english/index.php }}</ref> | население-място = 40-о | население-градско = 83,8 | население-градско-място = 32-ро | население-гъстота-място = 174-то | население-оценка-година = 2022 | население-оценка = 32 175 224<ref>{{cite web |title = Saudi Census 2022 |url = https://portal.saudicensus.sa/portal |publisher = General Statistics Authority - Kingdom of Saudi Arabia |website = portal.saudicensus.sa |access-date = 16 юли 2023 |archive-date = 28 юли 2023 |archive-url = https://web.archive.org/web/20230728002753/https://portal.saudicensus.sa/portal |url-status = live }}</ref> | БВП-година = 2024 | БВП = 2,354 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.SA">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=456,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (Saudi Arabia) |publisher=[[МВФ]] |website=www.imf.org |date=16 април 2024 |access-date=16 април 2024}}</ref> | БВП-място = 17-о | БВП-на-човек = 70 333 щ.д.<ref name="IMFWEO.SA" /> | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = 1,106 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEO.SA" /> | БВП-ном-място = 19-о | БВП-ном-на-човек = 33 040 щ.д.<ref name="IMFWEO.SA" /> | БВП-ном-на-човек-място = 34-то | Джини-година = 2013 | Джини = 45,9<ref>{{cite web |url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/saudi-arabia/ |title=The World Factbook |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |website=CIA.gov |access-date=28 май 2019 |archive-date=19 март 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210319180722/https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/saudi-arabia |url-status=live }}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2022 | ИЧР = 0,875<ref>{{cite web|url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|title=Human Development Report 2023/24|language=en|publisher=United Nations Development Programme|date=13 март 2024|page=288|access-date=13 март 2024|archive-date=13 март 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240313164319/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|url-status=live}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 40-о | продълж-живот = 75,0 години | продълж-живот-място = 75-о | дет-смъртност = 7,1/1000 | дет-смъртност-място = 149-о | грамотност = 82,9 | грамотност-място = 113-о | валута = [[Саудитски риал]] | валута-код = SAR | часова-зона = AST | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = субтропичен<br>континентален<br>тропичен | организации = [[ООН]], [[ОПЕК]], [[Арабска лига|АЛ]], [[Г-20]], [[БРИКС]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SA | TLD = [[.sa]], [[السعودية.]] | телефонен-код = +966 | забележки = <references group="б"/> }} '''Кралство Саудитска Арабия''' ({{lang|ar|المملكة العربية السعودية}} ''Ал-Мамлака Ал-ʻАрабийя Ас-Суʻӯдийя''), по-известна като '''Саудитска Арабия''', е най-голямата по територия [[държава]] на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], заемаща по-голямата част от него, и втората по големина арабска страна в света (след [[Алжир]]). Тя граничи с [[Йордания]] и [[Ирак]] на север и североизток, [[Кувейт]], [[Катар]] и [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] на изток, [[Оман]] на югоизток и [[Йемен]] на юг. Тя е свързана и с островната държава [[Бахрейн]] посредством [[Мост на крал Фахд|моста на крал Фахд]]. На североизток от нея е [[Персийски залив|Персийският залив]], а на запад – [[Червено море]]. Саудитска Арабия има площ около 2 250 000 km²<ref>[http://embassies.mofa.gov.sa/sites/China/AR/Guango/AboutKingdom/Pages/default.aspx www.embassies.mofa.gov.sa]</ref> и население от 38 милиона души, от които около 5,5 милиона са чужденци.<ref name="CIA World Factbook">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sa.html CIA World Factbook] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201229213833/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sa.html |date=2020-12-29 }} по данни към 13 януари 2011. Посетен на 16 януари 2011</ref> Кралство Саудитска Арабия е основано от [[Абдул Азиз бин Сауд]] през [[1932]] г., въпреки че завоеванията, които в крайна сметка довеждат до създаването на Кралството, започват още през 1902 година, когато Абдул Азиз завзема град [[Рияд]], седалище на неговото семейство – [[Саудити|Ал Сауд]], дало впоследствие сегашното име на страната. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска [[абсолютна монархия]]. Кралството е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в [[Ислям]]а. Двете джамии са [[Масджид ал-Харам]] (в [[Мека]]) и джамията [[Масджид ал-Набауи]] (в [[Медина]]). Саудитска Арабия има най-големия запас и е най-големият износител на петрол в света. Нефтът съставлява над 90% от износа и почти 75% от държавните приходи, улеснявайки създаването на социална държава.<ref>{{cite web|url=http://saudinf.com/main/h814.htm|title=Social Services 2|publisher=Saudinf.com|date=20 април 2009|accessdate=1 май 2010|архив_дата=2006-10-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061026213956/http://www.saudinf.com/main/h814.htm}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.mofa.gov.sa/Detail.asp?InSectionID=1516&InNewsItemID=1746|title=Royal Embassy of Saudi Arabia-London: The Kingdom Of Saudi Arabia – A Welfare State|publisher=Mofa.gov.sa|accessdate= 1 май 2010}}</ref> Въпреки това правозащитни организации като [[Амнести интернешънъл]] и [[Хюман Райтс Уоч]] неколкократно са изразявали загриженост за състоянието на човешките права в страната. Саудитска Арабия понякога е определяна като [[тоталитаризъм|тоталитарна страна]].<ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/GD12Ak01.html|title=House of Saud re-embraces totalitarianism|publisher=Asia Times|date=12 април 2005|accessdate=30 октомври 2012|архив_дата=2012-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121022145830/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/GD12Ak01.html}}</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=Gl5JVk0mfRIC&pg=PA35&lpg=PA35&dq=saudi+arabia+totalitarian&source=bl&ots=K4tqfDgWe5&sig=68xFeLFcLQOXQpShWRiynLDTDPY&hl=en&sa=X&ei=auuPUNnDHdT04QTfnoHwDQ&ved=0CEoQ6AEwCDgU#v=onepage&q=saudi%20arabia%20totalitarian&f=false]</ref> == География == {{основна|География на Саудитска Арабия}} [[Файл:Rub al Khali 002.JPG|мини|ляво|231x231px|[[Руб ал-Хали]], най-голямата пясъчна пустиня в света след Сахара]] Саудитска Арабия заема около 80% от площта на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]]. Югоизточните граници на страната с [[Оман]] и [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] преминават през ненаселени пустинни области и не са точно определени. Границата с [[Йемен]] е уточнена с взаимно споразумение едва през 2000 година.<ref>{{cite web | year = 2000| url = http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/788153.stm| title = Yemen, Saudi Arabia sign border deal| publisher = BBC News| accessdate = 25 юни 2008}}</ref> По тази причина има различни оценки за площта на държавата, вариращи между 2 149 690 km²<ref>{{cite web| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html| title = Rank Order: Area| work = CIA World Factbook| publisher = CIA| accessdate = 10 февруари 2010| archive-url = http://web.archive.org/web/20091028133318/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html| archive-date = 2009-10-28| архив_дата = 2014-02-09| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140209041128/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html}}</ref> и 2 240 000 km². Саудитското правителство оценява площта на страната на 2 217 949 km². Саудитска Арабия включва няколко основни географски области. Една от тях е [[Хиджаз]], в която са Мека и Медина, двете най-свети места в исляма. По крайбрежието на [[Червено море]] е разположена влажната низина [[Тихама]]. Северозападно от нея се намира планинската верига [[Хиджаз (планина)|Хиджаз]]. Платото [[Наджд]] заема централната част на страната. В най-южната област планината [[Асир]] с надморска височина от над 3000 m има най-прохладния климат в предимно пустинната държава. Източните райони представляват скалисти и пясъчни равнинни [[пустиня|пустини]] ([[Голям Нефуд]], [[Малък Нефуд]], [[Ал Хамид]]), достигащи до бреговете на [[Персийски залив|Персийския залив]]. На югоизток е най-негостоприемната част от страната, пустинята [[Руб ел-Хали|Руб ал-Хали]]. Почти ненаселена, по-голямата част от територията на Саудитска Арабия е заета от пустини и [[Полупустиня|полупустини]] с намаляващо номадско население от [[бедуини]]. В тези области растителността включва главно [[ксерофит]]ни треви и храсти. Обработваемата земя е едва 2% от територията на Саудитска Арабия. Населението е концентрирано главно по източното и западното крайбрежие и няколкото големи [[оазис]]а във вътрешността, като [[Хофуф]] и [[Бурайда]]. Саудитска Арабия е разположена в [[Тропичен пояс|тропичния пояс]], а крайните северни части – в [[Субтропичен пояс|субтропичния]]. Средните годишни [[валеж]]и варират от около 70 – 100 mm в централните части на страната до 400 mm годишно в планинските райони на запад. В пустинята Руб ал Халил и някои други области в някои години не падат дъждове. В страната няма постоянни реки и езера. Характерни представители на фауната в планинските области са [[кози]]те, [[Дива котка|дивите котки]], [[павиани]]те, [[Вълк|вълците]] и [[хиени]]те. В оазисите се срещат някои дребни птици. [[Коралов риф|Кораловите рифове]] край брега на Червено море са богати на различни морски организми. == История == {{основна|История на Саудитска Арабия}} === Средновековна история === [[Файл:Tribes english.png|ляво|мини|Карта на племената на Арабския полуостров към 7 век]] С изключение на малки населени места и търговски градчета, като Мека и Медина в западната част на Арабския полуостров, по-голямата част от територията на днешна Саудитска Арабия е била необитаема пустиня.<ref>{{cite book |title=The rise of Islam |url=https://archive.org/details/riseofislam0000gord |last=Gordon |first=Matthew |year=2005 |isbn=0-313-32522-7 |page=[https://archive.org/details/riseofislam0000gord/page/4 4]}}</ref> Около 571 година в Мека се ражда пророкът [[Мохамед]]. В началото на 7 век Мохамед обединява различните племена на полуострова и създава единна ислямска религиозна форма на управление. След смъртта му през 632 г. последователите му бързо [[Разпространение на исляма|разпространяват]] исляма и обхватът на мюсюлманското управление излиза извън Арабия, завладявайки в рамките на десетилетия огромни територии в [[Близкия изток]], [[Северна Африка]] и дори [[Ал-Андалус|Иберийския полустров]]. Така обаче Арабия се превръща в периферен регион на мюсюлманския свят, докато фокусът на политическото и религиозно управление се измества към по-развитите завладени земи.<ref>{{cite book |title=Daily life in the medieval Islamic world |url=https://archive.org/details/dailylifeinmedie00lind |last=Lindsay |first=James E. |year=2005 |isbn=0-313-32270-8 |page=[https://archive.org/details/dailylifeinmedie00lind/page/33 33]}}</ref> От 10 век до началото на 20 век Мека и Медина са били под контрола на местен арабски владетел ([[шариф]]), но в целия този период шарифът е васал на някоя от големите мюсюлмански империи с център в [[Кайро]], [[Багдад]] или [[Истанбул]]. Останалите части от днешна Саудитска Арабия са малко или много извън централизиран контрол и се развиват по правилата на местните номадски племена.<ref name="Britannica history">{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/31568/history-of-Arabia |title=History of Arabia |publisher=Encyclopaedia Britannica Online |accessdate=7 юни 2011|archive-url = http://web.archive.org/web/20110106183803/http://www.britannica.com:80/EBchecked/topic/31568/history-of-Arabia |archive-date = 2011-01-06}}</ref><ref>{{cite book |title=The changing map of Asia |url=https://archive.org/details/changingmapofasi0000east |last=East |first=William Gordon |year=1971 |isbn=978-0-416-16850-1 |pages=75 – 76}}</ref> През 16 век османците прибавят бреговете на Червено море и Персийския залив към владенията си и предявяват претенции за сюзеренна власт над вътрешната част от полуострова. Степента на османски контрол над тези земи варира през следващите четири века според силата на централната власт на империята.<ref>{{cite book |title=The history of Saudi Arabia |last=Bowen |first=Wayne H. |year=2007 |isbn=978-0-313-34012-3 |page=68}}</ref><ref>{{cite book |title=Muddle of the Middle East, Volume 2 |last=Chatterji |first=Nikshoy C. |year=1973 |isbn=0-391-00304-6 |page=168}}</ref> Днешната саудитска кралска династия (Ал Сауд) се появява в централна Арабия през 1744, когато [[Мохамед бин Сауд]], основател на династията, се съюзява с [[Мохамед ибн Абд ал-Уахаб]] – краен сунитски духовник.<ref>{{cite book |title=The history of Saudi Arabia |last=Bowen |first=Wayne H. |year=2007 |isbn=978-0-313-34012-3 |pages=69 – 70}}</ref><ref>{{cite book |title=Contemporary religions: a world guide |url=https://archive.org/details/isbn_9780582086951 |last=Harris |first=Ian |coauthors=Mews, Stuart; Morris, Paul; Shepherd, John |year=1992 |isbn=978-0-582-08695-1 |page=[https://archive.org/details/isbn_9780582086951/page/369 369]}}</ref> Това обединение полага основите на саудитската кралска система от идеологическа гледна точка.<ref>{{cite book |title=The future of Islam in the Middle East |url=https://archive.org/details/futureofislaminm0000faks |last=Faksh |first=Mahmud A. |year=1997 |isbn=978-0-275-95128-3 |pages=89 – 90}}</ref> След 1744 алиансът започва да разширява териториите си отвъд Риад, но през 1818 година походът на [[Мохамед Али паша]] слага край на това държавно обединение.<ref>„[http://countrystudies.us/saudi-arabia/7.htm The Saud Family and Wahhabi Islam]“. [[Библиотека на Конгреса]].</ref> През 1824 е създадена нова саудитска държавица, но много по-малка и слаба от първата. До края 19 век Ал Сауд оспорват контрола на вътрешните работи над Арабия с друга влиятелна арабска фамилия – Ал Рашид. През 1891 година Ал Рашид успяват да прогонят Ал Сауд в изгнание.<ref name="Britannica history"/> [[Файл:030Arab.jpg|мини|Арабски бойци по време на Арабското въстание през 1916 – 18]] В началото на 20 век Османската империя продължава да има сюзеренитет (макар и номинално) над по-голямата част от полуострова. В рамките на този сюзеренитет, Арабия е била управлявана от множество племенни владетели,<ref name= Murphy>{{cite book |title=The Arab Revolt 1916 – 18: Lawrence Sets Arabia Ablaze |url=https://archive.org/details/arabrevolt1916180000murp |last=Murphy |first=David |year=2008 |isbn=978-1-84603-339-1 |pages=5 – 8}}</ref><ref>{{cite book |title=Politics in an Arabian oasis: the Rashidis of Saudi Arabia |last=Al Rasheed |first=Madawi |year=1997 |isbn=1-86064-193-8 |page=81}}</ref> включително династията Сауд, която се връща от изгнание през 1902.<ref name="Britannica history"/> През 1916 с насърчаването и подкрепата на [[Великобритания]] (която се бори с османците през [[Първата световна война]]), шарифът на Мека [[Хюсеин бин Али]] повежда [[Арабско въстание|Арабското въстание]].<ref>{{cite book |title=The Encyclopedia of World War I |last=Tucker |first=Spencer |coauthors=Roberts, Priscilla Mary |year=205 |isbn=978-1-85109-420-2 |page=565}}</ref> Макар и да не постига целта си – обединение на арабските народи в една държава – Арабското въстание окончателно освобождава Арабия от османския контрол.<ref>{{cite book |title=A History of the Arab Peoples |last=Hourani |first=Albert |year=2005 |isbn=978-0-571-22664-1 |pages=315 – 319}}</ref> По това време [[Абдул Азиз бин Сауд|Ибн Сауд]] вече е възвърнал позициите си на водещ благородник в централна Арабия ([[Наджд]]) и с помощта на уахабитско-бедуинска армия, наречена [[ихван]],<ref>{{cite book |title=Islam in revolution: fundamentalism in the Arab world |last=Dekmejian |first=R. Hrair |year=1994 |isbn=978-0-8156-2635-0 |page=131}}</ref> той започва поход за поставяне на всички арабски земи на полуострова под свой контрол. До края на 1925 ихванът вече владее почти всички територии на днешна Саудитска Арабия. На 10 януари 1926 Ибн Сауд се обявява за [[кралство Хиджаз|крал наХиджаз]] (териториите по брега на Червено море), а на 27 януари 1927 и за крал на [[Наджд]] (дотогава е носил титлата „[[султан]]“). Ибн Сауд отказва да подкрепи идеята на водачите на ихвана за завладяване на британските протекторати [[Ирак]], [[Кувейт]] и [[Трансйордания]]. В отговор ихванът се разбунтува срещу краля, но войските на Ибн Сауд побеждават.<ref>{{cite book |title=Inside the Kingdom |last=Lacey |first=Robert |year=2009 |isbn=978-0-09-953905-6 |pages=15 – 16}}</ref> През 1932 кралствата Наджд и Хиджаз се обединяват в Кралство Саудитска Арабия.<ref name="Britannica history"/> === Нова история === [[Файл:Ibn Saud.jpg|мини|ляво|Абдул Азис, първият крал на Саудитска Арабия]] Новото кралство е една от най-бедните държави в света и разчита на ограничено селско стопанство и приходи от поклонничество. Въпреки това през 1938 в региона [[Ал-Хаса]] и по протежение на крайбрежието на Персийския залив са открити огромни находища от петрол, и през 1941 започва мащабното им разработване. Петролът осигурява на Саудитска Арабия бърз икономически растеж и значителни политически дивиденти в международен план. В Хеджаз се появяват първите вестници и радиостанции, културният живот се развива бурно. Но големият наплив на чужденци, намиращи работа в петролната промишленост, подсилва съществуващата отдавна склонност към [[ксенофобия]]. В същото време правителството става все по-разточително и екстравагантно. През 1950-те това довежда до задлъжняване на икономиката и икономически спад.<ref name="Britannica history"/> През 1953 [[Сауд бин Абдул Азис]] се възкачва на престола, но управлението му е белязано от вражда с неговия полубрат [[Файсал бин Абдул Азис]]. В резултат на това Сауд е свален от власт в полза на Файсал през 1964 година. Най-значимото събитие от управлението на Файсал е [[Петролна криза от 1973 година|петролната криза от 1973]], когато Саудитска Арабия и другите арабски производителки на суровината налагат ембарго на износа си към [[САЩ]], искайки Вашингтон да оттегли подкрепата си за [[Израел]].<ref name="Britannica history"/> Файсал е наследен от своя полубрат Халид, под чието управление е отбелязан изключителен икономически ръст. Правят се огромни държавни инвестиции в инфраструктурата и образованието, а връзките със САЩ са значително подобрени.<ref name="Al-Rasheed 136-137">{{cite book |title=A History of Saudi Arabia |last=Al-Rasheed |first=Madawi |year=2010 |isbn=978-0-521-74754-7 |pages=136 – 137}}</ref> През 1979 две събития оказват драматично влияние върху саудитската външна и вътрешна политика.<ref>{{cite book |title=The Muslim world after 9/11 |last=Rabasa |first=Angel |coauthors= Benard, Cheryl; Chalk, Peter; and Fair; Christine |year=2005 |isbn=978-0-8330-3712-1 |page=42}}</ref> Първото събитие е избухналата в Персия [[Ислямска революция]]. То създава тревога в саудитското ръководство, тъй като има опасност населените с шиити и богати на петрол райони по източното крайбрежие може да последват примера на революцията и да се вдигнат на въстание срещу централната власт. Другото събитие се случва в края на 1979 – на 20 ноември ислямски екстремисти превземат джамията [[Масджид ал-Харам]] в Мека, обвинявайки кралската власт в корупция и неислямски характер.<ref>{{cite book |title=Desert Kingdom: How Oil and Water Forged Modern Saudi Arabia |last=Jones |first=Toby Craig |year=2010 |isbn=978-0-674-04985-7 |pages=218 – 219}}</ref> В отговор саудитското правителство налага много по-стриктно следване на ислямските ценности (вкл. забраняване на кината и спортовете), а във формирането на държавната политика се отдава много по-голямо внимание на [[улема]].<ref name= Hegghammer24>{{cite book |title=Jihad in Saudi Arabia: Violence and Pan-Islamism Since 1979 |last=Hegghammer |first=Thomas |year=2010 |isbn=978-0-521-73236-9 |page=24 }}</ref> Тези мерки обаче не довеждат до спад на ислямизацията.<ref>{{cite book |title=Saudi Arabia Enters the 21st Century |last=Cordesman |first=Anthony H. |year=2003 |isbn=978-0-275-98091-7 |page=174 }}</ref> [[Файл:President Nixon shaking hands with King Faisal of Saudi Arabia following talks at Riasa Palace, 07-15-1974.gif|мини|Файсал посреща [[Ричард Никсън]], 1974 година]] Халид е наследен от брат си [[Фахд бин Абдул Азис|Фахд]] през 1982. Фахд продължава близките отношения със САЩ и увеличава покупките на американско и британско военно оборудване.<ref name="Britannica history"/> Саудитска Арабия вече е най-голямата производителка на петрол в света.<ref>{{cite book |title=Human resources development in Saudi Arabia: Multinationals and Saudization |url=https://archive.org/details/humanresourcesde0038viol |last=Viola |first=Joy Winkie |year=1986 |isbn=978-0-88746-070-8 |page=[https://archive.org/details/humanresourcesde0038viol/page/37 37]}}</ref> Саудитският режим похарчва 25 милиарда щатски долара в подкрепа на [[Саддам Хюсеин]] по време на [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Голяма част от богатството от петрола е канализирана в преобразяването на страната, и саудитското общество се променя драстично чрез масови програми за образование и здравеопазване и появата на нови медии. Това, както и наличието на голям брой чуждестранни работници, силно засягат традиционните саудитски норми и ценности. Въпреки драматичната промяна в социалния и икономическия живот на страната, политическата власт продължава да бъде монопол на кралското семейство.<ref name="Britannica history"/> След иракската инвазия в Кувейт през 1990 Саудитска Арабия се присъединява към антииракската коалиция. Крал Фахд, страхувайки се от нападение от Ирак, кани американски и коалиционни войници да бъдат разположени в страната.<ref name="Britannica history"/> Това действие е до голяма степен в противоречие с ценностите на налагащите улема и [[шериат]]а кръгове и довежда до силно увеличаване на ислямския тероризъм както в Саудитска Арабия, така и в западни страни – [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември 2001]] в [[Ню Йорк]] са най-яркият пример. Позицията на правителството по въпроса за войната с Ирак обаче довежда до широко недоволство и сред обикновените граждани. Ислямизмът не е единственият източник на враждебност към режима. Въпреки изключителното богатство на кралското семейство и страната, след 1990 година икономиката е в застой, безработицата се покачва, а данъците са високи. Общественото недоволство е голямо. Кралят се принуждава да прокара много ограничени реформи, като демократизирането на страната не е предвидено. Фахд заявява, че „политическа система, базирана на [[избори]], е в разрез с ислямските ценности“.<ref name="Britannica history"/> [[Файл:AnschalgInZahran1996 KhobarTower.jpg|мини|ляво|Последствията от терористичния акт в Дахран през 1996]] През 1995 Фахд остава инвалид след удар и управлението е поето от престолонаследника [[Абдула бин Абдул Азис|принц Абдула]], който поема ролята на действащ крал, макар и управлението му да е смущавано от вътрешносемейна борба за власт. Абдула продължава политиката на мека реформа и по-голяма откритост,<ref>{{cite book |title=The war for Muslim minds: Islam and the West |url=https://archive.org/details/warformuslimmind00kepe |last=Kepel |first=Gilles |year=2004 |isbn=978-0-674-01575-3 |page=[https://archive.org/details/warformuslimmind00kepe/page/192 192]}}</ref> но в същото време започва и да се дистанцира от САЩ по отношение на външната политика. През 2003 Саудитска Арабия отказва да подкрепи Щатите и техните съюзници в [[Американска инвазия на Ирак|инвазията в Ирак]].<ref name="Britannica history"/> Въпреки това терористична дейност се е увеличава драстично същата година, когато Рияд е сполетян от атентати и други терористични атаки, което принуждава правителството да предприеме много по-строги действия срещу тероризма.<ref name="Cordesman 2009">{{cite book |title=Saudi Arabia: national security in a troubled region |last=Cordesman |first=Anthony H. |year=2009 |isbn=978-0-313-38076-1 |pages=50 – 52}}</ref> През 2005 крал Фахд умира и Абдула официално се възкачва на трона. Той въвежда нова програма за умерена реформа, която включва редица промени в икономиката, насочени към намаляване на зависимостта на страната от приходите от петрола: дерегулация, насърчаване на чуждестранните инвестиции и [[приватизация]]. Абдула поема енергични действия за борба с тероризма и разпорежда употребата на сила срещу терористите. През февруари 2009 е обявена серия от промени в съдебната власт, въоръжените сили, както и различните министерства с цел модернизиране на тези институции, включително заместване на висши чиновници в съдебната власт и мутауините (религиозната полиция) с хора с по-умерени възгледи, както и назначаването на жена за заместник-министър.<ref name="Britannica history"/> В началото на 2011 крал Абдула се противопоставя на [[Арабска пролет|протестите и революциите в Арабския свят]], като дава убежище на сваления президент на Тунис [[Зин ал Абидин бен Али]] и оказва подкрепа на египетския ръководител [[Хосни Мубарак]].<ref>{{cite news |title=Egypt Protests could spread to other countries |url=http://www.guardian.co.uk/world/2011/jan/31/egypt-protests-spread-other-countries |newspaper=[[The Guardian]] |date=31 януари 2011 |accessdate=11 юни 2011 |location=London |first=Ian |last=Black}}</ref> Подобни протести [[Протести в Саудитска Арабия (2011-2012)|не подминават]] и Саудитска Арабия.<ref>{{cite news | first=Robert | last=Fisk | title=Saudis mobilise thousands of troops to quell growing revolt | date=5 май 2011 | work=The Independent | url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/saudis-mobilise-thousands-of-troops-to-quell-growing-revolt-2232928.html | accessdate=3 май 2011 | archiveurl=https://www.webcitation.org/5wxaC4jgz?url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/saudis-mobilise-thousands-of-troops-to-quell-growing-revolt-2232928.html | archivedate=2011-03-05 | deadurl=no | location=London }}</ref> В опит да се справи с недоволството, Абдула обявява пакет от социални придобивки в размер на 10,7 милиарда щатски долара, включващ помощи срещу [[инфлация]]та, стипендии за учене в чужбина за саудитски студенти, и отписване на част от задълженията на граждани и компании към държавата. Въпреки това политически промени не са предвидени.<ref>{{cite news |title=Saudi king announces new benefits |url=http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/02/2011223105328424268.html |publisher=Al Jazeera English |date=23 февруари 2011 |accessdate=23 февруари 2011}}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Саудитска Арабия}} Държавно устройство – абсолютна монархия, начело с крал ([[Салман ибн Абдулазиз ал-Сауд]] от 23 януари 2015 г.) Той е едновременно премиер-министър, главнокомандващ и върховен съдия. Наследникът на престола е пръв заместник на премиер-министъра и министър на отбраната. Всички останали министри са от кралското семейство. Съществува и Консултативен съвет от 90 членове, които са назначавани от краля за 4 години. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Саудитска Арабия}} Саудитска Арабия е разделена на 13 ''провинции''.<ref>{{cite web |url=http://www.arab.net/saudi/sa_admindivisions.htm |title=Saudi Arabia: Administrative divisions |publisher=arab.net |accessdate =21 септември 2008}}</ref> Тези провинции се разделят на 118 [[Мухафаза|мухафази]], като това число включва 13 провинциални столици (общини), които се управляват от кметове. Мухафазите се разделят на по-малки административни частици наречени маракизи (ед.ч – марказ) {| border="0" cellpadding="3" |- ! || № || Провинция || Столица |- | rowspan="14" |[[Файл:Saudi Arabia, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|мини|400px|Провинциите в Саудитска Арабия]] |- | 1 || [[Ал-Джоуф]] || [[Сакака]] |- | 2 || [[Северните граници]] || [[Арар]] |- | 3 || [[Табук]] || [[град Табук]] |- | 4 || [[Ха'ил]] || [[град Ха'ил]] |- | 5 || [[Медина (провинция)|Медина]] || [[Медина]] |- | 6 || [[Ал-Касим]] || [[Бурайда]] |- | 7 || [[Мека (провинция)]] || [[Мека]] |- | 8 || [[Рияд (провинция)]] || [[Рияд]] |- | 9 || [[Източна провинция]] || [[Дамам]] |- | 10 || [[Баха (провинция)]] || [[Баха]] |- | 11 || [[Асир (провинция)]] || [[Абха]] |- | 12 || [[Джизан (провинция)]] || [[Джизан]] |- | 13 || [[Нажран (провинция)]] || [[Нажран]] |} == Население == {{основна|Население на Саудитска Арабия}} Населението се концентрира в градовете и в оазисите. Местното население на страната са предимно араби. Страната е обитавана от около 400 племена, които в миналото са живеели като номади. Днес едва 10% от тях все още поддържат част от номадското си битие. В Саудитска Арабия работят около 6 милиона гастарбайтери. Социалното осигуряване е добро, обаче се полага само на саудитците. Медицинското обслужване е отлично и е безплатно за местните жители. Жителите на страната възлизат на 26 417 599 души, включително и живеещите в Саудитска Арабия чужденци. Любопитен факт за страната е, че 40% от саудитските бракове се разтрогват най-късно 3 години след сключването им. 73% от жителите на Саудитска Арабия са сунити-уахабити, около 5% са шиити, а останалата част са мюсюлмани принадлежащи на други верски течения в исляма. В страната работят много гастарбайтери от [[Египет]], [[Йордания]] и [[Палестина]]. Много са чуждестранните работници и от [[Индия]], [[Пакистан]], [[Бангладеш]], [[Судан]]. След последната война в [[Афганистан]] се забелява наплив и на работници от там, предимно от племето на пущуните. Чуждестранните работници в Саудитска Арабия са заети в сектори, в които местното население не желае да работи. Най-често това са ниски доходни и трудоемки дейности. Гъстотата на населението е 12 души на кв. км. Процентът на урбанизация е 86%. Ръстът на населението възлиза на 4% годишно. Смъртността при новородените е 5%. Почти 2/3 от населението на страната е под 25 г. Въпреки близостта на [[Африка]] разпространението на СПИН е много слабо. Причина за последното са строгите наказания за прелюбодеянието. Грамотността на арабското население на страната е почти толкова висока, колкото в страни като [[Германия]]. Степента на грамотност при жените е почти толкова висока, колкото при мъжете. Средна продължителност на живота: мъже – 68 г., жени – 72 г. == Закон и човешки права == [[Файл:Young Saudi Arabian woman in Abha.jpg|мини|170п|Саудитка в [[никаб]], задължителен за носене извън дома]] Главният [[източник на правото]] в Саудитска Арабия е ислямският [[шариат]] извлечен от ученията на [[Корана]] и на [[Сунна]]. Съдебната система на Саудитска Арабия съдържа основните съдебни закони на държавата, а съдиите са част от [[Улема]], религиозното движение на страната. Саудитска Арабия активно прилага [[смъртно наказание|смъртното наказание]] за широк спектър от дейности: убийство, изнасилване, въоръжен грабеж, употреба на наркотици, лъжепророкуване, [[вероотстъпничество]], прелюбодейство и магьосничество.<ref name= BBCexecutioner>{{cite web |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/2966790.stm |title=Saudi executioner tells all |date=5 юни 2003 |publisher=BBC News |accessdate=11 юли 2011}}</ref><ref name= FRD306>{{cite book |title=Saudi Arabia A Country Study |last=Federal Research Division |year=2004 |isbn=978-1-4191-4621-3 |page=304}}</ref><ref name= Miethe>{{cite book |title=Punishment: a comparative historical perspective |last=Miethe |first=Terance D. |coauthors=Lu, Hong |year=2004 |isbn=978-0-521-60516-8 |page=63}}</ref> Екзекуцията се изпълнява чрез обезглавяване с меч, по-рядко чрез убиване с камъни или разстрел. Между 2007 и 2010 са проведени 345 екзекуции, всички чрез обезглавяване.<ref name= Punishment>U.S. State Department Annual Human Rights Reports for Saudi Arabia 2007 – 2010: {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2010/nea/154472.htm |title=2010 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=8 април 2011 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}; {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2009/nea/136079.htm |title=2009 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=11 март 2010 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}; {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2008/nea/119126.htm |title=2008 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=25 февруари 2009 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}; {{cite web |url=http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2007/100605.htm |title=2007 Human Rights Report: Saudi Arabia |date=11 март 2008 |publisher=U.S. State Department |accessdate=11 юли 2011}}</ref> Последната екзекуция за магьосничество е проведена през 2012 година.<ref>{{cite news |title=Saudi man executed for 'witchcraft and sorcery' |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18503550 |date=19 юни 2012 |publisher=BBC News |accessdate=19 юни 2012}}</ref> Много от екзекуциите са публични, понякога обезглавеното тяло се излага на показ.<ref name= Miethe/> Жените в Саудитска Арабия са лишени от редица права до такава степен, че някои правозащитни организации говорят за „полова сегрегация“.<ref>{{cite web|url=http://www.hri.ca/pdfs/HRT%20Spring,%20Volume%208,%20No.%201,%202001.pdf|format=PDF|accessdate=21 август 2007|title=Human Rights Tribune – ed. Spring 2001|work=Human Rights Tribune|date=Spring 2001|publisher=International Human Rights Documentation Network|archiveurl=http://web.archive.org/web/20081002083608/http://www.hri.ca/pdfs/HRT%20Spring,%20Volume%208,%20No.%201,%202001.pdf|archivedate=2 октомври 2008|архив_дата=2019-09-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190912113351/https://web.archive.org/web/20081002083608/http://www.hri.ca/pdfs/HRT%20Spring,%20Volume%208,%20No.%201,%202001.pdf}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.nostatusquo.com/ACLU/dworkin/WarZoneChaptIIIA.html |title=A Feminist Looks at Saudi Arabia |year=1978 |author=Andrea Dworkin |publisher=Andrea Dworkin on nostatusquo.com |accessdate=2 юни 2008}}</ref> В много региони на страната преобладава вярването, че мястото на жената е в дома. Срещат се видове сегрегация дори там: някои домове имат отделни входове за жени и за мъже.<ref name="cbsnews1">{{cite news |title= Women Speak Out In Saudi Arabia |url= http://www.cbsnews.com/stories/2005/03/23/60minutes/main682565.shtml |publisher= CBS News |date= 24 март 2005 |accessdate= 25 февруари 2008 |archive-url= https://web.archive.org/web/20050326081952/http://www.cbsnews.com/stories/2005/03/23/60minutes/main682565.shtml |archive-date= 2005-03-26 }}</ref> Жените получават право да карат [[автомобил]] едва през 2018 г.<ref>https://medianews.bg/bg/a/ot-dnes-zhenite-v-sauditska-arabiya-mogat-da-karat-koli</ref> Въпреки това е позволено на жени да управляват [[самолет]], но трябва задължително да бъдат возени от мъж до летището.<ref>{{cite news|title=Saudi Arabia gets its first woman pilot|url=http://www.hindu.com/thehindu/holnus/003200701121543.htm|publisher=The Hindu|date=12 януари 2007|accessdate=2 юни 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071026003928/http://www.hindu.com/thehindu/holnus/003200701121543.htm|archivedate=2007-10-26|location=Chennai, India}}</ref> През май 2013 за пръв път е разрешено на жени да спортуват в частните училища, но при условие, че носят подходящо облекло.<ref>[http://www.hurriyetdailynews.com/saudi-arabia-allows-schoolgirls-to-play-sport.aspx?pageID=238&nid=46240 www.hurriyetdailynews.com]</ref> Едва през 2011 г. саудитските жени получават право на глас, което за първи път упражняват през 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/време-е-жените-да-излязат-от-средновековието/a-15448824|заглавие=Време е жените да излязат от Средновековието|фамилно_име=Попова-Витцел|първо_име=Даря|дата=10 октомври 2011|труд=[[Дойче Веле]]|достъп_дата=25 ноември 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/100636952/jenite-v-sauditska-arabia-shte-glasuvat-za-parvi-pat|title=Жените в Саудитска Арабия ще гласуват за първи път|date=12 декември 2015|work=[[БНР]]|access-date=25 ноември 2021}}</ref> == Икономика == {{основна|Икономика на Саудитска Арабия}} Основа на икономиката е нефтът, чиито запаси са 35,8 млрд. т. (първо място в света), добиват се 430 млн. т., от които 390 млн. т. се изнасят. Развиват се нефтопреработваща и химическа промишленост, строителна, металообработваща, текстилна, целулозно-хартиена, хранително-вкусова, златарска и др. В селското стопанство се влагат големи субсидии и се осигуряват изцяло нуждите на населението с основните хранителни продукти. Произвежда се пшеница (2 млн. т. годишно), плодове, пилешко месо, яйца и др. Правителството също така развива телекомуникационната и електрическата индустрия. През 1990 г. в Саудитска Арабия се забелязва значително свиване на приходите от петрола, съчетани с висок прираст на населението. По време на петролния бум през 1981 доходът на глава от населението достига 11 700 щ.д., но през 1991 пада до 6300 щ.д. Саудитска Арабия е една от най-бързо развиващите се държави. Планира се през 2020 година да бъдат завършени т.нар. „икономически градове“. С построяването на им се очаква доходите на глава от населението да нараснат до 33 500 щ.д. Градовете ще бъдат пръснати из различни краища на страната, за да се развива местния поминък. == Култура == {{основна|Култура на Саудитска Арабия}} Коранът е единственият източник на правото. Целият културен, социален, политически живот се базира на догмите на ислямската религия. Официалната религия в страната е ислямът в неговата уахабистка разновидност, който в салафистката си версия се стреми да изчисти исляма от всичко, което се смята за нововъведения и отклонения. [[Уахабизмът]] започва като пуританска мюсюлманска секта в края на 18 век и е свързан амбициите на управляващата в Саудитска Арабия династия. Той забранява култа към светци, издигането на пищни паметници или луксозни джамии, слушането или създаването на музика, рисуването на картини. На жените е забранено да шофират, а пушенето също е грях. В страната се смята за престъпление изповядването на друга форма на исляма или преминаването към друга религия. За уахабитите шиитите не са истински мюсюлмани. Единственият източник на законодателство е Коранът, което обяснява защо нито Саудитска Арабия, нито бившият талибански режим имат конституция. Саудитска Арабия е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2012/12/10/the-seven-countries-where-the-state-can-execute-you-for-being-atheist/ | заглавие=The seven countries where the state can execute you for being atheist | дата = 10 декември 2012 |труд=www.washingtonpost.com |издател=The Washington Post}}</ref> == Джида, Ер Риад, Мека == Повечето от посетителите на Саудитска Арабия идват единствено, за да видят Мека. Това е Светият град за Исляма и всички предани мюсюлмани, без значение къде живеят, трябва да направят поклонение тук поне веднъж в живота си. Това е родното място на Мохамед, тук той е започнал да проповядва и тук се е завърнал за последното си поклонение. Мека и светите места на околността са забранени за немюсюлмани. В центъра на Мека се намира Голямата Джамия, а в нея – свещеният кладенец Замзам. Кааба, към който се обръщат всички мюсюлмани, когато се молят, е в централния двор на джамията. Според легендите Кааба е бил построен от Адам и след това издигнат отново от Авраам и сина му Исмаил по подобие на Божия дом в Рая. == Армия == [[Файл:RSAF Typhoon at Malta - Gordon Zammit.jpg|мини|[[Кралски военновъздушни сили на Саудитска Арабия]] „[[Eurofighter Typhoon]]“]] Армията на Саудитска Арабия се състои от кралските сухопътни войски, кралските военновъздушни сили, кралския флот, кралската военновъздушна отбрана и кралската национална гвардия. Общият брой войници е 200 000 души. Сухопътни войски – 75 000, военновъздушни сили – 18 000, военновъздушна отбрана – 16 000 – кралски флот – 15 500 плюс 3000 пехотинци. Отделно от това число се прибавя и Национална разузнавателна служба. Саудитска Арабия е в топ 10 на държавите с най – голям военен бюджет. Сумата към 2005 година е 25,4 милиарда щатски долара. Модерната технология на Саудитска Арабия е дело от сделки с [[Англия]], [[Франция]] и [[САЩ]]. САЩ са продали хардуер на цена 80 милиарда щатски долара в периода 1951 – 2006. През 1965 Англия става главен снабдител на военна стока за Саудитска Арабия. == Терористичният акт в Дахран == Взривяването на комплекса Хубър е терористична атака на част от жилищен комплекс в град Хубър, Саудитска Арабия, намиращ се близо до националната петролна компания „[[Сауди Арамко]]“. Атентатът става на 25 юни 1996. Комплексът Хубър е използван от чужд военен персонал. Огромна цистерна е детонирана край сграда 131 – осеметажна сграда помещавана от 4404-та Американска Авиация (Пощальоните). Общо 19 американски военни и един от Саудитска Арабия са убити и още 372 от други националности са ранени. В началото Ал-Каида е смятана за отговорна за атентата, а впоследствие групировката поема отговорността за атентата. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.saudi.gov.sa/wps/portal/espp Саудитска Арабия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161120090610/http://www.saudi.gov.sa/wps/portal/espp |date=2016-11-20 }} ''Официален правителствен сайт'' * {{Dmoz|Regional/Middle_East/Saudi_Arabia}} * {{Wikivoyage|Saudi Arabia}} * [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Среден Изток] {{Саудитска Арабия по теми}} {{ОПЕК}} {{Азия}} [[Категория:Саудитска Арабия| ]] l6tsojqm22c7ob62fb5tfilym79z5df 0 44728 12419457 10942576 2024-11-22T02:46:52Z Incall 337824 12419457 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Жоужан |местоположение = Map of the Rouran Khaganate.png |местоположение-лег = Владенията на Жоужан около 500 г. |основаване = 330 г. |абдикиране = 555 г. |континент = [[Азия]] |религия = [[Тенгризъм]]<br/>[[Будизъм]] |управление = |династия = [[Юдзиулю]] |епоха-вид = |p1 = Сиенбей |s1 = Тюркски хаганат |s2 = Северна Ци |s3 = Северна Джоу |днес_част = {{Китай}}<br/>{{Монголия}}<br/>{{Казахстан}}<br/>{{Русия}} }} '''Жоужан''' ({{lang|zh|柔然}}; {{lang|pny|Róurán}}) е [[държава]] в [[Централна Азия|Централна]] и [[Източна Азия]], съществувала от началото на IV век до средата на VI век. В края на IV век Жоужан завладява земите на днешна [[Монголия]] и [[Централна Азия]], както и части от [[Сибир]] и [[Манджурия]]. Те контролират тези области до средата на VI век, когато държавата им е разгромена от засилващия се [[Тюркски хаганат]] и китайските династии [[Северна Ци]] (Бей Ци) и [[Северна Джоу]] (Бей Джоу). == Наименование == За наименованието 柔然 се предполага, че е китайска транскрипция на самонаименованието на този народ. В днешния [[стандартен мандарин]] то се произнася близко до ''жоужан''. Някои изследователи се опитват да реконструират оригиналната форма на тази дума, изхождайки от нейното произношение в тогавашния китайски език и известни подобни думи в [[монголски езици|монголските езици]]. В някои китайски източници за жоужан се използват и обидните имена '''жужу''' (茹茹, буквално „храна за животни“) и '''жуанжуан''' ((蠕蠕, буквално „пълзящи насекоми“), както и ''тантан'' (檀檀). == История == След разпадането на държавата им, голяма част от [[сиенбей]] се преселват на юг към [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]], където основават няколко държави, играли важна роля в китайската история. Жоужан вероятно е основана от останали на север сиенбей. Споменава се за пръв път през IV век, когато нанася поражение на [[тиелъ]] и установяват контрол над големи части от [[Манджурия]] до езерото [[Хулун]]. През следващите години Жоужан разпростира влиянието си на запад, като до началото на V век техни васали са и [[ефталити]]те.{{hrf|Grousset|1970|67}} При най-голямото разширение на държавата тя обхваща земите от река [[Орхон]] до [[Китайска стена|Китайската стена]] и от Манджурия до [[Турфан]] и може би дори до източните брегове на езерото [[Балхаш]]. За основоположника на управляващата династия на Жоужан [[Юдзиулю Мугулу]] се твърди, че първоначално е роб на сиенбейския род [[Туоба]]. Неговият потомък [[Юдзиулю Шълун]] пръв обединява родовете на Жоужан, нанася поражения на тиелъ и сиенбей и през 402 година за пръв път приема титлата [[хаган]]. В средата на VI век подчинените на Жоужан [[гьоктюрки]] се разбунтуват, поставяйки началото на Тюркския хаганат. Около 555 година, с помощта на Западна Уей, те унищожават империята Жоужан. Остатъците от жоужанския елит се установяват в северен Китай. Според някои хипотези част от тях се изселва на запад и стават основата на европейските [[авари]]. == Хипотези за връзка с аварите == Според някои хипотези [[Европа|европейските]] [[авари]] от [[6 век|6]]-[[9 век]] произлизат от едно от племената на жоужаните. Тази версия се оспорва, тъй като в китайската хроника ''„[[Ляншу]]“'' ясно се посочва, че аварите – хвар, са част от племената малки [[юеджи]], известни и като хуа – [[ефталити]]. От друга страна, според изследователи като [[Лев Гумильов]], между средноазиатските хвар и европейските авари няма връзка. От трета страна според [[Омелян Прицак]] азиатските жоужан нямат нищо общо с европейските авари, които са от хунски произход, т. нар. ''хвар-хуни''.<ref>[http://www.kroraina.com/slav/op/op_slavs_avars_1.htm, стр. 356]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Цинциус | first = В. И. (отв. ред.) | year = 1975 | title = Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков, Том I. А-НГ | publisher = Издательство „Наука“ | location = Ленинград | url = http://altaica.narod.ru/tms.htm | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120202234009/http://altaica.narod.ru/tms.htm |date=2012-02-02 }} * {{cite book | last = Grousset | first = René | year = 1970 | title = The Empire of the Steppes: a History of Central Asia | url = https://archive.org/details/empireofsteppes00grou | publisher = Rutgers University Press | location = New Brunswick, New Jersey | isbn = 0-8135-0627-1 | lang = en }} [[Категория:Исторически държави в Азия]] [[Категория:История на Монголия]] [[Категория:История на Китай]] [[Категория:История на Казахстан]] [[Категория:История на Русия]] kbzty9bpabfxxuca6qdr82a5g4hlwjh 0 44814 12419589 12398973 2024-11-22T09:05:26Z 91.139.160.20 /* Биография */ 12419589 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дарвин|Дарвин}} {{Личност | име-оригинал = Charles Darwin | категория = биолог | описание = английски естествоизпитател | портрет = Charles Darwin aged 51.jpg | портрет-описание = Чарлз Дарвин на възраст 51 години, малко след като е публикувал „[[Произход на видовете]]“ | роден-място = [[Шрюсбъри]], [[Англия]] | починал-място = [[Дауни (Англия)|Дауни]] (на англ. Doune), [[Голям Лондон]], Англия | националност = {{Великобритания}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог | област = [[Естествознание]], [[геология]] | образование = [[Единбургски университет]]<br>[[Кеймбриджки университет]] | учил-при = [[Джон Стивънс Хенслоу]]<br>[[Адам Седжуик]] | публикации = „[[Пътешествието с Бийгъл]]“, „[[Произход на видовете]]“ | известен-с = [[Еволюция]] чрез [[естествен отбор]], [[общ произход]] | награди = [[Медал на Кралицата]]<br>[[Медал Уолъстон]]<br>[[Медал Копли]] | повлиян = [[Александър фон Хумболт]]<br>[[Джон Хершел]]<br>[[Чарлз Лайъл]] | повлиял = [[Джоузеф Долтън Хукър]]<br>[[Томас Хъксли]]<br>[[Джордж Романс]]<br>[[Ернст Хекел]]<br>[[Джон Лъбък]] }} }} '''Чарлз Робърт Дарвин''' ({{lang|en|Charles Robert Darwin}}) е [[англичани|английски]] [[учен]] и [[естествознание|естествоизпитател]], живял през XIX век. Той пръв дава идеята за [[еволюция]]та на всички [[вид]]ове в течение на времето от [[общ произход|общ прародител]] посредством процес, който нарича [[естествен отбор|естествен потбор]]<ref>„Речник на научните термини“, Уваров, Айзакс, изд. П. Берон, 1992 г.</ref><ref>Енциклопедия А-Я, изд. БАН, 1974 г.</ref>. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения потбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на [[синтезирана теория за еволюцията|съвременната еволюционна теория]]. В своя съвременен вид тя представлява основата на [[биология]]та, като дава единно [[логика|логично]] обяснение на [[биоразнообразие]]то.<ref>[http://darwin-online.org.uk/biography.html The Complete Works of Darwin Online – Biography]. ''darwin-online.org.uk''. Посетен на 15 декември 2006.</ref> Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по [[медицина]] в [[Единбургски университет|университета в Единбург]] и по [[теология]] в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]].<ref>Leff, David (2000), [http://www.aboutdarwin.com/darwin/WhoWas.html About Charles Darwin] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151024043728/http://www.aboutdarwin.com/darwin/whowas.html |date=2015-10-24 }}. Посетен на 15 декември 2006</ref> По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по [[геология]]. Наблюденията, които прави и теориите, които изказва, подкрепят идеите на [[Чарлз Лайъл]] за [[униформизъм|униформизма]]. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и [[фосил]]ите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва [[трансмутация на видовете|трансмутацията на видовете]], което дава начало на неговата теория за естествения потбор през 1838 г.<ref name="Desmond 1991">Desmond, Adrian & James Moore (1991), Darwin, London: Michael Joseph, Penguin Group, ISBN 0-7181-3430-3</ref> Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му.<ref name="van Wyhe 2007">van Wyhe, John (27 March 2007), ''[http://darwin-online.org.uk/people/van_Wyhe_2007_Mind_the_gap_did_Darwin_avoid_publishing_his_theory.pdf Mind the gap: Did Darwin avoid publishing his theory for many years?]'', Notes and Records of the Royal Society 61: 177 – 205. Посетен на 7 февруари 2008.</ref> През 1858 г., докато дописва теорията си, [[Алфред Ръсел Уолъс|Алфред Уолъс]] му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.<ref>Darwin – At last. American Museum of Natural History. Посетен на 21 март 2007.</ref> В книгата си „''[[Произход на видовете]]''“ (1859 г.) Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва [[еволюция на човека|еволюцията на човека]] и [[полов отбор|половия потбор]] в ''„Произходът на човека и половия потбор''“, след това публикува ''„Изразяване на емоциите при човека и животните''“. В книги публикува изследванията си за растенията, а в последната проучва [[земен червей|земните червеи]] и влиянието им върху почвата.<ref>Freeman, R. B. (1977), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=A1&viewtype=text&pageseq=1 The Works of Charles Darwin: An Annotated Bibliographical Handlist]'' (Second ed.), Wm Dawson & Sons Ltd. Посетен на 15 декември 2006</ref> == Биография == === Детство и юношество === [[Файл:Charles Darwin 1816.jpg|мини|ляво|Седемгодишният Чарлз Дарвин (1816 г.)]] Чарлз Дарвин е роден на [[12 февруари]] [[1809]] г. в град [[Шрюсбъри]], графство [[Шропшър]], [[Англия]]. Той е петото от общо шест деца на заможното семейство на д-р Робърт и Сюзан Дарвин. Чарлз Дарвин е внук по бащина линия на [[Еразмус Дарвин]]. Представителите на родовете на майката (Уеджууд) и на бащата на Чарлз Дарвин са предимно [[унитаризъм|унитарни]] християни. Баща му Робърт Дарвин е лекар, финансист и привърженик на философското течение на свободомислещите. Дарвин е кръстен като малък в [[Англиканство|Англиканската църква]], но майка му го води с братята и сестрите му на църковните служби в капелата на унитаристите. През 1817 г. Чарлз Дарвин тръгва на училище и още като осемгодишен проявява силен интерес към естествознанието, събира яйца на птици и [[раковина|раковини]] на морски животни. Същата година през юли умира майка му. През септември започва да ходи заедно с брат си Еразмус в англиканския интернат в Шрюсбъри.<ref>Moore Desmond, стр. 12 – 15 [http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=text&itemID=F1497&pageseq=21 21 – 25]}}</ref> През 1825 г. записва да учи [[медицина]] в медицинския факултет на университета в [[Единбург]], [[Шотландия]]. Лекциите го отегчават, а упражненията по [[хирургия]] му се струват тежки, поради което занемарява следването. По това време се научава да препарира животни при Джон Едмонстън, бивш роб, придружавал естествоизпитателя Чарлз Уотъртън в [[екваториални гори|екваториалните гори]] на [[Южна Америка]]. През втората година в университета се записва в [[Плиний Стари|Плиниевото]] общество (студентски кръжок по [[естествознание]]). Дебатите в кръжока често достигат до радикален [[материализъм]]. Дарвин помага на ръководителя на кръжока, проф. Робърт Едмунт Грант, в проучванията на анатомията и жизнения цикъл на морските [[безгръбначни]] в [[естуар]]а на река Форс в Шотландия. През 1827 г. Дарвин представя пред останалите в кръжока собственото си откритие, че черните [[спори]] по черупките на [[Стриди (семейство)|стриди]] са яйца на [[пиявица|пиявици]]. Проф. Грант представя пред студентите еволюционните идеи на [[Жан-Батист Ламарк|Ламарк]]. Дарвин бива учуден, но остава безпристрастен, тъй като е прочел сходните идеи на дядо си Еразмус.<ref name="Browne 1995">Browne, E. Janet (1995), Charles Darwin: vol. 1 Voyaging, London: Jonathan Cape, ISBN 1-84413-314-1</ref> Дарвин бива по-скоро отегчен от курса по естествена история на проф. Робърт Джеймсън, който включвал и [[геология]], заедно с актуалния по това време дебат между привържениците на [[нептунизъм|нептунизма]] и на [[плутонизъм|плутонизма]]. Той изучава растителната [[таксономия|класификация]] и работи като помощник за Националния музей на Шотландия (един от най-големите по онова време).<ref name="Desmond 1991" /> Раздразнен от занемаряването на следването на сина си, баща му го изпраща да следва [[богословие]] в [[Кеймбридж]] (Крист Колидж), с перспективата един ден да стане пастор.<ref name="Browne 1995" /> Дарвин започва през януари 1828 г., но вместо да учи, се отдава на [[конен спорт|езда]] и [[спортна стрелба|стрелба]]. Братовчед му Фокс го запалва по широко разпространената по това време страст да се колекционират [[бръмбар]]и. Дарвин се увлича дотолкова, че открива нови видове и прави публикации за тях в научното списание ''„Illustrations of British entomology''“, издавано от известния [[ентомология|ентомолог]] Джеймс Стивънс. Междувременно Дарвин става приятел и последовател на професора по ботаника Джон Стивънс Хинслоу. Въпреки тези увлечения, Дарвин съумява да се подготви добре за изпитите си, наслаждавайки се на езика и логиката на [[Уилям Пейли]] в труда му ''„Потвърждения на християнството“.''<ref name="DarwinBarlow">Darwin, Charles (1958), Barlow, Nora, ed., ''[http://darwin-online.org.uk/EditorialIntroductions/Freeman_LifeandLettersandAutobiography.html The Autobiography of Charles Darwin 1809 – 1882]''. London: Collins. Посетен на 4 ноември 2008.</ref> През 1831 г. на изпита за получаване на бакалавърска степен по [[богословие]] Дарвин се представя добре, като се класира на десето място по успех от общо 178 студенти.<ref name="Browne 1995" /> Дарвин остава в Кеймбридж до юни 1831 г. Той изучава труда ''„Естествена теология''“ на Пейли, в който се застъпва телеологичната теза за наличие на божествен произход на природата, където [[адаптация]]та се обяснява като действия на Бог посредством природните закони.<ref name="autogenerated141">von Sydow, Momme (2005), „Darwin – A Christian Undermining Christianity? On Self-Undermining Dynamics of Ideas Between Belief and Science“, in Knight, David M.; Eddy, Matthew D., Science and Beliefs: From Natural Philosophy to Natural Science, 1700 – 1900, Burlington: Ashgate, pp. 141 – 156, ISBN 0-7546-3996-7</ref> Прочита новоизлязлата книга на [[Джон Хершел]], в която се описва най-висшата цел на [[естествена философия|естествената философия]] като разбиране на природните закони посредством [[логическа индукция]], основана на [[наблюдение|наблюдения]], както и ''„Personal Narrative''“ на научните пътешествия на [[Александър фон Хумболт]]. Дарвин решава да продължи с образованието си по естествена история в тропиците и заедно със свои състуденти планира посещение на [[Тенерифе]]. В подготовка за пътуването посещава курса по геология на [[Адам Седжуик]] (един от основателите на съвременната геология) и се включва в лятна експедиция по [[Картография|картографиране]] на стратите в [[уелс]]ките планини през август същата година.<ref name="DarwinBarlow" /><ref name="Browne 1995" /> Връщайки се вкъщи намира писмо от проф. Хинслоу, в което той го препоръчва като подходящ (макар и с незавършено образование) млад естествоизпитател на нещатно място на кораба „Бийгъл“ под командването на капитан Робърт Фитцрой, в качеството му по-скоро на придружител, отколкото на истински колекционер. „Бийгъл“ заминавал след четири седмици на експедиция, с цел картографиране на бреговата ивица на [[Южна Америка]]. Бащата на Дарвин първоначално е против сина му да замине на това двугодишно пътешествие, което счита за загуба на време, но в крайна сметка бива убеден от девера си Джошуа Уеджууд да даде своето съгласие.<ref name="Desmond 1991" /> ==== Пътешествието с кораба Бийгъл ==== {{основна|Пътешествието с Бийгъл}} [[Файл:Voyage of the Beagle.jpg|мини|ляво|Карта на пътешествието на [[HMS Бигъл]]]] Вместо две, експедицията трае почти пет години. Дарвин изпълнява задълженията си – по-голямата част от времето прекарва на сушата, като прави геоложки проучвания и събира животински и растителни експонати, докато [[HMS Бигъл]] изпълнява своята хидрографска мисия.<ref>keynes 2000, pp. ix–xi, [http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=text&itemID=F1840&pageseq=12 www.darwin-online.org.uk]</ref><ref name="van Wyhe 2008">van Wyhe, John (2008), [http://darwin-online.org.uk/darwin.html Charles Darwin: gentleman naturalist: A biographical sketch], Darwin Online. Посетен на 17 ноември 2008.</ref> Дарвин си води грижливо бележки за наблюденията и теоретичните си разсъждения, които редовно се изпращат с експонатите в Кеймбридж, заедно с писма и с копие на дневника му до неговото семейство.<ref name="van Wyhe 2008b">van Wyhe, John (2008b), Darwin: The Story of the Man and His Theories of Evolution, London: Andre Deutsch Ltd (published 1 September 2008), ISBN 0-233-00251-0</ref> Дарвин притежава някакъв опит по геология, в колекционирането на бръмбари и в дисекцията на морски [[безгръбначни]], но във всички останали области е новак, затова усърдно и с вещина събира образци за по-късна експертна оценка.<ref>Gordon Chancellor; Randal Keynes (October 2006). ''[http://darwin-online.org.uk/EditorialIntroductions/Chancellor_Keynes_Galapagos.html Darwin's field notes on the Galapagos: A little world within itself]''. Darwin Online.</ref> Страда силно от [[морска болест]], което не му пречи повечето от бележките му да са посветени на морските безгръбначни, като се започне от [[планктон]]а, който събирал с огромно удоволствие.<ref> keynes 2000, pp. ix–xi</ref><ref name="Keynes 2001">Keynes, Richard (2001), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F1925&viewtype=text&pageseq=1 Charles Darwin's Beagle Diary]'', Cambridge University Press, посетен на 17 октомври 2008</ref> При спирането на брега на остров [[Сантяго (остров)|Сантяго]] ([[Кабо Верде]]) Дарвин открива, че една бяла ивица в стръмните [[вулканична скала|вулканичните скали]] съдържа морски [[Раковина|раковини]]. Капитан Фитцрой му е дал първия том на ''„Принципи на геологията''“ на [[Чарлз Лайъл]], в която са описани идеите на [[униформизъм|униформизма]], според които земната повърхност бавно се издига или потъва в огромни периоди от време. Дарвин се убеждава нагледно в идеите на Лайъл и възнамерява самият той да напише труд по геология<ref name="Browne 1995" />. В [[Бразилия]] Дарвин е възхитен от [[Тропически гори|тропическите гори]]<ref name="Keynes 2001" /> и отвратен от [[робство]]то.<ref name="DarwinBarlow" /> В [[Пунта Алта]] ([[Патагония]]) Дарвин открива в отвесни скали [[вкаменелости]] на едроразмерни изчезнали [[бозайници]], в близост до съвременни морски раковини – белег за скорошно [[измиране]] без следа от промяна в климата или катастрофално явление, което да го е предизвикало. Той разпознава слабо проучен мегатериум с характерна костна броня, което веднага му заприличва на уголемена версия на бронята на местните [[броненосци]]. След като пристигнали в [[Европа]], тези находки предизвикали голям интерес.<ref name="Browne 1995" /> Във вътрешността на страната Дарвин се запознава отблизо със социалните, политическите и [[антропология|антропологическите]] особености на местните жители и техните [[колонизатор]]и във време на революция. Той открива, че два вида [[нанду]] обитават отделни територии, но споделят и една обща зона.<ref name="Desmond 1991" /><ref name="Eldredge">Eldredge, Niles (2006), ''[http://www.vqronline.org/articles/2006/spring/eldredge-confessions-darwinist/ Confessions of a Darwinist] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131224110620/http://www.vqronline.org/articles/2006/spring/eldredge-confessions-darwinist/ |date=2013-12-24 }}'', The Virginia Quarterly Review (Spring 2006): 32 – 53, посетен на 4 ноември 2008.</ref> На юг той навлиза в [[степи]]те – равнини върху морски чакъл и черупки на морски животни, в които разпознава [[морска тераса|морски тераси]] в различна степен на издигане над морското ниво. Докато прочита втория том на труда на Лайъл, Дарвин приема виждането му за „центрове на зараждане“ на видове, но откритията му го навеждат на размисли, в които се поставят на изпитание идеите за плавна непрекъснатост и за измирането на видовете.<ref name="Desmond 1991" /><ref>Herbert, Sandra (1991), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=text&itemID=A342&pageseq=1 Charles Darwin as a prospective geological author]'', British Journal for the History of Science (24): 159 – 192, посетен на 17 октомври 2008</ref> [[Файл:HMS Beagle by Conrad Martens.jpg|мини|Докато Бийгъл картографирал бреговете на [[Южна Америка]], Дарвин размишлявал върху геологията и изчезването на едроразмерни бозайници.]] На „Бийгъл“ пътували и трима коренни жители на [[Огнена земя]]. Те били заловени при предишното пътуване на кораба и закарани в Англия, където прекарват една година и сега се завръщали като [[мисионер]]и в родните си места. Дарвин ги намира за приятелски настроени и цивилизовани, но определя техните сънародници като „мизерни и деградирали диваци“, различаващи се от цивилизованите хора толкова, колкото питомните животни от дивите.<ref>Darwin, Charles (1845), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F20&viewtype=text&pageseq=1 Journal of researches into the natural history and geology of the countries visited during the voyage of H.M.S. Beagle round the world, under the Command of Capt. Fitz Roy, R.N]''. 2d edition, London: John Murray, посетен на 17 октомври 2008</ref> Дарвин си обяснява различията между неговите съотечественици и местните жители с различни етапи на културно развитие, а не с превъзходство на една раса пред друга. По това време той престава да споделя мнението на познатите му учени, че хората и животните са коренно различни.<ref name="Browne 1995" /> В [[Чили]] Дарвин става пряк свидетел на [[земетресение]] и вижда ясни следи от разместването и повдигането на земните пластове. Високо в [[Анди]]те вижда морски раковини и вкаменели дървета, расли на пясъчен бряг. По аналогия на издигането на земната повърхност, Дарвин прави и днес валидното заключение, че при потъване на океанските [[остров]]и около тях се оформят [[коралов риф|коралови рифове]], които постепенно нарастват и се превръщат в [[атол]]и.<ref name="Desmond 1991" /><ref name="darwin-online1">Darwin, Charles (1887), Darwin, Francis, ed., ''[http://darwin-online.org.uk/EditorialIntroductions/Freeman_LifeandLettersandAutobiography.html The life and letters of Charles Darwin, including an autobiographical chapter]'', London: John Murray, посетен на 4 ноември 2008</ref><ref name="DarwinBarlow" /> На [[Галапагоски острови|Галапагоските острови]] Дарвин отбелязва, че наблюдаваните екземпляри от птицата Многогласен присмехулник (''[[Mimus polyglottos]]'') в Чили и на всеки отделен остров се различават едни от други. Записва си информацията, че размерът на черупката на [[костенурки]]те се различава, в зависимост от това, от кой остров произхождат.<ref>Gordon Chancellor; Randal Keynes (October 2006). „Darwin's field notes on the Galapagos: 'A little world within itself'“. Darwin Online.</ref><ref name="Eldredge" /> В [[Австралия]] при вида на [[двуутробни|двуутробното]] [[плъховидно кенгуру]] (семейство ''Potoroidae'') и на [[птицечовка]]та, Дарвин има впечатлението, че тези животни са създадени от двама различни Създатели.<ref>Darwin, Charles (1839), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F10.3&viewtype=text&pageseq=1 Narrative of the surveying voyages of His Majesty's Ships Adventure and Beagle between the years 1826 and 1836, describing their examination of the southern shores of South America, and the Beagle's circumnavigation of the globe]''. Journal and remarks. 1832 – 1836., III, London: Henry Colburn, посетен на 17 октомври 2008</ref> [[Аборигени]]те намира за „приятни и с добро чувство за хумор“, отбелязва и страданията им, породени от европейските заселници.<ref name="Keynes 2001" /> Бийгъл прави проучване върху начина на образуване на атола на [[Кокосови острови|Кокосовите острови]] и резултатите подкрепят разсъжденията на Дарвин.<ref name="DarwinBarlow" /> Фитцрой започва да пише ''„Разказ за пътешествията на Бийгъл''“ и след като прочита дневника на Дарвин, предлага да включи и него в разказа си.<ref>„Darwin Correspondence Project – Letter 301 – Darwin, C. R. to Darwin, C. S., 29 Apr 1836“.</ref> В [[Кейптаун]] Дарвин и Фитцрой се срещат с [[Джон Хершел]]. Хершел е писал на Лайъл, възхвалявайки неговата идея за униформизма, която отваря смело вратата за хипотези относно „мистерията на мистериите – заместването на измрели видове с други“, като „природен, а не като свръхестествен процес“.<ref name="darwin-online2007">van Wyhe, John (27 March 2007), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=text&itemID=A544&pageseq=1 Mind the gap: Did Darwin avoid publishing his theory for many years?]'', Notes and Records of the Royal Society 61: 177 – 205, doi:10.1098/rsnr.2006.0171, посетен на 7 февруари 2008</ref> Докато подрежда бележките си на път към дома, Дарвин пише, че ако нарастващите му съмнения относно птиците [[присмехулници]], костенурките и [[вълк]]а от [[Фолкландски острови|Фолкландските острови]] са оправдани, „те биха подкопали постоянството на видовете“. <ref name="Keynes 2001" /> По-късно Дарвин коментира, че подобни факти „изглежда хвърлят светлина върху произхода на видовете“<ref name="Darwin 1859" /> ==== Зараждане на теорията за еволюцията ==== [[Файл:Charles Darwin by G. Richmond.jpg|мини|ляво|Още като млад Дарвин става част от научния елит]] Още преди завръщането на „Бийгъл“ на 2 октомври 1836 г. в родината, Дарвин вече е станал известен в научните среди. През декември 1835 г. Хинслоу изпраща до избрани естествоизпитатели писма, в които възхвалява дописките по геология на Дарвин. Събраните образци биват раздадени на специалисти по [[ботаника]] (като Хинслоу) за определяне и класифициране. Обемът на работата е бил внушителен, част от колекцията е трябвало да бъде оставена на склад.<ref name="Desmond 1991" /> Изгарящият от нетърпение [[Чарлз Лайъл]] се среща за пръв път с Дарвин на 29 октомври същата година и скоро го запознава с биолога и [[Палеонтология|палеонтолога]] [[Ричард Оуен]]. Оуен разполагал с необходимите технически средства, за да изследва вкаменелостите, събрани от Дарвин. В резултат на работата на Оуен биват изучени останките на огромни по размери изчезнали видове [[ленивец]], почти напълно запазени скелети на непознатия вид ленивец ''Scelidotherium'' и на [[гризач]] с размерите на [[хипопотам]], именуван ''[[Toxodon]]'' и наподобяваш по форма гигантска [[капибара]]. Частите от броня били от вида ''Glyptodon'', гигантски броненосец, както Дарвин първоначално го е определил.<ref>Owen, Richard (1840), Darwin, C. R., ed., Fossil Mammalia Part 1, The zoology of the voyage of H.M.S. Beagle, London: Smith Elder and Co</ref> Тези изчезнали видове са били близки родственици на съвременните видове в Южна Америка.<ref name="Desmond 1991" /> [[Файл:Darwin tree.png|мини|Към средата на юли 1837 Дарвин започва своята тетрадка „Б“ по въпроса за ''Трансмутацията на видовете'' и на страница 36 написва думите „Аз мисля“, под която нарисува първото [[Tree of life (science)|еволюционно дърво]].]] Дарвин пише първата си статия, в която описва постепенното издигане на земната повърхност в Южна Америка и с ентусиазираната подкрепа на Лайъл я прочита на 4 януари 1837 г. пред Лондонското геоложко дружество. На същия ден представя пред Зоологичното дружество колекцията от образци от бозайници и птици. Орнитологът [[Джон Гулд]] скоро след това оповестява, че птиците, намерени на Галапагоските острови и считани от Дарвин първоначално за смес от представители на семейство ''Icteridae'' и на родовете [[черешарка]] и [[чинка]], представляват всъщност [[Галапагоски чинки|дванадесет различни вида чинки]]. На 17 февруари Дарвин бива избран за член на съвета на Географското дружество. Лайъл представя откритията на Оуен сред фосилите, донесени от Дарвин, като подчертава това, че видовете са намерени в различни географски ширини, като потвърждение на идеята за униформизма.<ref name="Desmond 1991" /> Дарвин и Гулд се срещат, за да обсъдят находките. Гулд му съобщава, че птиците-присмехулници от Галапагоските острови са отделни видове, а не подвидове на един вид. Дарвин не си е отбелязал от кой точно остров е взет всеки отделен екземпляр, но успява да възстанови тази информация по записките на другите участници в експедицията.<ref>Sulloway, Frank J. (1982), ''[http://www.sulloway.org/Finches.pdf Darwin and His Finches: The Evolution of a Legend]'', Journal of the History of Biology 15 (1): 1 – 53, doi:10.1007/BF00132004, посетен на 9 декември 2008</ref> Двете [[нандута]] също се оказват различни видове. На 14 март Дарвин оповестява разпространението на птиците от север на юг.<ref name="Browne 1995"/> По същото време разсъждава в своята ''„Червена тетрадка''“, че е възможно „един вид да се превръща в друг“, с която може да се обясни географското разпространение на съвременни видове като нандуто или изчезнали видове като [[макрокения]]та (която оприличава на гигантско [[гуанако]]). Разсъжденията си относно [[Продължителност на живота|продължителността на живота]], [[безполово размножаване|безполовото]] и [[полово размножаване|половото размножаване]] развива в тетрадка „Б“, където споменава, че вариацията в поколението с цел „приспособяване и промяна на вида към променящия се свят“ обяснява наблюденията върху костенурките от Галапагос, птиците-присмехулници и нандутата. Дарвин скицира произхода на един вид под формата на еволюционно дърво, в което „е абсурдно да се говори, че един вид е по-висшестоящ от друг“, с което отхвърля идеята на [[Жан-Батист Ламарк|Ламарк]] за независими поредици от произлезли един от друг видове до висши форми.<ref>Herbert, Sandra (1980), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=text&itemID=F1583e&pageseq=1 The red notebook of Charles Darwin]'', Bulletin of the British Museum (Natural History), Historical Series (7 (24 April)): 1 – 164, посетен на 11 януари 2009</ref> ==== Прекомерна работа, здравословни проблеми и създаване на семейство ==== Дарвин завършва своя „''Дневник''“ около 20 юни 1837 г., тъкмо когато [[кралица Виктория]] се възкачва на трона. Впоследствие се налага да прави допълнителни промени в съдържанието. <ref name="Browne 1995" /> Дарвин е главен редактор на ''„Зоология на пътешествието на кораба Бийгъл''“, както и съавтор на ''„Геология на Южна Америка''“ заедно с Чарлз Лайъл. От много работа и гонене на нереални срокове, здравето му се разклаща. Налага му се за няколко седмици да се оттегли на почивка в провинцията. Сред роднините, които посещава в Шрюсбъри, е и неговата братовчедка Ема Уеджууд, девет месеца по-възрастна от него, която по това време се грижи за обездвижената си леля. [[Уилям Хюъл]] уговаря настойчиво Дарвин да заеме поста на секретар на Геоложкото дружество. След дълго нежелание, Дарвин приема през март 1838 г. Въпреки огромната си заетост по работата около пътеписите на „Бийгъл“, той бележи забележителен напредък в разработването на идеята за [[Трансмутация на видовете|трансмутацията]], като използва всеки повод да се съветва с експерти по естествознание и с животновъди и гледачи на [[Гълъбови|гълъби]].<ref name="van Wyhe 2008" /><ref name="Desmond 1991" /> На 28 март 1838 г. при посещение на зоологическата градина отбелязва, че поведението на [[орангутан]]а е подобно на детското.<ref name="Desmond 1991" /> Напрежението си казва думата. През юни Дарвин се налага да остане в леглото в продължение на дни, с болки в корема, главоболие и сърдечни проблеми. До края на живота си той редовно има периоди на отпадналост, придружени от стомашни болки, повръщане, остри фурункули, сърцебиене, треперене и други симптоми, особено по време на стрес, като участие в събирания или гостувания. Причините за здравословните проблеми на Дарвин остават неясни, а опитите за лечение са почти напълно безуспешни.<ref name="Desmond 1991" /> На 23 юни прави малка експедиция в Шотландия. Посещава [[Глен Рой]] и известните „успоредни пътища“, издълбани на три нива по склоновете на хълмовете. По-късно публикува мнението си, че това са издигнати морски тераси. След време признава, че е сбъркал и че това са бреговите ивици, оставени от някогашно ледниково езеро.<ref name="Desmond 1991" /><ref name="Browne 1995" /><ref name="DarwinBarlow" /> Напълно възстановен, той се връща в Шрюсбъри през юли. Сред обичайните си всекидневни размишленията по [[животновъдство]], на два листа хартия се промъкват и хаотични мисли за кариерата и бъдещето, както и две колони, озаглавени ''„Да се оженя“'' и ''„Да не се оженя“''. Сред предимствата са „постоянен спътник и приятел на стари години ... при всички случаи по-добрата възможност от това да си имам куче“, а в графата „недостатъци“ – „по-малко пари за книги“ и „ужасна загуба на време“.<ref name="DarwinBarlow" /> В крайна сметка се решава да направи голямата стъпка, обсъжда решението с баща си и после посещава Ема Уеджууд на 29 юли. Така и не събира смелост да ѝ отправи предложение за женитба, за сметка на това, против съвета на баща си, ѝ споменава за идеите си за трансмутацията.<ref name="Desmond 1991" /> Като продължава изследванията си в Лондон, Дарвин прочита шестото издание на „''Есе за принципите на населението''“ от [[Томас Малтус]]. Влиянието на този труд върху по-нататъшната му работа е огромно: {{цитат|<kbd>През октомври 1838 г. или петнадесет месеца, след като започнах систематичното събиране на сведения, от чисто желание за развлечение прочетох труда на Малтус за населението. Темата за борбата за съществуване, която протича при всички растения и животни, и се забелязва ясно при дългосрочни наблюдения, ми беше добре позната. Докато четях редовете, ми просветна изведнъж, че при тези условия благоприятните вариации по-скоро ще бъдат запазвани, а неблагоприятните ще бъдат унищожавани. В резултат на това може да се очаква да се образуват нови видове. Ето как започна работата ми по теорията ...</kbd><ref name="DarwinBarlow" />}} Според Малтус, ако човешкото население не се контролира, то нараства в [[геометрична прогресия]] и скорошното изчерпване на хранителните ресурси води до т.нар. Малтусианска катастрофа. Дарвин е бил достатъчно подготвен, за да установи, че това важи и за постулираната от [[Огюстен Пирам дьо Кандол|дьо Кандол]] „непримиримост на видовете“ растения и борбата за съществуване в дивата природа, което обяснява защо редица видове остават сравнително постоянни по брой. Понеже видовете често пъти се размножават несъразмерно много спрямо наличните ресурси, благоприятните вариации биха направили индивидите по-успешни в оцеляването, което ще им даде възможност да предадат вариациите на тяхното поколение. Съответно неблагоприятните вариации ще загинат. В резултат на това ще се образуват нови видове.<ref name="van Wyhe 2008" /><ref name="Desmond 1991" /><ref name="Browne 1995" /><ref name="Darwin 1842">Darwin, Charles (1842), „Pencil Sketch of 1842“, in Darwin, Francis, The foundations of The origin of species: Two essays written in 1842 and 1844., Cambridge University Press, 1909</ref> На 28 септември 1838 г. записва това прозрение, описвайки го като разделителен момент от развитието на видовете, при която адаптираните структури запълват празнините в природата, а слабите структури биват изтиквани.<ref name="van Wyhe 2008" /> През следващите месеци наблюдава и сравнява дейността на фермери, отделящи за разплод най-добрите индивиди от добитъка си, с естествен потбор (в духа на Малтус) на вариации, образувани „случайно“, така че „всяка част от една новопридобита структура влиза изцяло в действие и бива усъвършенствана“. Дарвин заключава, че тази аналогия представлява „най-красивата част от моята теория“ <ref name="Desmond 1991" /> [[Файл:Emma Darwin.jpg|мини|Дарвин избира да се ожени за братовчедка си, Ема Уеджууд.]] На 11 ноември Дарвин се връща в провинцията и този път прави предложение за женитба на Ема, като отново ѝ говори за идеите си. Ема приема предложението му. В поредица от любовни писма тя подчертава колко високо оценява откровеността му в споделянето на различията между тях. Същевременно подчертава силната си унитарна вяра и загрижеността си, че е възможно неподправените му съмнения да ги разделят в отвъдния живот.<ref> „Darwin Correspondence Project – Belief: historical essay“. Посетен на 25 ноември 2008.</ref> Докато Дарвин търси жилище в Лондон, пристъпите на заболявания продължават. Ема го умолява в писмата си да си даде почивка, като почти пророчески отбелязва „Не се разболявай повече, мили Чарли, докато не се съберем заедно, за да се грижа за теб“. На Гоуър стрийт Дарвин намира подходяща къща, в която да живеят. По-късно я наричат „папагалската къщичка“ (заради кичозния ѝ интериор). Дарвин се мести в нея около Коледа. На 24 януари 1839 г. Дарвин бива избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]].<ref name="Desmond 1991" /> На 29 януари Чарлз Дарвин и Ема Уеджууд се оженват в градчето Маер. След англиканската сватбена церемония, адаптирана по унитарен образец, младото семейство веднага хваща влака и се мести в новия си дом.<ref name="Desmond 1991" /> ==== Подготовка за публикация на теорията за естествения потбор ==== Дарвин вече има рамката на теорията си за естествения потбор „над която да работи“<ref name="DarwinBarlow" /> „като основно хоби“<ref>„Darwin Correspondence Project – Letter 419 – Darwin, C. R. to Fox, W. D., (15 June 1838)“. Посетен на 8 февруари 2008.</ref>. Изследванията му включват [[скотовъдство]]то и дългосрочни опити с растения, които доказват, че видовете не са постоянни. Дарвин обръща внимание на различни детайли, за да усъвършенства и подплати с доказателства теорията си. В продължение на повече от едно десетилетие тази работа остава на заден план на фона на основните занимания на Дарвин – публикуването на научните резултати от пътешествието на „Бийгъл“.<ref name="darwin-online2007"/> Книгата на Дарвин за [[коралов риф|кораловите рифове]] бива публикувана през май 1842 г., след повече от три години работа върху нея. После написва „план“ на своята теория. За да избягат от стреса в Лондон, семейство Дарвин се местят в къщата в село Дауни. На 11 януари 1844 г. Дарвин споделя в писмо до ботаника Джоузеф Далтон Хукър своята теория, като добавя в типичен мелодраматичен стил „чувството е като да признаеш, че си извършил убийство“.<ref name="darwin-online2007"/><ref>Darwin Correspondence Project – Letter 729 – Darwin, C. R. to Hooker, J. D., (11 January 1844)". Посетен на 8 февруари 2008.</ref> Хукър отговаря „възможно е това, което описвате, да се случва на много места, както и да съществува постепенна промяна на видовете. Ще съм очарован да чуя как според вас се случва тази промяна, понеже нито едно от досега изказаните мнения не ме удовлетворява“.<ref>Darwin Correspondence Project – Letter 734 – Hooker, J. D. to Darwin, C. R., 29 January 1844". Посетен на 8 февруари 2008.</ref> [[Файл:Charles Darwin.jpg|мини|Дарвин през 1854 г.]] През юли първоначалният „план“ на Дарвин набъбва до „''Есе''“ от 230 страници, което трябвало да се допълни с резултатите от неговите проучвания, в случай на преждевременна смърт.<ref name="darwin-online2007"/> През ноември в публичното пространство избухва дискусия, породена от идеите за еволюционен прогрес, изказани в публикувания труд ''„Следи от естествената история на творението“''. Авторът е анонимен, а публикацията става [[бестселър]] и увеличава обществения интерес към въпроса за трансмутацията. Дарвин се присмива на аматьорските изказвания в областта на геологията и [[зоология]]та, но същевременно грижливо преглежда отново своите собствени аргументи.<ref name="Browne 1995" /><ref>''[http://www.darwinproject.ac.uk/darwinletters/calendar/entry-814.html#back-mark-814.f5 Darwin Correspondence Project – Letter 814 – Darwin, C. R. to Hooker, J. D., (7 Jan 1845)]''. Посетен на 24 ноември 2008.</ref> Дарвин завършва третия си труд по геология през 1846 г. Отново се връща към старата си страст от студентските години – морските безгръбначни – като започва да подлага на дисекция и да класифицира [[ракообразни]]те от инфраклас ''Cirripedia'', които е събирал по време на пътешествието с „Бийгъл“. Той се наслаждава на красивото им устройство и прави сравнения с устройството на сродни организми.<ref name="van Wyhe 2007" /> През 1847 г. Хукър прочита „''Есето''“ на Дарвин и му дава своето мнение във вид на бележки. Тази тиха критика е именно това, от което Дарвин се нуждае. Хукър задава въпроси относно мнението на Дарвин, че е невъзможно да има нови и нови „актове на сътворение“.<ref name="Desmond 1991" /> Опитвайки да стабилизира за пореден път разклатеното си здраве, Дарвин се подлага през 1849 г. на хидротерапия, която има учудващо добър ефект.<ref>''[http://www.darwinproject.ac.uk/darwinletters/calendar/entry-1236.html Darwin Correspondence Project – Letter 1236 – Darwin, C. R. to Hooker, J. D., 28 Mar 1849]''. Посетен на 24 ноември 2008.</ref> През 1851 г. любимата му дъщеря Ани се разболява, което отново събужда страховете му, че причината за заболяването може да е наследствена. След дълга поредица от кризи, Ани умира.<ref name="Browne 1995" /> След единадесет години работа по колекционираните ракообразни от ''Cirripedia'', теорията на Дарвин му помага да открие случаи на [[Хомология (биология)|хомология]], показващи, че слабо видоизменени части на тялото могат да изпълняват различни функции в нови условия на средата. При някои родове открива съвсем дребни мъжки индивиди, [[Паразитизъм|паразитиращи]] върху [[Хермафродитизъм|хермафродитни]] представители – нагледен пример за междинен етап (андродвудомност) в еволюцията на два различни пола (гонохоризъм).<ref>[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=text&itemID=F1497&pageseq=118 Darwin 1954]</ref> Тези открития му донасят медала на Кралското научно дружество през 1853 г. и широка известност като биолог.<ref name="Desmond 1991" /> Дарвин възобновява работата по теорията си през 1854 г. ==== Публикуване на теорията за естествения потбор ==== В началото на 1856 г. Дарвин проучва дали е възможно [[Яйце (зоология)|яйца]] и [[семена]] да оцелеят по време на пътуване в морската вода, при което видовете да се разпространяват от другата страна на океаните. Хукър все повече изпитва съмнения относно класическото разбиране, че видовете са непроменяеми, но техният по-млад приятел [[Томас Хъксли]] е твърдо против [[еволюция]]та. [[Чарлз Лайъл|Лайъл]] е заинтригуван от теорията на Дарвин, без обаче за осъзнае нейния обхват. В една статия на [[Алфред Ръсел Уолъс|Алфред Уолъс]], посветена на ''Въведение'' във видовете, Лайъл намира сходни моменти с мислите на Дарвин, поради което го подтиква да побърза с публикацията, за да гарантира авторството на идеите си. Въпреки че Дарвин не съзира заплаха в това отношение, той започва да работи първоначално по една кратка статия. С времето обаче тя се разраства и става „голяма книга, посветена на видовете“, озаглавена „''Естествен потбор''“. Дарвин продължава проучванията си, събирайки информация и образци от естествоизпитатели от целия свят, включително и Уолъс, който по това време работи в [[Борнео]]. Дарвин поддържа през живота си интензивна кореспонденция с над 2000 души – естествоизпитатели, интелектуалци и обществени фигури, като общият брой на написаните от него писма за целия му живот надхвърля 15 000.<ref>[http://www.darwinproject.ac.uk/ www.darwinproject.ac.uk]</ref> Американският ботаник Ейза Грей проявил интерес към темата и на 5 септември 1857 г. Дарвин изпраща на Грей подробно описание на идеите си, включително и резюме на „''Естествен потбор''“. През декември получава писмо от Уолъс, в което той го пита дали книгата ще изследва произхода на човека. Дарвин отговаря, че би избегнал тази „толкова натоварена с предразсъдъци“ тема, като същевременно окуражава Уолъс да продължи да работи по въпросите, добавяйки накрая „Аз отивам още по-далече от вас“<ref name="Desmond 1991" />. Книгата на Дарвин е написана наполовина, когато на 18 юни 1858 г. получава статия от Уолъс, в която Уолъс описва естествения потбор. Дарвин бива шокиран от факта, че е „изпреварен“. По молба на Уолъс препраща статията на Лайъл и въпреки че Уолъс не говори за публикуване, Дарвин изразява готовността си да я изпрати за публикуване, в което и да е списание посочено от Уолъс. Точно по това време роденото дете на Дарвин, Чарлз Уоринг Дарвин, заболява от [[скарлатина]]. Дарвин оставя нещата в ръцете на Лайъл и Хукър. Те решават да се направи обща презентация пред Линеевското дружество на статия под заглавие „Върху склонността на видовете да образуват вариетети и увековечаването на вариететите и видовете посредством естествен потбор“. Презентацията се състои на 1 юли, но бебето на Дарвин умира междувременно и той не се чувства психически уравновесен, за да присъства на нея.<ref name="Desmond 1991" /> Непосредствената реакция на обявяването на теорията е сравнително слаба. Статията бива публикувана в изданието на дружеството през август, препечатана в няколко други списания и удостоена с няколко критики и читателски писма. Президентът на Линеевското дружество отбелязва през май 1859, че предходната година не е била белязана от никакво революционно откритие.<ref name="Browne 2002" /> В продължение на тринадесет месеца Дарвин работи упорито по съкратената версия на неговата „голяма книга“, борейки се със здравословни проблеми и бивайки непрекъснато окуражаван от приятелите си. На [[22 ноември]] [[1859]] г. книгата на Дарвин „[[Произход на видовете|''Произход на видовете'']]“ (пълното заглавие е „''Произход на видовете посредством естествен потбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот''“) излиза от печат в тираж от 1250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан.<ref name="Desmond 1991" /> В нея Дарвин излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи.<ref name="Darwin 1859">Darwin, Charles (1859), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F373&viewtype=text&pageseq=1 On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life]'' (1st ed.), London: John Murray. Посетен на 17 октомври 2008</ref> Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. Дарвиновата теория е изказана още в самото начало на книгата: {{цитат|<kbd>Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.</kbd><ref name="Darwin 1859" />}} ==== Реакции след публикацията ==== [[Файл:Charles Robert Darwin by John Collier.jpg|мини|Дарвин през 1881 г.]] Книгата събужда международен интерес, но обществената дискусия е по-слаба от тази, с която е удостоена ''„Следи от естествената история на творението“.''<ref name="van Wyhe 2008b" /> Поради здравословни проблеми, Дарвин не участва лично в публични дебати, но енергично изследва отговора на научните среди, чете коментарите от пресата, списанията, статиите, сатиричните издания и разглежда карикатурите.<ref name="Browne 2002">Browne, E. Janet (2002), Charles Darwin: vol. 2 The Power of Place, London: Jonathan Cape, ISBN 0-7126-6837-3</ref> Дарвин пише единствено, че „ще бъде хвърлена светлина върху произхода на човека“<ref name="Darwin 1859" />, но първата рецензия го обвинява, че е направил от идеята „човек произлиза от маймуните“, изразена в ''„Следи от естествената история на творението“'', свое верую.<ref>Leifchild (1859), ''[http://darwin-online.org.uk/content/frameset?viewtype=image&itemID=CUL-DAR226.1.8&pageseq=1 Review of Origin]''. Athenaeum (No. 1673, 19 November 1859). посетен на 22 ноември 2008</ref> Реакцията на [[англиканска църква|англиканската църква]] е смесена. Учителите на Дарвин от Кеймбридж, Седжуик и Хинслоу, отхвърлят идеите за еволюцията, но либерално настроените християни интерпретират естествения потбор като инструмент на Божия план. Свещенослужителят Чарлз Кингсли го счита за „достатъчно благородна концепция за божеството“.<ref name="Darwin Correspondence Project">''[http://www.darwinproject.ac.uk/content/view/110/104/ Darwin and design: historical essay] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826155035/http://www.darwinproject.ac.uk/content/view/110/104/ |date=2009-08-26 }}''. Darwin Correspondence Project. 2007. Посетен на 17 септември 2008.</ref> Публикуването през 1860 г. на „''Essays and Reviews''“ от няколко либерални англикански [[Теолог|теолози]] отклонява вниманието на [[англиканската църква]] от Дарвин. „''Essays and Reviews''“ включват и критика на източниците на библейските текстове, което се окачествява от църковните власти като [[ерес]]. Така например математикът Бейдън Пауъл твърди, че чудесата нарушават божите закони, така че вярата в тях е [[атеизъм|атеистична]], и възхвалява „майсторския труд на мистър Дарвин, подкрепящ великия принцип за автоеволюиращите сили на природата“<ref name="Desmond 1991" />. Ейза Грей, най-големият американски ботаник на 19 век, обсъжда [[телеология]]та с Дарвин. Дарвин въвежда и разпространява [[памфлет]]а на Грей за [[теистична еволюция|теистичната еволюция]], озаглавен ''„Естественият потбор не противоречи на естествената теология''“.<ref name="autogenerated2001">Miles, Sara Joan (2001), ''[http://www.asa3.org/ASA/PSCF/2001/PSCF9-01Miles.html Charles Darwin and Asa Gray Discuss Teleology and Design] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221115010924/https://www.asa3.org/ASA/PSCF/2001/PSCF9-01Miles.html |date=2022-11-15 }}'', Perspectives on Science and Christian Faith 53: 196 – 201, посетен на 22 ноември 2008</ref><ref name="Darwin Correspondence Project" /> На 30 юни 1860 г. в Оксфордския музей по естествена история по време на редовно заседание на [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]] се състои легендарният публичен дебат по въпроса за еволюцията. В дебата участва оксфордският епископ Самюел Вайлбълфорс, който не е против идеята за [[трансмутация на видовете|трансмутацията на видовете]], но е против обяснението на Дарвин. Ботаникът [[Джоузеф Хукър]] се застъпва силно за Дарвин, а биологът [[Томас Хъксли]] сам се окачествява като „булдогът на Дарвин“. И двете страни напускат дебата с чувство на победители. Вайбълфорс пита Хъксли дали произхожда от маймуните по майчина или по бащина линия. Хъксли смята, че с този въпрос „Бог ми го предава в ръцете“ и отвръща „аз по-скоро бих искал да съм потомък на маймуни, отколкото на цивилизован човек, който използва дарбите си за култура и красноречие, за да служи на предразсъдъците и лъжата“.<ref>Lucas, J. R. (1979), ''[http://users.ox.ac.uk/~jrlucas/legend.html Wilberforce and Huxley: A Legendary Encounter] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200627072321/http://users.ox.ac.uk/~jrlucas/legend.html |date=2020-06-27 }}'', The Historical Journal 22 (2): 313 – 330, посетен на 22 ноември 2008</ref><ref name="Desmond 1991" /><ref name="Darwin Correspondence Project" /> Дори най-близките колеги и приятели на Дарвин като Грей, Хукър, Хъксли и Лайъл изразяват доста резерви относно идеите му, но твърдо го подкрепят, което правят и мнозина други, основно млади естествоизпитатели. Грей и Лайъл заемат позиции, които помиряват идеите за еволюцията с вярата, докато за Хъксли конфликтът между наука и религия е очевиден. Хъксли води заядлива кампания, насрочена срещу авторитета на църковното духовенство в образованието<ref name="Darwin Correspondence Project" />, с цел оборване на водещата роля на църквата и на аристократични представители на науката, под ръководството на Оуен, и за поемане на щафетата от ново поколение професионални учени. Оуен греши, когато твърди, че съществуват анатомични разлики между човекоподобните маймуни и човека по отношение на мозъка и обвинява Хъксли, че е привърженик на „произхода на човека от маймуната“. Хъксли наистина приема тази роля и в рамките на две години кампанията му има опустошителен успех – Оуен и „старата гвардия“ биват натикани в ъгъла.<ref name="Desmond 1991" /> ''„Произход на видовете''“ бива преведена на много езици и става основен научен текст, който привлича огромно внимание от най-различни страни, включително сред „работническото съсловие“, което на тълпи посещава лекциите на Хъксли.<ref name="Desmond 1991" /> Теорията на Дарвин е в унисон с множество идейни течения от онова време и се превръща в един от стожерите на обществената култура. [[Дарвинизъм|Дарвинизмът]] се разраства до идейно течение, което включва широк спектър от еволюционистични идеи, излизащи от областта на биологията. През 1863 г. книгата на [[Чарлз Лайъл|Лайъл]] „''Геоложки доказателства за древността на човека''“ прави преисторията твърде популярна, макар че резервираната му позиция спрямо еволюцията разочарова Дарвин. Седмици по-късно Хъксли публикува „''Доказателства за мястото на човека в природата''“, където показва, че анатомически хората не се различават от човекоподобните маймуни. След това трудът „''Естествоизпитател по река Амазонка''“ на [[Хенри Уолтър Бейтс]] дава емпирични доказателства за съществуването на естествения потбор.<ref name="Browne 2002" /> На 3 ноември 1864 г. Дарвин получава най-високото научно отличие – медала Копли на [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]].<ref>''[http://www.darwinproject.ac.uk/darwinletters/calendar/entry-4652.html Darwin Correspondence Project – Letter 4652 – Falconer, Hugh to Darwin, C. R., 3 Nov (1864)]''. Посетен на 1 декември 2008.</ref> До днес Дарвиновата теория си остава една от най-неопровержимите теории в естествознанието. Огромното ѝ мирогледно значение е причина за невероятно противоречивото ѝ възприемане в миналото.<ref>Боев, З. 2009. Дарвиновата теория е една от най-непоклатимите теории. – Християнство и култура, 9 (44): 6 – 12.</ref> ==== Произход на човека, полов потбор и ботаника ==== Въпреки честите заболявания през последните двадесет и две години от живота му, Дарвин постоянства в работата си. „''Произход на видовете“'' е само резюме на теорията му. Някои още по-спорни въпроси от неговата „голяма книга“ остават все още незавършени, като възгледите му за произхода на човека от по-ранни видове животни и възможни причини, обуславящи общественото развитие и мисловните способности на човека. Съществуването на декоративни и на пръв поглед безполезни [[белег (биология)|белези]] също чакало да бъде обяснено. Дарвин продължава да експериментира, да изследва и да пише. Грижейки се веднъж за една от дъщерите си, той я придружава в морски курорт, където проявява интерес към дивите [[орхидеи]]. В резултат на това се появява иновативно изследване на това как техните красиви цветя контролират [[опрашване]]то от насекоми и осигуряват хетерозисния ефект. Както и при ракообразните, и тук различни хомоложни части изпълняват различни функции при различните видове. Завръщайки се вкъщи, Дарвин превръща болничната си стая в експериментално поле с увивни растения. Сред тези, които го посещават, е и [[Ернст Хекел]], благодарение на когото идеите на Дарвин се разпространяват и в Германия.<ref>Darwin Correspondence Project: Introduction to the Correspondence of Charles Darwin, Volume 14. Cambridge University Press. Посетен на 28 ноември 2008</ref> [[Файл:Darwin restored2.jpg|мини|ляво|Дарвин през 1879 г., три години преди смъртта си. Славата и известността му непрекъснато се увеличават, както и годините, прекарани в боледуване]] През 1868 г. излиза „''Изменение на растенията и животните при одомашаване“'' в два тома. Изкупена е бързо, но интересът към нея бързо отшумява.<ref name="Desmond 1991" /> По това време [[Чарлз Лайъл|Лайъл]] вече е популяризирал човешката преистория, а [[Томас Хъксли|Хъксли]] е показал нагледно, че от анатомична гледна точка хората принадлежат на групата на човекоподобните маймуни.<ref name="Browne 2002" /> В „''Произход на човека и половия потбор“'', отпечатана през 1871 г., Дарвин излага доказателства, че човекът принадлежи на животинското царство, онагледява непрекъснатостта във физическите и умствените белези и предлага половия потбор като обяснение за съществуването на безполезни белези при животните (като например оперението на [[Обикновен паун|пауна]]), освен това проследява еволюцията на човешката култура, разликите между половете, както и физическите и културните [[раса|расови характеристики]], подчертавайки, че всички човешки същества принадлежат към един вид<ref name="Darwin 1871">Darwin, Charles (1871). [http://darwin-online.org.uk/EditorialIntroductions/Freeman_TheDescentofMan.html The Descent of Man, and Selection in Relation to Sex] (1st ed.), London: John Murray, посетен на 17 октомври 2008</ref> Изследването му продължава в ''„Изразяване на емоциите при човека и животните“'', в която обсъжда еволюцията на човешката психология и континуитета с [[етология|поведението на животните]]. И двете книги предизвикват огромен интерес. Дарвин бива учуден от всеобщото съгласие с неговите възгледи, като отбелязва „всеки говори за това, без да е шокиран“<ref name="Browne 2002" /><ref name="darwin-online1"/> Изводът в края на книгата гласи, че „Човекът с всичките му благородни качества, с цялото съчувствие, което изпитва към най-нисшия, с доброжелателството не само към другите хора, но и към най-скромните жизнени форми, с богоподобния си разум, с който прониква в движението и състава на слънчевата система – с всичките си тези възвишени способности, Човекът още носи в телесната си рамка незаличимият отпечатък на нисшия си произход“.<ref name="Darwin 1871" /> Еволюционните експерименти и проучвания на Дарвин биват описани в книги за движението на увивните растения, [[Насекомоядно растение|насекомоядните растения]], влиянието на кръстосаното опрашване и на самоопрашването при растенията, различните форми при цветовете на растения от един и същ вид. В последната си книга Дарвин се връща отново на въпроса за ролята на [[земен червей|земните червеи]] за почвообразуването. Дарвин умира на 19 април 1882 г. (на 73 години) в село Дауни, графство [[Кент]], Англия. Вместо да бъде погребан в гробището на църквата Сейнт Мери в Дауни, по настояване на неговите колеги, Уилям Спотисууд (президент на Кралското научно дружество) урежда погребална церемония с държавни почести. Дарвин бива погребан в [[Уестминстърско абатство]], редом с [[Джон Хершел]] и [[Исак Нютон]].<ref name="Browne 2002" /> Той е един от петимата, които не са членове на британското кралско семейство, на които през 19 век е оказана честта да бъдат погребани с държавни почести.<ref>„BBC NEWS: Politics: Thatcher state funeral undecided“ (2008-08-02). Посетен на 10 август 2008.</ref> == Децата на Дарвин == [[Файл:Charles and William Darwin.jpg|мини|Дарвин с първородния си син, Уилям Еразмус Дарвин, през 1842 г.]] Семейство Дарвин имат десет деца. Две от тях умират невръстни, а смъртта на десетгодишната Ани Дарвин има съкрушителен ефект върху родителите ѝ. Чарлз Дарвин е отдаден и изключително грижлив баща.<ref>Leff, David (2000), AboutDarwin.com (2000 – 2008 ed.), www.aboutdarwin.com/index.html, посетен на 30 декември 2008</ref> Всеки път, когато някое дете се разболее, Дарвин изпада в страхове, че това може да се дължи на наследени слабости поради [[близкородствено кръстосване|близкородственото кръстосване]] от близката родствена връзка (първи братовчеди) със съпругата му Ема Уеджууд. Той засяга този въпрос в научните си трудове, като го сравнява с по-благоприятния случай на кръстосване между много далечнородствени индивиди.<ref name="Desmond 1991" /> Страховете на Дарвин до голяма степен се оправдават – освен преждевременната смърт на три от децата му, други три – Уилям, Хенриета и Леонард – остават бездетни. Елизабет остава стара мома. Джордж, Франсис и Хорацио за сметка на това имат съответно четири, две и три деца.<ref>Keller, Lukas, Evolution im natürlichen Labor, презентация на живо в Цюрихския университет, 15.10.2009</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://cast.switch.ch/vod/clips/1x3jwhevep/quicktime.mov |заглавие=cast.switch.ch |достъп_дата=2009-11-26 |архив_дата=2015-01-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150119124536/https://cast.switch.ch/vod/clips/1x3jwhevep/quicktime.mov }}</ref> Тримата имат и забележителна професионална кариера – стават членове на Кралското научно дружество, съответно като [[астроном]], [[ботаник]] и [[строителен инженер]]. Леонард прави кариера като военен, политик, икономист и е научен наставник на брилянтния статистик и еволюционен биолог [[Роналд Фишер]].<ref>Edwards, A. W. F. 2004. Darwin, Leonard (1850 – 1943). In: Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press.</ref> == Религиозните възгледи на Дарвин == [[Файл:Annie Darwin.jpg|мини|През 1851 г. Дарвин бива съкрушен от смъртта на дъщеря си Ани Дарвин. Оттогава [[християнство|християнската]] му вяра отслабва и той спира да ходи на църква.<ref name="van Wyhe 2008b" />]] Предците на Дарвин са унитарианци. Принадлежейки към една от неконформистките, неангликански протестантски църкви, характерни с някои либерални за времето възгледи, баща му и дядо му имали твърде широки социални разбирания и се числели към свободомислещите – идейно течение през XIX век, което търси отговори на тежките социални проблеми извън традиционните религиозни рамки. Дарвин обаче е кръстен в лоното на [[Англиканска църква|Англиканската църква]] и посещава англикански интернат.<ref name="Desmond 1991" /><ref name="DarwinBarlow" /> По времето, когато се подготвя в Кеймбридж за англикански духовник, Дарвин не се съмнява в буквалното значение на [[Библия|библейския]] текст.<ref name="DarwinBarlow" /> Той споделя възгледите на [[Джон Хершел]] за науката и на Уилям Пейли от неговата „естествена теология“, според които обяснения на явленията трябва да се търсят по-скоро в природните закони, отколкото в чудесата. Според тях [[адаптация|приспособяването]] на видовете е доказателство за съществуването на дизайн.<ref name="autogenerated141"/><ref name="DarwinBarlow" /><ref name="Browne 1995" /> По време на пътешествието с Бийгъл Дарвин има за цел да открие „центрове на сътворението“, за да се даде обяснение на географското разпространение на видовете.<ref name="Keynes 2001" /> В този дух той съотнася [[мравколъв]]а и [[кенгуру]]то към различни „периоди на сътворение“.<ref>„Darwin Online: 'Coccatoos & Crows': An introduction to the Sydney Notebook“. Посетен на 2 януари 2009.</ref> По време на това пътуване той все още стриктно се придържа към вярата и цитира Библията като [[морал]]ен авторитет.<ref name="DarwinBarlow" /> При завръщането си от пътешествието, той разглежда критично Библията като исторически източник и изразява учудване, че всички религии не са еднакво валидни. <ref name="DarwinBarlow" /> През следващите години, докато работи усилено по създаването на теории по геология и трансмутация на видовете, той включва в голяма степен и религията и открито обсъжда с Ема, която също изследва вярата си и си задава въпроси.<ref>„Darwin Correspondence Project – Belief: historical essay“. Посетен на 25 ноември 2008.</ref> [[Теодицея]]та на Пейли и Томас Малтус оправдава наличието на злото в света (например на глада) като резултат от законите на един доброжелателен Създател, които имат като цяло добър ефект. За Дарвин [[естествен отбор|естественият потбор]] води до адаптация (която е добро), но обезсмисля нуждата от дизайн.<ref name="von Sydow 2005" /> Той не може да съзре делото на едно всемогъщо божество при наличието на толкова болка и страдание в природата, например в случая, когато ихневмонците парализират гъсениците, за да служат като жива храна за яйцата им.<ref name="autogenerated2001"/> Въпреки че за Дарвин религията е [[племе]]нна стратегия за оцеляване, той все още вярва, че Бог е върховният законодател.<ref name="von Sydow 2005">von Sydow, Momme (2005), „Darwin – A Christian Undermining Christianity? On Self-Undermining Dynamics of Ideas Between Belief and Science“, in Knight, David M.; Eddy, Matthew D., Science and Beliefs: From Natural Philosophy to Natural Science, 1700 – 1900, Burlington: Ashgate, pp. 141 – 156, ISBN 0-7546-3996-7</ref> Дарвин продължава да играе водеща роля в енорийската дейност на местната църква.<ref>''[http://www.darwinproject.ac.uk/content/view/152/144/ Darwin Correspondence Project – Darwin and the church: historical essay] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090316040627/http://www.darwinproject.ac.uk/content/view/152/144 |date=2009-03-16 }}''. Посетен на 4 януари 2009.</ref>, но от 1849 г. често отива на разходка по времето, когато семейството му е на църковна служба.<ref name="van Wyhe 2008b" /> Дарвин по принцип не говори с охота за своите религиозни възгледи. През 1879 г. на отправен към него въпрос отговаря, че никога не е бил атеист в смисъл на някой, който отрича съществуването на Бог, и че по принцип „агностик би било най-точното определение на моето умствено състояние“.<ref>''[http://www.darwinproject.ac.uk/content/view/130/125/ Darwin Correspondence Project – Belief: historical essay] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090225124103/http://www.darwinproject.ac.uk/content/view/130/125/ |date=2009-02-25 }}''. Посетен на 25 ноември 2008.</ref> Години след смъртта му, през 1915 г. в баптисткото списание Watchman Examiner се появява трогателна история с автор „Лейди Хоуп“. В нея се разказва за това как Дарвин се отрекъл на смъртното си легло от научните си теории и се върнал към християнската вяра. Тези твърдения биват отречени както от децата на Дарвин, така и от историците, които изследват живота му.<ref>Moore, James (2005) (PDF), ''[http://speakingoffaith.publicradio.org/programs/darwin/moore-devilschaplain.pdf Darwin – A 'Devil’s Chaplain'?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080227014518/http://speakingoffaith.publicradio.org/programs/darwin/moore-devilschaplain.pdf |date=2008-02-27 }}'', American Public Media, посетен на 22 ноември 2008</ref><ref>Yates, Simon (2003), ''[http://www.toarchive.org/faqs/hope.html The Lady Hope Story: A Widespread Falsehood]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', TalkOrigins Archive, посетен на 15 декември 2006</ref> Хенриета Личфийлд, една от дъщерите на Дарвин, опровергава историята в The Christian, в броя му от 23 февруари 1922 г. в статията: Чарлз Дарвин на смъртния си одър: Историята с обръщането във вярата е отречена: {{цитат|Аз бях до леглото му, когато той умираше. Лейди Хоуп не присъстваше по време на последното му заболяване, и по принцип не е била свидетел на което и да е било заболяване. Мисля, че дори той никога не я е виждал. Така или иначе, тя нямаше никакво влияние върху него, в която и да е област на мисълта или вярата. Той никога не се е отрекъл от който е да било негов научен възглед, нито в последните си дни, нито по-рано. Ние мислим, че историята с неговото обръщане е била измислена в САЩ…}} == Политически интерпретации == Теорията и трудовете на Дарвин, съчетани с [[генетика]]та с основател [[Грегор Мендел]], водят до [[синтезирана теория за еволюцията|съвременната еволюционна теория]], която представлява фундамента на цялата съвременна биология.<ref>Bowler, Peter J. (1989), The Mendelian Revolution: The Emergence of Hereditarian Concepts in Modern Science and Society, Baltimore: Johns Hopkins University Press, ISBN 0-485-11375-9</ref><ref>Dobzhansky, Theodosius (March 1973), ''[http://www.2think.org/dobzhansky.shtml Nothing in Biology Makes Sense Except in the Light of Evolution]'', The American Biology Teacher 35: 125 – 129, посетен на 4 ноември 2008</ref> Известността и славата на Дарвин са причина името му да бъде асоциирано с идеи и идейни течения, която нямат пряка връзка с неговите трудове, а някои от тях дори са в противоречие с изричното му мнение по въпроса. === Евгеника === {{основна|Евгеника}} Дарвин проявява интерес към аргумента на своя полубратовчед [[Френсис Галтън]] (1865 г.), че според статистическия анализ на [[наследственост]]та, моралните и умствените качества могат да се наследяват, като по този начин принципите на животновъдството биха могли да се приложат и при хората. В „''Произход на човека“'' Дарвин отбелязва, че помагайки на слабия да оцелее и има потомство може да доведе до загуба на предимствата от [[естествен отбор|естествения потбор]], но същевременно отправя предупреждение, че отказването на помощ би било заплаха към инстинкта за оказване на съчувствие (симпатия), който Дарвин нарича „най-благородната част от нашето естество“. Освен това Дарвин смята, че фактори като образованието може да играят по-голяма роля. Когато Галтън изказва предположението, че публикуваните изследвания могат да насърчат браковете в рамките на една „каста“, съставена от „тези, които са природно надарени“, Дарвин веднага съзира чисто практическите проблеми на такъв подход. Според него „това е единственият възможен, но страхувам се, [[утопия|утопичен]] план на подход за подобряване на човешкия род“. В крайна сметка, Дарвин се застъпва само за публикуване на значението на наследствеността, като се остави вземането на решение на отделните индивиди.<ref name="Desmond 1991" /><ref name="Darwin 1871" /><ref>''[http://www.galton.org/letters/darwin/correspondence.htm Corespondence between Francis Galton and Charles Darwin]''. Посетен на 8 ноември 2008.</ref> След смъртта на Дарвин, през 1883 г. Галтън нарича това поле на науката [[евгеника]] и полага основите на [[биометрия]]та. Евгенистичните идеи се развиват значително по времето, когато идеите на Дарвин за естествения потбор преживяват временен упадък поради разцвета на идеите на [[Закони на Мендел|менделовата]] [[генетика]]. В някои страни като [[Белгия]], [[Бразилия]], [[Канада]], [[Швеция]] и [[Съединените щати]] биват прокарани закони, насърчаващи насилствената [[Стерилизация (хирургия)|стерилизация]]. Действията на [[нацизъм|нацистките]] евгенистици в [[Германия]] дискредитират напълно евгенистичните идеи. ==== Социален дарвинизъм ==== {{основна|Социален дарвинизъм}} Някои считат, че еволюцията има отражение в човешкото общество. [[Хърбърт Спенсър]] в книгата си „''Social Statics: The Man Versus the State''“ (1851) основава идеите си за свободата на човека и индивидуалните права на еволюционната теория на [[Жан-Батист Ламарк|Ламарк]].<ref>Sweet, William (2004), Herbert Spencer, ''[http://www.iep.utm.edu/s/spencer.htm Internet Encyclopedia of Philosophy]'', посетен на 16 декември 2008</ref> Теорията на Дарвин представлява едно обяснение. Самият Дарвин счита, че „е абсурдно да се говори, че един животински вид е по-висш от друг“. За него еволюцията няма собствена цел. Скоро след публикуването на „''Произход на видовете''“ обаче критиците осмиват идеята му за борба за оцеляване като оправдание в стила на [[Томас Малтус|Малтус]] на английския индустриален [[капитализъм]] от онова време. Терминът „[[дарвинизъм]]“ се използва за обозначаване на чужди (не на Дарвин) еволюционни идеи, сред които идеята на Спенсър за „[[оцеляване на най-приспособения]]“ в смисъл на напредък на свободната пазарна икономика и [[расизъм|расистките]] идеи на [[Ернст Хекел]] относно човешкото развитие. Дарвин не споделя расистките идеи на съвременниците си. Той е твърдо против робството, против „издигане на така наречените човешки раси в ранг на отделен вид“ и против малтретирането на коренното население.<ref>Wilkins, John S. (2008), „Darwin“, in Tucker, Aviezer, A Companion to the Philosophy of History and Historiography, Blackwell Companions to Philosophy, Chichester: Wiley-Blackwell, pp. 405 – 415, ISBN 1-4051-4908-6</ref> Различни автори се позовават на [[естествен отбор|естествения потбор]] в подкрепа на различни и често противоречиви идеологии като див капитализъм от типа „[[laissez-faire]]“, [[расизъм]], [[милитаризъм]], [[колониализъм]] и [[империализъм]]. Мнението на Дарвин е, че социалната политика не трябва да се води само от идеи за борба и естествен потбор.<ref>Bannister, Robert C. (1989), Social Darwinism: Science and Myth in Anglo-American Social Thought., Philadelphia: Temple University Press, ISBN 0-87722-566-4</ref> Терминът „[[социален дарвинизъм]]“ започва да се употребява спорадично приблизително след 1890 г. Става популярен термин с унизително значение след 1940 г., когато [[Ричард Хофщадтер]] го използва, атакувайки laissez-faire консерватизма на [[Уилям Грахам Съмнър]] (преподавател в [[Йейлски университет|колежа в Йейл]], историк, специалист по теория на политиката, социолог и антрополог), противник на реформите и на социализма. Оттогава терминът „социален дарвинизъм“ се употребява от тези, които се противопоставят на това, което считат за морални последици от еволюцията.<ref>Paul, Diane B. (2003), „Darwin, social Darwinism and eugenics“, in Hodge, Jonathan; Radick, Gregory, The Cambridge Companion to Darwin, Cambridge University Press, pp. 214 – 239, ISBN 0-521-77730-5</ref><ref>Kotzin, Daniel (2004), ''[http://caho-test.cc.columbia.edu/pcp/14008.html Point-Counterpoint: Social Darwinism] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110719072856/http://caho-test.cc.columbia.edu/pcp/14008.html |date=2011-07-19 }}'', Columbia American History Online, посетен на 22 ноември 2008</ref><ref>Wilkins, John S. (1997), ''[http://www.toarchive.org/faqs/evolphil/social.html Evolution and Philosophy: Does evolution make might right?]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', TalkOrigins Archive, посетен на 22 ноември 2008</ref><ref>Moore, James (2006), ''[http://speakingoffaith.publicradio.org/programs/darwin/transcript.shtml Evolution and Wonder – Understanding Charles Darwin, Speaking of Faith (Radio Program)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081222020720/http://speakingoffaith.publicradio.org/programs/darwin/transcript.shtml |date=2008-12-22 }}'', American Public Media, посетен на 22 ноември 2008</ref> == Трудове == Дарвин е много плодовит автор. Дори без капиталния му труд за еволюцията, неговата репутация би била голяма – като автор на „''Пътешествието с Бийгъл''“, като геолог, изследвал обстойно Южна Америка и разрешил загадката с образуването на [[атол|кораловите атоли]] и като биолог, автор на капиталния труд за ракообразните от инфраклас ''Cirripedia''. Въпреки че ''„Произход на видовете''“ е определяща в оценките на неговия научен принос, останалите му трудове (някои от които напълно новаторски, като този за движението при растенията) оказват също значително влияние върху научната мисъл. В научната литература приносът на Дарвин се обозначава с '''Darwin''' при цитиране на неговите ботанически трудове.<ref>Brummitt, R. K.; C. E. Powell (1992). Authors of Plant Names. Royal Botanic Gardens, Kew. ISBN 1-84246-085-4.</ref> Някои от основните трудове на Дарвин са: * ''„[[Произход на видовете]]“'' (On The Origin of Species by Means of Natural Selection, or The Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life, 1858) * ''„Опрашване при орхидеите“'' (The Fertilization of Orchids, 1862) * ''[[Измененията на животните и растенията при одомашняване|„Измененията на животните и растенията при одомашняване]]''“ (Variation of Plants and Animals Under Domestication, 1868) * ''[[Произход на човека и половия отбор|„Произход на човека и половия потбор]]''“ (The Descent of Man, and Selection in Relation to Sex, 1871) * ''„Изразяване на емоциите при човека и животните“'' (The Expression of the Emotions in Man and Animals, 1872) * ''„Способността за движение при растенията“'' (The Power of Movement in Plants, 1880) * ''„Образуването на растителния хумус чрез действието на земните червеи''“ (The Formation of Vegetable Mould Through the Action of Worms, 1882) == Памет == На Чарлз Дарвин е наречена улица в квартал „[[Изток (квартал на София)|Изток]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948989|title=Чарлз Дарвин}}). == Вижте също == * [[Автобиографията на Чарлз Дарвин]] * [[Награди „Дарвин“]] == Цитирана литература == === Библиография === * {{икона|en}} Brummitt, R. K.; C. E. Powell (1992). ''Authors of Plant Names''. Royal Botanic Gardens, Kew. ISBN 1-84246-085-4. * {{икона|en}} Browne, E. Janet (1995), ''Charles Darwin: vol. 1 Voyaging'', London: Jonathan Cape, ISBN 1-84413-314-1 * {{икона|en}} von Sydow, Momme (2005), ''Darwin – A Christian Undermining Christianity? On Self-Undermining Dynamics of Ideas * Between Belief and Science'', in Knight, David M.; Eddy, Matthew D., Science and Beliefs: From Natural Philosophy to Natural Science, 1700 – 1900, Burlington: Ashgate, pp. 141 – 156, ISBN 0-7546-3996-7 * {{икона|en}} van Wyhe, John (2008b), ''Darwin: The Story of the Man and His Theories of Evolution'', London: Andre Deutsch Ltd (published 1 September 2008), ISBN 0-233-00251-0 == Източници == {{reflist|3}} == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Чарлз Дарвин}} {{commonscat-inline|Charles Darwin}} * [http://darwin-online.org.uk/ Всички трудове на Чарлз Дарвин онлайн] {{икона|en}} * [http://charles-darwin.narod.ru/index.html Текстове за/от Дарвин] {{икона|en}}{{икона|ru}} {{избрана статия|2269830|13 март 2009}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дарвин, Чарлз}} [[Категория:Чарлз Дарвин| ]] [[Категория:Британски биолози]] [[Категория:Еволюционни биолози]] [[Категория:Ентомолози]] [[Категория:Английски автобиографи]] [[Категория:Агностици]] [[Категория:Личности от Викторианската епоха]] [[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]] [[Категория:Възпитаници на Единбургския университет]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Членове на Британското кралско географско дружество]] [[Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките]] [[Категория:Академици на Унгарската академия на науките]] [[Категория:Членове на Френската академия на науките]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Вроцлавския университет]] [[Категория:Починали в Лондон]] [[Категория:Шропшър]] q4jtyaokble3inkdl2nu8sth05soajv 0 44851 12418702 12418271 2024-11-21T13:12:48Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/91.218.80.198|редакции на 91.218.80.198]] ([[User talk:91.218.80.198|б]].), към версия на PSS 9 12018037 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сектор Газа|Сектор Газа (пояснение)}} {{Административна единица инфо | име-местно = قطاع غزة | карта-файл = Karte Gazastreifen.png | страна = {{флагче с име|Държава Палестина}} | столица-вид = Столица | столица-име = [[Газа]] | площ = 365 | население = 1 850 000 | население-година = 2015 }} '''Ивицата Газа''' (известна и като '''Сектор Газа''') е по-малката част от [[Палестинска автономия|Палестинската автономия]] в историческата област [[Палестина]], [[Близък изток|Близкия изток]]. == История == ; Контрол на Египет, Израел Окупирана е от [[Египет]] в края на [[Арабско-израелска война от 1948|Арабско-израелската война от 1948 г.]], под чийто контрол остава до [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., когато я завладява [[Израел]]. Както и в останалите окупирани от Израел палестински територии, се води еврейска колонизация на Ивицата. През лятото на 2005 г. по решение на израелското правителство около 5000 [[еврейски заселници]] са принудени да се изтеглят от Ивицата Газа. ; Палестинска автономия През юни 2007 г., когато президентът на Палестинската автономия [[Махмуд Абас]] се опитва да прокара на поста министър-председател своето протеже Салам Файяд срещу [[Исмаил Хания]] от спечелилата изборите [[Хамас]], под контрола на Исмаил Хания остава Ивицата Газа, а под този на Салам Файяд – Западният бряг на река Йордан. Скоро след началото на това двувластие Израел налага блокада на ивицата Газа, която лишава палестинците от жизненоважни продукти като бензин и силно съкращава доставките на ток. В резултат на това към средата на май 2008 г. литър бензин струва 10 USD на черния пазар и чуждестранен журналист отбелязва масовата употреба на слънчогледово олио като сурогат на дизеловото гориво. То струва 1 USD, но получените изгорени газове са крайно опасни според лекарска оценка<ref>[http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.main?p_news_title_id=122138&p_news_razdel_id=9 Новина на Первый канал. „''Литр бензина – 10 долларов. Теперь дизельные машины в Газе, все ездят на растительном масле. Литр стоит чуть больше доллара – по сравнению с бензином или соляркой почти даром.''“]</ref>. Срещналият се с Исмаил Хания, когото пита за възможността да спре изстрелваните ракети към Израел<ref name="IA">{{Citation |title=Описание на посещението в Газа |url=http://iafrica.com/news/worldnews/489279.htm |accessdate=2008-05-30 |archivedate=2008-06-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080608225455/http://iafrica.com/news/worldnews/489279.htm }}</ref>, борец за човешки права и носител на Нобеловата награда за мир [[Дезмънд Туту]] на 28 май 2008 г. нарича блокадата на ивицата „отвратителна“ (abomination, ''sic!'')<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/7426813.stm BBC, репортаж от 28 май, 13:15] (ЕЕТ) </ref>, а израелските набези в ивицата, съпроводени с убийства на цивилни – нелегални.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dw-world.de/dw/function/0,,12215_cid_3368838,00.html?maca=en-aa-news-862-rdf |заглавие=Информация на Deutsche Welle |достъп_дата=2008-05-30 |архив_дата=2009-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090221033159/http://www.dw-world.de/dw/function/0,,12215_cid_3368838,00.html?maca=en-aa-news-862-rdf }}</ref> Дезмънд Туту е на тридневно посещение, което му е възложено от ООН, за да разследва убийството на 19 палестинци в Бейт-Ханун, включително 5 деца, от израелската армия. <ref name="IA" /> ; Последен конфликт В края на 2008 г. ракетните нападения на палестинските терористи срещу цивилни обекти на територията на Израел ескалират. За да защити цивилното население, на 27 декември 2008 г. израелската авиация започва въздушни удари срещу площадки за изстрелване на ракети и цели в ивицата Газа – предимно свързани с движението „Хамас“, но загиват и мнозина мирни жители, включително деца, които често са използвани за жив щит от страна на терористите. На 3 януари 2009 г. Израел започва и сухопътна кампания в региона. Повечето страни осъждат кампанията и настояват за дипломатическо разрешение на конфликта. В същия ден митрополит Аталлах Ханна, Архиепископ на Източноправославната църква на Йерусалим, излиза с извънредно послание<ref>{{Citation |title=Послание на Севастийския митрополит Аталлах Ханна |url=http://www.pravoslavie.bg/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0 |accessdate=2021-02-28 |archivedate=2013-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130823105837/http://www.pravoslavie.bg/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0 }}</ref> до главите на всички християнски църкви в света с настояване да бъде прекратен незабавно конфликта. == География == Ивицата Газа е тясна ивица земя на североизток от [[Синай (полуостров)|Синайския полуостров]], имаща излаз на [[Средиземно море]]. Гъсто населен район (плътност 5046 души на кв. км) – на площ от 365 кв. км живеят 1,3 млн. [[араби]]. Има най-високата [[раждаемост]] в света – 4% годишно (2005), водеща до висок годишен [[естествен прираст]] от 3,8%. Главен град и административен център е град [[Газа]]. Повечето градове включват [[бежански лагер]]и, някъде лагерите са самостоятелни селища. [[Файл:Gz-mapbg.gif|мини|ляво|200п|Карта на Ивицата Газа]] * Газа – около 400 000 жители * [[Хан Юнис]] – 103 000 жители * [[Рафах]] – 96 000 жители * Ал-Шати – 76 000 жители * Нусейрат – 64 000 жители * Бейт Лахия – 40 000 жители * Бейт Ханун – 35 000 жители * Бурейдж – 30 000 жители * Магази – 22 000 жители * Дейр ал-Бала – 20 000 жители == Източници == <references/> [[Категория:Ивица Газа| ]] [[Категория:История на Израел]] [[Категория:История на Египет]] [[Категория:Спорни територии]] 090sndmz3g7vi8xk1q273q6aex3tn95 0 45027 12419087 12296648 2024-11-21T20:08:43Z Ket 2798 12419087 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:PikiWiki_Israel_19099_ruins_of_tel_aviv_dolphinarium.JPG|Дискотека Делфинариум в Тел Авив след палестинската „самоубийствена“ атака на 1 юни 2001 г.|200px|мини]] [[Файл:BiasLatuff.png|мини|''„Страшният агресор – бедната жертва.“'' Про-палестинска карикатура от художника [[Карлос Латуф]].]] '''Интифадата ал-Акса''' е вълна на [[насилие]] и [[политика|политически]] конфликти, започнала през септември 2000 г. между [[палестина|палестинските]] [[араби]] и [[израел]]ците. Тя е наричана още '''Втората интифада''' (вж. още [[Първа интифада]]). „Интифада“ е [[арабски език|арабски]] термин и означава „въстание“. Много палестинци смятат интифадата за националноосвободителна война срещу окупаторите, а израелците я разглеждат като [[тероризъм|терористична]] акция. {{мъниче|военна|Азия}} [[Категория:Израелско-палестински конфликт]] [[Категория:Конфликти през 2000 година]] [[Категория:2000 година в Азия]] 1cwrsdiufwtnpdtpw1iq11i7419uyn7 0 45032 12419031 12371263 2024-11-21T19:18:58Z Arise13 47978 12419031 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 9-и [[министър-председател на Израел|министър-председател на Израел]] | години1 = 18 юни 1996 – 6 юли 1999<br>31 март 2009 – 13 юни 2021<br>29 декември 2022 – | постове2 = 3-ти председател на Ликуд | години2 = 3 февруари 1993 – 6 юли 1999<br>20 декември 2005 – }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[Файл:IDF seren rotated.svg|23px]] [[Капитан]] | години на служба = 1967 – 1973 | преданост = {{флагче с име|Израел}} | въоръжени сили = [[Израелски отбранителни сили]] | войсково поделение = [[Сайерет Маткал]] | войни = [[Война от Йом Кипур]] }} }} '''Бенямин Нетаняху''' ({{lang|he|בנימין נתניהו}}) е [[израел]]ски [[политик]] и 9-и [[министър-председател на Израел]] от април [[1996]] до май [[1999]] и от 2009 за втори път до 2021 г..<ref>[http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/biography/netanyahu.html www.jewishvirtuallibrary.org]</ref> Член е на [[консерватизъм|консервативната]] [[партия]] [[Ликуд]], Министър на външните работи, Министър на публичната дипломация и по въпросите на диаспората. Нетаняху е първият израелски премиер, който е роден в Израел след създаването на държавата. Нетаняху се присъединява към израелските отбранителни сили по време на [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г. и става ръководител на екип в специалното звено ''„Сайерет Маткал“.'' Взима участие в редица мисии, включително операция ''„Подарък“'' (1968) и операция ''„Изотоп“'' (1972 г.), когато е прострелян в рамото. Нетаняху е на предните линии във [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]] през 1973 г., участва в специални отряди за нападения в [[Суецки канал|Суецкия канал]], а след това ръководи командоси дълбоко в [[Сирия|Сирийската територия]]. Постига чин [[капитан]], преди да бъде освободен. Нетаняху е член на партия Ликуд, служи като посланик на Израел в [[ООН]] през периода 1984 – 1988 и е министър-председател от юни 1996 г. до юли 1999 година. Слиза от политическата сцена и се насочва към частния сектор, след като понася загуба в изборите от 1999 г. за министър-председател от [[Ехуд Барак]]. През 2005 г. Бенямин Нетаняху е избран на 18 място в анкетната листа за най-голям израелец на всички времена от анкета, проведена от израелския новинарски уебсайт „Инет“. През 2012 г. той е на първо място в списъка на „най-влиятелните евреи в света“ от „[[Джерусалем Пост]]“. През 2012 г. Нетаняху е бил регистриран на 23-то място в списъка на списание „[[Форбс]]“ за „най-влиятелни хора в света“. През ноември 2024 г. [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] издава заповед за арест на Нетаняху заедно с [[Йоав Галант]] и [[Мохамед Деиф]]. == Биография == Роден е в семейството на Цила и Бен-Цион Нетаняху. Неговият баща Бен-Цион е професор по еврейска история. По-големият му брат Йонатан загива през 1976 г. при [[Операция „Ентебе“]]. По-малкият му брат Иддо е специалист по [[радиология]] и писател. Бенямин Нетаняху, известен с прякора си Биби, е три пъти женен, като от настоящата си съпруга Сара има 2 деца. Макар и роден в Израел, израства в щата [[Пенсилвания]] ([[САЩ]]). През 1967 г. се завръща в Израел където отбива военната си служба в елитната част „Сайерет маткал“ на израелската армия. Завършва бакалавърска степен по архитектура в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския институт по технологии]], магистърска степен в MIT Sloan School of Management и политически науки в [[Харвард]]. През 1982 г. Нетаняху постъпва на дипломатическа работа, две години по-късно става посланик в [[Организация на обединените нации|ООН]]. На този пост успява да подобри значително имиджа на своята страна в Америка. През 1988 г. е избран в Кнесета от листата на Ликуд, заема поста на заместник външен министър и играе важна роля на Мадридската конференция. Бенямин Нетаняху е избран за министър-председател през 1996 г. след поредица от самоубийствени атентати, извършени от [[палестинци|палестински]] [[терорист]]и. [[Шимон Перес]], който по това време води в социологическите проучвания, не съумява да се справи с нарастващия палестински тероризъм. За разлика от него Нетаняху залага не на добрата воля на [[Ясер Арафат]] да се справи с тероризма, а обвързва развитието на мирния процес с борбата на [[Палестинска автономия|Палестинската автономия]] с тероризма. Безкомпромисната му политика към палестинците води до намаляване на проявите на палестинския тероризъм. Решението му обаче да подкрепи изграждането на нов тунел, водещ към [[Стена на плача|Стената на плача]], води до ескалация на напрежението между палестинците и израелските власти, в резултат на което следват тридневни безредици и множество убити и от двете страни. Макар и постигнал нелоши резултати в борбата с тероризма, Нетаняху се превръща в прицел на левите кръгове в израелското общество. Популярността му спада и от поредица скандали около съпругата му и съмнения за [[корупция]]. През 1999 г. загубва изборите от [[Ехуд Барак]]. През 2002 г., след падането на Партията на труда от власт, Нетаняху става вътрешен министър в правителството на [[Ариел Шарон]]. По същото време се опитва да съперничи на същия за председателския пост в Ликуд. През 2003 г. оглавява финансовото министерство в новото правителство на Шарон. Като финансов министър се опитва чрез дръзки планове да облекчи положението на израелската икономика, чието състояние се влошава след избухването на Втората [[Интифада ал-Акса|Интифада]]. В рамките на партията Ликуд Монтгомъри (окръг, Пенсилвания) се оформя като съперник на [[Ариел Шарон]] и като отявлен [[хардлайнер]]. Обявява се категорично против независима палестинска държава. С оттеглянето на Шарон от Ликуд Нетаняху се очертава като безспорен лидер в партията си. Често е обвиняван за крайните си възгледи Нетаняху се стреми да изгради имидж на политик, вярващ в мир построен въз основата на сигурността, а не обратното. На [[7 август]] [[2005]] г. напуска правителството на Ариел Шарон в знак на протест срещу едностранното извеждане на израелските заселници от [[Ивицата Газа]]. Между 1956 г. и 1958 г., и отново през 1963 – 1967, семейството му живее в Съединените щати, в [[Монтгомъри (окръг, Пенсилвания)|Челтенхам Тоуншип]], [[Пенсилвания]], предградие на [[Филаделфия]]. Нетаняху завършва гимназията Челтенхам като е активен в клуб за дебати. До днес той говори американски-английски с акцент, присъщ на хора от Филаделфия. == Ранна политическа кариера (1988 – 1996) == Преди израелските законодателни избори през 1988, Нетаняху се връща в Израел и се присъединява към партия Ликуд. Във вътрешните централни избори на Ликуд, Нетаняху става на пето място в списъка. По-късно е избран за член на 12-ия Кнесет, и е назначен като заместник-външен министър на Моше Аренс, а по-късно и на Давид Леви. Нетаняху и Леви не си съдействат и съперничеството между двамата се засилва след това. По време на конференция в Мадрид от 1991 г. Нетаняху е сред членовете на израелската делегация, водена от министър-председателя Ицхак Шамир. След Мадридската конференция, Нетаняху е назначен за заместник-министър в кабинета на израелския министър-председател. След поражението на партия Ликуд през израелските парламентарни избори през 1992, партия Ликуд провежда първични избори през 1993 г., за да избере своя лидер. Нетаняху побеждава на тях, надвивайки Бени Бегин, който е син на покойния министър-председател Менахем Бегин, и ветерана политик Дайвид Леви (Шарон първоначално иска да ръководи партията, но бързо се оттегля, когато става ясно, че той има минимална подкрепа). Шамир се оттегля от политиката скоро след поражението, което Ликуд поема на изборите през 1992. След убийството на Ицхак Рабин, временният му наследник Шимон Перес решава да свика предсрочни избори, за да даде на правителството мандат, който да даде напредък в мирния процес. Нетаняху е бил кандидат на Ликуд за министър-председател в израелските законодателни избори през 1996, които се провеждат на 26 май 1996 г. и са първите израелски избори, в които израелците избират премиера си директно. Нетаняху наел американската, републиканска, политическа оператива Артър Финкелщайн да провежда кампанията му, и въпреки че американския стил на озвучени и остри атаки предизвиква остра критика от вътрешността на Израел, в крайна сметка се оказва ефективна. (Методът е по-късно копиран и от Ехуд Барак по време на предизборната кампания 1999, в която той побеждава Нетаняху.) Нетаняху печели изборите, като става най-младият човек в историята на Израел на това място и първия израелски министър-председател роден в държавата Израел. (Ицхак Рабин е роден в Йерусалим, който е бил под британски мандат в Палестина, преди основаването 1948 на израелската държава.) Победата на Нетаняху над Шимон Перес изненадва мнозина. Основният катализатор за падането на последния е вълна от самоубийствени атентати малко преди изборите, на 3 и 4 март 1996 г. Палестинците извършват два самоубийствени атентата, при което загиват 32 израелци, при което Перес изглежда, вероятно, неспособен да спре атаките. За разлика от Перес, Нетаняху не вярва на Ясер Арафат и подусловя какъвто и да е напредък в мирния процес на Палестинската национална власт, която трябва да изпълнява задълженията си, а именно-борбата с тероризма. Затова, той излиза на изборите с мотото на кампанията си – „Нетаняху – за създаване на здрав мир“. Все пак, въпреки че Нетаняху печели изборите за министър-председател, „Трудовата Партия“ печели изборите за Кнесета, побеждавайки обединението на Ликуд-Гешер-Цомет, което означавало, че Нетаняху трябва да разчита на коалиция с крайно ортодоксални страни, като „Шас“ и „УТЖ“ (чиито социални политики твърдо противоречят на капиталистическите му намерения), за да управлява. == Първи мандат като министър-председател (1996 – 1999) == [[Файл:Netanyahu Arafat Shaath.jpg|мини|250п|Среща между Бенямин Нетаняху и [[Ясер Арафат]] ([[1997]])]] Поредица от самоубийствени атентати засилва позицията на Ликуд за сигурност. Хамас поема отговорност за повечето от бомбените атентати. Като министър-председател Нетаняху повдига много въпроси за централните предпоставки на мирния процес от Осло. Една от основните му точки е несъгласие, че преговорите трябва да се извършват на етапи. Това означава, че концесии трябва да се направят спрямо палестинците, преди всяко едно решение да е взето по основните въпроси, като статута на Ерусалим, и изменението на Палестинската Национална Харта. Поддръжниците на Осло заявяват, че многоетапен подход ще изгради репутация сред палестинците и ще ги задвижва да търсят помирение, когато тези същи основни въпроси са повдигнати в по-късните етапи. Нетаняху заявява, че тези отстъпки само стимулират екстремистките елементи, без да получават никакви материални жестове в замяна. Той призовава за конкретни жестове на Палестинската добронамереност в замяна на израелски отстъпки. Въпреки посочените си различия с Осло, министър-председателя Нетаняху продължава изпълнението на споразумението, но неговото министър-председателство като цяло отбелязва значително забавяне на мирния процес. През 1996 г. Нетаняху и Ерусалимския кмет, Ехуд Олмерт, решават да открият изход в арабския квартал на Западната стена за тунела, който преди това премиера Шимон Перес бе инструктирал да бъде оставен на изчакване, в името на мира. Това предизвика три дни на бунтове от страна на палестинците, в резултат на което както израелци, така и палестинци били убити. През януари 1997 г. Нетаняху подписва протокола Хеврон с Палестинската власт, което води до пренасочване на израелските сили в Хеврон и завъртане на гражданската власт в голяма част от областта на Палестинската автономна част. В крайна сметка, липсата на напредък в мирния процес, довежда до нови преговори, които предизвикват Меморандума Уай Ривър през 1998 г., който определя подробно стъпките, които трябва да бъдат предприети, от израелското правителство и палестинската власт, за да се приложи Временното споразумение от 1995 година, постигнато по-рано. Този меморандум е подписан от Нетаняху и председателя на ПЛО, Ясер Арафат, и на 17 ноември 1998 г.,120 членния парламент на Израел, Кнесета, одобрява Меморандума Уай Ривър, чрез гласуване, и резултат от 75 – 19. Както министър-председателя, Нетаняху подчертава, политиката е на „три не“-та:не изтеглянето от Голанските възвишения, не на обсъждането на случая с Ерусалим, не на преговори без предварителни условия. На Нетаняху се противопоставя политическото ляво крило в Израел като също губи подкрепа от дясно заради отстъпките направени на палестинците в Хеброн и на други места, и поради неговите преговори с Арафат като цяло. Нетаняху загубва по това време благоразположението на израелското общество след дълга верига от скандали, включващи неговия брак и обвинения в корупция. През 1997 г. полицията подлага Нетаняху на разследване по обвинения в корупция за упражняване на влияние заради позицията си. Той е обвиняван за назначаване на генерален адвокат, който трябвало да намали обвиненията и прокурорите постановяват, че няма достатъчно доказателства, за да отиде на съд. През 1999 г. Нетаняху е изправен пред поредния скандал, когато полицията в Израел препоръчва той да бъде съден за корупция, за $ 100 000 в безплатни услуги от правителствен контрактор; Израелския главен прокурор не го преследва, позовавайки се на проблеми с доказателства. След като е победен от Ехуд Барак в изборите от 1999 г. за министър-председател, Нетаняху временно се оттегля от политиката. Впоследствие, той служи като старши консултант с израелския разработчик за комуникационно оборудване BATM, в продължение на две години. == Политическа криза и възстановяване (2000 – 2003) == С падането на правителството на Барак в края на 2000, Нетаняху възвръща желанието си да се върне в политиката. По закон, оставката на Барак е трябвало да доведе до избори за министър-председател само. Нетаняху настоява, че общите избори трябва да се проведат, като твърди, че в противен случай би било невъзможно да има стабилно правителство. Нетаняху решава в крайна сметка да не се кандидатира за министър-председателския пост, ход, който улеснява, изненадващо, идването на власт на Ариел Шарон, който по това време се счита по-малко популярен от Нетаняху. През 2002 г. след като Израелската Работническа Партия напуска коалицията и остава позицията на министър на външните работи свободна, министър-председателя Ариел Шарон назначава Нетаняху за министър на външните работи. Нетаняху оспорва Шарон за ръководството на партията Ликуд, но не успява да измести Шарон. На 9 септември 2002 г. реч на Нетаняху в Университета Конкордиа в Монреал, Квебек, Канада е отменена, след като стотици пропалестински протестиращи претоварили сигурността и разбили стъклен прозорец. Нетаняху не е присъствал на протеста, а е останал в хотела Риц Карлтон, Монреал през цялото време. Той по-късно обвинява активистите в подкрепа на тероризма и „луд фанатизъм“. Седмици по-късно, на 1 октомври 2002, около 200 протестиращи отново се пробват да се сблъскат с Нетаняху след неговото появяване на Хайнц Хоул в Питсбърг, въпреки че полицията на Питцбърг, Израелската Сигурност, и Питсбъргките Специални части, допускат речите му да продължат в центъра на залата, Клуб Дукуесне, и крайградския Университет Робърт Морис. == Финансов Министър: 2003 – 2005 == След израелските законодателни избори през 2003 г. Шарон предлага Министерството на Външните Работи на Силван Шалом, а на Нетаняху Министерството на Финансите. Това се счита от много наблюдатели за изненадващ ход. Някои анализатори спекулират, че Шарон прави този ход, защото смята, че Нетаняху е политическа заплаха, след като демонстрирал ефективност като министър на външните работи, и че чрез поставянето му в Министерството на Финансите по време на икономическа несигурност, може да намали популярността на Нетаняху. Нетаняху приема новото назначение, след като Шарон се съгласява да му предостави безпрецедентно ниво на независимост в управлението на министерството. Като министър на финансите Нетаняху предприема икономически план за възстановяване на икономиката на Израел от ниската си точка по време на интифадата Ал Акса. Планът се цели към по-либерализираните пазари, въпреки че не е без своите критици. Нетаняху успява да приеме няколко дълго нерешени реформи, включително важната реформа в банковата система. Въпреки това, противниците му в Лейбъристката партия (и дори някои в собствената му Ликуд) разглеждат политиката на Нетаняху като „тачъристки“ атаки срещу почитаната израелска мрежа на социална сигурност. Нетаняху заплашва, че ще подаде оставка от поста си през 2004 г., освен ако плана за изтеглянето от Газа не бъде подложен на референдум. Той по-късно променя ултиматума и гласува за програмата в Кнесета, което показва, че непосредствено след това, че той ще подаде оставка, ако не се проведе референдум в рамките на 14 дни. Той подава оставката си в писмо от 7 август 2005 г., малко преди израелския кабинет да гласува 17 на 5 за одобряване на началната фаза на изтеглянето от Газа. == Лидер на Ликуд и опозиционен лидер (2005 – 2009) == След оттеглянето на Шарон от Ликуд, Нетаняху е един от няколкото кандидати, които се борят за лидерството на Ликуд. Последният му опит, преди това, е през септември 2005 г., когато се опитва да проведе предсрочни първични избори за поста на ръководител на партията Ликуд, докато партията заема поста министър-председател – и по този начин ефективно избутва Ариел Шарон от кабинета. Партията отхвърля тази инициатива. Нетаняху си връща лидерството на 20 декември 2005 г., с 47% на първичния вот, срещу 32% за Силван Шалом и 15% за Моше Феиглин. През март 2006 на изборите за Кнесет Ликуд заема трето място зад партията Кадима и партията на Труда, и Нетаняху служи като лидер на опозицията. На 14 август 2007 г. Нетаняху е преизбран за председател на Ликуд и избира своя кандидат за поста на министър-председател със 73% от гласовете, срещу крайно десния кандидат Моше Феиглин и Световния председател на Ликуд Дани Данон. Той се противопоставя през 2008 на прекратяването на огъня между Израел-Хамас, като другите от опозицията в Кнесета. Конкретно Нетаняху казва: „Това не е почивка, това е едно израелско съгласие за превъоръжаване на Хамас... Какво получаваме срещу това?“ След избирането на Ливни за глава на Кадима и оставката на Олмерт от поста на министър-председател Нетаняху отказва да се присъедини към коалиция, която Ливни се опитва да формира и поддържа нови избори, които са проведени през февруари 2009 година. Нетаняху е кандидат на Ликуд за министър-председател през израелските законодателни избори, които се състоят на 10 февруари 2009 г., като Ципи Ливни, предишният действащ премиер при правителството на Олмерт, е била в състояние да формира жизнеспособна управляваща коалиция. Проучванията на общественото мнение показват Ликуд да води в резултата, но с около една трета от израелските гласоподаватели в състояние на нерешимост. На изборите Ликуд печели втория най-голям брой места, като само партията на Ливни има повече от Ликуд, и то с едно място повече. Едно от възможните обяснения за относително слабото представяне на Ликуд е, че някои от техните поддръжници са избягали на страната на Авигдор Либерман, чиято партия се казва „Израел Бейтену“. Нетаняху обаче обявява победа на основание, че десните партии са спечелели мнозинството от гласове, а на 20 февруари 2009 г., Нетаняху е бил определен от израелския президент Шимон Перес да наследи Ехуд Олмерт като министър-председател, и тогава започва да се преговоря за сформиране на коалиционно правителство. Въпреки че десните партии печелят с мнозинство от 65 места в Кнесета, Нетаняху предпочита по-широка, центристка коалиция и се обръща към своите съперници – Кадима, партията председателствана от Ципи Ливни, да се присъединят към неговото правителство. Този път е ред на Ливни да се откаже да се присъедини, като повод за това са различни мнения относно това как да продължат мирния процес, което всъщност е спънката. Нетаняху успява да примами по-малък конкурент, Партията на Труда, с председател Ехуд Барак, да се присъедини към правителството му и да му даде определена тежест на центристкия тон. Нетаняху представя кабинета си за Кнесета – „вот на доверие“ на 31 март 2009. 32-рото правителство го одобрява в този ден с мнозинство от 69 депутати срещу 45 (с пет въздържали се) и членовете полагат клетва. == Втори мандат като министър-председател (2009 – 2013) == През 2009 г. Държавният секретар на САЩ Хилъри Родхъм Клинтън изрази подкрепа за създаването на палестинска държава – решение, което не е прието от министър-председателя Бенямин Нетаняху, с когото тя по-рано обещава на САЩ сътрудничество. При пристигането на специалния пратеник на президента Обама, Джордж Мичъл, Нетаняху казва, че всяка подкрепа за преговорите с палестинците ще бъде под условието, че палестинците признаят Израел като еврейска държава. Американският президент Барак Обама тогава казва на Нетаняху, че решение за създаването на две държави е приоритет и призовава за замразяване на застрояването на селища. Нетаняху отказва да подкрепи създаването на палестинска държава и подкрепя Израел да продължи строителството на селища. == Трети мандат като министър-председател (от 2013 г.) == {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Автор на == * Terrorism: How the West Can Win. Avon. 1987 * A Durable Peace: Israel and Its Place Among the Nations. Grand Central Publishing. {{commonscat|Benyamin Netanyahu}} {{пост списък|Министър-председател на Израел|14}} {{пост списък|Министър-председател на Израел|18}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нетаняху, Бенямин}} [[Категория:Израелски политици]] [[Категория:Израелски министри]] [[Категория:Министър-председатели на Израел]] [[Категория:Министри на финансите]] [[Категория:Министри на външните работи на Израел]] [[Категория:Членове на Кнесета на Израел]] [[Категория:Постоянни представители в ООН]] [[Категория:Посланици на Израел]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Популисти]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Родени в Тел Авив]] dhi6hmh4lyne1o9o8bhnan7js72c5am 0 45306 12418855 12378229 2024-11-21T16:11:44Z Zhoxy 557 ред., доп. 12418855 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = AB SKF | име-оригинал = | лого = SKF logo.svg | лого-описание = | px = | картинка = Gotaholm.png | картинка-ширина = | картинка-описание = Централата на SKF в [[Гьотеборг]], [[Швеция]] (2020 г.) | тип = [[Публична компания|Публична]] ([[Aktiebolag]]) | търгувана_като = Nasdaq Nordic: [https://www.nasdaqomxnordic.com/shares/microsite?Instrument=SSE285 SKF B] | индустрия = [[Преработваща промишленост]] | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = {{start date and age|df=yes|1907}} | основатели = {{Unbulleted list|Свен Вингквист (1876 – 1953)|Аксел Карландер (1869 – 1939)}} | закриване = | град = [[Гьотеборг]], Швеция | страна = | локации = | положение = Worldwide | ключови фигури = [[Hans Stråberg]] <small>([[председател]])</small><br />Rickard Gustafson <small>(Президент и [[главен изпълнителен директор|CEO]])</small> | директор = | заети = 42 602 (края на 2021)<ref name="AR2021"/> | продукти = {{unbulleted list|[[Търкалящ лагер|Лагери]]|Уплътнители|Системи за смазване|Продукти за поддръжка|[[Мониторинг на състоянието]]|[[Грес|Смазки]]}} | продукция = | услуги = | индекс = | годишни приходи = {{increase}} 81,73 млрд. [[шведска крона|SEK]] (2021)<ref name="AR2021">{{cite web |url=https://investors.skf.com/sites/default/files/pr/202203022809-1.pdf |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://investors.skf.com/sites/default/files/pr/202203022809-1.pdf |archive-date=2022-10-09 |url-status=live |title=Annual Report 2021 |publisher=SKF}}</ref> | оперативна печалба = {{increase}} 10,76 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | чиста печалба = {{increase}} 7,58 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | баланс = | активи = {{increase}} 99,63 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | собственик = [[Foundation Asset Management AB|FAM AB]] (14%; 29,3% гласа)<ref name="AR2021"/> | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = | дъщерни компании = {{unbulleted list|GLOi|Kaydon Corporation|Blohm + Voss Industries|General Bearing Corp.|Alemite|Lincoln|Reelcraft|+150 други}} | магазини = | девиз = | сайт = {{URL|skf.com}} | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''AB SKF''' ('''Aktiebolag Svenska Kullagerfabriken''', превод: ''Акционерно дружество „Шведска фабрика за сачмени лагери“'') е [[Швеция|шведска]] компания, водещ световен производител на [[сачма|сачмени]] [[лагер (механизъм)|лагери]], уплътнения, [[смазка|смазочни средства]], [[мехатроника]] и свързани с тях услуги. SKF е основана през [[1907]] г. в [[Гьотеборг]] с начален капитал и нов проект за производство на сачмени лагери в текстилната фабрика Gamlestadens Fabriker AD в Гьотеборг, на която съсобственик е индустриалецът [[Аксел Карландер]] (''Axel Carlander''). В нея работи като отговарящ за ремонта и техническото обслужване инженерът [[Свен Вингквист]] (''Sven Gustaf Wingqvist''). Недоволен от работата на използваните тогава лагери в машините, той изобретява сферичния самоизравняващ сачмен лагер. Новият лагер решил проблема, свързан с несъосността на валовете. През 1906 г. Свен Вингквист патентова своя самоизравняващ се лагер, а през 1907 г. патентов и многореден саморегулиращ се радиален лагер (сферичен лагер).<ref>[https://worldwide.espacenet.com/patent/search/family/004272349/publication/CH42371A?q=pn%3DCH42371 European Patent Office, патент CH42371]</ref> Друго важно изобретение в историята на SKF е това на Арвид Палмгрен, започнал работа като инженер изследовател в SKF, който през 1917 – 1919 г. изобретява и патентова първата конструкция на двуреден самоустановяващ се ролков лагер, производството на който продължава и до днес. Аксел Карландер е изпълнителен директор и председател на борда на SKF от 1907 г. до 1937 г., а Свен Вингквист заема тези длъжности от 1938 г. до 1953 г. През [[1910]] г. компанията вече има 325 служителя, дъщерна фирма в [[САЩ]] и дейност в още няколко страни. През [[1912]] г. SKF е представена в 32 страни, а към [[1930]] г. има 12 фабрики с 21 000 служителя, две трети от тях извън Швеция. През [[1926]] г. SKF започва производство на експериментални автомобили в дъщерната си компания [[Volvo]], която се отделя като самостоятелна компания през [[1935]] г. Днес групата SKF се състои от над 150 компании по целия свят с повече от 40 000 служителя. През 2002 г. SKF купува Лагерния завод на [[ВМЗ]] в град [[Сопот]], [[България]], който става основа на подразделението „[[СКФ Берингс България]]“. През 2014 г. в [[ЕС]] SKF е уличена в [[картел]]но споразумение заедно с шест други компании производителки на сачмени лагери.<ref>[http://www.finmarket.ru/news/3736463 Штрафы за нарушение антимонопольного законодательства в мире растут — ИА «Финмаркет»]</ref> Групата SKF има глобална сертификация по стандартите [[ISO 14001]] (система за екологичен мениджмънт), [[ISO 50001]] (енергиен мениджмънт) и [[OHSAS 18001]] (охрана на труда и техника на безопасност). Дейността ѝ е сертифицирана също по [[ISO 9001]]. == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Машиностроителни компании]] [[Категория:Компании в Гьотеборг]] [[Категория:Основани в Швеция през 1907 година]] c6o29c0utgf5orzalv6dm0e14dsdqwn 12418859 12418855 2024-11-21T16:13:39Z Zhoxy 557 Zhoxy премести страницата [[СКФ]] като [[SKF]] (върху пренасочване): Точното име 12418855 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = AB SKF | име-оригинал = | лого = SKF logo.svg | лого-описание = | px = | картинка = Gotaholm.png | картинка-ширина = | картинка-описание = Централата на SKF в [[Гьотеборг]], [[Швеция]] (2020 г.) | тип = [[Публична компания|Публична]] ([[Aktiebolag]]) | търгувана_като = Nasdaq Nordic: [https://www.nasdaqomxnordic.com/shares/microsite?Instrument=SSE285 SKF B] | индустрия = [[Преработваща промишленост]] | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = {{start date and age|df=yes|1907}} | основатели = {{Unbulleted list|Свен Вингквист (1876 – 1953)|Аксел Карландер (1869 – 1939)}} | закриване = | град = [[Гьотеборг]], Швеция | страна = | локации = | положение = Worldwide | ключови фигури = [[Hans Stråberg]] <small>([[председател]])</small><br />Rickard Gustafson <small>(Президент и [[главен изпълнителен директор|CEO]])</small> | директор = | заети = 42 602 (края на 2021)<ref name="AR2021"/> | продукти = {{unbulleted list|[[Търкалящ лагер|Лагери]]|Уплътнители|Системи за смазване|Продукти за поддръжка|[[Мониторинг на състоянието]]|[[Грес|Смазки]]}} | продукция = | услуги = | индекс = | годишни приходи = {{increase}} 81,73 млрд. [[шведска крона|SEK]] (2021)<ref name="AR2021">{{cite web |url=https://investors.skf.com/sites/default/files/pr/202203022809-1.pdf |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://investors.skf.com/sites/default/files/pr/202203022809-1.pdf |archive-date=2022-10-09 |url-status=live |title=Annual Report 2021 |publisher=SKF}}</ref> | оперативна печалба = {{increase}} 10,76 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | чиста печалба = {{increase}} 7,58 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | баланс = | активи = {{increase}} 99,63 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | собственик = [[Foundation Asset Management AB|FAM AB]] (14%; 29,3% гласа)<ref name="AR2021"/> | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = | дъщерни компании = {{unbulleted list|GLOi|Kaydon Corporation|Blohm + Voss Industries|General Bearing Corp.|Alemite|Lincoln|Reelcraft|+150 други}} | магазини = | девиз = | сайт = {{URL|skf.com}} | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''AB SKF''' ('''Aktiebolag Svenska Kullagerfabriken''', превод: ''Акционерно дружество „Шведска фабрика за сачмени лагери“'') е [[Швеция|шведска]] компания, водещ световен производител на [[сачма|сачмени]] [[лагер (механизъм)|лагери]], уплътнения, [[смазка|смазочни средства]], [[мехатроника]] и свързани с тях услуги. SKF е основана през [[1907]] г. в [[Гьотеборг]] с начален капитал и нов проект за производство на сачмени лагери в текстилната фабрика Gamlestadens Fabriker AD в Гьотеборг, на която съсобственик е индустриалецът [[Аксел Карландер]] (''Axel Carlander''). В нея работи като отговарящ за ремонта и техническото обслужване инженерът [[Свен Вингквист]] (''Sven Gustaf Wingqvist''). Недоволен от работата на използваните тогава лагери в машините, той изобретява сферичния самоизравняващ сачмен лагер. Новият лагер решил проблема, свързан с несъосността на валовете. През 1906 г. Свен Вингквист патентова своя самоизравняващ се лагер, а през 1907 г. патентов и многореден саморегулиращ се радиален лагер (сферичен лагер).<ref>[https://worldwide.espacenet.com/patent/search/family/004272349/publication/CH42371A?q=pn%3DCH42371 European Patent Office, патент CH42371]</ref> Друго важно изобретение в историята на SKF е това на Арвид Палмгрен, започнал работа като инженер изследовател в SKF, който през 1917 – 1919 г. изобретява и патентова първата конструкция на двуреден самоустановяващ се ролков лагер, производството на който продължава и до днес. Аксел Карландер е изпълнителен директор и председател на борда на SKF от 1907 г. до 1937 г., а Свен Вингквист заема тези длъжности от 1938 г. до 1953 г. През [[1910]] г. компанията вече има 325 служителя, дъщерна фирма в [[САЩ]] и дейност в още няколко страни. През [[1912]] г. SKF е представена в 32 страни, а към [[1930]] г. има 12 фабрики с 21 000 служителя, две трети от тях извън Швеция. През [[1926]] г. SKF започва производство на експериментални автомобили в дъщерната си компания [[Volvo]], която се отделя като самостоятелна компания през [[1935]] г. Днес групата SKF се състои от над 150 компании по целия свят с повече от 40 000 служителя. През 2002 г. SKF купува Лагерния завод на [[ВМЗ]] в град [[Сопот]], [[България]], който става основа на подразделението „[[СКФ Берингс България]]“. През 2014 г. в [[ЕС]] SKF е уличена в [[картел]]но споразумение заедно с шест други компании производителки на сачмени лагери.<ref>[http://www.finmarket.ru/news/3736463 Штрафы за нарушение антимонопольного законодательства в мире растут — ИА «Финмаркет»]</ref> Групата SKF има глобална сертификация по стандартите [[ISO 14001]] (система за екологичен мениджмънт), [[ISO 50001]] (енергиен мениджмънт) и [[OHSAS 18001]] (охрана на труда и техника на безопасност). Дейността ѝ е сертифицирана също по [[ISO 9001]]. == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Машиностроителни компании]] [[Категория:Компании в Гьотеборг]] [[Категория:Основани в Швеция през 1907 година]] c6o29c0utgf5orzalv6dm0e14dsdqwn 12418867 12418859 2024-11-21T16:19:55Z Zhoxy 557 доп. с изт. 12418867 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = AB SKF | име-оригинал = | лого = SKF logo.svg | лого-описание = | px = | картинка = Gotaholm.png | картинка-ширина = | картинка-описание = Централата на SKF в [[Гьотеборг]], [[Швеция]] (2020 г.) | тип = [[Публична компания|Публична]] ([[Aktiebolag]]) | търгувана_като = Nasdaq Nordic: [https://www.nasdaqomxnordic.com/shares/microsite?Instrument=SSE285 SKF B] | индустрия = [[Преработваща промишленост]] | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = {{start date and age|df=yes|1907}} | основатели = {{Unbulleted list|Свен Вингквист (1876 – 1953)|Аксел Карландер (1869 – 1939)}} | закриване = | град = [[Гьотеборг]], Швеция | страна = | локации = | положение = Worldwide | ключови фигури = [[Hans Stråberg]] <small>([[председател]])</small><br />Rickard Gustafson <small>(Президент и [[главен изпълнителен директор|CEO]])</small> | директор = | заети = 42 602 (края на 2021)<ref name="AR2021"/> | продукти = {{unbulleted list|[[Търкалящ лагер|Лагери]]|Уплътнители|Системи за смазване|Продукти за поддръжка|[[Мониторинг на състоянието]]|[[Грес|Смазки]]}} | продукция = | услуги = | индекс = | годишни приходи = {{increase}} 81,73 млрд. [[шведска крона|SEK]] (2021)<ref name="AR2021">{{cite web |url=https://investors.skf.com/sites/default/files/pr/202203022809-1.pdf |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://investors.skf.com/sites/default/files/pr/202203022809-1.pdf |archive-date=2022-10-09 |url-status=live |title=Annual Report 2021 |publisher=SKF}}</ref> | оперативна печалба = {{increase}} 10,76 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | чиста печалба = {{increase}} 7,58 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | баланс = | активи = {{increase}} 99,63 млрд. SEK (2021)<ref name="AR2021"/> | собственик = [[Foundation Asset Management AB|FAM AB]] (14%; 29,3% гласа)<ref name="AR2021"/> | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = | дъщерни компании = {{unbulleted list|GLOi|Kaydon Corporation|Blohm + Voss Industries|General Bearing Corp.|Alemite|Lincoln|Reelcraft|+150 други}} | магазини = | девиз = | сайт = {{URL|skf.com}} | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''AB SKF''' ('''Aktiebolag Svenska Kullagerfabriken''', превод: ''Акционерно дружество „Шведска фабрика за сачмени лагери“'') е [[Швеция|шведска]] компания, водещ световен производител на [[сачма|сачмени]] [[лагер (механизъм)|лагери]], уплътнения, [[смазка|смазочни средства]], [[мехатроника]] и свързани с тях услуги. SKF е основана през [[1907]] г. в [[Гьотеборг]] с начален капитал и нов проект за производство на сачмени лагери в текстилната фабрика Gamlestadens Fabriker AD в Гьотеборг, на която съсобственик е индустриалецът [[Аксел Карландер]] (''Axel Carlander''). В нея работи като отговарящ за ремонта и техническото обслужване инженерът [[Свен Вингквист]] (''Sven Gustaf Wingqvist''). Недоволен от работата на използваните тогава лагери в машините, той изобретява сферичния самоизравняващ сачмен лагер. Новият лагер решил проблема, свързан с несъосността на валовете. През 1906 г. Свен Вингквист патентова своя самоизравняващ се лагер, а през 1907 г. патентов и многореден саморегулиращ се радиален лагер (сферичен лагер).<ref>[https://worldwide.espacenet.com/patent/search/family/004272349/publication/CH42371A?q=pn%3DCH42371 European Patent Office, патент CH42371]</ref> Друго важно изобретение в историята на SKF е това на Арвид Палмгрен, започнал работа като инженер изследовател в SKF, който през 1917 – 1919 г. изобретява и патентова първата конструкция на двуреден самоустановяващ се ролков лагер, производството на който продължава и до днес. Аксел Карландер е изпълнителен директор и председател на борда на SKF от 1907 г. до 1937 г., а Свен Вингквист заема тези длъжности от 1938 г. до 1953 г. През [[1910]] г. компанията вече има 325 служителя, дъщерна фирма в [[САЩ]] и дейност в още няколко страни. През [[1912]] г. SKF е представена в 32 страни, а към [[1930]] г. има 12 фабрики с 21 000 служителя, две трети от тях извън Швеция. През [[1926]] г. SKF започва производство на експериментални автомобили в дъщерната си компания [[Volvo]], която се отделя като самостоятелна компания през [[1935]] г. Днес групата SKF се състои от над 150 компании по целия свят с повече от 40 000 служителя. През 2002 г. SKF купува Лагерния завод на [[ВМЗ]] в град [[Сопот]], [[България]], който става основа на подразделението „[[СКФ Берингс България]]“. Разширяват се външните пазари, оптимизира се работата на производствените мощности и се увеличава почти двойно асортиментът на произвежданите детайли.<ref>[https://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2004/09/02/169686_skf_e_vlojila_10_mln_lv_v_lagerniia_zavod_v_sopot/ SKF е вложила 10 млн. лв. в лагерния завод в Сопот]</ref> През 2014 г. в [[ЕС]] SKF е уличена в [[картел]]но споразумение заедно с шест други компании производителки на сачмени лагери.<ref>[http://www.finmarket.ru/news/3736463 Штрафы за нарушение антимонопольного законодательства в мире растут — ИА «Финмаркет»]</ref> Групата SKF има глобална сертификация по стандартите [[ISO 14001]] (система за екологичен мениджмънт), [[ISO 50001]] (енергиен мениджмънт) и [[OHSAS 18001]] (охрана на труда и техника на безопасност). Дейността ѝ е сертифицирана също по [[ISO 9001]]. == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Машиностроителни компании]] [[Категория:Компании в Гьотеборг]] [[Категория:Основани в Швеция през 1907 година]] 9ym70szivd6n5x406185bzumzdp4cmn 0 45716 12418714 12271077 2024-11-21T13:22:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418714 wikitext text/x-wiki {{Други значения|напитката|растението|Чай (растение)|напитките, приготвяни от други растения,|Билков чай}} {{Напитка | име = Чай | друго име = | снимка = Tea_leaves_steeping_in_a_zhong_čaj_05.jpg | размер = | описание = Листа от чай Уулонг накиснати в непокрит [[гайван|зонг]] (тип чаена чаша). | тип = [[безалкохолна напитка]] | произход = {{Китай}}<ref>Fuller, Thomas (21 април 2008). [http://www.nytimes.com/2008/04/21/world/asia/21tea.html?_r=0 "A Tea From the Jungle Enriches a Placid Village"]. The New York Times (New York). p. A8</ref> | въведена = първата информация е от 59 г. пр.н.е., но има по-стар произход.<ref>[http://www.amazon.com/True-History-Tea-Erling-Hoh/dp/0500251460 Mair & Hoh 2009] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220408051844/https://www.amazon.com/True-History-Tea-Erling-Hoh/dp/0500251460 |date=2022-04-08 }}, pp. 29 – 30.</ref> | цвят = | вкус = | аромат = | стил = | съставки = чаени листа, вода, добавки по желание | варианти = | сервиране = гореща или студена напитка | чаша = | свързани = | данни = | бележки = | общомедия = }} '''Чаят''' ({{lang|zh|на=от|茶}}, {{IPA|[ʈʂʰá]}}) е [[безалкохолна напитка]], получена чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от [[Чай (растение)|чаен храст]] (''Camellia sinensis''). Той е най-консумираната напитка в света след [[вода]]та.<ref name="Macfarlane">{{cite book | first = Alan | last = Macfarlane | coauthors = Iris Macfarlane | title = The Empire of Tea | url = https://archive.org/details/empireoftearemar00macf | publisher = The Overlook Press | isbn = 1-58567-493-1 | page = [https://archive.org/details/empireoftearemar00macf/page/32 32] | year = 2004 | lang = en }}</ref> Чаят има освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус.<ref name="ody">{{cite book | first = Penelope | last = Ody | title = Complete Guide to Medicinal Herbs | url = https://archive.org/details/completeguidetom0000odyp | publisher = Dorling Kindersley Publishing | location = New York, NY | year = 2000 | page = [https://archive.org/details/completeguidetom0000odyp/page/48 48] | isbn = 0-7894-6785-2 | lang = en }}</ref> Съществуват 6 основни разновидности на чая – [[бял чай|бял]], [[жълт чай|жълт]], [[зелен чай|зелен]], [[улонг]] (улун), [[черен чай|черен]] и [[пу-ер]].<ref name="Tea types and tea varieties">{{cite web | url = http://www.starchefs.com/features/tea/html/types.shtml | title = Tea types and tea varieties | publisher = Starchefs.com | accessdate = 15 юли 2009 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20081222190137/http://www.starchefs.com:80/features/tea/html/types.shtml |archive-date = 2008-12-22}}</ref> От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и основната разлика между сортовете е в начина на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението. Чай се нарича също напитката (отварата), приготвена от различни части на други растения (цветове, листа, плодове, напр. ''липов чай''). Напитката се нарича [[билков чай]], когато растението има лечебни свойства. == Наименование == Наименованието на чая в повечето езици, включително и в [[български език|българския]], произлиза от китайската дума 茶. В различните [[китайски езици]] тя има различно произношение, поради което в некитайските езици думата е навлязла в две различни форми.<ref>{{cite web | title = The World Atlas of Language Structures Online | chapter = Feature/Chapter 138: Tea | first = Östen | last = Dahl | publisher = Max Planck Digital Library | url = http://wals.info/feature/138 | accessdate = 4 юни 2008 | lang = en }}</ref> В най-разпространените китайски езици, включително в [[мандарин]] и [[кантонски език|кантонски]], 茶 се произнася „ча“. От тази форма произлиза българското „чай“, както и наименованието на напитката на много други езици, включително на [[Хиндустани|хинди/урду]], [[арабски език|арабски]], [[бенгалски език|бенгалски]], [[персийски език|персийски]], [[португалски език|португалски]], [[руски език|руски]] и [[японски език|японски]]. В някои езици името на чая произлиза от формата „те“, използвана в диалекта на езика [[мин (език)|мин]], говорен в района на [[Сямън]] (Амой), един от първите големи центрове на чаения износ от Китай. Сред езиците, които използват думи, производни на „те“, са [[испански език|испански]], [[немски език|немски]], [[Френски език|френски]] и [[английски език|английски]]. В някои езици, като [[корейски език|корейския]], се използват паралелно думи, произлизащи от двете изходни форми. В [[чешки език|чешкия]] около средата на 20 век формата ''té'' е изместена от ''čaj''. == История == [[Чай (растение)|Чаеното растение]] произхожда от областите в [[Източна Азия|Източна]] и [[Южна Азия]] и се предполага, че родината му са териториите в северната част на [[Бирма]] и [[китай]]ските провинциите [[Юнан]] и [[Съчуан]].<ref>{{Cite book | last=Yamamoto | first=T | last2=Kim | first2=M | last3=Juneja | first3=L R | year=1997 |isbn=0849340063| title=Chemistry and Applications of Green Tea | url=https://archive.org/details/chemistryapplica0000unse | publisher=CRC Press|page=[https://archive.org/details/chemistryapplica0000unse/page/4 4]| lang en| }}</ref> Пиенето на чай в [[Китай]] вероятно започва по време на династията [[Шан]] (1600 – 1046 пр.н.е.), първоначално за лечебни цели.<ref name="storyoftea">{{cite book|author1=Mary Lou Heiss|author2=Robert J. Heiss|title=The Story of Tea: A Cultural History and Drinking Guide|url=http://books.google.com/books?id=gxCBfNmnvFEC&pg=PT31|date=23 март 2011|publisher=Random House|isbn=978-1-60774-172-5|page=31||lang=en}}</ref> По-късно, при управлението на династията [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]] (221 – 206 пр.н.е.), чаят придобива по-широко разпространение, но популярност като тонизираща напитка придобива по време на династията [[Тан]] ([[618]] – [[907]] г.). През този период чаят става известен и в съседните страни – [[Корея]], [[Япония]], [[Монголия]] и [[Виетнам]]. Чаят е напитка консумирана и в двора на [[Чингис хан]], а след смъртта му и приемането на будизма в Монголия е въведен като свещена напитка от [[Хубилай хан]]. [[Файл:Catherine of Braganza, Queen of England.jpg|мини|[[Катарина де Браганса]], кралица на [[Англия]], [[Шотландия]] и [[Ирландия]] (1638 – 1705)]] [[Файл:Tee Seeger Hannover 2011.jpg|мини|Магазин за чай в Хановер, основан през 1743 г.]] В [[Европа]] чаят се появява в началото на [[17 век]]. През [[1610]] г. се внася за първи път в [[Нидерландия]] с корабите на [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източноиндийска компания]]. По това време компанията има европейски монопол за търговия с Азия. Поради отсъствието на пряк достъп до Китай чаят се доставя през остров [[Ява]] и от [[1637]] г. всеки холандски кораб товари от тържището в [[Джакарта]] каси с китайски и японски чай. През [[1644]] г. холандците доставят в Англия първите 100 [[паунд]]а чай. През [[1669]] г. монополът на търговията с Китай преминава към [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] и остава нейно притежание до [[1833]] г. Морският път от Азия до [[Англия]] отнема от шест до девет месеца и това води до влошаване на качеството на чая, който се превозва в непригодени за целта корабни помещения. По суша за първи път чаят е доставен в [[Русия]] като дар за [[цар]] [[Михаил (Русия)|Михаил Романов]].<ref>Мединский В. О том, кто и когда сочинял мифы о России. ОЛМА.2010. стр.202 ISBN 978-5-373-03724-2</ref> Това става през [[1638]] г. и за целта се използват преминаващите през [[Монголия]] [[керван]]и. Така нареченият керванен чай се смята за по-качествен от транспортирания с кораби.<ref name="avita">{{икона|de}} [http://www.avita-handel.de/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=83 Die Geschichte des Tees (pdf)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111101041549/http://www.avita-handel.de/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=83 |date=2011-11-01 }}</ref><ref>Andreas Gruschke: ''Tee. Süßer Tau des Himmels''. Freiburg 2007, S. 159 ff.</ref> В Европа първоначално има различни мнения за това, дали чаят е здравословна, или вредна напитка, но надделяват привържениците му. Най-ревностният и известен защитник на новата напитка е холандският лекар [[Корнелиус Бонтекое]] (''Cornelius Bontekoe''), който през [[1679]] г. публикува обширен [[трактат]] на тази тема. В него той препоръчва здравите всеки ден да пият такива количества чай, колкото могат да отделят техните [[Бъбрек|бъбреци]]. На болните предлага, след подходящо привикване, да пият по 200 чаши на ден. Според сегашните културолози Бонтекое пропагандира чая по нареждане на Нидерландската източноиндийска компания и получава за това съответно заплащане.<ref>Tom Standage: ''Sechs Getränke, die die Welt bewegten''. 2006, S. 170</ref><ref>Oeconomische Encyclopädie von Johann Georg Krünitz: ''Artikel Thee''</ref> В Англия чаят е въведен в кралския двор през [[1662]] г. от [[Катарина де Браганса]] (''Catarina de Bragança''), която се смята за основателка на британската чаена традиция. Тя е от [[Португалия|португалски]] произход и познава напитката, която е известна на португалските мисионери и търговци още от [[16 век]]. Португалците засаждат чаеното растение на [[Азорски острови|Азорските острови]], откъдето произведеният чай се доставя в континентална [[Португалия]]. В [[Лондон]] първият магазин за чай се открива през [[1717]] г. от търговеца Томас Туайнинг (''Thomas Twining''), основателят на чаената компания ''[[Twinings]]''. Появяват се и други нововъведения – т.нар. чаени градини и паркове с осветени пътеки, музикални павилиони и сергии за чай и закуски.<ref>{{икона|de}}Tom Standage: ''Oeconomische Encyclopädie''. S. 175 f.</ref> Но чаят остава скъп, няма широка консумация и представлява луксозна напитка, която се предлага по специални поводи. Във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] той се превръща в ежедневна напитка за всички слоеве на обществото едва към края на [[19 век]].<ref name=Lysaght>{{cite journal|author=Lysaght, Patricia|title=When I makes Tea, I makes Tea: the case of Tea in Ireland|journal=Ulster Folklife|volume= 33|year= 1987|pages=48 – 49||lang=en}}</ref> В [[Германия]] чаят се внася за първи път в средата на [[17 век]]. Той се доставя от Нидерландия в съседната на нея германска област Източна [[Фризия]] (''Ostfriesland''), където по-късно се развива собствена чаена церемония. Първият в Германия магазин за чай се открива в [[Хановер]] през [[1743]] г. Магазинът съществува и днес и носи името на своя основател Фридрих Якоб Зеегер (''Friedrich Jacob Seeger''). През 1778 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], воден от икономически съображения, се опитва да забрани чуждоземната напитка и да я премахне от немския пазар, но среща силна съпротива от нейните привърженици в Източна Фризия.<ref name="Kultur">Wolfgang Hase: [http://www.kulturportalnordwest.de/index.php?option=com_content&view=article&id=75:tee-fuer-ostfriesland-die-koeniglich-preussische-asiatische-compagnie&catid=116:ostfrkeessentrinken&Itemid=16 ''Tee für Ostfriesland: die „Königlich-Preußische Asiatische Compagnie“''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220517101942/http://www.kulturportalnordwest.de/index.php?option=com_content&view=article&id=75:tee-fuer-ostfriesland-die-koeniglich-preussische-asiatische-compagnie&catid=116:ostfrkeessentrinken&Itemid=16 |date=2022-05-17 }}</ref> През [[1780]] г., когато Британия налага търговско ембарго на Холандия, много холандски търговци се заселват в Източна Фризия и холандските търговски кораби плават под неин флаг. Това води до още по-голяма популярност на чая в северните райони на Германия. Напитката става модна и присъства в литературните салони и при обществени срещи.<ref name="avita"/> [[Франция]] се запознава с чаената напитка през [[1636]] г. благодарение на холандците, като първоначално тя се употребява само за медицински цели. Лекарите предписват на френския [[крал]] [[Луи XIV]] да пие чай като средство срещу [[подагра]]. Но екзотичната напитка се харесва на придворните и те превръщат нейната консумацията в изискан ритуал. По време на [[Френска революция|Великата френска революция]] чаят се възприема като символ на [[монархия]]та и също като нея бива отричан. Напитката се връща след 50 години, този път под влияние на британската мода.<ref>TeaMuse. Karen Burns, [https://www.teamuse.com/article_000902.html Tea and the Guillotine] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220408051845/https://www.teamuse.com/article_000902.html |date=2022-04-08 }}, September 02, 2000</ref>[[]] В Русия чаят става известен благодарение на нейните търговски връзки с Китай. Подобно на Франция, напитката първоначално се употребява като лечебно средство и по-късно се консумира за удоволствие. Към средата на 17 век в [[Москва]] могат да се купят до 10 вида чай, а през [[1679]] г. се сключва договор с Китай за негов редовен внос.<ref name="T">{{икона|ru}}{{cite book | title = [[Голяма съветска енциклопедия]] | publisher =Советская энциклопедия | year = 1978 | pages = 11, том 29 | lang= ru }}</ref> Чаят получава широка популярност сред всичките слоеве на население и на практика се превръща в национална напитка.<ref name="[Food Culture]">{{cite book | last = Mack | first = Glenn | title = Food Culture in Russia and Central Asia | url = https://archive.org/details/foodcultureinrus0000mack | publisher = Greenwood Press | location = Westport | year = 2005 | isbn = 0-313-32773-4 | lang= en| }}</ref> == Легенди за чая == [[Файл:Shinno (Shennong) derivative.jpg|мини|Японска картина от 19 век, изобразяваща китайския император Шен Нун.<ref name="laura2"/>]] Две от най-популярните легенди за възникването на чая идват от Китай. Според едната от тях чаят се появява през 2737 г. преди новата ера. По това време Китай се управлява от императора Шен Нун. Известен като познавач на [[билки]]те, той винаги се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил различни [[отвари]]. Откриването на чаената напитка станало случайно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкова харесал аромата и вкуса ѝ, че до края на живота си пиел единствено нея.<ref name="laura2">{{cite book | last = Yee | first = L. K. | author-link = | last2 = | first2 = | author2-link = | title = Tea’s Wonderful History | publisher = The Chinese Historical and Cultural Project | date = | year = 1996 – 2012 | url = http://www.chcp.org/tea.html | accessdate = 17 юни 2013 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20020803115304/http://chcp.org/tea.html |date=2002-08-03 }}</ref><ref name=genik /> Герой на втората легенда е индийският монах [[Бодхидхарма]]. Той емигрирал от Индия в Китай и основал там [[Будизъм|будистката]] школа „Чан“, позната в света в японския си превод „[[Дзен]]“. В планината Суншан монахът създал един от най-известните в днешно време манастири – манастира [[Шао Лин]]. Като учил монасите на [[медитация]], поискал да им демонстрира, че в това състояние на духа и тялото можел девет години да съзерцава една стена, но още на втората нощ заспал. Когато се събудил, ядосал се много от това, че не се е справил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Според легендата от стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче, с което се свързва и обяснението, защо йероглифът за клепач е идентичен с този за чай.<ref name=genik>{{cite web | url = http://genik.eu/index.php/tea-history | title = История на чая | accessdate = 27 септември 2013 | lang = }}</ref> == Технология == === Отглеждане === [[Файл:Tea Plantation in Southern India.jpg|мини|Чаена плантация в Южна Индия]] ''[[Чай (растение)|Camellia sinensis]]'' е вечнозелено растение, отглеждано главно в тропичните и субтропични области.<ref name="hort.purdue" /> Някои сортове понасят и мек умерен климат и се отглеждат, макар и в ограничен мащаб, в северни райони, като [[Пембрукшър]] в [[Уелс]]<ref>{{cite web | last = Turner | first = Robin | year = 2009 | url = http://www.walesonline.co.uk/news/wales-news/2009/10/03/duo-plant-tea-in-wales-91466-24840816/ | title = Duo plant tea in Wales | publisher = WalesOnline | accessdate = 18 декември 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref> или в щата [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]].<ref>Jordan G. Hardin. [https://www.killgreen.io/main/us-grown-tea Where Tea is Grown in the United States and Canada]. Washington. Sakuma Brothers</ref> Обикновено чаените растения изискват осма [[зона на студоустойчивост]] или по-топъл климат, както и поне 1300 mm годишни валежи, като предпочитат [[Киселинност на почвата|кисели почви]].<ref>{{cite book |title = Camellias: A Practical Gardening Guide | last = Rolfe | first = Jim | coauthors = Yvonne Cave | year = 2003 | publisher = Timber Press | isbn = 0881925772 | lang = en }}</ref> Традиционно в Китай се смята, че висококачествен чай се добива при по-голяма надморска височина, около 1500 m, тъй като така растенията се развиват по-бавно и листата им придобиват по-добър вкус.<ref>{{cite book | title = Tea Cuisine: A New Approach to Flavoring Contemporary and Traditional Dishes | url = https://archive.org/details/teacuisinenewapp0000prue | last = Pruess | first = Joanna | year = 2006 | publisher = Globe Pequot | isbn = 1592287417 | lang = en }}</ref> Чаените растения се отглеждат от семена или издънки. Реколтата може да се събира около 3 години след засаждането, а растенията започват да дават семена след 4 до 12 години.<ref name="hort.purdue">{{cite web | url = http://www.hort.purdue.edu/newcrop/duke_energy/camellia_sinensis.html | title = Camellia Sinensis | publisher = Purdue University Center for New Crops and Plants Products | accessdate = 27 септември 2013 | lang = en }}</ref> Оставено без грижи, чаеното растение израства в дърво с височина до 16 m,<ref name="hort.purdue" /> но култивираните растения се подрязват до височина около 1 m, за да се улесни събирането на реколтата.<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/585098/tea | title = Tea production | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 27 септември 2013 | ref = harv| lang = en }}</ref> При брането се откъсват само крайните 3 – 5 cm от листата. Тези върхове израстват отново на всеки 7 до 15 дни през сезона на активен растеж, като се смята, че по-бавнорастящите листа имат по-добър вкус.<ref name="hort.purdue"/> В производството на чай се използват две основни разновидности на чаеното растение – ''C. sinensis sinensis'' и ''C. sinensis assamica''. В рамките на тези два подвида има множество сортове, класифицирани обикновено според размера на листата. Трите основни групи са асамски чай (с най-големи листа), китайски чай (с най-малки листа) и камбод (с междинен размер на листата).<ref>{{cite book | last = Mondal | first = T.K | year = 2007 | chapter = Tea | editor-last = Pua | editor-first = E.C. | editor2-last = Davey | editor2-first = M.R. | title = Biotechnology in Agriculture and Forestry | location = Berlin | publisher = Springer | volume = 60: ''Transgenic Crops V'' | pages = 519 – 535 | isbn = 3540491600 | lang = en }}</ref> === Обща обработка === [[Файл:TeaLeaves.JPG|мини|Свежи листенца на чай от различен стадий на растеж.]] [[Файл:Tea factory, Pinglin.jpg|мини|Цех за производство на чай]] Въпреки че всеки вид чай има различен вкус, аромат и външен вид, обработката на чаените листа преминава през един общ набор от стъпки. Разнообразието се постига чрез определени вариации по отношение на продължителността на всяка стъпка и последователността на операциите. При производството на чая важно е да се следи за [[влажност]]та и [[температура]]та, при които се осъществява процесът. Това изискване важи и при съхранението му. Неспазването на подходящите условия води до появата на [[плесен]] по листенцата, която предизвиква същинското ферментиране на чая и влошава неговите вкусови качества. * Бране. Листата обикновено се берат ръчно. Но според някои проучвания възможно е и използването на техника, без това да оказва влияние на качеството на крайния продукт.<ref>{{cite book |title=Study on the Optimum Machine-plucking Period for High Quality Tea |journal=Journal of Tea Science |date=2008 – 01 |last=LUO |first=Yao-ping |last2=TANG |first2=Meng |last3=CAI |first3=Wei-zhi |last4=WEN |first4=Dong-hua |last5=WEN |first5=Zheng-jun}}</ref> За висококачествените видове чай се използват двете най-млади листа и пъпката на неразтворилото се листо на върха на клончето. Обикновено брането се прави два пъти годишно – в началото и в края на пролетта/началото на лятото.<ref name=wuyi>{{cite book|first=Guang |last=Li|title=The Traditional Processing of Wuyi Rock Teas: An Interview with Master Ling Ping Xang|journal=The Art of Tea|issue=2|editor=Ling Chun Chin|publisher=Wushing Book Publisher|year=2007|pages=76 – 83}}</ref><ref name=CKP>{{cite book |last=Chan |first= Kam Pong |title= First-Step to Chinese Puerh Tea (簡易中國普洱茶) |publisher= WuShing Books Publications Co. Ltd. |location= Taipei, Taiwan |year= 2006 |month= Ноември |isbn = 978-957-8964-33-4}}</ref> По-рядко, ако позволяват климатичните условия, се бере през есента и зимата. * Увяхване. При този процес листата губят част от влагата (до една четвърт от теглото си) и омекват. За целта листата или се разстилат на слънце, или се сушат в специални помещения. При тази стъпка от обработката се допуска много слаба [[оксидация]] на листата.<ref name=wuyi/><ref name=CKP/> Процесът е важен за освобождаването на [[аминокиселини]] и [[кофеин]] – вещества, определящи вкуса на чая.<ref name=eahr>{{cite book |first =E. A. H. |last=Roberts |title=The Chemistry of Tea Manufacture|journal=J. Sci. Food Agric. |year=1958 |volume=9}}</ref> * Навиване. Обработката е ръчна или машинна и целта е да се накъсат влакната на чая. При разрушаване на структурата на листата се отделят сокове, които улесняват последващата оксидация и допринасят за вкуса на чая.<ref name=eahr/><ref name=twt/> * Ферментация/Оксидация. [[Ферментация]] е терминът, използван в чаената [[индустрия]] за процеса на оксидация. При видовете чай, които изискват оксидация, листата се оставят в помещения с контролирана температура и влага, където те постепенно потъмняват. По време на оксидацията протичат процесите на разлагане на [[хлорофил]]а, освобождаване на [[танин]]ите и тяхното преобразуване. Продължителността на обработка и условията, при които тя се осъществява, зависят от вида на произвеждания чай. Степента на оксидацията е решаваща за вкуса, цвета и тонизиращите свойства на чая.<ref name=eahr/> Вкусът на чая, преминал непълна ферментация, е по-тревист, за разлика от наситения тръпчив вкус, който се получава след пълна ферментация.<ref name=BhaEA/> * Фиксация. Тази стъпка се използва за спиране на ферментацията в определен момент. Процесът се осъществява чрез умерено нагряване на чаените листа, при което се дезактивират окислителните [[ензим]]и и се премахват нежеланите аромати.<ref name=wuyi/> Традиционно чаените листа се загряват в дълбок тиган<ref name=wuyi/> или на пара,<ref name=CKP/> но с напредъка в технологията за фиксацията се използват и други начини. При някои видове чай фиксацията се реализира едновременно с окончателното сушене.<ref name=BhaEA>{{Cite journal |author=Nabarun Bhattacharyya, Sohan Seth, Bipan Tudu, Pradip Tamuly, Arun Jana, Devdulal Ghosha Rajib Bandyopadhyay, Manabendra Bhuyan, Santanu Sabhapandit |title=Detection of optimum fermentation time for black tea manufacturing using electronic nose |journal=Sensors and Actuators B: Chemical |volume=122 |year=2007 |pages=627 – 634}}</ref> * Сушене. Представлява последния етап при производството на чай, който оказва влияние върху качеството на продукта. За сушенето се използват разнообразни методи: на слънце, със сух въздух, чрез изпичане на листната маса. Последният метод е по-разпространен, но при него се изисква особено внимание, за да не се получи препичане на листата.<ref name=twt>{{cite book |title=The first lesson in Taiwanese tea (台灣茶第一堂課：頂尖茶人教你喝茶一定要知道的事！) |last=Chen (陳)|first=Huantang(煥堂) |last2=Lin (林) |first2=Shiyu (世煜) |publisher=如果出版社 |date=27 октомври 2008 |isbn=978-986-6702-21-1}}</ref> Чрез сушенето се постигат разнообразни съчетания на аромат и вкус.<ref name=hg>{{cite book |first=Harold N. |last=Graham |title= Green Tea Composition, Consumption, and Polyphenol Chemistry |journal=PREVENTIVE MEDICINE |volume=21 |pages=334 – 350 |year=1992}}</ref> * Сортиране. За целта се използват механични сита. Разделят се различни по размер чаени листа и се отделят начупените и ситни частици, които не се използват за висококачествен чай. === Обработка според вида === Зеленият, белият и черният чай се получават от едно и също растение (''Camellia sinensis'' или ''Camellia assamica''), но технологията при производството им се различава главно по степента на допуснатата [[ферментация]]. [[Файл:Tea in different grade of fermentation.jpg|мини|Чай с различна степен на ферментация. От ляво надясно: зелен чай, жълт чай, улонг, черен чай]] * За дефиницията на белия чай съществуват известни разногласия между Китай и другите произвеждащи чай страни.<ref>{{cite book |title=Characterisation of white tea – Comparison to green and black tea |first=Y. |last=Hilal and |first2=U. |last2=Engelhardt |journal=J. Verbr. Lebensm. |issue=2 |year=2007 |pages=414 – 421 |url=https://www.tu-braunschweig.de/Medien-DB/ilc/w_t.pdf }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180812152716/https://www.tu-braunschweig.de/Medien-DB/ilc/w_t.pdf |date=2018-08-12 }}</ref> За неговото производство се използват младите листа или новите пъпки, преминали минимална оксидация. Пъпките могат да бъдат защитени от пряка слънчева светлина, за да се предотврати образуването на [[хлорофил]]. Оксидацията протича по време на увяхване и се спира при последващото сушене.<ref>{{cite book |title=A Further Study white tea quality control (再探白茶品质的控制)|last=Zhang |first=Li Wang |journal=Chinese Tea Processing |date=1994 – 04 |lang=zh}}</ref> Оптималните условия, при които се осъществява процесът на увяхване, са 30&nbsp;°C, 65% относителна влажност, продължителност 26 часа.<ref name=guo>{{cite book |title=Research regarding the standardization of Chinese white tea wilting processes (中国白茶的标准化萎凋工艺研究)|last1=Guo |first1=Li |last2=Kai |first2=Liang Sui |last3=Lin |first3=Chi |journal=Chinese Agricultural Science Bulletin |year=2011 |volume=27 |issue=2 |pages=382 – 385 |lang=zh}}</ref> Но процесът може да продължава до 3 дни в зависимост от сезона и околната температурата.<ref name=guo/><ref>{{cite book |title= The steps for processing Yinghong no.9 into White Tea (英红九号加工白茶的技术指标研究) |last=Huang |first=Guo Zhi |journal=China Guangdong Tea |year=1996 |volume=2 |pages=27 – 31 |lang=zh}}</ref> Белият чай се произвежда в по-малки количества в сравнение с другите видове и съответно е по-скъп. Названието му е свързано със сребристо-белия цвят, който му се придава от косъмчетата по долната страна на чаените листа. * Зеленият чай претърпява най-ниската степен на оксидация. Процесът се спира чрез бързо загряване на чаените листа. Фиксацията се прави или с пара – японския метод, или чрез сухо изпичане в горещи тигани – традиционния китайски метод.<ref name=hg/> Чаят се обработва в рамките на един или два дни след прибирането на реколтата и при правилно процедиране запазва повечето от химическите съставки на пресните листа.<ref name=hg/> Вкусът на зеления чай се разнообразява или подобрява чрез вариране продължителността на фиксацията.<ref>{{cite book |title= The Processing of Sencha Green Tea |publisher= Ito En |url= http://www.itoen.co.jp/eng/allabout_greentea/production/processing/index.html }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111228133746/http://www.itoen.co.jp/eng/allabout_greentea/production/processing/index.html |date=2011-12-28 }}</ref> Процесът на сушенето също се използва за създаването на различни съчетания от вкус и аромат.<ref name=hg/> * Жълтият чай се обработва по начин, подобен на зеления чай, но вместо незабавното сушене след фиксацията, той се опакова в плат или хартия и внимателно се загрява във влажна среда. Това инициира процеса на неензимната и небактериална оксидация на листата, в резултат на която се получава жълтият или зеленикаво-жълтият цвят на чая.<ref name=piling>{{cite book |title=Studies on the Piling Technological Effects on Luyuan Yellow Tea |last=ZHOU |first=Ji-rong |last2=CHEN |first2=Yu-qiong |last3=SUN |first3=Ya |last4=NI |first4=De-jiang |journal=Food Science |year=2005}}</ref> Жълтият чай се произвежда само в Китай и е много по-рядък в сравнение с другите видове. * При улонгите степента на оксидацията е по-голяма от тази за зеления чай, но е по-слаба от оксидацията на черния. Обикновено процесът на обработката – от увяхване до сушене, отнема 2 – 3 дни,<ref name=wuyi/> с относително кратък период на оксидация от няколко часа.<ref name=hg/> * Черният чай претърпява пълна ферментация. Преди това той се подлага на увяхване и навиване. Тези обработки предизвикват отделянето на сокове и [[ензими]], които стимулират оксидацията. В резултат се разгражда голяма част от [[катехини]]те на листата. Този чай, според китайската категоризация, се нарича ''червен чай''. * Пост-ферментиралите видове чай, към които спада чаят пу-ер, след процеса на фиксация отново преминават през оксидацията.<ref>{{cite book |title=Research on the action on microbes on post-fermented tea processing (黑茶加工中微生物作用的研究) |last1=Wen |first1=Zhijie |last2=Zhang |first2=Ling Yun |last3=Wu |first3=Ping |last4=He |first4=Yong Qiang |journal=Tea Communication |year=2010 |volume=37 |issue=2 |lang=zh}}</ref> Двойно- или пост-ферментиралият чай според китайската категоризация се нарича ''тъмен'' или ''черен чай''. === Опаковане и съхранение === [[Файл:English Westminster Tea.jpg|мини|Насипен чай]] [[Файл:Tea bags.jpg|мини|Пакетчета чай]] Чаят лесно поема околните миризми и аромати и затова начинът, по който той се опакова и съхранява, има силно влияние върху запазването на неговото качество. Черният чай има по-дълъг срок на годност, отколкото зеления чай, а качеството на пу-ер дори се подобрява при правилното съхранение. Чаят запазва своята свежест, когато се съхранява на сухо, хладно и тъмно място в херметичен съд. Черният чай, насипан в торби и съхраняван в запечатани непрозрачни контейнери, може да се запази в продължение на две години. Зеленият чай губи свежестта си по-бързо, обикновено за по-малко от една година. * Насипен чай. Чаените листа се опаковат свободно в метална кутия или в плътен непропускащ въздух пакет. Чаят със завитите листенца, който е по-малко трошлив, обикновено се опакова в алуминизирани пликове. При консумацията на насипен чай всеки сам определя каква запарка – силна или слаба – да си приготвя. * Чай в пакетчета. Използването на пакетчетата чай е лесно и удобно и затова те са много популярни, а приготвянето на напитката не е много чувствително към продължителността и температурата на запарването. Но този чай има и своите недостатъци. Обикновено за него се използват натрошени листа, които са отпаднали при сортирането на по-качествените видове чай. Според ценителите на напитката вкусът на този чай отстъпва на насипния и поради присъствието на хартиеното пакетче в запарката. * Пресован чай. Някои видове чай се пресоват в брикети или други форми, за да се улесни съхранението и превоза. Чаят пу-ер се пресова, за да се осигури неговото узряване. Пресованият чай може да се съхранява по-дълго в сравнение с насипния, като през това време неговият вкус и аромат продължават да се развиват. За да се приготви запарка от него, трябва да се отдели нужното количество. * Разтворим чай. Представлява течен или прахообразен екстракт от чай, лесен и удобен за приготвяне, тъй като не изисква специално внимание към температурата на водата и продължителността на запарване. Слабият аромат на този чай обикновено се подсилва с различни добавки. * Готов чай. Продава се в метални кутии или пластмасови бутилки. === Приготвяне на напитката === При приготвянето на напитката е важно правилно да се съчетаят количеството чай, температурата на водата и продължителността на запарването. Количеството сух чай, което се използва за една чаша, зависи в голяма степен от вкуса на потребителя. Напитката се прави по-силна или по-слаба чрез количеството използван чай, а не чрез продължителността на запарването. Температурата на водата, с която се заливат чаените листа, се определя от тяхната степен на ферментация. Предварително заврялата вода се оставя да изстине до температура, подходяща за даден вид чай. За полу- или неферментиралия чай тя е по-ниска, за да се запазят антиоксидантите. За ферментиралите видове чай температурата на запарката е по-висока, за да се екстрахират сложните [[феноли|полифенолни]] молекули. {| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto;" |- | style="text-align:center;"| '''Вид''' ! style="text-align:center;"| Температура на водата ! style="text-align:center;"| Време на запарване ! style="text-align:center;"| Брой на запарки |- | style="text-align:center;"| Бял чай | style="text-align:center;"| 65 – 70&nbsp;°C | style="text-align:center;"| 1 – 2 минути | style="text-align:center;"| 3 |- | style="text-align:center;"| Жълт чай | style="text-align:center;"| 70 – 75&nbsp;°C | style="text-align:center;"| 1 – 2 минути | style="text-align:center;"| 3 |- | style="text-align:center;"| Зелен чай | style="text-align:center;"| 75 – 80&nbsp;°C | style="text-align:center;"| 1 – 2 минути | style="text-align:center;"| 4 – 6 |- | style="text-align:center;"| Улонг | style="text-align:center;"| 80 – 85&nbsp;°C | style="text-align:center;"| 2 – 3 минути | style="text-align:center;"| 4 – 6 |- | style="text-align:center;"| Черен чай | style="text-align:center;"| 99&nbsp;°C | style="text-align:center;"| 2 – 3 минути | style="text-align:center;"| 2 – 3 |- | style="text-align:center;"| Пу-ер | style="text-align:center;"| 95 – 100&nbsp;°C | style="text-align:center;"| Без ограничение | style="text-align:center;"| Многократно |- |} Правилата, дадени в таблицата, не са строго фиксирани, а са само препоръчителни. Те описват повечето препоръки, които дават компаниите, производителки на чаените блендове (смески). Приготвянето на напитката чай в най-голяма степен се определя от местните традиции и вкусовите навици. == Съдържание == Качествата на чая са обусловени от голямото съдържание на [[Феноли|полифеноли]] и [[алкалоиди]]. Чаят е богат на [[флавоноиди]] ([[катехини]]), [[теарубигини]], [[теафлавини|теафлавин]], [[кофеин]], [[теобромин]], [[теофилин]]. Биохимичният му състав включва също [[аминокиселини]] ([[тианин]]), [[въглехидрати]], [[протеини]], [[хлорофил]]. Ароматът на напитката се дължи на присъствието на летливи [[органични съединения]]. [[Танин]]ът допринася за леко тръпчивия вкус на чая. Листенцата чай съдържат витамините [[витамин С|С]], [[витамин Е|Е]], [[тиамин|В1]], [[Витамин B6|В6]], [[каротин]], [[фолиева киселина]], минералите [[манган]], [[калий]] и флуориди. В запарките на черен и зелен чай е установено присъствието на алуминий. Той прониква в растението от почвата и нейното качество и степента на замърсяването определя съдържанието на алуминия в напитката – от 14 до 2239 μg/l.<ref>{{cite journal |doi=10.1016/j.foodchem.2007.03.019 |journal=Food Chemistry |volume=104 |issue=4 |year=2007 |pages=1662 – 1669 |author=Streeta R, Drábeka O, Szákováb J, Mládkováa L |title=Total content and speciation of aluminium in tea leaves and tea infusions}}</ref><ref>Cabrera C, Artacho R, Giménez R. Beneficial effects of green tea―a review. Journal of the American College of Nutrition 2006; 25(2):79 – 99.</ref> Съдържанието на различните съединения в чая зависи от сорта му, вида и начина на приготвянето на напитката. Зеленият чай съдържа предимно катехини, докато за черния чай са характерни сложните полифеноли – теарубигини и теафлавини.<ref>Wu AH, Yu MC. Tea, hormone-related cancers and endogenous hormone levels. Molecular Nutrition and Food Research 2006; 50(2):160 – 169.</ref> Улонгите съдържат както катехини, така и сложните полифеноли. Белият и зеленият чай съдържат близки количества катехини, но се различават спрямо концентрацията на другите полифеноли. Концентрацията на полифенолите в напитката се определя в голяма степен от количеството използвано сухо вещество, температурата на водата и продължителността на запарването. [[Кофеин]]ът в насипния чай е около 2 – 3% от сухото вещество. За черния чай са характерни по-големи количества кофеин (22 – 28 mg в 1 g) в сравнение със зеления (11 – 20 mg в 1 g).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3459493/ |заглавие=www.ncbi.nlm.nih.gov |достъп_дата=2016-02-08 |архив_дата=2022-10-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221023150632/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3459493/ }}</ref> За различните видове, сортове, блендове и начини на запарването, количеството кофеин в 250 ml напитка варира в много широки граници – от 5 до 110 mg,<ref>{{cite book |author=Weinberg, Bennett Alan and Bealer, Bonnie K. |title=The World of Caffeine: The Science and Culture of the World's Most Popular Drug |url=https://books.google.com/?id=YdpL2YCGLVYC |publisher=Routledge |year=2001 |isbn=0-415-92722-6 |page=228}}</ref><ref>{{cite journal|author=Hicks, M. B.; Hsieh, Y-H. P. and Bell, L. N. |title=Tea preparation and its influence on methylxanthine concentration|journal= Food Research International |volume=29|issue=3 – 4|pages= 325 – 330 |year=1996|doi=10.1016/0963 – 9969(96)00038 – 5|url=http://www2.hcmuaf.edu.vn/data/lhquang/file/Tea1/Tea%20preparation%20and%20its%20influence%20on%20methylxanthine.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://theteaspot.com/tea-health-benefits-properties.html |заглавие=theteaspot.com |достъп_дата=2016-02-08 |архив_дата=2016-02-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160225081625/http://theteaspot.com/tea-health-benefits-properties.html }}</ref> като най-ниските стойности са характерни за белия чай, а при черния чай кофеинът може да достига концентрации, сравними с тези в кафето (около 95 mg в 250 ml.<ref>[https://web.archive.org/web/20131124143904/http://ndb.nal.usda.gov/ndb/foods/show/4291 Coffee, brewed, espresso, restaurant-prepared], [https://web.archive.org/web/20131122090248/http://ndb.nal.usda.gov/ndb/foods/show/4290 Coffee, brewed from grounds, prepared with tap water], [[USDA]] nutrient database</ref><ref>{{cite journal |last= Bunker |first= ML|author2=McWilliams, M |year= 1979 |journal= Journal of the American Dietetic Association |volume= 74 |pages= 28 – 32 |title= Caffeine content of common beverages |pmid= 762339 |issue= 1}}</ref>). Колкото по-висока е температурата на водата и по-голяма продължителността на запарването, толкова повече кофеин преминава в напитката. Значение има и размерът на листенцата на чая – от по-дребните в напитката се извлича повече кофеин. По-зрелите листенца чай съдържат от 10 до 20 пъти повече флуориди, отколкото младите.<ref>{{cite web|url=http://www.i-sis.org.uk/Fluoride_in_Tea.php |title=Fluoride in Tea |publisher=I-sis.org.uk |accessdate=24 януари 2011|archive-url = http://web.archive.org/web/20110324043841/http://www.i-sis.org.uk:80/Fluoride_in_Tea.php |archive-date = 2011-03-24}}</ref><ref>{{Cite journal | last1 = Fung | first1 = K. F. | last2 = Zhang | first2 = Z. Q. | last3 = Wong | first3 = J. W. C. | last4 = Wong | first4 = M. H. | title = Fluoride contents in tea and soil from tea plantations and the release of fluoride into tea liquor during infusion | url = https://archive.org/details/sim_environmental-pollution_1999_104_2/page/197 | doi = 10.1016/S0269-7491(98)00187-0 | journal = Environmental Pollution | volume = 104 | issue = 2 | pages = 197 | year = 1999 }}</ref> Съдържанието на витамин С в насипния чай не е голямо в сравнение с другите растителни източници. Намира се в измерими количества в светлите видове чай, които претърпяват по-малко термическа обработка както при производството им, така и при запарването на напитката.<ref>[http://ratetea.com/topic/vitamin-c-tea/62/ ratetea.com]</ref> == Физиологичен ефект == Чаят има тонизиращо действие и традиционно се приема, че той има здравословно влияние. Физиологичният ефект на чая се свързва с изобилието и разнообразието на съдържащите се в него активни вещества. И докато ролята им в биохимическите процеси на организма е относително добре изучена и благоприятното въздействие на някои от тях е установено, ефективността на чая като лечебна напитка продължава да е обект на научни изследвания. === Тианин и кофеин === Тонизиращото действие на чая се дължи на съдържащите се в него тианин и алкалоидите (ксантини) кофеин, теофилин и теобромин. Съдържанието на кофеин в чаените листа е по-високо от това в кафените зърна. Количеството му в готовата напитка зависи от вида чай и начина на неговото приготвяне и обикновено е значително по-малко от това в кафето. Затова и [[Диуретик|диуретичния]] ефект на кофеина в чая е слаб в сравнение с това на кафето и не представлява вредно странично действие. Подобно на кофеина тианинът допринася за намаляването на умората и сънливостта, но за разлика от него не води до такива странични действия, като превъзбуждане и нервност. Тианинът има успокояващо и релаксиращо действие, намалява физическия и психическия стрес. Общото действие на кофеина и тианина води до подобряване на мозъчната дейност и неговата [[Познавателна способност|когнитивна]] функция.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18681988 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> === Лечебно действие === Предполага се, че редовното пиене на чай предпазва от развитието на [[Сърдечно-съдови заболявания|сърдечно-съдовите заболявания]], като намалява лошия [[холестерол]], влияе положително върху [[кръвно налягане|кръвното налягане]] и противодейства на затлъстяването. Широко разпространено е мнението, че чаят има [[Канцероген|противоканцерогенно]] действие. Смята се, че консумирането на напитката предпазва от дегенеративните [[болест]]и на [[Нервна система|нервната система]], повишава костната плътност (превенция на [[остеопороза]]), подобрява работата на [[Храносмилателна система|храносмилателната система]], действа антивъзпалително, противодейства на [[Кариес|зъбния кариес]], предпазва кожата от вредно въздействие на слънчевото лъчение, укрепва имунната система. Тези твърдения се популяризират от производителите и търговците на разнообразните брандове чай, като за аргументи се използват резултатите главно от лабораторни проучвания и изследвания върху животни. Здравният институт на САЩ дава предпазлива оценка на лечебните свойства на чаената напитка и описва тяхната ефективност достатъчно условно, като използва думите „вероятна“ или „възможна“.<ref name="blacktea">[https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/druginfo/natural/997.html#Action www.nlm.nih.gov]</ref><ref name="greentea">[https://nccih.nih.gov/health/greentea nccih.nih.gov]</ref> Благоприятният за здравето физиологичен ефект на чаената напитка се свързва преди всичко с [[антиоксиданти|антиоксидантното]] действие на флавоноидите. Антиоксидантите, свързвайки се със свободните радикали, противодействат на тяхното вредно влияние върху организма, забавят стареенето на клетките, подобряват имунитета и могат да възпрепятстват развитието на някои болести. На тази основа се провеждат изследвания, които търсят доказателства за здравословния ефект на флавоноидите на чая. Повечето от тях представляват лабораторни изследвания и експерименти върху животни. Значително по-малко са клиничните изследвания върху хора и анализът на получените от тях данни (до 2015 г.) не дава основания за категорични заключения. ==== Невродегенеративни заболявания ==== Анализът на изследванията за потенциалното благоприятно въздействие на флавоноидите на чая върху болестите на [[Болест на Алцхаймер|Алцхаймер]], [[Болест на Паркинсон|Паркинсон]] и [[амиотрофична латерална склероза]] не позволява да се направят надеждни заключения и не дава сигурни препоръки за използване на напитката. Изводите са, че чаят би могъл да намалява риска от тези заболявания, но все още няма категорични данни за терапевтичния му ефект.<ref>{{cite journal |author=Feng-Jiao Li, Hong-Fang Ji, Liang Shen |title=A Meta-Analysis of Tea Drinking and Risk of Parkinson's Disease|journal=The Scientific World Journal |volume=2012 |Article=ID 923464 |month=Април |doi=10.1100/2012/923464}}</ref><ref>Saki Kakutani, Hiroshi Watanabe, and Norihito Murayama, [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6567241/ Green Tea Intake and Risks for Dementia, Alzheimer’s Disease, Mild Cognitive Impairment, and Cognitive Impairment: A Systematic Review] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221006214029/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6567241/ |date=2022-10-06 }}, Nutrients. 2019 May; 11(5): 1165. doi:10.3390/nu11051165</ref><ref>[http://www.lifeextension.com/protocols/neurological/als/page-05 www.lifeextension.com]</ref> ==== Онкологични заболявания ==== Въпреки че са публикувани данни за положителния ефект на катехините на чая и по-специално на зеления чай върху някои форми на рак, няма достатъчно еднозначни резултати от клинични изследвания и все още не е натрупана широка статистика от изследвания върху хора.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.cancer.gov/about-cancer/causes-prevention/risk/diet/tea-fact-sheet#r4 |заглавие=www.cancer.gov |достъп_дата=2016-02-13 |архив_дата=2020-12-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201212225448/https://www.cancer.gov/about-cancer/causes-prevention/risk/diet/tea-fact-sheet#r4 }}</ref> ==== Сърдечно-съдови заболявания ==== По отношение на сърдечно-съдовите заболявания очакванията за положителното влияние на чаената напитка се основават на предполагаемия ефект върху затлъстяването, кръвното налягане, липидната обмяна. Публикувани са ограничени по своя обхват изследвания, които показват, че консумирането на чая би могло да намали риска от [[инсулт]].<ref name="Stroke2012">{{cite journal|author=Shen L, Song LG, Ma H, Jin CN, Wang JA, Xiang MX|title=Tea consumption and risk of stroke: a dose-response meta-analysis of prospective studies|journal=J Zhejiang Univ Sci B|volume=13|issue=8|pages=652 – 62|date=August 2012|pmid=22843186|pmc=3411099|doi=10.1631/jzus.B1201001|type=Review}}</ref><ref name="Stroke2014">{{cite journal|author=Larsson SC|title=Coffee, tea, and cocoa and risk of stroke|journal=Stroke|volume=45|issue=1|pages=309 – 14|date=January 2014|pmid=24326448|doi=10.1161/STROKEAHA.113.003131|type=Review}}</ref> Отделни клинични изследвания показват, че чаят води до известно намаляване на кръвното налягане ([[систола|систолично]] и [[диастола|диастолично]]).<ref name="Hartley2013">{{cite journal|author=Hartley L, Flowers N, Holmes J, Clarke A, Stranges S, Hooper L, Rees K|title=Green and black tea for the primary prevention of cardiovascular disease|journal=Cochrane Database Syst Rev|volume=6|pages=CD009934|date=June 2013|pmid=23780706|doi=10.1002/14651858.CD009934.pub2|url=http://onlinelibrary.wiley.com/store/10.1002/14651858.CD009934.pub2/asset/CD009934.pdf?v=1&t=i4agcsye&s=efc6d0052a6d093c88122a04830b9fc2e123557e|type=Systematic Review and Meta-Analysis|archive-url=https://web.archive.org/web/20180920123424/https://onlinelibrary.wiley.com/store/10.1002/14651858.CD009934.pub2/asset/CD009934.pdf?v=1&t=i4agcsye&s=efc6d0052a6d093c88122a04830b9fc2e123557e|archive-date=2018-09-20|access-date=2016-02-13}}</ref><ref name="Liu2014">{{cite journal|author=Liu G, Mi XN, Zheng XX, Xu YL, Lu J, Huang XH|title=Effects of tea intake on blood pressure: a meta-analysis of randomised controlled trials|journal=Br J Nutr|volume=112|issue=7|pages=1043 – 54|date=October 2014|pmid=25137341|doi=10.1017/S0007114514001731|type=Meta-Analysis}}</ref> Има и данни за намаляването на кръвната концентрация на LDL холестерол („лош“ холестерол).<ref name="Hartley2013"/> Но получените резултати не дават основания за категорични изводи. Не са намерени и доказателства за приноса на чая към намаляване на теглото, което да има клинично значение.<ref name=Johnson>{{cite journal |author=Johnson R, Bryant S, Huntley AL |title=Green tea and green tea catechin extracts: an overview of the clinical evidence |journal=Maturitas |volume=73 |issue=4 |pages=280 – 7 | date=December 2012 |pmid=22986087 |doi=10.1016/j.maturitas.2012.08.008 |type=Review |quote=Green tea consumption does help reduce body weight and aid weight management as shown in short term RCTs (12 weeks) but not to a clinically relevant level.}}</ref> == Икономика == Освен в [[Азия]] чай се отглежда в [[Африка]], [[Америка]], [[Австралия]] и в някои [[Европа|европейски]] страни. Според статистиката на [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]] (ОПЗ) към [[ООН]] в света за [[2013]] г. е произведено 5345 милиона тона чай.<ref name="FAO">[http://faostat3.fao.org/browse/Q/*/E Статистика на ОПЗ, прегледано на 18 март 2016].</ref> {| class="wikitable" cellpadding="5" |+ Най-големи производители на чай (2013) |- ! Място ! Държава ! Количество <br />(в тонове) |- | 1 ||{{CHN|#}} || style="text-align:right" |1 924 457 |- | 2 ||{{Индия|#}}|| style="text-align:right" |1 208 780 |- | 3 || {{Кения|#}} || style="text-align:right" |432 400 |- | 4 || {{Шри Ланка|#}}|| style="text-align:right" |340 230 |- | 5 || {{Виетнам|#}}|| style="text-align:right" |214 300 |- | 6 || {{Турция|#}}|| style="text-align:right" |212 400 |- | 7 || {{Иран|#}} || style="text-align:right" |* 160 000 |- | 8 || {{Индонезия}} || style="text-align:right" |148 100|- |- | 9 || {{Монголия}} || style="text-align:right" | 128 200|- |- | 10 ||{{ARG}} || style="text-align:right" |* 105 000 |- | 11 ||{{Япония}} || style="text-align:right" |84 800 |- | || '''Общо'''|| style="text-align:right" |'''5 345 523''' |} * По оценка на ОПЗ. Количеството чай, експортирано в света през 2013 г. е 2 051 373 тона. Най-големите страни-износителки на чай са:<ref name="FAO" /> # Кения – 448 809 тона # Китай – 325 806 тона # Шри Ланка 317 710 тона {| class="wikitable sortable" |+ Държави с годишно потребление на чай по-голямо от 1 kg на глава население (2013 г.)<ref>{{cite web|url=http://qz.com/168690/where-the-worlds-biggest-tea-drinkers-are/ |title=Where the world's biggest tea drinkers are |publisher=QUARTZ |date=20 януари 2014 |accessdate=4 януари 2015}}</ref> |- ! Място ! Държава ! Потребление на чай |- | 1 | {{флагче с име|Турция}} || style="text-align:right" | 7,54 kg |- | 2 | {{флагче с име|Мароко}} || style="text-align:right" | 4,34 kg |- | 3 | {{флагче с име|Ирландия}} || style="text-align:right"| 3,22 kg |- | 4 | {{флагче с име|Мавритания}} || style="text-align:right"| 3,22 kg |- | 5 | {{флагче с име|Великобритания}} || style="text-align:right" | 2,74 kg |- | 6 | {{флагче с име|Сейшели}}|| style="text-align:right" | 2,08 kg |- | 7 | {{флагче с име|Обединени арабски емирства}}|| style="text-align:right" | 1,89 kg |- | 8 | {{флагче с име|Кувейт}}|| style="text-align:right" | 1,61 kg |- | 9 | {{флагче с име|Катар}}|| style="text-align:right" | 1,60 kg |- | 10 | {{флагче с име|Казахстан}}|| style="text-align:right" | 1,54 kg |- | 11 | {{флагче с име|Малта}}|| style="text-align:right" | 1,45 kg |- | 12 | {{флагче с име|Сирия}}|| style="text-align:right" | 1,29 kg |- | 13 | {{флагче с име|Русия}}|| style="text-align:right" | 1,21 kg |- | 14 | {{флагче с име|Гамбия}}|| style="text-align:right" | 1,19 kg |- | 15 | {{флагче с име|Гвиана}}|| style="text-align:right" | 1,18 kg |- | 16 | {{флагче с име|Ботсвана}}|| style="text-align:right" | 1,13 kg |- | 17 | {{флагче с име|Иран}}|| style="text-align:right" | 1,07 kg |- | 18 | {{флагче с име|Зимбабве}}|| style="text-align:right" | 1,05 kg |- | 19 | {{флагче с име|Чили}}|| style="text-align:right" | 1,02 kg |- | 20 | {{флагче с име|Пакистан}}|| style="text-align:right" | 1,01 kg |} Съгласно ОПЗ най-големият вносител на чай през [[2007]] г. е Русия, следвана от Великобритания, Пакистан и [[САЩ]].<ref name=commodity>Food and Agriculture Organization of the United Nations—Trade [http://faostat.fao.org/site/342/default.aspx FAOSTAT]{{Dead link|date=юни 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Културни традиции == В много страни чаената напитка е елемент от местната култура. Традициите са свързани с начина на сервирането на напитката, вида на предпочитания чай, преобладаващия начин на неговото приготвяне и със своеобразието на използваните съдове. === Китай === [[Файл:YellowGaiwan.jpg|мини|Китайски традиционен съд за чай]][[Файл:Gong fu cha.jpg|мини|Маса за Гонгфу Ча церемония]]В Китай чаената напитка се консумира както при обичайни всекидневни поводи, така и при официални или ритуални събития. Тя е важен елемент на културата на общуване и неизменно присъства в бита на китайците. Напитката също е част от традиционната [[Китайска традиционна медицина|китайска медицина]]. В Китай основно се консумират слабо ферментиралите видове чай – бял и зелен, много по-рядко черен. Начините на запарването на чая зависят от обстоятелствата, при което става събитието, броя на участниците в него, вида чай. Най-разпространеният начин на приготвяне на напитка се отличава от европейското запарване. При него в чашата първо се налива подходяща по температура вода и след това директно в нея се изсипва нужната доза сух чай. Напитката става готова и придобива своя аромат и цвят, докато листенцата чай се утаяват на дъното. Тъй като листенцата като правило не са натрошени и в намокрено състояние са достатъчно тежки, процесът на тяхното утаяване не трае дълго, а колкото е необходимо за запарването. Пие се от същия съд. Преди да се сменят с нова доза сух чай, използваните листенца могат да се запарват още 2 – 3 пъти. Популярно е също запарването на чая в по-голям [[чайник]] – фаянсов, порцеланов, глинен – чийто обем е достатъчен за броя на участниците в чаепитието. Неговата особеност е, че съдържа допълнителна чашка от същия материал на чайника, която служи като дозатор при сипването на сухия чай. Чашката е с отвори и горещата вода се налива в чайника през нея. Продължителността на запарването се определя от вида използван чай. Китайската чаена култура е богата на разнообразни традиции, всяка от които е характерна за определен регион на страната. Чаените церемонии са популярни, а големия брой чайни в жилищните и деловите квартали на градовете позволява те да бъдат практикувани при подходящи условия. Чаените церемонии се различават по начина на приготвянето на напитката, съдовете, които се използват (чайничета, купички, чаши), материала, от който те са направени (порцелан, фаянс, глина) и дори по начина на неговото наливане. Една от изисканите чаени церемонии е церемонията [[Гонгфу Ча]]. При нея се използват малки чайничета с обем около 100 – 150 ml, изработени от специална глина от [[Исин]], град в [[Източен Китай]]. Смята се, че такъв чайник допринася към вкуса на напитката. Задължително е масичката, на която се сервира, да е достатъчно голяма, за да се побира цялата необходима посуда. Отделя се специално внимание на водата – твърдата трябва да се филтрира. Обкръжението трябва да е спокойно и приятно, подходящо за релаксация и общуване. Церемонията се състои от много стъпки, като се започне от затоплянето на чайника и чашите, и се свърши с прехвърлянето на използваните листенца чай в чиста купа, за да могат гостите да оценят качеството на чая. Етикетът изисква гостите да одобрят избора на чай. При тази церемонията обикновено се запарват улонгите, но може да се използва и ферментиралия вид чай пу-ер. В Китай предлагането на чай е израз на уважение. При семейните събирания младите са тези, които предлагат на възрастните чаша чай. При служебните срещи той се налива от човек от по-ниското стъпало в йерархията. На традиционните китайски сватби младоженците го поднасят на родителите си в знак на благодарност за грижите. Предлагането и сервирането на чай е общоприетата стъпка и в случаите, когато се иска извинение. === Монголия === В [[Монголия]] чаят се отглежда и консумира като напитка след приемането на будизма по времето на Хубилай Хан през 15 – 16 век, но потреблението му е известно още при Чингис Хан, който консумирал монголски чай заедно с традиционната монголска напитка – кобилешкото мляко [[кумис]]. През вековете силен зелен чай се утвърждава като традиционна напитка за монголците. Традиционно монголският чай се сервира, смесен с кумис. В Централна и Източна Монголия чаят се сервира в специални порцеланови кани и купи, на които се изобразени сцени от будистката и старомонголската митология. По време на официалните монголски празници е прието чаят да се пие преди всички храни и напитки. Чаят е традиционна напитка в Монголия независимо от политическите режими, които я управляват – Монголското ханство, Китайското владичество, Богдо Ханска Монголия (1911 – 1921), [[Монголска народна република]] (1921 – 1992) и Монголия след 1992 г. По времето на [[Сухе Батор]], [[Хорлоогийн Чойбалсан]], [[Юмжагийн Цеденбал]] и [[Жамбийн Батмунх]] се създават пет предприятия за бране и пакетиране на чай. === Япония === [[Файл:Sorakuen14st3200.jpg|мини|Чаена къщичка в градина]] [[Файл:Mizuno Toshikata Ceremonie The.jpg|мини|Японска чаена церемония]] В Япония чаят е всекидневна напитка, като се консумира предимно зелен чай. Запарването на листенцата чай е подобно на китайския начин, при който листенцата чай се сипват в чаша с гореща вода и се чака те да се утаят. Популярно е също запарването на зелен чай на прах (матча, англ. ''matcha''), като за целта той предварително се стрива в порцеланово хаванче. Обичайната концентрация на напитката се получава при използване на 1 чаена лъжичка чаен прах или 1,5 – 2 чаени лъжички чай на листенца в 200 ml вода. Често запарката се приготвя в кълбовидни порцеланови чайници, нерядко с използване на цедки. Предпочита се сравнително ниската температура на водата – не повече от 60&nbsp;°C – и продължителност на запарването около 4 мин. При този начин на запарване не се извлича много цвят и напитката се получава доста бледа. Достойнството на така приготвения чай е запазеният хубав аромат, особено ценѐн от японците. Зеленият чай се пие по всяко време на деня и съпровожда националните ястия [[суши]], [[сашими]] и [[темпура]]. Чаят се пие и преди хранене, и по време на хранене (например с ориз), и след него. Самият чай не се подслажда, но към него могат да се предлагат различни сладки. Използват се неголеми порцеланови чаши и се пие на малки глътки. За разлика от китайците, за които традиционно чаят е гореща напитка, японците пият и студен зелен чай. При специални случаи чаят се приготвя и сервира по церемониален начин. Традиционните японски чаени церемонии се различават по своята формалност и продължителност и съответстват на официалността на събитието, по чийто повод се провеждат. Ритуалът на традиционната [[японска чаена церемония]] се пази като национално достояние и е елемент на културната идентичност на японците. Съществуват различни стилове на церемонията, а процедурите им зависят от годишния сезон, времето на деня, мястото на провеждане и редица други обстоятелствата. Тази форма на съвместното чаепитие е основана през средните векове и има връзка с [[Дзен-будизъм|дзен-будизма]]. За да могат да я упражняват в съответствие с каноните, японците посещават специални уроци. За чаената церемония се използва специално помещение – обикновено чаена къщичка сред градина. Съдовете са семпли, но изящни и трябва да съставят хармоничен комлект. Естетиката и хармонията са в основата на ритуала – те създават атмосфера на релаксация и съзерцание. Церемонията се състои от няколко предварителни ритуални етапа: пристигането на гостите, въвъждането им в чайната къща, хранене с ястия, чийто вид и количество се определят от събитието. Церемонията продължава с приготвяне и сервиране на чаената напитка и приключва с разговор на тема, задължително откъсната от всекидневието. Обикновено се предлага чаената напитка ''матча'' от зелен чай на прах, но има и варианти с чай на листа. === Русия === [[Файл:Tula samovar-2.JPG|мини|ляво|Самовари]] В Русия традиционно се пие черен чай. Зеленият и белият чай не са част от чаената култура на страната, но постепенно навлизат в ежедневието и бита благодарение на широкото популяризиране на техните здравословни качества. Тези видове чай се приготвят от готови пакетчета и рядко се запарват от насипен чай. За черния чай обикновено се прилага традиционният метод на запарване, при който се използват два съда: водата се сварява в голям метален или емайлиран чайник, а запарката се приготвя отделно в порцеланово или фаянсово чайниче. Запарката е концентрирана и се пие разредена с горещата вода от големия съд. [[Файл:Lukovka_1.jpg|мини|ляво|Руски чаен сервиз]] За руската чаена култура е типично използването на [[самовар]]. Водата завира в самовара, след което нужното количество от нея се налива в малкия чайник, в който предварително е изсипана избраната доза сух чай. Самоварът служи не само като източник на горещата вода, но и поддържа топлината на поставения върху него малък чайник. При сервирането на чая в чашите първо се налива от запарката, а след това се добавя вода от самовара. Процесът може да се повтаря многократно, тъй като самоварът стои включен докато трае чаепиенето и осигурява непрекъснато наличие на горещата вода и топла запарка. [[Файл:Podstakannik mit Gold.JPG|мини|ляво|Чаша чай с подстаканчик със златни инкрустации]] Чай в Русия се пие по различни поводи и по различно време на деня. Руската чаена култура е свързана предимно със съвместното пиене на чай в домашна обстановка. Церемонии, подобни на китайската или японската няма, но съществуват определени традиционни особености. Чай се пие на голяма маса, в центъра на която се намира самовар. Пие се от порцеланови или фаянсови чаши, под които винаги има малки чинийки. Прието е да се използват съдовете от един чаен сервиз. Към чая се сервират различни видове сладкарски изделия и тестени печива. В отделна чинийка могат да се сервират резени лимон. Чаят се пие подсладен, но понякога захарта не се добавя в чая, а се запива с него, като в този случай се използват бучки захар. Такъв начин на пиене на чай – отхапвайки от бучката захар – се нарича ''вприкуску''. В по-неформална обстановка горещият чай често се излива от чашката в малката чинийка, където той малко изстива, след което се пие от нея на глътки. Чай може да се сервира също в голяма (200 ml) стъклена чаша – ''стакан''. При класическия вид стакан дръжката отсъства и за да се предпазят ръцете от горещината на чая, той се поставя в метален подстаканчик с дръжка. Подстаканчикът понякога има художествена стойност, като за специални цели се изработва от ценни сплави с красиви орнаменти и инкрустации. Чай в стакан обикновено се използва при индивидуално пиене и по-рядко при съвместна консумация. Сервирането на чай в стакани е обичайно за обществените заведения за хранене, но не и за изисканите ресторанти. Известен и широко практикуван в Русия обичай е предлагането на чай в стакани с метални подстаканчета във влаковете за далечни дестинации. === Иран === [[Файл:Tea Gardens, Gilan, Iran.jpg|мини|Чаени плантации в Иран]] [[Файл:Chaikhaneh (4608606199).jpg|мини|Чайхане]] В Иран се пие предимно черен чай. Чаената напитка навлиза в страната от Русия и приготвянето ѝ следва руския начин: използват два съда – голям за водата и малък за запарката. От Русия идват и самоварите, при това заедно с името си. Напитката е много популярна и консумацията на чай на глава от населението в Иран е една от най-високите в света. Използва се както вносен чай от Китай, така и собствено производство от провинция [[Гилян]]. Самоварите също се произвеждат в Иран и най-известни са тези от град [[Боруджерд]]. Чай се пие независимо от сезона, по всяко време на деня, преди, след и без връзка с хранене, без повод и при посрещане на гости или семейни събирания. Прието е да се използват малки чаши за чай с обем около 100 ml. Обикновено те се пълнят по 2 – 3 пъти, с което се осигурява възможност да се пие голямо количество чай, но винаги горещ. Ако напитката по някаква причина изстине, тя се изхвърля и се налива отново горещ чай. Никога не се използва престоялата запарката – за всяко чаепиене се приготвя нова. Понякога се използват порцеланови или фаянсови чаши, но същинската иранска чаена култура изисква сервиране на чай в прозрачни стъклени чаши. Иранците се наслаждават не само на аромата и вкуса на чая, но оценяват и неговия цвят. Чаят трябва да е бистър, с наситен червеникаво-карамелен цвят. Този цвят се получава, когато напитката е доста силна и такава се сервира по подразбиране. Ако някой от участниците иска по-разреден чай, трябва специално да помоли за ''по-светъл'' чай. Стъклените чашки понякога са с подстаканчета, с което се внася допълнителна декоративност при сервирането. Иранците държат на качеството на чая – той не трябва да има натрошени листенца или прах, да е ароматен и да дава хубав цвят. Особено популярен е ароматизираният с [[бергамот]] чай ([[Ърл Грей]]). За ароматизирането на чая се използват също [[канела]] на парченца, [[карамфил]], [[кардамон]]. Предлагането на чай е израз на доброжелателно отношение и гостоприемство. Чаената напитка се предлага при всяка официална и неофициална среща, независимо от това дали човекът е важен посетител, или е обичаен гост, роднина, дете или възрастен. В Иран няма ритуална чаена церемония, но съществува общоприет етикет. Различават се два начина на сервиране на чай. Когато гостите не са много, те сядат около една маса, на която са сервирани дребни сухи сладки, разнообразни сладки с крем, захар (обикновено на бучки) и плодове. Ако гостите са много, тогава те се разполагат по периметъра на стаята, до тях се нареждат малки масички и обслужващият човек обикаля с поднос, на който са наредени чашите чай и сладкишите. При семейните срещи чашите с чай се разнасят от младите членове на семейството или по-големите деца. Те имат грижата да събират празните чаши, да следят чиниите да не са празни и да подканват гостите да си вземат допълнителни чаши горещ чай. В Иран са популярни и запазени чаените къщи (чайхане). Те са с подчертано традиционно обзавеждане – ниски широки пейки за сядане, големи възглавници за облягане, черги с характерни шарки. Чайханите са изолирани от шумните улици на града и обикновено се намират в парковете или градини, около исторически паметници на архитектурата, в подземията на старинните сгради. === Турция === [[Файл:A cup of traditional styled tea, Istanbul, Turkey.JPG|мини|ляво|Чаша чай в Турция]] [[Файл:Caydanlik.jpg|мини|Съд за приготвяне на чай – чайданлък]] Чаената напитка навлиза в Турция през [[20 век]], разпространява се много бързо из всичките слоеве на населението и става толкова популярна, че сега нейната консумация в страната е една най-големите в света. Приготвя се основно от собствено производство черен чай, отглеждан в провинция [[Ризе]] на [[Черно море]]. Чай се пие навсякъде и по всяко време. Обичайна гледка са разносвачите на чай по улиците, където има много офиси и търговски обекти. Предлагането на чай е израз на гостоприемство и доброжелателност. Традиционният съд, в който се приготвя напитката, се нарича чайданлък (''çaydanlık'') и представлява два метални чайника, поставени един върху друг. В долния, по-големия чайник, се сварява водата. В горния чайник се изсипват няколко лъжици листенца чай и се заливат с част от горещата вода. Запарката се прави много силна и при разливането се разрежда с останалата вода. Степента на разреждането може да бъде различна и според нея се различава силен чай ''koyu'' и слаб ''açık''. Самият чай не се подслажда, а се пие със захар на бучки. Напитката се сервира в малки стъклени чаши, които имат специфична форма на лале и изглеждат като малки вазички. Чашите са прозрачни, за да се вижда цветът на чая и да се преценява, колко е силен. === Великобритания === Британците традиционно пият много чай, предимно черен. Той е обичайна всекидневна напитка, която се консумира няколко пъти дневно, включително по време на почивките на работното място. Тези почивки се наричат чаени паузи (tea break), макар да се използват често не само за чаепиене, но и за хранене. На работа или в обичайна домашна обстановка чаят се пие от големи фаянсови или порцеланови чаши с обем до 300 – 400 ml. Чай се пие и сутрин преди закуската, и по време на вечеря. [[Файл:Milk clouds in tea.jpeg|мини|Чай с мляко]] Същинската британска чаената култура намира своето приложение при различни поводи. В основата си тя е свързана със следобедното пиене на чай, известно като ''Five-o-clock Tea''. В рамките на тази традиция се използват порцеланови сервизи с малки и средни чинии, захарница, канички. Масата е с покривка и с подходящи по цвят или десен салфетки, по средата ѝ се намира ваза с живи цветя. Към чая се сервират традиционните [[обикновен джинджифил|джинджифил]]ови [[Бисквита|бисквити]], кифлички със стафиди, вафли, пасти. На масата винаги присъства прясно мляко или течна сметана. Последователността на стъпките – първо да се налива студеното мляко и после горещият чай или обратно – не е строго определена. Предполага се, че първият вариант се е появил исторически поради практически и социални причини, тъй като по този начин чашата от не много качествен порцелан, използван от по-бедните прослойки на обществото, се предпазва от евентуалното напукване при наливане на горещия чай. При пиенето на чай се спазват определени маниери. Чаят се пие на глътки. Ако участниците са седнали около маса, то за всяка глътка към устата се поднася само чашката, която след това се поставя обратно в малката чинийка. Когато те не са около маса, независимо дали са прави, или седнали, тогава едната ръка държи чинийката, а другата чашката. Между глътките чашката се връща в чинийката. Чашката с чая не бива да се държи във въздуха или да се размахва. Пръстите на ръцете трябва да се прибрани. За приготвянето на напитката се използва достатъчно голям порцеланов или фаянсов чайник, който предварително се изплаква с гореща вода. В така затопления чайник се слага чай – насипен или в пакетчета – и се налива гореща вода. Чайникът се покрива с текстилен калъф (''tea-cosy''). Калъфът запазва топлината, необходима за запарването и се премахва само при наливането на чая в чашките. Когато запарката е от насипен чай, при наливането му се използва цедка. Обикновено количеството чай е достатъчно за всички присъстващи на чаепитието, но е прието повторното доливане на горещата вода в чайника (не и в чашите) за допълнителните чаши чай. Горещата вода за доливане стои на масата в отделна голяма кана. Захар и мляко се добавят на вкус. Добавянето на мляко към чая е толкова разпространено и обичайно, че много често черният чай с мляко се нарича бял чай. Тази особеност в терминологията трябва да се има предвид, когато напитката се поръчва в заведение. === Германия === [[Файл:Tee-mit-Sahnewolke.jpg|мини|ляво|Чай със сметана]] [[Файл:Tee sahneloeffel.jpg|мини|ляво|Лъжичка за сметана]] [[Файл:Kluntje.jpg|мини|ляво|Кандирана захар]] Германия има своя оригинална чаена култура, която е разпространена в областта [[Източна Фризия]], северозападната част на провинция [[Долна Саксония]]. Чай тук се пие поне 3 пъти на ден: сутрин около 11 часа, следобед около 15 часа (основното чаепитие на деня) и вечер около 21 часа. При всяко пиене се изпиват не по-малко от три чаши. В Източна Фризия гостоприемството се изразява чрез предлагане на чай. Традиционно се пие чай, приготвен от смески на сорта Асам, с различни пропорции цейлонски и Дарджилинг сортове. За церемонията са нужни чайник за запарката, порцеланови чаши и чинийки, малко котлонче, нагрявано от спиртна лампа или свещ, каничка със сметана, купичка с кандирана захар ([[небетшекер]]) и щипка за нейното взимане. Сметаната е гъста и се взима с по-специална лъжичка във форма на черпак. Котлончето се използва, за да се поддържа топлината на чайника. Чаят се налива в чашите винаги през цедка. За церемонията на чаепиенето е важно правилното приготвяне на напитката. Чайникът се изплаква с гореща вода и в така затопления съд се слага нужното количество чаена смеска. За дозировката се използва формулата: по една чаена лъжица за всяка чаша и една за чайника. Отначало чайникът се пълни с вряла вода само дополовина и престоява със затворен капак около 3 – 4 минути. След това се допълва догоре с водата и се оставя заедно с котлончето върху масата. Понякога той се прелива през цедка в отделна кана, от която после се разлива по чашките. Характерната особеност на източнофризийското чаепиене се състои в начина на наливането на чая в чашките. На дъното на чашката се слага кандираната захар – бяла или кафява. Броят на бучките се избира на вкус. Върху захарта се налива горещият чай и при нейното разтваряне се чува специфичният звук на напукване, който е част от естетиката на церемонията. След това в чашката се добавя сметаната, като целта е да се получат бели облачета. Пие се без да се разбърква получената смес и това е другата особеност на церемонията. Вкусът се възприема на три нива – първо силно се усеща вкусът на сметаната, след това доминира вкусът на чая и накрая се изпива силно подсладеният остатък от напитката. Тъй като захарта не успява да се разтвори изцяло в първата чаша чай, тя служи за подслаждането на следващите порции и при наливането на втората и третата чаша не се добавя захар. За гостите напитката се приготвя в тяхно присъствие. Гостенинът трябва да изпие не по-малко от три чаши чай. Ако се откаже по-рано, това изглежда неучтиво и дори обидно за домакините. Те многократно наливат чай в чашката на гостенина и продолжават да го правят, докато той не покаже, че не желае повече. Знак за това се дава, като в чашката се поставя лъжичката и това е основната роля, която тя играе при чаепиенето в Източна Фризия. == Вижте също == * [[Кафе]] * [[Мате]] == Източници и бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://club50plus.bg/categories/health-nutrition/articles/chaiat-lekovitata-i-vkusna-napitka Чаят – лековитата и вкусна напитка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150610220837/http://club50plus.bg/categories/health-nutrition/articles/chaiat-lekovitata-i-vkusna-napitka |date=2015-06-10 }} * [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/585115/tea Encyclopedia Britannica – Tea] * [http://www.chinaembassy.bg/bjly/kjwh/1/t139102.htm Културата на чая в Китай] {{кухня}} [[Категория:Чай| ]] 8hmzcf11se7gkyazzmnih4k7yhg8d2g 0 46540 12419062 12277641 2024-11-21T19:49:41Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419062 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Южна Корея | официално-име-бг = Република Корея | официално-име = 대한민국 | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Егукга|애국가]] | химн-файл = The National Anthem of the Republic of Korea.ogg | демоним = [[Корейци|кореец]] | карта = South Korea on the globe (Japan centered).svg | карта-описание = Местоположение на Южна Корея | столица = [[Сеул]] | най-голям-град = Сеул | религия = 56,1% [[нерелигиозност]]<br>27,6% [[християнство]]<br>15,5% [[будизъм]]<br>0,8% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Президентска република|президентска]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Южна Корея|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Юн Сок Йол]] | лидер2 = [[Министър-председател на Южна Корея|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Хан Дък-су]] | законодателна-власт = Народно събрание | събитие1 = Първо царство | събитие-дата1 = 2333 г. пр.н.е | събитие2 = [[Три царства (Корея)|Трите царства]] | събитие-дата2 = 18 г. пр.н.е | събитие3 = Корьо | събитие-дата3 = 918 г. | събитие4 = [[Чосон]] | събитие-дата4 = 17 юли 1392 г. | събитие5 = [[Корейска империя]] | събитие-дата5 = 12 октомври 1897 г. | събитие6 = [[Корея под японско владичество|Японска анексия]] | събитие-дата6 = 29 август 1910 г. | събитие7 = Независимост | събитие-дата7 = 15 август 1945 г. | събитие8 = [[Американско военно правителство в Корея|Американско правителство]] | събитие-дата8 = 8 септември 1945 г. | събитие9 = [[Първа република Южна Корея|Основаване]] | събитие-дата9 = 15 август 1948 г. | площ-място = 107-о | води% = 0,3 | население-година = 2022 | население = 51 844 834 | население-място = 28-о | население-градско = 81,5 | население-градско-място = 37-о | население-гъстота-място = | население-оценка-година = 2019 | население-оценка = 51 709 098 | БВП-година = 2022 | БВП = 2,735 трлн. [[Щатски долар|USD]]<ref name="knoema">[https://knoema.com/nwnfkne/world-gdp-ranking-2016-data-and-charts-forecast World GDP Ranking]</ref> | БВП-място = 14-то | БВП-на-човек = 53 051 USD<ref name="knoema"/> | БВП-на-човек-място = 28-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 1,804 трлн. USD<ref name="knoema"/> | БВП-ном-място = 12-то | БВП-ном-на-човек = 34 994 USD<ref name="knoema"/> | БВП-ном-на-човек-място = 32-ро | Джини-година = 2018 | Джини = 34,5 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,925 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 19-о | продълж-живот = 82,8 години | продълж-живот-място = 9-о | дет-смъртност = 3,2 | дет-смъртност-място = 91-во | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Южнокорейски вон]] | валута-код = KRW | часова-зона = [[Корейско стандартно време|KST]] | отместване-UTC = +9 | формат-дата = гггг. м. д. | климат = [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]<br>[[Влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]] | организации = [[ООН]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[ОИСР]], [[Г-20]] | платно-движение = дясно | код-ISO = KR | TLD = [[.kr]] | телефонен-код = +82 | ITU префикс = DS-DT; D7-D9; HL; 6K-6N | сайт = {{URL|www.korea.net}} | забележки = }} '''Репу̀блика Корѐя''' ([[хангъл]]: 대한민국; [[ханча]]: 大韓民國; ''Теханмингук''), наричана по-често '''Ю̀жна Корѐя''', е [[суверенна държава]] в [[Източна Азия]], заемаща южната половина на [[Корейския полуостров]] или 98 480 km² от площта му. На север граничи с [[Северна Корея|Корейската народнодемократична република (КНДР)]], а по море е заобиколена от [[Китайската народна република]] на запад и север, [[Япония]] на изток и [[Тайван]] на юг. Територията ѝ е предимно планинска.<ref name="kgeography">{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/geography.htm#TERRITORY|title=Korea's Geography|publisher=Asianinfo.org|date=1 февруари 2010|accessdate=13 юли 2010}}</ref> Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в [[Сеулски национален столичен район|Сеулския национален столичен район]] във [[Жилищен блок|високи жилищни блокове]]. Столицата Сеул е [[глобален град]] с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.<ref name="brookings">[https://www.brookings.edu/research/global-metro-monitor/ Global Metro Monitor]</ref><ref name="arcadis">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.arcadis.com/en/global/our-perspectives/sustainable-cities-index-2016/comparing-cities/?tf=tab-overall&sf=all&r=all&c=all |заглавие=Most Sustainable Cities index 2016 overall |достъп_дата=2016-12-03 |архив_дата=2016-12-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220033126/https://www.arcadis.com/en/global/our-perspectives/sustainable-cities-index-2016/comparing-cities/?tf=tab-overall&sf=all&r=all&c=all }}</ref> Най-ранните [[артефакт]]и, или по-точно данни за корейска керамика, датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век, започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от [[Русия]] и [[Монголия]] и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо ([[918]] – [[1392]]) и Чосон ([[1392]] – [[1910]]), при която е и обнародвана корейската азбука ([[хангъл]]) от [[Седжон|Седжон Велики]].<ref name="academia">[http://www.academia.edu/798598/Current_Perspectives_on_Settlement_Subsistence_and_Cultivation_In_Prehistoric_Korea Current Perspectives on Settlement, Subsistence, and Cultivation In Prehistoric Korea]</ref><ref name="books.google.bg">[https://books.google.bg/books?id=t_DqBgAAQBAJ&q=Koguryo+Siberia+Russia%27s&redir_esc=y#v=snippet&q=Koguryo%20Siberia%20Russia's&f=false Rediscovering Russia in Asia: Siberia and the Russian Far East by Stephen Kotkin and David Wolff]</ref><ref name="ooks.google.bg1">[https://books.google.bg/books?id=VCqLBQAAQBAJ&pg=PA54&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Concise History of the Language Sciences: From the Sumerians to the Cognitivists by E.F.K. Koerner and R.E. Asher]</ref> Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световно културно и природно наследство]]. Република Корея е образувана през 1948 година от [[САЩ|американската]] окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. [[Корейска война|Корейската война]] довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в [[ООН]] през 1991 г. Икономиката на Република Корея е част от [[Четири азиатски тигъра|Четирите азиатски тигъра]], скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период, наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на [[Г-20]] и страната с най-висок кредитен рейтинг в [[Източна Азия]]. Република Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от [[Г-20]], която търгува едновременно с [[Китай]], [[САЩ]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. През 1987 г. се въвежда [[многопартийна система|многопартийната система]] и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката, известна като [[кей поп]] и сериали, известни като [[корейска драма]], наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат [[Източна Азия]] (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към [[Организация на обединените нации|ООН]]) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика. Според [[Индекс на човешкото развитие|Индекса на човешкото развитие]] е най-развитата страна от [[Източна Азия]]. В световен мащаб Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес, и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея обаче е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки, поставяйки страната на първо място в списъка на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]]. Република Корея е лидер в IT сектора – [[Samsung Electronics]] и [[LG]] са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно на [[широколентов достъп]]. == География == {{основна|География на Южна Корея}} [[Файл:Satellite image of South Korea in January 2004.jpg|мини|ляво|Сателитна снимка на Южна Корея]] Южна Корея заема южните части на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] в източната част на [[Азия]]. Граничи по суша само със [[Северна Корея]] на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета – [[Жълто море]] на запад, [[Японско море]] на изток и [[Корейски проток|Корейския проток]] и [[Източнокитайско море]] на юг. Общата площ на страната е 100 210 km². Най-високата точка на Южна Корея е [[Хала-сан]], изгаснал вулкан с височина 1950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1845 km². Веригата [[Тебек]] формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата [[Собек]], която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, [[Чири-сан]] (1915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост. Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в [[Сеул]] е в обхвата от −7°C до 1°C, а средната температура за юли варира от 22°C до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни [[тайфун]]и, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1370 mm в Сеул до 1470 mm в [[Бусан]]. == История == {{основна|История на Южна Корея}} === До разделянето на Корея === По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията [[Кочосън]] през [[3 хилядолетие пр.н.е.|2333 пр.н.е.]] от владетеля [[Тангун]].<ref>{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history.htm |title=Korea's History |publisher=AsianInfo |accessdate=17 февруари 2009}}</ref> Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от [[Манджурия]]. След многобройни войни с китайската империя [[Хан (династия)|Хан]], тя се разпада в края на [[2 век пр.н.е.]], което поставя началото на епохата на [[Ранни корейски държави|Ранните корейски държави]]. [[Файл:Geunjeongmun.jpg|мини|Дворецът [[Кьонбоккун|Кьонгбукунг]], построен по времето на династия [[Чосон]]]] През следващите десетилетия Корейският полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, като [[Пуйо]], [[Окчо]], [[Тоне]] и [[Самхан]]. През [[1 век пр.н.е.]] започва епохата на [[Три царства (Корея)|Трите царства]], когато тези области са поделени между три по-големи държави – [[Когурьо]], [[Пекче]] и [[Шила]]. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с [[Тан (династия)|Китай на династията Тан]], Когурьо води ожесточени сражения с тях и [[Суй]].<ref name="Three kingdoms">{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/three_kingdoms.htm |title=The Three Kingdoms |publisher=AsianInfo |accessdate=23 ноември 2013}}</ref> През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на [[7 век]] Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,<ref name="Three kingdoms"/> но на север се обособява държавата [[Пархе]], управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.<ref>{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/parhae_kingdom.htm |title=The Parhae Kingdom |publisher=AsianInfo |accessdate=23 ноември 2013}}</ref> В началото на [[10 век]] на мястото на Шила се образува държавата [[Корьо]], а Пархе е разгромена от [[китани]]те. В Корьо до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война с [[Монголска империя|Монголската империя]] през [[13 век]] отслабва държавата Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. След разпадането на Монголската империя в края на [[14 век]] в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династията [[Чосон]]. Новите владетели пренасят столицата в [[Сеул]] и установяват относителен мир. Създадена е писмеността [[хангъл]] и в страната нараства влиянието на [[конфуцианство]]то. В края на [[16 век]] [[Япония]] прави два опита за нашествие в Корея, които са отблъснати с китайска помощ. През [[17 век]] страната е нападана неколкократно от [[манджурци]]те, но запазва самостоятелността си, за разлика от Китай, който е подчинен от тях. Манджурските нашествия са последвани от почти два века мир. През последните години на династията [[Чосон]] Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването на [[Корейска империя]], но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края на [[Втора световна война|Втората световна война]], японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. === От средата на 20 век === {{основна|Корейска война|История на Южна Корея}} Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, [[Студената война]] и изострящите се отношения между [[СССР]] и [[САЩ]] довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова – на партизанина-комунист [[Ким Ир Сен]] на север, и на крайнодесния политик [[Ли Синман]] на юг. През [[1948]] те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 [[Северна Корея]] напада Южна. Държавите членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. СССР и [[Китай]] подкрепят режима на Ким, а САЩ и [[ООН]] – този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали. [[Файл:4.19 혁명.jpg|мини|Студентското въстание от 1960 срещу управлението на Ли Синман]] През 1960 г. авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генерал [[Пак Чжън-хи]]. До смъртта си в атентат през 1979 г. Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи. След като Пак е убит, репресираните опозиционни лидери започват борба за власт помежду си. До властта обаче успява да достигне генерал [[Чхън До-хван]], който през 1980 година сваля временното правителство. След като Чхън поема президентския пост, в страната избухват протести и се появяват движения за [[демокрация]], но много от протестиращите са хвърлени в затвора, а част от тях – избити. [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпийските игри в Сеул]] през 1988, както и убийството след измъчване на студента с демократични възгледи Пак Чжон Чхъл през 1987 слагат край на деспотичното управление на генерал Чхън и полагат основите на [[демокрация]]та в Южна Корея. == Население == {{основна|Население на Южна Корея|Корейци}} [[Файл:Korea-Gyeongju Station-Children-01.jpg|мини|ляво|Южнокорейски деца]] Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 д./km², което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/south-korea/33.htm|title=South Korea|work=CIA Country Studies|accessdate=22 април 2006}}</ref> Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г. градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са [[Пусан|Бусан]] (3,5 милиона души), [[Инчхън]] (2,5 милиона), [[Тегу]] (2,5 милиона), [[Теджон]] (1,4 милиона), [[Куанджу]] (1,4 милиона) и [[Улсан]] (1 милион).<ref>{{cite web|url=http://kosis.kr/eng/database/database_001000.jsp?listid=B&subtitle=Population,%20Household|title=Summary of Census Population (by administrative district/sex/age)|work=NSO Database|accessdate=11 май 2009|archive-url = http://web.archive.org/web/20110501031127/http://kosis.kr/eng/database/database_001000.jsp?listid=B&subtitle=Population,%20Household |archive-date = 2011-05-01}}</ref> Напоследък все повече се засилва процесът на [[урбанизация]], въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно. Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона,<ref>[http://esa.un.org/unpp/p2k0data.asp World Population Prospects: The 2006 Revision] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200421172734/http://esa.un.org/unpp/p2k0data.asp |date=2020-04-21 }}. Source: ''Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat.''</ref> а днес е около 50 062 000.<ref name="chosun1">{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/02/01/2010020100263.html|title=Korea's Population Tops {{Nowrap|50 Million}} |publisher=English.chosun.com|date=1 февруари 2010|accessdate=25 април 2010}}</ref> Южна Корея е една от най-хомогенните в етнически аспект държави в света, като над 99% от жителите ѝ са етнически корейци.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ks.html#People South Korea] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210101182833/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ks.html#People |date=2021-01-01 }}. CIA – The World Factbook.</ref> Корейците наричат своето общество 단일 민족 국가 (''Dan-il minjok guk ga''), или „еднорасовото общество“. Процентът на чужди граждани е малък, но расте.<ref>„[http://www.nytimes.com/2009/11/02/world/asia/02race.html?_r=3 South Koreans Struggle With Race] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221111033833/https://www.nytimes.com/2009/11/02/world/asia/02race.html?_r=3 |date=2022-11-11 }}“. The New York Times. 1 ноември 2009.</ref> Към 2009 г. в Южна Корея има 1 106 884 чуждестранни жители или 2% от населението, но повече от половината от тях са етнически корейци с чуждо гражданство. Например имигрантите от Китай (КНР) съставляват 56,5% от чуждите граждани, но приблизително 70% от китайските граждани в Корея са ''Joseonjok'' (조선족 на корейски), или китайски граждани с корейски произход.<ref name="ChosunIlbo20090806">{{Cite news|periodical=Chosun Ilbo|date=6 август 2009|accessdate=18 октомври 2009|title=More Than {{Nowrap|1 Million}} Foreigners Live in Korea (According to the article, approximately 443 566 people are considered to be Chinese residents in South Korea with Korean ethnicity (조선족) |url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2009/08/06/2009080600243.html|postscript=}}</ref> Независимо от тяхната етническа принадлежност, в Южна Корея има 28 500 американски военни.<ref>[http://kostat.go.kr/ Kostat.go.kr], 대한민국 통계청</ref><ref>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/11/205_54885.html|title=US Soldiers in Korea Negative About Rotation to Middle East|publisher=Koreatimes.co.kr|accessdate=25 април 2010}}</ref> В допълнение, около 43 000 учители по [[английски език]] от англоговорещите страни пребивават временно в Корея.<ref>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/11/117_56212.html|title=Foreign Teachers Unenthusiastic Over Culture Course|publisher=Koreatimes.co.kr|date=26 ноември 2009|accessdate=18 февруари 2010}}</ref> Южна Корея има най-ниската раждаемост в света.<ref>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/05/113_45496.html |title=South Korea's birthrate world’s lowest |publisher=koreatimes.co.kr |date=22 май 2009 |accessdate=25 април 2010}}</ref> Ако тази тенденция се запази, населението се очаква да намалее с 13% до 42,3 милиона души през 2050 г.<ref>{{cite web|url=http://www.lifesitenews.com/ldn/2006/aug/06082802.html |title=South Korea: Lowest Birthrate in the World|publisher=LifeSiteNews.com|date=28 август 2006|accessdate=25 април 2010}}</ref> Раждаемостта се изчислява на 9 раждания на 1000 души,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ks.html|title=South Korea|work=[[CIA World Factbook]]|date=26 юни 2009|accessdate=7 февруари 2011|archive-url=http://web.archive.org/web/20090114001733/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ks.html|archive-date=2009-01-14|архив_дата=2015-07-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150703194347/https://www.cia.gov/Library/publications/the-world-factbook/geos/ks.html}}</ref> а продължителността на живота през 2008 г. е 79,10 години, което отрежда 34-то място в света по този показател.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2102.html CIA – The World Factbook 2008] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181004113135/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2102.html |date=2018-10-04 }} – Rank Order – Life expectancy at birth</ref> Корейската конституция провъзгласява свобода на вероизповеданията. Религията заема важно място в живота на корейците. * 35,0% – атеисти * 28,7% – християни * 23,9% – будисти * 8,0% – местни религии * 1,4% – други ; Възрастов състав (2006) * 0 – 14 години: 18,9% (мъже 4 844 083/жени 4 368 139) * 15 – 64 години: 71,8% (мъже 17 886 148/жени 17 250 862) * над 65 години: 9,2% (мъже 1 818 677/жени 2 678 914) === Образование === {{основна|Образование в Южна Корея}} [[Файл:Sungkyunkwan campus.jpg|мини|Частният университет „Сънкюнкван“ в Сеул]] Южнокорейската образователна система предвижда образованието да се провежда в училища от следните степени: * начални училища (6 години), * средни училища (3 години), * гимназии (3 години) и * колежи и университети (от 2 до 4 години) с магистърски и докторски програми. Началното образование е задължително за всички деца от 6 до 11-годишна възраст. Програмата се състои от 8 основни предмета: корейски език, математика, обществени науки, природознание, етика, физическо възпитание и изкуства. Учениците в така нареченото „средно училище“ (на български средно училище е това училище, което дава средно образование) – подобно на прогимназията в България, изучават определен брой задължителни учебни предмети (например английски език), както и избираеми предмети, които са с техническа или професионална насоченост. След това учениците могат да избират между обикновени гимназии и професионални училища. Учебната програма в гимназията е доста натоварена, тъй като конкуренцията между кандидат-студентите е изключително голяма. === Здравеопазване === {{основна|Здравеопазване в Южна Корея}} Южна Корея има национална здравноосигурителна система, която към 2003 година покрива 30,7 милиона души от близо 50-милионното ѝ население.<ref name="SKCS">[http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/South_Korea.pdf South Korea Country Study], [[Библиотека на Конгреса]]</ref> Правителството отделя около 6% от БВП за здравеопазването. Системата е насочена по-скоро към лечение, отколкото към превенция, и страната все още има проблеми с общественото здраве. Почти всички регистрирани заболявания в Южна Корея са хронични, което се дължи на малкото програми за превенция. Около 1/3 от населението пуши, а регистрираните случаи на [[СПИН]] са по-малко от 0,1% от населението. Сериозен проблем е броят на [[самоубийство|самоубийствата]] – Южна Корея има най-много случаи на самоубийство от всички индустриализирани страни в света.<ref>[http://oberon.sourceoecd.org/vl=9354525/cl=26/nw=1/rpsv/societyataglance2009/08/04/index.htm Suicide rate 2009]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, OECD; {{Cite news|first=Blaine|last=Harden|title=A troubling trend in a prosperous society|publisher=Washington Post|location=Washington, DC|pages=A10|date=18 април 2010}}; [http://www.economist.com/node/16542639?story_id=16542639 Suicide in South Korea], The Economist, 2010-07-08. Посетен на 15 юли 2010.</ref> Страната е и на първо място в Азия по брой противогрипни ваксинации – 311 на 1000 души население.<ref>[http://www.thejakartapost.com/news/2011/05/24/ri-lags-behind-flu-vaccination-rate.html www.thejakartapost.com]</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Южна Корея}} Република Корея официално е провъзгласена на [[15 август]] [[1948]] г. Страната има [[демокрация|демократична]] форма на управление, основана на [[разделение на властите]] и система за надзор и баланс, заложена в приетата на [[17 юли]] [[1948]] г. [[Конституция на Южна Корея|Конституция]]. Управлението се извършва чрез [[Изпълнителна власт|изпълнителната]], [[Законодателна власт|законодателната]] и [[Съдебна власт|съдебната власт]]. Начело на изпълнителната власт стои [[Президент на Южна Корея|президентът]], който се избира на [[преки избори]] за един [[мандат]] от 5 години. Президентът изпълнява функциите си с помощта на [[Държавен съвет на Южна Корея|Държавния съвет]] с членове – премиера и министрите. Законодателната власт е представена от [[камара|еднокамарно]] [[Национално събрание на Южна Корея|Национално събрание]]. То включва 300 депутати, 246 от които се избират мажоритарно, а 54 – в пропорционални листи. Юридическата система е тристепенна, с [[Районен съд|районни съдилища]] в големите градове, с 3 [[Апелативен съд|апелативни съда]] и [[Върховен съд]]. Върховният съд разглежда и се произнася по обжалвани решения относно граждански и наказателни дела. Неговите решения са окончателни и служат на [[Съдебна практика|съдебната практика]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Южна Корея}} [[Файл:2010 Hyundai Genesis Coupe 1.jpg|мини|ляво|Спортен автомобил [[Hyundai Genesis]]. Автомобилната промишленост е сред най-силните отрасли на южнокорейската икономика]] Южна Корея е развита страна с пазарна икономика,<ref name=qq>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/02/weodata/groups.htm#ae|title=IMF Advanced Economies List. World Economic Outlook, Database—WEO Groups and Aggregates Information, October 2008|publisher=Imf.org|date=8 октомври 2008|accessdate=25 април 2010}}</ref><ref name=cia>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/appendix/appendix-b.html|title=Appendix B. International Organizations and Groups. World Factbook.|author=CIA|year=2008|accessdate=10 април 2008|archive-url=http://web.archive.org/web/20080109074503/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/appendix/appendix-b.html|archive-date=2008-01-09|архив_дата=2008-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080409033504/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/appendix/appendix-b.html}}</ref> силно концентрирана върху износа на високотехнологични продукти. От 1960-те до края на 1990-те години икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в света,<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=zdqAakpAeloC&pg=PA328&lpg=PA328&dq=south+korea+fastest+growing+economy+20th+century&source=web&ots=UUvZrK4buo&sig=cvQaMFViBSklOtjirClbbGjgPKY&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=10&ct=result|title=Handbook of Markets and Economies|last=Pecotich|first=Anthony|coauthors=Shultz, Clifford J.|publisher=M.E. Sharpe|isbn=978-0-7656-0972-4|accessdate=17 февруари 2009|year=2006}}</ref> но след икономическата криза през 1997 забавя развитието си. Силният ръст идва благодарение на износа на готови за консумация стоки, най-вече автомобили и електроника.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/south-korea/45.htm|title=South Korea – The Economy|publisher=Countrystudies.us|accessdate=18 февруари 2010}}</ref> През 2009 година Южна Корея е била най-големият износител в световен мащаб.<ref name="koreatimes1">{{cite web|url=http://koreatimes.co.kr/www/news/biz/2010/01/123_58324.html|title=Seoul Upbeat With Record $41 Bil. Surplus|publisher=Koreatimes.co.kr|accessdate=18 февруари 2010}}</ref> Към 2011 година продължава да е сред 10-те най-големи износители в света. Страната има и един от най-високите резултати в [[Индекс на човешко развитие|Индекса за човешко развитие]] на ООН, и отлична образователна система, благодарение на която икономиката ѝ е сред най-иновативните в света.<ref>{{Citation |title=The Innovation Imperative in Manufacturing: How the United States Can Restore Its Edge |url=http://www.nam.org/innovationreport.pdf |accessdate=2010-06-07 |archivedate=2009-11-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091122140719/http://www.nam.org/innovationreport.pdf }}</ref> [[Файл:KTX-Sancheon.jpg|мини|Високоскоростен влак КТХ-2, способен да развива скорости до 350 km/h]] Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.<ref name=kcredit>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/08/02/2010080201090.html|title=Moody's Raises Korea's Credit Range|publisher=Chosun Ilbo|date=2 август 2010|accessdate=14 август 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hani.co.kr/arti/english_edition/e_business/422572.html|title=Financial markets unstable in S.Korea following Cheonan sinking|publisher=Hankyeoreh|date=26 май 2010|accessdate=14 август 2010}}</ref> Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисък [[държавен дълг]] и висок фискален резерв, които могат бързо да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.<ref>{{cite web|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/business/2010-09/07/c_13482842.htm|title=S Korea stands among world's highest-level fiscal reserve holders: IMF|publisher=Xinhua|date=7 септември 2010|accessdate=8 септември 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20101114065611/http://news.xinhuanet.com:80/english2010/business/2010-09/07/c_13482842.htm |archive-date = 2010-11-14}}</ref> Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,<ref>{{cite web|url=http://www.newsweek.com/blogs/wealth-of-nations/2010/05/10/south-korea-survived-recession-with-ceo-tactics.html|title=South Korea Survived Recession With CEO Tactics|publisher=Newsweek|date=10 май 2010|accessdate=8 септември 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20100620075505/http://www.newsweek.com:80/blogs/wealth-of-nations/2010/05/10/south-korea-survived-recession-with-ceo-tactics.html |archive-date = 2010-06-20}}</ref> а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,<ref>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/09/02/2010090200971.html|title=IMF Raises Growth Forecast for Korea to 6.1%|publisher=Chosun Ilbo|date=2 септември 2010|accessdate=8 септември 2010}}</ref> което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната. Южна Корея в исторически план е получател на официалната помощ за развитие (ОПР) от [[ОИСР]]. През 1980-те до средата на 1990 г. икономическата мощ на страната, измерена в БВП (ППС) на глава от населението, е все още малък процент от средната за индустриализираните нации.<ref>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2015&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=54&pr1.y=10&c=193%2C542%2C122%2C137%2C124%2C181%2C156%2C138%2C423%2C196%2C935%2C142%2C128%2C182%2C172%2C576%2C132%2C936%2C134%2C961%2C174%2C184%2C532%2C144%2C176%2C146%2C178%2C528%2C436%2C112%2C136%2C111%2C158&s=PPPPC&grp=0&a=|title=Advanced Economies GDP by PPP per capita|publisher=International Monetary Fund|accessdate=16 октомври 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20110628215638/http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2015&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=54&pr1.y=10&c=193,542,122,137,124,181,156,138,423,196,935,142,128,182,172,576,132,936,134,961,174,184,532,144,176,146,178,528,436,112,136,111,158&s=PPPPC&grp=0&a= |archive-date = 2011-06-28}}</ref> През 1980 южнокорейският БВП на глава от населението е 2300 щ.д., около 1/3 от този на близките развити азиатски икономики като [[Сингапур]], [[Хонг Конг]] и [[Япония]]. Оттогава Южна Корея се е превърнала в силно развита икономика и в крайна сметка достига БВП на глава от населението от 30 000 щ.д. през 2010 г., почти тринайсет пъти по-голям отколкото преди тридесет години. БВП на цялата страна се увеличава от 88 милиарда до 1,46 трилиона щ.д. в същия времеви отрязък.<ref>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2015&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=43&pr1.y=20&c=542&s=PPPGDP&grp=0&a=|title=Korea: Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP)|publisher=International Monetary Fund|accessdate=16 октомври 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20110628215650/http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2015&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=43&pr1.y=20&c=542&s=PPPGDP&grp=0&a= |archive-date = 2011-06-28}}</ref> През 2009 г. Южна Корея официално става първият основен получател на официалната помощ за развитие, превърнал се в основен донор на финансова помощ.<ref name=oda>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2010/08/120_56004.html|title=Korea to Join Donors Club Wednesday|publisher=Korea Times|date=23 ноември 2009|accessdate=16 октомври 2010}}</ref> Между 2008 г. и 2009 г., страната дава помощи в размер на 1,7 млрд. щ.д. на различни страни по света, като се изключи Северна Корея. Южна Корея отделя два пъти повече средства за Северна Корея от официалната помощ за развитие за други страни.<ref>{{cite web|url=http://www.odakorea.go.kr/eng/include/faq.php|title=Why is Korea’s ODA disbursements relatively smaller than those of other donor countries?|publisher=ODA Korea|accessdate=16 октомври 2010|archive-url=http://web.archive.org/web/20091115173518/http://www.odakorea.go.kr:80/eng/include/faq.php|archive-date=2009-11-15|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303234757/http://www.odakorea.go.kr/eng/include/faq.php}}</ref> == Култура == === Халю вълна === {{основна|кей поп}} [[Файл:Search interest for K-pop within Europe.png|250px|ляво|мини|Търсенето на [[кей поп]] през 2013 според „Google Trends“, [[България]] е в зелен цвят]] Терминът „корейска вълна“ описва популяризирането на корейската развлекателна индустрия извън границите на Южна Корея след [[1994]] година, когато започват да дебютират първите корейски групи, а от 2000 нататък корейските сериали добиват все по-голяма популярност в [[Източна Азия]].<ref name="CNN">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2010/WORLD/asiapcf/12/31/korea.entertainment/index.html?iref=NS1 |заглавие=CNN about koream wave |достъп_дата=2015-03-01 |архив_дата=2011-01-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110105093223/http://edition.cnn.com/2010/WORLD/asiapcf/12/31/korea.entertainment/index.html?iref=NS1 }}</ref> Бумът на музиката, озаглавена [[кей поп]], става през [[2009]] г., като днес благодарение на интернет е достигнала голяма публика извън Източна Азия.<ref name="siaconference-bg.com">{{Citation |title=Историята на К-попа или как популярната корейска музика успя да завладее света |url=http://asiaconference-bg.com/?p=279#more-279 |accessdate=2015-04-25 |archivedate=2015-09-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150919192042/http://asiaconference-bg.com/?p=279#more-279 }}</ref> В България кей попът се радва на сравнително широка публика.<ref name="posredniknews">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://posredniknews.com/site/kultura/moda/45418-k-pop-ili-muzikata-na-novoto-pokolenie |заглавие=„Кей поп или музиката на новото поколение“.posredniknews |достъп_дата=2015-04-25 |архив_дата=2022-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220408042532/http://posredniknews.com/site/kultura/moda/45418-k-pop-ili-muzikata-na-novoto-pokolenie }}</ref><ref name="btvnovinite.bg">[http://btvnovinite.bg/video/videos/news/k-pop-e-novata-muzikalna-moda-sred-balgarskite-tijnejdzhari.html „K-pop е новата музикална мода сред българските тийнейджъри“]</ref><ref name="ladyzone">[http://ladyzone.bg/gallery/lica/za-kej-popa-animeto-mechtite-i-prijatelstvoto-intervju-s-edin-tijnejdzhar.html За кей попа, анимето, мечтите и приятелството – интервю с един тийнейджър „За кейпоп музиката, анимето, мечтите и приятелството“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Герб на Южна Корея]] == Външни препратки == * [http://www.korea.net/ Република Корея], Официалният сайт на Република Корея (на английски, френски, немски, арабски, испански, виетнамски, руски, китайски и японски) * [http://www.mediatimesreview.com/december04/AvramAgov-Korea.php „Страната на утринната свежест“], Книга за Корея на Аврам Агов {{Азия}} {{ОИСР}} {{Антарктически нации}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Южна Корея| ]] 4o71twoo33mjnj3mww2m3p9uf85zdow 100 46596 12418782 12418324 2024-11-21T14:20:15Z 78.33.60.49 12418782 wikitext text/x-wiki <!-- This portal was created using subst:box portal skeleton --> <div class="nomobile"> <div style="font-size: 200%; text-align: center; padding: 0.1em; font-variant: small-caps; color:#5b9cc1"><span style="font-size:70%;">Портал</span> Астрономия</div> {{Портал Заглавка}} </div> __NOTOC__ {{/Кутия-Заглавка|<big>{{NIGGER}}</big>|{{FULLPAGENAME}}/Увод|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Увод}} {{/Кутия-Край|}} <div style="text-align:center; margin:0.25em auto 0.75em">{{purge|'''Виж новите раздели'''}}</div> <div class="mainpage-column-left"> {{Random portal component with nominate|max=7|header=Избрана статия|footer=Още статии…|subpage=Избрана статия}} {{Random portal component with nominate|max=3|header=Избрана биография|footer=Още биографии…| subpage=Избрана биография}} {{/Кутия-Заглавка|Теми|{{FULLPAGENAME}}/Теми|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Теми}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-right"> {{Random portal component with nominate|max=5|header=Избрани картинки|footer=Още картинки…| subpage=Избрана картинка}} {{/Кутия-Заглавка|Знаете ли че?|{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че}} {{/Кутия-Край|[[{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че/Архив|Архив]]}} {{/Кутия-Заглавка|Категории|{{FULLPAGENAME}}/Категории|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Категории}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-left"> {{/Кутия-Заглавка|Сродни портали|{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали}} {{/Кутия-Край|}} {{/Кутия-Заглавка|Неща за правене|{{FULLPAGENAME}}/Задачи|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Задачи}} {{/Кутия-Край|}} </div> {{/Кутия-Заглавка|Сродни в Уикимедия|{{FULLPAGENAME}}}} {{УикимедияПортали|{{PAGENAME}}}} {{/Кутия-Край|}} __NOTOC__ __NOEDITSECTION__ [[Категория:Портал:Астрономия]] s1960slxaww6ff0x4ycr9c2ina0z8lj 12418802 12418782 2024-11-21T14:37:22Z 78.33.60.49 12418802 wikitext text/x-wiki <!-- This portal was created using subst:box portal skeleton --> <div class="nomobile"> <div style="font-size: 200%; text-align: center; padding: 0.1em; font-variant: small-caps; color:#5b9cc1"><span style="font-size:70%;">Портал</span> Астрономия</div> {{Портал Заглавка}} </div> __NOTOC__ {{/Кутия-Заглавка|<big>{{ }}</big>|{{FULLPAGENAME}}/Увод|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Увод}} {{/Кутия-Край|}} <div style="text-align:center; margin:0.25em auto 0.75em">{{purge|'''Виж новите раздели'''}}</div> <div class="mainpage-column-left"> {{Random portal component with nominate|max=7|header=Избрана статия|footer=Още статии…|subpage=Избрана статия}} {{Random portal component with nominate|max=3|header=Избрана биография|footer=Още биографии…| subpage=Избрана биография}} {{/Кутия-Заглавка|Теми|{{FULLPAGENAME}}/Теми|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Теми}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-right"> {{Random portal component with nominate|max=5|header=Избрани картинки|footer=Още картинки…| subpage=Избрана картинка}} {{/Кутия-Заглавка|Знаете ли че?|{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че}} {{/Кутия-Край|[[{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че/Архив|Архив]]}} {{/Кутия-Заглавка|Категории|{{FULLPAGENAME}}/Категории|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Категории}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-left"> {{/Кутия-Заглавка|Сродни портали|{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали}} {{/Кутия-Край|}} {{/Кутия-Заглавка|Неща за правене|{{FULLPAGENAME}}/Задачи|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Задачи}} {{/Кутия-Край|}} </div> {{/Кутия-Заглавка|Сродни в Уикимедия|{{FULLPAGENAME}}}} {{УикимедияПортали|{{PAGENAME}}}} {{/Кутия-Край|}} __NOTOC__ __NOEDITSECTION__ [[Категория:Портал:Астрономия]] bl2f9zh229ga8sia8xval1yu3v2xhf5 12419024 12418802 2024-11-21T19:12:14Z 2A02:C7C:A423:DE00:ACBA:E0AA:9319:ED95 12419024 wikitext text/x-wiki <!-- This portal was created using subst:box portal skeleton --> <div class="nomobile"> <div style="font-size: 200%; text-align: center; padding: 0.1em; font-variant: small-caps; color:#5b9cc1"><span style="font-size:70%;">Портал</span> Астрономия</div> {{Портал Заглавка}} </div> __NOTOC__ {{/Кутия-Заглавка|<big>{{ }}</big>|{{FULLPAGENAME}}/Увод|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Увод}} {{/Кутия-Край|}} <div style="text-align:center; margin:0.25em auto 0.75em">{{purge|'''Виж новите раздели'''}}</div> <div class="mainpage-column-left"> {{Random portal component with nominate|max=7|header=alana is a slapper статия|footer=Още статии…|subpage=Избрана статия}} {{Random portal component with nominate|max=3|header=Избрана биография|footer=Още биографии…| subpage=Избрана биография}} {{/Кутия-Заглавка|Теми|{{FULLPAGENAME}}/Теми|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Теми}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-right"> {{Random portal component with nominate|max=5|header=Избрани картинки|footer=Още картинки…| subpage=Избрана картинка}} {{/Кутия-Заглавка|Знаете ли че?|{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че}} {{/Кутия-Край|[[{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че/Архив|Архив]]}} {{/Кутия-Заглавка|Категории|{{FULLPAGENAME}}/Категории|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Категории}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-left"> {{/Кутия-Заглавка|Сродни портали|{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали}} {{/Кутия-Край|}} {{/Кутия-Заглавка|Неща за правене|{{FULLPAGENAME}}/Задачи|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Задачи}} {{/Кутия-Край|}} </div> {{/Кутия-Заглавка|Сродни в Уикимедия|{{FULLPAGENAME}}}} {{УикимедияПортали|{{PAGENAME}}}} {{/Кутия-Край|}} __NOTOC__ __NOEDITSECTION__ [[Категория:Портал:Астрономия]] 2r6wazpfb3w4wwc49iulw0kqafehumh 12419029 12419024 2024-11-21T19:17:05Z Carbonaro. 221440 към версия от 23:04, 20 ноември 2024 на Ted Masters 12419029 wikitext text/x-wiki <!-- This portal was created using subst:box portal skeleton --> <div class="nomobile"> <div style="font-size: 200%; text-align: center; padding: 0.1em; font-variant: small-caps; color:#5b9cc1"><span style="font-size:70%;">Портал</span> Астрономия</div> {{Портал Заглавка}} </div> __NOTOC__ {{/Кутия-Заглавка|<big>{{PAGENAME}}</big>|{{FULLPAGENAME}}/Увод|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Увод}} {{/Кутия-Край|}} <div style="text-align:center; margin:0.25em auto 0.75em">{{purge|'''Виж новите раздели'''}}</div> <div class="mainpage-column-left"> {{Random portal component with nominate|max=7|header=Избрана статия|footer=Още статии…|subpage=Избрана статия}} {{Random portal component with nominate|max=3|header=Избрана биография|footer=Още биографии…| subpage=Избрана биография}} {{/Кутия-Заглавка|Теми|{{FULLPAGENAME}}/Теми|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Теми}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-right"> {{Random portal component with nominate|max=5|header=Избрани картинки|footer=Още картинки…| subpage=Избрана картинка}} {{/Кутия-Заглавка|Знаете ли че?|{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че}} {{/Кутия-Край|[[{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че/Архив|Архив]]}} {{/Кутия-Заглавка|Категории|{{FULLPAGENAME}}/Категории|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Категории}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-left"> {{/Кутия-Заглавка|Сродни портали|{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали}} {{/Кутия-Край|}} {{/Кутия-Заглавка|Неща за правене|{{FULLPAGENAME}}/Задачи|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Задачи}} {{/Кутия-Край|}} </div> {{/Кутия-Заглавка|Сродни в Уикимедия|{{FULLPAGENAME}}}} {{УикимедияПортали|{{PAGENAME}}}} {{/Кутия-Край|}} __NOTOC__ __NOEDITSECTION__ [[Категория:Портал:Астрономия]] c1zlnk0lhws4918b5pkywwkdxf7j2jn 12419605 12419029 2024-11-22T09:27:58Z 78.33.60.49 12419605 wikitext text/x-wiki <!-- This portal was created using subst:box portal skeleton --> <div class="nomobile"> <div style="font-size: 200%; text-align: center; padding: 0.1em; font-variant: small-caps; color:#5b9cc1"><span style="font-size:70%;">Портал</span> Аlana appleton would get it</div> {{Портал Заглавка}} </div> __NOTOC__ {{/Кутия-Заглавка|<big>{{PAGENAME}}</big>|{{FULLPAGENAME}}/Увод|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Увод}} {{/Кутия-Край|}} <div style="text-align:center; margin:0.25em auto 0.75em">{{purge|'''Виж новите раздели'''}}</div> <div class="mainpage-column-left"> {{Random portal component with nominate|max=7|header=Избрана статия|footer=Още статии…|subpage=Избрана статия}} {{Random portal component with nominate|max=3|header=Избрана биография|footer=Още биографии…| subpage=Избрана биография}} {{/Кутия-Заглавка|Теми|{{FULLPAGENAME}}/Теми|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Теми}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-right"> {{Random portal component with nominate|max=5|header=Избрани картинки|footer=Още картинки…| subpage=Избрана картинка}} {{/Кутия-Заглавка|Знаете ли че?|{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че}} {{/Кутия-Край|[[{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че/Архив|Архив]]}} {{/Кутия-Заглавка|Категории|{{FULLPAGENAME}}/Категории|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Категории}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-left"> {{/Кутия-Заглавка|Сродни портали|{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали}} {{/Кутия-Край|}} {{/Кутия-Заглавка|Неща за правене|{{FULLPAGENAME}}/Задачи|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Задачи}} {{/Кутия-Край|}} </div> {{/Кутия-Заглавка|Сродни в Уикимедия|{{FULLPAGENAME}}}} {{УикимедияПортали|{{PAGENAME}}}} {{/Кутия-Край|}} __NOTOC__ __NOEDITSECTION__ [[Категория:Портал:Астрономия]] 6qw0g4664dp6tzicn3xq55x6enr8qwv 12419666 12419605 2024-11-22T10:22:28Z Carbonaro. 221440 към версия от 23:04, 20 ноември 2024 на Ted Masters 12419666 wikitext text/x-wiki <!-- This portal was created using subst:box portal skeleton --> <div class="nomobile"> <div style="font-size: 200%; text-align: center; padding: 0.1em; font-variant: small-caps; color:#5b9cc1"><span style="font-size:70%;">Портал</span> Астрономия</div> {{Портал Заглавка}} </div> __NOTOC__ {{/Кутия-Заглавка|<big>{{PAGENAME}}</big>|{{FULLPAGENAME}}/Увод|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Увод}} {{/Кутия-Край|}} <div style="text-align:center; margin:0.25em auto 0.75em">{{purge|'''Виж новите раздели'''}}</div> <div class="mainpage-column-left"> {{Random portal component with nominate|max=7|header=Избрана статия|footer=Още статии…|subpage=Избрана статия}} {{Random portal component with nominate|max=3|header=Избрана биография|footer=Още биографии…| subpage=Избрана биография}} {{/Кутия-Заглавка|Теми|{{FULLPAGENAME}}/Теми|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Теми}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-right"> {{Random portal component with nominate|max=5|header=Избрани картинки|footer=Още картинки…| subpage=Избрана картинка}} {{/Кутия-Заглавка|Знаете ли че?|{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че}} {{/Кутия-Край|[[{{FULLPAGENAME}}/Знаете ли че/Архив|Архив]]}} {{/Кутия-Заглавка|Категории|{{FULLPAGENAME}}/Категории|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Категории}} {{/Кутия-Край|}} </div> <div class="mainpage-column-left"> {{/Кутия-Заглавка|Сродни портали|{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Сродни портали}} {{/Кутия-Край|}} {{/Кутия-Заглавка|Неща за правене|{{FULLPAGENAME}}/Задачи|}} {{{{FULLPAGENAME}}/Задачи}} {{/Кутия-Край|}} </div> {{/Кутия-Заглавка|Сродни в Уикимедия|{{FULLPAGENAME}}}} {{УикимедияПортали|{{PAGENAME}}}} {{/Кутия-Край|}} __NOTOC__ __NOEDITSECTION__ [[Категория:Портал:Астрономия]] c1zlnk0lhws4918b5pkywwkdxf7j2jn 4 46663 12419451 12417410 2024-11-22T02:39:05Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 15 дни) to [[Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/2024/ноември]] 12419451 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на 149.62.207.213 == [[Special:Contributions/149.62.207.213]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 11:09, 8 ноември 2024 (UTC) : Thanks for the heads up! They've stopped and they are most likely a mobile network IP, so blocking them now wouldn't be beneficial. I did revert some remaining vandalisms though, so good call.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:19, 8 ноември 2024 (UTC) == Защо не мога да публикувам статия - дава ми грешка в източници като БНР, БНТ и БТА == [[Чернова:Десислава Цветкова]] [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 13:31, 13 ноември 2024 (UTC) : Защото не са само тези източници. В съобщението, което сте получили, има връзка към списъка с източници, които не може да използвате без да са одобрени от по-опитни редактори. Въпреки че това не е причина за грешката, имайте предвид, че очакването е да посочвате източници за всяко отделно твърдение, а не просто да се поставят накуп връзки в края на статията. Можете да прочетете повече в [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. Използвам също случая да Ви обърна внимание, че макар писането на статии за собствената личност да не е забранено, може да Ви е полезно да погледнете [[Уикипедия:Конфликт на интереси]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:45, 13 ноември 2024 (UTC) ::ами всичките препратки, проверих, не са от забранения списък. [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 13:49, 13 ноември 2024 (UTC) ::: От преглед по диагонала веднага забелязвам например <code>trud.bg</code>. Възможно е да има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:56, 13 ноември 2024 (UTC) ::::Труд е забранен? Официален български вестник? Благодаря, тогава какво може да се посочва за източник? [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 14:38, 13 ноември 2024 (UTC) ::::и как мога да се свържа с редактор? [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 14:38, 13 ноември 2024 (UTC) ::::: Официален е „Държавен вестник“. „Труд“ е толкова „официален“ в България, колкото „Дейли Мейл“ е във Великобритания. А „Дейли Мейл“ съвсем буквално е забранен в английската Уикипедия. Ние тук единствено изискваме за подобни източници да бъдат проверявани от опитни редактори. ::::: По останалите въпроси, след като искате да пишете статия за себе си, има достатъчно помощни страници, от които можете да научите как се редактира в Уикипедия, включително и как да общувате с останалите редактори.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:38, 13 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено на [[У:Р]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Моля за повторна защита на страницата поради неспиращи вандализми. [[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:20, 18 ноември 2024 (UTC) :: {{Готово}}: 3 месеца за автоматично одобрени. :[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:25, 18 ноември 2024 (UTC) == Публикуване от чернова на нормална статия. == важаеми администратори, Моля за вашето съдействие за преглед и публикуване на моята чернова в Уикипедия като нормална статия. Черновата е създадена с цел предоставяне на качествена, добре структурирана и проверима информация по темата. Смятам, че статията отговаря на изискванията за значимост и е структурирана в съответствие с указанията на Уикипедия. Ще съм благодарен, ако статията бъде разгледана и публикувана след одобрение. При нужда съм готов да направя необходимите корекции или допълнения. Предварително благодаря за отделеното време и внимание! Име на статията: Съвременни операционни системи С уважение, М. Куюмджиев [[Потребител:Kuyumdjiev-officiall|Kuyumdjiev-officiall]] ([[Потребител беседа:Kuyumdjiev-officiall|беседа]]) 16:36, 19 ноември 2024 (UTC) :А Вие прочетохте ли съществуващата статия [[Операционна система]]? С какво вашата статия е по-добра? [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 21:06, 19 ноември 2024 (UTC) == Проверка на страница в инкубатора == Здравейте, надявам се, че сте добре. Създадох статия за българския учен археолог Ваня Попова, която от известно време стои в инкубатора. Бихте ли могли да я погледнете? Ще се радвам да направя необходимите корекции или допълнения, ще бъда благодарна за малко техническа помощ със снимка, която мога да предоставя. Име на статията: Ваня Тодорова Попова Мерси много, Лиза [[Потребител:Grahche|Grahche]] ([[Потребител беседа:Grahche|беседа]]) 06:16, 20 ноември 2024 (UTC) bq6e1zds9rrmirc1hidmmx98ytl8hro 0 48788 12419576 12395019 2024-11-22T08:46:31Z 151.251.245.70 12419576 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Сирна неделя|филма на Радослав Спасов|Сирна неделя (филм)}} {{сливане|Перница}} {{Празник |holiday_name = Сирни заговезни |type = patriotic |image =Kukeri-from-Gorna-Vasilitsa.jpg |imagesize =220px |caption =Кукери от с. [[Горна Василица]] |official_name = |nickname =Сиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни Заговезни |observedby = |litcolor = |longtype =Народен |significance = |begins = |ends = |date = {{#invoke:Великден|main|-49|{{CURRENTYEAR}}}} ({{CURRENTYEAR}}) |celebrations =Палят се огньове, по-младите искат прошка от по-възрастните |observances = |relatedto = }} '''Сирни заговезни ставаш пироман''' е [[християнство|християнски]] [[празник]], предшестващ непосредствено началото на [[Велик пост|Великия пост]] и отбелязван на седмата [[неделя]] преди [[Великден]] – за [[Православие|православните]] църкви през {{CURRENTYEAR}} година това е {{#invoke:Великден|main|-49|{{CURRENTYEAR}}}}. Това е и един от важните [[Български народни празници и обичаи|празници]] в българска фолклорна традиция, свързан с множество различни обреди и обичаи, някои от които обхващат цялата предходна седмица, наричана '''Сирна неделя'''.{{hrf|Стойнев|1994|329-331}}{{hrf|Венедиков|1995|165-168}} Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност – ''Прошка'', ''Прочка'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Прощални заговезни'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Сирни поклади'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Прошчани поклади'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Поклади'', ''Сирница'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Ората''. == Православно християнство == Според правилата на [[Пост (въздържание)|постенето]], на този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като [[сирене]], [[мляко]], [[Яйце (храна)|яйца]], но не и [[месо]] (то вече е отпаднало след Месни заговезни – седмица по-рано). След това, доколкото е препоръчително (т.е. ако на човека не му липсва подходящата духовна настройка, без която се счита, че това няма [[смисъл]]), предписанието е чак до Великден да се консумира само храна с [[Растения|растителен произход]]. На Сирни заговезни Църквата призовава вярващите да пречистят [[Душа|душите]] си, молейки и давайки [[прошка]] – като първа крачка към Великия пост, през който се очаква да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с [[мир]] и [[любов]] сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/index.htm|заглавие=Прощална неделя – Неделя на Сирни заговезни|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Сутринта в храмовете по време на литургията се чете [[Евангелие]]то с част от [[Проповед на планината|Проповедта на планината]] (Мат. 6:14 – 15):'' „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.''<ref name=":0">[http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/siropustna/index.htm Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост]</ref> Литургията продължава с припомняне на наставленията на св. ап. Павел към евреите в [https://www.pravoslavieto.com/bible/nz/evr.htm#12 Евр. 12:1-10]. По време на вечернята се пеят великопостните [[тропар]]и и се произнася Молитвата на [[Ефрем Сирин|св. Ефрем Сирин]] ''„Господи и Владико на моя живот…“.'' След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на [[Аналой|аналоя]] напрестолният кръст и [[Икона|иконите]] на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги [[Целувка|целува]], после се обръща с молба за прошка от събратята му [[Духовенство|клирици]] и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред [[кръст]]а и иконите и взаимно искат прошка едни други.<ref name=":0" /> == Римокатолическо християнство == Постенето сред римокатолиците постепенно се е облекчавало. В резултат, според [[Канон (религия)|канон]] 1251, въздържанието от месо или друга [[храна]] се спазва само на [[Пепеляна сряда|Пепеляната сряда]] (пада се 40 дена преди [[Великден]]) и на [[Разпети петък|Велики петък]], както и в [[Петък|петъците]] през годината.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vatican.va/archive/FRA0037/__P4L.HTM|заглавие=Code de Droit Canonique|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Често католиците преди Великден избират да се отказват от специфични [[Удоволствие|удоволствия]], като насладата, която им носят например сладкиши, алкохол или [[Социална медия|социални медии]], като начин за насърчаване на простота и самоконтрол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Lent|заглавие=Lent|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Encyclopaedia Britannica|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Обичаи в България == === Заговяване === Централно място в празника Сирни заговезни заема ролята му на начало на Великия пост – заговяване. Понеже „без прошка не може да се заговее“,{{hrf|Стойнев|1994|329-331}} от началото на Сирната неделя до вечерята на Сирни заговезни трябва да се поиска [[прошка]]. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, от които прошка.{{hrf|Маринов|1981|496}} Води се разговор в духа на следното: – „Прощавай, мале, тате...“, – „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“. За празника се приготвя специална [[вечеря]] със съответстващи ястия – през Сирната неделя вече не се яде [[месо]], но е последният ден за ястия с [[краве масло]], [[мляко]], [[яйце (храна)|яйца]] и [[риба]].{{hrf|Маринов|1981|496}} Преди сядането на масата си искат прошка един от друг.{{hrf|Маринов|1981|496}} Вечерята на Сирни заговезни не се прекадява и не е свързана със специални обреди.{{hrf|Маринов|1981|496}} === Хамкане === След вечерята на Сирни заговезни се извършва обичаят ''хамкане'' (също ''ламкане'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''ласкане'', ''конкане'').{{hrf|Бенина-Маринкова|2015|88-89}} При него на червен конец се окачват сварено обелено яйце, [[дървени въглища|въглен]] и сирене (от края на XIX век и първо в градовете – и парче бяла [[халва]]), най-възрастният мъж в къщата го завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста без да си помага с ръце.{{hrf|Маринов|1981|496-497}} Веднага след хамкането, използваният в него конец се използва за [[гадане]] за успех през годината. Той се пали и загасва многократно, като при всяко запалване се нарича на някого от присъстващите или на даден земеделски продукт – ако при съответното запалване конецът гори бързо, смята се че човекът ще бъде в добро здраве, ако е младеж ще се ожени, ще има добра реколта от съответния продукт.{{hrf|Маринов|1981|497{{hrf|Бенина-Маринкова|2015|88-89}} В [[Ловешко]] конецът не се пали, а се поставя на греда на тавана или се заравя в нивата, в други случаи се поставя пред домашната икона за здраве. Яйцето или въгленът, употребени в хамкането, се смятат [[Традиционна медицина|за лечебно средство]]. Смята се, че въгленът предпазва от [[уроки]], а от яйцето белтъкът се изяжда, а жълтъкът се запазва през годината и се използва смесен със сирене като средство срещу [[стомашно разстройство]] при децата и агнетата.{{hrf|Маринов|1981|497}} На следващия ден - [[Чисти понеделник]] - с водата от варенето на яйцето се мият лицата за предпазване от [[бълхи]] и [[Musca|мухи]], черупките се изхвърлят на [[улица]]та – пак против бълхи.{{hrf|Стойнев|1994|329-331}} Яйцето или въглена в някои случаи се слагат в храната на добитъка за здраве.{{hrf|Бенина-Маринкова|2015|88-89}} === Оратник === {{основна|Ората копата}} Вечерта на Сирни заговезни се провежда и обичай, свързан с палене на огньове, който има множество местни варианти и наименования - ''о&#768;ратник'', ''олелѝя'', ''урбалки'', ''оруглица'', ''ламбадия'', ''курници'', ''оруглица'', ''алапунгя'', ''орлата'', ''ойдалелия'', ''орада''.{{hrf|Маринов|1981|497-500}} Обикновено оратникът е един или повече големи огньове, обикновено от слама или други лесно горящи сухи растения, които се палят на високо място край селото и при които се събират всички жители (в по-стари времена от края на XIX век на оратника се събират само мъже{{hrf|Венедиков|1995|165-168}}).{{hrf|Маринов|1981|497}} Често младежите прескачат огъня (кракът на когото е минал през огъня минава за неуязвим за змийско ухапване{{hrf|Венедиков|1995|165-168}}) или стрелят във въздуха, а край него се играят [[Хоро|хора]], последните преди забраната ми през Великите пости.{{hrf|Стойнев|1994|329-331}}{{hrf|Маринов|1981|497}} На някои места, като [[Самоковско]], оратник се нарича разцепен и натъпкан със слама клон, който се запалва и се върти.{{hrf|Маринов|1981|497}} В [[Троянско]] и [[Тетевенско]] се върти стар [[кошер]], а в [[Еленско]] - каче, които се намазват с катран, пълнят се със слама и се запалват.{{hrf|Маринов|1981|497-500}} В [[Източна Тракия]] и при тамошни преселници в [[Добруджа]] се пали кош със слама, който се издига на дълъг прът.{{hrf|Стойнев|1994|253}} Основна място в оратника заемат ритуалните извиквания, откъдето идват и наименования като „оратник“ (от архаичния глагол „оратя“, който значи „говоря“) и „олелия“. Обикновено те са свързани с обстоятелството, че празникът отбелязва края на сезона на [[сватба|сватбите]], каквито в по-далечното минало не се правят не само през Великия пост, но и до края на активния земеделски сезон през есента.{{hrf|Маринов|1981|498}} По тази причина двойките, които не са се оженили, трябва да ограничат контактите си до следващия сезон на [[Седянка|седенките]], а често от този ден се смятат и за необвързани помежду си.{{hrf|Маринов|1981|498}} По време на оратника младежите правят иронични извиквания, най-често в смисъл, че бащата на любимата им ще им даде целия си имот, само за да се оженят за нея на следващата година.{{hrf|Маринов|1981|499}} Това се прави и само като подигравка, като в този случаи роднините на момичето отговарят с фрази като: „Стоян има в гащите си всичко! Иди бръкни, та земи!“.{{hrf|Маринов|1981|499}} На други места, като Източна Тракия, извикванията имат друг характер, свързан с ритуалите за искане и даване на прошка. Мъжете, започвайки от най-стария, с висок глас обявяват сторените от отделни хора пакости и грешки. Смята се, че така може да се избегне повтарянето на грешките в бъдеще. Тези, които наричат, не подлежат на санкции.{{hrf|Стойнев|1994|253}} === Чилкане === Друг регионален обичай, разпространен само в [[Родопи]]те и в Източна България - в [[Тракия]] от [[Старозагорско]] и [[Хасковско]] на изток, във [[Варненско]] и в [[Добруджа]] - е ''чилкането'' (''туйкане'') на специални запалени [[Стрела|стрели]] (''[[Перница|перници]]'', ''лугачки'', ''чавги'').{{hrf|Маринов|1981|500-502}} Перниците (делени на обикновена перница, местница и картупъл) представляват вид малки [[Стрела|стрелички]] с дължина 13 – 25 см (по други данни - 10-12 сантиметра) и дебелина /диаметър/ 10 – 20 мм. Изготвят се от лесно обработваемата дървесина на растението [[мекиш]] - притурка в широколистните, ниско-планински [[Гора|горски масиви]]. Заготовката е с приблизителните размери на стрелата и се дялка с [[нож]]. Особеностите им са следните: * Обикновената перница представлява стреличка с подострена като молив предна част, която е приблизително 2/3 от дължината на заготовката. Размерите му са в горната граница на обичайните мерки. Задната и част, е плоско оформена с прорез за 2 „уши“, които се извиват леко в противоположни страни и пробита (за захващане с пръчката при „изстрелването“), в мястото където започва плоската част. * Местницата се различава от обикновената перница по двата, вместо един, чифта (двойки) уши в задната си част и е с приблизително същата големина. * Картупалът по правило е по-къс (изработващите го се придържат към долната граница за размера), предната част не е подострена, а оставена цилиндрична, докато задната част не се различава от тази на обикновената перница. За изстрелване на перницата са необходими 2 дървени пръчки с дължина около 1 метър. Едната трябва да е по-дебела (около 20 – 25 мм), другата по-тънка (около 8 – 10 мм). Тънката се подостря на върха и там се закрепва перницата. С махово движение (кръстосано) двете пръчки се удрят и перницата отлита. Това изисква значителни технически умения, поради което по-неопитните участници започват подготовката си още от [[Атанасовден]].{{hrf|Маринов|1981|500-502}} На някои места вместо перници се използват топки с [[прахан]], изстрелвани с [[гумена прашка]], или обикновени стрели, изстрелвани с [[лък]].{{hrf|Маринов|1981|503}} Изстрелването се извършва нощно време (в тъмната част на [[Полумрак|сумрака]]) като непосредствено преди изстрелването ушите се запалват за да се [[Траектория|трасира]] летежа. При полета описват въртеливо движение, което се вижда в нощта. Преди изстрелването също се „вричат“ различни желания и ако стреличките отлетят надалече желанията се сбъдват. В един дом обикновено се прави 1 местница – [[символ]] на благоденствието на [[Дом|дома]], 1 картупъл – символ на „благоденствието“ на прилежащите му [[Добитък|домашни животни]] и толкова обикновени перници, колкото са и желанията на стрелеца. При чилкането младежите от дадено село или махала се събират на възвишение край нея, където палят [[Ората копата|оратник]]. Всеки от тях е приготвил по 40-50 перници, които изстрелва към селото, целейки се в определени дворове - най-вече на своята приятелка, но също и на други популярни момичета.{{hrf|Маринов|1981|501-502}} Всяка от стрелите се нарича за здраве, започвайки от [[Бог]] и най-близките роднини и завършвайки с приятелката на младежа.{{hrf|Маринов|1981|501-502}} При стрелянето младежите се състезават по точност и височина на изстрелването, а момичетата - по това коя ще получи и събере повече стрели в двора си.{{hrf|Маринов|1981|501-502}}{{hrf|Венедиков|1995|165-168}} Чилкането е свързано с реален риск от [[пожар]]и в селото, където се вземат специални мерки за предотвратяването им - приготвяне на съдове с вода за гасене и покриване на запалими места, като сламени покриви или купи сено, с дъски или намокрени чулове и черги.{{hrf|Маринов|1981|502}} === Други обичаи === В ограничен район ([[Хасковско]], [[Бургаско]]) през Сирната неделя е регистриран обичай, наричан ''зора&#768;'' или ''гора&#768;''. При него рано сутрин младите хора се събират на определена поляна и изпълняват, обърнати към [[Венера|Зорницата]], поредица от определени песни, използвани само при този ритуал.{{hrf|Маринов|1981|503-507}} Времето около Сирни заговезни е период на изява на [[кукери]]те. Интересна разновидност на техните карнавали е ритуалът [[Джумал]] (практикуван тогава в района на град [[Панагюрище]]). == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Бенина-Маринкова | first = Вера | coauthors = Илонка Антонова, Зоя Паприкова-Крутилин (съст.) | year = 2015 | title = Календарни празници и обичаи на българите : енциклопедия | publisher = Академично издателство „Професор Марин Дринов“ | location = София | isbn = 978-954-322-764-8}} * {{cite book | last = Венедиков | first = Иван | authorlink = Иван Венедиков | year = 1995 | title = Митове на българската земя. Книга първа. Медното гумно | publisher = Частен колеж Тракия}} * {{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = Наука и изкуство | location = София }} * {{cite book | last = Стойнев | first = Анани (съст.) | year = 1994 | title = Българска митология. Енциклопедичен речник | publisher = 7М+Логис | location = София | isbn = ISBN 954-8289-03-2}} == Вижте също == * [[Месни заговезни]] * [[Ората копата]] == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=rBt3z-ehEyU Видео, показващо традиционно празнуване на Сирни заговезни] [[Категория:Християнски празници]] [[Категория:Български народни празници]] cb9fbbwnidanclr385nkja0tf8ek9oz 12419578 12419576 2024-11-22T08:50:07Z 151.251.245.70 12419578 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Сирна неделя|филма на Радослав Спасов|Сирна неделя (филм)}} {{сливане|Перница}} {{Празник |holiday_name = Сирни заговезни |type = patriotic |image =Kukeri-from-Gorna-Vasilitsa.jpg |imagesize =220px |caption =Кукери от с. [[Горна Василица]] |official_name = |nickname =Сиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни Заговезни |observedby = |litcolor = |longtype =Народен |significance = |begins = |ends = |date = {{#invoke:Великден|main|-49|{{CURRENTYEAR}}}} ({{CURRENTYEAR}}) |celebrations =Палят се огньове, по-младите искат прошка от по-възрастните |observances = |relatedto = }} '''Сирни заговезни''' е [[християнство|християнски]] [[празник]], предшестващ непосредствено началото на [[Велик пост|Великия пост]] и отбелязван на седмата [[неделя]] преди [[Великден]] – за [[Православие|православните]] църкви през {{CURRENTYEAR}} година това е {{#invoke:Великден|main|-49|{{CURRENTYEAR}}}}. Това е и един от важните [[Български народни празници и обичаи|празници]] в българска фолклорна традиция, свързан с множество различни обреди и обичаи, някои от които обхващат цялата предходна седмица, наричана '''Сирнен понеделник'''.{{hrf|Стойнев|1994|329-331}}{{hrf|Венедиков|1995|165-168}} Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност – ''Прошка'', ''Прочка'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Прощални заговезни'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Сирни поклади'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Прошчани поклади'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Поклади'', ''Сирница'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''Ората''. == Православно християнство == Според правилата на [[Пост (въздържание)|постенето]], на този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като [[сирене]], [[мляко]], [[Яйце (храна)|яйца]], но не и [[месо]] (то вече е отпаднало след Месни заговезни – седмица по-рано). След това, доколкото е препоръчително (т.е. ако на човека не му липсва подходящата духовна настройка, без която се счита, че това няма [[смисъл]]), предписанието е чак до Великден да се консумира само храна с [[Растения|растителен произход]]. На Сирни заговезни Църквата призовава вярващите да пречистят [[Душа|душите]] си, молейки и давайки [[прошка]] – като първа крачка към Великия пост, през който се очаква да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с [[мир]] и [[любов]] сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/index.htm|заглавие=Прощална неделя – Неделя на Сирни заговезни|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Сутринта в храмовете по време на литургията се чете [[Евангелие]]то с част от [[Проповед на планината|Проповедта на планината]] (Мат. 6:14 – 15):'' „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.''<ref name=":0">[http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/siropustna/index.htm Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост]</ref> Литургията продължава с припомняне на наставленията на св. ап. Павел към евреите в [https://www.pravoslavieto.com/bible/nz/evr.htm#12 Евр. 12:1-10]. По време на вечернята се пеят великопостните [[тропар]]и и се произнася Молитвата на [[Ефрем Сирин|св. Ефрем Сирин]] ''„Господи и Владико на моя живот…“.'' След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на [[Аналой|аналоя]] напрестолният кръст и [[Икона|иконите]] на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги [[Целувка|целува]], после се обръща с молба за прошка от събратята му [[Духовенство|клирици]] и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред [[кръст]]а и иконите и взаимно искат прошка едни други.<ref name=":0" /> == Римокатолическо християнство == Постенето сред римокатолиците постепенно се е облекчавало. В резултат, според [[Канон (религия)|канон]] 1251, въздържанието от месо или друга [[храна]] се спазва само на [[Пепеляна сряда|Пепеляната сряда]] (пада се 40 дена преди [[Великден]]) и на [[Разпети петък|Велики петък]], както и в [[Петък|петъците]] през годината.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vatican.va/archive/FRA0037/__P4L.HTM|заглавие=Code de Droit Canonique|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Често католиците преди Великден избират да се отказват от специфични [[Удоволствие|удоволствия]], като насладата, която им носят например сладкиши, алкохол или [[Социална медия|социални медии]], като начин за насърчаване на простота и самоконтрол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Lent|заглавие=Lent|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Encyclopaedia Britannica|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Обичаи в България == === Заговяване === Централно място в празника Сирни заговезни заема ролята му на начало на Великия пост – заговяване. Понеже „без прошка не може да се заговее“,{{hrf|Стойнев|1994|329-331}} от началото на Сирната неделя до вечерята на Сирни заговезни трябва да се поиска [[прошка]]. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, от които прошка.{{hrf|Маринов|1981|496}} Води се разговор в духа на следното: – „Прощавай, мале, тате...“, – „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“. За празника се приготвя специална [[вечеря]] със съответстващи ястия – през Сирната неделя вече не се яде [[месо]], но е последният ден за ястия с [[краве масло]], [[мляко]], [[яйце (храна)|яйца]] и [[риба]].{{hrf|Маринов|1981|496}} Преди сядането на масата си искат прошка един от друг.{{hrf|Маринов|1981|496}} Вечерята на Сирни заговезни не се прекадява и не е свързана със специални обреди.{{hrf|Маринов|1981|496}} === Хамкане === След вечерята на Сирни заговезни се извършва обичаят ''хамкане'' (също ''ламкане'',{{hrf|Маринов|1981|496}} ''ласкане'', ''конкане'').{{hrf|Бенина-Маринкова|2015|88-89}} При него на червен конец се окачват сварено обелено яйце, [[дървени въглища|въглен]] и сирене (от края на XIX век и първо в градовете – и парче бяла [[халва]]), най-възрастният мъж в къщата го завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста без да си помага с ръце.{{hrf|Маринов|1981|496-497}} Веднага след хамкането, използваният в него конец се използва за [[гадане]] за успех през годината. Той се пали и загасва многократно, като при всяко запалване се нарича на някого от присъстващите или на даден земеделски продукт – ако при съответното запалване конецът гори бързо, смята се че човекът ще бъде в добро здраве, ако е младеж ще се ожени, ще има добра реколта от съответния продукт.{{hrf|Маринов|1981|497{{hrf|Бенина-Маринкова|2015|88-89}} В [[Ловешко]] конецът не се пали, а се поставя на греда на тавана или се заравя в нивата, в други случаи се поставя пред домашната икона за здраве. Яйцето или въгленът, употребени в хамкането, се смятат [[Традиционна медицина|за лечебно средство]]. Смята се, че въгленът предпазва от [[уроки]], а от яйцето белтъкът се изяжда, а жълтъкът се запазва през годината и се използва смесен със сирене като средство срещу [[стомашно разстройство]] при децата и агнетата.{{hrf|Маринов|1981|497}} На следващия ден - [[Чисти понеделник]] - с водата от варенето на яйцето се мият лицата за предпазване от [[бълхи]] и [[Musca|мухи]], черупките се изхвърлят на [[улица]]та – пак против бълхи.{{hrf|Стойнев|1994|329-331}} Яйцето или въглена в някои случаи се слагат в храната на добитъка за здраве.{{hrf|Бенина-Маринкова|2015|88-89}} === Оратник === {{основна|Ората копата}} Вечерта на Сирни заговезни се провежда и обичай, свързан с палене на огньове, който има множество местни варианти и наименования - ''о&#768;ратник'', ''олелѝя'', ''урбалки'', ''оруглица'', ''ламбадия'', ''курници'', ''оруглица'', ''алапунгя'', ''орлата'', ''ойдалелия'', ''орада''.{{hrf|Маринов|1981|497-500}} Обикновено оратникът е един или повече големи огньове, обикновено от слама или други лесно горящи сухи растения, които се палят на високо място край селото и при които се събират всички жители (в по-стари времена от края на XIX век на оратника се събират само мъже{{hrf|Венедиков|1995|165-168}}).{{hrf|Маринов|1981|497}} Често младежите прескачат огъня (кракът на когото е минал през огъня минава за неуязвим за змийско ухапване{{hrf|Венедиков|1995|165-168}}) или стрелят във въздуха, а край него се играят [[Хоро|хора]], последните преди забраната ми през Великите пости.{{hrf|Стойнев|1994|329-331}}{{hrf|Маринов|1981|497}} На някои места, като [[Самоковско]], оратник се нарича разцепен и натъпкан със слама клон, който се запалва и се върти.{{hrf|Маринов|1981|497}} В [[Троянско]] и [[Тетевенско]] се върти стар [[кошер]], а в [[Еленско]] - каче, които се намазват с катран, пълнят се със слама и се запалват.{{hrf|Маринов|1981|497-500}} В [[Източна Тракия]] и при тамошни преселници в [[Добруджа]] се пали кош със слама, който се издига на дълъг прът.{{hrf|Стойнев|1994|253}} Основна място в оратника заемат ритуалните извиквания, откъдето идват и наименования като „оратник“ (от архаичния глагол „оратя“, който значи „говоря“) и „олелия“. Обикновено те са свързани с обстоятелството, че празникът отбелязва края на сезона на [[сватба|сватбите]], каквито в по-далечното минало не се правят не само през Великия пост, но и до края на активния земеделски сезон през есента.{{hrf|Маринов|1981|498}} По тази причина двойките, които не са се оженили, трябва да ограничат контактите си до следващия сезон на [[Седянка|седенките]], а често от този ден се смятат и за необвързани помежду си.{{hrf|Маринов|1981|498}} По време на оратника младежите правят иронични извиквания, най-често в смисъл, че бащата на любимата им ще им даде целия си имот, само за да се оженят за нея на следващата година.{{hrf|Маринов|1981|499}} Това се прави и само като подигравка, като в този случаи роднините на момичето отговарят с фрази като: „Стоян има в гащите си всичко! Иди бръкни, та земи!“.{{hrf|Маринов|1981|499}} На други места, като Източна Тракия, извикванията имат друг характер, свързан с ритуалите за искане и даване на прошка. Мъжете, започвайки от най-стария, с висок глас обявяват сторените от отделни хора пакости и грешки. Смята се, че така може да се избегне повтарянето на грешките в бъдеще. Тези, които наричат, не подлежат на санкции.{{hrf|Стойнев|1994|253}} === Чилкане === Друг регионален обичай, разпространен само в [[Родопи]]те и в Източна България - в [[Тракия]] от [[Старозагорско]] и [[Хасковско]] на изток, във [[Варненско]] и в [[Добруджа]] - е ''чилкането'' (''туйкане'') на специални запалени [[Стрела|стрели]] (''[[Перница|перници]]'', ''лугачки'', ''чавги'').{{hrf|Маринов|1981|500-502}} Перниците (делени на обикновена перница, местница и картупъл) представляват вид малки [[Стрела|стрелички]] с дължина 13 – 25 см (по други данни - 10-12 сантиметра) и дебелина /диаметър/ 10 – 20 мм. Изготвят се от лесно обработваемата дървесина на растението [[мекиш]] - притурка в широколистните, ниско-планински [[Гора|горски масиви]]. Заготовката е с приблизителните размери на стрелата и се дялка с [[нож]]. Особеностите им са следните: * Обикновената перница представлява стреличка с подострена като молив предна част, която е приблизително 2/3 от дължината на заготовката. Размерите му са в горната граница на обичайните мерки. Задната и част, е плоско оформена с прорез за 2 „уши“, които се извиват леко в противоположни страни и пробита (за захващане с пръчката при „изстрелването“), в мястото където започва плоската част. * Местницата се различава от обикновената перница по двата, вместо един, чифта (двойки) уши в задната си част и е с приблизително същата големина. * Картупалът по правило е по-къс (изработващите го се придържат към долната граница за размера), предната част не е подострена, а оставена цилиндрична, докато задната част не се различава от тази на обикновената перница. За изстрелване на перницата са необходими 2 дървени пръчки с дължина около 1 метър. Едната трябва да е по-дебела (около 20 – 25 мм), другата по-тънка (около 8 – 10 мм). Тънката се подостря на върха и там се закрепва перницата. С махово движение (кръстосано) двете пръчки се удрят и перницата отлита. Това изисква значителни технически умения, поради което по-неопитните участници започват подготовката си още от [[Атанасовден]].{{hrf|Маринов|1981|500-502}} На някои места вместо перници се използват топки с [[прахан]], изстрелвани с [[гумена прашка]], или обикновени стрели, изстрелвани с [[лък]].{{hrf|Маринов|1981|503}} Изстрелването се извършва нощно време (в тъмната част на [[Полумрак|сумрака]]) като непосредствено преди изстрелването ушите се запалват за да се [[Траектория|трасира]] летежа. При полета описват въртеливо движение, което се вижда в нощта. Преди изстрелването също се „вричат“ различни желания и ако стреличките отлетят надалече желанията се сбъдват. В един дом обикновено се прави 1 местница – [[символ]] на благоденствието на [[Дом|дома]], 1 картупъл – символ на „благоденствието“ на прилежащите му [[Добитък|домашни животни]] и толкова обикновени перници, колкото са и желанията на стрелеца. При чилкането младежите от дадено село или махала се събират на възвишение край нея, където палят [[Ората копата|оратник]]. Всеки от тях е приготвил по 40-50 перници, които изстрелва към селото, целейки се в определени дворове - най-вече на своята приятелка, но също и на други популярни момичета.{{hrf|Маринов|1981|501-502}} Всяка от стрелите се нарича за здраве, започвайки от [[Бог]] и най-близките роднини и завършвайки с приятелката на младежа.{{hrf|Маринов|1981|501-502}} При стрелянето младежите се състезават по точност и височина на изстрелването, а момичетата - по това коя ще получи и събере повече стрели в двора си.{{hrf|Маринов|1981|501-502}}{{hrf|Венедиков|1995|165-168}} Чилкането е свързано с реален риск от [[пожар]]и в селото, където се вземат специални мерки за предотвратяването им - приготвяне на съдове с вода за гасене и покриване на запалими места, като сламени покриви или купи сено, с дъски или намокрени чулове и черги.{{hrf|Маринов|1981|502}} === Други обичаи === В ограничен район ([[Хасковско]], [[Бургаско]]) през Сирната неделя е регистриран обичай, наричан ''зора&#768;'' или ''гора&#768;''. При него рано сутрин младите хора се събират на определена поляна и изпълняват, обърнати към [[Венера|Зорницата]], поредица от определени песни, използвани само при този ритуал.{{hrf|Маринов|1981|503-507}} Времето около Сирни заговезни е период на изява на [[кукери]]те. Интересна разновидност на техните карнавали е ритуалът [[Джумал]] (практикуван тогава в района на град [[Панагюрище]]). == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Бенина-Маринкова | first = Вера | coauthors = Илонка Антонова, Зоя Паприкова-Крутилин (съст.) | year = 2015 | title = Календарни празници и обичаи на българите : енциклопедия | publisher = Академично издателство „Професор Марин Дринов“ | location = София | isbn = 978-954-322-764-8}} * {{cite book | last = Венедиков | first = Иван | authorlink = Иван Венедиков | year = 1995 | title = Митове на българската земя. Книга първа. Медното гумно | publisher = Частен колеж Тракия}} * {{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = Наука и изкуство | location = София }} * {{cite book | last = Стойнев | first = Анани (съст.) | year = 1994 | title = Българска митология. Енциклопедичен речник | publisher = 7М+Логис | location = София | isbn = ISBN 954-8289-03-2}} == Вижте също == * [[Месни заговезни]] * [[Ората копата]] == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=rBt3z-ehEyU Видео, показващо традиционно празнуване на Сирни заговезни] [[Категория:Християнски празници]] [[Категория:Български народни празници]] l18ftfa5rrt352kdt20uuy8l5rbkxbb 0 48962 12418839 12351842 2024-11-21T15:43:46Z Nk 399 махам твърдения без източник 12418839 wikitext text/x-wiki [[Файл:La Boqueria.JPG|мини|250px|Плодовете и зеленчуците са популярен източник на витамините ([[A]], [[B]], [[C]], [[D]], [[E]], [[K]])]] Наименованието '''витамин''' се появява през [[1912]] г., след като американският [[биохимик]] от полски произход [[Казимир Функ]] изолира от [[ориз]]овите люспи съдържащо аминна група вещество ([[Витамин B1|витамин В1]]), което лекува болестта [[бери-бери]] и го нарича „витамин“. Витамините са нискомолекулни [[органични вещества]], необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на [[човек]]а и [[животните]]. Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на [[ензими]], [[нуклеотиди]]) на [[Растежен хормон|растежа]], [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]], функциите на [[имунна система|имунната]], [[нервна система|нервната]], [[ендокринна система|ендокринната система]], [[Кръвообращение|кръвообразуването]], [[кръвосъсирване]]то и др. Съдържат се предимно в [[растения]]та. Някои витамини се синтезират от чревните [[бактерия|бактерии]]. Могат да се образуват в организма от провитамини ([[каротин]]и, [[стерин]]и). Биват мастноразтворими ([[Витамин А|А]], [[Витамин D|D]], [[Витамин Е|Е]], [[Витамин K|К]]) и водноразтворими ([[Витамин C|С]] и [[Витамини от група B|група В]]). Потребностите от витамини са по-големи при [[бременност]], кърмене, интензивна физическа и умствена работа, [[инфекциозни болести]] и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния – [[хиповитаминоза]] и [[авитаминоза]], прекомерният прием (главно на А и D) – до [[хипервитаминоза]]. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен [[биосинтез|синтез]]. == Мастноразтворими витамини == За усвояването на мастноразтворимите витамини, което става по-бавно, в храната трябва да има [[мазнини]]. Мастноразтворими са витамините А, D, E, К. Всеки витамин означава сборна група. Така от група А са познати витамините А1 и А2, от група D – D1, D2, D3, D4, D5 и т.н. Мастноразтворими витамини от групите D, Е, К се срещат в [[плодове]]те и [[зеленчуци]]те, а от групата A са открити само в продуктите от животински произход. Витамин А се нарича още витамина на растежа. Съдържа се в продукти от животински произход – черен дроб, [[Краве масло|масло]], жълтък от [[Яйце (храна)|яйце]], [[мляко]] и др. Някои растения съдържат каротин (провитамин А), който в [[черва]]та и в [[черния дроб]] се разгражда във витамин А. Каротинът се всмуква в червата само при наличност на мазнини. Той осигурява нормално [[зрение]], растеж на младия организъм, развитие на [[зъб]]ите и [[кост]]ите, укрепва [[кожа]]та и [[лигавица]]та, регулира дейността на [[хормон]]а на [[Щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]] при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие и др. Възрастният човек се нуждае дневно от 0,9 до 3 мг витамин А. Плодовете съдържат малко количество каротин, с изключение на [[кайсия|кайсиите]], [[шипка|шипките]], [[слива|сливите]], [[касис]]а. Повече каротин съдържат зеленчуците – [[морков]]ите, [[чушка|червените чушки]], [[домат]]ите, [[магданоз]]ът, [[Кромид лук|зеленият лук]], [[спанак]]ът, [[салата]]та, [[зеле|брюкселското зеле]], [[тиквичка|тиквичките]] и др. Каротинът в растението се увеличава значително при торене на почвата с [[Азотни торове|азотни]] и [[фосфор]]ни торове. Витамин D се нарича още противорахитичен. Взема участие в образуването на растежа на костите, зъбите, регулира използването на [[Калций|калция]] и фосфора. В зеленчуците се съдържа под формата на провитамин D, който под действието на [[Ултравиолетови лъчи|ултравиолетовите лъчи]] се превръща във витамин D. Според някои автори превръщането става върху [[кожа]]та и от там се приема от организма. Поради това се препоръчва кожата на кърмачетата да не се мие прекалено със [[сапун]]. При липса на витамин D се развива болестта [[рахит]]. При нея [[кост]]ите остават меки и се изкривяват поради недостатъчно съдържание на калциеви и фосфорни [[соли]] в тях. Човешкият организъм се нуждае дневно от 0,01 до 0,02 мг витамин D. Източници на провитамин D са [[дрожди]]те, [[зеле]]то, спанакът и др., а богат източник на витамин D е рибеното масло. Витамин Е взема участие в дейността на [[Жлеза|жлезите]] с [[вътрешна секреция]] и особено на половите жлези, влияе върху обмяната на веществата, регулира разпределението на мазнините и водата в организма, осигурява правилното функциониране на мускулната и [[нервната система]]. Липсата му води до [[Безплодие при човека|безплодие]] и спонтанни [[аборт]]и. Установено е, че витамин Е запазва добре витамин А и затова, когато има недостиг на витамин Е, се наблюдава и недостиг на витамин А. Човешкият организъм се нуждае дневно от 10 до 25 мг витамин Е. В по-големи количества той се намира в житните зародиши, в листните зеленчуци, в зеления [[грах]], в морковите, в [[ядки]]те на [[бадем]]а, в [[орех]]а и др. Витамин К подпомага [[Кръвосъсирване|съсирването]] на кръвта. Освен от храната той се получава в достатъчно количество и от чревните бактерии. Ето защо К-авитаминозата може да настъпи при продължителна употреба на сулфамидни препарати и [[антибиотици]], които унищожават чревните бактерии. Дневната нужда от витамин К за възрастен човек е 4 мг, а за бременни жени – до 20 мг. Витамин К се съдържа във всички зелени части на растенията. В по-голямо количество се съдържа в зелето и особено в цвеклото, [[коприва]]та, морковите, [[спанак]]а, тиквичките и др. Витамин К принадлежи на групата на мастнорастноразтворими и хидрофобни, необходими за [[биосинтез|синтеза]] на [[белтъци]], осигуряващи достатъчно ниво на [[коагулация]]. Като [[химично съединение]] е производно на 2-метил-1,4-нафтохинон. Играе съществена роля при обмяна на веществата в костите и [[Съединителна тъкан|съединителната тъкан]], също така и при правилното функциониране на [[бъбреци]]те. При всички тези случаи витаминът спомага усвояването на калция и взаимодействието на калция с витамин D. Открити са структури в [[белия дроб]] и [[сърце]]то, които не биха могли да бъдат синтезирани без помощта на витамина. == Таблица на по-важните витамини == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" ! име !! свойства !! източник !! потребност в мг/ден !! последици при недостиг !! Откриване |- | '''А'''<br/>(''аксерофтол, ретинол'')||Мастноразтворим. Важен за [[зрение]]то, участва в състава на зрителния пурпур, растежа на кожата и главата. || Рибено масло, черен дроб, яйца, мляко. Под формата на провитамин (''каротин'') в морковите, спанака, кайсиите, [[Пипер (растение)|пипера]], [[домат]]ите и [[тиква]]та. || 1 – 5 || [[Кокоша слепота]], увреждане на [[роговица]]та на [[око]]то (ксерофталмия), забавен растеж. || Изолиран между [[1912]] и [[1914]] г. от Елмър В. Макколъм и М. Дейвис. |- | '''В₁'''<br/>(''тиамин, аневрин'') || Водоразтворим. Участва в обмяната на [[въглехидрати]]те, белтъците и мазнините.|| [[Зърнени храни]], бирена и хлебна [[Мая (готварство)|мая]], ядки, черен дроб, [[месо]], яйца, мляко. || 1,5 – 2 || Мускулна слабост, [[полиневрит]], [[бери-бери]]. || Изолиран от Казимир Функ през 1912 г. |- | '''В₂'''<br/>(''рибофлавин, лактофлавин''), '''витамин G''' || Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси. || вж. витамин В₁ || 1,5 – 2 || Възпаление на [[устни]]те, [[Език (анатомия)|езика]], роговицата на окото, забавен растеж. || Изолиран от Д.Т.Смит и Е.Г.Хендрик през [[1926]] г. |- | '''В₃'''<br/>(''никотинова киселина, ниацин''), '''витамин PP''' || Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси.|| Бирена мая, черен дроб, [[месо]], [[бобови]] и [[зърнени храни]].|| 15 – 25 || [[Пелагра]]. || Изолиран през [[1937]] г. |- | '''В₅'''<br/> (''[[пантотенова киселина]]''), || Водоразтворим. Съставка на клетъчните [[ензими]]. || Бирена мая, черен дроб, бъбреци, яйца. || 5 – 10 || Рядко се наблюдават последици. || Изолиран от Роджър Уилямс през [[1933]] г. |- | '''В₆'''<br/>(''пиридоксин, адермин'') || Водоразтворим. Участва в обмяната на [[аминокиселини]]те и мазнините. || Бирена мая, черен дроб, месо, яйца, мляко, бобови храни. || 2 – 4 || Увреждане на кожата, лигавиците, нервната система, [[анемия]]. || Изолиран през [[1934]] г. |- | [[Фолиева киселина|'''В₉'''<br/> (''фолиева киселина, фолацин'')]], '''витамин М''' || Водоразтворим. Участва в обмяната на аминокиселините, стимулира и регулира кръвообразуването и растежа. || Бирена мая, зелените зеленчуци, черен дроб, месо. || 0,2 – 0,5 || Анемия, стомашно-чревни увреждания, забавен растеж. || Изолиран от Люси Уилс през 1933 г. |- | '''В₁₂'''<br/>(''цианкобаламин'') || Водоразтворим. Стимулира и регулира кръвообразуването, участва в обмяната на [[Нуклеинови киселини|нуклеиновите киселини]] и в изграждането на [[миелин]]а на [[Нервна клетка|нервните клетки]]. || Черен дроб, бъбреци, месо, мляко. || 0,005 || [[Пернициозна анемия]]. || Изолиран през [[1948]] г. |- | [[Витамин C|'''С'''<br/>(''аскорбинова киселина'')]] || Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси, в обезвреждането на [[Токсин|токсични]] вещества в организма, укрепва стените на [[Кръвоносни съдове|кръвоносните съдове]], стимулира естествения [[Имунитет (биология)|имунитет]]. || Пресни плодове и зеленчуци, в по-големи количества в [[шипка|шипки]], цитрусови плодове като [[лимон]]и, [[люти чушки]], касис, [[ягоди]], пипер, магданоз, коприва, спанак. || 100 – 600 (при отслабнал имунитет, бременност) || При системен недостиг настъпва [[скорбут]] и намалена съпротива към инфекции. || При термична обработка намалява съдържанието си. Предозиране е невъзможно. Идентифициран от Джеймс Линд през [[1747]] г. |- | '''D'''<br/>(''калцитриол'') || Мастноразтворим. Регулира калциево-фосфорната обмяна в организма. || Рибено масло, яйца, черен дроб, краве [[Краве масло|масло]], мляко, образува се в кожата от провитамин ''(ергостерол)'' под действието на УВ лъчи. || Възрастни – 0,02 Деца – 0,10|| При възрастните [[остеомалация]], при децата [[рахит|рахит.]] || Изолиран от Едуард Меланби през 1933 г. |- | '''[[Витамин Е|Е]]'''<br/>(''[[токоферол]]'') || Мастноразтворим. Участва в процесите на [[размножаване]]то, необходим за оплождането и износването на плода. || Житни зародиши, растителни масла, зелените зеленчуци, черен дроб, яйца, мляко. || 10 – 20 || При животните [[стерилитет]] и отхвърляне на плода ''(аборт).'' || Изолиран от Хърбърт Еванс и Катрин Бишоп през [[1922]] г. |- | '''К'''<br/>(''филохинон'') || Мастноразтворим. Фактор на кръвосъсирването. || Зелените зеленчуци, яйца, мляко, черен дроб, месо, синтезира се от чревните бактерии. || 2 – 4 || [[Хеморагична диатеза]]. || Изолиран от [[Хенрик Дам]] през [[1929]] г. |} == Класификация на витамините == Витамините се делят на три основни групи: # Мастноразтворими # Водноразтворими # Витаминоподобни Мастноразтворими * [[Витамин А]] (ретинол; аксерофтол) – съдържа се в морковите, спанака, репичките, къдравото зеле, магданоза, камбите, телешкия черен дроб, захарното цвекло, сладките картофи, пилешкия черен дроб, яйцата и млечните продукти. * [[Витамин D]] (калцифероли) – Съдържа се в рибените масла от черен дроб, говеждо месо, сирене, яйчни жълтъци. * [[Витамин Е]] (токофероли) – съдържа се в синап, ряпа, слънчоглед, бадеми, спанак, магданоз, зеле, папая, маслини, пипер, брюкселско зеле, киви, домат, боровинки, брколи. * [[Витамин К]] (филохинон) – съдържа се в зеленолистни зеленчуци (най-вече в спанак, аспержи и къдраво зеле, броколи) Водоразтворими * [[Витамин C]] (аскорбинова киселина) – съдържа се в броколи, пипер, зеле, карфиол, ягоди, лимони, синап, ряпа, брюкселско зеле, папая, спанак, киви, грах, пъпеш, портокали, грейпфрути, зелени лимони, домати, тиквички, малини, аспержи, целина, ананас, маруля, диня, копър, мента и магданоз. * [[Витамин P]] (биофлавоноиди) – съдържа се в цитруси, боровинки, малини, къпини, касис, шипка, череша, арония, кайсии, грозде, зеле, домати, магданоз, копър, зелена салата. Голямо количество има и в елдата * [[Витамин B1]] (тиамин, аневрин) – съдържа се в говеждо месо, бирена мая, бобови растения (боб, леща), мляко, ядки, овес, портокали, свинско месо, ориз, семена, пшеница, пълнозърнести зърнени храни и мая. * [[Витамин B2]] (рибофлавин) – съдържа се в говеждото месо, яйца, кашкавал и извара, бира, бирената мая, черния дроб, мляко и млечни продукти, гъби, соя, спанак и други листни зеленчуци, банани, бадеми. * [[Витамин B3]] (витамин РР, ниацин)-съдържа се в бобовите растения (грах, фасул, соя), бадеми, домати, картофи, гъби и хляб от типово брашно. * [[Витамин B5]] (пантотенова киселина) – съдържа се в орехите, картофите, зърнените продукти и бобовите растения. * [[Витамин B6]] (пиридоксин) – съдържа се в банани, говеждо месо, бирена мая, кафяв ориз, пиле, яйца, овесени ядки, фъстъци, соеви ядки, орехи, пълнозърнеста пшеница, черен дроб, авокадо * [[Витамин B9]] (фолиева киселина, фолат) – съдържа се в маруля, спанак, аспержи, ряпа, синапени растения, телешки черен дроб, магданоз, броколи, карфиол, цвекло и леща. * [[Витамин B12]] (цианокобаламин) – съдържа се в морско зеле, соя и соеви продукти, хмел, черен дроб, бъбреци, мозък, говеждо месо, домашни птици, риба и морски продукти, яйца, мляко и млечни продукти. * [[Витамин H]] (биотин) – съдържа се в бадеми, яйца, пилешко, лук, зеле, краставици и карфиол. Добри източници са козето мляко, кравето мляко, малините, ягодите, овеса и орехите. Витаминоподобни вещества * [[Витамин B4]] (холин) – съдържа се предимно в хранителните продукти от животински произход. Открива се в големи количества в яйчения жълтък, маслото, млякото, говеждото месо, черният дроб, бъбреците, както и в сьомгата и раците. Когато става въпрос за растителните продукти, холин се съдържа в зелени листни зеленчуци, пшеницата, зародишите на пшеничните зърна, овеса, ечемика, соята. Витамин В4 откриваме още в състава на фъстъци, картофи, карфиол, домати, банани, портокали, леща и царевица. * [[Витамин B8]] (инозит) – съдържа се в бъбреците, черния дроб, мозъка, маята, млякото, яйцата. Среща се в следните храни: фурми, лимони, портокали, смокини, ягоди, къпини, малини, цариградско грозде, гъби, житните култури. * [[Витамин B13]] (оротова киселина) – съдържа се в млякото и млечните продукти, соята и зеленчуци като моркови и картофи. * [[Витамин B15]] (пангамова киселина) – съдържа се в бъбреци, риба, меса, черен дроб. От страна на растителните групи, най-високо количество на този витамин се открива в кафяв ориз, оризовите трици, дрождите, сусам, слънчогледови и тиквени семки. Той се съдържа и в бирена мая. * [[Витамин H1]] (парааминобензоена киселина) – съдържа се в черния дроб, бирена мая, бъбреци, житни растения, ориз, трици, пшеничен зародиш, меласа. * [[Витамин N6]] (липоева киселина) – съдържа се в говеждо месо, мляко, малко в зеленчуците. * [[Витамин U]] (S-метилметионин) – съдържа се в зелето, морковите, целината, магданозът, зеленият лук, аспержите, цвеклото, картофите, броколите, ряпата. == Вижте също == * [[Макроелемент]] * [[Микроелемент]] * [[Витамини от група B]] * [[Хранителни вещества]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.livebg.net/bfs/vita/vit03cla.html Справочник на витамините] * [http://gotvach.bg/nsearch?text=%20витамини Информация за различните витамини и техните източници в храните] * [http://www.bb-team.org/hrani/ingredient/vitamin-a Храни със съдържание на витамин а] [[Категория:Биохимични вещества]] [[Категория:Хранене]] [[Категория:Витамини]] 3cyuevjbniu14sy0sr7fb57zo2j5nsu 0 50020 12418890 12198256 2024-11-21T16:39:37Z 130.204.156.2 12418890 wikitext text/x-wiki {{химкутия}} '''Мононатриевият глутамат''' ([[Номенклатура на IUPAC|IUPAC наименование]] – Sodium 2-aminopentanedioate; натрий-2-аминопентадиоат, натриев (2S)-2-амино-5-хидрокси-5-оксо-пентаноат) е [[сол]] на [[натрий|натрия]] и [[глутаминова киселина|глутаминовата киселина]]. Най-добре е познат с употребата си като [[хранителна добавка]]-[[овкусител]]. Чистият мононатриев глутамат е бял кристален прах. При разтваряне във вода (или слюнка), той бързо се разделя (дисоциира) на свободни натриеви и глутаматни йони. Регистриран е като хранителна добавка с [[Е-номер]] '''E621''', в европейските страни понякога се означава и като '''MSG''' ({{lang|en|на=от|monosodium glutamate}}). Мононатриевият глутамат активира (откритите) [[вкусова брадавица|вкусови брадавици]], чувствителни към [[Вкус#Умами|умами]], един от петте [[основен вкус|основни вкуса]]; този вкус се смята за основен в японската и китайската кухня, но не се среща толкова често в западната кухня, където понякога бива наричан „апетитен“ или „в повече“. Смята се, че „умами“ вкусовите брадавици реагират точно на глутамата, по същия начин, по койт та киселина е една от двадесетте [[аминокиселина|аминокиселини]], които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното функциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една от градивните единици в [[синтез на белтъци|синтеза на белтъци]], тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ [[невромедиатор]]. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества; затова тя се преобразува в L-[[глутамин]], който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци. Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски [[водорасли]] и [[ферментация|ферментирали]] [[соя|соеви]] продукти и особено в екстракти от [[дрожди]]. По-малки количества има и в [[домат]]ите, [[гъба|гъбите]] и [[сирене]]то „[[Пармезан]]“. Използва се в много по-големи концентрации за овкусяване на чипс, царевични пръчици и други подобни храни, както и на замразени полуготови храни и бързи храни. Широката му употреба се дължи повече на факта, че е по-евтино да се добави мононатриев глутамат, отколкото да се добавят други аромати и овкусители. Мононатриевият глутамат е открит и патентован от [[Япония|японския]] изследовател [[Кикунае Икеда]] от [[Токийски имперски университет|Токийския имперски университет]], който успял да го получи чрез кристализация в бульон от водорасли.<ref>{{Citation |title=Kikunae Ikeda Sodium Glutamate |url=http://www.jpo.go.jp/seido_e/rekishi_e/kikunae_ikeda.htm |accessdate=2005-03-29 |archivedate=2007-10-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071028131520/http://www.jpo.go.jp/seido_e/rekishi_e/kikunae_ikeda.htm }}</ref> За първи път започнали да го продават под марката ''Аджи-но-мото'' в Япония.<ref>{{Citation |title=AJINOMOTO History |url=https://www.ajinomoto.com/en/aboutus/history/ |accessdate=2018-03-29 |archivedate=2018-03-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180330143438/https://www.ajinomoto.com/en/aboutus/history/ }}</ref> Съвременният търговски мононатриев глутамат се произвежда чрез ферментация на [[нишесте]], [[захарно цвекло]] или [[меласа]]. През [[2001]] г. са продадени около 1,5 милиона тона, като очакваният годишен растеж е 4%. Някои хора смятат, че са [[алергия|алергични]] или чувствителни към мононатриев глутамат и той е многократно набеждаван като причина за различни физически симптоми като [[мигрена]], [[гадене]], храносмилателни разстройства, [[сърцебиене]], [[астма]] и дори [[анафилаксия|анафилактичен]] шок. Симптоми, които понякога са били обърквани със сърдечни пристъпи или алергични реакции, се наричат понякога „Синдром на китайския ресторант“. През последните няколко десетилетия са проведени значително количество изследвания и тестове в областта на алергиите към мононатриев глутамат и голяма част от контролираните проучвания не показват никаква връзка между съдържанието на глутамат в храната и каквато и да е алергична реакция. Критиците на тези изследвания смятат, че тестовете са били нагласени така, че да не получат резултат. Те смятат за некоректно например едно изследване от 1993 г., при което за [[плацебо]] е бил използван [[аспартам]], тъй като аспартамът сам по себе си е бил набеждаван в причиняването на много от същите симптоми като [[чувствителност]]та към мононатриев глутамат в податливи хора. Въпреки всичко все още съществуват някои групи (особено тези в [[алтернативна медицина|алтернативната медицина]]), които смятат, че мононатриевият глутамат е силен невротоксин, който причинява масова неврологична ретардация в засегнатите популации. Някои учени смятат това схващане за [[лъженаука|лъженаучно]], тъй като всъщност няма емпирични данни, които да го подкрепят. [[Файл:味丹高鮮味精 20100809.jpg|мини|Мононатриев глутамат]] Администрацията за лекарства и храни на САЩ класифицира мононатриевия глутамат като „по принцип признат за безопасен“ заедно със [[натриев хлорид|солта]], [[оцет]]а, [[сода за хляб|содата за хляб]] и [[натриев триполифосфат|натриевия триполифосфат]]. В Източна [[Азия]] той понякога се включва в хранителни добавки. Въпреки това много американски китайски ресторанти рекламират менюта „без мононатриев глутаминат“. По традиционни заведения както в западните страни, така и в [[Китай]] не си правят този труд, но готвачите-гастрономи са склонни да разглеждат прекалената употреба на мононатриев глутамат като хитруване и някои от по-големите догматици го избягват напълно. Хранителните продукти от [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] може да обозначават мононатриевия глутамат като „''flavour enhancer 621''“ (овкусител 621). [[хармонизирана система|HS кодът]] на мононатриевия глутамат е 29224220. == Източници == <references /> {{подправки}} [[Категория:Глутамати]] [[Категория:Подправки]] [[Категория:Съединения на натрия]] [[Категория:Хранителни добавки]] 0dzdo10jh30ts5lfdndybk47c9ebge3 12418892 12418890 2024-11-21T16:41:47Z Carbonaro. 221440 Премахнат вероятен вандализъм от страна на [[Special:Contributions/130.204.156.2|130.204.156.2]] ([[User talk:130.204.156.2|б.]]) 12418892 wikitext text/x-wiki {{химкутия}} '''Мононатриевият глутамат''' ([[Номенклатура на IUPAC|IUPAC наименование]] – Sodium 2-aminopentanedioate; натрий-2-аминопентадиоат, натриев (2S)-2-амино-5-хидрокси-5-оксо-пентаноат) е [[сол]] на [[натрий|натрия]] и [[глутаминова киселина|глутаминовата киселина]]. Най-добре е познат с употребата си като [[хранителна добавка]]-[[овкусител]]. Чистият мононатриев глутамат е бял кристален прах. При разтваряне във вода (или слюнка), той бързо се разделя (дисоциира) на свободни натриеви и глутаматни йони. Регистриран е като хранителна добавка с [[Е-номер]] '''E621''', в европейските страни понякога се означава и като '''MSG''' ({{lang|en|на=от|monosodium glutamate}}). Мононатриевият глутамат активира (откритите) [[вкусова брадавица|вкусови брадавици]], чувствителни към [[Вкус#Умами|умами]], един от петте [[основен вкус|основни вкуса]]; този вкус се смята за основен в японската и китайската кухня, но не се среща толкова често в западната кухня, където понякога бива наричан „апетитен“ или „в повече“. Смята се, че „умами“ вкусовите брадавици реагират точно на глутамата, по същия начин, по който „сладките“ реагират на [[захар]]. Глутаминовата киселина е една от двадесетте [[аминокиселина|аминокиселини]], които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното функциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една от градивните единици в [[синтез на белтъци|синтеза на белтъци]], тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ [[невромедиатор]]. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества; затова тя се преобразува в L-[[глутамин]], който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци. Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски [[водорасли]] и [[ферментация|ферментирали]] [[соя|соеви]] продукти и особено в екстракти от [[дрожди]]. По-малки количества има и в [[домат]]ите, [[гъба|гъбите]] и [[сирене]]то „[[Пармезан]]“. Използва се в много по-големи концентрации за овкусяване на чипс, царевични пръчици и други подобни храни, както и на замразени полуготови храни и бързи храни. Широката му употреба се дължи повече на факта, че е по-евтино да се добави мононатриев глутамат, отколкото да се добавят други аромати и овкусители. Мононатриевият глутамат е открит и патентован от [[Япония|японския]] изследовател [[Кикунае Икеда]] от [[Токийски имперски университет|Токийския имперски университет]], който успял да го получи чрез кристализация в бульон от водорасли.<ref>{{Citation |title=Kikunae Ikeda Sodium Glutamate |url=http://www.jpo.go.jp/seido_e/rekishi_e/kikunae_ikeda.htm |accessdate=2005-03-29 |archivedate=2007-10-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071028131520/http://www.jpo.go.jp/seido_e/rekishi_e/kikunae_ikeda.htm }}</ref> За първи път започнали да го продават под марката ''Аджи-но-мото'' в Япония.<ref>{{Citation |title=AJINOMOTO History |url=https://www.ajinomoto.com/en/aboutus/history/ |accessdate=2018-03-29 |archivedate=2018-03-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180330143438/https://www.ajinomoto.com/en/aboutus/history/ }}</ref> Съвременният търговски мононатриев глутамат се произвежда чрез ферментация на [[нишесте]], [[захарно цвекло]] или [[меласа]]. През [[2001]] г. са продадени около 1,5 милиона тона, като очакваният годишен растеж е 4%. Някои хора смятат, че са [[алергия|алергични]] или чувствителни към мононатриев глутамат и той е многократно набеждаван като причина за различни физически симптоми като [[мигрена]], [[гадене]], храносмилателни разстройства, [[сърцебиене]], [[астма]] и дори [[анафилаксия|анафилактичен]] шок. Симптоми, които понякога са били обърквани със сърдечни пристъпи или алергични реакции, се наричат понякога „Синдром на китайския ресторант“. През последните няколко десетилетия са проведени значително количество изследвания и тестове в областта на алергиите към мононатриев глутамат и голяма част от контролираните проучвания не показват никаква връзка между съдържанието на глутамат в храната и каквато и да е алергична реакция. Критиците на тези изследвания смятат, че тестовете са били нагласени така, че да не получат резултат. Те смятат за некоректно например едно изследване от 1993 г., при което за [[плацебо]] е бил използван [[аспартам]], тъй като аспартамът сам по себе си е бил набеждаван в причиняването на много от същите симптоми като [[чувствителност]]та към мононатриев глутамат в податливи хора. Въпреки всичко все още съществуват някои групи (особено тези в [[алтернативна медицина|алтернативната медицина]]), които смятат, че мононатриевият глутамат е силен невротоксин, който причинява масова неврологична ретардация в засегнатите популации. Някои учени смятат това схващане за [[лъженаука|лъженаучно]], тъй като всъщност няма емпирични данни, които да го подкрепят. [[Файл:味丹高鮮味精 20100809.jpg|мини|Мононатриев глутамат]] Администрацията за лекарства и храни на САЩ класифицира мононатриевия глутамат като „по принцип признат за безопасен“ заедно със [[натриев хлорид|солта]], [[оцет]]а, [[сода за хляб|содата за хляб]] и [[натриев триполифосфат|натриевия триполифосфат]]. В Източна [[Азия]] той понякога се включва в хранителни добавки. Въпреки това много американски китайски ресторанти рекламират менюта „без мононатриев глутаминат“. По традиционни заведения както в западните страни, така и в [[Китай]] не си правят този труд, но готвачите-гастрономи са склонни да разглеждат прекалената употреба на мононатриев глутамат като хитруване и някои от по-големите догматици го избягват напълно. Хранителните продукти от [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] може да обозначават мононатриевия глутамат като „''flavour enhancer 621''“ (овкусител 621). [[хармонизирана система|HS кодът]] на мононатриевия глутамат е 29224220. == Източници == <references /> {{подправки}} [[Категория:Глутамати]] [[Категория:Подправки]] [[Категория:Съединения на натрия]] [[Категория:Хранителни добавки]] ln76e2tev7a0f7x93pgunuxeldneozv 0 51551 12419575 12140617 2024-11-22T08:41:13Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Район Кремиковци]]; Добавяне на [[Категория:История на Район Кремиковци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419575 wikitext text/x-wiki {{Други значения|компанията|квартала на София|Кремиковци|района на Столичната община|Кремиковци (район)}} {{Компания | име = „Кремиковци“ | лого = | лого-описание = | px = | картинка = Kremikovtsi-AD.jpg | картинка-описание = Входният портал на „Кремиковци“ | основаване = 1963 г. | закриване = 2009 г. | град = [[София]] | страна = [[България]] | продукти = [[чугун]], [[стомана]] и [[феросплав]]и | сайт = [http://www.kremikovtzi.com www.kremikovtzi.com] }} '''„Кремиковци“''' е най-голямата [[металургия|металургична]] [[Предприятие|компания]] в [[България]] между 1963 и 2009 г. След [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към пазарна икономика]] е приватизирана. През 1999 г. държавната компания е продадена на българската фирма „Дару Металс“ за 1 долар. През 2005 г. „Дару Металс“ продава предприятието на индийския предприемач [[Прамод Митал]] за 110 милиона долара.<ref>[http://corruptionbg.com/Kombinat-za-edin-dolar corruptionbg.com]</ref> През 2008 г. компанията [[банкрут]]ира и преустановява дейността си през 2009 г. == История == Развиването на [[стоманодобив]]на индустрия е част от стремежа на правителството да извърши [[промишлена революция]] в [[Народна република България]], като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София<ref name="DW">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.dw.com/bg/дългото-сбогуване-с-нрб/a-18184071 | заглавие=Дългото сбогуване с НРБ |достъп_дата = |фамилно_име=Цеков |първо_име=Николай |дата=11 януари 2015 |труд= |издател= [[Дойче веле]]|цитат= |език= }}</ref>. === Социалистически гигант === Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на [[ЦК на БКП|Централния комитет]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през 1956 година. Това става въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ, както и отдалечеността на стотици километри от пристанищата<ref name="DW"/>. Проектът е реализиран само с активния натиск на диктатора [[Тодор Живков]] върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата [[барит]] и [[олово]] ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 379 – 380}}</ref> Строителството на комбината започва през 1960 година. В хода на изграждането първоначално планираният капацитет е увеличен, а сроковете за завършване са съкратени в духа на провежданата по това време от Живков политика на стопански „скок“ по модела на китайския [[Големият скок напред|Голям скок напред]]. След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че създаването на комбината е грешка, и ще приписва увеличения му капацитет на съветски натиск.<ref name="христов"/> През [[1963]] година влизат в експлоатация първите производствени мощности, започва производството на [[кокс]] и [[чугун]]. През [[1964]] година започва производството на металургичен [[Агломерат (металургия)|агломерат]], а до [[1969]] г. – на [[електростомана]], [[конверторна стомана]], [[фероманган]], горещовалцувана [[ламарина]], електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо [[поцинковане]], на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт). През [[1979]] година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през [[1982]] година – на СМК „[[Леонид Брежнев|Леонид Илич Брежнев]]“. През [[1987]] година той става Технологично-металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“, а от [[1988]] година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва [[приватизация]]та му. От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.<ref>{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 81}}</ref> === Частна компания === През [[1999]] г. 71% от [[капитал]]а на [[Акционерно дружество|дружеството]] са закупени от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг). По-голяма част от [[продукция]]та си компанията изнася за страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Турция]], някои бивши [[Югославия|югославски]] републики, както и в [[САЩ]] и [[Китай]]. Печалбата на [[предприятие]]то за [[2003]] г. е 120 милиона [[лев]]а, а за [[2004]] г. – 80 милиона лева През януари [[2005]] година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в [[Сърбия|сръбския]] град [[Лесковац]] (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на [[ламарина]] с [[полиестер]]но покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През [[април]] 2005 г. „Кремиковци“ закупува и [[Косово|косовския]] завод за поцинкована ламарина „Ламкос“. В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и [[Прамод Митал]]. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“. През август 2005 г. Финметалс [[холдинг]] е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. В протокол към Договора за [[присъединяване на България към ЕС]] се съдържат изисквания за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия<ref name="EC1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52008DC0511:BG:NOT | заглавие= Доклад на Комисията до Съвета и Европейския Парламент – Първи мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния /* COM/2008/0511 окончателен *|достъп_дата =12 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>, обусловени от преходно споразумение за отпускане на [[държавна помощ]], въпреки че тя е изрично забранена по законите на ЕС. За отпускането на тази помощ са определени стриктни условия, особено за постигане на жизнеспособност и за опазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е определен до 2006 г. и удължен до 2008 г., като ЕК извършва периодичен мониторинг и представя доклади за това. Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби.<ref>[http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjE2MDs0&mater=MjE2MDsw „„Кремиковци“ избълва отрова над София“] – [[novinar.org]], 30 януари 2007: „Основният промишлен замърсител на въздуха в София си остава „Кремиковци“, заявиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).“, „На „Кремиковци“ непрекъснато са налагани глоби. На дружеството е наложена ежемесечна санкция за 2006 г. в размер на 88 946 лева за замърсяване на атмосферния въздух.“</ref> След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.<ref>{{cite web | publisher = Mediapool | year = 2012 | url = http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html | title = ”Дружба”, ”Надежда” и ”Павлово” са с най-мръсен въздух в София | work = mediapool.bg | accessdate = 16 март 2012}}</ref> === Банкрут === Според мониторингов доклад от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния<ref name="EC1"/> нивото на производителност в Кремиковци е 30% от производителността на сравними европейски стоманодобивни заводи и това оказва отрицателен ефект върху бизнеса на компанията. Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито [[производство по несъстоятелност]]. От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и [[синдик|синдиците]] на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходваният ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите. На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена.<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/05/15/news4447412.html Около 13.00 часа днес ще приключи процесът по спиране на природния газ към „Кремиковци“].</ref> Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле. В края на 2010 година назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не участват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от [[Първа инвестиционна банка]].<ref>{{cite web | publisher = Mediapool | year = 2011 | url = http://mediapool.bg/show/?storyid=178355 | title = Купувачът на „Кремиковци“ плати цялата цена | accessdate = 14 април 2011 | ref = harv}}</ref> [[Файл:Kremikovtsi-from-Buhovo5000px.jpg|мини|800px|център|Кремиковци – изглед откъм пътя за [[Бухово]]]] Според последния доклад на ЕК от мониторинга главните причини за неуспеха на дружеството в постигането на жизнеспособност са липсата на капитал за инвестиции в модернизация и липсата на оборотен капитал<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52010DC0125&from=BG | заглавие= Трети мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България /* COM/2010/0125 окончателен */ |достъп_дата = 12 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.kremikovtzi.com/ Официален сайт на Кремиковци] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120327071143/http://www.kremikovtzi.com/ |date=2012-03-27 }} * [http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52008DC0511:BG:NOT Първи мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния] * [http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52009DC0146:BG:NOT Втори мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния] * [http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52010DC0125:BG:NOT Трети мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България] {{Портал|Икономика|София|България}} [[Категория:Основани в България през 1963 година]] [[Категория:Металургични предприятия в България]] [[Категория:Закрити предприятия в София]] [[Категория:История на Район Кремиковци]] [[Категория:Стомана]] j09hti4f2dtv9zm74vhqu4tz95v7dxz 0 52835 12418987 11941733 2024-11-21T18:32:56Z 77.85.45.89 12418987 wikitext text/x-wiki [[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|350px|Схематичен модел на строежа на Земята]] '''Вътрешният строеж на Земята е''' подобен на външния. Той се състои от слоеве (пластове) и структурното съотношение и разположение на изграждащите я [[геосфера|геосфери]]. Тези слоеве се определят от техните физични и химични свойства. Вътрешността на Земята е подобна на тази на другите [[земеподобна планета|земеподобни планети]] – има външна [[силикат]]на твърда [[земна кора]], високо вискозна течна [[земна мантия]], течно външно ядро с много по-малък вискозитет от мантията и твърдо [[вътрешно ядро]]. Много от скалите формирали кората са на по-малко от 100 милиона години, а най-старата повърхност е на 4,4 млрд. години, което показва, че Земята е имала твърда кора поне толкова дълго.<ref>[http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Spaceflight Now | Breaking News | Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet]</ref>Аз съм Стела и живея на планетата земя На 11г 5д клас ОУ,,БРАТЯ МИЛАДИНОВИ,, == Методи за изследване == Данните от преките изследвания на строежа на Земята засягат само най-близките до повърхността части на [[Земна мантия|мантията]]. Те се получават чрез изследователски сондажи, чиято дълбочина не надминава 13 km. Това отнесено към радиуса на Земята показва, че директно може да се изследва една много малка част. Още по-незначителнелна е информацията получавана от дълбочинните шахти, едва до 3,5 km. Доказателства за структурата на Земята се извличат от наблюдения на поведението на [[сеизмична вълна|сеизмичните вълни]]. При [[вулкани]] се освобождават огромни количества енергия, пораждащи вълни, които преминават през планетата и могат да бъдат уловени на повърхността. Хората са установили тези количества чрез много методи. Сеизмичните вълни се характеризират с различни амплитуди и скорости в различните скални пластове. Регистрирането на сеизмичните вълни дава информация за разположението на слоевете и подкрепя хипотезата за концентричния модел на вътрешния строеж на Земята и за съществуването на течно външно ядро, обвиващо най-вътрешното. == Строеж == [[Файл:Earth-internal-structure-bg.GIF|мини|300px|Диаграма на вътрешния строеж на Земята]] * [[Земно ядро]] ** [[Вътрешно земно ядро]] ** [[Външно земно ядро]] * [[Земна мантия]] ** [[Долна земна мантия]] ** [[Средна земна мантия]] ** [[Горна земна мантия]] *** [[Астеносфера]] * [[Земна кора]] ** [[Океански тип земна кора]] ** [[Преходен тип земна кора]] ** [[Континентален тип земна кора]] В центъра на [[Земята]] се намира ядро, което е изградено от [[желязо]] и [[скали]]. То е съставено от вътрешно и външно ядро. Външното ядро е течно, с температура около 3360&nbsp;°C. Вътрешното ядро е много по-горещо (до 4930&nbsp;°C). Предполага се, че то е плътно и течно, заради гигантското налягане, което според учените може би е 5 – 6 млн. пъти по-голямо от [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]]. Вътрешното и външното ядро съставляват 37,5% от цялата маса на Земята. Над ядрото е разположена [[Мантия (планета)|мантията]]. Това е най-дебелият слой, обхващащ 66% от земната маса. От долу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна и горна мантия. Най-външната част на горната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Тук температурата е над 1300&nbsp;°C и скалите са в разтопено състояние ([[магма]]). Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция). Над мантията е разположен най-външният твърд [[Скала|скален]] слой – земната кора. Различават се два типа земна кора – континентална и океанска. Континенталната кора изгражда земната суша ([[континент]]ите). Тя е дебела средно 30 –50 km, но има места, където дебелината ѝ е само 20 km, а другаде, под планините (например Хималаите), е около 65 km. Наричат я още сиал, заради високото съдържание на [[силиций]] и [[алуминий]] в изграждащите я [[гранит]]ни скали. Океанската кора (т.нар. сима) е много по-тънка (5 – 15 km), изградена главно от базалт, с високо съдържание на силиций, [[магнезий]] и желязо. Земната кора заедно с твърдата най-външна част на горната мантия се наричат литосфера. == Вижте също == * [[Земя]] * [[Тектоника на плочите]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.stvincent.ac.uk/Resources/EarthSci/Earth/index.html Лекции по тектоника, Колеж St Vincent, Великобритания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060908200445/http://www.stvincent.ac.uk/Resources/EarthSci/Earth/index.html |date=2006-09-08 }} {{Вътрешен строеж на Земята}} [[Категория:Строеж на Земята| ]] qamznjfz21mu34p0nz8d6iojz9uszip 12418988 12418987 2024-11-21T18:33:29Z Ternera 345961 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/77.85.45.89|77.85.45.89]] ([[User talk:77.85.45.89|б.]]), към версия на 77.78.20.61: [[Уикипедия:Вандализъм|Вандализъм]] 11941733 wikitext text/x-wiki [[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|350px|Схематичен модел на строежа на Земята]] '''Вътрешният строеж на Земята е''' подобен на външния. Той се състои от слоеве (пластове) и структурното съотношение и разположение на изграждащите я [[геосфера|геосфери]]. Тези слоеве се определят от техните физични и химични свойства. Вътрешността на Земята е подобна на тази на другите [[земеподобна планета|земеподобни планети]] – има външна [[силикат]]на твърда [[земна кора]], високо вискозна течна [[земна мантия]], течно външно ядро с много по-малък вискозитет от мантията и твърдо [[вътрешно ядро]]. Много от скалите формирали кората са на по-малко от 100 милиона години, а най-старата повърхност е на 4,4 млрд. години, което показва, че Земята е имала твърда кора поне толкова дълго.<ref>[http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Spaceflight Now | Breaking News | Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet]</ref> == Методи за изследване == Данните от преките изследвания на строежа на Земята засягат само най-близките до повърхността части на [[Земна мантия|мантията]]. Те се получават чрез изследователски сондажи, чиято дълбочина не надминава 13 km. Това отнесено към радиуса на Земята показва, че директно може да се изследва една много малка част. Още по-незначителнелна е информацията получавана от дълбочинните шахти, едва до 3,5 km. Доказателства за структурата на Земята се извличат от наблюдения на поведението на [[сеизмична вълна|сеизмичните вълни]]. При [[вулкани]] се освобождават огромни количества енергия, пораждащи вълни, които преминават през планетата и могат да бъдат уловени на повърхността. Хората са установили тези количества чрез много методи. Сеизмичните вълни се характеризират с различни амплитуди и скорости в различните скални пластове. Регистрирането на сеизмичните вълни дава информация за разположението на слоевете и подкрепя хипотезата за концентричния модел на вътрешния строеж на Земята и за съществуването на течно външно ядро, обвиващо най-вътрешното. == Строеж == [[Файл:Earth-internal-structure-bg.GIF|мини|300px|Диаграма на вътрешния строеж на Земята]] * [[Земно ядро]] ** [[Вътрешно земно ядро]] ** [[Външно земно ядро]] * [[Земна мантия]] ** [[Долна земна мантия]] ** [[Средна земна мантия]] ** [[Горна земна мантия]] *** [[Астеносфера]] * [[Земна кора]] ** [[Океански тип земна кора]] ** [[Преходен тип земна кора]] ** [[Континентален тип земна кора]] В центъра на [[Земята]] се намира ядро, което е изградено от [[желязо]] и [[скали]]. То е съставено от вътрешно и външно ядро. Външното ядро е течно, с температура около 3360&nbsp;°C. Вътрешното ядро е много по-горещо (до 4930&nbsp;°C). Предполага се, че то е плътно и течно, заради гигантското налягане, което според учените може би е 5 – 6 млн. пъти по-голямо от [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]]. Вътрешното и външното ядро съставляват 37,5% от цялата маса на Земята. Над ядрото е разположена [[Мантия (планета)|мантията]]. Това е най-дебелият слой, обхващащ 66% от земната маса. От долу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна и горна мантия. Най-външната част на горната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Тук температурата е над 1300&nbsp;°C и скалите са в разтопено състояние ([[магма]]). Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция). Над мантията е разположен най-външният твърд [[Скала|скален]] слой – земната кора. Различават се два типа земна кора – континентална и океанска. Континенталната кора изгражда земната суша ([[континент]]ите). Тя е дебела средно 30 –50 km, но има места, където дебелината ѝ е само 20 km, а другаде, под планините (например Хималаите), е около 65 km. Наричат я още сиал, заради високото съдържание на [[силиций]] и [[алуминий]] в изграждащите я [[гранит]]ни скали. Океанската кора (т.нар. сима) е много по-тънка (5 – 15 km), изградена главно от базалт, с високо съдържание на силиций, [[магнезий]] и желязо. Земната кора заедно с твърдата най-външна част на горната мантия се наричат литосфера. == Вижте също == * [[Земя]] * [[Тектоника на плочите]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.stvincent.ac.uk/Resources/EarthSci/Earth/index.html Лекции по тектоника, Колеж St Vincent, Великобритания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060908200445/http://www.stvincent.ac.uk/Resources/EarthSci/Earth/index.html |date=2006-09-08 }} {{Вътрешен строеж на Земята}} [[Категория:Строеж на Земята| ]] iopjnxiq13rewtf51qeu7g7mq9ie58b 0 52950 12419442 11999194 2024-11-22T01:45:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419442 wikitext text/x-wiki {{Малка планета| | име = 3 Юнона [[Файл:Juno symbol (black).svg|24п|⚵]] | снимка = [[Файл:Juno 4 wavelengths.jpg|160п]] | заглавие = 3 Юнона заснет в изображения с четири различни дължини на вълната. Голяма кратер се вижда на изображението с дължина на вълната 934 nm. | откривател = [[Карл Лудвиг Хардинг]] | дата = [[1 септември]], [[1804]] г. | означение = няма | категория = [[Основен пояс]] ([[Семейство Юнона]]) | епоха = [[14 юли]] [[2004]] г. ([[юлиански ден]] 2453200,5) | голяма_полуос = 399 102 [[гига|G]][[метър|m]] (2,668 [[Астрономическа единица|АЕ]]) | перихелий = 295 949 Gm (1,978 АЕ) | афелий = 502 255 Gm (3,357 АЕ) | ексцентрицитет = 0,258 | период = 1591,609 [[ден|дни]] (4,36 [[юлианска година|години]]) | инклинация = 12,972 [[градус (ъгъл)|°]] | възел = 170,127° | параметър = 247,890° | аномалия = 254,993° | скорост = 18,24 km/[[секунда|s]] | размери = 233,9 km | маса = 3,0×10¹⁹ [[килограм|kg]]<ref name="Pitjeva05">{{cite journal | last= Pitjeva | first= E. V. | authorlink= Elena V. Pitjeva | title= High-Precision Ephemerides of Planets—EPM and Determination of Some Astronomical Constants | journal= Solar System Research | year= 2005 | volume= 39 | issue= 3 | pages= 176 | url= http://iau-comm4.jpl.nasa.gov/EPM2004.pdf | format= PDF | doi= 10.1007/s11208-005-0033-2 | access-date= 2008-07-02 | archive-date= 2012-09-07 | archive-url= https://web.archive.org/web/20120907164956/http://iau-comm4.jpl.nasa.gov/EPM2004.pdf }}</ref> | плътност = 4,2 g/[[кубичен сантиметър|cm³]] | гравитация = 0,13 m/s² | втора_космическа = 0,18 km/s | въртене = 0,3004 дни<ref name="lc">{{cite web | last= Harris | first= A. W. | coauthors= Warner, B.D.; Pravec, P.; Eds. | title= Asteroid Lightcurve Derived Data. EAR-A-5-DDR-DERIVED-LIGHTCURVE-V8.0. | publisher= NASA Planetary Data System | date= 2006 | url= http://www.psi.edu/pds/resource/lc.html | accessdate= 2 юли 2008}}</ref> | спектрален_клас = [[С-клас астероид]] | величина = 5,33<ref name="iras">{{cite web | last= Davis | first= D. R. | coauthors= Neese, C., Eds. | title= Asteroid Albedos. EAR-A-5-DDR-ALBEDOS-V1.1. | publisher= NASA Planetary Data System | date= 2002 | url= http://www.psi.edu/pds/resource/albedo.html | accessdate= 2 юли 2008}}</ref> | албедо = 0,238<ref name="iras" /> | температура = ~163 [[келвин|K]]<ref name="lim2005">{{cite journal | last= Lim | first= Lucy F. | coauthors= McConnochie, Timothy H.; Bell, James F.; Hayward, Thomas L. | title= Thermal infrared (8 – 13 µm) spectra of 29 asteroids: the Cornell Mid-Infrared Asteroid Spectroscopy (MIDAS) Survey | journal= Icarus | year= 2005 | volume= 173 | issue= 2| pages= 385 – 408 | url= http://adsabs.harvard.edu/abs/2005Icar..173..385L | doi= 10.1016/j.icarus.2004.08.005}}</ref> }} '''(3) Юнона''' е [[астероид]], открит на [[1 септември]] [[1804]] г. от [[Германия|немския]] [[астроном]] [[Карл Лудвиг Хардинг]], използвал дву[[инч]]ов [[телескоп]]. Разположен е в [[основен пояс|основния пояс]]. Носи името на [[Юнона]], най-значимата богиня от [[римска митология|римската митология]]. == Характеристика == [[Файл:Moon and Asteroids 1 to 10.svg|мини|ляво|Сравнение в размерите на първите 10 астероида и Земната [[Луна]]. Юнона е третият астероид отляво.]] Юнона, главният представител на [[Семейство Юнона]] е един от най-големите астероиди в основния пояс, с [[диаметър]] от 234 km. Счита се за принадлежащ съм [[С-клас астероид]]ите, тъй като е високорефлективен и съставен от [[никел]], [[желязо]], [[магнезий]] и [[силикат]]и. Юнона съставлява около 1,0% от цялата маса на астероидния пояс. По размери е на десето място. Съревновава се с [[15 Евномия]] за честта да бъде най-големият от каменните астероиди от S-клас, въпреки че новите изчисления поставят Юнона на второ място. Сред останалите астероиди от неговия клас, Юнона е с особено отразителна повърхност, което е показателно за разнообразен състав. Силната отразителност обяснява неговата относително висока [[видима звездна величина|звездна величина]] за малък обект, разположен делече от вътрешния ръб на астероидния пояс. Юнона може да достигне благоприятна опозиция от +7,5, която е по-светла от тази на [[Нептун (планета)|Нептун]] и [[Титан (спътник)|Титан]] и това обяснява по-ранното му откриване от това на по-големите астероиди [[10 Хигия|Хигия]], [[52 Европа|Европа]] и [[511 Давид|Давид]]. В повечето си опозиции Юнона достига около +8,7<ref name=brightestasteroids>{{cite web |title=The Brightest Asteroids |publisher=The Jordanian Astronomical Society |author=Moh'd Odeh |url=http://jas.org.jo/ast.html |accessdate=2 юли 2008 |архив_дата=2009-08-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090823163942/http://www.jas.org.jo/ast.html }}</ref> – видим само с бинокуляри и при малки [[елонгация|елонгации]]. Юнона първоначално е смятан за [[планета]], заедно с [[1 Церера]], [[2 Палада]] и [[4 Веста]].<ref name=Hilton>{{cite web |date=16 ноември 2007 |author=Hilton, James L |authorlink=James L. Hilton |title=When did asteroids become minor planets? |work=U.S. Naval Observatory |url=http://aa.usno.navy.mil/hilton/AsteroidHistory/minorplanets.html |accessdate=2 юли 2008 |архив_дата=2006-05-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060520185324/http://aa.usno.navy.mil/hilton/AsteroidHistory/minorplanets.html }}</ref> През 1811 г. Йохан Шрьодер изчислява диаметъра му на 2290 km.<ref name=Hilton/> Прекласифициран е на астероид заедно с другите три след откриването на много други астероиди. Малкият размер на Юнона и неправилната му форма изключват възможността да бъде класифициран като [[планета джудже]]. Орбитата му е малко по-близка до [[Слънце]]то от тази на Церера и Палада. Инклинацията ѝ е около 12° към [[еклиптика]]та и има [[Ексцентрицитет (орбита)|ексцентрицитет]] по-висок от на [[Плутон (планета джудже)|Плутон]]. == Наблюдения == Според [[Джеймс Хилтън]] [[орбита]]та на Юнона през [[1839]] г. се е променила незначително, вероятно под гравитационното въздействие или сблъсък с друго тяло. Юнона е първият астероид, наблюдаван по време на [[окултация]]. На [[19 февруари]] [[1958]] г. той затъмнява [[звезда]]та (SAO 112328). Впоследствие са наблюдавани още няколко окултации. През 2003 г. Юнона е заснет от [[телескоп]]а [[Хукър (телескоп)|Хукър]] на [[обсерватория]]та [[Mount Wilson (обсерватория)|Mount Wilson]], който използва [[адаптивна оптика]]. Определен е диаметър от 267 km, като общата форма на астероида е неправилна. След наблюдения в [[инфрачервен диапазон|инфрачервения диапазон]] е установено наличието на 100 километров кратер, образуван в близкото минало (в геоложки мащаб) на астероида. [[спектрография|Спектрографски]] наблюдения показват че Юнона вероятно е източникът на често срещаните скалисти метеорити, наречени [[хондрит]]и, съдържащи примеси от [[оливин]] и [[пироксин]]. {| class=wikitable width=480 |valign=top|{{center|'''Анимация'''}}[[Файл:Juno mpl anim.gif|235п]]<BR>Движението на Юнона сред звездите в заден план |valign=top|{{center|'''Звездно поле'''}}[[Файл:3Juno-LB1-apmag.jpg|250п]]<BR>Юнона по време на окултация през 2009 година |} == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://aa.usno.navy.mil/hilton/ephemerides/asteroid_ephemerides.html Страница на Джеймс Хилтън във Военноморската обсерватория на САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060903024724/http://aa.usno.navy.mil/hilton/ephemerides/asteroid_ephemerides.html |date=2006-09-03 }} * {{икона|en}} [http://www.cosis.net/abstracts/COSPAR04/02014/COSPAR04-A-02014.pdf Публикация съдържаща изчисления на масите на тела в астероидния пояс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050416070801/http://www.cosis.net/abstracts/COSPAR04/02014/COSPAR04-A-02014.pdf |date=2005-04-16 }} == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|3}} * [http://astrocalendar.50webs.com/asteroid.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091231055159/http://astrocalendar.50webs.com/asteroid.html |date=2009-12-31 }} {{Астероиден навигатор | предишен=''[[2 Палада]]'' | текущ='''3 Юнона''' | следващ=''[[4 Веста]]''}} [[Категория:Астероиди|Юнона, 3]] pnnvchl26cwblb8iyqwojnrqrlhbg0b 0 53066 12418728 12405581 2024-11-21T13:28:48Z Nk 399 | карта-мащаб = 14 12418728 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Софийски зоопарк | снимка = EntranceSofiaZoo.JPG | описание = Централният вход на Софийския зоопарк откъм бул. „Симеоновско шосе“ | страна = България | място = [[София]], [[България]] | тематика = [[зоология]] | основан = 1888 г. | основател = | архитект = | номер = [[Файл:100nto.jpg|20px|link=]] 64. | печат = | лятно = април – октомври <br> 9:00 – 19:00 ч. | почивни-лятно = няма | зимно = ноември – март <br> 9:00 – 17:00 ч. | почивни-зимно = няма | директор = ландшафтен арх. Добромир Бориславов | адрес = ул. Сребърна 1 | телефон = 02 452 13 00 | издание = | страница = {{URL|www.zoosofia.eu}} | карта-мащаб = 14 }} '''Софийският зоопарк''' (официално – ''Общинско предприятие „Зоопарк – София''"<ref>[http://zoosofia.eu/] Софийски зоопарк</ref><ref>[https://www.sofia.bg/web/mayor-of-sofia/mc-zoo-sofia Сайт на Столична община]</ref>) е една от атракциите в [[София]]. Той е сред [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Понастоящем в софийската [[зоологическа градина]] се отглеждат голям брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи. На площ от 360 декара в зоопарка живеят 237 различни [[Вид (биология)|вида]], от които 29 са застрашени видове, като общият брой на индивидите е повече от 2150. Годишното посещение е между 550 и 800 хиляди души, като броят им продължава да расте.<ref>(https://zoosofia.eu/)</ref> Официалният адрес и вход на Софийската зоологическа градина е ул. [[Сребърна (улица в София)|„Сребърна“]] 1 (при западната граница на зоопарка). Тя обаче всъщност има два входа за посетители – освен западния вход откъм ул. „Сребърна“, зоологическата градина има и още един от източната му страна в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „[[Симеоновско шосе]]“. == История == === Царската зоологическа градина === [[Файл:Sofia Zoo circa 1890.jpg|мини|ляво|480px|Изглед от софийския зоопарк през 1890 г.]] Зоологическата градина в [[София]] съществува от [[1888]] г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://stara-sofia.blogspot.com/2013/06/blog-post_24.html | заглавие = Царската зоологическа градина | достъп_дата = 29 август 2014 | автор = Д. Папазов | дата = | издател = сп. Венец, октомври 1943 г., Стара София }}</ref> Тогава тя не е разположена на сегашното си място, а в двора на бившия царски дворец. Първата животинска експозиция е тази на [[черен лешояд]] (картал). Животинската колекция бързо се разраства поради интереса на цар [[Фердинанд]] към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от [[птици]]. Поради това скоро след възникването на зоологическата градина е изграден специален павилион, в който са пуснати [[фазан]]и. Следващото попълнение на зоопарка е [[елен]], а след него в градината трябвало да се поместят и двойка [[кафява мечка|кафяви мечки]]. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от царската [[ботаническа градина]]. По това време теренът на царската ботаническа градина се намирал в края на града. Днес този терен е част от парка, намиращ се между бул. [[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]] ([[Перловска река]]), [[Генерал Йосиф В. Гурко (улица в София)|ул. Гурко]] и бул. Васил Левски (срещу бившата [[Министерство на младежта и спорта на България|Спортна палата]]). През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловска река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина. Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През [[1892]] г. в зоопарка били докарани първите два [[лъв]]а. В сграда, в която да се помещават двата хищника, била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение – едно мъжко лъвче. През [[1893]] г. за управител на софийския зоопарк бил назначен [[орнитология|орнитологът]] Д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрастване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите [[бяла мечка|бели мечки]]. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца, [[Бернард Курциус]]. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години. [[Файл:Sofia Zoo Pheasants house 1894.jpg|мини|480px|Изглед от софийския зоопарк през 1894 г.]] През [[1894]] г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко [[розов пеликан|розови пеликана]]. През същата година е докарана първата [[едногърба камила]]. През [[1894]] г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и [[бозайници]]. През [[1895]] г. е построена голяма куполовидна клетка, предназначена за едрите [[грабливи птици]]. През същата година в нея са пуснати и два [[брадат лешояд|брадати лешояда]]. През следващите десетина години броят им нараства значително. Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 21.12.1947 г. === Зоологическата градина в годините след Втората световна война === [[Файл:Sofia Zoo 027.jpg|мини|480px|Изглед от софийския зоопарк през 2017 г.]] Към 1950 г. в зоологическата градина се отглеждат над 2000 гръбначни животни, които привличат над 400 000 посетители годишно.<ref>Боев, Н. 1951. Зоологическата градина при БАН. – Лов и рибарство, 5: 4 – 6.</ref> В началото на 1966 г. идейният проект за новия зоопарк, изработен от архитектите Радославов и Илиев, е готов. Планирано е той да бъде в Горни Лозенец (част от кв. [[Лозенец (квартал)|Лозенец]]), близо до планината Витоша. Изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години. След като строежът е почти завършен, през 1983 г. подготовката за местенето на животните започва. Изработват се десетки специални дървени сандъци по германски образец за транспортирането на различните животни. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Голямото местене се осъществява през 1984 г. и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните. От стария зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно и те са разрушени напълно. На 10 септември 1984 г. новият зоопарк, построен от [[Строителни войски]], е открит и отворен за посетители. Растителността е грижливо подбрана, все още има много открити пространства. Колекцията от животни е впечатляваща. Сред най-атрактивните видове са индийски слонове, бели и кафяви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др. За периода 1984 – 1985 г. директори на Зоологическа градина – София са били Д-р Станчо Матевски, Адриан Ставракиев и Д-р Николай Бинев. От 1985 до 2014 г. директор е д-р Иван Иванов. От 2014 г. до края на 2016 г. директор на ОП „Зоологическа градина–София“ е Д-р Манол Нейков, а след това – Добромир Бориславов. == Обитатели == === Разпределение на обитателите по [[Клас (биология)|клас]]ове === * клас Бозайници – 368 индивида от 76 вида; * клас Птици – 423 индивида от 70 вида; * клас Влечуги – 90 индивида от 34 вида; * клас Земноводни – 7 индивида от 3 вида; * клас Риби – 934 индивида от 95 вида; * клас Безгръбначни – 77 индивида от 3 вида;<ref>{{Citation |title=сайт Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/зоопаркът-в-цифри/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170419201302/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/зоопаркът-в-цифри/ }}</ref>[[Файл:Indian-elephant-Sofia-Zoo.jpg|ляво|мини]] === Сектори === ==== Сектор „Тревопасни и примати“ ==== [[Файл:Sofia Zoo - Llama 001.jpg|мини|480px|Лама]] Тук живеят 95 представители на 27 животински вида. Представители: [[бял носорог]], [[хипопотам]], хипопотам джудже, такин мишми, ръждиво кенгуру, патагонска мара, [[адакс]], [[двугърба камила]], [[лама (животно)|лама]], равнинна зебра, [[ватусен африкански първобитен неопитомен бик (анколе)]], обикновена антилопа кана, кафяво личи, [[източноазиатски петнист елен (сика)]], дива коза, лопатар, благороден елен, гривест козирог, камерунска мини коза, муфлон, огърличесто пекари, дива свиня, [[американски бизон]], [[домашен як]], пони, бяло магаре от Азинара, кафява качулат капуцин, белорък гибон, котешки лемур, [[мармозетка на Жофруа]], [[джуджевидна мармозетка]], лъвски макак, ханумански лангур, мантиест павиан, лапундер, макак резус. Това е най-големият по площ сектор от всички, който заема повече от половината на територията. Разделена е на следните подсектори: * Зала „Гиганти“ – отглеждат се слон, носорог и хипопотами (4 гледачи); * Подсектор „Тревопасни животни“ – отглеждани на открито в големи външни заграждения с прилежащи сгради с вътрешни помещения (6 гледача); * Зала „Маймуни 1“ и Зала „Маймуни 2“ – в сектора живеят 45 примата, представители на 10 животински вида. Има закрити и открити заграждения. Животните се обслужват от петима гледача и уредник зооколекция – ветеринарен лекар. ==== Сектор „Хищници“ ==== [[Файл:Sofia Zoo - Lion 008.jpg|мини|Лъвица]] В него живеят 110 представители на 29 животински вида. Представители: [[северноафрикански барберийски лъв]], [[сибирски тигър]], [[персийски леопард]], [[ягуар]], [[пума]], [[евроазиатски рис]], [[сервал]], [[блатен рис]], [[хималайска мечка]], [[евроазиатска кафява мечка]], [[Гризли|кафява мечка гризли]], [[американска черна мечка]], [[бърнеста мечка]], [[ивичеста хиена]], [[вълк]], [[червена лисица]], [[чакал]], [[язовец]], [[носато мече]], [[ивичеста мангуста]], [[белоопашата мангуста]], [[тигрова генета]], [[азиатска палмова цивета]], [[сурикат]], [[азиатска късоноктеста видра]], [[енот]], [[ивичест скункс]], пор фуро. Състои се от: * Зала „Големи котки, терариум и аквариум“ – животните са в закрити и открити заграждения; * Секция „Дребни хищници“ – отглеждат се лисици, мангусти, сервали, чакали и други; * Подсектор „Мечкарник“ – отглеждат се мечки и ивичести хиени. В сектора работят осем гледачи. Зоологическата градина разполага с уредник зооколекция – магистър по зоология. ==== Сектор „Птици“ ==== [[Файл:Sofia Zoo 026.jpg|мини|480px|Клетката на орела и лешояда]] В сектора живеят 421 представители на 68 вида птици. Представители: египетски лешояд, белоглав лешояд, горска улулица, забулена сова, бухал, гарван гробар, керкенез, голям ястреб, скален орел, мишелов на Харис, малък креслив орел, щраус, голямо ему, обикновено нанду, зелен аракари, жако, пъстра розела, вълнист папагал, нимфа, неразделен папагал, смехурка, домашен гълъб, розов пеликан, къдроглав пеликан, червен ибис, черен лебед, поен лебед, ням лебед, огърличесто бърне, оринокска гъска, мандаринка, лебедоподобна гъска, белобуза гъска, египетска гъска, домашна патица, индийски син паун, сребърен фазан, златен фазан, ловен фазан, домашна кокошка, сивобуза птица носорог, бял щъркел. Състои се от: * Секция „Фазанерия“; * Голяма волиера за орли и лешояди; * Езеро за водоплаващи птици; * Колекция от бягащи, нелетящи птици – щраус, нанду, ему. Персоналът се състои от петима гледачи и уредник зооколекция – магистър по биология. ==== Сектор „Аквариум, терариум и вивариум“ ==== [[Файл:Sofia Zoo - Reptile 004.jpg|мини|Игуана]] В терариума живеят 184 представители на 46 животински вида. В аквариума се отглеждат 934 екземпляра от 95 вида морски животни. Има инсектариум, където живеят 90 индивида от 7 вида насекоми. Представители: риба клоун, медноивичеста риба пеперуда, син танг, жълт танг, мистус, ацеи, птеригоплихт, риба нож, хелер, червена пираня, сребърна аруана, етиопски протоптерус, птерапогон, африканска шпореста костенурка, нилски крокодил, крокодилов кайман, саванен варан, воден варан, зелена игуана, зелен базилискус, йеменски хамелеон, брадата агама, цветна агама, дебелоопашат гекон, мадагаскарски гекон, леопардов гекон, китайска кожеста костенурка, червенокрака костенурка, шипоопашата костенурка, тигров питон, тигров питон албинос, парагвайска анаконда, планинска кралска змия, аметистов питон, захарна торбеста катеричка, чинчила, дегу, бодлокожа мишка, монголски джербил, домашен заек, морско свинче, четирипръст таралеж, прерийно кученце, нутрия. * Аквариумът и терариумът са разположени заедно в помещението с големите котки; * Вивариумът се намира в отделно помещение към служебната част на Зоопарка. В сектора работят петима гледачи, с уредник зооколекция – магистър по зоология. ==== Сектор „Учебно-образователен“ ==== В него живеят 12 представители на 9 животински вида. Разположен е в обособена сграда Екологичен Научно-Образователен Център. Занимава се с организацията на образователни дейности с деца и посетители, обучава персонала на Зоологическа градина София. Разработва научноизследователски и природозащитни проекти. В сектора работят двама еколози и ръководител – магистър по екология. ==== Сектор „Хранене на животни“ ==== Организирано е специално помещение-кухня, в служебната сграда на Зоопарка, където се съхраняват, приготвят и разпределят дневния порцион на животните. Разполага с четирима работници, 1 снабдител и 1 отговорник сектор. ==== Сектор „Техническо обезпечаване, транспорт и озеленяване“ ==== Разполага с шестима работници – шофьор; двама отговорници за поддръжка на сградите; водопроводчик; двама служители, които отговарят за чистота и поддръжката на зелените площи и ръководител''.'' ==== Сектор „Ветеринарна клиника“ ==== Състои се от: * Ветеринарна клиника; * Карантинно отделение. Двете звена се помещават в служебната част на Зоопарка и разполагат с общо трима ветеринарни лекари, двама гледачи, главен лекар'', ''рентгенолог-анестезиолог'', ''отговорник карантинно отделение и ветеринарен лекар-консултант. Звената обслужват само Зоологическа градина София и не работи с външни клиенти. == Връзка на градски транспорт == * [[Автобуси в София|Автобусни линии]] 64, 66, 83, 88, 98, 120, 288 и 805 (западен вход откъм ул. „Сребърна“), [[Автобуси в София|Автобусни линии]] 67 и 102 (източен вход откъм бул. „Симеоновско шосе“). == Галерия == <gallery> Sofia Zoo E2.jpg Pond-Sofia-Zoo.jpg Sofia Zoo Е92.jpg Sofia Zoo E6.jpg Sofia Zoo E8.jpg Sofia Zoo - Brown Bear 014.jpg Sofia Zoo - Rhino 008.jpg Sofia Zoo - Addax 001.jpg Sofia Zoo - Lion 005.jpg Sofia Zoo - Llama 002.jpg Sofia Zoo 016.jpg Sofia Zoo 013.jpg Sofia Zoo 002.jpg Sofia Zoo circa 1890.jpg Sofia Zoo Pheasants house 1894.jpg Sofia Zoo first pair of Chapmans zebras.jpg Sofia Zoo Bears house 1894.jpg Sofia Zoo first pair of elephants 1.jpg Sofia Zoo first pair of elephants 2.jpg Sofia Zoo Carnivores house 1894.jpg Ceratotherium-simum-Sofia-Zoo.jpg </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://zoosofia.eu Официален сайт на Зоопарк София] * [https://www.facebook.com/zoosf Официална страница на Зоопарк София в Facebook] {{Паркове в София}} [[Категория:Зоопаркове в България]] [[Категория:Паркове в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Основани в България през 1888 година]] 7bxrh1uyp7qp4vgnqr8qt263gnl0ubi 12418742 12418728 2024-11-21T13:38:00Z Nk 399 12418742 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Софийски зоопарк | снимка = EntranceSofiaZoo.JPG | описание = Централният вход на Софийския зоопарк откъм бул. „Симеоновско шосе“ | страна = България | място = [[София]], [[България]] | тематика = [[зоология]] | основан = 1888 г. | основател = | архитект = | номер = [[Файл:100nto.jpg|20px|link=]] 64. | печат = | лятно = април – октомври <br> 9:00 – 19:00 ч. | почивни-лятно = няма | зимно = ноември – март <br> 9:00 – 17:00 ч. | почивни-зимно = няма | директор = ландшафтен арх. Добромир Бориславов | адрес = ул. Сребърна 1 | телефон = 02 452 13 00 | издание = | страница = {{URL|www.zoosofia.eu}} }} '''Софийският зоопарк''' (официално – ''Общинско предприятие „Зоопарк – София''"<ref>[http://zoosofia.eu/] Софийски зоопарк</ref><ref>[https://www.sofia.bg/web/mayor-of-sofia/mc-zoo-sofia Сайт на Столична община]</ref>) е една от атракциите в [[София]]. Той е сред [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Понастоящем в софийската [[зоологическа градина]] се отглеждат голям брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи. На площ от 360 декара в зоопарка живеят 237 различни [[Вид (биология)|вида]], от които 29 са застрашени видове, като общият брой на индивидите е повече от 2150. Годишното посещение е между 550 и 800 хиляди души, като броят им продължава да расте.<ref>(https://zoosofia.eu/)</ref> Официалният адрес и вход на Софийската зоологическа градина е ул. [[Сребърна (улица в София)|„Сребърна“]] 1 (при западната граница на зоопарка). Тя обаче всъщност има два входа за посетители – освен западния вход откъм ул. „Сребърна“, зоологическата градина има и още един от източната му страна в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „[[Симеоновско шосе]]“. == История == === Царската зоологическа градина === [[Файл:Sofia Zoo circa 1890.jpg|мини|ляво|480px|Изглед от софийския зоопарк през 1890 г.]] Зоологическата градина в [[София]] съществува от [[1888]] г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://stara-sofia.blogspot.com/2013/06/blog-post_24.html | заглавие = Царската зоологическа градина | достъп_дата = 29 август 2014 | автор = Д. Папазов | дата = | издател = сп. Венец, октомври 1943 г., Стара София }}</ref> Тогава тя не е разположена на сегашното си място, а в двора на бившия царски дворец. Първата животинска експозиция е тази на [[черен лешояд]] (картал). Животинската колекция бързо се разраства поради интереса на цар [[Фердинанд]] към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от [[птици]]. Поради това скоро след възникването на зоологическата градина е изграден специален павилион, в който са пуснати [[фазан]]и. Следващото попълнение на зоопарка е [[елен]], а след него в градината трябвало да се поместят и двойка [[кафява мечка|кафяви мечки]]. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от царската [[ботаническа градина]]. По това време теренът на царската ботаническа градина се намирал в края на града. Днес този терен е част от парка, намиращ се между бул. [[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]] ([[Перловска река]]), [[Генерал Йосиф В. Гурко (улица в София)|ул. Гурко]] и бул. Васил Левски (срещу бившата [[Министерство на младежта и спорта на България|Спортна палата]]). През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловска река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина. Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През [[1892]] г. в зоопарка били докарани първите два [[лъв]]а. В сграда, в която да се помещават двата хищника, била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение – едно мъжко лъвче. През [[1893]] г. за управител на софийския зоопарк бил назначен [[орнитология|орнитологът]] Д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрастване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите [[бяла мечка|бели мечки]]. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца, [[Бернард Курциус]]. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години. [[Файл:Sofia Zoo Pheasants house 1894.jpg|мини|480px|Изглед от софийския зоопарк през 1894 г.]] През [[1894]] г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко [[розов пеликан|розови пеликана]]. През същата година е докарана първата [[едногърба камила]]. През [[1894]] г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и [[бозайници]]. През [[1895]] г. е построена голяма куполовидна клетка, предназначена за едрите [[грабливи птици]]. През същата година в нея са пуснати и два [[брадат лешояд|брадати лешояда]]. През следващите десетина години броят им нараства значително. Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 21.12.1947 г. === Зоологическата градина в годините след Втората световна война === [[Файл:Sofia Zoo 027.jpg|мини|480px|Изглед от софийския зоопарк през 2017 г.]] Към 1950 г. в зоологическата градина се отглеждат над 2000 гръбначни животни, които привличат над 400 000 посетители годишно.<ref>Боев, Н. 1951. Зоологическата градина при БАН. – Лов и рибарство, 5: 4 – 6.</ref> В началото на 1966 г. идейният проект за новия зоопарк, изработен от архитектите Радославов и Илиев, е готов. Планирано е той да бъде в Горни Лозенец (част от кв. [[Лозенец (квартал)|Лозенец]]), близо до планината Витоша. Изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години. След като строежът е почти завършен, през 1983 г. подготовката за местенето на животните започва. Изработват се десетки специални дървени сандъци по германски образец за транспортирането на различните животни. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Голямото местене се осъществява през 1984 г. и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните. От стария зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно и те са разрушени напълно. На 10 септември 1984 г. новият зоопарк, построен от [[Строителни войски]], е открит и отворен за посетители. Растителността е грижливо подбрана, все още има много открити пространства. Колекцията от животни е впечатляваща. Сред най-атрактивните видове са индийски слонове, бели и кафяви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др. За периода 1984 – 1985 г. директори на Зоологическа градина – София са били Д-р Станчо Матевски, Адриан Ставракиев и Д-р Николай Бинев. От 1985 до 2014 г. директор е д-р Иван Иванов. От 2014 г. до края на 2016 г. директор на ОП „Зоологическа градина–София“ е Д-р Манол Нейков, а след това – Добромир Бориславов. == Обитатели == === Разпределение на обитателите по [[Клас (биология)|клас]]ове === * клас Бозайници – 368 индивида от 76 вида; * клас Птици – 423 индивида от 70 вида; * клас Влечуги – 90 индивида от 34 вида; * клас Земноводни – 7 индивида от 3 вида; * клас Риби – 934 индивида от 95 вида; * клас Безгръбначни – 77 индивида от 3 вида;<ref>{{Citation |title=сайт Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/зоопаркът-в-цифри/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170419201302/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/зоопаркът-в-цифри/ }}</ref>[[Файл:Indian-elephant-Sofia-Zoo.jpg|ляво|мини]] === Сектори === ==== Сектор „Тревопасни и примати“ ==== [[Файл:Sofia Zoo - Llama 001.jpg|мини|480px|Лама]] Тук живеят 95 представители на 27 животински вида. Представители: [[бял носорог]], [[хипопотам]], хипопотам джудже, такин мишми, ръждиво кенгуру, патагонска мара, [[адакс]], [[двугърба камила]], [[лама (животно)|лама]], равнинна зебра, [[ватусен африкански първобитен неопитомен бик (анколе)]], обикновена антилопа кана, кафяво личи, [[източноазиатски петнист елен (сика)]], дива коза, лопатар, благороден елен, гривест козирог, камерунска мини коза, муфлон, огърличесто пекари, дива свиня, [[американски бизон]], [[домашен як]], пони, бяло магаре от Азинара, кафява качулат капуцин, белорък гибон, котешки лемур, [[мармозетка на Жофруа]], [[джуджевидна мармозетка]], лъвски макак, ханумански лангур, мантиест павиан, лапундер, макак резус. Това е най-големият по площ сектор от всички, който заема повече от половината на територията. Разделена е на следните подсектори: * Зала „Гиганти“ – отглеждат се слон, носорог и хипопотами (4 гледачи); * Подсектор „Тревопасни животни“ – отглеждани на открито в големи външни заграждения с прилежащи сгради с вътрешни помещения (6 гледача); * Зала „Маймуни 1“ и Зала „Маймуни 2“ – в сектора живеят 45 примата, представители на 10 животински вида. Има закрити и открити заграждения. Животните се обслужват от петима гледача и уредник зооколекция – ветеринарен лекар. ==== Сектор „Хищници“ ==== [[Файл:Sofia Zoo - Lion 008.jpg|мини|Лъвица]] В него живеят 110 представители на 29 животински вида. Представители: [[северноафрикански барберийски лъв]], [[сибирски тигър]], [[персийски леопард]], [[ягуар]], [[пума]], [[евроазиатски рис]], [[сервал]], [[блатен рис]], [[хималайска мечка]], [[евроазиатска кафява мечка]], [[Гризли|кафява мечка гризли]], [[американска черна мечка]], [[бърнеста мечка]], [[ивичеста хиена]], [[вълк]], [[червена лисица]], [[чакал]], [[язовец]], [[носато мече]], [[ивичеста мангуста]], [[белоопашата мангуста]], [[тигрова генета]], [[азиатска палмова цивета]], [[сурикат]], [[азиатска късоноктеста видра]], [[енот]], [[ивичест скункс]], пор фуро. Състои се от: * Зала „Големи котки, терариум и аквариум“ – животните са в закрити и открити заграждения; * Секция „Дребни хищници“ – отглеждат се лисици, мангусти, сервали, чакали и други; * Подсектор „Мечкарник“ – отглеждат се мечки и ивичести хиени. В сектора работят осем гледачи. Зоологическата градина разполага с уредник зооколекция – магистър по зоология. ==== Сектор „Птици“ ==== [[Файл:Sofia Zoo 026.jpg|мини|480px|Клетката на орела и лешояда]] В сектора живеят 421 представители на 68 вида птици. Представители: египетски лешояд, белоглав лешояд, горска улулица, забулена сова, бухал, гарван гробар, керкенез, голям ястреб, скален орел, мишелов на Харис, малък креслив орел, щраус, голямо ему, обикновено нанду, зелен аракари, жако, пъстра розела, вълнист папагал, нимфа, неразделен папагал, смехурка, домашен гълъб, розов пеликан, къдроглав пеликан, червен ибис, черен лебед, поен лебед, ням лебед, огърличесто бърне, оринокска гъска, мандаринка, лебедоподобна гъска, белобуза гъска, египетска гъска, домашна патица, индийски син паун, сребърен фазан, златен фазан, ловен фазан, домашна кокошка, сивобуза птица носорог, бял щъркел. Състои се от: * Секция „Фазанерия“; * Голяма волиера за орли и лешояди; * Езеро за водоплаващи птици; * Колекция от бягащи, нелетящи птици – щраус, нанду, ему. Персоналът се състои от петима гледачи и уредник зооколекция – магистър по биология. ==== Сектор „Аквариум, терариум и вивариум“ ==== [[Файл:Sofia Zoo - Reptile 004.jpg|мини|Игуана]] В терариума живеят 184 представители на 46 животински вида. В аквариума се отглеждат 934 екземпляра от 95 вида морски животни. Има инсектариум, където живеят 90 индивида от 7 вида насекоми. Представители: риба клоун, медноивичеста риба пеперуда, син танг, жълт танг, мистус, ацеи, птеригоплихт, риба нож, хелер, червена пираня, сребърна аруана, етиопски протоптерус, птерапогон, африканска шпореста костенурка, нилски крокодил, крокодилов кайман, саванен варан, воден варан, зелена игуана, зелен базилискус, йеменски хамелеон, брадата агама, цветна агама, дебелоопашат гекон, мадагаскарски гекон, леопардов гекон, китайска кожеста костенурка, червенокрака костенурка, шипоопашата костенурка, тигров питон, тигров питон албинос, парагвайска анаконда, планинска кралска змия, аметистов питон, захарна торбеста катеричка, чинчила, дегу, бодлокожа мишка, монголски джербил, домашен заек, морско свинче, четирипръст таралеж, прерийно кученце, нутрия. * Аквариумът и терариумът са разположени заедно в помещението с големите котки; * Вивариумът се намира в отделно помещение към служебната част на Зоопарка. В сектора работят петима гледачи, с уредник зооколекция – магистър по зоология. ==== Сектор „Учебно-образователен“ ==== В него живеят 12 представители на 9 животински вида. Разположен е в обособена сграда Екологичен Научно-Образователен Център. Занимава се с организацията на образователни дейности с деца и посетители, обучава персонала на Зоологическа градина София. Разработва научноизследователски и природозащитни проекти. В сектора работят двама еколози и ръководител – магистър по екология. ==== Сектор „Хранене на животни“ ==== Организирано е специално помещение-кухня, в служебната сграда на Зоопарка, където се съхраняват, приготвят и разпределят дневния порцион на животните. Разполага с четирима работници, 1 снабдител и 1 отговорник сектор. ==== Сектор „Техническо обезпечаване, транспорт и озеленяване“ ==== Разполага с шестима работници – шофьор; двама отговорници за поддръжка на сградите; водопроводчик; двама служители, които отговарят за чистота и поддръжката на зелените площи и ръководител''.'' ==== Сектор „Ветеринарна клиника“ ==== Състои се от: * Ветеринарна клиника; * Карантинно отделение. Двете звена се помещават в служебната част на Зоопарка и разполагат с общо трима ветеринарни лекари, двама гледачи, главен лекар'', ''рентгенолог-анестезиолог'', ''отговорник карантинно отделение и ветеринарен лекар-консултант. Звената обслужват само Зоологическа градина София и не работи с външни клиенти. == Връзка на градски транспорт == * [[Автобуси в София|Автобусни линии]] 64, 66, 83, 88, 98, 120, 288 и 805 (западен вход откъм ул. „Сребърна“), [[Автобуси в София|Автобусни линии]] 67 и 102 (източен вход откъм бул. „Симеоновско шосе“). == Галерия == <gallery> Sofia Zoo E2.jpg Pond-Sofia-Zoo.jpg Sofia Zoo Е92.jpg Sofia Zoo E6.jpg Sofia Zoo E8.jpg Sofia Zoo - Brown Bear 014.jpg Sofia Zoo - Rhino 008.jpg Sofia Zoo - Addax 001.jpg Sofia Zoo - Lion 005.jpg Sofia Zoo - Llama 002.jpg Sofia Zoo 016.jpg Sofia Zoo 013.jpg Sofia Zoo 002.jpg Sofia Zoo circa 1890.jpg Sofia Zoo Pheasants house 1894.jpg Sofia Zoo first pair of Chapmans zebras.jpg Sofia Zoo Bears house 1894.jpg Sofia Zoo first pair of elephants 1.jpg Sofia Zoo first pair of elephants 2.jpg Sofia Zoo Carnivores house 1894.jpg Ceratotherium-simum-Sofia-Zoo.jpg </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://zoosofia.eu Официален сайт на Зоопарк София] * [https://www.facebook.com/zoosf Официална страница на Зоопарк София в Facebook] {{Паркове в София}} [[Категория:Зоопаркове в България]] [[Категория:Паркове в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Основани в България през 1888 година]] 9lo2axsg3ircgmft3bs3xo5qvzbfuse 0 54166 12419044 12390522 2024-11-21T19:32:56Z Кочев 10302 /* Памет */ 12419044 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Васил Кънчов | име-оригинал = Василъ Кѫнчовъ | категория = географ | описание = български географ и общественик | портрет = BASA-2072K-1-408-15-Vasil Kanchov.JPG | портрет-описание = | роден-място = [[Враца]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф | област = [[Етнография]], [[география]], [[история]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Българско книжовно дружество|Българска академия на науките]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = географ | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|10о=1|11о=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Васил Иванов Кънчов''' ({{стар|Василъ Ивановъ Кѫнчовъ}}) е [[България|български]] [[политик]] ([[министър]]) и [[учен]] ([[географ]], [[историк]], академик на [[БАН]]), автор на множество [[география|географски]] изследвания на [[Македония (област)|Македония]]. Привърженик на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]], в продължение на месец той е [[министър на народното просвещение]] в първото правителство на [[Стоян Данев]] (1902).<ref>{{Обзор 5|222 – 227}}</ref> Използва псевдоними като '''Бродник, Вардарец, В. Шарка, Иван Иванов''' и други.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 454.</ref> == Биография == Васил Кънчов е роден на 26 юли (14 юли стар стил) 1862 година във [[Враца]] в семейството на бъчвар.{{hrf|Ташев|1999|256 – 257}} След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1880 година заминава със стипендия от общината да учи в [[Ломска гимназия|Ломската гимназия]]. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.{{hrf|Марков|2003|96}} През 1885 година Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи [[химия]] в [[Харков]], където се запознава с [[Марин Дринов]], но малко по-късно прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. След войната учи химическа технология – три семестъра в [[Мюнхен]] и два в [[Щутгарт]]. В началото на 1888 година заболява от [[ревматизъм]], отива на лечение в [[Тирол]], но губи стипендията си и трябва да се върне в България, без да се е дипломирал.{{hrf|Марков|2003|96}} [[Файл:Vasil Kanchov.JPG|ляво|мини|250п|Портрет на Кънчов]] [[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Васил Кънчов е седмият седнал от ляво надясно.]] След като няколко месеца е учител в железарското училище в [[София]], Васил Кънчов заминава за [[Солун]], който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], през 1891 година става директор на българските училища в [[Сяр]]ско, а през 1892 – 1893 година е директор на Солунската гимназия.{{hrf|Марков|2003|97}} В Солун се жени за [[Христина Кънчова|Христина Балтаджиева]] (1867 – 1893), учителка в Солунската девическа гимназия. През този период [[Българска екзархия|Българската екзархия]] развива активна дейност в [[Македония (област)|Македония]], основавайки множество нови училища в цялата област. Кънчов често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]], който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. Докато изпълнява тази длъжност, през юни 1897 година в [[Цариград]] е направен неуспешен опит за убийството му, вероятно организиран от полицията.{{hrf|Марков|2003|97}} Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония – „[[Македония. Етнография и статистика]]“. За него [[Иван Хаджиниколов]] казва: {{цитат|Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.{{hrf|Петров|2002|103}}}} През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през [[Сърбия]], той е задържан за кратко в [[Ристовац]], където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.{{hrf|Марков|2003|97}} След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установява окончателно в София, където живее на улица „Неофит Рилски“ №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]], като през периода 1898 – 1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.{{hrf|Марков|2003|98 – 99}}<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от [[Тома Каранджулов]], който се самоубива непосредствено след това. Каранджулов, родом от [[Прилеп (град)|Прилеп]], е бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.{{hrf|Марков|2003|101 – 102}} == Памет == Ученикът му [[Иван Крайничанец]] пише за него: {{цитат|Неговата културна и научна дейност остави неизгладими следи във възраждането на Македония.<ref name="spomeni 13">{{cite book |title= Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I |last=Крайничанецъ |first= Иван П|authorlink= |coauthors= |year=1942 |publisher=Печатница Крайничанецъ А. Д. |location=Скопие |isbn= |pages= 13 |url=http://strumski.com/biblioteka/?id=325 |accessdate=}}</ref>}} Във Враца има средно училище, което носи името на Васил Кънчов. На 5 декември 2012 година в родния му град е открит негов паметник, чийто автор е скулпторът [[Цено Ценов (скулптор)|Цено Ценов]].<ref>[https://web.archive.org/web/20140808063759/http://www.vratzaplus.com/?lang=bg&r=home%2Ft651%2Ft11541 Откриха паметник на Васил Кънчов във Враца], vratzaplus.com, 5 декември 2012 г.</ref> На Васил Кънчов е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949597|title=Васил Кънчев}}) и в [[Петрич]]. Внучка на Кънчов е видната [[Франция|френска]] [[Изкуствознание|изкуствоведка]] и [[Византология|византоложка]] [[Таня Велманс]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://espressonews.bg/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%B2-%E2%80%93-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%92%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0_15809.html | заглавие=Васил Кънчов – гордостта на Враца |достъп_дата =22 октомври 2018 |фамилно_име=Илиева |първо_име=Силвия |дата=15 март 2018 |труд= |издател=Espresso News |цитат= |език= }}</ref> == Галерия == <gallery mode="packed" heights="250px" widths="250px"> Hristina Kanchova.jpg|Съпругата на Кънчов, [[Христина Кънчова|Христина Балтаджиева]] Vassil Kanchov with daughter Nevena.jpg|Кънчов с дъщеря си Невена Vassil Kanchov High School Diploma.png|Зрелостното свидетество на Кънчов от гимназията в Лом, 7 юни 1884 година Vassil Kanchov Order of Civil Merit Certificate.png|Грамота за награждаване на Кънчов с ордена [[За гражданска заслуга]], 18 май 1898 година Политика на Турското правителство спроти българите в Македония.jpg|Политика на Турското правителство спроти българите в Македония, брошура на Кънчов от 1896 година </gallery> == Библиография == [[Файл:Macedonia ethnography and statistics.jpg|мини|Корица на „[[Македония. Етнография и статистика]]“.]] * „[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки]“ (1891) * „[http://www.promacedonia.org/vk_2/index.html Сегашното и недавното минало на град Велес]“ (1892) * „[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница]“ (1894 – 1896) * „Отечествена география“ (1895) * „Положението на българите в Македония“ (1895) * „Политиката на турското правителство спроти българите в Македония“ (1896) * „География на Балканския полуостров“ (1897) * „Пътни бележки в Македония“ (1898) * „Пътни съобщения в Македония“ (1898) * „[http://www.promacedonia.org/vk_2/index.html Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало]“ (1898) * „Света гора“ (1896) * „[[Македония. Етнография и статистика]]“ (1900) * „Турция и българите“ (1906) * „[[Орохидрография на Македония]]“ (1911) == Литература == [[Файл:Otechestvovedenie-1899.jpg|мини|„Отечествоведение“ на Кънчов, издадена в Солун от [[Коне Самарджиев]].]] * Наумов, Н. Пълен списък на съчиненията на Васил Кънчов, списание „Мисъл“, София, 1902, кн.3 * Васил Кънчов, Летопис на БАН, 3, 1903, с. 75 – 83 * Секулов, Боян. Васил Кънчов. Биография, София, 1909, второ издание Враца 1927 * Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му, Враца 1927 * Христов, Христо. Васил Кънчов – живот, обществена дейност и научно творчество, В: Кънчов, Васил. Избрани произведения, т.1, С. 1970, с. 7 – 27 * Научна сесия за Васил Кънчов (съставител Величко Георгиев), Враца 1992 * Николова, Веска. Васил Кънчов. Географ, етнограф и статистик на Македония, С. 1994, 44 с. * [http://www.uib.no/info/dr_grad/2001/aarbakke.html Aarbake V] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050419223415/http://www.uib.no/info/dr_grad/2001/aarbakke.html |date=2005-04-19 }}, ''Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia, 1870 – 1913'', East European Monographs, New York, 2003, ISBN 0-88033-527-0 == Бележки == <references /> === Цитирана литература === {{дребно| * {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}} * {{cite book | last = Петров | first = Тодор | coauthors = Цочо Билярски (съст.) | year = 2002 | title = ВМОРО през погледа на нейните основатели | publisher = Военно издателство | location = София }} * {{ташев}} }} == Външни препратки == {{уикицитат}} * Маргарита Василева, [http://www.promacedonia.org/mpr/kanchov.html „Македония в книжовното наследство на Васил Кънчов“], сп. „Македонски преглед“, 1998, кн. 1 {{пост начало}} {{пост|[[Солунска българска мъжка гимназия|директор на Солунската българска мъжка гимназия]]<br/>|1892|1893|[[Димитър Хаджииванов]]|[[Михаил Сарафов]]}} {{пост край}} {{пост списък|Министър на просветата на България|27}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|История на България}} {{СОРТКАТ:Кънчов, Васил}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Български географи]] [[Категория:Български историци]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български пътеписци]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Директори на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] iazge62ydmiii4a6f08ds7e3bw5dl0w 12419048 12419044 2024-11-21T19:36:33Z Кочев 10302 /* Памет */ 12419048 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Васил Кънчов | име-оригинал = Василъ Кѫнчовъ | категория = географ | описание = български географ и общественик | портрет = BASA-2072K-1-408-15-Vasil Kanchov.JPG | портрет-описание = | роден-място = [[Враца]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф | област = [[Етнография]], [[география]], [[история]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Българско книжовно дружество|Българска академия на науките]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = географ | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|10о=1|11о=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Васил Иванов Кънчов''' ({{стар|Василъ Ивановъ Кѫнчовъ}}) е [[България|български]] [[политик]] ([[министър]]) и [[учен]] ([[географ]], [[историк]], академик на [[БАН]]), автор на множество [[география|географски]] изследвания на [[Македония (област)|Македония]]. Привърженик на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]], в продължение на месец той е [[министър на народното просвещение]] в първото правителство на [[Стоян Данев]] (1902).<ref>{{Обзор 5|222 – 227}}</ref> Използва псевдоними като '''Бродник, Вардарец, В. Шарка, Иван Иванов''' и други.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 454.</ref> == Биография == Васил Кънчов е роден на 26 юли (14 юли стар стил) 1862 година във [[Враца]] в семейството на бъчвар.{{hrf|Ташев|1999|256 – 257}} След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1880 година заминава със стипендия от общината да учи в [[Ломска гимназия|Ломската гимназия]]. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.{{hrf|Марков|2003|96}} През 1885 година Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи [[химия]] в [[Харков]], където се запознава с [[Марин Дринов]], но малко по-късно прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. След войната учи химическа технология – три семестъра в [[Мюнхен]] и два в [[Щутгарт]]. В началото на 1888 година заболява от [[ревматизъм]], отива на лечение в [[Тирол]], но губи стипендията си и трябва да се върне в България, без да се е дипломирал.{{hrf|Марков|2003|96}} [[Файл:Vasil Kanchov.JPG|ляво|мини|250п|Портрет на Кънчов]] [[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Васил Кънчов е седмият седнал от ляво надясно.]] След като няколко месеца е учител в железарското училище в [[София]], Васил Кънчов заминава за [[Солун]], който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], през 1891 година става директор на българските училища в [[Сяр]]ско, а през 1892 – 1893 година е директор на Солунската гимназия.{{hrf|Марков|2003|97}} В Солун се жени за [[Христина Кънчова|Христина Балтаджиева]] (1867 – 1893), учителка в Солунската девическа гимназия. През този период [[Българска екзархия|Българската екзархия]] развива активна дейност в [[Македония (област)|Македония]], основавайки множество нови училища в цялата област. Кънчов често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]], който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. Докато изпълнява тази длъжност, през юни 1897 година в [[Цариград]] е направен неуспешен опит за убийството му, вероятно организиран от полицията.{{hrf|Марков|2003|97}} Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония – „[[Македония. Етнография и статистика]]“. За него [[Иван Хаджиниколов]] казва: {{цитат|Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.{{hrf|Петров|2002|103}}}} През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през [[Сърбия]], той е задържан за кратко в [[Ристовац]], където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.{{hrf|Марков|2003|97}} След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установява окончателно в София, където живее на улица „Неофит Рилски“ №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]], като през периода 1898 – 1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.{{hrf|Марков|2003|98 – 99}}<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от [[Тома Каранджулов]], който се самоубива непосредствено след това. Каранджулов, родом от [[Прилеп (град)|Прилеп]], е бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.{{hrf|Марков|2003|101 – 102}} == Памет == Ученикът му [[Иван Крайничанец]] пише за него: {{цитат|Неговата културна и научна дейност остави неизгладими следи във възраждането на Македония.<ref name="spomeni 13">{{cite book |title= Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I |last=Крайничанецъ |first= Иван П|authorlink= |coauthors= |year=1942 |publisher=Печатница Крайничанецъ А. Д. |location=Скопие |isbn= |pages= 13 |url=http://strumski.com/biblioteka/?id=325 |accessdate=}}</ref>}} Във Враца има средно училище, което носи името на Васил Кънчов. На 5 декември 2012 година в родния му град е открит негов паметник, чийто автор е скулпторът [[Цено Ценов (скулптор)|Цено Ценов]].<ref>[https://web.archive.org/web/20140808063759/http://www.vratzaplus.com/?lang=bg&r=home%2Ft651%2Ft11541 Откриха паметник на Васил Кънчов във Враца], vratzaplus.com, 5 декември 2012 г.</ref> На Васил Кънчов е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949597|title=Васил Кънчев}}), [[Петрич]] и в [[Сандански]]. Внучка на Кънчов е видната [[Франция|френска]] [[Изкуствознание|изкуствоведка]] и [[Византология|византоложка]] [[Таня Велманс]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://espressonews.bg/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%B2-%E2%80%93-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%92%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0_15809.html | заглавие=Васил Кънчов – гордостта на Враца |достъп_дата =22 октомври 2018 |фамилно_име=Илиева |първо_име=Силвия |дата=15 март 2018 |труд= |издател=Espresso News |цитат= |език= }}</ref> == Галерия == <gallery mode="packed" heights="250px" widths="250px"> Hristina Kanchova.jpg|Съпругата на Кънчов, [[Христина Кънчова|Христина Балтаджиева]] Vassil Kanchov with daughter Nevena.jpg|Кънчов с дъщеря си Невена Vassil Kanchov High School Diploma.png|Зрелостното свидетество на Кънчов от гимназията в Лом, 7 юни 1884 година Vassil Kanchov Order of Civil Merit Certificate.png|Грамота за награждаване на Кънчов с ордена [[За гражданска заслуга]], 18 май 1898 година Политика на Турското правителство спроти българите в Македония.jpg|Политика на Турското правителство спроти българите в Македония, брошура на Кънчов от 1896 година </gallery> == Библиография == [[Файл:Macedonia ethnography and statistics.jpg|мини|Корица на „[[Македония. Етнография и статистика]]“.]] * „[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки]“ (1891) * „[http://www.promacedonia.org/vk_2/index.html Сегашното и недавното минало на град Велес]“ (1892) * „[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница]“ (1894 – 1896) * „Отечествена география“ (1895) * „Положението на българите в Македония“ (1895) * „Политиката на турското правителство спроти българите в Македония“ (1896) * „География на Балканския полуостров“ (1897) * „Пътни бележки в Македония“ (1898) * „Пътни съобщения в Македония“ (1898) * „[http://www.promacedonia.org/vk_2/index.html Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало]“ (1898) * „Света гора“ (1896) * „[[Македония. Етнография и статистика]]“ (1900) * „Турция и българите“ (1906) * „[[Орохидрография на Македония]]“ (1911) == Литература == [[Файл:Otechestvovedenie-1899.jpg|мини|„Отечествоведение“ на Кънчов, издадена в Солун от [[Коне Самарджиев]].]] * Наумов, Н. Пълен списък на съчиненията на Васил Кънчов, списание „Мисъл“, София, 1902, кн.3 * Васил Кънчов, Летопис на БАН, 3, 1903, с. 75 – 83 * Секулов, Боян. Васил Кънчов. Биография, София, 1909, второ издание Враца 1927 * Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му, Враца 1927 * Христов, Христо. Васил Кънчов – живот, обществена дейност и научно творчество, В: Кънчов, Васил. Избрани произведения, т.1, С. 1970, с. 7 – 27 * Научна сесия за Васил Кънчов (съставител Величко Георгиев), Враца 1992 * Николова, Веска. Васил Кънчов. Географ, етнограф и статистик на Македония, С. 1994, 44 с. * [http://www.uib.no/info/dr_grad/2001/aarbakke.html Aarbake V] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050419223415/http://www.uib.no/info/dr_grad/2001/aarbakke.html |date=2005-04-19 }}, ''Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia, 1870 – 1913'', East European Monographs, New York, 2003, ISBN 0-88033-527-0 == Бележки == <references /> === Цитирана литература === {{дребно| * {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}} * {{cite book | last = Петров | first = Тодор | coauthors = Цочо Билярски (съст.) | year = 2002 | title = ВМОРО през погледа на нейните основатели | publisher = Военно издателство | location = София }} * {{ташев}} }} == Външни препратки == {{уикицитат}} * Маргарита Василева, [http://www.promacedonia.org/mpr/kanchov.html „Македония в книжовното наследство на Васил Кънчов“], сп. „Македонски преглед“, 1998, кн. 1 {{пост начало}} {{пост|[[Солунска българска мъжка гимназия|директор на Солунската българска мъжка гимназия]]<br/>|1892|1893|[[Димитър Хаджииванов]]|[[Михаил Сарафов]]}} {{пост край}} {{пост списък|Министър на просветата на България|27}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|История на България}} {{СОРТКАТ:Кънчов, Васил}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Български географи]] [[Категория:Български историци]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български пътеписци]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Директори на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] 92r4p4oazs77mg74084gyjaz78ynj89 0 56198 12419602 11920111 2024-11-22T09:22:28Z 178.168.84.189 12419602 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стари Град|Стари град}} {{Селище инфо|Сърбия | вид = градска община | герб = COA Stari Grad.gif | име = Стари град | част-от = [[Белград]] | площ = | основаване = }} [[Файл:Belgrade Stari Grad.png|200px|мини|Стари град на картата на Град Белград]] aiaisi dudusbwyxhsydbdystegsbbv zs hs zh aila alap shs == История == Въпреки че някои от най-старите части на Белград принадлежат към Стари град, самата община е сред най-късно формираните градски райони административно. Създадена е от сливането на община Скадарлия и част от община Теразие на 1 януари 1957 г. == География == Стари град заема крайния хребет на геоложкия бар Шумадия. Подобният на скала хребет, където се намира крепостта Калемегдан, гледа към Големия военен остров и вливането на река Сава в Дунав и това е една от най-красивите природни гледки в Белград. Заедно с Нови Белград, това е една от 2-те общини на Белград (от общо 17), които заемат бреговете на двете големи реки в Белград, Сава и Дунав (Земун е третата, но когато община Сурчин е разделена, Земун е оставен с Дунав, а Сурчин с брега на Сава). Община Стари град обхваща площ от само 7 квадратни километра и е втората най-малка по площ в Белград, след Врачар. Граничи с общините Палилула на изток, Врачар на югоизток и Савски венац на юг. Сава граничи с община Нови Белград (на запад), а Дунав с общините Земун (на северозапад) и банатската част на Палилула. Крайбрежието на река Дунав има два различни изкуствени залива, малкото яхтено пристанище (Марина Дорчол) и пристанището на Белград. == Квартали == Стари град обикновено не се смята от белградчани за един единствен окончателен квартал. Районът, който обхваща Стари град, е или просто оформен като „център“, или с имената на по-утвърдения квартал, който припокрива: Две части на Дорчол, разделени на социално различие и архитектурна основа, той се простира от брега на Дунав до крепостта Калемегдан до площадът на Републиката, известен още като „Кончето“. Центърът на Белград е най-населеният район, което го прави сърцето на града, той се простира от Теразие надолу до булевард Деспот Стефан. Квартал Ташмайдан е заедно с Шипка от източната страна на Стари град до община Палилула. Също така в този регион се намират улица Княз Михаил и площада на Републиката. Повечето от забележителностите на Белград се намират в тази община. Това е списък на кварталите в общината: * Андричев венац * Дорчол * Джалия * Йевремовац * Калемегдан * Копитарева градина * Косанчичев венац * Лондон * Площад Никола Пашич * Площад на републиката * Скадарлия * Стари град * Студентски площад * Теразие * Теразийска Тераса * Варош Капия == Администрация == Досегашни председатели на общината: * 1992 – 2000: Йован Кажич (р. 1937) * 2000 – 2012: Миряна Божидаревич (р. 1954) * 2012 – 2016: Деян Ковачевич (р. 1966) * 2016 – 2020: Марко Бастач (р. 1984) * 2020 г. – настояще: Радослав Марянович (р. 1989 г.) == Характеристика == === Администрация === [[Файл:Belgrade Old Court 1.jpg|мини|220px|Сградата на Общинско събрание на Белград]] [[Файл:Predsednistvo.jpg|мини|220px|Сградата на Президентството]] * Президентство на Републиката * Народно събрание на Сърбия (Скупщина) * Общинско събрание на Белград === Икономика и туризъм === * Пристанище Белград; Общият градоустройствен план на града от 1972 г. предвижда премахването на пристанището на Белград и промишлените съоръжения до 2021 г. Разчистената зона трябва да обхваща брега на река Дунав от Дорчол до моста Панчево. По това време предложените нови места включват блатото Велико село или участъка Рева 2 на Кръняча, отвъд Дунава. Когато плана е преразгледан през 2003 г., той запазва идеята за преместване на пристанището и индустрията, а като ново място е споменато само Кръняча. Има идея вече съществуващото пристанище Панчево, след известни промени, да стане новото пристанище на Белград, но идеята е изоставена. * Голяма индустриална зона на брега на река Дунав, около пристанището * Шивашка фабрика BEKO * Белградската крепост с парка Калемегдан * Ботаническата градина на Йевремовац * Белградски зоопарк * [[Княз Михаил (улица)]] * Бохемският квартал на Скадарлия * Александър Палас ***** * Хотел Маджестик **** * Хотел Палас **** * Льо Пети Пиаф *** * Хотел Роял *** === Култура === [[Файл:Serbia Beograd SANU - Feb 2006.jpg|мини|220px|Сръбската академия на науките и изкуствата]] [[Файл:Luis-Filipe-Gaspar-Belgrado-Servia.jpg|мини|220px|Изглед към Стари град]] * Сръбска академия на науките и изкуствата * Музей на приложните изкуства * Национален музей на Сърбия * Kонакът на княгиня Любица * Музей на сръбската православна църква * Военен музей (Калемегдан) * Музей на Белградската крепост (Калемегдан) * Етнографски музей * Музей на педагогиката * Музей на град Белград * Музей на театралното изкуство на Сърбия * Еврейски исторически музей * Музей на Вук и Доситей * Музей на автомобилите; сградата е построена през 1929 г. и е първият нарочно построен обществен гараж в града. Проектирана е от руския архитект емигрант Валерий Сташевски. Това е модерно съоръжение за периода, включва бензиностанцията отпред, а халето включва ремонтната работилница, има централно отопление и вентилация. Фасадата е проектирана по начин, който симулира обикновена жилищна къща. Въпреки че е само приземен салон, той има двуетажни прозорци. От двете страни на главния вход има по два чифта прозорци и стъклен люнет над него. След Втората световна война съоръжението се използва от Радио телевизия Белград за техния автопарк. Братислав Петкович започва да паркира класически автомобили в гаража през 1994 г. и с времето той прераства в музей, докато сградата е поставена под държавна защита. През септември 2019 г. е обявено, че откритият гараж за автомобилите на МВР под Бранковия мост ще бъде адаптиран в два музея, единият от които ще бъде преместеният Музей на автомобилите. Сградата на ул. „Майке Евросиме“, известна като „Модерен гараж“, ще бъде върната на собствениците отпреди Втората световна война в процеса на реституцията. По-голямата площ ще позволи да бъдат изложени повече от 50 автомобила, какъвто е броят на автомобилите, изложени в настоящия музей. * PTT музей; построена от 1926 до 1930 г. и проектирана от Момир Корунович, със своята специфична червено-бяла фасада, тя се смята за една от най-красивите сгради, построени в Белград по време на Междувоенния период; построена е като административна сграда на пощенската фирма, а днес е пощенски музей. Любопитно е, че Стари град е местоположението на двете най-къси улици на Белград, Марка Лека и Лазе Пачуа, които са дълги съответно 45 и 48 метра. Въпреки че са в единствената централна и гъсто населена градска част, те нямат номера, тъй като всички сгради, намиращи се в тях, са номерирани от съседните улици. === Образование === * Основно училище „Стари град“; основано през 1961 г. и първоначално наречено „1-ва пролетарска бригада“, с 1300 ученици, това е било най-голямото училище в тази част на Белград. Това е сред първите училища в Белград, които получават голяма библиотека, дневни грижи, електронни класни стаи и т.н. С намаляването на населението на Стари град намалява и броят на учениците. От началото на 2010 г. градската администрация обмисля затварянето на училището. През март 2016 г. градът обявява закриването, което предизвика съпротивата на учениците, които организират петиция в центъра на града за запазване на училището, последвана от съвместни протести на ученици, техните родители и учители. Училището е запазено за една година, но тъй като броят на учениците пада до 142, през юни 2017 г. градът най-накрая решава да премести учениците в съседните училища и да премести спортната гимназия в неговата сграда. === Здравеопазване === Здравен център Стари град е основан през 1948 г. като поликлиника на Първи район. Намирал се е на ъгъла на улиците Господар Йевремова и Капетан Мишина, в сградата на Белградското параходно дружество. Той се премества в голямата нова сграда на улица Симина през 1964 г. През 2018 г. се изчислява, че общината има 47 000 жители, но здравният център има 82 000 регистрирани пациенти. === „Два бели гълъба“ === [[Файл:Svetogorska 1.jpg|мини|250px|Името на улицата Два бели гълъба възниква през 1872 г. Тя е преименувана на Светогорска през 1896 г., Битолска през 1922 г., Жорж Клемансоа през 1930 г., Светогорска отново през 1943 г., Лоле Рибара през 1946 г. и отново Светогорска през 1997 г.]] До 1860 г. тази област е била необитаема. Йован Куюнджич, шивач (терзия, шивач на платове) е имал приземна къща на съвременното кръстовище на улиците Македонска, Светогорска, Хилендарска и Цетинска. Пренасочва се към ресторантьорството и създава кафана „Два бели гълъба“. Първоначално това е типична пътно механа. Кафаната става толкова известна, че целият квартал и съвременната улица „Светогорска“ са кръстени на нея през 1872 г. До края на 19 век кварталът постепенно се развива по централната улица и се урбанизира напълно, като директно, източно продължение на центъра на града. В края на 20-те години на миналия век Занаятчийската гилдия закупува къщата и парцела около нея, за да построи Дома на занаятчиите, който днес е сградата на Радио Белград. Куюнджич има едно условие, името да бъде запазено. Поради това над входа на сградата е издълбана скулптурната композиция. Изобразява две лица с наковалня (символ на занаятчиите), до наковалнята са ножици (символ на шивачите), с два бели гълъба. Кафаната е преместена в бохемския квартал Скадарлия и името на квартала изпада в забвение. В квартала се намират няколко важни сгради, обявени за паметници на културата и защитени от закона: * Къщата на Йеврем Груич (ул. Светогорска 17, построена 1896 г., защитена 1961 г.) * Къщата на д-р Станое Станоевич (ул. Светогорска 32, построена 1899 г., защитена 1984 г.) * Ателието на Урош Предич (ул. Светогорска 27, построено 1908 г., защитено 1987 г.) * Сграда на Търговска академия (ул. Светогорска 48, построена 1926 г., защитена 1992 г.) * Сграда на клуба на занаятчиите (ул. Хиландарска 2, построена 1933 г., защитена 1984 г.) * Сграда на Любомир Миладинович (ул. Хиландарска 6, построена 1938 г., защитена 2001 г.) == Население == Населението на общината възлиза на 55 543 души(2002). == Външни препратки == * [http://www.starigrad.org.rs/ Официална страница на община Стари град] sniy10hkgty1k4zfg60ug18vbn1ptkc 12419603 12419602 2024-11-22T09:22:55Z Brewster239 289962 Премахнати [[Special:Contributions/178.168.84.189|редакции на 178.168.84.189]] ([[User talk:178.168.84.189|б]].), към версия на Carbonaro. 11920111 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стари Град|Стари град}} {{Селище инфо|Сърбия | вид = градска община | герб = COA Stari Grad.gif | име = Стари град | част-от = [[Белград]] | площ = | основаване = }} [[Файл:Belgrade Stari Grad.png|200px|мини|Стари град на картата на Град Белград]] '''Стари град''' ({{lang|sr|Стари град}}) е община на град Белград. Той обхваща някои от най-старите части на градския Белград, откъдето идва и името („стари град“ на сръбски за „стар град“). Стари град е една от трите общини, които заемат самия център на Белград, заедно със Савски венац и Врачар. == История == Въпреки че някои от най-старите части на Белград принадлежат към Стари град, самата община е сред най-късно формираните градски райони административно. Създадена е от сливането на община Скадарлия и част от община Теразие на 1 януари 1957 г. == География == Стари град заема крайния хребет на геоложкия бар Шумадия. Подобният на скала хребет, където се намира крепостта Калемегдан, гледа към Големия военен остров и вливането на река Сава в Дунав и това е една от най-красивите природни гледки в Белград. Заедно с Нови Белград, това е една от 2-те общини на Белград (от общо 17), които заемат бреговете на двете големи реки в Белград, Сава и Дунав (Земун е третата, но когато община Сурчин е разделена, Земун е оставен с Дунав, а Сурчин с брега на Сава). Община Стари град обхваща площ от само 7 квадратни километра и е втората най-малка по площ в Белград, след Врачар. Граничи с общините Палилула на изток, Врачар на югоизток и Савски венац на юг. Сава граничи с община Нови Белград (на запад), а Дунав с общините Земун (на северозапад) и банатската част на Палилула. Крайбрежието на река Дунав има два различни изкуствени залива, малкото яхтено пристанище (Марина Дорчол) и пристанището на Белград. == Квартали == Стари град обикновено не се смята от белградчани за един единствен окончателен квартал. Районът, който обхваща Стари град, е или просто оформен като „център“, или с имената на по-утвърдения квартал, който припокрива: Две части на Дорчол, разделени на социално различие и архитектурна основа, той се простира от брега на Дунав до крепостта Калемегдан до площадът на Републиката, известен още като „Кончето“. Центърът на Белград е най-населеният район, което го прави сърцето на града, той се простира от Теразие надолу до булевард Деспот Стефан. Квартал Ташмайдан е заедно с Шипка от източната страна на Стари град до община Палилула. Също така в този регион се намират улица Княз Михаил и площада на Републиката. Повечето от забележителностите на Белград се намират в тази община. Това е списък на кварталите в общината: * Андричев венац * Дорчол * Джалия * Йевремовац * Калемегдан * Копитарева градина * Косанчичев венац * Лондон * Площад Никола Пашич * Площад на републиката * Скадарлия * Стари град * Студентски площад * Теразие * Теразийска Тераса * Варош Капия == Администрация == Досегашни председатели на общината: * 1992 – 2000: Йован Кажич (р. 1937) * 2000 – 2012: Миряна Божидаревич (р. 1954) * 2012 – 2016: Деян Ковачевич (р. 1966) * 2016 – 2020: Марко Бастач (р. 1984) * 2020 г. – настояще: Радослав Марянович (р. 1989 г.) == Характеристика == === Администрация === [[Файл:Belgrade Old Court 1.jpg|мини|220px|Сградата на Общинско събрание на Белград]] [[Файл:Predsednistvo.jpg|мини|220px|Сградата на Президентството]] * Президентство на Републиката * Народно събрание на Сърбия (Скупщина) * Общинско събрание на Белград === Икономика и туризъм === * Пристанище Белград; Общият градоустройствен план на града от 1972 г. предвижда премахването на пристанището на Белград и промишлените съоръжения до 2021 г. Разчистената зона трябва да обхваща брега на река Дунав от Дорчол до моста Панчево. По това време предложените нови места включват блатото Велико село или участъка Рева 2 на Кръняча, отвъд Дунава. Когато плана е преразгледан през 2003 г., той запазва идеята за преместване на пристанището и индустрията, а като ново място е споменато само Кръняча. Има идея вече съществуващото пристанище Панчево, след известни промени, да стане новото пристанище на Белград, но идеята е изоставена. * Голяма индустриална зона на брега на река Дунав, около пристанището * Шивашка фабрика BEKO * Белградската крепост с парка Калемегдан * Ботаническата градина на Йевремовац * Белградски зоопарк * [[Княз Михаил (улица)]] * Бохемският квартал на Скадарлия * Александър Палас ***** * Хотел Маджестик **** * Хотел Палас **** * Льо Пети Пиаф *** * Хотел Роял *** === Култура === [[Файл:Serbia Beograd SANU - Feb 2006.jpg|мини|220px|Сръбската академия на науките и изкуствата]] [[Файл:Luis-Filipe-Gaspar-Belgrado-Servia.jpg|мини|220px|Изглед към Стари град]] * Сръбска академия на науките и изкуствата * Музей на приложните изкуства * Национален музей на Сърбия * Kонакът на княгиня Любица * Музей на сръбската православна църква * Военен музей (Калемегдан) * Музей на Белградската крепост (Калемегдан) * Етнографски музей * Музей на педагогиката * Музей на град Белград * Музей на театралното изкуство на Сърбия * Еврейски исторически музей * Музей на Вук и Доситей * Музей на автомобилите; сградата е построена през 1929 г. и е първият нарочно построен обществен гараж в града. Проектирана е от руския архитект емигрант Валерий Сташевски. Това е модерно съоръжение за периода, включва бензиностанцията отпред, а халето включва ремонтната работилница, има централно отопление и вентилация. Фасадата е проектирана по начин, който симулира обикновена жилищна къща. Въпреки че е само приземен салон, той има двуетажни прозорци. От двете страни на главния вход има по два чифта прозорци и стъклен люнет над него. След Втората световна война съоръжението се използва от Радио телевизия Белград за техния автопарк. Братислав Петкович започва да паркира класически автомобили в гаража през 1994 г. и с времето той прераства в музей, докато сградата е поставена под държавна защита. През септември 2019 г. е обявено, че откритият гараж за автомобилите на МВР под Бранковия мост ще бъде адаптиран в два музея, единият от които ще бъде преместеният Музей на автомобилите. Сградата на ул. „Майке Евросиме“, известна като „Модерен гараж“, ще бъде върната на собствениците отпреди Втората световна война в процеса на реституцията. По-голямата площ ще позволи да бъдат изложени повече от 50 автомобила, какъвто е броят на автомобилите, изложени в настоящия музей. * PTT музей; построена от 1926 до 1930 г. и проектирана от Момир Корунович, със своята специфична червено-бяла фасада, тя се смята за една от най-красивите сгради, построени в Белград по време на Междувоенния период; построена е като административна сграда на пощенската фирма, а днес е пощенски музей. Любопитно е, че Стари град е местоположението на двете най-къси улици на Белград, Марка Лека и Лазе Пачуа, които са дълги съответно 45 и 48 метра. Въпреки че са в единствената централна и гъсто населена градска част, те нямат номера, тъй като всички сгради, намиращи се в тях, са номерирани от съседните улици. === Образование === * Основно училище „Стари град“; основано през 1961 г. и първоначално наречено „1-ва пролетарска бригада“, с 1300 ученици, това е било най-голямото училище в тази част на Белград. Това е сред първите училища в Белград, които получават голяма библиотека, дневни грижи, електронни класни стаи и т.н. С намаляването на населението на Стари град намалява и броят на учениците. От началото на 2010 г. градската администрация обмисля затварянето на училището. През март 2016 г. градът обявява закриването, което предизвика съпротивата на учениците, които организират петиция в центъра на града за запазване на училището, последвана от съвместни протести на ученици, техните родители и учители. Училището е запазено за една година, но тъй като броят на учениците пада до 142, през юни 2017 г. градът най-накрая решава да премести учениците в съседните училища и да премести спортната гимназия в неговата сграда. === Здравеопазване === Здравен център Стари град е основан през 1948 г. като поликлиника на Първи район. Намирал се е на ъгъла на улиците Господар Йевремова и Капетан Мишина, в сградата на Белградското параходно дружество. Той се премества в голямата нова сграда на улица Симина през 1964 г. През 2018 г. се изчислява, че общината има 47 000 жители, но здравният център има 82 000 регистрирани пациенти. === „Два бели гълъба“ === [[Файл:Svetogorska 1.jpg|мини|250px|Името на улицата Два бели гълъба възниква през 1872 г. Тя е преименувана на Светогорска през 1896 г., Битолска през 1922 г., Жорж Клемансоа през 1930 г., Светогорска отново през 1943 г., Лоле Рибара през 1946 г. и отново Светогорска през 1997 г.]] До 1860 г. тази област е била необитаема. Йован Куюнджич, шивач (терзия, шивач на платове) е имал приземна къща на съвременното кръстовище на улиците Македонска, Светогорска, Хилендарска и Цетинска. Пренасочва се към ресторантьорството и създава кафана „Два бели гълъба“. Първоначално това е типична пътно механа. Кафаната става толкова известна, че целият квартал и съвременната улица „Светогорска“ са кръстени на нея през 1872 г. До края на 19 век кварталът постепенно се развива по централната улица и се урбанизира напълно, като директно, източно продължение на центъра на града. В края на 20-те години на миналия век Занаятчийската гилдия закупува къщата и парцела около нея, за да построи Дома на занаятчиите, който днес е сградата на Радио Белград. Куюнджич има едно условие, името да бъде запазено. Поради това над входа на сградата е издълбана скулптурната композиция. Изобразява две лица с наковалня (символ на занаятчиите), до наковалнята са ножици (символ на шивачите), с два бели гълъба. Кафаната е преместена в бохемския квартал Скадарлия и името на квартала изпада в забвение. В квартала се намират няколко важни сгради, обявени за паметници на културата и защитени от закона: * Къщата на Йеврем Груич (ул. Светогорска 17, построена 1896 г., защитена 1961 г.) * Къщата на д-р Станое Станоевич (ул. Светогорска 32, построена 1899 г., защитена 1984 г.) * Ателието на Урош Предич (ул. Светогорска 27, построено 1908 г., защитено 1987 г.) * Сграда на Търговска академия (ул. Светогорска 48, построена 1926 г., защитена 1992 г.) * Сграда на клуба на занаятчиите (ул. Хиландарска 2, построена 1933 г., защитена 1984 г.) * Сграда на Любомир Миладинович (ул. Хиландарска 6, построена 1938 г., защитена 2001 г.) == Население == Населението на общината възлиза на 55 543 души(2002). == Външни препратки == * [http://www.starigrad.org.rs/ Официална страница на община Стари град] [[Категория:Общини в Град Белград]] [[Категория:Квартали на Белград]] s6zw3wqczh4cj68dcis4r6m2lbuvjso 0 57705 12419055 12314756 2024-11-21T19:41:31Z Sijorl49 259021 Поправено правописанието на десетилетията, замяна на дефис с тире, премахнати запетаи 12419055 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Яна Язова | снимка = BASA_100K-1-600-15_Yana_Yazova.jpg | описание = Яна Язова през 30-те години. Източник: ДА „Архиви“ | място на раждане = [[Лом]], [[Царство България]] | място на смърт = [[София]], [[НРБ|Народна република България]] | работил = | националност = {{BUL}} | период = | жанрове = поезия, роман | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Левски“ (1987)<br>„Бенковски“ (1988)<br>„Шипка“ (1989) | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Христо Йорданов | деца = | подпис = | бележки = | общомедия = }} '''Люба Тодорова Ганчева''', с [[псевдоним]] '''Яна Язова''', е [[България|българска]] [[писател]]ка. == Ранни години == Яна Язова е родена в [[Лом]] на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ [[Тодор Ганчев]] е доктор на философските науки, завършил в [[Цюрих]], [[Швейцария]]. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал [[Бешикташ]] в [[Цариград]] [[Стойчо Бешикташлиев]], родом от [[Калофер]], чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на [[Христо Ботев]] и съратник на [[Васил Левски]]. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. [[Никола Начов]], който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова. Тя учи в Лом, [[Видин]] и [[Пловдив]], а завършва [[Първа девическа гимназия]] в [[София]] (1930) и „Славянска филология“ в [[СУ|Софийския университет]] (1935). Специализира в [[Сорбона]]та през 1937 – 1938 г. == Личен живот == [[Файл:BASA_100K-1-600-13_Yana_Yazova.jpg|мини|300px|Яна Язова през 30-те години. Снимка от архива на проф. А. Балабанов. Източник: ДА „Архиви“]] В Яна Язова е бил влюбен проф. [[Александър Балабанов]]. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков и връзката й с художника маринист Марио Жеков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“. През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ от шоуто „Българските събития на ХХ век“<ref>[http://vek.bnt.bg/lyubovni-istorii/c325,8-aleksandar-balabanov-i-yana-yazova.html От сайта на БНТ: любовната история на Яна Язова и Александър Балабанов]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, заместник-директор по техническата част на [[БНР|радио „София“]], живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г. == След 1944 г. == Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. [[социалистически реализъм]] за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „[[Народна култура]]“, придружен с препоръка на [[Димитър Талев]] и [[Георги Томалевски]]. Издателството го включва в плановете си. Междувременно ѝ се обаждат от официоза „[[Работническо дело]]“ и искат тя да напише стихотворение за [[Георги Димитров]]. Тя отказва и когато отива да си вземе аванса в издателството, казват ѝ, че няма да издадат „Левски“. == Смърт == Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Счита се, че е била жива на 9 юли 1974 г. от която дата е последното вписване в дневника ѝ, което се счита и за последното ѝ засвидетелствано действие приживе. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. Трупът е в напреднал стадий на разложение, тъй като е прекарал почти месец в летните горещини. Все пак извършилите огледа служители на криминалната милиция откриват около врата ѝ омотан колана на халата, в който е била облечена, регистрирани са и забелязани следи от насилие. Погребана е на 9 август в парцел 49 на Централните софийски гробища. На 26.09.2022 г., по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова и със средства на Столична община, на гробното място е поставен паметник. Не е открито досие на Яна Язова в архивите на Държавна сигурност. == Хипотези за смъртта на Яна Язова == След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ [[роман]]и, писани в периода 1944 – 1974 г. Въпреки че от [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] е назначена комисия в състав: проф. [[Тодор Боров]], [[Матей Шопкин]] и [[Харалампи Харалампиев]], която да проучи жилището ѝ за ръкописи, [[Николай Хайтов]], тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври [[1974]] г. [[Величка Филипова]], началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на [[ДАА|Централния държавен архив]] прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от [[1987]] г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд.<ref name="e-vestnik.bg">[http://e-vestnik.bg/?p=6102&cp=2 Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов], интервю на Оля Желева, Иван Бакалов, e-vestnik.bg, 28 април 2009 г.</ref><ref>Ганчева, Валентина. Кой уби Яна Язова. – У леля Любка – на „сюзерена“, преди 37 години: [Спомени}. // Соф. вести, № 39, 18 октомври 1990, с. 11.</ref><ref>Ганчева, Валентина. Убиецът ще дойде със зеленото шалче: Спомени, които чакат обяснение (На вниманието на Главна прокуратура). // Соф. вести, № 41, 30 октомври 1990, с. 1, 10; авторката е дъщеря на първи братовчед на Яна Язова.</ref> През 1980 г. [[Николай Хайтов]] обявява публично в предаването „[[Всяка неделя]]“, интервюто е публикувано във в. „Народна култура“ на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на [[Васил Левски|Левски]] и предстои публикуването му. През [[1985]] г. вестник „[[А. Б. В.|АБВ]]“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от [[Петър Величков]]. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза. Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от [[Петър Величков]]<ref name="e-vestnik.bg"/><ref>Величков, Петър. „Яна Язова: Проклятието на дарбата“. София: Изток-Запад, 2007, вт. изд. 2009.</ref>, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от агенти на [[ДС]], а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от [[Николай Хайтов]]; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да го публикува под свое име след излизането на откъсите във в. „АБВ“. Величков твърди, че бил отведен при [[Тодор Живков]], който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“. Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. За Алтънков разказва [[Иван Славков]] във втория том на спомените си. Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов, полковник от ДС с право на шофьор, е замесено и в други обвинения за присвояване,<ref>{{Citation |title=Предговор на Екатерина Томова в: „Забравените от небето“, 2. изд., 2008 г., изд. „Хермес“ |url=http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=140 |accessdate=2008-01-31 |archivedate=2008-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080131135442/http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=140 }}</ref> заради които той не е наказан. == Творчество == [[Файл:BASA 100K-1-600-1 Yana Yazova.jpg|180px|мини|ляво|Яна Язова през 1930 г.]] Яна Язова публикува [[стих]]ове, [[разказ]]и, [[статия|статии]], [[пътепис|пътни бележки]] в периодичния и литературния печат: във вестниците „[[Литературен глас]]“, „[[Литературен преглед]]“, „[[Развигор]]“, „[[Вестник на жената]]“, „[[Дневник (1902 – 1944)|Дневник]]“, „[[Мир (вестник)|Мир]]“, „[[Зора (вестник)|Зора]]“ и в списанията „[[Светулка (списание)|Светулка]]“, „[[Другарче]]“, „[[Детска радост]]“ и други. Заедно с артиста [[Никола Балабанов (актьор)|Никола Балабанов]], неин зет, издава през 1941 – 1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на [[Дружество на детските писатели|Дружеството на детските писатели]], на [[Клуб на българските писателки|Клуба на българските писателки]] и на [[Български ПЕН клуб|Българския ПЕН клуб]]. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през [[1930-те|30-те]] г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в [[лирика]]та, така и в [[проза]]та си тя проявява влечение към [[психология|психологичното]]. Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи – рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („''[[Капитан (роман)|Капитан]]''“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с [[история]]та. Драмата „''[[Последният езичник]]''“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на [[немски език]] от проф. [[Александър Балабанов|Ал. Балабанов]]. Яна Язова създава и първия [[исторически роман]] с небългарска тематика – „''[[Александър Македонски]]''“. За целта тя посещава [[Сирия]], [[Египет]], [[Палестина]], [[Турция]]. Книгата е завършена до края на [[1944]] г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Наборът изгаря при бомбардировките над София, когато е уцелена печатницата. По-късно издателят Петър Атанасов е осъден на смърт от т.нар. „народен съд“ и е убит. Така бурните политически промени захвърлят в забвение това интересно произведение. [[9 септември|Деветосептемврийските събития]] от 1944 г. бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „''[[Балкани]]''“. Романите „''Левски''“, „''Бенковски''“ и „''Шипка''“ (части от трилогията) са широко епично платно за [[националноосвободителното движение]] на българите в края на [[османската власт]]. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и [[Биография|биографични портрети]]. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към [[свобода]] и [[героизъм]], но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Трилогията е завършена през [[1962]]. Предложен е приживе от авторката за печат романът „Левски“, който макар и препоръчан с високи оценки от писателите [[Димитър Талев]] и [[Георги Томалевски]], е отхвърлен, защото тя отказва да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за Георги Димитров. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „Балкани“) неиздадени приживе са и романите „Александър Македонски“, дилогията „Соления залив“ (част 1. – „Голямо и Малко“, и част 2. – „Война“), сборник с афоризми, драмата „Силян Щърка“. Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944 – 1974 г. == Посмъртно признание == [[Файл:Yana Yazova memorial plaque, 161 Rakovska Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на входа на дома на Язова на ул. „Г. С. Раковски“ 161, София, поставена през 2008 година]] Столична община наименува на нейно име улица в кв. „Витоша“ ({{maplink|type=line|id=Q123949127|title=Яна Язова}}). От 2007 г. родният ѝ град Лом провежда всяка година Национален литературен конкурс „Яна Язова“ за разказ на млади автори от 14 до 35 години, а от 2019 г. и за стихотворение. През 2012 г. томът „Таралеж се жени“ получава наградата „Бронзов лъв“ на [[Асоциация „Българска книга“]], а през 2013 г. и награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Издание за деца“. През 2019 г. е обявена за почетна гражданка на Сухиндол, роден град на баща ѝ, в който написва части от романа си „Бенковски“. == Произведения == === Романи === * ''Ана Дюлгерова'' (1936, 1938, 2002, 2006, 2013, 2019) * ''Капитан'' (1940, 1996, 2006, 2019) * ''Александър Македонски'' (2002, 2004, 2017) * ''Левски'' – първи том от трилогията „Балкани“ (1987, 2003, 2008, е-книга 2019 и 2020) * ''Бенковски'' – втори том от трилогията „Балкани“ (1988, 2003, е-книга 2020) * ''Шипка'' – трети том от трилогията „Балкани“ (1989, 2003) * ''Соления залив (1. изд. 2003, 2. изд. 2010)'', дилогия за преврата на 9 септември и народния съд в две части; част 1. – „Голямо и Малко“, част 2. – „Война“ *Из романа „Левски“. – В: ''Иде ли''? Антология Проза, 105 години Съюз на българските писатели. София, изд. „Български писател“, 2018, с. 132 – 134. === Поезия === * ''Язове'' – дебютна стихосбирка (1931) * ''Бунт'' – стихосбирка (1934) * ''Кръстове'' – стихосбирка (1934) * ''Поезия'' – избрани стихотворения (2000) * ''Събрани стихотворения'' – (2023) === Драми === * ''Последният езичник'' – драма в 3 действия (1940, 2006, 2019) * ''Силян Щърка'' – драма в стихове (2004, 2017) === Произведения за деца === * ''Герой'' – сборник разкази (1941, 2024) * ''Лица в черти, стихове и колелца'' – как да бъдат нарисувани образите на видни българи – в стихове (1941) * ''Весели другари'' (1941) – стихчета с картинки от Бинка Николова-Вазова * ''За малките художници'' (1941) – стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова * ''Играй с мен!'' (1941) – стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова * ''Нашата градина'' (1941) – стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова * ''Как Мами учи децата си'' (2009) – последният незавършен, но датиран ръкопис * ''Таралеж се жени'' (2012) – избрани творби за деца === Афоризми === * ''Златни искри на скръбта'' (2003), в един том със „Сол и пипер“ – афоризми на Ал. Балабанов. === Преводи === * Хайне, Х. Гласът на планината. – Морски призрак: [Стих.] / Прев. от нем. Яна Язова. // Лит. глас, III, № 109, 4 април 1931, с. 2. * Черкасенко, Спирдон. Бодлериада. – Чиста дева. [Стих.] / Прев. [от украински] Яна Язова. // Лит. глас, IX, № 343, 24 февруари 1937, с. 2 * Гунарсон, Гунар. Кораби по небето: Роман / Прев. от нем. Яна Язова. С предг. за авт. от Тодор Боров. – София: Славчо Атанасов, [1940]. – 458 с. – (Библ. Златни зърна. Г. IV; кн. 11) === Съставителство === * ''Сол и пипер'' – избрани афоризми и карикатури на Александър Балабанов (2003); псевдоним Добромир Стратев === Спомени и статии === * ''Поезията на Александър Балабанов''. [Статия]. // Лит. глас, VI, № 218, 21 януари 1934, с. 6. * ''Една вечер''. [Спомен за Мара Белчева]. // Вест. на жената, XVI, № 684, 17 март 1937, с. 4. * ''Рози''. [Спомен за Евгения Марс]. // Вест. на жената, XIX, № 794, 20 декември 1939, с. 3. * ''Творческият дух на българката''. [Статия]. // Учил. преглед, ХХХІХ, 1940, № 2, с. 180 – 188. * ''Един от първите''. [Никола Начов]. // Учил. преглед, ХХХІХ, 1940, № 10, с. 1278 – 1292. * ''Кирил Христов''. [Спомен]. // Лит. форум, XLVII, № 35, 2 – 8 септември 1992, с. 5. == Източници == {{уикицитат|Яна Язова}} {{commonscat|Вижте документалния филм на Калина Паскалева за Яна Язова, 9.11.2019 г., https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7856820}}<br /><references /> == Литература == * ''„Яна Язова 1912 – 1974“''. Био-библиография. – София: Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий“, 1997; автор: Цветанка Панчева. * Илич, Александар. Поезија Јане Јазове: [Статия.] // ''Правда'' (Белград), 24 май 1934. * ''Един час при Яна Язова''. [Интервю на Коста Георгиев]. // ''Лит. глас'', VII, № 256, 30 декември 1934, с. 3. * Вичева, Соня. Яна Язова. // Вичева, Соня. Нашите писателки. – София: ''Лит. глас'' [1939], с. 97 – 108. * Томалевски, Георги. За един неиздаден роман [на Яна Язова], посветен на Левски: [Разговор]. // ''Пулс'', ХХ, № 51, 21 декември 1982, с. 11. * Спасов, Иван. И слънцето върни: Бълг. поетеси: [Литературно крит. очерци]. – София: Бълг. писател, 1987, с. 187 – 213. * Василев, Йордан. Народна книга за Апостола и за неговия народ. [Рец.]. // ''Пламък'', XXXII, 1988, № 2, с. 163 – 169. * Ганчева, Валентина. Кой уби Яна Язова. – У леля Любка – на „сюзерена“, преди 37 години: [Спомени}. // ''Соф. вести'', № 39, 18 октомври 1990, с. 11. * Ганчева, Валентина. Убиецът ще дойде със зеленото шалче: Спомени, които чакат обяснение (На вниманието на Главна прокуратура). // Соф. вести, № 41, 30 октомври 1990, с. 1, 10.; авторката е дъщеря на първи братовчед на Яна Язова. * Балентович, Иво. Яна Язова. [Статия]. Прев. [[Ганчо Савов]]. // Досие (прил. на „Лит. форум“), II, № 1 – 2, февруари 1991, с. 7. * Величков, Петър. Вълшебните очила на Хайтов: [Бележка]. // ''Демокрация'', II, № 118 (384), 20 май 1991, с. 5. * ''Речник по нова българска литература (1978 – 1992)'', Хемус, 1994; автор на статията: Цвета Трифонова. * ''Мойра'' – из кореспонденцията на Яна Язова и Александър Балабанов, 1996; състав. Цвета Трифонова и Петър Величков, предг., разчитане на текст. и бележки Цв. Трифонова. * Иванова, Екатерина. Романът на Яна Язова „Александър Македонски“. // ''Везни'', год. 15, 2005, кн. 7, с. 49 – 63. * Пенчев, Георги. ''Българският исторически роман''. Част 1. София: Български писател, 2006, с. 347 – 373. * Томова, Екатерина. Предг. към „Забравените от небето“. 2. изд. Пловдив: Хермес, 2008. * Величков, Петър. ''Яна Язова: Проклятието на дарбата''. София: Изток-Запад, 1. изд. 2007, 2. изд. 2009. * Дичева-Христозова, Шинка. ''Пролетта на Мо. Ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов''. Велико Търново: Фабер, 2011. * Гърдев, Борислав. ''Яна Язова: След възкресението''. Велико Търново: изд. Фабер, 2011, 140 с. * Михайлов, Петър. ''Романът „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и някои проблеми, свързани с женското писане в българската литература от 30-те години на ХХ век'', Плевен, Izdavam.com, 2014. * Дукова, Боряна. ''Извън редовете: романът на Яна Язова''. София: Ентусиаст, 2019, 224 с. * Александрова, Петя. ''Аз съм българка''. София, Сиела, 2019, 168 с. == Външни препратки == * С панихида и надгробна плоча беше отбелязана 110-та годишнина от рождението на Яна Язова [https://mitropolia-sofia.org/index.php/novini/5276-%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0-110-%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0 https://mitropolia-sofia.org/index.php/novini/5276] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220929140923/https://mitropolia-sofia.org/index.php/novini/5276-%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0-110-%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0 |date=2022-09-29 }} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Яна+Язова&type=AllFields От и за Яна Язова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=299&LangID=1 Яна Язова в Словото] * Цвета Трифонова, [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=299 Яна Язова: Биографични бележки], slovo.bg (материалът е взет от „Речник по нова българска литература (1978 – 1992)“, Хемус, С. 1994) * [https://web.archive.org/web/20030501150755/http://www.aba.government.bg/bg/Ek/Archive/ek2002/ek2002_5/ek5_02-05.pdf Блок в списание „Ек“, посветен на 90 години от рождението на Яна Язова] * [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7856820 Документален филм на Калина Паскалева за Яна Язова], 9.11.2019 г. ; За нея * Борислав Гърдев, [http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/kritika/iaiazova.htm „След Възкресението“], Електронно списание ''LiterNet'', 14.10.2003, № 10 (47) * [[Мая Кисьова]], [http://www.litclub.com/library/nbpr/maya/yazova.htm „За драмата „Последният езичник“ на Яна Язова и за едно възможно представление“], в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 29, 2004 г. * [[Мая Горчева]], [http://www.litclub.com/library/kritika/maya/iazova.html „Историческата трилогия на Яна Язова – „примери“ от катехизиса на националния бунт“], litclub.com, 14 септември 2005 г. * Лора Шумкова, [http://liternet.bg/publish14/l_shumkova/nevyzmozhni.htm „Невъзможни жени“], Електронно списание ''LiterNet'', 20.02.2006, № 2 (75) * [[Инна Пелева]], [http://liternet.bg/publish20/i_peleva/iana-iazova.htm „Случаят „Яна Язова“, или възходът на биографията“], Електронно списание ''LiterNet'', 05.11.2010, № 11 (132) * [[Албена Вачева]], [http://liternet.bg/publish4/avacheva/iana-iazova.htm „Днес знаем, няма път, но нека тръгнем пак!“. Яна Язова (1912 – 1974)], Електронно списание ''LiterNet'', 17.05.2010, № 5 (126) * Михаил Неделчев, [http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=2 Дебютът на Яна Язова в любовното им десетилетие с Александър Балабанов], ''[[Българистика Nuova]]'', 2012 * Петър Величков, [http://book-on-corner.blogspot.com/2013/09/blog-post_9.html Яна Язова, „Ана Дюлгерова“ и еротиката на невъзможната страст (Послеслов към Яна Язова. Ана Дюлгерова, С., Хермес, 2013)], блог ''Книжен ъгъл'', 9 септември 2013 * [https://www.youtube.com/watch?v=1NCSoGo_Dtw Сиана Колибарова, Кой скри Яна Язова], YouTube, публикуван на 23 март 2017 г. * [http://www.nationallibrary.bg/wp/?p=6198 Млади писатели, вдъхновени от Яна Язова, гостуваха на Клуб „Писмена“], сайт на НБКМ ; Скандали * Петя Александрова, [http://www.blitz.bg/article/33849 „Писателката Яна Язова: До края на живота я хулят и обиждат, крадат я, накрая я убиват“], в. Над 55 * [http://e-vestnik.bg/?p=6102&cp=2 „Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов“], интервю на Оля Желева и Иван Бакалов, e-vestnik.bg, 28 април 2009 * Бояна Попова, [https://archive.ph/20130630052326/http://www.razkritia.com/4222/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-2/ „Николай Хайтов – пладнешки обирджия на 20 век“], razkritia.com, 2 юни 2009 * [https://web.archive.org/web/20170921073626/http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/16/art/s3457_10.htm „Издават по чернови роман за Александър Велики“], в. [[Стандарт (вестник)|Стандарт]], 16 август 2002 * [https://news.bg/crime/sinovete-na-haytov-zagubiha-deloto-sreshtu-izsledovatelya-na-yana-yazova.html Синовете на Хайтов загубиха делото срещу изследователя на Яна Язова], news.bg, 2 март 2016 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Язова, Яна}} [[Категория:Български писателки]] [[Категория:Български автори на исторически романи]] [[Категория:Български детски писателки]] [[Категория:Български жени драматурзи]] [[Категория:Български мемоаристи]] [[Категория:Български поетеси]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Лом]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] lzcy5e5e0k2gmeh29m24au9jl3ptedm 0 58074 12419049 12350221 2024-11-21T19:36:58Z Ket 2798 12419049 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|музея в Санкт Петербург|оригиналния музей|Ермитаж (Амстердам)}} {{повече източници}} {{Музей | музей = Ермитаж | местно име = Эрмитаж | снимка = WinterPalace.jpg | описание = [[Зимен дворец|Зимният дворец]], централната част от Ермитажа | място = Петербург, Русия | тематика = [[Художествена галерия]] | основан = 1764 | основател = [[Екатерина II]] | архитект = | страница = [http://www.hermitagemuseum.org/ Официален сайт] | карта = | latd = | longd= }} [[Файл:Hermitage_interior.jpg|250px|мини|Произведенията са изложени сред разкошен интериор]] [[Файл:Eremitage Interior3, St. Petersburg, Russia.jpg|250px|мини|Изложбена зала]] '''Ермитажът''' в [[Санкт Петербург]] ({{lang|fr|на=от|hermitage}} – „място за уединение“) е най-големият музей в [[Русия]] и един от най-големите и най-старите в света художествени и културно-исторически [[музей|музеи]]. Общата площ на музея е 127 478 m². Ермитажът влиза в Топ 10 на най-посещаваните музеи в света<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://way2day.com/article/ekskursii-v-sankt-peterburge.html|заглавие=Ермитаж - ТОП 10 на най-посещаваните музеи в света|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2019-06-06|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190606102323/https://way2day.com/article/ekskursii-v-sankt-peterburge.html}}</ref>. == История и колекции == Възниква през [[1764]] г. като частна колекция на [[Екатерина II]] ([[1729]] – [[1796]]). Открит е за посещения през [[1852]] г. Но официалната му рождена дата е 1764 г., когато в залите на сградата на Зимния дворец били изложени 225 платна на западноевропейски художници. С тях западащият берлински търговец Гоцковски погасил дълговете си към Екатерина Втора. Първоначално Ермитажът бил замислен като място за уединение (точно това означава френската дума ''„ермитаж“''). Към края на 18. век там вече били събрани най-добрите в Европа художествени ценности. Десетилетия наред това богатство било достъпно само за висши сановници, дипломати и приближени на царското семейство. В началото на ХХ век музеят вече разполагал с 600 хиляди произведения на изкуството и старинни културни паметници. Днес Санктпетербургският Ермитаж е най-големият културно-исторически музей в Русия и един от най-големите в света. С него могат да се сравняват само [[Ню Йорк|нюйоркският]] [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], парижкият [[Лувър]] и [[Британски музей|Британският музей]]. В него се пазят над 2 700 000 творби на изкуството от различни епохи, страни и народи, представящи световната култура от няколко хилядолетия до наши дни. Всяка година той е посещаван от близо 4 млн. души. В Ермитажа се намират богати колекции от паметници на [[Древна Гърция|древногръцката]], [[Античност|античната]] и [[Средновековие|средновековната]] [[култура]], [[изкуство]]то на [[Западна Европа|Западна]] и [[Източна Европа]], [[Археология|археологически]] и художествени [[паметници]] на [[Азия]], на [[Култура на Русия|руската култура]] на [[6 век|6]] – [[19 век]]. По заповед на Екатерина II през [[1795]] г. от [[Варшава]] е изнесена [[Библиотека на Залуски|библиотеката на Залуски]], която наброява почти 300 хил. тома, 10 хил. [[ръкопис]]а и огромна колекция от [[гравюра|гравюри]]. Именно тя, както и художествената колекция на Кралския [[замък]], дворцовите асамблеи на „Лазенки“, замъка на [[Вавел]], [[Мистав]] и други, стават основа на [[Имперска публична библиотека|Имперската публична библиотека]] на Ермитажа и на [[Арсенал (Санкт Петербург)|Арсенала]]. В музея са включени колекциите на [[княз]] [[Григорий Потьомкин|Г. А. Потьомкин]] (командва [[Армия на Русия|руската армия]] при победата на [[Крим]]), колекцията на [[берлин]]ския търговец [[Йохан Гоцовский|Й. Гоцовский]], Брюлов, Кроз, Болдуин, [[Лайд Браун]] и др. Сред най-прочутите от представените [[художници]] са [[Микеланджело]], [[Леонардо да Винчи|Леонардо]], [[Рембранд ван Рейн|Рембранд]], [[Пабло Пикасо|Пикасо]], [[Клод Лорен|Лорен]], [[Жан-Антоан Вато|Вато]], [[Клод Моне|Моне]], [[Пол Сезан|Сезан]], [[Джовани Батиста|Батиста]], [[Джовани Батиста Тиеполо|Тиеполо]], [[Пол Гоген|Гоген]], [[Винсент ван Гог|Ван Гог]], [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Тициан]], [[Паоло Веронезе|Веронезе]], [[Ел Греко]], [[Франсиско Гоя|Гоя]], [[Диего Веласкес]], [[Ван Дайк]], [[Йожен Дьолакроа|Дьолакроа]], [[Едуар Мане|Мане]], [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]] и много други майстори, скитски и византийски художествени изделия, приложното изкуство на [[Урарту]], древния [[Египет]], [[Персия]]. Общата дължина на близо 400-те зали е 22 километра. Ако посетителят прекарва по 1 минута на всеки един експонат, ще му бъдат необходими 11 години, за да разгледа всичко – при условие, че прекарва в музея по 8 часа дневно. Понастоящем в Ермитажа има 6 големи научни отдела. Със своите научноизследователски лаборатории и реставрационни ателиета, със своите блестящи учени специалисти, чийто ръководен принцип е нищо да не се добавя, скрива и поврежда, санктпетербургският Ермитаж е един истински университет за изкуство и култура. Тук могат да се видят още имперски емблеми, бижутата на [[Петер Карл Фаберже|Фаберже]], антично злато. Към края на царуването на Екатерина II музеят в Ермитажа се счита за една от най-големите художествени колекции на [[Европа]]. В него се съдържат почти 4000 картини, повече от 7000 [[рисунка|рисунки]], почти 8000 гравюри и около 10 000 гравирани камъни. == Директори == {{колони|2| * Флориан Жил * Степан Гедеонов (1863 – 78) * Александър Василчиков (1879 – 88) * Сергей Трубецкой (1888 – 99) * Иван Всеволожки (1899 – 1909) * Дмитрий Толстой (1909 – 18) * Сергей Тройницки (1918 – 27) * Оскар Валдгауер (1927 – 28) * Герман Лазарис (1928) * Павел Кларк (1928 – 29) * Владимир Забрежнев (1929 – 30) * Леонид Оболенски (1930) * Борис Легран (1931 – 1934) * Йосиф Орбели (1934 – 1951) * Михаил Артамонов (1951 – 1964) * Борис Пиотровски (1964 – 1990) * Виталий Суслов (1990 – 1992) * Михаил Пиотровски (1992 – ) }} == Комплекс от сгради == Колекциите са разположени в 6 сгради, най-главната от които е [[Зимен дворец|Зимният дворец]], използван до 1917 г. за официална [[резиденция]] на руските царе. * [[Зимен дворец|Зимният дворец]] (1754 – 1762, архитект [[Бартоломео Франческо Растрели|Б.Ф. Растрели]]) * [[Малкият Ермитаж]] (1764 – 1767, архитект [[Жан Батист Мишел Вален-Деламот|Ж.Б. Вален-Деламот]]) * [[Старият Ермитаж]] (1771 – 1787, архитект [[Юрий Матвеевич Фелтен|Ю.М. Фелтен]]) * [[Новият Ермитаж]] (1839 – 1852, архитект [[Лео фон Кленце]]) * [[Ермитажният театър]] (1783 – 1787, архитект [[Джакомо Кваренги]]) Днес в Ермитажа влизат също: * [[Меншиковски дворец]] (1710 – 1727, архитекти [[Джовани Мария Фонтана]], [[Готфрид Йохан Шедел]]) * [[Сградата на главния щаб]] (архитект [[Карл Иванович Роси|К.И. Росси]]) {{Панорама|HermitageAcrossNeva.jpg|1100px|Изглед от [[река Нева]] към Държавния Ермитаж: от ляво надясно [[Ермитажният театър]] – [[Старият Ермитаж]] – [[Малкият Ермитаж]] – [[Зимният дворец]]; ([[Новият Ермитаж]] е разположен зад [[Стария Ермитаж]]) 2003 г.}} [[Файл:Hermitage_night.jpg|център|мини|650px|Нощен изглед от Дворцовия площад, 2009 г.]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://gov.spb.ru/ Официален портал на Администрацията на Санкт-Петербург] * [http://www.encspb.ru/ Енциклопедия на Санкт-Петербург] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181008210605/http://www.encspb.ru/ |date=2018-10-08 }} * [http://www.hermitagemuseum.org/ Официален сайт на Ермитажа] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Ермитаж| ]] [[Категория:Художествени музеи и галерии в Санкт Петербург]] [[Категория:Основани в Руската империя през 1764 година]] jfffzpol6kuoy69836g7o7ud05749w2 0 60179 12419621 11778796 2024-11-22T09:47:14Z Ket 2798 12419621 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава}} [[Файл:Median Empire.svg|мини|300px|Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е.]] {{История на Иран}} '''Мидийците''' (или още '''мадаи''') са [[етнос]] от [[Индо-ирански народи|индо-ирански]] произход, населявали западните и северозападните части на днешен [[Иран]]. През [[7 век пр.н.е.]] (преди нашествието на [[персите]]) те успяват да създадат [[империя]], простираща се от Аран (днешен [[Азербайджан]]) до [[Централна Азия]] и [[Афганистан]]. == Произход == Днешните [[кюрди]] се смятат за техни наследници. Историческите данни обаче сочат, че те са по-скоро предшественици на мидийците, тъй като участват активно в по-ранни процеси в земите на [[Месопотамия|Северозападна Месопотамия]] от времето на държавата [[Митани]] ([[16 век пр.н.е.]]) и т.нар. хурито-митанийски арии, прочути с бойните си колесници. [[Асирия]] е подчинена на Митани до [[13 век пр.н.е.]], когато успява да достигне до унищожителен военен реванш. След тези събития Асирия става господар на хурито-митанийското пространство. Началото в разселването на [[Ирански народи|иранските народи]] в западна посока, което все още не носи характер на завоевание, се отнася към [[12 век пр.н.е.|12]] – [[11 век пр.н.е.]] Според асирийските надписи иранските формации на мидийци и перси (мада и парсуа) вече се споменават в земи до езерата [[Ван (езеро)|Ван]] и [[Урмия (езеро)|Урмия]] през [[9 век пр.н.е.]] След втората половина на [[8 век пр.н.е.]] [[Ирански езици|иранскоговорещото]] население преобладава в много области на историческия Западен Иран. [[Миграция]]та на иранските народи и днес е дискусионен въпрос. Има становище, че т.нар. западни иранци (мидийци и перси) са проникнали през кавказкото пространство от север на юг по западния бряг на [[Каспийско море]] (виж и [[курганна култура]]). Друга теза отстоява мнението, че иранският център се е намирал в земите на [[Средна Азия]] или Източен Иран от [[Голям Иран]] и по-специално [[Бактрия]]. Според нея мидийците (мадаи – „опиянени в бой“), наричащи себе си и с по-широкото родово име [[арийци]], потеглят от бреговете на реките Оксус ([[Амударя]]) и Яксарт ([[Сърдаря]]) към високото [[Иранско плато]], чиято западна част завладяват. (Следва да се отбележи, че това е маршрутът на източноиранската миграция през 8 – 7 век пр.н.е., в лицето на [[кимерийци]] и [[скити]], принадлежащи към народите от [[Скити|сакски тип]].) == Държавност == {{основна|Мидия (държава)}} С овладяване на земите в Западен Иран мидийците образуват отначало малки княжества, независими едно от друго, и през 8 век пр.н.е. асирийските царе ги покоряват лесно. В края на същия век възникват по-крупните политически обединения („Мана“). Тази мидийска зона, формално подчинена на асирийците, става обект на политически спор между Асирия и [[Урарту]]. [[Херодот]] изброява имената на няколко мидийски владетеля: [[Дейоксес]], [[Фраорт]], [[Киаксар]], [[Астиаг]]. Налагането на мидийското начало е придружено от редица проблеми. В края на 8 век пр.н.е. положението в [[Предна Азия]] се усложнява с появата на 2 родствени миграционни потока – кимерийци и скити. Те започват да влияят върху политическото съотношение на местните сили. === Империя === Възползвайки се от сблъсъка между кимерийци и асирийци, мидийците начело с Хшатрита ([[Фраорт]]) отхвърлят асирийската власт (673 г. пр.н.е.) Това полага начало на обединението на мидийските племена. Асирийската [[дипломация]] успява да спечели на своя страна скитите, които отварят втори фронт срещу мидийците. Хшатрита пада убит, а в периода 653 – 625 г. пр.н.е. на мидийския трон се възкачват скитски владетели. През втората половина на 7 век пр.н.е. Увахшатра [[Киаксар]], син на Хшатрита (Фраорт), основава голяма мидийска империя със столица [[Екбатана]]. Той нанася поражение на скитите, завладява старата асирийска столица [[Ашур]] (614 г. пр.н.е.) и новата столица [[Ниневия]] (612 г. пр.н.е.) Асирийците се укрепяват в град [[Харан]] в очакване на египетска военна помощ. Тогава се намесва вавилонският владетел [[Навуходоносор II]]. Така с помощта на [[Вавилония]] Мидия разпространява властта си на запад до пределите на [[Лидия]]. В пределите на Мидийската империя попада коренната територия на Асирия ([[Северна Месопотамия]]). Киаксар предприема териториално разширение на юг и изток, като покорява персите, както и земите на [[Партия]] и [[Хиркания]], югоизточно от [[Каспийско море]]. Около 593 г. пр.н.е. са покорени [[Урарту]] и базата на скитите в [[Сакасена]]. През 590 г. пр.н.е. цяла [[Кападокия]] е под мидийски контрол. Мидийската империя не съществува дълго, но тя поставя културните основи на ранната иранска държавност, която по-късно е наследена от персите. При относително миролюбивия цар [[Астиаг]] (Ищумегу) (584 – 550 г. пр.н.е.), приемник на Киаксар, е подчинена древната държава [[Елам]], която преди това е под зависимост от Вавилония. Това води до рязко влошаване на отношенията между Мидия и Вавилония. От нарушаването на политическия климат между двете се възползват персите, чиито претенции достигат до мидийския трон. В резултат и на дворцовите интриги, насърчавани от съсловието на мидийските жреци-маги, мидийците губят своето първенство в държавата. Около средата на 6 век пр.н.е. [[Кир II|Кир Велики]] – наследникът на персийски аристократ от рода [[Ахемениди]] и мидийската принцеса [[Мандане]] и внук на мидийския цар Астиаг, завладява Мидийското царство и превзема столицата му Екбатана. След този акт Кир II Велики налага хегемонията на персите почти над цяла Предна Азия. == Мидийски език == [[Мидийски език|Мидийският език]] е сравнително непознат като самостоятелна фиксация. Лингвистичните данни показват, че той е близък с този на персите. Ираноезичната обща база го поставя в диалектна близост и с другите основни групи от иранското езиково семейство (виж [[ирански езици]]). Върху тази етнокултурна близост се смята, че мидийският е бил доста близък и със [[Скитски език|скитския]] (''Scythian'') и [[Авестийски език|авестийския]] (''Avestan'') език. == Мидийски племена == Херодот изброява названията на 6 мидийски племена (групи): * '''бузае''' – смята се, че названието идва от персийския израз buza, означаващ „неирански“; * '''параетацени''', или парае-так-(ени) от персийски; * '''струкхат'''; * '''аризанти''' – наименованието идва от Arya (благороден) и Zantu (племе, задруга); * '''будии'''; * '''маги'''. Особено значимо е 6-ото племе на магите, т.е на [[магьосници]]те. Той представлява наследствена привилегирована [[каста]] от [[Свещеник|свещеници]], [[учени]], гадатели, [[астроном]]и, [[Астролог|астролози]], лечители и др., която обслужва владетелската институция в духовен план. Основните възгледи носят белезите на културно-религиозен [[синкретизъм]], отразил сложните отношения между различни религиозни традиции, с които влиза в контакт светът на мидийците. Особено силно влияние оказват заварените месопотамски традиции. == Възгледи на магите == В исторически план учението на мидийските маги има предзороастрийски характер. Времето на реформатора [[Заратустра]] (6 век пр.н.е.) не е настъпило дори там, където той се появява за първи път – в [[Средна Азия]] (Източен Иран). Олтарите на Огъня ([[Нушиджан]] – 8 век пр.н.е.) показват, че преклонението пред този природен [[феномен]] сред иранците също има предзороасрийски генезис. Религията на древните маги носи месопотамски белези, а те са най-тясно свързани с планетарната астрология, типична за Асирия и Вавилония. Върху тези религиозни влияния в иранския свят възниква религията, наречена [[Зурванизъм]] (зерванизъм) по името на Върховния бог [[Зурван]]-Акарана (Зерван), [[апотеоз]] на Безкрайното време. Тя е традиционно придружена от силни астрономични и календарни практики. В нейния обхват попада учението за Четирите елемента – стълб в учението на древните мидийски маги. [[Файл:Behistun Inscription Eger.png|мини|300px|'''Възстановка на [[Бехистунски надпис|Бехистунския надпис]], изобразяващ [[триумф]]а на Дарий над мага Гаумата и [[метеж]]ните царе в края на [[6 век пр.н.е.]]'''<br />''Персийският шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени телохранител и воин от отряда на „[[безсмъртни]]те“.'']] Мнението, че зурванизмът произхожда от религията [[Зороастризъм|зороастрианизъм]], вече е отхвърлено окончателно. Докато в религията на Зурван е налице [[култ]] към Седемте планети, то според зороастризма планетите произтичат от Световното зло. Изключение правят [[Слънцето]] и [[Луната]], които имат за прокълнати двойници т.нар. Черно слънце и Черна луна. До времето на късните [[Сасаниди]] тези 2 системи си взаимодействат [[Дуализъм (религия)|дуалистично]], в резултат на което се развиват и някои смесени митологични версии. Първия удар върху религията на мидийските маги нанася персиецът [[Дарий I]] (522 – [[481 пр.н.е.|481 г. пр.н.е.]]), когато на 29 септември 522 г. пр.н.е. идва на власт чрез [[преврат]]. Обектът на унищожение е именно жреческото съсловие на мидийците, което се опитва да влияе върху политическите процеси в полза на мидийската кауза около сложната съдба на братята [[Камбис II]] и [[Бардия]]. Втория удар върху мидийската религиозна традиция нанася приемникът му [[Ксеркс I|Ксеркс]] (484 – 465 г. пр.н.е.), който се стреми да утвърди зороастрийската религия, възприета и доразвита от персите, чрез изтласкване на другите учения и унищожаване на култовите им сгради. По негово време са предприети масови изселвания на маги към имперските периферии. С времето религията на магите мидийци в Иран е потисната, отстъпвайки място на догматизирания зороастризъм, макар нейните практики да присъстват дори в двора на късните Сасаниди. Влиянието на мидийската религиозна традиция намира други гнезда в диаспората на иранския свят (Мала Азия и Средна Азия), където остава дълго време съхранена. Именно в тези земи учението на [[Мани]], известно като [[манихейство]], което наследява някои водещи представи от религията на Зерван, намира по-здрава почва, за да достигне посредством [[павликяни]]те, [[богомили]]те и [[патарени]]те до [[Западна Европа]] и да се наложи за противодействие да бъде учредена [[Инквизиция]]та (виж също [[Саладин]] и [[Карамания]]). == Източници == * [http://www.runivers.ru/lib/detail.php?ID=140713 Рагозина З.А. История Мидии, второго Вавилонского царства и возникновения Персидской державы. – СПб, 1903.] * [http://liberea.gerodot.ru/a_hist/midia.htm Медведская И. Н., Дандамаев М. А. История Мидии в новейшей западной литературе]. == Вижте също == * [[Безсмъртните]] * [[Френска академия]] * [[Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон]] * [[Хенри Роулинсън]] * [[Макс Мюлер]] * [[Арии]] {{Империи}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Азия}} [[Категория:Мидия| ]] [[Категория:Ирански народи]] [[Категория:История на Иран]] [[Категория:Кюрдистан]] raiao7xy4c9s19sru84woe92h3qi9iq 0 61189 12419579 12201461 2024-11-22T08:50:15Z Bunzbg 111234 Реда 12419579 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Валарите''' (единствено число '''валар''') са герои в легендариума на [[Дж. Р. Р. Толкин]] и част от [[айнури]]те – първите същества създадени от Еру. Както е разказано в [[Айнулиндале]], Валарите са онези [[айнури]], които се събират заедно, за да придадат на музиката на айнурите физическа форма. Така се появява Арда(Земята). Изследователите на Толкиновото творчество откриват прилики между айнурите с ангелите в християнството служещи на единствената висша сила – [[бог]], макар Толкин всячески избягва подобни асоциации, освен с илюстративна цел. Наистина, ролята, произхода и безсмъртието на айнурите биха могли да се оприличат на същества с ангелски и архангелски ранг, които сами могат да избират формата си. Валарите се споменават за кратко във „Властелинът на пръстените“. Техния произход и роли са разгледани по-подрбно в публикуваните посмъртно сборници „Силмарилион“ и „История на Средната земя“¹. Споменават се и в „Недовършени предания“. === Валари и айнури === Айнурите са първите същества, наречени духове, създадени от [[Еру Илуватар]]. След създаването на Арда от него, няколко айнури решават да влязат в новосъздаденият суров свят и да помогнат за оформянето му, както е бил в общата им мелодия. Тези айнури се наричат валари (ж.р. валиери), а още една група се отделят – маяри – същества с по-нисък ранг, помощници и слуги на валарите. Ако на валарите се гледа като на архангели, които са се установили за постоянно в нашия свят, маярите са по-скоро като обикновени ангели, които се привързват към един от великите валари, учат се от тях и им помагат в техните дела. Силата и мъдростта на маярите е много различна и някои очевидно се доближават до нивото на валарите, докато други остават по-ниско. == История на валарите == Валарите, общо петнадесет, обединяват най-великите измежду айнурите поемат функции, сравними с тези на боговете от гръцката митология например, способни да променят света и формата му, да издигат планини, да създават морета, да ваят долини, реки, гори и зверове и най-вече разумни раси. Еру Илуватар за първи път разкрива пред айнурите своята велика визия за света чрез музика. Ако се направи препратка към библията на християнството където се казва че “първо бе светлина”, то в сътворяването на Арда може да се каже, че “първо бе музиката”. Във всички произведения за средната земя музиката заема много важна част и неслучайно е източник на сътворяване на нов свят. В първоначалната музика на Еру постепенно се включват и айнурите, всеки от тях добавяйки собствени тонове и мелодии, но търсейки унисон с основната музика. Така всеки айнур има роля в създаването на общата музика, вплитайки своите видения и интерпретации. Един от тях обаче – Мелкор винаги вплитал мелодия, която не била в съзвучие и синхрон с останалите. След като музиката приключва Еру предлага избор на айнурите – да живеят с него или да влязат и създадат света, който те са създали с общата музика. Онези айнури, които избират да влязат в света, стават известни като валари. Сред тях най-могъщи и мъдри са Манве върховен владетел на валарите и Мелкор, като негов брат. Тъй като валарите са същества (духове) създадени заедно, в случая не става въпрос за непременна роднинска връзка. В Айнулиндале се пояснява, че двамата били еднакви по сили и мъдрост в мислите на Еру и това може да се интерпретира като братство. Макар и еднакви по замисъл, двамата се отличават драстично: Манве – с безкористната си любов към музиката на Ери и егоистичната любов на Мелкор към самия себе си, опитващ се да промени всичко по свое желание. Мелкор е описан като неспособен на чувства, освен омраза към всичко сътворено от валарите, а най-голяма неприязън изпитвал към децата Еру, дошли по-късно и известни като елфи и хора. Мелкор (по-късно наречен Моргот, „Мрачният владетел“) пристига пръв в новосътворения свят, предизвиквайки неразбории и разруха, където и да стъпи. Когато останалите валари пристигнали, те видели как присъствието на Мелкор застрашава от унищожение музиката на Еру и с помощта на Тулкас успяват временно да изгонят Мелкор. След това започнали да поправят и оформят света според общата музика, противопоставяки се на мрака и грозотата на сътворена от фалшивите тонове на Мелкор. До този момент над новия свят царял мрак и валарите решили да създадат едно най-великите си творения – двете дървета – Телперион и Лаурелин. Явана създала първо Телперион – с тъмнозелени листа отгоре и сребристи отдолу и разпръсквал сребристобяла светлина над Арда. След това създала и Лаурелин – със златисти листа и сияел със златиста светлина. Докато Телперион разпръсквал своята светлина, Лаурелин почивала (Леорелин е в женски род и се представя като партньор на Телперион(мъжки род)) и обратното. За кратко светлината от двете дървета се припокривала и това била най-прекрасната светлина в света на Арда. Изначално валарите обитават остров Алмарен в средата на света, но след унищожаването му се преместват в западния континент Аман и основават Валинор. Мелкор отново се завърнал с многобройни зли създания, в чиято поквара хвърлял всичките си сили по време на изгнанието си. Войните с валарите започнали с още по-голяма сила, но Мелкор бил победен и захвърлен в пустотата, където да чака три епохи. След изтичането на този срок Манве освободил Мелкор и се доверил в промяната на своя събрат, макар много валари да били против и не вярвали, че Мелкор ще се промени. Виждайки колко много са постигнали валарите, завистта му пламнала още по-силна, а с нея и желанието му да пороби всичко и всички. Въпреки това успял да укрие мислите си и за известно време изглеждало като да се е променил, но през това време тайно кроял планове за унищожение на всичко сътворено от валарите. С помощта на Унголиант нахлува във Валинор и извършва едно от най-жестоките си дела – унищожаването на Двете дървета, които дори и Ниена не могла да върне към живот. Горделивият Феанор не пожелал да дъде сътворените от него силмарили, в които успял да улови светлината на двете дървета и с чиято помощ имало надежда за изцелението им. Докато валарите молели Феанор за това, Мелкор откраднал силмарилите от дома на Феанор убивайки бащата му и избягал в Средната земя. Това събитие довежде до други две: подведени от Феанор много нолдори напускат Валиор и хукват да преследват Моргот навличайки си прокобата на Мандос, а валарите променят земята и разделят Аман от Средната земя. С второто се затваря обратния път на нолдорите към безсмъртните земи. След укриването на Валинор, от всички валари единствен Улмо – повелителят на водите посещава Средната земя. В следващите векове елфи и хора водят безплодни войни срещу Моргот и нито една от тях не се увенчава с успех. Разкъсвани от вътрешни конфликти и двата народа не успяват да потиснат различията си и обединят сили в името на победата над общия враг. Тези конфликти са пряк и косвен резултат от действията на Феанор и убийствата на събратята му. Последната поява на валарите в Средната земя е във Войната на гнева, в която идват на помощ на всички народи и успяват да победят и низвергнат Моргот. Тази война показва силата на валарите, защото след края и те променят облика на цялата Средна земя – повалят и издигат нови планини, преместват реки. С падането на Мелкор отпада и прокобата на Мандос и всички елфи получават право отново да се завърнат във Валинор. === Втората епоха === През втората епоха валарите създават остров Нуменор като убежище за едаините, на които е отказан достъп до Аман, но им е дадено господство над останалия свят. Нито един от валарите повече не се появява в Средната земя след края на Войната на гнева. По това време един от маярите на Ауле – Саурон, привлечен от Моргот и превърнал се в негов най-доверен пълководец започва да събира мощ. Неговите козни и лукавство разпалват у кралете на Нуменор горделивост и арогантност, която довежда до открито нападение над Аман. Търпението на валарите се изчерпва и те унищожават цялата армия на нумунорците, а остров Нуменор е погълнат от морето. Шепата оцелели успяват да се доберат до Средната земя, където основават различна кралства, сред които Гондор. === Третата епоха === Ролята на валарите в третата епоха е изпращането на маяри, известни в Средната земя като вълшебници в помощ на елфи и хора в борбата им срещу Саурон. От всички маяри само един остава верен на задачата си – Гандалф. == Валари и валиери == Върховните повелители на Арда са осем от най-великите валари: Манве, Варда, Улмо, Явана, Ауле, Мандос, Ниена и Ороме. Имената им са дадени от елфите във Валинор, докато във Средната земя те имат други, например Варда наричали Елберет. С изключение на Ороме, дадените имена не са действителна, а по-скоро прозвища и сведения за истинските им имена не са дадени никъде. От седем валари и седем валиери само Улмо, Ниена и Мелкор нямат партньори, останалите образуват двойки. Очевидно това е форма на духовен съюз, тъй като в по-късната концепция на Толкин те не се възпроизвеждат по начин, напомнящ на класическите гръцки богове. Еру Илуватар създава валарите (и всички айнури) според своята мисъл и следователно може да се счита за техен баща. Не всички от валарите обаче са братя и сестри; където се смята, че това е така, то е защото те са такива “в мисълта на Илуватар“. Валарите са тези, които първи образуват съюз който може да се определи като брак, и този обичай се предава и на елфите. === Валари === ==== Манве ==== Манве е най-благородния и най-велик по мъдрост, знания и умения (но не и по сила), наричан още Повелител на Арда, въздуха и ветровете. Негова съпруга е Варда Елентари. ==== Улмо ==== Улмо е повелител на водите и един от главните създатели на Арда. ==== Ауле ==== Наричан още Ауле творецът или Ауле Създателя и съпруг на Явана. Единствен от всички валари създава собствен народ (раса) – тази на джуджетата, които го наричат Махал. Това дело не присъства в общата музика и този факт определя особения статут на джуджетата в много отношения спрямо останалите народи в Средната земя и техните умения. Еру разбира за припряната постъпката на Аулe, която е в дисонанс с музиката. Ауле предлага да унищожи творението си, но Еру го спира и прощава прибързаността му, разбирайки, че намерениета му са благородни. Въпреки това, седемте бащи на джуджетата са оставени да спят дълбоко под планините, докато първо се пробудят другите народи и не се нарушава изначалната музика. Ауле изковава веригата Ангаинор, с която е окован Мелкор, създава корабите на слънцето и луната, а също и светилниците на Арда. ==== Ороме ==== Ороме наричат още с имената Алдарон Господар на горите, Арум, Бема, Араме Великият ездач е брат на Неса и съпруг на Вана. Един от най-отдадените в борбата срещу Моргот и орките и най-страшен сред валарите в гнева си. Язди огромен жребец на име Нахар и носи боен рог – Валарома, а хрътката на валарите Хуан е негов чест придружител в пресладването на орки и зли твари в Средната земя. ==== Мандос ==== Мандос или Намо е съдник на мъртвите, гладен съветник на Манве и пазител на душите на елфите. Съпруг на тъкачката Ваире, Мандос е описан като строг и безстрастен. Когато нолдорите напускат Аман в преследване на Маргот, Мандос хвърля проклятие над тях заради постъпките им и съветва Манве, нито един от тях да не бъде допуснат да се върне. Пророчествата и преценките на Мандос, за разлика от тези на Моргот, не са жестоки или отмъстителни по негов собствен замисъл. Те са просто волята на Еру и той няма да ги оспори, освен ако не му бъде заповядано от Манве. Мандос проявява съжаление само веднъж – когато Лутиен пее за мъката, която тя и нейният любим Берен са преживели в Белерианд. ==== Лориен ==== Ирмо, по-често наричан Лориен заради мястото, което обитава. Лориен и Мандос са феантури – господари на духовете. Лориен, по-младият, е господар на виденията и мечтите. Градините в земята на валарите, където той живее със съпругата си Есте, са най-приказните места в света и са изпълнени с много духове. Всички във Валинор, откриват в тях място за почивка и освежаване. Като повелител на мечтите, той и слугите му са наясно с копнежите на всяко от децата на Еру. [[Гандалф|Олорин]], или [[Гандалф]] както е известен в Средната земя е един от маярите на Ирмо, може би най-надареният и мъдрият от тях. ==== Тулкас ==== Тулкас е последен от валарите, който се спуска в Арда и с негова помощ се накланят везните срещу Мелкор след разрушаването на Двете дървета. Физически най-силният от валарите, а юмрукът е единственото му оръжие. Смее се и в игра, и във война, дори и в лицето на Мелкор. Съпруг на Неса. Гневът му се разпалва бавно, но и бавно се уталожва, бавно забравя и затова най-силно се противопоставя срещу освобождаването на Мелкор след изтичането на присъдата му. === Валиери === ==== Варда ==== Наричана Елентари на куеня и Елберет Гилтониел на синдарински, Дама на звездите. Запалва първите звезди преди айнурите да слезят в света, а по-късно ги осветява със златна и сребърна роса от Двете дървета. От всички валиерие, Мелкор се страхува и мрази най-много нея, защото тя го отхвърля преди набалото на Времето. Елфическата песен “А Елберет Гилтониел” се появява в три различни форми във „Властелинът на пръстените“. ==== Ниена ==== Ниена е дама на милостта и състраданието, учителка на Олорин. Плаче постоянно, но не за себе си, а онези които я слушат се учат на съжаление и издръжливост в надеждата. Тя дава сила на тези в чертога на Мандос. Нейните сълзи са от състрадание, а не на тъга и често имат сила да изцеляват – с тях тя напоява Двете дървета и измива отровата на Унголиант. Тя е сред малкото валари, изпитала съжаление над Мелкор и призовава за освобождаването му след присъдата, тъй като нейната същност не може да види и прозре злата му природа. ==== Есте ==== Есте е лечителка на болка и умора, съпруга на Ирмо. Името й означава “почивка”, сиво е нейното облекло, а почивката - нейният дар. Заедно с Ирмо живеят в градините на Лориен във Валинор. ==== Вайре ==== Съпруга на Мандос, тя изтъкава историята на света в своите гоблени, с които са украсени всичките чертози на Мандос. ==== Явана ==== Наричана Кралица на Земята и повелител на плодородието, съпруга на Ауле. Създава Двете дървета и отговаря за келвара (животни) и олвара (растения) в Арда. Явана създава ентите, за да даде на дърветата разум да се опазят от безогледната сеч на джуджетата, които съпругът й създава. ==== Вана ==== Кралица на цъфналите поля и вечната младост, съпруга на Ороме и по-млада сестра на Явана. Всички цветя резцъфват щом тя минава покрай тях и се обръщат щом ги погледне, а всички птици запяват с нейното идване. Тя обитава градини, покрити със златни цветя и често се разхожда в горите на Ороме. Толкин пише, че Вана е най-съвършено красивата по форми и черти, подобно на непринуденото съвършенство на формите в живата природа. ==== Неса ==== Съпруга на Тулкас и сестра от Ороме. Надарена с ловкост и бързина тя е в състояние да надбяга дори елените, които я следват в дивата природа. Известна с любовта си към танците и тържествата на вечнозелените поля на Валинор. == Враговете == === Мелкор === [[Мелкор]] или Моргот Бауглир, както е наречен от Феанор, е първият Мрачен владетел. Името му означава „онзи, който се въздига със сила“. Той е първият от айнурите, създаден от Еру Илуватар, и този, който създава раздори в музиката на айнурите. Духовен брат на Манве, той е и най-могъщият от валарите, тъй като е единственият познаващ всички аспекти на мисълта на Еру. След края на Войната на гнева е прокуден извън пределите на Арда. <references /> [https://www.worldcat.org/title/silmarillion/oclc/241016297&referer=brief_results]{{Айнури от Средната земя}} {{фентъзи-портал}} [[Категория:Валари от Средната земя|!]] 12bp0tqdmruvmxl0l7u4idfta4bcqw7 0 61201 12418658 12418540 2024-11-21T12:03:40Z Bunzbg 111234 Допълнение. 12418658 wikitext text/x-wiki В творчеството на [[Дж. Р. Р. Толкин]] и по-специално цикълът творби за [[Средна земя|Средната земя]], '''Маярите''' са раса, подобно на хората, елфите, хобитите, орките и др. Маярите се появяват още при сътворението на Арда, когато [[Илуватар|Еру Илуватар]] създава първите същества – [[Айнури|Айнурите]] – безсмъртни духове, които могат да се съпоставят с ангелите и архангелите в христианството. Тези същества се разделят на [[Валари]] – най-висшите духове, надарени с най-голяма сила, мъдрост и умения и маярите – техни слуги и помощници – духове с по-нисък ранг и съответно с по-малка власт от тях. Чрез тяхната песен и по волята на Еру е създаден светът – [[Арда (свят)|Арда]]. В повечето случаи към всеки валар служи по един маяр, но понякога един маяр може да служи на няколко валари. Точният брой на маярите не е уточнен никъде, а в творчеството на Толкин се споменават само някои от тях – онези, които имат пряка роля в събитията в Арда. Подобно на валарите и маярите могат да избират физическата си форма. == Описание == Толкин пише, че майарите са „духове, чието съществуване е започнало преди сътворението на света, от същия вид като Валарите, но по-нисши“. Маярите се свързват с определен валар или валиера, например Осе е създаден за своя господар Улмо, а [[Саруман|Курумо]], който става известен в Средната земя като [[Саруман]], е маяр – помощник и слуга на [[Ауле|Ауле Творецът]]. Един от маярите, известен в древни времена като Майрон, също е бил слуга на Ауле, преди да бъде покварен от [[Мелкор]] и се превръща в Саурон, главният антагонист на [[Властелинът на пръстените]]. Като слуга на Ауле, Саурон е сред най-изкусните ковачи и използва тези знания, за да създаде [[Единствен пръстен|Единствения пръстен]] и чрез него да придобие власт над другите пръстени. От друга страна, маяри като [[Гандалф|Олорин]] и [[Мелиан]] развиват дълбока връзка с множество валари и валиери. Тъй като маярите са духове ([[ангели]]) те притежават значителна сила, мъдрост и умения и могат да се скитат по света невидими или да придобиват физическа форма, например като елфи или други същества. Тази физическа форма (която те “надяват“ или “намятат“ върху себе си), наречен ''фанар'' на Куеня, може да бъде унищожена, но духът им – не. Майарите приемат видима форма срявнително рядко и поради тази причина много малко от тях имат имена на езиците си и елфите. == Добри маяри == Сред маярите най-могъщ е '''Еонве''' – вестител на волята на [[Манве]] и пръв войн сред маярите. '''Илмаре''' (маяр) е помощничка на Варда, а '''Осе''' е васал на валарът Улмо. Повечето маяри, известни на хората от средната земя спадат към ордена на [[Истари]]те. Хората в Средната земя, с няколко изключения, не знаят нищо за произхода на истарите, които те наричат Вълшебници, заради необичайните им умения, знание и дълбока мъдрост. Истарите са маяри, изпратени от [[Аман]] на [[Средна земя|Средната земя]] през Третата епоха за да помогнат на хора и елфи в борбата им със Саурон. Това са Петимата вълшебници: Олорин, известен сред елфите като Митрандир, а от хората – Гандалф, Курумо, наричан от елфите Курунир, а от хората – [[Саруман]], Айвендил, известен като [[Радагаст|Радагаст Кафявия]], и [[Сини Вълшебници|Алатар и Паландо]], чиито имена в Средната земя не са известни. '''Мелиан''' също е маяр <ref>[https://chitanka.info/text/451-silmarilion/6#textstart цит. в: Силмарилион, глава 4 – За Тингол и Мелиан]</ref>, която дълго обитавала градините на Лориен (във Валинор, да не се бърка с Лориен в Средната земя), където първоначално служи едновременно на Вана и Есте. Мелиан е има дарба да да вижда бъдещото и след като напуска Лориен се омъжва за крал Елве Синголо (Елу Тингол, Крал Сивоплащ) и се установила в Дориат в Средната земя. За да предпази земите от Моргот, тя обгръща Дориат с невидим пояс – Поясът на Мелиан. Лутиен, нейна дъщеря е наполовина маяр и има умения, неприсъщи за елфите – с магическата си песен може да омае и приспи всяко живо същество, както и самият Моргот. == Зли маяри == Маярите, попаднали под покварата на Мелкор се превръщат в зли същества и някои от тях възприемат форма, съвсем различна от тази на елфи или хора. Най-известен пример за това е Майрон, който векове е бил слуга и маяр на Ауле, придобивайки огромна сила и знания. Той е сред първите маяри, покварени от Мелкор и се превръща в онова същество, което отпосле става известно като Саурон, наричан още '''Гортаур жестокия.''' В този облик Саурон е на страшен и зъл владетел, а господството му е водено от страх и ужас. Преди да изгуби телесната си форма преди падението на Нуменор, се явява пред нуменорците като Анатар – мъдър и благ маяр, който уж иска да поправи сторените от него злини. След падението на Нуменор завинаги загубва способността си да приема такава физическа форма и до края на съществуването си в Средната земя е в облик на мрачен владетел. [[Балрог|Балрозите]] (ед.ч. балрог) някога са били маяри. След като са покварени от Мелкор те приемат форма на огромни огнени същества – страховити и смъртоносни, въоръжени с огнени камшици. Макар голяма част от тях да са унищожени по време на Войната на гнева, някои от тях успяват да се укрият. Не е ясно колко балрози са оцелели, но един от тях е случайно открит и “събуден“ от джуджетата, докато копаят дълбоко за митрил. Този балрог е убит (физическата му форма) от друг маяр (в човешки облик) – Гандалф, чиято физическа форма също е унищожена в битката. Духът на Гандалф за кратко остава без физическа форма, но е върнат след това, за да довърши задачата си в Средната земя. == Предпологаеми Маяри == Някои същества в творчеството на Толкин притежават умения, които подтикват към размисли и спорове дали не са с маярски произход. Едно от тези същества е '''Беорн'''. Макар да липсват каквито и да е категорични доказателства в подкрепа или отхъврляне на възможната маярската принадлежност на Беорн е сигурно следното: Явана, разтревожена за съдбата на флората (най-вече) и фауната, която няма да може да се брани от оръжията на елфи, хора, джуджета и орки, получава видение-наставление чрез Манве, в което известява, че ще изпрати ''добри духове от всички краища на света'', които да се грижат за растенията и животните, „поне докато Първородните са в своя разцвет, а Младите (Хората) още са неразумни“. Тези добри духове са наречени ''"пастири на дърветата".'' Факт е, че Беорн познава добре Радагаст и е в много добри отношения с него. Радагаст е маяр с дълбоки знания за животните и растенията. За '''Кучето Хуан''' също се дискутира дали не е маяр, макар никъде да не се споменава подобно нещо. Във всеки случай Хуан не е обикновено куче – родено в Блаженото кралство и, като всички кучета родени там, то е безсмъртно. <blockquote>"''Във Валинор живяха псета, със сребърни каишки... пъргаво  търчаха.Безбройни кучета  на запад в лесовете. Безсмъртни бяха тези псета:.".'' </blockquote>Макар кучето Хуан или Кархарот – вълк и слуга на Саурон, както и други същества създадени в древни времена да притежават сили и умения далеч надхвърлящи тези на обикновените, не могат и не бива да бъдат разглеждани непремено като потенциални маяри. В тази връзка конят на Еорл – Фелароф, Сенкогрив, ентите, великите орли и много други “благородни“ същества (или зли такива) също могат да попаднат под тази спекулация. Взимайки предвид описанието на маярите, тяхната принадлежност и цели не би било редно всяко същество със свръхестествени сили да бъде раглеждано като потенциален маяр. В творчеството на Толкин в почти всяка животинска раса съществуват представители, които притежават способности нетипични за тях. Нерядко тези специфични представители са достигнали до тези си способности с помощ от елфи или други народи – Леголас разказва как елфите са научили Ентите на говор. Валарите пък изпращат в Срадната земя представители на животински раси – своеобразни водачи на животинския си вид, за да им помогнат в борбата със злото. Тези представители са просто животни, отраснали във Валинор и поради тази причина притежават съвсем различни качества, като да говорят с човешки език. Главна подкрепа на спекулациите за маярите е определението, че “злото не може да създава, а само да покварява“ (the evil cannot create, it can only corrupt), тоест всяко зло същество в Средната земя е произлязло от добро. Това твърдение е частично вярно, защото Мелкор – първичното зло в Арда не е покварено от никого. Освен това много могъщи и древни същества, например [[Унголиант]] (или [[Корубана|Корубана)]] са създадени без да принадлежат към никоя група. Унголиант, например, е древен дух на тъмнината и нощта на име Мору и не служи никому и, макар да помага на Мелкор, то е защото го прави заради постигане на собствени цели. Толкин не дава никаква информация за нейния произход и според това, че Унголиант съществува още преди света може да се допусне, че е маяр без това да е задължително вярното.<ref>https://chitanka.info/text/1207-vlastelinyt-na-prystenite/29#textstart Властелинът на пръстените</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|фентъзи}} {{Айнури от Средната земя}} {{портал|Фентъзи|Литература}} [[Категория:Раси от Средната земя|!]] eybeqj0flmpnirzxkealunxczr8n6di 0 62170 12419088 12285264 2024-11-21T20:09:42Z Sijorl49 259021 Премахнат излишен интервал 12419088 wikitext text/x-wiki Според регистъра на язовирите на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, през 2022 г. в България функционират [https://dams.damtn.government.bg/index.php?option=com_webregister&view=items&Itemid=107 4,328].{{А Я}} == Азбучен списък на язовирите в България<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=154361|заглавие=Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 от 2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост|автор=МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ}}</ref> == [[Файл:Yazoviri-BG.jpg|550px|мини|Карта с над 50 язовира в България]] === А === * [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]] * [[Асеновец (язовир)|Асеновец]] * [[Ахелой (язовир)|Ахелой]] === Б === * [[Батак (язовир)|Батак]] * [[Беглика (язовир)|Беглика]] * [[Бели Искър (язовир)|Бели Искър]] * [[Бели Лом (язовир)|Бели Лом]] * [[Белмекен (язовир)|Белмекен]] * [[Бозалан]] (Веринско) * [[Боровица (язовир)|Боровица]] * [[Брягово (язовир)|Брягово]] === В === * [[Въча (язовир)|Въча]] (преди Антонивановци) === Г === * [[Голям Беглик]] * [[Горни Дъбник (язовир)|Горни Дъбник]] === Д === * Даскалово 1 * Даскалово 2 * [[Двата чучура]] (Кринчовица) * Девец * Детелина * [[Дженевра (язовир)|Дженевра]] * Добри дол * [[Долна Диканя (язовир)|Долна Диканя]] * Долна Митрополия * Долни Дъбник * Долно Ново село * [[Домище (язовир)|Домище]] * [[Домлян (язовир)|Домлян]] * Дондуково * [[Доситеево (язовир)|Доситеево]] * [[Доспат (язовир)|Доспат]] * [[Дренов дол]] * [[Душанци (язовир)|Душанци]] * [[Дяково (язовир)|Дяково]] === Е === * [[Езерово (язовир)|Езерово]] * [[Еница (язовир)|Еница]] * Елешница === Ж === * [[Жребчево (язовир)|Жребчево]] === И === * [[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]] * [[Искър (язовир)|Искър]] === Й === * [[Йовковци]] === К === * [[Калин (язовир)|Калин]] * [[Камчия (язовир)|Камчия]] * [[Карагьол]] * Караджа дере * [[Копринка (язовир)|Копринка]] * [[Кричим (язовир)|Кричим]] * [[Крушевец (езеро)|Крушевец]] * [[Кула (язовир)|Кула]] * [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] * [[Кюлевча]] === Л === * [[Пчелина (язовир на Струма)|Лобош (Пчелина)]] === М === * [[Малко Шарково (язовир)|Малко Шарково]] * [[Мандра (язовир)|Мандра]] * [[Мотела (язовир)|Мотела]] * Маджерито * Малък Беглик * [[Малък Калин (язовир)|Малък Калин]] === О === * [[Овчарица (язовир)|Овчарица]] * [[Огняново (язовир)|Огняново]] * [[Огоста (язовир)|Огоста]] * [[Одринци (язовир)|Одринци]] * Осломе === П === * Пазар дере * [[Панчаревско езеро]] * [[Пасарел (язовир)|Пасарел]] * [[Порой (язовир)|Порой]] * [[Пчелина (язовир на Струма)|Пчелина (Лобош)]] * [[Пясъчник (язовир)|Пясъчник]] === Р === * [[Рабиша (язовир)|Рабиша]] * [[Розов кладенец (язовир)|Розов кладенец]] * [[Росина (язовир)|Росина]] === С === * [[Сопот (язовир)|Сопот]] * [[Среченска бара]] * [[Студена (язовир)|Студена]] * [[Студен кладенец (язовир)|Студен кладенец]] * [[Съединение (язовир)|Съединение]] === Т === * [[Тешел (язовир)|Тешел]] * [[Тича (язовир)|Тича]] * [[Тополница (язовир)|Тополница]] * [[Тошков чарк]] * [[Тракиец (язовир)|Тракиец]] * [[Тъница (язовир)|Тъница]] === Ф === * [[Фисека (язовир)|Фисека]] === Х === * [[Христо Смирненски (язовир)|Христо Смирненски]] === Ц === * [[Цанко Церковски (язовир)|Цанко Церковски]] * [[Цанков камък]] * [[Цонево (язовир)|Цонево]] === Ч === * [[Чаира (язовир)|Чаира]] === Ш === * [[Шишманов вал]] * [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]] === Я === * [[Ясна поляна (язовир)|Ясна поляна]] * [[Ястребино (язовир)|Ястребино]] == Списък на най-големите язовири в България == {| class="wikitable sortable" style="text-align:left" ! align="left" style="background:#CEDAF2" width="200"| Име ! align="left" style="background:#CEDAF2" width="200"| Област ! align="center" style="background:#CEDAF2" width="80"| Площ в km² ! align="center" style="background:#CEDAF2" width="100"| Надморска височина в m ! align="center" style="background:#CEDAF2" width="80"| Обем в млн. m³ |----- | [[Александър Стамболийски (язовир)|Ал. Стамболийски]] | [[област Велико Търново|Велико Търново]] | align="right" | 17 | align="right" |190 | align="right" | 205 |----- | [[Батак (язовир)|Батак]] | [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 22 | align="right" | 1107 | align="right" | 310 |----- | [[Белмекен (язовир)|Белмекен]] | [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 4,5 | align="right" | 1923 | align="right" | 144 |----- | [[Въча (язовир)|Въча]] | [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 4,9 | align="right" | 540 | align="right" | 226 |----- | [[Голям Беглик]] | [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 4,1 | align="right" | 1528 | align="right" | 62 |----- | [[Горни Дъбник (язовир)|Горни Дъбник]] | [[област Плевен|Плевен]] | align="right" | 11,8 | align="right" | 168 | align="right" | 135 |----- | [[Доспат (язовир)|Доспат]] | [[област Смолян|Смолян]], [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 18,3 | align="right" | 1200 | align="right" | 449 |----- | [[Жребчево (язовир)|Жребчево]] | [[област Стара Загора|Стара Загора]] | align="right" | 25 | align="right" |269 | align="right" | 400 |----- | [[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]] | [[Хасково (област)|Хасково]] | align="right" | 15 | align="right" | 120 | align="right" | 188 |----- | [[Искър (язовир)|Искър]] | [[Област София|София]] | align="right" | 30 | align="right" | 817 | align="right" | 673 |----- | [[Йовковци]] | [[област Велико Търново|Велико Търново]] | align="right" | 5,75 | align="right" | 365 | align="right" | 92 |----- | [[Камчия (язовир)|Камчия]] | [[област Бургас|Бургас]] | align="right" | 9,6 | align="right" |260 | align="right" | 233 |----- | [[Копринка (язовир)|Копринка]] | [[Област Стара Загора|Стара Загора]] | align="right" | 8,4 | align="right" |400 | align="right" | 140 |----- | [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] | [[област Кърджали|Кърджали]] | align="right" | 16,4 | align="right" | 331 | align="right" | 539 |----- | [[Мандра (язовир)|Мандра]] | [[област Бургас|Бургас]] | align="right" | 38,84 | align="right" | 4 | align="right" | 165 |----- | [[Овчарица (язовир)|Овчарица]] | [[област Стара Загора|Стара Загора]] | align="right" | 6,3 | align="right" |140 | align="right" | 45 |----- | [[Огоста (язовир)|Огоста]] | [[област Монтана|Монтана]] | align="right" | 23,6 | align="right" | 186 | align="right" | 506 |----- | [[Пясъчник (язовир)|Пясъчник]] | [[област Пловдив|Пловдив]] | align="right" | 9,1 | align="right" |290 | align="right" | 207 |----- | [[Студен кладенец (язовир)|Студен кладенец]] | [[област Кърджали|Кърджали]] | align="right" | 27,8 | align="right" | 227 | align="right" | 489 |----- | [[Тича (язовир)|Тича]] | [[област Шумен|Шумен]] | align="right" | 18,7 | align="right" | 185 | align="right" | 311 |----- | [[Тополница (язовир)|Тополница]] | [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 5,7 | align="right" |370 | align="right" | 137 |----- | [[Тракиец (язовир)|Тракиец]] | [[област Хасково|Хасково]] | align="right" | 8,2 | align="right" |250 | align="right" | 114 |----- | [[Цанков камък]] | [[област Смолян|Смолян]] | align="right" |3,4 | align="right" | 688 | align="right" | 111 |----- | [[Цонево (язовир)|Цонево]] | [[област Варна|Варна]] | align="right" | 17,3 | align="right" | 185 | align="right" | 330 |----- | [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]] | [[област Пазарджик|Пазарджик]] | align="right" | 4 | align="right" | 1500 | align="right" | 24 |} == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Списък на реките в България]] {{Язовири в България}} {{Европа-модел|Списък на язовирите в|Списък на язовирите на страните в Европа}} [[Категория:Язовири в България| ]] 618iugp6ik2jke10e5srlyqxhvkz9b9 0 62295 12419153 12412614 2024-11-21T21:15:21Z Funnytu 88100 12419153 wikitext text/x-wiki {{Факултет | име = Факултет по славянски филологии | родно_име = | латинско_име = | вуз = [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] | девиз = | картинка = Sofia University Rectorate TB.jpg | описание = | основан = 1888 г.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii/istoriya История на Факултета по славянски филологии в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“]</ref> | закрит = | местоположение = бул. Цар Освободител 15, София | декан = Проф. дфн [[Амелия Личева]] | директор = | ръководител на факултета = | специалности = | катедри = | уебсайт = | e-mail = | карта = | карта-описание = | общомедия = }} '''Факултетът по славянски филологии''' ([[абревиатура]]: ''ФСФ'' / ''ФСлФ'') на [[Софийския университет]] предлага обучение по специалностите българска, руска и славянска филология и балканистика. Също и магистърски програми по лингвистика, литературознание и др. Факултетът разполага с библиотека, компютърна зала и се намира в централното крило на [[СУ]]. == История == Факултетът е първият факултет на основания през [[1888]] г. [[Софийски университет]],<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii/istoriya История на Факултета по славянски филологии в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“]</ref> като тогава е част от Историко-филологическия факултет и в него се обучавали студенти по специалностите Славянска филология и История. == Специалности и програми, предлагани от Факултета == ;Бакалавърски специалности * [[Българска филология]] * [[Руска филология]] ;Магистърски специалности * [[Славянска филология]] ** Полска филология ** Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език ** Чешка филология ** Украинска филология ** Словашка филология * [[Балканистика]] ;Магистърски програми * Лингвистика – езикова система и речеви практики * Литературознание * Преводач-редактор * Литература, кино и визуална култура * Интерпретативна антропология * Литературата – творческо писане * Трансгранична българистика * Старобългаристика * Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката * Опазване на българското културно наследство * Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд * Образованието по български език и литература в средното училище * Език. Култура. Превод * Руска литература, култура и художествен превод == Декански съвет == * Декан: проф. дфн [[Амелия Личева]] * Заместник-декан учебна дейност – бакалаври и СДК: доц. д-р Ани Бурова * Заместник-декан учебна дейност – магистри след средно образование, докторанти: доц. д-р Екатерина Търпоманова * Заместник-декан научна, проектна дейност и акредитационни процедури: проф. дфн Николай Папучиев == Списък с деканите на Факултета == До 1948 г. деканите се избират за академичната година, започваща на 1 октомври. ''Забележка: Таблицата може да се допълва.'' {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име и фамилия ! Катедра ! Академична длъжност ! Научна степен ! Мандат ! Бележки |- | style="text-align:center;" colspan="8"| '''Декани на Историко-филологическия факултет на Софийския университет''' (1888–1950) <ref>Забележка: Мандатите са дадени последователно, независимо от продължителността им.</ref><br /><small></small> |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:BASA_90K-1-80_Mihail_Arnaudov_(crop).jpg|120px]] | [[Михаил Арнаудов]]<br /><small>(1878 – 1978)</small> | „Сравнителна литературна история“ | професор | доктор по филология | 1921 – 1922 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]<br /><small>(1908 – 1986)</small> | „Общо и сравнително-историческо езикознание“ | професор | доктор по филология | 1947 – 1948 г. | |- | style="text-align:center;" colspan="8"| '''Декани на Филологическия факултет на Софийския университет''' (1950–1965) |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Стойко Стойков]]<br /><small>(1912 – 1969)</small> | „Български език“ | професор | доктор по филология | 1953 – 1954 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Стойко Стойков]]<br /><small>(1912 – 1969)</small> | „Български език“ | професор | доктор по филология | 1962 – 1966 г. | |- | style="text-align:center;" colspan="8"| '''Декани на Факултета по славянски филологии на Софийския университет''' (1965–настояще) |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Светомир Иванчев]]<br /><small>(1920 – 1991)</small> | „Славянско езикознание“ | доцент | доктор по филология | 1966 – 1970 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Куйо Куев]]<br /><small>(1909 – 1991)</small> | „Българска литература“ | професор | доктор по филология | 1972 – 1976 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Иван Дуриданов]]<br /><small>(1920 – 2005)</small> | „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ | професор | доктор по филология | 1976 – 1978 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:Boyan-Biolchev-3.jpg|120px]] | [[Боян Биолчев]]<br /><small>(1942 –)</small> | „[[Катедра по славянски литератури, Софийски университет|Славянски литератури]]“ | професор | доктор на филологическите науки | 1995 – 1999 г. | През 1999 г. е избран за ректор на университета. |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Валери Стефанов]]<br /><small>(1958 –)</small> | „Българска литература“ | професор | доктор на филологическите науки | 1999 – 2007 г. | Два мандата |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:Panayot-Karagyozov-1.jpg|120px]] | [[Панайот Карагьозов]]<br /><small>(1952 –)</small> | „Славянски литератури“ | професор | доктор на филологическите науки | 2007 – 2015 г. | Два мандата |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Бойко Пенчев]]<br /><small>(1968 –)</small> | „Българска литература“ | доцент | доктор на филологическите науки | 2015 – 2023 г. | Два мандата |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:Amelia_Licheva_2023-01-08.jpg |120px]] | [[Амелия Личева]]<br /><small>(1968 –)</small> | „Теория на литературата“ | професор | доктор на филологическите науки | 2023 – | |} == Катедри == * Български език (1893)<ref>В скоби е посочена годината на създаване на съответната катедра.</ref> * Българска литература (1888) * Общо, индоевропейско и балканско езикознание (1921) * Теория на литературата (1894) * Кирилометодиевистика (1980) * Славянско езикознание (1953) * [[Катедра по славянски литератури, Софийски университет|Славянски литератури]] (1953) * Руски език (1946) * Руска литература (1946) * Методика (1955) * Български език като чужд (1986) == Преподаватели == Преподавателите във ФСлФ са изтъкнати учени в българските лингвистична и литературоведска школи. === Настоящи хабилитирани преподаватели === ; Лингвисти * проф. д-р Алла Градинарова * проф. дфн [[Ангел Ангелов – Джендема|Ангел Ангелов]] * проф. д-р Андрей Бояджиев * проф. д-р Владимир Жобов * проф. д-р Гергана Дачева * проф. дфн Искра Христова-Шомова * проф. д-р Йовка Тишева * проф. дфн Красимира Алексова * проф. д-р Маргарет Димитрова * проф. д-р Надежда Михайлова-Сталянова * проф. дфн Найда Иванова * проф. д-р Петя Осенова * проф. д-р Ростислав Станков * проф. д-р Силвия Петкова * проф. д-р Татяна Алексиева * доц. д-р Албена Мирчева * доц. д-р Албена Стаменова * доц. д-р Анета Димитрова * доц. д-р Атанас Атанасов * доц. д-р Биляна Михайлова * доц. д-р Величко Панайотов * доц. д-р Венера Матеева-Байчева * доц. д-р Владислав Миланов * доц. д-р Димка Савова * доц. д-р Екатерина Търпоманова * доц. д-р Марина Джонова * доц. д-р Мая Александрова * доц. д-р Мирена Пацева * доц. д-р Радост Железарова * доц. д-р Русана Бейлери * доц. д-р Силвия Петкова * доц. д-р Стефка Фетваджиева * доц. д-р Стилиян Стойчев * доц. д-р Събка Богданова * доц. д-р Цветана Ралева * доц. д-р Цветанка Аврамова * доц. д-р Ценка Досева * доц. д-р Яна Сивилова ; Литературоведи * проф. дфн [[Амелия Личева]] * проф. д-р Ангелина Вачева * проф. дфн [[Валери Стефанов]] * проф. д-р Иван Иванов * проф. дфн Людмил Димитров * проф. д-р [[Миглена Николчина]] * проф. дфн [[Милена Кирова]] * проф. дфн Николай Папучиев * проф. дфн Николай Чернокожев * проф. дфн [[Панайот Карагьозов]] * проф. д-р Ренета Божанкова * проф. д-р Тодор Христов * доц. д-р Ани Бурова * доц. дфн [[Бойко Пенчев]] * доц. д-р Дарин Тенев * доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева * доц. д-р [[Димитър Камбуров]] * доц. д-р Добромир Григоров * доц. д-р Ина Христова * доц. д-р Ирен Александрова * доц. д-р Калин Михайлов * доц. д-р Камелия Спасова * доц. д-р Майя Станилова-Йонова * доц. д-р Мария Калинова * доц. д-р Надежда Александрова * доц. д-р Надежда Стоянова * доц. д-р Ноеми Стоичкова * доц. д-р [[Огнян Ковачев]] ; Методисти * проф. дпн Адриана Симеонова-Дамянова * проф. д-р Ангел Петров * доц. д-р Антония Радкова * доц. д-р Деспина Василева * доц. д-р Наталия Христова === Преподаватели от предходни години, включително от създаването на университета през 1888 г. === {{колони|2| * акад. проф. [[Александър Теодоров-Балан]] (първият ректор на СУ) * проф. дн [[Андреана Ефтимова]] (понастоящем във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/38796|заглавие=Андреана Борисова Ефтимова|труд=НАЦИД|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.faber-bg.com/index.php?mod=authors_item&show=746|заглавие=Андреана Ефтимова|труд=faber-bg.com|архив_дата=2016-04-12|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160412134433/http://www.faber-bg.com/index.php?mod=authors_item&show=746}}</ref> * проф. дфн Анна-Мария Тотоманова * доц. д-р Ани Илков * доц. д-р Анна Липовска * проф. д-р Божидар Кунчев * проф. дфн [[Боян Биолчев]] * проф. дфн [[Боян Вълчев]] * проф. [[Боян Пенев]] * проф. д-р Валентин Гешев * проф. дфн [[Василка Радева]] * проф. дфн [[Венче Попова]] * проф. д-р [[Владимир Атанасов]] * проф. [[Георги Веселинов]] * доц. Георги Герджиков * проф. д-р Дина Станишева * проф. дфн [[Донка Петканова]] * проф. д-р [[Живко Бояджиев]] * проф. дфн [[Здравко Чолаков]] * проф. д-р Иван Буюклиев * акад. проф. [[Иван Дуриданов]] * проф. [[Иван Леков]] * проф. д-р Иван Павлов * акад. проф. [[Иван Шишманов]] * проф. дфн Искра Ликоманова * доц. д-р [[Йорданка Холевич]] * проф. дфн Калина Бахнева * доц. д-р [[Катя Станева]] * проф. д-р Кирил Димчев * проф. д-р [[Кирил Топалов]] * проф. дфн [[Климентина Иванова]] * проф. [[Любомир Андрейчин]] * проф. дфн Маргарита Младенова * проф. дпн Мария Герджикова * доц. дфн Мая Байрамова * проф. дфн Мая Велева * чл.-кор. проф. дфн [[Милена Цанева]] * проф. [[Мирослав Янакиев]] * акад. проф. [[Михаил Арнаудов]] * акад. проф. дфн [[Михаил Виденов]] * проф. д-р [[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]] * проф. д-р Паулина Стойчева * доц. д-р Пенка Баракова * доц. д-р Пенка Илиева-Балтова * проф. дфн [[Петко Троев]] * проф. дфн [[Петя Асенова]] * проф. дфн [[Петър Пашов]] * доц. д-р [[Росица Димчева]] * доц. д-р Румяна Евтимова * проф. дфн [[Руселина Ницолова]] * проф. дфн [[Светомир Иванчев]] * проф. дфн [[Симеон Хаджикосев]] * проф. [[Стойко Стойков]] * чл.-кор. проф. дфн [[Тодор Бояджиев (езиковед)|Тодор Бояджиев]] * проф. д-р Татяна Ангелова * проф. дфн Татяна Славова * проф. д-р [[Христо Първев]] * проф. д-р Цветан Йотов * доц. д-р Цветанка Хубенова * проф. дфн Юлияна Стоянова }} == Източници и бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://slav.uni-sofia.bg/ Официален сайт] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii Страница на факултета на сайта на СУ] {{Софийски университет}} {{Портал|Образование|Езикознание|София|България}} [[Категория:Факултети на Софийския университет|Славянски филологии]] [[Категория:Славистика]] [[Категория:Основани в България през 1888 година]] d1lmltrztpkbr6yf0qcuhvqcku3s1ca 0 63108 12418766 12386061 2024-11-21T13:59:38Z NZ KAKVO DA KAJA 353645 12418766 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Битолски надпис | изглед = Bitola_Inscription,_Museum_of_Bitola.jpg | изглед-описание = Битолският надпис на цар Йоан Владислав | карта = България | гео-ширина = 41.0311 | гео-дължина = 21.3402 | страна = България | област-вид = | област = | селище-вид = изложен в | селище = [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Исторически музей]], [[Битоля]] | вид = [[стела]] | период = XI век | култура = | епоха = [[Средновековие]] | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''Битолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]] от 950 – 960 година, [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 година и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref> == Откриване и значение == Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822072557/http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel |date=2016-08-22 }}. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в списание „[[Пламък (1957)|Пламък]]“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България [[Македонизъм|македонистка]] политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа.<ref>[https://tribuna.mk/spasitelite-na-bitolskiot-natpis/ Спасителите на Битолскиот натпис]</ref> Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като [[Македонизъм|македонистът]] [[Хорас Лънт]], твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на [[Иван Асен II]], въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му.<ref>Lunt, H. G. (1972). Review: Bitolski Nadpis Na Ivan Vladislav Samodŭrzhets Bŭlgarski: Starobŭlgarski Pametnik Ot 1015-1016 Godina. By Iordan Zaimov and Vasilka Zaimova. Sofia: Izdatelstvo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1970. 160 pp. + 11 plates. Slavic Review, 31(02), 499. </ref> Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Френско консулство в Битоля|Френското консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и [http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120224012226/http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 |date=2012-02-24 }}</ref> == Съдържание на надписа == ; Оригинал: В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка<ref>Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София, 1970. с. 15 и сл.</ref>: [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|ляво|мини|300п]] {{cquote|{{Script|Cyrs|[† Въ лѣто Ѕ҃Ф҃К҃Г҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь] <br> [зид]аемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьско[мь] <br> [и п]омощїѫ и молїтвамї прѣс&#x0360;тыѧ владч҃ицѧ нашеѧ Б&#x0360;цѧ ї въз[] <br> [ст]ѫпенїе І҃В҃ і врьховънюю апл҃ъ съ же градь дѣлань бысть [на] <br> [ѹ]бѣ[жище] и на спс҃енѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же <br> [бысть] градь с[ь Б]и[т]ола м&#x0360;ца ок[то&#x0360;]вра въ К҃. коньчѣ же сѧ м&#x0360;ца [...] <br> ис[ходѧща съ самодрьжъць] быстъ бльгарїнь родомь ѹ[нѹкъ] <br> [Ни]к[олы же ї Риѱимиѧ] благовѣрьнѹ сынь Арона С[амоила] <br> [же брата сѫща ц&#x0360;рѣ самод]рьжавьнаго ꙗже i разбїсте [въ] <br> [Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ цр҃ѣ Васї]лїа кде же вьзꙙто бы зл[ато] <br> [...] фоꙙ съжев [...] цр҃ь ра[збїень] <br> [бы цре҃мь Васїлїемь Ѕ҃Ф҃К҃]В҃ [г.] лтѣ оть створ[енї]ѧ мира <br> [въ Ключи ї ѹсъпе лѣтѹ се]мѹ исходꙙщѹ}} }} ; Превод: {{цитат|[През лето 6523 (бел.: 1015 г. сл. Хр.) от сътворението на света обнови се тази крепост,<br> зид]ана и правена от Йоан, самодържец българск[и<br> и с] помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша [[Богородица]], и чрез<br> [заст]ъпничеството на дванадесетте и на върховните [[апостол]]и. Тази крепост бе направена [за]<br> [у]бе[жище] и за спасение, и за живота на българите. Започната<br> [беше] крепостта [Б]и[т]оля през месец ок[то]мври, в 20-и [ден], и се завърши през месец […]<br> в кр[ая. Този самодържец] беше българин по род, в[нук]<br> на [[Никола (комит)|[Ни]к[ола]] и на [[Рипсимия]]] благоверните, син на [[Арон (комитопул)|Арон]],<br> [който е брат на] [[Самуил|С[амуил]], царя самод]ържавен, и които двамата разбиха [в <br>[[Траянови врата|Щипон]] гръцката войска на [[Василий II Българоубиец|цар Васи]лий]], където бе взето зл[ато]<br> […], а този […] цар ра[збит]<br> [биде от цар Василий в годината 652]2 (бел.: 1014 г. сл. Хр.) [[От сътворението на света|от сътвор[ени]ето на света]]<br> [в [[Ключ (село)|Ключ]] и почина в] края [на лятото.]}} == Палеографски и езикови особености == Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[Релеф (скулптура)|релефно]] и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ꙗ''' и '''ѧ''' е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис с [[гръцки език]] от 866 година в Югозападна [[Македония (област)|Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]]. В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнишки надпис|Темнишкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[Наръшки надпис|Наръшкият надпис]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|Енинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|Супрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 година|Сборникът от 1073 година]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други. Във [[Фонетика|фонетично отношение]] надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: '''ъ''' (12) и '''ь''' (20)<ref>[http://bg-filologiq.blogspot.com/2010/05/blog-post_8846.html ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)] </ref>, с отсъствието на [[йотация]] и липсата на смесване на [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Възникване на носови гласни|носовите гласни]]. В [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] за надписа е характерна употребата на [[Причастие|страдателни причастия]], на [[Число (словенски език)|двойствено число]] и на [[Балкански езиков съюз|задпоставен член]] (градь сь). == Литература == * Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198 * Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86 * [[Йордан Заимов|Заимов, Йордан]]. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970 * Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970 * Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133 * Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61 * Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257 * Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33 * Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44 * Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2 == Вижте също == * [[Битолски надпис (1863)]]: Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“. * [[Битолски надпис (1876)]]: Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ''... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...''. * [[Воденски надпис]]: Надпис открит във Воден в 1991 г. == Външни препратки == * [http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/14.html Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070624221139/http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/14.html |date=2007-06-24 }} * Тъпкова-Заимова, Василка. [https://old.fakel.bg/index.php?t=3231 Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав], fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024. * [https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha „Камъкът на страха“], документален филм на [[Костадин Филипов (кореспондент)|Коста Филипов]], реж. [[Олег Ковачев]], [[Българска национална телевизия]], рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016. == Бележки == <references/> {{старобългарска епиграфика}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Първа българска държава]] [[Категория:Старобългарски надписи]] [[Категория:Надписи в Северна Македония]] [[Категория:Стели в Северна Македония]] [[Категория:Паметници в Битоля]] [[Категория:История на Битоля]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Основани в Европа през 11 век]] pg6xi3fr9laoukg3nly7e3xzl4uovh0 12418767 12418766 2024-11-21T14:00:47Z NZ KAKVO DA KAJA 353645 Доста грешки 12418767 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Битолски надпис | изглед = Bitola_Inscription,_Museum_of_Bitola.jpg | изглед-описание = Битолският надпис на цар Йоан Владислав | карта = България | гео-ширина = 41.0311 | гео-дължина = 21.3402 | страна = България | област-вид = | област = | селище-вид = изложен в | селище = [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Исторически музей]], [[Битоля]] | вид = [[стела]] | период = XI век | култура = | епоха = [[Средновековие]] | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''Битолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]] от 950 – 960 година, [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 година и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref> == Откриване и значение == Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822072557/http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel |date=2016-08-22 }}. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в списание „[[Пламък (1957)|Пламък]]“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България [[Македонизъм|македонистка]] политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа.<ref>[https://tribuna.mk/spasitelite-na-bitolskiot-natpis/ Спасителите на Битолскиот натпис]</ref> Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като [[Македонизъм|македонистът]] [[Хорас Лънт]], твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на [[Иван Асен II]], въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му.<ref>Lunt, H. G. (1972). Review: Bitolski Nadpis Na Ivan Vladislav Samodŭrzhets Bŭlgarski: Starobŭlgarski Pametnik Ot 1015-1016 Godina. By Iordan Zaimov and Vasilka Zaimova. Sofia: Izdatelstvo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1970. 160 pp. + 11 plates. Slavic Review, 31(02), 499. </ref> Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Френско консулство в Битоля|Френското консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и [http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120224012226/http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 |date=2012-02-24 }}</ref> == Съдържание на надписа == ; Оригинал: В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка<ref>Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София, 1970. с. 15 и сл.</ref>: [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|ляво|мини|300п]] : == Палеографски и езикови особености == Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[Релеф (скулптура)|релефно]] и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ꙗ''' и '''ѧ''' е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис с [[гръцки език]] от 866 година в Югозападна [[Македония (област)|Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]]. В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнишки надпис|Темнишкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[Наръшки надпис|Наръшкият надпис]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|Енинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|Супрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 година|Сборникът от 1073 година]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други. Във [[Фонетика|фонетично отношение]] надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: '''ъ''' (12) и '''ь''' (20)<ref>[http://bg-filologiq.blogspot.com/2010/05/blog-post_8846.html ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)] </ref>, с отсъствието на [[йотация]] и липсата на смесване на [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Възникване на носови гласни|носовите гласни]]. В [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] за надписа е характерна употребата на [[Причастие|страдателни причастия]], на [[Число (словенски език)|двойствено число]] и на [[Балкански езиков съюз|задпоставен член]] (градь сь). == Литература == * Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198 * Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86 * [[Йордан Заимов|Заимов, Йордан]]. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970 * Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970 * Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133 * Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61 * Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257 * Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33 * Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44 * Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2 == Вижте също == * [[Битолски надпис (1863)]]: Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“. * [[Битолски надпис (1876)]]: Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ''... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...''. * [[Воденски надпис]]: Надпис открит във Воден в 1991 г. == Външни препратки == * [http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/14.html Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070624221139/http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/14.html |date=2007-06-24 }} * Тъпкова-Заимова, Василка. [https://old.fakel.bg/index.php?t=3231 Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав], fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024. * [https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha „Камъкът на страха“], документален филм на [[Костадин Филипов (кореспондент)|Коста Филипов]], реж. [[Олег Ковачев]], [[Българска национална телевизия]], рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016. == Бележки == <references/> {{старобългарска епиграфика}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Първа българска държава]] [[Категория:Старобългарски надписи]] [[Категория:Надписи в Северна Македония]] [[Категория:Стели в Северна Македония]] [[Категория:Паметници в Битоля]] [[Категория:История на Битоля]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Основани в Европа през 11 век]] 8fu4mxtwu5it3f2ylve9j2oyqsypt86 12418768 12418767 2024-11-21T14:02:57Z NZ KAKVO DA KAJA 353645 12418768 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Битолски надпис | изглед = Bitola_Inscription,_Museum_of_Bitola.jpg | изглед-описание = Битолският надпис на цар Йоан Владислав | карта = България | гео-ширина = 41.0311 | гео-дължина = 21.3402 | страна = България | област-вид = | област = | селище-вид = изложен в | селище = [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Исторически музей]], [[Битоля]] | вид = [[стела]] | период = XI век | култура = | епоха = [[Средновековие]] | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''ЙъххйБитолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[ичиргу боила|Негри боила]] [[Мостич]] от 950 – 960 година, [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 година и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1256 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref> == Откриване и значение == Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822072557/http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel |date=2016-08-22 }}. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в списание „[[Пламък (1957)|Пламък]]“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България [[Македонизъм|македонистка]] политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа.<ref>[https://tribuna.mk/spasitelite-na-bitolskiot-natpis/ Спасителите на Битолскиот натпис]</ref> Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като [[Македонизъм|македонистът]] [[Хорас Лънт]], твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на [[Иван Асен II]], въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му.<ref>Lunt, H. G. (1972). Review: Bitolski Nadpis Na Ivan Vladislav Samodŭrzhets Bŭlgarski: Starobŭlgarski Pametnik Ot 1015-1016 Godina. By Iordan Zaimov and Vasilka Zaimova. Sofia: Izdatelstvo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1970. 160 pp. + 11 plates. Slavic Review, 31(02), 499. </ref> Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Френско консулство в Битоля|Френското консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и [http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120224012226/http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 |date=2012-02-24 }}</ref> == Съдържание на надписа == ; Оригинал: В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка<ref>Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София, 1970. с. 15 и сл.</ref>: [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|ляво|мини|300п]] : == Палеографски и езикови особености == Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[Релеф (скулптура)|релефно]] и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ꙗ''' и '''ѧ''' е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис с [[гръцки език]] от 866 година в Югозападна [[Македония (област)|Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]]. В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнишки надпис|Темнишкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[Наръшки надпис|Наръшкият надпис]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|Енинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|Супрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 година|Сборникът от 1073 година]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други. Във [[Фонетика|фонетично отношение]] надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: '''ъ''' (12) и '''ь''' (20)<ref>[http://bg-filologiq.blogspot.com/2010/05/blog-post_8846.html ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)] </ref>, с отсъствието на [[йотация]] и липсата на смесване на [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Възникване на носови гласни|носовите гласни]]. В [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] за надписа е характерна употребата на [[Причастие|страдателни причастия]], на [[Число (словенски език)|двойствено число]] и на [[Балкански езиков съюз|задпоставен член]] (градь сь). == Литература == * Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198 * Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86 * [[Йордан Заимов|Заимов, Йордан]]. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970 * Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970 * Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133 * Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61 * Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257 * Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33 * Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44 * Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2 == Вижте също == * [[Битолски надпис (1863)]]: Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“. * [[Битолски надпис (1876)]]: Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ''... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...''. * [[Воденски надпис]]: Надпис открит във Воден в 1991 г. == Външни препратки == * [http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/14.html Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070624221139/http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/14.html |date=2007-06-24 }} * Тъпкова-Заимова, Василка. [https://old.fakel.bg/index.php?t=3231 Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав], fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024. * [https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha „Камъкът на страха“], документален филм на [[Костадин Филипов (кореспондент)|Коста Филипов]], реж. [[Олег Ковачев]], [[Българска национална телевизия]], рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016. == Бележки == <references/> {{старобългарска епиграфика}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Първа българска държава]] [[Категория:Старобългарски надписи]] [[Категория:Надписи в Северна Македония]] [[Категория:Стели в Северна Македония]] [[Категория:Паметници в Битоля]] [[Категория:История на Битоля]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Основани в Европа през 11 век]] 3ow1fk15cg77ohvqc3av6z019wup5cy 12418770 12418768 2024-11-21T14:05:38Z NZ KAKVO DA KAJA 353645 12418770 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Битолски надпис | изглед = Bitola_Inscription,_Museum_of_Bitola.jpg | изглед-описание = Битолският надпис на цар Йоан Владислав | карта = България | гео-ширина = 41.0311 | гео-дължина = 21.3402 | страна = България | област-вид = | област = | селище-вид = изложен в | селище = [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Исторически музей]], [[Битоля]] | вид = [[стела]] | период = XI век | култура = | епоха = [[Средновековие]] | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''ЙъххйБитолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[ичиргу боила|Негри боила]] [[Мостич]] от 950 – 960 година, [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 година и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1256 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал при гъзбестанке през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref> == Откриване и значение == Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822072557/http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel |date=2016-08-22 }}. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в списание „[[Пламък (1957)|Пламък]]“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България [[Македонизъм|македонистка]] политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа.<ref>[https://tribuna.mk/spasitelite-na-bitolskiot-natpis/ Спасителите на Битолскиот натпис]</ref> Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като [[Македонизъм|македонистът]] [[Хорас Лънт]], твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на [[Иван Асен II]], въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му.<ref>Lunt, H. G. (1972). Review: Bitolski Nadpis Na Ivan Vladislav Samodŭrzhets Bŭlgarski: Starobŭlgarski Pametnik Ot 1015-1016 Godina. By Iordan Zaimov and Vasilka Zaimova. Sofia: Izdatelstvo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1970. 160 pp. + 11 plates. Slavic Review, 31(02), 499. </ref> Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Френско консулство в Битоля|Френското консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и [http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120224012226/http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 |date=2012-02-24 }}</ref> == Съдържание на надписа == ; Оригинал: В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка<ref>Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София, 1970. с. 15 и сл.</ref>: [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|ляво|мини|300п]] : == Палеографски и езикови особености == Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[Релеф (скулптура)|релефно]] и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ꙗ''' и '''ѧ''' е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис с [[гръцки език]] от 866 година в Югозападна [[Македония (област)|Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]]. В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнишки надпис|Темнишкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[Наръшки надпис|Наръшкият надпис]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|Енинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|Супрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 година|Сборникът от 1073 година]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други. Във [[Фонетика|фонетично отношение]] надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: '''ъ''' (12) и '''ь''' (20)<ref>[http://bg-filologiq.blogspot.com/2010/05/blog-post_8846.html ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)] </ref>, с отсъствието на [[йотация]] и липсата на смесване на [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Възникване на носови гласни|носовите гласни]]. В [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] за надписа е характерна употребата на [[Причастие|страдателни причастия]], на [[Число (словенски език)|двойствено число]] и на [[Балкански езиков съюз|задпоставен член]] (градь сь). == Литература == * Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198 * Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86 * [[Йордан Заимов|Заимов, Йордан]]. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970 * Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970 * Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133 * Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61 * Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257 * Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33 * Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44 * Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2 == Вижте също == * [[Битолски надпис (1863)]]: Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“. * [[Битолски надпис (1876)]]: Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ''... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...''. * [[Воденски надпис]]: Надпис открит във Воден в 1991 г. == Външни препратки == * [http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/14.html Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070624221139/http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/14.html |date=2007-06-24 }} * Тъпкова-Заимова, Василка. [https://old.fakel.bg/index.php?t=3231 Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав], fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024. * [https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha „Камъкът на страха“], документален филм на [[Костадин Филипов (кореспондент)|Коста Филипов]], реж. [[Олег Ковачев]], [[Българска национална телевизия]], рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016. == Бележки == <references/> {{старобългарска епиграфика}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Първа българска държава]] [[Категория:Старобългарски надписи]] [[Категория:Надписи в Северна Македония]] [[Категория:Стели в Северна Македония]] [[Категория:Паметници в Битоля]] [[Категория:История на Битоля]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Основани в Европа през 11 век]] mhfyx9zhrs8samuo94d7u6pwyvl8rch 12418771 12418770 2024-11-21T14:06:57Z NZ KAKVO DA KAJA 353645 12418771 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Битолски надпис | изглед = Bitola_Inscription,_Museum_of_Bitola.jpg | изглед-описание = Битолският надпис на цар Йоан Владислав | карта = България | гео-ширина = 41.0311 | гео-дължина = 21.3402 | страна = България | област-вид = | област = | селище-вид = изложен в | селище = [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Исторически музей]], [[Битоля]] | вид = [[стела]] | период = XI век | култура = | епоха = [[Средновековие]] | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''ЙъххйБитолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[ичиргу боила|Негри боила]] [[Мостич]] от 950 – 960 година, [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 година и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1256 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал при гъзбестанке през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей "Пенисос"и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref> == Откриване и значение == Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822072557/http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel |date=2016-08-22 }}. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в списание „[[Пламък (1957)|Пламък]]“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България [[Македонизъм|македонистка]] политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа.<ref>[https://tribuna.mk/spasitelite-na-bitolskiot-natpis/ Спасителите на Битолскиот натпис]</ref> Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като [[Македонизъм|македонистът]] [[Хорас Лънт]], твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на [[Иван Асен II]], въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му.<ref>Lunt, H. G. (1972). Review: Bitolski Nadpis Na Ivan Vladislav Samodŭrzhets Bŭlgarski: Starobŭlgarski Pametnik Ot 1015-1016 Godina. By Iordan Zaimov and Vasilka Zaimova. Sofia: Izdatelstvo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1970. 160 pp. + 11 plates. Slavic Review, 31(02), 499. </ref> Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Френско консулство в Битоля|Френското консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и [http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120224012226/http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 |date=2012-02-24 }}</ref> == Съдържание на надписа == ; Оригинал: В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка<ref>Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София, 1970. с. 15 и сл.</ref>: [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|ляво|мини|300п]] : == Палеографски и езикови особености == Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[Релеф (скулптура)|релефно]] и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ꙗ''' и '''ѧ''' е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис с [[гръцки език]] от 866 година в Югозападна [[Македония (област)|Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]]. В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнишки надпис|Темнишкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[Наръшки надпис|Наръшкият надпис]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|Енинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|Супрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 година|Сборникът от 1073 година]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други. Във [[Фонетика|фонетично отношение]] надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: '''ъ''' (12) и '''ь''' (20)<ref>[http://bg-filologiq.blogspot.com/2010/05/blog-post_8846.html ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)] </ref>, с отсъствието на [[йотация]] и липсата на смесване на [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Възникване на носови гласни|носовите гласни]]. В [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] за надписа е характерна употребата на [[Причастие|страдателни причастия]], на [[Число (словенски език)|двойствено число]] и на [[Балкански езиков съюз|задпоставен член]] (градь сь). == Литература == * Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198 * Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86 * [[Йордан Заимов|Заимов, Йордан]]. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970 * Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970 * Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133 * Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61 * Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257 * Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33 * Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44 * Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2 == Вижте също == * [[Битолски надпис (1863)]]: Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“. * [[Битолски надпис (1876)]]: Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ''... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...''. * [[Воденски надпис]]: Надпис открит във Воден в 1991 г. == Външни препратки == * [http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/14.html Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070624221139/http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/14.html |date=2007-06-24 }} * Тъпкова-Заимова, Василка. [https://old.fakel.bg/index.php?t=3231 Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав], fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024. * [https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha „Камъкът на страха“], документален филм на [[Костадин Филипов (кореспондент)|Коста Филипов]], реж. [[Олег Ковачев]], [[Българска национална телевизия]], рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016. == Бележки == <references/> {{старобългарска епиграфика}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Първа българска държава]] [[Категория:Старобългарски надписи]] [[Категория:Надписи в Северна Македония]] [[Категория:Стели в Северна Македония]] [[Категория:Паметници в Битоля]] [[Категория:История на Битоля]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Основани в Европа през 11 век]] h7t28nq5fc0ujgq9g4b1rfl8tzfqvwp 12418958 12418771 2024-11-21T18:06:38Z Randona.bg 249543 Премахнати [[Special:Contributions/NZ KAKVO DA KAJA|редакции на NZ KAKVO DA KAJA]] ([[User talk:NZ KAKVO DA KAJA|б]].), към версия на Ted Masters 12386061 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Битолски надпис | изглед = Bitola_Inscription,_Museum_of_Bitola.jpg | изглед-описание = Битолският надпис на цар Йоан Владислав | карта = Северна Македония | гео-ширина = 41.0311 | гео-дължина = 21.3402 | страна = {{Северна Македония}} | област-вид = | област = | селище-вид = изложен в | селище = [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Исторически музей]], [[Битоля]] | вид = [[стела]] | период = XI век | култура = | епоха = [[Средновековие]] | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''Битолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]] от 950 – 960 година, [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 година и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref> == Откриване и значение == Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822072557/http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel |date=2016-08-22 }}. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в списание „[[Пламък (1957)|Пламък]]“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България [[Македонизъм|македонистка]] политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа.<ref>[https://tribuna.mk/spasitelite-na-bitolskiot-natpis/ Спасителите на Битолскиот натпис]</ref> Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като [[Македонизъм|македонистът]] [[Хорас Лънт]], твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на [[Иван Асен II]], въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му.<ref>Lunt, H. G. (1972). Review: Bitolski Nadpis Na Ivan Vladislav Samodŭrzhets Bŭlgarski: Starobŭlgarski Pametnik Ot 1015-1016 Godina. By Iordan Zaimov and Vasilka Zaimova. Sofia: Izdatelstvo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1970. 160 pp. + 11 plates. Slavic Review, 31(02), 499. </ref> Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Френско консулство в Битоля|Френското консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и [http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120224012226/http://www.dnevnik.com.mk/default-mk.asp?ItemID=83BB422E5CDD9F4698F43FB94C17BBA7 |date=2012-02-24 }}</ref> == Съдържание на надписа == ; Оригинал: В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка<ref>Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София, 1970. с. 15 и сл.</ref>: [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|ляво|мини|300п]] {{cquote|{{Script|Cyrs|[† Въ лѣто Ѕ҃Ф҃К҃Г҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь] <br> [зид]аемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьско[мь] <br> [и п]омощїѫ и молїтвамї прѣс&#x0360;тыѧ владч҃ицѧ нашеѧ Б&#x0360;цѧ ї въз[] <br> [ст]ѫпенїе І҃В҃ і врьховънюю апл҃ъ съ же градь дѣлань бысть [на] <br> [ѹ]бѣ[жище] и на спс҃енѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же <br> [бысть] градь с[ь Б]и[т]ола м&#x0360;ца ок[то&#x0360;]вра въ К҃. коньчѣ же сѧ м&#x0360;ца [...] <br> ис[ходѧща съ самодрьжъць] быстъ бльгарїнь родомь ѹ[нѹкъ] <br> [Ни]к[олы же ї Риѱимиѧ] благовѣрьнѹ сынь Арона С[амоила] <br> [же брата сѫща ц&#x0360;рѣ самод]рьжавьнаго ꙗже i разбїсте [въ] <br> [Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ цр҃ѣ Васї]лїа кде же вьзꙙто бы зл[ато] <br> [...] фоꙙ съжев [...] цр҃ь ра[збїень] <br> [бы цре҃мь Васїлїемь Ѕ҃Ф҃К҃]В҃ [г.] лтѣ оть створ[енї]ѧ мира <br> [въ Ключи ї ѹсъпе лѣтѹ се]мѹ исходꙙщѹ}} }} ; Превод: {{цитат|[През лето 6523 (бел.: 1015 г. сл. Хр.) от сътворението на света обнови се тази крепост,<br> зид]ана и правена от Йоан, самодържец българск[и<br> и с] помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша [[Богородица]], и чрез<br> [заст]ъпничеството на дванадесетте и на върховните [[апостол]]и. Тази крепост бе направена [за]<br> [у]бе[жище] и за спасение, и за живота на българите. Започната<br> [беше] крепостта [Б]и[т]оля през месец ок[то]мври, в 20-и [ден], и се завърши през месец […]<br> в кр[ая. Този самодържец] беше българин по род, в[нук]<br> на [[Никола (комит)|[Ни]к[ола]] и на [[Рипсимия]]] благоверните, син на [[Арон (комитопул)|Арон]],<br> [който е брат на] [[Самуил|С[амуил]], царя самод]ържавен, и които двамата разбиха [в <br>[[Траянови врата|Щипон]] гръцката войска на [[Василий II Българоубиец|цар Васи]лий]], където бе взето зл[ато]<br> […], а този […] цар ра[збит]<br> [биде от цар Василий в годината 652]2 (бел.: 1014 г. сл. Хр.) [[От сътворението на света|от сътвор[ени]ето на света]]<br> [в [[Ключ (село)|Ключ]] и почина в] края [на лятото.]}} == Палеографски и езикови особености == Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[Релеф (скулптура)|релефно]] и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ꙗ''' и '''ѧ''' е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис с [[гръцки език]] от 866 година в Югозападна [[Македония (област)|Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]]. В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – надписа на [[ичиргу боила]] [[Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнишки надпис|Темнишкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[Наръшки надпис|Наръшкият надпис]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|Енинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|Супрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 година|Сборникът от 1073 година]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други. Във [[Фонетика|фонетично отношение]] надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: '''ъ''' (12) и '''ь''' (20)<ref>[http://bg-filologiq.blogspot.com/2010/05/blog-post_8846.html ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)] </ref>, с отсъствието на [[йотация]] и липсата на смесване на [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Възникване на носови гласни|носовите гласни]]. В [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] за надписа е характерна употребата на [[Причастие|страдателни причастия]], на [[Число (словенски език)|двойствено число]] и на [[Балкански езиков съюз|задпоставен член]] (градь сь). == Литература == * Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198 * Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86 * [[Йордан Заимов|Заимов, Йордан]]. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970 * Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970 * Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133 * Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61 * Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257 * Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33 * Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44 * Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2 == Вижте също == * [[Битолски надпис (1863)]]: Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“. * [[Битолски надпис (1876)]]: Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ''... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...''. * [[Воденски надпис]]: Надпис открит във Воден в 1991 г. == Външни препратки == * [http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/14.html Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070624221139/http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/14.html |date=2007-06-24 }} * Тъпкова-Заимова, Василка. [https://old.fakel.bg/index.php?t=3231 Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав], fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024. * [https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha „Камъкът на страха“], документален филм на [[Костадин Филипов (кореспондент)|Коста Филипов]], реж. [[Олег Ковачев]], [[Българска национална телевизия]], рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016. == Бележки == <references/> {{старобългарска епиграфика}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Първа българска държава]] [[Категория:Старобългарски надписи]] [[Категория:Надписи в Северна Македония]] [[Категория:Стели в Северна Македония]] [[Категория:Паметници в Битоля]] [[Категория:История на Битоля]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Старобългарски език]] [[Категория:Македонски въпрос]] [[Категория:Основани в Европа през 11 век]] cbuh9im1foy8un66we6f8xwka3yrqes 0 64999 12419696 11932228 2024-11-22T10:56:10Z Svilenov 74683 /* Книжовна дейност и последни години */ 12419696 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Йоан VI Кантакузин | име-оригинал = | категория = монарх | описание = византийски император | портрет = John VI Kantakouzenos.jpg | портрет-описание = Йоан VI Кантакузин на църковния събор от 1352 г. | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1347]] – [[1354]] | коронация = [[3 февруари]] [[1347]] | предшественик = [[Йоан V Палеолог]] | наследник = | титла = | други титли = | религия = | герб = }} | род = [[Кантакузини]] | подпис = | сайт = }} '''Йоан VI Кантакузин''' ({{lang|el|Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός}}) е [[византийски император]], управлявал от [[1347]] до [[1354]] година, като съвладетел с [[Йоан V Палеолог]]. == Възкачване на престола == === Произход и регент на Йоан V === Син на [[Михаил Кантакузин (Морея)|Михаил Кантакузин]], губернатор на [[Деспотство Морея|Морея]], Йоан Кантакузин заема поста велик доместик на [[Византия]]. По майчина линия той е сродник на [[Палеолози|Палеологовата династия]]. През 1341 г. умира [[император]] [[Андроник III Палеолог]] и тронът е наследен от неговия невръстен син [[Йоан V Палеолог]]. В [[Константинопол]] е сформирано [[регент]]ство в състав: императрицата-майка [[Анна Савойска]] и военачалниците Йоан Кантакузин и [[Алексий Апокавк]]. Скоро отношенията между тримата регенти се обтягат, а Кантакузин е заподозрян от императрицата в опит да вземе властта. Възползвайки се от отсъствието му от столицата, императрица Анна Савойска го обявява за враг на [[империя]]та и заповядва той да остави командването на войските. Когато новината за това достига до войските на Кантакузин в [[Тракия]], те го обявяват за император въпреки първоначалното му нежелание. === Първа гражданска война === {{основна|[[Гражданска война във Византия 1341-1347]]}} През [[1341]] г. в крепостта [[Димотика]] Йоан Кантакузин е коронясан за император под името '''Йоан VI Кантакузин'''. С това започва нова гражданска война, продължила шест години (1341 – 1347), в които остатъците от византийската държава са разорявани от [[сърби]], [[българи]] и [[турци]], привлечени на помощ от едната или другата фракция. Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбският крал [[Стефан Душан]] и войводата [[Момчил]] в [[Родопи]]те са на страната на Кантакузин. [[Зилоти (Солун)|Зилотите]], които са ревностни поддръжници на [[Православие|православието]] и противници на [[уния]]та с [[католическата църква]], обръщат гръб на императрицата заради западноевропейския ѝ произход. Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар [[Иван Александър]], който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява [[Пловдив]] ([[1344]] г.) и осем [[крепост]]и в [[Родопи]]те. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои [[Западна Европа]] против Йоан Кантакузин, като праща посланичество до [[папа]] [[Климент VI]] в [[Авиньон]] с молба да ѝ бъде осигурена помощ. Вероятно през 1345 година и двете враждуващи групировки изпращат пратеници при османския бей [[Орхан I|Орхан]], които търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на [[Созопол]]. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за [[Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан I)|Теодора]], дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в [[Константинопол]] и става съимператор, заедно с Йоан V.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 41 – 45 | isbn = 954-90556-2-0}}</ref> Заради турската помощ Кантакузин си спечелва омразата на селското население. Българското население в Тракия и Родопите също търпи разорение. Поради тази причина Кантакузин губи като съюзник родопския [[войвода]] Момчил, който започва да брани планината от турците. На [[3 февруари]] [[1347]] година начело на армия от хиляда души Кантакузин успява да влезе в Константинопол и тържествено е коронясан за съимператор на Йоан V Палеолог. == Управление == [[Файл:Johannes V 1742.jpg|мини|ляво|Билонова монета на Йоан VI Кантакузин]] Йоан Кантакузин управлява съвместно с Йоан V Палеолог от 1347 до [[1354]] година, а през 1353 г. провъзгласява за съимператор и своя син [[Матей Кантакузин]]. В този период през [[Европа]] преминава опустошителна епидемия от [[чума]] ([[черната смърт]]). Ромейският флот воюва няколко пъти неуспешно срещу този на [[Генуа]]. [[Сърби]]те също нападат Византия и въпреки че Йоан VI Кантакузин дава отпор на [[армия]]та на бившия си съюзник – крал [[Стефан Душан]], последният завладява почти цяла Северна и Централна Гърция. Йоан Кантакузин свиква два [[Църковен събор|църковни събора]] – през 1347 и [[1352]] г., свързани с враждебността между [[Исихазъм|исихазма]] и [[Варлаамитство|варлаамитството]]. Той поддържа съюза си с Орхан до края на своето управление. През 1348 година османският владетел му изпраща войски в помощ срещу сръбския крал Стефан Душан, които така и не влизат в бой, но разграбват [[Солун]]ско и [[Беломорска Тракия]]. През 1350 година Йоан Кантакузин отново получава османски подкрепления за връщането на Солун от бунтовника [[Алексий Метохит]], но те скоро се изтеглят в [[Мала Азия]], заради проблеми на източната османска граница.<ref name="имбър"/> Селското население страда от целогодишните атаки на турците, както и от високите данъци, които Йоан VI въвежда, поради разоряването на държавата от шестгодишната гражданска война. Тези фактори допринасят за падането на Кантакузин от власт. === Втора гражданска война и абдикация === [[Файл:Meister der Schriften des Johannes VI. Cantacuzemos 001.jpg|мини|Изображение на Йоан Кантакузин като владетел (вляво) и като монах (вдясно)]] В 1352 година извиканата от Кантакузин османска войска в подкрепа на сина му Матей Кантакузин, командвана от Орхановия син [[Сюлейман паша Гази]], се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V в известната [[битка при Питион]] ([[Димотика]] и [[Одрин]]). При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година [[земетресение]] разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но след принудителната абдикация на Йоан Кантакузин през декември биват прекратени.<ref name="имбър"/> Подкрепен от широки слоеве от населението, което негодува от политиката на Кантакузин, през 1353/1354 година Йоан V оглавява войска от наемници, завзема Константинопол и принуждава Йоан Кантакузин да [[Абдикиране|абдикира]] след седемгодишно съвместно управление. Борбата между двамата допълнително изтощава Византийската държава и улеснява османското завоевание на [[Балканите]]. След абдикацията на Йоан Кантакузин Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 година неговият син Сюлейман завзема [[Малгара]], [[Ипсала]] и [[Виза (град)|Виза]]. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на Матей Кантакузин да заеме трона на империята.<ref name="имбър"/> == Книжовна дейност и последни години == След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашва под името Йоасаф и прекарва остатъка от живота си в манастира [[Ватопед]] на [[Света гора]]<ref>Хайтов, Николай. „Светогорски записки“. Издателство Христо Г. Данов. 1987.</ref> ([[1320]] – [[1362]]). Последовател е на [[исихазъм|исихазма]] и пише теологически трудове, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Автор е на история, обхващаща периода от 1320 до 1362 година.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=218-396|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> Умира през 1383 г. на преклонна възраст. == Брак == Йоан Кантакузин има брак с [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]], от която има шест деца: * [[Матей Кантакузин]], съимператор и деспот на Морея (1325 – 1383) * [[Мануил Кантакузин (деспот на Морея)|Мануил Кантакузин]] (1326 – 1380), деспот на Морея * Мария Кантакузина (? – след 1382), омъжена за [[Никифор II Орсини]] * [[Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан I)|Теодора Кантакузина]] (ок.1332 – след 1381), омъжена за султан [[Орхан I]] * [[Елена Кантакузина]] (1333 – 10 декември 1396), омъжена за император [[Йоан V Палеолог]] * Андроник Кантакузин (1334 – 1347), починал от чума. == Вижте също == * [[Гражданска война във Византия 1341-1347]] == Изследвания == * Ioannis Cantacuzeni Eximperatoris Historiarum libri IV, v. 1 – 3, Bonnae, 1828 – 32. * История Византии, т. 3, М., 1967, гл. 9. * Иоанн Кантакузин, Беседа с папским легатом. Диалог с иудеем. СПБ., 1997. * Donald M. Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295 – 1383. Cambridge, 2002. * Вл. Иванов. [http://vladislavivanov.blogspot.com/2014/05/blog-post_31.html Една хипотеза за връзките между фамилията на Кантакузините, папството и ордена на хоспиталиерите на Родос (1350 – 1360 г.)]. * Вл. Иванов. [http://vladislavivanov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html Кантакузин, Йоан Александър и възпирането на турците – мит или реалност?] == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Византийски император]]|[[1347]]|[[1354]] (С [[Йоан V Палеолог]]|[[Андроник III Палеолог]]|[[Йоан V Палеолог]]}} {{пост край}} {{Римски императори}} [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Извори за българската история]] [[Категория:Кантакузини]] [[Категория:Византийски историци]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Монаси във Ватопедския манастир]] [[Категория:Велики доместици]] jplj4p29vcgewe57o9hksvkp24jlkmc 0 65529 12419609 12416958 2024-11-22T09:31:23Z Ket 2798 12419609 wikitext text/x-wiki '''Персия''' може да се отнася за: * Древната [[Персийска империя]] * Съвременната държава [[Иран]] (от 1935 г.) * [[Персия]] - историческата област (днешен [[Фарс (остан)|Фарс]]) {{пояснение}} 6mhybsqosc09duh0k5cy85j112jswxq 0 65771 12419143 12138564 2024-11-21T21:04:31Z 2A01:5A8:302:9B41:397A:C908:7007:BB7 /* Природни райони */ 12419143 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Испания | снимка = Spain topo.jpg | описание = Обзорна карта на релефа на Испании | карта = | континент = [[Европа]] | регион = Югоападна Европа<br>[[Пиренейски полуостров|Пиренейски п-ов]] | координати = | площ място = | km площ = 504 840 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = 5664 km<br>[[Атлантически океан]] 3374 km<br>[[Средиземно море]] 2290 | граници = 623 km – [[Франция]]<br>63,7 km – [[Андора]]<br>1214 km – [[Португалия]]<br>15,9 km – [[Мароко]]<br>1,2 km – [[Гибралтар]] | най-висока точка = [[Муласен]] 3480 m | най-ниска точка = | най-дълга река = [[Ебро]] 922 km,<br>[[Тахо (река)|Тахо]] 863 (1007) km,<br>[[Гуадиана]] 778 km,<br>[[Дуеро]] 684 (897) km,<br>[[Гуадалкивир]] 657 km,<br>[[Хукар]] 498 km | най-голямо езеро = | климат = умерен океански и средиземноморски | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''Испания''' е държава, разположена в Югозападна [[Европа]], заемаща около 83% от площта на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]. Освен континенталната ѝ част в състава ѝ се включват още: [[Балеарски острови|Балеарските острови]] в [[Средиземно море]], [[Канарски острови|Канарските острови]] в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], малки пространства от [[Северна Африка]] (градовете [[Сеута]] и [[Мелиля]]) и островите Велес де ла Гомера, Алусемас и Чафаринас край мароканското крайбрежие.<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe749e4 Физикогеографска карта на Испания]</ref> == Географско положение, граници, големина, брегова линия == В съвременните си граници Испания има площ 504 840 km² и се нарежда на трето място в Европа след [[Украйна]] и [[Франция]]. Морските граници на страната са 5664 km, в т.ч. с [[Атлантическия океан]] – 2234 km, със [[Средиземно море]] – 1670 km. Балеарските острови имат дължина на бреговата линия 620 km, Канарските острови – 1140 km. На север Испания граничи с [[Франция]] (623 km) и [[Андора]] (63,7 km), на запад с [[Португалия]] (1214 km) и на юг с [[Мароко]] (15,9 km, чрез Сеута 6,3 km и Мелиля 9,6 km и британското владение [[Гибралтар]] (1,2 km). Общата дължина на сухоземните граници е 1917,8 км. Максималната дължина на страната от запад на изток е приблизително 1000 km, а от север на юг – 840 km..<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article056756.html «Большая Советская Энциклопедия» – Испания, (раздел Природа), т. 10, стр. 497 – 498]</ref> Територията на Испания, заедно с островити се простира между 28° и 44°с.ш. и между 18°з.д. и 4°и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|43|47|29|N|7|41|20|W}}), нос Естака де Барес на брега на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. * крайна южна точка – континентална ({{coord|36|00|00|N|5|36|40|W}}), нос Тарифа, на [[Гибралтарски проток|Гебралтарския проток]]; островна ({{coord|27|38|16|N|17|59|12|W}}), остров [[Йеро]] от [[Канарски острови|Канарските острови]]. * крайна западна точка – континентална ({{coord|43|03|20|N|9|17|58|W}}), нос Торинянн на брега на [[Атлантическия океан]]; островна ({{coord|27|42|59|N|18|09|39|W}}), нос Торинянн остров [[Йеро]] от [[Канарски острови|Канарските острови]]. * крайна източна точка – континентална ({{coord|42|19|10|N|3|19|20|E}}), нос Креус, на брега на [[Средиземно море]]; островна ({{coord|39|52|38|N|4|19|41|E}}), нос Есперо, на брега на остров [[Менорка]] от [[Балеарски острови|Балеарските острови]]. Голяма част от бреговете на Испания са слабо разчленени. Бреговете на [[Бискайски залив|Бискайския залив]] са планински, стръмни, скалисти с множество малки заливчета. На северозапад, в [[Галисия]] преобладават стръмните брегове от риасов тип. На югозапад бреговете са пясъчни, лагунни и маршеви, ниски и плоски по цялото крайбрежие на [[Кадиски залив|Кадиския залив]]. Бреговете на Средиземно море са предимно абразионни и абразионно-акумулативни, на места планински и предимно праволинейни. Река [[Ебро]] и редица по-малки реки образуват делти.<ref name="bse"/> == Релеф == Повече от 65% от територията на Испания е разположена над 500 m н.в., в т.ч. повече от 25% – над 1000 m. Максималната височина на страната е връх [[Муласен]] – 3478 m, издигащ се в планината [[Сиера Невада]] в южната част на Испания. Общият план в строежа на релефа съответства основно на геоложките тектонски структури. Северозападите, западните и централните части на страната са заети от плата и средновисоки планини, формирали се на мястото на епихерцинските платформи. Северните, източните и южните периферии на полуострова представляват младо нагънати планини и акумулативни равнини, свързани с предпланинските потъвания. Широко са разпространени високи платообразни равнини и плата (основно платото [[Месета]]) с височина 800 – 1000 m на северозапад (в [[Стара Кастилия]]) и 500 – 600 m на югоизток (в Нова Кастилия), над повърхността на които са възвишават островни планински масиви с остатъчен или блоков произход. Между платата в Стара и Нова Кастилия от югозапад на североизток се простира система от кулисообразно разположените нагънато-блокови и блокови хребети на Централните Кордилери, характеризиращи се със заравнени била, плоски върхове и стръмни склонове. В северозападната част на страната са разположени Галисийския масив и планините на Леон, които са силно разчленени от разломи със заложени в тях дълбоки речни долини. Покрай [[Бискайски залив|Бискайския залив]] се простират [[Кантабрийски планини|Кантабрийските планини]], преминаващи на изток в мощната система на слабо разчленените [[Пиренеи|Пиренейски планини]] (височина до 3404 m, пик [[Ането]]), характеризиращи се със своя планинско-ледников релеф. От юг Пиренеите са ограничени от тясната [[Арагонска равнина]] с река [[Ебро]], южно от която се издигат [[Иберийски планини|Иберийските планини]]. В североизточната част на страната, между Пиренеите и долното течение на река Ебро са простират [[Каталонски планини|Каталонските планини]], силно разчленени от дълбоки речни долини. Южните и югоизточни части на полуострова са заети от [[Андалуски планини|Андалуските планини]], съставени от редица хребети, в т.ч. планината [[Сиера Невада]], между които са разположени многочислени вътрешнопланински котловини. На югозапад се простира алувиалната [[Андалуска низина]] – най-обширната в Испания, имаща слабо хълмист релеф в северните и североизточни части в близост до планините и слабо разчленена повърхност край [[Кадиски залив|Кадиския залив]].<ref name="bse"/> == Геоложки строеж, полезни изкопаеми == Главно значение в геоложкия строеж на Испания заемат протерозойските и палеозойските нагънати комплекси на Иберийската Месета, препокрити на изток от мезо-кайнозойски платформен чехъл. На север Иберийската Месета се огражда от южния край на Пиренеите, а на юг – от веригата на Андалуските планини (Бетските Кодилиери). В Иберийската Месета се открояват 3 тектонски зони. Северната, обхващаща Кантабрийските и Иберийските планини е възникнала на мястото на геосинклинално потъване и е изпълнена с мощни теригенни наслаги от ранния палеозой, карбонатно-теригенни наслаги от средния палеозой и (в Астурийския басейн) карбонски въгленосни слоеве, като основното нагъване се отнася към края на карбона, т.нар. астурийска фаза. Централната зона, простираща се през Галисия и Кастилия, отговаря на древно геоантиклинално издигане, пронизано от гранити, като голямо значение тук има камбрийското (сардинско) нагъване. Южната геосинклинална зона (планината Сиера Марена) е изградена предимно от продукти на подводен вулканизъм и грауваки. Тя е изпитала силен натиск и нагъване през средата на девона. В мезокайнозойския платформен чехъл, образуван от карбонатни наслаги в басейна на река Ебро се появяваг флишеви и моласови слоеве, които през олигоцена (т.нар. пиренейска фаза) са подложени на интензивно нагъване. Бетската Кордилера се състои от серии от тектонски покривки, преместени на север. Вътрешните покривки са изградени от палеозойски метаморфни скали, а външните – от мезозойски, палеогенски и долномиоценски карбонатни скали.<ref name="bse"/> Значителните рудни находища на север и юг в Испания са свързани с палеозойските комплекси и гранити. Най-забележителен е южния руден пояс, привързан към среднопалеозайските ефузивно-теригенни слоеве и херцинските гранити в Сиера Морена и Уелва. Към него се отнасят големите медни залежи, хидротермалните находища на живак и оловни-цинковите руди. Най-големи находища на желязна руда има в Галисия, Астурия, Леон, Биская, Сантандер, Гранада, а пирити – най-големи в Уелва и Севиля, по-малки – в Мурсия и Астурия. Всички те съдаржат до 10% мед. Най-богатите в света запаси от живак са съсредоточени в района на Алмаден (провинция Сюдат Реал). Находища на оловно-цинкови руди има в провинциите Хаен (Линарес, Ла Каролина) и Мурсия (Картахена, Масарон), а също в Сантандер (Реосин и Рейноса) и др. Значителни са запасите от уранова руда, по които Испания заема 6-то място в света и 2-ро в Европа. Основните уранови находища се намират в провинциите Саламанка, Касарес, Бадахос, Хаен и Лерида. Волфрамови и калаени руди има в Галисия и провинциите Саламанка и Касерас. В Испания има и находища на злато, среброь арсен, манган. От нерудните полезни изкопаеми най-известни са калиевите соли (карналит и силвинит), залягащи в долината на Ебро, каолин и апатит. Местните енергийни ресурси се основават предимно на запасите от въглища. Въглищните басейни съдаржат малко количество пластове със слаба мощност, големи наклони и са силно дислоцирани, което затруднява механичният им добив и ги правят слабо рентабилни. Около 90% от добива на въглищаq който към 2021 година е в процес на пълно прекратяване,<ref>https://www.abc.net.au/news/2021-09-02/the-just-transition-as-spain-says-goodbye-to-coal/100421216</ref> се извършва в басейните в Астурия, Леон и Паленсия.<ref name="bse"/> == Климат == Северозападните и северните части на страната се характеризират с умерен океански климат с обилни валежи (1000 – 2000 mm годишно), мека зима и топло лято. В крайбрежните райони средната януарска температура е 7 – 8°С, а средната юлска – 18 – 20°С. В планините, особено в Пиренеите, на височина над 2500 m температурата през зимните месеци е отрицателна, а през летните е от 10 до 12°С. В останалите райони на Испания климатът е субтропичен, средиземноморски с горещо сухо лято и мека влажна зима. Средната януарска температура е от 4 – 5°С на платото Месета до 12 – 13° на юг, а средната юлска – съответно от 23 до 29°С. Субтропичните райони се различават главно по количеството на валежите и продължителността на лятното засушаване. С особена сухота на климата се отличават централните, източните и югоизточни райони, където годишната сума на валежите се колебае от 300 mm (на места от 200 mm) до 500 mm. Значително по-голямо овлажняване имат западните и югозападните райони, а също и планинските територии. В испанската част на Пиренеите има незначително количество ледници с обща площ около 40 km².<ref name="bse"/> == Води == {{основна|Списък на реките в Испания}} Голяма част от реките на Испания имат предимно дъждовно подхранване и резки сезонни колебания на оттока, със зимно-пролетен максимум и летен минимум, когато големите реки силно намаляват, а малките пресъхват. Само на север и северозапад реките са пълноводни целогодишно и с относително равномерен сезонен отток. В Пиренеите, Андалуските планини и частично в Централните Кордилери дъждовното подхранване на реките се допълва със снежно. Най-големите реки отнасящи се към водосборния басейн на Атлантическия океан са: [[Тахо (река)|Тахо]], [[Дуеро]], [[Гуадиана]], [[Гуадалкивир]], а към водосборния басейн на Средиземно море – реките [[Ебро]], [[Хукар]], [[Сегура]]. Повечето от големите реки пресичат участъци с прагове, което заедно с лятното маловодие възпрепятства корабоплаването. Водите на реките в Северна Испания се използват предимно за енергийни цели, а останалите – главно за изкуствено напояване, като на много от тях са изградени големи язовири. Испанските езера са малко и са разположени предимно в планините.<ref name="bse"/> == Почви и растителност == Северните и северозападните райони на Испания са покрити листопадни широколистни гори съставени от дъб, бук, кестен, с някои представители на вечноселената растителност в подлеса, развити върху планински кафяви горски почви. По горните части на склоновете те се сменят с иглолистни гори съставени от бор и ела върху планински подзолисти почви. В Пиренеите горната граница на гората преминава на височина от 1800 до 2100 m, а нагоре е разположен пояса на субалпийската и алпийска тревиста и храстова растителност върху планинско-ливадни почви. Останалите райони на Испания са представени от средиземноморски тип растителност, развита върху субтропични типични и излужени почви, често характеризираща се със значителна каменистност. Тук растат ксерофитни гори от вечнозелени дъбове (корков, каменен и др.), борове (алепски, пинии), кипарис, а също и някои листопадни дървета (кестен, клен, липа), храстови и полухрастови формации ([[Макия|маквис]] в по-влажните места, храстовидна мащерка, гарига в по-сухите места). Най-засушливите места на платото Месета и югоизточното крайбрежие са покрити с тревисто-храстова растителност (тамариск, розмарин, тамян, испанска драка и др.), развита върху сиво-кестеняви почви, понякога и солончаци. В крайния юг на страната се срещат малки горички от нискоразвиващата се палма хамеропс (единствената в Европа диворастяща палма). Долините на големите реки са заети от ливадна растителност развита върху тъмноцветни алувиални почви.<ref name="bse"/> == Животински свят == Фауната в северните и северозападните райони на Испания е близка до средноевропейската. Тук обитават лисица, пор, кафява мечка, бурсук, каменен козел, сърна. В останалите райони преобладава средиземноморската фауна с голямо количество ендемични видове и представители на фауната от Северна Африка – вивера, испански заек, алжирски таралеж. Около Гибралтар се срещат макаци, единствените в Езропа представители на маймуните. В страната има около 400 вида птици, в т.ч ендемични (червена патица, синя сврака) и многочислени гущери и змии. В моретата, миещи бреговете на страната има разнообразни риби, в т.ч. тон, сардина и треска имащи важно промишлено значение.<ref name="bse"/> == Природни райони == В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Испания се поделя на 7 природни района: * '''Галисия и Кантабрийски планини''' – район с влажен океански климат, пълноводни реки и широколистни гори; * '''Пиренеи''' – мощна планинска система с най-пълната в Испания височинна ландшафтна поясност, с преобладаване на широколистните и иглолистните гори, а на юг и югоизток е разпространена и средиземноморска растителност; * '''Плато Месета''' – обширно плато, заемащо централната и западна част на Пиренейския полуостров (около 60% от територията на страната), със засушливи равнини покрити с ксерофитни средиземноморски храсти и тревисти формации. Разположените околовръст нагъното-блокови планински хребети са по-влажни и на места обезлесени; * '''Източно Средиземноморско крайбрежие и Балеарски острови''' – район характеризиращ се с горещ климат и различни варианти на средиземноморски гори и храсти; * '''Андалуски планини''' – климатът на запад и север е влажен, а на юг и изток сух с ясно изразена височинна ландшафтна поясност от средиземноморски тип; * '''Андалуска низина''' – район с най-горещия климат в Испания и малки маквисови горички; * '''Канарски острови''' – архипелаг с вулканичен релеф, океански климат и растителност и голямо количество североафрикански видове растителност и животински свят.<ref name="bse"/> {{Европа-модел|География на|География на Европа по страни}} == Източници == <references /> [[Категория:География на Испания| ]] 2h75h1p7oueg7bfzpw6jij14o6rxp1w 0 67177 12419208 12267876 2024-11-21T23:06:33Z 88.9.116.242 12419208 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пабло Неруда | име-оригинал = Pablo Neruda | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто | роден-място = [[Парал (Чили)|Парал]], [[Чили]] | починал-място = [[Сантяго де Чиле|Сантяго]], [[Чили]] | националност = {{Чили}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[дипломат]], [[политик]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1922 – 1973 | жанрове = | теми = | направление = [[авангардизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:Medal Stalin Prize.png|20px|Сталинска премия]] [[Ленинска награда за мир|Сталинска награда за мир]] (1953)<br/>[[Файл:Nobel prize medal.svg|25px|Нобелова награда за литература]] [[Нобелова награда|Нобел (1971)]] | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Па́бло Неру́да''' ({{lang|es|Pablo Neruda}}) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент. Истинското му име е '''Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто'''; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет [[Ян Неруда|Ян Не́руда]]. == Биография == Пабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на [[20 век]], [[Нобелова награда|Нобелов]] лауреат за [[литература]] през 1971 година. „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (''Veinte poemas de amor y una canción desesperada'') от 1924 година е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (''Confieso que he vivido''). Удостоен е с [[Международната награда за мир]] (1950) на просъветския [[Световен съвет за мир]]. През 1953 година получава [[Ленинска награда за мир|Сталинска награда за мир]] от [[съветско]]то правителство. == Издания в България == * ''Знамената се раждат'' (стихотворения) – [[Народна култура]], 1951 * ''Момиче и планета'' (избрани стихотворения) – библ. „Съвременни поети“, Народна култура, 1965 * ''Въглища'' (роман) – Пабло Неруда и [[Диего Муньос]], [[Профиздат]], 1972 * ''Океан'' (поезия) – библ. „Панорама“ № 13, [[Народна култура]], 1974 * ''Блясък и смърт на Хоакин Муриета'' – библ. „Театър“ № 35, Народна култура, 1975 * ''Изповядвам, че живях'' (мемоари) – серия „Световни мемоари“, [[Партиздат]], 1975 (II изд. 1982) * ''Всеобща песен'' (откъси) – [[Народна култура]], 1976 * ''Сто сонета за любовта'' – Народна култура, 1979 (II изд. – ИК „Христо Ботев“, 1994; III изд. – ИК „Кръгозор“, 2012) * ''За да се родя, родих се'' (съд. непубликувани или публикувани само в пер. печат стихотворения в проза, пътеписи, спомени, стихотворения, статии, есета, речи и др.) – поредица „Извори“, Народна култура, 1983 * ''Светилник на земята'' (избрани стихотворения) [[Народна младеж]], 1985 * Стиховете на Капитана - Colibri, 2024 == В сборници с други автори == * ''Откриване на живота'' (поетична проза) – съст. [[Нели Константинова]]/ съд. произведения на [[Сесар Валиехо]], [[Габриела Мистрал]], Пабло Неруда/, изд. [[Христо Г. Данов (издателство)|Христо Г. Данов]], Пловдив, 1984 * ''Роза на ветровете'' (избрана преводна поезия) – прев. (от фр., исп., порт., ит.) [[Жак Битев]], ИК Орбел, С., 2001 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Пабло Неруда}} * {{икона|es}} [http://www.fundacionneruda.org/ Фондация „Неруда“] * {{икона|es}} [http://www.neruda.uchile.cl/ Пабло Неруда на сайта на Чилийския университет] * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/literature/laureates/1971/neruda-bio.html Биография на Неруда на сайта на Нобеловите награди] * {{икона|es}} {{икона|en}} [http://www.lasebastiana-neruda.cl/ Къща музей ''La Sebastiana''] * {{икона|es}} [http://www.poesia-inter.net/indexpn.htm Стихове от Пабло Неруда] * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20150212033804/http://www.kirjasto.sci.fi/neruda.htm Подробна биобиблиография на Пабло Неруда], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|es}} [http://palabravirtual.com/index.php?ir=voz.php&SID Стихове на Неруда, прочетени от самия него] {{нобел литература}} {{Златен венец}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Неруда, Пабло}} [[Категория:Чилийски писатели]] [[Категория:Чилийски поети]] [[Категория:Автобиографи]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Комунисти]] [[Категория:Чилийски политици]] [[Категория:Консули на Чили]] [[Категория:Външна политика на Мексико]] [[Категория:Починали в Сантяго]] [[Категория:Починали от рак]] paxhtxa8jgwxf5kdkwrc4e90weneu1z 12419210 12419208 2024-11-21T23:10:08Z 88.9.116.242 12419210 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пабло Неруда | име-оригинал = Pablo Neruda | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто | роден-място = [[Парал (Чили)|Парал]], [[Чили]] | починал-място = [[Сантяго де Чиле|Сантяго]], [[Чили]] | националност = {{Чили}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[дипломат]], [[политик]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1922 – 1973 | жанрове = | теми = | направление = [[авангардизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:Medal Stalin Prize.png|20px|Сталинска премия]] [[Ленинска награда за мир|Сталинска награда за мир]] (1953)<br/>[[Файл:Nobel prize medal.svg|25px|Нобелова награда за литература]] [[Нобелова награда|Нобел (1971)]] | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Па́бло Неру́да''' ({{lang|es|Pablo Neruda}}) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент. Истинското му име е '''Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто'''; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет [[Ян Неруда|Ян Не́руда]]. == Биография == Пабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на [[20 век]], [[Нобелова награда|Нобелов]] лауреат за [[литература]] през 1971 година. „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (''Veinte poemas de amor y una canción desesperada'') от 1924 година е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (''Confieso que he vivido''). Удостоен е с [[Международната награда за мир]] (1950) на просъветския [[Световен съвет за мир]]. През 1953 година получава [[Ленинска награда за мир|Сталинска награда за мир]] от [[съветско]]то правителство. == Издания в България == * ''Знамената се раждат'' (стихотворения) – [[Народна култура]], 1951 * ''Момиче и планета'' (избрани стихотворения) – библ. „Съвременни поети“, Народна култура, 1965 * ''Въглища'' (роман) – Пабло Неруда и [[Диего Муньос]], [[Профиздат]], 1972 * ''Океан'' (поезия) – библ. „Панорама“ № 13, [[Народна култура]], 1974 * ''Блясък и смърт на Хоакин Муриета'' – библ. „Театър“ № 35, Народна култура, 1975 * ''Изповядвам, че живях'' (мемоари) – серия „Световни мемоари“, [[Партиздат]], 1975 (II изд. 1982) * ''Всеобща песен'' (откъси) – [[Народна култура]], 1976 * ''Сто сонета за любовта'' – Народна култура, 1979 (II изд. – ИК „Христо Ботев“, 1994; III изд. – ИК „Кръгозор“, 2012) * ''За да се родя, родих се'' (съд. непубликувани или публикувани само в пер. печат стихотворения в проза, пътеписи, спомени, стихотворения, статии, есета, речи и др.) – поредица „Извори“, Народна култура, 1983 * ''Светилник на земята'' (избрани стихотворения) [[Народна младеж]], 1985 * ''Стиховете на Капитана'' - Colibri, 2024 == В сборници с други автори == * ''Откриване на живота'' (поетична проза) – съст. [[Нели Константинова]]/ съд. произведения на [[Сесар Валиехо]], [[Габриела Мистрал]], Пабло Неруда/, изд. [[Христо Г. Данов (издателство)|Христо Г. Данов]], Пловдив, 1984 * ''Роза на ветровете'' (избрана преводна поезия) – прев. (от фр., исп., порт., ит.) [[Жак Битев]], ИК Орбел, С., 2001 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Пабло Неруда}} * {{икона|es}} [http://www.fundacionneruda.org/ Фондация „Неруда“] * {{икона|es}} [http://www.neruda.uchile.cl/ Пабло Неруда на сайта на Чилийския университет] * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/literature/laureates/1971/neruda-bio.html Биография на Неруда на сайта на Нобеловите награди] * {{икона|es}} {{икона|en}} [http://www.lasebastiana-neruda.cl/ Къща музей ''La Sebastiana''] * {{икона|es}} [http://www.poesia-inter.net/indexpn.htm Стихове от Пабло Неруда] * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20150212033804/http://www.kirjasto.sci.fi/neruda.htm Подробна биобиблиография на Пабло Неруда], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|es}} [http://palabravirtual.com/index.php?ir=voz.php&SID Стихове на Неруда, прочетени от самия него] {{нобел литература}} {{Златен венец}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Неруда, Пабло}} [[Категория:Чилийски писатели]] [[Категория:Чилийски поети]] [[Категория:Автобиографи]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Комунисти]] [[Категория:Чилийски политици]] [[Категория:Консули на Чили]] [[Категория:Външна политика на Мексико]] [[Категория:Починали в Сантяго]] [[Категория:Починали от рак]] nxu2jzomshsbt27hsfmpp8qcae3ae8p 0 67262 12419445 12210746 2024-11-22T02:19:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419445 wikitext text/x-wiki [[Файл:ASCII Code Chart.svg|мини|400px|ASCII]] '''ASCII''' ([[акроним]] {{lang|en|на=от|American Standard Code for Information Interchange}} – „Американски стандартен код за обмен на информация“,<ref>{{cite web |url=http://www.m-w.com/cgi-bin/audio.pl?ascii001.wav=ASCII |type=audio |title=Pronunciation for ASCII |publisher=Merriam Webster |accessdate=14 април 2008 |архив_дата=2019-09-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190919015823/http://www.m-w.com/cgi-bin/audio.pl?ascii001.wav=ASCII }}</ref> чете се „аски“) е [[Символно кодиране|символна кодова]] таблица на основата на [[латинска азбука|латинската азбука]]. ASCII кодът служи за представяне на текст в компютрите и други комуникационни и управляващи устройства. Всички съвременни устройства, използващи писмени знаци, поддържат ASCII, както и множество допълнителни символи. До 2007 ASCII е най-използваната символна таблица в ''[[World Wide Web]]'' ''(WWW)'', но след това я измества [[UTF-8]], която е надмножество на ASCII.<ref>{{cite web |url=http://www.w3.org/QA/2008/05/utf8-web-growth.html |title=UTF-8 Growth On The Web |last=Dubost |first=Karl |date=6 май 2008 |work=W3C Blog |publisher=[[World Wide Web Consortium]] |accessdate=15 август 2010}}</ref><ref name="utf-8-2008">{{cite web |url=http://googleblog.blogspot.com/2008/05/moving-to-unicode-51.html |title=Moving to Unicode 5.1 |last=Davis |first=Mark |date=5 май 2008 |work=Official Google Blog |publisher=[[Google]] |accessdate=15 август 2010}}</ref><ref>{{cite web |url=http://googleblog.blogspot.com/2010/01/unicode-nearing-50-of-web.html |title=Unicode nearing 50% of the web |last=Davis |first=Mark |date=Jan 28, 2010 |work=Official Google Blog |publisher=Google |accessdate=15 август 2010}}</ref> ASCII е разработен въз основа на някои телеграфни кодове. Работата по стандарта започва на 6 октомври 1960 г., когато е първото събрание на Американската асоциация за стандартизация, подкомитет X3.2. Първото издание на стандарта, публикувано през 1963 г.,<ref name="Brandel">{{cite web |first=Mary |last=Brandel |date=6 юли 1999 |url=http://edition.cnn.com/TECH/computing/9907/06/1963.idg/ |title=1963: The Debut of ASCII |publisher=CNN |accessdate=14 април 2008 |архив_дата=2013-06-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130617155922/http://edition.cnn.com/TECH/computing/9907/06/1963.idg/ }}</ref><ref>{{cite web |title=American Standard Code for Information Interchange, ASA X3.4 – 1963 |publisher=American Standards Association |date=17 юни 1963 |url=http://worldpowersystems.com/J/codes/X3.4-1963/ |accessdate=23 май 2014}}</ref> преминава през сериозни промени през 1967 г.,<ref>{{Cite book|title=USA Standard Code for Information Interchange, USAS X3.4 – 1967 |publisher=United States of America Standards Institute |date=7 юли 1967}}</ref><ref>{{cite web|last=Jennings|first=Tom|title=An annotated history of some character codes|url=http://worldpowersystems.com/archives/codes/#ASCII-1967|publisher=World Power Systems|accessdate=22 януари 2015}}</ref> а най-скорошната актуализация е през 1986 г.<ref>{{Cite book|title=American National Standard for Information Systems – Coded Character Sets – 7-Bit American National Standard Code for Information Interchange (7-Bit ASCII), ANSI X3.4 – 1986 |publisher=American National Standards Institute |date=26 март 1986}}</ref> В сравнение с по-ранните телеграфни кодове, подреждането на знаците в ASCII е по-удобно за сортиране на списъци и за устройства, различни от телепринтерите. ASCII дефинира кодове за 33 непечатими контролни символа (които служат за управление на устройства за обработка на текст) плюс следните 95 печатими символа (първият от които е знакът интервал): <big><pre> !"#$%&'()*+,-./ 0123456789:;&lt;=>? @ABCDEFGHIJKLMNO PQRSTUVWXYZ[\]^_ `abcdefghijklmno pqrstuvwxyz{|}~ </pre></big> == Въведение == ASCII определя еднозначно съответствие между двоични кодове и писмени знаци ([[глиф]]и), правейки възможна обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и ''[[семантика|семантичната]]'' стойност на глифа, а не негова конкретна реализация. Компютърните шрифтове определят реализациите на глифите. Да вземем за пример главната латинска буква A – нейният двоичен код е 0100 0001, което е 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код – 65. Но за да се изобрази на екрана, е нужен шрифт, който от своя страна съпоставя на този код някакво изображение. Това изображение е различно при отделните [[шрифт]]ове, но смисълът му е един и същ – главна латинска буква A. ASCII е 7-[[Бит (информатика)|битов]] код, което означава, че може да представи 128 символа. Той често се допълва до 8 бита чрез добавяне на една или повече допълнителни [[азбука|азбуки]] (освен латинската). По времето на своето създаване за изход на текст са се използвали предимно печатащи устройства. Затова в ASCII се съдържат и контролни кодове, уточняващи начина, по който да се отпечатат символите. == История == Американският стандартен код за обмен на информация се разработва под ръководството на Американската асоциация за стандартизация (наричана комитет X3), от подкомитета X3.2, а по-късно – от подкомитета X3.2.4. След като се преименува, днес Американската асоциация за стандартизация се нарича [[Американски институт за стандартизация]] === Преди ASCII === През 60-те години на XX век липсва общ стандарт и всеки производител на хардуер използва собствен код. По това време има над шестдесет различни начина за представяне на символи, но различните машини не могат да обменят информация поради различното представяне на буквите, цифрите и другите символи. Само [[IBM]] използва девет различни поредици от символи за различните си устройства. === 1961 – Започване на работата === Боб Бъмър – програмист в IBM, наричан баща на ASCII – обръща внимание, че с използването на девет различни стандарта машините на IBM не могат да комуникират помежду си, а още по-малко с машините от останалия свят. През май 1961 г. той предлага на [[Американски институт за стандартизация|Американския институт за стандартизация]] да се въведе и използва общ стандарт между компютрите. За работа по проекта се създава подкомитет X3.2, съставен от представители на повечето производители на компютри. === 1963 – Годината на раждане на ASCII === Всеки от производителите настоява да запази своя начин на представяне на символите. Повече от две години са нужни на комитета, за да постигнат съгласие за един общ код. Подкомитетът X3.2 разработва ASCII на базата на по-ранните системи за кодиране на [[телепринтер]]ите. Подобно на други символни кодировки, ASCII определя съответствие на цифровите битови шаблони със символи (печатими и непечатими). Това позволява на кодиращите устройства да обменят, обработват и запазват информация в символен вид. За да включи 26-те латински букви, 10-те арабски цифри и специалните символи (от 11 до 25 при различните тогавашни кодировки), новият код трябвало да съдържа над 64 знака. Обсъждало се е да бъде вкарана променяща функция, която да позволи над 64 знака да бъдат представени в 6-битов код. Това би направило кодировката по-икономична, но по-малко надеждна за предаване на данни, тъй като грешка в променящия код ще направи данните нечетими. Това предложение се отхвърля и се решава, че ASCII ще бъде 7-битов код. Комитетът обсъжда и 8-битов код, тъй като това би позволило два 4-битови шаблона за ефективно представяне на двоично кодирано десетично число. Само че това би изисквало при всеки обмен на данни да се пращат осем бита, дори когато седем са достатъчни. За да се намалят разходите по изпращане на данни, комитетът избира 7-битов код. Първата публикация на ASCII става през 1963 г. от комитета като били оставени 28 символа без предназначение за по-късна стандартизация. Дебатирало се е дали да бъдат вкарани още контролни символи вместо малките букви от английската азбука, но било взето решение малките букви да бъдат вкарани на 6 – 7 колона. Това породило разлика между битовите шаблони на малките и големите букви с един бит, което опростило намирането на сходство между две букви, без да се има предвид дали е малка или голяма буква, по-лесно, а също улеснило правенето на принтери и клавиатури. === 1963 – 1964 – Първи опит за прилагане на ASCII === За първи път с търговска насоченост ASCII е използван на 7-битов телепринтерски код за мрежата TWX (TeletypeWriter eXchange) на „American Telephone and Telegraph Company“ (АТ§Т) през 1963. От 1963 до 1964 Ай Би Ем работят здраво по новата си операционна система/360 (OС/360), но когато операционната система била готова станало ясно, че няма да успеят да завършват принтерите и [[Перфокарта|перфокартите]] навреме за официалното пускане на системата на пазара. Това, което се опитали да направят е да дадат възможност на операционната система да превключва между ASCII и EBCDIC (8-битова кодировка използвана от Ай Би Ем), но начинанието завършило с неуспех. === ASCII между 1964 – 1981 === След проваления опит на Ай Би Ем да прокара общ стандарт в технологиите си се създава дупка от 18 години, в които не се чува нищо за ASCII. Работата на производители продължава по същия начин, както преди създаването на ASCII, а единствения компютър използвал този стандарт през тези 18 години е UNIVAC 1050. === 1981 – Завръщането на ASCII === Първият компютър на Ай Би Ем бил произведен през тази година и отбелязва началото на използването на ASCII в компютрите. Това е най-важното събитие за стандарта, който предстои да се превърне в глобално използван. Оттогава нататък всеки един компютър е правен така, че да е възможно най-съвместим с ASCII. Възникват и разширени стандарти, които отново са ASCII базирани. ASCII е все още използван, изключвайки [[Microsoft Windows|„Windows“]] машините, които използват [[уникод]]. == ASCII контролни символи == Първоначално ASCII таблицата е създадена за обмен на информация между терминали и [[Периферно устройство|периферни устройства]]. ASCII запазва първите 32 символа (кодове с номера 0 – 31) за контролни знаци: служещи да контролират устройства (като принтери), които ползват ASCII за да предоставят мета-информация за потоци от данни, обработвани и съхранявани на различни видове носители. Например, код 10 представлява функция за „нов ред“ (което кара принтера да подава хартия), а код 8 представлява „връщане назад“. Едно от първите устройства ползващи ASCII e Теле-шрифт модел 33 ASR, което е било терминал за печат с перфо-лента с опция четене и писане. Перфо-лентата е била много популярно средство за дългосрочно съхранение на данни до 1980 г. – значително по-евтини и в някои отношения по-стабилни носители от магнитна лента. Теле-шрифт Model 33 ползва кодове 17 (Control-Q, DC1, известен също като XON), 19 (Control-S, DC3, известен също като XOFF) и 127 (Изтриване), които дефакто стават стандарти. В модела 33 за пръв път е използвана и звуковата индикация Control-G (BEL) – конструирана със звънец, който се задейства механично, като получи BEL символ. Някои видове софтуер дават специални значения на ASCII символите, изпращани от терминала до софтуера. Операционните системи от Digital Equipment Corporation, например, тълкуват DEL като команда „изтрии последно въведения символ“. Тази интерпретация също се използва често при Unix системи. Повечето други системи, използват BS вместо DEL за тази функция, а DEL означава „изтрии символа на мястото на курсора“. Символът „[[escape]]“ (код 27) е първоначално замислян да изпраща контролни символи като литерали, вместо да извиква тяхното значение. Същото значение на „escape“ се среща и в [[URL|URL кодирането]], низове в [[C|езика C]] и други системи, в които определени символи имат запазено значение. С времето, това значение е било променено. Поради появилите се с времето интерпретации на контролните символи неминуемо се появяват и проблеми при прехвърляне на файлове между системите. Най-добрия пример за това е проблемът с „новия ред“ на различни [[Операционна система|операционни системи]]. В библиотеките на С и конвенциите на [[Unix]], символът „[[null]]“ се използва да се прекрати [[символен низ]]. Такива низове са познати като „ASCIIZ“ като „Z“ представлява „0“ (zero). В днешно време идеята за ASCII таблицата е доразвита и управлението на потоците от данни става с форматиращи файлове, езици за управление на устройства (като [[PostScript]]) и стандартни [[Комуникационен протокол|протоколи]]. Поради тази причина много от контролните символи вече или изобщо не се използват или се използват не по първоначалното им предназначение. == ASCII контролни символи – диаграма == {| class="wikitable" border="1" cellspacing="0" style="text-align: center" |- !style="width: 5.5em"|[[Двоичен код|Binary]] !style="width: 2.5em"|Oct !style="width: 2.5em"|Dec !style="width: 2.5em"|[[Шестнадесетична бройна система|Hex]] !style="width: 2.5em"|Съкр. !style="width: 2.5em"|ИП !style="width: 2.5em"|КК !Английски !Български !Описание |- |0000 0000 |000 |0 |00 |NUL |␀ |^@ |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|NULL |Празен символ |Този символ не прави нищо. Някои терминали го изобразяват като интервал, но това е неправилно. |- |0000 0001 |001 |1 |01 |SOH |␁ |^A |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Start of Heading |Начало на заглавие |В днешно време се използва в маршрутизатори на CISCO. |- |0000 0010 |002 |2 |02 |STX |␂ |^B |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Start of Text |Начало на текст |В днешно време се използва в маршрутизатори на CISCO. |- |0000 0011 |003 |3 |03 |ETX |␃ |^C |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|End of Text |Край на текст |При въвеждане в терминала обикновено се интерпретира като сигнал за презареждане. |- |0000 0100 |004 |4 |04 |EOT |␄ |^D |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|End-of-transmission character |Край на предаване |Unix ситемите го интерпретират като край на входните данни. Текущата програма е прочела данните от терминала приключва четенето и обработва цялата информация до символа ^D. |- |0000 0101 |005 |5 |05 |ENQ |␅ |^E |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Enquiry |Повикване |Използва се в телетайпните системи (теграфи). |- |0000 0110 |006 |6 |06 |ACK |␆ |^F |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Acknowledgement |Потвърждение |Използва се в телетайпните системи (теграфи). |- |0000 0111 |007 |7 |07 |BEL |␇ |^G |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Bell |Звънец |Ако принтера или терминала получи таккъв символ той не отпечатва нищо, но произвежда звуков сигнал. |- |0000 1000 |010 |8 |08 |BS |␈ |^H |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Backspace |Връщане назада |Премества позицията на печатното устройство един символ назад. |- |0000 1001 |011 |9 |09 |HT |␉ |^I |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Horizontal Tab |Хоризонтална табулация |Премества позицията на печатното устройство към следваща позиция. |- |0000 1010 |012 |10 |0A |LF |␊ |^J |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Line feed |Нов ред |Премества позицията за печат един ред надолу или разделя текстов файл в Unix системите. |- |0000 1011 |013 |11 |0B |VT |␋ |^K |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Vertical Tab |Вертикална табулация |Премества печатното устройство в следващата позиция по вертикал. |- |0000 1100 |014 |12 |0C |FF |␌ |^L |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Form feed |Следваща страница |Изтрива печата на текущата страница и започва печат на следващата. На терминалните устройства този символ обикновено е еквивалентен на изчистване на екрана. |- |0000 1101 |015 |13 |0D |CR |␍ |^M |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Carriage return |Връщане в изходно положение |Премества печатащата глава на принтера в крайно ляво – изходно положение. |- |0000 1110 |016 |14 |0E |SO |␎ |^N |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Shift Out |Режим на въвеждане |Превключва режима на въвеждане на текущия език. |- |0000 1111 |017 |15 |0F |SI |␏ |^O |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Shift In |ACSII режим на въвеждане |Превключва на латински режим на писане. |- |0001 0000 |020 |16 |10 |DLE |␐ |^P |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Data Link Escape |Игнориране на управляващ символ |Означава, че следващия символ трябва да се приеме буквално, а не като управляващ. |- |0001 0001 |021 |17 |11 |DC1 |␑ |^Q |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Device Control 1 (или XON) |Управление на устройство код 1 |Разрешава на терминала да продължи да приема данни. |- |0001 0010 |022 |18 |12 |DC2 |␒ |^R |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Device Control 2 |Управление на устройство код 2 | |- |0001 0011 |023 |19 |13 |DC3 |␓ |^S |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Device Control 3 (или XOFF) |Управление на устройство код 3 |Временно да прекрати приемането на данни. |- |0001 0100 |024 |20 |14 |DC4 |␔ |^T |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Device Control 4 |Управление на устройство код 4 | |- |0001 0101 |025 |21 |15 |NAK |␕ |^U |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Negative Acknowledgement |Отрицателно потвърждение |Означава, че устройството е заето. |- |0001 0110 |026 |22 |16 |SYN |␖ |^V |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Synchronous Idle |Синронен режим |Синхронизиран обмен на данни. |- |0001 0111 |027 |23 |17 |ETB |␗ |^W |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|End of Trans. Block |Край на блока на предаване | |- |0001 1000 |030 |24 |18 |CAN |␘ |^X |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Cancel |Отмяна |Данните, които са дошли преди този символ са некоректни. |- |0001 1001 |031 |25 |19 |EM |␙ |^Y |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|End of Medium |Край на носителя |Използва се например, ако е свършила перфолентата. |- |0001 1010 |032 |26 |1A |SUB |␚ |^Z |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Substitute |Замяна |Поставя се на мястото на символи, които са били изгубени при приемането на данните. В MS-DOS се използва за край на текстов файл и край на входящата от конзолата информация. Някои текстови редактори под DOS го добавят автоматично в края на файла. |- |0001 1011 |033 |27 |1B |ESC |␛ |^<nowiki>[</nowiki> |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Escape |Алтернативен регистър |Следващия символ има значение различно от значението му определено от ASCII. |- |0001 1100 |034 |28 |1C |FS |␜ |^\ |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|File Separator |Файлов разделител | |- |0001 1101 |035 |29 |1D |GS |␝ |^<nowiki>]</nowiki> |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Group Separator |Разделител на групи | |- |0001 1110 |036 |30 |1E |RS |␞ |^^ |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Record Separator |Разделите на записа | |- |0001 1111 |037 |31 |1F |US |␟ |^_ |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Unit Separator |Разделител по полета | |- |0111 1111 |177 |127 |7F |DEL |␡ |^? |style="text-align: left; margin-left: 0.2em"|Delete |Изтриване | |} # Изобразимо Представяне, [[Unicode]] глифите представящи контролните символи когато е необходимо те да се отпечатат или изобразят вместо да се използват по предназначение. Понякога вместо това се използва представянето с каретка съответстващо на начина на въвеждане. # [[Компютърна клавиатура|Клавишна]] Комбинация, стандартната клавишна комбинация използвана за въвеждане на контролните символи. Каретката (^) представя клавиша Control (Ctrl) който трябва да се задържи докато се натиска следващия клавиш от комбинацията. # Символите Backspace, Delete, Escape и Carriage Return могат да бъдат въведени и чрез натискане на съответните клавиши – {{key|Backspace}} (или Bksp, ←), {{key|Delete}} (Del), {{key|Escape}} (или Esc), {{key|Carriage Return}} (или Return, Ret, Enter, ↵) # Някои системи превеждат символът Delete в Backspace. В тези случаи Delete може да се въведе и чрез клавиша или клавишните комбинации за Backspace. == ASCII печатаеми символи == След първите 32 контролни знаци в ASCII таблицата са вкарани 95 печатаеми или входни знаци. Това са текстови символи представени чрез числа: 26 малки английски букви, 26 големи английски букви, 10 цифри, 32 препинателни знаци и 1 интервал. Тоест в ASCII таблицата са вкарани всички символи, които трябва да бъдат изобразявани, за да може един текст да бъде прочетен, затова и те се наричат печатаеми символи.<br> Кодът 20<sub>[[Шестнадесетична бройна система|hex]]</sub>, [[Интервал (пунктуация)|„space“]] клавишът обозначава интервал между думите. Интервалът се счита за невидим символ и затова се причислява към печатаемите знаци, а не към контролните. {{anchor|3 ASCII printable characters|ASCII printable characters}} {| style="background:none; text-align:center;" |- style="vertical-align:top;" | {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Binary !! Oct !! Dec !! Hex !! Glyph |- |010 0000 ||style="background:lightblue;"| 040 || style="background:#cff;"| 32 ||style="background:lightblue;"| 20 || {{small|([[Интервал (пунктуация)|space]])}} |- |010 0001 ||style="background:lightblue;"| 041 || style="background:#cff;"| 33 ||style="background:lightblue;"| 21 || [[Удивителен знак|!]] |- |010 0010 ||style="background:lightblue;"| 042 || style="background:#cff;"| 34 ||style="background:lightblue;"| 22 || [[Кавички|„]] |- |010 0011 ||style="background:lightblue;"| 043 || style="background:#cff;"| 35 ||style="background:lightblue;"| 23 || [[Диез|#]] |- |010 0100 ||style="background:lightblue;"| 044 || style="background:#cff;"| 36 ||style="background:lightblue;"| 24 || [[Щатски долар|$]] |- |010 0101 ||style="background:lightblue;"| 045 || style="background:#cff;"| 37 ||style="background:lightblue;"| 25 || [[Процент|%]] |- |010 0110 ||style="background:lightblue;"| 046 || style="background:#cff;"| 38 ||style="background:lightblue;"| 26 || [[Амперсанд|&]] |- |010 0111 ||style="background:lightblue;"| 047 || style="background:#cff;"| 39 ||style="background:lightblue;"| 27 || [[Апостроф|']] |- |010 1000 ||style="background:lightblue;"| 050 || style="background:#cff;"| 40 ||style="background:lightblue;"| 28 || [[Скоба|(]] |- |010 1001 ||style="background:lightblue;"| 051 || style="background:#cff;"| 41 ||style="background:lightblue;"| 29 || [[Скоба|)]] |- |010 1010 ||style="background:lightblue;"| 052 || style="background:#cff;"| 42 ||style="background:lightblue;"| 2A || [[Звездичка|*]] |- |010 1011 ||style="background:lightblue;"| 053 || style="background:#cff;"| 43 ||style="background:lightblue;"| 2B || [[Плюс|+]] |- |010 1100 ||style="background:lightblue;"| 054 || style="background:#cff;"| 44 ||style="background:lightblue;"| 2C || [[Запетая|,]] |- |010 1101 ||style="background:lightblue;"| 055 || style="background:#cff;"| 45 ||style="background:lightblue;"| 2D || [[Минус|-]] |- |010 1110 ||style="background:lightblue;"| 056 || style="background:#cff;"| 46 ||style="background:lightblue;"| 2E || [[Точка (препинателен знак)|.]] |- |010 1111 ||style="background:lightblue;"| 057 || style="background:#cff;"| 47 ||style="background:lightblue;"| 2F || [[Наклонена черта|/]] |- |011 0000 ||style="background:lightblue;"| 060 || style="background:#cff;"| 48 ||style="background:lightblue;"| 30 || [[Нула|0]] |- |011 0001 ||style="background:lightblue;"| 061 || style="background:#cff;"| 49 ||style="background:lightblue;"| 31 || [[1 (число)|1]] |- |011 0010 ||style="background:lightblue;"| 062 || style="background:#cff;"| 50 ||style="background:lightblue;"| 32 || [[2 (число)|2]] |- |011 0011 ||style="background:lightblue;"| 063 || style="background:#cff;"| 51 ||style="background:lightblue;"| 33 || [[3 (число)|3]] |- |011 0100 ||style="background:lightblue;"| 064 || style="background:#cff;"| 52 ||style="background:lightblue;"| 34 || [[4 (число)|4]] |- |011 0101 ||style="background:lightblue;"| 065 || style="background:#cff;"| 53 ||style="background:lightblue;"| 35 || [[5 (число)|5]] |- |011 0110 ||style="background:lightblue;"| 066 || style="background:#cff;"| 54 ||style="background:lightblue;"| 36 || [[6 (число)|6]] |- |011 0111 ||style="background:lightblue;"| 067 || style="background:#cff;"| 55 ||style="background:lightblue;"| 37 || [[7 (число)|7]] |- |011 1000 ||style="background:lightblue;"| 070 || style="background:#cff;"| 56 ||style="background:lightblue;"| 38 || [[8 (число)|8]] |- |011 1001 ||style="background:lightblue;"| 071 || style="background:#cff;"| 57 ||style="background:lightblue;"| 39 || [[9 (число)|9]] |- |011 1010 ||style="background:lightblue;"| 072 || style="background:#cff;"| 58 ||style="background:lightblue;"| 3A || [[Двоеточие|:]] |- |011 1011 ||style="background:lightblue;"| 073 || style="background:#cff;"| 59 ||style="background:lightblue;"| 3B || [[Точка и запетая|;]] |- |011 1100 ||style="background:lightblue;"| 074 || style="background:#cff;"| 60 ||style="background:lightblue;"| 3C || [[По-малко|<]] |- |011 1101 ||style="background:lightblue;"| 075 || style="background:#cff;"| 61 ||style="background:lightblue;"| 3D || [[Знак за равенство|=]] |- |011 1110 ||style="background:lightblue;"| 076 || style="background:#cff;"| 62 ||style="background:lightblue;"| 3E || [[По-голямо от|>]] |- |011 1111 ||style="background:lightblue;"| 077 || style="background:#cff;"| 63 ||style="background:lightblue;"| 3F || [[Въпросителен знак|?]] |} | {| class="wikitable" style="text-align:center;margin-left:1em" |- style="vertical-align:bottom;" !Binary !! Oct !! Dec !! Hex !! Glyph |- |100 0000 ||style="background:lightblue;"| 100 || style="background:#cff;"| 64 ||style="background:lightblue;"| 40 || [[@]] |- |100 0001 ||style="background:lightblue;"| 101 || style="background:#cff;"| 65 ||style="background:lightblue;"| 41 || [[A]] |- |100 0010 ||style="background:lightblue;"| 102 || style="background:#cff;"| 66 ||style="background:lightblue;"| 42 || [[B]] |- |100 0011 ||style="background:lightblue;"| 103 || style="background:#cff;"| 67 ||style="background:lightblue;"| 43 || [[C]] |- |100 0100 ||style="background:lightblue;"| 104 || style="background:#cff;"| 68 ||style="background:lightblue;"| 44 || [[D]] |- |100 0101 ||style="background:lightblue;"| 105 || style="background:#cff;"| 69 ||style="background:lightblue;"| 45 || [[E]] |- |100 0110 ||style="background:lightblue;"| 106 || style="background:#cff;"| 70 ||style="background:lightblue;"| 46 || [[F]] |- |100 0111 ||style="background:lightblue;"| 107 || style="background:#cff;"| 71 ||style="background:lightblue;"| 47 || [[G]] |- |100 1000 ||style="background:lightblue;"| 110 || style="background:#cff;"| 72 ||style="background:lightblue;"| 48 || [[H]] |- |100 1001 ||style="background:lightblue;"| 111 || style="background:#cff;"| 73 ||style="background:lightblue;"| 49 || [[I]] |- |100 1010 ||style="background:lightblue;"| 112 || style="background:#cff;"| 74 ||style="background:lightblue;"| 4A || [[J]] |- |100 1011 ||style="background:lightblue;"| 113 || style="background:#cff;"| 75 ||style="background:lightblue;"| 4B || [[K]] |- |100 1100 ||style="background:lightblue;"| 114 || style="background:#cff;"| 76 ||style="background:lightblue;"| 4C || [[L]] |- |100 1101 ||style="background:lightblue;"| 115 || style="background:#cff;"| 77 ||style="background:lightblue;"| 4D || [[M]] |- |100 1110 ||style="background:lightblue;"| 116 || style="background:#cff;"| 78 ||style="background:lightblue;"| 4E || [[N]] |- |100 1111 ||style="background:lightblue;"| 117 || style="background:#cff;"| 79 ||style="background:lightblue;"| 4F || [[O]] |- |101 0000 ||style="background:lightblue;"| 120 || style="background:#cff;"| 80 ||style="background:lightblue;"| 50 || [[P]] |- |101 0001 ||style="background:lightblue;"| 121 || style="background:#cff;"| 81 ||style="background:lightblue;"| 51 || [[Q]] |- |101 0010 ||style="background:lightblue;"| 122 || style="background:#cff;"| 82 ||style="background:lightblue;"| 52 || [[R]] |- |101 0011 ||style="background:lightblue;"| 123 || style="background:#cff;"| 83 ||style="background:lightblue;"| 53 || [[S]] |- |101 0100 ||style="background:lightblue;"| 124 || style="background:#cff;"| 84 ||style="background:lightblue;"| 54 || [[T]] |- |101 0101 ||style="background:lightblue;"| 125 || style="background:#cff;"| 85 ||style="background:lightblue;"| 55 || [[U]] |- |101 0110 ||style="background:lightblue;"| 126 || style="background:#cff;"| 86 ||style="background:lightblue;"| 56 || [[V]] |- |101 0111 ||style="background:lightblue;"| 127 || style="background:#cff;"| 87 ||style="background:lightblue;"| 57 || [[W]] |- |101 1000 ||style="background:lightblue;"| 130 || style="background:#cff;"| 88 ||style="background:lightblue;"| 58 || [[X]] |- |101 1001 ||style="background:lightblue;"| 131 || style="background:#cff;"| 89 ||style="background:lightblue;"| 59 || [[Y]] |- |101 1010 ||style="background:lightblue;"| 132 || style="background:#cff;"| 90 ||style="background:lightblue;"| 5A || [[Z]] |- |101 1011 ||style="background:lightblue;"| 133 || style="background:#cff;"| 91 ||style="background:lightblue;"| 5B || [[Скоба|<nowiki>[</nowiki>]] |- |101 1100 ||style="background:lightblue;"| 134 || style="background:#cff;"| 92 ||style="background:lightblue;"| 5C || [[Наклонена черта|\]] |- |101 1101 ||style="background:lightblue;"| 135 || style="background:#cff;"| 93 ||style="background:lightblue;"| 5D || [[Скоба|<nowiki>]</nowiki>]] |- |101 1110 ||style="background:lightblue;"| 136 || style="background:#cff;"| 94 ||style="background:lightblue;"| 5E || [[Caret|^]] |- |101 1111 ||style="background:lightblue;"| 137 || style="background:#cff;"| 95 ||style="background:lightblue;"| 5F || [[Долна черта|_]] |} | {| class="wikitable" style="text-align:center;margin-left:1em" |- style="vertical-align:bottom;" !Binary !! Oct !! Dec !! Hex !! Glyph |- |110 0000 ||style="background:lightblue;"| 140 || style="background:#cff;"| 96 ||style="background:lightblue;"| 60 || [[Grave accent|`]] |- |110 0001 ||style="background:lightblue;"| 141 || style="background:#cff;"| 97 ||style="background:lightblue;"| 61 || [[a]] |- |110 0010 ||style="background:lightblue;"| 142 || style="background:#cff;"| 98 ||style="background:lightblue;"| 62 || [[b]] |- |110 0011 ||style="background:lightblue;"| 143 || style="background:#cff;"| 99 ||style="background:lightblue;"| 63 || [[c]] |- |110 0100 ||style="background:lightblue;"| 144 || style="background:#cff;"| 100 ||style="background:lightblue;"| 64 || [[d]] |- |110 0101 ||style="background:lightblue;"| 145 || style="background:#cff;"| 101 ||style="background:lightblue;"| 65 || [[e]] |- |110 0110 ||style="background:lightblue;"| 146 || style="background:#cff;"| 102 ||style="background:lightblue;"| 66 || [[f]] |- |110 0111 ||style="background:lightblue;"| 147 || style="background:#cff;"| 103 ||style="background:lightblue;"| 67 || [[g]] |- |110 1000 ||style="background:lightblue;"| 150 || style="background:#cff;"| 104 ||style="background:lightblue;"| 68 || [[h]] |- |110 1001 ||style="background:lightblue;"| 151 || style="background:#cff;"| 105 ||style="background:lightblue;"| 69 || [[i]] |- |110 1010 ||style="background:lightblue;"| 152 || style="background:#cff;"| 106 ||style="background:lightblue;"| 6A || [[j]] |- |110 1011 ||style="background:lightblue;"| 153 || style="background:#cff;"| 107 ||style="background:lightblue;"| 6B || [[k]] |- |110 1100 ||style="background:lightblue;"| 154 || style="background:#cff;"| 108 ||style="background:lightblue;"| 6C || [[l]] |- |110 1101 ||style="background:lightblue;"| 155 || style="background:#cff;"| 109 ||style="background:lightblue;"| 6D || [[m]] |- |110 1110 ||style="background:lightblue;"| 156 || style="background:#cff;"| 110 ||style="background:lightblue;"| 6E || [[n]] |- |110 1111 ||style="background:lightblue;"| 157 || style="background:#cff;"| 111 ||style="background:lightblue;"| 6F || [[o]] |- |111 0000 ||style="background:lightblue;"| 160 || style="background:#cff;"| 112 ||style="background:lightblue;"| 70 || [[p]] |- |111 0001 ||style="background:lightblue;"| 161 || style="background:#cff;"| 113 ||style="background:lightblue;"| 71 || [[q]] |- |111 0010 ||style="background:lightblue;"| 162 || style="background:#cff;"| 114 ||style="background:lightblue;"| 72 || [[r]] |- |111 0011 ||style="background:lightblue;"| 163 || style="background:#cff;"| 115 ||style="background:lightblue;"| 73 || [[s]] |- |111 0100 ||style="background:lightblue;"| 164 || style="background:#cff;"| 116 ||style="background:lightblue;"| 74 || [[t]] |- |111 0101 ||style="background:lightblue;"| 165 || style="background:#cff;"| 117 ||style="background:lightblue;"| 75 || [[u]] |- |111 0110 ||style="background:lightblue;"| 166 || style="background:#cff;"| 118 ||style="background:lightblue;"| 76 || [[v]] |- |111 0111 ||style="background:lightblue;"| 167 || style="background:#cff;"| 119 ||style="background:lightblue;"| 77 || [[w]] |- |111 1000 ||style="background:lightblue;"| 170 || style="background:#cff;"| 120 ||style="background:lightblue;"| 78 || [[x]] |- |111 1001 ||style="background:lightblue;"| 171 || style="background:#cff;"| 121 ||style="background:lightblue;"| 79 || [[y]] |- |111 1010 ||style="background:lightblue;"| 172 || style="background:#cff;"| 122 ||style="background:lightblue;"| 7A || [[z]] |- |111 1011 ||style="background:lightblue;"| 173 || style="background:#cff;"| 123 ||style="background:lightblue;"| 7B || [[Скоба#Curly brackets|{]] |- |111 1100 ||style="background:lightblue;"| 174 || style="background:#cff;"| 124 ||style="background:lightblue;"| 7C || [[Вертикална черта|<nowiki>|</nowiki>]] |- |111 1101 ||style="background:lightblue;"| 175 || style="background:#cff;"| 125 ||style="background:lightblue;"| 7D || [[Скоба#Curly brackets|}]] |- |111 1110 ||style="background:lightblue;"| 176 || style="background:#cff;"| 126 ||style="background:lightblue;"| 7E || [[Тилда|~]] |} |} == Вариации == Тъй като компютърните технологии се разпространяват из целия свят, различни стандарти и корпорации разработват различни вариации на ASCII. Целта им е да допълнят липсващите не-английски символи в останалите езици базирани на латинската азбука. Този тип вариации се нарича [[Разширено ASCII|ASCII разширения]], въпреки че често този термин се използва за всички варианти, включително и тези които не запазват ASCII символите в 7 битовия обхват. Обратното също се наблюдава – ASCII разширенията биват погрешно наричани ASCII. Много страни са разработили собствени варианти на ASCII, за да включат букви, които не се използват в английския език (напр. [[é]], [[ñ]], [[ß]], [[Ł]]), символи за валута (напр. [[£]], [[¥]]), и др. === 7-битови === От зората на разработката си, ASCII е планиран да бъде един от няколко варианта на символно кодиране за англоговорещите страни, включени в международния стандарт. Този стандарт е публикуван под името [[ISO/IEC 646]] през 1972 г. В него общо използваните символи винаги стоят на една и съща позиция, докато останалите се променят за нуждите на определена дейност или етническа група. През 4-те години между публикацията на ASCII-1963 и приемането на международен стандарт ISO през 1967, ASCII се утвърждава дотолкова, че на практика се приема за световния стандарт. Останалите страни я приемат за основна и я променят според своите нужди, което неминуемо довежда до обърквания и несъвместимости. ISO/IEC 646, подобно на ASCII, е 7 битово символно кодиране. Той не е допускал включването на допълнителни кодове, така че в различните страни са се използвали различни символи за един и същ код. Специални кодове са били дефинирани, които да указват за чия нужда е предназначен даден текст. Често обаче тези указващи кодове не са били използвани, което в определени ситуации е довеждало до грешно интерпретирани кодове и съответно, грешно изписани символи. В ASCII, различните видове скоби са били означени като символи разрешени за промяна. За нуждите на езици като немски, френски, шведски и други, в които се използват букви с ударение, символите със скоби са били заместени със символи за букви. Това засегнало особено програмистите, които използвайки различен от американския вариант на ISO/IEC 646, получавали трудно четим код: : <code>ä aÄiÜ = 'Ön'; ü</code> вместо правилния: : <code>{ a[i] = '\n'; }</code> [[C trigraph]] е бил създаден за да реши този проблем при езика C ([[ANSI C]]). Късното му представяне обаче го обричат на ограничена употреба. Много програмисти по това време вече са били свикнали компютърът им да използва US-ASCII и неудобството понякога да виждат скоби в средата на думите. Използването на US-ASCII от шведи, например ги е принуждавало да заместват ударените букви, със скобата съответстваща на същия код: Тоест трябвало е да напишат „N{ jag har sm|rg}sar.“, за да може отсрещната страна, която използва шведски стандарт да види правилното „Nä jag har smörgåsar.“ === 8-битови === Скоро, след като 8, 16 и 32 битовите компютри започват да изместват 18 и 36 битовите, започва и използването на 8 бита за съхранение на символ в паметта. Допълнителния бит позволява двойно да се увеличат ASCII кодовете, като оригиналния ASCII се запази в позиции от 0 до 127. За допълнителните символи са предвидени местата от 128 до 255. Повечето ранни компютърни системи използват собствени версии на 8 битовата подредба, обикновено съдържащи символи за чертане на различни видове линии или за изобразяване на елементи в игрите. Някои дори подменят дори и контролните символи от 0 до 31. [[Kaypro]] [[CP/M]] компютрите използват „горните“ 128 символа за гръцката азбука. IBM-ските компютри дефинират [[code page 437]], която подменя контролните символи с графични (напр. усмихнато лице) и добавя още 128 графични символи в разширените позиции. [[Digital Equipment Corporation]] разработва [[Многоезичната Символна Таблица|Multinational Character Set]] (DEC-MCS) – първото разширение на ASCII фокусирано върху многоезичната поддръжка, вместо върху символите за рисуване или чертане. Компанията [[Макинтош]] с техния [[Mac OS Roman]], както и разработчиците на Postscript, също дефинират подредби акцентиращи върху чуждоезичните букви и печатарските символи, вместо върху символите с графични елементи. В крайна сметка стандарта [[ISO/IEC 8859]] (водещ началото си от DEC-MCS) става шаблона, който останалите системи започват да копират (но отново включват по някоя и друга промяна). На този стандарт се базира и известното разширение на [[Майкрософт]] – [[Windows-1252]], което добавя печатарските пунктуационни знаци, необходими при принтиране на текст. ISO-8859-1, Windows-1252, и оригиналния 7 битов ASCII са били най-разпространените символни кодировки до 2008 г., когато [[UTF-8]] става най-използваната. ISO/IEC 4873 включва 32 допълнителни контролни символа на позиции от 128 до 159, като необходимост за разширяването на 7 битовото ASCII в 8 битово. === Уникод === [[Unicode]] и ISO/IEC 10646 [[Универсалната Символна Таблица|Universal Character Set]] (UCS) разполагат с много по-голям набор от символи, и техните различни форми са започнали да изместват ISO/IEC 8859 и ASCII в много и различни разработки. В Уникод и UCS липсва ограничението на ASCII от 128 символа. При тях, всеки от символите се идентифицира с уникално [[естествено число]] наречено code point, а броят им се ограничава единствено от използвания начин на представяне: чрез 8, 16 или 32 бита (съответно наречени [[UTF-8]], [[UTF-16]] и [[UTF-32]]). За да се постигне обратна съвместимост, 256-те символа от ISO-8859-1 (Latin 1) и в частност 128-те символа от ASCII заемат едни и същи позиции в Unicode/UCS таблицата. По този начин ASCII може да се приеме като 7 битово представяне на много малка част от целия Unicode/UCS, а освен това, (когато е предшестван от 0 като 8-и бит) за ASCII може да се каже, че е валиден UTF-8. == Подредба на символите == ASCII таблицата е подредена в свой собствен ред, наричан „''ASCIIbetical'' order“. [[Сравнение]]то на данни се извършва по този начин, за разлика от традиционната азбучна подредба. Главните разнородности в ASCII подредбата са: * Всички главни букви са разположени преди малките. (Напр. „Z“ е преди „а“) * Цифрите и много пунктуационни знаци са разположени преди буквите. * Цифрите са сортирани като низове (Напр. „10“ предходжа „2“) Такова [[сортиране]] може да бъде избегнато чрез т.нар. „запълване с нули“ (Напр. „02“ ще идва преди „10“) == Източници == <references /> == Вижте също == * [[ASCII изкуство]] == Външни препратки == * [http://www.technologybulgaria.com/american-standard-code-for-information-interchange-ascii.html American Standard Code for Information Interchange (ASCII) означава Американски седемелементен стандартен код за обмен на информация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100729031255/http://www.technologybulgaria.com/american-standard-code-for-information-interchange-ascii.html |date=2010-07-29 }} * [http://ascii-world.wikidot.com/history История на ASCII] [[Категория:Стандарти в интернет]] [[Категория:Системи за кодиране]] 6xzobo09ro80o5l4yzn8twci2phm2k5 0 69183 12419492 12163128 2024-11-22T04:54:44Z 84.238.239.197 Васко Гама 12419492 wikitext text/x-wiki {{друго значение|||Вашко да Гама (пояснение)}} {{Личност|изследовател}} '''Васко да Гама''' ({{lang|pt|Vasco da Gama}}, преди утвърдено като '''Васко да Гама'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, първо издание, 1974 г., БАН</ref>) е известен [[Португалия|португалски]] [[мореплавател]] и откривател на морския път до [[Индия]]. == Ранни години (1469 – 1497) == Вашку да Гама е роден през 1460 или 1469 година{{hrf|fordham.edu|2007}} в [[Синиш]], рибарско селище и едно от малкото пристанища в [[Алентежу]], на югозападния бряг на Португалия. Той е третият от петимата синове на Ещевау да Гама и Изабел Содре.{{hrf|Subrahmanyam|1997|61}} По-големият му брат [[Пауло да Гама]] участва в първата му експедиция, в края на която умира. Баща му Ещевау да Гама е рицар в дома на херцога на Визеу [[Фернанду]],{{hrf|Ames|2008|27}} а след това се издига в [[Орден на Сантяго на меча|Ордена на Сантяго на меча]]. През 60-те години е назначен за управител на Синиш, а след 1478 година събира данъците и управлява имотите на ордена в региона. Майка му, Изабел Содре, произлиза от влиятелно семейство с корени в [[Англия]], свързано с херцозите на [[Визеу (окръг)|Визеу]] и с [[Орден на Христос|Ордена на Христос]]. Сведенията за първите години на да Гама са оскъдни. Португалският историк [[Аугущу Кайруш Тейшейра ди Арагау]] предполага, че той е учил в [[Евура]], където придобива познанията си по [[математика]] и [[навигация]]. Дори има предположения, макар и съмнителни, че негов учител е астрологът и астроном [[Авраам Закуто]].{{hrf|Subrahmanyam|1997|62}} През 1480 година Вашку да Гама се присъединява към Ордена на Сантяго на меча, в който членува и неговия баща.{{hrf|Subrahmanyam|1997|60 – 61}} През следващата година магистърът на ордена наследява португалския трон като крал [[Жуау II]], което дава добри възможности за кариерата на членовете на ордена. През 1492 година кралят възлага на Вашку да Гама мисия до [[Сетубал]] и [[Алгарви]], където той арестува [[Франция|френски]] кораби в отговор на мирновременни действия на французите срещу португалски кораби.{{hrf|Subrahmanyam|1997|63}} == Експедиции до Индия (1497 – 1503) == === Първа експедиция (1497 – 1499) === ==== Подготовка и заминаване ==== Португалските изследвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на [[злато]], [[слонова кост]] и [[роб]]и започват в началото на [[XV век]], но за дълго са занемарени от правителството. Те получават нов тласък с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия важно средство за затвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията. Той си поставя за цел да се включи в изключително печелившата търговия с подправки от [[Азия]], контролирана до голяма степен от [[Венецианска република|Венецианската република]]. Кралят изпраща по суша разузнавателни мисии до [[Източна Африка]] и Индия, а през 1488 година [[Бартулумеу Диаш]] успешно заобикаля нос [[Добра надежда]]. На 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от [[Лисабон]] с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от [[екватор]]а.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|fordham.edu|2007}} С него са най-опитните португалски мореплаватели – Перу ди Аленкер (участвал в експедицията на Бартоломеу Диаш), [[Перу Ешкобар]], Жуау ди Куимбра и Афонсу Гонсалвиш. Не е сигурна точната численост на екипажа на всеки кораб, но от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са специално построени за експедицията, изглежда една [[каравела]] и един товарен кораб.{{hrf|Diffie|1977|177}} Четирите кораба са:{{hrf|Ames|2008|27}} * „Сау Габриел“, командван от Вашку да Гама – [[карака]] с водоизместимост 178 t, дължина 27 m, ширина 8,5 m, газене 2,3 m и площ на платната 372 m² * „Сау Рафаел“, командван от брата на Вашку [[Паулу да Гама]] с подобни размери * „Бериу“ (преименуван по-късно на „Сау Мигел“), командван от [[Николау Куелю]] – каравела, малко по-малка от първите два кораба * Товарен кораб с неизвестно име, командван от Гоналу Нуниш ==== Плаване до Южна Африка ==== [[Файл:Gama route 1.svg|мини|Маршрут на първата експедиция на Вашку да Гама (1497 – 1499)]] На 8 юли 1497 година експедицията потегля от Лисабон, следвайки пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, през [[Тенерифе]] и [[Кабо Верде]]. След като достига до бреговете на [[Сиера Леоне]], по съвет на придружаващите го опитни мореплаватели да избягва, Да Гама взема курс на юг към открито море, пресичайки екватора в търсене на южноатлантическите [[антипасат]]и, открити през 1487 година от Бартоломеу Диаш.{{hrf|Gago Coutinho|1952|319 – 363}}{{hrf|Axelson|1988|29 – 55}}{{hrf|Waters|1988|275 – 347}} Плаването е успешно и на 4 ноември 1497 година португалците достигат до африканския бряг в залива [[Сент Хелина]] (32° 40` ю.ш.) и откриват устието на река [[Грейт Берг]]. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море – най-дългото плаване далеч от сушата за времето си.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|177 – 178}} Моряците слизат на брега и установяват контакт с местните [[бушмени]]. След няколко дни се стига до схватка с местното население и са убити няколко от тях, след което флотилията вдига котва, минава покрай [[нос Добра Надежда]]. Към 16 декември флотът преминава устието на река [[Грийт Фиш]], докъдето по-рано е стигал Бартоломеу Диаш, след което продължават в непознати за европейците води. Заради наближаването на [[Рождество Христово]], португалците дават на бреговете, край които плават, името [[Квазулу-Натал|Натал]] (буквално „рождественски“). ==== Плаване покрай източните брегове на Африка ==== След като напуска залива Мосъл Бей, ескадрата навлиза в [[Индийския океан]] и продължава бавно на североизток, заради насрещното [[Мозамбикско течение]]. На 11 януари 1498 година флотилията спира в устието на неизвестна река и там португалците установяват, че страната е гъсто заселена с познати на тях племена и с език, сходен с този от устието на река [[Конго (река)|Конго]]. На 25 януари, на 18° 22` ю.ш., корабите отново хвърлят котва. Тук португалците се срещат с племена, които притежават арабски и индийски стоки и да Гама установява, че приближават Индия. Зарадван от тази информация, да Гама заповядва да се постави специален каменен стълб (падран) с кралския герб и надписи. Повече от месец португалците прекарват на брега и ремонтират корабите. Голяма част от моряците се разболяват от [[скорбут]] и смъртността сред тях е голяма. На 24 февруари 1498 г. флотилията отплава, продължава на север и на 2 март достига до пристанището [[Мозамбик (град)|Мозамбик]] на 15° 02` ю.ш., където остава до 29 март. Това пристанище е ежегодно посещавано от арабски едномачтови кораби (доу), които товарят оттам главно роби, [[злато]] и [[слонова кост]]. Опасявайки се от враждебни настроения на местните жители към [[християните]], Да Гама се представя за [[мюсюлманин]] и получава [[аудиенция]] при местния султан. С евтините стоки, с които разполага, той не успява да му предложи подходящи дарове, и скоро местните жители стават подозрителни към португалците. Принудени от враждебна тълпа да напуснат пристанището, на заминаване те обстрелват града с оръдията си. Португалците не се доверяват особено на наетите в Мозамбик арабски [[лоцман]]и и пленяват край брега малък ветроходен кораб и разпитват стопанина му, за да получат по-точни сведения за по-нататъшното плаване. Придвижвайки се на север, те прибягват до [[Пиратство|пиратски]] действия, ограбвайки слабо въоръжени арабски търговски кораби. На 7 април флотилията влиза в пристанището на [[Момбаса]] (сега град в [[Кения]]), където по това време управлява могъщ шейх. Сам той едър роботърговец, усеща в португалците сериозни съперници и замисля заговор за отстраняването им. На следващия ден, когато корабите навлизат в пристанището, арабските лоцмани на борда скачат във водата и с плуване се добират до брега. Разбирайки, че управителят на Момбаса замисля заговор, Да Гама продължава на север покрай брега и на 14 април 1498 флотилията хвърля котва в пристанището на [[Малинди]] (3° 13` ю.ш.). Управителят на Малинди посреща по-дружелюбно португалците, тъй като самият той враждува с Момбаса. Тук те за пръв път получават сведения за индийски търговци. В Малинди Вашку да Гама наема лоцман, добре запознат с [[мусон]]ите, който трябва да отведе експедицията до югозападните брегове на Индия. В източниците има разминаване относно идентичността на лоцмана – според някои той е християнин, според други мюсюлманин, а според трети [[Гуджаратци|гуджаратец]]. Една легенда идентифицира лоцмана като известния арабски мореплавател [[Ахмад ибн Маджид]], но според много източници от епохата по това време той се намира далеч от този регион.{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|178 – 179}} Португалските източници също не споменават ибн Маджид. ==== Португалците в Каликут ==== Флотилията вдига котва на 24 април от Малинди, взема курс на североизток и, ползвайки попътните мусони, на 17 май 1498 година португалците достигат до индийските брегове. Там завиват на юг и след тридневно плаване, като изминават около 100 километра, на 20 май 1498 година корабите хвърлят котва при [[Капад]] край индийския град [[Каликут]]. Тогава старият лоцман, малко преди да се прости с Вашку да Гама, отива при адмирала и казва: „''Ето я страната, към която Вие се стремите''.“ Сутринта на другия ден корабите са посетени от чиновник на местния управител. Да Гама изпраща с него на брега един от углавните престъпници на борда, който знае малко [[арабски език]]. Той е отведен към двама [[араби]], които му говорят на [[Италиански език|италиански]] и [[Кастилски език|кастилски]] и първият въпрос, който му задават, е: „''Кой дявол те доведе тук?''“ Посланикът отговаря, че в Каликут са пристигнали португалци „''да търсят християни и подправки''“. С един от арабите посланикът се завръща на борда и поздравява да Гама с пристигането и се обръща към моряците с думите: „''Благодарете на да Гама, че ви доведе в такава богата страна.''“ Арабските търговци в Каликут владеят цялата морска търговия и настройват местния управител против португалците. [[Заморин]]ът, [[Индуизъм|индуисткият]] владетел на Каликут, се държи неутрално и не възпрепятства търговията, но мюсюлманите в Каликут не купуват португалските стоки, сочейки ниското им качество, а бедните [[индийци]] плащат много по-малко, отколкото разчитат португалците. Въпреки всичко моряците успяват да изтъргуват португалските стоки за [[карамфил]], [[канела]] и [[скъпоценни камъни]]. Успехът на експедицията надхвърля всички очаквания, като отнася в [[Европа]] стоки на стойност шестдесет пъти повече от разходите за нейното провеждане. На 9 август 1498 година Вашку да Гама е посрещнат от заморина с почести, включващи процесия на 3 хиляди въоръжени [[наир]]и, но срещата му с него не донася конкретни резултати. Даровете, които той му поднася от името на крал Мануел – четири плаща от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет кутии с месингови съдове, сандък със захар, две бурета с масло и каца с мед – не са нещо особено и не успяват да впечатлят владетеля. Той съобщава на заморина, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – [[бахар]], канела, карамфил и други ценности. Когато придворните се учудват, че сред даровете няма злато или [[сребро]], мюсюлмански търговци, виждащи в да Гама свой съперник, заявяват, че той е обикновен пират, а не кралски пратеник.{{hrf|Castaneda|1811|}} Предложението на Вашку да Гама да остави след заминаването си португалски [[Фактория|фактор]], който да се грижи за стоката, която не е успял да продаде, е отхвърлено от владетеля, който настоява португалците да платят [[мито]], за предпочитане в злато, както всички останали търговци. Заморинът издава заповед да се задържат стоките в складовете и забранява на местните жители да превозват португалците със своите лодки до корабите. Индийците обаче не се съобразяват със заповедта и продължават да търгуват, а някои по-знатни граждани ходят на гости на португалците и да Гама първоначално ги посреща любезно. Раздразнен от финансовите спорове със заморина, да Гама задържа насила при себе си шестима наири и шестнадесет рибари.{{hrf|Narayanan|2006|}} Той съобщава на заморина, че ще ги освободи, когато всички португалци се извозят до корабите и се освободят задържаните в митницата стоки. След седмица, след като Да Гама заплашва, че ще убие заложниците, всички португалци са освободени и докарани на корабите. Да Гама освобождава част от заложниците, като обещава, че ще пусне и останалите след освобождаването и на стоките. След като това не става, на 29 август 1498 година флотилията вдига платна и отплава за Португалия със заложниците на борда. ==== Завръщане в Лисабон ==== Вашку да Гама напуска Каликут на 29 август 1498 година, игнорирайки твърденията на местните жители, че сезонът е неподходящ поради посоката на мусоните. Първоначално флотът напредва бавно на север край индийския бряг и на 20 септември спират на остров [[Анджедива]] край [[Гоа]], където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но Да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели. На 3 октомври флотилията вдига платна, но зимните мусони още не са започнали и пътуването е тежко. На отиване, с попътния летен мусон, да Гама пресича океана само за 23 дни, докато сега плаването срещу вятъра му отнема 132 дни. Той вижда сушата едва на 2 януари 1499 година, преминавайки без да спира край пристанището [[Могадишу]], описано като голям град с къщи на четири или пет етажа, големи дворци в центъра и множество [[Джамия|джамии]] с цилиндрични [[минаре]]та. На 7 януари 1499 година португалците най-накрая достигат [[Малинди]] в окаяно състояние – около половината от екипажа умира по време на плаването, а много от останалите са болни от [[скорбут]]. Местният приятелски настроен владетел ги снабдява със свежи продукти, изпраща на краля подарък (слонски бивник) и разрешава на пристанището да бъде поставен падран. В района на [[Момбаса]] да Гама е принуден да изгори кораба „Сау Рафаел“, поради силно намалелия състав на екипажа от болести и невъзможността да се обслужват три кораба (транспортният кораб изглежда е загубен преди това). През следващите седмици пътуването продължава по-лесно. На 1 февруари 1499 г. флотилията достига до [[Мозамбик (град)|Мозамбик]], в началото на март преминава край залива на днешния [[Мосъл Бей]], на 20 март заобикаля за втори път, но в обратна посока, нос [[Добра Надежда]] и на 25 април достига бреговете на [[Западна Африка]]. В този момент прекъсва дневникът на експедицията и по-нататъшната ѝ съдба е възстановена по други източници. Изглежда Вашку да Гама продължава към [[Кабо Верде]], където корабът „Бериу“, който е под командата на Николау Куелю, се отделя от „Сау Габриел“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|149}} На 10 юли 1499 година той първи се завръща в Лисабон и Куелю лично донася новината на крал Мануел и двора, пребиваващ по това време в [[Синтра]]. Междувременно в Кабо Верде братът на Вашку да Гама, Паулу да Гама, заболява тежко и Вашку да Гама решава да остане с него, предава командването на „Сау Габриел“ на своя писар [[Жуау ди Са]], който се връща в Португалия в края на юли или началото на август. Вашку да Гама и болният му брат потеглят от Кабо Верде с идваща от [[Гвинея]] каравела, но Паулу умира по пътя и Вашку да Гама спира на [[Азорски острови|Азорските острови]], където го погребва в манастира „[[Свети Франциск (Ангра ду Еруисму)|Свети Франциск]]“ в [[Ангра ду Еруисму]]. Той прекарва тук известно време, след което с пътуваща към Португалия каравела се връща в Лисабон, според различни източници на 29 август, 8 септември или 18 септември. Вашку да Гама е посрещнат с големи почести, включващи триумфално шествие и публични празненства. Малко след завръщането на корабите крал Мануел пише две писма, в които описва първото пътешествие на да Гама. ==== Резултати от Първата експедиция ==== Експедицията има големи разходи – от четирите кораба се връщат само два, а от екипажа – по-малко от половината. Тя не успява и в основната си цел – да се сключи търговски договор с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с огромна печалба за короната и Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до [[Азия]]. В Каликут португалците успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи на самите моряци. Значителен доход донасят и пиратските операции на да Гама в [[Арабско море]]. Но, естествено, не това предизвиква ликуване в Лисабон сред управляващите кръгове. Експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация. Откритият за европейците морски път за Индия е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] (1869) основната търговска артерия от Европа до страните от [[Индийския океан]] и [[Китай]] преминава покрай нос [[Добра Надежда]]. Португалия, държаща в свои ръце „ключа към източните морета“, става през [[XVI век]] силна морска държава, завоюва монопола на търговията с [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]] и го удържа близо 90 години – до разгрома на „[[Непобедимата армада]]“ (1588) Търговията с [[Подправка|подправки]] се превръща във важен източник на доходи за португалската хазна, но откриването на морския път до Индия има и други последствия. Така пътуването на да Гама показва ясно, че източните брегове на Африка, ''Контра Коща'', са ключово важни за португалските интереси като източник на прясна вода, провизии, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подходящия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската [[колонизация]] на [[Мозамбик]]. === Между двете експедиции (1499 – 1501) === През декември 1499 година Вашку да Гама получава от крал Мануел I като наследствено владение град [[Синиш]], управляван в миналото от баща му. Дарението довежда до значителни усложнения, тъй като градът принадлежи на Ордена на Сантяго на меча. Въпреки че да Гама е член на ордена и е сред приближените на неговия магистър Жоржи ди Ленкащри, магистърът се противопоставя на възможността кралят да се разпорежда с притежанията на ордена.{{hrf|Subrahmanyam|1997|168}} Да Гама прекарва следващите няколко години в усилия да наложи владението си на Синиш, при което влиза в конфликт с ди Ленкащри и в крайна сметка напуска Ордена на Сантяго, преминавайки през 1507 година в съперническия Орден на Христос. Междувременно да Гама получава и значителна наследствена кралска пенсия от 300 хиляди [[Португалски реал|реала]]. Той, братята му и техните наследници получават благородническата титла „дом“. През 1500 или 1502 година получава титлата „адмирал на моретата на Арабия, Персия, Индия и целия Изток“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|169}}{{hrf|Barros|1777|23 – 24}} Друго кралско писмо от октомври 1501 година дава на да Гама личното право да се намесва и да играе определяща роля във всяка бъдеща индийска флотилия. Около 1501 година Вашку да Гама се жени за Катарина ди Атаиди, дъщеря на Алвару ди Алтаиди, сеньор на [[Алвор]] и влиятелен благородник, сроден с фамилията [[Мануел Антониу ди Алмейда|Алмейда]].{{hrf|Subrahmanyam|1997|174}} Междувременно, през 1500 и 1501 година Португалия изпраща две нови флотилии към Индия, водени съответно от [[Педру Алвариш Кабрал]] и [[Жуау да Нова]]. Кабрал има за цел да довърши започнатото от да Гама – да сключи договор със заморина на Каликут и да създаде португалска фактория в града, но също се сблъсква със съпротивата на арабските търговци. При масови безредици факторията е нападната и 70 португалци са убити. Кабрал обвинява за това заморина и обстрелва града от корабите си, започвайки открита война между Португалия и Каликут. === Втора експедиция (1502 – 1503) === [[Файл:Gama armada in India, 1502.gif|мини|Плаването на флотилията на Вашку да Гама покрай бреговете на Индия през 1502 г.]] След като сведенията за сблъсъците в Индия стигат до Португалия, Вашку да Гама използва правата си за намеса в индийската политика и поема командването на Четвъртата индийска армада, която трябва да замине през 1502 година с основната цел да отмъсти на заморина и да го принуди да приеме португалските условия. Тежко въоръженият флот от петнадесет кораба и осемстотин души напуска Лисабон на 12 февруари 1502 година. Той е последван през април от друга група от пет кораба, водени от братовчеда на адмирала Ещевау да Гама, които настигат основния флот в Индийския океан. Четвъртата армада до голяма степен е семейно начинание на Вашку да Гама – двама негови вуйчовци, [[Висенти Содре]] и Браш Содре трябва да командват патрул в Индийския океан, а шуреят му Алвару ди Атаиди и зет му Лапу Мендиш ди Вашкунселуш са капитани на кораби от основния флот. В [[Мозамбикски проток|Мозамбикския проток]] един от корабите претърпява [[корабокрушение]], но екипажът е спасен. След излизането от протока да Гама акостира в пристанището на Килва (8° 56` ю.ш.), където вероломно примамва на кораба си управителя на града и под угрозата от смъртно наказание го задължава да плаща ежегоден данък на португалския крал. След екватора, вероятно с цел разузнаване, преминава покрай бреговете на [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]] и [[Индия|Северозападна Индия]] до [[Камбейски залив|Камбейския залив]], а оттам завива на юг. Голяма част от екипажа по време на този преход заболява от скорбут и измира. На малко островче край [[Гоа]] са стоварени 300 болни моряци и за тях е организирана болница. В района на [[Кананур]] португалците нападат арабски кораб, плаващ от [[Джида]] към Каликут с ценни стоки и 400 пасажери, главно поклонници, връщащи се от [[Мека]]. След като моряците разграбват кораба, да Гама заповядва да затворят пасажерите в [[трюм]]а и запалва кораба след бомбардиране от разстояние. Нещастниците успяват да се освободят от трюма и започват да гасят огъня, но да Гама заповядва да се стреля по тях и отново подпалват кораба. Четири дни продължава тази неравна борба: португалците не се решават да вземат кораба на [[абордаж]], тъй като загиващите на него хора хвърлят на палубите на атакуващите ги кораби горящи дъски и греди. Скоро след това горящият кораб потъва и заедно с него и останалите живи пасажери. По заповед на да Гама от кораба са свалени 20 малки момчета, които след това са превозени до Лисабон, кръстени и замонашени. След като сключва съюз с управителя на Кананур, в края на октомври 1502 г. флотилията се придвижва на юг до Каликут и започва обсада на града. Обсадата започва с обесването на реите на 38 индийски рибари, доставящи на португалците риба, и започва бомбардировка на града. През нощта да Гама заповядва да снемат труповете от реите, да им отрежат главите, ръцете и краката и всичко това е натоварено на няколко лодки, с прикрепени към тях писма, в които пише, че такава ще е съдбата на всички граждани, ако те все още продължават да се съпротивляват. Приливът пренася лодките до брега и на следващия ден португалците отново обстрелват града и разграбват и опожаряват плаващия към него товарен кораб. След като оставя седем от корабите да поддържат блокадата на Каликут, да Гама изпраща два кораба в Кананур да товарят подправки, а с останалите заминава за [[Кочин]]. След още две сражения край Каликут с арабски кораби през февруари 1503 г. да Гама повежда част от корабите обратно за Португалия, където пристига през октомври 1503 г., натоварени с огромно количество подправки. Останалите няколко кораба от ескадрата на да Гама под командата на чичо му Висенте Судре плават покрай бреговете на [[Аденски залив|Аденския залив]] и прехващат арабските кораби, плаващи от [[Червено море]] за Индия, подривайки по този начин египетско-индийската търговия. == Следващи години (1503 – 1524) == След успешно приключилото второ плаване на да Гама е присъдена пожизнена пенсия, след това получава графска титла, но за много години е отстранен от плаване на кораби и от всяка друга държавна дейност. Чак през 1524 г. е назначен за вицекрал на Индия и през април същата година се отправя натам. Пристига в Гоа, а след това се премества в Кочин, където умира от [[малария]] на 24 декември 1524 година. Погребан е в църква в Кочин, построена през 1503. 14-години след смъртта му, португалският крал решава, че тленните му останки трябва да бъдат върнати в Португалия. Изпратена е експедиция, която да ексхумира тялото и да го докара в Лисабон. Експедицията се завръща в Португалия и Вашку Да Гама е погребан за втори път в манастира Жеронимуш в Лисабон. В същия манастир през 1497 г. да Гама и спътниците му прекарват в молитви нощта преди първата експедиция към Индия. Днес манастирът е паметник на световното културно наследство на [[ЮНЕСКО]], а в индийския град Кочин празният гроб и църквата продължават да са посещават от туристи и са местна атракция. == Памет == В негова чест е наречен [[Вашко да Гама (кратер)|кратер]] на [[Луна]]та. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Ames | first = Glenn J | title = The Globe Encompassed | url = https://archive.org/details/globeencompassed0000ames | isbn = 0-13-193388-4 | year = 2008 | accessdate = 10 януари 2008 | lang = en }} * {{cite journal | last = Axelson | first = E | year = 1988 | title = The Dias Voyage, 1487 – 1488: toponymy and padrões | journal = Revista da Universidade de Coimbra | volume = 34 | pages = 29 – 55 | url = http://books.google.com/books?id=hcMp9hZ_8yAC&lpg=PA25&pg=PA29#v=onepage&q&f=false | lang = en }} * {{cite book | last = Barros | first = João de | coauthors = Manoel Severim de Faria, João Baptista Lavanha | year = 1777 | title = Da Asia de João de Barros e de Diogo de Couto, Volume 2 | publisher = Na Regia officina typografica | lang = pt }} * {{cite | фамилия-част = Castaneda | име-част = Herman Lopes de | заглавие-част = The First Book of the Historie of the Discoveries and Conquests of the East India by the Portingals | фамилия = Kerr | име = Robert (ed.) | заглавие = A General History and Collection of Voyages and Travels Vol. II | място = London | дата = 1811 | език = en}} * {{cite book | last = Diffie | first = Bailey W. | coauthors = George D. Winius | title = Foundations of the Portuguese Empire, 1415 – 1850 | year = 1977 | url = http://books.google.com/books?id=vtZtMBLJ7GgC&pg=PA184&lpg=PA184&dq=Nicolau+Coelho+died&source=bl&ots=LdVMjbnkNO&sig=e8Zio7xgQhqoJP49_pnqGZOTRMM&hl=en&ei=RB7oS__jH4aglAfE_ZzXAw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CCgQ6AEwBA#v=onepage&q=Nicolau%20Coelho&f=false | isbn = 978-0-8166-0850-8 | volume = 1 | series = Europe and the World in the Age of Expansion | lang = en }} * {{cite book |last = Fernandez-Armesto | first = Felipe | title = Pathfinders: A Global History of Exploration |url = https://archive.org/details/pathfindersgloba00fern | year = 2006 | publisher = W. W. Norton & Company | isbn = 0-393-06259-7 | lang = en }} * {{cite web | publisher = fordham.edu | year = 2007 | url = http://www.fordham.edu/halsall/mod/1497degama.html | title = Modern History Sourcebook: Vasco da Gama: Round Africa to India, 1497 – 1498 CE | work = fordham.edu | accessdate = 27 юни 2007 | lang = en | архив_дата = 2011-08-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110828160915/http://www.fordham.edu/halsall/mod/1497degama.html }} * {{cite book | last = Gago Coutinho | first = C.V. | year = 1952 | title = A Nautica dos Descobrimentos: os descobrimentos maritimos visitos por um navegador | publisher = Agencia Geral do Ultramar | location = Lisbon | lang = pt }} * {{cite book | last = Narayanan | first = M.G.S | year = 2006 | title = Calicut: The City of Truth | publisher = Calicut University Publications | lang = en }} * {{cite book | last = Subrahmanyam | first = Sanjay | year = 1997 | title = The Career and Legend of Vasco da Gama | url = https://archive.org/details/careerlegendofva0000subr | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-47072-8 | lang = en }} * {{cite journal | last = Waters | first = D.W | year = 1988 | title = Reflections Upon Some Navigational and Hydrographic Problems of the XVth Century Related to the voyage of Bartolomeu Dias | journal = Revista da Universidade de Coimbra | volume = 34 | pages = 275 – 347 | url = http://books.google.com/books?id=UKK-b3If-78C&lpg=PA333&dq=rota%20entre%20santiago&pg=PA333#v=onepage&q&f=false | lang = en }} {{СОРТКАТ:Гама, Вашку да}} [[Категория:Португалски изследователи]] [[Категория:Португалски мореплаватели]] [[Категория:Изследователи на Африка]] [[Категория:Изследователи на Азия]] [[Категория:Починали от малария]] r7s8l5pfuoqh4hx1eksyfjutbcbhbye 12419523 12419492 2024-11-22T07:06:06Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/84.238.239.197|редакции на 84.238.239.197]] ([[User talk:84.238.239.197|б]].), към версия на Nk 12043624 wikitext text/x-wiki {{друго значение|||Вашко да Гама (пояснение)}} {{Личност|изследовател}} '''Вашку да Гама''' ({{lang|pt|Vasco da Gama}}, преди утвърдено като '''Васко да Гама'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, първо издание, 1974 г., БАН</ref>) е известен [[Португалия|португалски]] [[мореплавател]] и откривател на морския път до [[Индия]]. == Ранни години (1469 – 1497) == Вашку да Гама е роден през 1460 или 1469 година{{hrf|fordham.edu|2007}} в [[Синиш]], рибарско селище и едно от малкото пристанища в [[Алентежу]], на югозападния бряг на Португалия. Той е третият от петимата синове на Ещевау да Гама и Изабел Содре.{{hrf|Subrahmanyam|1997|61}} По-големият му брат [[Пауло да Гама]] участва в първата му експедиция, в края на която умира. Баща му Ещевау да Гама е рицар в дома на херцога на Визеу [[Фернанду]],{{hrf|Ames|2008|27}} а след това се издига в [[Орден на Сантяго на меча|Ордена на Сантяго на меча]]. През 60-те години е назначен за управител на Синиш, а след 1478 година събира данъците и управлява имотите на ордена в региона. Майка му, Изабел Содре, произлиза от влиятелно семейство с корени в [[Англия]], свързано с херцозите на [[Визеу (окръг)|Визеу]] и с [[Орден на Христос|Ордена на Христос]]. Сведенията за първите години на да Гама са оскъдни. Португалският историк [[Аугущу Кайруш Тейшейра ди Арагау]] предполага, че той е учил в [[Евура]], където придобива познанията си по [[математика]] и [[навигация]]. Дори има предположения, макар и съмнителни, че негов учител е астрологът и астроном [[Авраам Закуто]].{{hrf|Subrahmanyam|1997|62}} През 1480 година Вашку да Гама се присъединява към Ордена на Сантяго на меча, в който членува и неговия баща.{{hrf|Subrahmanyam|1997|60 – 61}} През следващата година магистърът на ордена наследява португалския трон като крал [[Жуау II]], което дава добри възможности за кариерата на членовете на ордена. През 1492 година кралят възлага на Вашку да Гама мисия до [[Сетубал]] и [[Алгарви]], където той арестува [[Франция|френски]] кораби в отговор на мирновременни действия на французите срещу португалски кораби.{{hrf|Subrahmanyam|1997|63}} == Експедиции до Индия (1497 – 1503) == === Първа експедиция (1497 – 1499) === ==== Подготовка и заминаване ==== Португалските изследвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на [[злато]], [[слонова кост]] и [[роб]]и започват в началото на [[XV век]], но за дълго са занемарени от правителството. Те получават нов тласък с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия важно средство за затвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията. Той си поставя за цел да се включи в изключително печелившата търговия с подправки от [[Азия]], контролирана до голяма степен от [[Венецианска република|Венецианската република]]. Кралят изпраща по суша разузнавателни мисии до [[Източна Африка]] и Индия, а през 1488 година [[Бартулумеу Диаш]] успешно заобикаля нос [[Добра надежда]]. На 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от [[Лисабон]] с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от [[екватор]]а.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|fordham.edu|2007}} С него са най-опитните португалски мореплаватели – Перу ди Аленкер (участвал в експедицията на Бартоломеу Диаш), [[Перу Ешкобар]], Жуау ди Куимбра и Афонсу Гонсалвиш. Не е сигурна точната численост на екипажа на всеки кораб, но от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са специално построени за експедицията, изглежда една [[каравела]] и един товарен кораб.{{hrf|Diffie|1977|177}} Четирите кораба са:{{hrf|Ames|2008|27}} * „Сау Габриел“, командван от Вашку да Гама – [[карака]] с водоизместимост 178 t, дължина 27 m, ширина 8,5 m, газене 2,3 m и площ на платната 372 m² * „Сау Рафаел“, командван от брата на Вашку [[Паулу да Гама]] с подобни размери * „Бериу“ (преименуван по-късно на „Сау Мигел“), командван от [[Николау Куелю]] – каравела, малко по-малка от първите два кораба * Товарен кораб с неизвестно име, командван от Гоналу Нуниш ==== Плаване до Южна Африка ==== [[Файл:Gama route 1.svg|мини|Маршрут на първата експедиция на Вашку да Гама (1497 – 1499)]] На 8 юли 1497 година експедицията потегля от Лисабон, следвайки пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, през [[Тенерифе]] и [[Кабо Верде]]. След като достига до бреговете на [[Сиера Леоне]], по съвет на придружаващите го опитни мореплаватели да избягва, Да Гама взема курс на юг към открито море, пресичайки екватора в търсене на южноатлантическите [[антипасат]]и, открити през 1487 година от Бартоломеу Диаш.{{hrf|Gago Coutinho|1952|319 – 363}}{{hrf|Axelson|1988|29 – 55}}{{hrf|Waters|1988|275 – 347}} Плаването е успешно и на 4 ноември 1497 година португалците достигат до африканския бряг в залива [[Сент Хелина]] (32° 40` ю.ш.) и откриват устието на река [[Грейт Берг]]. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море – най-дългото плаване далеч от сушата за времето си.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|177 – 178}} Моряците слизат на брега и установяват контакт с местните [[бушмени]]. След няколко дни се стига до схватка с местното население и са убити няколко от тях, след което флотилията вдига котва, минава покрай [[нос Добра Надежда]]. Към 16 декември флотът преминава устието на река [[Грийт Фиш]], докъдето по-рано е стигал Бартоломеу Диаш, след което продължават в непознати за европейците води. Заради наближаването на [[Рождество Христово]], португалците дават на бреговете, край които плават, името [[Квазулу-Натал|Натал]] (буквално „рождественски“). ==== Плаване покрай източните брегове на Африка ==== След като напуска залива Мосъл Бей, ескадрата навлиза в [[Индийския океан]] и продължава бавно на североизток, заради насрещното [[Мозамбикско течение]]. На 11 януари 1498 година флотилията спира в устието на неизвестна река и там португалците установяват, че страната е гъсто заселена с познати на тях племена и с език, сходен с този от устието на река [[Конго (река)|Конго]]. На 25 януари, на 18° 22` ю.ш., корабите отново хвърлят котва. Тук португалците се срещат с племена, които притежават арабски и индийски стоки и да Гама установява, че приближават Индия. Зарадван от тази информация, да Гама заповядва да се постави специален каменен стълб (падран) с кралския герб и надписи. Повече от месец португалците прекарват на брега и ремонтират корабите. Голяма част от моряците се разболяват от [[скорбут]] и смъртността сред тях е голяма. На 24 февруари 1498 г. флотилията отплава, продължава на север и на 2 март достига до пристанището [[Мозамбик (град)|Мозамбик]] на 15° 02` ю.ш., където остава до 29 март. Това пристанище е ежегодно посещавано от арабски едномачтови кораби (доу), които товарят оттам главно роби, [[злато]] и [[слонова кост]]. Опасявайки се от враждебни настроения на местните жители към [[християните]], Да Гама се представя за [[мюсюлманин]] и получава [[аудиенция]] при местния султан. С евтините стоки, с които разполага, той не успява да му предложи подходящи дарове, и скоро местните жители стават подозрителни към португалците. Принудени от враждебна тълпа да напуснат пристанището, на заминаване те обстрелват града с оръдията си. Португалците не се доверяват особено на наетите в Мозамбик арабски [[лоцман]]и и пленяват край брега малък ветроходен кораб и разпитват стопанина му, за да получат по-точни сведения за по-нататъшното плаване. Придвижвайки се на север, те прибягват до [[Пиратство|пиратски]] действия, ограбвайки слабо въоръжени арабски търговски кораби. На 7 април флотилията влиза в пристанището на [[Момбаса]] (сега град в [[Кения]]), където по това време управлява могъщ шейх. Сам той едър роботърговец, усеща в португалците сериозни съперници и замисля заговор за отстраняването им. На следващия ден, когато корабите навлизат в пристанището, арабските лоцмани на борда скачат във водата и с плуване се добират до брега. Разбирайки, че управителят на Момбаса замисля заговор, Да Гама продължава на север покрай брега и на 14 април 1498 флотилията хвърля котва в пристанището на [[Малинди]] (3° 13` ю.ш.). Управителят на Малинди посреща по-дружелюбно португалците, тъй като самият той враждува с Момбаса. Тук те за пръв път получават сведения за индийски търговци. В Малинди Вашку да Гама наема лоцман, добре запознат с [[мусон]]ите, който трябва да отведе експедицията до югозападните брегове на Индия. В източниците има разминаване относно идентичността на лоцмана – според някои той е християнин, според други мюсюлманин, а според трети [[Гуджаратци|гуджаратец]]. Една легенда идентифицира лоцмана като известния арабски мореплавател [[Ахмад ибн Маджид]], но според много източници от епохата по това време той се намира далеч от този регион.{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|178 – 179}} Португалските източници също не споменават ибн Маджид. ==== Португалците в Каликут ==== Флотилията вдига котва на 24 април от Малинди, взема курс на североизток и, ползвайки попътните мусони, на 17 май 1498 година португалците достигат до индийските брегове. Там завиват на юг и след тридневно плаване, като изминават около 100 километра, на 20 май 1498 година корабите хвърлят котва при [[Капад]] край индийския град [[Каликут]]. Тогава старият лоцман, малко преди да се прости с Вашку да Гама, отива при адмирала и казва: „''Ето я страната, към която Вие се стремите''.“ Сутринта на другия ден корабите са посетени от чиновник на местния управител. Да Гама изпраща с него на брега един от углавните престъпници на борда, който знае малко [[арабски език]]. Той е отведен към двама [[араби]], които му говорят на [[Италиански език|италиански]] и [[Кастилски език|кастилски]] и първият въпрос, който му задават, е: „''Кой дявол те доведе тук?''“ Посланикът отговаря, че в Каликут са пристигнали португалци „''да търсят християни и подправки''“. С един от арабите посланикът се завръща на борда и поздравява да Гама с пристигането и се обръща към моряците с думите: „''Благодарете на да Гама, че ви доведе в такава богата страна.''“ Арабските търговци в Каликут владеят цялата морска търговия и настройват местния управител против португалците. [[Заморин]]ът, [[Индуизъм|индуисткият]] владетел на Каликут, се държи неутрално и не възпрепятства търговията, но мюсюлманите в Каликут не купуват португалските стоки, сочейки ниското им качество, а бедните [[индийци]] плащат много по-малко, отколкото разчитат португалците. Въпреки всичко моряците успяват да изтъргуват португалските стоки за [[карамфил]], [[канела]] и [[скъпоценни камъни]]. Успехът на експедицията надхвърля всички очаквания, като отнася в [[Европа]] стоки на стойност шестдесет пъти повече от разходите за нейното провеждане. На 9 август 1498 година Вашку да Гама е посрещнат от заморина с почести, включващи процесия на 3 хиляди въоръжени [[наир]]и, но срещата му с него не донася конкретни резултати. Даровете, които той му поднася от името на крал Мануел – четири плаща от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет кутии с месингови съдове, сандък със захар, две бурета с масло и каца с мед – не са нещо особено и не успяват да впечатлят владетеля. Той съобщава на заморина, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – [[бахар]], канела, карамфил и други ценности. Когато придворните се учудват, че сред даровете няма злато или [[сребро]], мюсюлмански търговци, виждащи в да Гама свой съперник, заявяват, че той е обикновен пират, а не кралски пратеник.{{hrf|Castaneda|1811|}} Предложението на Вашку да Гама да остави след заминаването си португалски [[Фактория|фактор]], който да се грижи за стоката, която не е успял да продаде, е отхвърлено от владетеля, който настоява португалците да платят [[мито]], за предпочитане в злато, както всички останали търговци. Заморинът издава заповед да се задържат стоките в складовете и забранява на местните жители да превозват португалците със своите лодки до корабите. Индийците обаче не се съобразяват със заповедта и продължават да търгуват, а някои по-знатни граждани ходят на гости на португалците и да Гама първоначално ги посреща любезно. Раздразнен от финансовите спорове със заморина, да Гама задържа насила при себе си шестима наири и шестнадесет рибари.{{hrf|Narayanan|2006|}} Той съобщава на заморина, че ще ги освободи, когато всички португалци се извозят до корабите и се освободят задържаните в митницата стоки. След седмица, след като Да Гама заплашва, че ще убие заложниците, всички португалци са освободени и докарани на корабите. Да Гама освобождава част от заложниците, като обещава, че ще пусне и останалите след освобождаването и на стоките. След като това не става, на 29 август 1498 година флотилията вдига платна и отплава за Португалия със заложниците на борда. ==== Завръщане в Лисабон ==== Вашку да Гама напуска Каликут на 29 август 1498 година, игнорирайки твърденията на местните жители, че сезонът е неподходящ поради посоката на мусоните. Първоначално флотът напредва бавно на север край индийския бряг и на 20 септември спират на остров [[Анджедива]] край [[Гоа]], където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но Да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели. На 3 октомври флотилията вдига платна, но зимните мусони още не са започнали и пътуването е тежко. На отиване, с попътния летен мусон, да Гама пресича океана само за 23 дни, докато сега плаването срещу вятъра му отнема 132 дни. Той вижда сушата едва на 2 януари 1499 година, преминавайки без да спира край пристанището [[Могадишу]], описано като голям град с къщи на четири или пет етажа, големи дворци в центъра и множество [[Джамия|джамии]] с цилиндрични [[минаре]]та. На 7 януари 1499 година португалците най-накрая достигат [[Малинди]] в окаяно състояние – около половината от екипажа умира по време на плаването, а много от останалите са болни от [[скорбут]]. Местният приятелски настроен владетел ги снабдява със свежи продукти, изпраща на краля подарък (слонски бивник) и разрешава на пристанището да бъде поставен падран. В района на [[Момбаса]] да Гама е принуден да изгори кораба „Сау Рафаел“, поради силно намалелия състав на екипажа от болести и невъзможността да се обслужват три кораба (транспортният кораб изглежда е загубен преди това). През следващите седмици пътуването продължава по-лесно. На 1 февруари 1499 г. флотилията достига до [[Мозамбик (град)|Мозамбик]], в началото на март преминава край залива на днешния [[Мосъл Бей]], на 20 март заобикаля за втори път, но в обратна посока, нос [[Добра Надежда]] и на 25 април достига бреговете на [[Западна Африка]]. В този момент прекъсва дневникът на експедицията и по-нататъшната ѝ съдба е възстановена по други източници. Изглежда Вашку да Гама продължава към [[Кабо Верде]], където корабът „Бериу“, който е под командата на Николау Куелю, се отделя от „Сау Габриел“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|149}} На 10 юли 1499 година той първи се завръща в Лисабон и Куелю лично донася новината на крал Мануел и двора, пребиваващ по това време в [[Синтра]]. Междувременно в Кабо Верде братът на Вашку да Гама, Паулу да Гама, заболява тежко и Вашку да Гама решава да остане с него, предава командването на „Сау Габриел“ на своя писар [[Жуау ди Са]], който се връща в Португалия в края на юли или началото на август. Вашку да Гама и болният му брат потеглят от Кабо Верде с идваща от [[Гвинея]] каравела, но Паулу умира по пътя и Вашку да Гама спира на [[Азорски острови|Азорските острови]], където го погребва в манастира „[[Свети Франциск (Ангра ду Еруисму)|Свети Франциск]]“ в [[Ангра ду Еруисму]]. Той прекарва тук известно време, след което с пътуваща към Португалия каравела се връща в Лисабон, според различни източници на 29 август, 8 септември или 18 септември. Вашку да Гама е посрещнат с големи почести, включващи триумфално шествие и публични празненства. Малко след завръщането на корабите крал Мануел пише две писма, в които описва първото пътешествие на да Гама. ==== Резултати от Първата експедиция ==== Експедицията има големи разходи – от четирите кораба се връщат само два, а от екипажа – по-малко от половината. Тя не успява и в основната си цел – да се сключи търговски договор с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с огромна печалба за короната и Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до [[Азия]]. В Каликут португалците успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи на самите моряци. Значителен доход донасят и пиратските операции на да Гама в [[Арабско море]]. Но, естествено, не това предизвиква ликуване в Лисабон сред управляващите кръгове. Експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация. Откритият за европейците морски път за Индия е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] (1869) основната търговска артерия от Европа до страните от [[Индийския океан]] и [[Китай]] преминава покрай нос [[Добра Надежда]]. Португалия, държаща в свои ръце „ключа към източните морета“, става през [[XVI век]] силна морска държава, завоюва монопола на търговията с [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]] и го удържа близо 90 години – до разгрома на „[[Непобедимата армада]]“ (1588) Търговията с [[Подправка|подправки]] се превръща във важен източник на доходи за португалската хазна, но откриването на морския път до Индия има и други последствия. Така пътуването на да Гама показва ясно, че източните брегове на Африка, ''Контра Коща'', са ключово важни за португалските интереси като източник на прясна вода, провизии, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подходящия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската [[колонизация]] на [[Мозамбик]]. === Между двете експедиции (1499 – 1501) === През декември 1499 година Вашку да Гама получава от крал Мануел I като наследствено владение град [[Синиш]], управляван в миналото от баща му. Дарението довежда до значителни усложнения, тъй като градът принадлежи на Ордена на Сантяго на меча. Въпреки че да Гама е член на ордена и е сред приближените на неговия магистър Жоржи ди Ленкащри, магистърът се противопоставя на възможността кралят да се разпорежда с притежанията на ордена.{{hrf|Subrahmanyam|1997|168}} Да Гама прекарва следващите няколко години в усилия да наложи владението си на Синиш, при което влиза в конфликт с ди Ленкащри и в крайна сметка напуска Ордена на Сантяго, преминавайки през 1507 година в съперническия Орден на Христос. Междувременно да Гама получава и значителна наследствена кралска пенсия от 300 хиляди [[Португалски реал|реала]]. Той, братята му и техните наследници получават благородническата титла „дом“. През 1500 или 1502 година получава титлата „адмирал на моретата на Арабия, Персия, Индия и целия Изток“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|169}}{{hrf|Barros|1777|23 – 24}} Друго кралско писмо от октомври 1501 година дава на да Гама личното право да се намесва и да играе определяща роля във всяка бъдеща индийска флотилия. Около 1501 година Вашку да Гама се жени за Катарина ди Атаиди, дъщеря на Алвару ди Алтаиди, сеньор на [[Алвор]] и влиятелен благородник, сроден с фамилията [[Мануел Антониу ди Алмейда|Алмейда]].{{hrf|Subrahmanyam|1997|174}} Междувременно, през 1500 и 1501 година Португалия изпраща две нови флотилии към Индия, водени съответно от [[Педру Алвариш Кабрал]] и [[Жуау да Нова]]. Кабрал има за цел да довърши започнатото от да Гама – да сключи договор със заморина на Каликут и да създаде португалска фактория в града, но също се сблъсква със съпротивата на арабските търговци. При масови безредици факторията е нападната и 70 португалци са убити. Кабрал обвинява за това заморина и обстрелва града от корабите си, започвайки открита война между Португалия и Каликут. === Втора експедиция (1502 – 1503) === [[Файл:Gama armada in India, 1502.gif|мини|Плаването на флотилията на Вашку да Гама покрай бреговете на Индия през 1502 г.]] След като сведенията за сблъсъците в Индия стигат до Португалия, Вашку да Гама използва правата си за намеса в индийската политика и поема командването на Четвъртата индийска армада, която трябва да замине през 1502 година с основната цел да отмъсти на заморина и да го принуди да приеме португалските условия. Тежко въоръженият флот от петнадесет кораба и осемстотин души напуска Лисабон на 12 февруари 1502 година. Той е последван през април от друга група от пет кораба, водени от братовчеда на адмирала Ещевау да Гама, които настигат основния флот в Индийския океан. Четвъртата армада до голяма степен е семейно начинание на Вашку да Гама – двама негови вуйчовци, [[Висенти Содре]] и Браш Содре трябва да командват патрул в Индийския океан, а шуреят му Алвару ди Атаиди и зет му Лапу Мендиш ди Вашкунселуш са капитани на кораби от основния флот. В [[Мозамбикски проток|Мозамбикския проток]] един от корабите претърпява [[корабокрушение]], но екипажът е спасен. След излизането от протока да Гама акостира в пристанището на Килва (8° 56` ю.ш.), където вероломно примамва на кораба си управителя на града и под угрозата от смъртно наказание го задължава да плаща ежегоден данък на португалския крал. След екватора, вероятно с цел разузнаване, преминава покрай бреговете на [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]] и [[Индия|Северозападна Индия]] до [[Камбейски залив|Камбейския залив]], а оттам завива на юг. Голяма част от екипажа по време на този преход заболява от скорбут и измира. На малко островче край [[Гоа]] са стоварени 300 болни моряци и за тях е организирана болница. В района на [[Кананур]] португалците нападат арабски кораб, плаващ от [[Джида]] към Каликут с ценни стоки и 400 пасажери, главно поклонници, връщащи се от [[Мека]]. След като моряците разграбват кораба, да Гама заповядва да затворят пасажерите в [[трюм]]а и запалва кораба след бомбардиране от разстояние. Нещастниците успяват да се освободят от трюма и започват да гасят огъня, но да Гама заповядва да се стреля по тях и отново подпалват кораба. Четири дни продължава тази неравна борба: португалците не се решават да вземат кораба на [[абордаж]], тъй като загиващите на него хора хвърлят на палубите на атакуващите ги кораби горящи дъски и греди. Скоро след това горящият кораб потъва и заедно с него и останалите живи пасажери. По заповед на да Гама от кораба са свалени 20 малки момчета, които след това са превозени до Лисабон, кръстени и замонашени. След като сключва съюз с управителя на Кананур, в края на октомври 1502 г. флотилията се придвижва на юг до Каликут и започва обсада на града. Обсадата започва с обесването на реите на 38 индийски рибари, доставящи на португалците риба, и започва бомбардировка на града. През нощта да Гама заповядва да снемат труповете от реите, да им отрежат главите, ръцете и краката и всичко това е натоварено на няколко лодки, с прикрепени към тях писма, в които пише, че такава ще е съдбата на всички граждани, ако те все още продължават да се съпротивляват. Приливът пренася лодките до брега и на следващия ден португалците отново обстрелват града и разграбват и опожаряват плаващия към него товарен кораб. След като оставя седем от корабите да поддържат блокадата на Каликут, да Гама изпраща два кораба в Кананур да товарят подправки, а с останалите заминава за [[Кочин]]. След още две сражения край Каликут с арабски кораби през февруари 1503 г. да Гама повежда част от корабите обратно за Португалия, където пристига през октомври 1503 г., натоварени с огромно количество подправки. Останалите няколко кораба от ескадрата на да Гама под командата на чичо му Висенте Судре плават покрай бреговете на [[Аденски залив|Аденския залив]] и прехващат арабските кораби, плаващи от [[Червено море]] за Индия, подривайки по този начин египетско-индийската търговия. == Следващи години (1503 – 1524) == След успешно приключилото второ плаване на да Гама е присъдена пожизнена пенсия, след това получава графска титла, но за много години е отстранен от плаване на кораби и от всяка друга държавна дейност. Чак през 1524 г. е назначен за вицекрал на Индия и през април същата година се отправя натам. Пристига в Гоа, а след това се премества в Кочин, където умира от [[малария]] на 24 декември 1524 година. Погребан е в църква в Кочин, построена през 1503. 14-години след смъртта му, португалският крал решава, че тленните му останки трябва да бъдат върнати в Португалия. Изпратена е експедиция, която да ексхумира тялото и да го докара в Лисабон. Експедицията се завръща в Португалия и Вашку Да Гама е погребан за втори път в манастира Жеронимуш в Лисабон. В същия манастир през 1497 г. да Гама и спътниците му прекарват в молитви нощта преди първата експедиция към Индия. Днес манастирът е паметник на световното културно наследство на [[ЮНЕСКО]], а в индийския град Кочин празният гроб и църквата продължават да са посещават от туристи и са местна атракция. == Памет == В негова чест е наречен [[Вашко да Гама (кратер)|кратер]] на [[Луна]]та. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Ames | first = Glenn J | title = The Globe Encompassed | url = https://archive.org/details/globeencompassed0000ames | isbn = 0-13-193388-4 | year = 2008 | accessdate = 10 януари 2008 | lang = en }} * {{cite journal | last = Axelson | first = E | year = 1988 | title = The Dias Voyage, 1487 – 1488: toponymy and padrões | journal = Revista da Universidade de Coimbra | volume = 34 | pages = 29 – 55 | url = http://books.google.com/books?id=hcMp9hZ_8yAC&lpg=PA25&pg=PA29#v=onepage&q&f=false | lang = en }} * {{cite book | last = Barros | first = João de | coauthors = Manoel Severim de Faria, João Baptista Lavanha | year = 1777 | title = Da Asia de João de Barros e de Diogo de Couto, Volume 2 | publisher = Na Regia officina typografica | lang = pt }} * {{cite | фамилия-част = Castaneda | име-част = Herman Lopes de | заглавие-част = The First Book of the Historie of the Discoveries and Conquests of the East India by the Portingals | фамилия = Kerr | име = Robert (ed.) | заглавие = A General History and Collection of Voyages and Travels Vol. II | място = London | дата = 1811 | език = en}} * {{cite book | last = Diffie | first = Bailey W. | coauthors = George D. Winius | title = Foundations of the Portuguese Empire, 1415 – 1850 | year = 1977 | url = http://books.google.com/books?id=vtZtMBLJ7GgC&pg=PA184&lpg=PA184&dq=Nicolau+Coelho+died&source=bl&ots=LdVMjbnkNO&sig=e8Zio7xgQhqoJP49_pnqGZOTRMM&hl=en&ei=RB7oS__jH4aglAfE_ZzXAw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CCgQ6AEwBA#v=onepage&q=Nicolau%20Coelho&f=false | isbn = 978-0-8166-0850-8 | volume = 1 | series = Europe and the World in the Age of Expansion | lang = en }} * {{cite book |last = Fernandez-Armesto | first = Felipe | title = Pathfinders: A Global History of Exploration |url = https://archive.org/details/pathfindersgloba00fern | year = 2006 | publisher = W. W. Norton & Company | isbn = 0-393-06259-7 | lang = en }} * {{cite web | publisher = fordham.edu | year = 2007 | url = http://www.fordham.edu/halsall/mod/1497degama.html | title = Modern History Sourcebook: Vasco da Gama: Round Africa to India, 1497 – 1498 CE | work = fordham.edu | accessdate = 27 юни 2007 | lang = en | архив_дата = 2011-08-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110828160915/http://www.fordham.edu/halsall/mod/1497degama.html }} * {{cite book | last = Gago Coutinho | first = C.V. | year = 1952 | title = A Nautica dos Descobrimentos: os descobrimentos maritimos visitos por um navegador | publisher = Agencia Geral do Ultramar | location = Lisbon | lang = pt }} * {{cite book | last = Narayanan | first = M.G.S | year = 2006 | title = Calicut: The City of Truth | publisher = Calicut University Publications | lang = en }} * {{cite book | last = Subrahmanyam | first = Sanjay | year = 1997 | title = The Career and Legend of Vasco da Gama | url = https://archive.org/details/careerlegendofva0000subr | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-47072-8 | lang = en }} * {{cite journal | last = Waters | first = D.W | year = 1988 | title = Reflections Upon Some Navigational and Hydrographic Problems of the XVth Century Related to the voyage of Bartolomeu Dias | journal = Revista da Universidade de Coimbra | volume = 34 | pages = 275 – 347 | url = http://books.google.com/books?id=UKK-b3If-78C&lpg=PA333&dq=rota%20entre%20santiago&pg=PA333#v=onepage&q&f=false | lang = en }} {{СОРТКАТ:Гама, Вашку да}} [[Категория:Португалски изследователи]] [[Категория:Португалски мореплаватели]] [[Категория:Изследователи на Африка]] [[Категория:Изследователи на Азия]] [[Категория:Починали от малария]] 1j66wxqamf5nz910hchddcq1y9buqct 0 70960 12419594 12235113 2024-11-22T09:13:05Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12419594 wikitext text/x-wiki {{друго значение|християнския празник|славянското божество|Коледа (бог)}} {{Празник | holiday_name = Рождество Христово | image = Nativity (15th c., Annunciation Cathedral in Moscow).jpg | imagesize = 260px | caption = ''Рождество Христово'', икона от [[Андрей Рубльов]] | nickname = Рождество, Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич | observedby = [[Християни]]<br />Много нехристияни<ref name="nonXians">[http://downloads.bbc.co.uk/worldservice/learningenglish/entertainment/scripts/multifaith_christmas.pdf Christmas as a Multi-faith Festival] BBC News. Посетен на 30 септември 2008.</ref> | date = 25 декември ([[Приемане на григорианския календар|алтернативно]], 6, 7 или 19 януари)<ref name="Jan7">[http://www.copticchurch.net/topics/coptic_calendar/nativitydate.html The Glorious Feast of Nativity: 7 January? 29 Kiahk? 25 December?] Coptic Orthodox Church Network, John Ramzy, 2011-01-17</ref> | observances = Църковни служби, раздаване на подаръци, семейни и други социални събирания, символични украсявания | type = християнски | significance = Традиционен рожден ден на [[Иисус]] | relatedto = Коледни празници, [[Бъдни вечер]], Kоледни пости, [[Благовещение (празник)|Благовещение]], [[Богоявление]], Кръщението на [[Господ]] }} {{Исус Христос}} '''Рождество Христово''', също '''Коледа''', '''Божик''' или '''Божич''',<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|59}}</ref> е един от най-големите християнски празници, част от групата на [[Дванадесет велики празника|Дванадесетте велики празника]] в православното християнство, като честване на раждането на Сина Божий [[Иисус Христос]]. Отбелязва се на [[25 декември]] (по [[Григориански календар|григорианския]] и [[Новоюлиански календар|новоюлианския календар]]), на [[6 януари]] от [[Арменска църква|арменската църква]], а след 31 март 1916 година (когато в [[България]] като държавен календар е приет Григорианският календар) – на [[7 януари]] по официалния граждански календар, който ден съответства на 25 декември по [[Юлиански календар|юлианския календар]]. През 1968 г. (възприемайки новоюлианския календар) [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]] установява честването на 25 декември. В България отново е [[официален празник]] с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 година. На Рождество Христово [[имен ден]] имат всички, които носят имената: Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Радослав, Радослава, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина. == Произход на понятието Коледа == Според [[Речник на българския език (БАН)|Речника на българския език]], „Коледа“ произлиза от латинската дума ''calendae'' – „първият ден от месеца“ ([[календи]]). Други разновидности на тази дума са: ''Ко̀ла̀да'', ''Колѐдна'', ''Колѐнда''. На [[Старобългарски език|старобългарски]] названието е {{Кирилица|Колѧда}}.<ref>http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0/ Произход на думата "Коледа"</ref> == Християнство == [[Файл:Nativity of Jesus- religious work of art from ortodox church in Bulgaria.jpg|300px|мини|ляво|[[Стенопис]], изобразяващ Рождество Христово, произведение от православен храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. [[Сливница]], [[България]]]] Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, предназначено да замени използваното до 6. век летоброене от възшествието на [[Домициан]], римският монах [[Дионисий Малки]], изчислява, че Иисус Христос се родил през [[754]] г. от [[основаването на Рим]]. Методът му получава разпространение отначало предимно в Западна Европа. Според задълго останалото популярно на изток летоброене "[[от сътворението на света]]" Исус е роден през 5508 г. от сътворението на света. В [[Ранно християнство|ранното християнство]] празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на [[Богоявление]] ([[6 януари]]) още по времето на [[император]] [[Константин Велики]], преди [[336]] г. В [[III век]] [[Ориген]] увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният [[Йов]] и пророк [[Еремия]] скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от III и IV век (св. [[Иполит Римски|Иполит]], [[Тертулиан]], [[Йоан Златоуст]], [[Кирил Александрийски]], блаж. [[Августин Блажени|Августин]], [[Климент Александрийски]]) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, вероятно като част от противоборствата им с [[Митраизъм|митраистите]]. В [[Рим]] Рождество Христово се празнува през втората четвърт на IV век, в [[Антиохия]] в [[375]] г. св. [[Василий Велики]] въвежда празника в [[Константинопол]] в [[379]] г., по други сведения около [[377]] г. по заповед на император [[Аркадий]] и внушението на св. [[Йоан Златоуст]], а в [[430]] г. започват да го празнуват в [[Александрия]], в [[Палестина]] около [[VII век]]. Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в [[V век]]. === Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей === Според [[Евангелие от Лука|Евангелието от Лука]] Исус Христос е роден във [[Витлеем]], Юдея, град във възстановеното под [[Римска република|римска]] опека [[Юдейско царство|царство Юдея]] на [[Ирод I Велики]]. Малко преди това майка му [[Дева Мария|Мария]], заедно със съпруга си, дърводелеца [[Йосиф Обручник|Йосиф]], потомък на [[Давидова династия|Давидовия род]], отиват от [[Назарет]] (вероятно - родното място на Мария, където са се устроили да живеят, след като тя напуска службата си във [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]], където [[Въведение Богородично|е живяла от детинство]], за да се омъжи) във Витлеем, родното място на Йосиф, както и на самия древен цар [[Давид]]. Причината според Евангелието е, че римският император [[Октавиан Август]] (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) е издал заповед за цялостно [[преброяване на населението]] в [[Римска империя|Римската империя]], в чиито в граници тогава е и [[Палестина]], където (според еврейската традиция, която изглежда е била приложена в този случай, към населението на зависимото царство на Ирод, въпреки че римската е била по местоживеене) всеки мъж се задължава да се яви с домочадието си и да се запише с него, там откъдето е родът му. В [[Странноприемница|странноприемницат]]<nowiki/>а във Витлеем за [[Бременност при човека|бременната]] Мария и за Йосиф не се намира място, затова те се подслоняват в [[пещера]] извън града, където [[Животновъдство|пастири]] затварят, гледаните от тях [[овце]]. Това не ги притеснява, понеже в [[Близък изток|източната култура]] съжителството между хора и животни традиционно не е рядкост и не се възприема, като унизително – в много домове добитъкът и неговите ясли са отделени от жилищните помещения само с тънка преграда)<ref>[http://www.pravoslavie.bg/Беседа/Рождество Рождество, о. Александър Мен]</ref>. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явява се [[ангел]] и съобщава на намиращите се наблизо скотовъдци, че на света е дошъл [[Спасение|Спасителят]]/[[Месия|Месията:]] „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите [[Младенец]] повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно [[Ангелски рангове|войнство небесно]], което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ ([[Евангелие от Лука]], 2:10 – 14) В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири са били и първите хора, поклонили се на [[Бог Син|Бога-Син]]. Според [[Нов завет|Новия завет]], Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, известни като [[Тримата влъхви]], доведени във Витлеем от [[Витлеемска звезда]]. Предвид това те посещават цар Ирод (в текста това изглежда е цар Ирод Велики) и от тях той научава, че се е родило или ще се роди [[дете]], което може един ден да претендира за трона и се опитва с тяхна помощ да научи подробности за местонахождението му. Обаче мъдреците не се връщат при него, след като намират Исус, а Бог изпраща при Йосиф ангел, който му казва да избяга и да се укрива достатъчно дълго, заедно със семейството си в [[Египет (римска провинция)|Египет]]. Така малкия Исус се спасява от опита на Ирод да го убие, посредством така нареченото Избиване на младенците - клане на [[Бебе|най-малките деца]] във Витлеем (който е на 10-ина километра от столицата [[Йерусалим]]) и околностите му, което царят предприема, с надеждата сред тях да е и предполагаемият бъдещ съперник на [[Иродиади|династията му]]. ([[Евангелие от Матей]], 2:9-13). Също така известна е и историята, свързана с оцеляването на [[Йоан Кръстител]], който е братовчед на Исус и е роден към половин [[година]] преди него. Според Лука, след като изминава т. нар. период на очистянето на родилката и след като е [[Обрязване|обрязан]] (за което е празникът [[Обрезание Господне]]) Исус е заведен от родителите си в [[Йерусалим]] за да го представят пред [[Яхве|Йехова]] във [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] и да извършат традиционните жертвоприношения на [[птици]] ([[Гълъбови|гълъби]]). Там тогова е и праведен мъж на име [[Симеон Богоприемец|Симеон]], на когото [[Свети Дух|Светият Дух]] е обещал, че няма да умре, докато не види Христос и който силно се зарадва, когато го зърва (според легендата това е един от съставителите на [[Септуагинта|Септуагинтата]] и съответно е поне над 300-годишен, което се обяснява с [[чудо]]). Освен него, детето възвествява и възхвалява сред множеството и престаряла [[Пророк|пророчица]], наречена Ана, дъщеря Фануилова, която също го е очаквала. За това е празникът [[Сретение Господне]]. После Йосиф и Мария, заедно с Исус се завръщат в Назарет, но редовно идват в столицата за празника [[Пасха]]. ([[Евангелие от Лука]], 2:22-41) Впоследствие Исус често е свързван с Назарет и областта [[Галилея]], в която се намира. [[Евангелие от Иоан|Евангелист Йоан]] не казва направо къде е роден Исус Христос, но споменава, че хората в Галилея са смятали, че е от [[Назарет]]. ([[Евангелие от Иоан|Евангелие от Йоан]], 1:43-46) Също така и [[Марк (евангелист)|Марк]] го нарича Исус от Назарет. ([[Евангелие от Марк]], 1:9) Матей обосновава връзка на Исус с този град, с това че имало древно пророчество, според което Месията трябвало да се нарече Назорей. ([[Евангелие от Матей]], 2:23) Рождество Христово се описва и в [[апокриф]]ите – в Евангелието на Псевдо-Матей, [[Протоевангелие на Яков|Протоевангелието на Яков]], Евангелието на Детството (книгата "Томино евангелие" или "Детство Исусово") и "Историята на Йосиф Дърводелеца", от които черпи широко християнското [[изкуство]].[[Файл:Birth of Jesus - Capella dei Scrovegni - Padua 2016.jpg|мини|Рождество Христово, [[Джото]] (''Cappella Scrovegni a Padova'')]] == Коледа по света == В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от [[Дядо Коледа]] и други митични персонажи. * В [[Австралия]] Коледа често се празнува на плажа при температура 40 °C. В [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]] Коледа съвпада с [[Училищна ваканция|ваканцията]] и [[Отпуск|отпуските]]. Австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли. * [[Австрия]] е страната, където се ражда известната коледна песен „[[Тиха нощ, свята нощ]]", изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в [[Оберндорф бай Залцбург]], през 1818 г. * В [[Албания]] Коледа е един от най-популярните фестивали и се посреща с голямо веселие от местните хора, които спазват традицията за честване на годишнината от рождението на Иисус Христос. * В [[Англия]] в навечерието на Коледа се пеят песни и танцуват танци. Във всеки дом има накичена елха за радост на всяко дете. * В [[Аржентина]] украсяват не елха, а вечно зелените дръвчета – със сняг, направен от [[памук]]. На Коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина. * В [[Армения]], която е първата страна, официално възприела християнството, [[Бъдни вечер]] е един от най-големите свети религиозни празници. Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари, а Коледа и [[Богоявление]] в един ден – на 6 януари по Юлианския календар. * На [[Африка|африканския континент]] Коледа се празнува от малки и големи християнски общности. На континента има приблизително 350 милиона християни. * В [[Бангладеш]] по Коледа мъжете засаждат двойки от [[Банан|бананови дървета]] в близост до къщите си и до църквата. Малко преди Коледа те накланят листата им, така че да се образува дъга. * На [[Бахамски острови|Бахамските острови]] честванията, наречени Junkanoo, се провеждат на 26 декември и 1 януари. Между 2 часа през нощта и сутринта огромен [[парад]] радва стотици хора с танци, музика и най-различни костюми. * В Беларус [[Слама|сламата]] е важен аспект от Коледните празници. Повечето от ярко оцветените играчки на елхата в [[Беларус]] са направени от слама във всякакви форми. * В [[Белгия]] на Бъдни вечер се прави празнична вечеря от повече хора, започваща с питие, аперитив и ордьовър. * В [[Белиз]] елхата се украсява с лодки, символизиращи успешната [[Риболов|риболовна индустрия]] на страната. Друга типична декорация са птиците, които са символ на [[Мир|мира]]. * В [[Боливия]] основният акцент на [[Коледна украса|коледната украса]] е сцената „Рождество Христово“. Повечето от тях са направени под формата на [[пирамида]] със самата ясла в горната част. * В [[Босна и Херцеговина]] коледните дръвчета са украсени с играчки, [[шоколад]], светлини и цветни топки и традиционно гарнирани със звезди. Местните празнуват Коледа предимно със семействата си. * В [[Бразилия]] обичаите са разнообразни, поради пъстротата на населението. Една от традициите е направата на сцената на „Рождество Христово“ или „Пресепио“ (думата произлиза от [[иврит]] „presepium“, което означава леглото от слама, на което Исус е спал за първи път във Витлеем). * В България празникът започва на 24 декември – [[Бъдни вечер]] (Малка Коледа). Из цяла България тръгват [[Коледуване|коледарите]]. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември с дрянови [[Сурваки|сурвачки]], тропат по вратите и пеят в къщите коледарски песни, стихове и благословии. [[Файл:Juletræet.jpg|мини|[[Коледна елха]]]] == Вижте също == * [[Коледна елха]] * [[Коледна украса]] * [[Дядо Коледа]] * [[Бъдни вечер]] * [[Коледа в Италия]] * "[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]" - новела от [[Чарлз Дикенс]] == Бележки == {{commonscat-inline|Christmas|Рождество Христово}} <references /> {{Дванадесетте велики празника}} [[Категория:Коледа| ]] [[Категория:Исус Христос]] 1dtpe9f5b6mrk7pjlsdj8brb38lorwp 4 71594 12418841 12418026 2024-11-21T15:50:37Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12418841 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) 5mnjpf6vg2fpf5ivbsnbixqt4rtiwhz 12418843 12418841 2024-11-21T15:53:10Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ 2½ стотинки 12418843 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) cjvpfkdrpa13xbszqvw8jdm9osz66wk 12418871 12418843 2024-11-21T16:21:35Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ re 12418871 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) q1u1mg8jeef0y1pp9dq5aj01mvzr1m0 12418889 12418871 2024-11-21T16:39:32Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12418889 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) 5uz2lwmi5pq5fds8xii8wewicshulq6 12418922 12418889 2024-11-21T17:31:35Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ re 12418922 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) mo3wrxwrbsk5tsz17okk6keuk5irheq 12418945 12418922 2024-11-21T17:50:12Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12418945 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) s1d0dv5wtdlc2m3vpyxawz5tlcfjj2g 12418957 12418945 2024-11-21T18:05:39Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12418957 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) 2mh3p0hkp4yc70pmj5t8xzr54prz5la 12418991 12418957 2024-11-21T18:36:01Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ re 12418991 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща „откриване и разкриване [от WOWSA] на фалшифицирани данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) pgydlfl4n6po3txelbc017gjg4b0ezj 12418998 12418991 2024-11-21T18:40:45Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ re 12418998 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща „откриване и разкриване [от WOWSA] на фалшифицирани данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) jm7tz22pr4mjm4c2cui2medbg2qnj8v 12419004 12418998 2024-11-21T18:50:17Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ по-ясно, че става дума за това какво твърди WOWSA, а не дали е основателно или не 12419004 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) f62d7jhg2t5o4tycy75vul07emjc46t 12419009 12419004 2024-11-21T18:55:18Z Givern 4124 12419009 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , които не са ви изгодни за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са доста жалка картинка. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) 41k34o6zzwqsh3nknxx2pvquvjcgdm7 12419030 12419009 2024-11-21T19:17:24Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419030 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , които не са ви изгодни за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са доста жалка картинка. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас явно не ви харесват ;). Ясно е, че еие сте пристрастен и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че сте някой от тези цитирани в първата статия. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) dmlvp5awfbvr3obbrc8dkzcmsb0x5ye 12419034 12419030 2024-11-21T19:20:14Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419034 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , които не са ви изгодни за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са доста жалка картинка. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::Жалък сте. Но не знаете фактите, така че по-спокойно с думите. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас явно не ви харесват ;). Ясно е, че еие сте пристрастен и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че сте някой от тези цитирани в първата статия. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) aff7guurrhzn397uqqrt2swcmstqehl 12419035 12419034 2024-11-21T19:20:16Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ подреждане на репликите 12419035 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , които не са ви изгодни за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са доста жалка картинка. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::Жалък сте. Но не знаете фактите, така че по-спокойно с думите. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас явно не ви харесват ;). Ясно е, че еие сте пристрастен и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че сте някой от тези цитирани в първата статия. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) l8od6ktmj3rgwfulzouhh97ihpgj7gr 12419038 12419035 2024-11-21T19:24:11Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ [[У:НЛН]] 12419038 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) 1dgvtc4wk1m9h62fwi62pc3o3h6a0z9 12419041 12419038 2024-11-21T19:29:41Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ re 12419041 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) n44181318o21vd8culqz7zsf61z6z2g 12419046 12419041 2024-11-21T19:34:37Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419046 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) eazld23txg09y8s5fa85og8arl0uhi9 12419058 12419046 2024-11-21T19:46:01Z Iliev 47135 /* Цанко Цанков (плувец) */ re 12419058 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ea6ewrm10yk8srw7lze6ohdh1j26veq 12419198 12419058 2024-11-21T22:12:07Z SlipknotRlZZ 48032 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419198 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) 8edrrv9rrxw1m62wvt5ganig4ggzpi7 12419346 12419198 2024-11-22T00:55:52Z Givern 4124 12419346 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) idf9m0q9mym3xhn99vp7s60up6msdz0 12419453 12419346 2024-11-22T02:39:08Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 15 дни) to [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември]] 12419453 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) rci1lw9wdtvkvx6i5ebe7vtsv4g8y8o 12419532 12419453 2024-11-22T07:29:01Z Givern 4124 /* Цанко Цанков (плувец) */ 12419532 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) 7vfr6i34c7mznpf2j18lde4kuf6p8f9 12419590 12419532 2024-11-22T09:06:19Z Kristian kostov 117128 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419590 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.   Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) 1vb7krpw8htpkzgwvidjtsaeyah2bgy 12419615 12419590 2024-11-22T09:40:43Z StanProg 7502 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419615 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.   Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) svmdl7w51w8ljcpwnhljx7ny6d2egh1 12419652 12419615 2024-11-22T10:11:54Z Сале 9192 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12419652 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) == [[Гладиатор II]] == [[Потребител:Givern|Givern]] и [[Потребител:Funnytu|Funnytu]], много ви моля, някои от вас да се заеме с оправянето на [[Гладиатор II]] вместо мен, защото няма да имам време. Статията трябва се обработва, а понякога съм слаб към добавянето на повече информации, за да не бъда блокиран без причина. Благодаря предварително. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:53, 15 ноември 2024 (UTC) :Здравей, добавих сюжет.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:45, 15 ноември 2024 (UTC) ::Продължавайте и не спирате, че нямам време! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 07:57, 15 ноември 2024 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2024 == Привет, желаещи да (помогнат да) организираме тазгодишното издание? Мисля, че основно с "Фонтана" ще ми трябва съдействие и за т.нар. "одитиране" на статиите (дали отговарят на изискванията за участие). Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 17:00, 16 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA  в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.   Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) 48nc1vuhrqr0crtg68ydvii8eklwnfh 0 72263 12418910 12405525 2024-11-21T17:05:50Z 46.10.66.44 /* Сафо: мит и легенда */ 12418910 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | период = между 630 и 612 – ок. 570 пр. Хр. | жанрове = химни, партении, любовни песни | известни творби = „Любовна болка“, „Молба към Афродита“ }} }} '''Сафо̀''' (на еолийски диалект ''Ψάπφω'', ''Псапфо''), наричана още „божествената Сафо“<ref>[[Гео Милев]], [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=15077&Level=2 Литературно-художествени писма от Германия, IV Немските поетки (Първа публикация: сп. ''Листопад'', г. I, кн. 28 от 23 март 1914)].</ref>, е [[Древна Гърция|древногръцка]] [[поетеса]], ползваща се с голям авторитет през [[Античност]]та и включвана в списъка на [[Деветимата лирици]] на Древна Гърция. Тя е първата жена поетеса в историята на европейските лиратури и една от най-влиятелните фигури от Античността. Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е [[хомосексуалност|хомосексуалната]] любов. От там думата ''[[лесбийка]]'' (по името на нейния роден остров [[Лесбос]]) се е превърнала в нарицателно. Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров [[Андрос]] и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на [[6 век пр.н.е.]] живее по политически причини в изгнание в [[Сиракуза]]. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през [[581 пр.н.е.]] и според някои източници доживява до дълбока старост. == Сафо: мит и легенда == [[Файл:Sappho and Alcaeus.jpg|мини|300п|ляво|''Сафо и Алкей'', картина на [[Лорънс Алма-Тадема]] от 1881 г.]] В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от [[Древен Рим|римско време]], когато се споменава от [[Овидий]] и [[Лукиан]], и със сигурност не е с християнски произход. : ''Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя – тази на жените, той – тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били [[Алкивиад]], [[Хармид]] и [[Федър]], за жената от Лесбос били [[Гирина]], [[Атис]] и [[Анактория]] [според други източници името е Анагория].'' Голямо ново литературно откритие, [[Милански папирус|Миланският папирус]],{{ref | cds.colleges.org. 367}} намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001 г., показва голямото уважение, което поетът [[Посидип Пелски]], известен автор на [[епиграма|епиграми]] (3 век преди Христа), изпитва към „божествените песни“ на Сафо.<ref>{{икона|en}} Lara Suziedelis Bogle, [http://news.nationalgeographic.com/news/2002/10/1028_021028_mummyscroll.html Rare Greek Scroll Found With Egyptian Mummy], nationalgeographic.com, 28 октомври 2002.</ref> Според [[епиграма]] в Палатинската антология (9.506), приписвана на [[Платон]]: Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. [[Катул]] в неговата „Ille mi par esse deo videtur“ (Catullus 51). == Анотирана библиография == * ''Reading Sappho: Contemporary Approaches''. Berkeley: University of California Press, 1996. * ''Re-Reading Sappho: Reception and Transmission''. Berkeley: University of California Press, 1996. : Два сборника под редакторството на Ellen Greene със статии от съвременни автори в областта на класическата филология, литературната история, културологията, феминистката теория и др. Дават изчерпателна информация за богатството от теми и гледни точки в изследванията върху Сафо от последните десетилетия. * Margaret Reynolds. ''The Sappho Companion''. New York, 2002 : Изследване за начина, по който всяка епоха „конструира“ Сафо според собствените си потребности, за клишетата, съпровождащи разказа за личността ѝ, и за това колко различни и често противоположни неща се асоциират с името ѝ в отделните исторически моменти. * ''If Not, Winter: Fragments of Sappho'', translated by Anne Carson. New York, 2002. : Съвременен, красив и вдъхновен превод на Сафо от една от най-значимите англоезични поетеси на настоящето. * Margaret Williamson. ''Sappho's immortal daughters''. Harvard University Press, 1995, ISBN 0-674-78912-1 : Внимателно подготвено критическо изследване, което грабва вниманието, макар да не интерпретира почти нито един текст на Сафо. Книгата е исторически материал за социалното и историческо място на Сафо в света на мъже и жени, заедно с отлична дискусия върху изображенията върху вази.<ref>{{икона|en}} William Harris (Prof. Em. Middlebury College), [http://community.middlebury.edu/~harris/Translations/Sappho.html Sappho and The world of lesbian poetry].</ref> == Една различна гледна точка == Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VII – VI в. пр. Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният ѝ произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете ѝ са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта ѝ името ѝ се превръща в легенда. Приписвани са ѝ всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес. Сведенията за брака ѝ, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата ѝ школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота ѝ или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник. Авторитетът ѝ на поетеса през класическата епоха е безспорен – Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича „прекрасна“; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа ѝ. През елинизма поезията ѝ е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете ѝ започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват. Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията ѝ. Най-скорошната находка е от 2005 г. – стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на мумия, съхранявана в Кьолнския университет. == Издания на български == * Сафо, '''100+1 фрагмента''', превод от старогръцки, уводна статия и бележки [[Яна Букова]], изд. Стигмати, София, 2009 [[Файл:Sappho poem an old age.jpg|мини|200px|дясно|Стихотворение на Сафо. Папирус от 3 век пр. Хр.]] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Лесбийка]] * [[Старогръцка литература]] == Външни препратки == {{commonscat-inline|Sappho}} ; На български: * {{Моята библиотека автор|safo|Сафо}} в превод на [[Борислав Георгиев (преводач)|Борислав Георгиев]] * [http://liternet.bg/publish24/sappho/index.html Творби на Сафо в Литернет] в превод на [[Яна Букова]] ; На английски: * {{икона|en}} [http://www.sacred-texts.com/cla/sappho/index.htm Текстове на Sacred-texts.com] * {{икона|en}} [http://classicpersuasion.org/pw/sappho/ Текстове на Classicpersuasion.org] * {{икона|en}} [http://www.classicspage.com/sappho.htm/ Текстове на Classicspage.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060130132847/http://www.classicspage.com/sappho.htm/ |date=2006-01-30 }} {{Превод от 2|en|Sappho|en|Sappho|38817272|49826302}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:САФО}} [[Категория:Древногръцки поети]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Гърция]] [[Категория:ЛГБТ композитори]] [[Категория:ЛГБТ история преди 19 век]] [[Категория:Хора от Лесбос]] [[Категория:Починали в Митилини]] oz729ex8m2is2v2g2phdfgp40jnjqb7 12418923 12418910 2024-11-21T17:31:34Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/46.10.66.44|редакции на 46.10.66.44]] ([[User talk:46.10.66.44|б]].), към версия на Nk 12405525 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | период = между 630 и 612 – ок. 570 пр. Хр. | жанрове = химни, партении, любовни песни | известни творби = „Любовна болка“, „Молба към Афродита“ }} }} '''Сафо̀''' (на еолийски диалект ''Ψάπφω'', ''Псапфо''), наричана още „божествената Сафо“<ref>[[Гео Милев]], [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=15077&Level=2 Литературно-художествени писма от Германия, IV Немските поетки (Първа публикация: сп. ''Листопад'', г. I, кн. 28 от 23 март 1914)].</ref>, е [[Древна Гърция|древногръцка]] [[поетеса]], ползваща се с голям авторитет през [[Античност]]та и включвана в списъка на [[Деветимата лирици]] на Древна Гърция. Тя е първата жена поетеса в историята на европейските лиратури и една от най-влиятелните фигури от Античността. Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е [[хомосексуалност|хомосексуалната]] любов. От там думата ''[[лесбийка]]'' (по името на нейния роден остров [[Лесбос]]) се е превърнала в нарицателно. Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров [[Андрос]] и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на [[6 век пр.н.е.]] живее по политически причини в изгнание в [[Сиракуза]]. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през [[581 пр.н.е.]] и според някои източници доживява до дълбока старост. == Сафо: мит и легенда == [[Файл:Sappho and Alcaeus.jpg|мини|300п|ляво|''Сафо и Алкей'', картина на [[Лорънс Алма-Тадема]] от 1881 г.]] В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от [[Древен Рим|римско време]], когато се споменава от [[Овидий]] и [[Лукиан]], и със сигурност не е с християнски произход. Философът [[Максим от Тир]] през 3 век пише, че Сафо е била „дребна и мургава“ и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на [[Сократ]]: : ''Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя – тази на жените, той – тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били [[Алкивиад]], [[Хармид]] и [[Федър]], за жената от Лесбос били [[Гирина]], [[Атис]] и [[Анактория]] [според други източници името е Анагория].'' Голямо ново литературно откритие, [[Милански папирус|Миланският папирус]],{{ref | cds.colleges.org. 367}} намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001 г., показва голямото уважение, което поетът [[Посидип Пелски]], известен автор на [[епиграма|епиграми]] (3 век преди Христа), изпитва към „божествените песни“ на Сафо.<ref>{{икона|en}} Lara Suziedelis Bogle, [http://news.nationalgeographic.com/news/2002/10/1028_021028_mummyscroll.html Rare Greek Scroll Found With Egyptian Mummy], nationalgeographic.com, 28 октомври 2002.</ref> Според [[епиграма]] в Палатинската антология (9.506), приписвана на [[Платон]]: Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. [[Катул]] в неговата „Ille mi par esse deo videtur“ (Catullus 51). == Анотирана библиография == * ''Reading Sappho: Contemporary Approaches''. Berkeley: University of California Press, 1996. * ''Re-Reading Sappho: Reception and Transmission''. Berkeley: University of California Press, 1996. : Два сборника под редакторството на Ellen Greene със статии от съвременни автори в областта на класическата филология, литературната история, културологията, феминистката теория и др. Дават изчерпателна информация за богатството от теми и гледни точки в изследванията върху Сафо от последните десетилетия. * Margaret Reynolds. ''The Sappho Companion''. New York, 2002 : Изследване за начина, по който всяка епоха „конструира“ Сафо според собствените си потребности, за клишетата, съпровождащи разказа за личността ѝ, и за това колко различни и често противоположни неща се асоциират с името ѝ в отделните исторически моменти. * ''If Not, Winter: Fragments of Sappho'', translated by Anne Carson. New York, 2002. : Съвременен, красив и вдъхновен превод на Сафо от една от най-значимите англоезични поетеси на настоящето. * Margaret Williamson. ''Sappho's immortal daughters''. Harvard University Press, 1995, ISBN 0-674-78912-1 : Внимателно подготвено критическо изследване, което грабва вниманието, макар да не интерпретира почти нито един текст на Сафо. Книгата е исторически материал за социалното и историческо място на Сафо в света на мъже и жени, заедно с отлична дискусия върху изображенията върху вази.<ref>{{икона|en}} William Harris (Prof. Em. Middlebury College), [http://community.middlebury.edu/~harris/Translations/Sappho.html Sappho and The world of lesbian poetry].</ref> == Една различна гледна точка == Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VII – VI в. пр. Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният ѝ произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете ѝ са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта ѝ името ѝ се превръща в легенда. Приписвани са ѝ всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес. Сведенията за брака ѝ, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата ѝ школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота ѝ или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник. Авторитетът ѝ на поетеса през класическата епоха е безспорен – Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича „прекрасна“; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа ѝ. През елинизма поезията ѝ е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете ѝ започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват. Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията ѝ. Най-скорошната находка е от 2005 г. – стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на мумия, съхранявана в Кьолнския университет. == Издания на български == * Сафо, '''100+1 фрагмента''', превод от старогръцки, уводна статия и бележки [[Яна Букова]], изд. Стигмати, София, 2009 [[Файл:Sappho poem an old age.jpg|мини|200px|дясно|Стихотворение на Сафо. Папирус от 3 век пр. Хр.]] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Лесбийка]] * [[Старогръцка литература]] == Външни препратки == {{commonscat-inline|Sappho}} ; На български: * {{Моята библиотека автор|safo|Сафо}} в превод на [[Борислав Георгиев (преводач)|Борислав Георгиев]] * [http://liternet.bg/publish24/sappho/index.html Творби на Сафо в Литернет] в превод на [[Яна Букова]] ; На английски: * {{икона|en}} [http://www.sacred-texts.com/cla/sappho/index.htm Текстове на Sacred-texts.com] * {{икона|en}} [http://classicpersuasion.org/pw/sappho/ Текстове на Classicpersuasion.org] * {{икона|en}} [http://www.classicspage.com/sappho.htm/ Текстове на Classicspage.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060130132847/http://www.classicspage.com/sappho.htm/ |date=2006-01-30 }} {{Превод от 2|en|Sappho|en|Sappho|38817272|49826302}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:САФО}} [[Категория:Древногръцки поети]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Гърция]] [[Категория:ЛГБТ композитори]] [[Категория:ЛГБТ история преди 19 век]] [[Категория:Хора от Лесбос]] [[Категория:Починали в Митилини]] 9ibgeiim4caqx2r3epc0fke5yjdjpap 0 73296 12419500 12368378 2024-11-22T06:09:46Z 2A01:5A8:30D:7266:30A4:C2AB:F65E:B6C4 русофобско по външнополитическа ориентация, 12419500 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Александър Невски}} {{Храм | име = Храм-паметник<br>„Свети Александър Невски“ | име-оригинал = | картинка = Cathedral Saint Alexander Nevsky (23997180108).jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна патриаршеска катедрала | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[ставропигия]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = кръстокуполна базилика | архитектурен стил = [[Неовизантийски стил|Неовизантийски]] | време на изграждане = 1882 – 1912 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = {{URL|http:///www.cathedral.bg/}} | категория= християнство | карта-osm =1 }} [[Файл:Alexander-Nevski-cathedral-icon.JPG|мини|200п|Иконата на западната фасада, на която е изобразен Александър Невски. Оригиналният надпис е: {{старобългарски|Св. благовѣрниы кн. Александръ Невскій}}]] '''„Свети Александър Невски“''' е [[православие|православен]] [[храм]]-[[паметник]] в град [[София]], България, [[катедрала|катедрален храм]] на [[Българска православна църква|българския патриарх]]. Разположена е на [[площад]] със същото име. Църквата е проектирана и изградена в периода 1882 – 1912 година и през 1955 година е обявена за паметник на културата с национално значение. Включена е в списъка на [[100-те национални туристически обекта]] на [[БТС]]. == История на храма == [[Файл:BASA-237K-1-351-95-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpg|мини|ляво|200px|Храм-паметникът в началото на XX век]] [[Файл:BASA-131K-1-47-1-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpeg|200п|мини|Катедралата „Св. Александър Невски“ в началото на ХХ век]] Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през [[1879]] г. по време на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в Търново (предложението прави [[Петко Каравелов]]).<ref name=omda>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_5.htm | заглавие=София – обиколка на града, 1968 г | достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref> Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София, [[I обикновено народно събрание|Първото обикновено народно събрание]] решава храмът да се построи в столицата. Княз [[Александър I Батенберг|Александър]] се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.<ref name=omda/> Основният камък е положен с изключителна тържественост на [[3 март]] (19 февруари стар стил) [[1882]] г., четвъртата годишнина от подписването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]]. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския [[архитект]] проф. [[Александър Померанцев]] ([[1848]] – [[1918]]), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти [[Александър Смирнов]] ([[1861]] – ?) и Александър Яковлев ([[1879]] – [[1951]]). Издигнат е на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект ([[1884]] – [[1885]] г.) е изработен от акад. арх. [[Иван Богомолов]], след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през [[1898]] г. Строежът на храма започва през [[1904]] г. и е завършен през [[1912]] г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. През май 1912 година намиращия се на посещение в [[Санкт Петербург]] председател на Народното събрание [[Стоян Данев]] кани руския император [[Николай II (Русия)|Николай II]] на предстоящото освещаване на църквата, но той отказва поради заетостта си в следващите месеци.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 270}}</ref> Три дни продължават тържествата по освещаването на храма – от 12 до 14 септември 1924 г. Шрапнелите и ударните вълни от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София през [[Втората световна война]] повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.<ref name=omda/> С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. [[Георги Близнашки]] собствеността на храма се предоставя на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия синод на Българската православна църква]].<ref>[http://www.dnes.bg/sofia/2014/10/01/patriarh-neofit-poluchava-notarialen-akt-za-sv-aleksandyr-nevski-do-sedmica.240663 Патриарх Неофит получава нотариален акт за „Св. Александър Невски“ до седмица]</ref> === Название === Храмът е посветен на [[Александър Невски]], известен с победата си над Тевтонския орден в [[битка на Чудското езеро|битката на Чудското езеро]], провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. [[Варна]] на [[14 октомври]] [[1915]] г., правителството на Васил Радославов, взема решение за преименуването на храм-паметника в „[[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]“. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът [[Иван Вазов]] приветства преименуването.<ref>{{Citation |title=в-к „Черно море“, „Бомбардировката над Варна през 1915 г.“ |url=http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 |accessdate=2014-05-07 |archivedate=2014-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140508042925/http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 }}</ref> Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание.<ref>Стенографски дневници на Народното събрание, 17. Обикновено народно събрание, 2. Редовна сесия, 28. Заседание, 2 март 1916 г.; 29. Заседание, 4 март 1916 г., 437 – 495.</ref> Промяната на наименованието не се възприема трайно. На 4 март 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.<ref>{{Цитат книга|last=Каравелов|first=Любен Стойчев|title=Монография на храма - паметник "Ал. Невски" в гр. София. Том I|year=1966|publisher=Машинопис|location=ДА-София, ЧП 1353, опис 1|pages=218}}</ref> === Статут === С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща [[катедрала]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.<ref name=omda/> Той е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС|Българския туристически съюз]]. == Архитектура == [[Файл:Aleksandar-nevski15.jpg|300п|мини|Поглед към храм „Свети Александър Невски“ от въздуха]] Храмът представлява внушителна [[неф|петкорабна]] кръстокуполна [[базилика]] в [[неовизантийски стил]] с множество [[купол]]и, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части – [[нартекс]] (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии).<ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_5.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.1], блог „Стара София“</ref> По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северен [[ампир]]“. В подземния етаж на храма се намира [[крипта]]та. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], където са експонирани едни от най-красивите български [[икона|икони]] и [[стенопис]]и от XII – XIX век. Камбанарията на храма с кръста е висока 53 m и има 12 камбани, излети и донесени от [[Москва]]. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 kg, като общото тегло на всичките е 23 тона. Най-забележителната външна характеристика на храма са [[злато|позлатените]] му [[купол]]и. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4000 m². Позлатеният участък на куполите е 700 m², като общото тегло на [[злато]]то е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г. е била извършвана от руски специалисти и с руско злато. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 × 84 mm и с дебелина около 0,4 [[микрометър|µm]]. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m², са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23,75 [[Карат (благородни метали)|карата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/03/25/18578_kupolut_na_sv_aleksandur_nevski_shte_blesne_otnovo_v/ | заглавие=Куполът на „Св. Александър Невски“ ще блесне отново в края на април ''в. Дневник, 25 март 2001''| достъп_дата = 22 ноември 2012}} ''(изисква се регистрация)''</ref> [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral in Sofia 20090406 005.JPG|мини|ляво|180п|Вратите на храма, 2009 г.]] Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с [[гранит]]ен цокъл с височина 1,40 m. На западната фасада на височина 30 m е вградена [[мозайка|мозаична]] икона на покровителя на храма Св. Александър Невски по проект на [[Антон Митов]]. От двете страни на главния вход има 2 паметни плочи от [[Карара|карарски]] мрамор с текст „За увековечаване на братската любов и дълбока признателност към великия руски народ, заради Освобождението на България в 1878 г.“<ref name=omda/> [[Файл:TempleMonumentAlexandеrNevskiSouthwesternGateMosaicsIconSaintEvdokia.JPG|мини|250п|Мозаечна икона на св. Евдокия в люнета над южните западни врати]] Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с [[дърворезба]] от кръстообразни розетки.<ref name=omda/> При [[интериор|вътрешната]] украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански [[мрамор]]и, [[оникс]] от [[Бразилия]], [[алабастър]] и други. Осветителните тела в храма са изработени в [[Мюнхен]]. Размерите на храма са: височина на храма – 53,02 m, дължина на храма – 73,50 m, ширина на храма – 52,20 m, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 m, височина на позлатения кръст над нея 2,50 m, височина на централния купол – 46,30 m, застроена площ – 3170 m², кубатура – 86 000 m³. В църквата се побират 5000 души,<ref name=omda/> колкото и най-голямата зала в [[Национален дворец на културата|НДК]]. == Вътрешно оформление == [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral 36.jpg|мини|300п|Вътрешен изглед]] Богатата вътрешна украса е изработена от [[оникс]], [[алабастър]] и пъстроцветни [[мрамор]]и от [[Бразилия|бразилски]], [[Мароко|марокански]], [[Италия|италиански]] и [[Германия|немски]] произход (''Джиало ди Сиена,''<ref name="жълт"/> ''Верди ди маре,''<ref name="зелен">(Бел.) ...на български това се превежда морско зелено.</ref> ''Оникс бразилиано'', [[Индия|индийски]] [[алабастър]] и др.).<ref name=omda/> Всички елементи от мраморната пластика са майсторски изработени и прецизно монтирани под ръководството на арх. Яковлев. Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Освен тях Яковлев е проектирал и орнаментните на мозаичните декоративни украси по стените. Орнаменталната мраморна резба е изработвана под ръководството на проф. [[Василий Перминов]]. Бояджийската работа е ръководил австрийският майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в [[Мюнхен]], а [[мозайка|мозайките]] са доставени от Венеция. Осветителните тела са в стил [[неоампир]]. Централният полилей тежи 2500 kg, окачен е на 27 m височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от [[йенско стъкло]].<ref name=omda/> В централния [[олтар]] ([[свети престол|престол]]) се издига [[балдахин]] с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и [[капител]]и, всички изработени от червен и зелен [[Бразилия|бразилски]] [[оникс]] и [[алабастър]], а [[купол]]ът е от [[мозайка]]. [[Архиерей]]ският трон, царският трон и [[амвон]]ът също са изработени от ценни мрамори с [[инкрустация|инкрустации]].<ref name="part2">[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.2], блог „Стара София“</ref> Целият централен [[иконостас]] е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни [[оникс]]ови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 m) е от бяло-жълт мрамор (''Джиало ди Сиена)''<ref name="жълт">(Бел.) ...на български това се превежда [[Сиена|сиенско]] жълто.</ref> с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 метра) е от светлочервен мрамор (''Чиполино ди Сиена)''<ref name="червен">(Бел.) ...на български това се превежда [[Сиена|сиенски]] [[кромид]].</ref> с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с [[барелеф]]и и корнизи.<ref name=part2/> По оформлението си двата странични иконостаса представляват повторение на централния иконостас в по-малък размер. [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral E3.jpg|мини|200п|Мозаечен портрет на св. [[Теодосий Търновски]] от външната украса на храма]] Вътрешността на храма е украсена с [[икона|икони]] и [[стенопис]]и. От иконите 82 са маслени икони върху платно, като някои са монтирани върху дъсчени рамки, а други са закрепени направо върху стената. Те са подредени по иконостасите на трите храмови престола, по долния пояс на [[нартекс]]а и в трите [[киво]]та.<ref name=omda/><ref name=part2/> === Южен кораб === Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. [[Антон Митов]]. Най-силно привлича вниманието иконата на св. [[Борис I|цар Борис I]], представен в парадни царски одежди, патрон на иконостаса. На вратата на иконостаса е иконата на Св. [[Иван Рилски]]. От стенописите в южния кораб интересна е „[[Сватбата в Кана Галилейска]]“ на Болотнов в аркираната ниша на южната стена. Срещу южния вход е изобразено „Отсичането на главата на [[Йоан Кръстител]]“ с автор [[Иван Мърквичка]]. === Централен кораб === В полукупола над олтара са изобразени „Богоявление", „Рождество Христово" и „Кръщение на Исус Христос" от Кисельов. Всички икони на централния иконостас са изрисувани от бележити художници, от които най-силно се открояват двете централни икони – [[Христос]] и [[Богородица]] – от [[Виктор Васнецов]]. Вляво от Богородица е иконата на Александър Невски от проф. В. Савинский.<ref name=part3/> Вдясно от Христос са „Йоан Кръстител", „Архидякон Стефан" и „Св. Тома" от италианеца Бруни (1856 – 1935). Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковнославянски букви – изписана е цялата молитва „Отче наш" на [[църковнославянски език]]. Под самия купол е изографисан един от най-импозантните стенописи – „Бог Саваот" от Мясоедов. Художникът е рисувал върху дървено скеле и по математически разчертана схема. Едва след привършване на работата и сваляне на скелето той е могъл да види цялостно своята творба, която има внушителни размери – лицето е с [[диаметър]] 2 m, ръката е дълга 4,60 m, общата площ на [[фреска]]та е 850 m². На [[арка|арките]], свързващи централния купол с [[хор (архитектура)|хора]] (хоровата естрада), са изобразени „Бягството на Светото семейство от Йерусалим в Египет" и „[[Голгота]]" от Розентал. Над хòра е стенописът „Страшният съд" от Кисельов. === Северен кораб === Иконите в северния иконостас са на [[Исус]], [[Богородица]] и [[Кирил и Методий]] и са изработени от Иван Мърквичка. Той е автор и на стенописа на северната стена в арката „Исус на 12 години в храма сред книжниците и фарисеите“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_21.html | заглавие=Икони от Александър Невски (''Албум „Св. Александър Невски“, част последна'')| достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref> Общият тон тук е по-ярък в сравнение с останалите художествени произведения с маслени бои на другите места. На северната стена на кораба под свода е изобразена „Проповед на Галилейското море“ на Мясоедов, а срещу нея – „Изхранването на 5000 души с пет хляба и две риби“, пак от него. В преддверието на кораба върху южната стена е изписано „Посичането на патриарх Евтимий“ от Антон Митов. == Строители на храма == В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци. Търгът за изкопаване на основите на храма и сутерена, при конкуренцията на шест заявки, спечелват предприемачът [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], прилепчанин, и съдружниците му инж. [[Христо Станишев]] от Кукуш и Тодор Огнянов. В строежа на храма участват арх. [[Никола Юруков]], Коста Богдановски, братята [[Лазар Киселинчев|Лазар]] и [[Георги Киселинчев|Георги Киселинчеви]], [[Иван Прешленков|Иван Наумов Прешленков]], всички от [[Костурско]], майсторите Максим Савов и Петко Стойчев от [[Крива паланка|Паланечко]] и [[Янко Тасев]] от [[Дебърско]]. Участват майстори строители от Софийско, Пазарджишко, от Разлог и Банско. Главен снабдител на дървен материал е Георги Паланков от Якоруда, Разложко. В строежа учасват над 150 фирми (предприятия).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cathedral.bg/istoriya|заглавие=Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История|труд=cathedral.bg|достъп_дата=24 октомври 2023}}</ref> Оформянето на храма започва с облицоването му с бял врачански камък, започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора [[Георги Киселинчев]], а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на [[фасада|фасадите]], [[корниз]]ите, [[капител]]ите и базите. След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на [[интериор]]а на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник. [[Стенопис]]ите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на [[темпера|темперните бои]]. В изработването на стенописите участват руските художници:<ref name=part3>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_14.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.3], блог „Стара София“</ref> проф. [[Пьотър Мясоедов]] (който е определял също така общия тон на стенописите), [[Виктор Васнецов]], [[Дмитрий Киплик]], С. Шелковой, проф. [[Алексей Корин]], проф. М. Судоковский, [[Александър Вахрамеев]], [[Василий Болотнов]], [[Николай Бруни]], Н. Розанов, [[Иван Дроздов]], [[Михаил Авилов]], проф. [[Василий Савински]], [[Владимир Кузнецов]], И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко. Имената на българските художници са: проф. [[Иван Мърквичка]], проф. [[Антон Митов]], [[Георги Желязков]], проф. [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Асен Белковски]], [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]], [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]], проф. [[Петко Тавлиев]], [[Август Розентал]], проф. [[Цено Тодоров]], [[Васил Димов]], арх. [[Петко Момчилов]] и други. Арх. [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]] ([[1867]] – [[1932]] г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896 – 1912), а после и председател на Постоянната строителна комисия. В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. [[Харалампи Тачев]] и [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]]. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаичните образи на Христос, Петър и Павел в [[перистил]]а на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и [[Седмочисленици]]те – вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати. Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, [[Дончо Занков]], [[Йордан Пиндиков]], [[Петър Кантемиров]], [[Константин Щъркелов]], [[Владимир Лазаров (архитект)|Владимир Лазаров]], П. Кръстев, [[Георги Цанев (художник)|Георги Цанев]], Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. [[Марко Марков]]. == Галерия == <gallery class="center"> Alexander Nevski Cathedral 2006-1.JPG Alexander Nevsky Cathedral 2.jpg SofiaCathedral.jpg The real thing is always better … Cathedral Saint Aleksandar Nevski Храм-паметник, Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“, Sofia, Bulgaria.jpg Alexander Nevsky Cathedral 20090405 001.JPG Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (1).jpg Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (2).jpg Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (3).jpg Bulgaria-Alexander Nevsky-04.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-05.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-06.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-08.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-09.JPG Nevsky Cathedral Drone.jpg Свети Александър Невски.webm </gallery> == Източници == <references /> == Библиография == * Радонов, З. Изграждането на храма-паметник „Александър Невски“ в София 1879 – 1924 г. – Векове, 7, 1978, кн. 1, 45 – 49 * „Мисия – реставратор“, интервю на Л. Петков с [[Христо Ганчев]] по повод реставрацията на храм-паметника „Св. Ал. Невски“ в София, в-к „Арх и Арт борса“, 16 – 23 януари 2002 г. * Корина, Н. Д. Храм Св. Александра Невского в столице Болгарии Софии - памятник русской воинской славе. История и современность. – Вестник ПСТГУ. Серия V: Вопросы истории и теории христианского искусства, 17, 2015, [https://periodical.pstgu.ru/ru/series/issue/5/17 145 - 156] * Каравелов, Любен Стойчев. Монография нa храма – паметник "Aлександър Невски" в гр. София. 1966. Том I и II. Машинопис. ДА-София, ЧП 1353 [http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=13&flgid=152132&ilgid=11998104&aelgid=21733106] == Външни препратки == * [https://www.cathedral.bg/ Официален сайт на катедралата] * [http://stara-sofia.com/plnevski.html Исторически фотографии на катедралата „Св. Александър Невски“] * [http://www.dveri.bg/content/view/4871/74/ Двери на православието]{{Dead link|date=май 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=1k8lasEfJuM Видеоклип на катедралата, получен с 3D лазерно сканиране] * [http://panomagic.eu/1802/alexander-nevsky/ Интерактивна 360° панорамна разходка в интериора, камбанарията и покрива на храма от 11 гледни точки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120720024818/http://panomagic.eu/1802/alexander-nevsky/ |date=2012-07-20 }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=681 Албум „Ставропигиален храм паметник „Св. Александър Невски“] в „Библиотека Струмски“ {{Църкви в София}} {{Портал|Православие|България}} {{СОРТКАТ:Александър Невски}} [[Категория:Ставропигии на Българската православна църква]] [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Недвижими културни ценности в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Катедрали в София]] [[Категория:Паметници за Руско-турската война (1877 – 1878) в София]] [[Категория:Художествени музеи и галерии в София]] [[Категория:Музеи на християнството в България]] [[Категория:Православни катедрали в България]] [[Категория:Музеи на икони в България]] [[Категория:Неовизантийски стил]] [[Категория:Район Оборище]] ffq8fokmmqjtc3bndiqkr0bskdx2opy 12419521 12419500 2024-11-22T07:03:12Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:30D:7266:30A4:C2AB:F65E:B6C4|редакции на 2A01:5A8:30D:7266:30A4:C2AB:F65E:B6C4]] ([[User talk:2A01:5A8:30D:7266:30A4:C2AB:F65E:B6C4|б]].), към версия на Randona.bg 12368378 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Александър Невски}} {{Храм | име = Храм-паметник<br>„Свети Александър Невски“ | име-оригинал = | картинка = Cathedral Saint Alexander Nevsky (23997180108).jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна патриаршеска катедрала | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[ставропигия]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = кръстокуполна базилика | архитектурен стил = [[Неовизантийски стил|Неовизантийски]] | време на изграждане = 1882 – 1912 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = {{URL|http:///www.cathedral.bg/}} | категория= християнство | карта-osm =1 }} [[Файл:Alexander-Nevski-cathedral-icon.JPG|мини|200п|Иконата на западната фасада, на която е изобразен Александър Невски. Оригиналният надпис е: {{старобългарски|Св. благовѣрниы кн. Александръ Невскій}}]] '''„Свети Александър Невски“''' е [[православие|православен]] [[храм]]-[[паметник]] в град [[София]], България, [[катедрала|катедрален храм]] на [[Българска православна църква|българския патриарх]]. Разположена е на [[площад]] със същото име. Църквата е проектирана и изградена в периода 1882 – 1912 година и през 1955 година е обявена за паметник на културата с национално значение. Включена е в списъка на [[100-те национални туристически обекта]] на [[БТС]]. == История на храма == [[Файл:BASA-237K-1-351-95-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpg|мини|ляво|200px|Храм-паметникът в началото на XX век]] [[Файл:BASA-131K-1-47-1-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpeg|200п|мини|Катедралата „Св. Александър Невски“ в началото на ХХ век]] Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през [[1879]] г. по време на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в Търново (предложението прави [[Петко Каравелов]]).<ref name=omda>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_5.htm | заглавие=София – обиколка на града, 1968 г | достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref> Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София, [[I обикновено народно събрание|Първото обикновено народно събрание]] решава храмът да се построи в столицата. Княз [[Александър I Батенберг|Александър]] се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.<ref name=omda/> Основният камък е положен с изключителна тържественост на [[3 март]] (19 февруари стар стил) [[1882]] г., четвъртата годишнина от подписването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]]. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския [[архитект]] проф. [[Александър Померанцев]] ([[1848]] – [[1918]]), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти [[Александър Смирнов]] ([[1861]] – ?) и Александър Яковлев ([[1879]] – [[1951]]). Издигнат е на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект ([[1884]] – [[1885]] г.) е изработен от акад. арх. [[Иван Богомолов]], след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през [[1898]] г. Строежът на храма започва през [[1904]] г. и е завършен през [[1912]] г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. През май 1912 година намиращия се на посещение в [[Санкт Петербург]] председател на Народното събрание [[Стоян Данев]] кани руския император [[Николай II (Русия)|Николай II]] на предстоящото освещаване на църквата, но той отказва поради заетостта си в следващите месеци.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 270}}</ref> Три дни продължават тържествата по освещаването на храма – от 12 до 14 септември 1924 г. Шрапнелите и ударните вълни от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София през [[Втората световна война]] повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.<ref name=omda/> С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. [[Георги Близнашки]] собствеността на храма се предоставя на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия синод на Българската православна църква]].<ref>[http://www.dnes.bg/sofia/2014/10/01/patriarh-neofit-poluchava-notarialen-akt-za-sv-aleksandyr-nevski-do-sedmica.240663 Патриарх Неофит получава нотариален акт за „Св. Александър Невски“ до седмица]</ref> === Название === Храмът е посветен на [[Александър Невски]], известен с победата си над Тевтонския орден в [[битка на Чудското езеро|битката на Чудското езеро]], провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. [[Варна]] на [[14 октомври]] [[1915]] г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „[[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]“. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът [[Иван Вазов]] приветства преименуването.<ref>{{Citation |title=в-к „Черно море“, „Бомбардировката над Варна през 1915 г.“ |url=http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 |accessdate=2014-05-07 |archivedate=2014-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140508042925/http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 }}</ref> Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание.<ref>Стенографски дневници на Народното събрание, 17. Обикновено народно събрание, 2. Редовна сесия, 28. Заседание, 2 март 1916 г.; 29. Заседание, 4 март 1916 г., 437 – 495.</ref> Промяната на наименованието не се възприема трайно. На 4 март 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.<ref>{{Цитат книга|last=Каравелов|first=Любен Стойчев|title=Монография на храма - паметник "Ал. Невски" в гр. София. Том I|year=1966|publisher=Машинопис|location=ДА-София, ЧП 1353, опис 1|pages=218}}</ref> === Статут === С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща [[катедрала]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.<ref name=omda/> Той е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС|Българския туристически съюз]]. == Архитектура == [[Файл:Aleksandar-nevski15.jpg|300п|мини|Поглед към храм „Свети Александър Невски“ от въздуха]] Храмът представлява внушителна [[неф|петкорабна]] кръстокуполна [[базилика]] в [[неовизантийски стил]] с множество [[купол]]и, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части – [[нартекс]] (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии).<ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_5.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.1], блог „Стара София“</ref> По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северен [[ампир]]“. В подземния етаж на храма се намира [[крипта]]та. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], където са експонирани едни от най-красивите български [[икона|икони]] и [[стенопис]]и от XII – XIX век. Камбанарията на храма с кръста е висока 53 m и има 12 камбани, излети и донесени от [[Москва]]. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 kg, като общото тегло на всичките е 23 тона. Най-забележителната външна характеристика на храма са [[злато|позлатените]] му [[купол]]и. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4000 m². Позлатеният участък на куполите е 700 m², като общото тегло на [[злато]]то е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г. е била извършвана от руски специалисти и с руско злато. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 × 84 mm и с дебелина около 0,4 [[микрометър|µm]]. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m², са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23,75 [[Карат (благородни метали)|карата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/03/25/18578_kupolut_na_sv_aleksandur_nevski_shte_blesne_otnovo_v/ | заглавие=Куполът на „Св. Александър Невски“ ще блесне отново в края на април ''в. Дневник, 25 март 2001''| достъп_дата = 22 ноември 2012}} ''(изисква се регистрация)''</ref> [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral in Sofia 20090406 005.JPG|мини|ляво|180п|Вратите на храма, 2009 г.]] Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с [[гранит]]ен цокъл с височина 1,40 m. На западната фасада на височина 30 m е вградена [[мозайка|мозаична]] икона на покровителя на храма Св. Александър Невски по проект на [[Антон Митов]]. От двете страни на главния вход има 2 паметни плочи от [[Карара|карарски]] мрамор с текст „За увековечаване на братската любов и дълбока признателност към великия руски народ, заради Освобождението на България в 1878 г.“<ref name=omda/> [[Файл:TempleMonumentAlexandеrNevskiSouthwesternGateMosaicsIconSaintEvdokia.JPG|мини|250п|Мозаечна икона на св. Евдокия в люнета над южните западни врати]] Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с [[дърворезба]] от кръстообразни розетки.<ref name=omda/> При [[интериор|вътрешната]] украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански [[мрамор]]и, [[оникс]] от [[Бразилия]], [[алабастър]] и други. Осветителните тела в храма са изработени в [[Мюнхен]]. Размерите на храма са: височина на храма – 53,02 m, дължина на храма – 73,50 m, ширина на храма – 52,20 m, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 m, височина на позлатения кръст над нея 2,50 m, височина на централния купол – 46,30 m, застроена площ – 3170 m², кубатура – 86 000 m³. В църквата се побират 5000 души,<ref name=omda/> колкото и най-голямата зала в [[Национален дворец на културата|НДК]]. == Вътрешно оформление == [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral 36.jpg|мини|300п|Вътрешен изглед]] Богатата вътрешна украса е изработена от [[оникс]], [[алабастър]] и пъстроцветни [[мрамор]]и от [[Бразилия|бразилски]], [[Мароко|марокански]], [[Италия|италиански]] и [[Германия|немски]] произход (''Джиало ди Сиена,''<ref name="жълт"/> ''Верди ди маре,''<ref name="зелен">(Бел.) ...на български това се превежда морско зелено.</ref> ''Оникс бразилиано'', [[Индия|индийски]] [[алабастър]] и др.).<ref name=omda/> Всички елементи от мраморната пластика са майсторски изработени и прецизно монтирани под ръководството на арх. Яковлев. Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Освен тях Яковлев е проектирал и орнаментните на мозаичните декоративни украси по стените. Орнаменталната мраморна резба е изработвана под ръководството на проф. [[Василий Перминов]]. Бояджийската работа е ръководил австрийският майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в [[Мюнхен]], а [[мозайка|мозайките]] са доставени от Венеция. Осветителните тела са в стил [[неоампир]]. Централният полилей тежи 2500 kg, окачен е на 27 m височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от [[йенско стъкло]].<ref name=omda/> В централния [[олтар]] ([[свети престол|престол]]) се издига [[балдахин]] с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и [[капител]]и, всички изработени от червен и зелен [[Бразилия|бразилски]] [[оникс]] и [[алабастър]], а [[купол]]ът е от [[мозайка]]. [[Архиерей]]ският трон, царският трон и [[амвон]]ът също са изработени от ценни мрамори с [[инкрустация|инкрустации]].<ref name="part2">[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.2], блог „Стара София“</ref> Целият централен [[иконостас]] е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни [[оникс]]ови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 m) е от бяло-жълт мрамор (''Джиало ди Сиена)''<ref name="жълт">(Бел.) ...на български това се превежда [[Сиена|сиенско]] жълто.</ref> с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 метра) е от светлочервен мрамор (''Чиполино ди Сиена)''<ref name="червен">(Бел.) ...на български това се превежда [[Сиена|сиенски]] [[кромид]].</ref> с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с [[барелеф]]и и корнизи.<ref name=part2/> По оформлението си двата странични иконостаса представляват повторение на централния иконостас в по-малък размер. [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral E3.jpg|мини|200п|Мозаечен портрет на св. [[Теодосий Търновски]] от външната украса на храма]] Вътрешността на храма е украсена с [[икона|икони]] и [[стенопис]]и. От иконите 82 са маслени икони върху платно, като някои са монтирани върху дъсчени рамки, а други са закрепени направо върху стената. Те са подредени по иконостасите на трите храмови престола, по долния пояс на [[нартекс]]а и в трите [[киво]]та.<ref name=omda/><ref name=part2/> === Южен кораб === Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. [[Антон Митов]]. Най-силно привлича вниманието иконата на св. [[Борис I|цар Борис I]], представен в парадни царски одежди, патрон на иконостаса. На вратата на иконостаса е иконата на Св. [[Иван Рилски]]. От стенописите в южния кораб интересна е „[[Сватбата в Кана Галилейска]]“ на Болотнов в аркираната ниша на южната стена. Срещу южния вход е изобразено „Отсичането на главата на [[Йоан Кръстител]]“ с автор [[Иван Мърквичка]]. === Централен кораб === В полукупола над олтара са изобразени „Богоявление", „Рождество Христово" и „Кръщение на Исус Христос" от Кисельов. Всички икони на централния иконостас са изрисувани от бележити художници, от които най-силно се открояват двете централни икони – [[Христос]] и [[Богородица]] – от [[Виктор Васнецов]]. Вляво от Богородица е иконата на Александър Невски от проф. В. Савинский.<ref name=part3/> Вдясно от Христос са „Йоан Кръстител", „Архидякон Стефан" и „Св. Тома" от италианеца Бруни (1856 – 1935). Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковнославянски букви – изписана е цялата молитва „Отче наш" на [[църковнославянски език]]. Под самия купол е изографисан един от най-импозантните стенописи – „Бог Саваот" от Мясоедов. Художникът е рисувал върху дървено скеле и по математически разчертана схема. Едва след привършване на работата и сваляне на скелето той е могъл да види цялостно своята творба, която има внушителни размери – лицето е с [[диаметър]] 2 m, ръката е дълга 4,60 m, общата площ на [[фреска]]та е 850 m². На [[арка|арките]], свързващи централния купол с [[хор (архитектура)|хора]] (хоровата естрада), са изобразени „Бягството на Светото семейство от Йерусалим в Египет" и „[[Голгота]]" от Розентал. Над хòра е стенописът „Страшният съд" от Кисельов. === Северен кораб === Иконите в северния иконостас са на [[Исус]], [[Богородица]] и [[Кирил и Методий]] и са изработени от Иван Мърквичка. Той е автор и на стенописа на северната стена в арката „Исус на 12 години в храма сред книжниците и фарисеите“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_21.html | заглавие=Икони от Александър Невски (''Албум „Св. Александър Невски“, част последна'')| достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref> Общият тон тук е по-ярък в сравнение с останалите художествени произведения с маслени бои на другите места. На северната стена на кораба под свода е изобразена „Проповед на Галилейското море“ на Мясоедов, а срещу нея – „Изхранването на 5000 души с пет хляба и две риби“, пак от него. В преддверието на кораба върху южната стена е изписано „Посичането на патриарх Евтимий“ от Антон Митов. == Строители на храма == В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци. Търгът за изкопаване на основите на храма и сутерена, при конкуренцията на шест заявки, спечелват предприемачът [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], прилепчанин, и съдружниците му инж. [[Христо Станишев]] от Кукуш и Тодор Огнянов. В строежа на храма участват арх. [[Никола Юруков]], Коста Богдановски, братята [[Лазар Киселинчев|Лазар]] и [[Георги Киселинчев|Георги Киселинчеви]], [[Иван Прешленков|Иван Наумов Прешленков]], всички от [[Костурско]], майсторите Максим Савов и Петко Стойчев от [[Крива паланка|Паланечко]] и [[Янко Тасев]] от [[Дебърско]]. Участват майстори строители от Софийско, Пазарджишко, от Разлог и Банско. Главен снабдител на дървен материал е Георги Паланков от Якоруда, Разложко. В строежа учасват над 150 фирми (предприятия).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cathedral.bg/istoriya|заглавие=Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История|труд=cathedral.bg|достъп_дата=24 октомври 2023}}</ref> Оформянето на храма започва с облицоването му с бял врачански камък, започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора [[Георги Киселинчев]], а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на [[фасада|фасадите]], [[корниз]]ите, [[капител]]ите и базите. След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на [[интериор]]а на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник. [[Стенопис]]ите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на [[темпера|темперните бои]]. В изработването на стенописите участват руските художници:<ref name=part3>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_14.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.3], блог „Стара София“</ref> проф. [[Пьотър Мясоедов]] (който е определял също така общия тон на стенописите), [[Виктор Васнецов]], [[Дмитрий Киплик]], С. Шелковой, проф. [[Алексей Корин]], проф. М. Судоковский, [[Александър Вахрамеев]], [[Василий Болотнов]], [[Николай Бруни]], Н. Розанов, [[Иван Дроздов]], [[Михаил Авилов]], проф. [[Василий Савински]], [[Владимир Кузнецов]], И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко. Имената на българските художници са: проф. [[Иван Мърквичка]], проф. [[Антон Митов]], [[Георги Желязков]], проф. [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Асен Белковски]], [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]], [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]], проф. [[Петко Тавлиев]], [[Август Розентал]], проф. [[Цено Тодоров]], [[Васил Димов]], арх. [[Петко Момчилов]] и други. Арх. [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]] ([[1867]] – [[1932]] г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896 – 1912), а после и председател на Постоянната строителна комисия. В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. [[Харалампи Тачев]] и [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]]. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаичните образи на Христос, Петър и Павел в [[перистил]]а на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и [[Седмочисленици]]те – вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати. Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, [[Дончо Занков]], [[Йордан Пиндиков]], [[Петър Кантемиров]], [[Константин Щъркелов]], [[Владимир Лазаров (архитект)|Владимир Лазаров]], П. Кръстев, [[Георги Цанев (художник)|Георги Цанев]], Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. [[Марко Марков]]. == Галерия == <gallery class="center"> Alexander Nevski Cathedral 2006-1.JPG Alexander Nevsky Cathedral 2.jpg SofiaCathedral.jpg The real thing is always better … Cathedral Saint Aleksandar Nevski Храм-паметник, Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“, Sofia, Bulgaria.jpg Alexander Nevsky Cathedral 20090405 001.JPG Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (1).jpg Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (2).jpg Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (3).jpg Bulgaria-Alexander Nevsky-04.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-05.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-06.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-08.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-09.JPG Nevsky Cathedral Drone.jpg Свети Александър Невски.webm </gallery> == Източници == <references /> == Библиография == * Радонов, З. Изграждането на храма-паметник „Александър Невски“ в София 1879 – 1924 г. – Векове, 7, 1978, кн. 1, 45 – 49 * „Мисия – реставратор“, интервю на Л. Петков с [[Христо Ганчев]] по повод реставрацията на храм-паметника „Св. Ал. Невски“ в София, в-к „Арх и Арт борса“, 16 – 23 януари 2002 г. * Корина, Н. Д. Храм Св. Александра Невского в столице Болгарии Софии - памятник русской воинской славе. История и современность. – Вестник ПСТГУ. Серия V: Вопросы истории и теории христианского искусства, 17, 2015, [https://periodical.pstgu.ru/ru/series/issue/5/17 145 - 156] * Каравелов, Любен Стойчев. Монография нa храма – паметник "Aлександър Невски" в гр. София. 1966. Том I и II. Машинопис. ДА-София, ЧП 1353 [http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=13&flgid=152132&ilgid=11998104&aelgid=21733106] == Външни препратки == * [https://www.cathedral.bg/ Официален сайт на катедралата] * [http://stara-sofia.com/plnevski.html Исторически фотографии на катедралата „Св. Александър Невски“] * [http://www.dveri.bg/content/view/4871/74/ Двери на православието]{{Dead link|date=май 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=1k8lasEfJuM Видеоклип на катедралата, получен с 3D лазерно сканиране] * [http://panomagic.eu/1802/alexander-nevsky/ Интерактивна 360° панорамна разходка в интериора, камбанарията и покрива на храма от 11 гледни точки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120720024818/http://panomagic.eu/1802/alexander-nevsky/ |date=2012-07-20 }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=681 Албум „Ставропигиален храм паметник „Св. Александър Невски“] в „Библиотека Струмски“ {{Църкви в София}} {{Портал|Православие|България}} {{СОРТКАТ:Александър Невски}} [[Категория:Ставропигии на Българската православна църква]] [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Недвижими културни ценности в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Катедрали в София]] [[Категория:Паметници за Руско-турската война (1877 – 1878) в София]] [[Категория:Художествени музеи и галерии в София]] [[Категория:Музеи на християнството в България]] [[Категория:Православни катедрали в България]] [[Категория:Музеи на икони в България]] [[Категория:Неовизантийски стил]] [[Категория:Район Оборище]] kfa7rzadn79z3hb0wccd459acjf6qx7 12419522 12419521 2024-11-22T07:05:41Z Zhoxy 557 форматиране: 2×тире, А|АБ, интервал, кавички, месец, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419522 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Александър Невски}} {{Храм | име = Храм-паметник<br>„Свети Александър Невски“ | име-оригинал = | картинка = Cathedral Saint Alexander Nevsky (23997180108).jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна патриаршеска катедрала | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[ставропигия]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = кръстокуполна базилика | архитектурен стил = [[Неовизантийски стил|Неовизантийски]] | време на изграждане = 1882 – 1912 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = {{URL|http:///www.cathedral.bg/}} | категория= християнство | карта-osm =1 }} [[Файл:Alexander-Nevski-cathedral-icon.JPG|мини|200п|Иконата на западната фасада, на която е изобразен Александър Невски. Оригиналният надпис е: {{старобългарски|Св. благовѣрниы кн. Александръ Невскій}}]] '''„Свети Александър Невски“''' е [[православие|православен]] [[храм]]-[[паметник]] в град [[София]], България, [[катедрала|катедрален храм]] на [[Българска православна църква|българския патриарх]]. Разположена е на [[площад]] със същото име. Църквата е проектирана и изградена в периода 1882 – 1912 година и през 1955 година е обявена за паметник на културата с национално значение. Включена е в списъка на [[100-те национални туристически обекта]] на [[БТС]]. == История на храма == [[Файл:BASA-237K-1-351-95-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpg|мини|ляво|200px|Храм-паметникът в началото на XX век]] [[Файл:BASA-131K-1-47-1-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpeg|200п|мини|Катедралата „Св. Александър Невски“ в началото на ХХ век]] Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през [[1879]] г. по време на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в Търново (предложението прави [[Петко Каравелов]]).<ref name=omda>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_5.htm | заглавие=София – обиколка на града, 1968 г | достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref> Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София, [[I обикновено народно събрание|Първото обикновено народно събрание]] решава храмът да се построи в столицата. Княз [[Александър I Батенберг|Александър]] се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.<ref name=omda/> Основният камък е положен с изключителна тържественост на [[3 март]] (19 февруари стар стил) [[1882]] г., четвъртата годишнина от подписването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]]. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския [[архитект]] проф. [[Александър Померанцев]] ([[1848]] – [[1918]]), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти [[Александър Смирнов]] ([[1861]] – ?) и Александър Яковлев ([[1879]] – [[1951]]). Издигнат е на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект ([[1884]] – [[1885]] г.) е изработен от акад. арх. [[Иван Богомолов]], след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през [[1898]] г. Строежът на храма започва през [[1904]] г. и е завършен през [[1912]] г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. През май 1912 година намиращия се на посещение в [[Санкт Петербург]] председател на Народното събрание [[Стоян Данев]] кани руския император [[Николай II (Русия)|Николай II]] на предстоящото освещаване на църквата, но той отказва поради заетостта си в следващите месеци.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 270}}</ref> Три дни продължават тържествата по освещаването на храма – от 12 до 14 септември 1924 г. Шрапнелите и ударните вълни от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София през [[Втората световна война]] повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.<ref name=omda/> С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. [[Георги Близнашки]] собствеността на храма се предоставя на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия синод на Българската православна църква]].<ref>[http://www.dnes.bg/sofia/2014/10/01/patriarh-neofit-poluchava-notarialen-akt-za-sv-aleksandyr-nevski-do-sedmica.240663 Патриарх Неофит получава нотариален акт за „Св. Александър Невски“ до седмица]</ref> === Название === Храмът е посветен на [[Александър Невски]], известен с победата си над Тевтонския орден в [[битка на Чудското езеро|битката на Чудското езеро]], провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. [[Варна]] на [[14 октомври]] [[1915]] г., правителството на [[Васил Радославов]], русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „[[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]“. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът [[Иван Вазов]] приветства преименуването.<ref>{{Citation |title=в-к „Черно море“, „Бомбардировката над Варна през 1915 г.“ |url=http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 |accessdate=2014-05-07 |archivedate=2014-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140508042925/http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 }}</ref> Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание.<ref>Стенографски дневници на Народното събрание, 17. Обикновено народно събрание, 2. Редовна сесия, 28. Заседание, 2 март 1916 г.; 29. Заседание, 4 март 1916 г., 437 – 495.</ref> Промяната на наименованието не се възприема трайно. На 4 март 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.<ref>{{Цитат книга|last=Каравелов|first=Любен Стойчев|title=Монография на храма - паметник "Ал. Невски" в гр. София. Том I|year=1966|publisher=Машинопис|location=ДА-София, ЧП 1353, опис 1|pages=218}}</ref> === Статут === С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща [[катедрала]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.<ref name=omda/> Той е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС|Българския туристически съюз]]. == Архитектура == [[Файл:Aleksandar-nevski15.jpg|300п|мини|Поглед към храм „Свети Александър Невски“ от въздуха]] Храмът представлява внушителна [[неф|петкорабна]] кръстокуполна [[базилика]] в [[неовизантийски стил]] с множество [[купол]]и, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части – [[нартекс]] (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии).<ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_5.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.1], блог „Стара София“</ref> По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северен [[ампир]]“. В подземния етаж на храма се намира [[крипта]]та. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], където са експонирани едни от най-красивите български [[икона|икони]] и [[стенопис]]и от XII – XIX век. Камбанарията на храма с кръста е висока 53 m и има 12 камбани, излети и донесени от [[Москва]]. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 kg, като общото тегло на всичките е 23 тона. Най-забележителната външна характеристика на храма са [[злато|позлатените]] му [[купол]]и. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4000 m². Позлатеният участък на куполите е 700 m², като общото тегло на [[злато]]то е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г. е била извършвана от руски специалисти и с руско злато. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 × 84 mm и с дебелина около 0,4 [[микрометър|µm]]. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m², са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23,75 [[Карат (благородни метали)|карата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/03/25/18578_kupolut_na_sv_aleksandur_nevski_shte_blesne_otnovo_v/ | заглавие=Куполът на „Св. Александър Невски“ ще блесне отново в края на април ''в. Дневник, 25 март 2001''| достъп_дата = 22 ноември 2012}} ''(изисква се регистрация)''</ref> [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral in Sofia 20090406 005.JPG|мини|ляво|180п|Вратите на храма, 2009 г.]] Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с [[гранит]]ен цокъл с височина 1,40 m. На западната фасада на височина 30 m е вградена [[мозайка|мозаична]] икона на покровителя на храма Св. Александър Невски по проект на [[Антон Митов]]. От двете страни на главния вход има 2 паметни плочи от [[Карара|карарски]] мрамор с текст „За увековечаване на братската любов и дълбока признателност към великия руски народ, заради Освобождението на България в 1878 г.“<ref name=omda/> [[Файл:TempleMonumentAlexandеrNevskiSouthwesternGateMosaicsIconSaintEvdokia.JPG|мини|250п|Мозаечна икона на св. Евдокия в люнета над южните западни врати]] Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с [[дърворезба]] от кръстообразни розетки.<ref name=omda/> При [[интериор|вътрешната]] украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански [[мрамор]]и, [[оникс]] от [[Бразилия]], [[алабастър]] и други. Осветителните тела в храма са изработени в [[Мюнхен]]. Размерите на храма са: височина на храма – 53,02 m, дължина на храма – 73,50 m, ширина на храма – 52,20 m, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 m, височина на позлатения кръст над нея 2,50 m, височина на централния купол – 46,30 m, застроена площ – 3170 m², кубатура – 86 000 m³. В църквата се побират 5000 души,<ref name=omda/> колкото и най-голямата зала в [[Национален дворец на културата|НДК]]. == Вътрешно оформление == [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral 36.jpg|мини|300п|Вътрешен изглед]] Богатата вътрешна украса е изработена от [[оникс]], [[алабастър]] и пъстроцветни [[мрамор]]и от [[Бразилия|бразилски]], [[Мароко|марокански]], [[Италия|италиански]] и [[Германия|немски]] произход (''Джиало ди Сиена,''<ref name="жълт"/> ''Верди ди маре,''<ref name="зелен">(Бел.) ...на български това се превежда морско зелено.</ref> ''Оникс бразилиано'', [[Индия|индийски]] [[алабастър]] и др.).<ref name=omda/> Всички елементи от мраморната пластика са майсторски изработени и прецизно монтирани под ръководството на арх. Яковлев. Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Освен тях Яковлев е проектирал и орнаментните на мозаичните декоративни украси по стените. Орнаменталната мраморна резба е изработвана под ръководството на проф. [[Василий Перминов]]. Бояджийската работа е ръководил австрийският майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в [[Мюнхен]], а [[мозайка|мозайките]] са доставени от Венеция. Осветителните тела са в стил [[неоампир]]. Централният полилей тежи 2500 kg, окачен е на 27 m височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от [[йенско стъкло]].<ref name=omda/> В централния [[олтар]] ([[свети престол|престол]]) се издига [[балдахин]] с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и [[капител]]и, всички изработени от червен и зелен [[Бразилия|бразилски]] [[оникс]] и [[алабастър]], а [[купол]]ът е от [[мозайка]]. [[Архиерей]]ският трон, царският трон и [[амвон]]ът също са изработени от ценни мрамори с [[инкрустация|инкрустации]].<ref name="part2">[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.2], блог „Стара София“</ref> Целият централен [[иконостас]] е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни [[оникс]]ови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 m) е от бяло-жълт мрамор (''Джиало ди Сиена)''<ref name="жълт">(Бел.) ...на български това се превежда [[Сиена|сиенско]] жълто.</ref> с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 метра) е от светлочервен мрамор (''Чиполино ди Сиена)''<ref name="червен">(Бел.) ...на български това се превежда [[Сиена|сиенски]] [[кромид]].</ref> с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с [[барелеф]]и и корнизи.<ref name=part2/> По оформлението си двата странични иконостаса представляват повторение на централния иконостас в по-малък размер. [[Файл:Alexander Nevsky Cathedral E3.jpg|мини|200п|Мозаечен портрет на св. [[Теодосий Търновски]] от външната украса на храма]] Вътрешността на храма е украсена с [[икона|икони]] и [[стенопис]]и. От иконите 82 са маслени икони върху платно, като някои са монтирани върху дъсчени рамки, а други са закрепени направо върху стената. Те са подредени по иконостасите на трите храмови престола, по долния пояс на [[нартекс]]а и в трите [[киво]]та.<ref name=omda/><ref name=part2/> === Южен кораб === Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. [[Антон Митов]]. Най-силно привлича вниманието иконата на св. [[Борис I|цар Борис I]], представен в парадни царски одежди, патрон на иконостаса. На вратата на иконостаса е иконата на Св. [[Иван Рилски]]. От стенописите в южния кораб интересна е „[[Сватбата в Кана Галилейска]]“ на Болотнов в аркираната ниша на южната стена. Срещу южния вход е изобразено „Отсичането на главата на [[Йоан Кръстител]]“ с автор [[Иван Мърквичка]]. === Централен кораб === В полукупола над олтара са изобразени „Богоявление", „Рождество Христово" и „Кръщение на Исус Христос" от Кисельов. Всички икони на централния иконостас са изрисувани от бележити художници, от които най-силно се открояват двете централни икони – [[Христос]] и [[Богородица]] – от [[Виктор Васнецов]]. Вляво от Богородица е иконата на Александър Невски от проф. В. Савинский.<ref name=part3/> Вдясно от Христос са „Йоан Кръстител", „Архидякон Стефан" и „Св. Тома" от италианеца Бруни (1856 – 1935). Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковнославянски букви – изписана е цялата молитва „Отче наш" на [[църковнославянски език]]. Под самия купол е изографисан един от най-импозантните стенописи – „Бог Саваот" от Мясоедов. Художникът е рисувал върху дървено скеле и по математически разчертана схема. Едва след привършване на работата и сваляне на скелето той е могъл да види цялостно своята творба, която има внушителни размери – лицето е с [[диаметър]] 2 m, ръката е дълга 4,60 m, общата площ на [[фреска]]та е 850 m². На [[арка|арките]], свързващи централния купол с [[хор (архитектура)|хора]] (хоровата естрада), са изобразени „Бягството на Светото семейство от Йерусалим в Египет" и „[[Голгота]]" от Розентал. Над хòра е стенописът „Страшният съд" от Кисельов. === Северен кораб === Иконите в северния иконостас са на [[Исус]], [[Богородица]] и [[Кирил и Методий]] и са изработени от Иван Мърквичка. Той е автор и на стенописа на северната стена в арката „Исус на 12 години в храма сред книжниците и фарисеите“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_21.html | заглавие=Икони от Александър Невски (''Албум „Св. Александър Невски“, част последна'')| достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref> Общият тон тук е по-ярък в сравнение с останалите художествени произведения с маслени бои на другите места. На северната стена на кораба под свода е изобразена „Проповед на Галилейското море“ на Мясоедов, а срещу нея – „Изхранването на 5000 души с пет хляба и две риби“, пак от него. В преддверието на кораба върху южната стена е изписано „Посичането на патриарх Евтимий“ от Антон Митов. == Строители на храма == В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци. Търгът за изкопаване на основите на храма и сутерена, при конкуренцията на шест заявки, спечелват предприемачът [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], прилепчанин, и съдружниците му инж. [[Христо Станишев]] от Кукуш и Тодор Огнянов. В строежа на храма участват арх. [[Никола Юруков]], Коста Богдановски, братята [[Лазар Киселинчев|Лазар]] и [[Георги Киселинчев]]и, [[Иван Прешленков|Иван Наумов Прешленков]], всички от [[Костурско]], майсторите Максим Савов и Петко Стойчев от [[Крива паланка|Паланечко]] и [[Янко Тасев]] от [[Дебърско]]. Участват майстори строители от Софийско, Пазарджишко, от Разлог и Банско. Главен снабдител на дървен материал е Георги Паланков от Якоруда, Разложко. В строежа учасват над 150 фирми (предприятия).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cathedral.bg/istoriya|заглавие=Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История|труд=cathedral.bg|достъп_дата=24 октомври 2023}}</ref> Оформянето на храма започва с облицоването му с бял врачански камък, започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора [[Георги Киселинчев]], а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на [[фасада|фасадите]], [[корниз]]ите, [[капител]]ите и базите. След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на [[интериор]]а на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник. [[Стенопис]]ите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на [[темпера|темперните бои]]. В изработването на стенописите участват руските художници:<ref name=part3>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_14.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.3], блог „Стара София“</ref> проф. [[Пьотър Мясоедов]] (който е определял също така общия тон на стенописите), [[Виктор Васнецов]], [[Дмитрий Киплик]], С. Шелковой, проф. [[Алексей Корин]], проф. М. Судоковский, [[Александър Вахрамеев]], [[Василий Болотнов]], [[Николай Бруни]], Н. Розанов, [[Иван Дроздов]], [[Михаил Авилов]], проф. [[Василий Савински]], [[Владимир Кузнецов]], И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко. Имената на българските художници са: проф. [[Иван Мърквичка]], проф. [[Антон Митов]], [[Георги Желязков]], проф. [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Асен Белковски]], [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]], [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]], проф. [[Петко Тавлиев]], [[Август Розентал]], проф. [[Цено Тодоров]], [[Васил Димов]], арх. [[Петко Момчилов]] и други. Арх. [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]] ([[1867]] – [[1932]] г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896 – 1912), а после и председател на Постоянната строителна комисия. В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. [[Харалампи Тачев]] и [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]]. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаичните образи на Христос, Петър и Павел в [[перистил]]а на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и [[Седмочисленици]]те – вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати. Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, [[Дончо Занков]], [[Йордан Пиндиков]], [[Петър Кантемиров]], [[Константин Щъркелов]], [[Владимир Лазаров (архитект)|Владимир Лазаров]], П. Кръстев, [[Георги Цанев (художник)|Георги Цанев]], Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. [[Марко Марков]]. == Галерия == <gallery class="center"> Alexander Nevski Cathedral 2006-1.JPG Alexander Nevsky Cathedral 2.jpg SofiaCathedral.jpg The real thing is always better … Cathedral Saint Aleksandar Nevski Храм-паметник, Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“, Sofia, Bulgaria.jpg Alexander Nevsky Cathedral 20090405 001.JPG Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (1).jpg Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (2).jpg Alexander Nevsky Cathedral - panoramio (3).jpg Bulgaria-Alexander Nevsky-04.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-05.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-06.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-08.JPG Bulgaria-Alexander Nevsky-09.JPG Nevsky Cathedral Drone.jpg Свети Александър Невски.webm </gallery> == Източници == <references /> == Библиография == * Радонов, З. Изграждането на храма-паметник „Александър Невски“ в София 1879 – 1924 г. – Векове, 7, 1978, кн. 1, 45 – 49 * „Мисия – реставратор“, интервю на Л. Петков с [[Христо Ганчев]] по повод реставрацията на храм-паметника „Св. Ал. Невски“ в София, в-к „Арх и Арт борса“, 16 – 23 януари 2002 г. * Корина, Н. Д. Храм Св. Александра Невского в столице Болгарии Софии – памятник русской воинской славе. История и современность. – Вестник ПСТГУ. Серия V: Вопросы истории и теории христианского искусства, 17, 2015, [https://periodical.pstgu.ru/ru/series/issue/5/17 145 – 156] * Каравелов, Любен Стойчев. Монография на храма – паметник „Aлександър Невски“ в гр. София. 1966. Том I и II. Машинопис. ДА-София, ЧП 1353 [http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=13&flgid=152132&ilgid=11998104&aelgid=21733106] == Външни препратки == * [https://www.cathedral.bg/ Официален сайт на катедралата] * [http://stara-sofia.com/plnevski.html Исторически фотографии на катедралата „Св. Александър Невски“] * [http://www.dveri.bg/content/view/4871/74/ Двери на православието]{{Dead link|date=май 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=1k8lasEfJuM Видеоклип на катедралата, получен с 3D лазерно сканиране] * [http://panomagic.eu/1802/alexander-nevsky/ Интерактивна 360° панорамна разходка в интериора, камбанарията и покрива на храма от 11 гледни точки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120720024818/http://panomagic.eu/1802/alexander-nevsky/ |date=2012-07-20 }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=681 Албум „Ставропигиален храм паметник „Св. Александър Невски“] в „Библиотека Струмски“ {{Църкви в София}} {{Портал|Православие|България}} {{СОРТКАТ:Александър Невски}} [[Категория:Ставропигии на Българската православна църква]] [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Недвижими културни ценности в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Катедрали в София]] [[Категория:Паметници за Руско-турската война (1877 – 1878) в София]] [[Категория:Художествени музеи и галерии в София]] [[Категория:Музеи на християнството в България]] [[Категория:Православни катедрали в България]] [[Категория:Музеи на икони в България]] [[Категория:Неовизантийски стил]] [[Категория:Район Оборище]] 0873y460m3zi5zitn5w48mjx1jrdx1v 0 81768 12418863 11403282 2024-11-21T16:13:48Z 2A01:5A8:46F:DFF8:B1CE:5DCF:11DF:6301 12418863 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} [[Файл:Smooches (baby and child kiss).jpg|мини|Израз на обич между две деца]] '''Обич''' е понятие, определящо [[чувство]] на [[привързаност]] на един [[индивид]] към друг.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87/ Пет смислови значения на думата „обич“ в РБЕ.]</ref> В общия случай тя няма сексуален оттенък за разлика от [[любов]]та. Любчо обичка Зара повече се използва при формирането на [[глагол]]а „обичам“ и изразява наличието на чувство на [[симпатия]], предпочитание и/или привързаност към друг индивид или към всякакъв друг обект („обич към спорта“ или в лична форма „обичам сладолед“). Понятието е [[синоним]] на думата любов. == Източници == <references /> {{емоции}} {{Портал|Психология}} [[Категория:Психология]] [[Категория:Любов]] oxc36sxwzuygy1w1n2338ebu8xil0pm 0 82211 12419598 12056828 2024-11-22T09:15:17Z Ket 2798 12419598 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава |местоположение = Persian Empire, 490 BC.gif |местоположение-лег = Империята около [[490 пр.н.е.]] }} '''Персийската империя''' е грандиозно политическо формирование предшественик на [[Иран]], една от най-големите държави познати на световната [[история]], обхващаща земите разположени на [[Иранско плато|Иранското плато]] – [[Мала Азия]] – [[Египет]] и [[Европа]]. Доминиращ етнос в нея са [[перси]]те – индоевропейско [[племе]], създало се в земите на днешен Иран около [[10 век пр.н.е.|10]] – [[9 век пр.н.е.]] == История == {{История на Иран}} Митологичен основател на [[Ахеменидска династия|династията на Ахеменидите]], към която принадлежат великите царе на древноперсийското царство, е [[Ахемен]], царувал между [[705 пр.н.е.]] и [[675 пр.н.е.]] (или от [[685 пр.н.е.]] до [[675 пр.н.е.]]). Вероятно е син на героя [[Персей (митология)|Персей]], на когото са наречени персите, и е хранен от един орел. Баща е на [[Теисп]], който го наследява на трона. През 701 пр.н.е. Ахемен ръководи голямото преселение на персите от територията южно от езерото [[Урмия (езеро)|Урмия]] на юг през територията на [[мидийци]]те и [[елам]]ите до територията около по-късния [[Персеполис]]. === Ахеменидско царство === {{основна|Ахеменидско царство}} Следвайки разказа на гръцкия [[историк]] [[Херодот]] (около 480 – [[421 пр.н.е.]]) първоначално персите са били разпокъсани и зависими в политически план от по-силните си съседи като [[Мидийско царство|Мидийското царство]]. Сведенията на Херодот за Персийската империя започват от началото на [[6 век пр.н.е.]], когато [[цар]] [[Кир II (Персия)|Кир II Велики]] (около [[560 пр.н.е.]] – [[529 пр.н.е.]]) от династията на Ахеменидите успява да обедини персийските племена и разгромява Мидийското царство. Започва персийската експанзия. Превзети са [[Вавилон]] ([[539 пр.н.е.]]), [[Сирия]] и [[Палестина]], [[Лидия|Лидийското царство]] заедно с малоазийските гръцки градове ([[540 пр.н.е.]]) С победите на персийското оръжие и последвалото унищожаване на Нововавилонското царство приключва и Вавилонският плен на евреите, които получават възможността да се завърнат по родните си места. Вследствие на завоевателната политика на Кир, цяла предна [[Азия]] е в ръцете на персийската управляваща династия. Според преданието Кир Велики умира в битка с царицата на [[масагети]]те [[Томирис]] през [[529 пр.н.е.]]. Престолът му е зает от неговия син – [[Камбиз II (Персия)|Камбиз II]] ([[529 пр.н.е.]] – [[522 пр.н.е.]]), който продължава завоевателната политика на баща си, като през [[525 пр.н.е.]] завзема [[Египет]], разгромявайки египетската армия при крепостта Пелусий. Следва опит за превземане на страните на юг от Египет, който пропада. Преди да се върне в Персия, царят е убит, вероятно вследствие на дворцов заговор. Империята достига зенита си при управлението на цар [[Дарий I (Персия)|Дарий I]], който повежда войските си към [[Тракия]]. Войната избухва заради жестокото потушаване през 499 пр.н.е. на въстанието на гръцките [[полис]]и под персийска власт в Йония (дн. Западна Турция). Персите напълно опожаряват много от градовете и населението им е откарано в робство. Търговското съревнование също има роля за войната в източното [[Средиземноморие]]. През [[490 пр.н.е.]] започва първата фаза от войната с [[битката при Маратон]] с победител гръцкият главнокомандващ [[Милтиад Младши]]. Синът на Дарий I – Ксеркс – също се опитва неуспешно да завоюва Гърция през [[479 пр.н.е.]] с [[битка при Платея|битката при Платея]]. Изходът на тази война е изключително важен за оцеляването на гръцката демокрация и култура, възприети по-късно и в Западна Европа. Ахеменидската династия създава огромна по площ империя, която управлява и организира добре. Дарий разделя империята на 20 провинции, като всяка е длъжна да плаща данък. По това време основната религия на владетелите и на по-голямата част от народа в Персия е [[зороастризъм|зороастризмът]] с основател [[Зороастър]], живял около [[600 пр.н.е.]]. Тази религия и нейните мистични водачи стават важна част от персийската [[култура]] и според някои историци именно тя е оказала известно влияние върху [[християнство]]то и западната култура. Последните няколко години от управлението на Ахеменидите са белязани от упадък и разруха. Подложена на атаките на младия македонски [[цар]] [[Александър Велики]], голямата империя се срива само за осем години. === Селевкидска династия === [[Файл:Seleucid persia map.PNG|мини|ляво|Граници на империята по време на Селевкидската династия]] [[Филип II (Македонски)|Филип II]], владетел на по-голямата част от територията на [[Древна Гърция]] и неговият син Александър решават да се възползват от слабостта на персийската империя. След смъртта на Филип армията на Александър нахлува в Азия през [[334 пр.н.е.]] и бързо прекосява [[Лидия]], [[Финикия]] и Египет, след което разгромяват войските на [[Дарий III]] при Иса и завладеят столицата Суза. Последната персийска съпротива е при ''Персийските врати'', намиращи се до царския [[дворец]] край [[Персеполис]]. През следващите няколко века тези територии се намират под влиянието на гръцката или [[Елинизъм|елинската]] култура. Империята на [[Александър Македонски (пояснение)|Александър Македонски]] бързо рухва след смъртта му. Неговият генерал [[Селевк I Никатор]] прави опит да поеме контрола върху Персия, [[Месопотамия]], по-късно и върху [[Сирия]] и [[Мала Азия]]. Управлението на [[Селевкиди]]те е познато в историята като [[Селевкидско царство]]. Преди да успее да завладее Гърция и Македония, Селевк I е убит през [[281 пр.н.е.]] Гръцката колонизация продължава до [[250 пр.н.е.]] [[старогръцки език|Старогръцкият език]], [[философия]] и [[изкуство]] навлизат заедно с колонизацията. Започнала още по времето на Ахемендиите, търговията с [[Китай]] по [[път на коприната|пътя на коприната]], при Селевкидската династия се разраства. Заедно с търговията от Индия нахлува [[будизъм|будизмът]], докато [[Зороастризъм|зороастризмът]] пътува на запад и повлиява [[юдаизъм|юдаизма]]. В Персия и [[Афганистан]] са открити забележителни статуи на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] в класически гръцки стил. Селевкидското царство навлиза в упадъчен период и скоро е превзето от [[Партско царство|Партското царство]] и [[Римската империя]]. === Партско царство === {{основна|Партско царство}} Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на 3 век пр.н.е. до началото на 3 век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224. То е основано и управлявано от династията на [[Аршакиди]]те, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство. ==== Произход ==== Партите (или парни) са номадски ирански народ, дошъл на Иранското плато от [[Централна Азия]]. Те са ненадминати ездачи, известни с партската стрелба – изстрелвали точно стрела при пълна скорост, обърнати назад. Изглежда силата на ранната Партска държава е преувеличена от древните историци, намиращи се под впечатлението на съвременната им могъща империя. Сведенията за партите са оскъдни. Те нямат собствена литература и писмените сведения за тях се състоят от външни описания на конфликтите им с [[римляни]], [[гърци]], [[евреи]] и, на другия край на [[Път на коприната|пътя на коприната]], с [[Китай]]. Дори наименованието им за самите тях е спорно, поради липса на местни записи. Най-доброто предположение е, че те са наричали империята си Ераншахр. Силата на партите се дължи на комбинация от партизански действия на конните номадски сили с достатъчна организираност за изграждане на обширна империя, въпреки че държавата им никога не достига силата на двете Персийски империи. Изглежда васалните царства съставят голяма част от тяхната територия (виж [[Тигран II]]), а елинистичните градове се ползват с известна [[автономия]]. ==== Партска империя ==== За първи владетел се смята шах [[Аршак I (Партия)|Аршак I]] (може би от номадското племе парни, чиято връзка с думата парти е предмет на спорове, или, според арменски източници, от ефталитски произход) се обявява за независим от Селевкидското царство в отдалечените области на Северен Иран (ок. 250 пр.н.е.). Неговите наследници управляват там, докато през 206 пр.н.е. [[Антиох|Антиох Велики]] отново ги подчинява за кратко на Селевкидската империя. Едва през 2 век пр.н.е. партите успяват да се възползват от отслабването на Селевкидите и постепенно завладяват всичките им територии на изток от [[Сирия]]. След като партите превземат [[Херат]], търговията по пътя на коприната е блокирана и елинистичното [[Гръко-бактрийско царство]] е обречено. Селевкидите са принудени да удържат настъплението на партите на запад. [[Антиох IV Епифан]] прекарва последните си години в безплодни битки с партите в една безкрайна война, докато умира през 163 пр.н.е. Партите се възползват от слабостта на Селевкидите по време на последвалите династични междуособици. През 139 пр.н.е. партският владетел [[Митридат I (Партия)|Митридат I]] залавя селевкидския монарх [[Деметрий Никатор]] и го държи в плен десет години, докато партите завладяват Месопотамия и Медия. Митридат I е и първият владетел, който използва титлата [[Шахиншах]] (шах на шаховете, в превод цар на всички царе). Към 129 пр.н.е. партите контролират всички територии на изток от река [[Тигър (река)|Тигър]] и установяват зимния си лагер в [[Ктезифон|Ктесифон]]. По това време това е малко предградие на разположената на другия бряг на Тигър [[Селевкия]], най-големия елинистичен град в [[Западна Азия]]. Партите само провеждат няколко нападения срещу града, който и в бъдеще запазва своята автономия и гръцка култура. В разгара на месопотамското лято партските войски се оттеглят към древните персийски столици [[Суза]] и [[Екбатана]]. През 1 век пр.н.е. партите се намесват често в източносредиземноморската политика от своята столица Ктесифон. Те се сблъскват с римляните и печелят уважението им, когато успяват да победят армията на Крас ([[Марк Лициний Крас]]) в [[битката при Кара]] (53 пр.н.е.). Установили се в по-голямата част от земите на старата Персийска империя, партите се превръщат в най-големия съперник на [[Древен Рим|Рим]], чиито източни кампании (например при [[Траян]] и [[Септимий Север]]) никога не засягат тежко гъвкавата и донякъде децентрализирана Партска империя, като в същото време обезкръвяват Рим. ==== Индо-партско царство ==== {{Основна|Индо-партско царство}} През 1 век пр.н.е. партите започват да си проправят път в източните територии, заемани от индо-скитите и [[юеджи]]. Те завладяват цяла [[Бактрия]] и значителни територии в [[Индия|Северна Индия]] след войни с местни владетели, като кушанския владетел Куджула Кадфиз в [[Гандхара]]. Около 20 г. Гондофар, един от партските завоеватели, се отделя от Партското царство и установява Индо-партското царство в завладените територии. ==== Упадък ==== През 224 г. [[Ардашир I]], управител на [[Фарс (остан)|Фарс]], родната провинция на [[Ахеменидите]], сваля [[Артабан V]] и създава [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]]. След поражението си партите, по това време малка прослойка от благородници, изглежда изчезват без следа. ==== Партски владетели ==== * [[Аршак I (Партия)|Арсак I]] (246 – 211 пр.н.е.) * [[Аршак II (Партия)|Арсак II]] (211 – 191 пр.н.е.) * [[Приапатий (Партия)|Приапатий]] (191 – 176 пр.н.е.) * [[Фраат I]] (176 – 171 пр.н.е.) * [[Митридат I (Партия)|Митридат I]] (171 – 138 пр.н.е.) * [[Фраат II]] (138 – 128 пр.н.е.) * [[Артабан I]] (128 – 124 пр.н.е.) * [[Митридат II (Партия)|Митридат II]] (124 – 87 пр.н.е.) * [[Готариз I (Партия)|Готариз I]] (91 – 78 пр.н.е.) * [[Ород I]] (78 пр.н.е.) * [[Санатрук]] (77 – 70 пр.н.е.) * [[Фраат III]] (70 – 58 пр.н.е.) * [[Митридат III (Партия)|Митридат III]] (58 – 57 пр.н.е.) * [[Ород II]] (57 – 37 пр.н.е.) * [[Фраат IV]] (37 – 30 пр.н.е.) * [[Тиридат II (Партия)|Тиридат II]] (30 – 29 пр.н.е.) * [[Фраат IV]] (възстановен) (29 – 28 пр.н.е.) * [[Тиридат II (Партия)|Тиридат II]] (възстановен) (28 – 26 пр.н.е.) * [[Фраат IV]] (възстановен) (26 – 2 пр.н.е.) * [[Фраатак (Партия)|Фраатак]] (2 пр.н.е. – 4) * [[Ород III]] (4 – 7) * [[Вонон I (Партия)|Вонон I]] (7 – 11) * [[Артабан II]] (11 – 38) * [[Готариз II (Партия)|Готариз II]] (38 – 51) * [[Вардан (Партия)|Вардан]] (39 – 47) * [[Вонон II (Партия)|Вонон II]] (51) * [[Вологаз I (Партия)|Вологаз I]] (51 – 78) * [[Пакор II (Партия)|Пакор II]] (78 – 79) * [[Артабан III (Партия)|Артабан III]] (79 – 81) * [[Пакор II (Партия)|Пакор II]] (възстановен) (81 – 115) * [[Вологаз II (Партия)|Вологаз II]] (106) * [[Хосрой I (Партия)|Хосрой I]] (109 – 116) * [[Партамаспат]] (116) * [[Хосрой I (Партия)|Хосрой I]] (възстановен) (117 – 128) * [[Митридат IV (Партия)|Митридат IV]] (128 – 147) * [[Вологаз III (Партия)|Вологаз III]] (111 – 147) * [[Вологаз IV (Партия)|Вологаз IV]] (148 – 192) * междуцарствие (192 – 207) * [[Вологаз V (Партия)|Вологаз V]] (191 – 207) * [[Вологаз VI (Партия)|Вологаз VI]] (207 – 223) * [[Артабан IV (Партия)|Артабан IV]] (213 – 226) * [[Артавазд]] (226 – 227) * [[Дарий I]] == Вижте също == * [[Списък на владетелите на Персия и Иран]] {{Империи}} [[Категория:Персия|*]] [[Категория:Империи]] kdm5pawb73v4dezsk0vyw1an596lowy 12419614 12419598 2024-11-22T09:37:10Z Ket 2798 12419614 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава | официално-име-бг = | официално-име = | статут = <!-- васал, автономна област, др.; незадължителен --> | знаме = | знаме-вид = | герб = | герб-вид = | национален_девиз = | национален_химн = | химн-файл = | местоположение = | местоположение-лег = | начало = <!-- по възможност само годината --> | край = <!-- по възможност само годината --> | континент = | столица = | най-голям град = | градове-изгнание = | език = | неофициален-език = | религия = | площ-общо = | площ-год = | площ-общо2 = | площ-год2 = | площ-общо3 = | площ-год3 = <!-- до 5 броя --> | население-оценка = | население-оценка-година = | население-ценз = | население-ценз-място = | население-гъстота = | население-гъстота-място = | нац.празник = | управление = | династия = | парл.-глава-име = | длъжност1 = | управляващ_длъжност1 = | год_мандат_управляващ_длъжност1 = | управляващ_длъжност1a = | год_мандат_управляващ_длъжност1a = | управляващ_длъжност1b = | год_мандат_управляващ_длъжност1b = | управляващ_длъжност1c = | год_мандат_управляващ_длъжност1c = | длъжност2 = | управляващ_длъжност2 = | год_мандат_управляващ_длъжност2 = | управляващ_длъжност2a = | год_мандат_управляващ_длъжност2a = | управляващ_длъжност2b = | год_мандат_управляващ_длъжност2b = | управляващ_длъжност2c = | год_мандат_управляващ_длъжност2c = | длъжност3 = | управляващ_длъжност3 = | год_мандат_управляващ_длъжност3 = | управляващ_длъжност3a = | год_мандат_управляващ_длъжност3a = | управляващ_длъжност3b = | год_мандат_управляващ_длъжност3b = | управляващ_длъжност3c = | год_мандат_управляващ_длъжност3c = | епоха-вид = | събития = | събитие-дати = | събития2 = | събитие-дати2 = | събития3 = | събитие-дати3 = <!-- до 10 броя --> | законодателна власт = | вид_камара = | горна_камара = | вид_камара1 = | долна_камара = | валута = | валута-код = | TLD = | год = | часова-зона = | телефонен-код = | p1 = | p2 = | p3 = <!-- до 15 броя --> | flag_p1 = | flag_p2 = | flag_p3 = | s1 = | s2 = | s3 = <!-- до 15 броя --> | flag_s1 = | flag_s2 = | flag_s3 = | днес_част = | бележки = }} '''Персийската империя''' е грандиозно политическо формирование предшественик на [[Иран]], една от най-големите държави познати на световната [[история]], обхващаща земите разположени на [[Иранско плато|Иранското плато]] – [[Мала Азия]] – [[Египет]] и [[Европа]]. Доминиращ етнос в нея са [[перси]]те – индоевропейско [[племе]], създало се в земите на днешен Иран около [[10 век пр.н.е.|10]] – [[9 век пр.н.е.]] == История == {{История на Иран}} Митологичен основател на [[Ахеменидска династия|династията на Ахеменидите]], към която принадлежат великите царе на древноперсийското царство, е [[Ахемен]], царувал между [[705 пр.н.е.]] и [[675 пр.н.е.]] (или от [[685 пр.н.е.]] до [[675 пр.н.е.]]). Вероятно е син на героя [[Персей (митология)|Персей]], на когото са наречени персите, и е хранен от един орел. Баща е на [[Теисп]], който го наследява на трона. През 701 пр.н.е. Ахемен ръководи голямото преселение на персите от територията южно от езерото [[Урмия (езеро)|Урмия]] на юг през територията на [[мидийци]]те и [[елам]]ите до територията около по-късния [[Персеполис]]. === Ахеменидско царство === {{основна|Ахеменидско царство}} Следвайки разказа на гръцкия [[историк]] [[Херодот]] (около 480 – [[421 пр.н.е.]]) първоначално персите са били разпокъсани и зависими в политически план от по-силните си съседи като [[Мидийско царство|Мидийското царство]]. Сведенията на Херодот за Персийската империя започват от началото на [[6 век пр.н.е.]], когато [[цар]] [[Кир II (Персия)|Кир II Велики]] (около [[560 пр.н.е.]] – [[529 пр.н.е.]]) от династията на Ахеменидите успява да обедини персийските племена и разгромява Мидийското царство. Започва персийската експанзия. Превзети са [[Вавилон]] ([[539 пр.н.е.]]), [[Сирия]] и [[Палестина]], [[Лидия|Лидийското царство]] заедно с малоазийските гръцки градове ([[540 пр.н.е.]]) С победите на персийското оръжие и последвалото унищожаване на Нововавилонското царство приключва и Вавилонският плен на евреите, които получават възможността да се завърнат по родните си места. Вследствие на завоевателната политика на Кир, цяла предна [[Азия]] е в ръцете на персийската управляваща династия. Според преданието Кир Велики умира в битка с царицата на [[масагети]]те [[Томирис]] през [[529 пр.н.е.]]. Престолът му е зает от неговия син – [[Камбиз II (Персия)|Камбиз II]] ([[529 пр.н.е.]] – [[522 пр.н.е.]]), който продължава завоевателната политика на баща си, като през [[525 пр.н.е.]] завзема [[Египет]], разгромявайки египетската армия при крепостта Пелусий. Следва опит за превземане на страните на юг от Египет, който пропада. Преди да се върне в Персия, царят е убит, вероятно вследствие на дворцов заговор. Империята достига зенита си при управлението на цар [[Дарий I (Персия)|Дарий I]], който повежда войските си към [[Тракия]]. Войната избухва заради жестокото потушаване през 499 пр.н.е. на въстанието на гръцките [[полис]]и под персийска власт в Йония (дн. Западна Турция). Персите напълно опожаряват много от градовете и населението им е откарано в робство. Търговското съревнование също има роля за войната в източното [[Средиземноморие]]. През [[490 пр.н.е.]] започва първата фаза от войната с [[битката при Маратон]] с победител гръцкият главнокомандващ [[Милтиад Младши]]. Синът на Дарий I – Ксеркс – също се опитва неуспешно да завоюва Гърция през [[479 пр.н.е.]] с [[битка при Платея|битката при Платея]]. Изходът на тази война е изключително важен за оцеляването на гръцката демокрация и култура, възприети по-късно и в Западна Европа. Ахеменидската династия създава огромна по площ империя, която управлява и организира добре. Дарий разделя империята на 20 провинции, като всяка е длъжна да плаща данък. По това време основната религия на владетелите и на по-голямата част от народа в Персия е [[зороастризъм|зороастризмът]] с основател [[Зороастър]], живял около [[600 пр.н.е.]]. Тази религия и нейните мистични водачи стават важна част от персийската [[култура]] и според някои историци именно тя е оказала известно влияние върху [[християнство]]то и западната култура. Последните няколко години от управлението на Ахеменидите са белязани от упадък и разруха. Подложена на атаките на младия македонски [[цар]] [[Александър Велики]], голямата империя се срива само за осем години. === Селевкидска династия === [[Файл:Seleucid persia map.PNG|мини|ляво|Граници на империята по време на Селевкидската династия]] [[Филип II (Македонски)|Филип II]], владетел на по-голямата част от територията на [[Древна Гърция]] и неговият син Александър решават да се възползват от слабостта на персийската империя. След смъртта на Филип армията на Александър нахлува в Азия през [[334 пр.н.е.]] и бързо прекосява [[Лидия]], [[Финикия]] и Египет, след което разгромяват войските на [[Дарий III]] при Иса и завладеят столицата Суза. Последната персийска съпротива е при ''Персийските врати'', намиращи се до царския [[дворец]] край [[Персеполис]]. През следващите няколко века тези територии се намират под влиянието на гръцката или [[Елинизъм|елинската]] култура. Империята на [[Александър Македонски (пояснение)|Александър Македонски]] бързо рухва след смъртта му. Неговият генерал [[Селевк I Никатор]] прави опит да поеме контрола върху Персия, [[Месопотамия]], по-късно и върху [[Сирия]] и [[Мала Азия]]. Управлението на [[Селевкиди]]те е познато в историята като [[Селевкидско царство]]. Преди да успее да завладее Гърция и Македония, Селевк I е убит през [[281 пр.н.е.]] Гръцката колонизация продължава до [[250 пр.н.е.]] [[старогръцки език|Старогръцкият език]], [[философия]] и [[изкуство]] навлизат заедно с колонизацията. Започнала още по времето на Ахемендиите, търговията с [[Китай]] по [[път на коприната|пътя на коприната]], при Селевкидската династия се разраства. Заедно с търговията от Индия нахлува [[будизъм|будизмът]], докато [[Зороастризъм|зороастризмът]] пътува на запад и повлиява [[юдаизъм|юдаизма]]. В Персия и [[Афганистан]] са открити забележителни статуи на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] в класически гръцки стил. Селевкидското царство навлиза в упадъчен период и скоро е превзето от [[Партско царство|Партското царство]] и [[Римската империя]]. === Партско царство === {{основна|Партско царство}} Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на 3 век пр.н.е. до началото на 3 век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224. То е основано и управлявано от династията на [[Аршакиди]]те, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство. ==== Произход ==== Партите (или парни) са номадски ирански народ, дошъл на Иранското плато от [[Централна Азия]]. Те са ненадминати ездачи, известни с партската стрелба – изстрелвали точно стрела при пълна скорост, обърнати назад. Изглежда силата на ранната Партска държава е преувеличена от древните историци, намиращи се под впечатлението на съвременната им могъща империя. Сведенията за партите са оскъдни. Те нямат собствена литература и писмените сведения за тях се състоят от външни описания на конфликтите им с [[римляни]], [[гърци]], [[евреи]] и, на другия край на [[Път на коприната|пътя на коприната]], с [[Китай]]. Дори наименованието им за самите тях е спорно, поради липса на местни записи. Най-доброто предположение е, че те са наричали империята си Ераншахр. Силата на партите се дължи на комбинация от партизански действия на конните номадски сили с достатъчна организираност за изграждане на обширна империя, въпреки че държавата им никога не достига силата на двете Персийски империи. Изглежда васалните царства съставят голяма част от тяхната територия (виж [[Тигран II]]), а елинистичните градове се ползват с известна [[автономия]]. ==== Партска империя ==== За първи владетел се смята шах [[Аршак I (Партия)|Аршак I]] (може би от номадското племе парни, чиято връзка с думата парти е предмет на спорове, или, според арменски източници, от ефталитски произход) се обявява за независим от Селевкидското царство в отдалечените области на Северен Иран (ок. 250 пр.н.е.). Неговите наследници управляват там, докато през 206 пр.н.е. [[Антиох|Антиох Велики]] отново ги подчинява за кратко на Селевкидската империя. Едва през 2 век пр.н.е. партите успяват да се възползват от отслабването на Селевкидите и постепенно завладяват всичките им територии на изток от [[Сирия]]. След като партите превземат [[Херат]], търговията по пътя на коприната е блокирана и елинистичното [[Гръко-бактрийско царство]] е обречено. Селевкидите са принудени да удържат настъплението на партите на запад. [[Антиох IV Епифан]] прекарва последните си години в безплодни битки с партите в една безкрайна война, докато умира през 163 пр.н.е. Партите се възползват от слабостта на Селевкидите по време на последвалите династични междуособици. През 139 пр.н.е. партският владетел [[Митридат I (Партия)|Митридат I]] залавя селевкидския монарх [[Деметрий Никатор]] и го държи в плен десет години, докато партите завладяват Месопотамия и Медия. Митридат I е и първият владетел, който използва титлата [[Шахиншах]] (шах на шаховете, в превод цар на всички царе). Към 129 пр.н.е. партите контролират всички територии на изток от река [[Тигър (река)|Тигър]] и установяват зимния си лагер в [[Ктезифон|Ктесифон]]. По това време това е малко предградие на разположената на другия бряг на Тигър [[Селевкия]], най-големия елинистичен град в [[Западна Азия]]. Партите само провеждат няколко нападения срещу града, който и в бъдеще запазва своята автономия и гръцка култура. В разгара на месопотамското лято партските войски се оттеглят към древните персийски столици [[Суза]] и [[Екбатана]]. През 1 век пр.н.е. партите се намесват често в източносредиземноморската политика от своята столица Ктесифон. Те се сблъскват с римляните и печелят уважението им, когато успяват да победят армията на Крас ([[Марк Лициний Крас]]) в [[битката при Кара]] (53 пр.н.е.). Установили се в по-голямата част от земите на старата Персийска империя, партите се превръщат в най-големия съперник на [[Древен Рим|Рим]], чиито източни кампании (например при [[Траян]] и [[Септимий Север]]) никога не засягат тежко гъвкавата и донякъде децентрализирана Партска империя, като в същото време обезкръвяват Рим. ==== Индо-партско царство ==== {{Основна|Индо-партско царство}} През 1 век пр.н.е. партите започват да си проправят път в източните територии, заемани от индо-скитите и [[юеджи]]. Те завладяват цяла [[Бактрия]] и значителни територии в [[Индия|Северна Индия]] след войни с местни владетели, като кушанския владетел Куджула Кадфиз в [[Гандхара]]. Около 20 г. Гондофар, един от партските завоеватели, се отделя от Партското царство и установява Индо-партското царство в завладените територии. ==== Упадък ==== През 224 г. [[Ардашир I]], управител на [[Фарс (остан)|Фарс]], родната провинция на [[Ахеменидите]], сваля [[Артабан V]] и създава [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]]. След поражението си партите, по това време малка прослойка от благородници, изглежда изчезват без следа. ==== Партски владетели ==== * [[Аршак I (Партия)|Арсак I]] (246 – 211 пр.н.е.) * [[Аршак II (Партия)|Арсак II]] (211 – 191 пр.н.е.) * [[Приапатий (Партия)|Приапатий]] (191 – 176 пр.н.е.) * [[Фраат I]] (176 – 171 пр.н.е.) * [[Митридат I (Партия)|Митридат I]] (171 – 138 пр.н.е.) * [[Фраат II]] (138 – 128 пр.н.е.) * [[Артабан I]] (128 – 124 пр.н.е.) * [[Митридат II (Партия)|Митридат II]] (124 – 87 пр.н.е.) * [[Готариз I (Партия)|Готариз I]] (91 – 78 пр.н.е.) * [[Ород I]] (78 пр.н.е.) * [[Санатрук]] (77 – 70 пр.н.е.) * [[Фраат III]] (70 – 58 пр.н.е.) * [[Митридат III (Партия)|Митридат III]] (58 – 57 пр.н.е.) * [[Ород II]] (57 – 37 пр.н.е.) * [[Фраат IV]] (37 – 30 пр.н.е.) * [[Тиридат II (Партия)|Тиридат II]] (30 – 29 пр.н.е.) * [[Фраат IV]] (възстановен) (29 – 28 пр.н.е.) * [[Тиридат II (Партия)|Тиридат II]] (възстановен) (28 – 26 пр.н.е.) * [[Фраат IV]] (възстановен) (26 – 2 пр.н.е.) * [[Фраатак (Партия)|Фраатак]] (2 пр.н.е. – 4) * [[Ород III]] (4 – 7) * [[Вонон I (Партия)|Вонон I]] (7 – 11) * [[Артабан II]] (11 – 38) * [[Готариз II (Партия)|Готариз II]] (38 – 51) * [[Вардан (Партия)|Вардан]] (39 – 47) * [[Вонон II (Партия)|Вонон II]] (51) * [[Вологаз I (Партия)|Вологаз I]] (51 – 78) * [[Пакор II (Партия)|Пакор II]] (78 – 79) * [[Артабан III (Партия)|Артабан III]] (79 – 81) * [[Пакор II (Партия)|Пакор II]] (възстановен) (81 – 115) * [[Вологаз II (Партия)|Вологаз II]] (106) * [[Хосрой I (Партия)|Хосрой I]] (109 – 116) * [[Партамаспат]] (116) * [[Хосрой I (Партия)|Хосрой I]] (възстановен) (117 – 128) * [[Митридат IV (Партия)|Митридат IV]] (128 – 147) * [[Вологаз III (Партия)|Вологаз III]] (111 – 147) * [[Вологаз IV (Партия)|Вологаз IV]] (148 – 192) * междуцарствие (192 – 207) * [[Вологаз V (Партия)|Вологаз V]] (191 – 207) * [[Вологаз VI (Партия)|Вологаз VI]] (207 – 223) * [[Артабан IV (Партия)|Артабан IV]] (213 – 226) * [[Артавазд]] (226 – 227) * [[Дарий I]] == Вижте също == * [[Списък на владетелите на Персия и Иран]] {{Империи}} [[Категория:Персия|*]] [[Категория:Империи]] ps6u35n15hqp6ez343t4x0wjwq2rn4h 12419632 12419614 2024-11-22T10:00:04Z Ket 2798 информацията я има в Партско царство 12419632 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{експерт}} '''Персийската империя''' е грандиозно политическо формирование, една от най-големите държави, познати на световната [[история]], обхващаща в различни исторически периоди земите на [[Иранско плато|Иранското плато]] – [[Мала Азия]] – [[Египет]] и [[Европа]]. Доминиращ етнос в нея са [[перси]]те – индоевропейско [[племе]], обитавало земите на днешен Иран около [[10 век пр.н.е.|10]] – [[9 век пр.н.е.]] == История == {{История на Иран}} Митологичен основател на [[Ахеменидска династия|династията на Ахеменидите]], към която принадлежат великите царе на древноперсийското царство, е [[Ахемен]], царувал между [[705 пр.н.е.]] и [[675 пр.н.е.]] (или от [[685 пр.н.е.]] до [[675 пр.н.е.]]). Вероятно е син на героя [[Персей (митология)|Персей]], на когото са наречени персите, и е хранен от един орел. Баща е на [[Теисп]], който го наследява на трона. През 701 пр.н.е. Ахемен ръководи голямото преселение на персите от територията южно от езерото [[Урмия (езеро)|Урмия]] на юг през територията на [[мидийци]]те и [[елам]]ите до територията около по-късния [[Персеполис]]. === Ахеменидско царство === {{основна|Ахеменидско царство}} Следвайки разказа на гръцкия [[историк]] [[Херодот]] (около 480 – [[421 пр.н.е.]]) първоначално персите са били разпокъсани и зависими в политически план от по-силните си съседи като [[Мидийско царство|Мидийското царство]]. Сведенията на Херодот за Персийската империя започват от началото на [[6 век пр.н.е.]], когато [[цар]] [[Кир II (Персия)|Кир II Велики]] (около [[560 пр.н.е.]] – [[529 пр.н.е.]]) от династията на Ахеменидите успява да обедини персийските племена и разгромява Мидийското царство. Започва персийската експанзия. Превзети са [[Вавилон]] ([[539 пр.н.е.]]), [[Сирия]] и [[Палестина]], [[Лидия|Лидийското царство]] заедно с малоазийските гръцки градове ([[540 пр.н.е.]]) С победите на персийското оръжие и последвалото унищожаване на Нововавилонското царство приключва и Вавилонският плен на евреите, които получават възможността да се завърнат по родните си места. Вследствие на завоевателната политика на Кир, цяла предна [[Азия]] е в ръцете на персийската управляваща династия. Според преданието Кир Велики умира в битка с царицата на [[масагети]]те [[Томирис]] през [[529 пр.н.е.]]. Престолът му е зает от неговия син – [[Камбиз II (Персия)|Камбиз II]] ([[529 пр.н.е.]] – [[522 пр.н.е.]]), който продължава завоевателната политика на баща си, като през [[525 пр.н.е.]] завзема [[Египет]], разгромявайки египетската армия при крепостта Пелусий. Следва опит за превземане на страните на юг от Египет, който пропада. Преди да се върне в Персия, царят е убит, вероятно вследствие на дворцов заговор. Империята достига зенита си при управлението на цар [[Дарий I (Персия)|Дарий I]], който повежда войските си към [[Тракия]]. Войната избухва заради жестокото потушаване през 499 пр.н.е. на въстанието на гръцките [[полис]]и под персийска власт в Йония (дн. Западна Турция). Персите напълно опожаряват много от градовете и населението им е откарано в робство. Търговското съревнование също има роля за войната в източното [[Средиземноморие]]. През [[490 пр.н.е.]] започва първата фаза от войната с [[битката при Маратон]] с победител гръцкият главнокомандващ [[Милтиад Младши]]. Синът на Дарий I – Ксеркс – също се опитва неуспешно да завоюва Гърция през [[479 пр.н.е.]] с [[битка при Платея|битката при Платея]]. Изходът на тази война е изключително важен за оцеляването на гръцката демокрация и култура, възприети по-късно и в Западна Европа. Ахеменидската династия създава огромна по площ империя, която управлява и организира добре. Дарий разделя империята на 20 провинции, като всяка е длъжна да плаща данък. По това време основната религия на владетелите и на по-голямата част от народа в Персия е [[зороастризъм|зороастризмът]] с основател [[Зороастър]], живял около [[600 пр.н.е.]]. Тази религия и нейните мистични водачи стават важна част от персийската [[култура]] и според някои историци именно тя е оказала известно влияние върху [[християнство]]то и западната култура. Последните няколко години от управлението на Ахеменидите са белязани от упадък и разруха. Подложена на атаките на младия македонски [[цар]] [[Александър Велики]], голямата империя се срива само за осем години. === Селевкидска династия === [[Файл:Seleucid persia map.PNG|мини|ляво|Граници на империята по време на Селевкидската династия]] [[Филип II (Македонски)|Филип II]], владетел на по-голямата част от територията на [[Древна Гърция]] и неговият син Александър решават да се възползват от слабостта на персийската империя. След смъртта на Филип армията на Александър нахлува в Азия през [[334 пр.н.е.]] и бързо прекосява [[Лидия]], [[Финикия]] и Египет, след което разгромяват войските на [[Дарий III]] при Иса и завладеят столицата Суза. Последната персийска съпротива е при ''Персийските врати'', намиращи се до царския [[дворец]] край [[Персеполис]]. През следващите няколко века тези територии се намират под влиянието на гръцката или [[Елинизъм|елинската]] култура. Империята на [[Александър Македонски (пояснение)|Александър Македонски]] бързо рухва след смъртта му. Неговият генерал [[Селевк I Никатор]] прави опит да поеме контрола върху Персия, [[Месопотамия]], по-късно и върху [[Сирия]] и [[Мала Азия]]. Управлението на [[Селевкиди]]те е познато в историята като [[Селевкидско царство]]. Преди да успее да завладее Гърция и Македония, Селевк I е убит през [[281 пр.н.е.]] Гръцката колонизация продължава до [[250 пр.н.е.]] [[старогръцки език|Старогръцкият език]], [[философия]] и [[изкуство]] навлизат заедно с колонизацията. Започнала още по времето на Ахемендиите, търговията с [[Китай]] по [[път на коприната|пътя на коприната]], при Селевкидската династия се разраства. Заедно с търговията от Индия нахлува [[будизъм|будизмът]], докато [[Зороастризъм|зороастризмът]] пътува на запад и повлиява [[юдаизъм|юдаизма]]. В Персия и [[Афганистан]] са открити забележителни статуи на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] в класически гръцки стил. Селевкидското царство навлиза в упадъчен период и скоро е превзето от [[Партско царство|Партското царство]] и [[Римската империя]]. === Партско царство === {{основна|Партско царство}} Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на 3 век пр.н.е. до началото на 3 век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224. То е основано и управлявано от династията на [[Аршакиди]]те, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство. За първи владетел се смята шах [[Аршак I (Партия)|Аршак I]] (може би от номадското племе парни, чиято връзка с думата парти е предмет на спорове, или, според арменски източници, от ефталитски произход) се обявява за независим от Селевкидското царство в отдалечените области на Северен Иран (ок. 250 пр.н.е.). Неговите наследници управляват там, докато през 206 пр.н.е. [[Антиох|Антиох Велики]] отново ги подчинява за кратко на Селевкидската империя. Към 129 пр.н.е. партите контролират всички територии на изток от река [[Тигър (река)|Тигър]] и установяват зимния си лагер в [[Ктезифон]]. По това време това е малко предградие на разположената на другия бряг на Тигър [[Селевкия]], най-големия елинистичен град в [[Западна Азия]]. Партите само провеждат няколко нападения срещу града, който и в бъдеще запазва своята автономия и гръцка култура. В разгара на месопотамското лято партските войски се оттеглят към древните персийски столици [[Суза]] и [[Екбатана]]. През 1 век пр.н.е. партите се намесват често в източносредиземноморската политика от своята столица Ктесифон. Те се [[Римско-партски войни|сблъскват с римляните]] и печелят уважението им, когато успяват да победят армията на Крас ([[Марк Лициний Крас]]) в [[битката при Кара]] (53 пр.н.е.). Установили се в по-голямата част от земите на старата Персийска империя, партите се превръщат в най-големия съперник на [[Древен Рим|Рим]], чиито източни кампании (например при [[Траян]] и [[Септимий Север]]) никога не засягат тежко гъвкавата и донякъде децентрализирана Партска империя, като в същото време обезкръвяват Рим. През 224 г. [[Ардашир I]], управител на [[Фарс (остан)|Фарс]], родната провинция на [[Ахеменидите]], сваля [[Артабан V]] и създава [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]]. След поражението си партите, по това време малка прослойка от благородници, изглежда изчезват без следа. == Вижте също == * [[Списък на владетелите на Персия и Иран]] {{Империи}} [[Категория:Персия|*]] [[Категория:Империи]] fc9ki1phh33warajez8t2t5h5uh6you 12419647 12419632 2024-11-22T10:09:35Z Ket 2798 копирам пояснението от англ. статия 12419647 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{експерт}} '''Персийската империя''' е грандиозно политическо формирование, една от най-големите държави, познати на световната [[история]], обхващаща в различни исторически периоди земите на [[Иранско плато|Иранското плато]] – [[Мала Азия]] – [[Египет]] и [[Европа]]. Доминиращ етнос в нея са [[перси]]те – индоевропейско [[племе]], обитавало земите на днешен Иран около [[10 век пр.н.е.|10]] – [[9 век пр.н.е.]]. Терминът се отнася основно към [[Ахеменидско царство|царството на Ахеменидите]] (550 пр. Хр. – 330 пр. Хр.), но също така се употребява и за * [[Партско царство]] (247 пр. Хр.–224 сл. Хр.) * [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]] или Втора персийска империя (224 – 651) * [[Сефевиди|Сефевидски Иран]] (1501 – 1736) == История == {{История на Иран}} Митологичен основател на [[Ахеменидска династия|династията на Ахеменидите]], към която принадлежат великите царе на древноперсийското царство, е [[Ахемен]], царувал между [[705 пр.н.е.]] и [[675 пр.н.е.]] (или от [[685 пр.н.е.]] до [[675 пр.н.е.]]). Вероятно е син на героя [[Персей (митология)|Персей]], на когото са наречени персите, и е хранен от един орел. Баща е на [[Теисп]], който го наследява на трона. През 701 пр.н.е. Ахемен ръководи голямото преселение на персите от територията южно от езерото [[Урмия (езеро)|Урмия]] на юг през територията на [[мидийци]]те и [[елам]]ите до територията около по-късния [[Персеполис]]. === Ахеменидско царство === {{основна|Ахеменидско царство}} Следвайки разказа на гръцкия [[историк]] [[Херодот]] (около 480 – [[421 пр.н.е.]]) първоначално персите са били разпокъсани и зависими в политически план от по-силните си съседи като [[Мидийско царство|Мидийското царство]]. Сведенията на Херодот за Персийската империя започват от началото на [[6 век пр.н.е.]], когато [[цар]] [[Кир II (Персия)|Кир II Велики]] (около [[560 пр.н.е.]] – [[529 пр.н.е.]]) от династията на Ахеменидите успява да обедини персийските племена и разгромява Мидийското царство. Започва персийската експанзия. Превзети са [[Вавилон]] ([[539 пр.н.е.]]), [[Сирия]] и [[Палестина]], [[Лидия|Лидийското царство]] заедно с малоазийските гръцки градове ([[540 пр.н.е.]]) С победите на персийското оръжие и последвалото унищожаване на Нововавилонското царство приключва и Вавилонският плен на евреите, които получават възможността да се завърнат по родните си места. Вследствие на завоевателната политика на Кир, цяла предна [[Азия]] е в ръцете на персийската управляваща династия. Според преданието Кир Велики умира в битка с царицата на [[масагети]]те [[Томирис]] през [[529 пр.н.е.]]. Престолът му е зает от неговия син – [[Камбиз II (Персия)|Камбиз II]] ([[529 пр.н.е.]] – [[522 пр.н.е.]]), който продължава завоевателната политика на баща си, като през [[525 пр.н.е.]] завзема [[Египет]], разгромявайки египетската армия при крепостта Пелусий. Следва опит за превземане на страните на юг от Египет, който пропада. Преди да се върне в Персия, царят е убит, вероятно вследствие на дворцов заговор. Империята достига зенита си при управлението на цар [[Дарий I (Персия)|Дарий I]], който повежда войските си към [[Тракия]]. Войната избухва заради жестокото потушаване през 499 пр.н.е. на въстанието на гръцките [[полис]]и под персийска власт в Йония (дн. Западна Турция). Персите напълно опожаряват много от градовете и населението им е откарано в робство. Търговското съревнование също има роля за войната в източното [[Средиземноморие]]. През [[490 пр.н.е.]] започва първата фаза от войната с [[битката при Маратон]] с победител гръцкият главнокомандващ [[Милтиад Младши]]. Синът на Дарий I – Ксеркс – също се опитва неуспешно да завоюва Гърция през [[479 пр.н.е.]] с [[битка при Платея|битката при Платея]]. Изходът на тази война е изключително важен за оцеляването на гръцката демокрация и култура, възприети по-късно и в Западна Европа. Ахеменидската династия създава огромна по площ империя, която управлява и организира добре. Дарий разделя империята на 20 провинции, като всяка е длъжна да плаща данък. По това време основната религия на владетелите и на по-голямата част от народа в Персия е [[зороастризъм|зороастризмът]] с основател [[Зороастър]], живял около [[600 пр.н.е.]]. Тази религия и нейните мистични водачи стават важна част от персийската [[култура]] и според някои историци именно тя е оказала известно влияние върху [[християнство]]то и западната култура. Последните няколко години от управлението на Ахеменидите са белязани от упадък и разруха. Подложена на атаките на младия македонски [[цар]] [[Александър Велики]], голямата империя се срива само за осем години. === Селевкидска династия === [[Файл:Seleucid persia map.PNG|мини|ляво|Граници на империята по време на Селевкидската династия]] [[Филип II (Македонски)|Филип II]], владетел на по-голямата част от територията на [[Древна Гърция]] и неговият син Александър решават да се възползват от слабостта на персийската империя. След смъртта на Филип армията на Александър нахлува в Азия през [[334 пр.н.е.]] и бързо прекосява [[Лидия]], [[Финикия]] и Египет, след което разгромяват войските на [[Дарий III]] при Иса и завладеят столицата Суза. Последната персийска съпротива е при ''Персийските врати'', намиращи се до царския [[дворец]] край [[Персеполис]]. През следващите няколко века тези територии се намират под влиянието на гръцката или [[Елинизъм|елинската]] култура. Империята на [[Александър Македонски (пояснение)|Александър Македонски]] бързо рухва след смъртта му. Неговият генерал [[Селевк I Никатор]] прави опит да поеме контрола върху Персия, [[Месопотамия]], по-късно и върху [[Сирия]] и [[Мала Азия]]. Управлението на [[Селевкиди]]те е познато в историята като [[Селевкидско царство]]. Преди да успее да завладее Гърция и Македония, Селевк I е убит през [[281 пр.н.е.]] Гръцката колонизация продължава до [[250 пр.н.е.]] [[старогръцки език|Старогръцкият език]], [[философия]] и [[изкуство]] навлизат заедно с колонизацията. Започнала още по времето на Ахемендиите, търговията с [[Китай]] по [[път на коприната|пътя на коприната]], при Селевкидската династия се разраства. Заедно с търговията от Индия нахлува [[будизъм|будизмът]], докато [[Зороастризъм|зороастризмът]] пътува на запад и повлиява [[юдаизъм|юдаизма]]. В Персия и [[Афганистан]] са открити забележителни статуи на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] в класически гръцки стил. Селевкидското царство навлиза в упадъчен период и скоро е превзето от [[Партско царство|Партското царство]] и [[Римската империя]]. === Партско царство === {{основна|Партско царство}} Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на 3 век пр.н.е. до началото на 3 век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224. То е основано и управлявано от династията на [[Аршакиди]]те, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство. За първи владетел се смята шах [[Аршак I (Партия)|Аршак I]] (може би от номадското племе парни, чиято връзка с думата парти е предмет на спорове, или, според арменски източници, от ефталитски произход) се обявява за независим от Селевкидското царство в отдалечените области на Северен Иран (ок. 250 пр.н.е.). Неговите наследници управляват там, докато през 206 пр.н.е. [[Антиох|Антиох Велики]] отново ги подчинява за кратко на Селевкидската империя. Към 129 пр.н.е. партите контролират всички територии на изток от река [[Тигър (река)|Тигър]] и установяват зимния си лагер в [[Ктезифон]]. По това време това е малко предградие на разположената на другия бряг на Тигър [[Селевкия]], най-големия елинистичен град в [[Западна Азия]]. Партите само провеждат няколко нападения срещу града, който и в бъдеще запазва своята автономия и гръцка култура. В разгара на месопотамското лято партските войски се оттеглят към древните персийски столици [[Суза]] и [[Екбатана]]. През 1 век пр.н.е. партите се намесват често в източносредиземноморската политика от своята столица Ктесифон. Те се [[Римско-партски войни|сблъскват с римляните]] и печелят уважението им, когато успяват да победят армията на Крас ([[Марк Лициний Крас]]) в [[битката при Кара]] (53 пр.н.е.). Установили се в по-голямата част от земите на старата Персийска империя, партите се превръщат в най-големия съперник на [[Древен Рим|Рим]], чиито източни кампании (например при [[Траян]] и [[Септимий Север]]) никога не засягат тежко гъвкавата и донякъде децентрализирана Партска империя, като в същото време обезкръвяват Рим. През 224 г. [[Ардашир I]], управител на [[Фарс (остан)|Фарс]], родната провинция на [[Ахеменидите]], сваля [[Артабан V]] и създава [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]]. След поражението си партите, по това време малка прослойка от благородници, изглежда изчезват без следа. == Вижте също == * [[Списък на владетелите на Персия и Иран]] {{Империи}} [[Категория:Персия|*]] [[Категория:Империи]] ifns4xt8f6b53gfn9h648sp8q9c3ddr 0 82672 12419201 11948011 2024-11-21T22:35:32Z 87.227.128.82 12419201 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[велик княз на Киевска Рус]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1019]] – [[1054]] | коронация = | предшественик = [[Святополк I]] | наследник = [[Изяслав I]] | други титли = [[княз]] на [[Новгород]]<br> (1010 – 1019) | религия = | герб = }} }} '''Ярослав I Мъдри''' е [[княз]] на [[Новгород]] ([[1010]] – [[1019]]) и [[велик княз на Киевска Рус|'''велик княз на Киевска Рус(Русия със столица Киев)''']] (1019 – [[1054]]). Той е син на [[Владимир I|Владимир I Велики]] и по-малък брат на [[Святополк I]]. Трима от синовете му ( [[Светослав II]] и [[Всеволод I]]) също заемат последователно трона в [[Киев]]. Смята се, че по време на продължителното му управление [[Киевска Рус]] достига върха на своето военно могъщество и културен разцвет. Считан е за основател на [[Ярославъл]]. == Ранни години == Сведенията за ранните години на Ярослав са ограничени. Той е син на княз Владимир I. Още съвсем млад Ярослав е управлява [[Ростов Велики|Ростов]], а през [[1010]] г. в [[Новгород]]. Вероятно той основава наречения на негово име град [[Ярославъл]] на река [[Волга]]. Между четиримата руски боляри и царски наследници, възникват спорове и междуособици, но впоследствие споровете са решени и това води до стабилизация и обединяване под общ скиптър. Първоначално успехът е на страната на Ярослав и след битката при [[Любеч]] през [[1016]] г. Святополк бяга в западна Русия(днешна [[Полша]], Прибалтика). Ярослав възнамерява да бяга в северна Русия(днешна [[Скандинавия|Скандинавия)]], но, подтикван от гражданите на Новгород, събира армия и през [[1019]] г. превзема Киев. == Управление == Византийците подтикват руснаците от Киевска Русия да нападнат България, а България им отвръща на удара и убиват Светослав чрез ръцете на родствениците си печенеги. Печенегите, са родственици на българите и вероятно под влиянието на българите, убиват княза на Киевска Русия - Светослав''(Когато през есента на 971 г. победеният от Византия княз Светослав потегля с „дружината си“ по обратния път към Киев, налага се да презимува при устието на Днепър. През пролетта на 972 г. се опитва да продължи пътя си, но при днепърските прагове (северно от днешния гр. Запорожие, Украйна) попада в печенежка засада и загива в битката. Според Киевските летописи нападението отново е по внушение на „переяславците“, т.е. на българите. И още нещо, което косвено свидетелства за съществуването на древно родство между българи и печенези – побеждавайки и убивайки Светослав през 972 г., печенежкият владетел, нарежда от черепа му да бъде изработена чаша, обкована със сребро – същото, което прави българския владетел Крум през 811 г. с черепа на убития император Никифор… „Като отрязал главата на Никифора, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“)''. Вследствие на тези събития, за да защити южната си граница от родственото на българите племе - [[печенеги]]те, Ярослав изгражда укрепления около градовете [[Херсон]], [[Канев]] и [[Переяслав|Переяславл]]. В чест на решителното поражение, което им нанася, той построява катедралата [[Света София (катедрала в Киев)|Света София]] в Киев през [[1037]] г. През [[1043]] г. Ярослав организира поход към [[Константинопол]], воден от първородния му син [[Владимир (Новгород)|Владимир]]. Макар че не постига военен успех, той успява да сключи благоприятен договор с Византия. == Източници == * Martin, Janet L.B. ''Medieval Russia, 980 – 1584 (Cambridge Medieval Textbooks)'' * Nazarenko A.V. ''Drevnyaya Rus na mezhdunarodnykh putyakh''. Moscow, Russian History Institute, 2001 == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.encyclopediaofukraine.com/pages/Y/A/YaroslavtheWise.htm Статия в Encyclopedia of Ukraine] {{Превод от|en|Yaroslav I the Wise|42938640}} {{пост начало}} {{пост|[[велик княз на Киевска Рус]]|[[1019]]|[[1054]]|[[Святополк I]]|[[Изяслав I]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Князе на Новгород]] [[Категория:Монарси на Киевска Рус]] [[Категория:Рюриковичи]] [[Категория:Ярославълци]] [[Категория:Хора от Тарту]] o8ttqs0t3oka823h3ag8vbkhyzzleb9 0 82682 12419717 12346226 2024-11-22T11:24:58Z 89.106.108.234 Редактирах значението на жена 12419717 wikitext text/x-wiki [[Файл:Duval La Naissance de Venus.jpg|200px|мини|''Раждането на Венера'', [[1862]] от Южен Емануел Амари-Дювал]] [[Файл:Pink Venus symbol.svg|мини|[[Символи на пола|Символ на женския пол]] произтичащ от този на планетата [[Венера]]]] '''Жена''' е [[човек|gyat]], за разлика от индивидите от мъжки пол – [[мъж]]е. Думата „жена“ обикновено се използва за възрастни, зрели хора, а за децата и подрастващите най-често се използва думата „[[момиче]]“. В същото време в определен контекст думата „жена“ се използва и независимо от възрастта, например в съчетания като „[[права на жените]]“. Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана „противоположност“ на мъжа. В действителност говоренето за половете често включва израза „противоположност“, където това идва да обясни различията и разнообразието между двата пола, които взаимо се допълват във всички аспекти (не само чисто физиологични). Макар че изразът идва да обобщи най-видимите различия между двата пола, в действителност характеристиките на женскост и мъжкост, които се противопоставят не са изцяло закотвени в [[пола]] и има много отсенки, варианти и преходи, между крайности като силна емоционалност, слаба емоционалност, физическа сила и физическа слабост и т.н. == Езикови употреби == ''Общо други употреби – момиче, дама, лейди, госпожица, госпожа, другарка (от 1944 до 1989), съкратените изписвания на обръщенията г-жа, г-ца, майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н.'' '''По-конкретни обяснения''' „Жена“ се употребява в [[българския език]] и като [[синоним]] на „съпруга“, т.е. встъпила в [[брак]], но и жаргонно също като приятелка (жаргонен синоним „''гадже''“) или партньор („''жена ми''“). Други думи за жена с архаичен оттенък са ''девойка'' (момиче), ''девица'' (девствена жена), ''дева'' (в [[Християнство]]то), ''невеста'' (съпруга). Макар че правилната употреба в български език за встъпването в брак е оженване и женитба, в последните години се е наложила, включително и по отношение на официалната документация, диференциацията между омъжване – оженване. Тоест, мъж, встъпил в брак с жена, се определя като „женен“.<ref>{{cite web | publisher = t-rechnik.info | year = 2012 | url = http://www.t-rechnik.info/search.php?search=женен | title = женен | work = t-rechnik.info | accessdate = 28 август 2012 | lang = }}</ref> Жена, встъпила в брак с мъж, е „омъжена“. А за двама души, встъпили в брак, се използва определението „женени“, но не и „омъжени“. Жената не се определя от това дали има деца. По-конкретно в медицинската литература жена се употребява за обозначаване на момиче, при което е настъпило [[менархе]], или за момиче, което не е [[девственост|девствено]]. == Биология == [[Файл:Scheme female reproductive system-bg.svg|мини|250п|Схема на женската полова система]] [[Файл:Sky spectral karyotype.png|мини|250п|[[Спектрален кариотип]] на жена]] От гледна точка на [[биология]]та жените се характеризират с наличието на женски [[Полов орган|полови органи]], образуващи [[Женска полова система|женската половата система]], и на женски [[Вторичен полов белег|вторични полови белези]], които участват в изхранването на малките или за привличане на партньор. Половата система изпълнява основна функция в процеса на [[размножаване]]. [[Яйчник|Яйчниците]], освен регулаторните си функции с отделянето на [[хормон]]и, създават и женските гамети, наричани [[яйцеклетка|яйцеклетки]]. Този процес е периодичен и се повтаря в т.нар. [[менструален цикъл]]. При [[оплождане]] на яйцеклетките с мъжки гамети ([[сперматозоид]]и) се образуват нови генетични индивиди. [[Матка]]та е орган, включващ тъкан, защитаваща и изхранваща развиващия се [[зародиш]] по време на [[Бременност при човека|бременността]], и мускули, които го изхвърлят от тялото по време на [[раждане]]. [[Влагалище]]то свързва матката с външната среда и участва в [[интромисия]]та и раждането. Най-характерният вторичен полов белег на жените са [[Гърда|гърдите]] – еволюирали потни жлези, които могат да произвеждат [[Кърма|мляко]], хранителен секрет, който представлява най-видимата особеност на [[бозайници]]те. При зрелите жени гърдите обикновено са по-изявени от обичайното за повечето други бозайници. Тази изявеност не е необходима за отделянето на мляко, а вероятно поне частично се дължи на [[полов отбор]]. От [[Генетика|генетична]] гледна точка повечето жени имат [[кариотип]] 46,XX, но около една на 1000 е с кариотип 47,XXX, а една на 2500 – с кариотип 45,X ([[синдром на Търнър]]). За разлика от тях при мъжете обичайният кариотип е 46,XY. По тази причина [[X хромозома|X]] и [[Y хромозома|Y хромозомите]] се наричат, съответно, женски и мъжки. Средният брой на родените жени е по-малък от този на мъжете в съотношение около 1:1,050, а при общото население на света съотношението е около 1:1,013. В същото време при хората над 60 години броят на жените е по-голям в съотношение около 1:0,81, което се дължи на тяхната по-голяма [[продължителност на живота]].<ref>{{ cite web | url = http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-is-life-expectancy-lo | title = Why is life expectancy longer for women than it is for men? | publisher = Scientific American | date = 30 август 2004 | accessdate = 17 октомври 2009|archive-url = http://web.archive.org/web/20110319090458/https://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-is-life-expectancy-lo |archive-date = 2011-03-19}}</ref> Това се дължи на съчетание от различни фактори: генетични, обществени (например жените много по-рядко участват във въоръжените сили на воюващи страни), поведенчески (например по-редките [[Самоубийство|самоубийства]], [[пушене]] и злоупотреба с [[алкохолна напитка|алкохол]]), положителното въздействие на женския хормон [[естроген]] върху [[сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]], отсъствие на вредните ефекти от повишено наличие на [[андроген]]и. Дисциплината, занимаваща се с биологичното и медицинско изследване на женската полова система, се нарича [[гинекология]]. Някои заболявания засягат в по-голяма степен жените или дори се срещат само при тях, например [[лупус еритематозус]], [[рак на гърдата]], [[рак на маточната шийка]], [[рак на яйчниците]]. При някои болести при мъжете и жените се проявяват различни симптоми и е възможно те да реагират по различен начин на лечението. == Култура, пол и полови роли == === Пол и власт === [[Файл:Thatcher-loc.jpg|мини|[[Маргарет Тачър]] е сред водещите политици на XX век]] Половите роли в обществата се определят от вида общество. В матриархата жените са имали водеща роля, докато в патриархата властта бива отнета от жените по посока на мъжете. В съвременните общества тенденцията е към равно представяне на жените в обществото и властта. === Пол и социални роли === [[Файл:VirginiaDavis.jpg|ляво|мини|Жена в типично мъжкото производство]] ''Виж още [[социопол]]''. В представите за историята и културната антропология, водещи началото си от [[Романтизъм|Романтизма]] се е вярвало, че в традициите на праисторическите общества е свойствено мъжът да ловува, а жената да събира семена или да се грижи за децата и дома. Тази представа е исторически и антропологически погрешна, тъй като в много древни и традиционни общества жените са участвали в лова наравно с мъжете, а събирачеството също често не е полово диференцирано. С напредването на обществото, на технологииите и т.н. жената може да избира дали да стои в дома си или да работи навън, тъй като домашната работа сама по себе си е намалена, а с отглеждането на деца целодневно се занимават и институции като ясли, детски градини, училища и университети (в общи линии), макар това да не отменя родителската и майчина грижа естествено, но я облекчава. === Феминизация срещу маскулинизация === [[Файл:Lynch Albert At The Bullfight.jpg|мини|Жена в дамска рокля и жена с по-скоро мъжко сако гледат арена с бикове]] В различни исторически периоди жените са изкуствено феминизирани или изкуствено маскулинизирани. Носенето на корсет през XVIII век например е имало за причина стягането на кръста в тънка талия, която да прави жената по-женствена, независимо от вредния физиологичен ефект. В социалистическите общества след Втората световна война жената често е принуждавана да се идентифицира с твърде мъжки роли и така женският пол като цяло бива маскулинизиран. Всъщност социалната роля, носенето на определен тип дрехи и т.н. трябва да произхождат по-скоро от разбирането за собствената личност. === Идентичност === ''Виж още [[полова идентичност]].'' Идентичността е разпознаване на индивида в рамките на характеристиките на собствения пол. И все пак характеристиките на женския пол като зависими от типично женската физиология за разлика от тази на [[мъж]]а имат относителна променливост в рамките на женския пол. Билогичните, физиологични, психологични описания на жената като по-слаба физически, по-емоционална, с по-нисък и мек глас, по-флуидна, по-грижовна варират в рамките на личността и индивида. Някои жени имат по-висок тембър на гласа от други, или са по-високи, с по-ясно изразена мускулатура или дори по-неемоционални със склонност към аналитично мислене. Това е израз на разнообразието вътре в пола. В същото време независимо от наличието или не на по-различни качества някои жени могат да се идентифицират в някои отношения с мъжете или дори с мъжкия пол като цяло, поради тяхното вътрешно самовъзприятие, или обратното – въпреки различните характеристики да се идентифицират изцяло с женския пол. == В Християнството == Според [[Библия]]та първата жена е [[Ева]]. Това е причината ''ева'' да се използва понякога като синоним на жена, например евино облекло, евин плаж ([[нудистки плаж]] за жени) и т.н. == Бележки == {{уикиречник}} <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Women}} * [http://en.wikibooks.org/wiki/False_Friends_of_the_Slavist/Map_zhena Думата „жена“ в различните славянски езици] {{Полова и сексуална идентичност}} [[Категория:Жени| ]] ph42u88ki8i4qqyifp5oxlup8qv3k05 0 84314 12418949 12413061 2024-11-21T17:54:30Z 46.233.56.88 външна препратка 12418949 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Квартал на София}} '''Студентски град''' е [[жилищен комплекс]] в югоизточна [[София]], район [[Студентски (район)]], граничещ с кварталите „[[Дианабад]]“, „[[Дървеница (квартал)|Дървеница]]“, „[[Витоша]]“ и „[[Малинова долина]]“. Намира се в полите на [[Витоша]] и е част от административен район „[[Студентски (район)|Студентски]]“ на Столична община. Първоначално кварталът е проектиран като студентско градче, наречено ''Студентски град „Христо Ботев“''. Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. {{неясно|Днес}}, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални. {{неясно|През последните години}} Студентски град изживява истински строителен бум, като се появяват нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. В района съществуват условия за спорт, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали [[Христо Ботев]] и [[Зимен дворец на спорта]] са домакини на редица събития през годината. В близост е и Зоологическата градина на София. Кварталът се намира в един от районите на столицата, в които по градоустройствен план не се предвижда изграждане на промишлени предприятия. Засиленото жилищно строителство, дължащо се на благоприятното местоположение и удобна инфраструктура на квартала обаче не компенсира нуждата от действия за запазване на статута на района на Студентски град и за повишаване на престижа му като университетски център. За сметка на множеството заведения, {{неясно|все още липсват книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории и др.}} == Университети в Студентски град == * [[Университет за национално и световно стопанство]] – [[УНСС]]; * [[Технически университет - София|Технически университет – София]]; * [[Минно-геоложки университет]]; * [[Химикотехнологичен и металургичен университет]]; * [[Лесотехнически университет]]; * [[Национална спортна академия]] ''„[[Васил Левски]]“''. == Транспорт == Въпреки относителната отдалеченост на квартала от центъра на столицата и включването му единствено в дългосрочните планове за изграждане на метро, жителите на Студентски град разполагат с условия за бързо придвижване с автомобил по [[Симеоновско шосе]], [[бул. „Акад. Стефан Младенов“]] и [[Околовръстен път (София)|„Околовръстен път“]]. Освен това съществуват и многобройни възможности за бърз достъп до почти всяка точка на София с градския транспорт: * ''Автобуси'' – № 94, 102, 280, 294 (връзка с метростанция „Г.М. Димитров“, 413; (разписания в сайта на ЦГМ София<ref>[http://www.sofiatraffic.bg/bg/transport/schedules www.sofiatraffic.bg]</ref>). * ''Извънградски автобуси'' – № 69,70 – [[Симеоново]], [[Бистрица (област София)|Бистрица]], [[Железница]], [[Плана]]. == Възможности за рекреация и спорт == * Парк Студентски; * Парк и игрища на [[Национална спортна академия]]; * [[Зимен дворец на спорта]]; * Спортна зала [[Христо Ботев]]; * Спа център на парк хотел [[Витоша]]; * Велосипедни алеи. == Търговски обекти == * Студентски град е един от любимите райони на веригата от хипермаркети „[[Фантастико]]“, която е разположила три от най-големите си магазини там. * На територията на комплекса се намира един от [[хипермаркет|хипермаркетите]] на „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“. * Магазини на „[[Билла България|Билла]]“, „[[Лидл България|Лидл]]“, „[[Т Маркет]]“, Рекорд и др. == Здравеопазване == * За здравето на жителите на Студентски град се грижи Студентска поликлиника, разположена в центъра на квартала, в която се помещават и две лаборатории за изследвания. * На две автобусни спирки от Студентска поликлиника с автобус № 94 е 15-и ДКЦ – Дианабад, където се намира и една от най-добрите стоматологични клиники в София, включваща денонощен стоматологичен кабинет. == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- ! Път !! Наречен на !! Местоположение |- | „Акад. Ангел Балевски“ || [[Ангел Балевски]] (1910 – 1997), инженер || {{maplink|type=line|id=Q123951733|title=Акад. Ангел Балевски}} |- | „Акад. Борис Стефанов“ || [[Борис Стефанов (дендролог)|Борис Стефанов]] (1894 – 1979), ботаник || {{maplink|type=line|id=Q123946884|title=Акад. Борис Стефанов}} |- | „Акад. Боян Петканчин“ || [[Боян Петканчин]] (1907 – 1987), математик || {{maplink|type=line|id=Q123949140|title=Акад. Боян Петканчин}} |- | „Акад. Йордан Трифонов“ || [[Юрдан Трифонов]] (1864 – 1949), филолог || {{maplink|type=line|id=Q123951146|title=Акад. Йордан Трифонов}} |- | „Акад. Николай Стоянов“ || [[Николай Стоянов (ботаник)|Николай Стоянов]] (1883 – 1968), ботаник || {{maplink|type=line|id=Q123949484|title=Акад. Николай Стоянов}} |- | „Акад. Стефан Младенов“ || [[Стефан Младенов]] (1880 – 1963), езиковед || {{maplink|type=line|id=Q123949055|title=Акад. Стефан Младенов}} |- | „Академик Жак Натан“ || [[Жак Натан]] (1902 – 1974), икономист || {{maplink|type=line|id=Q123949486|title=Академик Жак Натан}} |- | „Академик Райна Ангелова Георгиева“ || [[Райна Георгиева]] (1902 – 1983), биоложка || {{maplink|type=line|id=Q123950412|title=Академик Райна Ангелова Георгиева}} |- | „Атанас Манчев“ || [[Атанас Манчев]] (1921 – 1944), партизанин || {{maplink|type=line|id=Q123947230|title=Атанас Манчев}} |- | „Баку“ || [[Баку]], град в Азербайджан || {{maplink|type=line|id=Q123948855|title=Баку}} |- | „Ванча Дойчева“ || [[Ванча Дойчева]] (1942 – 2017), актриса || {{maplink|type=line|id=Q123951764|title=Ванча Дойчева}} |- | „Васко Абаджиев“ || [[Васко Абаджиев]] (1926 – 1978), цигулар || {{maplink|type=line|id=Q123951533|title=Васко Абаджиев}} |- | „Висарион Белински“ || [[Висарион Белински]] (1811 – 1848), руски литературен критик || {{maplink|type=line|id=Q123948952|title=Висарион Белински}} |- | „Ген. Владимир Стойчев“ || [[Владимир Стойчев]] (1892 – 1990), генерал || {{maplink|type=line|id=Q123951734|title=Ген. Владимир Стойчев}} |- | „[[Д-р Г. М. Димитров (булевард в София)|Д-р Г. М. Димитров]]“ || [[Г. М. Димитров]] (1903 – 1972), политик || {{maplink|type=line|id=Q123946821|title=Д-р Г. М. Димитров}} |- | „Джон Ленън“ || [[Джон Ленън]] (1940 – 1980), английски музикант || {{maplink|type=line|id=Q123947234|title=Джон Ленън}} |- | „Димитър Стефанов“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123951506|title=Димитър Стефанов}} |- | „Доктор Йордан Йосифов“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123947203|title=Доктор Йордан Йосифов}} |- | „Иван Багрянов“ || [[Иван Багрянов]] (1891 – 1945), политик || {{maplink|type=line|id=Q123948986|title=Иван Багрянов}} |- | „Кольо Карамфилов“ || [[Кольо Карамфилов]] (1963 – 2014), художник || {{maplink|type=line|id=Q123949384|title=Кольо Карамфилов}} |- | „Мирела Френи“ || [[Мирела Френи]] (1935 – 2020), италианска певица || {{maplink|type=line|id=Q123951675|title=Мирела Френи}} |- | „Никола Габровски“ || [[Никола Габровски (политик)|Никола Габровски]] (1864 – 1925), политик || {{maplink|type=line|id=Q123946882|title=Никола Габровски}} |- | „Осми декември“ || [[Студентски празник (България)|Студентски празник]], празник в България || {{maplink|type=line|id=Q123946885|title=Осми декември}} |- | „Петър Витанов“ || [[Петър Витанов (радиоводещ)|Петър Витанов]] (1907 – 1979), радиоводещ || {{maplink|type=line|id=Q123951250|title=Петър Витанов}} |- | „Петър Увалиев“ || [[Петър Увалиев]] (1915 – 1998), изкуствовед || {{maplink|type=line|id=Q123951599|title=Петър Увалиев}} |- | „Проф. Александър Фол“ || [[Александър Фол]] (1933 – 2006), историк || {{maplink|type=line|id=Q123949904|title=Проф. Александър Фол}} |- | „Проф. Арх. Петър А. Ташев“ || [[Петър Ташев]] (1915 – 1995), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123951144|title=Проф. Арх. Петър А. Ташев}} |- | „Проф. Атанас Иширков“ || [[Анастас Иширков]] (1868 – 1937), географ || {{maplink|type=line|id=Q123946990|title=Проф. Атанас Иширков}} |- | „Проф. Атанас Тинтеров“ || [[Атанас Тинтеров]] (1857 – 1927), математик || {{maplink|type=line|id=Q123951731|title=Проф. Атанас Тинтеров}} |- | „Проф. Борис Боровски“ || [[Борис Боровски]] (1925 – 2006), инженер || {{maplink|type=line|id=Q123950414|title=Проф. Борис Боровски}} |- | „Проф. Боян Каменов“ || [[Боян Каменов]] (1907 – 1979), геолог || {{maplink|type=line|id=Q123951376|title=Проф. Боян Каменов}} |- | „Проф. Витали Таджер“ || [[Витали Таджер]] (1922 – 1999), юрист || {{maplink|type=line|id=Q123951545|title=Проф. Витали Таджер}} |- | „Проф. Георги Брадистилов“ || [[Георги Брадистилов]] (1904 – 1977), математик || {{maplink|type=line|id=Q123951377|title=Проф. Георги Брадистилов}} |- | „Проф. Живко Сталев“ || [[Живко Сталев]] (1912 – 2008), юрист || {{maplink|type=line|id=Q123951655|title=Проф. Живко Сталев}} |- | „Проф. Иван Саръилиев“ || [[Иван Саръилиев]] (1887 – 1969), философ || {{maplink|type=line|id=Q123951591|title=Проф. Иван Саръилиев}} |- | „Проф. Кирил Попов“ || [[Кирил Попов]] (1880 – 1966), математик || {{maplink|type=line|id=Q123948840|title=Проф. Кирил Попов}} |- | „Проф. Константин Кацаров“ || [[Константин Кацаров]] (1898 – 1980), юрист || {{maplink|type=line|id=Q123951352|title=Проф. Константин Кацаров}} |- | „Проф. Крикор Азарян“ || [[Крикор Азарян]] (1934 – 2009), режисьор || {{maplink|type=line|id=Q123950405|title=Проф. Крикор Азарян}} |- | „Проф. Николай Генчев“ || [[Николай Генчев]] (1931 – 2000), историк || {{maplink|type=line|id=Q123949413|title=Проф. Николай Генчев}} |- | „Проф. Петър Джидров“ || [[Петър Джидров]] (1876 – 1952), политик || {{maplink|type=line|id=Q123949902|title=Проф. Петър Джидров}} |- | „Проф. Рашо Рашев“ || [[Рашо Рашев]] (1943 – 2008), историк || {{maplink|type=line|id=Q123949884|title=Проф. Рашо Рашев}} |- | „Проф. Саздо Иванов“ || [[Саздо Иванов]] (1899 – 1996), физик || {{maplink|type=line|id=Q123951152|title=Проф. Саздо Иванов}} |- | „Проф. Стефан Димитров“ || [[Стефан Димитров (керамик)|Стефан Димитров]] (1871 – 1937), керамик || {{maplink|type=line|id=Q123951601|title=Проф. Стефан Димитров}} |- | „Проф. Харалампи Попйорданов“ || [[Харалампи Попйорданов]] (1906 – 1987), инженер || {{maplink|type=line|id=Q123948984|title=Проф. Харалампи Попйорданов}} |- | „Проф. Христо Вакарелски“ || [[Христо Вакарелски]] (1896 – 1979), етнограф || {{maplink|type=line|id=Q123948964|title=Проф. Христо Вакарелски}} |- | „Проф. Христо Данов“ || [[Христо М. Данов (историк)|Христо Данов]] (1908 – 1999), историк || {{maplink|type=line|id=Q123951145|title=Проф. Христо Данов}} |- | „Проф. арх. Храбър Попов“ || [[Храбър Попов]] (1896 – 1979), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123951530|title=Проф. арх. Храбър Попов}} |- | „Проф. д-р Боян Боянов“ || [[Боян Боянов]] (1914 – 1996), стоматолог || {{maplink|type=line|id=Q123950407|title=Проф. д-р Боян Боянов}} |- | „Проф. д-р Веселин Борисов“ || [[Веселин Борисов (преподавател)|Веселин Борисов]] (1939 – 2021), лекар || {{maplink|type=line|id=Q123947232|title=Проф. д-р Веселин Борисов}} |- | „Проф. д-р Димитър Добрев“ || [[Димитър Добрев (икономист)|Димитър Добрев]] (1888 – 1961), икономист || {{maplink|type=line|id=Q123951143|title=Проф. д-р Димитър Добрев}} |- | „Проф. д-р Иван Странски“ || [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]] (1897 – 1979), физикохимик || {{maplink|type=line|id=Q123948988|title=Проф. д-р Иван Странски}} |- | „Росарио“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123946991|title=Росарио}} |- | „Сашо Костов“ || [[Александър Костов]] (1938 – 2019), футболист || {{maplink|type=line|id=Q123951007|title=Сашо Костов}} |- | „[[Свети Климент Охридски (булевард в София)|Свети Климент Охридски]]“ || [[Климент Охридски]] (840 – 916), духовник || {{maplink|type=line|id=Q12293199|title=Свети Климент Охридски}} |- | „Стоян Камбарев“ || [[Стоян Камбарев]] (1953 – 1998), режисьор || {{maplink|type=line|id=Q123951529|title=Стоян Камбарев}} |- | „Тодор Недков“ || [[Тодор Недков]] (1869 – 1950), дипломат || {{maplink|type=line|id=Q123951627|title=Тодор Недков}} |- | „Университетски парк“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949906|title=Университетски парк}} |- | „Франсоа Митеран“ || [[Франсоа Митеран]] (1916 – 1996), френски политик || {{maplink|type=line|id=Q123947229|title=Франсоа Митеран}} |- | „Фредерик Шопен“ || [[Фредерик Шопен]] (1810 – 1849), полски композитор || {{maplink|type=line|id=Q123951357|title=Фредерик Шопен}} |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://clubz.bg/37163-pravqt_dva_kampusa_v_studentski_grad Правят два кампуса в Студентски град] * [http://e-vestnik.bg/4744 На обяд в студентския стол]. * [https://gradat.bg/news/2008/08/08/536003_otrejdat_teren_za_uchilishte_v_studentski_grad Отреждат терен за училище в Студентски град] * [http://news.bnt.bg/bg/a/zapochna-dlgoochakvaniyat-remont-na-zimniya-dvorets-na-sporta-v-sofiya Започна дългоочакваният ремонт на Зимния дворец на спорта в София] * [http://www.npss.bg/item/681-npss-sg НПСС поиска културен център в Студентски град] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180831035329/http://www.npss.bg/item/681-npss-sg |date=2018-08-31 }} * [http://aso2013unwe.blogspot.bg/2014/10/za-studentski-grad.html За Студентски град] * [https://infrastructure.bg/news/2018/01/12/3111864_ekspertniiat_suvet_izbra_trase_2_na_metroto_v/ Експертният съвет избра трасе 2 на метрото в Студентски град – до УНСС и поликлиниката, за 147 млн. лв.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180116053827/http://infrastructure.bg/news/2018/01/12/3111864_ekspertniiat_suvet_izbra_trase_2_na_metroto_v/ |date=2018-01-16 }} * [https://www.24chasa.bg/novini/article/6870165 Метро към „Слатина“, Студентски град и Камбаните] * [https://partycentargeppy.com/ Парти Център Гепи в Студентски град] {{Квартали на София}} {{Портал|География|Образование|София|България}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Студентски градове|*]] [[Категория:Район Студентски]] [[Категория:Образование в София]] [[Категория:Висше образование в България]] hissmxrn3nhk4ld2kr6lqfiqut9bpqv 0 88296 12418884 12417322 2024-11-21T16:31:22Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране, снимки, източници. 12418884 wikitext text/x-wiki '''Тетраедърът''' е вид [[многостен]] с формата на триъгълна [[пирамида]]. Името му означава '''[[четиристен]]''' ({{lang|grc|τετράεδρον: τέσσαρες / τέσσερες / τέτταρες / τέττορες / τέτορες „четири“ + ἕδρα „седалище, основа“ }} <ref>{{Cite web |url=http://lingvowiki.info/w/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE/125 |title=Древнегреческо-русский словарь Дворецкого «τετρά-εδρον» |accessdate=2020-02-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141228091754/http://lingvowiki.info/w/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE/125 |archivedate=2014-12-28 |deadlink=yes }}</ref>). Има четири [[Стена (геометрия)|стени]], 4 [[Връх (геометрия)|върха]] и 6 [[ръб]]а. <ref name="MW">[https://mathworld.wolfram.com/Tetrahedron.html Tetrahedron], Wolfram MathWorld.</ref> Неговите разновидности могат да имат различна степен на [[симетрия]], а тя е най-висока при [[Правилен тетраедър|правилния тетраедър]] (фиг. 1), чиито стени са [[Равностранен триъгълник|равностранни триъгълници]]. [[Файл:Tetrahedron.gif|мини|''Фиг. 1''. Анимация на правилен тетраедър]] По-ниска симетрия имат: * ''правилната триъгълна пирамида'': трите стени са равнобедрени триъгълници, а основата – равностранен; * ''тетрагонален, ромбичен, дигонален и обикновен дисфеноид''; * ''усукан тетраедър''; * ''правоъгълен тетраедър'': три ръба към един връх са перпендикулярни по двойки – съответните стени са правоъгълни триъгълници. Както всички изпъкнали многостени, тетраедърът може да бъде сгънат от един лист хартия. Има две такива развивки (фиг. 2). <ref name="MW"></ref> [[Файл:Правильный вписанный тетраэдр.gif|мини|''Фиг. 3''. Правилен тетраедър, вписан в сфера]] <gallery class="left" caption="''Фиг. 2''. Развивки на тетраедър"> Polyiamond-4-2.svg|Успоредник Polyiamond-4-3.svg|Триъгълник Tetraedro desarrollo.gif|Сгъване </gallery> За всеки тетраедър съществува [[описана сфера]], върху която лежат всичките четири върха (фиг. 3, 4), и [[вписана сфера]], [[допирателна]] към стените на тетраедъра (фиг. 4). <ref>{{citation|title=Plane and Solid Geometry|first1=Walter Burton|last1=Ford|first2=Charles|last2=Ammerman|publisher=Macmillan|year=1913|pages=294–295|url=https://archive.org/stream/planeandsolidge01hedrgoog#page/n315}}</ref> [[Файл:01 Tetraeder-Größen.png|мини|''Фиг. 4''. Вписана (червена), описана (синя) и пресечна (зелена) сфера в тетраедър.]] == Определения и свойства == [[Файл:Tetrahedron and edge midpoints.svg|200п|мини|''Фиг. 5''. Елементи на тетраедър.]] * '''Стена (лице)''' на тетраедъра е част от равнина, ограждаща неговия обем. Стените на тетраедъра са триъгълници. Общата права на две съседни стени се нарича '''ръб''' (фиг. 4, 5). * '''Съседни ръбове''' са тези, които започват от обща точка, наречена '''връх''' на тетраедъра. Три съседни ръба лежат в една равнина и определят границите на една стена. * '''Противоположни ръбове''' ('''непресичащи''' се или '''кръстосани ръбове''') са тези, които нямат обща точка (връх) и не лежат в една равнина. Те са част от две кръстосани прави: <math>AB</math> и <math>CD</math>, <math>AD</math> и <math>BC</math>, <math>AC</math> и <math>BD</math> (фиг. 5). * '''Двойни височини''' или '''бивисочини''' на тетраедър са общите перпендикуляри на два от неговите противоположни ръбове (зелената отсечка <math>d</math> на фиг. 4). * '''Двойни медиани''' или '''бимедиани''' на тетраедър са отсечките, свързващи средните точки на неговите непресичащи се ръбове (зелените отсечки на фиг. 5). [[Файл:Tetraeder-Quadrat-2.svg|ляво|200п|мини|''Фиг. 6''. Разделяне на тетраедър на две части с равни обеми чрез средно сечение успоредник.]] * Сечение от равнина, минаваща през средите на четири ръба на тетраедър, е успоредник (фиг. 6). * Равнината, минаваща през средите на всеки два пресичащи се ръба на тетраедъра, го разделя на две части с еднакъв обем (фиг. 6). <ref>Гусятников П.Б., Резниченко С.В. – Векторная алгебра в примерах и задачах, Москва, [[:ru:Высшая школа (издательство)|Высшая школа]], 1985. {{книга|автор=Гусятников П.Б., Резниченко С.В.|заглавие=Векторная алгебра в примерах и задачах|место={{М}}|издательство=[[Высшая школа (издательство)|Высшая школа]]|год=1985|страниц=232|ссылка=http://reslib.com/book/Vektornaya_algebra_v_primerah_i_zadachah|archive-date=2014-01-10|archive-url=https://web.archive.org/web/20140110162343/http://reslib.com/book/Vektornaya_algebra_v_primerah_i_zadachah}}</ref>{{rp|216-217}} * Бимедианите на тетраедър се пресичат в същата точка <math>M</math> (фиг. 5) като медианите на тетраедър (диагоналите на червеното сечение на фиг. 6), която се нарича '''[[медицентър]]''' или '''център на тежестта''' на тетраедъра. * '''Теорема на [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] за центъра на тежестта на тетраедър''' (фиг. 7):<br> За медицентъра <math>P</math> на тетраедър <math>ABCD</math> и произволна точка <math>X</math> е изпълнено равенството <ref>Христо Лесов – [https://matematika-plus.eu/wp-content/uploads/2021/04/2.2018.pdf ТЕОРЕМА НА ЛАЙБНИЦ ЗА ТЕТРАЕДЪР И НЕЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ]</ref> <math>AX^2 + BX^2 + CX^2 + DX^2 = 4XP^2 + AP^2 + BP^2 + CP^2 + DP^2</math>, или <math>a^2 + b^2 + c^2 + d^2 = 4e^2 + f^2 + g^2 + h^2 + i^2</math>. * Равнините, които минават през средата на ръба и са перпендикулярни на противоположния ръб, се пресичат в една точка (ортоцентър).<br> '''Ортоцентър''' в симплекс се дефинира като пресечна точка на хиперравнини, които са перпендикулярни на ръба и минават през центъра на тежестта на противоположния елемент. На фиг. 7 точка <math>P</math> е ортоцентър на стените <math>ABC</math> и <math>BCD</math> – пресечна точка на височините <math>AS_1</math> и <math>AS_2</math>. В общия случай за произволен тетраедър височините от четирите върха не се пресичат в една точка. [[Файл:01-Schwerpunktsatz Leibniz-Tetraeder.png|ляво|260п|мини|''Фиг. 7''. Теорема на Лайбниц за медицентър на тетраедър.]] [[Файл:Euler line tetraeder.png|център|390п|мини|''Фиг. 8''. Ойлерова права линия на тетраедър <math>US</math>.]] * '''Ойлерова права линия'''. За общ тетраедър <math> \mathcal{T} \subset \R^3 </math> [[Ойлерова права]] на <math> \mathcal{T} </math> (по аналогия с двумерния случай на триъгълника) се нарича правата линия <math> e(\mathcal{T}) \subset \R^3 </math>, която минава през центъра на тежестта <math> S({\mathcal{T}}) </math> на <math> \mathcal{T} </math> и центъра <math> U({\mathcal{T}}) </math> на [[Описана сфера|описаната сфера]] около <math> \mathcal{T} </math> (фиг. 8). <ref>Altshiller-Court, S. 77</ref> ** Центърът на тежестта на тетраедъра <math>S</math>, центърът на описаната сфера <math>U</math>, центърът <math>F</math> на сферата, която минава през центровете на тежестта на стените на тетраедъра, и ортоцентърът <math>P</math> лежат на Ойлеровата права, като <math>US=SP=3\cdot SF</math>. ** Центърът на сферата <math>K</math>, вписана в комплементарния тетраедър, центърът на сферата <math>N</math>, вписана в антикомплементарния тетраедър, центърът на тежестта на тетраедъра <math>S</math> и центърът на вписаната сфера <math>I</math> лежат на същата права линия. * Нека точка <math>G_1</math> разделя отсечката, свързваща ортоцентъра <math>P</math> и върха <math>1</math> в съотношение 1:2. Спуска се перпендикуляр от точка <math>G_1</math> към стената срещу връх <math>1</math>, който я пресича в точка <math>W_1</math>. Точките <math>G_1</math> и <math>W_1</math> лежат върху сфера (сфера на Фойербах), която минава през центровете на тежестта на стените на тетраедъра. * Успоредни равнини, минаващи през три двойки пресичащи се ръбове на тетраедъра, определят паралелепипеда, описан около тетраедъра. * Центровете на сферите, които минават през трите върха и вписания център, лежат върху сфера, чийто център съвпада с центъра на описаната сфера. Това твърдение е вярно и за външни центрове. == Видове тетраедри == Тетраедрите се категоризират и наименуват според [[Симетриия|симетриите]], които притежават (фиг. 9). Те съответстват на определени симетрични подгрупови отношения (фиг. 10). [[Файл:Tetrahedron symmetry tree.png|ляво|350п|мини|''Фиг. 9''. Тетраедрични симетрии, показани в тетраедрични диаграми]] [[Файл:Tetrahedral subgroup tree.png|център|300п|мини|''Фиг. 10''. Тетраедрични симетрични подгрупови отношения]] {{clear}} === Равностенен тетраедър === {{Основна|Равностенен тетраедър}} [[Равностенен тетраедър]] (еквиедър) е този, на който всичките стени са еднакви триъгълници. Нарича се още '''дисфеноид'''. Основни свойства на равностенния тетраедър: [[Файл:Medial Triangle.svg|thumb|right|''Фиг. 11''. Развивка на равностенен тетраедър]] * Всички стени имат равни площи и периметри. Не е възможно да се конструира дисфеноид със стена правоъгълен или тъпоъгълен триъгълник. * Всички стени са остроъгълни триъгълници. * Тетраедърът има три оси на симетрия. * Пресичащите се ръбове са равни по двойки. * Височините на тетраедъра са равни. * Тристенните ъгли са равни. * Противоположните двустенни ъгли са равни. * Сумата от всички двустенни ъгли е нула. * Два равнинни ъгъла, лежащи на един и същи ръб, са равни. * Сумата от равнинните ъгли във всеки връх е 180°. * Развивката на тетраедъра е триъгълник или успоредник (фиг. 2, 11). * Общите перпендикуляри на пресичащите се ръбове са перпендикулярни по двойки. * Средните отсечки са перпендикулярни по двойки. * Описаният паралелепипед е правоъгълен. * Центърът на тежестта на тетраедъра съвпада с центровете на описаната и вписаната сфера. * Вписаната сфера се допира до лицата в центровете на окръжностите, описани около тези лица. * Центровете на вписаните сфери лежат върху описаната сфера. === Ортоцентричен тетраедър === Ортоцентричен се нарича тетраедър, на който и трите двойки противоположни ръбове са перпендикулярни и всички височини, спуснати от върховете към противоположните стени, се пресичат в една точка. Когато само една двойка противоположни ръбове са взаимно перпендикулярни, това се нарича '''''полуортоцентричен тетраедър'''''. Свойства на ортоцентричния тетраедър: * Височините на тетраедъра се пресичат в една точка. * Основите на височините на тетраедъра са ортоцентровете на стените. * Всеки два противоположни ръба са взаимно перпендикулярни. * Сумите на квадратите на противоположните ръбове са равни. * Отсечките, свързващи средите на противоположните ръбове, са равни. * Произведенията на косинусите на противоположни двустенни ъгли са равни. * Сумата от квадратите на площите на стените е четири пъти по-малка от сумата от квадратите на произведенията на противоположните ръбове. * Окръжностите от 9 точки ([[Окръжност на Ойлер|окръжности на Ойлер]]) на всички стени на тетраедъра принадлежат на една сфера (сфера от 24 точки). * За ортоцентричен тетраедър, центровете на тежестта, точките на пресичане на височините на стените и точките, разделящи всяка височина на тетраедъра от върха до точката на пресичане на височините в съотношение на 2:1, лежат на една сфера (сфера от 12 точки). === Правоъгълен тетраедър === {{Основна|Правоъгълен тетраедър}} Правоъгълен тетраедър е този, на който всички ръбове, съседни на един от върховете, са перпендикулярни един на друг. Той може да се получи чрез отрязване с равнина на тетраедър от [[правоъгълен паралелепипед]]. В триправоъгълен тетраедър трите лицеви ъгъла в един връх са прави ъгли, както в ъгъла на [[куб]] (фиг. 12). Страничните му стени са правоъгълни триъгълници. Ако и четирите стени са правоъгълни триъгълници, тетраедърът е '''''четириправоъгълен'''''. Той има 2 прави ъгъла във всеки от двата върха, затова се нарича още '''''двуправоъгълен''''' или '''''характерен тетраедър'''''. Известен е и с името '''''3-ортосхема'''''. [[Файл:Kepler's tetrahedron in cube.png|ляво|280п|мини|''Фиг. 12''. Чертеж на [[Йохан Кеплер|Кеплер]] на правилен тетраедър, вписан в куб (вляво), и един от четирите триправоъгълни тетраедъра, които го заобикалят (вдясно), запълвайки куба.]] [[Файл:Triangulated cube.svg|център|380п|мини|''Фиг. 13''. Куб, разчленен на шест характерни тетраедъра.]] Например, специалният случай на 3-ортосхема с перпендикулярни ръбове с еднаква дължина е характерен за куба, което означава, че кубът може да бъде подразделен на екземпляри на тази ортосхема (фиг. 13). Ако неговите три перпендикулярни ръба са с единична дължина, останалите му ръбове са два с дължина <math>\sqrt{2}</math> и един с дължина <math>\sqrt{3}</math>, така че всичките му ръбове са ръбове или диагонали на куба. Кубът може да бъде разчленен на 6 такива 3-ортосхеми по 4 различни начина, като и шестте обграждат един и същ диагонал на куба с дължина <math>\sqrt{3}</math>. Кубът може също така да бъде разчленен на 48 по-малки екземпляра на същата характерна 3-ортосхема (само по един начин, чрез всичките си равнини на симетрия наведнъж). Характерният тетраедър на куба е пример за '''[[:en:Heronian tetrahedron|Херонов тетраедър]]''' (тетраедър, чиито дължини на ръбове, лицеви площи и обем са цели числа). [[Файл:De_gua_theorem_1.svg|мини|upright=1.2|''Фиг. 14''. Триправоъгълен тетраедър ABCO с правоъгълен връх O]] ==== Теорема на Де Гуа ==== Ако в триправоъгълен тетраедър площта на основата е <math>S_{0}</math> и площите на трите правоъгълни стени са <math>S_{1}, S_{2}</math> и <math>S_{3}</math> (фиг. 14), тогава <math>S_{0}^{2}=S_{1}^{2}+S_{2}^{2}+S_{3}^{2}.</math> Теоремата е публикувана от френския математик [[:ru:Жан Поль де Гуа|Жан-Пол де Гуа]] (1713 – 1785) през 1783 г. Това е обобщение на [[Питагорова теорема|Питагоровата теорема]] за тетраедър. === Рамков тетраедър === Това е тетраедър, който отговаря на някое от следните условия: <ref>В. Э. МАТИЗЕН Равногранные и каркасные тетраэдры [[:ru:Квант (журнал)|«Квант»]] № 7, 1983 г.</ref> * Съществува сфера, допираща се до всички стени; * Сумите от дължините на пресичащите се ръбове са равни; * Сумите на двустенните ъгли в противоположните ръбове са равни; * Окръжностите, вписани в стените, се допират по двойки; * Всички четириъгълници, получаващи се от развивката на тетраедъра, са описани; * Перпендикулярите, издигнати към стените от центровете на вписаните в тях окръжности, се пресичат в една точка. === Съразмерен тетраедър === {{Основна|Съразмерен тетраедър}} Съразмерен тетраедър е този, който има равни бисочини (двойни височини). Свойства на съразмерния тетраедър: * Двойните височини са равни. * Проекцията на тетраедъра върху равнина, перпендикулярна на всяка бимедиана, е ромб. * Стените на описания паралелепипед са еднакви по големина. * Важат следните равенства: <br><math>4a^2{a_1}^2-(b^2+{b_1}^2-c^2-{c_1}^2)^2=4b^2{b_1}^2-(c^2+{c_1}^2-a^2-{a_1}^2)^2=4c^2{c_1}^2-(a^2+{a_1}^2-b^2-{b_1}^2)^2,</math> където <math>a</math> и <math>a_{1}</math>, <math>b</math> и <math>b_{1}</math>, <math>c</math> и <math>c_{1}</math> са дължини на противоположни ръбове. * За всяка двойка противоположни ръбове на тетраедър равнините, прекарани през единия от тях и средата на втория, са перпендикулярни. * В описания паралелепипед на съизмерим тетраедър може да се впише сфера. === Инцентричен тетраедър === При този тип отсечките, свързващи върховете на тетраедъра с центровете на окръжности, вписани в противоположни стени, се пресичат в една точка. Свойства на инцентричния тетраедър: * Отсечките, свързващи центровете на тежестта на стените на тетраедъра с противоположни върхове (медиани на тетраедъра), винаги се пресичат в една точка. Тази точка е центърът на тежестта на тетраедъра. * Ако в последното условие се заменят центровете на тежестта на стените с [[Ортоцентър|ортоцентровете]] на стените, това ще се превърне в ново определение за ''ортоцентричен тетраедър''. Ако те се заменят с центрове на вписани окръжности в стените, понякога наричани ''инцентрове'', получава се определението за нов клас тетраедри – ''инцентрични''. * Отсечките, свързващи върховете на тетраедъра с центровете на окръжности, вписани в противоположните стени на върховете, се пресичат в една точка. * Симетралите на ъглите на две стени, начертани към общия ръб на тези стени, имат обща основа. * Произведенията от дължините на срещуположните ръбове са равни. * Триъгълникът, образуван от вторите пресечни точки на три ръба, излизащи от един връх с всяка сфера, минаваща през трите края на тези ръбове, е равностранен. === Правилен тетраедър === {{Основна|Правилен тетраедър}} Правилен тетраедър се нарича равностенен тетраедър, чиито лица са [[Равностранен триъгълник|правилни триъгълници]] (фиг. 1, 15). Той е едно от петте [[платонови тела]]. Правилният тетраедър също е равностранна тристранна пирамида с равностранен триъгълник като нейна основа. [[Файл:Cebe.jpg|мини|''Фиг. 15''. Правилен тетраедър]] Ако ръбът на правилен тетраедър е с дължина <math>a</math> (фиг. 15), * основната повърхнина е: <math>B = {\frac{\sqrt{3}}{4}}{a^2}</math> * околната повърхност е: <math>S_{ok} = 3B = {\frac{{3}\sqrt{3}}{4}}{a^2}</math> * пълната повърхнина е: <math>S = 4B = \sqrt{3} a^2</math> * височината е: <math>h=\sqrt{\frac23}a={\sqrt6\over3}a</math> * обемът e: <math>V = {\frac{\sqrt{2}}{12}}{a^3}</math> . ==== Основни свойства ==== * Всички ръбове на тетраедъра са равни по дължина, * Всички стени на тетраедъра са еднакви равностранни триъгълници и всичките ъгли са по 60°, * Непресичащите се ръбове на правилния тетраедър са взаимно перпендикулярни. * Правилният тетраедър е едновременно ортоцентричен, рамков, равностенен, инцентричен и съизмерим. * Тетраедърът е правилен, ако принадлежи към два от горните видове тетраедри. * Правилният тетраедър е самодуален, което означава, че неговият дуал е друг правилен тетраедър. * Тетраедърът е единственото Платоново тяло, което не е точково симетрично и има връх срещу всяка стена. * Правилният октаедър е резултат от отрязването от правилен тетраедър на четири правилни тетраедъра с половината от линейния размер (т.е. коригиране на тетраедъра). * В правилен тетраедър може да бъде вписан [[октаедър]] със съвпадане на стените, както и сфера, допираща се в стените на тетраедъра. [[Файл:Tetraeder_animation_with_cube.gif|мини|''Фиг. 16''. Тетраедър, вписан в куб]] * Правилен тетраедър може да бъде вписан в [[куб]] по два начина и в [[додекаедър]], като върховете му съвпадат с върховете на тези тела. [[Йохан Кеплер]] открива, че тетраедърът може да бъде вписан в куба, като заема четири от осемте ъгъла на куба, като ръбовете му са диагонали на шестте квадратни стени. Неговата рисунка на връзката между двете твърди тела (фиг. 12) се появява на страница 181 от книга V от неговите „Хармоници на света“, публикувана през 1619 г. На фиг. 16 е показан правилен тетраедър, вписан в куб, като ръбовете му са диагоналите на стените на куба. Обемът на тетраедъра, вписан в куб е <math>1/3</math> от обема на куба: :<math>V=\frac{a^3}{3}</math> , където <math>a</math> е страната на куба. <ref>Alsina, C.; Nelsen, R. B. (2015). ''A Mathematical Space Odyssey: Solid Geometry in the 21st Century''. Mathematical Association of America. [https://books.google.bg/books?id=FEl2CgAAQBAJ&pg=PA68&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false p.68]</ref> * Около правилен тетраедър може да се опише сфера, като върховете му лежат на сферата, както е показано на фиг. 3 и 17. [[Файл:Вписанный тетраэдр.svg|250п|мини|''Фиг. 17''. Описана сфера около тетраедър]] == Обем на тетраедър == * Ако четирите [[връх (геометрия)|върха]] са точките, означени A, C, D и O (фиг. 17), то обемът на тетраедъра е: :<math>V = \frac{1}{6} \left|det(\overrightarrow{AO},\overrightarrow{AC},\overrightarrow{AD})\right|</math> Ако основата е триъгълник <math>CDO</math> с площ <math>B</math> и височината на тетраедъра е <math>AH=h</math>, то обемът му е: :<math>V=\frac{Bh}{3}</math> * Обемът на тетраедър чрез дължините на ръбовете <math>a_{ij}</math> между <math>i</math>-ия и <math>j</math>-ия връх <math>(i, j=1, ..., 4)</math> се изразява с помощта на [[Симплекс#Свойства|детерминантата на Кели–Менгер]] <math>KM</math>: :<math>V=\sqrt {\frac{KM}{288}}</math> ,<br> където :<math>KM = \begin{vmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a_{12}^2 & a_{13}^2 & a_{14}^2 \\ 1 & a_{12}^2 & 0 & a_{23}^2 & a_{24}^2 \\ 1 & a_{13}^2 & a_{23}^2 & 0 & a_{34}^2 \\ 1 & a_{14}^2 & a_{24}^2 & a_{34}^2 & 0 \end{vmatrix}.</math> Тази формула има плосък аналог за [[Триъгълник#Лице на триъгълник|лице на триъгълник]] под формата на вариант на [[Формула на Херон|формулата на Херон]] чрез подобна детерминанта. * Обемът на тетраедър през дължините на два срещуположни ръба <math>a</math> и <math>b</math>, като пресичащи се прави, които са разположени на разстояние <math>h</math> един от друг и образуват ъгъл <math>\phi</math> помежду си, се намира по формулата :<math>V=\frac {abh \sin \phi}{6}.</math> * Обемът на тетраедър чрез дължините на трите му ръба <math>a, b</math> и <math>c</math>, излизащи от един връх и образуващи съответно по двойки равнинни ъгли <math>\alpha ,\beta ,\gamma</math> се намира по формулата <ref>Моденов П. С. – Задачи по геометрии – М., издательство „Наука“, 1979, стр.16.</ref> :<math>V=\frac {abc \sqrt {D}}{6},</math> където <math>D={\begin{vmatrix}1&\cos \gamma &\cos \beta \\\cos \gamma &1&\cos \alpha \\\cos \beta &\cos \alpha &1\end{vmatrix}} .</math> Аналогът в равнината на последната формула е формулата за лице на триъгълник чрез дължините на двете му страни <math>a</math> и <math>b</math>, излизащи от един връх и образуващи ъгъл <math>\gamma</math> една с друга: :<math>S=\frac {ab \sqrt {D}}{2},</math> където <math>D={\begin{vmatrix}1&\cos \gamma \\\cos \gamma &1\\\end{vmatrix}}.</math> * Съществува аналог на формулата на Херон за обема на тетраедър. <ref> Маркелов С. – Формула для объема тетраэдра// Математическое просвещение. Вып. 6, 2002, стр. 132.</ref> == Формули за тетраедър в декартови координати в пространството == Обозначения: <math>\mathbf{r}_1 (x_1,y_1,z_1),</math> <math>\mathbf{r}_2 (x_2,y_2,z_2),</math><math>\mathbf{r}_3 (x_3,y_3,z_3),</math><math>\mathbf{r}_4 (x_4,y_4,z_4)</math> — координати на върховете на тетраедъра. * Обем на тетраедъра (с отчитане на знака): <math>V = \frac16 \begin{vmatrix} 1 & x_1 & y_1 & z_1 \\ 1 & x_2 & y_2 & z_2 \\ 1 & x_3 & y_3 & z_3 \\ 1 & x_4 & y_4 & z_4 \end{vmatrix} </math>. * Координати на центъра на тежестта ([[медицентър]]а): <math>\mathbf{r}_T (x_T,y_T,z_T)</math> <math>x_T=\frac{x_1+x_2+x_3+x_4}{4} ;</math> <math>y_T=\frac{y_1+y_2+y_3+y_4}{4} ;</math> <math>z_T=\frac{z_1+z_2+z_3+z_4}{4}.</math> * Координати на центъра на вписаната сфера: <math>\mathbf{r}_r (x_r,y_r,z_r)</math> <math>x_r=\frac{S_1 x_1+S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 } ;</math> <math>y_r=\frac{S_1 y_1+S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 } ;</math> <math>z_r=\frac{S_1 z_1+S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 },</math> където <math>S_1, S_2, S_3</math> и <math>S_4</math> са площите на стените, противолежащи съответно на първия, втория, третия и четвъртия връх. Съответното уравнение на вписаната сфера е <math>(x-\frac{S_1 x_1+S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(y-\frac{S_1 y_1+S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(z-\frac{S_1 z_1+S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2=(\frac{3V}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2,</math> Уравнение на външновписаната сфера, противолежаща на първия връх: <math>(x-\frac{-S_1 x_1+S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(y-\frac{-S_1 y_1+S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(z-\frac{-S_1 z_1+S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2=(\frac{3V}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2,</math> Уравнение на външновписаната сфера, противолежаща на първия и втория връх (броят на такива сфери може да бъде от 0 до 3): <math>(x-\frac{-S_1 x_1-S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2+(y-\frac{-S_1 y_1-S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2+(z-\frac{-S_1 z_1-S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2=(\frac{3V}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2,</math> * Уравнение на описаната сфера: <math>\begin{vmatrix} x^2+ y^2+z^2& x & y & z & 1 \\ x_1^2+ y_1^2+z_1^2& x_1 & y_1 & z_1 & 1 \\ x_2^2+ y_2^2+z_2^2 & x_2 & y_2 & z_2 & 1 \\ x_3^2+ y_3^2+z_3^2 & x_3 & y_3 & z_3 & 1 \\ x_4^2+ y_4^2+z_4^2 & x_4 & y_4 & z_4 & 1 \end{vmatrix}=0. </math> == Формули за тетраедър в барицентрични координати == Обозначения: <math>\mathbf{J} (\alpha_1,\alpha_2,\alpha_3,\alpha_4)=\alpha_1 \mathbf{J_1}+\alpha_2 \mathbf{J_2}+\alpha_3 \mathbf{J_3}+\alpha_4 \mathbf{J_4},</math> — [[барицентрични координати]]. * Обем на тетраедъра (с отчитане на знака): <br> Нека <math>\mathbf{J}_1 (x_1,y_1,z_1,t_1), \mathbf{J}_2 (x_2,y_2,z_2,t_2), \mathbf{J}_3 (x_3,y_3,z_3,t_3), \mathbf{J}_4 (x_4,y_4,z_4,t_4)</math> са координати на върховете на тетраедъра. Тогава обемът му е <math>V=\frac{\begin{vmatrix} x_1 & y_1 & z_1 & t_1 \\ x_2 & y_2 & z_2 & t_2\\ x_3 & y_3 & z_3 & t_3 \\ x_4 & y_4 & z_4 & t_4 \\ \end{vmatrix} }{(x_1 + y_1 + z_1 + t_1)(x_2 + y_2 + z_2 + t_2)(x_3 + y_3 + z_3 + t_3)(x_4 + y_4 + z_4 + t_4)}V',</math> <br>където <math>V'</math> е обем на базисния тетрадър. * Координати на центъра на тежестта ([[медицентър]]а): <math>\mathbf{J}_T (1,1,1,1).</math> * Координати на центъра на вписаната сфера: <math>\mathbf{J}_r (S_1,S_2,S_3,S_4).</math> * Координати на центъра на описаната сфера: <math>\mathbf{J}_R= \begin{vmatrix} 0 & \mathbf{J_1} & \mathbf{J_2} & \mathbf{J_3} & \mathbf{J_4} \\ 1 & 0 & \alpha _{2,1}^2 & \alpha _{3,1}^2 & \alpha _{4,1}^2 \\ 1 & \alpha _{2,1}^2 & 0 & \alpha _{3,2}^2 & \alpha _{4,2}^2 \\ 1 & \alpha _{3,1}^2 & \alpha _{3,2}^2 & 0 & \alpha _{4,3}^2 \\ 1 & \alpha _{4,1}^2 & \alpha _{4,2}^2 & \alpha _{4,3}^2 & 0 \\ \end{vmatrix}.</math> * Разстояние между точките <math>\mathbf{J}_A (A_1,A_2,A_3,A_4)</math> и <math>\mathbf{J}_B (B_1,B_2,B_3,B_4)</math>: Нека <math> C_1=\frac{A_1}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_1}{B_1+B_2+B_3+B_4}; C_2=\frac{A_2}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_2}{B_1+B_2+B_3+B_4};</math><br> <math> C_3=\frac{A_3}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_3}{B_1+B_2+B_3+B_4}; C_4=\frac{A_4}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_4}{B_1+B_2+B_3+B_4}.</math> Тогава разстоянието между две точки се определя от израза: <math>d^2=-(C_1 C_2 \alpha _{1,2}^2 + C_1 C_3 \alpha _{1,3}^2+C_1 C_4 \alpha _{1,4}^2+C_2 C_3 \alpha _{2,3}^2+C_2 C_4\alpha _{2,4}^2+C_3 C_4 \alpha _{3,4}^2).</math> * Уравнение на равнина по три точки: Тук и по-долу са приведените координати. <math>\begin{vmatrix} x & y & z & t \\ x_1 & y_1 & z_1 & t_1\\ x_2 & y_2 & z_2 & t_2 \\ x_3 & y_3 & z_3 & t_3 \\ \end{vmatrix}=0.</math> * Уравнение на сфера по център и радиус: <math>R^2=-((x-x_0) (y-y_0) \alpha _{1,2}^2 + (x-x_0) (z-z_0) \alpha _{1,3}^2+(x-x_0) (t-t_0) \alpha _{1,4}^2+(y-y_0) (z-z_0) \alpha _{2,3}^2+(y-y_0) (t-t_0)\alpha _{2,4}^2+(z-z_0)(t-t_0)\alpha _{3,4}^2).</math> * Уравнение на равнина по точка и вектор на [[нормала]]та: <math>(\eta_1(y-y_0)+\eta_2(x-x_0)) \alpha _{1,2}^2 + (\eta_1(z-z_0)+\eta_3(x-x_0))\alpha _{1,3}^2+(\eta_1(t-t_0)+\eta_4(x-x_0))\alpha _{1,4}^2+(\eta_2(z-z_0)+\eta_3(y-y_0))\alpha _{2,3}^2+(\eta_2(t-t_0)+\eta_4(y-y_0))\alpha _{2,4}^2+ (\eta_3(t-t_0)+\eta_4(z-z_0))\alpha _{3,4}^2=0.</math> Тъй като [[вектор]] е разликата между две точки (начало и край на вектора), то <math>\eta_1+\eta_2+\eta_3+\eta_4=0.</math> == Сравнение на формули за триъгълник и тетраедър == {| border="1" |- ! colspan="2" |Площ (Обем) |-align="center" | <math>S=\sqrt{-\frac{1}{16}\begin{vmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a^2 & b^2 \\ 1 & a^2 & 0 & c^2 \\ 1 & b^2 & c^2 & 0 \\ \end{vmatrix}},</math> <br>където <math>a, b, c</math> са страните на триъгълника | <math>V=\sqrt{\frac{1}{288}\begin{vmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a_{2,1}^2 & a_{3,1}^2 & a_{4,1}^2 \\ 1 & a_{2,1}^2 & 0 & a_{3,2}^2 & a_{4,2}^2 \\ 1 & a_{3,1}^2 & a_{3,2}^2 & 0 & a_{4,3}^2 \\ 1 & a_{4,1}^2 & a_{4,2}^2 & a_{4,3}^2 & 0 \\ \end{vmatrix}}</math>, <br>където <math>a_{i,j}</math> е разстоянието между върховете <math>i</math> и <math>j</math> <math>(i, j=1, 2, 3, 4),</math> <br>т.е. ръбовете на тетраедъра |-align="center" | <math>S=\frac {a h_{a}}{2} ,</math> <br>където <math>h_a</math> е височината към страната <math>a</math> <br>Също <math>S=\frac {b h_{b}}{2}=\frac {c h_{c}}{2}</math> | <math>V=\frac {S_1 H_1}{3} ,</math> <br>където <math>H_1</math> е височината към стeната с площ <math>S_1</math> <br>Аналогично <math>V=\frac{S_2H_2}{3}=\frac{S_3H_3}{3}=\frac{S_4H_4}{3}</math> |-align="center" | <math>S=\frac {ab \sin \gamma}{2},</math> <br>където <math>\gamma</math> е ъгълът между страните <math>a</math> и <math>b</math><br>Също <math>S=\frac{ac\sin\beta}{2}=\frac{bc\sin\alpha}{2}</math> | <math>V=\frac {2}{3} \frac {S_1 S_2}{a_{3,4}} \sin (\phi_{1,2})</math>,<br> където: <math>\phi_{1,2}</math> е ъгълът между стените 1 и 2 с площи <math>S_1</math> и <math>S_2 </math>, <br>противолежащи на върховете 1 и 2 <br>Аналогично <math>V=\frac {2}{3} \frac {S_3 S_4}{a_{1,2}} \sin (\phi_{3,4})=\frac {2}{3} \frac {S_1 S_3}{a_{2,4}} \sin (\phi_{1,3})=\frac {2}{3} \frac {S_2 S_4}{a_{1,3}} \sin (\phi_{2,4})</math> и <math>V=\frac {2}{3} \frac {S_1 S_4}{a_{2,3}} \sin (\phi_{1,4})=\frac {2}{3} \frac {S_2 S_3}{a_{1,4}} \sin (\phi_{2,3})</math> |-align="center" ! colspan="2" |Дължина (площ) на [[ъглополовяща]] |-align="center" | <math>l_c = \frac {2ab\cos\frac{\gamma}{2}}{a+b}</math> <br>е дължината на ъглополовящата права на ъгъл <math>\gamma</math> срещу страната <math>c</math> <br>Също <math>l_b = \frac {2ac\cos\frac{\beta}{2}}{a+c}, </math><math>l_a = \frac {2bc\cos\frac{\alpha}{2}}{b+c}</math> | <math>L_{1,2}=\frac{2 S_1 S_2 \cos(\frac{\phi_{1,2}}{2})}{S_1+S_2}</math> <br>е площта на ъглополовящата стена на двустенния ъгъл <math>\phi_{1,2}</math> <br>между стените с площи <math>S_1</math> и <math>S_2 </math> <br>Аналогично <math>L_{1,3}=\frac{2 S_1 S_3 \cos(\frac{\phi_{1,3}}{2})}{S_1+S_3},</math> <math>L_{1,4}=\frac{2 S_1 S_4 \cos(\frac{\phi_{1,4}}{2})}{S_1+S_4},</math> <math>L_{2,3}=\frac{2 S_2 S_3 \cos(\frac{\phi_{2,3}}{2})}{S_2+S_3},</math> <math>L_{2,4}=\frac{2 S_2 S_4 \cos(\frac{\phi_{2,4}}{2})}{S_2+S_4},</math> <math>L_{3,4}=\frac{2 S_3 S_4 \cos(\frac{\phi_{3,4}}{2})}{S_3+S_4}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Дължина на [[медиана]] |-align="center" | <math>m_c =\frac{\sqrt{2a^2+2b^2-c^2}}{2}</math> <math>m_b=\frac{\sqrt{2a^2+2c^2-b^2}}{2}</math> <math>m_a =\frac{\sqrt{2b^2+2c^2-a^2}}{2}</math> |<math>m_1=\frac{\sqrt{3(a_{1,2}^2+a_{1,3}^2+a_{1,4}^2)-(a_{2,3}^2+a_{2,4}^2+a_{3,4}^2)}}{3}</math> <math>m_2=\frac{\sqrt{3(a_{1,2}^2+a_{2,3}^2+a_{2,4}^2)-(a_{1,3}^2+a_{1,4}^2+a_{3,4}^2)}}{3}</math> <math>m_3=\frac{\sqrt{3(a_{1,3}^2+a_{2,3}^2+a_{3,4}^2)-(a_{1,2}^2+a_{1,4}^2+a_{2,4}^2)}}{3}</math> <math>m_4=\frac{\sqrt{3(a_{1,4}^2+a_{2,4}^2+a_{3,4}^2)-(a_{1,2}^2+a_{1,3}^2+a_{2,3}^2)}}{3}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Радиус на вписаната окръжност (сфера) |-align="center" | <math>r=\frac{2S}{a+b+c}</math> || <math>r=\frac{3V}{S_1+S_2+S_3+S_4}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Радиус на описаната окръжност (сфера) |-align="center" | <math>R = \frac {abc}{4S}</math> || <math>R=\frac{S_T}{6 V}</math>, където <math>S_T</math> е площта на триъгълника със страни <math>a_{1,2} a_{3,4}, a_{1,3} a_{2,4}, a_{1,4} a_{2,3}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Косинусова теорема |-align="center" | <math>\cos{\alpha} = \frac{b^2 + c^2 - a^2}{2bc},</math> <math>\cos{\beta} = \frac{a^2 + c^2 - b^2}{2ac},</math> <math>\cos{\gamma} = \frac{a^2 + b^2 - c^2}{2ab}</math> | <math>\cos (\phi_{1,2})=\frac{A_{1,2}}{16 S_1 S_2}</math>,<br> където: <math>\phi_{1,2}</math> е ъгълът между стени 1 и 2; <math> S_1</math> и <math> S_2 </math> — площ на стените, противолежащи на върхове 1 и 2; <math>A_{1,2}</math> — [[:ru:Алгебраическое дополнение|алгебрично допълнение]] на елемента <math>a_{2,1}^2</math> на матрицата <math>\begin{pmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a_{2,1}^2 & a_{3,1}^2 & a_{4,1}^2 \\ 1 & a_{2,1}^2 & 0 & a_{3,2}^2 & a_{4,2}^2 \\ 1 & a_{3,1}^2 & a_{3,2}^2 & 0 & a_{4,3}^2 \\ 1 & a_{4,1}^2 & a_{4,2}^2 & a_{4,3}^2 & 0 \\ \end{pmatrix}</math> <br> Аналогично <math>\cos (\phi_{1,3})=\frac{A_{1,3}}{16 S_1 S_3},</math> <math>\cos (\phi_{1,4})=\frac{A_{1,4}}{16 S_1 S_4},</math> <math>\cos (\phi_{2,3})=\frac{A_{2,3}}{16 S_2 S_3},</math> <math>\cos (\phi_{2,4})=\frac{A_{2,4}}{16 S_2 S_4},</math> <math>\cos (\phi_{3,4})=\frac{A_{3,4}}{16 S_3 S_4}</math>, а допълненията <math>A_{i,j} </math> <math> (i, j=1, 2, 3, 4)</math> се получават чрез циклична замяна на съответните индекси. |-align="center" ! colspan="2" |Синусова теорема |-align="center" | <math>\frac{a}{\sin\alpha} = \frac{b}{\sin\beta} = \frac{c}{\sin\gamma},</math> <br> където <math> \alpha, \beta</math> и <math>\gamma</math> са ъглите срещу съответните страни <math>a, b</math> и <math>c</math> |<math>\frac{S_1}{\Psi_1}=\frac{S_2}{\Psi_2}=\frac{S_3}{\Psi_3}=\frac{S_4}{\Psi_4}</math>,<br> където: <math> S_1, S_2, S_3, S_4</math> са площите на стените, противолежащи на върхове 1, 2, 3, 4; <math>\Psi_i =\sqrt{\begin{vmatrix} 1 & -\cos (A_i) & -\cos (B_i) \\ -\cos (A_i) & 1 & -\cos (C_i) \\ -\cos (B_i) & -\cos (C_i) & 1 \\ \end{vmatrix}}</math>; <br><math>A_i, B_i, C_i</math> са двустенните ъгли при <math>i</math>-ия връх, <math>(i=1, 2, 3, 4)</math> |-align="center" ! colspan="2" |Теорема за сумата от ъглите на триъгълника (съотношение между двустенните ъгли на тетраедъра) |-align="center" | <math>\alpha + \beta + \gamma = 180^\circ</math> ||<math>\begin{vmatrix} 1 & -\cos \left(\phi_{2,1}\right) & -\cos \left(\phi_{3,1}\right) & -\cos \left(\phi_{4,1}\right) \\ -\cos \left(\phi_{2,1}\right) & 1 & -\cos \left(\phi_{3,2}\right) & -\cos \left(\phi_{4,2}\right) \\ -\cos \left(\phi_{3,1}\right) & -\cos \left(\phi_{3,2}\right) & 1 & -\cos \left(\phi_{4,3}\right) \\ -\cos \left(\phi_{4,1}\right) & -\cos \left(\phi_{4,2}\right) & -\cos \left(\phi_{4,3}\right) & 1 \\ \end{vmatrix}=0</math>,<br>където <math>\phi_{i,j}</math> е ъгълът между стени <math>i</math> и <math>j</math> <math>(i, j=1, 2, 3, 4),</math> |-align="center" ! colspan="2" |Разстояние между центровете на вписаната и описаната окръжности (сфери) |-align="center" | <math>R^2 - d^2 = 2Rr</math> | <math>R^2 - d^2 = \frac{S_1 S_2 a_{1,2}^2+S_1 S_3 a_{1,3}^2+S_1 S_4 a_{1,4}^2+S_2 S_3 a_{2,3}^2 +S_2 S_4 a_{2,4}^2+S_3 S_4 a_{3,4}^2}{(S_1+S_2+S_3+S_4)^2},</math><br> където <math>S_1, S_2, S_3, S_4</math> е площ на стените, противолежащи на върховете 1, 2, 3, 4. Друг запис на израза: <math>R^2 - d^2 = 2rT,</math> където <math>T</math> е разстоянието между центъра на описаната сфера и центъра на сферата, минаваща през три върха и инцентъра. |} == Подразделяне и класове на подобие == '''Подразделянето''' на тетраедри е процес, използван в изчислителната геометрия и 3D моделиране за разделяне на тетраедър на няколко по-малки тетраедъра. Този процес подобрява сложността и детайлите на тетраедричните мрежи, което е особено полезно при числени симулации, анализ на крайни елементи и компютърна графика. Един от често използваните методи за подразделяне е '''разполовяването на най-дългия ръб (LEB)''', което идентифицира най-дългия ръб на тетраедъра и го разполовява в средната му точка, генерирайки два нови, по-малки тетраедъра. Когато този процес се повтаря многократно, разполовявайки всички тетраедри, генерирани във всяка предишна итерация, процесът се нарича '''''итеративен LEB'''''. '''Клас на подобие''' е набор от тетраедри с еднаква геометрична форма, независимо от тяхната конкретна позиция, ориентация и мащаб. И така, всеки два тетраедъра, принадлежащи към един и същ клас на подобие, могат да бъдат трансформирани един към друг чрез афинна трансформация. Резултатът от наличието на ограничен брой класове на сходство в методите за итеративно подразделяне е важен за изчислителното моделиране и симулация. Той намалява променливостта във формите и размерите на генерираните тетраедри, като предотвратява образуването на силно неправилни елементи, които биха могли да компрометират резултатите от симулацията. Доказано е, че итеративният LEB на правилния тетраедър произвежда само 8 класа на подобие. Освен това, в случай на почти равностранни тетраедри, където двата им най-дълги ръба не са свързани един с друг и съотношението между най-дългия и най-късия им ръб е по-малко или равно на <math>\sqrt {\frac{3}{2}}</math>, итеративният LEB произвежда не повече от 37 класа на подобие. <ref>{{Cite journal |last1=Trujillo-Pino |first1=Agustín |last2=Suárez |first2=Jose Pablo |last3=Padrón |first3=Miguel A. |date=2024 |title=Finite number of similarity classes in Longest Edge Bisection of nearly equilateral tetrahedra |journal=Applied Mathematics and Computation |volume=472 |pages=128631 |doi=10.1016/j.amc.2024.128631 |issn=0096-3003|doi-access=free |hdl=10553/129894 |hdl-access=free }}</ref> == Източници и бележки == <references/> == Вижте също == * [[Правилен тетраедър]] * [[Тетраедрално число]] * [[Четиристен]] * [[Триъгълник]] * [[Петоклетъчник|Пентахорон]] * [[Пирамида]] * [[Квадратна пирамида]] {{нормативен контрол}} [[Категория:Пирамиди (геометрия)]] [[Категория:Антипризми]] [[Категория:Многостени]] 0dgljlvkf5euvpibom7c34zf5sgt7pl 0 91656 12419547 11715435 2024-11-22T07:49:10Z 212.5.158.60 поправка на грешки 12419547 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Правилен многоъгълник''' се нарича [[Многоъгълник#Прости многоъгълници|прост многоъгълник]], който е равностранен и равноъгълен (с равни по дължина [[страна (геометрия)|страни]] и по големина [[ъгли]]). Най-простите правилни многоъгълници са [[Равностранен триъгълник|равностранният триъгълник]] и [[квадрат]]ът, като случаите за (сравнително) малък брой страни, примерно правилен [[петоъгълник]], [[шестоъгълник]], [[седмоъгълник]], [[осмоъгълник]] или [[деветоъгълник]] са добре изучени. [[Двуъгълник]] (двустранен правилен многоъгълник) е из роден – [[двулинейна отсечка]]. За всеки брой на страните ''n'', правилните ''n''-ъгълници са [[Еднаквост (геометрия)|еднакви]]. == Свойства == Вътрешен ъгъл '''''α''''' на правилен ''n''-ъгълник се изчислява: * в градуси – :<math>\alpha = (1-2/n) \cdot 180^\circ = (n-2) \cdot 180^\circ/n</math> * в радиани – :<math>\alpha = (2-35n) \cdot \pi = (n-2) \cdot \pi/n</math> Всички [[връх (геометрия)|върхове]] на правилен многоъгълник лежат на една [[окръжност]], т.е. те са [[конциклична точка|конциклични точки]] – всеки правилен многоъгълник може да се впише в дадена [[описваща окръжност]]. Правилният ''n''-ъгълник може да бъде [[Построения с линийка и пергел|построен с линийка и пергел]] тогава и само тогава, когато ''n'' е произведение на [[степен]] на 2 и/или едно или няколко различни [[Просто число на Ферма|прости числа на Ферма]]. За ''n'' > 2 броят на [[диагонал]]ите e <math>n\frac{(n-3)}{2}</math>, т.е. 0, 2, 5, 9, … Те разделят многоъгълника на 1, 4, 11, 24, … части. == Лице == [[Файл:Apothem of hexagon.svg|мини|Апотема на шестоъгълник]] Лицето на правилен ''n''-ъгълник е половината от обиколката, умножена по дължината на апотемата (отсечката, спусната от центъра на многоъгълника към една страна, перпендикулярно на нея): :<math>S = \frac{P k}{2}</math> или :<math>S = \frac{n b^2}{4\operatorname {tg}(\pi/n)}</math>, където ''b'' е дължината на страната, ''k'' на апотемата. За ''b'' = 1 имаме :<math>{\frac{n}{4}} \operatorname {ctg}(\pi/n)</math> със следните стойности: {| |- align="right" |2|| 0||0,000 |- align="right" |[[триъгълник|3]]|| <math>\frac{\sqrt{3}}{4}</math>||0,433 |- align="right" |[[квадрат|4]]|| 1||1,000 |- align="right" |[[петоъгълник|5]]|| <math>\frac {1}{4} \sqrt{25+10\sqrt{5}}</math>||1,720 |- align="right" |[[шестоъгълник|6]]|| <math>\frac{3 \sqrt{3}}{2}</math>||2,598 |- align="right" |[[седмоъгълник|7]]|| ||3,634 |- align="right" |[[осмоъгълник|8]]|| <math>2 + 2 \sqrt{2}</math>||4,828 |- align="right" |[[деветоъгълник|9]]|| ||6,182 |- align="right" |[[десетоъгълник|10]]|| <math>\frac{5}{2} \sqrt{5+2\sqrt{5}}</math>||7,694 |- align="right" |[[единадесетоъгълник|11]]|| ||9,366 |- align="right" |[[дванадесетоъгълник|12]]|| <math>6+3\sqrt{3}</math>||11,196 |- align="right" |[[тринадесетоъгълник|13]]|| ||13,186 |- align="right" |[[четиринадесетоъгълник|14]]|| ||15,335 |- align="right" |[[петнадесетоъгълник|15]]|| ||17,642 |- align="right" |[[шестнадесетоъгълник|16]]|| ||20,109 |- align="right" |[[седемнадесетоъгълник|17]]|| ||22,735 |- align="right" |[[осемнадесетоъгълник|18]]|| ||25,521 |- align="right" |[[деветнадесетоъгълник|19]]|| ||28,465 |- align="right" |[[двадесетоъгълник|20]]|| ||31,569 |- align="right" |100|| ||795,513 |- align="right" |1000|| ||79 577,210 |- align="right" |10000|| ||7 957 746,893 |} Разликата между лицата на многоъгълниците и това на окръжностите със същата обиколка са равни на 0,26 (приблизително), а за ''n''<8 – малко повече (разликите намаляват, клонейки с нарастването на ''n'' към π/12). == Симетрия == [[Група на симетрия|Групата на симетрия]] на един правилен ''n''-ъгълник е [[диедрална група]] ''D_n'' (от ред 2''n''): ''D''₂, [[Двустенна група от 6 ред|''D''₃]], [[Примери за групи#Група на симетрия|''D''₄]],... Тя се състои от ротациите в ''C_n'' (има [[ротационна симетрия]] от ''n'' ред), плюс [[рефлекционна симетрия]] по ''n'' оси, които минават през центъра. Ако ''n'' е четно, то половината от тези оси минават през два срещуположни върха, а другата половина – през средата на срещулежащата страна. == Дължина на страната, периметър и лице == Разглеждаме правилни многоъгълници със страна ''а'', периметър ''Р'' и лице ''S''. С ''r'' е означен радиусът на описаната около многоъгълника окръжност. Изложени са формули, изразяващи ''a, P'' и ''S'' чрез ''r'', които са особено удобни при решаване на геометрични задачи. {| class="wikitable" | align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''многоъгълник''' | align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''a''' | align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''P''' | align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''S''' |- |триъгълник|| <math>r \cdot \sqrt{3}</math>||<math>r \cdot 3 \sqrt{3}</math>|| <math> r^2 \cdot \frac{3 \sqrt{3}}{4}</math> |- |квадрат||<math>r \cdot \sqrt{2}</math>||<math>r \cdot 4 \sqrt{2}</math>||<math>r^2 \cdot 2</math> |- |петоъгълник||<math>r \cdot \sqrt{\frac{5 - \sqrt{5}}{2}}</math>||<math>r \cdot 5 \sqrt{\frac{5 - \sqrt{5}}{2}}</math>||<math>r^2 \cdot \frac{5}{8} \sqrt{10 + 2\sqrt{5}}</math> |- |шестоъгълник||<math>r \,</math>||<math>r \cdot 6</math>||<math>\frac{3}{2} r^2 \sqrt{3} \approx r^2 \cdot 2,598</math> |- |седмоъгълник||<math> \approx r \cdot 0{,}867767</math>||<math>\approx r \cdot 6{,}074372 </math>||<math> \approx r^2 \cdot 2{,}736410</math> |- |осмоъгълник||<math>r \cdot \sqrt{2 - \sqrt{2}} \approx r\cdot 0,765</math>||<math>r \cdot 8 \sqrt{2 - \sqrt{2}}\approx r \cdot6,12</math>||<math> r^2 \cdot 2 \sqrt{2}\approx r^2 \cdot 2,828</math> |- |деветоъгълник||<math> \approx r \cdot 0{,}68404029</math>||<math>\approx r \cdot 6{,}15636258</math>||<math> \approx r^2 \cdot 2{,}892544</math> |} За правилен десетоъгълник: <math>a = r \cdot \frac{1}{2}\left(\sqrt{5}-1 \right) \approx r \cdot 0,618</math> <math>P = r \cdot 5 \left(\sqrt{5}-1 \right) \approx r \cdot 6,18</math> <math>S = r^2 \cdot \frac{5}{4} \sqrt{10- 2\sqrt{5}} \approx r^2 \cdot 2,94</math> За правилен дванадесетоъгълник: <math>a = r \cdot \sqrt{ 2 - \sqrt{3}}</math> <math>P = r \cdot 12 \sqrt{ 2 - \sqrt{3}}</math> <math>S = r^2 \cdot 3</math> За правилен n-ъгълник: <math>a = 2 \cdot r \cdot \sin \frac{180^\circ}{n}</math> <math>P = 2 \cdot n \cdot r \cdot \sin \frac{180^\circ}{n}</math> <math>S = \frac{r^2 \cdot n}{2} \cdot \sin \frac{360^\circ}{n}</math> == Построение на правилен многоъгълник == [[Файл:Constructible polygon set.svg|мини|Брой страни (до 1000) на известните построими многоъгълници, в червено са всички известни нечетни]] Съществуват неограничен брой построими правилни многоъгълници, като са известни само 31 с [[Четност|нечетен]] брой страни. Изчерпателното решение на задачата за построение на правилен ''n''-ъгълник зависи от намирането на доказателство за броя на простите [[Число на Ферма|числа на Ферма]]. Задачата е идентична с разделянето на окръжността на ''n'' равни части. [[Евклид]] е разгледал построяването на правилен многоъгълник в IV книга на своите „Елементи“ и решава задачата за ''n'' = 3, 4, 5, 6, 15.<ref>Евклид, ''Елементи'', кн.4., София: Наука и Изкуство, 1972.</ref> Той посочва първия критерий за построимост на правилен многоъгълник: ако вече е построен правилен <math>2^{m-1}</math>-ъгълник, то правилен <math>2^m</math>-ъгълник (при ''m'' > 1) се построява чрез разполовяване на съответните дъги. Така от две полуокръжности се построява квадрат, после правилен осмоъгълник, правилен шестнадесетоъгълник и т.н. Вторият критерий, посочен от Евклид, е: ако е известно как да се построят правилни многоъгълници с ''r'' и ''s'' страни и ако тези числа са [[взаимно прости числа|взаимно прости]], то може да се построи и правилен многоъгълник с ''r × s'' страни. Простите числа, за които решението е известно са 3 и 5, така че древните математици са можели да построяват правилни многоъгълници с <math>2^m \cdot {p_1}^{k_1} \cdot {p_2}^{k_2}</math> страни, където ''m'' е цяло неотрицателно число, ''p''₁, ''p''₂ са числата 3 и 5,''k''₁, ''k''₂ приемат стойности 0 или 1, т.е. броят на страните ще е 3, 5, 6, 10, 12, 15. През Средновековието математиката не постига напредък в тази област. Едва през 1796 г. [[Гаус]] доказва, че ако броят на страните на правилния многоъгълник е [[просто число на Ферма]] (известни са само пет: 3, 5, 17, 257 и 65 537), той може да бъде [[Построения с линийка и пергел|построен с линийка и пергел]]. Оттук следва, че правилен многоъгълник може да бъде построен, ако броят на страните му е равен на :<math>2^{k_0}{p_1}^{k_1}{p_2}^{k_2}\cdots{p_s}^{k_s},</math> където ''k''₀ е цяло неотрицателно число, ''k''₁, ''k''₂,...,''k''_''s'' приемат стойности 0 или 1, а ''p''_''j'' са различни прости числа на Ферма. През 1836 г. [[Пиер-Лоран Ванцел]] доказва, че това условие не е само достатъчно, а и необходимо, като това става известно като теоремата на Гаус-Ванцел. Тъй като броят на възможните произведения от пет (известните прости числа на Ферма) различни множителя, участващи по веднъж, е 31, това е и броят на построимите многоъгълници с нечетен брой страни. Успешният край на тези изследвания е постигнат със следните построения: на правилния [[седемнадесетоъгълник]] – от [[Йохан Ерхингер]] през 1825 г., на правилния [[257-ъгълник]] – от [[Фридрих Юлиус Ришело]] през 1832 г. и на правилния [[65537-ъгълник]] – от [[Густав Хермес]] през 1894 г. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Квадрат]] * [[Ромб]] * [[Многоъгълник]] * [[Безкрайноъгълник]] {{Многоъгълници}} [[Категория:Многоъгълници| ]] 7aapfls37l8ml3qch0l74rnfaycish7 0 91941 12419186 11844511 2024-11-21T21:57:04Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12419186 wikitext text/x-wiki {{Море | име = Чукотско море | описание = | изображение = Chukchi Sea map.png | пояснение = | притоци = | страни с излаз = {{Русия}}<br>[[Чукотски автономен окръг]]<br>{{Съединени американски щати}}<br>[[Аляска]] | дължина = | ширина = | площ = 582 000 km² | средна дълбочина = 77 m | максимална дълбочина = 1256 m | обем = 45 400 km³ | соленост = | часови зони = | макс. температура = | мин. температура = | острови = | градове = | прилив = | карта = | карта_описание = | бележки = | общомедия = }} [[Файл:Chukchi Sea.JPG|мини|Чукотско море през април 2009 г.]] '''Чуко̀тско море''' ({{lang|ru|Чукотское море}}; {{lang|en|Chukchi Sea}}) е периферно [[море]] на [[Северен ледовит океан|Северения Ледовит океан]]. Разположено е край североизточните брегове на [[Азия]] и северозападните брегове на [[Северна Америка]]. Мие северните брегове на полуостров [[Чукотка]] и северозападните брегове на [[Аляска]]. На запад чрез протока [[Лонг (проток)|Лонг]] се свързва с [[Източносибирско море]], на юг чрез [[Берингов проток|Беринговия проток]] – с [[Берингово море]]. Северната граница с Арктическия басейн и източната с [[море Бофорт]] (по меридиана на нос Бароу) са условни и не са изразени морфоложки. В тези му граници, то има площ от 582 хил.km² (по други данни - 587,1 хил.km²) и обем от 45,4 хил.km³. Средна дълбочина 77 m, максимална 1256 m – в северната му част.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122790.html «Большая Советская Энциклопедия» – Чукотское море, т. 29, стр. 255 – 256]</ref> == Географска характеристика == === Брегове, заливи, острови, речен приток === В Чукотско море се вливат множество реки, по-големи от които са Амгуема, Кобук, Ноатак.<ref name="bse" /> В него са разположи островите [[Врангел (остров)|Врангел]], [[Хералд (остров)|Хералд]], [[Колючински залив|Колючин]] и др. [[Бряг|Бреговата му линия]] е слабо разчленена, като има няколко по-големи залива: [[Коцебу (залив)|Коцебу]], [[Колючински залив|Колючинска губа]]. Бреговете му са предимно планински, но на много места по крайбрежието има обширни [[Лагуна|лагуни]], отделени от морето с дълги [[Коса (релеф)|пясъчни коси]]. === Релеф на дъното === Чукотско море е разположено в пределите на [[Континентален шелф|континенталния шелф]]. [[Изобата|Изобатите]] 10 и 25 преминават близо до брега и по принцип следват очертанията на бреговата линия. 56% от площта на дъното се заема от дълбочини под 50 m, 6% – под 100 m. На север дълбочините нарастват до 200 и повече (максимална 1256 m). Континенталният шелф се пресича от 2 подводни [[Каньон|каньона]]: Хералд (приблизително по 175°з.д.) и Бароу (паралелно на крайбрежието на Аляска). В северната му част са разположени няколко възвишения. Голяма част от дъното е покрита с тънък слой рядка [[тиня]], пясък и [[Баластра|чакъл]].<ref name="bse"/> === Климат и хидроложки показатели === Разположението на Чукотско море между [[Азия]] и [[Северна Америка]] и между двата океана – [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия]] определят особеностите на неговия [[климат]] и [[Хидрология|хидроложки режим]]. Над 70 денонощия, започвайки от средата на ноември, продължава [[Полярна нощ|полярната нощ]], а от средата на май в продължение на 86 денонощия – [[Полярен ден|полярният ден]]. === Климат === Зимно време преобладават северните ветрове, които са особено устойчиви в южната му част и особено в [[Берингов проток|Беринговия проток]]. Средната скорост на [[Вятър|вятъра]] е 6,2 м/сек. Средна януарска температура от –21&nbsp;°C до –27&nbsp;°C (минимум –47&nbsp;°C). През лятото в южните му части преобладават южните, а в северните части – слаби ветрове с променливи направления. Средна юлска температура от 2,5&nbsp;°C до 5,5&nbsp;°C (максимум 25&nbsp;°C, минимум –6&nbsp;°C).<ref name="bse" /> === Температура на водата и ледови явления === Температурата на водата през лятото е от 4&nbsp;°C на запад, 6&nbsp;°C в централните части и до 10 – 12&nbsp;°C на юг. Зимата температура на водата от повърхността до дъното слабо се променя от –1,6&nbsp;°C до –1,8&nbsp;°C, а солеността от 32,5‰ до 33,5‰. В края на октомври или началото на ноември морето напълно замръзва, а разрушаването на [[Лед|ледената покривка]] започва в края на май или началото на юни. През лятото идващото от Беринговия проток топло [[Океански и морски течения|течение]] разделя ледената покривка на 2 отделни масива – Чукотски и Врангелски. Южната част на Чукотско море става достъпна за корабоплаване обикновено през втората половина на юли, като най-трудните условия за [[Кораб|корабите]] създават ледовете в протока [[Лонг (проток)|Лонг]].<ref name="bse" /> === Морски течения и вълнения === Системата от постоянни течения и [[Дрейф|дрейфа]] на ледовете са обусловени от притока чрез Беринговия проток на около 30 хил.km³ относително [[Соленост на океанската и морската вода|солени води]], доставяни от течението идващо от Берингово море. В Чукотско море тези води се разделят на 3 клона – Аляскинско, Хералдовско и Лонговско, разпространяващи се съответно покрай бреговете на [[Аляска]] на североизток, източно от остров [[Хералд (остров)|Хералд]] на север и в протока [[Лонг (проток)|Лонг]] на северозапад. През лятото това течение е топло с [[температура]] на водата до 12&nbsp;°C, а през зимата до –1,8&nbsp;°C. Като цяло за една година то пренася около 27×10¹⁵ [[Калория|ккал]] топлина и способства за разтопяването на 1/3 от ледовете в Чукотско море. Покрай бреговете на полуостров [[Чукотка]] през лятото възниква, а през есента и зимата постоянно съществува, студеното Чукотско течение, носещо на югоизток към [[Берингово море]] студени през лятото и относително топли през зимата (температура около –1,6&nbsp;°C) слабосолени води от [[Източносибирско море]]. През зимата това течение изнася от Чукотско в Берингово море повърхностни води и ледове, образувайки т.нар. полярно течение.<ref name="bse" /> Колебанието на водното ниво в резултат от ветровете достига до 1,4 m, а при нос Бароу – до 3 m. При щормови ветрове в свободните от ледове райони на морето се развиват ветрови вълни с височина до 6,5 m. === Речен приток, соленост, температура на водата, приливи и отливи === Приливите в Чукотско море са правилни полуденонощни с амплитуда до 0,9 m. <ref name="bse" />Пресните води постъпващи в морето са малко и слабо влияят на водния му баланс и циркулацията на водите. Речният приток съставлява около 78 km³, валежите 275 mm, а изпарението 119 mm годишно. Незначителният слой на оттока (13 см) е една от причините за това, че повърхностните води на Чукотско море се отличават от другите арктически морета (освен [[Баренцово море|Баренцево]], [[Гренландско море|Гренландско]] и [[Норвежко море|Норвежко]]) с повишена соленост – от 30 до 32‰ (край бреговете 24 – 27‰). == Стопанско значение == Животински свят в Чукотско море се характеризира със смесени форми, характерни за [[Северния ледовит океан|Северния Ледовит]] и [[Тихия океан]]: китове, тюлени, моржове, бели мечки. Има голямо рибно разнообразие. През лятото бреговете му изобилстват от патки, гъски, чайки и други морски птици.<ref name="bse" /> Чукотско море служи като свързващо звено между пристанищата на [[Далечния изток]], устията на сибирските реки и европейската част на [[Русия]], а също между тихоокеанските пристанища на [[Канада]] и [[САЩ]] с устието на река [[Маккензи]]. Коренното население, обитаващо бреговете на морето, е заето с еленовъдство, търговия с ценни животински кожи и морска дейност.<ref name="bse"/> == История на изследванията == Началото на усвояването на морето започва през първата половина на ХVІІ век от руските първопроходци, които първи плават покрай бреговете му между [[Устие|устията]] на големите реки. През 1648 г. [[Семьон Дежньов]] заедно със своите сподвижници пръв плава от устието на [[Колима]] на изток през [[Берингов проток|Беринговия проток]] до устието на [[Анадир (река)|Анадир]]. През август 1728 г. [[Датчани|датският]] мореплавател на руска служба [[Витус Беринг]] преминава от юг на север през Беринговия проток и втори след Семьон Дежньов плава във водите на Чукотско море. През август и септември 1778 г. великият английски мореплавател [[Джеймс Кук]] по време на третата си и последна експедиция открива югоизточните брегове на морето до нос [[Айси Кейп]] и изследва част от Чукотското крайбрежие. През 1816 г. руският мореплавател от [[Естонци|естонски]] произход [[Ото Коцебу]] изследва американското крайбрежие на Чукотско море и открива големия залив [[Коцебу (залив)|Коцебу]]. През 1823 г. руският географ [[Фьодор Матюшкин]] детайлно изследва и топографски заснема Чукотското крайбрежие на морето. През 1849 г. ирландският хидрограф [[Хенри Келет]] извършва хидрографски изследвания в района и в западната част на Чукотско море открива остров [[Хералд (остров)|Хералд]].<ref name="bse"/> == Външни препратки == * Национален атлас на Русия – [http://национальныйатлас.рф/cd1/335.html Чукотско море, национальныйатлас.рф] == Източници == <references /> {{морета}} {{Портал|География|Русия}} [[Категория:Морета на Северния ледовит океан]] [[Категория:География на Чукотски автономен окръг]] [[Категория:География на Аляска]] a4upc3lqbys0iv3gj4j2m3zlyh2ejth 0 92360 12418795 12360812 2024-11-21T14:32:53Z 78.130.181.185 12418795 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{без източници}} [[Файл:Gustave_Courbet_-_Bonjour_Monsieur_Courbet_-_Musée_Fabre.jpg|мини|350px|„[[Среща (картина)|Среща]]“ (1854), [[Гюстав Курбе]]]] {{Течения в изкуството}} '''Реализмът''' е направление в [[изкуство]]то, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Отсъстват добавените допълнително или умишлено пропуснатите елементи. Терминът се заражда през XIX век и се използва за творбите на Гюстав Курбе и група художници, които отхвърлят идеализацията, а се фокусират върху всекидневния живот. По-конкретно реализмът е артистично движение, започнало във Франция през 30-те години на XIX век, след [[Френска революция (1848)|Революцията от 1848 г]]. Реалистите отхвърлят [[Романтизъм|Романтизма]], който е доминиращ във френското изкуство от края на XVIII век. Те въстават срещу екзотичните теми и преувеличената емоционалност и драма. Вместо тях, те се опитват честно и точно да представят истински и типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и мръсни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи в ситуации от обикновения живот, често отразяващи промените, предизвикани от [[Индустриална революция|Индустриалната революция]]. Популярността на тези реалистични творби нараства с въвеждането на [[фотография]]та – нов визуален източник, който подтиква желанието на хората да създадат изображение, което изглежда „обективно реално“. В по-общ план реалистичните творби са тези, които разкриват истината, като може да наблягат на грозното и низкото, като например [[Социален реализъм|Социалният реализъм]], [[Регионализъм (изкуство)|Регионализмът]] и [[Кухненски реализъм|Кухненският реализъм]]. Движението оказва определено въздействие дори върху [[опера]]та, където е наречено [[Веризъм]] и се характеризира с героини от работническата класа, като например Кармен от [[Кармен|едноименната опера]] и Мими от „[[Бохеми]]“. == Литература == {{основна|Литературен реализъм}} Реализмът е литературно направление от 30-те години на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната му цел е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчността, лицемерието и суетата. За произведенията са характерни много описания на различни предмети или чувства, всяко от които има своя смисъл и се свързва с определен герой. === Видове === * [[Социалистически реализъм]] – показва грозните страни на живота, но ги съчетава с положителни примери. * [[Социален реализъм]] – представя обективна картина на обществото със засилен интерес към неговите слабости. * [[Натурализъм (литература)|Натурализъм]] – представя най-грозните страни на живота. === Представители === ==== Франция ==== * [[Стендал]] – „[[Червено и черно]]“, „[[Пармският манастир]]“ * [[Балзак]] – „[[Човешка комедия]]“, „[[Дядо Горио]]“, „[[Братовчедката Бет]]“, „[[Йожени Гранде]]“ * [[Гюстав Флобер]] – „[[Мадам Бовари]]“ * [[Ги дьо Мопасан]] – „[[Бел Ами]]“, „Разкази“ * [[Емил Зола]] - "Вертеп", "Нана", "Дамско щастие", "Земя" и пр. Почти цялата поредица за Ругон-Макарови. ==== Англия ==== * [[Чарлз Дикенс]] – „[[Дейвид Копърфийлд]]“ * [[Джейн Остин]] – „[[Гордост и предразсъдъци]]“ * [[Емили Бронте]] – „[[Брулени хълмове]]“ ==== Германия ==== * [[Томас Ман]] – „[[Вълшебната планина]]“, „[[Доктор Фаустус]]“ * [[Ерих Мария Ремарк]] – „[[Триумфалната арка]]“ ==== Русия ==== * [[Лев Толстой]] – „[[Ана Каренина]]“, „[[Война и мир]]“ * [[Фьодор Достоевски]] – „[[Престъпление и наказание]]“ * [[Николай Гогол]] – „[[Мъртви души]]“ * [[Пьотр Гурски]] – „Повести“ * [[Антон Чехов]] – „[[Баба Славуна]]“ ==== България ==== * [[Иван Вазов]] * [[Алеко Константинов]] * [[Елин Пелин]] * [[Йордан Йовков]] * [[Никола Вапцаров]] * [[Димитър Димов]] * [[Димитър Талев]] * [[Виктор Пасков]] == Живопис == [[Файл:The Arnolfini Portrait, détail (2).jpg|мини|ляво|Реалистичен или илюзионистичен детайл от изпъкналото огледало в „[[Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му]]“ (1434) от [[Ян ван Ейк]]]] Реализмът като стил или движение в изкуството трябва да се разграничава от реализма като термин, описващ изключително точно и детайлно представяне в изкуството на сцени и обекти. Той Като цяло реалистите изобразяват ежедневни теми и ситуации в съвременна обстановка, като се опитват да представят индивиди от всички социални класи по сходен начин. Класическият [[идеализъм]] и романтичната емоционалност и драма се избягват, а низките елементи не се омекотяват или избягват. [[Социален реализъм|Социалният реализъм]] набляга на представянето на [[работническа класа|работническата класа]] и я третира със същата сериозност като другите класи. Третирането на теми по героичен или сантиментален начин се отхвърля. Като течение в изкуството, Реализмът е реакция срещу неестествеността на [[Романтизъм|Романтизма]]. Разпространява се из цяла Европа и е влиятелно до края на века, а дори и след това, но ставайки водещо, течението губи обикновения си характер и се размива като артистичен стил. След идването на [[Импресионизъм|Импресионизма]] и следващите движения, които омаловажават значението на точната работа с четката, често за Реализма се говори само като за по-традиционно и по-сковано рисуване. Използва се и за различни по-късни движения, някои от които включват внимателно илюзионистично представяне, като например [[Фотореализъм|Фотореализма]], а други представят „реалистичен“ обект в социалното му значение или съчетават двете. === Реалистично движение === Реалистичното движение води началото си от средата на XIX век като реакция на [[Романтизъм|Романтизма]] и [[Историческа живопис|историческата живопис]]. С цел представяне на „истинския“ живот, реалистите използват за свои теми обикновени работници и обикновени хора в ежедневна обстановка, заети с реални дейности. Главни негови представители са [[Гюстав Курбе]], [[Жан-Франсоа Миле]], [[Оноре Домие]] и [[Жан-Батист Камий Коро]]. Според Рос Финочино от [[Музей на изкуството „Метрополитън“]], реалистите използват неразкрасени детайли, изобразяващи съществуването на обикновения съвременен живот, като съвпадат със съвременната натуралистична литература на [[Емил Зола]], [[Оноре дьо Балзак]] и [[Гюстав Флобер]]. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> Jean-François Millet - Gleaners - Google Art Project.jpg|„[[Събирачки на класове]]“ (1857), [[Жан-Франсоа Миле]]]] Gustave Courbet 018.jpg|„Трошачи на камъни“ (1849), [[Гюстав Курбе]] Gustave Courbet 031.jpg|„След вечеря в Орнан“ (1849), Гюстав Курбе Jean-François Millet - The Sower - Google Art Project.jpg|„Сеяч“ (1850), [[Жан-Франсоа Миле]] Young Girl Reading by Jean-Baptiste-Camille Corot c1868.jpg|„Четящо младо момиче“ (1868), [[Жан-Батист Камий Коро]] Edouard Manet 025.jpg|„Закуска в ателието“ (1868), [[Едуар Мане]], [[Новата пинакотека]], [[Мюнхен]], Германия Jean-François Millet - A Norman Milkmaid at Gréville - Google Art Project.jpg|„Норманска доячка в Гревил“ (1871), [[Жан-Франсоа Миле]] Honoré Daumier (French, Marseilles 1808–1879 Valmondois) - The Third-Class Carriage - Google Art Project.jpg|„Вагон ''Трета класа''“ (1862 – 1864), [[Оноре Домие]] Brooklyn Museum - Fin du travail (The End of the Working Day) - Jules Breton.jpg|„Краят на работния ден“ (1886 – 1887), [[Жул Бретон]] Ilia Efimovich Repin (1844-1930) - Volga Boatmen (1870-1873).jpg|„[[Бурлаци на Волга]]“ (1870 – 1873), [[Иля Репин]]]] </gallery> Френското реалистично движение има свои еквиваленти във всички западни държави, които се развиват скоро след появата му. В Русия [[Передвижници]]те, създадени през 60-те години и организиращи изложби от 1871 г., включват много реалисти, като например [[Иля Репин]] и имат огромно влияние върху руското изкуство. В Британия, художници като [[Хуберт фон Херкомер]] и [[Люк Филдс]] имат голям успех с реалистичните си платна, посветени на социални проблеми. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> Illarion Michajlowitsch Prjanischnikow 002.jpg|„Шегобийци. Гостиный двор в Москва“ (1865), [[Иларион Прянишников]] Wladimir Jegorowitsch Makowskij 001.jpg|„Човеколюбци“ (1874), [[Владимир Маковски]] Procesión de Pascua en la región de Kursk, por Iliá Repin.jpg|„[[Религиозна процесия в Курск]]“ (1880 – 83), [[Иля Репин]], 1880 – 83 Hubert von Herkomer - Hard Times.JPG|„Трудни времена“ (1885), [[Хуберт фон Херкомер]] </gallery> === Илюзионистичен реализъм === [[Файл:Frederic Leighton - Cimabue's Madonna Carried in Procession - Google Art Project 2.jpg|мини|ляво|340px|„Мадоната на Чимабуе, носена на процесия“ (1853 – 1855) от [[Фредерик Лейтън]] е сред последните от дългата традиция на илюзионизма в живописта, но не е реалистична в смисъла, който Курбе влага в творбите си от същия период]] Развитието на все по-точното представяне на обектите има дълга история в изкуството. Тя включва елементи като точното изобразяване на анатомията на хора и животни, на [[перспектива]]та и ефектите, породени от разстоянието и детайлните ефекти на светлината и цвета. Изкуството на [[Късен палеолит|Късния палеолит]] в Европа постига удивително точни изображения на животни, а [[Изкуство на Древен Египет|древноегипетското изкуство]] развива обичаи, включващи както [[стилизация]], така и идеализация, които позволяват изключително ефектното изобразяване да бъде пресъздавано широко и постоянно. [[Изкуство на Древна Гърция|Древногръцкото изкуство]], по общо мнение, прави огромен напредък в изобразяването на анатомията и остава и до днес основен модел за това. Не са оцелели оригинални творби на панели или стени от древногръцки художници, но от литературни източници и от оцелелите производни творби (предимно гръко-римски [[мозайка|мозайки]]) е видно, че илюзионизмът е високо ценен в живописта. Известната история на [[Плиний Стари]] за птиците изкълвали гроздето, нарисувана от [[Зевксис]] през V век пр. Хр., може да е легенда, но е показателна за аспирациите на гръцката живопис. Що се отнася до точност във формата, светлината и цвета, римските картини показват ненаучен, но ефективен метод за представяне на обектите на далечно разстояние по-малки, отколкото тези на близко и в представяне на правилни геометрични форми като покриви и стени на стаи в перспектива. Този напредък в илюзионистичните ефекти представлява отдалечаване от идеализма; статуите на гръцки божества и герои се стремят да представят точно идеализирани и красиви форми, въпреки че други творби, като главите на известния с грозотата си [[Сократ]], си позволяват да не се съобразяват с естетичните идеали. Римските скулптурни портрети, когато не са под прекалено силното гръцко влияние, показват повече желание да бъде пресъздаден истинският вид на обекта. [[Файл:Eyckbaptism.png|мини|300px|Изображението на Кръщение Господне от [[Торинско-Милански часослов|Торинско-Миланския часослов]], ок. 1425 г., е пример за напредъка на илюзионизма]] Изкуството на [[Късна античност|Късната античност]] е известно с отхвърлянето на илюзионизма. Тази промяна вече е утвърдена, когато Християнството започва да влияе върху изкуството. На запад класически илюзионистични стандарти не се достигат до [[Късно Средновековие|късното Средновековие]] или дори до ранния [[Ренесанс]], като за това са подпомогнати от развитието на нови техники в маслената живопис, които правят възможно точното и прецизно изобразяване на светлинни ефекти с много малки четчици и няколко слоя боя и гланц. Научните методи за представяне на перспективата се развиват в Италия и постепенно се разпространяват из цяла Европа, а точността в анатомията се преоткрива под влияние на класическото изкуство. Както в антични времена, идеализмът остава норма. Точното представяне на [[пейзажна живопис|пейзажа в живописта]] се развива по времето на ранната нидерландска и ренесансовата живопис и се издига на много високо ниво по време на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|нидерландския Златен век в изобразителното изкуство]], когато се развиват изключително фини техники за изобразяване на различни атмосферни условия и състояния на естествената светлина. Друг напредък ранната нидерландска живопис постига в портрета, където около 1600 г., може да се забележи голямото сходство между живописта и скулптурата, въпреки че обектите често са идеализирани или са в неестествени пози. [[Натюрморт]]ът и неговите елементи в други творби изиграва важна роля в развитието на илюзионистичната живопис, въпреки че в нидерландската традиция на рисуване на цветя дълго време липсва реализъм. === Реализъм и натурализъм при представянето на ежедневни теми === [[Файл:Simon Bening (Flemish - Gathering Twigs - Google Art Project.jpg|мини|ляво|250px|Миниатюра с дървосекачи от „[[Дейностите през годината]]“ от [[Симон Бенинг]], ок. 1550]] Изобразяването на ежедневни теми в изкуството също има дълга история, въпреки че често темата е била „изтиквана“ в края на композицията или е показана в по-малък мащаб. Отчасти причината за това е, че изкуството е скъпо и обикновено се поръчва за специфични религиозни, политически или лични цели, което оставя сравнително малко място, което да бъде посветено на подобни сцени. Рисунките в краищата на [[Илюстрован ръкопис|илюстрираните ръкописи]] понякога съдържат малки сцени от ежедневието, а развитието на перспективата позволява създаването на голям фон в много от сцените, в който може да се включат малки фигури, заети с делнични занимания. Средновековното и ранното ренесансово изкуство по принцип представят не-верски фигури в съвременно облекло, тъй че не се налага никакво пренастройване, дори и в религиозните и историческите сцени от древността. Ранната нидерландска живопис започва да включва в портретите („[[Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му]]“ от [[Ян ван Ейк]]) и все по-често в религиозните сцени (олтарът в Мероде) изключително детайлни изображения на интериор от средната класа, пълен с превъзходно изпълнени предмети. Въпреки това тези предмети са там основно, защото носят сложно символично значение, което премахва самостоятелния реалистичен елемент. Късносредновековният цикъл „[[Дейностите през годината]]“, от който са оцелели много примери благодарение на [[часослов]]ите, се фокусира върху селския труд през различните сезони. Често се използва богат фон, което го прави особено значим както за развитието на [[пейзажна живопис|пейзажната живопис]], така и за представянето на ежедневни теми в изкуството. [[Файл:Annibale Carracci - Butcher's Shop - WGA04409.jpg|мини|250px|„Месарницата“ (началото на 1580-те), [[Анибале Карачи]]]] През XVI век започва изобразяването на големи платна на сцени с работещи хора, най-вече на пазар или в кухня. В много от тях на храната се отделя също толкова важно място, колкото и на работниците. Сред изявените артисти тук са нидерландските маниеристи [[Питер Артсен]] и неговият племенник [[Йоахим Бейкелар]] и младият италианец [[Анибале Карачи]], който има изключително земен стил, а [[Бартоломео Пасароти]] заема средно положение между двете групи. [[Питер Брьогел Стария]] е пионер в областта на големите панорамни сцени, представящи селския живот. Тези сцени са прелюдия към популярността на [[битова живопис|битовите сцени]] от XVII век, които се появяват из цяла Европа, благодарение на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|нидерландския Златен век]], който заражда няколко [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство#Битова живопис|различни под-жанра]], на [[бамбочианти]]те (въпреки че са предимно от [[Нидерландия (историческа област)|Ниските земи]]) в Италия и на [[бодегон]]ът и въвеждането на неидеализираните селяни в историческите платна на [[Хосе де Рибера]] и [[Диего Веласкес]] в Испания. Във Франция братята [[Льо Нен]] и много фламандски художници, сред които [[Адриан Броувер]], [[Давид Тениер Стария]] и [[Давид Тениер Млади|Младия]], рисуват селско, но рядко и градско население. През XVIII век малките платна на работещи хора остават популярни, като се следва предимно нидерландската традиция и винаги представят и жени. Голяма част от произведенията, представящи обикновени хора, особено при отпечатъците на старите майстори, са комични или морализаторски, но бедността на обектите рядко е част от моралното послание. От средата на XIX век насетне това се променя и започва да се набляга на трудностите в живота на бедните. Като изключим тази тенденция, съвпадаща с миграцията от селото към града в по-голямата част от Европа, художниците продължават да рисуват бедни селяни и оставят предимно на илюстратори като [[Гюстав Доре]] да показват ужаса на градската нищета. Пренаселените улични сцени (особено парижките) стават популярни благодарение на импресионистите и свързаните с тях художници. Средновековните илюстратори на ръкописи, често са молени да илюстрират различни технологии, но след Ренесанса подобни изображения остават само в илюстрациите на книги и в отпечатъците. С изключение на [[маринизъм|маринизма]], те като цяло изчезват от [[изящно изкуство|изящното изкуство]] до началото на [[Индустриална революция|Индустриалната революция]]. Все пак този елемент се запазва в творчеството на [[Джоузеф Райт от Дерби]] и [[Филип Джеймс де Лутербург]]. Тази тема едва ли се е продавала добре и затова се наблюдава видимо отсъствие на индустриални сцени (с изключение на няколко влакови) в живописта до края на XIX век. Тогава започват поръчките на индустриалци или за институции в големите градове, често в голям мащаб, понякога с квази-героичен маниер. [[Американски реализъм|Американският реализъм]], движение от началото на XX век, е едно от многото модерни движения, което използва Реализма в този смисъл. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> El almuerzo, by Diego Velázquez.jpg|„[[Селяни на маса]]“ (ок. 1620), [[Диего Веласкес]] Brouwer, Adriaen - Interior of a Tavern - Google Art Project.jpg|„Интериор на таверна“ (ок. 1630), [[Адриан Броувер]] Quiringh van Brekelenkam - Interior of a Tailor's Shop - WGA03175.jpg|„Интериор на шивашко ателие“ (1653), [[Квирин ван Брекеленкам]] Giacomo Ceruti - Women Working on Pillow Lace (The Sewing School) - WGA4672.jpg|„Жени, шиещи дантелени възглавници“ (ок. 1720-те), [[Джакомо Черути]] Jean-Baptiste Siméon Chardin 017.jpg|„Жена чисти ряпа“ (ок. 1738), [[Жан-Батист-Симеон Шарден]], [[Старата пинакотека]] Jean-Baptiste Greuze (French - The Laundress (La Blanchisseuse) - Google Art Project.jpg|„Перачката“ (1761), [[Жан-Батист Грьоз]] Sir Luke Fildes - The widower - Google Art Project.jpg|„Вдовецът“ (1876), [[Люк Филдс]] William Bell Scott - Iron and Coal.jpg|„Желязо и въглища“ (1855 – 1860), [[Уилям Бел Скот]] </gallery> == Музика == {{основна|Веризъм}} == Театър == Постижението на Реализма в [[театър]]а е да насочи вниманието към социалните и психологическите проблеми в ежедневния живот. В драмите хората се представят като жертви на сили, по-големи от тях, а индивидите се конфронтират с все по-забързващия се свят. Тези първи драматурзи не се страхуват да представят героите си като обикновени, слаби или неспособни да се справят със затрудненията си. Този тип изкуство представя това, което виждаме с очи. == Кино == [[Италиански неореализъм|Италианският неореализъм]] е движение в киното, съдържащо елементи на реализъм, който се развива в Италия след Втората световна война. Значими неореалисти са [[Виторио Де Сика]], [[Лукино Висконти]] и [[Роберто Роселини]]. == Вижте също == * [[Прерафаелити]] * [[Магически реализъм]] * [[Неореализъм]] * [[Социалистически реализъм]] {{Направления в западното изкуство}} {{Превод от|en|Realism (arts)|603357617}} [[Категория:Реализъм (движение в изкуството)]] [[Категория:История на изкуството]] [[Категория:Литература]] 49nfc2lfh34gjvfatw3pdcumax80ekj 12418797 12418795 2024-11-21T14:34:47Z 78.130.181.185 12418797 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{без източници}} [[Файл:Gustave_Courbet_-_Bonjour_Monsieur_Courbet_-_Musée_Fabre.jpg|мини|350px|„[[Среща (картина)|Среща]]“ (1854), [[Гюстав Курбе]]]] {{Течения в изкуството}} '''Реализмът''' е направление в [[изкуство]]то, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Отсъстват добавените допълнително или умишлено пропуснатите елементи. Терминът се заражда през XIX век и се използва за творбите на Гюстав Курбе и група художници, които отхвърлят идеализацията, а се фокусират върху всекидневния живот. По-конкретно реализмът е артистично движение, започнало във Франция през 30-те години на XIX век, след [[Френска революция (1848)|Революцията от 1848 г]]. Реалистите отхвърлят [[Романтизъм|Романтизма]], който е доминиращ във френското изкуство от края на XVIII век. Те въстават срещу екзотичните теми и преувеличената емоционалност и драма. Вместо тях, те се опитват честно и точно да представят истински и типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и мръсни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи в ситуации от обикновения живот, често отразяващи промените, предизвикани от [[Индустриална революция|Индустриалната революция]]. Популярността на тези реалистични творби нараства с въвеждането на [[фотография]]та – нов визуален източник, който подтиква желанието на хората да създадат изображение, което изглежда „обективно реално“. В по-общ план реалистичните творби са тези, които разкриват истината, като може да наблягат на грозното и низкото, като например [[Социален реализъм|Социалният реализъм]], [[Регионализъм (изкуство)|Регионализмът]] и [[Кухненски реализъм|Кухненският реализъм]]. Движението оказва определено въздействие дори върху [[опера]]та, където е наречено [[Веризъм]] и се характеризира с героини от работническата класа, като например Кармен от [[Кармен|едноименната опера]] и Мими от „[[Бохеми]]“. == Литература == {{основна|Литературен реализъм}} Реализмът е литературно направление от 30-те години на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната му цел е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчността, лицемерието и суетата. За произведенията са характерни много описания на различни предмети или чувства, всяко от които има своя смисъл и се свързва с определен герой. === Видове === * [[Социалистически реализъм]] – показва грозните страни на живота, но ги съчетава с положителни примери. * [[Социален реализъм]] – представя обективна картина на обществото със засилен интерес към неговите слабости. * [[Натурализъм (литература)|Натурализъм]] – представя най-грозните страни на живота. === Представители === ==== Франция ==== * [[Стендал]] – „[[Червено и черно]]“, „[[Пармският манастир]]“ * [[Балзак]] – „[[Човешка комедия]]“, „[[Дядо Горио]]“, „[[Братовчедката Бет]]“, „[[Йожени Гранде]]“ * [[Гюстав Флобер]] – „[[Мадам Бовари]]“ * [[Ги дьо Мопасан]] – „[[Бел Ами]]“, „Разкази“ * [[Емил Зола]] - "Вертеп", "Нана", "Дамско щастие", "Земя" и пр. Почти цялата поредица за Ругон-Макарови. ==== Англия ==== * [[Чарлз Дикенс]] – „[[Дейвид Копърфийлд]]“ * [[Джейн Остин]] – „[[Гордост и предразсъдъци]]“ * [[Емили Бронте]] – „[[Брулени хълмове]]“ ==== Германия ==== * [[Томас Ман]] – „[[Вълшебната планина]]“, „[[Доктор Фаустус]]“ * [[Ерих Мария Ремарк]] – „[[Триумфалната арка]]“ ==== Русия ==== * [[Лев Толстой]] – „[[Ана Каренина]]“, „[[Война и мир]]“ * [[Фьодор Достоевски]] – „[[Престъпление и наказание]]“ * [[Николай Гогол]] – „[[Мъртви души]]“ * [[Пьотр Гурски]] – „Повести“ * [[Антон Чехов]] – „[[Баба Славуна]]“ ==== България ==== * [[Иван Вазов]] * [[Алеко Константинов]] * [[Елин Пелин]] * [[Йордан Йовков]] * [[Никола Вапцаров]] * [[Димитър Димов]] * [[Димитър Талев]] * [[Виктор Пасков]] == Живопис == [[Файл:The Arnolfini Portrait, détail (2).jpg|мини|ляво|Реалистичен или илюзионистичен детайл от изпъкналото огледало в „[[Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му]]“ (1434) от [[Ян ван Ейк]]]] Реализмът като стил или движение в изкуството трябва да се разграничава от реализма като термин, описващ изключително точно и детайлно представяне в изкуството на сцени и обекти. Той е нещо си Като цяло реалистите изобразяват ежедневни теми и ситуации в съвременна обстановка, като се опитват да представят индивиди от всички социални класи по сходен начин. Класическият [[идеализъм]] и романтичната емоционалност и драма се избягват, а низките елементи не се омекотяват или избягват. [[Социален реализъм|Социалният реализъм]] набляга на представянето на [[работническа класа|работническата класа]] и я третира със същата сериозност като другите класи. Третирането на теми по героичен или сантиментален начин се отхвърля. Като течение в изкуството, Реализмът е реакция срещу неестествеността на [[Романтизъм|Романтизма]]. Разпространява се из цяла Европа и е влиятелно до края на века, а дори и след това, но ставайки водещо, течението губи обикновения си характер и се размива като артистичен стил. След идването на [[Импресионизъм|Импресионизма]] и следващите движения, които омаловажават значението на точната работа с четката, често за Реализма се говори само като за по-традиционно и по-сковано рисуване. Използва се и за различни по-късни движения, някои от които включват внимателно илюзионистично представяне, като например [[Фотореализъм|Фотореализма]], а други представят „реалистичен“ обект в социалното му значение или съчетават двете. === Реалистично движение === Реалистичното движение води началото си от средата на XIX век като реакция на [[Романтизъм|Романтизма]] и [[Историческа живопис|историческата живопис]]. С цел представяне на „истинския“ живот, реалистите използват за свои теми обикновени работници и обикновени хора в ежедневна обстановка, заети с реални дейности. Главни негови представители са [[Гюстав Курбе]], [[Жан-Франсоа Миле]], [[Оноре Домие]] и [[Жан-Батист Камий Коро]]. Според Рос Финочино от [[Музей на изкуството „Метрополитън“]], реалистите използват неразкрасени детайли, изобразяващи съществуването на обикновения съвременен живот, като съвпадат със съвременната натуралистична литература на [[Емил Зола]], [[Оноре дьо Балзак]] и [[Гюстав Флобер]]. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> Jean-François Millet - Gleaners - Google Art Project.jpg|„[[Събирачки на класове]]“ (1857), [[Жан-Франсоа Миле]]]] Gustave Courbet 018.jpg|„Трошачи на камъни“ (1849), [[Гюстав Курбе]] Gustave Courbet 031.jpg|„След вечеря в Орнан“ (1849), Гюстав Курбе Jean-François Millet - The Sower - Google Art Project.jpg|„Сеяч“ (1850), [[Жан-Франсоа Миле]] Young Girl Reading by Jean-Baptiste-Camille Corot c1868.jpg|„Четящо младо момиче“ (1868), [[Жан-Батист Камий Коро]] Edouard Manet 025.jpg|„Закуска в ателието“ (1868), [[Едуар Мане]], [[Новата пинакотека]], [[Мюнхен]], Германия Jean-François Millet - A Norman Milkmaid at Gréville - Google Art Project.jpg|„Норманска доячка в Гревил“ (1871), [[Жан-Франсоа Миле]] Honoré Daumier (French, Marseilles 1808–1879 Valmondois) - The Third-Class Carriage - Google Art Project.jpg|„Вагон ''Трета класа''“ (1862 – 1864), [[Оноре Домие]] Brooklyn Museum - Fin du travail (The End of the Working Day) - Jules Breton.jpg|„Краят на работния ден“ (1886 – 1887), [[Жул Бретон]] Ilia Efimovich Repin (1844-1930) - Volga Boatmen (1870-1873).jpg|„[[Бурлаци на Волга]]“ (1870 – 1873), [[Иля Репин]]]] </gallery> Френското реалистично движение има свои еквиваленти във всички западни държави, които се развиват скоро след появата му. В Русия [[Передвижници]]те, създадени през 60-те години и организиращи изложби от 1871 г., включват много реалисти, като например [[Иля Репин]] и имат огромно влияние върху руското изкуство. В Британия, художници като [[Хуберт фон Херкомер]] и [[Люк Филдс]] имат голям успех с реалистичните си платна, посветени на социални проблеми. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> Illarion Michajlowitsch Prjanischnikow 002.jpg|„Шегобийци. Гостиный двор в Москва“ (1865), [[Иларион Прянишников]] Wladimir Jegorowitsch Makowskij 001.jpg|„Човеколюбци“ (1874), [[Владимир Маковски]] Procesión de Pascua en la región de Kursk, por Iliá Repin.jpg|„[[Религиозна процесия в Курск]]“ (1880 – 83), [[Иля Репин]], 1880 – 83 Hubert von Herkomer - Hard Times.JPG|„Трудни времена“ (1885), [[Хуберт фон Херкомер]] </gallery> === Илюзионистичен реализъм === [[Файл:Frederic Leighton - Cimabue's Madonna Carried in Procession - Google Art Project 2.jpg|мини|ляво|340px|„Мадоната на Чимабуе, носена на процесия“ (1853 – 1855) от [[Фредерик Лейтън]] е сред последните от дългата традиция на илюзионизма в живописта, но не е реалистична в смисъла, който Курбе влага в творбите си от същия период]] Развитието на все по-точното представяне на обектите има дълга история в изкуството. Тя включва елементи като точното изобразяване на анатомията на хора и животни, на [[перспектива]]та и ефектите, породени от разстоянието и детайлните ефекти на светлината и цвета. Изкуството на [[Късен палеолит|Късния палеолит]] в Европа постига удивително точни изображения на животни, а [[Изкуство на Древен Египет|древноегипетското изкуство]] развива обичаи, включващи както [[стилизация]], така и идеализация, които позволяват изключително ефектното изобразяване да бъде пресъздавано широко и постоянно. [[Изкуство на Древна Гърция|Древногръцкото изкуство]], по общо мнение, прави огромен напредък в изобразяването на анатомията и остава и до днес основен модел за това. Не са оцелели оригинални творби на панели или стени от древногръцки художници, но от литературни източници и от оцелелите производни творби (предимно гръко-римски [[мозайка|мозайки]]) е видно, че илюзионизмът е високо ценен в живописта. Известната история на [[Плиний Стари]] за птиците изкълвали гроздето, нарисувана от [[Зевксис]] през V век пр. Хр., може да е легенда, но е показателна за аспирациите на гръцката живопис. Що се отнася до точност във формата, светлината и цвета, римските картини показват ненаучен, но ефективен метод за представяне на обектите на далечно разстояние по-малки, отколкото тези на близко и в представяне на правилни геометрични форми като покриви и стени на стаи в перспектива. Този напредък в илюзионистичните ефекти представлява отдалечаване от идеализма; статуите на гръцки божества и герои се стремят да представят точно идеализирани и красиви форми, въпреки че други творби, като главите на известния с грозотата си [[Сократ]], си позволяват да не се съобразяват с естетичните идеали. Римските скулптурни портрети, когато не са под прекалено силното гръцко влияние, показват повече желание да бъде пресъздаден истинският вид на обекта. [[Файл:Eyckbaptism.png|мини|300px|Изображението на Кръщение Господне от [[Торинско-Милански часослов|Торинско-Миланския часослов]], ок. 1425 г., е пример за напредъка на илюзионизма]] Изкуството на [[Късна античност|Късната античност]] е известно с отхвърлянето на илюзионизма. Тази промяна вече е утвърдена, когато Християнството започва да влияе върху изкуството. На запад класически илюзионистични стандарти не се достигат до [[Късно Средновековие|късното Средновековие]] или дори до ранния [[Ренесанс]], като за това са подпомогнати от развитието на нови техники в маслената живопис, които правят възможно точното и прецизно изобразяване на светлинни ефекти с много малки четчици и няколко слоя боя и гланц. Научните методи за представяне на перспективата се развиват в Италия и постепенно се разпространяват из цяла Европа, а точността в анатомията се преоткрива под влияние на класическото изкуство. Както в антични времена, идеализмът остава норма. Точното представяне на [[пейзажна живопис|пейзажа в живописта]] се развива по времето на ранната нидерландска и ренесансовата живопис и се издига на много високо ниво по време на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|нидерландския Златен век в изобразителното изкуство]], когато се развиват изключително фини техники за изобразяване на различни атмосферни условия и състояния на естествената светлина. Друг напредък ранната нидерландска живопис постига в портрета, където около 1600 г., може да се забележи голямото сходство между живописта и скулптурата, въпреки че обектите често са идеализирани или са в неестествени пози. [[Натюрморт]]ът и неговите елементи в други творби изиграва важна роля в развитието на илюзионистичната живопис, въпреки че в нидерландската традиция на рисуване на цветя дълго време липсва реализъм. === Реализъм и натурализъм при представянето на ежедневни теми === [[Файл:Simon Bening (Flemish - Gathering Twigs - Google Art Project.jpg|мини|ляво|250px|Миниатюра с дървосекачи от „[[Дейностите през годината]]“ от [[Симон Бенинг]], ок. 1550]] Изобразяването на ежедневни теми в изкуството също има дълга история, въпреки че често темата е била „изтиквана“ в края на композицията или е показана в по-малък мащаб. Отчасти причината за това е, че изкуството е скъпо и обикновено се поръчва за специфични религиозни, политически или лични цели, което оставя сравнително малко място, което да бъде посветено на подобни сцени. Рисунките в краищата на [[Илюстрован ръкопис|илюстрираните ръкописи]] понякога съдържат малки сцени от ежедневието, а развитието на перспективата позволява създаването на голям фон в много от сцените, в който може да се включат малки фигури, заети с делнични занимания. Средновековното и ранното ренесансово изкуство по принцип представят не-верски фигури в съвременно облекло, тъй че не се налага никакво пренастройване, дори и в религиозните и историческите сцени от древността. Ранната нидерландска живопис започва да включва в портретите („[[Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му]]“ от [[Ян ван Ейк]]) и все по-често в религиозните сцени (олтарът в Мероде) изключително детайлни изображения на интериор от средната класа, пълен с превъзходно изпълнени предмети. Въпреки това тези предмети са там основно, защото носят сложно символично значение, което премахва самостоятелния реалистичен елемент. Късносредновековният цикъл „[[Дейностите през годината]]“, от който са оцелели много примери благодарение на [[часослов]]ите, се фокусира върху селския труд през различните сезони. Често се използва богат фон, което го прави особено значим както за развитието на [[пейзажна живопис|пейзажната живопис]], така и за представянето на ежедневни теми в изкуството. [[Файл:Annibale Carracci - Butcher's Shop - WGA04409.jpg|мини|250px|„Месарницата“ (началото на 1580-те), [[Анибале Карачи]]]] През XVI век започва изобразяването на големи платна на сцени с работещи хора, най-вече на пазар или в кухня. В много от тях на храната се отделя също толкова важно място, колкото и на работниците. Сред изявените артисти тук са нидерландските маниеристи [[Питер Артсен]] и неговият племенник [[Йоахим Бейкелар]] и младият италианец [[Анибале Карачи]], който има изключително земен стил, а [[Бартоломео Пасароти]] заема средно положение между двете групи. [[Питер Брьогел Стария]] е пионер в областта на големите панорамни сцени, представящи селския живот. Тези сцени са прелюдия към популярността на [[битова живопис|битовите сцени]] от XVII век, които се появяват из цяла Европа, благодарение на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|нидерландския Златен век]], който заражда няколко [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство#Битова живопис|различни под-жанра]], на [[бамбочианти]]те (въпреки че са предимно от [[Нидерландия (историческа област)|Ниските земи]]) в Италия и на [[бодегон]]ът и въвеждането на неидеализираните селяни в историческите платна на [[Хосе де Рибера]] и [[Диего Веласкес]] в Испания. Във Франция братята [[Льо Нен]] и много фламандски художници, сред които [[Адриан Броувер]], [[Давид Тениер Стария]] и [[Давид Тениер Млади|Младия]], рисуват селско, но рядко и градско население. През XVIII век малките платна на работещи хора остават популярни, като се следва предимно нидерландската традиция и винаги представят и жени. Голяма част от произведенията, представящи обикновени хора, особено при отпечатъците на старите майстори, са комични или морализаторски, но бедността на обектите рядко е част от моралното послание. От средата на XIX век насетне това се променя и започва да се набляга на трудностите в живота на бедните. Като изключим тази тенденция, съвпадаща с миграцията от селото към града в по-голямата част от Европа, художниците продължават да рисуват бедни селяни и оставят предимно на илюстратори като [[Гюстав Доре]] да показват ужаса на градската нищета. Пренаселените улични сцени (особено парижките) стават популярни благодарение на импресионистите и свързаните с тях художници. Средновековните илюстратори на ръкописи, често са молени да илюстрират различни технологии, но след Ренесанса подобни изображения остават само в илюстрациите на книги и в отпечатъците. С изключение на [[маринизъм|маринизма]], те като цяло изчезват от [[изящно изкуство|изящното изкуство]] до началото на [[Индустриална революция|Индустриалната революция]]. Все пак този елемент се запазва в творчеството на [[Джоузеф Райт от Дерби]] и [[Филип Джеймс де Лутербург]]. Тази тема едва ли се е продавала добре и затова се наблюдава видимо отсъствие на индустриални сцени (с изключение на няколко влакови) в живописта до края на XIX век. Тогава започват поръчките на индустриалци или за институции в големите градове, често в голям мащаб, понякога с квази-героичен маниер. [[Американски реализъм|Американският реализъм]], движение от началото на XX век, е едно от многото модерни движения, което използва Реализма в този смисъл. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> El almuerzo, by Diego Velázquez.jpg|„[[Селяни на маса]]“ (ок. 1620), [[Диего Веласкес]] Brouwer, Adriaen - Interior of a Tavern - Google Art Project.jpg|„Интериор на таверна“ (ок. 1630), [[Адриан Броувер]] Quiringh van Brekelenkam - Interior of a Tailor's Shop - WGA03175.jpg|„Интериор на шивашко ателие“ (1653), [[Квирин ван Брекеленкам]] Giacomo Ceruti - Women Working on Pillow Lace (The Sewing School) - WGA4672.jpg|„Жени, шиещи дантелени възглавници“ (ок. 1720-те), [[Джакомо Черути]] Jean-Baptiste Siméon Chardin 017.jpg|„Жена чисти ряпа“ (ок. 1738), [[Жан-Батист-Симеон Шарден]], [[Старата пинакотека]] Jean-Baptiste Greuze (French - The Laundress (La Blanchisseuse) - Google Art Project.jpg|„Перачката“ (1761), [[Жан-Батист Грьоз]] Sir Luke Fildes - The widower - Google Art Project.jpg|„Вдовецът“ (1876), [[Люк Филдс]] William Bell Scott - Iron and Coal.jpg|„Желязо и въглища“ (1855 – 1860), [[Уилям Бел Скот]] </gallery> == Музика == {{основна|Веризъм}} == Театър == Постижението на Реализма в [[театър]]а е да насочи вниманието към социалните и психологическите проблеми в ежедневния живот. В драмите хората се представят като жертви на сили, по-големи от тях, а индивидите се конфронтират с все по-забързващия се свят. Тези първи драматурзи не се страхуват да представят героите си като обикновени, слаби или неспособни да се справят със затрудненията си. Този тип изкуство представя това, което виждаме с очи. == Кино == [[Италиански неореализъм|Италианският неореализъм]] е движение в киното, съдържащо елементи на реализъм, който се развива в Италия след Втората световна война. Значими неореалисти са [[Виторио Де Сика]], [[Лукино Висконти]] и [[Роберто Роселини]]. == Вижте също == * [[Прерафаелити]] * [[Магически реализъм]] * [[Неореализъм]] * [[Социалистически реализъм]] {{Направления в западното изкуство}} {{Превод от|en|Realism (arts)|603357617}} [[Категория:Реализъм (движение в изкуството)]] [[Категория:История на изкуството]] [[Категория:Литература]] fwxrerniou2qkgoqjcrbofj8xb946vq 12418800 12418797 2024-11-21T14:36:22Z 78.130.181.185 12418800 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{без източници}} [[Файл:Gustave_Courbet_-_Bonjour_Monsieur_Courbet_-_Musée_Fabre.jpg|мини|350px|„[[Среща (картина)|Среща]]“ (1854), [[Гюстав Курбе]]]] {{Течения в изкуството}} '''Реализмът''' е направление в [[изкуство]]то, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Отсъстват добавените допълнително или умишлено пропуснатите елементи. Терминът се заражда през XIX век и се използва за творбите на Гюстав Курбе и група художници, които отхвърлят идеализацията, а се фокусират върху всекидневния живот. По-конкретно реализмът е артистично движение, започнало във Франция през 30-те години на XIX век, след [[Френска революция (1848)|Революцията от 1848 г]]. Реалистите отхвърлят [[Романтизъм|Романтизма]], който е доминиращ във френското изкуство от края на XVIII век. Те въстават срещу екзотичните теми и преувеличената емоционалност и драма. Вместо тях, те се опитват честно и точно да представят истински и типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и мръсни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи в ситуации от обикновения живот, често отразяващи промените, предизвикани от [[Индустриална революция|Индустриалната революция]]. Популярността на тези реалистични творби нараства с въвеждането на [[фотография]]та – нов визуален източник, който подтиква желанието на хората да създадат изображение, което изглежда „обективно реално“. В по-общ план реалистичните творби са тези, които разкриват истината, като може да наблягат на грозното и низкото, като например [[Социален реализъм|Социалният реализъм]], [[Регионализъм (изкуство)|Регионализмът]] и [[Кухненски реализъм|Кухненският реализъм]]. Движението оказва определено въздействие дори върху [[опера]]та, където е наречено [[Веризъм]] и се характеризира с героини от работническата класа, като например Кармен от [[Кармен|едноименната опера]] и Мими от „[[Бохеми]]“. == Литература == {{основна|Литературен реализъм}} Реализмът е литературно направление от 30-те години на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната му цел е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчността, лицемерието и суетата. За произведенията са характерни много описания на различни предмети или чувства, всяко от които има своя смисъл и се свързва с определен герой. === Видове === * [[Социалистически реализъм]] – показва грозните страни на живота, но ги съчетава с положителни примери. * [[Социален реализъм]] – представя обективна картина на обществото със засилен интерес към неговите слабости. * [[Натурализъм (литература)|Натурализъм]] – представя най-грозните страни на живота. === Представители === ==== Франция ==== * [[Стендал]] – „[[Червено и черно]]“, „[[Пармският манастир]]“ * [[Балзак]] – „[[Човешка комедия]]“, „[[Дядо Горио]]“, „[[Братовчедката Бет]]“, „[[Йожени Гранде]]“ * [[Гюстав Флобер]] – „[[Мадам Бовари]]“ * [[Ги дьо Мопасан]] – „[[Бел Ами]]“, „Разкази“ * [[Емил Зола]] - "Вертеп", "Нана", "Дамско щастие", "Земя" и пр. Почти цялата поредица за Ругон-Макарови. ==== Англия ==== * [[Чарлз Дикенс]] – „[[Дейвид Копърфийлд]]“ * [[Джейн Остин]] – „[[Гордост и предразсъдъци]]“ * [[Емили Бронте]] – „[[Брулени хълмове]]“ ==== Германия ==== * [[Томас Ман]] – „[[Вълшебната планина]]“, „[[Доктор Фаустус]]“ * [[Ерих Мария Ремарк]] – „[[Триумфалната арка]]“ ==== Русия ==== * [[Лев Толстой]] – „[[Ана Каренина]]“, „[[Война и мир]]“ * [[Фьодор Достоевски]] – „[[Престъпление и наказание]]“ * [[Николай Гогол]] – „[[Мъртви души]]“ * [[Пьотр Гурски]] – „Повести“ * [[Антон Чехов]] – „[[Баба Славуна]]“ ==== България ==== * [[Иван Вазов]] * [[Алеко Константинов]] * [[Елин Пелин]] * [[Йордан Йовков]] * [[Никола Вапцаров]] * [[Димитър Димов]] * [[Димитър Талев]] * [[Виктор Пасков]] == Живопис == [[Файл:The Arnolfini Portrait, détail (2).jpg|мини|ляво|Реалистичен или илюзионистичен детайл от изпъкналото огледало в „[[Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му]]“ (1434) от [[Ян ван Ейк]]]] Реализмът като стил или движение в изкуството трябва да се разграничава от реализма като термин, описващ изключително точно и детайлно представяне в изкуството на сцени и обекти. Той съжелявам изтрий го не беше нарочно Като цяло реалистите изобразяват ежеднев Като течение в изкуството, Реализмът е реакция срещу неестествеността на [[Романтизъм|Романтизма]]. Разпространява се из цяла Европа и е влиятелно до края на века, а дори и след това, но ставайки водещо, течението губи обикновения си характер и се размива като артистичен стил. След идването на [[Импресионизъм|Импресионизма]] и следващите движения, които омаловажават значението на точната работа с четката, често за Реализма се говори само като за по-традиционно и по-сковано рисуване. Използва се и за различни по-късни движения, някои от които включват внимателно илюзионистично представяне, като например [[Фотореализъм|Фотореализма]], а други представят „реалистичен“ обект в социалното му значение или съчетават двете. === Реалистично движение === Реалистичното движение води началото си от средата на XIX век като реакция на [[Романтизъм|Романтизма]] и [[Историческа живопис|историческата живопис]]. С цел представяне на „истинския“ живот, реалистите използват за свои теми обикновени работници и обикновени хора в ежедневна обстановка, заети с реални дейности. Главни негови представители са [[Гюстав Курбе]], [[Жан-Франсоа Миле]], [[Оноре Домие]] и [[Жан-Батист Камий Коро]]. Според Рос Финочино от [[Музей на изкуството „Метрополитън“]], реалистите използват неразкрасени детайли, изобразяващи съществуването на обикновения съвременен живот, като съвпадат със съвременната натуралистична литература на [[Емил Зола]], [[Оноре дьо Балзак]] и [[Гюстав Флобер]]. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> Jean-François Millet - Gleaners - Google Art Project.jpg|„[[Събирачки на класове]]“ (1857), [[Жан-Франсоа Миле]]]] Gustave Courbet 018.jpg|„Трошачи на камъни“ (1849), [[Гюстав Курбе]] Gustave Courbet 031.jpg|„След вечеря в Орнан“ (1849), Гюстав Курбе Jean-François Millet - The Sower - Google Art Project.jpg|„Сеяч“ (1850), [[Жан-Франсоа Миле]] Young Girl Reading by Jean-Baptiste-Camille Corot c1868.jpg|„Четящо младо момиче“ (1868), [[Жан-Батист Камий Коро]] Edouard Manet 025.jpg|„Закуска в ателието“ (1868), [[Едуар Мане]], [[Новата пинакотека]], [[Мюнхен]], Германия Jean-François Millet - A Norman Milkmaid at Gréville - Google Art Project.jpg|„Норманска доячка в Гревил“ (1871), [[Жан-Франсоа Миле]] Honoré Daumier (French, Marseilles 1808–1879 Valmondois) - The Third-Class Carriage - Google Art Project.jpg|„Вагон ''Трета класа''“ (1862 – 1864), [[Оноре Домие]] Brooklyn Museum - Fin du travail (The End of the Working Day) - Jules Breton.jpg|„Краят на работния ден“ (1886 – 1887), [[Жул Бретон]] Ilia Efimovich Repin (1844-1930) - Volga Boatmen (1870-1873).jpg|„[[Бурлаци на Волга]]“ (1870 – 1873), [[Иля Репин]]]] </gallery> Френското реалистично движение има свои еквиваленти във всички западни държави, които се развиват скоро след появата му. В Русия [[Передвижници]]те, създадени през 60-те години и организиращи изложби от 1871 г., включват много реалисти, като например [[Иля Репин]] и имат огромно влияние върху руското изкуство. В Британия, художници като [[Хуберт фон Херкомер]] и [[Люк Филдс]] имат голям успех с реалистичните си платна, посветени на социални проблеми. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> Illarion Michajlowitsch Prjanischnikow 002.jpg|„Шегобийци. Гостиный двор в Москва“ (1865), [[Иларион Прянишников]] Wladimir Jegorowitsch Makowskij 001.jpg|„Човеколюбци“ (1874), [[Владимир Маковски]] Procesión de Pascua en la región de Kursk, por Iliá Repin.jpg|„[[Религиозна процесия в Курск]]“ (1880 – 83), [[Иля Репин]], 1880 – 83 Hubert von Herkomer - Hard Times.JPG|„Трудни времена“ (1885), [[Хуберт фон Херкомер]] </gallery> === Илюзионистичен реализъм === [[Файл:Frederic Leighton - Cimabue's Madonna Carried in Procession - Google Art Project 2.jpg|мини|ляво|340px|„Мадоната на Чимабуе, носена на процесия“ (1853 – 1855) от [[Фредерик Лейтън]] е сред последните от дългата традиция на илюзионизма в живописта, но не е реалистична в смисъла, който Курбе влага в творбите си от същия период]] Развитието на все по-точното представяне на обектите има дълга история в изкуството. Тя включва елементи като точното изобразяване на анатомията на хора и животни, на [[перспектива]]та и ефектите, породени от разстоянието и детайлните ефекти на светлината и цвета. Изкуството на [[Късен палеолит|Късния палеолит]] в Европа постига удивително точни изображения на животни, а [[Изкуство на Древен Египет|древноегипетското изкуство]] развива обичаи, включващи както [[стилизация]], така и идеализация, които позволяват изключително ефектното изобразяване да бъде пресъздавано широко и постоянно. [[Изкуство на Древна Гърция|Древногръцкото изкуство]], по общо мнение, прави огромен напредък в изобразяването на анатомията и остава и до днес основен модел за това. Не са оцелели оригинални творби на панели или стени от древногръцки художници, но от литературни източници и от оцелелите производни творби (предимно гръко-римски [[мозайка|мозайки]]) е видно, че илюзионизмът е високо ценен в живописта. Известната история на [[Плиний Стари]] за птиците изкълвали гроздето, нарисувана от [[Зевксис]] през V век пр. Хр., може да е легенда, но е показателна за аспирациите на гръцката живопис. Що се отнася до точност във формата, светлината и цвета, римските картини показват ненаучен, но ефективен метод за представяне на обектите на далечно разстояние по-малки, отколкото тези на близко и в представяне на правилни геометрични форми като покриви и стени на стаи в перспектива. Този напредък в илюзионистичните ефекти представлява отдалечаване от идеализма; статуите на гръцки божества и герои се стремят да представят точно идеализирани и красиви форми, въпреки че други творби, като главите на известния с грозотата си [[Сократ]], си позволяват да не се съобразяват с естетичните идеали. Римските скулптурни портрети, когато не са под прекалено силното гръцко влияние, показват повече желание да бъде пресъздаден истинският вид на обекта. [[Файл:Eyckbaptism.png|мини|300px|Изображението на Кръщение Господне от [[Торинско-Милански часослов|Торинско-Миланския часослов]], ок. 1425 г., е пример за напредъка на илюзионизма]] Изкуството на [[Късна античност|Късната античност]] е известно с отхвърлянето на илюзионизма. Тази промяна вече е утвърдена, когато Християнството започва да влияе върху изкуството. На запад класически илюзионистични стандарти не се достигат до [[Късно Средновековие|късното Средновековие]] или дори до ранния [[Ренесанс]], като за това са подпомогнати от развитието на нови техники в маслената живопис, които правят възможно точното и прецизно изобразяване на светлинни ефекти с много малки четчици и няколко слоя боя и гланц. Научните методи за представяне на перспективата се развиват в Италия и постепенно се разпространяват из цяла Европа, а точността в анатомията се преоткрива под влияние на класическото изкуство. Както в антични времена, идеализмът остава норма. Точното представяне на [[пейзажна живопис|пейзажа в живописта]] се развива по времето на ранната нидерландска и ренесансовата живопис и се издига на много високо ниво по време на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|нидерландския Златен век в изобразителното изкуство]], когато се развиват изключително фини техники за изобразяване на различни атмосферни условия и състояния на естествената светлина. Друг напредък ранната нидерландска живопис постига в портрета, където около 1600 г., може да се забележи голямото сходство между живописта и скулптурата, въпреки че обектите често са идеализирани или са в неестествени пози. [[Натюрморт]]ът и неговите елементи в други творби изиграва важна роля в развитието на илюзионистичната живопис, въпреки че в нидерландската традиция на рисуване на цветя дълго време липсва реализъм. === Реализъм и натурализъм при представянето на ежедневни теми === [[Файл:Simon Bening (Flemish - Gathering Twigs - Google Art Project.jpg|мини|ляво|250px|Миниатюра с дървосекачи от „[[Дейностите през годината]]“ от [[Симон Бенинг]], ок. 1550]] Изобразяването на ежедневни теми в изкуството също има дълга история, въпреки че често темата е била „изтиквана“ в края на композицията или е показана в по-малък мащаб. Отчасти причината за това е, че изкуството е скъпо и обикновено се поръчва за специфични религиозни, политически или лични цели, което оставя сравнително малко място, което да бъде посветено на подобни сцени. Рисунките в краищата на [[Илюстрован ръкопис|илюстрираните ръкописи]] понякога съдържат малки сцени от ежедневието, а развитието на перспективата позволява създаването на голям фон в много от сцените, в който може да се включат малки фигури, заети с делнични занимания. Средновековното и ранното ренесансово изкуство по принцип представят не-верски фигури в съвременно облекло, тъй че не се налага никакво пренастройване, дори и в религиозните и историческите сцени от древността. Ранната нидерландска живопис започва да включва в портретите („[[Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му]]“ от [[Ян ван Ейк]]) и все по-често в религиозните сцени (олтарът в Мероде) изключително детайлни изображения на интериор от средната класа, пълен с превъзходно изпълнени предмети. Въпреки това тези предмети са там основно, защото носят сложно символично значение, което премахва самостоятелния реалистичен елемент. Късносредновековният цикъл „[[Дейностите през годината]]“, от който са оцелели много примери благодарение на [[часослов]]ите, се фокусира върху селския труд през различните сезони. Често се използва богат фон, което го прави особено значим както за развитието на [[пейзажна живопис|пейзажната живопис]], така и за представянето на ежедневни теми в изкуството. [[Файл:Annibale Carracci - Butcher's Shop - WGA04409.jpg|мини|250px|„Месарницата“ (началото на 1580-те), [[Анибале Карачи]]]] През XVI век започва изобразяването на големи платна на сцени с работещи хора, най-вече на пазар или в кухня. В много от тях на храната се отделя също толкова важно място, колкото и на работниците. Сред изявените артисти тук са нидерландските маниеристи [[Питер Артсен]] и неговият племенник [[Йоахим Бейкелар]] и младият италианец [[Анибале Карачи]], който има изключително земен стил, а [[Бартоломео Пасароти]] заема средно положение между двете групи. [[Питер Брьогел Стария]] е пионер в областта на големите панорамни сцени, представящи селския живот. Тези сцени са прелюдия към популярността на [[битова живопис|битовите сцени]] от XVII век, които се появяват из цяла Европа, благодарение на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|нидерландския Златен век]], който заражда няколко [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство#Битова живопис|различни под-жанра]], на [[бамбочианти]]те (въпреки че са предимно от [[Нидерландия (историческа област)|Ниските земи]]) в Италия и на [[бодегон]]ът и въвеждането на неидеализираните селяни в историческите платна на [[Хосе де Рибера]] и [[Диего Веласкес]] в Испания. Във Франция братята [[Льо Нен]] и много фламандски художници, сред които [[Адриан Броувер]], [[Давид Тениер Стария]] и [[Давид Тениер Млади|Младия]], рисуват селско, но рядко и градско население. През XVIII век малките платна на работещи хора остават популярни, като се следва предимно нидерландската традиция и винаги представят и жени. Голяма част от произведенията, представящи обикновени хора, особено при отпечатъците на старите майстори, са комични или морализаторски, но бедността на обектите рядко е част от моралното послание. От средата на XIX век насетне това се променя и започва да се набляга на трудностите в живота на бедните. Като изключим тази тенденция, съвпадаща с миграцията от селото към града в по-голямата част от Европа, художниците продължават да рисуват бедни селяни и оставят предимно на илюстратори като [[Гюстав Доре]] да показват ужаса на градската нищета. Пренаселените улични сцени (особено парижките) стават популярни благодарение на импресионистите и свързаните с тях художници. Средновековните илюстратори на ръкописи, често са молени да илюстрират различни технологии, но след Ренесанса подобни изображения остават само в илюстрациите на книги и в отпечатъците. С изключение на [[маринизъм|маринизма]], те като цяло изчезват от [[изящно изкуство|изящното изкуство]] до началото на [[Индустриална революция|Индустриалната революция]]. Все пак този елемент се запазва в творчеството на [[Джоузеф Райт от Дерби]] и [[Филип Джеймс де Лутербург]]. Тази тема едва ли се е продавала добре и затова се наблюдава видимо отсъствие на индустриални сцени (с изключение на няколко влакови) в живописта до края на XIX век. Тогава започват поръчките на индустриалци или за институции в големите градове, често в голям мащаб, понякога с квази-героичен маниер. [[Американски реализъм|Американският реализъм]], движение от началото на XX век, е едно от многото модерни движения, което използва Реализма в този смисъл. <gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4"> El almuerzo, by Diego Velázquez.jpg|„[[Селяни на маса]]“ (ок. 1620), [[Диего Веласкес]] Brouwer, Adriaen - Interior of a Tavern - Google Art Project.jpg|„Интериор на таверна“ (ок. 1630), [[Адриан Броувер]] Quiringh van Brekelenkam - Interior of a Tailor's Shop - WGA03175.jpg|„Интериор на шивашко ателие“ (1653), [[Квирин ван Брекеленкам]] Giacomo Ceruti - Women Working on Pillow Lace (The Sewing School) - WGA4672.jpg|„Жени, шиещи дантелени възглавници“ (ок. 1720-те), [[Джакомо Черути]] Jean-Baptiste Siméon Chardin 017.jpg|„Жена чисти ряпа“ (ок. 1738), [[Жан-Батист-Симеон Шарден]], [[Старата пинакотека]] Jean-Baptiste Greuze (French - The Laundress (La Blanchisseuse) - Google Art Project.jpg|„Перачката“ (1761), [[Жан-Батист Грьоз]] Sir Luke Fildes - The widower - Google Art Project.jpg|„Вдовецът“ (1876), [[Люк Филдс]] William Bell Scott - Iron and Coal.jpg|„Желязо и въглища“ (1855 – 1860), [[Уилям Бел Скот]] </gallery> == Музика == {{основна|Веризъм}} == Театър == Постижението на Реализма в [[театър]]а е да насочи вниманието към социалните и психологическите проблеми в ежедневния живот. В драмите хората се представят като жертви на сили, по-големи от тях, а индивидите се конфронтират с все по-забързващия се свят. Тези първи драматурзи не се страхуват да представят героите си като обикновени, слаби или неспособни да се справят със затрудненията си. Този тип изкуство представя това, което виждаме с очи. == Кино == [[Италиански неореализъм|Италианският неореализъм]] е движение в киното, съдържащо елементи на реализъм, който се развива в Италия след Втората световна война. Значими неореалисти са [[Виторио Де Сика]], [[Лукино Висконти]] и [[Роберто Роселини]]. == Вижте също == * [[Прерафаелити]] * [[Магически реализъм]] * [[Неореализъм]] * [[Социалистически реализъм]] {{Направления в западното изкуство}} {{Превод от|en|Realism (arts)|603357617}} [[Категория:Реализъм (движение в изкуството)]] [[Категория:История на изкуството]] [[Категория:Литература]] n92j0zb2knwz5c4az29pmvfzwafxn39 0 93588 12419709 12256339 2024-11-22T11:14:10Z Dido3 9664 + снимка 12419709 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Скирос |Име на местен език = Σκύρος |Карта = GR_Skyros.PNG |карта-описание = |карта-ниво = |Разположение = Споради |Страна = Гърция |Субект на страната = |Административна единица = Централна Гърция |UTC = |Акватория = |Позиционна карта = Гърция |позиционна карта-описание = |релеф=+ |lat_dir = N|lat_deg = 38|lat_min = 51|lat_sec = 24 |lon_dir = E|lon_deg = 24|lon_min = 33|lon_sec = 51 |region = |CoordScale = |Площ = 209 |Площ на заливите = |Най-висока точка = Връх Кохилас, 788 |Население = 2994 |Година = 2011 |Снимка = Skyros_IMG_3771.jpg |Размер на картината = |Коментар към снимката = Хора (Скирос), централният град на остров Скирос |Забележки = |Commons = }} '''Скирос''' ([[гръцки език|гръцки]]: Σκύρος) е най-южният и най-големият (209 km²) [[остров]] от архипелага [[Северни Споради]] – гръцки архипелаг в [[Бяло море]]. Население около 3000 души (през [[2003]]). Административно островът принадлежи към [[Областна единица (Гърция)|областна единица]] [[Евбея (областна единица)|Евбея]] за разлика от останалите острови на Северните Споради, които са в самостоятелната областна единица [[Споради (областна единица)|Споради]]. == География == === Положение, големина, релеф === Остров Скирос е разположен в крайната югоизточна част на архипелага Северни Споради и отстои на 36 km североизточно от остров [[Евбея]]. Дължината му е около 30 km, а ширината от 3 до 12 km. Бреговата му линия е силно разчленена като на запад, изток и юг дълбоко в сушата се вдават заливите Пефко, Ахил, Каламидза и Требуки. На юг и югозапад от него се намират по-малките острови Саракино, Валакса, Скиропула, Ериния и Кулури, а на север – Ексо Поди, Меса Поди и Ворио Поди. Релефът на острова е хълмист на северозапад и планински на югоизток, където е разположена планината Ко&#768;хилас с височина 788 m (връх Ко&#768;хилас). Планината е част от защитената мрежа [[Натура 2000]] (зона 2420006) с означение като [[Орнитологично важно място|орнитологично важно място]] (зона 115).<ref name="Незис"/> === Върхове === Най-високата точка на острова е връх Ко&#768;хилас (''Κόχυλας'', ''Κοχύλας'' или Πανόφτης & Πυραμίδα), 788 m на едноименната планина в южната част на острова.<ref name="Незис">{{Незис|1|258}}</ref> Други върхове в планината са: {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ Върхове<ref name="Незис"></ref> ! Име !! Име !! Височина !! Местоположение |- | Вува || Βούβα || 724 m || на Ю от Кохилас |- | Дафни || Δάφνη || 734 m || |- | Дафни || Δάφνη || 600 m || |- | Катастихос || Κατάστιχος || 538 m || |- | Кокинари || Κοκκινάρι || 513 m || |- | Маврурнадес || Μαβουρνάδες || 671 m || |- | Пендекали || Πεντεκάλη || 760 m || |- |} === Геоложки строеж === Изграден е предимно от кристализирали варовици и мрамори<ref name="Незис"/>, в които широко разпространение имат карстовите форми на релефа. В близост до град Линария има находище на желязна руда. === Растителен и животински свят === Частично е обрасъл със средиземноморска растителност (маквиси). Отглеждат се лозя, маслини, овце и кози.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article102871.html «Большая Советская Энциклопедия» – Скирос, т. 23, стр. 507]</ref> === Селища === Столицата на острова е град Скирос, известен още като ''Хора''. Основното пристанище, на западния бряг е [[Линария]]. На острова има замък, който датира от времето на Венецианското владение (13-и до 15 век), византийския манастир „Свети Георги“, гробът на английския поет [[Рупърт Брук]] {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" style="font-size: 85%; border: gray solid 1px; border-collapse: collapse; text-align: center;" |- style="background: #ececec;" ! colspan="14" style="background: #f9f9f9; text-align: center;" |'''Населението по години''' |- !Година !Население !%Промяна |- | [[1981]] |2757 | |- | [[1991]] |1806 |-34,49% |- | [[2003]] |3000 | |} На Скирос са разположени бази на военноморските и военновъздушни сили на Гърция. == История == В северната част на Скирос край залива [[Паламари]] са разкрити селище и археологически находки от бронзовата епоха. Скирос е свързан с [[древногръцката митология]]. Според легендите, тук, в двореца на цар Ликомед се укривал [[Ахил]], за да не се включи в [[Троянската война]]. На Скирос той имал връзка с дъщерята на царя – [[Дейдамея]] от която му се родил син – [[Неоптолем]]. На Скирос бил пратен в изгнение и атинския герой [[Тезей]], който и умира там. Името на [[Ликомед]] днес носи замъка, който се издига над столицата на острова. Този замък се намира на мястото на древен акропол. През [[477 пр.н.е.]] [[Кимон]], като предводител на армията на [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]] завладял Скирос, който бил база на пиратите, вилнеели из [[Егейско море]]. Кимон поробил тогавашните обитатели на Скирос, [[долопи]]те, а на тяхно място заселил атиняни.<ref>{{Тукидид2|1|98}}</ref> През [[340 пр.н.е.]], Македония завзема острова и го владее до [[192 пр.н.е.]] когато [[римска империя|римската империя]] я изтласква и [[Филип V]] връща острова на [[Атина]]. == Туризъм == Изкачването на планината Ко&#768;хилас може да стане от крайбрежното селище Каламица през Агия Сотирас – Платания, за около 2:30 часа или от пътя покрай залива Колимбада през Агиос Модестос, за около 2 часа.<ref name="Незис"/> В свероизточната част на Хора се намира площадът на Рупърт Брук. До него са Археологическия музей и Етнографския и фолклорен музей на Скирос. Основно пристанище на острова е Линаря&#768; с фериботна връзка до [[Кими]] на Евбея и островите [[Алонисос]] и [[Агиос Евстратиос]]. Също там е разположена яхтена марина. На североизток от Линаря&#768; в залива Ахили има малко пристанище и кей. == Външни препратки == * [http://www.inskyros.gr/indexen.htm The Official Web Site of Skyros Island] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080228071557/http://www.inskyros.gr/indexen.htm |date=2008-02-28 }} * In French: ** [http://membres.lycos.fr/calicedufrelon/skyros.html membres.lycos.fr] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060629192840/http://membres.lycos.fr/calicedufrelon/skyros.html |date=2006-06-29 }} ** [http://users.belgacom.net/peinturedecorative/1marbres/french/12skyros.html users.belgacom.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507141859/http://users.belgacom.net/peinturedecorative/1marbres/french/12skyros.html |date=2006-05-07 }} == Източници == <references /> [[Категория:Скирос| ]] 02zyl8tfpv33kq697fez6vzd03k8ejn 0 95784 12418847 12360271 2024-11-21T16:05:18Z Davidkenarovcska 254027 /* Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА */ 12418847 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Непълен списък с бивши футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]'''. Представени са българските футболисти с над 100 (в периода до 1985) или 50 (след 1985) официални мача или 20 гола или национални състезатели, чужденците с поне 1 официален мач и отборите на петдесетилетието и на шестдесетгодишнината. == Български футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А група !! Голове |- | [[Нако Чакмаков]] || 1948 – 1949 || 8 || 1 |- | [[Борислав Футеков]] || 1948 – 1949 || 6 || 0 |- | [[Кирил Богданов]] || 1948 – 1949 || 10 || 3 |- | [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]] || 1948 – 1949 || 14 || 0 |- | [[Никола Божилов]] || 1948 – 1949 || 12 || 2 |- | [[Стойне Минев]] || 1948 – 1950 || 21 || 3 |- | [[Стефан Геренски]] || 1948 – 1954 || 70 || 1 |- | [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] || 1948 – 1957 || 101 || 1 |- | [[Стефан Т. Стефанов]] || 1948 – 1959 || 125 || 35 |- | [[Стефан Божков]] || 1948 – 1960 || 202 || 45 |- | [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] || 1948 – 1960 || 208 || 87 |- | [[Манол Манолов]] || 1948 – 1962 || 239 || 8 |- | [[Гаврил Стоянов]] || 1949 – 1960 || 168 || 3 |- | [[Крум Янев]] || 1950 – 1960 || 157 || 50 |- | [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] || 1950 – 1964 || 294 || 68 |- | [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] || 1950 – 1967 || 304 || 90 |- | [[Георги Енишейнов]] || 1951 – 1960 || 146 || 3 |- | [[Кирил Ракаров]] || 1952 – 1964 || 190 || 10 |- | [[Георги Димитров (Червения)]] || 1955 – 1959 || 83 || 26 |- | [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] || 1955 – 1965 || 176 || 0 |- | [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] || 1957 – 1966 || 174 || 13 |- | [[Панталей Димитров (футболист)|Панталей Димитров]] || 1958 – 1965 || 128 || 4 |- | [[Никола Цанев]] || 1958 – 1970 || 238 || 118 |- | [[Иван Ранков]] || 1960 – 1965 || 114 || 29 |- | [[Димитър Якимов]] || 1960 – 1976 || 287 || 141 |- | [[Васил Романов]] || 1960 – 1967 || 114 || 14 |- | [[Борис Гаганелов]] || 1960 – 1974 || 350 || 2 |- | [[Борис Станков]] || 1961 – 1971 || 184 || 9 |- | [[Стоян Йорданов]] || 1961 – 1977 || 241 || 0 |- | [[Христо Маринчев]] || 1963 – 1970 || 174 || 2 |- | [[Кирил Станков]] || 1963 – 1977 || 213 || 3 |- | [[Иван Василев - Катила|Иван Василев]] || 1964 – 1968 || 117 || 3 |- | [[Аспарух Никодимов]] || 1964 – 1975 || 296 || 58 |- | [[Йордан Филипов]] || 1965 – 1986 || 180 || 0 |- | [[Иван Зафиров]] || 1965 – 1981 || 340 ||4 |- | [[Димитър Марашлиев]] || 1966 – 1976 || 244 || 73 |- | [[Цветан Атанасов]] || 1966 – 1976 || 231 || 36 |- | [[Димитър Пенев]] || 1967 – 1977 || 329 || 24 |- | [[Петър Жеков]] || 1968 – 1975 || 184 || 144 |- | [[Георги Денев]] || 1969 – 1978 || 227 || 68 |- | [[Божил Колев]] || 1970 – 1979 || 254 || 63 |- | [[Стоил Трънков]] || 1971 – 1975 || 48 || 12 |- | [[Борислав Средков]] || 1971 – 1979 || 150 || 12 |- | [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]] || 1972 – 1975 || 79 || 27 |- | [[Цоньо Василев]] || 1973 – 1978 || 199 || 4 |- | [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]] || 1974 – 1980 || 78 || 6 |- | [[Ангел Рангелов]] || 1975 – 1981 || 123 || 1 |- | [[Цветан Йончев]] || 1975 – 1985 || 234 || 54 |- | [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] || 1975 – 1985 || 235 || 37 |- | [[Спас Джевизов]] || 1976 – 1984 || 205 || 96 |- | [[Георги Илиев - Майкъла]] || 1976 – 1978, 1980 – 1984 || 109 || 4 |- | [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]] || 1977 – 1986 || 246 || 32 |- | [[Георги Велинов]] || 1978 – 1987, 1991 – 1993 || 285 || 0 |- | [[Георги Славков]] || 1979 – 1980, 1982 – 1986 || 101 || 48 |- | [[Васил Тинчев]] || 1979 – 1985 || 100 || 1 |- | [[Методи Томанов]] || 1979 – 1986 || 53 || 0 |- | [[Ружин Керимов]] || 1980 – 1986 || 127 || 10 |- | [[Радослав Здравков]] || 1980 – 1986 || 165 || 48 |- | [[Стойчо Младенов]] || 1980 – 1986 || 158 || 80 |- | [[Красимир Безински]] || 1981 – 1989, 1991 – 1993 || 245 || 12 |- | [[Недялко Младенов]] || 1982 – 1987 || 129 || 0 |- | [[Лъчезар Танев]] || 1983 – 1987, 1990 – 1994 || 166 || 61 |- | [[Христо Стоичков]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 123 || 83 |- | [[Любослав Пенев]] || 1984 – 1989, 2002 – 2003 ||123||88 |- | [[Емил Костадинов]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 135 || 43 |- | [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] || 1984 – 1991, 1993 – 1995 || 176 || 13 |- | [[Ивайло Киров]] || 1984 – 1994 || 196 || 38 |- | [[Сашо Борисов]] || 1986 – 1988 || 49 || 0 |- | [[Петър Витанов]] || 1987 – 1990 || 67|| 10 |- | [[Дончо Донев]] || 1987 – 1991 || 67|| 10 |- | [[Пламен Гетов]] || 1988 || 11 || 8 |- | [[Илия Вълов]] || 1988 – 1990 || 68 || 0 |- | [[Георги Георгиев (футболист|Георги Георгиев]] || 1988 – 1991, 1996 || 90 || 21 |- | [[Трифон Иванов]] || 1988 – 1992, 1994 – 1995, 1997 – 1998 || 86 ||10 |- | [[Стойчо Стоилов]] || 1990 – 1995 || 54 || 6 |- | [[Анатоли Нанков]] || 1990 – 1997 ||151||11 |- | [[Йордан Лечков]] || 1991 – 1992, 2002 – 2003 ||54||22 |- | [[Росен Кирилов]] || 1991 – 1996 || 61 || 3 |- | [[Ивайло Андонов]] || 1991 – 1998 || 138 ||84 |- | [[Кирил Метков]] || 1992 – 1993 || 41 || 27 |- | [[Христо Коилов]] || 1992 – 1995 || 68 || 11 |- | [[Петър Михтарски]] || 1994 – 1996 || 46 || 33 |- | [[Илиан Киряков]] || 1994 – 1995 || 20 || 1 |- | [[Георги Донков]] || 1995 – 1996 || 22 || 5 |- | [[Здравко Лазаров]] || 1995 – 1996, 2008 – 2009 ||23||2 |- | [[Милен Петков]] || 1995 – 1999 || 116 || 16 |- | [[Адалберт Зафиров]] || 1995 – 1998, 1998 – 1999, 2003 – 2004 || 62 || 6 |- | [[Галин Иванов (р. 1975)|Галин Иванов]] || 1995 – 1997, 1999 – 2003 ||102||4 |- | [[Методи Деянов]] || 1995 – 2003 ||145||24 |- | [[Стилиян Петров]] || 1996 – 1999 || 43 || 3 |- | [[Мартин Петров]] || 1996 – 1998, 2013 – 2014 || 47 ||3 |- | [[Костадин Видолов]] || 1996, 2000 – 2001 || 36 ||9 |- | [[Димитър Иванов (футболист)|Димитър Иванов]] || 1996 – 1997, 1999 – 2000 ||51||18 |- | [[Бончо Генчев]] || 1997 – 1998 || 32 || 20 |- | [[Емил Кременлиев]] || 1997 – 2002 || 90 || 1 |- | [[Владимир Манчев]] || 1997 – 2002, 2008 – 2009 ||95||46 |- | [[Красимир Чомаков]] || 1998 – 2000 || 63 ||10 |- | [[Димитър Бербатов]] || 1998 – 2001 || 50 || 26 |- | [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] || 1998 – 2004 || 59 || 0 |- | [[Александър Томаш]] || 1998 – 2004 || 122 || 2 |- | [[Георги Антонов (футболист)|Георги Антонов]] || 1999 – 2003 ||87|| 2 |- | [[Тодор Янчев]] || 2000 – 2005, 2007 – 2012, 2013 – 2014 || 288 || 20 |- | [[Христо Янев]] || 2000 – 2006, 2012 ||148||54 |- | [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]] || 2000 – 2005, 2009 – 2010 ||123||12 |- | [[Емил Гъргоров]] || 2002 – 2006, 2008, 2011, 2013 – 2014 ||142||60 |- | [[Велизар Димитров]] || 2002 – 2008 ||115||36 |- | [[Стоян Колев]] || 2002 – 2004, 2013 – 2016 || 72 || 0 |- | [[Стойко Сакалиев]] || 2003 – 2004, 2005 – 2007 ||47||23 |- | [[Йордан Тодоров]] || 2003 – 2009 ||183||25 |- | [[Валентин Илиев]] || 2004 – 2008, 2013 – 2015 || 119 || 12 |- | [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]] || 2004 – 2007, 2008 – 2010 || 53 ||6 |- | [[Костадин Хазуров]] || 2004 – 2005, 2015 – 2016 || 52 || 42 |- | [[Илко Пиргов]] || 2005 – 2008 || 16 || 0 |- | [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] || 2005 – 2008 ||56||3 |- | [[Александър Тунчев]] || 2006 – 2008, 2014 – 2015 || 91 || 15 |- | [[Ивайло Петров (футболист)|Ивайло Петров]] || 2006 – 2008, 2009 || 75 || 1 |- | [[Кирил Котев]] || 2006 – 2009 ||83|| 6 |- | [[Георги Чиликов]] || 2007 || 12 || 3 |- | [[Павел Виданов]] || 2007 – 2008, 2008 – 2010, 2011 || 55 || 0 |- | [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]] || 2008 – 2011 || 38 || 0 |- | [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] || 2009 – 2010, 2014 – 2015 || 35 || 11 |- | [[Спас Делев]] || 2009 – 2011, 2013 || 79 || 23 |- | [[Костадин Стоянов]] || 2009 – 2013 || 65 || 3 |- | [[Апостол Попов (футболист)|Апостол Попов]] || 2009 – 2015 || 116 || 4 |- | [[Борис Галчев]] || 2010 – 2012, 2014 – 2016 || 119 || 21 |- | [[Иван Бандаловски]] || 2010 – 2013 || 64 || 3 |- | [[Антон Карачанаков]] || 2011 – 2014 || 52 || 13 |- | [[Мартин Камбуров]] || 2013, 2014 || 10 || 3 |- | [[Ивайло Чочев]] || 2013 – 2014 || 45 || 7 |- | [[Венцислав Василев (футболист)|Венцислав Василев]] || 2013 – 2014 || 51 || 4 |- | [[Божидар Чорбаджийски]] || 2013 – 2020 || 117 || 8 |- | [[Преслав Йорданов]] || 2015 – 2016 || 27 || 26 |- | [[Валентин Антов]] || 2015 – 2020 || 59 || 3 |- | [[Антон Недялков]] || 2016 – 2017 || 53 || 0 |- | [[Александър Дюлгеров]] || 2016 – 2018 || 41 || 1 |- | [[Кирил Десподов]] || 2016 – 2018 || 71 || 20 |- | [[Станислав Манолев]] || 2016 – 2018 || 65 || 5 |- | [[Георги Китанов (футболист, р. 1995)|Георги Китанов]] || 2016 – 2019 || 38 || 0 |- | [[Пламен Гълъбов]] || 2016 – 2022 || 46 || 1 |- | [[Кристиян Малинов]] || 2016 – 2020 || 129 || 6 |- | [[Николай Бодуров]] || 2017 – 2020 || 95 || 4 |- | [[Петър Занев]] || 2019 – 2021 || 60 || 1 |- | [[Георги Йомов]] || 2020 – 2023 || 55 || 8 |- | [[Калоян Кръстев]] || 2021 – 2023 || 22 || 0 |- | [[Асен Дончев]] || 2020 – 2024 || 22 || 1 |- | [[Симеон Александров]] || 2022 – 2024 || 1 || 0 |} == Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Държава !! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А ПФГ !! Голове |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Бернардо Редин]] || 1990 – 1991 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Карлос Пимиенто]] || 1990 – 1991 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Бобан Бабунски]] || 1992 – 1994 || 31 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Саша Чирич]] || 1993 – 1994 || 14 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1995}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Люпчо Марковски]] || 1993 – 1995 || 46 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Расмик Григорян]] || 1994 – 1995 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Ристе Милосавов]] || 1995 – 1997 || 40 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Илия Найдоски]] || 1995 – 1996 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Анселмо Жаир]] || 1996 – 1997 || 6 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Божо Джуркович]] || 1997 – 1998 || 13 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Ненад Лукич]] || 1998 – 1999, 2001 – 2002 || 31 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Игор Харковченко]] || 1998 – 1999 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Мъркич]] || 1999 – 2000 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Иван Литера]] || 1999 – 2000 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Ковачевич]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Шарац]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Жилич]] || 2000 – 2001 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Евген Немодруг]] || 2000 – 2001 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] || [[Стефан Джилио]] || 2000 – 2002 || 23 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] {{br}} {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Чъкс Нвоко]] || 2000 – 2001 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Мичо Вранеш]] || 2000 – 2002 || 36 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] || [[Масена Моке]] || 2000 – 2002 ||28||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Йован Веселинович]] || 2001 – 2002 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Ибрахима Гай]] || 2001 – 2006 || 110 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Драголюб Симонович]] || 2001 – 2002 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Хамилтон Рикард]] || 2002 ||9||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Артим Шакири]] || 2002 – 2003 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жоао Карлош]] || 2002 – 2004 || 46 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жоао Брито]] || 2002 – 2004 || 38 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Маркос Чарас]] || 2002 – 2005 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Агналдо Перейра]] || 2002 – 2003 ||18||5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] || [[Макдоналд Муканси]] || 2002 – 2003 ||23|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] || [[Евгений Хмарук]] || 2003 – 2006 || 21 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Албания}} [[Албания]] || [[Алтин Хаджи]] || 2003 – 2004 || 20 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Фабио Лима]] || 2003 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Леонардо Лима]] || 2003 || 8 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Родриго Соуса]] || 2003 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] || [[Амиран Муджири]] || 2003 – 2005 || 36 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Деян Максич]] || 2004 – 2005 ||8 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] || [[Мансур Аянда]] || 2004 – 2005 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] || [[Радослав Забавник]] || 2004 – 2006 || 41 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Роберт Цаха]] || 2004 – 2005 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Беноа Кое]] || 2004 – 2005 ||15||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Тиаго Силва (р. 1979)|Тиаго Силва]] || 2004 – 2007 ||58||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Славко Матич]] || 2005 – 2006 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мурад Хидиуед]] || 2005 – 2006 ||19||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Йоел Линдпере]] || 2005 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Матия Матко]] || 2005 – 2006 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Александър Мутавджич]] || 2005 – 2006 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Сергей Якирович]] || 2005 – 2007 ||32|| 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] || [[Гийом Да Зади]] || 2005 – 2006 ||32||13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Оливер Ковачевич]] || 2005 – 2007 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жозе Емилио Фуртадо]] || 2005 – 2007 ||17|| 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Еуген Трика]] || 2005 – 2007 ||34||17 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Роберт Петров]] || 2006 – 2008 || 26 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пицурка]] || 2006 – 2007 ||4||2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Абдер Кабус]] || 2006 – 2008 ||21|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Флорентин Петре]] || 2006 – 2008, 2010 ||58||22 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Франсиско Мартос]] || 2006 – 2007 || 9 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Даниел Моралес]] || 2007 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Кевин Амунеке]] || 2007 || 10 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Никола Вуядинович]] || 2007 – 2008 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ней (футболист)|Ней]] || 2007 – 2008 ||28|| 14 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Панама}} [[Панама]] || [[Хосе Гарсес]] || 2007 – 2008 || 14 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Куидо Ланзаат]] || 2007 – 2008 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Ненад Настич]] || 2007 – 2008 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Зе Руй]] || 2007 – 2008 || 21 ||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Шалозе Удоджи]] || 2007 – 2009 ||55||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фелипе Машадо]] || 2007 – 2009 ||37|| 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Маркиньош]] || 2007 – 2011, 2014 – 2015 || 115 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Митя Мьорец]] || 2008 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Филипе да Коща]] || 2008 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ели Маркеш]] || 2008 – 2009 || 14 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] || [[Гардар Гунльойсон]] || 2008 – 2009 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Даниел Беконо]] || 2008 – 2009 || 15 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Викторс Морозс]] || 2008 – 2010 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Мендес Силва]] || 2009 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] || [[Уго Баеш]] || 2009 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руй Мигел]] || 2009 – 2010 ||32|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мишел Платини]] || 2009 – 2011, 2012 – 2013 || 64 || 24 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Игор Митрески]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Даниел Панку]] || 2010 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Елиот Гранден]] || 2010 || 11 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Райс М'Боли]] || 2010, 2011 – 2012, 2013 – 2014 || 54 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Марко Еспозито]] || 2010 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Кристиан Тибони]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Уилям Куабена Тиеро]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фабрицио Грило]] || 2010 – 2011 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукас Трекаричи]] || 2010 – 2011 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Килиан Шеридън]] || 2010 – 2011, 2012 || 19 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Джузепе Акуаро]] || 2010 – 2011 || 19 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Грегъри Нелсън]] || 2010 – 2011 || 37 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Саша Живец]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Денис Халилович]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Янис Зику]] || 2011 || 15 || 13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Адемар Жуниор]] || 2011 – 2012 || 19 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жуниор Мораеш]] || 2011 – 2012 || 24 || 16 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Антонио Томас]] || 2012 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Джордже Паун]] || 2012 || 9 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Илиас Хадад]] || 2012 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Иван Боладо]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Нджонго Присо]] || 2012 – 2013 || 33 ||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нилсон Антонио]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пакурар]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Тасио Дос Сантос]] || 2012 || 12 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бернардо Тенгариня]] || 2012 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Родригес]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Себастиан Скиорили]] || 2012 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] || [[Илиас Кириакидис]] || 2012 – 2013 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Сержиньо]] || 2012 – 2013 || 19 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Того}} [[Того]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Серж Нюанджи]] || 2012 – 2013 || 8 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Анисе Абел]] || 2012 – 2013 || 26 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукаш Саша]] || 2012 – 2013 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Томаш Черни]] || 2012 – 2014 || 49 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Игнасио Лорес]] || 2013 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Марсиньо]] || 2013 – 2014 || 29 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ревсон]] || 2013 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мали}} [[Мали]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Мамади Сидибе]] || 2013 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] || [[Брайън Хауърд]] || 2013 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бруно Морейра]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Християн Кировски]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Омар Косоко]] || 2013 – 2014 || 26 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Фо-Поре]] || 2013 – 2014 || 26 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Джаксън Менди]] || 2013 – 2014 || 34 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Неманя Милисавлевич]] || 2013 – 2015 || 54 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Гуидо ди Вани]] || 2014 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Иван Маркович]] || 2014 – 2015 || 12 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тони Силва]] || 2014 – 2015 || 42 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Стивън Съндей]] || 2014 – 2015 || 36 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Сендрино Мисиджан]] || 2014 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Сергиу Буш]] || 2014 || 19 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Еденилсон Бергонси]] || 2014 – 2015 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Орелиен Йоахим]] || 2014 – 2015 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Якуб Дивиш]] || 2014 – 2015 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Тончи Кукоч]] || 2014 – 2015 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Хуан Фелипе]] || 2014 – 2015 || 28 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Луис Соарес|Луис Платини]] || 2014 – 2015 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марин Оршулич]] || 2014 – 2015 || 16 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] {{br}} {{Флагче|Германия}} [[Германия]] || [[Денис Причиненко]] || 2014 – 2015 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Кристиан Супусепа]] || 2014 – 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] || [[Стефан Николич]] || 2015 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Максимс Уваренко]] || 2015 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марио Бркляча]] || 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Самир Аяс]] || 2015 – 2016 || 33 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Вилмар Джордан]] || 2016 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Диого Виана]] || 2016 || 18 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Рафаел Перес]] || 2016 – 2017 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руи Педро]] || 2016 – 2017 || 25 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Петрус Бумал]] || 2016 – 2017 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Арсенио Нунеш]] || 2016 – 2017 || 28 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Симао]] || 2016 – 2017 || 24 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Густаво Кулма]] || 2016 – 2017 || 45 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Рубен Пинто]] || 2016 – 2020 || 106 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Кевин Меркадо]] || 2017 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Кевин Кубемба]] || 2017 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Фернандо Каранга]] || 2017 – 2018, 2024 ||50||34 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Раул Лое]] || 2017 – 2018 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Александър Барт]] || 2017 – 2018 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Литва}} [[Литва]] || [[Витаутас Черняускас]] || 2017 – 2020 || 75 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Енрике Рафаел]] || 2017 – 2021 ||69||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тиаго Родригес]] || 2017 – 2021 || 84 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче с име|България}}|| [[Джеферсон (футболист)|Джеферсон]] || 2018 – 2023 || 110 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Роланд Алберг]] || 2018 || 11 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Жан Карлос Бланко]] || 2018 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Укра]] || 2018 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гана}} {{br}} {{Флагче с име|Нидерландия}} || [[Едвин Джеси]] || 2018 – 2019, 2020 || 52 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] {{br}} {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Борис Секулич]] || 2018 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Мауридес]] || 2018 – 2019 || 21 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Стивън Перейра]] || 2018 – 2019 || 8 ||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Данте Стипица]] || 2018 – 2019 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жанио Бикел]] || 2018 – 2020 || 44 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жорже Фернандо Барбоса Интима|Жоржиньо]] || 2018 – 2019 || 32 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Евандро да Силва]] || 2018 – 2020 || 50 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] || [[Али Соу]] || 2018 – 2021 || 74 || 32 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нуно Томаш]] || 2019 || 16 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Диего Фабрини]] || 2019 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] || [[Тони Уот]] || 2019 || 15 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Раул Албентоза]] || 2019 – 2020 || 15 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Русия}} [[Русия]] || [[Денис Давидов (футболист, р. 1995)|Денис Давидов]] || 2019 – 2020 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Нигерия}} || [[Вив Соломон-Отабор]] || 2019 – 2020 || 19 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Австралия}} {{br}} {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Томи Юрич]] || 2019 – 2020 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Греъм Кери]] || 2019 – 2022 || 72 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Конго}} [[Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Брадли Мазику]] || 2019 – 2022 || 73 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Върнан Анита]] || 2020 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Стефано Белтраме]] || 2020 || 21 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Юнус Санкаре]] || 2020 || 12 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Адалберто Пеняранда]] || 2020 – 2021 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] || [[Жул Кейта]] || 2020 – 2021 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Ямайка}} || [[Джером Синклер]] || 2020 – 2021 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Юрген Матей]] || 2020 – 2024 || 79 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Жорди Кайседо]] || 2021 – 2022 || 42 || 23 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Федерико Варела]] || 2021 – 2022 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Бисмарк Чарлс]] || 2021 – 2023 || 35 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Мено Кох]] || 2021 – 2024 || 62 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Хамза Чатакович]] || 2021 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Карол Метс]] || 2021 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго|ДР Конго}} [[Демократична република Конго|Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Жуниор Нзила]] || 2021 – 2022 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] || [[Карло Мухар]] || 2021 – 2022 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] || [[Томас Лам]] || 2021 – 2022 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Яник Вилдсхут]] || 2021 – 2022 || 28 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Йоан Баи]] || 2021 – 2022 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Маурисио Гарсес]] || 2022 – 2023 || 41 || 11 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Браян Морено]] || 2022 – 2023 || 31 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Енес Махмутович]] || 2022 – 2024 || 38|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] {{br}} {{Флагче с име|Норвегия}} || [[Дауда Бамба]] || 2022 – 2023 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Жираир Шагоян]] || 2022 – 2023 || 23 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Дюкенс Назон]] || 2022 – 2023 || 50 || 25 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Лазар Туфегджич]] || 2022 – 2024 || 31 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Майкъл Естрада]] || 2023 || 17 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Данило Асприля]] || 2023 – 2024 || 24 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Брадли де Нойер]] || 2022 – 2024 || 25 || 2 |- |} <small>'''''Забележка:''' Списъкът включва чужденци с поне 1 официален мач за ЦСКА. [[Саша Ковачевич]] и [[Драган Шарац]] не бяха картотекирани за [[А група]] за [[Първенство на България по футбол 1999/00|сезон 1999/00]] заради задължения на ЦСКА към [[Нефтохимик]]. Двамата имат мачове за ЦСКА в [[Купата на УЕФА]]. ''</small> === По държави === # {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] – '''27''': Жоао Карлош, Агналдо Перейра, Фабио Лима, Леонардо Лима, Родриго Соуса, Тиаго Силва, Даниел Моралес, Ней, Фелипе Машадо, Ели Маркеш, Маркиньош, Мишел Платини, Адемар Жуниор, Жуниор Мораеш, Тасио Дос Сантос, Лукаш Саша, Ревсон, Марсиньо, Еденилсон Бергонси, Хуан Фелипе, Фернандо Каранга, Енрике, Джеферсон, Мауридес Жуниор, Евандро Да Силва, Густаво Бузато, Маурисио Гарсес # {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] (''включва и бившите държави {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]], {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]]'') – '''18''': Божо Джуркович, Ненад Лукич, Саша Мъркич, Иван Литера, Саша Ковачевич, Драган Шарац, Драган Жилич, Мичо Вранеш, Йован Веселинович, Драголюб Симонович, Деян Максич, Славко Матич, Александър Мутавджич, Оливер Ковачевич, Ненад Настич, Иван Маркович, Неманя Милисавлевич, Лазар Туфегджич # {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] – '''14''': Жоао Брито, Фелипе да Коща, Руй Мигел, Бернардо Тенгариня, Сержиньо, Бруно Морейра, Диого Виана, Руи Педро, Арсенио Нунеш, Давид Симао, Рубен Пинто, Тиаго Родригес, Укра, Нуно Томаш # {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] – '''11''': Бернардо Редин, Карлос Пимиенто, Хамилтон Рикард, Вилмар Джордан, Рафаел Перес, Густаво Кулма, Жан Карлос Бланко, Браян Морено Алварес, Марселино Кареасо, Браян Кордоба, Данило Асприля # {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] – '''9''': Бобан Бабунски, Саша Чирич, Люпчо Марковски, Ристе Милосавов, Илия Найдоски, Артим Шакири, Роберт Петров, Игор Митрески, Християн Кировски # {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] – '''8''': Куидо Ланзаат, Грегъри Нелсън, Кристиан Супусепа, Роланд Алберг, Върнан Анита, Юрген Матей, Мено Кох, Брадли де Нойер # {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] – '''8''': Александру Пицурка, Еуген Трика, Флорентин Петре, Даниел Панку, Янис Зику, Джордже Паун, Александру Пакурар, Сергиу Буш # {{Флагче|Франция}} [[Франция]] – '''8''': Беноа Кое, Елиот Гранден, Жереми Родригес, Жереми Фо-Поре, Александър Барт, Тибо Вион, Йоан Баи, Жуниор Нзила # {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] – '''7''': Анселмо Жаир, Жозе Емилио Фуртадо, Зе Руй, Давид Мендес Силва, Нилсон Антонио, Луис Платини, Стивън Перейра # {{Флагче|Италия}} [[Италия]] – '''6''': Марко Еспозито, Кристиан Тибони, Фабрицио Грило, Джузепе Акуаро, Диего Фабрини, Стефано Белтраме # {{Флагче с име|Хърватия}} – '''6''': Матия Матко, Тончи Кукоч, Марио Бркляча, Марин Оршулич, Данте Стипица, Карло Мухар # {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] – '''5''': Маркос Чарас, Лукас Трекаричи, Себастиан Скиорили, Гуидо ди Вани, Федерико Варела # {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] – '''5''': Даниел Беконо, Нджонго Присо, Петрус Бумал, Раул Лое, Джеймс Ето'о # {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] – '''4''': Ибрахима Гай, Мансур Аянда, Джаксън Менди, Юнес Санкаре # {{Флагче|Англия}} [[Англия]] – '''3''': Брайън Хауърд, Вив Соломон-Отабор, Джером Синклер # {{Флагче|Гана}} [[Гана]] – '''3''': Уилям Куабена Тиеро, Едвин Джеси, Бисмарк Чарлс # {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] – '''3''': Тони Силва, Жанио Бикел, Жоржиньо # {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] – '''3''': Кевин Меркадо, Жорди Кайседо, Майкъл Естрада # {{Флагче|Испания}} [[Испания]] – '''3''': Франсиско Мартос, Антонио Томас, Раул Албентоза # {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] – '''3''': Орелиен Йоахим, Енес Махмутович, Мика Пинто # {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] – '''3''': Мурад Хидиуед, Абдер Кабус, Илиас Хадад # {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] – '''3''': Кевин Амунеке, Шалозе Удоджи, Стивън Съндей # {{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] – '''3''': Джонатан Линдсет, Тобиас Хайнц, Олаус Скарсем # {{Флагче|Словения}} [[Словения]] – '''3''': Митя Мьорец, Саша Живец, Денис Халилович # {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] – '''3''': Евген Немодруг, Игор Харковченко, Денис Причиненко # {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] – '''3''': Роберт Цаха, Томаш Черни, Якуб Дивиш # {{Флагче|Армения}} [[Армения]] – '''2''': Расмик Григорян, Жираир Шагоян # {{Флагче|Белгия}} [[Белгия]] – '''2''': Джейсън Локило, Аарон Исека # {{Флагче|Босна}} [[Босна и Херцеговина]] – '''2''': Сергей Якирович, Хамза Чатакович # {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] – '''2''': Али Соу, Сейни Санянг # {{Флагче|Естония}} [[Естония]] – '''2''': Йоел Линдпере, Карол Метс # {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] – '''2''': Килиан Шеридън, Греъм Кери # {{Флагче|Косово}} [[Косово]] – '''2''': Лумбард Делова, Зюмюр Бютучи # {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] – '''2''': Гийом Да Зади, Дауда Бамба # {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] – '''2''': Викторс Морозс, Максимс Уваренко # {{Флагче|Малта}} [[Малта]] – '''2''': Стефан Джилио, Чъкс Нвоко # {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] – '''2''': Кевин Кубемба, Брадли Мазику # {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] – '''2''': Радослав Забавник, Борис Секулич # {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] – '''2''': Сендрино Мисиджан, Яник-Сони Вилдсхут # {{флагче|Централноафриканска република}} [[Централноафриканска република]] – '''2''': Амос Юга, Годуин Коялипу # {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] – '''2''': Никола Вуядинович, Стефан Николич # {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] – '''2''': Тони Уот, Лиъм Купър # {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] – '''1''': Томи Юрич # {{Флагче|Австрия}} [[Австрия]] – '''1''': Емануел Шакич # {{Флагче|Албания}} [[Албания]] – '''1''': Алтин Хаджи # {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] – '''1''': Райс М'Боли # {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] – '''1''': Омар Косоко # {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] – '''1''': Адалберто Пеняранда # {{Флагче|Гваделупа}} [[Гваделупа]] – '''1''': Матиас Фаетон # {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] – '''1''': Жул Кейта # {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] – '''1''': Амиран Муджири # {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] – '''1''': Илиас Кириакидис # {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] – '''1''': Масена Моке # {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] – '''1''': Иван Боладо # {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] – '''1''': Гардар Гунльойсон # {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] – '''1''': Самир Аяс # {{Флагче|Литва}} [[Литва]] – '''1''': Витаутас Черниаускас # {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] – '''1''': Анисе Абел # {{Флагче|Мали}} [[Мали]] – '''1''': Мамади Сидибе # {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] – '''1''': Евгений Хмарук # {{Флагче|Панама}} [[Панама]] – '''1''': Хосе Гарсес # {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] – '''1''': Уго Баеш # {{Флагче|Русия}} [[Русия]] – '''1''': Денис Давидов # {{Флагче|Того}} [[Того]] – '''1''': Серж Нюанджи # {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] – '''1''': Игнасио Лорес # {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] – '''1''': Томас Лам # {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] – '''1''': Дюкенс Назон # {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] – '''1''': Макдоналд Муканси === По континенти === # [[Файл:EuropeContour.svg|20px]] [[Европа]] – '''128''' # [[Файл:SouthAmericaContours.svg|15px]] [[Южна Америка]] – '''51''' # [[Файл:AfricaContour.svg|17px]] [[Африка]] – '''45''' # [[Файл:NorthAmericaContour.svg|20px]] [[Северна Америка]] – '''3''' # [[Файл:AsiaContour.svg|20px]] [[Азия]] – '''1''' # [[Файл:AustraliaContour.svg|18px]] [[Австралия]] – '''1''' == Разширен отбор на петдесетилетието == Разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА е състав от 55-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[1998]] г. Съставът е направен във връзка с честването на 50-годишнината на ФК ЦСКА от ръководството и активът на Клуба на ветераните, УС на ФК ЦСКА и спортни журналисти пишещи за футбола. Те са подредени по номерата на постовете, на които са играли, и по азбучен ред: * №1 – [[Георги Велинов]], [[Стефан Геренски]], [[Стоян Йорданов]], [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Йордан Филипов]] * №2 – [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Ракаров]], [[Димитър Цветков (футболист)|Димитър Цветков]], [[Борислав Футеков]] * №3 – [[Борис Гаганелов]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]], [[Манол Манолов]], [[Кирил Станков]] * №4 – [[Цоньо Василев]], [[Георги Енишейнов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Христо Маринчев]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] * №5 – [[Стефан Божков]], [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров (Джеки)]], [[Панталей Димитров]], [[Радослав Здравков]], [[Божил Колев]] * №6 – [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]], [[Димитър Пенев]], [[Борис Станков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * №7 – [[Цветан Атанасов]], [[Цветан Йончев]], [[Емил Костадинов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стефан Т. Стефанов]] * №8 – [[Кирил Богданов]], [[Георги Димитров (червения)|Георги Димитров (Червения)]], [[Аспарух Никодимов]], [[Христо Стоичков]], [[Нако Чакмаков]] * №9 – [[Спас Джевизов]], [[Петър Жеков]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Любослав Пенев]], [[Никола Цанев]] * №10 – [[Никола Божилов]], [[Георги Денев]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], [[Лъчезар Танев]], [[Димитър Якимов]] * №11 – [[Димитър Марашлиев]], [[Стойчо Младенов]], [[Васил Романов]], [[Стойне Минев]], [[Крум Янев]] == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА е състав от 66-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[2008]] г. Футболистите са определени чрез гласуване в официалния сайт на ЦСКА ([http://www.cska.bg cska.bg]). В гласуването имаха възможност да се включат всички фенове на отбора. Футболистите са подредени спрямо гласовете подадени за тях. {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 1''' * 1. [[Георги Велинов]] * 2. [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * 3. [[Стоян Йорданов]] * 4. [[Йордан Филипов]] * 5. [[Илия Вълов]] * 6. [[Ивайло Петров]] | | '''Позиция с № 2''' * 1. [[Кирил Ракаров]] * 2. [[Иван Зафиров]] * 3. [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]] * 4. [[Адалберт Зафиров]] * 5. [[Йордан Тодоров]] * 6. [[Недялко Младенов]] | | '''Позиция с № 3''' * 1. [[Манол Манолов]] * 2. [[Трифон Иванов]] * 3. [[Георги Илиев - Майкъла|Георги Илиев (Майкъла)]] * 4. [[Александър Тунчев]] * 5. [[Валентин Илиев]] * 6. [[Кирил Станков]] | | '''Позиция с № 4''' * 1. [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] * 2. [[Христо Маринчев]] * 3. [[Цоньо Василев]] * 4. [[Борис Гаганелов]] * 5. [[Красимир Безински]] * 6. [[Методи Томанов]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 5''' * 1. [[Стефан Божков]] * 2. [[Георги Димитров (Джеки)]] * 3. [[Божил Колев]] * 4. [[Радослав Здравков]] * 5. [[Борис Станков]] * 6. [[Панталей Димитров]] | | '''Позиция с № 6''' * 1. [[Гаврил Стоянов]] * 2. [[Димитър Пенев]] * 3. [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] * 4. [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * 5. [[Ивайло Киров]] * 6. [[Тодор Янчев]] | | '''Позиция с № 7''' * 1. [[Емил Костадинов]] * 2. [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * 3. [[Цветан Йончев]] * 4. [[Цветан Атанасов]] * 5. [[Мартин Петров]] * 6. [[Анатоли Нанков]] | | '''Позиция с № 8''' * 1. [[Христо Стоичков]] * 2. [[Никола Цанев]] * 3. [[Георги Димитров (Червения)]] * 4. [[Аспарух Никодимов]] * 5. [[Велизар Димитров]] * 6. [[Нако Чакмаков]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 9''' * 1. [[Петър Жеков]] * 2. [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] * 3. [[Спас Джевизов]] * 4. [[Любослав Пенев]] * 5. [[Димитър Бербатов]] * 6. [[Ивайло Андонов]] | | '''Позиция с № 10''' * 1. [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * 2. [[Димитър Якимов]] * 3. [[Георги Денев]] * 4. [[Лъчезар Танев]] * 5. [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * 6. [[Методи Деянов]] | | '''Позиция с № 11''' * 1. [[Крум Янев]] * 2. [[Димитър Марашлиев]] * 3. [[Стойчо Младенов]] * 4. [[Христо Марашлиев]] * 5. [[Ружди Керимов]] * 6. [[Стойне Минев]] |} {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)| ]] j37ig00ld0c1u759tanujx1ak2942q1 12418933 12418847 2024-11-21T17:39:12Z 188.254.232.4 /* Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА */ 12418933 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Непълен списък с бивши футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]'''. Представени са българските футболисти с над 100 (в периода до 1985) или 50 (след 1985) официални мача или 20 гола или национални състезатели, чужденците с поне 1 официален мач и отборите на петдесетилетието и на шестдесетгодишнината. == Български футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А група !! Голове |- | [[Нако Чакмаков]] || 1948 – 1949 || 8 || 1 |- | [[Борислав Футеков]] || 1948 – 1949 || 6 || 0 |- | [[Кирил Богданов]] || 1948 – 1949 || 10 || 3 |- | [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]] || 1948 – 1949 || 14 || 0 |- | [[Никола Божилов]] || 1948 – 1949 || 12 || 2 |- | [[Стойне Минев]] || 1948 – 1950 || 21 || 3 |- | [[Стефан Геренски]] || 1948 – 1954 || 70 || 1 |- | [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] || 1948 – 1957 || 101 || 1 |- | [[Стефан Т. Стефанов]] || 1948 – 1959 || 125 || 35 |- | [[Стефан Божков]] || 1948 – 1960 || 202 || 45 |- | [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] || 1948 – 1960 || 208 || 87 |- | [[Манол Манолов]] || 1948 – 1962 || 239 || 8 |- | [[Гаврил Стоянов]] || 1949 – 1960 || 168 || 3 |- | [[Крум Янев]] || 1950 – 1960 || 157 || 50 |- | [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] || 1950 – 1964 || 294 || 68 |- | [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] || 1950 – 1967 || 304 || 90 |- | [[Георги Енишейнов]] || 1951 – 1960 || 146 || 3 |- | [[Кирил Ракаров]] || 1952 – 1964 || 190 || 10 |- | [[Георги Димитров (Червения)]] || 1955 – 1959 || 83 || 26 |- | [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] || 1955 – 1965 || 176 || 0 |- | [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] || 1957 – 1966 || 174 || 13 |- | [[Панталей Димитров (футболист)|Панталей Димитров]] || 1958 – 1965 || 128 || 4 |- | [[Никола Цанев]] || 1958 – 1970 || 238 || 118 |- | [[Иван Ранков]] || 1960 – 1965 || 114 || 29 |- | [[Димитър Якимов]] || 1960 – 1976 || 287 || 141 |- | [[Васил Романов]] || 1960 – 1967 || 114 || 14 |- | [[Борис Гаганелов]] || 1960 – 1974 || 350 || 2 |- | [[Борис Станков]] || 1961 – 1971 || 184 || 9 |- | [[Стоян Йорданов]] || 1961 – 1977 || 241 || 0 |- | [[Христо Маринчев]] || 1963 – 1970 || 174 || 2 |- | [[Кирил Станков]] || 1963 – 1977 || 213 || 3 |- | [[Иван Василев - Катила|Иван Василев]] || 1964 – 1968 || 117 || 3 |- | [[Аспарух Никодимов]] || 1964 – 1975 || 296 || 58 |- | [[Йордан Филипов]] || 1965 – 1986 || 180 || 0 |- | [[Иван Зафиров]] || 1965 – 1981 || 340 ||4 |- | [[Димитър Марашлиев]] || 1966 – 1976 || 244 || 73 |- | [[Цветан Атанасов]] || 1966 – 1976 || 231 || 36 |- | [[Димитър Пенев]] || 1967 – 1977 || 329 || 24 |- | [[Петър Жеков]] || 1968 – 1975 || 184 || 144 |- | [[Георги Денев]] || 1969 – 1978 || 227 || 68 |- | [[Божил Колев]] || 1970 – 1979 || 254 || 63 |- | [[Стоил Трънков]] || 1971 – 1975 || 48 || 12 |- | [[Борислав Средков]] || 1971 – 1979 || 150 || 12 |- | [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]] || 1972 – 1975 || 79 || 27 |- | [[Цоньо Василев]] || 1973 – 1978 || 199 || 4 |- | [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]] || 1974 – 1980 || 78 || 6 |- | [[Ангел Рангелов]] || 1975 – 1981 || 123 || 1 |- | [[Цветан Йончев]] || 1975 – 1985 || 234 || 54 |- | [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] || 1975 – 1985 || 235 || 37 |- | [[Спас Джевизов]] || 1976 – 1984 || 205 || 96 |- | [[Георги Илиев - Майкъла]] || 1976 – 1978, 1980 – 1984 || 109 || 4 |- | [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]] || 1977 – 1986 || 246 || 32 |- | [[Георги Велинов]] || 1978 – 1987, 1991 – 1993 || 285 || 0 |- | [[Георги Славков]] || 1979 – 1980, 1982 – 1986 || 101 || 48 |- | [[Васил Тинчев]] || 1979 – 1985 || 100 || 1 |- | [[Методи Томанов]] || 1979 – 1986 || 53 || 0 |- | [[Ружин Керимов]] || 1980 – 1986 || 127 || 10 |- | [[Радослав Здравков]] || 1980 – 1986 || 165 || 48 |- | [[Стойчо Младенов]] || 1980 – 1986 || 158 || 80 |- | [[Красимир Безински]] || 1981 – 1989, 1991 – 1993 || 245 || 12 |- | [[Недялко Младенов]] || 1982 – 1987 || 129 || 0 |- | [[Лъчезар Танев]] || 1983 – 1987, 1990 – 1994 || 166 || 61 |- | [[Христо Стоичков]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 123 || 83 |- | [[Любослав Пенев]] || 1984 – 1989, 2002 – 2003 ||123||88 |- | [[Емил Костадинов]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 135 || 43 |- | [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] || 1984 – 1991, 1993 – 1995 || 176 || 13 |- | [[Ивайло Киров]] || 1984 – 1994 || 196 || 38 |- | [[Сашо Борисов]] || 1986 – 1988 || 49 || 0 |- | [[Петър Витанов]] || 1987 – 1990 || 67|| 10 |- | [[Дончо Донев]] || 1987 – 1991 || 67|| 10 |- | [[Пламен Гетов]] || 1988 || 11 || 8 |- | [[Илия Вълов]] || 1988 – 1990 || 68 || 0 |- | [[Георги Георгиев (футболист|Георги Георгиев]] || 1988 – 1991, 1996 || 90 || 21 |- | [[Трифон Иванов]] || 1988 – 1992, 1994 – 1995, 1997 – 1998 || 86 ||10 |- | [[Стойчо Стоилов]] || 1990 – 1995 || 54 || 6 |- | [[Анатоли Нанков]] || 1990 – 1997 ||151||11 |- | [[Йордан Лечков]] || 1991 – 1992, 2002 – 2003 ||54||22 |- | [[Росен Кирилов]] || 1991 – 1996 || 61 || 3 |- | [[Ивайло Андонов]] || 1991 – 1998 || 138 ||84 |- | [[Кирил Метков]] || 1992 – 1993 || 41 || 27 |- | [[Христо Коилов]] || 1992 – 1995 || 68 || 11 |- | [[Петър Михтарски]] || 1994 – 1996 || 46 || 33 |- | [[Илиан Киряков]] || 1994 – 1995 || 20 || 1 |- | [[Георги Донков]] || 1995 – 1996 || 22 || 5 |- | [[Здравко Лазаров]] || 1995 – 1996, 2008 – 2009 ||23||2 |- | [[Милен Петков]] || 1995 – 1999 || 116 || 16 |- | [[Адалберт Зафиров]] || 1995 – 1998, 1998 – 1999, 2003 – 2004 || 62 || 6 |- | [[Галин Иванов (р. 1975)|Галин Иванов]] || 1995 – 1997, 1999 – 2003 ||102||4 |- | [[Методи Деянов]] || 1995 – 2003 ||145||24 |- | [[Стилиян Петров]] || 1996 – 1999 || 43 || 3 |- | [[Мартин Петров]] || 1996 – 1998, 2013 – 2014 || 47 ||3 |- | [[Костадин Видолов]] || 1996, 2000 – 2001 || 36 ||9 |- | [[Димитър Иванов (футболист)|Димитър Иванов]] || 1996 – 1997, 1999 – 2000 ||51||18 |- | [[Бончо Генчев]] || 1997 – 1998 || 32 || 20 |- | [[Емил Кременлиев]] || 1997 – 2002 || 90 || 1 |- | [[Владимир Манчев]] || 1997 – 2002, 2008 – 2009 ||95||46 |- | [[Красимир Чомаков]] || 1998 – 2000 || 63 ||10 |- | [[Димитър Бербатов]] || 1998 – 2001 || 50 || 26 |- | [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] || 1998 – 2004 || 59 || 0 |- | [[Александър Томаш]] || 1998 – 2004 || 122 || 2 |- | [[Георги Антонов (футболист)|Георги Антонов]] || 1999 – 2003 ||87|| 2 |- | [[Тодор Янчев]] || 2000 – 2005, 2007 – 2012, 2013 – 2014 || 288 || 20 |- | [[Христо Янев]] || 2000 – 2006, 2012 ||148||54 |- | [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]] || 2000 – 2005, 2009 – 2010 ||123||12 |- | [[Емил Гъргоров]] || 2002 – 2006, 2008, 2011, 2013 – 2014 ||142||60 |- | [[Велизар Димитров]] || 2002 – 2008 ||115||36 |- | [[Стоян Колев]] || 2002 – 2004, 2013 – 2016 || 72 || 0 |- | [[Стойко Сакалиев]] || 2003 – 2004, 2005 – 2007 ||47||23 |- | [[Йордан Тодоров]] || 2003 – 2009 ||183||25 |- | [[Валентин Илиев]] || 2004 – 2008, 2013 – 2015 || 119 || 12 |- | [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]] || 2004 – 2007, 2008 – 2010 || 53 ||6 |- | [[Костадин Хазуров]] || 2004 – 2005, 2015 – 2016 || 52 || 42 |- | [[Илко Пиргов]] || 2005 – 2008 || 16 || 0 |- | [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] || 2005 – 2008 ||56||3 |- | [[Александър Тунчев]] || 2006 – 2008, 2014 – 2015 || 91 || 15 |- | [[Ивайло Петров (футболист)|Ивайло Петров]] || 2006 – 2008, 2009 || 75 || 1 |- | [[Кирил Котев]] || 2006 – 2009 ||83|| 6 |- | [[Георги Чиликов]] || 2007 || 12 || 3 |- | [[Павел Виданов]] || 2007 – 2008, 2008 – 2010, 2011 || 55 || 0 |- | [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]] || 2008 – 2011 || 38 || 0 |- | [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] || 2009 – 2010, 2014 – 2015 || 35 || 11 |- | [[Спас Делев]] || 2009 – 2011, 2013 || 79 || 23 |- | [[Костадин Стоянов]] || 2009 – 2013 || 65 || 3 |- | [[Апостол Попов (футболист)|Апостол Попов]] || 2009 – 2015 || 116 || 4 |- | [[Борис Галчев]] || 2010 – 2012, 2014 – 2016 || 119 || 21 |- | [[Иван Бандаловски]] || 2010 – 2013 || 64 || 3 |- | [[Антон Карачанаков]] || 2011 – 2014 || 52 || 13 |- | [[Мартин Камбуров]] || 2013, 2014 || 10 || 3 |- | [[Ивайло Чочев]] || 2013 – 2014 || 45 || 7 |- | [[Венцислав Василев (футболист)|Венцислав Василев]] || 2013 – 2014 || 51 || 4 |- | [[Божидар Чорбаджийски]] || 2013 – 2020 || 117 || 8 |- | [[Преслав Йорданов]] || 2015 – 2016 || 27 || 26 |- | [[Валентин Антов]] || 2015 – 2020 || 59 || 3 |- | [[Антон Недялков]] || 2016 – 2017 || 53 || 0 |- | [[Александър Дюлгеров]] || 2016 – 2018 || 41 || 1 |- | [[Кирил Десподов]] || 2016 – 2018 || 71 || 20 |- | [[Станислав Манолев]] || 2016 – 2018 || 65 || 5 |- | [[Георги Китанов (футболист, р. 1995)|Георги Китанов]] || 2016 – 2019 || 38 || 0 |- | [[Пламен Гълъбов]] || 2016 – 2022 || 46 || 1 |- | [[Кристиян Малинов]] || 2016 – 2020 || 129 || 6 |- | [[Николай Бодуров]] || 2017 – 2020 || 95 || 4 |- | [[Петър Занев]] || 2019 – 2021 || 60 || 1 |- | [[Георги Йомов]] || 2020 – 2023 || 55 || 8 |- | [[Калоян Кръстев]] || 2021 – 2023 || 22 || 0 |- | [[Асен Дончев]] || 2020 – 2024 || 22 || 1 |- | [[Симеон Александров]] || 2022 – 2024 || 1 || 0 |} == Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Държава !! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А ПФГ !! Голове |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Бернардо Редин]] || 1990 – 1991 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Карлос Пимиенто]] || 1990 – 1991 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Бобан Бабунски]] || 1992 – 1994 || 31 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Саша Чирич]] || 1993 – 1994 || 14 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1995}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Люпчо Марковски]] || 1993 – 1995 || 46 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Расмик Григорян]] || 1994 – 1995 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Ристе Милосавов]] || 1995 – 1997 || 40 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Илия Найдоски]] || 1995 – 1996 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Анселмо Жаир]] || 1996 – 1997 || 6 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Божо Джуркович]] || 1997 – 1998 || 13 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Ненад Лукич]] || 1998 – 1999, 2001 – 2002 || 31 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Игор Харковченко]] || 1998 – 1999 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Мъркич]] || 1999 – 2000 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Иван Литера]] || 1999 – 2000 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Ковачевич]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Шарац]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Жилич]] || 2000 – 2001 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Евген Немодруг]] || 2000 – 2001 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] || [[Стефан Джилио]] || 2000 – 2002 || 23 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] {{br}} {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Чъкс Нвоко]] || 2000 – 2001 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Мичо Вранеш]] || 2000 – 2002 || 36 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] || [[Масена Моке]] || 2000 – 2002 ||28||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Йован Веселинович]] || 2001 – 2002 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Ибрахима Гай]] || 2001 – 2006 || 110 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Драголюб Симонович]] || 2001 – 2002 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Хамилтон Рикард]] || 2002 ||9||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Артим Шакири]] || 2002 – 2003 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жоао Карлош]] || 2002 – 2004 || 46 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жоао Брито]] || 2002 – 2004 || 38 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Маркос Чарас]] || 2002 – 2005 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Агналдо Перейра]] || 2002 – 2003 ||18||5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] || [[Макдоналд Муканси]] || 2002 – 2003 ||23|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] || [[Евгений Хмарук]] || 2003 – 2006 || 21 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Албания}} [[Албания]] || [[Алтин Хаджи]] || 2003 – 2004 || 20 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Фабио Лима]] || 2003 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Леонардо Лима]] || 2003 || 8 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Родриго Соуса]] || 2003 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] || [[Амиран Муджири]] || 2003 – 2005 || 36 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Деян Максич]] || 2004 – 2005 ||8 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] || [[Мансур Аянда]] || 2004 – 2005 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] || [[Радослав Забавник]] || 2004 – 2006 || 41 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Роберт Цаха]] || 2004 – 2005 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Беноа Кое]] || 2004 – 2005 ||15||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Тиаго Силва (р. 1979)|Тиаго Силва]] || 2004 – 2007 ||58||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Славко Матич]] || 2005 – 2006 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мурад Хидиуед]] || 2005 – 2006 ||19||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Йоел Линдпере]] || 2005 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Матия Матко]] || 2005 – 2006 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Александър Мутавджич]] || 2005 – 2006 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Сергей Якирович]] || 2005 – 2007 ||32|| 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] || [[Гийом Да Зади]] || 2005 – 2006 ||32||13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Оливер Ковачевич]] || 2005 – 2007 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жозе Емилио Фуртадо]] || 2005 – 2007 ||17|| 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Еуген Трика]] || 2005 – 2007 ||34||17 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Роберт Петров]] || 2006 – 2008 || 26 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пицурка]] || 2006 – 2007 ||4||2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Абдер Кабус]] || 2006 – 2008 ||21|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Флорентин Петре]] || 2006 – 2008, 2010 ||58||22 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Франсиско Мартос]] || 2006 – 2007 || 9 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Даниел Моралес]] || 2007 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Кевин Амунеке]] || 2007 || 10 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Никола Вуядинович]] || 2007 – 2008 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ней (футболист)|Ней]] || 2007 – 2008 ||28|| 14 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Панама}} [[Панама]] || [[Хосе Гарсес]] || 2007 – 2008 || 14 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Куидо Ланзаат]] || 2007 – 2008 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Ненад Настич]] || 2007 – 2008 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Зе Руй]] || 2007 – 2008 || 21 ||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Шалозе Удоджи]] || 2007 – 2009 ||55||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фелипе Машадо]] || 2007 – 2009 ||37|| 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Маркиньош]] || 2007 – 2011, 2014 – 2015 || 115 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Митя Мьорец]] || 2008 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Филипе да Коща]] || 2008 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ели Маркеш]] || 2008 – 2009 || 14 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] || [[Гардар Гунльойсон]] || 2008 – 2009 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Даниел Беконо]] || 2008 – 2009 || 15 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Викторс Морозс]] || 2008 – 2010 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Мендес Силва]] || 2009 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] || [[Уго Баеш]] || 2009 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руй Мигел]] || 2009 – 2010 ||32|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мишел Платини]] || 2009 – 2011, 2012 – 2013 || 64 || 24 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Игор Митрески]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Даниел Панку]] || 2010 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Елиот Гранден]] || 2010 || 11 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Райс М'Боли]] || 2010, 2011 – 2012, 2013 – 2014 || 54 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Марко Еспозито]] || 2010 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Кристиан Тибони]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Уилям Куабена Тиеро]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фабрицио Грило]] || 2010 – 2011 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукас Трекаричи]] || 2010 – 2011 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Килиан Шеридън]] || 2010 – 2011, 2012 || 19 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Джузепе Акуаро]] || 2010 – 2011 || 19 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Грегъри Нелсън]] || 2010 – 2011 || 37 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Саша Живец]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Денис Халилович]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Янис Зику]] || 2011 || 15 || 13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Адемар Жуниор]] || 2011 – 2012 || 19 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жуниор Мораеш]] || 2011 – 2012 || 24 || 16 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Антонио Томас]] || 2012 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Джордже Паун]] || 2012 || 9 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Илиас Хадад]] || 2012 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Иван Боладо]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Нджонго Присо]] || 2012 – 2013 || 33 ||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нилсон Антонио]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пакурар]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Тасио Дос Сантос]] || 2012 || 12 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бернардо Тенгариня]] || 2012 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Родригес]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Себастиан Скиорили]] || 2012 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] || [[Илиас Кириакидис]] || 2012 – 2013 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Сержиньо]] || 2012 – 2013 || 19 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Того}} [[Того]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Серж Нюанджи]] || 2012 – 2013 || 8 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Анисе Абел]] || 2012 – 2013 || 26 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукаш Саша]] || 2012 – 2013 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Томаш Черни]] || 2012 – 2014 || 49 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Игнасио Лорес]] || 2013 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Марсиньо]] || 2013 – 2014 || 29 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ревсон]] || 2013 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мали}} [[Мали]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Мамади Сидибе]] || 2013 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] || [[Брайън Хауърд]] || 2013 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бруно Морейра]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Християн Кировски]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Омар Косоко]] || 2013 – 2014 || 26 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Фо-Поре]] || 2013 – 2014 || 26 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Джаксън Менди]] || 2013 – 2014 || 34 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Неманя Милисавлевич]] || 2013 – 2015 || 54 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Гуидо ди Вани]] || 2014 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Иван Маркович]] || 2014 – 2015 || 12 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тони Силва]] || 2014 – 2015 || 42 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Стивън Съндей]] || 2014 – 2015 || 36 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Сендрино Мисиджан]] || 2014 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Сергиу Буш]] || 2014 || 19 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Еденилсон Бергонси]] || 2014 – 2015 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Орелиен Йоахим]] || 2014 – 2015 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Якуб Дивиш]] || 2014 – 2015 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Тончи Кукоч]] || 2014 – 2015 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Хуан Фелипе]] || 2014 – 2015 || 28 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Луис Соарес|Луис Платини]] || 2014 – 2015 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марин Оршулич]] || 2014 – 2015 || 16 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] {{br}} {{Флагче|Германия}} [[Германия]] || [[Денис Причиненко]] || 2014 – 2015 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Кристиан Супусепа]] || 2014 – 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] || [[Стефан Николич]] || 2015 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Максимс Уваренко]] || 2015 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марио Бркляча]] || 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Самир Аяс]] || 2015 – 2016 || 33 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Вилмар Джордан]] || 2016 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Диого Виана]] || 2016 || 18 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Рафаел Перес]] || 2016 – 2017 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руи Педро]] || 2016 – 2017 || 25 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Петрус Бумал]] || 2016 – 2017 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Арсенио Нунеш]] || 2016 – 2017 || 28 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Симао]] || 2016 – 2017 || 24 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Густаво Кулма]] || 2016 – 2017 || 45 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Рубен Пинто]] || 2016 – 2020 || 106 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Кевин Меркадо]] || 2017 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Кевин Кубемба]] || 2017 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Фернандо Каранга]] || 2017 – 2018, 2024 ||50||34 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Раул Лое]] || 2017 – 2018 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Александър Барт]] || 2017 – 2018 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Литва}} [[Литва]] || [[Витаутас Черняускас]] || 2017 – 2020 || 75 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Енрике Рафаел]] || 2017 – 2021 ||69||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тиаго Родригес]] || 2017 – 2021 || 84 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче с име|България}}|| [[Джеферсон (футболист)|Джеферсон]] || 2018 – 2023 || 110 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Роланд Алберг]] || 2018 || 11 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Жан Карлос Бланко]] || 2018 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Укра]] || 2018 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гана}} {{br}} {{Флагче с име|Нидерландия}} || [[Едвин Джеси]] || 2018 – 2019, 2020 || 52 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] {{br}} {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Борис Секулич]] || 2018 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Мауридес]] || 2018 – 2019 || 21 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Стивън Перейра]] || 2018 – 2019 || 8 ||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Данте Стипица]] || 2018 – 2019 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жанио Бикел]] || 2018 – 2020 || 44 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жорже Фернандо Барбоса Интима|Жоржиньо]] || 2018 – 2019 || 32 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Евандро да Силва]] || 2018 – 2020 || 50 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] || [[Али Соу]] || 2018 – 2021 || 74 || 32 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нуно Томаш]] || 2019 || 16 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Диего Фабрини]] || 2019 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] || [[Тони Уот]] || 2019 || 15 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Раул Албентоза]] || 2019 – 2020 || 15 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Русия}} [[Русия]] || [[Денис Давидов (футболист, р. 1995)|Денис Давидов]] || 2019 – 2020 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Нигерия}} || [[Вив Соломон-Отабор]] || 2019 – 2020 || 19 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Австралия}} {{br}} {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Томи Юрич]] || 2019 – 2020 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Греъм Кери]] || 2019 – 2022 || 72 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Конго}} [[Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Брадли Мазику]] || 2019 – 2022 || 73 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Върнан Анита]] || 2020 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Стефано Белтраме]] || 2020 || 21 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Юнус Санкаре]] || 2020 || 12 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Адалберто Пеняранда]] || 2020 – 2021 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] || [[Жул Кейта]] || 2020 – 2021 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Ямайка}} || [[Джером Синклер]] || 2020 – 2021 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Юрген Матей]] || 2020 – 2024 || 79 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Жорди Кайседо]] || 2021 – 2022 || 42 || 23 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Федерико Варела]] || 2021 – 2022 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Бисмарк Чарлс]] || 2021 – 2023 || 35 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Мено Кох]] || 2021 – 2024 || 62 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Хамза Чатакович]] || 2021 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Карол Метс]] || 2021 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго|ДР Конго}} [[Демократична република Конго|Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Жуниор Нзила]] || 2021 – 2022 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] || [[Карло Мухар]] || 2021 – 2022 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] || [[Томас Лам]] || 2021 – 2022 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Яник Вилдсхут]] || 2021 – 2022 || 28 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Йоан Баи]] || 2021 – 2022 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Маурисио Гарсес]] || 2022 – 2023 || 41 || 11 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Браян Морено]] || 2022 – 2023 || 31 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Енес Махмутович]] || 2022 – 2024 || 38|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] {{br}} {{Флагче с име|Норвегия}} || [[Дауда Бамба]] || 2022 – 2023 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Жираир Шагоян]] || 2022 – 2023 || 23 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Дюкенс Назон]] || 2022 – 2023 || 50 || 25 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Лазар Туфегджич]] || 2022 – 2024 || 31 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Брадли де Нойер]] || 2022 – 2024 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Майкъл Естрада]] || 2023 || 17 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Данило Асприля]] || 2023 – 2024 || 24 || 3 |- |} <small>'''''Забележка:''' Списъкът включва чужденци с поне 1 официален мач за ЦСКА. [[Саша Ковачевич]] и [[Драган Шарац]] не бяха картотекирани за [[А група]] за [[Първенство на България по футбол 1999/00|сезон 1999/00]] заради задължения на ЦСКА към [[Нефтохимик]]. Двамата имат мачове за ЦСКА в [[Купата на УЕФА]]. ''</small> === По държави === # {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] – '''27''': Жоао Карлош, Агналдо Перейра, Фабио Лима, Леонардо Лима, Родриго Соуса, Тиаго Силва, Даниел Моралес, Ней, Фелипе Машадо, Ели Маркеш, Маркиньош, Мишел Платини, Адемар Жуниор, Жуниор Мораеш, Тасио Дос Сантос, Лукаш Саша, Ревсон, Марсиньо, Еденилсон Бергонси, Хуан Фелипе, Фернандо Каранга, Енрике, Джеферсон, Мауридес Жуниор, Евандро Да Силва, Густаво Бузато, Маурисио Гарсес # {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] (''включва и бившите държави {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]], {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]]'') – '''18''': Божо Джуркович, Ненад Лукич, Саша Мъркич, Иван Литера, Саша Ковачевич, Драган Шарац, Драган Жилич, Мичо Вранеш, Йован Веселинович, Драголюб Симонович, Деян Максич, Славко Матич, Александър Мутавджич, Оливер Ковачевич, Ненад Настич, Иван Маркович, Неманя Милисавлевич, Лазар Туфегджич # {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] – '''14''': Жоао Брито, Фелипе да Коща, Руй Мигел, Бернардо Тенгариня, Сержиньо, Бруно Морейра, Диого Виана, Руи Педро, Арсенио Нунеш, Давид Симао, Рубен Пинто, Тиаго Родригес, Укра, Нуно Томаш # {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] – '''11''': Бернардо Редин, Карлос Пимиенто, Хамилтон Рикард, Вилмар Джордан, Рафаел Перес, Густаво Кулма, Жан Карлос Бланко, Браян Морено Алварес, Марселино Кареасо, Браян Кордоба, Данило Асприля # {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] – '''9''': Бобан Бабунски, Саша Чирич, Люпчо Марковски, Ристе Милосавов, Илия Найдоски, Артим Шакири, Роберт Петров, Игор Митрески, Християн Кировски # {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] – '''8''': Куидо Ланзаат, Грегъри Нелсън, Кристиан Супусепа, Роланд Алберг, Върнан Анита, Юрген Матей, Мено Кох, Брадли де Нойер # {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] – '''8''': Александру Пицурка, Еуген Трика, Флорентин Петре, Даниел Панку, Янис Зику, Джордже Паун, Александру Пакурар, Сергиу Буш # {{Флагче|Франция}} [[Франция]] – '''8''': Беноа Кое, Елиот Гранден, Жереми Родригес, Жереми Фо-Поре, Александър Барт, Тибо Вион, Йоан Баи, Жуниор Нзила # {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] – '''7''': Анселмо Жаир, Жозе Емилио Фуртадо, Зе Руй, Давид Мендес Силва, Нилсон Антонио, Луис Платини, Стивън Перейра # {{Флагче|Италия}} [[Италия]] – '''6''': Марко Еспозито, Кристиан Тибони, Фабрицио Грило, Джузепе Акуаро, Диего Фабрини, Стефано Белтраме # {{Флагче с име|Хърватия}} – '''6''': Матия Матко, Тончи Кукоч, Марио Бркляча, Марин Оршулич, Данте Стипица, Карло Мухар # {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] – '''5''': Маркос Чарас, Лукас Трекаричи, Себастиан Скиорили, Гуидо ди Вани, Федерико Варела # {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] – '''5''': Даниел Беконо, Нджонго Присо, Петрус Бумал, Раул Лое, Джеймс Ето'о # {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] – '''4''': Ибрахима Гай, Мансур Аянда, Джаксън Менди, Юнес Санкаре # {{Флагче|Англия}} [[Англия]] – '''3''': Брайън Хауърд, Вив Соломон-Отабор, Джером Синклер # {{Флагче|Гана}} [[Гана]] – '''3''': Уилям Куабена Тиеро, Едвин Джеси, Бисмарк Чарлс # {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] – '''3''': Тони Силва, Жанио Бикел, Жоржиньо # {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] – '''3''': Кевин Меркадо, Жорди Кайседо, Майкъл Естрада # {{Флагче|Испания}} [[Испания]] – '''3''': Франсиско Мартос, Антонио Томас, Раул Албентоза # {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] – '''3''': Орелиен Йоахим, Енес Махмутович, Мика Пинто # {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] – '''3''': Мурад Хидиуед, Абдер Кабус, Илиас Хадад # {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] – '''3''': Кевин Амунеке, Шалозе Удоджи, Стивън Съндей # {{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] – '''3''': Джонатан Линдсет, Тобиас Хайнц, Олаус Скарсем # {{Флагче|Словения}} [[Словения]] – '''3''': Митя Мьорец, Саша Живец, Денис Халилович # {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] – '''3''': Евген Немодруг, Игор Харковченко, Денис Причиненко # {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] – '''3''': Роберт Цаха, Томаш Черни, Якуб Дивиш # {{Флагче|Армения}} [[Армения]] – '''2''': Расмик Григорян, Жираир Шагоян # {{Флагче|Белгия}} [[Белгия]] – '''2''': Джейсън Локило, Аарон Исека # {{Флагче|Босна}} [[Босна и Херцеговина]] – '''2''': Сергей Якирович, Хамза Чатакович # {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] – '''2''': Али Соу, Сейни Санянг # {{Флагче|Естония}} [[Естония]] – '''2''': Йоел Линдпере, Карол Метс # {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] – '''2''': Килиан Шеридън, Греъм Кери # {{Флагче|Косово}} [[Косово]] – '''2''': Лумбард Делова, Зюмюр Бютучи # {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] – '''2''': Гийом Да Зади, Дауда Бамба # {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] – '''2''': Викторс Морозс, Максимс Уваренко # {{Флагче|Малта}} [[Малта]] – '''2''': Стефан Джилио, Чъкс Нвоко # {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] – '''2''': Кевин Кубемба, Брадли Мазику # {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] – '''2''': Радослав Забавник, Борис Секулич # {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] – '''2''': Сендрино Мисиджан, Яник-Сони Вилдсхут # {{флагче|Централноафриканска република}} [[Централноафриканска република]] – '''2''': Амос Юга, Годуин Коялипу # {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] – '''2''': Никола Вуядинович, Стефан Николич # {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] – '''2''': Тони Уот, Лиъм Купър # {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] – '''1''': Томи Юрич # {{Флагче|Австрия}} [[Австрия]] – '''1''': Емануел Шакич # {{Флагче|Албания}} [[Албания]] – '''1''': Алтин Хаджи # {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] – '''1''': Райс М'Боли # {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] – '''1''': Омар Косоко # {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] – '''1''': Адалберто Пеняранда # {{Флагче|Гваделупа}} [[Гваделупа]] – '''1''': Матиас Фаетон # {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] – '''1''': Жул Кейта # {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] – '''1''': Амиран Муджири # {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] – '''1''': Илиас Кириакидис # {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] – '''1''': Масена Моке # {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] – '''1''': Иван Боладо # {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] – '''1''': Гардар Гунльойсон # {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] – '''1''': Самир Аяс # {{Флагче|Литва}} [[Литва]] – '''1''': Витаутас Черниаускас # {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] – '''1''': Анисе Абел # {{Флагче|Мали}} [[Мали]] – '''1''': Мамади Сидибе # {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] – '''1''': Евгений Хмарук # {{Флагче|Панама}} [[Панама]] – '''1''': Хосе Гарсес # {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] – '''1''': Уго Баеш # {{Флагче|Русия}} [[Русия]] – '''1''': Денис Давидов # {{Флагче|Того}} [[Того]] – '''1''': Серж Нюанджи # {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] – '''1''': Игнасио Лорес # {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] – '''1''': Томас Лам # {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] – '''1''': Дюкенс Назон # {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] – '''1''': Макдоналд Муканси === По континенти === # [[Файл:EuropeContour.svg|20px]] [[Европа]] – '''128''' # [[Файл:SouthAmericaContours.svg|15px]] [[Южна Америка]] – '''51''' # [[Файл:AfricaContour.svg|17px]] [[Африка]] – '''45''' # [[Файл:NorthAmericaContour.svg|20px]] [[Северна Америка]] – '''3''' # [[Файл:AsiaContour.svg|20px]] [[Азия]] – '''1''' # [[Файл:AustraliaContour.svg|18px]] [[Австралия]] – '''1''' == Разширен отбор на петдесетилетието == Разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА е състав от 55-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[1998]] г. Съставът е направен във връзка с честването на 50-годишнината на ФК ЦСКА от ръководството и активът на Клуба на ветераните, УС на ФК ЦСКА и спортни журналисти пишещи за футбола. Те са подредени по номерата на постовете, на които са играли, и по азбучен ред: * №1 – [[Георги Велинов]], [[Стефан Геренски]], [[Стоян Йорданов]], [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Йордан Филипов]] * №2 – [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Ракаров]], [[Димитър Цветков (футболист)|Димитър Цветков]], [[Борислав Футеков]] * №3 – [[Борис Гаганелов]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]], [[Манол Манолов]], [[Кирил Станков]] * №4 – [[Цоньо Василев]], [[Георги Енишейнов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Христо Маринчев]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] * №5 – [[Стефан Божков]], [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров (Джеки)]], [[Панталей Димитров]], [[Радослав Здравков]], [[Божил Колев]] * №6 – [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]], [[Димитър Пенев]], [[Борис Станков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * №7 – [[Цветан Атанасов]], [[Цветан Йончев]], [[Емил Костадинов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стефан Т. Стефанов]] * №8 – [[Кирил Богданов]], [[Георги Димитров (червения)|Георги Димитров (Червения)]], [[Аспарух Никодимов]], [[Христо Стоичков]], [[Нако Чакмаков]] * №9 – [[Спас Джевизов]], [[Петър Жеков]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Любослав Пенев]], [[Никола Цанев]] * №10 – [[Никола Божилов]], [[Георги Денев]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], [[Лъчезар Танев]], [[Димитър Якимов]] * №11 – [[Димитър Марашлиев]], [[Стойчо Младенов]], [[Васил Романов]], [[Стойне Минев]], [[Крум Янев]] == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА е състав от 66-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[2008]] г. Футболистите са определени чрез гласуване в официалния сайт на ЦСКА ([http://www.cska.bg cska.bg]). В гласуването имаха възможност да се включат всички фенове на отбора. Футболистите са подредени спрямо гласовете подадени за тях. {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 1''' * 1. [[Георги Велинов]] * 2. [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * 3. [[Стоян Йорданов]] * 4. [[Йордан Филипов]] * 5. [[Илия Вълов]] * 6. [[Ивайло Петров]] | | '''Позиция с № 2''' * 1. [[Кирил Ракаров]] * 2. [[Иван Зафиров]] * 3. [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]] * 4. [[Адалберт Зафиров]] * 5. [[Йордан Тодоров]] * 6. [[Недялко Младенов]] | | '''Позиция с № 3''' * 1. [[Манол Манолов]] * 2. [[Трифон Иванов]] * 3. [[Георги Илиев - Майкъла|Георги Илиев (Майкъла)]] * 4. [[Александър Тунчев]] * 5. [[Валентин Илиев]] * 6. [[Кирил Станков]] | | '''Позиция с № 4''' * 1. [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] * 2. [[Христо Маринчев]] * 3. [[Цоньо Василев]] * 4. [[Борис Гаганелов]] * 5. [[Красимир Безински]] * 6. [[Методи Томанов]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 5''' * 1. [[Стефан Божков]] * 2. [[Георги Димитров (Джеки)]] * 3. [[Божил Колев]] * 4. [[Радослав Здравков]] * 5. [[Борис Станков]] * 6. [[Панталей Димитров]] | | '''Позиция с № 6''' * 1. [[Гаврил Стоянов]] * 2. [[Димитър Пенев]] * 3. [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] * 4. [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * 5. [[Ивайло Киров]] * 6. [[Тодор Янчев]] | | '''Позиция с № 7''' * 1. [[Емил Костадинов]] * 2. [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * 3. [[Цветан Йончев]] * 4. [[Цветан Атанасов]] * 5. [[Мартин Петров]] * 6. [[Анатоли Нанков]] | | '''Позиция с № 8''' * 1. [[Христо Стоичков]] * 2. [[Никола Цанев]] * 3. [[Георги Димитров (Червения)]] * 4. [[Аспарух Никодимов]] * 5. [[Велизар Димитров]] * 6. [[Нако Чакмаков]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 9''' * 1. [[Петър Жеков]] * 2. [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] * 3. [[Спас Джевизов]] * 4. [[Любослав Пенев]] * 5. [[Димитър Бербатов]] * 6. [[Ивайло Андонов]] | | '''Позиция с № 10''' * 1. [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * 2. [[Димитър Якимов]] * 3. [[Георги Денев]] * 4. [[Лъчезар Танев]] * 5. [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * 6. [[Методи Деянов]] | | '''Позиция с № 11''' * 1. [[Крум Янев]] * 2. [[Димитър Марашлиев]] * 3. [[Стойчо Младенов]] * 4. [[Христо Марашлиев]] * 5. [[Ружди Керимов]] * 6. [[Стойне Минев]] |} {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)| ]] 15qfufzhkn5e3hzaks3jg0u14ahzucr 1 96054 12418753 12418343 2024-11-21T13:46:54Z Nk 399 /* Възникване */ 12418753 wikitext text/x-wiki == Името == Защо "сигурност" е с главна буква? --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 11:28, 11 юли 2006 (UTC) :Защото през комунизма всичко беше с главна буква! Сега не е ясно --Ivanko 11:58, 11 юли 2006 (UTC) ::Ми аз в училище така съм учил: Думите, които участват в съкращения се, пишат с главна буква, извинете ме ако греша --[[Потребител:Mapto|Mapto]] 12:23, 11 юли 2006 (UTC) : Извинен си, но грешиш. В съкращението първите букви се пишат като главни, а в пълния текст се изписват нормално - МВР = [http://www.mvr.bg/ Министерство на вътрешните работи], МВнР = [http://www.mfa.government.bg/ Министерство на външните работи] (макар че на собствената страница на последните има разнобой тук-таме, и там не знаят главни/малки). Още повече, че името на обекта на тази статия е „Комитет за държавна сигурност“ (КДС), по аналогия с [[КГБ]]. Та ще я преместя. -- [[Потребител:Bggoldie|Златко]] ± [[Потребител беседа:Bggoldie|^{(беседа)}]] 07:50, 16 юли 2006 (UTC) == Пристрастност и необективност == Част от информацията в статията е неточна, невярна или тенденциозна. Със сигурност КДС няма вина за атентата срещу папата, той на България не е пречел и е имал далеч по-влиятелни врагове. Другите твърдения са недоказани, а „обществена тайна“ не е най-енциклопедичната възможна информация. Понеже нямам време и нерви да чистя статията само ще ѝ сложа шаблон. -- [[Потребител:Bggoldie|Златко]] ± [[Потребител беседа:Bggoldie|^{(беседа)}]] 07:50, 16 юли 2006 (UTC) : Намерих източници за "обществената тайна", за папата ще го махна. Оставям на теб да махнеш шаблона за неутралността --[[Потребител:Mapto|Mapto]] 07:59, 24 юли 2006 (UTC) Убийството на Г. Марков - нещо доказано, публикувано? Обвиняват България, че не публикувала информация по това дело... Това дело се е водило във Великобритания, от службите на тази държава и всичко събрано е засекретено. Какво ли крият? <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Потребител:62.204.144.155|62.204.144.155]]</code> ([[Потребител беседа:62.204.144.155|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/62.204.144.155|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Неутралност, ноември 2006 == [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=674598&oldid=660312 Редакциите] на [[Потребител:70.224.216.102]] са далеч от идеала за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]] (и българския правопис - "медий" [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) . Ако някой се интересува, да ги привежда в приличен вид, ако не - неутрализирам с огнемета. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 08:17, 6 ноември 2006 (UTC) И къде изчезна статията "Сочени за агенти"? Държавна сигурност ли я изтри, или някой самоук гений сред самозабравилите се администратори? : Ето статията [[Сочени за агенти на Държавна сигурност]] --[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] 12:39, 3 юли 2007 (UTC) :: Абе Daggerstab, забелязвам полагаш особени усилия да се откроиш с добрия си подход към хората. Успокой малко топката, вземи си почивка ако се налага. Ще ги изчистим нещата, ама дай малко по-човешки... --[[Потребител:Mapto|Mapto]] 21:10, 4 юли 2007 (UTC) == Видове агенти == :<small>Преместено от [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=1320165&oldid=1312482 текста на статията], заглавието е поставено от мен. --[[User:Daggerstab|Daggerstab]] 10:23, 21 ноември 2007 (UTC)</small> Описанието Ви за видовете агенти не са верни. Има ид(здадени точни справки по видовете агенти. Основно те се наричат "Секретни сътрудници", а те биват:; агент резидент съдържател на явочна квартира от своя страна агентите са: агент за влияние, агент за връзка и т. н. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Потребител:78.159.135.93|78.159.135.93]]</code> ([[Потребител беседа:78.159.135.93|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/78.159.135.93|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Поправка == https://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0/p/search/?ApprovedPersonFirstName=%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=%D0%9A%D1%83%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 Необходима редакция на ръководители това е тавтологичен билет Навлизането на червената армия 1944-та пише се ген-полковник Мазурин за 3-те месеца в том 1-ви..... <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] ([[Специални:Contributions/Sega26ta|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Sega26ta|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">20:16, 29 май 2022 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Възникване == Посочването на начална дата за възникване на ДС(КДС) в 1925 е неправилно. Съществуващата от 1945 до 1991 г. организация е по съветски образец и няма абсолютно никаква приемност, с тази от 1925 до 1944. Тук става дума за конкретна институция, а не въобще за история на службата за сигурност в България. Ако е така, то защо тогава има горна дата 1991? <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/2a02:8071:5290:b0e0:2cf4:ee2f:ce63:f50e|2a02:8071:5290:b0e0:2cf4:ee2f:ce63:f50e]]</samp> ([[Потребител беседа:2a02:8071:5290:b0e0:2cf4:ee2f:ce63:f50e|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">22:20, 20 ноември 2024 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11407760/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : Защо да „няма абсолютно никаква приемност“? Все същият отдел на МВР, даже името не се сменя, както става с полицията. Функциите и персонала се променят драстично, но това се случва и с останалите институции. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 21 ноември 2024 (UTC) sb5q5ymy5td7y07u40w1utiqrv9cirt 0 100103 12419022 12397551 2024-11-21T19:09:06Z MedcezirBG 321164 /* В България */ 12419022 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Трима братя, три сестри | Име в оригинал = Pasion de gavilanes | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[теленовела]] | Формат = | Създател(и) = Хулио Хименес | базиран на = ''Тихите води'' от Хулио Хименес | Сценарий = Хулио Хименес <small>(версия)</small><br>Иван Мартинес <small>(либрето и литературна редакция)</small> | Режисура = Родриго Триана<br>Маурисио Крус<br>Рикардо Суарес | Камера = Сесар Контрерас<br>Орландо Пирела<br>Едуардо Кареньо<br>Алфредо Самудио | Актьори = {{ubl|[[Дана Гарсия]]|[[Марио Симаро]]|[[Паола Рей]]|Хорхе Као|[[Хуан Алфонсо Баптиста|Алфонсо Баптиста]]|[[Майкъл Браун (актьор)|Майкъл Браун]]|Глория Гомес|[[Кристина Лили]]|[[Наташа Клаус]]|[[Ана Лусия Домингес]]}} | Начална мелодия = ''Fiera inquieta'' (в изпълнение на Анхела Мария Фореро) | Крайна мелодия = | Страна = {{флагче с име|Колумбия}} | Език = [[Испански език|испански]] | Сезони = 2 | Епизоди = 270 | Изпълнителен продуцент = [[Уго Леон Ферер]] | Продуцент(и) = Андрес Сантамария<br>RTI Televisión | Времетраене = 41 – 48 минути | Дистрибуция = [[Телемундо|Telemundo Internacional]]<br>NBCUniversal Television Distribution<br>Caracol Internacional | ТВ Канал = [[Телемундо]]<br>[[Каракол Телевисион]] | Формат на картината = 480i SDTV | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 21 октомври 2003 г. – 23 юли 2004 г. (първи сезон)<br>14 февруари – 31 май 2022 г. (втори сезон) | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''''Трима братя, три сестри''''' ({{Lang|es|Pasion de gavilanes}}, букв.пр. ''Страстта на ястребите'') е колумбийска [[теленовела]], продуцирана от RTI Televisión за [[Телемундо]] и [[Каракол Телевисион]] между 2003 и 2004 г. Версия е на колумбийската теленовела от 1994 г. ''Тихите води'', написана от Хулио Хименес. На 12 май 2021 г. е потвърдено от Телемундо, че през телевизионен сезон 2021 – 2022 г. теленовелата ще се завърне с продължение.<ref>{{cita web|apellidos1=González|nombre1=Moisés|título=¡Habrá Pasión de gavilanes 2! Telemundo confirma el regreso de su exitosa telenovela|url=https://peopleenespanol.com/telenovelas/pasion-de-gavilanes-telemundo-confirma-segunda-temporada/|obra=[[People en Español]]|fechaacceso=12 de mayo de 2021}}</ref><ref>{{cita web|título=Telemundo presentó su programación 2021 – 2022|url=https://todotvnews.com/telemundo-presento-su-programacion-2021-2022/|obra=todotvnews.com|fechaacceso=12 de mayo de 2021}}</ref> На 13 септември 2023 г. е потвърдено, че теленовелата ще има и трети сезон.<ref>[https://www.elpais.com.co/entretenimiento/pasion-de-gavilanes-3-ya-hay-fecha-de-grabacion-de-la-nueva-temporada-1237.html ‘Pasión de gavilanes 3′: ya hay fecha de grabación de la nueva temporada]</ref> == Сюжет == Бернардо Елисондо е собственик на ранчо, където живее със съпругата си, доня Габриела, и дъщерите им, Норма, Химена и Сара, съпругът на дъщеря им Норма, Фернандо Ескандон, и тъста му, дон Мартин Асеведо, пенсиониран военен, който е парализиран. Бракът на Норма и Фернандо е уреден от доня Габриела, за да скрие, че Норма е била жертва на изнасилване, но бракът им не е консумиран. Отделно от това, Габриела е влюбена във Фернандо, затова принуждава дъщеря си да се омъжи за него, за да го държи близо до себе си. Въпреки че Бернардо е влюбен в Либия Рейес, скромна млада жена, той знае, че не би могъл да се ожени за нея, тъй като Габриела, доста деспотична и много старомодна жена, никога не би му дала развод. Бернардо е решен да скъса с всичко, за да изживее любовта си с Либия, и решава официално да се представи на братята на младата жена, Хуан, Оскар и Франко Рейес, които не подкрепят връзката им, но я одобряват, тъй като щастието на сестра им зависи от нея. За съжаление Бернардо претърпява инцидент с кон и умира. По това време Либия открива, че е бременна и разбира, че Бернардо е починал, затова тя решава да отиде в къщата на Елисондо, убедена от съседката си, производителя на плодове Ортенсия и нейните деца, които я водят във фермата, за да поиска пари, въпреки че се страхува и не е убедена, че трябва да отиде. Когато пристига в дома на Елисондо, доня Габриела я унижава и изсипва цялото си презрение към нея пред цялото си семейство. Либия отчаяно бяга и се самоубива, скачайки от мост. Когато братята Рейес разберат всичко, те се заклеват да отмъстят за смъртта на сестра си и отиват в ранчото на Елисондо, но не могат да намерят доня Габриела, затова решават да останат там, представяйки се за зидарите, които Габриела е наела, за да построят къща за Норма и Фернандо. Те правят това благодарение на икономката на Елисондо, Ева Родригес, която също иска да отмъсти на Габриела за това, че я е принудила да се откаже от единствената си дъщеря Рут. Междувременно Рут израства като дъщеря на Ракел и Каликсто Урибе, които не могат да заченат дете поради напредналата си възраст. Ракел е заможна възрастна жена и е най-добрата приятелка на Габриела. При срещата със сестрите Елисондо, Оскар Рейес се опитва да убеди братята си да променят плановете си за отмъщение и да съблазнят сестрите Елисондо, като по този начин да им отмъстят, въпреки че това, което той наистина иска, е да се добере до парите им. Хуан не е съгласен с плановете на брат си, но когато се запознава с Норма Елисондо, той променя мнението си, защото незабавно е привлечен от нея. Хуан напълно забравя плановете си за отмъщение, но двойката ще се сблъска с много препятствия по пътя си, които трябва да преодолее. С течение на времето Норма забременява от Хуан и решава да скрие истинския баща на детето си, защото Фернандо и Сара, които мразят Хуан, знаят цялата истина и те нямат друг избор, освен да мълчат. Франко има връзка с красива жена на име Росарио Монтес, която е певица в бар „Алкала“ и е експлоатирана и малтретирана от своя мениджър и любовник Армандо Наваро. Вместо това, Оскар се оплита в мрежата на своето отмъщение, като се влюбва в Химена. Двамата са привлечени и един ден, по взаимно решение, се женят тайно, като се придизвиква голям скандал в семейство Елисондо. След като и двамата започват да живеят заедно в къщата на него и братята му, Габриела открива, че Хуан е истинският баща на детето, което Норма очаква, а по-късно и двете сестри откриват, че Рейес всъщност са братя на Либия и се влюбват в тях, за да отмъстят за смъртта на сестра си, затова решават да ги напуснат завинаги и да се върнат при семейството си. От друга страна, Франко е наранен, тъй като Росарио му изневерява и се жени за Армандо Наваро. С разбито сърце той се жени за Едувина Труеба, възрастна жена, която притежава ранчо, много компании и много пари. В същия ден на сватбата тя умира, оставяйки Франко собственик на всичките ѝ активи. Месеци по-късно Франко среща Сара Елисондо, жена, която го мрази от дъното на душата си (или поне така казва). След толкова много битки, малко по малко той се влюбва в нея, въпреки че тя вече е влюбена в него. == Актьорски състав == === Първи сезон === * [[Дана Гарсия]] – Норма Елисондо де Рейес * [[Марио Симаро]] – Хуан Рейес * [[Паола Рей]] – Химена Елисондо де Рейес * [[Хуан Алфонсо Баптиста]] – Оскар Рейес * [[Наташа Клаус]] – Сара Елисондо де Рейес * [[Майкъл Браун (актьор)|Майкъл Браун]] – Франко Рейес * [[Кристина Лилей]] – Габриела Асеведо де Елисондо * Хуан Пабло Шук – Фернандо Ескандон * Хорхе Као – Мартин Асеведо * Глория Гомес – Ева Родригес * [[Ана Лусия Домингес]] – Рут Урибе/Ливия Рейес * [[Шарик Леон]] – Росарио Монтес де Наваро * Хуан Себастиян Аргон – Армандо Наваро * Лорена Меритано – Динора Росалес * Херман Рохас – Бернардо Елисондо * Себастиян Боскан – Леандро Сантос * Мария Маргарита Гиралдо – Ракел Сантос де Урибе * Консуелио Лузардо – Мелиса де Сантос * Джовани Суарес Фореро – Бенито Сантос * Фернандо Коредор – Каликсто Урибе * Хулио дел Мар – Леонидас Коронадо * Лейди Нориега – Пепа Рондерос „Пепита“ * Андреа Вилариял – Панчита Лопес * Педро Рода – Олегарио * Талу Кинтеро – Едувина Труеба * Андрес Фелипе Мартинес – Малкълм Риос * Клеменсия Джулиен – Кармела Гордилио * Леонела Гонсалес – Белинда Росалес * Джейми Гутиерес – Хенаро Салинас * Пилар Алварез – Виолета Вилас * Алберто Маруланда – Мигел Бараган * Карлос Алберто Санчес – Маноло Бараган * Инес Прието – Ортенсия Гаридо де Бараган * Сигифердо Вега – Филемон Бараган * Виктор Родригес – Мемо Дуке * Маргарита Амаго – Росита * Карлос Дуплат – Агапито Кортез * Жаклин Ненрикуес – Урсула де Росалес * Самуел Хернандес – Закариас Росалес * Рикардо Херера – Антонио Коронадо * Татяна Хаурегуи – Доминга * Карменза Гонзалес – Кинтина Каноса * Ерберт Кинг – Херсон Варгас * Александър Паласио – Луис Рубински * Мария Габриела Гарсия – Хуан Давид Рейес === Втори сезон === * [[Дана Гарсия]] – Норма Елисондо де Рейес * [[Марио Симаро]] – Хуан Рейес * [[Паола Рей]] – Химена Елисондо де Рейес * [[Хуан Алфонсо Баптиста]] – Оскар Рейес * [[Наташа Клаус]] – Сара Елисондо де Рейес * [[Майкъл Браун (актьор)|Майкъл Браун]] – Франко Рейес * [[Кристина Лилей]] – Габриела Асеведо де Елисондо * Алехандро Лопес – Деметрио Хурадо * Катерин Порто – Ромина Клементе * [[Серхио Гойри]] – Самуел Кабалеро * Борис Шьоман – Пабло Гунтер * Херман Кинтеро – Мартин Асеведо * [[Шарик Леон]] – Росарио Монтес де Наваро * Татяна Хаурегуи – Доминга * Карменза Гонзалес – Кинтина Каноса * Констанса Ернандес – Панчита Лопес * Бернардо Флорес – Хуан Давид Рейес * Камила Рохас – Муриел Кабалеро Монтес * Хуан Мануел Рестрепо – Леон Рейес Елисондо * Себастиан Осорио – Ерик Рейес Елисондо * Яре Сантана – Габи Рейес Елисондо * Херонимо Кантильо – Андрес Рейес Елисондо == Версии == * ''Las aguas mansas'' (1994), оригинална история, Колумбия, с участието на Хуан Карлос Гутиерес, Маргарита Ортега, Хуан Себастиан Арагон, Фабиана Медина, Луиджи Айкарди и Патрисия Малдонадо. * ''[[Огън в кръвта]]'' (2008), Мексико, версия от [[Лиляна Абуд]], режисирана от [[Мигел Корсега]], [[Хорхе Едгар Рамирес]] и Алберто Диас и продуцирана от [[Салвадор Мехия]] за [[Телевиса]], с участието на [[Адела Нориега]], Едуардо Яниес, [[Елисабет Алварес]], [[Хорхе Салинас]], [[Нора Салинас]] и Пабло Монтеро. * ''Gavilanes'' (2010), Испания, с участието на Родолфо Санчо, Роджър Беруесо, Алехандро Албарасин, Клаудия Басолс, Диана Паласон и Алисия Санс. * ''[[Земя на честта]]'' (2014), САЩ, адаптация от Росана Негрин, с участието на [[Аарон Диас]], Гонсало Гарсия Виванко, Кристиан де ла Кампа, [[Ана Лорена Санчес]], [[Кимбърли дос Рамос]] и Скарлет Грубер. * ''Pasión de Amor'' (2015), Филипини, Джейк Куенка, Ехай Фалкон, Джузеф Марко, Арси Муньос, Елън Адарна и Колин Гарсия. == В България == В България първи сезон на теленовелата започва излъчване на [[27 май]] [[2004]] г. по [[bTV]] и завършва на [[14 февруари]] [[2005]] г. През 2005 – 2006 г. започва повторно излъчване. Ролите се озвучават от [[Ева Демирева]], [[Ангелина Славова]], [[Здрава Каменова]], [[Радослав Рачев]], [[Кирил Бояджиев]] и [[Сава Пиперов]]. На [[30 юни]] [[2012]] г. започва повторно излъчване по [[bTV Lady]] и завършва на [[8 декември]]. Нови повторения започват на [[4 март]] [[2013]] г. и завършва на [[14 октомври]]. На [[17 август]] [[2023]] г. започва втори сезон по [[bTV Lady]] и завършва на [[8 декември]]. На [[22 юли]] [[2024]] г. започва повторно излъчване по [[BTV]], което завършва на [[14 ноември]]. Третото излъчване започва на 24 октомври 2024 г. по [[bTV Story]]. Дублажът е на Саунд Сити Студио. Ролите се озвучават от [[Татяна Захова]], [[Мина Костова]], [[Емил Емилов]], [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]] и [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]. == Външни препратки == * {{imdb title|0387763}} * [http://www.telenovella-bg.com/movies/info/pasion-de-gavilanes Теленовели в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141211150049/http://www.telenovella-bg.com/movies/info/pasion-de-gavilanes |date=2014-12-11 }} * {{Facebook|PasionDeGavilanes}} * {{Instagram|PasionDeGavilanes}} == Източници == <references/> [[Категория:Колумбийски теленовели]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Теленовели на „Телемундо“]] [[Категория:Теленовели на „Каракол Телевисион“]] 2sje36np93uue0ikj1cj2o52wujzrzu 0 100186 12418885 12023435 2024-11-21T16:33:23Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418885 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дяволски мост|Дяволски мост (пояснение)}} {{Мост | име = Дяволски мост | картинка = Devils-bridge-Ardino1.jpg | картинка-описание = | предназначение = [[пешеходен мост]] | пресича = река [[Арда]] | местоположение = {{флагче+|[[Дядовци]] / [[Латинка (село)|Латинка]]|България}} | по-горен = мост при Стояново | по-долен = мост при Китница | конструкция = [[свод]]ове | материал = [[камък]] | дължина = 56 m | ширина = 3,5 m | височина = | отвор = 13 m | отвори-брой = 3 | височина-под = 11,5 m | построен = 1515-1518 г. | собственик = | карта = България | гео-ширина = 41.620616 | гео-дължина = 25.11421 }} '''Дяволският мост''' е [[мост]] на река [[Арда]] в [[Община Ардино]], [[Област Кърджали]]. Намира се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град [[Ардино]], близо до село [[Дядовци]] и недалеч от село [[Латинка (село)|Латинка]]. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11 – 12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см<ref name="bulgariatravel">{{cite web |url=http://bulgariatravel.org/bg/object/310/Dyavolski_most_Arda |title=Дяволски мост- старинен мост над река Арда – град Ардино |author=bulgariatravel.org |достъп_дата=2013-03-05 |архив_дата=2014-02-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140220120405/http://bulgariatravel.org/bg/object/310/Dyavolski_most_Arda }}</ref>. Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан [[Селим I]] като част от път, свързващ [[Горнотракийската низина]] с [[Беломорска Тракия]] и [[Егейско море]]. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от античен път, свързващ Бяло море и Северна Тракия през прохода [[Маказа]]. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя. От векове мостът е обвит в легенди и загадки. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Димитър се справил с дяволската задача и Сатаната, изпълнил обещанието си, но скоро след това даровитият майстор починал и отнесъл тайното познание в гроба<ref name="bg-nar">Георги Каменов. „Към проучването на мотива „Жертва при градеж“ (с оглед на източнородопските предания)“, сп. „Български фолклор“, кн. 2/1982; Слави Ганев. „Български народни приказки“, Deja Book, 2017, С., с. 704</ref>. Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола.<ref name="bg-nar" /> На [[24 февруари]] [[1984]] г. мостът е обявен за [[паметник на културата]]<ref name="bulgariatravel" />. В близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник. След извършване на възстановителна дейност през 2013 г. пътят от Ардино до Дяволския мост е асфалтиран<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ardanews.info/?p=57307 | заглавие = Асфалтират 5-километровата отсечка от Ардино до „Дяволския мост“ | достъп_дата = 14.11.2013 | фамилно_име = Шюкри | първо_име = Гюнер | дата = 14.11.2013 | труд = | издател = в. „Арда news“ | цитат = | език = }}</ref>. == Галерия == <gallery> Bulgaria-Diavolski_most-01.jpg|Изглед отблизо Devil's bridge 2.jpg|През есента </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://rodopi.travel/zabelezhitelnosti/dyavolskiyat-most Всичко за Дяволският мост - Ардино] [[Категория:Основани в Османската империя през 1518 година]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]] [[Категория:Паметници на културата в България]] [[Категория:Пешеходни мостове в България]] [[Категория:Община Ардино]] jeyfiufvqs6b4te332ejm9atceam8of 0 105168 12419340 12011855 2024-11-22T00:52:21Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419340 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Португалия]] | знаме = Flag of Portugal.svg | писта = [[Ещорил (писта)|Ещорил]] | карта = Circuit Estoril.png | дата = 24 септември 1995 | обиколки = 71 | дължина писта = 4,360 | дължина състезание = 309,560 | текуща година = 1995 | време = Слънчево | победа време = 1:41:52.145 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:20.537 | първа позиция пилот= Дейвид Култард | нбо време = 1:23.220 (2) | нбо пилот = Дейвид Култард }} '''1995 Голяма награда на Португалия''' е 15-о за [[Голяма награда на Португалия|Голямата награда на Португалия]] и тринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|сезон 1995]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 септември]] [[1995]] година на пистата [[Ещорил (писта)|Ещорил]], [[Ещорил]] в [[Португалия]]. {{clear}} == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! К1 Време !! К2 Време !! Разлика |- ! 1 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:21.423 | '''1:20.537''' | |- ! 2 | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:21.322 | '''1:20.905''' | +0.368 |- ! 3 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:21.885 | '''1:21.301''' | +0.764 |- ! 4 | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:22.281 | '''1:21.970''' | +1.433 |- ! 5 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:23.485 | '''1:22.226''' | +1.689 |- ! 6 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:23.786 | '''1:22.322''' | +1.785 |- ! 7 | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:22.656 | '''1:22.391''' | +1.854 |- ! 8 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:23.142 | '''1:22.538''' | +2.001 |- ! 9 | 25 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:23.244 | '''1:22.588''' | +2.051 |- ! 10 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:22.957 | '''1:22.831''' | +2.294 |- ! 11 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:23.284 | '''1:22.904''' | +2.367 |- ! 12 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:24.583 | '''1:22.914''' | +2.377 |- ! 13 | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | '''1:23.064''' | 1:23.114 | +2.527 |- ! 14 | 29 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Кристоф Буйон]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | Без време | '''1:23.934''' | +3.397 |- ! 15 | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:24.942 | '''1:23.936''' | +3.399 |- ! 16 | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:24.631 | '''1:24.287''' | +3.750 |- ! 17 | 23 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:26.210 | '''1:24.657''' | +4.120 |- ! 18 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:25.746 | '''1:24.778''' | +4.241 |- ! 19 | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | '''1:24.883''' | 1:25.031 | +4.346 |- ! 20 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Масимилиано Папис]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:25.696 | '''1:25.179''' | +4.642 |- ! 21 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:27.659 | '''1:26.172''' | +5.634 |- ! 22 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:29.137 | '''1:27.292''' | +6.755 |- ! 23 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:28.672 | '''1:27.523''' | +6.986 |- ! 24 | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Жан-Денис Делетраз]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | Без време | '''1:32.769''' | +12.232 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 6 | [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 71 | 49:52.1 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 1 | [[Файл:Flag of Germany.svg|25px]] '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 71 | 7,248 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 5 | [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 71 | 22,121 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 28 | [[Файл:Flag of Austria.svg|25px]] '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +1:24,879 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 27 | [[Файл:Flag of France.svg|25px]] '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +1:25,429 | 7 | '''2''' |- ! 6 | 30 | [[Файл:Flag of Germany.svg|25px]] '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 70 | +1 Об. | 5 | '''1''' |- ! 7 | 2 | [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] [[Джони Хърбърт]] | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 70 | +1 Об. | 6 | |- ! 8 | 25 | [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] [[Мартин Брандъл]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 70 | +1 Об. | 9 | |- ! 9 | 7 | [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 70 | +1 Об. | 12 | |- ! 10 | 15 | [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 70 | +1 Об | 10 | |- ! 11 | 14 | [[Файл:Flag of Brazil.svg|25px]] [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 70 | +1 Об. | 8 | |- ! 12 | 29 | [[Файл:Flag of France.svg|25px]] [[Жан-Кристоф Буйон]] | [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 70 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | 4 | [[Файл:Flag of Finland.svg|25px]] [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 69 | +2 Об. | 15 | |- ! 14 | 24 | [[Файл:Flag of Italy.svg|25px]] [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | +3 Об. | 18 | |- ! 15 | 10 | [[Файл:Flag of Japan.svg|25px]] [[Таки Инуе]] | [[Ероуз]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 68 | +3 Об. | 19 | |- ! 16 | 21 | [[Файл:Flag of Brazil.svg|25px]] [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | +5 Об. | 22 | |- ! 17 | 22 | [[Файл:Flag of Brazil.svg|25px]] [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 64 | +7 Об. | 23 | |- ! Отп | 17 | [[Файл:Flag of Italy.svg|25px]] [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 53 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 8 | [[Файл:Flag of Finland.svg|25px]] [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 44 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 16 | [[Файл:Flag of Switzerland.svg|25px]] [[Жан-Денис Делетраз]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | Преумора | 24 | |- ! Отп | 26 | [[Файл:Flag of France.svg|25px]] [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 10 | Завъртане | 11 | |- ! Отп | 23 | [[Файл:Flag of Portugal.svg|25px]] [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 7 | Ск.кутия | 17 | |- ! Отп | 3 | [[Файл:Flag of Japan.svg|25px]] [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 0 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 9 | [[Файл:Flag of Italy.svg|25px]] [[Масимилиано Папис]] | [[Ероуз]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 0 | Ск.кутия | 20 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 72 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 55 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 39 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | align="right"| 38 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 34 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон Ф1|Бенетон]]-[[Рено]] | align="right"| 100 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-Рено | align="right"| 88 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 62 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 21 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 18 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1995/181/ | accessdate = 17 юни 2011 | архив_дата = 2014-11-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141102012404/http://www.formula1.com/results/season/1995/181/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Италия|1995 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|Сезон 1995]]''' |Следващо състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Европа|1995 Европа]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1994 Голяма награда на Португалия|1994]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Португалия]]''' |Следваща година:<br /> [[1996 Голяма награда на Португалия|1996]] |} [[Категория:Голяма награда на Португалия]] [[Категория:1995 година в Европа]] jmlaqb656va2c363t4av7i6w34276up 0 106227 12419595 11699605 2024-11-22T09:13:12Z Ket 2798 12419595 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Персия|Персия (пояснение)}} [[Файл:Persis map.jpg|мини|300п|[[Персийска империя|Персийската империя]], около [[500 г. пр.н.е.]]; Персия е централната южна провинция с червените очертания. Основните градове са [[Персеполис]] и [[Пасаргада]]]] [[Файл:Iran locator19.png|мини|Съвременната провинция Фарс в зелено]] {{История на Иран}} '''Пе́рсия''' (произлиза от ''Персис'' – древногръцката форма на Парс (или Фарс)) е латинизирано название на [[историческа област|историческата област]] '''Фарс''' в [[Иран|Южен Иран]], използвано в западните страни до [[1935]] г. като название за цял днешен [[Иран]]. В [[историография]]та терминът '''Персия''' също се използва и за [[Персийска империя|Персийските империи]] на [[Ахемениди]]те ([[VI век]] – [[IV век]] пр.н.е.) и [[Сасанидско царство|Сасанидите]] ([[III век|III]] – [[VII век]]). Названието произхожда от областта „Парсуаш“ ([[Древногръцки|древно-гръцки]] „Персида“, сега Фарс на брега на [[Персийски залив|Персийския залив]], където живеели племената, създали империята на [[Ахемениди]]те. Етнонимът [[перси]] се употребява за говорещите [[персийски език]], за да се отличават от другите жители на Иран, част от които говорят на езици от иранската група на ([[кюрди]]те, [[белуджи]] и др.) и които също като персите, са в правото си да бъдат наречени етнически „иранци“. В персийския език също присъства аналогичния термин ({{lang|fa|پرشیا}} – ''pershiya''), който сам представлява един от редките случаи на „обратно заимстване“. Понякога той се използва за обобщаване на иранските държави до [[Арабско завоюване на Персия|арабските завоевания]], но в повечето случаи, говорейки за своята страна в контекста на всички исторически периоди, иранците използват „Иран“, понякога „Иранска империя“ ({{lang|fa|امپراطوری ایران}} – ''emperatori-ye iran''). Името „Иран“ окончателно се затвърждава в епохата на [[Сасанидско царство|Сасанидите]]. == Персите като религиозно малцинство на Индийския полуостров == В съвременните [[Индия]], [[Пакистан]] и [[Шри Ланка]] говорейки за „перси“ (тях също ги наричат „[[Парси (Индия)|парси]]“, „фарси“) се отнася за членовете на самобитното и обособено религиозно малцинство, изповядващо [[зороастризъм]]. Те са потомци на бежанци от ислямските завоевания срещу древните зороастрийци. {{Банкнота | Аверс = IranP7s-50tomans-ND-donatedjs_f.jpg | Реверс = IranP7s-50tomans-ND-donatedjs_b.jpg | Ширина = 250px | Подпис = 50 [[Персийски туман|тумана]]. [[Имперска банка на Персия]]. [[1911]] }} == Вижте също == [[Персийски език]] == Източници == * [http://iran.ru/rus/irantsi.php История на Иран] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070120071413/http://iran.ru/rus/irantsi.php |date=2007-01-20 }} * [http://greatpersia.ru/ Древна Персия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110411015231/http://greatpersia.ru/ |date=2011-04-11 }} [[Категория:Персия| ]] 7dvlwg4heym34wcxaa1vbx6g8wh6plb 12419608 12419595 2024-11-22T09:30:16Z Ket 2798 12419608 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Персия|Персия (пояснение)}} [[Файл:Persis map.jpg|мини|300п|[[Персийска империя|Персийската империя]], около [[500 г. пр.н.е.]]; Персия е централната южна провинция с червените очертания. Основните градове са [[Персеполис]] и [[Пасаргада]]]] [[Файл:Iran locator19.png|мини|Съвременната провинция Фарс в зелено]] {{История на Иран}} '''Пе́рсия''' (произлиза от ''Персис'' – древногръцката форма на Парс (или Фарс)) е латинизирано название на [[историческа област|историческата област]] '''Фарс''' в Южен [[Иран]]<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Persis {{!}} Persian Empire, Achaemenid Dynasty, Darius I {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 22 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Persis | език = en | цитат = }}</ref>, използвано в западните страни до [[1935]] г. като название за цял днешен [[Иран]]. В [[историография]]та терминът '''Персия''' също се използва и за [[Персийска империя|Персийските империи]] на [[Ахемениди]]те ([[VI век]] – [[IV век]] пр.н.е.) и [[Сасанидско царство|Сасанидите]] ([[III век|III]] – [[VII век]]). == Етимология == Названието произхожда от областта „Парсуаш“<ref name="EB"/> ([[Древногръцки|древно-гръцки]] „Персида“, сега Фарс на брега на [[Персийски залив|Персийския залив]], където живеели племената, създали империята на [[Ахемениди]]те. Етнонимът [[перси]] се употребява за говорещите [[персийски език]], за да се отличават от другите жители на Иран, част от които говорят на езици от иранската група на ([[кюрди]]те, [[белуджи]] и др.) и които също като персите, са в правото си да бъдат наречени етнически „иранци“. В персийския език също присъства аналогичния термин ({{lang|fa|پرشیا}} – ''pershiya''), който сам представлява един от редките случаи на „обратно заимстване“. Понякога той се използва за обобщаване на иранските държави до [[Арабско завоюване на Персия|арабските завоевания]], но в повечето случаи, говорейки за своята страна в контекста на всички исторически периоди, иранците използват „Иран“, понякога „Иранска империя“ ({{lang|fa|امپراطوری ایران}} – ''emperatori-ye iran''). Името „Иран“ окончателно се затвърждава в епохата на [[Сасанидско царство|Сасанидите]]. == Племена == [[Херодот]] посочва племето ''пасаргади'' като водещо персийско племе, към което принадлежи царската династия на [[Ахеменидите]]. Други племена са ''марафии'' и ''маспии''. Именно тези три племена обединява [[Кир II]] за своя бунт срещу срещу мидийския цар [[Астиаг]] през 550 г. пр. Хр.<ref name="EB"/> == Персите като религиозно малцинство на Индийския полуостров == В съвременните [[Индия]], [[Пакистан]] и [[Шри Ланка]] говорейки за „перси“ (тях също ги наричат „[[Парси (Индия)|парси]]“, „фарси“) се отнася за членовете на самобитното и обособено религиозно малцинство, изповядващо [[зороастризъм]]. Те са потомци на бежанци от ислямските завоевания срещу древните зороастрийци. {{Банкнота | Аверс = IranP7s-50tomans-ND-donatedjs_f.jpg | Реверс = IranP7s-50tomans-ND-donatedjs_b.jpg | Ширина = 250px | Подпис = 50 [[Персийски туман|тумана]]. [[Имперска банка на Персия]]. [[1911]] }} == Вижте също == * [[Персийски език]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://iran.ru/rus/irantsi.php История на Иран] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070120071413/http://iran.ru/rus/irantsi.php |date=2007-01-20 }} * [http://greatpersia.ru/ Древна Персия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110411015231/http://greatpersia.ru/ |date=2011-04-11 }} [[Категория:Персия| ]] 67wyacv772oujvhpavxyx9y2weqrel7 12419655 12419608 2024-11-22T10:14:46Z Ket 2798 по-общо 12419655 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Персия|Персия (пояснение)}} [[Файл:Persis map.jpg|мини|300п|[[Персийска империя|Персийската империя]], около [[500 г. пр.н.е.]]; Персия е централната южна провинция с червените очертания. Основните градове са [[Персеполис]] и [[Пасаргада]]]] [[Файл:Iran locator19.png|мини|Съвременната провинция Фарс в зелено]] {{История на Иран}} '''Пе́рсия''' (произлиза от ''Персис'' – древногръцката форма на Парс (или Фарс)) е латинизирано название на [[историческа област|историческата област]] '''Фарс''' в Южен [[Иран]]<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Persis {{!}} Persian Empire, Achaemenid Dynasty, Darius I {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 22 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Persis | език = en | цитат = }}</ref>, използвано в западните страни до [[1935]] г. като название за цял днешен [[Иран]]. В [[историография]]та терминът '''Персия''' също се използва и за [[Персийска империя|Персийската империя]], която в различни периоди е управлявана от династиите на [[Ахемениди]]те ([[VI век]] – [[IV век]] пр.н.е.), [[Сасанидско царство|Сасанидите]] ([[III век|III]] – [[VII век]]) и от по-късни династии. == Етимология == Названието произхожда от областта „Парсуаш“<ref name="EB"/> ([[Древногръцки|древно-гръцки]] „Персида“, сега Фарс на брега на [[Персийски залив|Персийския залив]], където живеели племената, създали империята на [[Ахемениди]]те. Етнонимът [[перси]] се употребява за говорещите [[персийски език]], за да се отличават от другите жители на Иран, част от които говорят на езици от иранската група на ([[кюрди]]те, [[белуджи]] и др.) и които също като персите, са в правото си да бъдат наречени етнически „иранци“. В персийския език също присъства аналогичния термин ({{lang|fa|پرشیا}} – ''pershiya''), който сам представлява един от редките случаи на „обратно заимстване“. Понякога той се използва за обобщаване на иранските държави до [[Арабско завоюване на Персия|арабските завоевания]], но в повечето случаи, говорейки за своята страна в контекста на всички исторически периоди, иранците използват „Иран“, понякога „Иранска империя“ ({{lang|fa|امپراطوری ایران}} – ''emperatori-ye iran''). Името „Иран“ окончателно се затвърждава в епохата на [[Сасанидско царство|Сасанидите]]. == Племена == [[Херодот]] посочва племето ''пасаргади'' като водещо персийско племе, към което принадлежи царската династия на [[Ахеменидите]]. Други племена са ''марафии'' и ''маспии''. Именно тези три племена обединява [[Кир II]] за своя бунт срещу срещу мидийския цар [[Астиаг]] през 550 г. пр. Хр.<ref name="EB"/> == Персите като религиозно малцинство на Индийския полуостров == В съвременните [[Индия]], [[Пакистан]] и [[Шри Ланка]] говорейки за „перси“ (тях също ги наричат „[[Парси (Индия)|парси]]“, „фарси“) се отнася за членовете на самобитното и обособено религиозно малцинство, изповядващо [[зороастризъм]]. Те са потомци на бежанци от ислямските завоевания срещу древните зороастрийци. {{Банкнота | Аверс = IranP7s-50tomans-ND-donatedjs_f.jpg | Реверс = IranP7s-50tomans-ND-donatedjs_b.jpg | Ширина = 250px | Подпис = 50 [[Персийски туман|тумана]]. [[Имперска банка на Персия]]. [[1911]] }} == Вижте също == * [[Персийски език]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://iran.ru/rus/irantsi.php История на Иран] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070120071413/http://iran.ru/rus/irantsi.php |date=2007-01-20 }} * [http://greatpersia.ru/ Древна Персия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110411015231/http://greatpersia.ru/ |date=2011-04-11 }} [[Категория:Персия| ]] cbivj08e1kz8et3cip0zvkciwvkuvzd 0 109252 12419081 12396645 2024-11-21T20:06:43Z Luigi.Ferro2003 344494 12419081 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = господар ''[[де факто]]'' на Флоренция | портрет = Piero di Cosimo de' Medici.jpg | портрет-описание = [[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на Пиеро де Медичи'', ок 1550/1570 г., [[Национална галерия (Лондон)]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 1 август [[1464]] – 2 декември [[1469]] | коронация = | предшественик = [[Козимо де Медичи]] | наследник = [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)]]<br>[[Джулиано де Медичи]] | други титли = [[Гонфалониер на правосъдието]] (1461);<br>[[Приор]] на Изкуството на обмяната (1448) | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Джовани ди Козимо де Медичи|Джовани де Медичи]]<br>Природени:<br>[[Карло ди Козимо де Медичи|Карло де Медичи]]|погребан=базилика [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]|деца=[[Бианка де Медичи]]<br>[[Нанина де Медичи]]<br>[[Лоренцо де Медичи (Великолепни)]]<br>[[Джулиано де Медичи]]<br>Син<br>Син<br>[[Мария де Медичи]]<br>Извънбр.:<br>[[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани де Медичи]]}} '''Пиèро ди Кòзимо де Мèдичи,''' наречен '''''Подагрения''''' ({{Lang|it|Piero di Cosimo de' Medici, detto il Gottoso}}; * [[14 юни]] [[1416]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[2 декември]] [[1469]], пак там), е господар [[де факто]] на Флоренция от [[1464]] до [[1469]] г. Той е баща на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] и на [[Джулиано де Медичи]]. Въпреки че е болнав – страда от [[подагра]] (оттук и прякорът му), през петте си години управление се проявява като енергичен и решителен в потушаването на заговора, замислен от [[Лука Пити]], и така укрепва властта на [[Медичи]]те над града. == Произход == Той е най-големият син на [[Козимо де Медичи|Козимо де Медичи Стари]], нар. Баща на родината (* 1389 † 1464), политик и банкер, първият господар [[де факто]] на Флоренция и първият значим държавник от Дом [[Медичи]], и на съпругата му [[Контесина де Барди]] (* 1390 † 1473). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Джовани ди Бичи де Медичи]], който успява да натрупа голямо богатство с основаната от него [[Банка на Медичите]], и [[Пикарда Буери]], а по майчина –Алесандро ди Соцо де Барди, граф на [[Вернио]], и Емилия (или Камила) от графовете на Елчи. Има един брат: * [[Джовани ди Козимо де Медичи|Джовани]] (* 1421, † 1463), банкер и [[меценат]], съпруг на [[Джиневра дели Алесандри]] Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща му: [[Карло ди Козимо де Медичи|Карло]], видно религиозно лице == Биография == === Ранно образование и младежки години (1416 – 1433) === Пиеро е роден в двореца на Медичите на ул. „Ларга“ – днешният [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи Рикарди]]. Това е мястото, където баща му [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]], след смъртта на дядо му [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи де Медичи]], ръководи политическите дела на Флоренция „тайно“<ref>За политическото израстване на Козимо вж. {{Harv|Kent, DBI}}. Относно метода на управление на Медичите между 1434 и 1494 г. е интересно изследването на {{Harv|Rubinstein}}, което осветлява в чуждестранната сфера терминът „криптосиньория". В италианската историография са интересни изследванията на {{Harv|Tabacco 1974|с. 352-357}}, {{Harv|Sestan 1979|с. 58-59}} и {{Harv|Ascheri 1994|с. 290-291}}, които подчертават подчинението от страна на някои господари на общинските форми, запазвайки техните демократични изяви.</ref>. Благодарение на приятелството на Козимо с някои от основните представители на [[Флорентински хуманизъм|Флорентинския хуманизъм]] като [[Николо Николи]], [[Карло Марсупини]] и [[Антонио Пачини]] младият Пиеро и неговият брат [[Джовани ди Козимо де Медичи|Джовани]] получават отлично философско-литературно образование.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref><ref>{{Harv|Hale|с. 51}}: „Неговото образование, както е възможно да си представим за син на Козимо, е било акурантно и пълно и той е отговарял напълно на него..“</ref> В допълнение към тези интелектуалци Пиеро поддържа приятелски отношения с [[Франческо Филелфо]] и [[Леон Батиста Алберти]], с когото през 1441 г. промоцира поетическия конкурс на простонароден език ''Certamen,'' посветен на приятелството.<ref name="dizbiog" /><ref>По въпроса вж. {{Harv|Cappelli|с. 309-310}}</ref> === Политически стаж в сянката на баща му (1434 – 1464) === ==== Изгнание (1433 – 1434) ==== Когато баща му Козимо Стари е заточен (1433 – 1434), Пиеро го следва във [[Венеция]], след което пътува до някои дворове в [[Северна Италия]], като [[Ферара]], където е гост на [[Есте (династия)|Есте]]. По този повод той успява да възприеме изисканата култура на двора и, възползвайки се от просветените учения, става отличен познавач на класическите езици благодарение и на присъствието на [[Гуарино да Верона]], призован в двора на [[Николо III д’Есте]] като учител на сина му [[Леонело д’Есте]].<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref><ref name="schpiet">[http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Piero_il_Gottoso Scheda su Pietro il Gottoso in ''Palazzo Medici''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160307222438/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Piero_il_Gottoso|date=7 marzo 2016}}</ref> Връщайки се във Флоренция след баща си (1434 г.), Пиеро, като най-голям син, е предопределен да събере политическото наследство, което баща му усилено изгражда; брат му [[Джовани ди Козимо де Медичи|Джовани]], от друга страна, е предопределен да управлява [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]].<ref name="dizbiog" /> ==== Дипломатическа и политическа кариера (1434 – 1464) ==== [[Файл:Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg|мини|ляво|Лукреция Торнабуони, съпруга|247x247пкс]] От този момент Пиеро постепенно преследва политическата кариера, улеснена от проницателността на баща му, но остава в лоното на ''cursus honorum'' на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]: през 1444 г. се жени за интелигентната и културна [[Лукреция Торнабуони]]<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref>, свързвайки се с една от най-добрите древни и благороднически флорентински фамилии и с този пакт за приятелство<ref group="N">Както майсторски е подчертано в IV книга на „De Familia“ от [[Леон Батиста Алберти]], понятието „приятелство“ е много по-разширено като понятие в Комуна Флоренция, отколкото го виждае днес. Всъщност приятелството тогава не се състои само в човешките взаимоотношения между хората, но и в баланса на съюзите, които флорентинските [[магнат]]и сключват помежду си, за да запазят общите интереси.</ref> укрепва стабилността на властта на Медичите. През 1447 г. оглавява флорентинската делегация, за да поздрави новия папа [[Николай V]]. През 1448 г. е [[приор]] за периода ноември-декември.<ref name="dizbiog" /> През 50-те години на XV век Медичите все още са ангажирани с различни дипломатически и институционални задачи<ref>{{Harv|Yale|с. 120}}.</ref>: присъствието в Рим за Универсалния юбилей на Католическата църква, посещението през пролетта на същата година при новия [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] [[Франческо I Сфорца]] - дългогодишен съюзник на сем. Медичи, и развитието на гъстата мрежа от съюзи по повод [[Мир от Лоди|Мира в Лоди]] (1454)<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref>. Той е и последният от фамилията Медичи, заемал длъжността [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] – временен ръководител на правителството на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], през [[1461]] г. – позиция, която по време на [[Де факто|фактическото]] господство на баща му Козимо Стари е поверявана само на най-доверените му лица.<ref>{{Harv|Hale|с. 53}} e {{Harv|Piero-DBI}}</ref> ==== Политическо наследство ==== [[Файл:301_Piero_de_Medici_01.JPG|мини|Мино да Фиезоле, ''Бюст на Пиеро ди Козимо де Медичи'', 1453-1455 г., [[Национален музей Барджело|Музей Барджело]], Флоренция|ляво|235x235пкс]] Въпреки дипломатическите му ангажименти и заслуги фигурата на Пиеро продължава да бъде второстепенна заради сериозните му здравословни проблеми: от ранна детска възраст, той страда от [[подагра]]та, която е лошият късмет на сем. Медичи<ref>{{Harv|Yale|с. 119}}.</ref>. Изправен пред здравословните проблеми на най-големия си син, Козимо Стари мисли да остави основните политически отговорности на второродния си син, които иначе биха били поверени на Пиеро, така че съществуването на Пиеро остава на заден план.<ref>{{Harv|Yale|с. 106}}.</ref> Значителна промяна обаче настъпва в навечерието на смъртта на баща му: на 1 ноември 1463 г. брат му Джовани умира поради пороците, които е преследвал през целия си живот.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref> Смъртта му оставя Козимо, който вече е болен и немощен от старост, изключително потиснат<ref>{{Harv|Cesati|с. 27}}.</ref> и тъй като трябва да регулира начина на наследяването, той е принуден да остави финансовите задължения на Банката на Медичите, както и политическите такива на немощния Пиеро, при условие че той трябва да образова и да се отнася зряло към двамата си подрастващи синове [[Джулиано де Медичи|Джулиано]] и [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]].<ref>{{Harv|Hale|с. 53}} e {{Harv|Young|с. 106-107}}.</ref> === Управление (1464 – 1469) === ==== Предпоставки за заговор (1464-1466) ==== [[Файл:Benozzo_Gozzoli,_cappella_dei_magi,_parete_est_(dettaglio).jpg|мини|Портрет на Пиеро Подагрени (на белия кон отдясно на баща му [[Козимо де Медичи|Козимо]]) на фреската „Препускане на влъхвите''“'' в [[Параклис на влъхвите|Параклиса на влъхвите]] в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палат Медичи-Рикарди]] във Флоренция, от [[Беноцо Гоцоли]] (той може да бъде разпознат и по девиза ''Semper'' на сбруята на коня)]] Баща му Козимо Стари умира на 1 август 1464 г.<ref>{{Harv|Young|с. 106}}.</ref> Когато идва на власт, Пиеро вече е на 50 години, но дори и да няма енергията на баща си, политическите му способности са достатъчни: като ръководител на Банката на Медичите той поддържа управлението ѝ да работи гладко в търговските и финансови дейности. Сред почестите, получени от Пиеро, е тази на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи XI]], който, възхитен от прозорливостта на Медичите<ref>{{Harv|Young|p. 120}}.</ref>, му позволява да покрие топка от своя герб с трите златни [[Хералдическа лилия|лилии]] на синьо поле, принадлежащи на [[Анжуйска династия|Анжуйския]] герб.<ref name="schpiet" /><ref>{{Harv|Delle Donne|с. 34}}; {{Harv|Hale|p. 50}}</ref> Въпреки цялостната положителна преценка за работата му, управлението на Пиеро е белязано от някои грешки в оценката в икономическата и политическата област и от промяната в международната ситуация, която отслабва властта му и подготвя почвата за заговора, дело на [[Лука Пити]]: * Въпросът за заемите. Когато Пиеро незабавно решава да поиска обратно многото дългосрочни заеми, отпуснати от баща му, често на поддръжници на партията на Медичите, това води до вълна от недоволство от големия брой търговци, които [[банкрут]]ират, което ги кара да преминат към противоположната на Медичите фракция.<ref name=":0">{{Harv|Delle Donne|с. 31}}.</ref><ref name=":3">{{Harv|Vannucci|с. 121}}.</ref> * Институционални контрасти. Пиеро пристъпва към опасна централизация на властта за разлика от предпазливото политическо господство на баща си. Всъщност Пиеро и Синьорията се сблъскват относно избираемостта на членовете на Синьорията: той желае те да бъдат избирани чрез гласуване, докато членовете на институционалните органи, включително промедическия Съвет на стоте, искат да се върне жребият както преди 1434 г.<ref>{{Harv|Hale|с. 54}}.</ref> Това би отслабило значително влиянието на Медичите, тъй като те не биха могли да поставят своите съюзници на ключови позиции във властта. Въпреки че Пиеро успява да поддържа реда, установен от баща му, неговото очевидно налагане в делата на Синьорията отслабва престижа на Медичите.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref><ref name="guic97">{{Harv|Guicciardini|с. 97}}.</ref><ref name="cesat29">{{Harv|Cesati|с. 29}}.</ref> * Смъртта на [[Франческо I Сфорца]].<ref name="dizbiog" /> Въз основа на споразуменията между херцога на Милано и Козимо, Сфорца би презоставил военна подкрепа на семейство Медичи при възможни вътрешни конспирации<ref>{{Harv|Hale|с. 52}}.</ref>, докато вторият ще предостави на основателя на династията Сфорца парите, необходими за поддържане на властта. Когато Франческо Сфорца умира през 1466 г. и 20-годишният [[Галеацо Мария Сфорца]] идва на власт, враговете на Медичите започват да работят, за да изместят болния Пиеро от властта.<ref>{{Harv|Delle Donne|с. 31-32}}.</ref> ==== Заговор на Лука Пити (1466 г.) ==== [[Файл:Luca_pitti.jpg|мини|Детайл, изобразяващ Лука Пити, взет от [[предела]]та, запазена в Параклис Пити в Базилика „[[Санто Спирито (Флоренция)|Санто Спирито]]“.|215x215пкс]] Така е възможно да се стигне до държавния преврат, организиран от изразителя на фракцията срещу Медичите, известна като "del poggio". Става въпрос за много богатия търговец [[Лука Пити]], около когото се са събрани някои важни флорентинци, като като [[Диотисалви Нерони]], [[Анджело Ачайоли]], Николò Содерини и [[Пиерфранческо I Медичи|Пиерфранческо Стари]],<ref name="schpiet" /> братовчед на Пиеро. Групата заговорници, която може да пристъпи към преврата едва след като уреди вътрешните конфликти, възникнали около метода на изпълнение на самата конспирация<ref>{{Harv|Young|p. 122}}.</ref>, има за съюзник херцога на Ферара [[Борсо д’Есте]], който поверява на своя полубрат [[Ерколе I д’Есте]] шепа войници, готови да подадат ръка на заговорниците.<ref>{{Harv|Piero-DBI}} e {{Harv|Young|с. 123}}</ref> Заговорниците виждат Пиеро като тиранин и планът им е да му устроят засада на пътя, по който отива до [[Вила на Медичите в Кареджи|Вилата на Медичите в]] [[Кареджи]]<ref name=":4">{{Harv|Delle Donne|с. 32}}.</ref>, и след това да тръгнат към града с армията на Есте. При осъществяване на плана Пити би станал новият лидер на града, само за да бъде незабавно свален поради слабостта на характера си, както свидетелства историкът и политикът [[Франческо Гуичардини]]: {{Цитат|''В същите тези времена в града започнаха да се откриват нови разделения, които бяха причинени главно от амбицията на месер Диетисалви ди Нероне; който, тъй като бе много проницателен човек, много богат и с голям кредит, недоволен от държавата и голямата репутация, която имаше, обедини сили с месер Аньоло Ачайоли, човек също с голям авторитет, планирайки да отнеме държавата от Пиеро ди Козимо. И тъй като им се струваше, че месер Лука Пити бе добър инструмент за своите последователи, след като влязоха под негово ръководство, те го убедиха да го направи началник на града; което те сметнаха за лесно, тъй като той не бе ценен човек.''}} Всичко е уредено за 26 август [[1466]] г., но Пиеро получава сведения за заговора от [[Джовани II Бентивольо]], господар на [[Болоня]].<ref name="cesat29">{{Harv|Cesati|с. 29}}.</ref> За да хване заговорниците, той разчита на сръчността на сина си [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]], който по това време е само на 16 години: след като напускат Флоренция заедно, Пиеро се отклонява към Вилата в Кареджи по второстепенен път, докато Лоренцо, който продължава сам, успява да убеди нападателите, че баща му се е забавил и го следва по същия път, поради което им остава само да го изчакат.<ref group="N">Валтер Ингеборг, авторитетният биограф на Лоренцо Великолепни, подчертава как засадата и бързата реакция на Лоренцо пред вражеските войски са събития, измислени от Пиеро, за да укрепи още повече позицията си и тази на 17-годишния му син, от една страна, и от друга оправдават изпращането на милиции, лоялни на Медичите, във Флоренция. Въпреки това биографът приписва близостта на Лоренцо с болния му баща и някои от посолствата му на политически съюзници. Вж. {{Harv|Walter|с. 53}} и {{Harv|Walter-DBI}}.</ref> Когато заговорниците разбират номера, Пиеро вече е във Флоренция, където на Медичите, вече подсилени от присъствието на 2000 въоръжени миланци, изпратени от [[Галеацо Мария Сфорца]]<ref>{{Harv|Roscoe|с. 88, vol. 2}}.</ref>, е препотвърдена за още десет години властта от страна на народа.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref> Следователно заговорът е пълен провал и Пиеро излиза с по-голяма власт. След победата поведението му е с образцова умереност: по изричната му воля нито една от смъртните присъди на отговорните лица, наредени от Републиката, не е изпълнена, което принуждава Диотисалви Нероне, Ачайоли и останалите да поемат по пътя на изгнанието<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 353}}.</ref>, докато на Лука Пити, който набързо се помирява с Пиеро<ref>{{Harv|Delle Donne|с. 33}}.</ref>, е позволено да остане в града. Всъщност Пиеро не иска успехът му да бъде опетнен с кръв. Гуачардини изрично споменава милосърдието му.<ref>Guicciardini, с. 100</ref> Милосърдието, особено към Пити, обаче е само привидно: богатият банкер всъщност е ударен на строго финансово ниво, като частен гражданин. За много кратко време финансовото състояние на Пити е обект на спекулативни атаки от страна на Банката на Медичите, което го води до нищета.<ref name="cesat30">{{Harv|Cesati|с. 30}}.</ref> Дискредитиран и напълно изолиран,<ref name="guic100">{{Harv|Guicciardini|с. 100}}.</ref> Пити умира в бедност през 1472 г.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/luca-pitti/ ''Luca Pitti'' in "Enciclopedia Treccani"]</ref> === Война срещу Венеция (1467 – 1468) === [[Файл:Verrocchio,_tomba_di_piero_e_giovanni_de'_medici,_lato_interno,_1469-1472,_00.jpg|мини|Андреа Верокио, ''Гробницата на Пиеро и Джовани де Медичи,'' 1469-1472 г., [[Стара сакристия]], Базилика „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“, Флоренция]] Содерини и [[Диотисалви Нерони]], по-специално, отиват във [[Венеция]],<ref name=":3" /> вражески град на Медичите, защото [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] през 1450 г. помага на [[Франческо I Сфорца]] да завладее [[Милано]]. Венецианският сенат, бивш съюзник на Флоренция по време на олигархичната република, става неин естествен враг, защото, както пише Гуичардини: {{Цитат|''От когото той [Франческо Сфорца] купи Милано и се роди здравето на Италия: защото, ако това не бе направено, венецианците несъмнено щяха да станат господари на тази държава [Миланското херцогство], а последователно в по-малко от цяла Италия: така че в този случай свободата на Флоренция и на цяла Италия трябва да бъде призната от Козимо Стари.''|Francesco Guicciardini, ''Storie fiorentine - Dai tempi di Cosimo De' Medici a quelli del Gonfaloniere Soderini'', Firenze, 1859, Capitolo I, с. 9}} Именно за това неуспешно завладяване на миланците венецианците, подстрекавани от двамата изгнаници, изпращат армия, водена от капитан генерал [[Бартоломео Колеони]]<ref>{{Harv|Roscoe|с. 93}}.</ref> срещу Флоренция, към която са добавени войските на [[Борсо д’Есте]].<ref name=":1">{{Harv|Bosisio|с. 365}}.</ref> Флорентинската армия (съставена от милиции, изпратени от Милано и Неапол, водени от [[Федерико да Монтефелтро]]<ref>{{Harv|Walter|с. 56}}.</ref>), се сблъсква с венецианската на 25 юли 1467 г. в [[Битка при Рикардина|битката при Рикардина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.molinella.bo.it/5/21/vivere-a-molinella/cenni-storici/la-battaglia-della-molinella}}</ref><ref group="N">Алюзията за тази битка се намира и във {{Harv|Vannucci|с. 122}}, макар че датите не съвпадат: «На 23 юли 1467 г. бе единственият сблъсък в цяата тази война, която вдигна повече шум, отколкото причини вреди“.</ref> Изходът от битката е несигурен и предвид безизходицата, в която се намират двете коалиции, папа [[Павел II]] налага мир през февруари 1468 г.<ref name=":1" /> === Последна година (1469) === През [[1469]] г. Пиеро, след като укрепва държавата вътрешно и външно, обаче вече е изтощен от болестта и може да стане от леглото с голяма трудност. Преди да умре обаче, той успява да стане свидетел на друг важен успех за себе си и семейството си. Благодарение на помощта на съпругата си, интелигентната [[Лукреция Торнабуони]]<ref group="N">{{Harv|Vannucci|с. 122}} съобщава за пътуването, което съпругата на Пиеро предприема до Рим, за да търси подходяща булка за сина си Лоренцо.</ref>, той успява да ожени най-големия си син [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]] за римската благородничка [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]], принадлежаща към сем. [[Орсини]], по този начин свързан с Папския двор, на 4 юни 1469 г. ([[Брак чрез пълномощник|бракът чрез пълномощник]] е на 10 декември 1468 г.).<ref>{{Harv|Arrighi}} e {{Harv|Vannucci|с. 123}}</ref> Това е първият път, когато [[Аристокрация|аристократ]] влиза в семейното генеалогично дърво и представлява изкачването на по-нататъшна стъпка в неудържимия семеен възход. За да отпразнува това събитие, Пиеро подарява на града великолепни тържества.<ref>Young, с. 130</ref> Пиеро Подагрени умира от мозъчен кръвоизлив на 2 декември,<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref><ref name="cesat30">{{Harv|Cesati|с. 30}}.</ref> предизвиквайки скръб сред населението. Погребан е без пищност<ref name="dizbiog" /> в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]] заедно с брат си [[Джовани ди Козимо де Медичи|Джовани]]; техният саркофаг е дело на [[Андреа дел Верокио]]<ref name=":2">{{Harv|De Vecchi-Cerchiari|с. 128}}.</ref> от името на двамата му синове Лоренцо и Джулиано.<ref name="cesat30" /> === Историография за Пиеро де Медичи === Смъртта на Пиеро е съжалена от повечето му съвременници, с изключение на враговете му, които до последната минута се опитват да кроят заговор зад гърба му.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref> Въпреки че няма същия физически темперамент като баща си, Пиеро се оказва разумен и милостив човек<ref>Francesco Guicciardini, ''Storie fiorentine'', с. 105 </ref>, както и ефикасен водач в моменти на нужда. Това е още по-забележително поради болезнената му болест (която му попречва да участва директно в политическите дела), а също и поради краткостта на неговото управление (само пет години): той консолидира властта на Медичите в и извън града, доказва се като проницателен търговец и дори по-далновиден познавач на изкуството от баща си, тъй като открива във Флоренция ценния вкус на [[Северен ренесанс|Северния ренесанс]], особено този на Ферара. [[Николо Макиавели]] в своите ''Флорентински истории'' заявява, че Флоренция не може да оцени по-добре неговите добродетели поради краткото време, което управлява, разкъсван между физически недъзи и политически трудности от различен вид.<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 361}}: {{Цитат|Добродетелта и добротата, които родината му не успя да признае напълно, тъй като бе придружен от баща си Козимо почти до края на живота си и защото погълна тези няколко години в граждански спорове и немощи.}}</ref> Другият съвременен историк и политик на Макиавели, [[Франческо Гуичардини]], се фокусира върху болката на една Флоренция, която е загубила милостив водач, способен да извършва добри дела.<ref>{{Harv|Guicciardini|p. 105}}: {{Цитат|...la morte del quale dolse assai alla città rispetto alla sua facile e clemente natura e tutta volta al bene, come massime mostrò la novità del 66, nella quale non punì oltre che si patissi la necessità e più ancora che non era la volontà sua, costretto da molti cittadini dello stato.}}</ref> Някои историци се съсредоточават повече върху наивността на Пиеро в насърчаването на духа против Медичите, който тлее под пепелта: Марчело Ванучи говори например за „пет години, със сигурност неосветени от неговите успехи или от действията му като брилянтен политик“.<ref name=":3">{{Harv|Vannucci|с. 121}}.</ref> == Меценатство == {{Основна|Флорентински ренесанс|Флорентински хуманизъм}} === Фигуративни изкуства === [[Файл:Botticelli, adorazione dei magi uffizi.jpg|мини|[[Сандро Ботичели]], ''Поклонението на влъхвите'', 1475, [[Уфици]], Флоренция. Пиеро е лицето с червеното наметало на преден план обърнат с гръб.]] Пиеро следва семейната традиция на художествено меценатство. В сравнение с баща си Козимо обаче вкусът му е по-изтънчен и еклектичен, особено след като често посещава дворовете на Северна Италия, по-специално този на [[Ферара]], и неговото влияние изглажда строгостта на ранния [[Флорентински ренесанс]]<ref name="schpiet">[http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Piero_il_Gottoso Scheda su Pietro il Gottoso in ''Palazzo Medici''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160307222438/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Piero_il_Gottoso|date=7 marzo 2016}}</ref> – строгост в съответствие с примирения и очевидно неподходящ характер за новата флорентинска управляваща класа.<ref>{{Harv|De Vecchi-Cerchiari|p. 127}}.</ref> Всъщност Пиеро увеличава семейните колекции от изящни книги, но също така събира скъпоценни предмети, може би с малки размери, като гоблени, древни [[Камея|камеи]], скъпоценни камъни, парадни оръжия и [[Музикален инструмент|музикални инструменти]], придавайки на [[Флорентински ренесанс|Флорентинския ренесанс]] еклектичен и пъстър щрих, който сред други, от фламандски влияния,<ref>{{Harv|De Vecchi-Cerchiari|pp. 130-131}}.</ref> внасяйки последното във Флоренция . Неговият вкус, подобен на този на [[Аристокрация (форма на управление)|аристократичен]] двор, предпочита тези предмети не само заради тяхната присъща стойност, но преди всичко защото са символи на социален престиж.<ref name=":2" /> Джон Ригби Хейл пише, добавяйки по-изтънчения вкус на Пиеро в сравнение с този на Козимо, че „там, където Козимо е строил, Пиетро по-скоро е украсявал и сякаш Козимо му е делегирал задачата да се занимава с художници“.<ref>{{Harv|Hale|с. 51}}.</ref> В архитектурата той поръчва интериори и дребни, но много изискани произведения на [[Микелоцо]], които свидетелстват за неговите естетически и интелектуални предпочитания: тази серия включва двата малки храма на ''Скинията на Разпятието'' в базиликата „Сан Миниато ал Монте“ (около [[1447|1447 г.]] ) и тази за чудотворното ''Благовещение'' в [[Сантисима Анунциата (Флоренция)|базиликата Сантисима Анунциата]] ([[1448]] - [[1452|1452 г.]]).<ref>{{Harv|Hale|с. 51-52}}.</ref> Той поръчва творби, между другото, на [[Мино да Фиезоле]], [[Андреа дел Верокио]], [[Алесо Балдовинети]], [[Фра Анджелико|Беато Анджелико]], [[Доменико Венециано]], братя Полайоло ( [[Антонио дел Полайоло|Антонио]] и [[Пиеро дел Полайоло|Пиеро]]), [[Филипино Липи]] и [[Беноцо Гоцоли]]; последният създава стенописите в [[Параклиса на влъхвите]] в [[Палацо Медичи-Рикарди|семейния дворец]], където портрет с децата му се появява и в двете творби. Пиеро също се появява заедно с децата си в ''[[Поклонението на влъхвите (Ботичели)|Поклонението на влъхвите]]''<ref>{{Harv|Cesati|p. 31}} e {{Harv|Young|p. 131}}</ref> от [[Сандро Ботичели]] – художник, получил закрилата на Медичите благодарение на службите не само на главата на семейството, но и на съпругата му Лукреция Торнабуони.<ref>{{Harv|Young|с. 137}}.</ref> Пиеро лично следи напредъка на работите, както се вижда от две писма, адресирани до Беноцо Гоцоли, достигнали до нас.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref> Като истински меценат той успява да накара великия [[Донатело]] да бъде погребан в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]] заедно с членовете на семейство Медичи, което показва уважението, което това семейство има към великия скулптор и архитект.<ref>{{Harv|Young|p. 131}}.</ref> В Палацо Медичи има и кабинет, поръчан на Микелоцо и [[Лука дела Робия]] (около [[1456|1456 г.]]), сега изгубен, където той е подредил най-ценните семейни колекции в среда, украсена с инкрустирани дървени панели и полихромни остъклени медальони от теракота.<ref>{{Harv|Petrucci|p. 29}}.</ref> == Подаграта на Медичите: между традиция и нови разкрития == Пиеро е засегнат от тежка болест, която го принуждава на няколко пъти в живота си да следи делата на [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]] и на градската управа от леглото си. Подаграта е онзи недъг, който тогава му спечелва тъжния прякор, с който ще бъде запомнен по-късно и сред потомците. От него болестта се предава на семейния клон, който произлиза от него (пример са здравословните проблеми на Лоренцо де Медичи и на папа [[Лъв X]]). От медицинските анализи, извършени от италианско-американски екип в началото на 2000-те години обаче, е открито, че Пиеро ди Козимо (както всички Медичи) всъщност не страда от подагра, а по-скоро „е бил засегнат от анкилозираща симетрична полиартропатия" (друго [[Ревматология|ревматологично]] заболяване), предаваща се генетично.<ref>{{Harv|Forniciari-Giuffra}}.</ref> Това също обяснява как Династията Медичи изобщо не е дълголетна и че много малко знаменити членове живеят повече от 60 години (по-точно [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]], [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I]], [[Фердинандо II Медичи|Фердинандо II]], [[Козимо III Медичи|Козимо III]] и [[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне]]).<ref>Per l'esattezza: Cosimo il Vecchio raggiunse i 75 anni d'età, Ferdinando I e Ferdinando II 60 anni, Cosimo III gli 83 e Gian Gastone i 66 anni di età. I dati anagrafici sono riscontrabili su qualsiasi sito o libro dedicato alla famiglia Medici.</ref> == Брак и потомство == ∞ 3 юни [[1444]] г.<ref name="dizbiog">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref> за [[Лукреция Торнабуони]] (* 22 юни 1427, Флоренция, Флорентинска република; † 28 март 1482, Флоренция, Флорентинска република), културна и мъдра жена и поетеса от видно флорентинско семейство, което винаги е било съюзник на Медичите. Това е успешен брак поради близостта на интересите и на характера им. Има четирима сина (двама от които умират като бебета) и две или три дъщери: * [[Бианка де Медичи]] (* 10 септември 1445, Флоренция; † 20 юли 1505), ∞ 1459 за [[Гулиелмо де Паци]], господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]], от когото има 16 деца. * [[Нанина де Медичи|Лукреция де Медичи]], известна като Нанина (* 14 февруари 1448, Флоренция; † 14 май 1493), ∞ 1466 за известния писател [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]], от когото има 5 деца. * [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи Великолепни]] (* [[1 януари]] 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила „Медичи“ в Кареджи, Флорентинска република), държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на Флоренция от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, ∞ за [[Клариса Орсини]], от която има 10 деца. * [[Джулиано де Медичи]] (* 28 октомври 1453, Флоренция; † 26 април 1478, пак там), убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]. Има извънбрачен син Джулио, който става папа [[Климент VII]] * Син († като бебе) * Син († като бебе) * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария де Медичи]] (* сл. 1455, † март 1479), вероятно извънбрачна,<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Piero de’],'' в "Dizionario Biografico", на ''www.treccani.it''. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small></ref> ∞ 1474 за Леонето де Роси, известен банкер, от когото има син – кардинал. Има и един извънбрачен син, роден преди брака му: * [[Джовани ди Пиеро де Медичи]] (* пр. 1444, † неизв.), ∞ за Луиджа ди Джовани де Медичи от второстепенен клон на Медичите. Синовете му Лоренцо и Джулиано са образовани, за да ги подготвят за голямо бъдеще. [[Джентиле де Беки]] от [[Урбино]] е техен учител, докато [[Кристофоро Ландино]] ги обучава по литература. Те научава старогръцки от [[Йоан Аргиропул]], който също ги обучава в [[аристотел]]ова философия, а [[Марсилио Фичино]] им преподава [[платон]]ова философия. Тяхното образование е силно повлияно от [[Лукреция Торнабуони]], мъдра майка на семейство и любяща съпруга, изцяло посветена на грижите за болния си съпруг и за физическото и духовно здраве на децата си. Пиеро също е отличен баща, който държи много на образованието на децата си, особено когато се чувства в постоянна опасност да умре и да трябва да ги изостави в свят, пълен с опасности за семейството. Той изпраща най-големия си син Лоренцо в дворовете на приятелски настроените принцове, за да може той да научи елегантния, великолепен и весел начин на живот, който царува там, и така този много интелигентен, жизнен и проницателен млад 16-17 годишен момък, предопределен да играе видна роля в италианската политика, усъвършенства образованието си при [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] в [[Болоня]], [[Есте (династия)|Есте]] във [[Ферара]], [[Сфорца]] в [[Милано]], а след това е във [[Венеция]] и в [[Папска държава|Папския]] двор.<gallery class="center" widths="200" heights="210" mode="nolines" caption="Децата на Пиеро"> Файл:Benozzo Gozzoli, Cappella dei Magi, le tre sorelle di Lorenzo.jpg|от ляво надясно: Нанина, Бианка и Мария, Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо Великолепни Файл:Giuliano de' Medici by Sandro Botticelli.jpeg|Джулиано Файл:Giovanni di Piero de' Medici.jpg|Джовани </gallery> == Източници == * Vanna Arrighi, ''[http://www.treccani.it/enciclopedia/clarice-orsini_(Dizionario_Biografico)/ ORSINI, Clarice]'', в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 79, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2013 * Mario Ascheri, ''Istituzioni Medievali'', Istituzioni Medievali, Bologna, Il Mulino, 1994 * Alfredo Bosisio, ''Il basso Medioevo'', в La Storia Universale, vol. 4, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968 * Guido Capelli, ''L'Umanesimo italiano da Petrarca a Valla'', Roma, Carocci editore, 2013 * Franco Cesati, ''[[iarchive:imedicistoriadiu0000cesa|I Medici, storia di una dinastia europea]]'', Firenze, Mandragora, 1999 * Pierluigi De Vecchi ed Elda Cerchiari, ''I tempi dell'arte'', vol. 2, Milano, Bompiani, 1999 * Giovanni Delle Donne, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Armando Editore, 2003 * Francesco Guicciardini, ''Storie fiorentine'', днес в: Francesco Guicciardini, Storie fiorentine, a cura di Alessandro Montevecchi, 1ª ed., Milano, Rizzoli, 1998. * John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980 * Niccolò Machiavelli, ''Le Istorie fiorentine'', сега в: Niccolò Machiavelli, Le istorie fiorentine, a cura di Giovanni Battista Niccolini, 3ª ed., Firenze, Le Monnier, 1857 * Francesca Petrucci, ''Luca della Robbia'', Gruppo Editoriale L'Espresso, Roma, 2005 * William Roscoe, ''Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, 27912585 * Nicolai Rubinstein, ''[[iarchive:governmentofflor0000rubi|The government of Florence under the Medici (1434-1494)]]'', Oxford, Clarendon Press, 1966 * Ernesto Sestan, ''Le origini delle signorie cittadine: un problema storico esaurito?'', in Giorgio Chittolini (a cura di), La crisi degli ordinamenti comunali e le origini dello Stato del Rinascimento, Bologna, Il Mulino, 1979, с. 53-75 * Giovanni Tabacco, ''Egemonie sociali e strutture del potere nel medioevo italiano'', Torino, Einaudi, 1974 * Ingeborg Walter, ''[https://books.google.it/books?id=POTaDEJ2YWgC&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Lorenzo il Magnifico e il suo tempo]'', Roma, Donzelli, 2005, ISBN 88-7989-921-X * Ingeborg Walter, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_%28Dizionario-Biografico%29/ MEDICI, Piero de']'', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 * George Frederick Young, ''I Medici'', a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987 * Marcello Vannucci, Storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2006 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-detto-il-gottoso-medici_(Dizionario-di-Storia)/ Medici, Piero de' detto il Gottoso]'', in Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.britannica.com/biography/Piero-di-Cosimo-de-Medici Piero il Gottoso]'', в Enciclopedia Britannica, Encyclopædia Britannica * ''[https://web.archive.org/web/20071031082021/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/schede.php?id_scheda=97 Una biografia online]'', на palazzo-medici.it <small>рхивирано от оригинала на 31 октомври 2007 г.</small> * ''[https://www.geni.com/people/Jacopa-Spini/6000000007305672988 Lotta aka Contessina de' Bardi]'', наgeni.com, Geni. <small>Посетено на 8 март 2023 г.</small> * Gino Forniciari - V. Giuffra, ''[https://web.archive.org/web/20170428050632/http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=143 Le malattie reumatiche alla corte medicea di Firenze: la cosiddetta “gotta” dei Medic]''i, на paleopatologia.it, 6 декември 2009. <small>Архивирано от оригинала на 28 април 2017.</small> == Обяснителни бележки == <references group="N" /> == Библиографски бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_%28Dizionario-Biografico%29/ Piero de' Medici nel Dizionario biografico degli italiani] * [http://www.palazzo-medici.it/mediateca/schede.php?id_scheda=97 Una biografia online] {{Превод от|it|Piero il Gottoso|131134906}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|3=Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] qvooagslxvaubuctcw6i8o94me5wu4v 0 110980 12419117 12327008 2024-11-21T20:37:34Z 46.10.26.38 /* Съвременни диктатури */ 12419117 wikitext text/x-wiki {{Форми на управление}} [[Файл:Economist Intelligence Unit Democracy index.svg|мини|300п|Карта на света, в червено и черно са показаните авторитарните режими]] {{от пренасочване|Диктатор|римската длъжност|Диктатор (Древен Рим)}} '''Диктатурата''' ({{lang|la|dictatura}}) е [[Автокрация|автократична]] [[форма на управление]], при която властта е концентрирана в една личност ('''диктатор''') или ограничена група от хора ([[Политическа партия|партия]], [[хунта]], [[семейство]] и други). За разлика от [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] диктатурата не легитимира съществуването си чрез позоваване на историческа традиция или с религиозни аргументи, а най-често с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза. Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на [[съдилища]]та, въвеждане на [[цензура]] върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации. Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича [[тоталитаризъм]]. == Определения == Най-общият термин е [[деспотизъм]] – [[форма на управление]], в която един субект управлява с абсолютна власт. Този субект може да бъде отделна личност както е при [[автокрация]]та, или да е бъде група,<ref>[http://www.archive.org/details/Despotis1946 Encyclopædia Britannica]</ref> както е при [[олигархия]]та. Деспотизмът може да бъде под формата на [[тирания]] (господство чрез заплаха от наказание и насилие), [[абсолютизъм]], или диктатура (форма на управление, в която владетелят е абсолютен диктатор, неограничен от конституция, закони или опозиция).<ref>[http://wordnet.princeton.edu/perl/webwn?s=despotism WordNet Search – 3.0]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Диктатурата се определя от речника [[Мириам Уебстър]]<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/dictatorship www.merriam-webster.com]</ref> като „форма на управление, в която абсолютната власт е съсредоточена в диктатор или малка клика“ или като „правителствена организация или група, в която е концентрирана абсолютна власт“. [[Демокрация]]та, която често се сравнява с концепцията за диктатура, се определя от повечето хора като форма на управление, в която тези, които управляват, се избират чрез избори. Диктатурата може да бъде под формата на [[авторитаризъм]] или [[тоталитаризъм]]. В авторитарните диктатури има слаба политическа мобилизация и „малка група упражнява власт в лошо дефинирани, но всъщност доста предсказуеми рамки.“<ref>Juan Linz, quoted in Natasha M. Ezrow, Erica Frantz (2011), ''[http://books.google.co.uk/books?hl=en&lr=&id=hOzp3xgL1FwC&oi=fnd&pg=PR5 Dictators and Dictatorships: Understanding Authoritarian Regimes and Their Leaders]'', Continuum International Publishing Group. p2</ref> Тоталитарни диктатури включват „отделна партия, водена от силна личност с мощна тайна полиция и силно развита идеология.“ В тях, правителството има „пълен контрол над средствата за масова комуникация и социалните и икономическите организации.“.<ref>Ezrow and Frantz (2011:2 – 3)</ref> [[Хана Аренд]] отбелязва тоталитаризма като нова и крайна форма на диктатура, която включва „автоматизирани, изолирани индивиди“, и в която идеологията играе водеща роля за определянето на начина, по който да се организира цялото общество.<ref>Ezrow and Frantz (2011:3)</ref> [[Хуан Линц]] твърди, че разликата между авторитарния и тоталитарния режим е, че докато авторитарния се опитва да задуши и премахне политиката и политическата мобилизация (процес на деполитизация), тоталитарния се стреми да ги контролира.<ref>Ezrow and Frantz (2011:4)</ref> == История == === Диктатура в Древния Рим === {{основна|Диктатор (Древен Рим)}} Диктатурата като термин възниква по време на [[Римска република|Римската република]] под формата на най-висшата екстраординарна [[Магистратура (Древен Рим)|магистратура]]. Диктаторът е висш [[магистрат]], назначаван от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] и одобрен от [[сенат]]а и [[куриатни комиции|куриатните комиции]]. Той е избиран при извънредни обстоятелства – при наличие на сериозна външна опасност или вътрешен безпорядък в [[Рим]]. [[Управление]]то му е с [[мандат]] от шест месеца или до изпълнението на поръчението на сената, което като правило е свързано с отстраняването на дадената заплаха за държавата. На свой ред, диктаторът назначава свой заместник – ''[[magister equitum|началникът на конницата]]''. На диктатора се полага съпровод от 24 [[ликтор]]а с [[фасции]] – символи на властта, докато в същото време на консулите се полагат по 12 ликтора. Римският диктатор практически разполага с неограничена власт, но е отговорен пред [[закон]]а и гражданите за своите действия. През последните десетилетия на Римската република диктатурата изгубва [[конституция|конституционния]] си характер. През [[82 г. пр.н.е.]] е избран първият пожизнен диктатор – [[Луций Корнелий Сула]] (формално – „за провеждане на законите и до привеждане на републиката в ред.“. (''legibus faciendis et rei publicae constituendae causa'')). През 79 г. пр.н.е. Сула обаче се отказва от пълномощията си на диктатор. През [[44 г. пр.н.е.]], един месец преди смъртта си от заговорници, пожизнен диктатор става и [[Гай Юлий Цезар]], дотогава няколко пъти избиран за диктатор по време на [[Гражданска война на Цезар|гражданската война в Рим]] по обичайната схема. Длъжността ''диктатор'' е отменена през същата година, скоро след убийството на Цезар. Сула и Цезар са последните диктатори по формалната длъжност и първите диктатори на Рим в съвременния смисъл на думата. Октавиан Август и следващите императори не са назначавани на длъжността диктатор (макар че на Август е предлагана и тази длъжност, наред с много други), но фактически имат диктаторска власт. Формално Римската държава дълго време е считана за република, и съществуват всички републикански органи на властта. Август обаче се сдобива с това, че негов приемник да стане доведеният му син – Тиберий. С времето, подобни случаи зачестяват. Това става една от предпоставките за последвалото преобразуване на Рим в [[монархия]]. Късните римски диктатори започват да упражняват персонална и неограничена власт, взимайки в ръцете си и [[законодателна власт|законодателната]] и [[изпълнителна власт|изпълнителната]] власт. === Диктатура в Древна Гърция === {{основна|Тиран}} Диктатурата е често срещано явление в Древна Гърция и нейните колонии. Диктаторите в тези държави се наричат „тирани“, а диктатурата – „тирания“ (τύραννος). В началото тази дума не носи негативен смисъл. Повечето тирани се опират на свободните граждани, които не са част от аристокрацията и някои от тях се прославят като меценати, справедливи управници и мъдреци (например [[Периандър]] от [[Коринт]] или [[Пизистрат]] от [[Атина]]) Но по-често са се съхранили разкази за жестокости, за подозрителни и жестоки тирани (особено известен е тиранът на [[Агридженто|Акрагант]] Фаларид, който сварявал хора в меден бик). Макар в началото тиранията да има отчасти позитивно влияние, най-вече слагайки край на аристократичния произвол, то по-късно тя играе основно негативна роля в живота на обществото. Съществува популярен анекдот (негов герой отначало е [[Тразибул]] от [[Милет]], а после и други личности) за тиранин, който на въпроса на колегата си тиранин (вариант: син) за най-добрия начин как да се задържи на власт, започва да ходи по нивата и да събаря всички класове, което стърчат над останалите, с което показва, че тиранинът трябва да се унищожава всички, които повече или по-малко изпъкват в гражданското общество. Някои тирани се опитват да превърнат своите държави в наследствени [[монархия|монархии]], но никой от тях не успява да установи [[династия]]. В този смисъл, показателно е предсказанието на делфийския [[оракул]], запитан от [[Кипсел]], който завзема властта в [[Коринт]]: „Щастлив е Кипсел, и децата му, но не и децата на неговите деца.“. В действителност, той и синът му [[Периандър]] управляват успешно, но приемника (племенник на Периандър) е убит, след което цялото имущество на семейството на тираните е конфискувано, а къщите им – съборени. Епохата на VII—VI век пр.н.е. е известна като епоха на ''старшите тирани''. Тогава тиранията е в разцвета си. Към края на периода, в континентална Гърция тираните изчезват (в [[Йония]] те остават поради поддръжката на [[Ахемениди]]те, а в [[Сицилия]] и [[Магна Греция|Велика Гърция]] – поради специфичната военна обстановка). Тираните обикновено се възкачват на престола след народен преврат. Те често са популярни сред народа, поне в началото на управлението си. В епохата на развитата демокрация, V век пр.н.е., отношението към тиранията е изцяло негативно и именно тогава термина се приближава до днешното си значение. В IV век пр.н.е., се появяват ''младшите тирани'', основно сред военачалниците. === Диктатура по време на Средновековието === В Средновековието господстващата форма на управление е монархията. Дори в резултат на преврат, на престола пак се качват членове на кралското семейство или представители на знатните родове. Властта се предава по наследство, но съществуват и изключения. Много градове-комуни и търговски републики наемат за отбрана военачалници – [[кондотиер]]и или князе. По време на война, кондотиерите получават големи властови пълномощия в града. След войната, опирайки се на наемната войска, набрана с парите на града, някои кондотиери задържат властта, превръщайки се в диктатори. Тази диктатура се нарича [[синьория]]. Някои синьории стават наследствени, превръщайки се в монархии. Един от най-известните диктатори, основал монархия, е [[Франческо Сфорца]]. === Съвременни диктатури === [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-13774, Adolf Hitler.jpg|230px|мини|Адолф Хитлер]] Съвременното разбиране за диктатура е близко именно до последния вид управление. Диктаторът е управляващ, който стои над закона. Неговата власт не е удържана от конституционни и законови граници и той не е отговорен пред управляваните от него граждани. Диктаторът може да е харизматичен [[лидер]] и властта му може и да се опира частично и на народно одобрение. През 20 век някои диктаторски [[режим]]и намират легитимност в [[идеология]]та – например [[фашизъм|фашистките]], [[фашизъм|нацистките]] и [[Комунизъм|комунистическите]] диктатури. Идеите на комунистическите партии, скрити зад маската на [[диктатура на пролетариата]], открито проповядват диктатурата като форма на управление към едно бъдещо безкласово общество. С края на [[Втората световна война]], в голям брой от освободените държави възникват диктаторски режими. В повечето от бившите африкански и азиатски колонии, които извоюват независимостта си в периода на [[деколонизация]], режимите на управление постепенно се трансформират в лични диктатури. Много от тези диктатури се оказват нестабилни. Военните диктатури са често срещани в Южна Америка (например [[Аугусто Пиночет]] в [[Чили]]), както и в Африка ([[Мобуту Сесе Секо]] в [[Заир]]). [[Колапсът на комунизма през 1989-1990 г.]] довежда до колапс и на голям брой от диктатурите в [[източна Европа]]. От друга страна, много от държавите, произлезли от разпадналия се [[Съветски съюз]], са контролирани от авторитарни лидери, какъвто например е [[Сапармурад Ниязов]] в [[Туркменистан]]. Голяма част от тях обаче са мирно свалени от власт по време на така наречените „цветни революции“ от 2004 – 2005 г., докато други, например диктатурата в [[Узбекистан]], са свалени насила, като са избити няколко хиляди души. В съвременния свят твърде редки са случаите на строго индивидуална диктатура. С този термин днес се обозначават по-скоро някои форми на [[авторитаризъм|авторитарно управление]] (като [[военна диктатура]], [[еднопартийна система]] и т.н.), отколкото [[деспот|деспотичното управление]] на един диктатор. В съвременния свят като диктатура се определя управлението на една [[личност]] или група от личности, които присвояват и монополизират властта в [[държава]]та, които прокарват законодателни промени за пожизнено упражняване на политическата власт и я упражняват без ограничения. В наше време това понятие е символ на самовластие и тирания. Съвременни диктатори: [[Александър Лукашенко]]<ref>{{икона|en}} {{cite web | year = 10 септември 2001| url = http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/116265.stm| title = Profile: Europe's last dictator?| publisher = BBC News| accessdate = 3 юни| accessyear = 2008}}</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2005-0080+0+DOC+XML+V0//EN&language=EN European Parliament resolution on Belarus] „Points out that Belarus is the only European country without contractual relations with the EU due to massive human rights violations and calls on the Council to condemn the current Belarus regime as a dictatorship and President Lukashenko as a dictator;“</ref>, [[Фидел Кастро]], [[Ким Чен Ир]], [[Тан Шве]], [[Муамар Кадафи]], [[Робърт Мугабе]], [[Владимир Путин]].<ref>{{cite web | year = 2009| url = http://www.parade.com/dictators/2009/the-worlds-10-worst-dictators.html?index=1| title = The Worlds 10 Worst Dictators| publisher = Parade Magazine| accessdate = 22 март 2009}}</ref><ref>{{cite news|lang=en|url=http://www.euronews.net/2010/12/20/europe-s-last-dictator-juggles-east-and-west/|date=20.12.2010|title=Europe’s ‘last dictator’ juggles East and West|publisher=[[Euronews]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20101223131444/http://www.euronews.net/2010/12/20/europe-s-last-dictator-juggles-east-and-west|archive-date=2010-12-23|access-date=2011-11-05}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.independent.co.uk/news/world/europe/in-europes-last-dictatorship-all-opposition-is-mercilessly-crushed-2235153.html|date=08.03.2011|title=In Europe's last dictatorship, all opposition is mercilessly crushed|lang=en|publisher=[[The Independent]]}}</ref> == Някои известни диктатори == * [[Адолф Хитлер]] – [[фюрер]] (''Führer'') на Германия от 1933 до 1945 година * [[Бенито Мусолини]] – водач, диктатор на [[Италия]], наричан дуче, от 1925 до 1943 година * [[Йосиф Сталин]] – водач на комунистическата партия и СССР от 1922 до 1952 година * [[Ким Ир Сен]] – ръководител на [[Северна Корея]] от 1948 до 1994 година Бойд C. Пърсел пише: „...[[Адолф Хитлер|Хитлер]], който започна войната, е отговорен за смъртта на около 50 милиона души, в резултат на Втората световна война. По време на писаната история на света диктаторите, насочвани от гняв, власт, алчност, гордост, и/ или параноя са убили повече от 100 милиона души. Можем да назовем някои от най-известните само през изминалия век: Сталин в Съветския съюз; Мао в Китай; Хирохито в Япония; Фернандо Маркос, който обяви [[Филипините]] за [[гарнизонна държава]]; Ким Ир Сен в Северна Корея; [[Пол Пот]] в [[Камбоджа]]; Амин в Уганда; Мусолини в Италия и [[Саддам Хюсеин|Хюсеин]] в Ирак заедно са убили десетки милиони хора.“.<ref>Boyd C. Purcell (2008). "''[http://books.google.cz/books?id=spwHeS3Rxl0C&pg=&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Spiritual Terrorism: Spiritual Abuse from the Womb to the Tomb]''". AuthorHouse. p.144. ISBN 1-4343-7888-8</ref> == Видове диктатура == === Наследствена диктатура === Наследствената диктатура (или „семейна диктатура“, в политическата наука се използва термина „личен режим“) е форма на диктатура, която е осъществена в република, но работи на практика като абсолютна монархия – по начин, по който политическата власт се предава само в рамките на семейството на диктатора. По този начин, макар че водачът е наричан [[президент]] или [[министър-председател]], а не цар или император, властта се предава между членовете на едно семейство, поради преобладаващата власт на водача. Семейната диктатура се различава от абсолютната монархия, при която прехода на властта в рамките на едно семейство се поддържа от върховния закон на страната и продължава да се прилага при всяко наследяване на властта. В семейната диктатура, този ред не се изисква от законодателството. В някои случаи, официално може да бъде приет специален закон, който формално да номинира конкретен член на семейството на настоящия водач като негов наследник. В други случаи, според законодателството на държавата, може формално дори да се проведат избори, но контролът над политическия и изборния процес, упражняван от водача, да му осигури наследяване. Това дали наследяването ще е успешно, зависи от нивото на власт и контрол на лидера. В резултат на това, съвременните семейни диктатури често преминават към друг вид управление след малък брой наследявания: обикновено само едно, рядко повече от две. Някои примери за успешни преходи на властта при този тип диктатура: * [[Римска империя|Рим]]: [[Август]] (27 г. пр.н.е. до 14 г.) и [[Тиберий]], наследен от осиновения му син [[Калигула]], наследен от чичо му [[Клавдий]], наследен от осиновения му син [[Нерон]]. * [[Англия]]: [[Оливър Кромуел]] (1653 – 1658) е наследен като [[лорд-протектор]] от сина си [[Ричард Кромуел]] (1658 – 1659) * [[Парагвай]]: [[Карлос Антонио Лопес]] (1840 – 1862), наследен от сина си, [[Франсиско Солано Лопес]] (1862 – 1870). * [[Салвадор]]: [[Карлос Мелендес]] (1915 – 1918), наследен от брат си [[Хорхе Мелендес]] (1919 – 1923). * [[Никарагуа]]: [[Анастасио Сомоса Гарсия]] (1937 – 1947, 1950 – 1956), наследен от сина си [[Луис Сомоса Дебайле]] (1956 – 1963, ''де факто'' 1963 – 1967), наследен от брат си [[Анастасио Сомоса Дебайле]] (1967 – 1972, ''де факто'' 1972 – 1974, 1974 – 1979) * [[Северна Корея]]: [[Ким Ир Сен]] (1948 – 1994), наследен от сина си [[Ким Чен Ир]] (1994 – 2011), наследен от сина си [[Ким Чен Ун]] (2011 – ). * [[Хаити]]: [[Франсоа Дювалие]] (1957 – 1971), наследен от сина си [[Жан Клод Дювалие]] (1971 – 1986) * [[Куба]]: [[Фидел Кастро]] (премиер 1959 – 1976, президент 1976 – 2008), наследен временно, а по-късно и за постоянно от брат си, [[Раул Кастро]] (изпълняващ длъжността президент на 2006 – 2008 г., президент де факто от 2008 г.) * [[Ирак]]: [[Абдул Салам Ариф]] (1963 – 1966), наследен от брат си [[Абдул Рахман Ариф]] (1966 – 1968 г.) * [[Сирия]]: [[Хафез Асад]] (1971 – 2000), наследен от сина си [[Башар Асад]] (2000 – ). === Военна диктатура === {{основна|Военна диктатура}} Военната диктатура е форма на държавно управление, при което политическата власт е в ръцете на военните. Не е идентична със [[стратокрация]]та, при която държавата се управлява директно от военните, но има общи черти с нея. Като всяка диктатура, военната диктатура може да бъде официална или неофициална, a резултата не е стратокрация (някои диктатори, като [[Мануел Нориега]] от [[Панама]], са формално зависими от гражданско правителство). Съществуват смесени форми, при които военни експерти могат да имат много силно влияние, без да имат абсолютна власт. [[Латинска Америка]] и [[Африка]] са двата района с най-често срещащи се военни диктатури като форма на управление. В Латинска Америка при такива режими управлява [[хунта]]та – комитет, създаден от висши офицери. В Африка военните диктатури се характеризират само с една силна фигура като например [[Иди Амин]] или [[Гамал Абдел Насър]]. Повечето военни диктатури са установени след [[военен преврат]]. В Латинска Америка например като претекст за установяването на военна диктатура служи заплахата от комунизма. След 1990 година военните диктатура стават рядкост. === Конституционна диктатура === [[Файл:Mobutu Seko 1973.jpg|мини|ляво|[[Мобуту Сесе Секо]], дългогодишен диктатор на Заир.]] Конституционна диктатура е форма на управление, при която диктаторските правомощия се упражняват по време на извънредна ситуация. Диктаторът не е абсолютен и властта на диктатора остава ограничена от конституцията. В Ранната Римска република се предвижда позицията на диктатор, който може да управлява за определен период от време, но чиито действия подлежат на разглеждане при приключването на мандата на диктатора.<ref>[http://www.utexas.edu/depts/classics/documents/RepGov.html The Roman Republican Constitution] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120916045228/http://www.utexas.edu/depts/classics/documents/RepGov.html |date=2012-09-16 }}, Executive Branch</ref> Конституцията на САЩ има подобна клауза, в която е заявено, че президентът „може да отложи конгреса за толкова време, колкото сметне за необходимо“. Все пак, това може да бъде направено от него, само когато двете камари не са постигнали съгласие кога да се случи това.<ref>[http://www.archives.gov/exhibits/charters/constitution_transcript.html Constitution of the United States], Article II, Section 3</ref> Ейбрахам Линкълн, президент на Съединените щати по време на Американската гражданска война, упражнява извънредните си правомощия, за да се запази съюза. Диктаторските действия на Линкълн, включват директни заповеди за арест и принудително задържане на опозицията, както и спиране на правото на позоваване на [[Хабеас корпус]]. Но Линкълн остава обект на надзор от страна на Конгреса, съдебен контрол и периодично провеждани избори. Германската република, която наследява имперското германско правителство в края на Първата световна война (известна като [[Ваймарска република]]), приема конституционна разпоредба, която изрично дава възможност на президента да управлява чрез декрети и без обсъждане със законодателната власт. Тази разпоредба е използвана от Адолф Хитлер, за да консолидира правомощията си при избора му за канцлер от президента Хинденбург. Франклин Делано Рузвелт, президент на САЩ по време на Голямата депресия и Втората световна война, също упражнява извънредни правомощия в отговор на двете извънредни ситуации. Действията на Рузвелт включват временното суспендиране на договори, в нарушение на Конституцията на САЩ, както и затваряне на банки и мораториум върху възбрани. По-късно, възприемайки като заплаха японските граждани в САЩ и американците от японски произход, Рузвелт нарежда преместването им в лагери за интерниране. === Диктатура на пролетариата === {{основна|Диктатура на пролетариата}} Диктатурата на пролетариата е форма на политическа власт, определяна и свързана единствено с интересите на [[работническа класа|работническата класа]]. Това е израз, измислен от [[Луи Огюст Бланки]], и понякога използван от [[Карл Маркс]], за да се представи преходната фаза от [[Капитализъм|капиталистическо]] към [[Комунизъм|комунистическо]] [[общество]]. Терминът се появява в средата на XIX век. За диктатура на пролетариата е нужна [[пролетарска революция]], която предварително минава през етапа на взимането на власт директно от народа. От друга страна властта е приоритет на една-единствена социална класа. [[Фридрих Енгелс]] счита [[Парижка комуна|Комуната на Париж]] като прилагане на диктатурата на пролетариата. === Абсолютна монархия === Абсолютната монархия е [[монархия|монархическа]] форма на управление, при която цялата власт в страната ([[законодателна власт|законодателна]], [[изпълнителна власт|изпълнителна]], [[съдебна власт|съдебна]], a понякога и духовната власт) са съсредоточени в ръцете на [[монарх]]а. При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с [[правителство]], а законодателната – с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначаеми). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха. Според официалната доктрина на абсолютната монархия властта на монарха има божествен произход и в някои държави той възглавява не само светското, но и религиозното управление на страната. Такива държави се наричат [[теократична монархия|теократични монархии]] – например [[Ватикан]] и [[Саудитска Арабия]]. == Характерни черти == * Нарушаването на човешките и гражданските права – това често се случва при диктатурите, защото управляващата партия или класа иска да запази властта си. Нарушаването на правата на човека често се счита, че е оправдано от „по-висша цел“ или служи в името на „напредъка“. Варират от ограничаване свободата на словото до жестоко преследване на политически опоненти, или цели общности. * Зависима съдебна система – игнориране на етични принципи; отмяна на презумпцията за невинност; отмяна на личните свободи (по-често се свързва с масови арести и селективни амнистии); използване на смъртно наказание и произволни екзекуции; произволна намеса в правото на собственост, конфискации; няма независими съдилища, съдиите са обвързани с инструкции; наличие на държавна полиция и прокурори с политически цели; изтезания (включително психологически тормоз); създаване на военна държава с функции в държавната администрация и полицията. * Цензура в пресата и медиите – ограничаване на свободата на изразяване (например критикуването на политическа институция се оценява като [[държавна измяна]] или съответно обида на кралското семейство), сплашване или арестуване на политически опоненти хора, класифицирани като „ненадеждни“. При почти всички диктатури, вестниците са забранени или контролирани. Съществуват ограничения на пресата (например пускане само на обща информация от специални/ внедрени журналисти), ограничения на свободата на печата (например забрана на определена журналистическа статия или [[вестник]]), забрана за криптиране и т.н. Хората са манипулирани по много начини – чрез вестници, [[радио]], [[телевизия]] и [[интернет]]. Например, в Народна Република Китай медиите се влияят и насочват от правителството. Някои държави се изолират от света (например бившата комунистическа Албания или Северна Корея). * Манипулирани избори – в съвременните демокрации, изборите са универсални, свободни, равни и тайни. Това означава, че всички възрастни (понякога дори над 16-годишна възраст) имат право да гласуват, всички гласове са равни, и решението не се ограничава от контролиращ. Преброяването на гласовете е публично. Когато има съмнение относно резултата и е налице възражение, допустимо е и повторно преброяване на бюлетините. При диктатурите обаче, изборите са манипулирани. Например, наблюдават се избирателите по време на гласуването или гласове се броят като „невалидни“. Преброяването на гласовете не е публично. Повторно преброяване на гласовете не е разрешено. Хората, които гласуват „против“, са унижавани, дискриминирани професионално, арестувани или „изчезват“. В навечерието на изборите може да се появи забрана, премахване или наказателно преследване на опозиционни партии или техни институции. * Наличие на [[тайна полиция]] – при повечето диктатури има полиция за сплашване на политическите опоненти. При нацизма, [[Гестапо]] изпраща в затвора, измъчва и убива членове на политическата опозиция и етнически и социални малцинства. В [[ГДР]], [[ЩАЗИ]] е тайната полиция на държавната сигурност, която наблюдава и тероризира гражданите. В Съветския съюз съществуват [[КГБ]] и неговите предшественици. [[Николае Чаушеску]] преследва опонентите си или предполагаемите дисиденти чрез [[Секуритате]]. Тайната полиция набира често шпионите си след населението, в ГДР е имало до 200 000 неофициални служители, информатори, които да докладват за опонентите им и съмнителни инциденти. === Характерни черти на тоталитарните диктатури === Тоталитарните диктатури обикновено се представят като бързо решение на всякакви междуличностни, икономически и държавни проблеми, които обикновено се създават при всички останали конкурентни системи. Те обикновено имат идеологически проявления като например националсоциализма (фашизъм, сталинизъм, маоизъм, идеологията ''[[Чучхе]]''). Характерни черти на пропагандата при тези диктатури са: * Често при диктатурата се преувеличава, оправдава или напълно изгражда нов враг; борбата с този враг оправдава идеологията и дава поводи за репресии над вътрешните врагове или беззащитни малцинства като евреите, над дисидентите и интелектуалците. * Диктатурата се представя като последно спасение от съществуващите беди с обещания за бъдещето. * Потиска се индивидуализма и се прославя колективната единица и сила, като същевременно се преследват деструктивните или пасивните личности. * Насърчават се денонсирането и опортюнизма. * Култ към личността, например „образа на водача“ по домовете и училищата. * Популизъм. * Създава се климат на страх и репресии – дисидентите или предполагаемите политически опоненти се арестуват. „Изчезват“ хора и семействата им. Често хора, които са затворени без съдебен процес, не могат да получат юридическа помощ. В затворите и в полицейските арести опонентите често се измъчват. Мъченията често се извършват тайно в затвори, в помещения или в отдалечени лагери. Повечето тоталитарни диктатури изискват подчинението на отделната личност пред обществото или държавата. Това е обосновано от „по-висши цели“. При диктатурата на нацистите, хората трябва да са подчинени на „общността“ и „арийско-германската раса“. Оттук е и мотото: „Ти си нищо, народът е всичко!“. Италианският фашизъм изисква подчинението на отделната личност пред „нацията“, за която се твърди, че е „по-високо“ от отделната личност. В рамките на така наречения „реален социализъм“, крайната цел е безкласовото общество (постигнато от диктатурата на пролетариата). Тези, които са на различно мнение, са смятани за „контрареволюционери“. Концепцията за свободата на индивидуализма и достойнството на личността се заменя с тоталитарните концепции за свобода, например „свобода на хората“, „свобода на нацията“ или „свобода на пролетарската класа“. == В културата == === Кино === * Филмът на [[Чарли Чаплин]] ''[[Великият диктатор]]'' (1940 г.) се присмива над Хитлер (''Хинкел'') и Мусолини (''Напалони''). * Документалният филм на [[Барбе Шрьодер]] ''[[Генерал Иди Амин Дада: Автопортрет]]'' (1974 г.), показва мегаломанията на диктатора на [[Уганда]]. * Филмът ''[[V като вендета]]'' (2006 г.) споменава измислен диктатор в бъдещето, носещ титлата „лорд канцлер на Англия“. * ''[[Последният крал на Шотландия]]'' (2006 г.) е друг филм за диктатора Иди Амин. * ''[[Експеримент 2: Вълна]]'' (2008 г.) – фантастичен филм, показва колко лесно може да се стигне до авторитарен режим и [[култ към личността]]. * ''[[Диктаторът]]'' (2012 г.) – комедия, пресъздаваща измислена страна, в която еднолично управлява генерал-адмирал Аладин. == Бележки == <references /> {{статия от БУП}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Политически режими]] nwe8k5d53611m17vqpk4ehiopm1ot89 10 112463 12418781 8925165 2024-11-21T14:16:52Z Xunonotyk 209517 12418781 wikitext text/x-wiki * [[1272]] г. - '''[[Едуард I|Едуард I Дългокракия]]''' става [[крал на Англия]], след като неговият баща [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] умира пет дни по-рано. [[Файл:Praha, Katedrála, JV 01.jpg|дясно|140п|Голямата (южна) кула]] * [[1344]] г. - Започва строежът на днешната катедрала '''„[[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит]]“''' (''на снимката''), когато [[епископ]]ът на [[Прага]] е издигнат за [[архиепископ]]. [[Файл:Early flight 02562u (4).jpg|дясно|140п]] * [[1783]] г. – В [[Париж]], [[Франция]], '''[[Братя Монголфие|братята Монголфие]]''' провеждат първия пилотиран полет на техния [[монголфиер|балон с горещ въздух]] (''на картинката'') с пилоти [[Пилатр дьо Розие]] и [[Франсоа Д'Арланд]]. *[[1905]] г. - Статията на [[Алберт Айнщайн]] „Зависи ли инерцията на едно тяло от неговото енергийно съдържание?“ е публикувана в списанието ''Annalen der Physik''. Тя разкрива връзката между енергията и масата и води до формулата за '''[[равенство на маса и енергия]]''' ''E''&nbsp;=&nbsp;''mc''². * [[1920]] г. - '''[[Ирландска война за независимост]]''': В [[Дъблин]] са убити 31 човека в станалата известна като „[[Кървава неделя (1920)|Кървава неделя]]“ – 14 британски информатори, 14 ирландски цивилни и трима пленници от [[Ирландска републиканска армия (1919-1922)|Ирландската републиканска армия]]. [[Файл:China India western border 88.jpg|дясно|140п|Граница между Китай и Индия с региона Аксай Чин]] *[[1962]] г. - Китайската [[Народна освободителна армия]] обявява едностранно [[примирие]] в '''[[Китайско-индийска война|Китайско-индийската война]]''', която завършва с решителна китайска победа. [[Аксай Чин]] (''на картата'') минава под китайски контрол. *[[1986]] г. - Афера '''[[Иран-Контра]]''': Членът на националния съвет за сигурност [[Оливър Норт]] и неговият секретар започват да унищожават документи, които ги уличават в продажбата на оръжия на [[Иран]] и канализиране на печалбите за финансиране на бунтовниците [[Контри]] в [[Никарагуа]]. * [[1995]] г. - Подписано е '''[[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]]''', което слага край на продължилата три години и половина [[война в Босна и Херцеговина]]. Споразумението е тържествено ратифицирано в [[Париж]] на [[14 декември]] същата година. * [[1998]] г. - '''[[Китайска космическа програма]]''': Първо изстрелване на китайска безпилотна космическа [[ракета]]. * [[1999]] г. - За първи път действащ [[президент на САЩ]], '''[[Бил Клинтън]]''', прави официално посещение в [[България]]. * [[2002]] г. - '''[[Членство на България в НАТО]]''': [[НАТО]] отправя покана към [[България]], [[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]] за присъединяване към пакта. [[Файл:Viktor Yanukovych 27 April 2010-1.jpeg|дясно|140п]] * [[2004]] г. - След манипулиране на изборите за [[президент на Украйна]] '''[[Виктор Янукович]]''' (''на снимката'') е обявен за победител, което дава начало на масови протести в [[Украйна]], известни като ''[[Оранжевата революция]]''.<noinclude> [[Категория:Шаблони за дати на начална страница]] </noinclude> ch9tfi2p3i36dlb44c2o00k0o0350xq 0 116564 12419122 12397674 2024-11-21T20:38:50Z Пища Хуфнагел 119943 12419122 wikitext text/x-wiki {{Награда | име = Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ | категория = diplomat | картинка = Remise du Prix Sakharov à Aung San Suu Kyi Strasbourg 22 octobre 2013-14.jpg | пояснение = Връчване на наградата „Сахаров“ на Аун Сан Су Чи от [[Мартин Шулц]] в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] в [[Страсбург]], 22 октомври 2013 г. | описание = „изключителен принос в борбата за правата на човека по света“ | представящ = [[Европейски парламент]] | домакин = | дата = | място = | държава = | водещ = | възнаграждение = 50 000 [[евро]] | година2 = | носител = | уебсайт = {{URL|http://www.europarl.europa.eu/sakharovprize/en/home.html|Официален уебсайт}} | мрежа = | времетраене = | рейтинги = }} '''Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“''', наименувана на [[съветски]]я учен и [[дисидент]] [[Андрей Сахаров]], е учредена от [[Европейския парламент]] през [[1988]] г. Връчва се на личности и организации за изключителни постижения в защита на [[човешки права|човешките права]] и свободи. Наградата се присъжда в следните области: * защита на правата на човека и основните свободи, особено на правото на свободно изразяване; * закрила на правата на малцинствата; * спазване на международното законодателство; * развиване на демокрацията и въвеждане на върховенството на закона. Всяка година политическите групи в Парламента и европейски депутати номинират потенциални кандидати. От този списък Комитетът по външните работи и Комитетът за развитие съвместно избират 3 финалисти. Тогава представителите на политическите групи избират победител. Наградата се връчва официално от председателя на ЕП по време на декемврийското пленарно заседание, на или около [[10 декември]] – деня, в който е подписана [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] на [[Организацията на обединените нации]]. Победителят получава удостоверение и 50 000 евро. Хауа Ибрахим, който е измежду последните победители, използва парите, за да подпомогне образованието на децата в своята страна [[Нигерия]]. == Носители == {| class="wikitable" ! Година || Награден || Страна |- | rowspan="2" | 1988 || [[Нелсън Мандела]] || [[ЮАР]] |- | [[Анатоли Марченко]] (посмъртно) || [[СССР]] |- | 1989 || [[Александър Дубчек]] || [[Чехословакия]] |- | 1990 || [[Аун Сан Су Чи]] <ref>[https://www.europarl.europa.eu/sakharovprize/bg/aung-san-suu-kyi-1990-myanmar/products-details/20200330CAN54165 Аун Сан Су Чи – 1990 г., Мианмар]</ref>|| [[Мианмар]] |- | 1991 || [[Адем Демачи]] || [[Югославия]] |- | 1992 || [[Майките от Майския площад]] || [[Аржентина]] |- | 1993 || Освобождение || [[Босна и Херцеговина]] |- | 1994 || [[Таслима Насрин]] || [[Бангладеш]] |- | 1995 || [[Лейла Зана]] || [[Турция]] |- | 1996 || [[Уей Дзиншън]] || [[Китай]] |- | 1997 || [[Салима Гезали]] || [[Алжир]] |- | 1998 || [[Ибрахим Ругова]] || [[Югославия]] |- | 1999 || [[Шанана Гушмау]] || [[Индонезия]] |- | 2000 || [[Баста Я!]] || [[Испания]] |- | rowspan="3" | 2001 || [[Нурит Пелед-Елханан]] || [[Израел]] |- | [[Изат Газауи]] || [[Палестина]] |- | [[Закариаш Камвеню]] || [[Ангола]] |- | 2002 || [[Освалдо Пая]] || [[Куба]] |- | 2003 || [[Кофи Анан]] и [[Организация на обединените нации|ООН]] || - |- | 2004 || [[Беларуска асоциация на журналистите]] || [[Беларус]] |- | rowspan="3" | 2005 || [[Дамите в бяло]] || [[Куба]] |- | [[Репортери без граници]] || - |- | [[Хауа Ибрахим]] || [[Нигерия]] |- | 2006 || [[Александър Милинкевич]] || [[Беларус]] |- | 2007 || [[Салих Махмуд Осман]] || [[Судан]] |- | 2008 || [[Ху Дзя]] || [[Китай]] |- | 2009 || [[Мемориал (организация)|Мемориал]] || [[Русия]] |- | 2010 || [[Гийермо Фариняс]] || [[Куба]] |- | rowspan="5" | 2011 || [[Асмаа Махфуз]] || [[Египет]] |- | [[Ахмед Сенуси]] || [[Либия]] |- | [[Али Ферзат]] || [[Сирия]] |- | [[Разан Зейтунех]] || [[Сирия]] |- | [[Мохамед Буазизи]] (посмъртно) || [[Тунис]] |- | rowspan="2" | 2012 || [[Насрин Сотудех]] || [[Иран]] |- | [[Джафар Панахи]] || [[Иран]] |- | 2013 || [[Малала Юсафзай]] || [[Пакистан]] |- | 2014 || [[Денис Муквеге]] || [[Демократична република Конго]] |- | 2015 || [[Раиф Бадауи]] || [[Саудитска Арабия]] |- | 2016 || [[Надия Мурад]]<br>[[Ламия Аджи Башар]] || [[Ирак]] |- | 2017 || [[Кръгла маса на демократичното единство|Демократична опозиция във Венецуела]] || [[Венецуела]] |- | 2018 || [[Олег Сенцов]] || [[Украйна]] |- | 2019 || [[Илхам Тохти]] || [[Китай]] |- | 2020 || [[Координационен съвет|Демократичната опозиция в Беларус]] || [[Беларус]] |- | 2021 || [[Алексей Навални]] || [[Русия]] |- | 2022 || Народът на [[Украйна]] || [[Украйна]] |- | 2023 || [[Махса Амини]]<br/>„[[Зен, зендеги, азади]]“ || [[Иран]] |- | 2024 || [[Мария Корина Мачадо]]<br/>[[Едмундо Гонсалес]] || [[Венецуела]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.europarl.europa.eu/sakharovprize/bg/home Награда „Сахаров“] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Награда „Сахаров“| ]] oyq3036jaxvr94mei5qgvnjsdl36l78 0 116682 12419514 12390480 2024-11-22T06:40:46Z 2A01:5A8:44F:BAD7:1035:ED8A:39BD:F3E4 Нов директор 12419514 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ | снимка = Secondary-school-23.jpg | описание = Изглед от [[Ситняково (булевард в София)|булевард „Ситняково“]] | основаване = 1950 г. | закрита = | вид = [[средно училище]] | към = [[МОН]] | град = [[София]] | държава = [[България]] | директор = Александър Иванов | учители = 83 | ученици = 905 | финансиране = 4 156 781 [[български лев|лв.]] (2024 г.) | емблема = | членства = | празник = [[19 март]] | патрон = [[Фредерик Жолио-Кюри]] | адрес = София, бул. „Ситняково“ 21 | телефон = 944 27 81 | e-mail = info-2221023@edu.mon.bg | сайт = {{URL|https://23su.info/}} }} '''23 средно училище „Фредерик Жолио-Кюри“''' се намира в [[София]], квартал [[Слатина (квартал)|„Слатина"]]. == История == Основано е през [[1950]] г. като основно училище с името „Антим I“, а през 1960 г. приема сегашното си име с патрон големия учен [[Фредерик Жолио-Кюри]]. Първоначално се намира на върха на [[Редута]] заедно със СПТУ. През 1969 г. го обединяват с 24 ЕСПУ от ж.к. [[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|„Хаджи Димитър“]] и много хаджидимитровци го завършват. През същата година е завършена и новата сграда на гимназията на бул. [[Ситняково (булевард в София)|Ситняково]] (бивш „Христо Кабакчиев“). Директор тогава е историкът Ефрем Кочев. През 1975 г. получава грамота на район „Васил Левски“ и орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]].<ref name=":0">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://23su.info/istoria-i-tradicii.html | заглавие = История и традиции | издател = 23su.info | достъп_дата = 23 януари 2022}}</ref> == Съвременно състояние == Понастоящем директор на училището е Александър Иванов преподавател по математика. Заместник-директори са Красимира Йончева, Елена Драганова.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://23su.info/rakovodstvo-i-administracia.html | заглавие = Ръководство и администрация | издател = 23su.info | достъп_дата = 23 януари 2022}}</ref> Училището разполага с 40 кабинета, голям и малък физкултурен салон, хореографска зала, фитнес зала, 4 компютърни кабинета, ученически стол и бюфет и киносалон.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mirela.bg/naemi/23-СОУ-Фредерик-Жолио-Кюри-zxi665.html | заглавие = 23 СОУ Фредерик Жолио-Кюри | издател = mirela.bg | достъп_дата = 23 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://23su.info/materialna-baza.html | заглавие = Материална база | издател = 23su.info | достъп_дата = 23 януари 2022}}</ref> През 2014 г. в училището е открита първата „смарт класна стая“ в България.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://technews.bg/article-57672.html | заглавие = Смарт класна стая отвори врати в софийско училище | издател = technews.bg | достъп_дата = 23 януари 2022}}</ref> Разполага и с достъп и асансьор за хора с увреждания. За учебната 2017/ 2018 година в училището има 1052 ученици, разпределени в 45 паралелки.<ref name=":0" /> == Бивши директори == * Ефрам Кочев * Тодорка Страхилова * Нина Чанева == Известни възпитаници == * [[Тодор Пейчев]] (р. 1972), писател * [[Петко Сертов]] (р. 1956), офицер от Държавна сигурност<ref name="методиев">{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | author-link = Момчил Методиев | coauthors = Мария Дерменджиева | year = 2015 | title = Държавна сигурност: предимство по наследство | publisher = [[Институт за изследване на близкото минало]] | location = София | pages = 865 | isbn = 978-954-28-1937-0}}</ref> * [[Венцислав Тоцев]] (р. 1988), журналист == Източници == <references />{{Образование в София}} [[Категория:Средни училища в София| 023]] [[Категория:Основани в България през 1950 година]] hl9q3haulozng2dv1xovmg171dvymj7 0 118802 12418836 12414611 2024-11-21T15:42:39Z Nk 399 източник за мястото на смъртта 12418836 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | още = {{Депутат-България}} }} '''Васил Стоянов Гоцев''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], [[министър на правосъдието и правната евроинтеграция на България|министър на правосъдието и правната евроинтеграция]] през 1997 – 1999 година. == Биография == Васил Гоцев е роден на [[21 юли]] [[1929]] година в [[София]]. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] през 1951 година, след което работи като адвокат в [[Перник]] и [[София]]. От 1986 година преподава [[гражданско право]] в Софийския университет.<ref name="ташев">{{ташев|124 – 125}}</ref> През 1989 година, по време на т.нар. „[[Възродителен процес]]“, развива подробна правна аргументация, чрез която изселваните [[Турци в България|турци]] да бъдат лишени от собствеността им, като дори предлага за земеделските земи, ползвани от [[Аграрно-промишлен комплекс|Аграрно-промишлените комплекси]], да се претендира, че са придобити от държавата по давност на владение.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2016 | title = Икономика на „Възродителния процес“ | publisher = Център за академични изследвания | location = София | pages = 511 | isbn = 978-954-320-582-0}}</ref> Гоцев става член на възстановената Демократическа партия, част от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]], и от 1991 година е избиран три пъти за народен представител.<ref name="ташев"/> От 1997 до 1999 година e [[министър на правосъдието и правната евроинтеграция на България|министър на правосъдието и правната евроинтеграция]] в [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[Иван Костов]]. От 2001 до 2011 година Васил Гоцев е съдия в [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] от квотата на Народното събрание. Умира на 20 ноември 2018 година в дома си в София.<ref>https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2018/11/21/3349495_pochina_juristut_i_politik_vasil_gocev/</ref><ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/21/pochina-ekspravosydniiat-ministyr-vasil-gocev-poklon.394259 Почина експравосъдният министър Васил Гоцев. Поклон!]</ref> == Бележки == <references/> {{пост списък|Министър на правосъдието на България|86}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гоцев, Васил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Министри на правосъдието на България]] [[Категория:Конституционни съдии в България]] jidine80dlhdfqo4kxiy4l2wni5w776 0 123750 12419080 12384949 2024-11-21T20:06:34Z Мико 4542 /* (Велико)търновски митрополити */ 12419080 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Великотърновска епархия | местно име = | църква = [[Българска православна църква]] | карта=Dioceses of the Bulgarian Orthodox Church v2.png | карта-описание = | картинка= Veliko Tarnovo Cathedral 4.jpg | картинка-описание = Катедралният храм {{Br}}„Рождество на Пресвета Богородица“{{Br}} във [[Велико Търново]] | страна = [[България]] | център = Велико Търново | катедрална църква = „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Рождество на Пресвета Богородица]]“ | архиерейски наместничества = [[Габрово]]{{Br}} [[Горна Оряховица]]{{Br}} [[Дряново]]{{Br}} [[Елена]]{{Br}} [[Никопол]]{{Br}} [[Павликени]]{{Br}} [[Свищов]]{{Br}} [[Севлиево]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Григорий Великотърновски]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = [[Матей Никополски]] | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Великотърновска епархия''' е със седалище в град [[Велико Търново]] и архиерейски наместничества в [[Свищов]], [[Никопол]], [[Горна Оряховица]], [[Габрово]], [[Елена]], [[Севлиево]], [[Дряново]] и [[Павликени]]. == История == Вижте също [[Търновска патриаршия]]. === Изследвания === * [[Юрдан Трифонов|Трифонов, Ю.]] [http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm Унищожаването на Търновската патриаршия и заместянето ѝ с автономно митрополитство-архиепископство]. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 22 – 23, 1906 – 1907, 1 – 40. * Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през XV – XIX в. Велико Търново, 2007. * Тютюнджиев, Ив. Търновският епископат XII – XXI век. Велико Търново, 2007. * Вачев, Х. Резиденции, църкви и манастири в Търновската митрополия през XV – XVIII век. Велико Търново, 2012. * Пенчева, Ж. Български православни храмове през Възраждането. Велико Търново, 2015. == Търновски и Великотърновски митрополити == [[Файл:Veliko Tarnovo Metropolitan.JPG|мини|280px|Административна сграда на Великотърновската митрополия (вдясно)]] * Еремия (споменава се през август 1394 и в 1401 г.<ref>Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38.</ref> или местоблюстител [в качеството си на [[Молдавия|молдовлахийски]] митрополит] от август 1394 до 1407/1408 г.)<ref>Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 473].</ref> * Игнатий (1437 – 1463/4)<ref>Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 474]; Тютюнджиев, И., Христов, И. Гръцки извори за живота и делото на митрополит Игнатий Търновски. – Црквене студије 2 (2005), [https://www.academia.edu/25524511 245 – 249].</ref> * Герасим (споменат през януари 1467 г.)<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 178</ref> * Панкратий (споменат през октомври 1474 г.)<ref>Γερμανός, σ. 178</ref> * [[Теофил Търновски|Теофил]] (споменат през 1527<ref>Αλέξανδρος (Λαυριώτης), Το Μυλοπόταμον (συλλογή ιστορικών μνημονευμάτων). – Ο εν Κωνσταντινουπόλει Ελληνικός Φιλολογικός Σύλλογος: Σύγγραμμα περιοδικόν, 28, 1899-1902, [http://medusa.libver.gr/jspui/bitstream/123456789/4482/4/TOM%2028%20SEL.%201-278.pdf 228] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160821220333/http://medusa.libver.gr/jspui/bitstream/123456789/4482/4/TOM%2028%20SEL.%201-278.pdf |date=2016-08-21 }}.</ref> и 1530<ref>Ζαχαριάδου, Ε. Α. Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567). Αθήνα, 1996, 123; Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 295.</ref> г.) * Йоаким (споменат в 1556, 1558<ref>Снегаров, 212</ref> и 1561<ref>Γερμανός, σ. 178</ref> г.) * Арсений (споменат през януари 1565-август 1567<ref>Γερμανός, σ. 178</ref> и в 1573<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 197</ref> г.) * [[Дионисий Рали]] (1585 – 1600) * Еремия (споменат през март 1602 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Гавриил (споменаван от 1611 до 1622,<ref>Снегаров, 219</ref> починал в 1626<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> г.) * Макарий (избран на 18 април 1626, починал в 1646 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Партений (~1639<ref>[https://books.google.de/books?id=VUk_AAAAcAAJ&pg=PP7&lpg=PP7&dq=σιγιλλιον+πατριαρχου&source=bl&ots=quY5jyCn-C&sig=ACfU3U1cjU7YUMug8y06Lp-LZAZSLYuxUw&hl=el&sa=X&ved=2ahUKEwjBhdWixZXqAhWD-aQKHcx0CA4Q6AEwAnoECAcQAQ#v=onepage&q=σιγιλλιον%20πατριαρχου&f=false Κτιτορικόν ή προσκυνητήριον της ιεράς και βασιλικής μονής του Μεγάλου Σπηλαίου], σελ. 93</ref>) * Дионисий (избран на 23 август 1646, отстранен през януари 1650 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> Бивш [[халкидон]]ски митрополит. * Кирил (избран през март 1650, отстранен през януари 1653 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179; Снегаров, 222-223</ref> * Антим (избран в 1653 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Дионисий (избран в 1654, починал в 1658 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * [[Герасим II Константинополски|Герасим]] (избран на 23 ноември 1658, преместен на 14 август 1673 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179. Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през XVII в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 152 - 160.</ref> * Езекил (избран на 16 август 1673, споменава се на 15 май 1687 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref>. Бивш [[Ловчанска епархия|ловешки]] епископ. * Атанасий (споменат през 1687<ref>Снегаров, 222</ref> и март 1689, преместен в началото на 1692 г.<ref>Γερμανός, σ. 179</ref>) Впоследствие патриарх [[Атанасий V Константинополски]] (1709 – 1711). * Йосиф (споменат през март 1692 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Теодосий (споменат през май 1697 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180; срв. Снегаров, 227 и 254bis</ref> * Дионисий (споменат през 1707 г.<ref>Văetiși, A. Monasteries and Monastic Life in Bucharest in Brâncoveanu Period. – In: Constantin Brâncoveanu et le monde de l'Orthodoxie (ed. P. Guran). București, 2015, [https://www.academia.edu/27385269 131].</ref>, починал в 1714 г.<ref>Γερμανός, σ. 180</ref>) * Йосиф (избран през 1714<ref>Γερμανός, σ. 179</ref>, отстранен в 1722<ref>Снегаров, 227</ref> г.)<ref>И. Тютюнджиев, Търновският митрополит Йосиф (1714–1722). – Црквене студиjе, 4, 2007, [http://crkvenestudije-churchstudies.com/index.php/studies/issue/view/4 311 – 316].</ref> Автор на [[парафраза]] на [[Псалтир]]а на новогръцки език, посветена на [[Йоасаф II Охридски]].<ref>S. Eustratiades, Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Laura on Mount Athos, with Notices from Other Libraries. Cambridge MA, 1925, [https://archive.org/details/catalogueofgreek00monm/page/221/mode/1up 221], [https://archive.org/details/catalogueofgreek00monm/page/389/mode/1up 389–390]</ref> * Никифор (споменаван от 1722<ref>Снегаров, 228</ref> до януари 1737<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> г.) * Антим (споменат за пръв път през 1739<ref>Снегаров, 229</ref>, подал оставка през 1750<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> г.) * Теофил (избран през януари 1751, починал в 1763 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> * Партений (избран през 1763, преместен през 1769 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> * [[Калиник Търновски|Калиник]] (избран през януари 1770, починал в 1791 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> * [[Матей Търновски|Матей]] (избран през декември 1791, напуснал епархията към 1797;<ref>Γερμανός, σ. 180-181</ref> преизбран през февруари 1800<ref>Снегаров, 233</ref>, починал в 1802<ref>Γερμανός, σ. 182</ref> г.) * [[Филотей Кесарийски|Филотей]] (избран през февруари 1797,<ref>Γερμανός, σ. 181-182</ref> до януари 1800<ref>Снегаров, 233</ref> г.). Бивш [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски]] митрополит.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=6610 | заглавие = Φιλόθεος Καισαρείας | достъп_дата = 25 ноември 2013 г | фамилно_име = Stamatopoulos | първо_име = Dimitrios | дата = 19 декември 2002 г | труд = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | издател = Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor | lang = el }}</ref> * [[Даниил Търновски|Даниил]] (1802 – януари 1806 †), преди това ужички митрополит * [[Макарий Скалиерис|Макарий]] (избран през януари 1806, преместен през 1817<ref>Γερμανός, σ. 182</ref> г.) * [[Йоаникий Търновски|Йоаникий]] (избран на 18 юни 1817, обесен от турците на 12 юни 1821 г.)<ref>Снегаров, 235</ref> * [[Иларион Критянин]] (избран през юни 1821, отстранен през 1827, върнат през ноември 1830, починал на 8 февруари 1838 г.)<ref>Γερμανός, σ. 182-183</ref> * [[Константий II Константинополски|Константий]] (избран на 25 януари 1827, до ноември 1830 г.)<ref>Γερμανός, σ. 182-183</ref> Бивш [[Кюстендилска епархия|кюстендилски]] митрополит. * [[Панарет Константину|Панарет]] (избран през февруари 1838,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> дошъл в Търново на 6 юни 1838,<ref>Снегаров, 245</ref> отстранен в 1840 г.) Бивш панаирски борец, задигнал от олтарите светите чаши, за да ги претопи в прибори за трапезата си.<ref>Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 100.</ref> * [[Неофит Византийски]] (избран на 26 април 1840, напуснал епархията към 1846, преизбран на 29 август 1848,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> преместен през 1858 г.<ref>Снегаров, 249</ref>) * [[Атанасий Търновски|Атанасий]] (избран на 26 юни 1846,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> удавил се на 24 август 1848<ref>Снегаров, Ив. Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия на науките, 56. 1937, 143, 170</ref>) * [[Григорий Катрис]] (избран на 26 януари 1858,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> напуснал на 14 март 1867<ref>Снегаров, 252</ref>) * [[Иларион Макариополски|Иларион (Михайловски)]] (избран на 25 май 1872<ref>Снегаров, 252</ref>, до 4 юни 1875 г.) * [[Васил Друмев|Климент (Друмев)]] (1884 – 1901) * [[Антим Търновски|Антим (Кънчев)]] (1901 – 1914) * [[Йосиф Търновски|Йосиф (Рафаилов)]] (1914 – 1918) * [[Филип Търновски|Филип (Пенчев)]] (1920 – 1935) * [[Софроний Търновски|Софроний (Чавдаров)]] (1935 – 1961) * [[Стефан Великотърновски|Стефан (Стайков)]] (1962 – 1992) * [[Григорий Великотърновски|Григорий (Стефанов)]] (1994 –) == Манастири == === Великотърновско архиерейско наместничество === * [[Арбанашки манастир „Успение на Св. Богородица“]] * [[Арбанашки манастир „Св. Николай“]] * [[Килифаревски манастир|Килифаревски манастир „Рождество Богородично“]] * [[Къпиновски манастир|Къпиновски манастир „Св. Никола“]] * [[Мердански манастир|Мердански манастир „Св. 40 мъченици“]] * [[Патриаршески манастир|Патриаршески манастир „Св. Троица“]] * [[Плаковски манастир|Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“]] * [[Преображенски манастир|Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“]] * [[Присовски манастир „Св. Архангел Михаил“]] * [[Присовски манастир „Св. Пантелеймон“]] === Габровско архиерейско наместничество === * [[Соколски манастир|Соколски манастир „Успение Богородично“]] === Горнооряховско архиерейско наместничество === * [[Горнооряховски манастир|Горнооряховски манастир „Св. Пророк Илия“]] * [[Петропавловски манастир|Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“]] (Петропавловски манастир) === Дряновско архиерейско наместничество === * [[Дряновски манастир|Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“]] === Еленско архиерейско наместничество === * [[Буйньовски манастир|Буйньовски манастир „Св. Пророк Илия“]] * [[Марински манастир|Марински манастир „Св. Преображение Господне“]] === Свищовско архиерейско наместничество === * [[Свищовски манастир „Св. Ап. Петър и Павел“]] * [[Свищовски манастир „Света Богородица“|Свищовски манастир „Св. Богородица“]] === Севлиевско архиерейско наместничество === * [[Батошевски манастир „Въведение Богородично“]] * [[Батошевски манастир „Успение Богородично“]] == Храмове == === Катедрален храм === * „[[Рождество на Пресвета Богородица (Велико Търново)|Рождество на Пресвета Богородица]]“, [[Велико Търново]] === Храмове по духовни околии === * [[Великотърновска духовна околия]] * [[Габровска духовна околия]] * [[Горнооряховска духовна околия]] * [[Дряновска духовна околия]] * [[Еленска духовна околия]] * [[Никополска духовна околия]] * [[Павликенска духовна околия]] * [[Свищовска духовна околия]] * [[Севлиевска духовна околия]] == Бележки == <references/> {{Духовни околии на Великотърновска епархия на БПЦ}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Великотърновска епархия| ]] 7vaes92xrmctspoijep1rzj3dvq6k6j 12419126 12419080 2024-11-21T20:40:33Z Мико 4542 /* Търновски и Великотърновски митрополити */ 12419126 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Великотърновска епархия | местно име = | църква = [[Българска православна църква]] | карта=Dioceses of the Bulgarian Orthodox Church v2.png | карта-описание = | картинка= Veliko Tarnovo Cathedral 4.jpg | картинка-описание = Катедралният храм {{Br}}„Рождество на Пресвета Богородица“{{Br}} във [[Велико Търново]] | страна = [[България]] | център = Велико Търново | катедрална църква = „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Рождество на Пресвета Богородица]]“ | архиерейски наместничества = [[Габрово]]{{Br}} [[Горна Оряховица]]{{Br}} [[Дряново]]{{Br}} [[Елена]]{{Br}} [[Никопол]]{{Br}} [[Павликени]]{{Br}} [[Свищов]]{{Br}} [[Севлиево]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Григорий Великотърновски]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = [[Матей Никополски]] | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Великотърновска епархия''' е със седалище в град [[Велико Търново]] и архиерейски наместничества в [[Свищов]], [[Никопол]], [[Горна Оряховица]], [[Габрово]], [[Елена]], [[Севлиево]], [[Дряново]] и [[Павликени]]. == История == Вижте също [[Търновска патриаршия]]. === Изследвания === * [[Юрдан Трифонов|Трифонов, Ю.]] [http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm Унищожаването на Търновската патриаршия и заместянето ѝ с автономно митрополитство-архиепископство]. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 22 – 23, 1906 – 1907, 1 – 40. * Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през XV – XIX в. Велико Търново, 2007. * Тютюнджиев, Ив. Търновският епископат XII – XXI век. Велико Търново, 2007. * Вачев, Х. Резиденции, църкви и манастири в Търновската митрополия през XV – XVIII век. Велико Търново, 2012. * Пенчева, Ж. Български православни храмове през Възраждането. Велико Търново, 2015. == Търновски и Великотърновски митрополити == [[Файл:Veliko Tarnovo Metropolitan.JPG|мини|280px|Административна сграда на Великотърновската митрополия (вдясно)]] * Еремия (споменава се през август 1394 и в 1401 г.<ref>Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38.</ref> или местоблюстител [в качеството си на [[Молдавия|молдовлахийски]] митрополит] от август 1394 до 1407/1408 г.)<ref>Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 473].</ref> * Игнатий (1437 – 1463/4)<ref>Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 474]; Тютюнджиев, И., Христов, И. Гръцки извори за живота и делото на митрополит Игнатий Търновски. – Црквене студије 2 (2005), [https://www.academia.edu/25524511 245 – 249].</ref> * Герасим (споменат през януари 1467 г.)<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 178</ref> * Панкратий (споменат през октомври 1474 г.)<ref>Γερμανός, σ. 178</ref> * [[Теофил Търновски|Теофил]] (споменат през 1527<ref>Αλέξανδρος (Λαυριώτης), Το Μυλοπόταμον (συλλογή ιστορικών μνημονευμάτων). – Ο εν Κωνσταντινουπόλει Ελληνικός Φιλολογικός Σύλλογος: Σύγγραμμα περιοδικόν, 28, 1899-1902, [http://medusa.libver.gr/jspui/bitstream/123456789/4482/4/TOM%2028%20SEL.%201-278.pdf 228] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160821220333/http://medusa.libver.gr/jspui/bitstream/123456789/4482/4/TOM%2028%20SEL.%201-278.pdf |date=2016-08-21 }}.</ref> и 1530<ref>Ζαχαριάδου, Ε. Α. Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567). Αθήνα, 1996, 123; Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 295.</ref> г.) * Йоаким (споменат в 1556, 1558<ref>Снегаров, 212</ref> и 1561<ref>Γερμανός, σ. 178</ref> г.) * Арсений (споменат през януари 1565-август 1567<ref>Γερμανός, σ. 178</ref> и в 1573<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 197</ref> г.) * [[Дионисий Рали]] (1585 – 1600) * Еремия (споменат през март 1602 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Гавриил (споменаван от 1611 до 1622,<ref>Снегаров, 219</ref> починал в 1626<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> г.) * Макарий (избран на 18 април 1626, починал в 1646 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Партений (~1639<ref>[https://books.google.de/books?id=VUk_AAAAcAAJ&pg=PP7&lpg=PP7&dq=σιγιλλιον+πατριαρχου&source=bl&ots=quY5jyCn-C&sig=ACfU3U1cjU7YUMug8y06Lp-LZAZSLYuxUw&hl=el&sa=X&ved=2ahUKEwjBhdWixZXqAhWD-aQKHcx0CA4Q6AEwAnoECAcQAQ#v=onepage&q=σιγιλλιον%20πατριαρχου&f=false Κτιτορικόν ή προσκυνητήριον της ιεράς και βασιλικής μονής του Μεγάλου Σπηλαίου], σελ. 93</ref>) * Дионисий (избран на 23 август 1646, отстранен през януари 1650 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> Бивш [[халкидон]]ски митрополит. * Кирил (избран през март 1650, отстранен през януари 1653 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179; Снегаров, 222-223</ref> * Антим (избран в 1653 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Дионисий (избран в 1654, починал в 1658 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * [[Герасим II Константинополски|Герасим]] (избран на 23 ноември 1658, преместен на 14 август 1673 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179. Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през XVII в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 152 - 160.</ref> * Езекил (избран на 16 август 1673, споменава се на 15 май 1687 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref>. Бивш [[Ловчанска епархия|ловешки]] епископ. * Атанасий (споменат през 1687<ref>Снегаров, 222</ref> и март 1689, преместен в началото на 1692 г.<ref>Γερμανός, σ. 179</ref>) Впоследствие патриарх [[Атанасий V Константинополски]] (1709 – 1711). * Йосиф (споменат през март 1692 г.)<ref>Γερμανός, σ. 179</ref> * Теодосий (споменат през май 1697 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180; срв. Снегаров, 227 и 254bis</ref> * Дионисий (споменат през 1707 г.<ref>Văetiși, A. Monasteries and Monastic Life in Bucharest in Brâncoveanu Period. – In: Constantin Brâncoveanu et le monde de l'Orthodoxie (ed. P. Guran). București, 2015, [https://www.academia.edu/27385269 131].</ref>, починал в 1714 г.<ref>Γερμανός, σ. 180</ref>) * Йосиф (избран през 1714<ref>Γερμανός, σ. 179</ref>, отстранен в 1722<ref>Снегаров, 227</ref> г.)<ref>И. Тютюнджиев, Търновският митрополит Йосиф (1714–1722). – Црквене студиjе, 4, 2007, [http://crkvenestudije-churchstudies.com/index.php/studies/issue/view/4 311 – 316].</ref> Автор на [[парафраза]] на [[Псалтир]]а на новогръцки език, посветена на [[Йоасаф II Охридски]].<ref>S. Eustratiades, Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Laura on Mount Athos, with Notices from Other Libraries. Cambridge MA, 1925, [https://archive.org/details/catalogueofgreek00monm/page/221/mode/1up 221], [https://archive.org/details/catalogueofgreek00monm/page/389/mode/1up 389–390]</ref> * Никифор (споменаван от 1722<ref>Снегаров, 228</ref> до януари 1737<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> г.) * Антим (споменат за пръв път през 1739<ref>Снегаров, 229</ref>, подал оставка през 1750<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> г.) * Теофил (избран през януари 1751, починал в 1763 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> * Партений (избран през 1763, преместен през 1769 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> * [[Калиник Търновски|Калиник]] (избран през януари 1770, починал в 1791 г.)<ref>Γερμανός, σ. 180</ref> * [[Матей Мурузис|Матей]] (избран през декември 1791, напуснал епархията към 1797;<ref>Γερμανός, σ. 180-181</ref> преизбран през февруари 1800<ref>Снегаров, 233</ref>, починал в 1802<ref>Γερμανός, σ. 182</ref> г.) * [[Филотей Кесарийски|Филотей]] (избран през февруари 1797,<ref>Γερμανός, σ. 181-182</ref> до януари 1800<ref>Снегаров, 233</ref> г.). Бивш [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски]] митрополит.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=6610 | заглавие = Φιλόθεος Καισαρείας | достъп_дата = 25 ноември 2013 г | фамилно_име = Stamatopoulos | първо_име = Dimitrios | дата = 19 декември 2002 г | труд = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | издател = Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor | lang = el }}</ref> * [[Даниил Търновски|Даниил]] (1802 – януари 1806 †), преди това ужички митрополит * [[Макарий Скалиерис|Макарий]] (избран през януари 1806, преместен през 1817<ref>Γερμανός, σ. 182</ref> г.) * [[Йоаникий Търновски|Йоаникий]] (избран на 18 юни 1817, обесен от турците на 12 юни 1821 г.)<ref>Снегаров, 235</ref> * [[Иларион Критянин]] (избран през юни 1821, отстранен през 1827, върнат през ноември 1830, починал на 8 февруари 1838 г.)<ref>Γερμανός, σ. 182-183</ref> * [[Константий II Константинополски|Константий]] (избран на 25 януари 1827, до ноември 1830 г.)<ref>Γερμανός, σ. 182-183</ref> Бивш [[Кюстендилска епархия|кюстендилски]] митрополит. * [[Панарет Константину|Панарет]] (избран през февруари 1838,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> дошъл в Търново на 6 юни 1838,<ref>Снегаров, 245</ref> отстранен в 1840 г.) Бивш панаирски борец, задигнал от олтарите светите чаши, за да ги претопи в прибори за трапезата си.<ref>Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 100.</ref> * [[Неофит Византийски]] (избран на 26 април 1840, напуснал епархията към 1846, преизбран на 29 август 1848,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> преместен през 1858 г.<ref>Снегаров, 249</ref>) * [[Атанасий Търновски|Атанасий]] (избран на 26 юни 1846,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> удавил се на 24 август 1848<ref>Снегаров, Ив. Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия на науките, 56. 1937, 143, 170</ref>) * [[Григорий Катрис]] (избран на 26 януари 1858,<ref>Γερμανός, σ. 183</ref> напуснал на 14 март 1867<ref>Снегаров, 252</ref>) * [[Иларион Макариополски|Иларион (Михайловски)]] (избран на 25 май 1872<ref>Снегаров, 252</ref>, до 4 юни 1875 г.) * [[Васил Друмев|Климент (Друмев)]] (1884 – 1901) * [[Антим Търновски|Антим (Кънчев)]] (1901 – 1914) * [[Йосиф Търновски|Йосиф (Рафаилов)]] (1914 – 1918) * [[Филип Търновски|Филип (Пенчев)]] (1920 – 1935) * [[Софроний Търновски|Софроний (Чавдаров)]] (1935 – 1961) * [[Стефан Великотърновски|Стефан (Стайков)]] (1962 – 1992) * [[Григорий Великотърновски|Григорий (Стефанов)]] (1994 –) == Манастири == === Великотърновско архиерейско наместничество === * [[Арбанашки манастир „Успение на Св. Богородица“]] * [[Арбанашки манастир „Св. Николай“]] * [[Килифаревски манастир|Килифаревски манастир „Рождество Богородично“]] * [[Къпиновски манастир|Къпиновски манастир „Св. Никола“]] * [[Мердански манастир|Мердански манастир „Св. 40 мъченици“]] * [[Патриаршески манастир|Патриаршески манастир „Св. Троица“]] * [[Плаковски манастир|Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“]] * [[Преображенски манастир|Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“]] * [[Присовски манастир „Св. Архангел Михаил“]] * [[Присовски манастир „Св. Пантелеймон“]] === Габровско архиерейско наместничество === * [[Соколски манастир|Соколски манастир „Успение Богородично“]] === Горнооряховско архиерейско наместничество === * [[Горнооряховски манастир|Горнооряховски манастир „Св. Пророк Илия“]] * [[Петропавловски манастир|Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“]] (Петропавловски манастир) === Дряновско архиерейско наместничество === * [[Дряновски манастир|Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“]] === Еленско архиерейско наместничество === * [[Буйньовски манастир|Буйньовски манастир „Св. Пророк Илия“]] * [[Марински манастир|Марински манастир „Св. Преображение Господне“]] === Свищовско архиерейско наместничество === * [[Свищовски манастир „Св. Ап. Петър и Павел“]] * [[Свищовски манастир „Света Богородица“|Свищовски манастир „Св. Богородица“]] === Севлиевско архиерейско наместничество === * [[Батошевски манастир „Въведение Богородично“]] * [[Батошевски манастир „Успение Богородично“]] == Храмове == === Катедрален храм === * „[[Рождество на Пресвета Богородица (Велико Търново)|Рождество на Пресвета Богородица]]“, [[Велико Търново]] === Храмове по духовни околии === * [[Великотърновска духовна околия]] * [[Габровска духовна околия]] * [[Горнооряховска духовна околия]] * [[Дряновска духовна околия]] * [[Еленска духовна околия]] * [[Никополска духовна околия]] * [[Павликенска духовна околия]] * [[Свищовска духовна околия]] * [[Севлиевска духовна околия]] == Бележки == <references/> {{Духовни околии на Великотърновска епархия на БПЦ}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Великотърновска епархия| ]] ll4k4bjvojy2bohexqay5bwzc6548n0 0 123945 12419361 12009633 2024-11-22T01:08:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419361 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Унгария]] | знаме = Flag of Hungary.svg | писта = [[Хунгароринг]] | карта = Hungaroring circuit 1989-2002.svg | дата = 19 август 2001 | обиколки = 77 | дължина писта = 3,976 | дължина състезание = 306,075 | текуща година = 2001 | победа време = 1:41:49.675 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:14.059 | първа позиция пилот= Михаел Шумахер | нбо време = 1:16.723 (51) | нбо пилот = [[Мика Хакинен]] }} '''2001 Голяма награда на Унгария''' е 16-о за [[Голяма награда на Унгария|Голямата награда на Унгария]] и тринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|Сезон 2001]] във [[Формула 1]], който се провежда на [[19 август]] [[2001]], на пистата [[Хунгароринг]], [[Будапеща]], [[Унгария]]. == Репортаж == По време на това състезание Михаел Шумахер спечелва своята четвърта [[Световен шампион във Формула 1|световна титла във Формула 1]] и изравнява рекорда на [[Ален Прост]] от 51 победи в кръгове от шампионата. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 77 | 1:41:49.675 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 77 | +3.363 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +3.940 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Ралф Шумахер]]''' | '''[[Уилямс]]-[[БМВ]]''' | 77 | +49.687 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +1:10.293 | 6 | '''2''' |- ! 6 | 16 | {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' | '''[[Заубер]]-[[Петронас]]''' | 76 | +1 Об. | 7 | '''1''' |- ! 7 | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 76 | +1 Об. | 9 | |- ! 8 | 6 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 76 | +1 Об. | 8 | |- ! 9 | 10 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 75 | +2 Об. | 10 | |- ! 10 | 12 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]] | 75 | +2 Об. | 12 | |- ! 11 | 19 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 75 | +2 Об. | 13 | |- ! 12 | 14 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]-[[Азиатек]] | 74 | +3 Об. | 21 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 67 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Асер (двигател)|Асер]] | 63 | Завъртане | 16 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Тарсо Маркес]] | [[Минарди]]-[[Юръпиън (двигатели)|Юръпиън]] | 63 | Налягане-масло | 22 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 58 | Електро | 11 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]] | 53 | Хидравлика | 5 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Минарди]]-[[Юръпиън (двигатели)|Юръпиън]] | 37 | Спирачки | 18 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 34 | Завъртане | 17 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Енрике Бернолди]] | [[Ероуз]]-[[Азиатек]] | 11 | Завъртане | 20 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Лучано Бурти]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Асер (двигател)|Acep]] | 8 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 0 | Завъртане | 14 | |} == Бележки == * Най-бърза обиколка: [[Мика Хакинен]] 1.16.723 мин; * Първа позиция: [[Михаел Шумахер]] 1.14.082 мин; * [[Хайнц-Харалд Френцен]] отново се състезава, след като е уволнен от [[Джордан Гран При|Джордан]] в отбора на [[Прост Гран При|Прост]] на мястото на [[Жан Алези]], който отива на мястото на Френцен в Джордан. * От този кръг до края на сезона [[Ярно Трули]] пилотира с номер 11, а предишният му номер 12 е даден на Алези; * [[Еди Ървайн]] отпада на първия завой в началото на състезанието; * Двойната победа на Шумахер и Баричело носи третата поредна световна титла при конструкторите. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 94 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 51 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 46 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | align="right"| 44 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 21 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 140 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 72 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 59 |- | 4 | {{flagicon|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Петронас]] | align="right"| 20 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[БАР]]-[[Хонда]] | align="right"| 16 |} {{col-end}} * <small>'''Бележка''': И в двете класирания са показани само първите пет отбора.</small> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2001/46/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141028235737/http://www.formula1.com/results/season/2001/46/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Германия|2001 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|сезон 2001]]''' |Следващо състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Белгия|2001 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2000 Голяма награда на Унгария|2000]] | style="padding:0 1em;" |''' [[Голяма награда на Унгария]] ''' |Следваща година:<br /> [[2002 Голяма награда на Унгария|2002]] |} [[Категория:Голяма награда на Унгария]] [[Категория:2001 година в Европа]] h5nolbx608d4xbr5h62xcwc42x5h0sd 0 124196 12419592 12276975 2024-11-22T09:08:53Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419592 wikitext text/x-wiki {{Софтуер | name = Joomla! | logo = [[File:Joomla!-Logo.svg|120px]] | screenshot = [[File:Backend Joomla 4 en.png|220px]] | caption = Joomla! 4 administration backend | developer = {{#property:P178}} | released = {{wikidata|property|P577}} | latest release version = {{wikidata|property|reference|P348}} | последна версия дата = {{wikidata|qualifier|P348|P577}} | programming language = {{wikidata|property|P277}} | operating system = {{#statements:P306}} | size = {{wikidata|property|qualifier|P3575|P2701}} | status = Active | genre = {{wikidata|property|P31}} | license = {{#property:P275}} | website = {{wikidata|property|P856}} }} '''Joomla!''' ''[dju:mla]'' ('''Джумла!''') е безплатна [[система за управление на съдържанието]] (CMS-Content Management System) с [[отворен код]], написана на [[PHP]], за публикуване на уеб съдържание. Използва [[база данни]] [[MySQL]] и техники на [[обектно ориентирано програмиране]] (ООП). Joomla! включва/съдържа възможности, като кеширане на страници (''page caching'') за подобряване на изпълнението, [[RSS]] четци (''RSS feeds''), версии на страниците за печат, предаване на кратки новини (т.нар. ''news flashes''), [[блог]]ове, анкети (''web polls''), [[Уебсайт|уеб сайт]] търсене и [[езикова локализация]]. Към юли 2013 г. Joomla! е била изтеглена над 35 милиона пъти.<ref>{{Citation |title=Leadership Highlights from March 2012 |url=http://magazine.joomla.org/issues/Issue-Apr-2012/item/736-Leadership-Highlights-from-March-2012 |accessdate=2013-08-27 |archivedate=2012-06-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120618152132/http://magazine.joomla.org/issues/Issue-Apr-2012/item/736-Leadership-Highlights-from-March-2012 }}</ref> Над 6000 безплатни, некомерсиални разширения са достъпни от официалната страница на Joomla!. Смята се, че тя е втората най-използвана [[CMS]] система след [[WordPress]].<ref>[http://w3techs.com/technologies/overview/content_management/all Usage Statistics and Market Share of Content Management Systems for Websites, February 2012]</ref> Джумла има редица преводи на над 60 езика, включително [[български език|български]]. Глобалната общност от потребители и разработчици се състои от над 150 хиляди души, а в българския портал на системата има близо 3000 потребители. == История == Joomla! е резултат от отцепването на екип от Mambo на 17 август 2005, който взима сорскода и започва самостоятелна разработка върху него. Разработчиците от Joomla! създават уеб сайт, наречен OpenSourceMatters.org (OSM), за да разпространяват информация за потребителите, разработчици, уеб дизайнери и за общността като цяло. Ръководител на проекта Андрю Еди (Andrew Eddie) написва писмо, което се появява в частта за известия на обществения форум mamboserver.com. В рамките на един ден малко повече от хиляда души се присъединили към OpenSourceMatters.org, повечето от които изразяват своята подкрепа и насърчават проекта, в резултат на което сайта бил претоварен и блокирал. През първите две седмици след съобщението на Андрю Еди, екипите биват реорганизирани и общността продължава да расте. На 18 август Андрю Еди призовава общността да избере име за проекта от списък с предварително избрани имена. Основният екип посочил, че ще вземе окончателното решение за името на проекта в зависимост от решението на общността. В крайна сметка основният екип избира име, което не е в списъка с предложени имена. На 22 септември новото име „Joomla!“, бива обявено. Това е английското произношение на думата на езика [[суахили]] ''Jumla'', която означава „всички заедно“ или „като едно цяло“.<ref>[http://opensourcematters.org/joomla.html „Joomla!“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100208221422/http://opensourcematters.org/joomla.html |date=2010-02-08 }}. Open Source Matters.</ref> На 26 септември екипът разработчици представя лого и приканва общността за гласуване по него. На 29 септември е взето решение. Joomla! печели наградата Packt Publishing Open Source Content Management System през 2006 г., 2007 г. и 2011 г.<ref name=packtpub-award>{{cite web |date=14 ноември 2006 |title=2006 Open Source Content Management System Award Winner Announced |publisher=Packt Publishing |url=http://www.packtpub.com/article/open-source-content-management-system-award-winner-announced |accessdate=8 март 2007 |архив_дата=2007-01-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070103161948/http://www.packtpub.com/article/open-source-content-management-system-award-winner-announced }}</ref><ref name=packtpub-award2>{{cite web |date=31 октомври 2007 |title=Joomla! Wins Best PHP Open Source Content Management System |publisher=Packt Publishing |url=http://www.packtpub.com/article/joomla-wins-best-php-open-source-content-management-system |accessdate=31 октомври 2007 |архив_дата=2007-11-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071110100811/http://www.packtpub.com/article/joomla-wins-best-php-open-source-content-management-system }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.packtpub.com/blog/2011-open-source-awards-winner-news-open-source-cms|title=2011 Open Source Awards Winner news: Open Source CMS|достъп_дата=2013-08-27|архив_дата=2011-11-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111113185027/http://www.packtpub.com/blog/2011-open-source-awards-winner-news-open-source-cms}}</ref> На 27 октомври 2008 г. Packt Publishing обяви, че Johan Janssens е „най-ценният човек“ (MVP), заради работата му като един от водещите разработчици на версията 1.5 Joomla!. През 2009 г. Луи Ландри получава наградата „Най-ценен човек“ за ролята си на архитект и координатор за развитието на Joomla!. {| class="wikitable" |+ Joomla версии ! scope="col" | ! scope="col" | Версия ! scope="col" | Дата на издаване ! scope="col" | Поддържана до |- | rowspan="4" | 1.x ! scope="row" {{Версия |o |1.0}} | 15 септември 2005<ref>{{cite web |url=https://downloads.joomla.org/cms/joomla10 |title= Joomla! 1.0 |date=17 September 2005 |access-date=28 January 2023 |website=joomla.org |language=en}}</ref> | 22 юли 2009<ref>{{cite web|url=https://www.cmswire.com/cms/web-cms/procrastinators-joomla-10-end-of-life-is-here-005071.php |title=Procrastinators: Joomla 1.0 End of Life is Here |last=Sandven |first= Kristoffer |date=20 July 2009 |website=CMS Critic | access-date=5 December 2020 |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |1.5}} | 22 януари 2008<ref>{{cite web |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/4488-ladies-and-gentlemen.html |title= Ladies and Gentlemen... |date=21 January 2008 |access-date=28 January 2023 |website=joomla.org |language=en}}</ref> | 30 септември 2012<ref>{{cite web |url=https://docs.joomla.org/Joomla_1.5_version_history |title=Joomla 1.5 version history |date=27 March 2012 |access-date=28 January 2023 |website=joomla.org |quote=Joomla! 1.5 EOL (End of Life) notice - Sept 2012. |language=en}}</ref>, <span title="Long-term support">дългосрочна поддръжка</span> |- ! scope="row" {{Версия |o |1.6}} | 10 януари 2011<ref>{{cite web |url=https://www.joomla.org/announcements/general-news/5348-joomlar-16-has-arrived.html |title=Joomla! 1.6 Has Arrived! |website=Joomla.org |date=10 January 2011 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 10 януари 2011<ref>{{cite web |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5383-joomla-166-released.html |title=Joomla! 1.6.6 Released |website=Joomla.org |date=26 July 2011 |access-date=28 January 2023 |quote=Version 1.6 will reach end of life on 19 August 2011. |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |1.7}} | 19 юли 2011<ref>{{cite web |title=Joomla! 1.7 Released |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5380-joomla-170-released.html |website=Joomla.org |date=19 July 2011 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 24 февруари 2012<ref>{{cite web |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5411-joomla-175-released.html |title=Joomla! 1.7.5 Released |website=Joomla.org |date=2 February 2012 |access-date=28 January 2023 |quote=Version 1.7 will reach end of life on 24 February 2012. |language=en}}</ref> |- | 2.x ! scope="row" {{Версия |o |2.5}} | 24 януари 2012<ref>{{cite web |title=Joomla 2.5.0 Released |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5403-joomla-250-released.html |website=Joomla.org |date=24 January 2012 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 31 декември 2014<ref>{{cite web|url=https://www.hostaway.net.au/news/joomla-2-5-end-of-life/ |title=Joomla 2.5 end of life |date=23 October 2014 | access-date=5 December 2020 |language=en}}</ref>, <span title="Long-term support (английски)">дългосрочна поддръжка</span> |- | rowspan="11" | 3.x ! scope="row" {{Версия |o |3.0}} | 27 септември 2012<ref>{{cite web |title=Joomla 3.0.0 Released |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5464-joomla-3-0-0-released.html |website=Joomla.org |date=27 September 2012 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 24 април 2013<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=Joomla.org |date=4 February 2013 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.1}} | 24 април 2013<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.1.0 Stable Released |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5494-joomla-3-1-0-stable-released.html |website=Joomla.org |date=24 April 2013 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 6 ноември 2013<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=Joomla.org |date=6 November 2013 |access-date=28 January 2023 |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.2}} | 6 ноември 2013<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.2.0 Stable Released |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5516-joomla-3-2-0-stable-released.html |website=Joomla.org |date=6 November 2013 |language=en}}</ref> | 20 октомври 2014<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=Joomla.org |date=30 April 2014 |access-date=28 January 2023 |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.3}} | 20 април 2014<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.3.0 Released |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5546-joomla-3-3-0-released.html |website=Joomla.org |date=30 April 2014 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 25 февруари 2015<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=23 September 2014 |quote=End of Life: 3.4 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.4}} | 25 февруари 2015<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.4 is Here |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5586-joomla-3-4-is-here.html |website=Joomla.org |date=24 February 2015 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 21 март 2016<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=24 December 2015 |quote=End of Life: 3.5 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.5}} | 21 март 2016<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.5 is Here |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5654-joomla-3-5-is-here.html |website=Joomla.org |date=21 March 2016 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 12 юли 2016<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=5 April 2016 |quote=End of Life: 3.6 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.6}} | 12 юли 2016<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.6 is Here |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5664-joomla-3-6-is-here.html |website=Joomla.org |date=12 July 2016 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 25 април 2017<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=13 December 2016 |quote=End of Life: 3.7 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.7}} | 25 април 2017<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.7 is Here |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5703-joomla-3-7-is-here.html |website=Joomla.org |date=25 April 2017 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 19 септември 2017<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=17 August 2017 |quote=End of Life: 3.8 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.8}} | 19 септември 2017<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.8.0 Release |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5713-joomla-3-8-0-release.html |website=Joomla.org |date=19 September 2017 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 30 октомври 2018<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=6 October 2018 |quote=End of Life: 3.9 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |o |3.9}} | 30 октомври 2018<ref>{{cite web |title=Joomla! 3.9.0 Release |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5748-the-privacy-tool-suite-by-joomla-joomla-3-9-is-here.html |website=Joomla.org |date=30 October 2018 |access-date=29 November 2020 |language=en}}</ref> | 17 август 2021<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=28 January 2023 |date=6 July 2021 |quote=End of Life: 3.10 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |co |3.10.x}} | 17 август 2021<ref name="j310j4announcement">{{cite web |title=Joomla 4.0 and Joomla 3.10 are here! |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5845-joomla-4-0-and-joomla-3-10-are-here.html |website=Joomla.org |date=17 August 2021 |access-date=17 August 2021 |language=en}}</ref> | 17 август 2023<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=25 January 2023 |date=17 August 2021 |quote=End of Life: 17.08.2023 |language=en}}</ref>, <span title="Long-term support (английски)">дългосрочна поддръжка</span> |- | rowspan="5" | 4.x ! scope="row" {{Версия |co |4.0}} | 17 август 2021<ref name="j310j4announcement" /> | 15 февруари 2022<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=25 January 2023 |date=17 August 2021 |quote=End of Life: 4.1 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |co |4.1}} | 15 февруари 2022<ref>{{cite web |title=Joomla 4.1.0 Stable - New standards in accessible website design |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5855-joomla-4-1-0-stable-new-standards-in-accessible-website-design.html |website=Joomla.org |date=15 February 2022 |language=en}}</ref> | 16 август 2022<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=25 January 2023 |date=15 February 2022 |quote=End of Life: 4.2 release |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |co |4.2}} | 16 август 2022<ref>{{cite web |title=Joomla 4.2 and 3.10.11 release |url=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5865-joomla-4-2-release.html |website=Joomla.org |date=16 August 2022 |language=en}}</ref> | 18 април 2023<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=25 January 2023 |date=30 November 2022 |quote=End of Life: 4.3 release (currently planned for April 2023) |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |c |{{Joomla version}}}} | {{Joomla version|date}} | 18 април 2023<ref>{{cite web |title=Joomla! CMS versions |url=https://docs.joomla.org/Joomla!_CMS_versions |website=joomla.org |access-date=25 January 2023 |date=30 November 2022 |quote=End of Life: 4.3 release (currently planned for April 2023) |language=en}}</ref> |- ! scope="row" {{Версия |p |{{Joomla version|unstable}}}} | {{nowrap|{{Joomla version|unstabledate}} }} | не е налична |- | colspan="4" | {{Версия|l|покажи=111110}} |} === История на версиите === Joomla 1.0 е пусната на 22 септември 2005 г. въз основа на Mambo 4.5.2.3. Joomla 1.5 е пусната на 22 януари 2008 г. Най-новата версия е 1.5.26 пусната на 27 март 2012 г.<ref>[http://docs.joomla.org/Joomla_1.5_version_history Joomla 1.5 version history]</ref> Joomla 1.6 е пусната на 10 януари 2011 г.<ref>{{cite web|title=Joomla! 1.6 Review|url=http://www.cmscritic.com/joomla-1-6-review/ |last=Johnston |first=Mike |date=13 януари 2011 |work=CMS Critic}}</ref><ref>{{cite web|title=Joomla! 1.6 Has Arrived! |url=http://www.joomla.org/announcements/general-news/5348-joomlar-16-has-arrived.html |work=Joomla.org |publisher=Open Source Matters |date=10 януари 2011}}</ref> Joomla 1.7 е пусната на 19 юли 2011 г., шест месеца след 1.6.0.<ref>{{cite web|url=http://www.cmscritic.com/joomla-cms-1-7-released-with-focus-on-enhanced-security/ |title=1.7 released with focus on enhanced security. |last=Johnston |first=Mike |date=19 юли 2011 |work=CMS Critic}}</ref> Тази версия добавя по-голяма сигурност и по-добри инструменти за миграция.<ref>{{cite web|title=Joomla! 1.7 Released |url=http://www.joomla.org/announcements/release-news/5380-joomla-170-released.html |work=Joomla.org |publisher=Open Source Matters |date=19 юли 2011}}</ref> Joomla 2.5 е пусната на 24 януари 2012 г.<ref>{{cite web |title=Joomla 2.5 Review |url=http://www.cmscritic.com/joomla-2-5-review/ |last=Johnston |first=Mike |date=24 юни 2012 |work=CMS Critic |достъп_дата=2013-08-27 |архив_дата=2012-06-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120629174619/http://www.cmscritic.com/joomla-2-5-review/ }}</ref>, шест месеца след 1.7.0. Joomla 3.0 е пусната на 27 септември 2012 г.<ref>{{cite web|title=Joomla 3.0.0 Released |url=http://www.joomla.org/announcements/release-news/5464-joomla-3-0-0-released.html |work=Joomla.org |publisher=Joomla.org |accessdate=28 септември 2012}}</ref> Joomla 3.1 е пусната до 24 април 2013 г. <ref>{{cite web|title=Joomla 3.1.1 Stable Released |url=http://www.joomla.org/announcements/release-news/5499-joomla-3-1-1-stable-released.html |work=Joomla.org |publisher=Joomla.org |accessdate=27 април 2013}}</ref> Joomla 4 е пусната до 17 август 2021 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.joomla.org/announcements/release-news/5845-joomla-4-0-and-joomla-3-10-are-here.html|заглавие=Joomla 4.0 and Joomla 3.10 are here!}}</ref> == Внедряване и инсталиране == Подобно на много други популярни [[Уеб приложение|уеб приложения]], Joomla! може да се изпълнява на [[LAMP]] (безплатен пакет софтуер, с отворен код).<ref>{{Cite web|url=http://www.joomla.org/technical-requirements.html|title=Technical Requirements|accessdate=8 август 2012}}</ref> Много хостинг доставчици имат контролни панели, които позволяват автоматичната инсталация на Joomla!. На [[Windows]] Joomla! може да се инсталира с помощта на [[Microsoft Web Platform Installer]], който автоматично разпознава и инсталира всичко липсващо, като например [[PHP]] или [[MySQL]].<ref>{{cite web |title=The Easy Way To Install PHP on Windows |publisher=[[SitePoint]] |url=http://articles.sitepoint.com/article/php-windows-web-platform-installer |accessdate=20 ноември 2009 }}</ref> Joomla! се радва на силна подкрепа от хостинг доставчици, които се специализират в нея или могат да я поддържат. Много уеб сайтове предоставят информация за инсталиране и поддръжка на Joomla! сайтове. == Шаблони за Joomla == Шаблоните за Joomla са многостранни разширения, които са отговорни за оформлението, дизайна и структурата на задвижваните от Joomla сайтове. Докато [[Системата за управление на съдържанието|CMS]] управлява съдържанието, шаблоните управляват външния вид, усещането за елементите на това съдържание и цялостния дизайн на задвижваните от Joomla сайтове. Съдържанието и дизайна в шаблоните на Joomla са отделни и могат да се редактират, променят и изтриват поотделно. Шаблонът е мястото, където е зададен дизайнът на основния лейаут за сайт на Joomla. Това включва мястото, където потребителите поставят различни елементи (компоненти, модули и плъгини), които са отговорни за различните видове съдържание. Ако шаблонът може да бъде персонализиран от потребителя, потребителят може да промени разположението на съдържанието в сайта, например да постави главното меню от дясната или лявата страна на екрана. Има много платени и безплатни шаблони на разположение в интернет. === Компоненти на шаблона === ==== Layout ==== Шаблонът е мястото, където е зададен дизайнът на главния лейаут за Joomla сайт. Това включва мястото, където потребителите поставят различни елементи (компоненти, модули и плъгини), които са отговорни за различните видове съдържание. ==== Цветова схема ==== Използвайки [[CSS]] в дизайна на шаблона, потребителите могат да променят цветовете на фона, текст, линкове или почти всичко, което те биха могли да променят използвайки [[(X)HTML]]. ==== Снимки и ефекти ==== Потребителите могат също да контролират начина, по който изображенията се извеждат на страницата и дори да създават флаш ефекти, като падащи менюта. ==== Шрифтове ==== Същото важи и за шрифтовете. Дизайнът за тях е заложен в [[CSS]] файла на темплейта, създавайки единен изглед за целия сайт, което прави лесно промяната на целия изглед само чрез промяна на един или два файла, а не всяка една страница по отделно. == Разширения за Joomla == Разширенията за Joomla спомагат за разширяването на възможностите на Joomla сайтове. Има пет вида разширения: компоненти, модули, плъгини, шаблони и езици. Всяко едно от тези разширения управлява конкретна функция. === Компоненти === Това е основно средство, което разширява функционалните възможности на Joomla! и представлява набор от скриптове, които отговарят за определени функции. В повечето случаи компонентите се виждат в централната колона на сайта. Компоненти в Joomla! са форуми, файлови архиви, галерии, системи за статистика и т.н. Управление на потребителите, създаване на категории – всичко това се изпълнява от компоненти. Компонентите в Joomla се състоят от 2 части: административен панел на компонента и фронтенд (сайт). Една от частите може да отсъства, например стандартният компонент ''Search'' няма административна част, а компонента ''Config'' (настройка на глобалните параметри в сайта), съдържа само административна част. ==== Плъгини ==== Това са по-напреднали разширения и по същество обработват дадено събитие. По време на изпълнение на част от Joomla!, на модул или компонент, може да бъде задействано събитие. Когато се задейства събитие, плъгинът може да бъде извикан, за да се справи с това събитие; например плъгин може да блокира потребителски статии или да филтрира лоши думи. ==== Шаблони ==== Описват основния дизайн на сайтовете в Joomla. Те са разширенията, които позволяват на потребителите да променят външния облик на сайта. Потребителите ще виждат модули и компоненти в шаблона. Те са адаптивни и гъвкави. Шаблоните определят „стила“ на даден сайт. ==== Модули ==== Средство за разширяване на възможностите в Joomla. В повечето случаи, модулите изпълняват функции, които показват информация и са допълнение към компоненти. Модулите се разполагат вляво или вдясно на сайта. Примерни модули са: навигационното меню, календари, списък с популярни статии и т.н. При публикуване на модула може да се укаже на каква позиция в шаблона да се намира той. ==== Езици ==== Много прости разширения, които може да се използват като основна част или като софтуерно разширение. === Примери за сайтове, които използват Joomla === * Linux.com * Harvard.edu * Официалният сайт на Джумла<ref>http://www.joomla.org</ref> * Джумла България!<ref>https://joomla.bg</ref> == Източници == {{Reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.joomla.org Официален сайт на проекта] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Свободен софтуер]] [[Категория:Социални мрежи]] [[Категория:Софтуер, написан на PHP]] [[Категория:Системи за управление на съдържанието]] [[Категория:Софтуер от 2005 година]] h01adnqnfkxsb5yd5ngptgvvlmf6cak 0 124561 12419467 12412835 2024-11-22T03:42:33Z Stephan1000000 253000 12419467 wikitext text/x-wiki :''За учебника по анатомия вижте [[Анатомията на Грей]].'' {{ТВ продукция|жанр=[[Медицинска драма]]<br>[[Драмедия]]|актьори=[[Елън Помпео]]<br>[[Сандра О]]<br>Кейт Уолш<br>[[Катрин Хайгъл]]<br>Джъстин Чеймбърс<br>Ти Ар Найт<br>Чандра Уилсън<br>Джеймс Пикънс<br>[[Джесика Капшоу‎]]<br>Сара Рамирес<br>Ерик Дейн<br>Чайлър Лий<br>Брук Смит<br>[[Патрик Демпси]]|страна={{USA}}|език=[[Английски език|Английски]]|Изпълнителни продуценти=[[Шонда Раймс]]<br>Бетси Биърс<br>Марк Гордън<br>Криста Върноф<br>Роб Корн<br>Марк Уайлдинг|Продуцент(и)=[[Елън Помпео]]|времетраене=40 – 45 мин.|формат на картината=480i (SDTV)<br>720p ([[HDTV]])|формат на звука=Stereo<br>Dolby Surround 5.1|излъчване=27 март 2005 г. –|официален уебсайт=http://abc.go.com/primetime/greysanatomy|Епизоди=438}} '''„Анатомията на Грей“''' ({{lang|en|Grey's Anatomy}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Медицинска драма|медицински драматичен]] телевизионен [[сериал]], разказващ за личния и професионалния живот на стажанти по хирургия, резиденти и хирурзи в измислената [[болница]] „Сиатъл Грейс“, по-късно прекръстена на „Мемориална болница Грей – Слоун“. Заглавието на шоуто е [[алюзия]] към „[[Анатомията на Грей]]“, класически учебник по човешка анатомия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.medicographia.com/2017/11/grays-anatomy-an-iconic-medical-textbook/|заглавие=Gray's Anatomy: an iconic medical textbook|труд=Medicographia|достъп_дата=May 19, 2020|архив_дата=2020-07-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200717084028/https://www.medicographia.com/2017/11/grays-anatomy-an-iconic-medical-textbook/}}</ref> Премиерата на „Анатомията на Грей“ е на 27 март 2005 г. по [[Ей Би Си|ABC]]. Сценаристката [[Шонда Раймс]] разработва пилотния проект и служи като шоурънър, главен сценарист и изпълнителен продуцент до оттеглянето си през 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.distractify.com/p/is-shonda-rhimes-still-writing-greys|заглавие=Shonda Rhimes Talks About Leaving ABC for New Netflix Deal|труд=Distractify|език=en-US|достъп_дата=March 6, 2021}}</ref> Макар действието да се развива в [[Сиатъл]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], сериалът се снима предимно в [[Лос Анджелис]], САЩ и [[Ванкувър]], Канада. „Анатомията на Грей“ е най-продължителното шоу по сценарий в праймтайма, излъчвано в момента и въобще по „Ей Би Си“. Сериалът е носител на награди „[[Еми (награда)|Еми]]“ и „[[Златен глобус]]“. Успехът на сериала катапултира кариерите на много от актьорите от оригиналния състав, включително Помпео и О, до световно признание; те са сред петте най-добре печелещи телевизионни актьори през 2013 г.<ref name="bustle2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bustle.com/articles/82936-how-much-does-the-greys-anatomy-cast-make-being-a-tv-doctor-has-its-benefits|заглавие=How Much Does The 'Grey's Anatomy' Cast Make? Being A TV Doctor Has Its Benefits|автор=Pomarico|първо_име=Nicole|труд=[[Bustle (magazine)|Bustle]]|достъп_дата=June 24, 2017}}</ref><ref name="time2013">Newcomb, Tim (September 21, 2013). "[http://entertainment.time.com/2013/09/21/which-tv-stars-pull-in-the-most-dollars-per-episode/ Which TV Stars Pull in the Most Dollars Per Episode?]". ''[[Тайм (списание)|Time]]''. [https://web.archive.org/web/20170808160521/http://entertainment.time.com/2013/09/21/which-tv-stars-pull-in-the-most-dollars-per-episode/ Archived] from the original on August 8, 2017. Retrieved June 24, 2017.</ref> „Анатомията на Грей“ е сред десетте най-добри телевизионни предавания в Съединените щати, и макар през 2017 г. рейтингите на шоуто да падат, то все още е едно от най-високо оценените предавания сред демографската група от 18 до 49 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/greys-anatomy-scandal-how-get-away-murder-renewed-974386|заглавие='Grey's Anatomy,' 'Scandal,' 'How to Get Away with Murder' Renewed|труд=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> Сериалът се справя добре и в [[Интернет телевизия|Интернет телевизията]], като към февруари 2023 г. е на 10-то място по популярност на излъчваните по заявка програми. Два [[Спиноф|самостоятелни сериала]] се създават въз основа на историите и персонажите в „Анатомията на Грей“: „[[Частна практика]]“ (2007 – 2013) и „[[Станция 19]]“ (2018 – 2024). == Сюжет == {{сюжет}} Сериалът проследява живота на Мередит Грей ([[Елън Помпео]]), дъщеря на световноизвестния [[Коремна хирургия|хирург]] Елис Грей ([[Кейт Бъртън]]), отначало стажант по хирургия, а впоследствие хирург и завеждащ отделението по обща хирургия в измислената болница „Сиатъл Грейс“ (по-късно наречена „Сиатъл Грейс Мърси Уест“ и накрая „Мемориална болница Грей – Слоун“) в [[Сиатъл]]. Докато е стажант, Грей работи заедно с колегите си лекари Кристина Янг ([[Сандра О]]), Изи Стивънс ([[Катрин Хайгъл]]), Алекс Карев ([[Джъстин Чембърс]]) и Джордж О'Мали (Т. Р. Найт), всеки от които се бори да балансира личния си живот със забързаня график и стресиращите изисквания на стажантската програма. По време на стажа си те са наблюдавани от Миранда Бейли ([[Чандра Уилсън]]), старши ординатор, която работи с лекуващите лекари Дерек Шепърд ([[Патрик Демпси]]), началник на [[Неврохирургия|неврохирургията]] и впоследствие съпруг на Мередит Грей, и Престън Бърк ([[Исая Уошингтън]]), ръководител на [[кардиотораксиална хирургия]], който става годеник на Ян. Хирургическата програма първоначално се ръководи от Ричард Уебър ([[Джеймс Пикенс младши|Джеймс Пикенс-младши]]), началник на хирургията, който има съществуваща лична връзка с Мередит, тъй като е бил любовник на майка ѝ, когато Мередит е била дете. През първите шест сезона Бърк, О'Мали и Стивънс последователно напускат сериала. Всеки епизод обикновено започва с глас зад кадър от Мередит Грей или от друг от главните персонажи, което задава водещата тема на епизода.<ref name="GAMS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://voices.yahoo.com/greys-anatomy-made-simple-4979.html?cat=39|заглавие=Grey's Anatomy Made Simple|автор=Santucci|първо_име=Pieracarla|труд=Yahoo! Voices|издател=[[Yahoo! Inc. (1995–2017)|Yahoo Inc]]|достъп_дата=May 27, 2012}}</ref><ref name="AntHit">{{Cite news|url=http://archive.boston.com/ae/tv/articles/2006/05/07/anatomy_of_a_hit/|title='Anatomy' of a hit|last=Gilbert|first=Matthew|date=May 7, 2006|work=Boston.com|access-date=February 8, 2022|archive-url=https://archive.today/20130118100437/http://www.boston.com/ae/tv/articles/2006/05/07/anatomy_of_a_hit/?camp=pm|archive-date=January 18, 2013|publisher=Boston Globe Electronic Publishing Inc}}</ref> Всеки сезон обичайно представлява академичната година на лекарите, като всяка завършена година ги квалифицира на по-високо ниво в областта на хирургията. Сезонът обикновено завършва с драматично събитие като смърт или напускане на един или повече от героите.<ref name="LexieD">Writer: Rhimes, Shonda. Director: Corn, Rob (May 17, 2012). "Flight". ''Grey's Anatomy''. Season 8. Episode 24. American Broadcasting Company.</ref> Повечето епизоди се въртят около ежедневието на лекарите като хирурзи, но шоуто също така показва личния им живот.<ref name="GAMS" /> Сериалът често оставя настрана опасенията на медицинската етика, за да постави на преден план развитието на героите и взаимоотношенията между тях.<ref name="karanovic.org">[http://www.karanovic.org/courses/mca008/archives/1190 Grey's Anatomy of the Narrative Analysis | Media and Cultural Analysis, Spring 2014] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222164558/http://www.karanovic.org/courses/mca008/archives/1190|date=December 22, 2015}}. Karanovic.org (March 5, 2014). Retrieved on December 3, 2016.</ref> Емоционалните сцени често са придружени от [[инди рок]] песен във фона, нещо, което се превръща в отличителен белег на сериала.<ref name="Lawson">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/music/2009/feb/09/television-popandrock|title=Top of the docs|last=Lawson|first=Mark|date=February 8, 2009|work=[[The Guardian]]|access-date=May 18, 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20140911021225/http://www.theguardian.com/music/2009/feb/09/television-popandrock|archive-date=September 11, 2014|location=London}}</ref> == Актьорски състав == [[Файл:Ellen_Pompeo_LF.JPG|alt= A photo of Ellen Pompeo|ляво|мини|[[Елън Помпео]] е в ролята на главната героиня, д-р Мередит Грей]] Оригиналният актьорски състав се състои от девет актьори: [[Елън Помпео]], [[Сандра О]], [[Катрин Хайгъл]], [[Джъстин Чембърс]], Т. Р. Найт, [[Чандра Уилсън]], [[Джеймс Пикенс младши|Джеймс Пикенс-младши]], [[Исая Уошингтън]] и [[Патрик Демпси]]. През по-голямата част от излъчването на сериала основното действие се върти около д-р Мередит Грей (Помпео), показвайки нейното развитие от стажант по хирургия през напълно квалифициран лекар до шеф на [[Коремна хирургия|общата хирургия]] на болницата. Актьорският състав [[Списък на актьорите от „Анатомията на Грей“.|претърпява големи промени]] по време на сериала, като до [[Анатомията на Грей сезон 19|19-ти сезон]] остават само трима от оригинални членове – Помпео, Уилсън и Пикенс. Помпео се оттегля от сериала в неговия 19-ти сезон и шоуто се ориентира към формат, в който няма един-единствен, а множество главни персонажи. Сезон 2 въвежда персонажите на лекуващите лекари Марк Слоун ([[Ерик Дейн]]) и [[Кали Торес]] ([[Сара Рамирес]]),<ref name="1SR">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nymag.com/arts/tv/reviews/21334/|заглавие=Belle Curves: Sara Ramirez|автор=Yuan|първо_име=Jada|труд=[[New York (magazine)|New York Magazine]]|достъп_дата=May 26, 2012}}</ref><ref name="1ED">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tvfanatic.com/2007/02/eric-dane-a-preview-of-the-official-greys-anatomy-magazine-interview.html|заглавие=Q & A With Eric Dane|автор=Marsi|първо_име=Steve|труд=TV Fanatic|издател=SheKnows Entertainment|достъп_дата=May 26, 2012}}</ref> както и д-р Адисън Монтгомъри ([[Кейт Уолш]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://abc.go.com/shows/private-practice/bio/addison-montgomery/24676|заглавие=Addison Montgomery (Kate Walsh) Bio|труд=[[Private Practice (TV series)|Private Practice]]|издател=American Broadcasting Company|достъп_дата=June 26, 2012}}</ref> В края на трети сезон, Уошингтън е освободен,<ref>{{Cite news|url=http://www.cbc.ca/news/arts/tv/story/2007/06/08/abc-greys-washington.html|title=ABC drops Washington from Grey's Anatomy|date=June 8, 2007|work=[[CBC News]]|access-date=August 26, 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20121106023330/http://www.cbc.ca/news/arts/tv/story/2007/06/08/abc-greys-washington.html|archive-date=November 6, 2012|publisher=[[Canadian Broadcasting Corporation]]}}</ref> а Уолш напуска шоуто, за да се фокусира върху спин-офа „[[Частна практика]]“, но продължава да се появява като гост.<ref name="WSJ spinoff article">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/04/28/arts/television/28grey.html|title=Well-Known Secret: 'Grey's Anatomy' Spinoff for ABC|last=Wyatt, Edward|date=April 28, 2007|work=The New York Times|access-date=August 26, 2012|archive-url=https://archive.today/20140906213808/http://www.nytimes.com/2007/04/28/arts/television/28grey.html?_r=0|archive-date=September 6, 2014}}</ref> В четвърти сезон [[Чайлър Лий]] се присъединява към актьорския състав като една от главните героини – [[Лекси Грей|д-р Лекси Грей]], полусестра на Мередит от страна на баща ѝ.<ref name="HiLex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.starpulse.com/news/index.php/2007/07/12/production_begins_on_new_season_of_grey_|заглавие=Production Begins On New Season Of 'Grey's Anatomy;' Chyler Leigh Joins The Cast|труд=StarPulse|достъп_дата=May 26, 2012|архив_дата=2014-07-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140708232041/http://www.starpulse.com/news/index.php/2007/07/12/production_begins_on_new_season_of_grey_}}</ref> [[Анатомията на Грей сезон 5|Сезон 5]] представя актьора [[Кевин Маккид]] (д-р Оуен Хънт), който става един от основните персонажи.<ref name="maincast1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.accesshollywood.com/kevin-mckidd-joins-greys-anatomy-cast-as-series-regular_article_12136|заглавие=Kevin McKidd Joins 'Grey's Anatomy' Cast As Series Regular|труд=[[Access Hollywood]]|издател=NBCUniversal|достъп_дата=May 15, 2012}}</ref> В допълнение, [[Джесика Капшоу]] (д-р Аризона Робинс) първоначално е включена за кратко участие от три епизода, но договорът ѝ е удължен до края на сезона, а в шестия сезон става част от основния състав.<ref>Ausiello, Michael (June 17, 2009). "[https://web.archive.org/web/20090806051802/http://ausiellofiles.ew.com/2009/06/17/exclusive-greys-anatomy-promotes-jessica-capshaw/ Exclusive: 'Grey's Anatomy' promotes Jessica Capshaw]. ''Entertainment Weekly''. Archived from [[the original]] on August 6, 2009. Retrieved February 8, 2022.</ref> В края на пети сезон Найт и Хайгъл напускат шоуто.<ref name="Deve">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eonline.com/news/125996/tr_knight_greys_anatomy_goner|заглавие=T.R. Knight: A Grey's Anatomy Goner|автор=Malkin|първо_име=Marc|труд=E! Online|издател=NBCUniversal|достъп_дата=February 8, 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eonline.com/news/171689/sources_confirm_katherine_heigl_leaving|заглавие=Sources Confirm: Katherine Heigl is Leaving "Grey's Anatomy"|труд=E! Online|издател=NBCUniversal|достъп_дата=February 8, 2022}}</ref> [[Ким Рейвър]] (д-р Теди Олтман) става част от постоянния актьорски състав в шести сезон;<ref>Vary, Adam B. (October 23, 2009). "[https://ew.com/article/2010/01/04/kim-raver-joins-greys-anatomy/ Kim Raver becomes series regular on 'Grey's Anatomy']". ''Entertainment Weekly''.</ref> в същия сезон дебютират [[Сара Дрю]] (д-р Ейприл Кепнър) и [[Джеси Уилямс]] (д-р Джаксън Ейвъри), които през седмия сезон стават част от основния състав.<ref name="JWSB">Ausiello, Michael (June 8, 2010). "[https://web.archive.org/web/20100609123029/http://ausiellofiles.ew.com/2010/06/08/greys-anatomy-jesse-williams-series-regular/ 'Grey's Anatomy' exclusive: Jesse Williams gets full-time upgrade]". ''Entertainment Weekly''. [https://ew.com/article/2010/06/08/greys-anatomy-jesse-williams-series-regular/ Archived] from the original on June 9, 2010. Retrieved February 8, 2022.</ref><ref name="SDSB1">Ausiello, Michael (June 9, 2010). "[https://ew.com/article/2010/06/09/greys-anatomy-promotes-sarah-drew/ Exclusive: 'Grey's Anatomy' promotes Sarah Drew]". ''Entertainment Weekly''. [https://web.archive.org/web/20120515214706/http://insidetv.ew.com/2010/06/09/greys-anatomy-promotes-sarah-drew/ Archived] from the original on May 15, 2012. Retrieved February 8, 2022.</ref> Договорите на шестимата оригинални актьори изтичат след [[Анатомията на Грей сезон 8|осми сезон]], но през май 2012 г. Помпео, О, Чембърс, Уилсън, Пикенс-младши и Демпси подновяват договорите си със сериала за още две години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deadline.com/2012/05/greys-anatomy-stars-patrick-dempsey-ellen-pompeo-sandra-oh-and-justin-chambers-close-deals-to-return/|заглавие='Grey's Anatomy' Stars Patrick Dempsey, Ellen Pompeo, Sandra Oh And Justin Chambers Close Deals To Return|автор=Andreeva|първо_име=Nellie|труд=[[Deadline Hollywood]]|издател=PMC|достъп_дата=May 11, 2012}}</ref> В края на осми сезон, героините на Лий, д-р Лекси Грей, и Рейвър, д-р Теди Олтман, напускат шоуто по свое желание.<ref name="leighstatement">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tvline.com/2012/06/01/greys-anatomy-chyler-leigh-explains-exit/|заглавие=Grey's Anatomy Exclusive: Chyler Leigh Breaks Her Silence About Shocking Departure|автор=Mitovich|първо_име=Matt|труд=[[TVLine]]|издател=PMC|достъп_дата=June 12, 2012}}</ref><ref name="chylerexit">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theinsider.com/tv/52435_Lexi_Dies_on_Greys_Anatomy_Shonda_Rhimes_Defends_Finale/index.html|заглавие='Grey's' Creator Defends Finale Death|автор=Wieselman|първо_име=Jarett|труд=The Insider|издател=CBS|достъп_дата=June 19, 2012|архив_дата=2012-05-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120522151442/http://www.theinsider.com/tv/52435_Lexi_Dies_on_Greys_Anatomy_Shonda_Rhimes_Defends_Finale/index.html}}</ref><ref name="raverexit">Gonzalez, Sandra (May 18, 2012). "[https://web.archive.org/web/20120519110842/http://insidetv.ew.com/2012/05/18/greys-anatomy-season-finale-boss-explains-two-shocking-exits/ 'Grey's Anatomy' season finale: Boss explains two shocking exits]". ''Entertainment Weekly''. Archived from [https://ew.com/article/2012/05/18/greys-anatomy-season-finale-boss-explains-two-shocking-exits/ the original] on May 19, 2012. Retrieved February 8, 2022.</ref> През юли 2012 г. Дейн (д-р Марк Слоун) потвърждава, че напуска шоуто, за да преследва други проекти; последното му участие е в първите два епизода на [[Анатомията на Грей сезон 9|девети сезон]].<ref name="DaneDepart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tvline.com/2012/07/26/grey-anatomy-eric-dane-leaving/|заглавие=Grey's Anatomy Exclusive: Eric Dane Checks Out!|автор=Ausiello, Michael|труд=[[TVLine]]|издател=PMC|достъп_дата=July 26, 2012}}</ref> Новите стажанти, представени в девети сезон – [[Камила Лудингтън]] (д-р Джо Уилсън), [[Гай Чарлз]] (д-р Шейн Рос), [[Джерика Хинтън]] (д-р Стефани Едуардс) и Теса Ферер (д-р Лея Мърфи) – стават част от основния състав през следващия, десети сезон. Договорите на Чарлз и Ферер не са подновени за [[Анатомията на Грей сезон 11|сезон 11]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.enstarz.com/articles/35373/20140326/greys-anatomy-season-10-spoilers-leah-and-shane-to-leave-hospital-along-with-cristina-video.htm|заглавие='Grey's Anatomy' Season 10 Spoilers: Leah And Shane To Leave Hospital Along With Cristina? [VIDEO]|труд=ENSTARZ}}</ref> На 13 август 2013 г. О (д-р Кристина Янг) обявява, че десетият сезон ще бъде нейният последен в „Анатомията на Грей“, защото е решила да преследва по-разнообразни професионални възможности.<ref name="OhDepart">{{Cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/sandra-departing-greys-anatomy-season-594134/|title=Sandra Oh to Exit 'Grey's Anatomy' (Exclusive)|last=Goldberg|first=Lesley|date=August 13, 2013|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=February 8, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20130815194052/http://www.hollywoodreporter.com/live-feed/sandra-departing-greys-anatomy-season-594134|archive-date=August 15, 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2013/08/13/sandra-oh-will-leave-greys-anatomy-at-the-end-of-the-tenth-season/197468/|заглавие=Sandra Oh Will Leave 'Grey's Anatomy' at the End of the Tenth Season|автор=Bibel|първо_име=Sara|труд=[[TV by the Numbers]]|достъп_дата=August 16, 2013|архив_дата=2013-08-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130817082026/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2013/08/13/sandra-oh-will-leave-greys-anatomy-at-the-end-of-the-tenth-season/197468/}}</ref> През март 2014 г. е обявено, че Исая Уошингтън, който играе Престън Бърк в първите три сезона на сериала, ще се появи като гост в последните епизоди на Сандра О, бившата му екранна любов.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-26479733|title=Isaiah Washington set for Grey's Anatomy return|date=March 7, 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140307192230/http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-26479733|archive-date=March 7, 2014|publisher=BBC}}</ref> На 2 май 2014 г. е обявено, че в допълнение към Помпео и Демпси и с изключение на О, всички останали оригинални членове на актьорския състав са подписали двугодишни договори за сезони 11 и 12. Сара Рамирес също подписва нов двугодишен договор и напуска сериала след изтичането му, в края на 12 сезон.<ref>Gonzalez, Sandra. (August 13, 2013) [https://www.ew.com/article/2014/01/23/greys-anatomy-ellen-pompeo-and-patrick-dempsey-season-11 'Grey's Anatomy': Ellen Pompeo and Patrick Dempsey renew contracts] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160310064431/http://www.ew.com/article/2014/01/23/greys-anatomy-ellen-pompeo-and-patrick-dempsey-season-11|date=March 10, 2016}}. Entertainment Weekly. Retrieved on December 3, 2016.</ref><ref>Ausiello, Michael. (May 2, 2014) [http://tvline.com/2014/05/02/greys-anatomy-season-11-justin-chambers-sara-ramirez-staying-new-contracts/ 'Grey's Anatomy' Season 11: Justin Chambers, Sara Ramirez Sign New Contracts] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140503031657/http://tvline.com/2014/05/02/greys-anatomy-season-11-justin-chambers-sara-ramirez-staying-new-contracts/|date=May 3, 2014}}. TVLine. Retrieved on December 3, 2016.</ref><ref>[http://www.wetpaint.com/sara-ramirez-expiring-contract-departure-793856/ Grey's Anatomy Star Sara Ramirez Talks Expiring Contract and Potential Departure] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222123624/http://www.wetpaint.com/sara-Ramirez-expiring-contract-departure-793856/|date=December 22, 2015}}. ''Wetpaint'' (November 13, 2013). Retrieved on December 3, 2016.</ref><ref>{{Cite news|url=https://variety.com/2016/tv/news/sara-ramirez-callie-torres-leaving-greys-anatomy-shonda-rhimes-reaction-1201779222/|title=Sara Ramirez Leaving 'Grey's Anatomy' After More Than 10 Years|date=May 19, 2016|access-date=June 3, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180519140141/http://variety.com/2016/tv/news/sara-ramirez-callie-torres-leaving-greys-anatomy-shonda-rhimes-reaction-1201779222/|archive-date=May 19, 2018}}</ref> Въпреки че му остава още една година от договора, на 23 април 2015 г. Демпси напуска шоуто по време на 11-ия сезон, за да прекарва повече време със семейството си.<ref>{{Cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/greys-anatomy-patrick-dempsey-exits-789395/|title='Grey's Anatomy' Shocker: Star Patrick Dempsey Exits|last=Goldberg|first=Lesley|date=April 23, 2015|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=February 8, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220208172358/https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/greys-anatomy-patrick-dempsey-exits-789395/|archive-date=February 8, 2022}}</ref> На 10 февруари 2017 г. сериалът е подновен за четиринайсети сезон, който започва да се излъчва на 28 септември 2017 г.<ref>Gennis, Sadie. (28 юни 2016) [http://www.tvguide.com/news/abc-fall-premiere-dates/ ABC Fall 2016 Premiere Dates – Today's News: Our Take]. TVGuide.com. Посетен на 3 декември 2016.</ref> На 17 януари 2018 г. „Ей Би Си“ обявява, че договорът на Елън Помпео е подновен до сезон 16 включително. Подновяването на договора не само гарантира, че Помпео ще се завърне като Мередит Грей, но я прави продуцент на „Анатомията на Грей“ и съизпълнителен продуцент на „[[Станция 19]]“. Сделката прави Помпео най-добре платената актриса в драматичен телевизионен сериал, като тя печели 575 хиляди [[Щатски долар|долара]] на епизод и над 20 милиона долара годишно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-features/ellen-pompeo-tvs-20-million-woman-reveals-her-behind-scenes-fight-what-i-deserve-1074978/|заглавие=Ellen Pompeo, TV's $20 Million Woman, Reveals Her Behind-the-Scenes Fight for "What I Deserve"|автор=Rose|първо_име=Lacey|труд=[[The Hollywood Reporter]]|достъп_дата=February 8, 2022}}</ref> На 8 март 2018 г. е обявено, че редовните актьори на сериала Джесика Капшоу и Сара Дрю няма да се завърнат за петнадесетия сезон.<ref>{{Cite news|url=https://deadline.com/2018/03/greys-anatomy-jessica-capshaw-sarah-drew-exit-abc-medical-drama-1202316987/|title='Grey's Anatomy' Shocker: Jessica Capshaw & Sarah Drew To Exit ABC Medical Drama After Season 14|date=March 8, 2018|access-date=June 3, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20191010033853/https://deadline.com/2018/03/greys-anatomy-jessica-capshaw-sarah-drew-exit-abc-medical-drama-1202316987/|archive-date=October 10, 2019}}</ref> През май 2018 г. е потвърдено, че Ким Рейвър, която се връща с кратко участие в четиринадесети сезон, от сезон 15 отново ще стане част от основния състав.<ref>Abrams, Natalie. "[https://ew.com/tv/2018/05/21/greys-anatomy-kim-raver-series-regular-season-15/ Grey's Anatomy promotes Kim Raver to series regular again]". ''Entertainment Weekly''.</ref> През януари 2020 г. Джъстин Чембърс обявява, че е напуснал сериала, за да преследва по-разнообразни кариерни възможности и че последният епизод с негово участие е излъчен на 14 ноември 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2020/01/justin-chambers-leaving-greys-anatomy-exit-15-years-16-seasons-alex-karev-abc-1202826876/|заглавие=Justin Chambers Leaving 'Grey's Anatomy' After 15 Years|автор=Andreeva|първо_име=Nellie|труд=Deadlien Hollywood|достъп_дата=January 10, 2020}}</ref> През март 2021 г. [[Джакомо Джаниоти]] напуска сериала, за да се занимава с нови неща като режисура.<ref>Kinane, Ruth (March 12, 2021). "[https://ew.com/tv/giacomo-gianniotti-greys-anatomy-exit-interview/ Giacomo Gianniotti on his devastating Grey's Anatomy departure: 'It was totally DeLuca']". ''Entertainment Weekly''.</ref> През май 2021 г. [[Джеси Уилямс]] и [[Грег Гърман]] напускат основния актьорски състав, въпреки че Гърман продължава да се появява в отделни епизоди като гост.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2021/05/jesse-williams-leaving-greys-anatomy-jackson-avery-12-seasons-1234750666/|заглавие=Jesse Williams Leaving 'Grey's Anatomy' After 12 Seasons|автор=Andreeva|първо_име=Nellie|труд=[[Deadline Hollywood]]|достъп_дата=May 21, 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tvline.com/2021/05/20/greys-anatomy-greg-germann-leaving-tom-koracick/|заглавие=Grey's Anatomy: Greg Germann Exits as Series Regular Ahead of Season 18|автор=Mitovich|първо_име=Matt Webb|труд=[[TVLine]]|достъп_дата=May 22, 2021}}</ref> През септември 2021 г. е обявено, че Кейт Уолш ще се завърне като д-р Адисън Монтгомъри за няколко епизода в сезон 18.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2021/09/greys-anatomy-kate-walsh-reprise-role-addison-season-18-1234826737/|заглавие='Grey's Anatomy': Kate Walsh To Return In Season 18 As Addison|автор=Petski|първо_име=Denise|труд=Deadlien Hollywood|достъп_дата=September 2, 2021}}</ref> През юли 2022 г. е обявено, че [[Алексис Флойд]], Нико Терхо, [[Аделайда Кейн|Аделаида Кейн]], [[Мидори Франсис]] и [[Хари Шум-младши]] се присъединяват към основния актьорски състав за деветнадесетия сезон.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2022/09/greys-anatomy-first-look-new-season-19-cast-members-meet-the-interns-ellen-pompeo-harry-chum-jr-1235109158/|заглавие='Grey's Anatomy' Gives First Look At New Season 19 Cast Members & More In 'Meet The Interns' Video|автор=Andreeva|първо_име=Nellie|труд=[[Deadline Hollywood]]|достъп_дата=September 6, 2022}}</ref> През август 2022 г. е обявено, че Елън Помпео ще се появи само в осем епизода от предстоящия деветнадесети сезон, но ще продължи да прави въведението и остава изпълнителен продуцент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2022/08/ellen-pompeo-reduce-greys-anatomy-meredith-grey-season-19-episode-count-hulu-series-1235084085/|заглавие=Ellen Pompeo To Reduce 'Grey's Anatomy' On-Screen Presence In Season 19 As She Takes On Hulu Series Role|автор=Andreeva|първо_име=Nellie|труд=[[Deadline Hollywood]]|език=en-US|достъп_дата=August 3, 2022}}</ref> През април 2024 г. „Ей Би Си“ потвърждава, че сериалът е подновен за двадесет и първи сезон. През май 2024 г. е обявено, че през предстоящия 21-ви сезон Джейк Борели и Мидори Франсис ще напуснат сериала.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2024/05/jake-borelli-leaving-greys-anatomy-levi-schmitt-cast-episode-reductions-1235912077/|заглавие=Jake Borelli Leaving 'Grey's Anatomy' Next Season As Veteran Series Regulars Eye Episode Reductions|автор=Andreeva|първо_име=Nellie|труд=Deadline|език=en-US|достъп_дата=2024-05-14}}</ref> == „Анатомията на Грей“ в България == В България сериалът започва на 1 юни 2006 г. по [[bTV]] от понеделник до четвъртък от 21:00. Втори сезон е излъчен веднага след първи. Трети сезон започва на 25 септември 2007 г. със същото разписание. Четвърти сезон започва на 11 февруари 2009 г. с обичайното разписание. Пети сезон започва на 1 август 2010 г. с разписание всяка неделя от 23:00. На 15 април 2011 г. започва повторението на пети сезон всеки делник в 00:00 и завършва на 20 май 2011 г. На 15 юни 2012 г. започва шести сезон с разписание от вторник до събота в 00:00 и приключва на 20 юли. На 2 юли отново започва шести сезон с разписание, всеки делник от 15:00 и завършва на 2 август. През месец май 2008 г. по [[Fox Life]] започва да се излъчва отново първи сезон с разписание всеки вторник от 22:00 с повторение в понеделник от 10:00 и сряда от 17:00. По-късно е повторен и втори сезон. На 1 април 2009 г. започва трети сезон с разписание всеки вторник от 21:00 с повторения в сряда от 10:00 и 16:00. На 20 април 2010 г. е премиерата на пети сезон с разписание всеки вторник от 21:55 с повторения в сряда от 17:05 и в събота от 17:40 и 22:10. На 26 октомври започва шести сезон, всеки вторник от 22:00. На 12 април 2011 г. започва седми сезон, всеки вторник от 21:55 и завършва на 6 септември. На 2 април 2012 г. започва осми сезон с разписание всеки понеделник от 21:10 по два епизода. От 14 май е по един епизод от 22:05. От 25 юни е отново от 21:10 по два епизода, като за последно са излъчени епизоди на 2 юли. Последните два епизода на сезона са излъчени на 10 и 17 септември в 22:05. На 20 март 2013 г. започва девети сезон с разписание всяка сряда от 20:55, а от 24 април по два епизода и приключва на 26 юни. На 24 април 2014 г. започва десети сезон с разписание всеки четвъртък по два епизода от 20:55 и приключва на 10 юли. Единадесети сезон започна на 22 януари 2015 г. с разписание всеки четвъртък от 21:05 по един епизод и завършва на 25 юни 2015 г. с излъчването на финалните три епизода наведнъж. На 21 януари 2016 г. започва дванадесети сезон, всеки четвъртък от 20:00. На 12 януари 2017 г. започва тринадесети сезон, всеки четвъртък от 21:00. На 11 януари 2018 г. започва четиринайсети сезон, всеки четвъртък от 21:00. На 3 януари 2019 започва петнайсети сезон, всеки четвъртък от 21:00 по по два епизода, а понякога по един, като завършва на 23 май с един епизод. На 30 януари 2020 г. започва шестнайсети сезон, всеки четвъртък от 21:00 по два епизода. Няколко епизода от сезона не са озвучени и вместо това са излъчени със субтитри заради [[Пандемия от коронавирус в България (2020)|пандемията от COVID-19]]. Озвучени са за повторните излъчвания. На 11 февруари 2021 г. започва седемнайсети сезон, всеки четвъртък от 22:00. На 3 март 2022 г. започва осемнайсети сезон, всеки четвъртък от 22:00.<ref>[https://seen.bg/article/5-kakvo/4842-aktsentite-po-fox-life-prez-mart Aкцентите по FOX Life през март]</ref> На 23 февруари 2023 г. започва деветнайсети сезон, всеки четвъртък от 22:00.<ref>[https://tv.dir.bg/news.php?id=28031849 Пожарникари и медици по FOX Life]</ref> На 5 януари 2011 г. започва повторно излъчване по [[TV7]], всеки делничен ден от 13:00. Веднага след първи сезон започва втори, който приключва на 23 февруари. На 6 септември започнват отново първи и втори сезон, всеки делник от 11:30. От шести сезон дублажът е на студио Доли. Ролите се озвучават от артистите [[Христина Ибришимова]], [[Лидия Вълкова]] от първи до шестнайсети сезон, [[Йорданка Илова]] от седемнайсети, Виктория Буреш от първи сезон (без първи, втори и четвърти епизод) до четвърти сезон, [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]] от пети, [[Любомир Младенов]] и [[Силви Стоицов]]. В първите четири епизода от тринайсети сезон Младенов е заместен от [[Васил Бинев]]. В седемнайсети и осемнайсети епизод от същия сезон Ибришимова отсъства и ролите ѝ са поети от Йорданова. В двайсет и трети епизод от петнайсети сезон Стоицов е заместен от Бинев. === Издания на DVD в България === Първи, втори, трети, четвърти и пети сезон са издадени на DVD със субтитри на български от А+Films. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|http://abc.go.com/primetime/greysanatomy}} * {{imdb title|0413573|Анатомията на Грей}} * {{tv.com show|greys-anatomy|Анатомията на Грей}} [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Медицински сериали]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Предавания на Ей Би Си]] iffuui22w6vjznknk41c7u1423913xw 0 124802 12419151 12167747 2024-11-21T21:12:24Z Sijorl49 259021 Сложени пропуснати скоби и точка, заменени кавички, премахнато двоеточие 12419151 wikitext text/x-wiki {{друго значение|формата на речното устие|провинцията в Габон|Естуар (провинция)}} [[Файл:Rio de la Plata BA 2.JPG|мини|250п|Естуарът на река [[Ла Плата]]]] '''Естуар''' ({{lang|la|aestuarium}} „удавено устие на река“) се нарича дълбоко фуниеобразно [[устие]] на [[река]], което се влива в океан или море.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article127265.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эстуарий, т. 30, стр. 286]</ref> Естуарът се образува когато [[морско течение|морските течения]] или [[отлив]]ите отнасят речните [[нанос]]и и те не се отлагат в устието на реката. Често естуарът има значителна дълбочина и е плавателен за морски съдове. В естуарите силно се проявяват [[приливи и отливи|приливите и отливите]]. За начало на естуара се смята мястото, където се смесват [[море|морските]] и [[река|речните води]]. При това смесване се наблюдава известно повишаване на температурата, т.е. отделяне на топлина и този ефект може да се използва за производство на електроенергия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://technews.bg/info.php?id=21605 |заглавие=Естуарите могат да осигурят 13% от световната електроенергия, ''technews.bg'' |достъп_дата=2011-04-07 |архив_дата=2013-02-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130219010859/http://technews.bg/info.php?id=21605 }}</ref> С големи естуари се вливат реките [[Елба]], [[Темза]], [[Гарона]], [[Енисей]], [[Амур]], [[Парана]], [[Колорадо (река)|Колорадо]], [[Сейнт Лорънс]], [[Делауеър (река)|Делауеър]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Делта (география)|Делта]] * [[Лиман]] * [[Лагуна]] [[Категория:Естуари| ]] [[Категория:Хидрология]] [[Категория:Физикогеографски термини]] 6ptdow8ad1tdzba5s7zn8isqi7jlzrc 0 127970 12419079 12132268 2024-11-21T20:05:30Z Мико 4542 /* Велешки владика */ 12419079 wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ | име = Авксентий | портрет = BASA 1318K-1-5889-1 Avxentii-Pelagoniiski cropped.jpg | портрет-описание = Фото „[[Паскал Себах|Себах и Жоайе]]“, Цариград, Източник: ДА „Архиви“ | описание = български духовник }} '''Авксентий''' е висш [[България|български]] [[Българска православна църква|православен]] [[духовник]], последователно [[митрополит]] на [[Повардарска епархия|Велешката]] и [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Пелагонийската епархия]] на Българската екзархия. == Биография == === Образование === Роден е със светското име '''Христо Захариев Големинов''' в [[Самоков]] около 1850 година в семейството на Захари Големинов и Мария Попстанкова. Дядо му по майчина линия поп Станко е сред водачите на българското църковно движение против самоковския гръцки владика.<ref name="Църковен вестник 33">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 33.</ref> Получава начално образование в родния си град.<ref name="Църковен вестник 33"/> После учи при [[Неофит Рилски]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]], където през 1869 година се замонашва.<ref name="Църковен вестник 34">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 34.</ref> В 1870 година митрополит [[Партений Зографски|Партений Нишавски]] го ръкополага за дякон в софийската съборна църква и същевременно е назначен учител в начално училище в [[София]]. Влиза в софийския революционен комитет заедно с [[Димитраки Хаджикоцев]], [[Спас Тумпаров]] и учителят [[Христо Ковачев]]. При разкриването на комитета и заточването на Ковачев в [[Диарбекир]], йеродякон Авксентий успява да избяга в [[Цариград]] и оттам в [[Браила]], където го взима под покровителството си [[Васил Друмев]]. В 1873 година заминава за Цариград и в същата година като секретар придружава митрополит [[Доротей Скопски|Доротей Софийски]], временно управляващ [[Одринска епархия|Одринската епархия]], който освещава [[Свети Константин и Елена (Одрин)|българската църква]] в Киришханата в [[Одрин]]. След това постъпва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия]].<ref name="Църковен вестник 34"/> В 1875 година по ходатайство на руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]], дякон Авксентий получава стипендия за учене в [[Киевска духовната академия|Киевската духовната академия]], която завършва в 1881 г.<ref name="Църковен вестник 34"/> === Служител на Екзархията === Завръща се в България и е изпратен от [[Българска екзархия|Екзархията]] за учител-инспектор в [[Одринско българско свещеническо училище|Одринското духовно училище]]. В 1884 година започва да преподава в [[Самоковско богословско училище|Самоковската семинария]], а в 1890 г. е преместен в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската семинария]] в [[Лясковец]].<ref name="Църковен вестник 34"/> През 1891 г. отличилият се млад йеродякон е призован от екзарх [[Йосиф I Български]], който го назначава за чиновник за особени поръчки. През пролетта на същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за председател на [[Солунска българска община|Солунската българската църковна община]]. В [[Солун]] показва добри администраторски дарби и висок патриотизъм и отличното владеене на книжовния османски турски и дипломатическите му умения му помагат в борбата с врага на българското движение валията [[Мустафа Зихни паша|Зихни паша]]. В 1893 година за народополезната му дейност е произведен в [[архимандрит]]ски чин от екзарх Йосиф.<ref name="Църковен вестник 34"/> === Велешки владика === [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на митрополит Авксентий II Велешки до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902 година]] След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владици във [[Велес]] и [[Неврокоп]] през април 1894 година архимандрит Авксентий е предложен от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за велешки митрополит и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнат от шестчленна велешка делегация и пристигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във Велес основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванията на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато [[Башино село]] и да отнеме църквата от българите. Основни противници са му гръцкият дебърски и велешки митрополит и каймакаминът, който подкрепя сръбските домогвания. Митрополит Авксентий пътува до Солун, където няколко месеца действа дипломатично пред валията Зихни паша. След това лично обикаля селата в епархията, за да възпира увличането по парите на сръбската пропаганда. В крайна сметка правителството отстранява сръбския свещеник от Башино село и предава местната църква на българските жители.<ref name="Църковен вестник 34"/> Зихни паша прави постъпки пред Високата порта, която от своя страна иска от Екзархията уволнението на владиката Авксентий. На няколко пъти и турци и сърбомани правят опити за убийството му.<ref name="Църковен вестник 35">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 35.</ref> След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] развива широка дейност за закрила на изложеното на произвола на властите българско население. Успява да спечели приятелството на румелийския главен инспектор [[Хюсеин Хилми паша]], който поради това се отнасял с особено внимание към неговите ходатайства. Хилми паша често го сочи за пример за верноподан български владика и го нарича „и добър чиновник, и добър българин“.<ref name="Църковен вестник 35"/> === Пелагонийски владика === [[Файл:Mehmed V Reshad vo Bitola, precek.jpg|ляво|мини|250п|Посрещане на [[Мехмед V]] в Битоля в 1911 година. Митрополит Авксентий е заедно с патриаршеския митрополит [[Стефан Даниилидис|Стефан Пелагонийски]]]] [[Файл:Bulgarian mitropolites from Macedonia.jpg|мини|250п|Изгонените български владици от Македония през 1913 година. Седнали от ляво надясно: [[Козма Дебърски]], Авксентий Пелагонийски, [[Мелетий Велешки]]. Прави от ляво надясно: [[Иларион Нишавски]], [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Скопски]] и [[Борис Охридски]]]] [[Файл:Orthodoxer Gottesdienst.jpg|мини|250п|Митрополит Авксентий служи панихида за загиналите войници от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия в „[[Свето Благовещение (Прилеп)|Свето Благовещение]]“ в Прилеп, 1916 година. Първи отляво е свещеник [[Тома Николов]]]] След смъртта на [[Григорий Пелагонийски]] през есента на 1906 година, Авксентий поема временното управление на и на Пелагонийска епархия. Екзархът бърза да назначи владика в Битоля, защото и Високата порта и Цариградската патриаршия решават да използват момента и да не позволят избор на нов български владика във вилаетската столица, и затова назначава Авксентий Велешки. Дълго време това назначение не е признавано от валията [[Ебубекир Хазъм Тепейран|Ебубекир Хазъм бей]], но Авксентий посещава вилаетските меджлиси като битолски владика. Местните власти го приемат окончателно след посещение на Хилми паша в града, при което той демонстрира приятелството си с Авксентий. Благодарението на него Авксентий успява да издейства, въпреки гръцките противодействия, 160 000 гроша вилаетски пари за издръжка на българските училища в Пелагонийска епархия.<ref name="Църковен вестник 35"/> В 1908 година, когато екзарх Йосиф е болен, Авксентий Пелагонийски го замества. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в същата година е назначен от султана за сенатор в парламента на [[Османска империя|Османската империя]], което е голямо постижение, тъй като за сенатор не е назначен нито един гръцки митрополит. Четирима гръцки активисти правят опит за убийството му в Екзархийския дом.<ref name="Църковен вестник 35"/> През 1913 година след като Битоля попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], Авксентий заедно с другите български митрополити е прогонен от новите сръбски власти.<ref name="Църковен вестник 35"/> На 17 юни 1913 година, заедно със своя протосингел архимандрит [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Poslednite_vladici.pdf Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр. 29.]</ref> След влизането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] и освобождаването на [[Вардарска Македония]] Авксентий в края на декември 1915 година пристига в Битоля и макар и с разклатено здраве, той поема отново своята Пелагонийска епархия. След [[Битолско настъпление|превземането на Битоля]] от силите на [[Антанта]]та през есента на 1916 г. Авксентий премества седалището си в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където остава до поражението на България през 1918 г.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, 2005, с. 72.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_5.html#2_5 Петров, Петър и Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония. София, 2003, с. 138-139]</ref> Оттегля се в София, където умира на 24 февруари 1919 година, докато чете току-що излязлата книга на [[Кирил Пърличев]] „Сръбските жестокости в Македония“.<ref name="Църковен вестник 35"/> Опелото му е извършено от [[Борис Охридски]] в присъствието на министър-председателя [[Теодор Теодоров]], министрите [[Стоян Данев]], [[Андрей Ляпчев]], [[Никола Мушанов]], а реч държи [[Димитър Михайлов (общественик)|Димитър Михайлов]]. Погребан е в двора на църквата „[[Свети Спас (София)|Свети Спас]]“, разрушена при бомбардировка в 1944 година.<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Повардарска епархия|велешки митрополит]]<br/>|1894|1906|[[Дамаскин Велешки|Дамаскин]]|[[Мелетий Велешки|Мелетий]]}} {{пост| [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски екзархийски митрополит]]<br/>|1906|1913|[[Григорий Пелагонийски|Григорий]]|[[Варнава Сръбски|Варнава Главиницки]]{{Br}}<small>(администратор на Вселенската патриаршия)</small>}} {{пост| [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски екзархийски митрополит]]<br/>|1915|1918|[[Варнава Сръбски|Варнава Главиницки]]{{Br}}<small>(администратор)</small>|[[Варнава Сръбски|Варнава Главиницки]]{{Br}}<small>(администратор на Вселенската патриаршия)</small>}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Български духовници]] [[Категория:Велешки митрополити]] [[Категория:Пелагонийски митрополити]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Членове на Солунската българска община]] ipu8a2i43epwxzlb3edy2skcfis5emo 0 129286 12419040 12418365 2024-11-21T19:29:03Z Ket 2798 12419040 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Зимен дворец | име-оригинал = Зимний дворец | страна = Русия | териториална единица = | област = | местоположение = [[Санкт Петербург]] | архитектурен стил = [[барок]] | архитект = [[Бартоломео Растрели]] | строител = | основател = [[Елисавета Петровна]] | време на основаване = 1754 г. | строителство = 1754 – 1762 г. | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = музеен комплекс | собственик = | номер = | сайт = {{URL|hermitagemuseum.org}} }} '''Зимният дворец''' ({{lang|ru|Зимний дворец}}) (през 1918 – 1943 г. – ''Дворец на изкуствата''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spb.aif.ru/city/event/zhemchuzhina_ermitazha_10_interesnyh_faktov_o_zimnem_dvorce|заглавие=Жемчужина Эрмитажа. 10 интересных фактов о Зимнем дворце|автор=Яна Хватова|издател=Аргументы и факты|език=ru|достъп_дата=2021-05-06}}</ref>) е императорски [[дворец]] в [[Санкт Петербург]], служил като официална резиденция на династия [[Романови]] от 1732 до 1917 г. Разположен е на Дворцовия площад и от началото на XX век в него се помещава [[Ермитаж|Държавният Ермитаж]]. Застроената му площ е 233 345 м²; в него има 1 500 стаи и 117 стълбища.<ref>{{Cite web|url=https://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/about/facts_and_figures|title=Hermitage official website}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.historyhit.com/locations/the-winter-palace/|title=The Winter Palace|access-date=2024-02-13|website=History Hit|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.revisitinghistory.com/castles/largest-palaces-in-the-world/|title=The Largest Palaces in the World (History & Travel Tips)|last=Ghazal|first=Zunaira|date=2023-03-13|access-date=2024-02-13|website=Revisiting History|language=en-US}}</ref> Сградата на двореца (сегашната е пета поред) е построена през 1754 – 1762 г. от руския архитект от италиански произход [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Днес е [[архитектурен паметник]] от [[Руски барок|руския барок]] с елементи на френско [[рококо]] в интериора. От края на строителството му през 1762 г. до 1904 г. той е използван като официална зимна резиденция на [[Руска империя|руските императори]]. Преди пожара от 1837 г. в сградата са живели около 2000 души, а по време на престоя на императора дори повече. Достъпът до двореца (включително посещение на Диамантената стая, която до края на XIX век е част от личните покои на монарха) е бил разрешен за всеки, облечен подходящо (мъжете или във военна униформа, или във [[фрак]]). На големи празници като [[Великден]], това изискване се премахвало – посетителите трябвало да имат само чист и спретнат вид. През 1904 г. [[Николай II (Русия)|Николай II]] премества постоянната си резиденция от Зимния дворец в Александровския дворец в [[Царское село]]. По време на [[Първата световна война]], от октомври 1915 г. до ноември 1917 г., в двореца е организирана болница на името на царевич [[Алексей Николаевич]]. По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], от юли до ноември 1917 г., в двореца се помещава [[Временно руско правителство|Временното правителство]]. [[Щурм на Зимния дворец|Щурмът на двореца]] през 1917 г., изобразен във филма ''Октомври'' на [[Сергей Айзенщайн]] от 1928 г., става символ на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. След нея дворецът вече не е жилищна сграда, а в него се разполага основната изложба на Държавния Ермитаж (сградите на оригиналния Ермитаж, построени от Екатерина II след завършването на двореца, са свързани с него чрез проход). През януари 1920 г. в двореца е открит Държавният музей на революцията, който до 1941 г. споделя сградата с Държавния Ермитаж. Зимният дворец и Дворцовият площад образуват архитектурен ансамбъл, един от основните туристически обекти в Санкт Петербург. == История == {{редактирам}} [[Файл:1st_Winter_Palace.jpg|дясно|мини|240пкс|Първи дворец – Сватбени палати]] [[Файл:По_рисунку_Махаева_-_Вид_Зимнего_дворца.jpg|дясно|мини|240пкс|Втори дворец – Зимен дворец на Петър I]] [[Файл:Winter_histiry03.jpg|дясно|мини|240пкс|Трети дворец – дворецът на [[Анна Ивановна]]]] === Предишни зимни дворци === Общо през периода 1711 – 1764 г. в града са построени пет зимни двореца на различни места. Първоначално [[Петър I (Русия)|Петър I]] живее в едноетажна къща, построена набързо през 1703 г. недалеч от [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://flatagent.spb.ru/places/peter|заглавие=Домик Петра I (материал из книги В. Нестерова «Знаешь ли ты свой город?»)}}</ref>. След това са построени ''Сватбените палати'' от камък, сватбен подарък от [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]] за сватбата на Петър I с [[Екатерина I|Екатерина Алексеевна]] – това е първият Зимен дворец. През 1716 г. архитект Георг Матърнови (Georg Johann Mattarnovi) по нареждане на царя започва да строи нов Зимен дворец на ъгъла на Нева и Зимния канал (който тогава се нарича „Каналът на зимния дом“). През 1720 г. Петър I и цялото му семейство се преместват от лятната си резиденция в зимната си резиденция. През 1725 г. Петър умира в този дворец. По-късно императрица [[Анна Ивановна]] намира Зимния дворец на Петър I за твърде малък и през 1731 г. поверява реконструкцията му на [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Строителството е завършено през 1735 г. и Анна Ивановна се премества да живее там. Четириетажната сграда включва около 70 парадни стаи, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис, много стълбища, сервизни и охранителни помещения, както и помещения за канцеларията на двореца. Почти веднага дворецът започва да се преустройва наново, да се разширява по протежение на поляната с технически сгради, навеси и конюшни<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref>. Там на 2 юли 1739 г. се състои годежът на принцеса [[Анна Леополдовна]] с принц [[Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел|Антон-Улрих]]. След смъртта на Анна тук е доведен младият император [[Иван VI|Иван Антонович]], който остава тук до 25 ноември 1741 г., когато [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] поема властта в свои ръце. При Елисавета продължава добавянето на помещения към двореца, в резултат на което към 1750 г. той „има пъстър, мръсен вид, недостоен за мястото, което заема“. На 1 януари 1752 г. императрицата решава да го разшири, като за целта са закупени съседни парцели. На новото място Растрели добавя нови сгради в същия стил. През декември 1752 г. императрицата желае да увеличи височината на Зимния дворец от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да преработи проекта на сградата и предлага да я построи на ново място, но императрицата му отказва. В резултат на това архитектът решава да построи цялата сграда наново; Елисавета подписва новия проект на 27 юни 1754 г.<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref> За времето на строежа е направен временно нов, четвърти Зимен дворец на ъгъла на Невски проспект и Мойка, просъществувал между 1755 и 1762 г. === Настоящ дворец === Строителството на петия (настоящ) дворец се извършва от 1754 до 1762 г. и това за времето си е най-високата жилищна сграда в Санкт Петербург с около 1500 стаи. Общата площ на двореца е около 60 хиляди м². Елисавета не доживява да види завършването на строителството; сградата приема [[Петър III (Русия)|Петър III]] на 6 април 1762 г. Украсата на фасадите е завършена, но много от вътрешните пространства все още не са готови. През лятото на 1762 г. Петър III е свален от престола и строителството на Зимния дворец е завършено при управлението на [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява Растрели и вътрешната украса на двореца е поверена на архитектите Ю. М. Фелтен, Дж. Б. Валин-Деламот и А. Риналди под ръководството на Бецкой. През 1764 г. Екатерина II получава от [[Берлин]] 317 ценни картини на обща стойност 183 хиляди талера от частната колекция на Йохан Ернст Гоцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710 – 1775) за покриване на дълга му към княз Владимир Сергеевич Долгоруков. Тези картини са предимно на [[Нидерландия|холандско]] – [[Фландрия|фламандската]] школа от първата половина на XVII век. Те поставят началото на колекциите на [[Ермитаж]]а, и от тях са оцелели най-малко 96 картини. Картините са поставени в отделни апартаменти, които получават френското название „Ермитаж“ (място за уединение). От 1767 до 1775 г. за тях е построена специална сграда източно от двореца (Малък Ермитаж). В края на XVIII век работата по довършването на интериора на двореца е продължена от И.E. Старов и Дж. Кваренги. Тъй като колекцията е отворена за посещения, но публиката трябва да мине през жилищните помещения, през 1790 г. с указ на Екатерина II е построена галерия-мост към Зимния дворец – „Залата на Аполон“, през която посетителите да заобиколят царските апартаменти. По същото време Кваренги издига нова ''Тронна зала (Георгиевска)'', открита през 1795 г. Старата тронна зала е превърната в апартаменти за наскоро оженения велик княз [[Александър I (Русия)|Александър]]. На мястото на предишните пет ''Антикамерни'' зали, построени от Растрели, са създадени ''Преддверието'', ''Мраморната галерия'' (''Голямото преддверие'') и ''Концертната зала''. През 1826 г., по проект на К. И. Роси, пред Георгиевската зала е построена [[Военна галерия]]. В нея са изложени 330 портрета на [[генерал]]и, участвали [[Френско-руска война (1812)|във войната от 1812 г.,]] рисувани от [[Джордж Доу]] в продължение на почти 10 години. В началото на 1830 г. в източната сграда на двореца О. Монферан проектира ''Фелдмаршалската'', ''Петровата'' и ''Гербовата'' зали. === Пожар през 1837 г. === През [[1837]] г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около [[Александровска колона|Александровската колона]]. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж. Благодарение на архитектите В. П. Стасов и [[Александър Брюлов]] само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него. През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещи. През 1882 г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те години е изграден [[водопровод]]. През 1884 – 1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във втора зала на Ермитажа построяват [[електрическа централа]], която известно време е най-голямата в [[Европа]]. === Монарси, обитавали двореца === Анна (1730 – 1740) възстановява Сант Петербург като имперска столица на Русия (преди това за кратко столица е Москва) и това остава така до 1918 г. Невръстният цар [[Иван IV]], който я наследява на трона, скоро е свален чрез безкръвен [[преврат]] от внучката на Петър Велики Елисавета (1741 – 1762). Именно Елисавета избира Екатерина за съпруга на наследилия я на трона [[Петър III (Русия)|Петър III]]. Екатерина Велика (1762 – 1796) няма щастлив брак, дори участва в преврат за убийството на мъжа си през 1762 г. Тя е най-тясно свързана с преустройствата и славата на Зимния дворец. Макар че след преврата показва на балкона на двореца [[престолонаследник]]а [[Павел I (Русия)|Павел]], тя узурпира властта и управлява Русия до смъртта си. В първите дни на царуването си Павел I се разграничава от майка си и увеличава броя на стражите около Зимния дворец поради параноичен страх. Той не иска да живее в Зимния дворец и заповядва строежа на Михайловския замък ({{lang|ru|Михайловский замок}}), разположен на мястото, където е бил роден. Три дни след като се нанася в новата си резиденция, той е убит там през 1801 г. Наследен е на трона от 24-годишния [[Александър I (Русия)|Александър I]], който управлява Русия по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], включително при [[Френско-руска война (1812)|нападението на Русия]] от Наполеон. След поражението на Наполеон през 1815 г. Александър попълва съдържанието на дворцовите колекции с отнетото от [[Жозефин дьо Боарне|императрица Жозефина]]. През 1825 г. на трона се възкачва братът на Александър [[Николай I (Русия)|Николай I]]. Настоящият изглед и разположение на Зимния дворец се оформят окончателно именно при неговото управление. Той успява бързо да възстанови двореца и след пожара от 1837 г. Синът му [[Александър II (Русия)|Александър II]] (цар Освободител) обитава Зимния дворец не само със семейството си, но настанява там и любовницата си Екатерина Долгорукова, по-късно станала негова морганатическа съпруга. През 1880 г. срещу него е извършен неуспешен [[атентат]] в самия дворец, при който загиват войници от охраната. След смъртта на царя, загинал след атентат, престола заема синът му [[Александър III (Русия)|Александър III]]. От съображения за сигурност той живее извън града в [[Гатчина]], а когато посещава Петербург, отсяда в Аничковия дворец. Следващият цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] живее в Зимния дворец до 1904 г., а след това се премества в Александровския дворец в [[Царское село]]. Зимният дворец остава място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. След началото на [[Първата световна война]] сградата временно служи за [[лазарет]]. == Архитектура == [[Файл:Winter_Palace_Panorama_4.jpg|дясно|мини|320пкс|Северната фасада на двореца, обърната към [[Нева]]]] [[Файл:RUS-2016-Aerial-SPB-Winter_Palace.jpg|дясно|мини|320пкс|Изглед отгоре към Зимния дворец и Дворцовия площад]] Триетажната сграда има формата на квадрат с вътрешен двор и четири [[Крило (сграда)|крила]] с [[Фасада|фасади]], обърнати към [[Нева]], Адмиралтейството и Дворцовия площад. В архитектурата на настоящия Зимен дворец Б. Ф. Растрели следва своя уникален индивидуален стил, съчетаващ елементи от италианския [[барок]], западноевропейския [[класицизъм]], орнаментиката [[Рококо|на рококо,]] модерна по време на Елисавета, и традициите на староруската архитектура, които архитектът внимателно изучава, докато пътува из Русия. В общата композиция на фасадите, особено на южната, обърната към Дворцовия площад, доминират композиционните принципи на класицизма: симетрия, триделно разделение на [[ризалит]]и и преобладаване на хоризонталите. Тристранното разпределение осигурява симетрия: фасадите са разделени хоризонтално на три почти еднакви по височина етажа, а вертикално – на три ризалита, като всеки се състои също от три части. Всички фасади са главни, но са подредени по различен начин. Основният ризалит на южната фасада е прорязан от три входни арки (тук Растрели повтаря техниката на двореца в Стрелна, базиран на дизайна на J.-B. Leblon). Арките водят към вътрешния двор, където в центъра на северната сграда се намира главният вход. Двойните стълби на висока основа (днес нивото на земята се е повишило значително) следват традициите на стила [[петробарок]] от времето на основаването на града. „Частната градина“ на западната фасада от тип [[Курдоньор (дворцова архитектура)|курдоньор]] ({{lang|fr|cour d'honneur}}) с изпъкнали странични издатини издава влиянието на френския [[стил Луи XIV]]. Класическата симетрия на композицията се допълва от типични барокови техники: визуална флуктуация на равнината на стената поради светлосянката с помощта на скоби, групиране на колони в снопове, особено в ъглите на сградата, изпъкнали издатини, балюстради с вази и статуи на покрива. Първите модели на вази и статуи са направени през 1740-те години от австрийския скулптор И. Ф. Дункер, по-късно те са заменени с нови, а през 1892 – 1902 г. отново са заменени с метални (скулптори М. П. Попов, Д. И. Йенсен). {{Панорама|Winter Palace Panorama 2.jpg|1000px|Южна фасада на Зимния дворец|align=center}} Групирайки колоните в ъглите, Растрели използва оригинална техника: колоните са разположени така, че ъгълът на сградата остава открит; това подобрява играта на светлина и сянка при всяко време и от всяка гледна точка. Общо, като се вземат предвид скобите и издатините, в сградата на двореца има 29 ъгъла! Растрели разработва сложен синкопиран ритъм на вертикални разделения чрез разнообразна обработка на прозоречните отвори на три модула: малка, средна и голяма ширина. Отворите за прозорци от 12 вида имат 22 вида леко различни рамки, допълнени от 32 вида скулптурна украса, включително пет вида [[капител]]и и четири вида [[Картуш (изкуство)|картуши]]. Декоративните елементи на Растрели са характерни: „рокали с пера“, черупки, картуши с огромни „миди“ по краищата, понякога комбинирани с маски на лъвове. Те се различават от италианските и френските прототипи предимно по размер и мощна пластичност. Много елементи са направени от гипс с пълнител, „хвърлен“ директно върху стената, а само няколко са формовани по предварително направени модели. Всички архитектурни, декоративни и скулптурни техники създават типично бароково „вибрато“ (енергично, силно), живописно „трептене на равнината“ на фасадите и монументалност, съответстваща на идеите за представителност, тържественост, сила и величие. === Цвят на фасадите и покривите === Преди пожара от 1837 г. няма фундаментални промени в цвета на двореца, с изключение на покрива, чийто цвят се променя от бяло-сив на червен през 1816 г. По време на ремонта след пожара цветът на фасадата се състои от гасена вар, охра, италианско мумиийо и една част пръст от Олонецк (Карелия), която се използва като [[пигмент]] и има оттенък на [[слонова кост]], докато покривът е боядисан с червено олово, придавайки му кафяво-червен цвят. През втората половина на 1850-те – 1860-те години, при император [[Александър II (Русия)|Александър II]], цветът на фасадите на двореца се променя. Охрата става по-плътна. Ордерната система (колоните) и пластичните декорации не са боядисани с допълнителен цвят, но придобиват много лек тонален акцент. По същество фасадите се възприемат като [[Монохромно изображение|монохромни]]. [[Файл:Цвет_Зимнего_дворца.JPG|мини|220пкс|Разкриване на исторически слой оранжева боя]] През 1880-те години, при император [[Александър III (Русия)|Александър III]], фасадите са боядисани в два цвята: плътна охра с добавка на червен пигмент и по-слаба теракотена тоналност. С възцаряването на [[Николай II (Русия)|Николай II]] през 1897 г. фасадите на Зимния дворец са боядисани в червено-кирпичен цвят без тонално открояване на колони и декорации. Именно на такъв фон се случват [[Октомврийска революция|събитията през 1917 г.]] Всички сгради на Дворцовия площад са боядисани в същия цвят – щабът на Гвардейския корпус и Генералният щаб, което според архитектите от този период допринася за единството на ансамбъла. През 2011 г., по време на реставрацията на гаража в двора на Ермитажа, за фасадите му е използван историческият червено-теракотен цвят. Теракотено-тухленият цвят на двореца се запазва до края на 20-те години на XX век, след което започва търсене на нова цветова схема. През 1927 г. е направен опит да се боядиса в сиво, през 1928 – 1930 г. – в кафяво-сива цветова гама, а медната скулптура на покрива – в черно. През 1934 г. е направен първият опит за боядисване на двореца с [[Оранжев цвят|оранжева]] блажна боя, като ордерната система е откроена с бяла боя, но блажната боя има отрицателен ефект върху каменните и гипсовите елементи и мазилката и през 1940 г. е премахната от фасадата. [[Файл:Эрмитаж_Санкт-Петербург.jpg|ляво|мини|240пкс|Фрагмент от фасадата]] В началото на [[Източен фронт (Втора световна война)|Великата отечествена война]] дворецът е боядисан с реверсивна лепилна сива боя с камуфлажна цел. През 1945 – 1947 г. специална комисия решава да боядиса стените на двореца с хромен оксид с добавяне на изумруден пигмент (оттам [[Зелен цвят|зеленият]] цвят); колони, корнизи, междуетажни фризове и дограми – в [[Бял цвят|бяло]]; гипсова украса, картуши, капители – в [[охра]], докато скулптурата остава черна. === Дворцови входове === Първоначално Зимният дворец е имал седем входа, но не всички са оцелели. Три входа са били разположени на северната фасада с изглед към Нева (на Дворцовата набережна), два на южната фасада с изглед към Дворцовия площад, един на западната фасада с изглед към Адмиралтейството и още един в Големия двор. === Зали === Почти никои от оригиналните интериори на Растрели не са достигнали до нас: по време на пожара през 1837 г. е изгоряла цялата декорация на залите. Запазени са само носещите тухлени стени на двореца и полуколоните в галериите на първия етаж. Някои от по-известните зали в двореца са били: * Галерия Йордан * Йорданско стълбище * Зали от парадната анфилада към Нева (вкл. Николаевска зала и Концертна зала) * Малахитова гостна * Малка (бяла) трапезария * Малка църква * Голяма анфилада (вкл. Фелдмаршалска зала, Петровска зала, Гербова зала, Пикетна зала, Военна галерия от 1812 г., Георгиевска зала, Александровска зала) * Голяма църква * Октомврийско (Главно) стълбище * Покои на императрица Мария Александровна * Апартаменти на престолонаследника == Източници == <references /> {{превод от|ru|Зимний дворец|141132744}} [[Категория:Художествени музеи и галерии в Санкт Петербург]] [[Категория:Художествени галерии в Русия]] [[Категория:Дворци в Санкт Петербург]] [[Категория:Барокова архитектура]] [[Категория:Ермитаж]] [[Категория:Основани в Руската империя през 1762 година]] p2dgisupstbb0uyg1y9wk6cxtob82qo 12419042 12419040 2024-11-21T19:29:56Z Ket 2798 /* История */ 12419042 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Зимен дворец | име-оригинал = Зимний дворец | страна = Русия | териториална единица = | област = | местоположение = [[Санкт Петербург]] | архитектурен стил = [[барок]] | архитект = [[Бартоломео Растрели]] | строител = | основател = [[Елисавета Петровна]] | време на основаване = 1754 г. | строителство = 1754 – 1762 г. | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = музеен комплекс | собственик = | номер = | сайт = {{URL|hermitagemuseum.org}} }} '''Зимният дворец''' ({{lang|ru|Зимний дворец}}) (през 1918 – 1943 г. – ''Дворец на изкуствата''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spb.aif.ru/city/event/zhemchuzhina_ermitazha_10_interesnyh_faktov_o_zimnem_dvorce|заглавие=Жемчужина Эрмитажа. 10 интересных фактов о Зимнем дворце|автор=Яна Хватова|издател=Аргументы и факты|език=ru|достъп_дата=2021-05-06}}</ref>) е императорски [[дворец]] в [[Санкт Петербург]], служил като официална резиденция на династия [[Романови]] от 1732 до 1917 г. Разположен е на Дворцовия площад и от началото на XX век в него се помещава [[Ермитаж|Държавният Ермитаж]]. Застроената му площ е 233 345 м²; в него има 1 500 стаи и 117 стълбища.<ref>{{Cite web|url=https://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/about/facts_and_figures|title=Hermitage official website}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.historyhit.com/locations/the-winter-palace/|title=The Winter Palace|access-date=2024-02-13|website=History Hit|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.revisitinghistory.com/castles/largest-palaces-in-the-world/|title=The Largest Palaces in the World (History & Travel Tips)|last=Ghazal|first=Zunaira|date=2023-03-13|access-date=2024-02-13|website=Revisiting History|language=en-US}}</ref> Сградата на двореца (сегашната е пета поред) е построена през 1754 – 1762 г. от руския архитект от италиански произход [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Днес е [[архитектурен паметник]] от [[Руски барок|руския барок]] с елементи на френско [[рококо]] в интериора. От края на строителството му през 1762 г. до 1904 г. той е използван като официална зимна резиденция на [[Руска империя|руските императори]]. Преди пожара от 1837 г. в сградата са живели около 2000 души, а по време на престоя на императора дори повече. Достъпът до двореца (включително посещение на Диамантената стая, която до края на XIX век е част от личните покои на монарха) е бил разрешен за всеки, облечен подходящо (мъжете или във военна униформа, или във [[фрак]]). На големи празници като [[Великден]], това изискване се премахвало – посетителите трябвало да имат само чист и спретнат вид. През 1904 г. [[Николай II (Русия)|Николай II]] премества постоянната си резиденция от Зимния дворец в Александровския дворец в [[Царское село]]. По време на [[Първата световна война]], от октомври 1915 г. до ноември 1917 г., в двореца е организирана болница на името на царевич [[Алексей Николаевич]]. По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], от юли до ноември 1917 г., в двореца се помещава [[Временно руско правителство|Временното правителство]]. [[Щурм на Зимния дворец|Щурмът на двореца]] през 1917 г., изобразен във филма ''Октомври'' на [[Сергей Айзенщайн]] от 1928 г., става символ на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. След нея дворецът вече не е жилищна сграда, а в него се разполага основната изложба на Държавния Ермитаж (сградите на оригиналния Ермитаж, построени от Екатерина II след завършването на двореца, са свързани с него чрез проход). През януари 1920 г. в двореца е открит Държавният музей на революцията, който до 1941 г. споделя сградата с Държавния Ермитаж. Зимният дворец и Дворцовият площад образуват архитектурен ансамбъл, един от основните туристически обекти в Санкт Петербург. == История == [[Файл:1st_Winter_Palace.jpg|дясно|мини|240пкс|Първи дворец – Сватбени палати на Петър I]] [[Файл:По_рисунку_Махаева_-_Вид_Зимнего_дворца.jpg|дясно|мини|240пкс|Втори дворец – Зимен дворец на Петър I]] [[Файл:Winter_histiry03.jpg|дясно|мини|240пкс|Трети дворец – дворецът на [[Анна Ивановна]]]] === Предишни зимни дворци === Общо през периода 1711 – 1764 г. в града са построени пет зимни двореца на различни места. Първоначално [[Петър I (Русия)|Петър I]] живее в едноетажна къща, построена набързо през 1703 г. недалеч от [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://flatagent.spb.ru/places/peter|заглавие=Домик Петра I (материал из книги В. Нестерова «Знаешь ли ты свой город?»)}}</ref>. След това са построени ''Сватбените палати'' от камък, сватбен подарък от [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]] за сватбата на Петър I с [[Екатерина I|Екатерина Алексеевна]] – това е първият Зимен дворец. През 1716 г. архитект Георг Матърнови (Georg Johann Mattarnovi) по нареждане на царя започва да строи нов Зимен дворец на ъгъла на Нева и Зимния канал (който тогава се нарича „Каналът на зимния дом“). През 1720 г. Петър I и цялото му семейство се преместват от лятната си резиденция в зимната си резиденция. През 1725 г. Петър умира в този дворец. По-късно императрица [[Анна Ивановна]] намира Зимния дворец на Петър I за твърде малък и през 1731 г. поверява реконструкцията му на [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Строителството е завършено през 1735 г. и Анна Ивановна се премества да живее там. Четириетажната сграда включва около 70 парадни стаи, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис, много стълбища, сервизни и охранителни помещения, както и помещения за канцеларията на двореца. Почти веднага дворецът започва да се преустройва наново, да се разширява по протежение на поляната с технически сгради, навеси и конюшни<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref>. Там на 2 юли 1739 г. се състои годежът на принцеса [[Анна Леополдовна]] с принц [[Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел|Антон-Улрих]]. След смъртта на Анна тук е доведен младият император [[Иван VI|Иван Антонович]], който остава тук до 25 ноември 1741 г., когато [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] поема властта в свои ръце. При Елисавета продължава добавянето на помещения към двореца, в резултат на което към 1750 г. той „има пъстър, мръсен вид, недостоен за мястото, което заема“. На 1 януари 1752 г. императрицата решава да го разшири, като за целта са закупени съседни парцели. На новото място Растрели добавя нови сгради в същия стил. През декември 1752 г. императрицата желае да увеличи височината на Зимния дворец от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да преработи проекта на сградата и предлага да я построи на ново място, но императрицата му отказва. В резултат на това архитектът решава да построи цялата сграда наново; Елисавета подписва новия проект на 27 юни 1754 г.<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref> За времето на строежа е направен временно нов, четвърти Зимен дворец на ъгъла на Невски проспект и Мойка, просъществувал между 1755 и 1762 г. === Настоящ дворец === Строителството на петия (настоящ) дворец се извършва от 1754 до 1762 г. и това за времето си е най-високата жилищна сграда в Санкт Петербург с около 1500 стаи. Общата площ на двореца е около 60 хиляди м². Елисавета не доживява да види завършването на строителството; сградата приема [[Петър III (Русия)|Петър III]] на 6 април 1762 г. Украсата на фасадите е завършена, но много от вътрешните пространства все още не са готови. През лятото на 1762 г. Петър III е свален от престола и строителството на Зимния дворец е завършено при управлението на [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява Растрели и вътрешната украса на двореца е поверена на архитектите Ю. М. Фелтен, Дж. Б. Валин-Деламот и А. Риналди под ръководството на Бецкой. През 1764 г. Екатерина II получава от [[Берлин]] 317 ценни картини на обща стойност 183 хиляди талера от частната колекция на Йохан Ернст Гоцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710 – 1775) за покриване на дълга му към княз Владимир Сергеевич Долгоруков. Тези картини са предимно на [[Нидерландия|холандско]] – [[Фландрия|фламандската]] школа от първата половина на XVII век. Те поставят началото на колекциите на [[Ермитаж]]а, и от тях са оцелели най-малко 96 картини. Картините са поставени в отделни апартаменти, които получават френското название „Ермитаж“ (място за уединение). От 1767 до 1775 г. за тях е построена специална сграда източно от двореца (Малък Ермитаж). В края на XVIII век работата по довършването на интериора на двореца е продължена от И.E. Старов и Дж. Кваренги. Тъй като колекцията е отворена за посещения, но публиката трябва да мине през жилищните помещения, през 1790 г. с указ на Екатерина II е построена галерия-мост към Зимния дворец – „Залата на Аполон“, през която посетителите да заобиколят царските апартаменти. По същото време Кваренги издига нова ''Тронна зала (Георгиевска)'', открита през 1795 г. Старата тронна зала е превърната в апартаменти за наскоро оженения велик княз [[Александър I (Русия)|Александър]]. На мястото на предишните пет ''Антикамерни'' зали, построени от Растрели, са създадени ''Преддверието'', ''Мраморната галерия'' (''Голямото преддверие'') и ''Концертната зала''. През 1826 г., по проект на К. И. Роси, пред Георгиевската зала е построена [[Военна галерия]]. В нея са изложени 330 портрета на [[генерал]]и, участвали [[Френско-руска война (1812)|във войната от 1812 г.,]] рисувани от [[Джордж Доу]] в продължение на почти 10 години. В началото на 1830 г. в източната сграда на двореца О. Монферан проектира ''Фелдмаршалската'', ''Петровата'' и ''Гербовата'' зали. === Пожар през 1837 г. === През [[1837]] г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около [[Александровска колона|Александровската колона]]. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж. Благодарение на архитектите В. П. Стасов и [[Александър Брюлов]] само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него. През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещи. През 1882 г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те години е изграден [[водопровод]]. През 1884 – 1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във втора зала на Ермитажа построяват [[електрическа централа]], която известно време е най-голямата в [[Европа]]. === Монарси, обитавали двореца === Анна (1730 – 1740) възстановява Сант Петербург като имперска столица на Русия (преди това за кратко столица е Москва) и това остава така до 1918 г. Невръстният цар [[Иван IV]], който я наследява на трона, скоро е свален чрез безкръвен [[преврат]] от внучката на Петър Велики Елисавета (1741 – 1762). Именно Елисавета избира Екатерина за съпруга на наследилия я на трона [[Петър III (Русия)|Петър III]]. Екатерина Велика (1762 – 1796) няма щастлив брак, дори участва в преврат за убийството на мъжа си през 1762 г. Тя е най-тясно свързана с преустройствата и славата на Зимния дворец. Макар че след преврата показва на балкона на двореца [[престолонаследник]]а [[Павел I (Русия)|Павел]], тя узурпира властта и управлява Русия до смъртта си. В първите дни на царуването си Павел I се разграничава от майка си и увеличава броя на стражите около Зимния дворец поради параноичен страх. Той не иска да живее в Зимния дворец и заповядва строежа на Михайловския замък ({{lang|ru|Михайловский замок}}), разположен на мястото, където е бил роден. Три дни след като се нанася в новата си резиденция, той е убит там през 1801 г. Наследен е на трона от 24-годишния [[Александър I (Русия)|Александър I]], който управлява Русия по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], включително при [[Френско-руска война (1812)|нападението на Русия]] от Наполеон. След поражението на Наполеон през 1815 г. Александър попълва съдържанието на дворцовите колекции с отнетото от [[Жозефин дьо Боарне|императрица Жозефина]]. През 1825 г. на трона се възкачва братът на Александър [[Николай I (Русия)|Николай I]]. Настоящият изглед и разположение на Зимния дворец се оформят окончателно именно при неговото управление. Той успява бързо да възстанови двореца и след пожара от 1837 г. Синът му [[Александър II (Русия)|Александър II]] (цар Освободител) обитава Зимния дворец не само със семейството си, но настанява там и любовницата си Екатерина Долгорукова, по-късно станала негова морганатическа съпруга. През 1880 г. срещу него е извършен неуспешен [[атентат]] в самия дворец, при който загиват войници от охраната. След смъртта на царя, загинал след атентат, престола заема синът му [[Александър III (Русия)|Александър III]]. От съображения за сигурност той живее извън града в [[Гатчина]], а когато посещава Петербург, отсяда в Аничковия дворец. Следващият цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] живее в Зимния дворец до 1904 г., а след това се премества в Александровския дворец в [[Царское село]]. Зимният дворец остава място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. След началото на [[Първата световна война]] сградата временно служи за [[лазарет]]. == Архитектура == [[Файл:Winter_Palace_Panorama_4.jpg|дясно|мини|320пкс|Северната фасада на двореца, обърната към [[Нева]]]] [[Файл:RUS-2016-Aerial-SPB-Winter_Palace.jpg|дясно|мини|320пкс|Изглед отгоре към Зимния дворец и Дворцовия площад]] Триетажната сграда има формата на квадрат с вътрешен двор и четири [[Крило (сграда)|крила]] с [[Фасада|фасади]], обърнати към [[Нева]], Адмиралтейството и Дворцовия площад. В архитектурата на настоящия Зимен дворец Б. Ф. Растрели следва своя уникален индивидуален стил, съчетаващ елементи от италианския [[барок]], западноевропейския [[класицизъм]], орнаментиката [[Рококо|на рококо,]] модерна по време на Елисавета, и традициите на староруската архитектура, които архитектът внимателно изучава, докато пътува из Русия. В общата композиция на фасадите, особено на южната, обърната към Дворцовия площад, доминират композиционните принципи на класицизма: симетрия, триделно разделение на [[ризалит]]и и преобладаване на хоризонталите. Тристранното разпределение осигурява симетрия: фасадите са разделени хоризонтално на три почти еднакви по височина етажа, а вертикално – на три ризалита, като всеки се състои също от три части. Всички фасади са главни, но са подредени по различен начин. Основният ризалит на южната фасада е прорязан от три входни арки (тук Растрели повтаря техниката на двореца в Стрелна, базиран на дизайна на J.-B. Leblon). Арките водят към вътрешния двор, където в центъра на северната сграда се намира главният вход. Двойните стълби на висока основа (днес нивото на земята се е повишило значително) следват традициите на стила [[петробарок]] от времето на основаването на града. „Частната градина“ на западната фасада от тип [[Курдоньор (дворцова архитектура)|курдоньор]] ({{lang|fr|cour d'honneur}}) с изпъкнали странични издатини издава влиянието на френския [[стил Луи XIV]]. Класическата симетрия на композицията се допълва от типични барокови техники: визуална флуктуация на равнината на стената поради светлосянката с помощта на скоби, групиране на колони в снопове, особено в ъглите на сградата, изпъкнали издатини, балюстради с вази и статуи на покрива. Първите модели на вази и статуи са направени през 1740-те години от австрийския скулптор И. Ф. Дункер, по-късно те са заменени с нови, а през 1892 – 1902 г. отново са заменени с метални (скулптори М. П. Попов, Д. И. Йенсен). {{Панорама|Winter Palace Panorama 2.jpg|1000px|Южна фасада на Зимния дворец|align=center}} Групирайки колоните в ъглите, Растрели използва оригинална техника: колоните са разположени така, че ъгълът на сградата остава открит; това подобрява играта на светлина и сянка при всяко време и от всяка гледна точка. Общо, като се вземат предвид скобите и издатините, в сградата на двореца има 29 ъгъла! Растрели разработва сложен синкопиран ритъм на вертикални разделения чрез разнообразна обработка на прозоречните отвори на три модула: малка, средна и голяма ширина. Отворите за прозорци от 12 вида имат 22 вида леко различни рамки, допълнени от 32 вида скулптурна украса, включително пет вида [[капител]]и и четири вида [[Картуш (изкуство)|картуши]]. Декоративните елементи на Растрели са характерни: „рокали с пера“, черупки, картуши с огромни „миди“ по краищата, понякога комбинирани с маски на лъвове. Те се различават от италианските и френските прототипи предимно по размер и мощна пластичност. Много елементи са направени от гипс с пълнител, „хвърлен“ директно върху стената, а само няколко са формовани по предварително направени модели. Всички архитектурни, декоративни и скулптурни техники създават типично бароково „вибрато“ (енергично, силно), живописно „трептене на равнината“ на фасадите и монументалност, съответстваща на идеите за представителност, тържественост, сила и величие. === Цвят на фасадите и покривите === Преди пожара от 1837 г. няма фундаментални промени в цвета на двореца, с изключение на покрива, чийто цвят се променя от бяло-сив на червен през 1816 г. По време на ремонта след пожара цветът на фасадата се състои от гасена вар, охра, италианско мумиийо и една част пръст от Олонецк (Карелия), която се използва като [[пигмент]] и има оттенък на [[слонова кост]], докато покривът е боядисан с червено олово, придавайки му кафяво-червен цвят. През втората половина на 1850-те – 1860-те години, при император [[Александър II (Русия)|Александър II]], цветът на фасадите на двореца се променя. Охрата става по-плътна. Ордерната система (колоните) и пластичните декорации не са боядисани с допълнителен цвят, но придобиват много лек тонален акцент. По същество фасадите се възприемат като [[Монохромно изображение|монохромни]]. [[Файл:Цвет_Зимнего_дворца.JPG|мини|220пкс|Разкриване на исторически слой оранжева боя]] През 1880-те години, при император [[Александър III (Русия)|Александър III]], фасадите са боядисани в два цвята: плътна охра с добавка на червен пигмент и по-слаба теракотена тоналност. С възцаряването на [[Николай II (Русия)|Николай II]] през 1897 г. фасадите на Зимния дворец са боядисани в червено-кирпичен цвят без тонално открояване на колони и декорации. Именно на такъв фон се случват [[Октомврийска революция|събитията през 1917 г.]] Всички сгради на Дворцовия площад са боядисани в същия цвят – щабът на Гвардейския корпус и Генералният щаб, което според архитектите от този период допринася за единството на ансамбъла. През 2011 г., по време на реставрацията на гаража в двора на Ермитажа, за фасадите му е използван историческият червено-теракотен цвят. Теракотено-тухленият цвят на двореца се запазва до края на 20-те години на XX век, след което започва търсене на нова цветова схема. През 1927 г. е направен опит да се боядиса в сиво, през 1928 – 1930 г. – в кафяво-сива цветова гама, а медната скулптура на покрива – в черно. През 1934 г. е направен първият опит за боядисване на двореца с [[Оранжев цвят|оранжева]] блажна боя, като ордерната система е откроена с бяла боя, но блажната боя има отрицателен ефект върху каменните и гипсовите елементи и мазилката и през 1940 г. е премахната от фасадата. [[Файл:Эрмитаж_Санкт-Петербург.jpg|ляво|мини|240пкс|Фрагмент от фасадата]] В началото на [[Източен фронт (Втора световна война)|Великата отечествена война]] дворецът е боядисан с реверсивна лепилна сива боя с камуфлажна цел. През 1945 – 1947 г. специална комисия решава да боядиса стените на двореца с хромен оксид с добавяне на изумруден пигмент (оттам [[Зелен цвят|зеленият]] цвят); колони, корнизи, междуетажни фризове и дограми – в [[Бял цвят|бяло]]; гипсова украса, картуши, капители – в [[охра]], докато скулптурата остава черна. === Дворцови входове === Първоначално Зимният дворец е имал седем входа, но не всички са оцелели. Три входа са били разположени на северната фасада с изглед към Нева (на Дворцовата набережна), два на южната фасада с изглед към Дворцовия площад, един на западната фасада с изглед към Адмиралтейството и още един в Големия двор. === Зали === Почти никои от оригиналните интериори на Растрели не са достигнали до нас: по време на пожара през 1837 г. е изгоряла цялата декорация на залите. Запазени са само носещите тухлени стени на двореца и полуколоните в галериите на първия етаж. Някои от по-известните зали в двореца са били: * Галерия Йордан * Йорданско стълбище * Зали от парадната анфилада към Нева (вкл. Николаевска зала и Концертна зала) * Малахитова гостна * Малка (бяла) трапезария * Малка църква * Голяма анфилада (вкл. Фелдмаршалска зала, Петровска зала, Гербова зала, Пикетна зала, Военна галерия от 1812 г., Георгиевска зала, Александровска зала) * Голяма църква * Октомврийско (Главно) стълбище * Покои на императрица Мария Александровна * Апартаменти на престолонаследника == Източници == <references /> {{превод от|ru|Зимний дворец|141132744}} [[Категория:Художествени музеи и галерии в Санкт Петербург]] [[Категория:Художествени галерии в Русия]] [[Категория:Дворци в Санкт Петербург]] [[Категория:Барокова архитектура]] [[Категория:Ермитаж]] [[Категория:Основани в Руската империя през 1762 година]] r3fg8gc2gbrxsv5awmzfpoy24q7i8zs 10 130658 12418713 12213120 2024-11-21T13:22:22Z Nk 399 мащаб={{{карта-мащаб|}}} 12418713 wikitext text/x-wiki <includeonly>{{Infobox | bodyclass = infobox_v2 vcard | aboveclass = title {{{категория|museum}}} | abovestyle = background-color:#CDC0B0; border:1px solid #aaa; | subheaderstyle = background-color:#fff; font-size:110%; border:1px solid #aaa; | headerstyle = background-color: #EEE8CD; border:1px solid #aaa; | labelstyle = line-height:1.3em; padding-right:1.0em; | belowstyle = background:#EEE8CD; border:1px solid #aaa; | above = {{#if: {{{музей|}}}|{{{музей|}}}|{{PAGENAME}} }}{{#if:{{{местно име|}}}|<div style="font-size: 76%; font-weight: normal">{{{местно име|}}}</div>}} | subheader= {{#if:{{{страна|}}}|{{#if:{{{специализация|}}}|{{{специализация|}}}|Музеи}} {{във|{{{страна|}}}}} [[{{{страна|}}}]]}} | image = {{#if:{{{снимка|}}}|[[File:{{{снимка}}}|250px]]|{{wd|property|raw|qualifier|P18|P2096|format=\[\[File:%p{{!}}center{{!}}250px\]\][%q]}}}} | caption = {{#if:{{{снимка|}}}|{{{описание|}}}}} | image2 = {{wd|property|raw|qualifier|P5775|P2096|format=\[\[File:%p{{!}}center{{!}}250px\]\][%q]}} | label1 = Местоположение | data1 = {{{място|}}} | label2 = Тематика | data2 = {{{тематика|}}} | label3 = Основан | data3 = {{{основан|{{wd|property|references|P571}}}}} | label4 = Основател | data4 = {{{основател|}}} | label5 = Архитект | data5 = {{{архитект|}}} | label6 = [[100 национални туристически обекта|Обект на БТС]] | data6 = {{{номер|}}} | label7 = Печат | data7 = {{#if:{{{номер}}}|{{{печат|}}}}} | header8 = {{#if:{{{зимно|}}}|Работно време}} | label9 = {{#if:{{{зимно|}}}|Лятно работно време|Работно време}} | data9 = {{{лятно|}}}{{#if:{{{почивни-лятно|}}}|<br>(почивни дни: {{{почивни-лятно}}})}} | label10 = Зимно работно време | data10 = {{{зимно|}}}{{#if:{{{почивни-зимно|}}}|<br>(почивни дни: {{{почивни-зимно}}})}} | header11 = {{#if:{{{адрес|}}}{{{директор|}}}|Допълнителна информация}} | label12 = Директор | data12 = {{{директор|}}} | label13 = Адрес | data13 = {{{адрес|}}} | label14 = Телефон | data14 = {{#if:{{{телефон|}}}|{{{телефон}}}|{{#property:p1329}}}} | label15 = Издание | data15 = {{{издание|}}} | label16 = Сайт | data16 = {{#if:{{{страница|}}}{{{сайт|}}}|{{{страница|}}}{{{сайт|}}}|{{URL|{{#property:p856}}}}}} | data18 = {{#if:{{{карта|}}}{{{latd|}}}|{{ПК|1={{{карта|}}} | lat_deg = {{{latd|}}} | lat_min = {{{latm|}}} | lat_sec = {{{lats|}}} |lat_dir = {{{latNS|}}} | lon_deg = {{{longd|}}} | lon_min = {{{longm|}}}| lon_sec = {{{longs|}}}|lon_dir = {{{longEW|}}} | caption = {{{карта-описание|Местоположение {{във|{{{карта|}}}}} {{{карта|}}}}}} | border = none | data = type:landmark }} | {{Инфокаре карта|описание={{{карта-описание|}}}}}|мащаб={{{карта-мащаб|}}} }} |below = {{#if:{{{общомедия|}}}{{#property:p373}}|'''[[:commons:Category:{{{общомедия|{{#property:p373}}}}}|{{{музей|{{PAGENAME}}}}}]]''' в [[Общомедия]]}} }}</includeonly><noinclude>{{Документация}}</noinclude> jadpk57l2sho7ir996yx0dkslf6d7lt 12418727 12418713 2024-11-21T13:28:17Z Nk 399 12418727 wikitext text/x-wiki <includeonly>{{Infobox | bodyclass = infobox_v2 vcard | aboveclass = title {{{категория|museum}}} | abovestyle = background-color:#CDC0B0; border:1px solid #aaa; | subheaderstyle = background-color:#fff; font-size:110%; border:1px solid #aaa; | headerstyle = background-color: #EEE8CD; border:1px solid #aaa; | labelstyle = line-height:1.3em; padding-right:1.0em; | belowstyle = background:#EEE8CD; border:1px solid #aaa; | above = {{#if: {{{музей|}}}|{{{музей|}}}|{{PAGENAME}} }}{{#if:{{{местно име|}}}|<div style="font-size: 76%; font-weight: normal">{{{местно име|}}}</div>}} | subheader= {{#if:{{{страна|}}}|{{#if:{{{специализация|}}}|{{{специализация|}}}|Музеи}} {{във|{{{страна|}}}}} [[{{{страна|}}}]]}} | image = {{#if:{{{снимка|}}}|[[File:{{{снимка}}}|250px]]|{{wd|property|raw|qualifier|P18|P2096|format=\[\[File:%p{{!}}center{{!}}250px\]\][%q]}}}} | caption = {{#if:{{{снимка|}}}|{{{описание|}}}}} | image2 = {{wd|property|raw|qualifier|P5775|P2096|format=\[\[File:%p{{!}}center{{!}}250px\]\][%q]}} | label1 = Местоположение | data1 = {{{място|}}} | label2 = Тематика | data2 = {{{тематика|}}} | label3 = Основан | data3 = {{{основан|{{wd|property|references|P571}}}}} | label4 = Основател | data4 = {{{основател|}}} | label5 = Архитект | data5 = {{{архитект|}}} | label6 = [[100 национални туристически обекта|Обект на БТС]] | data6 = {{{номер|}}} | label7 = Печат | data7 = {{#if:{{{номер}}}|{{{печат|}}}}} | header8 = {{#if:{{{зимно|}}}|Работно време}} | label9 = {{#if:{{{зимно|}}}|Лятно работно време|Работно време}} | data9 = {{{лятно|}}}{{#if:{{{почивни-лятно|}}}|<br>(почивни дни: {{{почивни-лятно}}})}} | label10 = Зимно работно време | data10 = {{{зимно|}}}{{#if:{{{почивни-зимно|}}}|<br>(почивни дни: {{{почивни-зимно}}})}} | header11 = {{#if:{{{адрес|}}}{{{директор|}}}|Допълнителна информация}} | label12 = Директор | data12 = {{{директор|}}} | label13 = Адрес | data13 = {{{адрес|}}} | label14 = Телефон | data14 = {{#if:{{{телефон|}}}|{{{телефон}}}|{{#property:p1329}}}} | label15 = Издание | data15 = {{{издание|}}} | label16 = Сайт | data16 = {{#if:{{{страница|}}}{{{сайт|}}}|{{{страница|}}}{{{сайт|}}}|{{URL|{{#property:p856}}}}}} | data18 = {{#if:{{{карта|}}}{{{latd|}}}|{{ПК|1={{{карта|}}} | lat_deg = {{{latd|}}} | lat_min = {{{latm|}}} | lat_sec = {{{lats|}}} |lat_dir = {{{latNS|}}} | lon_deg = {{{longd|}}} | lon_min = {{{longm|}}}| lon_sec = {{{longs|}}}|lon_dir = {{{longEW|}}} | caption = {{{карта-описание|Местоположение {{във|{{{карта|}}}}} {{{карта|}}}}}} | border = none | data = type:landmark }} | {{Инфокаре карта|описание={{{карта-описание|}}}|мащаб={{{карта-мащаб|}}}}} }} |below = {{#if:{{{общомедия|}}}{{#property:p373}}|'''[[:commons:Category:{{{общомедия|{{#property:p373}}}}}|{{{музей|{{PAGENAME}}}}}]]''' в [[Общомедия]]}} }}</includeonly><noinclude>{{Документация}}</noinclude> pzwvkovhfe05sdtpuxr5c15s1ckf810 0 130822 12419028 12117210 2024-11-21T19:16:26Z Thegreatguym 285591 Поправена правописна грешка 12419028 wikitext text/x-wiki {{обработка|актуализиране (примирието не само че беше отменено отново, но и направиха нов атентат с 2 човешки жертви в началото на тази година)}} {{към пояснение|Ета|Ета}} {{Организация | име = Баско отечество и свобода | име-оригинал = Euskadi Ta Askatasuna | тип = организация | акроними = ЕТА | седалище = [[Страна на баските]] | ръководител = Джосу Тернера | език = | цели = независимост на [[Баския]] | основана = 1959 г. | закрита = 2018 г. | мото = | отличия = | друго = Идеология | друго пояснение = [[Марксизъм-ленинизъм|марксизъм-ленинизъм]]<br>баски национализъм | портал = | сайт = | бележки = }} '''ЕТА''' ({{lang|eu|Euskadi Ta Askatasuna}}) или '''Баско отечество и свобода''' е баска организация, която заявява, че се бори за независимост на [[Баския]]. ЕТА, чийто символ е брадва, около която се е увила змия, е основана на 31 юли 1959 г. от студенти националисти, вдъхновени от марксизма-ленинизма, които обвиняват Баската националистическа партия (умерена, на власт в Страната на баските от 1980 г.) в бездействие пред лицето на франкизма. Πостепенно прераства в организация, поставяща си за цел независимостта на [[Страна на баските|Страната на баските]]. Възприема терористични методи на борба. За 50-те ѝ години действие в терористични атентати срещу гражданството на [[Испания]] и автономните провинции на кралството нейни жертви стават над 850 души. Нейното политическо лице е партията Батасуна, забранена през 2003 г. от испанското правосъдие и днес лишена от политическо и обществено представителство в Испания. В началото на [[XXI век]], отслабена от водената срещу нея борба от испанските и френски органи за сигурност, през март [[2006]] г. ЕТА обявява примирие. След това правителството на испанския министър-председател [[Сапатеро]] започва преговори с политическото ѝ крило [[Батасуна]] в опит за мирно уреждане на [[баски проблем|баския проблем]]. Журдан Мартитеги, за когото се предполага, че е главният военен ръководител на баската сепаратистка организация ЕТА, бе арестуван на 18.04.2009 в Перпинян, Югоизточна Франция. Близо двуметровият Мартитеги, наричан „гиганта“, е смятан за едно от най-опасните издирвани лица в Испания и Франция. Примирието е нарушено през 2009 г. Атентат, приписван на ЕТА, бе извършен през нощта на 9 срещу 10 юли в град Дуранго. На 29.07.2009 тридесет и седем души бяха ранени при взрив на зареден с експлозив автомобил близо до казарма на полицията в северния испански град Бургос. За разлика от множество предишни нападения полицията не е била уведомена за предстоящ атентат, каквато е практиката на ЕТА. На 05 септември 2010 г. ЕТА спира терористични действия {{мъниче|Испания|Франция}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Съпротивителни движения]] [[Категория:Терористични организации]] [[Категория:Организации в Испания]] [[Категория:Политика на Испания]] [[Категория:Испанско право]] [[Категория:Основани в Испания през 1959 година]] m9k867orenan4ik8iy0xt94e1a6fcqa 0 131150 12419173 12341867 2024-11-21T21:35:53Z 87.227.128.82 12419173 wikitext text/x-wiki {{Повече източници}}{{Селище инфо|Русия | име = Ярославъл | име-местно = Ярославль | вид = Град | знаме = Flag of Yaroslavl.svg | герб = Coat of Arms of Yaroslavl (1995).png | гео-ширина = 57.617 | гео-дължина = 39.85 | субект = Ярославска област | площ = | височина = 100 | население = {{Понижение}} 567 443 | население-година = 2024 | основаване = [[1010]] 1071 | пощенски-код = 150000 – 150066 | телефонен-код = +7 4852 | мпс-код = 76 | часова-зона = [[UTC+4:00]] |кмет=Артьом Молчанов}} '''Ярославъл''' ({{lang|ru|Ярославль}}) е [[Списък на градовете в Русия|град]] в [[Русия]], административен център на [[Ярославска област]] и Ярославски район в нея.<ref name="БРЭ-том-35">{{cite book|last=Горячко М.Д., Павлинов П.С|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=7 юни 2019|edition=1 изд|volume=35. Уилям Шервуд – Я [''Шервуд – Яя'']|year=2017|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=769 – 772|pages=799|chapter=Ярославъл ''(Яросла́вль)''|chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/4920257|isbn=978-5-85270-373-6}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190526113939/https://bigenc.ru/geography/text/4920257 |date=2019-05-26 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Населението на града през [[2019]] година е 609 828 души. Историческата част на града е разположена край вливането на река Которосъл във [[Волга]]. Влиза в състава на градовете от знаменития [[Златен пръстен на Русия]]. == История == Предполага се, че е основан през [[1010]] г. от [[Ярослав Мъдри]] за защита на [[Ростов Велики|Ростов]] от север. Първото споменаване на Ярославъл е датирано през [[1071]] г. От [[1218]] става център на независимо княжество. През [[1463]] е присъединен към Московската държава. През 17 век е втори по величина град в [[Русия]]. == Икономика == Ярославъл е крупен промишлен център: в него е първият в света завод за синтетичен [[каучук]], има [[нефт]]опреработващ завод, заводи за автомобилни гуми, за двигатели, за ремонт на електровози, електромашиностроителен и корабостроителен завод и много други. В града се пресичат важни автомобилни, водни и железни пътища. Разполага с 1 железопътен, 2 автомобилни моста на Волга; изгражда се при необходимост железопътен понтонен мост. == Архитектура и изкуство == Най-старото съоръжение в Ярославъл е Спасо-Преображенската катедрала, издигната през [[1506]] – [[1516]] г. върху основите на първоначалната постройка от [[1216]] – [[1224]] г. През 16 век манастирът е ограден с каменна ограда. Именно от него през [[1612]] г. земското опълчение на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски се отправя за освобождаване на Москва. В богатата библиотека е открит през 1790-те препис на древноруската поема „[[Слово за похода на Игор]]“ („Слово о полку Игореве“). В ансамбъла на манастира влизат: ограда и кули, „свети врати“, Спасо-Преображенската катедрала, църква „Ярославски чудотворци“, столова и настоятелски покои, звънарница, ризница, корпус с монашески килии. Основната официална религия е '''православието'''. Истински бисер на старинната руска архитектура е църквата „Иля пророк“, започната през 1647 и изписана до 1681 г. Други известни храмове в града са: * ансамбъл в Коровницка слобода – 2 църкви (топъл храм „Владимирска божия майка“ и студен храм „Иоан Златоуст“) с камбанария; * църква „Иоан Предтеча“ от 17 век; * ансамбъл Толгски манастир – с катедрала и уникална кедрова гора от 17 в.; * 6 други старинни църкви. В града са построени и 1 руска старообредна църква, 1 лютеранска църква, 1 [[джамия]] и 1 [[синагога]]. Театър „Фьодор Волков“ [[1750]] е най-старият обществен [[театър]] в Русия. == Спорт == * [[Хокей на лед]]: „Локомотив“ е 3-кратен шампион на Русия (1997, 2002, 2003). * [[Футбол]]: в Първа лига играе „Шинник Ярославъл“. * [[Волейбол]]: във Висшата лига градът е представен от „Ярославич“. == Личности == С града са свързани имената на редица известни хора – поетите [[Николай Некрасов]] и [[Леонид Трефолев]], оперния артист [[Леонид Собинов]], учените [[Герасим Лебедев]] (индолог), [[Константин Ушински]] (основоположник на руската научна педагогика), първата жена-космонавт [[Валентина Терешкова]], водещият руски театрален режисьор от втората половина на XX век [[Юрий Любимов]]. == Побратимени градове == [[Файл:Jaroslavl from Kremlin.jpg|мини|228px]] # [[Бърлингтън (Върмонт)|Бърлингтън]], [[Върмонт]], [[САЩ]] ([[1988]]) # [[Касел]], [[Хесен]], [[Германия]] (1988) # [[Коимбра]], [[Португалия]] ([[1984]]) # [[Поатие]], [[Франция]] ([[1970]]) # [[Ханау]], [[Хесен]], [[Германия]] ([[1994]]) # [[Ексетер]], [[Великобритания]] ([[1989]]) # [[Ювяскюля]], [[Финландия]] ([[1966]]) # [[Бургас]], [[България]] ([[2018]]) == Външни препратки == * [http://x-4.narod.ru/ml.html Център 1000-годишнина на Ярославъл] * [http://www.city.yar.ru/ Официален сайт] * [https://zfilm.click/movie/id139895556-vzglyad-s-vysoty-zolotoi-vek-yaroslavlya Поглед отгоре. Златен век на Ярославъл] * [http://yar.best-city.ru Информационен портал „Лучший город YAR“] * [http://autotravel.org.ru/excite.php?town=20&et=1 Забележителности на Ярославъл] * [http://trip-guide.ru/Cities/index.php?town=Yaroslavl&page=indexgallery Фотографии от Ярославъл]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://kinopanda.club/movie/id481434-yaroslav-tysyachu-let-nazad Ярослав. Преди хиляда години] == Бележки == <references /> {{Най-големите градове в Русия}} [[Категория:Ярославъл| ]] 6pzqhpy7i2ju4t6hmjdf3enrvi3jwl2 12419177 12419173 2024-11-21T21:46:51Z 87.227.128.82 12419177 wikitext text/x-wiki {{Повече източници}}{{Селище инфо|Русия | име = Ярославъл | име-местно = Ярославль | вид = Град | знаме = Flag of Yaroslavl.svg | герб = Coat of Arms of Yaroslavl (1995).png | гео-ширина = 57.617 | гео-дължина = 39.85 | субект = Ярославска област | площ = | височина = 100 | население = {{Понижение}} 567 443 | население-година = 2024 | основаване = [[1010]] 1071 | пощенски-код = 150000 – 150066 | телефонен-код = +7 4852 | мпс-код = 76 | часова-зона = [[UTC+4:00]] |кмет=Артьом Молчанов}} '''Ярославъл''' ({{lang|ru|Ярославль}}) е [[Списък на градовете в Русия|град]] в [[Русия]], административен център на [[Ярославска област]] и Ярославски район в нея.<ref name="БРЭ-том-35">{{cite book|last=Горячко М.Д., Павлинов П.С|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=7 юни 2019|edition=1 изд|volume=35. Уилям Шервуд – Я [''Шервуд – Яя'']|year=2017|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=769 – 772|pages=799|chapter=Ярославъл ''(Яросла́вль)''|chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/4920257|isbn=978-5-85270-373-6}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190526113939/https://bigenc.ru/geography/text/4920257 |date=2019-05-26 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Населението на града през [[2019]] година е 609 828 души. Историческата част на града е разположена край вливането на река Которосъл във [[Волга]]. Влиза в състава на градовете от знаменития [[Златен пръстен на Русия]]. == История == Предполага се, че е основан през [[1010]] г. от руския болярин [[Ярослав Мъдри]] за защита на [[Ростов Велики|Ростов]] от север. Първото споменаване на Ярославъл е датирано през [[1071]] г. От [[1218]] става център на болярство и княжество, част от Русия. През 17 век е втори по величина град в [[Русия]]. == Икономика == Ярославъл е крупен промишлен център: в него е първият в света завод за синтетичен [[каучук]], има [[нефт]]опреработващ завод, заводи за автомобилни гуми, за двигатели, за ремонт на електровози, електромашиностроителен и корабостроителен завод и много други. В града се пресичат важни автомобилни, водни и железни пътища. Разполага с 1 железопътен, 2 автомобилни моста на Волга; изгражда се при необходимост железопътен понтонен мост. == Архитектура и изкуство == Най-старото съоръжение в Ярославъл е Спасо-Преображенската катедрала, издигната през [[1506]] – [[1516]] г. върху основите на първоначалната постройка от [[1216]] – [[1224]] г. През 16 век манастирът е ограден с каменна ограда. Именно от него през [[1612]] г. земското опълчение на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски се отправя за освобождаване на Москва. В богатата библиотека е открит през 1790-те препис на древноруската поема „[[Слово за похода на Игор]]“ („Слово о полку Игореве“). В ансамбъла на манастира влизат: ограда и кули, „свети врати“, Спасо-Преображенската катедрала, църква „Ярославски чудотворци“, столова и настоятелски покои, звънарница, ризница, корпус с монашески килии. Основната официална религия е '''православието'''. Истински бисер на старинната руска архитектура е църквата „Иля пророк“, започната през 1647 и изписана до 1681 г. Други известни храмове в града са: * ансамбъл в Коровницка слобода – 2 църкви (топъл храм „Владимирска божия майка“ и студен храм „Иоан Златоуст“) с камбанария; * църква „Иоан Предтеча“ от 17 век; * ансамбъл Толгски манастир – с катедрала и уникална кедрова гора от 17 в.; * 6 други старинни църкви. В града са построени и 1 руска старообредна църква, 1 лютеранска църква, 1 [[джамия]] и 1 [[синагога]]. Театър „Фьодор Волков“ [[1750]] е най-старият обществен [[театър]] в Русия. == Спорт == * [[Хокей на лед]]: „Локомотив“ е 3-кратен шампион на Русия (1997, 2002, 2003). * [[Футбол]]: в Първа лига играе „Шинник Ярославъл“. * [[Волейбол]]: във Висшата лига градът е представен от „Ярославич“. == Личности == С града са свързани имената на редица известни хора – поетите [[Николай Некрасов]] и [[Леонид Трефолев]], оперния артист [[Леонид Собинов]], учените [[Герасим Лебедев]] (индолог), [[Константин Ушински]] (основоположник на руската научна педагогика), първата жена-космонавт [[Валентина Терешкова]], водещият руски театрален режисьор от втората половина на XX век [[Юрий Любимов]]. == Побратимени градове == [[Файл:Jaroslavl from Kremlin.jpg|мини|228px]] # [[Бърлингтън (Върмонт)|Бърлингтън]], [[Върмонт]], [[САЩ]] ([[1988]]) # [[Касел]], [[Хесен]], [[Германия]] (1988) # [[Коимбра]], [[Португалия]] ([[1984]]) # [[Поатие]], [[Франция]] ([[1970]]) # [[Ханау]], [[Хесен]], [[Германия]] ([[1994]]) # [[Ексетер]], [[Великобритания]] ([[1989]]) # [[Ювяскюля]], [[Финландия]] ([[1966]]) # [[Бургас]], [[България]] ([[2018]]) == Външни препратки == * [http://x-4.narod.ru/ml.html Център 1000-годишнина на Ярославъл] * [http://www.city.yar.ru/ Официален сайт] * [https://zfilm.click/movie/id139895556-vzglyad-s-vysoty-zolotoi-vek-yaroslavlya Поглед отгоре. Златен век на Ярославъл] * [http://yar.best-city.ru Информационен портал „Лучший город YAR“] * [http://autotravel.org.ru/excite.php?town=20&et=1 Забележителности на Ярославъл] * [http://trip-guide.ru/Cities/index.php?town=Yaroslavl&page=indexgallery Фотографии от Ярославъл]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://kinopanda.club/movie/id481434-yaroslav-tysyachu-let-nazad Ярослав. Преди хиляда години] == Бележки == <references /> {{Най-големите градове в Русия}} [[Категория:Ярославъл| ]] c12u6ou340im6meerpeehpml8km4tt1 0 131655 12418965 12296700 2024-11-21T18:15:27Z Something5454r7547 333633 Добавяне и обновяване на информация 12418965 wikitext text/x-wiki {{друго значение|физика|оператора|Минко Балкански (оператор)}} {{Личност | категория = физик | портрет = [[File:Prof Minko Balkanski.jpg|thumb|'''Професор Минко Балкански''']] | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физика]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Минко Минев Балкански''' е френски физик ([[професор]] в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]]) от български произход. Роден е през [[1927]] г. в село [[Оряховица]], [[Старозагорско]]. Смятан е за един от най-известните български [[физици]] в световен мащаб. Понастоящем е френски гражданин, живее в Париж<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | заглавие = Минко Балкански | дата = февруари 2008 | издател = Отворено общество | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160304115308/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | архив_дата = 4 март 2016 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808035151/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 |date=2014-08-08 }}</ref>. Развива широка [[благотворителна дейност]]. == Биографични данни == Още в началното училище малкият Минко се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в [[Софийския университет]] едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на [[Луи Пастьор]] и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитния [[Екол нормал|Екол нормал сюпериор]] в [[Париж]]. Успява да замине за Париж, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в [[Бордо]]. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става [[професор]] по [[физика]]. == Научна дейност == Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по [[физика]]. Работи по-късно и в [[МИТ|Масачузетския технически университет]], преди да стане професор в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]], където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в [[Калифорнийския университет]], с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките (и награден от президента [[Раджив Ганди]] с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия), с непрекъснато научно сътрудничество с [[Полша]] (и командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша), с дълголетно научно сътрудничество с [[Китай]] и много други страни, [[доктор хонорис кауза]] на [[Софийския университет]]. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България. == Дейност в България == === Фондация === С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | заглавие = Фондация „Миню Балкански“ | достъп_дата = 21 юни 2013 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170823000509/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | архив_дата = 23 август 2017 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040219/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg |date=2014-08-08 }}</ref>. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж. Заедно със сина си Ален проф. Балкански привлича известната американска фондация ''Schools Online'' от [[Калифорния]] за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Поне 10 компютри от най-високо ниво са свързани във всяка от тях денонощно с Интернет. Тези лаборатории притежават всички нужни уреди за обучение по информатика и по-специално необходимите за работа с Интернет. От 2001 година фондация „Миню Балкански“ продължава сама дейността в България. През 2002 г. фондацията доставя 850 компютри от [[Швейцария]]. С тази доставка са оборудвани нови 85 училища. Днес Фондацията работи вече със 106 училища. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България. === Институт === Проф. Балкански създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://novini.bg/razvlecheniq/kultura/350226 | заглавие = Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков с номинации в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 27.04.2016 | издател = novini.bg }}</ref> То се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии, както и по други научни области. === '''Гимназии''' === В гр. Стара Загора има гимназия на негово име. Тя се казва Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи "проф. Минко Балкански" (ПГКНМА). Тя е една от малкото с жив патрон. Създадена през 2020 г.. Помещава се в сградата на предишното Първо основно училище. Училището е с модерна база и професионален екип. Също е и STEM. === Други форми === ; Лятна академия по цигулка Освен това Балкански е създал лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на [[АУБ|Американския университет в България]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | заглавие = World-renowned Physicist Professor Minko Balkanski Makes a Generous Donation to AUBG | достъп_дата = 21 юни 2013 | издател = American University in Bulgaria | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140808052750/http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | архив_дата = 8 август 2014 | език-скрит = Eng | език = }}</ref>. ; Летни школи в Созопол Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на [[НАТО]], наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в [[Созопол]]. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10 – 12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти. Така за 2 седмици в Созопол се събират най-активните и видни изследователи в съответната научна област. Фактът, че това се провежда в България под ръководството на българин позволява на българските учени, и особено на по-младите от тях, да установят международни връзки при най-благоприятни условия. == Отличия == През 2003 г. е награден с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]], а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията. Носител на наградата „Евлогий и Христо Георгиеви“ за образование през 2016 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25//%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ | заглавие = Проф. Минко Балкански, сем. Софка и Жельо Желеви и Васил Терзиев с награда „Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 25.05.2016 | архив_дата = 2022-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220810010622/http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://balkanski-foundation.org/welcome/ Fondation Minu Balkanski (''Фондация „Миню Балкански“'')] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130606105757/http://balkanski-foundation.org/welcome/ |date=2013-06-06 }} * [http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg Национален институт за образование] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040222/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg |date=2014-08-08 }}, с. Оряховица {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балкански, Минко}} [[Категория:Френски физици]] [[Категория:Български физици]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] r69awan7kaqb952e4s68pwn0zdytbtv 12418969 12418965 2024-11-21T18:21:51Z Something5454r7547 333633 Добавяне на снимка 12418969 wikitext text/x-wiki {{друго значение|физика|оператора|Минко Балкански (оператор)}} {{Личност | категория = физик | портрет = [[File:Prof Minko Balkanski.jpg|thumb|'''Професор Минко Балкански''']] | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физика]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Минко Минев Балкански''' е френски физик ([[професор]] в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]]) от български произход. Роден е през [[1927]] г. в село [[Оряховица]], [[Старозагорско]]. Смятан е за един от най-известните български [[физици]] в световен мащаб. Понастоящем е френски гражданин, живее в Париж<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | заглавие = Минко Балкански | дата = февруари 2008 | издател = Отворено общество | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160304115308/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | архив_дата = 4 март 2016 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808035151/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 |date=2014-08-08 }}</ref>. Развива широка [[благотворителна дейност]]. == Биографични данни == Още в началното училище малкият Минко се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в [[Софийския университет]] едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на [[Луи Пастьор]] и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитния [[Екол нормал|Екол нормал сюпериор]] в [[Париж]]. Успява да замине за Париж, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в [[Бордо]]. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става [[професор]] по [[физика]]. == Научна дейност == Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по [[физика]]. Работи по-късно и в [[МИТ|Масачузетския технически университет]], преди да стане професор в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]], където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в [[Калифорнийския университет]], с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките (и награден от президента [[Раджив Ганди]] с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия), с непрекъснато научно сътрудничество с [[Полша]] (и командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша), с дълголетно научно сътрудничество с [[Китай]] и много други страни, [[доктор хонорис кауза]] на [[Софийския университет]]. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България. == Дейност в България == === Фондация === С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | заглавие = Фондация „Миню Балкански“ | достъп_дата = 21 юни 2013 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170823000509/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | архив_дата = 23 август 2017 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040219/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg |date=2014-08-08 }}</ref>. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж. Заедно със сина си Ален проф. Балкански привлича известната американска фондация ''Schools Online'' от [[Калифорния]] за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Поне 10 компютри от най-високо ниво са свързани във всяка от тях денонощно с Интернет. Тези лаборатории притежават всички нужни уреди за обучение по информатика и по-специално необходимите за работа с Интернет. От 2001 година фондация „Миню Балкански“ продължава сама дейността в България. През 2002 г. фондацията доставя 850 компютри от [[Швейцария]]. С тази доставка са оборудвани нови 85 училища. Днес Фондацията работи вече със 106 училища. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България. [[Файл:ПГКНМА.jpg|мини|251x251пкс|ПГКНМА ]] === Институт === Проф. Балкански създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://novini.bg/razvlecheniq/kultura/350226 | заглавие = Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков с номинации в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 27.04.2016 | издател = novini.bg }}</ref> То се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии, както и по други научни области. === '''Гимназии''' === В гр. Стара Загора има гимназия на негово име. Тя се казва Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи "проф. Минко Балкански" (ПГКНМА). Тя е една от малкото с жив патрон. Създадена през 2020 г.. Помещава се в сградата на предишното Първо основно училище. Училището е с модерна база и професионален екип. Също е и STEM. === Други форми === ; Лятна академия по цигулка Освен това Балкански е създал лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на [[АУБ|Американския университет в България]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | заглавие = World-renowned Physicist Professor Minko Balkanski Makes a Generous Donation to AUBG | достъп_дата = 21 юни 2013 | издател = American University in Bulgaria | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140808052750/http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | архив_дата = 8 август 2014 | език-скрит = Eng | език = }}</ref>. ; Летни школи в Созопол Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на [[НАТО]], наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в [[Созопол]]. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10 – 12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти. Така за 2 седмици в Созопол се събират най-активните и видни изследователи в съответната научна област. Фактът, че това се провежда в България под ръководството на българин позволява на българските учени, и особено на по-младите от тях, да установят международни връзки при най-благоприятни условия. == Отличия == През 2003 г. е награден с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]], а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията. Носител на наградата „Евлогий и Христо Георгиеви“ за образование през 2016 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25//%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ | заглавие = Проф. Минко Балкански, сем. Софка и Жельо Желеви и Васил Терзиев с награда „Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 25.05.2016 | архив_дата = 2022-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220810010622/http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://balkanski-foundation.org/welcome/ Fondation Minu Balkanski (''Фондация „Миню Балкански“'')] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130606105757/http://balkanski-foundation.org/welcome/ |date=2013-06-06 }} * [http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg Национален институт за образование] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040222/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg |date=2014-08-08 }}, с. Оряховица {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балкански, Минко}} [[Категория:Френски физици]] [[Категория:Български физици]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] k2m7lx36aorz27vgwuftkeem7c6arvm 12418971 12418969 2024-11-21T18:23:15Z Something5454r7547 333633 Добавяне на снимка 12418971 wikitext text/x-wiki {{друго значение|физика|оператора|Минко Балкански (оператор)}} {{Личност | категория = физик | портрет = [[File:Prof Minko Balkanski.jpg|thumb|'''Професор Минко Балкански''']] | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физика]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Минко Минев Балкански''' е френски физик ([[професор]] в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]]) от български произход. Роден е през [[1927]] г. в село [[Оряховица]], [[Старозагорско]]. Смятан е за един от най-известните български [[физици]] в световен мащаб. Понастоящем е френски гражданин, живее в Париж<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | заглавие = Минко Балкански | дата = февруари 2008 | издател = Отворено общество | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160304115308/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | архив_дата = 4 март 2016 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808035151/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 |date=2014-08-08 }}</ref>. Развива широка [[благотворителна дейност]]. == Биографични данни == Още в началното училище малкият Минко се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в [[Софийския университет]] едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на [[Луи Пастьор]] и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитния [[Екол нормал|Екол нормал сюпериор]] в [[Париж]]. Успява да замине за Париж, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в [[Бордо]]. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става [[професор]] по [[физика]]. == Научна дейност == Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по [[физика]]. Работи по-късно и в [[МИТ|Масачузетския технически университет]], преди да стане професор в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]], където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в [[Калифорнийския университет]], с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките (и награден от президента [[Раджив Ганди]] с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия), с непрекъснато научно сътрудничество с [[Полша]] (и командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша), с дълголетно научно сътрудничество с [[Китай]] и много други страни, [[доктор хонорис кауза]] на [[Софийския университет]]. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България. == Дейност в България == === Фондация === С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | заглавие = Фондация „Миню Балкански“ | достъп_дата = 21 юни 2013 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170823000509/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | архив_дата = 23 август 2017 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040219/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg |date=2014-08-08 }}</ref>. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж. Заедно със сина си Ален проф. Балкански привлича известната американска фондация ''Schools Online'' от [[Калифорния]] за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Поне 10 компютри от най-високо ниво са свързани във всяка от тях денонощно с Интернет. Тези лаборатории притежават всички нужни уреди за обучение по информатика и по-специално необходимите за работа с Интернет. От 2001 година фондация „Миню Балкански“ продължава сама дейността в България. През 2002 г. фондацията доставя 850 компютри от [[Швейцария]]. С тази доставка са оборудвани нови 85 училища. Днес Фондацията работи вече със 106 училища. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България. === Институт === Проф. Балкански създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://novini.bg/razvlecheniq/kultura/350226 | заглавие = Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков с номинации в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 27.04.2016 | издател = novini.bg }}</ref> То се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии, както и по други научни области. [[Файл:PGKNMA-Stara-Zagora.jpg|мини|ПГКНМА- цялостна гледка]] === '''Гимназии''' === В гр. Стара Загора има гимназия на негово име. Тя се казва Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи "проф. Минко Балкански" (ПГКНМА). Тя е една от малкото с жив патрон. Създадена през 2020 г.. Помещава се в сградата на предишното Първо основно училище. Училището е с модерна база и професионален екип. Също е и STEM. [[Файл:ПГКНМА.jpg|мини|251x251пкс|ПГКНМА ]] === Други форми === ; Лятна академия по цигулка Освен това Балкански е създал лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на [[АУБ|Американския университет в България]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | заглавие = World-renowned Physicist Professor Minko Balkanski Makes a Generous Donation to AUBG | достъп_дата = 21 юни 2013 | издател = American University in Bulgaria | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140808052750/http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | архив_дата = 8 август 2014 | език-скрит = Eng | език = }}</ref>. ; Летни школи в Созопол Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на [[НАТО]], наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в [[Созопол]]. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10 – 12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти. Така за 2 седмици в Созопол се събират най-активните и видни изследователи в съответната научна област. Фактът, че това се провежда в България под ръководството на българин позволява на българските учени, и особено на по-младите от тях, да установят международни връзки при най-благоприятни условия. == Отличия == През 2003 г. е награден с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]], а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията. Носител на наградата „Евлогий и Христо Георгиеви“ за образование през 2016 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25//%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ | заглавие = Проф. Минко Балкански, сем. Софка и Жельо Желеви и Васил Терзиев с награда „Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 25.05.2016 | архив_дата = 2022-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220810010622/http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://balkanski-foundation.org/welcome/ Fondation Minu Balkanski (''Фондация „Миню Балкански“'')] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130606105757/http://balkanski-foundation.org/welcome/ |date=2013-06-06 }} * [http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg Национален институт за образование] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040222/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg |date=2014-08-08 }}, с. Оряховица {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балкански, Минко}} [[Категория:Френски физици]] [[Категория:Български физици]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] b16ty6ttm9bq8x7yl809a70scfqaigs 12418979 12418971 2024-11-21T18:26:32Z Something5454r7547 333633 Добавяне на снимка 12418979 wikitext text/x-wiki {{друго значение|физика|оператора|Минко Балкански (оператор)}} {{Личност | категория = физик | портрет = [[File:Prof Minko Balkanski.jpg|thumb|'''Професор Минко Балкански''']] | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физика]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Минко Минев Балкански''' е френски физик ([[професор]] в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]]) от български произход. Роден е през [[1927]] г. в село [[Оряховица]], [[Старозагорско]]. Смятан е за един от най-известните български [[физици]] в световен мащаб. Понастоящем е френски гражданин, живее в Париж<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | заглавие = Минко Балкански | дата = февруари 2008 | издател = Отворено общество | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160304115308/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 | архив_дата = 4 март 2016 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808035151/http://politiki.bg/?cy=7&lang=1&a0i=2004&a0m=readInternal&a0p_id=1148976585 |date=2014-08-08 }}</ref>. Развива широка [[благотворителна дейност]]. == Биографични данни == Още в началното училище малкият Минко се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в [[Софийския университет]] едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на [[Луи Пастьор]] и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитния [[Екол нормал|Екол нормал сюпериор]] в [[Париж]]. Успява да замине за Париж, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в [[Бордо]]. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става [[професор]] по [[физика]]. == Научна дейност == Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по [[физика]]. Работи по-късно и в [[МИТ|Масачузетския технически университет]], преди да стане професор в [[Университет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри|университета „Мария и Пиер Кюри“]] в [[Париж]], където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в [[Калифорнийския университет]], с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките (и награден от президента [[Раджив Ганди]] с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия), с непрекъснато научно сътрудничество с [[Полша]] (и командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша), с дълголетно научно сътрудничество с [[Китай]] и много други страни, [[доктор хонорис кауза]] на [[Софийския университет]]. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България. == Дейност в България == === Фондация === С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | заглавие = Фондация „Миню Балкански“ | достъп_дата = 21 юни 2013 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170823000509/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg | архив_дата = 23 август 2017 | език-скрит = Bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040219/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?lang=bg |date=2014-08-08 }}</ref>. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж. Заедно със сина си Ален проф. Балкански привлича известната американска фондация ''Schools Online'' от [[Калифорния]] за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Поне 10 компютри от най-високо ниво са свързани във всяка от тях денонощно с Интернет. Тези лаборатории притежават всички нужни уреди за обучение по информатика и по-специално необходимите за работа с Интернет. От 2001 година фондация „Миню Балкански“ продължава сама дейността в България. През 2002 г. фондацията доставя 850 компютри от [[Швейцария]]. С тази доставка са оборудвани нови 85 училища. Днес Фондацията работи вече със 106 училища. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България. === Институт === [[Файл:Pgknma-prof-minko-balkanski-snimki-sgrada.png|мини|ПГКНМА отвътре]] Проф. Балкански създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://novini.bg/razvlecheniq/kultura/350226 | заглавие = Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков с номинации в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 27.04.2016 | издател = novini.bg }}</ref> То се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии, както и по други научни области. [[Файл:PGKNMA-Stara-Zagora.jpg|мини|ПГКНМА- цялостна гледка]] === '''Гимназии''' === В гр. Стара Загора има гимназия на негово име. Тя се казва Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи "проф. Минко Балкански" (ПГКНМА). Тя е една от малкото с жив патрон. Създадена през 2020 г.. Помещава се в сградата на предишното Първо основно училище. Училището е с модерна база и професионален екип. Също е и STEM. [[Файл:ПГКНМА.jpg|мини|251x251пкс|ПГКНМА ]] === Други форми === ; Лятна академия по цигулка Освен това Балкански е създал лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на [[АУБ|Американския университет в България]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | заглавие = World-renowned Physicist Professor Minko Balkanski Makes a Generous Donation to AUBG | достъп_дата = 21 юни 2013 | издател = American University in Bulgaria | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140808052750/http://www.aubg.bg/templateT1.aspx?page=2001218469 | архив_дата = 8 август 2014 | език-скрит = Eng | език = }}</ref>. ; Летни школи в Созопол Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на [[НАТО]], наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в [[Созопол]]. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10 – 12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти. Така за 2 седмици в Созопол се събират най-активните и видни изследователи в съответната научна област. Фактът, че това се провежда в България под ръководството на българин позволява на българските учени, и особено на по-младите от тях, да установят международни връзки при най-благоприятни условия. == Отличия == През 2003 г. е награден с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]], а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията. Носител на наградата „Евлогий и Христо Георгиеви“ за образование през 2016 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25//%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ | заглавие = Проф. Минко Балкански, сем. Софка и Жельо Желеви и Васил Терзиев с награда „Евлогий и Христо Георгиеви“ | достъп_дата = 09.08.2022 | дата = 25.05.2016 | архив_дата = 2022-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220810010622/http://evlogiihristogeorgievi.com/2016/05/25/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8C/ }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://balkanski-foundation.org/welcome/ Fondation Minu Balkanski (''Фондация „Миню Балкански“'')] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130606105757/http://balkanski-foundation.org/welcome/ |date=2013-06-06 }} * [http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg Национален институт за образование] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808040222/http://balkanski-foundation.org/welcome/index.php?option=com_content&view=article&id=62&Itemid=57&lang=bg |date=2014-08-08 }}, с. Оряховица {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балкански, Минко}} [[Категория:Френски физици]] [[Категория:Български физици]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] 1u6ea29t4yl27ewd2wj26zqt5ha08r6 0 143976 12419596 11959790 2024-11-22T09:14:50Z Xunonotyk 209517 12419596 wikitext text/x-wiki {{Благонадеждни източници}} {{Книга | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | език = [[български език|български]] | автор = [[Божидар Димитров]] | издадена-година = [[2003]] | издадена-държава = {{флагче с име|България}} | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = | жанр = | вид = | публикувано в = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]] | ISBN = 9540718074 }} '''„Десетте лъжи на македонизма“''' ({{lang|mk|Десетте лаги на македонизмот}}) е [[книга]] от 2003 година на [[Българи|българския]] [[историк]] [[Божидар Димитров]], директор на [[НИМ|Националния исторически музей]], издадена на [[Български език|български]] и [[македонски литературен език]]. Десетте лъжи на македонизма, както са формулирани от автора<ref>Божидар Димитров, [http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=17513 Десетте лъжи на Македонизма] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070815162242/http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=17513 |date=2007-08-15 }},</ref>, са твърденията на [[Историография в Северна Македония|македонската историография]] че: # Съвременните [[македонци]] са наследници на населението на [[Древна Македония]]; # Българите са ''„[[татари]]“'', а македонците – ''„чисти [[славяни]]''“; # Светите [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]], [[Климент Охридски]], [[Горазд]], [[Сава Седмочисленик|Сава]] и [[Ангеларий]] са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука # [[Самуил]] е „македонски“ цар на т.нар. „Македонско царство“; # [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] (1019 – 1767) е „македонска“ църква; # Македонците са били „заробени“ от [[Българска екзархия|Българската екзархия]]; # [[ВМРО]] e македонска организация, целяща освобождението на македонския народ; # [[Кръсте Мисирков]] – македонец №1 на XX век; # Македонците са се съпротивлявали яростно срещу българската окупация (1941 – 1944); # За радостта от повторното присъединяване към [[Югославия|СФР Югославия]] през 1946 и за 250-те хиляди македонци, останали в България. В България книгата е издадена за първи път от университетското издателство „Св. Климент Охридски“, а в [[Северна Македония]] – от издателство „Блаже Коневски“ в [[Струмица]]. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни. На македонски литературен език книгата може да бъде намерена онлайн.<ref>Онлайн версия на книгата – [http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism.htm 1 част] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100402092120/http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism.htm |date=2010-04-02 }}, [http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism2.htm 2 част] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060813145925/http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism2.htm |date=2006-08-13 }}, [http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism3.htm 3 част] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041115130232/http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism3.htm |date=2004-11-15 }}</ref> Книгата е преиздадена през 2015 година (ISBN 789542953456) от издателство „Уникарт“. == Вижте също == * [[Македонски въпрос]] == Източници == <references/> {{Портал|Македония}} [[Категория:Исторически книги]] [[Категория:Книги от 2003 година]] [[Категория:Македонизъм]] [[Категория:Книги за Македония]] [[Категория:Български книги]] 1tebw4w70vvhwe55qz0tsfq418iwmtp 0 145054 12418784 10924001 2024-11-21T14:21:00Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418784 wikitext text/x-wiki [[Файл:Red Mosque Islamabad 1.jpg|мини|Изглед]] [[Файл:Location of Lal Masjid in Islamabad.jpeg|мини|Разположение]] '''Червената джамия''' ({{lang|ur|لال مسجد}} – Лал-Масджи́д) е мюсюлмански храм в центъра на [[пакистан]]ската столица [[Исламабад]], построена през [[1655]] г. от червен [[базалт]]. Към [[джамия]]та се намира и най-голямото [[ислям]]ско училище в страната с над 10 хиляди учащи. Духовен водач на [[медресе]]то е Абдул Рашид Гази заедно със своя брат, който често се обявява в защита на идеите на [[талибан]]ите. От началото на юли [[2007]] г. Червената джамия е център на остри сблъсъци между пакистанските сили за сигурност и барикадиралите се вътре [[ислямизъм|ислямисти]] от медресето<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1743982774 news.ibox.bg Нови взривове при Червената джамия в Исламабад] – в ibox.bg, 06.07.2007</ref>. В хода на спецоперация джамията е щурмувана на 10 юли, в резултат на което загиват над 100 души, включително 10 воннослужеши<ref>[http://www.gazeta.ru/2007/07/11/oa_244107.shtml В Красной мечети никого не осталось — Газета.Ru]</ref>. На 6 юли 2008 година в 19:50 ч. местно време край джамията е взривена бомба, от която загиват 16 души, вкл. 12 полицаи. Пакистански официални лица обяснили този теракт като отмъщение на ислямистите за събитията година преди взрива<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2008/WORLD/asiapcf/07/06/pakistan.blast/index.html |заглавие=Suicide blast targeting police kills 16 at Pakistan rally — CNN.com |достъп_дата=2019-02-21 |архив_дата=2011-05-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110522124324/http://edition.cnn.com/2008/WORLD/asiapcf/07/06/pakistan.blast/index.html }}</ref>. == Източници == <references /> [[Категория:Сгради и съоръжения в Пакистан]] [[Категория:История на Пакистан]] [[Категория:Ислям в Пакистан]] [[Категория:Исламабад]] [[Категория:Джамии]] 213tyxnpcu5c28nthaa2f996cyryyu9 0 149074 12419094 11870278 2024-11-21T20:14:54Z Sijorl49 259021 Шаблон Lang + параметър от, курсив 12419094 wikitext text/x-wiki [[Файл:Photographers by Augustas Didzgalvis.jpg|мини|333п|Фотографи отразяващи Световния шампионат по [[лека атлетика]] [[2012]]]] '''Фотограф''' ({{lang|el|на=от|φωτός}} (фотос), „светлина“ и ''γράφω'' (графо), „писмено“) е човек, който създава [[фотография|фотографии]] (снимки) с помощта на [[фотоапарат]].<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/фотограф Он лайн тълковен речник „Значение на думата фотограф“]</ref> [[Файл:Paparazzi by David Shankbone.jpg|мини|[[Папарак|Папараци]] по време на филмов фестивал]] Съществуват набор от критерии, които разделят класовете фотографи основно на Професионални такива, които използват фотографията, за да печелят пари и Любители фотографи, които правят снимки за удоволствие, свързани основно със запечатването на [[емоция|емоции]], места, [[портрет]]и и др. Професионален фотограф може да е служител (който по правило има подходящо образование), и работи например на информационна агенция, [[вестник]], спортни издания, или да имат сключен индивидуален договор за покриване на определено събитие, като например [[сватба]], дипломиране, частно събитие или да илюстрира [[реклама]]. Други са на свободна практика (вкл. [[папарак]] /по-правилно папарацо, мн.ч. папараци/ и художествени фотографи), които предлагат снимките си за продажба в зависимост от [[пазар]]а. Някои служители, като полицаи (криминалисти), агенти, [[журналист]]и и учени, правят снимки като част от друга работа. Фотографите също се категоризират въз основа на темите, които фотографират. Някои фотографи се сециализират в теми, типични за картини като например пейзажи, [[натюрморт]]и, други се специализират в портретната, уличната, комерсиална, [[документ]]алната, модна, сватбена и военна фотография, както и фотожурналистика и др. == Вижте също == {{commons|Photographers}} * [[Фотография]] == Източници == <references /> [[Категория:Професии в изкуствата]] [[Категория:Фотографи| ]] [[Категория:Медийни професии]] ixdl3qqhprep06h8jufa3tb0jif0t98 12419552 12419094 2024-11-22T07:54:34Z Xunonotyk 209517 12419552 wikitext text/x-wiki [[Файл:Photographers by Augustas Didzgalvis.jpg|мини|333п|Фотографи отразяващи Световния шампионат по [[лека атлетика]] [[2012]]]] '''Фотограф''' ({{lang|el|на=от|φωτός}} (фотос), „светлина“ и ''γράφω'' (графо), „писмено“) е човек, който създава [[фотография|фотографии]] (снимки) с помощта на [[фотоапарат]].<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/фотограф Онлайн тълковен речник „Значение на думата фотограф“]</ref> [[Файл:Paparazzi by David Shankbone.jpg|мини|[[Папарак|Папараци]] по време на филмов фестивал]] Съществуват набор от критерии, които разделят класовете фотографи основно на професионални такива, които използват фотографията, за да печелят пари и любители фотографи, които правят снимки за удоволствие, свързани основно със запечатването на [[емоция|емоции]], места, [[портрет]]и и др. Професионален фотограф може да е служител (който по правило има подходящо образование), и работи например за информационна агенция, [[вестник]], спортни издания, или да имат сключен индивидуален договор за покриване на определено събитие, като например [[сватба]], дипломиране, частно събитие или да илюстрира [[реклама]]. Други са на свободна практика (вкл. [[папарак]] /по-правилно папарацо, мн.ч. папараци/ и художествени фотографи), които предлагат снимките си за продажба в зависимост от пазара. Някои служители, като полицаи (криминалисти), агенти, [[журналист]]и и учени, правят снимки като част от друга работа. Фотографите също се категоризират въз основа на темите, които фотографират. Някои фотографи се специализират в теми, типични за картини, като например пейзажи, [[натюрморт]]и, други се специализират в портретната, уличната, комерсиална, [[документ]]алната, модна, сватбена и военна фотография, както и фотожурналистика и др. == Вижте също == {{commons|Photographers}} * [[Фотография]] == Източници == <references /> [[Категория:Професии в изкуствата]] [[Категория:Фотографи| ]] [[Категория:Медийни професии]] s3klpnpe1wz9fadaotkijwnmi1uqvbu 4 150287 12419499 10755086 2024-11-22T05:48:14Z SlipknotRlZZ 48032 /* Избрани статии за спасяване */ + 12419499 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|[[У:СС]], [[У:SOS]]}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> '''„Страници за спасяване“''' е проект, който цели да се привлече вниманието на Уикипедианската общност към статии, които са на значими за енциклопедията теми, но чието (малко или недотам качествено) съдържание или оформление в даден момент ги прави да изглеждат по-подходящи за изтриване, било по бърза или по бавна процедура. Идеята е чрез тази страница да се разтовари в известна степен проектът [[Уикипедия:Страници за изтриване]] от (често напразните) обсъждания на статии, за които е ясно, че заслужават не триене, а само малко обгрижване. Става въпрос за страници, които наистина са "на ръба", като: * [[:Категория:Микромъничета|микромъничетата]], * [[Специални:Задънени страници|задънените страници]], * [[Специални:Страници сираци|сираците]], * [[Специални:Кратки страници|кратките страници]], * [[:Категория:Уикипедия:Възможни нарушения на авторски права|статиите със съмнение за нарушение на авторските права]]. Тук не обсъждаме добре написаните [[Уикипедия:Мъниче|мъничета]] и статиите с ''прилично'' съдържание, отбелязани [[:Категория:Статии за редактиране|за редактиране, обработка и форматиране]], но не пречи да хвърляте по едно око на тези категории статии и да ги подобрявате при възможност. Изобщо, опитът е тук да се обсъждат, или дори без да се обсъждат - направо да се спасяват - статиите с добър потенциал, които засега не са получили полагаемото им се внимание. За да успеем да им обърнем нужното внимание, е добре тази страница [[У:ДДД|да не се претрупва]] с твърде много предложения по едно и също време. Преди да предложите страница за спасяване от другите, преценете не можете ли първо ''сами'' да я спасите или подобрите. [[Категория:Поддръжка на статии]] == Страници за спасяване == * ''Ако търсите спасител'' на някоя статия, добавете я най-отдолу в списъка, евентуално със съответно пояснение. * ''Ако сте приключили със спасяването'' на статия, изтрийте съответстващия и&#768; запис от списъка и добавете в раздел [[#Спасени|Спасени]]. '''''Списък:''''' * [[Лубрикация]] {{Коментар}} Не е ясно какво значи тази дума, има ли я в българския въобще, за машини ли се отнася, за медицина ли... * [[Токио Хотел]], [[Бил Каулиц]], [[Том Каулиц]] {{Коментар}} Жертви на системен вандализъм или фенщини. Положението и с трите е просто трагично, приличат на момичешки лексикони * [[Английска висша лига (сезони)]] {{Коментар}} -- моля да бъде пооправена , защотото аз не мога.Всяко следващо класиране е все под строто и не стои добре . Ако може да се сложи до него ще е перфектно ! * [[Царица на България]] {{коментар}} Слагай препратки. * [[Манганокалцит]] {{коментар}} Слагай разширение, междууикита и препратки. *[[Атанас Илиев Георгиев]] {{коментар}} Един потребител иска източник за абсолютно цялата статия за тривиални неща. Трябва да бъде спасена. == Избрани статии за спасяване == Критериите за качество в една развиваща се Уикипедия нормално се повишават с времето и се случва така, че [[Уикипедия:Избрани статии|избраните]] преди време статии вече не отговарят на някои от днешните [[Уикипедия:Избрани статии/Критерии|критерии]]. Би било добре тези статии да се попреработят, за да бъдат в крак с новоизбраните. От още (или въобще някакви) източници имат нужда: * при „История“ - [[Виктория (Обединено кралство)]], [[Тридесетгодишна война]] (освен без източници, тази е и изненадващо кратка - избрана е в няколко други уики и там е с пъти по-изчерпателна) * при „Лингвистика“ - [[Простонароден латински език]], [[Ръкопис на Войнич]], [[Хърватски език]] * Всички от „Изкуства, музика, литература“, без [[Ар нуво]], където пък има нужда да се попълнят последните раздели, които са празни. [[Джонас Брадърс]], която е застинала в предишното десетилетие - нуждае се от обновяване, добавяне на още източници в текста и подобряване на изказа. * при „Държави и селища“ - [[Брестовица (Област Пловдив)]], а и от [[Париж]] и [[София]] сякаш още може да се желае. * при „Демография и население“ - [[Бербери]] * при „Други“ - [[Глобална система за позициониране]], [[Йосемити (национален парк)]], [[Колизей]], [[Ноам Чомски]], [[Рила]], [[Томас Едисън]]. При [[Семейство Симпсън]] накрая има раздел „Бележки“, които не са свързани с определени твърдения в текста и раздел „Източници“, където има само шаблон превод от английската уики; трябва да се преосмисли кое е бележка, кое е източник. * при „източници и разширане“ – [[Банатски българи]]. == Спасени == * [[Маша Живкова]] - спасена от [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] * [[Runaway]] - спасена от [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] * [[Васил Драганов]] - спасена от [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] * [[Иван Несторов (актьор)‎]] - спасена от [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] * [[Глаголица]] - спасена от [[Потребител:2she|2she]] * [[Флуоксетин]] - спасена от Isumu * [[Ерехтейон]] - спасена от [[Потребител:Peterdx|Peterdx]] * [[Разпределение на Поасон]] - спасена от [[Потребител:Joyradost|Радостина Георгиева]] * [[Кхмерска империя]] - спасена от [[Потребител:Scroch|Scroch]] * [[Клиент-сървър]] - спасена от Scroch * [[Орех]] - спасена от [[Потребител:Maymay|Maymay]] * [[Енрике Иглесиас]] - спасена от [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] * [[Нормандия]] - спасена от Maymay и Радостина * [[Предбалкан]] - спасена от [[Потребител:Svik|Svik]] * [[Хари Потър (персонаж)]] - спасена основно от Maymay * [[Нобелова награда за химия]] - спасена от [[Потребител:Dimotika|Dimotika]], който учтиво моли някой да прегледа след него, че малко се е позасрамил от намалелите му познания по химия и български словоред [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] * [[Рибозомна РНК]] - спасена от [[Потребител:BloodIce|BloodIce]] * [[Унтергизинг-Харлахинг]] - спасена от [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] и [[Потребител:Darsie|Darsie]] * [[Уестчестър]] - спасена от [[Потребител:Nk|Спас]] и Maymay * [[Гинка Билярска]] - спасена от Maymay и Радостина * [[Английска висша лига]] - спасена от [[Потребител:Keranov|keranov]] * [[Шотландия]] - спасена от Scroch * [[Ценова еластичност на търсенето]] - спасена от Спири * [[Меркурий (планета)]] - спасена от [[Потребител:Animus|Animus]] * [[Корелационен анализ]] - спасена от Scroch * [[Ангел Чаушев]] - Спири * [[Глобално затопляне]] - Радостина * [[Замърсяване]] - Радостина (има много да се пише още, но поне заприлича на статия) * [[Теодора Андреева - Андреа]] - Радостина (форматирах я и сложих външни препраки, по мое мнение не е за триене) * [[Английска висша лига]] (избрана статия) - [[Потребител:Keranov|keranov]] (обнових изцяло статията, вече има изцяло нова структура, актуална информация и прилично количество източници) * [[Фрустрация]]- добавени източници, разширена [[Потребител:Lotus1000|Lotus1000]] * [[Агент Ориндж]] - спасена от Peterdx * [[Енкиду]] - разширена от Peterdx * [[Косатка]], [[Птици]], [[Ензим]] - колективно усилие, основно Извора, но тези отдавна са оправени {{ИП Уикипедия/Край}} swvozhevfvdhsrhajh6mgbldupdv0mq 0 152608 12419133 12311152 2024-11-21T20:49:10Z PowerBUL 202075 12419133 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Кмет на Шумен | емблема = Emblem of Shumen.svg | емблема-размер = 80п | емблема-пояснение = Герб на Шумен | картинка = | картинка-размер = | титуляр = Христо Христов | дата = 5 ноември 2023 | мандат = 4 години | създаден = юли 1878 | първи = [[Ради Гьокчеренлиев]] }} Това е '''списък на [[кмет]]овете''' на град [[Шумен]] от [[Освобождение на България|Освобождението]] на България до днес.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shumen.bg/za-obshtinata/kmetove-na-obshtinata/ | заглавие = Кметове на общината | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shumen.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/186615/1/ | заглавие = Търсят снимки на 12 градоначалници за експозицията „Кметовете на Шумен“ | дата = 9 юли 2019 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shmoko.bg/кметовете-на-шумен/ | заглавие = Кметовете на Шумен | дата = 9 юли 2019 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shmoko.bg}}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |- bgcolor="#B0C4DE" valign=top | № || Име<br>(биографични данни) || Мандат<br> (от – до) || Издигнат от || Допълнение || Портрет |- | colspan="6" align="center" bgcolor="#E6E6FA"| [[Временно руско управление]] |- | align="right"|1. || align="left"|[[Ради Гьокчеренлиев]] || юли 1878 – 1879 || || || |- | colspan="6" align="center" bgcolor="#E6E6FA"| [[Княжество България]] |- | align="right"|2. || align="left"|[[Матю Рачев]]|| 24 ноември 1879 – 15 октомври 1880 || || || |- | align="right"|3. || align="left"|[[Никола Българов]]|| 18 октомври 1880 – 31 юли 1881 || || || |- | align="right"|4. || align="left"|[[Никола Попов (кмет на Шумен)|Никола Попов]]|| юли 1881 – 20 октомври 1881 || || || |- | align="right"|5. || align="left"|Иван Байнов || 21 октомври 1881 – 26 май 1883 || || || |- | align="right"|6. || align="left"|Стамат Х. Симеонов || 26 май 1883 – февруари 1885 || || || |- | align="right"|7. || align="left"|[[Начко Дюкмеджиев]]|| 16 февруари 1885 – 9 май 1888 || || || |- | align="right"|8. || align="left"|Стефан Иванов || 9 май 1888 – 25 април 1890 || || || |- | align="right"|9. || align="left"|[[Ефтим Друмев]]|| 26 април 1890 – 25 февруари 1893 || || || |- | align="right"|10. || align="left"|[[Станю Кръстев]]|| 25 февруари 1893 – 2 април 1894 || || || |- | align="right"|11. || align="left"|[[Христо Тодоров (политик)|Христо Тодоров]]<br>(1860 – 1927) || 2 април 1894 – 12 август 1899 || [[Прогресивнолиберална партия]] || || [[Файл:BASA-Shumen-33K-3-77-1-Hristo Todorov.jpg|50п]] |- | align="right"|12. || align="left"|[[Атанас Краев]] || 17 август 1899 – 9 август 1899 || [[Прогресивнолиберална партия]] || || |- | align="right"|13. || align="left"|[[Станю Кръстев]]|| 13 ноември 1899 – 31 август 1902 || || || |- | align="right"|14. || align="left"|[[Петър Кърджиев]]|| 31 август 1902 – 17 септември 1905 || || || |- | align="right"|15. || align="left"|[[Добри Минев]]|| 20 септември 1905 – 16 октомври 1906 || || || |- | align="right"|16. || align="left"|[[Коста Дюкмеджиев]]|| 17 октомври 1906 – 31 декември 1907 || || || |- | align="right"|17. || align="left"|[[Христо Калдъръмов]]|| 1 януари 1908 – 25 август 1908 || || || |- | align="right"|18. || align="left"|[[Евтим Вербев]]|| 26 август 1908 – 31 декември 1908 || || || |- | colspan="6" align="center" bgcolor="#E6E6FA"| [[Царство България]] |- | align="right"|19. || align="left"|[[Марин Денев]]|| 1 януари 1909 – 6 октомври 1911 || || || |- | align="right"|20. || align="left"|[[Пантелей Дюгмеджиев]]|| 7 октомври 1911 – 30 юли 1917 || || || |- | align="right"|21. || align="left"|[[Добри Минев]]|| 1 август 1917 – 4 септември 1918 || || || |- | align="right"|22. || align="left"|Никола Боев || 4 септември 1918 – 21 август 1919 || || || |- | align="right"|23. || align="left"|Христо Косев|| 21 август 1919 – 5 януари 1920 || || || |- | align="right"|24. || align="left"|Стефан Янев || 26 януари 1920 – 30 ноември 1920 || || || |- | align="right"|25. || align="left"|[[Крум Арнаудов]]|| 1 декември 1920 – 9 януари 1922 || || || |- | align="right"|26. || align="left"|[[Петър Сапов]] || 9 януари 1922 – 16 март 1923 || || || |- | align="right"|27. || align="left"|[[Петко Янев]]|| 17 март 1923 – 12 май 1923 || || || |- | align="right"|28. || align="left"|[[Христо Косев]]|| 10 юни 1923 – 4 май 1925 || || || |- | align="right"|29. || align="left"|[[Борис Евтимов]]|| 24 април 1925 – 18 април 1927 || || || |- | align="right"|30. || align="left"|Христо Косев|| 18 април 1927 – 22 юли 1928 || || || |- | align="right"|31. || align="left"|Васил Миланов|| 27 юли 1928 – 20 юли 1929 || || || |- | align="right"|32. || align="left"|[[Христо Кирков]]|| 20 юли 1929 – 22 юли 1930 || || || |- | align="right"|33. || align="left"|[[Васил Миланов]]|| 22 юли 1930 – 22 август 1931 || || || |- | align="right"|34. || align="left"|[[Христо Кирков]]|| 23 август 1931 – 10 октомври 1931 || || || |- | align="right"|35. || align="left"|[[Михаил Кубадинов]]|| 10 октомври 1931 – 23 май 1934 || || || |- | align="right"|36. || align="left"|Тодор Димитров || 23 май 1934 – 12 февруари 1935 || || || |- | align="right"|37. || align="left"|Добри Добрев || 7 март 1935 – 10 март 1938 || || || |- | align="right"|38. || align="left"|Никола Стойчев || 23 май 1938 – 5 декември 1939 || || || |- | align="right"|39. || align="left"|[[Христо Тонев]]|| 6 декември 1939 – 20 февруари 1940 || || || |- | align="right"|40. || align="left"|[[Христо Хараламбиев]]|| 2 март 1940 – 12 февруари 1944 || || || |- | align="right"|41. || align="left"|Иван Попов || 27 февруари 1944 – 11 септември 1944 || || || |- | align="right"|42. || align="left"|[[Димчо Попов]]|| 11 септември 1944 – 20 септември 1946 || || || |- | colspan="6" align="center" bgcolor="#E6E6FA"| [[Народна република България]] |- | align="right"|43. || align="left"|Иван Маринов || 20 септември 1946 – 12 март 1948 || || || |- | align="right"|44. || align="left"|Ганчо Ганчев || 6 април 1948 – 22 декември 1952 || || || |- | align="right"|45. || align="left"|[[Атанас Касичев]]|| 22 декември 1952 – 22 февруари 1962 || || || |- | align="right"|46. || align="left"|[[Антон Кечиджиев]]|| 28 февруари 1962 – 10 ноември 1970 || || || |- | align="right"|47. || align="left"|[[Юрий Аврамов]]|| 20 ноември 1970 – 17 януари 1974 || || || |- | align="right"|48. || align="left"|[[Александър Узунов]]<br>(р. 1933) || 4 април 1974 – 3 юни 1986 || || Най-дълго управлявал кмет на Шумен|| |- | align="right"|49. || align="left"|Руси Русев || 3 юни 1986 – 28 февруари 1988 || || || |- | align="right"|50. || align="left"|[[Йовчо Николов]]|| 28 февруари 1988 – 28 август 1990 || || || |- | colspan="6" align="center" bgcolor="#E6E6FA"| [[Република България]] |- | align="right"|51. || align="left"|[[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Петров Христов]]<br>(1942 – 2012) || 28 август 1990 – 12 ноември 1995 || [[Българска социалистическа партия]] || || |- | align="right"|52. || align="left"|[[Максим Иванов]]<br>(р. 1949) || 12 ноември 1995 – 23 октомври 1999 || Българска социалистическа партия || || |- | align="right"|53. || align="left"|[[Веселин Златев]]<br>(р. 1954) || 23 октомври 1999 – 5 ноември 2007 || [[Съюз на демократичните сили]] || || |- | align="right"|54. || align="left"|[[Красимир Костов (политик)|Красимир Костов]]<br>(р. 1953) || 12 ноември 2007 – 1 ноември 2015 || [[Българска социалистическа партия]] || || |- | align="right"|55. || align="left"|[[Любомир Христов (политик)|Любомир Христов]]<br>(р. 1954) || 9 ноември 2015 – 29 октомври 2023 || [[ГЕРБ]] || || [[Файл:Lyubomir Hristov (50NS).png|50п]] |- | align="right"|56. || align="left"|[[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1963)|Христо Атанасов Христов]]<br>(р. 1963) || от 5 ноември 2023 г. до днес || [[Българска социалистическа партия]] || || [[Файл:Hristo-Hristov.jpg|52п]] |} == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Политика|Шумен|България}} [[Категория:Кметове на Шумен| ]] [[Категория:Списъци на кметовете в България по град|Шумен]] ggrncfpyrolbkohws14042j9l3v75o3 0 153022 12419636 12037324 2024-11-22T10:03:03Z Svilenov 74683 Извори. Уточнение на двете хипотези за резиденцията. 12419636 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх}} '''Кераца Петрица''' е българска [[Болярин|болярка]], съпруга на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и майка на цар [[Иван Александър]]. == Родословие == Сведение за произхода на Кераца намираме в хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му е сестра на Михаил.<ref>{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> По отношение на родословието ѝ доц. [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение. Според неговото изследване Кераца принадлежи не към рода на [[Асеневци]], а към една от най-старите и благороднически византийски фамилии – тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – [[Срацимир (деспот)|Срацимир]]. Пак според учения царският произход на [[Иван Александър]] по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се допуска, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref>{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; margin:auto |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #fcb; |1= '''Кераца Петрица''' |2= [[Шишман I]] |3= неизвестна по име дъщеря |4= |5= |6= [[Петър (севастократор)|Севатократор Петър]] |7= [[Ана-Теодора]] |8= |9= |10= |11= |12= |13= |14= [[Иван Асен II]] |15= [[Ирина Комнина]] |16= |17= |18= |19= |20= |21= |22= |23= |24= |25= |26= |27= |28= [[Иван Асен I]] |29= [[Елена (Иван Асен I)|Елена]] |30= [[Теодор Комнин]] |31= [[Мария Патралифена]] }} == Брак и потомство == Кераца-Петрица е омъжена за деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]], от когото има пет деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през XIV век: * [[Иван Александър]] (* нач. на XIV век, † 17 февруари 1371, [[Велико Търново|Търново]]), български [[цар]] ([[1331]] – [[1371]]). * [[Елена Българска]] (* XIV век, † 7 ноември 1374), [[Крал|кралица]] и първа [[царица]] на [[Сръбско царство|Сръбското царство]] – съпруга на цар [[Стефан Душан]] и майка на цар [[Стефан Урош V]] * [[Иван Комнин]] († пр. 12 май 1363), феодал в [[Душаново царство|Душановото царство]], [[Деспот (титла)|деспот]] на [[Валона]] (ок. 1345 – 1363), като сръбски васал и след 1355 г. като автономен [[княз]], управлява по времето на [[Стефан Душан]] областта [[Кутмичевица]] около [[Валона]], [[Канина]] и [[Белград (Албания)|Белград]] в днешна Южна Албания. * Михаил, бъдещ деспот на [[Крън (крепост)|Крън]] * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]] (* 1334/36). == Резиденция == След смъртта на своя съпруг деспот Срацимир, Кераца управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на потомнима Карнона ({{Lang|la|Carnonen[sis]}}). Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]], център на владенията ѝ.<ref>{{Цитат книга|last=Енев|first=Цонко|title=Владетелските наместници на България, VII-XIX век|url=https://books.google.com/books?id=gjQXAQAAIAAJ|year=1997|page=15|titleЕнев|author=}}</ref> Изповядвала е [[Католическа църква|Католицизма]], за което свидетелства едно запазено писмо на [[папа]] [[Бенедикт XII]] до нея от 13 юли 1337 г.<ref>{{harv|Пурковић|1975|}}</ref>, в което той ѝ благодари, че се е обърнала към Католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата ''magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae''<ref name="Zikov2013" />. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“<ref>Обръщението му гласи: „''dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)''“ (т.е. ''На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона''). Цит по. {{harv|Пурковић|1975|}}. Виж също: {{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67|}}</ref>. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на [[Добруджанско деспотство|Карвунското (Добруджанското) деспотство]] с [[Генуезка република|Република Генуа]] и [[Венецианска република|Венеция]]<ref name="Pavlov2006">{{harv|Павлов|2006|}}</ref>. Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на [[Православие]]то, тъй като паметта на ''„...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана...“<ref>Цитат по: {{harv|Павлов|2006|}}</ref>'' е почетена в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]].<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Totomanova|first=Anna-Maria|year=2017|title=The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria|url=https://www.czasopisma.uni.lodz.pl/sceranea/article/viewFile/3029/2635|format=PDF|journal=Studia Ceranea|issue=7|pages=169 – 227|doi=10.18778/2084–140X.07.12|id={{ISSN|2084-140X}}|accessdate=20 октомври 2018|lang=en}}</ref> == Бележки == <references/> == Източници == * {{cite book| first= Петър | last = Николов-Зиков | title = Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век | place= София | year= 2012 | pages=14 – 32}} * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * {{cite book| last = Павлов | first = Пламен | title = Търновските царици | place = Велико Търново | publisher = ДАР-РХ | year = 2006 }} * {{cite book| last = Пурковић | first = Mиодраг Ал | url = http://www.promacedonia.org/statii/purkovich_1975.htm|title= Јелена, жена цара Душана. Издање Српске православне епархије за западну Европу | place = Дюселдорф | publisher = Штампарија „ОСТРОГ" | year = 1975 | page =26 | accessdate = 6 март 2017| lang = sr }} {{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Втора българска държава]] [[Категория:Шишмановци]] shqszw1ehutre3j1zp6s8s248bguhwn 0 153863 12418975 12299111 2024-11-21T18:24:24Z Sijorl49 259021 Премахната редакция 12299111 на [[Special:Contributions/Alexmind|Alexmind]] ([[User talk:Alexmind|б.]]) Самореклама 12418975 wikitext text/x-wiki [[Файл:John.atanasoff.jpeg|мини|Паметник на [[Джон Атанасов]]]] [[Файл:Slawejkow.jpeg|мини|Паметник на Славейкови, [[Петко Славейков|баща]] и [[Пенчо Славейков|син]] (от дясно наляво)]] '''Паметникът''' е обикновено триизмерен обект, чиято цел е чрез художествено-историческо, политическо, техническо или архитектурно значение, да почете [[човек]] или [[събитие]], съотносими към социална група като част от спомена за исторически времена или културно наследство. == Видове паметници == Едни от най-разпространените паметници са [[надгробна плоча|надгробните плочи]] в [[гробище|гробищата]], както и военните паметници в чест на загиналите през войните. Други паметници могат да бъдат [[храм]]ове, [[скулптура|скулптури]], [[статуя|статуи]], [[Бюст (паметник)|бюстове]], [[Релеф (изкуство)|релефи]], [[колона|колони]] и [[обелиск]]и. Много често паметниците се поставят в средата на голям [[площад]] и служат като централна точка, като фокус. Понякога паметниците имат и политическа функция. Например множеството паметници на [[Ленин]] по времето на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] имат за цел да засилят политическата мощ на управляващото правителство. == Кратка история == Паметници са били издигани в продължение на хилядолетия и често те се оказват най-устойчивите на времето обекти като по този начин стават [[символ]]и на древни цивилизации и народи. Примери за това са [[Египетски пирамиди|египетските пирамиди]], пирамидите на маите, [[Тадж Махал]], [[Велика китайска стена|Великата китайска стена]] или статуетките на [[Великденски остров|Великденския остров]]. В съвременната история такива символи са [[Айфелова кула|Айфеловата кула]] и [[Статуя на свободата|Статуята на свободата]]. == Вижте също == [[Файл:БЗНС-Разград.jpg|мини|250п|Паметна плоча пред „[[Ибрахим паша джамия]]“ в [[Разград]], поставена в чест на 100-годишнината от основаването на БЗНС]] * [[Седем чудеса на античния свят]] * [[Новите седем чудеса на света]] * [[Паметник на свободата]] * [[Паметник на Незнайния воин]] * [[Паметник на Бузлуджа]] * [[Храм-паметник Свети Александър Невски]] * [[Паметници на Съветската армия в България]] * [[Паметници на партизанското движение в България]] * [[Паметници на Септемврийското въстание]] == Външни препратки == * [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gsubtype=86 Паметници] * [http://www.memorials.bg/scripts/isapivwb.dll Национален регистър на военните паметници в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070926233019/http://www.memorials.bg/scripts/isapivwb.dll |date=2007-09-26 }} [[Категория:Паметници| ]] jyjvxl4vjbly1iazijrdtgpr8uvl4my 0 156403 12419221 10541339 2024-11-21T23:32:49Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12419221 wikitext text/x-wiki [[Файл:William_Holman_Hunt_-_The_Scapegoat.jpg|мини|275п|„Жертвения козел“ от Уилям Холман Хънт]] '''Жертвен козел''' в [[юдаизъм|юдаизма]] се нарича жертвено животно, предназначено за специална церемония, част от ритуала на [[юдаизъм|еврейския]] празник [[Йом Кипур]] – „Ден за изкупление“ ([[Левит (Библия)|Левит]], 16), от времето на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]] . Това е [[Домашна коза|козел]], върху който символично се възлагат [[Грях|греховете]] на целия народ, след което се натирва сред [[Дива природа|дивата природа]] и се изоставя там. == В религиозен план == Според "[[Танах]]", като част от така наречените ''[[Курбан|корбанот]]'' (жертвоприношения), в деня на Йом Кипур 2 козела, заедно с 1 бик, се завеждат до мястото за [[жертвоприношение]] в Йерусалимския храм — жертвеник за всеизгаряне (цялостно [[Аутодафе|изгаряне]]). Чрез хвърляне на жребий (т.е. на [[Случайност|хазартен принцип]], но с предположението, че така се дава израз на [[Провидение|провидението]]) свещеникът избира 1 от козлите за да бъде изгорен на [[Олтар|олтара]] заедно с [[Домашно говедо|бика]], докато вторият бива обречен да стане „жертвеният козел“. Свещеникът поставя ръцете си върху главата му и [[Изповед|изповядва]] всички грехове на [[Израилтяни|народа на Израел]], след което козелът, за който вече се смята, че ги носи със себе си, се извежда сред дивата природа, където се оставя да умре, или се хвърля от една стръмна [[скала]] на около 10 км. от [[Йерусалим]]. Историята за жертвения козел от "Левит" се интерпретира от [[християнство]]то, като символично представяне на саможертвата на [[Иисус Христос|Христос]], който поема на свой гръб греховете на цялото човечество, след като по заповед на [[Свещеник|свещениците]] е бил прогонен от града. == „Жертвен козел“ като метафора == В [[Метафора|преносен смисъл]], „жертвен козел“ е този, който бива избран наслуки да поеме [[Вина|вината]] за дадено [[Природно бедствие|бедствие]] или нещастно събитие. Да „търсиш жертвен козел“ означава се опитваш да намериш, кого да обявиш произволно - било то някой човек или дадена група от хора - вменявайки му (в общи линии - неоснователно и тенденциозно, но и неопровержимо) отговорност за дадено множество от проблеми. Търсенето на жертвен козел е един от най-важните инструменти, с който си служи [[пропаганда]]та. Например по времето на [[Националсоциализъм|нацистката]] и [[Фашизъм|фашистката]] пропаганда евреите са сочени, като причина за политическия срив и икономическите проблеми на [[Ваймарска република|Германия]] и други страни. Този подход оказва пагубно въздействие върху нарочените, особено когато са [[малцинство]] или им е трудно да се защитят от обвиненията, които им се отправят. По едно или друго време на подобно отношение са били подлагани: [[Актьор|актьорите]], [[негър|негрите]], [[Проституция|проститутките]], [[Имиграция|имигрантите]], [[комунист]]ите, [[Монах|монасите]], [[капитализъм|капиталистите]], [[Индианци|индианците]], [[вещица|вещиците]], [[Жена|жените]], [[Бедност|бедните]], [[Евреи|евреите]], [[Полицай|полицаите]], [[Чума|чумавите]], [[Учен|учените]], [[хомосексуален|хомосексуалните]], [[Политик|политиците]], [[наркоман]]ите, [[Славяни|славяните]], [[цигани]]те, [[Американизация|американците]]. Отрицателното отношение към това, дадена малцинствена група да бъде заклеймявана, като жертвен козел, води до създаването на някои правила, засягащи до голяма степен употребата на [[Език (лингвистика)|езика]] и изразяващи се предимно в така наречената „[[политическа коректност]]“. == Вижте също == * [[Погром]] * [[Лов на вещици]] * [[Холокост]] * [[Второзаконие]] * [[Мобинг]] == Външни препратки == * [http://www.liverpoolmuseums.org.uk/walker/pre-raphaelites/scapegoat/scapegoat.asp ''The Scapegoat'' (1854)], William Holman Hunt {{Превод от|it|Capro espiatorio|11597538}} [[Категория:Юдаизъм]] [[Категория:Християнско богословие]] 44ovl609wr6x1usut4pj17sidjis1u0 12419228 12419221 2024-11-21T23:46:39Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12419228 wikitext text/x-wiki [[Файл:William_Holman_Hunt_-_The_Scapegoat.jpg|мини|275п|„Жертвения козел“ от Уилям Холман Хънт]] '''Жертвен козел''' в [[юдаизъм|юдаизма]] се нарича жертвено животно, предназначено за специална церемония, част от ритуала на [[юдаизъм|еврейския]] празник [[Йом Кипур]] – „Ден за изкупление“ ([[Левит (Библия)|Левит]], 16), от времето на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]] . Това е [[Домашна коза|козел]], върху който символично се възлагат [[Грях|греховете]] на целия народ, след което се натирва сред [[Дива природа|дивата природа]] и се изоставя там. == В религиозен план == Според "[[Танах]]", като част от така наречените ''[[Курбан|корбанот]]'' (жертвоприношения), в деня на Йом Кипур 2 козела, заедно с 1 бик, се завеждат до мястото за [[жертвоприношение]] в Йерусалимския храм — жертвеник за всеизгаряне (цялостно [[Аутодафе|изгаряне]]). Чрез хвърляне на жребий (т.е. на [[Случайност|хазартен принцип]], но с предположението, че така се дава израз на [[Провидение|провидението]]) свещеникът избира 1 от козлите за да бъде изгорен на [[Олтар|олтара]] заедно с [[Домашно говедо|бика]], докато вторият бива обречен да стане „жертвеният козел“. Свещеникът поставя ръцете си върху главата му и [[Изповед|изповядва]] всички грехове на [[Израилтяни|народа на Израел]], след което козелът, за който вече се смята, че ги носи със себе си, се извежда сред дивата природа, където се оставя да умре, или се хвърля от една стръмна [[скала]] на около 10 км. от [[Йерусалим]]. Историята за жертвения козел от "Левит" се интерпретира от [[християнство]]то, като символично представяне на саможертвата на [[Иисус Христос|Христос]], който поема на свой гръб греховете на цялото човечество, след като по заповед на [[Свещеник|свещениците]] е бил прогонен от града. == „Жертвен козел“ като метафора == В [[Метафора|преносен смисъл]], „жертвен козел“ е този, който бива избран наслуки да поеме [[Вина|вината]] за дадено [[Природно бедствие|бедствие]] или нещастно събитие. Да „търсиш жертвен козел“ означава се опитваш да намериш, кого да обявиш произволно - било то някой човек или дадена група от хора - вменявайки му (в общи линии - неоснователно и тенденциозно, но и неопровержимо) отговорност за дадено множество от проблеми. Търсенето на жертвен козел е един от най-важните инструменти, с който си служи [[пропаганда]]та. Например по времето на [[Националсоциализъм|нацистката]] и [[Фашизъм|фашистката]] пропаганда евреите са сочени, като причина за политическия срив и икономическите проблеми на [[Ваймарска република|Германия]] и други страни. Този подход оказва пагубно въздействие върху нарочените, особено когато са [[малцинство]] или им е трудно да се защитят от обвиненията, които им се отправят. По едно или друго време на подобно отношение са били подлагани: [[Актьор|актьорите]], [[негър|негрите]], [[Проституция|проститутките]], [[Имиграция|имигрантите]], [[комунист]]ите, [[Монах|монасите]], [[капитализъм|капиталистите]], [[Индианци|индианците]], [[вещица|вещиците]], [[Жена|жените]], [[Бедност|бедните]], [[Евреи|евреите]], [[Полицай|полицаите]], [[Чума|чумавите]], [[Учен|учените]], [[хомосексуален|хомосексуалните]], [[Политик|политиците]], [[наркоман]]ите, [[Славяни|славяните]], [[цигани]]те, [[Американизация|американците]]. Отрицателното отношение към това, дадена малцинствена група да бъде заклеймявана, като жертвен козел, води до създаването на някои правила, засягащи до голяма степен употребата на [[Език (лингвистика)|езика]] и изразяващи се предимно в така наречената „[[политическа коректност]]“. == Вижте също == * [[Погром]] * [[Лов на вещици]] * [[Холокост]] * [[Damnatio memoriae]] * [[Второзаконие]] * [[Мобинг]] == Външни препратки == * [http://www.liverpoolmuseums.org.uk/walker/pre-raphaelites/scapegoat/scapegoat.asp ''The Scapegoat'' (1854)], William Holman Hunt {{Превод от|it|Capro espiatorio|11597538}} [[Категория:Юдаизъм]] [[Категория:Християнско богословие]] m75ae8p7uxaspnvi4ho5lhnhms6sex3 0 157054 12419506 10494446 2024-11-22T06:29:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419506 wikitext text/x-wiki [[Файл:2013 WGT 11 Das Ich.jpg|мини|Бруно Крам ([[Wave-Gotik-Treffen]] 2013)]] '''''Das Ich''''' е [[Германия|германски]], електронно-симфоничен музикален проект, който прави осново готик и даркуейв музика, като всички текстове на групата са на [[немски език]]. == История == === Предистория === През 1984 Бруно Крам започва активно да се занимава с музика, като използва сценичния псеводоним ''Decorated Style''. През 1986 г. обявява създаването на формацията ''Fahrenheit 451''. С този проект започва да се развива познатият сега звук на ''Das Ich''. Създадената от Крам формация по-късно се превръща в проекта ''Alva Novalis'', чието име се споменава само в единични издания на издадените компилации. През 1986 г. Бруно Крам и Щефан Акерман се запознават в една дискотека в [[Байройт]]. През следващата година стартират съвместния проект ''Dying Moments'', към който впоследствие се присъединяват Щефан Пикл и Петер Майер и заедно установяват звученето на групата си някъде между ню уейв вълната на 80-те и електро-пънка на 90-те. Текстовете са на [[немски език|немски]], [[английски език|английски]], [[френски език|френски]] и дори на [[латински език]]. Докато същестува групата, се издават две музикални аудио касети, като и двете са с изключително ограничен тираж. === Основаване === [[Файл:2013 WGT 16 Das Ich.jpg|мини|Щефан Акерман ([[Wave-Gotik-Treffen]] 2013]] ''Das ich'' е създадена официално през 1989 г. в немския град Байройт, в състав Бруно Крам (музика и беквокали) и Щефан Акерман (текстове и вокали). В началото на 90-те е една от най-представителните групи в сферата на NDT (''Neue Deutsche Todenkunst'' – ново немско изкуство на смъртта). Отделни песни като ''„Lügen und Das Ich“'', ''„Sodom und Gomorrha“'' и ''„Gottes Tod“'' са сред първите песни, като част от демозаписите са направени още през 1988 г. === Общо описание на групата === След като Акерман и Крам решават конкретно на каква тематика искат да бъде първия им албум, Крам започва да се занимава с композирането на песните. Чак след това Акерман написва текстовете към мелодиите. Самият Акерман споделя, че за него музиката е най-важното вдъхновение за написването на текста към всяка една отделна песен на ''Das Ich''. В текстовете на песните се разглеждат широк спектър от теми – от религията и установените морални ценности до обществени проблеми, засягащи личността. Името на групата е тясно свързано с [[Зигмунд Фройд|фройдистките]] идеи за АЗ-а (''Das Ich''). Крам черпи изключително много от различни философски течения, като основното, което вдъхновява текстовете на групата, са идеите на [[Фридрих Ницше]]. Освен философски теми, текстовете на групата представят и личните чувства и усещания на текстописеца. == Музика == Първият албум на групата, ''„Die Propheten“'', е издаден в Германия през 1991 г., като е преиздаден в Щатите 6 години по-късно, успявайки да продаде повече от 30 хиляди копия. ''Das Ich'' са на турне в Щатите за първи път 1996 – 1997 г. Един от по-късните им албуми, ''„Edogram“'', отбелязва съществена промяна в звученето на групата, от даркуейв към електроника. През 1999 г. те издават ремикс албума ''„Re-Laborat“'', който включва ремикси, направени от известни електро-индъстриъл групи. На следващата година издават албум към стихосбирката на Готфрийд Бен ''„Morgue“'', а Бруно Крам издава самостоятелния си проект ''„Coeur“''. През 2001 г. ''Das Ich'' издават албума „''Antichrist“'', който представя критичен поглед върху ставащото в световен мащаб. През 2002 г. е издаден албумът с най-доброто на групата, „Relikt“, а две години по-късно и двойният албум ''„LAVA:glut“'' и ''„LAVA:asche“''. През 2006 г. е издаден още един двоен албум ''„Cabaret“'' и ''„Varieté“'', както и новото DVD ''„Panopticum“''. Групата е известна и с многото си турнета, чрез които популяризира музиката си в страни като [[Русия]], [[Израел]], [[Аржентина]], [[Мексико]], [[Бразилия]], [[Япония]] и [[Съединените американски щати]]. === Албуми === * 1990 · ''„Satanische Verse“'' (MC, EP) * 1991 · ''„Satanische Verse / Jericho“'' (CDM) * 1991 · ''„Die Propheten“'' (LP, CD) * 1994 · ''„Stigma“'' (CDM) * 1994 · ''„Staub“'' (LP / CD) * 1995 · ''„Feuer“'' (CD) (албум с изпълнения на живо) * 1996 · ''„Das innere Ich“'' (CD) (саундтрак) * 1998 · ''„Kindgott“'' (CDM) * 1998 · ''„Egodram“'' (MC, CD, ограничено Digipack издание) * 1998 · ''„Destillat“'' (CDM) * 1998 · ''„Morgue“'' (CD / Schwedische Edition) * 1999 · ''„Re_Kapitulation“'' (CD) (бест албум специално за Щатите) * 2000 · „Re_Laborat / Re_Animat“ (DCD / американско издание / френско издание) * 2002 · ''„Anti'christ“'' (DLP / CD /американско издание / френско издание) * 2002 · ''„Momentum“'' (VCD/DVD) * 2003 · ''„Relikt“'' (албум с най-доброто на групата) * 2004 · ''„Lava:Glut“'' (CD+DVD) * 2004 · ''„Lava:Asche“'' (CD) (ремикс албум към „Lava:Glut“) * 2004 · ''„Lava“'' (CD) (американско издание) * 2006 · ''„Cabaret“'' (CD) * 2006 · ''„Cabaret“'' (DCD + DVD) (ограничено издание с дисковете: „Cabaret“ и „Varieté“ и DVD „Panoptikum“) * 2007 · ''„Addendum“'' (DCD включва и демо записи) * 2007 · ''„Alter Ego“'' (бест албум, предвиден само за американския пазар) == Външни препратки == * [http://www.dasich.de Официален сайт] * [http://www.myspace.com/dasich Das Ich в MySpace] * [http://www.egodram.com/ Американски сайт на групата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080907230744/http://egodram.com/ |date=2008-09-07 }} * [http://www.last.fm/music/Das+Ich Das Ich в Last.fm] {{превод от 2|de|Das Ich|en|Das Ich|37018372|156796407}} [[Категория:Германски електронни групи]] [[Категория:Германски дарк уейв групи]] [[Категория:Бавария]] l9wjucxdhamsfkxjy2ypqrp2e9g1n9p 0 158752 12419540 12298686 2024-11-22T07:43:30Z Xunonotyk 209517 12419540 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер | име=Грую Бански | портрет= Pop-Gruyo-Banski-1876--photo.jpg | портрет-описание= Портрет на поп Грую – намира се в кметството на с. [[Баня (област Пазарджик)]] | описание=български духовник и революционер | роден-място= село [[Баня (област Пазарджик)|Баня]], [[Татарпазарджишко]], [[Османска империя]] | починал-място= село Баня, Татарпазарджишко, [[Царство България]] |деца=Димитра (1858-1918), Мина (мъртвородена), Анна (1862-1925) Мария и Стана (мъртвородени близначки) 1863|брак=Нейка Мутева (починала 1863) }} '''Грую Тренчов''', по-известен като '''поп Грую Бански''', е [[Българи|български]] [[революционер]], участник в [[Априлско въстание|Априлското въстание]], в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref>Йонков, Христо. Панагюрище – център на Априлското въстание. Държавно Военно Издателство, София, 1975.</ref><ref>Цоневъ, Звезделинъ. Съ кръстъ и мечъ. Попъ Груйо и Априлското възстание 1876. София, 1939.</ref> Роден е с името Гритор, но от малък всички го наричат с името Грую.<ref>Цонев, Зв. (1939). С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876, С., с. 20.</ref> == Биография == Роден е в семейство на [[Мутафчийство|мутафчия]] и учи в местното [[килийно училище]]. През 1852, с помощта на чичо си, заминава да учи за свещеник в мъжкия [[метох]] на Рилския манастир в [[Самоков]].<ref>Архим. Климент Рилец, Метохът на Рилския манастир в Самоков. – сп. Духовна култура, кн. 10, 1976, с. 36.</ref> Връща се в село Баня през 1854 година и става учител в килийното училище. Учителства и в селата [[Овчеполци]] и [[Тополи дол]]. През 1858 година е ръкоположен за [[свещеник]] в горните села, а през 1863 година се връща като свещеник в родното си село. След посещение на [[Васил Левски]] в селото, поп Грую става пламенен обществен деец и революционер. След пристигането на [[Георги Бенковски]] в [[Панагюрско]], двамата стават много близки съратници.<ref>Страшимиров, Д. Т. (1907). История на Априлското въстание, т. ІІ. Приготовления, Пловдив, с. 101.; Вж. Шопов, И. (1972). Поп Груйо Тренчов (Бански) – В: Оборищенци. Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година, С., с. 260</ref> Нещо повече – поп Грую става председател на местния комитет. В неговия дом нощуват революционни дейци, провеждат се съвещания, взимат се делови решения. Поп Грую участва като представител на селото си на събранието в местността Оборище и подвежда под тържествена клетва останалите участници. По време на въстанието се сражава като войвода на чета. [[Файл:Поп Груйо Бански - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg|мини|ляво|Паметна плоча в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]]]] След потушаване на въстанието се укрива, но – за да спаси съселяните си от репресии – се предава доброволно. След общата амнистия е освободен, но по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] отново е арестуван и хвърлен в [[Цариград]]ската тъмница, а оттам – и в [[Мала Азия]] – [[Коня]]. През декември 1876 е амнистиран. Докато се радва на свободата си у роднини (къщата му била опожарена), започва Руско-турската война и отново е арестуван.<ref name=":0">Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref> След Освобождението бива амнистиран окончателно и се завръща в селото си с тържествено посрещане. Отпусната му е скромна поборническа пенсия от 60 лева. През 1890 напуска свещеническа служба.<ref name=":0" /> През 1908 предал Богу дух в родното си село Баня. По негово желание е погребан в селските, а не в черковните гробища. == Семейство == Нейка Мутева – съпруга. Има пет дъщери. Три от дъщерите му – Мина, Мария и Стана умират скоро след раждането. При последното раждане умира и съпругата му, Нейка.<ref name=":1" /> Отгледал е две дъщери Димитра (1858 – 1918)<ref name=":1" /> и Анна (1862 – 1925).<ref name=":1">Вж. Родословното дърво на поп Груйо у Кръстев, Ст. (1977). Поп Груйо Тренчов Бански. – В: Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref> И двете са посветени в Априлското въстание и имат конкретни задачи. Захарий Стоянов пише за Димитра, че по време на Априлското въстание 18-годишната темпераментна девойка постоянно надничала на вратата, за да види лично „високия гостенин“ (Бенковски) и се заканвала да хване Ахмед ага<ref>https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/8#textstart Записки по българските въстания. кн. 1, гл 8 "Първа среща с Бенковски"</ref><ref>https://bulgarianhistory.org/pop-gruio-banski/</ref> Дъщеря му Анна има син – Делчо Иван Оливеров.<ref name=":0" /><ref name=":2" /> (от съпруга си Иван, който на свой ред е син на Делчо Оливеров, водач на априлските въстаници в с. Поибрене). По тази линия потомството на Грую Бански продължава.<ref name=":2">https://milenavarbanova9.blog.bg/history/2018/07/13/jitie-i-stradaniia-na-pop-gruio-banski-avtor-milena-vyrbanov.1617132</ref> == Любопитно == За поп Грую се знае, че е бил много колоритна личност. Нямал навика да се подчинява никому, дори на архиреите. През 1901 е организирано честване на 25-годишнината от Априлското въстание. Пристигналият пълномощник на Пловдиския епископ, Теодосии втрещен видял поп Грую на кон и със сабя в ръка, подир когото вървял байряктар. Теодосий извикал поп Грую с намерение да му се скара и го питал дали има позволение от владиката за тези си действия. Поп Груюо ядосан отвръща: {{цитат|Аз? Да искам разрешение? Когато главата ми беше в торбата, нямаше кой да ми дава разрешение. Ако исках разрешение от Натанаиловци и Сатанаиловци, България не щеше още да се е освободила и ти нямаше да си тук.<ref name=":2" />|}} === Спомени === През 1897 – 1998 пише спомени за Априлското въстание под формата на поема. Тя е изложена в 248 страници на три неподвързани ученически тетрадки и носи заглавието „Записки за средногорското въстание“. През 1903 Д. Страшимиров откупува от поп Грую един препис, който в по-ново време е откупен от Народна библиотека<ref>НБКМ – БИА, сиг. ІІ А 8532</ref>. Този препис съдържа 127 листа/ 240 изписани и няколко бели страници<ref>https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref>. Страшимиров дори цитира някои откъси от нея в т. 2. на своите съчинения.<ref>Страшимиров, пос. съч., с. 101 и сл. : цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015</ref> След смъртта на поп Груйо през 1908 г. оригиналът на поемата „Записки по Средногорското въстание“ остава на съхранение заедно с много други вещи и оръжия у неговия внук Делчо Иванов Оливеров. През втората половина на 30-те години на ХХ в. писателят Зв. Цонев посещава с. Баня и се запознава с този внук, който му подарява ръкописа с цел да бъде публикуван.<ref>Цонев, пос. съч., с. 18.; Вж. и Кръстев, Ст., пос. съч., с. 177 – 178</ref> През 1939 – 1940 г. двете неща, обединени в една книга, са отпечатани с помощта на Панагюрското свещеническо братство в 3000-ен тираж в печатницата на С. М. Стойков в София. Шест години по-късно писателят предложил на Св. Синод да откупи ръкописа на поемата за нуждите на Църковния музей. С решение на Св. Синод от 28 юни 1946 г. въпросната поема е откупена за 20 000 лв.<ref>До 1 февруари 1987 г. поемата е в Централния църковен историко-археологически музей, а след тази дата заедно с всички ръкописи и документи е прехвърлена в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, инв. № 960. https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref> Според Хр. Темелски в поемата личат силни влияния от стила на Раковски и по-конкретно от „[[Горски пътник]]“. Също така той отбелязва, че Зв. Цонев проявява недобросъветност, като променя оригиналното име от „Записки за средногорското въстание“ на „Епопея на Априлското въстание от поп Груйо“, като прави и някои технически изменения в текста.<ref>https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015 стр. 597</ref> == Памет == На поп Груйо е наречена улица в кварталите „[[Христо Ботев (квартал на София)|Христо Ботев]]“, „[[Васил Левски (квартал на София)|Васил Левски]]“, „[[Левски В]]“ и „[[Левски Г]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947914|title=Поп Груйо}}). == Библиография == * {{cite book | title = Записки по Средногорското въстание | last = Бански | first = Грую | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1993 | edition = | publisher = УИ „Св. Климент Охридски“, ВИК „Свети Георги Победоносец“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 186 | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1690293-zapiski-po-srednogorskoto-vastanie | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Бански, Грую}} [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Български духовници]] [[Категория:Участници в Априлското въстание]] [[Категория:Участници в Оборищенското събрание]] [[Категория:Родени в област Пазарджик]] [[Категория:Починали в област Пазарджик]] tdzsw33tvo7d5d243ihwp7lqiex8ns2 12419541 12419540 2024-11-22T07:44:16Z Xunonotyk 209517 12419541 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер | име=Грую Бански | портрет= Pop-Gruyo-Banski-1876--photo.jpg | портрет-описание= Портрет на поп Грую – намира се в кметството на с. [[Баня (област Пазарджик)]] | описание=български духовник и революционер | роден-място= село [[Баня (област Пазарджик)|Баня]], [[Татарпазарджишко]], [[Османска империя]] | починал-място= село Баня, Татарпазарджишко, [[Царство България]] |деца=Димитра (1858-1918), Мина (мъртвородена), Анна (1862-1925) Мария и Стана (мъртвородени близначки) 1863|брак=Нейка Мутева (починала 1863) }} '''Грую Тренчов''', по-известен като '''поп Грую Бански''', е [[Българи|български]] [[революционер]], участник в [[Априлско въстание|Априлското въстание]], в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref>Йонков, Христо. Панагюрище – център на Априлското въстание. Държавно Военно Издателство, София, 1975.</ref><ref>Цоневъ, Звезделинъ. Съ кръстъ и мечъ. Попъ Груйо и Априлското възстание 1876. София, 1939.</ref> Роден е с името Гритор, но от малък всички го наричат с името Грую.<ref>Цонев, Зв. (1939). С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876, С., с. 20.</ref> == Биография == Роден е в семейство на [[Мутафчийство|мутафчия]] и учи в местното [[килийно училище]]. През 1852, с помощта на чичо си, заминава да учи за свещеник в мъжкия [[метох]] на Рилския манастир в [[Самоков]].<ref>Архим. Климент Рилец, Метохът на Рилския манастир в Самоков. – сп. Духовна култура, кн. 10, 1976, с. 36.</ref> Връща се в село Баня през 1854 година и става учител в килийното училище. Учителства и в селата [[Овчеполци]] и [[Тополи дол]]. През 1858 година е ръкоположен за [[свещеник]] в горните села, а през 1863 година се връща като свещеник в родното си село. След посещение на [[Васил Левски]] в селото, поп Грую става пламенен обществен деец и революционер. След пристигането на [[Георги Бенковски]] в [[Панагюрско]], двамата стават много близки съратници.<ref>Страшимиров, Д. Т. (1907). История на Априлското въстание, т. ІІ. Приготовления, Пловдив, с. 101.; Вж. Шопов, И. (1972). Поп Груйо Тренчов (Бански) – В: Оборищенци. Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година, С., с. 260</ref> Нещо повече – поп Грую става председател на местния комитет. В неговия дом нощуват революционни дейци, провеждат се съвещания, взимат се делови решения. Поп Грую участва като представител на селото си на събранието в местността Оборище и подвежда под тържествена клетва останалите участници. По време на въстанието се сражава като войвода на чета. [[Файл:Поп Груйо Бански - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg|мини|ляво|Паметна плоча в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]]]] След потушаване на въстанието се укрива, но – за да спаси съселяните си от репресии – се предава доброволно. След общата амнистия е освободен, но по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] отново е арестуван и хвърлен в [[Цариград]]ската тъмница, а оттам – и в [[Мала Азия]] – [[Коня]]. През декември 1876 е амнистиран. Докато се радва на свободата си у роднини (къщата му била опожарена), започва Руско-турската война и отново е арестуван.<ref name=":0">Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref> След Освобождението бива амнистиран окончателно и се завръща в селото си с тържествено посрещане. Отпусната му е скромна поборническа пенсия от 60 лева. През 1890 напуска свещеническа служба.<ref name=":0" /> През 1908 предал Богу дух в родното си село Баня. По негово желание е погребан в селските, а не в черковните гробища. == Семейство == Нейка Мутева – съпруга. Има пет дъщери. Три от дъщерите му – Мина, Мария и Стана умират скоро след раждането. При последното раждане умира и съпругата му, Нейка.<ref name=":1" /> Отгледал е две дъщери Димитра (1858 – 1918)<ref name=":1" /> и Анна (1862 – 1925).<ref name=":1">Вж. Родословното дърво на поп Груйо у Кръстев, Ст. (1977). Поп Груйо Тренчов Бански. – В: Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref> И двете са посветени в Априлското въстание и имат конкретни задачи. Захарий Стоянов пише за Димитра, че по време на Априлското въстание 18-годишната темпераментна девойка постоянно надничала на вратата, за да види лично „високия гостенин“ (Бенковски) и се заканвала да хване Ахмед ага<ref>https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/8#textstart Записки по българските въстания. кн. 1, гл 8 "Първа среща с Бенковски"</ref><ref>https://bulgarianhistory.org/pop-gruio-banski/</ref> Дъщеря му Анна има син – Делчо Иван Оливеров.<ref name=":0" /><ref name=":2" /> (от съпруга си Иван, който на свой ред е син на Делчо Оливеров, водач на априлските въстаници в с. Поибрене). По тази линия потомството на Грую Бански продължава.<ref name=":2">https://milenavarbanova9.blog.bg/history/2018/07/13/jitie-i-stradaniia-na-pop-gruio-banski-avtor-milena-vyrbanov.1617132</ref> == Любопитно == За поп Грую се знае, че е бил много колоритна личност. Нямал навика да се подчинява никому, дори на архиреите. През 1901 е организирано честване на 25-годишнината от Априлското въстание. Пристигналият пълномощник на Пловдивския епископ, Теодосии втрещен видял поп Грую на кон и със сабя в ръка, подир когото вървял байряктар. Теодосий извикал поп Грую с намерение да му се скара и го питал дали има позволение от владиката за тези си действия. Поп Груюо ядосан отвръща: {{цитат|Аз? Да искам разрешение? Когато главата ми беше в торбата, нямаше кой да ми дава разрешение. Ако исках разрешение от Натанаиловци и Сатанаиловци, България не щеше още да се е освободила и ти нямаше да си тук.<ref name=":2" />|}} === Спомени === През 1897 – 1998 пише спомени за Априлското въстание под формата на поема. Тя е изложена в 248 страници на три неподвързани ученически тетрадки и носи заглавието „Записки за средногорското въстание“. През 1903 Д. Страшимиров откупува от поп Грую един препис, който в по-ново време е откупен от Народна библиотека<ref>НБКМ – БИА, сиг. ІІ А 8532</ref>. Този препис съдържа 127 листа/ 240 изписани и няколко бели страници<ref>https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref>. Страшимиров дори цитира някои откъси от нея в т. 2. на своите съчинения.<ref>Страшимиров, пос. съч., с. 101 и сл. : цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015</ref> След смъртта на поп Груйо през 1908 г. оригиналът на поемата „Записки по Средногорското въстание“ остава на съхранение заедно с много други вещи и оръжия у неговия внук Делчо Иванов Оливеров. През втората половина на 30-те години на ХХ в. писателят Зв. Цонев посещава с. Баня и се запознава с този внук, който му подарява ръкописа с цел да бъде публикуван.<ref>Цонев, пос. съч., с. 18.; Вж. и Кръстев, Ст., пос. съч., с. 177 – 178</ref> През 1939 – 1940 г. двете неща, обединени в една книга, са отпечатани с помощта на Панагюрското свещеническо братство в 3000-ен тираж в печатницата на С. М. Стойков в София. Шест години по-късно писателят предложил на Св. Синод да откупи ръкописа на поемата за нуждите на Църковния музей. С решение на Св. Синод от 28 юни 1946 г. въпросната поема е откупена за 20 000 лв.<ref>До 1 февруари 1987 г. поемата е в Централния църковен историко-археологически музей, а след тази дата заедно с всички ръкописи и документи е прехвърлена в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, инв. № 960. https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf</ref> Според Хр. Темелски в поемата личат силни влияния от стила на Раковски и по-конкретно от „[[Горски пътник]]“. Също така той отбелязва, че Зв. Цонев проявява недобросъветност, като променя оригиналното име от „Записки за средногорското въстание“ на „Епопея на Априлското въстание от поп Груйо“, като прави и някои технически изменения в текста.<ref>https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит. в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание) – сп. История vol. 23, №6 2015 стр. 597</ref> == Памет == На поп Груйо е наречена улица в кварталите „[[Христо Ботев (квартал на София)|Христо Ботев]]“, „[[Васил Левски (квартал на София)|Васил Левски]]“, „[[Левски В]]“ и „[[Левски Г]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947914|title=Поп Груйо}}). == Библиография == * {{cite book | title = Записки по Средногорското въстание | last = Бански | first = Грую | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1993 | edition = | publisher = УИ „Св. Климент Охридски“, ВИК „Свети Георги Победоносец“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 186 | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1690293-zapiski-po-srednogorskoto-vastanie | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Бански, Грую}} [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Български духовници]] [[Категория:Участници в Априлското въстание]] [[Категория:Участници в Оборищенското събрание]] [[Категория:Родени в област Пазарджик]] [[Категория:Починали в област Пазарджик]] 7urlx2s36azl7nw2u1pep8mlx2s1u02 0 162359 12419557 12400651 2024-11-22T08:07:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419557 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Greatest Hits|Greatest Hits}} {{музикален албум | заглавие = Greatest Hits | тип = компилация | обложка = | автор = Спайс Гърлс | дата = декември 1995 – юли 2007 | година = 7 ноември 2007 | жанр = [[Поп музика|Поп]] | стилове = | времетраене = 54:44 | лейбъл = [[Virgin Records|Virgin]] | пореден = | имена = Абсолют, Анди Брадфийлд, Лашон Даниелс, Родни Джеркинс, Харви Мейсън-младши, Мат Роу, Ричард Станард | език = английски | предишен албум = [[Forever (албум на Спайс Гърлс)|Forever]] (2000) | този албум = Greatest Hits (2007) | следващ албум = | сингли = # ''„[[Headlines (Friendship Never Ends)]]“''<br /><small>Издаден: [[5 ноември]] [[2007]] г.</small> }} '''Greatest Hits''' е сборен албум с най-добрите хитове на английската [[поп-група]] [[Спайс Гърлс]]. Това е и първият им проект от [[2000]] година насам. Албумът, и съпътстващото го световно турне, отбелязват завръщането на отново петте певици, след като [[Джери Халиуел]] напусна групата през [[1998]]. Албумът е издаден в [[Европа]] на [[12 ноември]]. В [[България]] се разпространява официално от [[Анимато мюзик]] по лиценз на [[EMI]]. Световните продажби на '''Greatest Hits''' са около 5,7 милиона копия. == Информация за албума == === История === Издаването на предстоящия албум е официално обявено на пресконференция на [[28 юни]] [[2007]], на която петте момичета обявиха и своето световно турне, което ще отбележи повторното им завръщане. Това е първият проект на '''Spice Girls''' след седем годишна пауза. През [[2000]] година е издаден третият им албум ''Forever'', който е и единственият след напускането на Джери, която се завърна сред своите колежки. === Нови песни === Освен най-известните песни на групата, албумът '''Greatest Hits''' включва и две нови изпълнения – „Headlines (Friendship Never Ends)“ (сингълът е издаден през ноември 2007), и „Voodoo“. == Списък на песните == === Оригинален траклист === # „Wannabe“ (сингъл редактиран) – 2:54 # „Say You'll Be There“ (сингъл mix) – 3:58 # „2 Become 1“ (сингъл версия) – 4:04 # „Mama“ (радио версия) – 3:42 # „Who Do You Think You Are“ (радио версия) – 3:46 # „Move Over“ (Generation Next) – 2:44 # „Spice Up Your Life“ (Stent радио mix) – 2:56 # „Too Much“ (радио редактиран) – 3:53 # „Stop“ (сингъл редактиран) – 3:26 # „Viva Forever“ (радио редактиран) – 4:14 # „Let Love Lead the Way“ (радио редактиран) – 4:16 # „Holler“ (радио редактиран) – 3:57 # „Headlines (Friendship Never Ends)“ – 3:31 # „Voodoo“ – 3:11 # „Goodbye“ (сингъл редактиран) – 4:22 === iTunes Store === # <li value=16>„Wannabe“ (Junior Vasquez Gomis Dub) – 6:38 # „Tell Me Why“ (Jonathan Peters редактиран) – 3:24 # „Say You'll Be There“ (Junior's X-Beats) – 6:57 # „Girl Power“ (видео) – 5:26 === Интернационално специално DVD издание === # „Wannabe“  # „Say You'll Be There“  # „2 Become 1“  # „Mama“ # „Who Do You Think You Are“  # „Spice Up Your Life“  # „Too Much“  # „Stop“  # „Viva Forever“  # „Let Love Lead the Way“  # „Holler“  # „Goodbye“ === Американско специално DVD издание === # <li value=12>„Headlines (Friendship Never Ends)“ # „Goodbye“  === Box set караоке диск === # „Wannabe“ (караоке версия) – 2:54 # „Say You'll Be There“ (караоке версия) – 3:58 # „2 Become 1“ (караоке версия) – 4:04 # „Mama“ (караоке версия) – 3:42 # „Who Do You Think You Are“ (караоке версия) – 3:46 # „Move Over“ (караоке версия) – 2:44 # „Spice Up Your Life“ (караоке версия) – 2:56 # „Too Much“ (караоке версия) – 3:53 # „Stop“ (караоке версия) – 3:26 # „Viva Forever“ (караоке версия) – 4:14 # „Let Love Lead the Way“ (караоке версия) – 4:16 # „Holler“ (караоке версия) – 3:57 # „Goodbye“ (караоке версия) – 4:22 === Box set ремикс диск === # „Wannabe“ (Motiv 8 Vocal Slam Mix) – 6:21 # „Say You'll Be There“ (Junior's Main Pass) – 8:35 # „2 Become 1“ (Dave Way Remix) – 4:02 # „Mama“ (Biffco Mix) – 5:50 # „Who Do You Think You Are“ (Morales Club Mix) – 9:31 # „Spice Up Your Life“ (Murk Cuba Libre Mix) – 8:07 # „Too Much“ (SoulShock & Karlin Remix) – 3:54 # „Stop“ (Morales Remix) – 7:25 # „Viva Forever“ (Tony Rich Remix) – 5:21 # „Holler“ (MAW Remix) – 8:32 # „Goodbye“ (оркестрален mix) – 4:16 === Victoria's Secret издание === # „Wannabe“ (Soul Seekerz редактиран) – 3:31 # „Spice Up Your Life“ (Ralphi's радио редактиран) – 3:38 # „2 Become 1“ (Georgie Porgie's радио редактиран) – 4:02 == Външни препратки == * [http://www.thespicegirls.com/ Официален сайт на Spice Girls] * [http://www.thespicegirlsgreatesthits.com/ Official reunion website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071111050256/http://www.thespicegirlsgreatesthits.com/ |date=2007-11-11 }} [[Категория:Албуми на „Спайс Гърлс“]] [[Категория:Музикални албуми от 2007 година]] fugnzf8noi587bgfp98a7q5fm1buotb 0 164658 12419057 12237299 2024-11-21T19:45:55Z 87.227.128.82 12419057 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|германския политик от 19 век|неговия внук|Ото фон Бисмарк (1897-1975)}} {{Държавник инфо |име = Ото фон Бисмарк |наставка = |портрет = Bundesarchiv Bild 146-2005-0057, Otto von Bismarck (cropped).jpg |длъжност = [[Списък на германски канцлери|Райхсканцлер на Германия]] |мандат_нач = [[21 март]] [[1871]] |мандат_край = [[20 март]] [[1890]] |назначен от = |заместник-министър = |год_мандат_заместник-министър = |канцлер = |год_мандат_канцлер = |заместник = [[Oто цу Щолберг-Вернигероде|Щолберг-Вернигероде]] |год_мандат_заместник = 1878 – 1881 |заместник1 = [[Карл Хайнрих фон Бьотихер|К. Хайнрих фон Бьотихер]] |год_мандат_заместник1 = 1878 – 1881 |президент = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = |год_мандат_вицепрезидент = |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |министър-председател = |год_мандат_министър-председател = |вице_министър-председател = |год_мандат_вице_министър-председател = |монарх = [[Вилхелм I]] 1861-1888 като император 1871-1888 [[Фридрих III]] 1888 [[Вилхелм II]] 1888-1890 |губернатор = |генерал-губернатор = |предшестван от = [[Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст|Хоенлое-Шилингсфюрст]] |наследен от = [[Теобалд фон Бетман-Холвег|Т. фон Бетман-Холвег]] |роден_място = [[Шьонхаузен]], [[Прусия]] |починал_място = [[Аумюле|Фридрихсру]], [[Германия]] |погребан = |националност = [[германец]] |гражданство =години на гражданство {{знаме|Прусия}} 1815-1871 {{знаме|Германска империя}} 1871-1898 |религия = |родства = |съпруг = [[Йохана фон Путкамер]] |деца = 3 |партия = |седалище = |alma mater = |професия = |подпис = [[Файл:Otto vonBismarck Signature.svg|100п]] |уебсайт = |години на служба =1864-1871 |преданост ={{знаме|Прусия}} {{знаме|Германска империя}} |род войски =немска [[лека пехота]] Ландвер |звание =генерал-полковник с чин фелдмаршал |войсково поделение = |командвания = |войни =[[Германо-датска война]] [[Австро-пруска война]] [[Френско-пруска война]] |отличия =[[Pour le Mérite]] |бележки = |портал = Политика }} '''Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен''' ({{lang|de|Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen}}), известен и с прозвището ''„Железният канцлер“'', е [[Прусия|пруски]] и по-късно [[Германия|германски]] държавен деец. == Биография == === Ранен живот === Ото фон Бисмарк е роден в [[Шьонхаузен]], богато фамилно имение, разположено западно от [[Берлин]], в пруската провинция [[Саксония]], на [[1 април]] [[1815]] г. Баща му Карл Вилхелм Фердинанд фон Бисмарк, бивш пруски офицер, се занимава с недвижима собственост. Майка му Вилхелмина Луиза Менкен е добре образована, дъщеря на виден член на правителството в Берлин. Бащата говори и пише свободно на [[английски език|английски]], [[френски език|френски]] и [[руски език]]. Като младеж често цитира [[Шекспир]] или [[Джордж Байрон|Байрон]] в писма до съпругата си. [[Файл:Otto von Bismarck, Jugendbildnis im Alter von 22 Jahren.jpg|мини|Ото фон Бисмарк през 1836 година]] Бисмарк получава средното си образование в училищата „Фридрих-Вилхелм“ и „Грауес Клостер“. В периода 1832 – 1833 година учи право в [[Гьотингенски университет|университета в Гьотинген]], след което продължава образованието си в [[Хумболтов университет на Берлин|университета в Берлин]] (1833 – 35). Докато следва в Гьотинген, Бисмарк се сприятелява с [[Джон Лотроп Мотли]], който го описва като Ото фон Рабенмарк в романа си „Надеждата на Мортън или мемоарите на един провинциалист“ (1839). По-късно Мотли става виден историк и дипломат. Въпреки че Бисмарк се надява да стане дипломат, той започва своята практическа подготовка като адвокат в [[Аахен]] и [[Потсдам]], но скоро подава оставка, като за пръв път поставя кариерата си в опасност, като напуска без предупреждение заради две английски момичета – първата, Лора Ръсел, е племенница на херцога на [[Кливланд]], а втората е Изабела Лорейн-Смит, дъщеря на богат свещеник. Не успява да се ожени за нито една от двете. Също така служи в армията в продължение на година и става офицер в [[Ландвер]]а, след което се връща, за да управлява семейните имоти в Шьонхаузен след смъртта на майка си. На около 30 години Бисмарк се сприятелява с Мари фон Таден, омъжена за негов приятел. Под нейно влияние той става [[Лутеранство|лютерански]] [[Пиетизъм|пиетист]], като по-късно става известно, че на смъртния одър на Мари (която почива от коремен тиф) той за пръв път от детските си години се моли. На 28 юли 1847 година Бисмарк се жени за братовчедката на Мари – [[Йохана фон Путкамер]]. От нея той има 3 деца – [[Херберт Бисмарк|Херберт]] (р. 1849), Вилхелм (р. 1852) и Мари (р. 1847). Йохана е срамежлива, стеснителна и дълбоко религиозна жена (макар и по-късно станала известна с острия си език), поради което в обществения си живот Бискмарк често е придружаван от сестра си Малвина („Мале“) фон Арним. Докато е сам на почивка в [[Биариц]], през лятото на 1862 година (преди да стане [[министър-председател на Прусия]]), Бисмарк има романтична връзка с Кати Орлов, двадесет и две годишната съпруга на руски дипломат – като не е известно дали връзката им е била и сексуална. Бисмарк информира съпругата си за новото си запознанство в писмо, а през следващата година Кати се отказва от плановете си да се срещне с Бисмарк по време на почивката му, знаейки, че жена му и децата му ще го придружават. Продължават да поддържат кореспонденция до преждевременната смърт на Кати през 1874 година. === Ранна политическа кариера (1847 – 1890) === В годината през която се жени – 1847 г., на 32-годишна възраст, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Там той придобива репутация на [[роялист]] и [[Реакция (политика)|реакционен]] политик с дарба на язвителен оратор. Открито се застъпва за идеята, че монархът има божията милост да управлява. Избран е по препоръка на братята Герлах, които са също лютерански пиетисти и чиято ултраконсервативна фракция е позната като „Kreuzzeitung“ („вестникът с кръста“), заради [[Железен кръст|железния кръст]] на корицата му.<ref>Otto Pflanze, ''Bismarck and the Development of Germany'' (1971) стр. 56</ref> През март 1848 г. в [[Прусия]] избухва [[Германска революция 1848/49|революция]] (една от революциите, избухнали през 1848 година в различни европейски държави), което напълно изумява крал [[Фридрих Вилхелм IV]]. Владетелят, въпреки че първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието, отказва да напусне Берлин заради безопасността на военния щаб в Потсдам (Бисмарк по-късно отбелязва, че е имало „тракане на саби в ножницата“ от страна на пруските офицери, когато разбрали, че кралят не възнамерява да използва военна сила срещу въстаниците). Той предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на революцията (които могат да се видят на знамето на днешна Германия), обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.<ref>Jonathan Steinberg, ''Bismarck: A Life'' (2011), стр. 89</ref> ==== Министър-председател на Прусия ==== През [[1861]] г. Вилхелм става пруски крал под името [[Вилхелм I]]. Той веднага среща противодействието на депутатите от [[Ландтаг]]а по бюджетните въпроси, в резултат на което настъпва [[конституционна криза]]. За да се преодолее кризата, е решено Бисмарк да се отзове от [[Париж]], където е посланик. Вилхелм, знаейки позицията на Бисмарк като краен консерватор, изпитва сериозни съмнения по отношение на неговото назначение. Все пак, на аудиенция в [[Бабелсберг]] на 22 септември 1862 г., Бисмарк уверява краля, че ще му служи така вярно, както [[васал]] на своя [[сюзерен]]. На [[23 септември]] [[1862]] г., кралят назначава Бисмарк за министър-председател на правителството на Прусия, като му дава големи правомощия. Бисмарк сформира своя кабинет от консервативни министри, сред които почти няма ярки личности, с изключение на [[Албрехт фон Роон]]. Новият министър-председател обръща внимание на „дупката в Конституцията“, в която не е предписан механизъм за действие на правителството по време на конституционни кризи. Бисмарк вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т.н.) трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави – [[Австро-Унгария|Австрия]] или [[Прусия]]. В известната си реч пред долната камара на Ландтага той заявява, че принципът на гласуване с мнозинство е бил голяма грешка през 1848 – 1849 г. И затова най-важните решения трябва да бъдат взимани въз основа на „[[кръв и желязо]]“. При това той има предвид на първо място обединението на Германия. Бисмарк е убеден, че сега е подходящото време за съперничеството на Прусия с Австрия за доминиране на германските земи. Усещайки опасността, Австрия поема инициативата и свиква конференция на всички владетели на германските държави с цел да се разработят дългосрочни федерални реформи под председателството на [[Франц Йосиф]] и по-нататъшното провеждане на всеобщи избори за национален парламент. Последният пристига в курорта [[Гащайн]], където по това време се намира Вилхелм, но Бисмарк все пак успява да убеди пруския крал да откаже. Събрани без Прусия и по традиция отново във [[Франкфурт на Майн]], ръководителите на германските държави стигат до заключението, че обединена Германия е немислима без участието на Прусия. Надеждите на Австрия за хегемония над германските земи се сриват завинаги.<ref name="MK">Martin Kitchen. The Cambridge Illustrated History of Germany: Cambridge University Press, 1996 г., ISBN 0-521-45341-0</ref> ==== Присъединяване на Шлезвиг и Холщайн ==== {{основна|Германо-датска война}} [[Файл:Бисмарк-триумфатор.jpg|мини|Триумфаторът Бисмарк]] През 1864 г. избухва [[Германо-датска война|война с Дания]] относно статута на [[Шлезвиг]] и [[Холщайн]], които тогава се намират в южната част на [[Дания]], но в които преобладават етнически германци. Конфликтът тлее отдавна, но през 1863 г. се изостря с нова сила под натиска на националистите и от двете страни. В началото на 1864 г. пруските войски заемат [[Шлезвиг-Холщайн]] и скоро след това тези херцогства са поделени между Прусия и Австрия. Това обаче не слага край на конфликта в отношенията между [[Австрия]] и [[Прусия]], който тлее постоянно. ==== Присъединяването на Западна Германия ==== {{основна|Австро-пруска война}} През 1866 г. става очевидно, че [[Австро-пруска война|войната]] е неизбежна и двете страни започват мобилизация на военните си сили. Прусия е в тесен съюз с [[Италия]], която притиска Австрия от югозапад и се стреми да завладее [[Венеция]]. Пруските армии доста бързо завземат голяма част от северните германски земи и са готови за кампания против самата Австрия. Австрийците търпят поражение след поражение и са принудени да приемат мирния договор, наложен от Прусия, която получава [[Хесен-Касел]], [[Насау (херцогство)|Насау]], [[Хановер (кралство)|Хановер]], [[Шлезвиг-Холщайн]] и [[Франкфурт на Майн]]. ==== Създаване на Северногерманския съюз ==== {{основна|Северногермански съюз}} [[Австро-пруска война|Войната с Австрия]] силно изчерпва силите на канцлера и подкопава здравето му. Бисмарк си взима отпуск за известно време, но не му се удава да си почине. От началото на 1867 г. той започва упорито да работи над създаването на Конституция на Северногерманската конфедерация. След някои отстъпки на Ландтага конституцията е приета, и се появява [[Северногермански съюз|Северногерманския съюз]]. Две седмици след това Бисмарк става канцлер. Подобно усилване на Прусия силно обезпокоява правителствата на Франция и Русия. И ако отношенията с [[Александър II (Русия)|Александър II]] остават все пак достатъчно добри, то французите са настроени доста негативно към германците. Страстите са подгряни от испанската криза за наследяването на трона. Един от претендентите е [[Леополд Хоенцолерн-Зигмаринген|Леополд]], от бранденбургската династия на [[Хоенцолерн]]ите, и Франция не може да допусне германец на важния испански престол. В двете страни започват да назряват патриотични настроения. Освен това южногерманските земи се намират под силното влияние на Франция, което възпрепятства толкова желаното пълно обединение на Германия. Войната не закъснява. ==== Провъзгласяването на Германската империя ==== {{Основна|Френско-пруска война|Германска империя}} [[Файл:German_Headquarters_in_Versailles._1870.jpg|мини|Германската щаб-квартира във Версай. От ляво надясно: [[Леонард фон Блументал]], [[Фридрих III|кронпринц Фридрих]], [[Юлиус фон Верди дю Верноа]], [[Вилхелм I]], [[Хелмут фон Молтке Старши]], [[Албрехт фон Роон]], Ото фон Бисмарк]] [[Файл:A v Werner - Kaiserproklamation am 18 Januar 1871 (3. Fassung 1885).jpg|мини|Прокламиране на обединението на Германия]] [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] е разгром за французите, като особено съкрушително е [[Битка при Седан|поражението при Седан]]. Император [[Наполеон III]] е взет в плен, а в Париж избухва поредната революция. Към Прусия са присъединени [[Елзас-Лотарингия]], кралствата [[Саксония (кралство)|Саксония]], [[Кралство Бавария|Бавария]] и [[Кралство Вюртемберг|Вюртемберг]], а на [[18 януари]] [[1871]] г. Бисмарк провъзгласява създаването на [[Германска империя (1871 – 1918)|Втория райх]]. Вилхелм I приема титлата император ([[кайзер]]) на Германия. Самият Бисмарк, на вълната на всеобщата популярност, получава титлата княз и нов имот в [[Аумюле]]. ==== Борба с католическата опозиция ==== {{основна|Културкампф}} Обединението на Германия довежда до това, че в една държава се оказват заедно общности, някога ожесточено водили борби помежду си. Един от най-важните проблеми на дневен ред пред новосъздадената империя става въпросът за взаимодействието между държавата и [[Католицизъм|католическата църква]]. На тази основа започва „[[Културкампф|Kulturkampf]]“ – борбата на Бисмарк за културна унификация на Германия. [[Прусия]], играеща водеща роля, определено е [[Протестантство|протестантска]] държава. По принцип централното правителство е настроено към поддръжка на [[Ватикан]]а, като консервативната сила в Европа. Но значителният брой католици постоянно създава проблеми. Те имат значително влияние в по-малките, присъединили се към Прусия, кралства и княжества. Католиците от полските области и [[Елзас-Лотарингия]] като цяло са настроени към държавата отрицателно. Освен това и при католиците няма единство. Категорията „стари католици“ не признава решенията на Ватиканския събор от 1869 – 1870 г. за непогрешимостта на [[папа]]та и по този начин внася разкол в католическия лагер.<ref name="MK"/> През 1871 г., Райхстагът внася в конституцията „Катедралния параграф“, забраняващ всякаква политическа пропаганда от църковния амвон, и който остава в сила до 1953 г. Затова „Културкампф“ се води по периферията на държавата, в бившите малки кралства и княжества. Учебният закон от 1873 г. поставя всички религиозни учебни заведения под контрола на държавата, става задължителна регистрацията на браковете в държавни учреждения, спряно е финансирането на църквата, назначаването на църковни длъжности е необходимо да се съгласува с държавата, орденът на [[йезуити]]те е разпуснат. В отговор на указанията на Ватикана да се саботира тези мерки, редица религиозни дейци са арестувани или изгонени от страната. Сред депутатите в Райхстага се сформира мощна опозиционна коалиция, чието ядро става неотдавна създадената [[Центристка партия (Германия)|католическа Центристка партия]], обединила се с партии, представляващи националните малцинства. За да противостои на клерикализма на католиците, Бисмарк тръгва на сближаване с партията на национал-либералите, които имат най-голям дял в Райхстага. Един от основателите на тази партия е [[Едуард Ласкер]] (1829 – 1884 г.), привърженик на буржоазната идеология и борец за предоставяне на еврейското население на пълни икономически права. Влизайки в парламента, Бисмарк настоява, че за осигуряването на конституционно мнозинство е необходимо да се търси поддръжка даже от тези партии, с които няма вътрешно единство на възгледите.<ref name="NTG">Nachum T.Gidal:Die Juden in Deutschland von der Römerzeit bis zur Weimarer Republik. Gütersloh: Bertelsmann Lexikon Verlag 1988. ISBN 3-89508-540-5</ref> [[Файл:Бисмарк и Виндтхорст.jpg|мини|Бисмарк и [[Лудвиг Виндхорст|Виндхорст]]]] Бисмарк търси съюз с либералите с цел да си осигури от тяхна страна поддръжка за курса си, съгласявайки се с предложените изменения в гражданското и углавното законодателство и осигуряването на свобода на словото – нещо, което невинаги съответства на желанията му. Все пак това довежда до засилване на влиянието на центристите и консерваторите, които започват да гледат на настъплението против църквата като проява на безбожен либерализъм. В резултат на това през [[1875]] г. самият Бисмарк започва да мисли за кампанията си като за сериозна грешка. ==== Укрепване на мира в Европа ==== След обединението на Германия той е [[райхсканцлер]] от 1871 до 1890 г. Огромният му авторитет като обединител на държавата и деловите му качества го правят доминираща фигура на германската дипломация.<ref name="Пантев">{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 561 | isbn = 978-954-427-901-1}}</ref> Съзнавайки, че Европа ще се съпротивлява на по-нататъшното ѝ разширение, той обявява империята за „наситена“, тоест вече сформирана, и потвърждава това в своя реч в Райхстага през март [[1871]] г.<ref>цитирано по {{Ref-lang|de}} Karl Buchheim: ''Das deutsche Kaiserreich 1871 – 1918.'' Kösel, München 1969, S.87; vgl. Marcus Thomsen: ''„Ein feuriger Herr des Anfangs…“. Kaiser Friedrich II. in der Auffassung der Nachwelt''. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5942-6, S.152.</ref> Във външната си политика Бисмарк се стреми да подсигури Германия срещу война и да изолира Франция чрез сложна система от международни съюзи. Една от първите стъпки в тази посока е сключването на [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]] между [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската]], [[Руска империя|Руската]] и Германската империи през [[1873]] г. Това съглашение осигурява на първо място мир между трите държави, а освен това те трябва да съгласуват и обединяват действията си в политиката на Балканите. За Германия е важно Русия да се въздържа от съюз с Франция, тъй като това намалява риска от война на два фронта. През 1879 г. Германия подписва [[Двоен съюз|военен договор]] и с [[Австро-Унгария]]. Съюзът на тримата императори фактически се разпада през 1887 г., но Русия и Германия сключват таен [[Договор за презастраховане (1887)|договор за презастраховане]], по силата на който запазват неутралитет помежду си в случай на война с трета страна. Един от инициаторите на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], подписва [[Берлински договор|Берлинския договор]] през 1878 г. Въпреки че в Руско-турската война подкрепя Русия, отношението му към балканските народи е негативно. В един разговор той споделя: „Нека тези крадци на овце разберат, че европейските правителства не се интересуват от борбите им.“<ref>Кисинджър, „Дипломацията“</ref> По време на управлението си Бисмарк, за разлика от ръководителите на повечето [[Велики сили]] през [[19 век]], не се стреми към завоюването на нови [[колония|колонии]], а към разширяване на немското влияние в [[Европа]]. По-късно заради тези си възгледи е отстранен от канцлерския пост. Заради безспорните му държавнически умения и най-вече заради решаващия му принос за обединението на Германия, за времето си Бисмарк е най-авторитетната личност в немската политика. Още приживе (и особено след смъртта му) Бисмарк се превръща в символ на новата немска държавност, далеч надминаваща по значение съвременниците. Въпреки това последните години от управлението и живота му са белязани от конфликт с новия император [[Вилхелм II]]. Стилът му на управление, възгледите му за външната и вътрешната политика в края на 1880-те години се възприемат от съвременниците му като остарели. [[Теодор Фонтане]] отбелязва по този повод: „Цяло щастие е, че се отървахме от него“. Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава. ==== Заплахата отляво ==== {{Основна|Пруски социализъм}} [[Файл:Бисмарк у руля.jpg|мини|„Докато е буря – аз съм на руля“]] Освен външните опасности през годините все по-силни стават и вътрешните опасности от [[Социализъм|социалистическото движение]] в индустриалните райони. За борба с него, Бисмарк се опитва да прокара ново, [[Репресии|по-репресивно]] законодателство. Бисмарк все по-често говори за [[комунизъм|„червената заплаха“]], особено след покушението над императора. Събитията от 1874 г. в историята на Германия се разглеждат от някои като „Второто раждане на Втория райх“.<ref name="MK" /> През тази година, над Бисмарк е извършено покушение в Бад-Кисинген. След инцидента, Бисмарк се опитва да прокара през [[Райхстаг]]а постановление, даващо право на контрол над всички клубове и асоциации, но то е отхвърлено от [[центризъм|центристите]] и [[либерален прогресизъм|либералните прогресисти]]. Ласкер, опонентът на Бисмарк, се опитва да прокара свой проект, но и той е отклонен. След всичко това, Бисмарк публично се обръща към общественото мнение, рисувайки мрачна картина на намеренията на либералите и социалистите да разрушат държавата, и този път получава поддръжка в Райхстага. На изборите през 1877 г., Ласкер и либералите му губят мнозинството в парламента, което за дълъг период минава вдясно. На 11 май 1878 г. отново има опит за нападение над императора по време на разходката му по „[[Унтер ден Линден]]“. Без да има някакви сериозни доказателства, Бисмарк го обявява за дело на членове на Социалдемократическата партия ([[SPD]]), създадена от марксисти, ласалианци и други идеалисти на учредителна конференция в Готе през 1875 г. На това основание, той поисква приемането на закон против социалистите. Но член на Национал-либералната партия на Бенигсен в [[Бундесрат]]а, от името на дяснолибералната фракции заявява, че предложението на Бисмарк е „обявяване на война на Райхстага“, и предложението не минава. През юни 1878 г. отново е извършен опит за покушение над императора. Бисмарк се опитва да използва това като повод за разпускането на депутатите, приемане на закони против социалистите и получаване на парламентарно мнозинство за провеждане на своите данъчни реформи. Депутация от Баден обаче се изказва против разпускането на парламента. Тогава Бисмарк заявява, че не се нуждае от „единодушна поддръжка“ и започва да заплашва с подаване на оставка. Бундесратът отстъпва, и изборите на 30 юли 1878 г. довеждат до това, че голямо мнозинство в германския парламент получават [[консерватизъм|консерваторите]] и центристите за сметка на [[либерализъм|либералите]] и [[социализъм|социалистите]], които, впрочем, получават два мандата повече, отколкото преди. Това позволява на Бисмарк да прокара през Райхстага законопроект ([[Извънреден закон против социалистите]]), насочен против социалистите. Социалдемократическата партия е забранена, както и митингите ѝ, социалистите са лишени от лицензия за публикациите си. Но депутатите от партията както преди могат да се избират в Райхстаг и безпрепятствено да произнасят тирадите си против държавната система, а конгресите им започват да се провеждат в Швейцария, откъдето се изпращат и публикации в Германия. Друго последствие от новото разпределение на силите в Райхстага е възможността за провеждане на [[протекционизъм|протекционистки]] икономически реформи, целящи да се преодолее икономическата криза, започнала през 1873 г. С тези реформи на канцлера се удава силно да разстрои партията на национал-либералите и да привлече на своя страна центристите – нещо, което е било немислимо преди няколко години. По такъв начин, през 1878 г. става ясно, че периодът на провежданата от Бисмарк политика на културна борба („[[Културкампф]]“) е останал назад. В допълнение, по това време водеща роля в Райхстага заемат лобистки групировки, представляващи интересите на производители на зърно и стомана. Опасявайки се от сближение на Франция и Русия, през 1881 г. Бисмарк възобновява [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]], но отношенията между Германия и Русия продължават да остават обтегнати, което предизвиква засилване на контактите между [[Санкт-Петербург]] и [[Париж]]. Страхувайки се от нападение на Русия и Франция против Германия, в противовес на френско-руския съюз, през 1882 г. е подписан договор за създаването на [[Троен съюз|Тройния съюз]] между [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. Изборите през 1881 г. фактически са за Бисмарк поражение: консервативните партии и либералите на Бисмарк отстъпват на Центристката партия, прогресивните либерали и социалистите. Ситуацията става още по-сериозна, когато опозиционните партии се обединяват за да орежат разходите за поддръжка на армията. За пореден път възниква опасност Бисмарк да не удържи канцлерското кресло. Постоянната работа и вълненията подкопават здравето на Бисмарк – той надебелява и започва да страда от безсъние. Доктор Швенигер помага на канцлера, като му предписва диета и му забранява да консумира силни вина. В резултат на намесата на доктора, работоспособността на Бисмарк бързо се завръща и той се заема за работа с нова сила. По това време, Германия изостава от Англия и Франция по отношение на регулирането на взаимоотношенията между работодатели и работници. Бисмарк замисля свои пенсионни реформи, като средство за превръщане на работническата класа в класа от лоялни към държавата и консервативно настроени, тоест придържащи се към положението си, [[рентиер]]и. По мнението на Бисмарк, такъв държавен капитализъм би бил по-добро лекарство от социалдемокрацията. Той започва с внасянето в Райхстага на проект за осигуряване на здравето на работещите (1883 г.), който предполага изплащане на средства за болест, започвайки от третия ѝ ден и за срок максимум от 13 седмици. След тригодишни дебати, през 1884 г. е въведено осигуряване при нещастен случай. Компенсацията съставлява 2/3 от средната заплата и започва от 14-а седмица; отговорността за изплащането на тази компенсация се възлага на асоциацията на предприемачите, основана на кооперативни начала (''Berufgenossenschaften''). И накрая, през 1889 г., Райхстага приема закон за пенсионното осигуряване във връзка с навършване на определена възраст или загуба на работоспособност. Все пак сумите, изплащани въз основа на този закон, дълго време остават крайно малки – през 1914 г. са средно 152 марки на година, като в същото време средната годишна заплата се равнява на 1083 марки. Тези мерки, по различни причини, не устройват нито работниците, нито работодателите. Освен това те по принцип не могат да спрат ръста на социалдемократическото движение, доколкото целта на социалдемокрацията е развитието на социален контрол, а не получаването на компенсация. Все пак следва да се отбележи, че разработените от Бисмарк мерки по трудовото осигуряване значително превъзхождат приетите в други промишлено-развити страни, и стават база за последващи социални реформи.<ref name="MK" /> ==== Колониална политика ==== През 1881 г. Бисмарк заявява, че „дотогава, докато той е канцлер, Германия няма да има никаква колониална политика“. Все пак, независимо от желанията му, в периода 1884 – 1885 г. са създадени германски колонии в Югозападна и Източна Африка, в [[Того]] и [[Камерун]], [[Нова Гвинея]], на [[архипелаг Бисмарк|архипелага Бисмарк]], [[Соломонови острови|Соломоновите]] и [[Маршалови острови|Маршаловите острови]]. Колониализмът сближава Германия с вечния ѝ съперник Франция, но създава напрежение в отношенията с Англия. По времето на Бисмарк, към колониите отива едва 0,1% от износа – горе-долу колкото е и вноса от колониите в Германия. Бисмарк счита, че поддържането на колонии е доста скъпо, както в икономически план, така и в политически, доколкото те винаги са източник на неочаквани и тежки усложнения. Колониите, според него, отвличат ресурси и сили от решаването на настоящите вътрешни проблеми. В определени моменти, Бисмарк демонстрира привързаност към колониалните въпроси, но това е политически ход – например, по времето на предизборната кампания през 1884 г., когато е обвиняван в липса на патриотизъм. Канцлерът е наясно, че ключов проблем за безопасността на страната са нормалните отношения с Англия. През 1890 г., той разменя с Англия [[Занзибар]] за остров [[Хелголанд]], станал по-късно форпост на германския флот в световния океан.<ref name="MK" /> === Последни години === [[Файл:1890 Bismarcks Ruecktritt.jpg|мини|Оставката: „Лоцманът напуска кораба“]] През март 1887 г. Бисмарк успява да сформира устойчиво консервативно мнозинство в Райхстага, което получава прозвището „Картела“.<ref>''„Aber das kann man nicht von mir verlangen, dass ich, nachdem ich vierzig Jahre lang Politik getrieben, plötzlich mich gar nicht mehr damit abgeben soll.“'' Zit. nach Ullrich: ''Bismarck''. стр. 122.</ref> На вълната на шовинистичната истерия и заплахата от война с Франция, избирателите решават да се сплотят около канцлера. Това му дава възможност да прокара през Райхстага закон за седемгодишен срок на военната служба. В началото на 1888 г. умира император [[Вилхелм I]]. Неговото място е заето от болния от рак на гърлото [[Фридрих III]], който по това време е в ужасно физическо и душевно състояние. След няколко месеца Фридрих също умира. На [[15 юни]] [[1888]] г. тронът на империята е зает от младия [[Вилхелм II]]. През 1890 г. неразумният млад император уволнява Бисмарк, отказвайки да управлява „под сянката на една толкова изпъкваща фигура“.<ref>{{cite book |title= Дипломацията |last= Кисинджър |first= Хенри |year= 1997 |publisher= Труд|isbn= 954-528-069-7|pages= 146}}</ref> 75-годишният Бисмарк получава почетната титла [[херцог]] и званието [[генерал-полковник]] от кавалерията. Въпреки това той не се оттегля напълно от политиката. Избран е за депутат от Райхстага, цяла Германия отпразнува 80-годишнината му, а също така взема участие в коронацията на руския цар [[Николай II (Русия)|Николай II]].<ref name=autogenerated1>Ullrich: ''Bismarck''. стр. 122 – 128.</ref> През 1898 г. здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на [[30 юли]] Бисмарк умира в имението си във Фридрихсру край [[Аумюле]] на 84-годишна възраст.<ref name=autogenerated1 /> На надгробния му паметник във Фридрихсруе е издълбан надпис, съчинен от него самия: „Княз Ото фон Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I“. == Историография и наследство == Бисмарк оставя в наследство единната [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]], която се готви за скок към световно господство. Това намерение не е предвидено от канцлера, който до края на живота си смята, че войната през 1871 г. би трябвало да бъде последната война за германците. Другото виждане в насоките на германската история води до равносметката, че това, което той е спечелил през [[XIX век]], е загубено през [[XX век|XX]]. Неговият израз, че германците се страхуват само от Бога и от никого другиго на света, би трябвало да се продължи, че германците трябва да бъдат предпазливи и в изблиците на своя безконтролен експанзионизъм. В този смисъл можем да твърдим, че той остави много на обединена Германия – териториално и институционно единство, общо чувство за съпричастност, законодателно творчество, социален мир, национална чест, договорни гаранции за сигурността на държавата. Но не успя да насади най-важното от своето политическо наследство —[[поетапност]], [[предпазливост]], разбиране на факторите и балансите в световната политика, [[разум]] и [[реалност]]. Той не успя да утвърди традиция в психологията на германского политическо мислене, което струваше толкова много на самите германци. Не може да има справедлива цел, която да бъде реализирана с бруталности и агресии. Дали можем тогава да характеризираме стойностите на неговото място в европейската история с парадокса, че той беше велик във времето си, но провалил се в перспектива политик и държавник? Но перспективата бе кратка като време, макар и убийствена като прояви. Защото утешителна реабилитация на тази несправедлива присъда наблюдаваме в днешното влияние на истински нова Германия. Тя намери сили сама да отхвърли пороците от мъчителното минало, защото вече бе разбрала неговите закъснели, но всевечни съвети, предупреждения и послания. Граф Ото фон Бисмарк вгради най-дефицитната добродетел в германския национален манталитет – чувство за равновесие и разбиране на другите. Днес този негов принцип, възобновен и приложен на практика, генерира значимостта на Германия и нейния възвърнат морален престиж. Като пенсионер веднъж Бисмарк се разхождал по кейовете на Хамбургското пристанище. Разглеждайки огромните презокеански кораби, той промълвил: „Да, това е един друг свят!“... Но това е вярно само в технологията. Светът на Бисмарк си остава същият в историята на [[Германия]] и в историята на [[Европа]]. == Памет == * В негова чест са наречени кораб от германския Императорски флот (''Kaiserliche Marine''), както и линейния кораб „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“, спуснат на вода в началото на [[Втората световна война]]. Неговото име също носят или са носели: * [[Архипелаг Бисмарк]] – група острови близо до бившата германска колония [[Нова Гвинея]] * [[Бисмарк (Илинойс)|Бисмарк]] – град в щата [[Илинойс]] * [[Бисмарк (Северна Дакота)|Бисмарк]] – град, административен център на щата [[Северна Дакота]] * [[Бисмарк (Мисури)|Бисмарк]] – град в щата [[Мисури]] * [[Море Бискмарк]] * Бисмаркбург – днешния град [[Касанга]] в [[Танзания]], носил това име по време на колонията [[Германска Източна Африка]] <gallery> Файл:Hamburg-Bismarck-Denkmal.jpg| Паметник на Бисмарк в [[Хамбург]]<ref name="DL">''Reinhard Pözorny(Hg)''Deutsches National-Lexikon – DSZ-Verlag. 1992 г. ISBN 3-925924-09-4</ref> Файл:Бисмарк.Гамбург.jpg|Паметник на Бисмарк в Хамбург Файл:Nuremberg.Bismarck monument.jpg|Паметник на Бисмарк в Нюрнберг Файл:Bismarck monument.jpg|Паметник на Бисмарк в Нордене Файл:BismarckDenkmalhh.jpg|Паметник на Бисмарк в Кьонигсберг (1901 г.), реставриран в 1947 г. </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Ото фон Бисмарк}} * {{икона|ru}} [http://beiunsinhamburg.de/2010/отто-фон-бисмарк/ Топонимика Гамбурга – улица Бисмарка] * {{икона|ru}} О. фон Бисмарк в руския сайт – [http://publ.lib.ru/ARCHIVES/B/BISMARK_Otto/_Bismark_O..html publ.lib.ru] * {{икона|ru}} [http://www.echo.msk.ru/programs/vsetak/506859-echo/ ОТТО ФОН БИСМАРК – ВРАГ РЕВОЛЮЦИЙ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211016173652/https://echo.msk.ru/programs/vsetak/506859-echo/ |date=2021-10-16 }} – echo.msk.ru {{пост списък|Германски канцлери (1871-)|1}} {{пост списък|Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)|10}} {{пост списък|Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)|12}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бисмарк, Ото фон}} [[Категория:Канцлери на Германия]] [[Категория:Посланици на Прусия в Русия]] [[Категория:Посланици във Франция]] [[Категория:Посланици на Прусия]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Принцове]] [[Категория:Бисмарк]] [[Категория:Берлински договор]] [[Категория:Почетни граждани на Берлин]] [[Категория:Почетни граждани на Дрезден]] [[Категория:Почетни граждани на Лайпциг]] [[Категория:Почетни граждани на Хамбург]] [[Категория:Гьотингенски университет]] [[Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет]] jexxx8nwg0wk725zxamflbirjzgyfe0 12419059 12419057 2024-11-21T19:46:09Z Tres Libras 352493 Премахната редакция на [[Special:Contributions/87.227.128.82|87.227.128.82]] ([[User talk:87.227.128.82|б.]]), към версия на Carbonaro.: Премахване на съдържание без обосновка 12419059 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|германския политик от 19 век|неговия внук|Ото фон Бисмарк (1897-1975)}} {{Държавник инфо |име = Ото фон Бисмарк |наставка = |портрет = Bundesarchiv Bild 146-2005-0057, Otto von Bismarck (cropped).jpg |длъжност = [[Списък на германски канцлери|Райхсканцлер на Германия]] |мандат_нач = [[21 март]] [[1871]] |мандат_край = [[20 март]] [[1890]] |назначен от = |заместник-министър = |год_мандат_заместник-министър = |канцлер = |год_мандат_канцлер = |заместник = [[Oто цу Щолберг-Вернигероде|Щолберг-Вернигероде]] |год_мандат_заместник = 1878 – 1881 |заместник1 = [[Карл Хайнрих фон Бьотихер|К. Хайнрих фон Бьотихер]] |год_мандат_заместник1 = 1878 – 1881 |президент = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = |год_мандат_вицепрезидент = |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |министър-председател = |год_мандат_министър-председател = |вице_министър-председател = |год_мандат_вице_министър-председател = |монарх = [[Вилхелм I]] 1861-1888 като император 1871-1888 [[Фридрих III]] 1888 [[Вилхелм II]] 1888-1890 |губернатор = |генерал-губернатор = |предшестван от = [[Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст|Хоенлое-Шилингсфюрст]] |наследен от = [[Теобалд фон Бетман-Холвег|Т. фон Бетман-Холвег]] |роден_място = [[Шьонхаузен]], [[Прусия]] |починал_място = [[Аумюле|Фридрихсру]], [[Германия]] |погребан = |националност = [[германец]] |гражданство =години на гражданство {{знаме|Прусия}} 1815-1871 {{знаме|Германска империя}} 1871-1898 |религия = |родства = |съпруг = [[Йохана фон Путкамер]] |деца = 3 |партия = |седалище = |alma mater = |професия = |подпис = [[Файл:Otto vonBismarck Signature.svg|100п]] |уебсайт = |години на служба =1864-1871 |преданост ={{знаме|Прусия}} {{знаме|Германска империя}} |род войски =немска [[лека пехота]] Ландвер |звание =генерал-полковник с чин фелдмаршал |войсково поделение = |командвания = |войни =[[Германо-датска война]] [[Австро-пруска война]] [[Френско-пруска война]] |отличия =[[Pour le Mérite]] |бележки = |портал = Политика }} '''Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен''' ({{lang|de|Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen}}), известен и с прозвището ''„Железният канцлер“'', е [[Прусия|пруски]] и по-късно [[Германия|германски]] държавен деец. Бисмарк, в качеството си на канцлер на [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], е главен подбудител и застъпник за [[Освобождение на България|освобождението на България]], домакин на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. [[Берлински договор]].<ref>В руската и съветската историография открай време доминира панслависткото схващане, че Германия е най-големият враг на Русия, поддръжник на Османската империя, а Бисмарк е главният виновник за ревизията на Санстефанския договор и поражението на руската дипломация в Берлин. В германската историография тази тема изобщо не фигурира като обект на изследване. Почти единодушно се приема съзнателно лансираното от Бисмарк становище в мемоарите му, че Прусия—Германия по никакъв начин не е заинтересована от Източния въпрос и не участва в неговото решаване, освен като неутрален арбитър, като честен посредник между спорещите страни в името на европейския мир. Академик Константин Косев категорично опровергава това схващане въз основа на немски архивни документи, доказвайки, че скритият виновник за случилото се е княз Горчаков в опита си да балансира руската външна политика в Европа, насочвайки я към разбирателство с разгромената от Бисмарк Франция, и че германската роля е единствено в полза на християнското население на Балканите.{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=8016 | заглавие = Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 – 1878 | достъп_дата = 6 август 2010 г. | автор = [[Константин Косев]] | дата = 2003, второ издание | издател = [[БАН]] | език = }}</ref> Известен е с това, че след [[Освобождение на България|освобождението на България]] цени високо духа и непоколебимата воля на [[българи]]те и ги нарича „прусаците на Балканите“.<ref>[http://www.rivapublishers.com/index.phppage=books&book_id=86&PHPSESSID=f899b1fdc5a4244217201b2afb66a467 Бисмарк. Човекът и държавникът]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Биография == === Ранен живот === Ото фон Бисмарк е роден в [[Шьонхаузен]], богато фамилно имение, разположено западно от [[Берлин]], в пруската провинция [[Саксония]], на [[1 април]] [[1815]] г. Баща му Карл Вилхелм Фердинанд фон Бисмарк, бивш пруски офицер, се занимава с недвижима собственост. Майка му Вилхелмина Луиза Менкен е добре образована, дъщеря на виден член на правителството в Берлин. Бащата говори и пише свободно на [[английски език|английски]], [[френски език|френски]] и [[руски език]]. Като младеж често цитира [[Шекспир]] или [[Джордж Байрон|Байрон]] в писма до съпругата си. [[Файл:Otto von Bismarck, Jugendbildnis im Alter von 22 Jahren.jpg|мини|Ото фон Бисмарк през 1836 година]] Бисмарк получава средното си образование в училищата „Фридрих-Вилхелм“ и „Грауес Клостер“. В периода 1832 – 1833 година учи право в [[Гьотингенски университет|университета в Гьотинген]], след което продължава образованието си в [[Хумболтов университет на Берлин|университета в Берлин]] (1833 – 35). Докато следва в Гьотинген, Бисмарк се сприятелява с [[Джон Лотроп Мотли]], който го описва като Ото фон Рабенмарк в романа си „Надеждата на Мортън или мемоарите на един провинциалист“ (1839). По-късно Мотли става виден историк и дипломат. Въпреки че Бисмарк се надява да стане дипломат, той започва своята практическа подготовка като адвокат в [[Аахен]] и [[Потсдам]], но скоро подава оставка, като за пръв път поставя кариерата си в опасност, като напуска без предупреждение заради две английски момичета – първата, Лора Ръсел, е племенница на херцога на [[Кливланд]], а втората е Изабела Лорейн-Смит, дъщеря на богат свещеник. Не успява да се ожени за нито една от двете. Също така служи в армията в продължение на година и става офицер в [[Ландвер]]а, след което се връща, за да управлява семейните имоти в Шьонхаузен след смъртта на майка си. На около 30 години Бисмарк се сприятелява с Мари фон Таден, омъжена за негов приятел. Под нейно влияние той става [[Лутеранство|лютерански]] [[Пиетизъм|пиетист]], като по-късно става известно, че на смъртния одър на Мари (която почива от коремен тиф) той за пръв път от детските си години се моли. На 28 юли 1847 година Бисмарк се жени за братовчедката на Мари – [[Йохана фон Путкамер]]. От нея той има 3 деца – [[Херберт Бисмарк|Херберт]] (р. 1849), Вилхелм (р. 1852) и Мари (р. 1847). Йохана е срамежлива, стеснителна и дълбоко религиозна жена (макар и по-късно станала известна с острия си език), поради което в обществения си живот Бискмарк често е придружаван от сестра си Малвина („Мале“) фон Арним. Докато е сам на почивка в [[Биариц]], през лятото на 1862 година (преди да стане [[министър-председател на Прусия]]), Бисмарк има романтична връзка с Кати Орлов, двадесет и две годишната съпруга на руски дипломат – като не е известно дали връзката им е била и сексуална. Бисмарк информира съпругата си за новото си запознанство в писмо, а през следващата година Кати се отказва от плановете си да се срещне с Бисмарк по време на почивката му, знаейки, че жена му и децата му ще го придружават. Продължават да поддържат кореспонденция до преждевременната смърт на Кати през 1874 година. === Ранна политическа кариера (1847 – 1890) === В годината през която се жени – 1847 г., на 32-годишна възраст, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Там той придобива репутация на [[роялист]] и [[Реакция (политика)|реакционен]] политик с дарба на язвителен оратор. Открито се застъпва за идеята, че монархът има божията милост да управлява. Избран е по препоръка на братята Герлах, които са също лютерански пиетисти и чиято ултраконсервативна фракция е позната като „Kreuzzeitung“ („вестникът с кръста“), заради [[Железен кръст|железния кръст]] на корицата му.<ref>Otto Pflanze, ''Bismarck and the Development of Germany'' (1971) стр. 56</ref> През март 1848 г. в [[Прусия]] избухва [[Германска революция 1848/49|революция]] (една от революциите, избухнали през 1848 година в различни европейски държави), което напълно изумява крал [[Фридрих Вилхелм IV]]. Владетелят, въпреки че първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието, отказва да напусне Берлин заради безопасността на военния щаб в Потсдам (Бисмарк по-късно отбелязва, че е имало „тракане на саби в ножницата“ от страна на пруските офицери, когато разбрали, че кралят не възнамерява да използва военна сила срещу въстаниците). Той предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на революцията (които могат да се видят на знамето на днешна Германия), обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.<ref>Jonathan Steinberg, ''Bismarck: A Life'' (2011), стр. 89</ref> ==== Министър-председател на Прусия ==== През [[1861]] г. Вилхелм става пруски крал под името [[Вилхелм I]]. Той веднага среща противодействието на депутатите от [[Ландтаг]]а по бюджетните въпроси, в резултат на което настъпва [[конституционна криза]]. За да се преодолее кризата, е решено Бисмарк да се отзове от [[Париж]], където е посланик. Вилхелм, знаейки позицията на Бисмарк като краен консерватор, изпитва сериозни съмнения по отношение на неговото назначение. Все пак, на аудиенция в [[Бабелсберг]] на 22 септември 1862 г., Бисмарк уверява краля, че ще му служи така вярно, както [[васал]] на своя [[сюзерен]]. На [[23 септември]] [[1862]] г., кралят назначава Бисмарк за министър-председател на правителството на Прусия, като му дава големи правомощия. Бисмарк сформира своя кабинет от консервативни министри, сред които почти няма ярки личности, с изключение на [[Албрехт фон Роон]]. Новият министър-председател обръща внимание на „дупката в Конституцията“, в която не е предписан механизъм за действие на правителството по време на конституционни кризи. Бисмарк вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т.н.) трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави – [[Австро-Унгария|Австрия]] или [[Прусия]]. В известната си реч пред долната камара на Ландтага той заявява, че принципът на гласуване с мнозинство е бил голяма грешка през 1848 – 1849 г. И затова най-важните решения трябва да бъдат взимани въз основа на „[[кръв и желязо]]“. При това той има предвид на първо място обединението на Германия. Бисмарк е убеден, че сега е подходящото време за съперничеството на Прусия с Австрия за доминиране на германските земи. Усещайки опасността, Австрия поема инициативата и свиква конференция на всички владетели на германските държави с цел да се разработят дългосрочни федерални реформи под председателството на [[Франц Йосиф]] и по-нататъшното провеждане на всеобщи избори за национален парламент. Последният пристига в курорта [[Гащайн]], където по това време се намира Вилхелм, но Бисмарк все пак успява да убеди пруския крал да откаже. Събрани без Прусия и по традиция отново във [[Франкфурт на Майн]], ръководителите на германските държави стигат до заключението, че обединена Германия е немислима без участието на Прусия. Надеждите на Австрия за хегемония над германските земи се сриват завинаги.<ref name="MK">Martin Kitchen. The Cambridge Illustrated History of Germany: Cambridge University Press, 1996 г., ISBN 0-521-45341-0</ref> ==== Присъединяване на Шлезвиг и Холщайн ==== {{основна|Германо-датска война}} [[Файл:Бисмарк-триумфатор.jpg|мини|Триумфаторът Бисмарк]] През 1864 г. избухва [[Германо-датска война|война с Дания]] относно статута на [[Шлезвиг]] и [[Холщайн]], които тогава се намират в южната част на [[Дания]], но в които преобладават етнически германци. Конфликтът тлее отдавна, но през 1863 г. се изостря с нова сила под натиска на националистите и от двете страни. В началото на 1864 г. пруските войски заемат [[Шлезвиг-Холщайн]] и скоро след това тези херцогства са поделени между Прусия и Австрия. Това обаче не слага край на конфликта в отношенията между [[Австрия]] и [[Прусия]], който тлее постоянно. ==== Присъединяването на Западна Германия ==== {{основна|Австро-пруска война}} През 1866 г. става очевидно, че [[Австро-пруска война|войната]] е неизбежна и двете страни започват мобилизация на военните си сили. Прусия е в тесен съюз с [[Италия]], която притиска Австрия от югозапад и се стреми да завладее [[Венеция]]. Пруските армии доста бързо завземат голяма част от северните германски земи и са готови за кампания против самата Австрия. Австрийците търпят поражение след поражение и са принудени да приемат мирния договор, наложен от Прусия, която получава [[Хесен-Касел]], [[Насау (херцогство)|Насау]], [[Хановер (кралство)|Хановер]], [[Шлезвиг-Холщайн]] и [[Франкфурт на Майн]]. ==== Създаване на Северногерманския съюз ==== {{основна|Северногермански съюз}} [[Австро-пруска война|Войната с Австрия]] силно изчерпва силите на канцлера и подкопава здравето му. Бисмарк си взима отпуск за известно време, но не му се удава да си почине. От началото на 1867 г. той започва упорито да работи над създаването на Конституция на Северногерманската конфедерация. След някои отстъпки на Ландтага конституцията е приета, и се появява [[Северногермански съюз|Северногерманския съюз]]. Две седмици след това Бисмарк става канцлер. Подобно усилване на Прусия силно обезпокоява правителствата на Франция и Русия. И ако отношенията с [[Александър II (Русия)|Александър II]] остават все пак достатъчно добри, то французите са настроени доста негативно към германците. Страстите са подгряни от испанската криза за наследяването на трона. Един от претендентите е [[Леополд Хоенцолерн-Зигмаринген|Леополд]], от бранденбургската династия на [[Хоенцолерн]]ите, и Франция не може да допусне германец на важния испански престол. В двете страни започват да назряват патриотични настроения. Освен това южногерманските земи се намират под силното влияние на Франция, което възпрепятства толкова желаното пълно обединение на Германия. Войната не закъснява. ==== Провъзгласяването на Германската империя ==== {{Основна|Френско-пруска война|Германска империя}} [[Файл:German_Headquarters_in_Versailles._1870.jpg|мини|Германската щаб-квартира във Версай. От ляво надясно: [[Леонард фон Блументал]], [[Фридрих III|кронпринц Фридрих]], [[Юлиус фон Верди дю Верноа]], [[Вилхелм I]], [[Хелмут фон Молтке Старши]], [[Албрехт фон Роон]], Ото фон Бисмарк]] [[Файл:A v Werner - Kaiserproklamation am 18 Januar 1871 (3. Fassung 1885).jpg|мини|Прокламиране на обединението на Германия]] [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] е разгром за французите, като особено съкрушително е [[Битка при Седан|поражението при Седан]]. Император [[Наполеон III]] е взет в плен, а в Париж избухва поредната революция. Към Прусия са присъединени [[Елзас-Лотарингия]], кралствата [[Саксония (кралство)|Саксония]], [[Кралство Бавария|Бавария]] и [[Кралство Вюртемберг|Вюртемберг]], а на [[18 януари]] [[1871]] г. Бисмарк провъзгласява създаването на [[Германска империя (1871 – 1918)|Втория райх]]. Вилхелм I приема титлата император ([[кайзер]]) на Германия. Самият Бисмарк, на вълната на всеобщата популярност, получава титлата княз и нов имот в [[Аумюле]]. ==== Борба с католическата опозиция ==== {{основна|Културкампф}} Обединението на Германия довежда до това, че в една държава се оказват заедно общности, някога ожесточено водили борби помежду си. Един от най-важните проблеми на дневен ред пред новосъздадената империя става въпросът за взаимодействието между държавата и [[Католицизъм|католическата църква]]. На тази основа започва „[[Културкампф|Kulturkampf]]“ – борбата на Бисмарк за културна унификация на Германия. [[Прусия]], играеща водеща роля, определено е [[Протестантство|протестантска]] държава. По принцип централното правителство е настроено към поддръжка на [[Ватикан]]а, като консервативната сила в Европа. Но значителният брой католици постоянно създава проблеми. Те имат значително влияние в по-малките, присъединили се към Прусия, кралства и княжества. Католиците от полските области и [[Елзас-Лотарингия]] като цяло са настроени към държавата отрицателно. Освен това и при католиците няма единство. Категорията „стари католици“ не признава решенията на Ватиканския събор от 1869 – 1870 г. за непогрешимостта на [[папа]]та и по този начин внася разкол в католическия лагер.<ref name="MK"/> През 1871 г., Райхстагът внася в конституцията „Катедралния параграф“, забраняващ всякаква политическа пропаганда от църковния амвон, и който остава в сила до 1953 г. Затова „Културкампф“ се води по периферията на държавата, в бившите малки кралства и княжества. Учебният закон от 1873 г. поставя всички религиозни учебни заведения под контрола на държавата, става задължителна регистрацията на браковете в държавни учреждения, спряно е финансирането на църквата, назначаването на църковни длъжности е необходимо да се съгласува с държавата, орденът на [[йезуити]]те е разпуснат. В отговор на указанията на Ватикана да се саботира тези мерки, редица религиозни дейци са арестувани или изгонени от страната. Сред депутатите в Райхстага се сформира мощна опозиционна коалиция, чието ядро става неотдавна създадената [[Центристка партия (Германия)|католическа Центристка партия]], обединила се с партии, представляващи националните малцинства. За да противостои на клерикализма на католиците, Бисмарк тръгва на сближаване с партията на национал-либералите, които имат най-голям дял в Райхстага. Един от основателите на тази партия е [[Едуард Ласкер]] (1829 – 1884 г.), привърженик на буржоазната идеология и борец за предоставяне на еврейското население на пълни икономически права. Влизайки в парламента, Бисмарк настоява, че за осигуряването на конституционно мнозинство е необходимо да се търси поддръжка даже от тези партии, с които няма вътрешно единство на възгледите.<ref name="NTG">Nachum T.Gidal:Die Juden in Deutschland von der Römerzeit bis zur Weimarer Republik. Gütersloh: Bertelsmann Lexikon Verlag 1988. ISBN 3-89508-540-5</ref> [[Файл:Бисмарк и Виндтхорст.jpg|мини|Бисмарк и [[Лудвиг Виндхорст|Виндхорст]]]] Бисмарк търси съюз с либералите с цел да си осигури от тяхна страна поддръжка за курса си, съгласявайки се с предложените изменения в гражданското и углавното законодателство и осигуряването на свобода на словото – нещо, което невинаги съответства на желанията му. Все пак това довежда до засилване на влиянието на центристите и консерваторите, които започват да гледат на настъплението против църквата като проява на безбожен либерализъм. В резултат на това през [[1875]] г. самият Бисмарк започва да мисли за кампанията си като за сериозна грешка. ==== Укрепване на мира в Европа ==== След обединението на Германия той е [[райхсканцлер]] от 1871 до 1890 г. Огромният му авторитет като обединител на държавата и деловите му качества го правят доминираща фигура на германската дипломация.<ref name="Пантев">{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 561 | isbn = 978-954-427-901-1}}</ref> Съзнавайки, че Европа ще се съпротивлява на по-нататъшното ѝ разширение, той обявява империята за „наситена“, тоест вече сформирана, и потвърждава това в своя реч в Райхстага през март [[1871]] г.<ref>цитирано по {{Ref-lang|de}} Karl Buchheim: ''Das deutsche Kaiserreich 1871 – 1918.'' Kösel, München 1969, S.87; vgl. Marcus Thomsen: ''„Ein feuriger Herr des Anfangs…“. Kaiser Friedrich II. in der Auffassung der Nachwelt''. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5942-6, S.152.</ref> Във външната си политика Бисмарк се стреми да подсигури Германия срещу война и да изолира Франция чрез сложна система от международни съюзи. Една от първите стъпки в тази посока е сключването на [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]] между [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската]], [[Руска империя|Руската]] и Германската империи през [[1873]] г. Това съглашение осигурява на първо място мир между трите държави, а освен това те трябва да съгласуват и обединяват действията си в политиката на Балканите. За Германия е важно Русия да се въздържа от съюз с Франция, тъй като това намалява риска от война на два фронта. През 1879 г. Германия подписва [[Двоен съюз|военен договор]] и с [[Австро-Унгария]]. Съюзът на тримата императори фактически се разпада през 1887 г., но Русия и Германия сключват таен [[Договор за презастраховане (1887)|договор за презастраховане]], по силата на който запазват неутралитет помежду си в случай на война с трета страна. Един от инициаторите на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], подписва [[Берлински договор|Берлинския договор]] през 1878 г. Въпреки че в Руско-турската война подкрепя Русия, отношението му към балканските народи е негативно. В един разговор той споделя: „Нека тези крадци на овце разберат, че европейските правителства не се интересуват от борбите им.“<ref>Кисинджър, „Дипломацията“</ref> По време на управлението си Бисмарк, за разлика от ръководителите на повечето [[Велики сили]] през [[19 век]], не се стреми към завоюването на нови [[колония|колонии]], а към разширяване на немското влияние в [[Европа]]. По-късно заради тези си възгледи е отстранен от канцлерския пост. Заради безспорните му държавнически умения и най-вече заради решаващия му принос за обединението на Германия, за времето си Бисмарк е най-авторитетната личност в немската политика. Още приживе (и особено след смъртта му) Бисмарк се превръща в символ на новата немска държавност, далеч надминаваща по значение съвременниците. Въпреки това последните години от управлението и живота му са белязани от конфликт с новия император [[Вилхелм II]]. Стилът му на управление, възгледите му за външната и вътрешната политика в края на 1880-те години се възприемат от съвременниците му като остарели. [[Теодор Фонтане]] отбелязва по този повод: „Цяло щастие е, че се отървахме от него“. Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава. ==== Заплахата отляво ==== {{Основна|Пруски социализъм}} [[Файл:Бисмарк у руля.jpg|мини|„Докато е буря – аз съм на руля“]] Освен външните опасности през годините все по-силни стават и вътрешните опасности от [[Социализъм|социалистическото движение]] в индустриалните райони. За борба с него, Бисмарк се опитва да прокара ново, [[Репресии|по-репресивно]] законодателство. Бисмарк все по-често говори за [[комунизъм|„червената заплаха“]], особено след покушението над императора. Събитията от 1874 г. в историята на Германия се разглеждат от някои като „Второто раждане на Втория райх“.<ref name="MK" /> През тази година, над Бисмарк е извършено покушение в Бад-Кисинген. След инцидента, Бисмарк се опитва да прокара през [[Райхстаг]]а постановление, даващо право на контрол над всички клубове и асоциации, но то е отхвърлено от [[центризъм|центристите]] и [[либерален прогресизъм|либералните прогресисти]]. Ласкер, опонентът на Бисмарк, се опитва да прокара свой проект, но и той е отклонен. След всичко това, Бисмарк публично се обръща към общественото мнение, рисувайки мрачна картина на намеренията на либералите и социалистите да разрушат държавата, и този път получава поддръжка в Райхстага. На изборите през 1877 г., Ласкер и либералите му губят мнозинството в парламента, което за дълъг период минава вдясно. На 11 май 1878 г. отново има опит за нападение над императора по време на разходката му по „[[Унтер ден Линден]]“. Без да има някакви сериозни доказателства, Бисмарк го обявява за дело на членове на Социалдемократическата партия ([[SPD]]), създадена от марксисти, ласалианци и други идеалисти на учредителна конференция в Готе през 1875 г. На това основание, той поисква приемането на закон против социалистите. Но член на Национал-либералната партия на Бенигсен в [[Бундесрат]]а, от името на дяснолибералната фракции заявява, че предложението на Бисмарк е „обявяване на война на Райхстага“, и предложението не минава. През юни 1878 г. отново е извършен опит за покушение над императора. Бисмарк се опитва да използва това като повод за разпускането на депутатите, приемане на закони против социалистите и получаване на парламентарно мнозинство за провеждане на своите данъчни реформи. Депутация от Баден обаче се изказва против разпускането на парламента. Тогава Бисмарк заявява, че не се нуждае от „единодушна поддръжка“ и започва да заплашва с подаване на оставка. Бундесратът отстъпва, и изборите на 30 юли 1878 г. довеждат до това, че голямо мнозинство в германския парламент получават [[консерватизъм|консерваторите]] и центристите за сметка на [[либерализъм|либералите]] и [[социализъм|социалистите]], които, впрочем, получават два мандата повече, отколкото преди. Това позволява на Бисмарк да прокара през Райхстага законопроект ([[Извънреден закон против социалистите]]), насочен против социалистите. Социалдемократическата партия е забранена, както и митингите ѝ, социалистите са лишени от лицензия за публикациите си. Но депутатите от партията както преди могат да се избират в Райхстаг и безпрепятствено да произнасят тирадите си против държавната система, а конгресите им започват да се провеждат в Швейцария, откъдето се изпращат и публикации в Германия. Друго последствие от новото разпределение на силите в Райхстага е възможността за провеждане на [[протекционизъм|протекционистки]] икономически реформи, целящи да се преодолее икономическата криза, започнала през 1873 г. С тези реформи на канцлера се удава силно да разстрои партията на национал-либералите и да привлече на своя страна центристите – нещо, което е било немислимо преди няколко години. По такъв начин, през 1878 г. става ясно, че периодът на провежданата от Бисмарк политика на културна борба („[[Културкампф]]“) е останал назад. В допълнение, по това време водеща роля в Райхстага заемат лобистки групировки, представляващи интересите на производители на зърно и стомана. Опасявайки се от сближение на Франция и Русия, през 1881 г. Бисмарк възобновява [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]], но отношенията между Германия и Русия продължават да остават обтегнати, което предизвиква засилване на контактите между [[Санкт-Петербург]] и [[Париж]]. Страхувайки се от нападение на Русия и Франция против Германия, в противовес на френско-руския съюз, през 1882 г. е подписан договор за създаването на [[Троен съюз|Тройния съюз]] между [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. Изборите през 1881 г. фактически са за Бисмарк поражение: консервативните партии и либералите на Бисмарк отстъпват на Центристката партия, прогресивните либерали и социалистите. Ситуацията става още по-сериозна, когато опозиционните партии се обединяват за да орежат разходите за поддръжка на армията. За пореден път възниква опасност Бисмарк да не удържи канцлерското кресло. Постоянната работа и вълненията подкопават здравето на Бисмарк – той надебелява и започва да страда от безсъние. Доктор Швенигер помага на канцлера, като му предписва диета и му забранява да консумира силни вина. В резултат на намесата на доктора, работоспособността на Бисмарк бързо се завръща и той се заема за работа с нова сила. По това време, Германия изостава от Англия и Франция по отношение на регулирането на взаимоотношенията между работодатели и работници. Бисмарк замисля свои пенсионни реформи, като средство за превръщане на работническата класа в класа от лоялни към държавата и консервативно настроени, тоест придържащи се към положението си, [[рентиер]]и. По мнението на Бисмарк, такъв държавен капитализъм би бил по-добро лекарство от социалдемокрацията. Той започва с внасянето в Райхстага на проект за осигуряване на здравето на работещите (1883 г.), който предполага изплащане на средства за болест, започвайки от третия ѝ ден и за срок максимум от 13 седмици. След тригодишни дебати, през 1884 г. е въведено осигуряване при нещастен случай. Компенсацията съставлява 2/3 от средната заплата и започва от 14-а седмица; отговорността за изплащането на тази компенсация се възлага на асоциацията на предприемачите, основана на кооперативни начала (''Berufgenossenschaften''). И накрая, през 1889 г., Райхстага приема закон за пенсионното осигуряване във връзка с навършване на определена възраст или загуба на работоспособност. Все пак сумите, изплащани въз основа на този закон, дълго време остават крайно малки – през 1914 г. са средно 152 марки на година, като в същото време средната годишна заплата се равнява на 1083 марки. Тези мерки, по различни причини, не устройват нито работниците, нито работодателите. Освен това те по принцип не могат да спрат ръста на социалдемократическото движение, доколкото целта на социалдемокрацията е развитието на социален контрол, а не получаването на компенсация. Все пак следва да се отбележи, че разработените от Бисмарк мерки по трудовото осигуряване значително превъзхождат приетите в други промишлено-развити страни, и стават база за последващи социални реформи.<ref name="MK" /> ==== Колониална политика ==== През 1881 г. Бисмарк заявява, че „дотогава, докато той е канцлер, Германия няма да има никаква колониална политика“. Все пак, независимо от желанията му, в периода 1884 – 1885 г. са създадени германски колонии в Югозападна и Източна Африка, в [[Того]] и [[Камерун]], [[Нова Гвинея]], на [[архипелаг Бисмарк|архипелага Бисмарк]], [[Соломонови острови|Соломоновите]] и [[Маршалови острови|Маршаловите острови]]. Колониализмът сближава Германия с вечния ѝ съперник Франция, но създава напрежение в отношенията с Англия. По времето на Бисмарк, към колониите отива едва 0,1% от износа – горе-долу колкото е и вноса от колониите в Германия. Бисмарк счита, че поддържането на колонии е доста скъпо, както в икономически план, така и в политически, доколкото те винаги са източник на неочаквани и тежки усложнения. Колониите, според него, отвличат ресурси и сили от решаването на настоящите вътрешни проблеми. В определени моменти, Бисмарк демонстрира привързаност към колониалните въпроси, но това е политически ход – например, по времето на предизборната кампания през 1884 г., когато е обвиняван в липса на патриотизъм. Канцлерът е наясно, че ключов проблем за безопасността на страната са нормалните отношения с Англия. През 1890 г., той разменя с Англия [[Занзибар]] за остров [[Хелголанд]], станал по-късно форпост на германския флот в световния океан.<ref name="MK" /> === Последни години === [[Файл:1890 Bismarcks Ruecktritt.jpg|мини|Оставката: „Лоцманът напуска кораба“]] През март 1887 г. Бисмарк успява да сформира устойчиво консервативно мнозинство в Райхстага, което получава прозвището „Картела“.<ref>''„Aber das kann man nicht von mir verlangen, dass ich, nachdem ich vierzig Jahre lang Politik getrieben, plötzlich mich gar nicht mehr damit abgeben soll.“'' Zit. nach Ullrich: ''Bismarck''. стр. 122.</ref> На вълната на шовинистичната истерия и заплахата от война с Франция, избирателите решават да се сплотят около канцлера. Това му дава възможност да прокара през Райхстага закон за седемгодишен срок на военната служба. В началото на 1888 г. умира император [[Вилхелм I]]. Неговото място е заето от болния от рак на гърлото [[Фридрих III]], който по това време е в ужасно физическо и душевно състояние. След няколко месеца Фридрих също умира. На [[15 юни]] [[1888]] г. тронът на империята е зает от младия [[Вилхелм II]]. През 1890 г. неразумният млад император уволнява Бисмарк, отказвайки да управлява „под сянката на една толкова изпъкваща фигура“.<ref>{{cite book |title= Дипломацията |last= Кисинджър |first= Хенри |year= 1997 |publisher= Труд|isbn= 954-528-069-7|pages= 146}}</ref> 75-годишният Бисмарк получава почетната титла [[херцог]] и званието [[генерал-полковник]] от кавалерията. Въпреки това той не се оттегля напълно от политиката. Избран е за депутат от Райхстага, цяла Германия отпразнува 80-годишнината му, а също така взема участие в коронацията на руския цар [[Николай II (Русия)|Николай II]].<ref name=autogenerated1>Ullrich: ''Bismarck''. стр. 122 – 128.</ref> През 1898 г. здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на [[30 юли]] Бисмарк умира в имението си във Фридрихсру край [[Аумюле]] на 84-годишна възраст.<ref name=autogenerated1 /> На надгробния му паметник във Фридрихсруе е издълбан надпис, съчинен от него самия: „Княз Ото фон Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I“. == Историография и наследство == Бисмарк оставя в наследство единната [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]], която се готви за скок към световно господство. Това намерение не е предвидено от канцлера, който до края на живота си смята, че войната през 1871 г. би трябвало да бъде последната война за германците. Другото виждане в насоките на германската история води до равносметката, че това, което той е спечелил през [[XIX век]], е загубено през [[XX век|XX]]. Неговият израз, че германците се страхуват само от Бога и от никого другиго на света, би трябвало да се продължи, че германците трябва да бъдат предпазливи и в изблиците на своя безконтролен експанзионизъм. В този смисъл можем да твърдим, че той остави много на обединена Германия – териториално и институционно единство, общо чувство за съпричастност, законодателно творчество, социален мир, национална чест, договорни гаранции за сигурността на държавата. Но не успя да насади най-важното от своето политическо наследство —[[поетапност]], [[предпазливост]], разбиране на факторите и балансите в световната политика, [[разум]] и [[реалност]]. Той не успя да утвърди традиция в психологията на германского политическо мислене, което струваше толкова много на самите германци. Не може да има справедлива цел, която да бъде реализирана с бруталности и агресии. Дали можем тогава да характеризираме стойностите на неговото място в европейската история с парадокса, че той беше велик във времето си, но провалил се в перспектива политик и държавник? Но перспективата бе кратка като време, макар и убийствена като прояви. Защото утешителна реабилитация на тази несправедлива присъда наблюдаваме в днешното влияние на истински нова Германия. Тя намери сили сама да отхвърли пороците от мъчителното минало, защото вече бе разбрала неговите закъснели, но всевечни съвети, предупреждения и послания. Граф Ото фон Бисмарк вгради най-дефицитната добродетел в германския национален манталитет – чувство за равновесие и разбиране на другите. Днес този негов принцип, възобновен и приложен на практика, генерира значимостта на Германия и нейния възвърнат морален престиж. Като пенсионер веднъж Бисмарк се разхождал по кейовете на Хамбургското пристанище. Разглеждайки огромните презокеански кораби, той промълвил: „Да, това е един друг свят!“... Но това е вярно само в технологията. Светът на Бисмарк си остава същият в историята на [[Германия]] и в историята на [[Европа]]. == Памет == * В негова чест са наречени кораб от германския Императорски флот (''Kaiserliche Marine''), както и линейния кораб „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“, спуснат на вода в началото на [[Втората световна война]]. Неговото име също носят или са носели: * [[Архипелаг Бисмарк]] – група острови близо до бившата германска колония [[Нова Гвинея]] * [[Бисмарк (Илинойс)|Бисмарк]] – град в щата [[Илинойс]] * [[Бисмарк (Северна Дакота)|Бисмарк]] – град, административен център на щата [[Северна Дакота]] * [[Бисмарк (Мисури)|Бисмарк]] – град в щата [[Мисури]] * [[Море Бискмарк]] * Бисмаркбург – днешния град [[Касанга]] в [[Танзания]], носил това име по време на колонията [[Германска Източна Африка]] <gallery> Файл:Hamburg-Bismarck-Denkmal.jpg| Паметник на Бисмарк в [[Хамбург]]<ref name="DL">''Reinhard Pözorny(Hg)''Deutsches National-Lexikon – DSZ-Verlag. 1992 г. ISBN 3-925924-09-4</ref> Файл:Бисмарк.Гамбург.jpg|Паметник на Бисмарк в Хамбург Файл:Nuremberg.Bismarck monument.jpg|Паметник на Бисмарк в Нюрнберг Файл:Bismarck monument.jpg|Паметник на Бисмарк в Нордене Файл:BismarckDenkmalhh.jpg|Паметник на Бисмарк в Кьонигсберг (1901 г.), реставриран в 1947 г. </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Ото фон Бисмарк}} * {{икона|ru}} [http://beiunsinhamburg.de/2010/отто-фон-бисмарк/ Топонимика Гамбурга – улица Бисмарка] * {{икона|ru}} О. фон Бисмарк в руския сайт – [http://publ.lib.ru/ARCHIVES/B/BISMARK_Otto/_Bismark_O..html publ.lib.ru] * {{икона|ru}} [http://www.echo.msk.ru/programs/vsetak/506859-echo/ ОТТО ФОН БИСМАРК – ВРАГ РЕВОЛЮЦИЙ]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211016173652/https://echo.msk.ru/programs/vsetak/506859-echo/ |date=2021-10-16 }} – echo.msk.ru {{пост списък|Германски канцлери (1871-)|1}} {{пост списък|Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)|10}} {{пост списък|Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)|12}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бисмарк, Ото фон}} [[Категория:Канцлери на Германия]] [[Категория:Посланици на Прусия в Русия]] [[Категория:Посланици във Франция]] [[Категория:Посланици на Прусия]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Принцове]] [[Категория:Бисмарк]] [[Категория:Берлински договор]] [[Категория:Почетни граждани на Берлин]] [[Категория:Почетни граждани на Дрезден]] [[Категория:Почетни граждани на Лайпциг]] [[Категория:Почетни граждани на Хамбург]] [[Категория:Гьотингенски университет]] [[Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет]] dqy0z5mpcr7s44w2jw71b89rkqb5j32 0 166345 12418939 12304809 2024-11-21T17:44:34Z 213.214.91.196 /* Други личности, свързани с Казанлък */ 12418939 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е '''списък на известни личности, свързани с град [[Казанлък]]'''. == Родени в Казанлък == * [[Антон Шипков]] (1868–1913), революционер * [[Васил Бойдев]] (1893-1983), генерал-лейтенант * [[Владимир Коев]] (р. 1979), колоездач * [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]] (1868–1921), художник * [[Генчо Пирьов]] (1901–2001), педагог * [[Георги Баев (лекар)|Георги Баев]] (1878 – 1923), лекар * [[Димитро Папазоглу]] (1828-1902), розотърговец * [[Дечко Узунов]] (1899–1986), художник * [[Дончо Папазоглу]] (?), създател на първата фабрика за розово масло в България * [[Екатерина Златарева]] (1868-1927), артистка * [[Емануил Манолов]] (1860–1902), композитор * [[Иван Адженов]] (1834–1903), революционер * [[Иван Вълков]] (1875–1962), офицер и политик * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]] (1897–1927), художник * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]] (1834-1910), публицист * [[Иван Хаджиенов]] (1843–1923), предприемач * [[Йордан Върбанов (футболист)|Йордан Върбанов]] (р. 1980), футболист * [[Лалю Недев]] (1885-1930), бивш кмет на Бургас * [[Любомир Кабакчиев]] (1925–1986), актьор * [[Любомир Николов – Нарви]] (р. 1950), писател * [[Ненко Балкански]] (1907–1977), художник * [[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]] (р. 1937), литературен критик * [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] (1890–1972), юрист и общественик * [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]] (1896–1977), композитор * [[Петко Ст. Петков]] (р. 1963), историк и общественик * [[Петя Пендарева]] (р. 1971), лекоатлетка * [[Роман Кисьов]] (р. 1962), поет и художник * [[Росен Кавръков]] (р. 1975), художник * [[Светла Иванова]] (р. 1977), певица * [[Стефан Гевгалов]] (1882-1956), просветен деец, бивш кмет на Пловдив * [[Стефан Попов (актьор, 1846)|Стефан Попов]] (1846–1920), актьор и режисьор * [[Теодосий Теодосиев]] (р. 1948), учител * [[Тодор Янчев]] (р. 1976), футболист * Христо Баев (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на [[Иван Варналиев]]<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * [[Христо Янев]] (р. 1979), футболист == Починали в Казанлък == * [[Филип Велев]] (1818–1883), просветен деец * [[Иван Радев (художник, р. 1932)|Иван Радев]] (1932–2014), художник == Други личности, свързани с Казанлък == * Райко Колев (2011) - инфлуенсър на две държавни работи - училище и всички социални мрежи * [[Боню Ангелов]] (1915–1989), филолог, учи в Казанлък през 1929-1934 * [[Димитър Влахов]] (1878–1953), македонски политик, учител в Казанлък в началото на 20 век * [[Мише Развигоров]] (1873–1907), революционер, завършил Педагогическото училище * [[Неофит Рилски]] (1790–1881), просветител, учител в града в началото на 19 век * [[Кръстьо Кръстев]] (1866–1919), литературен критик и писател, директор на Педагогическото училище от 1888 до 1890 * [[Антон Страшимиров]] (1872–1937), писател, учител в Педагогическото училище през 1899-1900 * [[Чудомир]] (1890–1967), писател, учител, председател на читалище Искра и директор на Историко-етнографския музей от 1920 до 1967 * [[Стефан Аврамов (учител)|Стефан Аврамов]] (1862-1906), калоферец, педагог, учител (1883-1888) и и.д. директор (1888) на Педагогическото училище в Казанлък, предводител на Втора казанлъшка доброволческа дружина през време на Сръбско-българската война (1885) == Бележки == <references /> [[Категория:Казанлъчани| ]] i73z7skub5xs967198l0u15b0tpe8ui 12418940 12418939 2024-11-21T17:46:06Z 213.214.91.196 /* Други личности, свързани с Казанлък */ 12418940 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е '''списък на известни личности, свързани с град [[Казанлък]]'''. == Родени в Казанлък == * [[Антон Шипков]] (1868–1913), революционер * [[Васил Бойдев]] (1893-1983), генерал-лейтенант * [[Владимир Коев]] (р. 1979), колоездач * [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]] (1868–1921), художник * [[Генчо Пирьов]] (1901–2001), педагог * [[Георги Баев (лекар)|Георги Баев]] (1878 – 1923), лекар * [[Димитро Папазоглу]] (1828-1902), розотърговец * [[Дечко Узунов]] (1899–1986), художник * [[Дончо Папазоглу]] (?), създател на първата фабрика за розово масло в България * [[Екатерина Златарева]] (1868-1927), артистка * [[Емануил Манолов]] (1860–1902), композитор * [[Иван Адженов]] (1834–1903), революционер * [[Иван Вълков]] (1875–1962), офицер и политик * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]] (1897–1927), художник * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]] (1834-1910), публицист * [[Иван Хаджиенов]] (1843–1923), предприемач * [[Йордан Върбанов (футболист)|Йордан Върбанов]] (р. 1980), футболист * [[Лалю Недев]] (1885-1930), бивш кмет на Бургас * [[Любомир Кабакчиев]] (1925–1986), актьор * [[Любомир Николов – Нарви]] (р. 1950), писател * [[Ненко Балкански]] (1907–1977), художник * [[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]] (р. 1937), литературен критик * [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] (1890–1972), юрист и общественик * [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]] (1896–1977), композитор * [[Петко Ст. Петков]] (р. 1963), историк и общественик * [[Петя Пендарева]] (р. 1971), лекоатлетка * [[Роман Кисьов]] (р. 1962), поет и художник * [[Росен Кавръков]] (р. 1975), художник * [[Светла Иванова]] (р. 1977), певица * [[Стефан Гевгалов]] (1882-1956), просветен деец, бивш кмет на Пловдив * [[Стефан Попов (актьор, 1846)|Стефан Попов]] (1846–1920), актьор и режисьор * [[Теодосий Теодосиев]] (р. 1948), учител * [[Тодор Янчев]] (р. 1976), футболист * Христо Баев (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на [[Иван Варналиев]]<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * [[Христо Янев]] (р. 1979), футболист == Починали в Казанлък == * [[Филип Велев]] (1818–1883), просветен деец * [[Иван Радев (художник, р. 1932)|Иван Радев]] (1932–2014), художник == Други личности, свързани с Казанлък == * [https://www.instagram.com/raykokolev/ Райко Колев] (2011) - инфлуенсър на две държавни работи - училище и всички социални мрежи * [[Боню Ангелов]] (1915–1989), филолог, учи в Казанлък през 1929-1934 * [[Димитър Влахов]] (1878–1953), македонски политик, учител в Казанлък в началото на 20 век * [[Мише Развигоров]] (1873–1907), революционер, завършил Педагогическото училище * [[Неофит Рилски]] (1790–1881), просветител, учител в града в началото на 19 век * [[Кръстьо Кръстев]] (1866–1919), литературен критик и писател, директор на Педагогическото училище от 1888 до 1890 * [[Антон Страшимиров]] (1872–1937), писател, учител в Педагогическото училище през 1899-1900 * [[Чудомир]] (1890–1967), писател, учител, председател на читалище Искра и директор на Историко-етнографския музей от 1920 до 1967 * [[Стефан Аврамов (учител)|Стефан Аврамов]] (1862-1906), калоферец, педагог, учител (1883-1888) и и.д. директор (1888) на Педагогическото училище в Казанлък, предводител на Втора казанлъшка доброволческа дружина през време на Сръбско-българската война (1885) == Бележки == <references /> [[Категория:Казанлъчани| ]] pj2gq6108cegmtv2ol8dgf6sk2v3ryk 0 174299 12418842 12358167 2024-11-21T15:50:42Z 176.222.9.124 12418842 wikitext text/x-wiki {{Национален отбор по футбол | Име = Национален отбор по футбол на Сан Марино | Емблема = ‎San-marino-logo.png | Големина = 150пкс | Прякор = Серенисима | Асоциация = [[Футболна федерация на Сан Марино]] | Конфедерация = [[УЕФА]]<br>[[ФИФА]] | Треньор = {{Флагче|Сан Марино}} [[Роберто Чеволи]] | Капитан = {{Флагче|Сан Марино}} [[Матео Витаьоли]] | Стадион = [[Стадио Олимпико (Сан Марино)|Стадио Олимпико]] | С най-много мачове = {{Флагче|Сан Марино}} [[Матео Витаьоли]]<small> (95)</small> | С най-много голове = {{Флагче|Сан Марино}} [[Анди Селва]]<small> (8 гола)</small> | ФИФА позиция = 210<ref name="fifa.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://inside.fifa.com/fifa-world-ranking/men | заглавие = Men's Ranking| достъп_дата = 18 юли 2024 г| издател = | език = en }}</ref> | ФИФА макс = 118 | ФИФА макс дата = септември 1993 г. | ФИФА мин = 211 | ФИФА мин дата = ноември 2018 г. – юли 2019 г., март 2022 г. – юли 2023 г. | Код на ФИФА = SMR |pattern_la1= _smr22h| |pattern_b1= _smr22h| |pattern_ra1= _smr22h| |pattern_sh1= _smr22h| |pattern_so1=_smr22h| |leftarm1= 6bc6f0 |body1= 6bc6f0 |rightarm1= 6bc6f0 |shorts1= 6bc6f0 |socks1= 6bc6f0 |pattern_la2= _smr22a| |pattern_b2= _smr22a| |pattern_ra2= _smr22a| |pattern_sh2= _smr22a| |pattern_so2= _smr22a| |leftarm2= 000055 |body2= 000055 |rightarm2= 000055 |shorts2= 000055 |socks2= 000055 |pattern_la3=_smr22t|pattern_b3=_smr22t|pattern_ra3=_smr22t|pattern_sh3=_smr22t|pattern_so3=_smr22t|leftarm3=FFFFFF|body3=FFFFFF|rightarm3=FFFFFF|shorts3=FFFFFF|socks3=FFFFFF | Първи мач = {{Флагче|Сан Марино}} {{имеНОФ|Сан Марино}} 0 – 4 {{имеНОФ|Швейцария}} {{Флагче|Швейцария}}<br>([[Серавале (Сан Марино)|Серавале]], [[Сан Марино]]; [[18 ноември]], [[1990]] г.) | Най-голяма победа = {{Флагче|Сан Марино}} {{имеНОФ|Сан Марино}} 1 – 0 {{имеНОФ|Лихтенщайн}} {{Флагче|Лихтенщайн}}<br>(Серавале, Сан Марино; [[28 април]], [[2004]] г.)<br>{{Флагче|Сан Марино}} {{имеНОФ|Сан Марино}} 1 – 0 Лихтенщайн {{Флагче|Лихтенщайн}}<br>(Серавале, Сан Марино; [[5 септември]], [[2024]] г. ) | Най-голяма загуба = {{Флагче|Сан Марино}} {{имеНОФ|Сан Марино}} 0 – 13 {{имеНОФ|Германия}} {{Флагче|Германия}}<br>(Серавале, Сан Марино; [[6 септември]], [[2006]] г.) | Участия на СП = 0 | Първо участие на СП = | Най-добро представяне на СП = | Име на регионално първенство = [[Европейско първенство по футбол]] | Участия на РП = 0 | Първо участие на РП = | Най-добро представяне на РП = }} '''Националният отбор на Сан Марино''' представлява [[Сан Марино|страната]] в международните футболни терени. Никога не се е класирал на [[Световно първенство по футбол|световно]] или [[Европейско първенство по футбол|европейско първенство]]. В момента той е най-ниско класираният национален футболен отбор, свързан с [[ФИФА]], като са спечелили само три мача от създаването му. Трите победи са срещу [[Национален отбор по футбол на Лихтенщайн|Лихтенщайн]]. Едната в приятелска среща, а другите две в мачове за [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25|Лигата на нациите сезон 2024/25]]. Сан Марино има пет равенства в официални мачове. Те са срещу [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] и [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] в квалификации за [[Световно първенство по футбол 1994|световно първенство 1994]] и [[Световно първенство по футбол 2002|2002]]. Третото е срещу [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] в [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2016|квалификации за Евро 2016]], а останалите две в [[Лига на нациите на УЕФА 2021/22|Лигата на нациите сезон 2021/22]] срещу [[Национален отбор по футбол на Гибралтар|Гибралтар]] и Лихтенщайн. == Представяне на големите форуми == === Световни първенства === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! bgcolor=808080 colspan="9"| [[Световно първенство по футбол| Световно първенство]] ! rowspan="16"| ! colspan="6"| Квалификации |- !Година !Достигнат етап !Класиране !М !П !Р !З !ВГ !ДГ !М !П !Р !З !ВГ !ДГ |- | {{флагче|Уругвай}} [[Световно първенство по футбол 1930|1930]] до {{флагче|Мексико}} [[Световно първенство по футбол 1986|1986]] | colspan="8"| ''Не е член на ФИФА'' | colspan="6"| ''Не е член на ФИФА'' |- |{{флагче|Италия}} [[Световно първенство по футбол 1990|1990]] | colspan="8"| ''Не участва'' | colspan="6"| ''Не участва'' |- |{{флагче|САЩ}} [[Световно първенство по футбол 1994|1994]] |colspan="8" rowspan="8"| ''Не се класира'' |10 |0 |1 |9 |2 |46 |- |{{флагче|Франция}} [[Световно първенство по футбол 1998|1998]] |8 |0 |0 |8 |0 |42 |- |{{флагче|Южна Корея}} {{флагче|Япония}} [[Световно първенство по футбол 2002|2002]] |8 |0 |1 |7 |3 |30 |- |{{флагче|Германия}} [[Световно първенство по футбол 2006|2006]] |10 |0 |0 |10 |2 |40 |- |{{флагче|ЮАР}} [[Световно първенство по футбол 2010|2010]] |10 |0 |0 |10 |1 |47 |- |{{флагче|Бразилия}} [[Световно първенство по футбол 2014|2014]] |10 |0 |0 |10 |1 |54 |- |{{флагче|Русия}} [[Световно първенство по футбол 2018|2018]] |10 |0 |0 |10 |2 |51 |- |{{флагче|Катар}} [[Световно първенство по футбол 2022|2022]] |10 |0 |0 |10 |1 |46 |- |{{флагче|Канада}} {{флагче|Мексико}} {{флагче|САЩ}} [[Световно първенство по футбол 2026|2026]] | colspan="8" rowspan="3"| ''Ще се определи'' | colspan="6" rowspan="3"| ''Ще се определи'' |- |{{флагче|Испания}} {{флагче|Португалия}} {{Флагче|Мароко}} [[Световно първенство по футбол 2030|2030]] |- |{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Световно първенство по футбол 2034|2034]] |- !'''Общо''' !– !– !– !– !– !– !– !– !76 !0 !2 !74 !12 !356 |} === Европейски първенства === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! bgcolor=808080 colspan="9"| [[Европейско първенство по футбол|Европейско първенство]] ! rowspan="15"| ! colspan="6"| Квалификации |- !Година !Достигнат етап !Класиране !М !П !Р !З !ВГ !ДГ !М !П !Р !З !ВГ !ДГ |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 1960|1960]] до {{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]] | colspan="8"| ''Не участва'' | colspan="6"| ''Отказано участие'' |- |{{флагче|Швеция}} [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]] | colspan="8" rowspan="9"| ''Не се класира'' |8 |0 |0 |8 |1 |33 |- |{{флагче|Англия}} [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]] |10 |0 |0 |10 |2 |36 |- |{{флагче|Белгия}} {{флагче|Нидерландия}} [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]] |8 |0 |0 |8 |1 |44 |- |{{флагче|Португалия}} [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]] |8 |0 |0 |8 |0 |30 |- |{{флагче|Швейцария}} {{флагче|Австрия}} [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]] |12 |0 |0 |12 |2 |57 |- |{{флагче|Полша}} {{флагче|Украйна}} [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]] |10 |0 |0 |10 |0 |53 |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]] |10 |0 |1 |9 |1 |36 |- |{{флагче|Европейски съюз}} [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]] |10 |0 |0 |10 |1 |51 |- |{{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол 2024|2024]] |10 |0 |0 |10 |3 |31 |- |{{флагче|Великобритания}} {{флагче|Ирландия}} [[Европейско първенство по футбол 2028|2028]] | rowspan="2" colspan="8"| ''Ще се определи'' | rowspan="2" colspan="6"| ''Ще се определи'' |- |{{флагче|Италия}} {{флагче|Турция}} [[Европейско първенство по футбол 2032|2032]] |- ! '''Общо''' !– !– !– !– !– !– !– !– !– !– !– !– !– !– |} == Почетни листи == :''Информацията е от 11 юни 2024 г.'' :''Играчите в '''удебелен шрифт''' са все още в националния отбор.'' === Участия === [[File:SVK vs. SMR 2024 San Marino Nr. 7 Vitaioli.jpg|thumb|right|[[Матео Витаьоли]] е футболистът на Сан Марино участвал най-много в мачове.]] {| class="wikitable" cellpadding="3" style="font-size:90%; text-align: center;" |- ! width="30"| # ! width="150"| Име ! width="120"| Период ! width="20"| Мача ! width="20"| Гола |- | 1 | align="left"| '''[[Матео Витаьоли]]''' | 2007 – | '''95''' | 1 |- | 2 | align="left"| '''[[Мирко Палаци]]''' | 2005 – | '''75''' | 1 |- |3 | align="left"| [[Анди Селва]] | 1998 – 2016 | '''73''' | 8 |- | rowspan="2"| 4 | align="left"| [[Давиде Симончини]] | 2006 – 2021 | '''69''' | 0 |- | align="left"| [[Дамиано Ванучи]] | 1996 – 2012 | '''69''' | 0 |- | rowspan="2"| 6 | align="left"| [[Алесандро Дела Вале]] | 2002 – 2017 | '''65''' | 1 |- | align="left"| [[Алдо Джуниър Симончини]] | 2006 – 2023 | '''65''' | 0 |- | rowspan="2"| 8 | align="left"| [[Симоне Бачиочи]] | 1998 – 2013 | '''60''' | 0 |- | align="left"| [[Адолфо Хирш]] | 2011 – 2023 | '''60''' | 0 |- | rowspan="2"| 10 | align="left"| [[Фабио Витаьоли]] | 2007 – 2019 | '''55''' | 0 |- | align="left"| '''[[Алесандро Голинучи]]''' | 2015 – | '''55''' | 1 |} === Голмайстори === [[File:Selva 2013.JPG|thumb|right|[[Анди Селва]] е играчът на Сан Марино с най-много голове.]] {| class="wikitable" cellpadding="3" style="font-size:90%; text-align: center;" |- ! width="30"| # ! width="150"| Име ! width="100"| Период ! width="20"| Гола ! width="20"| Мача ! Гол % |- | 1 | align="left"| [[Анди Селва]] | 1998 – 2016 | '''8''' | 73 | 0.11 |- | 2 | align="left"| '''[[Филипо Берарди]]''' | 2016 – | '''3''' | 30 | 0.10 |- | 3 | align="left"| [[Мануел Марани]] | 2003 – 2012 | '''2''' | 32 | 0.06 |} == Треньори == * ''Информацията е от 11 юни 2024 г.'' {| class="wikitable" cellpadding="1" style="font size:90%; text-align: center;" |- !width="80"|Треньор !width="20"|Национ. !width="50"|Начало !width="50"|Край !width="10"|Мачове !width="10"|Победи !width="10"|Равни !width="10"|Загуби |- |[[Джулио Чезаре Казали]] |{{флагче|Сан Марино}} |28 март 1986 г. |20 септември 1990 г. |'''6''' |0 |2 |4 |- |[[Джорджио Леони]] |{{флагче|Сан Марино}} |14 ноември 1990 г. |15 ноември 1995 г. |'''29''' |0 |1 |28 |- |[[Масимо Бонини]] |{{Флагче|Сан Марино}} |2 юни 1996 г. |10 септември 1997 г. |'''8''' |0 |0 |8 |- |[[Джампаоло Маца]] |{{флагче|Сан Марино}} |10 октомври 1998 г. |15 октомври 2013 г. |'''85''' |1 |2 |82 |- |[[Пиеранджело Мандзароли]] |{{Флагче|Сан Марино}} |8 юни 2014 г. |8 октомври 2017 г. |'''28''' |0 |1 |27 |- |[[Франко Варела]] |{{Флагче|Италия}} |8 септември 2018 г. |28 ноември 2021 г. |'''34''' |0 |2 |34 |- |[[Фабрицио Костантини]] |{{Флагче|Сан Марино}} |28 ноември 2021 г. |12 декември 2023 г. |'''20''' |0 |2 |18 |- |[[Роберто Чеволи]] |{{Флагче|Сан Марино}} |15 декември 2023 г. |— |'''4''' |0 |1 |3 |- |} == Мачове срещу България == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Дата ! Град ! Стадион ! Събитие ! Резултат ! ФИФА |- | [[22 май]] [[1991]] г. | {{Флагче|Сан Марино}} [[Серавале (Сан Марино)|Серавале]] | [[Стадио Олимпико (Сан Марино)|Стадио Олимпико]] | [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 1992|Квалификации]] за [[Европейско първенство по футбол 1992|Евро 1992]] |bgcolor=ffdddd|0:3 | ДА |- | [[16 октомври]] [[1991]] г. | {{Флагче|България}} [[София]] | [[Национален стадион „Васил Левски“]] | Квалификации за Евро 1992 |bgcolor=ffdddd|0:4 | ДА |} == Източници == <references /> {{Превод от|en|San Marino national football team|1244798645}} [[Категория:Родени в Сан Марино]] [[Категория:Футбол в Сан Марино]] [[Категория:Национални отбори по футбол|Сан Марино]] fngu8v7xop827vdmsktn6jvb4iks9p4 0 177727 12419533 11679296 2024-11-22T07:32:13Z 212.233.136.179 12419533 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Ерих фон Деникен | снимка = Erich von Daniken.jpg | размер = 200п | описание = швейцарски писател | псевдоним = | наставка = | фон = #D2B9D3 | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1935|4|14}} | място на раждане = [[Зофинген]], [[Ааргау]], [[Швейцария]] | дата на смърт = | място на смърт = | работил = | националност = | период = | жанрове = [[научна фантастика]] | теми = [[уфология]], [[извънземна цивилизация|извънземни цивилизации]] | направление = | дебют = „Спомени от бъдещето“ (1968) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = [http://www.daeniken.com/e/index.html официална страница] | бележки = }} '''Ерих Антон Паул фон Деникен''' ({{lang|de|Erich Anton Paul von Däniken}}) е швейцарски писател на тема палеоконтакт и праастронавтика (древни астронавти или космонавти), т.е. на идеята за посещението на Земята в миналото от неидентифицирани форми на разум и тяхното въздействие върху появата на човека и човешката история. От малък се интересува от древни надписи и рисунки, както и от някои [[археология|археологически]] загадки. На базата на тях той развива псевдонаучна теория, в която е заложена [[хипотеза]]та, че още в древни времена [[Земя]]та е била посещавана от [[извънземен живот|извънземни]]. Деникен дори твърди, че извънземните упражнявали влияние върху хода на [[еволюция]]та. Заедно с Робер Шару, който през [[1962]] г. написва „Непознатата история на човечеството отпреди 100 хиляди години“, според която животът на Земята е пренесен от напреднала извънземна цивилизация. Инициатор е на уникалния музей на загадките в град [[Интерлакен]], [[Швейцария]]. == Проблеми със закона == Съприкосновенията на Ерих фон Деникен с властите на закона започват в ранните му години. През 60-те години на XX век Фон Деникен работи в редица [[хотел]]и и [[ресторант]]и в [[Швейцария]]. По това време е осъден за измама на управител в един от хотелите и излежава присъдата си в затвора. През 1967 г., малко след публикуването на ''Chariots of the Gods'', той е арестуван и обвинен от [[Интерпол]] за измама и укриване на данъци в рамките на 14 000 [[щатски долар]]а. В рамките на разследването властите откриват огромен личен дълг в размера на 700 000 щатски долара. Ерих фон Деникен е признат за виновен за злоупотреба и незаконно укриване на данъци. Излежава присъда за повече от три години в швейцарски [[затвор]].<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article797611.ece "They came from outer space — and posed for portraits" Times 3 декември 2002]</ref> == Критика == Творчеството на Ерих фон Деникен създава доста противоречия. Неговите идеи като цяло не се приемат от научната общност. Критикуван е от известни учени като [[Карл Сейгън]] и [[Йосиф Шкловски]]. Карл Сейгън например заявява, че макар да е възможно посещението от извънземни цивилизации по принцип, палеоконтакт с такава цивилизация оставя и изисква необикновени доказателства, каквито Фон Деникен не представя, което прави тезата му научно неиздържана.<ref name="SI">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.encyclopedia.com/doc/1G1-57533284.html |заглавие=excerpt from 'Carl Sagan: A Life' |достъп_дата=10.04.2008 |автор=Davidson, Keay |дата=11/1/1999 |издател=encyclopedia.com, Committee for the Scientific Investigation of Claims of the Paranormal |език=en }}</ref><ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45202660.html Преглед на съдебните процедури по делото срещу Деникен в Шпигел {{икона|de}}]</ref> == Творчество == Неговите книги са преведени на 32 езика и излезли в тираж над 62 милиона екземпляра. Първата му книга „Спомени от бъдещето“ е издадена през [[1968]] и през 1970 излиза документален филм, направен по нея. Някои по-известни негови произведения са: * ''Спомени от бъдещето'' (1968), оригинално заглавие: ''Erinnerungen an die Zukunft'', ''Souvenir du futur'', 1968. превод {{lang|en|Chariots of the Gods. Unsolved Mysteries of the Past}}. * ''Завръщане към звездите'' (1969), оригинално заглавие: ''Zurück zu den Sternen'', 1969. * ''Моите доказателства'' (1978) – ISBN-10: 2226006869. * ''Страшният съд е започнал отдавна'' (1995), оригинално заглавие: ''Der jüngste Tag hat längst begonnen'' == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Ерих фон Деникен}} * {{imdb name|0902206|Ерих фон Деникен}} * [http://www.evdaniken.com/index-g.htm Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080919100208/http://www.evdaniken.com/index-g.htm |date=2008-09-19 }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Наука|Швейцария}} {{СОРТКАТ:Деникен, Ерих}} [[Категория:Осъдени за данъчни престъпления]] [[Категория:Швейцарски писатели]] [[Категория:Швейцарски уфолози]] [[Категория:Псевдоисторици]] i2jjwe1bqq0h7xegnj6r6v479gb2f6b 0 180282 12418990 12238322 2024-11-21T18:33:58Z Мико 4542 /* Епископи */ 12418990 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на велеския български митрополит Авксентий до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорй Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] osw4xr44mv0apg8wzwttw0sjaqncw3a 12418993 12418990 2024-11-21T18:36:34Z Мико 4542 /* Епископи */ 12418993 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на велеския български митрополит Авксентий до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорй Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] 3xx4ey7ywp356erjmdvb7go4nuq7r7m 12419071 12418993 2024-11-21T20:00:46Z Мико 4542 /* Епископи */ 12419071 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на велеския български митрополит Авксентий до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорий Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] 33ykt47a5b18heif5k56cgd7q0fj138 12419072 12419071 2024-11-21T20:01:06Z Мико 4542 /* Епископи */ 12419072 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на велеския български митрополит Авксентий до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорий Кюстендилски|Григорий Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] s8vaotg2omudu418ti8pbfbsxqc4v4n 12419073 12419072 2024-11-21T20:01:39Z Мико 4542 12419073 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на велешкия български митрополит Авксентий до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорий Кюстендилски|Григорий Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] rwbyn6m1afy8eygwn3h6tu6k4ex39kc 12419076 12419073 2024-11-21T20:04:16Z Мико 4542 12419076 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на велешкия български митрополит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]] до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорий Кюстендилски|Григорий Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] 2nvn6we8cj222s6bcngfiqgsazptwb6 12419078 12419076 2024-11-21T20:04:41Z Мико 4542 12419078 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на митрополит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорий Кюстендилски|Григорий Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || ? – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] j9a04wl2fi2x0y62dka4nk2j6cup298 12419118 12419078 2024-11-21T20:37:39Z Мико 4542 /* Епископи */ 12419118 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Повардарска епархия | местно име = Повардарска епархија | църква = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | карта= | карта-описание = | картинка= St Panteleimon Church Veles.jpg | картинка-описание = Изглед към катедралния храм „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | страна = [[Северна Македония]] | център = [[Велес]] | катедрална църква = „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ | архиерейски наместничества = Велес,{{Br}} [[Кавадарци]],{{Br}} [[Неготино]],{{Br}} [[Валандово]],{{Br}} [[Богданци (град)|Богданци]],{{Br}} [[Демир Капия (град)|Демир Капия]],{{Br}} [[Гевгели]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Агатангел Повардарски|Агатангел]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = [http://www.povardarska-eparhija.org.mk www.povardarska-eparhija.org.mk] }} [[Файл:Veles Bulgarian Metropolitanate Letter.jpg|мини|250п|Писмо на митрополит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] по учебните дела, 17 март 1902]] [[Файл:Sveti gjorgi.JPG|мини|250п|Църквата на Полошкия манастир край Тиквешкото езеро]] [[Файл:Sveti Dimitar Veles IWW Postcard (cropped).JPG|мини|250п|Манастирът „[[Свети Димитър (Велес)|Свети Димитър]]“ във Велес]] '''Повардарската епархия''' ({{lang|mk|Повардарска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположени на територията на [[Северна Македония]]. Обхваща централната част на [[Северна Македония]], на юг от [[Таорска клисура|Таорската клисура]] край [[Скопие]] по долината на река [[Вардар]] до границата с [[Гърция]] на [[юг]]. Към тази епархия принадлежат районите на градовете [[Велес]], [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Валандово]], [[Богданци (град)|Богданци]], [[Демир Капия]] и [[Гевгели]]. Начело на епархията стои митрополит [[Агатангел Повардарски]]. == Епископи == ; На Охридската архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Нектарий I|Нектарий Велешки]] || края на XVI век |- || [[Даниил Велешки]] || ? – 1648<ref name="Снегаров 214">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 214 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref> |- || Герасим || споменат в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]]<ref name="Снегаров 214"/> |- || [[Йосиф Велешки|Йосиф]] || споменат в 1668<ref name="Снегаров 214"/> и 1670<ref name="Снегаров 215">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.) |last= Снегаровъ |first= Иванъ |authorlink=Иван Снегаров |coauthors= |year=1932 |publisher= Македонски наученъ институтъ |location= София — Печатница П. Глушковъ |isbn= |pages= 215 | url= http://www.promacedonia.org/is2/is_2_4.htm#2 |accessdate=24 август 2015}}</ref><ref name="Снегаров 214"/><ref name="ЈЕР 255">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |coauthors= |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages= 255 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || Митрофан || споменат на 12 май 1677 г. като бивш велешки епископ<ref name="Снегаров 215"/> |- || Дионисий || споменат 1683 г. и 1684 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Калиник || участвал в избора на охридския архиепископ [[Филотей Смоленски|Филотей]] на 16 юлий 1714 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Макарий || споменат в 1722 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Давид || ? – 1735 †<ref name="Снегаров 215"/> |- || Даниил || избран на 26 юни 1735 г., споменат на 16 август 1735 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || Йосиф || споменат в 1746, 1752 и 1753 г., вероятно управлявал 1746 – 1753<ref name="Снегаров 215"/> |- || Теодосий || споменат в 1759 г.<ref name="Снегаров 215"/> |- || [[Йосиф II Велешки|Йосиф]] || споменат в 1767 г. Възможно тъждествен с горния.<ref name="Снегаров 215"/> |- |} ; На Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Григорий Кюстендилски|Григорий Велешки]] || 1772 – 1788 |- || [[Йоаким Велешки]] || 1788 – 1808 |- || [[Игнатий Велешки]] || 1808 – 1841 |- || [[Теоклит Хадзипанайоту]] || 1842 – 1847 |- || [[Авксентий Велешки]] || 1848 – 1855 |- || [[Антим Алексиадис]] || 1855 – 1869 |- || [[Генадий Велешки]] || 1869 – 1872 |- |} ; На Българската екзархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Дамаскин Велешки]] || 1872 – 1877 |- || [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий II Велешки]] || 1894 – 1907 |- || [[Мелетий Велешки]] || 1908 – 1912 |- |} ; На Македонската православна църква {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Гаврил Охридски и Македонски|Гаврил Повардарски]] || 1978 – 1986 |- || [[Михаил Охридски и Македонски|Михаил Повардарски]] || 1986 – 1993 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2000 |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Повардарски]] || 2000 – 2002 |- || [[Агатангел Повардарски]] || 2006 – |- |} ; На Православната охридска архиепископия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Йоан Крушевско-Демирхисарски|Йоан Велешко-Повардарски]] || 2002 – 2005 |- || временното управление || 2005 – 20 юни 2023 |- |} == Манастири == * [[Полошки манастир|Полошкият манастир „Свети Георги“]] * [[Ветерски манастир|Ветерският манастир „Свети Йоан Ветерски“]], край село [[Ветерско]] * Манастирът [[Свети Димитър (Велес)|„Свети Димитър“]], [[Велес]] * [[Моклищки манастир|Моклищкият манастир „Свети Никола“]], село [[Моклище]] * [[Свети Георги (Валандово)|Валандовският манастир „Свети Георги“]], [[Валандово]] == Църкви == * Катедрален храм на епархията е „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ * Църква „[[Свети Димитър (Кавадарци)|Свети Великомъченик Димитър]]“, [[Кавадарци]] * Църква „[[Света Богородица (Дреново)|Пресвета Богородица]]“, село [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]] * [[Маркова църква|Маркова скална църква „Свети Никола“]], село [[Драдня]] == Бележки == <references /> {{Епархии на Македонската православна църква}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Повардарска епархия| ]] q5u1u13x46d56ylbu6c9pisvs66dzmt 0 184758 12419692 10862037 2024-11-22T10:51:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419692 wikitext text/x-wiki {{Файлов формат | име = Musepack | разширение = <samp>.mpc</samp>, <samp>.mp+</samp>, <samp>.mpp</samp> | mime = audio/x-musepack<br>audio/musepack | число = MPCK, MP+ | тип = [[Аудио файл формат|Аудио]] | съдържа-се-в = [[Matroska|MKA]], [[Matroska|MKV]], [[NUT Container|NUT]] | разширение_от = [[MPEG-1 Audio Layer II|MP2]] | последна_версия = 1.30.0 (SV8) | последна_версия_дата = 2 април 2009 | сайт = {{URL|musepack.net}} }} '''Musepack''' или '''MPC''' е аудио [[кодек]] (със [[загуба на информация]]) с [[отворен код]], оптимизиран специално за [[прозрачно компресиране]] на стерео аудио сигнал при битрейт 160 – 180 (при ръчен избор на параметрите позволява битрейт до ок. 320) [[bit rate|kbit/s]]. В началото е известен като '''MPEGplus''', '''MPEG+''' или '''MP+'''. Разработването на MPC започва през 1997 от [[Andree Buschmann]] и по-късно поето от [[Frank Klemm]], се осъществява от Musepack Development Team (MDT) подпомагано от Frank Klemm и Andree Buschmann. Енкодер и декодер за [[Microsoft Windows]], [[Linux]] и [[Mac OS X]], както и плъгини за различни медия плейъри са налични на сайта на Musepack, лицензирани под [[GNU Lesser General Public License|LGPL]] или [[BSD license]], има и обширен списък с програми, които поддържат формата. == Технически детайли == Musepack е разработен на базата на [[MP2 (format)|MP2]], но оттогава са добавени много свойства, като: * subband-wise selectable M/S encoding (както в [[Advanced Audio Coding|AAC]]) * [[Huffman кодиране]] (както в [[MP3]] и AAC, но по-ефективни) * техники за замяна на шума (както в ATSC A-52 и [[MPEG-4]] AAC V2) * чист променлив битрейт между 0 и 1300 kbit/s (когато е необходимо) Психоакустичният модел на MPC е базиран на MPEG ISO модел 2, но е разширен с [[CVD]] (clear voice detection). Квантуващият алгоритъм на MPC енкодера използва спектрална форма на шума, наречена ''[[adaptive noise shaping]]'' (ANS), за да преодолее ниската честотна разделителна способност на лентите на [[полифазния квадратурен филтър]]. В миналото MPC е подозиран в нарушаването на някои патенти (MP2, PNS, subband). Според разработчиците на MPC, патентованият код е бил изцяло премахнат и се смята, че сега форматът е освободен от патентни тежести. Все пак, един PNS патент е още активен,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://appft1.uspto.gov/netacgi/nph-Parser?Sect1=PTO1&Sect2=HITOFF&d=PG01&p=1&u=%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsrchnum.html&r=1&f=G&l=50&s1=%2220050004791%22.PGNR.&OS=DN/20050004791&RS=DN/20050004791 |заглавие=United States Patent Application: 0050004791 |достъп_дата=2008-03-11 |архив_дата=2006-01-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060110033925/http://appft1.uspto.gov/netacgi/nph-Parser?Sect1=PTO1&Sect2=HITOFF&d=PG01&p=1&u=%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsrchnum.html&r=1&f=G&l=50&s1=%2220050004791%22.PGNR.&OS=DN/20050004791&RS=DN/20050004791 }}</ref> и не е лесно да се разбере дали собствените MPC „методи за заместване на шума“ са извън обхвата му или не. Само внимателно проучване от патентен адвокат може да определи дали Musepack е наистина свободен от патенти или не. MPC използва [[APEv2]] таг контейнер за [[metadata|метаданни]]. Musepack е основно оптимизиран за прозрачно (неразличимо от оригинала) кодиране в режим „--standard“ (175 – 185 kbit/s). Режимите --extreme (~210 kbit/s) --insane (~240 kbit/s) са предпочитани от аудиофилите. По-високи битрейти са практически ненужни, на за аудио-маниаците има специален режим --braindead (~270 kbit/s). За по-ниски битрейти оптимизации на кодека почти не са правени, но според някои от проведените [[codec listening test|слушателски тестове]], Musepack се представя добре дори и при ниски битрейти от порядъка на 128 kbit/s.<ref>[http://soundexpert.org/encoders-128-kbps Audio quality of encoders at 128 kbit/s]</ref><ref>{{Citation |title=MPC vs OGG VORBIS vs MP3 at 175 kbps, listening test on non-killer samples |url=http://audiotests.free.fr/tests/2004.07/hq1 |accessdate=2010-02-24 |archivedate=2011-07-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110719184141/http://audiotests.free.fr/tests/2004.07/hq1/ }}</ref> == Свойства == * Независим от контейнера формат. Файловият формат SV8 MPC е контейнер за Musepack поток. Възможно е и кодиране „Raw stream“ (без контейнер). * Пакетирания поток позволява мултиплексиране в аудио и видео контейнери (напр. [[Matroska|MKA]], [[Matroska|MKV]], [[NUT Container|NUT]]). * Бързо търсене с точност до семпъл, независимо от големината на файла. * Изрязване с точност до семпъл. Включената в пакета програма (mpccut) позволява отсичане на сегменти от потока без загуба на качество. * Поддържа глави (chapters). Много подходящо за пиеси от няколко части. В пакета е включен е редактор на глави (mpcchap), за поставяне на глави в MPC файлове. * Няма „изрязване“ на пиковете (clipping). * Подходящ за поточно аудио. == Тестови резултати == Въпреки че е оптимизиран за 100% прозрачност при умерено високи битрейти, MPC е получил високи оценки при много 128 kbit/s тестове. През май 2004 поредица от [[High fidelity#Ascertaining high fidelity: double-blind tests|double-blind]] listening tests<ref>{{Citation |title=Results of Multiformat at 128kbit/s Listening Test |url=http://www.rjamorim.com/test/multiformat128/results.html |accessdate=2008-03-11 |archivedate=2009-01-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090123124822/http://rjamorim.com/test/multiformat128/results.html }}</ref> (според обобщението на Slashdot<ref>[http://slashdot.org/articles/04/05/24/0623247.shtml?tid=141&tid=185&tid=188 Slashdot | Vorbis And Musepack Win 128kbps Multiformat Test]</ref>) навеждат на мисълта, че Musepack и [[Ogg Vorbis]] (който тогава е версия 1.1 на клона „aoTuV“) са били двата най-добри налични кодеци за аудио кодиране с високо качество при битрейти около 128kbit/s, като изпреварват [[MP3]], [[Advanced Audio Coding|AAC]], [[Windows Media Audio|WMA]], и [[ATRAC]]. Слушателски тестове на MPC: * 2005 – 185 kbit/s тест базиран на 18 пиеси класическа музика – MPC е втори след Vorbis aoTuV.<ref>[http://www.hydrogenaudio.org/forums/index.php?showtopic=36465 MPC vs VORBIS vs MP3 vs AAC at 180 kbps – Hydrogenaudio Forums]</ref> * 2004 – rjamorim's втори 128 kbit/s групов слушателски тест – между 14 и 27 слушатели. MPC и Vorbis са първи с близки резултати.<ref>{{Citation |title=Results of Multiformat at 128kbit/s Listening Test |url=http://www.rjamorim.com/test/multiformat128/results.html |accessdate=2008-03-11 |archivedate=2009-01-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090123124822/http://rjamorim.com/test/multiformat128/results.html }}</ref> * 2004 – Тестове при високи битрейти (тема започната от автора на Musepack)<ref>[http://www.hydrogenaudio.org/forums/index.php?showtopic=18397 High Bitrate Tests – Hydrogenaudio Forums]</ref> * 2003 – rjamorim's първи 128 kbit/s групов слушателски тест – между 14 и 29 слушатели. AAC, MPC, Vorbis, и WMA са първи с близки резултати.<ref>{{Citation |title=Results of 128kbit/s Extension Listening Test |url=http://www.rjamorim.com/test/128extension/results.html |accessdate=2008-03-11 |archivedate=2006-10-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20061016180235/http://www.rjamorim.com/test/128extension/results.html }}</ref> * 2002 – ff123's втори 128 kbit/s групов слушателски тест<ref>[http://ff123.net/128test/instruct.html 128 kbit/s Blind Listening Tests]</ref> * 2001 – ff123's 128 kbit/s групов слушателски тест<ref>[http://ff123.net/128tests.html Group Listening Tests of Various Formats at 128 kbit/s]</ref> == Хардуерна и софтуерна поддръжка == Устройства поддържащи [[The Core Pocket Media Player]] са способни да възпроизвеждат MPC – Такива са [[PocketPC]] и устройства с [[Palm OS]], [[Symbian OS]], [[Microsoft Windows|Windows]], [[Windows CE]] или [[Windows Mobile]]. Всички устройства със софтуерно декодиране на аудио, които се поддържат от [[Rockbox]], включително някои версии на [[iPod]], също могат да възпроизвеждат Musepack файлове. Възпроизвеждане на [[Roku]] Photobridge HD е възможно с плъгин. Софтуерни плейъри използващи междуплатформените [[BASS Audio|BASS]] библиотеки също могат да възпроизвеждат Musepack файлове, например XMPlay<ref>[http://www.un4seen.com/ www.un4seen.com]</ref> (под [[MacOS]]) и MusicBee<ref>[http://getmusicbee.com/ getmusicbee.com]</ref> (под [[Windows]]). Софтуерни плейъри, които могат да използват [[DirectShow]] филтри също могат да възпроизвеждат Musepack файлове, например чрез Monogram's <ref>{{Citation |title=RadScorpion’s blog » DirectShow Filters |url=http://blog.monogram.sk/janos/directshow-filters/ |accessdate=2008-03-11 |archivedate=2011-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110926032811/http://blog.monogram.sk/janos/directshow-filters/ }}</ref> DS филтри. Мнножество софтуерни плейъри под [[Android]] поддържат Musepack (включително портвания Rockbox for Android софтуерен плейър). Musepack предоставя библиотеката ''libmpcdec'' за декодиране на MPC съдържание. Разработени са различни плъгини използващи тази библиотека, например [[XMMS]] плейър (под [[Linux]]). На официалния сайт се намира списък с приложенията <ref>[http://musepack.net/index.php?pg=pro A list of applications that support Musepack]</ref>, поддържащи Musepack – плейъри, тагери, рипъри, CD софтуер и т.н. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.musepack.net Официален уебсайт] * [http://forum.musepack.net Официален форум] * [http://wiki.hydrogenaudio.org/index.php?title=Musepack Hydrogen Audio Wiki's article on Musepack] [[Категория:Файлови формати]] eh2jncqcdfdq4tav1s3am3bt7onc1cv 0 185211 12418876 10675959 2024-11-21T16:24:27Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418876 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Боровица|Боровица}} {{Хижа |име= Хижа „Боровица“ |място= [[Кърджали (язовир)|язовир Кърджали]] |височина= 360 m |брой_места= 50 |картинка= |картинка_описание= |карта = България Област Кърджали |планина= [[Родопи]] |водоснабдена= да |електрифицирана= да |санитарни_възли= етажни }} Хижа '''„Боровица“''' е [[турист]]ическа [[хижа]] разположена на язовир [[Кърджали (язовир)|„Кърджали“]] в близост до село [[Ненково]]. Най-близкият град [[Кърджали]] отстои на 18 км, с него се свързва посредсвтом [[асфалт]]ов път. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет около 50 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Името хижата си дължи на близко разположената река [[Боровица (река)|Боровица]], ляв приток на река [[Арда]]. Друга най-близка хижа е хижа „[[Млечино (хижа)|Млечино]]“ на около 4 часа пеша по маркирана туристическа пътека. == Източници == <references /> * [http://hotelibg.eu/ID/0065/borovica.php Хижа „Боровица“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170228085229/http://hotelibg.eu/ID/0065/borovica.php |date=2017-02-28 }} * [http://www.journey.bg/hotels/hotel.php?hotel=527 www.journey.bg, хижа „Боровица“] [[Категория:Туристически хижи в Родопите]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]] [[Категория:Община Кърджали]] 6yxoffafpvchz7q2ggsrjoew74ypr2r 0 185597 12419520 12098113 2024-11-22T07:02:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419520 wikitext text/x-wiki {{Музикален албум|заглавие=Emotion|лейбъл=[[Кълъмбия Рекърдс]]|следващ албум=''[[The Broadway Album]]'' <br/>(1985)|този албум='''''Emotion'''''<br/>(1984)|предишен албум=''[[Guilty]]'' <br/>(1980)|език=английски|имена=|пореден=Двадесет и трети|времетраене=46:12|тип=студиен|стилове=|жанр=[[поп]]|година=1984|дата=9 октомври|автор=Барбра Страйсънд|обложка=|сингли=# ''„Left in the Dark“''<br /><small>Издаден: септември 1984 г.</small> # ''„Make No Mistake, He's Mine“''<br /><small>Издаден: декември 1984 г.</small> # ''„Emotion“''<br /><small>Издаден: март 1985 г.</small>}}'''„Emotion“''' (на български: чувство, емоция) е двадесет и третият [[студиен албум]] на [[Поп музика|поп]] певицата [[Барбра Страйсънд]], издаден през октомври 1984 г. от [[Кълъмбия Рекърдс|Колумбия Рекърдс]].<ref name="Album">{{Cite book|title=Barbra Streisand: Emotion|date=October 1984|publisher=[[Columbia Records]]}}</ref> Албумът е сертифициран като [[Сертификати на музикалната звукозаписна индустрия|платинен]] в САЩ от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка]] и като златен във Великобритания от [[Британска звукозаписна индустрия|Британската звукозаписна индустрия]].<ref name="RIAA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=BARBRA+STREISAND+&ti=Emotion&lab=&genre=&format=&date_option=release&from=&to=&award=&type=&category=&adv=SEARCH#search_section|заглавие=Barbra Streisand: Emotion|труд=RIAA|издател=|език=en|достъп_дата=5 януари 2022}}</ref><ref name=":0" /> == Продукция == ''Emotion'' е записан в единадесет студиа в Лос Анджелис и две в Ню Йорк с множество продуценти и композитори. Продуцираният от Джим Стайнман сингъл ''Left in the Dark'' е пилотният сингъл от албума, като достига 50-то място в [[Билборд Хот 100]]. Вторият сингъл от албума е ''Make No Mistake, He's Mine'', дует с Ким Карнес, който се класира на 8-мо място в класацията Adult Contemporary и на 51-во място в Билборд Хот 100. Последният сингъл ''Emotion'', с участието на [[Пойнтър Систърс]] като бекграунд вокали, е издаден и като удължен 12" ремикс. В този албум Стрейзънд решава да експериментира, като заменя обичайните си блус и джаз изпълнения с мелодични балади и типични поп парчета. Продуценти са Стрейзънд, Ричърд Пери, Бил Куомо, Ким Карнес, Морис Уайт, Чарлз Копълмън, Джим Стейнмън, Алби Голтън и Ричърд Баскин. Продажбите започват слабо, но впоследствие в [[САЩ]] дискът достига златен, а след това и платинен статус. „Emotion“ продава общо 2 300 000 копия в интернационален мащаб. == Списък на песните == # Emotion (4:58) # Make No Mistake He's Mine (дует с Ким Карнес) (4:10) # Time Machine (4:56) # Best I Could (4:21) # Left In The Dark (7:13) # Heart Don't Change My Mind (4:56) # When I Dream (4:31) # You're A Step In The Right Direction (3:54) # Clear Sailing (3:56) # Here We Are At Last (3:22) == Сингли == * ''Left In The Dark'': САЩ [[Billboard Hot 100]] #50 / Великобритания #85 / САЩ Billboard Adult Contemporary Chart #4 * ''Make No Mistake He's Mine'' (дует с Ким Карнес): САЩ Billboard Hot 100 #51 / Великобритания #92 / САЩ BIllboard Adult Contemporary Chart #8 * ''Emotion'': САЩ Billboard Hot 100 #79 / САЩ Billboard Adult Contemporary Chart #14<ref>{{cite web|url=https://www.officialcharts.com/artist/28475/barbra-streisand/|title=Barbra Streisand|труд=Official Charts|publisher=Official Charts|език=en|достъп_дата=5 януари 2022|website=}}</ref> == Сертификация == {| class="wikitable" ! align="center" |Класация ! align="center" |Сертификация ! align="center" |Продажби |- | align="left" |{{флагче|САЩ}} [[САЩ]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Christina+Aguilera&ti=Back+to+Basics&format=Album&type=#search_section|заглавие=American album certifications – Christina Aguilera – Back to Basics|труд=[[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]|език=en|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> | align="center" |Платинен | align="center" |1 000 000 |- | align="left" |{{флагче|Австралия}} [[Австралия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dropbox.com/sh/k9o2q7p7o4awhqx/AAABeYGTvZErtZotNbXOr2Tza/2000%20Accreds.pdf|заглавие=ARIA Charts – Accreditations – 2000 Albums|труд=Australian Recording Industry Association|език=en|достъп_дата=5 януари 2022}}</ref> | align="center" |Платинен | align="center" |70 000 |- | align="left" |{{флагче|Канада}} [[Канада]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://musiccanada.com/gold-platinum/?_gp_search=Emotion%20Barbra+Streisand|заглавие=Canadian album certifications – Barbra Streisand – Emotion|труд=Music Canada|език=en|достъп_дата=5 януари 2022}}</ref> | align="center" |Златен | align="center" |50 000 |- | align="left" |{{флагче|Нидерландия}} [[Холандия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nvpi.nl/nvpi-audio/marktinformatie/goud-platina/|заглавие=Dutch album certifications – Barbra Streisand – Emotion|труд=Nederlandse Vereniging van Producenten en Importeurs van beeld- en geluidsdragers|език=nl|достъп_дата=4 януари 2022|цитат=Enter ''Barbra Streisand'' in the ''Artiest of titel'' box.|архив_дата=2018-08-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180823060828/https://nvpi.nl/nvpi-audio/marktinformatie/goud-platina/}}</ref> | align="center" |Златен | align="center" |50 000 |- | align="left" |{{флагче|Нова Зеландия}} [[Нова Зеландия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=3134|заглавие=New Zealand album certifications – Barbra Streisand – Emotion|труд=Recorded Music NZ|език=en|достъп_дата=5 януари 2022|архив_дата=2021-11-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211128080612/https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=3134}}</ref> | align="center" |Платинен | align="center" |15 000 |- | align="left" |{{флагче|Великобритания}} [[Обединено Кралство]]<ref name=":0">{{cite web|url=https://www.bpi.co.uk/award/2052-2710-2|title=Barbra Streisand: Emotion|work=British Phonographic Industry|publisher=|език=en|достъп_дата=5 януари 2022|archive-url=|url-status=|archive-date=|date=|access-date=}}</ref> | align="center" |Платинен | align="center" |100 000 |} == Невключени песни == Две песни, записани на студийните сесии, не са били включени в окончателния вариант на албума. Заглавията на песните са „How Do You Keep The Music Playing“ и „When The Lovin' Goes Out Of The Lovin“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.allmusic.com/album/emotion-mw0000650837 Emotion в AllMusic] * [https://www.discogs.com/master/74513-Barbra-Streisand-Emotion Emotion в Discogs] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Музикални албуми от 1984 година]] [[Категория:Албуми на Барбра Страйсънд]] 5c3hm98etq86szjqift2pyn8icqcnjm 0 186897 12419165 12180573 2024-11-21T21:27:30Z Sijorl49 259021 Замяна на дефис с тире + интервали 12419165 wikitext text/x-wiki {{друго значение|въстанието 1850|предходните бунтове в региона|Въстания в Северозападна България (1833 – 1841)}} {{повече източници}} {{Военен конфликт | име = | конфликт = | картинка = Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg | описание = Паметна плоча в [[Раковишки манастир|Раковишкия манастир]] за избухването на Въстанието в Северозападна България | период = | място = | резултат = | страна1 = {{флагче|България}} български въстаници | страна2 = {{флагче с име|Османска империя}} | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} '''Въстанието в Северозападна България''', '''Видинското въстание'''<ref>{{cite book | last = Фол | first = Александър | coauthors = Илчо Димитров, Милчо Лалков, Роза Станева, Христо Йонков | year = 1981 | title = Кратка история на България | page = 183 | url = https://books.google.bg/books?id=Vx5pAAAAMAAJ&q=видинско+въстание+1850&dq=видинско+въстание+1850&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjKktOd2ZzUAhWJliwKHRwhAM04FBDoAQguMAM | publisher = Издателство „Наука и изкуство“}}</ref> или '''Белоградчишкото въстание''' срещу [[Османска империя|османската власт]], е най-масовото и организирано [[въстание]] от многогодишните селски бунтовни движения в [[Северозападна България]]. В него се включват много от ръководителите на тези въстания. Подготовката и началните етапи на въстанието са извършени с подкрепата на [[Княжество Сърбия|Сърбия]], която има принципното съгласие на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] да присъедини обхванатите от него области, но след началото на бунта под австрийски натиск сърбите оттеглят своята поддръжка.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 29}}</ref> == Искания == Бунтовниците издигат искания за реформи, прилагане на [[Танзимат]]а, административна автономия и самоуправление на българите. За неуспеха на въстанието допринася съществено политиката на [[Княжество Сърбия|Сръбското княжество]], което сътрудничи активно на османската власт в борбата срещу самостоятелните опити на българите за освобождение. == Подготовка == След потушаването на [[Унгарската революция (1848-1849)|Унгарската революция]] над хиляда полски, унгарски, италиански и германски революционери пристигат във [[Видин]] на 21 август 1849 г. Между потърсилите закрила от османското правителство са и [[Лайош Кошут]] и [[Йозеф Бем]]. Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на ново въстание в този край. Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща [[Видинско]], [[Ломско]], [[Белоградчишко]]. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на [[кнез]]овете (кметовете) в [[Раковишки манастир|Раковишкия манастир]]. == Ход == Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на [[1 юни]]. Над 1000 души нападат [[Лом]] под командването на [[капитан Кръстьо]]. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият [[Иван Кулин]] и бунтовниците се насочват към [[Белоградчик]], като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села. Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на [[Петко Маринов]] се насочва към [[Видин]] и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети. Най-тежките боеве стават под стените на [[Белоградчик]], който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците. == Потушаване == Османците започват кървави репресии над местното население. Призивите за помощ към [[Русия|руската]] армия, дислоцирана във [[Влашко]], и към Сръбското княжество остават без всякакъв отклик. == Последици == Българското „Изложение“ и мемоарите на видни българи до европейските правителства запознават европейското обществено мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през [[19 век]], чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия. Забавеното провеждане на поземлената реформа от местната администрация предизвиква трайно недоволство на българското население в региона. То става причина за последното значително преселване на [[българи в Украйна]] през 1861 година. Тогава руското консулство във Видин започва активна кампания, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Изселването засяга десетки селища и около 11 хиляди души от Северозападна България са транспортирани с кораби по река [[Дунав]]. Преселниците трябва да бъдат настанени в татарски села в [[Таврия]] и [[Крим]], но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861 – 1862 година.{{hrf|Дойнов|2005|137 – 150}} Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като [[Георги Раковски]], довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.{{hrf|Дойнов|2005|148 – 158}} == Вижте също == * [[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}} == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/pamphlets/panov_belogradchishko.htm Пановъ, Киро. Материали по Бѣлоградчишкото възстание. Бѣлоградчикъ, 1937.] {{Български въстания срещу османската власт}} {{Портал|Военна история на България|Османска империя}} [[Категория:Български въстания срещу Османската империя|Северозападна България (1850)]] [[Категория:Българско възраждане]] [[Категория:История на Видин]] [[Категория:История на Лом]] [[Категория:История на Белоградчик]] [[Категория:1850 година в Османската империя]] 6eg4qvpcsxpkullwywd91g3efr9zhxg 0 187512 12418708 12418028 2024-11-21T13:19:54Z Nk 399 факт 12418708 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023 г. и Протокът Кук (Нова Зеландия) през 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022 г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == {{без конкретни източници|дата=20 ноември 2024}} {{източник|Безспорен|2024|11|20}} връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в {{факт|първия човек в историята|2024|11|21}}, преплувал акваторията{{неясно}} на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков чупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежи на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Непризнаване на рекорди от WOWSA == На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/otneha-vsichki-rekordi-na-pluveca-canko-cankov Отнеха всички "рекорди" на плувеца Цанко Цанков]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ Tsanko Tsankov Strikes Again: Manipulation, Misinformation, and the Danube Swim Saga]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/10-lessons-for-integrity-and-transparency-in-independent-marathon-swimming-learning-from-the-tsanko-tsankov-controversy/ 10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] r4wuxgi77aeknd0tjfgcahbvjpbuyo6 12419530 12418708 2024-11-22T07:27:37Z Givern 4124 /* Непризнаване на рекорди от WOWSA */ 12419530 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023 г. и Протокът Кук (Нова Зеландия) през 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022 г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == {{без конкретни източници|дата=20 ноември 2024}} {{източник|Безспорен|2024|11|20}} връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в {{факт|първия човек в историята|2024|11|21}}, преплувал акваторията{{неясно}} на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков чупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежи на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Конфликт с WOWSA == На 12 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) обявява, че е открила фалшифицирани данни в опита за рекорд на Цанков на 6 септевмри 2024 – 108 километра плуване в река [[Дунав]]. Поради това организацията отказва да ратифицира този рекорд от тяхна страна.<ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref> На 17 септември същата федерация обявава, че няма да ратифицира никакви опити за рекорд от Цанко Цанков поставени от този момент нататък. Причината са фалшифицираните според тях данни от плуването му на 6 септември, които екипът на Цанков не е успял да обясни. В същото съобщение WOWSA изрежда още няколко подвеждащи според тях твърдения за рекорди от Цанков.<ref>[https://www.openwaterswimming.com/wowsa-official-statement-tsanko-tsankov-banned-from-all-future-ratifications/ WOWSA Official Statement: Tsanko Tsankov Banned from All Future Ratifications]</ref> Екипът на Цанков не е съгласен с твърденията на WOWSA твърдейки, че са неверни и обявява, че ще търси правата си в съда.<ref>[https://trud.bg/цанко-цанков-ще-съди-световната-асоциация Цанко Цанков ще съди световната асоциация]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] gvbegulgkuimk8sn5vlln9nl6mu6mo1 12419531 12419530 2024-11-22T07:27:57Z Givern 4124 /* Конфликт с WOWSA */ 12419531 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023 г. и Протокът Кук (Нова Зеландия) през 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022 г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == {{без конкретни източници|дата=20 ноември 2024}} {{източник|Безспорен|2024|11|20}} връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в {{факт|първия човек в историята|2024|11|21}}, преплувал акваторията{{неясно}} на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков чупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежи на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Конфликт с WOWSA == На 12 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) обявява, че е открила фалшифицирани данни в опита за рекорд на Цанков на 6 септември 2024 – 108 километра плуване в река [[Дунав]]. Поради това организацията отказва да ратифицира този рекорд от тяхна страна.<ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref> На 17 септември същата федерация обявава, че няма да ратифицира никакви опити за рекорд от Цанко Цанков поставени от този момент нататък. Причината са фалшифицираните според тях данни от плуването му на 6 септември, които екипът на Цанков не е успял да обясни. В същото съобщение WOWSA изрежда още няколко подвеждащи според тях твърдения за рекорди от Цанков.<ref>[https://www.openwaterswimming.com/wowsa-official-statement-tsanko-tsankov-banned-from-all-future-ratifications/ WOWSA Official Statement: Tsanko Tsankov Banned from All Future Ratifications]</ref> Екипът на Цанков не е съгласен с твърденията на WOWSA твърдейки, че са неверни и обявява, че ще търси правата си в съда.<ref>[https://trud.bg/цанко-цанков-ще-съди-световната-асоциация Цанко Цанков ще съди световната асоциация]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] awko1ngxc6er0ex9f3i3z71lz6nd05i 12419635 12419531 2024-11-22T10:02:22Z Сале 9192 /* Биография */ 12419635 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023 г. и Протокът Кук (Нова Зеландия) през 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022 г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година {{неясно|до настоящия момент}} личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == {{без конкретни източници|дата=20 ноември 2024}} {{източник|Безспорен|2024|11|20}} връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в {{факт|първия човек в историята|2024|11|21}}, преплувал акваторията{{неясно}} на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков чупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежи на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Конфликт с WOWSA == На 12 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) обявява, че е открила фалшифицирани данни в опита за рекорд на Цанков на 6 септември 2024 – 108 километра плуване в река [[Дунав]]. Поради това организацията отказва да ратифицира този рекорд от тяхна страна.<ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref> На 17 септември същата федерация обявава, че няма да ратифицира никакви опити за рекорд от Цанко Цанков поставени от този момент нататък. Причината са фалшифицираните според тях данни от плуването му на 6 септември, които екипът на Цанков не е успял да обясни. В същото съобщение WOWSA изрежда още няколко подвеждащи според тях твърдения за рекорди от Цанков.<ref>[https://www.openwaterswimming.com/wowsa-official-statement-tsanko-tsankov-banned-from-all-future-ratifications/ WOWSA Official Statement: Tsanko Tsankov Banned from All Future Ratifications]</ref> Екипът на Цанков не е съгласен с твърденията на WOWSA твърдейки, че са неверни и обявява, че ще търси правата си в съда.<ref>[https://trud.bg/цанко-цанков-ще-съди-световната-асоциация Цанко Цанков ще съди световната асоциация]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] h9um373mugwv0vvboafyg4vgc8w63oz 0 188906 12419519 11993726 2024-11-22T07:00:05Z Xunonotyk 209517 12419519 wikitext text/x-wiki {{актуализация}} {{Спортен турнир | име = Трофей на Футболната лига | настоящ_сезон = Трофей на футболната лига 2009/10 | емблема = | големина_емблема = | текст_емблема = | категория = football | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = 1983 | отбори = 48 | държава = {{Флагче|Англия}} [[Англия]]<br />{{Флагче|Уелс}} [[Уелс]] | победител = [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] | съществувал_до = | уебсайт = }} '''Трофеят на Футболната лига''' е [[футбол]]ен [[турнир]] за отбори от по-ниските нива на Футболната лига на [[Англия]], в някои сезони участват и водещите отбори в [[Национална конференция|Националната конференция]]. Турнирът е създаден под името ''Associate Members' Cup''. Официалното име се сменя периодично в зависимост от спонсорите и трофеят носи името „Джонстънс Пейнт Трофи“ (за 3 години от 2006). Седем отбора са били по два пъти носители на купата, но все още няма отбор, който да е постигнал това трети път. [[ФК Бристол Сити|Бристол Сити]] и [[ФК Карлайл Юнайтед|Карлайл Юнайтед]] са достигали финал по четири пъти, като Бристол побеждава в турнира два пъти (през 1986 и 2003), а Карлайл само през 1997. == Структура == В сегашния вариант на турнира участват всички отбори от [[Първа футболна лига|Първа лига]] и [[Втора футболна лига|Втора лига]] и от сезон 2006/07 отборите се елиминират в една среща. Отборите са разделени на северен и южен регион, като в първия кръг са разделени на четири региона. Финалът традиционно се играе на стадион „[[Уембли (стадион)|Уембли]]“, но по време на обновяването на стадиона от 2001 до 2007 г. срещите се провеждат на „[[Милениъм Стейдиъм]]“, [[Кардиф]]. == Имена == * Associate Members' Cup (1983-1984 – официално некомерсиално име на турнира до 1992) * [[Фрейт Роувър]] Трофи (1984-1987) * [[Шерпа Ван]] Трофи (1987-1989) * [[Лейленд ДАФ]] Къп (1989-1991) * [[Автоглас]] Трофи (1991-1994) * [[Авто Уиндскрийн]] Шийлд (1994-2000) * [[ЛДВ Ванс]] Трофи (2000-2006) * Трофей на [[Футболната Лига]] (2006 – само финалът, официално некомерсиално име от 1992) * [[Джонстънс Пейнт]] Трофи (от 2006) == Предишни финали == '''Associate Members' Cup''' * 1983-84 – '''[[АФК Борнмът|Борнмът]]''' 2 [[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]] 1 '''Фрейт Роувър Трофи''' * 1984-85 – '''[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]]''' 3 [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] 1 * 1985-86 – '''[[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]]''' 3 [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] 0 * 1986-87 – '''[[ФК Мансфийлд Таун|Мансфийлд Таун]]''' 1 [[ФК Бристол Сити]] 1 (Мансфийлд побеждава с 4-3 след дузпи) '''Шерпа Ван Трофи''' * 1987-88 – '''[[ФК Улвърхамптън Уондърърс|Улвърхамптън Уондърърс]]''' 2 [[ФК Бърнли|Бърнли]] 0 * 1988-89 – '''[[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]]''' 4 [[ФК Торки Юнайтед|Торки Юнайтед]] 1 '''Лейленд ДАФ Къп''' * 1989-90 – '''[[ФК Транмиър Роувърс|Транмиър Роувърс]]''' 2 [[ФК Бристол Роувърс|Бристол Роувърс]] 1 * 1990-91 – '''[[ФК Бирмингам Сити]]''' 3 [[ФК Транмиър Роувърс|Транмиър Роувърс]] 2 '''Автоглас Трофи''' * 1991-92 – '''[[ФК Сток Сити|Сток Сити]]''' 1 [[ФК Стокпорт Каунти|Стокпорт Каунти]] 0 * 1992-93 – '''[[ФК Порт Вейл|Порт Вейл]]''' 2 [[ФК Стокпорт Каунти|Стокпорт Каунти]] 1 * 1993-94 – '''[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]''' 1 [[ФК Хъдърсфийлд Таун]] 1 (Суонзи Сити побеждава с 2-0 след дузпи) '''Автоуиндскрийнс Шийлд''' * 1994-95 – '''[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]]''' 1 [[ФК Карлайл Юнайтед|Карлайл Юнайтед]] 0 * 1995-96 – '''[[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]]''' 2 [[ФК Шрусбъри Таун|Шрусбъри Таун]] 1 * 1996-97 – '''[[ФК Карлайл Юнайтед|Карлайл Юнайтед]]''' 0 [[ФК Колчестър Юнайтед|Колчестър Юнайтед]] 0 (Карлайл Юнайтед побеждава с 4-3 след дузпи) * 1997-98 – '''[[ФК Гримзби Таун|Гримзби Туан]]''' 2 [[АФК Борнмът|Борнмът]] 1 (след продължения) * 1998-99 – '''[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]]''' 1 [[ФК Милоул|Милоул]] 0 * 1999-00 – '''[[ФК Сток Сити|Сток Сити]]''' 2 [[ФК Бристол Сити]] 1 '''ЛДВ Ванс Трофи''' * 2000-01 – '''[[ФК Порт Вейл|Порт Вейл]]''' 2 [[ФК Брентофрд|Брентфорд]] 1 * 2001-02 – '''[[ФК Блакпул|Блакпул]]''' 4 [[ФК Кембридж Юнайтед|Кембридж Юнайтед]] 1 * 2002-03 – '''[[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]]''' 2 [[ФК Карлайл Юнайтед|Карлайл Юнайтед]] 0 * 2003-04 – '''[[ФК Блакпул|Блакпул]]''' 2 [[ФК Саутенд Юнайтед|Саутенд Юнайтед]] 0 * 2004-05 – '''[[АФК Рексъм|Рексъм]]''' 2 [[ФК Саутенд Юнайтед|Саутенд Юнайтед]] 0 '''Трофей на Футболната лига''' * 2005-06 – '''[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]''' 2 [[ФК Карлайл Юнайтед|Карлайл Юнайтед]] 1 '''Джонстънс Пейнт Трофи''' * 2006-07 – '''[[ФК Донкастър Роувърс|Донкастър Роувърс]]''' 3 [[ФК Бристол Роувърс|Бристол Роувърс]] 2 (след продължения, 2-2 в редовните 90 минути) * 2007-08 – '''[[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]]''' 2 [[ФК Гримзби Таун|Гримзби Таун]] 0 * 2008-09 – '''[[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]]''' 3 [[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]] 2 (след продължения, 2-2 в редовните 90 минути) == Външни препратки == * [http://www.johnstonestrade.co.uk/default_majestic.asp?section=33 Ревюта, бюлетини, новини] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070622074626/http://www.johnstonestrade.co.uk/default_majestic.asp?section=33 |date=2007-06-22 }} * [http://www.football-league.premiumtv.co.uk/page/JTPNews/0,,10794,00.html Новини около турнира] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070627153828/http://www.football-league.premiumtv.co.uk/page/JTPNews/0,,10794,00.html |date=2007-06-27 }} от официалния уебсайт на Футболната лига {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Англия]] 10w3w3u3u6s0lkyzbpblv8lvzxbgjlr 0 191981 12419011 12138432 2024-11-21T18:57:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419011 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|града в Азербайджан|филма на Виторио Де Сика|Шуша (филм)}} {{Селище инфо|Азербайджан | име = Шуша | име-местно = Şuşa | вид = град | герб = Shusha2001.png | изглед = Ghazanchetsots.jpg | изглед-описание = Арменската църква „Сурб Аменапркич Казанчецоц“ (Исус Христос Спасител) | гео-ширина = 39.750 | гео-дължина = 46.750 | район = [[Шушански район]] | площ = | население = 4200 | население-година = 2011 | основаване = | телефонен-код = | забележки = * На територията на непризнатата държава [[Нагорни Карабах]] }} '''Шуша́''' или '''Шуши́''' ({{lang|az|Şuşa}}; {{lang|hy|Շուշի}}, ''Шуши'') е град в [[Нагорни Карабах]] ([[де юре]] в [[Азербайджан]]), разположен на 11 км южно от [[Степанакерт]] и на 37 км югоизточно от [[Агдам]]. Градът е основан през [[1751]] година от [[Панах-Али-хан]], като [[крепост]] за защита на Карабахското ханство, влизащо арменското „меликство“ Варанда, построена на място, предложено от владетеля на Варанда мелик Шахназар II (съюзник на Панах). Първоначално градът се нарича Панахабад, в чест на своя основател,<ref name="Бакиханов">[http://vostlit.info/Texts/rus2/Bakihanov/frametext5.htm Аббас-Кули-Ага Бакиханов, „Гюлистан-и Ирам“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070220125707/http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Bakihanov/frametext5.htm |date=2007-02-20 }}, Период V.</ref> но по-късно започва да се нарича Шуши, по името на намиращото се в непосредствена близост селище Шушикент (упоменато като ''Шушикенд'' от [[Мирза Джамал Джеваншир Карабахски]]).<ref name="zerrspiegel.orientphil.uni-halle.de">{{Citation |title=Мирза Джамал Джеваншир Карабахски. „История на Карабах“ |url=http://zerrspiegel.orientphil.uni-halle.de/t1154.html |accessdate=2008-05-03 |archivedate=2007-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070127171633/http://zerrspiegel.orientphil.uni-halle.de/t1154.html }}</ref> По съобщение на няколко арменски източници, Шуши е основан на мястото на старинно селище (от средните векове) и арменското укрепление „Шошва Снах“ (което се потвърждава по-късно, когато арменски археолози разкопават част от стените на арменската крепост, към който е част „Шушинската крепост“ от [[XVIII век]]), а също така арменските средновековни могили, наречени [[хачкар]], и от антична [[керамика]], демонстрираща, че територията е била заселена от дълбока древност.<ref>[http://www.golos.am/2000/april_2006/18/st03.html Гласът на Армения – „В Арцах обнаружен арцахский Тигранакерт“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В книгите на Мирза Джамал Карабахски е написано, че до основаването на град от Панах-Али хан, на това място нямало никакви жилища. Според него на това място са били разположени пасища на жителите на Шушикенд.<ref name="zerrspiegel.orientphil.uni-halle.de"/> == Побратимени градове == * {{флагче|Унгария}} [[Дьондьош]], [[Унгария]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://en.apa.az/news/192611 |заглавие=A Joint Declaration was signed on fraternization of Gyöngyös city at the foot of the Mátra, the highest mountain range in Hungary, with the occupied Shusha town of Azerbaijan. |достъп_дата=2013-05-10 |архив_дата=2013-08-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130805044408/http://en.apa.az/news/192611 }}</ref> == Вижте също == * [[Нагорно-карабахски конфликт]] == Източници == <references /> [[Категория:Градове в Нагорни Карабах]] gkazb42wzb4tbgl33vldkpm8phprlh1 0 198103 12419107 12294114 2024-11-21T20:23:46Z Мико 4542 12419107 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|титулярната римокатолическа|Сярска архиепархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Сярска и Нигритска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | църква = [[Вселенска патриаршия]]{{Br}} (управлявана от [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]) | карта = | карта-описание = | картинка = Macedonian Museums-23-Ekklhsiastiko Serrvn-111.jpg | картинка-описание = Сградата на митрополията в Сяр | страна = [[Гърция]] | център = [[Сяр]] | катедрална църква = „[[Свети Архангели (Сяр)|Свети Архангели]]“ | архиерейски наместничества = Сяр,<br> [[Нигрита]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Теолог Апостолидис|Теолог]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = }} '''Сярската и Нигритска епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης}}) е [[епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], управлявана от [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]], със седалище в [[Егейска Македония|македонския]] град [[Сяр]] (Серес).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Serron/Serron.html | заглавие = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | достъп_дата = 21 май 2014 г | издател = Εκκλησία της Ελλάδος | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-07-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220711111555/https://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Serron/Serron.html }}</ref> Начело на епархията от 2003 година е митрополит [[Теолог Апостолидис|Теолог]].<ref>[http://users.ira.sch.gr/markmarkou/2001/new2001.htm#27 Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Σαλώνων κύριος Θεολόγος].</ref> Катедрална църква е „[[Свети Архангели (Сяр)|Свети Архангели]]“, а старата митрополитска църква е „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“. == История == В края на XIX век Сярската митрополия обхваща Сярската кааза на Османската империя.<ref name="Маркова 71">{{Маркова 2|71}}</ref> В 1924 година от митрополията е отделена [[Нигритска епархия|Нигритската епархия]], която в 1935 година отново е присъединена към Сярската, която започва да носи името Сярска и Нигритска.<ref name="Ιστορία τής Εκκλησίας τών Σερρών">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.imsn.gr/mitropoli/istoria/ecclesia-twn-serrwn |заглавие=Ιστορία τής Εκκλησίας τών Σερρών |достъп_дата=10 септември 2015 |издател=Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης |lang-hide=1 |lang=el |архив_дата=2014-01-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140110201223/http://www.imsn.gr/mitropoli/istoria/ecclesia-twn-serrwn }}</ref> == Серски митрополити<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.imsn.gr/μητροπολίτες-σερρών/ | заглавие = Μητροπολίτες | достъп_дата = 28 юни 2014 | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == [[Файл:Seal of John, Metropolitan of Serres, 12th century.jpg|мини|250п|Печат на митрополит Йоан Серски, XII век]] [[Файл:Seal of Theodore, Bishop of Serres (Schlumberger, 1891).png|мини|250п|Печат на митрополит Теодор Серски, XII век]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Години |- || Максимиан || Μαξιμιανός || споменат в 449 – 451<ref name="Lequien"/> |- || Пректикий || Πρεκτήκιος || VI век<ref>[http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/bch_0304-2456_1983_sup_8_1_5248?lucene ''Bulletin de correspondance hellénique. Supplément''], 8 (1983), p. 176.</ref> |- || Леонтий || Λεόντιος || споменат в 997<ref name="Lequien">{{cite book |title= Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Tomus II |last=Lequien |first=Michel |year=MDCCXL |location=Parisiis, ex Typographia Regia |pages= 87 - 90 |url=http://books.google.it/books?id=86weAemI-e4C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false }}</ref> |- || [[Григорий I Серски|Григорий]] || Γρηγόριος || II половина на XI век |- || [[Яков Серски|Яков]] || Јаков || преди 1346 – след 1360<ref>{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages= 212 - 213 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || [[Сава Серски|Сава]] || Сава || преди 1365 – около 1368<ref>{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages= 428 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 10 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || [[Теодосий Серски|Теодосий]] || Теодосије || споменат в 1375<ref>{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages= 486 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 10 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref> |- || [[Матей Факрасис|Матей]] || Ματθαίος Φακρασής || 1377 - 1409 |- || [[Максим IV Константинополски|Манасий]] || Μανασσής || ? - 1491 |- || [[Калист Серски|Калист]] || Κάλλιστος || в 1497 - март 1501 |- || [[Генадий Серски|Генадий]] || Γεννάδιος || 1510 – 1540 |- || [[Арсений Серски|Арсений]] || Αρσένιος || 1541 – 1564 |- || Прокопий || Προκόπιος || 1572 |- || Даниил || Δανιήλ || 1573 |- || Неофит I || Νεόφυτος Α΄ || 1574 – 1575 |- || Дионисий || Διονύσιος || 1588 |- || Ананий || Ανανίας || 1590 |- || Теодул (Теофил) || Θεόδουλος, Θεόφιλος || 1593 |- || [[Арсений II Серски|Арсений II]] || Αρσένιος Β΄ || преди 1600 |- || [[Йоасаф Серски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || 1600 – 1602, първи път |- || [[Теофан Флорас|Теофан]] || Θεοφάνης Φλωράς || 1602 – 1605, първи път |- || [[Йоасаф Серски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || 1605 – 1606, втори път |- || [[Теофан Флорас|Теофан]] || Θεοφάνης Φλωράς || 1606 – 1613, втори път |- || [[Дамаскин Серски|Дамаскин]] || Δαμασκηνός || 1613/4 – 1617 |- || [[Тимотей Серски|Тимотей]] || Τιμόθεος || 1616 – 1625 |- || [[Ахилий Серски|Ахилий]] || Αχίλλιος || 1625 – 1628 |- || [[Даниил II Серски|Даниил II]] || Δανιήλ || 1628 – 1638 |- || [[Галактион Серски|Галактион]] || Γαλακτίων || 1638 – 1639 |- || [[Кирил Ловчански|Кирил]] || Κύριλλος || 1639 – 1650, първи път |- || [[Кирил Ловчански|Кирил]] || Κύριλλος || 1650 – 1676, втори път |- || [[Нектарий Серски|Нектарий]] || Νεκτάριος || 1676 – 1677 |- || Антим || Άνθιμος || 1678 – 1705/6 |- || Григорий || Γρηγόριος || 1690 |- || Натанаил || Ναθαναήλ || XVII–XVIII век |- || [[Стефан Серски|Стефан]] || Στέφανος || 1706 – 1728 |- || [[Партений Серски|Партений]] || Παρθένιος || 1728 – 1735 |- || [[Гавриил Серски|Гавриил]] || Γαβριήλ || 1735 – 1745 |- || [[Йоаникий III Серски|Йоаникий III]] || Ιωαννίκιος Γ΄ || 1745 – 1769 |- || [[Мелетий I Серски|Мелетий I]] || Μελέτιος || юли 1768 |- || [[Агапий Грипарис|Агапий]] || Αγάπιος Γρυπάρης || 1768 – 1778 |- || [[Антим II Серски|Антим II]] || Άνθιμος Β΄ || 1778 – 1779 |- || [[Матей Мурузис|Матей]] || Ματθαίος Β΄ || 1779 – 1791 |- || [[Константин I Кизически|Константин I]] || Κωνστάντιος || 1791 – 1811 |- || [[Хрисант I Константинополски|Хрисант]] || Χρύσανθος || 1811 – 1824 |- || [[Порфирий Фотиадис|Порфирий]] || Πορφύριος Φωτιάδης || 1824 – 1829 |- || [[Антим VI Константинополски|Антим III]] || Άνθιμος Γ΄ Ἰωαννίδης || 1829 – 1833 |- || [[Григорий VI Константинополски|Григорий II]] || Γρηγόριος Β΄ Φουρτουνιάδης || 1833 – 1835 |- || ''[[Яков II Александрийски|Яков Касандрийски]]'' || || наместник, 1834 – 1836 |- || ''[[Неофит Веглерис|Неофит Драмски]]'' || || наместник 1836 – 1838 |- || [[Атанасий Търновски|Атанасий]] || Άθανάσιος || 1838 – 1846 |- || [[Яков II Александрийски|Яков II]] || Ιάκωβος || 1846 – 1860 |- || [[Никодим Константинидис (Цариград)|Никодим]] || Νικόδημος Κωνσταντινίδης || 1860 – 1861 |- || [[Мелетий II Серски|Мелетий II]] || Μελέτιος || 1861 – 1867 |- || [[Неофит Петридис|Неофит]] || Νεόφυτος Πετρίδης || 1867 – 1875 |- || [[Филотей Вриениос|Филотей]] || Φιλόθεος Βρυέννιος || 1875 – 1877 |- || [[Григорий Павлидис|Григорий]] || Γρηγόριος Παυλίδης || 1877 – 1879 |- || [[Натанаил Папаникас|Натанаил]] || Ναθαναήλ Παπανίκας || 1879 – 1886 |- || [[Лука Петридис|Лука]] || Λουκάς Πετρίδης || 1886 – 1888 |- || ''[[Натанаил Папаникас|Натанаил Бурсенски]]'',<br> ''[[Константий Захариадис|Константий Касандрийски]]'' || || наместници, 1891 – 1892 |- || [[Константин Вафидис (митрополит)|Константин]] || Κωνσταντίνος Βαφείδης || 1888 – 1892 |- || [[Григорий VII Константинополски|Григорий]] || Γρηγόριος Ζερβουδάκης || 1892 – 1909 |- || [[Атанасий Пиперас|Атанасий]] || Αθανάσιος Πιπέρας || 1909 |- || [[Апостол Христодулу|Апостол]] || Απόστολος Χριστοδούλου || 1909 – 1917 |- || [[Христофор Книтис|Христофор]] || Χριστοφόρος Κνίτης || 1918 – 1924 |- || [[Константин Менгрелис|Константин]] || Κωνσταντίνος Μεγγρέλης || 1924 – 1963 |- || [[Константин Кардаменис|Константин]] || Κωνσταντίνος Καρδαμένης || 1965 – 1984 |- || [[Максим Ксидас|Максим]] || Μάξιμος Ξύδας || 1984 – 2003 |- || [[Теолог Апостолидис|Теолог]] || Θεολόγος Αποστολίδης || 2003 – |- |} ; Управляващи Сярската екзархийска епархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || архимандрит [[Иларион Неврокопски|Иларион Пенчев]] || 1891 – 1894<ref name="Дарителството">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daritelite.bg/bivsh-n%d0%b5vrokopski-mitropolit-ilarion-3/ | заглавие=Бивш неврокопски митрополит Иларион |достъп_дата =5 февруари 2017 |фамилно_име=Стоянова |първо_име=Р |дата= |труд= |издател= Енциклопедия Дарителството |цитат= |език= }}</ref> |- || архимандрит [[Иларион Нишавски|Иларион Николов]] || 1909 – 1910 |- || архимандрит [[Евгений Рилски]] || ? – 1913 |- |} == Храмове<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imsn.gr/%ce%b9%ce%b5%cf%81%ce%bf%ce%af-%ce%bd%ce%b1%ce%bf%ce%af-%ce%b5%cf%85%cf%81%ce%b5%cf%84%ce%ae%cf%81%ce%b9%ce%bf/ | заглавие = Ιεροί Ναοί | достъп_дата = 28 октомври 2014 | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Наместничество !! Селище !! Селище !! Селище !! Църква!! Църква |- || Ι [[Сяр]] || [[Сяр]] || Серес || Σέρρες || „[[Свети Архангели (Сяр)|Свети Архангели]]“ || Παμμεγίστων Ταξιαρχών |- || || || || || „[[Свети Атанасий (Сяр)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || || || || „[[Свети Безсребреници (Сяр)|Свети Безсребреници]]“ || Αγίων Αναργύρων |- || || || || || „[[Света Марина и Свети Антоний (Сяр)|Света Марина и Свети Антоний]]“ || Αγίων Μαρίνης και Αντωνίου |- || || || || || „[[Свети Димитър (Сяр)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || || || || „[[Свети Йоан Богослов (Сяр)|Свети Йоан Богослов]]“ || Αγίου Ιωάννου Θεολόγου |- || || || || || „[[Свети Никита Нови (Сяр)|Свети Никита Нови]]“ || Αγίου Νικήτα του Νέου |- || || || || || „[[Свети Пантелеймон (Сяр)|Свети Пантелеймон]]“ || Αγίου Παντελεήμονος |- || || || || || „[[Свети Четиридесет мъченици (Сяр)|Свети Четиридесет мъченици]]“ || Αγίων Σαράντα Μαρτύρων |- || || || || || „[[Въведение Богородично (Сяр)|Въведение Богородично]]“ || Εἰσοδίων τῆς Θεοτόκου |- || || || || || „[[Благовещение Богородично (Сяр)|Благовещение Богородично]]“ || Ευαγγελίστρια |- || || || || || „[[Успение Богородично (Сяр)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || || || || „[[Свети Илия (Сяр)|Свети Илия]]“ || Προφήτου Ηλιού |- || || || || || „[[Свети Спиридон (Сяр)|Свети Спиридон]]“ || Ἁγίου Σπυρίδωνα |- || || || || || „[[Въздвижение на Светия кръст (Сяр)|Въздвижение на Светия кръст]]“ || Τιμίου Σταυρού |- || || || || || „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ || Αγίων Θεοδώρων Τήρωνος και Στρατηλάτου |- || || || || || „[[Св. св. Константин и Елена (Сяр)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || || || || „[[Животворящ източник (Сяр)|Животворящ източник]]“ || Ζωοδόχου Πηγής |- || || || || || „[[Свети Терапонтий (Сяр)|Свети Терапонтий]]“ || Αγίου Θεράποντος |- || || || || || „[[Св. св. Симеон Стълпник и Симеон Богоприимец]]“ || Ἁγίων Συμεών τοῦ Στυλίτου καί Θεοδόχου |- || || || || || „[[Свети Дванадесет Апостоли и Преображение Господне (Сяр)|Свети Дванадесет Апостоли и Преображение Господне]]“ || Ἁγίων Δώδεκα Ἀποστόλων καί τῆς Μεταμορφώσεως τοῦ Κυρίου |- || || || || || „[[Свети Йоан Серски и Свети Лука Симферополски (Сяр)|Свети Йоан Серски и Свети Лука Симферополски]]“ || Αγίου Ιωάννη του Σερραίου και Αγίου Λουκά του Ιατρού |- || || || || || „[[Свети Мина и Света Неделя (Сяр)|Свети Мина и Света Неделя]]“ || Ἁγίων Μηνᾶ καί Κυριακῆς |- || || || || || „[[Възнесение Господне (Сяр)|Възнесение Господне]]“ || Ἀναλήψεως τοῦ Κυρίου |- || || [[Какараска]] || Агия Елени || Αγία Ελένη || „[[Св. св. Константин и Елена (Какараска)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || [[Агиос Йоанис (Сяр)|Агиос Йоанис]] || || Άγιος Ιωάννης || „[[Успение Богородично (Агиос Йоанис)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Везник]] || Агио Пневма || Άγιο Πνεύμα || „[[Света Параскева (Везник)|Света Параскева]]“ || Αγίας Παρασκευής |- || || [[Агова махала]] || Аделфико || Αδερφικόν || „[[Свети Атанасий (Агова махала)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Чучулигово (дем Сяр)|Чучулигово]] || Анагениси || Αναγέννηση || „[[Свети Атанасий (Чучулигово, 1972)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Бейлик махала]] || Валтотопи || Βαλτοτόπι || „[[Свети Георги (Бейлик махала)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Неволен]] || Вамвакия|| Βαμβακιά || „[[Свети Антоний (Неволен)|Свети Антоний]]“ || Αγίου Αντωνίου |- || || [[Гудели]] || Вамвакуса|| Βαμβακούσσα || „[[Животворящ източник (Гудели)|Животворящ източник]]“ || Ζωοδόχου Πηγής |- || || [[Горно Броди]] || Ано Вронду || Άνω Βροντού || „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Дутлия]] || Елеонас || Ελαιώνας || „[[Свети Николай (Дутлия)|Свети Николай]]“ || Ἁγίου Νικολάου |- || || [[Довища]] || Емануил Папас || Εμμανουήλ Παππάς || „[[Свети Атанасий (Довища)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Йеди Дермен]] || Ептамили || Επτάμυλοι || „[[Свети Георги (Йеди Дермен)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Евангелистрия (дем Лъгадина)|Караджали]] || Евангелистрия || Ευαγγελίστρια || „[[Свети Георги (Евангелистрия)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Календра]] || Кала Дендра || Καλά Δένδρα || „[[Свети Георги (Календра)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Горна Камила]] || Ано Камила || Άνω Καμήλα || „[[Свети Георги (Горна Камила)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Долна Камила]] || Като Камила || Κάτω Καμήλα || „[[Свети Георги (Долна Камила)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Елшан]] || Карпери || Καρπερή || „[[Свети Георги (Елшан)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Башкьой (дем Долна Джумая)|Башкьой]] || Кефалохори || Κεφαλοχώριον || „[[Свети Николай (Башкьой)|Свети Николай]]“ || Ἁγίου Νικολάου |- || || [[Джами махала (дем Сяр)|Джами махала]] || Кувуклия || Κουβούκλια || „[[Свети Йоан Предтеча (Джами махала)|Свети Йоан Предтеча]]“ || Τιμίου Προδρόμου |- || || [[Заба]] || Кринос || Κρίνος || „[[Успение Богородично (Заба)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Комарян]] || Кумария || Κουμαριά || „[[Свети Николай (Комарян)|Свети Николай]]“ ||Ἁγίου Νικολάου |- || || [[Сал махала]] || Константинато || Κωνσταντινάτο || „[[Свети Пантелеймон (Сал махала)|Свети Пантелеймон]]“ || Αγίου Παντελεήμονος |- || || [[Лахна]] || Лаханас || Λαχανάς || „[[Успение Богородично (Лахна)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Каваклия (дем Сяр)|Горно Каваклия]] || Ано Левконас || Άνω Λευκώνας || „[[Свети Георги (Каваклия)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Каваклия (дем Сяр)|Каваклия]] || Левконас || Λευκώνας || „[[Успение Богородично (Каваклия)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Мелникич]] || Мелникици || Μελενικίτσιον || „[[Свети Архангели (Мелникич)|Свети Архангели]]“ || Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν |- || || [[Какара]] || Месокоми || Μεσοκώμη || „[[Свети Георги (Какара)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Горна Нушка]] || Метала || Μέταλλα || „[[Успение Богородично (Горна Нушка)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Метох (дем Сяр)|Метох]] || Метохи || Μετόχι || „[[Свети Димитър (Метох)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Хомондос]] || Ано Митруси || Άνω Μητρούσιον || „[[Успение Богородично (Хомондос)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Долно Хомондос]] || Като Митруси || Κάτω Μητρούσιον || „[[Свети Георги (Долно Хомондос)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Сал ага]] || Моновриси || Μονόβρυση || „[[Успение Богородично (Сал ага)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Горно Караджово]] || Моноклисия || Μονοκκλησιά || „[[Св. св. Константин и Елена (Горно Караджово)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || [[Нихор]] || Неохори || Νεοχώριον || „[[Свети Нектарий (Нихор)|Свети Нектарий]]“ || Αγίου Νεκταρίου |- || || [[Мертатово]] || Ксиротопос || Ξηρότοπος || „[[Успение Богородично (Мертатово)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Дервешен]] || Инуса || Οινούσα || „[[Свети Безсребреници (Дервешен)|Свети Безсребреници]]“ || Αγίων Αναργύρων |- || || [[Фращани|Горно Фращани]] || Ано Орини || Άνω Ορεινή || „[[Света Троица (Фращани)|Света Троица]]“ || Αγίας Τριάδος |- || || [[Фращани|Долно Фращани]] || Като Орини || Κάτω Ορεινή || „[[Света Марина (Фращани)|Света Марина]]“ || Ἁγίας Μαρίνης |- || || [[Кула (дем Долна Джумая)|Кула]] || Палеокастро || Παλαιόκαστρο || „[[Свети Димитър (Кула)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Вернар]] || Паралимни || Παραλίμνι || „[[Рождество Богородично (Вернар)|Рождество Богородично]]“ || Γενέσιον τῆς Θεοτόκου |- || || [[Сармусакли]] || Пендаполис || Πεντάπολις || „[[Свети Атанасий (Сармусакли)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Нова махала (дем Сяр)|Нова махала]] || Пепония || Πεπονιά || „[[Свети Димитър (Нова махала)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Еникьой (дем Сяр)|Еникьой]] || Проватас || Προβατάς || „[[Свети Георги (Еникьой)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Кешишлък (дем Довища)|Кешишлък]] || Неос Скопос || Νέος Σκοπός || „[[Свети Димитър (Кешишлък)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Просеник (дем Долна Джумая)|Просеник]] || Скотуса || Σκοτούσα || „[[Свети Георги (Просеник)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Къспикеси]] || Скутари || Σκούταρι || „[[Успение Богородично (Къспикеси)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Субашкьой]] || Нео Сули || Νέο Σούλι || „[[Успение Богородично (Субашкьой)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Орляк (дем Долна Джумая)|Орляк]] || Стримонико || Στρυμονικό || „[[Свети Антоний (Орляк)|Свети Антоний]]“ || Αγίου Αντωνίου |- || || [[Сокол (дем Довища)|Сокол]] || Сикия || Συκιά || „[[Въздвижение на Светия кръст (Сокол)|Въздвижение на Светия кръст]]“ || Τιμίου Σταυρού |- || || [[Топалово]] || Тиролои || Τυρολόη || „[[Свети Георги (Топалово)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Карликьой]] || Хионохори || Χιονοχώρι || „[[Свети Безсребреници (Карликьой)|Свети Безсребреници]]“ || Αγίων Αναργύρων |- || || [[Долно Христос|Христос]] || || Χριστός || „[[Света Троица (Долно Христос)|Света Троица]]“ || Αγίας Τριάδος |- || || [[Тополян]] || Хрисо || Χρυσό || „[[Свети Атанасий (Тополян)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Вержани]] || Психико || Ψυχικό || „[[Свети Йоан Богослов (Вержани)|Свети Йоан Богослов]]“ || Αγίου Ιωάννου Θεολόγου |- || ΙΙ [[Нигрита]] || [[Нигрита]] || || Νιγρίτα || „[[Свети Георги (Нигрита)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || || || || „[[Свети Атанасий (Нигрита)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Суха баня]] || Агия Параскеви || Αγία Παρασκευή || „[[Света Параскева (Суха баня)|Света Параскева]]“ || Αγίας Παρασκευής |- || || [[Стара баня]] || Агиос Димитриос || Άγιος Δημήτριος || „[[Свети Димитър (Стара баня)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Айдонохори (дем Висалтия)|Айдонохори]] || || Αηδονοχώρι || „[[Успение Богородично (Айдонохори)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Макеш]] || Амбели || Άμπελοι || „[[Успение Богородично (Макеш)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Фиток]] || Анти || Ανθή || „[[Свети Георги (Фиток)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Тахино (дем Висалтия)|Тахино]] || Ахинос || Αχινός || „[[Св. св. Константин и Елена (Тахино)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || [[Долно Караджово]] || Варико || Βαρικό || „[[Света Троица (Долно Караджово)|Света Троица]]“ || Αγίας Τριάδος |- || || [[Копач]] || Верги || Βέργη || „[[Свети Илия (Копач)|Свети Илия]]“ || Προφήτου Ἠλιού |- || || [[Ежово]] || Дафни || Δάφνη || „[[Свети Георги (Ежово)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Димитрич]] || Димитрици || Δημητρίτσιον || „[[Свети Димитър (Димитрич)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Кучос]] || Евкарпия || Ευκαρπία || „[[Свети Архангели (Кучос)|Свети Архангели]]“ || Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν |- || || [[Жервохор (дем Висалтия)|Жервохор]] || Зервохори || Ζερβοχώριον || „[[Свети Антоний (Жервохор)|Свети Антоний]]“ || Αγίου Αντωνίου |- || || [[Лъджа (дем Висалтия)|Лъджа]] || Терма || Θερμά || „[[Свети Георги (Лъджа)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Ивира]] || || Ίβηρα || „[[Свети Николай (Ивира)|Свети Николай]]“ ||Ἁγίου Νικολάου |- || || [[Омур бей]] || Кастанохори || Καστανοχώριον || „[[Свети Атанасий (Омур бей)|Свети Атанасий]]“ || Αγίου Αθανασίου |- || || [[Сайта]] || Лангади || Λαγκάδιον || „[[Успение Богородично (Сайта)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Каваки]] || Левкотопос || Λευκότοπος || „[[Свети Йоан Предтеча (Каваки)|Свети Йоан Предтеча]]“ || Τιμίου Προδρόμου |- || || [[Сякавец]] || Ливадохори || Λιβαδοχώριον || „[[Света Троица (Сякавец)|Света Троица]]“ || Αγίας Τριάδος |- || || [[Мерджан]] || Лигария || Λυγαριά || „[[Св. св. Константин и Елена (Мерджан)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || [[Мунух]] || Мавроталаса || Μαυροθάλασσα || „[[Успение Богородично (Мунух)|Успение Богородично]]“ || Κοιμήσεως της Θεοτόκου |- || || [[Нигослав]] || Никоклия || Νικόκλεια || „[[Свети Димитър (Нигослав)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || [[Кизили]] || Ореския || Ορέσκεια || „[[Преображение Господне (Кизили)|Преображение Господне]]“ || Μεταμορφώσεως του Σωτῆρος |- || || [[Патрик (дем Висалтия)|Патрик]] || Патрики || Πατρίκιον || „[[Рождество Богородично (Патрик)|Рождество Богородично]]“ || Γενέσιον τῆς Θεοτόκου |- || || [[Мунух|Пиргос]] || || Πύργος || „[[Свети Георги (Мунух)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Авдамал]] || Сисамия || Σησαμία || „[[Събор на Дванадесетте апостоли (Авдамал)|Събор на Дванадесетте апостоли]]“ || Σύναξις 12 Αποστόλων |- || || [[Джинджос]] || Ситохори || Σιτοχώριον || „[[Свети Георги (Джинджос)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Черпища]] || Терпни || Τερπνή || „[[Свети Димитър (Черпища)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || || || || „[[Свети Трима Светители (Черпища)|Свети Трима Светители]]“ || Τριῶν Ἱεραρχῶν |- || || [[Черкезкьой (дем Висалтия)|Черкезкьой]] || Трагилос || Τράγιλος || „[[Света Троица (Черкезкьой)|Света Троица]]“ || Αγίας Τριάδος |- || || [[Махмуджи]] || Триандафилия || Τριανταφυλλιά || „[[Рождество Богородично (Махмуджи)|Рождество Богородично]]“ || Γενέσιον τῆς Θεοτόκου |- || || [[Байрактар махала]] || Фламбуро || Φλάμπουρον || „[[Свети Йоан Предтеча (Байрактар махала)|Свети Йоан Предтеча]]“ || Τιμίου Προδρόμου |- || || [[Хумкос]] || Хумнико || Χουμνικό || „[[Свети Георги (Хумкос)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || ΙII [[Аспровалта]] || [[Аспровалта]] || || Ασπροβάλτα || „[[Свети Георги (църква в Аспровалта)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || Враста || [[Врасна]] || Βρασνά || „[[Свети Георги (Врасна)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || [[Неа Врасна]] || || Νέα Βρασνά || „[[Св. св. Константин и Елена (Неа Врасна)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || [[Ново Крушево]] || Кердилия || Κερδύλια || „[[Свети Безсребреници (Ново Крушево)|Свети Безсребреници]]“ || Αγίων Αναργύρων |- || ΙV [[Мавруда]] || Канджа || [[Аниксия]] || Ανοιξιά || „[[Свети Пантелеймон (Аниксия)|Свети Пантелеймон]]“ || Αγίου Παντελεήμονος |- || || Маслар || [[Аретуса]] || Αρέθουσα || „[[Свети Димитър (Аретуса)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || Кавак || [[Левкуда]] || Λευκούδα || „[[Свети Георги (Левкуда)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || Ланджа || [[Лимни (дем Бешичко езеро)|Лимни]] || Λίμνη || „[[Св. св. Константин и Елена (Лимни)|Св. св. Константин и Елена]]“ || Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης |- || || Маврово || [[Мавруда]] || Μαυρούδα || „[[Рождество Богородично (Мавруда)|Рождество Богородично]]“ || Γενέσιον τῆς Θεοτόκου |- || || Текри Вермишли || [[Ксиропотамос (дем Бешичко езеро)|Ксиропотамос]] || Ξηροπόταμος || „[[Свети Георги (Ксиропотамос)|Свети Георги]]“ || Αγίου Γεωργίου |- || || Сулево || [[Скепасто]] || Σκεπαστό || „[[Свети Йоан Предтеча (Скепасто)|Свети Йоан Предтеча]]“ || Τιμίου Προδρόμου |- || || Гювелци || [[Филаделфи (дем Бешичко езеро)|Филаделфи]] || Φιλαδέλφιον || „[[Свети Димитър (Филаделфи)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- || || Стибан || [[Стефанина]] || Στεφανινά || „[[Свети Димитър и Свети Стефан (Стефанина)|Свети Димитър]]“ || Αγίου Δημητρίου |- |} == Манастири == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Населено място !! Женски/Мъжки |- || 1. [[Вишенски манастир|Вишенски манастир „Света Богородица“]] || [[Метох (дем Сяр)|Метох]] || женски |- || 2. [[Серски манастир|Серски манастир „Свети Йоан Предтеча“]] || [[Сяр]] || женски |- || 3. „[[Свети Илия (Везник)|Свети Пророк Илия]]“ || [[Везник]] || женски |- || 4. „[[Въздвижение на Светия кръст (Везник)|Въздвижение на Светия кръст]]“ || Везник || женски |- |} == Бележки == <references /> {{Епархии на Вселенската патриаршия}} {{Епархии на Църквата на Гърция}} {{Портал|Православие|Македония|Гърция}} [[Категория:Сярска и Нигритска епархия| ]] 43q0w2wq353pd8tyno8cikxyrxftz59 0 198146 12419458 12145781 2024-11-22T02:49:12Z Incall 337824 12419458 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = Map of the First Turkic Khaganate.png |местоположение-лег = Територия на Тюркския каганат около 600 година |начало = 552 |край = 603 |религия = [[Тенгризъм]] |p1 = [[Жоужан]] |p2 = [[Ефталити]] |s1 = [[Източнотюркски каганат]] |s2 = [[Западнотюркски каганат]] |днес_част = {{флагче с име|Монголия}}<br>{{флагче с име|Китай}}<br>{{флагче с име|Казахстан}}<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Киргизстан}}<br>{{флагче с име|Узбекистан}}<br>{{флагче с име|Таджикистан}}<br>{{флагче с име|Туркменистан}}<br>{{флагче с име|Афганистан}} }} '''Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат''' е [[Гьоктюрки|тюркско]] племенно обединение възникнало във Вътрешна [[Азия]] (северна [[Монголия]]) към средата на [[VI век]]. В разцвета си обхваща [[Централна Азия]], Монголия и северен [[Китай]] (провинции Кси-Ян и [[Манджурия]]). Основан е през [[552]] г. от [[гьоктюрки]]те начело с [[Бумън]] хан от рода [[Ашина]]. == Образуване == В началото на [[VI век]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права в конфедерацията. Към [[520]] г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг. == Експанзия == Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира. == Организация == До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната. == Разпадане == След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]] (упр. [[553]] – [[572]] г.) и брат му [[Истеми]] (упр. [[552]] – [[575]] г.). Първият приема титлата ''каган'' и поема управлението на същинската, източната част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ''ябгу''. След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[Източнотюркски хаганат|Източнотюрския хаганат]]. [[Западнотюркски хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по-рано. В началото на [[VII век]] [[прабългарите]] населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, прабългарите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]] – племенна конфедерация на прабългарските племена. == Източници == * [http://www.amazon.co.uk/Palgrave-Concise-Historical-Atlas-Central/dp/1403975426/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=books&qid=1242838681&sr=8-1 The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia], R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426 == Вижте също == * [[Западнотюркски хаганат]] * [[Източнотюркски хаганат]] * [[Хазарски хаганат]] * [[Аварски хаганат]] * [[Кимакски хаганат]] [[Категория:Тюркски каганат| ]] 2llxxm2ysnkhkmumg4tyzgnvbr8mipy 0 199027 12419045 12210502 2024-11-21T19:33:12Z Sijorl49 259021 Премахнати кавички, стил 12419045 wikitext text/x-wiki {{Квартал на София}} '''„Факултета“''', известен и със западнобългарско членуване '''Факултето''', е [[квартал]] в [[София]], разположен в район „[[Красна поляна (район)|Красна поляна]]“. Намира се северно от кв. „[[Барите]]“, южно от жк „[[Западен парк (квартал)|Западен парк]]“, западно от жк „Красна поляна-2“ и източно от кв „[[Суходол (квартал)|Суходол]]“. Кварталът е с ромско население. Факултета е с население от 15 000 жители (2012 г.).<ref>Николета Попкостадинова, [https://web.archive.org/web/20091017111603/http://www.birn.eu.com/bg/113/10/5823/ „Ромите са изолирани от бума в заетостта на Балканите“], Balkan Investigative Reporting Network, 16 ноември 2007 г.</ref> Безработицата в квартала е почти 20%.<ref name="ЕВРОПА-ИНФО 8 АВГУСТ 2006 г.">[http://www.inforadio.bg/euroinfo.php?item=489 „ЕВРОПА-ИНФО 8 АВГУСТ 2006 г.“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, ИнфоРадио, 8 август 2006 г.</ref> Причините за тези мащаби на [[безработица]]та сред [[роми]]те са преди всичко липсата на [[образование]] и закриването на промишлените предприятия.<ref name="ЕВРОПА-ИНФО 8 АВГУСТ 2006 г."/> Квартал „Факултета“ се формира в края на 30-те години с установяването там на преселници от разрасналия се [[Цигани в България|цигански]] квартал „[[Коньовица]]“.<ref name="стоянова">{{cite book | last = Стоянова | first = Пламена | year = 2017 | title = Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989) | publisher = Парадигма | location = София | pages = 254 – 255 | isbn = 978-954-326-298-4}}</ref> Той носи името на създадения през 1921 година [[Селскостопанска академия|Агрономически факултет]] на Софийския университет, край който се образува квартала. == География == Намира се на 4 km западно от центъра на София. Разположен е върху най-високата точка от цялата [[Софийска котловина]]. Надморската височина надвишава дори тази на кв. [[Лозенец (квартал)|Лозенец]]. Има бърз достъп до центъра. В подножието му в миналото е имало обширни гористи местности, сега, поради урбанизацията, територията им е значително намаляла. В северна посока кварталът граничи със [[Западен парк (София)|Западен парк]]. През квартала минава автобусна линия 56. == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- ! Път !! Наречен на !! Местоположение |- | „300“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950871|title=300}} |- | „301“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123946981|title=301}} |- | „301А“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123951447|title=301А}} |- | „302“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123946948|title=302}} |- | „303“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123948501|title=303}} |- | „304“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123951446|title=304}} |- | „305“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950865|title=305}} |- | „306“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123948498|title=306}} |- | „307“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949073|title=307}} |- | „308“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123948500|title=308}} |- | „309“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123948491|title=309}} |- | „310А“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950867|title=310А}} |- | „311“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950860|title=311}} |- | „312“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949075|title=312}} |- | „312А“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123951454|title=312А}} |- | „313“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123948490|title=313}} |- | „315“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950855|title=315}} |- | „315А“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123951448|title=315А}} |- | „316“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950473|title=316}} |- | „318“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950872|title=318}} |- | „319“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950876|title=319}} |- | „320“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950894|title=320}} |- | „322“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950866|title=322}} |- | „323“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950434|title=323}} |- | „349“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950873|title=349}} |- | „734“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950897|title=734}} |- | „736“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950830|title=736}} |- | „746“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949622|title=746}} |- | „761“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950982|title=761}} |- | „762“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950893|title=762}} |- | „763“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123948232|title=763}} |- | „764“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949071|title=764}} |- | „765“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950878|title=765}} |- | „766“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950879|title=766}} |- | „767“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950896|title=767}} |- | „768“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123951452|title=768}} |- | „Банско“ || [[Банско]], град в Разложко || {{maplink|type=line|id=Q123949077|title=Банско}} |- | „Баня“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950863|title=Баня}} |- | „Барите“ || Местен обект || {{maplink|type=line|id=Q123951450|title=Барите}} |- | „Белослав“ || [[Белослав]], град във Варненско || {{maplink|type=line|id=Q123951451|title=Белослав}} |- | „Блага вест“ || [[Благовещение]], евангелско събитие || {{maplink|type=line|id=Q123951433|title=Блага вест}} |- | „Богданица“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123951477|title=Богданица}} |- | „Борис Сарафов“ || [[Борис Сарафов]] (1872 – 1907), революционер || {{maplink|type=line|id=Q123948728|title=Борис Сарафов}} |- | „Ботевград“ || [[Ботевград]], град в Западна България || {{maplink|type=line|id=Q123950875|title=Ботевград}} |- | „Братска дружба“ || [[Отношения между България и СССР]], двустранни отношения || {{maplink|type=line|id=Q123951456|title=Братска дружба}} |- | „Владимир Куртев“ || [[Владимир Куртев]] (1888 – 1946), революционер || {{maplink|type=line|id=Q123950854|title=Владимир Куртев}} |- | „[[Възкресение (булевард в София)|Възкресение]]“ || [[Възкресение]], религиозна концепция || {{maplink|type=line|id=Q12275753|title=Възкресение}} |- | „Гайтанци“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950859|title=Гайтанци}} |- | „Георги Папанчев“ || [[Георги Папанчев]] (1872 – 1903), революционер || {{maplink|type=line|id=Q123951455|title=Георги Папанчев}} |- | „Доростол“ || [[Силистра]], град в Североизточна България || {{maplink|type=line|id=Q123949410|title=Доростол}} |- | „Друган“ || [[Друган]], село в Радомирско || {{maplink|type=line|id=Q123950864|title=Друган}} |- | „Дръстър“ || [[Силистра]], град в Североизточна България || {{maplink|type=line|id=Q123948729|title=Дръстър}} |- | „Елисейна“ || [[Елисейна]], село във Врачанско || {{maplink|type=line|id=Q123950868|title=Елисейна}} |- | „Житница“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123948017|title=Житница}} |- | „Западна“ || [[Запад]], географска посока || {{maplink|type=line|id=Q123947527|title=Западна}} |- | „Иван Гарванов“ || [[Иван Гарванов]] (1869 – 1907), революционер || {{maplink|type=line|id=Q123949412|title=Иван Гарванов}} |- | „Кирил Григоров“ || [[Кирил Глигоров (революционер)|Кирил Глигоров]] (1903 – 1925), революционер || {{maplink|type=line|id=Q123950869|title=Кирил Григоров}} |- | „Книжовник“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950857|title=Книжовник}} |- | „Крепост“ || [[Крепост]], военно съоръжение || {{maplink|type=line|id=Q123950856|title=Крепост}} |- | „Кубан“ || [[Кубан (река)|Кубан]], река в Русия || {{maplink|type=line|id=Q123948163|title=Кубан}} |- | „Лайбниц“ || [[Готфрид Лайбниц]] (1646 – 1716), германски философ и математик || {{maplink|type=line|id=Q123949080|title=Лайбниц}} |- | „Лвов“ || [[Лвов]], град в Западна Украйна || {{maplink|type=line|id=Q123949570|title=Лвов}} |- | „Лютика“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123951603|title=Лютика}} |- | „Медковец“ || [[Медковец]], село в Ломско || {{maplink|type=line|id=Q123950870|title=Медковец}} |- | „Метал“ || [[Метал]], група вещества || {{maplink|type=line|id=Q123950858|title=Метал}} |- | „Метохия“ || [[Метохия (село)|Метохия]], село в Кюстендилско || {{maplink|type=line|id=Q123948726|title=Метохия}} |- | „Мирни дни“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950862|title=Мирни дни}} |- | „Монтевидео“ || [[Монтевидео]], столицата на Уругвай || {{maplink|type=line|id=Q123948660|title=Монтевидео}} |- | „Народоволец“ || [[Народна воля (организация)|Народна воля]], руска политическа организация || {{maplink|type=line|id=Q123950877|title=Народоволец}} |- | „Несебър“ || [[Несебър]], град в Поморийско || {{maplink|type=line|id=Q123949079|title=Несебър}} |- | „[[Никола Мушанов (булевард в София)|Никола Мушанов]]“ || [[Никола Мушанов]] (1872 – 1951), политик || {{maplink|type=line|id=Q12288490|title=Никола Мушанов}} |- | „Нов живот“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123948795|title=Нов живот}} |- | „Павел Шатев“ || [[Павел Шатев]] (1882 – 1951), революционер || {{maplink|type=line|id=Q123951453|title=Павел Шатев}} |- | „Полска калина“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949070|title=Полска калина}} |- | „Президент Линкълн“ || [[Ейбрахам Линкълн]] (1809 – 1965), американски политик || {{maplink|type=line|id=Q123951179|title=Президент Линкълн}} |- | „Ришки проход“ || [[Ришки проход]], проход в Стара планина || {{maplink|type=line|id=Q123948762|title=Ришки проход}} |- | „Сали Яшар“ || [[Сали Яшар]], герой от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков || {{maplink|type=line|id=Q123950928|title=Сали Яшар}} |- | „Стразимировци“ || [[Стрезимировци]], село в Трънско || {{maplink|type=line|id=Q123950874|title=Стразимировци}} |- | „Стубела“ || Местен обект || {{maplink|type=line|id=Q123950929|title=Стубела}} |- | „Суходолска“ || [[Суходол (квартал)|Суходол]], квартал на София || {{maplink|type=line|id=Q123947524|title=Суходолска}} |- | „Тумба“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950861|title=Тумба}} |} == Източници == <references/> == Литература == * Николай Коцев, [http://politika.bg/article?sid=&aid=6373&eid=102 „Кметът отписа „Суходол“ и „Овча купел“ – „Факултета“ става официалното мегагето на София“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160306020328/http://politika.bg/article?sid=&aid=6373&eid=102 |date=2016-03-06 }} – Политика.бг, посетен на 27 юни 2008 г. * Павлина Араджиева, [https://archive.ph/20130703112429/http://novinar.bg/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjY0NDs4Nw== „Отварят полицейски участък за ромите във „Факултета“], в-к „Новинар“, 15 май 2008 г. * Лора Филева, [http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=368784 „След ромските размирици започна разследване за хулиганство – Първанов посъветва МВР да респектира“]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в-к „Дневник“, 16 август 2007 г. == Вижте още == * [[75-о основно училище „Тодор Каблешков“]] {{Квартали на София}} {{Портал|София|България}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Красна поляна]] [[Категория:Циганска общност в София]] bb4kaw0n7js5ntwu7iok36lpjuq9tp0 0 204074 12419568 12298031 2024-11-22T08:20:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419568 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Hard Candy | тип = студиен | обложка = | автор = [[Мадона (певица)|Мадона]] | дата = 2007 | година = 19 април 2008 | жанр = [[денс-поп]], [[Поп музика|поп]], [[хип-хоп]] | времетраене = 56:13 | лейбъл = [[Warner Bros.]] | пореден = 11 | имена = | език = английски | предишен албум = [[Confessions on a Dance Floor]] (2005) | този албум = Hard Candy (2008) | следващ албум = [[MDNA]] (2012) | сингли = # ''„[[4 Minutes]]“''<br /><small>Издаден: [[17 март]] [[2008]] г.</small> # ''„[[Give It 2 Me]]“''<br /><small>Издаден: [[24 юни]] 2008 г.</small> # ''„[[Miles Away]]“''<br /><small>Издаден: [[27 октомври]] 2008 г.</small> }} '''''Hard Candy''''' е единадесетият студиен албум на [[Съединени американски щати|американската]] [[певец|певица]] [[Мадона (певица)|Мадона]], издаден на [[19 април]] 2008 <ref name="temp release">{{cite web | url=http://www.mtv.com/news/articles/1580782/20080201/jay_z.jhtml | title=Новини за Мадона и други изпълнители от MTV News | publisher=MTV News | date=1 февруари 2008 | 5= | достъп_дата=2008-07-24 | архив_дата=2008-02-04 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080204191313/http://www.mtv.com/news/articles/1580782/20080201/jay_z.jhtml }}</ref><ref name="rolling stone">{{cite web | url=http://www.rollingstone.com/rockdaily/index.php/2008/02/15/madonnas-new-album-and-video-exclusive-rolling-stone-preview/ | title=Новите албум и видеоклип на Мадона: Ексклузивно превю на Rolling Stone | publisher=Rolling Stone | author=Карин Ганц | date=15 февруари 2008 | 6= | достъп_дата=2008-07-24 | архив_дата=2008-02-18 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080218215638/http://www.rollingstone.com/rockdaily/index.php/2008/02/15/madonnas-new-album-and-video-exclusive-rolling-stone-preview/ }}</ref> от Warner Bros. Records. Това е последният ѝ студиен албум, издаден от Warner Bros. Records<ref>{{ cite web | url=http://www.reuters.com/article/musicNews/idUSN0731318620071207 | title=Лейбълът отрича всякакви слухове за името на новия албум на Мадона | publisher=[[Reuters]] | date=7 декември 2008 | }}</ref>. Уорнър ще издадат и една компилация с най-доброто от нея към края на 2008 началото на 2009, с което се изчерпват задълженията на Мадона към тази звукозаписна компания. „Hard Candy“ има реализирани световни продажби от около 4 милиона копия. == Издаване == На 26 април албумът официално излиза в [[Австралия]], но това не пречи на търговци там два дена по-рано да пуснат албума по магазините. В няколко отделни европейски държави, сред които [[Ирландия]], [[Германия]], [[Австрия]] и [[Белгия]]<ref>{{ cite web | url=http://music.guardian.co.uk/reviews/story/0,,2255302,00.html | title=Десет важни албума за пролетта | publisher=The Observer | author=Килиан Фокс | date=10 февруари 2008 |}}</ref>, албумът излиза на 25 април. В световен мащаб албумът е издаден на 28 април, докато в [[САЩ]], [[Аржентина]], [[Мексико]] и [[Канада]] се появява на пазара ден по-късно. Седем дена преди излизането на албума седем от песните, включени в Hard Candy са пуснати за сваляне през мобилен телефон, по една песен за всеки ден<ref>{{cite web | url=http://technology.timesonline.co.uk/tol/news/tech_and_web/article3575836.ece | title=Мадона ще пусне новия си албум през мобилен телефон | publisher=The Times | author=Джонатан Ричардс | date=18 март 2007 | 6= | достъп_дата=2008-07-24 | архив_дата=2008-10-11 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081011155119/http://technology.timesonline.co.uk/tol/news/tech_and_web/article3575836.ece }}</ref>. За периода 21 април – 27 април следните песни са предоставени за сваляне: „Candy Shop“, „Miles Away“, „Give It 2 Me“, „Heartbeat“, „Beat Goes On“, „Devil Wouldn't Recognize You“ и „She's Not Me“. Допълнително в няколко страни е сключен договор за предварителено сваляне през мобилен телефон на целия албум плюс видеоклипа на „4 Minutes“<ref>{{ cite web | url=http://www.billboard.biz/bbbiz/content_display/industry/e3i36ba53a2d13a6bd765e61046418fefc4 | title=Hard Candy достъпен за даунлоуд за потребители на Сони Ериксон| author=Ларс Брандъл | work=[[Billboard|Billboard.biz]] | publisher=Nielsen Company | date=5 юни 2008 | }}</ref>. Hard Candy е включен за свободно прослушване на официалната страница на Мадона в MySpace 4 дена преди официално му излизане в Щатите<ref>{{ cite web | url=http://www.people.com/people/article/0,,20194994,00.html | title=Мадона издава Hard Candy по-рано | work=People.com | publisher=Time Inc. |date=25 април 2008 | }}</ref>. Финалният епизод от втори сезон на американския сериал „[[Грозната Бети]]“ изцяло включва песни на Мадона: „Candy Shop“, „Spanish Lesson“, „She's Not Me“, „Miles Away“ и „Jump“. == Промоционално турне == [[Файл:Madonna-05.jpg|200px|ляво|мини|София 2009]] Като част от предварителното промоциране на албума си Мадона обявява турнето Hard Candy Promo Tour, което включва три отделни дати: [[Ню Йорк]], [[Париж]] и [[Мейдстоун]]. Това мини турне е първата ѝ концертна изява, част от новоподписания ѝ договор с организаторите на концерти и нейни нови издатели Live Nation<ref name=madeyes>[http://www.mad-eyes.net/tours/hard-candy-promo/index.htm Промо турнето на Мадона]</ref>. Всеки концерт е с дължина 30 минути и включва общо 6 песни: * „Candy Shop“ * „Miles Away“ * „4 Minutes“ * „Hung Up“ * „Give It 2 Me“ * „Music“ Единствено в Ню Йорк [[Джъстин Тимбърлейк]] изпълнява с нея оригиналната дуетна версия на „4 Minutes“, която е и дебютният сингъл от „Hard Candy“. На другите 2 дати Тимбърлейк се появява на екраните в залата. [[Фарел Уилямс]] не взема участие в нито един от промо концертите, а само се появява само на екраните по време на изпълниението на „Give It 2 Me“. За промо турнето си Мадона подготвя две стари песни: преработена [[рок]] версия на „Hung Up“, имаща за начало част от песента на [[The Rolling Stones]] „(I Can't Get No) Satisfaction“, както и ремиксирана версия на „Music“, включваща семпъл от „Put Your Hands Up For Detroit“ на [[Фед ле Гранд]]. == Стил == [[Файл:Madonna-01.jpg|200px|ляво|мини|София 2009]] Отличително за този албум е, че той включва няколко песни с гост участия, изключително рядка практика при Мадона, особено за нейна собствена продукция. Гост вокали са Джъстин Тимбърлейк, [[Тимбаленд]], Фарел Уилямс и [[Кание Уест]], които внасят осезаемо [[Ритъм енд блус|R'n'B]] и [[хип-хоп]] звучене на целия албум <ref name="thesun">{{ cite web | url=http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/showbiz/bizarre/article24734.ece | title=Тимбърлейк за новия албум | work=The Sun | publisher=News International | date=11 април 2007 |}}</ref><ref>Цитати от списание, използвани от Madonnatribe.com [http://www.madonnatribe.com/news/modules.php?name=News&new_topic=94 Madonnatribe.com] 8 февруари 2008.</ref>, но „Hard Candy“ не се ограничава само дотам и включва и други музикални стилове. Мадона и в този си албум залага на [[електронна музика|електронното]] звучене, което вече продължава в няколко последователни албума: [[Ray of Light]], [[Music]], [[American Life]] и [[Confessions on a Dance Floor]], продължавайки да развива електропоп и денс звученето си. Продуценти на „Hard Candy“ са Тимбаленд, Джъстин Тимбърлейк, [[The Neptunes]], Нейт „Данджа“ Хилс, както и самата Мадона. == Сингли == Пилотният сингъл ''4 Minutes'' излиза в дигитален формат на 18 март 2008, а като запис на физически носител на 19 април 2008. Песента включва Джъстин Тимбърлейк и Тимбаленд, които са и ко-продуценти на албума. Дотогава това е най-успешната песен от този албум, достигайки първа позиция в националните класации на общо 27 страни <ref>[http://blog.divareport.com/2008/05/madonna-reigns-at-1.html DivaReport.com: Мадона достига първо място в 27 страни!]</ref>. Това е и първият платинен сингъл на Мадона от излизането на сингъла ѝ „Music“ през 2000. Вторият сингъл ''Give It 2 Me'' е пуснат по европейските [[радио|радиа]] на 4 юни 2008 г., а в американските на 24 юни. Дотогава е на първо място в [[Холандия]], [[Турция]] и Dance Airplay клацията в САЩ, както и в топ 10 в още 6 държави. Третият сингъл от албума е ''Miles Away'', пуснат по американсите радиостанции на 13 октомври 2008 г. На 17 октомври е издаден дигитално и в Европа, а на 24 ноември е пуснат за разпространение на различни физически носители по целия свят. В Канада песента достига пикова позиция под номер 23. „Miles Away“ е издадена като промоционален сингъл в [[Япония]], достигайки в тамошната класация за международна музика първо място. „Candy Shop“ е включена в няколко класации в [[Гърция]] и [[Италия]], докато „Voices“ успява да пробие в [[Унгария]]. == Списък на песните == === Оригинален траклист === # ''Candy Shop'' – 4:15 # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) – 4:04 # ''Give It 2 Me'' – 4:48 # ''Heartbeat'' – 4:04 # ''Miles Away'' – 4:49 # ''She's Not Me'' – 6:05 # ''Incredible'' – 6:20 # ''Beat Goes On'' (с Кание Уест) – 4:26 # ''Dance 2night'' – 5:03 # ''Spanish Lesson'' – 3:40 # ''Devil Wouldn't Recognize You'' – 5:09 # ''Voices'' – 3:39 === Японско и iTunes Store предварителна поръчка === # ''Ring My Bell'' – 3:54 === iTunes Store делукс издание === # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) (Peter Saves New York Edit) – 5:00 # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) (Junkie XL Remix Edit) – 4:37 # ''Give It 2 Me'' (Paul Oakenfold Edit) – 4:59 === Лимитирано колекционерско издание Candy Box === # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) (Tracy Young House Edit) – 3:33 # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) (Rebirth Remix Edit) – 3:42 === Лимитирано издание LP === # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) (Tracy Young Mixshow) – 6:19 # ''4 Minutes'' (с Джъстин Тимбърлейк и Тимбъленд) (Peter Saves New York) – 10:52 == Галерия == <gallery perrow=5> Madona-02.JPG Madona-03.JPG Madona-04.JPG Madona-07.JPG Madona-08.JPG </gallery> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Hard Candy (Madonna album)|221426726}} [[Категория:Албуми на Мадона]] [[Категория:Музикални албуми от 2008 година]] 6s3a3whui80lr6j6pudfb1xkx4scfmx 0 204365 12419101 12321247 2024-11-21T20:21:12Z Пища Хуфнагел 119943 12419101 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Репортери без граници | лого = Reporters Without Borders.svg | химн = | снимка = | пояснение = | тип = [[Изследователски институт]], [[Тинк-танк]] | акроними = | седалище = [[Париж]], [[Франция]] | ръководител = | език = | положение = | основатели = | основана = 1985 г. | закрита = | членове = Около 120 | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = [https://rsf.org/en/ rsf.org] }} '''Репортери без граници''' ('''РБГ'''; {{lang|fr|Reporters sans frontières}}, '''RSF''')<ref>[http://www.irishtimes.com/newspaper/breaking/2009/1021/breaking36.htm "Ireland tops press freedom index"], ''Irish Times'', 21 октомври 2009.</ref> е международна [[неправителствена организация]], основана във Франция, която защитава [[Свобода на пресата|свободата на медиите]]. Създадена е през 1985 г. от четирима журналисти: Робер Менар, Емилиен Жубино, Жак Молена и Реми Лури.<ref name=RFO>[http://www.rfointernational.net/article245.html Reporters sans frontières], ''[[RFO]]'', 6 ноември 2006 {{икона|fr}}</ref> Жан-Франсоа Жулиар е генералният ѝ секретар от 2008 до 2012 г.<ref name="LeFigaro_Menard_resigns">{{cite news | lang=fr | title=Robert Ménard „se passera très bien des médias“ | date=26 септември 2008 | publisher=Le Figaro | url=http://www.lefigaro.fr/medias/2008/09/26/04002-20080926ARTFIG00570-robert-menard-quitte-rsf-.php | accessdate=24 декември 2008 | archiveurl=https://www.webcitation.org/5dIFhRWa4?url=http://www.lefigaro.fr/medias/2008/09/26/04002-20080926ARTFIG00570-robert-menard-quitte-rsf-.php | archivedate=2008-12-24 }}</ref> От май 2012 г. до смъртта си през юни 2024 г. генерален секретар е Кристоф Делоар.<ref>{{Cite web|url=https://rsf.org/en/news/christophe-deloire-appointed-reporters-without-borders-director-general|title=Christophe Deloire appointed Reporters Without Borders director-general|date=21 May 2012|website=RSF|access-date=24 February 2020|archive-date=19 February 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200219053112/https://rsf.org/en/news/christophe-deloire-appointed-reporters-without-borders-director-general|url-status=live}}</ref> Наследен е от Тибо Брютен. == Свобода на пресата == РБГ е основана в [[Монпелие]], [[Франция]] през 1985 г. В началото сдружението цели насърчаване на [[алтернативната журналистика]], но преди този проект да се провали, четиримата му основатели биват разделени от несъгласие.<ref name=RFO/> Накрая остава само Робер Менар и той става неин Генерален секретар. Менар измества целта на тази НПО към [[Свобода на пресата|свободата на пресата]].<ref name=RFO/> Репортери без граници посочва като източник на своите идеи Член 19 на [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] от 1948 г., според който всеки има „право на свобода на убеждение и на изразяването му“ и също право да „търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“. Това е препотвърдено и в няколко харти и декларации по света. В Европа това право е записано в [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи]] от 1950 г. Репортери без граници е съосновател на [[Международната мрежа за свободно изразяване и обмен на информация]] – виртуална мрежа от неправителствени организации, която съблюдава за нарушаване свободата на изразяване по целия свят и защитава журналисти, писатели и всички онези, които са преследвани за упражняване на правото си на [[свобода на словото|свободно изразяване]]. През 2005 г. Репортери без граници печели [[Награда Сахаров|наградата „Сахаров“]] на [[Европейския парламент]] за свобода на мисълта заедно с нигерийския адвокат за човешки права Хаува Ибрахим и кубинското опозиционно движение ''Дами в бяло''.<ref>European Parliament. [http://www.europarl.europa.eu/news/public/focus_page/008-1530-293-10-42-901-20051017FCS01528-20-10-2005-2005/default_en.htm Ladies, Ibrahim and Reporters joint Sakharov prize winners]</ref> През годините РБГ публикува няколко книги, за да насочи общественото внимание върху опасностите за свободата на пресата по целия свят. Значима публикация например е „Наръчник за блогъри и кибер-дисиденти“<ref>{{Citation |title=Reporters sans frontières – Handbook for bloggers and cyber-dissidents |url=http://www.rsf.org/rubrique.php3?id_rubrique=542 |accessdate=2005-10-01 |archivedate=2005-10-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20051001152614/http://www.rsf.org/rubrique.php3?id_rubrique=542 }}</ref>, която излиза през септември 2005 г. Наръчникът предоставя технически съвети за това как да се публикува анонимно в [[блог]]ове и да се избягва [[цензура]]. Съставен е със съдействието на известни блогъри журналисти – Дан Гилмор, Джей Розен и Итън Цукерман. Репортери без граници публикува списък с „Хищници на свободата на пресата“<ref>{{cite web |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=17545 |title=Predators of Press Freedom |publisher=Reporters Without Borders |archiveurl=http://web.archive.org/web/20060830231739/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=17545 |archivedate=30 август 2006 |достъп_дата=2011-02-16 |архив_дата=2009-05-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090504081819/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=17545 }}</ref> == Финансиране == Според годишните отчети целият бюджет на организацията е € 4 000 000, предимно финансиран от продажбата на фотоалбуми, авторите на които освобождават от [[авторски права]] и които се разпространяват свободно от ''„Nouvelles Messageries de la presse parisienne“'', NMPP (основната дистрибуторска мрежа на Франция)<ref name=Fig/>, както и от артикули като тениски и др.<ref name=Fig/> Повече от 20% от финансирането ѝ идва от частни групи като [[Санофи-Авентис]] (€ 400 000, 10% от бюджета<ref name=Fig/>), Франсоа Пино, Фондация за Франция, Института „Отворено общество“ на [[Джордж Сорос]], [[Sigrid Rausing Trust]], [[Бенетон (дизайнер)|Бенетон]] или Центъра за свободна Куба (който дарява € 64 000 през 2002 г.).<ref name=Fig/><ref>{{Citation |title=reporters sans frontières: liberté de la presse, contre la censure, information libre, défense des libertés |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=22503 |accessdate=2007-06-19 |archivedate=2007-06-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070619020137/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=22503 }}</ref> Освен това агенцията ''Saatchi & Saatchi'' реализира безплатно различни комуникационни кампании на РБГ (например относно [[цензурата в Алжир]]<ref>[http://www.elwatan.com/spip.php?page=article&id_article=21040 Atteintes à la liberté de la presse en Algérie], ''El Watan'', 11 юни 2005 {{икона|fr}}</ref>). Част от средствата ѝ (12% през 2007 г.) идват от правителствени организации.<ref>{{Citation |title=Income and expenditure |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672 |accessdate=2008-07-01 |archivedate=2008-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672 }}</ref> Според президента на РБГ Робер Менар даренията от френското правителство възлизат на 4,8%, като общо размерът на правителствената помощ формира 11% от бюджета на РБГ (включващи парите от френското правителство, [[ОССЕ]], [[ЮНЕСКО]] и [[Международна организация на франкофонията]]).<ref name=Junqua/> Даниел Жуска, вицепрезидент на френския клон на РБГ (също и вицепрезидент на НПО ''Les Amis du [[Monde diplomatique]]''), казва, че финансирането от [[Националния фонд за демокрация]], което достига € 35 000<ref name=Fig>Marie-Christine Tabet, [http://www.lefigaro.fr/actualites/2008/04/21/01001-20080421ARTFIG00365-revelations-surlefinancement-de-reporters-sans-frontieres.php Révélations sur le financement de RSF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080422064727/http://www.lefigaro.fr/actualites/2008/04/21/01001-20080421ARTFIG00365-revelations-surlefinancement-de-reporters-sans-frontieres.php |date=2008-04-22 }}, ''[[Le Figaro]]'', 21 април 2008 {{икона|fr}}</ref>, не компрометира безпристрастността на РБГ.<ref name=Junqua>Daniel Junqua, [http://www.monde-diplomatique.fr/2007/08/A/15044 Reporters sans frontières], ''[[Le Monde diplomatique]]'', August 2007 {{икона|fr}}</ref> Китайският сайт на РБГ разчита на подкрепата на [[Тайванска фондация за демокрация]]<ref>[http://www.rsf-chinese.org/spip.php?article59 rsf-chinese about page, paragraph 14] {{Webarchive|url=https://archive.is/20121228042518/http://www.rsf-chinese.org/spip.php?article59 |date=2012-12-28 }}.</ref>, квази-правителствена организация, спонсорирана от Министерството на външните работи на [[Република Китай (Тайван)]].<ref>[http://www.tfd.org.tw/english/about.php?id=en0101 TFD about page, paragraph 3].</ref> Книгите на Репортери без граници се продават от френските развлекателни вериги и супермаркети Fnac, „[[Карфур]]“, Casino, Monoprix and Cora, уебсайтовете alapage.com, fnac.com и amazon.fr, също и от A2Presse и над 300 книжарници в цяла Франция.<ref>{{cite web |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672 |title=Income and expenditure |publisher=Reporters Without Borders |date=31 декември 2007 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672 |archivedate=1 юли 2008}}</ref> Журналистът Селим Ламрани изчислява, че РБГ трябва да е продавала 170 200 книги през 2004 г. и 188 400 книги през 2005 г., за да събере повече от $ 2 000 000 според изявлението на организацията за доходите ѝ.<ref name="cp2" /> В действителност продажби на книгите на RSF са составили $230 000 през 2007.<ref>{{Citation |title=www.rsf.org |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672 |accessdate=2008-07-01 |archivedate=2008-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672 }}</ref> == Кампании == === Филипини === На 23 август 2007 г. РБГ укорява продължаващите заплахи и насилие над [[филипински]] радио коментатори, които информират за организирана престъпност и корупция, след смъртната заплаха към управителя на RGMA станция в [[Палаван]] Лили Уи.<ref>[http://www.gmanews.tv/story/57296/Intl-groups-slam-attacks-against-broadcasters GMA NEWS.TV, Int'l groups slam attacks against broadcasters]</ref> На 27 декември 2007 г. РБГ апелира към администрацията на [[Глория Макапагал-Оройо]] за незабавния арест на убийците на радио-журналиста Фердинанд Линтуан, петия убит журналист за 2007 г. във Филипините. Като първи президент на Асоциацията в [[Давао]] за спортна журналистика, той е убит в Давао на 24 декември.<ref>[http://www.abs-cbnnews.com/storypage.aspx?StoryId=103599 Abs-Cbn Interactive, RWB calls for immediate arrest of Lintuan killers]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Международен ден за онлайн свободно изразяване === Репортери без граници провежда първия международен ден на свободното изразяване на 12 март 2008 г.<ref>{{Citation |title=Reporters Without Borders – Launch of Online Free Expression Day |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=26017 |accessdate=2008-03-11 |archivedate=2008-03-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080311075716/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=26017 }}</ref> [[ЮНЕСКО]], под чиито патронаж се провежда събитието отначало, оттегля своя патронаж, като посочва за причина публикуване от РБГ на материал, касаещ няколко страни-членки на ЮНЕСКО, за който ЮНЕСКО не са били информирали и не могат да потвърдят, и това, че логото на ЮНЕСКО е било поставено по начин, показващ, че организацията подкрепя представената информация."<ref>[http://portal.unesco.org/ci/en/ev.php-URL_ID=26215&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html UNESCO Statement on the withdrawal of patronage of the International day for freedom of expression on the internet]</ref><ref>[http://mathaba.net/news/?x=585297 UNESCO withdraw patronage to Reporters Without Border]</ref> === Награда за кибер-дисидент === От няколко години Репортери без граници раздава наградата за кибер-дисидент. Сред спечелилите я са Гилермо Фариняс (Куба), Зохаир Яхияои (Zouhair Yahyaoui, Тунис), [[Хуанг Ши]] (Китай) и [[Масуд Хамид]] (Сирия).<ref>{{cite web |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=20125 |title=Cyber-freedom prize for 2006 awarded to Guillermo Fariñas of Cuba |publisher=Reporters Without Borders |archiveurl=http://web.archive.org/web/20070102052404/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=20125 |archivedate=2 януари 2007 |достъп_дата=2011-02-16 |архив_дата=2008-06-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080620183051/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=20125 }}</ref> == Световен индекс за свободата на пресата == {{Основна|[[Индекс за свобода на пресата]]}} [[Файл:Reporters_Without_Borders_2009_Press_Freedom_Rankings_Map.svg|600px|мини|Индексът на свободата на пресата за 2009 година – публикуван на 20 октомври 2009 г.]] РБГ събира информация и публикува годишно класиране на страните въз основа на оценката на организацията на данните за тяхната свобода на пресата. Малки страни, като [[Андора]], не присъстват в този доклад. Класацията за 2009 г. е публикувана на 20 октомври същата година. Докладът се основава на въпросник<ref>Reporters Without Borders. [https://web.archive.org/web/20081025201701/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=29011 2008 questionnaire]</ref>, раздаван на партньорски организации на Репортери Без Граници (14 групи за свобода на изразяването в 5 континента) и на 130-те кореспондента по света, както и на журналисти, изследователи, юристи и активисти за човешки права.<ref>Reporters Without Borders. [https://web.archive.org/web/20061122084937/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=19391 How the index was compiled]</ref> Проучването включва въпроси за директните атаки срещу журналисти и медии и за други индиректни източници на натиск върху [[свободата на пресата]]. РБГ напомня, че индексът се отнася само за свободата на пресата и не измерва качеството на журналистиката. Поради същността на изследването, което разчита на индивидуалните възприятия, резултатите често контрастират за една и съща страна от година на година. == Противоречия == === Робер Менар за етиката на измъчването === В интервю за [[France Culture]] през 2007 г., докато говори за случая с отвлечения журналист [[Даниел Пърл]], президента на РБГ, [[Робер Менар]], обсъжда етиката на [[измъчване]].<ref name="rue89">Jean-Noël Darde, [http://rue89.com/2007/08/26/quand-robert-menard-de-rsf-legitime-la-torture Quand Robert Ménard, de RSF, légitime la torture], ''[[Rue 89]]'', 26 август 2007 {{икона|fr}}</ref> Менар казва пред ''France Culture'': {{cquote|Where do we stop? Shall we accept this logic that consists of... since we could do it in some cases, 'you kidnap, we kidnap; you mistreat, we mistreat; you torture, we torture ...? <ref name="rue89"/>}} Робер Менар, генерален секретар на РБГ за последните двайсет години, потвърждава, че е получавал спонсорство от [[Национален фонд за демокрация]](NED), организация, обвинена в използването на пари от американски данъкоплатци, за да подрива демокрацията извън страната.<ref name="The Reporters Without Borders Fraud">{{cite news | title=The Reporters Without Borders Fraud | date=16 май 2005 | url=http://www.venezuelanalysis.com/analysis/1125 }}</ref> === Западни разузнавателни служби === Статия от Джон Шериан в лявоориентираното индийско списание ''Frontline'' твърди, че РБГ е известна със силните си връзки със западните разузнавателни служби и че Куба „уличава“ Менар във връзки с [[ЦРУ]].<ref name=Frontline>[http://www.flonnet.com/fl2507/stories/20080411250713100.htm Trouble in Tibet] ''Frontline'' Volume 25 – Issue 07, March 29 – 11 април 2008.</ref> Организацията отрича обвиненията на Куба.<ref>''Reporters Without Borders'', 8 юли 2005, [https://web.archive.org/web/20051127151450/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=14352 Why we take so much interest in Cuba]</ref> === Ото Райх === Луси Морильон, представител на РБГ във Вашингтон, потвърждава в интервю от 29 април 2005 г., че организацията има договор със Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, [[Ото Райх]], в качеството си на представител за [[Центъра за Свободна Куба]], да информира европейците за репресиите на журналистиката в Куба.<ref>[http://www.counterpunch.org/barahona05172005.html Reporters Without Borders Unmasked] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061130142917/http://www.counterpunch.org/barahona05172005.html |date=2006-11-30 }}, CounterPunch, 17 май 2005</ref> Критици на РБГ, като ''„[[CounterPunch]]“'', смятат, че съдействието на Райх с групата е източник на противоречия: когато Райх завежда [[Службата за публична дипломация]] на администрацията на [[Роналд Рейгън]] през 1980-те, тя взема участие в т.нар. от нейните представители „Бяла пропаганда“ – прикрито разпространение на информация за повлияване на настроението вътре в страната по отношение на подкрепата за военни кампании срещу леви правителства в Латинска Америка.<ref name="counterpunch">Barahona, Diana. [http://www.counterpunch.org/barahona05172005.html Reporters Without Borders Unmasked] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061130142917/http://www.counterpunch.org/barahona05172005.html |date=2006-11-30 }}, ''CounterPunch'', 17 май 2005.</ref><ref>[http://www.fair.org/index.php?page=2446 The Return of Otto Reich], FAIR, 8 юни 2001</ref> Разследване в дейностите на службата, проведено от [[Директора на Главното контролно управление на САЩ]] открива, че под ръководството на Райх тя се е занимавала със „забранени, прикрити пропагандни дейности... отвъд обсега на приемливите за агенция дейности по обществено информиране“.<ref>[http://www.guardian.co.uk/comment/story/0,3604,646835,00.html Friends of Terrorism], ''The Guardian'', 8 февруари 2002.</ref> През 2002 г. Райх е назначен в наблюдаващата комисия на [[Института за сътрудничество в сигурността за Западното полукълбо]]<ref>[http://www.loyno.edu/~quigley/LReview-Quigley.pdf The Case for closing the School of the Americas], Bill Quigley, Brigham Young University, 2005.</ref>, познат под старото си название School of the Americas и описан през 2004 г. от ''[[LA Weekly]]'' като „институция, обучаваща в мъчение“.<ref>[http://www.laweekly.com/news/news/teaching-torture/1495/ Teaching Torture], ''LA Weekly'', 22 юли 2004.</ref> Според [[Амнести Интернешънъл]] Институтът в миналото е съставял тренировъчни упътвания, които проповядват измъчване, изнудване, побой и екзекуции.<ref>[http://www.amnestyusa.org/askamnesty/torture200301_1.html Amnesty International USA's Executive Director Dr. William F. Schulz] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090616062435/http://www.amnestyusa.org/askamnesty/torture200301_1.html |date=2009-06-16 }} on „Ask Amnesty“, Amnesty International USA.</ref> Реагирайки на назначаването на Ото Райн на този пост, [[School of the Americas Watch]] казва, че да се възложи на Райх да съблюдава за спазване на човешките права в институция с лоша слава като института е все едно да лисица да пази курник. Назначаването му на тази позиция разкрива рутинния характер и лицемерната функция на такава комисия... Скритата цел на School of the Americas и Райх е да продължат да контролират икономическите и политически системи на Латинска Америка като обучават и въоръжават военните режими там.<ref>{{Citation |title=School of the Americas Watch |url=http://www.soaw.org/print_article.php?id=377 |accessdate=2011-02-16 |archivedate=2009-03-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090326074015/http://soaw.org//print_article.php?id=377 }}</ref> Според някои критици Райх има „сталинистки тип презрение“ към свободата на словото.<ref name=autogenerated1>[http://www.coha.org/NEW_PRESS_RELEASES/New_Press_Releases_2002/02.02_Otto_Reich_Appointment.htm Otto Reich About to Slip into State Department Post Via Recess Appointment] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081127173918/http://www.coha.org/NEW_PRESS_RELEASES/New_Press_Releases_2002/02.02_Otto_Reich_Appointment.htm |date=2008-11-27 }}, Council on Hemispheric Affairs, 7 януари 2002.</ref> През 1980-те се твърди, че организира секс скандали срещу журналисти, критично настроени към бунтовническите Контра групи в Никарагуа.<ref name=autogenerated1 /> Райх се шегува със собственото си отношение към критиката – в шеговито възмущение от 2002 г. казва: „[опонентите ми] твърдят, че не мога да вземам рационални решения заради идеологията си. Е, те вече не го казват, защото наредих всички те да бъдат арестувани тази сутрин“.<ref>[http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F03E1DF1639F934A25755C0A9629C8B63 Bush Envoy Puts Latin Post, and a Stormy Past, Behind Him], ''New York Times'', 17 юни 2004.</ref> === Куба === РБГ отправя множество критики относно свободата на пресата в Куба, описвайки кубинското правителство като [[Тоталитаризъм|тоталитарно]] и е ангажирана в [[директна кампания]] срещу него.<ref name="RSFChe">[https://web.archive.org/web/20060318210826/http://www.rsf.org/print.php3?id_article=9477 Reporters Without Borders ordered to pay 6000 euros to Korda's heir over use of Che photo], RSF, 10 март 2004.</ref> Кампанията на РБГ включва изказвания по радиото и телевизията, обяви на цяла страница в парижки ежеднежници, постери, брошури по летищата и окупиране на Кубинската туристическа служба в Париж през април 2003 г.<ref>[[CounterPunch]] [http://www.counterpunch.org/barahona05172005.html Reporters Without Borders Unmasked] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061130142917/http://www.counterpunch.org/barahona05172005.html |date=2006-11-30 }}</ref> Парижки съд нарежда РБГ да плати € 6000 на дъщерята и наследница на [[Алберто Корда]] за неспазване на съдебна заповед от 9 юли 2003 г., забраняваща на организацията да използва известната, защитена с [[авторски права]], снимка на Корда на [[Ернесто Че Гевара]] с барета, направена на погребението на жертвите от експлозията на кораба [[La Coubre]]. От РБГ съобщават, че са „успокоени“, че не са получили по-тежка присъда.<ref name="RSFChe"/><ref name=BBC>{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/misc/newsid_3500000/3500368.stm |title=RSF y la foto del „Che“| publisher=[[BBC]] |date=11 март 2004 |lang=es}}</ref> Лицето наложено с това на антибунтовнически агент от службите [[CRS]] от май 1968 г. като пощенска картичка, раздавана на [[летище Орли]] в Париж на туристи, заминаващи за Куба. Дъщерята на Корда заявява пред [[Гранма (вестник)|Гранма]], че Репортери без граници трябва да се наричат Репортери без принципи.<ref>Pedro de La Hoz, [https://archive.is/20120801161953/www.granma.cu/espanol/2003/julio/vier11/menard.html Ménard trasquilado – Tribunal francés prohíbe utilización espuria de imagen del Che en campaña mediática anticubana], ''[[Granma]]'', 11 юли 2003 {{икона|es}}</ref> Водени от Робер Менар, РБГ нахлуват в Кубинското туристическо бюро в Париж на 4 април 2003 г. и попречват на работата му за около четири часа.<ref name=F5>[http://www.france5.fr/cdanslair/D00063/314/ Quand Castro disparaîtra], ''[[France 5]]'' {{икона|fr}}</ref><ref>[http://www.crdp-strasbourg.fr/actualites/rsf/medias.htm Reporters sans frontières (2) – mobiliser médias et opinion] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080825005158/http://www.crdp-strasbourg.fr/actualites/rsf/medias.htm |date=2008-08-25 }}, presentation of RWB by its delegate in [[Alsace]], Corinne Cumerlato {{икона|fr}}</ref> На 24 април 2003 г. РБГ организира демострация пред Кубинското посолство в Париж.<ref name=F5/> Вследствие на това РБГ биват описвани като „ултра-реакционна“ организация от държавния вестник на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия, [[Гранма (вестник)|Гранма]].<ref name="RSFChe"/> Напрежението между кубинските власти и РБГ е голямо, особено след вкарването в затвор на 75 [[дисидент]]и (27 журналисти) от кубинското правителство през 2003 г., включително [[Раул Риверо]] и [[Оскар Елиас Бискет]]. РБГ отрича кампаниите ѝ за Куба да имат нещо общо с финансиране, получено от организации противници на Кастро. През 2004 г. тя получава сумата от $50 000 от изгнаническата група в Маями, [[Център за Свободна Куба]], която е подписана лично от Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, [[Ото Райх]].<ref name=counterpunch /> РБГ получава и големи дарения от други институции, критикуващи правителството на Фидел Кастро, включително [[Международния републикански институт]].<ref name=Diplo_Venezuela>Maurice Lemoine, [http://www.monde-diplomatique.fr/2002/08/LEMOINE/16804 Coups d'Etat sans frontières], ''Le Monde diplomatique'', August 2002 {{икона|fr}}</ref> Салим Ламрани, про-Кастро настроен журналист, обвинява Репортери без граници в излагане на неиздържани и противоречиви твърдения относно достъпността до интернет в Куба.<ref>Lamrani, Salim. [http://www.globalresearch.ca/PrintArticle.php?articleId=14202 Reporters Without Borders' Lies about Cuba], Centre for Research on Globalisation, 2 юли 2009.</ref> === Хаити === През 2004 г. Репортери без граници публикува годишен доклад за Хаити, в който се твърди, че съществува „климат на терор“, където не спират атаките и заплахите срещу онези журналисти, които критикуват президента Жан-Бернар Аристид.<ref>{{cite web |url=http://www.unhcr.org/refworld/country,,RSF,,HTI,4562d94e2,46e690edc,0.html |title=Reporters Without Borders Annual Report 2004 – Haiti |year=2004 |publisher=Reporters Without Borders |accessdate=25 януари 2010}}</ref> [[CounterPunch]] съобщава: {{cquote|„След отстраняването на Жан-Бернар Аристид на 29 февруари 2004 г. РБГ игнорира почти всички актове на насили и преследвания срещу журналисти, критикуващи правителството на поставения отвън [[Латортю]] вместо да обяви, че свободата на пресата се е увеличила. Докладите на РБГ от 2005 г. и 2006 г. се провалиха да заклеймят екзекуцията на местния журналист и радио репортер Абдиас Жан, чиито свидетели казвач, че е убит от полицията, след като снимал трима младежи, които е убила полицията. Игнорира също арестите на журналистите Кевин Пина (Pacifica Radio) и Жан Ристил и разследва зле няколко атаки над про-[[Lavalas]] радиостанции.“<ref name="cp2">{{Cite book |url=http://www.counterpunch.com/barahona08012006.html |title=Reporters Without Borders and Washington's Coups |publisher=CounterPunch |date=1 август 2006 |first=Diana |last=Barahona |first2=Jeb |last2=Sprague |archivedate=4 юни 2011 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110604214211/http://www.counterpunch.com/barahona08012006.html }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110604214211/http://www.counterpunch.com/barahona08012006.html |date=2011-06-04 }}</ref>}} Американският репортер за човешки права [[Кевин Пина]], вкаран в затвора по времето на Латортю, казва за РБГ: {{cquote|Стана напълно ясно, че РБГ и Робер Менар не действаха като обективни защитници на свободата на пресата в Хаити, а повече като главни актьори в това, което най-добре може да се опише като кампания за дезинформация срещу правителството на Аристид. Опитите им да свържат Аристид с убийството на [[Жан Доминик]] и последвалото им мълчание, когато набеденият за убиец, Сенатор на Лавалас [[Дани Тусен]], се присъедини към лагера на противниците на Аристид и се кандидатира за президент през 2006 г., е само един от многото примери, които разкриват истинската същност и роля на организации като РБГ. Предоставят невярна информация и изопачават доклади, за да създадат международна опозиция на правителства, смятани за неконтролируеми и неприятелски на Вашингтон, докато подготвят почвата за тяхното премахване с оправданието за атаки срещу свободата на пресата.<ref name="cp2" />}} === Венецуела === ''[[Le Monde diplomatique]]'' критикува поведението на РБГ спрямо правителството на [[Уго Чавес]] във [[Венецуела]], в частност по време на [[опита за преврат през 2002 г.]]<ref name=Diplo_Venezuela /> В [[правото си на отговор]], Робер Менар заявява, че РБГ също така укорява подкрепата на венецуелските медии в опита за преврат.<ref name=Junqua/> РБГ е критикувана и за подкрепата ѝ на версията на ''[[Globovision]]'' за невярното отразяване на събития от земетресението през 2009 г., заявявайки, че Globovision бива преследвана от правителството и администрацията.<ref>''Axis of Logic'', 27 юни 2009, [http://axisoflogic.com/artman/publish/Article_56162.shtml Reporters Without Borders' Lies about Venezuela]</ref> == Вижте също == * [[Цензура на интернет]] * [[Списък с показатели за свобода]] * [[Списък на европейските страни според Индекса за свобода на пресата]] * [[Медийна прозрачност]] * [[Статистики за страните от]] [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] * [[Комисия за защита на журналистите]] * [[Списък на организации „без граници“]] * [[Технологична дифузия]] * [[Гражданска журналистика]] * [[Интернет]] * [[Кибер-дисидент]] * [[Политическа репресия на кибер-дисидентите]] * [[Цензура]] * [[Свобода на словото]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://en.rsf.org/ Reporters Without Borders] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160320180340/http://en.rsf.org/ |date=2016-03-20 }} * [http://www.worldpoliticsreview.com/article.aspx?id=1312 RSF Press Freedom Index: Independent Assessment or EU Propaganda?, John Rosenthal, Nov 6, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080626144521/http://www.worldpoliticsreview.com/article.aspx?id=1312 |date=2008-06-26 }} * [http://www.monde-diplomatique.fr/2002/08/LEMOINE/16804 Coups d'Etat sans frontières, Le Monde, August 2002] {{Превод от|en|Reporters Without Borders|413787143}} {{Портал|Право}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Международни правозащитни организации]] [[Категория:Международни журналистически организации]] [[Категория:Международни организации в Европа]] [[Категория:Носители на награда „Сахаров“|*]] [[Категория:Свобода на словото]] [[Категория:Журналистика]] [[Категория:Организации в Париж]] [[Категория:Свобода на пресата]] [[Категория:Основани през 1985 година]] thm1ljmxn8h6zex2q2wvfoyumuhtuf3 0 204795 12419572 12411849 2024-11-22T08:33:22Z 2A01:5A8:5A4:FECE:8D28:711F:730C:690D 12419572 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стрелец|Стрелец}} {{Зодиакален знак | име = Стрелец | картинка = Sagittarius2.jpg | пояснение = Стрелец | символ = Sagittarius symbol (bold).svg | тропическа начална дата = [[23 ноември]] | тропическа крайна дата = [[21 декември]] | сидерична начална дата = [[16 декември]] | сидерична крайна дата = [[13 януари]] | слънчева начална дата = | слънчева крайна дата = | съзвездие = [[Стрелец (съзвездие)|Стрелец]] | планета управител = [[Юпитер (планета)|Юпитер]] | екзалтация = | изгнание = | падение = [[Меркурий (планета)|Меркурий]] | стихия = [[Огнен знак|Огън]] | качество = Подвижен | цветове = червен, светлосин, Златен, светлозелен,Бял | числа =1, 3, 4, 7, 9, 45 | ден = четвъртък, петък и събота | скъпоценни камъни = розов кварц, [[аквамарин]], [[лунен камък]] | метал = мед}} '''Стрелец''' ({{lang|la|Sagittarius}}) е деветият от зодиакалните знаци в [[астрология]]та, свързан с едноименното съзвездие – [[Стрелец (съзвездие)|Стрелец]]. Родени са между 23 ноември и 21 декември.<ref>[http://astronomyonline.org/observation/zodiac.asp Constellations of the Zodiac]</ref> Съответства на диапазона от 240° – 270° върху [[Небесна координатна система|небесната координатна система]]. == Вижте също == * [[Стрелец (съзвездие)]] == Източници == <references/> {{мъниче|астрология}} {{Зодиак}} [[Категория:Астрологични знаци]] 4890xci05gqeuwld1l4hzt7fwtqq9jn 0 206767 12418686 12410388 2024-11-21T12:53:13Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация 12418686 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = „Мулен Руж!“ | име_оригинал = Moulin Rouge! | картинка = | режисьори = Баз Лурман | продуценти = Баз Лурман, Фред Берън, Мартин Браун | сценаристи = Баз Лурман, Крейг Пийрс | актьори = [[Юън Макгрегър]], [[Никол Кидман]], [[Кайли Миноуг]], [[Джим Броудбент]] | музика = Крейг Армстронг, Мариус де Врийс | разпространител = 20th Century Fox | премиера = [[1 юни]] [[2001]] | времетраене = 128 минути | страна = [[Австралия]], [[САЩ]], [[Великобритания]] | език = английски | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0203009 | уебсайт = http://www.clubmoulinrouge.com/ }} '''„Мулен Руж!“''' е филм на режисьора Баз Лурман от 2001 г. с участието на [[Никол Кидман]] и [[Юън Макгрегър]]. == Сюжет == {{сюжет}} {{редактирам}} През 1900 г. в Париж Крисчън, млад писател, депресиран от скорошната смърт на жената, която е обичал, започва да пише тяхната история на пишещата си машина. Година по-рано, през 1899 г., Кристиан пътува до Париж и се установява в района на Монмартър, за да води бохемски живот. Неочаквано той се среща с известния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който заедно с приятелите си пише пиеса, наречена „Spectacular Spectacular“. С помощта на Кристиян пиесата е написана и веселата компания отива в прочутото парижко кабаре „Мулен Руж“, за да очарова с красотата и литературния си талант известната куртизанка Сатин, която от своя страна да убеди Харолд Зидлер, собственикът на „Мулен Руж“, за да позволи на Крисчън да постави „Spectacular Spectacular“ на сцената на кабарето. Зидлер обаче е зает с нещо съвсем различно: използвайки Сатин като сексуална примамка за глупавия, но много богат херцог Монрот, Зидлер се опитва да примами много пари от похотливия богаташ, за да превърне „Мулен Руж“ в истински театър. След срещата Сатин бърка Крисчън с херцога и се опитва да го съблазни, но Крисчън разкрива на Сатин кой е той. По това време херцогът, изтощен от страст, избухва в Сатин. Виждайки млад мъж на леглото на Сатин, херцогът е бесен от ревност, но с помощта на Зидлер и неговите приятели бохеми, Крисчън убеждава херцога, че репетира със Сатин история за красива индийска куртизанка, която се влюбва в беден свирещ на ситар, когото тя погрешно взе за злия махараджа. Херцогът успява да бъде измамен, той е готов да инвестира парите си в това представление, но херцогът изисква в замяна Зидлер да подпише договор, според който след шоуто „Мулен Руж“ и Сатин ще му принадлежат. В кабарето започват да се строят грандиозни декорации, а Сатин и Крисчън все повече се влюбват един в друг и си уреждат срещи под прикритието на репетиции за бъдещия спектакъл. Херцогът е уморен от това, че Сатин не идва да го види на среща и е готов да наруши договора, но Зидлър успява да убеди Сатин да обърне поне малко внимание на херцога. Тя се кани да отиде на среща с херцога, но изведнъж губи съзнание. Извикан е лекар, който преглежда Сатин и поставя ужасна диагноза – тя има белодробна туберкулоза и скоро ще умре. На последната репетиция Нини, една от танцьорките, която ревнува от славата на Сатин, намеква на херцога, че „индийското“ парче всъщност представлява връзката между него, Крисчън и Сатин. Разгневеният херцог изисква от Крисчън шоуто да завърши със сватбата на куртизанката с махараджата, а не с финала, в който красивото момиче се омъжва за ситаристката. Зидлер моли Сатин да прекара нощта при херцога, но след като дойде при херцога през нощта, Сатин не може да прекрачи себе си и да предаде любовта си Крисчън. Тя идва при Крисчън и те решават да избягат от Париж. Зидлър намира Сатин в съблекалнята й, опаковайки нещата си. Той й казва, че болестта й е фатална, че херцогът планира да убие Крисчън и че ако тя иска Крисчън да живее, трябва да скъса с него напълно и да бъде с херцога. Събрал всичките си актьорски способности, Сатин идва при Крисчън и заявява, че не го обича и остава в кабарето. В деня на премиерата Сатин излиза на сцената и играе ролята на индийска куртизанка. Внезапно Крисчън избухва на сцената, хвърля пари в краката на Сатин и казва, че услугите на проститутката трябва да бъдат платени. След това, обръщайки се към херцога, Крисчън казва, че му дава Сатин, и след това започва да напуска залата. Но тогава Сатин, обръщайки се към Крисчън, започва да пее любовна песен и Крисчън, осъзнавайки, че Сатин наистина го обича, се втурва към нея на сцената. По време на песента херцогът и бодигардът му се опитват няколко пъти да застрелят влюбените, но Зидлер и други актьори им пречат да го направят. Крисчън и Сатин публично заявяват любовта си един на друг, а опозореният херцог бяга завинаги от кабарето. Публиката избухва в аплодисменти, но след като завесата се затваря, Сатин пада и, умирайки, моли Крисчън да напише тяхната история, така че тя винаги да бъде с него. Историята датира от 1900 г. „Мулен Руж“ е затворен, шоуто е приключило и Крисчън завършва да пише историята си със Сатин, заявявайки, че любовта им ще живее вечно. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Никол Кидман]] |Сатин – кабаретната звезда |- |[[Юън Макгрегър]] |Крисчън – млад английски поет и писател |- |[[Джим Бродбент]] |Харолд Зидлър – импресарио на кабаре |- |[[Ричард Роксбърг]] |херцога Монрот |- |[[Джон Легуизамо]] |[[Анри дьо Тулуз-Лотрек]] |- |[[Яцек Коман]] |изпаднал в безсъзнание аржентинец |- |[[Каролайн О'Конър]] |Нини „Крака във въздуха“ – кабаретна танцьорка |- |[[Кери Уокър]] |Мари |- |Лара Мълкахи |„Милфа Фромаж“ |- |[[Гари Макдоналд]] |доктор |- |Матю Уитет |[[Ерик Сати]] |- |[[Дейвид Уенъм]] |Одри |- |[[Кируна Стамел]] |„Малката Принцеса“ |- |[[Деобиа Опарей]] |клоун „Шоколад“ |- |[[Кайли Миноуг]] |„Зелената фея“ |- |[[Ози Озбърн]] |гласа на „Зелената фея“ |- |[[Питър Уитфорд]] |мениджърът на сцената |- |Линал Хафт |Уорнър |- |[[Норман Кей]] |докторът на Сатин |- |[[Артър Дигнам]] |бащата на Крисчън |- |[[Карол Скинър]] |хазяйката |- |[[Джонатан Харди]] |„Човек от Луната“ |- |[[Пласидо Доминго]] |гласа на „Човек от Луната“ |- |Кийт Робинсън |„Ле Петоман“ |- |[[Тара Морис]] |проститутка |- |Сю-Елън Шок |„Малка кукла“ |- |[[Кип Гамблин]] |латино танцьор |} == Снимачен процес == * Номиниран е за 8 „[[Оскар]]а“, като печели 2 от тях. Заснет е в [[Австралия]] и представлява романтичен [[мюзикъл]]. * Колието, носено от Никол Кидман във филма, е направено от истински диаманти и платина и е най-скъпото бижу, използвано някога в световното кино. Колието, създадено от фирмата за бижута „Stefano Canturi“, е направено от 1308 диаманта с общо тегло 134 карата и струва 1 милион долара. * Снимките бяха спрени за две седмици през ноември 1999 г., след като Никол Кидман счупи две ребра и нарани коляното си, докато репетираше танцова програма за филма. По време на лечението Кидман заснема някои сцени, докато седи в инвалидна количка. * За да направят краката на актьора Джон Легуизамо толкова къси, колкото всъщност имаше неговият герой Тулуз-Лотрек, бяха използвани различни кинематографични трикове. Понякога Легуизамо носеше специални сини чорапи на краката си, които бяха „отрязани“ по време на монтажа, правейки краката му по-къси. Но най-често Легуизамо трябваше да ходи на колене, носейки специални скоби за крака. Това „неестествено“ ходене увреди коленете на актьора и след края на снимките Легуизамо трябваше да се подложи на няколко седмици специална физиотерапия, за да възстанови коленните си стави. * В оригиналния сценарий Сатин има тригодишно дете и историята е разказана на това дете от Крисчън. * Никол Кидман носеше перука през целия филм. * Гардеробът на филма се състоеше от триста костюма и се обслужваше от осемдесет дизайнери на костюми. * Филмът откри филмовия фестивал в Кан през 2001 г. * Продукцията продължи твърде дълго за графика за заснемане и екипът трябваше да напусне Fox Studios в Сидни, за да направи място за „[[Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват]]“ (2002), който също включва Юън Макгрегър. Затова някои сцени от филма са заснети в Мадрид. * Сюжетът на филма е „смес“ от сюжети, взети от три различни литературни и музикални произведения. Млад писател, влюбен в неизлечимо болно момиче, е сюжетът на романа на Анри Мюргер „Сцени от живота на една бохема“. Красива, неизлечимо болна куртизанка, която отхвърля богат стар любовник в името на истинската любов към млад мъж, е сюжетът на операта „[[Травиата]]“, базирана на романа на [[Александър Дюма-син]] „Дамата с камелиите“. И накрая, сюжетът на млад писател, който пътува до „адския“ свят на „Мулен Руж“, за да намери любовта си и да се опита да я върне в „горния свят“, в „света на светлината“, е заимстван от опера “Орфей в подземния свят” [[Жак Офенбах]]. * Джим Бродбент имаше нужда от два часа и половина преди всяка снимка, за да влезе в костюма си и да се преобрази в дебелия мъж. * В сцената, в която всички господа хвърлят шапките си във въздуха, шапките са окачени на тънка въдица. * „Кръвта“, която изкашля героят на Никол Кидман, всъщност е смес от червен хранителен оцветител, царевичен сироп и вода. * Филмът е заснет в продължение на 192 дни. * На Никол Кидман й отне около 20 минути, за да облече корсета. * [[Роуън Аткинсън]] и [[Алън Къминг]] първоначално бяха разглеждани за ролята на Тулуз-Лотрек, с Джон Легуизамо за ролята на латиноамериканския танцьор. * По време на заснемането на танцови номера Coca-Cola се разтриваше по пода, за да не се подхлъзват краката на танцьорите. * На „[[Ролинг Стоунс]]“ не беше позволено да използват една от песните си във филма. * Премиерата на филма беше в Австралия пред публика от едва 250 души в малкото провинциално градче Тари, на 200 мили северно от Сидни. Баз Лурман израства близо до Тари, където семейството му притежаваше бензиностанция. 250 билета за първото кинопрожекция бяха продадени в местна аптека. * Поради нараняване на коляното, получено в този филм, Никол Кидман не успя да участва в снимките на „[[Паник стая]]“ (2002) и беше заменена от Джуди Фостър. * Актьорът Ричард Роксбърг прекара само седмица на снимачната площадка. * [[Хийт Леджър]], [[Хю Джакман]], [[Джейк Джилънхол]] и [[Ронан Кийтинг]] бяха разглеждани за ролите на Крисчън, [[Кейт Уинслет]], [[Хилари Суонк]], [[Рене Зелуегър]], [[Дрю Баримор]], [[Натали Мендоса]], [[Чарлийн Спитери]] и [[Софи Елис-Бекстор]]– ролята на Сатин. * Първоначално „Зелената фея“ трябваше да бъде дългокос, мускулест мъж с гигантски ситар и Ози Озбърн беше нает да осигури вокали за „феите“. Кайли Миноуг в крайна сметка играе ролята на „феята“, но Озбърн издава гърлен „фея“ писък. * Думата „любов“ и нейните вариации („любим“, „обича“, „обичам“ и т.н.) се произнасят 143 пъти във филма. * В действителност танцьорите на „Мулен Руж“ не носеха бикини, но тъй като филмът беше оценен като PG-13, всички танцьори носеха бикини. * Когато Сатин пееше, разкрачвайки се на трапец, режисьорът използваше синя светлина поради бледия тон на кожата на Никол Кидман. * „Come What May“ първоначално е написана от композитора Дейвид Бервалд за филма „[[Ромео и Жулиета (филм, 1996)|Ромео и Жулиета]]“ (1996), но не е използвана там. Във филма „Мулен Руж“ тази песен е изпълнена за сценичното шоу на Крисчън и това е единствената напълно оригинална песен в целия филм. Тъй като тази песен е написана за друг филм, тя беше изключена от номинацията за Оскар за най-добра оригинална песен. * В музикалния номер „Like A Virgin“ гласът на Джим Бродбент е дублиран от оперен певец, който имитира вокалното изпълнение на Бродбент. * И Никол Кидман, и Юън Макгрегър носеха колани за сцените със слонове, тъй като актьорите бяха на приблизително 18 метра над земята. * След излизането на филма певицата Кортни Лав каза в интервю, че е трябвало да получи ролята на Сатин, но режисьорът е избрал Никол Кидман, поради което Кортни е много обидена на Кидман. След като научи за това твърдение, Баз Лурман описа разликата между двете актриси: „Кортни е огън, а Никол е лед“. * Сцената за Spectacular Spectacular беше специално подсилена, за да издържи тежестта на галопиращия кон, който злият Махараджа трябваше да язди през сцената. В резултат на това сцената не е включена във филма, но белият кон се появява мимолетно в един кадър. * Филмът е един от „1001 филма, които трябва да видите, преди да умрете“ на Стивън Шнайдер. * Филмът трябваше да включва известната песен „My way“, изпята от Франк Синатра, а херцогът трябваше да пее във филма. По време на финалната редакция обаче песента беше премахната, въпреки че на финала херцогът многократно крещи: „По моя начин!“ * Режисьорът Лурман покани Мерилин Менсън да изпълни песента “Smells Like Teen Spirit”. Когато Кортни Лав, която отдавна беше в конфликт с Менсън, разбра за това, тя беше бясна. Кортни се възползва от клауза в договора си, която изисква само тя да одобрява певци, които да изпълняват песни на покойния й съпруг Кърт Кобейн. Саундтракът на песента беше изхвърлен от вече завършения филм, а продуцентите шест дни преди премиерата намериха неизвестна музикална група, която записа песента отново. * От 100 до 150 души са участвали едновременно в изграждането на декора на „Мулен Руж“. * През май 1999 г. Никол Кидман беше заета със снимките на филма „[[От Русия с любов (филм, 2001)|От Русия с любов]]“ (2001), но още през юли напусна проекта, за да започне снимките в „Мулен Руж“. В очакване на Кидман продукцията на филма „От Русия с любов“ беше спряна. Въпреки това, когато Кидман приключи снимките на „Мулен Руж“, снимките на „От Русия с любов“ започнаха само шест месеца по-късно, тъй като тя трябваше да изчака реброто на Кидман, което тя счупи на снимачната площадка на „Мулен Руж“. == Външни препратки == * [http://www.clubmoulinrouge.com Официален сайт] {{Webarchive|url=http://webarchive.loc.gov/all/20021113091150/http%3A//www.clubmoulinrouge.com/ |date=2002-11-13 }} * {{imdb title|0203009|Мулен Руж}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Сателит за най-добър филм}} [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] [[Категория:Филми, носители на „Оскар“ за най-добър дизайн на костюмите]] [[Категория:Австралийски музикални филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Британски музикални филми]] [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Кабарета в Париж|*]] [[Категория:Джузепе Верди]] [[Категория:Филми на Баз Лурман]] j221jkcnjglmib2p9yaljhpot5jhyzb 0 207028 12419150 12080267 2024-11-21T21:12:02Z Danissimo 21020 12419150 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Hankook Tire | лого = Hankook Tire logo.svg | лого-описание = | px = | картинка = Hankook Tire Hannover.jpg | картинка-описание = | тип = публична | търгувана_като = [[Корейска фондова борса|KRX]]: [https://finance.naver.com/item/main.nhn?code=161390 161390] | индустрия = авточасти | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = 1941 г. | основател = Чо Хон Джъ | закриване = | град = [[Сеул]] | страна = | локации = | положение = | ключови фигури = Чо Хюн Бум <small>(директор)</small> | директор = | заети = | продукти = | продукция = | услуги = | годишен оборот = 6795 милиарда [[Южнокорейски вон|KRW]] (2018) | годишни приходи = | печалба = 530 милиарда [[Южнокорейски вон|KRW]] (2018) | баланс = | пазарна капитализация = | собственик = | притежава = | холдинг = | подразделения = | дъщерна компания = | девиз = | сайт = [http://www.hankooktire.com/ www.hankooktire.com] | допълнение = | общомедия = Hankook Tire }} '''Hankook Tire''' е [[Южна Корея|южнокорейски]] производител на [[Автомобилна гума|гуми]] за автомобили, лека и тежка транспортна и товарна техника, миниавтобуси и [[автобус]]и. Фирмата е основана през [[1941]] година. Първият европейски филиал е създаден във [[Франция]] през [[1996]] година. Днес Hankook има филиали в [[Германия]], [[Англия]], [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Испания]], [[Турция]], [[Русия]] и [[Унгария]]. == Хронология == * 1941 – Основаване * 1979 – Ханкук Тайър създава най-големия завод за производство на гуми в света * 1981 – Създаване на дъщерна фирма в САЩ – Hankook Tire America Corporation * 1982 – Стартира дейност първият център на Ханкук Тайър за дистрибуция и продажба на гуми извън Южна Корея * 1994 – Открит е европейски технически център в Хановер, Германия. Създаден е клон в Пекин * 1996 – Открит е филиал във Франция * 1998 – Построени са технически център и завод в Китай. Ханкук Тайър получава наградата Q1 на Ford Motor Company * 2001 – Открит е филиал в Холандия * 2003 – Стратегически съюз с Мишлен * 2004 – Нова корпоративна идентичност и концепция. „Driving Emotion“ става слоган на Ханкук Тайър * 2006 – Открит е завод в Унгария * 2007 – Ханкук Тайър става 7-ият най-голям производител на гуми в света * 2008 – Стартира „Технологичен контрол“ – философията на Ханкук Тайър за модерна технология * 2016 – Ханкук Тайър стартира „Laufenn“ в Европа: нова марка автомобилни гуми == Източници == * [http://www.gumitebg.com/gumi-hankook Гумите БГ, Ханкук Тайър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140820032029/http://www.gumitebg.com/gumi-hankook |date=2014-08-20 }} <references /> [[Категория:Компании в Сеул]] [[Категория:Производители на гуми]] [[Категория:Основани в Южна Корея през 1941 година]] mwzahcs19ltlzd2tmpwif1me3kk23q2 0 210113 12419056 12418579 2024-11-21T19:45:32Z Пища Хуфнагел 119943 12419056 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = „Хюман Райтс Уоч“ | лого = Hrw logo.svg | снимка = | пояснение = | тип = [[неправителствена организация]] | акроними = HRW | седалище = | ръководител = Тирана Хасан <small>(изпълнителен директор)</small> | език = | положение = | основана = 1978 г. | закрита = | членове = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = [https://www.hrw.org/ Hrw.org] | бележки = | общомедия = Human Rights Watch }} '''„Хюман Райтс Уоч“''' (ХРУ) ({{lang|en|Human Rights Watch (HRW)}}, в [[превод]] ''Наблюдение на човешките права'') е [[неправителствена организация]], поставила си за цел да наблюдава спазването на [[човешки права|човешките права]]. Седалището на организацията е в [[Ню Йорк]]. Днес ''Хюмън Райтс Уоч'' е най-голямата международна институция в тази сфера. == Факти == ''Хюман Райтс Уоч'' е създадена през 1978 г. от [[евреи]]те Робърт Бърнщайн, Джери Лейбър и Арие Найер<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2009/10/20/opinion/20bernstein.html?_r=1&em|title=Rights Watchdog, Lost in the Mideast|last=Bernstein|first=Robert L.|date=October 19, 2009|newspaper=The NY Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20140311010135/http://www.nytimes.com/2009/10/20/opinion/20bernstein.html?_r=1&em|archive-date=March 11, 2014|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=http://hrp.law.harvard.edu/events-calendar/wednesday-april-18-a-talk-by-aryeh-neier-co-founder-of-human-rights-watch-president-of-the-open-society-foundations/ |title=A Talk by Aryeh Neier, Co-Founder of Human Rights Watch, President of the Open Society Foundations |work=Harvard University |date=April 16, 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180526041041/http://hrp.law.harvard.edu/events-calendar/wednesday-april-18-a-talk-by-aryeh-neier-co-founder-of-human-rights-watch-president-of-the-open-society-foundations/ |archive-date=May 26, 2018 |url-status=live |достъп_дата=2024-11-13 |архив_дата=2018-05-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180526041041/http://hrp.law.harvard.edu/events-calendar/wednesday-april-18-a-talk-by-aryeh-neier-co-founder-of-human-rights-watch-president-of-the-open-society-foundations/ }}</ref> под името ''[[Хелзинки Уоч]]'' (Helsinki Watch), в превод „Хелзинкски наблюдател“,<ref>{{икона|en}} [http://www.hrw.org/annual-report/1998/20years.html 20 години ХРУ], www.hrw.org/annual-report, посетен на 20 септември 2008.</ref> във [[Финландия|финландската]] [[столица]] първоначално с цел наблюдаването на човешките права в държавите, гравитиращи около [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], договорено от [[ОССЕ]] на конференцията в [[Хелзинки]] през 1975 година. С течение на годините обхватът на дейността и се разширява до над 70 страни. През 1988 г. ''Хелзинки Уоч'' се обединява с няколко международни организации, които преследват сходни цели под името ''Хюман Райтс Уоч''. ''Хюман Райтс Уоч'' е една от шестте неправителствени организации, които през 1998 г. създават „коалиция за спирането на набиране на деца-войници“ (от анг. ''Coalition to Stop the Use of Child Soldiers''). ''Хюман Райтс Уоч'' има над 233 служители, повечето от които работят на доброволчески начала, без заплащане. През 2006 г. бюджетът на организацията е бил 29,8 млн. щатски долара. ''Хюман Райтс Уоч'' се финансира само от дарения на частни лица и фондации. Финансова помощ от държавни органи и институции категорично се отхвърля, с което организацията гарантира своята независимост<ref>{{икона|de}} [https://archive.is/20120712074730/hrw.org/german/about/hufiggestelltefragen.htm%2312 Einige haufig gestellte Fragen uber Human Rights Watch], сайт на Хюман Райтс Уоч, архивирано на 12 юли 2012.</ref>. В България на същия принцип действа [[Български хелзинкски комитет|Българският хелзинкски комитет]]. == Цели == Работата на ''Хюман Райтс Уоч'' се концентрира върху решарширането, документирането, публикуването на нарушения върху фундаменталните човешките права. Главният фокус на организацията се концентрира върху [[расова дикриминация|расова]] и [[полова дикриминация]], [[корупция]] сред правителства и прекомерното използване на сила от държавни служители (като например изтезания от полицейски служители). Основните цели на ''Хюман Райтс Уоч'' са: * да следи спазването на човешките права по света и публикува събраните данни и анализи; * да защитава правата на хора, лишени от свобода, академични свободи; на бежанци, емигранти и др. * да мобилизира общественото мнение за защита на човешките права; * да организира усилено наблюдение за спазването на човешките права в кризисни райни на света (Близкия изток, [[Чечения]], [[Косово]] и др.) == Позиции заемани от организацията == * Като повечето неправителствени организации и ''Хюман Райтс Уоч'' се обявява против [[Смъртно наказание|смъртното наказание]]; * ''Хюман Райтс Уоч'' се застъпва за легален и безпрепятсвен [[аборт]]; * на 2 юли 2005 г. ''Хюман Райтс Уоч'' дава под съд в щата [[Илиноис]] тогаващния министър на отбраната на САЩ [[Доналд Ръмсфелд]] за неговото толериране на изтезанието в американските военни затвори. За първи път в историята на САЩ е повдигнато обвинение срещу член на федералното правителство. * По време на [[Израелско-ливанска криза (2006)|Израелско-ливанска криза]] през 2006 г. ''Хюман Райтс Уоч'' обвинява публично Израел във „[[Военно престъпление|военни престъпления]]“ заради това, че е използвал [[касетъчни муниции|касетъчни бомби]] при нападението си над град Кана на 30 юли, че е извършил нападения над болници и линейки и в използването на фосфорни бомби<ref name="BBC News">{{икона|en}} BBC News: [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/5232434.stm ''Qana bombs an Israeli war crime''], 31 юли 2006.</ref>. * По време на [[Руско-грузинска война (2008)|Руско-грузинска война]] през 2008 г. ''Хюман Райтс Уоч'' обвинява Русия в използването на касетъчни бомби над цивилни цели в градовете [[Гори (град)|Гори]] и [[Руиси]], които са приченили смъртта на 11 цивилни, между които един холандски журналист<ref>{{икона|en}} [http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/14/georgi19625.htm Georgia: Russian Cluster Bombs Kill Civilians] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101029200741/http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/14/georgi19625.htm |date=2010-10-29 }}, сайт на Хюман Райтс Уоч.</ref>. ''Хюман Райтс Уоч'' съобщава и за извършени „[[Военно престъпление|военни престъпления]] и тежки нарушения на човешките права“ от страна на руските войски и опериращите под тяхна закрила осетински, абхазки и казашки [[паравоенни]] формирования над грузинско цивилно население<ref>{{икона|en}} [http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/28/georgi19712.htm Georgia: Satellite Images Show Destruction, Ethnic Attacks. Russia Should Investigate, Prosecute Crimes], сайт на Хюман Райтс Уоч, 30 август 2008.</ref><ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=143025&srcpos=13 Грузия скъса дипломатическите си отношения с Русия], mediapool.bg 30 август 2008.</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.hrw.org/photos/2008/georgia0808/ Burning and Looting of Ethnic Georgian Villages in South Ossetia], сайт на Хюман Райтс Уоч, 30 август 2008.</ref>. == Награди == През април 2005 г. „Фондация [[Теодор Хойс]]“ удостоява ''Хюман Райтс Уоч'' с 40-а „Теодор Хойс награда за гражданска инициатива и смелост в областта на демокрацията“. == Вижте също == * [[Хелзинки Уоч]] * [[Амнести интернешънъл]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.hrw.org Официален сайт] {{икона|en}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|САЩ}} [[Категория:Международни правозащитни организации]] [[Категория:Правозащитни организации в САЩ]] [[Категория:Организации в Ню Йорк]] 124csg6paqany8rtwgcnpo7ftbf26st 0 212796 12419178 11725358 2024-11-21T21:47:43Z Sijorl49 259021 Курсив заменен с кавички, премахната информация не по темата 12419178 wikitext text/x-wiki '''Иванът''' е [[България|българска]] [[рок]] [[музикална група|група]]. Името е посветено на историята за Иванът. Групата е сформирана от Христо Караславов, вокал. Негова е и заслугата за повечето текстове. Последният им издаден албум е ''Нахранване на животното'' записан през юни 2003 и ноември 2004 година в Студио „Сити“. Албумът съдържа 10 песни. == Членове == * Христо Караславов – вокал * Радоил „Радо“ Генчев – китари и вокал * Тодор „Тошето“ Спасов – бас * Йордан „Данчо“ Стоянов – тарамбука * Йордан „Дани“ Рибаров – клавиши == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [http://bg-rock-archives.com/bio.php?band_id=1175 Иванът] в [[Български рок архиви]] {{мъниче|музикант}} {{Портал|Музика|България}} [[Категория:Български рок групи]] [[Категория:Основани в България през 1994 година]] dd3lo18fgzfii1483qvisi5liucfatm 0 214779 12419241 11854956 2024-11-22T00:12:04Z Niki Yooff 24726 12419241 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} '''Граница''' е средновековна [[крепост]], останки от която са запазени в местността „Градището“, на естествено защитено място, на около 4 km югозападно от едноименното село [[Граница (село)|Граница]], [[община Кюстендил]]. Местоположението ѝ показва, че крепостта е контролирала пътя [[Велбъжд]]&nbsp;– [[Щип]] и е част от отбранителния пръстен на града. Градена е от камъни, споени с бял хоросан. Формата ѝ е неопределена. Установява се наличието на кръгли кули. Крепостта се отнася към времето на [[Втората българска държава]]. Близо до крепостта се намира и граничкият манастир „Свети Лука“, построен върху по-ранни основи. В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори [[Алексий I Комнин|Алексий]]&nbsp;[[Алексий I Комнин|I Комнин]] (1081&nbsp;– 1118), [[Мануил I Комнин]] (1143&nbsp;– 1180), [[Андроник I Комнин]] (1183&nbsp;– 1185) и [[Исак II Ангел]] (1185&nbsp;– 1195). == Източници == * {{Кюстендил|}} [[Категория:Крепости в област Кюстендил]] [[Категория:България през Средновековието]] [[Категория:Община Кюстендил]] [[Категория:Осогово]] 5yjojcn12zilwq046krruuqshrwjb2d 12419247 12419241 2024-11-22T00:12:38Z Niki Yooff 24726 12419247 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} '''Граница''' е средновековна [[крепост]], останки от която са запазени в местността „Градището“, на естествено защитено място, на около 4 km югозападно от едноименното село [[Граница (село)|Граница]], [[община Кюстендил]]. Местоположението ѝ показва, че крепостта е контролирала пътя [[Велбъжд]]&nbsp;– [[Щип]] и е част от отбранителния пръстен на града. Градена е от камъни, споени с бял хоросан. Формата ѝ е неопределена. Установява се наличието на кръгли кули. Крепостта се отнася към времето на [[Втората българска държава]]. Близо до крепостта се намира и граничкият манастир „Свети Лука“, построен върху по-ранни основи. В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори [[Алексий I Комнин|Алексий]]&nbsp;[[Алексий I Комнин|I Комнин]] (1081&nbsp;– 1118), [[Мануил I Комнин|Мануил]]&nbsp;[[Мануил I Комнин|I Комнин]] (1143&nbsp;– 1180), [[Андроник I Комнин|Андроник]]&nbsp;[[Андроник I Комнин|I Комнин]] (1183&nbsp;– 1185) и [[Исак II Ангел|Исак]]&nbsp;[[Исак II Ангел|II Ангел]] (1185&nbsp;– 1195). == Източници == * {{Кюстендил|}} [[Категория:Крепости в област Кюстендил]] [[Категория:България през Средновековието]] [[Категория:Община Кюстендил]] [[Категория:Осогово]] 2ikgor65vhcagg5l41whftymxda5byq 12419272 12419247 2024-11-22T00:22:55Z Randona.bg 249543 12419272 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} '''Граница''' е средновековна [[крепост]], останки от която са запазени в местността „Градището“, на естествено защитено място, на около 4 km югозападно от едноименното село [[Граница (село)|Граница]], [[община Кюстендил]]. Местоположението ѝ показва, че крепостта е контролирала пътя [[Велбъжд]] – [[Щип]] и е част от отбранителния пръстен на града. Градена е от камъни, споени с бял хоросан. Формата ѝ е неопределена. Установява се наличието на кръгли кули. Крепостта се отнася към времето на [[Втората българска държава]]. Близо до крепостта се намира и граничкият манастир „Свети Лука“, построен върху по-ранни основи. В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори [[Алексий I Комнин]] (1081– 1118), [[Мануил I Комнин]] (1143 – 1180), [[Андроник I Комнин]] (1183 – 1185) и [[Исак II Ангел]] (1185 – 1195). == Източници == * {{Кюстендил|}} [[Категория:Крепости в област Кюстендил]] [[Категория:България през Средновековието]] [[Категория:Община Кюстендил]] [[Категория:Осогово]] 6o2d5d4p3gmt0h89z2kys6soqe11aot 12419536 12419272 2024-11-22T07:34:59Z Niki Yooff 24726 форматиране 12419536 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} '''Граница''' е средновековна [[крепост]], останки от която са запазени в местността „Градището“, на естествено защитено място, на около 4 km югозападно от едноименното село [[Граница (село)|Граница]], [[община Кюстендил]]. Местоположението ѝ показва, че крепостта е контролирала пътя [[Велбъжд]] – [[Щип]] и е част от отбранителния пръстен на града. Градена е от камъни, споени с бял хоросан. Формата ѝ е неопределена. Установява се наличието на кръгли кули. Крепостта се отнася към времето на [[Втората българска държава]]. Близо до крепостта се намира и граничкият манастир „Свети Лука“, построен върху по-ранни основи. В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори [[Алексий I Комнин]] (1081 – 1118), [[Мануил I Комнин]] (1143 – 1180), [[Андроник I Комнин]] (1183 – 1185) и [[Исак II Ангел]] (1185 – 1195). == Източници == * {{Кюстендил|}} [[Категория:Крепости в област Кюстендил]] [[Категория:България през Средновековието]] [[Категория:Община Кюстендил]] [[Категория:Осогово]] t23vwmzjuyzl6upcaogpjgata47aqw5 0 215285 12418926 12022204 2024-11-21T17:33:39Z Niki Yooff 24726 12418926 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Никола|Свети Никола}} {{Храм | име = „Свети Никола“ | име-оригинал = | картинка = Sv.Nikola.Slokoschtica.2.JPG | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Слокощица]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XVI век | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Никола“''' е [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Слокощица]], община Кюстендил. Църквата се намира в края на Горната махала на село Слокощица, вляво от шосето, на левия бряг на река Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла [[апсида]], с външни размери 7 Х 5,30 m. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването и е заменен със стреховиден. Изградена през XVI век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (община Дебър)|Осой]], сега в [[Северна Македония]]. Над входа е изрисуван патронът на църквата [[Николай Мирликийски|Свети Никола]], под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]] – Село Слокощица. Антропо-географско изучаване. 1929 г.; * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]] – Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН, с.250; * Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.; * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28; * {{Кюстендил|}} == Галерия == <gallery> Sv.Nikola.Slokoschtica.2.JPG Sv.Nikola.Slokoschtica.5.JPG Sv.Nikola.Slokoschtica.6.JPG Sv.Nikola.Slokoschtica.3.JPG Sv.Nikola.Slokoschtica.4.JPG </gallery> == Външни препратки == * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Никола (Слокощица)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Никола (Слокощица)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Никола (Слокощица)]] [[Категория:Средновековни църкви в България|Никола (Слокощица)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Никола (Слокощица)]] [[Категория:Паметници на културата в област Кюстендил]] [[Категория:Основани в Османската империя през 16 век]] gxgychfjpisr026vtxju63paoa97ovr 0 215503 12418912 12023478 2024-11-21T17:11:03Z Niki Yooff 24726 12418912 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети апостоли Петър и Павел|Свети апостоли Петър и Павел}} {{Храм | име = „Св. св. Петър и Павел“ | име-оригинал = | картинка = Prekolnica.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Преколница]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = трикорабна псевдобазилика | архитектурен стил = възрожденски | време на изграждане = 1848 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} '''„Св. св. Петър и Павел“''' е [[Възраждане|възрожденска]] българска [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Преколница]], община Кюстендил. Църквата се намира в центъра на селото. Представлява трикорабна псевдо[[базилика]], изградена от дялани ломени камъни и червени тухли, споени с бял хоросан. Построена е през 1848 г. според ктиторския каменен надпис над вратата, която води към наоса и султанския [[ферман]], съхраняван в Националната библиотека в [[София]]. Има размери 22 Х 12 m, отворен масивен пристроен [[нартекс]] от запад и замрежена галерия на женското отделение. Централният кораб на [[наос]]а има таван с три слепи купола. Ктиторският надпис над вратата гласи: {{цитат|Сей Свещений храм Светих Верховних Апостолов Петра и Павла. Согради се царским дозволением [[Абдул Меджид]]а. И на время митрополита [[Артемий Александрийски|Артемия Критски]]. Епископствующий Еритрон Захария. Настоянием же первим попа Малин Стояновича от село Преколница. И иконом попа Новко от Кюстендил исподруга их Митре Боцева. Ктитори приложници и спомоществователи село Преколница и вси села. 1848, месец июни 1 ден от Кюстендил и всей села.}} [[Иконостас]]ът е двуреден, изпълнен с ярки багри в топла гама, дело на майстор [[Коте Гюви]] (1820 - 1910) от град [[Сапарева баня]]. [[Олтар]]ните двери са украсени с резба, както и арката над тях (с изображение на двуглав орел), венчилката и владишкия трон. [[Икона|Иконите]] са дело на Петрос Георгиадис от Янинско и са изрисувани в 1849 г.<ref>{{Василиев|267 - 268}}</ref> Църквата се отличава със сдържан разчленен обем, обогатен с ажура на металните решетки на прозоречните отвори и средновековно звучене на портика на запад с вълнообразния масивен [[корниз]] над него. В двора е запазена част от [[килийно училище|килийното училище]] – стаята на учителя и пещта за обредни празненства с надпис „1 юни 1848“. В източната част на двора са надгробните паметници на ктиторите Митре Боцев и Малин Стоянович. Църквата е паметник на културата. Църквата чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни. == Литература == * {{Кюстендил|}} == Галерия == <gallery class="center"> Prekolnitza.04.JPG|църквата „Св.Петър и Павел“ – общ изглед Sveti.Petar&Pavel.Prekolnitza.02.JPG|входа към двора на църквата „Св.Петър и Павел“ Prekolnitza.05.JPG|църквата „Св.Петър и Павел“ – общ изглед Prekolnitza.06.JPG|църквата „Св.Петър и Павел“ – общ изглед Sv.Petar&Pavel.Pr.05.jpg|килийното училище в двора на църквата. Sv.Petar&Pavel.Pr.18.jpg|ктиторски надпис в нартекса Sv.Petar&Pavel.Pr.23.jpg|църковния олтар Image-Sv.Petar&Pavel.Pr.24.jpg|църковния олтар – кръста Sv.Petar&Pavel.Pr.24.jpg|църковния олтар – двуглавия орел Sv.Petar&Pavel.Pr.26.jpg|църковния олтар Sv.Petar&Pavel.Pr.27.jpg|църковния олтар Sv.Petar&Pavel.Pr.28.jpg|църковния олтар Sv.Petar&Pavel.Pr.29.jpg|Божията майка – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.30.jpg|Свети Петър и Павел – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.31.jpg|Свети Никола – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.32.jpg|Свети Георги – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.36.jpg|Свети Димитър – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.37.jpg|Исус Вседържител – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.38.jpg|Св.Василий Велики, Св.Йоан Златоуст и Св.Григорий Богослов – икона Sv.Petar&Pavel.Pr.39.jpg|Свети Илия – икона </gallery> == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Петър и Павел (Преколница)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Петър и Павел (Преколница)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Петър и Павел (Преколница)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1848 година]] fnjsz5qkblcdhxl5coj6ucor586aija 0 217610 12419191 12143786 2024-11-21T22:03:44Z Sijorl49 259021 Добавени препратки 12419191 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | име = Вера Иванова-Мавродинова | име-оригинал = | категория = историк | описание = български историк и археолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сливен]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | баща = [[Йордан Иванов]] | брак = [[Никола Мавродинов]] | деца = [[Лиляна Мавродинова]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[Археология]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Народен музей]] в [[София]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Вера Йорданова Иванова-Мавродинова''' е [[България|български]] [[историк]] и [[археолог]]. == Биография == Завършва славянска филология и етнография в [[Софийския университет]] през [[1921]] г. Специализира археология и история на византийското изкуство в [[Париж]], [[Франция]] (1926 – 1928). Асистент (1922 – 1938), уредник (1938 – 1946), старши уредник (1947 – 1950) и старши научен сътрудник в [[Народен музей|Народния музей]] в [[София]] (1950 – 1964). Дъщеря на [[Йордан Иванов]], съпруга на [[Никола Мавродинов]] и майка на [[Лиляна Мавродинова]]. == Библиография == * Стари църкви и манастири в българските земи. ГУ – ХП в. – ''ГНМ'', 4, 1926, 429 – 582; * Оряховският манастир и неговите грамоти. – ''ИИД'', 11 – 12, 1932, 84 – 118; * Неизследвани църкви в Югозападна България. – ''ГНМ'', 5, 1933, 261 – 285; * Три новоразкопани базилики в Хисаря. – ''ИАИ'', 11, 1937, 214 – 242; * Два надписа от Асеновци – Батошевският и Врачанският. – ''ИБАИ'', 15, 1946, 114 – 145; * Разкопки на Аврадака в Преслав – ''РП'', 3, 1948, 13 – 64; * Надписът на Мостич и Преславският епиграфски материал. – В: ''Надписът на чъргубиля Мостич''. 1955, 43 – 144; * Велики Преслав. – ''АОБ'', 1957, 161 – 194; * Южната порта на вътрешния град в Преслав. – Нейният градеж и архитектурен тип. – ''ИАИ'', 22, 1959, 134 – 171; * За украсата на ръкописите от Преславската книжовна школа. – В: ''Преслав'', 1, 1868, 80 – 124; * ''Преслав. Пътеводител за старините и музея''. 14. изд. 1974, 76 с; * ''История на българското изобразително изкуство''. Т. 1. (съавт.). 1976, 330 с; * ''Велики Преслав. Пътеводител''. 1977,52 с; * ''Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от X в. Художествено-историческо проучване'', (съавт.) 1981, 384 с. {{мъниче|учен|българин}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Археология|История|България}} {{СОРТКАТ:Иванова-Мавродинова, Вера}} [[Категория:Български археоложки]] [[Категория:Български медиевисти]] [[Категория:Български музейни уредници]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в София]] nui4oj2gkrg4xx2ybcuauwkuk0z9ho1 0 217734 12419674 11931881 2024-11-22T10:26:12Z Archaeodontosaurus 51608 12419674 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Suzanne Valadon | име-рождено = Marie-Clémentine Valadon | категория = художник | портрет = | портрет-описание = | роден-място = Бесине сюр Гартам, [[Франция]] | националност = {{FRA}} | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = [[постимпресионизъм]]<br>[[символизъм]] | учител = | академия = | направление = [[живопис]] | патрон = | работил = | творби = | повлиян = [[Едгар Дега]] | повлиял = | избран = | награди = }} | брак = | деца = Морис Утрильо | подпис = }} '''Сюзан Валодон''' ({{lang|fr|Suzanne Valadon}}, [[23 септември]] [[1865]] – [[7 април]] [[1938]]) е [[Франция|френска]] [[художничка]]. През 1894 г. Валодон става първата жена-художник приета в ''Société Nationale des Beaux-Arts''. == Биография == Мари-Клементин Валодон (Marie-Clémentine Valadon) е родена в Бесине сюр Гартам, [[От Виен]], Франция. Дъщеря е на неомъжена перачка. Сюзан Валодон става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на кариерата ѝ. В [[Монмартър]], квартал на Париж, тя се увлича по изкуството. Първоначално работи като модел, а след това се превръща във виден художник. Докато позира на майсторите, тя наблюдава и изучава техниките им. [[Файл:Portrait_de_Suzanne_Valadon_par_Henri_de_Toulouse-Lautrec.jpg|мини|ляво|Сюзан Валодон в „Махмурлукът“ на Тулуз Лотрек, 1883]] Тя работи за художници като [[Анри дьо Тулуз-Лотрек]] (който ѝ дава уроци по рисуване), [[Пиер-Огюст Реноар]] и Пиер-Сесил Пюви дьо Шаван и е известно, че е имала интимна връзка с първия. Сюзан се сприятелява с [[Едгар Дега]], който е очарован от смелите ѝ линеарни скици и добри картини, купува нейни произведения и окуражава опитите ѝ. [[Файл:Pierre-Auguste Renoir - Girl Braiding Her Hair (Suzanne Valadon).jpg|мини|ляво|''„Момиче сплита косата си“'', 1885]][[Файл:Pierre-Auguste Renoir 146.jpg|мини|Пиер-Огюст Реноар, ''„Танц в Бугивал“'', 1883]] Валодон е героиня в картината на Реноар ''„Танц в Бугивал“'' от 1883 г., същата година в която тя позира за ''„Градски танц“''. През 1885 г. Реноар отново рисува неин портрет ''„Момиче сплита косата си“'', където са изобразени главата ѝ и раменете в профил. Валодон често посещава баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в ''„Махмурлукът“''. Тя ражда син през 1883 г. и без да открива самоличността на бащата, кръщава детето Морис Валодон. По късно бащински грижи за сина ѝ полага близък приятел на художничката – Мигел Утрильо Морлис, който е собственик на кръчмата ''Auberge du Clou''. Посетители на заведението са местни хора, търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър. Таверната също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с името Морис Утрильо. Сюзан Валодон рисува [[натюрморт]]и, [[портрет]]и, цветя и [[пейзаж]]и. Известна е с ясно установена композиция и звънливи цветове в творбите си. Тя е прочута най-вече със своите откровени голи женски фигури. Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на XIX век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на композитора [[Ерик Сати]], с когото тя има шестмесечна връзка през 1893 г. Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана заедно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в живота му. След като се разделят, той остава с, както казва, „нищо освен ледена самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“. Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи [[корсаж]] от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ. Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896 приключва през 1909, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти по-млад от нея [[Андре Утер]]. Тя се омъжва за Утер, но и този брак не е последният. Сюзан Валодон умира на [[7 април]] [[1938]] г. в Париж. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и колеги са [[Пабло Пикасо]], [[Жорж Брак]] и [[Андре Дерен]]. == Колекции == Днес някои от картините ѝ могат да се видят в [[Център „Жорж Помпиду“|Центъра „Жорж Помпиду“]] в Париж, в Музея на [[Гренобъл]], в Музея за изящно изкуство в [[Лион]] и в музея „[[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]]“ в [[Ню Йорк]]. <gallery mode="packed" heights="200" caption="Творби на Сюзан Валодон"> Файл:Suzanne Valadon - Portrait d'Erik Satie.jpg|''Портрет на [[Ерик Сати]]'' (1893), масло върху платно, [[Париж]], Национален музей за модерно изкуство. Файл:ValadonSuzanne TheBath.jpg|''Баня'' (1908), пастел,<br/> [[Музей на Гренобъл]]. Файл:Suzanne Valadon - Nus.jpg|''Голота'' (1919), масло върху платно, Художествен музей на Сао Пауло. Файл:Bouquet de fleur, par Suzanne Valadon.jpg|''Букет с цветя'' (1928), масло върху платно, Баньол сюр Сез, Музей Албер-Андре. Файл:(Barcelona) Les baigneuses (1923) Suzanne Valadon - Musée d'arts de Nantes.jpg|''Къпещи се'' (1923), масло върху платно, Художествен музей в Нант </gallery> == Валодон в попкултурата == Роман, посветен и разказващ за живота ѝ, е издаден през 2001 г. от писателката Elaine Todd Koren, озаглавен ''Suzanne: of Love and Art''. == За нея == * Rose, June (1999). ''Suzanne Valadon: the Mistress of Montmartre''. New York: St. Martin's. ISBN 0-312-19921-X == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Suzanne Valadon}} * [http://www.xs4all.nl/~androom/index.htm?biography/p001790.htm Кратка биография] * [http://www.af.lu.se/~fogwall/article5.html Валодон и Сати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101003121959/http://www.af.lu.se/~fogwall/article5.html |date=2010-10-03 }} {{превод от|en|Suzanne Valadon|247501417}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Валодон, Сюзан}} [[Категория:Френски художници]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Гравьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Хора от Нова Аквитания]] [[Категория:Починали в Париж]] cd4ufhu5x28vpfs1hmfxjfsjaytxtlh 0 221558 12418706 12406238 2024-11-21T13:17:56Z PowerBUL 202075 12418706 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 000000 | Име в оригинал = Диема | картинка = Diema Bulgaria logo.svg | px = 120px | Мрежа = [[Нова Броудкастинг Груп]] | Притежава се от = „[[Юнайтед Груп]]“ | Слоган = | Формат на картината = 16:9 (1080i [[HDTV|HD]]; 576i [[SDTV|SD]]) | Език = български | Страна = [[България]] | Статут = частна | Предишни наименования= [[Диема +]] (1999 – 2007 г.) | Седалище = [[София]], България | Свързани канали = * [[Нова телевизия]] * [[Нова Нюз]] * [[Кино Нова]] * [[Нова Спорт]] * [[Диема Фемили]] * [[Диема Спорт]] * [[Диема Спорт 2]] * [[Диема Спорт 3]] | Уебсайт = {{URL|diema.nova.bg}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''„Диема“''' е [[България|български]] [[телевизионен канал]], собственост на „[[Юнайтед Груп]]“. Излъчва екшън филми, сериали, документални продукции и еротичен телепазар. == История == [[Диема Вижън]] е основана през 1999 г. от Емил Славчев, Анатоли Белчев и Асен Радулов. Първият канал от групата, „Диема +“, стартира на 15. май с.г. Каналът по това време излъчва предимно филми и спорт. „Диема +“ започва излъчване с 12-часова програмна схема, която е увеличена до 24-часова през ноември 1999 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.diema.bg/DiemaVision/for_dvision.pcgi|заглавие=Diema Vision|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060825161627/http://www.diema.bg/DiemaVision/for_dvision.pcgi|архив_дата=2006-08-25|достъп_дата=2023-01-30}}</ref> През годините каналът придобива популярност, излъчвайки по кабелни съобщителни мрежи и стартира втори канал&nbsp;– „[[Диема 2]]“. В края на [[2005]] г. е продаден на Apace Media, собственост на [[Камен Воденичаров]], а през март [[2007]] г. заедно с [[телевизия MM]] е обединена в съдружната компания Balkan Media Group с шведската компания Modern Times Group, като променя името и логото си само на телевизия Диема. През март 2009 г. MTG закупува окончателно каналите от групата заедно с националната [[Нова телевизия]]. На 12 септември 2011 г. каналът отново променя визуалната опаковка и логото си. От средата на 2016 г., редом с другите телевизионни канали на „[[Нова Броудкастинг Груп]]“ променя официалното си изписване на DIEMA. Диема е собственост на [[Адванс медиа груп]] от март 2019 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2019/04/10/3417610_prodajbata_na_nova_tv_e_finalizirana/ | заглавие = Продажбата на „Нова тв“ е финализирана | достъп_дата = 12 септември 2019 | дата = 10 април 2019 | издател = в-к Капитал }}</ref> до 2020 г. През декември 2020 – януари 2021 г. телевизионният канал става собственост на „Юнайтед Груп“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2021/01/15/4163583_sdelkite_na_2020_malko_i_bavni/ | заглавие = Сделките на 2020: малко и бавни | достъп_дата = 19 януари 2021 | дата = 15 януари 2021 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедия АД}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/01/22/312624/юнайтед-груп-завърши-придобиването-на-нова-броудкастинг-груп/| заглавие = „Юнайтед груп“ завърши придобиването на „Нова Броудкастинг Груп“ | достъп_дата = 13 февруари 2021 г. | дата = 22 януари 2021 г. | издател = nova.bg }}</ref> == Продукции == DIEMA излъчва сериали като „Пожарникарите от Чикаго“, „Елементарно Уотсън“, „Викингите“, „Транспортер“, „Кобра 11: Обади се“, „Досиетата Грим“, „Военни престъпления“ и други. На 3 април 2015 г. в ефира на DIEMA се завръща туристическото предаване „Без багаж“.<ref>[https://www.vesti.bg/razvlechenia/puteshestvia/bez-bagazh-se-zavryshta-v-efir-s-novi-destinacii-6034014 Статия във vesti.bg]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|diema.nova.bg}} {{MTG | title bgr color = 000000 | title color = ffffff}} {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|Филми|България}} [[Категория:Основани в България през 1999 година]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Филмови телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] n7noy6n02wjapqe3uzexlv0wk0xirsv 0 223581 12418932 12388359 2024-11-21T17:39:08Z Niki Yooff 24726 12418932 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Петка|Света Петка}} {{Храм | име = „Света Петка“ | име-оригинал = | картинка = Sv.Petka.Tavalichevo.1.JPG | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Таваличево]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIV-XVI век | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Петка“''' е [[Късно средновековие|късносредновековна]] [[Българска православна църква|българска]] [[Православие|православна]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Таваличево]], [[община Кюстендил]]. Храмът е малка, едноапсидна гробищна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 m. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към края на XIV – XVI век. През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква. Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.). == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194; * Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122; * Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК; * Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г., с.32 и с.87-88; * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.30; * {{Кюстендил|637}} == Външни препратки == * [http://tarbo.blog.bg/viewpost.php?id=261052 Църквата „Света Петка“ - пътепис] == Галерия == <gallery perrow=5> Sv.Petka.Tavalichevo.3.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.8.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.5.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.6.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.7.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.4.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.9.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.10.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.11.JPG Sv.Petka.Tavalichevo.12.JPG </gallery> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Петка (Таваличево)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Петка (Таваличево)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Петка (Таваличево)]] [[Категория:Средновековни църкви в България|Петка (Таваличево)]] [[Категория:Паметници на културата в област Кюстендил]] [[Категория:Основани през 14 век]] l889anqwxpmhc2kysb9302jzqmvl7e9 0 223685 12419459 10793574 2024-11-22T02:49:52Z Incall 337824 12419459 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава |местоположение =Map of the Western Turkic Khaganate.png |местоположение-лег = }} '''Източнотюркският хаганат''' или '''каганат''' възниква с разпадането в [[603]] г. на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] на [[Западнотюркски хаганат|Западен]] и Източен. [[Население]]то му е [[номади|номадско]]. Каганатът води чести [[война|войни]] с [[Китай]], с който има дълга южна [[граница]]. Нееднократно отстоява независимостта си в битки с могъщия си съсед. В края на [[7 век|7]] и началото на [[8 век]] удържа няколко големи победи над [[китайци]]те. Поражение от [[уйгури]]те в [[745]] г. слага неговия край, като на земите му възниква [[Уйгурски хаганат|Уйгурския хаганат]] просъществувал от 745 до [[840]] г. == Вижте също == * [[Тюркски хаганат]] * [[Западнотюркски хаганат]] {{Мъниче|историческа област}} [[Категория:Тюркски каганат]] 6vnbhzaw9nvgojea6c8613vesnqprtf 12419461 12419459 2024-11-22T02:54:09Z Incall 337824 12419461 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава |местоположение =Map of the Second Turkic Khaganate.png |местоположение-лег = }} '''Източнотюркският хаганат''' или '''каганат''' възниква с разпадането в [[603]] г. на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] на [[Западнотюркски хаганат|Западен]] и Източен. [[Население]]то му е [[номади|номадско]]. Каганатът води чести [[война|войни]] с [[Китай]], с който има дълга южна [[граница]]. Нееднократно отстоява независимостта си в битки с могъщия си съсед. В края на [[7 век|7]] и началото на [[8 век]] удържа няколко големи победи над [[китайци]]те. Поражение от [[уйгури]]те в [[745]] г. слага неговия край, като на земите му възниква [[Уйгурски хаганат|Уйгурския хаганат]] просъществувал от 745 до [[840]] г. == Вижте също == * [[Тюркски хаганат]] * [[Западнотюркски хаганат]] {{Мъниче|историческа област}} [[Категория:Тюркски каганат]] djl05x3fnm1rrssqfvn4awmjnvrf2k2 0 223702 12419460 11327086 2024-11-22T02:50:54Z Incall 337824 12419460 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава |местоположение =Map of the Eastern Turkic Khaganate.png |местоположение-лег = }} '''Западнотюркският хаганат''' или '''каганат''' възниква с разпадането в [[603]] г. на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] на Западен и [[Източнотюркски хаганат|Източен]]. Простира се от големия завой на [[Дон]] и [[Азовско море]] на [[запад]] до [[планина]]та [[Тян-Шан]] и ''[[североизток|Североизточна]] [[Индия]]''. Ядро на държавното образувание са ''десетте стрели'' – десет племена от две общностни групи, с които някои свързват [[оногури]]те. Между двете общности на десетте стрели съществува [[антагонизъм]]. На [[изток]] от [[река]] [[Чу (река)|Чу]] се отделят 5 [[племе]]на ''[[дулу]]'', а на [[запад]] други пет ''[[нушиби]]''. Между [[630]] и [[651]] двете групи водят ожесточена междуособна [[война]] за надмощие. [[Столица]] на племенното обединение е [[град]] [[Суяб]]. Продължаващите династични междуособици за трона ([[640]] – [[657]]) водят до вкарването на войски на [[Тан|Танската империя]] в борбата, като ''китайската [[империя]]'' налага начело на каганата свои протежета. Едва през [[704]] г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно [[Източнотюркски хаганат|Източнотюркският хаганат]], възползвайки се от междуособиците, успява да завладее за кратко в края на [[7 век]] Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на [[8 век]], каганатът под ударите на агресивните северни племена, изтощителните междуособици и външната намеса се разпада окончателно през [[740]] г. Западнотюркският хаганат успява да консолидира ''тюркските племена'' и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на [[юг]] с възникването на [[селджуки|Селджукската държава]]. == Вижте също == * [[Тюркски хаганат]] * [[Източнотюркски хаганат]] * [[Велики Селджук]] [[Категория:Тюркски каганат]] c5j2eh57rsn1h989a15e29r3dz2143a 12419462 12419460 2024-11-22T02:54:36Z Incall 337824 12419462 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава |местоположение =Map of the Western Turkic Khaganate.png |местоположение-лег = }} '''Западнотюркският хаганат''' или '''каганат''' възниква с разпадането в [[603]] г. на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] на Западен и [[Източнотюркски хаганат|Източен]]. Простира се от големия завой на [[Дон]] и [[Азовско море]] на [[запад]] до [[планина]]та [[Тян-Шан]] и ''[[североизток|Североизточна]] [[Индия]]''. Ядро на държавното образувание са ''десетте стрели'' – десет племена от две общностни групи, с които някои свързват [[оногури]]те. Между двете общности на десетте стрели съществува [[антагонизъм]]. На [[изток]] от [[река]] [[Чу (река)|Чу]] се отделят 5 [[племе]]на ''[[дулу]]'', а на [[запад]] други пет ''[[нушиби]]''. Между [[630]] и [[651]] двете групи водят ожесточена междуособна [[война]] за надмощие. [[Столица]] на племенното обединение е [[град]] [[Суяб]]. Продължаващите династични междуособици за трона ([[640]] – [[657]]) водят до вкарването на войски на [[Тан|Танската империя]] в борбата, като ''китайската [[империя]]'' налага начело на каганата свои протежета. Едва през [[704]] г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно [[Източнотюркски хаганат|Източнотюркският хаганат]], възползвайки се от междуособиците, успява да завладее за кратко в края на [[7 век]] Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на [[8 век]], каганатът под ударите на агресивните северни племена, изтощителните междуособици и външната намеса се разпада окончателно през [[740]] г. Западнотюркският хаганат успява да консолидира ''тюркските племена'' и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на [[юг]] с възникването на [[селджуки|Селджукската държава]]. == Вижте също == * [[Тюркски хаганат]] * [[Източнотюркски хаганат]] * [[Велики Селджук]] [[Категория:Тюркски каганат]] mvtw0asgufrlrz5xakr88b16tdg2bei 0 223906 12418848 12212685 2024-11-21T16:05:25Z Niki Yooff 24726 12418848 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети архангел Михаил|Свети Архангел Михаил}} {{Храм | име = „Свети Архангел Михаил“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Ваксево]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1863 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Архангел Михаил“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Ваксево]], община Невестино, област Кюстендил. Църквата е архитектурен паметник на културата. Построена е през 1863 г., според местни спомени, от майстор Лазар. Църквата е с каменен градеж, с широк подпокривен [[корниз]], който по западната стена е начупен в тричелна аркада. От запад и север са оставени две врати с каменни рамки и с релефи по тях. Иконостасните икони са рисувани от [[Никола Образописов]]. Стенописите в средния купол и изображението на Света Варвара на стената са дело на беровския зограф [[Гаврил Атанасов]].<ref name="Василиев 297">{{Василиев|297}}</ref> Храмовият празник е на [[Архангеловден]] – 8 ноември. == Литература == * [[Асен Василиев]], „Кюстендил и Кюстендилско“. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с. 307 * {{Кюстендил|93}} == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчествотоо на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] * [http://www.dveri.bg/content/view/4143/130/ Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090823080705/http://www.dveri.bg/content/view/4143/130/ |date=2009-08-23 }} == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Църкви в област Кюстендил|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Община Невестино]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1863 година]] 7ud07oxsfnsdp3dhum6zhuulozrl8bv 12418849 12418848 2024-11-21T16:06:24Z Niki Yooff 24726 12418849 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети архангел Михаил|Свети Архангел Михаил}} {{Храм | име = „Свети Архангел Михаил“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Ваксево]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1863 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Архангел Михаил“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Ваксево]], община Невестино, област Кюстендил. Църквата е архитектурен паметник на културата. Построена е през 1863 г., според местни спомени, от майстор Лазар. Църквата е с каменен градеж, с широк подпокривен [[корниз]], който по западната стена е начупен в тричелна аркада. От запад и север са оставени две врати с каменни рамки и с релефи по тях. Иконостасните икони са рисувани от [[Никола Образописов]]. Стенописите в средния купол и изображението на Света Варвара на стената са дело на беровския зограф [[Гаврил Атанасов]].<ref name="Василиев 297">{{Василиев|297}}</ref> Храмовият празник е на [[Архангеловден]] – 8 ноември. == Литература == * [[Асен Василиев]], „Кюстендил и Кюстендилско“. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с. 307 * {{Кюстендил|93}} == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчествотоо на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] * [http://www.dveri.bg/content/view/4143/130/ Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090823080705/http://www.dveri.bg/content/view/4143/130/ |date=2009-08-23 }} == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Община Невестино]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Михаил (Ваксево)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1863 година]] 9httnz26pu13ynwh314ojs473un6dm5 0 223909 12418907 12023454 2024-11-21T17:03:17Z Niki Yooff 24726 12418907 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Георги|Свети Георги}} {{Храм | име = „Свети Георги“ | име-оригинал = | картинка = Saint George Church, Lomnitsa 2.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = възрожденски | време на изграждане = 1869 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Георги Победоносец“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]], община Кюстендил. Църквата е построена през 1869 г. Представлява голяма трикорабна църква с по два реда от по четири колони. Средният таван е полуцилиндричен, а страничните са плоски. От западната страна е изградена нартика с колони, които поддържат отделението за хора. Иконостасът е дървена направа без резба, изпълнен с растителни мотиви. Иконите са рисувани вероятно от живописеца [[Иван Доспевски]], тъй като иконата на Христос носи дата 1869 г. и инициали Ив. Д. Църквата чества деня на светеца на 6 май. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.309-310; * {{Кюстендил|}} * Генадиева, Венева и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. част ІІ. Археологически паметници от Каменица, Велико Търново, 2003 г., с.28 == Галерия == <gallery class="center"> Sv.Georgi.Lomnitsa.1.JPG| Saint George Church, Lomnitsa 1.jpg| Saint George Church, Lomnitsa 3.jpg| Saint George Church, Lomnitsa 5.jpg| Saint George Church, Lomnitsa.7.JPG Saint George Church, Lomnitsa.8.JPG Saint George Church, Lomnitsa.9.JPG Saint George Church, Lomnitsa.10.JPG </gallery> == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Георги (Ломница)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Георги (Ломница)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Георги (Ломница)]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Георги (Ломница)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1869 година]] gvbx2hqyjodvmji2ks8hidf5hxfdwmk 0 223993 12418952 12023440 2024-11-21T18:01:02Z Niki Yooff 24726 12418952 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Атанасий|Свети Атанасий (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Атанасий“ | категория = християнство | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Грамаждано]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1884 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = }} '''„Свети Атанасий Велики“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Грамаждано]], община Кюстендил. Църквата се намира в село Грамаждано. Построена е през 1884 г., което е видно от надпис на западната стена на църквата. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка. Иконите са дело на живописеца [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (община Дебър)|Осой]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. Църквата празнува на 18 януари и на 2 май. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.315-316; * {{Кюстендил|}} {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Атанасий (Грамаждано)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Атанасий (Грамаждано)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Атанасий (Грамаждано)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Атанасий (Грамаждано)]] [[Категория:Основани в България през 1884 година]] 48a73h9oe6zpzjfz4waaslo6b1ink2v 0 224153 12419197 12023473 2024-11-21T22:11:34Z Niki Yooff 24726 12419197 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Никола|Свети Никола}} {{Храм | име = „Свети Никола“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Жиленци]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1893 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Никола“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Жиленци]], община Кюстендил. Църквата се намира в село Жиленци. Построена е през 1893 г. Църквата е едноапсидна трикорабна псевдобазилика с хубав каменен градеж. Над средния от корабите са оставени три слепи купола и един купол над покрива. [[Иконостас]]ът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Иконите са дело на живописеца [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (община Дебър)|Осой]], сега в [[Северна Македония]]. Стенописите са изпълнени през 1897 г. от [[Петър Николов (зограф)|Петър Николов]] (1850 - 1921). == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.320-321; * {{Кюстендил|}} {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Никола (Жиленци)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Никола (Жиленци)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Никола (Жиленци)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Никола (Жиленци)]] [[Категория:Основани в България през 1893 година]] 4fl5tsvgwc0f5ef9ovntanb1x4j1jwx 0 224415 12418905 12300258 2024-11-21T16:59:23Z Niki Yooff 24726 12418905 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Йоаким Осоговски“ | име-оригинал = | картинка = Kutugertsi Monastery Icon.jpg | картинка-описание = Царска икона на патрона на църквата Свети Йоаким Осоговски | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кутугерци]] | вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1895 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Йоаким Осоговски“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Кутугерци]], община Кюстендил.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8/%D0%9A%D1%83%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D0%A1%D0%B2.%20%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BC%20%D0%9E%D1%81%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 | заглавие = Кутугерски манастир "Св. Йоаким Осоговски" | достъп_дата = 21 април 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Свети места | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Някога манастирският комплекс е служил като метох на [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]].<ref name="patriarshia_2009">{{Citation |title=www.bg-patriarshia.bg |url=http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=11141 |accessdate=2018-08-30 |archivedate=2018-08-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180830110316/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=11141 }}</ref> Църквата е построена през 1895 година високо над последните къщи на село [[Кутугерци]], сред дъбова гора, на мястото на стар [[манастир]], от майстор Стоимен от село [[Дождевица]]. Представлява еднокорабна едноапсидна постройка. От запад четири дървени стълба поддържат аркадата от дървена направа. Градежът е от камъни и кал. [[Иконостас]]ът е датиран от 1905 година, като иконостасните икони са рисувани от живописеца [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (община Дебър)|Осой]]. 16 август 2009 година архимандрит [[Григорий Врачански|Григорий]], протосингел на Софийска митрополия, след като извършва чина Обновление на храм, отслужва празнична света Литургия в посветения на храм св. Йоаким.<ref name="patriarshia_2009/> Църквата празнува на 16 август. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.321; == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Йоаким Осоговски (Кутугерци)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Йоаким Осоговски (Кутугерци)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Йоаким Осоговски (Кутугерци)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Йоаким Осоговски (Кутугерци)]] [[Категория:Основани в България през 1895 година]] 23kulp9h6jm3pptlu6tivjnak3f11yf 0 224480 12419043 12306561 2024-11-21T19:31:01Z Sijorl49 259021 Стил, шаблон Lang 12419043 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = квартал | карта2 = България София | карта2-текст = София | област = Област София | община = [[Столична община]] | част-от = [[София]] | площ = | основаване = }} [[Файл:Sofia Plan Meyer 1908.jpg|мини|350px|Квартал „Ючбунар“, отбелязан на първия устройствен план на града. Източник: [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofiaPlanMeyer1908_L.jpg Kodeks]]] [[Файл:St. Nikola Sofiiski Yutch-Bounar.jpg|мини|150px|Църквата Св. Никола Софийски в квартал Ючбунар, началото на ХХ век. Източник: [http://www.stara-sofia.com Стара София]]] '''Ючбунар''' или '''Юч Бунар''' ({{lang|tr|на=от|Три кладенци}}) е историческото име на [[квартал]] в западната част на [[Център на София|центъра на София]]. Днес кварталът е по-познат като „Възраждане“, идвайки от името на района, в който се намира. == Граници == Ючбунар граничи на изток, по [[Христо Ботев (булевард в София)|бул. „Христо Ботев“]], с централната градска част, на север [[Владайската река]], или „каналът“ ([[Сливница (булевард в София)|бул. „Сливница“]]) разделя квартала от [[Банишора]], границата на запад между Ючбунар и [[Коньовица]] в края на XIX век е естествената преграда на Владайската река, но по-късно след регулирането и проектирането на бул. „Окръжен“ (сега [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков“]]) същият става новата граница между двата квартала, за южна граница на квартала се приема [[Александър Стамболийски (булевард в София)|бул. „Александър Стамболийски“]] (по онова време – бул. „Клементина“), макар че исторически той се простирал чак до [[Три уши (улица в София)|ул. „Три уши“]] (вкл. днешната [[Зона Б-5]]). Именно в тази част на квартала – на юг от бул. „Клементина“ се оформя и [[Еврейска махала (София)|еврейската махала]]. === Възникване и заселване === [[Файл:St. Nikola Sofiiski aerial image.jpg|ляво|мини|350px|Квартал Ючбунар с градината при църквата „Св. Никола“, на снимката ясно се вижда сградата на еврейското училище (сега 134 СОУ „Д. Дебелянов“). Източник: [http://www.stara-sofia.com Стара София]]] Преди Освобождението „Ючбунар“ се е наричала местността западно от градската стена (съвпадаща приблизително със сегашния бул. „Христо Ботев“), разположена върху заливната тераса на [[Владайска река|Владайската река]]. За бедствията, които често е предизвиквало неблагоприятното разположение на квартала, разказва [[Иван Вазов]].<ref>[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4894&Level=3 „Наводнението“] Иван Вазов, „Драски и шарки“</ref> Заселването на Ючбунар започва през 1889 г.,<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=264904 "Социално-класовото зониране на софийското население при капитализма (1878 – 1944)"] Г. Георгиев, сп. „Българска етнология“, бр.3 – 4, 1979 г.</ref> когато при управлението на кмета [[Димитър Петков]] започва мащабната градоустройствена трансформация на София, при която евреите, изселени от старата еврейска махала на предосвобожденска София са преместени в Ючбунар, който се оформя като нова еврейска махала, останка от която е [[Еврейски културен дом|Еврейският културен дом]] на пл. „Възраждане“. Освен тях в Ючбунар парцели за заселване получават и бездомници и бежанци. След 2 години тук вече живеят 1500 семейства и кварталът е парцелиран и достига своята естествената граница на север и запад – Владайската река. Така през 1891 г. програмата за предоставяне на парцели на бездомни е прекратена. === Облик === Ючбунар винаги се е отличавал със своя пролетарски характер: населен предимно от работници, занаятчии, евреи, бежанци и други хора с нелека съдба.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/liubopitno/5-minuti-sofiia-kvartalite-iuchbunar-video-2300359 | заглавие = „5 минути София – кварталите“: Ючбунар (ВИДЕО) | достъп_дата = 28 август 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 февруари 2022 | труд = | издател = dariknews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Чавдар Мутафов]] нарича Ючбунар „република на мъченици“.<ref>[http://www.litclub.com/library/kritika/mutafov/iuchbunar.html Ючбунар(гротеска)®] Чавдар Мутафов, 1941 г.</ref> Стъргалото на Ючбунар е [[Пиротска (улица в София)|ул. „Пиротска“]], а „сърцето“ на квартала е градинката (която в началото на XX век е площад) до църквата „Св. Никола“ (наричана някога „Св. Никола Ючбунарски“) на ъгъла на ул. „Пиротска“ и [[Опълченска (улица в София)|ул. „Опълченска“]]. Друго култово място в квартала е кръчмата „Сивия кон“, датираща още от първите години на заселването на квартала, за чието своеобразно наименование разказва [[Георги Каназирски-Верин]].<ref name=":0">[https://chitanka.info/text/2899/5#textstart Ючбунар] Георги Каназирски-Верин, „София преди 50 години“, С. 1947 г.</ref> Кварталът е запазил отличителния си облик с неговите стари кооперации и къщи. В последните години е започнало и по-модерно строителство. <!-- == Личности == --> == Външни препратки == * [http://www.slovo.bg/old/litforum/127/pkanev.htm Розите на Ючбунар и кебапчетата на Зона Б18] == Източници == <references /> {{Квартали на София}} [[Категория:Исторически квартали на София]] [[Категория:История на Район Възраждане]] 1slhwsjut5iwt6u3y47ck6p84ljpp20 0 224649 12418726 12356963 2024-11-21T13:28:13Z 82.137.108.53 12418726 wikitext text/x-wiki {{Бъдещо}} [[България]] е член на [[ЕС]], но не и на [[еврозона]]та. Присъединяването ѝ към нея е задължително, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към [[Европейски валутен механизъм|Европейския валутен механизъм]] ({{lang|en|European Exchange Rate Mechanism}}, ERM II), т. нар. ''чакалня на еврозоната''. Очаква се дотогава България да запази фиксирания [[обменен курс]] на лева.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://economix.bg/bulgria-evrozonata | заглавие=Влизане в еврозоната | достъп_дата = 7 януари 2013}}</ref> Целевата дата за приемане на еврото е 1 юли 2025г. Изображението на евромонетите още не е направено, но е решено на българските [[евро]]монети да бъдат използвани същите мотиви, каквито са и на стотинките и монетите от 1 и 2 лева (Св. Паисий Хилендарски, Св. Иван Рилски и Мадарският конник). [[Файл:EUR 5 obverse (2013 issue).png|мини|Банкнота от 5 евро от серия „Европа“, изписана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но и на кирилица (EBPO) след присъединяването на България към ЕС през 2007 г.]] == Езиков спор == След приемането на България в [[Европейския съюз]] възниква спор относно изписването на евро на [[български език]]. [[Европейската централна банка]] (ЕЦБ) застъпва тезата, че наименованието на общата европейска валута на български език следва да бъде „еуро“, докато българската страна отстоява позицията, че правилното изписване е „евро“. Може би най-силният аргумент в подкрепа на българската позиция е фактът, че в подписания от всички страни-членки Договор за присъединяване на България към Европейския съюз е използвана формата „евро“. Спорът продължава близо година, след като България вече е пълноправен член на ЕС; ЕЦБ използва в своите официални публикации „еуро“, докато българските институции (най-вече БНБ) използват в официалните си публикации „евро“. През декември 2007 г., с подписването от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС на [[Договор за функционирането на Европейския съюз|Договора за функционирането на Европейския съюз]], въпросът за правилното изписване на наименованието на единната европейска валута на български език окончателно е решен в полза на България. == Присъединяване към еврозоната == [[Правителство на Бойко Борисов 1|Първото правителство на ГЕРБ]] поставя през 2009 г. като свой основен приоритет влизането в ERM 2 и в еврозоната. След като през 2010 г. избухва [[Финансова криза в Гърция|гръцката финансова криза]], която предизвиква настроения срещу разширяването на еврозоната, и след като се оказва, че бюджетният дефицит на България за 2009 г. надхвърля прага от 3%, българското правителство отлага за неопределено бъдеще влизането на страната в еврозоната. В края на 2013 г. [[Правителство на Пламен Орешарски|правителството на Пламен Орешарски]] повдига отново темата за членството на България в еврозоната. Според изявления на финансовия министър се предполага да бъде взето решение най-рано през 2015 г. в зависимост от макроикономическите показатели. В последния ден на [[Председателство на Съвета на ЕС|българското европредседателство]] през 2018 г. България подава молба за влизане във валутния механизъм ERM 2 и в Банковия съюз. Едновременно с това страната поема редица ангажименти, включително промени в Закона за БНБ, Закона за мерките срещу изпиране на пари, Кодекса за застраховане, Търговския закон, управлението на държавните предприятия. По този начин се слага край на спора за предимствата на членството в еврозоната <ref>[https://economix.bg/produkt/bulgaria-eurozone/</ref> и за това дали присъединяването към Банковия съюз трябва да е част от подготовката за него. На 26 януари 2020 г. в интервю пред БНР [[Кристалина Георгиева]] заявява, че България стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането ѝ по план през 2023 г. е „напълно обозримо“.<ref>[https://www.bnr.bg/post/101219683/kristalina-georgieva-balgaria-ne-trabva-da-izostava-ot-zelenite-politiki/ „Кристалина Георгиева пред БНР: България стои много добре по пътя към еврозоната“], 26 януари 2020.</ref> На 21 февруари 2020 г. в интервю пред в. „Капитал“ изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] заявява, че вижда в България „опит да се реши несъществуващ проблем“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/02/21/4032464_valdis_dombrovskis_v_bulgariia_vijdam_opit_da_se_reshi/ „Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем“], в. „Капитал“, 21 февруари 2020.</ref> На 10 юли 2020 г. в комюнике на [[Европейска централна банка|Европейската централна банка]] се съобщава, че [[Български лев|българският лев]] е приет във валутния механизъм ERM 2 — така наречената „чакалня за еврозоната“.<ref>European Central Bank. [https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2020/html/ecb.pr200710~4aa5e3565a.en.html?utm_source=ecb_twitter&utm_medium=social&utm_campaign=20200710_PR_ECBBulgaria Communiqué on Bulgaria]. Press release. 10 July 2020.</ref> Заедно с българския лев във валутния механизъм ERM 2 е приета и [[Хърватска куна|хърватската куна]]. На 30 юни 2021 г. [[Правителство на Стефан Янев 1|служебното правителство с премиер Стефан Янев]] одобрява Национален план за въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.minfin.bg/upload/51887/Euro+Changeover+Plan-BG.pdf|заглавие=Национален план за въвеждане на еврото в Република България. Приет с Решение на МС № 344/22.05.2022 г.|труд=Министерство на финансите на Република България|достъп_дата=2023-03-02}}</ref> Оттогава до февруари 2023 г. всички правителства поддържат целева дата за влизане в еврозоната [[2024|1 януари 2024 г]]. На 17 февруари 2023 г. служебният финансов министър [[Росица Велкова-Желева|Росица Велкова]] обявява, че приемането на еврото се отлага за 1 януари 2025 г., като причините са високата инфлация и несъвместимостта на българското законодателство с правилата на [[Европейска централна банка|ЕЦБ]]. == Юбилейна левова монета == По случай подписването на [[Договор за присъединяване 2005|Договора за присъединяване към ЕС]] на 25 април 2005 г. [[Българската народна банка]] издава възпоменателна монета с номинална стойност от 1,95583 лева, равна на 1 евро. == Избиране на дизайна == На 29 юни 2008 година е обявено, че 25,44% от българските гласоподаватели са избрали Мадарският конник да бъде изобразен върху бъдещите български евромонети. Следващите претенденти за символ на България на евромонетите са били още [[кирилица]]та, [[Рилски манастир|Рилският манастир]] и крепостта [[Царевец]]. На 24 юли 2023 година управителят на БНБ Димитър Радев обявява, че на българските евромонети ще присъстват досегашните изображения на българските стотинки: Паисий Хилендарски - 2 евро, Св. Иван Рилски - 1 евро, Мадарски конник - 50, 20, 10, 5, 2, 1 цента. Върху монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента ще бъде изписано "стотинка", а върху монетите от 1 и 2 евро ще бъде изписано на кирилица "България". Специално върху монетата от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето. == Източници == <references /> == Външни препратки ==<!-- * [http://www.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/the-euro.html Сайт на Делегацията на ЕК в България, посветен на еврото] <small>'' ''</small> * [http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720500 Еврото на Българския Европортал] <small>'' ''</small> * [http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/EuroIntegration_FAQ?OpenDocument&BG Приемане на еврото в България (БНБ)] <small>'' ''</small>--> * [http://www.ecb.europa.eu/euro/html/index.bg.html Сайт на Европейската централна банка, посветен на еврото]<small>'' ''</small> * {{Цитат уеб | заглавие = Bulgaria and the euro | автор = [[Европейска комисия]] | труд = | дата = 11 октомври 2016 | достъп_дата = 18 юни 2019 | уеб_адрес = https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/euro-area/euro/eu-countries-and-euro/bulgaria-and-euro_bg | език = en | цитат = }} * [http://5ko.free.fr/bg/euro.html Как се пише знакът € (евро) с клавиатурата. Калкулатор] <small>'' ''</small> * [http://www.youtube.com/watch?v=Q8epzqoDYa0&list=PL6FDC86F1D8C663F3&index=18 Видео за новата банкнота от 5 евро] <small>'' ''</small> * [http://www.novite-evrobanknoti.eu Уебсайт за новите евробанкноти] <small>'' ''</small> == Вижте също == {{commons|Euro}} * [[Евро]] * [[Еврозона]] * [[Евросистема]] * [[Европейска система на централните банки]] {{Евро}} [[Категория:Евро]] [[Категория:Пари на България|Евро]] [[Категория:България в ЕС|Евро]] f7ea7qhio71wfoh479divuuzvbuafsy 12419018 12418726 2024-11-21T19:06:09Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/82.137.108.53|редакции на 82.137.108.53]] ([[User talk:82.137.108.53|б]].), към версия на 91.139.213.126 12356963 wikitext text/x-wiki {{Бъдещо}} [[България]] е член на [[ЕС]], но не и на [[еврозона]]та. Присъединяването ѝ към нея е задължително, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към [[Европейски валутен механизъм|Европейския валутен механизъм]] ({{lang|en|European Exchange Rate Mechanism}}, ERM II), т. нар. ''чакалня на еврозоната''. Очаква се дотогава България да запази фиксирания [[обменен курс]] на лева.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://economix.bg/bulgria-evrozonata | заглавие=Влизане в еврозоната | достъп_дата = 7 януари 2013}}</ref> Целевата дата за приемане на еврото е 1 януари 2026г. Изображението на евромонетите още не е направено, но е решено на българските [[евро]]монети да бъдат използвани същите мотиви, каквито са и на стотинките и монетите от 1 и 2 лева (Св. Паисий Хилендарски, Св. Иван Рилски и Мадарският конник). [[Файл:EUR 5 obverse (2013 issue).png|мини|Банкнота от 5 евро от серия „Европа“, изписана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но и на кирилица (EBPO) след присъединяването на България към ЕС през 2007 г.]] == Езиков спор == След приемането на България в [[Европейския съюз]] възниква спор относно изписването на евро на [[български език]]. [[Европейската централна банка]] (ЕЦБ) застъпва тезата, че наименованието на общата европейска валута на български език следва да бъде „еуро“, докато българската страна отстоява позицията, че правилното изписване е „евро“. Може би най-силният аргумент в подкрепа на българската позиция е фактът, че в подписания от всички страни-членки Договор за присъединяване на България към Европейския съюз е използвана формата „евро“. Спорът продължава близо година, след като България вече е пълноправен член на ЕС; ЕЦБ използва в своите официални публикации „еуро“, докато българските институции (най-вече БНБ) използват в официалните си публикации „евро“. През декември 2007 г., с подписването от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС на [[Договор за функционирането на Европейския съюз|Договора за функционирането на Европейския съюз]], въпросът за правилното изписване на наименованието на единната европейска валута на български език окончателно е решен в полза на България. == Присъединяване към еврозоната == [[Правителство на Бойко Борисов 1|Първото правителство на ГЕРБ]] поставя през 2009 г. като свой основен приоритет влизането в ERM 2 и в еврозоната. След като през 2010 г. избухва [[Финансова криза в Гърция|гръцката финансова криза]], която предизвиква настроения срещу разширяването на еврозоната, и след като се оказва, че бюджетният дефицит на България за 2009 г. надхвърля прага от 3%, българското правителство отлага за неопределено бъдеще влизането на страната в еврозоната. В края на 2013 г. [[Правителство на Пламен Орешарски|правителството на Пламен Орешарски]] повдига отново темата за членството на България в еврозоната. Според изявления на финансовия министър се предполага да бъде взето решение най-рано през 2015 г. в зависимост от макроикономическите показатели. В последния ден на [[Председателство на Съвета на ЕС|българското европредседателство]] през 2018 г. България подава молба за влизане във валутния механизъм ERM 2 и в Банковия съюз. Едновременно с това страната поема редица ангажименти, включително промени в Закона за БНБ, Закона за мерките срещу изпиране на пари, Кодекса за застраховане, Търговския закон, управлението на държавните предприятия. По този начин се слага край на спора за предимствата на членството в еврозоната <ref>[https://economix.bg/produkt/bulgaria-eurozone/</ref> и за това дали присъединяването към Банковия съюз трябва да е част от подготовката за него. На 26 януари 2020 г. в интервю пред БНР [[Кристалина Георгиева]] заявява, че България стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането ѝ по план през 2023 г. е „напълно обозримо“.<ref>[https://www.bnr.bg/post/101219683/kristalina-georgieva-balgaria-ne-trabva-da-izostava-ot-zelenite-politiki/ „Кристалина Георгиева пред БНР: България стои много добре по пътя към еврозоната“], 26 януари 2020.</ref> На 21 февруари 2020 г. в интервю пред в. „Капитал“ изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] заявява, че вижда в България „опит да се реши несъществуващ проблем“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/02/21/4032464_valdis_dombrovskis_v_bulgariia_vijdam_opit_da_se_reshi/ „Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем“], в. „Капитал“, 21 февруари 2020.</ref> На 10 юли 2020 г. в комюнике на [[Европейска централна банка|Европейската централна банка]] се съобщава, че [[Български лев|българският лев]] е приет във валутния механизъм ERM 2 — така наречената „чакалня за еврозоната“.<ref>European Central Bank. [https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2020/html/ecb.pr200710~4aa5e3565a.en.html?utm_source=ecb_twitter&utm_medium=social&utm_campaign=20200710_PR_ECBBulgaria Communiqué on Bulgaria]. Press release. 10 July 2020.</ref> Заедно с българския лев във валутния механизъм ERM 2 е приета и [[Хърватска куна|хърватската куна]]. На 30 юни 2021 г. [[Правителство на Стефан Янев 1|служебното правителство с премиер Стефан Янев]] одобрява Национален план за въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.minfin.bg/upload/51887/Euro+Changeover+Plan-BG.pdf|заглавие=Национален план за въвеждане на еврото в Република България. Приет с Решение на МС № 344/22.05.2022 г.|труд=Министерство на финансите на Република България|достъп_дата=2023-03-02}}</ref> Оттогава до февруари 2023 г. всички правителства поддържат целева дата за влизане в еврозоната [[2024|1 януари 2024 г]]. На 17 февруари 2023 г. служебният финансов министър [[Росица Велкова-Желева|Росица Велкова]] обявява, че приемането на еврото се отлага за 1 януари 2025 г., като причините са високата инфлация и несъвместимостта на българското законодателство с правилата на [[Европейска централна банка|ЕЦБ]]. == Юбилейна левова монета == По случай подписването на [[Договор за присъединяване 2005|Договора за присъединяване към ЕС]] на 25 април 2005 г. [[Българската народна банка]] издава възпоменателна монета с номинална стойност от 1,95583 лева, равна на 1 евро. == Избиране на дизайна == На 29 юни 2008 година е обявено, че 25,44% от българските гласоподаватели са избрали Мадарският конник да бъде изобразен върху бъдещите български евромонети. Следващите претенденти за символ на България на евромонетите са били още [[кирилица]]та, [[Рилски манастир|Рилският манастир]] и крепостта [[Царевец]]. На 24 юли 2023 година управителят на БНБ Димитър Радев обявява, че на българските евромонети ще присъстват досегашните изображения на българските стотинки: Паисий Хилендарски - 2 евро, Св. Иван Рилски - 1 евро, Мадарски конник - 50, 20, 10, 5, 2, 1 цента. Върху монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента ще бъде изписано "стотинка", а върху монетите от 1 и 2 евро ще бъде изписано на кирилица "България". Специално върху монетата от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето. == Източници == <references /> == Външни препратки ==<!-- * [http://www.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/the-euro.html Сайт на Делегацията на ЕК в България, посветен на еврото] <small>'' ''</small> * [http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720500 Еврото на Българския Европортал] <small>'' ''</small> * [http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/EuroIntegration_FAQ?OpenDocument&BG Приемане на еврото в България (БНБ)] <small>'' ''</small>--> * [http://www.ecb.europa.eu/euro/html/index.bg.html Сайт на Европейската централна банка, посветен на еврото]<small>'' ''</small> * {{Цитат уеб | заглавие = Bulgaria and the euro | автор = [[Европейска комисия]] | труд = | дата = 11 октомври 2016 | достъп_дата = 18 юни 2019 | уеб_адрес = https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/euro-area/euro/eu-countries-and-euro/bulgaria-and-euro_bg | език = en | цитат = }} * [http://5ko.free.fr/bg/euro.html Как се пише знакът € (евро) с клавиатурата. Калкулатор] <small>'' ''</small> * [http://www.youtube.com/watch?v=Q8epzqoDYa0&list=PL6FDC86F1D8C663F3&index=18 Видео за новата банкнота от 5 евро] <small>'' ''</small> * [http://www.novite-evrobanknoti.eu Уебсайт за новите евробанкноти] <small>'' ''</small> == Вижте също == {{commons|Euro}} * [[Евро]] * [[Еврозона]] * [[Евросистема]] * [[Европейска система на централните банки]] {{Евро}} [[Категория:Евро]] [[Категория:Пари на България|Евро]] [[Категория:България в ЕС|Евро]] csqdtost5y8nhv3aj8500o6ruqvahgx 0 224719 12418914 12390544 2024-11-21T17:17:24Z Niki Yooff 24726 12418914 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Троица}} {{Храм | име = „Света Троица“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1884 г. | реликви = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Троица“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Православие|православна]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Раково (област Кюстендил)|Раково]], [[община Невестино]], [[област Кюстендил]]. Църквата е построена през 1884 г. Тя е трикорабна постройка, с дървени стълбове колони, два от които поддържат балкона. Двата странични тавана са плоски – с дъсчена обшивка. Стенописите са изпълнени от живописеца [[Георги Попалексов]] (1851 – 1919) от село [[Дебели лаг]]. В свода на централния кораб, посока изток-запад, са изобразени: Богородица Ширшая небес, Саваот. Христос Вседържител, Йоан Кръстител и света Петка. На южната стена художникът е изписал образите на свети Йоаникий, Йоан Дамаскин, Йоасаф, [[Петър Атонски]] и Онуфрий. На северната стена са представени свети Йоаким и Ана и свети Йеремия. До тях са изобразени ктиторите на църквата. На балкона е изписана света Мария Египетска. Стенописна украса има и на западната фасада на църквата, на която е изпълнен огромен [[стенопис]] до свода. Над входната врата е разположена ниша на Света Троица. Църквата е художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.35/1974 г.). == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]]&nbsp;– Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с. 316&nbsp;– 317. * {{Кюстендил|586}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Троица (Раково)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Троица (Раково)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Троица (Раково)]] [[Категория:Община Невестино]] [[Категория:Паметници на културата в област Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1884 година]] npvwnj95lrwvo517ps8lfl8azbeihne 0 224721 12418835 12023461 2024-11-21T15:37:15Z Niki Yooff 24726 12418835 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Св. св. Кирил и Методий“ | име-оригинал = | картинка = Kiril i Metodiy Bagrentsi 30 12 2007.JPG | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Багренци]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия]] | архиерейско наместничество = [[Кюстендил]] | тип на сградата = трикорабна псевдобазилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1885 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Св. св. Кирил и Методий“''' е [[Българска православна църква|българска православна]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Багренци]], община Кюстендил. [[Файл:Saints Cyril and Methodius Church in Bagrentsi Angel and Inscription Fresco.jpg|мини|ляво|250п|Зографският подпис от храма]] [[Файл:Saints Cyril and Methodius Church in Bagrentsi Angel and Inscription Fresco 2.jpg|ляво|мини|250п|Света Богородица]] Според надписа над вратата тя е построена от майстор Георги Манчов от село [[Полетинци]] през 1885 г. Църквата е трикорабна псевдобазилика, необичайна за село със своя внушителен вид. Западната стена се поддържа от четири антични гранитни профилирани бази. Колоните са свързани с три големи арки. Фасадата е обогатена с прозорци и големи ниши, увенчана със силно изразена тричелна [[аркатура]], достигаща до покривната конструкция. Над средния кораб се издига купол с голям барабан. [[Иконостас]]ът е дъсчена направа, резбовани са само кръста и олтарните двери. Липсва [[стенопис]]на украса, с изключение на изображение на рядката композиция „[[Богородица]] госпожа ангелов“ на тавана, изпълнена през 1889 г. от живописците [[Марко Минов|Марко]] и [[Теофил Минов|Теофил Миневи]] от [[Македония (област)|Македония]]. През 2007 г. са изписани стенописни изображения на външните ниши на църквата. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]]&nbsp;– В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.317&nbsp;– 318; * {{Кюстендил|585}} {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Кирил и Методий (Багренци)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Кирил и Методий (Багренци)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Кирил и Методий (Багренци)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Кирил и Методий (Багренци)]] [[Категория:Основани в България през 1885 година]] 2aosg15o8fqoty31y070spkf23wstmw 0 224858 12418918 12025150 2024-11-21T17:29:03Z Niki Yooff 24726 12418918 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Йоаким и Ана“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Смоличано]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XVII-XIX век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Йоаким и Ана“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Смоличано]], община Невестино, област Кюстендил. Църквата се намира при манастира „Света Ана“ над скална ниша с водопад и [[аязмо]] край селото. Построена е върху основите на средновековна църква през 1888 година. Стенописите са изпълнени от живописеца [[Георги Попалексов]] (1851 – 1919) от село [[Дебели лаг]]. Според сондажни проучвания съществува по ранен живописен слой, който се датира от XVII век.<ref name="Кюстендил 585">{{Кюстендил|585}}</ref> [[Иконостас]]ът е двуредов, с ценна декоративна украса. В аязмото край църквата е запазена икона на Света мъченица Кириаки (Неделя), с надпис за дарителите Димитър Филипов и син Стоян и зографа Никола Иконописец от Дубница и годината 1875. Църквата празнува на 9 септември. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]]&nbsp;– В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.318&nbsp;– 319; * Танев, Стоян&nbsp;– Невестино, 2004 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Йоаким и Ана (Смоличано)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Йоаким и Ана (Смоличано)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Йоаким и Ана (Смоличано)]] [[Категория:Община Невестино]] [[Категория:Основани в България през 1888 година]] snklqpimc30z8h1mmx57g467zs0oje3 0 225135 12418893 12025179 2024-11-21T16:44:23Z Niki Yooff 24726 12418893 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети апостоли Петър и Павел|Свети апостоли Петър и Павел}} {{Храм | име = „Св. св. Петър и Павел“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1899 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Св. св. Петър и Павел“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], община Невестино, област Кюстендил. Представлява еднокорабна едноапсидна постройка. От надпис на перилото на балкона се установява, че е построена през 1899 г. от майсторите Петре Стоилов Атанасов, Лазо Ангелов и Мите Тачов, а иконите са рисувани от [[Иван Константинов (зограф)|Иван Костадинов]] (1850&nbsp;– 1917) от [[Петрич]] и [[Атанас Буовски|Аце Костадинов]] от село [[Буф]], днес в [[Република Гърция]]. Църквата чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]]&nbsp;– В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.322&nbsp;– 324; * {{Кюстендил|}} {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Петър и Павел (Ветрен)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Петър и Павел (Ветрен)]] [[Категория:Православни ъркви в община Кюстендил|Петър и Павел (Ветрен)]] [[Категория:Община Невестино]] [[Категория:Основани в България през 1899 година]] skj1buti0ejzik0yrgd7lfqd87q7n22 0 228597 12419479 11114696 2024-11-22T04:32:07Z Owain Knight 20216 12419479 wikitext text/x-wiki '''Заговорът срещу Франклин Рузвелт''' ({{lang|en|Plot against FDR}}), '''Пучът срещу Белия дом''' ({{lang|en|White House Putsch}}) или '''Бизнес заговорът''' ({{lang|en|Business Plot}}) е предполагаем план за [[държавен преврат]] срещу новоизбрания президент [[Франклин Делано Рузвелт]], направен през [[1933]] г. от богати бизнесмени и корпорации. Заговорът е публично огласен през 1934 г. от пенсионирания генерал-майор от флота Смедли Бътлър пред конгресната комисия на МакКормак-Дикстайн. Бътлър е една от най-популярните военни фигури на времето. През юли 1932 г. той подкрепя лагеруването на ветерани от [[Първата световна война]] (т. нар. [[Бонусна армия]]) във Вашингтон с искания за изплащане на бонуси, обещани им със закон от 1924 г. Няколко дни след появяването му, ветераните са изгонени от столицата от кавалерийски войски под командването на ген. [[Дъглас МакАртър]] по заповед на президента [[Хърбърт Хувър]]. В показанията си Бътлър твърди, че група мъже са се обърнали към него като част от заговор за военен държавен преврат, обещавайки му армия от 500 000 души за марш срещу [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], $ 30 млн. и манипулация на печатните медии. Един от посочените за заговорници, Джералд МакГуайър, брокер от Уол Стрийт и бивш командир на [[Американски легион|Американския легион]] в [[Кънектикът]], разпалено отхвърля тези твърдения. Други посочени като участници в заговора са бившият губернатор на [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], кандидат-президент на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]] през 1928 г. и политически враг на Рузвелт [[Ал Смит]] и бившият директор на [[DuPont]] Ирене дю Понт. Според показанията на Бътлър планът при успешен преврат е предвиждал създаването на [[фашизъм|фашистко]] правителство, в което той да придобие почти абсолютна власт в новосъздадената длъжност „министър на общите работи“, а Рузвелт да остане само като фигурант. Показанията на Бътлър за съществуването на заговора са подкрепени от тогавашния командир на Организацията на ветераните от чуждестранни войни и по-късно [[Конгрес на САЩ|конгресмен]] от [[Републиканска партия|Републиканската партия]] Джеймс Ван Занд, от кап. Самюъл Глейсиър и от репортера Пол Френч. В крайния си доклад конгресната комисия подкрепя показанията на Бътлър за съществуването на заговора, но повече разследвания не са направени и никой не е подведен под отговорност, което води в голяма степен до забравяне на случая. {{превод от|en|Business Plot|260568948}} [[Категория:Политическа история на САЩ]] [[Категория:Конспиративни теории]] [[Категория:Заговори|Рузвелт]] adhu3765lm6zkvm25b5pgafid0tchcb 12419480 12419479 2024-11-22T04:32:38Z Owain Knight 20216 Owain Knight премести страница „[[Заговор срещу Франклин Рузвелт]]“ като „[[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]]“ 12419479 wikitext text/x-wiki '''Заговорът срещу Франклин Рузвелт''' ({{lang|en|Plot against FDR}}), '''Пучът срещу Белия дом''' ({{lang|en|White House Putsch}}) или '''Бизнес заговорът''' ({{lang|en|Business Plot}}) е предполагаем план за [[държавен преврат]] срещу новоизбрания президент [[Франклин Делано Рузвелт]], направен през [[1933]] г. от богати бизнесмени и корпорации. Заговорът е публично огласен през 1934 г. от пенсионирания генерал-майор от флота Смедли Бътлър пред конгресната комисия на МакКормак-Дикстайн. Бътлър е една от най-популярните военни фигури на времето. През юли 1932 г. той подкрепя лагеруването на ветерани от [[Първата световна война]] (т. нар. [[Бонусна армия]]) във Вашингтон с искания за изплащане на бонуси, обещани им със закон от 1924 г. Няколко дни след появяването му, ветераните са изгонени от столицата от кавалерийски войски под командването на ген. [[Дъглас МакАртър]] по заповед на президента [[Хърбърт Хувър]]. В показанията си Бътлър твърди, че група мъже са се обърнали към него като част от заговор за военен държавен преврат, обещавайки му армия от 500 000 души за марш срещу [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], $ 30 млн. и манипулация на печатните медии. Един от посочените за заговорници, Джералд МакГуайър, брокер от Уол Стрийт и бивш командир на [[Американски легион|Американския легион]] в [[Кънектикът]], разпалено отхвърля тези твърдения. Други посочени като участници в заговора са бившият губернатор на [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], кандидат-президент на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]] през 1928 г. и политически враг на Рузвелт [[Ал Смит]] и бившият директор на [[DuPont]] Ирене дю Понт. Според показанията на Бътлър планът при успешен преврат е предвиждал създаването на [[фашизъм|фашистко]] правителство, в което той да придобие почти абсолютна власт в новосъздадената длъжност „министър на общите работи“, а Рузвелт да остане само като фигурант. Показанията на Бътлър за съществуването на заговора са подкрепени от тогавашния командир на Организацията на ветераните от чуждестранни войни и по-късно [[Конгрес на САЩ|конгресмен]] от [[Републиканска партия|Републиканската партия]] Джеймс Ван Занд, от кап. Самюъл Глейсиър и от репортера Пол Френч. В крайния си доклад конгресната комисия подкрепя показанията на Бътлър за съществуването на заговора, но повече разследвания не са направени и никой не е подведен под отговорност, което води в голяма степен до забравяне на случая. {{превод от|en|Business Plot|260568948}} [[Категория:Политическа история на САЩ]] [[Категория:Конспиративни теории]] [[Категория:Заговори|Рузвелт]] adhu3765lm6zkvm25b5pgafid0tchcb 12419482 12419480 2024-11-22T04:33:14Z Owain Knight 20216 12419482 wikitext text/x-wiki '''Бизнес заговорът срещу Франклин Рузвелт''' ({{lang|en|Plot against FDR}}), '''Пучът срещу Белия дом''' ({{lang|en|White House Putsch}}) или '''Бизнес заговорът''' ({{lang|en|Business Plot}}) е предполагаем план за [[държавен преврат]] срещу новоизбрания президент [[Франклин Делано Рузвелт]], направен през [[1933]] г. от богати бизнесмени и корпорации. Заговорът е публично огласен през 1934 г. от пенсионирания генерал-майор от флота Смедли Бътлър пред конгресната комисия на МакКормак-Дикстайн. Бътлър е една от най-популярните военни фигури на времето. През юли 1932 г. той подкрепя лагеруването на ветерани от [[Първата световна война]] (т. нар. [[Бонусна армия]]) във Вашингтон с искания за изплащане на бонуси, обещани им със закон от 1924 г. Няколко дни след появяването му, ветераните са изгонени от столицата от кавалерийски войски под командването на ген. [[Дъглас МакАртър]] по заповед на президента [[Хърбърт Хувър]]. В показанията си Бътлър твърди, че група мъже са се обърнали към него като част от заговор за военен държавен преврат, обещавайки му армия от 500 000 души за марш срещу [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], $ 30 млн. и манипулация на печатните медии. Един от посочените за заговорници, Джералд МакГуайър, брокер от Уол Стрийт и бивш командир на [[Американски легион|Американския легион]] в [[Кънектикът]], разпалено отхвърля тези твърдения. Други посочени като участници в заговора са бившият губернатор на [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], кандидат-президент на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]] през 1928 г. и политически враг на Рузвелт [[Ал Смит]] и бившият директор на [[DuPont]] Ирене дю Понт. Според показанията на Бътлър планът при успешен преврат е предвиждал създаването на [[фашизъм|фашистко]] правителство, в което той да придобие почти абсолютна власт в новосъздадената длъжност „министър на общите работи“, а Рузвелт да остане само като фигурант. Показанията на Бътлър за съществуването на заговора са подкрепени от тогавашния командир на Организацията на ветераните от чуждестранни войни и по-късно [[Конгрес на САЩ|конгресмен]] от [[Републиканска партия|Републиканската партия]] Джеймс Ван Занд, от кап. Самюъл Глейсиър и от репортера Пол Френч. В крайния си доклад конгресната комисия подкрепя показанията на Бътлър за съществуването на заговора, но повече разследвания не са направени и никой не е подведен под отговорност, което води в голяма степен до забравяне на случая. {{превод от|en|Business Plot|260568948}} [[Категория:Политическа история на САЩ]] [[Категория:Конспиративни теории]] [[Категория:Заговори|Рузвелт]] omwgxjeonhlm8y7fl2ulb93a2bgiya6 0 228633 12419588 2161402 2024-11-22T09:05:05Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] 12419588 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] 3ciydihmyl1087zm9m41er9kbh4qfsg 0 228819 12418719 11263489 2024-11-21T13:25:25Z PowerBUL 202075 12418719 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евроком|Евроком (пояснение)}} {{ТВ канали | цветова гама = 1881AB | Име в оригинал = НКТВ Евроком | картинка = | px = | Дата на стартиране = 27 август 1996 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = | Слоган = | Формат на картината = 16:9 (SD/HD) | Език = български | Страна = [[България]] | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[София]] | Свързани канали = [[E-Kids]] | Уебсайт = {{URL|eurocom.bg}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Национална кабелна телевизия Евроком''' ('''НКТВ Евроком''') е [[България|български]] политематичен [[телевизионен канал]]. Излъчва се от 27 август 1996 г. чрез кабел и сателит. Първоначално е собственост на кабелния оператор [[Евроком кабел]], от който се отделя през 2007 г. През ноември 2010 г. телевизията започва излъчване на 41 канал за град [[Пазарджик]]. Излъчва новинарски емисии, сериали, филми, спортни и публицистични предавания и [[Анимация|детски анимационни сериали]]. През юли 2019 г. спира повторенията на американски сериали, игрални филми и теленовели, които са съхранени в архивите на телевизията, измежду италианския сериал „Дон Матео“ на 8 февруари след американския сериал „[[Военна прокуратура]]“ на 8 юли и теленовелата „[[Любовен облог]]“ на 13 юли. От 1999 г. телевизията излъчва и канал, насочен към детската аудитория – [[E-Kids]] (ДКТЕ до 2008). == Евроком Царевец == {{Основна|Евроком Царевец}} '''Евроком Царевец''' е регионален телевизионен канал в [[Област Велико Търново]]. Телевизията е основана около година след основаването на телевизия Евроком. Централата на телевизията във Велико Търново, се намира на третия етаж в административна сграда до тази на община. == Предавания == === Актуални и бивши === {{колони|3| * [[Делници]] * [[Времена и нрави]] * [[Зад кулисите]] * [[Здраве от природата]] * [[Ултраспорт]] * [[Кардиограма]] * [[Сладко и горчиво (предаване)|Сладко и горчиво]] * [[Коментарна рубрика]] * [[Премълчани истини]] * [[Светът и всичко в него]] * [[Диагноза (предаване)|Диагноза]] * [[Резонанс (предаване)|Резонанс]] * [[Балотаж (предаване)|Балотаж]] * [[Агросектор]] * [[Политика и спорт]] * [[Чанове и звънци]] * [[Психодиспансер]] * [[Опорни точки]] * [[Горещо кафе]] * [[Модна фиеста]] * [[Кметовете на България]] * [[Мини мис и мини мистър]] * [[Бързи, умни, сръчни]] * [[България на живо]] * [[Седмицата на живо]] * [[Неам нерви с Люба Кулезич]] * [[Честно казано]] * [[Пътуващо читалище]] * [[Шпионката на Коко]] * [[Психологически портрет]] * [[Шоуто на Мавриков]] * [[ЕвроДикоФ]] * [[При Жорж]] * [[Академия Здравитал]] * [[Refresh за здраве]] * [[Интересно със Славчо Тошев]] * [[Шесто чувство (предаване)|Шесто чувство]] * [[Вечните песни на България]] * [[Седмичник с Владо Береану]] * [[България, която съградихме]] * [[Лексиконче с песнички]] * [[Училище за родители]] * [[Заедно за промяната]] * [[Заедно българи]] * [[Часът на избора]] * [[Памет без давност]] * [[Не се страхувай]] * [[Твоят дом си намери майстора]] * [[Бареков и Байрактаров - без цензура]] * [[Ключът към успеха]] * [[Позиция (предаване)|Позиция]] * [[Темида – цената на истината]] * [[Дискусионен клуб: Седмиците]] * [[Дискусионен клуб: Спорт]] * [[Четвъртата власт с Ник Щайн]] * [[Поглед отвън]] * [[Презареди България]] * [[Пътуване във времето (предаване)|Пътуване във времето]] * [[Отблизо (предаване)|Отблизо]] * [[Коце шоу]] * [[С други думи]] * [[Холистична медицина]] * [[Нищо свято]] * [[SOS ТВ]] * [[Style&Class]] * [[Hypemusic]] * [[Контрапункт (предаване)|Контрапункт]] * [[Термометър с Емил Рафаилов]] * [[Събота вечер с Бойко Станкушев]] * [[Евроком Класик Студио]] * [[e-mell с Мел]] * [[Таралеж (предаване)|Таралеж с Емил Кошлуков]] * [[Извън контрол с Юлияна Дончева]] * [[Без цензура с Любомир Огнянов]] * [[60 минути с Пепа Николова]] * [[Vox Populi (предаване)|Vox Populi]] * [[Национален Фактор]] * [[Спортна панорама]] * [[Агрофорум]] * [[Бразилско първенство]] * [[Бразилейро]] * [[Студио Бразилейро]] * [[FOOTBRAZIL]] * [[Евроком Рали Спорт]] * [[Евроком Мотор Спорт]] * [[Търси се...]] * [[Играчите]] * [[Изгубеният граал]] * [[На доктор]] * [[4 АСА]] * [[Фактор (предаване)|Фактор]] * [[Stay Updated]] * [[Музикален бонус]] * [[ЕЗО ТВ]] * [[Етнопалитра]] * [[Ексклузивно с Венета Райкова]] * [[Барометър (предаване)|Барометър]] * [[В крепостта с Миглена Ангелова]] * [[Културен афиш]] * [[Камикадзе (предаване)|Камикадзе]] * [[Кухнята]] * [[Афекти]] * [[Грамофон (предаване)|Грамофон]] * [[Чанове (предаване)|Чанове]] * [[Ударна група]] * [[30 минути с Сашка Васева]] * [[Така ли с Борислав Дамаждиев]] * [[Макс и стил]] * [[Рокмания]] * [[Закуска в леглото]] * [[Lifestyle (предаване)|LifeStyle]] * [[С нож и вилица]] * [[Случаен ден]] * [[Стилисимо]] * [[Светът на колела]] * [[Светът на икономиката]] * [[Екстремни спортове]] * [[Усмивки през шпионката]] * [[Ударна група]] * [[Гълъб с цвят на портокал]] * [[Женски работи]] * [[Невидимият свят]] * [[Часът на Форд]] * География на мъдростта. }} == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Икона|en}} {{Official website|eurocom.bg}} * {{Facebook|eurocom.bg|Официална страница на телевизия „Евроком“}} * [https://www.youtube.com/eurocomtv Официален канал на телевизия „Евроком“] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Основани в България през 1996 година]] n86sdvfm264r2bpx4weuapa5g7rkniz 12418721 12418719 2024-11-21T13:25:56Z PowerBUL 202075 12418721 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евроком|Евроком (пояснение)}} {{ТВ канали | цветова гама = 1881AB | Име в оригинал = НКТВ Евроком | картинка = | px = | Дата на стартиране = 27 август 1996 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = | Слоган = | Формат на картината = 16:9 (SD/HD) | Език = български | Страна = [[България]] | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[София]] | Свързани канали = [[E-Kids]] | Уебсайт = {{URL|eurocom.bg}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Национална кабелна телевизия Евроком''' ('''НКТВ Евроком''') е [[България|български]] политематичен [[телевизионен канал]]. Излъчва се от 27 август 1996 г. чрез кабел и сателит. Първоначално е собственост на кабелния оператор [[Евроком кабел]], от който се отделя през 2007 г. През ноември 2010 г. телевизията започва излъчване на 41 канал за град [[Пазарджик]]. Излъчва новинарски емисии, сериали, филми, спортни и публицистични предавания и [[Анимация|детски анимационни сериали]]. През юли 2019 г. спира повторенията на американски сериали, игрални филми и теленовели, които са съхранени в архивите на телевизията, измежду италианския сериал „Дон Матео“ на 8 февруари след американския сериал „[[Военна прокуратура]]“ на 8 юли и теленовелата „[[Любовен облог]]“ на 13 юли. От 1999 г. телевизията излъчва и канал, насочен към детската аудитория – [[E-Kids]] (ДКТЕ до 2008). == Евроком Царевец == {{Основна|Евроком Царевец}} '''Евроком Царевец''' е регионален телевизионен канал в [[Област Велико Търново]]. Телевизията е основана около година след основаването на телевизия Евроком. Централата на телевизията във Велико Търново, се намира на третия етаж в административна сграда до тази на община. == Предавания == === Актуални и бивши === {{колони|3| * [[Делници]] * [[Времена и нрави]] * [[Зад кулисите]] * [[Здраве от природата]] * [[Ултраспорт]] * [[Кардиограма]] * [[Сладко и горчиво (предаване)|Сладко и горчиво]] * [[Коментарна рубрика]] * [[Премълчани истини]] * [[Светът и всичко в него]] * [[Диагноза (предаване)|Диагноза]] * [[Резонанс (предаване)|Резонанс]] * [[Балотаж (предаване)|Балотаж]] * [[Агросектор]] * [[Политика и спорт]] * [[Чанове и звънци]] * [[Психодиспансер]] * [[Опорни точки]] * [[Горещо кафе]] * [[Модна фиеста]] * [[Кметовете на България]] * [[Мини мис и мини мистър]] * [[Бързи, умни, сръчни]] * [[България на живо]] * [[Седмицата на живо]] * [[Неам нерви с Люба Кулезич]] * [[Честно казано]] * [[Пътуващо читалище]] * [[Шпионката на Коко]] * [[Психологически портрет]] * [[Шоуто на Мавриков]] * [[ЕвроДикоФ]] * [[При Жорж]] * [[Академия Здравитал]] * [[Refresh за здраве]] * [[Интересно със Славчо Тошев]] * [[Шесто чувство (предаване)|Шесто чувство]] * [[Вечните песни на България]] * [[Седмичник с Владо Береану]] * [[България, която съградихме]] * [[Лексиконче с песнички]] * [[Училище за родители]] * [[Заедно за промяната]] * [[Заедно българи]] * [[Часът на избора]] * [[Памет без давност]] * [[Не се страхувай]] * [[Твоят дом си намери майстора]] * [[Бареков и Байрактаров - без цензура]] * [[Ключът към успеха]] * [[Позиция (предаване)|Позиция]] * [[Темида – цената на истината]] * [[Дискусионен клуб: Седмиците]] * [[Дискусионен клуб: Спорт]] * [[Четвъртата власт с Ник Щайн]] * [[Поглед отвън]] * [[Презареди България]] * [[Пътуване във времето (предаване)|Пътуване във времето]] * [[Отблизо (предаване)|Отблизо]] * [[Коце шоу]] * [[С други думи]] * [[Холистична медицина]] * [[Нищо свято]] * [[SOS ТВ]] * [[Style&Class]] * [[Hypemusic]] * [[Контрапункт (предаване)|Контрапункт]] * [[Термометър с Емил Рафаилов]] * [[Събота вечер с Бойко Станкушев]] * [[Евроком Класик Студио]] * [[e-mell с Мел]] * [[Таралеж (предаване)|Таралеж с Емил Кошлуков]] * [[Извън контрол с Юлияна Дончева]] * [[Без цензура с Любомир Огнянов]] * [[60 минути с Пепа Николова]] * [[Vox Populi (предаване)|Vox Populi]] * [[Национален Фактор]] * [[Спортна панорама]] * [[Агрофорум]] * [[Бразилско първенство]] * [[Бразилейро]] * [[Студио Бразилейро]] * [[FOOTBRAZIL]] * [[Евроком Рали Спорт]] * [[Евроком Мотор Спорт]] * [[Търси се...]] * [[Играчите]] * [[Изгубеният граал]] * [[На доктор]] * [[4 АСА]] * [[Фактор (предаване)|Фактор]] * [[Stay Updated]] * [[Музикален бонус]] * [[ЕЗО ТВ]] * [[Етнопалитра]] * [[Ексклузивно с Венета Райкова]] * [[Барометър (предаване)|Барометър]] * [[В крепостта с Миглена Ангелова]] * [[Културен афиш]] * [[Камикадзе (предаване)|Камикадзе]] * [[Кухнята]] * [[Афекти]] * [[Грамофон (предаване)|Грамофон]] * [[Чанове (предаване)|Чанове]] * [[Ударна група]] * [[30 минути с Сашка Васева]] * [[Така ли с Борислав Дамаждиев]] * [[Макс и стил]] * [[Рокмания]] * [[Закуска в леглото]] * [[Lifestyle (предаване)|LifeStyle]] * [[С нож и вилица]] * [[Случаен ден]] * [[Стилисимо]] * [[Светът на колела]] * [[Светът на икономиката]] * [[Екстремни спортове]] * [[Усмивки през шпионката]] * [[Ударна група]] * [[Гълъб с цвят на портокал]] * [[Женски работи]] * [[Невидимият свят]] * [[Часът на Форд]] * География на мъдростта. }} == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|eurocom.bg}} * {{Facebook|eurocom.bg|Официална страница на телевизия „Евроком“}} * [https://www.youtube.com/eurocomtv Официален канал на телевизия „Евроком“] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Основани в България през 1996 година]] sq8wwgqsve77ds7dpkcn2c22sdy8sc5 0 231306 12418913 12023444 2024-11-21T17:14:27Z Niki Yooff 24726 12418913 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Благовещение Богородично“ | категория = християнство | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Радловци]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1890 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = }} '''„Благовещение Богородично“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Радловци]], община Кюстендил. Църката представлява еднокорабна едноапсидна постройка със сводест таван. От надпис в църквата се установява че е построена през 1890 г. и изографисана през 1891 г. Иконостасните икони са дело на живописеца [[Кръстю Николов]] от село [[Лазарополе]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. По [[Григориански календар|Григорианския календар]] Благовещение се празнува на [[25 март]]. == Литература == * [[Асен Василиев|Василиев, Асен]]&nbsp;– В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.319&nbsp;– 320; {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Основани в България през 1890 година]] p5lp0c44fds7ujt2vi1bmcifm7nde23 0 233033 12418808 12231622 2024-11-21T14:44:24Z Niki Yooff 24726 12418808 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мина|Мина (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Мина“ | картинка = Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = неовизантийски | време на изграждане = 1934 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.2.JPG|мини|260 п|Църквата „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил]] '''„Свети великомъченик Мина“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Църквата се намира в западната част на града. == История, особености == Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „[[Свети Мина (Кюстендил, 1859)|Свети Мина]]“ по проект на архитект [[Антон Торньов]]. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква „Свети Мина“ взема решение да бъде построен нов храм. Проектът на софийския архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20 юни 1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“ в [[София]]. Окончателното приемане на обекта става на 12 юли 1933 г. Освещаването на храма е извършено на 4 ноември 1934 г. от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]]. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Вътрешното пространство е покрито със [[стенопис]]и. Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. [[Иконостас]]ът е дело на [[дебърска художествена школа|дебърските]] майстори [[Коста Филипов]], Евтим Филипов и [[Петър Йосифов]] от [[Осой (община Дебър)|Осой]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> Художникът [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов]] от Галичник, изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите и цялата вътрешна обстановка.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref> Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Галерия == <gallery class="center"> Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.3.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.4.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.5.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Литература == * Николова, Нина, „Рисуваните иконостаси на църквите „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил и „Свети Теодор Тирон“ в с. Новоселяне“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.ІІ, 1990 г. * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.72; == Външни препратки == * [http://sveti.mina.free.bg/ Йордан Котев – Старата църква и православен храм-паметник „Свети Великомъченик Мина“ – гр. Кюстендил] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Мина (Кюстендил, 1933]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Основани в България през 1934 година]] kyk6uafyfzqh89nfy5jbe5ekyuhtwpj 12418830 12418808 2024-11-21T15:28:41Z Niki Yooff 24726 12418830 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мина|Мина (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Мина“ | картинка = Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = неовизантийски | време на изграждане = 1934 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.2.JPG|мини|260 п|Църквата „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил]] '''„Свети великомъченик Мина“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Църквата се намира в западната част на града. == История, особености == Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „[[Свети Мина (Кюстендил, 1859)|Свети Мина]]“ по проект на архитект [[Антон Торньов]]. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква „Свети Мина“ взема решение да бъде построен нов храм. Проектът на софийския архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20 юни 1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“ в [[София]]. Окончателното приемане на обекта става на 12 юли 1933 г. Освещаването на храма е извършено на 4 ноември 1934 г. от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]]. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Вътрешното пространство е покрито със [[стенопис]]и. Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. [[Иконостас]]ът е дело на [[дебърска художествена школа|дебърските]] майстори [[Коста Филипов]], Евтим Филипов и [[Петър Йосифов]] от [[Осой (община Дебър)|Осой]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> Художникът [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов]] от Галичник, изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите и цялата вътрешна обстановка.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref> Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Галерия == <gallery class="center"> Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.3.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.4.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.5.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Литература == * Николова, Нина, „Рисуваните иконостаси на църквите „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил и „Свети Теодор Тирон“ в с. Новоселяне“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.ІІ, 1990 г. * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.72; == Външни препратки == * [http://sveti.mina.free.bg/ Йордан Котев – Старата църква и православен храм-паметник „Свети Великомъченик Мина“ – гр. Кюстендил] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Мина (Кюстендил, 1933]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Основани в България през 1934 година]] qe5sk8jk0ej0325dr2kwz2tkiqok0sd 12418831 12418830 2024-11-21T15:29:31Z Niki Yooff 24726 12418831 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мина|Мина (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Мина“ | картинка = Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = неовизантийски | време на изграждане = 1934 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.2.JPG|мини|260 п|Църквата „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил]] '''„Свети великомъченик Мина“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Църквата се намира в западната част на града. == История, особености == Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „[[Свети Мина (Кюстендил, 1859)|Свети Мина]]“ по проект на архитект [[Антон Торньов]]. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква „Свети Мина“ взема решение да бъде построен нов храм. Проектът на софийския архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20 юни 1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“ в [[София]]. Окончателното приемане на обекта става на 12 юли 1933 г. Освещаването на храма е извършено на 4 ноември 1934 г. от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]]. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Вътрешното пространство е покрито със [[стенопис]]и. Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. [[Иконостас]]ът е дело на [[дебърска художествена школа|дебърските]] майстори [[Коста Филипов]], Евтим Филипов и [[Петър Йосифов]] от [[Осой (община Дебър)|Осой]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> Художникът [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов]] от Галичник, изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите и цялата вътрешна обстановка.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref> Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Галерия == <gallery class="center"> Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.3.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.4.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.5.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Литература == * Николова, Нина, „Рисуваните иконостаси на църквите „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил и „Свети Теодор Тирон“ в с. Новоселяне“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.ІІ, 1990 г. * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.72; == Външни препратки == * [http://sveti.mina.free.bg/ Йордан Котев – Старата църква и православен храм-паметник „Свети Великомъченик Мина“ – гр. Кюстендил] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Мина (Кюстендил]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Мина (Кюстендил, 1933)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Основани в България през 1934 година]] blvuf09effpqj8vyhw99h5oq5symfju 12418832 12418831 2024-11-21T15:30:16Z Niki Yooff 24726 12418832 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мина|Мина (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Мина“ | картинка = Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = неовизантийски | време на изграждане = 1934 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.2.JPG|мини|260 п|Църквата „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил]] '''„Свети великомъченик Мина“''' е [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Църквата се намира в западната част на града. == История, особености == Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „[[Свети Мина (Кюстендил, 1859)|Свети Мина]]“ по проект на архитект [[Антон Торньов]]. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква „Свети Мина“ взема решение да бъде построен нов храм. Проектът на софийския архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20 юни 1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“ в [[София]]. Окончателното приемане на обекта става на 12 юли 1933 г. Освещаването на храма е извършено на 4 ноември 1934 г. от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]]. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Вътрешното пространство е покрито със [[стенопис]]и. Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. [[Иконостас]]ът е дело на [[дебърска художествена школа|дебърските]] майстори [[Коста Филипов]], Евтим Филипов и [[Петър Йосифов]] от [[Осой (община Дебър)|Осой]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> Художникът [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов]] от Галичник, изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите и цялата вътрешна обстановка.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref> Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Галерия == <gallery class="center"> Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.3.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.4.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.5.JPG Sv.VMCh.Mina.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Литература == * Николова, Нина, „Рисуваните иконостаси на църквите „Свети великомъченик Мина“ в Кюстендил и „Свети Теодор Тирон“ в с. Новоселяне“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.ІІ, 1990 г. * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.72; == Външни препратки == * [http://sveti.mina.free.bg/ Йордан Котев – Старата църква и православен храм-паметник „Свети Великомъченик Мина“ – гр. Кюстендил] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Мина (Кюстендил]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Мина (Кюстендил)]] [[Категория:Основани в България през 1934 година]] 58z5hje7sk8tnlb0jdr12nh78sbt692 0 233081 12418828 11856826 2024-11-21T15:27:55Z Niki Yooff 24726 12418828 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | картинка = Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = псевдобазилика | архитектурен стил = възрожденски | време на изграждане = 1816 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата Градец (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна трикорабна псевдо[[базилика]], с дървено покритие, с външни размери 23,6 х 14,4 m. Предполага се че [[иконостас]]ът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големият иконостас на [[олтар]]а. Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен [[корниз]] (вълчи зъб). Колоните в [[наос]]а са дървени. От първия етап са запазени ценни икони, включително една от началото на XIX век от [[Тома Вишанов]]. Иконите на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат от 1818 г. са дело на [[Лазар Зограф]] от епирското село [[Ано Педина|Горна Студена]].<ref name="Василиев 267">{{Василиев|267}}</ref> Олтарните двери от XVI&nbsp;– XVII век са реликва от църквата „Свети Никола“. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.<ref name="Машниќ 156">{{Цитат периодика| last = Машниќ | first =Мирјана М| year = 2008&nbsp;– 2009 | title =Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски&nbsp;– от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен&nbsp;– тација, постконзерваторски статус) | journal =Патримониум.мк | volume = 2 | issue = 3&nbsp;– 4, 5&nbsp;– 6| pages =156 }}</ref> Сходни са с дверите в църквите „[[Свети Георги (Петралица)|Свети Георги]]“ в Петралица, „[[Карпински манастир|Въведение Богородично]]“ в Карпино, „[[Свети Никола (Кратово)|Свети Никола]]“ в Кратово и „[[Света Богородица (Ранковце)|Света Богородица]]“ в Ранковце.<ref name="Машниќ 155">{{Цитат периодика| last = Машниќ | first =Мирјана М| year = 2008&nbsp;– 2009 | title =Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски&nbsp;– от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен&nbsp;– тација, постконзерваторски статус) | journal =Патримониум.мк | volume = 2 | issue = 3&nbsp;– 4, 5&nbsp;– 6| pages =155 }}</ref> През 1820 г. в двора на църквата е построено [[килийно училище]]. Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени [[нартекс]] от север и запад, свещоливница и [[костница]]. Олтарните двери са дело на [[Стойчо Фандъков]] от село [[Пещера (област Перник)|Пещера]], Пернишко и сина му Димитър. [[Файл:Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.2.JPG|мини|260п|Камбанарията на църквата]] След [[Освобождение]]то северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите [[Ризо Петров]] и [[Тоне Петрев]] църковна [[камбанария]] с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор [[Ризо Дюлгер]] и изписани от художника [[Иван Доспевски]]. Иконите са изпълнени от зографите [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]], [[Иван Доспевски]] (1872&nbsp;– 1874), [[Евстати Попдимитров]]<ref name="Василиев 257">{{Василиев|257}}</ref> и други. По късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан [[митрополит]] [[Иларион Ловчански]] и Кюстендилски. Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 25/1998 г.). Действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Литература == * {{Кюстендил|408&nbsp;– 409}}; * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат „Дийор Принт“ ООД, с. 68; == Галерия == <gallery class="center"> Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.4.JPG Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.5.JPG Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Външни препратки == * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] * [http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm Успение на Пресвета Богородица] * [http://tarbo.blog.bg/drugi/2009/09/20/oltarni-vrati-ot-17-vek.400709 Олтарните двери от XVII век на втория етаж на църквата] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил]] [[Категория:Църкви в Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Банската художествена школа]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1816 година]] 5znj94elcf586aymcfhnl5387ocyres 12418968 12418828 2024-11-21T18:16:59Z Niki Yooff 24726 12418968 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | картинка = Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = псевдобазилика | архитектурен стил = възрожденски | време на изграждане = 1816 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата Градец (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна трикорабна псевдо[[базилика]], с дървено покритие, с външни размери 23,6 х 14,4 m. Предполага се че [[иконостас]]ът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големият иконостас на [[олтар]]а. Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен [[корниз]] (вълчи зъб). Колоните в [[наос]]а са дървени. От първия етап са запазени ценни икони, включително една от началото на XIX век от [[Тома Вишанов]]. Иконите на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат от 1818 г. са дело на [[Лазар Зограф]] от епирското село [[Ано Педина|Горна Студена]].<ref name="Василиев 267">{{Василиев|267}}</ref> Олтарните двери от XVI&nbsp;– XVII век са реликва от църквата „Свети Никола“. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.<ref name="Машниќ 156">{{Цитат периодика| last = Машниќ | first =Мирјана М| year = 2008&nbsp;– 2009 | title =Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски&nbsp;– от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен&nbsp;– тација, постконзерваторски статус) | journal =Патримониум.мк | volume = 2 | issue = 3&nbsp;– 4, 5&nbsp;– 6| pages =156 }}</ref> Сходни са с дверите в църквите „[[Свети Георги (Петралица)|Свети Георги]]“ в [[Петралица]], [[Карпински манастир|Карпинския манастир]], „[[Свети Никола (Кратово)|Свети Никола]]“ в [[Кратово]] и „[[Света Богородица (Ранковце)|Света Богородица]]“ в [[Ранковце]].<ref name="Машниќ 155">{{Цитат периодика| last = Машниќ | first =Мирјана М| year = 2008&nbsp;– 2009 | title =Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски&nbsp;– от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен&nbsp;– тација, постконзерваторски статус) | journal =Патримониум.мк | volume = 2 | issue = 3&nbsp;– 4, 5&nbsp;– 6| pages =155 }}</ref> През 1820 г. в двора на църквата е построено [[килийно училище]]. Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени [[нартекс]] от север и запад, свещоливница и [[костница]]. Олтарните двери са дело на [[Стойчо Фандъков]] от село [[Пещера (област Перник)|Пещера]], Пернишко и сина му Димитър. [[Файл:Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.2.JPG|мини|260п|Камбанарията на църквата]] След [[Освобождение]]то северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите [[Ризо Петров]] и [[Тоне Петрев]] църковна [[камбанария]] с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор [[Ризо Дюлгер]] и изписани от художника [[Иван Доспевски]]. Иконите са изпълнени от зографите [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]], [[Иван Доспевски]] (1872&nbsp;– 1874), [[Евстати Попдимитров]]<ref name="Василиев 257">{{Василиев|257}}</ref> и други. По късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан [[митрополит]] [[Иларион Ловчански]] и Кюстендилски. Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 25/1998 г.). Действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Литература == * {{Кюстендил|408&nbsp;– 409}}; * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат „Дийор Принт“ ООД, с. 68; == Галерия == <gallery class="center"> Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.4.JPG Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.5.JPG Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Външни препратки == * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] * [http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm Успение на Пресвета Богородица] * [http://tarbo.blog.bg/drugi/2009/09/20/oltarni-vrati-ot-17-vek.400709 Олтарните двери от XVII век на втория етаж на църквата] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил]] [[Категория:Църкви в Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Банската художествена школа]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1816 година]] 79kwf4duf7ept3daj79is9k9yf44b30 12418972 12418968 2024-11-21T18:23:32Z Niki Yooff 24726 12418972 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | картинка = Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.1.JPG | картинка-описание = Изглед към църквата | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = псевдобазилика | архитектурен стил = възрожденски | време на изграждане = 1816 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата Градец (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна трикорабна псевдо[[базилика]], с дървено покритие, с външни размери 23,6 х 14,4 m. Предполага се че [[иконостас]]ът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големият иконостас на [[олтар]]а. Стените са изпълнени от ломен камък и [[Сантрач|сантрачни]] скари с масивен [[корниз]] (вълчи зъб). Колоните в [[наос]]а са дървени. От първия етап са запазени ценни икони, включително една от началото на XIX век от [[Тома Вишанов]]. Иконите на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат от 1818 г. са дело на [[Лазар Зограф]] от епирското село [[Ано Педина|Горна Студена]].<ref name="Василиев 267">{{Василиев|267}}</ref> Олтарните двери от XVI&nbsp;– XVII век са реликва от църквата „Свети Никола“. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.<ref name="Машниќ 156">{{Цитат периодика| last = Машниќ | first =Мирјана М| year = 2008&nbsp;– 2009 | title =Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски&nbsp;– от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен&nbsp;– тација, постконзерваторски статус) | journal =Патримониум.мк | volume = 2 | issue = 3&nbsp;– 4, 5&nbsp;– 6| pages =156 }}</ref> Сходни са с дверите в църквите „[[Свети Георги (Петралица)|Свети Георги]]“ в [[Петралица]], [[Карпински манастир|Карпинския манастир]], „[[Свети Никола (Кратово)|Свети Никола]]“ в [[Кратово]] и „[[Света Богородица (Ранковце)|Света Богородица]]“ в [[Ранковце]].<ref name="Машниќ 155">{{Цитат периодика| last = Машниќ | first =Мирјана М| year = 2008&nbsp;– 2009 | title =Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски&nbsp;– от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен&nbsp;– тација, постконзерваторски статус) | journal =Патримониум.мк | volume = 2 | issue = 3&nbsp;– 4, 5&nbsp;– 6| pages =155 }}</ref> През 1820 г. в двора на църквата е построено [[килийно училище]]. Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени [[нартекс]] от север и запад, свещоливница и [[костница]]. Олтарните двери са дело на [[Стойчо Фандъков]] от село [[Пещера (област Перник)|Пещера]], Пернишко и сина му Димитър. [[Файл:Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.2.JPG|мини|260п|Камбанарията на църквата]] След [[Освобождение]]то северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите [[Ризо Петров]] и [[Тоне Петрев]] църковна [[камбанария]] с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор [[Ризо Дюлгер]] и изписани от художника [[Иван Доспевски]]. Иконите са изпълнени от зографите [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]], [[Иван Доспевски]] (1872&nbsp;– 1874), [[Евстати Попдимитров]]<ref name="Василиев 257">{{Василиев|257}}</ref> и други. По късните преустройства се отнасят до остъкляване на [[Нартекс|нартекса]] (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан [[митрополит]] [[Иларион Ловчански]]. Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 25/1998 г.). Действащ храм на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. == Литература == * {{Кюстендил|408&nbsp;– 409}}; * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат „Дийор Принт“ ООД, с. 68; == Галерия == <gallery class="center"> Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.4.JPG Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.5.JPG Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.6.JPG </gallery> == Външни препратки == * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] * [http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm Успение на Пресвета Богородица] * [http://tarbo.blog.bg/drugi/2009/09/20/oltarni-vrati-ot-17-vek.400709 Олтарните двери от XVII век на втория етаж на църквата] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил]] [[Категория:Църкви в Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Банската художествена школа]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1816 година]] h68drx490ayuqcl7rgswbw389ysj2gx 0 233674 12418803 11856745 2024-11-21T14:38:10Z Niki Yooff 24726 12418803 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Димитър|Свети Димитър (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Димитър“ | картинка = Church of St Demetrius, Kyustendil.2.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = църква | архитектурен стил = | време на изграждане = 1866 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | категория= християнство }} '''„Свети Димитър“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. == История, особености == Построена е през 1866 година в източната част на града по инициатива на кюстендилския учител [[Даскал Димитри]]. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник [[Иван Доспевски]]. Иконата на Свети Димитър в църквата е дело на видния български зограф от Берово [[Гаврил Атанасов]].<ref>{{Василиев|726}}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Church of St Demetrius, Kyustendil.1.jpg Church of St Demetrius, Kyustendil.3.jpg </gallery> == Литература == * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат. „Дийор Принт“ ООД, с. 72; == Външни препратки == * [http://tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg/ Църква Свети Димитър– Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161105225400/http://tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg/ |date=2016-11-05 }} * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Кюстендилска духовна околия|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1866 година]] 4vdkpos1r2pr4uvvbyuqzjxnot620jc 12418804 12418803 2024-11-21T14:39:08Z Niki Yooff 24726 12418804 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Димитър|Свети Димитър (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Димитър“ | картинка = Church of St Demetrius, Kyustendil.2.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = църква | архитектурен стил = | време на изграждане = 1866 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | категория= християнство }} '''„Свети Димитър“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. == История, особености == Построена е през 1866 година в източната част на града по инициатива на кюстендилския учител [[Даскал Димитри]]. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник [[Иван Доспевски]]. Иконата на Свети Димитър в църквата е дело на видния български зограф от Берово [[Гаврил Атанасов]].<ref>{{Василиев|726}}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Church of St Demetrius, Kyustendil.1.jpg Church of St Demetrius, Kyustendil.3.jpg </gallery> == Литература == * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат. „Дийор Принт“ ООД, с. 72; == Външни препратки == * [http://tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg/ Църква Свети Димитър– Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161105225400/http://tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg/ |date=2016-11-05 }} * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1866 година]] 14zdjr2yduwteqew8mcevl88pn4l00h 12418959 12418804 2024-11-21T18:07:10Z Niki Yooff 24726 12418959 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Димитър|Свети Димитър (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Димитър“ | картинка = Church of St Demetrius, Kyustendil.2.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Кюстендил]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = църква | архитектурен стил = | време на изграждане = 1866 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | категория= християнство }} '''„Свети Димитър“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]]. == История, особености == Построена е през 1866 година в източната част на града по инициатива на кюстендилския учител [[Даскал Димитри]]. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник [[Иван Доспевски]]. Иконата на [[Димитър Солунски|Свети Димитър]] в църквата е дело на видния български зограф от [[Берово]] [[Гаврил Атанасов]].<ref>{{Василиев|726}}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Church of St Demetrius, Kyustendil.1.jpg Church of St Demetrius, Kyustendil.3.jpg </gallery> == Литература == * Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат. „Дийор Принт“ ООД, с. 72; == Външни препратки == * [http://tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg/ Църква Свети Димитър– Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161105225400/http://tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg/ |date=2016-11-05 }} * [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304141319/http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ |date=2010-03-04 }} == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Църкви в Кюстендил|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Димитър (Кюстендил)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1866 година]] o25wa0ezbuj4yefkwdztmb3046i6p63 0 234459 12419184 12401041 2024-11-21T21:56:14Z Sijorl49 259021 12419184 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Истрия|Истрия (пояснение)}} [[Файл:Scythia Minor map.jpg|мини|300п|Древни морски градове в Добруджа]] [[Файл:2006 0814Histria Main Gate Roman20060404.jpg|мини|300п|Останки от римска Хистрия]] '''Хистрия''' (или '''Истрия'''; {{lang|grc|Ἰστρίη}}; {{lang|la|Histria}}, също ''Istria'' или ''Istros'') e [[Йония|йонийска]] [[колония]] на [[добруджа]]нския [[Черно море|черноморски]] бряг (днес на брега на езерото Синое, [[Румъния]]). Основана е в средата на [[VII век пр.н.е.]] от колонисти от град [[Милет]] (според данните от [[Евсевий Кесарийски]], възможна година на основаването е [[657 пр.н.е.|657]] – [[656 пр.н.е.]], а според П. [[Скимнос]] за година на основаването може да се смята [[630 пр.н.е.]]). Градът съществува цели 14 века, до [[VII век]]. Хистрия е най-старата [[Древна Гърция|гръцка]] колония по западното крайбрежие на [[Черно море]] и една от първите отвъд [[Босфора]]. Наречена е на река Истър (днес [[Дунав]]). Разположена стратегически, колонията се развива като проспериращ търговски център до I век пр.н.е., когато е разорена от [[гети]]те.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref> Скоро след това градът влиза в очертанията на [[Римската империя]] и през 134 г.сл.н.е. за него съобщава [[Ариан]] в своето съчинение „Обиколката на Черно море“, като посочва, че Истрия отстои на петстотин [[стадий|стадия]] от петото устие на Дунав.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm „Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан @ ald-bg]</ref> През този период градът отново просперира, докато не е повторно разрушен от [[готи]]те. Във времето на Средновековната българска държава в района възниква крепостта Гросея, разрушена при турското нашествие в XIV в. Развалините на античия град са близо да старото българско добруджанско село [[Каранасуф]], прекръстено от румънската власт на Истрия. == Литература == * John Boardman, ''The Greeks Overseas'', Baltimore 1964, ISBN 0-14-020581-0 * Gocha R.Tsetskhladze: ''The Greek Colonisation of the Black Sea Region'', Oxford 1994, ISBN 3-515-07302-7 * [http://en.www.mcu.es/patrimonio/MC/PatrimonioEur/Red/Rumania_Sitioarqueologico_Histria.html en.www.mcu.es] == Източници == <references /> {{мъниче|България}} [[Категория:Древногръцки колонии]] [[Категория:Древногръцки градове]] [[Категория:История на Добруджа]] [[Категория:Окръг Кюстенджа]] out2dd5wmipa3ssil8jomry0brxl6za 12419194 12419184 2024-11-21T22:06:49Z Sijorl49 259021 12419194 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Истрия|Истрия (пояснение)}} [[Файл:Scythia Minor map.jpg|мини|300п|Древни морски градове в Добруджа]] [[Файл:2006 0814Histria Main Gate Roman20060404.jpg|мини|300п|Останки от римска Хистрия]] '''Хистрия''' или '''Истрия''' ({{lang|grc|Ἰστρίη}}; {{lang|la|Histria}}, също ''Istria'' или ''Istros'') e [[Йония|йонийска]] [[колония]] на [[добруджа]]нския [[Черно море|черноморски]] бряг (днес на брега на езерото Синое, [[Румъния]]). Основана е в средата на [[VII век пр.н.е.]] от колонисти от град [[Милет]] (според данните от [[Евсевий Кесарийски]], възможна година на основаването е [[657 пр.н.е.|657]] – [[656 пр.н.е.]], а според П. [[Скимнос]] за година на основаването може да се смята [[630 пр.н.е.]]). Градът съществува цели 14 века, до [[VII век]]. Хистрия е най-старата [[Древна Гърция|гръцка]] колония по западното крайбрежие на [[Черно море]] и една от първите отвъд [[Босфора]]. Наречена е на река Истър (днес [[Дунав]]). Разположена стратегически, колонията се развива като проспериращ търговски център до I век пр.н.е., когато е разорена от [[гети]]те.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref> Скоро след това градът влиза в очертанията на [[Римската империя]] и през 134 г.сл.н.е. за него съобщава [[Ариан]] в своето съчинение „Обиколката на Черно море“, като посочва, че Истрия отстои на петстотин [[стадий|стадия]] от петото устие на Дунав.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm „Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан @ ald-bg]</ref> През този период градът отново просперира, докато не е повторно разрушен от [[готи]]те. Във времето на Средновековната българска държава в района възниква крепостта Гросея, разрушена при турското нашествие в XIV в. Развалините на античия град са близо да старото българско добруджанско село [[Каранасуф]], прекръстено от румънската власт на Истрия. == Литература == * John Boardman, ''The Greeks Overseas'', Baltimore 1964, ISBN 0-14-020581-0 * Gocha R.Tsetskhladze: ''The Greek Colonisation of the Black Sea Region'', Oxford 1994, ISBN 3-515-07302-7 * [http://en.www.mcu.es/patrimonio/MC/PatrimonioEur/Red/Rumania_Sitioarqueologico_Histria.html en.www.mcu.es] == Източници == <references /> {{мъниче|България}} [[Категория:Древногръцки колонии]] [[Категория:Древногръцки градове]] [[Категория:История на Добруджа]] [[Категория:Окръг Кюстенджа]] 00vdzlzsackdmlzibv1ao1oyn67l97u 0 235241 12419493 12392736 2024-11-22T05:01:16Z Bichoes78 258843 12419493 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт| |име=Битка при Русокастро |конфликт= |картинка= Файл:Monument-of-Rusokastro-battle-1331-3.jpg|150п |описание= Част от полето на битката с поставения днес паметник |период= 18 [[юли]] [[1332]] г. |място= край днешното с. [[Русокастро]] |причина= |територия= |резултат=българска победа |страна1= [[File:Flag of the Second Bulgarian Empire.svg|25px]][[Втора българска държава]] |страна2= [[Файл:Byzantine_imperial_flag,_14th_century.svg|25п]][[Византийска империя]] |командир1=[[Иван Александър]]<br>[[Иван Русина|Иван Русина]] |командир2=[[Андроник III Палеолог]]<br>[[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]]<br>[[Мануил Комнин Раул Асен|Мануил Асен]] |сила1= около 8000 българи<br>2000 татарски наемници |сила2= не по малко от 8000 (според Йоан Кантакузин около 3000) |жертви1= малко повече от византийските |жертви2= неизвестни }} '''Битката при Русокастро''' е сражение между войските на [[Втората българска държава]], водени от [[цар]] [[Иван Александър]] и тези на [[Византийската империя]], предвождани от [[император]] [[Андроник III Палеолог]], състояла се на [[18 юли]] [[1332]] г. == Предистория == През лятото на 1332 г. в българските земи избухва бунт, ръководен от болярина [[Белаур]], брат на [[Михаил III Шишман]]. Възползвайки се от размириците в съседната държава, византийския император Андроник III събира войска и нахлува в България, желаейки да си възвърне крепостите на юг от [[Стара планина]]. Походът започва през втората половина на юни 1332 г. и за кратко време византийците успяват да превземат всички градове, отнети им от българите<ref>[[Анхиало]], [[Месемврия]], [[Созопол]] и [[Агатопол]], отстъпени от Византия през 1308 г. на цар [[Теодор Светослав]]</ref>, с изключение на Анхиало. Зает с потушаването на бунта, българския цар отначало не е в състояние да се противопостави на византийската армия и води преговори за прекратяване на бойните действия, но по-късно, начело на голяма войска, се придвижва на юг от Стара планина и достига близо до крепостта [[Русокастрон]] (при днешното село [[Русокастро]], [[Бургаска област]]), край която са разположени и войските на Андроник. Между двамата владетели започват преговори и на 17 юли се стига до споразумение Византия да отстъпи на България Диампол ([[Ямбол]]) в замяна на Анхиало. През нощта на 17 юли обаче в българския лагер пристигат наемниците-татари, извикани от Иван Александър за борба срещу бунтовника Белаур и българският цар решава да атакува, за да преговаря впоследствие от позиция на силата. == Битката == [[Файл:Battle of Rusokastro.png|мини|Карта на сражението]] На разсъмване българската армия тръгва срещу византийската. Центърът е зает от българските войски, а татарите са по крилата. Въпреки и по-малобройни<ref>„ ... Императорът, измамен, скърбеше, тъй като голяма част от войската като се надяваше на договорите, се върна по домовете си. ...“ [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], История. – В: {{harvnb|ГИБИ Х 1980|loc=с. 270}}</ref>, византийците приемат сражението. Те узнават сравнително рано за атаката и успяват да се въоръжат и да заемат боен ред. Тяхната армия е от 16 отряда, като шест от тях образуват челната колона. Дясното крило е командвано от протостратора, лявото от великия папий Цамплакон, а средата лично от императора. Императорския отряд се командва от [[Мануил Комнин Раул Асен|Мануил Асен,]] като редом с него е великия доместик [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], съпруг на сестра му [[Ирина Асенина (византийска императрица)|Ирина Асенина]]. Армията е построена е на широк фронт в две линии, с изтеглени назад флангове, така че наподобява лунен сърп. Битката започва в шест сутринта и продължава около три часа. Татарите заобикалят челната колона, оставяйки я на българите и удрят тила на ромейските крила. В ожесточеното сражение византийците са разгромени и отстъпват към крепостта Русокастрон, където успяват да се укрепят, след като жестоко наказват разбунтувалото се българско население. Българите обсаждат крепостта, а тя не е подготвена за блокадата. Никифор Григора пише „...нямало фураж за впрегнатия добитък, нямало кладенци, нито друга вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване. Не можели да отворят и портата, понеже наоколо били разположени многобройните врагове, а ромейските граници били далече.“ Поради тежките обстоятелства императорът е принуден да възстанови преговорите.<ref>Йоан Кантакузин, История. – В: {{harvnb|ГИБИ Х 1980|loc=с. 272}}</ref> == Последствия == В резултат на преговорите византийците напускат завзетите области и градовете между [[Тунджа]] и [[Черно море]] отново влизат в границите на българската държава. Осемгодишният син на Иван Александър и български престолонаследник [[Михаил IV Асен]] е сгоден за Мария, дъщерята на Андроник III, с което се постига траен мир между двете държави. == Източници == <references /> == Литература == * {{ГИБИ| volume=10}} * История на България, т. 3. Изд. БАН, С., 1982. * Йордан Андреев, Милчо Лалков. Българските ханове и царе. изд. Абагар, Велико Търново, 1996. {{coord|display=title|42|26|23.32|N|27|11|30.04|E|type:landmark_region:BG}} {{СОРТКАТ:Русокастро}} [[Категория:Битки на Втората българска държава]] [[Категория:Българо-византийски битки]] [[Категория:Община Камено]] [[Категория:1332 година в Европа]] s9ub0rtbv5eitb83xdm9g2ebrkj9d2k 0 235311 12419587 10426086 2024-11-22T09:01:50Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419587 wikitext text/x-wiki {{Обсерватория |име = Астрономическа обсерватория – Белоградчик |картинка = [[Файл:Belogradchik 005.jpg|250п]] |описание = |организация = [[Институт по астрономия]] |местоположение = [[Белоградчик]], [[България]] |координати = {{Coord|43|37|22|N|22|40|30|E|type:landmark_region:EU-BG}} |височина = 650 m |време = |основана = 1961 |закрита = |уебсайт = [http://www.astro.bas.bg/~aobel/ www.astro.bas.bg/~aobel] |телескоп1_име = Цайс |телескоп1_вид = 15 cm [[Касегрен]] |телескоп2_име = Цайс |телескоп2_вид = 60 cm Касегрен |телескоп3_име = Селестрон |телескоп3_вид = 14 in [[Шмит-Касегрен]] }} '''Астрономическа обсерватория – Белоградчик''' е една от двете [[обсерватория|обсерватории]] на [[Институт по астрономия|Института по астрономия]] при [[Българска академия на науките]], наред с [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен]]. Намира се в град [[Белоградчик]] в Северозападна [[България]]. == История == Обсерваторията е основана през [[1961]] година по идея на местния учител по физика Христо Костов и става първата училищна обсерватория в страната. До средата на 70-те години тя се използва от Института по астрономия като база за наблюдение на [[изкуствен спътник|изкуствените спътници]] на Земята, а от 1976 година Институтът поема изцяло дейността на съоръжението.<ref name="aobel">{{cite web | url = http://www.astro.bas.bg/~aobel/| title = AO Belogradchik | publisher = Румен Богдановски| accessdate = 10 март 2009}}</ref> Първоначално обсерваторията разполага с един 15-сантиметров [[рефлекторен телескоп]] тип [[Касегрен]], произведен от [[Цайс]]. През 1969 г. в 6-метров купол е монтиран 60-сантиметров телескоп, отново тип Касегрен на Цайс, който е вторият по големина телескоп в страната. През 1994 година е доставен трети телескоп, 14-инчов от тип [[Шмит-Касегрен]], произведен от [[Селестрон]] и монтиран в построения преди това 4-метров купол.<ref name="aobel"/> == Туристическа информация == Астрономическа обсерватория – Белоградчик е отворена за туристически посещения, след предварителна заявка.<ref>[https://nevenahouse.com/астрономическа-обсерватория-белоградчик/ Астрономическа обсерватория Белоградчик – Туристическа информация]</ref> Интересни са най-ярките небесни тела – [[Луна]]та, планетите [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и зрелищния [[Сатурн (планета)|Сатурн]], далечни [[звезди]], или по-малко ярките – [[Мъглявина|мъглявини]]. {{панорама|Belogradchik 001.jpg|1000п}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.astro.bas.bg/~aobel/ Официален сайт] {{Портал|Наука|Астрономия|България}} [[Категория:Основани в България през 1961 година]] [[Категория:Астрономически обсерватории в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]] [[Категория:Българска академия на науките]] [[Категория:Белоградчик|обсерватория]] ebd0aba8cb7xrl0ob1nv7qpcbaw4a6p 0 235377 12419378 11989469 2024-11-22T01:17:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419378 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта =Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 29 март 2009 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,303 | дължина състезание = 307,574 | текуща година = 2009 | време = Слънчево | победа време = 1:34:15.784 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:26,02 | първа позиция пилот= Дженсън Бътън | нбо време = 1:27,706 (48) | нбо пилот = [[Нико Росберг]] }} '''2009 Голяма награда на Австралия''' е 25-о за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|сезон 2009]] във [[Формула 1]], провежда се на [[29 март]] [[2009]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Преди състезанието == Трима световни шампиони, които печелят трите последни състезания в Австралия, ще се борят на старта. Настоящият световен шампион [[Луис Хамилтън]] спечели през [[2008 Голяма награда на Австралия|2008]], шампионите от [[Световен шампионат на Формула 1 (2006)|2006]] и [[Световен шампионат на Формула 1 (2007)|2007]] година [[Фернандо Алонсо]] и [[Кими Райконен]] печелят съответно през [[2007 Голяма награда на Австралия|2006]] и [[2007 Голяма награда на Австралия|2007]] година. През [[2005 Голяма награда на Австралия|2005]] година победата е спечелена от [[Италия|италианския]] [[пилот]] [[Джанкарло Фисикела]]. Състезанието е дебют за наследника на [[Хонда Ф1]] – [[Браун ГП]], както и за пилота [[Себастиен Буеми]]. == Резултати == :''Автомобили, използващи системата [[KERS]] са отбелязани със знака "‡"'' === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" !Поз !No !Пилот !Конструктор !Част 1 !Част 2 !Част 3 !Място |- !1 |22 |{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] |[[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]] |1:25.211 |1:24.855 |'''1:26.202''' |1 |- !2 |23 |{{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] |[[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]] |'''1:25.006''' |'''1:24.783''' |1:26.505 |2 |- !3 |15 |{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] |[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] |1:25.938 |1:25.121 |1:26.830 |3 |- !4 |5 |{{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] |[[БМВ Заубер]] |1:25.922 |1:25.152 |1:26.914 |4 |- !5 |16 |{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] |[[Уилямс]]-[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:25.846 |1:25.123 |1:26.973 |5 |- !6 |10 |{{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] |[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:25.499 |1:25.281 |1:26.975 |19 {{ref|1}} |- !7 |3‡ |{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] |[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:25.844 |1:25.319 |1:27.033 |6 |- !8 |9 |{{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] |[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:26.194 |1:25.265 |1:27.127 |20 {{ref|2}} |- !9 |4‡ |{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] |[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:25.899 |1:25.380 |1:27.163 |7 |- !10 |14 |{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] |[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] |1:25.427 |1:25.241 |1:27.246 |8 |- !11 |6‡ |{{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] |[[БМВ Заубер]] |1:25.827 |1:25.504 | |9 |- !12 |7‡ |{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] |[[Рено Ф1|Рено]] |1:26.026 |1:25.605 | |10 |- !13 |17 |{{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] |[[Уилямс]]-[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:26.074 |1:25.607 | |11 |- !14 |2‡ |{{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] |[[Макларън]]-[[Мерцедес]] |1:26.184 |1:25.726 | |12 |- !15 |1‡ |{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] |[[Макларън]]-[[Мерцедес]] |1:26.454 |Без време | |18 {{ref|3}} |- !16 |12 |{{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] |[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:26.503 | | |13 |- !17 |8‡ |{{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] |[[Рено Ф1|Рено]] |1:26.598 | | |14 |- !18 |21 |{{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] |[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] |1:26.677 | | |15 |- !19 |20 |{{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] |[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] |1:26.742 | | |16 |- !20 |11 |{{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] |[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:26.964 | | |17 |} * {{note|1|1}} и {{note|2|2}} Заради нерегламентирани задни крила на двата болида на Тойота е решено те да тръгнат последни.<ref name="Toyota">{{cite web|url=http://www.autosport.com/news/report.php/id/74008|title=Двата болида на Тойота са изключени от квалификациите|publisher=autosport.com|first=Jonathan|last=Noble|date=28 март 2009|accessdate=28 март 2009}}</ref> * {{note|3|3}} Люис Хамилтън е наказан да стартира с пет места по-назад заради сменена скоростна кутия.<ref name="Hamilton">{{cite web|title=Хамилтън стартира 20-и заради сменена скоростна кутия|url=http://www.formula1.com/news/headlines/2009/3/9082.html|publisher=formula1.com|date=28 март 2009|accessdate=28 март 2009|archiveurl=https://www.webcitation.org/5hg3bnsfh?url=http://www.formula1.com/news/headlines/2009/3/9082.html|archivedate=2009-06-20|deadurl=no|архив_дата=2009-06-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090605225535/http://www.formula1.com/news/headlines/2009/3/9082.html}}</ref> === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' || '''[[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | 1:34:15.784 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 23 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' || '''[[Браун ГП|Браун]]-Мерцедес''' | 58 | +0.807 | 2 |'''8''' |- ! 3 | 9 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]][[#fn 1|¹]]|| [[Тойота Ф1|Тойота]] | 58 | +26.604 | 20 | '''6''' |- ! 4 | 10 || {{флагче|Германия}} '''[[Тимо Глок]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 58 | +4.435 | 19 | '''5''' |- ! 5 | 7‡ || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено (отбор)|Рено]]''' | 58 | +4.879 | 10 | '''4''' |- ! 6 | 16 || {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' || '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 58 | +5.722 | 5 | '''3''' |- ! 7 | 12 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиен Буеми]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 58 | +6.004 | 13 | '''2''' |- ! 8 | 11 || {{флагче|Франция}} '''[[Себастиан Бурде]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-Ферари''' | 58 | +6.298 | 17 | '''1''' |- ! 9 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 58 | +6.335 | 16 | |- ! 10 | 6‡ || {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] || [[БМВ Заубер]] | 58 | +7.085 | 9 | |- ! 11 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 58 | +7.374 | 15 | |- ! 12 | 14 || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 57 | +1 Об. | 8 | |- ! 13 | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-Рено | 56 | Сблъсък | 3 | |- ! 14 | 5 || {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] || [[БМВ Заубер]] | 55 | Сблъсък | 4 | |- ! 15 | 4‡ || {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 55 | Диференциал | 7 | |- ! Отп | 3‡ || {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 45 | Окачване | 6 | |- ! Отп | 8‡ || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено (отбор)|Рено]] | 24 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | 17 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 17 | Индидент | 11 | |- ! Отп | 2‡ || {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] || [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 0 | Завъртане | 12 | |- ! ДКФ | 1‡ || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]][[#fn 1|¹]]''' || '''[[Макларън]]-Мерцедес''' | 58 | +2.914 | 18 | |- |} {{note|1|1}} Люис Хамилтън и Макларън са дисквалифицирани от състезанието след като се установява, че са предоставили невярна информация за обстоятелствата, при които Ярно Трули надминава Хамилтън при наличие на кола за сигурност на пистата. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 10 |- | 2 | {{flagicon|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 8 |- | 3 | {{flagicon|Италия}} [[Ярно Трули]] | align="right"| 6 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Тимо Глок]] | align="right"| 5 |- | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Браун ГП|Браун]]–[[Мерцедес]] | align="right"| 18 |- | 2 | {{flagicon|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 11 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[Тойота]] | align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]–[[Ферари]] | align="right"| 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2009/805/ | accessdate = 31 януари 2013}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Бразилия|2008 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|Сезон 2009]]''' |Следващо състезание:<br />[[2009 Голяма награда на Малайзия|2009 Малайзия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2008 Голяма награда на Австралия|2008]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[2010 Голяма награда на Австралия|2010]] |} == Бележки == <references/> [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:2009 година в Австралия]] ksqwhkjhxpazzf5f36lpll9wd4to9b3 0 236060 12419155 11990229 2024-11-21T21:18:51Z Sijorl49 259021 Шаблон Lang + параметър от, премахнат дебел шрифт, поправени кавички, добавени препратки, правопис 12419155 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} [[Файл:Limans_black_sea_coast.jpeg|мини|Спътникова снимка на лимани по северозападното черноморското крайбрежие]] '''Лиман''' ({{lang|grc|на=от|λιμένας}}, „залив“ или „пристанище“) се нарича дълъг и плитък [[залив]] ([[езеро]] или [[естуар]]), образуван при устието на река, където течението е ограничено от наносна [[Пясъчна коса|коса]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070292.html «Большая Советская Энциклопедия» – Лиман (бухта), т. 14, стр. 444]</ref> Лиманите се образуват при нахлуване на морска вода по долините на равнинни реки и суходолия в резултат от относителното потъване на част от крайбрежната суша. Лиманите биват открити към морето (т.н. [[губа]]) и закрити, отделени напълно или частично от морето с тясна ивица [[пясъчна коса]]. От своя страна закритите лимани могат да бъдат морски (когато косата е създадена от морско течение) или речни (когато косата е създадена от течението на по-голяма река при вливане в нея). Обичайно в лиманите се отлагат дребнозърнести пясъци, алеврити и глини, а много често и органични вещества, даващи началото на залежи на горящи шисти, въглища и нефт. При малък приток на прясна вода от сушата и засушаване на климата водата на лиманите силно се засолява, в тях се наслояват соли или солесъдържащи тинести наслаги, които много често се използват като лечебно средство. В условията на горещ климат в лиманите могат да се наслоят окиси на алуминий и желязо, формиращи залежи на боксит. Обикновено през пролетта лиманите се запълват със застояла вода и се превръщат във временни водоеми, а през лятото пресъхват и дъната им се използват за паша на добитъка.<ref name="bse"/> Името се използва най-вече за подобни релефни форми по западното и северното крайбрежие на [[Черно море]], както и по най-долното течение на [[Дунав]]. Примери за лимани са [[Бургаско езеро|Бургаското езеро]], [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]] и [[Варненско езеро|Варненското езеро]] в [[България]], [[Днестърски лиман|Днестърския лиман]] в [[Украйна]] и др. == Вижте също == * [[Естуар]] * [[Лагуна]] * [[Делта (география)|Делта]] == Източници == <references /> [[Категория:Лимани| ]] [[Категория:Хидрология]] [[Категория:Физикогеографски термини]] 5uadra00vxja2mt73i10la13o8a6310 0 237248 12419182 11474325 2024-11-21T21:53:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419182 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Планина | име = Яловец | изглед = Jalovec northside MC.jpg | изглед-описание = Северната страна на Яловец | карта = Алпи | гео-ширина = | гео-дължина = | пояснение = Местоположение на връх Яловец | местоположение = [[Словения]] | част-от = [[Юлийски алпи]] | височина = 2645 [[Над орска височина|.]] | първо-изкачване = [[Карл Вурмб]] (1875) | карта-файл2 = }} '''Яловец''' е връх в [[Словения|словенските]] [[Юлийски алпи]] и в национален парк [[Триглав (парк)|Триглав]]. Той е висок 2645 m, което го прави седми по височина в страната и четвърти по височина в парка. == Галерия == <gallery class="center"> Jalovec morning Tamar.jpg| Jalovec couloir.jpg| Jalovec northern wall.jpg| Jalovec1-Tamar-corr.jpg| Jalovec Kotovo sedlo.jpg| </gallery> == Външни препратки == * [http://www.hribi.net/gora.asp?lng=1&gorovjeid=1&id=6 Яловец - Описание и напътване на словенски] * [http://www.geopedia.si/#L687_F2396_T184_b4_x398914_y142791_s15 Яловец - Карта и снимки от въздуха] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170729183600/http://www.geopedia.si/#L687_F2396_T184_b4_x398914_y142791_s15 |date=2017-07-29 }} {{мъниче|Словения}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Юлийски Алпи]] [[Категория:Върхове в Алпите]] [[Категория:Върхове в Словения]] d2fm11bxo6upq6n7rzty7cta86snkul 0 237457 12419526 12351625 2024-11-22T07:24:48Z Ivanpeev83 169289 /* Кариера */ 12419526 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Светослав Петров|Светослав Петров|тип=личност}} {{футболист | име на играча = Светослав Петров | снимка = Svetoslav_Petrov_-_CSKA.jpg | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1978|2|12|1}} | град на раждане = [[Добрич]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | ръст = 177 см | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1988 – 1996 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] | години = 1996 – 1999<br>2000 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005<br>2006 – 2009<br>2007<br>2009 – 2010<br>2010<br>2011 – 2012<br>2012<br>2017 – 2018<br>'''Общо''' | отбори ={{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]]<br>{{флагче|България}} {{ЦСКА-м|ЦСКА (София)}}<br>{{флагче|Русия}} [[ФК Кубан Краснодар|Кубан (Краснодар)]]<br>{{флагче|България}} [[Локомотив (София)]]<br>{{флагче|Азербайджан}} [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]]<br>{{флагче|Китай}} [[Чанчун Ятай ФК|Чанчун Ятай]]*<br>{{флагче|България}} {{ЦСКА-м|ЦСКА (София)}}<br>{{флагче|България}} [[Калиакра (Каварна)]]<br>{{флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Сливнишки герой (Сливница)|Сливнишки герой (Сливница)]] | мачове = 60<br>111<br>32<br>10<br>44<br>16<br>12<br>8<br>3<br>?<br>?<br>'''293''' | голове = (0)<br>(12)<br>(2)<br>(0)<br>(5)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(?)<br>'''(19)''' | национален отбор години = 2000 – 2003 | национален отбор = {{флагче|България}} {{ИмеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 11 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2016<br>2016 – 2017<br>2019 – 2021<br>2021<br>2021<br>2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024 | треньор отбори = {{флагче|България}} {{ЦСКА-м|ЦСКА (София)}} <small>(Асистент)</small><br>{{флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]] <small>(Асистент)</small><br>{{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] <small>(Директор)</small><br>{{флагче|България}} [[Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] <small>(Директор)</small><br>{{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] <small>(Треньор)</small><br>{{флагче|България}} [[Локомотив (София)]] <small>(Асистент)</small><br>{{флагче|България}} [[Локомотив (София)]] <small>(Скаут-анализатор)</small><br>{{флагче|България}} [[Септември (София)]] <small>(ДЮШ)</small><br>{{флагче|България}} [[Септември (София)]] <small>(Треньор)</small><br>{{флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] <small>(Треньор)</small> | треньор мачове = }} '''Светослав Петров''' е бивш [[България|български]] [[футбол]]ист, дефанзивен халф. == Кариера == Роден е на [[12 февруари]] 1978 г. в [[Добрич]]. Възпитаник на детско-юношеската школа на [[Добруджа (Добрич)]] и на Спортно училище „Георги Стойков Раковски“ в родния си град. Републикански шампион при децата през 1992 - капитан на отбора, обявен за най-добър полузащитник на турнира. Републикански вицешампион и носител на Купата на България при юношите старша възраст през 1995. Влиза в мъжкия отбор през 1996 и играе 3 сезона и половина с жълто-зеления екип в А група, записвайки 60 мача (второ най-добро класиране в историята – 9-о място през сезон 1998/1999). Януари 2000 е привлечен от треньор №1 на XX век Димитър Пенев в столичния [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Шампион на България за сезон 2002/2003. Голмайстор в есенното вечно дерби в шампионския сезон, отбелязвайки втория гол за класическата победа с 3:0 над [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Играе в квалификациите за Шампионска лига. Лято 2004 е продаден на руския [[Кубан (Краснодар)]]. Есен 2005 се завръща в България и играе за [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Януари 2006 подписва 3-годишен договор с азербайджанския [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]]. Още същия месец печели единствената историческа за клуба Купа на шампионите на Съдружествата (Купата на шампионите от бившия СССР), като бележи последния гол за 4:2 в победния финален мач срещу литовския Каунас. Регионалният турнир е ежегоден от 1993 г., признат от ФИФА, като в него участват шампионите на всичките 15 страни от [[Постсъветско пространство|Постсъветското пространство]] – [[Общността на независимите държави]] и [[Прибалтика]] (включително актуалните шампиони на Русия и Украйна – тогава ЦСКА Москва и Шахтьор Донецк). Пролет 2007 е преотстъпен на китайския [[Чанг Чунг Ятай|Чанчун Ятай]]. Шампион на Китай за сезон 2006/2007 (единствена национална титла в историята на клуба). Лято 2007 се завръща в [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]]. Сезон 2009/2010 е вторият му период в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Участва в груповата фаза на европейския клубен турнир Лига Европа. Общо с червения екип записва 123 мача и 12 гола в А група, 30 мача и 1 гол за Купата на България (финалист в турнира през 2002 и 2004), 20 мача и 1 гол (срещу молдовския Конструкторул) в евротурнирите. Есен 2010 играе за [[Калиакра (Каварна)]] в А група. След прекратяване на състезателната си кариера, от 1 януари 2011 до 23 октомври 2011 е помощник-треньор на Милен Радуканов в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], като печели два трофея – Купата и Суперкупата на България за 2011. Впоследствие е негов асистент и в [[Ботев Пловдив|Ботев (Пловдив)]] от 31 октомври 2011 до 26 март 2012. Поради кадрови проблеми се налага връщането му в игра, като е картотекиран на 22 ноември до края на престоя му при жълто-черните. Играе в Югозападна Трета лига за [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] през есен 2012 и за [[ФК Сливнишки герой (Сливница)|Сливнишки герой (Сливница)]] през сезон 2017/2018. Завръща се в родния си клуб [[Добруджа (Добрич)]] вече като изпълнителен директор в периодите декември 2012–юни 2015 и декември 2015–юни 2016. С него са свързани най-добрите класирания на отбора в последните 15 години – трето и пето място в Б група, съответно през сезони 2013/2014 и 2014/2015, както и достигане до четвъртфинал в турнира за Купата на България през сезон 2013/2014. Впоследствие есен 2016 е спортен директор в [[Берое (Стара Загора)]]. Сезон 2018/2019 е треньор на юношите старша възраст на [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]], като извежда отбора си до трето място и бронзови медали в първенството на Елитната група на България за футболисти до 19 години, изпреварвайки в крайното класиране школите на всички други столични клубове. Национален състезател с 11 мача за България [2000–2003], а преди това записва и 10 мача за младежкия национален отбор. От юни 2019 до май 2021 е главен мениджър на родния си клуб [[Добруджа (Добрич)]] и старши треньор на мъжкия отбор (негов дебют). == Статистика по сезони == * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1996]]/97 - [[А ПФГ|A група]], 19/0 * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1997]]/98 - [[А ПФГ|A група]], 4/0 * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1998]]/99 - [[А ПФГ|A група]], 22/0 * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1999]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 15/0 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2000]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 13/2 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2000]]/01 - [[А ПФГ|A група]], 25/4 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2001]]/02 - [[А ПФГ|A група]], 28/1 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2002]]/03 - [[А ПФГ|A група]], 24/3 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2003]]/04 - [[А ПФГ|A група]], 21/2 * [[ФК Кубан Краснодар|Кубан (Краснодар)]] – [[2004]]/ес. - [[Руска Премиер Лига|Премиер Лига]], 17/0 * [[ФК Кубан Краснодар|Кубан (Краснодар)]] – [[2005]]/пр. - [[Руска Премиер Лига|Премиер Лига]], 15/2 * [[Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 10/0 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – [[2006]]/пр. – Премиер Лига, 13/3 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – 2006/ес. – Премиер Лига, 10/1 * [[Чангчун Ятай ФК|Чангчун Ятай (Чанчун)]] – [[2007]]/пр. – Суперлига, 16/0 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – 2007/08 – Премиер Лига, 8/0 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – [[2008]]/09 – Премиер Лига, 13/1 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2009]]/10 - [[А ПФГ|A група]], 12/0 * [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра]] – [[2010]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 8/0 * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] – [[2011]]/12. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 == Успехи == * '''Шампион на България: 1:''' 2002/03 * '''Шампион на Китай: 1:''' 2007 == Източници == <references />Спомените и архива на [http://www.facebook.com/ivanpeev Иван Пеев] {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Петров, Светослав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Кубан]] [[Категория:Сливнишки герой]] [[Категория:Футболисти на Калиакра (Каварна)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Български футболисти в Китай]] [[Категория:Български футболисти в Азербайджан]] [[Категория:Български футболисти в Русия]] [[Категория:Родени в Добрич]] 42zxfgu3dphqoxas93tbmipih5ahacp 12419535 12419526 2024-11-22T07:33:39Z Ivanpeev83 169289 /* Кариера */ 12419535 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Светослав Петров|Светослав Петров|тип=личност}} {{футболист | име на играча = Светослав Петров | снимка = Svetoslav_Petrov_-_CSKA.jpg | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1978|2|12|1}} | град на раждане = [[Добрич]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | ръст = 177 см | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1988 – 1996 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] | години = 1996 – 1999<br>2000 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005<br>2006 – 2009<br>2007<br>2009 – 2010<br>2010<br>2011 – 2012<br>2012<br>2017 – 2018<br>'''Общо''' | отбори ={{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]]<br>{{флагче|България}} {{ЦСКА-м|ЦСКА (София)}}<br>{{флагче|Русия}} [[ФК Кубан Краснодар|Кубан (Краснодар)]]<br>{{флагче|България}} [[Локомотив (София)]]<br>{{флагче|Азербайджан}} [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]]<br>{{флагче|Китай}} [[Чанчун Ятай ФК|Чанчун Ятай]]*<br>{{флагче|България}} {{ЦСКА-м|ЦСКА (София)}}<br>{{флагче|България}} [[Калиакра (Каварна)]]<br>{{флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Сливнишки герой (Сливница)|Сливнишки герой (Сливница)]] | мачове = 60<br>111<br>32<br>10<br>44<br>16<br>12<br>8<br>3<br>?<br>?<br>'''293''' | голове = (0)<br>(12)<br>(2)<br>(0)<br>(5)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(1)<br>'''(19)''' | национален отбор години = 2000 – 2003 | национален отбор = {{флагче|България}} {{ИмеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 11 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2016<br>2016 – 2017<br>2019 – 2021<br>2021<br>2021<br>2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024 | треньор отбори = {{флагче|България}} {{ЦСКА-м|ЦСКА (София)}} <small>(Асистент)</small><br>{{флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]] <small>(Асистент)</small><br>{{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] <small>(Директор)</small><br>{{флагче|България}} [[Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] <small>(Директор)</small><br>{{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] <small>(Треньор)</small><br>{{флагче|България}} [[Локомотив (София)]] <small>(Асистент)</small><br>{{флагче|България}} [[Локомотив (София)]] <small>(Скаут-анализатор)</small><br>{{флагче|България}} [[Септември (София)]] <small>(ДЮШ)</small><br>{{флагче|България}} [[Септември (София)]] <small>(Треньор)</small><br>{{флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] <small>(Треньор)</small> | треньор мачове = }} '''Светослав Петров''' е бивш [[България|български]] [[футбол]]ист, дефанзивен халф. == Кариера == Роден е на [[12 февруари]] 1978 г. в [[Добрич]]. Възпитаник на детско-юношеската школа на [[Добруджа (Добрич)]] и на Спортно училище „Георги Стойков Раковски“ в родния си град. Републикански шампион при децата през 1992 - капитан на отбора, обявен за най-добър полузащитник на турнира. Републикански вицешампион и носител на Купата на България при юношите старша възраст през 1995. Влиза в мъжкия отбор през 1996 и играе 3 сезона и половина с жълто-зеления екип в А група, записвайки 60 мача (второ най-добро класиране в историята – 9-о място през сезон 1998/1999). Януари 2000 е привлечен от треньор №1 на XX век Димитър Пенев в столичния [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Шампион на България за сезон 2002/2003. Голмайстор в есенното вечно дерби в шампионския сезон, отбелязвайки втория гол за класическата победа с 3:0 над [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Играе в квалификациите за Шампионска лига. Лято 2004 е продаден на руския [[Кубан (Краснодар)]]. Есен 2005 се завръща в България и играе за [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Януари 2006 подписва 3-годишен договор с азербайджанския [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]]. Още същия месец печели единствената историческа за клуба Купа на шампионите на Съдружествата (Купата на шампионите от бившия СССР), като бележи последния гол за 4:2 в победния финален мач срещу литовския Каунас. Регионалният турнир е ежегоден от 1993 г., признат от ФИФА, като в него участват шампионите на всичките 15 страни от [[Постсъветско пространство|Постсъветското пространство]] – [[Общността на независимите държави]] и [[Прибалтика]] (включително актуалните шампиони на Русия и Украйна – тогава ЦСКА Москва и Шахтьор Донецк). Пролет 2007 е преотстъпен на китайския [[Чанг Чунг Ятай|Чанчун Ятай]]. Шампион на Китай за сезон 2006/2007 (единствена национална титла в историята на клуба). Лято 2007 се завръща в [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]]. Сезон 2009/2010 е вторият му период в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Участва в груповата фаза на европейския клубен турнир Лига Европа. С червения екип записва общо 123 мача и 12 гола в А група, 30 мача и 1 гол за Купата на България (финалист в турнира през 2002 и 2004), 20 мача и 1 гол (срещу молдовския Конструкторул) в евротурнирите. Есен 2010 играе за [[Калиакра (Каварна)]] в А група. След прекратяване на състезателната си кариера, от 1 януари 2011 до 23 октомври 2011 е помощник-треньор на Милен Радуканов в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], като печели два трофея – Купата и Суперкупата на България за 2011. Впоследствие е негов асистент и в [[Ботев Пловдив|Ботев (Пловдив)]] от 31 октомври 2011 до 26 март 2012. Поради кадрови проблеми се налага връщането му в игра, като е картотекиран на 22 ноември до края на престоя му при жълто-черните. Играе за [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] през есен 2012 и за [[ФК Сливнишки герой (Сливница)|Сливнишки герой (Сливница)]] през сезон 2017/2018 в Югозападна Трета лига. Завръща се в родния си клуб [[Добруджа (Добрич)]] вече като изпълнителен директор в периодите декември 2012–юни 2015 и декември 2015–юни 2016. С него са свързани най-добрите класирания на отбора в последните 15 години – трето и пето място в Б група, съответно през сезони 2013/2014 и 2014/2015, както и достигане до четвъртфинал в турнира за Купата на България през сезон 2013/2014. Впоследствие есен 2016 е спортен директор в [[Берое (Стара Загора)]]. Сезон 2018/2019 е треньор на юношите старша възраст на [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]], като извежда отбора си до трето място и бронзови медали в първенството на Елитната група на България за футболисти до 19 години, изпреварвайки в крайното класиране школите на всички други столични клубове. Национален състезател с 11 мача за България [2000–2003], а преди това записва и 10 мача за младежкия национален отбор. От юни 2019 до май 2021 е главен мениджър на родния си клуб [[Добруджа (Добрич)]] и старши треньор на мъжкия отбор (негов дебют). == Статистика по сезони == * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1996]]/97 - [[А ПФГ|A група]], 19/0 * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1997]]/98 - [[А ПФГ|A група]], 4/0 * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1998]]/99 - [[А ПФГ|A група]], 22/0 * [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – [[1999]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 15/0 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2000]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 13/2 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2000]]/01 - [[А ПФГ|A група]], 25/4 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2001]]/02 - [[А ПФГ|A група]], 28/1 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2002]]/03 - [[А ПФГ|A група]], 24/3 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2003]]/04 - [[А ПФГ|A група]], 21/2 * [[ФК Кубан Краснодар|Кубан (Краснодар)]] – [[2004]]/ес. - [[Руска Премиер Лига|Премиер Лига]], 17/0 * [[ФК Кубан Краснодар|Кубан (Краснодар)]] – [[2005]]/пр. - [[Руска Премиер Лига|Премиер Лига]], 15/2 * [[Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 10/0 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – [[2006]]/пр. – Премиер Лига, 13/3 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – 2006/ес. – Премиер Лига, 10/1 * [[Чангчун Ятай ФК|Чангчун Ятай (Чанчун)]] – [[2007]]/пр. – Суперлига, 16/0 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – 2007/08 – Премиер Лига, 8/0 * [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] – [[2008]]/09 – Премиер Лига, 13/1 * [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[2009]]/10 - [[А ПФГ|A група]], 12/0 * [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра]] – [[2010]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 8/0 * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] – [[2011]]/12. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 == Успехи == * '''Шампион на България: 1:''' 2002/03 * '''Шампион на Китай: 1:''' 2007 == Източници == <references />Спомените и архива на [http://www.facebook.com/ivanpeev Иван Пеев] {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Петров, Светослав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Кубан]] [[Категория:Сливнишки герой]] [[Категория:Футболисти на Калиакра (Каварна)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Български футболисти в Китай]] [[Категория:Български футболисти в Азербайджан]] [[Категория:Български футболисти в Русия]] [[Категория:Родени в Добрич]] 0go7rvs2w8q0anvjc5178phmhyuf022 0 237829 12419708 12415868 2024-11-22T11:12:36Z ComradeViki54 353478 12419708 wikitext text/x-wiki {{други значения|селото във Валовищко|изселеното драмско село|Пулово|селото в Ксантийско|Пулево (дем Мустафчово)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Пулево | име-местно = Θερμοπηγή | вид = село | гео-ширина = 41.2667 | гео-дължина = 23.3667 | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Сярско поле]] | площ = | височина = 134 | население = 197 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Пу̀лево''', още '''Пу̀лово''' или '''Пу̀льово''' ({{lang|el|Θερμοπηγή}}, ''Термопиги'', до 1926 година: ''Πούλιοβον'', ''Πούλιοβο'', ''Пульовон'', ''Пульово''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169511 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), е [[село]] в [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] на област [[Централна Македония]]. Селото има 197 жители (2001). == География == Селото е разположено в [[Сярско поле|Сярското поле]], на 7 километра северно от демовия център град [[Валовища]] (Сидирокастро) в подножието на [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]]. В землището на Пулево има [[минерален извор|минерални извори]]. Северно от селото е манастирът „[[Света Варвара (Пулево)|Света Варвара]]“.<ref name="Γόνιμο Σερρών">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://makisgonimo.blogspot.com/2012/04/blog-post_11.html | заглавие=Ιερά Μονή Αγίας Βαρβάρας |достъп_дата = 21 март 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Γόνιμο Σερρών |цитат= |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Siderokastrou/Siderokastrou.html | заглавие = Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου | достъп_дата = 21 март 2020 г | издател = Εκκλησία της Ελλάδος | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-05-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220513212405/https://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Siderokastrou/Siderokastrou.html }}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от личното име ''Пульо''. Новото гръцко име е по минералния извор в селото.<ref>{{Местните|179}}</ref> === В Османската империя === Пулево се споменава за първи път в османски подробен регистър от 1464-65 година. Регистрирани са 10 мюсюлмански и 12 немюсюлмански домакинства, както и 3 неженени немюсюлмани и 3 вдовици.<ref>{{cite book |title= Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4 |last= Бошков |first= Ванчо |year= 1978 |publisher= Архива на Македонија |location= Скопје |pages= 118 |oclc= 165435293}}</ref> През XIX век Пулево е чисто българско [[чифлик]]чийско селище, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Пулево чифлик (Poulevo-tchiflik)'' е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|136-137}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Пулово, разположено на ¼ ч. на З. от Радово; чифлик на много притежатели; ¾ ч. до десния бряг на Струма. Поле твърде плодородно. Занимават се още и със скотовъдство. До самото Пулово на ½ час до Струма са Валовишките минерални бани, около които 7-8 стаички за болните и една градинка. В Пулово няма ни черква, ни училище. Селянете са само българе, до 15 къщи.<ref>{{Стрезов|852}}</ref>}} Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] към 1900 година селото брои 280 жители, всичките [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> Цялото население на Пулево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Пулево се състои от 182 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Стоица Велева.<ref>{{Галчев|157}}</ref> === В Гърция === В 1913 година след [[Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. Българското му население се изселва и на негово място са настанени [[гърци]] [[бежанци]] от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 69 бежански семейства с 218 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] erfonwrfcyjw4k8gzrc3szuuutp81w4 0 239162 12418904 12086176 2024-11-21T16:56:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418904 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Шарл Лаверан | име-оригинал = Charles Louis Alphonse Laveran | категория = медик | описание = френски лекар | портрет = AlphonseLaveran.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Париж]] [[Франция]] | починал-място = | националност = французин френско | вложки = {{Личност/Учен | категория = медик | област = [[Медицина]], [[биология]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = [[трипаносоми]], [[малария]] | награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за физиология или медицина]] (1907) | повлиян = | повлиял = }} }} {{Нобел}} '''Шарл Луис Алфонс Лаверан''' ({{lang|fr|Charles Louis Alphonse Laveran}}) е [[Франция|френски]] [[лекар]], носител на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] ([[1907]] г.). == Научна дейност == През [[1880]] г. докато работи във френска военна болница в [[Алжир]], Лаверан открива причината за заболяването [[малария]], която са вид [[Протозоа|Протозои]]. Той открива това, след като наблюдава под [[микроскоп]] натривка от [[кръв]] от пациент, починал скоро от малария.<ref>{{cite journal |author=Bruce-Chuvatt LJ |title=Alphonse Laveran's discovery 100 years ago and today's global fight against malaria |journal=J R Soc Med |volume=74 |issue=7 |pages=531 – 6 |year=1981 |month=Юли |pmid=7021827 |pmc=1439072 |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/picrender.fcgi?artid=1439072&blobtype=pdf |access-date=2009-04-13 |archive-date=2020-04-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200405143316/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1439072/pdf/jrsocmed00259-0071.pdf }}</ref> По-късно работи с трипоносоми, [[микроорганизми]], причиняващи [[сънна болест]].<ref>{{cite journal |author=Haas LF |title=Neurological stamp. Charles Louis Alphonse Laveran (1845 – 1922) |journal=J. Neurol. Neurosurg. Psychiatr. |volume=67 |issue=4 |pages=520 |year=1999 |month=Октомври |pmid=10486402 |url=http://jnnp.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=10486402}}</ref> За тези открития Шарл Лаверан е награден с [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през [[1907]] г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nobelprize.org/nobel_prizes/medicine/laureates/1907/laveran-bio.html Биография] Nobelprize.org * [http://nobelprize.org/nobel_prizes/medicine/laureates/1907/laveran-lecture.html Nobel Lecture] {{СОРТКАТ:Лаверан, Шарл}} {{мъниче|учен}} {{Нормативен контрол}} {{Нобел физиология или медицина}} [[Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина]] [[Категория:Френски биолози]] [[Категория:Френски лекари]] [[Категория:Парижани]] qfe9300jok9kd4y6cyk499nfbb4zhnx 0 240044 12418778 12354649 2024-11-21T14:11:46Z Xunonotyk 209517 12418778 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Военен конфликт | име = Сандинистка революция | конфликт = [[Студена война]] | картинка = Revolución sandinista.png | описание = | период = 1962 – 1979 г. | място = [[Никарагуа]] | резултат = Победа да Сандинисткия фронт | страна1 = {{флагче с име|Никарагуа}}<br>'''Поддръжка от:'''<br>{{флагче с име|САЩ}} | страна2 = {{flagicon image|Flag of the FSLN.png}} [[Сандинистки фронт за национално освобождение|СФНО]]<br>'''Поддръжка от:'''<br>{{флагче с име|СССР}} | командир1 = [[Анастасио Сомоса Дебайле]]<br>Анастасио Сомоса Портокареро | командир2 = [[Даниел Ортега]]<br>Умберто Ортега<br>Томас Борхе<br>Еден ПастораЛенин Серна<br>Бернардино Лариос | сила1 = | сила2 = | общи_загуби = Общо 10 000 убити (1978 – 79 г.)<br>Общо 10 000 – 43 000 убити (1981 – 89 г.) | карта = | бележки = }} '''Сандинистка революция''' ({{lang|es|Revolución Sandinista}}) е поредица от събития, завършили през 1979 г. със свалянето от власт на диктаторското управление на клана Сомоса в [[Никарагуа]] и идването на власт на ляво управление. Симпатизантите на революцията са наречени сандинисти в чест на известния революционер от 1930-те години [[Аугусто Сесар Сандино|Аугусто Сандино]]. == Предистория == През 1936 г. след убийството на известния революционер Аугусто Сандино, в [[Никарагуа]] на власт за дълги години идва семейство Сомоса. Режимът е подкрепян финансово и военно от [[САЩ]] и е силно репресивен, което предизвиква недоволството на народа. На 23 юли 1961 г. в столицата на съседен [[Хондурас]] се основава [[Сандинистки фронт за национално освобождение]] от група недоволни студенти. По-късно същата година се създава и първият тренировъчен лагер за партизани сандинисти. Първоначално той е оглавен от [[Томас Борхе]], но след това начело застава [[Даниел Ортега]], настоящият президент на Никарагуа. == Партизанско движение (1962 – 1979) == * 22 юли 1962 – първи нахлувания на партизански отряди от територията на Хондурас * 22 март 1963 – отряд партизани завземат радиостанция и прочитат в ефир свое обръщение към народа; същата година атакуват клон на банка Америка с цел набиране на средства за въоръжаване * 18 октомври 1964 – нова поредица нападения над банки * 1974 – група сандинисти превземат дома на министъра на земеделието, докато той прави парти за рождения си ден; взети са за заложници десетки членове на държавния елит; след плащане на голям [[откуп]] и освобождаване на политически затворници нападателите бягат в [[Куба]] * 1978 – отряд партизани завзема сградата на парламента, преоблечени като войници от Националната гвардия. Взети са за заложници над 300 души, за които впоследствие е получен откуп и са освободени 87 намиращи се в затворите сандинисти == Сандинистите на власт == На 19 юли 1979 г. сандинистите завземат властта, а [[дикататор]]ът [[Анастасио Сомоса Дебайле|Анастасио Сомоса]] бяга в [[Парагвай]], където по-късно е убит. Причина за избухналото в цялата страна въстание става убийството на главния редактор на опозиционен вестник [[Педро Хоакин Чаморо]] от гвардейците на Сомоса. След революцията сандинистите провеждат аграрна реформа, водят борба с неграмотността и осигуряват безплатна медицинска помощ. Скоро обаче се сблъскват с т.нар. „контри“ – военни отряди, обучени и финансирани от [[ЦРУ]] и действащи от територията на съседните Хондурас и [[Коста Рика]]. Това, заедно с икономически неадекватното управление, както и с ембаргото, наложено от [[САЩ]], довежда Никарагуа до тежко положение. В края на 1980-те години в опит да се постигне мирно съглашение с контрите сандинистите разрешават демократични избори, които те губят през април 1990 г. и излизат от властта. {{нормативен контрол}} [[Категория:Конфликти по време на Студената война]] [[Категория:Политика на Никарагуа]] [[Категория:История на Никарагуа]] [[Категория:Революции през 20-ти век]] [[Категория:1960-те в Северна Америка]] [[Категория:1970-те в Северна Америка]] 2cflqdnceaftnwj71q9f5bxk3wmda8d 0 240135 12418775 12417916 2024-11-21T14:10:17Z Xunonotyk 209517 12418775 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име = Даниел Ортега | име-оригинал = José Daniel Ortega Saavedra | описание = никарагуански политик | брак = Росарио Мурильо | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 26-и [[президент]] на [[Никарагуа]] | години1 = 18 юли 1979 – 25 април 1990<br>10 януари 2007 – }}}} '''Хосе Даниел Ортега Сааведра''' ({{lang|es|José Daniel Ortega Saavedra}}) е [[никарагуа]]нски [[политик]]. == Биография == Роден е на 11 ноември 1945 г. в градчето Ла Либертад, Никарагуа, в семейство от средната класа. Семейството му са противници на режима на Сомоса, а майка му е лежала в затвора по политически причини. Самият Даниел Ортега е арестуван за първи път на 15 години за революционна дейност. Записва се да учи [[право]] в университета в [[Манагуа]], където през 1962 г. се присъединява към Сандинисткия фронт за освобождение на Никарагуа. През 1966 г. става началник на партизанското движение на Фронта и участва в множество акции и нападения. Арестуван е при терористичен акт през [[1967]] г., при който е убит един от шефовете на тайната полиция. Прекарва в строго охранявания затвор „Типитапа“ 7 години, преди да бъде освободен в резултат на въоръжено нападение на свои другари и да избяга в [[Куба]]. След победата на [[Сандинистка революция|Сандинистката революция]] през [[1979]] г. става президент на Никарагуа и управлява до [[1990]] г. По време на управлението си Ортега е подкрепян от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и другите социалистически страни, от които получава милиони долари под формата на помощи и военна техника, с помощта на които да се бори против „контрите“ – военни отряди, противници на народното управление на страната, финансирани и обучавани от [[ЦРУ]]. След спиране на помощите през 1989 г., поради разпадането на СССР, е принуден да търси мирно разрешаване на конфликта и да разреши демократични избори, които губи катастрофално. На 10 януари 2007 г. става за втори път президент на Никарагуа, след като печели президентските избори през ноември 2006 г. с 38 % от гласовете. Във външната си политика поддържа близки контакти с лидери като президента на Иран [[Махмуд Ахмадинеджад]] и на Венецуела [[Уго Чавес]]. На 2 септември 2008 г. по време на празненствата на никарагуанската армия обявява че признава независимостта на [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]], с което Никарагуа става едва втората страна в света след [[Русия]], която признава тези политически формирования. В същото време, за разлика от Чавес, той поддържа добри отношения с [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] и стопанската му политика включва и пропазарни мерки. По време на мандата си заема и по-социалноконсервативни позиции, въвеждайки строга забрана на [[аборт]]ите. Макар конституцията на Никарагуа да забранява заемането на президентския пост от един човек в два последователни мандата, контролираният от сандинистите Върховен съд разрешава на Ортега да се кандидатира за нов мандат и на изборите през ноември 2011 г. той е преизбран с 63 % от гласовете. През ноември 2021 г. Даниел Ортега е преизбран за четвърти петгодишен мандат със 75% от гласовете, според първите частични официални резултати, публикувани от Висшия избирателен съвет. == Външни препратки == * [http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/america_central_y_caribe/nicaragua/daniel_ortega_saavedra Extended bio by CIDOB Foundation] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121223130453/http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/america_central_y_caribe/nicaragua/daniel_ortega_saavedra |date=2012-12-23 }} {{пост начало}} {{пост|президент на Никарагуа|10 януари 2007||Енрике Боланьос|настоящ}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ортега, Даниел}} [[Категория:Никарагуански политици]] [[Категория:Президенти на Никарагуа]] [[Категория:Родени в Никарагуа]] p1rigjuaql076y0m09x5b8ct938hbeg 0 240751 12418935 12335069 2024-11-21T17:41:11Z K2o5n6st 272414 Тролейбусът на снимката не е четвърто, а трето поколение 12418935 wikitext text/x-wiki {{Обществен транспорт | име = Тролейбуси в София | картинка =Skoda Solaris 27tr in Sofia.jpg | картинка-описание = Тролейбус Škoda 27Tr Solaris III в София | собственик = [[Столична община]] | район = Столична община | град = [[София]] | държава = [[България]] | тип = [[тролейбус]]ен | линии = 10 | спирки = | сайт = {{URL|elektrotransportsf.com}} | откриване = 8 февруари 1941 г. | закриване = | оператор = Столичен електротранспорт ЕАД | задвижваща система = [[контактна мрежа]] | електрификация = 600 V DC | брой депа = 3 | брой пс = 115 | дължина = 193 km | натовареност = | средна скорост = 14,4 km/h (2010 г.) | карта = | карта-описание = }} '''[[Тролейбус]]и в [[София]]''' се движат от 14 февруари 1941 г. Към края на юли 2009 г. трасетата им са с дължина 193 km. Общата дължина на изградената тролейбусна [[контактна мрежа]] е 257 km, средната скорост към 2010 г. е 14,4 km/h<ref>За сравнение метрото в София се движи с 38,84 km/h, а трамваите – с 12,7 km/h, според консултанта „Мот Макдоналд“, изготвил проекта за Генерален план за движение в София {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие=Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор= (по БТА) |дата=26 ноември 2010}}.</ref>. == История == Тролейбусният транспорт в София започва да се развива последен в сравнение с останалите видове наземен обществен транспорт ([[автобус]]ен и [[Трамвай|трамваен]]). Първата изградена тролейбусна линия в началото на 40-те години на 20-и век има дължина над 3 km и свързва столицата с квартал [[Горна баня]]. Обслужва се от 2 тролейбуса „MAN“, нощуващи на крайните спирки поради липса на депо. Десетилетие по-късно, през 1950-те и 1960-те години, започва бързо развитие на тролейбусния транспорт в София. Тогава започва изграждането на нови тролейбусни трасета, откриват се 2 [[Депо|депа]] („Сточна гара“ и „Надежда“) с общ капацитет 160 тролейбуса. През 1951 г. започва и производството на български тролейбуси, копие на съветските МТБ-82. През 1987 г. е открито ново депо „Искър“ с капацитет 130 тролейбуса, а през 1994 г. е открито депо „Левски“ с капацитет 60 тролейбуса. „Левски“ функционира като депо до 2005 г., когато е преобразувано в стоянка и ремонтна база, а на 17 ноември 2021 г. отново възстановява функциите си на депо във връзка с поемане на обслужването на линия 1. == Линии == Към {{дата}} г. в София тролейбуси се движат по общо 10 линии<ref name="sumc schedule">[https://www.sofiatraffic.bg/bg/transport/schedules Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Разписания]</ref>: {| class="wikitable" !№ !Маршрут !Депо |- !1 |[[Левски (квартал на София)|ж.к. Левски Г]] – [[Борово (квартал)|жк. Борово]] |Надежда/Левски |- !2 |[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|ж.к. Хаджи Димитър]] – [[Бъкстон|ж.к. Бъкстон]] |Искър |- !3 |[[УМБАЛ „Света Анна“]] – [[Левски (квартал на София)|ж.к. Левски Г]] |Искър |- !4 |[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|ж.к. Хаджи Димитър]] – [[Дружба (квартал на София)|ж.к. Дружба 2]] |Искър |- !5 |[[УМБАЛ „Света Анна“]] – [[Руски паметник|пл. Руски паметник]] |Надежда/Искър |- !6 |[[Люлин (квартал)|ж.к. Люлин 3]] – [[Сточна гара (площад в София)|пл. Сточна гара]] |Надежда |- !7 |[[Люлин (квартал)|ж.к. Люлин 3]] – [[Гоце Делчев (квартал)|ж.к. Гоце Делчев]] |Надежда |- !8 |[[Гоце Делчев (квартал)|ж.к. Гоце Делчев]] – [[Сточна гара (площад в София)|пл. Сточна гара]] |Искър |- !9 |[[Борово (квартал)|ж.к. Борово]] – [[Сточна гара (площад в София)|пл. Сточна гара]] |Надежда |- !11 |[[Дружба (квартал на София)|ж.к. Дружба 1]] – ул. Вишовград |Искър |} == Депа == В София функционират три тролейбусни депа: * депо Надежда – разположено в квартал [[Банишора]], разполага с [[Икарус 280.92Т|Ikarus 280.92]] и [[Skoda Solaris 27Tr]]. * депо Искър – разположено в квартал [[Дружба (квартал на София)|„Дружба“]], разполага с [[Skoda Solaris 26Tr]] и [[Skoda Solaris 27Tr]]. * депо Левски – разположено в квартал [[Левски (квартал на София)|„Левски“]], използва се за извършване на капитални ремонти на подвижния състав, както и за съхранение и разкомплектоване на бракувани тролейбуси. Поради големия брой възложени линии на другите депа от 17 ноември 2021 г. депото възстановява обслужването на линия 1. == Подвижен състав == === Настоящ === Към декември 2022 г. софийският тролейбусен парк се състои от 141 тролейбуса, от които около 120 са в движение. Към момента част от автопарка са следните модели: {| class="wikitable" ! Брой ! Модел ! Построяване ! Бележки |- | 50 | [[Škoda 27Tr Solaris]] III | 2013 – 2014 г. | |- | 30 | [[Škoda 27Tr Solaris]] IV | 2020 – 2021 г. | |- | 30 | [[Škoda Solaris 26Tr|Škoda 26Tr Solaris]] III | 2010 г. | първи нископодови тролейбуси |- | 6 | [[Икарус 280.92Т|Ikarus 280.92]] | 1985 – 1988 г. | общо 151 доставени броя |} === Исторически === {| class="wikitable" ! Модел ! Построяване ! Бележки |- |- | [[Икарус 280.92Т|Ikarus 280.92F]] | 1985 – 1988 г. | фейслифт модел, модернизиран 2008 – 2015 г. |- | Cobra GD 272 | 2003 – 2005 г. | турска каросерия и румънско оборудване, сглобени в Трамкар |- | Gräf & Stift GЕ 152 M18 | 1986 г. | 8 броя доставени през 2006 г. от [[Инсбрук]] |} == Планове == През 2010 г. Столична община обявява планове за изграждане на 8 нови тролейбусни трасета по следните направления до 2020 г.:<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/osem-novi-troleia-i-chetiri-tramvaia-v-sofiia-2795791 | заглавие = Осем нови тролея и четири трамвая в София | дата = 24 февруари 2010 | издател = Vesti}}</ref> * От ул. „Костенски водопад“ по ул. „Тодор Каблешков“ до ул. „ген. Стефан Тошев“ и от бул. „България“ до комплекс „Бокар“ * От бул. „Петко Юрданов Тодоров“ по ул. „Бяла черква“, бул. „Арсеналски“, бул. „Черни връх“, бул. „Фритьоф Нансен“ до бул. „Васил Левски“ – изпълнено * По бул. „Добринова скала“ от ул. „Захари Стоянов“, пресича бул. „Индира Ганди“, продължава по бул. „Петър Дертлиев“ до ул. „Генерал Вл. Динчев“ * От бул. „Сливница“ по ул. „Адам Мицкевич“, през моста „Бакърена фабрика“ ул. „хан Кубрат“ до бул. „Ломско шосе“ и кв. „Триъгълника“ * От „Площад на авиацията“ по бул. „Георги Михов Димитров“, бул. „Симеоновско шосе“, ул. „Проф. Иван Странски“ до Студентски град * От бул. „Андрей Сахаров“ при обръщателния кръг на ж.к. „Младост 1“, по бул. „Сахаров“, бул. „Ал. Ляпчев“, ул. „Св. Киприян“, ул. „Александър Теодоров – Балан“ – изпълнено до ж.к. Младост 2 * От бул. „Цв. Лазаров“ по ул. „Димитър Пешев“, ул. „Обиколна“ до обръщателното ухо в жк „Дружба 2“ * От бул. „Владимир Вазов“ до ул. „Васил Кънчев“, ул. „Резбарска“, ул. „Първа българска армия“, ул. „Просвета“, ул. „Пробуда“ до ул. „Локомотив“ Към 2020 г. от тези планове са изпълнени единствено 700 м продължение на линия №5 от ж.к. Младост 1 до ж.к. Младост 2, както и трасето от бул. Петко Ю. Тодоров до бул. Васил Левски, което се явява заместител на закритото трасе на трамвай №6 до ПК Спартак. Изпълнението на останалите проекти е заложено за 2025 г. == Галерия == <gallery> Škoda 26Tr Solaris trolleybus in Sofia.jpg|[[Škoda Solaris 26Tr|Škoda 26Tr Solaris]] III Škoda 27Tr Solaris in Sofia.jpg|[[Škoda 27Tr Solaris]] III Ikarus 280.92 T.jpg|[[Икарус 280.92Т|Ikarus 280.92]] Gräf & Stift GE 152 M18 trolleybus in Sofia.jpg|Gräf & Stift GЕ 152 M18 </gallery> == Външни препратки == * [http://www.sumc.bg/bg/transport/schedules Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Разписание на тролейбусния транспорт в София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090723021839/http://www.sumc.bg/bg/transport/schedules |date=2009-07-23 }} * [http://www.sumc.bg/bg/transport/istoriia-na-gradskiia-transport/56/istoriia-na-troleibusniia-transport Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – История на тролейбусния транспорт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100806072824/http://www.sumc.bg/bg/transport/istoriia-na-gradskiia-transport/56/istoriia-na-troleibusniia-transport |date=2010-08-06 }} * [http://www.elektrotransportsf.com/ Официален сайт на „Столичен електротранспорт“ ЕАД] == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Автобуси в София]] * [[Софийско метро]] * [[Трамваи в София]] * [[Тролейбус]] {{Транспорт в София}} {{Градски транспорт в България}} {{Портал|Транспорт|София|България}} [[Категория:Тролейбусен транспорт в България|София]] [[Категория:Автобусен транспорт в София]] [[Категория:Основани в България през 1941 година]] bp3n3rj3bpmnvj1aokzi5rovcavb6z2 0 244850 12419002 12412411 2024-11-21T18:47:28Z 77.247.224.40 12419002 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име = Костадин Костадинов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = 9 декември 2021 г. | пол = мъж | име-рождено = Костадин Тодоров Костадинов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|4|1|1}} | роден-място = [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]], [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | образование = [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение]]<br>(1997 – 2013);<br>[[Национален фронт за спасение на България]]<br>(март – септември 2013);<br>„[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“<br>(от 2014 г.) | убеждения = [[популизъм]]<br>[[национализъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиатлантизъм]]<br>[[антициганизъм]]<br>[[хомофобия]] | институция1 = | постове1 = 1-и председател на Възраждане | години1 = 2 август 2014 – | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} | баща = Тодор Костадинов | майка = Еленка Димчева Костадинова<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023"/> | брак = Велина Костадинова<br>(от 2003 г.) | деца = Тодор Костадинов<br>Деница Костадинова | подпис = | сайт = {{URL|kostadin.eu}} | общомедия = }} '''Костадин Тодоров Костадинов''' е руски агент,[[българи|български]] [[политик]], [[юрист]] и [[историк]] – [[етнограф]] от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]], [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> [[XLVIII народно събрание|XLVIII]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото Народно събрание]</ref>, [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Два мандата и половина е бил [[общински съветник]] в [[Варна (община)|община Варна]] (2011 – 2021). Той е основател и председател на партия „Възраждане“, която се самоопределя като [[Национализъм|националистическа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> В същото време тя е определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2021-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2022-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ }}</ref> Въпреки че Костадинов е [[Популизъм|популист]], той е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> == Биография == Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 година във [[Варна|варненския]] квартал „[[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]]“, но израства в квартал „[[Владислав Варненчик (квартал)|Владислав Варненчик]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=145164&c=09 | заглавие = Костадин Костадинов: „Аз избрах Варна“, „Аз съм варненец, роден съм в „Аспарухово“, израснал съм във „Владиславово“. | дата = 31 август 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 1990 г. се премества да живее във варненския квартал „[[Кайсиева градина (квартал на Варна)|Кайсиева градина]]“.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=149536 | заглавие = Костадин Костадинов: За мен политиката винаги е била средство, а не цел | дата = 12 октомври 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 2019 г. Костадинов купува двуетажна къща край [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като тегли кредит на изплащане за 20 години.<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> Къщата е разположена във вилна зона „Лазур“, в землището на село [[Константиново (област Варна)|Константиново]].<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://reporteri.bg/2023/08/разследване-костадин-костадинов-куп/ | заглавие = Разследване: Костадин Костадинов купи имот с панорама към Варненското езеро по 2,11 евро/кв. м | дата = 1 август 2023 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = reporteri.bg | език = bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://ladyzone.bg/videa/btv-video/v-doma-na-kandidat-prezidenta-kostadin-kostadinov-kashta-v-selo-kraj-varnenskoto-ezero-video.html | заглавие = В дома на кандидат-президента Костадин Костадинов - къща в село край Варненското езеро (ВИДЕО) | дата = 26 октомври 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = ladyzone.bg | език = bg }}</ref> Впоследствие Костадинов намира средства да изплати имота в рамките на 3 години.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://gospodari.com/kostadinov-e-izplatil-luksoznata-si-vila-ne-za-30-a-za-3-godini/ | заглавие = Костадинов е изплатил луксозната си вила не за 30, а за 3 години | дата = 1 март 2024 | достъп_дата = 1 март 2024 | издател = gospodari.com | език = bg }}{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Семейство и роднини === Роден е в семейството на заварчик и чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Баща му Тодор е от добричкото село [[Батово]], а майка му Еленка от съседното [[Църква (село)|Църква]].<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13523691 Костадин Костадинов - набор на българския комикс „Дъга“, събрал всички броеве], в-к „24 часа“, 5 януари 2023.</ref> През 2003 г. Костадинов се жени за Велина,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2021/03/31/костя-копейкин-дал-на-кумата-си-45-бона-о/ | заглавие = „Костя Копейкин дал на кумата си 45 бона от партийната субсидия (ден по-късно Валентина Иванова наградила Бойко) + СНИМКИ“ | дата = 31 март 2021 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> която е родом от град [[Кубрат (град)|Кубрат]],<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> като имат две деца – син и дъщеря.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011"/> Те се развеждат през 2018 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2022/10/29/мисис-копейкина-откри-луксозен-детск/ | заглавие = „Мисис Копейкина откри луксозен детски център (СНИМКИ)“ | дата = 29 октомври 2022 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> като година и половина след това жена му купува апартамент във Варна. В същото време се твърди, че тя е купила въпросния имот с пари от партийната субсидия. През пролетта на 2022 г. те отново се събират. Велина Костадинова работи във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]].<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> === Образование === Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р [[Владимир Пенчев]].<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190416124847/http://old.bas.bg/%25D0%25BE%25D0%25B1%25D1%258F%25D0%25B2%25D0%25B8-%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25BA%25D1%2583%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25B8/12636-%25D0%25BF%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2589%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B2-%25D0%25B2-%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2582-%25D0%25B7%25D0%25B0-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B3%25D0%25B8%25D1%258F-%25D0%25B8-%25D1%2584%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25BB%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D1%2581-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B3%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%2584%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8-%25D0%25BC%25D1%2583%25D0%25B7%25D0%25B5%25D0%25B9-%25E2%2580%2593-%25D0%25B1%25D0%25B0%25D0%25BD |date=2019-04-16 }}</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220927181659/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 |date=2022-09-27 }}, НАЦИД.</ref> === Професионална дейност === В периода от 2010 до 2013 г. Костадинов натрупва стаж по партийна линия във ВМРО като „Организатор“ и „Експерт стопанска дейност“. В длъжностната му характеристика за „Организатор“, каквото е работил първите 3 години, е записано, че дейността му на тази позиция включва културна дейност – продуциране на книги, филми и научни експедиции. Длъжността му „Експерт стопанска дейност“ заема две години.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pronewsdobrich.bg/razsledvane-na-nova-k-kostadinov-nyamal-stazh-za-shef-na-muzeya-v-dobrich-toy-shte-gi-sadi-p98997 | заглавие = Разследване на NOVA: К. Костадинов нямал стаж за шеф на музея в Добрич. Той ще ги съди | дата = 10 май 2020 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = pronewsdobrich.bg | език = bg }}</ref> През 2013 г. е назначен за директор на [[Регионален исторически музей (Добрич)|Регионалния исторически музей]] в [[Добрич]], въпреки че няма необходимия стаж от 5 години в областта на културата.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020"/> На 31 януари 2017 г. Костадинов подава искане за напускане на заеманата длъжност. Считано от 2 януари 2017 г. кметът [[Йордан Йорданов (политик, р. 1987)|Йордан Йорданов]] прекратява трудовото си правоотношение с него. Заради неспазения срок на предизвестието, кметът разпорежда да се изплати на бившия директор обезщетение. Костадинов заявява, че ще съди Общината заради нарушение на Кодекса на труда, като посочва, че е бил в болничен в този момент.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 | заглавие = Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея | дата = 8 февруари 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg }}</ref> През юни 2017 г. Районен съд – Добрич отхвърля предявения иск от Костадин Костадинов срещу [[Добрич (община)|община Добрич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dobrichonline.com/novini/39899/rayonniyat-sad-othvarli-iska-na-bivshia-direktor-na-muzeya-sreshtu-obshtina-dobrich | заглавие = Районният съд отхвърли иска на бившия директор на музея срещу Община Добрич | дата = 14 юни 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dobrichonline.com | език = bg }}</ref> Към 2009 г. Костадинов е водещ на предаването „За България“ по [[Телевизия Варна]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?id=21618&category=354 | заглавие = Кандидати на коалиция „Напред“ – ВМРО, ЗНС, „Гергьовден“ и ЕНП | дата = 16 май 2009 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg }}</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6144386 | заглавие = Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната си субсидия за паметници на български войници | дата = 29 март 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = 24chasa.bg | език = bg }}</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://izbori.bg/lichnost/lichnost/костадин-костадинов/ | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = izbori.bg | език = bg }}</ref> == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[Българи в Албания|българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref name="Личности">{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= |архив_дата= 2020-11-28 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref name="Личности"/> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === [[Файл:Kostadin Kostadinov.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2009 г., когато е избран за заместник-председател на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]].]] През 1997 г. Костадин Костадинов става член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]. По време на следването си във [[Великотърновски университет|Великотърновският университет]] е председател на Младежката организация на ВМРО-БНД, на Студентския съвет към ВТУ и главен редактор на вестник „Университет“. През 2002 г. става областен координатор на ВМРО за областите [[Варна (област)|Варна]], [[Шумен (област)|Шумен]] и [[Добрич (област)|Добрич]]. През 2007 г. е избран за член на националното ръководство на Организацията, а от 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin | заглавие = Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов е кандидатът на Организацията за кмет на Варна | дата = 26 август 2011 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = vmro.bg | език = bg | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605004110/http://www.vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin/ }}</ref> От 2007 до 2012 г. е член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД. На 27 октомври 2012 г. се провежда Петия редовен конгрес на ВМРО-БНД,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/novite-izbori/kandidati/vazrazhdane/kostadin-kostadinov.html | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = btvnovinite.bg | език = bg}}</ref> като Костадинов е кандидат за председател на партията. Подкрепят го 50 от общо 600 делегати. След това Костадинов напуска партията. Той остава общински съветник, въпреки призивите на ВМРО – Варна да подаде оставка.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kostadin-kostadinov-kopeikin-noviyat-siderov-news303086.html | заглавие = Костадин Костадинов "Копейкин" – новият Сидеров | дата = 5 февруари 2020 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> На [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|изборите за Европейския парламент в България през 2009 г.]] е кандидат за [[евродепутат]] от коалиция „Напред“ между ВМРО-БНД, [[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|ЗНС]], [[Движение „Гергьовден“|„Гергьовден“]] и [[Единна народна партия|ЕНП]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=460&id=21954&fbclid=IwAR3cFdssP2I-sT9WAu_M8r0gXALtzqdrpoA2xPjwyrbSncWJlE3WtGkBLac | заглавие = Костадин Костадинов, кандидат от коалиция „Напред“ – отговори на въпросника на портал Европа | дата = 27 май 2009 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg}}</ref> === НФСБ === През март 2013 г. Костадин Костадинов става член на [[Национален фронт за спасение на България]] и е избран да бъде регионален координатор за областите Варна, Шумен и Добрич.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.desant.net/show-news/26690 | заглавие = Историк стана координатор на партията в Североизточна България | дата = 1 март 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = desant.net | език = bg}}</ref> Към септември 2013 г. вече не е член на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dnesplus.bg/varna/kostadin-kostadinov-pak-si-tarsi-nova-partiya_621208 | заглавие = Костадин Костадинов пак си търси нова партия | дата = 12 септември 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = dnesplus.bg | език = bg}}</ref> Той работи близо година като водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] до раздялата си с НФСБ.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020"/> === Възраждане === През юни 2014 г. Костадинов обявява, че на 2 август 2014 г. в старата българска столица [[Плиска]] обмисля да създаде политическа партия на име [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]]. Избира символично място и дата, когато се пада годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Като основни приоритети на партията той посочва че ще бъдат „семейство, морал и образование“, а като основен опонент [[Движение за права и свободи|ДПС]] и партиите, които са участвали в коалиция с движението.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.cross.bg/partiya-vuzrazhdane-natzionalisticheska-1416312.html | заглавие = Нова националистическа партия учредяват в Плиска | дата = 18 юни 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cross.bg | език = bg}}</ref> На [[2 август]] 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна и учредява партията; на учредителното събрание е избран за неин председател. Още на 14 август 2014 г., от името на партия „Възраждане“ Костадинов взима отношение относно случващото се в [[Украйна]] и [[Молдова]], като изпраща писмо до външния министър [[Даниел Митов]]. В писмото той демонстрира своята загриженост към българското малцинство, поставяйки му въпроса дали има мобилизирани българи в [[Въоръжени сили на Украйна|украинската армия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/moyat-grad/_partiya_vazrazhdane_pishe_do_vanshniya_ministar-249981.html | заглавие = Партия "Възраждане" пише до външния министър | дата = 14 август 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> Интересен факт е че има още две русофилски партии, основани със същото име в близките години по-рано: през 2004 г. се основава „[[Възраждане (партия в Украйна)|Възраждане]]“ в Украйна, а през 2011 г. се основава „[[Възраждане (партия в Молдова)|Възраждане]]“ в Молдова. На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] Костадинов е кандидат за кмет на Варна, както и за общински съветник от коалиция „Варна“ ([[Атака (партия)|Атака]], „Възраждане“ и [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]]).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/izbori/varna-za-kogo-shte-glasuvate-za-kmet-575605.html | заглавие = Варна - за кого ще гласувате за кмет? | дата = 19 октомври 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref> Получава 6 686 гласа (или 5,49%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0306.html | заглавие = Резултати от изборите за кмет на община Варна на местните избори през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> Избран е за общински съветник, като коалицията печели 4 от 51 места в Общински съвет – Варна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/hnm/0306.html | заглавие = Разпределение по Хеър-Ниймаер от изборите за общински съвет на община Варна през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] Костадинов обявява своята подкрепа за кандидат-президентската двойка [[Татяна Дончева]] и [[Минчо Спасов]] от коалиция „[[Движение 21]] – [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novini.bg/bylgariya/evropredsedatelstvo-2018/386375 | заглавие = Историкът Костадин Костадинов: Подкрепям Дончева, защото не прави компромиси с принципите си | дата = 26 октомври 2016 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = novini.bg | език = bg}}</ref> ==== 2017 – 2021 ==== [[Файл:Костадин Костадинов снимка.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2019 г., когато е кандидат за [[Кметове на Варна|кмет на Варна]].]] Преди парламентарните избори през 2017 г. [[Минчо Христов]] се съгласява да подкрепи Костадинов, заради заявките му да се откаже от държавна субсидия; Христов участва в изборите като кандидат от гражданската квота на партията.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021"/> На [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарните избори през 2017 г.]] партия „Възраждане“ получава 37 896 гласа (или 1,11%), преминава над 1% и получава държавна субсидия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от от парламентарните избори в България през 2017 г. | дата = 2017 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> След като „Възраждане“ взима държавна субсидия и не я връща на държавата, Минчо Христов се отказва от съдружието си с Костадинов.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254137 | заглавие = „Кривият път на Костадин Костадинов до парламента“ | дата = 19 ноември 2021 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://eurocom.bg/new/mincho-hristov-ako-vuzrajdane-vzeme-subsidiiata-shte-se-naredi-na-sofrata | заглавие = „Минчо Христов: Ако „Възраждане“ вземе субсидията, ще се нареди на софрата“ | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = eurocom.bg | език = bg}}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] Костадинов се кандидатира за кмет на Варна от партия „Възраждане“, като получава подкрепа от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и съобщава че градското ръководство на партията, чийто председател [[Борислав Гуцанов]] е в открит конфликт с лидера на БСП – [[Корнелия Нинова]]. Преди изборите Корнелия Нинова сваля доверието си от градския лидер Борислав Гуцанов и партията издига за кмет проф. [[Анелия Клисарова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/raztseplenieto-v-bsp-za-varna-mestniyat-lider-podkrepi-kostadinov-za-balotazha-news299611.html | заглавие = Разцеплението в БСП за Варна: Местният лидер подкрепи Костадинов за балотажа | дата = 30 октомври 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Анелия Клисарова се класира трета, като получава 14 156 гласа (или 14,02%). Костадин Костадинов получава 14 432 гласа (или 14,30%) и се явява на [[балотаж]] с действащия кмет [[Иван Портних]], който получава 49 754 гласа (49,29%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от първи тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На втори тур от изборите Костадинов получава 29 138 гласа (или 35,99%),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от втори тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> като на национално ниво партията му печели 1 общински кмет (в [[Тополовград (община)|община Тополовград]]), 6 кметства и 29 общински съветника. През юни 2020 г. подава оставка и напуска областният координатор на партия „Възраждане“ за Бургас и Сливен и член на националното ръководство – Владимир Павлов. Той посочва, че причината за оставката му са действията на Костадинов, като по негов адрес той се аргументира в своя профил във Фейсбук.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.gramofona.com/burgas-politika/vladimir-pavlov-podavam-ostavka-i-napuskam-vazrajdane | заглавие = Владимир Павлов: Подавам оставка и напускам „Възраждане“ | дата = 9 юни 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = gramofona.com | език = bg}}</ref> На 18 юли 2020 г. Костадинов събира ръководството на „Възраждане“ в Габрово, където е взето решение да отстранят областните координатори на Велико Търново и Русе – [[Иван Спирдонов]] и Дилян Саманджиев. Причината е, че двете ръководства на областните структури са взели решение да не участват в националните протести, организирани от партията месец по-рано.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novinarnik.bg/каква-е-позицията-на-партия-възраждан/ | заглавие = Каква е позицията на партия „Възраждане“ спрямо оставките | дата = 23 юли 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = novinarnik.bg | език = bg}}</ref> През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html | заглавие = Прокуратурата поиска заличаване на партия "Възраждане" | дата = 20 юли 2020| достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200724222917/https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html |date=2020-07-24 }}, Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> ==== След ноември 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] „Възраждане“ става парламентарно представена партия, като печели 127 549 гласа (или 4,86%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/76-685-glasa-razlika-mezhdu-pp-i-gerb-sds-okonchatelno-ot-tsik.html | заглавие = 76 685 гласа разлика между ПП и ГЕРБ/СДС окончателно от ЦИК | дата = 16 ноември 2021 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = news.bg | език = bg}}</ref> Вкарва 13 народни представители в [[XLVII народно събрание]]. Костадинов е избран за народен представител от [[3-ти МИР – Варна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от изборите за президент и вицепрезидент и народни представители през ноември 2021 г. | дата = ноември 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> През август 2022 г. Костадинов решава да премахне гражданската квота във „Възраждане“ точно преди [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през октомври 2022 г.]] Така партията се лишава от знакови фигури, като [[Пламен Пасков]], [[Елена Гунчева]], [[Румяна Ченалова]] и [[Цвета Галунова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/274309 | заглавие = Костадин Костадинов или гони всички, които дори бегло биха могли да го засенчат, или просто отблъсква умните хора | дата = 29 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В интервю пред медиите Костадинов обяснява, че премахва гражданските квоти, защото кандидатите не са били лоялни към партията и е бил призован от избирателите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/kostadinov-premahnahme-grazhdanskite-kvoti-zashtoto-ne-sa-loialni-kym-nas-a-kym-sobstvenoto-si-ego-2321414 | заглавие = Костадинов: Премахнахме гражданските квоти, защото не са лоялни към нас, а към собственото си его | дата = 17 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На 9 февруари 2024 г. от името на „Възраждане“ Костадинов изключва народните представители [[Иво Русчев]], [[Александър Арангелов]] и [[Николай Дренчев]]. Ден по-рано четирима общински съветници заемат различна позиция от тази на партията в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. Костадинов кара тримата депутати да поемат отговорност като ръководители на Софийската организация за това, че са кандидатирали тези хора за общински съветници. Те отказват да поемат тази отговорност и биват изключени.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/615235-ivo-ruschev-aleksandar-arangelov-i-nikolay-drenchev-sa-izklyucheni-ot-parlament | заглавие = Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев са изключени от парламентарната група на „Възраждане“, съобщи Костадин Костадинов | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = bta.bg | език = bg}}</ref> До този момент Николай Дренчев е бил организационен секретар на „Възраждане“ и считан за втория човек в партията след Костадин Костадинов.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/politics/vyzrajdane-prodyljava-da-goni-vraga-s-partien-bilet-trima-deputati-sa-na-pricel-news_2155607.html | заглавие = "Възраждане" продължава да гони врага с партиен билет: Трима депутати са на прицел | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref> == Критики и противоречия == === Руското нападение в Украйна === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха, наричайки ги „олигофрени и малоумници“ и „платените жълтопаветни русофоби“.<ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref name="dnevnik"></ref> На 25 януари 2022 г. Костадинов заговаря за референдум за членството на България в [[НАТО]], като поставя въпроса и за членството на страната в [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/kostadinov-se-kani-da-pravi-referendum-za-nato-bili-sme-aneksirani-snimka_news864602.html | заглавие = Костадинов се кани да прави референдум за НАТО, били сме анексирани СНИМКА | дата = 25 януари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 21 февруари 2022 г. Съветът за сигурност на Руската федерация препоръчва на президента [[Владимир Путин]] да признае независимостта на самопровъзгласилите се [[Донецка народна република|ДНР]] и [[Луганска народна република|ЛНР]] в [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101604590/liderite-v-doneck-i-lugans-oficialno-poiskaha-putin-priznae-dnr-lnr-za-nezavisimi-republiki | заглавие = Съветът за сигурност на Русия препоръча на президента да признае ДНР и ДНР за независими | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> По-късно в същия ден в [[Московски кремъл|Кремъл]] се състоява церемония, на която присъстват президентите на двете републики – [[Денис Пушилин]] (ДНР) и [[Леонид Пасечник]] (ЛНР), пред които Путин подписва указ за тяхната независимост от Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101604714/putin-vaznamerava-da-priznae-nezavisimostta-na-doneck-i-lugansk | заглавие = Путин призна независимостта на републиките в Донецк и Луганск | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 23 февруари 2022 г. Костадин Костадинов призовава българското правителство също да признае независимостта на ДНР и ЛНР, така както България е признала [[Декларация за независимост на Косово (2008)|декларацията за независимост на Косово]] от Сърбия през 2008 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-kostadin-kostadinov-prizovava-da-priznaem-dnr-i-lnr | заглавие = Костадин Костадинов призовава да признаем "ДНР" и "ЛНР" | дата = 23 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = faktor.bg | език = bg}}</ref> На следващия ден [[Руско нападение над Украйна|Русия напада Украйна]], като Путин нарича това „специална военна операция“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101605926/rusia-napadna-ukraina | заглавие = Русия нападна Украйна | дата = 24 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 1 март 2022 г. Костадинов се среща с посланичката на Руската федерация – [[Елеонора Митрофанова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101612598/kostadin-kostadinov-prizna-za-sreshta-s-poslanika-na-rusia | заглавие = Костадин Костадинов призна за среща с посланика на Русия | дата = 8 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> В същия ден министър-председателят на България пита Костадинов защо, след като е загрижен за българското малцинство, не е в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kiril-petkov-kam-kostadin-kostadinov-kato-si-takav-mazh-zashto-ne-si-v-ukraina-news332831.html | заглавие = Кирил Петков към Костадин Костадинов: Като си такъв мъж, защо не си в Украйна? | дата = 1 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Два дни след това Костадинов заминава, но в района около град [[Тараклия]] в [[Молдова]], населен предимно с етнически българи. Оставя превозното си средство в Молдова и влиза заедно с председателя на районния съвет на Тараклия и неговия шофьор в Украйна. Впоследствие получава забрана да влиза в [[Украйна]] за срок от 10 години.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/liderat-na-vazrazhdane-bil-izgonen-ot-ukraina-i-bez-pravo-da-vliza-tam-10-g-news333064.html | заглавие = Лидерът на "Възраждане" бил изгонен от Украйна и без право да влиза там 10 г. | дата = 7 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> През април 2023 г. в интервю пред [[Мартин Карбовски]] руската посланичка Елеонора Митрофанова заявява, че би гласувала за Костадин Костадинов, ако има тази възможност.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/intervyuta/mitrofanova-pred-karbovski-bih-glasuvala-za-kostadin-kostadinov-ako-mozheh | заглавие = Митрофанова пред Карбовски: Бих гласувала за Костадин Костадинов, ако можех | дата = 20 април 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> В края на май 2023 г. Костадинов заплашва [[Украинска бежанска криза (2022)|украинските бежанци]] в България с изселване и заговаря за автономия на населените с българи райони в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/307913-balgari-v-ukrayna-skochiha-sreshtu-dumi-na-kostadinov-tova-e-podkrepa-na-ruskata-agresiya | заглавие = Българи в Украйна скочиха срещу думи на Костадинов: Това е подкрепа на руската агресия | дата = 2 юни 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bgonair.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/komentari/kostadinov-v-otgovor-na-ukrainskoto-posolstvo-kolkoto-po-skoro-se-osvobodite-ot-natsizma-tolkova-po-dobre-za-vas-i-naroda-vi | заглавие = Костадинов в отговор на украинското посолство: Колкото по-скоро се освободите от нацизма, толкова по-добре за вас и народа ви | дата = 20 май 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> През юли 2023 г. кметовете на 16 български селища в Украйна, сред които и кметът на [[Болград]], осъждат изявите на Костадин Костадинов, като обвиняват ръководството на „Възраждане“ в проруски сепаратизъм.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/297778 | заглавие = Защо кметовете на български селища в Украйна осъдиха изяви на Костадин Костадинов | дата = 11 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В края на юли 2023 г. Костадинов е включен в списъка на [[Център „Миротворец“|сайта „Миротворец“]] с врагове на Украйна. Лидерът на „Възраждане“ е обявен за агент на влияние на Русия в България. Определен е за провокатор, лъжец, политически аферист и популист, който участва в информационно-пропагандистките операции на Русия срещу Украйна и България.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://trud.bg/костадинов-е-включен-в-списъка-на-сайта-миротворец-той-не-ме-е-страх/ | заглавие = Костадинов е включен в списъка на сайта "Миротворец". Той: Не ме е страх! | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = trud.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pik.bg/и-костадин-костадинов-в-черния-списък-на-„миротворец“---бил-руски-агент-на-влияние-в-бълга-news1186166.html | заглавие = И Костадин Костадинов в черния списък на „Миротворец“ – бил руски агент на влияние в България, „провокатор, лъжец, политически мошеник и популист“ | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = pik.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/kakvo-se-znae-za-saita-mirotvorec-koito-zaplashva-balgarski-politici-i-zhurnalisti-obzor-1241562news.html | заглавие = Какво се знае за сайта "Миротворец", който заплашва български политици и журналисти (ОБЗОР) | дата = 20 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> === Учебната програма === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> === Обвинения в омраза към малцинствата === С цел извличане на политическа подкрепа Костадинов се включва в организираните спонтанно от гражданите [[Антицигански вълнения в България 2011|антицигански вълнения в България през 2011 г.]] По време на безредиците около циганския квартал „[[Максуда]]“ на 26 септември 2011 г. е арестуван от полицията. Тогава той е бил сметнат за лидер на протестиращите и е бил отведен с полицейска кола за разпит.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=147775 | заглавие = Арестуваха кандидатът за кмет на Варна Костадин Костадинов за участие в протест | дата = 26 септември 2011 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg}}</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно циганската махала, Костадинов, който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. През септември 2022 г. във вестник „Уикенд“ на първа страница излизат твърдения, че Костадин Костадинов крие, че има цигански произход.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://varnanovini.bg/2022/09/03/uikend-koceto-ot-vuzrajdane-krie-che-e-rom/ | заглавие = „Уикенд“: Коцето от „Възраждане“ крие, че е ром | дата = 2022 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = varnanovini.bg | език = bg}}</ref> Въпреки своите изявления срещу циганите, с цел извличане на политическа подкрепа, партията на Костадинов регистрира на много места в страната кандидати за кметове и общински съветници от цигански произход на местните избори през 2023 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2023/10/15/изненада-роми-напълниха-листите-на/ | заглавие = ИЗНЕНАДА: Роми напълниха листите на „Възраждане” | дата = 10 октомври 2023 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средствата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се казва, че „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено, без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. В отговор на твърдението на Костадинов, Сметната палата заявява, че той е излъгал, и няма законова забрана политици да се отказват от субсидията си:<ref>[https://offnews.bg/politika/smetnata-palata-vazrazhdane-da-obiasniat-zashto-ne-se-otkazaha-ot-dar-728063.html Сметната палата: Възраждане да обяснят защо не се отказаха от държавна субсидия, ние никога не сме ги спирали], OffNews.bg, 5 май 2020 г.</ref> {{Цитат|''Това твърдение на Костадин Костадинов не отговаря на истината...Сметната палата никога не е давала указания и не се е произнасяла, че няма възможност за отказ от получаване на държавна субсидия.''}} === ЛГБТ права === Във връзка с кампания в защита на правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на [[ЛГБТ]] гражданите и техните съмишленици.<ref name="toest" /><ref>[https://clubz.bg/78010-avtorat_na_zhaltopavetni_oligofreni_zashtitava_normalnoto_semeystvo Авторът на „жълтопаветни олигофрени“ защитава „нормалното семейство“], Clubz.bg, 8 януари 2019 г.</ref> == Запазена марка и фондация „Костя Копейкин“ == Около 2018 г. на лидера на партия „Възраждане“ излиза прякорът Костя Копейкин.<ref>[https://mignews.info/kostya-kopejkin/ Костя Копейкин], МИГNEWS.INFO, 31 декември 2018.</ref><ref>[https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/arestuvaha-lidera-na-vyzrazhdane-kostadin-kostadinov-2239007 Полицията арестува лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, известен с прякора Костя Копейкин], dariknews.bg 2 септември 2020.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2022/05/21/4349197_snimka_na_denia_v_gabrovo_se_sheguvat_s_kostia_kopeikin/ Снимка на деня: В Габрово се шегуват с Костя Копейкин], Дневник, 21 май 2022.</ref> В XLVII народно събрание Костадин Костадинов се обижда и едва не се стига до бой, след като депутатът от „[[Продължаваме промяната]]“ [[Искрен Митев]] от парламентарната трибуна заявява: „Г-н Копейкин продаде хората, купи си къща с техните пари“, визирайки информацията от разследването на Нова телевизия.<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11714865 Пред децата на 1 юни Костадинов се обиди на г-н Копейкин и тръгна да разбива нос в парламента (Обзор)], 24chasa.bg, 1 юни 2022 г.</ref> През октомври 2022 г. става ясно, че членове от партията се опитват да регистрират търговска марка „Костя Копейкин“. Като причина изтъкват, че създават фондация с това име, която да помага на даровити деца.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazrazhdane-registrira.html "Възраждане" регистрира търговска марка "Костя Копейкин"], BTV, 10 октомври 2022.</ref> == Конфликт с Веселин Марешки == На 15 октомври 2014 г. в около 19:00 часа, пред пицария „Ред хот“ във Варна, собственикът на верига аптеки „Марешки“ [[Веселин Марешки]] удря шамар в лицето на общинския съветник Костадин Костадинов. Преди това двамата заемат различни страни в имотен спор, за това кой да взема наема от заведение „Студентска“ 6 в морския град.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://belejnik.bg/news/vikat-lineika-za-mareshki-v-politziyata-kostadinov-v-bolnitza?month=10&year=2014 | заглавие = Викат линейка за Марешки в полицията, Костадинов – в болница | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = belejnik.bg | език = bg}}</ref> Веднага след това Костадинов заявява, че ще го съди.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://fakti.bg/krimi/116929-udareniat-ot-mareshki-shte-go-sadi | заглавие = Удареният от Марешки ще го съди | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = fakti.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/bg/a/306583-arestuvaha-farmatsevtichniya-bos-veselin-mareshki | заглавие = Арестуваха фармацевтичния бос Веселин Марешки (ОБНОВЕНА) | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/70917 | заглавие = Марешки: Ако от шамара ми Костадинов получи комоцио, представете си какво ще стане от юмрука ми | дата = 3 ноември 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> == Конфликт с Елена Гунчева == [[Елена Гунчева]], която през 2021 г. е избрана от Костадинов за негова вицепрезидентка по време на кандидат-президентската им кампания, напуска партия Възраждане на 24 юни 2022 г. поради поведението на Костадинов, некомпетентността на някои от кадрите на партията и липсата на сътрудничество на партията с гражданските организации.<ref>[https://nova.bg/news/view/2022/06/24/373459/eлена-гунчева-напуска-възраждане-и-нс/ nova.bg]</ref> На 8 септември 2022 г. Гунчева публикува статия, в която описва членовете на партия Възраждане като „фашизоиди и илитерати“. Също така, нарича Костадинов „патерица“ на [[Бойко Борисов]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ |заглавие=svobodnoslovo.eu |достъп_дата=2024-08-23 |архив_дата=2022-10-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221015202951/https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ }}</ref> == Съдебни дела == През август 2023 г. с решение на [[Софийски градски съд]], Костадинов е осъден да плати 5000 лв. обезщетение на репортера на NOVA [[Васил Иванов (журналист)|Васил Иванов]] във връзка с разследвания на репортера за придобитите имоти на Костадинов. През 2020 г. Костадинов пуска обръщение във Фейсбук, в което твърди, че Иванов е монтирал „поръчков материал“ и „прави това, което му кажат", "зависим е от системата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали“. Решението на съда е, че съдържанието е с обидни и клеветнически твърдения към журналиста.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/politika/shche-plashcha-vasil-ivanov-osdi-kostadin-kostadinov_news968321.html | заглавие = Ще плаща: Васил Иванов осъди Костадин Костадинов | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = blitz.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/balgariya-pravosudie/kostadinov-osden-ot-zhurnalist-taynata-padna-chak-sega-531937.html | заглавие = Костадинов осъден от журналист, тайната падна чак сега | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> На 8 април 2024 г. [[Софийски районен съд]] оправдава Костадин Костадинов по водено срещу него дело, че е всял паника сред населението с изказванията, че държавният резерв се топи.<ref name=":0">https://www.mediapool.bg/kostadinov-e-opravdan-za-vsyavane-na-panika-v-naselenieto-news357975.html</ref><ref name=":1">https://news.bg/crime/sadat-opravda-kostadinov-po-deloto-za-vsyavane-na-panika-po-vreme-na-pandemiyata.html</ref> Той е оправдан също така, че е разпространявал дезинформация относно противоепидемичните мерки. СРС се обосновава, че обвинението е неправилно конструирано и в действията на Костадинов няма пряк умисъл<ref name=":0" /><ref name=":1" /> От 9 май 2024 г. оправдателната присъда вече е в сила.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/prokuraturata-propusna-da-protestira-opravdavaneto-na-kostadinov</ref> == Протести == На 20 септември 2023 г. Костадин Костадинов отива на протеста на земеделските производители в [[Долни Богров]], но е изгонен от тях, тъй като не желаят протестът им да се политизира.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101880275/zemedelskite-proizvoditeli-izgoniha-kostadin-kostadinov-ne-iskat-protestat-im-da-se-politizira | заглавие = Земеделци изгониха Костадин Костадинов, не искат протестът им да се политизира | дата = 20 септември 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Kostadin Kostadinov (Bulgarian politician)|Костадин Костадинов}} * {{Икона|bg}} {{Official website|kostadin.eu|Официален блог на Костадин Костадинов}} * {{Facebook|kostadin.eu|Официална страница на Костадин Костадинов}} * [https://www.youtube.com/@KostadinVazrazhdane Официален канал на Костадин Костадинов] в [[Ютюб]] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4183 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 49-тото народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото народно събрание] * [https://www.youtube.com/watch?v=SzXfUWkV27k Разкрития за председателя на „Възраждане“ през май 2020 г. от разследващият журналист Васил Иванов] в Ютюб * Схемата „Възраждане“, разследване на Информационна агенция „Безпартиен БГ“ от края на 2021 г. в Ютюб – [https://www.youtube.com/watch?v=xhJXijnpcE4&t=412s (Епизод 1)], [https://www.youtube.com/watch?v=H4c6cgi8S_I (Епизод 2)] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Популизъм]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] dj7gppjoso2eldudi4tbae80k66u2qe 12419005 12419002 2024-11-21T18:51:51Z Iliev 47135 Премахнати [[Special:Contributions/77.247.224.40|редакции на 77.247.224.40]] ([[User talk:77.247.224.40|б]].), към версия на Tanbiruzzaman 12397820 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име = Костадин Костадинов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = 9 декември 2021 г. | пол = мъж | име-рождено = Костадин Тодоров Костадинов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|4|1|1}} | роден-място = [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]], [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | образование = [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение]]<br>(1997 – 2013);<br>[[Национален фронт за спасение на България]]<br>(март – септември 2013);<br>„[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“<br>(от 2014 г.) | убеждения = [[популизъм]]<br>[[национализъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиатлантизъм]]<br>[[антициганизъм]]<br>[[хомофобия]] | институция1 = | постове1 = 1-и председател на Възраждане | години1 = 2 август 2014 – | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} | баща = Тодор Костадинов | майка = Еленка Димчева Костадинова<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023"/> | брак = Велина Костадинова<br>(от 2003 г.) | деца = Тодор Костадинов<br>Деница Костадинова | подпис = | сайт = {{URL|kostadin.eu}} | общомедия = }} '''Костадин Тодоров Костадинов''' е [[българи|български]] [[политик]], [[юрист]] и [[историк]] – [[етнограф]] от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]], [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> [[XLVIII народно събрание|XLVIII]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото Народно събрание]</ref>, [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Два мандата и половина е бил [[общински съветник]] в [[Варна (община)|община Варна]] (2011 – 2021). Той е основател и председател на партия „Възраждане“, която се самоопределя като [[Национализъм|националистическа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> В същото време тя е определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2021-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2022-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ }}</ref> Въпреки че Костадинов е [[Популизъм|популист]], той е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> == Биография == Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 година във [[Варна|варненския]] квартал „[[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]]“, но израства в квартал „[[Владислав Варненчик (квартал)|Владислав Варненчик]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=145164&c=09 | заглавие = Костадин Костадинов: „Аз избрах Варна“, „Аз съм варненец, роден съм в „Аспарухово“, израснал съм във „Владиславово“. | дата = 31 август 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 1990 г. се премества да живее във варненския квартал „[[Кайсиева градина (квартал на Варна)|Кайсиева градина]]“.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=149536 | заглавие = Костадин Костадинов: За мен политиката винаги е била средство, а не цел | дата = 12 октомври 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 2019 г. Костадинов купува двуетажна къща край [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като тегли кредит на изплащане за 20 години.<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> Къщата е разположена във вилна зона „Лазур“, в землището на село [[Константиново (област Варна)|Константиново]].<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://reporteri.bg/2023/08/разследване-костадин-костадинов-куп/ | заглавие = Разследване: Костадин Костадинов купи имот с панорама към Варненското езеро по 2,11 евро/кв. м | дата = 1 август 2023 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = reporteri.bg | език = bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://ladyzone.bg/videa/btv-video/v-doma-na-kandidat-prezidenta-kostadin-kostadinov-kashta-v-selo-kraj-varnenskoto-ezero-video.html | заглавие = В дома на кандидат-президента Костадин Костадинов - къща в село край Варненското езеро (ВИДЕО) | дата = 26 октомври 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = ladyzone.bg | език = bg }}</ref> Впоследствие Костадинов намира средства да изплати имота в рамките на 3 години.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://gospodari.com/kostadinov-e-izplatil-luksoznata-si-vila-ne-za-30-a-za-3-godini/ | заглавие = Костадинов е изплатил луксозната си вила не за 30, а за 3 години | дата = 1 март 2024 | достъп_дата = 1 март 2024 | издател = gospodari.com | език = bg }}{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Семейство и роднини === Роден е в семейството на заварчик и чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Баща му Тодор е от добричкото село [[Батово]], а майка му Еленка от съседното [[Църква (село)|Църква]].<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13523691 Костадин Костадинов - набор на българския комикс „Дъга“, събрал всички броеве], в-к „24 часа“, 5 януари 2023.</ref> През 2003 г. Костадинов се жени за Велина,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2021/03/31/костя-копейкин-дал-на-кумата-си-45-бона-о/ | заглавие = „Костя Копейкин дал на кумата си 45 бона от партийната субсидия (ден по-късно Валентина Иванова наградила Бойко) + СНИМКИ“ | дата = 31 март 2021 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> която е родом от град [[Кубрат (град)|Кубрат]],<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> като имат две деца – син и дъщеря.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011"/> Те се развеждат през 2018 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2022/10/29/мисис-копейкина-откри-луксозен-детск/ | заглавие = „Мисис Копейкина откри луксозен детски център (СНИМКИ)“ | дата = 29 октомври 2022 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> като година и половина след това жена му купува апартамент във Варна. В същото време се твърди, че тя е купила въпросния имот с пари от партийната субсидия. През пролетта на 2022 г. те отново се събират. Велина Костадинова работи във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]].<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> === Образование === Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р [[Владимир Пенчев]].<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190416124847/http://old.bas.bg/%25D0%25BE%25D0%25B1%25D1%258F%25D0%25B2%25D0%25B8-%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25BA%25D1%2583%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25B8/12636-%25D0%25BF%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2589%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B2-%25D0%25B2-%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2582-%25D0%25B7%25D0%25B0-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B3%25D0%25B8%25D1%258F-%25D0%25B8-%25D1%2584%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25BB%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D1%2581-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B3%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%2584%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8-%25D0%25BC%25D1%2583%25D0%25B7%25D0%25B5%25D0%25B9-%25E2%2580%2593-%25D0%25B1%25D0%25B0%25D0%25BD |date=2019-04-16 }}</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220927181659/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 |date=2022-09-27 }}, НАЦИД.</ref> === Професионална дейност === В периода от 2010 до 2013 г. Костадинов натрупва стаж по партийна линия във ВМРО като „Организатор“ и „Експерт стопанска дейност“. В длъжностната му характеристика за „Организатор“, каквото е работил първите 3 години, е записано, че дейността му на тази позиция включва културна дейност – продуциране на книги, филми и научни експедиции. Длъжността му „Експерт стопанска дейност“ заема две години.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pronewsdobrich.bg/razsledvane-na-nova-k-kostadinov-nyamal-stazh-za-shef-na-muzeya-v-dobrich-toy-shte-gi-sadi-p98997 | заглавие = Разследване на NOVA: К. Костадинов нямал стаж за шеф на музея в Добрич. Той ще ги съди | дата = 10 май 2020 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = pronewsdobrich.bg | език = bg }}</ref> През 2013 г. е назначен за директор на [[Регионален исторически музей (Добрич)|Регионалния исторически музей]] в [[Добрич]], въпреки че няма необходимия стаж от 5 години в областта на културата.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020"/> На 31 януари 2017 г. Костадинов подава искане за напускане на заеманата длъжност. Считано от 2 януари 2017 г. кметът [[Йордан Йорданов (политик, р. 1987)|Йордан Йорданов]] прекратява трудовото си правоотношение с него. Заради неспазения срок на предизвестието, кметът разпорежда да се изплати на бившия директор обезщетение. Костадинов заявява, че ще съди Общината заради нарушение на Кодекса на труда, като посочва, че е бил в болничен в този момент.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 | заглавие = Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея | дата = 8 февруари 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg }}</ref> През юни 2017 г. Районен съд – Добрич отхвърля предявения иск от Костадин Костадинов срещу [[Добрич (община)|община Добрич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dobrichonline.com/novini/39899/rayonniyat-sad-othvarli-iska-na-bivshia-direktor-na-muzeya-sreshtu-obshtina-dobrich | заглавие = Районният съд отхвърли иска на бившия директор на музея срещу Община Добрич | дата = 14 юни 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dobrichonline.com | език = bg }}</ref> Към 2009 г. Костадинов е водещ на предаването „За България“ по [[Телевизия Варна]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?id=21618&category=354 | заглавие = Кандидати на коалиция „Напред“ – ВМРО, ЗНС, „Гергьовден“ и ЕНП | дата = 16 май 2009 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg }}</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6144386 | заглавие = Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната си субсидия за паметници на български войници | дата = 29 март 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = 24chasa.bg | език = bg }}</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://izbori.bg/lichnost/lichnost/костадин-костадинов/ | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = izbori.bg | език = bg }}</ref> == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[Българи в Албания|българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref name="Личности">{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= |архив_дата= 2020-11-28 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref name="Личности"/> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === [[Файл:Kostadin Kostadinov.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2009 г., когато е избран за заместник-председател на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]].]] През 1997 г. Костадин Костадинов става член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]. По време на следването си във [[Великотърновски университет|Великотърновският университет]] е председател на Младежката организация на ВМРО-БНД, на Студентския съвет към ВТУ и главен редактор на вестник „Университет“. През 2002 г. става областен координатор на ВМРО за областите [[Варна (област)|Варна]], [[Шумен (област)|Шумен]] и [[Добрич (област)|Добрич]]. През 2007 г. е избран за член на националното ръководство на Организацията, а от 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin | заглавие = Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов е кандидатът на Организацията за кмет на Варна | дата = 26 август 2011 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = vmro.bg | език = bg | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605004110/http://www.vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin/ }}</ref> От 2007 до 2012 г. е член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД. На 27 октомври 2012 г. се провежда Петия редовен конгрес на ВМРО-БНД,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/novite-izbori/kandidati/vazrazhdane/kostadin-kostadinov.html | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = btvnovinite.bg | език = bg}}</ref> като Костадинов е кандидат за председател на партията. Подкрепят го 50 от общо 600 делегати. След това Костадинов напуска партията. Той остава общински съветник, въпреки призивите на ВМРО – Варна да подаде оставка.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kostadin-kostadinov-kopeikin-noviyat-siderov-news303086.html | заглавие = Костадин Костадинов "Копейкин" – новият Сидеров | дата = 5 февруари 2020 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> На [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|изборите за Европейския парламент в България през 2009 г.]] е кандидат за [[евродепутат]] от коалиция „Напред“ между ВМРО-БНД, [[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|ЗНС]], [[Движение „Гергьовден“|„Гергьовден“]] и [[Единна народна партия|ЕНП]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=460&id=21954&fbclid=IwAR3cFdssP2I-sT9WAu_M8r0gXALtzqdrpoA2xPjwyrbSncWJlE3WtGkBLac | заглавие = Костадин Костадинов, кандидат от коалиция „Напред“ – отговори на въпросника на портал Европа | дата = 27 май 2009 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg}}</ref> === НФСБ === През март 2013 г. Костадин Костадинов става член на [[Национален фронт за спасение на България]] и е избран да бъде регионален координатор за областите Варна, Шумен и Добрич.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.desant.net/show-news/26690 | заглавие = Историк стана координатор на партията в Североизточна България | дата = 1 март 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = desant.net | език = bg}}</ref> Към септември 2013 г. вече не е член на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dnesplus.bg/varna/kostadin-kostadinov-pak-si-tarsi-nova-partiya_621208 | заглавие = Костадин Костадинов пак си търси нова партия | дата = 12 септември 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = dnesplus.bg | език = bg}}</ref> Той работи близо година като водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] до раздялата си с НФСБ.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020"/> === Възраждане === През юни 2014 г. Костадинов обявява, че на 2 август 2014 г. в старата българска столица [[Плиска]] обмисля да създаде политическа партия на име [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]]. Избира символично място и дата, когато се пада годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Като основни приоритети на партията той посочва че ще бъдат „семейство, морал и образование“, а като основен опонент [[Движение за права и свободи|ДПС]] и партиите, които са участвали в коалиция с движението.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.cross.bg/partiya-vuzrazhdane-natzionalisticheska-1416312.html | заглавие = Нова националистическа партия учредяват в Плиска | дата = 18 юни 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cross.bg | език = bg}}</ref> На [[2 август]] 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна и учредява партията; на учредителното събрание е избран за неин председател. Още на 14 август 2014 г., от името на партия „Възраждане“ Костадинов взима отношение относно случващото се в [[Украйна]] и [[Молдова]], като изпраща писмо до външния министър [[Даниел Митов]]. В писмото той демонстрира своята загриженост към българското малцинство, поставяйки му въпроса дали има мобилизирани българи в [[Въоръжени сили на Украйна|украинската армия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/moyat-grad/_partiya_vazrazhdane_pishe_do_vanshniya_ministar-249981.html | заглавие = Партия "Възраждане" пише до външния министър | дата = 14 август 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> Интересен факт е че има още две русофилски партии, основани със същото име в близките години по-рано: през 2004 г. се основава „[[Възраждане (партия в Украйна)|Възраждане]]“ в Украйна, а през 2011 г. се основава „[[Възраждане (партия в Молдова)|Възраждане]]“ в Молдова. На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] Костадинов е кандидат за кмет на Варна, както и за общински съветник от коалиция „Варна“ ([[Атака (партия)|Атака]], „Възраждане“ и [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]]).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/izbori/varna-za-kogo-shte-glasuvate-za-kmet-575605.html | заглавие = Варна - за кого ще гласувате за кмет? | дата = 19 октомври 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref> Получава 6 686 гласа (или 5,49%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0306.html | заглавие = Резултати от изборите за кмет на община Варна на местните избори през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> Избран е за общински съветник, като коалицията печели 4 от 51 места в Общински съвет – Варна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/hnm/0306.html | заглавие = Разпределение по Хеър-Ниймаер от изборите за общински съвет на община Варна през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] Костадинов обявява своята подкрепа за кандидат-президентската двойка [[Татяна Дончева]] и [[Минчо Спасов]] от коалиция „[[Движение 21]] – [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novini.bg/bylgariya/evropredsedatelstvo-2018/386375 | заглавие = Историкът Костадин Костадинов: Подкрепям Дончева, защото не прави компромиси с принципите си | дата = 26 октомври 2016 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = novini.bg | език = bg}}</ref> ==== 2017 – 2021 ==== [[Файл:Костадин Костадинов снимка.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2019 г., когато е кандидат за [[Кметове на Варна|кмет на Варна]].]] Преди парламентарните избори през 2017 г. [[Минчо Христов]] се съгласява да подкрепи Костадинов, заради заявките му да се откаже от държавна субсидия; Христов участва в изборите като кандидат от гражданската квота на партията.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021"/> На [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарните избори през 2017 г.]] партия „Възраждане“ получава 37 896 гласа (или 1,11%), преминава над 1% и получава държавна субсидия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от от парламентарните избори в България през 2017 г. | дата = 2017 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> След като „Възраждане“ взима държавна субсидия и не я връща на държавата, Минчо Христов се отказва от съдружието си с Костадинов.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254137 | заглавие = „Кривият път на Костадин Костадинов до парламента“ | дата = 19 ноември 2021 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://eurocom.bg/new/mincho-hristov-ako-vuzrajdane-vzeme-subsidiiata-shte-se-naredi-na-sofrata | заглавие = „Минчо Христов: Ако „Възраждане“ вземе субсидията, ще се нареди на софрата“ | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = eurocom.bg | език = bg}}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] Костадинов се кандидатира за кмет на Варна от партия „Възраждане“, като получава подкрепа от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и съобщава че градското ръководство на партията, чийто председател [[Борислав Гуцанов]] е в открит конфликт с лидера на БСП – [[Корнелия Нинова]]. Преди изборите Корнелия Нинова сваля доверието си от градския лидер Борислав Гуцанов и партията издига за кмет проф. [[Анелия Клисарова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/raztseplenieto-v-bsp-za-varna-mestniyat-lider-podkrepi-kostadinov-za-balotazha-news299611.html | заглавие = Разцеплението в БСП за Варна: Местният лидер подкрепи Костадинов за балотажа | дата = 30 октомври 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Анелия Клисарова се класира трета, като получава 14 156 гласа (или 14,02%). Костадин Костадинов получава 14 432 гласа (или 14,30%) и се явява на [[балотаж]] с действащия кмет [[Иван Портних]], който получава 49 754 гласа (49,29%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от първи тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На втори тур от изборите Костадинов получава 29 138 гласа (или 35,99%),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от втори тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> като на национално ниво партията му печели 1 общински кмет (в [[Тополовград (община)|община Тополовград]]), 6 кметства и 29 общински съветника. През юни 2020 г. подава оставка и напуска областният координатор на партия „Възраждане“ за Бургас и Сливен и член на националното ръководство – Владимир Павлов. Той посочва, че причината за оставката му са действията на Костадинов, като по негов адрес той се аргументира в своя профил във Фейсбук.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.gramofona.com/burgas-politika/vladimir-pavlov-podavam-ostavka-i-napuskam-vazrajdane | заглавие = Владимир Павлов: Подавам оставка и напускам „Възраждане“ | дата = 9 юни 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = gramofona.com | език = bg}}</ref> На 18 юли 2020 г. Костадинов събира ръководството на „Възраждане“ в Габрово, където е взето решение да отстранят областните координатори на Велико Търново и Русе – [[Иван Спирдонов]] и Дилян Саманджиев. Причината е, че двете ръководства на областните структури са взели решение да не участват в националните протести, организирани от партията месец по-рано.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novinarnik.bg/каква-е-позицията-на-партия-възраждан/ | заглавие = Каква е позицията на партия „Възраждане“ спрямо оставките | дата = 23 юли 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = novinarnik.bg | език = bg}}</ref> През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html | заглавие = Прокуратурата поиска заличаване на партия "Възраждане" | дата = 20 юли 2020| достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200724222917/https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html |date=2020-07-24 }}, Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> ==== След ноември 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] „Възраждане“ става парламентарно представена партия, като печели 127 549 гласа (или 4,86%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/76-685-glasa-razlika-mezhdu-pp-i-gerb-sds-okonchatelno-ot-tsik.html | заглавие = 76 685 гласа разлика между ПП и ГЕРБ/СДС окончателно от ЦИК | дата = 16 ноември 2021 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = news.bg | език = bg}}</ref> Вкарва 13 народни представители в [[XLVII народно събрание]]. Костадинов е избран за народен представител от [[3-ти МИР – Варна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от изборите за президент и вицепрезидент и народни представители през ноември 2021 г. | дата = ноември 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> През август 2022 г. Костадинов решава да премахне гражданската квота във „Възраждане“ точно преди [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през октомври 2022 г.]] Така партията се лишава от знакови фигури, като [[Пламен Пасков]], [[Елена Гунчева]], [[Румяна Ченалова]] и [[Цвета Галунова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/274309 | заглавие = Костадин Костадинов или гони всички, които дори бегло биха могли да го засенчат, или просто отблъсква умните хора | дата = 29 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В интервю пред медиите Костадинов обяснява, че премахва гражданските квоти, защото кандидатите не са били лоялни към партията и е бил призован от избирателите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/kostadinov-premahnahme-grazhdanskite-kvoti-zashtoto-ne-sa-loialni-kym-nas-a-kym-sobstvenoto-si-ego-2321414 | заглавие = Костадинов: Премахнахме гражданските квоти, защото не са лоялни към нас, а към собственото си его | дата = 17 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На 9 февруари 2024 г. от името на „Възраждане“ Костадинов изключва народните представители [[Иво Русчев]], [[Александър Арангелов]] и [[Николай Дренчев]]. Ден по-рано четирима общински съветници заемат различна позиция от тази на партията в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. Костадинов кара тримата депутати да поемат отговорност като ръководители на Софийската организация за това, че са кандидатирали тези хора за общински съветници. Те отказват да поемат тази отговорност и биват изключени.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/615235-ivo-ruschev-aleksandar-arangelov-i-nikolay-drenchev-sa-izklyucheni-ot-parlament | заглавие = Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев са изключени от парламентарната група на „Възраждане“, съобщи Костадин Костадинов | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = bta.bg | език = bg}}</ref> До този момент Николай Дренчев е бил организационен секретар на „Възраждане“ и считан за втория човек в партията след Костадин Костадинов.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/politics/vyzrajdane-prodyljava-da-goni-vraga-s-partien-bilet-trima-deputati-sa-na-pricel-news_2155607.html | заглавие = "Възраждане" продължава да гони врага с партиен билет: Трима депутати са на прицел | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref> == Критики и противоречия == === Руското нападение в Украйна === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха, наричайки ги „олигофрени и малоумници“ и „платените жълтопаветни русофоби“.<ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref name="dnevnik"></ref> На 25 януари 2022 г. Костадинов заговаря за референдум за членството на България в [[НАТО]], като поставя въпроса и за членството на страната в [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/kostadinov-se-kani-da-pravi-referendum-za-nato-bili-sme-aneksirani-snimka_news864602.html | заглавие = Костадинов се кани да прави референдум за НАТО, били сме анексирани СНИМКА | дата = 25 януари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 21 февруари 2022 г. Съветът за сигурност на Руската федерация препоръчва на президента [[Владимир Путин]] да признае независимостта на самопровъзгласилите се [[Донецка народна република|ДНР]] и [[Луганска народна република|ЛНР]] в [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101604590/liderite-v-doneck-i-lugans-oficialno-poiskaha-putin-priznae-dnr-lnr-za-nezavisimi-republiki | заглавие = Съветът за сигурност на Русия препоръча на президента да признае ДНР и ДНР за независими | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> По-късно в същия ден в [[Московски кремъл|Кремъл]] се състоява церемония, на която присъстват президентите на двете републики – [[Денис Пушилин]] (ДНР) и [[Леонид Пасечник]] (ЛНР), пред които Путин подписва указ за тяхната независимост от Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101604714/putin-vaznamerava-da-priznae-nezavisimostta-na-doneck-i-lugansk | заглавие = Путин призна независимостта на републиките в Донецк и Луганск | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 23 февруари 2022 г. Костадин Костадинов призовава българското правителство също да признае независимостта на ДНР и ЛНР, така както България е признала [[Декларация за независимост на Косово (2008)|декларацията за независимост на Косово]] от Сърбия през 2008 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-kostadin-kostadinov-prizovava-da-priznaem-dnr-i-lnr | заглавие = Костадин Костадинов призовава да признаем "ДНР" и "ЛНР" | дата = 23 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = faktor.bg | език = bg}}</ref> На следващия ден [[Руско нападение над Украйна|Русия напада Украйна]], като Путин нарича това „специална военна операция“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101605926/rusia-napadna-ukraina | заглавие = Русия нападна Украйна | дата = 24 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 1 март 2022 г. Костадинов се среща с посланичката на Руската федерация – [[Елеонора Митрофанова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101612598/kostadin-kostadinov-prizna-za-sreshta-s-poslanika-na-rusia | заглавие = Костадин Костадинов призна за среща с посланика на Русия | дата = 8 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> В същия ден министър-председателят на България пита Костадинов защо, след като е загрижен за българското малцинство, не е в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kiril-petkov-kam-kostadin-kostadinov-kato-si-takav-mazh-zashto-ne-si-v-ukraina-news332831.html | заглавие = Кирил Петков към Костадин Костадинов: Като си такъв мъж, защо не си в Украйна? | дата = 1 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Два дни след това Костадинов заминава, но в района около град [[Тараклия]] в [[Молдова]], населен предимно с етнически българи. Оставя превозното си средство в Молдова и влиза заедно с председателя на районния съвет на Тараклия и неговия шофьор в Украйна. Впоследствие получава забрана да влиза в [[Украйна]] за срок от 10 години.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/liderat-na-vazrazhdane-bil-izgonen-ot-ukraina-i-bez-pravo-da-vliza-tam-10-g-news333064.html | заглавие = Лидерът на "Възраждане" бил изгонен от Украйна и без право да влиза там 10 г. | дата = 7 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> През април 2023 г. в интервю пред [[Мартин Карбовски]] руската посланичка Елеонора Митрофанова заявява, че би гласувала за Костадин Костадинов, ако има тази възможност.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/intervyuta/mitrofanova-pred-karbovski-bih-glasuvala-za-kostadin-kostadinov-ako-mozheh | заглавие = Митрофанова пред Карбовски: Бих гласувала за Костадин Костадинов, ако можех | дата = 20 април 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> В края на май 2023 г. Костадинов заплашва [[Украинска бежанска криза (2022)|украинските бежанци]] в България с изселване и заговаря за автономия на населените с българи райони в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/307913-balgari-v-ukrayna-skochiha-sreshtu-dumi-na-kostadinov-tova-e-podkrepa-na-ruskata-agresiya | заглавие = Българи в Украйна скочиха срещу думи на Костадинов: Това е подкрепа на руската агресия | дата = 2 юни 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bgonair.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/komentari/kostadinov-v-otgovor-na-ukrainskoto-posolstvo-kolkoto-po-skoro-se-osvobodite-ot-natsizma-tolkova-po-dobre-za-vas-i-naroda-vi | заглавие = Костадинов в отговор на украинското посолство: Колкото по-скоро се освободите от нацизма, толкова по-добре за вас и народа ви | дата = 20 май 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> През юли 2023 г. кметовете на 16 български селища в Украйна, сред които и кметът на [[Болград]], осъждат изявите на Костадин Костадинов, като обвиняват ръководството на „Възраждане“ в проруски сепаратизъм.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/297778 | заглавие = Защо кметовете на български селища в Украйна осъдиха изяви на Костадин Костадинов | дата = 11 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В края на юли 2023 г. Костадинов е включен в списъка на [[Център „Миротворец“|сайта „Миротворец“]] с врагове на Украйна. Лидерът на „Възраждане“ е обявен за агент на влияние на Русия в България. Определен е за провокатор, лъжец, политически аферист и популист, който участва в информационно-пропагандистките операции на Русия срещу Украйна и България.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://trud.bg/костадинов-е-включен-в-списъка-на-сайта-миротворец-той-не-ме-е-страх/ | заглавие = Костадинов е включен в списъка на сайта "Миротворец". Той: Не ме е страх! | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = trud.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pik.bg/и-костадин-костадинов-в-черния-списък-на-„миротворец“---бил-руски-агент-на-влияние-в-бълга-news1186166.html | заглавие = И Костадин Костадинов в черния списък на „Миротворец“ – бил руски агент на влияние в България, „провокатор, лъжец, политически мошеник и популист“ | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = pik.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/kakvo-se-znae-za-saita-mirotvorec-koito-zaplashva-balgarski-politici-i-zhurnalisti-obzor-1241562news.html | заглавие = Какво се знае за сайта "Миротворец", който заплашва български политици и журналисти (ОБЗОР) | дата = 20 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> === Учебната програма === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> === Обвинения в омраза към малцинствата === С цел извличане на политическа подкрепа Костадинов се включва в организираните спонтанно от гражданите [[Антицигански вълнения в България 2011|антицигански вълнения в България през 2011 г.]] По време на безредиците около циганския квартал „[[Максуда]]“ на 26 септември 2011 г. е арестуван от полицията. Тогава той е бил сметнат за лидер на протестиращите и е бил отведен с полицейска кола за разпит.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=147775 | заглавие = Арестуваха кандидатът за кмет на Варна Костадин Костадинов за участие в протест | дата = 26 септември 2011 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg}}</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно циганската махала, Костадинов, който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. През септември 2022 г. във вестник „Уикенд“ на първа страница излизат твърдения, че Костадин Костадинов крие, че има цигански произход.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://varnanovini.bg/2022/09/03/uikend-koceto-ot-vuzrajdane-krie-che-e-rom/ | заглавие = „Уикенд“: Коцето от „Възраждане“ крие, че е ром | дата = 2022 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = varnanovini.bg | език = bg}}</ref> Въпреки своите изявления срещу циганите, с цел извличане на политическа подкрепа, партията на Костадинов регистрира на много места в страната кандидати за кметове и общински съветници от цигански произход на местните избори през 2023 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2023/10/15/изненада-роми-напълниха-листите-на/ | заглавие = ИЗНЕНАДА: Роми напълниха листите на „Възраждане” | дата = 10 октомври 2023 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средствата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се казва, че „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено, без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. В отговор на твърдението на Костадинов, Сметната палата заявява, че той е излъгал, и няма законова забрана политици да се отказват от субсидията си:<ref>[https://offnews.bg/politika/smetnata-palata-vazrazhdane-da-obiasniat-zashto-ne-se-otkazaha-ot-dar-728063.html Сметната палата: Възраждане да обяснят защо не се отказаха от държавна субсидия, ние никога не сме ги спирали], OffNews.bg, 5 май 2020 г.</ref> {{Цитат|''Това твърдение на Костадин Костадинов не отговаря на истината...Сметната палата никога не е давала указания и не се е произнасяла, че няма възможност за отказ от получаване на държавна субсидия.''}} === ЛГБТ права === Във връзка с кампания в защита на правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на [[ЛГБТ]] гражданите и техните съмишленици.<ref name="toest" /><ref>[https://clubz.bg/78010-avtorat_na_zhaltopavetni_oligofreni_zashtitava_normalnoto_semeystvo Авторът на „жълтопаветни олигофрени“ защитава „нормалното семейство“], Clubz.bg, 8 януари 2019 г.</ref> == Запазена марка и фондация „Костя Копейкин“ == Около 2018 г. на лидера на партия „Възраждане“ излиза прякорът Костя Копейкин.<ref>[https://mignews.info/kostya-kopejkin/ Костя Копейкин], МИГNEWS.INFO, 31 декември 2018.</ref><ref>[https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/arestuvaha-lidera-na-vyzrazhdane-kostadin-kostadinov-2239007 Полицията арестува лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, известен с прякора Костя Копейкин], dariknews.bg 2 септември 2020.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2022/05/21/4349197_snimka_na_denia_v_gabrovo_se_sheguvat_s_kostia_kopeikin/ Снимка на деня: В Габрово се шегуват с Костя Копейкин], Дневник, 21 май 2022.</ref> В XLVII народно събрание Костадин Костадинов се обижда и едва не се стига до бой, след като депутатът от „[[Продължаваме промяната]]“ [[Искрен Митев]] от парламентарната трибуна заявява: „Г-н Копейкин продаде хората, купи си къща с техните пари“, визирайки информацията от разследването на Нова телевизия.<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11714865 Пред децата на 1 юни Костадинов се обиди на г-н Копейкин и тръгна да разбива нос в парламента (Обзор)], 24chasa.bg, 1 юни 2022 г.</ref> През октомври 2022 г. става ясно, че членове от партията се опитват да регистрират търговска марка „Костя Копейкин“. Като причина изтъкват, че създават фондация с това име, която да помага на даровити деца.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazrazhdane-registrira.html "Възраждане" регистрира търговска марка "Костя Копейкин"], BTV, 10 октомври 2022.</ref> == Конфликт с Веселин Марешки == На 15 октомври 2014 г. в около 19:00 часа, пред пицария „Ред хот“ във Варна, собственикът на верига аптеки „Марешки“ [[Веселин Марешки]] удря шамар в лицето на общинския съветник Костадин Костадинов. Преди това двамата заемат различни страни в имотен спор, за това кой да взема наема от заведение „Студентска“ 6 в морския град.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://belejnik.bg/news/vikat-lineika-za-mareshki-v-politziyata-kostadinov-v-bolnitza?month=10&year=2014 | заглавие = Викат линейка за Марешки в полицията, Костадинов – в болница | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = belejnik.bg | език = bg}}</ref> Веднага след това Костадинов заявява, че ще го съди.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://fakti.bg/krimi/116929-udareniat-ot-mareshki-shte-go-sadi | заглавие = Удареният от Марешки ще го съди | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = fakti.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/bg/a/306583-arestuvaha-farmatsevtichniya-bos-veselin-mareshki | заглавие = Арестуваха фармацевтичния бос Веселин Марешки (ОБНОВЕНА) | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/70917 | заглавие = Марешки: Ако от шамара ми Костадинов получи комоцио, представете си какво ще стане от юмрука ми | дата = 3 ноември 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> == Конфликт с Елена Гунчева == [[Елена Гунчева]], която през 2021 г. е избрана от Костадинов за негова вицепрезидентка по време на кандидат-президентската им кампания, напуска партия Възраждане на 24 юни 2022 г. поради поведението на Костадинов, некомпетентността на някои от кадрите на партията и липсата на сътрудничество на партията с гражданските организации.<ref>[https://nova.bg/news/view/2022/06/24/373459/eлена-гунчева-напуска-възраждане-и-нс/ nova.bg]</ref> На 8 септември 2022 г. Гунчева публикува статия, в която описва членовете на партия Възраждане като „фашизоиди и илитерати“. Също така, нарича Костадинов „патерица“ на [[Бойко Борисов]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ |заглавие=svobodnoslovo.eu |достъп_дата=2024-08-23 |архив_дата=2022-10-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221015202951/https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ }}</ref> == Съдебни дела == През август 2023 г. с решение на [[Софийски градски съд]], Костадинов е осъден да плати 5000 лв. обезщетение на репортера на NOVA [[Васил Иванов (журналист)|Васил Иванов]] във връзка с разследвания на репортера за придобитите имоти на Костадинов. През 2020 г. Костадинов пуска обръщение във Фейсбук, в което твърди, че Иванов е монтирал „поръчков материал“ и „прави това, което му кажат", "зависим е от системата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали“. Решението на съда е, че съдържанието е с обидни и клеветнически твърдения към журналиста.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/politika/shche-plashcha-vasil-ivanov-osdi-kostadin-kostadinov_news968321.html | заглавие = Ще плаща: Васил Иванов осъди Костадин Костадинов | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = blitz.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/balgariya-pravosudie/kostadinov-osden-ot-zhurnalist-taynata-padna-chak-sega-531937.html | заглавие = Костадинов осъден от журналист, тайната падна чак сега | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> На 8 април 2024 г. [[Софийски районен съд]] оправдава Костадин Костадинов по водено срещу него дело, че е всял паника сред населението с изказванията, че държавният резерв се топи.<ref name=":0">https://www.mediapool.bg/kostadinov-e-opravdan-za-vsyavane-na-panika-v-naselenieto-news357975.html</ref><ref name=":1">https://news.bg/crime/sadat-opravda-kostadinov-po-deloto-za-vsyavane-na-panika-po-vreme-na-pandemiyata.html</ref> Той е оправдан също така, че е разпространявал дезинформация относно противоепидемичните мерки. СРС се обосновава, че обвинението е неправилно конструирано и в действията на Костадинов няма пряк умисъл<ref name=":0" /><ref name=":1" /> От 9 май 2024 г. оправдателната присъда вече е в сила.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/prokuraturata-propusna-da-protestira-opravdavaneto-na-kostadinov</ref> == Протести == На 20 септември 2023 г. Костадин Костадинов отива на протеста на земеделските производители в [[Долни Богров]], но е изгонен от тях, тъй като не желаят протестът им да се политизира.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101880275/zemedelskite-proizvoditeli-izgoniha-kostadin-kostadinov-ne-iskat-protestat-im-da-se-politizira | заглавие = Земеделци изгониха Костадин Костадинов, не искат протестът им да се политизира | дата = 20 септември 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Kostadin Kostadinov (Bulgarian politician)|Костадин Костадинов}} * {{Икона|bg}} {{Official website|kostadin.eu|Официален блог на Костадин Костадинов}} * {{Facebook|kostadin.eu|Официална страница на Костадин Костадинов}} * [https://www.youtube.com/@KostadinVazrazhdane Официален канал на Костадин Костадинов] в [[Ютюб]] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4183 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 49-тото народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото народно събрание] * [https://www.youtube.com/watch?v=SzXfUWkV27k Разкрития за председателя на „Възраждане“ през май 2020 г. от разследващият журналист Васил Иванов] в Ютюб * Схемата „Възраждане“, разследване на Информационна агенция „Безпартиен БГ“ от края на 2021 г. в Ютюб – [https://www.youtube.com/watch?v=xhJXijnpcE4&t=412s (Епизод 1)], [https://www.youtube.com/watch?v=H4c6cgi8S_I (Епизод 2)] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Популизъм]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] 84awxi0x201frmczvhhf70drfd1rmbx 0 245658 12418936 12215694 2024-11-21T17:41:40Z Niki Yooff 24726 12418936 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Трекляно]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1860 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Трекляно]], община Трекляно. Намира се на около 2 km югоизточно от кметството, в гробищата при Тодорова махала. Разположена е върху долната част на склон с надморска височина 810 m. Построена е през 1860 г., върху основите на стара средновековна църква, която е била част от манастир. Новата църква е трикорабна каменна постройка с олтарна апсида и два странични певника, с размери дължина 16 метра и ширина 12 метра. Средният кораб е засводен полуцилиндрично, а страничните са с плоски тавани. Те се поддържат от два реда по четири колони. Има два входа&nbsp;– от запад и от юг. Първоначалната църква е била част от манастирски комплекс. Съществуването на манастир „Света Богородица“ в землището на село Трекляно е засвидетелствано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. Олтарните икони са рисувани от [[Никола Образописов]] през 1866 г., като от тях е оцеляла само тази на Исус Христос, а останалите са прерисувани и повредени. Апостолските икони са от същия художник, рисувани през 1864 и 1865 г. Църквата е изографисана е от [[Коста Геров|Костадин Геров-Антикаров]] през [[1888]] г. == Литература == * {{Кюстендил|225 - 652}} * Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан&nbsp;– Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище, Велико Търново, изд. „Фабер“, 2002 г., с. 41. == Външни препратки == * [http://www.dveri.bg/content/view/4143/130/ Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090823080705/http://www.dveri.bg/content/view/4143/130/ |date=2009-08-23 }} * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа]] [[Категория:Община Трекляно]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1860 година]] ts9nnck7ws6s3r7tfo0fdgxdxee79c5 0 245685 12419085 12358169 2024-11-21T20:08:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419085 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Юлиус Вагнер фон Яурег | име-оригинал = Julius Wagner-Jauregg | категория = медик | описание = австрийски лекар | портрет = Julius Wagner-Jauregg.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Велс]], [[Австрия]] | починал-място = [[Виена]], Австрия | националност = | вложки = {{Личност/Медик | област = [[Психиатрия]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''{{Нобел}} Юлиус Вагнер-Яурег''' ({{lang|de|Julius Wagner-Jauregg}}) е [[австрийски]] лекар [[психиатър]].<ref>{{cite journal |author=Allerberger F |title=Julius Wagner-Jauregg (1857 – 1940) |journal=J. Neurol. Neurosurg. Psychiatr. |volume=62 |issue=3 |pages=221 |year=1997 |month=Март |pmid=9069472 |doi=10.1136/jnnp.62.3.221 |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/pagerender.fcgi?artid=1064146&pageindex=1 }}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1927]] г. получава [[Нобелова награда за медицина]]. == Биография == Вагнер-Яурег е роден като Юлиус Вагнер Ритер фон Яурег, но губи титлата си „Ритер фон“ през 1919 г., когато всички австрийски благороднически титли са премахнати. Изучава [[медицина]] във [[Виенския университет]] от 1874 до 1880 г., където също учи със [[Соломон Стрикер]] в Института за обща и експериментална [[патология]]. Получава медицинската си степен през 1880 г. От 1883 до 1887 г. работи с Максимилиан Лейдесдорф в [[Психиатрична болница|психиатрична клиника]], макар медицинското му образование да не е насочено към патология на [[нервната система]]. През 1889 г. наследява прочутия [[Рихард фон Крафт-Ебинг]] в невропсихиатричната клиника на университета в [[Грац]] и започва изследвания на [[базедова болест]], [[кретенизъм]] и други. През 1893 г. става извънреден професор по психиатрия и нервни болести и директор на клиниката за психиатрия и нервни болести във [[Виена]] като наследник на [[Теодор Майнерт]]. Десет години по-късно през 1902 г. Вагнер-Яурег се премества в психиатричната клиника на обща [[болница]], а през 1911 г. се връща на предишния си пост. През 90-те години на миналия век в Австрия се повдига въпрос за членството на Яурег в НСДАП и евентуалното му пристрастие към расистките теории на [[нацизма]]. Специално създадена историческа комисия разследва случая и постановява, че макар Яурег да защитава популярната за неговото време [[евгеника]], не е директно компрометиран. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nobelprize.org/medicine/laureates/1927/index.html Nobel Foundation: the 1927 Medicine and Physiology Award] * Magda Whitrow. ''Julius Wagner-Jauregg (1857 – 1940)''. London: Smith-Gordon, 1993. * [[Renato M.E. Sabbatini]], PhD. [http://www.cerebromente.org.br/n04/historia/shock_i.htm „The History of Shock Therapy in Psychiatry“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230131183148/https://cerebromente.org.br/n04/historia/shock_i.htm |date=2023-01-31 }}. ''Brain & Mind Magazine'', August/September 1997 * [http://scotlandonsunday.scotsman.com/world/Austrians-stunned-by-Nobel-prizewinners.2497657.jp Nazi past] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110609023735/http://scotlandonsunday.scotsman.com/world/Austrians-stunned-by-Nobel-prizewinners.2497657.jp |date=2011-06-09 }} * [http://ooe.gruene.at/texte/dokument_39047.pdf Доклад на историческата комисия за разследване миналото на Яурег]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{мъниче|психолог}} {{Превод от|en|Julius Wagner-Jauregg|288161217}}{{Нормативен контрол}}{{Нобел физиология или медицина}} {{СОРТКАТ:Вагнер-Яурег, Юлиус}} {{Портал |Психология}} [[Категория:Австрийски психиатри]] [[Категория:Възпитаници на Виенския университет]] [[Категория:Преподаватели във Виенския университет]] [[Категория:Преподаватели в Грацкия университет]] [[Категория:Починали във Виена]] d50fhb2b2u2i61zcqn8gt7ynmkn9cb9 0 248383 12419202 11853275 2024-11-21T22:46:57Z Niki Yooff 24726 12419202 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | име = Колуша | вид = квартал | гео-ширина = 42.283 | гео-дължина = 22.7 | област = Област Кюстендил | община = [[Община Кюстендил]] | част-от = [[Кюстендил]] | основаване = | закриване = }} [[Файл:SvetiGeorgi.Kyustendil.1.jpg|мини|250px|[[Свети Георги (Кюстендил)|Средновековната църква „Свети Георги“]]]] '''Колуша''' е историческо [[село]] в България, сега [[квартал]] на град [[Кюстендил]]. До [[1939]] година Колуша е самостоятелно село.<ref>{{Кюстендил|308 - 309}}</ref> == География == Квартал Колуша се намира в югозападната част на Кюстендил, в полите на хълма Хисарлъка, в подножието на планината [[Осогово]]. == Население на село Колуша (1866-1939) == {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1866 | align="center" | 1880 | align="center" | 1892 | align="center" | 1900 | align="center" | 1910 | align="center" | 1920 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 |- | '''Население''' |align="center" | 254 |align="center" | 239 |align="center" | 313 |align="center" | 362 |align="center" | 399 |align="center" | 419 |align="center" | 421 |align="center" | 547 |} == История == Колуша е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Колуша, а в турски документи от 1576 г. като Колиша към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Колуша. През XV век селото става за известно време център на Велбъждката епископия, която по името на селото започва да се нарича Коласийска, а средновековната църква „Свети Георги“ става митрополитска. Но и тук турците не оставяли митрополитите на спокойствие и те били принудени да променят своето седалище – първоначално в с.[[Слокощица]], по късно и в [[Кратово]], [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] и с.[[Ново село (Община Щип)|Ново село]] до [[Щип]], но до втората половина на XVIII век продължавали де се титулуват като „митропилити Коласийски“. В края на XIX век селото има 2200 дка землище, от които 1315 дка ниви, 171 дка ливади, 171 дка овощни и зеленчукови градини, 42 дка лозя, 501 дка мера и се отглеждат 2621 овце, 134 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са [[Земеделие|земеделието]] и [[Животновъдство|животновъдството]]. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Колуша са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|852}}</ref><ref name="Мичев">Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> След присъединяването на Колуша към гр. Кюстендил (1939), започват да се строят нови частни сгради от градски тип. В градоустройствения план на града от 1960 г. бившето село е обособено като отделен квартал. Днес Колуша е модерен жилищен квартал с красиви частни и обществени сгради. В квартала са построени природоматематическа гимназия, читалище, детска градина. == Исторически, културни и природни забележителности == * [[Свети Георги (Кюстендил)|Средновековна църква „Свети Георги“]]. Намира се в югозападната част на гр. Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към [[10 век|края на Х]] - [[11 век|началото на XI век]] Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. * Паметник на [[Асен Василиев]] (1900 – 1981), изкуствовед и живописец. Издигнат е на площада пред църквата „Свети Георги“ == Обществени институции == * [[Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“, Кюстендил|Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“]] * [[Читалище Пробуда 1961 (Кюстендил)|Читалище „Пробуда“]] – гр. Кюстендил, кв. Колуша, ул. „Тинтява“ № 12 == Личности == ; Родени в Колуша * {{флагче|България}} Георги Хр. Вучков (1888/1889&nbsp;– ?), македоно-одрински опълченец, 1&nbsp;рота на 7&nbsp;кумановска дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година<ref>{{МОО|130-131}}</ref> * {{флагче|България}} Манаси Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28‑годишен, земеделец, ІІ отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|30}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Котев (1892&nbsp;– ?), македоно‑одрински опълченец, 2&nbsp;рота на 7&nbsp;кумановска дружина<ref>{{МОО|378}}</ref> == Литература == * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''Северна Македония. Исторически издирвания'', с образци и карти, София, 1906 г., с.254, с. [http://openlibrary.org/b/OL5553067M/Si%CD%A1e%EF%B8%A1verna_Makedonii%CD%A1a%EF%B8%A1]; * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.148-151; * Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата „Св. Георги“ в квартал Колуша. В:''Известия на Исторически музей, Кюстендил.'', Т.II. 1990. * Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил. ''Старобългарска литература'', 1991 г. * Мавродинова, Лиляна. ''Стенната живопис в България до края на XIV век.'' София, 1995 г. * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник'', София, 2002, изд. Пенсофт, с.132. * Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. В: ''Паметници, реставрация, музеи'', 2006, брой 01-02; * Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. В: ''Известия на Исторически музей, Кюстендил.'', Т. XIV. 2007. * Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. В: И''звестия на Исторически музей, Кюстендил.'', Т.XIV. 2007. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://pmg-kn.eu Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130623074920/http://www.pmg-kn.eu/ |date=2013-06-23 }} {{Квартали на Кюстендил}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Исторически села в област Кюстендил]] [[Категория:Община Кюстендил]] [[Категория:Квартали на Кюстендил]] kvg9po2ghi7js5p4mchcv39h56sh70k 0 254389 12419283 12406993 2024-11-22T00:28:34Z Minorax 252572 ([[c:GR|GR]]) [[File:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.png]] → [[File:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.svg]] vva 12419283 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[предприемач]] | постове1 = 4-ти [[президент на Република България]] | години1 = 22 януари 2012 – 22 януари 2017 г. | отличия = [[Файл:GRE Order Redeemer 1Class.png|40px|Голям кръст на Ордена на Спасителя]] • [[Файл:POL Order Orła Białego BAR.svg|40px|Орден „Бял орел“]] • [[Файл:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.svg|40px|Орден на Инфанта дон Енрике]]<br>[[Файл:BRA Order of the Southern Cross - Grand Cross BAR.png|40px|Орден на Южния кръст]] • [[Файл:CYP Order of Makarios III ribbon.svg|40px|Орден „Макарий III“]] • [[Файл:Order of Prince Yaroslav the Wise 1st 2nd and 3rd Class of Ukraine.png|40px|Орден „Ярослав I“]]<br>[[Файл:GER Bundesverdienstkreuz 9 Sond des Grosskreuzes.svg|40px|Орден за заслуги пред Федерална република Германия]] • [[Файл:HUN Order of Merit of the Hungarian Rep (civ) 1class Collar BAR.svg|40px|Голям Кръст на Унгарския Орден с огърлие и звезда със златисти лъчи]] • [[Файл:Ro3osr.gif|40px|Орден „Звездата на Румъния“]]<br>[[Файл:Ribbon of an order of king Tomislav.png|40px|Орден „Крал Томислав“]] }} | брак = Вероника Кавракова (разведени)<br>[[Юлияна Плевнелиева]] (2000 – 2017; разведени)<br>[[Десислава Банова]] (2018 – настояще) }} '''Ро̀сен Асѐнов Плѐвнелиев''' е [[България|български]] [[предприемач]], [[инженер]] и [[политик]], 4^-ти [[президент на Република България]] (22 януари 2012 – 22 януари 2017). [[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|Министър на регионалното развитие и благоустройството]] (27 юли 2009 – 9 септември 2011) в [[Правителство на Бойко Борисов (2009–2013)|първото правителство]] на [[Бойко Борисов]]. Плевнелиев печели [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори през 2011 г.]] като кандидат-президент на [[ГЕРБ]] на балотажа. На втория тур получава 52,56% от подкрепата според междинните резултати от ЦИК.<ref>{{Citation |title=Междинни резултати за страната при обработени 99,96% протоколи на СИК в ОИК |url=http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2016-11-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html }}</ref> На 19 януари 2012 г. Плевнелиев и [[Маргарита Попова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{cite web|url=http://dnes.dir.bg/news/prezident-kletva-rosen-plevneliev-10342507?nt=10|title=Плевнелиев и Попова полагат клетва|accessdate=2012-1-19|publisher=dnes.dir.bg}}</ref> Встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г., когато изтича мандатът на президента [[Георги Първанов]]. == Биография == === Произход и образование === Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[област Благоевград]] в семейството на учителите Славка (20 декември 1936 – 16 юли 2017) и Асен Плевнелиеви (27 март 1932 – 1985).<ref name="PravRB">{{cite news|title= Биографии: Росен Асенов Плевнелиев|url= http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0219&n=4&g=|publisher= Официална уеб страница на Правителството на Република България|date= 29 юли 2009|accessdate= 12 август 2009|archivedate= 2014-01-20|archive-url= https://web.archive.org/web/20140120212944/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0219&n=4&g=}}</ref> Има по-голям брат – Румен (р. 1959). Потомък е на българи бежанци от [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драма (град)|Драмско]], преселили се в [[България]] през 1913 г.<ref>[http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/637999626-Pojelahte_da_govori_Rosen_Plevneliev.html Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.]</ref> Когато е на десет години, семейството му се премества в [[Благоевград]].<ref>[http://www.mediapool.bg/plevneliev-razkri-che-v-minal-zhivot-bil-irlandska-pastirka-news187595.html Плевнелиев разкри, че в минал живот бил ирландска пастирка], Mediapool, 18 декември 2011 г.</ref> Средното си образование получава в [[Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов“|Природо-математическата гимназия]] в Благоевград, между 1978 и 1982 г. Завършва с отличие гимназията и през 1982 г. заема първо място на националното състезание по компютърно програмиране. По това време Плевнелиев е щатен [[комсомол]]ски секретар при ОК на [[ДКМС]]. От 1982 г. до 1984 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери в гр. Плевен и в Изчислителния център на Генералния щаб на Българската армия в гр. София. В периода 1984 – 1989 г. завършва [[Технически университет - София|Висшия машинно-електротехнически институт]] в [[София]], със специалност „изчислителна техника“.<ref name="PravRB" /> Като студент Росен Плевнелиев става член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и е избран в ръководството на партийната организация във [[Технически университет - София|ВМЕИ „Ленин“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/3583568 | заглавие = Антон Тодоров: Росен Плевнелиев е бил член на БКП | достъп_дата = 9 март 2014 | издател = 24 часа }}</ref> Владее [[немски език|немски]] и [[английски език]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://president.bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ | заглавие = Росен Плевнелиев – Биография | достъп_дата = 31 януари 2013 | издател = Официален сайт на президента на Република България }}</ref> == Кариера == === Бизнесмен === Веднага след завършване на висше образование започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа.<ref name="Dnevnik">{{cite news |title= Кой е Росен Плевнелиев |url= http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/23/759978_koi_e_rosen_plevneliev/ |publisher= в. „Дневник“ |date= 23 юли 2009 |accessdate=12 август 2009}}</ref> Започва да развива собствен бизнес през 1990 г., когато основава и започва да развива дружеството „Ирис Интернешънъл“ АД – първата строителна фирма в България със сертификат [[ISO 9001]], получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в [[Германия]] и участва в изпълнението на довършителни работи на проекти като Райхстага, Комерцбанк – Франкфурт, летище Мюнхен, летище Дюселдорф и др. Някои от нейните знакови проекти за България са реконструкцията на хотела на „[[Шератон]]“ в София, изграждането на централен офис на „[[БНП Париба]]“ в София, центъра на „[[Даймлер-Крайслер]]“ в София, [[Бизнес парк София]] и др.<ref name="PravRB" /> През 1994 г. основава и управлява „Лин България“ ООД, фирма, специализирана в [[сухо строителство]]. След 1998 г. участва в управлението на българските подразделения на германската компания „[[Линднер]]“ („Линднер Ирис Имобилиен“, „Ирис Интернешънъл“, „Линднер България“, „Линднер Имобилен Мениджмънт“), работеща в областта на разработването, управлението и инвестициите в недвижими имоти. Ръководи най-големия проект на компанията в страната – Бизнес парк София. Започнат през 1999 г., той е най-големият частно финансиран проект в областта на [[недвижим имот|недвижимите имоти]] в България и сред най-големите бизнес паркове в [[Югоизточна Европа]]. През 2003 г. е започнат и проектът [[Резиденшъл парк София]] – [[жилищен комплекс]] в близост до Бизнес парк София.<ref name="PravRB" /> От 2007 г. е член на управителния съвет на „[[Конфедерация на работодателите и индустриалците в България]]“. През същата година става член на борда на директорите на „[[Американска търговска камара]]“ и член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.<ref name="PravRB" /> === Политическа кариера === {{раздел-мъниче}} След проведените през юли 2009 г. парламентарни избори Росен Плевнелиев е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството. === Президентска кампания (2011) === На 4 септември 2011 г. Росен Плевнелиев е обявен за кандидат-президент на партия [[ГЕРБ]]. На 7 септември същата година подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството, приета от парламента на 9 септември, за да участва пълноценно в изборите. На I^-я тур на [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] през октомври 2011 г. Плевнелиев печели 1 349 380 гласа (40,11% от действителните гласове), а на II^-я тур – 1 698 136 (52,58% от действителните гласове).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html | заглавие = Резултати от сайта на ЦИК | достъп_дата = 24 ноември 2011 | издател = Централна избирателна комисия | архив_дата = 2016-11-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html }}</ref> {{Президентски избори в България (2011)}} === Политика след 2017 === Росен Плевнелиев работи със Соломон Паси по различни политически проекти по евроатлантическата ориентация на България<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2022/10/24/4406978_plevneliev_i_pasi_predstaviha_deklaraciia_na/ Срещите на Плевнелиев и Паси приключиха с проект на декларация], 24 октомври 2022</ref>. След изборите за 48-ото Народно събрание през октомври 2022 г. Плевнелиев е поканен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да оглави контактна група, която да направи срещи с всички формации, влезли в състава на новия парламент, за да бъде сформирано правителство.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/338561-boyko-borisov-predlaga-liderite-na-parlamentarnite-formatsii-da-se-otdrapnat-naz</ref> В групата влиза и бившият външен министър и настоящ председател на Атлантическия клуб Соломон Паси. Двамата с Плевнелиев провеждат поредица от срещи с парламентарните групи в 48-то НС, но разговорите за сформиране на кабинет не дават резултат. През септември 2023 г. Плевнелиев е сред група общественици заедно с Паси, излезли с отворено писмо към политиците в Конституцията изрично да се запише, че България е член на НАТО и ЕС.<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15415677</ref> == Президент == На 19 януари 2012 г. Росен Плевнелиев полага [[Клетва на Република България|клетва]] пред Народното събрание. Веднага след това клетва полага и вицепрезидентът [[Маргарита Попова]]. След изтичането на мандата на президента [[Георги Първанов]], на 22 януари 2012 г. при тържествена церемония Росен Плевнелиев встъпва в длъжността [[президент на Република България]].<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_213643342 news.ibox.bg]</ref> === Вътрешна политика === Сред основните приоритети в програмата му<ref>[https://www.president.bg/cat86/Angajimenti-na-Prezidenta/ www.president.bg]</ref> е отзоваването на [[посланици]] на [[България]], сътрудничили на [[ДС]] или на [[РУ-ГЩ]] в периода 1944 – 1990 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/24/1211212_bsp_plevneliev_moje_da_otzove_poslanici_no_ne_i_zaradi/ | заглавие = БСП: Плевнелиев може да отзове посланици, но не и заради минало в ДС | достъп_дата = 24 ноември 2011 | дата = 24 ноември 2011 | труд = Дневник.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> Плевнелиев обявява справянето с дефицита на справедливост като приоритет, редом с административната реформа, включително електронното правителство. Изказва се в полза на енергийната ефективност и енергийната независимост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/16/1665199_prioritet_1_shte_e_spravedlivostta_obiavi_rosen/ | заглавие = Приоритет №1 ще е справедливостта, обяви Росен Плевнелиев | достъп_дата =17 декември 2011 | дата = 16 декември 2011 | труд = Дневник.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> В резултат на масови национални [[Антимонополни протести в България 2013|протести срещу монополите]], [[Правителство на Бойко Борисов (2009–2013)|правителството]] на премиера [[Бойко Борисов]] подава оставка на 20 февруари 2013 г. Съгласно конституцията, президентът Плевнелиев предоставя мандат за съставяне на ново правителство в рамките на действащия парламент последователно на [[ГЕРБ]], [[БСП]] и [[ДПС]], но след отказа на всяка от тях да състави правителство, назначава [[Правителство на Марин Райков|служебно]] с министър-председател [[Марин Райков]], което встъпва в длъжност на 13 март 2013 г. Служебното правителство начело с Марин Райков приема наредба, чрез която се въвеждат нови правила за управлението на публични средства. Ограничава се сумата държавни средства, които могат да бъдат депозирани в една банка с цел да се намалят рисковете от загуби от данъци при фалит. Благодарение на този ход в разгара на кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) на българските данъкоплатци са спестени близо 1 млрд. лв. Росен Плевнелиев съставя [[Правителство на Георги Близнашки|второ служебно правителство]] след подадената оставка на кабинета „Орешарски“ вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на 27 юни 2014 година. Начело на второто служебно правителство, сформирано от независими експерти, е проф. Георги Близнашки. То встъпва в длъжност на 6 август 2014 г. и управлява страната до 7 ноември 2014 г. По време на правителството на Георги Близнашки държавата връща на Българската православна църква собствеността на храм-паметника „Александър Невски“ – акт, който е очакван с години от църквата. Президентът полага сериозни усилия за постигането на съгласие по основни дългосрочни цели, които са включени в Националната програма за развитие „България 2020“. Росен Плевнелиев многократно заявява, че е жизненоважно да се осигури приемственост в изпълнението на програмата при управлението на различни правителства. През 2016 г. започва и дебатът за формулиране на целите в следващата национална програма до 2030 г. По време на мандата си Росен Плевнелиев създава нов формат на национални политически консултации, който засилва диалога между президента и Народното събрание. В началото на всяка година от мандата си Плевнелиев обявява т. нар. Месец на политическите консултации. В рамките на консултациите всички парламентарно представени партии представят пред президента своите приоритети. В края на диалога президентът прави обръщение пред всички народни представители от парламентарната трибуна. === Външна политика === {{раздел-мъниче}} Първото официално посещение в чужбина на Плевнелиев като президент е в [[Италия]], на 29 март 2012 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/plevneliev-e-v-italiya-na-parvoto-si-ofitsialno-poseshtenie-kato-prezident-news191330.html | заглавие = Плевнелиев е в Италия на първото си официално посещение като президент | достъп_дата =20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = Mediapool.bg | издател = Mediapool }}</ref> Попитан защо нито веднъж по време на мандата си не е имал посещение в [[Северна Македония|Република Македония]], Плевнелиев посочва манипулирането на историята и политиката спрямо България на съседната страна. Според него македонизмът е идеология, която е не само антибългарска, но и антидемократична, като създава напрежение между бъдещите поколения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2017/01/22/2357252/telma-makedoniya-spored-rosen-plevneliev-makedonizmat-ne-tryabva-da-vliza-v-es.html | заглавие= Телма“ (Македония): Според Росен Плевнелиев македонизмът не трябва да влиза в ЕС |достъп_дата =24 май 2017 |дата=22 януари 2017 |издател=Фокус }}</ref> == Критики и противоречия == * Докато е под ръководството на Плевнелиев, [[МРРБ]] не спазва процедурата по дела, които министърът е завел лично. В резултат на неспазените изисквания интересът на държавата не е защитен и държавата губи две дела, свързани с [[Корал (къмпинг)|къмпинг Корал]].<ref>{{cite news |title= МРРБ проигра държавния интерес в дела за плажа „Корал“ |url=http://www.mediapool.bg/мррб-проигра-държавния-интерес-в-дела-за-плажа-корал-news185353.html |publisher= Mediapool.bg |date= 21 ноември 2011 |accessdate=21 октомври 2011}}</ref> [[Файл:Rosen Plevneliev 2016.jpg|мини|Росен Плевнелиев в Ню Йорк, 18 септември 2016 г.]] * Първото новогодишно обръщение на Плевнелиев към нацията в качеството му на президент на републиката, по случай настъпването на 2013 г., е белязано от куриозен случай, свързан с една от снимките, използвана, за да илюстрира речта му. По времето, когато президентът говори за красотата на българската природа, до него се появява изображение на [[Скалистите планини]] в [[Колорадо]], [[САЩ]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/bulgaria/gaf-v-rechta-na-plevneliev-prati-balgariya-v-kolorado.html | заглавие = Гаф в речта на Плевнелиев прати България в Колорадо | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = [[Би Ти Ви]] }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/президентът-описва-красотата-на-българската-природа-със-снимка-от-аспен-news201218.html | заглавие = Президентът описва красотата на българската природа със снимка от Аспен | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = Медиапул }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/01/02/gaf-plevneliev-hvali-prirodata-na-bylgariia-pokazvaiki-planini-v-sasht.176589 | заглавие = Гаф! Плевнелиев хвали природата на България, показвайки планини в САЩ | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = www.Dnes.bg }}</ref> Новогодишното послание на президента в коментари получава одобрение.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/01/03/1977935_taka_narecheniiat_gaf_na_plevneliev/ | заглавие = Така нареченият гаф на Плевнелиев | достъп_дата = 6 януари 2013 | фамилно_име =Барух | първо_име =Еми | дата = 3 януари 2013 | труд = Дневник.БГ, Дойче Веле | издател = Икономедиа АД, Дойче Веле | цитат =Сбъркано съдържание в думите на Плевнелиев нямаше: той прилежно прочете едно премерено, подредено, приземено приветствие под прожектора на една приглушена протоколна привидност. }}</ref> Ден след новогодишния празник от [[Българската национална телевизия]] излизат с изявление, че „при изготвянето на клипа, подборът на показваните снимки е извършен съвместно от екипите на БНТ и пресцентъра на президентството“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1698124 | заглавие = БНТ: Грешната снимка от речта на Росен Плевнелиев е от сайта на Балкантурист | достъп_дата = 17 май 2014 | дата = 2 януари 2013 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] | архив_дата = 2014-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140517152442/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1698124 }}</ref> В свое изявление три дни по-късно обаче президентът посочва, че екипът му е отговорен единствено за концепцията, а „гафът“ е допуснат при техническата реализация от страна на националната телевизия.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1702889 | заглавие = Росен Плевнелиев: Гордея се с новогодишната си реч, иска ми се повече хора да я разберат | достъп_дата = 17 май 2014 | дата = 5 януари 2013 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] | архив_дата = 2014-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140517114803/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1702889 }}</ref> == Семейство и личен живот == Росен Плевнелиев встъпва като президент с втория си брак с втората си съпруга [[Юлияна Плевнелиева|Юлияна]], с която се жени през 2000, и с която имат трима синове – Филип, Асен, Павел.<ref>Диана Кънчева, Димчо Райков, Тони Щилиянова, [https://www.24chasa.bg/Article/1095942 Росен Плевнелиев – от хороскопите до големите звезди на политиката], 24chasa.bg, 30 октомври 2011.</ref>, но при спешен случай първият му син Филип е приет на 14 години в детско отделение на [[Национална кардиологична болница|Националната кардиологична болница]] на 7 август 2015 г. вечерта с влошено здравословно състояние вследствие от проблеми със сърцето. Детето умира на 8 август 2015 от усложнение на [[дисекация на аортата|проблеми на аортата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/4913809 | заглавие = Филип, синът на Плевнелиев, е починал от рядко заболяване – нямало нито признаци, нито симптоми | достъп_дата = 8 август 2015 г. | дата = 8 август 2015 г. | издател = „24 часа“ }}</ref> Няма деца от първия си брак с Вероника Кавракова. Росен Плевнелиев се развежда с Юлияна Плевенлиева през 2017. По-късно през същата година обявява връзката си с [[Десислава Банова]], за която е сгоден от март 2018, а на 17 юни 2018 в София е регистриран техният брак. На 1 октомври 2018 г. Десислава Банова се сдобива със син Йоан.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6917315 | заглавие = Само в „24 часа“: Плевнелиев се ожени за Деси Банова (Снимки, обновена) | достъп_дата = 17 юни 2018 | дата = 17 юни 2018 | труд = 24 часа.bg | издател = Медийна Група България}}</ref> == Награди и отличия == {{Уикицитат|Росен Плевнелиев}} * 2012 г. – „Голям кръст на Ордена на Спасителя“ ([[Гърция]]);<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Плевнелиев получава най-висшия държавен орден на Гърция | труд = Novinite.bg | достъп_дата = 21 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novinite.bg/articles/14843/Plevneliev-poluchava-naj-visshiya-darjaven-orden-na-Garciya }}</ref> * Политик на годината 2011 г. и 2012 г.; * 2014 г. – „[[Орден на Белия орел]]“ ([[Полша]])<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Росен Плевнелиев получи най-висшето държавно отличие на Полша | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 21 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/20/2423391_rosen_plevneliev_poluchi_nai-vissheto_durjavno/ }}</ref> в знак на признание ''за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша''; * 2015 г. – „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа“, присъдена за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите; * 2015 г. – „Личност на годината“ на Украйна, за обществена и политическа дейност в европейски и международен план; * 2016 г. – „Орден на националния флаг“ на Република Албания ''за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания''; * 2016 г. – най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“; * 2016 г. – „Голям кръст на Унгарския орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“ на Унгария; * 2018 г. – почетен рицар и носител на орден „Св. Георги“ ([[Австрия]]);<ref>[https://www.dnes.bg/politika/2018/04/24/s-orden-i-zvanie-plevneliev-pocheten-ricar-v-avstriia.374532 С орден и звание: Плевнелиев – почетен рицар в Австрия]</ref> * „ERI prix“ на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс ([[Германия]]) за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа; * „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги" (Австрия) – ''за принос към развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия;'' * „Орден на Южния кръст“ ([[Бразилия]]) за приноса за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия; * „Двоен бял кръст“ ([[Словакия]]) първа степен за приноса в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения; * Огърлие на ордена „Макарий III“ ([[Република Кипър|Кипър)]], за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване; * „Орден за изключителни заслуги“ на Република Словения за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения; * „Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция [[Долна Австрия]]“; * Орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“, [[Австрия]]; * Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб; * Степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Гърция; * Степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Южна Корея; * Степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Република Азербайджан<ref>[http://bsu.edu.az/ru/content/pocetnie_doktora „Почетные доктора“], Бакинский Государственный Университет.</ref> * Командир на Ордена на Почетния легион ([[Франция]], 2018) == Външни препратки == * [http://www.rosenplevneliev.bg/ Официален уебсайт на Росен Плевнелиев] == Бележки == <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references /></div> {{пост списък|Президент на България|4}} {{Пост списък|Министър на регионалното развитие и благоустройството на България|37}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Плевнелиев, Росен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Български инженери]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]] [[Категория:Носители на Ордена на Спасителя]] [[Категория:Родени в Гоце Делчев]] [[Категория:По произход от Плевня]] se8x2tjqf25shzh4rn3emroz68t68hc 0 257855 12419338 12134321 2024-11-22T00:52:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419338 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = | дата = 18 май 1995 | обиколки = 78 | дължина писта = 3.328 | дължина състезание = 259.584 | текуща година = 1995 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:53:11.258 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:21.952 | първа позиция пилот= [[Деймън Хил]] | нбо време = 1:24.621 (36) | нбо пилот = [[Жан Алези]] }} '''1995 Голяма награда на Монако''' е 42-рото за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|сезон 1995]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 май]] [[1995]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Репортаж == Състезанието е спряно и рестартирано заради инцидент между Жан Алези, [[Герхард Бергер]] и [[Дейвид Култард]] на първия завой. След състезанието отборът на [[Симтек]] прекратява участието си във Формула 1 поради банкрут. Това е последния път в който се състезават 26 болида до сезон [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|2009]]. [[Карл Вендлингер]] е заменен от победителя за предишното издание на Формула 3000 [[Жан-Кристоф Буйон]] в отбора на [[Заубер|Заубер Ф1]]. [[Марк Блъндел]] отново замества в Макларън вече напусналия [[Найджъл Менсъл]] за оставащите състезания. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 78 | 1:53:11.258 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 78 | +34.817 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +1:11.447 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джони Хърбърт]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 77 | +1 Об. | 7 | '''3''' |- ! 5 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Марк Блъндел]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +1 Об. | 10 | '''2''' |- ! 6 | 30 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 76 | +2 Об. | 14 | '''1''' |- ! 7 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | +2 Об. | 18 | |- ! 8 | 29 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Кристоф Буйон]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 74 | +4 Об. | 19 | |- ! 9 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 74 | +4 Об. | 13 | |- ! 10 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 72 | +6 Об. | 22 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | Окачване | 16 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 65 | Завъртане | 12 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 63 | Ск.кутия | 17 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 60 | Газ | 11 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 42 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 41 | Завъртане | 5 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 40 | Завъртане | 8 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 27 | Ск.кутия | 26 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 26 | Завъртане | 15 | |- ! ДКФ | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 23 | Дискфалифициран | 25 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 22 | Завъртане | 9 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 16 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 9 | Спирачки | 24 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 8 | Двигател | 6 | |- ! Отк | 12 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Ск.кутия | 23 | |- ! Отк | 11 | {{флагче|Италия}} [[Доменико Скиатарела]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Повреда | 20 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 34 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 29 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 17 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 14 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | align="right"| 12 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | align="right"| 38 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-Рено | align="right"| 32 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 31 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 4 |- | 6 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 2 |} {{col-end}} == Външни препратки == {{commonscat|1995 Monaco Grand Prix}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1995/120/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2010-08-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100819090915/http://www.formula1.com/results/season/1995/120/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Испания|1995 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|Сезон 1995]]''' |Следващо състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Канада|1995 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1994 Голяма награда на Монако|1994]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[1996 Голяма награда на Монако|1996]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:1995 година в Европа]] s5kougxkjjdoznbw57k37d6336b3pnn 0 258802 12419342 11989480 2024-11-22T00:52:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419342 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта = Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 10 март 1996 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,302 | дължина състезание = 307,516 | текуща година = 1996 | време = Слънчево | победа време = 1:32:50.4 | победител = [[Деймън Хил]] | първа позиция време= 1:32.371 | първа позиция пилот= [[Жак Вилньов]] | нбо време = 1:33.421 (27) | нбо пилот = Жак Вилньов }} '''1996 Голяма награда на Австралия''' е 12-о за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1996)|сезон 1996]] във [[Формула 1]], провежда се на [[10 март]] [[1996]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Репортаж == За първи път това трасе е домакин на Формула 1 и е подреден като първо състезание. Оригинален дебют в Албърт Парк е през 1953 и 1958. [[Таки Инуе]] първоначално е в редиците на [[Минарди]] като платен пилот и съотборник на [[Педро Лами]], но след като не са били материализирани парите преди състезанието японецът е заменен от дебютанта [[Джанкарло Фисикела]]. Това е онкончателното решение за тима като те заедно с Форти са във финансови проблеми но не по-тежки като техните съперници от тима базиран в Алесандрия. За първи път този сезон двата [[Уилямс]]-а на Деймън Хил и дебютанта Жак Вилньов са на първата редица в сини и бели болиди на [[Ротманс]] който са доминиращи. На първата обиколка [[Мартин Брандъл]] със златистия болид на [[Бенсън & Хеджес]] Джордан е завъртян от [[Джони Хърбърт]] и [[Дейвид Култард]] още на третия завой предтортватило спиране на състезанието. За жалост Хърбърт който не стартирира на втория старт, тъй като свободния болид е взет от съотборника на Заубер Хайнц-Харолд Френтцен, който по време на загрявката не взе участие поради технически проблем. Култард и Брандъл успяха да вземат участие като пилота на Джордан стартира на издоха на бокса. По късно Брандъл е завъртян от пилота на [[Лижие]] Педро Диниз след рестарта на състезанието. [[Жан Алези]] имаше проблеми в началните етапи на състезанието като се удари с [[Ферари]]-то на [[Еди Ървайн]] което причини тежки повреди на левия радиатор и трябваше да отпадне. Друг дебютант от Формула 1 Джанкарло Фисикела от Минарди отпадна поради проблем с предавките и за него това е първи старт с първо отпадане. Състезанието ще се помни с доминацията на канадеца Жак Вилньов който повеждаше в състезанието преди да има теч в горивото последните обиколки, и да бъде изпреварен от Деймън Хил. Михаел Шумахер изненадващо отпадна поради проблем със спирачките а причината е прекаленото много спирания на новото трасе в Мелбърн. == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Време !! Разлика |- ! 1 | 6 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:32.371 | |- ! 2 | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:32.509 | +0.138 |- ! 3 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:32.889 | +0.518 |- ! 4 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:33.125 | +0.754 |- ! 5 | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:34.054 | +1.683 |- ! 6 | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:34.257 | +1.886 |- ! 7 | 4 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:34.344 | +1.973 |- ! 8 | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:34.474 | +2.103 |- ! 9 | 15 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френтцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:34.494 | +2.123 |- ! 10 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:34.832 | +2.461 |- ! 11 | 9 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:35.330 | +2.959 |- ! 12 | 17 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:35.338 | +2.967 |- ! 13 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:35.351 | +2.980 |- ! 14 | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:35.453 | +3.082 |- ! 15 | 18 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:35.715 | +3.344 |- ! 16 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:35.898 | +3.527 |- ! 17 | 20 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:36.109 | +3.738 |- ! 18 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Росет]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:36.198 | +3.827 |- ! 19 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:36.286 | +3.915 |- ! 20 | 10 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:36.298 | +3.927 |- ! colspan=8| 107% time: 1:38.837 |- |- ! НКв | 22 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:39.202 | +6.831 |- ! НКв | 23 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:42.087 | +9.716 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 58 | 1:32:50.4 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 58 | +38.020 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +1:02.571 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 58 | +1:17.037 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +1:35.071 | 5 | '''2''' |- ! 6 | 19 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Сало]]''' | '''[[Тирел]]-[[Ямаха]]''' | 57 | +1 Об. | 10 | '''1''' |- ! 7 | 9 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 57 | +1 Об. | 11 | |- ! 8 | 15 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харолд Френтцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 57 | +1 Об. | 9 | |- ! 9 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Росет]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 56 | +2 Об. | 18 | |- ! 10 | 10 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 56 | +2 Об. | 20 | |- ! 11 | 18 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 55 | +3 Об. | 15 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 42 | Спасителен ремък | 17 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 32 | Спирачки | 4 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 32 | Съеденител | 16 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 29 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 24 | Газ | 13 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 15 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 9 | Инцидент | 6 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1 | Инцидент | 19 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 14 | |- ! НКв | 22 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | 107% правило | 21 | |- ! НКв | 23 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | 107% правило | 22 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 10 |- | 2 | {{flagicon|Канада}} [[Жак Вилньов]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{flagicon|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 3 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 2 |- | 6 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Сало]] | align="right"| 1 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"| 16 |- | 2 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 4 |- | 3 | {{flagicon|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | align="right"| 3 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 2 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Ямаха]] | align="right"| 1 |} {{col-end}} == Бележки == * Първо състезание за: [[Джанкарло Фисикела]], [[Жак Вилньов]] и [[Рикардо Росет]]. * Първи пол-позишън за: Жак Вилньов. * Това е 14-а победа за Деймън Хил който вече се израви със своя баща Греам Хил. * Хил отново за пореден път печели Австралиската ГП след предишния сезон 1995 в Аделейд. * 107% време: 1:38.837. == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1996/131/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-11-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141101204027/http://www.formula1.com/results/season/1996/131/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Австралия|1995 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1996)|Сезон 1996]]''' |Следващо състезание:<br />[[1996 Голяма награда на Бразилия|1996 Бразилия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1995 Голяма награда на Австралия|1995]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[1997 Голяма награда на Австралия|1997]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:1996 година в Австралия]] 6xkwzse800cvvkexlxgyn2wl8e6o403 0 259484 12418694 10812587 2024-11-21T13:04:31Z Randona.bg 249543 12418694 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Гайгуров | категория = духовник | портрет = Stoyan Gaygurov 1900.jpg | портрет-описание = Сред българи в Мелник в 1900 г. | описание = български просветен и църковен деец | роден-място = [[Долна Джумая]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Мелник]], Османска империя }} '''Стоян Гайгуров''' е [[българи|български]] учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония, [[свещеноиконом]]. == Биография == Роден е в 1847 година в сярското градче [[Долна Джумая]], тогава в Османската империя, днес Ираклия, Гърция. Учи в Долна Джумая и в [[Солун]], след което учителства в [[Долни Порой]]. Заради българското си самосъзнание на 31 декември 1884 година е задържан и хвърлен в затвора, заедно с двама свещеници и тринадесет първенци от [[Сярско]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 159 – 160.</ref> Става [[протосингел]] на [[Мелнишка епархия|мелнишкия митрополит]] и активно се включва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за самостоятелност на българската църква]]. От 1892 година е председател на [[Мелнишка българска община|българската община]] и архиерейски наместник на Българската екзархия в [[Мелник]]. На 19 март 1895 година в града е открит български параклис „Св. св. Кирил и Методий“, където Гайгуров води първата служба.<ref>{{Citation |title=Мелник – проучвания |url=http://www.kaminata.net/topic-t20730.html |accessdate=2012-01-03 |archivedate=2012-03-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120301031931/http://www.kaminata.net/topic-t20730.html }}</ref> През 1903 година по обвинение за връзки с [[ВМОРО]] е оъден на 15 години затвор. В затвора [[Еди куле]] в [[Солун]] прекарва две години и половина и се освобождава чрез голям откуп.<ref>Тасев, Христо. Учителитев Македания и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, София, 1994, стр.131 – 132.</ref> В 1906 година е председател на Мелнишката българска община. Арестуван е по подозрение за връзки с Мелнишката революционна организация, с чието управление заедно е назначавал учители. По-късно е освободен от Солунския извънреден съд.<ref>{{Цитат книга|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=954-8187-24-8|pages=388 - 390}}</ref> Убит е край Мелник по време на [[Балканска война|Балканската война]] на 14 октомври 1912 година от отстъпващите турски войски.<ref>{{cite journal | last = Милетичъ | first = Любомиръ | authorlink = | coauthors = | year =1924 | month = | title =Въ полуразрушения Мелникъ. (Пѫтни белѣжки отъ 1914 година) | journal = Македонски прегледъ | publisher = | location = София | volume = | issue = 2 | pages =91 – 92 | doi = | id = | url = http://www.promacedonia.org/mp/mp_1_2_8.htm | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Гайгуров е баща на просветния деец [[Борис Гайгуров]] и на инженера [[Никола Гайгуров]].<ref>{{ЕПК|1|184 – 185}}</ref> == Литература == * Гайгурова, Красимира. Българско причастие, в: Отечество, 1979, № 21. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Гайгуров, Стоян}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Мелнишка епархия]] [[Категория:Родени в Долна Джумая]] [[Категория:Починали в Мелник]] [[Категория:Загинали през Балканските войни]] jcuuv5qygg6zee752hsnkykv6ou0syr 12418985 12418694 2024-11-21T18:30:09Z Randona.bg 249543 12418985 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Гайгуров | категория = духовник | портрет = Stoyan Gaygurov 1900.jpg | портрет-описание = Сред българи в Мелник в 1900 г. | описание = български просветен и църковен деец | роден-място = [[Долна Джумая]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Мелник]], Османска империя }} '''Стоян Гайгуров''' е [[българи|български]] учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония, [[свещеноиконом]]. == Биография == Роден е в 1847 година в сярското градче [[Долна Джумая]], тогава в Османската империя, днес Ираклия, Гърция. Учи в Долна Джумая и в [[Солун]], след което учителства в [[Долни Порой]]. Заради българското си самосъзнание на 31 декември 1884 година е задържан и хвърлен в затвора, заедно с двама свещеници и тринадесет първенци от [[Сярско]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 159 – 160.</ref> Става [[протосингел]] на [[Мелнишка епархия|мелнишкия митрополит]] и активно се включва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за самостоятелност на българската църква]]. От 1892 година е председател на [[Мелнишка българска община|българската община]] и архиерейски наместник на Българската екзархия в [[Мелник]]. На 19 март 1895 година в града е открит български параклис „Св. св. Кирил и Методий“, където Гайгуров води първата служба.<ref>{{Citation |title=Мелник – проучвания |url=http://www.kaminata.net/topic-t20730.html |accessdate=2012-01-03 |archivedate=2012-03-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120301031931/http://www.kaminata.net/topic-t20730.html }}</ref> През 1903 година по обвинение за връзки с [[ВМОРО]] е оъден на 15 години затвор. В затвора [[Еди куле]] в [[Солун]] прекарва две години и половина и се освобождава чрез голям откуп.<ref>Тасев, Христо. Учителитев Македания и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, София, 1994, стр.131 – 132.</ref> В 1906 година е председател на [[Мелнишка българска община|Мелнишката българска община]]. Арестуван е по подозрение за връзки с Мелнишката революционна организация, с чието управление заедно е назначавал учители. По-късно е освободен от Солунския извънреден съд.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=954-8187-24-8|pages=388 – 390}}</ref> Убит е край Мелник по време на [[Балканска война|Балканската война]] на 14 октомври 1912 година от отстъпващите турски войски.<ref>{{cite journal | last = Милетичъ | first = Любомиръ | authorlink = | coauthors = | year =1924 | month = | title =Въ полуразрушения Мелникъ. (Пѫтни белѣжки отъ 1914 година) | journal = Македонски прегледъ | publisher = | location = София | volume = | issue = 2 | pages =91 – 92 | doi = | id = | url = http://www.promacedonia.org/mp/mp_1_2_8.htm | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Гайгуров е баща на просветния деец [[Борис Гайгуров]] и на инженера [[Никола Гайгуров]].<ref>{{ЕПК|1|184 – 185}}</ref> == Литература == * Гайгурова, Красимира. Българско причастие, в: Отечество, 1979, № 21. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Гайгуров, Стоян}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Мелнишка епархия]] [[Категория:Родени в Долна Джумая]] [[Категория:Починали в Мелник]] [[Категория:Загинали през Балканските войни]] ibfm1ub2nb1fhsn6qfvqapk64r9ur0o 0 260424 12419485 11882730 2024-11-22T04:40:36Z Owain Knight 20216 12419485 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Смъртта на Артур | име в оригинал = | корица = The Death of King Arthur.jpg | корица-текст = ''Смъртта на крал Артур'', <br>худ. [[Джеймс Арчър]] | други-имена = | език = английски | автор = [[Томас Малъри]] | издадена-година = | издадена-държава = [[Кралство Англия]] | жанр = [[рицарски роман]] | вид = [[роман]] | страници = | издателство БГ = [[Народна култура]] (1989) | преводач = Мария Ранкова | ISBN = }} '''Смъртта на Артур''' (на [[среднофренски език|среднофренски]] ''Le Morte d'Arthur'', в първото издание: ''Le Morte Darthur'') е сборникът на сър [[Томас Малъри]] на френски и английски [[артур]]ови романси. Книгата съдържа оригинални произведения на Малъри (историята за сър [[Гарет]]) и преразказва по-старите истории в светлината на възгледите и интерпретациите на Малъри. За първи път публикувана през [[1485]] г. от [[Уилям Какстън]]. Тя се оказва популярна и е препубликувана през 1498 и 1529 г. от [[Уинкин де Уърд]], който наследява печатницата на Какстън. ''Смъртта на Артур'' е най-известната творба на английски език за артуровата легенда. Много съвременни артурови писатели са използвали Малъри като свой основен източник. Малъри вероятно започва ''Смъртта на Артур'' докато е в затвора през 50-те години на 15 век и я завършва през през 70-те години. Първоначално възнамерявал ''Le Morte Darthur'' да бъде заглавието само на последната книга от цикъла; той назовава цялата творба: ''The hoole booke of kyng Arthur & of his noble knyghtes of the rounde table''; Какстън може да е разбрал погрешно намеренията на автора при именуването на творбата. Какстън разделя творбата на 21 книги, съдържащи 507 глави. Първоначално Малъри разделя творбата си в осем основни истории: # Раждането и издигането на [[Артур]]: „От сватбата на крал [[Утер Пендрагон]] до крал Артур, който царува след него и извърши много битки“ # Войната на крал Артур срещу римляните: „Благородната история между крал Артур и Луций, императорът на Рим“ # Книгата на [[Ланселот]]: „Благородната история за сър Ланселот от Езерото“ # Книгата за [[Гарет]] (брат на [[Гауейн]]): „Историята на сър Гарет от Оркни“ # [[Тристан и Изолда]]: „Първата и втората книга за сър Тристрам де Лион" # Търсенето на [[Свещен граал|Свещения граал]]: „Благородната история на Сангреала“ # Любовната история между [[Ланселот]] и [[Гуиневир]]: „Сър Ланселот и кралица Гуиневир" # Разпадането на [[Рицарите на Кръглата маса]] и смъртта на Артур: „Смъртта на Артур“ Повечето от събитията се случват в [[Британия (римска провинция)|Британия]] и [[Франция]] във втората половина на 5 век. В някои части действието се развива и по-надалеч – до [[Рим]] и [[Сарас]] (мистичен остров; близо до [[Вавилон]]) и припомня библейски истории от древния [[Близък изток]]. == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/1251 Пълен текст на Първи том] в [[Проект Гутенберг|Проекта Гутенберг]] * {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/1252 Пълен текст на Втори том] * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://books.google.bg/books?id=bP73BgAAQBAJ&lpg=PP1&hl=bg&pg=PR3#v=onepage&q&f=false | заглавие = Le Mort d'Arthur, condensed and modernised with an introduction by Joseph Glaser| достъп_дата = 16 октомври | фамилно_име = Malory | първо_име = Thomas | автор_препратка = Томас Малори | съавтори = | дата = | труд = | издател = Hackett Publishing Company | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} {{нормативен контрол}} {{легендата за Артур}} [[Категория:Легенда за крал Артур]] [[Категория:Книги от 1485 година]] 0wzcmaurtj4be3q4lzztqe83a5n26jt 0 260569 12418927 12023492 2024-11-21T17:36:02Z Niki Yooff 24726 12418927 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Теодор Тирон“ | име-оригинал = | картинка = Church.of.Saint.Theodore.of.Amasea.Sovolyano.1.JPG | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Соволяно]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1834 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Теодор Тирон“''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Соволяно]], община Кюстендил. Църквата се намира в центъра на село Соволяно, в близост до стадиона. Представлява еднокорабна, едно[[апсида (архитектура)|апсидна]] постройка, вкопана на три стъпала в земята. Построена е през 1834 г. върху основите на по-стар храм със съдействието на митрополитския наместник в Кюстендил [[Авксентий Велешки]]. Църквата е с размери 18 m дължина и 4 m ширина. Впоследствие към църквата е пристроена нова част от западната страна, а недалеч от църквата през 1887 г. е издигната камбанария с диаметър 4 m и височина 13 m. Иконите в църквата са особено колоритни. Рисувани са през 1860 г., и върху тях едва се чете неясен подпис на автора им на гръцки език.<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|10, 605}}</ref>> Църквата празнува на 17 февруари. == Литература == * Тонев, Здравко. Соволяно, историко-географски очерци, София, 1993 г., изд. на Съюза на независимите писатели, с.21-22. == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Теодор Тирон (Соволяно)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Теодор Тирон (Соволяно)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Теодор Тирон (Соволяно)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1834 година]] g3z5c4oxemc4newncsnaggk81nu5iri 0 263025 12419745 12253889 2024-11-22T11:40:06Z 89.106.108.234 12419745 wikitext text/x-wiki == История == За първи път играта [[волейбол]] е показана в Руското техническо училище в [[София]] през 1922 г. През 1924 г. дружество „Сила“ включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през [[1925]] се организира и първото официално състезание по волейбол в [[България]] на II мъжка гимназия в София. Победител в това състезание става VII д клас. През 1926 г. волейболът се разпространява и в [[Русе]], [[Казанлък]], Борисовград /дн. [[Първомай]]/, [[Варна]], [[Пловдив]], [[Перник]], [[Пазарджик]]. България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Първите опити за това са през 1928 г. когато се решава, че в градското първенство по футбол на [[София]] ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и [[баскетбол]]. През 1941 г. е създаден Съюз за игрите с ръчна топка /СИРТ/, който обединява волейбола и баскетбола в рамките на Българска национална спортна федерация /БНСФ/. През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол като участват отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на „Раковски“, в състав: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров. При жените първенец е съставът на „АС-23“, в състав: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска. Първата официална международна проява на българския волейбол е на първата Балканиада в [[Букурещ]] през 1948 г. България заема 3-то място за мъже и жени, след [[Румъния]] и [[Югославия]]. [[Българска федерация по волейбол|Българската федерация по волейбол]] е втората в света след [[Чехословакия|чехословашката]]. Тя се отделя от Комитета за игрите с ръчна топка (КИРТ) през есента на 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в Републиканска секция по волейбол (РСВ) с учредително събрание, проведено през юли. Същата година България е приета за член на [[Международна федерация по волейбол|Международната федерация по волейбол]] (ФИВБ/FIVB). В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-тата сесия на [[МОК]] в София. По този повод на [[Васил Левски (стадион)|стадион „Васил Левски“]] се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо от [[Франция]]. Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт.<ref>[http://www.volleyball.bg/ Най-успешният ни колективен спорт]</ref> Едни от най-добрите за тяхната възраст са Денис Петров и Мартин М. Само на 16 години жънат много успехи. == Отличия == {{основна|Мъжки национален отбор по волейбол на България}} {{основна|Женски национален отбор по волейбол на България}} Националните отбори по волейбол на България имат 1 сребърен и 1 бронзов медал от [[Олимпийски игри]]; 1 сребърен и 4 бронзови медала от [[Световно първенство по волейбол|световни първенства]]; 1 златно, 1 сребърно и 6 бронзови отличия от [[Европейско първенство по волейбол|европейски първенства]]. Последният медал на Световно първенство (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор в [[Япония]] през 2006 г. под ръководството на [[Мартин Стоев]]. На игрите за Световната купа в Япония 2007 г. българският национален отбор по волейбол извоюва олимпийска квота за [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпиадата в Пекин 2008]]. Последният медал на Европейско първенство (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор в [[Турция]] през 2009 под ръководството на [[Силвано Пранди]]. През 2012 година на [[Летни олимпийски игри 2012|Олимпийските игри]] в [[Лондон]], мъжкият национален отбор на България се класира на четвърто място. През 2015 година на първите Европейски Олимпийски игри мъжкият национален отбор взима сребърен медал. === Олимпийски игри === ==== Мъже ==== * [[Файл:Olympic Order silver ribbon.svg|80px]] 2 място – 1980 * 4 място – 2012 ==== Жени ==== * [[Файл:Olympic Order bronze ribbon.svg|80px]] 3 място – 1980 === Европейски олимпийски игри === ==== Мъже ==== * [[Файл:Olympic Order silver ribbon.svg|80px]] 2 място – 2015 === Световно първенство === {{основна|Световно първенство по волейбол}} ==== Мъже ==== * [[Файл:Silver_medal.svg|16px]] 2 място – 1970 * [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] 3 място – 1949, 1952, 1986, 2006 * 4 място – 1962 ==== Жени ==== * 4 място – 1952, 1962 === Европейско първенство === ==== Мъже ==== * [[Файл:Silver_medal.svg|16px]] 2 място – 1951 * [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] 3 място – 1955, 1981, 1983, 2009 ==== Жени ==== * [[Файл:Gold_medal.svg|16px]] 1 място – 1981 * [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] [[Файл:Bronze_medal.svg|16px]] 3 място – 1979, 2001 == Източници == <references /> {{Български волейбол}} {{Портал|Волейбол|България}} [[Категория:Волейбол в България| ]] r4qs8ubzdikpp86okp92z6fylpkk2en 0 270087 12419334 12011497 2024-11-22T00:51:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419334 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza 1994.jpg | дата = 11 септември 1994 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.800 | дължина състезание = 307.400 | текуща година = 1994 | време = Слънчево | победа време = 1:18:03.2 | победител = [[Деймън Хил]] | първа позиция време= 1:23.844 | първа позиция пилот= [[Жан Алези]] | нбо време = 1:25.930 (24) | нбо пилот = Деймън Хил }} '''1994 Голяма награда на Италия''' е 45-о за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 12-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|сезон 1994]] във [[Формула 1]], провежда се на [[11 септември]] [[1994]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. == Репортаж == Отборът на [[Лотус]] напуска Формула 1 завинаги в края на сезона поради финансови проблеми. Но отбора продължава да се състезава в последните състезания за сезон 1994. Еди Ървайн е наказан за едно състезание заради опасната маневра на шикана Ретифилио. Това е второ наказание за ирландеца този сезон. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 0 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 53 | 1:18:03.2 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +4.93 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Пежо]]''' | 53 | +25.64 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]]''' | 53 | +50.634 | 16 | '''3''' |- ! 5 | 8 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Мартин Брандъл]]''' | '''[[Макларън]]-[[Пежо]]''' | 53 | +1:25.575 | 15 | '''2''' |- ! 6 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 52 | Без гориво | 5 | '''1''' |- ! 7 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернард]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 12 | |- ! 8 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 52 | +1 Об. | 24 | |- ! 9 | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 52 | +1 Об. | 20 | |- ! 10 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 51 | +2 Об. | 6 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 46 | Спукана гума | 26 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 45 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 43 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 41 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 39 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 30 | Завъртане | 18 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 28 | Ск.кутия | 22 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харолд Френтцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | 22 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | 20 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Марк Гуно]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 20 | Ск.кутия | 25 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 18 | Завъртане | 23 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 14 | Ск.кутия | 1 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 13 | Алтернатор | 4 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 10 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Дзанарди]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 0 | Инцидент | 13 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 17 | |- ! НКв | 34 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | | | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Франция}} [[Пол Белмондо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | | | | |} == Бележки == * '''Първи пол-позиция''': Жан Алези * Състезанието е спряно още в началото на първата обиколка заради инцидента на Еди Ървайн и Джони Хърбърт, който участва и в рестартирането на състезанието. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 76 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 65 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 19 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 18 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|85 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон Ф1|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|73 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|58 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Пежо]] | align="right"|29 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | align="right"|17 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1994/111/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2015-01-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150129090956/http://www.formula1.com/results/season/1994/111/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Белгия|1994 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|Сезон 1994]]''' |Следващо състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Португалия|1994 Португалия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1993 Голяма награда на Италия|1993]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1995 Голяма награда на Италия|1995]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1994 година в Италия]] ir8dbnikg3uerfbzn8o0mvr6ojle3to 0 270980 12419341 12011931 2024-11-22T00:52:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419341 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg|border | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Suzuka_1992.jpg | дата = 29 октомври 1995 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.864 | дължина състезание = 310.792 | текуща година = 1995 | време = Дъжд | победа време = 1:36:52.930 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:38.023 | първа позиция пилот= Михаел Шумахер | нбо време = 1:42.976 (33) | нбо пилот = Михаел Шумахер }} '''1995 Голяма награда на Япония''' е 11-о за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и шестнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|сезон 1995]] във [[Формула 1]], провежда се на [[29 октомври]] [[1995]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. == Репортаж == Състезанието е спечелено от [[Михаел Шумахер]] от [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] който си усигури титлата в предишното състезание след като стартира от пол-позиция. [[Мика Хакинен]] финишира втори за [[Макларън]] а [[Джони Хърбърт]] завърши трети. Лош уикенд преживяха [[Уилямс]] след като [[Дейвид Култард]] отпадна след като се завъртя а същото се получи и при [[Деймън Хил]] на завоя Спун обиколка след отпадането на съотборника си. Преди състезанието се случиха две промени. Първата е отбора на [[Заубер]]. Там дебютанта от [[1995 Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] [[Жан-Кристоф Булион]] е заменен от завърналия се австриец [[Карл Вендлигер]] за последните две състезания. Австриеца за втори път има да се докаже за отбора си след злополучната катастрофа в Монако [[1994 Голяма награда на Монако|преди година]] като за капак на всичко е в кома. Втората промяна е завръщането на Мика Хакинен в Макларън след като пропусна предишната ГП заради операция на апендицита му. С тази победа Шумахер се изравни с [[Найджъл Менсъл]] от девет победи в един сезон преди германеца да счупи рекорда през 2002 година. Бенетон си осигуриха и титлата при конструкторите след като Уилямс не записа точки. {{clear}} == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! К1 Време !! К2 Време !! Разлика |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:38.428 | '''1:38.023''' |align="center"| — |- ! 2 | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:39.127 | '''1:38.888''' | +0.865 |- ! 3 | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:39.127 | '''1:38.954''' | +0.931 |- ! 4 | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:39.032''' | 1:39.158 | +1.009 |- ! 5 | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:40.305 | '''1:39.040''' | +1.017 |- ! 6 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:39.155''' | 1:39.368 | +1.132 |- ! 7 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:40.153 | '''1:39.621''' | +1.598 |- ! 8 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:40.010''' | 1:40.380 | +1.987 |- ! 9 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:40.349''' | 1:40.391 | +2.326 |- ! 10 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | '''1:40.381''' | 1:40.413 | +2.358 |- ! 11 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | '''1:40.838''' | 1:41.081 | +2.815 |- ! 12 | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | '''1:41.355''' | 1:41.637 | +3.332 |- ! 13 | 25 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:42.561 | '''1:41.592''' | +3.569 |- ! 14 | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | '''1:41.977''' | 1:42.273 | +3.954 |- ! 15 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:42.623 | '''1:42.059''' | +4.036 |- ! 16 | 29 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:43.634 | '''1:42.912''' | +4.889 |- ! 17 | 23 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:43.387 | '''1:43.102''' | +5.079 |- ! 18 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:43.940 | '''1:43.542''' | +5.519 |- ! 19 | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:44.386 | '''1:44.074''' | +6.051 |- ! 20 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:46.869 | 1:46.097 | +8.074 |- ! 21 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:46.654''' | 1:47.166 | +8.631 |- ! 22 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:50.097 | '''1:48.267''' | +10.244 |- ! 23 | 16 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:48.824 | '''1:48.289''' | +10.266 |- ! 24 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | '''16:42.640''' | Без време | +15:04.617 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 53 | 1:36:52.930 | 1 | 10 |- ! 2 | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 53 | +19.337 | 3 | 6 |- ! 3 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 53 | +1:23.804 | 9 | 4 |- ! 4 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 53 | +1:42.136 | 7 | 3 |- ! 5 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 52 | +1 Об. | 11 | 2 |- ! 6 | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 52 | +1 Об. | 12 | 1 |- ! 7 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 52 | +1 Об. | 23 | |- ! 8 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +1 Об. | 8 | |- ! 9 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 51 | +2 Об. | 17 | |- ! 10 | 29 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 51 | +2 Об. | 15 | |- ! 11 | 23 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 51 | +2 Об. | 16 | |- ! 12 | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 51 | +2 Об. | 18 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 40 | Завъртане | 4 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 39 | Завъртане | 6 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 32 | Завъртане | 20 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 24 | Двигател | 2 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 23 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 16 | Електроника | 5 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 15 | Завъртане | 10 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 12 | Завъртане | 13 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 6 | Междинен вал | 22 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 1 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 0 | Завъртане | 14 | |- ! Отк | 25 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 0 | Катастрофа | | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 102 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 59 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 49 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | align="right"| 45 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 42 |- | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 31 |- | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 17 |- | 8 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | align="right"| 15 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 137 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 102 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 73 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | align="right"| 21 |- | 6 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | align="right"| 18 |- | 7 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд (компания)|Форд]] | align="right"| 18 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Ямаха]] | align="right"| 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1995/129/ | accessdate = 29 февруари 2012 | архив_дата = 2010-01-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100102053049/http://www.formula1.com/results/season/1995/129/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Пасифика|1995 Пасифика]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|Сезон 1995]]''' |Следващо състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Австралия|1995 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1994 Голяма награда на Япония|1994]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следваща година:<br /> [[1996 Голяма награда на Япония|1996]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:1995 година в Азия]] 2w3sbvvhrg2v3xy80k10hfyt6hbkq26 0 272116 12419343 11989481 2024-11-22T00:54:41Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419343 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта =Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 9 март 1997 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,303 | дължина състезание = 308,792 | текуща година = 1997 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:30:28.718 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:29.396 | първа позиция пилот= [[Жак Вилньов]] | нбо време = 1:30.585 (36) | нбо пилот = [[Хайнц-Харалд Френтцен]] }} '''1997 Голяма награда на Австралия''' е 13-о за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|сезон 1997]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 март]] [[1997]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Преди кръга == Нови три отбора везха участие във Формула 1. Отбора на [[Лола МастърКард]] дебютира за това състезание с пилотите Винченцо Соспири и Рикардо Росет които не успяха да се класират за това състезание. Ален Прост закупи тима на [[Лижие]] които в последно време обявиха че ще напуснат Формула 1. Но благодарение на четирикратния световен шампион той преименува на [[Прост Гран При]]. Още един бивш световен шампион Джеки Стюърт който заедно със сина си Пол създадоха [[Стюарт Гран При]] през 1996 и са сигурни че отбора ще бъде във Формула 1 през 1997. Пилоти на този отбор са напусналия от Джордан бразилец [[Рубенс Барикело]] и датския пилот [[Ян Магнусен]]. Британската телевизия ITV прави своя дебют във Формула 1 измествайки BBC(Британската телевизионна корпорацция) след 18 години до 2008. Коментатори са бившия пилот от Формула 1 [[Мартин Брандъл]] и легендарния коментатор на Формула 1 Мъри Уолкър. Преди началото на старта, Михаел Шумахер е критизиран за изказването на трасето като „не е особено специално“, докато местните отговориха като го наричаха „надплатената прима дона“. Също така имаше протести преди уикенда, като протестирващите заляха дизел на пистата седмица преди състезанието. Този удар означава че нямаше течаща държавна служба. Джеф Кенеди, Премиера на щата Виктория етикира ги като „проклето склонни“ и че „това ще навреди на общността.“ == Квалификация и Състезание == Канадецът [[Жак Вилньов]] взе своята четвърта пол-позиция в кариерата поставяйки време от 1:29.369, докато съотборника му [[Хайнц-Харалд Френтцен]] е на секунда от това време. След това [[Михаел Шумахер]] и [[Дейвид Култард]] са на две секунди от канадеца. Квалификация е спряна с две минути до края, заради инцидент между [[Герхард Бергер]] и [[Никола Ларини]]. Това означава че пилотите които имат лоши времена по време на квалификацията имат право на спринтова обиколка преди края на сесията. [[Деймън Хил]] се бореше да даде време под 107% време, след като горивна теч му попречи да даде по-добро време. Двете коли на Лола бяха под това време и то с 10 секунди от времето на Вилньов в своето единствено участие във Формула 1, след като отбора напусна заради липса на финансиране. [[Педро Диниз]] също е под 107% бариера, но е допуснат за участие след като по време на петъчната загрявачна сесия даде време в предела на 107% бариера. Преди началото на старта Деймън Хил който стартираше 20-и спря колата по време на загрявачната обиколка с проблеми в газта на неговия Ероуз A18. Драмата обаче не е завършила. С официалния старт на състезанието Дейвид Култард направи страхотен старт с Френтцен повеждайки към първия завой. [[Еди Ървайн]] недооцени спирането към завоя като потърпевши са пол-ситера Вилньов и [[Джони Хърбърт]] със Заубер(стартирайки 7-и зад Хакинен). Хърбърт каза че е видял завоя пред очите му и че Жак имаше проблеми, но когато видя червения нос това е Ферари-то на Ървайн. Северно-ирландецът също напусна състезанието с проблеми с гумата и окачването. Френтцен е лидер пред Култард, Шумахер, Хакинен, Алези, Бергер и Панис. Състезанието за по-малкия брат на Михаел, Ралф приключи с проблем на скоростната кутия на неговия Джордан. [[Йос Верстапен]] с [[Тирел]] направи страхотно излитане при опита си да изпревари [[Минарди]]-то на Укио Катаяма. Краят на Джордан е факт с отпадането и на [[Джанкарло Фисикела]] при докато се бори с Барикело със Стюарт. Френтцен е първия пилот за спиране за гуми и гориво, давайки първата позиция на Култард. С напредването на състезанието обиколка след обиколка Шумахер все повече се приближава до [[Макларън]]-а. Михаел спря първи в бокса, следвайки го Култард малко по-късно. Механиците на [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]] чакаха Алези за своя пит-стоп, само да разберат че той отпадна от състезанието с липса на гориво, въпреки че от отбора го инструктираха да влезе 5 обиколки преди неговото отпадане. Хайнц-Харалд се върна на първа позиция с най-бърза обиколка с време 1:30.585 преди да спре за втори път. Вторият пит-стоп се оказа катастрофален с проблеми със задна лява гума. Това прати германеца зад дуото Култард-Шумахер. Михаел изненадващо обаче спря в бокса със само 8 обиколки до финала, пращайки Френтцен на втора позиция. Култард изглеждаше сигурен победител но втората позиция на Френтцен не бе, след като Уилямс-а загуби сцепление и се завъртя към зоната за сигурност, а оставаше само 3 обиколки. Това върна Шумахер обратно на втора позиция с втория Макларън на [[Мика Хакинен]] 3-ти. Позициите останаха непроменени до финала където Култард постигна първа победа за сезона както и втора негова и първа за Макларън след победата на [[Аертон Сена]] четири години по-рано. Другите пилоти завършили в точките са Бергер, Панис и Ларини. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | 1:30:28.718 | 4 | '''10''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +20.046 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 9 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +22.177 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 58 | +22.841 | 10 | '''3''' |- ! 5 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Оливие Панис]]''' | '''[[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]]''' | 58 | +1:00.308 | 9 | '''2''' |- ! 6 | 17 | {{флагче|Италия}} '''[[Никола Ларини]]''' | '''[[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]]''' | 58 | +1:36.040 | 13 | '''1''' |- ! 7 | 15 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 56 | +2 Об. | 16 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френтцен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 55 | Спирачки | 2 | |- ! 9 | 14 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 55 | +3 Об. | 17 | |- ! 10 | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 54 | +4 Об. | 22 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 49 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 42 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 36 | Окачване | 19 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 34 | Гориво | 8 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 32 | Електро | 15 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 14 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 2 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1 | Ск.кутия | 12 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 0 | Инцидент | 1 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Инцидент | 5 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 0 | Инцидент | 7 | |- ! Отк | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 0 | Газ | 20 | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Италия}} [[Винченцо Соспири]] | [[Лола МастърКард|Лола]]-[[Форд (компания)|Форд]] | - | Не се квалифицира | 23 | |- ! НКв | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Росет]] | [[Лола МастърКард|Лола]]-[[Форд (компания)|Форд]] | - | Не се квалифицира | 24 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 10 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{flagicon|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 3 |- | 5 | {{flagicon|Франция}} [[Оливие Панис]] | align="right"| 2 |- | 6 | {{flagicon|Италия}} [[Никола Ларини]] | align="right"| 1 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 14 |- | 2 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{flagicon|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | align="right"| 3 |- | 4 | {{flagicon|Франция}} [[Прост]]-[[Муген-Хонда]] | align="right"| 2 |- | 5 | {{flagicon|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Петронас]] | align="right"| 1 |} {{col-end}} == Бележки == * '''Нови отбори''': [[Стюарт Гран При]], [[Прост Гран При]] и [[Лола МастърКард]] * '''Първо участие''': Шинджи Накано, Винченцо Соспири, Ярно Трули и Ралф Шумахер * Забележка при квалификацията Отбора на Лола МастърКард не се класира за състезанието тъй като времената на Винченцо Соспири и Рикардо Росет са били под 107% квалификационно време. Педро Диниз също е под 107% време, но той се класира за състезанието тъй като времето в тренировката е над 107% нещо което пилотите на Лола не успяха да го направят. Това е последното състезание за Лола. == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1997/147/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029035950/http://www.formula1.com/results/season/1997/147/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1996 Голяма награда на Япония|1996 Япония]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|Сезон 1997]]''' |Следващо състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Бразилия|1997 Бразилия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1996 Голяма награда на Австралия|1996]] | style="padding:0 1em;" |'''Голяма награда на Австралия''' |Следваща година:<br /> [[1998 Голяма награда на Австралия|1998]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:1997 година в Австралия]] hcgb5blchh199ns7zb7cvppxz58tgrx 0 272408 12419344 12001165 2024-11-22T00:54:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419344 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бразилия]] | знаме = Flag of Brazil.svg | писта = [[Интерлагос|Хосе Карлос Паче]] | карта = Circuit Interlagos.svg | дата = 30 март 1997 | обиколки = 72 | дължина писта = 4.292 | дължина състезание = 309.024 | текуща година = 1997 | време = Променливо, сухо | победа време = 1:36:06.990 | победител = [[Жак Вилньов]] | първа позиция време= 1:16.004 | първа позиция пилот= Жак Вилньов | нбо време = 1:18.397 (28) | нбо пилот = Жак Вилньов }} '''1997 Голяма награда на Бразилия''' е 25-о за [[Голяма награда на Бразилия|Голямата награда на Бразилия]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|сезон 1997]] във [[Формула 1]], провежда се на [[30 март]] [[1997]] година на пистата [[Интерлагос]] в [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]. == Репортаж == Между Австралийската и Бразилската Гп, МастърКард се отказа да бъде спонсор на Лола. Това означава че без спонсори колите са докарани до Бразилия, където останаха в гаражите след като нямаше достатъчно пари за тима. [[Жак Вилньов]] взе третата си последователна и шеста в неговата кариера, пол-позиция с време 1:16.004 с половин секунда бърз от втория [[Михаел Шумахер]] с [[Скудерия Ферари|Ферари]]. [[Герхард Бергер]] и [[Мика Хакинен]] са на втора редица, а на трета са [[Оливие Панис]] и [[Жан Алези]]. Първият старт започна с болида на [[Стюарт Гран При|Стюарт]] управляван от [[Рубенс Барикело]], не помръдвайки от позицията си. Михаел Шумахер влезе на първия завой първи докато Вилньов трябваше да използва тревната настилка, след като изпусна завоя. Съотборникът му [[Хайнц-Харалд Френтцен]] също последва опита на канадеца, докато [[Джанкарло Фисикела]] се завъртя след удар с [[Ероуз]]-а на [[Деймън Хил]]. Състезанието е спряно, след като маршалите не могат да избутат затъналия болид на Барикело. Състезанието е рестартирано без промяна на обиколките с 21 пилоти застанали за старта, след като Магнусен не взе участие след като резервната кола е взета за Барикело. Този път Вилньов е внимателен, макар отново да загуби първата позиция от Шумахер. В края на първата обиколка той изпревари германеца за да пое водачеството, като го пази до края на състезанието. Бергер също изпревари Ферари-то на Шумахер няколко обиколки по-късно за втора позиция. [[Педро Диниз]], който вървеше 15-и през 15- обиколка отпадна от състезанието с проблем в окачването. Обиколка по-късно със същите проблеми отпадна и Барикело. Тримата водачи на състезанието спряха за първи път при своите механици, като Вилньов запазва първата позиция и по-късно постига най-бърза обиколка в 28-ата обиколка с време 1:18.397. Оливие Панис също спря в бокса като запазва 5-а позиция. Малко по-проблематичен пит-стоп имаше Еди Ървайн с дискомфорт. Вилньов направи второто си спиране в 45-а обиколка, губейки позицията си от Бергер преди той също да спре, връщайки канадеца отбрано на лидерството. [[Ралф Шумахер]] не стигна достатъчно близо в боксовете с електрически проблеми по неговия [[Джордан Гран При|Джордан]]. Панис успя да мине на 3-та позиция, докато Шумахер дори се свлече до 5-а позиция зад Хакинен. Междувременно Бергер се доближаваше към Вилньов, а Панис със своя Прост се доближава и до двамата. Състезанието за Хил приключи с изгорял двигател на Ямаха, въпреки че по-късно е класиран на 17-а позиция. Вилньов успя да се опази от атаките на Бергер и стана победител на ГП на Бразилия, с Бергер и Панис втори и трети. == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Време !! Разлика |- ! 1 | 3 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:16.004 | |- ! 2 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:16.594 | +0.590 |- ! 3 | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:16.644 | +0.640 |- ! 4 | 9 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:16.692 | +0.688 |- ! 5 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 1:16.756 | +0.752 |- ! 6 | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:16.757 | +0.753 |- ! 7 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:16.912 | +0.908 |- ! 8 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:16.971 | +0.967 |- ! 9 | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 1:17.090 | +1.086 |- ! 10 | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:17.175 | +1.171 |- ! 11 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:17.259 | +1.255 |- ! 12 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:17.262 | +1.258 |- ! 13 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 1:17.409 | +1.405 |- ! 14 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:17.527 | +1.523 |- ! 15 | 15 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 1:17.999 | +1.995 |- ! 16 | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 1:18.095 | +2.091 |- ! 17 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:18.336 | +2.332 |- ! 18 | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:18.557 | +2.553 |- ! 19 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 1:18.644 | +2.640 |- ! 20 | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:18.773 | +2.769 |- ! 21 | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:18.885 | +2.881 |- ! 22 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:19.274 | +3.270 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 3 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 72 | 1:36:06.990 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 72 | +4.190 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Оливие Панис]]''' | '''[[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]]''' | 72 | +15.870 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 9 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 72 | +33.033 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 72 | +33.731 | 2 | '''2''' |- ! 6 | 7 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 72 | +34.020 | 6 | '''1''' |- ! 7 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 72 | +50.912 | 13 | |- ! 8 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 72 | +1:00.639 | 7 | |- ! 9 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 72 | +1:15.402 | 8 | |- ! 10 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 71 | +1 Об. | 12 | |- ! 11 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 71 | +1 Об. | 19 | |- ! 12 | 14 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 71 | +1 Об. | 17 | |- ! 13 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 71 | +1 Об. | 22 | |- ! 14 | 15 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 71 | +1 Об. | 15 | |- ! 15 | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 70 | +2 Об. | 21 | |- ! 16 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 70 | +2 Об. | 14 | |- ! 17 | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 68 | Двигател | 9 | |- ! 18 | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 67 | +5 Об. | 18 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 52 | Електроника | 10 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 16 | Окачване | 11 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 15 | Окачване | 16 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 0 | Катастрофа | 20 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] |align="right"| 10 |- | 2 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] |align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] |align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] |align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] |align="right"| 7 |- | 6 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] |align="right"| 6 |- | 7 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] |align="right"| 1 |- | 8 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] |align="right"| 1 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 17 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] |align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-Рено |align="right"| 10 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] |align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] |align="right"| 6 |- | 6 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] |align="right"| 1 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1997/148/ | accessdate = 18 септември 2011 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029040131/http://www.formula1.com/results/season/1997/148/ }} == Бележки == * Състезанието е спряно още в първата обиколка след инцидент в първия завой. * Ян Магнусен не взе участие в ре-старта поради контузия. * Лола не взе участие в това състезание тъй като спонсора МастърКард напусна отбора поради финансови проблеми и Лола напусна Формула 1 завинаги. {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Австралия|1997 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|Сезон 1997]]''' |Следващо състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Аржентина|1997 Аржентина]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1996 Голяма награда на Бразилия|1996]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бразилия]]''' |Следваща година:<br /> [[1998 Голяма награда на Бразилия|1998]] |} [[Категория:Голяма награда на Бразилия]] [[Категория:1997 година в Бразилия]] dgafsxr8pf38gbc3ktcnjzt6cav9qm4 0 273383 12419664 12303606 2024-11-22T10:20:30Z Davidkenarovcska 254027 12419664 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Симеон Славчев | снимка = File:Simeon Slavchev 3.JPG | прякор = ''Мони'' | цяло име = Симеон Ненчев Славчев | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 185 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]] | номер на фланелката = 8 | договор до = | юношески години = 2000 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2010 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Септември (София)|Септември Сф]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия]]<br>{{Флагче|България}} [[Академия Литекс]] | години = 2010 – 2014<br>2011<br>2014 – 2015<br>2014 – 2018<br>2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2018 – 2019<br>2019 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024 – | отбори = {{Флагче|България}} [[Литекс (Ловеч)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон|Спортинг (Лисабон) Б]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон|Спортинг (Лисабон)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън]] *<br>{{Флагче|Кипър}} [[Аполон (Лимасол)]] *<br>{{Флагче|Полша}} [[Лехия Гданск|Лехия (Гданск)]] *<br>{{Флагче|Азербайджан}} [[ФК Карабах|Карабах]]<br>{{Флагче|България}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]]<br>{{Флагче|Полша}} [[КС Виешиста|Виешиста (Краков)]] <br>{{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]] | мачове = 52{{Br}}14{{Br}}3{{Br}}0{{Br}}1{{Br}}21{{Br}}50{{Br}}18{{Br}}15{{Br}}27{{Br}}12{{Br}}6 | голове = (15){{Br}}(0){{Br}}(0){{Br}}(0){{Br}}(0){{Br}}(1){{Br}}(1){{Br}}(2){{Br}}(1){{Br}}(1){{Br}}(0){{Br}}(6) | национален отбор години = 2009{{Br}}2011{{Br}}2012 – 2014{{Br}}2013 – 2019 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 3{{Br}}5{{Br}}5{{Br}}25 | национален отбор голове = (0){{Br}}(2){{Br}}(0){{Br}}(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 юли 2024 | посл_нац_отбор = 12 април 2018 | наем = да }} '''Симеон Ненчев Славчев''' е [[България|български]] [[футбол]]ист на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]]. Възпитаник на [[Академия Литекс]] и бивш състезател на [[Литекс (Ловеч)]]. Изявява се еднакво добре като офанзивен и дефанзивен полузащитник, силният му крак е десният. Футболист на [[Локомотив (София)]]. == Състезателна кариера == === Ранни години === Започва да тренира футбол през [[2000]] г. в школата на [[Септември (София)|Септември Сф.]], където изкарва седем години. Първият му треньор е [[Христо Денчев]]. През сезон 2006 – 07 става голмайстор на Септември и е избран за „Най-полезен играч“ в софийското първенство. Същата година се мести в [[ПФК Славия (София)|Славия]] с който още в следващия сезон и водени от треньора [[Щилиян Карастойков]] става Републикански шампион за деца родени 1993 г.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_121227531 Славия стана шампион на България при децата] (Топ спорт 10.07.2008)</ref> === Литекс (Ловеч) === [[Файл:Simeon Slavchev 1.JPG|мини|ляво|180px|С. Славчев получава златния си медал от [[Юлиян Манзаров (турнир)#Турнирът през 2009 - Етрополе и Правец|Турнира Манзаров 09]]]] През 2008 г. получава предложение от [[Петко Петков (футболен треньор)|Петко Петков]] да продължи развитието си в [[Академия Литекс]]. Той е и първият му треньор в Литекс с когото става носител на Купата на БФС при юноши, родени 1993 г., като във финалната среща играна на [[15 април]] [[2009]] в [[Пловдив]] „оранжевите“ побеждават връстниците си от [[Нафтекс]] с 2:1.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=74730 Литекс спечели Купата при родените 1993 година]</ref> Пак през същата година на VI издание на Международния юношески турнир [[Юлиян Манзаров (турнир)|„Юлиян Манзаров“]] състоял се в [[Правец]] Литекс със Симеон Славчев в състава си попадат в т.нар. „желязна група“ в които са още отборите на [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|Левски (София)]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] и [[Стяуа|Стяуа Букурещ]]. „Оранжевите“ завършват на първо място в групата си и се класират на финал. Там за трофея спорят с „гранда“ [[ФК Барселона|Барселона]] и след победа с 1:0 печелят турнира.<ref>[http://www.meridianmatch.bg/?catid=1&id=32019 Литекс ликува срещу Барса]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://wtv.bg/news/id_1481360981 Младите надежди на ловчанлии спечелиха турнира „Юлиян Манзаров“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Мони се състезава и за младшата възраст на Литекс родени 1992 г. на треньора [[Евгени Колев]] с който на [[28 юни]] [[2009]] и отново в Правец става Републикански шампион на България. На финала „оранжевите“ побеждават [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|Левски (София)]].<ref>[http://www.football24.bg/?gg=3&hh=4&ii=5&jj=1&ll=20786&mm=128&nn=0&oo=0&pp=0&cvet=black Литекс шампион при юношите-младша]</ref><ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1308132183 Литекс стана шампион при юношите младша]</ref> Неизменен титуляр е за своята възрастова формация с която участва в [[Елитна юношеска лига|Елитната юношеска лига]], състезава се и за [[ПФК Литекс (Ловеч) II|дублиращия отбор]] на Литекс. Старши треньорът на първия състав по това време [[Станимир Стоилов]] го вика на няколко пъти да тренира с мъжете, но Симеон Славчев така и не записва мач за първата формация на Литекс. Това става при [[Любослав Пенев]] който след кадрови проблеми с наказани и контузени футболисти е принуден да попълни групата от 18 състезатели с юноши от академията.<ref>[http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2701927 Литекс попълва състава с юноши]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Така на [[31 октомври]] [[2010]] Славчев записва първите си минути за първия отбор при домакинската победа над {{Славия-м}} с 2:0.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2701974 |заглавие=Литекс сам на върха след 2:0 над Славия |достъп_дата=2010-11-07 |архив_дата=2010-11-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101102055336/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2701974 }}</ref> Шампион на България с дублиращия отбор на Литекс за сезон [[Дублираща футболна група 2009/10|2009/10]].<ref>[http://www.bulgarian-football.com/bg/d.html Дублираща група 2009/10] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100315045229/http://www.bulgarian-football.com/bg/d.html |date=2010-03-15 }} bulgarian-football.com</ref> Шампион на България за юноши старша възраст в [[Елитна юношеска група до 19 години]] за сезон [[Академия Литекс в Елитна юношеска лига до 19 г. сезон 2010/11|2010/11]].<ref>[http://www.viasport.bg/news/7-football/2238--19-.html Литекс е шампион в Елитната до 19 г. ]</ref> От началото на сезон 2011/12 играе под наем във втородивизионния [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] за когото записва 13 срещи преди да получи контузия поради която пропуска остатъка от сезона. През лятото на 2012 г. ръководството на Литекс стартира нова политика на по-скромно харчене относно селекцията. След свиването на бюджета в клуба част от чужденците напускат, както и звездите [[Светослав Тодоров]] и [[Христо Янев]], а обратно в отбора са отзовани всички юноши пратени под наем в други отбори сред които и Славчев. Така универсалният полузащитник става част от най-младия отбор в историята със средна възраст 21 години и 8 месеца, ръководен от легендата на българския футбол [[Христо Стоичков]].<ref>[http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=527 Литекс представи най-младия тим в историята си] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121105134115/http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=527 |date=2012-11-05 }} pfclitex.com (04.08.2012)</ref> В халфовата линия на „оранжевите“ Славчев партнира на ветерана [[Небойша Йеленкович]] и бившия капитан на [[Младежки национален отбор по футбол на България|младежкия национален отбор]] [[Александър Цветков (футболист)|Александър Цветков]]. На [[4 ноември]] [[2012]] година в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] отбелязва първия си гол в [[А футболна група 2012/13|А група]] за победата с 4:1.<ref>[http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=542 Литекс се отпуши, гази Черно море с 4:1] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131203002538/http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=542 |date=2013-12-03 }} pfclitex (4 ноември 2012)</ref> Въпреки че играе предимно като опорен полузащитник, Мони Славчев има афинитет към атаката и редовно бележи голове от различни положения. В есенния дял на [[А футболна група 2013/14|сезон 2013/14]] и след изиграни 23 кръга отбелязва внушителните 11 гола, което го прави трети голмайстор на шампионата след [[Мартин Камбуров]] с 15 и съотборника му в Литекс [[Вилмар Джордан]] с 13 попадения.<ref>[http://bulgarian-football.com/a.html „A“ ФГ 2013/14] bulgarian-football.com</ref> На 19 декември 2013 г. е избран за „Най-прогресиращ футболист за 2013 година“.<ref>[http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=392737 Мони Славчев е Най-прогресиращ футболист] Гонг (19 декември 2013)</ref> В началото на 2014 г. печели всички клубни награди за изминалата година, сред които „Футболист N:1 на Литекс за 2013 г.“, „Спортист на годината на град Ловеч“ и „Любимец на феновете“.<ref>[http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=624 Симеон Славчев с хеттрик от трофеи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140219005340/http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=624 |date=2014-02-19 }}pfclitex (10 януари 2014)</ref> === Спортинг Лисабон === На 19 май 2014 г. подписва договор за 5 години с португалския [[Спортинг Лисабон]]. Финансовите параметри по сделката остават необявени по настояване на новия му клуб. Литекс се задължава да застрахова футболиста на стойност 3 100 000 евро, като освен това си запазват и 15% от правата на играча при следващ негов трансфер. В договора е предвидена и клауза, която предвижда организирането на приятелски мач между Спортинг и Литекс през следващата година на [[Жозе Алваладе (стадион)|Ещадио Жозе Алваладе]].<ref>[http://pfclitex.com/llfc/?p=2166 Официално: Литекс продаде Симеон Славчев в Спортинг Лисабон и си уреди контрола с португалския гранд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140702043224/http://pfclitex.com/llfc/?p=2166 |date=2014-07-02 }} pfclitex (19.05.2014)</ref> Официалния сайт на Спортинг Лисабон съобщава, че клаузата за разтрогване на контракта на бившия играч на Литекс с клуба от Лисабон е на стойност 45 милиона евро.<ref>[http://www.sporting.pt/Noticias/Futebol/Fut_Prof/notfutprof_slavchev_190514_128302.asp Simeon Slavchev] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140521031306/http://www.sporting.pt/Noticias/Futebol/Fut_Prof/notfutprof_slavchev_190514_128302.asp |date=2014-05-21 }} sporting.pt (19-05-2014)</ref> === ФК Карабах === На [[5 юли]] [[2018]] година подписва тригодишен договор с [[азербайджан]]ския [[ФК Карабах]].<ref>{{cite web|title=Slavçev rəsmən „Qarabağ“ımızda!|url=http://qarabagh.com/index.php?name=newsread&type=3&news_id=11275&lang=1|work=qarabagh.com|publisher=Qarabağ FK|accessdate=5 юли 2018|lang=az|date=5 юли 2018}}</ref> === Национален отбор === [[Файл:Simeon Slavchev 3.JPG|мини|100px|Славчев с националния екип.]] През [[септември]] [[2009]] година с юношеския Национален отбор на България до 17 г. воден от треньора [[Атанас Желев]] взима участие на XXIV международен турнир по футбол „Сиренка“ в [[Полша]]. На него младите футболисти с Мони в състава си печелят трето място след победи над {{ИмеНОФ|Румъния}} и {{ИмеНОФ|Полша}} и загуба след изпълнение на дузпи от {{ИмеНОФ|Украйна}}.<ref>[http://www.bulgarian-football.com/bg/no.html XXIV международен турнир по футбол „Сиренка“]</ref> През 2012 г. получава първата си повиквателна за [[Младежки национален отбор по футбол на България|младежкия национален отбор]] от старши треньора [[Михаил Мадански]]. Дебютът му за първия състав на България е на 15 октомври 2013 година в световната квалификация срещу отбора на {{имеНОФ|Чехия}}. В този мач старши треньора [[Любослав Пенев]] го пуска като смяна на мястото на [[Венцислав Христов]].<ref>[http://int.soccerway.com/players/ventsislav-hristov/139400/ Bulgaria vs. Czech Republic 0 – 1 WC Qualification] soccerway</ref> == Успехи == ; [[ПФК Славия (София)|Славия]] * Шампион на България при деца родени 1993 г. – 2008 ; [[Академия Литекс]] * Международен юношески турнир [[Юлиян Манзаров (турнир)|„Юлиян Манзаров“]] – 2009 * Шампион на България при юноши младша възраст родени 1992 г. – 2009 * Шампион на България в [[Дублираща футболна група]] – [[Дублираща футболна група 2009/10|2009/10]] * [[Елитна юношеска група до 19 години|Шампион на България при юноши старша възраст]] до 19 г. – [[Академия Литекс в Елитна юношеска лига до 19 г. сезон 2010/11|2010/11]] ; Отличия * Най-прогресиращ футболист за 2013 г. == Вижте също == * [[Български футболисти в чужбина]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Category:Simeon Slavchev}} * [http://int.soccerway.com/players/simeon-slavchev/163091/ Профил на Славчев в сайта soccerway] * [http://www.transfermarkt.co.uk/en/simeon-slavchev/profil/spieler_169006.html Профил на Славчев в сайта transfermarkt] * [http://www.uefa.com/under21/season=2015/teams/player=250012779/index.html Профил на Славчев в сайта на УЕФА] * [http://www.footballdatabase.eu/football.joueurs.simeon.slavchev.121331.en.html Профил на Славчев в сайта footballdatabase] * [http://www.fifa.com/worldfootball/statisticsandrecords/players/player=367412/index.html Профил на Славчев в сайта на ФИФА] {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Славчев, Симеон}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Чавдар (Етрополе)]] [[Категория:Футболисти на Спортинг Лисабон]] [[Категория:Футболисти на Болтън Уондърърс]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] [[Категория:Български футболисти в Полша]] [[Категория:Български футболисти в Азербайджан]] tcpd4hgo581h13vhe3buxqdbg1mm4ee 0 273494 12419296 12153531 2024-11-22T00:37:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419296 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | | име = Гран При на [[Австрия]] | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1977-1987.svg | дата = 14 август 1977 | обиколки = 54 | дължина писта = 5,942 | дължина състезание = 320,868 | текуща година = 1977 | време = Мокро | победа време = 1:37:16.49 | победител = [[Алън Джоунс]] | първа позиция време= 1:39.32 | първа позиция пилот= [[Ники Лауда]] | нбо време = 1:40.96 (52) | нбо пилот = [[Джон Уотсън]] }} '''1977 Голяма награда на Австрия''' е 9-о за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|сезон 1977]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 август]] [[1977]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. == История на кръга == Спонсорски проблеми принуди Франко Амброзио да се оттегли от отбора на [[Шадоу]] заедно с протежето му [[Рикардо Патрезе]]. Вместо това отборът повика [[Артуро Мерцарио]] като съотборник на [[Алън Джоунс]]. [[АТС (Формула 1)|АТС]] са отново с двама пилоти като този път Ханс Биндер е нает да кара за тима редом до [[Жан-Пиер Жарие]], докато [[Хескет]] назначи [[Иън Ашли]], за да партнира на [[Рупърт Кийгън]] и [[Хектор Ребак]]. Единствено отборите на [[БРМ]] и [[РАМ Рейсинг]] пропускат това състезание. === Квалификация === [[Ники Лауда]] постига пол-позиция с десета по-бърз от [[Джеймс Хънт]], а въпреки проблемите на Лотус на трасето Йостерайхринг, [[Марио Андрети]] записа трето време. [[Ханс-Йоахим Щук]] за първи път побеждава съотборника си [[Джон Уотсън]] (оставайки едва 12-и) в квалификацията, класирайки се четвърти. [[Карлос Ройтеман]], [[Жак-Анри Лафит]], [[Патрик Тамбей]], [[Джоди Шектър]], [[Йохен Мас]] и [[Патрик Депайе]] са останалите пилоти, които постигат времена в топ 10. За първи път в своята кариера след [[1977 Голяма награда на Испания|ГП на Испания 1977]] [[Емилио де Вильота]] се класира за Гран При за разлика от [[Брайън Хентън]], Ашли, Ребак и [[Алекс Рибейро]]. === Състезание === Почти голяма част от пилотите започват състезанието с гуми за мокър асфалт след пресипалия се дъжд в неделя сутринта. Лауда успя да се защити от успешния старт на Хънт, преди Андрети да изпревари и двамата пилоти в първия завой, след което отвори преднина пред останалите. Зад тях Клей Регацони и Виторио Брамбила излязоха от трасето като последния успя да се върне на трасето с две обиколки закъснение. След края на втората обиколка Хънт изпревари Лауда, следван от Шектър и Нилсон, който изпревари както [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-а така и [[Макларън]]-а за две обиколки. Мерцарио също мина пред трудното за управление Ферари за шеста позиция, но трасето изсъхва. [[Иън Шектър]] се завърта след като премина през мокра част от трасето, но той избегна удар с приидващите пилоти, докато Лафит влезе в бокса с проблеми по управлението на неговото [[Лижие]]. В 10-а обиколка спря в бокса за смяна на мокри със сухи гуми, връщайки се на 13-а позиция пред Кийгън. Ферари-тата на Лауда и Ройтеман продължават да вървят назад в колоната, докато [[Алън Джоунс]] взе петата позиция от Мерцарио, след като италианеца също спря в бокса в 11-а обиколка. Обиколка по-късно Андрети отпадна след като двигателя му го предаде, давайки лидерството на Хънт, който е преследван от Шектър, Джоунс и Щук. Съотборникът на Джеймс, Мас спря в бокса със съмнение за проблем в двигателя. Германецът се върна на 14-а позиция, докато Лауда изпревари Инсайн-а на Тамбей. В 16-а обиколка Джоунс взе второто място от Шектър, след като се справи с [[Брабам]]-а на Щук. Нилсон продължи с прогреса си, стигайки до третата позиция в 33-та обиколка, преди двигателя му да гръмне пет обиколки по-късно. Хънт увеличи преднината си на 22 секунди пред Джоунс, Лауда, Шектър, Щук и [[Рони Петерсон]], докато останалите са затворени с една обиколка. Тамбей е на седмата позиция преди двигателя му да се повреди в 42-рата обиколка, но голямата драма дойде две обиколки по-късно, когато Хънт спря болида си извън трасето с два повредени цилиндъра. Така Джоунс поведе в състезанието пред Лауда и Щук, докато Шектър също напусна надпреварата излизайки от трасето, две обиколки след отпадането на Хънт. Джоунс пресече финалната линия на 20 секунди пред Лауда, за да донесе за отбора на Шадоу първата победа и първа за австралиеца. Това се оказа много важна за тях след трагичните сцени в Киалами в началото на сезона, които отнеха живота на [[Том Прайс]], както и с финансовите проблеми вътре в тима. Лауда остана втори, но с отпаданията на Шектър и Андрети австриеца увеличи преднината си в класирането при пилотите, а Щук успя да удържи третата позиция от Ройтеман за своя втори последователен подиум. Петерсон завърши пети, след като съотборника му в Тирел, Депайе се свлече назад в колоната заради спукана гума. Извън точките са Кийгън, който загуби позиция от Мас след отпадането на Шектър, а Уотсън изпревари [[Патрик Нев]] за осма позиция. Самият белгиец е критикуван от отбора на Волф, макар повечето да смятат че вината е изцяло на Шектър. [[Брет Лънгър]], Емерсон Фитипалди, Биндер, Депайе, Жарие, Брамбила и [[Верн Шупан]] са останалите финиширали състезанието. Последен е класиран де Вильота, въпреки че испанеца катастрофира няколко обиколки до финала. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 17 | {{флагче|Австралия}} '''[[Алън Джоунс]]''' | '''[[Шадоу]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 54 | 1:37:16.49 | 14 | '''9''' |- ! 2 | 11 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | +20.13 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Германия}} '''[[Ханс-Йоахим Щук]]''' | '''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео]]''' | 54 | +34.5 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 12 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | +34.75 | 5 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Швеция}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 54 | +72.09 | 15 | '''2''' |- ! 6 | 2 | {{флагче|Германия}} '''[[Йохен Мас]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 53 | +1 Об. | 9 | '''1''' |- ! 7 | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Рупърт Кийгън]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 53 | +1 Об. | 20 | |- ! 8 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | 53 | +1 Об. | 12 | |- ! 9 | 27 | {{флагче|Белгия}} [[Патрик Нев]] | [[Марч]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 53 | +1 Об. | 22 | |- ! 10 | 30 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Макларън]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 53 | +1 Об. | 17 | |- ! 11 | 28 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 53 | +1 Об. | 23 | |- ! 12 | 33 | {{флагче|Австрия}} [[Ханс Биндер]] | [[АТС (Формула 1)|Пенске]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 53 | +1 Об. | 19 | |- ! 13 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 53 | +1 Об. | 10 | |- ! 14 | 34 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[АТС (Формула 1)|Пенске]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +2 Об. | 18 | |- ! 15 | 19 | {{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] | [[Съртис]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +2 Об. | 13 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Австралия}} [[Верн Шупан]] | [[Съртис]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +2 Об. | 25 | |- ! 17 | 36 | {{флагче|Испания|1977}} [[Емилио де Вильота]] | [[Макларън]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 50 | Катастрофа | 26 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 45 | Завъртане | 8 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Макларън]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 43 | Двигател | 2 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Инсайн]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 41 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Швеция}} [[Гунар Нилсон]] | [[Лотус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 38 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Шадоу]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 29 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак-Анри Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 21 | Горивна попма | 6 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 11 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Иън Шектър]] | [[Марч]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 2 | Инцидент | 24 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Инсайн]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 0 | Инцидент | 11 | |- ! НКв | 38 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Марч]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 39 | {{флагче|Великобритания}} [[Иън Ашли]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 25 | {{флагче|Мексико}} [[Ектор Ребаке]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Алекс Рибейро]] | [[Марч]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 54 |- | 2 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 38 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 34 |- | 4 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | align="right"| 32 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 22 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 73 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 47 |- | 3 | {{флагче|Канада}} [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 38 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 35 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | align="right"| 27 |} {{col-end}} * <small>'''Бележка''': И в двете класирания са показани само първите пет отбора.</small> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1977/436/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2014-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140210032551/http://www.formula1.com/results/season/1977/436/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2016/01/gp-77-round-12-xv-grobl-mobel-groer.html | accessdate = 20 април 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1977 Голяма награда на Германия|1977 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|Сезон 1977]]''' |Следващо състезание:<br />[[1977 Голяма награда на Нидерландия|1977 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1976 Голяма награда на Австрия|1976]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1978 Голяма награда на Австрия|1978]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1977 година в Австрия]] pxb1gzhtvwkmdbthkn1bmboxa84xnnl 0 273639 12419300 12153532 2024-11-22T00:38:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419300 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_1976.jpg | дата = 10 септември 1978 | обиколки = 43 | дължина писта = 5.793 | дължина състезание = 231.72 | текуща година = 1978 | време = Сухо | победа време = 1:07:04.54 | победител = [[Ники Лауда]] | първа позиция време= 1:37.520 | първа позиция пилот= [[Марио Андрети]] | нбо време = 1:38.23 (33) | нбо пилот = Марио Андрети }} '''1978 Голяма награда на Италия''' е 29-о за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 14-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1978)|сезон 1978]] във [[Формула 1]], провежда се на [[10 септември]] [[1978]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. == Хаос и смъртта на Рони Петерсон == [[Марио Андрети]] започва състезанието от първа позиция. До него е [[Жил Вилньов]] който е втори. [[Жан-Пиер Жабуй]] е трети, Лауда 4-ти Петерсон пети и [[Алън Джоунс]] 6-и със своя [[Уилямс]]. В началото на старта [[Джеймс Хънт]] се удря с [[Рони Петерсон]]. Шведа се удря в преградата и с 200 км/ч и болида му е в пламъци. Това педизвиква още 10 пилота в катастрофата като причинителя на това е [[Рикардо Патрезе]] от [[Ероуз]] който беше в първата група от 9 болида. Заедно с Патрезе в челото бяха Вилньов, Лауда, Андрети, Лафит, Жабуй, Шектър, Уотсън и Джоунс. Другите нямат такъв късмет с изключение на [[Емерсон Фитипалди]] и [[Нелсън Пикет]]. Междувременно [[Ханс-Йоахим Щук]] е в шок от този инцидент и пада отвъд преградата. Хънт, Регацони и Депайер бягат към горящата кола на Петерсон който се измъква от пламъците като филмова завезда. Той е един от талантливите пилоти харесвани от феновете, но за [[Стърлинг Мос]] той никога няма да бъде световен шампион. Настъпва блъсканици на фотограви, журналисти, механици и други за да видят отблизо. Полицията се опитва да отблъсне размириците след този инцидент. [[Виторио Брамбила]] беше ударен от летяща гума и е в бесъзнание с много контузии. Шведа Петерсон е носен на носилка към хеликоптера и откаран в болницата в [[Милано]]. След катастрофата от пистата се създава голяма колона. Публиката е тъжна от случилото се. Те със сигурност за взели билети за състезанието. [[Клей Регацони]] се разправя с медицинския лекар сър Сит Уоткинс да си върши неговата работа. Официалните лица както и [[Бърни Екълстоун]] също са на пистата за да обяснят как се е случило. След това състезанието е рестартирано след три часа. Вилньов изпреварва Андрети на старта, но след пет обиколки той си връща водачеството. Те завършват 1-ви и 2-ри, но след състезанието са наказани с минута изоставане заради бърз старт. Това означава че [[Ники Лауда]] печели състезанието, [[Джон Уотсън]] е втори и [[Карлос Ройтеман]] от [[Скудерия Ферари|Ферари]] завършва трети. След това състезание Рони Петерсон губи живота на болницата в Милано в понеделник поради дебел емболизъм и няколко фрактури. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 |1 |{{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' |'''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео]]''' |40 |1:07:04.54 |4 |'''9''' |- ! 2 |2 |{{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' |'''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео]]''' |40 |+1.48 |7 |'''6''' |- ! 3 |11 |{{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' |'''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' |40 |+20.47 |11 |'''4''' |- ! 4 |26 |{{флагче|Франция}} '''[[Жак-Анри Лафит]]''' |'''[[Лижие]]-[[Матра]]''' |40 |+37.53 |8 |'''3''' |- ! 5 |8 |{{флагче|Франция}} '''[[Патрик Тамбе]]''' |'''[[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]]''' |40 |+40.39 |19 |'''2''' |- ! 6 |5 |{{флагче|САЩ}} '''[[Марио Андрети]]''' |'''[[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]]''' |40 |+46.33 |1 |'''1''' |- ! 7 |12 |{{флагче|Канада}} [[Жил Вилньов]] |[[Скудерия Ферари|Ферари]] |40 |+48.48 |2 | |- ! 8 |14 |{{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] |[[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Косуърт|Форд]] |40 |+55.24 |13 | |- ! 9 |29 |{{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] |[[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] |40 |+1:06.83 |24 | |- ! 10 |22 |{{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] |[[Инсайн]]-[[Косуърт|Форд]] |40 |+1:09.11 |18 | |- ! 11 |4 |{{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] |[[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] |40 |+1:16.57 |16 | |- ! 12 |20 |{{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] |[[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Косуърт|Форд]] |39 |+1 Об. |9 | |- ! 13 |27 |{{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] |[[Уилямс]]-[[Косуърт|Форд]] |39 |+1 Об. |6 | |- ! 14 |33 |{{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] |[[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] |39 |+1 Об. |20 | |- ! НКл |17 |{{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] |[[Шадоу]]-[[Косуърт|Форд]] |33 |+7 Об. |15 | |- ! Отп |35 |{{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] |[[Ероуз]]-[[Косуърт|Форд]] |28 |Двигател |12 | |- ! Отп |7 |{{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] |[[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] |19 |Разпределител |10 | |- ! Отп |37 |{{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] |[[Мерцарио]]-[[Косуърт|Форд]] |14 |Двигател |22 | |- ! Отп |15 |{{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жабуй]] |[[Рено Ф1|Рено]] |6 |Двигател |3 | |- bgcolor=red ! Отп |6 |{{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] |[[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] |0 |'''Фатален инцидент''' |5 | |- ! Отп |3 |{{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] |[[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] |0 |Катастрофа |14 | |- ! Отп |16 |{{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] |[[Шадоу]]-[[Косуърт|Форд]] |0 |Катастрофа |17 | |- ! Отп |30 |{{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] |[[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] |0 |Катастрофа |21 | |- ! Отп |19 |{{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] |[[Съртис]]-[[Косуърт|Форд]] |0 |Катастрофа |23 | |- ! НКв |25 |{{флагче|Мексико}} [[Ектор Ребаке]] |[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв |10 |{{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] |[[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв |9 |{{флагче|Нидерландия}} [[Михаел Блеекемолен]] |[[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв |18 |{{флагче|Италия}} [[Жимакс]] |[[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ |23 |{{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] |[[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ |32 |{{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] |[[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ |36 |{{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] |[[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ |38 |{{флагче|Италия}} [[Алберто Коломбо]] |[[Мерцарио]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Бележки == * Пилоти които не взеха участие са: Алберто Комолбо, [[Харалд Ертъл]], Михаел Блекемонен, [[Ролф Щомелен]], [[Жимакс]], [[Кеке Розберг]] и [[Ектор Ребаке]]. * Харалд Ертъл не се преквалифицира с Инсайн, но замести контузения от АТС [[Йохен Мас]] в събота. * Състезанието е съкращено от 52 обиколки на 40 поради часовото време. * Катастрофата на Петерсон гарантира титлата на Андрети две състезания преди края. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | align="right"| 64 |- | 2 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 51 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 44 |- | 4 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 35 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 32 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 86 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | align="right"| 53 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 40 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 36 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 19 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1978/422/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2014-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140903035233/http://www.formula1.com/results/season/1978/422/ }} == Видеоархиви == * [http://www.youtube.com/watch?v=aHb8xHfs0e8 Фаталната Катастрофа на Рони Петерсон в Монца 1978]. {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1978 Голяма награда на Нидерландия|1978 Нидерландия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1978)|Сезон 1978]]''' |Следващо състезание:<br />[[1978 Голяма награда на САЩ|1978 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1977 Голяма награда на Италия|1977]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1979 Голяма награда на Италия|1979]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1978 година в Италия]] h6u5d4cply6wswg9ubr21usamrs0ecy 0 274744 12419314 12000014 2024-11-22T00:42:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419314 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Австрия]] | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1977-1987.svg | дата = 16 август 1987 | обиколки = 52 | дължина писта = 5,942 | дължина състезание = 309,849 | текуща година = 1987 | време = Сухо | победа време = 1:18:44.898 | победител = [[Найджъл Менсъл]] | първа позиция време= 1:23.357 | първа позиция пилот= [[Нелсон Пикет]] | нбо време = 1:28.318 (31) | нбо пилот = Найджъл Менсъл }} '''1987 Голяма награда на Австрия''' е 19-ото състезание за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|сезон 1987]] във [[Формула 1]], проведено на [[16 август]] [[1987]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. == Репортаж == Победата на [[Нелсън Пикет]] в [[1987 Голяма награда на Унгария|Унгария]] му дава преднина от седем точки пред [[Аертон Сена]] за титлата при пилотите. [[Найджъл Менсъл]] и [[Ален Прост]] са съответно трети и четвърти с 30 точки, следвани от [[Стефан Йохансон]] и [[Герхард Бергер]]. [[Уилямс]] са с 29 точки пред преследвачите си от [[Макларън]] и [[Лотус]]. Менсъл трябва да кара с изваден зъб, което влошава на представянето. Все пак той завършва зад съотборника си Нелсън Пикет, който е на пол-позиция. След тях са Бергер и [[Тиери Бутсен]], [[Тео Фаби]], [[Микеле Алборето]], Сена, [[Рикардо Патрезе]], Прост и [[Андреа де Чезарис]]. Самото състезание е спряно два пъти, поради инциденти причинени в средата на колоната. В първия старт двата Уилямс-а стартира успешно, но Бергер загуби позиция от Тео Фаби. Междувременно [[Мартин Брандъл]] загуби контрол върху своя [[Закспийд]] и се удари в стената. Двата болида [[Лижие]] – на [[Рене Арну]] и [[Пиеркарло Гинзани]], също са въвлечени както и [[Тирел]]-ите на [[Джонатан Палмър]] и [[Филип Стрейф]], което принуди състезателния директор да спре състезанието. При втория старт Менсъл стартираше бавно което принуди колоната около него да се събере. Вторият старт е още по-лош от предишния, след като пилотите които са въвлечени: Йохансон, [[Еди Чийвър]], [[Паскал Фабре]], [[Филип Алио]], [[Иван Капели]], Стрейф, Гинзани и [[Алекс Кафи]] бяха в мелето. Самата старт-финална също така играела решаващ фактор върху този инцидент. В третия старт Стрейф и Кафи не взеха участие, а Прост и Алборето стартираха от пит-лейна. Пикет отново се изстреля напред, следвани от Бергер, Бутсен, Менсъл, Фаби, двата [[Брабам]]-а на Патрезе и де Чезарис, [[Дерек Уорик]], Йохансон и [[Сатору Накаджима]]. Сена имаше проблем с газта на неговия Лотус и остана 18-и в края на първата обиколка. Класирането е Пикет, Бутсен, Бергер, Менсъл, Фаби, Патрезе, Уорик, де Чезарис, Йохансон и Накаджима. Пикет и Бутсен водеха ожесточена битка в първите обиколки на състезанието, докато Менсъл изпревари [[Скудерия Ферари|Ферари]]-то на Бергер за трето място. Стефан Йохансон трябваше да спре в бокса след като предна дясна гума се откачи от болида, и това шведа в края на класирането. Скоро Пикет се отдалечи от [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-а на Бутсен, а Бергер напусна състезанието с проблем в турбото. Накаджима спука задна лява гума и той трябваше да спре при своите механици, докато съотборника му Сена е вече осми, следван от Алборето и Прост. Разликата между първите трима е секунда и четири десети като Менсъл се залепи зад Бенетон-а на Бутсен. Класирането след 14 обиколки е Пикет, Бутсен, Менсъл, Фаби, Патрезе, Сена, Алборето, Уорик, де Чезарис и Прост. Белгиецът спря в 15-а обиколка за смяна на гуми и се върна зад [[Ероуз]]-а на Еди Чийвър. Това прати Менсъл зад съотборника си и скоро започваше да притиска Пикет. Алборето мина пред сънародника си Патрезе за четвърто място. Бутсен се озова пред двата Уилямс-а, които са напът да го затворят с обиколка, а причината белгиеца да бъде в бокса толкова много време е проблем със скоростната кутия. След като двойката пилоти на Уилямс се озоваха в трафика от изостанали пилоти, в това число Фабре и Накаджима, Менсъл изпревари Пикет за водачеството. В края на 21-вата обиколка бразилецът спря при механиците от Уилямс и се върна, без да загуби позицията си, тъй като преднината между Пикет и Алборето е достатъчно голяма. В същото време Тео Фаби също е в бокса, но проблем със задна дясна гума му коства третото място. Прост спря в 24-тата и се върна зад Бенетон-а на Фаби. Лидерът в състезанието спря в бокса и се върне пред Пикет. Това стори и Алборето като се върна на трасето пред Прост. Две обиколки по-късно и Сена спря при своите механици за своя пит-стоп. Класирането след 28 обиколки е Менсъл, Пикет, Фаби, Алборето, Сена, Прост, Бутсен, Патрезе, Уорик и де Чезарис. Вторият пилот на Макларън (Йохансон) спря за втори път в бокса. Прост и Алборето се озоваха пред Фаби, който е бавен от двамата. По-късно Алборето трябваше да напусне състезанието с повреда по турбото на неговото Ферари, а Прост загуби третата позиция от Фаби. Сена спря за втори път в бокса със смяна на предното крило. Найджъл Менсъл е безпогрешен през цялото състезание и запази лидерството си до края на състезанието пред втория Нелсън Пикет. Тео Фаби записа втори подиум за него (което е и последно за италианеца) и за Бенетон. Бутсен, Сена и Прост финишираха в зоната на точките, съответно четвърти, пети и шести. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 52 | 1:18:44.898 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсън Пикет]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 52 | + 55.704 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Тео Фаби]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 51 | +1 Об. | 5 | '''4''' |- ! 4 | 20 | {{флагче|Белгия}} '''[[Тиери Бутсен]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 51 | +1 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 12 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Лотус]]-[[Хонда]]''' | 50 | +2 Об. | 7 | '''2''' |- ! 6 | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 50 | +2 Об. | 9 | '''1''' |- ! 7 | 2 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 50 | +2 Об. | 14 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон]] | 50 | +2 Об. | 18 | |- ! 9 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Закспийд]] | 49 | +3 Об. | 20 | |- ! 10 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон]] | 49 | +3 Об. | 16 | |- ! 11 (1) | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 49 | +3 Об. | 23 | |- ! 12 (2) | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 49 | +3 Об. | 22 | |- ! 13 | 11 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Лотус]]-[[Хонда]] | 49 | +3 Об. | 13 | |- ! 14 (3) | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 47 | +5 Об. | 24 | |- ! ДКФ | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Закспийд]] | 48 | Дисквалифициран | 17 | |- ! НКл | 14 | {{флагче|Франция}} [[Паскал Фабре]] | [[Automobiles Gonfaronnaises Sportives|АГС]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 45 | Не е класиран | 26 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 43 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 42 | Турбо | 6 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 35 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз]]-[[Мегатрон]] | 35 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Ероуз]]-[[Мегатрон]] | 31 | Гума | 12 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 5 | Турбо | 3 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Испания}} [[Адриан Кампос]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 3 | Електроника | 19 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 1 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 0 | Електроника | 21 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Филип Стрейф]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 0 | Катастрофа | 25 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon |Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 54 |- | 2 | {{flagicon |Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 43 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 39 |- | 4 | {{flagicon|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 31 |- | 5 | {{flagicon|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | align="right"| 19 |- | 6 | {{flagicon|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 9 |- | 7 | {{flagicon|Италия}} [[Микеле Алборето]] | align="right"| 8 |- | 8 | {{flagicon|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | align="right"| 19 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 93 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"| 50 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Хонда]] | align="right"| 49 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 17 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 15 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 8 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[Мегатрон]] | align="right"| 7 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1987/288/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2014-11-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141103143537/http://www.formula1.com/results/season/1987/288/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Унгария|1987 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|Сезон 1987]]''' |Следващо състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Италия|1987 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1986 Голяма награда на Австрия|1986]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1997 Голяма награда на Австрия|1997]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1987 година в Австрия]] 0usxfpf421tniho6u4e90rh5g3pqgf1 0 274911 12419322 12000150 2024-11-22T00:44:31Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419322 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1996.jpg | дата = 26 август 1990 | обиколки = 43 | дължина писта = 7,004 | дължина състезание = 301.172 | текуща година = 1990 | време = Сухо | победа време = 1:26:31.997 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:50.365 | първа позиция пилот= Айртон Сена | нбо време = 1:55.087 (38) | нбо пилот = [[Ален Прост]] }} '''1990 Голяма награда на Белгия''' е 37-ото за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|сезон 1990]] във [[Формула 1]], провежда се на [[26 август]] [[1990]] година на пистата [[Спа-Франкоршан]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршан]], [[Белгия]]. Това са последните точки за [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]] с шестата позиция на [[Маурисио Гужелмин]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 27 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 44 | 1:26:31.997 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | + 3.550 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 44 | + 28.462 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Алесандро Нанини]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 44 | + 49.337 | 6 | '''3''' |- ! 5 | 20 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсън Пикет]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 44 | + 1:29.650 | 8 | '''2''' |- ! 6 | 15 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Маурисио Гужелмин]]''' | '''[[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]]''' | 44 | + 1:48.851 | 14 | '''1''' |- ! 7 | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 43 | + 1 Об. | 12 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 43 | + 1 Об. | 9 | |- ! 9 | 29 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернард]] | [[Ларус]]-[[Ламборгини]] | 43 | + 1 Об. | 15 | |- ! 10 | 10 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Ероуз]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 43 | + 1 Об. | 19 | |- ! 11 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Лотус]]-[[Ламборгини]] | 43 | + 1 Об. | 18 | |- ! 12 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Донели]] | [[Лотус]]-[[Ламборгини]] | 43 | + 1 Об. | 22 | |- ! 13 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 43 | + 1 Об. | 26 | |- ! 14 | 25 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Лижие]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 42 | + 2 Об. | 21 | |- ! 15 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд (комапния)|Форд]] | 42 | + 2 Об. | 16 | |- ! 16 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Осела]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 42 | + 2 Об. | 23 | |- ! 17 | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 39 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 36 | Електро | 24 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 27 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 21 | Трансмисия | 4 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 19 | Управление | 5 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 18 | Ск.кутия | 7 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Далара]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 5 | Теч-вода | 17 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 4 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Ларус]]-[[Ламборгини]] | 0 | Катастрофа | 11 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Паоло Барила]] | [[Минарди]]-[[Форд (комапния)|Форд]] | 0 | Катастрофа | 25 | |- ! НКв | 26 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Лижие]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 17 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 18 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[АГС]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[ЕуроБрун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{флагче|Италия}} [[Клаудио Ланджес]] | [[ЕуроБрун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 39 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Лийв (Формула 1)|Лийв]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|BRA}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 63 |- | 2 | {{flagicon|FRA}} [[Ален Прост]] | align="right"| 50 |- | 3 | {{flagicon|AUT}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 24 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда Ф1|Хонда]] | align="right"| 96 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 63 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 42 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 40 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 14 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1990/225/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2014-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141221232353/http://www.formula1.com/results/season/1990/225/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Унгария|1990 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|Сезон 1990]]''' |Следващо състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Италия|1990 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1989 Голяма награда на Белгия|1989]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1991 Голяма награда на Белгия|1991]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1990 година в Белгия]] t1njl0jldpkwh20o36mt1cza4cnc3wm 0 277530 12419168 11853260 2024-11-21T21:30:52Z Niki Yooff 24726 12419168 wikitext text/x-wiki '''Кюстендилската котловина''' е разположена в [[Западна България]], в средното поречие на [[Струма]], между [[Земенски пролом|Земенския]] и [[Скрински пролом|Скринския пролом]] на реката, в южната част на физикогеографската област [[Краище]]. Тя е част от Каменишко-Дупнишката котловинна ивица. == Географско положение, граници == Котловината има форма на неправилна елипса, чиято дълга ос е ориентирана в направление северозапад-югоизток и има дължина около 20&nbsp;km, а ширината ѝ варира от 7 до 10&nbsp;км, със средна надморска височина от 460&nbsp;m при село [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]] до 870&nbsp;m при село [[Вратца]]. От всички страни, с изключение на югоизток котловината е обградена от планини: на юг – [[Осоговска планина|Осоговска]], на запад и северозапад – [[Лисец (планина)|Лисец]] и [[Чудинска планина|Чудинска]], на север – [[Земенска планина|Земенска]], на североизток и изток – [[Конявската планина|Конявска]]. На изток чрез хълмистите и ниски южни ридове на [[Конявска планина]] е широко отворена към историкогеографската област [[Разметаница]], на север [[Земенски пролом|Земенският пролом]] я свързва с [[Радомирската котловина]], а на югоизток [[Скрински пролом|Скринският пролом]] – с южната част на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] ([[Бобошевско поле]]). На северозапад и запад проломът на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] я свързва с [[Босилеградска котловина|Босилеградската котловина]], а проломът на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]] и проходът [[Вратца (проход)|Вратца]] – с [[Каменица (котловина)|Каменичката котловина]]. == Геоложки строеж, геоморфоложки особености == Формирането на котловината започва през стария [[терциер]] и продължава през стария [[плиоцен]]. Котловинната основа е разчленена и хълмиста, а оградните склонове се издигат рязко към заобикалящите я планини. Речните долини са с широки алувиални дъна. На базата на геоложкия строеж са малките находища на лигнитни староплиоценски въглища в района на село [[Николичевци]], а ограничаващите я разседи са предпоставка за множеството карстови извори в подножието на [[Конявска планина]] и в източния дял на [[Осогово]]. Извори с топла минерална вода има в [[Кюстендил]], а със студена – при село [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]]. == Климат и води == Климатът е мек, преходноконтинентален със средиземноморско влияние, и се обуславя от навлизането на топли въздушни маси по поречието на река Струма и предпазеността от навлизането на студен въздух от север. Лятото е продължително, а зимата – сравнително къса. Средната януарска температура е 0,6&nbsp;°C, средната юлска 21,6&nbsp;°C, а средногодишната 10,9&nbsp;°C. Валежите са умерени, със средно годишна сума 608&nbsp;mm, с максимум през май-юни и минимум – през август и вторичен максимум – през ноември-декември. През зимното полугодие в котловината се създават условия за [[температурни инверсии]]. Котловина се отводнява от река Струма и притоците ѝ [[Драговищица (река)|Драговищица]], [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]], [[Банщица]], Конявски дол, [[Новоселска река]], Берсинска река, [[Гращичка река]], Лилячка река и др. По-многобройни и с по-голям отток са десните протоци, водещи началото си от планината [[Осогово]] и планините от [[Краище]]то. В миналото водосборните им области са подложени на ерозия и те отлагат големи количества наносен материал, отнасят и заливат плодородна земя. Сега ерозията е предотвратена, извършена е корекция на реките с обща дължина 47&nbsp;km. Водите им се използват за напояване на около 70 000&nbsp;дка и за завиряване на язовири с общ обем 12 млн. m³. В наслагите на котловинното дъно има подпочвени води. В котловината, в резултат на значителните притоци които получава средномногогодишният отток на река Струма се увеличава с около 16 m³/s. == Почви, флора и фауна == В котловинното дъно преобладават алувиалните и алувиално-ливадните почви, на места има излужени канелени горски и кафяви горски почви, рядко се срещат черноземни смолници. За склоновете на [[Конявска планина]] са характерни хумуснокарбонатните почви, за източния дял на [[Осогово]] – излужените канелени горски и ерозираните излужени канелени почви, за склоновете на планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и западния дял на [[Осогово]] – кафявите горски почви, а за склоновете на планините от Краището – излужените канелени горски почви. В котловинното дъно и в подножията на планините са разположени ниви, ливади, пасища, овощни градини, насаждения от орех. Отглеждат се и тютюн, зърнени и фуражни култури, зеленчуци и др. Котловината е известна още като [[овощна градина|овощната градина]] на България. По склоновете на планините има изкуствени насаждения от [[бор]], гори от [[бук]], [[цер]], [[Благун (дъб)|благун]], горун, [[воден габър]], [[Обикновен габър|обикновен]] и [[келяв габър]]. Животинският свят е представен от [[див заек]], [[Обикновена сива полевка|обикновена полевка]], [[Обикновена катерица|катерица]], [[невестулка]], [[сърна]], [[лисица]], етиопски лешояд, балкански ливаден гущер, [[дългокрака гръцка жаба]], [[речен кефал]], [[черна мряна]], [[скобар]], [[Каракуди|каракуда]], [[шаран]] и др. == Селища == Кюстендилската котловина има голямо селищнообразуващо и стопанско значение. В южната част на котловината се намира град [[Кюстендил]], прочут балнеоклиматичен курорт, и изходен пункт за туризъм в Осоговската планина, а около него и в цялата котловина има още 37 села: [[Багренци]], [[Берсин]], [[Богослов (село)|Богослов]], [[Вратца]], [[Гирчевци]], [[Горна Брестница]], [[Горна Гращица]], [[Грамаждано]], [[Граница (село)|Граница]], [[Дворище (Област Кюстендил)|Дворище]], [[Долна Гращица]], [[Долна Козница]], [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]], [[Жабокрът]], [[Жиленци]], [[Катрище]], [[Коняво]], [[Копиловци (Област Кюстендил)|Копиловци]], [[Лелинци]], [[Лиляч]], [[Лозно]], [[Мазарачево]], [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]], [[Неделкова Гращица]], [[Николичевци]], [[Нови чифлик]], [[Пиперков чифлик]], [[Радловци]], [[Скриняно]], [[Слокощица]], [[Соволяно]], [[Стенско]], [[Таваличево]], [[Търновлаг]], [[Шипочано]], [[Шишковци]] и [[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]] == Транспорт == През котловината пременават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа: * От югозапад на североизток, между селата [[Вратца]] и [[Коняво]], на протежение от 20,2 km – участък от първокласен път [[Републикански път I-6|I-6]] [[ГКПП Гюешево|ГКПП „Гюешево“]] – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]]. * От запад на изток, от [[Кюстендил]] до село [[Долна Козница]], на протежение от 21,8 km – участък от второкласен път [[Републикански път II-62|II-62]] Кюстендил – [[Дупница]] – [[Самоков]]. * От юг на север, от Кюстендил до село [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]], на протежение от 9,6 km – участък от третокласен път III-601 Кюстендил – [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]] – [[ГКПП Олтоманци|ГКПП „Олтоманци“]]. * В североизточната част на котловината, по склоновете на [[Конявска планина]], между селата [[Коняво]] и [[Горна Козница]], на протежение от 13,3&nbsp;km – участък от третокласен път III-602 Коняво – [[Таваличево]] – [[Бобов дол]]. През нея между гарите Шишковци и Мазарачево преминава и участък от трасето на жп линията [[Радомир]] – [[Кюстендил]] – [[Гюешево]]. == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-58|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-058.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-70|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}} == Вижте също == * [[Пиянец]] * [[Каменица (област)|Каменица]] * [[Краище (област)|Краище]] == Литература == * [[Гунчо Гунчев|Гунчев, Гунчо]], Кюстендилската котловина и оградните и части. Принос към морфологията на Западна Средна България., София, изд. Придворна печатница, 1934; * {{Кюстендил|351 - 352}}; * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове.'', В: Архив за поселищни проучвания, София, I, кн.1, 1938, с.48 – 106; * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.133 – 148; * {{грб|279}} * Сборник ''Кюстендил и Кюстендилско'', София, изд. ОФ, 1973 г., 404 с. [[Категория:Котловини в България]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Релеф на област Кюстендил]] n0nh6j5ztfgdsszhxld4hls9lhcoo7g 0 278837 12419646 11682892 2024-11-22T10:07:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419646 wikitext text/x-wiki '''MIT лицензът''' е [[лиценз]] за [[свободен софтуер]], произлизащ от [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технологичен институт]]. Лицензът позволява преизползването на лицензираното с него съдържание в софтуер със [[затворен код]] и е съвместим с [[GPL]], което означава, че GPL позволява комбинация и разпространяване със съдържание, лицензирано под лиценза MIT. MIT лицензът изисква негово копие да бъде разпространявано заедно със софтуера или значителни части от него. MIT лицензът има няколко различни версии. Според [[Фондация за свободен софтуер|Фондацията за свободен софтуер]], след като MIT са използвали различни лицензи за софтуера си, означението „MIT лиценз“ не е едносмислено и е по-правилно да се говори за Expat лиценз (използван за Expat)<ref name="GUN-Expat">{{cite web|url=http://www.gnu.org/licenses/license-list.html#Expat |title=Various Licenses and Comments about Them # Expat License |accessdate=5 декември 2010 |last=Stallman |first=Richard |publisher=Free Software Foundation }}</ref> или за X11 лиценз (използван за [[X Window System]] от [[MIT X Consortium]]).<ref name="GUN-X11License">{{cite web|url=http://www.gnu.org/licenses/license-list.html#X11License |title=Various Licenses and Comments about Them # X11 License |accessdate=5 декември 2010 |last=Stallman |first=Richard |publisher=Free Software Foundation }}</ref> MIT лицензът, който е често използван и е публикуван на официалния сайт на [[Инициатива за отворен код|Инициативата за отворен код]]<ref name="OSI-MIT">{{cite web|url=http://www.opensource.org/licenses/mit-license.php|title=Open Source Initiative OSI – The MIT License:Licensing|publisher=Open Source Initiative|accessdate=5 декември 2010}}</ref>, е същият като лиценза на Expat. XFree86 Project използва модифициран MIT лиценз за [[XFree86]] версия 4.4 и по-късни. Този лиценз включва клауза, която изисква специално признание, казващо, че продуктът използва софтуер от XFree86 Project.<ref>{{cite web|url=http://www.xfree86.org/current/LICENSE4.html#6 |title=XFree86 License (version 1.1) |accessdate=12 юли 2007 |publisher=XFree86 Project }}</ref> Фондацията за свободен софтуер твърди, че тази добавка не е съвместима с версия 2 на GPL, но е съвместима с версия 3.<ref>{{cite web|url=http://www.gnu.org/licenses/license-list.html#X11License |title=Licenses |accessdate=12 юли 2007 |publisher=[[Free Software Foundation]] }}</ref> == Текст на Expat версията == {{цитат|Copyright (C) <година><притежател> Предоставя се безплатно разрешение, на всеки човек, който получава копие на този Софтуер и принадлежащата му документация („софтуерът“), да се ползва без ограничения, включително без ограничаване на правата за ползване, копиране, модифициране, сливане с друг софтуер, публикуване, разпространяване, под-лицензиране, и/или продаването на копия на Софтуера, също така лицата, на които този софтуер е предоставен, да ползват същите права при спазване на следните условия: Горните авторски права и настоящата разрешителна забележка, да се включват във всички копия или значителни части от Софтуера. СОФТУЕРЪТ СЕ ПРЕДОСТАВЯ „ТАКЪВ КАКЪВТО Е“, БЕЗ ГАРАНЦИЯ ОТ КАКЪВТО И ДА Е ВИД, ЯВНА ИЛИ НЕЯВНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НО И НЕ САМО ТЪРГОВСКИ ГАРАНЦИИ, ГОДНОСТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ И НЕНАРУШАВАНЕ. АВТОРЪТ ИЛИ ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЛИЦЕНЗА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА КАКВИТО И ДА Е ИСКОВЕ, ЩЕТИ ИЛИ ДРУГИ ОТГОВОРНОСТИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА В СЛЕДСТВИЕ ОТ ДОГОВОР, НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИЛИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СОФТУЕРА ИЛИ ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ ИЛИ ДРУГИ НЕЩА ВЪВ СОФТУЕРА.|}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.opensource.org/licenses/mit-license.php The MIT License] на сайта на [[Инициативата за отворен код]] {{икона|en}} * [http://www.jclark.com/xml/copying.txt Лицензът на Expat] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220721145318/http://www.jclark.com/xml/copying.txt |date=2022-07-21 }} {{икона|en}} * [http://www.xfree86.org/3.3.6/COPYRIGHT2.html#3 Лицензът на X11] {{икона|en}} * [http://www.xfree86.org/current/LICENSE4.html#6 Лицензът на XFree86] {{икона|en}} {{Превод от|en|MIT License|422035686}} [[Категория:Софтуерни лицензи]] [[Категория:Масачузетски технологичен институт]] biam4gv5rb9mp20b6vaynmybjtak4q2 0 281162 12419110 11950281 2024-11-21T20:28:13Z Мико 4542 /* Бележки */ 12419110 wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ}} '''Григорий V Константинополски''' ({{lang|el|Γρηγόριος Ε΄}} със светско име '''Георгиос Ангелопулос''' {{lang|el|Γεώργιος Αγγελόπουλος}}) е вселенски патриарх три пъти: 30 април 1797 – 29 декември 1798 (1-ви път), 5 октомври 1806 – 22 септември 1808 (2-ри път) и 26 декември – 22 април 1821 година (трети път).<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1821/koim/gregorios_angelopoulos.htm | заглавие = Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Γρηγόριος ο Ε΄. (1746-1821) | достъп_дата = 1 октомври 2023 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светското име '''Георгиос Ангелопулос''' (''Γεώργιος Αγγελόπουλος'') в 1746 година в [[Димицана]], Пелопонес. В 1765 година заминава за [[Атина]] и учи при учителя [[Димитриос Водас]]. От 1767 до 1772 година учи в гимназията на Смирна. След това става монах в [[Строфадски манастир|Строфадския манастир]]. След това учи философия и теология в училището Патмиада. След края на обучението си заминава за Смирна, където е ръкоположен за дякон и презвитер от митрополит [[Прокопий I Константинополски|Прокопий Смирненски]] (1770 - 1785). Той служи като протосингел на [[Смирненска митрополия|Смирненската митрополия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Преводът на [[димотики]] на беседите на [[Йоан Златоуст]] от Григорий (1785) му дават изключителна известност. На 1 август 1785 година е ръкоположен за митрополит на Смирна, наследявайки своя старец, който е избран за вселенски патриарх. Григорий е особено загрижен за развитието на образованието, разпространението на християнската проповед и решаването на социалните проблеми на паството си.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> На 19 април 1797 година е избран за вселенски патриарх. Изборният меморандум е съставен в деня на интронизацията му 10 май 1797 година. През 1797 патриарх Григорий V започва мащабни реставрационни дейности на катедралата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“. На 18 декември 1798 година той е уволнен със султанска заповед и на 19 декември 1798 година подава оставката си. Заточен е първо в Халкидон (Кадъкьой) и след няколко месеца в [[Кушнишки манастир|Кушнишкия манастир]]. В края на 1799 година се установява в Иверския манастир на Света гора.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> На 23 септември 1806 година е избран за втори път за вселенски патриарх. Изборният меморандум е съставен в деня на интронизацията му 18 октомври 1806 година. На 9 септември 1808 година той отново е отстранен със султанска заповед и на 10 септември 1808 година подава оставката си. Първоначално е бил заточен в манастира „[[Преображение Господне (Бююкада)|Преображение Господне]]“ на [[Принцови остров|Принцовия остров]], а на следващата година е изпратен на Света гора.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> На 14 декември 1818 година е избран за трети път за Вселенски патриарх. Изборният меморандум е съставен в деня на интронизацията му 14 януари 1919 година. След избухването на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]], на 10 април 1821 година Григорий V Константинополски е обесен от османците на главната порта на Патриаршията. Тялото му е хвърлено в Гръцкия рог и след като е взето от гръцки кораб и погребано в Одеса. През 1871 година костите му са пренесени в Атина. На 8 април 1921 година Гръцката църква го причислява към лика на светците.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Смирненска епархия|смирненски митрополит]]<br/>|1 август 1785|19 април 1797|[[Прокопий I Константинополски|Прокопий]]|[[Антим III Константинополски|Антим]]}} {{пост| [[вселенски патриарх]]<br/>|19 април 1797|19 декември 1798|[[Герасим III Константинополски|Герасим III]]|[[Неофит VII Константинополски|Неофит VII]]}} {{пост| [[вселенски патриарх]]<br/>|23 септември 1806|9 септември 1808|[[Калиник V Константинополски|Калиник V]]|[[Калиник V Константинополски|Калиник V]]}} {{пост| [[вселенски патриарх]]<br/>|14 декември 1821|22 април 1821|[[Кирил VI Константинополски|Кирил VI]]|[[Евгений II Константинополски|Евгений II]]}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Православие}} [[Категория:Вселенски патриарси]] [[Категория:Православни светци]] [[Категория:Хора от дем Гортиния]] [[Категория:Смирненски митрополити]] [[Категория:Екзекутирани в Османската империя]] [[Категория:Починали в Истанбул]] [[Категория:Монаси в Иверския манастир]] [[Категория:Новомъченици]] oixa4yb44cw97lv873mhrm52b3ena1g 0 284686 12419220 11297878 2024-11-21T23:29:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419220 wikitext text/x-wiki '''.sa''' е [[интернет]] [[домейн от първо ниво]] за [[Саудитска Арабия]]. Администрира се от Комисия за комуникация и информационна технология. Представен е през 1994 г. == Домейни от второ ниво == * ''com.sa'' * ''edu.sa'' * ''sch.sa'' * ''med.sa'' * ''gov.sa'' * ''net.sa'' * ''org.sa'' * ''pub.sa'' == Външни препратки == * [http://www.iana.org/root-whois/sa.htm IANA .sa whois information] * [http://www.isu.net.sa Internet Services Unit of – King Abdulaziz City for Science & Technology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051122054639/http://www.isu.net.sa/services/domain-reg.htm |date=2005-11-22 }} * [http://www.saudinic.net.sa/page.php?page=9&lang=1 .sa domain registration website] {{мъниче|символ|саудитска арабия}} {{нормативен контрол}} {{ccTLD}} [[Категория:Домейни от първо ниво с код за страна|S a]] [[Категория:Икономика на Саудитска Арабия]] cag2uvefjzgnutpqaeign8e1dov41dc 0 285609 12419469 12097959 2024-11-22T03:52:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419469 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Back to Basics | тип = студиен | обложка = | автор = Кристина Агилера | дата = 2006 | година = 9 август 2006 | жанр = [[Поп музика|Поп]], [[R&B]] | времетраене = 78:43 | лейбъл = [[Ар Си Ей Рекърдс|RCA]] | имена = | пореден = 5 | език = [[Английски език|английски]] | предишен албум = [[Stripped (албум на Кристина Агилера)|Stripped]] (2002) | този албум = Back to Basics (2006) | следващ албум = [[Keeps Gettin' Better - A decade of Hits]] (2008) | сингли = # ''„[[Ain't No Other Man]]“''<br /><small>Издаден: [[6 юни]] [[2006]] г.</small> # ''„[[Hurt]]“''<br /><small>Издаден: [[19 септември]] 2006 г.</small> # ''„[[Candyman]]“''<br /><small>Издаден: [[20 февруари]] [[2007]] г.</small> # ''„[[Slow Down Baby]]“''<br /><small>Издаден: [[24 юли]] 2007 г.</small> # ''„[[Oh Mother]]“''<br /><small>Издаден: [[23 ноември]] 2007 г.</small> }} '''''„Back To Basics“''''' (в превод: „завръщане към основите“) е петият [[студиен албум]] на американската поп певица [[Кристина Агилера]], издаден като двоен албум на 9 август 2006 в Япония,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cdjapan.co.jp/product/BVCP-28064|заглавие=Back to Basics|труд=CDJapan|език=en|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> 12 август в Австралия<ref name="SlowDownBaby">{{cite web|url=http://sonybmg.com.au/news/details.do?newsId=20030829004728|title=Christina Aguilera Arrives In Town This Week!|publisher=Sony Music Australia|език=en|достъп_дата=4 януари 2022|date=12 юли 2007|access-date=|archive-url=https://web.archive.org/web/20070904081540/http://sonybmg.com.au/news/details.do?newsId=20030829004728|archive-date=4 септември 2007|архив_дата=2007-09-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070904081540/http://sonybmg.com.au/news/details.do?newsId=20030829004728}}</ref> и на 15 август в САЩ и Канада.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Back-Basics-Vinyl-Christina-Aguilera/dp/B000GG4Y96|title=Back to Basics|publisher=Amazon Music (US)|език=en|access-date=4 януари 2022}}</ref> В различните държави в Европа албумът е издаден в периода 9 – 22 август 2006 г. Албумът има елементи на джаз, блус и соул, което Агилера обяснява като „завръщане към 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век“ или по друг начин казано, завръщане към основите (от там името на албума „''Back To Basics''“). Албумът включва синглите „Ain't No Other Man“, „Candyman“ и баладата „Hurt“, като за изпълнението на водещия сингъл „Ain't No Other Man“ печели награда [[Грами]] за най-добро изпълнение на поп изпълнителка. Албумът е продуциран от DJ Premier (работещ предимно с рап изпълнители като Ганг Стар, [[Метод Мен]] и т.н.), [[Линда Пери]] (бивша вокалистка на [[Фор Нон Блондс]]), Куаме Холънд (американски МС от 90-те), Рич Харисън (виден продуцент, работил с изпълнители като Мери Джей Блайдж, Кели Роуланд, Бийонсе, Ъшър и др.) и английският китарист Марк Ронсън, като изпълнителен продуцент е Кристина Агилера. == Списък на песните == === Оригинално издание (Диск 1) === # „Back To Basics Intro“ – 1:47 # „Makes Me Wanna Pray“ (със Steve Winwood) – 4:10 # „Back in the Day“ – 4:13 # „[[Ain't No Other Man]]“ – 3:49 # „Understand“ – 3:46 # „[[Slow Down Baby]]“ – 3:29 # „[[Oh Mother]]“ – 3:46 # „F.U.S.S.“ (Interlude) – 2:21 # „On Our Way“ – 3:36 # „Without You“ – 3:56 # „Still Dirrty“ – 3:46 # „Here to Stay“ – 3:19 # „Thank You (Dedication to Fans)“ – 4:58 === Диск 2 === # „Enter the Circus“ – 1:42 # „Welcome“ – 2:43 # „[[Candyman]]“ – 3:14 # „Nasty Naughty Boy“ – 4:45 # „I Got Trouble“ – 3:42 # „[[Hurt]]“ – 4:03 # „Mercy on Me“ – 4:33 # „Save Me from Myself“ – 3:13 # „The Right Man“ – 3:51 === Физическо издание === # <li value=10>„Back to Basics“ – 10:07 === Премиум пакетно издание === # „Ain't No Other Man“ – 3:49 # „Back in the Day“ – 4:13 === Walmart ексклузивно издание (DVD) === # „Back to Basics документален“ # „Ain't No Other Man“ (видеоклип) # „Ain't No Other Man“ (Remix) (видеоклип) # „Hurt“ (видеоклип) # „Hurt“ (на живо от MTV Video Music Awards) # „Зад кадър: Албумно фото“ === Специално издание (DVD) === # „Ain't No Other Man“ (на живо от Лондон) # „Candyman“ (на живо от Лондон) # „Beautiful“ (на живо от Лондон) === Tour издание (DVD) === # „Ain't No Other Man“ (видеоклип) # „Hurt“ (видеоклип) # „Candyman“ (видеоклип) # „Създаване на Candyman“ == Сертификация == {| class="wikitable" !align="center"|Класация !align="center"|Сертификация !align="center"|Продажби |- |align="left"|{{флагче|САЩ}} [[САЩ]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Christina+Aguilera&ti=Back+to+Basics&format=Album&type=#search_section|заглавие=American album certifications – Christina Aguilera – Back to Basics|труд=[[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]|език=en|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|2х Платинен |align="center"|2 000 000 |- |align="left"|{{флагче|ЕС}} [[Европа]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.org/content/section_news/plat2006.html|заглавие=IFPI Platinum Europe Awards – 2006|труд=Международна федерация на звукозаписната индустрия|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131016052153/http://www.ifpi.org/content/section_news/plat2006.html|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|Платинен |align="center"|1 000 000 |- |align="left"|{{флагче|Австралия}} [[Австралия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dropbox.com/sh/k9o2q7p7o4awhqx/AACv2IzaxApS2wDjUm2Sv59Va/2007%20Accreds.pdf|заглавие=ARIA Charts – Accreditations – 2007 Albums|труд=Australian Recording Industry Association|език=en|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|2x Платинен |align="center"|140 000 |- |align="left"|{{флагче|Австрия}} [[Австрия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ifpi.at/auszeichnungen/?fwp_per_page=100&fwp_interpret=Christina%20Aguilera&fwp_titel=Back%20to%20Basics&fwp_format=album|заглавие=Austrian album certifications – Christina Aguilera – Back to Basics|труд=IFPI Austria|език=de|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|Златен |align="center"|15 000 |- |align="left"|{{флагче|Канада}} [[Канада]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://musiccanada.com/gold-platinum/?_gp_search=Back+to+Basics%20Christina+Aguilera|заглавие=Canadian album certifications – Christina Aguilera – Back to Basics|труд=Music Canada|език=en|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|3x Платинен |align="center"|300 000 |- |align="left"|{{флагче|Дания}} [[Дания]]<ref>{{cite web|url=http://www.ifpi.dk/?q=content/guld-og-platin-i-august|title=Guld Og Platin I August|publisher=IFPI Denmark|access-date=May 3, 2013|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150117070449/http://www.ifpi.dk/?q=content/guld-og-platin-i-august|archive-date=January 17, 2015}}</ref> |align="center"|Златен |align="center"|20 000 |- |align="left"|{{флагче|Нидерландия}} [[Холандия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nvpi.nl/nvpi-audio/marktinformatie/goud-platina/|заглавие=Dutch album certifications – Christina Aguilera – Back to Basics|труд=Nederlandse Vereniging van Producenten en Importeurs van beeld- en geluidsdragers|език=nl|достъп_дата=4 януари 2022|цитат=Enter ''Back to Basics'' in the ''Artiest of titel'' box.|архив_дата=2018-08-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180823060828/https://nvpi.nl/nvpi-audio/marktinformatie/goud-platina/}}</ref> |align="center"|Златен |align="center"|35 000 |- |align="left"|{{флагче|Германия}} [[Германия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.musikindustrie.de/markt-bestseller/gold-/platin-und-diamond-auszeichnung/datenbank/?action=suche&strTitel=Back+to+Basics&strInterpret=Christina+Aguilera&strTtArt=alle&strAwards=checked|заглавие=Gold-/Platin-Datenbank (Christina Aguilera; 'Back to Basics')|труд=Bundesverband Musikindustrie|език=de|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|Платинен |align="center"|200 000 |- |align="left"|{{флагче|Нова Зеландия}} [[Нова Зеландия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=1579|заглавие=New Zealand album certifications – Back to Basics – Christina Aguilera|труд=Recorded Music NZ|език=en|достъп_дата=4 януари 2022|архив_дата=2022-01-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220104222806/https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=1579}}</ref> |align="center"|Платинен |align="center"|15 000 |- |align="left"|{{флагче|Швеция}} [[Швеция]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.se/wp/wp-content/uploads/guld-platina-20082.pdf|заглавие=Guld- och Platinacertifikat − År 2008 (PDF)|труд=IFPI Sweden|език=sv|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110616145358/http://www.ifpi.se/wp/wp-content/uploads/guld-platina-20082.pdf|архив_дата=17 май 2011|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|Златен |align="center"|30 000 |- |align="left"|{{флагче|Швейцария}} [[Швейцария]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.swisscharts.com/search_certifications.asp?search=Christina+Aguilera+Back+to+Basics|заглавие=The Official Swiss Charts and Music Community: Awards (Christina Aguilera; 'Back to Basics')|труд=IFPI Switzerland|издател=Hung Medien|език=de|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> |align="center"|Платинен |align="center"|30 000 |- |align="left"|{{флагче|Великобритания}} [[Обединено Кралство]]<ref>{{cite web|url=http://business.highbeam.com/411456/article-1G1-228635139/key-releases-120610|title=Key Releases|work=Music Week|publisher=Intent Media|archive-url=https://web.archive.org/web/20121025141424/http://business.highbeam.com/411456/article-1G1-228635139/key-releases-120610|url-status=dead|archive-date=October 25, 2012|date=June 12, 2010|access-date=January 1, 2015|достъп_дата=2022-01-04|архив_дата=2013-01-26|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130126013137/http://business.highbeam.com/411456/article-1G1-228635139/key-releases-120610}}</ref> |align="center"|Платинен |align="center"|522 696 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.allmusic.com/album/back-to-basics-mw0000574370 Back to Basics в AllMusic] * [https://www.discogs.com/master/101325-Christina-Aguilera-Back-To-Basics Back to Basics в Discogs] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Албуми на Кристина Агилера]] [[Категория:Музикални албуми от 2006 година]] ogsqsc4bakkkokb5nl5tftl4ugtw79g 0 286652 12419063 12407558 2024-11-21T19:52:11Z Sijorl49 259021 Добавени препратки, замяна на дефис с тире + интервали 12419063 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Stoyan Mishev IMARO.JPG | описание = български революционер | роден-място = [[Щип]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Щип]], [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] }} [[Файл:Naredba za proslava na praznik, 1916.JPG|дясно|мини|250п|Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отпразнуване на народния празник, деня на Св. св. Кирил и Методий, 21 май 1916 г.]] '''Стоян Мишев''' с псевдоним '''Анани'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|78}}</ref> е български [[революционер]], щипски околийски [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], убит по-късно като сръбски ренегат. == Биография == Стоян Мишев е роден на 22 март 1882 година в [[Щип]], тогава в [[Османската империя]].<ref>{{Пелтеков|306}}</ref> Получава средно образование и учителства. Съученик и близък приятел е на [[Тодор Александров]].<ref>{{Добринов 2|90}}</ref> Присъединява се към ВМОРО през 1900 година и е избран за член на революционния комитет в града. От 1904 година е нелегален четник, първо при [[Мише Развигоров]], а в 1905 – 1908 година е щипски войвода с трима четници.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> Делегат е на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]]. Арестуван е в есента на 1910 година и е заточен в [[Денизли]]. Получава амнистия през 1912 година и се установява в [[България]]. {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Стоян Мишев, 1907 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Стоян Мишев || || || |- || 2. || Сане Йосифов || [[Ново село (община Щип)|Ново село]] || Щипска || |- || 3. || [[Милан Туджаров]] || [[Щип]] || || |- || 4. || Владо Ванев || [[Щип]] || || |- || 5. || Доне Коцев || [[Долни Балван|Д. Балван]] || Щипска || |- || 6. || Герасим Янев || [[Долни Балван|Д. Балван]] || Щипска || |- || 7. || Мите Георгиев || [[Карбинци (община Карбинци)|Карбинци]] || Щипска || |- || 8. || Лазар Тодоров || [[Щип]] || || |- || 9. || [[Иван Бърльо|Иван Янев Бърльо]] || [[Горни Балван|Балван]] || Щипска ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Стоян Мишев, 23 май 1908 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Ст. Мишев || [[Щип]] || || |- || 2. || [[Тодор Александров|Т. Александров]] || [[Щип]] || || |- || 3. || Любомир Здравев || [[Щип]] || || |- || 4. || [[Георги Гърчев]] || [[Кратово]] || || |- || 5. || [[Гьоро Арсов|Гьоро]] || [[Люботен (община Щип)|Люботен]] || Щипска || |- || 6. || [[Иван Бърльо]] || [[Горни Балван|Балван]] || Щипска || <ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58]</ref> |} През [[Балканска война|Балканската война]] Стоян Мишев е войвода на чета №31 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и действа в родния си край заедно с чета №32 на [[Георги Гочев (революционер)|Георги Гочев]]. По-късно служи в Продоволствения транспорт на Опълчението.<ref>{{МОО|468, 893}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Чети № 31 и № 32 на МОО с командири Стоян Мишев и Георги Гочев |- ! Номер !! Име !! Години !! Околия !! Селище !! Бележка |- || || [[Иван Джамов|Ване Джамов]] || 37-38 || [[Щип]]ска || [[Софилари]]<ref>{{МОО|206}}</ref> || |- || || Славко (Славчо) Ангелов || 22 || [[Щип]]ско|| [[Криви дол (Община Щип)|Криви дол]] || убит на 22 юни 1913 година<ref>{{МОО|32}}</ref> |- |} [[Файл:Stoyan Mishev, Mino Stankov, Mihail Kalamatiev and others ex IMRO members.png|мини|250п|ляво|Стоян Мишев, [[Мино Станков]] и [[Михаил Каламатиев]] сред други ренегати от ВМРО, 1924 година]] [[Файл:Pogreb na Carica Eleonora, 1917.JPG|мини|250п|Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отлагане на панихидите за царица Елеонора, 18 септември 1917 г.]] През Първата световна война старши подофицер Стоян Мишев е сред наградените от германския кайзер [[Вилхелм II]] с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в [[Ниш]] на 5 януари 1916 г.<ref>Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.</ref> Назначен от българските власти за околийски началник в Куманово.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 177.</ref> След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията. В 1921 година е избран за член на ръководството на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и редактира вестник „[[Илинден (1921 – 1926)|Илинден]]“.<ref>Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1202.</ref> Стоян Мишев се жени за дъщерята на индустриалец от [[Горна Оряховица]]. От този брак се раждат няколко деца, между които и Нада. Заради финансови злоупотреби той е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в [[МФО]]. Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената [[Неврокопска акция на ВМРО]], но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо [[Сдружение против българските бандити]].<ref name="NOM">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“], колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.</ref> Убит е 30 декември по нареждане на [[Иван Михайлов]] от [[Кирил Глигоров (революционер)|Кирил Глигоров]] пред прага на къщата му в Щип.<ref>{{Николов|109}}</ref> Дъщерята на Стоян Мишев [[Нада Глигорова]] e съпруга на първия северномакедонски президент [[Киро Глигоров]].<ref>{{cite web| last = Лазаров| first = Кръстю| authorlink = Кръстю Лазаров| year = | url = http://promacedonia.com/rami/k_lazarov_spomeni.html| title = Революционната дейност в Кумановско| publisher = | accessdate = 19 март 2010| архив_дата = 2008-01-17| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080117203249/http://www.promacedonia.com/rami/k_lazarov_spomeni.html}}</ref> Синът на Стоян Мишев Кръсто и дъщеря му Мария, която е била частна учителка на децата на [[Лазар Колишевски]], възстановяват гроба на баща си. Според [[Лазар Поповски]] обаче, това не е истинският гроб на Стоян Мишев.<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София, 2003 г., стр. 115</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мишев, Стоян}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Сърбомани]] [[Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония]] [[Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО]] [[Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български подофицери]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация]] [[Категория:Родени в Щип]] [[Категория:Починали в Щип]] [[Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Носители на орден Pour le Mérite]] l4hkm1eant6ide2a8isl8f61uj9s3qv 12419065 12419063 2024-11-21T19:55:03Z Sijorl49 259021 12419065 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Stoyan Mishev IMARO.JPG | описание = български революционер | роден-място = [[Щип]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Щип]], [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] }} [[Файл:Naredba za proslava na praznik, 1916.JPG|дясно|мини|250п|Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отпразнуване на народния празник, деня на Св. св. Кирил и Методий, 21 май 1916 г.]] '''Стоян Мишев''' с псевдоним '''Анани'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|78}}</ref> е български [[революционер]], щипски околийски [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], убит по-късно като сръбски ренегат. == Биография == Стоян Мишев е роден на 22 март 1882 година в [[Щип]], тогава в [[Османската империя]].<ref>{{Пелтеков|306}}</ref> Получава средно образование и учителства. Съученик и близък приятел е на [[Тодор Александров]].<ref>{{Добринов 2|90}}</ref> Присъединява се към ВМОРО през 1900 година и е избран за член на революционния комитет в града. От 1904 година е нелегален четник, първо при [[Мише Развигоров]], а в 1905 – 1908 година е щипски войвода с трима четници.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> Делегат е на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]]. Арестуван е в есента на 1910 година и е заточен в [[Денизли]]. Получава амнистия през 1912 година и се установява в [[България]]. {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Стоян Мишев, 1907 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Стоян Мишев || || || |- || 2. || Сане Йосифов || [[Ново село (община Щип)|Ново село]] || Щипска || |- || 3. || [[Милан Туджаров]] || [[Щип]] || || |- || 4. || Владо Ванев || [[Щип]] || || |- || 5. || Доне Коцев || [[Долни Балван|Д. Балван]] || Щипска || |- || 6. || Герасим Янев || [[Долни Балван|Д. Балван]] || Щипска || |- || 7. || Мите Георгиев || [[Карбинци (община Карбинци)|Карбинци]] || Щипска || |- || 8. || Лазар Тодоров || [[Щип]] || || |- || 9. || [[Иван Бърльо|Иван Янев Бърльо]] || [[Горни Балван|Балван]] || Щипска ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Стоян Мишев, 23 май 1908 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Ст. Мишев || [[Щип]] || || |- || 2. || [[Тодор Александров|Т. Александров]] || [[Щип]] || || |- || 3. || Любомир Здравев || [[Щип]] || || |- || 4. || [[Георги Гърчев]] || [[Кратово]] || || |- || 5. || [[Гьоро Арсов|Гьоро]] || [[Люботен (община Щип)|Люботен]] || Щипска || |- || 6. || [[Иван Бърльо]] || [[Горни Балван|Балван]] || Щипска || <ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58]</ref> |} През [[Балканска война|Балканската война]] Стоян Мишев е войвода на чета №31 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и действа в родния си край заедно с чета №32 на [[Георги Гочев (революционер)|Георги Гочев]]. По-късно служи в Продоволствения транспорт на Опълчението.<ref>{{МОО|468, 893}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Чети № 31 и № 32 на МОО с командири Стоян Мишев и Георги Гочев |- ! Номер !! Име !! Години !! Околия !! Селище !! Бележка |- || || [[Иван Джамов|Ване Джамов]] || 37-38 || [[Щип]]ска || [[Софилари]]<ref>{{МОО|206}}</ref> || |- || || Славко (Славчо) Ангелов || 22 || [[Щип]]ско|| [[Криви дол (Община Щип)|Криви дол]] || убит на 22 юни 1913 година<ref>{{МОО|32}}</ref> |- |} [[Файл:Stoyan Mishev, Mino Stankov, Mihail Kalamatiev and others ex IMRO members.png|мини|250п|ляво|Стоян Мишев, [[Мино Станков]] и [[Михаил Каламатиев]] сред други ренегати от ВМРО, 1924 година]] [[Файл:Pogreb na Carica Eleonora, 1917.JPG|мини|250п|Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отлагане на панихидите за царица Елеонора, 18 септември 1917 г.]] През Първата световна война старши подофицер Стоян Мишев е сред наградените от германския кайзер [[Вилхелм II]] с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в [[Ниш]] на 5 януари 1916 г.<ref>Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.</ref> Назначен от българските власти за околийски началник в Куманово.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 177.</ref> След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията. В 1921 година е избран за член на ръководството на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и редактира вестник „[[Илинден (1921 – 1926)|Илинден]]“.<ref>Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1202.</ref> Стоян Мишев се жени за дъщерята на индустриалец от [[Горна Оряховица]]. От този брак се раждат няколко деца, между които и Нада. Заради финансови злоупотреби той е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в [[МФО]]. Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената [[Неврокопска акция на ВМРО]], но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо [[Сдружение против българските бандити]].<ref name="NOM">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“], колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.</ref> Убит е на 30 декември по нареждане на [[Иван Михайлов]] от [[Кирил Глигоров (революционер)|Кирил Глигоров]] пред прага на къщата му в Щип.<ref>{{Николов|109}}</ref> Дъщерята на Стоян Мишев [[Нада Глигорова]] e съпруга на първия северномакедонски президент [[Киро Глигоров]].<ref>{{cite web| last = Лазаров| first = Кръстю| authorlink = Кръстю Лазаров| year = | url = http://promacedonia.com/rami/k_lazarov_spomeni.html| title = Революционната дейност в Кумановско| publisher = | accessdate = 19 март 2010| архив_дата = 2008-01-17| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080117203249/http://www.promacedonia.com/rami/k_lazarov_spomeni.html}}</ref> Синът на Стоян Мишев Кръсто и дъщеря му Мария, която е била частна учителка на децата на [[Лазар Колишевски]], възстановяват гроба на баща си. Според [[Лазар Поповски]] обаче, това не е истинският гроб на Стоян Мишев.<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София, 2003 г., стр. 115</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мишев, Стоян}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Сърбомани]] [[Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония]] [[Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО]] [[Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български подофицери]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация]] [[Категория:Родени в Щип]] [[Категория:Починали в Щип]] [[Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Носители на орден Pour le Mérite]] 9uwm9b1arl31en68eij1vgx9zkavki3 0 287982 12418823 12156430 2024-11-21T15:19:58Z Nk 399 {{значимост|~~~~~}} 12418823 wikitext text/x-wiki {{значимост|15:19, 21 ноември 2024 (UTC)}} {{без източници|20:53, 20 февруари 2020 (UTC)}} '''Организацията за защита на животните''' е специализирана организация, създадена с цел да защитава животните от човешка агресия, изтребване и др. Изпълнява своята дейност съобразно изискванията на законодателството за защита на животните. Сред мерките за защита са създаваните приюти за бездомни животни – кучета и др. {{мъниче|организация}} [[Категория:Организации за защита на животните| ]] gozkw27rmmsfiyaaszie9dszxjg068w 0 288484 12418976 12361838 2024-11-21T18:25:19Z Мико 4542 /* Епископи */ 12418976 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Кюстендилска епархия | местно име = | църква = [[Вселенска патриаршия]], [[Българска екзархия]] | карта= | карта-описание = | картинка= | картинка-описание = | страна = [[България]], [[Византия]], [[Османска империя]] | център = [[Кюстендил]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = | сан = | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Кюстендилската епархия''' е историческа [[Православие|православна]] [[епархия]] с епископски център [[Кюстендил]], която през вековете в зависимост от промените в името на епископалния и град, последователно се нарича Пауталийска епископия, Велбъждска (Банска) епископия, Коласийска епископия, Кюстендилска епархия.<ref>{{cite book |last= Янев |first= Янчо |authorlink= Янчо Янев |title= Кюстендилската митрополия |year= 2001 |publisher= Фабер, [[ISBN]] 954-9541-97-5}}</ref><ref>{{Кюстендил|22, 308, 350 - 351}}</ref> == История == === Пауталийска епископия === [[Файл:Pautalia.3.jpg|мини|200px|Диоцез на Пауталийската епископия – III в.]] Християнството прониква в днешните български земи още през I-II в. Значението на [[Пауталия]] като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството с [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] от 313 г. от император [[Константин I Велики]] (280 – 337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископска базилика. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия – диоцез на Пауталийската епископия. До наши дни са достигнали имената на двама пауталийски епископи: Евангел Пауталийски, живял през V-VI век и Фока Пауталийски, живял през VI век. През есента на 515 г. по нареждане на [[Император на Византия|византийския император]] [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] (491 – 518) в [[Константинопол]] са привикани петима илирски [[епископ]]и: [[Лаврентий Лихнидски]] (Охридски), [[Домнион Сердикийски]], Алкисон Никополски (от Епир), Гаян Нишки и Евангел Пауталийски, които били в сферата на влияние на папския престол. Нишкият и Никополският епископ след дълъг арест починали в Константинопол, а останалите трима епископи били освободени, поради страха на императора от нови бунтове в техните епархии. През 553 г. при император [[Юстиниан I]] (527 – 565), в [[Константинопол]] е свикан [[Пети вселенски събор|Петият вселенски събор]]. 156 делегати, сред които е и пауталийският епископ Фока (Phocas religiosissimus episcopus Potaliensis) осъждат възгледите на Ориген (185 – 254) и Евгарий (+ 399), а Теодор Мопсуетски е [[анатема|анатемосан]]. === Велбъждска епископия === [[Файл:Principality of Velbazhd.png|мини|200px|Велбъждско деспотство - диоцез на Велбъждската и Струмишката епископии]] С прекъсването на сведенията за [[Пауталия]] през ранното средновековие, спират и сведенията за Пауталийската епископия, която под името Велбъждска епископия се споменава едва във времето на края на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Още в [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|първата грамота]] на византийския [[император]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] (976-1025), касаеща църковната уредба на завладените български земи и датирана в 1019 г., на седмо място е поставена епископията [[Велбъжд]], подчинена на архиепископа на България. От императорската грамота е видно, че епископията се е намирала между средацката, нишката и брегалнишката епископии, като е обхващала на изток Германия (дн. Сапарева баня) и Разлог: ''„...и епископът на Велбъжд да има в самия Велбъжд, и в Сътеска, и в Германия, и в Теример, и в Стоб, и в Долна Сътеска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици...“''. Това е най-ранното упоменаване на Велбъждската епископия, но безспорен е изводът, че грамотите на Василий II утвърждават вече съществуващото положение в църковната уредба на българската държава. В [[Епархийски списъци|епархийските списъци]] на Константинополската патриаршия от времето на император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118) е представена и епископията на Велбъжд, подчинена на архиепископа на България, като този път с поставена на трето място, след [[Кастория]] и [[Скопие]]. В следващите епархийски списъци, които се датират в годините на властвуване на [[Мануил I Комнин]] (1143-1180), но в които името на архиепископия България е архаизирано и е наречена Юстиниана Първа - епископията Велбъжд отново е поставена на трето място. От XI-XII век до наши дни са достигнали имената на няколко велбъждски епископи: [[Никифор Велбъждски]], [[Гавраил Велбъждски]] и [[Йоан Велбъждски]]. За нарасналото място и роля на Велбъжд в църковната администрация в годините на възстановяването на българската държава можем да съдим от факта, че при подписването на [[Калоянова уния|унията]] между българската църква и Ватикана в 1203 г., палиуми от римския папа [[Инокентий III]] (1198 - 1216) освен примаса на България - [[архиепископ]] [[Василий I Български|Василий Търновски]], получават само още двама архиепископи - [[Анастасий Велбъждски]] и Сава Преславски. Епископ Анастасий Велбъждски играе активна роля в сключването на унията с [[Католическа църква|Римокатолическата църква]] по време на царуването на крал [[Калоян]] (1197-1207). Споменат е в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]], заедно със своите приемници - епископите [[Епифаний Велбъждски]] и [[Димитрий Велбъждски]]. В края на XIII век Вълбъжд е завладян от византийци, а впоследствие е включен в границите на кралството на [[Неманичи]]те. През втората половина на XIV век. Велбъжд става център на ново държавно образование Княжеството на Драгаши, известно и като [[Велбъждско деспотство]]. Като административен център Велбъжд запазва значението си на духовен център на Велбъждската епископия. От XIV век са известни имената на двама велбъждски епископи - [[Калиник Велбъждски]] и [[Григорий Велбъждски]]. До падането на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] под османско владичество Велбъждката епархия е била подчинена първоначално на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], а от 1018 г. до 1557 г. е под юрисдикцията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. === Коласийска епископия === [[Файл:Patriarchate of Peć in the 16th and 17th century.png|мини|200п|Печка патриаршия (XVI-XVII в.)]] Коласийската епископия е духовна област, подвластна на коласийския епископ. Съществува от падането на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] под османско владичество до закриването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] (1766). През XV-XVI век се споменава в източниците още като Банска и Кюстендилска епископия. До 1557 г. е под юрисдикцията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], а през периода 1557-1766 г. - в състава на Печката патриаршия. Територията на Коласийската епископия обхваща [[Кюстендил]]ско, [[Краище (област)|Краище]] и [[Пиянец]], [[Кратово]], [[Крива паланка]], [[Щип]] и [[Радовиш]], [[Радомир]] и Сирищник (без района на [[Дупница]], който в административно отношение влиза в [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]], но духовно е подчинен на самоковския митрополит). Седалище на епископа е Коласия (дн. квартал [[Колуша]] в Кюстендил) с митрополитска [[Свети Георги (Кюстендил)|църква „Свети Георги"]]. Коласийският епископ пребивава през отделни периоди и в село [[Слокощица]], [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] край Кратово и в Щип. Известни са следните епископи: [[Ромил Бански|Ромил]] (1532), [[Висарион Коласийски|Висарион]] (1585 и 1586), [[Макарий Коласийски|Макарий]] (1619), [[Ананий Коласийски|Ананий]] (ок. 1630), [[Йосиф Коласийски|Йосиф]] (1642), [[Пуспун Коласийски|Пуспун]] (1644), [[Михаил Коласийски|Михаил]] (1652-1660), [[Ананий ІІ Коласийски|Ананий II]] (1666), [[Висарион ІІ Коласийски|Висарион II]] (1690), [[Данил Коласийски|Данаил]] (1700, 1701, 1709), [[Ефрем Коласийски|Ефрем]] (1712, 1722, 1725, 1728), [[Атанасий Коласийски|Атанасий]] (1732), [[Серапион Коласийски|Серапион]] (1757), [[Гаврил Коласийски|Гаврил]] (1766, последен коласийски епископ). След 1766 г. епархията е подчинена на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През този период Кюстендил става център на епархия, в територията на която влизат селищата на бившата Коласийска архиепископия начело с митрополит. === Кюстендилска епархия === [[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|200п|Българска екзархия (1870-1913).]] Кюстендилска епархия е духовна област, подчинена на митрополит със седалище Кюстендил. Създадена през 1766 г. след преминаването на бившата Коласийска епископия под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. В териториалния обхват на епархията през 1863-66 г. влизат градовете [[Кюстендил]], [[Радомир]], [[Щип]], [[Кратово]], [[Кочани]] и селата край тях с общо 16 681 домакинства. Кюстендилска епархия е присъединена към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] веднага след учредяването и (1870). По силата на [[Берлински договор|Берлинския договор]] (1878) епархията е разделена на две: останалите в границите на [[Османска империя|Османската империя]] — Щип и Кратово, заедно с част от [[Пиянец]], са присъединени към Скопската екзархийска епархия, а Кюстендил и Радомир заедно с [[Краище (област)|Краище]] остават като самостоятелна епархия до 1884 г. След смъртта на кюстендилския митрополит [[Иларион Ловчански|Иларион Ловчански и Кюстендилски]] през 1884 година Кюстендилската епархия е закрита и присъединена към [[Софийска епархия|Софийската епархия]]. Днес Кюстендил е център на Кюстендилската духовна околия. <ref>{{Citation |title=Софийска епархия |url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese.xml |accessdate=2010-11-22 |archivedate=2011-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110821160600/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese.xml }}</ref> == Епископи == ; Митрополити на Вселенската патриаршия и Българската екзархия * [[Филарет Кюстендилски|Филарет]] (1767-1782) * [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]] (1783-1788) * [[Григорий Кюстендилски|Григорий]] (1788-1802) * [[Мелетий Кюстендилски|Мелетий]] (1802-1807) * [[Авксентий Кюстендилски|Авксентий]] (1807-1819) * [[Костанди Кюстендилски|Константий]] (1819-1827) * [[Артемий Александрийски|Артемий]] (1827-1858) * [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]] (1858-1860) * [[Игнатий Кюстендилски|Игнатий]] (1861-1869) * [[Иларион Ловчански|Иларион]] (1872-1884)<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 141-144</ref> ; Титулярни епископи на Българската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Исаак Велбъждски|Исаак (Бояджийски)]] || 10 юни 2023 – |- |} == Вижте също == [[Велбъждска архиепархия (Римокатолическа църква)]] == Литература == * ''Actes de Saint-Pantheleemon'', т.IV, с.162-164; * Стојан Новаковић, ''Законски споменици српских држава средњег века'', Београд, 1912 г., с.758-760. * Александар Соловјев, ''Одабрани споменици српског права (од XII до краја XV века)'', Београд 1926 г., с.169-171; * [[Христо Матанов|Матанов, Христо]], ''Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха'', София, изд. ГАЛ-ИКО, 1997 г., с.190; * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''Северна Македония. Исторически издирвания'', София, 1906 г., с.46, 47; * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''„Кюстендилският Хисарлък и неговите старини“'', Известия на българското археологическо дружество. VII, 1919-1920 г., с.112; * [[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]], ''История на Охридската Архиепископия, Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците'', София, Кооп.печ. „Гутенберг“, 1924 г., с.274; (II изд. Акад.изд. „М.Дринов“, С., 1995 г.); * [[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]], ''История на Охридската архиепископия – патриаршия. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767).'', София, 1932 г., 615 с.; * [[Димитър Ангелов (историк)|Ангелов, Димитър]], Средновековният Велбъжд (VII-XIV), В: Сб.''[[Кюстендил и Кюстендилско]]'', София, изд. ОФ, 1973 г., с.74. * Дебочички, Валентин, „Църковно-национално движение в Кюстендил и Кюстендилската епархия през петдесетте и седемдесетте години на XIX век”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.II, 1990 г. * Янев, Янчо, Метохът на Рилския манастир в Кюстендил”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.III, 1991 г. * Колев, Валери, „Закриването на Кюстендилска епархия“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г. * Янев, Янчо. ''Кюстендилската митрополия'', Велико Търново, изд. „Фабер“, 2001 г., 148 с. * Radosavlevich, Nedelko, „Eparhije Banje (Kjustendila) i Samokova u Pechkoj Patriarshije 1557-1766”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г. * Петров, Петър, „Кюстендил и Кюстендилският край през Средновековието (политическа и църковна история)”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г.; * Бонева, Вера, „Кюстендил, Кюстендилска епархия, и митрополит Игнатий Кюстендилски – към историята на едно натрапено съжителство (1861—1877) ”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.139-178. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://kyustendilska-eparhiya.free.bg Кюстендилска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201028162818/http://kyustendilska-eparhiya.free.bg/ |date=2020-10-28 }} * [http://arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg Архиерейско наместничество - Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201203170134/http://arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg/ |date=2020-12-03 }} * [http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик] * Велев, Ганчо, [http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,15913/view,article/ За титлите на архиереите без епархии в Българската църква] {{Кюстендилски епископи}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|История на България|Македония}} [[Категория:Кюстендилска епархия| ]] g2l1phqntcf0km6hvck019aygpdban5 12418977 12418976 2024-11-21T18:25:38Z Мико 4542 /* Епископи */ 12418977 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Кюстендилска епархия | местно име = | църква = [[Вселенска патриаршия]], [[Българска екзархия]] | карта= | карта-описание = | картинка= | картинка-описание = | страна = [[България]], [[Византия]], [[Османска империя]] | център = [[Кюстендил]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = | сан = | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Кюстендилската епархия''' е историческа [[Православие|православна]] [[епархия]] с епископски център [[Кюстендил]], която през вековете в зависимост от промените в името на епископалния и град, последователно се нарича Пауталийска епископия, Велбъждска (Банска) епископия, Коласийска епископия, Кюстендилска епархия.<ref>{{cite book |last= Янев |first= Янчо |authorlink= Янчо Янев |title= Кюстендилската митрополия |year= 2001 |publisher= Фабер, [[ISBN]] 954-9541-97-5}}</ref><ref>{{Кюстендил|22, 308, 350 - 351}}</ref> == История == === Пауталийска епископия === [[Файл:Pautalia.3.jpg|мини|200px|Диоцез на Пауталийската епископия – III в.]] Християнството прониква в днешните български земи още през I-II в. Значението на [[Пауталия]] като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството с [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] от 313 г. от император [[Константин I Велики]] (280 – 337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископска базилика. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия – диоцез на Пауталийската епископия. До наши дни са достигнали имената на двама пауталийски епископи: Евангел Пауталийски, живял през V-VI век и Фока Пауталийски, живял през VI век. През есента на 515 г. по нареждане на [[Император на Византия|византийския император]] [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] (491 – 518) в [[Константинопол]] са привикани петима илирски [[епископ]]и: [[Лаврентий Лихнидски]] (Охридски), [[Домнион Сердикийски]], Алкисон Никополски (от Епир), Гаян Нишки и Евангел Пауталийски, които били в сферата на влияние на папския престол. Нишкият и Никополският епископ след дълъг арест починали в Константинопол, а останалите трима епископи били освободени, поради страха на императора от нови бунтове в техните епархии. През 553 г. при император [[Юстиниан I]] (527 – 565), в [[Константинопол]] е свикан [[Пети вселенски събор|Петият вселенски събор]]. 156 делегати, сред които е и пауталийският епископ Фока (Phocas religiosissimus episcopus Potaliensis) осъждат възгледите на Ориген (185 – 254) и Евгарий (+ 399), а Теодор Мопсуетски е [[анатема|анатемосан]]. === Велбъждска епископия === [[Файл:Principality of Velbazhd.png|мини|200px|Велбъждско деспотство - диоцез на Велбъждската и Струмишката епископии]] С прекъсването на сведенията за [[Пауталия]] през ранното средновековие, спират и сведенията за Пауталийската епископия, която под името Велбъждска епископия се споменава едва във времето на края на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Още в [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|първата грамота]] на византийския [[император]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] (976-1025), касаеща църковната уредба на завладените български земи и датирана в 1019 г., на седмо място е поставена епископията [[Велбъжд]], подчинена на архиепископа на България. От императорската грамота е видно, че епископията се е намирала между средацката, нишката и брегалнишката епископии, като е обхващала на изток Германия (дн. Сапарева баня) и Разлог: ''„...и епископът на Велбъжд да има в самия Велбъжд, и в Сътеска, и в Германия, и в Теример, и в Стоб, и в Долна Сътеска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици...“''. Това е най-ранното упоменаване на Велбъждската епископия, но безспорен е изводът, че грамотите на Василий II утвърждават вече съществуващото положение в църковната уредба на българската държава. В [[Епархийски списъци|епархийските списъци]] на Константинополската патриаршия от времето на император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118) е представена и епископията на Велбъжд, подчинена на архиепископа на България, като този път с поставена на трето място, след [[Кастория]] и [[Скопие]]. В следващите епархийски списъци, които се датират в годините на властвуване на [[Мануил I Комнин]] (1143-1180), но в които името на архиепископия България е архаизирано и е наречена Юстиниана Първа - епископията Велбъжд отново е поставена на трето място. От XI-XII век до наши дни са достигнали имената на няколко велбъждски епископи: [[Никифор Велбъждски]], [[Гавраил Велбъждски]] и [[Йоан Велбъждски]]. За нарасналото място и роля на Велбъжд в църковната администрация в годините на възстановяването на българската държава можем да съдим от факта, че при подписването на [[Калоянова уния|унията]] между българската църква и Ватикана в 1203 г., палиуми от римския папа [[Инокентий III]] (1198 - 1216) освен примаса на България - [[архиепископ]] [[Василий I Български|Василий Търновски]], получават само още двама архиепископи - [[Анастасий Велбъждски]] и Сава Преславски. Епископ Анастасий Велбъждски играе активна роля в сключването на унията с [[Католическа църква|Римокатолическата църква]] по време на царуването на крал [[Калоян]] (1197-1207). Споменат е в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]], заедно със своите приемници - епископите [[Епифаний Велбъждски]] и [[Димитрий Велбъждски]]. В края на XIII век Вълбъжд е завладян от византийци, а впоследствие е включен в границите на кралството на [[Неманичи]]те. През втората половина на XIV век. Велбъжд става център на ново държавно образование Княжеството на Драгаши, известно и като [[Велбъждско деспотство]]. Като административен център Велбъжд запазва значението си на духовен център на Велбъждската епископия. От XIV век са известни имената на двама велбъждски епископи - [[Калиник Велбъждски]] и [[Григорий Велбъждски]]. До падането на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] под османско владичество Велбъждката епархия е била подчинена първоначално на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], а от 1018 г. до 1557 г. е под юрисдикцията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. === Коласийска епископия === [[Файл:Patriarchate of Peć in the 16th and 17th century.png|мини|200п|Печка патриаршия (XVI-XVII в.)]] Коласийската епископия е духовна област, подвластна на коласийския епископ. Съществува от падането на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] под османско владичество до закриването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] (1766). През XV-XVI век се споменава в източниците още като Банска и Кюстендилска епископия. До 1557 г. е под юрисдикцията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], а през периода 1557-1766 г. - в състава на Печката патриаршия. Територията на Коласийската епископия обхваща [[Кюстендил]]ско, [[Краище (област)|Краище]] и [[Пиянец]], [[Кратово]], [[Крива паланка]], [[Щип]] и [[Радовиш]], [[Радомир]] и Сирищник (без района на [[Дупница]], който в административно отношение влиза в [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]], но духовно е подчинен на самоковския митрополит). Седалище на епископа е Коласия (дн. квартал [[Колуша]] в Кюстендил) с митрополитска [[Свети Георги (Кюстендил)|църква „Свети Георги"]]. Коласийският епископ пребивава през отделни периоди и в село [[Слокощица]], [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] край Кратово и в Щип. Известни са следните епископи: [[Ромил Бански|Ромил]] (1532), [[Висарион Коласийски|Висарион]] (1585 и 1586), [[Макарий Коласийски|Макарий]] (1619), [[Ананий Коласийски|Ананий]] (ок. 1630), [[Йосиф Коласийски|Йосиф]] (1642), [[Пуспун Коласийски|Пуспун]] (1644), [[Михаил Коласийски|Михаил]] (1652-1660), [[Ананий ІІ Коласийски|Ананий II]] (1666), [[Висарион ІІ Коласийски|Висарион II]] (1690), [[Данил Коласийски|Данаил]] (1700, 1701, 1709), [[Ефрем Коласийски|Ефрем]] (1712, 1722, 1725, 1728), [[Атанасий Коласийски|Атанасий]] (1732), [[Серапион Коласийски|Серапион]] (1757), [[Гаврил Коласийски|Гаврил]] (1766, последен коласийски епископ). След 1766 г. епархията е подчинена на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През този период Кюстендил става център на епархия, в територията на която влизат селищата на бившата Коласийска архиепископия начело с митрополит. === Кюстендилска епархия === [[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|200п|Българска екзархия (1870-1913).]] Кюстендилска епархия е духовна област, подчинена на митрополит със седалище Кюстендил. Създадена през 1766 г. след преминаването на бившата Коласийска епископия под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. В териториалния обхват на епархията през 1863-66 г. влизат градовете [[Кюстендил]], [[Радомир]], [[Щип]], [[Кратово]], [[Кочани]] и селата край тях с общо 16 681 домакинства. Кюстендилска епархия е присъединена към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] веднага след учредяването и (1870). По силата на [[Берлински договор|Берлинския договор]] (1878) епархията е разделена на две: останалите в границите на [[Османска империя|Османската империя]] — Щип и Кратово, заедно с част от [[Пиянец]], са присъединени към Скопската екзархийска епархия, а Кюстендил и Радомир заедно с [[Краище (област)|Краище]] остават като самостоятелна епархия до 1884 г. След смъртта на кюстендилския митрополит [[Иларион Ловчански|Иларион Ловчански и Кюстендилски]] през 1884 година Кюстендилската епархия е закрита и присъединена към [[Софийска епархия|Софийската епархия]]. Днес Кюстендил е център на Кюстендилската духовна околия. <ref>{{Citation |title=Софийска епархия |url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese.xml |accessdate=2010-11-22 |archivedate=2011-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110821160600/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese.xml }}</ref> == Епископи == ; Митрополити на Вселенската патриаршия и Българската екзархия * [[Филарет Кюстендилски|Филарет]] (1767-1782) * [[Дионисий I Кюстендилски|Дионисий]] (1783-1788) * [[Григорий Кюстендилски|Григорий]] (1788-1802) * [[Мелетий Кюстендилски|Мелетий]] (1802-1807) * [[Авксентий Кюстендилски|Авксентий]] (1807-1819) * [[Костанди Кюстендилски|Константий]] (1819-1827) * [[Артемий Александрийски|Артемий]] (1827-1858) * [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]] (1858-1860) * [[Игнатий Кюстендилски|Игнатий]] (1861-1869) * [[Иларион Ловчански|Иларион]] (1872-1884)<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 141-144</ref> ; Титулярни епископи на Българската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Исаак Велбъждски|Исаак (Бояджийски)]] || 10 юни 2023 – |- |} == Вижте също == [[Велбъждска архиепархия (Римокатолическа църква)]] == Литература == * ''Actes de Saint-Pantheleemon'', т.IV, с.162-164; * Стојан Новаковић, ''Законски споменици српских држава средњег века'', Београд, 1912 г., с.758-760. * Александар Соловјев, ''Одабрани споменици српског права (од XII до краја XV века)'', Београд 1926 г., с.169-171; * [[Христо Матанов|Матанов, Христо]], ''Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха'', София, изд. ГАЛ-ИКО, 1997 г., с.190; * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''Северна Македония. Исторически издирвания'', София, 1906 г., с.46, 47; * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''„Кюстендилският Хисарлък и неговите старини“'', Известия на българското археологическо дружество. VII, 1919-1920 г., с.112; * [[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]], ''История на Охридската Архиепископия, Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците'', София, Кооп.печ. „Гутенберг“, 1924 г., с.274; (II изд. Акад.изд. „М.Дринов“, С., 1995 г.); * [[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]], ''История на Охридската архиепископия – патриаршия. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767).'', София, 1932 г., 615 с.; * [[Димитър Ангелов (историк)|Ангелов, Димитър]], Средновековният Велбъжд (VII-XIV), В: Сб.''[[Кюстендил и Кюстендилско]]'', София, изд. ОФ, 1973 г., с.74. * Дебочички, Валентин, „Църковно-национално движение в Кюстендил и Кюстендилската епархия през петдесетте и седемдесетте години на XIX век”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.II, 1990 г. * Янев, Янчо, Метохът на Рилския манастир в Кюстендил”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.III, 1991 г. * Колев, Валери, „Закриването на Кюстендилска епархия“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г. * Янев, Янчо. ''Кюстендилската митрополия'', Велико Търново, изд. „Фабер“, 2001 г., 148 с. * Radosavlevich, Nedelko, „Eparhije Banje (Kjustendila) i Samokova u Pechkoj Patriarshije 1557-1766”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г. * Петров, Петър, „Кюстендил и Кюстендилският край през Средновековието (политическа и църковна история)”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г.; * Бонева, Вера, „Кюстендил, Кюстендилска епархия, и митрополит Игнатий Кюстендилски – към историята на едно натрапено съжителство (1861—1877) ”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.139-178. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://kyustendilska-eparhiya.free.bg Кюстендилска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201028162818/http://kyustendilska-eparhiya.free.bg/ |date=2020-10-28 }} * [http://arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg Архиерейско наместничество - Кюстендил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201203170134/http://arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg/ |date=2020-12-03 }} * [http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик] * Велев, Ганчо, [http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,15913/view,article/ За титлите на архиереите без епархии в Българската църква] {{Кюстендилски епископи}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|История на България|Македония}} [[Категория:Кюстендилска епархия| ]] 130ti5vdhk8cyjg2kg0iwqvhedhhiky 0 289732 12419336 12011930 2024-11-22T00:51:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419336 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg|border | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Suzuka_1992.jpg | дата = 6 ноември 1994 | обиколки = 50 | дължина писта = 5,807 | дължина състезание = 293.200 | текуща година = 1994 | време = Силен дъжд | победа време = 1:55:53.532 | победител = [[Деймън Хил]] | първа позиция време= 1:37.209 | първа позиция пилот= [[Михаел Шумахер]] | нбо време = 1:56.597 (24) | нбо пилот = Деймън Хил }} '''1994 Голяма награда на Япония''' е 10-ото състезание за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и петнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|сезон 1994]] във [[Формула 1]]; провежда се на [[6 ноември]] [[1994]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. == Репортаж == Стартът на състезанието започва със силен дъжд, в резултат на завъртания, придружени с отпадания на [[Джони Хърбърт]], [[Франк Лагорс]], двете [[Минарди]]та, както и тримата японци. Но в обиколка 13 [[Джани Морбидели]] катастрофира своя [[Футуърк Ероуз|Футуърк]] в един от завоите на първата част на трасето. Малко след катастрофата на италианеца го последва и [[Мартин Брандъл]] с [[Макларън]] на същото място, но с по-сериозни последствия, като удря маршал на трасето, който се опита да извади Футуърка на Морбидели в зоната на сигурност. Маршалът е с контузен крак, една от многото контузии за сезон 1994, и състезанието е прекратено поради лошите условия. След като времето започва да се оправя състезанието е рестартирано със закъснение от час, поради опасност да се състезават на силен дъжд. Преди спирането на състезанието Шумахер има 6,8 секунди преднина, но в рестартирането Хил повежда с голяма преднина (10,1 секунди) на финала. Хил е определен като победител с 3,3 секунди. Това е последният път, в който се поправят разликите във Формула 1, за да се определи победителят. == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! К1 Време !! К2 Време !! Разлика |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:37.209''' | 1:57.128 | |- ! 2 | 0 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:37.696''' | 1:57.278 | +0.487 |- ! 3 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | '''1:37.742''' | 1:56.935 | +0.533 |- ! 4 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:37.768''' | 2:00.963 | +0.559 |- ! 5 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:37.828''' | 1:59.729 | +0.619 |- ! 6 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | '''1:37.880''' | 1:57.760 | +0.671 |- ! 7 | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | '''1:37.907''' | 1:58.610 | +0.698 |- ! 8 | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | '''1:37.998''' | 1:58.204 | +0.789 |- ! 9 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | '''1:38.076''' | 1:56.876 | +0.877 |- ! 10 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | '''1:38.533''' | 2:01.905 | +1.324 |- ! 11 | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | '''1:38.570''' | 1:58.926 | +1.361 |- ! 12 | 10 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:39.030''' | 2:07.293 | +1.821 |- ! 13 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | '''1:39.266''' | 2:02.266 | +2.057 |- ! 14 | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | '''1:39.462''' | 2:04.187 | +2.253 |- ! 15 | 29 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | '''1:39.483''' | 1:59.943 | +2.274 |- ! 16 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:39.548''' | 2:01.929 | +2.339 |- ! 17 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Занарди]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | '''1:39.721''' | 2:02.077 | +2.512 |- ! 18 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:39.868''' | 2:00.084 | +2.659 |- ! 19 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:40.042''' | 2:00.575 | +2.833 |- ! 20 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Франк Лагорс]] | [[Лижие]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:40.577''' | 2:02.780 | +3.368 |- ! 21 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:40.652''' | 2:02.219 | +3.443 |- ! 22 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:40.978''' | 2:01.035 | +3.769 |- ! 23 | 19 | {{флагче|Япония}} [[Хидеки Нода]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:40.990''' | 2:05.354 | +3.781 |- ! 24 | 31 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:41.659''' | 2:09.453 | +4.450 |- ! 25 | 11 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | '''1:41.805''' | 2:01.637 | +4.596 |- ! 26 | 32 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:45.004''' | Без време | +7.795 |- ! НКв | 34 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Илмор]] | '''1:46.374''' | Без време | +9.165 |- ! НКв | 33 | {{флагче|Франция}} [[Пол Белмондо]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Илмор]] | '''1:46.629''' | Без време | +9.420 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 0 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 50 | 1:55:53.532 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 50 | +3.365 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 27 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 50 | +52.045 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 50 | +56.074 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 15 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]]''' | 50 | +1:42.107 | 6 | '''2''' |- ! 6 | 30 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]]''' | 50 | +1:59.863 | 3 | '''1''' |- ! 7 | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | 50 | +2:02.985 | 8 | |- ! 8 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 49 | +1 Об. | 18 | |- ! 9 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Ларус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 49 | +1 Об. | 22 | |- ! 10 | 11 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 49 | +1 Об. | 25 | |- ! 11 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 49 | +1 Об. | 19 | |- ! 12 | 31 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Симтек]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 48 | +2 Об. | 24 | |- ! 13 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Занарди]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 48 | +2 Об. | 17 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 26 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 16 | Ск. кутия | 10 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | 13 | Завъртане | 9 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 13 | Завъртане | 12 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 10 | Възпламеняване | 11 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Франк Лагорс]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 10 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 10 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 10 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 3 | Завъртане | 5 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 3 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Симтек]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 3 | Завъртане | 26 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | 0 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Япония}} [[Хидеки Нода]] | [[Ларус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 0 | Завъртане | 23 | |- ! НКв | 34 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | | | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Франция}} [[Пол Белмондо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 92 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 91 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 35 |- | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 26 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 23 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|108 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|103 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|64 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Пежо]] | align="right"|38 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | align="right"|25 |} {{col-end}} == Бележки == * [[Джей Джей Лехто]] замества [[Андреа де Чезарис]] като пилот на Заубер, след като италианецът прекратява участието си. * Това е първо състезание за Джони Хърбърт като пилот на Бенетон замествайки [[Йос Верстапен]]. * Това е последна победа за номер 0. == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1994/114/ | accessdate = 17 април 2012 | архив_дата = 2014-11-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141106134404/http://www.formula1.com/results/season/1994/114/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Португалия|1994 Португалия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|Сезон 1994]]''' |Следващо състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Австралия|1994 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1993 Голяма награда на Япония|1993]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1995 Голяма награда на Япония|1995]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:1994 година в Азия]] o48tnm3sd19n7cur8p6zikxyo0pjxdp 0 290757 12419086 12300380 2024-11-21T20:08:29Z Sijorl49 259021 Добавена препратка, заменени кавички, наклонени черти заменени със скоби, стил 12419086 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Св. св. Кирил и Методий“ | име-оригинал = | картинка = SS. Cyril and Methodius, Veliko Tarnovo 3.JPG | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Велико Търново]] | вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]] | епархия = [[Великотърновска епархия|Великотърновска]] | архиерейско наместничество = [[Великотърновска духовна околия|Великотърновско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1860 – 1861 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:SS. Cyril and Methodius, Veliko Tarnovo 5.JPG|мини|250px|Камбанарията към църквата, издигната през 1885 г.]] [[Файл:Saints Cyril and Methodius Church in Tarnovo - South Altar Door.jpg|мини|250п|Южната олтарна врата]] [[Файл:Saints Cyril and Methodius Church in Tarnovo - Detail of the Iconostasis 2.jpg|мини|250п|Подиконно пано от иконостаса с изображение на Свети цар Борис]] '''„Свети Кирил и Методий“''' е източноправославен храм във [[Велико Търново]]. == История == Построяването на храма става в разгара на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]] и породените конфликти с владиката [[Григорий Катрис|Григорий]]. Строителството на храм „Св. св. Кирил и Методий“ е започнало на 10 март 1860 г., както е записано в Църковната кондика. Това се случва по време на царуването на султан [[Абдул Меджид I]], в архиерейството на г-н Григорий Лезвийца и приключва през есента на 1861 г. През 1860 г. е поставен първият камък за изграждането на тази църква. Тя е свързана с историята на преселниците, които заживяват в Търново, пристигнали от различни планински градчета. Кварталът тогава се нарича Кошарската махала и неговите жители са събирали дарения за издигането на храма. Средства са дали българите в чужбина, както и Българската община в Цариград. „На това място преди много години хората са правили курбан на свети [[Атанасий Велики|Атанасий]], който е закрилник на всички преселници. До днес е запазен камъкът, на който е извършен жертвения оброк. Това е първият храм в търновската духовна околия, който носи името на Св. св. Кирил и Методий, и първата църква с лята камбана. Тя се е намирала в камбанарията, изградена през 1885 г. Камбанарията е с великолепна украса и беше възстановена благодарение на благодетели. Вътре в камбанарията има часовник, той отмерва всеки половин и кръгъл час“, обяснява Соня Петрова, църковен настоятел. Строител-архитект е майстор [[Кольо Фичето]], вече установил се в Търново. „Това е една от най-красивите църкви на Колю Фичето. Освен това в летописната книга на храма е записано, че той е първият български архитект, така че той след този градеж става майстор“, обяснява Соня Петрова, член на църковното настоятелство. Иконописците са от [[Трявна]]. Темплото (иконостаса) е дело на [[марангоз]]ите (резбарите) [[Тодор Несторов]] (роден 1849 г.) и [[Иван Димитров Стрелухов]] (роден 1850 г.) от град [[Калофер]]. Те са ученици на [[Ботю Петков]], баща на [[Христо Ботев]]. В Търново се запознават с членовете на революционния комитет и по-късно се включват активно в подготовката на [[Априлско въстание]]. През април 1876 г. те са сред четниците в [[Дряновски манастир]] и сред жертвите на революцията. Храмът е изграден с два купола. Тези два купола са паднали от [[Земетресение в Търновско (1913)|земетресението]] през 1913 г. и до днес не са възстановени. Храмът е кръстен на светите братя [[Кирил и Методий]], но той е известна и с името [[Свети Атанасий]], на когото е наречен вторият олтар. Третият е свързан с името на Св. св. [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Свети Павел|Павел]]. След построяването си тук се служи на български език и това е 10 г. преди българската църква да получи официално независимостта си. Настоятели на храма са: Братя Никола, Васил, Нено и Георги Киселови, Стоян Димоглу, х. Янко Димитров, Иван Драганов, Константин Събев, Дядо Дончо, Венко Иванов, Пеню Ракиджи, Тотю Петков, Ганчо Тодоров, Рачо Рачов, Цоню Генев, Велю Гергюв, Стоян Желязков, Петър Чешмеджи, Стефан Работилов и др. Дарения за построяване на храма са осигурили: * Руския консул – 352 гроша; * свещениците Иван Плаковски и Димитър Драганов; * Терзийският еснаф – 5000 гроша; * Бояджийският еснаф – 1000 гроша; * Бабукчийският еснаф – 1000 гроша; * Абаджийският еснаф – 800 гроша; * Чаракчийският еснаф – 500 гроша; * Мутафчийският еснаф – 900 гроша; Един от най-важните моменти за всеки храм е неговото освещаване – официален ритуал за неговото канонизиране и сакрализиране. Храм „Св. св. Кирил и Методий“ е осветен на 8 октомври 1861 от петима свещеници, но все още владика е гъркът Григорий. Новоназначеният от Екзархията архиерей на Търновската епархия, епископ [[Иларион Макариополски]] през 1872 г. прави второ освещаване. За периода 1861 – 1872 храмът е действал съвсем официално и там са извършвани законно всички църковни обреди – служби, кръщавки, венчавки, опела. Но второто освещаване вече е от българския владика. Храмът е уникален и с това, че в неговата килия е роден [[П. Р. Славейков]]. Той е инициатор и на първото честване на храмовия празник на 11 май през 1869 г. == Източници == * ОДА – Велико Търново, ф.575, оп.1, а.е.15 * Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000, стр. 316 – 318 == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|Велико Търново|България}} {{СОРТКАТ:Кирил и Методий (Велико Търново)}} [[Категория:Църкви във Великотърновската епархия]] [[Категория:Църкви във Велико Търново]] [[Категория:Обекти, наречени на Кирил и Методий]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1861 година]] f5q5o16r9lpfd9stxsgjd8su0txggrz 0 291722 12419348 11512075 2024-11-22T00:56:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419348 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Circuit Gilles Villeneuve (1996-2001).svg | | дата = 15 юни 1997 | обиколки = 54 | дължина писта = 4,421 | дължина състезание = 238.734| текуща година = 1997 | време = Ясно | победа време = 1:17:40.646| победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:18.095 | първа позиция пилот= Михаел Шумахер | нбо време = 1:19.635 (37)| нбо пилот = [[Дейвид Култард]] | }} '''1997 Голяма награда на Канада''' е 29-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|сезон 1997]] във [[Формула 1]], провежда се на [[15 юни]] [[1997]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. == Репортаж == Това състезание ще се запомни с тежката катастрофа на [[Оливие Панис]] от [[Прост Гран При|Прост]], който пострада тежко с два счупени крака, след този инцидент и това го извади за 7 състезания. Но това даде и сериозен ефект при опита си на завръщане за последните състезания. Заместник за тези 7 кръга е [[Ярно Трули]] от Минарди. Състезанието е спряно с червен флаг след 58-ата обиколка. [[Михаел Шумахер]] спечели своето второ състезание за този сезон и 5-о за Ферари пред по-миналия победител [[Жан Алези]] и [[Джанкарло Фисикела]]. [[Дейвид Култард]] който поведе още в началото на състезанието се забави поради проблем с предаквите преди катастрофата на Панис. За [[Жак Вилньов]] това е четвърто отпадане този сезон. Той се удари право в стената при излизането на последния завой във 2-рата обиколка, който по-късно тази стена носи името „Стената на шампионите“ след като трима бивши шампиони включително и Вилньов се удариха през 1999. Това състезание е първо за [[Александър Вурц]] който замести своя съотборник [[Герхард Бергер]] от Бенетон. Той претърпя синуска болест по някой време и по времето когато баща му загина в самолетна катастрофа. {{clear}} == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Време !! Разл. |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:18.095 | |- ! 2 | 3 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:18.108 | +0.013 |- ! 3 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:18.388 | +0.293 |- ! 4 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:18.464 | +0.369 |- ! 5 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:18.466 | +0.371 |- ! 6 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:18.750 | +0.655 |- ! 7 | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-Пежо | 1:18.869 | +0.774 |- ! 8 | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:18.899 | +0.804 |- ! 9 | 9 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:18.916 | +0.821 |- ! 10 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 1:19.034 | +0.939 |- ! 11 | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:19.286 | +1.191 |- ! 12 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:19.503 | +1.408 |- ! 13 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 1:19.622 | +1.527 |- ! 14 | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:20.102 | +2.007 |- ! 15 | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 1:20.129 | +2.034 |- ! 16 | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | Ероуз-[[Ямаха]] | 1:20.175 | +2.080 |- ! 17 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:20.336 | +2.241 |- ! 18 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 1:20.357 | +2.262 |- ! 19 | 15 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 1:20.370 | +2.275 |- ! 20 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:20.370 | +2.275 |- ! 21 | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:20.491 | +2.396 |- ! 22 | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:21.034 | +2.939 |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | 1:17:40.646 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 7 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 54 | +2.565 | 8 | '''6''' |- ! 3 | 12 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]]''' | 54 | +3.219 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 54 | +3.768 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 16 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джони Хърбърт]]''' | '''[[Заубер]]-[[Петронас]]''' | 54 | +4.716 | 13 | '''2''' |- ! 6 | 15 | {{флагче|Япония}} '''[[Шинджи Накано]]''' | '''[[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]]''' | 54 | +36.701 | 19 | '''1''' |- ! 7 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 54 | +37.753 | 5 | |- ! 8 | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 53 | +1 Об. | 16 | |- ! 9 | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 53 | +1 Об. | 15 | |- ! 10 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 53 | +1 Об. | 18 | |- ! 11 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 51 | Завъртане | 10 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 46 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 42 | Ск. кутия | 14 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Александър Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 35 | Трансмисия | 11 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 33 | Ск. кутия | 3 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 32 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 14 | Катастрофа | 7 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 5 | Завъртане | 22 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 1 | Катастрофа | 2 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 0 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Катастрофа | 12 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 0 | Завъртане | 21 | |} == Бележки == * '''Първи подиум''': [[Джанкарло Фисикела]] * '''Първи точки''': Шинджи Накано == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Класирането при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] |align="right"| 37 |- | 2 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] |align="right"| 30 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] |align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] |align="right"| 14 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] |align="right"| 13 |} {{col-2}} ; Класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] |align="right"| 51 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] |align="right"| 43 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-Рено |align="right"| 23 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 21 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] |align="right"| 16 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1997/153/ | accessdate = 19 февруари 2012 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029035831/http://www.formula1.com/results/season/1997/153/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Испания|1997 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|Сезон 1997]]''' |Следващо състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Франция|1997 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1996 Голяма награда на Канада|1996]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1998 Голяма награда на Канада|1998]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1997 година в Канада]] cz99fuxbjwzsmckgzq9mqq78co6vba2 0 292631 12419347 12011413 2024-11-22T00:56:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419347 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_1995.jpg | дата = 7 септември 1997 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.770 | дължина състезание = 305.810 | текуща година = 1997 | време = Сухо | победа време = 1:17:04.609 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:22.990 | първа позиция пилот= [[Жан Алези]] | нбо време = 1:24.808 (49) | нбо пилот = [[Мика Хакинен]] }} '''1997 Голяма награда на Италия''' е 48-ото за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 13-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|сезон 1997]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 септември]] [[1997]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. == Репортаж == От пол-позиция стартира [[Жан Алези]] от Бенетон и водеше в половината от цялото състезание. Но [[Дейвид Култард]] който стартира 6-и успя да спечели три позиции на първия завой, е зад французина преди спиранията в бокса и успя да го изпревари с огромна преднина и спечели състезанието с повече от две секунди давайки реванш заради отпадането се в [[1997 Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] където Алези го изхвърли от състезанието. На трета позиция е Хайнц-Харалд Френтцен докато съотборника Жак Вилньов взе 5-а позиция пред Михаел Шумахер който завърши 6-и. Състезанието не може да мине и без кола на сигурността след инцидента на [[Ралф Шумахер]] и [[Джони Хърбърт]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | 1:17:04.609 | 6 | '''10''' |- ! 2 | 7 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 53 | +1.937 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 53 | +4.343 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 12 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]]''' | 53 | +5.871 | 3 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 53 | +6.416 | 4 | '''2''' |- ! 6 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +11.481 | 9 | '''1''' |- ! 7 | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 53 | +12.471 | 7 | |- ! 8 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 53 | +17.639 | 10 | |- ! 9 | 9 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 53 | +49.373 | 5 | |- ! 10 | 14 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 53 | +1:02.706 | 16 | |- ! 11 | 15 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 53 | +1:03.327 | 15 | |- ! 12 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 52 | +1 Об. | 18 | |- ! 13 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +1 Об. | 11 | |- ! 14 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Тарсо Маркес]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 50 | +3 Об. | 22 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 46 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 39 | Инцидент | 8 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 38 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 33 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 31 | Трансмисия | 13 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 12 | Ск.кутия | 20 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 8 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 4 | Окачване | 17 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 67 |- | 2 | {{flagicon|Канада}} [[Жак Вилньов]] | align="right"| 57 |- | 3 | {{flagicon|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 28 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 24 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 85 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 84 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 53 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 38 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | align="right"| 28 |} {{col-end}} == Бележки == * Дейвид Култард посвети победата в това състезание за принцеса Даяна която загина същата година. == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1997/159/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029035038/http://www.formula1.com/results/season/1997/159/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Белгия|1997 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|Сезон 1997]]''' |Следващо състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Австрия|1997 Австрия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1996 Голяма награда на Италия|1996]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1998 Голяма награда на Италия|1998]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1997 година в Италия]] so2nozrtptqw4chdwjfhjig7tv27brl 0 293673 12419212 11867693 2024-11-21T23:16:34Z Niki Yooff 24726 12419212 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Стадион | име на стадиона = „Осогово“ | прозвище = | картина = | местоположение = [[Кюстендил]], [[България]] | адрес = ул. Цар Освободител 19 | координати = | построен = | официално открит = [[1979]] (реконстр.) | обновен = | собственик = [[Община Кюстендил]] | поддържан от = | покритие = [[трева|тревно]] | цена = | архитект = | бивши имена = | използван от = [[ФК „Кюстендил“]] | капацитет = 10 000 | размери = }} '''„Осогово“''' е български [[стадион]], намиращ се в гр. [[Кюстендил]]. На него играе домакинските си мачове футболен клуб [[ФК „Кюстендил“]]. Стадион „Осогово“" е част от [[Национална спортна база „Осогово“]] – спортен комплекс за състезания и тренировки по различни спортове. Националната спортна база „Осогово“ е открита на 5 ноември 1979 г. Спортният комплекс включва затревен футболен терен с 10 000 седящи места, лекоатлетическа писта, 3200 m² закрита площ, закрита лекоатлетическа писта с дължина 130 м., зала за хвърляния, зали за тенис на маса, за художествена гимнастика, обща физическа подготовка, волейболна и баскетболна зала, клуб на спортиста, сладкарница, административни и битови помещения. Към базата има хотел „Спорт Палас“ със 182 легла.<ref>{{Кюстендил|483}}</ref> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Osogovo-Kyustendil Български клубове – Стадион „Осогово“] == Бележки == <references /> {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Стадиони в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] t5o4t7o42yviiljdou7r5u3u27ft8cc 12419215 12419212 2024-11-21T23:24:46Z Niki Yooff 24726 12419215 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Стадион | име на стадиона = „Осогово“ | прозвище = | картина = | местоположение = [[Кюстендил]], [[България]] | адрес = ул. Цар Освободител 19 | координати = | построен = | официално открит = [[1979]] (реконстр.) | обновен = | собственик = [[Община Кюстендил]] | поддържан от = | покритие = [[трева|тревно]] | цена = | архитект = | бивши имена = | използван от = [[ФК „Кюстендил“]] | капацитет = 10 000 | размери = }} '''„Осогово“''' е български [[стадион]], намиращ се в гр. [[Кюстендил]]. На него играе домакинските си мачове футболен клуб [[ФК „Кюстендил“]]. Стадион „Осогово“" е част от [[Национална спортна база „Осогово“]] – спортен комплекс за състезания и тренировки по различни спортове. Националната спортна база „Осогово“ е открита на 5 ноември 1979 г. Спортният комплекс включва затревен футболен терен с 10 000 седящи места, лекоатлетическа писта, 3200 m² закрита площ, закрита лекоатлетическа писта с дължина 130 m, зала за хвърляния, зали за тенис на маса, за художествена гимнастика, обща физическа подготовка, волейболна и баскетболна зала, клуб на спортиста, сладкарница, административни и битови помещения. Към базата има хотел „Спорт Палас“ със 182 легла.<ref>{{Кюстендил|483}}</ref> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Osogovo-Kyustendil Български клубове – Стадион „Осогово“] == Бележки == <references /> {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Стадиони в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] 954ws6yd1w8ife911js2xfefk7ezm1b 12419216 12419215 2024-11-21T23:25:38Z Niki Yooff 24726 12419216 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Стадион | име на стадиона = „Осогово“ | прозвище = | картина = | местоположение = [[Кюстендил]], [[България]] | адрес = ул. Цар Освободител 19 | координати = | построен = | официално открит = [[1979]] (реконстр.) | обновен = | собственик = [[Община Кюстендил]] | поддържан от = | покритие = [[трева|тревно]] | цена = | архитект = | бивши имена = | използван от = [[ФК „Кюстендил“]] | капацитет = 10 000 | размери = }} '''„Осогово“''' е български [[стадион]], намиращ се в гр. [[Кюстендил]]. На него играе домакинските си мачове футболен клуб [[ФК „Кюстендил“]]. Стадион „Осогово“" е част от [[Национална спортна база „Осогово“]] – спортен комплекс за състезания и тренировки по различни спортове. Националната спортна база „Осогово“ е открита на 5 ноември 1979 г. Спортният комплекс включва затревен футболен терен с 10 000 седящи места, лекоатлетическа писта, 3200 m² закрита площ, закрита лекоатлетическа писта с дължина 130 m, зала за хвърляния, зали за тенис на маса, за художествена гимнастика, обща физическа подготовка, волейболна и баскетболна зала, клуб на спортиста, сладкарница, административни и битови помещения. Към базата има хотел „Спорт Палас“ със 182 легла.<ref>{{Кюстендил|483}}</ref> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Osogovo-Kyustendil Български клубове&nbsp;– Стадион „Осогово“] == Бележки == <references /> {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Стадиони в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] l6bwhtdfp5b5yflyvbifoj9hedans16 0 293958 12419382 12000044 2024-11-22T01:18:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419382 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бахрейн]] | знаме = Flag of Bahrain.svg | писта = [[Сакхир]] | карта = Bahrain International Circuit--Endurance Circuit.svg | дата = 14 март 2010 | обиколки = 49 | дължина писта = 6.299 | дължина състезание = 308.405 | текуща година = 2010 | време = Сухо трасе | победа време = 1:39:20.396 | победител = [[Фернандо Алонсо]] | първа позиция време= 1:53.883 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:58.287 (45) | нбо пилот = Фернандо Алонсо }} '''2010 Голяма награда на Бахрейн''' е 7-о за [[Голяма награда на Бахрейн|Голямата награда на Бахрейн]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 март]] [[2010]] година на пистата [[Сакхир]] в [[Бахрейн]]. == Репортаж == Победата е за [[Фернандо Алонсо]] от [[Скудерия Ферари|Ферари]], като е първа за него като пилот на „Скудерията“. [[Себастиян Фетел]] води от началото до 33-та обиколка, преди колата му да получи проблем с една от изпускателните тръби. Втори остава [[Фелипе Маса]], а трети [[Люис Хамилтън]]. === Преди състезанието === Преди началото на новия сезон на [[Формула 1]], световният шампион за 2009 г. – [[Дженсън Бътън]], отива в [[Макларън]], като негов съотборник е шампиона от 2008 г., Люис Хамилтън. Двамата пилоти представят болида MP4-25, малко след представянето на болида F10 на [[Скудерия Ферари|Ферари]] (с пилоти Фелипе Маса и [[Фернандо Алонсо]]). [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] се завръща като отбор за първи път след 1955 г. (от 1994 г. е във Формула 1 като доставчик за двигатели). Пилоти са [[Нико Розберг]] и завърналия се седемкратен световен шампион [[Михаел Шумахер]]. За „Ред Бул“ пилотите не са променени – Себастиян Фетел и Марк Уебър, като отбора представя новия болид [[Ред Бул RB6|RB6]]. Нови пилоти дебютират за сезон 2010. Това са Нико Хюкенберг, Карун Чандок, Бруно Сена, Лукас ди Граси и Виталий Петров. Хюкенберг се включва за „Уилямс“, Петров за „[[Рено Ф1|Рено]]“, Ди Граси за „Върджин“, а Сена и Чандок като пилоти на „[[Хиспания Рейсинг]]“. За първи път руски пилот дебютира във Формула 1, а Чандок е вторият индийски пилот в историята след [[Нараин Картекиан]]. Отборите на „Лотус“, „[[Върджин Рейсинг]]“, „Хиспания Рейсинг“ и „Заубер“ правят своя дебют за този сезон, като за „Заубер“ това е първо участие след 2005 г., когато БМВ купува тима. Има промени и в правилата на състезанията и изискванията към болидите. За първи път пилотите нямат да презареждат с гориво по време на състезание след [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|сезон 1994]]. Нова точкова система е наложена във Формула 1 (както и в някои серии под егидата на ФИА). == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 49 | 1:39:20.396 | 3 | '''25''' |- ! 2 | 7 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 49 | +16.099 | 2 | '''18''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Мерцедес]]''' | 49 | +23.182 | 4 | '''15''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 49 | +38.799 | 1 | '''12''' |- ! 5 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 49 | +40.213 | 5 | '''10''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 49 | +44.163 | 7 | '''8''' |- ! 7 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 49 | +45.280 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 49 | +46.360 | 6 | '''4''' |- ! 9 | 15 | {{флагче|Италия}} '''[[Витантонио Лиуци]]''' | '''[[Форс Индия]]'''-'''[[Мерцедес]]''' | 49 | +53.008 | 12 | '''2''' |- ! 10 | 9 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Уилямс]]'''-'''[[Косуърт]]''' | 49 | +1:02.489 | 11 | '''1''' |- ! 11 | 11 | {{flagicon|POL}} [[Роберт Кубица]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 49 | +1:09.093 | 9 | |- ! 12 | 14 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 49 | +1:22.958 | 10 | |- ! 13 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 49 | +1:32.656 | 18 | |- ! 14 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 48 | +1 Об. | 13 | |- ! 15 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 47 | +2 Об. | 21 | |- ! 16 | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 46 | Електроника | 15 | |- ! 17 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 46 | Хидравлика | 20 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 28 | Хидравлика | 14 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 17 | Прегряване | 23 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 16 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 13 | Окачване | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 11 | Хидравлика | 16 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 2 | Хидравлика | 22 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 1 | Катастрофа | 24 | |} * След отпадането си, Себастиян Буеми и Ярно Трули са класирани на съответните места, тъй като са изминали 90% от състезанието при финиширането на победителя. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 25 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 18 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 10 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 43 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 21 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 18 |- | 4 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 16 |- | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/824/ | accessdate = 20 януари 2013 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118034718/http://www.formula1.com/results/season/2010/824/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2009 Голяма награда на Абу Даби|2009 Абу Даби]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Австралия|2010 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Бахрейн|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бахрейн]]''' |Следваща година:<br /> [[2012 Голяма награда на Бахрейн|2012]] |} [[Категория:Голяма награда на Бахрейн]] [[Категория:2010 година в Азия]] 4u6uur0pwypbbi8v856v8s74sh0jibm 0 295526 12419381 11989470 2024-11-22T01:18:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419381 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта = Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 28 март 2010 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,303 | дължина състезание = 307,516 | текуща година = 2010 | време = Облачно, дъжд в началото | победа време = 1:33:36.531 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:23.919 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:24,125 (47) | нбо пилот = [[Марк Уебър]] }} '''2010 Голяма награда на Австралия''' е 26-о за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 март]] [[2010]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Репортаж == Състезанието е спечело от миналогодишния победител през 2009 световния шампион [[Дженсън Бътън]] от [[Макларън]]-[[Мерцедес]]. Втори остана [[Роберт Кубица]] от [[Рено Ф1|Рено]], а трети остана [[Фелипе Маса]] от [[Скудерия Ферари|Ферари]]. Победителя от миналия старт [[Фернандо Алонсо]] остана на четвърта позиция, докато седемкратния шампион в тези серии [[Михаел Шумахер]] остана на 10-а позиция след като още на първия завой в 1-вата обиколка се удариха с Фернандо Алонсо коствайки на германеца място в шестицата заради спирането в бокса за ново крило и воденето на колата за сигурност. Причината сейфти кара да бъде на трасето е тежкият инцидент на [[Камуи Кобаяши]], губейки контрол и се удари с [[Уилямс]]-а на [[Нико Хюкенберг]], и завъртането на [[Себастиен Буеми]] на същия завой. Пол-ситерът [[Себастиан Фетел]] който водеше от старта на състезанието се завъртя поради повреда на колелото най-вероятно в задната част на болида [[Ред Бул RB6|RB6]] коствайки победата за отбора в 25-а обиколка. Драмата не е приключила за австрийския отбор след като [[Марк Уебър]] е в инцидент с късно спрелия на 5-и завой пилот на Макларън [[Луис Хамилтън]] в опита да изпревари Фернандо Алонсо за 4-тата позиция в пред-последната обиколка. С тази победа Дженсън Бътън се изкачи в класирането на 3-та позиция но Фернандо Алонсо остава на лидерска позиция при пилотите с 37 точки. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | 1:33:36.531 | 4 | '''25''' |- ! 2 | 11 | '''{{flagicon|POL}} [[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 58 | +12.034 | 9 | '''18''' |- ! 3 | 7 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +14.488 | 5 | '''15''' |- ! 4 | 8 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +16.304 | 3 | '''12''' |- ! 5 | 4 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 58 | +16.683 | 6 | '''10''' |- ! 6 | 2 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +29.989 | 11 | '''8''' |- ! 7 | 15 | '''{{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +59.847 | 13 | '''6''' |- ! 8 | 9 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 58 | +1:00.536 | 8 | '''4''' |- ! 9 | 6 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | +1:07.319 | 2 | '''2''' |- ! 10 | 3 | '''{{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 58 | +1:09.391 | 7 | '''1''' |- ! 11 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 58 | +1:11.301 | 17 | |- ! 12 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 58 | +1:14.084 | 14 | |- ! 13 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 56 | +2 Об. | 19 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 53 | +5 Об. | 22 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 41 | Окачване | 23 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 26 | Хидравлика | 24 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 25 | Колело | 1 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 10 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 9 | Завъртане | 18 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 4 | Хидравлика | 21 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 0 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 0 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 0 | Инцидент | 16 | |- ! Отк | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 0 | Хидравлика | 20 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 37 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 33 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 31 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 23 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 20 |- | 6 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 18 |- | 7 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 12 |- | 8 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 70 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 54 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 29 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | 18 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 18 |- | 6 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 8 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 5 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/825/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-10-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141026200028/http://www.formula1.com/results/season/2010/825/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Бахрейн|2010 Бахрейн]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Малайзия|2010 Малайзия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Австралия|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Австралия|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:2010 година в Австралия]] nvknk8qi1tad6ugg3xm3aefys1j9piw 0 295813 12419307 12262641 2024-11-22T00:40:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419307 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Сизърс Палас | | знаме = Flag of the United States.svg | | писта = [[Сизърс Палас (писта)|Сизърс Палас]] | | карта = Circuit_Caesars_Palace.png| | дата = 25 септември 1982 | | обиколки = 75 | | дължина писта = 3,650 | | дължина състезание = 273,75 | | текуща година = 1982 | | време = Слънчево, топло| | победа време = 1:41:56.888 | | победител = [[Микеле Алборето]] | | първа позиция време= 1:16.356 | | първа позиция пилот= [[Ален Прост]] | | нбо време = 1:19.639 (59) | | нбо пилот = Микеле Алборето | }} '''1982 Голяма награда на Сизърс Палас''' е второто състезание за [[Голяма награда на Сизърс Палас|Голямата награда на Сизърс Палас]] и шестнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1982)|сезон 1982]] във [[Формула 1]], провежда се на [[25 септември]] [[1982]] година на пистата [[Сизърс Палас (писта)|Сизърс Палас]], [[Невада]], [[САЩ]]. == Класиране == {|class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 3 | {{Флагче|Италия}} '''[[Микеле Алборето]]''' | '''[[Тиръл]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | 1:41:56.888 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 7 | {{Флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | + 27.292 | 9 | '''6''' |- ! 3 | 25 | {{Флагче|САЩ}} '''[[Еди Чийвър]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 75 | + 56.450 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 15 | {{Флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Рено (отбор)|Рено]]''' | 75 | + 1:08.648 | 1 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{Флагче|Финландия}} '''[[Кеке Розберг]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | + 1:11.375 | 6 | '''2''' |- ! 6 | 5 | {{Флагче|Ирландия}} '''[[Дерек Дейли]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 74 | + 1 Об. | 14 | '''1''' |- ! 7 | 29 | {{Флагче|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 74 | + 1 Об. | 17 | |- ! 8 | 4 | {{Флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Тиръл]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 74 | + 1 Об. | 19 | |- ! 9 | 22 | {{Флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]] | 73 | + 2 Об. | 18 | |- ! 10 | 23 | {{Флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]] | 73 | + 2 Об. | 16 | |- ! 11 | 30 | {{Флагче|Италия}} [[Мауро Балди]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 73 | + 2 Об. | 23 | |- ! 12 | 17 | {{Флагче|Великобритания}} [[Рупърт Кийгън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 73 | + 2 Об. | 25 | |- ! 13 | 18 | {{Флагче|Бразилия}} [[Раул Боесел]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 69 | + 6 Об. | 24 | |- ! НКл | 9 | {{Флагче|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 62 | Не се класира | 22 | |- ! Отп | 8 | {{Флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 53 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 33 | {{Флагче|Ирландия}} [[Томи Бърн]] | [[Теодор Рейсинг|Теодор]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 39 | Завъртане | 26 | |- ! Отп | 35 | {{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 32 | Свещи | 10 | |- ! Отп | 11 | {{Флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 28 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 28 | {{Флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 26 | Окачване-задно | 7 | |- ! Отп | 1 | {{Флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 26 | Свещи | 12 | |- ! Отп | 16 | {{Флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Рено (отбор)|Рено]] | 20 | Двигател | 2 | |- ! Отп | 2 | {{Флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 17 | Съединител | 5 | |- ! Отп | 12 | {{Флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 8 | Сблъсък | 21 | |- ! Отп | 26 | {{Флагче|Франция}} [[Жак-Анри Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 5 | Запалване | 11 | |- ! НСт | 27 | {{Флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Пилота-негоден | 8 | |- ! НСт | 14 | {{Флагче|Колумбия}} [[Роберто Гереро]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Двигател | 15 | |- ! НСт | 31 | {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Осела]]-[[Косуърт]] | 0 | Инцидент | 27 | |- ! НКв | 36 | {{Флагче|Италия}} [[Тео Фаби]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |- ! НКв | 10 | {{Флагче|Чили}} [[Елисео Салазар]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 20 | {{Флагче|Бразилия}} [[Чико Сера]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | align="right"| 44 |- | 2 | {{flagicon|Франция}} [[Дидие Пирони]] | align="right"| 39 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | align="right"| 39 |- | 4 | {{flagicon|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 34 |- | 5 | {{flagicon|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 30 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 74 |- | 2 | {{flagicon|GBR}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 69 |- | 3 | {{flagicon|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 62 |- | 4 | {{flagicon|GBR}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 58 |- | 5 | {{flagicon|GBR}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 30 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1982/356/ | accessdate = 16 февруари 2012 | архив_дата = 2014-02-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140219222441/http://www.formula1.com/results/season/1982/356/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1982 Голяма награда на Италия|1982 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1982)|Сезон 1982]]''' |Следващо състезание:<br />[[1983 Голяма награда на Бразилия|1983 Бразилия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1981 Голяма награда на Сизърс Палас|1981]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сизърс Палас]]''' |Следваща година:<br /> няма |} [[Категория:Голяма награда на Сизърс Палас]] [[Категория:1982 година в САЩ]] lrpuofarhevpbsxmlyh8vbz51zxbejo 0 295815 12419339 12011875 2024-11-22T00:52:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419339 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Пасифика]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Окаяма (писта)|Окаяма]] | карта = Circuit TI (Aida).png | дата = 22 октомври 1995 | обиколки = 83 | дължина писта = 3,704 | дължина състезание = 307,349 | текуща година = 1995 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:48:49.972 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:14.013 | първа позиция пилот= [[Дейвид Култард]] | нбо време = 1:16.374 (40) | нбо пилот = Михаел Шумахер }} '''1995 Голяма награда на Пасифика''' е 2-рото за [[Голяма награда на Пасифика|Голямата награда на Пасифика]] и петнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|сезон 1995]] във [[Формула 1]], провежда се на [[22 октомври]] [[1995]] година на пистата [[Окаяма]], [[Япония]]. {{clear}} === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! К1 Време !! К2 Време !! Разлика |- ! 1 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:14.182 | '''1:14.013''' |align="center"| — |- ! 2 | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:14.289 | '''1:14.213''' | +0.200 |- ! 3 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:14.524 | '''1:14.284''' | +0.271 |- ! 4 | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | '''1:14.919''' | 1:15.131 | +0.906 |- ! 5 | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | '''1:14.974''' | 1:15.125 | +0.961 |- ! 6 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:15.696 | '''1:15.354''' | +1.341 |- ! 7 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:15.561 | '''1:15.556''' | +1.543 |- ! 8 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:15.942 | '''1:15.561''' | +1.548 |- ! 9 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:17.071 | '''1:15.621''' | +1.608 |- ! 10 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | '''1:15.652''' | 1:16.166 | +1.639 |- ! 11 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:16.263 | '''1:15.774''' | +1.761 |- ! 12 | 8 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | '''1:16.339''' | 1:16.368 | +2.326 |- ! 13 | 25 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:17.019 | '''1:16.519''' | +2.506 |- ! 14 | 23 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:17.224 | '''1:16.596''' | +2.583 |- ! 15 | 29 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Кристоф Буйон]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:16.646''' | 1:23.791 | +2.633 |- ! 16 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:17.612 | '''1:16.887''' | +2.874 |- ! 17 | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:17.265 | '''1:17.014''' | +3.001 |- ! 18 | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | '''1:17.213''' | 1:17.235 | +3.200 |- ! 19 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:18.288 | '''1:18.114''' | +4.101 |- ! 20 | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:19.471 | '''1:18.212''' | +4.199 |- ! 21 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:20.555 | '''1:19.579''' | +5.566 |- ! 22 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:19.745''' | 1:19.779 | +5.732 |- ! 23 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:22.096 | '''1:20.093''' | +6.080 |- ! 24 | 16 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:22.710 | '''1:21.405''' | +7.392 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{Флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 83 | 1:48:49.972 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 6 | {{Флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 83 | +14.920 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 5 | {{Флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 83 | +48.333 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 28 | {{Флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 82 | +1 Об. | 5 | '''3''' |- ! 5 | 27 | {{Флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 82 | +1 Об. | 4 | '''2''' |- ! 6 | 2 | {{Флагче|Великобритания}} '''[[Джони Хърбърт]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 82 | +1 Об. | 7 | '''1''' |- ! 7 | 30 | {{Флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 82 | +1 Об. | 8 | |- ! 8 | 26 | {{Флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 81 | +2 Об. | 9 | |- ! 9 | 7 | {{Флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 81 | +2 Об. | 10 | |- ! 10 | 8 | {{Флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 81 | +2 Об. | 12 | |- ! 11 | 15 | {{Флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 81 | +2 Об. | 6 | |- ! 12 | 4 | {{Флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тиръл]]-[[Ямаха]] | 80 | +3 Об. | 18 | |- ! 13 | 23 | {{Флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 80 | +3 Об. | 14 | |- ! 14 | 3 | {{Флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тиръл]]-[[Ямаха]] | 80 | +3 Об. | 17 | |- ! 15 | 24 | {{Флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 80 | +3 Об. | 16 | |- ! 16 | 22 | {{Флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | +5 Об. | 22 | |- ! 17 | 21 | {{Флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | +6 Об. | 21 | |- ! Отп | 14 | {{Флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 67 | Електро | 11 | |- ! Отп | 9 | {{Флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 63 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 10 | {{Флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 38 | Електро | 20 | |- ! Отп | 17 | {{Флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | Ск.кутия | 23 | |- ! Отп | 25 | {{Флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 10 | Завъртане | 13 | |- ! Отп | 29 | {{Флагче|Франция}} [[Жан-Кристоф Буйон]] | [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 7 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | 16 | {{Флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 2 | Ск.кутия | 24 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 92 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 59 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 49 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 42 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | align="right"| 41 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | align="right"| 123 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-Рено | align="right"| 102 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 73 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 21 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | align="right"| 18 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1995/128/ | accessdate = 29 февруари 2012 | архив_дата = 2014-04-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140426215409/http://www.formula1.com/results/season/1995/128/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Европа|1995 Европа]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|Сезон 1995]]''' |Следващо състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Япония|1995 Япония]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1994 Голяма награда на Пасифика|1994]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Пасифика]]''' |Следваща година:<br /> '''няма''' |} [[Категория:Голяма награда на Пасифика]] [[Категория:1995 година в Азия]] ngmti0n0hn15pk67meemlx80ylpe773 0 295961 12419244 12011333 2024-11-22T00:12:24Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419244 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Педралбес Сиркуит|Педралбес]] | карта = Circuit Pedralbes.png | дата = 28 октомври 1951 | обиколки = 70 | дължина писта = 6,316 | дължина състезание = 442,120 | текуща година = 1951 | време = Сухо, топло | победа време = 2:46:54.10 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 2:10.59 | първа позиция пилот= [[Алберто Аскари]] | нбо време = 2:16.93 (3) | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1951 Голяма награда на Испания''' е 1-во за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и осми последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|сезон 1951]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 октомври]] [[1951]] година на пистата [[Педралбес Сиркуит|Педралбес]] в [[Барселона]], [[Испания]]. {{clear}} == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 22 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 70 | 2:46:54.10 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хосе Фройлан Гонсалес]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +54.28 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 20 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 70 | +1:45.54 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 68 | +2 Об. | 1 | '''3''' |- ! 5 | 24 | {{флагче|Италия}} '''[[Феличе Бонето]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 68 | +2 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 66 | +4 Об. | 6 | |- ! 7 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 64 | +6 Об. | 20 | |- ! 8 | 34 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 63 | +7 Об. | 13 | |- ! 9 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Роберт Манзон]] | [[Симка]]-[[Гордини]] | 63 | +7 Об. | 9 | |- ! 10 | 44 | {{флагче|Испания|1939}} [[Пако Годия]] | [[Мазерати]] | 60 | +10 Об. | 17 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 48 | Запалване | 5 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Андре Симон]] | [[Симка]]-[[Гордини]] | 48 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 37 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 30 | Крило | 7 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Симка]]-[[Гордини]] | 25 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 38 | {{флагче|Франция}} [[Жорж Гриняр]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 23 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 7 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 4 | Запалване | 12 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Мазерати]]-[[Officine Specializate Costruzione Automobili|Оска]] | 1 | Двигател | 19 | |- ! НСт | 46 | {{флагче|Испания|1939}} [[Хуан Хувер]] | [[Мазерати]] | 0 | Двигател | 18 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 31 (37) |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 25 (28) |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] |align="right"| 24 (27) |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 19 (22) |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] |align="right"| 15 (18) |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1951/579/ | accessdate = 31 декември 2012 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118193724/http://www.formula1.com/results/season/1951/579/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Италия|1951 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|Сезон 1951]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Швейцария|1952 Швейцария]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[1954 Голяма награда на Испания|1954]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания|1951]] [[Категория:1951 година в Испания]] nc4n21lwi33cxxrnsvi2l2ejlxgg5ud 0 296267 12419380 12011129 2024-11-22T01:17:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419380 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Китай | знаме = Flag of the People's Republic of China.svg | писта = [[Шанхай (писта)|Шанхай]] | карта = Shanghai International Racing Circuit track map.svg | дата = 19 април 2009 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,451 | дължина състезание = 305,066 | текуща година = 2009 | време = Дъжд | победа време = 1:57:43.485 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:36.184 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:52.592 (42) | нбо пилот = [[Рубенс Барикело]] }} '''2009 Голяма награда на Китай''' е 6-о за [[Голяма награда на Китай|Голямата награда на Китай]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|сезон 2009]] във [[Формула 1]], провежда се на [[19 април]] [[2009]] година на пистата [[Шанхай (писта)|Шанхай]] в [[Шанхай]], [[Китай]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- !1 | 15 || {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' |56 |1:57:43.485 |1 |'''10''' |- !2 | 14 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-Рено''' |56 | +10.970 |3 |'''8''' |- !3 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' || '''[[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]]''' |56 | +44.975 |5 |'''6''' |- !4 | 23 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' || '''[[Браун ГП|Браун]]-Мерцедес''' |56 | +1:03.704 |4 |'''5''' |- ! 5 | 2‡ || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' |56 | +1:05.102 |12 |'''4''' |- ! 6 | 1‡ || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-Мерцедес''' |56 | +1:11.866 |9 |'''3''' |- ! 7 | 10 || {{флагче|Германия}} '''[[Тимо Глок]]''' || '''[[Тойота Рейсинг|Тойота]]''' |56 | +1:14.476 |19 |'''2''' |- ! 8 | 12 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиен Буеми]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' |56 | +1:16.439 |10 |'''1''' |- ! 9 | 7 || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] || [[Рено (отбор)|Рено]] |56 | +1:24.309 |2 | |- ! 10 | 4 || {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] |56 | +1:31.750 |8 | |- ! 11 | 11 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] |56 | +1:34.156 |15 | |- ! 12 | 6‡ || {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] || [[БМВ Заубер]] |56 | +1:35.834 |11 | |- ! 13 | 5 || {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] || [[БМВ Заубер]] | 56 | +1:46.853 |17 | |- ! 14 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] |55 | +1 Отп |20 | |- ! 15 | 16 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] |55 | +1 Отп |7 | |- ! 16 | 8 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено (отбор)|Рено]] | 54 | +2 Об. | 16 | |- ! 17 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 50 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 17 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] |43 | Трансмисия |14 | |- ! Отп | 3 || {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 20 | Електро |13 | |- ! Отп | 9 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] || [[Тойота Рейсинг|Тойота]] | 18 | Сблъсък |6 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 21 |- | 2 | {{flagicon|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 15 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 10 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Тимо Глок]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 9.5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 36 |- | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 19.5 |- | 3 | {{flagicon|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 18.5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 8 |- | 5 | {{flagicon|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2009/821/ | accessdate = 11 март 2012 | архив_дата = 2014-11-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141124221836/http://www.formula1.com/results/season/2009/821/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2009 Голяма награда на Малайзия|2009 Малайзия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|Сезон 2009]]''' |Следващо състезание:<br />[[2009 Голяма награда на Бахрейн|2009 Бахрейн]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2008 Голяма награда на Китай|2008]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Китай]]''' |Следваща година:<br /> [[2010 Голяма награда на Китай|2010]] |} [[Категория:Голяма награда на Китай]] [[Категория:2009 година в Китай]] 4jzaxi5k2lufdwtqeq8v7jizqvlqv91 0 296693 12419387 12011834 2024-11-22T01:18:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419387 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Малайзия]] | знаме = Flag of Malaysia.svg | писта = [[Сепанг]] | карта = Sepang.svg | дата = 4 април 2010 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,543 | дължина състезание = 310,408 | текуща година = 2010 | време = Сухо, слънчево, облаци | победа време = 1:33:48.412 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:49.327 | първа позиция пилот= [[Марк Уебър]] | нбо време = 1:37.054 (53) | нбо пилот = Марк Уебър }} '''2010 Голяма награда на Малайзия''' е 12-о за [[Голяма награда на Малайзия|Голямата награда на Малайзия]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[4 април]] [[2010]] година на пистата [[Сепанг]] в [[Куала Лумпур]], [[Малайзия]]. == Репортаж == [[Себастиян Фетел]] от [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]] печели първото за сезона състезание с 4.3 секунди аванс пред втория [[Марк Уебър]] донасяйки двойна победа за тима след Абу Даби през 2009 година. Трети остава пилотът на Мерцедес Нико Росберг на 13.5 секунди от победителя. Истински крах преживяват двамата бивши световни шампиони, [[Михаел Шумахер]] и [[Фернандо Алонсо]]. Германецът отпада в началото на 10-а обиколка поради недобре закрепено задно ляво колело на неговия Мерцедес. За Алонсо състезанието приключва две обиколки преди финала при опит да изпревари [[Дженсън Бътън]]. Причината е повреда в двигателя. Все пак е класиран на 13-о място с две обиколки изоставане. За пилотите на Заубер целия уикенд в Малайзия е неудачен. Педро де ла Роса, който не успява да стартира след като двигателят му не издържа в горещото време на Сепанг. Камуи Кобаяши отпада със същия проблем по време на състезанието. За новите отбори състезанието е успех тъй като всички пилоти с изключение на [[Тимо Глок]] завършват безпроблемно. [[Хейки Ковалайнен]] завършва с 10 обиколки изоставане заради проблеми в бокса. Колите на Хиспания Рейсинг за първи път завършват състезанието като [[Карун Чандок]] е 15-и а [[Бруно Сена]] 16-и с 1 обиколка разлика между двамата. Фернандо Алонсо е изместен от първата позиция в класирането при пилотите и е вече втори заедно със Себастиян Фетел с 37 точки. Лидер е [[Фелипе Маса]] с 39 точки. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]'''-'''[[Рено]]''' | 56 | 1:33:48.412 | 3 | '''25''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]'''-'''[[Рено]]''' | 56 | +4.849 | 1 | '''18''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +13.504 | 2 | '''15''' |- ! 4 | 11 | {{flagicon|POL}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +18.589 | 6 | '''12''' |- ! 5 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]'''-'''[[Мерцедес]]''' | 56 | +21.059 | 4 | '''10''' |- ! 6 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Мерцедес]]''' | 56 | +23.471 | 20 | '''8''' |- ! 7 | 7 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +27.068 | 21 | '''6''' |- ! 8 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Мерцедес]]''' | 56 | +37.918 | 17 | '''4''' |- ! 9 | 17 | {{флагче|Испания}} '''[[Хайме Алгерсуари]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]'''-'''[[Ферари]]''' | 56 | +1:10.602 | 14 | '''2''' |- ! 10 | 10 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Уилямс]]'''-'''[[Косуърт]]''' | 56 | +1:13.399 | 5 | '''1''' |- ! 11 | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 56 | +1:18.938 | 13 | |- ! 12 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об. | 7 | |- ! 13 | 8 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 54 | Двигател | 19 | |- ! 14 | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 53 | +3 Об. | 24 | |- ! 15 | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 53 | +3 Об. | 22 | |- ! 16 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 52 | +4 Об. | 23 | |- ! 17 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 51 | +5 Об. | 18 | |- ! НКл | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 46 | +10 Об. | 15 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 32 | Ск.кутия | 11 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 12 | Газ | 10 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 9 | Колело | 8 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 8 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 2 | Завъртане | 16 | |- ! Отк | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 0 | Двигател | 12 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 39 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 37 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 37 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 35 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | align="right"| 35 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 31 |- | 7 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 30 |- | 8 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 24 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 76 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 66 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул-Рено]] | 61 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 44 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | 30 |- | 6 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 18 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 6 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/826/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-10-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141026200549/http://www.formula1.com/results/season/2010/826/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Австралия|2010 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Китай|2010 Китай]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Малайзия|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Малайзия]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Малайзия|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Малайзия]] [[Категория:2010 година в Азия]] 4172ty5n63e4q4gu5od9rooqtar57q0 0 297041 12419333 12001145 2024-11-22T00:51:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419333 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бразилия]] | знаме = Flag of Brazil.svg | писта = [[Интерлагос|Хосе Карлос Паче]] | карта = Interlagos 1990.jpg | дата = 27 март 1994 | обиколки = 71 | дължина писта = 4.325 | дължина състезание = 307.075 | текуща година = 1994 | време = Слънчево | победа време = 1:35:39.2 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:15.962 | първа позиция пилот= [[Айртон Сена]] | нбо време = 1:18.455 (7) | нбо пилот = Михаел Шумахер }} '''1994 Голяма награда на Бразилия''' е 22-рото за [[Голяма награда на Бразилия|Голямата награда на Бразилия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|сезон 1994]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 март]] [[1994]] година на пистата [[Интерлагос]] в [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]. == Доклад == === Преди състезанието === Нови отбори се включват за този сезон, [[Пасифик Ф1]] и [[Симтек]] както и нови пилоти. Това са [[Оливие Берета]], [[Хайнц-Харалд Френтцен]], [[Роланд Ратценбергер]], [[Оливие Панис]] и [[Йос Верстапен]]. === Състезание === На старта Сена повежда на пътя към първия завой, докато Жан Алези отмъква втората позиция от Шумахер. На следващата обиколка обаче германеца си върна 2-рата позиция и започва преследването за първата позиция с изоставане от 4 секунди. Преди стоповете Шумахер намалява тази разлика. В обиколка 14 механиците на Макларън чакат за Мартин Брандъл за първото посещение в бокса. Това става в следващата обиколка а времето за смяна на гуми и зареждане с гориво е 10.3 секунди. Обиколка 21 Сена и Шумахер тръгват заедно към бокса но този двубой е спечелен от Бенетон. Обиколка 34 е може би най-неприятна, Йос Верстапен е в битка с Еди Ървайн при опита да затворят Ерик Бернард и бавния Брандъл, което е довело до този инцидент. Невероятно че никои не е пострадал сериозно. Обиколка 55 Айртон губи контрол на завой 12, причината е проблем с тръгването довело до отпадането. Преди това разликата е било 9 секунди. Това дава шанс на Михаел да спечели това състезание. Втори на обиколка остана Деймън Хил и трети Жан Алези. === След състезанието === Ървайн е наказан за едно състезание заради предизвикане на инцидент с Верстапен, Бернард и Брандъл. По-късно това наказание се променя на едно състезание на три и плащане на 10 000 долара за това. Другата новина е че Жан Алези се контузи в тестовете в Муджело коствайки не участие в следващите две състезания. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 71 | 1:35:39.2 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 0 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 70 | +1 Об. | 4 | '''6''' |- ! 3 | 27 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +1 Об. | 3 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]]''' | 70 | +1 Об. | 14 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Япония}} '''[[Укио Катаяма]]''' | '''[[Тирел]]-[[Ямаха]]''' | 69 | +2 Об | 10 | '''2''' |- ! 6 | 29 | {{флагче|Австрия}} '''[[Карл Вендлингер]]''' | '''[[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +2 Об. | 7 | '''1''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 69 | +2 Об. | 21 | |- ! 8 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 69 | +2 Об. | 15 | |- ! 9 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Ларус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 68 | +3 Об. | 13 | |- ! 10 | 11 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 68 | +3 Об. | 24 | |- ! 11 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 68 | +3 Об. | 19 | |- ! 12 | 31 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Симтек]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 67 | +4 Об. | 26 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 55 | Завъртане | 1 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | 34 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 34 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 34 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернард]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 33 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 21 | Завъртане | 12 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 21 | Ск.кутия | 11 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | 15 | Завъртане | 5 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | 13 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 7 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 5 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 5 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Монако}} [[Оливие Берета]] | [[Ларус]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 2 | Катастрофа | 23 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | 1 | Катастрофа | 25 | |- ! НКв | 32 | {{флагче|Австрия}} [[Роланд Ратценбергер]] | [[Симтек]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | 27 | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Франция}} [[Пол Белмондо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | | | 28 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 10 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | align="right"| 2 |- | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | align="right"| 1 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|10 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|6 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|4 |- | 4 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | align="right"|3 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Ямаха]] | align="right"|2 |- | 6 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | align="right"|1 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1994/100/ | accessdate = 18 септември 2011 | архив_дата = 2014-11-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141106111811/http://www.formula1.com/results/season/1994/100/ }} == Бележки == * '''Първи точки''': Укио Катаяма * '''Първо състезание (Отбори)''': Пасифик и Симтек {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1993 Голяма награда на Австралия|1993 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|Сезон 1994]]''' |Следващо състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Пасифика|1994 Пасифика]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1993 Голяма награда на Бразилия|1993]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бразилия]]''' |Следваща година:<br /> [[1995 Голяма награда на Бразилия|1995]] |} [[Категория:Голяма награда на Бразилия]] [[Категория:1994 година в Бразилия]] r7ubj4ssqix3xocxdfu0xhusaqlbc25 0 297885 12419036 11469747 2024-11-21T19:23:21Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12419036 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Карагьозов|Васил Карагьозов (пояснение)}} {{Личност | категория = юрист | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Юрист | област = | учил-при = | работил-в = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Николов Карагьозов''' е български [[адвокат]] и [[Кметове на Стара Загора|кмет на Стара Загора]] в периода януари 1929 – декември 1931 г. == Биография == Роден е през 1889 г. в [[Чирпан]]. Завършва мъжка гимназия в [[Стара Загора]], а после следва в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. Взима участие в [[Първата световна война]]. След войната работи като адвокат в Стара Загора. Членува в [[Националлиберална партия|Националнолибералната партия]]. Умира през 1962 г. == Източници == * [https://www.rodina-bg.org/stara-zagora/obshtina-stara-zagora/kmetove Кметове на Стара Загора], сайт на Библиотека Родина {{Мъниче|Политик|Юрист|История на България}} {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Stara-Zagora-coat-of-arms.svg|30px]] [[Кмет на Стара Загора]]|[[януари]] [[1929]]|[[декември]] [[1931]]|[[Тодор Мирчев]]|[[Никола Георгиев (кмет на Стара Загора)|Никола Георгиев]]}} {{пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|История на България}} {{СОРТКАТ:Карагьозов, Васил}} [[Категория:Кметове на Стара Загора]] [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Чирпан]] [[Категория:Починали в България]] jzk644hsij34wjnakkylwq2spetgk2a 0 300340 12419379 12000049 2024-11-22T01:17:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419379 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бахрейн]] | знаме = Flag of Bahrain.svg | писта = [[Сакхир]] | карта = Bahrain International Circuit--Grand Prix Layout.svg|220px | дата = 26 април 2009 | обиколки = 57 | дължина писта = 5.412 | дължина състезание = 308.238 | текуща година = 2010 | време = Слънчево | победа време = 1:31:48.182 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:33.431 | първа позиция пилот= [[Ярно Трули]] | нбо време = 1:34.556 (10) | нбо пилот = Ярно Трули }} '''2009 Голяма награда на Бахрейн''' е 6-о за [[Голяма награда на Бахрейн|Голямата награда на Бахрейн]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|сезон 2009]] във [[Формула 1]], провежда се на [[26 април]] [[2009]] година на пистата [[Сакхир]] в [[Бахрейн]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- | '''1''' | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | 1:31:48.182 | 4 | '''10''' |- | '''2''' | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Браун]]-[[Рено]]''' | 57 | +7.187 | 3 | '''8''' |- | '''3''' | 9 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 57 | +9.170 | 1 | '''6''' |- | '''4''' | 1‡ | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +22.096 | 5 | '''5''' |- | '''5''' | 23 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +37.779 | 6 | '''4''' |- | '''6''' | 4‡ | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | +42.057 | 10 | '''3''' |- | '''7''' | 10 | {{флагче|Германия}} '''[[Тимо Глок]]''' | '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 57 | +42.880 | 2 | '''2''' |- | '''8''' | 7‡ | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 57 | +52.775 | 7 | '''1''' |- | '''9''' | 16 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 57 | +58.198 | 9 | |- | '''10''' | 8‡ | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 57 | +1:05.149 | 15 | |- | '''11''' | 14 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Браун]]-[[Рено]] | 57 | +1:07.641 | 18 | |- | '''12''' | 2‡ | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 57 | +1:17.824 | 11 | |- | '''13''' | 11 | {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 57 | +1:18.805 | 20 | |- | '''14''' | 3‡ | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | +1 Об. | 8 | |- | '''15''' | 21 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 56 | +1 Об. | 17 | |- | '''16''' | 20 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 56 | +1 Об. | 19 | |- | '''17''' | 12 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 56 | +1 Об. | 16 | |- | '''18''' | 5‡ | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | [[БМВ Заубер]] | 56 | +1 Об. | 13 | |- | '''19''' | 6‡ | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[БМВ Заубер]] | 56 | +1 Об. | 14 | |- | '''Отп''' | 17 | {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] | [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 48 | Масло налягане | 12 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] |align="right"| 31 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] |align="right"| 19 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] |align="right"| 18 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] |align="right"| 14.5 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] |align="right"| 12 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Браун ГП|Браун]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 50 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] |align="right"| 27.5 |- | 3 | {{флагче|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] |align="right"| 26.5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 13 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] |align="right"| 5 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2009/807/ | accessdate = 20 януари 2013 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118034713/http://www.formula1.com/results/season/2009/807/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2009 Голяма награда на Китай|2009 Китай]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2009)|Сезон 2009]]''' |Следващо състезание:<br />[[2009 Голяма награда на Испания|2009 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2008 Голяма награда на Бахрейн|2008]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бахрейн]]''' |Следваща година:<br /> [[2010 Голяма награда на Бахрейн|2010]] |} [[Категория:Голяма награда на Бахрейн]] [[Категория:2009 година в Азия]] cahrwa7cip6mpuqkr45pq08mrmjhggt 0 300471 12419386 12011139 2024-11-22T01:18:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419386 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Китай]] | знаме = Flag of the People's Republic of China.svg | писта = [[Шанхай (писта)|Шанхай]] | карта = Shanghai International Racing Circuit track map.svg | дата = 18 април 2010 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,451 | дължина състезание = 305,066 | текуща година = 2010 | време = Облачно с дъжд | победа време = 1:46:42.163 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:34.558 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:42.061 (13) | нбо пилот = Дженсън Бътън }} '''2010 Голяма награда на Китай''' е 7-о за [[Голяма награда на Китай|Голямата награда на Китай]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 април]] [[2010]] година на пистата [[Шанхай (писта)|Шанхай]] в [[Шанхай]], [[Китай]]. == Репортаж == Преди кервана на Формула 1 да пристигне вече трима различни победители спечелиха първите три състезания – [[Фернандо Алонсо]], [[Дженсън Бътън]] и [[Себастиян Фетел]]. Единият от тях обаче Дженсън Бътън спечели и това състезание в Китай при различно времеви условия. Втори на секунда и половина остана съотборникът му от [[Макларън]], [[Луис Хамилтън]]. Трети остана пилота на [[Мерцедес ГП]] [[Нико Розберг]] за когото това е първи подиум. След него остана Фернандо Алонсо от [[Скудерия Ферари|Ферари]] на 4-та позиция. Той обаче направи фалстарт в началото на състезанието като е наказан по-късно за това, чрез преминаване през пит-лейна. Естествено първата обиколка е взела и някой жертви. [[Витантонио Лиуци]] се завъртя когато започна на вали дъжд. Той заедно с [[Камуи Кобаяши]] и [[Себастиен Буеми]] са елиминирани още в началото на състезанието. Седемкратния шампион [[Михаел Шумахер]] остана на разочороващото 10 позиция като това е един от най-лошия старт на кампанията за 2010. Голямата изненада поднесе руснакът Виталий Петров който завърши на 7-а позиция като това са първи точки за него след трите незавършили състезания. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | 1:46:42.163 | 5 | '''25''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +1.530 | 6 | '''18''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +9.484 | 4 | '''15''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +11.869 | 3 | '''12''' |- ! 5 | 11 | {{flagicon|POL}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +22.213 | 8 | '''10''' |- ! 6 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +33.310 | 1 | '''8''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|Русия}} '''[[Виталий Петров]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +47.600 | 14 | '''6''' |- ! 8 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +52.172 | 2 | '''4''' |- ! 9 | 7 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +57.796 | 7 | '''2''' |- ! 10 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +1:01.749 | 9 | '''1''' |- ! 11 | 14 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 56 | +1:02.874 | 10 | |- ! 12 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 56 | +1:03.665 | 11 | |- ! 13 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | +1:11.416 | 12 | |- ! 14 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об. | 21 | |- ! 15 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об. | 16 | |- ! 16 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 54 | +2 Об. | 23 | |- ! 17 | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 52 | +4 Об. | 24 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 21 | Хидравлика | 20 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 9 | Съеденител | 22 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 8 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Катастрофа | 13 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Катастрофа | 15 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 0 | Катастрофа | 18 | |- ! Отк | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | | Двигател | 19 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 60 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 50 |- | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 49 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 49 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 45 |- | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 41 |- | 7 | {{flagicon|POL}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 40 |- | 8 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 28 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 109 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 90 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 73 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 60 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 46 |- | 6 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 18 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | align="right"| 6 |- | 8 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/827/ | accessdate = 11 март 2012 | архив_дата = 2014-10-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141026201001/http://www.formula1.com/results/season/2010/827/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Малайзия|2010 Малайзия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Испания|2010 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Китай|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Китай]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Китай|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Китай]] [[Категория:2010 година в Китай]] csqaybri7a7u4dhvz3jh3srt0sflncn 0 303623 12418915 11480824 2024-11-21T17:17:58Z 188.163.113.197 12418915 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Селище инфо|Украйна | име = Южноукраинск | име-местно = Южноукраїнськ | вид = град | област = Николаевска област | район = — | население = 38 000 | основаване = [[1976]] | град-от = [[1987]] | пощенски-код = 55000 | телефонен-код = 5136 }} '''Южноукраинск''' ({{lang|uk|Южноукраїнськ}}) е [[град]] в Южна [[Украйна]], [[Николаевска област]]. Основан е през [[1976]] година. Населението му е около 38 000 души. == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Украйна}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Градове в Николаевска област]] gufyuiqewxeuurylzwx7i0d9exmsbgd 12418916 12418915 2024-11-21T17:19:04Z 188.163.113.197 12418916 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Селище инфо|Украйна | име = Южноукраинск | име-местно = Южноукраїнськ | вид = град | област = Николаевска област | район = — | население = 38 000 | основаване = [[1976]] | град-от = [[1987]] | пощенски-код = 55000 | телефонен-код = 5136 }} '''Южноукраинск''' ({{lang|uk|Южноукраїнськ}}) е [[град]] в Южна [[Украйна]], [[Николаевска област]]. Основан е през [[1976]] година. Населението му е около 38 000 души. == Източници == [https://www.nikpravda.com.ua/kozatska-istoriya-chy-rosijskyj-spadok-perejmenuvannya-mista-yuzhnoukrayinsk-ta-pervomajsk-2/ nikpravda]{{Мъниче|Селище|Украйна}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Градове в Николаевска област]] ee7hs2lmkc10vosnrqmlr2wel41fxwc 0 303855 12419219 12064714 2024-11-21T23:29:25Z Niki Yooff 24726 12419219 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Регионален исторически музей|Регионален исторически музей}} {{Музей | музей = Регионален исторически музей<br/> „Академик Йордан Иванов“ {{Br}}(Кюстендил) | снимка = RHMKN01.JPG | описание = | място = [[Кюстендил]]<br> '''[[България]]''' | тематика = [[история]] {{Br}}[[археология]]{{Br}} [[етнография]] | основан = 1897 | номер = [[Файл:100nto.jpg|20px|]] '''26''' | печат = има | лятно = април – октомври <br> 9:30 – 18:00 ч. | почивни-лятно = няма | зимно = ноември – март <br> 9:30 – 18:00 ч. | почивни-зимно = няма | директор = Валентин Дебочички | адрес = [[Кюстендил]]</br> бул. „България“ № 55 | телефон = 078/ 55 00 95, 55 00 98, факс: 55 00 95 | страница = [http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/bg/ Официален сайт] | карта = България Кюстендил | карта-описание = Местонахождение в Кюстендил | общомедия = Kyustendil History Museum }} '''Регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов“''' е създаден през 1897 г. Той е един от най-старите и най-големи музеи в [[България]]. Носи името на видния [[България|български]] [[историк]], [[археолог]] и [[фолклорист]] [[Йордан Иванов]] == История == [[Файл:Ahmet-bey-cami.jpg|мини|ляво|Джамията Ахмед бей, в която се намира изложбената зала на Историческия музей Кюстендил]] На [[3 ноември]] [[1897]] г. към [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]] се открива първата музейна сбирка, създаването на която е одобрено с предписание № 17323 от 1 декември 1897 г. на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в [[Габрово]] и на Старозагорското мъжко трикласно училище. В края на [[1907]] г. е приет Правилник на музея към [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]], който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали. На [[6 август]] [[1944]] г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От [[1960]] г. има статут на Окръжен исторически музей. От [[1992]] г. носи името на Йордан Иванов. С Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград. == Отдели == Към музея функционират отдели: * „Археология“. * „Етнография“. Създаден през 1963 г. В резултат на теренни проучвания и събирателска дейност във фонда на музея се съхраняват материали от бита и културата на Кюстендилския край. През 1978 г. към отдела се обособява фонд „Народни художествени занаяти“, а през 1979 г. е създаден и фонд „Фолклор“. Етнографски материали от музея са включвани в изложби в Куба и Япония (1976), Мексико (1978), САЩ и Югославия (1981) и Полша (1995). * „Нова и най-нова история“. Началотото на отдел „Нова история“ се поставя през 1953 г., а на „Най-нова история“ през 1968 г. От 1990 г. двата отдела се обединяват под името „Нова и най-нова история“ и обхващат периода от 1878 г. до наши дни. Притежава 25 хиляди фондови единици в основния и научно-спомагателния фонд. * „Възраждане“. През 1960 г. е създаден отдел „История на българските земи XV – XIX век“. Събира материали за стопанско-икономическия, политически и културен живот, църковната и просветна история, възрожденското изкуство и култура на Кюстендил и региона. * „Научна група“. Създаден през 1997 г. * „Фондове“. Създаден през 1981 г. * „Ателие за консервация и реставрация“. Съществува от 1985 г. В него се обработват археологически експонати от метал, дърво и керамика от всички исторически епохи. * „Фотоателие и лаборатория“. * „Библиотека и научен архив“. * „Издателско звено“. Отделът е създаден през 1989 г. Организира издаването на научната поредица Известия на Исторически музей-Кюстендил и Известия на научната група към музея. От 1989 г. са издадени 14 тома от Известията и два тома на научната група. Дело на екипа са и представителните издания „Кюстендил през Възраждането“, „Тетрадрахмите на Първа македонска област“, „Митрополитската църква „Успение Богородично в Кюстендил“, „Диоклецианопол“, „Празникът и делникът в Кюстендилско“, „Трагичният живот на фамилия Петкови“, както и ежегодно издавания „Музеен вестник“. [http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/bg/mod.php?mod=userpage&menu=390201&page_id=184] == Музейни експозиции == [[Файл:Razlovci4kolka.JPG|мини|Трако-римска четириколка от с. [[Радловци]], III в.]] [[Файл:EtnoKNRIM.JPG|мини|Част от етнографската експозиция на музея]] === Археологическа експозиция === Уредена е в зала „Асклепий“ (бул. България № 55). Включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII – VI хил. пр.н.е. до XVII в. В раздел „Античност“ предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII – VI век пр.н.е.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие, бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV&nbsp;– III в. пр.н.е.) от с.[[Долна Козница]]. От римската [[Пауталия]] и прилежащите ѝ територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на [[Тракийски конник|Тракийския конник]], на [[Зевс]] и [[Хера]], [[Асклепий]], [[Хигия]] и [[Телесфор]], на [[Митра]], бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с.[[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]], II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. [[Радловци]], III в. Средновековният [[Велбъжд]], с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X&nbsp;– XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище&nbsp;– сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на [[Кюстендилска епархия|велбъждски епископ]], XI – XII в. === Нумизматична експозиция === Уредена е зала „Асклепий“ (бул. България № 55) и показва част от нумизматичното богатство на музея. Експонирани са сребърни и бронзови монети на македонски царе, на редица антични полиси на Балканите и Мала Азия (V – II в. пр.н.е.), римски републикански денари и монети, сечени в периода на Римската империя (I – V в.), монети от периода на Средновековието – медни и корубести монети – скифати, от Византия и България, венециански матапани и дукати, монети от късното средновековие и Възраждането – сребърни талери на западноевропейските владетели и градове и османски монети. === Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край === {{основна|Къща музей „Ильо войвода“}} Експозицията се помещава в [[Къща музей „Ильо войвода“|къщата музей „Ильо войвода“]]&nbsp;– ул. Цар Освободител № 189, в реставрираната къща на [[Ильо войвода|Ильо Марков]]. === Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на ХХ век === {{основна|Къща музей „Емфиеджиевата къща“}} Експозицията се помещава в [[къща музей „Емфиеджиевата къща“]]&nbsp;– ул. Гороцветна № 24а, в реставрираната къща на кюстендилския занаятчия Христо Лазов Казанджията. === Димитър Пешев. Спасяване на българските евреи === {{основна|Къща музей „Димитър Пешев“ (Кюстендил)}} Експозицията се помещава в [[Къща музей „Димитър Пешев“ (Кюстендил)|къщата музей „Димитър Пешев“]]&nbsp;– ул. Цар Симеон I-ви № 11, в реставрираната къща на Димитър Пешев. Включва оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на [[Димитър Пешев]] и неговите съграждани [[Петър Михалев]], [[Асен Суичмезов]], [[Владимир Куртев]] и [[Иван Момчилов]], допринесли за спасяването на евреите в България. == Литература == * Милушева, Венета, „Първи изследователи на Кюстендил и околностите му. Начални стъпки на музейната институция“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. II, 1990 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/bg/ Регионален исторически музей&nbsp;– Кюстендил]&nbsp;– Официален сайт * [http://www.museology.bg/bg/museums/i27/регионален-исторически-музей-кюстендил.html#.WmiuPXGqqko Регионален исторически музей&nbsp;– Кюстендил]&nbsp;– Museology * [https://www.facebook.com/RegionalenistoricheskimuzeyKyustendil/ Регионален исторически музей&nbsp;– Кюстендил]&nbsp;– Facebook {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Регионални исторически музеи в България|Кюстендил]] [[Категория:Музеи в Кюстендил]] [[Категория:История на Кюстендил]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Основани в България през 1897 година]] 6s5qc3l26aap5qn2qpyrfurlo20edq1 0 304235 12419350 12009911 2024-11-22T00:58:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419350 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Сан Марино]] | знаме = Flag of San Marino.svg | писта = [[Имола (писта)|Имола]] | карта = Imola.svg | дата = 26 април 1998 | обиколки = 62 | дължина писта = 4.933 | дължина състезание = 305.609 | текуща година = 1998 | време = Слънчево | победа време = 1:34:25.4 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:25.627 | първа позиция пилот= Дейвид Култард | нбо време = 1:29.345 (48) | нбо пилот = [[Михаел Шумахер]] }} '''1998 Голяма награда на Сан Марино''' е 18-о за [[Голяма награда на Сан Марино|Голямата награда на Сан Марино]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1998)|сезон 1998]] във [[Формула 1]], провежда се на [[26 април]] [[1998]] година на пистата [[Имола (писта)|Имола]] близо до град [[Имола]], [[Италия]]. == Репортаж == Отново двата [[Макларън]]-а са на първа редица като [[Дейвид Култард]] е на половин секунда пред своя съотборник [[Мика Хакинен]]. Двата [[Скудерия Ферари|Ферари]]-та са на следващата редица като Михаел Шумахер е пред [[Еди Ървайн]]. Мъжете в червено копираха аеродинамичните елементи на [[Тирел]] с два високи мини крила на въздушните кутии на всяка страна от болида. Този метод също е последван от [[Заубер Ф1|Заубер]] и [[Джордан Гран При|Джордан]]. [[Александер Вурц]] с Бенетон се представи отлично за да заеме пета позиция пред действащия световен шампион [[Жак Вилньов]] с [[Уилямс]]. На старта както винаги сребърните стрели отново потеглиха чудесно, като този път Култард запази първата позиция пред Хакинен. Шумахер остана трети но вече под атаките на Вилньов след като изпревари Ървайн. Чудесната квалификация на Вурц изчезна на вятъра, след проблем по скоростната кутия след като потегли и после ударен от Джордан-а на [[Деймън Хил]]. Това създаде проблеми и в средата на колоната като пилотите на [[Стюарт Гран При|Стюарт]] елиминираха заедно, като Магнусен отпадна в 8-а обиколка. Вурц продължи състезанието до 17-а обиколка с повреда в двигателя, а в същия момент съотборника му [[Джанкарло Фисикела]] се завъртя. Култард започна да се откъсва от Хакинен който изпитваше проблеми да се залепи до шотландеца, а след 17 обиколки финландеца трябваше да спре в бокса не за смяна на гуми и зареждане на гориво а повреда по скоростната кутия, която е първо отпадане този сезон. Култард, Шумахер и Вилньов спряха при своите механици по едно и също време докато Ървайн реши да остане поне още една обиколка която даде шанс на северно-ирландеца да мине пред Уилямс-а на Жак. [[Жан Алези]] също така изпревари Уилямс но в ръцете на Френцен преди французина да загуби петата позиция. Класирането не се промени при вторите спирания и до финала където Култард финишира пред Шумахер с 4.5 секунди. Еди Ървайн пристигна трети зарадвайки феновете на Ферари с 2-ра и 3-та позиция. Вилньов, Френтцен и Алези съответно финишираха в зоната на точките. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 62 | 1:34:25.4 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 62 | +4.554 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 62 | +51.775 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мекахром]]''' | 62 | +54.59 | 6 | '''3''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мекахром]]''' | 62 | +1:17.476 | 8 | '''2''' |- ! 6 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]]''' | 61 | +1 Об. | 12 | '''1''' |- ! 7 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 60 | +2 Об. | 9 | |- ! 8 | 23 | {{флагче|Аржентина}} [[Естебан Туеро]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 60 | +2 Об. | 19 | |- ! 9 | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Ероуз]] | 60 | +2 Об. | 14 | |- ! 10 | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 57 | Хидравлика | 7 | |- ! 11 | 11 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 56 | +6 Об. | 13 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Росет]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 48 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Япония}} [[Тораносуке Такаги]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 40 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 34 | Газ | 16 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Минарди]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 27 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]] | 18 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 17 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон Формула 1|Бенетон]]-[[Плейлайв]] | 17 | Завъртане | 10 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] | [[Бенетон Формула 1|Бенетон]]-[[Плейлайв]] | 17 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 12 | Спукване | 11 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 8 | Трансмисия | 20 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 0 | Завъртане | 17 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] |align="right"| 26 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] |align="right"| 23 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] |align="right"| 20 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] |align="right"| 11 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] |align="right"| 8 |- | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] |align="right"| 6 |- | 7 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] |align="right"| 5 |- | 8 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] |align="right"| 5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 49 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] |align="right"| 31 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мекахром]] |align="right"| 13 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] |align="right"| 7 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] |align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1998/167/ | accessdate = 1 септември 2011 | архив_дата = 2014-12-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141205004714/http://www.formula1.com/results/season/1998/167/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1998 Голяма награда на Аржентина|1998 Аржентина]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1998)|Сезон 1998]]''' |Следващо състезание:<br />[[1998 Голяма награда на Испания|1998 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1997 Голяма награда на Сан Марино|1997]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сан Марино]]''' |Следваща година:<br /> [[1999 Голяма награда на Сан Марино|1999]] |} [[Категория:Голяма награда на Сан Марино]] [[Категория:1998 година в Европа]] tuzry81fgjodt9dahdtg40e32mfeb08 0 304353 12419384 12011395 2024-11-22T01:18:24Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419384 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Каталуня (писта)|Каталуня]] | карта = Formula1 Circuit Catalunya.svg | дата = 9 май 2010 | обиколки = 66 | дължина писта = 4,655 | дължина състезание = 307,104 | текуща година = 2010 | време = Слънчево | победа време = 1:35:44.101 | победител = [[Марк Уебър]] | първа позиция време= 1:19.995 | първа позиция пилот= Марк Уебър | нбо време = 1:24.357 (59) | нбо пилот = [[Луис Хамилтън]] }} '''2010 Голяма награда на Испания''' е 40-о за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 май]] [[2010]] година на пистата [[Каталуня]] в [[Барселона]], [[Испания]]. == Репортаж == Преди това състезание след Китайската ГП отборите трябваха да чакат заради вулкана в Исландия попречило на полетите във всички летища в Европа да бъдат временно отменени. След това облакът от пепел се оттегли от територията на „Стария континент“ в посока запад и полетите бяха възнобновени. Специално отборът на Върджин разшири своето шаси за настаняването на по-голям резервоар за гориво. Само една кола е използвана това състезание за Тимо Глок. Друга новина е че Кристиан Клийн е избран за резервен пилот за отбора на [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]] замествайки Карун Чандок за петъчната тренировка. Пилотът на Ред Бул [[Марк Уебър]] спечели своята трета победа като от старта до финала е лидер на състезанието. На второ място остана [[Фернандо Алонсо]] завърши втори което е добро начало за него за европейските стартове. След него остана съотборника на Марк Уебър, [[Себастиян Фетел]] който в последните обиколки спирачките на болида RBR6 не реагират и той с помощта на двигателя намаляше преди да влезе в даден завой. На четвърто място остана [[Михаел Шумахер]] следван от [[Дженсън Бътън]], [[Фелипе Маса]], [[Адриан Сутил]] и [[Роберт Кубица]] като тези пилоти които са завършили цялата дистанция. Луис Хамилтън който е зад австралиеца получи повреда в джантата в пред-пред последната обиколка като е на втора позиция. Отбора на Върджин класира и двата болида на финала за първи път откакто започна кампанията за 2010 въпреки че те получиха наказание да стартират от последна редица заради техните уголемени резервоари. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 66 | 1:35:44.101 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | +24.065 | 4 | '''18''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 66 | +51.338 | 2 | '''15''' |- ! 4 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 66 | +1:02.195 | 6 | '''12''' |- ! 5 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:03.728 | 5 | '''10''' |- ! 6 | 7 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | +1:05.767 | 9 | '''8''' |- ! 7 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:12.941 | 11 | '''6''' |- ! 8 | 11 | {{flagicon|POL}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 66 | +1:13.677 | 7 | '''4''' |- ! 9 | 9 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 65 | +1 Об. | 17 | '''2''' |- ! 10 | 17 | {{флагче|Испания}} '''[[Хайме Алгерсуари]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 65 | +1 Об. | 15 | '''1''' |- ! 11 | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 65 | +1 Об. | 19 | |- ! 12 | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 10 | |- ! 13 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 8 | |- ! 14 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 64 | Джанта | 3 | |- ! 15 | 15 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 64 | Двигател | 16 | |- ! 16 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 64 | +2 Об. | 13 | |- ! 17 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 63 | +3 Об. | 18 | |- ! 18 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 63 | +3 Об. | 22 | |- ! 19 | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 62 | +4 Об. | 23 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 42 | Хидравлика | 14 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 30 | Сблъсък | 24 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 20 | Сблъсък | 12 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 0 | Катастрофа | 21 | |- ! Отк | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 0 | Ск.кутия | 20 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 70 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 67 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 60 |- | 4 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 53 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 50 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 119 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 116 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 113 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 72 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 50 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2010/828/ |accessdate=27 януари 2013 |архив_дата=2015-01-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150117180119/http://www.formula1.com/results/season/2010/828/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Китай|2010 Китай]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Монако|2010 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Испания|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Испания|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:2010 година в Испания]] meul2l3n8iru3jk4we7r5cl7hk7c62n 0 305146 12419516 12372402 2024-11-22T06:52:26Z 2A01:5A8:302:5AD:18F4:C90E:3B88:AE51 12419516 wikitext text/x-wiki [[Файл:S._V._Ivanov._Time_of_Troubles._Moscow_region._Impostor's_army._(1908).jpg|мини|300px|[[Сергей Иванов]], ''„В смутно време“'' ([[1908]])]] '''Смутно време''' е условно обозначен период от [[история на Русия|историята на Русия]] между 1598 и 1613 г. (според някои версии до 1618 г.). [[Термин]]ът е въведен в [[руска историография|руската историография]]. Той е белязан от краткотрайното управление на [[цар]] [[Борис Годунов]], природни бедствия, многобройни [[Лъже-Дмитрий I|случаи на самозванство]] ,глад и външна [[Руско-полска война (1609 – 1618)|полско-литовска]] и [[Ижорска война (1610 – 1617)|шведска]] интервенция в руските земи, в съчетание с тежка институционална политическа, икономическа и социална кр⁹иза в [[Руско царство|Руското царство]]. Края на т.нар. ''смутно време'' слага [[Земски събор (1613)|Земският събор]] от [[1613]] г., който дава царската [[Власт (обществено отношение)|власт]] на [[династия]]та [[Романови]]. == Причини == Смутното време възниква от редица причини и фактори. Историците подчертават следните: # Прекъсването на московската династия [[Рюриковичи]]. # Борбата между [[боляри]]те и царската власт, при която първите се стремят да запазят и увеличат традиционните привилегии и политическо влияние, а втората - да ограничи тези привилегии и влияние. Освен това болярите запазили позицията да заобикалят [[Земски събор|земските]] предложения и да не ги вземат под внимание. Някои изследвания оценяват ролята на болярите изключително негативно, като посочват, че „претенциите на болярите прерастват в пряка борба с върховната власт“, ​​а техните „интриги силно утежняват положението на царската власт“. # Трудното икономическо положение на държавата. Походните кампании от [[Иван Грозни]] и [[Ливонската война]] изисквали значителни материални ресурси. Принудителното разселване на обслужващи хора и така нареченият [[Новгородски погром]] се отразяват негативно на икономиката на страната. Ситуацията се влошава катастрофално от настъпилия [[Велик глад в Русия (1601 – 1603)]] г., който съсипва хиляди големи и малки стопанства. # Дълбокият социален раздор в страната. Съществуващата система предизвика отхвърлянето на народни маси от избягали селяни, роби, обеднели граждани, свободни и градски казаци, както и значителна част от обслужващите хора. # Последиците от [[опричнина]]та, която според руския историк Е. Ф. Шмурло подкопава уважението към властта и закона. == Източници == * {{икона|ru}} [http://gatchina3000.ru/brockhaus-and-efron-encyclopedic-dictionary/095/95097.htm Смутное время] {{мъниче|Русия}} [[Категория:Смутно време| ]] [[Категория:1590-те]] [[Категория:1600-те]] [[Категория:1610-те]] 3nta0eezvi5bv1aya83bculn4hau6eh 0 306556 12419625 12361206 2024-11-22T09:49:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419625 wikitext text/x-wiki {{Операционна система | име = Линукс Минт | име-оригинал = Linux Mint | лого = The_Linux_Mint_Logo.svg | лого размер = | скрийншот = Linux_Mint_22_'Wilma'_(Cinnamon).png | скрийншот размер = | описание = Linux Mint 22 "Wilma" (Cinnamon Edition) | разработчик = | издадена = 27 август 2006 г. | версия = 22 Wilma | дата на версия = 25 юли 2024 | край поддръжка = 2029 | вид ОС = [[GNU/Linux]] | вид ядро = [[Линукс (ядро)|Linux]] | архитектури = x86, x86-64 | интерфейс = [[Cinnamon]], [[MATE]], [[Xfce]], [[GNOME]]† | език = Многоезичен, включително български. | написана на = | мениджър на пакети = [[Apt]] | маркетингова цел = | лиценз = [[GNU GPL]] и др. | предшественик = | наследник = | сайт = [http://linuxmint.com/ linuxmint.com] | бележки = | общомедия = Linux Mint }} '''Линукс Минт'''<ref name="име">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://linuxmint-installation-guide.readthedocs.io/bg/latest/ |заглавие=Инсталационно ръководство на Линукс Минт |достъп_дата=2021-07-03 |архив_дата=2021-07-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210709183330/https://linuxmint-installation-guide.readthedocs.io/bg/latest/ }}</ref> ({{lang|en|'''Linux Mint'''}}) е безплатна [[GNU/Linux]] дистрибуция, базирана на [[Debian]] и [[Ubuntu]], която има за цел да бъде „модерна, елегантна и удобна [[операционна система]], която е едновременно мощна и лесна за употреба“.<ref>{{икона|en}} [https://www.linuxmint.com/about.php www.linuxmint.com]</ref> За разлика от някои други Linux дистрибуции, Mint предоставя пълна [[Мултимедия|мултимедийна]] поддръжка, включвайки софтуер не само с отворен, но и със затворен код.<ref>{{икона|en}} [https://www.linuxmint.com/faq.php www.linuxmint.com]</ref> Целта е потребителят да започне работа веднага след инсталацията, без да се налагат допълнителни настройки или инсталация на софтуер. Mint е подходящ както за професионалисти, така и за обикновени потребители. Проектът е замислен от Clément Lefèbvre и се разработва активно от Linux Mint общността.<ref>{{икона|en}} [https://www.networkworld.com/article/2170903/software/q-a--clement-lefebvre--the-man-behind-linux-mint.html www.networkworld.com]</ref> == Версии == Всяка версия на Linux Mint получава номер и кодово име от женски род. Последната версия е 21 „Vanessa“, издадена на 21 юли 2022. От 31 май 2014, с издаването на Linux Mint 17,<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=2626 blog.linuxmint.com]</ref> разработчиците решиха всяка нова версия на Linux Mint да се базира само на '''LTS''' изданията на Ubuntu. Така Mint 17.1 е издадена на 29 ноември 2014,<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=2714 blog.linuxmint.com]</ref> Mint 17.2 е издадена на 30 юни 2015<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=2863 blog.linuxmint.com]</ref> и Mint 17.3 – на 4 декември 2015.<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=2946 blog.linuxmint.com]</ref> 17.x изданията са актуализации, които се инсталират по желание лесно и бързо, за разлика от актуализациите при [[Windows]].<ref>{{икона|en}} [https://www.linuxmint.com/rel_qiana_cinnamon_whatsnew.php#lts www.linuxmint.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171228232233/https://www.linuxmint.com/rel_qiana_cinnamon_whatsnew.php#lts |date=2017-12-28 }}</ref> Всички три версии включват обновени Cinnamon и MATE графични среди и актуализации за някои специфични Mint инструменти. Освен това Mint 17.2 и 17.3 включиха и актуализации за офис пакета LibreOffice.<ref>{{икона|en}} [https://www.linuxmint.com/rel_rosa_cinnamon_whatsnew.php#other www.linuxmint.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171228232404/https://www.linuxmint.com/rel_rosa_cinnamon_whatsnew.php#other |date=2017-12-28 }}</ref> Версиите от 18.x серията следват същия модел на развитие, използвайки Ubuntu 16.04 LTS като база.<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=2975 blog.linuxmint.com]</ref> Linux Mint 18 „Sarah“ е издадена на 30 юни 2016<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=3051 blog.linuxmint.com]</ref> и ще се поддържа до 2021 година. Версия 18.1 „Serena“ е пусната на 16 декември 2016,<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=3181 blog.linuxmint.com]</ref> версия 18.2 „Sonya“ – на 2 юли 2017<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=3289 blog.linuxmint.com]</ref> и последната версия 18.3 „Sylvia“ – на 27 ноември 2017.<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/?p=3457 blog.linuxmint.com]</ref> Разработчиците не дават точни дати на издаване, тъй като новите версии се пускат, когато са готови, което означава, че ново издание може да бъде пуснато рано, ако е готово предсрочно, или по-късно, ако все още има критични бъгове за изчистване.<ref>{{икона|en}} [https://lwn.net/Articles/335915/ lwn.net]</ref> Известие за ново издание се пуска на официалния Linux Mint [[блог]].<ref>{{икона|en}} [https://blog.linuxmint.com/ blog.linuxmint.com]</ref> Според известния блогър Dedoimedo последните версии на Mint – 18.3 и 18.2, са силно препоръчителни и отлично работещи.<ref>{{икона|en}} [https://www.dedoimedo.com/computers/linux-mint-sylvia.html www.dedoimedo.com]</ref><ref>{{икона|en}} [https://www.dedoimedo.com/computers/linux-mint-sonya.html www.dedoimedo.com]</ref> == Източници == {{Reflist}} {{Линукс дистрибуции}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Свободен софтуер]] [[Категория:GNU/Linux]] [[Категория:GNU/Linux дистрибуции]] j3s0myd1c6ooxjkpvunpvfi44m8q48b 0 307218 12419388 11789592 2024-11-22T01:18:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419388 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Circuit Monaco.svg | дата = 16 май 2010 | обиколки = 78 | дължина писта = 3,340 | дължина състезание = 260,52 | текуща година = 2010 | време = Слънчево с облаци | победа време = 1:50:13.355 | победител = [[Марк Уебър]] | първа позиция време= 1:13.826 | първа позиция пилот= Марк Уебър | нбо време = 1:15.192 (71) | нбо пилот = [[Себастиан Фетел]] }} '''2010 Голяма награда на Монако''' е 57-ото състезание за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[16 май]] [[2010]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Репортаж == В съботата [[Фернандо Алонсо]] катастрофира своя болид на последната свободна тренировка преди квалификацията, но ограниченото време, което има екипа на Ферари не връща испанеца на трасето и така трябва служебно да бъде класиран на 24-то място. Освен това по-късно след квалификацията е ясно че ще стартира от пит-лейна. От новите отбори никой не продължава във втората фаза на квалификацията, но при Лотус Рейсинг има подобрение във времената. Във втората част отпадат [[Хайме Алгерсуари]], [[Камуи Кобаяши]], [[Педро де ла Роса]], [[Виталий Петров]], [[Себастиен Буеми]], [[Адриан Сутил]] и Нико Хюлкенберг. [[Нико Розберг]] е най-бърз в тази сесия. В третата фаза, където най-добрите 10 участват, [[Марк Уебър]] отново е пред всички с време 1:13.826. [[Роберт Кубица]], който на моменти е на първа позиция, ще стартира втори, което е добър резултат за Рено след успеха на Фернандо Алонсо в Унгария преди година, когато стартира на пол-позишън. След тях са Фетел, Маса, Хамилтън, Розберг, Шумахер, Бътън, Барикело и Лиуци. На старта на състезанието Себастиян Фетел изпреварва Кубица на пътя към Сант Девот. Маса също се опита да стори това, но изпреварванията са много трудни, дори и невъзможни. Секунди по-късно болидът на Хюлкенберг се удря в предпазната стена на изхода на тунела, когато монтираното предно крило пропада. Преди това съотборникът му изпревари бившия му съотборник от Ферари Михаел Шумахер, който се състезава за [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]. Когато колата на сигурност повежда колоната заради катастрофата на Хюлкенберг, от болида MP4-25 на шампиона излиза пушек, което е първо отпадане на Бътън този сезон. Първото спиране на бокса няма никакви промени с изключение на Алонсо, който от бокса спечели няколко позиции, за да влезе в точките. Розберг обаче вече е зад испанеца. И когато всичко е наред с позициите, внезапно Рубенс Барикело, който все още е пред [[Михаел Шумахер]], губи контрол и колата се удря в бетонната стена на изскачването на Бо Риваж. Причината за това е повреда в окачването, а после хвърля волана си, което често се случва при него, който попада в болида на Чандок неподозирайки какво има пред него. [[Бруно Сена]] и [[Хейки Ковалайнен]] заедно посещават своите механици, но с проблеми. Бразилецът има проблеми с хидравликата, а финландецът с проблем с управлението. Преди тях Върджин също отпаднаха. В 71-вата обиколка Карун Чандок и [[Ярно Трули]], единствените оцелели от новите отбори, се удрят на завоя Расказ в опита си да си разменят позициите. Тогава отново се появява кола за сигурност, но това вече е в полза на австралиеца в опитаму за първа победа по улиците на княжеството. Първата тройка остава същата, но промяната е шестата позиция на Михаел Шумахер, изпреварвайки Алонсо, след като колата се оттегли. Веднага след състезанието германецът е наказан с 25 секунди към времето му, заради това че изпреварил Фернандо в последна обиколка, когато нямат право пилотите да се изпреварват. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 78 | 1:50:13.355 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 78 | +0.448 | 3 | '''18''' |- ! 3 | 11 | {{flagicon|POL}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 78 | +1.675 | 2 | '''15''' |- ! 4 | 7 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +2.666 | 4 | '''12''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +4.363 | 5 | '''10''' |- ! 6 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +6.341 | 24 | '''8''' |- ! 7 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 78 | +6.651 | 6 | '''6''' |- ! 8 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +6.970 | 12 | '''4''' |- ! 9 | 15 | {{флагче|Италия}} '''[[Витантонио Лиуци]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +7.305 | 10 | '''2''' |- ! 10 | 16 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиен Буеми]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +8.199 | 13 | '''1''' |- ! 11 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 78 | +9.135 | 17 | |- ! 12 | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 78 | +25.712 | 7 | |- ! 13 | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 73 | Спирачки | 14 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 70 | Инцидент | 23 | |- ! 15 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 70 | Инцидент | 19 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 58 | Управление | 18 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 58 | Хидравлика | 22 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 30 | Катастрофа | 9 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 26 | Ск.кутия | 16 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 25 | Загуба на колело | 21 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 22 | Проследяване на прът | 20 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 21 | Хидравлика | 15 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 2 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 0 | Катастрофа | 11 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 78 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 78 |- | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 75 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 70 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 61 |- | 6 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 59 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 59 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 56 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 156 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 136 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 129 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 78 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 65 |- | 6 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 30 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | align="right"| 8 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/829/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-10-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141030151355/http://www.formula1.com/results/season/2010/829/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Испания|2010 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Турция|2010 Турция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Монако|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Монако|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] 5pptsa0fry6w0msv4x66c64e5wseshk 0 308467 12418749 12230168 2024-11-21T13:41:31Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12418749 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = крал на Полша | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1447]] – [[1492]] | коронация = | предшественик = [[Владислав III]] | наследник = [[Ян I Олбрахт]] | други титли = велик княз на Литва <br>(1440 – 1492) | герб = }} }} '''Кажимеж IV Анджей Ягелончик''' ({{lang|pl|Kazimierz IV Andrzej Jagiellończyk}}; [[Литовски език|литовски]]: ''Kazimieras I Andrius Jogailaitis''; [[беларуски]]: ''Казімір-Андрэй Ягайлавіч'') е велик княз на [[Велико литовско княжество|Литва]] в периода ([[1440]] – [[1492]]) и крал на [[Полша]] в периода ([[1447]] – 1492). == Живот == [[Файл:Kazimierz IV Jagiellonczyk (275186).jpg|мини|ляво|Кажимеж IV Анджей Ягелончик]] Кажимеж Ягелончик е роден на 30 ноември 1427 година като трети син на крал [[Владислав II]] и [[София Холшанска]]. На 29 юни 1447 година получава короната на Полша. След [[Тринадесетгодишна война|тринадесетгодишната война]] с [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], на [[19 октомври]] [[1466]] година е сключен [[II Торунски мир]], според който Полша получава областите [[Померелия]], [[Вармия]], [[Хелминска земя]], както и градовете [[Елбльонг|Елбинг]] и [[Малборк|Мариенбург]]. Останалите територии на ордена полагат клетва за вярност. През [[1485]] година васална клетва полага и [[Молдова|молдовския]] войвода. Кажимеж IV умира на 7 юни 1492 година и погребан във [[Вавелска катедрала|Вавелската катедрала]]. == Фамилия == От брака си с [[Елизабет Ракушанка]] има следните деца: * [[Уласло II|Владислав II Ягелончик]] (1456 – 1516), крал на Чехия и Унгария * [[Ядвига Ягелонка|Ядвига]] (1457 – 1505), омъжена за [[Георг (Бавария)|Георг Богатия]], херцог на Бавария-Ландсхут * [[Свети Казимир]] (1458 – 1483) * [[Ян I Олбрахт]](1459 – 1501), наследява баща си като крал на Полша; * [[Александер Ягелончик]] (1461 – 1506), наследява баща си като велик княз Литва, а след смъртта на Ян Албрехт и крал на Полша; * [[София Ягелонка]] (1464 – 1512), от 1479 година – жена на Фридрих (1460 – 1536), маркграф Бранденбург-Ансбах и Байрайт, майка на Албрехт Пруски * [[Зигмунт I Стари]] (1467 – 1548) след смъртта на Александър става крал на Полша и Велик княз на Литва. * [[Фридерик Ягелончик]] (1468 – 1503), епископ на Краков; кардинал и архиепископ гнезненски * [[Анна Ягелонка]] (1476 – 1503), в брак с Богослав X, херцог Померански (1454 – 1523) * [[Барбара Ягелонка]] (1478 – 1534), от 1496 година в брак с херцог Георг Саксонски (1471 – 1539) * [[Елжбета Ягелонка (1482-1517)|Елжбета Ягелонка]] (1482 – 1517), с 1515 година брак херцог Фридрих II фон Лигниц (1480 – 1547) <br> <gallery class="center" caption="Портрети на децата"> Vladislaus II (João do Cró).jpg| [[Уласло II|Владислав II]] JadwigaJagiellonka.jpg| [[Ядвига Ягелонка|Хедвига]] Šventasis Kazimieras, 1594.jpg| [[Свети Кажимеж]] Jan I Olbracht by Bacciarelli.jpg | [[Ян I Олбрахт]] Alaksandar. Аляксандар (1645).jpg|[[Александър Ягелончик]] Sophia von Polen.jpg|[[София Ягелонка]] Sigismundus Primus.png|[[Зигмунт I Стари]] Fryderyk Jagiellon.jpeg|[[Фридерик Ягелончик|Фридрих]] Anna of Poland.jpg| Ана Померанска Lucas Cranach d.Ä. - Bildnis Barbara von Sachsen (Statens Museum for Kunst).jpg|[[Барбара Ягелонка]] </gallery> == Външни препратки == * [http://www.poczet.com/jagiello.htm/ Кажимеж IV Ягелончик] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120419225340/http://www.poczet.com/jagiello.htm |date=2012-04-19 }} {{пост начало}} {{пост|[[крал на Полша]]|[[1447]]|[[1492]]|[[Владислав III]]|[[Ян I Олбрахт]]}} {{пост|[[велик княз на Литва]]|[[1440]]|[[1492]]|[[Жигимонт I]]|[[Александер Ягелончик]]}} {{пост край}} [[Категория:Монарси на Полша]] [[Категория:Ягелони]] [[Категория:Родени в Краков]] [[Категория:Починали в Гродно]] [[Категория:Погребани във Вавелската катедрала]] 8iser7mo5jbewz7bxyzqk81e7f22b4o 0 308478 12418834 9002927 2024-11-21T15:34:01Z Nk 399 {{микромъниче|~~~~~}} 12418834 wikitext text/x-wiki {{микромъниче|15:34, 21 ноември 2024 (UTC)}} '''Евтерий''' (Eutherius) e военачалник на [[Източната Римска империя]] през края на 4 век. През [[392]] г. той е [[magister equitum]] ''et peditum'' на Изтока ''per Praetorian prefecture Orientem''. <ref> PLRE I, p. 1114 </ref> == Източници == <references /> [[Категория:Византийски военачалници]] 30dzu728qkxj6bio2y162h0lpzgh96r 0 309167 12419389 11199181 2024-11-22T01:18:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419389 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Турция]] | знаме = Flag of Turkey.svg | писта = [[Истанбул парк]] | карта = Istanbul park.svg | дата = 30 май 2010 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,543 | дължина състезание = 309,720 | текуща година = 2010 | време = Слънчево с облаци | победа време = 1:28:47.620 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:26.295 | първа позиция пилот= [[Марк Уебър]] | нбо време = 1:29.165 (57) | нбо пилот = [[Виталий Петров]] }} '''2010 Голяма награда на Турция''' е 6-о за [[Голяма награда на Турция|Голямата награда на Турция]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на 30 май 2010 година на пистата [[Истанбул парк]] в [[Истанбул]], [[Турция]]. Това състезание е спечелено от [[Луис Хамилтън]] от [[Макларън]]-[[Мерцедес]]. На второ място остана [[Дженсън Бътън]], а трети остана Марк Уебър. Това е 800 Гран При за [[Скудерия Ферари|Ферари]]. == Репортаж == Отбора на Върджин вече е снабдило дълго междуосие на болида VR-01 за Лукас ди Граси. На старта Хамилтън и Бътън изпревариха съответно Фетел и Шумахер като са запазили позициите си в края на първата обиколка. Междувременно в задната част на колоната [[Рубенс Барикело]] от [[Уилямс]] пропадна до 20-а позиция поради прегряване на съединителя. Ред-Бул-ите и Макларън-ите се отдалечават от петия [[Михаел Шумахер]] и воюват сами за спора кой ще е лидера на състезанието. Шумахер и съотборника му [[Нико Розберг]] повеждат влак от състезатели зад тях бавейки ценни секунди особено за Рено и Ферари. Себастиян Фетел е първия от пилотите отварайки кръг от спирания на боксове на 14-а обиколка. След тях ги последват Бътън, Уебър и Хамилтън лидерите на състезанието. Междувременно Лотус-ите на [[Хейки Ковалайнен]] и [[Ярно Трули]] отпаднаха поради хидравлични проблеми. Със загубата на Хамилтън за втората позиция от германеца Фетел първите девет запазиха позициите си с изкючение на Кобаяши, който е изпреварен от [[Адриан Сутил]] от [[Форс Индия]]. Тогава дойде обиколка 40 когато Себастиян се готви да изпревари Уебър но той също трябва да си брани позицията си в опит за трета поредна победа. Но невнимание на германеца той удари болида на австралиеца и се завъртя довеждайки Хамилтън и Бътън на 1-во и 2-ро място. Марк обаче продължи към бокса но германеца е дотук. След това заваля и дъжд но много-кратко. На следващата обиколка Дженсън изпреварва световния шампион за 2008, но бързо Хамилтън си върна позицията си. Но проблема на пилотите на Макларън сега е горивото което остава. Обиколките са много малко и безпроблемно те финишираха като това е първа победа на Луис. След двамата шампиони на трета позиция остана Марк Уебър и Мерцедес-ите на Шумахер и Розберг, Роберт Кубица, Фелипе Маса, Фернандо Алонсо, Адриан Сутил и Камуи Кобаяши когото за него това са първи точки след като Виталий Петров претърпя повреда в болида му но финишира извън точките на 15-о място == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | 1:28:47.620 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +2.645 | 4 | '''18''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | +24.285 | 1 | '''15''' |- ! 4 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 58 | +31.110 | 5 | '''12''' |- ! 5 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 58 | +32.266 | 6 | '''10''' |- ! 6 | 11 | {{flagicon|POL}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 58 | +32.824 | 7 | '''8''' |- ! 7 | 7 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +36.635 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +46.544 | 12 | '''4''' |- ! 9 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +49.029 | 11 | '''2''' |- ! 10 | 23 | {{флагче|Япония}} '''[[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +1:05.650 | 10 | '''1''' |- ! 11 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 58 | +1:05.944 | 13 | |- ! 12 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 58 | +1:07.800 | 16 | |- ! 13 | 15 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 57 | +1 Об. | 18 | |- ! 14 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 57 | +1 Об. | 15 | |- ! 15 | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 57 | +1 Об. | 9 | |- ! 16 | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 57 | +1 Об. | 14 | |- ! 17 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 57 | +1 Об. | 17 | |- ! 18 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 55 | +3 Об. | 21 | |- ! 19 | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 55 | +3 Об. | 23 | |- ! 20 | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|HRT]]-[[Косуърт]] | 52 | Горивна помпа | 24 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|HRT]]-[[Косуърт]] | 46 | Налягане-гориво | 22 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 39 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 33 | Хидравлика | 20 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 32 | Хидравлика | 19 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 93 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 88 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 84 |- | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 79 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 78 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 172 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 171 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 146 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 100 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 73 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/830/ | accessdate = 16 февруари 2012 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029204254/http://www.formula1.com/results/season/2010/830/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Монако|2010 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Канада|2010 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Турция|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Турция]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Турция|2011]] |} {{Портал|Формула 1|Турция}} [[Категория:Голяма награда на Турция]] [[Категория:2010 година в Турция]] fbm5j6eu6mmrdt9dwd8e8cdzeddlr0a 0 311606 12419515 12032182 2024-11-22T06:49:35Z Xunonotyk 209517 12419515 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Спортен турнир | име = Купа на лигата на Русия | настоящ_сезон = | емблема = | големина_емблема = | текст_емблема = | категория = football | спорт = футбол | основан = 2003 | отбори = 16 | държава = [[Файл:Flag of Russia (bordered).svg|20px|]] [[Русия]] | победител = [[ФК Зенит Санкт Петербург]] | съществувал_до = 2004 | уебсайт = }} '''Купата на лигата на Русия''' е състезание, в което участват тимовете от [[Руска Премиер лига|руската Премиер лига]]. То се провежда само веднъж – през 2003 година. Победител става [[ФК Зенит Санкт Петербург|Зенит]], а голмайстор на турнира е [[Владислав Радимов]]. Тъй като повечето отбори играят с резерви в Купата на лигата, а и турнирът не набира популярност, през 2004 РФС решават да прекратят съществуването му. {{мъниче|състезание|русия}} {{нормативен контрол}} {{Руски футбол}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Русия]] [[Категория:Руска премиер лига]] [[Категория:Основани в Русия през 2003 година]] 44p1pjzfgi96qvk0fod2ho9un765swc 0 311779 12418943 12389109 2024-11-21T17:49:44Z 62.73.103.132 12418943 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Бразилия}} Неймар | снимка = Neymar Jr. with Al Hilal, 3 October 2023 - 03 (cropped).jpg | описание = Неймар с екипа на Ал-Хилал през 2023 г. | цяло име = Неймар да Силва Сантос Жуниор | град на раждане = [[Можи-дас-Крузис]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 175 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | номер на фланелката = 10 | договор до = 2025 | юношески години = 1999 – 2003<br>2003 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Портогуенза Сантиста]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2009 – 2013<br>2013 – 2017<br>2017 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{флагче|Испания}} [Реал Мадрид|Реал Мадрид]]<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | мачове = 177<br>123<br>112<br>3 | голове = (107)<br>(68)<br>(82)<br>(0) | национален отбор години = 2009<br>2011 – 2012<br>2012 – 2016<br>2010 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 3<br>7<br>14<br>128 | национален отбор голове = (1)<br>(9)<br>(8)<br>(79) | посл_проф_отбори = 5 декември 2022 | посл_нац_отбор = 9 декември 2022 | наем = }} '''Неймар да Силва Сантос Жуниор''' ({{lang|pt|Neymar da Silva Santos Júnior}}), по-известен като '''Неймар Жуниор''' или '''Неймар''', е бразилски [[футболист]], нападател, състезаващ се за [[Ал-Хилал]] и [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилския национален отбор]]. Считан е за един от най-добрите футболисти в светa. През [[2009]] г. дебютира в професионалния футбол с екипа на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос,]] където изиграва 5 сезона. През лятото на [[2013]] г. е купен от [[ФК „Барселона“|Барселона]], където бързо се налага като основен футболист, а след трансфера на [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] оформя страховито нападателно трио с лидера на отбора – [[Лионел Меси]]. През [[2015]] г. Неймар печели пет трофея с [[ФК „Барселона“|Барселона]]. На [[10 август]] [[2010]] г. Неймар дебютира за националния отбор на Бразилия, вкарвайки попадение във вратата на САЩ.<ref>[http://news.v2.bgnes.com/view/854202 news.v2.bgnes.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има изиграни 128 мача като национал, в които е отбелязал 79 гола, по този показател Неймар е най-резултатният футболист за националния отбор на Бразилия. През август 2017 г. Неймар преминава в [[Пари Сен Жермен]], след като френския клуб плаща освобождаващата му клауза от [[€]]222 млн. Това прави Неймар най-скъпият футболист в света. През 2019 г. е обявен от списание [[Форбс]] за третия най-добре платен спортист след [[Кристиано Роналдо]] и Лионел Меси.<ref>{{cite web|title=Lionel Messi edges out Cristiano Ronaldo to head Forbes top 100 highest paid athletes |url=https://www.bbc.co.uk/sport/48602166?isBumped=0&postFreq=0&isEmpty=0&isProfane=0&tooLong=0&charCount=0&isAwaitingProcessPreMod=0&isSubmitted=1&filter=none&initial_page_size=10&postId=135105092 |accessdate=12 юни 2019 |publisher=[[BBC]]}}</ref> == Клубна кариера == === Сантош Футболен Клуб === ==== Сезон 2009 ==== Официалният дебют на Неймар в професионалния футбол за Сантош е на 7 март 2009 г., когато е едва на 17 години. Появява се в игра за последните тридесет минути за победата с 2:1 срещу Оесте. Следващата седмица, той вкарва първия си гол за Сантош срещу Можи Мирим. Един месец по-късно, на 11 април 2009 г., Неймар отбеляза решителен гол при победата с 2:1 срещу [[Палмейрас]] в Кампеонато Паулища, първия полуфинален мач. На финала Сантош губи от [[Коринтианс]] с общ резултат 4:2. Първият сезон на Неймар приключва с 14 гола в 48 мача. ==== Сезон 2010 ==== Неймар продължава своя възход през 2010 г. и на 15 април той вкарва пет гола за Сантош за разгрома с 8:1 над [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]] в квалификационните етапи за [[Купа на Бразилия|Купата на Бразилия]]. Сантош печели Кампеонато Паулища, в който Неймар вкарва 14 гола в 19 мача. Неймар впоследствие получава наградата за най-добър играч в състезанието. Следват сравнения с други бразилци, включително с [[Робиньо]] и легендарния [[Пеле]]. През 2010 г. Сантос отхвърля оферта от 12 милиона паунда от английския [[Уест Хям Юнайтед]], а по-късно отхвърля и оферта от друг английски клуб – [[ФК Челси]], възлизаща на около 20 милиона паунда. На 30 ноември 2010 г. Сантос продава 5% от бъдещите трансферни суми, които ще получава, на инвестиционната група TEISA за сумата от 1,5 милиона евро. Предходната година са продали 40% от спортните права на Неймар на групата DIS, която е била дългосрочен стратегически партньор на Сантош. ==== Сезон 2011 ==== [[Файл:Neymar Junior the Future of Brazil 2.jpg|мини|Неймар в игра за Сантос срещу [[ФК Барселона]] на финала на Световното клубно първенство]] [[Файл:Neymar celebrating (cropped).jpg|170px|мини|Неймар през 2011]] Сантош стига до финала на [[Копа Либертадорес]] и са изправени пред уругвайския [[Пенярол]]. Първият мач в [[Монтевидео]] завършва с резултат 0:0. На реванша пред собствена публика Сантос побеждава с 2:1 с решителен гол на Неймар, който получава наградата за играч на мача. След тази победа Сантош печели Копа Либертадорес за първи път от 1963, когато за клуба играе легендата [[Пеле]]. През септември 2011 г. президентът на Сантос, Луиш Рибейро заплашва, че ще докладва [[Реал Мадрид]] пред [[ФИФА]], затова че са се опитали да подпишат предварителен договор с Неймар. На 9 ноември 2011, [[Сантош]] и Неймар се споразумяват за нов договор, който да задържи бразилеца в клуба до 2014, след Световното първенство в Бразилия. Според информациите заплатата на играча е увеличена с 50%. На 14 декември 2011 Неймар отбелязва първия гол за победата с 3:1 над японския [[Кашива Рейсол]] в полуфиналите на Световното клубно първенство. На финала обаче се изправя срещу най-добрия отбор в света – [[ФК Барселона|Барселона]] и не успява да отбележи гол. Тогава Сантос биват победени с 4:0. През 2011 г. получава наградата [[Ференц Пушкаш|Пушкаш]] за най-красив гол през годината. На 31 декември 2011 получава наградата за южноамерикански футболист на годината за първи път, следвайки стъпките на [[Диего Марадона]], [[Ромарио]], [[Пеле]], [[Зико]]. ==== Сезон 2012 ==== На 5 февруари 2012, когато навършва 20 години, вкарва 100-тния си гол като професионален футболист срещу Палмейрас в Кампеонато Паулища. На 7 март 2012, Неймар вкарва хеттрик за победата с 3:1 над [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] в мач от груповата фаза на Копа Либертадорес. Неймар завършва сезон 2012, като печели Златната топка на Артур Фриденрайх и наградата Армандо Ногейра. Възникват слухове, че Сантос се е споразумял с Барселона за Неймар, които щели да го купят на по-късен етап. Въпреки това Неймар отхвърля слуховете с думите „не съм се споразумявал с Барса или с друг клуб“. ==== Сезон 2013 ==== Неймар започва Кампеонато Паулища с два гола за победата с 3:1 над Сао Бернардо на 19 януари 2013 г. Четири дни по-късно, на 23 януари 2013, Неймар отново се разписва срещу [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]. На 3 февруари 2013 Сантос побеждава [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] с 3:1. Тогава Неймар отбелязва гол и прави две асистенции. Неймар изиграва последния си мач за Сантос преди да премине в [[ФК Барселона|Барселона]] при нулевото равенство с [[Фламенго]]. По време на химна Неймар се опитва да сдържи емоциите си и сълзи започват да се стичат от очите му. === ФК Барселона === [[Файл:Neymar Barcelona presentation 1.jpg|190px|мини|Неймар на представянето си като футболист на Барселона]] На 24 май 2013 г. Сантос обявява, че е приел две оферти за Неймар ([[ФК Барселона|Барселона]] и [[Реал Мадрид]]) и че ще го оставят да реши сам къде ще продължи кариерата си. На следващия ден самият футболист обявява, че ще подпише с Барса на [[27 май]] [[2013]] г. и ще се присъедини към отбора след [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]].<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348827 Неймар: Понеделник подписвам с Барселона, благодаря на всички фенове на Сантос]</ref> Веднага след това Барселона също обявява трансфера като допълва, че договорът на играча ще бъде за 5 години.<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348815 Официално: Барселона и Сантос потвърдиха трансфера на Неймар]</ref> На 3 юни 2013 г. минава успешно медицинските прегледи<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350545 Неймар премина успешно медицинските прегледи]</ref> и подписва 5-годишен договор с отбора,<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350579 Неймар официално подписа петгодишен договор с Барселона]</ref> като така се превръща и в първия трансфер на Барселона за новия сезон. Бразилецът ще получава по 7 милиона евро на сезон.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350497 Неймар пристигна в Барселона, 50 хиляди го очакват на „Камп Ноу“]</ref> Сделката обаче не допада на легендарния бивш футболист и треньор на „каталунците“ [[Йохан Кройф]], според който кариоката и [[Лионел Меси]] няма да се разбират добре на терена. Това потвърждават и думите му: ''„не съм чувал в един кораб да има двама капитани“''. Според информациите Неймар ще получава по 7 млн. евро на година в Барса, а каталунците ще платят 57 млн. евро, като само 28 ще влязат в касата на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос]], тъй като държат 55% от правата на футболиста. Останалите 45% се държат от две агенции DIS (40%) и TEISA (5%). В договора на футболиста бива записана клауза за предварително разтрогване на контракта, на стойност €190 милиона. Взима номер 11 на [[Тиаго Алкантара]], който преминава в [[Байерн Мюнхен]].<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=360593 Неймар взима номера на Тиаго Алкантара]</ref> ==== Сезон 2012/2013 ==== На 30 юли 2013 г. Барселона играе с [[Лехия Гданск]] в мач от предсезонната си подготовка. Мачът завършва 2:2, а Неймар се появява като резерва. Тогава е неофициалният му дебют. На 7 август 2013 г. Неймар вкарва първия си гол с екипа на Барса в приятелски мач срещу националния отбор на [[Тайланд]] в столицата [[Банкок]]. Мачът завършва 7:1 в полза на каталунците. Официалният дебют на Неймар е по време на мача от Ла Лига през сезон 2013/14 срещу отбора на [[Леванте УД|Леванте]]. Мачът завършва 7:0 за Барса, а новото бразилско попълнение се появява в 63-тата минута като резерва. На 21 август вкарва първия си официален гол за Барселона, в първия финален мач за Суперкупата на Испания срещу [[Атлетико Мадрид]]. На 18 септември той дебютира и в [[УЕФА Шампионска лига|Шампионската лига]] в мач от груповата фаза срещу холандския [[Аякс Амстердам|Аякс]]. Мачът завършва 4:0 за каталунците, а Неймар асистира за гола на [[Жерар Пике]]. На 24 септември бразилецът вкарва първия си гол в Ла Лига, в мача срещу [[Реал Сосиедад]] на [[Камп Ноу]], завършил 4:1 за Барса. На 26 октомври 2013 г. Неймар вкарва първия си гол още в първото си „Ел Класико“ срещу [[Реал Мадрид]] на Камп Ноу. Освен че вкарва гол, кариоката асистира и за гола на [[Алексис Санчес]], с което помага на отбора си да победи с 2:1 вечния си съперник. На 11 декември 2013 г. вкарва първия си гол в Шампионската лига като отбелязва хеттрик във врата на шотландския [[Селтик]]. Така помага на отбора си да победи с 6:1 и да завършат на първо място в своята група „H“. Чудесното представяне на Неймар продължава и на 14 декември в следващия мач от Ла Лига срещу [[Виляреал КФ|Виляреал]]. Мачът завършва 2:1 за каталунците, а Неймар вкарва и двата гола за успеха на отбора си, първият който е от дузпа. == Национален отбор == [[Файл:Neymar.jpg|мини|Неймар на пресконференция за [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]]]] На 26 юли 2010 Неймар бива повикан за първи път в мъжкия отбор на [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] за приятелска среща срещу САЩ, която се играе в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. На 10 август 2010 бразилецът прави официалния си дебют за националния отбор, именно в мача срещу САЩ. Тогава той е на 18 години. Носи екип с номер 11. Още в дебюта си Неймар се разписва след удар с глава след центриране на Андре Сантош. === Копа Америка 2011 === Неймар взима участие на Копа Америка през 2011 в Аржентина. Той вкарва два гола в първия кръг срещу Еквадор. Бива избран за играч на мача при равенството 1:1 срещу Венецуела. Бразилия биват елиминирани на четвъртфиналите след изпълнения на дузпи срещу Парагвай, а Неймар бива заменен в 80-ата минута. === Летни Олимпийски игри 2012 === На 11 май 2012 Неймар попада в състава на Бразилия за Олимпийските игри в Лондон. В първия мач на Бразилия срещу страната домакин Великобритания на 20 юли, Неймар участва и в двата гола за победата с 2:0. Първо асистира на Сандро, който вкарва гол с глава, а после печели дузпа. На 26 юли Неймар вкарва първия си гол за Бразилия на Олимпийските игри в Лондон в мача срещу Египет, който завършва с победа 3:2 за ''селесао''. В следващия мач срещу Беларус Неймар се разписва от пряк свободен удар от 25 метра в горния десен ъгъл и прави две асистенции за победата с 3:1, която класира бразилците на четвъртфиналите. На 5 август 2012 Неймар вкарва от дузпа за победата с 3:2 срещу Хондурас, която класира Бразилия на полуфиналите в турнира. === Купа на Конфедерациите 2013 === [[Файл:Neymargoldenball.jpg|мини|Неймар със спечелената златна топка за най-добър играч в турнира Купата на Конфедерациите през 2013]] Неймар бива повикан от треньора [[Луис Фелипе Сколари]] в националния отбор на Бразилия за [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]], където домакин е неговата родина. Избира да носи номер 10, а не както преди – 11. На 15 юни 2013, в първия мач от Купата на Конфедерациите, Бразилия побеждава Япония с 3:0. Резултатът открива Неймар в 3-тата минута след удар от дъгата на наказателното поле. Другите два гола ги вкарват Паулиньо (48 мин.) и [[Жо]] (90+3 мин.). На 19 юни 2013, в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]], Неймар отбелязва втория си гол в турнира. Това се случва в 9-ата минута на мача. След добро центриране на [[Даниел Алвеш|Дани Алвеш]] в наказателното поле на противника топката бива изчистена от играч на Мексико, но лошо. Тя попада у Неймар и той с хубаво воле с левия крак разтърсва вратата на Хосе Корона. Освен гола си Неймар добавя и асистенция за втория гол в мача, дело на [[Жо]] в добавеното време на редовните 90 минути. Краен резултат – 2:0 за ''селесао''. След страхотната му игра, Неймар бива избран за играч на мача. На 22 юни Неймар продължава с великолепната си игра. В мача срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]], вкарва гол от пряк свободен удар във вратата на [[Джанлуиджи Буфон]]. Крайният резултат е 4:2 за бразилците, които завършват първи в своята група. На 27 юни, на полуфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], Неймар не се разписва, но за сметка на това прави две асистенции за головете, съответно на [[Фред (футболист)|Фред]] и Паулиньо. Крайният резултат е 2:1 за Бразилия, който класира ''селесао'' за финала на турнира. На 30 юни 2013, на финала на турнира за Купата на Конфедерациите срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], Неймар изиграва един от най-силните си мачове в състезанието, като бива и избран за играч на мача. Кариоката успява да се разпише с левия крак в 44-тата минута във вратата на [[Икер Касияс]], при класическата победа с 3:0. След този успех над ''Ла Фурия Роха'', Неймар получава Златната топка на Купата на Конфедерациите за най-добър играч в турнира и Бронзовата обувка за третия най-добър голмайстор на турнира. == Стил на игра == Неймар играе предимно като нападател, крило, а по-рядко и като атакуващ полузащитник. Може да играе с двата крака, но десният му е по-силен. Притежава изключителен контрол с топката, много добър дрибъл, голям арсенал от финтове и разнообразни технически умения. == Личен живот == На 19-годишна възраст Неймар става баща: приятелката му Каролина Дантос, която по време на раждането е на 17 години, ражда сина му Дави Лука. По-късно той излиза с актрисата Бруна Маркесини (от 2012 до 2014), модела Габриела Ленци (от 2014 до 2016) и модела Сорая Вучелич. Неймар си сътрудничи с много марки: Nike, Sony, Red Bull, AmBev, Santander, Unilever, Volkswagen. През август 2011 г. футболният рефер Сандро Мейра Ричи съди играча в размер на 12 хил. Долара за това, че на страница Неймар в Twitter се появи надпис, че реферът е крадец заради определеното наказание срещу „Сантос“ в мача срещу Витория. Самият нападател каза, че надписът е направен не от него, а от някой, който незаконно е получил достъп до акаунта му. През август 2020 г. Nike прекрати предсрочно договора с Неймар поради обвиненията на служител във фирма в тормоз. Според ''The Wall Street Journal'', през 2016 г. една жена съобщава, че футболист твърди, че я е принудил в интимна връзка – инцидентът е станал по време на работа по рекламна кампания с участието на звездата. == Статистика == === Клубна кариера === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа¹ !colspan="2"|Континентални<br>турнири² !colspan="2"|Други<br>турнири³ !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- | rowspan="6"|'''[[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]''' |2009 |33||10||3||1||colspan=2|–||12||3||48||14 |- |2010 |31||17||8||11||2||0||19||14||60||42 |- |2011 |21||13||colspan=2|–||13||6||13||5||47||24 |- |2012 |17||14||colspan=2|–||14||9||16||20||47||43 |- |2013 |1||0||4||1||colspan=2|–||18||12||23||13 |- !Общо !103!!54!!15!!13!!29!!15!!78!!54!!225!!136 |- | rowspan="5"|'''[[ФК Барселона|Барселона]]''' |2013 – 14 |26||9||3||1||10||4||2||1||41||15 |- |2014 – 15 |33||22||6||7||12||10||colspan=2|–||51||39 |- |2015 – 16 |34||24||5||4||9||3||1||0||49||31 |- |2016 – 17 |30||13||6||3||9||4||0||0||45||20 |- !|Общо !123!!68!!20!!15!!40!!21!!3!!1!!186!!105 |- | rowspan="2"|'''[[Пари Сен Жермен]]''' |2017 – 18 |20||19||3||3||7||6||0||0||30||28 |- !colspan="1"| Общо !20!!19!!3!!3!!7!!6!!0!!0!!30!!28 |- !style="background: #DCDCDC" colspan="2" |Общо за кариерата !style="background: #DCDCDC" align=center|245 !style="background: #DCDCDC" align=center|141 !style="background: #DCDCDC" align=center|38 !style="background: #DCDCDC" align=center|31 !style="background: #DCDCDC" align=center|76 !style="background: #DCDCDC" align=center|42 !style="background: #DCDCDC" align=center|80 !style="background: #DCDCDC" align=center|55 !style="background: #DCDCDC" align=center|439 !style="background: #DCDCDC" align=center|269 |} ¹<small>Купите включват [[Купа на Бразилия]] и [[Купа на Испания]]</small><br> ²<small>Континенталните турнири включват [[Копа Либертадорес]], [[Копа Судамерикана]] и [[Рекопа Судамерикана]] и [[Шампионска лига]]</small><br> ³<small>Други турнири включват шампионата на Паулиста, [[Суперкупа на Испания]] и [[Световно клубно първенство]]</small><br> === Национален отбор === ''Информацията е актуална към 14 октомври 2020 г.'' {| class="wikitable" style=text-align:center !colspan=3| [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] |- !| Година !| Мачове !| Голове |- |2010||2||1 |- |2011||13||7 |- |2012||12||9 |- |2013||19||10 |- |2014||14||15 |- |2015||9||4 |- |2016||6||4 |- |2017||8||3 |- |2018||13||7 |- |2019||5||1 |- |2020||2||3 |- !Общо||103||64 |} === Голов коефициент === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! colspan="4" |Общо за кариерата |- ! Отбор ! Мачове ! Голове ! Голове на мач |- | Клубни отбори | 439 | 269 | align=center |{{formatnum:{{#expr: 269/439 round 2}}}} |- | [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] | {{0}}84 | {{0}}54 | align="center" |{{formatnum:{{#expr: 54/84 round 2}}}} |- ! Общо ! 523 ! 323 ! align="center" |{{formatnum:{{#expr: 323/523 round 2}}}} |} == Отличия == === [[Сантос Футебол Клубе|Сантош]] === * '''[[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – 1''' (2010) * '''Кампеонато Паулиста – 2''' (2010, 2011, 2012) * '''[[Копа Либертадорес]] – 1''' (2011) * '''[[Рекопа Судамерикана]] – 1''' (2012) === [[ФК Барселона|Барселона]] === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] – 1''' ([[Шампионска лига 2014/15|2014/15]]) * '''[[Световно клубно първенство]] – 1''' ([[Световно клубно първенство 2015|2015]]) * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 2''' (2014/15, 2015/16) * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Испания|Купа на Kраля]] – 3''' (2014/15, 2015/16, 2016/17) * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|23px]] '''[[Суперкупа на Испания]] – 1''' (2013) === [[Пари Сен Жермен]] === * [[Лига 1]] – '''(5)''': 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23 * [[Купа на Франция]] – '''(3)''': 2017/18, 2019/20, 2020/21 * [[Купа на лигата (Франция)]] '''(2)''' – 2017/28, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] – '''(3)''': 2018, 2020, 2022 === [[Ал-Хилал]] === * [[Саудитска Про лига]] – '''(1)''': 2023/24 === Национални === * '''[[Купа на Конфедерациите]] – 1''' ([[Купа на конфедерациите 2013|2013]]) * '''[[Олимпийски игри]] – 1''' (2016) * '''Южноамерикански шампионат за младежи – 1''' (2011) === Индивидуални === * Златната топка на [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]] – '''1''' (2013) * Най-добър млад играч в Кампеонато Паулиста – '''1''' (2009) * Най-добър нападател в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Най-добър играч в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Сребърна топка на Бразилия за най-добър нападател в [[Бразилия]] – '''1''' (2010) * Златна обувка на Бразилия за най-много отбелязани голове във всички футболни турнири в Бразилия – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира [[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира Южноамерикански шампионат за младежи – '''1''' (2011) * Най-красив гол на 2011 година – Пушкаш 2011 == Външни препратки == * {{twitter|Njr92}} * {{Official website|http://www.neymaroficial.com/}} * [http://www.transfermarkt.de/en/neymar/profil/spieler_68290.html Официален профил в Transfermarkt.de] * [http://www.youtube.com/results?search=Search&resnum=0&oi=spell&search_query=Neymar&spell=1&suggested_categories=17&sa=X Видео моменти от YouTube] == Източници == <references/> {{Бразилия - Световно първенство 2014}} {{Бразилия - Световно първенство 2018}} {{Бразилия - Световно първенство 2022}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Бразилски олимпийски шампиони]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] hj0yk5t9mo6dsjreu7x4rifd5zdj12u 12418946 12418943 2024-11-21T17:50:20Z 62.73.103.132 12418946 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Бразилия}} Неймар | снимка = Neymar Jr. with Al Hilal, 3 October 2023 - 03 (cropped).jpg | описание = Неймар с екипа на Ал-Хилал през 2023 г. | цяло име = Неймар да Силва Сантос Жуниор | град на раждане = [[Можи-дас-Крузис]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 175 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | номер на фланелката = 10 | договор до = 2025 | юношески години = 1999 – 2003<br>2003 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Портогуенза Сантиста]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2009 – 2013<br>2013 – 2017<br>2017 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{флагче|Испания}} Реал Мадрид|Реал Мадрид<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | мачове = 177<br>123<br>112<br>3 | голове = (107)<br>(68)<br>(82)<br>(0) | национален отбор години = 2009<br>2011 – 2012<br>2012 – 2016<br>2010 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 3<br>7<br>14<br>128 | национален отбор голове = (1)<br>(9)<br>(8)<br>(79) | посл_проф_отбори = 5 декември 2022 | посл_нац_отбор = 9 декември 2022 | наем = }} '''Неймар да Силва Сантос Жуниор''' ({{lang|pt|Neymar da Silva Santos Júnior}}), по-известен като '''Неймар Жуниор''' или '''Неймар''', е бразилски [[футболист]], нападател, състезаващ се за [[Ал-Хилал]] и [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилския национален отбор]]. Считан е за един от най-добрите футболисти в светa. През [[2009]] г. дебютира в професионалния футбол с екипа на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос,]] където изиграва 5 сезона. През лятото на [[2013]] г. е купен от [[ФК „Барселона“|Барселона]], където бързо се налага като основен футболист, а след трансфера на [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] оформя страховито нападателно трио с лидера на отбора – [[Лионел Меси]]. През [[2015]] г. Неймар печели пет трофея с [[ФК „Барселона“|Барселона]]. На [[10 август]] [[2010]] г. Неймар дебютира за националния отбор на Бразилия, вкарвайки попадение във вратата на САЩ.<ref>[http://news.v2.bgnes.com/view/854202 news.v2.bgnes.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има изиграни 128 мача като национал, в които е отбелязал 79 гола, по този показател Неймар е най-резултатният футболист за националния отбор на Бразилия. През август 2017 г. Неймар преминава в [[Пари Сен Жермен]], след като френския клуб плаща освобождаващата му клауза от [[€]]222 млн. Това прави Неймар най-скъпият футболист в света. През 2019 г. е обявен от списание [[Форбс]] за третия най-добре платен спортист след [[Кристиано Роналдо]] и Лионел Меси.<ref>{{cite web|title=Lionel Messi edges out Cristiano Ronaldo to head Forbes top 100 highest paid athletes |url=https://www.bbc.co.uk/sport/48602166?isBumped=0&postFreq=0&isEmpty=0&isProfane=0&tooLong=0&charCount=0&isAwaitingProcessPreMod=0&isSubmitted=1&filter=none&initial_page_size=10&postId=135105092 |accessdate=12 юни 2019 |publisher=[[BBC]]}}</ref> == Клубна кариера == === Сантош Футболен Клуб === ==== Сезон 2009 ==== Официалният дебют на Неймар в професионалния футбол за Сантош е на 7 март 2009 г., когато е едва на 17 години. Появява се в игра за последните тридесет минути за победата с 2:1 срещу Оесте. Следващата седмица, той вкарва първия си гол за Сантош срещу Можи Мирим. Един месец по-късно, на 11 април 2009 г., Неймар отбеляза решителен гол при победата с 2:1 срещу [[Палмейрас]] в Кампеонато Паулища, първия полуфинален мач. На финала Сантош губи от [[Коринтианс]] с общ резултат 4:2. Първият сезон на Неймар приключва с 14 гола в 48 мача. ==== Сезон 2010 ==== Неймар продължава своя възход през 2010 г. и на 15 април той вкарва пет гола за Сантош за разгрома с 8:1 над [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]] в квалификационните етапи за [[Купа на Бразилия|Купата на Бразилия]]. Сантош печели Кампеонато Паулища, в който Неймар вкарва 14 гола в 19 мача. Неймар впоследствие получава наградата за най-добър играч в състезанието. Следват сравнения с други бразилци, включително с [[Робиньо]] и легендарния [[Пеле]]. През 2010 г. Сантос отхвърля оферта от 12 милиона паунда от английския [[Уест Хям Юнайтед]], а по-късно отхвърля и оферта от друг английски клуб – [[ФК Челси]], възлизаща на около 20 милиона паунда. На 30 ноември 2010 г. Сантос продава 5% от бъдещите трансферни суми, които ще получава, на инвестиционната група TEISA за сумата от 1,5 милиона евро. Предходната година са продали 40% от спортните права на Неймар на групата DIS, която е била дългосрочен стратегически партньор на Сантош. ==== Сезон 2011 ==== [[Файл:Neymar Junior the Future of Brazil 2.jpg|мини|Неймар в игра за Сантос срещу [[ФК Барселона]] на финала на Световното клубно първенство]] [[Файл:Neymar celebrating (cropped).jpg|170px|мини|Неймар през 2011]] Сантош стига до финала на [[Копа Либертадорес]] и са изправени пред уругвайския [[Пенярол]]. Първият мач в [[Монтевидео]] завършва с резултат 0:0. На реванша пред собствена публика Сантос побеждава с 2:1 с решителен гол на Неймар, който получава наградата за играч на мача. След тази победа Сантош печели Копа Либертадорес за първи път от 1963, когато за клуба играе легендата [[Пеле]]. През септември 2011 г. президентът на Сантос, Луиш Рибейро заплашва, че ще докладва [[Реал Мадрид]] пред [[ФИФА]], затова че са се опитали да подпишат предварителен договор с Неймар. На 9 ноември 2011, [[Сантош]] и Неймар се споразумяват за нов договор, който да задържи бразилеца в клуба до 2014, след Световното първенство в Бразилия. Според информациите заплатата на играча е увеличена с 50%. На 14 декември 2011 Неймар отбелязва първия гол за победата с 3:1 над японския [[Кашива Рейсол]] в полуфиналите на Световното клубно първенство. На финала обаче се изправя срещу най-добрия отбор в света – [[ФК Барселона|Барселона]] и не успява да отбележи гол. Тогава Сантос биват победени с 4:0. През 2011 г. получава наградата [[Ференц Пушкаш|Пушкаш]] за най-красив гол през годината. На 31 декември 2011 получава наградата за южноамерикански футболист на годината за първи път, следвайки стъпките на [[Диего Марадона]], [[Ромарио]], [[Пеле]], [[Зико]]. ==== Сезон 2012 ==== На 5 февруари 2012, когато навършва 20 години, вкарва 100-тния си гол като професионален футболист срещу Палмейрас в Кампеонато Паулища. На 7 март 2012, Неймар вкарва хеттрик за победата с 3:1 над [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] в мач от груповата фаза на Копа Либертадорес. Неймар завършва сезон 2012, като печели Златната топка на Артур Фриденрайх и наградата Армандо Ногейра. Възникват слухове, че Сантос се е споразумял с Барселона за Неймар, които щели да го купят на по-късен етап. Въпреки това Неймар отхвърля слуховете с думите „не съм се споразумявал с Барса или с друг клуб“. ==== Сезон 2013 ==== Неймар започва Кампеонато Паулища с два гола за победата с 3:1 над Сао Бернардо на 19 януари 2013 г. Четири дни по-късно, на 23 януари 2013, Неймар отново се разписва срещу [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]. На 3 февруари 2013 Сантос побеждава [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] с 3:1. Тогава Неймар отбелязва гол и прави две асистенции. Неймар изиграва последния си мач за Сантос преди да премине в [[ФК Барселона|Барселона]] при нулевото равенство с [[Фламенго]]. По време на химна Неймар се опитва да сдържи емоциите си и сълзи започват да се стичат от очите му. === ФК Барселона === [[Файл:Neymar Barcelona presentation 1.jpg|190px|мини|Неймар на представянето си като футболист на Барселона]] На 24 май 2013 г. Сантос обявява, че е приел две оферти за Неймар ([[ФК Барселона|Барселона]] и [[Реал Мадрид]]) и че ще го оставят да реши сам къде ще продължи кариерата си. На следващия ден самият футболист обявява, че ще подпише с Барса на [[27 май]] [[2013]] г. и ще се присъедини към отбора след [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]].<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348827 Неймар: Понеделник подписвам с Барселона, благодаря на всички фенове на Сантос]</ref> Веднага след това Барселона също обявява трансфера като допълва, че договорът на играча ще бъде за 5 години.<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348815 Официално: Барселона и Сантос потвърдиха трансфера на Неймар]</ref> На 3 юни 2013 г. минава успешно медицинските прегледи<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350545 Неймар премина успешно медицинските прегледи]</ref> и подписва 5-годишен договор с отбора,<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350579 Неймар официално подписа петгодишен договор с Барселона]</ref> като така се превръща и в първия трансфер на Барселона за новия сезон. Бразилецът ще получава по 7 милиона евро на сезон.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350497 Неймар пристигна в Барселона, 50 хиляди го очакват на „Камп Ноу“]</ref> Сделката обаче не допада на легендарния бивш футболист и треньор на „каталунците“ [[Йохан Кройф]], според който кариоката и [[Лионел Меси]] няма да се разбират добре на терена. Това потвърждават и думите му: ''„не съм чувал в един кораб да има двама капитани“''. Според информациите Неймар ще получава по 7 млн. евро на година в Барса, а каталунците ще платят 57 млн. евро, като само 28 ще влязат в касата на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос]], тъй като държат 55% от правата на футболиста. Останалите 45% се държат от две агенции DIS (40%) и TEISA (5%). В договора на футболиста бива записана клауза за предварително разтрогване на контракта, на стойност €190 милиона. Взима номер 11 на [[Тиаго Алкантара]], който преминава в [[Байерн Мюнхен]].<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=360593 Неймар взима номера на Тиаго Алкантара]</ref> ==== Сезон 2012/2013 ==== На 30 юли 2013 г. Барселона играе с [[Лехия Гданск]] в мач от предсезонната си подготовка. Мачът завършва 2:2, а Неймар се появява като резерва. Тогава е неофициалният му дебют. На 7 август 2013 г. Неймар вкарва първия си гол с екипа на Барса в приятелски мач срещу националния отбор на [[Тайланд]] в столицата [[Банкок]]. Мачът завършва 7:1 в полза на каталунците. Официалният дебют на Неймар е по време на мача от Ла Лига през сезон 2013/14 срещу отбора на [[Леванте УД|Леванте]]. Мачът завършва 7:0 за Барса, а новото бразилско попълнение се появява в 63-тата минута като резерва. На 21 август вкарва първия си официален гол за Барселона, в първия финален мач за Суперкупата на Испания срещу [[Атлетико Мадрид]]. На 18 септември той дебютира и в [[УЕФА Шампионска лига|Шампионската лига]] в мач от груповата фаза срещу холандския [[Аякс Амстердам|Аякс]]. Мачът завършва 4:0 за каталунците, а Неймар асистира за гола на [[Жерар Пике]]. На 24 септември бразилецът вкарва първия си гол в Ла Лига, в мача срещу [[Реал Сосиедад]] на [[Камп Ноу]], завършил 4:1 за Барса. На 26 октомври 2013 г. Неймар вкарва първия си гол още в първото си „Ел Класико“ срещу [[Реал Мадрид]] на Камп Ноу. Освен че вкарва гол, кариоката асистира и за гола на [[Алексис Санчес]], с което помага на отбора си да победи с 2:1 вечния си съперник. На 11 декември 2013 г. вкарва първия си гол в Шампионската лига като отбелязва хеттрик във врата на шотландския [[Селтик]]. Така помага на отбора си да победи с 6:1 и да завършат на първо място в своята група „H“. Чудесното представяне на Неймар продължава и на 14 декември в следващия мач от Ла Лига срещу [[Виляреал КФ|Виляреал]]. Мачът завършва 2:1 за каталунците, а Неймар вкарва и двата гола за успеха на отбора си, първият който е от дузпа. == Национален отбор == [[Файл:Neymar.jpg|мини|Неймар на пресконференция за [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]]]] На 26 юли 2010 Неймар бива повикан за първи път в мъжкия отбор на [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] за приятелска среща срещу САЩ, която се играе в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. На 10 август 2010 бразилецът прави официалния си дебют за националния отбор, именно в мача срещу САЩ. Тогава той е на 18 години. Носи екип с номер 11. Още в дебюта си Неймар се разписва след удар с глава след центриране на Андре Сантош. === Копа Америка 2011 === Неймар взима участие на Копа Америка през 2011 в Аржентина. Той вкарва два гола в първия кръг срещу Еквадор. Бива избран за играч на мача при равенството 1:1 срещу Венецуела. Бразилия биват елиминирани на четвъртфиналите след изпълнения на дузпи срещу Парагвай, а Неймар бива заменен в 80-ата минута. === Летни Олимпийски игри 2012 === На 11 май 2012 Неймар попада в състава на Бразилия за Олимпийските игри в Лондон. В първия мач на Бразилия срещу страната домакин Великобритания на 20 юли, Неймар участва и в двата гола за победата с 2:0. Първо асистира на Сандро, който вкарва гол с глава, а после печели дузпа. На 26 юли Неймар вкарва първия си гол за Бразилия на Олимпийските игри в Лондон в мача срещу Египет, който завършва с победа 3:2 за ''селесао''. В следващия мач срещу Беларус Неймар се разписва от пряк свободен удар от 25 метра в горния десен ъгъл и прави две асистенции за победата с 3:1, която класира бразилците на четвъртфиналите. На 5 август 2012 Неймар вкарва от дузпа за победата с 3:2 срещу Хондурас, която класира Бразилия на полуфиналите в турнира. === Купа на Конфедерациите 2013 === [[Файл:Neymargoldenball.jpg|мини|Неймар със спечелената златна топка за най-добър играч в турнира Купата на Конфедерациите през 2013]] Неймар бива повикан от треньора [[Луис Фелипе Сколари]] в националния отбор на Бразилия за [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]], където домакин е неговата родина. Избира да носи номер 10, а не както преди – 11. На 15 юни 2013, в първия мач от Купата на Конфедерациите, Бразилия побеждава Япония с 3:0. Резултатът открива Неймар в 3-тата минута след удар от дъгата на наказателното поле. Другите два гола ги вкарват Паулиньо (48 мин.) и [[Жо]] (90+3 мин.). На 19 юни 2013, в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]], Неймар отбелязва втория си гол в турнира. Това се случва в 9-ата минута на мача. След добро центриране на [[Даниел Алвеш|Дани Алвеш]] в наказателното поле на противника топката бива изчистена от играч на Мексико, но лошо. Тя попада у Неймар и той с хубаво воле с левия крак разтърсва вратата на Хосе Корона. Освен гола си Неймар добавя и асистенция за втория гол в мача, дело на [[Жо]] в добавеното време на редовните 90 минути. Краен резултат – 2:0 за ''селесао''. След страхотната му игра, Неймар бива избран за играч на мача. На 22 юни Неймар продължава с великолепната си игра. В мача срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]], вкарва гол от пряк свободен удар във вратата на [[Джанлуиджи Буфон]]. Крайният резултат е 4:2 за бразилците, които завършват първи в своята група. На 27 юни, на полуфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], Неймар не се разписва, но за сметка на това прави две асистенции за головете, съответно на [[Фред (футболист)|Фред]] и Паулиньо. Крайният резултат е 2:1 за Бразилия, който класира ''селесао'' за финала на турнира. На 30 юни 2013, на финала на турнира за Купата на Конфедерациите срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], Неймар изиграва един от най-силните си мачове в състезанието, като бива и избран за играч на мача. Кариоката успява да се разпише с левия крак в 44-тата минута във вратата на [[Икер Касияс]], при класическата победа с 3:0. След този успех над ''Ла Фурия Роха'', Неймар получава Златната топка на Купата на Конфедерациите за най-добър играч в турнира и Бронзовата обувка за третия най-добър голмайстор на турнира. == Стил на игра == Неймар играе предимно като нападател, крило, а по-рядко и като атакуващ полузащитник. Може да играе с двата крака, но десният му е по-силен. Притежава изключителен контрол с топката, много добър дрибъл, голям арсенал от финтове и разнообразни технически умения. == Личен живот == На 19-годишна възраст Неймар става баща: приятелката му Каролина Дантос, която по време на раждането е на 17 години, ражда сина му Дави Лука. По-късно той излиза с актрисата Бруна Маркесини (от 2012 до 2014), модела Габриела Ленци (от 2014 до 2016) и модела Сорая Вучелич. Неймар си сътрудничи с много марки: Nike, Sony, Red Bull, AmBev, Santander, Unilever, Volkswagen. През август 2011 г. футболният рефер Сандро Мейра Ричи съди играча в размер на 12 хил. Долара за това, че на страница Неймар в Twitter се появи надпис, че реферът е крадец заради определеното наказание срещу „Сантос“ в мача срещу Витория. Самият нападател каза, че надписът е направен не от него, а от някой, който незаконно е получил достъп до акаунта му. През август 2020 г. Nike прекрати предсрочно договора с Неймар поради обвиненията на служител във фирма в тормоз. Според ''The Wall Street Journal'', през 2016 г. една жена съобщава, че футболист твърди, че я е принудил в интимна връзка – инцидентът е станал по време на работа по рекламна кампания с участието на звездата. == Статистика == === Клубна кариера === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа¹ !colspan="2"|Континентални<br>турнири² !colspan="2"|Други<br>турнири³ !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- | rowspan="6"|'''[[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]''' |2009 |33||10||3||1||colspan=2|–||12||3||48||14 |- |2010 |31||17||8||11||2||0||19||14||60||42 |- |2011 |21||13||colspan=2|–||13||6||13||5||47||24 |- |2012 |17||14||colspan=2|–||14||9||16||20||47||43 |- |2013 |1||0||4||1||colspan=2|–||18||12||23||13 |- !Общо !103!!54!!15!!13!!29!!15!!78!!54!!225!!136 |- | rowspan="5"|'''[[ФК Барселона|Барселона]]''' |2013 – 14 |26||9||3||1||10||4||2||1||41||15 |- |2014 – 15 |33||22||6||7||12||10||colspan=2|–||51||39 |- |2015 – 16 |34||24||5||4||9||3||1||0||49||31 |- |2016 – 17 |30||13||6||3||9||4||0||0||45||20 |- !|Общо !123!!68!!20!!15!!40!!21!!3!!1!!186!!105 |- | rowspan="2"|'''[[Пари Сен Жермен]]''' |2017 – 18 |20||19||3||3||7||6||0||0||30||28 |- !colspan="1"| Общо !20!!19!!3!!3!!7!!6!!0!!0!!30!!28 |- !style="background: #DCDCDC" colspan="2" |Общо за кариерата !style="background: #DCDCDC" align=center|245 !style="background: #DCDCDC" align=center|141 !style="background: #DCDCDC" align=center|38 !style="background: #DCDCDC" align=center|31 !style="background: #DCDCDC" align=center|76 !style="background: #DCDCDC" align=center|42 !style="background: #DCDCDC" align=center|80 !style="background: #DCDCDC" align=center|55 !style="background: #DCDCDC" align=center|439 !style="background: #DCDCDC" align=center|269 |} ¹<small>Купите включват [[Купа на Бразилия]] и [[Купа на Испания]]</small><br> ²<small>Континенталните турнири включват [[Копа Либертадорес]], [[Копа Судамерикана]] и [[Рекопа Судамерикана]] и [[Шампионска лига]]</small><br> ³<small>Други турнири включват шампионата на Паулиста, [[Суперкупа на Испания]] и [[Световно клубно първенство]]</small><br> === Национален отбор === ''Информацията е актуална към 14 октомври 2020 г.'' {| class="wikitable" style=text-align:center !colspan=3| [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] |- !| Година !| Мачове !| Голове |- |2010||2||1 |- |2011||13||7 |- |2012||12||9 |- |2013||19||10 |- |2014||14||15 |- |2015||9||4 |- |2016||6||4 |- |2017||8||3 |- |2018||13||7 |- |2019||5||1 |- |2020||2||3 |- !Общо||103||64 |} === Голов коефициент === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! colspan="4" |Общо за кариерата |- ! Отбор ! Мачове ! Голове ! Голове на мач |- | Клубни отбори | 439 | 269 | align=center |{{formatnum:{{#expr: 269/439 round 2}}}} |- | [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] | {{0}}84 | {{0}}54 | align="center" |{{formatnum:{{#expr: 54/84 round 2}}}} |- ! Общо ! 523 ! 323 ! align="center" |{{formatnum:{{#expr: 323/523 round 2}}}} |} == Отличия == === [[Сантос Футебол Клубе|Сантош]] === * '''[[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – 1''' (2010) * '''Кампеонато Паулиста – 2''' (2010, 2011, 2012) * '''[[Копа Либертадорес]] – 1''' (2011) * '''[[Рекопа Судамерикана]] – 1''' (2012) === [[ФК Барселона|Барселона]] === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] – 1''' ([[Шампионска лига 2014/15|2014/15]]) * '''[[Световно клубно първенство]] – 1''' ([[Световно клубно първенство 2015|2015]]) * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 2''' (2014/15, 2015/16) * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Испания|Купа на Kраля]] – 3''' (2014/15, 2015/16, 2016/17) * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|23px]] '''[[Суперкупа на Испания]] – 1''' (2013) === [[Пари Сен Жермен]] === * [[Лига 1]] – '''(5)''': 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23 * [[Купа на Франция]] – '''(3)''': 2017/18, 2019/20, 2020/21 * [[Купа на лигата (Франция)]] '''(2)''' – 2017/28, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] – '''(3)''': 2018, 2020, 2022 === [[Ал-Хилал]] === * [[Саудитска Про лига]] – '''(1)''': 2023/24 === Национални === * '''[[Купа на Конфедерациите]] – 1''' ([[Купа на конфедерациите 2013|2013]]) * '''[[Олимпийски игри]] – 1''' (2016) * '''Южноамерикански шампионат за младежи – 1''' (2011) === Индивидуални === * Златната топка на [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]] – '''1''' (2013) * Най-добър млад играч в Кампеонато Паулиста – '''1''' (2009) * Най-добър нападател в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Най-добър играч в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Сребърна топка на Бразилия за най-добър нападател в [[Бразилия]] – '''1''' (2010) * Златна обувка на Бразилия за най-много отбелязани голове във всички футболни турнири в Бразилия – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира [[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира Южноамерикански шампионат за младежи – '''1''' (2011) * Най-красив гол на 2011 година – Пушкаш 2011 == Външни препратки == * {{twitter|Njr92}} * {{Official website|http://www.neymaroficial.com/}} * [http://www.transfermarkt.de/en/neymar/profil/spieler_68290.html Официален профил в Transfermarkt.de] * [http://www.youtube.com/results?search=Search&resnum=0&oi=spell&search_query=Neymar&spell=1&suggested_categories=17&sa=X Видео моменти от YouTube] == Източници == <references/> {{Бразилия - Световно първенство 2014}} {{Бразилия - Световно първенство 2018}} {{Бразилия - Световно първенство 2022}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Бразилски олимпийски шампиони]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] 0ohd8nugoa4y6kqqw2lpe7d9ix40s2q 12418948 12418946 2024-11-21T17:52:16Z 62.73.103.132 12418948 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Бразилия}} Неймар | снимка = Neymar Jr. with Al Hilal, 3 October 2023 - 03 (cropped).jpg | описание = Неймар с екипа на Ал-Хилал през 2023 г. | цяло име = Неймар да Силва Сантос Жуниор | град на раждане = [[Можи-дас-Крузис]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 175 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | номер на фланелката = 10 | договор до = 2025 | юношески години = 1999 – 2003<br>2003 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Портогуенза Сантиста]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2009 – 2013<br>2013 – 2017<br>2017 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{флагче|Испания}} ФК Барселона|Барселона<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | мачове = 177<br>123<br>112<br>3 | голове = (107)<br>(68)<br>(82)<br>(0) | национален отбор години = 2009<br>2011 – 2012<br>2012 – 2016<br>2010 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 3<br>7<br>14<br>128 | национален отбор голове = (1)<br>(9)<br>(8)<br>(79) | посл_проф_отбори = 5 декември 2022 | посл_нац_отбор = 9 декември 2022 | наем = }} '''Неймар да Силва Сантос Жуниор''' ({{lang|pt|Neymar da Silva Santos Júnior}}), по-известен като '''Неймар Жуниор''' или '''Неймар''', е бразилски [[футболист]], нападател, състезаващ се за [[Ал-Хилал]] и [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилския национален отбор]]. Считан е за един от най-добрите футболисти в светa. През [[2009]] г. дебютира в професионалния футбол с екипа на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос,]] където изиграва 5 сезона. През лятото на [[2013]] г. е купен от [[ФК „Барселона“|Барселона]], където бързо се налага като основен футболист, а след трансфера на [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] оформя страховито нападателно трио с лидера на отбора – [[Лионел Меси]]. През [[2015]] г. Неймар печели пет трофея с [[ФК „Барселона“|Барселона]]. На [[10 август]] [[2010]] г. Неймар дебютира за националния отбор на Бразилия, вкарвайки попадение във вратата на САЩ.<ref>[http://news.v2.bgnes.com/view/854202 news.v2.bgnes.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има изиграни 128 мача като национал, в които е отбелязал 79 гола, по този показател Неймар е най-резултатният футболист за националния отбор на Бразилия. През август 2017 г. Неймар преминава в [[Пари Сен Жермен]], след като френския клуб плаща освобождаващата му клауза от [[€]]222 млн. Това прави Неймар най-скъпият футболист в света. През 2019 г. е обявен от списание [[Форбс]] за третия най-добре платен спортист след [[Кристиано Роналдо]] и Лионел Меси.<ref>{{cite web|title=Lionel Messi edges out Cristiano Ronaldo to head Forbes top 100 highest paid athletes |url=https://www.bbc.co.uk/sport/48602166?isBumped=0&postFreq=0&isEmpty=0&isProfane=0&tooLong=0&charCount=0&isAwaitingProcessPreMod=0&isSubmitted=1&filter=none&initial_page_size=10&postId=135105092 |accessdate=12 юни 2019 |publisher=[[BBC]]}}</ref> == Клубна кариера == === Сантош Футболен Клуб === ==== Сезон 2009 ==== Официалният дебют на Неймар в професионалния футбол за Сантош е на 7 март 2009 г., когато е едва на 17 години. Появява се в игра за последните тридесет минути за победата с 2:1 срещу Оесте. Следващата седмица, той вкарва първия си гол за Сантош срещу Можи Мирим. Един месец по-късно, на 11 април 2009 г., Неймар отбеляза решителен гол при победата с 2:1 срещу [[Палмейрас]] в Кампеонато Паулища, първия полуфинален мач. На финала Сантош губи от [[Коринтианс]] с общ резултат 4:2. Първият сезон на Неймар приключва с 14 гола в 48 мача. ==== Сезон 2010 ==== Неймар продължава своя възход през 2010 г. и на 15 април той вкарва пет гола за Сантош за разгрома с 8:1 над [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]] в квалификационните етапи за [[Купа на Бразилия|Купата на Бразилия]]. Сантош печели Кампеонато Паулища, в който Неймар вкарва 14 гола в 19 мача. Неймар впоследствие получава наградата за най-добър играч в състезанието. Следват сравнения с други бразилци, включително с [[Робиньо]] и легендарния [[Пеле]]. През 2010 г. Сантос отхвърля оферта от 12 милиона паунда от английския [[Уест Хям Юнайтед]], а по-късно отхвърля и оферта от друг английски клуб – [[ФК Челси]], възлизаща на около 20 милиона паунда. На 30 ноември 2010 г. Сантос продава 5% от бъдещите трансферни суми, които ще получава, на инвестиционната група TEISA за сумата от 1,5 милиона евро. Предходната година са продали 40% от спортните права на Неймар на групата DIS, която е била дългосрочен стратегически партньор на Сантош. ==== Сезон 2011 ==== [[Файл:Neymar Junior the Future of Brazil 2.jpg|мини|Неймар в игра за Сантос срещу [[ФК Барселона]] на финала на Световното клубно първенство]] [[Файл:Neymar celebrating (cropped).jpg|170px|мини|Неймар през 2011]] Сантош стига до финала на [[Копа Либертадорес]] и са изправени пред уругвайския [[Пенярол]]. Първият мач в [[Монтевидео]] завършва с резултат 0:0. На реванша пред собствена публика Сантос побеждава с 2:1 с решителен гол на Неймар, който получава наградата за играч на мача. След тази победа Сантош печели Копа Либертадорес за първи път от 1963, когато за клуба играе легендата [[Пеле]]. През септември 2011 г. президентът на Сантос, Луиш Рибейро заплашва, че ще докладва [[Реал Мадрид]] пред [[ФИФА]], затова че са се опитали да подпишат предварителен договор с Неймар. На 9 ноември 2011, [[Сантош]] и Неймар се споразумяват за нов договор, който да задържи бразилеца в клуба до 2014, след Световното първенство в Бразилия. Според информациите заплатата на играча е увеличена с 50%. На 14 декември 2011 Неймар отбелязва първия гол за победата с 3:1 над японския [[Кашива Рейсол]] в полуфиналите на Световното клубно първенство. На финала обаче се изправя срещу най-добрия отбор в света – [[ФК Барселона|Барселона]] и не успява да отбележи гол. Тогава Сантос биват победени с 4:0. През 2011 г. получава наградата [[Ференц Пушкаш|Пушкаш]] за най-красив гол през годината. На 31 декември 2011 получава наградата за южноамерикански футболист на годината за първи път, следвайки стъпките на [[Диего Марадона]], [[Ромарио]], [[Пеле]], [[Зико]]. ==== Сезон 2012 ==== На 5 февруари 2012, когато навършва 20 години, вкарва 100-тния си гол като професионален футболист срещу Палмейрас в Кампеонато Паулища. На 7 март 2012, Неймар вкарва хеттрик за победата с 3:1 над [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] в мач от груповата фаза на Копа Либертадорес. Неймар завършва сезон 2012, като печели Златната топка на Артур Фриденрайх и наградата Армандо Ногейра. Възникват слухове, че Сантос се е споразумял с Барселона за Неймар, които щели да го купят на по-късен етап. Въпреки това Неймар отхвърля слуховете с думите „не съм се споразумявал с Барса или с друг клуб“. ==== Сезон 2013 ==== Неймар започва Кампеонато Паулища с два гола за победата с 3:1 над Сао Бернардо на 19 януари 2013 г. Четири дни по-късно, на 23 януари 2013, Неймар отново се разписва срещу [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]. На 3 февруари 2013 Сантос побеждава [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] с 3:1. Тогава Неймар отбелязва гол и прави две асистенции. Неймар изиграва последния си мач за Сантос преди да премине в [[ФК Барселона|Барселона]] при нулевото равенство с [[Фламенго]]. По време на химна Неймар се опитва да сдържи емоциите си и сълзи започват да се стичат от очите му. === ФК Барселона === [[Файл:Neymar Barcelona presentation 1.jpg|190px|мини|Неймар на представянето си като футболист на Барселона]] На 24 май 2013 г. Сантос обявява, че е приел две оферти за Неймар ([[ФК Барселона|Барселона]] и [[Реал Мадрид]]) и че ще го оставят да реши сам къде ще продължи кариерата си. На следващия ден самият футболист обявява, че ще подпише с Барса на [[27 май]] [[2013]] г. и ще се присъедини към отбора след [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]].<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348827 Неймар: Понеделник подписвам с Барселона, благодаря на всички фенове на Сантос]</ref> Веднага след това Барселона също обявява трансфера като допълва, че договорът на играча ще бъде за 5 години.<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348815 Официално: Барселона и Сантос потвърдиха трансфера на Неймар]</ref> На 3 юни 2013 г. минава успешно медицинските прегледи<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350545 Неймар премина успешно медицинските прегледи]</ref> и подписва 5-годишен договор с отбора,<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350579 Неймар официално подписа петгодишен договор с Барселона]</ref> като така се превръща и в първия трансфер на Барселона за новия сезон. Бразилецът ще получава по 7 милиона евро на сезон.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350497 Неймар пристигна в Барселона, 50 хиляди го очакват на „Камп Ноу“]</ref> Сделката обаче не допада на легендарния бивш футболист и треньор на „каталунците“ [[Йохан Кройф]], според който кариоката и [[Лионел Меси]] няма да се разбират добре на терена. Това потвърждават и думите му: ''„не съм чувал в един кораб да има двама капитани“''. Според информациите Неймар ще получава по 7 млн. евро на година в Барса, а каталунците ще платят 57 млн. евро, като само 28 ще влязат в касата на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос]], тъй като държат 55% от правата на футболиста. Останалите 45% се държат от две агенции DIS (40%) и TEISA (5%). В договора на футболиста бива записана клауза за предварително разтрогване на контракта, на стойност €190 милиона. Взима номер 11 на [[Тиаго Алкантара]], който преминава в [[Байерн Мюнхен]].<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=360593 Неймар взима номера на Тиаго Алкантара]</ref> ==== Сезон 2012/2013 ==== На 30 юли 2013 г. Барселона играе с [[Лехия Гданск]] в мач от предсезонната си подготовка. Мачът завършва 2:2, а Неймар се появява като резерва. Тогава е неофициалният му дебют. На 7 август 2013 г. Неймар вкарва първия си гол с екипа на Барса в приятелски мач срещу националния отбор на [[Тайланд]] в столицата [[Банкок]]. Мачът завършва 7:1 в полза на каталунците. Официалният дебют на Неймар е по време на мача от Ла Лига през сезон 2013/14 срещу отбора на [[Леванте УД|Леванте]]. Мачът завършва 7:0 за Барса, а новото бразилско попълнение се появява в 63-тата минута като резерва. На 21 август вкарва първия си официален гол за Барселона, в първия финален мач за Суперкупата на Испания срещу [[Атлетико Мадрид]]. На 18 септември той дебютира и в [[УЕФА Шампионска лига|Шампионската лига]] в мач от груповата фаза срещу холандския [[Аякс Амстердам|Аякс]]. Мачът завършва 4:0 за каталунците, а Неймар асистира за гола на [[Жерар Пике]]. На 24 септември бразилецът вкарва първия си гол в Ла Лига, в мача срещу [[Реал Сосиедад]] на [[Камп Ноу]], завършил 4:1 за Барса. На 26 октомври 2013 г. Неймар вкарва първия си гол още в първото си „Ел Класико“ срещу [[Реал Мадрид]] на Камп Ноу. Освен че вкарва гол, кариоката асистира и за гола на [[Алексис Санчес]], с което помага на отбора си да победи с 2:1 вечния си съперник. На 11 декември 2013 г. вкарва първия си гол в Шампионската лига като отбелязва хеттрик във врата на шотландския [[Селтик]]. Така помага на отбора си да победи с 6:1 и да завършат на първо място в своята група „H“. Чудесното представяне на Неймар продължава и на 14 декември в следващия мач от Ла Лига срещу [[Виляреал КФ|Виляреал]]. Мачът завършва 2:1 за каталунците, а Неймар вкарва и двата гола за успеха на отбора си, първият който е от дузпа. == Национален отбор == [[Файл:Neymar.jpg|мини|Неймар на пресконференция за [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]]]] На 26 юли 2010 Неймар бива повикан за първи път в мъжкия отбор на [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] за приятелска среща срещу САЩ, която се играе в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. На 10 август 2010 бразилецът прави официалния си дебют за националния отбор, именно в мача срещу САЩ. Тогава той е на 18 години. Носи екип с номер 11. Още в дебюта си Неймар се разписва след удар с глава след центриране на Андре Сантош. === Копа Америка 2011 === Неймар взима участие на Копа Америка през 2011 в Аржентина. Той вкарва два гола в първия кръг срещу Еквадор. Бива избран за играч на мача при равенството 1:1 срещу Венецуела. Бразилия биват елиминирани на четвъртфиналите след изпълнения на дузпи срещу Парагвай, а Неймар бива заменен в 80-ата минута. === Летни Олимпийски игри 2012 === На 11 май 2012 Неймар попада в състава на Бразилия за Олимпийските игри в Лондон. В първия мач на Бразилия срещу страната домакин Великобритания на 20 юли, Неймар участва и в двата гола за победата с 2:0. Първо асистира на Сандро, който вкарва гол с глава, а после печели дузпа. На 26 юли Неймар вкарва първия си гол за Бразилия на Олимпийските игри в Лондон в мача срещу Египет, който завършва с победа 3:2 за ''селесао''. В следващия мач срещу Беларус Неймар се разписва от пряк свободен удар от 25 метра в горния десен ъгъл и прави две асистенции за победата с 3:1, която класира бразилците на четвъртфиналите. На 5 август 2012 Неймар вкарва от дузпа за победата с 3:2 срещу Хондурас, която класира Бразилия на полуфиналите в турнира. === Купа на Конфедерациите 2013 === [[Файл:Neymargoldenball.jpg|мини|Неймар със спечелената златна топка за най-добър играч в турнира Купата на Конфедерациите през 2013]] Неймар бива повикан от треньора [[Луис Фелипе Сколари]] в националния отбор на Бразилия за [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]], където домакин е неговата родина. Избира да носи номер 10, а не както преди – 11. На 15 юни 2013, в първия мач от Купата на Конфедерациите, Бразилия побеждава Япония с 3:0. Резултатът открива Неймар в 3-тата минута след удар от дъгата на наказателното поле. Другите два гола ги вкарват Паулиньо (48 мин.) и [[Жо]] (90+3 мин.). На 19 юни 2013, в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]], Неймар отбелязва втория си гол в турнира. Това се случва в 9-ата минута на мача. След добро центриране на [[Даниел Алвеш|Дани Алвеш]] в наказателното поле на противника топката бива изчистена от играч на Мексико, но лошо. Тя попада у Неймар и той с хубаво воле с левия крак разтърсва вратата на Хосе Корона. Освен гола си Неймар добавя и асистенция за втория гол в мача, дело на [[Жо]] в добавеното време на редовните 90 минути. Краен резултат – 2:0 за ''селесао''. След страхотната му игра, Неймар бива избран за играч на мача. На 22 юни Неймар продължава с великолепната си игра. В мача срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]], вкарва гол от пряк свободен удар във вратата на [[Джанлуиджи Буфон]]. Крайният резултат е 4:2 за бразилците, които завършват първи в своята група. На 27 юни, на полуфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], Неймар не се разписва, но за сметка на това прави две асистенции за головете, съответно на [[Фред (футболист)|Фред]] и Паулиньо. Крайният резултат е 2:1 за Бразилия, който класира ''селесао'' за финала на турнира. На 30 юни 2013, на финала на турнира за Купата на Конфедерациите срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], Неймар изиграва един от най-силните си мачове в състезанието, като бива и избран за играч на мача. Кариоката успява да се разпише с левия крак в 44-тата минута във вратата на [[Икер Касияс]], при класическата победа с 3:0. След този успех над ''Ла Фурия Роха'', Неймар получава Златната топка на Купата на Конфедерациите за най-добър играч в турнира и Бронзовата обувка за третия най-добър голмайстор на турнира. == Стил на игра == Неймар играе предимно като нападател, крило, а по-рядко и като атакуващ полузащитник. Може да играе с двата крака, но десният му е по-силен. Притежава изключителен контрол с топката, много добър дрибъл, голям арсенал от финтове и разнообразни технически умения. == Личен живот == На 19-годишна възраст Неймар става баща: приятелката му Каролина Дантос, която по време на раждането е на 17 години, ражда сина му Дави Лука. По-късно той излиза с актрисата Бруна Маркесини (от 2012 до 2014), модела Габриела Ленци (от 2014 до 2016) и модела Сорая Вучелич. Неймар си сътрудничи с много марки: Nike, Sony, Red Bull, AmBev, Santander, Unilever, Volkswagen. През август 2011 г. футболният рефер Сандро Мейра Ричи съди играча в размер на 12 хил. Долара за това, че на страница Неймар в Twitter се появи надпис, че реферът е крадец заради определеното наказание срещу „Сантос“ в мача срещу Витория. Самият нападател каза, че надписът е направен не от него, а от някой, който незаконно е получил достъп до акаунта му. През август 2020 г. Nike прекрати предсрочно договора с Неймар поради обвиненията на служител във фирма в тормоз. Според ''The Wall Street Journal'', през 2016 г. една жена съобщава, че футболист твърди, че я е принудил в интимна връзка – инцидентът е станал по време на работа по рекламна кампания с участието на звездата. == Статистика == === Клубна кариера === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа¹ !colspan="2"|Континентални<br>турнири² !colspan="2"|Други<br>турнири³ !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- | rowspan="6"|'''[[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]''' |2009 |33||10||3||1||colspan=2|–||12||3||48||14 |- |2010 |31||17||8||11||2||0||19||14||60||42 |- |2011 |21||13||colspan=2|–||13||6||13||5||47||24 |- |2012 |17||14||colspan=2|–||14||9||16||20||47||43 |- |2013 |1||0||4||1||colspan=2|–||18||12||23||13 |- !Общо !103!!54!!15!!13!!29!!15!!78!!54!!225!!136 |- | rowspan="5"|'''[[ФК Барселона|Барселона]]''' |2013 – 14 |26||9||3||1||10||4||2||1||41||15 |- |2014 – 15 |33||22||6||7||12||10||colspan=2|–||51||39 |- |2015 – 16 |34||24||5||4||9||3||1||0||49||31 |- |2016 – 17 |30||13||6||3||9||4||0||0||45||20 |- !|Общо !123!!68!!20!!15!!40!!21!!3!!1!!186!!105 |- | rowspan="2"|'''[[Пари Сен Жермен]]''' |2017 – 18 |20||19||3||3||7||6||0||0||30||28 |- !colspan="1"| Общо !20!!19!!3!!3!!7!!6!!0!!0!!30!!28 |- !style="background: #DCDCDC" colspan="2" |Общо за кариерата !style="background: #DCDCDC" align=center|245 !style="background: #DCDCDC" align=center|141 !style="background: #DCDCDC" align=center|38 !style="background: #DCDCDC" align=center|31 !style="background: #DCDCDC" align=center|76 !style="background: #DCDCDC" align=center|42 !style="background: #DCDCDC" align=center|80 !style="background: #DCDCDC" align=center|55 !style="background: #DCDCDC" align=center|439 !style="background: #DCDCDC" align=center|269 |} ¹<small>Купите включват [[Купа на Бразилия]] и [[Купа на Испания]]</small><br> ²<small>Континенталните турнири включват [[Копа Либертадорес]], [[Копа Судамерикана]] и [[Рекопа Судамерикана]] и [[Шампионска лига]]</small><br> ³<small>Други турнири включват шампионата на Паулиста, [[Суперкупа на Испания]] и [[Световно клубно първенство]]</small><br> === Национален отбор === ''Информацията е актуална към 14 октомври 2020 г.'' {| class="wikitable" style=text-align:center !colspan=3| [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] |- !| Година !| Мачове !| Голове |- |2010||2||1 |- |2011||13||7 |- |2012||12||9 |- |2013||19||10 |- |2014||14||15 |- |2015||9||4 |- |2016||6||4 |- |2017||8||3 |- |2018||13||7 |- |2019||5||1 |- |2020||2||3 |- !Общо||103||64 |} === Голов коефициент === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! colspan="4" |Общо за кариерата |- ! Отбор ! Мачове ! Голове ! Голове на мач |- | Клубни отбори | 439 | 269 | align=center |{{formatnum:{{#expr: 269/439 round 2}}}} |- | [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] | {{0}}84 | {{0}}54 | align="center" |{{formatnum:{{#expr: 54/84 round 2}}}} |- ! Общо ! 523 ! 323 ! align="center" |{{formatnum:{{#expr: 323/523 round 2}}}} |} == Отличия == === [[Сантос Футебол Клубе|Сантош]] === * '''[[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – 1''' (2010) * '''Кампеонато Паулиста – 2''' (2010, 2011, 2012) * '''[[Копа Либертадорес]] – 1''' (2011) * '''[[Рекопа Судамерикана]] – 1''' (2012) === [[ФК Барселона|Барселона]] === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] – 1''' ([[Шампионска лига 2014/15|2014/15]]) * '''[[Световно клубно първенство]] – 1''' ([[Световно клубно първенство 2015|2015]]) * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 2''' (2014/15, 2015/16) * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Испания|Купа на Kраля]] – 3''' (2014/15, 2015/16, 2016/17) * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|23px]] '''[[Суперкупа на Испания]] – 1''' (2013) === [[Пари Сен Жермен]] === * [[Лига 1]] – '''(5)''': 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23 * [[Купа на Франция]] – '''(3)''': 2017/18, 2019/20, 2020/21 * [[Купа на лигата (Франция)]] '''(2)''' – 2017/28, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] – '''(3)''': 2018, 2020, 2022 === [[Ал-Хилал]] === * [[Саудитска Про лига]] – '''(1)''': 2023/24 === Национални === * '''[[Купа на Конфедерациите]] – 1''' ([[Купа на конфедерациите 2013|2013]]) * '''[[Олимпийски игри]] – 1''' (2016) * '''Южноамерикански шампионат за младежи – 1''' (2011) === Индивидуални === * Златната топка на [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]] – '''1''' (2013) * Най-добър млад играч в Кампеонато Паулиста – '''1''' (2009) * Най-добър нападател в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Най-добър играч в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Сребърна топка на Бразилия за най-добър нападател в [[Бразилия]] – '''1''' (2010) * Златна обувка на Бразилия за най-много отбелязани голове във всички футболни турнири в Бразилия – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира [[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира Южноамерикански шампионат за младежи – '''1''' (2011) * Най-красив гол на 2011 година – Пушкаш 2011 == Външни препратки == * {{twitter|Njr92}} * {{Official website|http://www.neymaroficial.com/}} * [http://www.transfermarkt.de/en/neymar/profil/spieler_68290.html Официален профил в Transfermarkt.de] * [http://www.youtube.com/results?search=Search&resnum=0&oi=spell&search_query=Neymar&spell=1&suggested_categories=17&sa=X Видео моменти от YouTube] == Източници == <references/> {{Бразилия - Световно първенство 2014}} {{Бразилия - Световно първенство 2018}} {{Бразилия - Световно първенство 2022}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Бразилски олимпийски шампиони]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] ci90nghaulkcspbainaaugj0o4m074s 12419006 12418948 2024-11-21T18:52:43Z Iliev 47135 Премахнати [[Special:Contributions/62.73.103.132|редакции на 62.73.103.132]] ([[User talk:62.73.103.132|б]].), към версия на Arise13 12389109 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Бразилия}} Неймар | снимка = Neymar Jr. with Al Hilal, 3 October 2023 - 03 (cropped).jpg | описание = Неймар с екипа на Ал-Хилал през 2023 г. | цяло име = Неймар да Силва Сантос Жуниор | град на раждане = [[Можи-дас-Крузис]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 175 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | номер на фланелката = 10 | договор до = 2025 | юношески години = 1999 – 2003<br>2003 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Портогуенза Сантиста]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2009 – 2013<br>2013 – 2017<br>2017 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]] | мачове = 177<br>123<br>112<br>3 | голове = (107)<br>(68)<br>(82)<br>(0) | национален отбор години = 2009<br>2011 – 2012<br>2012 – 2016<br>2010 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 3<br>7<br>14<br>128 | национален отбор голове = (1)<br>(9)<br>(8)<br>(79) | посл_проф_отбори = 5 декември 2022 | посл_нац_отбор = 9 декември 2022 | наем = }} '''Неймар да Силва Сантос Жуниор''' ({{lang|pt|Neymar da Silva Santos Júnior}}), по-известен като '''Неймар Жуниор''' или '''Неймар''', е бразилски [[футболист]], нападател, състезаващ се за [[Ал-Хилал]] и [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилския национален отбор]]. Считан е за един от най-добрите футболисти в светa. През [[2009]] г. дебютира в професионалния футбол с екипа на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос,]] където изиграва 5 сезона. През лятото на [[2013]] г. е купен от [[ФК „Барселона“|Барселона]], където бързо се налага като основен футболист, а след трансфера на [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] оформя страховито нападателно трио с лидера на отбора – [[Лионел Меси]]. През [[2015]] г. Неймар печели пет трофея с [[ФК „Барселона“|Барселона]]. На [[10 август]] [[2010]] г. Неймар дебютира за националния отбор на Бразилия, вкарвайки попадение във вратата на САЩ.<ref>[http://news.v2.bgnes.com/view/854202 news.v2.bgnes.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има изиграни 128 мача като национал, в които е отбелязал 79 гола, по този показател Неймар е най-резултатният футболист за националния отбор на Бразилия. През август 2017 г. Неймар преминава в [[Пари Сен Жермен]], след като френския клуб плаща освобождаващата му клауза от [[€]]222 млн. Това прави Неймар най-скъпият футболист в света. През 2019 г. е обявен от списание [[Форбс]] за третия най-добре платен спортист след [[Кристиано Роналдо]] и Лионел Меси.<ref>{{cite web|title=Lionel Messi edges out Cristiano Ronaldo to head Forbes top 100 highest paid athletes |url=https://www.bbc.co.uk/sport/48602166?isBumped=0&postFreq=0&isEmpty=0&isProfane=0&tooLong=0&charCount=0&isAwaitingProcessPreMod=0&isSubmitted=1&filter=none&initial_page_size=10&postId=135105092 |accessdate=12 юни 2019 |publisher=[[BBC]]}}</ref> == Клубна кариера == === Сантош Футболен Клуб === ==== Сезон 2009 ==== Официалният дебют на Неймар в професионалния футбол за Сантош е на 7 март 2009 г., когато е едва на 17 години. Появява се в игра за последните тридесет минути за победата с 2:1 срещу Оесте. Следващата седмица, той вкарва първия си гол за Сантош срещу Можи Мирим. Един месец по-късно, на 11 април 2009 г., Неймар отбеляза решителен гол при победата с 2:1 срещу [[Палмейрас]] в Кампеонато Паулища, първия полуфинален мач. На финала Сантош губи от [[Коринтианс]] с общ резултат 4:2. Първият сезон на Неймар приключва с 14 гола в 48 мача. ==== Сезон 2010 ==== Неймар продължава своя възход през 2010 г. и на 15 април той вкарва пет гола за Сантош за разгрома с 8:1 над [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]] в квалификационните етапи за [[Купа на Бразилия|Купата на Бразилия]]. Сантош печели Кампеонато Паулища, в който Неймар вкарва 14 гола в 19 мача. Неймар впоследствие получава наградата за най-добър играч в състезанието. Следват сравнения с други бразилци, включително с [[Робиньо]] и легендарния [[Пеле]]. През 2010 г. Сантос отхвърля оферта от 12 милиона паунда от английския [[Уест Хям Юнайтед]], а по-късно отхвърля и оферта от друг английски клуб – [[ФК Челси]], възлизаща на около 20 милиона паунда. На 30 ноември 2010 г. Сантос продава 5% от бъдещите трансферни суми, които ще получава, на инвестиционната група TEISA за сумата от 1,5 милиона евро. Предходната година са продали 40% от спортните права на Неймар на групата DIS, която е била дългосрочен стратегически партньор на Сантош. ==== Сезон 2011 ==== [[Файл:Neymar Junior the Future of Brazil 2.jpg|мини|Неймар в игра за Сантос срещу [[ФК Барселона]] на финала на Световното клубно първенство]] [[Файл:Neymar celebrating (cropped).jpg|170px|мини|Неймар през 2011]] Сантош стига до финала на [[Копа Либертадорес]] и са изправени пред уругвайския [[Пенярол]]. Първият мач в [[Монтевидео]] завършва с резултат 0:0. На реванша пред собствена публика Сантос побеждава с 2:1 с решителен гол на Неймар, който получава наградата за играч на мача. След тази победа Сантош печели Копа Либертадорес за първи път от 1963, когато за клуба играе легендата [[Пеле]]. През септември 2011 г. президентът на Сантос, Луиш Рибейро заплашва, че ще докладва [[Реал Мадрид]] пред [[ФИФА]], затова че са се опитали да подпишат предварителен договор с Неймар. На 9 ноември 2011, [[Сантош]] и Неймар се споразумяват за нов договор, който да задържи бразилеца в клуба до 2014, след Световното първенство в Бразилия. Според информациите заплатата на играча е увеличена с 50%. На 14 декември 2011 Неймар отбелязва първия гол за победата с 3:1 над японския [[Кашива Рейсол]] в полуфиналите на Световното клубно първенство. На финала обаче се изправя срещу най-добрия отбор в света – [[ФК Барселона|Барселона]] и не успява да отбележи гол. Тогава Сантос биват победени с 4:0. През 2011 г. получава наградата [[Ференц Пушкаш|Пушкаш]] за най-красив гол през годината. На 31 декември 2011 получава наградата за южноамерикански футболист на годината за първи път, следвайки стъпките на [[Диего Марадона]], [[Ромарио]], [[Пеле]], [[Зико]]. ==== Сезон 2012 ==== На 5 февруари 2012, когато навършва 20 години, вкарва 100-тния си гол като професионален футболист срещу Палмейрас в Кампеонато Паулища. На 7 март 2012, Неймар вкарва хеттрик за победата с 3:1 над [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] в мач от груповата фаза на Копа Либертадорес. Неймар завършва сезон 2012, като печели Златната топка на Артур Фриденрайх и наградата Армандо Ногейра. Възникват слухове, че Сантос се е споразумял с Барселона за Неймар, които щели да го купят на по-късен етап. Въпреки това Неймар отхвърля слуховете с думите „не съм се споразумявал с Барса или с друг клуб“. ==== Сезон 2013 ==== Неймар започва Кампеонато Паулища с два гола за победата с 3:1 над Сао Бернардо на 19 януари 2013 г. Четири дни по-късно, на 23 януари 2013, Неймар отново се разписва срещу [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]. На 3 февруари 2013 Сантос побеждава [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] с 3:1. Тогава Неймар отбелязва гол и прави две асистенции. Неймар изиграва последния си мач за Сантос преди да премине в [[ФК Барселона|Барселона]] при нулевото равенство с [[Фламенго]]. По време на химна Неймар се опитва да сдържи емоциите си и сълзи започват да се стичат от очите му. === ФК Барселона === [[Файл:Neymar Barcelona presentation 1.jpg|190px|мини|Неймар на представянето си като футболист на Барселона]] На 24 май 2013 г. Сантос обявява, че е приел две оферти за Неймар ([[ФК Барселона|Барселона]] и [[Реал Мадрид]]) и че ще го оставят да реши сам къде ще продължи кариерата си. На следващия ден самият футболист обявява, че ще подпише с Барса на [[27 май]] [[2013]] г. и ще се присъедини към отбора след [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]].<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348827 Неймар: Понеделник подписвам с Барселона, благодаря на всички фенове на Сантос]</ref> Веднага след това Барселона също обявява трансфера като допълва, че договорът на играча ще бъде за 5 години.<ref>[http://barcelona.gong.bg/view_article.php?article_id=348815 Официално: Барселона и Сантос потвърдиха трансфера на Неймар]</ref> На 3 юни 2013 г. минава успешно медицинските прегледи<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350545 Неймар премина успешно медицинските прегледи]</ref> и подписва 5-годишен договор с отбора,<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350579 Неймар официално подписа петгодишен договор с Барселона]</ref> като така се превръща и в първия трансфер на Барселона за новия сезон. Бразилецът ще получава по 7 милиона евро на сезон.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=350497 Неймар пристигна в Барселона, 50 хиляди го очакват на „Камп Ноу“]</ref> Сделката обаче не допада на легендарния бивш футболист и треньор на „каталунците“ [[Йохан Кройф]], според който кариоката и [[Лионел Меси]] няма да се разбират добре на терена. Това потвърждават и думите му: ''„не съм чувал в един кораб да има двама капитани“''. Според информациите Неймар ще получава по 7 млн. евро на година в Барса, а каталунците ще платят 57 млн. евро, като само 28 ще влязат в касата на [[Сантош Футебол Клубе|Сантос]], тъй като държат 55% от правата на футболиста. Останалите 45% се държат от две агенции DIS (40%) и TEISA (5%). В договора на футболиста бива записана клауза за предварително разтрогване на контракта, на стойност €190 милиона. Взима номер 11 на [[Тиаго Алкантара]], който преминава в [[Байерн Мюнхен]].<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=360593 Неймар взима номера на Тиаго Алкантара]</ref> ==== Сезон 2012/2013 ==== На 30 юли 2013 г. Барселона играе с [[Лехия Гданск]] в мач от предсезонната си подготовка. Мачът завършва 2:2, а Неймар се появява като резерва. Тогава е неофициалният му дебют. На 7 август 2013 г. Неймар вкарва първия си гол с екипа на Барса в приятелски мач срещу националния отбор на [[Тайланд]] в столицата [[Банкок]]. Мачът завършва 7:1 в полза на каталунците. Официалният дебют на Неймар е по време на мача от Ла Лига през сезон 2013/14 срещу отбора на [[Леванте УД|Леванте]]. Мачът завършва 7:0 за Барса, а новото бразилско попълнение се появява в 63-тата минута като резерва. На 21 август вкарва първия си официален гол за Барселона, в първия финален мач за Суперкупата на Испания срещу [[Атлетико Мадрид]]. На 18 септември той дебютира и в [[УЕФА Шампионска лига|Шампионската лига]] в мач от груповата фаза срещу холандския [[Аякс Амстердам|Аякс]]. Мачът завършва 4:0 за каталунците, а Неймар асистира за гола на [[Жерар Пике]]. На 24 септември бразилецът вкарва първия си гол в Ла Лига, в мача срещу [[Реал Сосиедад]] на [[Камп Ноу]], завършил 4:1 за Барса. На 26 октомври 2013 г. Неймар вкарва първия си гол още в първото си „Ел Класико“ срещу [[Реал Мадрид]] на Камп Ноу. Освен че вкарва гол, кариоката асистира и за гола на [[Алексис Санчес]], с което помага на отбора си да победи с 2:1 вечния си съперник. На 11 декември 2013 г. вкарва първия си гол в Шампионската лига като отбелязва хеттрик във врата на шотландския [[Селтик]]. Така помага на отбора си да победи с 6:1 и да завършат на първо място в своята група „H“. Чудесното представяне на Неймар продължава и на 14 декември в следващия мач от Ла Лига срещу [[Виляреал КФ|Виляреал]]. Мачът завършва 2:1 за каталунците, а Неймар вкарва и двата гола за успеха на отбора си, първият който е от дузпа. == Национален отбор == [[Файл:Neymar.jpg|мини|Неймар на пресконференция за [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]]]] На 26 юли 2010 Неймар бива повикан за първи път в мъжкия отбор на [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] за приятелска среща срещу САЩ, която се играе в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. На 10 август 2010 бразилецът прави официалния си дебют за националния отбор, именно в мача срещу САЩ. Тогава той е на 18 години. Носи екип с номер 11. Още в дебюта си Неймар се разписва след удар с глава след центриране на Андре Сантош. === Копа Америка 2011 === Неймар взима участие на Копа Америка през 2011 в Аржентина. Той вкарва два гола в първия кръг срещу Еквадор. Бива избран за играч на мача при равенството 1:1 срещу Венецуела. Бразилия биват елиминирани на четвъртфиналите след изпълнения на дузпи срещу Парагвай, а Неймар бива заменен в 80-ата минута. === Летни Олимпийски игри 2012 === На 11 май 2012 Неймар попада в състава на Бразилия за Олимпийските игри в Лондон. В първия мач на Бразилия срещу страната домакин Великобритания на 20 юли, Неймар участва и в двата гола за победата с 2:0. Първо асистира на Сандро, който вкарва гол с глава, а после печели дузпа. На 26 юли Неймар вкарва първия си гол за Бразилия на Олимпийските игри в Лондон в мача срещу Египет, който завършва с победа 3:2 за ''селесао''. В следващия мач срещу Беларус Неймар се разписва от пряк свободен удар от 25 метра в горния десен ъгъл и прави две асистенции за победата с 3:1, която класира бразилците на четвъртфиналите. На 5 август 2012 Неймар вкарва от дузпа за победата с 3:2 срещу Хондурас, която класира Бразилия на полуфиналите в турнира. === Купа на Конфедерациите 2013 === [[Файл:Neymargoldenball.jpg|мини|Неймар със спечелената златна топка за най-добър играч в турнира Купата на Конфедерациите през 2013]] Неймар бива повикан от треньора [[Луис Фелипе Сколари]] в националния отбор на Бразилия за [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]], където домакин е неговата родина. Избира да носи номер 10, а не както преди – 11. На 15 юни 2013, в първия мач от Купата на Конфедерациите, Бразилия побеждава Япония с 3:0. Резултатът открива Неймар в 3-тата минута след удар от дъгата на наказателното поле. Другите два гола ги вкарват Паулиньо (48 мин.) и [[Жо]] (90+3 мин.). На 19 юни 2013, в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]], Неймар отбелязва втория си гол в турнира. Това се случва в 9-ата минута на мача. След добро центриране на [[Даниел Алвеш|Дани Алвеш]] в наказателното поле на противника топката бива изчистена от играч на Мексико, но лошо. Тя попада у Неймар и той с хубаво воле с левия крак разтърсва вратата на Хосе Корона. Освен гола си Неймар добавя и асистенция за втория гол в мача, дело на [[Жо]] в добавеното време на редовните 90 минути. Краен резултат – 2:0 за ''селесао''. След страхотната му игра, Неймар бива избран за играч на мача. На 22 юни Неймар продължава с великолепната си игра. В мача срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]], вкарва гол от пряк свободен удар във вратата на [[Джанлуиджи Буфон]]. Крайният резултат е 4:2 за бразилците, които завършват първи в своята група. На 27 юни, на полуфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], Неймар не се разписва, но за сметка на това прави две асистенции за головете, съответно на [[Фред (футболист)|Фред]] и Паулиньо. Крайният резултат е 2:1 за Бразилия, който класира ''селесао'' за финала на турнира. На 30 юни 2013, на финала на турнира за Купата на Конфедерациите срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], Неймар изиграва един от най-силните си мачове в състезанието, като бива и избран за играч на мача. Кариоката успява да се разпише с левия крак в 44-тата минута във вратата на [[Икер Касияс]], при класическата победа с 3:0. След този успех над ''Ла Фурия Роха'', Неймар получава Златната топка на Купата на Конфедерациите за най-добър играч в турнира и Бронзовата обувка за третия най-добър голмайстор на турнира. == Стил на игра == Неймар играе предимно като нападател, крило, а по-рядко и като атакуващ полузащитник. Може да играе с двата крака, но десният му е по-силен. Притежава изключителен контрол с топката, много добър дрибъл, голям арсенал от финтове и разнообразни технически умения. == Личен живот == На 19-годишна възраст Неймар става баща: приятелката му Каролина Дантос, която по време на раждането е на 17 години, ражда сина му Дави Лука. По-късно той излиза с актрисата Бруна Маркесини (от 2012 до 2014), модела Габриела Ленци (от 2014 до 2016) и модела Сорая Вучелич. Неймар си сътрудничи с много марки: Nike, Sony, Red Bull, AmBev, Santander, Unilever, Volkswagen. През август 2011 г. футболният рефер Сандро Мейра Ричи съди играча в размер на 12 хил. Долара за това, че на страница Неймар в Twitter се появи надпис, че реферът е крадец заради определеното наказание срещу „Сантос“ в мача срещу Витория. Самият нападател каза, че надписът е направен не от него, а от някой, който незаконно е получил достъп до акаунта му. През август 2020 г. Nike прекрати предсрочно договора с Неймар поради обвиненията на служител във фирма в тормоз. Според ''The Wall Street Journal'', през 2016 г. една жена съобщава, че футболист твърди, че я е принудил в интимна връзка – инцидентът е станал по време на работа по рекламна кампания с участието на звездата. == Статистика == === Клубна кариера === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа¹ !colspan="2"|Континентални<br>турнири² !colspan="2"|Други<br>турнири³ !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- | rowspan="6"|'''[[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]''' |2009 |33||10||3||1||colspan=2|–||12||3||48||14 |- |2010 |31||17||8||11||2||0||19||14||60||42 |- |2011 |21||13||colspan=2|–||13||6||13||5||47||24 |- |2012 |17||14||colspan=2|–||14||9||16||20||47||43 |- |2013 |1||0||4||1||colspan=2|–||18||12||23||13 |- !Общо !103!!54!!15!!13!!29!!15!!78!!54!!225!!136 |- | rowspan="5"|'''[[ФК Барселона|Барселона]]''' |2013 – 14 |26||9||3||1||10||4||2||1||41||15 |- |2014 – 15 |33||22||6||7||12||10||colspan=2|–||51||39 |- |2015 – 16 |34||24||5||4||9||3||1||0||49||31 |- |2016 – 17 |30||13||6||3||9||4||0||0||45||20 |- !|Общо !123!!68!!20!!15!!40!!21!!3!!1!!186!!105 |- | rowspan="2"|'''[[Пари Сен Жермен]]''' |2017 – 18 |20||19||3||3||7||6||0||0||30||28 |- !colspan="1"| Общо !20!!19!!3!!3!!7!!6!!0!!0!!30!!28 |- !style="background: #DCDCDC" colspan="2" |Общо за кариерата !style="background: #DCDCDC" align=center|245 !style="background: #DCDCDC" align=center|141 !style="background: #DCDCDC" align=center|38 !style="background: #DCDCDC" align=center|31 !style="background: #DCDCDC" align=center|76 !style="background: #DCDCDC" align=center|42 !style="background: #DCDCDC" align=center|80 !style="background: #DCDCDC" align=center|55 !style="background: #DCDCDC" align=center|439 !style="background: #DCDCDC" align=center|269 |} ¹<small>Купите включват [[Купа на Бразилия]] и [[Купа на Испания]]</small><br> ²<small>Континенталните турнири включват [[Копа Либертадорес]], [[Копа Судамерикана]] и [[Рекопа Судамерикана]] и [[Шампионска лига]]</small><br> ³<small>Други турнири включват шампионата на Паулиста, [[Суперкупа на Испания]] и [[Световно клубно първенство]]</small><br> === Национален отбор === ''Информацията е актуална към 14 октомври 2020 г.'' {| class="wikitable" style=text-align:center !colspan=3| [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] |- !| Година !| Мачове !| Голове |- |2010||2||1 |- |2011||13||7 |- |2012||12||9 |- |2013||19||10 |- |2014||14||15 |- |2015||9||4 |- |2016||6||4 |- |2017||8||3 |- |2018||13||7 |- |2019||5||1 |- |2020||2||3 |- !Общо||103||64 |} === Голов коефициент === ''Информацията е актуална към 25 февруари 2018 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! colspan="4" |Общо за кариерата |- ! Отбор ! Мачове ! Голове ! Голове на мач |- | Клубни отбори | 439 | 269 | align=center |{{formatnum:{{#expr: 269/439 round 2}}}} |- | [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] | {{0}}84 | {{0}}54 | align="center" |{{formatnum:{{#expr: 54/84 round 2}}}} |- ! Общо ! 523 ! 323 ! align="center" |{{formatnum:{{#expr: 323/523 round 2}}}} |} == Отличия == === [[Сантос Футебол Клубе|Сантош]] === * '''[[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – 1''' (2010) * '''Кампеонато Паулиста – 2''' (2010, 2011, 2012) * '''[[Копа Либертадорес]] – 1''' (2011) * '''[[Рекопа Судамерикана]] – 1''' (2012) === [[ФК Барселона|Барселона]] === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] – 1''' ([[Шампионска лига 2014/15|2014/15]]) * '''[[Световно клубно първенство]] – 1''' ([[Световно клубно първенство 2015|2015]]) * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 2''' (2014/15, 2015/16) * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Испания|Купа на Kраля]] – 3''' (2014/15, 2015/16, 2016/17) * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|23px]] '''[[Суперкупа на Испания]] – 1''' (2013) === [[Пари Сен Жермен]] === * [[Лига 1]] – '''(5)''': 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23 * [[Купа на Франция]] – '''(3)''': 2017/18, 2019/20, 2020/21 * [[Купа на лигата (Франция)]] '''(2)''' – 2017/28, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] – '''(3)''': 2018, 2020, 2022 === [[Ал-Хилал]] === * [[Саудитска Про лига]] – '''(1)''': 2023/24 === Национални === * '''[[Купа на Конфедерациите]] – 1''' ([[Купа на конфедерациите 2013|2013]]) * '''[[Олимпийски игри]] – 1''' (2016) * '''Южноамерикански шампионат за младежи – 1''' (2011) === Индивидуални === * Златната топка на [[Купа на Конфедерациите|Купата на Конфедерациите]] – '''1''' (2013) * Най-добър млад играч в Кампеонато Паулиста – '''1''' (2009) * Най-добър нападател в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Най-добър играч в Кампеонато Паулиста – '''2''' (2010, 2011) * Сребърна топка на Бразилия за най-добър нападател в [[Бразилия]] – '''1''' (2010) * Златна обувка на Бразилия за най-много отбелязани голове във всички футболни турнири в Бразилия – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира [[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] – '''1''' (2010) * Голмайстор в турнира Южноамерикански шампионат за младежи – '''1''' (2011) * Най-красив гол на 2011 година – Пушкаш 2011 == Външни препратки == * {{twitter|Njr92}} * {{Official website|http://www.neymaroficial.com/}} * [http://www.transfermarkt.de/en/neymar/profil/spieler_68290.html Официален профил в Transfermarkt.de] * [http://www.youtube.com/results?search=Search&resnum=0&oi=spell&search_query=Neymar&spell=1&suggested_categories=17&sa=X Видео моменти от YouTube] == Източници == <references/> {{Бразилия - Световно първенство 2014}} {{Бразилия - Световно първенство 2018}} {{Бразилия - Световно първенство 2022}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Бразилски олимпийски шампиони]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] 2qvwy01e1gzhwkd5txrglqhayydbdzu 0 312139 12419677 11997536 2024-11-22T10:27:30Z Xunonotyk 209517 12419677 wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Чаба Балог |Име-оригинал = Balogh Csaba |картинка = Balogh Csaba (Stekovics).jpg |коментар = |наставка = |държава = {{HUN}} |състезател = |роден-дата = {{Дата на раждане и години|1987|3|10|1}} |роден-място = [[Будапеща]], [[Унгария]] |починал-дата = |починал-място = |звание = гросмайстор (2004) |световен шампион = |ЕЛО = 2628 (юли 2010) |ЕЛО-рекорд = 2628 |място-свят = 125^-о |място-държава = 5^-о }} '''Чаба Балог''' ({{lang|hu|Balogh Csaba}}) е [[Унгарци|унгарски]] [[шахмат]]ист, международен [[гросмайстор]]. == Шахматна кариера == През май 2003 г. участва с отбора на Унгария в „Митропа Къп“, където записва индивидуален резултат 4,5 точки от 9 възможни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic446.html#12 | заглавие =Mitropa Cup 2003 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-09-02 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120902083551/http://www.chess.co.uk/twic/twic446.html#12 }}</ref> През септември спечелва европейското първенство за момчета до 16-годишна възраст.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic465.html | заглавие =European Youth Chess Championship 2003 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-08-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120820022524/http://www.chess.co.uk/twic/twic465.html }}</ref> През април 2004 г. завършва на второ място на международен турнир в [[Залаегерсег]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.egerszeg-chess.fw.hu/ | заглавие =Класиране в Залаегерсег 2003 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =hu }}</ref> През юни участва в „Митропа Къп“, където записва резултат 5 точки от 8 възможни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic500.html#17 | заглавие =Mitropa Cup 2004 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en }}</ref> През юли завършва на второ място в гросмайсторския турнир на шахматния фестивал в [[Балатонлеле]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic509.html#16 | заглавие =2nd Balatonlelle International Chess Festival | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-09-28 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120928112149/http://www.chess.co.uk/twic/twic509.html#16 }}</ref> През септември участва в мач турнир между Унгария и [[Германия]] за Купа Будапеща, където Балог записва 1 точка от 6 възможни (две ремита и четири загуби).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://members.chello.hu/chesscup/program.htm | заглавие =Купа Будапеща | достъп_дата =5 юли 2010 | език =hu }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2005 г. участва в [[Световна купа по шахмат|световната купа на ФИДЕ]], където е отстранен във втория кръг от [[Александър Арещенко]] с 0,5-1,5 т. Преди това Балог отстранява [[Сергей Карякин]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic578.html#2 | заглавие =FIDE World Chess Cup 2005 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-01-27 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120127120811/http://www.chess.co.uk/twic/twic578.html#2 }}</ref> През 2007 г. завършва на трето място на „[[Мемориал Дьорд Маркс]]“ с резултат 5,5 точки от 10 възможни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic667.html#3 | заглавие =5th Gyorgy Marx Memorial | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en }}</ref> Същата година участва в световната купа на ФИДЕ, където е отстранен в първия кръг от [[Владислав Ткачиев]] с 0-5-1,5 т.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic681.html#2 | заглавие =World Chess Cup 2007 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-03-04 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120304180137/http://www.chess.co.uk/twic/twic681.html#2 }}</ref> През март 2008 г. спечелва международен гросмайсторски турнир в [[Хевиз]] с резултат 5,5 точки от 10 възможни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic699.html#3 | заглавие =Heviz GM | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-08-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120820022607/http://www.chess.co.uk/twic/twic699.html#3 }}</ref> През септември завършва на второ място в първенството на Унгария, след като губи на финала от [[Золтан Алмаши]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic725.html#8 | заглавие =Hungarian Championship 2008 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2012-10-04 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121004030116/http://www.chess.co.uk/twic/twic725.html#8 }}</ref> През 2009 г. спечелва унгарското отборно първенство за 2008/09 с клуб „Aquaprofit-NTSK“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic756.html#5 | заглавие =Hungarian Team Championship 2008-9 | достъп_дата =5 юли 2001 | език =en | архив_дата =2012-09-30 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120930012900/http://www.chess.co.uk/twic/twic756.html#5 }}</ref> През август спечелва бронзов медал от индивидуалното първенство на Унгария.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chess.co.uk/twic/twic771.html#8 | заглавие =Hungarian Championships 2009 | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en | архив_дата =2011-09-30 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110930232108/http://www.chess.co.uk/twic/twic771.html#8 }}</ref> Балог участва на три [[европейско отборно първенство по шахмат|европейски отборни първенства]] със състава на Унгария. Дебютът му е на първенството в [[Гьотеборг]] през 2005 г., където играе като първа резерва и спечелва сребърен медал на дъска с резултат 4,5 точки от 6 възможни. През 2007 и 2009 г. се състезава на трета дъска, записвайки съответно 4,5 точки от 8 възможни и 4,5 точки от 7 възможни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.olimpbase.org/playerse/npp9jf7d.html | заглавие =European men's team chess championship (Cs. Balogh) | достъп_дата =5 юли 2010 | език =en }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://ratings.fide.com/card.phtml?event=718939 Профил във ФИДЕ] * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=52611 Партии на chessgames.com] * {{икона|en}} [http://interviews.chessdom.com/csaba-balogh Интервю, публикувано на chessdom.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090716002454/http://interviews.chessdom.com/csaba-balogh |date=2009-07-16 }} {{Портал|Биографии|Шахмат|Унгария}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балог, Чаба}} [[Категория:Унгарски шахматисти]] [[Категория:Родени в Будапеща]] 4rew9enggp9jlhnolionaqp4fdo5huc 0 312903 12419203 12409519 2024-11-21T22:47:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 5 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419203 wikitext text/x-wiki {{изтриване}} {{значимост}} {{без конкретни източници}} '''Янко Лозанов''' е [[Българи|български]] [[актьор]]. == Ранен живот == Роден е на 12 юли 1971 г. в София. От 1981 г. до 1989 г. посещава актьорската школа на [[Българското национално радио|БНР]] и записва радиопредавания и радиопиеси. == Образование == През 1991 г. е приет в [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа по актьорско майсторство на режисьора [[Леон Даниел]]. През 1995 г. завършва НАТФИЗ&nbsp;– магистър, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на професор [[Димитрина Гюрова]] и професор Пламен Марков. == Кариера == През 1995 г. е автор и водещ на нощен блок в радио „Експрес“. От 1995 до 1997 г. е актьор в театър „Сълза и смях“. От 1997 до 2001 г. играе в „Държавен пътуващ театър – София“. От 1998 до 2000 г. е преподавател по [[правоговор]] и художествено слово в катедра „Сценическа реч“ при НАТФИЗ в специалност „Актьорско майсторство за музикален театър“ с художествен ръководител проф. д-р Румен Цонев. Театрален педагог при Детска вокално-театрална формация „Врабчета“. Водещ на предаването „Знаете ли български“ по БНТ. От 1999 г. е актьор в дублажа на Българска национална телевизия, [[Нова телевизия]], Евроком, Диема и други. От 2003 г. е автор, водещ и продуцент на първата телевизионната поредица за българска литература „Слова Български“&nbsp;– BBT. Снима се в епизодични роли в българо-италианските кинопродукции „[[Октопод (сериал)|Октопод]]“, „[[Сбогом, мамо]]“, в българските сериали „[[Забранена любов]]“, „[[Стъклен дом]]“, „[[Кантора Митрани]]“, „[[Отплата]]“, „[[Столичани в повече]]“, „[[Етажна собственост]]“, „[[Дървото на живота]]“, „Секс, лъжи и TV&nbsp;– 8 дни в седмицата“. Снима се и в рекламни видеоклипове. От 2015 г. работи като служител в Националния литературен музей и уредник в къща музей „Иван Вазов“&nbsp;– София. От&nbsp;2016&nbsp;г.&nbsp;работи в Министерство на отбраната на Република България, като актьор&nbsp;– рецитатор в Представителния ансамбъл на въоръжените сили при Националната гвардейска част. От 01. 11. 2023 г. е носител на Почетно научно звание ДОКТОР от Академията за иновации и развитие. == Значими роли == * Джеймс&nbsp;– „Колекцията“ от [[Харолд Пинтър]]&nbsp;– НАТФИЗ * Салиери&nbsp;– „Моцарт и Салиери“ от [[Александър Пушкин]]&nbsp;– НАТФИЗ * Лагранж&nbsp;– „Съзаклятието на лицемерите“ от [[Михаил Булгаков]]&nbsp;– НАТФИЗ * Барон Гламис&nbsp;– „МаКбеД“ от [[Йожен Йонеско]]&nbsp;– НАТФИЗ * Калимако&nbsp;– „Мандрагора“ от [[Николо Макиавели]]&nbsp;– Драматичен театър „Сълза и смях“ * Силвио&nbsp;– „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони&nbsp;– Драматичен театър „Сълза и смях“ * Проф. Дзамбони&nbsp;– „Само за мъже“ от [[Дарио Фо]]&nbsp;– Държавен пътуващ театър&nbsp;– София * Калимако&nbsp;– „Мандрагора“ от Николо Макиавели&nbsp;– Общински театър „[[Невена Коканова]]“ гр. Дупница == Като озвучаващ актьор == * „[[Есперанса]]“, „[[Узурпаторката]]“, „[[Оливър Туист]]“, „[[На гости на третата планета]]“, „[[Покемон]]“&nbsp;– Нова телевизия * „Криле&nbsp;– сила и страст“&nbsp;– Диема * „Уолт Дисни представя…“, „Разкази от криптата“, „[[Дързост и красота]]“, „[[Клетниците]]“, „Масада“, „[[Усещане за жена]]“, "[[Маверик (филм)|Маверик]], „Бодлива тел“, „Големият бой“, „Заредено оръжие“, „[[Джаки Браун]]“&nbsp;– БНТ * „[[Узурпаторката]]“, „[[Исус от Назарет (минисериал)|Исус от Назарет]]“&nbsp;– Евроком Озвучавал е актьорите [[Ал Пачино]], [[Робърт де Ниро]], [[Самюел Л. Джаксън]], [[Кевин Спейси]], [[Морган Фрийман]], [[Антъни Куин]], [[Джанкарло Джанини]], [[Ф. Мъри Ейбръхам]], [[Джон Литгоу]], [[Питър О'Тул]], [[Малкълм Макдауъл]], [[Омар Шариф]] и други. == Филмография == * [[Кантора Митрани]] (2012), 12 серии&nbsp;– прокурор (в 1 серия) * Войната на буквите (2023), 12 серии – отец Глигорий == Собствени продукции == През 2006 г. е продуцент, автор и водещ на телевизионна поредица за българска литература „Слова Български“. През лятото на 2013 г. съвместно с Продуцентска компания „Доли Медия Студио“&nbsp;– мащабен, звукозаписен проект „Слова Български&nbsp;– колекция от звукозаписи на българско художествено слово“. Художествен прочит на най-значимите произведения от класическата българска художествена литература в проза и стих. От 2014 г. е собственик и мениджър на първия безплатен уеб сайт за звукозаписи на българско художествено слово. Автор е на звукозапис на оригиналния текст от първото самостоятелно издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов&nbsp;– 1894 г. На 22 август 2015 г. Вазовите стихотворения „Опълченците на Шипка“, „Българският език“, „Паисий“, „Обичам те, българска реч“ и „Моите песни“ в изпълнение на Янко Лозанов са включени в Златния фонд на Българското национално радио. От 2015 г. ръководи Ателие за българско художествено слово „Обичам те, българска реч“ в къща музей „Иван Вазов“&nbsp;– София. През 2016 г. заснема мащабен изпълнителски цикъл&nbsp;– „Завръщането на великите“. Рецитации на всички стихотворения от български автори, изучани в програмата по литература на българските училища. През 2020 г. изпълненията му на стихотворенията „Паисий“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“, „Новото гробище над Сливница“, „Майка ми“, „Моите песни“ от Иван Вазов са визуализирани от Фондация „Нашият дом е България“. Изпълнителския цикъл „СЛОВО, ДУХ И МЕЧ“ е реализиран със съдействието на Министерство на отбраната на Република България и Националната гвардейска част, излъчван многократно в програмите на БНТ. На 09 юли 2020 г. в Борисова градина&nbsp;– София, на 14 септември 2020 г. в Античен театър&nbsp;– Пловдив, по негова идея и сценарий е създаден концерт-спектакъла „БЪЛГАРИЙО, АЗ ВСИЧКО ТЕБЕ ДАДОХ!“, посветен на 170-ата годишнина от рождението на Иван Вазов. Сценарист и участник е в Рождественския концерт-спектакъл НОВОРОЖДЕНИЕ – посветен на 150-ата годишниина от първото издание на Цариградската Библия. През 2020 г. за пръв път в българската духова музика строеви марш е надграден с рецитаторско слово. Изпълнението му на одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, вградено в марша БОЯТ НА ШИПКА по музика на подп. Ради Радев е включено в двойния аудиоалбум на Гвардейския представителен духов оркестър, записан с Националното радио. На 3 март 2021 г. с негово изпълнение на „Опълченците на Шипка“ е открита световната инциатива на Сдружение „Азбукари“ ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО. Сценарист и участник е в концерт-спектакъла МОСТ НА НЕБЕСАТА – посветен на Възкресение Христово и на Празника на българската просвета и култура и славянската писменост, състоял се в пещерата БОЖИЯ МОСТ във Врачанския балкан. Сценарист и участник е в концерт-спектакъла ПРИСТАН НА СПАСЕНИЕ – посветен на Успение на Света Богородица, състоял се на брега на морето край гр. Царево. През 2022 г. е сценарист и изпълнител в концерта СВЕЩЕНАТА АЗБУКА, състоял се на 24 май пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, както и на тетралогията КРЕПОСТ НА ВЯРНОСТ в рамките на Фестивала „Опера на върховете“ от 27 август до 3 септември на сцената пред Белоградчишките скали. Спектаклите са продуцирани от Фондация „Нашият дом е България“ и са излъчени в празничните програми на БНТ. На 02 март 2023 г. по негова идея и сценарий в залата на Студио 1 на Българското национално радио се състои тържествен концерт-рецитал, посветен на 175-ата годишнина от рождението на Христо Ботев, 150-ата годишнина от трагичната гибел на Васил Левски и 145-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго, организиран от Национален инициативен комитет „България – от век на век“. Участват Смесен хор на БНР и Детски хор на БНР. Янко Лозанов представя произведения на Иван Вазов и Христо Ботев, които не са звучали в ефир повече от пет десетилетия. Рециталът е излъчван директно в ефира на програма „Христо Ботев“ и е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио. През м. ноември 2023 год. по повод 140 години от написването на "Опълченците на Шипка" изпълнява в цялост легендарния текст в специална юбилейна видеопродукция заедно с музиката на "Кантата за четец и симфоничен оркестър "Опълченците на Шипка", композирана от Георги Андреев. Музикално-поетичното произведение няма аналог в българската симфонична музика. Видео клипът към рецитала е продуциран от Фондация "Нашият дом е България" и е заснет на Паметника на свободата в Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", на връх "Св. Никола", съвместно с Врачанска филхармония под диригентсвото на Георги Андреев. Режисьор е Пламен Мирянов. == Източници == * [http://bnt.bg/part-of-show/slova-ba-lgarski-pa-rvite-napa-lno-bezplatni-audio-knigi-na-klasicheski-ba-lgarski-pisateli bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304113232/http://bnt.bg/part-of-show/slova-ba-lgarski-pa-rvite-napa-lno-bezplatni-audio-knigi-na-klasicheski-ba-lgarski-pisateli |date=2016-03-04 }}. * [http://news7.bg/predavania/oshte-neshto/vsichki-videa/literaturni-klasiki-ozhivyavat-v-bezplaten-sayt/112109#.VLZeUnvPJJj news7.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160412091906/http://news7.bg/predavania/oshte-neshto/vsichki-videa/literaturni-klasiki-ozhivyavat-v-bezplaten-sayt/112109#.VLZeUnvPJJj |date=2016-04-12 }} * [https://www.youtube.com/watch?v=YB_NV_6kRgM&feature=youtu.be www.youtube.com] * [http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=24429‎ СБЖ&nbsp;– статия за „Слова Български“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210616221710/https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=24429%E2%80%8E |date=2021-06-16 }} * [http://lifestyle.framar.bg/slova-bg-първият-сайт-за-безплатни-аудиозаписи-на-българска-художествена-литература-вече-е-онлайн‏‏ Фрамар&nbsp;– статия за „Слова Български“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160310075259/http://lifestyle.framar.bg/slova-bg-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%E2%80%8F%E2%80%8F |date=2016-03-10 }} * [http://news7.bg/Новина/България/Общество/Българското-слово-оживя-в-безплатен-интернет-сайт_l.n_i.111298_c.22.html#.VCP55RaWuU4‏‏‎ News7&nbsp;– статия за „Слова Български“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160310060905/http://news7.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F-%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82_l.n_i.111298_c.22.html#.VCP55RaWuU4‏‏‎ |date=2016-03-10 }} * [http://bulbapedia.bulbagarden.net/wiki/Pokémon_in_Bulgaria Покемон в България-озвучаващи актьори] * [http://ucha.se/motiviramse/zavrashtaneto-na-velikite/ ucha.se]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Лозанов, Янко}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Деца актьори]] 8udt67oj0yiy42ss4f4mb0xhtwbaok5 0 313386 12419170 12216448 2024-11-21T21:32:42Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Български краеведи]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419170 wikitext text/x-wiki {{без източници|20:21, 7 август 2015 (UTC)}} {{Личност | име = Танчо Василев Стоянов | име-оригинал = | категория = учител | описание = български учител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Стрелча]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = | образование = | работил-в = | ученици = | публикации = | известен-с = | награди = }} }} '''Танчо Василев Стоянов''' е български [[офицер]], [[учен]] и [[учител]]. == Биография == Роден е с. [[Стрелча]], [[Панагюрско]], на 4 декември 1923 г. Основно образование завършва в родното си село (1938), а средно – в гр. [[Копривщица]] (1943). Като ученик е член на [[РМС]]. От есента на 1943 г. е войник в IX- и Пехотен полк (Пловдив). Изпратен е в [[школа за запасни офицери]]. Не е произведен в звание кандидат-подофицер поради левите му политически убеждения. Участва във [[България във Втората световна война|Войната срещу Германия]]. За боевете при Стражин, Куманово и Страцин е награден с 2 ордена „За храброст“. След завръщане от фронта учи специалност „Лесовъдство“. През октомври 1945 г. постъпва като офицер в политотдела на 2-ра армия, а от есента на 1947 г. е на строева служба в 9-и пехотен полк. Слушател във [[Военна академия „Георги Раковски“]]. След нейното завършване в края на 1950 г. е назначен за преподавател във [[Военното училище]] по „Тактика на тила“. Съкратен от армията, през 1959 г. започва да работи в системата на народната просвета. От ноември 1959 до 1 септември 1962 г. е директор на СПТУ „Максим Горки“ (1959 – 1962), инспектор в отдел „Народна просвета“ при СГНС. От 1966 г. е директор на Икономическия техникум „Фридрих Енгелс“ в София. Успешно развива преподавателската и административна дейност. За първи път в образованието въвежда информатиката и компютризацията в учебния процес. Занимава се с краеведчески изследвания на родното си място. Награден е с орден „Кирил и Методий“ I ст., звание „Заслужил учител“ и звание „Народен учител“ (1985). {{Портал|Биографии|Наука|Образование|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Танчо}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български учени]] [[Категория:Български офицери]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“]] [[Категория:Заслужили учители]] [[Категория:Народни учители]] [[Категория:Родени в Стрелча]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Възпитаници на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)]] [[Категория:Преподаватели в Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български краеведи]] 0q20jfomnhdqkx2uznxgwolv0kz5fpx 0 314497 12419033 11853036 2024-11-21T19:19:40Z Niki Yooff 24726 12419033 wikitext text/x-wiki {{друго значение|хижата|планината|Осогово}} {{Хижа |име= Хижа „Осогово“ |място= местност „Плавилото“ |височина=1640 m |брой_места= 37 |картинка=Osogovo Hut Bulgaria.JPG |картинка_описание= |координати={{Coord|42|11|49.09|N|22|37|24.64|E|}} |планина= [[Осогово]] |водоснабдена=да |електрифицирана=да |санитарни_възли= вътрешни, самостоятелни санитарни възли |удобства= локално отопление, туристическа столова, ресторант, ски писта, ски влек, паркинг }} '''Хижа Осогово''' е туристическа [[хижа]] в планината [[Осогово]], на 18 km югозападно от [[Кюстендил]], с който я свързва асфалтово шосе.<ref>{{Кюстендил|680}}</ref> Разположена е на 1640 m [[надморска височина|н.в.]], в местността „Плавилото“, в подножието на връх [[Кюнек]]. Поради централното си разположение представлява удобен изходен пункт за посещение на високата част на планината. == История == Хижата е построена от кюстендилските туристи през 1927 – 1928 г. като първа туристическа хижа в Осоговската планина. За набиране на средства за строежа още през 1923 г. е създаден фонд „Хижа" при дружество „Руен" от Юношеския туристически съюз. Те се събират от доброволни вноски, давани от учреждения, предприятия, банки, частни лица, от приходи от устроени литературно-музикални утра, забави и вечеринки и др. През 1924 г. общината в Кюстендил отпуска първата по значителна сума от 15 000 лв. Българската земеделска банка предоставя 2000 лв., а Окръжната постоянна комисия – безплатен дървен материал. Избраният в края на 1924 г. инициативен комитет с председател кюстендилският адвокат и общественик [[Милан Киселички]] е особено активен и се пристъпва към изграждането на хижата. Материалите се изнасят с коне и на гръб в раници от туристи ентусиасти. Строежът е извършен през 1927 – 1928 г. от майстор Богоя. Открита е през юли 1928 г. в първия неделен ден след състоялия се в гр. Кюстендил на 12 – 14 юли същата година XXI&nbsp;редовен събор на [[БТС]]. През 1958 г. е ремонтирана и преустроена (направени са тераса, столова и кухня). След 2000 г. хижата е основно обновена и предлага значителни удобства за туристите – самостоятелни санитарни помещения и бани, локално отопление, сателитна телевизия и др. == Инфраструктура == Комплексът включва триетажна сграда с капацитет 37 легла, самостоятелни санитарни възли и бани, локално отопление, туристическа столова и ресторант; малка хижа и паркинг. Хижата е електрифицирана и водоснабдена. Има телефонна връзка и кабелна телевизия. Пред нея е издигнат православен параклис „Св. св. Петър и Павел“ през 2001 г. В близост до хижата има ски-писти със ски-влек и развъдник на пъстърва. [[Файл:Chapel in Osogovo Mountain Bulgaria.JPG|мини|Параклис „Св. св. Петър и Павел“]] == Съседни обекти == * връх [[Кюнек]] – 1 час * връх [[Руен]] (2251 m, обект № 27 от 100-те НТО) – 3.30 часа по маркирана пътека * хижа [[Три буки (хижа)|Три буки]] – 2 km, 30 мин. по шосе * хижа [[Иглика (хижа)|Иглика]] – 6 km по шосе == Външни препратки == * [http://www.btsbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=181%3Ahija-osogovo&catid=53&Itemid=69 Информация за хижата на страницата на Български туристически съюз] * [http://www.td-osogovo.org/index.php?option=com_content&task=view&id=55&Itemid=68 Информация за хижата на страницата на Туристическо дружество „Осогово“ - Кюстендил] * [http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=69&p=795 Осоговска планина - хижа „Осогово“] * [http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=63&t=89 Осоговска планина - хижа „Осогово“ през зимата] == Бележки == <references /> [[Категория:Ски курорти в България]] [[Категория:Туристически хижи в Осогово]] [[Категория:Община Кюстендил]] 2eu335pgs1fb8t2o5a2zbzyavmkukv0 0 314572 12419023 11853034 2024-11-21T19:10:59Z Niki Yooff 24726 12419023 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иглика|Иглика (пояснение)}} {{Хижа |име= Хижа „Иглика“ |място= м. „Широките поляни“ |височина=1345 m |брой_места= |картинка= |картинка_описание= |координати={{Coord|42|14|1.24|N|22|39|22.19|E|}} |планина= [[Осогово]] |водоснабдена=да |електрифицирана=да |санитарни_възли= |удобства= }} '''Хижа Иглика''' е туристическа [[хижа]] в планината [[Осогово]], на 11 km от гр.[[Кюстендил]], с който я свързва асфалтово шосе. Разположена е на 1345 m. [[надморска височина|н.в.]], в местността „Широките поляни“. От нея се открива широка панорама към част от [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], към [[Рила]] и [[Пирин]] и към югоизточния и югозападния дял на Осоговската планина.<ref>{{Кюстендил|680}}</ref> == История == Строежът на хижата е започнат от Кюстендилската популярна банка през 1943 г. като почивна база „Банков дом". През 1965 г. след надстрояване, пристрояване и обзавеждане е обявена за туристическа хижа под името „Иглика". == Инфраструктура == Хижата представлява триетажна масивна сграда. Хижата не функционира поради основен ремонт, който предвижда преустройство на хижата с капацитет 50 места в стаи с 1-2 легла, със самостоятелни санитарни възли и бани, локално отопление, ресторант, лоби-бар, винарна, сауна, фитнес, паркинг. == Съседни обекти == * местността „Студен кладенец“ – 1 km * хижа [[Осогово (хижа)|Осогово]] – 6 km * хижа [[Трите буки (хижа)|Трите буки]] – 9 km * село [[Богослов (село)|Богослов]] – 6 km == Външни препратки == * [http://www.btsbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=180%3Ahija-iglika&catid=53&Itemid=69 Информация за хижата на страницата на Български туристически съюз] * [http://www.td-osogovo.org/index.php/home/baza Информация за хижата на страницата на Туристическо дружество „Осогово“ - Кюстендил] == Бележки == <references /> [[Категория:Туристически хижи в Осогово]] [[Категория:Община Кюстендил]] hbdbabc4zadpfyhir0l07fmh4q1ycas 0 314710 12418974 12299377 2024-11-21T18:23:59Z Sijorl49 259021 Премахната редакция 12299377 на [[Special:Contributions/Alexmind|Alexmind]] ([[User talk:Alexmind|б.]]) Самореклама 12418974 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tailleur de pierre.jpg|240px|мини|Каменоделец на работа заедно със своите инструменти (20 септември 2009 г.)]] [[Занаят]]ът '''каменоделство''', състоящ се от създаване на [[сграда|сгради]], структури и [[скулптура|скулптури]] от [[камък]], съществува още от [[зора]]та на [[цивилизация]]та. Този материал се използва за съграждането на много от устойчивите древни [[паметник|паметници]], [[артефакт]]и, [[катедрала|катедрали]] и [[град]]ове в широка културна палитра. Световноизвестни продукти на каменоделството включват [[Тадж Махал]], [[инки|инкската]] стена на [[Куско]], [[моаи]]те на [[Великденски остров|Великденския остров]], [[Египетски пирамиди|египетските пирамиди]], [[Ангкор Ват]], [[Тиуанако]], [[Теночтитлан]], [[иран]]ският [[Персеполис]], [[гръцки]]ят [[Партенон]], [[Стоунхендж]], [[Нотър Дам дьо Шартър]] и много други. В [[Кунино|с. Кунино]] се намира единствената в България [[Професионална гимназия по каменообработване|Професионална гимназия по каменообработване в България]]. На 26 февруари 2004 г. бивши възпитаници създават [http://www.sbkbg.com/ Сдружение на каменоделците в България], с цел да защитят независимостта и правата си на упражняване на каменоделския занаят. == Други == На каменоделството е наречена улица „Каменоделска“ в квартал „[[Хаджи Димитър (промишлена зона)|Хаджи Димитър]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947268|title=Каменоделска}}). == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://minervaconservation.com/projects/bartonfarm.html Каменоделски проект за реставрация на средновековен мост] * {{икона|en}} [http://www.stonefoundation.org/ Фондация ''„Камък“''] * {{икона|en}} [http://aboutstone.org/ За камъка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110203050601/http://www.aboutstone.org/ |date=2011-02-03 }} * [http://www.sbkbg.com/ Сдружение на каменоделците в България] * [http://www.artnovini.com/news/ot-bylgaria/398-uchilishteto-po-kamenoobrabotvane-sabra-nad-250-bivshi-svoi-uchenici.html Училището по каменообработване събра над 250 бивши свои ученици] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190508085740/http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/398-uchilishteto-po-kamenoobrabotvane-sabra-nad-250-bivshi-svoi-uchenici.html |date=2019-05-08 }} {{мъниче|изкуство}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Занаяти]] [[Категория:Камък]] mecue4go1ppxu4du3nwk72ip9cvfcda 0 316091 12419179 12387905 2024-11-21T21:49:59Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12419179 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = Велик княз на [[Литва]] и крал на [[Полша]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1492]] – [[1506]] (Литва)<br/>[[1501 ]]– 1506 (Полша) | коронация = [[30 юли]] [[1492]] (велик княз на Литва)<br> [[12 декември]] [[1501]] (крал на Полша) | предшественик = [[Кажимеж IV Ягелончик|Кажимеж I Ягелончик]] (Литва),<br> [[Ян I Олбрахт]] (Полша) | наследник = [[Зигмунт I Стари]] | други титли = | герб = Coat of Arms of Alexander Jagiellonczyk.svg | герб-описание = | отличия = }} }} '''Александер Ягелончик''' ({{lang|pl|Aleksander Jagiellończyk}}; {{lang|be|Аляксандр Ягелончык}}; {{lang|lt|Aleksandras Jogailaitis}} – ''Александрас Йогайлайтис''; * [[5 август]] [[1461]], [[Краков]], [[Кралство Полша (1385 – 1569)|Кралство Полша]]; † [[19 август]] [[1506]], [[Вилно]], [[Велико литовско княжество]]) е [[велик княз]] на [[Велико литовско княжество|Литва]] в периода ([[1492]] – [[1506]]) и крал на [[Полша]] в периода ([[1501]] – 1506) от династията [[Ягелони]]. == Живот == Той е четвъртият син на [[Кажимеж IV Ягелончик]] и [[Елизабет фон Хабсбург]]. След смъртта на баща му през 1492 г. Александер го наследява като велик княз на Литва, а брат му [[Ян I Олбрахт]] става крал на Полша. През 1495 г. Александер се жени за [[Елена Ивановна]] (1476 – 1513), дъщеря на руския велик княз [[Иван III]] и [[София Палеологина]] и сестра на [[Василий III]], велик княз на [[Велико московско княжество]] (1505 – 1533). В чест на съпругата си Александър се задължавал да запази [[Православие|православната вяра]] в страната си. Така Елена Ивановна се превръща в покровителка на православните християни в литовската държава. През 1499 г. обаче, нарушавайки дадените обещания, Александер се опитва да я принуди да приеме [[Католицизъм|католицизма]], което подтиква голям брой православни литовски [[Феодал|феодали]] да се преселят в [[Русия]]. Този негов акт става причина и за обявяване на нова Руско-литовска война от 1500 – 1503 г. и Литва губи територии. След смъртта на брат му Ян I Олбрахт той става през 1501 г. полски крал. През 1505 г. сенатът в [[Радом]] решава правото на ''Nihil Novi'' и Полша става ''[[de facto]]'' [[Конституционна монархия]] и се образува нова полска система. Александър умира на 45 години във Вилнюс и е погребан в катедралата „Св. Станислав“. Тъй като бракът му остава бездетен, след смъртта му московският велик княз Василий III (брат на Елена) прави опит с нейна помощ да заеме престола, но безуспешно. Крал на Полша и Литва става [[Зигмунт I Стари|Зигмунт I]] и Елена Ивановна изпада в немилост. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Alexander von Polen.jpg|Александер Ягелончик Файл:Aleksander Jagiellonczyk (275208).jpg|Александер Ягелончик,<br>автор [[Ян Матейко]] Файл:Seal of Aleksandras Jogailaitis with the Polish Eagle, Lithuanian Vytis (Waykimas) and other coats of arms, 1504.jpg|Печат на Александър Ягелон, 1504 </gallery> == Източници == <references /> * Jerzy Jan Lerski, Piotr Wróbel, Richard J. Kozicki (1996). Historical dictionary of Poland, 966 – 1945. Greenwood Publishing Group. ISBN 978-0-313-26007-0. [http://books.google.com/books?id=FPxhOu_n1VYC&pg=PA9&dq=Alexander+Jagiellon+1461&as_brr=3&client=opera#v=onepage&q=&f=false онлине]. * Wawel Castle. History of the Royal Residence. == Външни препратки == * [http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2505 Елена Ивановна, велика княгиня на Литва] * [http://www.rulex.ru/01060104.htm Биография на Елена Ивановна] {{пост начало}} {{пост|[[крал на Полша]]|[[1501]]|[[1506]]|[[Ян I Олбрахт]]|[[Зигмунт I Стари]]}} {{пост|[[велик княз на Литва]]|[[1492]]|[[1506]]|[[Кажимеж IV Ягелончик|Казимир I Ягелончик]]|[[Зигмунт I Стари|Жигимонт Стари]]}} {{пост край}} {{мъниче|монарх|литва|полша}} {{Портал|Полша}} [[Категория:Велико литовско княжество]] [[Категория:Монарси на Полша]] [[Категория:Ягелони]] [[Категория:Родени в Краков]] [[Категория:Починали във Вилнюс]] rkefmg8w5of2rmlr9sk07e72uoc86ng 0 319521 12419370 12011220 2024-11-22T01:17:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419370 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Каталуня (писта)|Каталуня]] | карта = Formula1 Circuit Catalunya.svg | дата = 27 април 2008 | обиколки = 66 | дължина писта = 4,655 | дължина състезание = 307,104 | текуща година = 2008 | време = Слънчево | победа време = 1:38:19.051 | победител = [[Кими Райконен]] | първа позиция време= 1:20.701 | първа позиция пилот= Кими Райконен | нбо време = 1:21.670 (46) | нбо пилот = Кими Райконен }} '''2008 Голяма награда на Испания''' е 38-ото за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 април]] [[2008]] година на пистата [[Каталуня]] в [[Барселона]], [[Испания]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- | '''1''' | 1 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | 1:38:19.051 | 1 | '''10''' |- | '''2''' | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | +3.2 | 3 | '''8''' |- | '''3''' | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +4.1 | 5 | '''6''' |- | '''4''' | 4 | {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[БМВ Заубер]]''' | 66 | +5.6 | 4 | '''5''' |- | '''5''' | 10 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 66 | + 35.9 | 7 | '''4''' |- | '''6''' | 16 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Хонда Ф1|Хонда]]''' | 66 | +53.0 | 13 | '''3''' |- | '''7''' | 8 | {{флагче|Япония}} '''[[Казуки Накаджима]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 66 | +58.2 | 12 | '''2''' |- | '''8''' | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 66 | +59.4 | 8 | '''1''' |- | '''9''' | 3 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[БМВ Заубер]] | 66 | + 63.0 | 9 | |- | '''10''' | 21 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 65 | + 1 об. | 19 | |- | '''11''' | 12 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 65 | + 1 Об. | 14 | |- | '''12''' | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 65 | + 1 об. | 17 | |- | '''13''' | 17 | {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] | [[Супер Агури Формула 1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 65 | + 1 об. | 22 | |- | '''Отп''' | 7 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 41 | Двигател | 15 | |- | '''Отп''' | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 34 | Двигател | 2 | |- | '''Отп''' | 17 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Хонда Ф1|Хонда]] | 7 | Ск.кутия | 11 | |- | '''Отп''' | 23 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 21 | Сблъсък | 6 | |- | '''Отп''' | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Антъни Дейвидсън]] | [[Супер Агури Формула 1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 8 | Спукан радиатор | 21 | |- | '''Отп''' | 14 | {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 7 | Сблъсък | 16 | |- | '''Отп''' | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 6 | Сблъсък | 10 | |- | '''Отп''' | 20 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 20 | |- | '''Отп''' | 15 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 18 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 29 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 20 |- | 3 | {{flagicon|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 19 |- | 4 | {{flagicon|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 18 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 16 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 47 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 35 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 34 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Тойота]] | align="right"| 13 |- | 5 | {{flagicon|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 9 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2008/790/ |accessdate=27 януари 2013 |архив_дата=2014-11-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141115184853/http://www.formula1.com/results/season/2008/790/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Бахрейн|2008 Бахрейн]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Турция|2008 Турция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Испания|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Испания|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:2008 година в Испания]] jz99bmz66awsswentf94xhrv71kpa20 0 320745 12419298 12153544 2024-11-22T00:37:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419298 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Харама (писта)|Харама]] | карта = Circuito Permanente del Jarama 1980.svg | дата = 8 май 1977 | обиколки = 75 | дължина писта = 3.404 | дължина състезание = 255.3 | текуща година = 1977 | време = Сухо | победа време = 1:42:52.22 | победител = [[Марио Андрети]] | първа позиция време= 1:18.70 | първа позиция пилот= Марио Андрети | нбо време = 1:20.81 (5) | нбо пилот = [[Жак-Анри Лафит]] }} '''1977 Голяма награда на Испания''' е 12-о за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|сезон 1977]] във [[Формула 1]], провежда се на [[8 май]] [[1977]] година на пистата [[Харама (писта)|Харама]] в [[Мадрид]], [[Испания]]. == История на кръга == [[Макларън]] пристигна в Харама с [[Макларън M26|M26]] за [[Джеймс Хънт]] и [[Макларън M23|M23]] за съотборника му [[Йохен Мас]]. В [[Марч]] [[Иън Шектър]] се завърна в отбора редом до съотборника си [[Алекс Рибейро]], докато [[Хескет]] участват за първи път този сезон с два нови 308E за новобранеца [[Рупърт Кийгън]] и за [[Харалд Ертъл]]. [[Дейвид Пърли]] също се завръща във Формула 1 с отбора на ЛЕК. [[БРМ]] са с нов пилот в лицето на шведа [[Кони Андершон]], след като [[Лари Пъркинс]] напусна тима видимо изнервен заради лошите резултати. Също завръщайки се във Формула 1 е и [[Франк Уилямс]], който закупи [[Марч 761]] за своя нов отбор [[Уилямс|Уилямс Гран При]] с [[Патрик Нев]] зад волана. Местния пилот [[Емилио де Вильота]] е с частния Макларън M23 с подкрепата от компанията за авиолинии '''Iberia Airlines'''. === Квалификация === След победата си в [[1977 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]], [[Марио Андрети]] записа пол-позиция със седем десети пред втория [[Жак-Анри Лафит]] с подобреното [[Лижие]]. [[Скудерия Ферари|Ферари]]-тата на [[Ники Лауда]] и [[Карлос Ройтеман]] окупират втора редица пред [[Джоди Шектър]] и [[Джон Уотсън]], докато Хънт с новия болид успя да запише седмо време. [[Клей Регацони]] класира [[Инсайн]]-а на осма позиция пред Мас и [[Патрик Депайе]]. === Състезание === По време на неделната тренировка преди състезанието, Лауда усети силни болки в гърдите. Оказа се че той е със спукано ребро и докторите наредиха на австриеца да не участва в състезанието. Това прати единия от не-класираните от квалификацията [[Брет Лънгър]] да заеме мястото си в стартовата решетка (въпреки че мястото на Лауда в решетката е оставено празно). Андрети се откъсна напред от втория Лафит, следвани от Ройтеман, бързо-стартиращия Хънт, Уотсън, Шектър, Регацони и Виторио Брамбила. Шансовете за Джеймс се изпариха в 10-а обиколка с проблем в двигателя като преди това Брамбила удари Регацони, пращайки и двамата извън състезанието. Лафит спря в бокса в 12-а обиколка с проблем в една от задните му гуми, което го прати 19-и. Ройтеман се придвижи напред но реши да запази позицията си вместо да атакува Андрети. Депайе също отпадна с гръмнат двигател, докато съотборника му [[Рони Петерсон]] е преследван усилено от [[Шадоу]]-а на [[Алън Джоунс]], въпреки че австралиеца излезе от трасето два пъти в опит да изпревари [[Тирел]]-а. Въпреки атаките на Мас, Шектър задържа четвъртата позиция. После битката стана за трета позиция, след като Уотсън влезе в бокса за да смени прегрелите си гуми с леко забавяне, преди да се върне на трасето. Зад Мас се намира и втория [[Лотус]] на Гунар Нилсон, а Кийгън прави едно от най-добрите си състезания намирайки се зад Петерсон и Джоунс. Англичанинът губи контрол върху „Хескет“-а си. Третият опит на Джоунс да изпревари Тирел-а на Рони се оказа катастрофален за австралиеца като си повреди предното окачване от удар с една от задните гуми на шведа. Уотсън също отпадна от пета позиция с проблем в горивната система. Андрети победи с 16 секунди, признавайки че колата се представи блестящо. Ройтеман завърши след американеца, а третото място на Шектър еднолично му осигури лидерството в класирането при пилотите. Мас усилено притисна южно-африканеца, но не успя дори да направи опит да изпревари [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-а. Нилсон и Щук окупират последните места даващи право точки, а останалите финиширали надпреварата са Лафит, Петерсон, [[Ханс Биндер]], Лънгър, Иън Шектър, Нев, ди Вильота и [[Емерсон Фитипалди]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|САЩ}} '''[[Марио Андрети]]''' | '''[[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | 1:42:.52.22 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 12 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 75 | +15.85 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 20 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Джоди Шектър]]''' | '''[[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | +24.51 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Германия}} '''[[Йохен Мас]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | +24.87 | 9 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Швеция}} '''[[Гунар Нилсон]]''' | '''[[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | +1:05.83 | 12 | '''2''' |- ! 6 | 8 | {{флагче|Германия}} '''[[Ханс-Йоахим Щук]]''' | '''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео]]''' | 74 | +1 Об. | 13 | '''1''' |- ! 7 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак-Анри Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 74 | +1 Об. | 2 | |- ! 8 | 3 | {{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 74 | +1 Об. | 15 | |- ! 9 | 18 | {{флагче|Австрия}} [[Ханс Биндер]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 73 | +2 Об. | 20 | |- ! 10 | 30 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 72 | +3 Об. | 28 | |- ! 11 | 10 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Иън Шектър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 72 | +3 Об. | 17 | |- ! 12 | 27 | {{флагче|Белгия}} [[Патрик Нев]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 71 | +4 Об. | 22 | |- ! 13 | 36 | {{флагче|Испания}} [[Емилио де Вильота]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 70 | +5 Об. | 23 | |- ! 14 | 28 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 70 | +5 Об. | 19 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | 64 | Горивна система | 6 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 56 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Рупърт Кийгън]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 32 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 29 | Радиатор | 10 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Ренцо Дзордзи]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 25 | Двигател | 24 | |- ! Отп | 37 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 16 | Окачване | 21 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 12 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 10 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 9 | Инцидент | 8 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 9 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Повреда | 3 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[АТС (Формула 1)|Пенске]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Алекс Рибейро]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! Отп | 33 | {{флагче|Нидерландия}} [[Бой Хайе]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! Отп | 38 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! Отп | 31 |{{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Пърли]] | [[ЛЕК Рейсинг|ЛЕК]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! Отп | 35 |{{флагче|Швеция}} [[Кони Андершон]] | [[БРМ]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 23 |- | 2 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | align="right"| 20 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 19 |- | 4 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 19 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 34 |- | 2 | {{флагче|Канада}} [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 23 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 22 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | align="right"| 8 |} {{col-end}} * <small>'''Бележка''': И в двете класирания са показани само първите пет отбора.</small> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1977/429/ | accessdate = 31 декември 2012 | архив_дата = 2014-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140210025227/http://www.formula1.com/results/season/1977/429/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2016/01/gp-77-round-5-xxiii-gran-premio-de.html | accessdate = 31 март 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1977 Голяма награда на САЩ-запад|1977 САЩ-запад]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|Сезон 1977]]''' |Следващо състезание:<br />[[1977 Голяма награда на Монако|1977 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1976 Голяма награда на Испания|1976]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[1978 Голяма награда на Испания|1978]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:1977 година в Испания]] i7pmaoe1yjni3oc2pnwz5tesjwen1nt 1 322526 12419502 11877750 2024-11-22T06:11:04Z SlipknotRlZZ 48032 Архивиране на стари теми 12419502 wikitext text/x-wiki {{архиви2}} 20flx1s2cj3zooobn4b71qwbanf4gqr 12419508 12419502 2024-11-22T06:32:20Z SlipknotRlZZ 48032 Нова тема /* Нужда от подобрения */ 12419508 wikitext text/x-wiki {{архиви2}} == Нужда от подобрения == Статията се нуждае от сериозни подобрения. В сегашния си вид според мен не отговаря на съвременните изисквания за избрани статии - казвам го като оригинален създател на страницата и признавам, че през годините съм я изоставил (а и при създаването и преди 15 години съм бил на съвсем друга възсраст...). Аз лично едва ли ще се захвана, затова пиша тук като призив, ако някой желае да се заеме с подобрения. :) <br>Неща за поправка: * добавка на нова информация в детайл след 2013 г. - най-наболялата нужда * още източници в текста * на много места изказът е тромав Ако не бъде подбрена статията, мисля, че можем да я предложим за отстраняване от избрани. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 06:32, 22 ноември 2024 (UTC) bo14vw4rlt2zgr55i9z6yc6xo0y1l6s 0 322921 12419517 10380666 2024-11-22T06:54:20Z Xunonotyk 209517 12419517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''[[Футбол]]ът в [[Русия]]''' е един от най-популярните [[спорт]]ове. Трима руски футболисти са печелили [[Шампионската лига]] с чуждестранни отбори – [[Игор Доброволский]] с [[Олимпик Марсилия]], [[Владимир Бут (футболист)|Владимир Бут]] с [[Борусия Дортмунд]] и [[Дмитрий Аленичев]] с [[ФК Порто]]. == Национален отбор на Русия == {{основна|Национален отбор по футбол на Русия}} Националният отбор на Русия (известен като „Сборная “) съществува от 1993, играе като самостоятелна държава за първи път на Мондиал 1994. Тимът заема 13-о място в ранглистата на [[УЕФА]] и 17-о място в ранглистата на [[ФИФА]]. На Мондиал 1994 отборът отпада в групите, но [[Олег Саленко]] става голмайстор на първенството. На Мондиал 2002 отборът отново не успява да прескочи груповата фаза. На Евро 2004 отборът на Русия е единственият, който побеждава шампиона {{НОФ|Гърция}}. Това става в груповата фаза, а мачът завършва 2-1. В квалификациите за [[Мондиал 2006]] Русия е разбита от Португалия със 7-1, като това е най-голямата загуба на отбора в новата му история. Сборная не успява да се класира, след като остава на трета позиция в групата си. На [[Евро 2008]] Русия достига полуфинал, което е и най-големият ѝ успех. В групите завършва на втора позиция, след победи над Швеция и Гърция. На 1/4-финала побеждава Нидерландия. На 1/2-финал Сборная отпада след загуба от бъдещия шампион Испания. В квалификациите на [[Мондиал 2010]] Русия завършва втора в групата, но отпадат в баража, след загуба от Словения. Отборът успява да се класира за [[Евро 2012]], а [[Алан Дзагоев]] и [[Роман Павлюченко]] стават голмайстори на отбора с 4 попадения. == Национален отбор на СССР == {{основна|Национален отбор по футбол на СССР}} Националният отбор на [[СССР]] е първият европейски шампион по футбол. На финала на първенството, проведено през 1960 г. във Франция, побеждават отбора на Югославия с 2:1. Звездата на отбора е легендарният вратар [[Лев Яшин]], а треньор е Гаврил Качалин. Играят финал на първенствата през 1964, 1972 и 1988 г. За пръв път играят на световно първенство по футбол през 1958 г. в Швеция. До разпадането на СССР през 1991 г. отборът записва 7 участия, като единственото добро постижение е четвъртото място на шампионата във Великобритания през 1966 г. На олимпиадите в [[Мелбърн]] през 1956 г. и в Сеул през 1988 г. СССР завоюват златните медали, бронзови печелят от олимпийските игри през 1972, 1976 и 1980 г. == Национален отбор на ОНД == Отборът на ОНД участва само веднъж на голям форум. Това се случва на [[Евро 1992]]. Тимът на ОНД използва флага на [[Международен Олимпийски комитет|МОК]], а вместо химн се изпълнява [[Ода на радостта|Деветата симфония на Бетховен]]. [[Файл:Zenit players delighted after winning Premier League.jpg|мини|Зенит са шампиони на Русия за 2007 г.]] == Шампионат на Русия == {{основна|Шампионат на Русия по футбол}} През 1991 е създадена [[Руска Висша Дивизия]], която съществува до 2001 година. Първоначално тя е с 20 отбора, разделени в 2 групи. През 1993 те са намалени на 18, а през 1994 на 16. От 2001 шампионатът се казва [[Руска Премиер лига|Премиер лига]]. [[Руска Първа Дивизия|Първа Лига]] е втората дивизия на шампионата. До 1993 тя е била разделена на 3 зони - изток, запад и център - във всяка по 18 отбора. Победителите от всяка зона се класират за Висшата Дивизия. През 1993 в зона запад участват 22 тима, в център 20 и в изток 16. Победителите от зоните играят турнир за влизане във Висшата дивизия заедно с последните 3 отбора от нея. От 1998 Първа Лига получава името Първа дивизия. В Първа дивизия отборите играят в една група, а не в три. [[Руска Втора Дивизия|Втора дивизия]] е третата по сила дивизия в руския футбол. Тя е разделена на 5 зони: Урал, Запад, Център, Изток и Юг. От 1994 до 1997 съществува [[Руска Трета Лига]]. Тя се е състояла от 6 зони. През 2001 година е основано [[Първенство на дублиращите отбори (Русия)|Първенството на дублиращите отбори]]. Първият шампион е Ротор Волгорград. През 2007 първенството на дублиращите отбори е заменено от [[Младежко първенство на Русия по футбол|Младежкото първенство]]. == Шампионат на СССР == {{основна|Шампионат на СССР по футбол}} Шампионатът на СССР по футбол е основан на 22 май 1936 година. Първи шампион е ФК Динамо (Москва). В цялата история на съветския шампионат единствено отбори на Киргизката ССР и Туркменистанската ССР, както и съществувалата само 16 години Карело-финска ССР не са участвали във Висшата лига на СССР. [[Файл:RusCup.JPG|мини|Купата на Русия]] == Купа на Русия == {{основна|Купа на Русия по футбол}} В турнира за Купата на Русия участват всички отбори от [[Руска Премиер Лига|РФПЛ]], [[Руска Първа Дивизия|1 дивизия]] и [[Руска Втора Дивизия|2 дивизия]]. От сезон 2007/08 в турнира играят и победителите от [[Любителска футболна лига на Русия|аматьорската лига]]. Победителите се излъчват по система на отстраняване, като се играе една среща. Победителят в нея продължава напред. Любителските тимове започват от фаза 1/512-финали. Отборите от 2. дивизия започват участието си във фази 1/512-, 1/256- или 1/128-финали в зависимост от количеството на отборите в съответната зона на дивизията. Отборите от 1. дивизия се включват във фаза 1/32-финал, а тези от Премиер Лигата – от 1/16-финал. Финалът най-често се провежда в Москва, но през 2009 е избран стадионът „[[Арена-Химки]]“, който се намира в предградието [[Химки]]. През 2010 домакин на финала е стадион „[[Олимп 2]]“ в [[Ростов на Дон]]. [[Файл:Russian Super Cup.jpg|мини|Суперкупата на Русия]] == Суперкупа == {{основна|Суперкупа на Русия по футбол}} Суперкупата на Русия е турнир, който открива началото на сезона в Русия. За суперкупата се борят шампионът на страната и носителят на Купата. Най-много пъти суперкупата е печелена от ЦСКА Москва. == Други турнири == * '''Купа на Лигата''' {{основна|Купа на лигата на Русия}} Купата на лигата на Русия е състезание, в което участват тимовете от руската Премиер лига. То се провежда само веднъж – през 2003 година. Победител става [[Зенит]], а голмайстор на турнира - [[Владислав Радимов]]. Тъй като повечето отбори играят с резерви в Купата на лигата, а и турнирът не набира популярност, през 2004 РФС решават да прекратят съществуването му. * '''Купа на Професионалната футболна лига''' {{основна|Купа на ПФЛ (Русия)}} '''Купата на ПФЛ''' е турнир, организиран от Професионалната футболна лига на Русия. Той се провежда от 2003 година. Нито един тим не е печелил купата на ПФЛ 2 пъти. В него участват победителите от петте зони на [[Руска Втора Дивизия|2. дивизия]]. Победителят в турнира се счита за шампион на 2. дивизия в съответния сезон. Отборите играят всеки срещу всеки по 1 среща. Всички мачове се играят на [[стадион Лужники]]. Отборът, събрал най-много точки, печели купата и е признат за „Абсолютен шампион на 2. дивизия“. * '''Купа на съдружествата''' {{основна|Купа на съдружествата}} Купата на съдружествата е създадена през 1993 година. Първият победител е [[ФК Спартак Москва]], който побеждава Беларус Минск с 8-0 във финалния мач. От 1993 до 1995 отборите се делят на 4 групи, и победителите в тях отиват на 1/2 финал. През 1995 първите 2 отбора се класират за 1/4 финал. От 1996 до 1998 Динамо Киев печели купата. Между 1999 и 2002 година купата на съдружествата предизвиква най-голям интерес. През 2002 на финала между ФК Спартак Москва и [[Динамо Киев]] присъстват 27 хил. зрители. Година по-късно ФК Шериф печели трофея и прекъсва хегемонията на Динамо Киев и ФК Спартак Москва. След това Динамо Тбилиси, Локомотив Москва и Нефтчи Баку печелят купата на съдружествата. През 2009 Шериф печели трофея за втори път. Най-много попадения в историята на Купата на съдружествата е отбелязал [[Владимир Бесчастних]]-20. * '''Купа на първи канал''' {{основна|Купа на първи канал}} Първата купа на 1. канал се играе в Тел-Авив между 5 и 9 февруари [[2006]]. Участват ФК Спартак Москва, [[ЦСКА Москва]], [[Динамо Киев]] и Шахтьор (Донецк). Победител става Шахтьор. Играе се по системата „всеки срещу всеки“. На следващата година вече се играе в 2 групи по 3 отбора, победителите от които отиват на финала. Освен четирите отбора, участвали през 2006, участват и израелските Макаби Хайфа и Апоел (Тел-Авив). На финала се срещат ЦСКА Москва и Спартак. Армейците побеждават. През 2008 в турнира се включват Цървена Звезда и Бейтар Йерусалим. Победител става Динамо Киев. От 2009 турнирът не се провежда. == Руските отбори в Европа == През 1966 [[ФК Торпедо Москва]] достига 1/4-финал в [[КНК]]. През 1972 [[Динамо Москва]] достига финал в същия турнир. Година по-късно Спартак Москва също достига до 1/4-финал в КНК. Червено-белите се класират за 1/4-финалите на КЕШ през 1980 година. През 1991 [[ФК Спартак Москва|Спартак Москва]] достига полуфинал за КЕШ. Спартаковци успяват да стигнат до 1/2-финалите на [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] през 1992/93 и 1997/98. През 1997 Ротор Волгоград е финалист в турнира Интертото. През 1998/99 Локомотив Москва достига до 1/2-финал в [[КНК]]. Отборът участва 3 пъти в Шампионската лига, като през 2001/02 и 2002/03 играе в груповата фаза, а година по-късно достига 1/8-финал, но там отпада от [[Монако (отбор)|Монако]]. През 2009/10 ЦСКА Москва достига 1/4-финал, след като на 1/8-финала отстранява Севиля. През 2011/12 Русия за първи път има 2 отбора в елиминациите на Шампионската лига – Зенит и ЦСКА Москва. Най-големият успех на руски отбор е спечелването на [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. Тя е спечелена от [[ЦСКА Москва]] (2005) и [[ФК Зенит Санкт Петербург|Зенит]] (2008). {{Руски футбол}} [[Категория:Футбол в Русия| ]] nq5tbji7ns8v3m6l8rgqvnx8p34d3wf 0 323489 12418818 9960673 2024-11-21T15:17:00Z Nk 399 по фр: 12418818 wikitext text/x-wiki {{Книга}} '''„Евреите и икономическият живот“''' ({{lang|de|Die Juden und das Wirtschaftsleben}}) е издадена през 1911 година [[Социология|социологическа]] [[книга]] на [[Вернер Зомбарт]], германски икономист и по-късно активен привърженик на [[Адолф Хитлер]]. Впечатлен от стопанския успех на част от [[Евреи|еврейската]] общност, Зомбарт се опитва да установи причините за него. Смятана за едно от основните му произведения, книгата е предмет на спорове между специалистите и в наши дни. Докато някои, като британският историк [[Пол Джонсън]], я определят като забележителна,<ref>{{cite book | last = Johnson | first = Paul | year = 1988 | title = A History of the Jews | publisher = Harper Perennial | pages = 248 | isbn = 978-0060915339 | lang = en}}</ref> други, като френският финансист и писател [[Жак Атали]], я критикуват заради съдържащи се в нея неточности и [[Антисемитизъм|антисемитски]] предубеждения.<ref>{{cite book | last = Attali | first = Jacques | year = 2002 | title = Les Juifs, le Monde et l'Argent | publisher = Fayard | isbn = 978-2-213-64167-6 | lang = fr}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|en}} ''[http://mailstar.net/sombart-jews-capitalism.pdf The Jews and Modern Capitalism]'', издание 2001 г. == Бележки == <references/> {{мъниче|книга|германия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Научни книги]] [[Категория:Германски книги]] [[Категория:Книги от 1911 година]] [[Категория:Антисемитизъм]] skde7kacp2l7gdabahy20u9gmnubyme 12418819 12418818 2024-11-21T15:17:11Z Nk 399 12418819 wikitext text/x-wiki {{Книга}} '''„Евреите и икономическият живот“''' ({{lang|de|Die Juden und das Wirtschaftsleben}}) е издадена през 1911 година [[Социология|социологическа]] [[книга]] на [[Вернер Зомбарт]], германски икономист и по-късно активен привърженик на [[Адолф Хитлер]]. Впечатлен от стопанския успех на част от [[Евреи|еврейската]] общност, Зомбарт се опитва да установи причините за него. Смятана за едно от основните му произведения, книгата е предмет на спорове между специалистите и в наши дни. Докато някои, като британският историк [[Пол Джонсън]], я определят като забележителна,<ref>{{cite book | last = Johnson | first = Paul | year = 1988 | title = A History of the Jews | publisher = Harper Perennial | pages = 248 | isbn = 978-0060915339 | lang = en}}</ref> други, като френският финансист и писател [[Жак Атали]], я критикуват заради съдържащи се в нея неточности и [[Антисемитизъм|антисемитски]] предубеждения.<ref>{{cite book | last = Attali | first = Jacques | year = 2002 | title = Les Juifs, le Monde et l'Argent | publisher = Fayard | isbn = 978-2-213-64167-6 | lang = fr}}</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} ''[http://mailstar.net/sombart-jews-capitalism.pdf The Jews and Modern Capitalism]'', издание 2001 г. {{мъниче|книга|германия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Научни книги]] [[Категория:Германски книги]] [[Категория:Книги от 1911 година]] [[Категория:Антисемитизъм]] dg30t347q0dqv7kov5o3jnnnhh9ctp2 0 325707 12419077 12416972 2024-11-21T20:04:25Z Pl71 53748 /* Висшето православно духовенство */ 12419077 wikitext text/x-wiki [[Файл:Bulgarian-Constituent-Assembly-1879.jpg|мини|400п|Табло с портретите на депутатите в Учредителното събрание.]] [[Файл:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|мини|400п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], [[Стоян Моллов|Стоян Г. Моллов]], [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, [[Димко Хаджииванов]], [[Иван Войводов]], [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], [[Жоржо Момчев|Георги Момчев]], [[Васил Диамандиев]], [[Светослав Миларов]], Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]] В българската историческа наука са съществували и съществуват различни мнения относно списъка и броя на присъствалите депутати в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] на България, заседавало от 10 февруари до 16 април 1879 година в Търново. Причините за неясния брой народни представители са доста — загубена документация, получаването на мандат по два различни начина, замяната на лица с повече от един мандат, късното пристигане в Търново на вече избрани депутати и ранното напускане на събранието от други, грешки в изписването на имената.<ref name=":2" /> Много български историци се позовават на числото 229. Този брой е посочен в списъка с депутати в първото издание на Дневниците на Търновската конституция от 1879 г., както и в изследването на изтъкнатите историци [[Елена Стателова (историк)|Елена Стателова]] и [[Зина Маркова]] по случай 100-годишнината от Търновската конституция.<ref>{{Цитат книга|last=Стателова|first=Елена|last2=Маркова|first2=Зина|title=Спомени за Учредителното събрание от 1879 г.|year=1979|publisher=Издателство на Отечествения фронт}}</ref> По-ново изследване на проф. д.и.н. Милко Палангурски посочва, че е по-правилно да говорим за 230 български народни представители. Подписът на Костаки Маринович се вижда ясно под текста на Конституцията, макар неговото име да не фигурира в първоначалния списък с депутати.<ref>{{Цитат книга|last=Палангурски|first=Милко|title=Учредителите : Участници в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II – 16. IV.1879 : Енциклопедичен справочник|year=2014|publisher=Сиби|location=София|isbn=9789547308770}}</ref> Реално по време на заседанията присъстват различен брой народни представители. Не са запазени до днес присъствените списъци на депутатите за всяко отделно заседание или както са се наричали тогава - "нарочни книги". От 230 български представители 117 взимат участие „по право“ – това са председатели на висшето духовенство, председатели на окръжни съдилища и други институции; 89 депутати са избрани от населението и 24 са назначени пряко от княз Дондуков-Корсаков като представители на различни общности в България и на няколко обществени организации – [[Рилски манастир|Рилския манастир]], [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]], [[Виенско българско общество „Напредък“|Виенското българско общество „Напредък“]], [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] и [[Кишиневско българско общество|Кишиневското българско общество]]. Списъкът на депутатите присъства в Протоколите на Учредителното народно събрание, отпечатани за пръв път въз основа на ръкописните дневници, в средата на 1879 г. в типографията на Любен Каравелов и Нестор Жейнов. През 2009 година издателството на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ преиздава фототипно тази книга.<ref name=":1">{{Цитат книга|title=Учредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници|year=2009|publisher=Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"|location=София|isbn=978-954-22-0620-0|pages=1-4}}</ref> В по-късното издание на Дневниците от 1911 година има някои противоречия с първото издание.<ref name=":1" /><ref name=":2"> Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 28-52</ref> В работата на Учредителното събрание взема участие и [[Сергей Лукиянов]] – специален представител на [[Александър Дондуков-Корсаков|княз Дондуков-Корсаков]] и автор на проекта за българска конституция.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Палангурски|first=Милко|last2=Атанасова|first2=Светла|title=Нови щрихи към първообраза на Търновската конституция|url=https://www.uni-vt.bg/userinfo/6/pub/30073/нови%20щрихи%20към%20първообраза%20на%20търновската%20конституция.pdf}}</ref> Неговият подпис стои заедно с подписите на 211 български депутати под текста на приетата конституция. Списъкът по-долу е от Първото издание на Протоколите (ползвано е фототипното издание от 2009 г.)<ref name=":1" />, като донякъде е запазен оригиналният правопис и изписване на имената. По-надолу са посочени откритите грешки и неточности при имената. == Членове по право == === Висшето православно духовенство === (По право е бил избран и [[Йосиф I Български|Негово Блаженство Йосиф I]] — екзарх български, но той не е взел участие в УС по лични убеждения)<ref>{{Цитат книга|last=Овсяный|first=Н.|title=Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. / Том II / Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков|url=https://dlib.rsl.ru/viewer/01003985428|year=1906|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=56}}</ref> :1. [[Антим I|Антим]], видински митрополит, бивш български екзарх, :2. [[Григорий Доростолски и Червенски|Григорий]], доростоло-червенски митрополит, :3. [[Мелетий Софийски|Мелетий]], софийски митрополит, :4. [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]], варненско-преславски митрополит, :5. [[Иларион Ловчански|Илларион]], кюстендилски митрополит, :6. [[Доситей Самоковски|Доситей]], самоковски митрополит, :7. [[Евстатий Пелагонийски|Евстатий]], пелагонийски и пиротски митрополит, :8. [[Кирил Димитриадис|Кирил]], варненски патриаршески митрополит, :9. [[Васил Друмев|Климент]], браницки епископ, управляващ Търновската епархия, :10. [[Константин Врачански|Константин]], архимандрит управляващ Врачанската епархия. === Друговерно духовенство === :11. [[Хафъзъ Сюлейман|Хафъз Сюлейман]], мюфтия на Видинската губерния, :12. [[Габриел Меркадо Алмоснино|Гавриил Аврамов]], софийски равин. === Членове на съдилищата от висшата инстанция === :13. [[Марко Балабанов]] (същият е депутат и на Свищовския окръг), :14. [[Димитър Греков|Димитрий Греков]] (по това време е председател на Върховния съд). === Председатели на съдилищата и управителните съвети === ==== от Софийската губерния ==== :15. [[Константин Стоилов]], председател на Софийския губернски съд, :16. [[Георги Кирков (учен)|Георги Кирков]], председател на Софийския окръжен съд, :17. [[Димитър Карамфилович|Димитрий Карамфилов]], председател на Самоковския окръжен съд. :18. [[Димитър Чуков|Димитрий Чуков]], председател на Дупнишкия окръжен съд. :19. [[Васил Диамандиев|Василий Диямандиев]], председател на Кюстендилския окръжен съд. :20. [[Кирил Василев (юрист)|Кирил Василев]], председател на Радомирския окръжен съд. :21. [[Димитър Казанакли|Димитрий Казанакли]], председател на Орханийския окръжен съд. :22. [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампий Златанов]], председател на Златишкия окръжен съд, :23. [[Григор Начович|Григорий Начевич]], председателствующий на Софийския губернски съвет, :24. [[Спас Тумпаров]], председател на Софийския окръжен съвет, :25. [[Васил Пупешков|Василий Пупешков]], председател на Орханийския окръжен съвет, :26. [[Манол Златанов]], председател на Златишкия окръжен съвет, :27. [[Иванчо Сребърников]], председател на Самоковския окръжен съвет, :28. [[Тричко Батановски]]й, председател на Радомирския окръжен съвет, :29. [[Христо Векиларчев]], председател на Кюстендилския окръжен съвет. :30. [[Христо Грънчаров (политик)|Христо Гранчаров]], председател на Дупниченския окръжен съвет. ====== Председатели на градските съвети в същата губерния ====== :31. [[Тодораки Пешов|Тодор Пешов]], председател на Софийския градски съвет. :32. [[Стоян Цагарски|Стоян Стаменов]], председател на Орханийския градски съвет. :33. [[Димитър Савов (Пирдоп)|Димитър Савов]], председател на Златишкия градски съвет. :34. [[Иван Доспевски|Иванчо Доспевски]], председател на Самоковския градски съвет. :35. [[Нако Тонев]], председател на Радомирския градски съвет. :36. [[Атанас Хранов (кмет)|Атанас Хранов]], председател на Кюстендилския градски съвет. :37. Василий Мазников, председател на Дупниченския градски съвет. ==== От Търновската губерния ==== :38. [[Никола Михайловски|Николай Михайловски]], председател на Търновския губернски съд. :39. [[Иван Касабов (революционер)|Иван Христов Касабов]], председател на Търновския окръжен съд. :40. [[Илия Денчев]], председател на Севлиевския окръжен съд. :41. [[Анастас Кунчев|Анастас Кунчов]], председател на Ловченския окръжен съд. :42. [[Иван Златанов (съдия)|Иван Златанов]], председател на Габровския окръжен съд. :43. [[Кръстьо Байчов]], председател на Османпазарския окръжен съд. :44. [[Петко Бакалов]], председател на Еленския окръжен съд. :45. [[Петко Каравелов]], председателствующия на Търновския губернски съвет, :46. [[Цани Гинчев]], председател на Търновския окръжен съвет. :47. [[Калчо Симеонов]], председател на Габровския окръжен съвет. :48. [[Кръстю Сухиндолски|Христо Сухиндолский]], председател на Севлиевския окръжен съвет.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sevlievo.bg/bg/posts/view/6288|заглавие=145 Г. ОТ ОТКРВАНЕТО НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ В ТЪРНОВО|цитат=Кръстю Д. Сухиндолски, записан в първия списък като Христо Сухиндолски, председател на Севлиевския окръжен съвет}}</ref> :49. [[Димитър Пъшков]], председател на Ловченския окръжен съвет, :50. [[Никифор Константинов]], председател на Еленския окръжен съвет, :51. [[Стефан Дервентски]]й, председател на Османпазарския окръжен съвет, ====== Председатели на градските съвети в същата губерния ====== :52. [[Георги Странски|Георги Иванов]] в Търново, :53. [[Сава Илиев]] в Габрово, :54. [[Христо Попнедев|Христо Спиридонов]] в Севлиево, :55. [[Косто Попвачов|Коста Вачов]] в Ловеч, :56. [[Никола Икономов – Жеравненеца|Николай Икономов]] в Елена, :57. [[Стефан Попов (кмет)|Стефан Попов]] в [[Омуртаг (град)|Осман-Пазар]], ==== От Видинската губерния ==== :58. [[Илия Цанов]], председател на Видинския губернский съд, :59. [[Петър Дамянов (юрист)|Петър Дамянов]], председател на Видинския окръжен съд, :60. [[Димитър Маринов|Митко Маринов]], председател на Ломско-Белоградчиския окръжен съд. :61. [[Лука Радулов]], председател на Раховския окръжен съд. :62. [[Симеон Подбалкански]], председател на Врачанския окръжен съд. :63. [[Димитър Катранов]], председател на Берковския окръжен съд. :64. [[Димитър Златаров]], председател на Видинския окръжен съвет. :65. [[Илия Щърбанов]], председател на Ломпаланския окръжен съвет. :66. [[Юрдан Наумов]], председател на Берковския окръжен съвет. :67. [[Димитър Катранов|Димитрий Катранов]], председател на Раховския окръжен съвет. :68. [[Миленко Попов]], председател на Белоградчишкия окръжен съвет. :69. [[Костаки Анков]], председател на Врачанския окръжен съвет. : ===== Председатели на градските съвети в същата губерния ===== :70. [[Ванко Нешов]] в гр. Видин, :71. [[Ангелаки Иванчов|Ангел Иванчов]] в гр. [[Лом|Лом-Паланка]], :72. [[Димитър Петров (от Берковица)|Димитрий Петров]] в гр. Берковица, :73. [[Тодор Шиваров|Теодор Шиваров]] в гр.Оряхово, :74. [[Иванчо Николакиев|Иванчо Николаев]] в гр. Враца (заменен от [[Тодор Димитров (от Враца)|Тодор Димитров]] по собствено желание). ==== От Русчушка губерния ==== :75. [[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]], председател на Русчушкия губернския съд. :76. [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Попов]], председател на Русчушкия търговски съд. :77. [[Симеон Златев]], председател на Русчушкия окръжен съд. :78. [[Стефан Панов]], председател на Плевенския окръжен съд. :79. [[Георги Боров|Георги Боров Ненович]], председател на Никополския окръжен съд. :80. [[Димитър Кръстевич]], председател на Свищовския окръжен съд. :81. [[Кирияк Цанков]], председател на Тутраканския окръжен съд. :82. [[Николай Неделчев]], председател на Разградския окръжен съд. :83. [[Спиридон Грамадов]], председател на Ескиджумайския окръжен съд. :84. [[Павел Братоев]], председател на Русчушкия окръжен съвет. :85. [[Янко Ванков]], председател на Свищовския окръжен съвет. :86. Христаки Филипов, председател на Никополския окръжен съвет. :87. [[Златан Иванов]], председател на Плевенския окръжен съвет. :88. Георги Николов, председател на Тутраканския окръжен съвет. :89. Николай Петров, председател на Разградския окръжен съвет. :90. Х. Илия Х. Марков (заменил Димитрий Куцар), председател на Ескиджумайския окръжен съвет, :91. [[Иван Данев]], председател на Русчушкия градски съвет, :92. [[Гаврил Ненович|Гавриил Ненович]] председател на Свищовския градски съвет; :93. Никола Вачов (заменил Параскев Костов), председател на Никополския градски съвет, :94. [[Иван Атанасов (кмет на Плевен)|Иван Атанасов]], председател на Плевенския градски съвет, :95. [[Кръстю Стоянов]], председател на Тутраканския градски съвет, :96. [[Васил Попов (кмет на Разград)|Василий Попов]], председател на Разградския градски съвет, :97. [[Христо Самсаров]], председател на Ескиджумайския градски съвет, ==== От Варненската губерния ==== :98. [[Яков Геров]], председател на Варненския губернски съд. :99. [[Георги Велчев (политик)|Георги Велчев]], председател на Варненския окръжен съд. :100. [[Гено Чолаков]], председател на Силистренския окръжен съд. :101. [[Стамат Симеонов|Стамат х. Симеонов]], председател на Шуменския окръжен съд. :102. [[Иван Кършовски]]й, председател на Провадийския окръжен съд. :103. [[Калчо Бобчевски]]й, председател на окръжен съд. :104. [[Михаил Паничерски]]й, председател на Балчишкия окръжен съд. :105. [[Андрей Стоянов]], председателствующия на Варненския губернския съвет. :106. [[Димитър К. Икономов|Димитрий Икономов]] от Тулча<ref>Записан е "''от Тулча''" за да се различава от съименника си [[Димитър Икономов (Ботев четник)|Димитър Икономов]] - депутат от Троян</ref>, председател на окръжния съвет в гр. Варна, :107. [[Желез Попов]], председател на окръжния съвет в гр. Х.-Пазарджик, :108. [[Васил Холевич]], председател на окръжния съвет в гр. Балчик, :109. [[Георги Вълчанов]], председател на окръжния съвет в гр. Провадия, :110. [[Петър Бянов|Петър Бенов]], председател на окръжния съвет в гр. Силистра, :111. [[Тодор Джебаров]], председател на окръжния съвет в гр. Шумен. ===== Председатели на градските съвети във Варненска губерния ===== :112. [[Велико Христов|Величко Христов]], в гр. Варна :113. [[Стефан Баев (кмет)|Стефан Баев]], в гр. Х.-Пазарджик, :114. [[Йоанис Комнинос|Янаки Комнино]], в гр. Балчик, :115. [[Никола Калипетровски|Николай Калипетревски]], в гр. Провадия, :116. [[Димитър Енчев (политик)|Димитрий Енчев]], в гр. Силистра, :117. [[Никола Попов (кмет на Шумен)|Николай Попов]], в гр. Шумен. == Депутати по избори от окръзи == === Софийската губерния === ; От Софийския окръг :118. [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]], :119. [[Цвятко Илчов|Цвятко Илчев]], :120. Анко Цветанов, :121. Митро Йотов, :122. [[Гатьо Стоянов Шишков|Гато Стоянов]], ; От Орханийския окръг :123. Х. Йончо Стоянов, :124. [[Павел Поппетров - Патю Чорбаджи|Павел Попов]], :125. Марин Николов,<ref>Вероятно [[Марин Колов]]</ref> ; От Златишкия окръг :126. [[Лука Павлов]], ; От Самоковския окръг :127. [[Захари Хаджигюров|Захари хаджи Гюров]], :128. [[Михаил Мишайков]], ; От Радомирския окръг :129. Георгий Жабленски, ; От Дупниченския окръг :130. [[Иван Каранов]], ; От Кюстендилския окръг :131 [[Григор Караманов|Григорий Караманов]], :132. [[Димитър Любенов|Димитрий Любенов]] (заменил Димитрий Ангелов), :133. [[Стефан Границки]], === Търновска губерния === ; От Търновския окръг :134. [[Стоян Панов|Х. Стоян Х. Панов]], :135. Илия Костов, :136. [[Петър Генчев]], :137. [[Петко Горбанов]], :138. [[Стат Антонов|Д-р Стати Антонов]], ; От Габровския окръг :139. [[Иван Гюзелев|Иван Н. Гюзелев]], :140. [[Алекси Христов|Д-р Алексий Христов]], ; От Севлиевския окръг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rositza.com/42207/predizborni-borbi-i-narodno-predstavitelstvo-v-parlamenta-ot-sevlievski-okrag-1879-1901-chast-1/|заглавие=Предизборни борби и народно представителство в парламента от Севлиевски окръг (1879-1901) /Част 1/|автор=Петко Недялков|дата=2024-07-16|труд=Севлиево през годините|издател=Вестник Росица}}</ref> :141. [[Петко Ганчев]], :142. [[Михо Минков]], :143. [[Гатю Кънчев|Гатко Кунчов]], ; [[Файл:Vj 169 Народни представители от ЛО за УНС.jpg|мини|413x413пкс|Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за Първото велико народно събрание (17 април 1879 г.) I ред от ляво надясно: Цочо Спасов (Троян), Никола Чернокожев (Ловеч), Иван Драсов (Ловеч), Марин П. Луканов (Ловеч), II ред от ляво надясно: Анастас Т. Кунчев (Ловеч), Георги Тишев (от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител), Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев (Ловеч), Димитър Н. Пъшков (Ловеч), III ред от ляво надясно: Власи Д. Петров (Троян), Н. Начов (Калофер, учител, секретар), Иван Диков Влахов (с. Гложене) и Д.х. Икономов (Троян)]]От Ловчанския окръг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lovech.bg/bg/novini/osem-grazhdani-ot-loveshkiya-kray-uchastvat-v-priemaneto-na-tarnovskata-konstitutsiya-predi-143-godini/|заглавие=Осем граждани от ловешкия край участват в приемането на Търновската конституция преди 143 години|автор=Община Ловеч, пресцентър|дата=10.02.2022 г.}}</ref> :144. [[Влас Хаджипетров|Власи Х. Петров]], :145. [[Михаил Димчев]], :146. [[Димитър Икономов (Ботев четник)|Димитрий Икономов Ловченски]],<ref>В първото издание на Дневниците е записан "Ловченски", вероятно да не се бърка с другия Димитър Икономов - председателя на Варненския окръжен съвет, който е записан "от Тулча".</ref> :147. [[Марин Поплуканов|Марин Луканов]], :148. [[Иван Диков Влахов|Иванчо Диков]]. ; От Еленския окръг :149. [[Юрден Бакалов|Йордан Бакалов]], :150. Илия Бобчев. ; От Османпазарския окръг :151. Х. Тенчо Х. Тинев. === Видинска Губерния<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/3124-Koi-sa-vidinskite-deputati-v-Uchreditelnoto-sabranie-razkazva-kraevedat-Racho-Mi|заглавие=Кои са видинските депутати в Учредителното събрание разказва краеведът Рачо Миланов|автор=Ирена Данаилова, БТА}}</ref> === ; Окръг Видински :152. [[Петко Петков (кмет на Видин)|Х. Петко Петков]], :153. [[Петър Логофетов|Даскал Петър]] от Новосело, ; От Белоградчиския окръг :154. [[Цеко Панов]], ; Окръг Ломски :155. Георги Х. Захариев из Долгожевци, :156. [[Цеко Петков]], :157. Първан Манчев, ; Окръг Оряховски :158. Димитрий Цеков, :159. Д-р [[Иван Манчев (лекар)|Иван Манчев]], :160. Иван Стойнов, :161. [[Христо Кръстюв|Христо Кръстьов]], :162. Нико Петров, ; Окръг Врачански :163. Димитрий Бошнак (заменил Хаджи Вандо, който по това време отсъства от България), :164. Николчо Антонов, :165. Иван Стойнов, :166. Николчо Василиев (заменил [[Никола Занкин|Николчо Занкин]], който отсъства по болест), :167. Цветко Попов, :168. Теодораки Димитриев (заменил Иванчо Николакиев), ; Окръг Берковски :169. Михаил Първанов, :170. Атанас Цеков, :171. Константин Вацов, :172. Цеко Иванов, :173. [[Хаджипетър Хаджиилиев]] (заменил Юрдан Иванов), ; Окръг Кулски :174. [[Гачо Цаков|Гачо Цанков]]<ref>Гачо Цаков от с.Големаново Емилия Христова, „Османските данъчни регистри като извор на данни за историята на с. Урбабинци/Тошевци и основа за генеалогични проучвания“, изд. „Ancestry International“, София, 2010 г., стр. 24 ([http://unicat.nalis.bg/Record/RBRU.000173266 НАБИС])</ref>, === Русчушка губерния === ; От Русчушкия окръг :175. [[Драган Цанков]], :176. [[Петър Чернев (политик)|Петър Чернев]], :177. [[Иванчо Хаджипенчович|Х. Иванчо Х. Пенчович]], :178. [[Тодор Хаджистанчев|Тодор Х. Станчев]],<ref>Т. Хаджистанчев напуска събранието на 7 март 1879 г.</ref><ref>Тодор Х. Станчев е заменил [[Тодор Икономов]], последният е избран и от Провадийски окръг (№ 202).</ref> :(Митрополит Григорий, Преосвещенний Епископ Климент и Петко Каравелов са депутати "по право" - № 2, 9 и 45. На мястото на някой от тях е присъствал следващия в списъка Костаки Маринович, другите 2 мандата от Русенски окръг остават неизпълнени). :179. [[Костаки Маринович]]. ; От Разградския окръг<ref name=":RR">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://e-razgrad.bg/%EF%BB%BFразградският-принос-в-учредителнот/|заглавие=Разградският принос в Учредителното събрание 1879 г.|автор=Николова, Нели; Стоянов, Иво – РИМ, Разград|достъп_дата=2024-01-26}}</ref> :180. Свещеник [[Никола Икономов – Жеравненеца|Николай Икономов]], :181. [[Георги Попов (кмет на Разград)|Георги Попов]], :182. Петър Куюмджиев. ; От Плевенския окръг :183. Илия Игнатов, :184. [[Георги Странски|Д-р Г(еорги) Странски]] (заменил Георги Кирков), :(Архимандрит Константин и Георги Кирков са депутати "по право" - № 10 и 16). ; От Ескиджумайския окръг :185. [[Марко Георгиев]] (заменил Сава Стоянов). ; От Свищовския окръг :186. [[Мирон Бешков]]. :(Марко Балабанов и Григорий Начович са депутати "по право" - № 13 и 23). ; От Никополския окръг :187. [[Димо Гендов|Димо Хаджи Гендов]], :188. [[Андрей Германов (депутат в Учредителното събрание)|Андрей Германов]]. ; От Тутраканския окръг :189. [[Параскев Пеев]]. : === Варненска губерния === ; От Варненския окръг<ref>{{Цитат книга|last=Николова|first=Марияна|title=Варненските представители в Учредителното събрание 1879 г.|url=https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=872896|year=2019|publisher=Съюз на учените - Варна|pages=87-92}}</ref> :190. [[Осман бей (депутат в Учредителното събрание)|Осман бей]], :191. [[Щерю Анастасиади|Стерю Анастасиади]], ; От Шуменския окръг :192. [[Димитър Константинов|Димитрий Константинов]], :193. [[Андрей Парушев|Д-р Андрей Парушев]], :194. [[Евтим Вербев|Д-р Евтимий Върбев]], :195. [[Николай Българов]], :196. Хаджи Сюлейман, :(Митрополит Симеон участва "по право" - депутат по звание, вписан под № 5). ; От Силистренския окръг :197. [[Петър Манолов]], :198. [[Никола Балкански|Николай Балканский]] :199. [[Тодор Радев (депутат в Учредителното събрание)|Тодор Радев]], :200. [[Христо Черковналиев|Христо Вълков]] (свещенник). :201. Никола Григориев<ref>Според М.Палангурски, името на този човек е Григор Николов. На таблото има портрет с надпис "Г. Николов - Силистра". Този депутат от Силистра напуска Събранието в началото на март 1879 г. без да даде обяснения. Не подписва Конституцията.</ref>. ; Окръг [[Добрич (област)|Хаджи-оглу Пазаржишкий]] :202. [[Димитър Попов (кмет на Добрич)|Димитрий Попов]], ; Окръг Провадийский :203. [[Тодор Икономов]], :204. [[Стойко Гаев|Д-р Юрданов]], :205. [[Христаки Груев]]. ; От Балчикския окръг :206. [[Поло Хаджиджиев|Хаджи Генчо Хаджи Жечев]]. == Депутати от различни учреждения и общества == :207. Високопреподобний [[Пантелеймон II Рилски|Пантелеймон]] , игумен на Св. [[Рилски манастир|Рилска обител]], :208. [[Владимир Палаузов]], депутат от Одеското българско настоятелство, :209. [[Константин Поменов]], депутат от [[Виенско българско общество „Напредък“|Виенското благотворително общество „Напредък"]], :210. [[Стефан Берон]] - депутат от [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] в [[Браила]], :211. Евгений Стоянов - от [[Кишиневско българско общество|Кишиневското българско общество]].<ref>Евгени Стоянов е вписан като депутат от 10 март 1879 г. поради късното му изпращане от БКД Кишинев.</ref> == Членове в Събранието по назначение от Императорский русский коммиссар == :212. [[Никола Даскалов (кмет)|Николай Даскалов]], бивши Тулчански вицегубернатор, :213. [[Петко Славейков]] из Трявна, :214. [[Георги Вълкович]] д-р медицини, :215. [[Райчо Каролев]], училищен инспектор на Русчушката губерния, :216. [[Йосиф Ковачев]], училищен инспектор на Софийската губерния :217. [[Димитър Моллов|Д-р Д. Моллов]], д-р медицини, :218. [[Андрей Манолов]], член на Търновския губернски съд, :219. [[Янко Славчев]] от Варна, :220. [[Петър Ангелов (учител)|Петър Ангелов]], учител в Свищовското училище. :221. [[Махмуд Недим паша (от Самоков)|Махмуд Недим паша]] от Самоков, :222. [[Михаил бей|(Адер) Михал бей]] от Плевен, :223. [[Хюсеин Хюсни ефенди]] от София, :224. [[Езин ага|Емин-ага]] от Русчук, :225. [[Хасан Хюсни ефенди|Хасан-Хюсни ефенди]] от Самоков, :226. [[Ахмед ефенди|Ахмет-ефенди]] от Разград, :227. [[Едхем ефенди|Етхем-ефенди]] от Тутракан, :228. [[Мустафа ефенди]] от Пазарджик, :229. [[Мюлязим Халил|Халил Думанлъ]] от Провадия (на снимката на таблото с депутатите е посочено Халил Ефенди), :230. [[Ахмед бей Мараф Зааде]] от Видин == Разлики в списъка с по-късни издания на Дневниците == === Лица, които не са посочени в първото издание на Дневниците === Посочените по-долу лица не присъстват в списъка на първото издание на Дневниците от 1879 г.<ref name=":1" />, но присъстват в изданието от 1911 г.<ref name=":2" />: * [[Ион Логотет]] – председател на Ряховския окръжен съвет. В първото издание на Дневниците е посочен [[Димитър Катранов]]. Пак там има и подпис на Д. Катранов под Конституцията. Не е ясно защо по-късно се цитира името Ион Логотет; * [[Димитър Анев|Димитрий Анев]], председател на Свищовския градски съвет (заменен от [[Гаврил Ненович]] още преди започване на Събранието, поради уволнението на Димитър Анев. Този въпрос е бил разискван на заседанието на 14.02.1879 г); * [[Величко Хаджиангелов]], председател на градския съвет в Дупница. Вместо неговото име в първото издание на Дневниците е посочено името на [[Васил Мазников]]. В. Мазников също така е подписал Конституцията. В Дневниците не е посочена причината за тази замяна. * [[Васил Попович|Василий Попович]], преподавател в Софийското военно училище; * [[Дечо Георгиев]] – председател на Ескиджумайския градски съвет. В първото издание е посочен [[Христо Самсаров]], пак той е подписал Конституцията; * [[Харалан Ангелов|Харалампий Ангелов]] от Шуменски окръг. Харалампий (Харалан) Ангелов е заменен със следващия по брой гласове от Шумен - Хаджи Сюлейман. Това е по разпореждане на Императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, който е искал да има 5 депутата с турска националност от Варненска губерния. В този случай е допусната неточност в изданието от 1911 г.<ref name=":1" />; Там името Хаджи Сюлейман присъства в списъка под номер 229 като назначен от Руския императорски комисар; * [[Иван Панчев]] от Силистренски окръг, вместо него в първото издание е посочен [[Никола Балкански|Николай Балканский]], подписът на последния стои под Конституцията; * Николай Арнаудов от Орхание, вместо него в първото издание е посочен Марин Николов. === Лица, които не са посочени в списъка с депутати на първото издание на Дневниците, но са подписали Конституцията === *[[Костаки Маринович]] избран от Русе. Неговото име не е посочено в първоначалния списък на депутатите, няма го и на таблото с портрети. От Русе обаче има три незаети мандата — на [[Григорий Великотърновски|Митрополит Григорий]], [[Васил Друмев|Епископ Климент]] и на [[Петко Каравелов]], които са назначени по право. Вероятно К. Маринович пристига в Търново на мястото на някой от тях и то на по-късен етап от Събранието, тъй като в началните протоколи, когато се обсъжда списъка с депутати, неговото име не се споменава. Подписът му (''Кос. Маринович'') присъства под текста на Конституцията и неговата автентичност се потвърждава при сравнителен анализ. === Лица, които не са посочени в изданието на Дневниците от 1911 г. === * [[Стефан Берон]] - депутат от [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] в Браила. Княз Дондуков-Корсаков е поискал представител от Книжовното дружество, но представителят не е бил определен своевременно и не е бил записан като депутат преди започването на заседанията. Вероятно тази е причината името му да отсъства от някои издания на списъка с депутати.<ref>{{Цитат книга|title=Учредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници|volume=Дневник II (14 февруари 1879)|year=2009|publisher=Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"|location=София|isbn=978-954-22-0620-0|pages=34}}</ref> === Вероятни правописни грешки в изданията на Дневниците === * Цани Гинчев – председател на Търновския окръжен съвет. Така е записан в първото издание, както и на таблото с фотографии присъства името. Вероятно има правописна грешка в по-късното издание, където се среша като Цаню Пенчов. * Николай Икономов, председател на Еленския градски съвет. В изданието от 1911 год. името е записано като Иван Икономов. * Кръстю Денчев Сухиндолски — председател на Севлиевския окръжен съвет, записан като Христо Сухиндолски.<ref name=":3" /> * Георги Ненов Боров. В първото издание е записан като Георги Боров Ненович. * Димитрий Любенов избран от Кюстендилски окръг. В изданието от 1911 год. е записан като Димитри Ангелов. * Хаджи Генчо Хаджи Жечев от Балчик. По-късно се среща като Хаджи Поло Хаджиджиев. На портрета на таблото е записан Х.Г.Х. Цеков (Балчик). * Гачо Цаков избран от Кулски окръг. В първото издание в списъка с депутати е фамилията е Цанков. В списъка с подписите е посочено името Г.Цаков. В изданието от 1911 г. е записано името Цочо Гачев, което е вероятна грешка. === Несъответствия с [[Учредително събрание#Табло с портретите на депутатите|таблото]] с портрети на депутатите === <small>Виж статията [[Учредително събрание#Табло с портретите на депутатите|Учредително събрание/Табло с портретите на депутатите]]</small> * И. Сарбанов (Лом паланка) - такова име не присъства в списъците на депутатите; * Ка. Чиновски (София) - такова име не присъства в списъците на депутатите, вероятно е помощник на С. Лукиянов. *И. Цанин (Враца) - вероятно това е портрет на Иван Стойнов от същия град; * Т. Димитракиев (Врана) - портрет на Теодораки Димитриев (Тодораки Д. Хаджийски) от Враца, като има грешка и в изписването на града. ====== Лица на таблото, които не са депутати: ====== * [[Александър Головин (общественик)|Александър Головин]] - помощник на руския императорски комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. == Бележки == <references /> == Още източници == * {{Cite book|last=Палангурски|first=Милко|title=Бащите на Търновската конституция – духовниците между политиката и религията|url=http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2552&type=.pdf|publisher=Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България}} == Вижте също == * [[Учредително събрание]] [[Категория:Народни представители в Учредителното събрание| ]] [[Категория:Учредително събрание (България)]] hzsvdbv7otue0piovd4mkra3ivx3bh4 0 329172 12419368 12000054 2024-11-22T01:16:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419368 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бахрейн]] | знаме = Flag of Bahrain.svg | писта = [[Сакхир]] | карта = Bahrain International Circuit--Grand Prix Layout.svg|220px | дата = 6 април 2008 | обиколки = 57 | дължина писта = 5.412 | дължина състезание = 308.238 | текуща година = 2008 | време = Сухо | победа време = 1:31:06.970 | победител = [[Фелипе Маса]] | първа позиция време= 1:33.096 | първа позиция пилот= [[Роберт Кубица]] | нбо време = 1:33.193 (49) | нбо пилот = [[Хейки Ковалайнен]] }} '''2008 Голяма награда на Бахрейн''' е 5-о за [[Голяма награда на Бахрейн|Голямата награда на Бахрейн]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 април]] [[2008]] година на пистата [[Сакхир]] в [[Бахрейн]]. === Класиране === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | 1:31:06.970 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | + 3.339 | 4 | '''8''' |- ! 3 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 57 | + 4.998 | 1 | '''6''' |- ! 4 | 3 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 57 | + 8.409 | 6 | '''5''' |- ! 5 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | + 26.789 | 5 | '''4''' |- ! 6 | 11 || {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 57 | + 41.314 | 7 | '''3''' |- ! 7 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 57 | + 45.473 | 11 | '''2''' |- ! 8 | 7 || {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' || '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 57 | + 55.889 | 8 | '''1''' |- ! 9 | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 57 | + 1:09.500 | 13 | |- ! 10 | 5 || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 57 | + 1:17.181 | 10 | |- ! 11 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 57 | + 1:17.862 | 12 | |- ! 12 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 56 | + 1 Об. | 18 | |- ! 13 | 22 || {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] || [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 56 | + 1 Об. | 3 | |- ! 14 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 56 | + 1 Об. | 16 | |- ! 15 | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 56 | + 1 Об. | 15 | |- ! 16 | 19 || {{флагче|Великобритания}} [[Антъни Дейвидсън]] || [[Супер Агури Ф1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 56 | + 1 Об. | 21 | |- ! 17 | 18 || {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] || [[Супер Агури Ф1|Супер Агури]]-Хонда | 56 | + 1 Об. | 22 | |- ! 18 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 56 | + 1 Об. | 17 | |- ! 19 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 56 | + 2 Об. | 20 | |- ! Отп | 6 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 40 | Ск.кутия | 14 | |- ! Отп | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 19 | Сблъсък | 9 | |- ! Отп | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 0 | Двигател | 19 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 19 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 16 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 14 |- | 4 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 14 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | align="right"| 14 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 30 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 29 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 28 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[Тойота]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 8 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/789/ | accessdate = 20 януари 2013 | архив_дата = 2008-05-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080512075136/http://www.formula1.com/results/season/2008/789/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Малайзия|2008 Малайзия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Испания|2008 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Бахрейн|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бахрейн]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Бахрейн|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Бахрейн]] [[Категория:2008 година в Азия]] oe4t8rp0mpdgtym76ywcjscqrhfg1qh 0 330515 12419310 11997227 2024-11-22T00:41:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419310 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Брандс Хач]] | карта = Brands Hatch 1976-1987.svg | дата = 22 юли 1984 | обиколки = 75 | дължина писта = 4.207 | дължина състезание = 315.525 | текуща година = 1984 | победа време = 1:29:28.532 | победител = [[Ники Лауда]] | първа позиция време= 1:10.869 | първа позиция пилот= [[Нелсън Пикет]] | нбо време = 1:13.191 (57) | нбо пилот = Нелсън Пикет }} '''1984 Голяма награда на Великобритания''' е 35-о за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|сезон 1984]] във [[Формула 1]], провежда се на [[22 юли]] [[1984]] година на пистата [[Брандс Хач]] в [[Кент]], [[Великобритания]]. == Репортаж == Това е последно състезание за [[Джони Чекото]] след като контузва краката си по време на квалификациите в тежка катастрофа. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 71 | 1:29:28.532 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 16 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дерек Уорик]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 71 | + 42.123 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]]''' | 71 | + 1:03.328 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 70 | + 1 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 27 | {{флагче|Италия}} '''[[Микеле Алборето]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | + 1 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 28 | {{флагче|Франция}} '''[[Рене Арну]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | + 1 Об. | 13 | '''1''' |- ! 7 | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 70 | + 1 Об. | 1 | |- ! 8 | 15 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 69 | Турбо | 10 | |- ! 9 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 68 | + 3 Об. | 21 | |- ! 10 | 26 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 68 | + 3 Об. | 19 | |- ! 11 | 17 | {{флагче|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Ероуз]]-[[БМВ]] | 67 | + 4 Об. | 15 | |- ! 12 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 66 | + 5 Об. | 17 | |- ! ДКФ | 4 | {{флагче|Германия}} [[Щефан Белоф]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | Дисквалификация | 26 | |- ! НКл | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Хуб Ротенгатер]] | [[Спирит Ф1|Спирит]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 62 | Не се класира | 22 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Есно]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 43 | Електро | 20 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 37 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 24 | Ск.кутия | 8 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Ероуз]]-[[БМВ]] | 24 | Електро | 12 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 14 | Водна помпа | 16 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 10 | Катастрофа | 23 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Италия}} [[Тео Фаби]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 9 | Електро | 14 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[БМВ]] | 8 | Завъртане | 11 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 5 | Двигател | 5 | |- ! ДКФ | 3 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1 | Дисквалификация | 25 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 0 | Катастрофа | 18 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 0 | Катастрофа | 24 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Австрия}} [[Йо Гартнер]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 0 | Катастрофа | 27 | |- ! НКв | 20 | {{флагче|Венецуела}} [[Джони Чекото]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 35.5 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 33 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | align="right"| 29 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | align="right"| 24 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | align="right"| 20.5 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | align="right"| 19 |- | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 18 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | align="right"| 11.5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"| 68.5 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 35.5 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 35 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда]] | align="right"| 25.5 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"| 22 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | align="right"| 9 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1984/320/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2007-07-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070714024815/http://www.formula1.com/results/season/1984/320/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Далас|1984 Далас]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|Сезон 1984]]''' |Следващо състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Германия|1984 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1983 Голяма награда на Великобритания|1983]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[1985 Голяма награда на Великобритания|1985]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1984 година във Великобритания]] 4ojjtpn5id64gnr9xyie7tmp2ilfee8 2 331601 12419487 10567486 2024-11-22T04:44:42Z Owain Knight 20216 звезди 12419487 wikitext text/x-wiki <!--{{потребителска страница}}--> {| class="wikitable" |- |} {{Вавилон|bg|en-4|fr-3|es-3|ru-3|it-1|de-1}} <!-- {{Потребителска кутия|песимист|пацифист|атеист|анархист|помощ|благодарност|кирилица|физик|гражданин на света|проект Изкуство и култура|проект Физика|проект Психология|проект НЛО}} --> <div style="background-color:white; border: 1px solid #99B3FF; margin: 0em; padding: 0em;"> {| cellpadding="10" cellspacing="0" | {|style="border: 1px solid #99B3FF; border-collapse: collapse;" cellpadding="10" cellspacing="10" |- valign=top | == За мен == <div style="float:right;border:solid navy 1px;margin:1px"> {| cellspacing="0" style="width:240px;background:#eef" | style="width:50px;height:45px;background:#ccf;text-align:center;font-size:12pt" | '''{{age|2006|4|22}}+''' | style="font-size:8pt;padding:4pt;line-height:1.25em" class="plainlinks" | В Уикипедия от: {{времеви интервал|2006|4|22}}[http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Monopoly&diff=prev&oldid=804778 .] |} </div> Казвам се '''Радостина''' и живея в [[Калифорния]] от много време. Преди това живях в [[Германия]] известно време. Сега мечтая за [[Марс (планета)|Марс]] или някое още по-отдалечено място, където да прекарам старините си, далече от хорската [[суета]] и тъпота. По образование съм [[физик]], по душа [[хипи|хипарка]] и по призвание [[бунт]]ар и [[хуманист]]. Пиша в Уикипедия основно за да не забравя българския език и да спомогна за качеството на статиите, където мога. Според една американска [[поговорка]], човек е млад докато се учи и остарява, когато спре да го прави. Според друга, човек е млад, докато има [[мечта|мечти]]. В този смисъл [[Уикипедия]] е една уникална [[идея]] и прекрасна възможност за достъп и размяна на [[информация]], където човек може да твори и да се учи едновременно. Независимо от усилията на някои индивиди да опорочат замисъла, удоволствието от съзидателната дейност е голямо. {| cellpadding="5" cellspacing="20" style=" border: 1px solid #99B3FF;" |- |valign="top" width="50%"| '''''Подстраници:''''' [[Потребител:Joyradost/задачи|Моите задачи]] <br><small>(списък със статии по които работя или имам желание да работя, обичам да пиша биографии, както на филмови звезди, така и на певци и физици; понякога съм шокирана, че дадени статии ги няма или са мъничета и ги слагам тук с надеждата, че един ден ще им дойде времето)</small> [[Потребител:Joyradost/приноси|Моите основни приноси]] ''27102 edits in 16 projects as of November 2020.'' <br><small>(занемарена отдавна, who's counting, макар да не я обновявам вече, пазя я да ми напомня за първите стаии, които написах)</small> [[Потребител:Joyradost/съвети|Съвети, препоръки и полезна информация]] <small>(не се препоръчва за хора без [[въображение]], това са мои наблюдения и препоръки, които може да а в разрез с общоприети правила тук)</small> [[Потребител:Joyradost/Emil|Емил Петков: Неразбраният чудак]] [[Потребител:Joyradost/пясъчник|Моят Пясъчник]] |} |- valign=top |'''Но... стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...'''<br><div align="right"> ''[[Христо Ботев]]''</div> |- valign=top |'''Науката е убеденост в невежеството на експертите. Религията борави с вяра, науката със съмнение.'''<br> <div align="right"> ''[[Ричард Файнман]]''</div> |- valign=top |'''Целият проблем на този свят е, че глупците и фанатиците са безумно уверени в себе си, а мъдрите хора са изпълнени със съмнения.'''<br><div align="right"> ''[[Бертран Ръсел]]''</div> |- valign=top |'''Щастието е най-рядкото нещо, което съм срещал сред интелектуалците.'''<br> <div align="right"> ''[[Ърнест Хемингуей]]''</div> |- |} |- bgcolor="#eeeeee" | |} {{br}} </div> {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" |rowspan="2" valign="middle" | [[File:Original Barnstar.png|100px]][[File:Barnstar-atom3.png|100px]] |style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;" | '''За приноси към Уикипедия''' |rowspan="2" valign="middle" | [[File:Peace Barnstar.png|100px]][[File:Compass barnstar.png|100px]] |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;" |'''Joyradost''', поставям тези звезди на личната ти страница като символи на твоите многобройни приноси в проекта Уикипедия, неуморната ти дейност по подобрението на енциклопедичните статии, както и за вдъхновението, което присъствието ти в проекта представлява. Продължавай в същия дух! <br> – [[Потребител:Owain Knight|Owain]] 12:40, 15 август 2009 (UTC) |} {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''За свободата''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| '''Joyradost''', по случай избирането на статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за приноса ти към правото дело, борбения ти и сводолюбив дух. Благодаря ти и за вярното приятелство! – [[Потребител:Owain Knight|Owain]] 15:21, 2 октомври 2011 (UTC) |rowspan="2" valign="top" |[[File:GoodHeartBarnstar.png|125px]] |- |} [[en:User:Joyradost]] [[es:Usuario:Joyradost]] [[fr:Utilisateur:Joyradost]] [[ru:Участник:Joyradost]] 3tdf3ctnzg8977rh1e1ogaf8ns266ab 0 332552 12419326 11993260 2024-11-22T00:45:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419326 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Австралия]] | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Аделейд (градска писта)|Аделаида]] | карта = Adelaide (long route).svg | дата = 3 ноември 1991 | обиколки = 81 | дължина писта = 3.780 | дължина състезание = 306.180 | текуща година = 1991 | време = Дъжд | победа време = 24:34.899 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:14.041 | първа позиция пилот= Айртон Сена | нбо време = 1:41.141 (14) | нбо пилот = [[Герхард Бергер]] }} '''1991 Голяма награда на Австралия''' е седмото за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и шестнадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1991)|сезон 1991]] във [[Формула 1]], провежда се на [[3 ноември]] [[1991]] година на пистата [[Аделейд (градска писта)|Аделаида]] в [[Австралия]]. == Репортаж == === Промени и Квалификация === [[Скудерия Ферари]] прекратяват договора на [[Ален Прост]], след като французинът критикува отбора си поради слабите резултати през сезона. Тест-пилотът на Ферари и пилот на [[Минарди]], [[Джани Морбидели]] заема мястото на французина за последния кръг в Аделаида. [[Роберто Морено]], който пропуска две състезания, се връща в колоната като заместник на Морбидели в Минарди. Отборът на [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]] не подновява договора на [[Нелсън Пикет]], което означава че това е и последното му състезание във Формула 1. [[Бертран Гашо]] се връща обратно във Формула 1 след изтърпяното наказание в затвора, като замества [[Ерик Бернар]] в [[Ларус]]. [[Аертон Сена]] с [[Макларън]] печели пол-позицията с време 1:14.041. Неговият съотборник Герхард Бергер е с три десети от времето на бразилеца, уреждайки второ място и първа редица на Макларън. След тях са отборните формации на [[Уилямс]]-ите с [[Найджъл Менсъл]] и [[Рикардо Патрезе]] 3-ти и 4-ти, Бенетон-ите на Пикет и [[Михаел Шумахер]], 5-и и 6-и и Ферари-тата на [[Жан Алези]] и Морбидели, 7-и и 8-и. [[Стефано Модена]] с [[Тирел]] и [[Пиерлуиджи Мартини]] с Минарди допълват топ 10. === Състезание === Силен дъжд обхванаща Аделаида, но състезанието започва с всички пилоти избрали гуми за мокър асфалт. Патрезе губи две позиции на старта и се озовава зад Ферари-то на Алези, но без инциденти в първите обиколки. В 3-та обиколка невидян от телевизионните камери по трасето, Бергер е изпреварен от Менсъл за втора позиция. След това британецът започва да се доближава до Сена, докато [[Сатору Накаджима]] с Тирел-Хонда става първият отпаднал от състезанието. Жълтите флагове по трасето попречват на Менсъл да атакува Макларъна на Сена. Следващият от отпадналите е [[Модена Ф1|Ламбо]]-то на [[Никола Ларини]], следван от Ферари-то на Алези и Лижие-то на [[Тиери Бутсен]]. Минарди-то на Мартини се завърта на правата Брабам в 10-ата обиколка. Менсъл който е точно зад Сена, се завърта в началото на 16-ата обиколка на правата Уейкфилд Роуд преди третия завой. Микеле Алборето с [[Ероуз|Футуърк]] и Стефано Модена с Тирел също губят контрол върху болидите си, но Модена продължава състезанието. Бергер се завърта в същата обиколка както Менсъл на завоя Маутхаус, докато дъждът става все по-силен. Виждайки какви са условията на трасето, Сена размахва ръка към маршалите да спрат състезанието. Накрая състезанието е прекратено в 17-ата обиколка като в края на последната обиколка класирането е Сена, Пикет, Морбидели, [[Андреа де Чезарис]], [[Алесандро Занарди]] и Модена. Стюардите, обаче, решават да обявят официалните резултати в края на 14-а обиколка, вместо да бъде с обиколка по-малко след спирането на състезанието. Такава грешка е допусната и по време на [[2003 Голяма награда на Бразилия|ГП на Бразилия за 2003]]. Състезанието първоначално трябва да бъде възнобновено от стюардите, които показват табела с 10 минути до началото на рестарта. Но поради протестите от страна на Сена и Патрезе състезанието е спряно окончантелно. Така Сена е обявен за победител пред Менсъл, Бергер, Пикет, Патрезе и Морбидели. С по-малко от 75 процента премината дистанция, половината точки са дадени на пилотите от топ 6. Със Сена и Бергер в зоната на точките, това дава шанс на Макларън да вземе титлата при конструкторите. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 14 | 24:34.899 | 1 | '''5''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 14 | + 1.259 | 3 | '''3''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 14 | + 5.120 | 2 | '''2''' |- ! 4 | 20 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсон Пикет]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 30.103 | 5 | '''1.5''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 14 | + 50.537 | 4 | '''1''' |- ! 6 | 27 | {{флагче|Италия}} '''[[Джани Морбидели]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 14 | + 51.069 | 8 | '''0.5''' |- ! 7 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Далара]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 14 | + 52.361 | 13 | |- ! 8 | 33 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | + 1:00.431 | 12 | |- ! 9 | 32 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Занарди]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | + 1:15.567 | 16 | |- ! 10 | 4 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Тирел]]-[[Хонда]] | 14 | + 1:20.370 | 9 | |- ! 11 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 14 | + 1:22.073 | 21 | |- ! 12 | 22 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Далара]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 14 | + 1:38.519 | 11 | |- ! 13 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | + 1:39.303 | 15 | |- ! 14 | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Лейтън Хаус]]-[[Илмор]] | 13 | + 1 Об. | 14 | |- ! 15 | 10 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | + 1 Об. | 23 | |- ! 16 | 24 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Минарди]]-[[Ферари]] | 13 | + 1 Об. | 18 | |- ! 17 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Брабам]]-[[Ямаха]] | 13 | + 1 Об. | 17 | |- ! 18 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Лижие]]-[[Ламборджини]] | 13 | + 1 Об. | 22 | |- ! 19 | 11 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 13 | + 2 Об. | 25 | |- ! 20 | 16 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Лейтън Хаус]]-[[Илмор]] | 12 | + 2 Об. | 26 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Ферари]] | 8 | Завъртане | 10 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 5 | Завъртане | 6 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 5 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Модена Рейсинг Тим|Ламбо]]-[[Ламборджини]] | 5 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Лижие]]-[[Ламборджини]] | 5 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Тирел]]-[[Хонда]] | 4 | Завъртане | 24 | |- ! НКв | 30 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Брабам]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! НКв | 35 | {{флагче|Белгия}} [[Ерик ван де Пуле]] | [[Модена Рейсинг Тим|Ламбо]]-[[Ламборджини]] | | | | |- ! НКв | 29 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 14 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[Фондметал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 31 | {{флагче|Япония}} [[Наоки Хатори]] | [[Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' |align="right"| 96 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] |align="right"| 72 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] |align="right"| 53 |- | 4 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] |align="right"| 43 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] |align="right"| 34 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' |align="right"| 139 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] |align="right"| 125 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] |align="right"| 55.5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] |align="right"| 38.5 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] |align="right"| 13 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1991/214/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-11-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141103035618/http://www.formula1.com/results/season/1991/214/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1991 Голяма награда на Япония|1991 Япония]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|Сезон 1991]]''' |Следващо състезание:<br />[[1992 Голяма награда на ЮАР|1992 ЮАР]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1990 Голяма награда на Австралия|1990]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1992 Голяма награда на Австралия|1992]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:1991 година в Австралия]] nhhojzy4fc76c579m3mnvm74pmbp4ib 0 332560 12419367 11989501 2024-11-22T01:16:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419367 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта =Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 16 март 2008 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,303 | дължина състезание = 307,574 | текуща година = 2008 | време = Слънчево | победа време = 1:34:50.616 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:26.714 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:27.418 (43) | нбо пилот = [[Хейки Ковалайнен]] }} '''2008 Голяма награда на Австралия''' е 24-то за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[16 март]] [[2008]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Резултати и класиране == {|class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | 1:34:50.616 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 3 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 58 | +5.478 | 5 | '''8''' |- ! 3 | 7 || {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' || '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 58 | +8.163 | 7 | '''6''' |- ! 4 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 58 | +17.181 | 11 | '''5''' |- ! 5 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +18.014 | 3 | '''4''' |- ! 6 | 8 || {{флагче|Япония}} '''[[Казуки Накаджима]]''' || '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 57 | +1 Об. | 13 | '''3''' |- ! 7 | 14 || {{флагче|Франция}} '''[[Себастиан Бурде]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 55 | Двигател | 17 | '''2''' |- ! 8 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | Двигател | 15 | '''1''' |- ! Отп | 4 || {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] || [[БМВ Заубер]] | 47 | Сблъсък | 2 | |- ! Отп | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 43 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 18 || {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] || [[Супер Агури Ф1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 32 | Трансмисия | 19 | |- ! Отп | 6 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 30 | Сблъсък | 20 | |- ! Отп | 2 || {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 29 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 25 | Сблъсък | 8 | |- ! Отп | 11 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 19 | Електро | 6 | |- ! Отп | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 8 | Хидравлика | 22 | |- ! Отп | 10 || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 0 | Сблъсък | 14 | |- ! Отп | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 0 | Сблъсък | 12 | |- ! Отп | 19 || {{флагче|Великобритания}} [[Антъни Дейвидсън]] || [[Супер Агури Ф1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 0 | Сблъсък | 21 | |- ! Отп | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 9 | |- ! Отп | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-Ферари | 0 | Сблъсък | 16 | |- ! ДФК | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 58 | Дисквалифициран | 10 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 10 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 8 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 6 |- | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 5 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]–[[Мерцедес]] | align="right"| 14 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[Тойота]] | align="right"| 9 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 8 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 5 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]–[[Ферари]] | align="right"| 2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/787/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2008-12-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081209013730/http://www.formula1.com/results/season/2008/787/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2007 Голяма награда на Бразилия|2007 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Малайзия|2008 Малайзия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Австралия|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Австралия|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:2008 година в Австралия]] 1en2xh41sc16agj4cqpd28qnklejqp4 0 332904 12419308 12009844 2024-11-22T00:40:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419308 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран при на [[САЩ]]-Запад | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Лонг Бийч (градска писта)|Лонг Бийч Стрийт]] | карта = Long Beach 1983.jpg | дата = 27 март 1983 | обиколки = 75 | дължина писта = 3,283 | дължина състезание = 246,230 | време = Слънчево, топло | текуща година = 1983 | победа време = 1:53:34.889 | победител = [[Джон Уотсън]] | първа позиция време= 1:26.117 | първа позиция пилот= [[Патрик Тамбе]] | нбо време = 1:28.330 (42) | нбо пилот = [[Ники Лауда]] }} '''1983 Голяма награда на САЩ-запад''' е 8-о за [[Голяма награда на САЩ-запад|Голямата награда на САЩ-запад]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1983)|сезон 1983]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 март]] [[1983]] година на пистата [[Лонг Бийч (градска писта)|Лонг Бийч]] в [[Калифорния]], [[САЩ]]. == Репортаж == Трасето отново е променено, този път да отвори Ошън Булевард, една от главните пътни артерии на града. Боксовете са преместени на Шорлайн Драйв, където старта и финалната права са отново обединени след 1977. Световният шампион за 1980, [[Алън Джоунс]] се завърна само за тази Гран При. Причината от [[Ероуз]] да се договорят с австралиеца е липсата на достатъчно спонсори. Рено изместиха дебюта на [[Рено RE40|RE40]], с едно състезание назад след неубедителното представяне в Бразилия. Новата конфигурация на трасето, причини проблеми за пилотите по време на тренировките, най-вече поради прекаленото пропадане на асфалта на няколко места. Отборите на [[Тирел]], [[Теодор Рейсинг|Теодор]] и [[Лижие]] нямаха подобни проблеми, като Кен Тирел намекна че това е нормално за улични трасета като Лонг Бийч. [[Патрик Тамбей]] с [[Скудерия Ферари|Ферари]] взе пол-позицията с време 1:26.117, пред втория [[Рене Арну]], като черните кончета окупираха първата редица. След тях на втора редица са [[Кеке Розберг]] с [[Уилямс]], на около секунда зад времето на Тамбей, и съотборника му [[Жак Лафит]] който се представи убедително, за да се класира четвърти. След тях в десетката са [[Елио де Анджелис]] с [[Лотус]], [[Дерек Уорик]] с [[Толеман]], [[Микеле Алборето]] с Тирел, [[Ален Прост]] с новия RE40, [[Дани Съливан]] и [[Жан-Пиер Жарие]]. Пилотите на [[Макларън]], [[Джон Уотсън]] и [[Ники Лауда]] имаха сериозни трудности и се класираха съответно 22-ри и 23-ти, докато [[Нелсън Пикет]], победителя от предишната надпревара е 20-и със задвижвания от [[БМВ]] болид на [[Брабам]]. Състезанието се проведе със слънчево време и добри температури. Розберг, който все още няма точки след дисквалификацията в Рио, се изстреля напред като дори докосна задна лява гума с предна дясна с болида управляван от Арну. Финландецът имаше дори и възможност да изпревари Тамбей, но този шанс се провали след завъртане, от което Розберг продължи без дори да има поражение. След първата обиколка Дани Съливан се намираше на шеста позиция в своето второ Гран При, преди да бъде изпреварен от Рикардо Патрезе във втората обиколка. В същото време съотборника на Съливан, Микеле Алборето изпревари Рене Арну за четвърта позиция. Французина след това се свлече до осма позиция, следствие от удара с Розберг на старта. Тамбей и Розберг се откъснаха от преследвачите водени от Лафит, Алборето, Патрезе и Жарие, докато [[Манфред Винкелхок]] с [[АТС (Формула 1)|АТС]] отпадна за втора поредна година. Жарие изпревари Патрезе, преди да бъде изпреварен от Брабам-а, след контакт при опит за изпреварване срещу Тирел-а на Алборето. В 25-а обиколка Розберг направи опит за изпреварване срещу Ферари-то на Тамбей, преди да се стигне до контакт от което Тамбей се завъртя, с двете десни гуми във въздуха. Розберг продължи но е изпреварен от съотборника си Лафит, преди Жарие да удари отзад Уилямс-а на финландеца, елиминирайки и двамата от състезанието. Междувременно Макларън-ите на Уотсън и Лауда направиха голям прогрес като вече бяха трети и четвърти. Патрезе се доближи до Лафит, който имаше проблеми с гумите, след което се опита да изпревари французина в 44-та обиколка но отвори прекалено много завоя, което позволи на Уотсън и Лауда да го изпреварят. Скоро Макларън-ите поведоха след като Лафит се свлече назад до четвърто място. [[Джони Чекото]] се движеше пети със своя Теодор, преди Рене Арну и [[Еди Чийвър]] да го изпреварят. Скоро Чийвър трябваше да отпадне в 68-ата обиколка с повреда по скоростната кутия, докато съотборника му Прост се движеше с три обиколки изоставане. Лауда, който страдаше от схващане на десния си крак, изостана от Уотсън, въпреки че австриеца направи най-бърза обиколка. Северно-ирландеца финишира състезанието на около половин минута от Лауда, който завърши втори. След проблемите в първите няколко обиколки, Рене Арну се добра до третото място пред Лафит, [[Марк Сюрер]] и Чекото. Алън Джоунс не завърши в своето единствено състезание за Ероуз, както и Нелсън Пикет след повреда в газта след само навършен 51 обиколки. Това е и последното състезание на Формула 1 в Лонг Бийч, след като главния организатор Крис Пук, реши че Ф1 е твърде скъпа и рисковано. Вместо това Пук оповести, вероятността КАРТ сериите да се проведат по улиците на града от 1984, вместо Формула 1. Самите организатори определиха че, по-малко скъп и много по-популярен шампионат като КАРТ, доминиран от американски състезатели, ще помогне за по-доброто инвестиране. == Резултати == === Квалификация === {{clear}} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | 1:53:34.889 | 22 | '''9''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 75 | + 27.993 | 23 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Франция}} '''[[Рене Арну]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 75 | + 1:13.638 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Уилямс]]'''-'''[[Косуърт]]''' | 74 | + 1 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 29 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Марк Сюрер]]''' | '''[[Ероуз]]'''-'''[[Косуърт]]''' | 74 | + 1 Об. | 16 | '''2''' |- ! 6 | 34 | {{флагче|Венецуела}} '''[[Джони Чекото]]''' | '''[[Теодор Рейсинг|Теодор]]'''-'''[[Косуърт]]''' | 74 | + 1 Об. | 17 | '''1''' |- ! 7 | 26 | {{флагче|Бразилия}} [[Раул Боесел]] | [[Лижие]]-[[Косуърт]] | 73 | + 2 Об. | 26 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|САЩ}} [[Дани Съливан]] | [[Тирел]]-[[Косуърт]] | 73 | + 2 Об. | 9 | |- ! 9 | 3 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Тирел]]-[[Косуърт]] | 73 | + 2 Об. | 7 | |- ! 10 | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 72 | Разпределител | 11 | |- ! 11 | 15 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 72 | + 3 Об. | 8 | |- ! 12 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 72 | + 3 Об. | 13 | |- ! 13 | 16 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 67 | Ск.кутия | 15 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Ероуз]]-[[Косуърт]] | 58 | Пилотска грешка | 12 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 51 | Дросел | 20 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 48 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 29 | Управление | 5 | |- ! Отп | 33 | {{флагче|Колумбия}} [[Роберто Гереро]] | [[Теодор Рейсинг|Теодор]]-[[Косуърт]] | 27 | Ск.кутия | 18 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Лижие]]-[[Косуърт]] | 26 | Сблъсък | 10 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 26 | Акумулатор | 14 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Мауро Балди]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 26 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 25 | Сблъсък | 1 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 25 | Сблъсък | 3 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Чили}} [[Елисео Салазар]] | [[РАМ]]-[[Косуърт]] | 25 | Ск.кутия | 25 | |- ! Отп | 35 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 11 | Завъртане | 6 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[БМВ]] | 3 | Завъртане | 24 | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Италия}} [[Корадо Фаби]] | [[Осела]]-[[Косуърт]] | | | | |- ! НКв | 32 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Косуърт]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 10 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | align="right"| 9 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 19 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"| 9 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 6 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1983/328/ | accessdate = 20 януари 2012 | архив_дата = 2014-10-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141021051047/http://www.formula1.com/results/season/1983/328/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1983 Голяма награда на Бразилия|1983 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1983)|Сезон 1983]]''' |Следващо състезание:<br />[[1983 Голяма награда на Франция|1983 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1982 Голяма награда на САЩ-запад|1982]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на САЩ-запад]]''' |Следваща година:<br /> '''няма''' |} [[Категория:Голяма награда на САЩ-запад]] [[Категория:1983 година в САЩ]] 9oz4asr74jfjy4kqtk0ijbx8jll4xsl 0 333167 12419318 11993229 2024-11-22T00:43:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419318 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Аделейд (градска писта)|Аделаида]] | карта = Adelaide (long route).svg | дата = 5 ноември 1989 | обиколки = 70 | дължина писта = 3.778 | дължина състезание = 264.460 | текуща година = 1989 | време = Студено | победа време = 2:00:17.421 | победител = [[Тиери Бутсен]] | първа позиция време= 1:16.665 | първа позиция пилот= [[Айртон Сена]] | нбо време = 1:38.480 (64) | нбо пилот = [[Сатору Накаджима]] }} '''1989 Голяма награда на Австралия''' е 5-о за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и шестнадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|сезон 1989]] във [[Формула 1]], провежда се на [[5 ноември]] [[1989]] година на пистата [[Аделейд (градска писта)|Аделаида]] в [[Австралия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Белгия}} '''[[Тиери Бутсен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 70 | 2:00:17.421 | 5 | '''9''' |- ! 2 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Алесандро Нанини]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 70 | + 28.658 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 70 | + 37.683 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 12 | {{флагче|Япония}} '''[[Сатору Накаджима]]''' | '''[[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]]''' | 70 | + 42.331 | 23 | '''3''' |- ! 5 | 20 | {{флагче|Италия}} '''[[Емануеле Пиро]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | + 2 Об. | 13 | '''2''' |- ! 6 | 23 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиерлуиджи Мартини]]''' | '''[[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 67 | + 3 Об. | 3 | '''1''' |- ! 7 | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 66 | + 4 Об. | 25 | |- ! 8 | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 64 | + 6 Об. | 8 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 42 | Завъртане | 22 | |- ! Отп | 37 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 27 | Електро | 17 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 22 | Завъртане | 24 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 19 | Сблъсък | 18 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 18 | Сблъсък | 21 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 17 | Завъртане | 7 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 13 | Сблъсък | 1 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | Завъртане | 10 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 13 | Радиатор | 16 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 12 | Завъртане | 9 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 12 | Сблъсък | 12 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 7 | Завъртане | 20 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларис]]-[[Ламборджини]] | 6 | Сблъсък | 19 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 6 | Сблъсък | 14 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 5 | Електро | 15 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 4 | Сблъсък | 26 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 0 | Оттегля се | 2 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Електро | 11 | |- ! НКв | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Испания}} [[Луис Перес-Сала]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNQ | 39 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Риал Рейсинг|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 38 | {{флагче|Франция}} [[Пиер-Анри Рафанел]] | [[Риал Рейсинг|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 36 | {{флагче|Швейцария}} [[Стефан Йохансон]] | [[Оникс (отбор)|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 29 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ларус]]-[[Ламборгини]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{flagicon|Германия}} [[Бернд Шнайдер (пилот)|Бернд Шнайдер]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 31 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Аржентина}} [[Оскар Лараури]] | [[Евро Брун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 35 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 41 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 40 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 32 | {{флагче|Италия}} [[Енрико Бертаджа]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | align="right"| 76 (81) |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 60 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 40 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 38 |- | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | align="right"| 37 |- | 6 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | align="right"| 32 |- | 7 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 21 |- | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 12 |- | 9 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 8 |- | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | align="right"| 7 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | align="right"|141 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|77 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|59 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|39 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|16 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | align="right"|15 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|13 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|8 |- | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | align="right"|8 |- | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1989/246/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118225350/http://www.formula1.com/results/season/1989/246/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1989 Голяма награда на Япония|1989 Япония]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|Сезон 1989]]''' |Следващо състезание:<br />[[1990 Голяма награда на САЩ|1990 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1988 Голяма награда на Австралия|1988]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1990 Голяма награда на Австралия|1990]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:1989 година в Австралия]] 7o99ctciysazvg5mw55il9brqy2kxmw 0 334469 12419372 12011847 2024-11-22T01:17:10Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419372 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Малайзия]] | знаме = Flag of Malaysia.svg | писта = [[Сепанг]] | карта = Sepang.svg | дата = 23 март 2008 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,543 | дължина състезание = 310,408 | текуща година = 2008 | време = Слънчево | победа време = 1:31:18.555 | победител = [[Кими Райконен]] | първа позиция време= 1:35.748 | първа позиция пилот= [[Фелипе Маса]] | нбо време = 1:35.366 (55) | нбо пилот = [[Ник Хайдфелд]] }} '''2008 Голяма награда на Малайзия''' е 10-о за [[Голяма награда на Малайзия|Голямата награда на Малайзия]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 март]] [[2008]] година на пистата [[Сепанг]] в [[Куала Лумпур]], [[Малайзия]]. {{clear}} == Резултати и класиране == {|class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | 1:31:18.555 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 56 | +19.570 | 4 | '''8''' |- ! 3 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +38.450 | 8 | '''6''' |- ! 4 | 11 || {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 56 | +45.832 | 3 | '''5''' |- ! 5 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +46.548 | 9 | '''4''' |- ! 6 | 3 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 56 | +49.833 | 5 | '''3''' |- ! 7 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 56 | +1:08.130 | 6 | '''2''' |- ! 8 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +1:10.041 | 7 | '''1''' |- ! 9 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 56 | +1:16.220 | 12 | |- ! 10 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 56 | +1:26.214 | 11 | |- ! 11 | 6 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 56 | +1:32.202 | 13 | |- ! 12 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 55 | +1 Об. | 17 | |- ! 13 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 55 | +1 Об. | 14 | |- ! 14 | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 55 | +1 Об. | 16 | |- ! 15 | 19 || {{флагче|Великобритания}} [[Антъни Дейвидсън]] || [[Супер Агури Ф1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 55 | +1 Об. | 21 | |- ! 16 | 18 || {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] || [[Супер Агури Ф1|Супер Агури]]-Хонда | 54 | +2 Об. | 19 | |- ! 17 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 54 | +2 Об. | 22 | |- ! Отп | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 39 | Хидравлика | 15 | |- ! Отп | 2 || {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 30 | Завъртане | 1 | |- ! Отп | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 5 | Хидравлика | 20 | |- ! Отп | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 1 | Сблъсък | 10 | |- ! Отп | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 0 | Завъртане | 18 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 14 |- | 2 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 11 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 11 |- | 4 | {{flagicon|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{flagicon|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 8 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|24 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"|19 |- | 3 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|11 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Тойота]] | align="right"|9 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"|6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/788/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2011-06-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110623040130/http://www.formula1.com/results/season/2008/788/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[2008 Голяма награда на Австралия|2008 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2008 Голяма награда на Бахрейн|2008 Бахрейн]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Малайзия|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Малайзия]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Малайзия|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Малайзия]] [[Категория:2008 година в Азия]] 2bn81cb9c0f46elcw56udtx7d9y214z 0 334542 12419375 12009648 2024-11-22T01:17:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419375 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Унгария]] | знаме = Flag of Hungary.svg | писта = [[Хунгароринг]] | карта = Hungaroring.svg | дата = 3 август 2008 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,381 | дължина състезание = 306,663 | текуща година = 2008 | време = Слънчево | победа време = 1:35:52.991 | победител = [[Хейки Ковалайнен]] | първа позиция време= 1:19.781 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:21.195 (61) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2008 Голяма награда на Унгария''' е 23-то за [[Голяма награда на Унгария|Голямата награда на Унгария]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]] във [[Формула 1]], който се провежда на [[3 август]] [[2008]], на пистата [[Хунгароринг]], [[Будапеща]], [[Унгария]]. == Класиране == === Квалификации === {| class=wikitable style="font-size:95%" !Поз !No !Пилот !Конструктор !Част 1 !Част 2 !Част 3 !Място |- !1 |22 |{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] |[[Макларън]]-[[Мерцедес]] |'''1:19.376''' |1:19.473 |'''1:20.899''' |1 |- !2 |23 |{{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] |[[Макларън]]-[[Мерцедес]] |1:19.945 |1:19.480 |1:21.140 |2 |- !3 |2 |{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] |[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:19.578 |'''1:19.068''' |1:21.191 |3 |- !4 |4 |{{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] |[[БМВ]]-[[Заубер]] |1:20.053 |1:19.776 |1:21.281 |4 |- !5 |12 |{{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] |[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:19.980 |1:19.246 |1:21.326 |5 |- !6 |1 |{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] |[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:20.006 |1:19.546 |1:21.516 |6 |- !7 |5 |{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] |[[Рено Ф1|Рено]] |1:20.229 |1:19.816 |1:21.698 |7 |- !8 |10 |{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] |[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] |1:20.073 |1:20.046 |1:21.732 |8 |- !9 |11 |{{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] |[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:19.942 |1:19.486 |1:21.767 |9 |- !10 |6 |{{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] |[[Рено Ф1|Рено]] |1:20.583 |1:20.131 |1:22.371 |10 |- !11 |15 |{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] |[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:20.157 |1:20.144 | |11 |- !12 |16 |{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] |[[Хонда Ф1|Хонда]] |1:20.888 |1:20.332 | |12 |- !13 |9 |{{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] |[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] |1:20.505 |1:20.502 | |13 |- !14 |14 |{{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] |[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:20.640 |1:20.963 | |19{{ref|1}} |- !15 |7 |{{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] |[[Уилямс]]-[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:20.748 |без време | |14 |- !16 |3 |{{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] |[[БМВ Заубер]] |1:21.045 | | |15 |- !17 |8 |{{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] |[[Уилямс]]-[[Тойота Ф1|Тойота]] |1:21.085 | | |16 |- !18 |17 |{{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] |[[Хонда Ф1|Хонда]] |1:21.332 | | |17 |- !19 |21 |{{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] |[[Форс Индия]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:21.670 | | |18 |- !20 |20 |{{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] |[[Форс Индия]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] |1:22.113 | | |20 |- |} * {{note|1|1}} [[Себастиан Бурде]] е наказан с пет места за възпрепятстване на [[Ник Хайдфелд]] по време на първата тренировка.<ref>{{cite web|last=Elizalde|first=Pablo|url=http://www.autosport.com/news/report.php/id/69625|title=Bourdais given five-place grid penalty|date=2 август 2008|publisher=''Haymarket Group''|work=autosport.com|accessdate=2 август 2008|format=subscription required}}</ref> === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | 1:37:27.067 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 12 || {{флагче|Германия}} '''[[Тимо Глок]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 70 | +11.061 | 5 | '''8''' |- ! 3 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +16.856 | 6 | '''6''' |- ! 4 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +21.614 | 7 | '''5''' |- ! 5 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +23.048 | 1 | '''4''' |- ! 6 | 6 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсиньо Пикет]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +32.298 | 10 | '''3''' |- ! 7 | 11 || {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 70 | +36.449 | 9 | '''2''' |- ! 8 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 70 | +48.321 | 4 | '''1''' |- ! 9 | 10 || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 70 | +58.834 | 8 | |- ! 10 | 3 || {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] || [[БМВ Заубер]] | 70 | +1:07.709 | 15 | |- ! 11 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 70 | +1:10.407 | 13 | |- ! 12 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 69 | +1 Об. | 12 | |- ! 13 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 69 | +1 Об. | 16 | |- ! 14 | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-Тойота | 69 | +1 Об. | 14 | |- ! 15 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 18 | |- ! 16 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 68 | +2 Об. | 17 | |- ! 17 | 2 || {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 67 | Двигател | 3 | |- ! 18 | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 67 | +3 Об. | 19 | |- ! Отп | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-Ферари | 62 | Спирачки | 20 | |- ! Отп | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 22 | Прегряване | 11 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 62 |- | 2 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 57 |- | 3 | {{flagicon|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 54 |- | 4 | {{flagicon|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 49 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 41 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 111 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 100 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 90 |- | 4 | {{flagicon|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 35 |- | 5 | {{flagicon|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 31 |} {{col-end}} == Бележки == <references/> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/797/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2013-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131028080648/http://www.formula1.com/results/season/2008/797/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Германия|2008 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Европа|2008 Европа]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Унгария|2007]] | style="padding:0 1em;" |''' [[Голяма награда на Унгария]] ''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Унгария|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Унгария]] [[Категория:2008 година в Европа]] 91sueyadropkpovilh71szojvjcbycp 0 334932 12419260 11997077 2024-11-22T00:21:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419260 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австрия | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Целтвег Еърфийлд]] | карта = Circuit Zeltweg.png | дата = 23 август 1964 | обиколки = 105 | дължина писта = 3,1865 | дължина състезание = 334,58 | текуща година = 1964 | време = Облачно, сухо | победа време = 2:06:18.23 | победител = [[Лоренцо Бандини]] | първа позиция време= 1:09.8 | първа позиция пилот= [[Греъм Хил]] | нбо време = 1:10.560 (32) | нбо пилот = [[Дан Гърни]] }} '''1964 Голяма награда на Австрия''' е 1-вото за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|сезон 1964]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 август]] [[1964]] година на пистата [[Целтвег Еърфийлд]] близо до [[Целтвег|едноименния град]], [[Австрия]]. Самото състезание е успешно, но се преценява, че трасето е твърде опасно, тясно и неравно. Зрителите се оплакват от малкото удобни райони за гледане. [[ФИА]] отстранява състезанието от календара на [[Формула 1]] до построяването на подходяща писта. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Италия}} '''[[Лоренцо Бандини]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 105 | 2:06:18.23 | 7 | '''9''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]]''' | 105 | + 6.18 | 5 | '''6''' |- ! 3 | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Боб Андерсън]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 102 | + 3 Об. | 14 | '''4''' |- ! 4 | 19 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Тони Магс]]''' | '''[[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]]''' | 102 | + 3 Об. | 19 | '''3''' |- ! 5 | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Инес Айрлънд]]''' | '''[[Бритиш Рейсинг Партнършип|БРП]]-[[БРМ]]''' | 102 | + 3 Об. | 11 | '''2''' |- ! 6 | 11 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Йо Боние]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 101 | + 4 Об. | 10 | '''1''' |- ! 7 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Багети]] | [[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]] | 96 | + 9 Об. | 15 | |- ! 8 | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 95 | + 10 Об. | 18 | |- ! 9 | 6 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 76 | + 29 Об. | 6 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 58 | Управление | 13 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|САЩ}} [[Фил Хил]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 58 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 47 | Окачване | 4 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 43 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 41 | Полуоска | 8 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 40 | Полуоска | 3 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Тревър Тейлър]] | [[Бритиш Рейсинг Партнършип|БРП]]-[[БРМ]] | 21 | Окачване | 16 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 18 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 9 | Окачване | 2 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 7 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]] | 5 | Разпред.вал | 1 | |} == Бележки == * Първа и единствена победа на [[Лоренцо Бандини]]. * [[Йохен Ринт]] става първият австриец в шампионата на Формула 1. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | align="right"| 32 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | align="right"| 30 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | align="right"| 19 |- | 4 | {{флагче|САЩ}} [[Ричи Гинтър]] | align="right"| 17 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] | align="right"| 15 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]] | align="right"| 36 (39) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 34 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 28 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 21 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-Клаймакс | align="right"| 10 |} {{col-end}} * <small>'''Бележка''': И в двете класирания са показани само първите пет отбора.</small> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1964/607/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2008-01-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080125042818/http://www.formula1.com/results/season/1964/607/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Германия|1964 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|Сезон 1964]]''' |Следващо състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Италия|1964 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1970 Голяма награда на Австрия|1970]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1964 година в Австрия]] ku92vlbqm5w8jlnpzudrrl7gg79rh5u 0 335004 12419276 11997080 2024-11-22T00:25:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419276 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австрия | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1969-1976.svg | дата = 16 август 1970 | обиколки = 60 | дължина писта = 5,911 | дължина състезание = 334,58 | текуща година = 1970 | време = Слънчево, топло, сухо | победа време = 1:42:17.3 | победител = [[Джаки Икс]] | първа позиция време= 1:39.23 | първа позиция пилот= [[Йохен Ринт]] | нбо време = 1:40.4 (45) | нбо пилот = Джаки Икс {{Br}} [[Клей Регацони]] }} '''1970 Голяма награда на Австрия''' е 2-рото за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1970)|сезон 1970]] във [[Формула 1]], провежда се на [[16 август]] [[1970]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. Това е първото състезание на новопостроената писта. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 12 | {{флагче|Белгия}} '''[[Джаки Икс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 60 | 1:42:17.3 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 27 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Клей Регацони]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 60 | +0.61 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 11 | {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Щомелен]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 60 | +1:27.88 | 17 | '''4''' |- ! 4 | 17 | {{флагче|Мексико}} '''[[Педро Родригес]]''' | '''[[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]]''' | 59 | + 1 Об. | 22 | '''3''' |- ! 5 | 16 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джаки Оливър]]''' | '''[[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]]''' | 59 | + 1 Об. | 14 | '''2''' |- ! 6 | 19 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Белтоаз]]''' | '''[[Матра]]''' | 59 | + 1 Об. | 7 | '''1''' |- ! 7 | 14 | {{флагче|Италия}} [[Иняцио Джунти]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 59 | + 1 Об. | 5 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | + 1 Об. | 5 | |- ! 9 | 3 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | + 1 Об. | 20 | |- ! 10 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Гетин]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | + 1 Об. | 21 | |- ! 11 | 18 | {{флагче|Канада}} [[Джордж Итън]] | [[Бритиш Рейсинг Мотърс|БРМ]] | 58 | + 2 Об. | 23 | |- ! 12 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Адамич]] | [[Макларън]]-[[Алфа Ромео]] | 57 | + 3 Об. | 15 | |- ! 13 | 10 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 56 | + 4 Об. | 8 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Анри Пескароло]] | [[Матра]] | 56 | + 4 Об. | 13 | |- ! 15 | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 55 | + 5 Об. | 16 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 30 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 27 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Австралия}} [[Тим Шенкен]] | [[Де Томасо]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 25 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 21 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Швейцария}} [[Силвио Мозер]] | [[Беласи]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | Радиатор | 24 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 7 | Горивопровод | 4 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Майлс]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 4 | Спирачки | 10 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Двигател | 9 | |} == Бележки == * Това е единствения подиум в кариерата на немския пилот [[Ролф Щомелен]] == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | align="right"| 45 |- | 2 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] | align="right"| 25 |- | 3 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] | align="right"| 20 |- | 4 | {{flagicon|Белгия}} [[Джаки Икс]] | align="right"| 19 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | align="right"| 19 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 50 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 33 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 25 |} {{col-end}} * <small>'''Бележка''': И в двете класирания са показани само първите пет отбора.</small> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1970/532/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2013-10-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131031031253/http://www.formula1.com/results/season/1970/532/ }} * [http://wildsoft.ru/gp.php?y=1970&gp=193 Гран-при Австрии 1970 года] {{икона|ru}} * [http://www.grandprix.com/gpe/rr193.html AUSTRIAN GP, 1970] {{икона|en}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1970 Голяма награда на Германия|1970 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1970)|Сезон 1970]]''' |Следващо състезание:<br />[[1970 Голяма награда на Италия|1970 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1964 Голяма награда на Австрия|1964]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1971 Голяма награда на Австрия|1971]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1970 година в Австрия]] dhpwo01z3lpy41gig72dj9ve8qhptou 0 337843 12418717 12414792 2024-11-21T13:23:09Z Exonie 42402 /* П */ 12418717 wikitext text/x-wiki Следва списък на [[абревиатура|абревиатурите]] (съкращенията), използвани в [[Образование в България|българското образование]]. Съкращенията в {{сив|сиво}} са излезли от употреба. {{А Я}} {{col-begin}}{{Col-1-of-2}} == А == * '''АУ''' – [[Аграрен университет]] == Б == * '''БСУ''' – [[Бургаски свободен университет]] == В == * {{сив|'''ВИАС''' – Висш институт по архитектура и строителство}}, от 1992 г. – [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]] * {{сив|'''ВИИ''' – Висш икономически институт}}, сега [[УНСС]] * {{сив|'''ВИТИЗ''' – Висш институт за театрално изкуство}}, сега [[НАТФИЗ]] * {{сив|'''ВИХВП''' – Висш институт по хранително-вкусова промишленост}}, сега [[Университет по хранителни технологии|УХТ]] * {{сив|'''ВМЕИ''' – Висш машинно-електротехнически институт}}, сега ТУ * {{сив|'''ВСИ''' – Висш селскостопански институт}}, сега [[Аграрен университет|АУ]] * {{сив|'''ВСУ''' – Висше строително училище „Любен Каравелов“}} * '''ВТУ''' – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ * '''ВУЗ''' – [[висше учебно заведение]] == Г == * '''ГПЗЕ''' – Гимназия с преподаване на западни езици * '''ГПЧЕ''' – Гимназия с преподаване на чужди езици == Д == * '''ДИПКУ''' – Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите * '''ДИУУ''' – Департамент за информация и усъвършенстване на учители == Е == * '''ЕГ''' – Езикова гимназия * '''ЕСПУ''' – Единно средно политехническо училище * '''ЕПУ''' – [[Европейски политехнически университет]] == З == * '''ЗВО''' – Закон за висшето образование * '''ЗННИ''' – Закон за насърчаване на научните изследвания * '''ЗНП''' – Закон за народната просвета * '''ЗПОО''' – Закон за професионалното образование и обучение * '''ЗПУО''' – Закон за предучилищното и училищното образование * '''ЗРАСРБ''' – Закон за развитието на академичния състав в Република България * '''ЗСООМУП''' – Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план == Л == * '''ЛТУ''' – [[Лесотехнически университет]] == М == * '''МВБУ''' – [[Международно висше бизнес училище]] * '''МГУ''' – [[Минно-геоложки университет]] * {{сив|'''МЕИ''' – Машинно-електротехнически институт}}, сега [[ТУ - София]] * '''МОН''' – [[Министерство на образованието и науката]] * {{сив|'''МОМН''' – [[Министерство на образованието, младежта и науката]]}}, старо название на МОН * '''МУ''' – Медицински университет {{Col-1-of-2}} == Н == * '''НАГ''' – Национална Априловска гимназия * '''НАТФИЗ''' – Национална академия за театрално и филмово изкуство * '''НБУ''' – [[Нов български университет]] * '''НВУ''' – Национален военен университет „Васил Левски“ * '''НГ''' – Национална гимназия * '''НГДЕК''' – [[Национална гимназия за древни езици и култури]] * '''НГПИ''' – [[Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“]] * '''НЕИСПУО''' – Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование * '''НПГ по КТС''' – [[Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи]] * '''НПМГ''' – [[Национална природо-математическа гимназия]] * '''НСА''' – [[Национална спортна академия]] * '''НТБГ''' – Национална търговско-банкова гимназия * '''НТГ''' – [[Национална търговска гимназия]] * '''НУИИ''' – [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Национално училище за изящни изкуства]] * '''НФСГ''' – Национална финансово-стопанска гимназия == О == * '''ОУ''' – Основно училище == П == * '''ПГ''' – Професионална гимназия * '''ПЕГ''' – Профилирана езикова гимназия * '''ПМГ''' – Природо-математическа гимназия * '''ПТГ''' – Професионална техническа гимназия * '''ПТУ''' – Професионално-техническо училище * '''ПУ''' – [[Пловдивски университет]] == С == * '''СА''' – Стопанска академия * '''СБУ''' – Синдикат на българските учители * '''СМУ''' – Средно музикално училище * '''СОУ''' – Средно общообразователно училище * '''СПТУ''' – Средно професионално-техническо училище * '''СУ''' – [[Софийски университет]] == Т == * '''ТМЕ, ТМЕТ''' – Техникум по механоелектротехника * '''ТМТ''' – Техникум по механотехника * '''ТУ''' – Технически университет * '''ТУЕС''' – [[Технологическо училище Електронни системи|Технологично училище „Електронни системи“]] * '''ТУС''' – [[Технически университет - София]] == У == * '''УАСГ''' – [[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] * {{сив|'''УКТЦ''' – Учебен квалификационен технологичен център}}, сега [[Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи|НПГ по КТС]] * '''УНСС''' – [[Университет за национално и световно стопанство]] * '''УХТ''' – [[Университет по хранителни технологии]] == Х == * {{сив|'''ХТИ''' – (Висш) химикотехнологичен институт}}, от 1995 г. – '''ХТМУ''' * '''ХТМУ''' – [[Химикотехнологичен и металургичен университет]] == Ц == * '''ЦПЛР''' – [[Център за подкрепа за личностно развитие]] == Ш == * '''ШУ''' – [[Шуменски университет]] {{col-end}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Абревиатури]] [[Категория:Образование в България]] 9fc33gn34xnmydic4t2bm0lzy813sd9 0 341916 12419374 12009852 2024-11-22T01:17:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419374 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Турция]] | знаме = Flag of Turkey.svg | писта = [[Истанбул парк]] | карта = Istanbul park.svg | дата = 11 май 2008 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,340 | дължина състезание = 309,720 | текуща година = 2008 | време = Слънчево | победа време = 1:26:49.451 | победител = [[Фелипе Маса]] | първа позиция време= 1:27.617 | първа позиция пилот= Фелипе Маса | нбо време = 1:26.506 (20) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2008 Голяма награда на Турция''' е 4-то за [[Голяма награда на Турция|Голямата награда на Турция]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на 11 май 2008 година на пистата [[Истанбул парк]] в [[Истанбул]], [[Турция]]. == Класиране == == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | 1:26:49.451 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +3.779 | 3 | '''8''' |- ! 3 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +4.271 | 4 | '''6''' |- ! 4 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 58 | +21.945 | 5 | '''5''' |- ! 5 | 3 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 58 | +38.741 | 9 | '''4''' |- ! 6 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 58 | +53.724 | 7 | '''3''' |- ! 7 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | +1:04.229 | 6 | '''2''' |- ! 8 | 7 || {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' || '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 58 | +1:11.406 | 11 | '''1''' |- ! 9 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 58 | +1:15.270 | 10 | |- ! 10 | 11 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 58 | +1:16.344 | 8 | |- ! 11 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 57 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | 23 || {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] || [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 57 | +1 Об. | 2 | |- ! 13 | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 57 | +1 Об. | 15 | |- ! 14 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 57 | +1 Об. | 12 | |- ! 15 | 6 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 57 | +1 Об. | 17 | |- ! 16 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 57 | +1 Об. | 19 | |- ! 17 | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-Ферари | 57 | +1 Об. | 14 | |- ! Отп | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 24 | Окачване | 18 | |- ! Отп | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 1 | Сблъсък | 16 | |- ! Отп | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 20 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 35 |- | 2 | {{flagicon|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 28 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 28 |- | 4 | {{flagicon|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 24 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 20 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 63 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 44 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 42 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Тойота]] | align="right"| 13 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/791/ | accessdate = 16 февруари 2012 | архив_дата = 2009-06-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090610021516/http://www.formula1.com/results/season/2008/791/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Испания|2008 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Монако|2008 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Турция|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Турция]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Турция|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Турция]] [[Категория:2008 година в Турция]] apsvyjp816lklhdzjj4onrvdelwoz4r 0 342438 12419291 12011352 2024-11-22T00:31:30Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419291 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Монжуик (писта)|Монжуик]] | карта = Montjuïc circuit.svg | дата = 27 април 1975 | обиколки = 75 | дължина писта = 3.790 | дължина състезание = 284.250 | текуща година = 1975 | време = Слънчево | победа време = 42:53.7 | победител = [[Йохен Мас]] | първа позиция време= 1:23.4 | първа позиция пилот= [[Ники Лауда]] | нбо време = 1:25.1 (14) | нбо пилот = [[Марио Андрети]] }} '''1975 Голяма награда на Испания''' е 10-о за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1975)|сезон 1975]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 април]] [[1975]] година на пистата [[Монжуик (писта)|Монжуик]] в [[Барселона]], [[Испания]]. == Репортаж == Няколко промени настъпиха след [[1975 Голяма награда на ЮАР|ГП на ЮАР]], което се проведе преди два месеца. След като не успя да се класира за състезанието в Киалами, [[Греъм Хил]] реши да фокусира вниманието си върху воденето на отбора, заради което неговото му място е взето от бившия пилот на [[БРМ]], [[Франсоа Миго]], за да си партнира на германеца [[Ролф Щомелен]]. В [[Уилямс]], [[Жак Лафит]] е в [[Нюрбургринг]] за важно състезание за [[Формула 2]] и на мястото на французина дойде 23-годишния англичанин от Дартфорд, [[Тони Брайз]], който доминираше в британските серии на [[Формула Атлантик]]. Лидерът в тима, [[Артуро Мерцарио]] му е даден новия FW04, за това състезание. Хари Стилър, заедно с 28-годишния австралийски пилот [[Алън Джоунс]] правят своя Гран При дебют, след като участваха в Силвърстоун в нешампионатно състезание преди две седмици, докато [[Инсайн]] маркират своето завръщане с холандеца [[Роелоф Вундеринк]]. === Квалификация === Петък сутринта трасето се събуди без никаква активност. Причината за това е че Асоциацията на Гран При пилотите, воден от [[Емерсон Фитипалди]] бойкотираха уикенда, заради неправилно монтирани мантинели около трасето. Така квалификациите са преместени за 16:00 часа, докато срещата между пилотите продължи. [[Джаки Икс]], който не е член на асоциацията и [[Виторио Брамбила]] излязоха на трасето, за да направят няколко обиколки. Заради бойкота, Бърни Екълстоун се обади на [[Гай Тънмър]] в случай ако един от редовните пилоти реши да не участва, за да му предложи място в [[Брабам]]. След планираната сесия за подгряващите от турнира СЕАТ 1800, работниците се опитаха да поправят мантинелите, като механиците от повечето отбори помогнаха, в опит да прекратят патовото положение, но в събота Икс, [[Боб Еванс]] и Вундеринк излязоха на трасето, докато останалите са заключени в кемперите си, които се намираха на стадиона, близо до трасето. През това време организаторите заплашиха всички пилоти и отбори със санкции, ако те решат да продължат с бойкота. Накрая шефовете на техните перспективни отбори накараха пилотите от асоциацията да пристигнат на трасето, което иронично е края на шансовете за Тънмър да участва в още едно състезание. Така сесията започна както е планирано, но [[Карлос Ройтеман]], [[Карлос Паче]], Мерцарио и Е. Фитипалди записаха слаби резултати в резултат на протест, като Емерсон е сериозно освиркан от публиката в последната квалификационна сесия. [[Ники Лауда]] и [[Клей Регацони]] окупираха първата редица, както и се очакваше, макар някои смятаха че времето на швейцареца е неточно, записано от Лауда. Зад тях обаче, решетката придоби доста смесен вид, като [[Джеймс Хънт]] и [[Марио Андрети]] са след [[Скудерия Ферари|Ферари]]-тата на втора редица. Брамбила и [[Джон Уотсън]] окупираха третата редица пред [[Патрик Депайе]] (който реши да тества бариерите, докосвайки в една от тях в края на последната сесия, което издържа на удара), [[Том Прайс]], Щомелен и [[Жан-Пиер Жарие]]. === Състезание === Голямата новина още преди състезанието, е че Емерсон Фитипалди реши да се върне в дома си в [[Швейцария]], вместо да се състезава, докато брат му Уилсън и Мерцарио планираха с бавна скорост да карат по трасето, вместо да се борят за позиции. Андрети направи добър старт и е заедно с Ферари-тата, спринтирайки към първия завой, с Брамбила атакувайки от другата страна. От това Лауда заби спирачките прекалено късно и е пратен към Регацони, след като Андрети не му остави място, докато Уотсън удари Парнели-то и всички около северно-ирландеца. С почти супер-човешки рефлекси Хънт прескочи бъркотията, за да поведе пред Андрети (който от инцидента си повреди предното крило, както и задното окачване, но изненадващо Парнели-то на американеца запази баланс и той продължи), Уотсън, Щомелен, Брамбила, Паче и Рони Петерсон. Лауда отпадна от състезанието, докато Депайе влезе с бавна скорост в бокса на [[Тирел]], с разбито предно окачване, а Регацони влезе при бокса на Ферари за поправяне на щетите по болидите. В края на първата обиколка, както и се очакваше Мерцарио и [[Уилсън Фитипалди]] напуснаха състезанието. Две обиколки по-късно и втория Тирел, управляван от [[Джоди Шектър]] отпадна с повреден двигател. Маслото разлято от Тирел-а на Шектър, прати Джоунс и [[Марк Донъхю]] в мантинелите, докато Ройтеман оцеля в опита самия аржентинец да отпадне в състезанието, въпреки че Брабам-а беше в контакт с Инсайн-а на Вундеринк. [[Пенске]]-то на Донъхю трябваше да бъде премахнато от маршалите, за да се предотврати още инциденти, но в шестата обиколка Хънт също се заби в мантинелата от маслото залято от Шектър, пращайки Андрети на първа позиция пред атакуващия го Уотсън, преди сериозно да износи една от гумите си и да влезе в бокса заради това в 11-а обиколка, където механиците на [[Съртис]] разкриха проблема. По това време БРМ-а на Еванс напусна с проблем в горивната система, оставайки само 18 състезатели в състезанието, включително Регацони който се върна на трасето с четири обиколки назад. Щомелен вече се намира втори пред Паче и Петерсон, докато Брамбила спря в бокса за оглед по управлението на болида заедно с Жарие за смяна на спукана гума. Няколко обиколки по-късно, Щомелен поведе в състезанието, след като задното повредено окачване на Андрети накрая не издържа на напрежението. Германецът вече имаше зад себе си Паче, Петерсон преди да се оформи разлика шведа и следващия го [[Йохен Мас]], Икс, Ройтеман и Жарие. Зад тях Прайс и Брайз се наслаждават на солидна битка заедно с Миго, преди да повреди болида си и в резултат на това, той спря в бокса, след което в 23-та обиколка битката между двамата британци завърши, след като и двамата се удариха, от което Прайс стана следващата жертва с повреда по предната част на болида. В 24-та обиколка водещата група застигна Миго; Щомелен и Паче успяха без проблеми да изпреварят Хил-а на французина, но за Петерсон нямаше достатъчно и той е принуден да удари Миго и в мантинелата. Две обиколки по-късно удари и трагедията. Щомелен задържаше Паче, преди задното крило на германеца без предупреждение да се откачи, изкачвайки се към хълма. Болидът се вряза право в мантинелата с висока скорост, след което е пратен отново на трасето, удряйки Брабам-а на Паче, преди накрая на разруши дясната бариера и да се приземи към зрителите, сваляйки улична лампа. От инцидента, маршал и четирима зрители, от които един от тях е фотограф бяха убити, докато Щомелен оцеля със счупен крак и китка. Поради факта че хълма и бариерите, където се намират близо до мястото на инцидента са прекалено опасни за преминаване, организаторите решиха да спрат състезанието. Мас пое водачеството през това време, преди да бъде изпреварен от Икс в 28-ата обиколка, но германеца си върна позицията на следващата обиколка, и той пръв видя карирания флаг пред Лотус-а и Жарие. Организаторите се чудеха дали да рестартират състезанието, но със само десетима оцелели пилота и колко още пострадали от инцидента на Щомелен и лошата атмосфера на целия уикенд е решено състезанието да бъде окончателно прекратено след 29 от общо планираните 75. Имайки предвид че по-малко от 75% бяха преполовени, половината точки са наградени за първите шестима. Така Йохен Мас стана първия германец, след [[Волфганг фон Трипс]] да печели Гран При, докато Икс постигна първите точки за Лотус за този сезон. Жарие трябваше да бъде трети, но е наказан с минута към времето му, след като се оказа че французина изпревари състезател под жълти флагове. Така Ройтеман му е дадено третата позиция, докато Брамбила финишира пети пред [[Лела Ломбарди]], която стана първата жена във Формула 1, която постига точки в шампионатен кръг. Брайз завърши седми пред Уотсън, докато Регацони и Миго не бяха класирани. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Германия}} '''[[Йохен Мас]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 29 | 42:53.7 | 11 | '''4.5''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Белгия}} '''[[Джеки Икс]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 29 | + 1.1 | 16 | '''3''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 28 | + 1 Об. | 15 | '''2''' |- ! 4 | 17 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Жарие]]''' | '''[[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 28 | + 1 Об. | 10 | '''1.5''' |- ! 5 | 9 | {{флагче|Италия}} '''[[Виторио Брамбила]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 28 | + 1 Об. | 5 | '''1''' |- ! 6 | 10 | {{флагче|Италия}} '''[[Лела Ломбарди]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 27 | + 2 Об. | 24 | '''0.5''' |- ! 7 | 21 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Брайс]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 27 | + 2 Об. | 18 | |- ! 8 | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 26 | + 3 Об. | 6 | |- ! НКл | 11 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 25 | Не се класира | 2 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Лола]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 25 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 25 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Том Прайс]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 23 | Инцидент | 8 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 23 | Окачване | 12 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|Нидерландия}} [[Роелоф Вундеринк]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 20 | Трансмисия | 19 | |- ! НКв | 23 |{{флагче|Франция}} [[Франсоа Миго]] | [[Лола]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 18 | Не се квалифицира | 22 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Парнели]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 16 | Окачване | 4 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Еванс]] | [[БРМ]] | 7 | Горивна система | 23 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|САЩ}} [[Марк Донъхю]] | [[Пенске]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Инцидент | 17 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Оттегля се | 21 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Оттегля се | 25 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Инцидент | 1 | |- ! НСт | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Не стартира | 26 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 15 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | align="right"| 12 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 12 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | align="right"| 9.5 |- | 5 | {{flagicon|ЮАР}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 9 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 7 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 6 |- | 8 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 21 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 20.5 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 11 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 7 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 3 |- | 7 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 1.5 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 1.5 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1975/461/ |accessdate=4 октомври 2011 |архив_дата=2007-10-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071017144846/http://www.formula1.com/results/season/1975/461/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1975 Голяма награда на ЮАР|1975 ЮАР]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1975)|Сезон 1975]]''' |Следващо състезание:<br />[[1975 Голяма награда на Монако|1975 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1974 Голяма награда на Испания|1974]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[1976 Голяма награда на Испания|1976]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:1975 година в Испания]] dowqhhuiavipmac7s741395dd2wthnn 0 343301 12419066 12152818 2024-11-21T19:55:16Z Niki Yooff 24726 12419066 wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Общински драматичен театър – Кюстендил | страна = България | лого = | снимка =teatar-kyustendil.jpg | описание =Снимка на Общински драматичен театър - Кюстендил | място = [[Кюстендил]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1873]] г. | директор = Чавдар Ненов | адрес = 2500 Кюстендил<br>бул. „България“ №26 А | телефон = 088 541 7516 | страница = | общомедия = | карта = България Кюстендил | карта-описание = Местоположение в Кюстендил }} '''Общински драматичен театър – Кюстендил''' е общински [[театър]] в град [[Кюстендил]]. == История == Първата самодейна театрална трупа в Кюстендил е създадена на 8 февруари 1873. Тя представя пиесата „Зла жена“ от Йован Попович (побългарена от Д. Душанов). През 1883 г. е образувана театрална трупа към кюстендилското читалище, съставена от местни културни дейци: Ст. Заимов, Т. Иванов, [[Ефрем Каранов]], [[Георги Друмохарски]], [[Васил Лекарски]] и др. Трупата играе комедии и битови пиеси в училището при [[Успение Богородично (Кюстендил)|църквата „Успение Богородично“]]. През 1884 г. любители при читалището поставят пиесите „Скъперник" от [[Молиер]] и „Михалаки чорбаджи“ от [[Иван Вазов]], а на следващата година – „Иванко“ от [[Васил Друмев]] и „Смъртта на Потьомкин“. На 8 ноември 1907 г. в Кюстендил е тържествено открита нова читалищна сграда с театрален салон. Самодейният театрален състав нараства до 120 души (предимно учители, занаятчии, младежи) и играе годишно по 12 – 14 пиеси. По поръчка на ръководството на читалището виенският художник Адолф Квап изработва специална завеса и декори на новата театрална сцена. Сред най-известните самодейци по това време са: Ев. Сърчаджиев (актьор, режисьор и управител на театъра), Н.&nbsp;Грънчаров, Й.&nbsp;Велкова, Ел.&nbsp;Палашева, Н.&nbsp;Въжаров, П.&nbsp;Прокопиев и др. По време на войните (1912 – 1913, 1915 – 1918) театралният живот замира. Новият подем на театъра започва през сезона 1918 – 1919 г.; начело застава [[Богомил Андреев]] – актьор и режисьор. Театралният състав играе предимно руски пиеси: „Женитба“ и „Ревизор“ от [[Николай Гогол]], „На дъното“ и „Еснафи“ от [[Максим Горки]], „Лес“ и „Доходно място“ от [[Николай Островски]], „Живият труп“ от [[Лев Толстой]] и др. Голямо културно събитие в живота на Кюстендил е гостуването на Московския художествен академичен театър (Качаловата трупа на МХАТ) през есента на 1920 г., който представя „Село Степанчиково“ от [[Фьодор Достоевски]] и през 1924 г. – „Женитба“ от Н.&nbsp;Гогол, „Братя Карамазови“ и „Престъпление и наказание“ от Ф.&nbsp;Достоевски. През 1920-те и 1930-те години на сцената на Кюстендилския читалищен театър гостуват артисти от [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и други пътуващи театрални трупи. Началото на полупрофесионален театър се поставя на 3 август 1945 г. под името „Народен читалищен театър“. В неговия състав влизат 4 актьори професионалисти. Театърът има отделен бюджет, за ръководител е назначен [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]], а за режисьор – Г.Бесарабов. През сезона 1946 – 1947 г. начело на театъра застава Крюгер Николов (актьор и режисьор), който привлича в състава група артисти професионалисти. Под негово ръководство „Народен читалищен театър" – Кюстендил, бързо израства в своето развитие. До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]]. През 1948 г. театърът става общински и се обособява като самостоятелна институция с директор Крюгер Николов. През сезон 1949 – 50 г. театърът, с режисьор Г.Попов и директор Н.Христов, преминава на издръжка към общината. С указ на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] от 1 януари 1952 г. театърът става държавен, с директор А.&nbsp;Георгиева (до 1962). Под нейно ръководство театърът укрепва и се утвърждава като авторитетен културен институт. През този период се открояват с високото си професионално майсторство редица постановки: „Село Борово“, драматизация на Н.Икономов, „Свекърва“ и „Вампир“ от [[Антон Страшимиров]], „Тартюф“ от [[Молиер]], „Когато слушаш хората“ от [[Бранислав Нушич]] (реж. А.Траянов), „Майстори" от [[Рачо Стоянов]] (постановка на М. Михайлов) и др. От началото на сезон 1962&nbsp;– 1963 г. директор на театъра е актьорът П.Костов (до 1968). Театърът се насочва предимно към съвременната българска драматургия: „Всяка есенна вечер“ от [[Иван Пейчев]], „Тревога“ от [[Орлин Василев]], „Прокурорът“ от [[Георги Джагаров]] и др. От есента на 1968 г. до 1974 г. директор на театъра е актьорът В.&nbsp;Червенков. От началото на сезон 1976 – 1977 г. директор и главен художествен ръководител на театъра е актьорът Димо Илинкин. С Указ на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“. Новата сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година лично от министъра на културата [[Людмила Живкова]] с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“, постановка на проф. Елка Михайлова. През 2004 година театъра отново става общински, като се използва наименованието Общински драматичен театър – Кюстендил. На 16 декември 2008 година е открита нова камерна зала за куклен театър с премиера на пиесата „Пук“от [[Валери Петров]], постановка на режисьора Валентин Владимиров. == Известни постановки на театъра == В повече от 130-годишната си дейност театърът е реализирал значителни творби на изтъкнати български автори, като „Службогонци“, „Под игото“, „Двубой" ([[Иван Вазов]]), „Вампир" и „Свекърва“ ([[Антон Страшимиров]]), „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]), „Боряна“ ([[Йордан Йовков]]), „Борсанови“ ([[Крум Кюлявков]]), „Гераците“ ([[Елин Пелин]]), „Майстори" ([[Рачо Стоянов]]), „Иванко" ([[Васил Друмев]]), „Царска милост“ и „Иван Шишман“ ([[Камен Зидаров]]), „Щастие“ и „Любов“ ([[Орлин Василев]]), „Рози за д-р Шомов“, „Наградата“, „Професия за ангели“ ([[Драгомир Асенов]]), „Всяка есенна вечер“ ([[Иван Пейчев]]), „Криминална песен“ ([[Иван Радоев]]), „Съдии на самите себе си“ (К.Георгиев), „Младоженецът“ ([[Емил Манов]]), „Писмата“ ([[Никола Русев]]), „Монахът и неговите синове“ (М.Милков) и мн.други. За периода 1952 – 2010 г. на кюстендилска сцена са поставени и изиграни 323 пиеси на 190 автори. == Директори на театъра (1945 – 2010) == {{дребно2|1= * 1945 – 1946: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1946 – 1947: Крюгер Николов; * 1949 – 1950 и 1952: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1952 – 1962: Ангелина Георгиева; * 1962 – 1968: Петър Костов; * 1968 – 1976: Васил Червенков; * 1976 – 1989: Димо Илинкин; * 1989 – 1990: Иван Стефанов; * 1990 – 1992: Иван Янчев, Румен Иванов; * 1992 – 1993: Васил Червенков; * 1993 – 1996: Иван Стефанов; * 1996 – 1998: Илия Божилов, Душко Добрев; * 1998 – 2001: Лозен Йорданов; * 2001 – 2003: Румен Димитров, Стефан Къшев, Орхан Таир; * 2003 – 2005: [[Белла Цонева]]; * 2005 – 2008: Илия Божилов; * от 2008 г.: Чавдар Ненов. }} == Режисьори, работили в театъра == За развитието на театъра, особени заслуги имат режисьорите от няколко поколения. За периода от основаването му до 9 септември 1944 г. най-значителни режисьори са Е.Сърчаджиев, Б.Андреев, П.Свраков. След 1944 г. могат да се отбележат имената на режисьорите Г.Бесарабов, Крюгер Николов, А.Георгиева, Св. Атанасов, М.Събев. Някои от по-известните режисьори гостували на Кюстендилския театър са: Мойс Бениеш, поставил „Големанов“ през 1954 г., Асен Траянов, поставил „Сватбата на Фигаро“, „Моралът на г-жа Дулска“ и „Когато слушаш хората“, Радио-режисьорът Георги Аврамов, направил постановките на пиесите „В люляковата градина“ и „Д-р“. Големият драматург [[Никола Русев]] започва работа в Кюстендилския театър като режисьор и поставя „Вампир“. [[Хачо Бояджиев]] прави дипломната си работа в Кюстендилския театър като поставя пиесата „Два ангела слизат от небето“. Редица големи български режисьори правят свои постановки в Кюстендилския театър: Димитър Стратев – „Под Игото“; [[Стефан Гъдуларов]] – „Пътища“ и „Анатема“; Лиляна Тодорова – „Кандидат за луната“, „Червеният петел“, „Снежанка и седемте джуджета“; Стефан Караламбов – „Тревога“; проф. Кръстьо Мирски – „Снаха“; проф. Сашо Стоянов – „Искри по скелите“ и „Звездопът“; проф. Елка Михайлова – „Майстори“ и „Знамето“; [[Стефан Гецов]] – „Хъшове“; [[Любомир Кабакчиев]] – „Живият труп“; Асен Шопов – „Ех това Зинче“ и „Черна комедия“; проф. [[Надежда Сейкова]] – „Боряна“ и „Гераците“; Никола Петков – „Двубой“, „Големанов“ и „Милионерът“; [[Вили Цанков]] – „Вампир“; Владимир Петков – „Срещи в сряда“; проф. Румен Рачев – „Съкровището на Силвестър“; [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] – „Женско царство“, Душко Добрев – „Великденско вино“, „Физици“ – Фр. Дюренмат, „Одисей пътува за Итака“, „Любовни булеварди“ и още 15 постановки – режисьорът с най-много постановки в Драм. Театър – Кюстендил, Веселин Бояджиев – „Квартет“ и др. == Сценографи, работили в театъра == Началото на професионалната сценография на кюстендилската сцена поставя известният художник Адолф Квап. Той изработва постоянни декори, представляващи кулиси-проспекти, които се използват от театъра в продължение на много години. До 9 септември 1944 г. сценографското оформление на постановките е дело предимно на местните художници Д.Стаматов, Б.Лазов, Н.Мирчев, Л.Бояджиев, Ив. Юнишев, М.Кръстев и др. С изграждането на професионалния театър за сценографи се привличат постоянни художници. Особен принос за развитието на сценографията на кюстендилска сцена имат художниците: К.Константинов, Г.Каракашев, А.Попов, Св. Неделчева, В.Мачева, Д.Стефанов, Г.Иванов, Г.Стайкова, И.Йорданов, Й.Бадев, Ангел Доцев, Борис Стойнов и др. == Известни актьори, работили в театъра == В творческия колектив на театъра са се утвърдили голям брой актьори, които имат свой принос в развитието на театъра, за неговия творчески подем. Сред тях се открояват Б.&nbsp;Андреев, Г.&nbsp;Попов, А.&nbsp;Георгиева, К.&nbsp;Попов, Г.&nbsp;Петков, Ж.&nbsp;Стефанова, Р.&nbsp;Янева, М.&nbsp;Македонска, П.&nbsp;Мачев, Ан.&nbsp;Алексиев, Л.&nbsp;Илиева, Д.&nbsp;Янбастиев, Г.&nbsp;Димитров,Й.&nbsp;Попмилачкова. и др. Известни български артисти са гастролирали на кюстендилска сцена: [[Георги Калоянчев]], [[Стоянка Мутафова]], [[Иван Янчев]], [[Виолета Донева]], [[Любомир Кабакчиев]], Меглена Караламбова, [[Стефан Гецов]], [[Георги Георгиев – Гец]], [[Йосиф Сърчаджиев]], [[Асен Кисимов]], [[Стойчо Мазгалов]], [[Виолета Минкова]], [[Пламен Сираков]] и мн.др. == Награди == По случай 100-годишнината от театралното дело в Кюстендил през 1974 г., театърът е награден с орден „Червено знаме на труда“. == Съвременна трупа (2023/2024) == * Актьори: Лазар Панев, Йордан Данчев, Костадин Жеков * Актриси: Адриана Пипонова, Стела Здравкова, Биляна Бичовска, Боряна Илиева, Емилия Красимирова, Цветелина Николова, Ивана Иванова * Режисьор: Станислава Ризова == Репертоар (2023/2024) == * „ДВАМА, ЧЕТИРИМА, СЕКСима“ (автор: Щефан Фьогел; режисьори: Асен Блатечки, Николай Урумов) * „Оскар“ (автор: Клод Мание; режисьор: Станислава Ризова) == Източници == * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи'', 1974, * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Местната преса за театъра в Кюстендил'', 1974 * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Кюстендилска сцена – един век театър и половин век опери и оперети'', ДА-Кюстендил, 1979 * {{Кюстендил|346 – 347, 640 – 642}} * Официален сайт на Драматичен театър – Кюстендил == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/Общински-театър-Кюстендил-115815745111166/ Профил на Общински драматичен театър – Кюстендил във Facebook] * [https://www.facebook.com/people/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%B3%D1%80-%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB/100057536016148/ Профил на Кино "В театъра"] {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1873 година]] 34h22fr3m1hh7fpwnptuk67sfctfspb 12419067 12419066 2024-11-21T19:59:20Z Niki Yooff 24726 12419067 wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Общински драматичен театър – Кюстендил | страна = България | лого = | снимка =teatar-kyustendil.jpg | описание =Снимка на Общински драматичен театър - Кюстендил | място = [[Кюстендил]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1873]] г. | директор = Чавдар Ненов | адрес = 2500 Кюстендил<br>бул. „България“ №26 А | телефон = 088 541 7516 | страница = | общомедия = | карта = България Кюстендил | карта-описание = Местоположение в Кюстендил }} '''Общински драматичен театър – Кюстендил''' е общински [[театър]] в град [[Кюстендил]]. == История == Първата самодейна театрална трупа в Кюстендил е създадена на 8 февруари 1873. Тя представя пиесата „Зла жена“ от Йован Попович (побългарена от Д. Душанов). През 1883 г. е образувана театрална трупа към кюстендилското читалище, съставена от местни културни дейци: Ст.&nbsp;Заимов, Т.&nbsp;Иванов, [[Ефрем Каранов]], [[Георги Друмохарски]], [[Васил Лекарски]] и др. Трупата играе комедии и битови пиеси в училището при [[Успение Богородично (Кюстендил)|църквата „Успение Богородично“]]. През 1884 г. любители при читалището поставят пиесите „Скъперник" от [[Молиер]] и „Михалаки чорбаджи“ от [[Иван Вазов]], а на следващата година – „Иванко“ от [[Васил Друмев]] и „Смъртта на Потьомкин“. На 8 ноември 1907 г. в Кюстендил е тържествено открита нова читалищна сграда с театрален салон. Самодейният театрален състав нараства до 120 души (предимно учители, занаятчии, младежи) и играе годишно по 12 – 14 пиеси. По поръчка на ръководството на читалището виенският художник Адолф Квап изработва специална завеса и декори на новата театрална сцена. Сред най-известните самодейци по това време са: Ев. Сърчаджиев (актьор, режисьор и управител на театъра), Н.&nbsp;Грънчаров, Й.&nbsp;Велкова, Ел.&nbsp;Палашева, Н.&nbsp;Въжаров, П.&nbsp;Прокопиев и др. По време на войните (1912 – 1913, 1915 – 1918) театралният живот замира. Новият подем на театъра започва през сезона 1918 – 1919 г.; начело застава [[Богомил Андреев]] – актьор и режисьор. Театралният състав играе предимно руски пиеси: „Женитба“ и „Ревизор“ от [[Николай Гогол]], „На дъното“ и „Еснафи“ от [[Максим Горки]], „Лес“ и „Доходно място“ от [[Николай Островски]], „Живият труп“ от [[Лев Толстой]] и др. Голямо културно събитие в живота на Кюстендил е гостуването на Московския художествен академичен театър (Качаловата трупа на МХАТ) през есента на 1920 г., който представя „Село Степанчиково“ от [[Фьодор Достоевски]] и през 1924 г. – „Женитба“ от Н.&nbsp;Гогол, „Братя Карамазови“ и „Престъпление и наказание“ от Ф.&nbsp;Достоевски. През 1920-те и 1930-те години на сцената на Кюстендилския читалищен театър гостуват артисти от [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и други пътуващи театрални трупи. Началото на полупрофесионален театър се поставя на 3 август 1945 г. под името „Народен читалищен театър“. В неговия състав влизат 4 актьори професионалисти. Театърът има отделен бюджет, за ръководител е назначен [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]], а за режисьор – Г.&nbsp;Бесарабов. През сезона 1946 – 1947 г. начело на театъра застава Крюгер Николов (актьор и режисьор), който привлича в състава група артисти професионалисти. Под негово ръководство „Народен читалищен театър" – Кюстендил, бързо израства в своето развитие. До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]]. През 1948 г. театърът става общински и се обособява като самостоятелна институция с директор Крюгер Николов. През сезон 1949 – 50 г. театърът, с режисьор Г.&nbsp;Попов и директор Н.Христов, преминава на издръжка към общината. С указ на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] от 1 януари 1952 г. театърът става държавен, с директор А.&nbsp;Георгиева (до 1962). Под нейно ръководство театърът укрепва и се утвърждава като авторитетен културен институт. През този период се открояват с високото си професионално майсторство редица постановки: „Село Борово“, драматизация на Н.&nbsp;Икономов, „Свекърва“ и „Вампир“ от [[Антон Страшимиров]], „Тартюф“ от [[Молиер]], „Когато слушаш хората“ от [[Бранислав Нушич]] (реж. А.&nbsp;Траянов), „Майстори" от [[Рачо Стоянов]] (постановка на М.&nbsp;Михайлов) и др. От началото на сезон 1962&nbsp;– 1963 г. директор на театъра е актьорът П.Костов (до 1968). Театърът се насочва предимно към съвременната българска драматургия: „Всяка есенна вечер“ от [[Иван Пейчев]], „Тревога“ от [[Орлин Василев]], „Прокурорът“ от [[Георги Джагаров]] и др. От есента на 1968 г. до 1974 г. директор на театъра е актьорът В.&nbsp;Червенков. От началото на сезон 1976 – 1977 г. директор и главен художествен ръководител на театъра е актьорът Димо Илинкин. С Указ на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“. Новата сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година лично от министъра на културата [[Людмила Живкова]] с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“, постановка на проф. Елка Михайлова. През 2004 година театъра отново става общински, като се използва наименованието Общински драматичен театър – Кюстендил. На 16 декември 2008 година е открита нова камерна зала за куклен театър с премиера на пиесата „Пук“от [[Валери Петров]], постановка на режисьора Валентин Владимиров. == Известни постановки на театъра == В повече от 130-годишната си дейност театърът е реализирал значителни творби на изтъкнати български автори, като „Службогонци“, „Под игото“, „Двубой" ([[Иван Вазов]]), „Вампир" и „Свекърва“ ([[Антон Страшимиров]]), „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]), „Боряна“ ([[Йордан Йовков]]), „Борсанови“ ([[Крум Кюлявков]]), „Гераците“ ([[Елин Пелин]]), „Майстори" ([[Рачо Стоянов]]), „Иванко" ([[Васил Друмев]]), „Царска милост“ и „Иван Шишман“ ([[Камен Зидаров]]), „Щастие“ и „Любов“ ([[Орлин Василев]]), „Рози за д-р Шомов“, „Наградата“, „Професия за ангели“ ([[Драгомир Асенов]]), „Всяка есенна вечер“ ([[Иван Пейчев]]), „Криминална песен“ ([[Иван Радоев]]), „Съдии на самите себе си“ (К.Георгиев), „Младоженецът“ ([[Емил Манов]]), „Писмата“ ([[Никола Русев]]), „Монахът и неговите синове“ (М.Милков) и мн.други. За периода 1952 – 2010 г. на кюстендилска сцена са поставени и изиграни 323 пиеси на 190 автори. == Директори на театъра (1945 – 2010) == {{дребно2|1= * 1945 – 1946: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1946 – 1947: Крюгер Николов; * 1949 – 1950 и 1952: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1952 – 1962: Ангелина Георгиева; * 1962 – 1968: Петър Костов; * 1968 – 1976: Васил Червенков; * 1976 – 1989: Димо Илинкин; * 1989 – 1990: Иван Стефанов; * 1990 – 1992: Иван Янчев, Румен Иванов; * 1992 – 1993: Васил Червенков; * 1993 – 1996: Иван Стефанов; * 1996 – 1998: Илия Божилов, Душко Добрев; * 1998 – 2001: Лозен Йорданов; * 2001 – 2003: Румен Димитров, Стефан Къшев, Орхан Таир; * 2003 – 2005: [[Белла Цонева]]; * 2005 – 2008: Илия Божилов; * от 2008 г.: Чавдар Ненов. }} == Режисьори, работили в театъра == За развитието на театъра, особени заслуги имат режисьорите от няколко поколения. За периода от основаването му до 9 септември 1944 г. най-значителни режисьори са Е.&nbsp;Сърчаджиев, Б.&nbsp;Андреев, П.&nbsp;Свраков. След 1944 г. могат да се отбележат имената на режисьорите Г.&nbsp;Бесарабов, Крюгер Николов, А.&nbsp;Георгиева, Св.&nbsp;Атанасов, М.&nbsp;Събев. Някои от по-известните режисьори гостували на Кюстендилския театър са: Мойс Бениеш, поставил „Големанов“ през 1954 г., Асен Траянов, поставил „Сватбата на Фигаро“, „Моралът на г-жа Дулска“ и „Когато слушаш хората“, Радио-режисьорът Георги Аврамов, направил постановките на пиесите „В люляковата градина“ и „Д-р“. Големият драматург [[Никола Русев]] започва работа в Кюстендилския театър като режисьор и поставя „Вампир“. [[Хачо Бояджиев]] прави дипломната си работа в Кюстендилския театър като поставя пиесата „Два ангела слизат от небето“. Редица големи български режисьори правят свои постановки в Кюстендилския театър: Димитър Стратев – „Под Игото“; [[Стефан Гъдуларов]] – „Пътища“ и „Анатема“; Лиляна Тодорова – „Кандидат за луната“, „Червеният петел“, „Снежанка и седемте джуджета“; Стефан Караламбов – „Тревога“; проф. Кръстьо Мирски – „Снаха“; проф. Сашо Стоянов – „Искри по скелите“ и „Звездопът“; проф. Елка Михайлова – „Майстори“ и „Знамето“; [[Стефан Гецов]] – „Хъшове“; [[Любомир Кабакчиев]] – „Живият труп“; Асен Шопов – „Ех това Зинче“ и „Черна комедия“; проф. [[Надежда Сейкова]] – „Боряна“ и „Гераците“; Никола Петков – „Двубой“, „Големанов“ и „Милионерът“; [[Вили Цанков]] – „Вампир“; Владимир Петков – „Срещи в сряда“; проф. Румен Рачев – „Съкровището на Силвестър“; [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] – „Женско царство“, Душко Добрев – „Великденско вино“, „Физици“ – Фр. Дюренмат, „Одисей пътува за Итака“, „Любовни булеварди“ и още 15 постановки – режисьорът с най-много постановки в Драм. Театър – Кюстендил, Веселин Бояджиев – „Квартет“ и др. == Сценографи, работили в театъра == Началото на професионалната сценография на кюстендилската сцена поставя известният художник Адолф Квап. Той изработва постоянни декори, представляващи кулиси-проспекти, които се използват от театъра в продължение на много години. До 9 септември 1944 г. сценографското оформление на постановките е дело предимно на местните художници Д.&nbsp;Стаматов, Б.&nbsp;Лазов, Н.&nbsp;Мирчев, Л.&nbsp;Бояджиев, Ив.&nbsp;Юнишев, М.&nbsp;Кръстев и др. С изграждането на професионалния театър за сценографи се привличат постоянни художници. Особен принос за развитието на сценографията на кюстендилска сцена имат художниците: К.&nbsp;Константинов, Г.&nbsp;Каракашев, А.&nbsp;Попов, Св.&nbsp;Неделчева, В.&nbsp;Мачева, Д.&nbsp;Стефанов, Г.&nbsp;Иванов, Г.&nbsp;Стайкова, И.&nbsp;Йорданов, Й.&nbsp;Бадев, Ангел Доцев, Борис Стойнов и др. == Известни актьори, работили в театъра == В творческия колектив на театъра са се утвърдили голям брой актьори, които имат свой принос в развитието на театъра, за неговия творчески подем. Сред тях се открояват Б.&nbsp;Андреев, Г.&nbsp;Попов, А.&nbsp;Георгиева, К.&nbsp;Попов, Г.&nbsp;Петков, Ж.&nbsp;Стефанова, Р.&nbsp;Янева, М.&nbsp;Македонска, П.&nbsp;Мачев, Ан.&nbsp;Алексиев, Л.&nbsp;Илиева, Д.&nbsp;Янбастиев, Г.&nbsp;Димитров,Й.&nbsp;Попмилачкова. и др. Известни български артисти са гастролирали на кюстендилска сцена: [[Георги Калоянчев]], [[Стоянка Мутафова]], [[Иван Янчев]], [[Виолета Донева]], [[Любомир Кабакчиев]], Меглена Караламбова, [[Стефан Гецов]], [[Георги Георгиев – Гец]], [[Йосиф Сърчаджиев]], [[Асен Кисимов]], [[Стойчо Мазгалов]], [[Виолета Минкова]], [[Пламен Сираков]] и мн.др. == Награди == По случай 100-годишнината от театралното дело в Кюстендил през 1974 г., театърът е награден с орден „Червено знаме на труда“. == Съвременна трупа (2023/2024) == * Актьори: Лазар Панев, Йордан Данчев, Костадин Жеков * Актриси: Адриана Пипонова, Стела Здравкова, Биляна Бичовска, Боряна Илиева, Емилия Красимирова, Цветелина Николова, Ивана Иванова * Режисьор: Станислава Ризова == Репертоар (2023/2024) == * „ДВАМА, ЧЕТИРИМА, СЕКСима“ (автор: Щефан Фьогел; режисьори: Асен Блатечки, Николай Урумов) * „Оскар“ (автор: Клод Мание; режисьор: Станислава Ризова) == Източници == * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи'', 1974, * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Местната преса за театъра в Кюстендил'', 1974 * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Кюстендилска сцена – един век театър и половин век опери и оперети'', ДА-Кюстендил, 1979 * {{Кюстендил|346 – 347, 640 – 642}} * Официален сайт на Драматичен театър – Кюстендил == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/Общински-театър-Кюстендил-115815745111166/ Профил на Общински драматичен театър – Кюстендил във Facebook] * [https://www.facebook.com/people/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%B3%D1%80-%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB/100057536016148/ Профил на Кино "В театъра"] {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1873 година]] amxullt64dqxwojdhfj1zkdue3sr1mz 12419082 12419067 2024-11-21T20:07:27Z Niki Yooff 24726 12419082 wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Общински драматичен театър&nbsp;– Кюстендил | страна = България | лого = | снимка =teatar-kyustendil.jpg | описание =Снимка на Общински драматичен театър - Кюстендил | място = [[Кюстендил]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1873]] г. | директор = Чавдар Ненов | адрес = 2500 Кюстендил<br>бул. „България“ №26 А | телефон = 088 541 7516 | страница = | общомедия = | карта = България Кюстендил | карта-описание = Местоположение в Кюстендил }} '''Общински драматичен театър&nbsp;– Кюстендил''' е общински [[театър]] в град [[Кюстендил]]. == История == Първата самодейна театрална трупа в Кюстендил е създадена на 8 февруари 1873. Тя представя пиесата „Зла жена“ от Йован Попович (побългарена от Д. Душанов). През 1883 г. е образувана театрална трупа към кюстендилското читалище, съставена от местни културни дейци: Ст.&nbsp;Заимов, Т.&nbsp;Иванов, [[Ефрем Каранов]], [[Георги Друмохарски]], [[Васил Лекарски]] и др. Трупата играе комедии и битови пиеси в училището при [[Успение Богородично (Кюстендил)|църквата „Успение Богородично“]]. През 1884 г. любители при читалището поставят пиесите „Скъперник" от [[Молиер]] и „Михалаки чорбаджи“ от [[Иван Вазов]], а на следващата година&nbsp;– „Иванко“ от [[Васил Друмев]] и „Смъртта на Потьомкин“. На 8 ноември 1907 г. в Кюстендил е тържествено открита нова читалищна сграда с театрален салон. Самодейният театрален състав нараства до 120 души (предимно учители, занаятчии, младежи) и играе годишно по 12&nbsp;– 14 пиеси. По поръчка на ръководството на читалището виенският художник Адолф Квап изработва специална завеса и декори на новата театрална сцена. Сред най-известните самодейци по това време са: Ев. Сърчаджиев (актьор, режисьор и управител на театъра), Н.&nbsp;Грънчаров, Й.&nbsp;Велкова, Ел.&nbsp;Палашева, Н.&nbsp;Въжаров, П.&nbsp;Прокопиев и др. По време на войните (1912&nbsp;– 1913, 1915&nbsp;– 1918) театралният живот замира. Новият подем на театъра започва през сезона 1918&nbsp;– 1919 г.; начело застава [[Богомил Андреев]]&nbsp;– актьор и режисьор. Театралният състав играе предимно руски пиеси: „Женитба“ и „Ревизор“ от [[Николай Гогол]], „На дъното“ и „Еснафи“ от [[Максим Горки]], „Лес“ и „Доходно място“ от [[Николай Островски]], „Живият труп“ от [[Лев Толстой]] и др. Голямо културно събитие в живота на Кюстендил е гостуването на Московския художествен академичен театър (Качаловата трупа на МХАТ) през есента на 1920 г., който представя „Село Степанчиково“ от [[Фьодор Достоевски]] и през 1924 г.&nbsp;– „Женитба“ от Н.&nbsp;Гогол, „Братя Карамазови“ и „Престъпление и наказание“ от Ф.&nbsp;Достоевски. През 1920-те и 1930-те години на сцената на Кюстендилския читалищен театър гостуват артисти от [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и други пътуващи театрални трупи. Началото на полупрофесионален театър се поставя на 3 август 1945 г. под името „Народен читалищен театър“. В неговия състав влизат 4 актьори професионалисти. Театърът има отделен бюджет, за ръководител е назначен [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]], а за режисьор&nbsp;– Г.&nbsp;Бесарабов. През сезона 1946&nbsp;– 1947 г. начело на театъра застава Крюгер Николов (актьор и режисьор), който привлича в състава група артисти професионалисти. Под негово ръководство „Народен читалищен театър" – Кюстендил, бързо израства в своето развитие. До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]]. През 1948 г. театърът става общински и се обособява като самостоятелна институция с директор Крюгер Николов. През сезон 1949&nbsp;– 50 г. театърът, с режисьор Г.&nbsp;Попов и директор Н.Христов, преминава на издръжка към общината. С указ на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] от 1 януари 1952 г. театърът става държавен, с директор А.&nbsp;Георгиева (до 1962). Под нейно ръководство театърът укрепва и се утвърждава като авторитетен културен институт. През този период се открояват с високото си професионално майсторство редица постановки: „Село Борово“, драматизация на Н.&nbsp;Икономов, „Свекърва“ и „Вампир“ от [[Антон Страшимиров]], „Тартюф“ от [[Молиер]], „Когато слушаш хората“ от [[Бранислав Нушич]] (реж. А.&nbsp;Траянов), „Майстори" от [[Рачо Стоянов]] (постановка на М.&nbsp;Михайлов) и др. От началото на сезон 1962&nbsp;– 1963 г. директор на театъра е актьорът П.Костов (до 1968). Театърът се насочва предимно към съвременната българска драматургия: „Всяка есенна вечер“ от [[Иван Пейчев]], „Тревога“ от [[Орлин Василев]], „Прокурорът“ от [[Георги Джагаров]] и др. От есента на 1968 г. до 1974 г. директор на театъра е актьорът В.&nbsp;Червенков. От началото на сезон 1976&nbsp;– 1977 г. директор и главен художествен ръководител на театъра е актьорът Димо Илинкин. С Указ на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“. Новата сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година лично от министъра на културата [[Людмила Живкова]] с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“, постановка на проф. Елка Михайлова. През 2004 година театъра отново става общински, като се използва наименованието Общински драматичен театър – Кюстендил. На 16 декември 2008 година е открита нова камерна зала за куклен театър с премиера на пиесата „Пук“от [[Валери Петров]], постановка на режисьора Валентин Владимиров. == Известни постановки на театъра == В повече от 130-годишната си дейност театърът е реализирал значителни творби на изтъкнати български автори, като „Службогонци“, „Под игото“, „Двубой" ([[Иван Вазов]]), „Вампир" и „Свекърва“ ([[Антон Страшимиров]]), „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]), „Боряна“ ([[Йордан Йовков]]), „Борсанови“ ([[Крум Кюлявков]]), „Гераците“ ([[Елин Пелин]]), „Майстори" ([[Рачо Стоянов]]), „Иванко" ([[Васил Друмев]]), „Царска милост“ и „Иван Шишман“ ([[Камен Зидаров]]), „Щастие“ и „Любов“ ([[Орлин Василев]]), „Рози за д-р Шомов“, „Наградата“, „Професия за ангели“ ([[Драгомир Асенов]]), „Всяка есенна вечер“ ([[Иван Пейчев]]), „Криминална песен“ ([[Иван Радоев]]), „Съдии на самите себе си“ (К.Георгиев), „Младоженецът“ ([[Емил Манов]]), „Писмата“ ([[Никола Русев]]), „Монахът и неговите синове“ (М.Милков) и мн.други. За периода 1952 – 2010 г. на кюстендилска сцена са поставени и изиграни 323 пиеси на 190 автори. == Директори на театъра (1945 – 2010) == {{дребно2|1= * 1945&nbsp;– 1946: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1946&nbsp;– 1947: Крюгер Николов; * 1949&nbsp;– 1950 и 1952: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1952&nbsp;– 1962: Ангелина Георгиева; * 1962&nbsp;– 1968: Петър Костов; * 1968&nbsp;– 1976: Васил Червенков; * 1976&nbsp;– 1989: Димо Илинкин; * 1989&nbsp;– 1990: Иван Стефанов; * 1990&nbsp;– 1992: Иван Янчев, Румен Иванов; * 1992&nbsp;– 1993: Васил Червенков; * 1993&nbsp;– 1996: Иван Стефанов; * 1996&nbsp;– 1998: Илия Божилов, Душко Добрев; * 1998&nbsp;– 2001: Лозен Йорданов; * 2001&nbsp;– 2003: Румен Димитров, Стефан Къшев, Орхан Таир; * 2003&nbsp;– 2005: [[Белла Цонева]]; * 2005&nbsp;– 2008: Илия Божилов; * от 2008 г.: Чавдар Ненов. }} == Режисьори, работили в театъра == За развитието на театъра, особени заслуги имат режисьорите от няколко поколения. За периода от основаването му до 9 септември 1944 г. най-значителни режисьори са Е.&nbsp;Сърчаджиев, Б.&nbsp;Андреев, П.&nbsp;Свраков. След 1944 г. могат да се отбележат имената на режисьорите Г.&nbsp;Бесарабов, Крюгер Николов, А.&nbsp;Георгиева, Св.&nbsp;Атанасов, М.&nbsp;Събев. Някои от по-известните режисьори гостували на Кюстендилския театър са: Мойс Бениеш, поставил „Големанов“ през 1954 г., Асен Траянов, поставил „Сватбата на Фигаро“, „Моралът на г-жа Дулска“ и „Когато слушаш хората“, Радио-режисьорът Георги Аврамов, направил постановките на пиесите „В люляковата градина“ и „Д-р“. Големият драматург [[Никола Русев]] започва работа в Кюстендилския театър като режисьор и поставя „Вампир“. [[Хачо Бояджиев]] прави дипломната си работа в Кюстендилския театър като поставя пиесата „Два ангела слизат от небето“. Редица големи български режисьори правят свои постановки в Кюстендилския театър: Димитър Стратев – „Под Игото“; [[Стефан Гъдуларов]] – „Пътища“ и „Анатема“; Лиляна Тодорова – „Кандидат за луната“, „Червеният петел“, „Снежанка и седемте джуджета“; Стефан Караламбов – „Тревога“; проф. Кръстьо Мирски – „Снаха“; проф. Сашо Стоянов – „Искри по скелите“ и „Звездопът“; проф. Елка Михайлова – „Майстори“ и „Знамето“; [[Стефан Гецов]] – „Хъшове“; [[Любомир Кабакчиев]] – „Живият труп“; Асен Шопов – „Ех това Зинче“ и „Черна комедия“; проф. [[Надежда Сейкова]] – „Боряна“ и „Гераците“; Никола Петков – „Двубой“, „Големанов“ и „Милионерът“; [[Вили Цанков]] – „Вампир“; Владимир Петков – „Срещи в сряда“; проф. Румен Рачев – „Съкровището на Силвестър“; [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] – „Женско царство“, Душко Добрев&nbsp;– „Великденско вино“, „Физици“&nbsp;– Фр. Дюренмат, „Одисей пътува за Итака“, „Любовни булеварди“ и още 15 постановки&nbsp;– режисьорът с най-много постановки в Драм. Театър&nbsp;– Кюстендил, Веселин Бояджиев&nbsp;– „Квартет“ и др. == Сценографи, работили в театъра == Началото на професионалната сценография на кюстендилската сцена поставя известният художник Адолф Квап. Той изработва постоянни декори, представляващи кулиси-проспекти, които се използват от театъра в продължение на много години. До 9 септември 1944 г. сценографското оформление на постановките е дело предимно на местните художници Д.&nbsp;Стаматов, Б.&nbsp;Лазов, Н.&nbsp;Мирчев, Л.&nbsp;Бояджиев, Ив.&nbsp;Юнишев, М.&nbsp;Кръстев и др. С изграждането на професионалния театър за сценографи се привличат постоянни художници. Особен принос за развитието на сценографията на кюстендилска сцена имат художниците: К.&nbsp;Константинов, Г.&nbsp;Каракашев, А.&nbsp;Попов, Св.&nbsp;Неделчева, В.&nbsp;Мачева, Д.&nbsp;Стефанов, Г.&nbsp;Иванов, Г.&nbsp;Стайкова, И.&nbsp;Йорданов, Й.&nbsp;Бадев, Ангел Доцев, Борис Стойнов и др. == Известни актьори, работили в театъра == В творческия колектив на театъра са се утвърдили голям брой актьори, които имат свой принос в развитието на театъра, за неговия творчески подем. Сред тях се открояват Б.&nbsp;Андреев, Г.&nbsp;Попов, А.&nbsp;Георгиева, К.&nbsp;Попов, Г.&nbsp;Петков, Ж.&nbsp;Стефанова, Р.&nbsp;Янева, М.&nbsp;Македонска, П.&nbsp;Мачев, Ан.&nbsp;Алексиев, Л.&nbsp;Илиева, Д.&nbsp;Янбастиев, Г.&nbsp;Димитров,Й.&nbsp;Попмилачкова. и др. Известни български артисти са гастролирали на кюстендилска сцена: [[Георги Калоянчев]], [[Стоянка Мутафова]], [[Иван Янчев]], [[Виолета Донева]], [[Любомир Кабакчиев]], Меглена Караламбова, [[Стефан Гецов]], [[Георги Георгиев – Гец]], [[Йосиф Сърчаджиев]], [[Асен Кисимов]], [[Стойчо Мазгалов]], [[Виолета Минкова]], [[Пламен Сираков]] и мн.др. == Награди == По случай 100-годишнината от театралното дело в Кюстендил през 1974 г., театърът е награден с орден „Червено знаме на труда“. == Съвременна трупа (2023/2024) == * Актьори: Лазар Панев, Йордан Данчев, Костадин Жеков * Актриси: Адриана Пипонова, Стела Здравкова, Биляна Бичовска, Боряна Илиева, Емилия Красимирова, Цветелина Николова, Ивана Иванова * Режисьор: Станислава Ризова == Репертоар (2023/2024) == * „ДВАМА, ЧЕТИРИМА, СЕКСима“ (автор: Щефан Фьогел; режисьори: Асен Блатечки, Николай Урумов) * „Оскар“ (автор: Клод Мание; режисьор: Станислава Ризова) == Източници == * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Сто години театрално дело в Кюстендил&nbsp;– каталог на документи'', 1974, * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Местната преса за театъра в Кюстендил'', 1974 * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Кюстендилска сцена&nbsp;– един век театър и половин век опери и оперети'', ДА-Кюстендил, 1979 * {{Кюстендил|346&nbsp;– 347, 640&nbsp;– 642}} * Официален сайт на Драматичен театър&nbsp;– Кюстендил == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/Общински-театър-Кюстендил-115815745111166/ Профил на Общински драматичен театър&nbsp;– Кюстендил във Facebook] * [https://www.facebook.com/people/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%B3%D1%80-%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB/100057536016148/ Профил на Кино "В театъра"] {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Кюстендил]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1873 година]] ekdwg39n4n05u7l5u0yqyktoi31xf46 12419084 12419082 2024-11-21T20:08:10Z Niki Yooff 24726 12419084 wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Общински драматичен театър&nbsp;– Кюстендил | страна = България | лого = | снимка =teatar-kyustendil.jpg | описание =Снимка на Общински драматичен театър - Кюстендил | място = [[Кюстендил]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1873]] г. | директор = Чавдар Ненов | адрес = 2500 Кюстендил<br>бул. „България“ №26 А | телефон = 088 541 7516 | страница = | общомедия = | карта = България Кюстендил | карта-описание = Местоположение в Кюстендил }} '''Общински драматичен театър&nbsp;– Кюстендил''' е общински [[театър]] в град [[Кюстендил]]. == История == Първата самодейна театрална трупа в Кюстендил е създадена на 8 февруари 1873. Тя представя пиесата „Зла жена“ от Йован Попович (побългарена от Д. Душанов). През 1883 г. е образувана театрална трупа към кюстендилското читалище, съставена от местни културни дейци: Ст.&nbsp;Заимов, Т.&nbsp;Иванов, [[Ефрем Каранов]], [[Георги Друмохарски]], [[Васил Лекарски]] и др. Трупата играе комедии и битови пиеси в училището при [[Успение Богородично (Кюстендил)|църквата „Успение Богородично“]]. През 1884 г. любители при читалището поставят пиесите „Скъперник" от [[Молиер]] и „Михалаки чорбаджи“ от [[Иван Вазов]], а на следващата година&nbsp;– „Иванко“ от [[Васил Друмев]] и „Смъртта на Потьомкин“. На 8 ноември 1907 г. в Кюстендил е тържествено открита нова читалищна сграда с театрален салон. Самодейният театрален състав нараства до 120 души (предимно учители, занаятчии, младежи) и играе годишно по 12&nbsp;– 14 пиеси. По поръчка на ръководството на читалището виенският художник Адолф Квап изработва специална завеса и декори на новата театрална сцена. Сред най-известните самодейци по това време са: Ев. Сърчаджиев (актьор, режисьор и управител на театъра), Н.&nbsp;Грънчаров, Й.&nbsp;Велкова, Ел.&nbsp;Палашева, Н.&nbsp;Въжаров, П.&nbsp;Прокопиев и др. По време на войните (1912&nbsp;– 1913, 1915&nbsp;– 1918) театралният живот замира. Новият подем на театъра започва през сезона 1918&nbsp;– 1919 г.; начело застава [[Богомил Андреев]]&nbsp;– актьор и режисьор. Театралният състав играе предимно руски пиеси: „Женитба“ и „Ревизор“ от [[Николай Гогол]], „На дъното“ и „Еснафи“ от [[Максим Горки]], „Лес“ и „Доходно място“ от [[Николай Островски]], „Живият труп“ от [[Лев Толстой]] и др. Голямо културно събитие в живота на Кюстендил е гостуването на Московския художествен академичен театър (Качаловата трупа на МХАТ) през есента на 1920 г., който представя „Село Степанчиково“ от [[Фьодор Достоевски]] и през 1924 г.&nbsp;– „Женитба“ от Н.&nbsp;Гогол, „Братя Карамазови“ и „Престъпление и наказание“ от Ф.&nbsp;Достоевски. През 1920-те и 1930-те години на сцената на Кюстендилския читалищен театър гостуват артисти от [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и други пътуващи театрални трупи. Началото на полупрофесионален театър се поставя на 3 август 1945 г. под името „Народен читалищен театър“. В неговия състав влизат 4 актьори професионалисти. Театърът има отделен бюджет, за ръководител е назначен [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]], а за режисьор&nbsp;– Г.&nbsp;Бесарабов. През сезона 1946&nbsp;– 1947 г. начело на театъра застава Крюгер Николов (актьор и режисьор), който привлича в състава група артисти професионалисти. Под негово ръководство „Народен читалищен театър" – Кюстендил, бързо израства в своето развитие. До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]]. През 1948 г. театърът става общински и се обособява като самостоятелна институция с директор Крюгер Николов. През сезон 1949&nbsp;– 50 г. театърът, с режисьор Г.&nbsp;Попов и директор Н.Христов, преминава на издръжка към общината. С указ на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] от 1 януари 1952 г. театърът става държавен, с директор А.&nbsp;Георгиева (до 1962). Под нейно ръководство театърът укрепва и се утвърждава като авторитетен културен институт. През този период се открояват с високото си професионално майсторство редица постановки: „Село Борово“, драматизация на Н.&nbsp;Икономов, „Свекърва“ и „Вампир“ от [[Антон Страшимиров]], „Тартюф“ от [[Молиер]], „Когато слушаш хората“ от [[Бранислав Нушич]] (реж. А.&nbsp;Траянов), „Майстори" от [[Рачо Стоянов]] (постановка на М.&nbsp;Михайлов) и др. От началото на сезон 1962&nbsp;– 1963 г. директор на театъра е актьорът П.Костов (до 1968). Театърът се насочва предимно към съвременната българска драматургия: „Всяка есенна вечер“ от [[Иван Пейчев]], „Тревога“ от [[Орлин Василев]], „Прокурорът“ от [[Георги Джагаров]] и др. От есента на 1968 г. до 1974 г. директор на театъра е актьорът В.&nbsp;Червенков. От началото на сезон 1976&nbsp;– 1977 г. директор и главен художествен ръководител на театъра е актьорът Димо Илинкин. С Указ на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“. Новата сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година лично от министъра на културата [[Людмила Живкова]] с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“, постановка на проф. Елка Михайлова. През 2004 година театъра отново става общински, като се използва наименованието Общински драматичен театър – Кюстендил. На 16 декември 2008 година е открита нова камерна зала за куклен театър с премиера на пиесата „Пук“от [[Валери Петров]], постановка на режисьора Валентин Владимиров. == Известни постановки на театъра == В повече от 130-годишната си дейност театърът е реализирал значителни творби на изтъкнати български автори, като „Службогонци“, „Под игото“, „Двубой" ([[Иван Вазов]]), „Вампир" и „Свекърва“ ([[Антон Страшимиров]]), „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]), „Боряна“ ([[Йордан Йовков]]), „Борсанови“ ([[Крум Кюлявков]]), „Гераците“ ([[Елин Пелин]]), „Майстори" ([[Рачо Стоянов]]), „Иванко" ([[Васил Друмев]]), „Царска милост“ и „Иван Шишман“ ([[Камен Зидаров]]), „Щастие“ и „Любов“ ([[Орлин Василев]]), „Рози за д-р Шомов“, „Наградата“, „Професия за ангели“ ([[Драгомир Асенов]]), „Всяка есенна вечер“ ([[Иван Пейчев]]), „Криминална песен“ ([[Иван Радоев]]), „Съдии на самите себе си“ (К.Георгиев), „Младоженецът“ ([[Емил Манов]]), „Писмата“ ([[Никола Русев]]), „Монахът и неговите синове“ (М.Милков) и мн.други. За периода 1952 – 2010 г. на кюстендилска сцена са поставени и изиграни 323 пиеси на 190 автори. == Директори на театъра (1945 – 2010) == {{дребно2|1= * 1945&nbsp;– 1946: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1946&nbsp;– 1947: Крюгер Николов; * 1949&nbsp;– 1950 и 1952: [[Никола Христов (кмет)|Никола Христов]]; * 1952&nbsp;– 1962: Ангелина Георгиева; * 1962&nbsp;– 1968: Петър Костов; * 1968&nbsp;– 1976: Васил Червенков; * 1976&nbsp;– 1989: Димо Илинкин; * 1989&nbsp;– 1990: Иван Стефанов; * 1990&nbsp;– 1992: Иван Янчев, Румен Иванов; * 1992&nbsp;– 1993: Васил Червенков; * 1993&nbsp;– 1996: Иван Стефанов; * 1996&nbsp;– 1998: Илия Божилов, Душко Добрев; * 1998&nbsp;– 2001: Лозен Йорданов; * 2001&nbsp;– 2003: Румен Димитров, Стефан Къшев, Орхан Таир; * 2003&nbsp;– 2005: [[Белла Цонева]]; * 2005&nbsp;– 2008: Илия Божилов; * от 2008 г.: Чавдар Ненов. }} == Режисьори, работили в театъра == За развитието на театъра, особени заслуги имат режисьорите от няколко поколения. За периода от основаването му до 9 септември 1944 г. най-значителни режисьори са Е.&nbsp;Сърчаджиев, Б.&nbsp;Андреев, П.&nbsp;Свраков. След 1944 г. могат да се отбележат имената на режисьорите Г.&nbsp;Бесарабов, Крюгер Николов, А.&nbsp;Георгиева, Св.&nbsp;Атанасов, М.&nbsp;Събев. Някои от по-известните режисьори гостували на Кюстендилския театър са: Мойс Бениеш, поставил „Големанов“ през 1954 г., Асен Траянов, поставил „Сватбата на Фигаро“, „Моралът на г-жа Дулска“ и „Когато слушаш хората“, Радио-режисьорът Георги Аврамов, направил постановките на пиесите „В люляковата градина“ и „Д-р“. Големият драматург [[Никола Русев]] започва работа в Кюстендилския театър като режисьор и поставя „Вампир“. [[Хачо Бояджиев]] прави дипломната си работа в Кюстендилския театър като поставя пиесата „Два ангела слизат от небето“. Редица големи български режисьори правят свои постановки в Кюстендилския театър: Димитър Стратев – „Под Игото“; [[Стефан Гъдуларов]] – „Пътища“ и „Анатема“; Лиляна Тодорова – „Кандидат за луната“, „Червеният петел“, „Снежанка и седемте джуджета“; Стефан Караламбов – „Тревога“; проф. Кръстьо Мирски – „Снаха“; проф. Сашо Стоянов – „Искри по скелите“ и „Звездопът“; проф. Елка Михайлова – „Майстори“ и „Знамето“; [[Стефан Гецов]] – „Хъшове“; [[Любомир Кабакчиев]] – „Живият труп“; Асен Шопов – „Ех това Зинче“ и „Черна комедия“; проф. [[Надежда Сейкова]] – „Боряна“ и „Гераците“; Никола Петков – „Двубой“, „Големанов“ и „Милионерът“; [[Вили Цанков]] – „Вампир“; Владимир Петков – „Срещи в сряда“; проф. Румен Рачев – „Съкровището на Силвестър“; [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] – „Женско царство“, Душко Добрев&nbsp;– „Великденско вино“, „Физици“&nbsp;– Фр. Дюренмат, „Одисей пътува за Итака“, „Любовни булеварди“ и още 15 постановки&nbsp;– режисьорът с най-много постановки в Драм. Театър&nbsp;– Кюстендил, Веселин Бояджиев&nbsp;– „Квартет“ и др. == Сценографи, работили в театъра == Началото на професионалната сценография на кюстендилската сцена поставя известният художник Адолф Квап. Той изработва постоянни декори, представляващи кулиси-проспекти, които се използват от театъра в продължение на много години. До 9 септември 1944 г. сценографското оформление на постановките е дело предимно на местните художници Д.&nbsp;Стаматов, Б.&nbsp;Лазов, Н.&nbsp;Мирчев, Л.&nbsp;Бояджиев, Ив.&nbsp;Юнишев, М.&nbsp;Кръстев и др. С изграждането на професионалния театър за сценографи се привличат постоянни художници. Особен принос за развитието на сценографията на кюстендилска сцена имат художниците: К.&nbsp;Константинов, Г.&nbsp;Каракашев, А.&nbsp;Попов, Св.&nbsp;Неделчева, В.&nbsp;Мачева, Д.&nbsp;Стефанов, Г.&nbsp;Иванов, Г.&nbsp;Стайкова, И.&nbsp;Йорданов, Й.&nbsp;Бадев, Ангел Доцев, Борис Стойнов и др. == Известни актьори, работили в театъра == В творческия колектив на театъра са се утвърдили голям брой актьори, които имат свой принос в развитието на театъра, за неговия творчески подем. Сред тях се открояват Б.&nbsp;Андреев, Г.&nbsp;Попов, А.&nbsp;Георгиева, К.&nbsp;Попов, Г.&nbsp;Петков, Ж.&nbsp;Стефанова, Р.&nbsp;Янева, М.&nbsp;Македонска, П.&nbsp;Мачев, Ан.&nbsp;Алексиев, Л.&nbsp;Илиева, Д.&nbsp;Янбастиев, Г.&nbsp;Димитров,Й.&nbsp;Попмилачкова. и др. Известни български артисти са гастролирали на кюстендилска сцена: [[Георги Калоянчев]], [[Стоянка Мутафова]], [[Иван Янчев]], [[Виолета Донева]], [[Любомир Кабакчиев]], Меглена Караламбова, [[Стефан Гецов]], [[Георги Георгиев – Гец]], [[Йосиф Сърчаджиев]], [[Асен Кисимов]], [[Стойчо Мазгалов]], [[Виолета Минкова]], [[Пламен Сираков]] и мн.др. == Награди == По случай 100-годишнината от театралното дело в Кюстендил през 1974 г., театърът е награден с орден „Червено знаме на труда“. == Съвременна трупа (2023/2024) == * Актьори: Лазар Панев, Йордан Данчев, Костадин Жеков * Актриси: Адриана Пипонова, Стела Здравкова, Биляна Бичовска, Боряна Илиева, Емилия Красимирова, Цветелина Николова, Ивана Иванова * Режисьор: Станислава Ризова == Репертоар (2023/2024) == * „ДВАМА, ЧЕТИРИМА, СЕКСима“ (автор: Щефан Фьогел; режисьори: Асен Блатечки, Николай Урумов) * „Оскар“ (автор: Клод Мание; режисьор: Станислава Ризова) == Източници == * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Сто години театрално дело в Кюстендил&nbsp;– каталог на документи'', 1974, * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Местната преса за театъра в Кюстендил'', 1974 * [[Иван Умленски|Умленски, Иван]], ''Кюстендилска сцена&nbsp;– един век театър и половин век опери и оперети'', ДА-Кюстендил, 1979 * {{Кюстендил|346&nbsp;– 347, 640&nbsp;– 642}} * Официален сайт на Драматичен театър&nbsp;– Кюстендил == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/Общински-театър-Кюстендил-115815745111166/ Профил на Общински драматичен театър&nbsp;– Кюстендил във Facebook] * [https://www.facebook.com/people/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%B3%D1%80-%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB/100057536016148/ Профил на Кино "В театъра"] {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1873 година]] gt1eouceo1racrbgmi3n382i4lhwqyz 0 344148 12419204 12418302 2024-11-21T22:49:12Z Niki Yooff 24726 12419204 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = #d6d6d6 |рамка_цвят = #e5691f |име= Природоматематическа гимназия{{Br}} „Професор Емануил Иванов“ |основан= [[1973]] |окончание= о |град= [[Кюстендил]] |провинция= |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22 px]] [[България]] |улица =ул. „Георги Паспалев“ |номер = № 11 |родно_име= |латинско_име= |девиз= |вид= профилирана гимназия |финансиране= общинско |преподаватели= |директор= Жасмина Мицова |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства=Асоциация на Кеймбридж училищата в България |бележки= |сайт= [http://www.pmgkn.com/ www.pmgkn.com] |снимка=[[Файл:02PMG.jpg|250п|]]}} '''Природоматематическа гимназия „Професор [[Емануил Иванов]]“''' e средно училище в гр.[[Кюстендил]], основано през [[1973]] година. В него се обучават [[ученик|ученици]] от пети до дванадесети клас. Училището е с общинско финансиране. Намира се на ул. „Георги Паспалев“ № 11. == История == Гимназията е открита през 1973 г. с Указ на Народното събрание и Заповед № Д-14 от 1 август 1973 г. на Министерството на народната просвета, като от трите физико-математически паралелки на Политехническата гимназия „Неофит Рилски“ се създава ново самостоятелно учебно заведение&nbsp;– Окръжна математическа гимназия „[[Димитър Каляшки]]“ с прием от VІІІ клас&nbsp;– 3 паралелки и от V клас&nbsp;– 2 паралелки. Това е първата и дълго време единствената математическа гимназия в България с прогимназиални паралелки. От 1973 г. до 1982 г. учебните занимания се провеждат в сградата на Политехническата гимназия, а след това&nbsp;– в сградата на Икономическия техникум.<ref>{{Кюстендил|190}}</ref> Със Заповед № РД-14-4 от 12 април 1985 г. на министъра на народната просвета&nbsp;– проф. [[Александър Фол]], Окръжната математическа гимназия се преобразува в Природоматематическа гимназия (ПМГ) с възможност за обучение в профили „математика“, „физика“, „химия“, „биология“. ПМГ става профилирана гимназия с възможност да развива и обогатява научните си профили. В началото на 1986 г. (13.02.1986 г.) гимназията получава и нова модерна сграда в кв.[[Колуша]]. През пролетта на 1992 г. с Решение на Общински съвет&nbsp;– Кюстендил се преименува в Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“ – на името на първия български професор по математика след Освобождението на България, с което е известна и днес. == Материална база == <br /> [[Файл:02PMG.jpg|мини|Сграда на Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“|alt=|център|472x472пкс]] Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – гр. Кюстендил разполага със собствена сграда състояща се от шест корпуса – два учебни, един кабинетен, два&nbsp; спортни, един за хранене. От началото на учебната 2019/2020 година има Център за високи постижения на учениците в областта на природните науки и екологията. '''Училището разполага с:''' * 18 класни стаи; 5 компютърни кабинета; * 8 специализирани кабинета (по химия, физика, биология, музика&nbsp; и изобразително изкуство); * 2 физкултурни салона и&nbsp; басейн; открита спортна база; * 12 хранилища по всички учебни предмети, * богата училищна библиотека, актова зала, музейна експозиция, столова, и административни помещения. В сградата е настанено и Начално училище „Свети Климент Охридски“. == Възпитаници == * [[Борислав Ангелов]] (р. 1975), български политолог * [[Цветанка Ризова]] (р. 1965), българска журналистка * [[Петър Паунов]] (р. 1968), български юрист и политик == Вижте също == * История на [[Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил|Гимназия „Неофит Рилски“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/pmg.kyustendil Фейсбук страница на ПМГ „Проф. Емануил Иванов“] * [http://www.pmgkn.com сайт на Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“] * [http://www.edu-kn.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=28&Itemid=90 Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160608000843/https://www.edu-kn.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=28&Itemid=90 |date=2016-06-08 }} {{Портал|Образование|Математика|България}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Гимназии в Кюстендил]] [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Основани в България през 1973 година]] rzikkm3o4dxpelvanxxnsa3eiwn7rkc 0 344451 12419205 11896475 2024-11-21T22:53:07Z Niki Yooff 24726 12419205 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална {{Br}}техническа гимназия {{Br}}„Джон Атанасов“ |основан= [[2000]] |окончание= о |град= [[Кюстендил]] |провинция= |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22 px]] [[България]] |квартал = |улица =ул. „Кокиче“ |номер = № 7 |родно_име= |латинско_име= Jhon Atanasov Technical High school |картинка= |девиз= |вид= професионална гимназия |финансиране= държавно |преподаватели= |директор= Румяна Анева |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''Професионална техническа гимназия „[[Джон Атанасов]]“''' e средно училище в гр.[[Кюстендил]], основано през [[2000]] година. В него се обучават [[ученик|ученици]] от осми до дванадесети клас. Училището е с държавно финансиране. Намира се на ул. „Кокиче“ № 7. == История == Професионална техническа гимназия „Джон Атанасов“ е основана през месец юли 2000 г. чрез обединението на два техникума – Техникум по електроника, електротехника и машиностроене и Техникум по строителство. Тя е първата професионална гимназия в регион Кюстендил, за подготовка на специалисти в областта на електрониката, електроенергетиката, компютърната и микропроцесорната техника. ; История на Техникум по електроника, електротехника и машиностроене (1962&nbsp;– 2000) Училището е открито на 16 септември 1962 г., като Професионално техническо училище „[[Александър Попов (физик)|Александър Попов]]“ с три паралелки. Училището подготвя кадри за машиностроенето и електротехниката. От 1975 г. се открива паралелка техникум с 4-годишен курс на обучение. От 1979&nbsp;– 80 г. е СПТУ.<ref>{{Кюстендил|19}}</ref> ; История на Техникум по индустриализирано строителство (1960&nbsp;– 2000) Училището е открито през 1960 г. като Професионално техническо училище по сградостроителство „[[Христо Ботев]]“, настанено в училището в с. Лозно. Започва с тримесечни курсове, след това с едногодишен курс на обучение, на третата година курсът става двугодишен. От учебната 1972/73 г. училището става със срок на обучение три години. През 1975 г. се премества в нова учебна сграда в Кюстендил и става техникум с три паралелки. Училището подготвя кадри за машиностроенето и електротехниката. От 1975 г. се открива паралелка техникум със 2-годишен курс на обучение. От 1979&nbsp;– 80 г. се прекратява съществуването на ПТУ и паралелката техникум. Училището става СПТУ.<ref>{{Кюстендил|683}}</ref> == Материална база == Училището разполага с 19 класни стаи, от тях: 4 компютърни кабинета, 1 кабинет по силни токове, 2 кабинета по слаби токове, 2 кабинета по газова техника, 2 кабинета по математика, 1 кабинет по биология, 1 кабинет по история, 2 кабинета по български език и литература, 2 кабинета по чужди езици; Фитнес зала, тенис корт, футболно игрище, волейболно игрище, баскетболно игрище; както и 12 работилници и лаборатории за професионалното обучение: 2 работилници по компютърна техника и технологии, 3 работилници по слаби токове, 2 работилници по газова техника, 1 работилница по силни токове, 1 лаборатория по силни токове, 1 работилница по шлосерство, 1 работилница по стругарство, 1 работилница по заваряване. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.edu-kn.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=45&Itemid=96 Професионална техническа гимназия „Джон Атанасов“] {{Портал|Образование|Техника|България}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Професионални гимназии в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] lvz7cyj44nscoc4oxln2k4noqqt7bjs 0 344720 12419671 12415035 2024-11-22T10:25:19Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* 7 сезон */ 12419671 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 8;9 - 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1;12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – сез. 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – сез. 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] - Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любо Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] spqdgnn41oid6e3jx84thin6z555j04 12419673 12419671 2024-11-22T10:26:01Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* 9 сезон */ 12419673 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 8;9 - 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1;12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – сез. 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – сез. 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] – Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любо Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] 3l54kayaiygpy3rbxlk3ph9pgc4fjcy 12419675 12419673 2024-11-22T10:26:29Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* 10 сезон */ 12419675 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 8;9 - 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1;12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – сез. 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – сез. 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] – Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любомир Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] 6r1f8x7a9tywvlavr9iw6ke9f1hlddw 12419681 12419675 2024-11-22T10:33:21Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* Семейство Чеканови */ 12419681 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1;12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – сез. 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – сез. 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] – Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любомир Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] 744w1qjwr1n51np7mwwvjakf9h6bip1 12419682 12419681 2024-11-22T10:33:29Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* Семейство Чеканови */ 12419682 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1; 12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – сез. 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – сез. 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] – Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любомир Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] iiirsail60vrv057lc8otkmf2og78bq 12419683 12419682 2024-11-22T10:34:47Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* Семейство Цекови */ 12419683 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1; 12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]]. Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – сез. 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] – Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любомир Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] bw4n78k3u42lh57gko5foh0ugm7vq58 12419684 12419683 2024-11-22T10:35:08Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* Семейство Цекови */ 12419684 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Столичани в повече“ | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>[[Драма]] | Формат на картината = 4:3 SDTV (сезон 1 – 3)<br>16:9 HDTV (сезон 4 – 13) | Формат на звука = | Продуцент(и) = Dream Team Productions<br>bTV Media Group | Създател(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Иван Спасов<br>Христина Апостолова | Актьори = [[Любомир Нейков]]<br>[[Албена Павлова]]<br>[[Стоянка Мутафова]]<br>[[Васил Драганов]]<br>[[Кръстю Лафазанов]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Руслан Мъйнов]]<br>[[Ева Тепавичарова]]<br>[[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]]<br>[[Мина Маркова]]<br>[[Христо Гърбов]]<br>[[Ненчо Илчев]] | Сценарий = Емил Марков<br>Теньо Гогов<br>Александър Факиров<br>Христо Раянов | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = 23 март 2011 г. – 24 май 2019 г. | Сезони = 13 | Епизоди = 170 | Времетраене = 45 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://stolichani.btv.bg |Първи епизод=[[23 март]], [[2011]]|Последен епизод=[[25 май]], [[2018]]}} '''„Столичани в повече“''' е [[България|българска]] [[комедия|комедийна]] [[драма]], излъчваща се по [[bTV]]. Изпълнителни продуценти са [[Евтим Милошев]] и [[Любо Нейков]] от „Dream Team Productions“. Сериалът се излъчва в [[праймтайм]]а на bTV. В сериала участват известни български [[актьор]]и, като [[Любо Нейков]], [[Албена Павлова]], [[Стоянка Мутафова]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Силвия Лулчева]], [[Христо Гърбов]]. == Сезони == === 6 сезон === След низа от финансови несгоди на двете вечно враждуващи семейства от Извор, късметът може и да им се усмихне. Но фамилните и междусъседски войни няма да секнат. Лидерите на „клановете” Чеканови и Лютови ще се изправят един срещу друг, но този път в контекста на доста по-коварна и непредвидима ситуация. === 7 сезон === Темите за властта, за неработещата правна система, за здравната система, както и несъстоятелността на политическата класа като цяло, ще бъдат в основата на новите сюжетни линии в сезона. Заедно с тях, фокусът е върху проблематиката на младите хора в днешно време, тяхната психология, техните въжделения, тяхното разграничаване от поколението на родителите им и тяхното разбиране за любовта. След като успяха да влязат в листата на новосформираната партия „Елит”, скандалите стават неизменна част от ежедневието на Рангел и Славка, които са изправени пред ново предизвикателство - направата на нов закон, свързан с демографската криза. Ситуацията около Пацо, арестуван като Константин, все повече се заплита след като той изчерпва всички законни пътища за разкриването на истината около неговото задържане. Нова любовна история за пореден път ще се вмъкне в семейство Лютови. В края на миналия сезон Йовка се завърна при Спас, заедно с Кипър. В този сезон Андрей Лютов, потиснат и изоставен от безследно изчезналата в предния сезон Дарина, ще се впусне в дълбините на любовта. След изгонването му от църквата, отец Григорий започва да проповядва и „лекува” хората. Заедно с Ганчо започват обща търговия, която обаче ще му „струва” скъпо. === 8 сезон === Нови сюжетни линии, част от които са свързани с най-актуалната тема – връзките между властта и „задкулисието”. Още с първия епизод зрителите стават свидетели на неочакваната ситуация в страната, възникнала 45 дни след провеждането на референдума за размножаване. Рангел Чеканов е направил палатков лагер в градинката зад Парламента, като е обявил гладна стачка срещу решението. Дали ще успее да прокара своите популистки лозунги и искрен ли е пред хората, ще стане ясно в новия сезон на комедийния сериал. Междувременно Славка изживява много трудно народния бунт, като през последните 45 дни дори не е излизала навън и се опитва да си уреди дипломатическа служба в чужбина. В този сезон Пацо най-после ще се окаже на свобода, отец Григорий, който бе изгонен от църквата, ще положи усилия да изчисти имиджа си и да се върне на работа. Спас Лютов отново ще отправи поглед към бързите пари. Този път това ще са парите на Йовка, цели 20 хиляди лева, които тя е спечелила от първата си издадена книга... на сексуална тематика. === 9 сезон === Рангел Истината е лицето, с чиято нова история зрителите на bTV ще „отпразнуват” първата си среща с новия сезон на „Столичани в повече”. Бившият вече служебен министър-председател е с мярка неотклонение и първият в България, на когото е приложена нова технология – GPS –гривна, която ограничава периметъра му на движение само в София. Проблемите на Рангел стават още по-големи, когато научава от любовницата си Лили, че започва ремонт на кабинета, а там Чеканов е скрил... тефтерчето си. На всичкото отгоре съпругата му Гълъбина продължава да ревнува. За Йордан и Славка новият сезон започва с едно дете и една снаха по-малко. Яна, която вече е на 16 години ги запознава с ... Мони, студент първа година по социология. Следва скандал, в резултат на който Яна решава да напусне дома. Йордан и Славка имат и още грижи на главата – не само бизнесът на Спас не върви, но и личният му живот. Първородният син на Чеканови вече не е семеен мъж, защото двамата с Йовка са разведени. Спас се опитва да продаде ресторанта, чийто единствен служител е Пацо, но за съжаление неуспешно. За сметка на това бизнесът на другия им син – Андрей, процъфтява. Това обаче поражда конфликт между него и съдружникът му Пепи, който е твърдо решен да си направи нова самостоятелна фирма. Отец Григорий става „моралният стожер” в „града на греха” – Студентски град. Още с пристигането му в бл.29 пред него пада найлонова тобра с боклук, а първото нещо, което вижда в своя нов дом е... стена, покрита с дамско бельо. Този шедьовър е дело на съквартиранта на попа, Цанко. Ролята на студентът по музика е поверена на 100 кила. === 10 сезон === Епизодите от десети сезон ще представят темата за падналото от небето богатство. Сюжетната линия се заплита след голям банков обир, на който Спас Лютов случайно присъства. Това събитие ще промени рязко живота на всички герои в „Столичани в повече”, защото всеки един от тях в различен момент ще се докосне до тях. Първи на чувала с парите попада отец Григорий. Събитията се завъртат така неочаквано, че парите попадат в двете семейства Чеканови и Лютови. Тогава те се изправят пред дилемата да бъдат честни или да бъдат богати. Дали полицията ще успее да открие парите, или крадците ще ги стигнат първи, зависи единствено от тях. === 11 сезон === В него, добре познатите и любими герои – Лютови, Чеканови и техните приятели, се забъркват в нови приключения, а мястото, където това се случва е ... Извор. Двете вече приятелски семейства продължават да се борят с финансовите си затруднения, а в новия сезон хората с парите са Яна и Радко. == Епизоди == {{основна|Списък с епизоди на Столичани в повече}} === В България === Първи сезон се излъчва през пролетен ТВ сезон [[2011]] г., всяка сряда от 21:00 часа по [[bTV]]. Премиерата му е на [[23 март]], а краят на сезона – на [[25 май]]. Дебютният сезон се снима през зимата на 2010/11 г. Втори сезон се снима през лятото на 2011 г. и започва да се излъчва по телевизията от [[28 септември]], като денят и часът се запазват – сряда от 21:00 часа. Трети сезон се излъчва от [[март]] [[2012]] г. като част от „Сезонът на българските сериали – Триумфът“. Четвърти сезон, заедно със сериалите от т.нар. „втора вълна“ български сериали в ефира на bTV се излъчва през есента на 2012 г. Пети сезон е обявен да стартира на [[6 март]], но поради обявения по-късно [[Ден на национален траур]] в памет на [[Пламен Горанов]], стартът е отложен с една седмица – сезонът стартира на [[13 март]] и приключва на [[12 юни]]. Снимките на сезон 5 са през есента на 2012 г.Шести сезон започва на [[18 септември]] [[2013]] г. в традиционния ден и час за сериала – [[сряда]] от 21:00 часа и приключва на [[18 декември]] 2013 г. Снимките на сезон 6 са през зимата на 2012/13 г.Седми сезон започва на [[5 март]] [[2014]] г. отново в сряда, но с нов час – от 21:30 часа и приключва на [[28 май]] 2014 г. Снимките на сезон 7 са през зимата на 2013/14 г. Осми сезон започва на 6 март [[2015]] г., часът на излъчване се запазва, но с нов ден на излъчване – [[петък]] и приключва на [[29 май]] 2015 г. Снимките на сезон 8 са през лятото на 2014 г. Снимките на сезон 9 започват на 5 март 2015 г. Той стартира на [[25 септември]] 2015 г., като часът и денят на излъчване се запазват. В края на излъчването на сезон 9, започнаха и снимките за нов сезон 10 през зимата на 2015/16 г.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/zapochvat-snimkite-na-deseti-sezon-na-stolichani-v-poveche.html www.btv.bg]</ref>. През пролетта на [[2017]] г. започва единадесетият сезон. Снимките са през лятото на 2016 г. Той един от най – интересните сезони. Денят на излъчване остава непроменен и се излъчва отново от 21:00 часа. Сезон 12 започва през пролетта на [[2018]] г., като часът и денят на излъчване се запазва. Снимките са му през есента на 2016 г. Първоначално 12-и сезон трябваше да е последен сезон, но сериалът е удължен с още един сезон. 13-и сезон стартира на [[1 март]] [[2019]] г. и приключва на 24 май 2019 г. Снимките на сезон 13 са през зимата на 2018/19 г. Първото повторение на целият сериал започва на 14 май 2019 г. и завършва на 6 януари 2020 г. Второто започва на 14 декември 2020 г. и завършва на 6 август 2021 г. Третото започва на 14 ноември 2022 г. и завършва на 17 май 2023 г. ==== Оригинално излъчване ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 15px" | Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" | ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 40px" | Премиера ! style="padding: 0px 30px" | Финал ! style="padding: 0px 15px" | Времетраене ! style="padding: 0px 8px" | Подзаглавие |- | height="10" bgcolor="#be0d0e" | |'''1''' | rowspan="6" | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:00 |[[2011]] ([[пролет]]) |10 |[[23 март]] 2011 |[[25 май]] 2011 | rowspan="13" |45 минути ! rowspan="11"| |- | height="10" bgcolor="cyan" | |'''2''' |[[2011]] ([[есен]]) |13 |[[28 септември]] 2011 |[[21 декември]] 2011 |- | height="10" bgcolor="green" | |'''3''' |[[2012]] ([[пролет]]) | rowspan="4" |14 |[[7 март]] 2012 |[[6 юни]] 2012 |- | height="10" bgcolor="yellow" | |'''4''' |[[2012]] ([[есен]]) |[[19 септември]] 2012 |[[19 декември]] 2012 |- | height="10" bgcolor="blue" | |'''5''' |[[2013]] ([[пролет]]) |[[13 март]] 2013 |[[12 юни]] 2013 |- | height="10" bgcolor="pink" | |'''6''' |[[2013]] ([[есен]]) |[[18 септември]] 2013 |[[18 декември]] 2013 |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''7''' | [[Сряда|Cряда]],<br> 21:30 |[[2014]] ([[пролет]]) | rowspan="7" |13 |[[5 март]] 2014 |[[28 май]] 2014 |- | height="10" bgcolor="#008b8b" | |'''8''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:30 |[[2015]] ([[пролет]]) |[[6 март]] 2015 |[[29 май]] 2015 |- | height="10" bgcolor="#00bfff" | |'''9''' |[[2015]] ([[есен]]) |[[25 септември]] 2015 |[[18 декември]] 2015 |- | height="10" bgcolor="banana" | |'''10''' |[[2016]] ([[пролет]]) |[[11 март]] 2016 |[[3 юни]] 2016 |- | height="10" bgcolor="orange" | |'''11''' | rowspan="3" | [[Петък]],<br> 21:00 |[[2017]] ([[пролет]]) |[[10 март]] 2017 |[[2 юни]] 2017 |- | height="10" bgcolor="deeppink" | |'''12''' |[[2018]] ([[пролет]]) |[[2 март]] 2018 |[[25 май]] 2018 |rowspan="2"|От страната на шегата |- | height="10" bgcolor="red" | |'''13''' |[[2019]] ([[пролет]]) |[[1 март]] 2019 |[[24 май]] 2019 |} === В чужбина === На 31 юли 2011 година „Столичани в повече“ е продаден в пакет със сериалите „[[Стъклен дом]]“ и „[[Седем часа разлика]]“, както и с филма „[[Мисия Лондон]]“ в [[Северна Македония]], където се излъчва по националния канал „[[Канал 5]]“ под името „Комшийски майтап“ („Комшиски Маjтап“). На 2 юни 2016 г. започва излъчване и по bTV International. <ref>[http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=45&egId=2&articleId=663 Комшиски мајтап]</ref> == Актьорски състав == === Семейство Лютови === * [[Кръстю Лафазанов]] – Йордан Лютов, съпруг на Славка (развежда се с нея в 13-а серия на 13-и сезон), баща на Андрей, Спас и Яна; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (1 – 13) * [[Силвия Лулчева]] – Славка Лютова, съпруга на Йордан, майка на Андрей, Спас и Яна; бивш депутат (1 – 13) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – Андрей Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Спас и Яна, бивш съпруг на Мария; фотограф и репортер; в 12 сезон, 1 епизод оповестява, че заминава в Австралия и има участие само в първия епизод за сезона (1 – 11) * [[Руслан Мъйнов]] – Спас Лютов, син на Йордан и Славка, брат на Андрей и Яна, съпруг на Йовка; лекар (1 – 13) * [[Ева Тепавичарова]] – Йовка Лютова, бивша съпруга на Спас, безработна (1 – 7, 11 – 12) * [[Мина Маркова]] – Яна Лютова, дъщеря на Йордан и Славка, сестра на Андрей и Спас; ученичка и бъдеща журналистка (1 – 12) === Семейство Чеканови === * [[Любомир Нейков]] – Рангел Чеканов, съпруг на Гълъбина (развежда се с нея, но се жени отново за нея след като тя приключва връзката си с Пламен Цеков; повторно се развежда с нея в 13-та серия на 13 сезон), баща на Радослав (Радко) и Мария, син на Радул и Марийка; бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш инспектор в Столичен инспекторат, бивш депутат, бивш служебен министър-председател (1 – 13) * [[Албена Павлова]] – Гълъбина Чеканова, съпруга на Рангел (развежда се с него, но след като приключва връзката си с Пламен Цеков, се връща при Рангел и отново се омъжва за него; повторно се развежда с Рангел в 13-а серия на 13-и сезон), майка на Мария и Радко; домакиня и готвачка (1 – 13) * [[Виолета Марковска]] – Мария Чеканова-Лютова, дъщеря на Рангел и Гълъбина, сестра на Радко, бивша съпруга на Андрей, бивша годеница на Димо; екскурзовод (1 – 4) * [[Васил Драганов]] – Радослав Чеканов – Радко, син на Рангел и Гълъбина, брат на Мария; бивш шофьор на маршрутка (1 – 13) * [[Стоянка Мутафова]] – Марийка Чеканова, майка на Рангел, баба на Мария и Радко, свекърва на Гълъбина; в 9 сезон за малко отсъства, тъй като е била на дълга почивка; в 12 сезон след смъртта на Фридрих остава да живее във Виена (1 – 12) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Радул Чеканов, баща на Рангел, съпруг на Марийка, дядо на Радко и Мария, свекър на Гълъбина; умира в началото на 1 сезон след задавяне с локум; бивш кмет на Извор. В 12 сезон се появява в сънищата на Рангел. (1; 12) === Семейство Цекови === * [[Христо Гърбов]] – Пламен Цеков, бивш съпруг на Зоя, баща на Димо, брат-близнак на Константин; собственик на кръчмата в [[Извор (Софийска област)|Извор]], бивш собственик на ресторант „Вундабар“, след смъртта на брат си наследява цялото му богатство, кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]] (само в 13 с.); приятел на Рангел и Йордан (1 – 13) * [[Христо Гърбов]] – Константин Цеков, чичо на Димо, брат-близнак на Пламен; мафиот, бивш кмет на [[Извор (Софийска област)|Извор]]. Умира в 11 сезон след като е взривен в буса на Радко. (1 – 6, 8, 11) * Иван Панайотов – Димо Цеков, син на Пламен, племенник на Константин; счетоводител, бизнесмен; бивш годеник на Мария (1 – 4, еп. 4) * [[Ернестина Шинова]] – Зоя, бивша съпруга на Пламен, майка на Димо; работила като масажистка в Германия (4 – 6, еп. 4) === Други === * [[Ненчо Илчев]] – отец Григорий (Григор Чомпалов), свещеник в църквата в Извор, бивш представител на Светия Синод в Студентския град в София; бивш телевизионен водещ, изживявал се е и като пророк (1 – 13) * [[Веселина Попова]] – Деси, секретарка в кметството; приятелка на Димо (1 – 4) * [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] – бай Милчо, приятел на баба Марийка, магазинер (3 - 5) * [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев – Гого]] – Ангел Балабанов, гинеколог на Йовка; приятел на Спас (3;5) * Тодор Близнаков – Тишо (6) * Стефан Къшев – Желязко Иванов – Цезара (2 - 3) * Ярослава Павлова – Калина Страшимирова, партиен PR за кметската кампания на Йордан Лютов * [[Ралица Паскалева]] – Дарина Михайлова, любовница на Антон, журналистка и колежка на Андрей, дъщеря на Татяна Михайлова (5 – 6) * Георги Стоянов – Мишо (1 – 4) * Малин Маринов – шофьор на камион * [[Вълчо Камарашев]] – чичо Васко, човекът, отгледал Дарина (5 - 6) * [[Василена Атанасова]] – Татяна Михайлова, майка на Дарина; председател на Женски съюз „Елит“ * [[Стефания Кочева]] – Мая Проданова, любовница на Татяна, годеница на Рангел; кандидат-депутат от Женски съюз „Елит“ (5 – 6) * [[Ирина Маринова]] – Стоянка, приятелка на Славка; депутат от партия „Елит“, бивш служебен вътрешен министър (4 – 8) * [[Петьо Петков|Петьо Петков – Шайбата]] – Петър (Пепи) Пейчев, съдружник и приятел на Андрей; държавен служител (6 – 11;13) * [[Евелин Костова]] – Елеонора Верон, дъщеря на столичния адвокат Борис Верон, приятелка на Андрей и Камелия (7 – 11) * Даниела Стамова – Камелия, приятелка на Пепи и Елеонора (7 – 10) * Каролина Братанова – Мони, секретарка на бившия кмет Константин Цеков * Тео Аврамов – рапър * Карина Ангелова – Маргото * Любомир Петкашев – Праматаров, бивш депутат от партия „Елит“ (7 – 8) * Станислава Николова – Петканова, бивша депутатка от партия „Елит“, бивш служебен министър на туризма и бивш служебен вицепремиер (7 – 9) * Цветелин Павлов – Гергинов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен външен министър (7 – 9) * Симон Шварц – Узунов, бивш депутат от партия „Елит“, бивш служебен министър на земеделието, бивш кмет на Извор (7 – 9;11) * [[Иван Джамбазов]] – чичо Коста * Милен Миланов – Борис Верон, столичен адвокат, баща на Елеонора (7 – 8) * Емануела Шкодрева – Адриана Верон, майка на Елеонора, съпруга на Борис Верон (7 – 8) * Август Попов – Ганчо, приятел на Йордан Лютов и Пламен Цеков (6 – 7) * [[Иван Петрушинов]] – архимандрит * Гергана Забунова – Гери Колева, РИОКОЗ (7) * Петър Кьосев – Стивън Русев, психолог на Елеонора и приятел на баща ѝ - адв. Верон * Анна Станчева – Милена * [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] – Миленков, съкилийник на Пацо и Швабата (7) * Камен Иванов и Йордан Данчев – агенти на ДАНС * Момчил Михайлов – затворник * Мирослав Пашов – директорът на затвора * Неделя Сярова – Диди * Стефан Спасов – Николаев * Николай Кимчев – Маргарит Захариев, собственик на издателска къща „Апостроф 22“ (издател) * Никола Додов – Цикорий, секретар на патриаршията, пряк началник на отец Григорий (8 – 13) * [[Илия Добрев]] – генерал Анев * Николай Калчев – генерал Боев * [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]] – генерал Вангелов * [[Любомир Бъчваров]] – генерал Горанов * Христо Христов – управител на ресторант „Пантарей“ * Станислав Пеев – бръснар * Николай Младенов – Цвятко Бумбаров, най-нашумелият режисьор в Операта * Нина Арнаудова – портиерка в Операта * [[Ненчо Балабанов]] – репортер * Явор Ралинов – репортер * [[София Маринкова]] – Стефи, студентка; бивше гадже на Цанко; бивша съпруга на отец Григорий (9 – 10) * Георги Низамов – Георги Кръстев, телевизионен продуцент === Гостуващи актьори === ==== 1 сезон ==== * [[Преслава (певица)|Преслава]] – себе си, подкрепяща кандидатурата на Рангел Чеканов за поредния му мандат като кмет ==== 2 сезон ==== * [[Георги Калоянчев]] – Георги, първата любов на баба Марийка Чеканова * [[Орлин Горанов]] – Венелин Драганов, писател ==== 3 сезон ==== * [[Деси Слава]] – Вяра Тонева, известна поп певица, взискателен гост в хотела на Лютови ==== 4 сезон ==== * [[Милена Живкова]] – заместник-министър на екологията * [[Дони]] – Тони, поп певец ==== 5 сезон ==== * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – съпругата на Антон * [[Даниел Цочев]] – Антон, любовник на Дарина * Атанас Михайлов – алпинист * [[Христо Стоичков]] – Господ (Бог) * [[Неда Спасова]] – сервитьорка ==== 6 сезон ==== * [[Теодор Елмазов]] – детектив * [[Васил Бинев]] – Стефан, стар приятел на Гълъбина от детинство * [[Пламен Пеев]] – Адвокат * [[Мариан Маринов]] – Мурсалийски, депутат ==== 7 сезон ==== * [[Азис]] – Готвач в затвора * [[Димитър Ковачев – Фънки]] – Швабата, съкилийник на Пламен Цеков * [[Светлана Терзиева|Светлана Терзиева – Сесил]] (във финалните надписи като Светлана Славкова) – Снобка № 1 * [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] – Чилингиров ==== 8 сезон ==== * [[Мария Илиева]] – Мария Скала, оперна певица, приятелка на Константин Цеков * [[Джулиана Гани]] – рекламно лице на бастуните на Спас ==== 9 сезон ==== * [[Благой Георгиев]] – себе си, познат на баба Марийка * [[Евгени Будинов]] – адвокат * [[Роберт Янакиев]] – прокурор * [[Веселин Ранков]] – преподавател по стопанска история - проф. Божев * [[100 Кила]] – Цанко, студент * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска; македонски таен агент * Дует [[Ритон (дует)|Ритон]] – себе си, участници в телевизионен формат „Семейно презареждане“ * Елизабет Методиева – Кафявата Златка ==== 10 сезон ==== * [[Любомир Ганев]] – себе си, заместник-шеф на БОК * [[Стефан Данаилов]] – [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Патриархът на Българската православна църква]] * [[Георги Кадурин]] – следовател Стефанов * [[Тони Димитрова]] – себе си, позната на Панкратий * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Албена Ставрева]] – секретарка на патриарха; приятелка на Пламен (Пацо). * Добрин Досев - един от крадците, обрали банка „Витоша“. ==== 11 сезон ==== * Христина Апостолова – Каролина Гоцевска, бивш македонски таен агент; приятелка на Спас * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел на баба Марийка живял във Виена и в 11 сезон заминава с Марийка за Виена * Вяра Табакова – Гретхен, медицинска сестра на Фридрих Ганчев и приятелка на отец Григорий * Иван Радуловски – един от малкото, чиято къща в Извор не е закупена (в началото на сезона) от Константин Цеков * Свежен Младенов – американецът, решил (впоследствие отказал се) да инвестира в ГМО продукти заедно с Йордан в Извор * Благовеста Митева – Зухра, сирийка-бежанка, съпруга на Радко Чеканов ==== 12 сезон ==== * [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] – Фридрих Ганчев, приятел (и съпруг за няколко часа) на баба Марийка. * Благовеста Митева – Зухра Сеит-Чеканова, сирийка-бежанка и съпруга на Радко * Вяра Табакова – Гретхен, приятелка на отец Григорий, лична мед. сестра на Фридрих * [[Меглена Караламбова]] – баба Калинка, жителка на Извор * [[Елена Райнова]] – баба Керана, жителка на Извор * [[Веселин Калановски]] – личен нотариус на Костантин Цеков и настоящ на брат му - Пламен Цеков * Станислава Ганчева – ТВ репортер * [[Тамара Войс]] – съдия при предварителното изслушване на Радко * [[Кирил Ивайлов]] – Йоргос Ципрас, бивш съпруг на Йовка * [[Андреа (певица)|Андреа]] – длъжностно лице * [[Дара (певица)|Дара]] – себе си * [[Йордан Йовчев]] – служител на НСО * Кирил Николов – Дизела – себе си * [[Евтим Милошев]] – Лошев, телевизионен продуцент ==== 13 сезон ==== * [[Георги Стайков]] – Калоянов * Александър Хегедюш – Боби, дясната ръка на Калоянов * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] – бизнесмен * [[Ралица Ковачева-Бежан]] – Кремена * Рада Кайрякова – Вероника * [[Елена Райнова]] – Керана, приятелка на Фридрих Ганчев (вж. 12-и сезон), жителка на Извор * [[Владислав Карамфилов]] – Денизов * [[Китодар Тодоров]] – охранител * [[Алфредо Торес]] и Розалия Абгарян – Агенти от Интерпол == Любопитни факти == Първи сезон прави фурор сред зрителите и за много кратко време сериалът набира огромна популярност, което е и причината да се заснемат почти три пъти повече серии от първоначално планираните. Взети поотделно и събрани в едно, характерностите, олицетворяващи телевизионното село Извор, произхождат от истинските: с. Извор, община Сливница (чешмата с лековита вода), и с. Извор община Радомир (езерото Извор). Заснето е в покрайнините на софийските села Панчарево (сезон 1 – 4; сезон 11 – 12), комплекс „Царско село“ (сезон 4 – 6), ж.к „Мотописта“ (сезон 7 – 8), комплекс ,,Глория Палас" (сезон 9 – 10) и Банкя (сезон 13) В трети сезон Руслан Мъйнов преминава на специален хранителен режим и в пети сезон героят му Спас Лютов се появява рязко отслабнал. В седми сезон Спас, е вече с над 40 килограма по-слаб. Ева Тепавичарова (в ролята на Йовка жената на Спас) е бременна в седми сезон и впоследствие отсъства три сезона поради майчинство (8 – 10 вкл.). Виолета Марковска (в ролята на Мария Чеканова) се появява все по-рядко в четвърти сезон, а Иван Панайотов (в ролята на Димо Цеков бившият годеник на Мария) отсъства почти целия четвърти сезон. Преди началото на пети сезон става ясно, че и двамата актьори няма да продължат в сериала. Мина Маркова, която играе Яна, дъщерята на Лютови, е дъщеря на Албена Павлова (Гълъбина Чеканова) и Емил Марков (главен сценарист на сериала и познат на зрителите в ролята на доцент Захариев от „Откраднат живот“). Първоначално дванадесети сезон е трябвало да бъде финален, но поради зрителския интерес е направен и тринадесети сезон. В сериала също своя дебют прави актрисата Диана Димитрова. С първа изява в телевизионен сериал тук играят и актрисите: Ралица Паскалева като Дарина Михайлова, колежка на Андрей Лютов (сезон 5 – 6) и Неда Спасова като сервитьорка в ресторанта на Пацо (сезон 5 – 6). В сериала последните си роли играят: [[Георги Калоянчев|Георги Калоянчев (1925 – 2012 г.)]], [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов (1934 – 2015 г.)]], [[Илия Добрев|Илия Добрев (1942  – 2016 г.)]], [[Никола Анастасов|Никола Анастасов (1932 – 2016 г.)]], [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев (1935 – 2018 г.)]], [[Стефан Данаилов|Стефан Данаилов (1942 – 2019 г.)]], [[Стоянка Мутафова|Стоянка Мутафова (1922 – 2019 г.)]], [[Вълчо Камарашев|Вълчо Камарашев (1937 – 2020 г.)]], [[Иван Налбантов|Иван Налбантов (1940  – 2021 г.)]] и [[Симон Шварц (1963 – 2021)|Симон Шварц (1963 – 2021 г.)]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Столичани в повече}} * {{imdb title|1871037}} * {{official website|http://www.btv.bg/seriali/stolichani}} * [https://voyo.bg/series/12699-stolichani-v-poveche 'Столичани в повече' на voyo.bg] {{bTV Media Group}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български комедии]] m0qlckk8ba7x018ntxhadjzpbs5c64z 0 344942 12419206 11852940 2024-11-21T22:56:18Z Niki Yooff 24726 12419206 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална {{Br}}гимназия по туризъм {{Br}}„Никола Йонков Вапцаров“ |основан= [[1909]] |окончание= о |град= [[Кюстендил]] |провинция= |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22 px]] [[България]] |квартал = |улица =ул. „Раковски“ |номер = № 2 |родно_име= |латинско_име= "Nikola Yonkov Vaptsarov" High school of Tourism |картинка= |девиз= |вид= професионална гимназия |финансиране= държавно |преподаватели= |директор= |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= Асоциация на училищата по ресторантьорство и хотелиерство в България и Асоциация „Кетъринг“ |бележки= |сайт= |лого= }} '''Професионална гимназия по туризъм „[[Никола Вапцаров|Никола Йонков Вапцаров]]“''' e средно училище в гр.[[Кюстендил]], основано през [[1909]] година. Училището е с държавно финансиране. Намира се на ул. „Раковски“ № 2. == История == По инициатива на женското благотворително дружесто „Майчина любов" през 1909 г. в Кюстендил се открива Професионално училище по облекло „Трудолюбие". В него се учат деца на дребни търговци, занаятчии, служещи и работници и се подготвят за работа в производството и като домакини. Те усвояват занаятчийската професия в двегодишен курс на обучение. Изучават шев и бродерия на детско, мъжко, дамско и спално бельо, а по-късно и горно дамско облекло. От 1928 г. до 1932 г. се нарича Стопанско училище (с тригодишен курс на обучение), а от 1932 г. до 1945 г. – Девическо практическо училище. От откриването на училището до построяване на самостоятелна сграда се помещава в различни сгради: на бул. Цар Освободител 78, в старата сграда на дърводелското училище и други помещения в града. Финансирането е със средства на „Женското дружество", набирани от благодеяния на заможни граждани, със средства и труд на членките на Благотворителното дружество, от продажба на продукцията, изработена от ученичките, от организирани томболи. С набраните средства от дружеството и труда на ученичките през 1938 г. се построява собствена сграда на ул. Иван Лозенски, която по-късно (1950) се взема от ГНС – Кюстендил и се приспособява в детска градина. От 1950 г. училището ползва самостоятелна училищна сграда на бул. Раковски 2, построена през 1937 г. от Софийската търговско-индустриална камара. От 1945 г. училището става Професионална девическа гимназия с петгодишен курс на обучение. През 1950 г. се слива с Допълнителното занаятчийско училище „Труд и просвета" при Софийската търговско-индустриална камара, след което се преименува в Практическо промишлено училище. През 1951 г. Практическото промишлено училище приема името „Никола Йонков Вапцаров“. През 1952 г. се преобразува в Професионално-техническо училище по обществено хранене, а през 1963 г. – в Техникум по обществено хранене. Преминава към Министерство на вътрешната търговия и паралелките по облекло се съкращават.<ref>{{Кюстендил|445}}</ref> През 2003 година Техникума по обществено хранене се преобразува в Професионална гимназия по туризъм „Никола Йонков Вапцаров“. == Материална база == Училището притежава собствена учебна сграда, в която разполага с 10 класни стаи, 3 специализирани кабинета, 1 спортна площадка, физкултурен салон и фитнес зала. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.edu-kn.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=32& Професионална гимназия по туризъм „Никола Йонков Вапцаров“] {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Професионални гимназии в Кюстендил]] [[Категория:Обекти, наречени на Никола Вапцаров]] [[Категория:Основани в България през 1909 година]] 6u0e164n06pr3lxf9ktl42kpwa119h1 0 345529 12419373 11276166 2024-11-22T01:17:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419373 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Circuit Monaco.svg | дата = 25 май 2008 | обиколки = 78 | дължина писта = 3,340 | дължина състезание = 260,520 | текуща година = 2008 | време = Мокро | победа време = 2:00:42.742 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:15.787 | първа позиция пилот= [[Фелипе Маса]] | нбо време = 1:16.689 (74) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2008 Голяма награда на Монако''' е 55-о за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[25 май]] [[2008]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Репортаж == {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 76 | 2:00:42.742 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 76 | +3.064 | 5 | '''8''' |- ! 3 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 76 | +4.811 | 1 | '''6''' |- ! 4 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 76 | +19.295 | 9 | '''5''' |- ! 5 | 15 || {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 76 | +24.657 | 19 | '''4''' |- ! 6 | 17 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' || '''[[Хонда Ф1|Хонда]]''' | 76 | +28.408 | 14 | '''3''' |- ! 7 | 8 || {{флагче|Япония}} '''[[Казуки Накаджима]]''' || '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 76 | +30.180 | 13 | '''2''' |- ! 8 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 76 | +33.191 | 4 | '''1''' |- ! 9 | 1 || {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 76 | +33.792 | 2 | |- ! 10 | 5 || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 75 | +1 Об. | 7 | |- ! 11 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 75 | +1 Об. | 11 | |- ! 12 | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 75 | +1 Об. | 10 | |- ! 13 | 11 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 75 | +1 Об. | 8 | |- ! 14 | 3 || {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] || [[БМВ Заубер]] | 72 | +4 Об. | 12 | |- ! Отп | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 67 | Сблъсък | 18 | |- ! Отп | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 59 | Инцидент | 6 | |- ! Отп | 6 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 47 | Инцидент | 17 | |- ! Отп | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 36 | Ск.кутия | 20 | |- ! Отп | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 7 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 7 | Сблъсък | 16 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 38 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 35 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 34 |- | 4 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 32 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 20 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 69 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]–[[Мерцедес]] | align="right"| 53 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 52 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[Тойота]] | align="right"| 15 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 15 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/792/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2011-06-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110623040946/http://www.formula1.com/results/season/2008/792/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Турция|2008 Турция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Канада|2008 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Монако|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Монако|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] dh5ds7m8hrwehhf87pz8l3w5kiox1wf 0 345533 12419385 11276197 2024-11-22T01:18:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419385 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Circuit_Montreal.png | дата = 13 юни 2010 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,3611 | дължина състезание = 305.270 | текуща година = 2010 | време = Слънчево | победа време = 1:33:53.456 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:15.105 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:16.972 (67) | нбо пилот = [[Роберт Кубица]] }} '''2010 Голяма награда на Канада''' е 41-вото за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 юни]] [[2010]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | 1:33:53.456 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +2.254 | 4 | '''18''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +9.214 | 3 | '''15''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +37.817 | 2 | '''12''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +39.291 | 7 | '''10''' |- ! 6 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +56.084 | 10 | '''8''' |- ! 7 | 11 | {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +57.300 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 16 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиен Буеми]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 69 | +1 Об. | 15 | '''4''' |- ! 9 | 15 | {{флагче|Италия}} '''[[Витантонио Лиуци]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 5 | '''2''' |- ! 10 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 9 | '''1''' |- ! 11 | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 69 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 16 | |- ! 13 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 69 | +1 Об. | 12 | |- ! 14 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 69 | +1 Об. | 11 | |- ! 15 | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 69 | +1 Об. | 6 | |- ! 16 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 68 | +2 Об. | 19 | |- ! 17 | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 68 | +2 Об. | 14 | |- ! 18 | 20 | {{флагче|Индия}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 66 | +4 Об. | 24 | |- ! 19 | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 65 | +5 Об. | 23 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 50 | Управление | 21 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 42 | Вибрации | 20 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 30 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 13 | Ск.кутия | 22 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 1 | Инцидент | 18 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 109 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 106 |- | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 103 |- | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 94 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 90 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 215 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 193 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 161 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 108 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 79 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/831/ | accessdate = 13 май 2012 | архив_дата = 2014-10-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141026200132/http://www.formula1.com/results/season/2010/831/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Турция|2010 Турция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Европа|2010 Европа]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2008 Голяма награда на Канада|2008]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Канада|2011]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:2010 година в Канада]] 42960txcesrevdml1qmhc5n0agk6eaz 0 346698 12419349 11512077 2024-11-22T00:57:10Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419349 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Circuit Gilles Villeneuve (1996-2001).svg | | дата = 7 юни 1998 | обиколки = 54 | дължина писта = 4,421 | дължина състезание = 238.734| текуща година = 1998 | време = Студено, облачно | победа време = 1:40:57.335 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:18.213 | първа позиция пилот= [[Дейвид Култард]] | нбо време = 1:19.379 (48) | нбо пилот = Михаел Шумахер | }} '''1998 Голяма награда на Канада''' е 30-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1998)|сезон 1998]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 юни]] [[1998]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. == Репортаж == [[Дейвид Култард]] постигна своя трети пол-позишън за сезона, като успя да даде най-добро време в самия край на квалификацията. [[Мика Хакинен]] нямаше късмет по време на квалификацията, като имаше проблеми с трафика по време на неговите бързи обиколки. [[Михаел Шумахер]] е трети, изненадан от факта че е само на 0.2 секунди зад времето на Култард. Вечерта преди квалификацията, [[Еди Ървайн]] прогнозира че ГП на Канада е от ключово важно значение за [[Скудерия Ферари|Ферари]]. На самия старт на състезанието двата [[Макларън]]-а стартираха отлично. Междувременно [[Александер Вурц]] трябваше да пресече завоя след като е притиснат от други коли. Това озанчава че няшаме как да спре, и австриеца се удари със [[Заубер Ф1|Заубер]]-а на [[Жан Алези]] както и [[Джони Хърбърт]] и [[Ярно Трули]]. Колата на Вурц се завъртя около три пъти, но без контузии. Състезанието е спряно и Алези, Вурц и Трули имаха възможност да участват на ре-старта. Хърбрът имаше късмет да участва също след като механиците успяха да поправят болида му точно навреме, докато Алези взе резервния болид. На втория старт Хакинен получи повреда в скоростната кутия, което провали всичките му шансове за победа. Междувременно още един инцидент се случи на първия завой. Този път потърпевш е [[Ралф Шумахер]] който се завъртя на средата на завоя. Алези и Трули отново нямаха късмет като и двамата отново бяха в инцидент. Такаги получи повреда в трансмисията в неговия Тирел като това увеличи броя на отпадналите пилоти с около пет. Михаел Шумахер успя да изпревари Джанкарло Фисикела на първата обиколка но заради прекалено много отпадания на първата обиколка причини колата за сигурност да се появи. След пет обиколки колата за сигурност се прибра в бокса, а класирането е Култард, Шумахер, Фисикела, [[Жак Вилньов]], [[Рубенс Барикело]], [[Хайнц-Харалд Френтцен]], [[Деймън Хил]] и [[Ян Магнусен]]. С рестарта на състезанието Култард и М. Шумахер успяха да се отдалечат от останалите. Шотландецът поведе за първите 13 обиклоки преди „сейфти-кара“ да излезе отново на трасето. [[Педро Диниз]] излезе от трасето и след като отново е на пистата той остави доста чакъл и трева които трябва да бъдат премахнати. След като състезанието отново е подновено, още три отпадания се случиха. [[Мика Сало]] се удари с Хърбърт който излезе за втори път и Култард с проблем с трансмисията като сложи край на състезанието за Макларън. Инцидентът на Сало и Хърбърт прати отново колата за сигурност на пистата за трети път. Михаел Шумахер се възползва от тази ситуация като влезе в бокса за смяна на гуми и зареждане на гориво. След като се върна на трасето жълти флагове бяха развяти за да индикират че изпреварвания са забранени. Германецът обаче не видя Уилямс-а на Френтцен и го прати извън трасето. На рестарта Фисикела води пред Вилньов, М. Шумахер, Хил, Магнусен и [[Шинджи Накано]]. Вилньов се опита да изпревари Бенетон-а на италианеца но се провали и се завъртя на трасето удряйки задното крило. В 35-а обиколка Михаел получи 10-секундно наказание заради инцидента му с Френтцен. Това го прати зад Хил но си върна 2-рата позиция от британеца на 38-ата обиколка. След това си върна водачеството след планирането единствено спиране на Фисикела. Германецът после увеличи преднината си пред Фисикела и третия Ървайн, и по времето на втория си стоп той успя да задържи първата си позиция, завършвайки състезанието с 16-секундна разлика между него и Фисикела. Ървайн финишира 3-ти, с Вурц който имаше неприятността да бъде в инцидент по време на първия старт, финиширайки на 4-та позиция. Ян Магнусен финишира шести за [[Стюарт Гран При|Стюарт]], постигайки единствените си точки в своето последно състезание във Формула 1. {{clear}} == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Време !! Разл. |- ! 1 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | '''1:18.213''' | |- ! 2 | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | Макларън-[[Мерцедес]] | 1:18.282 | +0.069 |- ! 3 | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:18.497 | +0.284 |- ! 4 | 5 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плеилайф]] | 1:18.826 | +0.613 |- ! 5 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 1:19.242 | +1.029 |- ! 6 | 1 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Мекахром]] | 1:19.588 | +1.375 |- ! 7 | 2 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | Уилямс-[[Мекахром]] | 1:19.614 | +1.401 |- ! 8 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:19.616 | +1.403 |- ! 9 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 1:19.693 | +1.480 |- ! 10 | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 1:19.717 | +1.504 |- ! 11 | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плеилайф]] | 1:19.765 | +1.552 |- ! 12 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 1:19.845 | +1.632 |- ! 13 | 18 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:19.953 | +1.740 |- ! 14 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 1:20.188 | +1.975 |- ! 15 | 11 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-Пежо | 1:20.303 | +2.090 |- ! 16 | 21 | {{флагче|Япония}} [[Тораносуке Такаги]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:20.328 | +2.115 |- ! 17 | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Ероуз]] | 1:20.536 | +2.323 |- ! 18 | 22 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:21.230 | +3.017 |- ! 19 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]] | 1:21.301 | +3.088 |- ! 20 | 19 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:21.629 | +3.416 |- ! 21 | 23 | {{флагче|Аржентина}} [[Естебан Туеро]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:21.822 | +3.609 |- ! 22 | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Росет]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1:21.824 | +3.611 |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 69 | 1:40:57.335 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]]''' | 69 | +16.662 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 69 | +1:00.059 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Австрия}} '''[[Александер Вурц]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]]''' | 69 | +1:03.232 | 11 | '''3''' |- ! 5 | 18 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 69 | +1:21.513 | 13 | '''2''' |- ! 6 | 19 | {{флагче|Дания}} '''[[Ян Магнусен]]''' | '''[[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 68 | +1 Об. | 20 | '''1''' |- ! 7 | 22 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | +1 Об. | 18 | |- ! 8 | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Росет]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | +1 Об. | 22 | |- ! 9 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]] | 68 | +1 Об. | 19 | |- ! 10 | 1 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[Уилямс]]-[[Мекахром]] | 63 | +6 Об. | 6 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Аржентина}} [[Естебан Туеро]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 53 | Електро | 21 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 42 | Електро | 10 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 39 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Уилямс]]-[[Мекахром]] | 20 | Завъртане | 7 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 18 | Газ | 1 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 18 | Завъртане | 12 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Ероуз]] | 18 | Катастрофа | 17 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 0 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 0 | Ск.кутия | 5 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] | 0 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 0 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Япония}} [[Тораносуке Такаги]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Трансмисия | 16 | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] |align="right"| 46 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] |align="right"| 34 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] |align="right"| 29 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] |align="right"| 19 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] |align="right"| 13 |- | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] |align="right"| 12 |- | 7 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] |align="right"| 8 |- | 8 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] |align="right"| 8 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 75 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] |align="right"| 53 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] |align="right"| 25 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мекахром]] |align="right"| 16 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] |align="right"| 5 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]] |align="right"| 4 |- | 7 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Петронас]] |align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1998/170/ | accessdate = 19 март 2012 | архив_дата = 2014-12-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141205010626/http://www.formula1.com/results/season/1998/170/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1998 Голяма награда на Монако|1998 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1998)|Сезон 1998]]''' |Следващо състезание:<br />[[1998 Голяма награда на Франция|1998 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1997 Голяма награда на Канада|1997]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1999 Голяма награда на Канада|1999]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1998 година в Канада]] 9olkh21rvlg1lz913q2uzc5lja1rwal 0 347279 12419471 12400516 2024-11-22T03:54:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419471 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Банкя|Банкя (пояснение)}}{{Без източници}}{{Компания | име = Bankia | лого = Bankia logo.svg | px = 180 | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | основаване = 2010 | закриване = | град = [[Валенсия]] и [[Мадрид]] | страна = {{Испания}} | заети = 27 000 <small>31 декември 2010 г</small> | продукти = финансови услуги | отрасъл = [[Финанси]] | годишен оборот = | годишни приходи = 440 млн. евро <small>Проформа дължи печалба (2010)</small> | печалба = | баланс = | собственик = | притежава = | девиз = | сайт = {{URL|http://www.bankia.com}} | допълнение = }} [[Файл:Puerta de Europa I (Madrid) 01.jpg|мини|200px|Торе Каха Мадрид в Мадрид]] '''Финансовата и спестовна банка''', с търговско име '''Bankia''', е първата испанска банка за вътрешен бизнес, с оборот от 486 млрд. и общо активи от 328 млрд. евро. == История == Банката е учредена на [[3 декември]] 2010 г. в резултат от сливането на 7 испански финансови институции, с мажоритарно присъствие в зоните си на влияние. Сливането на 7-те спестовни каси е извършено само за 4 месеца, тъй като договорът за обединяване е подписан на [[30 юли]] 2010 г.<ref name="Bankia origin">{{cite web|title=Creation of the Bankia Group|url=http://www.bankia.com/en/who-we-are/about-us/origin/|website=Bankia|access-date=9 March 2016|archive-date=12 January 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200112210717/https://www.bankia.com/en/who-we-are/about-us/origin/|url-status=dead|достъп_дата=2024-11-01|архив_дата=2020-01-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200112210717/https://www.bankia.com/en/who-we-are/about-us/origin/}}</ref> То е осъществено под фигурата Институционална система за защита, позната като студено сливане. Разпределението на акциите е следното: * 52,06% Caja Madrid * 37,70% Bancaja * 2,45% La Caja de Canarias * 2,33% Caja de Ávila * 2,11% Caixa Laietana * 2,01% Caja Segovia * 1,34% Caja Rioja == Бизнес сфери == Банката развива дейност като миноритарна банка, фирмена банка, корпоративни финанси, капиталов пазар, управление на активи и частна банка, като предлага богата гама от финансови услуги и продукти на своите клиенти, както на територията на страната, така и в чужбина. Bankia разполага с широка клонова мрежа както на територията на цяла [[Испания]], така и в чужбина – [[Пекин]], [[Дъблин]], [[Лисабон]], [[Лондон]], [[Маями]], [[Милано]], [[Мюнхен]], [[Порто]], [[Париж]], [[Шанхай]], [[Варшава]] и [[Виена]]. Групата притежава голям и разнообразен портфейл от дружествени дялове на стойност 5,5 млрд. евро към 31 януари 2011 г. == Седалище == Седалището на Банката и адресът на участващите в нея дружества се намира във [[Валенсия]], а оперативният адрес на управление – в [[Мадрид]]. Банката има международни клонове в [[Германия]], [[Австрия]], [[Китай]], [[САЩ]], [[Франция]], [[Ирландия]], [[Италия]], [[Полша]], [[Португалия]] и [[Великобритания]]. == Излизане на борсата == Банката е обявила намерението си да излезе на фондовата [[борса]] като стратегическа мярка за укрепване на своя проект, за привличане на нови инвеститори и за увеличаване на капитала си. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bienvenidoabankia.com Welcome to Bankia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150228122407/http://www.bienvenidoabankia.com/ |date=2015-02-28 }} * [http://www.bankia.com Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120920005618/http://www.bankia.com/ |date=2012-09-20 }} [[Категория:Банки в Испания]] [[Категория:Валенсия]] [[Категория:Основани в Испания през 2010 година]] kvi858ko17wmx3n8q1qvzunhnzfxey5 0 347632 12419345 12001064 2024-11-22T00:55:02Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419345 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Европа]] | знаме = Flag of Europe.svg | писта = [[Херес (писта)|Херес]] | карта = Jerez Grand prix Circuit 1994-2003.svg | дата = 26 октомври 1997 | обиколки = 69 | дължина писта = 4.423 | дължина състезание = 305.187 | текуща година = 1997 | време = Слънчево | победа време = 1:38:57.771 | победител = [[Мика Хакинен]] | първа позиция време= 1:21.072 | първа позиция пилот= [[Жак Вилньов]] | нбо време = 1:23.135 (30) | нбо пилот = [[Хайнц-Харалд Френцен]] }} '''1997 Голяма награда на Европа''' е 8-о за [[Голяма награда на Европа|Голямата награда на Европа]] и седемнадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|сезон 1997]] във [[Формула 1]], провежда се на [[26 октомври]] [[1997]] година на пистата [[Херес (писта)|Херес]] в [[Херес]], [[Испания]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 9 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | 1:38:57.771 | 5 | '''10''' |- ! 2 | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1.654 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 3 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | +1.803 | 1 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 69 | +1.919 | 8 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 69 | +3.789 | 7 | '''2''' |- ! 6 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | +4.537 | 3 | '''1''' |- ! 7 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 69 | +1:07.145 | 9 | |- ! 8 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 69 | +1:12.961 | 14 | |- ! 9 | 23 | {{флагче|Дания}} [[Ян Магнусен]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 69 | +1:17.487 | 11 | |- ! 10 | 15 | {{флагче|Япония}} [[Шинджи Накано]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Муген-Хонда]] | 69 | +1:18.215 | 15 | |- ! 11 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 68 | +1 Об. | 17 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | +1 Об. | 21 | |- ! 13 | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 68 | +1 Об. | 10 | |- ! 14 | 17 | {{флагче|Аржентина}} [[Норберто Фонтана]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 68 | +1 Об. | 18 | |- ! 15 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Тарсо Маркес]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 68 | +1 Об. | 20 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | +1 Об. | 22 | |- ! 17 | 20 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Минарди]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 68 | +1 Об. | 19 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 47 | Сблъсък | 2 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 47 | Ск.кутия | 4 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 44 | Теч-вода | 16 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гран При|Стюарт]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 30 | Ск.кутия | 12 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Ероуз]]-[[Ямаха]] | 11 | Завъртане | 13 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' |align="right"| 81 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] |align="right"| 78 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] |align="right"| 42 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] |align="right"| 36 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] |align="right"| 36 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' |align="right"| 123 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] |align="right"| 102 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] |align="right"| 67 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] |align="right"| 63 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] |align="right"| 33 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1997/153/ | accessdate = 13 май 2012 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029035831/http://www.formula1.com/results/season/1997/153/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1997 Голяма награда на Япония|1997 Япония]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1997)|Сезон 1997]]''' |Следващо състезание:<br />[[1998 Голяма награда на Австралия|1998 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1996 Голяма награда на Европа|1996]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Европа]]''' |Следваща година:<br /> [[1999 Голяма награда на Европа|1999]] |} [[Категория:Голяма награда на Европа]] [[Категория:1997 година в Испания]] [[Категория:Автомобилен спорт в Испания]] 39io6mu5682t1kabyvdj244apbzun2s 0 347641 12419391 11989473 2024-11-22T01:18:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419391 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта = Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 26 март 2011 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,303 | дължина състезание = 307.574 | текуща година = 2011 | време = Слънчево | победа време = 1:29:30.259 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:23.529 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:28.947 (55) | нбо пилот = [[Фелипе Маса]] }} '''2011 Голяма награда на Австралия''' е 27-ото за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2011)|сезон 2011]] във [[Формула 1]], провежда се на [[26 март]] [[2011]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Репортаж == Пилотите на [[Върджин Рейсинг]] не участват в квалификацията и състазанието, т.к. остават под границата от 107 процента. == Първа свободна тренировки == Ред Бул първи и втори следвани от Алонсо, Розберг, Барикело, двамата пилоти на МакЛарън, Шумахер, Кобаяши и Петров. Проблеми за Върджин, които остават под границата от 107 процента, проблеми и за HRT, които дори не изкарват болид на пистата. Поз # Пилот Време Разлика С1 С2 С3 Об 1. 2 М. УЕБЪР 1:26.831 28.9 23.3 34.5 20 2. 1 С. ФЕТЕЛ 1:27.158 0.327 29.1 23.3 34.6 19 3. 5 Ф. АЛОНСО 1:27.749 0.918 29.3 23.2 35.1 20 4. 8 Н. РОЗБЕРГ 1:28.152 1.321 29.3 23.3 35.2 16 5. 11 Р. БАРИКЕЛО 1:28.430 1.599 29.5 23.3 35.2 24 6. 4 Д. БЪТЪН 1:28.440 1.609 29.5 23.4 35.3 29 7. 3 Л. ХАМИЛТЪН 1:28.483 1.652 29.8 23.4 35.2 26 8. 7 М. ШУМАХЕР 1:28.690 1.859 29.7 23.3 35.3 14 9. 16 К. КОБАЯШИ 1:28.725 1.894 29.6 23.5 35.4 13 10. 10 В. ПЕТРОВ 1:28.765 1.934 29.7 23.6 35.4 15 11. 6 Ф. МАСА 1:28.842 2.011 29.6 23.5 35.5 20 12. 9 Н. ХАЙДФЕЛД 1:28.928 2.097 29.7 23.5 35.6 14 13. 14 А. СУТИЛ 1:29.314 2.483 29.9 23.5 35.6 19 14. 18 С. БУЕМИ 1:29.328 2.497 29.8 23.8 35.5 21 15. 12 П. МАЛДОНАДО 1:29.403 2.572 29.7 23.8 35.7 24 16. 19 Д. РИКАРДО 1:29.468 2.637 29.8 23.9 35.5 23 17. 17 С. ПЕРЕС 1:29.643 2.812 29.8 23.6 35.6 18 18. 15 Н. ХЮЛКЕНБЕРГ 1:31.002 4.171 30.4 24.0 36.4 20 19. 20 Х. КОВАЛАЙНЕН 1:32.428 5.597 30.7 24.3 37.1 13 20. 25 Д. Д'АМБРОЗИО 1:35.282 8.451 31.8 25.1 38.1 17 21. 24 Т. ГЛОК 1:35.289 8.458 31.7 25.0 38.2 15 22. 21 К. ЧАНДОК 1 23. 22 Н. КАРТИКЕЯН 24. 23 В. ЛИУЦИ == Втора свободна тренировка == [[Макларън]] записват първо и второ време. [[Фернандо Алонсо]] с трето време, [[Себастиан Фетел]] – четвърти. [[Марк Уебър]] остава пети. [[Михаел Шумахер|Шумахер]] с шесто време, [[Фелипе Маса|Маса]] – седми. [[Серхио Перес|Перес]] с осмо време, доста по-добро от това на съотборника си [[Камуи Кобаяши|Кобаяши]]. Девети е [[Рубенс Барикело|Барикело]] и десето време за [[Нико Розберг|Розберг]]. Поз # Пилот Време Разлика С1 С2 С3 Об 1. 4 Д. БЪТЪН 1:25.854 28.7 22.9 34.2 32 2. 3 Л. ХАМИЛТЪН 1:25.986 0.132 28.5 22.8 34.5 31 3. 5 Ф. АЛОНСО 1:26.001 0.147 28.8 22.7 34.3 28 4. 1 С. ФЕТЕЛ 1:26.014 0.160 28.7 22.9 34.3 35 5. 2 М. УЕБЪР 1:26.283 0.429 28.9 23.1 34.1 33 6. 7 М. ШУМАХЕР 1:26.590 0.736 28.8 22.9 34.6 31 7. 6 Ф. МАСА 1:26.789 0.935 29.0 23.1 34.5 34 8. 17 С. ПЕРЕС 1:27.101 1.247 29.2 23.0 34.6 39 9. 11 Р. БАРИКЕЛО 1:27.280 1.426 29.2 23.3 34.6 34 10. 8 Н. РОЗБЕРГ 1:27.448 1.594 29.1 23.0 34.9 23 11. 19 Х. АЛГЕРСУАРИ 1:27.525 1.671 29.2 23.2 34.7 31 12. 10 В. ПЕТРОВ 1:27.528 1.674 29.1 23.1 35.1 29 13. 9 Н. ХАЙДФЕЛД 1:27.536 1.682 29.2 23.2 34.9 22 14. 18 С. БУЕМИ 1:27.697 1.843 29.3 23.3 34.8 30 15. 16 К. КОБАЯШИ 1:28.095 2.241 29.4 23.5 35.0 35 16. 15 П. ДИ РЕСТА 1:28.376 2.522 29.4 23.4 35.4 33 17. 14 А. СУТИЛ 1:28.583 2.729 29.6 23.4 35.3 31 18. 12 П. МАЛДОНАДО 1:29.386 3.532 29.6 23.6 35.9 29 19. 20 Х. КОВАЛАЙНЕН 1:30.829 4.975 30.1 24.0 36.5 22 20. 21 Я. ТРУЛИ 1:30.912 5.058 30.3 24.2 36.3 23 21. 25 Д. Д'АМБРОЗИО 1:32.106 6.252 30.7 24.4 36.8 36 22. 24 Т. ГЛОК 1:32.135 6.281 30.7 24.4 36.9 30 23. 23 В. ЛИУЦИ 50.6 33.1 1 24. 22 Н. КАРТИКЕЯН == Трета свободна тренировка == Поз # Пилот Време Разлика С1 С2 С3 Об 1. 1 С. ФЕТЕЛ 1:24.507 28.4 22.5 33.5 15 2. 2 М. УЕБЪР 1:25.364 0.857 28.4 22.7 34.1 14 3. 3 Л. ХАМИЛТЪН 1:25.553 1.046 28.5 22.7 34.2 15 4. 4 Д. БЪТЪН 1:25.567 1.060 28.5 22.6 34.3 16 5. 10 В. ПЕТРОВ 1:25.906 1.399 28.5 22.8 34.3 18 6. 5 Ф. АЛОНСО 1:26.121 1.614 28.7 22.7 34.6 16 7. 16 К. КОБАЯШИ 1:26.417 1.910 28.9 23.1 34.3 17 8. 8 Н. РОЗБЕРГ 1:26.520 2.013 28.9 22.9 34.6 17 9. 9 Н. ХАЙДФЕЛД 1:26.746 2.239 28.9 22.9 34.8 17 10. 7 М. ШУМАХЕР 1:26.856 2.349 28.9 22.9 34.8 15 11. 18 С. БУЕМИ 1:27.008 2.501 29.0 23.1 34.4 17 12. 6 Ф. МАСА 1:27.011 2.504 28.8 23.2 34.9 15 13. 19 Х. АЛГЕРСУАРИ 1:27.066 2.559 29.1 23.1 34.6 14 14. 15 П. ДИ РЕСТА 1:27.087 2.580 29.1 22.9 34.8 15 15. 14 А. СУТИЛ 1:27.180 2.673 29.2 22.9 34.8 15 16. 11 Р. БАРИКЕЛО 1:28.068 3.561 29.6 23.3 35.0 7 17. 17 С. ПЕРЕС 1:28.077 3.570 29.5 23.2 35.1 9 18. 20 Х. КОВАЛАЙНЕН 1:29.772 5.265 30.0 23.8 35.8 17 19. 21 Я. ТРУЛИ 1:30.003 5.496 29.8 23.8 36.2 18 20. 24 Т. ГЛОК 1:30.261 5.754 30.2 23.9 36.0 15 21. 12 П. МАЛДОНАДО 1:30.496 5.989 29.6 23.5 36.0 5 22. 25 Д. Д'АМБРОЗИО 1:30.704 6.197 30.2 24.1 36.2 18 23. 22 Н. КАРТИКЕЯН 1:41.554 17.047 34.1 26.6 40.7 5 24. 23 В. ЛИУЦИ 1 == Квалификация == Правило за 107%: 1:31.266 Поз # Пилот Q1 Q2 Време С1 С2 С3 Об 1. 1 С. ФЕТЕЛ 1:25.296 1:24.090 1:23.529 28.1 22.4 33.4 16 2. 3 Л. ХАМИЛТЪН 1:25.384 1:24.595 1:24.307 28.6 22.5 34.3 19 3. 2 М. УЕБЪР 1:25.900 1:24.658 1:24.395 28.3 22.6 15 4. 4 Д. БЪТЪН 1:25.886 1:24.957 1:24.779 32.6 24.7 18 5. 5 Ф. АЛОНСО 1:25.707 1:25.242 1:24.974 28.5 19 6. 10 В. ПЕТРОВ 1:25.543 1:25.582 1:25.247 18 7. 8 Н. РОЗБЕРГ 1:25.856 1:25.757 1:25.421 28.7 22.6 34.4 17 8. 6 Ф. МАСА 1:26.031 1:25.611 1:25.599 37.8 25.8 18 9. 16 К. КОБАЯШИ 1:25.717 1:25.405 1:25.626 17 10. 18 С. БУЕМИ 1:26.232 1:26.053 1:27.066 37.2 15 11. 7 М. ШУМАХЕР 1:25.962 1:25.971 13 12. 19 Х. АЛГЕРСУАРИ 1:26.620 1:26.103 36.1 23.5 11 13. 17 С. ПЕРЕС 1:25.812 1:26.108 44.8 24.0 9 14. 15 П. ДИ РЕСТА 1:27.222 1:26.739 30.4 23.5 35.2 16 15. 12 П. МАЛДОНАДО 1:26.298 1:26.768 30.3 24.2 38.9 17 16. 14 А. СУТИЛ 1:26.245 1:31.407 30.7 24.1 36.9 15 17. 11 Р. БАРИКЕЛО 1:26.270 СТОП 12 18. 9 Н. ХАЙДФЕЛД 1:27.239 28.8 22.8 35.3 10 19. 20 Х. КОВАЛАЙНЕН 1:29.254 29.9 23.5 35.6 10 20. 21 Я. ТРУЛИ 1:29.342 29.6 23.7 35.8 12 21. 24 Т. ГЛОК 1:29.858 30.0 23.8 35.9 10 22. 25 Д. Д'АМБРОЗИО 1:30.822 30.1 24.0 36.3 8 – 23 В. ЛИУЦИ 1:32.978 31.2 24.5 37.1 11 – 22 Н. КАРТИКЕЯН 1:34.293 30.9 24.7 37.8 11 == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | 1:29:30.259 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +22.297 | 2 | '''18''' |- ! 3 | 10 | {{флагче|Русия}} '''[[Виталий Петров]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 58 | +30.560 | 6 | '''15''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +31.772 | 5 | '''12''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | +38.171 | 3 | '''10''' |- ! 6 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +54.304 | 4 | '''8''' |- ! 7 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +1:25.186 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 18 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиен Буеми]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 57 | +1 Об. | 10 | '''4''' |- ! 9 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +1 Об. | 16 | '''2''' |- ! 10 | 15 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +1 Об. | 14 | '''1''' |- ! 11 | 19 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 57 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 57 | +1 Об. | 18 | |- ! 13 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 56 | +2 Об. | 20 | |- ! 14 | 25 | {{флагче|Белгия}} [[Жером Д'Амброзио]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 54 | +4 Об. | 22 | |- ! НКл | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 49 | +9 Об. | 21 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 48 | Трансмисия | 17 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 22 | Сблъсък | 7 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 19 | Теч-вода | 19 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 19 | Сблъсък-щета | 11 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 9 | Трансмисия | 15 | |- ! ДКФ | 17 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 58 | +1:05.845 | 13 | |- ! ДКФ | 16 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 58 | +1:16.872 | 9 | |} * Двата болида на Заубер са дисквалифицирани заради технически неизправности по техните болиди след състезанието. Това означава че Буеми отива на 8-а позиция и пилотите на Форс Индия Сутил и ди Реста на 9-а и 10-позиция в точките. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 25 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 18 |- | 3 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 10 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 8 |- | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 6 |- | 8 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | align="right"| 4 |- | 9 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | align="right"| 2 |- | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | align="right"| 1 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]] | 35 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън|Макларън-Мерцедес]] | 26 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 18 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Рено Ф1|Рено]] | 15 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 4 |- | 6 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2011/844/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2013-10-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131022134049/http://www.formula1.com/results/season/2011/844/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Абу Даби|2010 Абу Даби]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2011)|Сезон 2011]]''' |Следващо състезание:<br />[[2011 Голяма награда на Малайзия|2011 Малайзия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2010 Голяма награда на Австралия|2010]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[2012 Голяма награда на Австралия|2012]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:2011 година в Австралия]] hxoew1xtw9nu6ducgaej4hqn23cmzgq 0 347997 12419288 12008369 2024-11-22T00:30:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419288 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Швеция]] | знаме = Flag of Sweden.svg | писта = [[Скандинавиън Рейсуей]] | карта = Scandinavian Raceway 1968–1974.svg | дата = 17 юни 1973 | обиколки = 80 | дължина писта = 4,018 | дължина състезание = 321,440 | време = Слънчево | текуща година = 1973 | победа време = 1:56:46.0 | победител = [[Дени Хълм]] | първа позиция време= 1:23.810 | първа позиция пилот= [[Рони Петерсон]] | нбо време = 1:26.146 (7) | нбо пилот = Дени Хълм }} '''1973 Голямата награда на Швеция''' е 1-вото за [[Голяма награда на Швеция|Голямата награда на Швеция]] и е 7-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|сезон 1973]] във [[Формула 1]], провежда се на [[17 юни]] [[1973]], на пистата [[Скандинавиън Рейсуей]], [[Швеция]]. == Репортаж == Освен дебюта на ГП на Бразилия, керванът за първи път посети и Швеция, за Голямата награда на Швеция, в [[Андерсторп]]. Самата Гран При датира още от 30-те години, но то е познато като Зимната голяма награда на Швеция и Лятната голяма награда на Швеция. Първите състезания които носят името „Голяма награда на Швеция“ са трио от спортно-автомобилни състезания, преди кръг от [[Формула 2]] да се проведе на пистата Карлскога. Трасето Скандинавиън Рейсуей е конструиран през 1968, като дългото 4 километрово трасе съдържа и най-дългата права след шести и преди седми завой, преминавайки изоставената самолетна писта. [[Скудерия Ферари|Ферари]] реши да участват отново с един пилот (в това число [[Джаки Икс]]), докато [[Брабам]] пенсионират напълно [[Брабам BT37|BT37]], за да отделят внимание върху [[Брабам BT42|BT42]] като с това [[Андреа де Адамич]] пропуска това състезание. Болидът на [[Инсайн]] за [[Рики фон Опел]] все още не е готов напълно, докато [[Текно (Ф1)|Текно]] се върна в [[Болоня]] за допълнителна работа върху болида си. Двете частни [[Марч]]-ове на [[Джеймс Хънт]] и на [[Дейвид Пърли]] също пропускат уикенда, но при последния болидът е взет назаем от Пиер Роберт и неговия отбор за [[Райн Визел]]. Всички останали пилоти които участват в [[1973 Голяма награда на Монако|Монако]] са тук, но точно преди началото на тренировките, [[Нани Гали]] трябваше сериозно да преосмисли своята кариера, заради което той напусна отбора на Франк Уилямс. === Квалификация === Като местен пилот и герой, [[Рони Петерсон]] зарадва феновете си с пол-позиция (негова четвърта в кариерата), пред [[Франсоа Север]], [[Джеки Стюарт]] и [[Емерсон Фитипалди]]. Зад доминиращата четворка се намират още [[Карлос Ройтеман]], [[Дени Хълм]], [[Питър Ревсън]], Икс, [[Жан-Пиер Белтоаз]] и [[Майк Хейлууд]]. Последен на стартовата решетка застана датския състезател от Формула 5000, [[Том Белсьо]], който се яви в падока и му е даден шанс от Уилямс да кара втория болид, подпомогнато от спонсора Марлборо. === Състезание === Макар трасето да е на километри от най-близкия град, пистата е посетена от 55 хиляди зрители луди по Петерсон. [[Хоудън Гънли]], който стартира 11-и унищожи болида си по време на сутрешната тренировка, след като неговия дросел се счупи. Тъй като новозеландецът е по-напред в класирането, той пое болида предназначен за Белсьо, с което датчанинът остана просто зрител. Не само той е принуден да гледа състезанието, след като и Визел не успя да потегли, поради проблем с окачването по време на загрявачната обиколка. За огромна радост на публиката, Петерсон запази позицията си пред втория Лотус на Фитипалди. Стюарт изпревари Север, който загуби позиция и от Фитипалди преди това пред Ройтеман, Хълм и останалите. [[Уилсън Фитипалди]] не успя да вземе завоя Опел навреме, което го прати извън трасето и до отпадане. Скоро Франсоа изпревари Стюарт като същото стори и Хълм с Ройтеман. Икс води другите пилоти след себе си. Белтоаз спря в бокса от 10-о място в 15-а обиколка, след като механиците му забелязали теч на маслото, което трябва да бъде оправено, докато [[Греъм Хил]] отпада с повреда в запалителя на неговия [[Шадоу]]. Следващата голяма промяна дойде в 33-та обиколка, когато Стюарт изпревари съотборника си, преди да печели от преднината които двамата пилоти на Лотус имат пред шотландеца. Хълм има проблеми с дросела на своя [[Макларън]], докато Ройтеман усети лоши вибрации върху своя Брабам. В 41-вата обиколка, Стюарт се залепи зад Лотус-ите, докато Север е погълнат от Ройтеман и след това застигнат от Хълм. Скоростта е толкова бърза, че петимата лидери плюс Ройтеман, Икс и Ревсън са с обиколката на лидера, докато [[Жан-Пиер Жарие]] от 14-а позиция отпада с проблем в дросела на своя Марч, следван от Хейлууд чийто гуми Файърстоун са толкова лоши като състояние, че самия пилот реши да прекрати участието си. Патово положение се получи при челниците до 55-а обиколка, когато Север и Хълм застигат вече затворения с обиколка Ревсън. Американецът игра важна роля, която прати Хълм пред Север в 61-вата обиколка. В същото време Белтоаз заедно с [[Джаки Оливър]] обиколки по-рано се присъединяват към отпадналите, докато механически проблеми прати [[Ники Лауда]] и Гънли в боксовете за допълнително гориво. В челото Фитипалди загуби контакт с Петерсон, след като теч на маслото в скоростната кутия заля задните спирачки, което даде шанс на Стюарт и Хълм да го изпреварят в 70-а обиколка. Три обиколки по-късно Север изпревари бразилеца, чийто скоростна кутия се чупи поради деформация. Това не са единствените проблеми за отбора на Колин Чапман, след като задната лява гума на Петерсон се деформира. През това време шведа задържа Стюарт, което даде шанс на Хълм да застигне и двамата. В последните обиколки Стюарт намали чувствително скоростта си, вероятно от повреда със задните спирачки, докато Хълм за нула време се справи с Лотус-а на Петерсон, пресичайки финала на четири секунди от шведа за своята първа победа за сезона. Второто място на Петерсон се оказа лека утеха, въпреки че той води 95 процента от състезателната дистанция. Стюарт е изпреварен и от Север и от Ройтеман в заключителните обиколки, но успя да финишира в точките за разлика от Фитипалди, който спря четири обиколки до финала, пращайки Икс да вземе последната точка след едно тихо състезание за Ферари. Зад белгиеца финишират още Ревсън, [[Майк Бютлър]], [[Клей Регацони]], [[Карлос Паче]], Гънли, Лауда и [[Джордж Фолмър]] (който има непрестанни проблеми с управлението на неговия реконструиран Шадоу). {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 7 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Дени Хълм]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | 1:56:46.049 | 6 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 4.039 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Франция}} '''[[Франсоа Север]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 14.667 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 10 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 18.068 | 5 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 25.998 | 3 | '''2''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|Белгия}} '''[[Джеки Икс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 79 | + 1 Об. | 8 | '''1''' |- ! 7 | 8 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 79 | + 1 Об. | 7 | |- ! 8 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Бютлър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 21 | |- ! 9 | 19 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[БРМ]] | 77 | + 3 Об. | 12 | |- ! 10 | 24 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 16 | |- ! 11 | 25 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Хоудън Гънли]] | [[Исо Малборо]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 11 | |- ! 12 | 1 |{{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | Ск.кутия | 4 | |- ! 13 | 21 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[БРМ]] | 75 | + 5 Об. | 15 | |- ! 14 | 16 | {{флагче|САЩ}} [[Джордж Фолмър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 74 | + 6 Об. | 19 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[БРМ]] | 57 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Джаки Оливър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 50 | Окачване | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 41 | Гума | 10 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 38 | Дросел | 20 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 16 | Запалване | 18 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Швейцария}} [[Райн Визел]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Окачване | 14 | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 41 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | align="right"| 39 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | align="right"| 25 |- | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 19 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | align="right"| 11 |- | 6 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 9 |- | 7 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | align="right"| 6 |- | 8 | {{флагче|Белгия}} [[Джаки Икс]] | align="right"| 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при констуркторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 49 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 47 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 26 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 7 |- | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 5 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Текно (Ф1)|Текно]] | align="right"| 1 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1973/493/ | accessdate = 25 януари 2011 | архив_дата = 2014-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140903034924/http://www.formula1.com/results/season/1973/493/ }} * {{cite web | title = A Second a Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2015/11/gp-73-round-7-iv-hitachi-sveriges-grand.html | accessdate = 29 май 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1973 Голяма награда на Монако|1973 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|Сезон 1973]]''' |Следващо състезание:<br />[[1973 Голяма награда на Франция|1973 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Швеция]]''' |Следваща година:<br /> [[1974 Голяма награда на Швеция|1974]] |} [[Категория:Голяма награда на Швеция]] [[Категория:1973 година в Швеция]] 22f88ofpa6rs89dzc64uw8wvrbznvgo 0 347998 12419512 12399117 2024-11-22T06:36:21Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419512 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Destiny's Child | тип = студиен | обложка = | автор = Destiny's Child | дата = 1997 | година = 17 февруари 1998 | жанр = [[Нео соул]], [[R&B]] | стилове = | времетраене = 56:09 | лейбъл = [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], Ruffhouse, Music World | пореден = 1 | имена = Матю Ноулс <small>([[Изпълнителен продуцент|изп.пр.]])</small>, Тим и Боб, Силвия Бенет-Смит, Джери Дюплеси, Джърмейн Дюпри, Роб Фузари, Че Грийн, Винсент Хърбърт, Уиклиф Джийн, Кей Ел Си, Джей Линкълн, Марк Моралес, О'Дел, Кори Руни, Тери Ти, Крейг Би, Карл Уошингтън, Д'Уейн Уигинс | език = английски | оценка = | предишен албум = | този албум = Destiny's Child (1998) | следващ албум = [[The Writing's on the Wall]] (1999) | сингли = # ''„[[No, No, No]]“''<br /><small>Издаден: [[27 октомври]] [[1997]] г.</small> # ''„[[With Me]]“''<br /><small>Издаден: [[20 януари]] [[1998]] г.</small> }} '''„Destiny's Child“''' е [[Епоним|едноименният]] дебютен албум на американската група [[Дестинис Чайлд]], издаден на 17 февруари 1998 година от [[Кълъмбия Рекърдс]]. Албумът достига 67-а позиция в класацията за албуми [[Билборд 200]]. Албумът е с общи продажби от 1 милион копия в САЩ и 3 милиона копия в останалата част на света.<ref>{{cite web|url=http://www.musicstarx.net/biography/biography-destinys-child/|title=Destiny's Child Biography and Sales|език=en|access-date=6 януари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20120107234633/http://www.musicstarx.net/biography/biography-destinys-child/|archive-date=7 януари 2012|url-status=dead|достъп_дата=2022-01-06|архив_дата=2012-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120107234633/http://www.musicstarx.net/biography/biography-destinys-child/}}</ref><ref name="uscert">{{cite web|url=https://www.riaa.com/goldandPlatinumdata.php?artist=%22Destiny+Fulfilled%22|title=American album certifications – Destiny's Child – Destiny Fulfilled|publisher=[[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]|език=en|format=''If necessary, click'' Advanced, ''then click'' Format, ''then select'' Album, ''then click'' SEARCH|access-date=6 януари 2022}}</ref> == Списък с песни == === Оригинално издание === # „Second Nature“ – 5:10 # „No, No, No Part 2“ (с Уиклиф Джийн) – 3:25 # „With Me Part I“ (с Джърмейн Дюпри) – 3:26 # „Tell Me“ – 4:47 # „Bridges“ – 4:05 # „No, No, No Part 1“ – 4:00 # „With Me Part II“ (с Мастър Пи) – 4:16 # „Show Me the Way“ – 4:20 # „Killing Time“ – 5:09 # „Illusion“ (с Уиклиф Джийн и Прас) – 3:53 # „Birthday“ – 5:15 # „Sail On“ – 4:06 # „My Time Has Come“ (посветен на Андрета Тилман) – 4:25 === Интернационално издание === # <li value=14>„Know That“ – 4:25 === Японско издание === # <li value=15>„Amazing Grace“ – 4:42 === 2001 Европейско преиздание === # <li value=15>„You're the Only One“ – 3:23 # „No, No, No“ (Camdino Soul Extended Remix) – 6:35 # „DubiLLusions“ (Dub Mix от „Illusions“) – 7:33 === Оригинално повишено американско издание === # „Видео интервюта с групата и всеки член“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.allmusic.com/album/destinys-child-mw0000596556 Destiny's Child в AllMusic] * [https://www.discogs.com/master/40774-Destinys-Child-Destinys-Child Destiny's Child в Discogs] {{мъниче|албум}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Дебютни албуми]] [[Категория:Албуми на Дестинис Чайлд]] [[Категория:Музикални албуми от 1998 година]] 2zgd9xslc97wnmil8sjqvldsqliw619 0 348002 12419289 11997112 2024-11-22T00:31:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419289 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Австрия]] | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1969-1976.svg | дата = 17 август 1975 | обиколки = 29 | дължина писта = 5,911 | дължина състезание = 171.427 | текуща година = 1975 | време = Силен дъжд | победа време = 0:57:56.69 | победител = [[Виторио Брамбила]] | първа позиция време= 1:34.85 | първа позиция пилот= [[Ники Лауда]] | нбо време = 1:53.90 | нбо пилот = Виторио Брамбила }} '''1975 Голяма награда на Австрия''' е 7-о за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1975)|сезон 1975]] във [[Формула 1]], провежда се на [[17 август]] [[1975]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. == Репортаж == [[Съртис]] се върна в колоната с [[Джон Уотсън]], чието място в [[Лотус]] е взето от [[Брайън Хентън]], докато [[БРМ]] също се върнаха чрез [[Боб Еванс]] вече с подобрен двигател. [[Шадоу]] са отново със задвижвания от двигател [[Матра]] болид [[Шадоу DN7|DN7]] за [[Жан-Пиер Жарие]], макар че французина има на разположение и задвижвания с [[Косуърт]], [[Шадоу DN5|DN5]] като резерва. Швейцарецът [[Жо Вонлантен]] е поредния състезател, който зае второ пилотско място в отбора на [[Уилямс]]. Отборът на [[Хил (конструктор)|Хил]] приветства отново [[Ролф Щомелен]], който се върна от контузията причинена от тежкия инцидент в [[1975 Голяма награда на Испания|Монжуик]], замествайки [[Алън Джоунс]] чийто договор с тима изтече. [[Хескет]] оставиха новия [[Хескет 308C|308C]] в базата си в Англия, но са с трима пилоти. Заедно с [[Джеймс Хънт]] и [[Харалд Ертъл]] е нает и американеца [[Брет Лънгър]], носейки със себе си опит от състезанията в европейската [[Формула 5000]]. Промени настъпиха и при отбора на [[Инсайн]], като [[Роелоф Вундеринк]] е отново повикан на мястото на [[Гейс ван Ленеп]], а също така назначавайки [[Крис Еймън]] да кара втория болид. === Квалификация === Сесиите започнаха със слънчево време но към петък следобед, температурите спаднаха и в събота времето е студено и мрачно, след снощния дъжд. [[Ники Лауда]] който е решителен да спечели домашното си състезание и както и се очакваше той доминира квалификациите към седмата си пол-позиция, въпреки че Хънт е на десета от времето на австриеца. [[Емерсон Фитипалди]] се класира трети пред видимо във форма германец, [[Ханс-Йоахим Щук]] с [[Марч]]. [[Клей Регацони]] и [[Карлос Паче]] се наредиха на трета редица пред [[Патрик Депайе]], [[Виторио Брамбила]], [[Йохен Мас]] и [[Джоди Шектър]]. По всичко изглеждаше че Ертъл и Вундеринк няма да намерят място за състезанието, преди това да се промени с отказването на [[Уилсън Фитипалди]] (който си контузи ръката си в петък) и Хентън (след тежък инцидент в който сериозно повреди Лотус-а и без наличието на резервен болид, заради усилията на тима към новия [[Лотус 77]]) двамата бяха допуснати да участват за разлика от Вонлантен и [[Тони Тримър]]. === Състезание === Времето в неделя сутрин отново е слънчево, което помогна на организаторите да съберат 140 хиляди души на трасето. Сутрешната тренировка обаче е помрачена от тежкия инцидент на [[Марк Донъхю]]. Американецът получи спукване на гума на завоя Вюст-Хюгел, като Марч-а му премина през огражденията и през мантинелите, удряйки двама маршали. Донъхю претърпя тежки контузии по главата от удара си право в рекламен билборд, пращайки го извън състезанието. Така Вонлантен като първа резерва е пратен да вземе мястото си в състезанието. Дъждът посети трасето отново към обед което ядоса публиката, плюс реформацията на стартовата решетка. Състезанието започна към 16:00 заради времето и промените в стартовата решетка, но това не попречи Лауда да поведе колоната пред Хънт, Депайе и Брамбила. Условията бяха заплашителни и [[Марио Андрети]] се завъртя във втората обиколка, докато БРМ не стигна далеч, заради повреда в двигателя. В петата обиколка Депайе получи проблем с баланса на болида си, давайки третата позиция на Брамбила, но Лауда и Хънт успяха на направят разлика срещу останалите. Шук също изпревари Депайе за пета позиция, следвани от [[Рони Петерсон]], Мас, [[Том Прайс]] и [[Тони Брайз]]. Шектър влезе в бокса в седмата обиколка със спукана гума. Дъждът спря в десетата обиколка и условията се подобриха, но нито един от пилотите не реши да влезе в бокса за смяна на гуми. Лауда успя да се откъсне от Хънт, който е преследван от Брамбила, а Петерсон се движи на четвърта позиция, правейки едно от най-добрите си състезания за сезона пред Мас, Депайе, Фитипалди, Прайс, Брайз и Регацони. Щук също загуби контрол, докато впръскателя на Жарие му създаваше проблеми. Солидният старт на Брайз е прекъснато заради загуба на баланс на една от гумите и англичанина трябваше да спре. В 14-а обиколка дъждът се върна с пълна сила, докато управлението на Лауда се влошило, давайки шанс на Хънт и Брамбила да се доближат до [[Скудерия Ферари|Ферари]]-то. Обиколка по-късно двамата изпревариха австриеца, преди италианеца да поведе в състезанието три обиколки по-късно. През това време Вонлантен и Паче отпаднаха съответно с повреди в двигателите. Депайе спря за смяна за нови предни гуми, докато Петерсон загуби четвъртата си позиция, след като трябваше да смени визьора на каската си заради лошите условия. Мас и Прайс също се насладиха на условията и те също изпревариха Лауда, който също е преследван от Регацони и Петерсон. В 26-а обиколка обаче, гръмотевици и светкавици също посетиха трасето, което принуди [[Бърни Екълстоун]], [[Теди Мейър]], [[Лука Ди Монтедземоло]] и главния директор на асоциацията на Гран При пилотите, [[Дени Хълм]] отправяйки молба към организаторите да спрат състезанието. След няколко дискусии е решено състезанието наистина да бъде прекратено. Брамбила пресече финала в края на 29-а обиколка, след като видя карирания флаг и повлиян от емоциите си той загуби контрол върху машината си. Виторио продължи след това към боксовете със счупен преден нос. Хънт завърши на 24 секунди зад Марч-а на втора позиция (като двигателя му загуби един от цилиндрите), докато Мас се завъртя и е изпреварен от Прайс в последната обиколка. Германецът успя да се върне и да завърши преди Петерсон, който изпревари Лауда също в последната обиколка. Регацони, Шектър, Фитипалди, Уотсън, Депайе, Еймън, Лънгър, [[Карлос Ройтеман]], Брайз, Щомелен, [[Лела Ломбарди]] и Вундеринк също видяха флага. Тъй като 75 % от състезанието не е преполовено организаторите отново наградиха пилоти с половината точки. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 9 |{{флагче|Италия}} '''[[Виторио Брамбила]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 29 | 0:57:56.69 | 8 | '''4.5''' |- ! 2 | 24 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеймс Хънт]]''' | '''[[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 29 | + 27.03 | 2 | '''3''' |- ! 3 | 16 |{{флагче|Великобритания}} '''[[Том Прайс]]''' | '''[[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 29 | + 34.85 | 15 | '''2''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Германия}} '''[[Йохен Мас]]''' | '''[[Макларън]]–[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 29 | + 1:12.66 | 9 | '''1.5''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 29 | + 1:23.33 | 13 | '''1''' |- ! 6 | 12 |{{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 29 | + 1:30.28 | 1 | '''0.5''' |- ! 7 | 11 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 29 | + 1:39.07 | 5 | |- ! 8 | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 10 | |- ! 9 | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 3 | |- ! 10 | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 18 | |- ! 11 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 7 | |- ! 12 | 31 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 23 | |- ! 13 | 25 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 17 | |- ! 14 | 7 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 11 | |- ! 15 | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Брайз]] | [[Ембаси Хил|Хил]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | + 1 Об. | 16 | |- ! 16 | 22 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Ембаси Хил|Хил]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 27 | + 2 Об. | 25 | |- ! 17 | 29 | {{флагче|Италия}} [[Лела Ломбарди]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 26 | + 3 Об. | 21 | |- ! НКл | 33 | {{флагче|Нидерландия}} [[Роелоф Вундеринк]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 25 | Не е класиран | 27 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 23 | Електро | 26 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 21 | Управление | 12 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 17 | Двигател | 6 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Вонлантен]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | Двигател | 28 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 10 | Катастрофа | 4 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Шадоу]]-[[Матра]] | 10 | Впръскване | 14 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Еванс]] | [[БРМ]] | 2 | Двигател | 24 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Парнели]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1 | Катастрофа | 19 | |- bgcolor=red ! НСт | 28 | {{флагче|САЩ}} Марк Донъхю | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | '''Фатален инцидент''' | 20 | |- ! НСт | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Катастрофа | 22 | |- ! НКв | 35 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Тримър]] | [[Маки (конструктор)|Маки]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 30 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 51.5 |- | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 34 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 28 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | align="right"| 24 |- | 6 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 19 |- | 7 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | align="right"| 16 |- | 8 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 16 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 54.5 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 51 (53) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 41 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 24 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 28 |- | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 8.5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 7.5 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1975/469/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2007-07-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070714024815/http://www.formula1.com/results/season/1975/469/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1975 Голяма награда на Германия|1975 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1975)|Сезон 1975]]''' |Следващо състезание:<br />[[1975 Голяма награда на Италия|1975 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1974 Голяма награда на Австрия|1974]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1976 Голяма награда на Австрия|1976]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1975 година в Австрия]] 7hrm97susoy1r4ahxgdzom81g7vl64d 0 348177 12419305 12000815 2024-11-22T00:39:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419305 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Детройт]] | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Детройт (градска писта)|Детройт стрийт]] | карта = Downtown Detroit Street Circuit (1982).svg | дата = 6 юни 1982 | обиколки = 62 | дължина писта = 4.168 | дължина състезание = 258.428 | текуща година = 1982 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:58:41.043 | победител = [[Джон Уотсън]] | първа позиция време= 1:48.537 | първа позиция пилот= [[Ален Прост]] | нбо време = 1:50.438 (45) | нбо пилот = Ален Прост }} '''1982 Голяма награда на Детройт''' е 1-вото за [[Голяма награда на Детройт|Голямата награда на Детройт]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1982)|сезон 1982]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 юни]] [[1982]] година на пистата [[Детройт (градска писта)]] в [[Детройт]], [[Мичиган]], [[САЩ]]. == Репортаж == Поради проблеми с огранизирането на състезанието, допълнителна сесия в четвъртък е прекратена и петъчната квалификацията трябваше да бъде прекъсната. Това означава че в петък е направена сесията докато двете квалификационни части се проведоха в събота с два часа прекъсване между двете части. Квалификациите се проведоха на дъжд което направи карането на пистата още по-опасно поради бетонните стени разположени до трасето. Голямата изненада е отпадането на действащия шампион [[Нелсън Пикет]] след като проблем с неговия [[Брабам]] управляващ с БМВ попречи да участва за състезанието. Ферари отново са с един болид след като стана ясно че заместващия мястото на [[Жил Вилньов]], Патрик Тамбей не се появи в Детройт и първото му участие за скудерията се отлага до Гп на Холандия по-късно. След края на квалификациите, [[Ален Прост]] от [[Рено Ф1|Рено]] е за шести път от пол-позиция следван от [[Андреа де Чезарис]] от [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] след неприятния късмет последвало италианеца в [[1982 Голяма награда на Монако|Монако]]. На втора редица са Розберг от [[Уилямс]] и [[Дидие Пирони]] от Ферари, следвани от АТС-а на Винкелхок, Алфа-та на Джакомели и [[Лотус]]-ите на Менсъл и де Анджелис. Джон Уотсън се отзова 17-и. За жалост на феновете в Детройт състезанието е прекратено поради инцидента на [[Рикардо Патрезе]] и неговия Брабам по време на 7-а обиколка като удари болида на Гереро след като имаше проблеми с Лотус-а на де Анджелис. След това задната част на Брабам-а избухна с малки пламъци, което доведе до неразбирателство на маршалите. Те успяха да загасят пожара, но поради опасността на пилотите е показан червен флаг за спиране на състезанието. По това време Прост водеше с около 3 секунди пред Розберг. [[Мауро Балди]] от [[Ероуз]] отпадна след като той също имаше инцидент както и стартиралия на пета позиция [[Манфред Винкелхок]] от АТС. Други пилоти като Алборето, Жарие, де Чезарис и Боесел също напуснаха състезанието. Час по-късно състезанието е преполовено със само 18 коли застанали за старта като продължава с времената взети от 6-а обиколка за останалите 56 обиколки. Прост отново поведе пред Розберг, докато Пирони, [[Бруно Джакомели]] и [[Еди Чийвър]] си оспорваха за 3-та позиция. Французина след това имаше проблеми с горивото на автомобила си довеждейки Розберг да го изпревари в 23-та обиколка, докато Уотсън направи добър прогрес от 19-а позиция до 13-а позиция, макар контакт между него и Джакомели доведе и втората Алфа да отпадне от състезанието 22 обиколки до финала. След това той изпревари група от пилоти между които са съотборника му [[Ники Лауда]], Лижие-то на Чийвър и Ферари-то на Пирони. Той обаче знае че единствения болид пред него е именно Уилямс-а на Розберг, който започна да изпита същите проблеми каквито сполетя Прост, макар че е не класиран след състезанието. Това даде шанс на северно-ирландеца да го изпревари и да вземе водачеството. Той остана на същата позиция до финала печелейки сензационна победа след като стартира на 19-а позиция. Проблемите на Розберг го пратиха пети на трасето но четвърти по допълнителното време зад Чийвър и Пирони. Останалите пилоти които взеха точки са [[Дерек Дейли]] и [[Жак Лафит]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 62 | 1:58:41.043 | 17 | '''9''' |- ! 2 | 25 | {{флагче|САЩ}} '''[[Еди Чийвър]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 62 | + 15.726 | 9 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Франция}} '''[[Дидие Пирони]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 62 | + 28.077 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кеке Розберг]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 62 | + 1:11.976 | 3 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Ирландия}} '''[[Дерек Дейли]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 62 | + 1:23.757 | 12 | '''2''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 61 | + 1 Об. | 13 | '''1''' |- ! 7 | 17 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 61 | + 1 Об. | 18 | |- ! 8 | 29 | {{флагче|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 61 | + 1 Об. | 19 | |- ! 9 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 60 | + 2 Об. | 20 | |- ! 10 | 16 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 59 | + 3 Об. | 15 | |- ! 11 | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Чико Сера]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | + 3 Об. | 26 | |- ! НКл | 15 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 54 | Не е класиран | 1 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 44 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 40 | Сблъсък | 10 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 40 | Завъртане | 16 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 30 | Сблъсък | 6 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 17 | Ск.кутия | 8 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Чили}} [[Елисео Салазар]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | Завъртане | 25 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Колумбия}} [[Роберто Гереро]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Сблъсък | 11 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Сблъсък | 14 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 2 | Трансмисия | 2 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 2 | Запалване | 22 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Завъртане | 5 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Бразилия}} [[Раул Боесел]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 21 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Италия}} [[Мауро Балди]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 24 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Палети]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 23 | |- ! НКв | 19 | {{флагче|Испания}} [[Емилио де Вильота]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | | | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Нидерландия}} [[Ян Ламерс]] | [[Теодор Рейсинг|Теодор]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | align="right"| 26 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] | align="right"| 20 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 18 |- | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | align="right"| 17 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 13 |- | 6 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 12 |- | 7 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | align="right"| 10 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | align="right"| 10 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 38 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 26 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 26 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 22 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 14 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 13 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 11 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1982/348/ | accessdate = 16 февруари 2012 | архив_дата = 2014-11-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141104030822/http://www.formula1.com/results/season/1982/348/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1982 Голяма награда на Монако|1982 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1982)|Сезон 1982]]''' |Следващо състезание:<br />[[1982 Голяма награда на Канада|1982 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Детройт]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1983 Голяма награда на Детройт|1983]] |} [[Категория:Голяма награда на Детройт]] [[Категория:1982 година в САЩ]] ptzntghlyvgi0a5lp61kgqzqqdc2kmr 0 348268 12419311 12000823 2024-11-22T00:41:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419311 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Детройт]] | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Детройт (градска писта)|Детройт стрийт]] | карта = Circuit Detroit F1 1983-1988.png | дата = 24 юни 1984 | обиколки = 63 | дължина писта = 4.120 | дължина състезание = 259.560 | текуща година = 1984 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:55:41.842 | победител = [[Нелсон Пикет]] | първа позиция време= 1:40.980 | първа позиция пилот= Нелсон Пикет | нбо време = 1:46.221 (32) | нбо пилот = [[Дерек Уорик]] }} '''1984 Голяма награда на Детройт''' е 3-то за [[Голяма награда на Детройт|Голямата награда на Детройт]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|сезон 1984]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 юни]] [[1984]] година на пистата [[Детройт (градска писта)]] в [[Детройт]], [[Мичиган]], [[САЩ]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсон Пикет]]''' | '''[[Брабам]]'''-'''[[БМВ]]''' | 63 | 1:55:41.842 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]'''-'''[[Рено]]''' | 63 | + 32.638 | 5 | '''6''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Тео Фаби]]''' | '''[[Брабам]]'''-'''[[БМВ]]''' | 63 | + 1:26.528 | 23 | '''4''' |- ! 4 | 7 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 63 | + 1:55.258 | 2 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 62 | + 1 Об. | 19 | '''2''' |- ! ДКФ | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | 63 | Техническо нарушение | 11 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 49 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 47 | Турбо | 21 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 40 | Ск.кутия | 6 | |- ! ДКФ | 4 | {{флагче|Германия}} [[Щефан Белоф]] | [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | 33 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 33 | Трансмисия | 9 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 33 | Спирачки | 20 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 33 | Електро | 10 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 27 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Ероуз]]-[[БМВ]] | 27 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 24 | Прегряване | 12 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Венецуела}} [[Джони Чекото]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 23 | Съединител | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 21 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 21 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 20 | Завъртане | 25 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Хесно]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 3 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 3 | Инцидент | 26 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 2 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 2 | Гума | 24 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[БМВ]] | 0 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 22 | |- ! НКв | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Хуб Ротенгатер]] | [[Спирит Ф1|Спирит]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 35.5 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 24 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | align="right"| 22 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | align="right"| 18 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | align="right"| 17 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"| 59.5 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 27 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 26.5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"| 22 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 21 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1984/318/ | accessdate = 16 февруари 2012 | архив_дата = 2014-11-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141104031514/http://www.formula1.com/results/season/1984/318/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Канада|1984 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|Сезон 1984]] ''' |Следващо състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Далас|1984 Далас]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1983 Голяма награда на Детройт|1983]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Детройт]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1985 Голяма награда на Детройт|1985]] |} [[Категория:Голяма награда на Детройт]] [[Категория:1984 година в САЩ]] g66sas63vikmqhf0uuupzj0k4kku4u7 0 348271 12419238 12008383 2024-11-22T00:10:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419238 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Швейцария]] | знаме = Flag of Switzerland.svg | писта = [[Бремгартен (писта)|Бремгартен]] | карта = Circuit Bremgarten.png | дата = 4 юни 1950 | обиколки = 42 | дължина писта = 7,280 | дължина състезание = 305,760 | текуща година = 1950 | време = Слънчево, горещо | победа време = 2:02:53,7 | победител = [[Джузепе Фарина]] | първа позиция време= 2:42:1 | първа позиция пилот= [[Хуан Мануел Фанджо]] | нбо време = 2:41:6 (8-а) | нбо пилот = Джузепе Фарина }} '''1950 Голяма награда на Швейцария''' е първото състезание за [[Голяма награда на Швейцария|Голямата награда на Швейцария]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|сезон 1950]] във [[Формула 1]]. Провежда се на [[4 юни]] [[1950]], на пистата [[Бремгартен (писта)|Бремгартен]], [[Берн]], [[Швейцария]]. == Резултати == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 16 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 42 | 2:02:53,7 | 2 | 9 |- ! 2 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Фаджиоли]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 42 | + 0,4 | 3 | 6 |- ! 3 | 10 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 41 | + 1 об. | 10 | 4 |- ! 4 | 30 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Мазерати]] | 40 | + 2 об. | 8 | 3 |- ! 5 | 34 | {{флагче|Италия}} [[Феличе Бонето]] | [[Мазерати]] | 40 | + 2 об. | 12 | 2 |- ! 6 | 32 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | [[Мазерати]] | 40 | + 2 об. | 11 | |- ! 7 | 2 | {{флагче|Италия}} [[Нело Пагани]] | [[Мазерати]] | 39 | + 3 об. | 15 | |- ! 8 | 44 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 39 | + 3 об. | 18 | |- ! 9 | 26 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Мазерати]] | 39 | + 3 об. | 16 | |- ! 10 | 4 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 38 | + 4 об. | 14 | |- ! 11 | 40 | {{флагче|Швейцария}} [[Тони Бранка]] | [[Мазерати]] | 35 | + 7 об. | 17 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 32 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 42 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 25 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Франция}} [[Йожен Мартен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 19 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Раймон Сомер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 19 | Окачване | 13 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 9 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 4 | Маслена помпа | 5 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 0 | Инцидент | 7 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 18 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Фаджиоли]] |align="right"| 12 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Джони Парсънс]] |align="right"| 9 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 6 |} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1950/382/ |accessdate=5 юни 2011 |архив_дата=2015-01-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150105020507/http://www.formula1.com/results/season/1950/382/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Инди 500|1950 Инди 500]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|Сезон 1950]]''' |Следващо състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Белгия|1950 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Швейцария]]''' |Следваща година:<br /> [[1951 Голяма награда на Швейцария|1951]] |} [[Категория:Голяма награда на Швейцария]] [[Категория:1950 година в Европа]] fvm0fmca6v9bh96bthrqcx6bayd2v38 0 348273 12419245 12008384 2024-11-22T00:12:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419245 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Швейцария]] | знаме = Flag of Switzerland.svg | писта = [[Бремгартен (писта)|Бремгартен]] | карта = Circuit Bremgarten.png | дата = 27 май 1951 | обиколки = 42 | дължина писта = 7,280 | дължина състезание = 305,760 | текуща година = 1951 | време = Облачно, дъжд | победа време = 2:07:53.64 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 2:35:9 | първа позиция пилот= Хуан Мануел Фанджо | нбо време = 2:51.1 (33) | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1951 Голяма награда на Швейцария''' е 2-рото за [[Голяма награда на Швейцария|Голямата награда на Швейцария]] и е първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|сезон 1951]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 май]] [[1951]], на пистата [[Бремгартен (писта)|Бремгартен]], [[Берн]], [[Швейцария]]. == Резултати == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 24 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 42 | 2:07:53.64 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 44 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиеро Таруфи]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 42 | + 55.24 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 22 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 42 | + 1:19.31 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 28 | {{флагче|Италия}} '''[[Консалво Санези]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 41 | + 1 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 26 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Туло де Графенрийд]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 40 | + 2 Об. | 5 | '''2''' |- ! 6 | 20 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 40 | + 2 Об. | 7 | |- ! 7 | 30 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 40 | + 2 Об. | 19 | |- ! 8 | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Хершъм енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта (компания)|Алта]] | 40 | + 2 Об. | 14 | |- ! 9 | 8 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 39 | + 3 Об. | 8 | |- ! 10 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 39 | + 3 Об. | 12 | |- ! 11 | 38 | {{флагче|Швейцария}} [[Руди Фишер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 39 | + 3 Об. | 10 | |- ! 12 | 32 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 38 | + 4 Об. | 17 | |- ! 13 | 2 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 35 | + 7 Об. | 18 | |- ! 14 | 40 | {{флагче|Франция}} [[Ги Мерез]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 31 | + 11 Об. | 21 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Уайтхед]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 36 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Франция}} [[Анри Луво]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 30 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джордж Абакасис]] | [[Хершъм енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта (компания)|Алта]] | 23 | Реле | 20 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 14 | Запалване | 15 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 12 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 42 | {{флагче|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 10 | Маслена помпа | 13 | |- ! Отп | 52 | {{флагче|Швейцария}} [[Петер Хирт]] | [[Веритас Ф1|Веритас]] | 0 | Горивна система | 16 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Консалво Санези]] |align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] |align="right"| 2 |} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1951/572/ |accessdate=5 юни 2011 |архив_дата=2015-01-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150118203738/http://www.formula1.com/results/season/1951/572/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Италия|1950 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|Сезон 1951]]''' |Следващо състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Инди 500|1951 Инди 500]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1950 Голяма награда на Швейцария|1950]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Швейцария]]''' |Следваща година:<br /> [[1952 Голяма награда на Швейцария|1952]] |} [[Категория:Голяма награда на Швейцария]] [[Категория:1951 година в Европа]] s7l0t6hori8i3o81rq7vaxev6u5f9io 0 348634 12419252 12008386 2024-11-22T00:14:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419252 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Швейцария]] | знаме = Flag of Switzerland.svg | писта = [[Бремгартен (писта)|Бремгартен]] | карта = Circuit Bremgarten.png | дата = 18 май 1952 | обиколки = 62 | дължина писта = 7,280 | дължина състезание = 451,360 | текуща година = 1952 | време = Слънчево | победа време = 3:01:46.1 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 2:47.5 | първа позиция пилот= [[Джузепе Фарина]] | нбо време = 2:49.1 (46) | нбо пилот = [[Пиеро Таруфи]] }} '''1952 Голяма награда на Швейцария''' е 3-то за [[Голяма награда на Швейцария|Голямата награда на Швейцария]] и е първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|сезон 1952]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 май]] [[1952]], на пистата [[Бремгартен (писта)|Бремгартен]], [[Берн]], [[Швейцария]]. == Преди състезанието == == Резултати == === Квалификация === === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 30 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиеро Таруфи]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 62 | 3:01:46.1 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 42 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Руди Фишер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 62 | +2:37.2 | 5 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Бера]]''' | '''[[Гордини]]''' | 61 | +1 Об. | 7 | '''4''' |- ! 4 | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Кен Уортън]]''' | '''[[Фрейзър Неш Ф1|Фрейзър Неш]]-[[Бристол (коли)|Бристол]]''' | 60 | +2 Об. | 13 | '''3''' |- ! 5 | 26 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Алан Браун]]''' | '''[[Купър]]-[[Бристол (коли)|Бристол]]''' | 59 | +3 Об. | 15 | '''2''' |- ! 6 | 38 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | [[Мазерати]]-[[Енрико Плате (коли)|Плате]] | 58 | +4 Об. | 8 | |- ! 7 | 44 | {{флагче|Швейцария}} [[Петер Хирт]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | +6 Об. | 19 | |- ! 8 | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Ерик Брандън]] | [[Купър]]-[[Бристол (коли)|Бристол]] | 55 | +7 Об. | 17 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Симка-Гордини]] | 52 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Франция}} [[Андре Симон]]<br />{{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 51 | Реле | 4 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Мазерати]]-[[Енрико Плате (коли)|Плате]] | 31 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 46 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Alta auto racing team|Alta]] | 24 | Оттегля се | 9 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Ланс Маклин]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Alta auto racing team|Alta]] | 24 | Оттегля се | 12 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Франция}} [[Роберт Манзон]] | [[Гордини]] | 20 | Радиатор | 3 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 16 | Реле | 1 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Колинс]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Alta auto racing team|Alta]] | 12 | Полуоска | 6 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джордж Абакасис]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Alta auto racing team|Alta]] | 12 | Полуоска | 10 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Германия}} [[Ханс Щук]] | [[Алекс фон Фалкенхаусен Моторенбау|АФМ]]-[[Кюхен (двигатели)|Кюхен]] | 4 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Германия}} [[Тони Улмен]] | [[Веритас (коли)|Веритас]] | 4 | Теч-гориво | 16 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 2 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 50 | {{флагче|Швейцария}} [[Макс де Тера]] | [[Симка-Гордини]] | 1 | Реле | 21 | |- ! НСт | 14 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Двигател | 22 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Швейцария}} [[Руди Фишер]] |align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] |align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен Уортън]] |align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Алан Браун]] |align="right"| 2 |} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1952/608/ |accessdate=5 юни 2011 |архив_дата=2010-01-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100102055939/http://www.formula1.com/results/season/1952/608/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Испания|1951 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|Сезон 1952]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Инди 500|1952 Инди 500]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1951 Голяма награда на Швейцария|1951]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Швейцария]]''' |Следваща година:<br /> [[1953 Голяма награда на Швейцария|1953]] |} [[Категория:Голяма награда на Швейцария]] [[Категория:1952 година в Европа]] ozliuloh2akkmtmjk236rrajl7bsl71 0 349597 12419317 12011864 2024-11-22T00:42:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419317 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Португалия]] | знаме = Flag of Portugal.svg | писта = [[Ещорил (писта)|Ещорил]] | карта = Circuit Estoril 1984-1993.png | дата = 20 септември 1987 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,350 | дължина състезание = 304,500 | текуща година = 1987 | време = Сухо | победа време = 1:37:03.906 | победител = [[Ален Прост]] | първа позиция време= 1:17.620 | първа позиция пилот= [[Герхард Бергер]] | нбо време = 1:19.282 (66) | нбо пилот = Герхард Бергер }} '''1987 Голяма награда на Португалия''' е 7-о за [[Голяма награда на Португалия|Голямата награда на Португалия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|сезон 1987]] във [[Формула 1]], провежда се на [[20 септември]] [[1987]] година на пистата [[Ещорил (писта)|Ещорил]], [[Ещорил]] в [[Португалия]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 70 | 1:37:03.906 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | + 20.493 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсон Пикет]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 70 | + 1:03.295 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Тео Фаби]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 69 | Без гориво | 10 | '''3''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Йохансон]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 69 | + 1 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 18 | {{флагче|САЩ}} '''[[Еди Чийвър]]''' | '''[[Ероуз]]-[[Мегатрон]]''' | 68 | + 2 Об. | 11 | '''1''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Хонда]] | 68 | + 2 Об. | 5 | |- ! 8 | 11 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Хонда]] | 68 | + 2 Об. | 15 | |- ! 9 (1) | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 3 Об. | 22 | |- ! 10 (2) | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 3 Об. | 24 | |- ! 11 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 66 | Без гориво | 14 | |- ! 12 (3) | 4 | {{флагче|Франция}} [[Филип Стрейф]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 4 Об. | 21 | |- ! 13 | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз]]-[[Мегатрон]] | 66 | + 4 Об. | 12 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 64 | + 6 Об. | 9 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 54 | Инжекцион | 13 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 38 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Закспийд]] | 35 | Ск.кутия | 17 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Швейцария}} [[Франко Форини]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 32 | Окачване | 26 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Лола]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 31 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон]] | 29 | Радиатор | 18 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 27 | Турбо | 25 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон]] | 24 | Запалване | 23 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Испания}} [[Адриан Кампос]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 24 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 13 | Електро | 2 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 13 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Закспийд]] | 0 | Инцидент | 16 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | align="right"| 67 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 49 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 43 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 40 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Стефан Йохансон]] | align="right"| 22 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда]] | align="right"|110 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"|62 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Хонда]] | align="right"|55 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|26 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|20 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1987/290/ | accessdate = 17 юни 2011 | архив_дата = 2014-11-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141103143549/http://www.formula1.com/results/season/1987/290/ }} == Бележки == {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Италия|1987 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|Сезон 1987]]''' |Следващо състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Испания|1987 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1986 Голяма награда на Португалия|1986]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Португалия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1988 Голяма награда на Португалия|1988]] |} [[Категория:Голяма награда на Португалия]] [[Категория:1987 година в Европа]] 5wwkhr5csopgo82s1oqyviklxyt2fk8 0 349627 12419325 12011857 2024-11-22T00:44:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419325 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Португалия]] | знаме = Flag of Portugal.svg | писта = [[Ещорил (писта)|Ещорил]] | карта = Circuit Estoril 1984-1993.png | дата = 23 септември 1990 | обиколки = 61 | дължина писта = 4,360 | дължина състезание = 365,960 | текуща година = 1990 | време = Променлива облачност | победа време = 1:22:11.014 | победител = [[Найджъл Менсъл]] | първа позиция време= 1:13.557 | първа позиция пилот= Найджъл Менсъл | нбо време = 1:18.306 (56) | нбо пилот = [[Рикардо Патрезе]] }} '''1990 Голяма награда на Португалия''' е 10-о за [[Голяма награда на Португалия|Голямата награда на Португалия]] и тринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|сезон 1990]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 септември]] [[1990]] година на пистата [[Ещорил (писта)|Ещорил]], [[Ещорил]] в [[Португалия]]. {{clear}} == Репортаж == Спекулациите за кой ще замести [[Найджъл Менсъл]] във [[Скудерия Ферари|Ферари]] за сезон 1991 първоначално бяха, че [[Алесандро Нанини]] ще кара за скудерията. Накрая обаче сделката пропадна и се спряха на [[Жан Алези]] който за този сезон кара за [[Тирел]]. След 12 кръга [[Аертон Сена]] продължава да е лидер в генералното класиране със 72 точки, 16 повече от втория [[Ален Прост]]. След тях са [[Герхард Бергер]] с 37, [[Тиери Бутсен]] с 27, [[Нелсън Пикет]] с 24, [[Рикардо Патрезе]] със 17 и Найджъл Менсъл и Алесандро Нанини с 16 точки. Менсъл взе пола с време 1:13.557, като Прост стартира до него на първа редица. След това са пилотите на Макларън, Сена и Бергер. На трета са Патрезе и Пикет следвани от Бутсен, Алези, Нанини, [[Ерик Бернард]], [[Агури Сузуки]] и [[Иван Капели]]. Сатору Накаджима не стартира в това състезание поради заболяване и така само 25 са на старта за ГП на Португалия. Сена поведе в първия завой със съотборника му Бергер зад него като успяха да минат пред Фераритата. Нелсън Пикет раздели червените болиди на четвърта позиция. Андреа де Чезарис е първият отпаднал в състезанието след като паркира Далара-та в зоната за сигурност. След това Яник Далмас със своя АГС също преустанови участието си с повреден налфшафт. Дерек Уорик също е аут с проблем с газта на своя Лотус в 6-а обиколка. Класирането след 7 тура са Сена, Бергер, Менсъл, Пикет, Прост, Патрезе, Бутсен, Нанини, Алези, Сузуки, [[Мартин Донъли]], [[Емануеле Пиро]], [[Алекс Кафи]] и Капели. В 8-а обиколка Найджъл се отдалечи от Бенетон-а на Пикет и се доближи до Макларън-а на Бергер. Прост изпревари Пикет в началото на 13-а обиколка за 4-то място. Прост се включи в битката за 2-ро място където са Бергер и Менсъл. От 8-о място Тиери Бутсен спря в бокса в 25-а обиколка за смяна на гуми. Менсъл пропусна точката за спиране на завой номер 3 и Ален Прост го изпревари за трето място обиколка по-късно. Двамата спряха в 28-а и 30-а, с Пикет и Патрезе също посещавайки своите механици. След това Макларън-ите на Сена и Бергер бяха следващите които спряха в бокса. В 33-та обиколка класирането е Сена, Менсъл, Бергер, Прост, Нанини, Пикет, Сузуки и Патрезе. Съотборника на Рикардо, Бутсен отпадна от състезанието с повреда в двигателя на неговия [[Уилямс]]. Менсъл започна да преследва лидера Сена в период от 12 обиколки. Рикардо Патрезе спря прекалено късно и влезе в зоната за сигурност, успявайки да се върне на трасето без да загуби седмото място. В началото на 50-а обиколка Менсъл най-после мина пред Сена, без да повторят инцидента от преди година и така британеца е новият лидер. Нанини спря при своите механици за нови гуми и излезе с време 6.49 секунди. Две обиколки по-късно, Менсъл е в трафик от две [[Лижие]]-ра и [[Минарди]]-то на [[Пиерлуиджи Мартини]] между тях. При опита да затвори с обиколка [[Филип Алио]], Найджъл удари задна дясна гума на Алио, който не погледна в огледала и французина се удари в предпазната ограда. Ферари-то на Менсъл нямаше поражение след този инцидент. Това обаче даде шанс на Макларън-ите и Прост да се доближат до лидера, като Бергер прави опити да мине пред съотборника си. Три обиколки до финала Прост изпревари Бергер в битката за последното място на подиума. Позициите не се промениха до финала преди Алекс Кафи да забие своя [[Ероуз]] в предпазната ограда в седмия завой, въвлечейки и Лола-та на Агури Сузуки в сблъсъка. Състезанието е спряно с 61 обиколки направени. Така Найджъл Менсъл излезе победител в състезанието, като това е единствено за сезон 1990 и трето като пилот на Ферари. След тях са Аертон Сена втори, Ален Прост трети, Герхард Бергер четвърти, Нелсън Пикет шести и Алесандро Нанини шести. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 61 | 1:22:11.014 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 27 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 61 | +2.808 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 61 | +4.189 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 61 | +5.896 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 20 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсън Пикет]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 61 | +57.418 | 6 | '''2''' |- ! 6 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Алесандро Нанини]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 61 | +58.249 | 9 | '''1''' |- ! 7 | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 60 | +1 Об. | 5 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 60 | +1 Об. | 8 | |- ! 9 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 60 | +1 Об. | 19 | |- ! 10 | 25 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | +2 Об. | 22 | |- ! 11 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | +2 Об. | 16 | |- ! 12 | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 59 | +2 Об. | 14 | |- ! 13 | 10 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 58 | Сблъсък | 17 | |- ! 14 | 30 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | 58 | Сблъсък | 11 | |- ! 15 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 58 | +3 Об. | 13 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 52 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 52 | Ск.кутия | 25 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 51 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 30 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернар]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | 24 | Ск.кутия | 10 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 21 | Ск.кутия | 23 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Донели]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Ламборгини]] | 14 | Алтернатор | 15 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Ламборгини]] | 5 | Дросел | 21 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Полуоска | 24 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Завъртане | 18 | |- ! НКв | 3 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | Пилот е болен | | |- ! НКв | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Италия}} [[Паоло Барила]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 17 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{флагче|Италия}} [[Клаудио Ланджес]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 39 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Лайф Рейсинг|Лайф]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 78 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 60 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 40 |- | 4 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | align="right"| 26 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 25 |- | 7 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 17 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | align="right"| 17 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда]] | align="right"|118 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|85 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|44 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон Ф1|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|43 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|15 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | align="right"|7 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Ларус|Лола]]-[[Ламборгини]] | align="right"|6 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-Ламборгини | align="right"|3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1990/227/ | accessdate = 17 юни 2011 | архив_дата = 2014-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141221233354/http://www.formula1.com/results/season/1990/227/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Италия|1990 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|Сезон 1990]]''' |Следващо състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Испания|1990 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1989 Голяма награда на Португалия|1989]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Португалия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1991 Голяма награда на Португалия|1991]] |} [[Категория:Голяма награда на Португалия]] [[Категория:1990 година в Европа]] 1zlem1a6mblna1jlddvycefqupu6fwg 0 350459 12419265 12008357 2024-11-22T00:22:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419265 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[ЮАР]] | знаме = Flag of South Africa.svg | писта = [[Принц Джордж (писта)|Принц Джордж]] | карта = Prince_George_Circuit.svg | обиколки = 85 | дължина писта = 3.920 | дължина състезание = 333.175 | текуща година = 1965 | време = Сухо, ветровито | победа време = 2:06:46.0 | победител = [[Джим Кларк]] | първа позиция време= 1:27.2 | първа позиция пилот= Джим Кларк | нбо време = 1:27.6 (80) | нбо пилот = Джим Кларк | }} '''1965 Голяма награда на ЮАР''' е 3-то за [[Голяма награда на ЮАР|Голямата награда на Южна Африка]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1965)|сезон 1965]] във [[Формула 1]], провежда се на [[1 януари]] [[1965]] година на пистата [[Принц Джордж (писта)|Принц Джордж]] в [[Източен Лондон]], [[ЮАР]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джим Кларк]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 85 | 2:06:46.0 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 85 | +29.0 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 85 | +31.8 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Спенс]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 85 | +54.4 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 9 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Брус Макларън]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 84 | +1 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[БРМ]]''' | 83 | +2 Об. | 11 | '''1''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 83 | +2 Об. | 14 | |- ! 8 | 7 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 81 | +4 Об. | 3 | |- ! 9 | 18 | {{флагче|Австралия}} [[Пол Хоукинс]] | [[Брабам]]-[[Косуърт|Форд]] | 81 | +4 Об. | 16 | |- ! 10 | 20 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Питър де Клерк]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 79 | +6 Об. | 17 | |- ! 11 | 15 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Тони Магс]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 77 | +8 Об. | 13 | |- ! 12 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Франк Гарднър]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 75 | +10 Об. | 15 | |- ! 13 | 25 | {{флагче|Южна Родезия|1964}} [[Сам Тингъл]] | [[ЛДС Ф1|ЛДС]]-[[Алфа Ромео]] | 73 | +12 Об. | 20 | |- ! 14 | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Пропет]] | [[Брабам]]-[[Косуърт|Форд]] | 71 | +14 Об. | 19 | |- ! 15 | 2 | {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 66 | Запалване | 6 | |- ! НКл | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 50 | +35 Об. | 12 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Швеция}} [[Йо Боние]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 42 | Съединител | 7 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 39 | Електро | 10 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Южна Родезия|1964}} [[Джон Лов]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 20 | Полуоска | 18 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 11 | Запалване | 9 | |- ! НКв | 28 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Тревър Блокдайк]] | [[Купър]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 23 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Невил Ледерле]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | | | | |- ! НКв | 21 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Дъг Серъриер]] | [[ЛДС Ф1|ЛДС]]-[[Клаймакс]] | | | | |- ! НКв | 27 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Бреш Ниман]] | [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 22 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Ърни Питърс]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | | | | |- ! НКвТ | 24 | {{флагче|Южна Родезия|1964}} [[Клив Пъзи]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | | | | |- ! НКвТ | 29 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джаки Преториус]] | [[ЛДС Ф1|ЛДС]]-[[Алфа Ромео]] | | | | |- ! НКвТ | 32 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Дейв Чарлтън]] | [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | | Пожар на тренировката | | |- ! Отк | 26 | {{флагче|Южна Родезия|1964}} [[Рей Рийд]] | [[РЕ Ф1|РЕ]]-[[Алфа Ромео]] | | | | |- ! Отк | 30 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Брайън Раубенхаймер]] | [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | | Двигателят не е наличен | | |- ! Отк | 31 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Дейвид Клапам]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | | | | |- ! Отк | 33 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Алекс Блино]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | | | | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | align="right"| 2 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1965/184/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2013-10-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131031001520/http://www.formula1.com/results/season/1965/184/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Мексико|1964 Мексико]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1965)|Сезон 1965]]''' |Следващо състезание:<br />[[1965 Голяма награда на Монако|1965 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1963 Голяма награда на ЮАР|1963]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на ЮАР]]''' |Следваща година:<br /> [[1967 Голяма награда на ЮАР|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на ЮАР]] [[Категория:1965 година в Африка]] ryk35devhmnvb863tp9sntzowtv2eah 0 351507 12419301 12007976 2024-11-22T00:38:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419301 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[ЮАР]] | знаме = Flag of South Africa.svg | писта = [[Киалами (писта)|Киалами]] | карта = Kyalami 1968layout.svg | обиколки = 78 | дължина писта = 4,104 | дължина състезание = 320.112 | текуща година = 1979 | време = Мокро | победа време = 1:41:49.96 | победител = [[Жил Вилньов]] | първа позиция време= 1:11.80 | първа позиция пилот= [[Жан-Пиер Жабуй]] | нбо време = 1:14.412 (23) | нбо пилот = Жил Вилньов }} '''1979 Голяма награда на ЮАР''' е 16-о за [[Голяма награда на ЮАР|Голямата награда на Южна Африка]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1979)|сезон 1979]] във [[Формула 1]], провежда се на [[3 март]] [[1979]] година на пистата [[Киалами (писта)|Киалами]], [[ЮАР]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 12 | {{флагче|Канада}} '''[[Жил Вилньов]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | 1:41:49.96 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 11 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Джоди Шектър]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +3.42 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Жарие]]''' | '''[[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 78 | +22.11 | 9 | '''4''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|САЩ}} '''[[Марио Андрети]]''' | '''[[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 78 | +27.88 | 8 | '''3''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 78 | +1:06.97 | 11 | '''2''' |- ! 6 | 5 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео]]''' | 77 | +1 Об. | 4 | '''1''' |- ! 7 | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | 77 | +1 Об. | 12 | |- ! 8 | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Косуърт|Форд]] | 77 | +1 Об. | 13 | |- ! 9 | 28 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт|Форд]] | 76 | +2 Об. | 22 | |- ! 10 | 8 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | 75 | +3 Об. | 17 | |- ! 11 | 29 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Ероуз]]-[[Косуърт|Форд]] | 75 | +3 Об. | 16 | |- ! 12 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Ероуз]]-[[Косуърт|Форд]] | 74 | +4 Об. | 20 | |- ! 13 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Косуърт|Форд]] | 74 | +4 Об. | 18 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|Мексико}} [[Ектор Ребаке]] | [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | 71 | Двигател | 23 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 67 | Гума | 10 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт|Форд]] | 63 | Окачване | 19 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | 61 | Запалване | 14 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Косуърт|Форд]] | 57 | Инцидент | 24 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жабуй]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 47 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Косуърт|Форд]] | 45 | Инцидент | 6 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] | [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | 25 | Дросел | 7 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | [[Шадоу]]-[[Косуърт|Форд]] | 16 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Лижие]]-[[Косуърт|Форд]] | 4 | Инцидент | 5 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Нидерландия}} [[Ян Ламерс]] | [[Шадоу]]-[[Косуърт|Форд]] | 2 | Инцидент | 21 | |- ! НКв | 22 | {{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] | [[Инсайн]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Мерцарио]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 18 |- | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 12 |- | 3 | {{флагче|Канада}} [[Жил Вилньов]] | align="right"| 11 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 9 |- | 5 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 7 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 27 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 18 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 17 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 7 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1979/396/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2014-02-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140209083746/http://www.formula1.com/results/season/1979/396/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1979 Голяма награда на Бразилия|1979 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1979)|Сезон 1979]]''' |Следващо състезание:<br />[[1979 Голяма награда на САЩ-запад|1979 САЩ-запад]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1978 Голяма награда на ЮАР|1978]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на ЮАР]]''' |Следваща година:<br /> [[1980 Голяма награда на ЮАР|1980]] |} [[Категория:Голяма награда на ЮАР]] [[Категория:1979 година в Африка]] fi27p7mmlbt4egnldi1zptge2eau1cq 0 351786 12419264 12011797 2024-11-22T00:22:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419264 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Мексико]] | знаме = Flag of Mexico.svg | писта = [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]] | карта = Autodromo Hermanos Rodriguez 1963.svg | дата = 3 октомври 1965 | обиколки = 65 | дължина писта = 5,000 | дължина състезание = 325.000 | текуща година = 1965 | време = Сухо | победа време = 2:08:32.10 | победител = [[Ричи Гинтър]] | първа позиция време= 1:56.17 | първа позиция пилот= [[Джим Кларк]] | нбо време = 1:55.84 (57) | нбо пилот = [[Дан Гърни]] }} '''1965 Голяма награда на Мексико''' е 3-то за [[Голяма награда на Мексико|Голямата награда на Мексико]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1965)|сезон 1965]] във [[Формула 1]], провежда се на [[3 октомври]] [[1965]] година на пистата [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]], [[Мексико сити]], [[Мексико]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 11 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[Хонда Ф1|Хонда]]''' | 65 | 2:08:32.10 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 65 | +2.89 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Спенс]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 65 | +1:00.15 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 16 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Жо Сифер]]''' | '''[[Брабам]]-[[БРМ]]''' | 65 | +1:54.42 | 11 | '''3''' |- ! 5 | 12 | {{флагче|САЩ}} '''[[Рони Бъкнъм]]''' | '''[[Хонда Ф1|Хонда]]''' | 64 | +1 Об. | 10 | '''2''' |- ! 6 | 21 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Ричард Атууд]]''' | '''[[Лотус]]-[[БРМ]]''' | 64 | +1 Об. | 17 | '''1''' |- ! 7 | 14 | {{флагче|Мексико}} [[Педро Родригес]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 62 | +3 Об. | 14 | |- ! 8 | 2 | {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 62 | +3 Об. | 7 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[БРМ]] | 56 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Мексико}} [[Мойсес Солана]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 55 | Запалване | 9 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Швеция}} [[Йо Боние]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 43 | Окачване | 12 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 39 | Запалване | 16 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 38 | Теч-масло | 14 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | [[БРМ]] | 35 | Съединител | 8 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|САЩ}} [[Боб Бондърант]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 29 | Окачване | 18 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 25 | Ск.кутия | 15 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 8 | Двигател | 1 | |- ! НСт | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | | Дава колата на Бондурант | | |- ! НСт | 24 | {{флагче|Италия}} [[Людовико Скарфиоти]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | | Дава колата на Родригес | | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | align="right"| 54 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | align="right"| 40 (47) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | align="right"| 33 (34) |- | 4 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | align="right"| 17 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 54 (58) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 45 (61) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 27 (31) |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 26 (27) |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 14 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1965/597/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2008-02-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080217033829/http://www.formula1.com/results/season/1965/597/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1965 Голяма награда на САЩ|1965 САЩ]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1965)|Сезон 1965]]''' |Следващо състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Монако|1966 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1964 Голяма награда на Мексико|1964]] |style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Мексико]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1966 Голяма награда на Мексико|1966]] |} [[Категория:Голяма награда на Мексико]] [[Категория:1965 година в Северна Америка]] hvhc844wr0at5fd8kb8d7vpdi4cebaf 0 351787 12419269 12011804 2024-11-22T00:22:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419269 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Мексико]] | знаме = Flag of Mexico.svg | писта = [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]] | карта = Autodromo Hermanos Rodriguez 1963.svg | дата = 23 октомври 1966 | обиколки = 65 | дължина писта = 5,000 | дължина състезание = 325.000 | текуща година = 1966 | време = Горещо | победа време = 2:06:35.34 | победител = [[Джон Съртис]] | първа позиция време= 1:53.18 | първа позиция пилот= Джон Съртис | нбо време = 1:53.75 (58) | нбо пилот = [[Ричи Гинтър]] }} '''1966 Голяма награда на Мексико''' е 4-то за [[Голяма награда на Мексико|Голямата награда на Мексико]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|сезон 1966]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 октомври]] [[1966]] година на пистата [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]], [[Мексико сити]], [[Мексико]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 65 | 2:06:35.34 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 65 | + 7.88 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Дени Хълм]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 64 | + 1 Об. | 6 | '''4''' |- ! 4 | 12 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[Хонда Ф1|Хонда]]''' | 64 | + 1 Об. | 3 | '''3''' |- ! 5 | 15 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Клаймакс]]''' | 64 | + 1 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 22 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Йо Боние]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 63 | + 2 Об. | 12 | '''1''' |- ! 7 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 61 | + 4 Об. | 17 | |- ! 8 | 14 | {{флагче|САЩ}} [[Рони Бъкнъм]] | [[Хонда Ф1|Хонда]] | 60 | + 5 Об. | 13 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Мексико|1934}} [[Педро Родригес]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 49 | Диференциал | 8 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 40 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 33 | Окачване | 11 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 32 | Окачване | 5 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | [[БРМ]] | 28 | Трансмисия | 16 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | [[БРМ]] | 26 | Теч-масло | 10 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|САЩ}} [[Боб Бондърант]] | [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]] | 24 | Горивна система | 18 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[БРМ]] | 18 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 9 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Мексико|1934}} [[Мойсес Солана]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 9 | Прегряване | 15 | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | align="right"| 42 (45) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | align="right"| 28 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | align="right"| 22 (24) |- | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 18 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | align="right"| 17 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 42 (49) |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 31 (32) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 30 (35) |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 22 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-БРМ | align="right"| 13 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1966/588/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2008-02-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080217001223/http://www.formula1.com/results/season/1966/588/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1966 Голяма награда на САЩ|1966 САЩ]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|Сезон 1966]]''' |Следващо състезание:<br />[[1967 Голяма награда на ЮАР|1967 ЮАР]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1965 Голяма награда на Мексико|1965]] |style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Мексико]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1967 Голяма награда на Мексико|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на Мексико]] [[Категория:1966 година в Северна Америка]] 8tbd7ctr02h2gmbdiauuk3fcosyq2jf 0 351848 12419316 12011813 2024-11-22T00:42:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419316 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Мексико]] | знаме = Flag of Mexico.svg | писта = [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]] | карта = Autódromo Hermanos Rodríguez.svg | дата = 18 октомври 1987 | обиколки = 63 | дължина писта = 4,421 | дължина състезание = 278.523 | текуща година = 1987 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:26:24.207 | победител = [[Найджъл Менсъл]] | първа позиция време= 1:18.383 | първа позиция пилот= Найджъл Менсъл | нбо време = 1:19.132 (57) | нбо пилот = [[Нелсон Пикет]] }} '''1987 Голяма награда на Мексико''' е 10-о за [[Голяма награда на Мексико|Голямата награда на Мексико]] и четиринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|сезон 1987]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 октомври]] [[1987]] година на пистата [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]], [[Мексико сити]], [[Мексико]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 63 | 1:26:24.207 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсон Пикет]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 63 | + 26.176 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Брабам]]-[[БМВ]]''' | 63 | + 1:26.879 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 18 | {{флагче|САЩ}} '''[[Еди Чийвър]]''' | '''[[Ероуз]]-[[Мегатрон (двигатели)|Мегатрон]]''' | 63 | + 1:41.352 | 13 | '''3''' |- ! 5 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Тео Фаби]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 61 | + 2 Об. | 6 | '''2''' |- ! 6 (1) | 30 | {{флагче|Франция}} '''[[Филип Алио]]''' | '''[[Хаас Лола|Лола]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 60 | + 3 Об. | 24 | '''1''' |- ! 7 (2) | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 60 | + 3 Об. | 22 | |- ! 8 (3) | 4 | {{флагче|Франция}} [[Филип Стрейф]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 60 | + 3 Об. | 25 | |- ! 9 (4) | 29 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[Хаас Лола|Лола]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 59 | + 4 Об. | 23 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Лотус]]-[[Хонда]] | 54 | Съединител | 7 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 51 | Теч-вода | 20 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 50 | Двигател | 26 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон (двигатели)|Мегатрон]] | 43 | Теч-вода | 21 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Испания}} [[Адриан Кампос]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 32 | Трансмисия | 19 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон (двигатели)|Мегатрон]] | 29 | Прегряване | 18 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз]]-[[Мегатрон (двигатели)|Мегатрон]] | 26 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 22 | Инцидент | 10 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 20 | Турбо | 2 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 15 | Електро | 4 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 13 | Турбо | 14 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 12 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Закспийд]] | 3 | Турбо | 13 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 1 | Сблъсък | 15 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Лотус]]-[[Хонда]] | 1 | Сблъсък | 16 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Закспийд]] | 1 | Сблъсък | 17 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 0 | Сблъсък | 5 | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | align="right"| 73 (76) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 61 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 51 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 46 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Стефан Йохансон]] | align="right"| 26 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда]] | align="right"|137 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"|72 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Хонда]] | align="right"|57 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|26 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"|22 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1987/292/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2014-11-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141103143559/http://www.formula1.com/results/season/1987/292/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Испания|1987 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|Сезон 1987]]''' |Следващо състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Япония|1987 Япония]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1986 Голяма награда на Мексико|1986]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Мексико]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1988 Голяма награда на Мексико|1988]] |} [[Категория:Голяма награда на Мексико]] [[Категория:1987 година в Северна Америка]] 6jkgmzlatmdno5delajqrnn5ujjvgto 0 352657 12419255 11992501 2024-11-22T00:16:30Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419255 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Аржентина]] | знаме = Flag of Argentina.svg | писта = [[Оскар Галвес (писта)|Оскар Галвес]] | карта = Autódromo Oscar y Juan Gálvez Circuito N° 2 (Histórico).svg | дата = 22 януари 1956 | обиколки = 98 | дължина писта = 3.912 | дължина състезание = 383.376 | текуща година = 1956 | време = Облъчно, сухо | победа време = 3:00:03.7 | победител = [[Луиджи Мусо]] {{Br}} [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 1:42.5 | първа позиция пилот= Хуан Мануел Фанджо | нбо време = 1:45.3 (42) | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1956 Голяма награда на Аржентина''' е 4-то за [[Голяма награда на Аржентина|Голямата награда на Аржентина]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1956)|сезон 1956]] във [[Формула 1]], провежда се на [[22 януари]] [[1956]] година на пистата [[Оскар Галвес (писта)|Оскар Галвес]] в [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 34 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Мусо]]'''<br />{{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 98 | 3:00:03.7 | 3 | '''4'''<br />'''5''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Бера]]''' | '''[[Мазерати (отбор)|Мазерати]]''' | 98 | +24.4 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Хоторн]]''' | '''[[Мазерати (отбор)|Мазерати]]''' | 98 | +2 Об. | 8 | '''4''' |- ! 4 | 10 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Чико Ланди]]'''<br />{{флагче|Италия}} '''[[Джерино Джерини]]''' | '''[[Мазерати (отбор)|Мазерати]]''' | 92 | +6 Об. | 11 | '''1.5'''<br />'''1.5''' |- ! 5 | 38 | {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Жандебиен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 91 | +7 Об. | 10 | '''2''' |- ! 6 | 16 | {{флагче|Уругвай}} [[Алберто Уриа]]<br />{{флагче|Уругвай}} [[Оскар Гонсалес]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 88 | +10 Об. | 13 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 81 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Колинс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 58 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Пиоти]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 57 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Мендитегуи]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 42 | Полуоска | 6 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Италия}} [[Еуженио Кастелоти]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 40 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 24 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 22 | Горивна помпа | 1 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] |align="right"| 6 |- | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 5 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Мусо]] |align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хоторн]] |align="right"| 4 |- | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Оливие Жандебиен]] |align="right"| 2 |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1956/662/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2014-03-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140319035046/http://www.formula1.com/results/season/1956/662/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1955 Голяма награда на Италия|1955 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1956)|Сезон 1956]]''' |Следващо състезание:<br />[[1956 Голяма награда на Монако|1956 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1955 Голяма награда на Аржентина|1955]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Аржентина]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1957 Голяма награда на Аржентина|1957]] |} [[Категория:Голяма награда на Аржентина]] [[Категория:1956 година в Южна Америка]] c7r8yrmgx5o9eu9zieg5e56quype40g 0 352662 12419258 11993317 2024-11-22T00:19:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419258 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Аржентина | знаме = Flag of Argentina.svg | писта = [[Оскар Галвес (писта)|Оскар Галвес]] | карта = Autódromo Oscar y Juan Gálvez Circuito N° 2 (Histórico).svg | дата = 7 февруари 1960 | обиколки = 80 | дължина писта = 3.912 | дължина състезание = 312.960 | текуща година = 1960 | време = Сухо | победа време = 2:17:49.5 | победител = [[Брус Макларън]] | първа позиция време= 1:36.9 | първа позиция пилот= [[Стърлинг Мос]] | нбо време = 1:38.9 (37) | нбо пилот = Стърлинг Мос }} '''1960 Голяма награда на Аржентина''' е 7-о за [[Голяма награда на Аржентина|Голямата награда на Аржентина]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1960)|сезон 1960]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 февруари]] [[1960]] година на пистата [[Оскар Галвес (писта)|Оскар Галвес]] в [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 16 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Брус Макларън]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 80 | 2:17:49.5 | 13 | '''8''' |- ! 2 | 24 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Клиф Алисън]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 80 | + 26.3 | 7 | '''6''' |- ! 3 | 38 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] {{Br}} {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 80 | + 36.9 | 8 | 0* |- ! 4 | 6 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Мендитегуи]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 80 | + 53.3 | 12 | '''3''' |- ! 5 | 30 | {{флагче|Германия}} '''[[Волфганг фон Трипс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 79 | + 1 Об. | 5 | '''2''' |- ! 6 | 20 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Инес Айрлънд]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 79 | + 1 Об. | 2 | '''1''' |- ! 7 | 40 | {{флагче|Швеция}} [[Йо Боние]] | [[БРМ]] | 79 | + 1 Об. | 4 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|САЩ}} [[Фил Хил]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 77 | + 3 Об. | 6 | |- ! 9 | 46 | {{флагче|Аржентина}} [[Алберто Родригес Ларета]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 77 | + 3 Об. | 15 | |- ! 10 | 32 | {{флагче|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 77 | + 3 Об. | 11 | |- ! 11 | 4 | {{флагче|Аржентина}} [[Роберто Бономи]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 76 | + 4 Об. | 17 | |- ! 12 | 2 | {{флагче|САЩ}} [[Мастен Грегъри]] | [[Бера-Порше]]-[[Порше]] | 76 | + 4 Об. | 16 | |- ! 13 | 14 | {{флагче|Италия}} [[Джино Мунарон]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 72 | + 8 Об. | 19 | |- ! 14 | 10 | {{флагче|Аржентина}} [[Насиф Естефано]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 70 | + 10 Об. | 20 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|САЩ}} [[Хари Шел]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 63 | Горивна помпа | 9 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 42 | Ск.кутия | 10 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 40 | Окачване | 1 | |- ! Отп | 42 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[БРМ]] | 37 | Прегряване | 3 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Алан Стейси]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 24 | Физически | 14 | |- ! Отп | 44 | {{флагче|Венецуела}} [[Еторе Кимери]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 23 | Физически | 21 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Испания}} [[Антонио Креус]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 16 | Физически | 22 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Джорджио Скарлати]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 11 | Прегряване | 18 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | align="right"| 8 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Клиф Алисън]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Мендитегуи]] | align="right"| 3 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Волфганг фон Трипс]] | align="right"| 2 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | align="right"| 1 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"|8 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|6 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | align="right"|3 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"|1 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1960/644/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2014-12-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141222220126/http://www.formula1.com/results/season/1960/644/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1959 Голяма награда на САЩ|1959 САЩ]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1960)|Сезон 1960]]''' |Следващо състезание:<br />[[1960 Голяма награда на Монако|1960 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1958 Голяма награда на Аржентина|1958]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Аржентина]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1972 Голяма награда на Аржентина|1972]] |} [[Категория:Голяма награда на Аржентина]] [[Категория:1960 година в Южна Америка]] b8r0x0kaah9i6vw4s44re6tl7ke28wx 0 353397 12418951 12350522 2024-11-21T18:00:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418951 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tzar Shishman of Bulgaria fortress near Samokov.JPG|мини|Шишманово градище]] [[Файл:Tzar_Shishman_of_Bulgaria_fortress_-_Samokov.JPG|мини|Шишманово градище – „Петрова църква“]] [[Файл:Tzar Shishman of Bulgaria fortress Samokov.JPG|мини|Шишманово градище – входът на крепостта при „Петрова църква“]] '''Шишманово кале''' е унищожен от турците в края на XIV век античен и средновековен [[град]], [[епископ]]ски център, наричан ''„старият Самоков“'', намиращ на 3 км южно от [[Самоков|съвренменния град]], в подножието на Доспейската планина (Лакатишка [[Рила]]) при ''Шишмановия пролом'' на около 300 м източно от пътя за [[Бели Искър]] и [[Мала Църква]] на ''Шишманов връх'' – възвишение над село [[Доспей]]. На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Паметникът е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано от населението като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците и гроб на цар Иван Шишман<ref>Йеросхимонах Спиридон; Рилска преправка на „История славянобългарска“</ref>. Вероятно тук в [[1388]] г. в бой с турците всъщност загива не царят, а неговият брат [[Иван Асен V|Иван Асен V Шишман]]. Шишманово кале е първият археологически обект, споменат в българската публицистика. Градището е широко известно сред околното население. Останките от главната църква в него са известни като „Петрова църква“ в долната част на средновековен комплекс. Освен Фотинов за „Шишманово кале“ пишат възрожденците Иван Богоров и Ефрем Каранов, споменава се и в други ръкописи от предосвобожденската епоха. Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в [[Самоков]] под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според установеното от обследваните 50 декара обектът заема малко повече от половината (25 – 30 дка), от които за 3 години проучвания са разкопани около 10%. Античното тракийско селище заема стратегическата височина с обзор върху цялото [[Самоковско поле]] и пътищата през планината и е населявано от романизирани траки и [[готи]], в късната античност е имало римски гарнизон, самостоятелна част или възможно от дислоцираната в [[Сапарева баня|Германея (Сапарева баня)]] 2-ра луценсийска кохорта ({{Lang|la|Cohors II Lucensium}}). Градът се е състоял от подградие, същински град, ограден с крепостни стени, и цитадела. Открити са участъци от крепостните стени, една порта, в близост до нея – две сгради и две раннохристиянски базилики от 5 – 6 век, на двата срещуположни хълма. Едната е част от манастирски комплекс, долепен до крепостната стена. Другата е извън крепостната стена на северозападния хълм и в апсидата си има синтрон – амфитеатрална каменна пейка, предназначена за епископ. В този храм е служил и вероятно е живял епископ. Открит е и трон. Базиликите са унищожени от варварските нашествия в VI – VII век. Установеното говори за силен религиозен живот в града и околността. При сондажите встрани от храмовете са намерени стопански помещения и работилници (керамична и грънчарска) и остатъци от тяхната продукция. Разкрита е и работилница за железодобив с останки от пещ за топене на рудата, отпадъчни продукти (шлака и стопилки), множество заготовки от разтопеното желязо. Открити са монети и тежести за везни, многобройни тежести за вертикален стан, а също стрели и части от оръжия. На най-високата тераса със запазени останки от стената е установено допълнително ограждане. Частично запазените останки от кулата вероятно са жилището на кастрофилакса и средновековният замък на владетеля на крепостта. Градът има три хоризонта на обитаване: * Първият е от средата на I до началото на III век, установен с находки на монети, керамика, една забележителна бронзова апликация на [[Медуза Горгона]]. * Втори период от края на IV век, през който са изградени крепостните стени и се характеризира като най-активния период на обитаване. * Третият период е от V до края на VI век. От него също са открити монети и опожарявания през варварските нашествия в VI – VII в. След това крепостта се ползва през Ранното средновековие в VII – VIII век, но няма трайни следи от населението. През 789 – 809 г. прабългарите превземат крепостите в района. Постепенно по-голяма част от населението слиза в по-равните части на източния бряг на р. Искър. Крепостта продължава живота си и в XII век, към който се датира откритата керамика в повърхностните пластове на почвата. От Средновековието (XII – XIV век) има останки от крепост – две крепостни стени, части от други сгради, кула-цитадела и подградие – на практика цял град от Второто българско царство. Локализирана и частично е разкрита в долната част на средновековния комплекс голяма българска църква от XII – XIV век, известна с фолклорно-книжовния топоним „Петрова църква" – култов паметник от тази епоха, показващ високата християнска религиозна практика в самоковския регион. Общо са намерени и приети в Самоковския музей 900 нови инвентарни единици – монети, стрели, накити, инструменти, керамика и архитектура. В проведените етноложки проучвания от асоциацията „Онгъл“, ръководени от д-р Константин Рангочев, са събрани разкази, легенди и предания за Шишманово кале. Шишманово кале е един от първите археологически обекти, споменавани в българските вестници и списания. Още през XIX век Константин Фотинов в своето „Землеописание“ говори за калето. Повечето извори, местности, проходи и върхове в този район, дори останалото под водите на [[язовир Искър]] [[Шишманово (Самоковско)|село]] и манастирът край него носят имена, произлизащи от цар Шишман. Легендите свързват това място с последната битка на цар [[Иван Шишман]] и падането под османска власт, със смъртта и гроба му, с неговата хазна и корона, скрити в пещера някъде наоколо. Според преданията на това място цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В сражението главата му била отрязана, но той, изключително здрав и силен, дори обезглавен продължил да се движи напред, като размахвал меча и сечал турците<ref>''Когато ударил и поразил Узун Османа през главата и лично го посякъл през половината на Благовец...'' (Славейков 1979б: 313 – 314)</ref>, ''а отсечената му на хълма глава, след като паднала, се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора'', наречени Цареви кладенци. == Външни препратки == * [http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-shishmanovo-kale Шишманово кале]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – текст и снимки * [http://viara-online.com/show_news.php?show=1307 Тодор Попов, Древните тайни на Самоков излизат наяве, в-к „Вяра“, 01.09.2004]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/component/content/article/175-rogachevas-2010 Славина Рогачева, Шишманово кале – въпроси и отговори, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“, 2010] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180823210729/https://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/component/content/article/175-rogachevas-2010 |date=2018-08-23 }} * [http://www.spisanie.ongal.net/broi4/9Cholakova_Hadzhiangelov.pdf Чолакова, Хаджиангелов, Обработка на желязо през ранновизантийската епоха в обект Шишманово кале при Самоков, НИАМ-БАН, ГИМ – Самоков, Онгъл – международно реферирано списание за етнология, медиевистика и археология, год. IV, 2012, бр. 4, стр. 133] == Източници == <references/> [[Категория:Исторически градове в България]] [[Категория:Крепости в Софийска област]] [[Категория:История на община Самоков]] [[Категория:Тракийски крепости]] [[Категория:Тракийски селища]] 5j6ps17y7ql13em6dibr589cdyw6yw1 0 353694 12419292 11999897 2024-11-22T00:33:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419292 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Брандс Хач]] | карта = Brands Hatch 1976-1987.svg | дата = 18 юли 1976 | обиколки = 76 | дължина писта = 4.207 | дължина състезание = 319.732 | текуща година = 1976 | време = Сухо | победа време = 1:44:19.66 | победител = [[Ники Лауда]] | първа позиция време= 1:19.35 | първа позиция пилот= Ники Лауда | нбо време = 1:19.91 (41) | нбо пилот = Ники Лауда }} '''1976 Голяма награда на Великобритания''' е 27-ото за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1976)|сезон 1976]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 юли]] [[1976]] година на пистата [[Брандс Хач]] в [[Кент]], [[Великобритания]]. == Репортаж == Конфигурацията на Брандс Хетч е променена като долната права и завой номер четири са преименувани съответно на [[Джон Купър]] и [[Джон Съртис]]. [[Крис Еймън]] се завърна в колоната за отбора на [[Инсайн]] вече напълно излекуван от контузията получена от [[1976 Голяма награда на Швеция|ГП на Швеция]], докато [[Уилямс]] участват без [[Мишел Леклер]], който прецени че няма смисъл да кара за тях заради слабите резултати и реши да се концентрира върху участието във [[Формула 2]]. [[Боб Еванс]] и [[Лела Ломбарди]] са новите пилоти за отбора на РАМ Рейсинг, след като редовния им пилот [[Лорис Кесел]] напусна. === Квалификация === [[Ники Лауда]] взе пола за трети път този сезон, побеждавайки местния герой [[Джеймс Хънт]] с шест десети от секундата. [[Марио Андрети]] се класира трети, продължавайки умереното представяне на [[Лотус]] пред [[Клей Регацони]] и [[Патрик Депайе]]. Краткото отсъствие на Еймън във Формула 1 не се отрази негативно върху скоростта, класирайки се шести пред [[Рони Петерсон]], [[Джоди Шектър]] (който претърпя тежък инцидент в петък на завоя Дингъл Дел), [[Артуро Мерцарио]] и [[Виторио Брамбила]]. Пилотите които не намериха място за състезанието са Джаки Икс, [[Дивина Галиция]], [[Майк Уайлдс]] и Ломбарди. === Състезание === Около 77 хиляди зрители запълниха трибуните в Брандс Хетч като голяма част от тях са в подкрепа на Хънт (макар че Регацони и Лафит също са приветствани добродушно от местната публика). Лауда отново направи добър старт за разлика от Хънт, който е изпреварен от Регацони. Двамата пилоти на [[Скудерия Ферари|Ферари]] пристигнаха заедно на първия завой преди двамата да се ударят. От контакта най-много пострада швейцарския пилот, който се завъртя на 180 градуса с разкъсан радиатор. Хънт нямаше откъде да мине и докосна една от гумите на Ферари-то без да повреди сериозно своя [[Макларън]]. Докато Лауда премина без никакви проблеми, [[Ханс-Йоахим Щук]] удари [[Лижие]]-то на Хънт в опита да избегне болида на Регацони. Хънт, Регацони и Лафит са елиминирани от този карамбоул, преди състезанието да бъде спряно в края на първата обиколка. Тридесет минути по-късно организаторите решиха да бъде рестартирано наново състезанието без Хънт, Регацони и Лафит. Това разгневи 77 хилядната публика преди и тримата пилоти да се наредят на стартовите си позиции. От Британската автомобилна федерация решиха че най-удобно за феновете е да рестартират състезанието с всичките 26-има пилоти. Вторият старт премина без абсолютно никакви проблеми за лидерите, докато [[Гай Едуардс]] от предпоследна позиция отпадна от контакт с друг болид. Малко по-късно Щук го последва, след като се удари с Тирел-а на Депайе. В края на първата обиколка Андрети влезе в бокса на своя отбор с проблем в инжектираната система (като самия американец направи няколко обиколки, преди окончателно да напусне състезанието окончателно), докато Мас се прибра в бокса на Макларън с повреда в съединителя. Еймън също отпадна с повреда в двигателя в деветата обиколка, докато нещата в пит-лейна не изглеждаха доста розови. Зад водещото трио на Лауда, Хънт и Регацони са Шектър, Брамбила, Петерсон, Мерцарио, [[Гунар Нилсон]], [[Карлос Паче]], [[Том Прайс]], [[Алън Джоунс]], [[Брет Лънгър]], [[Жан-Пиер Жарие]], [[Карлос Ройтеман]], [[Емерсон Фитипалди]], Депайе (който спря в бокса след контакта с Щук) и Лафит. Прогресът на Лауда е забавен с проблеми по скоростната кутия, след което е забавен от трафика на по-бавните болиди пред него. През това време [[Анри Пескароло]] (в 16-а обиколка), Брамбила (в 22-рата), Еванс (в 24-та) и Лафит (в 31-вата) отпаднаха от надпреварата като с отпадането на Виторио придвижи Нилсон и Прайс в точките. Тогава в 36-а обиколка Регацони напусна със загуба на налягане в горивото. С преполовяването на половината дистанция интересът стана още-повече, след като Хънт се доближи до Лауда в 44-та обиколка. Малко по-късно англичанинът изпревари австриеца за радост на местните фенове, докато Шектър се намира на самотната трета позиция без опасност за Лауда или на другите пилоти зад южно-африканеца. Мерцарио се движеше четвърти до 39-а обиколка, когато двигателя му го предаде. Нилсон и Прайс, които водят оспорвана борба помежду си се изкачиха с позиция напред, преди [[Джон Уотсън]] (стартирайки от 11-а позиция) да изпревари и двамата. Състезанието на Нилсон приключи в 67-ата, след като част от двигателя [[Косуърт]] на неговия Лотус се откъсна, давайки четвъртото място на британеца. Преди това сънародникът му Петерсон отпадна с проблем в горивната система, както и Депайе с повреден двигател. Хънт пресече финала с 48 секунди пред Лауда за своята трета победа за сезона. Шектър завърши трети пред Уотсън, Прайс (постигайки първите точки след подиума в [[1976 Голяма награда на Бразилия|Бразилия]] през януари) и Джоунс. Фитипалди, [[Харалд Ертъл]], Паче и Жарие са останалите пилоти, които също видяха карирания флаг. Малко след края на състезанието Ферари, Тирел и [[Фитипалди Аутомотив]] протестираха крайното класиране най-вече заради нелегалното пускане на Хънт, Регацони и Лафит на рестарта на състезанието. Час след края на ГП-то стюардите обявиха че Хънт печели това състезание, защото още в самия инцидент с Регацони в първия старт британеца се движеше и така участието му в рестарта е легално. Накрая протестът отстрана на Ферари се стигна до трибунала в Париж на 25 септември, което завърши с официалната дисквалификация на Хънт и присъждането на Лауда като победител пред Шектър и Уотсън. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 76 | 1:44:19.66 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Джоди Шектър]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 76 | + 16.18 | 8 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Пенске]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 75 | + 1 Об. | 11 | '''4''' |- ! 4 | 16 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Том Прайс]]''' | '''[[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 75 | + 1 Об. | 20 | '''3''' |- ! 5 | 19 | {{флагче|Австралия}} '''[[Алън Джоунс]]''' | '''[[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 75 | + 1 Об. | 19 | '''2''' |- ! 6 | 30 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Емерсон Фитипалди]]''' | '''[[Фитипалди (конструктор)|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 74 | + 2 Об. | 21 | '''1''' |- ! 7 | 24 | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 73 | + 3 Об. | 23 | |- ! 8 | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 73 | + 3 Об. | 16 | |- ! 9 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 70 | + 6 Об. | 24 | |- ! ДКФ | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 76 | Дисквалифициран | 2 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Швеция}} [[Гунар Нилсон]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 67 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 60 | Горивна система | 7 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 55 | Ск. кутия | 18 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 47 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 46 | Налягане-горивно | 15 | |- ! Отп | 35 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 39 | Двигател | 9 | |- ! ДКФ | 2 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 36 | Налягане-горивно | 4 | |- ! ДКФ | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 31 | Окачване | 13 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Еванс]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 24 | Ск. кутия | 22 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 22 | Катастрофа | 10 | |- ! Отп | 38 | {{флагче|Франция}} [[Анри Пескароло]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 16 | Горивна система | 26 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 8 | Теч-вода | 6 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 4 | Възпламеняване | 3 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1 | Съединител | 12 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Катастрофа | 17 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Великобритания}} [[Гай Едуардс]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Катастрофа | 25 | |- ! НКв | 20 | {{флагче|Белгия}} [[Джаки Икс]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф-Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 13 | {{флагче|Великобритания}} [[Дивина Галица]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 40 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Уайлдс]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Италия}} [[Лела Ломбарди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == * Класирането е взето преди дисквалификацията на Хънт на 25 септември. {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 58 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 35 |- | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 28 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 26 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 16 |- | 6 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | align="right"| 10 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 10 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 61 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 41 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 40 (41) |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Пенске]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 9 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 6 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | align="right"| 6 |- | 8 | {{флагче|САЩ}} [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1976/450/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2014-12-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141210064659/http://www.formula1.com/results/season/1976/450/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2016/01/gp-76-round-9-xxix-john-player-british.html | accessdate = 6 март 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1976 Голяма награда на Франция|1976 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1976)|Сезон 1976]]''' |Следващо състезание:<br />[[1976 Голяма награда на Германия|1976 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1975 Голяма награда на Великобритания|1975]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[1977 Голяма награда на Великобритания|1977]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1976 година във Великобритания]] acvv0j6dl0kjc5ux57nqnfvvagf8x1y 0 354383 12418715 12415440 2024-11-21T13:22:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418715 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Чай | Картинка = БНТ Чай (предаване) 2001.jpg | Обяснение към снимката = Лого на предаването | Жанр = [[токшоу]] | Формат = неделен магазин | Сценарий = Драгомир Драганов<br>Мирослав Карталски<br>Роберт Ковачев<br>Преслава Преславова<br>Борислав Петров<br>[[Елена Кодинова]] | Режисура = Милан Кузов | Водещ(и) = [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] | Страна = {{BUL}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 8 | Изпълнителен продуцент = Драгомир Драганов | Времетраене = 150 минути<ref name="bnt"/><br>120 минути (до 2007 г.) | ТВ Канал = [[Канал 1]]<br>[[ТВ България]] (повторения) | Формат на картината = SD 4:3 | Излъчване = 16 януари 2000 г. – 30 септември 2007 г. }} '''„Чай“'''<ref name="bnt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://programata.bnt.bg/node_103/node_368/node_32657|заглавие=Страница на предаването „Чай“ в стария сайт на БНТ|издател=programata.bnt.bg|достъп_дата=17 ноември 2024|архив_дата=2005-12-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20051228120649/http://programata.bnt.bg/node_103/node_368/node_32657}}</ref> е сутрешно предаване на [[БНТ]] с водещ [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] (известен със псевдонима Драго Чая) и един от най-емблематичните предавания в историята на телевизията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cherga.bg/vodeshtiyat-na-chaj-drago-draganov-bi/|заглавие=Водещият на „Чай“ Драго Драганов: “Бих заменил телевизията и пеенето с цирка”|издател=cherga.bg|достъп_дата=17 ноември 2024}}</ref> Излъчва се по [[Канал 1]] с разписание всяка неделя първоначално от 7:30 ч., след това в 8:30 ч., 9:30 и 10:00 ч.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.bazadanni.com/predavane/chay.html|заглавие=Чай|издател=tv.bazadanni.com|достъп_дата=17 ноември 2024}}</ref> и на запис по [[ТВ България|сателитния канал „ТВ България“]] от 12:30 ч. до 14:30 ч.<ref name="bnt"/> Първата автореклама на предаването е показана през декември 1999 г., а спонсор е марката „Биопрограма“.<ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=6896332297061848&set=a.676228955738911 facebook.com]</ref> Премиерата му е на 16 януари 2000 г. и приключва на 30 септември 2007 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/tv_show_info.php?id=47|заглавие=„Чай“ в сайта tv.dir.bg|издател=tv.dir.bg|достъп_дата=17 ноември 2024}}</ref> Режисьор е Милан Кузов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/otide-si-bashtata-na-tv-predavaneto-bdquochairdquo_5372news.html|заглавие=Отиде си бащата на тв предаването „Чай”|издател=lupa.bg|дата=29 април 2019|достъп_дата=17 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2001/03/22/18314_mis_maksi_shou_-_gost_v_predavaneto_chai/|заглавие=Мис „Макси шоу“ - гост в предаването „Чай“|издател=dnevnik.bg|дата=22 март 2001|достъп_дата=17 ноември 2024}}</ref> След 17 години, един епизод на предаването е излъчено на 10 ноември 2024 г. в празничната програма „БНТ на 65: Следи от спомени“ по [[БНТ 2]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/bnt-na-65-sledi-ot-spomeni-chai-s-vodesht-dragomir-draganov-2002-g-333916news.html|заглавие=БНТ на 65: Следи от спомени - „Чай“ с водещ Драгомир Драганов (2002 г.)||издател=bnt.bg|достъп_дата=17 ноември 2024}}</ref> „Чай“ е сутрешно телевизионно ток-шоу с магазинен характер. Гости на водещия са хора от света на шоу-бизнеса, както и хора с обикновени професии, неспоходени от шумната слава. Студийната част включва още приготвяне на сутрешна закуска, импровизации и музикални изпълнения на живо. Репортажната част е изградена около рубриките на предаването и ползването на богатия фонд на телевизията. Предаване, в което е забранено за политици.<ref name="bnt"/> == Рубрики == # „Минутите на Лили Иванова“ (до 2005 г.) # „За мишките и хората“ – авторска рубрика на Мартин Карбовски<ref>[https://martinkarbowski.com/biography martinkarbowski.com]</ref> # „През екрана“ – репортажно нахлуване в битието на обикновени семейства в търсене на социално адекватни отговори за вълненията на българина.<ref name="bnt"/> # „Една сутрин на…“ – рубрика, която представя портрети на хора с различни професии, съдби и място в обществото. Хора, с които всекидневно се срещаме, но непознаваме.<ref name="bnt"/> # „Създай ме отново“ – рубрика, в която стилистът Адриан Лолов преобразява момиче, изпратило своя снимка в редакцията. Всеки месец зрителите избират най-красивата, при която промяната във външния вид е най-видима. В края на годината се провежда финална класация.<ref name="bnt"/> # „Добрият непознат“ – рубрика, чрез която даваме шанс за изява на неподозирани таланти или на хора, които не са попадали досега със своите умения под светлините на прожекторите. Запазено място имат и младите актьори, художници, артистите от всички жанрове.<ref name="bnt"/> # „Чай-парк“ – рубрика по модела на Хайд-парк, където всеки може да се изкаже по вълнуващ го проблем без цензура и в рамките на една минута. Мястото на поставения микрофон е на площада пред Народното събрание, снима се във вторник от 15:00 ч.<ref name="bnt"/> # „Изгори, за да светиш“ - Припомня на зрителите за хора, появили се за кратък период от време в медийното пространство, след което са били забравени от обществото. Рубриката има за цел да съживи спомена за тези личности и да проследи посоката, в която се е развил животът им след тяхната публична изява.<ref name="bnt"/> == Бележки == <references /> {{Мъниче|Телевизионно предаване|България}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БНТ]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] cnyjgmp6cm7zh8u0hhrndxs308fev4b 0 354800 12419611 12229739 2024-11-22T09:33:47Z PowerBUL 202075 12419611 wikitext text/x-wiki {{Уебсайт | име = БГ-Фантастика | лого = | лого_големина = | надпис на лого = | изглед = | изглед_големина = | надпис на изглед = | адрес = {{URL|bgf.zavinagi.org}} | мото = | вид = онлайн енциклопедия за българска [[фантастика]] | тип = | регистрация = да, но не е задължителна | език = [[Български език|български]] | лиценз на съдържанието = [[GNU]] | собственик = Фондация „Фантастика“ | дизайнер = Георги Недялков | дата на създаване = | дата на пускане = {{Стартова дата и възраст|2006|12|14}} | дата на спиране = | алекса = | посещаемост = | приходи = | реклами = | печалба = | настоящ статус = активен | разположение = | бележки = }} '''БГ-Фантастика''' e онлайн [[енциклопедия]] на [[български език]] за българска [[фантастика]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://zakultura.info/s/24-literatura/sites/764-bg-fantastika | заглавие = БГ Фантастика - За култура | дата = 8 декември 2008 | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = zakultura.info}}</ref><ref name="bgf.zavinagi.org"/> Притежава се от фондация „Фантастика“. Използва безплатния уики софтуер с отворен код „[[МедияУики]]“. Дизайнът на логото е дело на Елка Парушева. Енциклопедията стартира през декември [[2006]] г. Създадена е по идея на Георги Недялков, и е посветена на паметта на [[Ивайло Рунев]]<ref name="bgf.zavinagi.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://bgf.zavinagi.org/index.php/БГ-Фантастика | заглавие = БГ-Фантастика | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = bgf.zavinagi.org}}</ref> (1943 – 1994), български автор на разкази, редактор и съставител в областта на фантастиката, член на Световната асоциация на писателите на научна фантастика.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://archivsf.narod.ru/1943/ivaylo_runev/index.htm | заглавие = Ивайло Христов Рунев | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = archivsf.narod.ru | език = ru}}</ref> == История == През ноември 2006 г. се състои събрание на фондация „Фантастика“, на което Георги Недялков дава идея за съставяне на максимално пълна енциклопедия и библиография на българската фантастика. На 14 декември 2006 г. на сайта БГ-Фантастика е инсталиран безплатния уики софтуер с отворен код „МедияУики“. Към 9 септември 2007 г. основното именно пространство на БГ-Фантастика съдържа 2081 страници.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.gatchev.info/blog/?p=505 | заглавие = БГ-Фантастика: Състояние към момента | дата = 9 септември 2007 | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = gatchev.info}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|bgf.zavinagi.org}} {{Портал|Литература|България}} [[Категория:Български енциклопедии]] [[Категория:Сайтове в България]] [[Категория:Научна фантастика]] [[Категория:Уебсайтове, използващи „МедияУики“]] [[Категория:Уебсайтове, стартирани през 2006 година]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] rs3tnf69w1mfpjrby4f95jv4jwu7boz 12419631 12419611 2024-11-22T09:59:58Z PowerBUL 202075 12419631 wikitext text/x-wiki {{Уебсайт | име = БГ-Фантастика | лого = | лого_големина = | надпис на лого = | изглед = | изглед_големина = | надпис на изглед = | адрес = {{URL|bgf.zavinagi.org}} | мото = | вид = онлайн енциклопедия за българска [[фантастика]] | тип = | регистрация = да, но не е задължителна | език = [[Български език|български]] | лиценз на съдържанието = [[GNU]] | собственик = Фондация „Фантастика“ | дизайнер = Георги Недялков | дата на създаване = | дата на пускане = {{Стартова дата и възраст|2006|12|14}} | дата на спиране = | алекса = | посещаемост = | приходи = | реклами = | печалба = | настоящ статус = активен | разположение = | бележки = }} '''БГ-Фантастика''' e онлайн [[енциклопедия]] на [[български език]] за българска [[фантастика]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://zakultura.info/s/24-literatura/sites/764-bg-fantastika | заглавие = БГ Фантастика - За култура | дата = 8 декември 2008 | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = zakultura.info}}</ref><ref name="bgf.zavinagi.org"/> Притежава се от фондация „Фантастика“. Използва безплатния уики софтуер с отворен код „[[МедияУики]]“. Дизайнът на логото е дело на Елка Парушева. Енциклопедията стартира през декември [[2006]] г. Създадена е по идея на Георги Недялков, и е посветена на паметта на [[Ивайло Рунев]]<ref name="bgf.zavinagi.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://bgf.zavinagi.org/index.php/БГ-Фантастика | заглавие = БГ-Фантастика | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = bgf.zavinagi.org}}</ref> (1943 – 1994), български автор на разкази, редактор и съставител в областта на фантастиката, член на Световната асоциация на писателите на научна фантастика.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://archivsf.narod.ru/1943/ivaylo_runev/index.htm | заглавие = Ивайло Христов Рунев | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = archivsf.narod.ru | език = ru}}</ref> == История == През ноември 2006 г. се състои събрание на фондация „Фантастика“, на което Георги Недялков дава идея за съставяне на максимално пълна енциклопедия и библиография на българската фантастика. На 14 декември 2006 г. към създаденият сайт БГ-Фантастика е инсталиран безплатния уики софтуер с отворен код „МедияУики“. Към 9 септември 2007 г. основното именно пространство на БГ-Фантастика съдържа 2081 страници.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.gatchev.info/blog/?p=505 | заглавие = БГ-Фантастика: Състояние към момента | дата = 9 септември 2007 | достъп_дата = 22 ноември 2024 | издател = gatchev.info}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|bgf.zavinagi.org}} {{Портал|Литература|България}} [[Категория:Български енциклопедии]] [[Категория:Сайтове в България]] [[Категория:Научна фантастика]] [[Категория:Уебсайтове, използващи „МедияУики“]] [[Категория:Уебсайтове, стартирани през 2006 година]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] e4g9gpxe972mzuj9kba34g7vs06j01y 1 357465 12418966 12418261 2024-11-21T18:15:35Z Мико 4542 12418966 wikitext text/x-wiki Не съм сигурен каква е разликата между Воденска българска община и Воденска българска епархия, но вероятно понятията се припокриват, или първото стои в ръководството на второто. Дали съм прав? --[[Потребител:Подпоручикъ|Подпоручикъ]] 14:09, 3 юли 2011 (UTC) :Има - общината е църковно-училищна, но не задължително начело е стоял архиерейският наместник/митрополитът.--[[Потребител:Мико|Мико]] 14:50, 3 юли 2011 (UTC) Вкарах документи за 1900 - 1901 г. Председател на общината Ив. П. Антонов, главен учител Вл. Бояджиев. Първият може да е [[Иван Антонов]], макар че доста млад ми се струва за длъжността, би трябвало да учи тогава, вторият хронологично не пасва съвсем с [[Владимир Бояджиев]] - би трябвало тогава да учи история в София. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:56, 5 ноември 2024 (UTC) :А, ако е [[Иван Попандонов|Иван Попантонов]] - може. Ама той трябва да е и в пояснителната страница за Иван Антонов! Въобще всички имена от този тип мисля, че трябва да се водят и с отделното изписване. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:42, 5 ноември 2024 (UTC) ::Беседата едва сега я видях. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Специални:Приноси/212.36.21.114|212.36.21.114]] 11:53, 5 ноември 2024 (UTC) На този документ [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-246K-1-613.81.jpg]- Илия Попсотиров е председател или подписал за него (представляващ го?) --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:44, 19 ноември 2024 (UTC) И тук така се е записал [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-246K-1-613.83_back.jpg] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:09, 20 ноември 2024 (UTC) :Явно е и. д. бил, това не е от особено значение - управлявал е общината... макар и да не знаем кой е. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:58, 20 ноември 2024 (UTC) ::А през ноември вече е друг - свещеник Йор. Ангелов. Може би Попсотиров го е замествал него, може би не. А от декември - Тома Николов, според статията ни. Председател на общината и управляващ епархията равнозначно ли е, т.е. управляващият е и председател на общината? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:00, 20 ноември 2024 (UTC) :::Да - в седалищата на епархиите - Воден, Костур, Сер и прочие са едно и също. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:15, 21 ноември 2024 (UTC) 8sscjr74itlxbdfxaor3kxnxqve10o9 0 358462 12419638 12415795 2024-11-22T10:03:42Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* Отборите по време на Концертите на живо */ 12419638 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Гласът на България“ | Име в оригинал = The Voice of Bulgaria | Лого = G89267419611981453681.png | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикално риалити | Създател(и) = Джон Де Мол | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктория Терзийска]] (1, 3)<br>Мартен Роберто (1 – 3)<br>[[Яна Маринова]] (2)<br>Pavell (4 – 7)<br>Venci Venc' (4 – 7)<br>[[Иван Тишев]] (8 – 10)<br>[[Боряна Братоева]] (11 –)<br>[[Владимир Зомбори]] (11 –) | Жури = [[Ивана]] (1), [[Мариана Попова]] (1), [[Кирил Маричков]] (1), [[Миро]] (1 – 3, 10), [[Преслава]] (2), [[Виктория Терзийска]] (2), [[Данчо Караджов]] (2), [[Деси Слава]] (3), [[Орлин Горанов]] (3), [[Атанас Пенев]] (3), [[Поли Генова]] (4 – 5), [[Графа]] (4 – 7, 11 –), [[Камелия]] (4 – 7), [[Иван Лечев]] (4 – ), [[Михаела Филева]] (6 – 7), [[Дара]] (8 – ), [[Галена]] (8 – 9), [[Любо Киров]] (8 – 9), [[Мария Илиева]] (10 – ) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 11 | Епизоди = 197 (сезони 1 – 10) | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] (1 – 3)<br>MediaPro Entertainment (2 – 3)<br>bTV (4 –) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2 –) | Излъчване = [[18 юли]] [[2011]] г. – | Официален уебсайт = http://www.glasat.btv.bg }} '''„Гласът на България“''' ({{lang|en|The Voice of Bulgaria}}) е [[България|българската]] версия на телевизионно музикалното реалити предаване „''The Voice of...''“, създадено от Джон де Мол. В България излъчването на предаването започва на [[18 юли]] [[2011]] г. по [[bTV]]. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! rowspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Старт ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Финал ! colspan="2" style="padding: 0px 30px" | Победител ! rowspan="2" style="padding: 0px 15px" | Награда |- !Име !Отбор |- !1 |rowspan="11" | [[bTV]] |2011 (лято-есен) |rowspan="2" | 31 |18 юли 2011 |24 октомври 2011 |Стелияна Христова |[[Мариана Попова]] |запис на сингъл в Universal Music |- !2 |2013 (пролет) |11 февруари 2013 |27 май 2013 |Ивайло Донков |[[Миро]] |обучение в Музикалния колеж в [[Бъркли]] |- !3 |2014 (есен) |27 |21 септември 2014 |21 декември 2014 |Кристина Иванова |[[Деси Слава]] |20 000 лв., автомобил, запис на сингъл |- !4 |2017 (пролет) |rowspan="3" | 16 |26 февруари 2017 |11 юни 2017 |Радко Петков |rowspan="2" |[[Иван Лечев]] | rowspan="8" |50 000 лв. |- !5 |2018 (пролет) |18 февруари 2018 |3 юни 2018 |Ния Петрова |- !6 |2019 (пролет) |24 февруари 2019 |9 юни 2019 |Атанас Кателиев |[[Графа]] |- !7 |2020 (пролет) |17 |23 февруари 2020 |14 юни 2020 |Георги Шопов<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8701419 Георги Шопов е победителят в седмия сезон на „Гласът на България“.]</ref> |[[Иван Лечев]] |- !8 |2021 (есен) |rowspan="2" | 14 |12 септември 2021 |12 декември 2021 |Петя Панева<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/news/petja-paneva-e-golemijat-pobeditel-v-osmija-sezon-na-glasat-na-balgarija-po-btv.html|title=ПЕТЯ ПАНЕВА Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ОСМИЯ СЕЗОН НА “ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ}}</ref> |[[Галена]] |- !9 |2022 (есен) |4 септември 2022 |4 декември 2022 |Жаклин Таракчи<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/sezon-9/otbor-dara/zhaklin-tarakchi-e-novijat-glas-na-balgarija.html|title=ЖАКЛИН ТАРАКЧИ Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ДЕВЕТИЯ СЕЗОН НА "ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ"}}</ref> |[[Дара (певица)|Дара]] |- !10 |2023 (есен) | rowspan="2" |15 |10 септември 2023 |17 декември 2023 |Надежда Ковачева |[[Миро]] |- !11 |2024 (есен) |14 септември 2024 |15 декември 2024 | | |} == Треньори и водещи == {| class="wikitable" |+ !Сезон ! colspan="2" |Водещи ! colspan="4" |Треньори |- !1 |[[Виктория Терзийска]] | rowspan="3" |Мартен Роберто |[[Кирил Маричков]] |[[Ивана]] ||[[Миро]] |[[Мариана Попова]] |- !2 |[[Яна Маринова]] |[[Йордан Караджов]] |[[Преслава]] |[[Виктория Терзийска]] |rowspan="2"|[[Миро]] |- !3 |[[Виктория Терзийска]] |[[Орлин Горанов]] |[[Деси Слава]] |[[Атанас Пенев]] |- !4 |rowspan="4" |Павел |rowspan="4" |Венци Венц' |rowspan="8" |[[Иван Лечев]] |rowspan="2" |[[Поли Генова]] |rowspan="4" |[[Камелия (певица)|Камелия]] |rowspan="4" |[[Графа]] |- !5 |- !6 |rowspan="2" |[[Михаела Филева]] |- !7 |- !8 | colspan="2" rowspan="3" |[[Иван Тишев]] | rowspan="4" |[[Дара (певица)|Дара]] |rowspan="2" |[[Галена]] |rowspan="2" |[[Любо Киров]] |- !9 |- !10 |rowspan="2"|[[Мария Илиева]] |[[Миро]] |- !11 |[[Боряна Братоева]] |[[Владимир Зомбори]] |[[Графа]] |} === Гост-треньори === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! rowspan="2"| Сезон<br>1 !! width="140"| Отбор Кирил Маричков !! width="140"| Отбор Ивана !! width="140"| Отбор Миро !! width="140"| Отбор Мариана Попова |- |[[Митко Щерев]] |[[Галя (певица)|Галя Курдова]] |[[Йордан Караджов]] |Аделина Колева<br />Лили Ватева |- ! rowspan="2"| Сезон<br>2 !! width="140"| Отбор Йордан Караджов !! width="140"| Отбор Преслава !! width="140"| Отбор Виктория Терзийска !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева<br />Владимир Димов<br />[[Евгени Димитров – Маестрото]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>3 !! Отбор Орлин Горанов !! width="140"| Отбор Деси Слава !! width="140"| Отбор Атанас Пенев !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева <br />Владимир Димов |- ! rowspan="2"| Сезон<br>4 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Поли Генова !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="2"| Сезон<br>5 |- |'''Няма''' |[[Мария Илиева]] |'''Няма''' |[[Михаела Филева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>6 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Михаела Филева !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- |[[Стефан Вълдобрев]] |[[Орлин Павлов]] |[[Деси Слава]] |[[Мария Илиева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>7 |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="3"| Сезон<br>8 !!Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140"| Отбор Галена !! width="140"| Отбор Любо Киров |- |[[Атанас Пенев]] (Вокални двубои) |[[Дони]] (Вокални двубои) |[[Меди (певец)|Меди]]<br />[[Георги Симеонов JJ]] (Вокални двубои) |[[Мария Илиева]] (Вокални двубои) |- |colspan="4"|[[Ищар (певица)|Ищар]] (Нокаути) |- ! Сезон<br>9 |[[Александрина Пендачанска]] |[[Михаела Маринова]] |[[Деси Слава]] |[[Нина Николина]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>10 !! width="140"| Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева !! width="140" | Отбор Миро |- |[[Михаела Филева]] |[[Молец (група)|Молец]] |[[Любо Киров]] |[[Ивана]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>11 !! width="140"| Отбор Иван Лечев!! width="140" | Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева!! width="140" | Отбор Графа |- |[[Маргарита Хранова]] |[[Галена]] |[[Живко Петров]] |[[Тино]] |} == Формат == Предаването се провежда в 4 етапа. Първият е „Кастинги на тъмно“. Четиримата треньори слушат участниците без да ги виждат и натискайки бутон завъртат столовете си, за да покажат, че искат участника в своя отбор. Ако повече от един треньор пожелае да работи със съответен участник, тогава претендентът избира с кого да работи. „Кастингите на тъмно“ приключват, когато всеки треньор събере целия си отбор. От шести сезон се използва блок бутонът, който ако е натиснат, спира участник да избере съответния треньор. От осми сезон няма ограничения в местата в отборите, като в края на кастингите всеки треньор трябва да вземе само 12 или 14 участника към следващия рунд. Вторият етап на шоуто е „Вокални двубои“. Всеки треньор избира по двама членове от своя отбор, които да се изправят един срещу друг, като пеят една и съща песен на живо пред публиката в студиото. От трети сезон се въвежда правото за кражба, при което треньор може да "открадне" участник от друг отбор, изгубил своя двубой. В края на „Вокалните двубои“ остават определените като най-добри от съответните треньори участници от всеки отбор. Те преминават в следващия етап – „Супер битки“ или така наречените „Нокаути“. Излизат по трима или четирима участника и изпълняват част от някоя песен в съответствената една минута. Те преминават вече в така наречените „Концерти на живо“ участниците от два отбора пеят на сцената самостоятелно и в дует със своите треньори (или двама участници), за да убедят зрителите в таланта и професионализма си. Български и чуждестранни музиканти гостуват на концертите с оглед одобрението на кандидатите. От осми сезон има нов рунд - КросБитки, които са като Вокалните двубои, но при тях излизат един срещу друг двама участника от различни отбори. Накрая от всеки отбор остава един певец, а от осми сезон остават шест от различните отбори. Финалистите се състезават един срещу друг, за да спечелят титлата Гласът на България. == Първи сезон == * '''Победител:''' Стелияна Христова (Отбор Мариана Попова) * '''Водещи:''' [[Виктория Терзийска]] и Мартен Роберто * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Ивана]], [[Мариана Попова]] и [[Кирил Маричков]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]] === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] !! width="10%"|[[Сряда]] !! width="10%"|[[Четвъртък]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 9 | align="center" | 18 юли – 3 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |align="center"| |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 8 – 25 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 16 | align="center" | 29 август – 24 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>29 август<br> епизод 16 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>5 септември<br> епизод 18 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>12 септември<br> епизод 20 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>19 септември<br> епизод 22 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 5'''<br>26 септември<br> епизод 24 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 6'''<br>3 октомври<br> епизод 26 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал Концерт 7'''<br>10 октомври<br> епизод 28 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 8'''<br>17 октомври<br> епизод 30 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 9'''<br>24 октомври<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | [[Илиана Раева]]<br>и групата ѝ |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Атанас Пенев|Наско Пенев]]<br>[[Преслава]] |style="width:5%" | Sasha Lopez<br>NOA |style="width:5%" | Ben Saunders<br><small>(Гласът на Холандия)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | Танцьори от <br>Pambos Centre |style="width:5%" | DeepCentral<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Азис]]<br>[[Дичо Христов|Дичо]]<br>SkilleR<br>[[Орлин Павлов]]<br>[[Дони]]<br>[[Илиян]]<br>[[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]]<br>[[Митко Щерев]]<br> |style="width:5%" | Представители на Universal Music |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Тодор Гаджалов || style="background:white"| Спасен<br>44,9% || || style="background:white"| Спасен<br>50,8% || || style="background:white"| Спасен<br>44,4% || || style="background:white"| Спасен<br>43,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Елица Наумова || style="background:white"| Спасен<br> 17,8% || || style="background:white"| Спасен<br>21,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мелинда Христова || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>30,6% || || style="background:pink" | Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Севинч Ибрахим || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | Кристина Аврамова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Виктория Гюрова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Ивана''''' |- | [[Роксана (певица)|Антоанета Линкова]]-Роксана || style="background:white"| Спасен<br> 44,1% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,6% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=117% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Гергана Коева || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=83% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | [[Невена Пейкова]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 29,6% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | [[Александър Байчев]] || style="background:white"| Спасен<br> 15,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 21,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | [[Наргиз|Наргиз Саидова]] || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Радина Атанасова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мариана Попова''''' |- | Стелияна Христова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,9% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br> 47,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Невена Колева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене|| || style="background:white"| Спасен<br> 39,0% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Георги Дюлгеров || || style="background:white"| Спасен<br> 22,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 28,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,6% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Богдана Митова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Гергана Русева || || style="background:white"| Спасен<br> 31,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Цветана Дичева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- |colspan=10 | '''''Отбор Кирил Маричков''''' |- | Игор Шабов || || style="background:white"| Спасен<br> 30,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,2% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || style="background:white"| Спасен<br> 53,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=129% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Валентина Димитрова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=71% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ани Сарандева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Радослав Гергов || || style="background:white"| Спасен<br> 28,0% || || style="background:white"| Спасен<br> 32,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Рафаела Косева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Боян Михайлов]] || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |} == Втори сезон == * '''Победител:''' Ивайло Донков (Отбор Миро) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Яна Маринова]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Преслава]], [[Виктория Терзийска]] и [[Данчо Караджов]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 18 юни 2012 година. Първоначално, кастингите се провеждат в интернет на glasat.btv.bg до 8 юли. Впоследствие, се провеждат и прослушвания на живо из страната в пет големи града – Плевен (29 юни), Варна (30 юни), Бургас (6 юли), Пловдив (7 юли) и Благоевград (8 юли). Провеждат се и прослушвания в София. На 18 септември 2012 година са обявени четирите треньора – [[Преслава]], [[Данчо Караджов]], [[Миро]] и [[Виктория Терзийска]]. В началото на януари 2013 година е обявено, че шоуто стартира „скоро“. На 25 януари 2013 година е обявена и стартовата дата – 11 февруари. Първият етап на шоуто „Кастингите на тъмно“ се излъчват от 11 февруари до 12 март всеки понеделник и вторник от 21:00 до 22:00 часа. Вторият етап „Вокалните двубои“ се излъчват от 18 март до 2 април всеки понеделник и вторник от 20:30 до 22:00 часа по bTV. Епизодите са вече по около 70 – 75 минути без рекламите като за това е било поискано разрешение от лицензодателят Talpa Media. За първи път по света е и въведен нов елемент в шоуто. Всеки един от треньорите имат право да присъединят към своя отбор общо двама състезатели от отпадналите участници от другите отбори. Така, когато отборът стане повече от 8 души се провежда т.нар. „нокаут“ кръг, в който треньорът предизвиква на състезание тримата си най-слаби участника. Те изпяват отново песните, с които са се представили на първия етап. Двама от тях си тръгват от шоуто, а един продължава напред към „Концертите на живо“. Водещ през първите два етапа е [[Мартен Роберто]], който бе водещ по време на „Концертите на живо“ в първия сезон. [[Яна Маринова]] се присъединява към него по време на „Концертите на живо“. Те започват на 8 април и се излъчват всеки понеделник от 20:00 до 22:00 часа на живо и във вторник от 21:00 до 22:00 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 10 | align="center" | 11 февруари – 12 март | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 18 март – 2 април | align="center" | 20:30 – 22:00 | align="center" | 20:30 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 18 | align="center" | 8 април – 27 май | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} По време на [[Антимонополни протести в България 2013|антимонополните протести]] в края на февруари има промени в излъчването на предаването. На 18 февруари (понеделник) епизод 3 започва в 21:00 часа, но след няколко секунди е прекъснат поради извънредната емисия на [[bTV Новините]]. Епизодът продължава малко след 21:30 и продължава до 22:00 часа, когато започва редовната късна емисия на bTV Новините. По-късно е обявено, че на 19 февруари ще бъде излъчено продължението на епизод 3 от 20:30 и епизод 4 от 21:00 часа. В крайна сметка „Гласът на България“ започва да се излъчва малко след 21:00 часа. На 21 февруари (четвъртък) от 21:00 часа е излъчен извънреден епизод. Излъчването продължава нормално през следващата седмица и на 25 февруари (понеделник) е излъчен епизод 5. === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>8 април<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>15 април<br> епизод 19 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>22 април<br> епизод 21 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>29 април<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>6 май<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>13 май<br> епизод 27 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>20 май<br> епизод 29 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>27 май<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Тото Котуньо]]<br>[[Ал Бано]]<br>[[Умберто Тоци]] |style="width:5%" | [[Анелия]] |style="width:5%" | Julie Mayaya<br><small>(Гласът на Румъния)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Драгана Миркович]]<br>[[Митко Щерев]]<br>[[Петър Кушлев]]<br>ученици на [[Цветан Недялков]] |style="width:5%" | [[БТР]]<br>[[D2]]<br>[[Кирил Маричков]]<br>[[Мастило]]<br>[[Бобо]] и [[Печенката]]<br>[[Дивна]] и [[Криско]]<br>[[Деси Слава]]<br>[[Калуди Калудов]]<br>Хорът на софийските момчета<br>[[Фондацията]] |style="width:5%" | Апостол Пенчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Ивайло Донков || || style="background:white"| Спасен<br>69,6% || || style="background:white"| Спасен<br>61,9% || style="background:white"| Спасен<br>49,9% || style="background:white"| Спасен<br>41,7% || style="background:white"| Спасен<br>% Одобрение=125% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Вася Попова || style="background:white"| Спасена<br>70,2% || || style="background:white"| Спасена<br>59,3% || || style="background:white"| Спасена<br>25,3% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=75% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Венцислав Кътов || style="background:white"| Спасен<br>14,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Невена Димитрова || || style="background:white"| Спасена<br>13,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Галина Макавеева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Емилия Валенти || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Христо Михайлов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Маргарита Инчева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Преслава''''' |- | Тодор Георгиев || style="background:white"| Спасен<br>28,0% || || style="background:white"| Спасен<br>41,5% || || style="background:white"| Спасен<br>30,0% || style="background:white"| Спасен<br>47,6% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=101% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Сашка Александрова || || style="background:white"| Спасена<br>35,7% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | [[Цецо (певец)|Цветелин Николов]] || style="background:white"| Спасен<br>27,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || Спасен<br>35,4% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Петър Рангелов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br>44,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(Осминафинал) |- | Кристиян Димитров || || style="background:white"| Спасен<br>23,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Няголета Желева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Елена Катранкьовска || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Пламен Борисов || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Виктория Терзийска''''' |- | Васил Чергов || || style="background:white"| Спасен<br>52,1% || || style="background:white"| Спасен<br>48,1% || style="background:white"| Спасен<br>38,2% || style="background:white"| Спасен<br>35,2% || style="background:white"| Спасен <br> % Одобрение=124% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Нина Илиева || || style="background:white"| Спасена<br>20,4% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=76% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Николета Станойкова || style="background:white"| Спасена<br>41,3% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>24,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Надежда Димитрова || style="background:white"| Спасена<br>25,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Диляна Йорданова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Мадлен Ковачева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариела Гошева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Тени Омеде || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Йордан Караджов''''' |- | Красимира Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>41,0% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>33,4% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=122% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Христо Младенов || style="background:white"| Спасен<br>48,6% || || style="background:white"| Спасен<br>58,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br>41,2% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=78% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мирослав Цанков || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>43,2% || style="background:white"| Спасен<br>39,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Станислава Семова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Гита Петкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Яница Рагева || style="background:white"| Спасена<br>20,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Николина Атанасова || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Боряна Бонева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Трети сезон == * '''Победител:''' Кристина Иванова (Отбор Деси Слава) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Деси Слава]], [[Орлин Горанов]] и [[Атанас Пенев|Наско Пенев]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 29 май 2014 г. Първоначално желаещите може да се записват по интернет. На 28 юни 2014 г. са обявени и кастингите: започвайки във Велико Търново и завършвайки в София. На 21 юли 2014 г. е обявен водещият – Мартен Роберто. На 28 юли са обявени първите двама треньори – Десислава и Миро. На 4 август са обявени и другите двама треньори – Орлин Горанов и Атанас Пенев. На 10 август е обявена стартовата дата – 21 септември. На 21 септември се излъчва от 20:00 до 21:00 с продуцент „Седем осми“. От втория епизод вече се излъчва петък от 21:30 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:00. На 19 октомври започват вокалните двубой като в петък се излъчва от 21:00 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:30. На 2 ноември започват „Концертите на живо“ всяка неделя от 20:00 до 22:00 и петък от 21:30 до 22:30. Водещи са Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Петък]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 | align="center" | 21 септември – 17 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 (II епизод) | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 | align="center" | 19 – 31 октомври | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''3. „Концерти на живо“''' |align="center"| 15 | align="center" | 2 ноември – 21 декември | align="center" | | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>2 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>9 ноември<br> епизод 15 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>16 ноември<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>23 ноември<br> епизод 19 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>30 ноември<br> епизод 21 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>7 декември<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>14 декември<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>21 декември<br> епизод 27 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Крисия Тодорова|Крисия]], [[Братя Игнатови|Хасан и Ибрахим]]<br>Симона Иванова |style="width:5%" | [[Нана (рапър)|Нана]]<br>[[Устата]] |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Deep Zone Project]]<br>[[Галена]]<br>[[Криско]]<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Ева Квартет]]<br>[[Маргарита Хранова]]<br>[[Анелия]] |style="width:5%" | Sergio<br>Павел Станчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | [[Невена Цонева]] || style="background:white"| Спасена<br>49% || || style="background:white"| Спасена<br>46% || || style="background:white"| Спасена<br>45% || style="background:white"| Спасена<br>49% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=115% || ОТКАЗВА СЕ |- | [[Зоя Мутишева]] || || style="background:white"| Спасена<br>37% || || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=85% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Християна Дънкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Светлана Чепразова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Ивелина Долапчиева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Оги Георгиев || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Лазар Кисьов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | [[Соня Иванова]] || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Деси Слава''''' |- | Кристина Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>55% || || style="background:white"| Спасена<br>56% || style="background:white"| Спасена<br>35% || style="background:white"| Спасена<br>59% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=148% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Ивета Костова]] || style="background:white"| Спасена<br>36% || || style="background:white"| Спасена<br>41% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=52% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Асен Михайлов || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Виктория Пенева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Селим Миров || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Светослав Владимиров]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Тихомир Цонев || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Мила Желева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Орлин Горанов''''' |- | Анна Пешева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=101% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Петър Рангелов || style="background:white"| Спасен<br>52% || || style="background:white"| Спасен<br>41% || || style="background:white"| Спасен<br>38% || style="background:white"| Спасен<br>45% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Тюркян Исмаил || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Сабина Донева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Дани Чуков || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Иван Ченов || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Станислав Георгиев-Сисо || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Бисерка Младенова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Атанас Пенев''''' |- | Ати Молова || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:white"| Спасена<br>47% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=104% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Стефани Илиева || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=96% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Мария Маринова || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Яна Каменова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Крум Филипов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Венеция Нецова || style="background:white"| Спасена<br>28% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариета Петракиева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Диляна Йорданова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Четвърти сезон == * '''Победител:''' Радко Петков (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен на 26 октомври 2016 г. Кастинг-записванията започват на 18 ноември 2016 г. За разлика от предните сезони изпълнителен продуцент на шоуто е bTV Studios. На 8 и 14 ноември 2016 г. са обявени първите треньори в новия сезон – Графа и Поли Генова, а на 23 и 29 ноември са обявени и другите двама треньори – Камелия и Иван Лечев. На 8 януари 2017 г. са обявени водещите – дуетът Pavell & Venci Venc'. На 18 януари е обявена стартовата дата – 26 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 28 май до 11 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 26 февруари – 9 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 16 април – 7 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 14 – 21 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 28 май – 11 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>28 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>4 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>11 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Орлин Павлов]]<br>[[Анелия]]<br>[[Илия Ангелов]]<br>[[Михаела Филева]]<br>[[Ъпсурт]]<br>[[Белослава]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Яна Сабанова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристиан Грънчаров || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ивайло Филипов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Кристина Кабадиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Паулина Горанов || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Елена Фрейман || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Сара Сюзет || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | [[Симона Загорова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Деа Майсторска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | [[Радко Петков]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Христо Младенов (певец)|Христо Младенов]] и [[Димитър Атанасов (певец)|Димитър Атанасов]] || style="background:white" | Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Димова – Mia D || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Пети сезон == * '''Победител:''' Ния Петрова (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен веднага след края на четвърти сезон. Кастинг-записванията започват на 3 ноември 2017 г. Изпълнителен продуцент на шоуто за втори път е bTV Studios. Водещите и треньорите остават същите. На 19 януари е обявена стартовата дата – 18 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 20 май до 3 юни се излъчва от 20:00 до 22:30. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 18 февруари – 1 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 8 – 29 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 6 – 13 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 20 май – 3 юни |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>20 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>27 май<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>3 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Михаела Филева]]<br>[[Любо Киров]]<br>[[Стефан Вълдобрев]] и Обичайните заподозрени |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Рафаел Пашамов || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Мария Пашалийска || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ягода Тренева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Симеон Желязков || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Оливия Николова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Никола Чочев || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никол Тодорова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Гергана Великова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Виктория Динкова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Савов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Анна Азатян || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Анастасия Белявская || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ния Петрова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Никола Здравков || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Трио Тринити || style="background:white"| Спасени || style="background:pink"| Отпадат || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирани<br>(Полуфинал) |- | Симона Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Шести сезон == * '''Победител:''' Атанас Кателиев (Отбор Графа) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Шестият сезон е обявен веднага след края на пети сезон. На 2 ноември 2018 г. става ясно, че [[Михаела Филева]] е новият треньор в шестото издание. На 16 януари е обявена стартовата дата – 24 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 25 май до 9 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 24 февруари – 7 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 14 април – 5 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 12 – 19 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 25 май – 9 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>25 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>2 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>9 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Атанас Кателиев || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Галина Красимирова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ивана Муцкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Тино|Кирил Хаджиев – Тино]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Мария Величкова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Тодор Симеонов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Надежда Александрова || style="background:white" | Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Христиан Ненов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Вениамин Димитров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ива Георгиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | [[Николай Воденичаров – Никеца]] || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Симона Симеонова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Седми сезон == * '''Победител:''' Георги Шопов (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Седмият сезон е обявен веднага след края на шести сезон. На 25 януари е обявена стартовата дата – 23 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 10 до 31 май се излъчва от 20:00 до 21:00, а на 7 и 14 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 23 февруари – 5 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 12 април – 3 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 4 |align="center"| 10 – 31 май |align="center"| 20:00 – 21:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 7 – 14 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>7 юни<br> епизод 16 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>14 юни<br> епизод 17 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Йоана Сашова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Георгиев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александър Славчев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Иван Лазаров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Керана]] || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристина Дончева || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Христо Василев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Елена Сиракова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Илин Папазян || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Светослав Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Шопов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Пламен Бонев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Калина Велковска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |} == Осми сезон == * '''Победител:''' Петя Панева (Отбор Галена) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Осмият сезон е обявен през пролетта на 2021 г. На 14 юни 2021 г. е обявено, че [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Любо Киров]] са новите треньори в осмото издание. На 23 юни е обявен и водещия [[Иван Тишев]]. Сезонът стартира на 12 септември по [[bTV]] от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 12 септември – 24 октомври |align="center"| |align="center"| 20ː00 – 22ː40 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 31 октомври – 15 ноември |align="center"| 20ː00 – 21ː30 (X епизод) |align="center"| 20ː00 – 23ː00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 21 – 28 ноември |align="center"| |align="center"| 21ː00 – 00ː00 (XI епизод)<br>20:00 – 23:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 5 – 12 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''КросБитки<br>Концерт 1'''<br>5 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>12 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Мария Илиева]]<br>[[Виктория Георгиева]]<br>[[Деси Добрева]]<br>[[Графа]]<br>[[Миро]]<br>[[Атанас Пенев|Наско Пенев]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Иван Иванов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Стефан Здравкович || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Джейми Рашед || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Петя Панева || style="background:white" | Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Георги Костадинов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Екатерина Сава || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Лидия Ганева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Даниел Стайков || style="background:pink" | Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Христина Йосифова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Борис Христов || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Рая Димитрова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Иван Иванов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- |} == Девети сезон == * '''Победител:''' Жаклин Таракчи (Отбор Дара) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Деветият сезон е обявен веднага след края на осмия сезон. Сезонът стартира на 4 септември по bTV от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 4 септември – 16 октомври |align="center"| 22ː00 – 00ː00 (V епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 23 октомври – 6 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „КросБитки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 13 – 20 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 27 ноември – 4 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>27 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>4 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Маргарита Хранова]] <br /> [[Меди (певец)|Меди]] <br /> [[Михаела Филева]] <br /> [[Джеръми?|Ерсин Мустафов]] <br /> [[Поли Генова]] <br /> [[Кристиан Костов]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Калоян Николов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Виктор Стамболов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Борис Лапшов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Надежда Богоева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Александър Петров || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Соня Михайлова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Елизабет Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Максим Панайотов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мишер || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Жаклин Таракчи || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Силви Филип || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Десислава Латинова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Боян Боев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никола Стоянов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Цветелина Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Десети сезон == * '''Победител:''' Надежда Ковачева (Отбор Миро) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Десетият сезон е обявен веднага след края на деветия сезон. На 25 април 2023 г. е обявено, че [[Мария Илиева]] е новият треньор в новия сезон, а на 16 май е обявено завръщането на [[Миро]], който е треньор в първите три сезона на предаването. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 |align="center"| 10 септември – 28 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː00 (VIII епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30/00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 4 – 19 ноември |align="center"| 20:00 – 22:00 (X епизод) |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 26 ноември – 3 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 10 – 17 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>10 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>17 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Графа]] <br /> [[Орлин Павлов]] <br /> [[Дара Екимова]] <br /> [[Владимир Михайлов]] <br /> [[Анелия]] <br /> [[Маги Джанаварова]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Надежда Ковачева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Елена Попова || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Александър Колев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Яница Кънева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | [[Димитрина Германова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Симеон Славев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александра Борисова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Марин Русинов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Никола Янакиев || style="background:white"| Спасен || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Арканджело д'Анджело || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Валериа Войкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Александра Георгиева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Зорница Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Калоян Паунов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Колева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Единадесети сезон == * '''Победител:''' * '''Водещи:''' [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]] * '''Треньори:''' [[Графа]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Единадесетият сезон е обявен на 16 март 2024 година. На 31 май е обявено, че [[Графа]], треньор от четвърти до седми сезон, се завръща. На 13 юни са обявени новите водещи - [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 14 септември – 20 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː30 (I епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 26 октомври – 10 ноември |align="center"| 20:00 - 22:30 (VIII епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 17 – 24 ноември |align="center"| |align="center"|20:00 - 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 1 - 15 декември |align="center"| |align="center"|20:00 - 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>1 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2''' <br>8 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>15 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | |style="width:5%" | |style="width:5%" | |- | colspan="10" | '''''Отбор Графа''''' |- | Александър Атанасов || | || |- | Анна Ставрева || | || |- | Трио "Фида" || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Дара''''' |- | Йордан Петев || | || |- | Недко Гешев || | || |- | Славея Иванова || | || |- | Яна Димитрова || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://glasat.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|glasat|„Гласът на България“}} * {{Instagram|glasatnabulgaria|„Гласът на България“}} * [https://www.youtube.com/user/glasatbtv „Гласът на България“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@glasatnabulgaria „Гласът на България“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/4584/glasat-na-balgarija „Гласът на България“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/zabavni?box=list&type=voyo-category&id=155 „Гласът на България“ на VOYO] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] f3y4xzwujiavpsb22ezlf1sjpw55i2k 12419641 12419638 2024-11-22T10:04:35Z 2A01:5A8:30A:796:1443:49CC:D0A8:BB4B /* Излъчване */ 12419641 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Гласът на България“ | Име в оригинал = The Voice of Bulgaria | Лого = G89267419611981453681.png | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикално риалити | Създател(и) = Джон Де Мол | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктория Терзийска]] (1, 3)<br>Мартен Роберто (1 – 3)<br>[[Яна Маринова]] (2)<br>Pavell (4 – 7)<br>Venci Venc' (4 – 7)<br>[[Иван Тишев]] (8 – 10)<br>[[Боряна Братоева]] (11 –)<br>[[Владимир Зомбори]] (11 –) | Жури = [[Ивана]] (1), [[Мариана Попова]] (1), [[Кирил Маричков]] (1), [[Миро]] (1 – 3, 10), [[Преслава]] (2), [[Виктория Терзийска]] (2), [[Данчо Караджов]] (2), [[Деси Слава]] (3), [[Орлин Горанов]] (3), [[Атанас Пенев]] (3), [[Поли Генова]] (4 – 5), [[Графа]] (4 – 7, 11 –), [[Камелия]] (4 – 7), [[Иван Лечев]] (4 – ), [[Михаела Филева]] (6 – 7), [[Дара]] (8 – ), [[Галена]] (8 – 9), [[Любо Киров]] (8 – 9), [[Мария Илиева]] (10 – ) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 11 | Епизоди = 197 (сезони 1 – 10) | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] (1 – 3)<br>MediaPro Entertainment (2 – 3)<br>bTV (4 –) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2 –) | Излъчване = [[18 юли]] [[2011]] г. – | Официален уебсайт = http://www.glasat.btv.bg }} '''„Гласът на България“''' ({{lang|en|The Voice of Bulgaria}}) е [[България|българската]] версия на телевизионно музикалното реалити предаване „''The Voice of...''“, създадено от Джон де Мол. В България излъчването на предаването започва на [[18 юли]] [[2011]] г. по [[bTV]]. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! rowspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Старт ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Финал ! colspan="2" style="padding: 0px 30px" | Победител ! rowspan="2" style="padding: 0px 15px" | Награда |- !Име !Отбор |- !1 |rowspan="11" | [[bTV]] |2011 (лято-есен) |rowspan="2" | 31 |18 юли 2011 |24 октомври 2011 |Стелияна Христова |[[Мариана Попова]] |запис на сингъл в Universal Music |- !2 |2013 (пролет) |11 февруари 2013 |27 май 2013 |Ивайло Донков |[[Миро]] |обучение в Музикалния колеж в [[Бъркли]] |- !3 |2014 (есен) |27 |21 септември 2014 |21 декември 2014 |Кристина Иванова |[[Деси Слава]] |20 000 лв., автомобил, запис на сингъл |- !4 |2017 (пролет) |rowspan="3" | 16 |26 февруари 2017 |11 юни 2017 |Радко Петков |rowspan="2" |[[Иван Лечев]] | rowspan="8" |50 000 лв. |- !5 |2018 (пролет) |18 февруари 2018 |3 юни 2018 |Ния Петрова |- !6 |2019 (пролет) |24 февруари 2019 |9 юни 2019 |Атанас Кателиев |[[Графа]] |- !7 |2020 (пролет) |17 |23 февруари 2020 |14 юни 2020 |Георги Шопов<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8701419 Георги Шопов е победителят в седмия сезон на „Гласът на България“.]</ref> |[[Иван Лечев]] |- !8 |2021 (есен) |rowspan="2" | 14 |12 септември 2021 |12 декември 2021 |Петя Панева<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/news/petja-paneva-e-golemijat-pobeditel-v-osmija-sezon-na-glasat-na-balgarija-po-btv.html|title=ПЕТЯ ПАНЕВА Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ОСМИЯ СЕЗОН НА “ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ}}</ref> |[[Галена]] |- !9 |2022 (есен) |4 септември 2022 |4 декември 2022 |Жаклин Таракчи<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/sezon-9/otbor-dara/zhaklin-tarakchi-e-novijat-glas-na-balgarija.html|title=ЖАКЛИН ТАРАКЧИ Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ДЕВЕТИЯ СЕЗОН НА "ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ"}}</ref> |[[Дара (певица)|Дара]] |- !10 |2023 (есен) | rowspan="2" |15 |10 септември 2023 |17 декември 2023 |Надежда Ковачева |[[Миро]] |- !11 |2024 (есен) |14 септември 2024 |15 декември 2024 | | |} == Треньори и водещи == {| class="wikitable" |+ !Сезон ! colspan="2" |Водещи ! colspan="4" |Треньори |- !1 |[[Виктория Терзийска]] | rowspan="3" |Мартен Роберто |[[Кирил Маричков]] |[[Ивана]] ||[[Миро]] |[[Мариана Попова]] |- !2 |[[Яна Маринова]] |[[Йордан Караджов]] |[[Преслава]] |[[Виктория Терзийска]] |rowspan="2"|[[Миро]] |- !3 |[[Виктория Терзийска]] |[[Орлин Горанов]] |[[Деси Слава]] |[[Атанас Пенев]] |- !4 |rowspan="4" |Павел |rowspan="4" |Венци Венц' |rowspan="8" |[[Иван Лечев]] |rowspan="2" |[[Поли Генова]] |rowspan="4" |[[Камелия (певица)|Камелия]] |rowspan="4" |[[Графа]] |- !5 |- !6 |rowspan="2" |[[Михаела Филева]] |- !7 |- !8 | colspan="2" rowspan="3" |[[Иван Тишев]] | rowspan="4" |[[Дара (певица)|Дара]] |rowspan="2" |[[Галена]] |rowspan="2" |[[Любо Киров]] |- !9 |- !10 |rowspan="2"|[[Мария Илиева]] |[[Миро]] |- !11 |[[Боряна Братоева]] |[[Владимир Зомбори]] |[[Графа]] |} === Гост-треньори === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! rowspan="2"| Сезон<br>1 !! width="140"| Отбор Кирил Маричков !! width="140"| Отбор Ивана !! width="140"| Отбор Миро !! width="140"| Отбор Мариана Попова |- |[[Митко Щерев]] |[[Галя (певица)|Галя Курдова]] |[[Йордан Караджов]] |Аделина Колева<br />Лили Ватева |- ! rowspan="2"| Сезон<br>2 !! width="140"| Отбор Йордан Караджов !! width="140"| Отбор Преслава !! width="140"| Отбор Виктория Терзийска !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева<br />Владимир Димов<br />[[Евгени Димитров – Маестрото]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>3 !! Отбор Орлин Горанов !! width="140"| Отбор Деси Слава !! width="140"| Отбор Атанас Пенев !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева <br />Владимир Димов |- ! rowspan="2"| Сезон<br>4 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Поли Генова !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="2"| Сезон<br>5 |- |'''Няма''' |[[Мария Илиева]] |'''Няма''' |[[Михаела Филева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>6 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Михаела Филева !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- |[[Стефан Вълдобрев]] |[[Орлин Павлов]] |[[Деси Слава]] |[[Мария Илиева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>7 |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="3"| Сезон<br>8 !!Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140"| Отбор Галена !! width="140"| Отбор Любо Киров |- |[[Атанас Пенев]] (Вокални двубои) |[[Дони]] (Вокални двубои) |[[Меди (певец)|Меди]]<br />[[Георги Симеонов JJ]] (Вокални двубои) |[[Мария Илиева]] (Вокални двубои) |- |colspan="4"|[[Ищар (певица)|Ищар]] (Нокаути) |- ! Сезон<br>9 |[[Александрина Пендачанска]] |[[Михаела Маринова]] |[[Деси Слава]] |[[Нина Николина]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>10 !! width="140"| Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева !! width="140" | Отбор Миро |- |[[Михаела Филева]] |[[Молец (група)|Молец]] |[[Любо Киров]] |[[Ивана]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>11 !! width="140"| Отбор Иван Лечев!! width="140" | Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева!! width="140" | Отбор Графа |- |[[Маргарита Хранова]] |[[Галена]] |[[Живко Петров]] |[[Тино]] |} == Формат == Предаването се провежда в 4 етапа. Първият е „Кастинги на тъмно“. Четиримата треньори слушат участниците без да ги виждат и натискайки бутон завъртат столовете си, за да покажат, че искат участника в своя отбор. Ако повече от един треньор пожелае да работи със съответен участник, тогава претендентът избира с кого да работи. „Кастингите на тъмно“ приключват, когато всеки треньор събере целия си отбор. От шести сезон се използва блок бутонът, който ако е натиснат, спира участник да избере съответния треньор. От осми сезон няма ограничения в местата в отборите, като в края на кастингите всеки треньор трябва да вземе само 12 или 14 участника към следващия рунд. Вторият етап на шоуто е „Вокални двубои“. Всеки треньор избира по двама членове от своя отбор, които да се изправят един срещу друг, като пеят една и съща песен на живо пред публиката в студиото. От трети сезон се въвежда правото за кражба, при което треньор може да "открадне" участник от друг отбор, изгубил своя двубой. В края на „Вокалните двубои“ остават определените като най-добри от съответните треньори участници от всеки отбор. Те преминават в следващия етап – „Супер битки“ или така наречените „Нокаути“. Излизат по трима или четирима участника и изпълняват част от някоя песен в съответствената една минута. Те преминават вече в така наречените „Концерти на живо“ участниците от два отбора пеят на сцената самостоятелно и в дует със своите треньори (или двама участници), за да убедят зрителите в таланта и професионализма си. Български и чуждестранни музиканти гостуват на концертите с оглед одобрението на кандидатите. От осми сезон има нов рунд - КросБитки, които са като Вокалните двубои, но при тях излизат един срещу друг двама участника от различни отбори. Накрая от всеки отбор остава един певец, а от осми сезон остават шест от различните отбори. Финалистите се състезават един срещу друг, за да спечелят титлата Гласът на България. == Първи сезон == * '''Победител:''' Стелияна Христова (Отбор Мариана Попова) * '''Водещи:''' [[Виктория Терзийска]] и Мартен Роберто * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Ивана]], [[Мариана Попова]] и [[Кирил Маричков]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]] === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] !! width="10%"|[[Сряда]] !! width="10%"|[[Четвъртък]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 9 | align="center" | 18 юли – 3 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |align="center"| |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 8 – 25 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 16 | align="center" | 29 август – 24 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>29 август<br> епизод 16 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>5 септември<br> епизод 18 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>12 септември<br> епизод 20 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>19 септември<br> епизод 22 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 5'''<br>26 септември<br> епизод 24 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 6'''<br>3 октомври<br> епизод 26 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал Концерт 7'''<br>10 октомври<br> епизод 28 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 8'''<br>17 октомври<br> епизод 30 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 9'''<br>24 октомври<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | [[Илиана Раева]]<br>и групата ѝ |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Атанас Пенев|Наско Пенев]]<br>[[Преслава]] |style="width:5%" | Sasha Lopez<br>NOA |style="width:5%" | Ben Saunders<br><small>(Гласът на Холандия)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | Танцьори от <br>Pambos Centre |style="width:5%" | DeepCentral<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Азис]]<br>[[Дичо Христов|Дичо]]<br>SkilleR<br>[[Орлин Павлов]]<br>[[Дони]]<br>[[Илиян]]<br>[[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]]<br>[[Митко Щерев]]<br> |style="width:5%" | Представители на Universal Music |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Тодор Гаджалов || style="background:white"| Спасен<br>44,9% || || style="background:white"| Спасен<br>50,8% || || style="background:white"| Спасен<br>44,4% || || style="background:white"| Спасен<br>43,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Елица Наумова || style="background:white"| Спасен<br> 17,8% || || style="background:white"| Спасен<br>21,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мелинда Христова || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>30,6% || || style="background:pink" | Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Севинч Ибрахим || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | Кристина Аврамова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Виктория Гюрова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Ивана''''' |- | [[Роксана (певица)|Антоанета Линкова]]-Роксана || style="background:white"| Спасен<br> 44,1% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,6% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=117% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Гергана Коева || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=83% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | [[Невена Пейкова]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 29,6% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | [[Александър Байчев]] || style="background:white"| Спасен<br> 15,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 21,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | [[Наргиз|Наргиз Саидова]] || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Радина Атанасова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мариана Попова''''' |- | Стелияна Христова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,9% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br> 47,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Невена Колева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене|| || style="background:white"| Спасен<br> 39,0% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Георги Дюлгеров || || style="background:white"| Спасен<br> 22,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 28,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,6% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Богдана Митова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Гергана Русева || || style="background:white"| Спасен<br> 31,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Цветана Дичева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- |colspan=10 | '''''Отбор Кирил Маричков''''' |- | Игор Шабов || || style="background:white"| Спасен<br> 30,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,2% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || style="background:white"| Спасен<br> 53,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=129% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Валентина Димитрова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=71% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ани Сарандева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Радослав Гергов || || style="background:white"| Спасен<br> 28,0% || || style="background:white"| Спасен<br> 32,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Рафаела Косева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Боян Михайлов]] || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |} == Втори сезон == * '''Победител:''' Ивайло Донков (Отбор Миро) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Яна Маринова]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Преслава]], [[Виктория Терзийска]] и [[Данчо Караджов]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 18 юни 2012 година. Първоначално, кастингите се провеждат в интернет на glasat.btv.bg до 8 юли. Впоследствие, се провеждат и прослушвания на живо из страната в пет големи града – Плевен (29 юни), Варна (30 юни), Бургас (6 юли), Пловдив (7 юли) и Благоевград (8 юли). Провеждат се и прослушвания в София. На 18 септември 2012 година са обявени четирите треньора – [[Преслава]], [[Данчо Караджов]], [[Миро]] и [[Виктория Терзийска]]. В началото на януари 2013 година е обявено, че шоуто стартира „скоро“. На 25 януари 2013 година е обявена и стартовата дата – 11 февруари. Първият етап на шоуто „Кастингите на тъмно“ се излъчват от 11 февруари до 12 март всеки понеделник и вторник от 21:00 до 22:00 часа. Вторият етап „Вокалните двубои“ се излъчват от 18 март до 2 април всеки понеделник и вторник от 20:30 до 22:00 часа по bTV. Епизодите са вече по около 70 – 75 минути без рекламите като за това е било поискано разрешение от лицензодателят Talpa Media. За първи път по света е и въведен нов елемент в шоуто. Всеки един от треньорите имат право да присъединят към своя отбор общо двама състезатели от отпадналите участници от другите отбори. Така, когато отборът стане повече от 8 души се провежда т.нар. „нокаут“ кръг, в който треньорът предизвиква на състезание тримата си най-слаби участника. Те изпяват отново песните, с които са се представили на първия етап. Двама от тях си тръгват от шоуто, а един продължава напред към „Концертите на живо“. Водещ през първите два етапа е [[Мартен Роберто]], който бе водещ по време на „Концертите на живо“ в първия сезон. [[Яна Маринова]] се присъединява към него по време на „Концертите на живо“. Те започват на 8 април и се излъчват всеки понеделник от 20:00 до 22:00 часа на живо и във вторник от 21:00 до 22:00 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 10 | align="center" | 11 февруари – 12 март | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 18 март – 2 април | align="center" | 20:30 – 22:00 | align="center" | 20:30 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 18 | align="center" | 8 април – 27 май | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} По време на [[Антимонополни протести в България 2013|антимонополните протести]] в края на февруари има промени в излъчването на предаването. На 18 февруари (понеделник) епизод 3 започва в 21:00 часа, но след няколко секунди е прекъснат поради извънредната емисия на [[bTV Новините]]. Епизодът продължава малко след 21:30 и продължава до 22:00 часа, когато започва редовната късна емисия на bTV Новините. По-късно е обявено, че на 19 февруари ще бъде излъчено продължението на епизод 3 от 20:30 и епизод 4 от 21:00 часа. В крайна сметка „Гласът на България“ започва да се излъчва малко след 21:00 часа. На 21 февруари (четвъртък) от 21:00 часа е излъчен извънреден епизод. Излъчването продължава нормално през следващата седмица и на 25 февруари (понеделник) е излъчен епизод 5. === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>8 април<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>15 април<br> епизод 19 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>22 април<br> епизод 21 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>29 април<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>6 май<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>13 май<br> епизод 27 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>20 май<br> епизод 29 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>27 май<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Тото Котуньо]]<br>[[Ал Бано]]<br>[[Умберто Тоци]] |style="width:5%" | [[Анелия]] |style="width:5%" | Julie Mayaya<br><small>(Гласът на Румъния)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Драгана Миркович]]<br>[[Митко Щерев]]<br>[[Петър Кушлев]]<br>ученици на [[Цветан Недялков]] |style="width:5%" | [[БТР]]<br>[[D2]]<br>[[Кирил Маричков]]<br>[[Мастило]]<br>[[Бобо]] и [[Печенката]]<br>[[Дивна]] и [[Криско]]<br>[[Деси Слава]]<br>[[Калуди Калудов]]<br>Хорът на софийските момчета<br>[[Фондацията]] |style="width:5%" | Апостол Пенчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Ивайло Донков || || style="background:white"| Спасен<br>69,6% || || style="background:white"| Спасен<br>61,9% || style="background:white"| Спасен<br>49,9% || style="background:white"| Спасен<br>41,7% || style="background:white"| Спасен<br>% Одобрение=125% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Вася Попова || style="background:white"| Спасена<br>70,2% || || style="background:white"| Спасена<br>59,3% || || style="background:white"| Спасена<br>25,3% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=75% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Венцислав Кътов || style="background:white"| Спасен<br>14,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Невена Димитрова || || style="background:white"| Спасена<br>13,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Галина Макавеева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Емилия Валенти || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Христо Михайлов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Маргарита Инчева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Преслава''''' |- | Тодор Георгиев || style="background:white"| Спасен<br>28,0% || || style="background:white"| Спасен<br>41,5% || || style="background:white"| Спасен<br>30,0% || style="background:white"| Спасен<br>47,6% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=101% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Сашка Александрова || || style="background:white"| Спасена<br>35,7% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | [[Цецо (певец)|Цветелин Николов]] || style="background:white"| Спасен<br>27,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || Спасен<br>35,4% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Петър Рангелов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br>44,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(Осминафинал) |- | Кристиян Димитров || || style="background:white"| Спасен<br>23,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Няголета Желева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Елена Катранкьовска || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Пламен Борисов || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Виктория Терзийска''''' |- | Васил Чергов || || style="background:white"| Спасен<br>52,1% || || style="background:white"| Спасен<br>48,1% || style="background:white"| Спасен<br>38,2% || style="background:white"| Спасен<br>35,2% || style="background:white"| Спасен <br> % Одобрение=124% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Нина Илиева || || style="background:white"| Спасена<br>20,4% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=76% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Николета Станойкова || style="background:white"| Спасена<br>41,3% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>24,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Надежда Димитрова || style="background:white"| Спасена<br>25,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Диляна Йорданова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Мадлен Ковачева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариела Гошева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Тени Омеде || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Йордан Караджов''''' |- | Красимира Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>41,0% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>33,4% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=122% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Христо Младенов || style="background:white"| Спасен<br>48,6% || || style="background:white"| Спасен<br>58,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br>41,2% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=78% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мирослав Цанков || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>43,2% || style="background:white"| Спасен<br>39,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Станислава Семова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Гита Петкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Яница Рагева || style="background:white"| Спасена<br>20,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Николина Атанасова || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Боряна Бонева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Трети сезон == * '''Победител:''' Кристина Иванова (Отбор Деси Слава) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Деси Слава]], [[Орлин Горанов]] и [[Атанас Пенев|Наско Пенев]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 29 май 2014 г. Първоначално желаещите може да се записват по интернет. На 28 юни 2014 г. са обявени и кастингите: започвайки във Велико Търново и завършвайки в София. На 21 юли 2014 г. е обявен водещият – Мартен Роберто. На 28 юли са обявени първите двама треньори – Десислава и Миро. На 4 август са обявени и другите двама треньори – Орлин Горанов и Атанас Пенев. На 10 август е обявена стартовата дата – 21 септември. На 21 септември се излъчва от 20:00 до 21:00 с продуцент „Седем осми“. От втория епизод вече се излъчва петък от 21:30 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:00. На 19 октомври започват вокалните двубой като в петък се излъчва от 21:00 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:30. На 2 ноември започват „Концертите на живо“ всяка неделя от 20:00 до 22:00 и петък от 21:30 до 22:30. Водещи са Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Петък]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 | align="center" | 21 септември – 17 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 (II епизод) | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 | align="center" | 19 – 31 октомври | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''3. „Концерти на живо“''' |align="center"| 15 | align="center" | 2 ноември – 21 декември | align="center" | | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>2 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>9 ноември<br> епизод 15 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>16 ноември<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>23 ноември<br> епизод 19 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>30 ноември<br> епизод 21 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>7 декември<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>14 декември<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>21 декември<br> епизод 27 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Крисия Тодорова|Крисия]], [[Братя Игнатови|Хасан и Ибрахим]]<br>Симона Иванова |style="width:5%" | [[Нана (рапър)|Нана]]<br>[[Устата]] |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Deep Zone Project]]<br>[[Галена]]<br>[[Криско]]<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Ева Квартет]]<br>[[Маргарита Хранова]]<br>[[Анелия]] |style="width:5%" | Sergio<br>Павел Станчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | [[Невена Цонева]] || style="background:white"| Спасена<br>49% || || style="background:white"| Спасена<br>46% || || style="background:white"| Спасена<br>45% || style="background:white"| Спасена<br>49% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=115% || ОТКАЗВА СЕ |- | [[Зоя Мутишева]] || || style="background:white"| Спасена<br>37% || || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=85% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Християна Дънкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Светлана Чепразова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Ивелина Долапчиева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Оги Георгиев || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Лазар Кисьов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | [[Соня Иванова]] || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Деси Слава''''' |- | Кристина Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>55% || || style="background:white"| Спасена<br>56% || style="background:white"| Спасена<br>35% || style="background:white"| Спасена<br>59% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=148% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Ивета Костова]] || style="background:white"| Спасена<br>36% || || style="background:white"| Спасена<br>41% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=52% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Асен Михайлов || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Виктория Пенева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Селим Миров || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Светослав Владимиров]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Тихомир Цонев || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Мила Желева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Орлин Горанов''''' |- | Анна Пешева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=101% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Петър Рангелов || style="background:white"| Спасен<br>52% || || style="background:white"| Спасен<br>41% || || style="background:white"| Спасен<br>38% || style="background:white"| Спасен<br>45% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Тюркян Исмаил || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Сабина Донева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Дани Чуков || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Иван Ченов || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Станислав Георгиев-Сисо || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Бисерка Младенова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Атанас Пенев''''' |- | Ати Молова || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:white"| Спасена<br>47% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=104% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Стефани Илиева || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=96% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Мария Маринова || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Яна Каменова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Крум Филипов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Венеция Нецова || style="background:white"| Спасена<br>28% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариета Петракиева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Диляна Йорданова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Четвърти сезон == * '''Победител:''' Радко Петков (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен на 26 октомври 2016 г. Кастинг-записванията започват на 18 ноември 2016 г. За разлика от предните сезони изпълнителен продуцент на шоуто е bTV Studios. На 8 и 14 ноември 2016 г. са обявени първите треньори в новия сезон – Графа и Поли Генова, а на 23 и 29 ноември са обявени и другите двама треньори – Камелия и Иван Лечев. На 8 януари 2017 г. са обявени водещите – дуетът Pavell & Venci Venc'. На 18 януари е обявена стартовата дата – 26 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 28 май до 11 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 26 февруари – 9 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 16 април – 7 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 14 – 21 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 28 май – 11 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>28 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>4 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>11 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Орлин Павлов]]<br>[[Анелия]]<br>[[Илия Ангелов]]<br>[[Михаела Филева]]<br>[[Ъпсурт]]<br>[[Белослава]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Яна Сабанова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристиан Грънчаров || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ивайло Филипов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Кристина Кабадиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Паулина Горанов || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Елена Фрейман || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Сара Сюзет || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | [[Симона Загорова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Деа Майсторска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | [[Радко Петков]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Христо Младенов (певец)|Христо Младенов]] и [[Димитър Атанасов (певец)|Димитър Атанасов]] || style="background:white" | Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Димова – Mia D || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Пети сезон == * '''Победител:''' Ния Петрова (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен веднага след края на четвърти сезон. Кастинг-записванията започват на 3 ноември 2017 г. Изпълнителен продуцент на шоуто за втори път е bTV Studios. Водещите и треньорите остават същите. На 19 януари е обявена стартовата дата – 18 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 20 май до 3 юни се излъчва от 20:00 до 22:30. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 18 февруари – 1 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 8 – 29 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 6 – 13 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 20 май – 3 юни |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>20 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>27 май<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>3 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Михаела Филева]]<br>[[Любо Киров]]<br>[[Стефан Вълдобрев]] и Обичайните заподозрени |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Рафаел Пашамов || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Мария Пашалийска || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ягода Тренева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Симеон Желязков || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Оливия Николова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Никола Чочев || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никол Тодорова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Гергана Великова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Виктория Динкова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Савов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Анна Азатян || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Анастасия Белявская || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ния Петрова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Никола Здравков || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Трио Тринити || style="background:white"| Спасени || style="background:pink"| Отпадат || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирани<br>(Полуфинал) |- | Симона Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Шести сезон == * '''Победител:''' Атанас Кателиев (Отбор Графа) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Шестият сезон е обявен веднага след края на пети сезон. На 2 ноември 2018 г. става ясно, че [[Михаела Филева]] е новият треньор в шестото издание. На 16 януари е обявена стартовата дата – 24 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 25 май до 9 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 24 февруари – 7 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 14 април – 5 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 12 – 19 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 25 май – 9 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>25 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>2 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>9 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Атанас Кателиев || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Галина Красимирова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ивана Муцкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Тино|Кирил Хаджиев – Тино]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Мария Величкова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Тодор Симеонов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Надежда Александрова || style="background:white" | Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Христиан Ненов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Вениамин Димитров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ива Георгиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | [[Николай Воденичаров – Никеца]] || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Симона Симеонова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Седми сезон == * '''Победител:''' Георги Шопов (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Седмият сезон е обявен веднага след края на шести сезон. На 25 януари е обявена стартовата дата – 23 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 10 до 31 май се излъчва от 20:00 до 21:00, а на 7 и 14 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 23 февруари – 5 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 12 април – 3 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 4 |align="center"| 10 – 31 май |align="center"| 20:00 – 21:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 7 – 14 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>7 юни<br> епизод 16 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>14 юни<br> епизод 17 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Йоана Сашова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Георгиев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александър Славчев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Иван Лазаров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Керана]] || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристина Дончева || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Христо Василев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Елена Сиракова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Илин Папазян || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Светослав Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Шопов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Пламен Бонев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Калина Велковска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |} == Осми сезон == * '''Победител:''' Петя Панева (Отбор Галена) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Осмият сезон е обявен през пролетта на 2021 г. На 14 юни 2021 г. е обявено, че [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Любо Киров]] са новите треньори в осмото издание. На 23 юни е обявен и водещия [[Иван Тишев]]. Сезонът стартира на 12 септември по [[bTV]] от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 12 септември – 24 октомври |align="center"| |align="center"| 20ː00 – 22ː40 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 31 октомври – 15 ноември |align="center"| 20ː00 – 21ː30 (X епизод) |align="center"| 20ː00 – 23ː00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 21 – 28 ноември |align="center"| |align="center"| 21ː00 – 00ː00 (XI епизод)<br>20:00 – 23:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 5 – 12 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''КросБитки<br>Концерт 1'''<br>5 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>12 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Мария Илиева]]<br>[[Виктория Георгиева]]<br>[[Деси Добрева]]<br>[[Графа]]<br>[[Миро]]<br>[[Атанас Пенев|Наско Пенев]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Иван Иванов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Стефан Здравкович || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Джейми Рашед || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Петя Панева || style="background:white" | Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Георги Костадинов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Екатерина Сава || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Лидия Ганева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Даниел Стайков || style="background:pink" | Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Христина Йосифова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Борис Христов || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Рая Димитрова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Иван Иванов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- |} == Девети сезон == * '''Победител:''' Жаклин Таракчи (Отбор Дара) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Деветият сезон е обявен веднага след края на осмия сезон. Сезонът стартира на 4 септември по bTV от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 4 септември – 16 октомври |align="center"| 22ː00 – 00ː00 (V епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 23 октомври – 6 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „КросБитки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 13 – 20 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 27 ноември – 4 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>27 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>4 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Маргарита Хранова]] <br /> [[Меди (певец)|Меди]] <br /> [[Михаела Филева]] <br /> [[Джеръми?|Ерсин Мустафов]] <br /> [[Поли Генова]] <br /> [[Кристиан Костов]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Калоян Николов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Виктор Стамболов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Борис Лапшов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Надежда Богоева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Александър Петров || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Соня Михайлова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Елизабет Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Максим Панайотов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мишер || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Жаклин Таракчи || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Силви Филип || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Десислава Латинова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Боян Боев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никола Стоянов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Цветелина Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Десети сезон == * '''Победител:''' Надежда Ковачева (Отбор Миро) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Десетият сезон е обявен веднага след края на деветия сезон. На 25 април 2023 г. е обявено, че [[Мария Илиева]] е новият треньор в новия сезон, а на 16 май е обявено завръщането на [[Миро]], който е треньор в първите три сезона на предаването. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 |align="center"| 10 септември – 28 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː00 (VIII епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30/00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 4 – 19 ноември |align="center"| 20:00 – 22:00 (X епизод) |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 26 ноември – 3 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 10 – 17 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>10 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>17 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Графа]] <br /> [[Орлин Павлов]] <br /> [[Дара Екимова]] <br /> [[Владимир Михайлов]] <br /> [[Анелия]] <br /> [[Маги Джанаварова]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Надежда Ковачева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Елена Попова || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Александър Колев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Яница Кънева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | [[Димитрина Германова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Симеон Славев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александра Борисова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Марин Русинов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Никола Янакиев || style="background:white"| Спасен || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Арканджело д'Анджело || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Валериа Войкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Александра Георгиева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Зорница Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Калоян Паунов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Колева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Единадесети сезон == * '''Победител:''' * '''Водещи:''' [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]] * '''Треньори:''' [[Графа]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Единадесетият сезон е обявен на 16 март 2024 година. На 31 май е обявено, че [[Графа]], треньор от четвърти до седми сезон, се завръща. На 13 юни са обявени новите водещи - [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 14 септември – 20 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː30 (I епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 26 октомври – 10 ноември |align="center"| 20:00 – 22:30 (VIII епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 17 – 24 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 1 – 15 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>1 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2''' <br>8 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>15 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | |style="width:5%" | |style="width:5%" | |- | colspan="10" | '''''Отбор Графа''''' |- | Александър Атанасов || | || |- | Анна Ставрева || | || |- | Трио "Фида" || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Дара''''' |- | Йордан Петев || | || |- | Недко Гешев || | || |- | Славея Иванова || | || |- | Яна Димитрова || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://glasat.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|glasat|„Гласът на България“}} * {{Instagram|glasatnabulgaria|„Гласът на България“}} * [https://www.youtube.com/user/glasatbtv „Гласът на България“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@glasatnabulgaria „Гласът на България“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/4584/glasat-na-balgarija „Гласът на България“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/zabavni?box=list&type=voyo-category&id=155 „Гласът на България“ на VOYO] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] n2wpgyt4jctqpsddfkamzzdy0kfxt7k 0 358971 12418944 12022184 2024-11-21T17:50:11Z Niki Yooff 24726 12418944 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Димитър|Свети Димитър (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Димитър“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Цървеняно]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1884 г. | реликви = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Димитър“''' е православен храм в село [[Цървеняно]], община Кюстендил, обявена за [[паметник на културата]]. Църквата е построена в 1884 година, в махалата Грънчарица, на място, свързано със стари вярвания и традиции. Достроявана е в началото на ХХ век. Представлява безкуполна базилика с вкопан кораб, удължаван при дострояването в началото на ХХ век. Градежът на старата част е от по-груби, големи камъни с неправилна форма, хармонично редувани с плочи. По-новата част е изградена от тухли и цимент. Църквата е ограбвана многократно. == Източници == * Корчева, Ива. За състоянието на един паметник на културата – черквата „Свети Димитър“ в с. Цървеняно, Кюстендилско, Паметници, реставрация, музеи, февруари-април 2010, с. 33-35. {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Димитър (Цървеняно)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Димитър (Цървеняно)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Димитър (Цървеняно)]] [[Категория:Паметници на културата в област Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1884 година]] rf72abeky9d3j6n3ar1ubww78wmchip 14 358989 12419014 9595979 2024-11-21T18:59:20Z Niki Yooff 24726 12419014 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Православни църкви в България|*Кюстендил]] [[Категория:Църкви в област Кюстендил]] [[Категория:Община Кюстендил]] [[Категория:Кюстендил]] co071z2986vjpdaccfi6yhuhf6e0dak 0 359385 12418821 12014126 2024-11-21T15:18:22Z Nk 399 {{значимост|~~~~~}} 12418821 wikitext text/x-wiki {{значимост|15:18, 21 ноември 2024 (UTC)}} {{Бивш конструктор Ф1 | име = {{Флагче|България}} Евента Симрейсинг | лого = | база = [[София]], [[България]] | основател = {{Флагче|България}} Траян Сарафов<br>{{Флагче|България}} Георги Михайлов<br>20 август 2004 г. | наставка = и | директори = {{Флагче|България}} Диян Костадинов<br>'''Цветове'''<br> бяло-синьо, жълто-черно<br>'''Сайт'''<br>eventasimracing.blogspot.com | известни пилоти = | шаси = | двигател = | активни години = {{Флагче|България}} BGF1 ''(2011)'' | състезания = {{Флагче|България}} '''BGF1''' ''(2004 – 2011)''<br>{{Флагче|България}} '''NTCC''' ''(2005, 2006, 2011)''<br>{{Флагче|ООН}} '''GTR2scWC''' ''(2007)''<br>{{Флагче|Беларус}} '''f1.TYT.by''' ''(2004)''<br>{{Флагче|ООН}} '''F1scWC''' ''(2004)'' | шампион = 4 – ''2x 2005, 2007, 2009'' | шампион пилоти = 5 – ''2x 2005, 2007, 2009, 2010'' | победи = 10 | точки = | първи позиции = 1 – ''2006'' | най-бързи обиколки = | дебют = 2004 г. | първа победа = | последна победа = | последен старт = | общомедия = }} '''„Евента Симрейсинг“''' (''Eventa Simracing'') е виртуален клуб, в който членуват пилоти, водени от желанието си да се състезават в шампионати с компютърни симулации на автомобилни надпревари. Основан е на 20 август 2004 г. Това е първият симрейсинг отбор в България. Към актива си екипът има седем титли на България и две на Беларус. Евента е първият български отбор, участвал в световен симрейсинг шампионат по Формула 1 с Траян Сарафов през 2004 г., първият български отбор взел участие в световен симрейсинг шампионат с GT автомобили – през 2007 г. в GTR2scWC с Патрик де Вит и Себастиян Кеймел от Холандия. Евента има най-много титли при пилотите (3) в българския симрейсинг шампионат по Формула 1 (BGF1). Успехът е на Диян Костадинов, който е почетен член на клуба. == Създаване == В България първият симрейсинг шампионат се провежда през 2003 г. В него се състезават отбори, носещи имената на истинските екипи от Формула 1. За Сезон 2004 предстои да бъде въведено правило, позволяващо към надпреварата да се включат всякакви тимове. Евента се присъединява като 11 отбор в шампионата на мястото на Ероуз по време на зимната пауза между двата шампионата. Евента съществува от края на 2003 г., а импровизираното учредително събрание на екипа е на 20 август 2004 г. Траян Сарафов и Георги Михайлов учредяват Eventa International Simracing Club, като първите членове на отбора са Мартин Николов, Радослав Радоев, Любомир Петков и Любомир Стоянов. == Име и емблема == Името на екипа дава тест-пилотът на Уилямс (шампиони за 2003 г. в BCC) Михаил Андреев – братовчед на Траян Сарафов. Евента по това време е фирма, занимаваща се с организация на концерти в Германия, като неин шеф е Андрей Андреев. Отборът няма нищо общо с фирмата, но името се запазва и е прието от учредителното събрание на тима на 20.08.2004 г. заради своята уникалност и принос към българския симулативен рейсинг. Емблемата, с която се учредява екипа, е намерена на произволен принцип в Google. Намерена е под името „eventa“ в сайт за графичен дизайн. Одобрена е единодушно, защото въплъщава идеята на свободния/радостен човек с високо вдигнати ръце. Емблемата от 2005 г. е собствена изработка на тима и продължава идеята за свободния човек. Логото от 2011 г. е лична изработка на тима и е изцяло нова концепция, представяща отново човече с високо вдигнати ръце, което този път е обградено от лавров венец. == История == === Декември 2003 – август 2004 === Евента се сформира за началото на Сезон 2004 в BCC, но единственият пилот на тима Михаил Андреев се включва само в тренировките на ГП на Малайзия и не успява да вземе участие заради проблеми с интернета. BCC се разпада, а Евента се включва в новия шампионат FCR в средата на сезона. В първия старт на тима Мартин Николов печели на „Силвърстоун“, а Траян Сарафов е трети. Във второто тимът записва подиум, но бива дисквалифициран. В третото за ГП на Унгария Сарафов и Николов записват двойна победа на ГП на Унгария, оставяйки третия на над 1 мин. изоставане, но и тогава резултатът е анулиран. Двамата решават да се оттеглят от шампионата. През август двамата веднага се пренасочват към Световния шампионат по Ф1 на Sim-Challenge.com. Играта е F1 Challenge 99 – 02, а системата за квалификация за състезание е на принципа на преквалификация – в четири поредни дни, пилотите разполагат с по 15 мин. на ден, за да запишат най-добра обиколка. В края на преквалификационния период, до състезание се допускат най-добрите 18. Сарафов и Николов участват в 4 преквалификации, като в 2 от тях успяват да се вмъкнат в Топ 18. Сарафов застава 15-и на решетката на Гран При на Великобритания на пистата „Силвърстоун“ и завършва 11-и. Николов не успява да се включи заради проблеми с интернета. Сарафов също се отказва заради същите причини. В шампионата по това време се състезават имена като Ернесто Де Анжели, Кристиян Нюман, Адриано Калигарич, Маркус Кононен, Адам Дод, Омар Капели, Майкъл Коен, Джон Харисън и др. === NTCC (2005 и 2006 г.) === [[Файл:Martrayjohn.jpg|мини|250п|Eventa-S vs. Team BG-UK]]На 20 август 2004 г. Траян Сарафов и Георги Михайлов символично подписват Пактът на Евента, с което импровизирано се учредява тимът. В него са заложени общите принципи, под които се подписва всеки един член, като честност, забавление, уважение на противниците, защитаване на трибагреника в световни надпревари. Учредяват се няколко дивизии в Евента – F1, ETCC/WTCC, GTR и рали. От тях просъществуват само F1 и ETCC/WTCC, като на 9 януари 2005 г. се създава Националния кибер пистов шампионат за туристически автомобили (NTCC), който се превръща в инициатива на Евента. В шампионата се включват три отбора на клуба, като в края на сезона Траян Сарафов става шампион при пилотите, а Евента-S в състав Мартин Николов, Любомир Стоянов и Радослав Радоев носят отличието шампиони при отборите. През 2006 г. пилотите на Евента са заети с лични ангажименти и единственото отличие отива при Любомир Петков, който става носител на Супертуринг купата на NTCC. === BGF1 (2004 – 2011 г.) === Отборът губи интерес към Формула 1 надпреварите след 2004 г., но програмата на тима продължава да се поддържа от Любомир Петков. 2004 и 2005 се оказват трудни за екипа, докато не бива привлечен Диян Костадинов, който се присъединява към тима през 2006 г. Ситуацията за отбора се преобръща, като Костадинов доминира в следващите няколко години. Печели титлите през 2007 г., през 2008 г. води в първенството, но в края на годината бива дисквалифициран, като му се анулират точки и по този начин се загубват шансовете за дублиране на успеха. Диян обаче остава и печели титлата отново през 2009 г., като постига така желания дубъл през 2010 г. През 2011 г. се включва в много малко надпревари, като пренасочва вниманието си към състезания в световния шампионат. === Световен шампионат (2007 и 2010 г.) === През 2007 г. Евента се включва в Световния симрейсинг шампионат с GT автомобили на Sim-Challenge.com. Траян Сарафов е админ на шампионата и привлича в Евента холандците Патрик Де Вит и Себастиян Кеймел. Интересът и конкуренцията в шампионата са много големи, като състезанията се провеждат в две дивизии по 25 пилоти. Де Вит записва многобройни участия в Дивизия А и успява на няколко пъти да се класира в Топ 10. Кеймел участва в Дивизия Б. Двамата холандци се състезават под български флаг, а Евента трупа световен престиж със следващото участие на Де Вит в световния симрейсинг шампионат по Формула 1, в който завършва втори. Диян Костадинов пробива в световния шампионат на FSR през 2010 г., когато се включва в ГП на Европа, в което завършва на 7-о място и записва важни точки за тима на Roaldo Racing. Костадинов е вторият българин след Траян Сарафов, който стига до най-високо място на международния формула симрейсинг. Костадинов участва и в други международни турнири, заедно с Тодор Василев. Двамата се пускат във венецуелски шампионат през 2009 и 2010 г. === Връзки с други отбори === През годината Евента изгражда силни връзки с тима на Hernj Grand Prix (по-късно преименуван на Roaldo Racing). Траян Сарафов е временно мениджър на тима, а по-късно технически директор. Чрез него в тима на Roaldo взимат участие Егор Ермакович, Зоран Арсов и Диян Костадинов. Евента си партнира с Бобрович-Игнат Рейсинг (BIR) в обединения BIR-EventA United Team през 2005 г. в беларуския симрейсинг шампионат по Формула 1 на f1.TYT.by. Връзката е установена със съгласието на Егор Ермакович и Траян Сарафов, познати от световния шампионат на FSR през 2004 г. В периода 2004 – 2006 г. Евента е партньор със световните шампиони за 2002 г. NetRex Racing на световния шампион при пилотите за тази година Ернесто де Анжели. Де Анжели и Сарафов са администратори на световния шампионат през 2004 и 2005 г. В периода 2005 – 2007 г. Евента е пратньор на Mayence Racing на Доминик Бинц и Макс Дел'Орко. Двамата и Сарафов са администратори на световните ETCC и GTR шампионати през 2005, 2006 и 2007 г. Евента си партнира успешно и с всички български тимове, взимащи участие в BGF1 и NTCC. == Пилоти == Бивши и настоящи пилоти на Евента: {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' – шампион на България в BGF1 (2007, 2009, 2010)<br> {{Флагче|България}} '''Траян Сарафов''' – шампион на България в NTCC (2005)<br> {{Флагче|Беларус}} '''Егор Ермакович''' – шампион на Беларус в F1.TYT.by (2005)<br> {{Флагче|България}} Мартин Николов<br> {{Флагче|България}} Радослав Радоев<br> {{Флагче|България}} ''Любомир Петков'' – Супертуринг купа на България в NTCC (2006)<br> {{Флагче|България}} Любомир Стоянов<br> {{Флагче|България}} Михаил Михайлов<br> {{Флагче|България}} Иван Асов<br> {{Флагче|България}} Добри Милев<br> {{Флагче|България}} Въло Нешев<br> {{Флагче|България}} Никола Димитров<br> {{Флагче|България}} Адриян Петков<br> {{Флагче|България}} Тодор Василев<br> {{Флагче|България}} Иво Младенов<br> {{Флагче|България}} Орлин Малинов<br> {{Флагче|Беларус}} Игнат Бобрович<br> {{Флагче|Северна Македония}} Зоран Арсов<br> {{Флагче|Чили}} Хайме Бенедикт<br> {{Флагче|Шотландия}} Джон Харисън<br> {{Флагче|Холандия}} Патрик де Вит<br> {{Флагче|Холандия}} Себастиян Кеймел<br> == Отбори == Отбори на Евента, участвали в следните шампионати. === Bulgarian Cyber Championship === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Шампионат ! style="text-align:left;" | Пилоти ! style="text-align:left;" | Кола ! style="text-align:left;" | Отличия |- ! 2004 | {{Флагче|България}} '''Eventa Racing''' || {{Флагче|България}} '''BCC''' || {{Флагче|България}} '''Михаил Андреев''' || '''AA-TS01''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |} === BGF1 === Познат още като Formula Cyber Racing (FCR) през 2004 и 2005 г. {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Шампионат ! style="text-align:left;" | Пилоти ! style="text-align:left;" | Кола ! style="text-align:left;" | Отличия |- ! 2004 | {{Флагче|България}} '''Eventa TM (Eventa-Mavi)''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Мартин Николов''' <br>{{Флагче|България}} '''Траян Сарафов'''|| '''Mavi''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}} '''Eventa Simracing''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Любомир Петков''' || '''TS01SR''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2005 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Любо Петков''' <br>{{Флагче|България}} '''Иван Асов''' || '''TS05''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2006 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' <br>{{Флагче|България}} '''Иван Георгиев'''<br>{{Флагче|България}} '''Никола Димитров''' || '''TS06''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2007 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' <br>{{Флагче|България}} '''Михаил Михайлов'''<br>{{Флагче|България}} '''Въло Нешев'''|| '''TS07''' || '''Титла – пилоти<br>Титла – отбори''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2008 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' <br>{{Флагче|България}} '''Михаил Михайлов'''<br>{{Флагче|България}} '''Тодор Василев'''<br>{{Флагче|България}} '''Тодор Георгиев'''|| '''TS08''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2009 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' <br>{{Флагче|България}} '''Тодор Василев'''<br>{{Флагче|България}} '''Адриян Петков''' || '''TS09''' || '''Титла – пилоти<br>Титла – отбори''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2010 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' <br>{{Флагче|България}} '''Тодор Василев'''<br>{{Флагче|България}} '''Орлин Малинов'''<br>{{Флагче|България}} '''Иво Младенов''' || '''TS10''' || '''Титла – пилоти''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}} '''Eventa Simracing''' || {{Флагче|България}} '''BGF1''' || {{Флагче|България}} '''Димитър Пашов''' <br>{{Флагче|България}} '''Адриян Петков'''<br>{{Флагче|България}} '''Траян Сарафов'''<br>{{Флагче|България}} '''Мартин Илчев''' || '''TS10SR''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |} === F1.TYT.by === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Шампионат ! style="text-align:left;" | Пилоти ! style="text-align:left;" | Кола ! style="text-align:left;" | Отличия |- ! 2004 | {{Флагче|Беларус}} '''BIR-Eventa''' || {{Флагче|Беларус}} '''F1.TYT.by''' || {{Флагче|Беларус}} '''Егор Ермакович''' <br>{{Флагче|Беларус}} '''Игнат Бобрович''' || '''TS01.by''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2005 | {{Флагче|Беларус}} '''BIR-Eventa''' || {{Флагче|Беларус}} '''F1.TYT.by''' || {{Флагче|Беларус}} '''Егор Ермакович''' <br>{{Флагче|Беларус}} '''Игнат Бобрович''' || '''B. E. 0501m''' || '''Титла – пилоти<br>Титла – отбори''' |- bgcolor="#f0f0ff" |} === National Touring Car Championship === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Шампионат ! style="text-align:left;" | Пилоти ! style="text-align:left;" | Кола ! style="text-align:left;" | Отличия |- ! 2005 | {{Флагче|България}} '''Eventa-Mavi''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Любомир Стоянов''' <br>{{Флагче|България}} '''Траян Сарафов'''<br>{{Флагче|Северна Македония}} '''Зоран Арсов'''<br>{{Флагче|Чили}} '''Хайме Бенедикт'''<br>{{Флагче|България}} '''Добри Милев'''|| '''Alfa 156''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}} '''Eventa-S''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Мартин Николов''' <br>{{Флагче|България}} '''Любомир Стоянов'''<br>{{Флагче|България}} '''Радослав Радоев'''|| '''Audi A4-S05''' || '''Титла – отбори''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}}{{Флагче|Великобритания}} '''BMW Team BG-UK''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Траян Сарафов''' <br>{{Флагче|България}} '''Иван Петров'''<br>{{Флагче|България}} '''Борис Делев'''<br>{{Флагче|България}} '''Михаил Михайлов'''<br>{{Флагче|България}} '''Диян Костадинов'''<br>{{Флагче|Шотландия}} '''Джон Харисън'''|| '''BMW TS01''' || '''Титла – пилоти''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2006 | {{Флагче|България}} '''BMW Team Bulgaria''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Траян Сарафов''' <br>{{Флагче|България}} '''Михаил Михайлов'''<br>{{Флагче|Северна Македония}} '''Зоран Арсов''' || '''BMW TS02''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}} '''Eventa-S''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Мартин Николов''' <br>{{Флагче|България}} '''Любомир Стоянов''' || '''Volvo S60''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}} '''Eventa-Andropolis''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Радослав Радоев''' <br>{{Флагче|България}} '''Добри Милев'''<br>{{Флагче|България}} '''Иван Асов''' || '''Volvo S60''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|България}} '''Scuderia Eventa''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Любомир Петков''' <br>{{Флагче|България}} '''Радослав Радоев''' || '''Alfa 156''' || '''Супертуринг купа''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2011 | {{Флагче|България}} '''Eventa''' || {{Флагче|България}} '''NTCC''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' <br>{{Флагче|България}} '''Иво Младенов'''<br>{{Флагче|България}} '''Любомир Петков'''<br>{{Флагче|България}} '''Мартин Илчев'''<br>{{Флагче|България}} '''Тодор Василев'''<br>{{Флагче|България}} '''Траян Сарафов'''<br>{{Флагче|България}} '''Любомир Стоянов''' || '''BMW TS''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |} === F1&GTR Sim-Challenge.com World Championship === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Шампионат ! style="text-align:left;" | Пилоти ! style="text-align:left;" | Кола ! style="text-align:left;" | Отличия |- ! 2004 | {{Флагче|България}} '''Eventa Racing''' || {{Флагче|ООН}} '''F1scWC''' || {{Флагче|България}} '''Мартин Николов''' <br>{{Флагче|България}} '''Траян Сарафов'''|| '''Eventa''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2007 | {{Флагче|България}} '''Eventa GTR''' || {{Флагче|ООН}} '''GTR2scWC''' || {{Флагче|Холандия}} '''Патрик де Вит''' <br>{{Флагче|Холандия}} '''Себастиян Кеймел'''|| '''GTR TS01''' || |- bgcolor="#f0f0ff" |} == Статистика == === Шампиони при пилотите === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Пилот ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Шампионат |- ! 2005 | {{Флагче|България}} '''Траян Сарафов''' || '''Eventa-BMW''' || '''NTCC''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|Беларус}} '''Егор Ермакович''' || '''BIR-Eventa''' || '''F1.TYT.by''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2007 | {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' || '''EventaF1''' || '''BGF1''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2009 | {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' || '''EventaF1''' || '''BGF1''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2010 | {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов''' || '''EventaF1''' || '''BGF1''' |} === Шампиони при отборите === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#f0f0ff" ! style="text-align:left;" | Година ! style="text-align:left;" | Отбор ! style="text-align:left;" | Пилоти ! style="text-align:left;" | Шампионат |- ! 2005 | {{Флагче|България}} '''Eventa-S''' || {{Флагче|България}} '''Мартин Николов'''<br>{{Флагче|България}} '''Любомир Стоянов'''<br>{{Флагче|България}} '''Радослав Радоев''' || '''NTCC''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! | {{Флагче|Беларус}} '''BIR-Eventa''' || '''{{Флагче|Беларус}} Егор Ермакович'''<br>{{Флагче|Беларус}} '''Игнат Бобрович''' || '''F1.TYT.by''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2007 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов'''<br>{{Флагче|България}} '''Михаил Михайлов'''<br>{{Флагче|България}} '''Въло Нешев''' || '''BGF1''' |- bgcolor="#f0f0ff" |- ! 2009 | {{Флагче|България}} '''EventaF1''' || {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов'''<br>{{Флагче|България}} '''Тодор Василев'''<br>{{Флагче|България}} '''Адриян Петков''' || '''BGF1''' |- bgcolor="#f0f0ff" |} == Почетни членове == {{Флагче|България}} '''Траян Сарафов'''<br> {{Флагче|България}} '''Георги Михайлов'''<br> {{Флагче|България}} '''Мартин Николов'''<br> {{Флагче|България}} '''Радослав Радоев'''<br> {{Флагче|България}} '''Любомир Стоянов'''<br> {{Флагче|България}} '''Любомир Петков'''<br> {{Флагче|България}} '''Егор Ермакович'''<br> {{Флагче|Северна Македония}} '''Зоран Арсов'''<br> {{Флагче|Шотландия}} '''Джон Харисън'''<br> {{Флагче|Холандия}} '''Патрик де Вит'''<br> {{Флагче|България}} '''Диян Костадинов'''<br> '''Предстоящи''' {{Флагче|България}} '''Тодор Василев'''<br> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20110202192242/http://eventasimracing.blogspot.com/ Официален сайт – eventasimracing.blogspot.com] [[Категория:Спортни клубове в София]] [[Категория:Видеоигри|*]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] 1n3xntxve5jbifar208hq27bndixmy8 0 362704 12419444 10496592 2024-11-22T02:17:42Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419444 wikitext text/x-wiki {{Космически кораб |картинка = Enterprise 1977 Approach and Landing Test mission patch.png |описание = Емблема на програмата. |функция = Програма за изпитания на [[космическата совалка]] в ниските слоеве на атмосферата. |тип = Пилотиран и безпилотен |производител = United Space Alliance |страна = {{flagicon|USA}} [[САЩ]] |основен потребител = {{flagicon|USA}} [[НАСА]] |цена на изстрелване = |операционен живот = |екипаж = 2 |товар = не |височина = |диаметър = |дължина = |обем = |при излитане = |при кацане = |статут = Изведен от употреба |общо полети = 16 |първи полет = [[15 февруари]] [[1977]] |последен полет = [[26 октомври]] 1977 }} '''Тестова програма за подход и приземяване''' или '''ALT''' ({{lang|en|Approach and Landing Tests Program}}) е програма за изпитания на [[космическата совалка]] в ниските слоеве на [[атмосфера]]та. == История == Полетните изпитания по ALT започват през февруари 1977 г. в Центъра за летателни изпитания „Драйдън“ в авиобазата „Едуардс“, [[Калифорния]]. До октомври същата година са осъществени пет самостоятелни полета, респ. приземявания, на специално подготвената за тежки летателни апарати писта. Полетните изпитания са осъществени от два екипажа. == Екипаж == === Първи екипаж === {| class="wikitable" |- ! style="background:#aaaaff; width:150px" | Пост ! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт |- | style="background:#fafafb" | Командир | style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Фред Хейз]]<br>''един космически полет'' |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Чарлс Фулъртън]] |} === Втори екипаж === {| class="wikitable" |- ! style="background:#aaaaff; width:150px" | Пост ! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт |- | style="background:#fafafb" | Командир | style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Джо Енгъл]] |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Ричард Трули]] |} == Цели на програмата ALT == # Проверка на съвместимостта между [[космическата совалка]] и самолета носител (специално преоборудван от [[НАСА]] [[Боинг 747]]); # Изпитание на летателните характеристики на совалката в долните слоеве на атмосферата; # Изпитание на совалката на режим за подход и приземяване; # Проверка на интерфейса „човек – машина“. == Космическа совалка Ентърпрайз == {{основна|Ентърпрайз (совалка)}} [[Ентърпрайз (совалка)|Ентърпрайз]] (OV – 101) е първата построена [[космическа совалка]]. Кръстена е на космическия кораб „Ентърпрайз“ от популярния ТВ сериал „Стар трек“. Совалката няма топлинни щитове и собствени двигатели. Поради това е предназначена само за наземни изпитания. След приключване на полетите по програмата ALT и наземните изпитания на космодрума [[Кейп Канаверъл]] е изложена в Националния музей по аеронавтика и въздухоплаване в [[Хюстън]], [[Тексас]]. == Галерия == <gallery class="center"> OV-101-CaptiveFlights.jpg|''Ентърпрайз'' извършва първия си полет – [[18 юни]] [[1977]] г. OV-101 first flight.jpg|Първи самостоятелен полет – [[12 август]] 1977 г. Enterprise free flight.jpg|''Ентърпрайз'' по време на втория тест – [[13 септември]] 1977 г. </gallery> На самолета – носител е увеличена площта на хоризонталния кил за подобряване на попътната устойчивост. Двигателите на совалката са покрити с аеродинамичен обтекател за подобряване на характеристиките при приземяване. == Източници == * [http://bg-science.info/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10349 Американската космическа совалка]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * Карл Гетланд, „Космическая техника“, изд. „МИР“, Москва, 1986 г. {{Пилотирани космически полети на САЩ}} [[Категория:Космически кораби]] 4lp63a07pt1pdlxpmc2ywpm758kkj4v 0 362851 12419392 12009661 2024-11-22T01:19:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419392 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Унгария]] | знаме = Flag of Hungary.svg | писта = [[Хунгароринг]] | карта = Hungaroring.svg | дата = 31 юли 2011 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,380 | дължина състезание = 306,660 | текуща година = 2011 | време = | победа време = 1:46:42.337 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:19.815 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:23.415 (61) | нбо пилот = [[Фелипе Маса]] }} '''2011 Голяма награда на Унгария''' е 26-о за [[Голяма награда на Унгария|Голямата награда на Унгария]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2011)|Сезон 2011]] във [[Формула 1]], който се провежда на [[31 юли]] [[2011]], на пистата [[Хунгароринг]], [[Будапеща]], [[Унгария]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | 1:46:42.337 | 3 | '''25''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +3.588 | 1 | '''18''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +19.819 | 5 | '''15''' |- ! 4 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +48.338 | 2 | '''12''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +49.742 | 6 | '''10''' |- ! 6 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +1:23.176 | 4 | '''8''' |- ! 7 | 15 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 11 | '''6''' |- ! 8 | 18 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиан Буеми]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 69 | +1 Об. | 23 | '''4''' |- ! 9 | 8 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Розберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 7 | '''2''' |- ! 10 | 19 | {{флагче|Испания}} '''[[Хайме Алгерсуари]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 69 | +1 Об. | 16 | '''1''' |- ! 11 | 16 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | 10 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 69 | +1 Об. | 12 | |- ! 13 | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 68 | +2 Об. | 15 | |- ! 14 | 14 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 68 | +2 Об. | 8 | |- ! 15 | 17 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 68 | +2 Об. | 10 | |- ! 16 | 12 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 68 | +2 Об. | 17 | |- ! 17 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 66 | +4 Об. | 20 | |- ! 18 | 22 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 66 | +4 Об. | 22 | |- ! 19 | 25 | {{флагче|Белгия}} [[Жером Д'Амброзио]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 65 | +5 Об. | 24 | |- ! 20 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 65 | +5 Об. | 21 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 55 | Теч-вода | 18 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 26 | Ск.кутия | 9 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Рено Ф1|Рено]] || 23 | Пожар | 14 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 17 | Теч-вода | 19 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 234 |- | 2 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 149 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 146 |- | 4 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 145 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 136 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 383 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 280 |- | 3 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 215 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 80 |- | 5 | {{flagicon|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 66 |} {{col-end}} == Бележки == <references/> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2011/859/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2013-10-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131030045228/http://www.formula1.com/results/season/2011/859/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2011 Голяма награда на Германия|2011 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2011)|Сезон 2011]]''' |Следващо състезание:<br />[[2011 Голяма награда на Белгия|2011 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2010 Голяма награда на Унгария|2010]] | style="padding:0 1em;" |''' [[Голяма награда на Унгария]] ''' |Следваща година:<br /> [[2012 Голяма награда на Унгария|2012]] |} [[Категория:Голяма награда на Унгария]] [[Категория:2011 година в Европа]] dqreouhz2j9i9scpmfc5282nbh1i9ba 0 363162 12419337 11997076 2024-11-22T00:51:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419337 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Аржентина | знаме = Flag of Argentina.svg | писта = [[Аутодромо Оскар Алфредо Галвес|Оскар Галвес]] | карта =Autódromo_Oscar_y_Juan_Gálvez_Circuito_N°_6_por_Senna.svg | дата = 9 април 1995 | обиколки = 72 | дължина писта = 4.259 | дължина състезание = 306.648 | текуща година = 1995 | време = Облачно | победа време = 1:53:14.532 | победител = [[Деймън Хил]] | първа позиция време= 1:53.241 | първа позиция пилот= [[Дейвид Култард]] | нбо време = 1:30.522 (55) | нбо пилот = [[Михаел Шумахер]] }} '''1995 Голяма награда на Аржентина''' е 17-о за [[Голяма награда на Аржентина|Голямата награда на Аржентина]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|сезон 1995]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 април]] [[1995]] година на пистата [[Оскар Галвес (писта)|Оскар Галвес]] в [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]. == Класиране == === Квалификация === {| class="wikitable sortable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! К1 Време !! К2 Време !! Разлика |- ! 1 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:54.670 | '''1:53.241''' | |- ! 2 | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:55.677 | '''1:54.057''' | +0.816 |- ! 3 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:57.056 | '''1:54.272''' | +1.031 |- ! 4 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:56.615 |''' 1:54.381''' | +1.140 |- ! 5 | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 1:56.449 | '''1:54.529''' | +1.288 |- ! 6 | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:55.213 | '''1:54.637''' | +1.396 |- ! 7 | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:57.738 | '''1:54.757''' | +1.516 |- ! 8 | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:56.260 | '''1:55.276''' | +2.035 |- ! 9 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:55.583''' | 1:56.168 | +2.342 |- ! 10 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 1:56.746 | '''1:56.114''' | +2.873 |- ! 11 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:57.068''' | 1:57.341 | +3.827 |- ! 12 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1:57.684 | '''1:57.092''' | +3.851 |- ! 13 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:57.167''' | 1:57.657 | +3.926 |- ! 14 | 12 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 2:02.410 | '''1:57.231''' | +3.990 |- ! 15 | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 1:59.909 | '''1:57.484''' | +4.243 |- ! 16 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''1:58.066''' | 2:01.059 | +4.825 |- ! 17 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | '''1:58.660''' | 1:58.767 | +5.419 |- ! 18 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 1:59.204 | '''1:58.824''' | +5.583 |- ! 19 | 25 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 2:01.446 | '''1:58.882''' | +5.641 |- ! 20 | 11 | {{флагче|Италия}} [[Доменико Скиатарела]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 2:02.806 | '''1:59.539''' | +6.298 |- ! 21 | 29 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 2:01.774 | '''2:00.751''' | +7.510 |- ! 22 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''2:01.763''' | 43:31.316 | +8.522 |- ! 23 | 16 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Рейсинг|Пасифик]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''2:04.050''' | 2:09.359 | +10.809 |- ! 24 | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''2:04.481''' | 2:15.398 | +11.240 |- ! 25 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | '''2:05.932''' | Без време | +12.691 |- ! 26 | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | '''2:07.298''' | Без време | +14.057 |- |} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 72 | 1:53:14.532 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 27 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 72 | +6.407 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 72 | +33.376 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джони Хърбърт]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 71 | +1 Об. | 11 | '''3''' |- ! 5 | 30 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 70 | +2 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +2 Об. | 8 | '''1''' |- ! 7 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 70 | +2 Об. | 18 | |- ! 8 | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 69 | +3 Об. | 15 | |- ! 9 | 11 | {{флагче|Италия}} [[Доменико Скиатарела]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | +4 Об. | 20 | |- ! НКл | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 63 | Не е класиран | 25 | |- ! НКл | 22 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Форти]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 63 | Не е класиран | 24 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 48 | Сблъсък | 7 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лижие]]-[[Муген-Хонда]] | 47 | Сблъсък | 19 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 44 | Завъртане | 16 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 43 | Електро | 12 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Таки Инуе]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 40 | Завъртане | 26 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 33 | Без гориво | 10 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 23 | Ск.кутия | 14 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 16 | Електро | 1 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 9 | Теч-масло | 17 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Пежо]] | 6 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Монтермини]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Сблъсък | 22 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 23 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 21 | |- ! НСт | 24 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | | 13 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилоти ! Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 14 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 8 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 13 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-Рено | align="right"| 7 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 4 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1995/117/ | accessdate = 18 април 2012 | архив_дата = 2009-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090605194547/http://www.formula1.com/results/season/1995/117/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Бразилия|1995 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1995)|Сезон 1995]]''' |Следващо състезание:<br />[[1995 Голяма награда на Европа|1995 Европа]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1981 Голяма награда на Аржентина|1981]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Аржентина]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1996 Голяма награда на Аржентина|1996]] |} [[Категория:Голяма награда на Аржентина]] [[Категория:1995 година в Южна Америка]] exxo4mqhajv1xk4elqj05iko81qp3ll 0 365129 12419319 12011820 2024-11-22T00:43:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419319 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Мексико]] | знаме = Flag of Mexico.svg | писта = [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]] | карта = Autódromo_Hermanos_Rodríguez.svg | дата = 28 май 1989 | обиколки = 69 | дължина писта = 4,421 | дължина състезание = 305,049 | текуща година = 1989 | време = Слънчево, горещо, сухо | победа време = 1:35:21.431 | победител = {{Флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:17.876 | първа позиция пилот= {{Флагче|Бразилия}} Айртон Сена | нбо време = 1:20.420 (41) | нбо пилот = {{Флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] }} '''1989 Голяма награда на Мексико''' е 12-о за [[Голяма награда на Мексико|Голямата награда на Мексико]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|сезон 1989]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 май]] [[1989]] година на пистата [[Аутодромо Ерманос Родригес|Ерманос Родригес]], [[Мексико сити]], [[Мексико]]. == Репортаж == След три състезания пилотите на [[Макларън]] [[Айртон Сена]] и [[Ален Прост]] повеждат класирането при пилотите пред Найджъл Менсъл и [[Алесандро Нанини]]. Но приятелството между Сена и Прост започва да се разпада бавно. Първият случай е на [[1988 Голяма награда на Португалия|Португалската ГП]] през 1988 година, когато французинът изпревари бразилеца на старт-финалната права с опасно и за двамата момент, който Сена едва не избута Прост в стената. В ГП на Сан Марино двамата се разбраха, че ако пилотът който стартира на първа позиция, той ще поведе към първия завой. Сена изпревари съотборника си, който каза че обещанието е било провалено. [[Рене Арну]] е проблема на Прост в последното състезание в Монако. Но не само французина е жертва на бавното каране, което пилота на [[Лижие]] имаше, за да попречи пътя на по-бързите. [[Еди Чийвър]] от Ероуз също е един от тях, който е оплака от карането на Арну. За отбора на Оникс това е първо състезание за тях, след като [[Стефан Йохансон]] успя да се класира на 21-ва позиция като преди трябваше да премине и пре-квалификацията в петък. Още една добра новина идва от [[Герхард Бергер]], който се връща в колоната след ужасяващата катастрофа в Имола. Макар с обгорени ръце, той се класира 6-и в квалификациите. Айртон Сена ще стартира от пол-позишън за 33-ти път изравнявайки рекорда на Джим Кларк. Ален Прост е до него на втора стартова позиция. Найджъл Менсъл стартира 3-ти, победителя на това трасе от 1987 се надява подобрената скоростна кутия да доносе класиране в топ 6. [[Марч]] имат най-доброто класиране в квалификация с 4-та позиция на [[Иван Капели]], макар неговия му съотборник Маурисио Гужелмин да не се класира за състезанието. [[Уилямс]]-а на [[Рикардо Патрезе]] е на 5-а позиция за когото това е 181-во състезание. Състезанието е спряно, след като няколко състезатели се завъртяха във втората обиколка включително [[Сатору Накаджима]], [[Андреа де Чезарис]] и [[Стефано Модена]]. Иван Капели трябваше да стартира в ре-стартирането с болида на Гужелмин в пит-лейна. Менсъл направи чудесен старт, но е блокиран от Прост докато Сена повеждаше колоната към първия завой. Поради отсъствието на Капели в челото Бергер и Бутсен минаха с позиция напред. След първата обиколка класирането е Сена пред Прост, Бергер, Менсъл, Патрезе, Бутсен, [[Микеле Алборето]] на чудесната 7-а позиция, [[Дерек Уоруик]] с [[Ероуз]] на 8-а и [[Алесандро Нанини]] на 9-а позиция. В началото на втората обиколка Ален е близо до колата на съотборника си, докато Далара-та на Алекс Кафи се завъртя на прашната част в първия завой. Близо една четвърт от състезанието Найджъл Менсъл също се доближава до съотборника си Бергер като и двамата увеличават пред пилотите на Уилямс. В 8-а обиколка британеца успя да изпревари австриеца за 3-та позиция. [[Джонатан Палмър]] от [[Тирел]] стана втората жертва на състезанието поради проблем с трансмисията. В същото време Прост започна да изостава от бразилеца, като губи сцепление на гумите. Тиери Бутсен също напусна състезанието поради проблеми с електрониката на Уилямс точно, когато обектива на камерите посочиха битката между Уоруик и [[Габриеле Таркини]]. Йохансон също напусна с трансмисия заедно с Бергер, който имаше повреда в скоростната кутия. Това прати Алборето и Нанини да се доберат до зоната на точките. Прост продължаваше да изпитва проблеми с гумите като принуждава Найджъл да се доближи преди французина да спре в бокса. Той се присъедени зад [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-а на Нанини. В началото на 27-а обиколка класирането е Сена пред Менсъл, Патрезе, Алборето, Прост, Нанини, Уоруик, Таркини, Груяр, Чийвър и [[Мартин Брандъл]]. Прост спря за втори път в бокса след като притискаше останалите зад него, но стопа му е много лош. По това време Найджъл Менсъл направи най-бърза обиколка и преследвайки лидера преди скоростната кутия да го предаде в 43-та обиколка. [[Пиерлуиджи Мартини]] е последния отпаднал от екипа на [[Минарди]] с проблем с двигателя. Сена вече води спокойно, докато Патрезе направи своя пит-стоп. С 10 обиколки до финала класирането в топ 6 не се променя. С това Айртон Сена финишира първи пред Рикардо Патрезе и [[Микеле Алборето]] за когото това е единствения му подиум като пилот на Тирел и негов последен в кариерата му. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 69 | 1:35:21.431 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | + 15.560 | 5 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Микеле Алборето]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 69 | + 31.254 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Алесандро Нанини]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 69 | + 45.495 | 13 | '''3''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 69 | + 56.113 | 2 | '''2''' |- ! 6 | 40 | {{флагче|Италия}} '''[[Габриеле Таркини]]''' | '''[[Automobiles Gonfaronnaises Sportives|АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | + 1 Об. | 17 | '''1''' |- ! 7 | 10 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | + 1 Об. | 24 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | + 1 Об. | 11 | |- ! 9 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 68 | + 1 Об. | 20 | |- ! 10 | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 68 | + 1 Об. | 9 | |- ! 11 | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 68 | + 1 Об. | 26 | |- ! 12 | 38 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Риал Ф1|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 2 Об. | 23 | |- ! 13 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 2 Об. | 19 | |- ! 14 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 3 Об. | 25 | |- ! 15 | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 3 Об. | 18 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 53 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 43 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 35 | Електро | 10 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 35 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | 28 | Не е класиран | 16 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 20 | Окачване | 12 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 16 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 16 | Трансмисия | 21 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 15 | Електро | 8 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 9 | Дросел-връзка | 14 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 1 | Трансмисия | 4 | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Испания}} [[Луис Перес-Сала]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! НКв | 29 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 37 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Швейцария}} [[Грегор Фойтек]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 17 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 39 | {{флагче|Германия}} [[Фолкар Вайдлер]] | [[Риал Ф1|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{флагче|Германия}} [[Бернд Шнайдер (пилот)|Бернд Шнайдер]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 35 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 18 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 41 | {{флагче|Германия}} [[Йоахим Винкелхок]] | [[Automobiles Gonfaronnaises Sportives|АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 32 | {{флагче|Франция}} [[Пиер-Анри Рафанел]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 27 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 20 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 6 |- | 6 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | align="right"| 6 |- | 7 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | align="right"| 4 |- | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда]] | align="right"|47 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|11 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|9 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|9 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|7 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | align="right"|5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | align="right"|4 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1989/234/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118224949/http://www.formula1.com/results/season/1989/234/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1989 Голяма награда на Монако|1989 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|Сезон 1989]]''' |Следващо състезание:<br />[[1989 Голяма награда на САЩ|1989 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1988 Голяма награда на Мексико|1988]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Мексико]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1990 Голяма награда на Мексико|1990]] |} [[Категория:Голяма награда на Мексико]] [[Категория:1989 година в Северна Америка]] 4vum3pasrohjntzedxuihj5oez3lz55 0 365753 12419250 12054719 2024-11-22T00:14:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419250 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Нидерландия]] | знаме = Flag of Netherlands.svg | писта = [[Зандворд (писта)|Зандворд]] | карта = Circuit Park Zandvoort-1948.svg | дата = 17 август 1952 | обиколки = 90 | дължина писта = 4,193 | дължина състезание = 377.370 | текуща година = 1952 | време = Дъждовно | победа време = 2:53:28.5 | победител = [[Алберто Аскари]] | първа позиция време= 1:46.5 | първа позиция пилот= Алберто Аскари | нбо време = 1:49.8 (89) | нбо пилот = Алберто Аскари }} '''1952 Голяма награда на Нидерландия''' е 1-вото за [[Голяма награда на Нидерландия|Голямата награда на Нидерландия]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|сезон 1952]] във [[Формула 1]], провежда се на [[17 август]] [[1952]] година на пистата [[Зандворд (писта)|Зандворд]] близо до град [[Зандворд]], [[Нидерландия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 90 | 2:53:28.5 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 90 | + 40.1 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Вилорези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 90 | + 1:34.4 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 32 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Хоторн]]''' | '''[[Купър]]-[[Бристол карс|Бристол]]''' | 88 | + 2 Об. | 3 | '''3''' |- ! 5 | 10 | {{флагче|Франция}} '''[[Роберт Манзон]]''' | '''[[Гордини]]''' | 87 | + 3 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 12 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Гордини]] | 87 | + 3 Об. | 5 | |- ! 7 | 28 | {{флагче|Великобритания}} [[Дънкън Хамилтън]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 85 | + 5 Об. | 10 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Ланс Маклин]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 84 | + 6 Об. | 9 | |- ! 9 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Чико Ланди]]<br />{{флагче|Нидерландия}} [[Ян Флинтерман]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 83 | + 7 Об. | 16 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен Уортън]] | [[Фрейзър Неш]]-[[Бристол карс|Бристол]] | 76 | Лагер-колело | 7 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]] | 73 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Нидерландия}} [[Дриес ван дер Лоф]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 70 | Не е класиран | 14 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен Даунинг]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа-Франсис]] | 27 | Без гориво | 13 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Белгия}} [[Шарл де Торнако]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 19 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Белгия}} [[Пол Фрер]] | [[Симка]]-[[Гордини]]-Гордини | 15 | Съединител | 11 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] | [[Гордини]] | 10 | Електро | 6 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Нидерландия}} [[Ян Флинтерман]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 7 | Диференциал | 15 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Бразилия}} [[Джино Бианко]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 4 | Ос | 12 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 36 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 24 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 22 |- | 4 | {{флагче|Швейцария}} [[Руди Фишер]] |align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хоторн]] |align="right"| 10 |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1952/621/ | accessdate = 30 декември 2012 | архив_дата = 2010-01-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100102051247/http://www.formula1.com/results/season/1952/621/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Германия|1952 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|Сезон 1952]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Италия|1952 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Нидерландия]]''' |Следваща година:<br /> [[1953 Голяма награда на Нидерландия|1953]] |} [[Категория:Голяма награда на Нидерландия]] [[Категория:1952 година в Нидерландия]] rrqf4y4cms30t22feamm4w4zify5cwo 0 365819 12419243 12011959 2024-11-22T00:12:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419243 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Нюрбургринг]] | карта = Circuit Nürburgring-1927-Nordschleife.svg | дата = 29 юли 1951 | обиколки = 14 | дължина писта = 22,835 | дължина състезание = 319,690 | текуща година = 1951 | време = Слънчево, сухо | победа време = 3:23:03.3 | победител = [[Алберто Аскари]] | първа позиция време= 9:55.8 | първа позиция пилот= Алберто Аскари | нбо време = 9:55.8 (12) | нбо пилот = [[Хуан Мануел Фанджо]] }} '''1951 Голяма награда на Германия''' е 1-вото за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|сезон 1951]] във [[Формула 1]], провежда се на [[29 юли]] [[1951]] година на пистата [[Нюрбургринг]] близо до град [[Нюрбург]], [[Германия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 71 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 20 | 3:23:03.3 | 1 | '''8''' |- ! 2 | 75 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 20 | +30.5 | 3 | '''7''' |- ! 3 | 74 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хосе Фройлан Гонсалес]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 20 | +4:39.0 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 72 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Вилорези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 20 | +5:50.2 | 5 | '''3''' |- ! 5 | 73 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиеро Таруфи]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 20 | +7:49.1 | 6 | '''2''' |- ! 6 | 91 | {{флагче|Швейцария}} [[Руди Фишер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 19 | +1 Об. | 8 | |- ! 7 | 82 | {{флагче|Франция}} [[Роберт Манзон]] | [[Симка-Гордини]] | 19 | +1 Об. | 9 | |- ! 8 | 84 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 19 | +1 Об. | 15 | |- ! 9 | 90 | {{флагче|Франция}} [[Пиер Левег]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 18 | +2 Об. | 19 | |- ! 10 | 93 | {{флагче|Белгия}} [[Жак Суотурс]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 18 | +2 Об. | 22 | |- ! 11 | 94 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 17 | +3 Об. | 18 | |- ! Отп | 87 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 17 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 81 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Симка-Гордини]] | 13 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 77 | {{флагче|Италия}} [[Феличе Бонето]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 12 | Magneto | 10 | |- ! Отп | 88 | {{флагче|Великобритания}} [[Дънкън Хамилтън]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 12 | Без-масло | 20 | |- ! Отп | 78 | {{флагче|Германия}} [[Паул Пиетщ]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 11 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 83 | {{флагче|Франция}} [[Андре Симон]] | [[Симка-Гордини]] | 11 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 76 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 8 | Прегряване | 4 | |- ! Отп | 86 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 4 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 85 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 3 | Запалване | 13 | |- ! Отп | 92 | {{флагче|Швейцария}} [[Тони Бранка]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 3 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 79 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 2 | Двигател | 16 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 27 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 17 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] |align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 15 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] |align="right"| 15 |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1951/577/ | accessdate = 31 януари 2013 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118195617/http://www.formula1.com/results/season/1951/577/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Великобритания|1951 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|Сезон 1951]]''' |Следващо състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Италия|1951 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[1952 Голяма награда на Германия|1952]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:1951 година в Германия]] kfmgme4lakad6qbxbdo7zk1u2pg1gvi 0 365823 12419237 12133054 2024-11-22T00:10:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419237 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Реймс (писта)|Реймс]] | карта = ReimsKarta1926-1951.gif | дата = 2 юли 1950 | обиколки = 64 | дължина писта = 7,815 | дължина състезание = 500,16 | текуща година = 1950 | време = Слънчево, топло | победа време = 2:57:52,8 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 2:30,6 | първа позиция пилот= Хуан Мануел Фанджо | нбо време = 2:35.6 (52-ра) | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1950 Голяма награда на Франция''' е първото състезание за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|сезон 1950]] във [[Формула 1]]. Провежда се на [[2 юли]] [[1950]] година на пистата [[Реймс (писта)|Реймс]] близо до град [[Реймс]], [[Франция]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 6 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 64 | 2:57:52,8 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Фаджиоли]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 64 | + 25,7 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Питър Уайтхед]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 61 | + 3 об. | 18 | '''4''' |- ! 4 | 44 | {{флагче|Франция}} '''[[Роберт Манзон]]''' | '''[[Симка-Гордини]]''' | 61 | + 3 об. | 12 | '''3''' |- ! 5 | 16 | {{флагче|Франция}} '''[[Филип Етанселен]]'''<br />{{флагче|Франция}} '''[[Еужен Шабу]]''' | '''[[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]]''' | 59 | + 5 об. | 4 | '''1'''<br />'''1''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Поци]]<br />{{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 56 | + 8 об. | 15 | |- ! 7 | 2 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 55 | Горивна помпа | 2 | |- ! 8 | 18 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 52 | + 12 об. | 5 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Франция}} [[Пиер Левег]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 36 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Италия}} [[Феличе Бонето]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]]-[[Скудерия Милано|Милано]] | 14 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 42 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 11 | Прегряване | 14 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 10 | Прегряване | 6 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Великобритания}} [[Рег Парнел]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 9 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Италия}} [[Франко Рол]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 6 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 6 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Хампшир]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 5 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Франция}} [[Раймон Сомер]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 4 | Прегряване | 16 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 3 | Двигател | 8 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 26 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Фаджиоли]] |align="right"| 24 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 22 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] |align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Джони Парсънс]] |align="right"| 9 |} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1950/384/ |accessdate=5 юни 2012 |архив_дата=2015-02-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150226031503/http://www.formula1.com/results/season/1950/384/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Белгия|1950 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|Сезон 1950]]''' |Следващо състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Италия|1950 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[1951 Голяма награда на Франция|1951]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1950 година във Франция]] nhaur8gbo47va5izn8csr39e8rzwzh5 0 366087 12419234 12133052 2024-11-22T00:08:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419234 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Голяма награда на Белгия през 1950 | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 18 юни 1950 | обиколки = 35 | дължина писта = 14.120 | дължина състезание = 494.200 | текуща година = 1950 | време = Горещо, слънчево, сухо | победа време = 2:47:26 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 4:37:0 | първа позиция пилот= [[Джузепе Фарина]] | нбо време = 4:34:1 (18) | нбо пилот = Джузепе Фарина }} '''1950 Голяма награда на Белгия''' е 1-вото състезание за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|сезон 1950]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 юни]] [[1950]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 10 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 35 | 2:47:26 | 2 | '''8''' |- ! 2 | 12 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Фаджиоли]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 35 | + 14 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Луи Розие]]''' | '''[[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]]''' | 35 | + 2:19 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 35 | + 4:05 | 1 | '''4''' |- ! 5 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 34 | + 1 Об. | 7 | '''2''' |- ! 6 | 2 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 33 | + 2 Об. | 4 | |- ! 7 | 22 | {{флагче|Франция}} [[Пиер Левег]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 33 | + 2 Об. | 10 | |- ! 8 | 24 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 32 | + 3 Об. | 14 | |- ! 9 | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеф Кросли]] | [[Алта Ф1|Алта]] | 30 | + 5 Об. | 12 | |- ! 10 | 30 | {{флагче|Швейцария}} [[Тони Бранка]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 29 | + 6 Об. | 11 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Еужен Шабу]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 22 | Тръба-масло | 13 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Франция}} [[Раймон Сомер]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 20 | Без масло | 5 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 15 | Прегряване | 6 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 2 | Тръба-масло | 9 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 22 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Фаджиоли]] |align="right"| 18 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 17 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] |align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Джони Парсънс]] |align="right"| 9 |} == Източници == {{Reflist}} {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1950/383/ |accessdate=5 юни 2007 |архив_дата=2007-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070714024836/http://www.formula1.com/results/season/1950/383/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Швейцария|1950 Швейцария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|Сезон 1950]]''' |Следващо състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Франция|1950 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1951 Голяма награда на Белгия|1951]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1950 година в Белгия]] mo2ca9tcpjok971ntunsdo7w4gd4zbv 0 366089 12419239 12000230 2024-11-22T00:10:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419239 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 17 юни 1951 | обиколки = 36 | дължина писта = 14.120 | дължина състезание = 508.320 | текуща година = 1951 | време = Слънчево, сухо | победа време = 2:45:46.2 | победител = [[Джузепе Фарина]] | първа позиция време= 4:25.0 | първа позиция пилот= [[Хуан Мануел Фанджо]] | нбо време = 4:22.1 (10) | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1951 Голяма награда на Белгия''' е 2-рото за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|сезон 1951]] във [[Формула 1]], провежда се на [[17 юни]] [[1951]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 36 | 2:45:46.2 | 2 | '''8''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | + 2:51.0 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 10 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Вилорези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | + 4:21.9 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Луи Розие]]''' | '''[[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]]''' | 34 | + 2 Об. | 7 | '''3''' |- ! 5 | 22 | {{флагче|Франция}} '''[[Ив Жеро-Кабанто]]''' | '''[[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]]''' | 34 | + 2 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 24 | {{флагче|Белгия}} [[Андре Пилет]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 33 | + 3 Об. | 12 | |- ! 7 | 16 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 33 | + 3 Об. | 11 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Пиер Левег]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 32 | + 4 Об. | 13 | |- ! 9 | 2 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 32 | + 4 Об. | 1 | '''1''' |- ! Отп | 18 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 28 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Консалво Санези]] | [[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]] | 11 | Радиатор | 6 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 8 | Трансмисия | 5 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 0 | Трансмисия | 10 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 12 |- | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|САЩ}} [[Ли Уолърд]] |align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 6 |} == Източници == {{Reflist}} {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1951/574/ |accessdate=5 юни 2007 |архив_дата=2015-01-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150118225843/http://www.formula1.com/results/season/1951/574/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Инди 500|1951 Инди 500]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|Сезон 1951]]''' |Следващо състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Франция|1951 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1950 Голяма награда на Белгия|1950]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1952 Голяма награда на Белгия|1952]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1951 година в Белгия]] q2zkbyw5pcqhpyzf1awf9rjusfg05mx 0 366090 12419235 11999704 2024-11-22T00:09:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419235 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of UK.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone_circuitmap_1950-51.jpg | дата = 13 май 1950 | обиколки = 70 | дължина писта = 4.649 | дължина състезание = 325.430 | текуща година = 1950 | време = Слънчево, сухо | победа време = 2:13:23.6 | победител = [[Джузепе Фарина]] | първа позиция време= 1:50.8 | първа позиция пилот= Джузепе Фарина | нбо време = 1:50.6 (2) | нбо пилот = Джузепе Фарина }} '''1950 Голяма награда на Великобритания''' е 1-вото за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|сезон 1950]] във [[Формула 1]], и първо състезание в историята на Формула 1, провежда се на [[13 май]] [[1950]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 70 | 2:13:23.6 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 3 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Фаджиоли]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 70 | + 2.6 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Рег Парнел]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 70 | + 52.0 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Ив Жеро-Кабанто]]''' | '''[[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]]''' | 68 | + 2 Об. | 6 | '''3''' |- ! 5 | 15 | {{флагче|Франция}} '''[[Луи Розие]]''' | '''[[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]]''' | 68 | + 2 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Джерард]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]] | 67 | + 3 Об. | 13 | |- ! 7 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Кът Харисън]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]] | 67 | + 3 Об. | 15 | |- ! 8 | 16 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 65 | + 5 Об. | 14 | |- ! 9 | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Нампшир]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 64 | + 6 Об. | 16 | |- ! 10 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джо Фрей]]<br />{{флагче|Великобритания}} [[Брайън Шауи-Тейлър]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 64 | + 6 Об. | 20 | |- ! 11 | 18 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 64 | + 6 Об. | 21 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 62 | Теч-масло | 3 | |- ! НКл | 23 | {{флагче|Ирландия}} [[Джо Кели]] | [[Алта Ф1|Алта]] | 57 | Не е класиран | 19 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 49 | Без гориво | 5 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Мъри]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 44 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Джоф Кросли]] | [[Алта Ф1|Алта]] | 43 | Трансмисия | 17 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 36 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 26 | Съединител | 11 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Франция}} [[Йожен Мартен]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 8 | Без масло | 7 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Уокър]]<br />{{флагче|Великобритания}} [[Тони Ролт]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]] | 5 | Ск.кутия | 10 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Лесли Джонсън]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]] | 2 | Компресор | 12 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Фаджиоли]] |align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Рег Парнел]] |align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] |align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] |align="right"| 2 |} == Източници == <references/> {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1950/379/ |accessdate=5 юни 2007 |архив_дата=2015-01-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150118022216/http://www.formula1.com/results/season/1950/379/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1950)|Сезон 1950]]''' |Следващо състезание:<br />[[1950 Голяма награда на Монако|1950 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1951 Голяма награда на Великобритания|1951]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1950 година във Великобритания]] fk4crmuddhbkz20y51wrlfoqhk08bdm 0 366780 12419309 11273342 2024-11-22T00:40:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419309 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Австрия]] | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1977-1987.svg | дата = 19 август 1984 | обиколки = 51 | дължина писта = 5,942 | дължина състезание = 303.042 | текуща година = 1984 | време = Сухо | победа време = 1:21:12.851 | победител = [[Ники Лауда]] | първа позиция време= 1:26.173 | първа позиция пилот= [[Нелсън Пикет]] | нбо време = 1:32.882 (23) | нбо пилот = Ники Лауда }} '''1984 Голяма награда на Австрия''' е 16-о за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|сезон 1984]] във [[Формула 1]], провежда се на [[19 август]] [[1984]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 51 | 1:21:12.851 | 4 | '''9''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсън Пикет]]''' | '''[[Брабам]]-[[БМВ]]''' | 51 | + 23.525 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 27 | {{флагче|Италия}} '''[[Микеле Алборето]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 51 | + 48.998 | 12 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Тео Фаби]]''' | '''[[Брабам]]-[[БМВ]]''' | 51 | + 56.312 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 18 | {{флагче|Белгия}} '''[[Тиери Бутсен]]''' | '''[[Ероуз]]-[[БМВ]]''' | 50 | + 1 Об. | 17 | '''2''' |- ! 6 | 17 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Марк Сюрер]]''' | '''[[Ероуз]]-[[БМВ]]''' | 50 | + 1 Об. | 19 | '''1''' |- ! 7 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 50 | + 1 Об. | 15 | |- ! 8 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Хесно]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 49 | + 2 Об. | 21 | |- ! 9 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 49 | + 2 Об. | 24 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 48 | Без гориво | 13 | |- ! 11 | 9 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 48 | + 3 Об. | 25 | |- ! 12 | 31 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[БМВ]] | 48 | Ск.кутия | 20 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 42 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 35 | Налягане-гориво | 10 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 32 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 28 | Завъртане | 2 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 28 | Двигател | 3 | |- ! НКл | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Хуб Ротенгатер]] | [[Спирит Ф1|Спирит]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 23 | Не е класиран | 26 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 18 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 17 | Двигател | 6 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 15 | Инжекцион | 18 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 15 | Управление | 9 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 12 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Австрия}} [[Йо Гартнер]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 6 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 4 | Ск.кутия | 23 | |- ! ДКФ | 4 | {{флагче|Германия}} [[Щефан Белоф]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Дисквалифициран | | |- ! НКв | 3 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 48 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 44.5 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | align="right"| 29 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 24 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | align="right"| 23 |- | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | align="right"| 20.5 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | align="right"| 15.5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"| 92.5 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 40.5 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 38 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 33 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"| 31 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда]] | align="right"| 25.5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | align="right"| 9 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[БМВ]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1984/322/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2007-07-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070714024815/http://www.formula1.com/results/season/1984/322/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Германия|1984 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|Сезон 1984]]''' |Следващо състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Нидерландия|1984 Нидерлания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1983 Голяма награда на Австрия|1983]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1985 Голяма награда на Австрия|1985]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] ax0nns66yr9kl4r3kz4ifc23mzemrty 2 367434 12418724 12418557 2024-11-21T13:27:08Z Станислав Николаев 13436 12418724 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]], [[Полет 404 на „Алиталия“]], [[Полет 1851 на „Индипендънт Еър“]], [[Полет 610 на „Иберия“]], [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]], [[Полет 431 „Кения Еъруейс“]], [[Полет 715 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 471 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 605 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 491 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 440 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 257 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 570 на „Кения Еъруейс“]], [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]], [[Полет 502 на LANSA]], [[Полет 954 на „Олимпик Еъруейс“]], [[Полет 292 на „Пан Ам“]], [[Полет 812 на „Пан Ам“]], [[Полет 232 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 139 на „Судан Еъруейс“]], [[Полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 278 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 452 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 837 на „Вариг“]], [[Полет 626 на „Йемения“]], [[Полет 148 на „Еър Интер“]], [[Полет 251 на „Фосет Перу“]], [[Полет 217 на „Аерофлот“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Швейцария]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на приборите]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1989 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Атлантическия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Джапан Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-8“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Китай]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1990 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Индиан Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1973 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2007 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кения Еъруейс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Северна Америка]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1994 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1996 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1999 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2001 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2009 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2014 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2019 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по вид]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в международното въздушно пространство]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индийския океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кориън Еър“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Южна Корея]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Перу]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд L-188 Електра“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на двигателя]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Гърция]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-6“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Пан Ам“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2013 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1998 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тайланд]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Търкиш Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас MD-82“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-4“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд Констелейшън“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1970 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1974 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1976 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1980 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1986 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1991 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1992 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1993 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1997 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2002 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2003 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2005 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2008 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2015 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2016 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Турция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти на Коморските острови]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] reu6kowztd6mnta5xxdn29wo2gr5msf 0 367496 12419242 11999867 2024-11-22T00:12:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419242 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of UK.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone_circuitmap_1950-51.jpg | дата = 14 юли 1951 | обиколки = 90 | дължина писта = 4.649 | дължина състезание = 408.410 | текуща година = 1951 | време = Меко, сухо | победа време = 2:42:18.2 | победител = [[Хосе Фройлан Гонсалес]] | първа позиция време= 1:43.4 | първа позиция пилот= Хосе Фройлан Гонсалес | нбо време = 1:44.0 (38) | нбо пилот = [[Джузепе Фарина]] }} '''1951 Голяма награда на Великобритания''' е 2-рото за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|сезон 1951]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 юли]] [[1951]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 12 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хосе Фройлан Гонсалес]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 90 | 2:42:18.2 | 1 | '''8''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 90 | +51.0 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 10 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Вилорези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 88 | +2 Об. | 5 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Феличе Бонето]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 87 | +3 Об. | 7 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Рег Парнел]]''' | '''[[БРМ]]''' | 85 | +5 Об. | 20 | '''2''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|Италия}} [[Консалво Санези]] | [[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]] | 84 | +6 Об. | 6 | |- ! 7 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Уокър]] | [[БРМ]] | 84 | +6 Об. | 19 | |- ! 8 | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Шауи-Тейлър]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайл|ЕРА]] | 84 | +6 Об. | 12 | |- ! 9 | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Уайтхед]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 83 | +7 Об. | 8 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 83 | +7 Об. | 9 | |- ! 11 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Джерард]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайл|ЕРА]] | 82 | +8 Об. | 10 | |- ! 12 | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Дънкън Хамилтън]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 81 | +9 Об. | 11 | |- ! 13 | 25 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 80 | +10 Об. | 14 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Алфа Ромео (отбор)|Алфа Ромео]]''' | 75 | Съединител | 3 | '''1''' |- ! НКл | 23 | {{флагче|Ирландия}} [[Джо Кели]] | [[Алта Ф1|Алта]] | 75 | Не е класиран | 18 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | Ск.кутия | 4 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Филип Фотерингам-Паркър]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 46 | Теч-масло | 16 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Мъри]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 45 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Талбот-Лаго]]-[[Талбот]] | 41 | Спирачки | 13 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Джеймс]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 23 | Радиатор | 17 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 21 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 15 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] |align="right"| 12 |- | 4 | {{flagicon|Аржентина}} [[Хосе Фройлан Гонсалес]] |align="right"| 11 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Ли Уолард]] |align="right"| 9 |} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1951/576/ |accessdate=5 юни 2007 |архив_дата=2015-01-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150118223133/http://www.formula1.com/results/season/1951/576/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1951 Голяма награда на Франция|1951 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1951)|Сезон 1951]]''' |Следващо състезание:<br />[[1951 Голяма награда на Германия|1951 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1950 Голяма награда на Великобритания|1950]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1952 Голяма награда на Великобритания|1952]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1951 година във Великобритания]] 2rjuxmkexrshoe4uenyydnj9k3qryhm 0 370487 12419249 12011960 2024-11-22T00:14:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419249 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Нюрбургринг]] | карта = Circuit Nürburgring-1927-Nordschleife.svg | дата = 3 август 1952 | обиколки = 18 | дължина писта = 22,810 | дължина състезание = 410,580 | текуща година = 1952 | време = Слънчево | победа време = 3:06:13.3 | победител = [[Алберто Аскари]] | първа позиция време= 10:04.4 | първа позиция пилот= Алберто Аскари | нбо време = 10:05.1 (5) | нбо пилот = Алберто Аскари }} '''1952 Голяма награда на Германия''' е 2-рото за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|сезон 1952]] във [[Формула 1]], провежда се на [[3 август]] [[1952]] година на пистата [[Нюрбургринг]] близо до град [[Нюрбург]], [[Германия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 101 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 18 | 3:06:13.3 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 102 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 18 | +14.1 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 117 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Руди Фишер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 18 | +7:10.1 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 103 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиеро Таруфи]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 17 | +1 Об. | 5 | '''3''' |- ! 5 | 108 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Бера]]''' | '''[[Гордини]]''' | 17 | +1 Об. | 11 | '''2''' |- ! 6 | 119 | {{флагче|Белгия}} [[Роже Лоран]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 16 | +2 Об. | 17 | |- ! 7 | 121 | {{флагче|Германия}} [[Фриц Риес]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 16 | +2 Об. | 12 | |- ! 8 | 125 | {{флагче|Германия}} [[Тони Улмен]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 16 | +2 Об. | 15 | |- ! 9 | 124 | {{флагче|Германия}} [[Хелмут Ниедермайер]] | [[Алекс фон Фалкенхаусен Моторенбау|АФМ]]-[[БМВ]] | 15 | +3 Об. | 22 | |- ! 10 | 113 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 15 | +3 Об. | 32 | |- ! 11 | 128 | {{флагче|Германия}} [[Ханс Кленк]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 14 | +4 Об. | 8 | |- ! 12 | 135 | {{флагче|Германия}} [[Ернст Клодвиг]] | [[БМВ]] | 14 | +4 Об. | 29 | |- ! Отп | 107 | {{флагче|Франция}} [[Роберт Манзон]] | [[Гордини]] | 8 | Инцидент | 4 | |- ! Отп | 123 | {{флагче|Германия}} [[Вили Хеекс]] | [[Алекс фон Фалкенхаусен Моторенбау|АФМ]]-[[БМВ]] | 7 | Оттегля се | 9 | |- ! Отп | 120 | {{флагче|Австралия}} [[Тони Гейз]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 6 | Ск.кутия | 14 | |- ! Отп | 126 | {{флагче|Германия}} [[Адолф Брудес]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 5 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 110 | {{флагче|Франция}} [[Марсел Балса]] | [[БМВ]] | 5 | Оттегля се | 25 | |- ! Отп | 130 | {{флагче|Германия}} [[Гюнтер Бехем]] | [[БМВ]] | 5 | Запалване | 30 | |- ! Отп | 116 | {{флагче|Уругвай}} [[Ейтел Кантони]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 4 | Ос | 26 | |- ! Отп | 136 | {{флагче|ГДР}} [[Рудолф Краузе]] | [[БМВ]] | 3 | Оттегля се | 23 | |- ! Отп | 118 | {{флагче|Швейцария}} [[Рудолф Шоелер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 3 | Окачване | 24 | |- ! Отп | 114 | {{флагче|Великобритания}} [[Бил Астън]] | [[Астън Бътеруорт]] | 2 | Без масло | 21 | |- ! Отп | 109 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Гордини]] | 1 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 127 | {{флагче|Германия}} [[Паул Пиетщ]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 1 | Ск.кутия | 7 | |- ! ДФК | 105 | {{флагче|Италия}} [[Феличе Бонето]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 1 | Дисквалифициран | 10 | |- ! Отп | 112 | {{флагче|Белгия}} [[Пол Фрер]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 1 | Ск.кутия | 13 | |- ! Отп | 122 | {{флагче|Германия}} [[Тео Хелфрих]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 1 | Оттегля се | 18 | |- ! Отп | 129 | {{флагче|Германия}} [[Йозеф Петерс]] | [[Веритас Ф1|Веритас]]-[[БМВ]] | 1 | Оттегля се | 20 | |- ! Отп | 104 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Карини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1 | Спирачки | 27 | |- ! Отп | 115 | {{флагче|Бразилия}} [[Джино Бианко]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 0 | Оттегля се | 16 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 36 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 22 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 18 |- | 4 | {{flagicon|Швейцария}} [[Руди Фишер]] |align="right"| 10 |- | 5 | {{flagicon|САЩ}} [[Трой Рътман]] |align="right"| 8 |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1952/618/ | accessdate = 23 октомври 2011 | архив_дата = 2010-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100103043009/http://www.formula1.com/results/season/1952/618/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Великобритания|1952 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|Сезон 1952]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Нидерландия|1952 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1951 Голяма награда на Германия|1951]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[1953 Голяма награда на Германия|1953]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:1952 година в Германия]] d7ffjvrotcelep7tt3bogscjpxge7b5 0 371748 12419251 12132807 2024-11-22T00:14:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419251 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Руан (писта)|Руан]] | карта = Rouen-les-Essarts.jpg | дата = 6 юли 1952 | обиколки = 77 | дължина писта = 5.100 | дължина състезание = 392.700 | текуща година = 1952 | време = Облачно, дъжд | победа време = 3:00:00 | победител = [[Алберто Аскари]] | първа позиция време= 2:14.8 | първа позиция пилот= Алберто Аскари | нбо време = 2:17.000 (28) | нбо пилот = Алберто Аскари }} '''1952 Голяма награда на Франция''' е 3-то за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|сезон 1952]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 юли]] [[1952]] година на пистата [[Руан (писта)|Руан]] близо до град [[Руан]], [[Франция]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 77 | 3:00:00 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 10 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 76 | + 1 Об. | 2 | '''6''' |- ! 3 | 12 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиеро Таруфи]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 75 | + 2 Об. | 3 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Роберт Манзон]]''' | '''[[Гордини]]''' | 74 | + 3 Об. | 5 | '''3''' |- ! 5 | 44 | {{флагче|Франция}} '''[[Морис Третинян]]''' | '''[[Симка]]-[[Гордини]]-Гордини''' | 72 | + 5 Об. | 6 | '''2''' |- ! 6 | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Колинс]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 70 | + 7 Об. | 8 | |- ! 7 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] | [[Гордини]] | 70 | + 7 Об. | 4 | |- ! 8 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Филип Етанселен]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 70 | + 7 Об. | 18 | |- ! 9 | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Ланс Маклин]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 70 | + 7 Об. | 14 | |- ! 10 | 24 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 68 | + 9 Об. | 10 | |- ! 11 | 34 | {{флагче|Швейцария}} [[Руди Фишер]]<br />{{флагче|Швейцария}} [[Петер Хирт]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 66 | + 11 Об. | 17 | |- ! 12 | 38 | {{флагче|Италия}} [[Франко Комоти]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 63 | + 14 Об. | 16 | |- ! Отп | 6 | {{flagicon|THA}} [[Принц Бира]] | [[Гордини]] | 56 | Ос | 7 | |- ! Отп | 42 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хоторн]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 51 | Запалване | 15 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]]<br />{{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 34 | Спирачки | 12 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Уайтхед]] | [[Алта Ф1|Алта]] | 17 | Съединител | 13 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 17 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Симка]]-[[Гордини]]-Гордини | 15 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 7 | Ск.кутия | 11 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Карини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 2 | Двигател | 19 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 18 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 13 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 12 |- | 4 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Трой Рътман]] |align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Робер Манзон]] |align="right"| 7 |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1952/613/ | accessdate = 1 декември 2009 | архив_дата = 2010-01-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100102052104/http://www.formula1.com/results/season/1952/613/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Белгия|1952 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|Сезон 1952]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Великобритания|1952 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1951 Голяма награда на Франция|1951]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[1953 Голяма награда на Франция|1953]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1952 година във Франция]] kb6hx82nqydce1ig7vb6cufhr1xamso 0 373562 12419299 11997120 2024-11-22T00:37:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419299 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | | име = Гран При на [[Австрия]] | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1977-1987.svg | дата = 13 август 1978 | обиколки = 54 | дължина писта = 5.941 | дължина състезание = 320,814 | текуща година = 1978 | време = Мокро | победа време = 1:41:21.57 | победител = [[Рони Петерсон]] | първа позиция време= 1:37.71 | първа позиция пилот= Рони Петерсон | нбо време = 1:43.12 | нбо пилот = Рони Петерсон }} '''1978 Голяма награда на Австрия''' е 10-о за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1978)|сезон 1978]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 август]] [[1978]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 6 | {{флагче|Швеция}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 54 | 1:41:21.57 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Франция}} '''[[Патрик Депайе]]''' | '''[[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 54 | +47.44 | 14 | '''6''' |- ! 3 | 12 | {{флагче|Канада}} '''[[Жил Вилньов]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | +1:39.76 | 11 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Емерсон Фитипалди]]''' | '''[[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 53 | +1 Об. | 6 | '''3''' |- ! 5 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 53 | +1 Об. | 5 | '''2''' |- ! 6 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Виторио Брамбила]]''' | '''[[Съртис]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 53 | +1 Об. | 21 | '''1''' |- ! 7 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 53 | +1 Об. | 10 | |- ! 8 | 30 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | 52 | +2 Об. | 17 | |- ! 9 | 31 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Мартини Ф1|Мартини]]-[[Косуърт|Форд]] | 52 | +2 Об. | 26 | |- ! НКл | 17 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Шадоу]]-[[Косуърт|Форд]] | 50 | +7 Об. | 22 | |- ! НКл | 32 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Косуърт|Форд]] | 49 | +7 Об. | 25 | |- ! ДКФ | 22 | {{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] | [[Инсайн]]-[[Косуърт|Форд]] | 41 | Фал-старт | 19 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | 40 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[Шадоу]]-[[Косуърт|Форд]] | 33 | Инцидент | 23 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жабуй]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 31 | Ск.кутия | 3 | |- ! ДКФ | 11 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 28 | Фал-старт | 4 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 27 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] | [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | 20 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | 7 | Инцидент | 8 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт|Форд]] | 7 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 35 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Ероуз]]-[[Косуърт|Форд]] | 7 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Инсайн]]-[[Косуърт|Форд]] | 7 | Инцидент | 24 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Мексико}} [[Ектор Ребаке]] | [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | 4 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | 4 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Косуърт|Форд]] | 3 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | 0 | Инцидент | 2 | |- ! НКв | 37 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Мерцарио]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Рупърт Кийгън]] | [[Съртис]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 10 | {{флагче|Австрия}} [[Ханс Биндер]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 36 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Ероуз]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | align="right"| 54 |- | 2 | {{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 45 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 32 |- | 4 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 31 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 31 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | align="right"| 16 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 16 |- | 8 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 14 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 76 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | align="right"| 40 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 36 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 35 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 16 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 14 |- | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 13 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 13 |} {{col-end}} * <small>'''Бележка''': И в двете класирания са показани само първите осем отбора.</small> == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1978/420/ | accessdate = 16 януари 2012 | архив_дата = 2014-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140903035223/http://www.formula1.com/results/season/1978/420/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1978 Голяма награда на Германия|1978 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1978)|Сезон 1978]]''' |Следващо състезание:<br />[[1978 Голяма награда на Нидерландия|1978 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1977 Голяма награда на Австрия|1977]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1979 Голяма награда на Австрия|1979]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1978 година в Австрия]] 8ymtvrmkzlm1labmkb3f2mhiwdpujqz 0 373623 12419303 12000805 2024-11-22T00:39:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419303 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Золдер (писта)|Золдер]] | карта = | дата = 17 май 1981 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,011 | дължина състезание = 288,798 | време = Сухо/Дъждовно | текуща година = 1981 | победа време = 1:16:31.61 | победител = [[Карлос Ройтеман]] | първа позиция време= 1:22.28 | първа позиция пилот= Карлос Ройтеман | нбо време = 1:23.30 (37) | нбо пилот = Карлос Ройтеман }} '''1981 Голяма награда на Белгия''' е 28-ото за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1981)|сезон 1981]] във [[Формула 1]], провежда се на [[17 май]] [[1981]] година на пистата [[Золдер (писта)|Золдер]] близо до [[Хьосден-Золдер]], [[Белгия]]. == Репортаж == Тази Гран При ще се запомни с два сериозни инцидента в които участват и механици, в което едно с фатални последици. По време на квалификациите в петък, механикът на [[Осела]], Джиовани Амадео се препъна на разстояние от питлейна право върху пътя на болида на [[Уилямс]] управляван от [[Карлос Ройтеман]]. Аржентинецът не е в състояние да избегне механика, който страда от фрактура на черепа. Той умря от контузиите си в понеделник след състезанието. Преди състезанието да започне, група от механици на всички отбори протестираха заради мерките за безопасност, които ги предпазват от подобни инциденти, а по-късно някои пилоти също се включиха в протеста. Въпреки това организаторите на състезанието маркираха загрявачната обиколка оставайки няколко болида да останат на своите места, някои затънали, други са оставили кокпитите си празни. Хаос възтана когато колоната се нареди за да заемат позициите си в края на обиколката е изостряло като [[Нелсън Пикет]] пропусна да заеме позицията си и направи още една обиколка. Тъй като колите започват да прегряват, няколко пилота излючиха двигателите си като [[Рикардо Патрезе]] от [[Ероуз]] е един от тях. Ройтеман имаше проблеми да включи своя дивгател но бързо е решен. Организаторите започнаха стартовата процедура след като Пикет зае позицията си, докато Патрезе не е в състояние да стартира двигателя си и махайки ръце за да сигнализира че не може да тръгне. Неговият механик Дейв Лъкет моментално излезе на трасето за да рестартира болида на италианеца. По това време състезанието започна макар присъствието на Лъкет да е факт. В това объркване и вероятно не могат да видят болида на Патрезе затънал на своята стартова позиция, вторият Ероуз управляван от италианеца [[Сиегфрийд Щтор]] удари задницата на болида удрайки механика също. Лъкет пострада със счупен крак с разкъсвания, но оцелява след инцидента. Като резултат от тези събития, излезе и ново правило като забраняват на механиците да бъдат на стартовите решетки не повече от 15 секунди от загрявачната обиколка. Това е 2-рата победа на Карлос Ройтеман за сезона и 12-а като е и последна в неговата кариера. Също така това е и първи подиум за [[Найджъл Менсъл]] в своята кариера като пилот на Лотус. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 54 | 1:16:31.61 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 54 | + 36.06 | 9 | '''6''' |- ! 3 | 12 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 54 | + 43.69 | 10 | '''4''' |- ! 4 | 27 | {{флагче|Канада}} '''[[Жил Вилньов]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | + 47.64 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 54 | + 49.20 | 14 | '''2''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|САЩ}} '''[[Еди Чийвър]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 54 | + 52.51 | 8 | '''1''' |- ! 7 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 54 | + 1:01.66 | 5 | |- ! 8 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 54 | + 1:32.04 | 3 | |- ! 9 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 54 | + 1:35.58 | 17 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 53 | + 1 Об. | 18 | |- ! 11 | 14 | {{флагче|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | + 2 Об. | 15 | |- ! 12 | 4 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | + 2 Об. | 19 | |- ! 13 | 31 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 50 | + 4 Об. | 24 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Ектор Ребаке]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 39 | Катастрофа | 21 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жабуй]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 35 | Трансмисия | 16 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Чико Сера]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 29 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Италия}} [[Бепе Габиани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 22 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 19 | Катастрофа | 6 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 11 | Ск. кутия | 23 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 10 | Катастрофа | 2 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 10 | Ск. кутия | 11 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 2 | Съединител | 12 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 4 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Италия}} [[Зигфрид Стор]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 13 | |- ! НКв | 18 | {{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 16 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Рено Ф1|Рено]] | | | | |- ! НКв | 17 | {{флагче|Чили}} [[Елисео Салазар]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Швеция}} [[Слим Боргуд]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Теодор Рейсинг|Теодор]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |- ! НКв | 35 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 34 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 22 |- | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | align="right"| 18 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 7 |- | 6 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | align="right"| 5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 4 |- | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 52 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 25 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 10 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 9 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 7 |- | 6 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 6 |- | 7 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 5 |- | 8 | {{флагче|Италия}} [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | align="right"| 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1981/362/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2014-05-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140516113911/http://www.formula1.com/results/season/1981/362/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1981 Голяма награда на Сан Марино|1981 Сан Марино]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1981)|Сезон 1981]]''' |Следващо състезание:<br />[[1981 Голяма награда на Монако|1981 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1980 Голяма награда на Белгия|1980]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1982 Голяма награда на Белгия|1982]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1981 година в Белгия]] 8mdpowa9fmraz8nbwwd1jbxz4udk79u 0 373902 12419188 11598946 2024-11-21T22:00:47Z Niki Yooff 24726 12419188 wikitext text/x-wiki {{Долина | име = Дупнишка котловина | друго име = Станкедимитровска котловина | изглед = Panorama of Dupnitsa and Rila Mountain, Bulgaria.jpg | изглед-описание = Дупнишката котловина с гр. Дупница и пл. Рила | карта = България | пояснение = Местоположение в България | местоположение = Западна България | височина = | дължина = 40 | ширина = 10 | площ = | дълбочина = | тип = | период = | възраст = | реки = [[Струма]], [[Джерман (река)|Джерман]], [[Джубрена]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]], [[Бистрица (Дупнишка)|Бистрица]], Разметаница, [[Копривен]], [[Рилска река]] | селища = [[#Селища|вижте текста]] | пътища = | забележителности = | посетители = | карта-файл2 = | забележки = }} '''Дупнишка котловина''' (от 1949 до 1992 г. ''Станкедимитровска котловина'')<ref>{{наименования|77}}</ref> е котловина в Западна България, в поречието на река [[Струма]], в [[Област Кюстендил]], част от Краищенско-Тунджанската физико-географската зона. == Географска характеристика == === Географско полжение, граници, големина === Котловината е разположена между планините [[Рила]] на югоизток, [[Верила]] на североизток, [[Гологлавски височини|Гологлавските височини]] и най-южните части ([[Поглед планина]]) на [[Конявска планина]] на запад и северозапад и най-северните части [[Руенска планина|(Руенска планина]]) на планината [[Влахина]] на югозапад. На север в района на село [[Делян (Област Кюстендил)|Делян]] чрез седловина висока 710&nbsp;m се свързва с [[Радомирска котловина|Радомирската котловина]], на изток чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025&nbsp;m) – със [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]], на запад с историко- и физикогеографската област [[Разметаница]], а чрез [[Скрински пролом|Скринският пролом]] на река [[Струма]] – с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]]. На юг късият и широк [[Кочериновски пролом]] на Струма я свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]]. === Деление, релеф, геоложки строеж === Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на северозапад дъга с дължина около 40 км и максимална ширина в северната част до 10 km. От Дренския рид при град [[Дупница]] се дели на Горно и Долно Дупнишко поле. Горното Дупнишко поле се характеризира с добре очертана котловинна основа с посока на простиране от запад на изток между [[Гологлавски височини|Гологлавските височини]] на [[Конявска планина]] на запад, [[Верила]] на север и североизток и [[Рила]] на юг. То е запълнено с алувиални наслаги, а периферията му е покрита от пролувиални наносни конуси. На юг откъм [[Рила]] е оградено от стръмен разседен склон. Там при град [[Сапарева баня]] блика най-горещият минерален извор в [[България]] с температура от 101,4&nbsp;°C. Средната му надморска височина е 520&nbsp;– 700&nbsp;m. Долното Дупнишко поле има посока на простиране от север на юг между [[Рила]] на изток, Руенска планина на запад и Поглед планина на северозапад. Основата му е хълмиста, разчленена и с долинни разширения – [[Бобошевско поле|Бобошевското]] и [[Кочериновско поле|Кочериновското поле]]. Рилското подножие е изградено от плиоценски и старокватернерни алувиално-пролувиални наслаги, разчленени от дълбоки долове и ровини. Средната му надморска височина е 400&nbsp;– 500&nbsp;m. === Климат, води, почви === Климатът в Горното Дупнишко поле и в по-високите места, по периферията с околните планински масиви е умереноконтинентален, с по-чести температурни инверсии, а на юг от град Дупница заради по-ясно изразеното средиземноморско влияние по долините на реките [[Джерман (река)|Джерман]] и Струма - преходноконтинентален. Средната годишна температура е 11,1&nbsp;°C, средната януарска -0,4&nbsp;°C и средна юлска 20,1&nbsp;°C. Абсолютна минимална температури -30&nbsp;°C, а абсолютна максимални 39,3&nbsp;°C. Годишната сума на валежите е 656&nbsp;mm. Котловината се отводнява от река Струма и нейните притоци Джерман (с притоците си [[Джубрена]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Бистрица (Дупнишка)|Бистрица]]), Разметаница, [[Копривен]], [[Рилска река]] и др. На река Дяковска (десен приток на [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]]) е изграден язовир „Дяково“ (в експлоатация от 1973 г.). Характерните почви за котловината са излужените и ерозирани канелени горски и алувиално-ливадните почви. Климатичните и почвените условия благопиятстват отглеждането на [[Тютюнопроизводство|тютюн]], [[Овощарство|овощия]], [[Лозарство|лозя]] и развитие на [[Животновъдство|животновъдството]]. == Селища == В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 4 града [[Бобошево]], [[Дупница]], [[Кочериново]] и [[Сапарева баня]] и 28 села: [[Баланово]], [[Бараково]], [[Бистрица (Област Кюстендил)|Бистрица]], [[Блажиево]], [[Блатино]], [[Боровец (Област Кюстендил)|Боровец]], [[Бураново]], [[Делян (Област Кюстендил)|Делян]], [[Джерман (село)|Джерман]], [[Драгодан]], [[Дяково]], [[Крайници]], [[Кременик]], [[Крумово (Област Кюстендил)|Крумово]], [[Мурсалево]], [[Овчарци]], [[Пиперево]], [[Пороминово]], [[Ресилово]], [[Самораново]], [[Сапарево]], [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]], [[Сопово]], [[Стоб]], [[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]], [[Усойка]], [[Червен брег]] и [[Яхиново]]. == Транспорт == От север на юг, от село [[Делян (Област Кюстендил)|Делян]] до град [[Дупница]], на протежение от 15,4 км преминава участък от новопостроената и пусната в експлоатация автомагистрала „[[Струма (магистрала)|Струма]]“. Освен нея през котловината в различни направления преминават участъци от още 4 пътя от Държавната пътна мрежа: * От север на юг по цялото ѝ простиране, от село [[Делян (Област Кюстендил)|Делян]] до град Кочериново, на протежение от 39,5 км – участък от първокласен път [[Републикански път I-1|I-1]] [[Видин]] – [[София]] – [[Благоевград]] – ГКПП „Кулата“. * От запад на изток, от град [[Дупница]] до град [[Сапарева баня]], на протежение от 22,6 км – участък от второкласен път [[Републикански път II-62|II-62]] [[Кюстендил]] – Дупница – [[Самоков]]. * В южната ѝ част, от път I-1 до град [[Бобошево]], на протежение от 4 км – участък от третокласен път [[Републикански път III-104|III-104]] [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] – [[Бобошево]] – [[Четирци]]. * В най-южната ѝ част, през [[Кочериновско поле|Кочериновското поле]], на протежение от 5,6 км – участък от третокласен път [[Републикански път III-107|III-107]] [[Кочериново]] – [[Рилски манастир]]. == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-59|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-71|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-071.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references/> * {{грб|466}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Котловини в България]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Софийска област]] [[Категория:Дупница]] 19t5pp01vepce8kap1xykhymlreotvb 0 374138 12419274 12009896 2024-11-22T00:23:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419274 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[САЩ]] | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Уоткинс Глен (писта)|Уоткинс Глен]] | карта = Watkins Glen International Track Map-1960-1970.svg | дата = 6 октомври 1968 | обиколки = 108 | дължина писта = 3.780 | дължина състезание = 408.200 | текуща година = 1968 | време = Студено | победа време = 1:59:20.29 | победител = [[Джеки Стюърт]] | първа позиция време= 1:04.20 | първа позиция пилот= [[Марио Андрети]] | нбо време = 1:05.22 (52) | нбо пилот = Джеки Стюърт }} '''1968 Голяма награда на САЩ''' е 10-о за [[Голяма награда на САЩ|Голямата награда на САЩ]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1968)|сезон 1968]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 октомври]] [[1968]] година на пистата [[Уоткинс Глен (писта)|Уоткинс Глен]], [[Уоткинс Глен]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 15 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[Матра]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 108 | 1:59:20.29 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 108 | + 24.68 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Хонда Ф1|Хонда]]''' | 107 | + 1 Об. | 9 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 107 | + 1 Об. | 7 | '''3''' |- ! 5 | 16 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Жо Сифер]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 105 | + 3 Об. | 12 | '''2''' |- ! 6 | 2 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Брус Макларън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 103 | + 5 Об. | 10 | '''1''' |- ! Отп | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Пиърс Къредж]] | [[БРМ]] | 93 | Без гориво | 14 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 92 | Инцидент | 5 | |- ! НКл | 19 | {{флагче|Белгия}} [[Люсиен Бианки]] | [[Купър]]-[[БРМ]] | 88 | Не е класиран | 20 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Репко]] | 77 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Брабам]]-[[Репко]] | 73 | Двигател | 6 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Вик Елфорд]] | [[Купър]]-[[БРМ]] | 71 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Мексико}} [[Педро Родригес]] | [[БРМ]] | 66 | Окачване | 11 | |- ! НКл | 17 | {{флагче|Швеция}} [[Йо Боние]] | [[Макларън]]-[[БРМ]] | 62 | Не е класиран | 18 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 59 | Водна помпа | 4 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[Матра]] | 44 | Трансмисия | 13 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|САЩ}} [[Боби Ънсър]] | [[БРМ]] | 35 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 32 | Съединител | 1 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Бел]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 14 | Двигател | 15 | |- ! НСт | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Джаки Оливър]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Не стартира | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | align="right"| 39 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | align="right"| 36 |- | 3 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{flagicon|Белгия}} [[Джеки Икс]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | align="right"| 16 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 53 |- | 2 | {{flagicon|Франция}} [[Матра]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 45 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Косуърт|Форд]] | align="right"| 43 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 32 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 25 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1968/558/ | accessdate = 18 март 2012 | архив_дата = 2010-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100103231834/http://www.formula1.com/results/season/1968/558/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1968 Голяма награда на Канада|1968 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1968)|Сезон 1968]]''' |Следващо състезание:<br />[[1968 Голяма награда на Мексико|1968 Мексико]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1967 Голяма награда на САЩ|1967]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на САЩ]]''' |Следваща година:<br /> [[1969 Голяма награда на САЩ|1969]] |} [[Категория:Голяма награда на САЩ]] [[Категория:Спорт в Ню Йорк]] [[Категория:1968 година в САЩ]] jchhw0v8f49weoa4zavvmz38wryindz 0 376116 12419270 12054738 2024-11-22T00:22:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419270 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Нидерландия]] | знаме = Flag of Netherlands.svg | писта = [[Зандворд (писта)|Зандворд]] | карта = Circuit Park Zandvoort-1948.svg | дата = 24 юли 1966 | обиколки = 90 | дължина писта = 4,252 | дължина състезание = 382.680 | текуща година = 1966 | време = Слънчево, сухо | победа време = 2:20:32.5 | победител = [[Джак Брабам]] | първа позиция време= 1:28.1 | първа позиция пилот= Джак Брабам | нбо време = 1:30.6 (2) | нбо пилот = [[Дени Хълм]] }} '''1966 Голяма награда на Нидерландия''' е 12-о за [[Голяма награда на Нидерландия|Голямата награда на Нидерландия]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|сезон 1966]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 юли]] [[1966]] година на пистата [[Зандворд (писта)|Зандворд]] близо до град [[Зандворд]], [[Нидерландия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 16 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 90 | 2:20:32.5 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 12 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 89 | + 1 Об. | 7 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джим Кларк]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 88 | + 2 Об. | 3 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[БРМ]]''' | 88 | + 2 Об. | 8 | '''3''' |- ! 5 | 32 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Спенс]]''' | '''[[Лотус]]-[[БРМ]]''' | 87 | + 3 Об. | 12 | '''2''' |- ! 6 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Лоренцо Бандини]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 87 | + 3 Об. | 9 | '''1''' |- ! 7 | 30 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 84 | + 6 Об. | 13 | |- ! 8 | 38 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Тейлър (Формула 1)|Джон Тейлър]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 84 | + 6 Об. | 17 | |- ! 9 | 36 | {{флагче|Франция}} [[Ги Лижие]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 84 | + 6 Об. | 16 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 79 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 73 | Окачване | 14 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 44 | Електро | 10 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Брабам]]-[[Репко]] | 37 | Запалване | 2 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 28 | Запалване | 15 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]] | 26 | Теч-масло | 4 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Паркс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 10 | Инцидент | 5 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 2 | Инцидент | 6 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] |align="right"| 30 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] |align="right"| 14 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] |align="right"| 12 |- | 4 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] |align="right"| 11 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] |align="right"| 11 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 30 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 22 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 19 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 11 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 7 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1966/584/ | accessdate = 30 декември 2012 | архив_дата = 2008-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080210011428/http://www.formula1.com/results/season/1966/584/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Великобритания|1966 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|Сезон 1966]]''' |Следващо състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Германия|1966 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1965 Голяма награда на Нидерландия|1965]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Нидерландия]]''' |Следваща година:<br /> [[1967 Голяма награда на Нидерландия|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на Нидерландия]] [[Категория:1966 година в Нидерландия]] sm4mu1pjzqsd5idlr6idkif27zei2uo 0 377443 12419279 11273142 2024-11-22T00:27:21Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419279 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag of Canada.svg | писта = [[Монт-Треблан]] | карта = Circuit Mont-Tremblant Track Map.svg | дата = 20 септември 1970 | обиколки = 90 | дължина писта = 4.265 | дължина състезание = 383.850 | текуща година = 1970 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:21:18.4 | победител = [[Джеки Икс]] | първа позиция време= 1:31.5 | първа позиция пилот= [[Джеки Стюърт]] | нбо време = 1:32.2 (75) | нбо пилот = [[Клей Регацони]] }} '''1970 Голяма награда на Канада''' е 4-то за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1970)|сезон 1970]] във [[Формула 1]], провежда се на [[20 септември]] [[1970]] година на пистата [[Монт-Треблан]], [[Сейнт-Жовите]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 18 | {{флагче|Белгия}} '''[[Джаки Икс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 90 | 1:21:18.4 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 19 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Клей Регацони]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 90 | + 14.8 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 20 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Еймън]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 90 | + 57.9 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 14 | {{флагче|Мексико}} '''[[Педро Родригес]]''' | '''[[БРМ]]''' | 89 | + 1 Об. | 7 | '''3''' |- ! 5 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 89 | + 1 Об. | 5 | '''2''' |- ! 6 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Питър Гетин]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 88 | + 2 Об. | 11 | '''1''' |- ! 7 | 24 | {{флагче|Франция}} [[Анри Пескароло]] | [[Матра]] | 87 | + 3 Об. | 8 | |- ! 8 | 23 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[Матра]] | 85 | Съединител | 13 | |- ! 9 | 2 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 85 | + 5 Об. | 4 | |- ! 10 | 16 | {{флагче|Канада}} [[Джордж Итън]] | [[БРМ]] | 85 | + 5 Об. | 9 | |- ! НКл | 10 | {{флагче|Австралия}} [[Тим Шенкен]] | [[Де Томасо]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 79 | Не е класиран | 17 | |- ! НКл | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | Не е класиран | 20 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Адамич]] | [[Макларън]]-[[Алфа Ромео]] | 69 | Налягане-масло | 12 | |- ! НКл | 26 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 65 | Не е класиран | 16 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 58 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 57 | Теч-масло | 19 | |- ! НКл | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джаки Оливър]] | [[БРМ]] | 52 | Не е класиран | 10 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 31 | Ос | 1 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 22 | Управление | 18 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 21 | Двигател | 14 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | align="right"| 45 |- | 2 | {{flagicon|Белгия}} [[Джаки Икс]] | align="right"| 28 |- | 3 | {{flagicon|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 27 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] | align="right"| 25 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 50 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 43 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 43 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 35 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 31 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1970/536/ | accessdate = 12 декември 2011 | архив_дата = 2013-10-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131031040252/http://www.formula1.com/results/season/1970/536/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1970 Голяма награда на Италия|1970 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1970)|Сезон 1970]]''' |Следващо състезание:<br />[[1970 Голяма награда на САЩ|1970 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1969 Голяма награда на Канада|1969]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1971 Голяма награда на Канада|1971]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1970 година в Канада]] epawq6le8ee0v7bzl6omtz831d63twk 0 377571 12419281 11273155 2024-11-22T00:27:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419281 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag of Canada.svg | писта = [[Моспорт]] | карта = Mosport.svg | дата = 19 септември 1971 | обиколки = 64 | дължина писта = 3.957 | дължина състезание = 253.248 | текуща година = 1971 | време = Облачно, дъжд | победа време = 1:55:13.1 | победител = [[Джеки Стюърт]] | първа позиция време= 1:15.3 | първа позиция пилот= Джеки Стюърт | нбо време = 1:43.5 (57) | нбо пилот = [[Денис Хълм]] }} '''1971 Голяма награда на Канада''' е 5-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1971)|сезон 1971]] във [[Формула 1]], провежда се на [[19 септември]] [[1971]] година на пистата [[Моспорт]], [[Боуманвил]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 11 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 64 | 1:55:13.1 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 17 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 64 | + 38.3 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 10 | {{флагче|САЩ}} '''[[Марк Донъхю]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 64 | + 1:35.8 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 9 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Денис Хълм]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 63 | + 1 Об. | 10 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Райн Визел]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 63 | + 1 Об. | 7 | '''2''' |- ! 6 | 12 | {{флагче|Франция}} '''[[Франсоа Север]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 62 | + 2 Об. | 3 | '''1''' |- ! 7 | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 62 | + 2 Об. | 4 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|Белгия}} [[Джеки Икс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 62 | + 2 Об. | 12 | |- ! 9 | 14 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[БРМ]] | 61 | + 3 Об. | 2 | |- ! 10 | 20 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Матра]] | 61 | + 3 Об. | 5 | |- ! 11 | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 60 | + 4 Об. | 14 | |- ! 12 | 31 | {{флагче|Австрия}} [[Хелмут Марко]] | [[БРМ]] | 60 | + 4 Об. | 19 | |- ! 13 | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 60 | + 4 Об. | 13 | |- ! 14 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Гетин]] | [[БРМ]] | 59 | + 5 Об. | 16 | |- ! 15 | 28 | {{флагче|Канада}} [[Джордж Итън]] | [[БРМ]] | 59 | + 5 Об. | 21 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Нани Гали]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 57 | + 7 Об. | 20 | |- ! НКл | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Бютлър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 56 | Не е класиран | 22 | |- ! НКл | 35 | {{флагче|САЩ}} [[Пит Ловли]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 55 | Не е класиран | 25 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 26 | Прегряване | 23 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[Матра]] | 15 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 33 | {{флагче|САЩ}} [[Скип Барбър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | Налягане-масло | 24 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 7 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 37 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 2 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австралия}} [[Тим Шенкен]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Запалване | 17 | |- ! НСт | 16 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Хоудън Гънли]] | [[БРМ]] | 0 | Инцидент | 9 | |- ! НКв | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Крис Крафт]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | align="right"| 60 |- | 2 | {{flagicon|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 29 |- | 3 | {{flagicon|Белгия}} [[Джаки Икс]] | align="right"| 19 |- | 4 | {{flagicon|Франция}} [[Франсоа Север]] | align="right"| 17 |- | 5 | {{flagicon|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 16 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 62 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 32 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 30 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 30 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 21 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1971/524/ | accessdate = 19 януари 2011 | архив_дата = 2007-09-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070930212149/http://www.formula1.com/results/season/1971/524/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1971 Голяма награда на Италия|1971 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1971)|Сезон 1971]]''' |Следващо състезание:<br />[[1971 Голяма награда на САЩ|1971 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1970 Голяма награда на Канада|1970]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1972 Голяма награда на Канада|1972]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1971 година в Канада]] 7fufehttkwywqpasy86who501obexzs 0 378769 12418735 4466113 2024-11-21T13:34:07Z Krisi tranchev.1999 114581 12418735 wikitext text/x-wiki '''Сватба''' може да се отнася за: * [[Сватба]], церемония, в която двама души сключват брак; * [[Сватба (филм, 1943)]], български филм на [[Борис Борозанов]] * [[Сватба (филм, 1969)]], американски филм на [[Брайън Де Палма]]; * [[Сватба (филм, 2024)]], български филм на Магдалена Ралчева. {{Пояснение}} hyfr7faqm6fmbit3cw6jyjotv3zeriu 4 380778 12419448 12418393 2024-11-22T02:38:59Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча 12419448 wikitext text/x-wiki 29762 avsmv7d1q9fc3ily1g42oymy212s77t 4 380779 12419447 12418392 2024-11-22T02:38:58Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата 12419447 wikitext text/x-wiki 22 ноември 2024 7nl07l0pnt2y6ga3l40y506bp21yt8d 0 381141 12419016 12380226 2024-11-21T19:02:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419016 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} [[Дейм]] '''Шърли Вероника Беси''' ({{lang|en|Shirley Veronica Bassey}}<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/court_and_social/article6979891.ece The Times]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} 8 януари 2010. Посетен на 9 януари 2010.</ref>) е [[уелс]]ка певица. Става популярна през [[1950-те]] години и остава такава до края на 20 век, дори и след това.<ref name="Times 1">{{cite news|title=Dame Shirley Bassey: The Performance review – CD reviews – music – Times Online|url=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/music/cd_reviews/article6895666.ece|accessdate=10 декември 2009|publisher=''News International''|5=Times Newspapers Ltd''|date=30 октомври 2009|work=Times Online website|location=London|first=Pete|last=Paphides|archive-date=2020-05-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20200527222412/https://www.the-tls.co.uk/}} „Welsh diva thrives on new material written by artists half her age“</ref> Записва песните към филмите „''[[Голдфингър]]''“ (1964), „''[[Диамантите са завинаги]]''“ (1971) и „''[[Муунрейкър]]''“ (1979) за [[Джеймс Бонд]]. Избрана е от [[ЮНЕСКО]] за творец на мира.<ref name=GuardInt>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/music/2009/oct/24/shirley-bassey-interview|title=Shirley Bassey Interview|publisher=The Guardian|date=24 октомври 2009|accessdate=20 ноември 2009 | location=London | first=Simon | last=Hattenstone}}</ref><ref name="British Hit Singles & Albums">{{cite book |first= David |last= Roberts |year= 2006 |title= British Hit Singles & Albums |edition= 19th |publisher= Guinness World Records Limited |location= London |isbn= 1-904994-10-5 |pages= 44 – 45}}</ref> Удостоена е с [[Орден на Британската империя|ордена на Британската империя]]. През 2003 година отбелязва 50-годишнината на своята творческа кариера. == Биография == === Детство === Шърли Вероника Беси е шестото и последно дете на Хенри Беси и Илайза Джейн Старт. Родена е в Тайгър Бей, [[Кардиф]], [[Уелс]], със смесено [[Нигерия|нигерийско]] (по баща) и [[Англия|английско]] (по майка) потекло. Второто дете на Илайза и Хенри умира в невръстна възраст, и Шърли се ражда в къща с три сестри, две доведени сестри, и един брат. Учителите и учениците в Морланд Роуд Скул забелязват силния глас на Беси, но дават на момиченцето малко подкрепа: „...всеки ми казваше да млъкна. Даже в училищния хор учителят ми казваше постоянно да отида назад, докато най-накрая не пеех в коридора!“ Един съученик си спомня, че тя пеела рефрена 'Can't Help Lovin' That Man of Mine' от Шоу Боут с такова чувство, че накара учителя си да се чувства дискомфортно. След като напуска Сплот Секъндъри Модърн Скул на 14 години, Беси намира работа в завод, а вечерите и през почивните дни пее в кръчми и клубове. === 1953 – 1959: Зараждане на кариерата === През 1953 г. Беси подписва първия си професионален контракт, съгласно който пее в гастролиращата [[вариете]]тна програма „Спомени за Джолсън“, мюзикъл за живота на [[Ал Джолсън]]. След това е ангажирана в „Горещо от Харлем“, което трае до [[1954]]. Тогава Беси се разочарова от [[шоу бизнес]]а и забременява с Шерън. Бащата никога не е идентифициран, и Шърли отива да отсервира в ресторант в Кардиф. През 1955 г. случайна препоръка до [[Майкъл Съливан]], мениджър на таланти, поставя Беси твърдо на пътеката към мечтаната кариера. Той съзира в Беси талант и решава да я направи звезда. Тя обикаля различни [[Театър|театри]], докато не е намерена от [[Джак Хилтън]], чийто интерес предвещава бъдещите бляскавини. Той я кани да играе в „Такъв е животът“ на Ал Рийд, в театъра [[Аделфи]] в Западния край на [[Лондон]]. Докато трае сезонът, шефът на „Творци и репертоар“ на [[Филипс Рекърдс]] и [[музикален продуцент]] [[Джони Франц]] я забелязва по телевизията, впечатлява се, и ѝ предлага звукозаписен договор. Беси записва първия си сингъл, наречен ''Burn My Candle'', и Филипс го издава през февруари [[1956]] г., когато Беси е на 19. Поради провокативния текст, [[Би Би Си]] я забранява, но въпреки това се продава добре. Тя е подкрепена от мощната интерпретация на ''[[Stormy Weather]]''. Следват още [[Сингъл|сингли]], и през февруари 1957 г. Беси има първи хит с ''[[The Banana Boat Song]]'', достигайки номер 8 в [[Британската класация за сингли]]. През тази година тя записва под ръководството на американския продуцент [[Мич Милър]] в [[Ню Йорк]] за [[Кълъмбия Рекърдс]]. Неин е сингълът ''If I Had a Needle and Thread'' и ''Tonight My Heart She Is Crying''. Пътува до [[Лас Вегас]], за да направи театралния си дебют в [[Ел Ранчо Вегас]]. В средата на [[1958]] г. записва два сингъла, които стават класика в каталога ѝ. ''As I Love You'' е издаден като „Б“-страна на друга балада, ''Hands Across the Sea''; той не се продава добре отначало, но след случайна поява в [[Паладиум]] в Лондон нещата се подобряват. През януари достига номер 1 и остава там четири седмици. Така се превръща в първия [[хит номер едно]] от уелски творец. Беси също записва ''Kiss Me, Honey Honey, Kiss Me'' по това време и докато ''As I Love You'' се надпреварва в класациите, това е повторено от това парче, и двете песни са в първата тройка по това време. След няколко седмици Беси подписва с Кълъмбия на [[Ий Ем Ай]], и втората фаза в звукозаписната ѝ кариера започва. === 1960 – 1979: Успехи и пробив === В началото и средата на 60-те Беси записва няколко хита в британските класации, и пет албума попадат в Топ 15. Нейният запис от 1960 г. на ''As Long As He Needs Me'' на [[Лайнъл Барт|Лайнъл-Бартовия]] „Оливър!“ достига номер 2, и прекарва 30 седмици в класациите. На [[13 ноември]] [[1960]] г. Беси прави дебютното си представление по американската телевизия, като гостува на Шоуто на [[Ед Съливан]]. През 1962 г. съвместна работа с Нелсън Ридъл и оркестъра му водят до албума ''Let's Face the Music'' (№12) и сингъла ''What Now My Love'' (№5). Други хитове от първата десетка от това време са вторият ѝ хит номер едно, двойният ''Reach for the Stars'' и ''Climb Ev'ry Mountain'' (1961), ''I'll Get By'' (1961) и кавър версия на хита на [[Бен Кинг|Бен И. Кинг]] ''I (Who Have Nothing)'' през [[1963]] г. През този период Беси се появява на корицата на списание Ебъни, и пее на гала концерт във Вашингтон, за да чества края на втората година от мандата на [[Джон Кенеди]]. През [[1965]] г. Беси се радва на единствения си Топ 40 хит в Хот 100 на Билборд, заглавната песен от филма за [[Джеймс Бонд]] [[Голдфингър]]. Сингълът достига номер 8, а оригиналният саундтрак към филма завоюва първата позиция в САЩ през същата година. През 1965 г. пее заглавната песен от пародията за Джеймс Бонд, филма Елиминаторът, и има концертен албум от Топ 20, записан по време на изцяло разпродадена проява в лондонския клуб Пигал. След 1964 г. ''Goldfinger'' поставя незаличим отпечатък върху кариерата ѝ: писанията към албумните бележки на Юбилейния 25-годишен албум ''Clayton'' (1978) гласят, че: "Възприемането в Америка е значително подпомогнато от огромната популярност на Goldfinger...Но тя вече се е утвърдила там още през 1961 г., в кабаре в [[Ню Йорк]]. Голям е успехът и в [[Лас Вегас]]... 'Предполагам, че трябва да се чувствам наранена, тъй като никога не станах велика в Америка на звукозапис след „Goldfinger“... Но, като концерти, аз винаги бях разпродадена.'..." Това е отразено във факта, че Беси има само една солова дългосвиреща плоча в Топ 20 в американска класация (ритъм енд блус, ''Live at Carnegie Hall''), и технически тя е [[еднохитово чудо]], тъй като се появява само веднъж в Топ 40 в Хот 100 на Билборд, с ''Goldfinger''. Но след тази песен, британските ѝ продажби също започват да пропадат: само два от синглите ѝ достигат британския Топ 40, положение, което се запазва до 1970 г. Тя подписва с Юнайтед Артистс, и първият ѝ албум за този лейбъл, ''I've Got a Song for You'' ([[1966]]) стои една седмица в класацията. Оттогава до 1970 г. само два албума пробиват в класациите, един от които е [[сборен диск]]. През 1967 г. е издаден един от най-популярните ѝ сингли, ''Big Spender'', който насмалко достига Топ 20 на Обединеното кралство. Беси започва живот като данъчен емигрант през 1968, и не ѝ е разрешено да се върне на Албиона близо две години. През 1968 г., на фестивала в Сан Ремо, Италия, тя изпълнява ''La Vita'', италианска песен на Бруно Канфора и Антонио Амури, с текст пренаписан на английски от Норман Нюъл специално за случая. Нейната версия на песента с припев на италиански става хит в Топ 40 на италианската класация, и Беси записва още няколко песни на италиански, някои от които се появяват на италиански албум, наречен ''La vita'' (1968). (По-късно, Нюъл пише английски текстове за останалата част от ''La vita'', и резултатът е ''This Is My Life''). Но британските ѝ продажби продължават да страдат. [[Файл:TV-opnamen van Engelse zangeres Shirley Bassey, Bestanddeelnr 924-1642.jpg|мини|ляво|На концерт на 11 януари 1971 г.]] Триумфалното завръщане на Беси на Острова се случва през 1970, което води до един от най-успешните периоди в кариерата ѝ. През същата година тя се завръща в родината си, счупвайки рекорда за брой изпълнения в нощния клуб „Ток ъф дъ Таун“. Също през тази година тя пуска на пазара албума ''Something'', в който използва нов стил, преход от традиционния поп към по-съвременни песни и аранжименти (сингълът със същото име е по-успешен в британските класации, отколкото оригиналната Бийтълсова песен – единственият творец, който постига това), но Беси никога не изменя напълно на силата си – стандартите, шоу песните, и т.нар. факелни песни. ''Something'' е хит в американския Топ 10 на класацията за Адълт Кънтемпъръри. Други сингли от периода включват хита в първата десетка ''Never Never Never'', поангличена версия на италианската ''Grande grande grande'', която стига Топ 10 в американската класация за Адълт Кънтемпъръри, британския Топ 10 и номер едно в Австралия и ЮАР. Успехът на ''Something'' (сингъл №4, албум №5) ражда серия от успешни албуми на лейбъла ЮА, включително ''Something Else'' (1971), ''And I Love You So'' (1972), ''I Capricorn'' (1972), ''Never Never Never'' (1973), ''Good, Bad but Beautiful'' (1975), ''Love, Life and Feelings'' (1976), ''You Take My Heart Away'' (1977) и ''Yesterdays'' (1978). Бърнард Игнър пише и прави дует с Беси за песента ''Davy'' от албума ''Nobody Does It Like Me'' (1974). В допълнение, две от по-ранните плочи на Беси влизат в класациите; това са ''And We Were Lovers'' (1967, преиздадена като ''Big Spender'') и ''Let's Face the Music'' (1962, преиздадена като ''What Now My Love''). Два сборни диска, ''The Shirley Bassey Singles Album'' (1975) и ''25th Anniversary Album'' (1978) влизат в първата тройка на Великобритания: ''The Shirley Bassey Singles Album'' е най-високо класиращият се албум, номер две, и носещ ѝ златен статут, а ''25th Anniversary Album'' става платинен. [[Файл:Shirley Bassey à Munster ( Allemagne ) début des années 70.jpeg|мини|220п|На концерт в Западна Германия през 1973 г.]] В междината от 1970 до 1979 г. Беси има 18 хит албума в Британската класация за албуми. Нейният албум от 1978 ''The Magic Is You'' включва портрет от фотографа Франческо Скавуло. През 1973 г. концертите ѝ в [[Карнеги Хол]] в [[Ню Йорк]] са записани и издадени като двузаписен сет, ''Shirley Bassey: Live at Carnegie Hall''. Този албум и мнозинството от записите ѝ от този период са ремастерирани и издадени на компактдиск от Ий Ем Ай и Би Джи Оу Рекърдс. През 1971 г. записва темата на Диамантите са вечни. Записът е включен в новогодишното тържество на Сидни, Австралия, през 2007 г. Беси е субект на ''This Is Your Life'' два пъти: през ноември 1972 г., когато е изненадана от Иймън Андрюс на летище Хийтроу, и през януари 1993 г., когато Майкъл Аспъл я изненадва на биса в разпродаден концерт в [[Роял Албърт Хол]]. Участва в коледното шоу на Моркемб и Уайз, излъчено на Коледа през 1971 г. През 1976 г. се появява в шест-епизодното Шоу на Шърли Беси, първото от нейните телевизионни предавания за Би Би Си, последвано от втора серия от шест епизода през 1979 г. Последното шоу от първите серии е номинирано за Златна роза в Монтрьо през 1977 г. Сериите включват гости като Нийл Даймънд, Мишел Льогран, Три Дигрийс и Дъсти Спригфилд; те са заснети по места от цял свят, както и в студио. През 1978 г. пледира виновна за пиянство и безпорядък „след като ругае на силен глас на улицата и блъска един полицай“. Беси завършва десетилетието с третата филмова тема за Бонд, ''Странник на луната'' (1979). === 1980 – 1999: Успехите продължават === През по-голямата част от 80-те Беси се фокусира върху благотворителната дейност и изпълнява няколко концертни турнета в Европа, Австралия и Щатите, като прекратява договора с Ий Ем Ай-Юнайтед Артистс и се „полу-пенсионира“, както сама се изразява. През 1982 г. записва албума ''All by Myself'' и участва в теливизионно мероприятие за Темс Телевижън, наречено „Една специална дама“ с гост Робърт Гулет. През 1983 г. записва дует с [[Ален Делон]], наречен ''Thought I'd Ring You'', което се превръща в хит сингъл в Европа. Беси записва много по-рядко, но през 1984 г. издава албум с най-прочутите си песни, ''I Am What I Am'', изпълнен с Лондонския симфоничен оркестър, който е дирижиран от Карл Дейвис. През 1986 г. издава сингъл и видео в подкрепа на Лондонския туристически борд, ''There's No Place Like London'', написан в сътрудничество с Линзи де Пол и Джерърд Кени. През 1987 г. записва албум с теми към Джеймс Бонд, ''The Bond Collection'', но не е доволна от резултата и отказва да го издаде. (Пет години по-късно той е издаден въпреки всичко, Беси завежда съдебно дело, и всички непродадени бройки са изтеглени). През 1987 г. Беси осигурява вокалните части на швейцарските музиканти [[Йелоу]] в песента ''The Rhythm Divine'', написана от шотландския певец Били Макензи. През 1989 г. записва албум, изпят изцяло на испански, ''La Mujer''. С напредването на 80-те Беси започва работа с вокален педагог, бивш оперен певец, и албумът от 1991 г. ''Keep the Music Playing'' я представя във внушителен, оперен поп стил на няколко песни (вероятно повлияна от нейния албум с Лондонския симфоничен оркестър преди няколко години). През 1994 г. Ий Ем Ай пускат пет-дисков [[бокс сет]] ''Bassey – The EMI/UA Years 1959 – 1979''. Съпровождащата книжка е открита с поема от Марк Алмонд. През 1996 г. Беси сътрудничи с Крис Рей във филма ''La Passione'', като участва във филма играейки себе си, и издава сингъла ''Disco La Passione''. Ремиксът на сингъла става голям клубен хит в Европа, но в Обединеното кралство се класира малко извън Топ 40. Беси прави нов запис през следващата година, ''History Repeating'', написан за нея от Пропелърхедс и завоюващ първа позиция в Британската денс класация, както и №10 в Американската денс класация. Освен това той е хит в Топ 10 в Италия. Албумните бележки за албума ''Decksandrumsandrockandroll'' на Пропелърхедс гласят: „Бихме искали да изразим нашето максимално уважение към Шерли Беси за почитането ни с нейното изпълнение. Все още се възстановяваме от шока...“ Беси отбелязва шейсетгодишния си рожден ден през 1997 г. с два концерта на открито, в Кесъл Хауърд и Алторп Парк, и прави още две тв изяви. Резултатът е концертният албум ''The Birthday Concert'', донесъл номинация за Грами в категорията „Най-добро традиционно поп вокално изпълнение“. На 7 октомври 1998 г. в Египет Беси изпълнява благотворителен концерт близо до Сфинкса и Голямата пирамида. Във филма от 1998 г. ''Малкият глас'' Беси е една от общо три централни фигури, заедно с Мерилин Монро и Джуди Гарлънд, като нейният трак ''Goldfinger'' е използван в продукцията. Джейн Хорокс, актрисата с главна роля във филма, се превъплъщава в ролята на Беси както като звукозапис, така и като телевизионен образ, а също и на британско турне. През 1998 г. срещу Беси е заведено дело за нарушаване на контракта ѝ от бившия ѝ личен асистент, който също така я обвинява в удряне и отправяне на етническа обида. Беси печели делото. Този случай е сатиризиран от Александър Барон в пиесата му с едно действие, ''Процесът срещу Шърли Беси''. През следващата година, тя изпълнява официалната песен на Световната купа по ръгби, ''World in Union'', заедно с Брин Тервел, на церемонията по откриването в [[Милениъм Стейдиъм]] в [[Кардиф]]. Тя облича рокля, с дизайн по уелския флаг. Сингълът им пробива в Топ 40 и Беси допринася още две песни към официалния албум ''Land of My fathers'', достигнал номер 1 в британската класация за компилации, и се сдобива със сребърен статут. === От 2000: Последни работи и бъдещи проекти === [[Файл:Shirley Elton Sting Debbie Gaga Bruce.jpg|мини|260п|От ляво надясно: [[Стинг]], [[Деби Хари]], [[Лейди Гага]], [[Елтън Джон]], Шърли Беси и [[Брус Спрингстийн]] в [[Карнеги Хол]] през 2010 г.]] През 2001 г. Беси е водещият творец в празненството по случай 80-ия рожден ден на Херцога на Единбург. На [[3 юни]] [[2002]] г. Шърли Беси е сред отбран състав на творци, включващ Елтън Джон, Пол Макартни, Куин, Корс, Ани Ленъкс, Ерик Клептън, Тони Бенет, Клиф Ричард, Джо Кокър, Род Стюарт, Рики Мартин, Фил Колинс и Том Джоунс, които изпълняват на 50-ия юбилей на Кралицата в двореца Бъкингам. После, през 2003 г., Беси празнува 50 години в шоу бизнеса, издавайки компактдиска ''Thank You for the Years'', попадайки в Топ 20 на албумите. Гала благотворителен търг на сценичните ѝ костюми в Кристис, ''Дейм Шърли Беси: 50 години на блестящи рокли'', събира 250 000 паунда за стипендията „Дейм Шърли Беси“ към Кралския уелски колеж по музикално и драматично изкуство и Апела на детската болница „Ноев ковчег“. Беси изпълнява на Кралското вариететно изпълнение през 2005 г., представяйки новата си песен ''The Living Tree''. Две популярни ''Прослушвания с Шърли Беси'' се излъчват по британската телевизия, едно през 1995 г., привлякло над 10 млн. зрители, и друго през 2006 г. Беси се връща към изявите в пет арени из Обединеното кралство през юни същата година, кулминиращи в [[Уембли]]. Също така тя изпълнява концерт пред 10 000 души във фестивала във Ваенол, Северен Уелс, организиран от Брин Тервел и излъчван по Би Би Си – Уелс. Маркс Енд Спенсър подписват с нея за коледната рекламна кампания в стил Джеймс Бонд през 2006 г. Беси може да бъде видяна в бляскавия Леден дворец, пеейки кавър версия на песента на Пинк ''Get the Party Started'', облечена в Ем Енд Ес рокля. ''The Living Tree'', написана, продуцирана и първоначално записана от групата Невър Дъ Брайд, е издадена като сингъл на [[23 април]] [[2007]] г., маркираща 50-ия юбилей на Беси в Британската класация за сингли, както и рекорд за най-дълга поредица от хитове в Топ 40 в историята на британските класации. Беси изпълнява 45-минутен сет на фестивала в Гластънбери през 2007 г., облечена в розова рокля на Джулиън Макдоналд, както и ботуши по поръчка Уелингтън. Новият албум ''Get the Party Started'' е издаден на 25 юни 2007 г. и влиза в Британската класация за албуми под номер 6. Сингълът от заглавната песен достига трета позиция в Американската денс класация. През същата година, Беси пее ''Big Spender'' с Елтън Джон в неговия ежегоден Бяла вратовръзка и тиарова топка, за да съберат пари за фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. През 2007 г. Беси изпълнява във Фешън Рокс в подкрепа на Тръста на принца в Роял Албърт Хол. Вкарана е в болница в Монако на 23 май 2008 г. за спешна операция на корема след оплаквания от болки в тази област. Налага ѝ се да се оттегли от Концерта в чест на 90-годишнината на Нелсън Мандела поради заболяването си. През 2008 г. е публикувана биографията ''Диамантената дива''. През 2009 г. нейната внучка участва в Екс Фактор. През 2009 г. Беси записва албума ''The Performance'', заедно с композитора към Джеймс Бонд, Дейвид Арнолд, като ко-продуцент (с Майк Диксън). Голям брой творци пишат песни специално за Беси, включително Меник Стрийт Прийчърс, Гери Бърлоу, Кей Ти Тънстол, Пет Шоп Бойс, Ник Ходжсън от Кайзер Чийфс, Джон Бари и Дон Блек. Беси е хедлайнер в Електрическите балове на Би Би Си от 23 октомври 2009 г., в единствения ѝ пълен концертен сет за 2009 година. През ноември 2009 г. изпълнява новите песни от ''The Performance'' по различни тв предавания: Шоуто на Греъм Нортън, Шоуто на Пол О'Грейди и като гостуващ певец на ''Strictly Come Dancing''. Изпълнява на концерт в Карнеги Хол, Ню Йорк, по случай 21-вия рожден ден на фондационния фонд „Дъждовна гора“, на 13 май 2010 година. На 30 март 2011 г. Беси пее на гала концерт в чест на 80-ия рожден ден на [[Михаил Горбачов]]. Изпълнява и на Класическите брит награди през 2011 г., пеейки ''Goldfinger'' в чест на Джон Бари. На 21 май 2011 г. Беси става кръстница на последния кораб на Пи Енд Оу, Адония, на кръщелната церемония в Саутхемптън, Англия. На 20 юни 2011 г. пее ''Diamonds Are Forever'' и ''Goldfinger'', съпроводена от Кралския филхармоничен оркестър, на Концерта в памет на Джон Бари в Роял Албърт Хол, Лондон. На 29 септември 2011 г. Би Би Си излъчва 70-минутна драма, озаглавена ''Шърли'', обрисуваща ранния живот и кариера на Беси. В главната роля е Рут Нега. На 4 юни 2012 г. Беси е сред престижния колектив от творци, включващ Елтън Джон, Пол Макартни, Ани Ленъкс, Клиф Ричард и Том Джоунс, които изпълняват на Партито за 60-ия юбилей на Кралицата в Бъкингамския дворец. Беси пее ''Diamonds Are Forever''. На 24 януари 2013 г. тя пее на самостоятелен концерт в Лаисхале, Хамбург, което е последното ѝ публично изпълнение. Дейм Шърли изпълнява на наградите Оскар през 2013 г., на 24 февруари 2013 г., за да почете 50-годишнината на филмовия франчайз Джеймс Бонд. Това е първата ѝ изява на церемонията за Оскарите като изпълнител. Пее ''Goldfinger'' пред публика, отвръщаща ѝ с аплаузи на крак. На 17 април 2013 г. уважава погребалната церемония на [[Маргарет Тачър]]. == Личен живот == === Бракове === Първият брак на Беси е с Кенет Хюм, починал през 1967 г. Той е продуцент на филми, и двамата се женят през 1961 г. Разделят се през 1964 и се развеждат през 1965 г., в зората на връзката на певицата с актьора Питър Финч. Беси след това заявява пред пресата, че тя и Финч няма да се женят: „Това просто няма да проработи. Точно сега не съм готова за брак с никого. Чувствам, че трябва да съм свободна.“ След година Хюм съди актьора и друг мъж, Джон Маколиф, за „недискретност“ с певицата. Както Финч, така и Маколиф, са цитирани като ответници на развода на Хюм с Беси. От своя страна, Беси е обявена за ответница през 1965 г., когато жената на Финч, южноафриканската актриса Йоланда Търнър, се развежда с актьора. Сержио Новак, помощник-управител на хотел „Екселсиор“ на [[Лидо]] във Венеция, и Беси се женят през 1968 и бракът им просъществува до 1979 г. Новак е мениджър на Беси през цялото това време. Заедно с Новак осиновява племенника си Марк. === Деца и внуци === Бащите на двете дъщери на Беси, Шерън Беси (известна още като Шерън Новак, 1954) и Саманта Беси (известна още като Саманта Новак, родена 1963), са неизвестни. Първият съпруг на Беси обаче прави предположение, че Саманта, родена по време на брака на двойката, е следствие от връзката между Беси и Питър Финч. През 1965 г., според статия в Джет, „Има голям спор в Лондон за това кой е бащата на бебето на бурната певица Шърли Беси. Въпреки че някогашният интимен партньор, австралиецът Питър Финч, е съгласен, че детето не може да принадлежи на разведения съпруг на Шърли, Кенет Хюм, Финч настоява, че тя не му принадлежи [...]“. През 1985 г. Саманта Новак, която тогава е на 21 години, е намерена мъртва в река Ейвън в Бристол, Англия. Беси винаги твърди, че смъртта на дъщеря ѝ не е самоубийство. На 24 март 2010 г. полицията в Ейвън и Съмърсет потвърждават, че са предприели пресни разследвания за смъртта на Новак и в частност твърденията, че осъденият убиец Майкъл Мофат има пръст в смъртта. През октомври 2010 г. постъпва доклад, че разследването е приключило и заключва, че „няма доказателство за намеса на какъвто и да е престъпен акт“ в смъртта на Новак. Внучката на Беси, Татяна Новак-Кимси, дъщеря на отчуждения син на певицата Марк Новак, се състезава в Екс Фактор. В интервю от 2009 г. Беси заявява, че тя и синът ѝ са се помирили. Беси има четири внука чрез дъщеря си Шерън Новак. Беси пребивава в [[Монако]]. Тя е вегетарианка. == Награди и отличия == „За заслуги в забавлението“ е поводът, по който Беси е ръкоположена за Дейм-командор на Ордена на Британската империя на 31 декември 1999 г. от кралица [[Елизабет II]]. Тя е поканена да изпълнява през 2002 г. в Партито в Двореца, публично празненство по повод Златния юбилей на Кралицата. Наградена е с върховното отличие на Франция, Легион д'Оньор, за да означи популярността и важността ѝ във френската култура. * 1972: Най-добра певица – ТВ Таймс * 1973: Най-добра певица – ТВ Таймс * 1974: Най-добър артист – Американската гилдия на вариететните артисти * 1976: Най-добра певица – Мюзик Уийк * 1976: 22-дневно британско турне, отбелязващо 20 години като музикален деец * 1976: Награда на Ий Ем Ай за 20 години като музикален деец – Обединеното кралство * 1977: Най-добра британска солова музикантка за последните 25 години – Награда Брит * 1977: Златна роза на Монтрьо за Шоуто на Шърли Беси * 1991: Алеята на славата, булевард Стар – открита плака в Ротердам * 1993: Командор на Ордена на Британската империя * 1995: Личност на годината в шоу бизнеса – Вариететен клуб на Великобритания * 1997: Награда Грами – ''The Birthday Concert'' в Алторп Парк * 1998: Най-дълга серия на солов музикант (десет представления) – Роял Фестивал Хол, Лондон * 1999: Легион д'Оньор – Франция * 1999: Восъчна фигура в музея Мадам Тюсо в Лондон (вторият модел е в Лас Вегас) * 2000: Дама-командор на Ордена на Британската империя * 2000: Най-успешната британска певица – Книга на рекордите на Гинес * 2003: Изключителен принос към музиката – Национални музикални награди, Обединеното кралство * 2003: Цялостна награда за постижения (встъпителна награда) – Уелска жена на годината, Уестърн Мейл * 2004: 100 велики тъмнокожи британци, Беси намира място в първата десетка * 2004: Творец за награда за мир – ЮНЕСКО * 2005: Авеню от звезди – плака, открита в Лондон * 2008: ''Goldfinger'' – сингъл от 1964 г. за Юнайтед Артистс, поместен в Залата на славата на Грами. == Дискография == * 1957: [[Born to Sing the Blues]] == Библиография == * Miss Shirley Bassey – John L. Williams (2010) * Shirley Bassey: Diamond Diva – Peter Hogan (2008) * Cardiff: Rebirth of a Capital (Foreword by Shirley Bassey) – Ungersma, Hurn (2005) * Shirley Bassey: Welsh History Stories – Evans, Stokes, ap Emlyn, ap Emlyn (2003) * Shirley Bassey: An appreciation – Muriel Burgess (1998, reprinted 1999) * My Life on Record and in Concert – Shirley Bassey (Bloomsbury, 1998) * The Trial of Shirley Bassey – A Play in One Act – Alexander Baron (1998) * Shirley Bassey: This Is My Life (Piano/vocal/guitar) – Sheet music book * Shirley Bassey: You're the Voice (Piano/vocal/guitar) – Sheet music book * Guinness Book of British Hit Singles – 14th Edition – ISBN 0-85156-156-X * Guinness Book of British Hit Singles – 16th Edition – ISBN 0-85112-190-X * Guinness Book of British Hit Albums – 7th Edition – ISBN 0-85112-619-7 * The Book of Golden Discs – 2nd Edition – ISBN 0-214-20512-6 * The Guinness Book Of 500 Number One Hits – ISBN 0-85112-250-7 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.dameshirleybassey.com/ Официален сайт] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Беси, Шърли}} [[Категория:Родени в Кардиф]] [[Категория:Британски поп певци]] [[Категория:Британски певици]] [[Категория:Уелски певци]] [[Категория:Носители на музикални награди на Великобритания]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Британци от африкански произход]] 2x0hven6uxdnzlei546qpcmxqktha55 0 381184 12419565 11848117 2024-11-22T08:17:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419565 wikitext text/x-wiki {{източници}} {{ТВ мрежа | Име на български = Ейч Ел Ен | Име в оригинал = HLN | Картинка = HLNLogo2023.svg | Обяснение към картинката = | Дата на стартиране = [[1 януари]] [[1982]] г. | Притежава се от = [[Тайм Уорнър]], [[Търнър Броудкастинг]] | Формат на картината = 4:3 | Страна = [[САЩ]], [[Канада]] | Сграда на управление = [[Атланта]], [[Джорджия]] | Свързани канали = [[CNN]], [[CNN Airport Network]], [[Turner Network Television|TNT]], [[Turner Classic Movies|TCM]], [[Cartoon Network]], [[Бумеранг (ТВ канал)|Boomerang]], [[truTV]], [[Turner Broadcasting System|TBS]] | Уебсайт = [http://www.hlntv.com/ HLN] }} '''HLN''' (произношение:Ейч Ел Ен) е [[кабелна телевизия|кабелна телевизионна]] мрежа, създадена от [[Търнър Броудкастинг]]. Програмата стартира на [[1 януари]] [[1982]] г. в [[САЩ]]. == Външни препратки == * [http://www.hlntv.com/ HLN] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161213190228/http://www.hlntv.com/ |date=2016-12-13 }} [[Категория:Уорнър медия]] [[Категория:Телевизионни канали в САЩ]] [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Култура в Атланта]] [[Категория:Основани в САЩ през 1982 година]] h1mpnoud1yghdppwzfqxq3i0sylls1w 0 383876 12419222 10145500 2024-11-21T23:33:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419222 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|1-ва армия (Вермахт)|1-ва армия (Вермахт)}} {{Военна част | име = Deutsches 1. Armee | картинка = [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R34771, Frankreich, Arras, Schützengraben.jpg|300п]] | картинка_описание = Имперска пехота | дати = [[2 септември]] [[1914]] – [[ноември]] [[1918]] г. | държава =[[Файл:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя]] | клон = [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|23px]] [[Германска имперска армия|Райхсхер]] (до 1918) | тип = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|23px]] [[Сухопътни войски]] | роля = | размер = | командна_структура = | гарнизон = | гарнизон_етикет = | прякор = | покровител = | мото = | цветове = | цветове_етикет = | марш = | талисман = | екипировка = | екипировка_етикет = | битки = [[Първа световна война]] | известни_командири = [[Александър фон Клук]] {{Br}} [[Фриц фон Белов]] | годишнини = }} {{Навигационен шаблон с военна връзка |име на въоръжените сили = [[Германска имперска армия|Райхсхер]] |предишна връзка = — |име на връзката = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|35px]] <br /> [[1-ва армия (Германска империя)|1-ва армия]] |следваща връзка = [[2-ра армия (Германска империя)|2-ра А]] }} '''1-ва армия''' ({{Lang|de|Deutsches 1. Armee}}) е една от армиите на сухопътните войски на [[Германска имперска армия|Райхсхера]], сформирана през [[Първата световна война]]. == Първа световна война == [[Файл:Schlieffen Plan.jpg|мини|200px|ляво|Заплануваните задачи на 1-ва и 5-а армия след 1914 г., в рамките на план Шлифен]] По време на войната армията участва в боевете на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния фронт]] като част от [[план Шлифен]], офанзивата срещу [[Франция]] и [[Белгия]]. Под командването на генерал [[Александер фон Клук]] нейната задачата е контрол на дясната част на германските сили в атаката срещу френската армия и обграждането на столицата [[Париж]], с цел бързото приключване на войната за Франция. Вследствие тя се оказва най-мощната ударна сила в офанзивата с плътност на личния състав в атака от 18 000 души на миля (около десет души на метър). По-късно тя е отговорна и за превземането на [[Брюксел]] и почти успешния пробив във Франция, но е спряна само на 13 мили извън френската столица, в рамките на [[Битка при Марна (1914)|битката при Марна]]. Година след това генералът е заменен, след като получил рана в крака. === Командна част === * [[Генерал-полковник]] [[Александър фон Клук]] (2 август 1914 – 28 март 1915) * [[Генерал от пехотата]] [[Макс фон Фабек]] (28 март 1915 – 17 септември 1915) От [[16 юли]] [[1915]] се организира нова 1-ва армия, а старата е окончателно разпусната на [[17 септември]]. * Генерал от пехотата [[Фриц фон Белов]] (16 юли 1915 – 12 октомври 1918) * Генерал от пехотата [[Ото фон Белов]] (12 октомври 1918 – 8 ноември 1918) * Генерал от пехотата [[Магнус фон Еберхарт]] (8 ноември 1918 – 2 декември 1918) == Втора световна война == {{основна|1-ва армия (Вермахт)}} == Вижте също == * [[Битка при Вердюн]] == Литература == * Hermann Cron: ''Geschichte des Deutschen Heeres im Weltkriege 1914 – 1918.'' Siegismund, Berlin 1937 (''Geschichte der Königlich Preußischen Armee und des Deutschen Reichsheeres'' 5) == Външни препратки == * [http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/kmdost.html ''Die höchsten Kommandostellen des Heeres.''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923213947/http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/kmdost.html |date=2015-09-23 }} auf www.deutsche-kriegsgeschichte.de {{Германски армии (1914–1918)}} {{Германски въоръжени сили през Първата световна война}} [[Категория:Армии на Райхсхера]] [[Категория:Военни формирования формирани през 1914 година]] 7y1f0c7slpuaccoas896juk2q09l0dt 0 383882 12419352 11273628 2024-11-22T01:01:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419352 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|2-ра армия (Вермахт)|2-ра армия (Вермахт)}} {{Военна част | име = Deutsches 2. Armee | картинка = [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-00277A, Frankreich, Schlacht an der Marne.jpg|300px]] | картинка_описание = Германска тежка артилерия води стрелба по френската армия. | дати = [[2 септември]] [[1914]] – [[ноември]] [[1918]] г. | държава =[[Файл:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя]] | клон = [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|23px]] [[Германска имперска армия|Райхсхер]] (до 1918) | тип = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|23px]] [[Сухопътни войски]] | роля = | размер = 260 000 (август 1914) | командна_структура = | гарнизон = | гарнизон_етикет = | прякор = | покровител = | мото = | цветове = | цветове_етикет = | марш = | талисман = | екипировка = | екипировка_етикет = | битки = [[Първа световна война]] - 1914 г. * [[Битка при Шарлеруа (1914)|Битка при Шарлеруа]] * [[Битка при Сен Куентин (1914)|Битка при Сен Куентин]] | известни_командири = [[Максимилиан фон Вайкс]] {{Br}} [[Ханс фон Салмут]] | годишнини = }} {{Навигационен шаблон с военна връзка |име на въоръжените сили = [[Германска имперска армия|Райхсхер]] |предишна връзка = [[1-ва армия (Германска империя)|1-ва А]] |име на връзката = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|35px]] <br /> 2-ра армия |следваща връзка = [[3-та армия (Германска империя)|3-та А]] }} '''2-ра армия''' ({{Lang|de|Deutsches 2. Armee}}) е една от армиите на сухопътните войски на [[Германска имперска армия|Райхсхера]], сформирана по време на [[Първата световна война]]. == История == === Първа световна война === През Първата световна война армията воюва на [[Западен фронт (Втора световна война)|Западния фронт]] като част от [[План Шлифен]], офанзивата срещу [[Франция]] и [[Белгия]] през август [[1914]] г. Командвана от генерал [[Карл фон Бюлов]] нейната цел е осигуряването на нужната подкрепата за [[1-ва армия (Вермахт)|1-ва армия]] и присъединяването и в обкръжаването на [[Париж]] по-късно, с цел бързото приключване на войната за Франция. Между [[23 август|23]]/[[24 август]] същата година, обсажда белгийската крепост около [[Намюр]] като едновременно води битки срещу [[генерал]] [[Чарлз Ланрезац]], командващ френската 5-а армия – [[Битка при Шарлеруа (1914)|битката при Шарлеруа]] (между 23/24 август 1914 г.) и [[Битка при Сен Куентин (1914)|Сен Куентин]] (между 29/30 август 1914 г.). Голяма част от нея бива унищожена по време на англо-френската [[офанзива]] при [[Сома]]. == Командна част == === Командири === * [[Генерал-полковник]] [[Карл фон Бюлов]] (2 август 1914 – 4 април 1915) * [[Генерал от пехотата]] [[Фриц фон Белов]] (4 април 1915 – 19 юли 1916) * [[Генерал от артилерията]] [[Макс фон Галвиц]] (19 юли 1916 – 17 декември 1916) * [[Генерал от кавалерията]] [[Георг фон дер Марвиц]] (17 декември 1916 – 22 септември 1918) * Генерал от кавалерията [[Адолф фон Карловиц]] (22 септември 1918 – 13 ноември 1918) == Втора световна война == {{основна|2-ра армия (Вермахт)}} == Вижте също == * [[Битка при Таненберг (1914)]] == Литература == * Hermann Cron: ''Geschichte des Deutschen Heeres im Weltkriege 1914 – 1918.'' Siegismund, Berlin 1937 (''Geschichte der Königlich Preußischen Armee und des Deutschen Reichsheeres'' 5). == Външни препратки == * [http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/kmdost.html ''Die höchsten Kommandostellen des Heeres.''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923213947/http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/kmdost.html |date=2015-09-23 }} на www.deutsche-kriegsgeschichte.de * ''Armee-Zeitung der 2. Armee.'' [http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:hbz:51:1-5032 LLB Detmold] {{Германски армии (1914–1918)}} {{Германски въоръжени сили през Първата световна война}} [[Категория:Армии на Райхсхера]] [[Категория:Военни формирования формирани през 1914 година]] ts5iq1t8eq7l53yda7ng2q9ew48pm4b 0 383887 12419440 11276540 2024-11-22T01:36:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419440 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|3-та армия (Вермахт)|3-та армия (Вермахт)}} {{Военна част | име = Deutsches 3. Armee | картинка = [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-00321A, Westfront, Aufsteigender Fesselballon..jpg|300п]] | картинка_описание = Немски въздушно разузнавателен балон. | дати = [[2 септември]] [[1914]] – [[ноември]] [[1918]] г. | държава = [[Файл:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя]] | клон = [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|23px]] [[Германска имперска армия|Райхсхер]] | тип = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|23px]] [[Сухопътни войски]] | роля = | размер = 180 000 (август 1914) | командна_структура = | гарнизон = | гарнизон_етикет = | прякор = | покровител = | мото = | цветове = | цветове_етикет = | марш = | талисман = | екипировка = | екипировка_етикет = | битки =[[Първа световна война]] | известни_командири = [[Карл фон Айнем]] | годишнини = }} {{Навигационен шаблон с военна връзка |име на въоръжените сили = [[Германска имперска армия|Райхсхер]] |предишна връзка = [[2-ра армия (Германска империя)|2-ра А]] |име на връзката = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|35px]] <br /> 3-та армия |следваща връзка = [[4-та армия (Германска империя)|4-та А]] }} '''3-та армия''' ({{Lang|de|Deutsches 3. Armee}}) е една от армиите на сухопътните войски на [[Германска имперска армия|Райхсхера]], сформирана по време на [[Първата световна война]]. == История == === Първа световна война === След мобилизацията на [[Германия]] през [[1914]] г. [[Макс фон Хаузен]] получава командването на 3-та армия, сформирана предимно от саксонци. Сражава се в [[Фронтови битки (1914)|битките по фронтовата линия]], главно в боевете за [[Динан]] както и в [[Битка при Шарлеруа (1814)|битката при Шарлеруа]] по-късно. През септември на същата година става отговорна за унищожаването на град [[Реймс]], [[Франция]]. Малко след отстъплението на [[2-ра армия (Вермахт)|2-ра армия]] при [[Битка при Марна (1914)|Марненското сражение]] по-късно, генерал фон Хаузен забелязва фланга му непокрит и също нарежда отстъпление. След стабилизирането на предната част по крайбрежието на река [[Айзне]] фон Хаузен бива освободен от командването и заменен от генерал [[Карл фон Айнем]]. === Командири === * [[Генерал-полковник]] [[Макс фон Хаузен]] (2 август 1914 – 12 септември 1914) * [[Генерал от кавалерията]] Карл фон Айнем (12 септември 1914 – 18 януари 1919) === Втора световна война === {{основна|3-та армия (Вермахт)}} == Вижте също == * [[Битка при Сома]] * [[Битка при Вердюн]] == Литература == * Hermann Cron: ''Geschichte des Deutschen Heeres im Weltkriege 1914 – 1918.'' Siegismund, Berlin 1937 (''Geschichte der Königlich Preußischen Armee und des Deutschen Reichsheeres'' 5). == Външни препратки == * [http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/kmdost.html ''Die höchsten Kommandostellen des Heeres.''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923213947/http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/kmdost.html |date=2015-09-23 }} на ''www.deutsche-kriegsgeschichte.de'' * ''Armee-Zeitung der 2. Armee.'' [http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:hbz:51:1-5032 LLB Detmold] {{Германски армии (1914–1918)}} {{Германски въоръжени сили през Първата световна война}} [[Категория:Армии на Райхсхера]] [[Категория:Военни формирования формирани през 1914 година]] 7nvk2j6nr98vknntkjfckriftxj6pog 14 384754 12418920 4567617 2024-11-21T17:29:50Z Elkost 8375 12418920 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Музеи в България по град|Търговище]] [[Категория:Музеи в област Търговище|Търговище]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Търговище]] [[Категория:Забележителности на Търговище]] [[Категория:Култура в Търговище]] bk6xhicmdwl4a6yydjkoklwnnox8sr4 0 385911 12418980 12300411 2024-11-21T18:26:59Z Sijorl49 259021 Поправена препратка, кавички 12418980 wikitext text/x-wiki {{Личност|хайдутин | име=Дончо Ватах | портрет= | описание=български войвода | роден-място=[[Копривщица]]<br>[[Османска империя]] | починал-място= Копривщица<br>Османска империя }} [[File:Чешма от Дирекция на музеите.jpg|thumb|260п|Чешма в Копривщица в памет на 110 г. от гибелта на Дончо Ватах войвода]] '''Дончо Ватах''' е български хайдутин от първата половина на XIX век. Четник на дядо [[Никола Кърджалията]]. Дончо войвода хайдутува близо трийсет години. Подвизава се из Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко. Главното поле на неговата дейност била Средна гора, а зимно време – Одринско, а байрактар му е Петко Янтахта.<ref>Liternet.bg. [https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/77.htm Дончо войвода.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> == Биография == [[Константин Иречек]] пише за него в „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“<ref> История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров</ref>: {{цитат|Най-бележит юнак измежду всички български хайдути бил Дончо Ватах от Копривщица, вероятно съратник на гонителя на кърджалиите Дядо Никола. Живеейки ту по балканските и родопските височини, ту край устието на Марица, той преследвал еднакво както грабителите турци, така и султановия низам, па и чорбаджии българи. Придобитите пари раздавал на бедни, както християни, тъй и мохамедани: купувал им волове и им изплащал дълговете. Затова той се ползвал с такова уважение сред българското, гръцкото и турското селско население, че никой нищо не можел да му направи. В 1848 г. против него били изпратени 200 низами от Одрин, от които само 60 се върнали живи. Оттогава чиновниците го оставили на мира. За него разказват, че той притежавал свръхестествени – вълшебни – сили, толкоз повече, че често прекарвал край Узункюприйския мост и дори спял под сводовете му; казвали, че там се срещал със самодиви. Турските войници били преизпълнени със суеверен страх пред него. Както едно време албанците за гръцкия клефт Никоцар на Олимп, така сега низамите разказвали за Дончо, че той е неуязвим, и дори твърдели, че те виждали как отскачат от него куршумите. До каква степен всичко напомняло средните векове, се види от това, че одринският паша, честен стар турчин, освободил хванатия веднъж и доведения при него Дончо, защото му станало жал да погубва такъв храбър юнак.}} Дончо войвода може да произхожда и от село [[Кладница]], където фамилията Ватах е често срещана през 13 – 19^-ти век. В този край прякорът „ватах“ в превод от турски език означава съдебен чиновник, надзирател. Има друга версия, че думата „ватах“ е с прабългарски корен и означава вожд, предводител или главатар на [[Русалийски проход|русалийска]] чета. Отделно думата „ватах“ е спомената във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]], писана след [[Битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]] от 986 г.<ref name="kladnica.com">Kladnica.com. [http://www.kladnica.com/story/doncho-vatah-ot-kladnica-bil-nay-belezhitiya-haydut-spored-konstantin-irechek Дончо Ватах от Кладница бил най-бележития хайдут според Константин Иречек.] Посетен на 6 април 2022</ref> Дончо войвода загива в бой с турците близо до Копривщица през 1860 г. Погребват го на връх Влък в [[Средна гора]] по стар, хайдушки обичай: без погребален саван и опело.<ref name="kladnica.com"></ref> == Добра войвода == Добра мома войвода е посестрима и верен другар в борбите на неговата дружина, на които помагала при всички случаи. Загинала в битка с турска потеря. Четата на войводката действа от към 1825 до 1855 – 1860 г.<ref name="Шабанов">{{Шабанов|44, 49}}</ref> == Дончо Ватаха в народното творчество == '''Песен за Дончо Ватах войвода'''<br> Дончо, българско коляно,<br> я си запаши сабята<br> и си нарами пушката,<br> па иди в гора зелена,<br> събери момци юнаци –<br> да си земята отнемем,<br> да си децата откупим,<br> да си жените избавим,<br> да си бащите поменем,<br> да си за майките отмъстим!<br> [[Любен Каравелов|Л. Каравелов]], Събрани съчинения, Т. I, стр. 146<ref>Liternet.bg. [https://liternet.bg/publish7/cromanska/haidushki.htm Общи особености на българските и сръбските хайдушки песни.] Посетен на 6 април 2022</ref> == Семейство == Жени се за Пена Каблешкова. След смъртта на Стойка – съпруга на брат ѝ хаджи Лулчо Дончов Каблешков и майка на [[Тодор Каблешков]], „мама Пена“ се грижи за Тодор Каблешков и петте му братя и сестри. == Памет == На Дончо Ватах е наречена улица в квартал „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947655|title=Дончо Ватах}}). == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Военна история на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Ватах, Дончо}} [[Категория:Копривщенски хайдути]] [[Категория:Каблешкови]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Починали в Копривщица]] blzaap6b2o5an2jxjvh3w60ult5i16z 0 386021 12419313 12000017 2024-11-22T00:41:31Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419313 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Австрия]] | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Йостерайхринг]] | карта = Österreichring 1977-1987.svg | дата = 18 август 1985 | обиколки = 52 | дължина писта = 5,942 | дължина състезание = 308.984 | текуща година = 1985 | време = Сухо | победа време = 1:20:12.583 | победител = [[Ален Прост]] | първа позиция време= 1:25.490 | първа позиция пилот= Ален Прост | нбо време = 1:29.241 (39) | нбо пилот = Ален Прост }} '''1985 Голяма награда на Австрия''' е 17-о за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1985)|сезон 1985]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 август]] [[1985]] година на пистата [[Йостерайхринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 52 | 1:20:12.583 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 12 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 52 | + 30.002 | 14 | '''6''' |- ! 3 | 27 | {{флагче|Италия}} '''[[Микеле Алборето]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | + 34.356 | 9 | '''4''' |- ! 4 | 28 | {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Йохансон]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | + 39.073 | 12 | '''3''' |- ! 5 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 52 | + 1:22.092 | 7 | '''2''' |- ! 6 | 8 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Марк Сюрер]]''' | '''[[Брабам]]-[[БМВ]]''' | 51 | +1 Об. | 11 | '''1''' |- ! 7 | 3 | {{флагче|Германия}} [[Щефан Белоф]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 49 | Без гориво | 22 | |- ! 8 | 18 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Ероуз]]-[[БМВ]] | 49 | +3 Об. | 16 | |- ! 9 | 24 | {{флагче|Нидерландия}} [[Хуб Ротенгатер]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 48 | +4 Об. | 24 | |- ! 10 | 15 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 46 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 43 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 40 | Окачване | 26 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 39 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Ероуз]]-[[БМВ]] | 33 | Турбо | 17 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Италия}} [[Тео Фаби]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 31 | Електро | 6 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 29 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Кени Ахейсън]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 28 | Двигател | 23 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 26 | Ауспух | 5 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 25 | Двигател | 2 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 25 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Закспийд]] | 17 | Двигател | 25 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 16 | Турбо | 21 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 13 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 6 | Турбо | 20 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 4 | Налягане масло | 4 | |- ! НСт | 20 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 0 | Не стартира | 19 | |- ! НКв | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Тирел]]-[[Рено]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 50 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | align="right"| 50 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | align="right"| 28 |- | 4 | {{флагче|Швейцария}} [[Стефан Йохансон]] | align="right"| 19 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | align="right"| 18 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 72 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"| 55 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 43 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда Ф1|Хонда]] | align="right"| 24 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"| 15 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1985/304/ | accessdate = 17 юни 2011 | архив_дата = 2014-02-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140218001222/http://www.formula1.com/results/season/1985/304/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1985 Голяма награда на Германия|1985 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1985)|Сезон 1985]]''' |Следващо състезание:<br />[[1985 Голяма награда на Нидерландия|1985 Нидерлания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1984 Голяма награда на Австрия|1984]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[1986 Голяма награда на Австрия|1986]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:1985 година в Австрия]] pbsjylbr34gg09e2oyb1dhvbznouy79 0 386586 12419287 12054751 2024-11-22T00:28:53Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419287 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Нидерландия]] | знаме = Flag of Netherlands.svg | писта = [[Зандворд (писта)|Зандворд]] | карта = Circuit Park Zandvoort-1973.svg | дата = 20 юни 1973 | обиколки = 72 | дължина писта = 4.180 | дължина състезание = 304.270 | текуща година = 1973 | време = Сухо | победа време = 1:39:12.45 | победител = [[Джеки Стюърт]] | първа позиция време= 1:19.47 | първа позиция пилот= [[Рони Петерсон]] | нбо време = 1:20.31 (42) | нбо пилот = Рони Петерсон }} '''1973 Голяма награда на Нидерландия''' е 18-о за [[Голяма награда на Нидерландия|Голямата награда на Нидерландия]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|сезон 1973]] във [[Формула 1]], провежда се на [[20 юни]] [[1973]] година на пистата [[Зандворд (писта)|Зандворд]] близо до град [[Зандворд]], [[Нидерландия]]. == Репортаж == Предишното издание за ГП на Нидерландия е отменено, заради лошата инфраструктура на трасето Занворд. Местната автомобилна организация успя с много усилия да подобрят трасето, включвайки нов завой наречен Панорамабохт, намирайки се след завоя Оост Тунел. Но голямата новина е свързана с напускането на [[Скудерия Ферари|Ферари]] за остатъка от сезона, заради лошите резултати. Носят се и слухове, че [[Джаки Икс]] и [[Артуро Мерцарио]] са информирани от Скудерията да си намерят друг отбор. Въпреки че [[Джоди Шектър]] не е наказан за инцидента, което довело до спирането на състезанието в [[1973 Голяма награда на Великобритания|Силвърстоун]], [[Макларън]] реши да дадат почивка на южно-африканеца, за неизвестно време. Като резултат от инцидента в Силвърстоун, [[Андреа де Адамич]] обяви своето прекратяване от състезателна дейност, докато [[Съртис]] фокусират вниманието си върху болида TS14A. Последната промяна дойде в Уилямс, където [[Гейс ван Ленеп]] взе второто пилотско място, редом до [[Хоудън Гънли]]. === Квалификация === Квалификацията отново е доминирана от [[Рони Петерсон]] с шестата си пол-позиция, с половин секунда по-бърз от [[Джеки Стюарт]] и [[Франсоа Север]] с [[Тирел]]. [[Дени Хълм]] и [[Карлос Ройтеман]] с [[Брабам]] окупират втората редица, а победителя от Силвърстоун, [[Питър Ревсън]] остана шести. [[Джеймс Хънт]], [[Карлос Паче]], [[Жан-Пиер Белтоаз]] и [[Джаки Оливър]] (който успя да намери нужната скорост на своя Шадоу) окупират десетката, а [[Емерсон Фитипалди]] остана едва 16-и, след като претърпя тежък инцидент, в който си контузи глезените си. Разочороващият сезон за [[Майк Хейлууд]] продължи, след като поредица от механически проблеми го попречи да запише резултат, но организаторите решават да пуснат англичанина за състезанието. === Състезание === По време на неделната тренировка, [[Инсайн]] намери сериозен проблем в монтажа на задното окачване, с което разумно решават да се оттеглят от състезанието, нещо което [[Рики фон Опел]] не е доволен, след като постига 14-и резултат в квалификацията. За второ поредно състезание [[Ники Лауда]] е ударен от някого още на старта, докато Петерсон направи добър старт, за да задържи позицията си от Тирел-ите. Стюарт пое преследването пред Паче и Север, преди да се оформи разлика между французина и намиращия се на пета позиция [[Марч]] на Хънт. Оливър се удари в мантинелите във втората обиколка, докато Фитипалди се оттегли малко по-късно, след като болките на глезените му попречи да продължи състезанието. Моменти по-късно [[Майк Бютлър]] се присъедини към списъка на отпадналите след повреда в двигателя. Петерсон продължи да води след петата обиколка пред Стюарт, Паче и Север. След тях е Хънт пред Хълм и Ройтеман, преди да се оформи разлика между аржентинеца и групата водена от Ревсън, [[Клей Регацони]], Белтоаз, [[Уилсън Фитипалди]] и ван Ленеп. Обиколка по-късно Север успя да мине пред Паче, но пилота на [[Съртис]] остана с двата Тирел-а, докато Лауда изпреварвайки Хейлууд и [[Крис Еймън]], мина и пред Шадоу-а на [[Джордж Фолмър]]. И докато лидерите се надпреварват за лидерството, зад тях се случи трагедия. [[Роджър Уилямсън]], който се движи 13-и загуби контрол в осмата обиколка, заради спукана гума и се катастрофира на завоя Хонденвлак, удряйки бариерата. Самата мантинела не е монтирана правилно и вместо да спре Марч-а на англичанина, болида се преобърна, а след това се подпали заради разкъсан резеровар. [[Дейвид Пърли]], който е непосредствено зад Уилямсън, излезе от болида си в опит да помогне на попадналия в беда съотборник. Пърли се опита да изгаси пожара с пожарогасител, но това не му помогна тъй като маршалите са лошо екипирани или неопитни за такива случаи. Осъзнавайки, че приятеля му вече не вика както и неуспешните опити да преобърне горящия болид сам, Пърли се отдалечи видимо разстроен. Пожарната кола пристига осем минути по-късно, като през това време Уилямсън почина от задушаване. Тялото му е извадено от кокпита като е покрито, за да не бъде видян от зрителите и от приближаващите състезатели. 24-годишния Уилямсън е определен като един от младите таланти и потенциални победители, като протежето му Том Уеткрофт планира да участва с него във Формула 1 за следващия сезон. Състезанието продължи въпреки неприятната участ като единствено Хълм е крайно недоволен от маршалите и тези около боксовете, които виждат черен дим от другата страна на пистата като инцидента стана на няколко метри от мястото, където [[Пиърс Къредж]] загуби живота си три години по-рано. Ройтеман спря болида си на завоя Тарзан, поради несвързана повреда в неговия Брабам, докато Хълм е застигнат от Ревсън, Регацони и Белтоаз. Паче е изпреварен от Хънт и Хълм след като проблем в една от гумите принуди бразилеца да спре в бокса в 19-а обиколка. Скоро след това Еймън напуска с повреда в горивната система. Петерсон удържа все още водачеството си пред двата Тирел-а, Хънт, Хълм, Ревсън и трите [[БРМ]]-а, след като Лауда мина и пред Уилсън Фитипалди като самия бразилец катастрофира в 27-ата обиколка. Промени в класирането не настъпват, преди Хълм да се оттегли в 31-вата обиколка с повреден двигател. В 40-а обиколка разликата която Петерсон има пред Стюарт и Север започва да намалява, докато Регацони спря в бокса за смяна на гуми, а съотборника му Лауда е съпътстван с проблем в горивната помпа, отпадайки в 52-рата обиколка. През това време Хейлууд също напуска надпреварата с електрически проблеми в неговия Съртис. Проблем в скоростната кутия е причината Петерсон да бъде застигнат от Стюарт и Север, които изпреварват шведа в 64-та обиколка, преди Рони да се прибере в бокса окончателно. Това даде шанс на Стюарт да постигне 26-а победа, която го прати пред легендарния [[Джим Кларк]] по брой победи. Север завърши зад съотборника си с пето поредно второ място, а Хънт финишира трети, постигайки първия си подиум, след като се движи по-голямата част от състезанието без съединител. Ревсън завърши четвърти пред Белтоаз и ван Ленеп, който взе последната точка, както и първа за конструктор воден от Франк Уилямс. Паче, Регацони, Лауда и Фолмър са останалите финиширали, докато [[Греъм Хил]] остана на 16 обиколки зад победителя, след теч във водния резервоар. След състезанието опитите на Пърли за спасяване на неговия приятел са възнаградени с медал Джордж, а дни след надпреварата той е интервюиран от журналист на мястото, където почина Уилямсън. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюарт]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 72 | 1:39:12.45 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Франция}} '''[[Франсоа Север]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 72 | + 15.83 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 27 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеймс Хънт]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 72 | + 1:03.01 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|САЩ}} '''[[Питър Ревсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 72 | + 1:09.13 | 6 | '''3''' |- ! 5 | 20 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Белтоаз]]''' | '''[[БРМ]]''' | 72 | + 1:13.37 | 9 | '''2''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Нидерландия}} '''[[Гейс ван Ленеп]]''' | '''[[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Малборо]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 70 | + 2 Об. | 20 | '''1''' |- ! 7 | 24 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 69 | + 3 Об. | 8 | |- ! 8 | 19 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[БРМ]] | 68 | + 4 Об. | 12 | |- ! 9 | 25 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Хоудън Гънли]] | [[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Малборо]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | + 4 Об. | 15 | |- ! 10 | 16 | {{флагче|САЩ}} [[Джордж Фолмър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 67 | + 5 Об. | 22 | |- ! 11 | 2 | {{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 66 | Двигател | 1 | |- ! НКл | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 56 | Не е класиран | 17 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[БРМ]] | 52 | Горивна помпа | 11 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | Електро | 24 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 31 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 27 | Инцидент | 13 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Текно]] | 22 | Горивна система | 19 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 9 | Tyre | 5 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Пърли]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 8 | Оттегля се | 21 | |- bgcolor=red ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Роджър Уилиямсън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 7 | '''Фатален инцидент''' | 18 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 2 | Физически | 16 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Бютлър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 2 | Електро | 23 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Джаки Оливър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1 | Инцидент | 10 | |- ! НСт | 28 | {{флагче|Лихтенщайн}} [[Рики фон Опел]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Не стартира | 14 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | align="right"| 51 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 41 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | align="right"| 39 |- | 4 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | align="right"| 23 |- | 6 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 23 |- | 7 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 8 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 8 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 62 (66) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 58 (62) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 38 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 12 |- | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 5 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 1 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1973/496/ | accessdate = 17 ноември 2011 | архив_дата = 2008-02-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080209143532/http://www.formula1.com/results/season/1973/496/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2015/11/gp-73-round-10-xx-grote-prijs-van.html | accessdate= 6 януари 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1973 Голяма награда на Великобритания|1973 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|Сезон 1973]]''' |Следващо състезание:<br />[[1973 Голяма награда на Германия|1973 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1971 Голяма награда на Нидерландия|1971]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Нидерландия]]''' |Следваща година:<br /> [[1974 Голяма награда на Нидерландия|1974]] |} [[Категория:Голяма награда на Нидерландия]] [[Категория:1973 година в Нидерландия]] 922au9q77tjc7n8613i51iaq0c6ws3u 14 386613 12419217 4594331 2024-11-21T23:26:28Z Niki Yooff 24726 12419217 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Кюстендил]] [[Категория:Култура в България по град|Кюстендил]] 0i1n8favw2bieb8m3ut92ugvyfzu0m8 0 387766 12419320 12009922 2024-11-22T00:43:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419320 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Сан Марино]] | знаме = Flag of San Marino.svg | писта = [[Имола (писта)|Имола]] | карта = Imola_1981.jpg | дата = 23 април 1989 | обиколки = 58 | дължина писта = 5.040 | дължина състезание = 292.320 | текуща година = 1989 | време = Слънчево, топло | победа време = 1:26:51.245 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:26.010 | първа позиция пилот= Айртон Сена | нбо време = 1:26.795 (45) | нбо пилот = [[Ален Прост]] }} '''1989 Голяма награда на Сан Марино''' е 9-о за [[Голяма награда на Сан Марино|Голямата награда на Сан Марино]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|сезон 1989]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 април]] [[1989]] година на пистата [[Имола (писта)|Имола]] близо до град [[Имола]], [[Италия]]. == Репортаж == Единствената промяна в стартовия лист за ГП на Сан Марино е появяването на [[Габриеле Таркини]] на мястото на прекратилия от състезателна дейност пилот на [[АГС]], [[Филип Стрейф]]. Французинът преживя тежка катастрофа в пре-сезонната сесия на трасето [[1989 Голяма награда на Бразилия|Жакарепагуа]], преди началото на сезона. 39 състезатели участваха в квалификациите, в които деветима не преминаха пре-квалификацията, а четирима не намериха място за участие в състезанието. [[Макларън]] отново окупираха първа редица, като пол-позицията е дело на [[Аертон Сена]] с време 1:26.010. Съотборникът му [[Ален Прост]] е след него, на около две десети от времето на Сена. [[Найджъл Менсъл]], победителят от първия старт за [[Скудерия Ферари|Ферари]], стартира трети с изоставане на над секунда и половина, показвайки чудесната форма на Макларън, както е и през миналия сезон. [[Рикардо Патрезе]] с [[Уилямс]] е четвърти, следван от [[Герхард Бергер]], [[Тиери Бутсен]], [[Алесандро Нанини]], [[Нелсън Пикет]], [[Алекс Кафи]] и [[Оливие Груяр]], показвайки добро темпо с неговия [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]. На старта Сена потегли добре, докато Прост е атакуван от Менсъл. Във втората обиколка, [[Иван Капели]], стартирайки 13-и имаше тежък инцидент със своя [[Марч]], но по-лошото дойде две обиколки по-късно. Ферари-то на Герхард Бергер, който се движеше зад Рикардо Патрезе, не зави наляво и се вряза в предпазните огради на завоя Тамбурело с около 180 мили в час. След като болидът му спря, пламъци поникнаха около болида. За щастие трима маршали с пожарогасители (Бруно Миниати, Паоло Верди и Габриеле Виоли) успяха да потушат огъня, десет секунди след като се възпламени. Състезанието е спряно, докато Бергер оцеля със счупени ребра и изгарания, втора степен по ръцете. Състезанието е рестартирано, половин час по-късно, продължавайки от четвъртата обиколка с разликите от обиколката, в която състезанието е спряно. Този път Прост успя да излезе пред Сена, докато зад тях Менсъл направи лош старт и е позволен да бъде изпреварен от Патрезе и Нанини. Междувременно Оливие Груяр е дисквалифициран от надпреварата, след като механиците му работиха върху болида, преди втория старт. Преследвайки Лотус-а на Нелсън Пикет, камерите показа пушек идвайки от Ероуз-а на Дерек Уорик, но се оказа че е масло изгаряйки от задната част от болида. Менсъл преследваше Патрезе на трасето, докато в самото състезание британеца е пред Уилямс-а на Рикардо. Сена си върна позицията си на трасето от Прост, докато [[Стефано Модена]] с [[Брабам]] се удари тежко преди Риваца, в което излезе от болида си невредим. Когато Патрезе и Менсъл наближиха зоната в която Модена катастрофира, Патрезе получи повреда в двигателя [[Рено]] на своя Уилямс, давайки шанс на Менсъл да изпревари италианеца на трасето. Това позволи на Нанини, Пикет и Уорик да минат с позиция напред. Драмата обаче продължи, след като две обиколки по-късно и Менсъл трябваше да спре с повреда по скоростната кутия. Пикет също напусна надпревара с повреда в двигателя на неговия Лотус, давайки шанс на Бутсен (който изпревари Уорик две обиколки по-рано) да излезе четвърти пред Уорик и съотборника му [[Еди Чийвър]]. Чийвър загуби позицията си първо от [[Осела]]-та на [[Никола Ларини]], след което шестата позиция е притежание на Алекс Кафи, преди [[Джонатан Палмър]] да го изпревари в 47-ата обиколка. Прост който вече изоставаше от Сена с над десет секунди, усилено преследваше бразилеца, преди да загуби контрол на шикана последния от двата шикана на Варианте Баса. Французинът продължи, но вече с минимални шансове за първата позиция, докато в края на колоната [[Андреа де Чезарис]] и [[Луис Перес-Сала]] се удариха на Аква Минерале, от което испанеца не продължи надпреварата. Ларини след като е шести за кратко, заби Осела-та си на завоя Пиратела в 54-та обиколка. Сена финишира на около 40 секунди пред Прост на финала, след грешката на французина. Алесандро Нанини завърши трети с [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]], следван от Тиери Бутсен, Дерек Уорик и Джонатан Палмър в точките. След края на състезанието Прост, обвини Сена че не е спазил споразумението, в което пилотът който потегли пръв на старта, ще поведе първи към първия завой, след като състезанието е рестартирано. Рон Денис потвърди за случката пред журналистите няколко дни, както и че Сена се е извинил за случилото се. Това е началото на предстоящата вражда между Прост и Сена, която ще продължи до 1993. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 58 | 1:26:51.245 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 58 | + 40.225 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 19 | {{флагче|Италия}} '''[[Алесандро Нанини]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 57 | + 1 Об. | 7 | '''4''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Белгия}} '''[[Тиери Бутсен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 57 | + 1 Об. | 6 | '''3''' |- ! 5 | 9 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дерек Уорик]]''' | '''[[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 57 | + 1 Об. | 12 | '''2''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джонатан Палмър]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 57 | + 1 Об. | 25 | '''1''' |- ! 7 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 57 | + 1 Об. | 9 | |- ! 8 | 40 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 57 | + 1 Об. | 18 | |- ! 9 | 10 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 56 | + 2 Об. | 21 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 56 | + 2 Об. | 16 | |- ! 11 | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 56 | + 2 Об. | 23 | |- ! 12 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 52 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 51 | Горивна система | 22 | |- ! НКл | 12 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 46 | Не е класиран | 24 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Испания}} [[Луис Перес-Сала]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 43 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 39 | Трансмисия | 19 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 29 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 23 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 21 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 19 | Завъртане | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Ск.кутия | 11 | |- ! ДКФ | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 4 | Дисквалифициран | 10 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 3 | Инцидент | 5 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 1 | Завъртане | 13 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларус]]-[[Ламборгини]] | 0 | Електро | 20 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | 0 | Електро | 26 | |- ! НКв | 4 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 38 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Риал Ф1|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 37 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Швейцария}} [[Грегор Фойтек]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 18 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 36 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 41 | {{флагче|Германия}} [[Йоахим Винкелхок]] | [[АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 32 | {{флагче|Франция}} [[Пиер-Анри Рафанел]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 35 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{флагче|Германия}} [[Бернд Шнайдер (пилот)|Бернд Шнайдер]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 39 | {{флагче|Германия}} [[Фолкар Вайдлер]] | [[Риал Ф1|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 12 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 9 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | align="right"| 5 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда]] | align="right"|21 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|9 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|8 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | align="right"|4 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1989/232/ |accessdate=8 ноември 2011 |архив_дата=2015-01-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150118222934/http://www.formula1.com/results/season/1989/232/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1989 Голяма награда на Бразилия|1989 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|Сезон 1989]]''' |Следващо състезание:<br />[[1989 Голяма награда на Монако|1989 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1988 Голяма награда на Сан Марино|1988]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сан Марино]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1990 Голяма награда на Сан Марино|1990]] |} [[Категория:Голяма награда на Сан Марино]] [[Категория:1989 година в Европа]] s98f2ygvv51f8dyigqjq0pqje0v89vd 0 388038 12419003 11429785 2024-11-21T18:49:53Z Sijorl49 259021 Интервал 12419003 wikitext text/x-wiki {{Железопътна гара | име = Ловеч | име-минало = | вид = гара | изглед = Lovech train station.jpg | изглед-описание = Сградата на гара Ловеч, 2012 г. | карта = България | линия = [[Железопътна линия Свищов – Левски – Троян|Жп линия 24]] | обслужва = | пътници = | дължина = | височина = | коловози = 2 | платформи = | откриване = 1927 г. | закриване = | реновиране = | електрифицирана = не | билети-издаване = да | надлез = | подлез = }} '''Железопътна гара Ловеч''' е основна гара по [[Железопътна линия 24 (България)|железопътна линия № 24]] – [[Свищов]] – [[Левски (град)|Левски]] – [[Ловеч]] – [[Троян]], която е разклонение на [[Железопътна линия 2 (България)|железопътна линия № 2]] – [[София]] – [[Горна Оряховица]] – [[Варна]]. Първият известен проект за меридианно пресичане на Централна Северна България с железопътна линия е на [[академик]] [[Лукан Хашнов]] от [[1909]] г. Изграждането на участъка Левски-Ловеч започва през [[1921]] г. Местното население участва с труд, материали и пари. Завършен е през [[1927]] г. На новопостроената железопътна гара Ловеч, цар [[Борис III]] официално открива линията Левски-Ловеч.<ref>Сб. Ловеч и Ловчанско, кн. 2, С., 1930</ref> През [[1929]] г. Висшият технически съвет на БДЖ одобрява проект за строителство участъка с едно трасе Ловеч-Троян. Строят се гарови сгради и основите на трасето. Стопанската криза през 30-те години на ХХ век и последвалата [[Втора световна война]] спират строежа. == Национална строителна младежка бригада „Ловеч – Троян“ == Работата по изграждане на линията е подновена отново през [[1947]] г., а строежът е обявен за национален строителен обект с името „Национална строителна младежка бригада „Ловеч – Троян“. В нея участват и бригадири от [[Австрия]], [[Белгия]], [[Полша]], [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. Открита на [[31 октомври]] [[1948]] г. от [[Васил Коларов]].<ref>„С младежко дръзновение – 40 години от откриване на жп линията Ловеч-Троян“, съст. Р. Христова, Г. Василев и В. Малашка, 1988, с. 1 – 40.</ref><ref>Известия на РИМ-Ловеч. т. IV, Лч., 1999; Василев Г., Участието на младежки бригади от чужбина в строителството на ж. п. линията Ловеч-Троян, с. 135 – 140 </ref> Днес железопътна гара Ловеч обслужва най-евтиния пътнически и товарен транспорт от и до град Ловеч. Превозите се обслужват от [[дизелов локомотив|дизелови локомотиви]]. == Бележки == <references /> {{Мъниче|Железопътен транспорт|България}} {{Портал|Транспорт|България}} [[Категория:Железопътни гари в България|Ловеч]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Ловеч]] [[Категория:Транспорт в Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 1927 година]] 75r3l2y6r3wb9hsqivuc88qbpvoeoz5 0 388489 12419335 12009927 2024-11-22T00:51:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419335 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Сан Марино | знаме = Flag of San Marino.svg | писта = [[Имола (писта)|Имола]] | карта = Circuit Imola 1992.png | дата = 1 май 1994 | обиколки = 58 | дължина писта = 4.933 | дължина състезание = 286.114 | текуща година = 1994 | време = Слънчево | победа време = 1:28:28.642 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:21.548 | първа позиция пилот= [[Айртон Сена]] | нбо време = 1:24.335 (10) | нбо пилот = [[Деймън Хил]] }} '''1994 Голяма награда на Сан Марино''' е 14-о за [[Голяма награда на Сан Марино|Голямата награда на Сан Марино]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|сезон 1994]] във [[Формула 1]], провежда се на [[1 май]] [[1994]] година на пистата [[Имола (писта)|Имола]] близо до град [[Имола]], [[Италия]]. == Доклад == Целият уикенд в Имола се очерта като едно от най-черните за Гран При състезания със смъртта на австриеца Роланд Ратценбергер в квалификациите и Айртон Сена по време на състезанието. Друг инцидент е на Рубенс Барикело който претърпя тежък инцидент в петък. Михаел Шумахер спечели рестартиралото състезание, но по време на пресконеференцията той каза че ″не се чувствам доволен или щастлив″ с тази си победа следвано от събитията които се случиха по време на състезанието. Никола Ларини постигна своите първи точки и подиум в кариерата си, а Мика Хакинен финишира на 3-та позиция като това е първо състезание в което е финиширал за този сезон. === Квалификация === В петък 29 април по време на първата квалификационна сесия състезателия от [[Джордан Гран При|Джордан]], [[Рубенс Барикело]] удари бюрдора на завоя Варианте Баса с 225 км/ч пращайки го към въздуха. Той удари горната част на предпазните гуми и е ударен в безсъзнание. Болида му се превъртя няколко пъти преди да спре с главата надолу. Той е пратен до медицинския център поради този инцидент. На следващия ден той се появи със спучена ръка и нос го принуди да бъде аут за целия уикенд. В събота започна втората квалификационна сесия като Варианте Баса продължи да притиска няколко пилоти включително [[Деймън Хил]] и [[Ерик Комас]]. Двайсет минути преди да завърши [[Роланд Ратценбергер]] се провали да вземе бързия завой Вилньов като се удари с 306 км/ч със своя [[Симтек]]. Макар че оцелявацата клетка остана непокътнат, силата на удара нанесе базална-фрактура на черепа му. По време на същата квалификация той се завъртя на шикана Аква Минерали в предишната си обиколка в чиито удар нанесе поражение на предното крило на Симтек-а. Вместо да се прибере в пит-лейна той остана на трасето за още една обиколка в което част от предното крило се откъсна оставайки в несъстояние да го контролира. Квалификацията е прекъсната за около 25 минути докато докторите присъстваха до Ратценбергер. Сесията е рестартирана, но повечето отбори като [[Уилямс]] и [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]] не взеха по нататъчно участие. Малко по-късно в болницата австриеца почина поради резултат от многобройните си контузии. Неговата му смърт маркира и първата след смъртта на [[Рикардо Палети]] по време на ГП на Канада 1982 и след смъртта на [[Елио де Анджелис]] по време на тестове през 1986. Сид Уоткинс главния човек на медицинския екип във Формула 1 си припомни в своите мемоари реакцията на Айртон Сена по новините, казвайки че ″Айртон падна и се разплака до рамото ми.″ Уоткинс се опита да убеди Сена да не се състезава на следващия ден попитайки ″Какво друго трябва да направиш? Ти си трикратен световен шампион и си наистина най-бързия пилот. Откажи се и нека да отидем на риболов.″ но Айртон е настоятелен, казвайки, ″Сид, има някои неща, които не можем да контролираме. Не мога да откажа, трябва да продължа.″ Сена се класира на пол-позиция пред лидера в шампионата [[Михаел Шумахер]]. [[Герхард Бергер]] се класира 3-ти, а съотборника на Сена, Деймън Хил се класира 4-ти. На трета редица са [[Джей Джей Лехто]] (съотборника на Шумахер в Бенетон) и [[Никола Ларини]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 58 | 1:28:28.642 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 27 | {{флагче|Италия}} '''[[Никола Ларини]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +54.942 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Пежо]]''' | 58 | +70.679 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 29 | {{флагче|Австрия}} '''[[Карл Вендлингер]]''' | '''[[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +73.658 | 10 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Япония}} '''[[Укио Катаяма]]''' | '''[[Тирел]]-[[Ямаха]]''' | 57 | +1 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 0 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 57 | +1 Об. | 4 | '''1''' |- ! 7 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Мерцедес]] | 57 | +1 Об. | 7 | |- ! 8 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Макларън]]-[[Пежо]] | 57 | +1 Об. | 13 | |- ! 9 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 56 | +2 Об. | 12 | |- ! 10 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 56 | +2 Об. | 20 | |- ! 11 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 56 | +2 Об. | 19 | |- ! 12 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернард]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 55 | +3 Об. | 17 | |- ! 13 | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 54 | Завъртане | 16 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 49 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 44 | Колело | 15 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 40 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 37 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 27 | Завъртане | 24 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | 23 | Двигател | 25 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Монако}} [[Оливие Берета]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 17 | Двигател | 23 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 16 | Окачване | 3 | |- bgcolor=red ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 5 | '''Фатален инцидент''' | 1 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Ларус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 5 | Оттегля се | 18 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Лами]] | [[Лотус]]-[[Муген-Хонда]] | 0 | Сблъсък | 22 | |- bgcolor=red ! НСт | 32 | {{флагче|Австрия}} [[Роланд Ратценбергер]] | [[Симтек]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | '''Фатален инцидент''' | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Франция}} [[Пол Белмондо]] | [[Пасифик Ф1|Пасифик]]-[[Илмор]] | | | - | |- ! НКв | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | Наранен | - | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 30 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 7 |- | 3 | {{flagicon|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 7 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Никола Ларини]] | align="right"| 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 30 |- | 2 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 16 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"| 7 |- | 4 | {{flagicon|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | align="right"| 7 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Пежо]] | align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1994/102/ | accessdate = 1 септември 2011 | архив_дата = 2011-06-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110606060738/http://www.formula1.com/results/season/1994/102/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Пасифика|1994 Пасифика]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1994)|Сезон 1994]]''' |Следващо състезание:<br />[[1994 Голяма награда на Монако|1994 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1993 Голяма награда на Сан Марино|1993]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сан Марино]]''' |Следваща година:<br /> [[1995 Голяма награда на Сан Марино|1995]] |} [[Категория:Голяма награда на Сан Марино]] [[Категория:1994 година в Европа]] 4f67goc5wwss7g1b0kpm9du3tf4o0su 0 390391 12418745 12417107 2024-11-21T13:38:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418745 wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист | вложки = {{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[Бибоп]], [[авангарден джаз]], [[пост-боп]] | инструмент = [[Контрабас]], [[пиано]], [[виолончело]], [[тромбон]] | глас = 1943 – 1979 }} }} '''Чарлз Мингъс''' ({{lang|en|Charles Mingus}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[джаз]] [[музикант]], [[композитор]] и [[общественик]]. Има голям принос за развитието на джаза. Започва кариерата си през 1943 година и през 50-те придобива широка известност като композитор и ръководител на джазбендове. В композициите си запазва горещото и прочувствено усещане, присъщо на [[хард боп]]а, и дълбоко разчита на [[госпел]]а. В музиката му понякога се усещат елементи от [[Трето течение|Третото течение]] ('third stream'), [[фрий джаз]]а и [[Класическа музика|класическата музика]]. Самият Мингъс избягва квалификации, като създава свой собствен стил в музиката, в който традиция се смесва с нови и уникални измерения на джаза. В едно интервю той идентифицира [[Дюк Елингтън]] и [[църква]]та като свои източници на влияние. Мингъс се концентрира върху колективната импровизация, подобно на някогашните джаз паради в [[Ню Орлиънс]], като отделя специално внимание на начина, по който всеки член контактува с бенда като една своеобразна общност. Когато създава групи, той разглежда не само уменията на кандидатите за членове, но също и техните персонални качества. Много музиканти, които минават през съставите му, по-късно се радват на внушителни кариери. Наема талантливи, понякога слабо известни музиканти, с които сглобява нестандартни инструментални ансамбли. Като изпълнител, той е новатор в техниката на свирене на контрабас, като е смятан от мнозина за един от най-грамотните изпълнители на този инструмент. Известен е почти толкова с амбициозните си проекти, както с буйния си темперамент, който му докарва прозвището „Ядосаният човек на джаза“. Отказът му да прави компромиси с музикалните си идеали водят до избухливост на сцената, натиск върху другите музиканти и уволнения. Считан е за наследник на Дюк Елингтън, тъй като пише брилянтно музика за средно големи състави, както и заради грижите и акцентите върху силните страни на музикантите в групите си. Самият той нерядко изразява своята дълбока почит към Елингтън. В един известен случай Дизи Гилеспи заявява, че Мингъс му напомня за „един млад Дюк“ и цитира „организационната гениалност“ и на двамата. Преди време се е смятало, че музиката на Мингъс може много трудно да се изпълни без той да я дирижира. Днес обаче много музиканти свирят негови композиции, от групи като Мингъс Биг Бенд, Мингъс Дайнъсти и Мингъс Оркестра, до гимназиални ученици, някои от които се състезават в Гимназиалния конкурс „Чарлз Мингъс“.<ref>{{cite web |title=Thirty Years On, The Music Remains Strong; Charles Mingus's legacy revisited at the Manhattan School of Music |author=Ernest Barteldes |url=http://nypress.com/thirty-years-on-the-music-remains-strong/ |work=Nypress.com |date=February 18, 2009 |accessdate=October 26, 2009 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140414132729/http://nypress.com/thirty-years-on-the-music-remains-strong/ |archivedate=April 14, 2014 |df=mdy-all |архив_дата=2014-04-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140414132729/http://nypress.com/thirty-years-on-the-music-remains-strong/ }}</ref> Гюнтер Шулер изказва становище, че Мингъс трябва да бъде поставен в челото на видните американски композитори, било то в джаза или в друг стил. През 1988 г. с финансирането на Националния фонд за изкуства композициите на Мингъс са записани в каталог, който по-късно е предаден на отдел „Музика“ в Нюйоркската обществена библиотека за обществени цели. През 1993 г. [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] събира различни документи – включително музика към филми, аудиозаписи, кореспонденция и снимки, в определеното за „най-важно придобиване на колекция от ръкописи, свързани с джаза, в историята на Библиотеката“. == Биография == === Ранни години === Роден е на 22 април 1922 г. в [[Ногалес (Аризона)|Ногалес]], щата [[Аризона]], в семейството на подофицер в армията.{{hrf|Santoro|1994|}} Майка му е дъщеря на [[китайци|китаец]] от [[Хонконг]] с [[Британска империя|британско]] поданство и [[афроамериканци|афроамериканка]] от [[Юг (САЩ)|Южните щати]]. По права линия родът му изглежда води началото си от германски имигрант, като има и афроамерикански и [[индианци|индиански]] предшественици.{{hrf|Santoro|2000|}} В автобиографията си „Изпод аутсайдера“ той разказва история, предадена му от баща му, Чарлз Мингъс старши, според която той е син на черен ратай и жена от шведски произход, първа братовчедка с [[Ейбрахам Линкълн]]. Бащата на музиканта също така твърди, че е отгледан от майка си и баща си като белокож американец до 14-ата си годишнина, когато майка му разкрива, че истинският баща на Мингъс старши е чернокож [[роб]]. В резултат той трябва да напусне семейството и да заживее самостоятелно. В автобиографията си той не потвърждава дали вярва в тази история, или просто я намира за разкрасяване на [[родословие]]то си.{{hrf|Mingus|1991|}} Мингъс е племенник на [[Фес Уилямс]], също джазист. Чарлз Мингъс израства в района Уотс в [[Лос Анджелис]]. Майка му разрешава да се слуша единствено свързана с [[църква]]та музика, но Мингъс развива ранна привързаност към други типове музика, най-вече тази на [[Дюк Елингтън]]. Изучава [[тромбон]]а, по-късно и [[виолончело]]то, но за него е невъзможно да се занимава професионално с виолончелото, тъй като по това време чернокожите не могат да правят кариера в [[Класическа музика|класическата музика]], а виолончелото не е утвърдено като джаз инструмент. Въпреки всичко това, Мингъс е с афинитет към виолончелото. Когато изучава [[контрабас]]а при [[Ред Календър]] в края на [[1930-те]], Календър коментира, че виолончелото е все пак основният инструмент на Мингъс. В „Изпод аутсайдера“ Мингъс твърди, че започва да учи контрабас едва когато [[Бъди Колет]] го приема в [[суинг]] бенда си при условието, че той е контрабасист на състава.{{hrf|Mingus|1991|}} Поради ниското си образование младият Мингъс не може да чете ноти с достатъчно бързина, за да се включи в местния [[младеж]]ки [[оркестър]]. Това оказва траен отпечатък върху музикалното му виждане, като го кара да се чувства прокуден от света на класическата музика. Тези ранни несполуки, към които се добавят дълги години на борба с расизма, са отразени в музиката му, която често е заета с теми като расизма, дискриминацията и несправедливостта.<ref name=Horton>{{cite web|author=Horton, Ernest Aaron|title=Charles Mingus and the Paradoxical Aspects of Race as Reflected in His Life and Music|date=2007|url=http://etd.library.pitt.edu/ETD/available/etd-04072007-140228/unrestricted/ERonHortonDissertation.pdf|publisher=Doctoral dissertation, University of Pittsburgh|accessdate=October 11, 2011|архив_дата=2012-04-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120425062001/http://etd.library.pitt.edu/ETD/available/etd-04072007-140228/unrestricted/ERonHortonDissertation.pdf}}</ref> Голяма част от техниката на свирене на виолончело е приложима към контрабаса, което му помага щом се заема с новия инструмент в гимназията. Той учи пет години при [[Хърман Райншаген]], главният контрабасист на [[Нюйоркската филхармония]], а водещ на предмета „Композиционни техники“ е [[Лойд Рийз]].<ref>{{cite web|url=http://www.allaboutjazz.com/php/article.php?id=7105 |title=Charles Mingus &#124; Charles „Baron“ Mingus: West Coast, 1945 – 49 |work=Allaboutjazz.com |date=February 1, 2001 |accessdate=October 8, 2009}}</ref> Много от годините си прекарва в свирене на контрабас, създаден през [[1927]] г. от германския производител [[Ернст Хайнрих Рот]]. Още от юношество Мингъс пише доста сложни композиции. Много от тях напомнят за [[Трето течение|Третото течение]], тъй като внедряват елементи от класическата музика. Голяма част от тях са записани през [[1960]] г. с диригент Гюнтер Шулер и издадени като ''Pre-Bird'' ('Преди Бърд'). Това е отпратка към [[Чарли Паркър|Чарли Паркър – Бърд]], тъй като Мингъс е един от многото музиканти, чието виждане в музиката е разделено от Паркър на „музика преди Бърд“ и „музика след Бърд“. === 1940-те години === Мингъс се сдобива с репутация на [[вундеркинд]] в контрабаса. Първата му професионална работа е да свири с бившия Елингтънов кларинетист Барни Бигард. Отива на турне с [[Луис Армстронг]] през [[1943]] г. Към началото на 1945 г. свири в Лос Анжделис с група, водена от Ръсел Джакет, включваща още Теди Едуардс, Морис Саймън, Бил Дейвис и Чико Хамилтън. През май същата година свири в Холивуд отново с Теди Едуардс в бенд, воден от Хауърд Макгий.<ref>{{cite web|author=Jazz Discography Project|url=http://www.jazzdisco.org/charles-mingus/catalog|title=Charles Mingus Catalog|work=Jazzdisco.org|accessdate=October 8, 2009}}</ref> После свири с групата на Лайнъл Хемптън в края на 40-те. Хамптън изпълнява и записва няколко от парчетата на Мингъс. Голям успех има триото Мингъс, Ред Норво и [[Тал Фарлоу]] през 1950 и 1951 г. Расовата принадлежност на Мингъс създава проблеми със собственици на клубове и той напуска групата. За кратко членува в бенда на [[Елингтън]] през [[1953]] г. като заместник на контрабасиста Уендъл Маршал. Лошият нрав на Мингъс кара Елингтън лично да го уволни (тази съдба е понесена също така от Бъбър Майли и барабаниста Боби Дърам), след сблъсък на сцената между Мингъс и [[Хуан Тисол]].<ref>{{cite book|author=Hentoff, Nat|title=Jazz Is|publisher=W.H. Allen|year=1978|pages=34 – 35}}</ref> В началото на 50-те, преди да постигне комерсиално признание като ръководител на бенд, Мингъс изнася представления с Чарли Паркър, чиито композиции и импровизации го вдъхновяват и повлияват. Мингъс счита Паркър за най-големия гений и новатор в историята на джаза, но поддържа противоречиви отношения с наследството на Бърд. Мингъс обвинява митологията на Паркър в създаване на производни претенденти за престола на Паркър. Той също така е изпълнен с противоречие и понякога отвращение спрямо навиците на Паркър към себеразрушение и идеализираната примамливост към наркотиците, които те предлагат на други джаз музиканти. В отговор на многото изпълнители на [[саксофон]], които имитират Паркър, Мингъс създава песента „Ако Чарли Паркър беше стрелец, тогава щеше да има много мъртви имитатори“ (издадена на ''[[Mingus Dynasty]]'' като „Gunslinging Bird“). === В Ню Йорк === През [[1952]] г. Мингъс и Макс Роуч основават Дебют Рекърдс, за да управлява кариерата си по подходящ начин. Името произлиза от желанието му да документира неиздавани млади музиканти. Въпреки това, най-известните записи на компанията са с най-видните изпълнители на [[бибоп]]а. На [[15 май]] [[1953]] г. Мингъс, заедно с Дизи Гилеспи, Паркър, Бъд Пауъл и Роуч, свирят на концерт в Мейси Хол, Торонто, което е последният документиран случай на двамата водещи инструменталисти заедно. След това Мингъс решава да направи овърдъб на едва чуващите се контрабасни партитури в Ню Йорк; оригиналната версия е издадена по-късно. Двете 10-инчови плочи от концерта в Мейси Хол (с участието на Пауъл, Мингъс и Роуч) са сред първите издания на Дебют Рекърдс. Гилеспи веднъж заявява, че не е получил начисления „години наред“ за участието си в Мейси Хол. Записът, обаче, е смятан за един от най-качествените джаз произведения. Според един анекдот Мингъс е въвлечен в компрометиращ инцидент, докато свири на концерт през 1955 г., описван като „завръщане“ с Паркър, Пауъл и Роуч. На Пауъл, който страда от [[алкохолизъм]] и психическо разстройство (вероятно утежнено от жесток полицейски побой и третиране с електрошок), се налага да му се помогне да слезе от сцената, тъй като не е в състояние да свири или да говори свързано. След като несъстоятелността на Пауъл става очевидна, Паркър застава на едно място с микрофон до себе си и казва: „Бъд Пауъл....Бъд Пауъл....“, сякаш умолява Пауъл да се върне. Според тази случка Паркър продължава заклинанието няколко минути след напускането на Пауъл, което води до неговото задоволство и съответно раздразнението на Мингъс. Мингъс взема друг микрофон и обявява пред тълпата: „Дами и господа, моля, не ме свързвайте с нищо от това. Това не е джаз. Това са болни хора.“ Това е последното публично изпълнение на Паркър; след около седмица той умира от наркотична злоупотреба. Мингъс често работи с ансамбли със средна големина – 8 до 10 члена, които стават известни като Джаз работилницата. Мингъс прави нововъведения, като постоянно изисква от своите подопечени да изследват и развиват възприятията си безспирно. Сред тези, които се включват в Работилницата (или Плантацията, както колоритно бива наречена от музикантите), личат имената на Пепър Адамс, Джаки Биард, Букър Ървин, Джон Хенди, Джими Непър, Чарлз Макфърсън и Хорас Парлан. Мингъс сплотява тези музиканти в една добре сработена импровизационна машина, която по много начини предвещава появата на [[фрий джаз]]а. Някои музиканти наричат работилницата „университет“ за джаз. === ''Pithecanthropus Erectus'' и други творби === [[Файл:Minugs 1976.jpg|мини|240п|Мингъс през 1976 г.]] Следващото десетилетие се смята за един от най-продуктивните периоди на Мингъс. На музикалния небосклон изгряват нови композиции и албуми, с удивителна скорост: около 30 записа за 10 години, продуцирани от няколко звукозаписни компании ([[Атлантик Рекърдс]], Кендид, [[Кълъмбия рекърдс]], [[Импулс! Рекърдс]] и други), производителност, на която малцина други музиканти могат да съперничат. Мингъс е записал вече 10 албума като ръководител на бенд, но през 1956 г. той пробива с издаването на ''Pithecanthropus Erectus'', по някои преценки неговата първа голяма работа като ръководител на бенд и композитор. Както Елингтън, когато Мингъс пише песни, той има предвид специфични музиканти; бендът му за ''Erectus'' включва разнообразни дейци: пианиста [[Мал Уолдрон]], алто саксофониста [[Джаки Маклийн]] и тенора с влияние на Сони Ролинс, Джей Ар Монтероуз. Заглавната песен е 10-минутна тонална поема, начертаваща възхода на човека от хоминидните му корени (Питекантропус еректус) до последното му падение. Част от парчето е свободна импровизация, освободена от всякакви структури или теми. В друг негов албум, наречен ''The Clown'' ([[1957]], Атлантик Рекърдс), заглавната песен е с декламация от хумориста [[Джийн Шепърд]], а в плочата за първи път се появява барабанистът Дани Ричмънд, негов предпочитан музикант до смъртта през 1979 г. Двама джазмени формират една от най-внушителните и разнообразни ритъм секции в джаза. И двамата са завършени изпълнители, които се стремят да разтегнат границите на музиката си, като същевременно остават верни на корените си. Когато към тях се присъединява пианистът Джаки Биард, те стават известни като „Всемогъщата троица“.<ref>''Saying Something: Jazz Improvisation and Interaction'', Ingrid Monson (University of Chicago Press, 1997) ISBN 0-226-53478-2</ref> Чарлз Мингъс умира на [[5 януари]] [[1979]] г. в [[Куернавака]]. == Личност и нрав == Въпреки признанието за голямото музикално дарование, Мингъс понякога избухва в остри пререкания на сцената – или спрямо съмишленици, или спрямо публиката. Той е физически добре сложен и е с предразположение към затлъстяване (главно в късните си години), и по болшинството мнения е заплашителен и всяващ страх, когато изразява гняв или недоволство. Мингъс е проявявал тенденция към клинична депресия. Той понякога комбинира кратки периоди на изключителна креативност, смесена със сравнително дълги периоди на необичайно намален поток на работа. Когато публиката в нощните барове се заприказва и започва да пуска леда в питиетата си, по време на представление, Мингъс спира работата на бенда и се сопва на публиката, казвайки: „На Айзък Стърн не му е работа да толерира тази малоумщина.“ Мингъс веднъж унищожава контрабас на стойност 20 000 долара, след като човек от публиката го разконцентрира с думи. Това се случва във Файв Спот в Ню Йорк. Китаристът и певец Джаки Перис е източник от първа ръка за раздразнителността на Мингъс. Перис си спомня как веднъж в Джаз Уъркшоп „той изгони всички от подиума, освен [барабаниста] Пол Моушън и мен... Ние тримата просто виехме блуса за около час и половина, след което той привика обратно другите момчета.“ На 12 октомври 1962 г. Мингъс удря с юмрук Джими Непър по устата, докато двамата мъже работят в апартамента на Мингъс. Те се трудят по наближаващия концерт в нюйоркската община, и Непър отказва да продължи да работи. Ударът от Мингъс отнесъл един зъб и корена му. Според Непър, това наранило наустника му, и довело до постоянната загуба на горната октава от диапазона му на тромбона – нещо, което е силно неудобство за всеки един професионален тромбонист. Този удар временно прекратява взаимоотношението му с Непър, и последният не е в състояние да свири на концерта. Срещу Мингъс е повдигнато обвинение за нападение, и той се явява в съда през януари 1963 г., където му е отсъдена условна присъда. Непър отново работи с Мингъс през 1977 г., и свири дълго време с Мингъс Дайнъсти, сформиран след смъртта на Мингъс през 1979 година. Мингъс е изгонен от апартамента си на улица Грейт Джоунес №5 през 1966 година, след като не плаща наема си, и това е документирано във филма Мингъс: Чарли Мингъс 1968, режисиран от Томас Райкман. Филмът показва как Мингъс свири в клубове и в апартамента си, как стреля с пушка, как свири на пиано, играе с младата си дъщеря Каролайн, и дискутира любовта, изкуството, политиката и музикалната школа, която е искал да създаде. Според писателя Харлан Елисън, в история, която е разказана пред канала му в Ютюб „Харлан Елисън за джаза“, в началото на 60-те, когато работи в „Шоуплейс“ в Гринуич Вилидж, Елисън става свидетел на джем сесия, включваща Мингъс, Чарлс Еванс, Дон Чери и Ерик Долфи, в която Мингъс удря Долфи по челото, след като саксофонистът е изсвирил горчива нота на инструмента си. Когато Долфи се възстановява, той има цицина на челото, която може да бъде видяна на снимки, направени през късните му години. Елисън също така казва как по-късно през нощта Долфи свири толкова добре, че Мингъс отива при него и го целува по устните. == Библиография == * Coleman, Janet, and Young, Al. ''Mingus/Mingus: Two Memoirs''. Limelight Editions (2004) * Dyer, Geoff. ''But Beautiful: A Book About Jazz''. Abacus (2006) pp.&nbsp;103 – 127 * Jenkins, Todd S. ''I Know What I Know: The Music of Charles Mingus'', Praeger (2006) * Mingus, Charles. ''Charles Mingus – More Than a Fake Book'', Hal Leonard (1991) * Mingus, Charles. ''Beneath the Underdog'' * Mingus, Sue Graham. ''Tonight at Noon: A Love Story'', Da Capo reprint (2003) * Priestley, Brian. ''Mingus: A Critical Biography'', Da Capo Press (1984) == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Mingus | first = Charles | year = 1991 | title = Beneath the Underdog: His Life as Composed by Mingus | publisher = Vintage | location = New York | lang = en}} * {{cite book | last = Santoro | first = Gene | year = 1994 | title = Myself When I am Real: The Life and Music of Charles Mingus | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-509733-5 | lang = en}} * {{cite book | last = Santoro | first = Gene | year = 2000 | title = Myself When I Am Real: The Life and Music of Charles Mingus | url = https://archive.org/details/lccn_99046734 | publisher = Oxford University Press | location = New York | lang = en}} == Външни препратки == * {{Official website|https://www.charlesmingus.com/}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мингъс, Чарлз}} [[Категория:Американски контрабасисти]] [[Категория:Американски джаз пианисти]] [[Категория:Американски джаз композитори]] [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] [[Категория:Носители на „Грами“ за цялостно творчество]] [[Категория:Афроамерикански музиканти]] [[Категория:Окръг Санта Круз (Аризона)]] [[Категория:Родени в Аризона]] [[Категория:Починали в Куернавака]] [[Категория:Починали от невродегенеративни заболявания]] 24rtjqfiwkoiaiokorc76jupfmvooyo 0 390717 12419363 12011940 2024-11-22T01:10:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419363 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Circuit Suzuka.png | дата = 12 октомври 2003 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.807 | дължина състезание = 307.771 | текуща година = 2003 | време = Сухо | победа време = 1:25:11.743 | победител = [[Рубенс Барикело]] | първа позиция време= 1:31.713 | първа позиция пилот= Рубенс Барикело | нбо време = 1:33.408 (43) | нбо пилот = [[Ралф Шумахер]] }} '''2003 Голяма награда на Япония''' е 19-о за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и шестнадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2003)|сезон 2003]] във [[Формула 1]], провежда се на [[12 октомври]] [[2003]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | 1:25:11.743 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +11.085 | 8 | '''8''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +11.614 | 7 | '''6''' |- ! 4 | 17 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[БАР]]-[[Хонда]]''' | 53 | +33.106 | 9 | '''5''' |- ! 5 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 53 | +34.269 | 20 | '''4''' |- ! 6 | 16 | {{флагче|Япония}} '''[[Такума Сато]]''' | '''[[БАР]]-[[Хонда]]''' | 53 | +51.692 | 13 | '''3''' |- ! 7 | 21 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Кристиано да Мата]]''' | '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 53 | +56.794 | 3 | '''2''' |- ! 8 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +59.487 | 14 | '''1''' |- ! 9 | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 53 | +1:00.159 | 11 | |- ! 10 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 53 | +1:01.844 | 4 | |- ! 11 | 14 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ягуар]]-[[Косуърт]] | 53 | +1:11.005 | 6 | |- ! 12 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 52 | +1 Об. | 19 | |- ! 13 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джъстин Уилсън]] | [[Ягуар]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 10 | |- ! 14 | 12 | {{флагче|Ирландия}} [[Ралф Фирман]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 51 | +2 Об. | 15 | |- ! 15 | 19 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Минарди]]-[[Косуърт]] | 51 | +2 Об. | 17 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Дания}} [[Никола Киеса]] | [[Минарди]]-[[Косуърт]] | 50 | +3 Об. | 18 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 33 | Без гориво | 16 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 17 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 9 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 9 | Хидравлика | 2 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 93 |- | 2 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 91 |- | 3 | {{flagicon|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | align="right"| 82 |- | 4 | {{flagicon|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 65 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | align="right"| 58 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 158 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 144 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 142 |- | 4 | {{flagicon|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 88 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[БАР]]-[[Хонда]] | align="right"| 26 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2003/33/ | accessdate = 1 юни 2012 | архив_дата = 2014-12-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141226073636/http://www.formula1.com/results/season/2003/33/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2003 Голяма награда на САЩ|2003 САЩ]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2003)|Сезон 2003]]''' |Следващо състезание:<br />[[2004 Голяма награда на Австралия|2004 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2002 Голяма награда на Япония|2002]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2004 Голяма награда на Япония|2004]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2003 година в Азия]] 0wezes6ln6j4ip90u9ixdj3fyip0c49 0 391723 12418746 12418340 2024-11-21T13:39:28Z Nk 399 Защити „[[Николай Бареков]]“: [[У:ВАНД|Чест обект на вандализъм]] ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:39, 28 ноември 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:39, 28 ноември 2024 (UTC))) 12416836 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = тв водещ, [[журналист]], [[политик]] | партия = [[Будна България]] (2014 – 2024)<br>[[Алианс за права и свободи]] (2024 –) | институция1 = [[Европейски парламент]] | постове1 = [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|депутат]] | години1 = 1 юли 2014 – 30 юни 2019 }} }} '''Николай Тихомиров Бареков''' е [[Българи|български]] [[журналист]], бизнесмен<ref name=":0" />, бивш радио и [[телевизионен водещ]], а от 2013 г. се изявява и като [[политик]] – председател на политическа партия „[[България без цензура]]“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП<ref>„[https://www.24chasa.bg/Article/4134940 Бареков влезе в Изпълнителното бюро на консерваторите в ЕП]“, в-к 24 часа, 12 юни 2014 г.</ref>. == Биография == Николай Бареков е роден на [[16 октомври]] [[1972]] година в град [[Пловдив]].<ref>{{cite web | publisher = novini.bg | year = 2014 | url = http://www.novini.bg/profile/237-николай-бареков.html | title = Николай Бареков | work = Novini.bg | accessdate = 2 септември 2014}}</ref> Завършва българска филология в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], специализира телевизионна журналистика. Започва кариерата си като радиожурналист през [[1992]] година, в пловдивското радио „Канал Ком“, управлявано тогава от журналиста Живко Желев.<ref>[http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ „Барека ли е Дирекът на българската журналистика?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130313190600/http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ |date=2013-03-13 }}, Razkritia.com, 28 ноември 2009.</ref> През [[2000]] година заминава за [[София]] и става водещ на политическо токшоу в [[Европа (телевизия)|телевизия „Европа“]]. Седем години е лице на сутрешния блок на [[bTV]] (2003 – 2010). През [[2010]] година става директор на „Новини и актуални предавания“ в [[TV7]], както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, [[News7]] и [[Super7]]. На [[18 март]] [[2012]] година от 15:30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник“.<ref>[https://web.archive.org/web/20150610203227/http://www.vsekiden.com/113794/zhurnalistat-nikolay-barekov/ „Журналистът Николай Бареков: Неделята не е измислена от Кеворк“], интервю на Илина Григорова, Vsekiden.com, 17 март 2012.</ref> Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.<ref>[https://web.archive.org/web/20160304115030/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2292438 Бареков напуска поста в ТВ7 с „гордо вдигната глава“, не иска да е патерица в политиката], в-к Труд, 11 септември 2013.</ref><ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/155782 Николай Бареков напусна ТВ 7], Novini.bg, 11 септември 2013.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/11/2138371_barekov_se_vpuska_v_partiino_stroitelstvo_gotvel_se_za/ „Бареков се впуска в партийно строителство, готвел се за евроизборите“], в-к Дневник, 11 септември 2013.</ref> На 25 януари 2014 година той учредява партия „България без цензура“, като още в деня на учредяването си поставя цели, които никой и никога след 1989 година не е постигал в България – да управлява два мандата.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/nikolaj-barekov-iska-da-upravliava-dva-mandata-6003808 Николай Бареков учреди партия и иска да управлява два мандата], Vesti.bg, 25 януари 2014.</ref> През 2024 се кандидатира за депутат от [[Алианс за права и свободи]] във [[Враца]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nikolai-barekov-oglavyava-listata-vav-vratsa-na-aliansa-okolo-ahmed-dogan-news363417.html|заглавие=Николай Бареков оглавява листата във Враца на алианса около Ахмед Доган|дата=2024-09-26|труд=mediapool.bg|издател=mediapool.bg|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Скандали == Двама роми замерят Бареков и екипа на предаването му с фекалии в Монтана на 30 май 2013 година. Бареков заявява, че мероприятието е поръчано от [[Искра Фидосова]]. На следващия ден предаването му, което се води на открито, отново е следвано от „ромска агитка“, която издига плакати като „Червен плазмодий“, „Боклук“, „Подлога“ и някои по-нецензурни.<ref>[http://www.novini.bg/news/139727-посрещнаха-бареков-с-плакати-лай*ян-дудук-и-направи-ли-си-сюнета.html Посрещнаха Бареков с плакати], novini.bg, 31 май 2013.</ref> През октомври 2013 година Бареков отправя публично обвинения към президента [[Росен Плевнелиев]], на които държавният глава отговаря също публично.<ref>[http://www.balkaneu.com/bulgarian-president-plevneliev-denounces-smear-campaign/ Bulgarian President Plevneliev denounces smear campaign against him], balkaneu.com, 15 октомври 2013.</ref> На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 хиляди бюлетини в печатницата „Мултипринт“, отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „[[Костинбродска афера|Костинбродската афера]]“. Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт“ първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/11/2058367_prokuraturata_razsledva_pechatnica_multiprint_za/ "Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада ѝ"], в-к Дневник, 21 май 2013.</ref> През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичен квартал [[Драгалевци]], което той признава.<ref>[http://www.mediapool.bg/placheshtiyat-za-bednite-barekov-se-oplete-v-obyasneniya-za-luksoznata-si-kashta-news217554.html „Плачещият за бедните“ Бареков се оплете в обяснения за луксозната си къща], mediapool.bg, 5 март 2014</ref> Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ“, собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1748363994 Атака сезира прокуратурата за „къщата на Бареков“ ]</ref> Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност. През април 2014 г. [[Найо Тицин]] показва SMS<ref>[http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ Бареков в SMS до Тицин: Скъпи, педерастията не може вечно да остане в тайна!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141016081654/http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ |date=2014-10-16 }}, mignews.info.</ref> с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин“ по [[bTV]] и обвиненията му към Бареков за близост с [[ДПС]] и [[Делян Пеевски]]. След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.<ref>[https://duma.bg/ataka-signalizira-za-zloupotreba-s-lichni-danni-ot-bbts-n79259?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2879 „Атака“ сигнализира за злоупотреба с лични данни от ББЦ“], duma.bg, 10 юни 2014</ref> Макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, Бареков не дава документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата са любимите му клишета при публични изяви.<ref>Доротея Дачкова, Венелина Ангелова, Светлана Георгиева, [http://www.segabg.com/article.php?id=691513 Колко чисти са ръцете на Николай Бареков, че да иска операция „Чисти ръце“?], в-к Сега, бр. 4944 (69) 24 март 2014.</ref> Партията на Николай Бареков е на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година. Кампанията включва изключително много медийни изяви и реклами в телевизионния праймтайм. Така ББЦ успява да премине бариерата от 4% и да получи място в [[XLIII народно събрание]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/08/2339833_barekov_s_nai-skupata_kampaniia_za_evrovota_sujuzut_na/ Бареков с най-скъпата кампания за евровота], в-к Дневник, 8 юли 2014.</ref> На 23 октомври 2016 г. в предаването „[[Тази неделя]]“ Бареков прави сексистка забележка за „баджаците“ на водещата [[Жени Марчева]], след като тя го моли да прочете статия от английския вестник „Times“. След като изрича тези думи той си тръгва от студиото. == Политически възгледи == Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков признава, че изпитва носталгия по [[Комунизъм|комунизма]], но всъщност бил десен човек. „''На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице? Изгони два милиона и половина българи от страната си''“, разкрива Бареков в интервю по бТВ<ref name=":0">[http://clubz.bg/3672-16_neshta_koito_ne_znaehte_za_barekov_do_tazi_sutrin 16 неща, които не знаехте за Бареков. До тази сутрин], clubz.bg, 10 май 2014.</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Николай Бареков}} * [http://www.barekov.com/ Блогът на Николай Бареков] * {{Facebook|NBarekov|Николай Бареков}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бареков, Николай}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Банянци]] [[Категория:Родени в Пловдив]] 9g218vw36nlbd7q8n8lao943urhou20 0 393030 12419390 12011925 2024-11-22T01:18:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419390 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Circuit Suzuka.png | дата = 10 октомври 2010 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.807 | дължина състезание = 307.573 | текуща година = 2010 | време = Слънчево | победа време = 1:30:27.323 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:30.785 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:33.474 (53) | нбо пилот = [[Марк Уебър]] }} '''2010 Голяма награда на Япония''' е 26-о за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и шестнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[10 октомври]] [[2010]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | 1:30:27.323 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +0.905 | 2 | '''18''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +2.721 | 4 | '''15''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +13.522 | 5 | '''12''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +39.595 | 8 | '''10''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | +59.933 | 10 | '''8''' |- ! 7 | 23 | {{флагче|Япония}} '''[[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +1:04.038 | 14 | '''6''' |- ! 8 | 22 | {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +1:09.648 | 11 | '''4''' |- ! 9 | 9 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 53 | +1:10.846 | 7 | '''2''' |- ! 10 | 16 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Себастиен Буеми]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 53 | +1:12.806 | 18 | '''1''' |- ! 11 | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 16 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 20 | |- ! 13 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 51 | +2 Об. | 19 | |- ! 14 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] |51 | +2 Об. | 22 | |- ! 15 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 51 | +2 Об. | 23 | |- ! 16 | 20 | {{флагче|Япония}} [[Сакон Ямамото]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 50 | +3 Об. | 24 | |- ! 17 | 4 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 47 | Колело | 6 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 44 | Теч-масло | 15 | |- ! Отп | 11 | {{flagicon|POL}} [[Роберт Кубица]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 2 | Колело | 3 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 0 | Сблъсък | 9 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Сблъсък | 12 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 0 | Сблъсък | 13 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 17 | |- ! НСт | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 0 | Инцидент | 21 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 220 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 206 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 206 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 192 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 189 |} {{col-2}} ; Класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 426 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 381 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 334 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 176 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 133 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2010/839/ | accessdate = 11 март 2012 | архив_дата = 2014-10-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141026200025/http://www.formula1.com/results/season/2010/839/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Сингапур|2010 Сингапур]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Южна Корея|2010 Южна Корея]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2009 Голяма награда на Япония|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2011 Голяма награда на Япония|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2010 година в Азия]] 1cx2asypecmszx7qlxkrwesuhnxapw4 0 394180 12419377 12011923 2024-11-22T01:17:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419377 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Фуджи Спийдуей|Фуджи]] | карта = Fuji.svg | дата = 12 октомври 2008 | обиколки = 67 | дължина писта = 4.563 | дължина състезание = 305.721 | текуща година = 2008 | време = Облачно | победа време = 1:30:21.892 | победител = [[Фернандо Алонсо]] | първа позиция време= 1:18.404 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:18.426 (55) | нбо пилот = [[Фелипе Маса]] }} '''2008 Голяма награда на Япония''' е 24-то за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и шестнадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[12 октомври]] [[2008]] година на пистата [[Фуджи Спийдуей|Фуджи]] в [[Шизуока]], [[Япония]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 67 | 1:30:21.892 | 4 | '''10''' |- ! 2 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[Заубер|БМВ Заубер]]''' | 67 | +5.283 | 6 | '''8''' |- ! 3 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 67 | +6.400 | 2 | '''6''' |- ! 4 | 6 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсиньо Пикет]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 67 | +20.570 | 12 | '''5''' |- ! 5 | 11 || {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 67 | +23.767 | 7 | '''4''' |- ! 6 | 15 || {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 67 | +39.207 | 9 | '''3''' |- ! 7 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 67 | +46.158 | 5 | '''2''' |- ! 8 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 67 | +50.811 | 13 | '''1''' |- ! 9 | 3 || {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] || [[Заубер|БМВ Заубер]] | 67 | +54.120 | 16 | |- ! 10 | 14 || id="fn_1_back" | {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 67 | +59.085 | 10 | |- ! 11 | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 67 | +1:02.096 | 15 | |- ! 12 | 22 || {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] || [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 67 | +1:18.900 | 1 | |- ! 13 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 66 | +1 Об. | 17 | |- ! 14 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 66 | +1 Об. | 18 | |- ! 15 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 66 | +1 Об. | 14 | |- ! Отп | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 21 | Ск.кутия | 20 | |- ! Отп | 23 || {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] || [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 16 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 8 | Спукана гума | 19 | |- ! Отп | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 6 | Сблъсък щета | 8 | |- ! Отп | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 0 | Инцидент | 11 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- ! 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] ! 84 |- ! 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] ! 79 |- ! 3 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] ! 72 |- ! 4 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] ! 63 |- ! 5 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] ! 56 |} {{col-2}} ; Класиране при конструкторите {|class="wikitable" border="1" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- ! 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] ! 142 |- ! 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] ! 135 |- ! 3 | {{флагче|Германия}} [[Заубер|БМВ Заубер]] ! 128 |- ! 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] ! 66 |- ! 5 | {{флагче|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] ! 50 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/802/ | accessdate = 5 април 2012 | архив_дата = 2011-04-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110423135137/http://www.formula1.com/results/season/2008/802/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Сингапур|2008 Сингапур]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Китай|2008 Китай]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2007 Голяма награда на Япония|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2009 Голяма награда на Япония|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2008 година в Азия]] ohz8r0mspm07njqa5si81f4sqd2gudi 0 394183 12419394 11989475 2024-11-22T01:19:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419394 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта = Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | дата = 18 март 2012 | обиколки = 58 | дължина писта = 5,303 | дължина състезание = 307.574 | текуща година = 2012 | време = Добро | победа време = 1:34:09.565 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:24.922 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:29.187 (56) | нбо пилот = Дженсън Бътън }} '''2012 Голяма награда на Австралия''' е 28-ото за [[Голяма награда на Австралия|Голямата награда на Австралия]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 март]] [[2012]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | 1:34:09.565 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | +2.139 | 6 | '''18''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +4.075 | 1 | '''15''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 58 | +4.547 | 5 | '''12''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 58 | +21.565 | 12 | '''10''' |- ! 6 | 14 | {{флагче|Япония}} '''[[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 58 | +36.766 | 13 | '''8''' |- ! 7 | 9 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 58 | +38.014 | 17 | '''6''' |- ! 8 | 15 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 58 | +39.458 | 22 | '''4''' |- ! 9 | 16 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 58 | +39.556 | 10 | '''2''' |- ! 10 | 11 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 58 | +39.737 | 15 | '''1''' |- ! 11 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 58 | +39.848 | 11 | |- ! 12 | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 58 | +57.642 | 7 | |- ! 13 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 57 | Инцидент | 8 | |- ! 14 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 57 | +1 Об. | 20 | |- ! 15 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 53 | Масло-налягане | 21 | |- ! 16 | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 52 | Сблъсък щета | 14 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 46 | Сблъсък щета | 16 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 44 | Окачване | 18 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 38 | Управление | 19 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 10 | Ск.кутия | 4 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 1 | Сблъсък | 3 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък щета | 9 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 25 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 18 |- | 3 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 10 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 40 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 30 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Заубер Ф1|Заубер]]-[[Ферари]] | align="right"| 12 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/864/ | accessdate = 11 май 2012 | архив_дата = 2012-03-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120319003822/http://www.formula1.com/results/season/2012/864/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2011 Голяма награда на Бразилия|2011 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Малайзия|2012 Малайзия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Австралия|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Австралия|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:2012 година в Австралия]] 5m7m6snes4xy2v1wh12p3lqfflaga9l 0 394643 12418852 12022065 2024-11-21T16:09:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418852 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Англия | изглед = Chawton-Austen-House.jpg | изглед-описание = Къщата на Джейн Остин | административно-графство = Хампшър | площ = | население = 380 | основаване = }} '''Чотън''' е [[село]] и [[кметство]] в Източен [[Хемпшир]], [[Англия]]. Селото е разположено в границите на Национален парк „Саут Даунс“<ref>{{Citation |title=www.naturalengland.org.uk |url=http://www.naturalengland.org.uk/ourwork/conservation/designatedareas/new/southdowns/westernsection.aspx |accessdate=2012-04-14 |archivedate=2009-04-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090403062217/http://www.naturalengland.org.uk/ourwork/conservation/designatedareas/new/southdowns/westernsection.aspx }}</ref> и е известно с това, че [[Джейн Остин]] прекарва там последните 8 г. от живота си. Населението на Чотън през 2000 г. е ок. 380 души. Селото е част от района Даунланд, в който живеят 2149 души.<ref>[http://neighbourhood.statistics.gov.uk/dissemination/LeadKeyFigures.do?a=7&b=5946688&c=GU34+1SB&d=14&e=16&g=449866&i=1001x1003x1004&m=0&enc=1 Преброителни данни за Великобритания]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == История == === История на селото === Най-старите данни за Чотън са от преброявянето на [[Уилям Завоевателя]] през 1086 г. През ХІІІ в. в селото има кралска резиденция. Собственикът Джон Сейнт Джон е представител на английския крал [[Едуард I]] в [[Шотландия]]. [[Хенри III]] отсяда в резиденцията повече от 40 пъти. Потомците на Джон Найт, който построява оцелялата до днес господарска къща Чотън Хаус по времето на испанската [[Непобедимата армада|Армада]] (1588), променят [[ландшафт]]а в крак с промените в политиката, религията и вкусовете. Сред тези потомци е Елизабет Найт, която е била приветствана с камбанен звън и чиито 2 съпрузи са приели нейната фамилия. По-късно през ХVІІІ в. братът на Джейн Остин, Едуард, е осиновен от сем. Найт и наследява имотите, което му позволява да премести майка си и сестрите си в къща в селото. [[Файл:Chawton-Austen-House-plaque.jpg|ляво|мини|Плоча на къщата на Джейн Остин]] === Джейн Остин === Къщата, в която Остин живее – Чотън Котидж, е превърната в [[Къща музей на Джейн Остин]] и се посещава около 30 000 души годишно.<ref>[http://www.chawton.info/heritage/index.php уебсайт на Чотънско наследство (Chawton Heritage)]</ref><ref>[http://extra.shu.ac.uk/emls/06-3/chawton.htm Библиотеката на Чотън Хаус]</ref> Джейн живее тук с майка си и сестра си [[Касандра Остин|Касандра]] от 7.7.1809 до май 1817, когато се мести в [[Уинчестър]] за лечение. Тя умира в Уинчестър на 18 юли 1817 г. Остин публикува 4 от творбите си, докато живее в Чотън. Между експонираните в Чотън Котидж вещи на писателката са [[пиано]] Clementi от ок. 1810 г. и писалище, изработено от майстора Джордж Хепълуайт, с няколко от нейните творби.<ref name="HPoDHI">{{cite book | last=Wyatt | first=Sue (ed.) | year=1997 | title=The Hidden Places of Dorset, Hampshire & the Isle of Wight | publisher=M & M Publishing Ltd | place=Altrincham, Cheshire | id=ISBN 1-871815-42-8 }}.</ref> В началото на ХХ в. къщата е отдадена под наем на работнически клуб.<ref name="Wtsie">{{cite book | last=Home | first=Gordon | year=1908 | title=What to see in England: a guide to places of historic interest, natural beauty, or literary association | publisher=Adam & Charles Black | place=London }}.</ref> == Туристически атракции == === Чотън Котидж === {{Основна|Къща музей на Джейн Остин}} „Чотън Котидж“, къщата на Джейн Остин с прилежащата ѝ градина, са отворени за публиката. === Чотън Хаус === {{Основна|Чотън Хаус}} {{Основна|Библиотека на Чотън Хаус}} [[Чотън Хаус]] е господарска къща от времето на [[Елизабет I]], по-късно собственост на Едуард Остин, брат на Джейн. Къщата и прилежащите ѝ 275 дка земя са възстановени по международен проект за установяването на нов Център за изследвания на писателки от периода 1600 – 1830 г. Събрани са над 9000 тома материали, заедно с ръкописи. Посетителите могат да видят връзката между библиотеката, къщата, имението и селскостопанската ферма от ХVІІІ и ранния ХІХ в.<ref>[http://www.chawton.org/ Chawton House Library]</ref> През 1992 г. къщата е взета на лизинг за 125 г. от [[Сандра Лернер]], съоснователка на [[Cisco Systems]], за сумата от 1,25 милиона [[Британска лира|лири]]. === Църква „Св. Николай“ === Чотън има само 1 църква – „Сейнт Никълъс“ (Св. Николай). Църквата е била на това място поне от 1270 г., когато е спомената в [[диоцез]]ки документи. През 1871 г. пожар унищожава всичко освен [[олтар]]а. Църквата е възстановена по план на архитекта сър [[Артър Бломфийлд]].<ref>[http://www.chawton.info Chawton village information]</ref> Гробището на църквата е запазено за членовете на рода Найт и включва гробовете на майката и сестрата на Джейн Остин.<ref>[http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=36852657 Find a Grave]</ref><ref>[http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=10842057 Find a Grave]</ref> == Услуги == Единственото училище в Чотън е началното училище на [[Англиканската църква]], което е подчинено на Уинчестърския диоцез и е свързано с църквата „Сейнт Никълъс“. Приемат се деца от 4 до 11-годишна възраст. Училището съществува от около 1840 г. и е разположено срещу селската морава и игрището за [[крикет]].<ref>[http://www.chawton.hants.sch.uk/ Primary School website]</ref> В Чотън няма магазини. Чайната ''Cassandra's Cup'' („Чашата на Касандра“) е на Уинчестър Роуд и носи името на сестрата на Джейн Остин. На същата улица е разположен ''The Greyfriar'', традиционен [[пъб]] с дъбови греди, усамотена градина и голям паркинг. На Уинчестър Роуд е и сградата на кметството. До Госпорт Роуд е селската морава с игрището за [[крикет]] и чотънския крикет клуб.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.chawton.cc/ |заглавие=www.chawton.cc |достъп_дата=2012-04-14 |архив_дата=2012-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120301024908/http://www.chawton.cc/ }}</ref> === Транспорт === Чотън има 2 пътя. Единият води до А31 и А32, а другият до А339/B3006 Селборн Роуд. Най-близката железопътна гара е Алтън, разположен на ок. 3 км североизточно от селото. През селото минават 3 автобусни линии:<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nationalrail.co.uk/stations/aon/localarea.html |заглавие=уебсайт на National Rail |достъп_дата=2012-04-14 |архив_дата=2011-12-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111220225600/http://www.nationalrail.co.uk/stations/aon/localarea.html }}</ref> * автобус 38 – от Алтън до Питърсфийлд, * автобус 64/X64 – от Алтън до Уинчестър, * автобус 205 – от Холиборн до Ийст Тистед. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.chawton.info Сайт на с. Чотън] * [http://www.hants.gov.uk/austen/chawton.html Чотън на сайта на Хемпширската администрация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040903224606/http://www.hants.gov.uk/austen/chawton.html |date=2004-09-03 }} * [http://www.chawtonhouse.org/index.html Библиотеката на Чотън Хаус] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120611031402/http://www.chawtonhouse.org/index.html |date=2012-06-11 }} * [http://www.janeaustenmuseum.org.uk/ Сайт на Музея на Джейн Остин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050210010122/http://www.janeaustenmuseum.org.uk/ |date=2005-02-10 }} * [http://www.britishtours.com/360/jane_austen.html Виртуално посещение в Чотън] * [http://www.janeaustensociety.org.uk/ Обществото на Джейн Остин] * [http://www.chawton.cc/ Чотънски крикет клуб] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120301024908/http://www.chawton.cc/ |date=2012-03-01 }} * [http://www.thegreyfriar.co.uk Сайт на ''The Greyfriar'' пъб] * [http://www.cassandras-cup.co.uk Сайт на чайна ''Cassandra's Cup'']{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Превод от|en|Chawton|474631085}} [[Категория:Села в Англия]] [[Категория:Джейн Остин]] [[Категория:Хампшър]] 515xkt3hq5n028tx8kh7pqdx50csavv 0 400105 12419399 12011388 2024-11-22T01:19:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419399 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Каталуня (писта)|Каталуня]] | карта = Formula1 Circuit Catalunya.svg | дата = 13 май 2012 | обиколки = 66 | дължина писта = 4,655 | дължина състезание = 307,104 | текуща година = 2012 | време = Облачно | победа време = 1:39:09.145 | победител = [[Пастор Малдонадо]] | първа позиция време= 1:22.285 | първа позиция пилот= Пастор Малдонадо | нбо време = 1:26.250 (53) | нбо пилот = [[Ромен Грожан]] }} '''2012 Голяма награда на Испания''' е 42-рото за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 май]] [[2012]] година на пистата [[Каталуня]] в [[Барселона]], [[Испания]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 18 | '''{{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 66 | 1:39:09.145 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | +3.195 | 2 | '''18''' |- ! 3 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 66 | +3.884 | 4 | '''15''' |- ! 4 | 10 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 66 | +14.799 | 3 | '''12''' |- ! 5 | 14 | '''{{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 66 | +1:04.641 | 9 | '''10''' |- ! 6 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 66 | +1:07.576 | 7 | '''8''' |- ! 7 | 8 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 66 | +1:17.919 | 6 | '''6''' |- ! 8 | 4 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:18.140 | 24 | '''4''' |- ! 9 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:25.246 | 10 | '''2''' |- ! 10 | 12 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 65 | +1 Об. | 13 | '''1''' |- ! 11 | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 11 | |- ! 12 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 15 | |- ! 14 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 12 | |- ! 15 | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 65 | +1 Об. | 16 | |- ! 16 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 19 | |- ! 17 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 18 | |- ! 18 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 64 | +2 Об. | 21 | |- ! 19 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 63 | +3 Об. | 22 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 37 | Трансмисия | 5 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 35 | Полуоска | 20 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 22 | Колело | 23 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 12 | Сблъсък | 17 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 12 | Сблъсък | 8 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 61 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 61 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 53 |- | 4 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 49 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 48 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|109 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|98 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|84 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|63 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|43 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/868/ | accessdate = 11 май 2012 | архив_дата = 2014-11-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141125081901/http://www.formula1.com/results/season/2012/868/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Бахрейн|2012 Бахрейн]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Монако|2012 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Испания|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Испания|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:2012 година в Испания]] 3cw63q6tqsf4bpl23qu9616uiq4u1ig 0 401849 12419176 11998787 2024-11-21T21:45:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419176 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Полша}} Якуб Блашчиковски | снимка = Jakub Błaszczykowski3.jpg | прякор = Куба | цяло име = | град на раждане = [[Трусколяси (Силезко войводство)|Трусколяси]] | държава на раждане = [[Полска народна република]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 175 cm | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Полша}} [[Висла (Краков)|Висла Краков]] | номер на фланелката = 16 | договор до = 30 юни 2019 г. | юношески години = 1993 – 2002<br>2002 – 2003 | юношески отбори = {{Флагче|Полша}} Ракув Ченстохова<br>{{Флагче|Полша}} [[Гурник Забже]] | години = 2003 – 2004<br>2004 – 2007<br>2007 – 2016<br>2015 – 2016<br>2016 – 2019<br>2019 – | отбори = {{флагче|Полша}} [[КС Ченстохова|Ченстохова]]<br>{{флагче|Полша}} [[Висла (Краков)|Висла Краков]]<br>{{флагче|Германия}} [[Борусия Дортмунд]]<br>{{флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] *<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]<br>{{флагче|Полша}} [[Висла (Краков)|Висла Краков]] | мачове = 24<br>51<br>197<br>15<br>38<br>37 | голове = (11)<br>(3)<br>(27)<br>(2)<br>(1)<br>(15) | национален отбор години = 2004 – 2005<br>2005 – 2006<br>2006 – | национален отбор = {{флагче|Полша}} {{имеНОФ19|Полша}}<br>{{флагче|Полша}} {{имеНОФ21|Полша}}<br>{{флагче|Полша}} {{имеНОФ|Полша}} | национален отбор мачове = 8<br>3<br>108 | национален отбор голове = (0)<br>(1)<br>(21) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 23 януари 2021 г | посл_нац_отбор = 23 януари 2021 г | наем = да }} '''Я̀куб Блашчико̀вски''' ({{lang|pl|Jakub Błaszczykowski}}; роден на [[14 декември]] [[1985]] г. в [[Трусколяси (Силезко войводство)|Трусколяси]]) е [[Полша|полски]] футболист, който от [[2016]] г. играе за германския [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]].<ref>[http://www.gol.bg/borussiadortmund/2016-08-01/dortmund-prashta-blashchikovski-pri-valtsite Дортмунд праща Блашчиковски при „вълците“]</ref> Той е още познат като Куба, каквото пише и на фланелката му. Преди това е играл във [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]], [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], [[Висла Краков]] и ФК Ченстохова. Най-известен и успешен е престоят му при черно-жълтите, изигравайки за Дортмунд 197 мача в осем сезона и спечелвайки пет отличия с тях, включително дубъл. От [[2006]] г. играе и за {{имеНОФ|Полша}}, като със своите над 80 мача е един от играчите с най-много мачове с националната фланелка. По време на [[Европейско първенство по футбол 2012|Евро 2012]], на което [[Полша]] е съдомакин, е и капитан на „белите орли“. == Отличия == === Клубни === ;{{Флагче|Полша}} Висла Краков * [[Екстракласа]]: 2004/05 ;{{Флагче|Германия}} Борусия Дортмунд * [[Първа Бундеслига]]: 2010/11, 2011/12 * [[Купа на Германия]]: 2011/12 * [[Суперкупа на Германия]]: 2013, 2014 * Финалист в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]: [[Шампионска лига 2012/13|2012/13]] === Индивидуални === [[Файл:1 Jakub Błaszczykowski (cropped).jpg|мини|250px|Якуб Блашчиковски (2018)]] * Най-добър полузащитник в Екстракласа – 2006 * Най-добрите XI в Екстракласа – 2006/07 * Полски футболист на годината – 2008, 2010 * Полски футболист на годината от Полската футболна асоциация – 2010 * Най-добър играч на националния отбор по футбол на Полша – 2010 * Фуболист на годината от читателите на списание „Спорт“ – 2008, 2010<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://sportowefakty.wp.pl/pilka-nozna/186263/jakub-blaszczykowski-wygral-plebiscyt-sportu | заглавие= Jakub Błaszczykowski wygrał plebiscyt „Sportu“ | достъп_дата= 21 юни 2016 | издател= sportowefakty.wp.pl | език= pl | архив_дата= 2016-05-29 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20160529054143/http://sportowefakty.wp.pl/pilka-nozna/186263/jakub-blaszczykowski-wygral-plebiscyt-sportu }}</ref> * Най-добър играч на Борусия Дортмунд – 2008<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://sport.interia.pl/pilka-nozna/ligi-zagraniczne/niemiecka/news/kuba-pilkarzem-roku-borussii,1247822 | заглавие= Kuba piłkarzem roku Borussi | достъп_дата= 21 юни 2016 | издател= sport.interia.pl | език= pl | архив_дата= 2012-03-18 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20120318060029/http://sport.interia.pl/pilka-nozna/ligi-zagraniczne/niemiecka/news/kuba-pilkarzem-roku-borussii,1247822 }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fifa.com/worldfootball/statisticsandrecords/players/player=216944/ Профил в fifa.com] * [http://www.90minut.pl/kariera.php?id=6381 Статистиката на Якуб Блашчиковски в Екстракласа] * [http://www.transfermarkt.co.uk/jakub-blaszczykowski/profil/spieler/29835 Профил в transfermarkt.de] * [http://www.fussballdaten.de/spieler/blaszczykowskijakub/ Профил в fussballdaten.de] * [http://www.sports.ru/tribuna/blogs/youth/937399.html „В футболе и жизни немало того, что важнее денег“. Футболист без детства] {{мъниче|футболист|Полша}}{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Блашчиковски, Якуб}} [[Категория:Полски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Футболисти на Фиорентина]] [[Категория:Носители на Ордена на усмивката]] rgunafm51nwrp03x4b7xvta0a9fb2t1 0 403754 12419211 11706159 2024-11-21T23:16:19Z Ambra75 259141 12419211 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] и [[херцог]] на [[Лука]], [[маркграф]] на [[Тосканска марка|Тоскана]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = маркграф | герб = | герб-описание = }} |майка=Берта|деца=[[Адалберт II (Тоскана)|Адалберт II]]<br>Дъщеря<br>Бонифаций<br>Регисинда|брак=Анонсуара <br>Ротхилда Сполетска}} '''Адалберт I''' ({{lang|it|Adalberto I di Toscana}}; * ок. 820; † сл. [[27 май]] [[884]]) от [[Дом Бонифаций|Дом Бонифации]] е през 844/845 — 884/889 г. [[граф]] и [[херцог]] на [[Лука]], първият [[маркграф]] на [[Тосканска марка|Марка Тоскана]] в [[Тусция]] с [[Флоренция]] и [[Фиезоле]] през [[846]] – [[884]] г. със столица град [[Лука]], от [[846]] г. тутор на [[Корсика]]. == Произход == Син е на [[Бонифаций II (Тоскана)|Бонифаций II]] (* 788, † сл. 838), граф на [[Лука]], и на Берта. Брат е на граф Берард. == Биография == Адалберт I има голяма собственост в [[Прованс]]. Като тутор на остров [[Корсика]] от 846 г. той има задачата да се изправи срещу [[сарацини]]те, координирайки отбраната срещу тях. Името му се появява в списъка на призованите на оръжие от [[Лотар I]] в капитулария, издаден през 846 г. за организиране на експедиция срещу неверниците (Capitularia regum Francorum) и е известно писмото му от 10 август същата година, предупреждаващо римляните за неизбежността на мюсюлманското нападение. През 855 г. той заедно с по-малко квалифицирания Бернард е ръководител на пратеничество от името на [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] в Рим, който не желае да ратифицира избора на папа [[Бенедикт III]] и иска да го замени с [[антипапа]] [[Анастасий Библиотекар|Анастасий]]. Императорските пратеници и техните имперски привърженици се опитват да се наложат със сила, арестуват и малтретират папските служители, изпратени от Бенедикт III да търсят споразумение, нахлуват в [[Латерански дворец|Латеранския дворев]], арестуват самия папа, но не преодоляват съпротивата на римското духовенство нито със заплахи, нито с ласкателства, и след това маскират провала си, като подновяват избора на Бенедикт III под техен контрол. С втория брак на Адалберт I, сключен през 863 г. със сестрата на херцога на [[Сполето]] Ламберт II, се скрепва солидарността на интересите на двамата владетели. Тя се засилва още повече, когато се отваря въпросът за наследяването на император Лудвиг II. Адалберт I подкрепя политиката на своя шурей, заема позиция с него за [[Каролинги]]те в Германия и остава негов поддръжник дори след като папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] се обявява за [[Карл II Плешиви]]; това се демонстрира от факта, че през 876 г. Адалберт I приветства някои прогермански папски служители, които бягат от Рим в резултат на решението на папата. След смъртта на Карл Плешиви Адалберт I и Ламберт II навлизат в Рим с преврат с цел да наложат кандидатурата на [[Карломан II (Франция)|Карломан II]] за император и да възстановят на длъжност неговите избягали служители. Когато опитите за споразумение се провалят, Йоан VIII е пленен, но не се поддава, дори когато римляните са убедени да се закълнат във вярност на Карломан. След около тридесет дни, може би изпълнявайки молбите на самия Карломан, Алберт и Ламберт се оттеглят, оставяйки папата на свобода. Папата осъжда насилието, което той и градът са претърпели, [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] виновниците и, намирайки убежище във Франция, подновява осъждането на синод, който се събира в [[Троа]]. Но идването на [[Шарл III (Франция)|Шарл III]] означава не само вдигане на отлъчването, но и определянето от новия император на Алберт и Ламберт като защитници на [[Patrimonium Petri|наследството на Свети Петър]]. Той основава манастир в чест на Бог и Богородица през 884 г. близо до [[Аула (Италия)|Аула]] в [[Луниджана]] с името на мъченика „Св. Капразий“. Това са последните новини, които има за него. Неговият наследник е синът му [[Адалберт II (Тоскана)|Адалберт II]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Анонсуара († пр. 875), от която няма деца ∞ 2. 863 за графиня Ротхилда († сл. 27 май 884), дъщеря на херцога на Сполето [[Гуидо Сполетски]] и сестра на [[Ламберт Сполетски|Ламберт II]], от която има три деца: * [[Адалберт II (Тоскана)|Адалберт II Богатия]] († 10/19 септември 915), 884 – 889 граф и херцог на Лука и маркграф на Тусция; ∞ 890/898 Берта от Лотарингия, † 8 март 925, 906 „кралица на франките“, 915 регентка, дъщеря на крал [[Лотар II (Лотарингия)|Лотар II]] ([[Каролинги]]), вдовица на Теотбалд, граф на [[Арл]] ([[Бозониди]]); * Дъщеря, ∞ за [[Убалдо I Хукполд|Убалдо I]] от [[Хугполдинги|Хугполдингите]], от когото има един или двама сина и три дъщери; * Бонифаций († сл. 884), граф, 894 в двора на крал Арнулф в [[Павия]]; * Дъщеря (вер. Регинсинда), монахиня в „Санта Джулия“в [[Бреша]] == Източници == * Wickham Chris, ''Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000'', University of Michigan Press, 1989, 256 p., ISBN 978-0-472-08099-1 * Gina Fasoli, «''[https://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto-di-toscana_res-9d7abf90-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_%28Dizionario-Biografico%29/ ADALBERTO di Toscana]''». в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. I, Roma: Istituto della Enciclopedia italiana Treccani, 1960 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Adalb%C3%A8rto+I+(marchese+di+Toscana).html Adalbèrto I (marchese di Toscana)]'', на ''sapere.it'', De Agostini {{Превод от|it|Adalberto I di Toscana|139521869}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Лука]] [[Категория:Маркграфове на Тоскана]] [[Категория:Дом Бонифаций]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 9 век]] leag7cb0z53mjwonzj57z9y4mzii6vv 12419214 12419211 2024-11-21T23:24:45Z Ambra75 259141 /* Биография */ 12419214 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] и [[херцог]] на [[Лука]], [[маркграф]] на [[Тосканска марка|Тоскана]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = маркграф | герб = | герб-описание = }} |майка=Берта|деца=[[Адалберт II (Тоскана)|Адалберт II]]<br>Дъщеря<br>Бонифаций<br>Регисинда|брак=Анонсуара <br>Ротхилда Сполетска}} '''Адалберт I''' ({{lang|it|Adalberto I di Toscana}}; * ок. 820; † сл. [[27 май]] [[884]]) от [[Дом Бонифаций|Дом Бонифации]] е през 844/845 — 884/889 г. [[граф]] и [[херцог]] на [[Лука]], първият [[маркграф]] на [[Тосканска марка|Марка Тоскана]] в [[Тусция]] с [[Флоренция]] и [[Фиезоле]] през [[846]] – [[884]] г. със столица град [[Лука]], от [[846]] г. тутор на [[Корсика]]. == Произход == Син е на [[Бонифаций II (Тоскана)|Бонифаций II]] (* 788, † сл. 838), граф на [[Лука]], и на Берта. Брат е на граф Берард. == Биография == Адалберт I има голяма собственост в [[Прованс]]. Като тутор на остров [[Корсика]] от [[846]] г. той има задачата да се изправи срещу [[сарацини]]те, координирайки отбраната срещу тях. Името му се появява в списъка на призованите на оръжие от [[Лотар I]] в капитулария, издаден през 846 г. за организиране на експедиция срещу неверниците (Capitularia regum Francorum). Известно е писмото му от 10 август същата година, предупреждаващо римляните за неизбежността на мюсюлманското нападение. През [[855]] г. Адалберт I заедно с по-малко квалифицирания Бернард е ръководител на пратеничество от името на [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] в Рим, който не желае да ратифицира избора на папа [[Бенедикт III]] и иска да го замени с [[антипапа]] [[Анастасий Библиотекар|Анастасий]]. Императорските пратеници и техните имперски привърженици се опитват да се наложат със сила, арестуват и малтретират папските служители, изпратени от Бенедикт III да търсят споразумение, нахлуват в [[Латерански дворец|Латеранския дворец]], арестуват самия папа, но не преодоляват съпротивата на римското духовенство нито със заплахи, нито с ласкателства, и след това маскират провала си, като подновяват избора на Бенедикт III под техен контрол. [[Файл:Carloman II of France.jpg|мини|Карломан II]] [[Файл:Lambert de Spolète.jpg|ляво|мини|285x285пкс|Ламберт II Сполетски]] С втория брак на Адалберт I, сключен през [[863]] г. със сестрата на херцога на [[Сполето]] [[Ламберт Сполетски|Ламберт II]], се скрепва солидарността на интересите на двамата владетели. Тя се засилва още повече, когато се отваря въпросът за наследяването на император Лудвиг II. Адалберт I подкрепя политиката на своя шурей, заема позиция с него за [[Каролинги]]те в Германия и остава негов поддръжник дори след като папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] се обявява за [[Карл II Плешиви]]; това се демонстрира от факта, че през 876 г. Адалберт I приветства някои прогермански папски служители, които бягат от Рим в резултат на решението на папата. След смъртта на Карл Плешиви Адалберт I и Ламберт II навлизат в Рим с преврат през [[878]] г. с цел да наложат кандидатурата на [[Карломан II (Франция)|Карломан II]] за император и да възстановят на длъжност неговите избягали служители. Когато опитите за споразумение се провалят, папа Йоан VIII е пленен, но не се поддава, дори когато римляните са убедени да се закълнат във вярност на Карломан. След около тридесет дни, може би изпълнявайки молбите на самия Карломан, Алберт и Ламберт се оттеглят, оставяйки папата на свобода. Папата осъжда насилието, което той и градът са претърпели, [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] виновниците и, намирайки убежище във Франция, подновява осъждането на синод, който се събира в [[Троа]]. Но идването на власт на [[Карл III]] означава не само вдигане на отлъчването, но и определянето от новия император на Алберт и Ламберт като защитници на [[Patrimonium Petri|наследството на Свети Петър]]. Адалберт I основава манастир в чест на Бог и Богородица през 884 г. близо до [[Аула (Италия)|Аула]] в [[Луниджана]] с името на мъченика „Св. Капразий“. Това са последните новини, които има за него. Неговият наследник е синът му [[Адалберт II (Тоскана)|Адалберт II]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Анонсуара († пр. 875), от която няма деца ∞ 2. 863 за графиня Ротхилда († сл. 27 май 884), дъщеря на херцога на Сполето [[Гуидо Сполетски]] и сестра на [[Ламберт Сполетски|Ламберт II]], от която има три деца: * [[Адалберт II (Тоскана)|Адалберт II Богатия]] († 10/19 септември 915), 884 – 889 граф и херцог на Лука и маркграф на Тусция; ∞ 890/898 Берта от Лотарингия, † 8 март 925, 906 „кралица на франките“, 915 регентка, дъщеря на крал [[Лотар II (Лотарингия)|Лотар II]] ([[Каролинги]]), вдовица на Теотбалд, граф на [[Арл]] ([[Бозониди]]); * Дъщеря, ∞ за [[Убалдо I Хукполд|Убалдо I]] от [[Хугполдинги|Хугполдингите]], от когото има един или двама сина и три дъщери; * Бонифаций († сл. 884), граф, 894 в двора на крал Арнулф в [[Павия]]; * Дъщеря (вер. Регинсинда), монахиня в „Санта Джулия“в [[Бреша]] == Източници == * Wickham Chris, ''Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000'', University of Michigan Press, 1989, 256 p., ISBN 978-0-472-08099-1 * Gina Fasoli, «''[https://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto-di-toscana_res-9d7abf90-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_%28Dizionario-Biografico%29/ ADALBERTO di Toscana]''». в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. I, Roma: Istituto della Enciclopedia italiana Treccani, 1960 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Adalb%C3%A8rto+I+(marchese+di+Toscana).html Adalbèrto I (marchese di Toscana)]'', на ''sapere.it'', De Agostini {{Превод от|it|Adalberto I di Toscana|139521869}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Лука]] [[Категория:Маркграфове на Тоскана]] [[Категория:Дом Бонифаций]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 9 век]] 2c4dyctgdm052e8nzloql2gguwnjmh0 0 404039 12419329 12001156 2024-11-22T00:47:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419329 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бразилия]] | знаме = Flag of Brazil.svg | писта = [[Интерлагос|Хосе Карлос Паче]] | карта = Interlagos 1990.jpg | дата = 28 март 1993 | обиколки = 71 | дължина писта = 4,309 | дължина състезание = 305.939 | текуща година = 1993 | време = | победа време = 1:51:15.485 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:15.866 | първа позиция пилот= [[Ален Прост]] | нбо време = 1:20.024 (61) | нбо пилот = [[Михаел Шумахер]] }} '''1993 Голяма награда на Бразилия''' е 21-вото за [[Голяма награда на Бразилия|Голямата награда на Бразилия]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1993)|сезон 1993]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 март]] [[1993]] година на пистата [[Интерлагос]] в [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 71 | 1:51:15.485 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 0 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 71 | +16.625 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 71 | +45.436 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 12 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джони Хърбърт]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 71 | +46.557 | 12 | '''3''' |- ! 5 | 26 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Марк Блъндел]]''' | '''[[Лижие]]-[[Рено]]''' | 71 | +52.127 | 10 | '''2''' |- ! 6 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Алесандро Дзанарди]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 70 | +1 Об. | 15 | '''1''' |- ! 7 | 19 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларус]]-[[Ламборджини]] | 70 | +1 Об. | 11 | |- ! 8 | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 70 | +1 Об. | 9 | |- ! 9 | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Муген-Хонда]] | 69 | +2 Об. | 18 | |- ! 10 | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Кома]] | [[Ларус]]-[[Ламборджини]] | 69 | +2 Об. | 17 | |- ! 11 | 21 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Лола]]-[[Ферари]] | 68 | +3 Об. | 25 | |- ! 12 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Лола]]-[[Ферари]] | 68 | +3 Об. | 21 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Заубер]] | 61 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Заубер]] | 52 | Електро | 7 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 48 | Горивна система | 23 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 29 | Сблъсък | 1 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 28 | Сблъсък | 20 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Муген-Хонда]] | 27 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 26 | Завъртане | 22 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 13 | Ск.кутия | 14 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Окачване | 6 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Андрети]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Сблъсък | 13 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 0 | Сблъсък | 16 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Фабрицио Барбаца]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 24 | |- ! НКв | 15 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 0 | | 26 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 16 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right"| 6 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"|16 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|16 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Рено]] | align="right"|6 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|4 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1993/85/ | accessdate = 18 септември 2011 | архив_дата = 2014-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141202051857/http://www.formula1.com/results/season/1993/85/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1993 Голяма награда на ЮАР|1993 ЮАР]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1993)|Сезон 1993]]''' |Следващо състезание:<br />[[1993 Голяма награда на Европа|1993 Европа]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1992 Голяма награда на Бразилия|1992]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бразилия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1994 Голяма награда на Бразилия|1994]] |} [[Категория:Голяма награда на Бразилия]] [[Категория:1993 година в Бразилия]] 5o71ffxgi138u9qpbze02kqsgqrxd3l 0 404160 12419362 12000371 2024-11-22T01:08:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419362 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бразилия]] | знаме = Flag of Brazil.svg | писта = [[Интерлагос]] | карта = Autódromo José Carlos Pace (AKA Interlagos) track map.svg | дата = 6 април 2003 | обиколки = 71 | дължина писта = 4,309 | дължина състезание = 305.939 | текуща година = 2002 | време = Дъждовно | победа време = 1:31:17.748 | победител = [[Джанкарло Физикела]] | първа позиция време= 1:13.807 | първа позиция пилот= [[Рубенс Барикело]] | нбо време = 1:22.032 (46) | нбо пилот = Рубенс Барикело }} '''2003 Голяма награда на Бразилия''' е 31-вото за [[Голяма награда на Бразилия|Голямата награда на Бразилия]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2003)|сезон 2003]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 април]] [[2003]] година на пистата [[Интерлагос]] в [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]. == Резултати и класиране == {|class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Косуърт]]''' | 54 | 1:31:17.748 | 8 | '''10''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 54 | +0.945 | 4 | '''8''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 54 | +6.348/Инцидент | 10 | '''6''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 54 | +8.096 | 2 | '''5''' |- ! 5 | 10 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Заубер]]-[[Петронас]]''' | 54 | +8.642 | 14 | '''4''' |- ! 6 | 16 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[БАР]]-[[Хонда]]''' | 54 | +16.054 | 13 | '''3''' |- ! 7 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Ралф Шумахер]]''' | '''[[Уилямс]]-[[БМВ]]''' | 54 | +38.526 | 6 | '''2''' |- ! 8 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 54 | +45.927 | 5 | '''1''' |- ! 9 | 14 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 53 | +1 Об./Инцидент | 3 | |- ! 10 | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиано да Мата]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 53 | +1 Об. | 18 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 46 | Горивна система | 1 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 32 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Минарди]]-[[Косуърт]] | 30 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 26 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 24 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Антонио Пицония]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 24 | Инцидент | 17 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 17 | Сблъсък | 15 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Ирландия}} [[Ралф Фирман]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Косуърт]] | 17 | Окачване | 16 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Джъстин Уилсън]] | [[Минарди]]-[[Косуърт]] | 15 | Завъртане | 20 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 8 | Двигател | 12 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 24 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 15 |- | 3 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 14 |- | 4 | {{flagicon|Италия}} [[Джанкарло Физикела]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Ярно Трули]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 39 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 23 |- | 3 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 16 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 16 |- | 5 | {{flagicon|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2003/4/ | accessdate = 18 юни 2012 | архив_дата = 2015-01-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150111092242/http://www.formula1.com/results/season/2003/4/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2003 Голяма награда на Малайзия|2003 Малайзия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2003)|Сезон 2003]]''' |Следващо състезание:<br />[[2003 Голяма награда на Сан Марино|2003 Сан Марино]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2002 Голяма награда на Бразилия|2002]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бразилия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2004 Голяма награда на Бразилия|2004]] |} [[Категория:Голяма награда на Бразилия]] [[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Бразилия)]] [[Категория:2003 година в Бразилия]] jzf7s3g6ygq3u9n41c6771a2wmpq81j 0 404165 12419398 12124427 2024-11-22T01:19:42Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419398 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Европа]] | знаме = Flag of Europe.svg | писта = [[Валенсия Стрийт Сиркуит|Валенсия Стрийт]] | карта = Circuit Valencia street.svg | дата = 24 юни 2012 | обиколки = 57 | дължина писта = 5,419 | дължина състезание = 308,883 | текуща година = 2012 | време = Ясно | победа време = 1:44:16.649 | победител = [[Фернандо Алонсо]] | първа позиция време= 1:38.086 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:42.163 (54) | нбо пилот = [[Нико Розберг]] }} '''2012 Голяма награда на Европа''' е 22-рото за [[Голяма награда на Европа|Голямата награда на Европа]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 юни]] [[2012]] година на пистата [[Валенсия]], [[Испания]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | 1:44:16.649 | 11 | '''25''' |- ! 2 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 57 | +6.421 | 5 | '''18''' |- ! 3 | 7 | '''{{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +12.639 | 12 | '''15''' |- ! 4 | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 57 | +13.628 | 19 | '''12''' |- ! 5 | 12 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +19.993 | 8 | '''10''' |- ! 6 | 8 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +21.176 | 6 | '''8''' |- ! 7 | 11 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +22.866 | 10 | '''6''' |- ! 8 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +24.653 | 9 | '''4''' |- ! 9 | 15 | '''{{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 57 | +27.777 | 15 | '''2''' |- ! 10 | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 57 | +35.961 | 14 | '''1''' |- ! 11 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 57 | +37.041 | 17 | |- ! 12 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 57 | +54.630 | 3 | |- ! 13 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 57 | +1:15.871 | 20 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 57 | +1:34.654 | 16 | |- ! 15 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 57 | +1:36.551 | 23 | |- ! 16 | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | +1 Об. | 13 | |- ! 17 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 56 | +1 Об. | 21 | |- ! 18 | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 56 | +1 Об. | 22 | |- ! 19 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 55 | Сблъсък | 2 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 40 | Алтернатор | 4 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 33 | Алтернатор | 1 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 33 | Сблъсък щета | 7 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 26 | Сблъсък щета | 18 | |- ! НСт | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 0 | Заболяване | | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 111 |- | 2 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 91 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 88 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 85 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 75 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|176 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|137 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|126 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|122 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|92 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/871/ | accessdate = 11 май 2012 | архив_дата = 2015-01-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150117073545/http://www.formula1.com/results/season/2012/871/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Канада|2012 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Великобритания|2012 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Европа|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Европа]]''' |Следваща година:<br /> '''няма''' |} [[Категория:Голяма награда на Европа]] [[Категория:Спорт във Валенсия]] [[Категория:Автомобилен спорт в Испания]] [[Категория:2012 година в Испания]] r1fjdj85wmh47u3iwimbl8783mtr95n 0 404166 12419401 10441311 2024-11-22T01:19:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419401 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта =Circuit_Montreal.png | дата = 10 юни 2012 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,361 | дължина състезание = 305.270 | текуща година = 2011 | време = Облачно | победа време = 1:32:29.586 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:13.784 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:15.752 (70) | нбо пилот = Себастиан Фетел }} '''2012 Голяма награда на Канада''' е 43-то за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[10 юни]] [[2012]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | 1:32:29.586 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 10 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 70 | +2.513 | 7 | '''18''' |- ! 3 | 15 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 70 | +5.260 | 15 | '''15''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +7.295 | 1 | '''12''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +13.411 | 3 | '''10''' |- ! 6 | 8 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +13.842 | 5 | '''8''' |- ! 7 | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +15.085 | 4 | '''6''' |- ! 8 | 9 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 70 | +15.567 | 12 | '''4''' |- ! 9 | 14 | {{флагче|Япония}} '''[[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 70 | +24.432 | 11 | '''2''' |- ! 10 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +25.272 | 6 | '''1''' |- ! 11 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 70 | +37.693 | 8 | |- ! 12 | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 70 | +46.236 | 13 | |- ! 13 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 70 | +47.052 | 22 | |- ! 14 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 70 | +1:04.475 | 14 | |- ! 15 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 19 | |- ! 16 | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 69 | +1 Об. | 10 | |- ! 17 | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 69 | +1 Об. | 16 | |- ! 18 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 69 | +1 Об. | 17 | |- ! 19 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 69 | +1 Об. | 18 | |- ! 20 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 67 | +3 Об. | 23 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 56 | Спирачки | 21 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 43 | Хидравлика | 9 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 24 | Спирачки | 20 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 22 | Спирачки | 24 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 88 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 86 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 85 |- | 4 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 79 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="right"| 67 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|164 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|133 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|108 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|97 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|69 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/870/ | accessdate = 13 май 2012 | архив_дата = 2012-11-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121123004918/http://www.formula1.com/results/season/2012/870 }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Монако|2012 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Европа|2012 Европа]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Канада|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Канада|2013]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:2012 година в Канада]] nzoeb9anbhpbukoa07wpv10z4hrwual 0 414992 12419060 12356485 2024-11-21T19:46:11Z Sijorl49 259021 Шаблон Lang, курсив 12419060 wikitext text/x-wiki [[Файл:Cat_and_lion_in_mirror_illustration.svg|мини|Карикатура, илюстрираща явлението]] '''Мания за величие''', още '''мегаломания''' ({{lang|el|на=от|μεγαλο}}, много голям или преувеличен и ''μανία'' – лудост), е патологично състояние, тип [[самосъзнание]] и [[поведение]] на личността, изразяващо се в крайна степен на преоценка на своята важност, известност, популярност, [[богатство]], [[Власт (обществено отношение)|власт]], гениалност и политическо влияние, водещо до всемогъщество. В [[психиатрия]]та не се счита за отделно разстройство на психиката, а по-скоро се разглежда като симптом на [[психическо разстройство]] – най-често на комплекса за [[параноя]]та. Човек, страдащ от мания за величие, може в действителност да бъде важна фигура в обществения живот. == Вижте също == *[[Гордост]] *[[Ефект на Дънинг – Крюгер]] *[[Нарцисизъм]] *[[Суета]] *[[Хюбрис]] == Външни препратки == * [http://www.bdlive.co.za/articles/2011/01/07/megalomiacs-abound-in-politicsmedicinefinance Megalomiacs abound in politics/medicine/finance] * [http://www.enotes.com/megalomania-reference/megalomania Megalomania] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130408233535/http://www.enotes.com/megalomania-reference/megalomania |date=2013-04-08 }} * [http://www.wisegeek.com/what-is-megalomania.htm R. Kayne, "What is Megalomania?"] {{Портал Психология}} {{мъниче|психология}} [[Категория:Социална психология]] ry17szaez0sgasy9moz8re651gsierr 0 417998 12419616 12192017 2024-11-22T09:42:25Z Svilenov 74683 Извори. Цитати. Библиография 12419616 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Срацимир|Срацимир (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = Сраѯимиръ | категория = монарх | описание = деспот | портрет = Sratsimir of Carvuna.png | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Срацимир''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: '''Сраѯимиръ)''' е [[България|български]] аристократ от [[13 век]], [[Деспот (титла)|деспот]] и основател на династията [[Срацимировци]], клон на династията [[Шишмановци]]. Баща на цар [[Иван Александър]]. За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на [[Карвуна (средновековен град)|Карвуна]] (дн. Балчик), където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]], което според него е индикатор за властовото обособяване на [[Карвунско деспотство|Карвунското княжество]] под управлението на деспот Срацимир. Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му [[Кераца Петрица]] е сестра на Михаил.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> От [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка ''„На деспот Срацимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“''.<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref> Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата [[Деспот (титла)|деспот]], макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. По времето на възкачването на [[Иван Александър]] като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Неговата съпруга деспина [[Кераца Петрица|Кераца]] поема управлението в Карвунското княжество, на което е съдено две десетилетия по-късно да се превърне в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство.]] По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение за произхода на [[Срацимировци]], Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref> д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на [[Шишман I|Шишман]] I от първия му брак с вдовицата на деспот [[Яков Светослав]], неизвестна по име внучка на [[Иван Асен II]], дъщеря на [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина]]. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца ([[Синадини]], [[Комнини]]), така и по линия на баща си Срацимир ([[Шишмановци]], [[Асеневци|Асенвеци]], [[Ласкариди]]). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.<ref name=":0" /> == Семейство == деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]] е женен за [[Кераца Петрица]]. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.: * [[Иван Александър]], става деспот на [[Ловеч]] и по-късно [[цар на България]]; * [[Елена Българска]], става царица на [[Сърбия]], съпруга на цар [[Стефан Душан]]; * [[Иван Комнин]], става [[деспот]] на Княжество [[Валона]] (на крайбрежието на [[Адриатическо море]]); * Михаил, става деспот на Крън; * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]], пребивава в сръбския кралски двор при сестра си и зет си [[Стефан Душан]]. == Източници == <references /> == Литература == * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Срацимировци]] [[Категория:Шишмановци]] 7mcxje83zc46j9vdh8ozionbg9igwqx 12419619 12419616 2024-11-22T09:44:10Z Svilenov 74683 12419619 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Срацимир|Срацимир (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = Сраѯимиръ | категория = монарх | описание = деспот | портрет = Sratsimir of Carvuna.png | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Срацимир''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: '''Сраѯимиръ)''' е [[България|български]] аристократ от [[13 век]], [[Деспот (титла)|деспот]] и основател на династията [[Срацимировци]], клон на династията [[Шишмановци]]. Баща на цар [[Иван Александър]]. За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на [[Карвуна (средновековен град)|Карвуна]] (дн. Балчик), където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]], което според него е индикатор за властовото обособяване на [[Карвунско деспотство|Карвунското княжество]] под управлението на деспот Срацимир. Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му [[Кераца Петрица]] е сестра на Михаил.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> От [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка ''„На деспот Срацимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“''.<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Totomanova|first=Anna-Maria|year=2017|title=The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria|url=https://www.czasopisma.uni.lodz.pl/sceranea/article/viewFile/3029/2635|format=PDF|journal=Studia Ceranea|issue=7|pages=169 – 227|doi=10.18778/2084–140X.07.12|id={{ISSN|2084-140X}}|accessdate=20 октомври 2018|lang=en}}</ref> Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата [[Деспот (титла)|деспот]], макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. По времето на възкачването на [[Иван Александър]] като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Неговата съпруга деспина [[Кераца Петрица|Кераца]] поема управлението в Карвунското княжество, на което е съдено две десетилетия по-късно да се превърне в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство.]] По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение за произхода на [[Срацимировци]], Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref> д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на [[Шишман I|Шишман]] I от първия му брак с вдовицата на деспот [[Яков Светослав]], неизвестна по име внучка на [[Иван Асен II]], дъщеря на [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина]]. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца ([[Синадини]], [[Комнини]]), така и по линия на баща си Срацимир ([[Шишмановци]], [[Асеневци|Асенвеци]], [[Ласкариди]]). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.<ref name=":0" /> == Семейство == деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]] е женен за [[Кераца Петрица]]. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.: * [[Иван Александър]], става деспот на [[Ловеч]] и по-късно [[цар на България]]; * [[Елена Българска]], става царица на [[Сърбия]], съпруга на цар [[Стефан Душан]]; * [[Иван Комнин]], става [[деспот]] на Княжество [[Валона]] (на крайбрежието на [[Адриатическо море]]); * Михаил, става деспот на Крън; * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]], пребивава в сръбския кралски двор при сестра си и зет си [[Стефан Душан]]. == Източници == <references /> == Литература == * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Срацимировци]] [[Категория:Шишмановци]] ge47tqrpjbqkihcb2p5f7hodomooclr 12419640 12419619 2024-11-22T10:04:34Z Svilenov 74683 Оправен точния цитат от Бориловия синодик. 12419640 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Срацимир|Срацимир (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = Сраѯимиръ | категория = монарх | описание = деспот | портрет = Sratsimir of Carvuna.png | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Срацимир''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: '''Сраѯимиръ)''' е [[България|български]] аристократ от [[13 век]], [[Деспот (титла)|деспот]] и основател на династията [[Срацимировци]], клон на династията [[Шишмановци]]. Баща на цар [[Иван Александър]]. За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на [[Карвуна (средновековен град)|Карвуна]] (дн. Балчик), където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]], което според него е индикатор за властовото обособяване на [[Карвунско деспотство|Карвунското княжество]] под управлението на деспот Срацимир. Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му [[Кераца Петрица]] е сестра на Михаил.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> От [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка ''„На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“''.<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Totomanova|first=Anna-Maria|year=2017|title=The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria|url=https://www.czasopisma.uni.lodz.pl/sceranea/article/viewFile/3029/2635|format=PDF|journal=Studia Ceranea|issue=7|pages=169 – 227|doi=10.18778/2084–140X.07.12|id={{ISSN|2084-140X}}|accessdate=20 октомври 2018|lang=en}}</ref> Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата [[Деспот (титла)|деспот]], макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. По времето на възкачването на [[Иван Александър]] като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Неговата съпруга деспина [[Кераца Петрица|Кераца]] поема управлението в Карвунското княжество, на което е съдено две десетилетия по-късно да се превърне в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство.]] По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение за произхода на [[Срацимировци]], Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref> д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на [[Шишман I|Шишман]] I от първия му брак с вдовицата на деспот [[Яков Светослав]], неизвестна по име внучка на [[Иван Асен II]], дъщеря на [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина]]. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца ([[Синадини]], [[Комнини]]), така и по линия на баща си Срацимир ([[Шишмановци]], [[Асеневци|Асенвеци]], [[Ласкариди]]). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.<ref name=":0" /> == Семейство == деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]] е женен за [[Кераца Петрица]]. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.: * [[Иван Александър]], става деспот на [[Ловеч]] и по-късно [[цар на България]]; * [[Елена Българска]], става царица на [[Сърбия]], съпруга на цар [[Стефан Душан]]; * [[Иван Комнин]], става [[деспот]] на Княжество [[Валона]] (на крайбрежието на [[Адриатическо море]]); * Михаил, става деспот на Крън; * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]], пребивава в сръбския кралски двор при сестра си и зет си [[Стефан Душан]]. == Източници == <references /> == Литература == * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Срацимировци]] [[Категория:Шишмановци]] 16dweo131stjm76j86p9gwt8dgga2ty 12419687 12419640 2024-11-22T10:42:10Z Svilenov 74683 Цитати извори. 12419687 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Срацимир|Срацимир (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = Сраѯимиръ | категория = монарх | описание = деспот | портрет = Sratsimir of Carvuna.png | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Срацимир''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: '''Сраѯимиръ)''' е [[България|български]] аристократ от [[13 век]], [[Деспот (титла)|деспот]] и основател на династията [[Срацимировци]], клон на династията [[Шишмановци]]. Баща на цар [[Иван Александър]]. За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на [[Карвуна (средновековен град)|Карвуна]] (дн. Балчик), където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]], което според него е индикатор за властовото обособяване на [[Карвунско деспотство|Карвунското княжество]] под управлението на деспот Срацимир. Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“ (''{{Lang|el|έκεϊνοι δέ äµα καi τοùς άλλους πείσαντεσ δυνατύς τών Μυσών, τών άδελφιδοϋν τοΰ προβεβασιλευκότος Μιχαήλ, Άλέξavdρoυ τύν Ʃτρευντζιμήρου άπέδειξαν βασιλέα έυωτών.}}'')''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му [[Кераца Петрица]] е сестра на Михаил.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> От [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка ''„На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“''.<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Totomanova|first=Anna-Maria|year=2017|title=The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria|url=https://www.czasopisma.uni.lodz.pl/sceranea/article/viewFile/3029/2635|format=PDF|journal=Studia Ceranea|issue=7|pages=169 – 227|doi=10.18778/2084–140X.07.12|id={{ISSN|2084-140X}}|accessdate=20 октомври 2018|lang=en}}</ref> Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата [[Деспот (титла)|деспот]], макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. По времето на възкачването на [[Иван Александър]] като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Неговата съпруга деспина [[Кераца Петрица|Кераца]] поема управлението в Карвунското княжество, на което е съдено две десетилетия по-късно да се превърне в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство.]] По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение за произхода на [[Срацимировци]], Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref> д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на [[Шишман I|Шишман]] I от първия му брак с вдовицата на деспот [[Яков Светослав]], неизвестна по име внучка на [[Иван Асен II]], дъщеря на [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина]]. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца ([[Синадини]], [[Комнини]]), така и по линия на баща си Срацимир ([[Шишмановци]], [[Асеневци|Асенвеци]], [[Ласкариди]]). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.<ref name=":0" /> == Семейство == деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]] е женен за [[Кераца Петрица]]. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.: * [[Иван Александър]], става деспот на [[Ловеч]] и по-късно [[цар на България]]; * [[Елена Българска]], става царица на [[Сърбия]], съпруга на цар [[Стефан Душан]]; * [[Иван Комнин]], става [[деспот]] на Княжество [[Валона]] (на крайбрежието на [[Адриатическо море]]); * Михаил, става деспот на Крън; * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]], пребивава в сръбския кралски двор при сестра си и зет си [[Стефан Душан]]. == Източници == <references /> == Литература == * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Срацимировци]] [[Категория:Шишмановци]] 7tztbzmwlj3py2o708inmogoxd8g5u0 12419694 12419687 2024-11-22T10:53:22Z Svilenov 74683 Владения 12419694 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Срацимир|Срацимир (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = Сраѯимиръ | категория = монарх | описание = деспот | портрет = Sratsimir of Carvuna.png | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Срацимир''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: '''Сраѯимиръ)''' е [[България|български]] аристократ от [[13 век]], [[Деспот (титла)|деспот]] и основател на династията [[Срацимировци]], клон на династията [[Шишмановци]]. Баща на цар [[Иван Александър]]. За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на [[Карвуна (средновековен град)|Карвуна]] (дн. Балчик), където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]], което според него е индикатор за властовото обособяване на [[Карвунско деспотство|Карвунското княжество]] под управлението на деспот Срацимир. Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“ (''{{Lang|el|έκεϊνοι δέ äµα καi τοùς άλλους πείσαντεσ δυνατύς τών Μυσών, τών άδελφιδοϋν τοΰ προβεβασιλευκότος Μιχαήλ, Άλέξavdρoυ τύν Ʃτρευντζιμήρου άπέδειξαν βασιλέα έυωτών.}}'')''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му [[Кераца Петрица]] е сестра на Михаил.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> От [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка ''„На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“''.<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Totomanova|first=Anna-Maria|year=2017|title=The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria|url=https://www.czasopisma.uni.lodz.pl/sceranea/article/viewFile/3029/2635|format=PDF|journal=Studia Ceranea|issue=7|pages=169 – 227|doi=10.18778/2084–140X.07.12|id={{ISSN|2084-140X}}|accessdate=20 октомври 2018|lang=en}}</ref> Предвид датирането на добавката към Бориловия синодик, по времето на възкачването на [[Иван Александър]] като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата [[Деспот (титла)|деспот]], макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. За местоположението на Срацимировите владения има две хипотези сред изследователите, изхождайки от владенията на наследилата го негова съпруга деспина Кераца. Тя управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на топонима ''Карнона'' ({{Lang|la|Carnonen[sis]}}). Обикновено се приема, че резиденцията е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]].<ref>{{Цитат книга|last=Енев|first=Цонко|title=Владетелските наместници на България, VII-XIX век|url=https://books.google.com/books?id=gjQXAQAAIAAJ|year=1997|page=15|titleЕнев|author=}}</ref> Според едно запазено писмо на [[папа]] [[Бенедикт XII]] до Кераца от 13 юли 1337 г.<ref>{{harv|Пурковић|1975|}}</ref>, в което той ѝ благодари, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата ''magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae''<ref name="Zikov20132">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“<ref>Обръщението му гласи: „''dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)''“ (т.е. ''На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона''). Цит по. {{harv|Пурковић|1975|}}. Виж също: {{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67|}}</ref>. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица и Срацимир са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни приемането на „латинската вяра“ от деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на [[Добруджанско деспотство|Карвунското (Добруджанското) деспотство]] с [[Генуезка република|Република Генуа]] и [[Венецианска република|Венеция]]<ref name="Pavlov2006">{{harv|Павлов|2006|}}</ref>. По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение за произхода на [[Срацимировци]], Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref> д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на [[Шишман I|Шишман]] I от първия му брак с вдовицата на деспот [[Яков Светослав]], неизвестна по име внучка на [[Иван Асен II]], дъщеря на [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина]]. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца ([[Синадини]], [[Комнини]]), така и по линия на баща си Срацимир ([[Шишмановци]], [[Асеневци|Асенвеци]], [[Ласкариди]]). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.<ref name=":0" /> == Семейство == деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]] е женен за [[Кераца Петрица]]. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.: * [[Иван Александър]], става деспот на [[Ловеч]] и по-късно [[цар на България]]; * [[Елена Българска]], става царица на [[Сърбия]], съпруга на цар [[Стефан Душан]]; * [[Иван Комнин]], става [[деспот]] на Княжество [[Валона]] (на крайбрежието на [[Адриатическо море]]); * Михаил, става деспот на Крън; * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]], пребивава в сръбския кралски двор при сестра си и зет си [[Стефан Душан]]. == Източници == <references /> == Литература == * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Срацимировци]] [[Категория:Шишмановци]] m7w0ibc5mccw7r144n0t3t26ll7pvzy 12419734 12419694 2024-11-22T11:33:11Z Svilenov 74683 12419734 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Срацимир|Срацимир (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = Сраѯимиръ | категория = монарх | описание = деспот | портрет = Sratsimir of Carvuna.png | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Срацимир''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: '''Сраѯимиръ)''' е [[България|български]] аристократ от [[13 век]], [[Деспот (титла)|деспот]] и основател на династията [[Срацимировци]], клон на династията [[Шишмановци]]. Баща на цар [[Иван Александър]]. За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на [[Карвуна (средновековен град)|Карвуна]] (дн. Балчик) или [[Крън (крепост)|Крън]], където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]], което според него е индикатор за властовото обособяване на [[Карвунско деспотство|Карвунското княжество]] под управлението на деспот Срацимир. Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, ''„българите посочили за свой цар [[Иван Александър|Александър]], племенника на царувалия преди това [[Михаил III Шишман Асен|Михаил]] и син на Срацимир“ (''{{Lang|el|έκεϊνοι δέ äµα καi τοùς άλλους πείσαντεσ δυνατύς τών Μυσών, τών άδελφιδοϋν τοΰ προβεβασιλευκότος Μιχαήλ, Άλέξavdρoυ τύν Ʃτρευντζιμήρου άπέδειξαν βασιλέα έυωτών.}}'')''. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му [[Кераца Петрица]] е сестра на Михаил.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=ГИБИ|url=http://promacedonia.org/gibi/10/index.html|volume=Х.|year=1980|publisher=БАН|location=София|pages=266|chapter=19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia|chapterurl=http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_266.html}}</ref> От [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка ''„На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“''.<ref>{{Cite journal|last=Тотоманова|first=Анна-Мария|year=2012|title=Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник|url=http://www.academia.edu/3607044/Езикът_на_ХІV_в._и_съставът_на_Палаузовия_сборник|format=PDF|journal=Paleobulgarica/Старобългаристика|issue=XXXVI. 1.|pages=24 – 37|accessdate=20 октомври 2018|}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Totomanova|first=Anna-Maria|year=2017|title=The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria|url=https://www.czasopisma.uni.lodz.pl/sceranea/article/viewFile/3029/2635|format=PDF|journal=Studia Ceranea|issue=7|pages=169 – 227|doi=10.18778/2084–140X.07.12|id={{ISSN|2084-140X}}|accessdate=20 октомври 2018|lang=en}}</ref> Предвид датирането на добавката към Бориловия синодик, по времето на възкачването на [[Иван Александър]] като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата [[Деспот (титла)|деспот]], макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. За местоположението на Срацимировите владения има две хипотези сред изследователите, изхождайки от владенията на наследилата го негова съпруга деспина Кераца. Тя управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на топонима ''Карнона'' ({{Lang|la|Carnonen[sis]}}). Обикновено се приема, че резиденцията е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]].<ref>{{Цитат книга|last=Енев|first=Цонко|title=Владетелските наместници на България, VII-XIX век|url=https://books.google.com/books?id=gjQXAQAAIAAJ|year=1997|page=15|titleЕнев|author=}}</ref> Според едно запазено писмо на [[папа]] [[Бенедикт XII]] до Кераца от 13 юли 1337 г.<ref>{{harv|Пурковић|1975|}}</ref>, в което той ѝ благодари, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата ''magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae''<ref name="Zikov20132">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“<ref>Обръщението му гласи: „''dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)''“ (т.е. ''На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона''). Цит по. {{harv|Пурковић|1975|}}. Виж също: {{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67|}}</ref>. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица и Срацимир са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни приемането на „латинската вяра“ от деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на [[Добруджанско деспотство|Карвунското (Добруджанското) деспотство]] с [[Генуезка република|Република Генуа]] и [[Венецианска република|Венеция]]<ref name="Pavlov2006">{{harv|Павлов|2006|}}</ref>. По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент [[Петър Николов-Зиков]] изказва интересно предположение за произхода на [[Срацимировци]], Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на [[Синадини]]те, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref> д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на [[Шишман I|Шишман]] I от първия му брак с вдовицата на деспот [[Яков Светослав]], неизвестна по име внучка на [[Иван Асен II]], дъщеря на [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина]]. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца ([[Синадини]], [[Комнини]]), така и по линия на баща си Срацимир ([[Шишмановци]], [[Асеневци|Асенвеци]], [[Ласкариди]]). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.<ref name=":0" /> == Семейство == деспот [[Срацимировци#Деспот Срацимир|Срацимир]] е женен за [[Кераца Петрица]]. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.: * [[Иван Александър]], става деспот на [[Ловеч]] и по-късно [[цар на България]]; * [[Елена Българска]], става царица на [[Сърбия]], съпруга на цар [[Стефан Душан]]; * [[Иван Комнин]], става [[деспот]] на Княжество [[Валона]] (на крайбрежието на [[Адриатическо море]]); * Михаил, става деспот на Крън; * [[Теодора (сестра на цар Иван Александър)|Теодора]], пребивава в сръбския кралски двор при сестра си и зет си [[Стефан Душан]]. == Източници == <references /> == Литература == * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * {{cite journal | url = http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii | title = Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история | first = Петър | last = Николов-Зиков | journal = Родознания/Genealogia | volume = 1 – 2 | year = 2013 | pages = 53 – 67 | id = {{ISSN|0861-9573}} | accessdate = 2017-03-06 |archivedate = 2017-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii }} * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Срацимировци]] [[Категория:Шишмановци]] tp8en3xru3jo7kkh7ykvpi1zw5wyoic 0 420499 12419750 12400655 2024-11-22T11:56:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419750 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = PCD | тип = студиен | обложка = | автор = [[Пусикет Долс]] | дата = 2004 – 2005 | година = 12 септември 2005 | жанр = [[Поп музика|Поп]], [[Денс-поп]], [[R&B]] | времетраене = 44:22 | лейбъл = [[Ей енд Ем|A&M]] | пореден = 1 | имена = Полу да Дон, Кара ДиоГуарди, Дройдс, [[Шивон Фахи]], Рон Феър, Стивън Галифент, Шон Гарет, Си Ло Грийн, Кваме "K1MiL", [[Тимбаленд]], [[Уил Ай Ем]], Грег Уелс | език = [[английски език|английски]] | предишен албум = | този албум = PCD (2005) | следващ албум = [[Doll Domination]] (2008) | сингли = # ''„[[Don't Cha]]“''<br /><small>Издаден: [[19 април]] [[2005]] г.</small> # ''„[[Stickwitu]]“''<br /><small>Издаден: [[26 септември]] 2005 г.</small> # ''„[[Beep]]“''<br /><small>Издаден: [[6 февруари]] [[2006]] г.</small> # ''„[[Buttons]]“''<br /><small>Издаден: [[11 април]] 2006 г.</small> # ''„[[I Don't Need a Man]]“''<br /><small>Издаден: [[9 септември]] 2006 г.</small> # ''„[[Wait a Minute]]“''<br /><small>Издаден: [[16 октомври]] 2006 г.</small> }} '''PCD''' е дебютният [[студиен албум]] на американската група [[Пусикет Долс]], издаден през септември 2005.<ref name="ArtistdirectBio">{{cite web|url=http://www.artistdirect.com/artist/bio/pussycat-dolls/3218517|title=The Pussycat Dolls Biography|publisher=Artistdirect|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140102203648/http://www.artistdirect.com/artist/bio/pussycat-dolls/3218517|access-date=6 януари 2022|archive-date=2 януари 2014|archive-url=|url-status=live}}</ref> Музикалният стил на ''PCD'' е описан като [[поп]]/[[Ритъм енд блус|ар не би]] и ърбан [[денс-поп]].<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/articles/2005/09/14/the-pussycat-dolls-pcd|title=The Pussycat Dolls - PCD|author=Spence D.|език=en|accessdate=6 януари 2022|website=IGN|date=19 май 2012}}</ref> Песни от албума включват гост – вокалисти като [[Бъста Раймс]], [[Тимбаленд]] и [[Уил Ай Ем]]. Песента ''We Went as Far as We Felt Like Going'' става част от саундтрака на „[[История с акули]]“, а кавърверсията на популярната песен ''Sway'' е издадена като сингъл, за да промотира филма „[[Ще танцуваме ли?]]“.<ref name="ArtistdirectBio" /> Двете песни са включени в разширеното преработено издание на ''PCD''. Албумът има комерсиален успех, като заема 5 място в класацията за албуми [[Билборд 200]] и продава общо 2,9 милиона копия в САЩ и 9 милиона копия в света. От албума са издадени общо 6 сингъла: ''Don't Cha'', ''Stickwitu'', ''Beep'', ''Buttons'', ''I Don't Need a Man'' и ''Wait a Minute''. == Списък с песните == === Оригинално издание === # „Don't Cha“ (с Бъста Раймс) – 4:32 # „Beep“ (с Уил Ай Ем) – 3:49 # „Wait a Minute“ (с Тимбаленд) – 3:42 # „Stickwitu“ – 3:27 # „Buttons“ – 3:45 # „I Don't Need a Man“ – 3:39 # „Hot Stuff (I Want You Back)“ – 3:47 # „How Many Times, How Many Lies“ – 3:56 # „Bite the Dust“ – 3:33 # „Right Now“ – 2:27 # „Tainted Love/Where Did Our Love Go“ – 3:26 # „Feeling Good“ – 4:19 === Интернационално първо издание === # <li value=13>„Sway“ – 3:12 === Британско първо издание === # <li value=14>„We Went as Far as We Felt Like Going“ – 3:50 === Интернационално второ издание === # <li value=14>„Flirt“ – 2:56 === Британско второ издание и 2024 дигитално преиздание === # <li value=14>„We Went as Far as We Felt Like Going“ – 3:50 === Японско издание === # <li value=16>„Don't Cha“ (live версия) – 3:30 === PCD: Tour издание (диск 2) === # „Sway“ – 3:12 # „Flirt“ – 2:56 # „Stickwitu“ (с Avant) – 3:18 # „Buttons“ (със Снуп Дог) – 3:52 # „Don't Cha (More Booty)“ (с Бъста Раймс) – 4:48 # „Hot Stuff (I Want You Back) (Remix)“ – 4:36 # „He Always Answers“ (обратно позвъняване тон) – 0:40 # „Vibrate Off the Table“ (рингтон) – 0:39 # „Freaky Fun Message“ (voicemail ID) – 0:19 # „PCD“ (текстово предупреждение) – 0:06 == Сертификация и продажби == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |- !Държава !Статус !Продажби |- | scope="row" |{{флагче|Австралия}} [[Австралия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dropbox.com/sh/k9o2q7p7o4awhqx/AABM36ml6jQbQXLUFgPhev7ia/2006%20Accreds.pdf|заглавие=ARIA Charts – Accreditations – 2006 Albums|труд=Australian Recording Industry Association|език=en|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|3× Платинен | style="text-align:center;"|210 000 |- | scope="row" |{{флагче|Австрия}} [[Австрия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ifpi.at/auszeichnungen/?fwp_per_page=100&fwp_interpret=The%20Pussycat%20Dolls&fwp_titel=PCD&fwp_format=album|заглавие=Austrian album certifications – The Pussycat Dolls – PCD|труд=IFPI Austria|език=de|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Златен | style="text-align:center;"|20 000 |- | scope="row" |{{флагче|Белгия}} [[Белгия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultratop.be/nl/goud-platina/2008/album|заглавие=Ultratop − Goud en Platina – albums 2008|труд=Ultratop|издател=Hung Medien|език=nl|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Платинен | style="text-align:center;"|50 000 |- | scope="row" |{{флагче|Канада}} [[Канада]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://musiccanada.com/gold-platinum/?_gp_search=PCD%20The+Pussycat+Dolls|заглавие=Canadian album certifications – The Pussycat Dolls – PCD|труд=Music Canada|език=en|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|2× Платинен | style="text-align:center;"|200 000 |- | scope="row" |{{флагче|Франция}} [[Франция]]<ref name="snepsales">{{cite web|url=http://infodisc.fr/Ventes_Alb_10Ans.php|title=Les Albums les plus Vendus depuis le 1er Janvier 2000|publisher=[[Syndicat National de l'Édition Phonographique]]|access-date=2014-05-28|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120716182907/http://www.infodisc.fr/Ventes_Alb_10Ans.php|archive-date=2012-07-16|достъп_дата=2022-01-06|архив_дата=2012-07-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120716182907/http://www.infodisc.fr/Ventes_Alb_10Ans.php}}</ref> | style="text-align:center;"|Златен | style="text-align:center;"|170 700 |- | scope="row" |{{флагче|Германия}} [[Германия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.musikindustrie.de/markt-bestseller/gold-/platin-und-diamond-auszeichnung/datenbank/?action=suche&strTitel=PCD&strInterpret=The+Pussycat+Dolls&strTtArt=alle&strAwards=checked|заглавие=Gold-/Platin-Datenbank (The Pussycat Dolls; 'PCD')|труд=Bundesverband Musikindustrie|език=de|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Платинен | style="text-align:center;"|200 000 |- | scope="row" |{{флагче|Гърция}} [[Гърция]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.gr/chart01.htm|заглавие=Ελληνικό Chart – Top 50 Ξένων Aλμπουμ|труд=IFPI Greece|език=el|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070114174502/http://www.ifpi.gr/chart01.htm|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Златен | style="text-align:center;"|10 000 |- | scope="row" |{{флагче|Унгария}} [[Унгария]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://slagerlistak.hu/arany-es-platinalemezek/adatbazis/2006|заглавие=Adatbázis – Arany- és platinalemezek – 2006|труд=MAHASZ|език=hu|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Златен | style="text-align:center;"|6000 |- | scope="row" |{{флагче|Ирландия}} [[Ирландия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irishcharts.ie/awards/multi_platinum06.htm|заглавие=The Irish Charts - 2006 Certification Awards - Multi Platinum|труд=Irish Recorded Music Association|език=en|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|2× Платинен | style="text-align:center;"|30 000 |- | scope="row" |{{флагче|Нова Зеландия}} [[Нова Зеландия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=1549|заглавие=New Zealand album certifications – The Pussycat Dolls – PCD|труд=Recorded Music NZ|език=en|достъп_дата=4 януари 2022|архив_дата=2022-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220107035332/https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=1549}}</ref> | style="text-align:center;"|2× Платинен | style="text-align:center;"|30 000 |- | scope="row" |{{флагче|Норвегия}} [[Норвегия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.no/sok/lst_trofeer_sok.asp?type=artist|заглавие=IFPI Norsk platebransje Trofeer 1993–2011|труд=IFPI Norway|език=no|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121105012246/http://www.ifpi.no/sok/lst_trofeer_sok.asp?type=artist|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Златен | style="text-align:center;"|20 000 |- | scope="row" |{{флагче|Полша}} [[Полша]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bestsellery.zpav.pl/wyroznienia/platynoweplyty/cd/archiwum.php?year=2007|заглавие=Wyróżnienia – Platynowe płyty CD - Archiwum - Przyznane w 2007 roku|труд=Polish Society of the Phonographic Industry|език=pl|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|2× Платинен | style="text-align:center;"|40 000 |- | scope="row" |{{флагче|Русия}} [[Русия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://2m-online.ru/gold_n_platinum/detail.php?COUNTRY=5077|заглавие=Russian album certifications – The Pussycat Dolls – PCD|труд=National Federation of Phonogram Producers (NFPF)|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090124001155/http://2m-online.ru/gold_n_platinum/detail.php?COUNTRY=5077|архив_дата=28 декември 2021|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|5× Платинен | style="text-align:center;"|100 000 |- | scope="row" |{{флагче|Швейцария}} [[Швейцария]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.swisscharts.com/search_certifications.asp?search=PCD|заглавие=The Official Swiss Charts and Music Community: Awards (The Pussycat Dolls; 'PCD')|труд=IFPI Switzerland|издател=Hung Medien|език=de|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|Златен | style="text-align:center;"|20 000 |- | scope="row" |{{флагче|Великобритания}} [[Обединено Кралство]]<ref>{{cite web|url=https://www.bpi.co.uk/award/5028-1239-2|title=British album certifications – The Pussycat Dolls – PCD|work=British Phonographic Industry|publisher=|език=en|достъп_дата=6 януари 2022|archive-url=|url-status=|archive-date=|date=|access-date=}}</ref> | style="text-align:center;"|4× Платинен | style="text-align:center;"|1 246 769 |- | scope="row" |{{флагче|САЩ}} [[САЩ]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&se=PCD#search_section|заглавие=American album certifications – The Pussycat Dolls – PCD|труд=[[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]|език=en|достъп_дата=6 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|2× Платинен | style="text-align:center;"|2 900 000 |- | scope="row" |{{флагче|ЕС}} [[Европа]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.org/content/section_news/plat2006.html|заглавие=IFPI Platinum Europe Awards – 2006|труд=Международна федерация на звукозаписната индустрия|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131016052153/http://www.ifpi.org/content/section_news/plat2006.html|достъп_дата=4 януари 2022}}</ref> | style="text-align:center;"|2× Платинен | style="text-align:center;"|2 000 000 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.allmusic.com/album/pcd-mw0000400043 PCD в AllMusic] * [https://www.discogs.com/master/42605-The-Pussycat-Dolls-PCD PCD в Discogs] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Дебютни албуми]] [[Категория:Албуми на Пусикет Долс]] [[Категория:Музикални албуми от 2005 година]] qg8tpz0x46p8nf7erjycnehc2aquln7 0 421617 12419441 12217912 2024-11-22T01:41:41Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419441 wikitext text/x-wiki '''3G''' е третото поколение [[Безжична комуникация|безжични]] мобилни телекомуникационни технологии. Това е подобрение за [[2G|2,5G]] [[GPRS]] и [[2G|2,75G]] EDGE мрежи, за по-бързо пренасяне на данни.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.itu.int/osg/spu/ni/3G/technology/index.html|заглавие=All about the Technology|труд=itu.int|достъп_дата=2019-08-17|архив_дата=2019-10-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191021200308/http://www.itu.int/osg/spu/ni/3G/technology/index.html}}</ref> Това се основава на набор от стандарти, използвани за [[мобилни устройства]], услуги и мрежи за използване на мобилни телекомуникации, които отговарят на изискванията на ''International Mobile Telecommunications-2000'' (IMT-2000) на [[Международен съюз по далекосъобщения|Международния съюз по далекосъобщения]] (ITU). 3G намира приложение при [[Мобилен интернет|мобилния достъп]] до интернет, фиксирания безжичен интернет достъп, видео разговорите и мобилната телевизия.<ref name=":1" /> [[Файл:PC_modem_3G_HSPA_DSC_0084.JPG|мини|PC модем 3G]] Телекомуникационните мрежи 3G поддържат услуги, които осигуряват скорост на пренос на информация най-малко 144 kbit/s.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.projectsatbangalore.com/3G-network/|заглавие=3G CELLULAR STANDARDS WITH PATENTS|труд=projectsatbangalore.com|език=en|достъп_дата=2019-08-17}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://muckrack.com/kalyan-matka-tips/bio|заглавие=Kalyan Matka Tips|труд=businesstoday.in|език=en|достъп_дата=2019-08-17}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По-късните версии на 3G, често обозначавани като 3,5G и 3,75G, също осигуряват мобилен достъп до няколко Mbit/s до [[смартфон]]и и [[Мобилен модем|мобилни модеми]] в преносими компютри. Ново поколение клетъчни стандарти се появява приблизително на всеки десет години от [[1G|въвеждането на 1G]] системите през 1979 г. и началото до средата на 80-те години. Всяко поколение се характеризира с нови честотни вълни и по-високи скорости на предаване на данни. Първите търговски 3G мрежи са въведени в средата на 2001 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zdnet.com/article/worlds-first-3g-phone-network-goes-live/|заглавие=World's first 3G phone network goes live|автор=Charny|първо_име=Ben|труд=ZDNet|език=en|достъп_дата=2019-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theregister.co.uk/2001/10/01/worlds_first_3g_network_live/|заглавие=World's first 3G network live today|автор=McCarthy|първо_име=Kieren|труд=theregister.co.uk|език=en|достъп_дата=2019-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.itu.int/itunews/issue/2003/06/thirdgeneration.html|заглавие=THE EVOLUTION TO 3G MOBILE – STATUS REPORT|труд=itu.int|достъп_дата=2019-08-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/1572372.stm|title=First 3G mobiles launched in Japan|date=2001-10-01|access-date=2019-08-16|language=en-GB}}</ref> {{commons category}} == Общ преглед == Услугите, рекламирани като 3G, трябва да отговарят на техническите стандарти IMT-2000, включително стандарти за надеждност и скорост на пренос на данни. За да отговаря на стандартите IMT-2000, системата трябва да осигурява пикови скорости на предаване на данни най-малко 144 kbit/s.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pcmag.com/news/293905/3g-vs-4g-whats-the-difference|заглавие=3G vs. 4G: What's the Difference?|труд=PCMAG|език=en|достъп_дата=2019-08-17}}</ref> Въпреки това много услуги, рекламирани като 3G, осигуряват по-висока скорост от минималните технически изисквания.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kenstechtips.com/index.php/download-speeds-2g-3g-and-4g-actual-meaning|заглавие=Download Speeds: Comparing 2G, 3G, 4G & 5G Mobile Networks|труд=Ken's Tech Tips|език=en-US|достъп_дата=2019-08-17}}</ref> == История == Технологията 3G е резултат от научноизследователска дейност, извършена от Международния съюз по далекосъобщения (ITU) в началото на 80-те години. Спецификациите и стандартите 3G са разработени за 15 години. Техническите спецификации са публично достояние под името IMT-2000. Комуникационният спектър между 400&nbsp;MHz до 3&nbsp;GHz е разпределен за 3G. Правителството и комуникационните компании одобряват стандарта 3G. Първата предварително комерсиална мрежа 3G е стартирана от [[NTT DoCoMo]] в Япония през 1998 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nttdocomo.com/pr/1999/001070.html|заглавие=A Brand New Mobile Millennium Ericsson/CATT/DoCoMo jointly demonstrate pioneering W-CDMA technology at PT/Wireless &#124; Press Center &#124; NTT DOCOMO Global|издател=Nttdocomo.com|достъп_дата=30 October 2012}}</ref> брандирана като [[FOMA]]. За първи път е достъпна през май 2001 г. като предварителна версия (тест) на технологията [[UMTS|W-CDMA.]] Първото комерсиално пускане на 3G също е от NTT DoCoMo в [[Япония]] на 1 октомври 2001 г., въпреки че първоначално е малко ограничен по обхват.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://economists-pick-research.hktdc.com/|заглавие=Economists' Pick &#124; HKTDC Research|труд=economists-pick-research.hktdc.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.broadbandmag.co.uk/analysis/3G/3G.html|заглавие=broadbandmag.co.uk/3G grinds to a start|достъп_дата=7 April 2009|архив_дата=2009-04-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090423070804/http://www.broadbandmag.co.uk/analysis/3G/3G.html}}</ref> Първата европейска предкомерсиална мрежа е [[UMTS]] мрежа на [[Ман (остров)|остров Ман]] от [[Manx Telecom]], операторът, тогава притежаван от [[Бритиш Телеком|British Telecom]], а първата търговска мрежа (също базирана на UMTS W-CDMA) в Европа е открита за бизнес от [[Теленор Груп|Telenor]] през декември 2001 г. без комерсиални телефони и по този начин без плащащи клиенти. Първата търговска 3G мрежа на Съединените щати е от Monet Mobile Networks, с [[CDMA2000]] 1x EV-DO технология, но по-късно мрежовият доставчик прекратява операциите. Вторият 3G мрежов оператор в САЩ е Verizon Wireless през юли 2002 г., също с CDMA2000 1x EV-DO. AT&T Mobility също е истинска 3G [[UMTS]] мрежа, след като завършва надграждането на 3G мрежата към [[HSUPA]]. == Функции == === Скорост на данни === Международният съюз по далекосъобщения не е предоставил ясна<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.itu.int/osg/spu/ni/3G/workshop/|заглавие=3G Licensing Workshop (19 – 21 September 2001)|труд=www.itu.int|достъп_дата=2021-06-17}}</ref> дефиниция на скоростта на пренос на данни, която потребителите могат да очакват от 3G оборудване или доставчици. Докато в коментар се посочва, че „се очаква IMT-2000 да осигури по-високи скорости на предаване: минимална скорост на предаване 2&nbsp;Mbit/s“, ITU всъщност не посочва ясно минималните необходими скорости, нито изискваните средни скорости, нито какви режими на интерфейсите се квалифицират като 3G, толкова различни скорости на данни се продават като „3G“ на пазара. При пазарно внедряване скоростите на предаване на данни в 3G, определени от доставчиците на телекомуникационни услуги, варират в зависимост от използваната технология; до 384 kbit/s за WCDMA, до 7,2 Mbit/s за HSPA и теоретичен максимум от 21,6 Mbit/s за HSPA+ (технически това е 3,5G, но обикновено се налагат под търговското наименование 3G). === Сигурност === Мрежите 3G предлагат по-голяма сигурност от техните предшественици 2G. Като позволява на потребителското оборудване да удостоверява мрежата, към която се свързва, потребителят може да бъде сигурен, че мрежата е предназначената, а не имитатор. Мрежите 3G използват блоковия шифър KASUMI вместо по-стария поток A5/1. Въпреки това са идентифицирани редица сериозни слабости в шифъра KASUMI. === Приложения на 3G === Информацията за честотната лента и местоположението, достъпна за 3G устройства, води до приложения, които преди не са били достъпни за потребителите на мобилни телефони. == Вижте също == * [[Списък на поколенията мобилни телефони]] * 0G (широкообхватна мрежа, създадена 2010 г., с ниска мощност, проектирана да свързва на ниска цена устройства чрез енергийно най-ефективния начин) * [[1G]] * [[2G]] * [[4G]] * [[5G]] * [[6G]] * [[Протокол за безжично приложение]] (WAP) * [[Излъчване на безжично устройство и здраве]] == Източници == <references /> {{Стандарти за мобилни телефони}} [[Категория:Мобилни телекомуникации]] [[Категория:Стандарти за мобилна мрежа]] [[Категория:Видеотелефония]] j0a6gj43lqqwdoxa846xedwropf5i94 0 424191 12419591 12270797 2024-11-22T09:07:03Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419591 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Божурица|Божурица (пояснение)}} '''„Божурица“''' е туристическа хижа в [[България]], разположена в северозападната част на [[Дунавската равнина]] на 135 m [[надморска височина]]. Намира се в [[Област Видин]], [[община Видин]], край село [[Синаговци]] в едноименната местност Божурица, между реките Милчина и [[Видбол]]. Отстои на 18 km от пътническата железопътна гара на град [[Видин]] и на 3 km от железопътна спирка Синаговци-Гурково (край квартал Гурково на град [[Дунавци]]). От Видин до с. Синаговци има редовна автобусна линия. Хижата е водоснабдена и електрифицирана. Част от стаите са с етажни санитарни възли и бани, а останалите са с външни. Отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с общо 44 легла за настаняване. Има столова и туристическа кухня. Представлява комплекс от: * 2-етажна масивна сграда с 24 легла (в стаи с по 2, 3 или 5 легла) и * 10 [[бунгало|бунгала]] с по 2 легла. Освен хижата в едноименния курортен комплекс има още хотел-ресторант „Божурица“ и почивни станции. Наблизо (на 30 мин. пеша) се намира язовир [[Божурица (язовир)|„Божурица“]], който предлага условия за риболов. Телефон на хижата – 09346-2266. Тя се стопанисва от Туристическо дружество „Бонония“ във Видин, ул. „Еделвайс“ 3, тел. 094-600546. == Източници == * Туристически хижи, заслони и спални в България, София, 2005, стр. 92-93 == Външни препратки == * [http://www.btsbg.org/hiji/145-hija-bojurishta.html Хижа „Божурица“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120606004449/http://www.btsbg.org/hiji/145-hija-bojurishta.html |date=2012-06-06 }} – на сайта на [[Българския туристически съюз]] {{Мъниче|България}} {{Портал|България}} [[Категория:Туристически хижи в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]] [[Категория:Спорт в област Видин]] [[Категория:Община Видин]] m1k4wausx9syaa348svm12gfpxut5jy 0 424868 12419554 12414380 2024-11-22T07:59:00Z Xunonotyk 209517 12419554 wikitext text/x-wiki '''Поведенческото таргетиране''' се отнася до група от технологии и техники, използвани от създателите на онлайн страници и [[Онлайн реклама|рекламисти]], за да помогне при повишаване ефективността на рекламните кампании, като се вземат данни, генерирани от страници и посещаемост. Когато се прави без съгласието на потребителите, може да бъде нарушение на сигурността в интернет и се смята за нелегално в много държави по отношение на [[Защита на потребителите|правата на потребителите]]. Създава се „профил“ на потребител от сайтове, събиращи информация за търсенето му в интернет чрез страниците, които посещава, времето, което прекарва във всяка от тях, връзките, които избира, търсенията, които прави и други фактори. В резултат създателите на уеб-страници могат да използват тази информация, за да обособят определен сегмент публики, базиран на посетителите с подобни профили. Когато даден посетител се върне към определен сайт или мрежа от сайтове, използвайки същия браузър, създадените профили могат да бъдат използвани за позициониране на он-лайн реклами насочени към потребителите с най-високо ниво на интерес към продукта или услугата, които се предлагат. На теория тази тактика за по-добро таргетиране на рекламите ще задържи повече интереса на потребителите и по този начин рекламодателите могат да налагат по-високи цени за реклама в сравнение с тези генерирани на произволен принцип или реклами свързани с контекста на страницата. Поведенческият маркетинг може да се използва в чистия си вид или заедно с други форми на таргетиране, базирано на фактори като географски и демографски показатели, както и контекстуално съдържание на уеб страницата. Много практици наричат този процес „Таргериране на публиката“. == Поведенческо таргетиране на страница == Техниките за поведенческо таргетиране могат да бъдат приложени към всякакъв вид он-лайн собственост като основа за подобряване на престоя на потребителите или за подобряване на он-лайн собствеността, най-често чрез увеличаване на конверсията и времето на престой. Първите усвоили тази технология/философия са редакционните сайтове като HotWired <ref>Ad Age, [http://adage.com/article/news/affinicast-unveils-personalization-tool/2714/ Affinicast unveils personalization tool], Dec 4, 1996</ref><ref>Chip Bayers, [http://www.wired.com/wired/archive/6.05/one_to_one.html Cover Story: The Promise of One to One (A Love Story)], Wired, May 1998</ref>, он-лайн рекламодателите <ref>Carol Emert, [http://articles.sfgate.com/1998-10-19/business/17734632_1_web-ads-ad-servers-millward-brown Web Advertisers Get New Tool] {{Webarchive|url=https://archive.today/20120713005646/http://articles.sfgate.com/1998-10-19/business/17734632_1_web-ads-ad-servers-millward-brown |date=2012-07-13 }} SF Chronicle, Oct 19, 1998</ref> водещи рекламни сървъри <ref>Beth Cox, [http://www.clickz.com/clickz/news/1702435/adknowledge-offers-millward-brown-interactives-voyager-profile AdKnowledge Offers Millward Brown Interactive's Voyager Profile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130618230624/http://www.clickz.com/clickz/news/1702435/adknowledge-offers-millward-brown-interactives-voyager-profile |date=2013-06-18 }} ClickZ, 8 юни 1999</ref>, и сайтове за [[електронна търговия]]. Техниката е с цел подобряване на адекватността на предлаганите стоки и промоции спрямо търсенията на всеки отделен посетител. Много компании извън он-лайн търговията започват да експериментират с нововъведенията в тази област. Типичният подход започва с използването на уеб-анализатори до групирането на всички посетители в числа от дискретни канали. Всеки канал се анализира и се създава виртуален профил само за него. Тези профили да се базират на отделни [[персона|персони]], които дават насока на операторите на уеб-страници за решаването на въпроси като какво съдържание, навигация и лейаут да покажат на всяка отделна персона. При преодоляването на практическия проблем с точното представяне на профилите се използва специализирана платформа за поведенческо съдържание. Повечето платформи идентифицират посетителите като слагат уникална идентификационна [[HTTP-бисквитка|бисквитка]] на всеки посетител на сайта, за да може да се проследят действията му в уеб-пространството. Тогава платформите вземат решение, основано на определени правила за това какво съдържание да се предложи. Тази поведенческа информация може да бъде комбинирана с позната демографска информация и предишна история за покупките на даден посетител, за да може да се създаде по-голяма база от информация за таргетирането. Самоучеща се система за поведенческо таргетиране на страница наблюдава реакцията на посетителите към съдържанието на сайта и научава какво е по-вероятно да генерира желания конвергенционен изход. Поведенческо таргетиране на страница изисква сравнително високи нива на трафик, за да бъде статистически значима вероятността дадена оферта да генерира [[конверсия]] от потребител с определен набор от поведенчески профили. Някои доставчици се справят с този проблем като използват влиянието на големи бази с потребители като [[Yahoo!]], а други използват подход базиран на профила, позволяващ на администраторите да задават съдържание и оферти на потребители с определени предпочитания. == Мрежово поведенческо таргетиране == [[Рекламна мрежа|Рекламните мрежи]] използват поведенческо таргетиране по-различно от индивидуалните страници. Те служат на много страници в мрежата и могат да натрупат информация за вероятна демографска информация за интернет потребителите<ref name=users>[http://online.wsj.com/article/SB10001424052748703294904575385532109190198.html?mod=googlenews_wsj Wall Street Journal, ''On the Web's Cutting Edge, Anonymity in Name Only'', 4 август 2010]</ref>. Например, ако даден потребител посещава футболни, бизнес и страници за мъжка мода, много вероятно е да се предположи, че е мъж. Демографски анализ на индивидуални страници предоставени от вътре (чрез запитвания, въпросници) или отвън (Comscore; netratings) позволява на мрежите да продават публики вместо сайтове<ref>iMedia Connection article on Behavioral Targeting for Networks in the USA [http://www.imediaconnection.com/content/3297.asp] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130121183948/http://www.imediaconnection.com/content/3297.asp |date=2013-01-21 }}</ref>, въпреки че рекламните мрежи са предлагали този продукт, като избират сайтовете според публиките, сега поведенческото таргетиране им позволява таргетирането на публиките да бъде по-прецизно. == Инструменти за поведенческо таргетиране == Някои от инструментите за поведенческо таргетиране включват: * [[Google Website Optimizer]] * [[Omniture]] SiteCatalyst * Silverpop * Eloqua * WebTrends * Personyze * WiseActWeb == Вижте също == * [[Геотаргетиране]] * [[Контекстуална реклама]] * [[Онлайн реклама]] * [[Семантично таргетиране]] == Източници == {{reflist}} {{Превод от|en|Behavioral targeting|524176701}} [[Категория:Реклама]] [[Категория:Интернет маркетинг]] lqt6e7di9schhzaxxc1v11sklas107b 0 425728 12419013 12387239 2024-11-21T18:58:18Z 37.63.5.20 Нов Управител 12419013 wikitext text/x-wiki {{Радиостанция | Име в оригинал = Nova | Дата на стартиране = Януари 2004 г. | Страна = {{BGR}} | Програмен формат = електронна музика | Покритие (честоти) = [[София]] – 101.7 MHz | Притежава се от = Radioplay Media | Свързани радиостанции = [[БГ Радио]], [[Energy]], [[Радио 1]], [[Радио 1 Рок]], [[Nova News]], [[Вероника (радио)|Вероника]] и [[Сити (медия)|Радио и телевизия CITY]] | Уебсайт = {{URL|http://www.radionova.bg}} }} '''Радио Nova''' е първото и единствено радио, излъчващо най-добрата и актуална селекция от музика и предавания в областта на електронната култура. Станцията започва излъчване през 2004 г.. Kонцепцията на радиото е фокусирана в областта на house, tech house, nu disco, lounge и [[chillout]]. Радиото излъчва уникален музикален микс от най-новите и най-запомнящите се парчета от близкото минало, превърнали се в хитове на култови точки от света като Ибиса и фестивали като Miami Winter Conference и Amsterdam Dance Event. От '''Радио Nova''' слушателите научават последните технологични въведения и екскузивна информация за любимите си DJ-и и музикални лейбъли. '''Радио Nova''' излъчва над 30 специализирани шоута на имена като Roger Sanchez, Fedde Le Grand, Hardwell, Mark Knight, deadmau5, Nicole Moudaber, Chus+Ceballos, Erick Morillo, Joris Voorn, култовия британски лейбъл Defected, както и на резидентите на най-добрите клубове в [[България]]. '''Радио Nova''' изпраща свои слушатели в Ибиса, на фестивала Exit в Нови Сад, както и на Sensation парти в Румъния. От 2010 до 2016 медията провежда 5 пъти инициативата ''Get Famous'', в която сред стотици диджеи – професионалисти и аматьори, се избрани най-добрите. Те имат шанса да представят медията на най-престижния фестивал на Балканския полуостров – Exit, както и да пускат редом до световноизвестни имена в най-популярните български клубове за електронна музика. През годините по '''Радио Nova''' са излъчни на живо 'A State Of Trance' партита на Armin Van Buuren от САЩ, Испания и Нидерландия, най-грандиозния европейски фестивал за електронна музика – Tomorrowland в Белгия, закриващото парти на легендарния клуб Space в Ибиса и с Carl Cox, както и Solar Christmas с Mark Knight от Арена Армеец Към момента тя е част от най-голямата радиогрупата „Radioplay Media" == История == Радиото стартира излъчване в [[София]], [[Варна]] и [[Стара Загора]] през декември 2003 г. под първоначалното име „Коледно радио“, а от януари 2004 г. под името Радио Nova. Впоследствие на честотите на радиото в Стара Загора и Варна започват да се излъчват други станции на медийната компания Communicorp – от юли 2004 г. на честотата в Стара Загора излъчва БГ Радио, а от май 2006 г. на честотата във Варна излъчва Радио NRJ.<ref name="predavatel">[http://www.predavatel.com/bg/1/sofia_radio_nova Радио Нова – София]. Посетен на 6 декември 2012 г.</ref> == Външни препратки == * [http://www.radionova.bg Официален сайт] * [https://www.facebook.com/radionovabulgaria/ Официална Фейсбук страница] == Източници == <references/> [[Категория:Радиостанции в България]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] 15obvweis934poyifu82efs11l24rp2 0 425994 12419610 10033530 2024-11-22T09:33:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419610 wikitext text/x-wiki {{Концертно турне | име на турне = '''Led Zeppelin Japanese Tour 1972''' | картинка = | ширина = | описание = | тип = | артист = [[Лед Зепелин]] | дестинации = [[Япония]] [[Файл:Flag of Japan.svg|ръб|25px]] | албум = | начална дата = [[2 октомври]] [[1972]] | крайна дата = [[10 октомври]] 1972 | брой етапи = 1 | брой концерти = 6 | бюджет = | печалба = | предишно турне = [[Led Zeppelin North American Tour 1972|North America 1972]] | следващо турне = [[Led Zeppelin United Kingdom Tour 1972–1973|U.K. 1972 – 1973]] }} '''Led Zeppelin Japanese Tour 1972''' е второто и последно турне на английската рок-група „[[Лед Зепелин]]“ в [[Япония]] от [[2 октомври|2]] до [[10 октомври]] [[1972]] г. == История == Гастролът в [[Япония]] е кратък (6 участия) заради предстоящите записи на петия албум на групата, [[Houses of the Holy]]. „The Song Remains the Same“ и „The Rain Song“ са изпълнени за пръв път на живо именно в Япония<ref name=lewispallett>Lewis, Dave and Pallett, Simon (1997) ''Led Zeppelin: The Concert File'', London: Omnibus Press. ISBN 0-7119-5307-4, p. 81.</ref>. В тях [[Джими Пейдж|Пейдж]] използва известната китара с двоен гриф [[Gibson Les Paul|Gibson]] EDS-1275. Тук за първи път звучи и [[мелотрон]]ът на [[Джон Пол Джоунс]]. Използван е в „[[Stairway to Heaven]]“, „The Rain Song“ и „Thank You“. Друга новост, която клавиристът и баскитарист въвежда, са бас-педалите (за „Bron-Yr-Aur Stomp“)<ref name=lewispallett/>. Накои наблюдатели забелязват промяна в гласа на [[Робърт Плант]] по време на лайфовете. Вокалистът изпитва трудност при високите тонове (особено при Rock’n’Roll), което не е проблем в досегашните концерти и записи<ref name=rey>Luis Rey (1997) ''Led Zeppelin Live: An Illustrated Exploration of Underground Tapes'', Ontario: The Hot Wacks Press, p. 202.</ref>. В следващите турнета тази и някои други песни звучат в по-долен регистър. Джон Пол Джоунс закупува традиционния местен инструмент [[кото]], използван в соловия му албум Zooma (1999 г.)<ref name=AndyLong>{{cite journal |last=Long |first=Andy |title=Get The Led Out |journal=Global Bass Online |date=март 2002 |url=http://www.globalbass.com/archives/mar2002/john_paul_jones.htm |accessdate=17 март 2008 |archive-date=2008-03-14 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080314221236/http://www.globalbass.com/archives/mar2002/john_paul_jones.htm }}</ref>. == Сетлист == С отпадането на акустичната част от концертите се скъсява времетраенето им до около 2 часа.{{Br}} Приблизителен сетлист на турнето: * Rock and Roll * Black Dog * Over the Hills and Far Away * Misty Mountain Hop * Since I've Been Loving You * Dancing Days * Bron-Yr-Aur Stomp * The Song Remains the Same * The Rain Song * Dazed and Confused * Stairway to Heaven * Moby Dick(на 5 и 9 октомври) * Whole Lotta Love '''Бисове''' (варират):{{Br}} * Heartbreaker * Immigrant Song * Thank You * The Ocean * Communication Breakdown * Stand by Me == Концерти == {|class="wikitable" style="width:60%;text-align:center;" |- !Дата!!Град!!Държава!!Място |- | 2 октомври 1972 || rowspan="2"| [[Токио]] || rowspan="6"|[[Япония]][[Файл:Flag of Japan.svg|25п|ръб|дясно]] || rowspan="2"| Budokan Hall |- | 3 октомври 1972 |- | 4 октомври 1972 || [[Осака]] ||Festival Hall |- | 5 октомври 1972 || [[Нагоя]] ||Kokaido |- | 9 октомври 1972 || Осака ||Festival Hall |- | 10 октомври 1972 || [[Киото]] ||Kyoto Kaikan |} == Източници == <references /> [[Категория:Музикални турнета на Лед Зепелин]] [[Категория:Музикални турнета от 1972 година]] 5a336a81bqwvhyh3oad7hodvd1imdv8 0 428300 12419402 12009869 2024-11-22T01:19:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419402 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[САЩ]] | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Писта на Америките]] | карта = Austin circuit.svg | дата = 18 ноември 2012 | обиколки = 56 | дължина писта = 4.516 | дължина състезание = 308.896 | текуща година = 2012 | време = Облачно | победа време = 1:35:55.269 | победител = {{Флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:35.657 | първа позиция пилот= {{Флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:39.347 (56) | нбо пилот = {{Флагче|Германия}} Себастиан Фетел }} '''2012 Голяма награда на САЩ''' е 34-то за [[Голяма награда на САЩ|Голямата награда на САЩ]] и деветнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 ноември]] [[2012]] година на [[Писта на Америките]] в [[Остин]], [[Тексас]], [[САЩ]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | 1:35:55.269 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 56 | +0.675 | 1 | '''18''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +39.229 | 7 | '''15''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +46.013 | 11 | '''12''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +56.432 | 12 | '''10''' |- ! 6 | 9 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 56 | +1:04.425 | 4 | '''8''' |- ! 7 | 10 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 56 | +1:10.313 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 12 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +1:13.792 | 6 | '''4''' |- ! 9 | 18 | {{флагче|Венецуела}} '''[[Пастор Малдонадо]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 56 | +1:14.525 | 9 | '''2''' |- ! 10 | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Бруно Сена]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 56 | +1:15.133 | 11 | '''1''' |- ! 11 | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 56 | +1:24.341 | 15 | |- ! 12 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 56 | +1:24.871 | 18 | |- ! 13 | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 56 | +1:25.510 | 17 | |- ! 14 | 14 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 55 | +1 Об | 16 | |- ! 15 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 55 | +1 Об | 13 | |- ! 16 | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 55 | +1 Об | 5 | |- ! 17 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об | 21 | |- ! 18 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об | 22 | |- ! 19 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об | 19 | |- ! 20 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 54 | +2 Об | 20 | |- ! 21 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 54 | +2 Об | 23 | |- ! 22 | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 54 | +2 Об | 24 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 16 | Алтернатор | 3 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 14 | Окачване | 14 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 273 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 260 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 206 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 190 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 167 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|440 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|367 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|353 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|302 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|136 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/882/ | accessdate = 24 декември 2012 | архив_дата = 2015-01-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150117063507/http://www.formula1.com/results/season/2012/882/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Абу Даби|2012 Абу Даби]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Бразилия|2012 Бразилия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2007 Голяма награда на САЩ|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на САЩ]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2013 Голяма награда на САЩ|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на САЩ]] [[Категория:Спорт в Остин]] [[Категория:2012 година в САЩ]] tdv6t33cjal3ytj0a0w0d5ez0s94v32 0 428609 12419327 12009890 2024-11-22T00:45:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419327 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[САЩ]] | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Финикс (градска писта)|Финикс]] | карта = Phoenix Grand Prix Route - 1991.svg | дата = 10 март 1991 | обиколки = 81 | дължина писта = 3.721 | дължина състезание = 301.401 | текуща година = 1991 | време = Променливо | победа време = 2:00.47.828 | победител = {{Флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:21.434 | първа позиция пилот= {{Флагче|Бразилия}} Айртон Сена | нбо време = 1:26.758 (49) | нбо пилот = {{Флагче|Франция}} [[Жан Алези]] }} '''1991 Голяма награда на САЩ''' е 25-о за [[Голяма награда на САЩ|Голямата награда на САЩ]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1991)|сезон 1991]] във [[Формула 1]], провежда се на [[10 март]] [[1991]] година по улиците на [[Финикс (градска писта)|Финикс]], [[Аризона]], [[САЩ]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 81 | 2:00.47.828 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 27 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 81 | + 16.322 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 20 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсън Пикет]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 81 | + 1:17.376 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Стефано Модена]]''' | '''[[Тирел]]-[[Хонда]]''' | 81 | + 1:25.409 | 11 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|Япония}} '''[[Сатору Накаджима]]''' | '''[[Тирел]]-[[Хонда]]''' | 80 | + 1 Об | 16 | '''2''' |- ! 6 | 30 | {{флагче|Япония}} '''[[Агури Сузуки]]''' | '''[[Ларус|Лола]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 79 | + 2 Об | 21 | '''1''' |- ! 7 | 34 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Модена Ф1|Ламбо]]-[[Ламборгини]] | 78 | + 3 Об | 17 | |- ! 8 | 17 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 77 | + 4 Об | 22 | |- ! 9 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 75 | Двигател | 15 | |- ! 10 | 32 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 75 | Двигател | 14 | |- ! 11 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Брабам]]-[[Ямаха]] | 73 | + 8 Об | 12 | |- ! 12 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 72 | Ск.кутия | 6 | |- ! 13 | 11 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 59 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 49 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 49 | Сблъсък | 8 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Порше]] | 41 | Двигател | 25 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Илмор]] | 40 | Ск.кутия | 18 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Лижие]]-[[Ламборгини]] | 40 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 36 | Горивна помпа | 7 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 35 | Ск.кутия | 4 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Илмор]] | 34 | Ск.кутия | 23 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Брабам]]-[[Ямаха]] | 32 | Завъртане | 24 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Далара]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 16 | Ск.кутия | 9 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Минарди]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 15 | Ск.кутия | 26 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Далара]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 12 | Ск.кутия | 10 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернард]] | [[Лола]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 4 | Двигател | 19 | |- ! НКв | 10 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Порше]] | | | | |- ! НКв | 18 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | [[Automobiles Gonfaronnaises Sportives|АГС]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 26 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Комас]] | [[Лижие]]-[[Ламборгини]] | | | | |- ! НКв | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джулиън Бейли]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 31 | {{флагче|Португалия}} [[Педро Чавес]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Фондметал]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 35 | {{флагче|Белгия}} [[Ерик ван де Пуле]] | [[Модена Ф1|Ламбо]]-[[Ламборгини]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 6 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 4 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | align="right"| 3 |- | 5 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | align="right"| 2 |} {{col-2}} ; Класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда]] | align="right"|10 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|6 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Хонда]] | align="right"|5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|4 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лола]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|1 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1991/199/ | accessdate = 26 декември 2012 | архив_дата = 2015-02-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150218175802/http://www.formula1.com/results/season/1991/199/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Австралия|1990 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1991)|Сезон 1991]]''' |Следващо състезание:<br />[[1991 Голяма награда на Бразилия|1991 Бразилия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1990 Голяма награда на САЩ|1990]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на САЩ]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2000 Голяма награда на САЩ|2000]] |} [[Категория:Голяма награда на САЩ]] [[Категория:Спорт във Финикс]] [[Категория:1991 година в САЩ]] m47h7ue7drs1mograe6g3808dz3vpba 0 428943 12419397 11997133 2024-11-22T01:19:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419397 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone Circuit 2011.png | дата = 8 юли 2012 | обиколки = 52 | дължина писта = 5.901 | дължина състезание = 306.747 | текуща година = 2012 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:25:11.288 | победител = [[Марк Уебър]] | първа позиция време= 1:51.746 | първа позиция пилот= [[Фернандо Алонсо]] | нбо време = 1:34.661 (50) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2012 Голяма награда на Великобритания''' е 63-то за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[8 юли]] [[2012]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | 1:25:11.288 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | +3.060 | 1 | '''18''' |- ! 3 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | +4.836 | 4 | '''15''' |- ! 4 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | +9.519 | 5 | '''12''' |- ! 5 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 52 | +10.314 | 6 | '''10''' |- ! 6 | 10 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 52 | +17.101 | 9 | '''8''' |- ! 7 | 7 | '''{{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 52 | +29.153 | 3 | '''6''' |- ! 8 | 4 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +36.463 | 8 | '''4''' |- ! 9 | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 52 | +43.347 | 13 | '''2''' |- ! 10 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +44.444 | 16 | '''1''' |- ! 11 | 14 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 52 | +45.370 | 17 | |- ! 12 | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 52 | +47.856 | 14 | |- ! 13 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +51.241 | 12 | |- ! 14 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +53.313 | 23 | |- ! 15 | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 52 | +57.394 | 11 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 51 | +1 Об | 7 | |- ! 17 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 51 | +1 Об | 19 | |- ! 18 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 51 | +1 Об | 20 | |- ! 19 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 51 | +1 Об | 24 | |- ! 20 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 50 | +2 Об | 21 | |- ! 21 | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 50 | +2 Об | 22 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 11 | Сблъсък | 15 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 2 | Сблъсък щети | 10 | |- ! НСт | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 0 | Двигател | 18 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 129 |- | 2 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 116 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 100 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 92 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 83 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|216 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|152 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|144 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|142 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|98 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/872/ | accessdate = 29 декември 2012 | архив_дата = 2014-07-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140730084748/http://www.formula1.com/results/season/2012/872/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Европа|2012 Европа]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Германия|2012 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Великобритания|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Великобритания|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:2012 година във Великобритания]] 085mfhrgn57mtp6g7v1acwjkec76xf4 0 428953 12419404 12009696 2024-11-22T01:19:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419404 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Унгария]] | знаме = Flag of Hungary.svg | писта = [[Хунгароринг]] | карта = Hungaroring.svg | дата = 29 юли 2012 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,381 | дължина състезание = 306,630 | текуща година = 2012 | време = Чисто | победа време = 1:41:05.503 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:20.953 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:24.136 (68) | нбо пилот = [[Себастиан Фетел]] }} '''2012 Голяма награда на Унгария''' е 27-ото за [[Голяма награда на Унгария|Голямата награда на Унгария]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[29 юли]] [[2012]] година на пистата [[Хунгароринг]] близо до град [[Будапеща]], [[Унгария]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 4 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | 1:41:05.503 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 69 | +1.032 | 5 | '''18''' |- ! 3 | 10 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 69 | +10.518 | 2 | '''15''' |- ! 4 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 69 | +11.614 | 3 | '''12''' |- ! 5 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 69 | +26.653 | 6 | '''10''' |- ! 6 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +30.243 | 4 | '''8''' |- ! 7 | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | +33.899 | 9 | '''6''' |- ! 8 | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 69 | +34.458 | 11 | '''4''' |- ! 9 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 69 | +38.350 | 7 | '''2''' |- ! 10 | 8 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 69 | +51.234 | 13 | '''1''' |- ! 11 | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 69 | +57.283 | 10 | |- ! 12 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 69 | +1:02.887 | 12 | |- ! 13 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 69 | +1:03.606 | 8 | |- ! 14 | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 69 | +1:04.494 | 14 | |- ! 15 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 68 | +1 Об. | 18 | |- ! 16 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 68 | +1 Об. | 16 | |- ! 17 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 68 | +1 Об. | 19 | |- ! 18 | 14 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 67 | Хидравлика | 15 | |- ! 19 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 67 | +2 Об. | 20 | |- ! 20 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 67 | +2 Об. | 21 | |- ! 21 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 66 | +3 Об. | 22 | |- ! 22 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 66 | +3 Об. | 23 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 60 | Управление | 24 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 58 | Технически | 17 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 164 |- | 2 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 124 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 122 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 117 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 116 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|246 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|193 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|192 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|189 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|106 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/874/ | accessdate = 29 декември 2012 | архив_дата = 2015-01-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150117174409/http://www.formula1.com/results/season/2012/874/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Германия|2012 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Белгия|2012 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Унгария|2011]] | style="padding:0 1em;" |''' [[Голяма награда на Унгария]] ''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Унгария|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Унгария]] [[Категория:2012 година в Европа]] fnpulhww4vyu012ce0oqrtppc55pvj9 0 428999 12419403 12009847 2024-11-22T01:19:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419403 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Сингапур | знаме = Flag of Singapore.svg | писта = [[Марина Бей Стрийт (писта)|Марина Бей Стрийт]] | карта = Singapore street circuit v2.svg | дата = 23 септември 2012 | обиколки = 61 | дължина писта = 5,073 | дължина състезание = 309,316 | текуща година = 2012 | време = Топло | победа време = 2:00:26.144 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:46.362 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:51.033 (52) | нбо пилот = [[Нико Хюлкенберг]] }} '''2012 Голямата награда на Сингапур''' е 5-о за [[Голяма награда на Сингапур|Голямата награда на Сингапур]] и 14-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]] във [[Формула 1]], който се провежда на [[23 септември]] [[2012]], на пистата [[Марина Бей Стрийт (писта)|Марина Бей Стрийт]], [[Сингапур]], Сингапур. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 59 | 2:00:26.144 | 3 | '''25''' |- ! 2 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 59 | +8.959 | 4 | '''18''' |- ! 3 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 59 | +15.227 | 5 | '''15''' |- ! 4 | 11 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 59 | +19.063 | 6 | '''12''' |- ! 5 | 8 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 59 | +34.784 | 10 | '''10''' |- ! 6 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 59 | +35.759 | 12 | '''8''' |- ! 7 | 10 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 59 | +36.698 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 59 | +42.829 | 13 | '''4''' |- ! 9 | 16 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 59 | +45.820 | 15 | '''2''' |- ! 10 | 15 | '''{{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 59 | +50.619 | 14 | '''1''' |- ! 11 | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 59 | +1:07.175 | 7 | |- ! 12 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 59 | +1:31.918 | 20 | |- ! 13 | 14 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 59 | +1:37.141 | 17 | |- ! 14 | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 59 | +1:39.413 | 11 | |- ! 15 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 59 | +1:47.467 | 19 | |- ! 16 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 59 | +2:12.925 | 21 | |- ! 17 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 58 | +1 Об | 24 | |- ! 18 | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 57 | Двигател | 22 | |- ! 19 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 57 | +2 Об | 18 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 39 | Сблъсък | 16 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 39 | Сблъсък | 9 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 36 | Хидравлика | 2 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 30 | Инцидент | 23 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 22 | Ск.кутия | 1 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 194 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 165 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 149 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 142 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 132 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|297 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|261 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|245 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|231 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|136 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/877/ | accessdate = 30 декември 2012 | архив_дата = 2012-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120927005510/http://www.formula1.com/results/season/2012/877/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Италия|2012 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Япония|2012 Япония]] |- |colspan="3"| <hr /> |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Сингапур|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сингапур]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Сингапур|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Сингапур]] [[Категория:2012 година в Азия]] oxur7mnefefozekpdjb9jtykkytjxt0 0 429067 12419360 12009862 2024-11-22T01:06:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419360 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[САЩ]] | знаме = Flag of the United States.svg | писта = [[Индианаполис Мотор Спидуей|Индианаполис]] | карта = Indianapolis Motor Speedway - road course.svg | дата = 30 септември 2001 | обиколки = 73 | дължина писта = 4.195 | дължина състезание = 306.235 | текуща година = 2001 | време = Облачно | победа време = 1:32:42.840 | победител = [[Мика Хакинен]] | първа позиция време= 1:11.708 | първа позиция пилот= [[Михаел Шумахер]] | нбо време = 1:14.448 (36) | нбо пилот = [[Хуан Пабло Монтоя]] }} '''2001 Голяма награда на САЩ''' е 27-ото за [[Голяма награда на САЩ|Голямата награда на САЩ]] и шестнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|сезон 2001]] във [[Формула 1]], провежда се на [[30 септември]] [[2001]] година на пистата [[Индианаполис Мотор Спидуей|Индианаполис]], [[Индиана]], [[САЩ]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 3 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 73 | 1:32:42.840 | 4 | '''10''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 73 | +11.046 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 73 | +12.043 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]]''' | 73 | +57.423 | 8 | '''3''' |- ! 5 | 18 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Ягуар]]-[[Косуърт]]''' | 73 | +1:12.434 | 14 | '''2''' |- ! 6 | 16 | {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' | '''[[Заубер]]-[[Петронас]]''' | 73 | +1:12.996 | 6 | '''1''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]] | 72 | +1 Об. | 9 | |- ! 8 | 7 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 72 | +1 Об. | 12 | |- ! 9 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 72 | +1 Об. | 10 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Асер (двигател)|Асер]] | 72 | +1 Об. | 15 | |- ! 11 | 9 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 72 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ягуар]]-[[Косуърт]] | 72 | +1 Об. | 16 | |- ! 13 | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Енрике Бернолди]] | [[Ероуз]]-[[Азиатек]] | 72 | +1 Об. | 19 | |- ! 14 | 23 | {{флагче|Чехия}} [[Томаш Енге]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Асер (двигател)|Асер]] | 72 | +1 Об. | 21 | |- ! 15 | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 71 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 45 | Окачване | 18 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]-[[Азиатек]] | 44 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 38 | Хидравлика | 3 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Малайзия}} [[Алекс Йоонг]] | [[Минарди]]-[[Юръпиън (двигатели)|Юръпиън]] | 38 | Ск.кутия | 22 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 36 | Завъртане | 2 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Минарди]]-[[Юръпиън (двигатели)|Юръпиън]] | 36 | Вал | 17 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 2 | Вал | 11 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 113 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 61 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 54 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | align="right"| 48 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 34 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 167 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 95 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 73 |- | 4 | {{flagicon|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Петронас]] | align="right"| 21 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]] | align="right"| 19 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2001/49/ | accessdate = 30 декември 2012 | архив_дата = 2014-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141029000157/http://www.formula1.com/results/season/2001/49/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Италия|2001 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|Сезон 2001]]''' |Следващо състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Япония|2001 Япония]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2000 Голяма награда на САЩ|2000]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на САЩ]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2002 Голяма награда на САЩ|2002]] |} [[Категория:Голяма награда на САЩ]] [[Категория:Спорт в Индианаполис]] [[Категория:2001 година в САЩ]] d7ga9r89c3zod1bpaglvn706ny9g0hw 0 429092 12419396 12000437 2024-11-22T01:19:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419396 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бразилия]] | знаме = Flag of Brazil.svg | писта = [[Интерлагос|Хосе Карлос Паче]] | карта = Circuit Interlagos.svg | дата = 25 ноември 2012 | обиколки = 71 | дължина писта = 4,309 | дължина състезание = 305,909 | текуща година = 2012 | време = Дъждовно | победа време = 1:45:22.656 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:12.458 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:18.069 (38) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2012 Голяма награда на Бразилия''' е 40-о за [[Голяма награда на Бразилия|Голямата награда на Бразилия]] и двадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[25 ноември]] [[2012]] година на пистата [[Интерлагос]] в [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | 1:45:22.656 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +2.734 | 7 | '''18''' |- ! 3 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +3.615 | 5 | '''15''' |- ! 4 | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 71 | +4.936 | 3 | '''12''' |- ! 5 | 12 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +5.708 | 6 | '''10''' |- ! 6 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 71 | +9.453 | 4 | '''8''' |- ! 7 | 7 | '''{{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 71 | +11.907 | 13 | '''6''' |- ! 8 | 17 | '''{{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 71 | +28.653 | 17 | '''4''' |- ! 9 | 14 | '''{{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 71 | +31.250 | 14 | '''2''' |- ! 10 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 70 | +1 Об. | 8 | '''1''' |- ! 11 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 70 | +1 Об. | 19 | |- ! 12 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 70 | +1 Об. | 22 | |- ! 13 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 70 | +1 Об. | 15 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 70 | +1 Об. | 20 | |- ! 15 | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 70 | +1 Об. | 9 | |- ! 16 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 70 | +1 Об. | 21 | |- ! 17 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 69 | +2 Об. | 24 | |- ! 18 | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 69 | +2 Об. | 23 | |- ! 19 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 68 | Инцидент | 10 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 54 | Сблъсък | 1 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 5 | Инцидент | 18 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 1 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 0 | Сблъсък | 11 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 12 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 281 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 278 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 207 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 190 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 188 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|460 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|400 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|378 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|303 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|142 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/883/ | accessdate = 30 декември 2012 | архив_дата = 2012-11-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121127215307/http://www.formula1.com/results/season/2012/883/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на САЩ|2012 САЩ]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Австралия|2013 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Бразилия|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бразилия]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Бразилия|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Бразилия]] [[Категория:2012 година в Бразилия]] kuglz05b4u7z26shr0lfe1sn0u0a4ss 0 429967 12419505 11637979 2024-11-22T06:23:27Z Xunonotyk 209517 12419505 wikitext text/x-wiki {{Манекен | снимка = Miranda Kerr launches new Qantas Frequent Flyer Rewards Alliance - Sydney (4).jpg | месторождение = [[Сидни]], {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] | рождено име = Миранда Мей Кер | дата на смърт = | националност = [[Австралия]] | мерки = 32–24–34 (US)<br>81–61–86 (EU) | ръст = 175 cm | тегло = 49 kg | размер обувки = 8 US/39 EU | цвят на очи = сини | цвят на коса = кафяв | цвят на кожа = | етнически произход = | ориентация = | псевдоними = | филми = | уебстраница = http://www.koraorganics.com/ | iafd = | imdb = 2473819 | afdb = }} '''Миранда Кър''' ({{Lang|en|Miranda Kerr}}) е [[Австралийци|австралийски]] [[Фотомодел|модел]] и бизнесдама. == Биография и кариера == Родена е на 20 април 1983 г. в [[Сидни]], [[Австралия]], но израства в [[Нов Южен Уелс]]. Известна е като един от ангелите на „[[Victoria's Secret]]“ от 2006 до началото на 2013 г. === Начало на кариерата === През 1998 г. Миранда печели кастинг за модели и заминава за Сидни, където заснема първата си фотосесия за списание „Доли“. В 11-и клас подписва договор с „Chadwick Models Melbourne Division“. След това подписва договор с „Chic Management Sydney Division“. Оттогава Миранда става един от най-успешните модели в [[Австралия]] и [[Япония]]. Участва в кампания на банските костюми на австралийската модна марка „Билабонг“. С това тя завладява модните пазари в Австралия и Япония и скоро заминава за [[Ню Йорк]]. Там тя подписва договор с модната ангенция „Next“ и започва да дефилира за най-известните световни модни марки, някои от които са „Roberto Cavalli“, „Levi's“, „Betsey Johnson“, „Rock and Republic“, „Blumarine Swimwear“ и др. Появява се в списанията „Ел“, австрийското издание на „Вог“, „Харпарс базар“ и в телевизионните реклами на марки като „Portmans“, „Bonds“ и „Veet“. През 2006 г. Миранда Кър подписва договор с козметичния гигант „Мейбълин Ню Йорк“. Нейни реклами за марката се появяват в списанията „Космополитан“, „Клео“ и „Ел“. Миранда започва да се появява и в каталози на „[[Victoria's Secret]]“. Скоро тя подписва договор с марката и става първият австралийски ангел на „Victoria's Secret“. === Личен живот === През 2014 г. тя споделя, че е [[бисексуална]] в интервю за ''GQ''.<ref>{{cite news|url=http://www.huffingtonpost.co.uk/2014/03/31/miranda-kerr-orlando-bloom-bisexuality-explore_n_5061507.html |title=Miranda Kerr 'Wants To Explore' Bisexual Feelings Following Orlando Bloom Split |work=The Huffington Post |date=8 April 2014 |access-date=2 May 2017}}</ref> Кър е [[християнство|християнка]].<ref>{{cite news|url=https://www.foxnews.com/entertainment/miranda-kerr-im-christian-and-i-pray-every-day |title=Miranda Kerr: 'I'm Christian' and 'I pray every day' |work=Fox News |date=May 12 2014}}</ref> През 2007 г. е във връзка с [[Орландо Блум]], за когото се жени през юли 2010 г. На 6 януари 2011 г. се ражда синът им Флин Кристофер Бланчард Копеланд Блум. През октомври 2013 г., Кър и Блум се развеждат. == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Кер, Миранда}} [[Категория:Модели от Австралия]] [[Категория:Австралийски писатели]] [[Категория:Бисексуални]] [[Категория:ЛГБТ християни]] [[Категория:ЛГБТ писатели]] [[Категория:ЛГБТ личности от Австралия]] [[Категория:Родени в Сидни]] bsaw272xl6ve9a4lqe8n0dtqu4pm6eh 0 430028 12419406 12011927 2024-11-22T01:20:02Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419406 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Suzuka circuit map--2005.svg | дата = 7 октомври 2012 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.807 | дължина състезание = 307.471 | текуща година = 2012 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:28:56.242 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:30.839 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:35.774 (52) | нбо пилот = Себастиан Фетел }} '''2012 Голяма награда на Япония''' е 28-ото за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и петнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 октомври]] [[2012]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | 1:28:56.242 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +20.632 | 10 | '''18''' |- ! 3 | 14 | '''{{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +24.538 | 3 | '''15''' |- ! 4 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +25.098 | 8 | '''12''' |- ! 5 | 4 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +46.490 | 9 | '''10''' |- ! 6 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 53 | +50.424 | 7 | '''8''' |- ! 7 | 12 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +51.159 | 15 | '''6''' |- ! 8 | 18 | '''{{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 53 | +52.364 | 12 | '''4''' |- ! 9 | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +54.675 | 2 | '''2''' |- ! 10 | 16 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 53 | +1:06.919 | 14 | '''1''' |- ! 11 | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 53 | +1:07.769 | 23 | |- ! 12 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 53 | +1:23.460 | 11 | |- ! 13 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 53 | +1:28.645 | 19 | |- ! 14 | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 53 | +1:28.709 | 16 | |- ! 15 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об | 17 | |- ! 16 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об | 18 | |- ! 17 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об | 22 | |- ! 18 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об | 20 | |- ! 19 | 10 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 51 | Ск.кутия | 4 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 36 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 32 | Вибрации | 24 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 19 | Завъртане | 5 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Завъртане | 6 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 13 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 194 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 190 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 157 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 152 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 134 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|324 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|283 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|263 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|239 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|136 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/878/ | accessdate = 6 януари 2013 | архив_дата = 2012-10-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121008074729/http://www.formula1.com/results/season/2012/878/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Сингапур|2012 Сингапур]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Южна Корея|2012 Южна Корея]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2011 Голяма награда на Япония|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2013 Голяма награда на Япония|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2012 година в Азия]] kue285uyg486yv12xlk2x6hmpx0lgqx 0 430029 12419405 12322753 2024-11-22T01:20:00Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419405 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Южна Корея | знаме = Flag of South Korea.svg|border | писта = [[Корейска интернационална писта]] | карта = Korea international circuit.svg | дата = 14 октомври 2012 | обиколки = 55 | дължина писта = 5,621 | дължина състезание = 309,155 | текуща година = 2012 | време = Сухо | победа време = 1:36:28.651 | победител = {{Флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:37.242 | първа позиция пилот= {{Флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | нбо време = 1:42.037 (54) | нбо пилот = {{Флагче|Австралия}} Марк Уебър }} '''2012 Голяма награда на Южна Корея''' е 3-то за [[Голяма награда на Южна Корея|Голямата награда на Южна Корея]] и 16-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 октомври]] [[2012]] година на пистата [[Корейска интернационална писта]], [[Йеонгам]], Южна Джеола, [[Южна Корея]]. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | 1:36:28.651 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | +8.231 | 1 | '''18''' |- ! 3 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +13.944 | 4 | '''15''' |- ! 4 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +20.168 | 6 | '''12''' |- ! 5 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 55 | +36.739 | 5 | '''10''' |- ! 6 | 12 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +45.301 | 8 | '''8''' |- ! 7 | 10 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 55 | +54.812 | 7 | '''6''' |- ! 8 | 17 | '''{{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 55 | +1:09.589 | 16 | '''4''' |- ! 9 | 16 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 55 | +1:11.787 | 21 | '''2''' |- ! 10 | 4 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:19.692 | 3 | '''1''' |- ! 11 | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 55 | +1:20.062 | 12 | |- ! 12 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 55 | +1:24.448 | 14 | |- ! 13 | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 55 | +1:29.241 | 10 | |- ! 14 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 55 | +1:34.924 | 15 | |- ! 15 | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 55 | +1:36.902 | 17 | |- ! 16 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об | 18 | |- ! 17 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об | 19 | |- ! 18 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 54 | +1 Об | 20 | |- ! 19 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 53 | +2 Об | 24 | |- ! 20 | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 53 | +2 Об | 23 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 16 | Дросел | 22 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 16 | Сблъсък щети | 13 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1 | Сблъсък щети | 9 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 11 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 215 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 209 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 167 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 153 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 152 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|367 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|290 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|284 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|255 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|136 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/879/ | accessdate = 6 януари 2013 | архив_дата = 2015-01-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150117160204/http://www.formula1.com/results/season/2012/879/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Япония|2012 Япония]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Индия|2012 Индия]] |- |colspan="3"| <hr /> |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Южна Корея|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Южна Корея]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Южна Корея|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Южна Корея]] [[Категория:2012 година в Азия]] oa5sfi6s6x74a2w2x9s1wisvqier9ue 0 430031 12419393 11989419 2024-11-22T01:19:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419393 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Абу Даби | знаме = Flag of the United Arab Emirates.svg | писта = [[Яс Марина]] | карта = Circuit Yas-Island.svg | дата = 4 ноември 2012 | обиколки = 55 | дължина писта = 5,554 | дължина състезание = 305,355 | текуща година = 2012 | време = Сухо | победа време = 1:45:58.667 | победител = [[Кими Райконен]] | първа позиция време= 1:40.630 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:43.964 (54) | нбо пилот = [[Себастиан Фетел]] }} '''2012 Голяма награда на Абу Даби''' е 4-то за [[Голяма награда на Абу Даби|Голямата награда на Абу Даби]] и 18-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[4 ноември]] [[2012]] година на пистата [[Яс Марина]], [[Абу Даби]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]]. == Резултати == === Квалификация === === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Стартирал !! Точки |- ! 1 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 55 | 1:45:58.667 | 4 | '''25''' |- ! 2 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +0.852 | 6 | '''18''' |- ! 3 | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | +4.163 | 24 | '''15''' |- ! 4 | 3 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +7.787 | 5 | '''12''' |- ! 5 | 18 | '''{{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 55 | +13.007 | 3 | '''10''' |- ! 6 | 14 | '''{{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 55 | +20.076 | 15 | '''8''' |- ! 7 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +22.896 | 8 | '''6''' |- ! 8 | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 55 | +23.542 | 14 | '''4''' |- ! 9 | 11 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +24.160 | 12 | '''2''' |- ! 10 | 16 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 55 | +27.463 | 16 | '''1''' |- ! 11 | 7 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 55 | +28.075 | 13 | |- ! 12 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 55 | +34.906 | 17 | |- ! 13 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +47.764 | 18 | |- ! 14 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +56.473 | 21 | |- ! 15 | 15 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 55 | +56.768 | 11 | |- ! 16 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1:04.595 | 20 | |- ! 17 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 55 | +1:11.778 | 22 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 41 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 37 | Сблъсък | 9 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 37 | Сблъсък | 2 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 19 | Без гориво | 1 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 7 | Сблъсък | 23 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 7 | Сблъсък | 7 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 10 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 255 |- | 2 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 245 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 198 |- | 4 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 167 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 165 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|422 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|340 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|318 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|288 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|136 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/881/ | accessdate = 6 януари 2013 | архив_дата = 2012-11-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121105040606/http://www.formula1.com/results/season/2012/881/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Индия|2012 Индия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на САЩ|2012 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Абу Даби|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Абу Даби]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Абу Даби|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Абу Даби]] [[Категория:2012 година в Азия]] k2jipqpbhge7n6bxxb1fvj16jasbp8f 0 431829 12419286 11273181 2024-11-22T00:28:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419286 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag of Canada.svg | писта = [[Моспорт]] | карта = Mosport.svg | дата = 23 септември 1973 | обиколки = 80 | дължина писта = 3.957 | дължина състезание = 316.560 | текуща година = 1973 | време = Дъжд | победа време = 1:59:04.083 | победител = [[Питър Ревсън]] | първа позиция време= 1:13.697 | първа позиция пилот= [[Рони Петерсон]] | нбо време = 1:15.496 | нбо пилот = [[Емерсон Фитипалди]] }} '''1973 Голяма награда на Канада''' е 7-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и четиринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|сезон 1973]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 септември]] [[1973]] година на пистата [[Моспорт]], [[Боуманвил]] в [[Канада]]. == Репортаж == [[БРМ]] изненадващо понижи [[Клей Регацони]] до тестов пилот като на неговото място е нает завърналия се [[Питър Гетин]]. Причината за това се крие най-вече върху слабата форма на швейцареца, но някои твърдят че това е вид наказание към Регацони, който от следващия сезон се завръща във [[Скудерия Ферари|Ферари]]. Скудерията остана само с [[Артуро Мерцарио]], но [[Макларън]] и [[Тирел]] решават да участват с трима пилоти. [[Джоди Шектър]] се завърна, след [[1973 Голяма награда на Великобритания|ГП на Великобритания]] за отбора, ръководен от [[Теди Мейър]] като е записан с номер 0 на неговия болид. [[Кен Тирел]] повика [[Крис Еймън]], чийто отбор [[Текно (Ф1)|Текно]] затвори врати, след състезанието в [[1973 Голяма награда на Италия|Монца]] в опит да помогне на тима в битката при конструкторите срещу Лотус. Вече коронясаният шампион във [[Формула 2]], [[Жан-Пиер Жарие]] се върна в колоната за [[Марч]], докато бившия пилот на [[Брабам]] и [[Съртис]], [[Тим Шенкен]] зае второто пилотско място в [[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Марлборо]]. === Квалификация === Мъгла и студено време в събота, означаваше че повечето от времената постигани в петък са решаващи като [[Рони Петерсон]] отново зае пола с повече от секунда зад [[Питър Ревсън]]. Отсъствието на Шектър от Формула 1, не повлия много на скоростта и южноафриканеца постига трето време пред Карлос Ройтеман, [[Емерсон Фитипалди]], [[Франсоа Север]], [[Дени Хълм]], [[Ники Лауда]], [[Джеки Стюарт]] и [[Уилсън Фитипалди]]. В първото си състезание за [[Тирел]], Еймън се класира 11-и, докато Гетин остана 25-и пред последния [[Рики фон Опел]] с [[Инсайн]]. === Състезание === Мрачното време остана и за неделя, но за щастие на всички състезатели, мениджъри и механици мъглата се вдигна. Последвалия го силен дъжд принуди пилотите да направят три инсталационни обиколки, преди да формират решетката. Стартът е отменен за половин час, докато всички с изключение на [[Жан-Пиер Белтоаз]] (който реши да кара с интермедийни гуми) смениха с гуми за екстремно мокър асфалт. Петерсон поведе колоната пред Шектър, Лауда, Емерсон Фитипалди, Стюарт, Ройтеман, Ревсън, Север, [[Джаки Оливър]] (от 14-а позиция) Уилсън Фитипалди, [[Джеймс Хънт]] и [[Карлос Паче]]. В третата обиколка Лауда изпревари Шектър, а после и Петерсон, за да поведе като австриеца направи преднина от осем секунди от шведа. Шектър междувременно успя да застигне Петерсон, докато Фитипалди и Стюарт се борят за четвърта позиция, преди да бъдат застигани от Паче и Оливър. Няколко пилоти загубиха контрол върху болидите си, но единственото отпадане в тази начална фаза е тази на Гетин, чийто горивен маркуч се откачи, след пет обиколки. Както винаги Хълм не е доволен от условията, още повече че спука гума, докато Мерцарио удари предната част на болида си и е принуден да продължи без предно крило, след като от бокса на тима нямат резервни крила. Паче успя да се справи със Стюарт в 11-а обиколка, преди шотландеца да се завърти, което го прати след Шенкен. Следващият сериозен инцидент дойде в 17-а обиколка, след като Петерсон загуби контрол, удряйки бордюра и после бариерата. Шведа продължи няколко метра по-късно, преди да осъзнае че задното му окачване е повредено от удара. Това прати Фитипалди на втора позиция пред Оливър (чийто [[Шадоу]] се движи добре на мокро трасе), който се справи с Паче и Шектър по същото време, когато Петерсон е въвлечен в свой инцидент. Сухи линии се появяват на трасето, от което гумите Файърстоун започват да се разпадат. Това прати Паче в бокса в 18-а обиколка за смяна със сухи гуми, следван от Лауда обиколка по-късно. Механиците на австриеца вместо да сменят със сухи, сложиха интермедии и [[БРМ]]-а продължи на осма позиция. Така Фитипалди стана новия лидер пред Оливър, който с малко намалява преднината на бразилеца. След англичанина се намира Север, Шектър, Стюарт, [[Хоудън Гънли]], Ройтеман, Лауда, Ревсън и Еймън (като последните двама се връщат с обиколка напред, след спирането на Лауда). Всички останали спряха в бокса моментално като последни са Фитипалди и Стюарт в 32-рата обиколка, чийто стопове са по-бавни от стопа на Оливър, който спря обиколка по-рано. Докато това се случва [[Майк Бютлър]] отпадна с повреден двигател Това обаче принуди объркване във времената на пилотите след всяка изминала обиколка, от което всички с изключение на пилотите се чудят кой води състезанието. Докато това се случва, Шектър и Север се удариха право в мантинелите, от което французина излезе от болида и право към Макларън-а, за да се разправи с южноафриканеца, преди да бъде издърпан от маршалите. Север след това усети, че кракът му леко пострада от инцидента, вероятно от адреналина който е имал преди малко. Въпреки това организаторите решават да изпратят две линейки и влекачи, за да отстранят болидите от трасето. В съответствие с правилата, които са направени след трагедията по време на [[1973 Голяма награда на Нидерландия|ГП на Нидерландия]], колата за сигурност е изпратена на трасето, за да намали скоростта на пилотите и да ги събере зад себе си. Самата кола за сигурност – Порше 914 е управляван от канадския пилот [[Епи Вицес]]. Единственият проблем обаче бе, че никой не иска да се съгласи кой води. Една незначителна част от мнозинството мислят, че Оливър е лидера, след като той спря от втора позиция и има по-малко проблеми от тези на Фитипалди. Други твърдят, че лидер е Фитипалди, трети са за Лауда. Въпреки това обаче, Гънли направи добро състезание, за да се придвижи в топ 10. Самият [[Франк Уилямс]] не знае, че неговия пилот води в състезанието, но според това което казват организаторите това се оказа вярно. Голяма част пилотите трябваше да направят допълнително обиколка, за да се наредят зад Гънли като Ревсън и Белтоаз се възползват от това да сменят гумите си. След 10 обиколки в които маршалите най-после изкараха болида на Север извън пистата, '''сейфти-кара''' излезе от трасето и състезанието продължи с Гънли начело. Самият новозеландец не знае дали води или не, но успя да даде всичко от себе си, за да не даде шанс на останалите да го изпреварят, отговаряйки срещу пилоти като Фитипалди и Стюарт с обиколки, три секунди по-добри от постигатите времена в квалификациите. Зад него се намира Оливър, макар че в реалността той е пред Гънли в класирането. Все пак англичанина изпревари Исо-Марлборо, следван от Фитипалди който също успя да изпревари Гънли, преди да започне да атакува Шадоу-а. Бразилецът е подпомогнат от факта, че Оливър има проблеми с дроселите. Междувременно Лауда отпадна от надпреварата със счупена скоростна кутия. Десет обиколки преди финала Фитипалди притиска Оливър, докато пит бордовете показват че Ревсън е трети пред Белтоаз, Стюарт и Гънли. Шест обиколки по-късно бразилецът се залепи зад Шадоу-а, преди да настигнат БРМ-а на Белтоаз, който също не знае дали е пред тях или не. Две обиколки до края Фитипалди успя да мине пред Шадоу-а с малко търпение, преди да изпреварят БРМ-а. Докато двамата пилоти приближават старт-финалната права за последен път, Колин Чапман както винаги хвърли шапката си във въздуха, за да поздрави бразилеца с брилятното си каране, но всъщност карирания флаг не е развят. Вместо това той е развят за Ревсън и Гънли, преди маршалите да определят че е за Макларън-а. Следва объркване от всичко това. На Ревсън му е връчена победата, и така церемонията трябваше да се проведе по план. Други обаче, включително и Чапман твърдят че Фитипалди е победителя. Това доведе до сбирка между маршалите и мениджърите на отборите за три-часова среща, от която те реконструират състезанието отначало с времената направени от пилотите във всяка обиколка. Окончателното решение е че Белтоаз поведе в състезанието, след като всички останали спряха за смяна на гуми, преди французина да го стори. След това Оливър пое лидерството при влизане на колата за сигурност в 45-а обиколка с Ревсън на втора позиция пред Белтоаз. Американецът в 46-а обиколка изпревари Оливър както и Белтоаз, преди англичанина и Фитипалди да спорят битката за третото място. Така Ревсън е определен като победител за втори път в своята кариера (което ще се окаже последна, преди да загуби живота си пет месеца по-късно) пред Фитипалди и Оливър. Белтоаз е последния пилот преполовил пълната дистанция с четвърта позиция пред Стюарт и Гънли като повечето смятат, че той заслужава да бъде аплодиран за усилията, които положи. Хънт, Ройтеман, [[Майк Хейлууд]], Еймън, Уилсън Фитипалди, [[Ролф Щомелен]], Хълм, Шенкен, Мерцарио, [[Греъм Хил]] и [[Джордж Фолмър]] са останалите финиширали, докато Паче отпада осем обиколки до финиша, след като главината на колелото се откачи, а Жарие и фон Опел са доста обиколки назад, за да бъдат класиран. Едно нещо е в главата на всички, и то е за забравят всичко в това състезание и да пристигнат в [[Уоткинс Глен]] за последното състезание за сезона. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|САЩ}} '''[[Питър Ревсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 80 | 1:59:04.083 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Емерсон Фитипалди]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 32.734 | 5 | '''6''' |- ! 3 | 17 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джаки Оливър]]''' | '''[[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 34.505 | 14 | '''4''' |- ! 4 | 20 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Белтоаз]]''' | '''[[БРМ]]''' | 80 | + 36.514 | 16 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюарт]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 79 | + 1 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 25 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Хоудън Гънли]]''' | '''[[Състезателни коли Франк Уилямс|Исо Малборо]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 79 | + 1 Об. | 22 | '''1''' |- ! 7 | 27 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 15 | |- ! 8 | 10 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 4 | |- ! 9 | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 12 | |- ! 10 | 29 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 11 | |- ! 11 | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 10 | |- ! 12 | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 76 | + 4 Об. | 18 | |- ! 13 | 7 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 75 | + 5 Об. | 7 | |- ! 14 | 26 | {{флагче|Австралия}} [[Тим Шенкен]] | [[Състезателни коли Франк Уилямс|Исо Малборо]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 75 | + 5 Об. | 24 | |- ! 15 | 4 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 75 | + 5 Об. | 20 | |- ! 16 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 73 | + 7 Об. | 17 | |- ! 17 | 16 |{{флагче|САЩ}} [[Джордж Фолмър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 73 | + 7 Об. | 13 | |- ! 18 | 24 |{{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 72 | + 8 Об. | 19 | |- ! НКл | 18 |{{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 71 | Не е класиран | 23 | |- ! НКл | 28 | {{флагче|Лихтенщайн}} [[Рики фон Опел]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | Не е класиран | 26 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[БРМ]] | 62 | Трансмисия | 8 | |- ! Отп | 0 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 32 | Сблъсък | 3 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 32 | Сблъсък | 6 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Бютлър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 20 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 16 | Окачване | 1 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Гетин]] | [[БРМ]] | 5 | Маслена помпа | 25 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | align="right"| 71 |- | 2 | {{flagicon|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 54 |- | 3 | {{flagicon|Франция}} [[Франсоа Север]] | align="right"| 47 |- | 4 | {{flagicon|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 43 |- | 5 | {{flagicon|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | align="right"| 36 |- | 6 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 23 |- | 7 | {{flagicon|Белгия}} [[Джаки Икс]] | align="right"| 12 |- | 8 | {{flagicon|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 12 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 83 (87) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 82 (86) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 55 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 18 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 12 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 12 |- | 7 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 9 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 8 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1973/500/ | accessdate = 20 януари 2013 | архив_дата = 2008-01-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080125042828/http://www.formula1.com/results/season/1973/500/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2015/11/gp-73-round-13-xliv-gran-premio-ditalia.html | accessdate = 11 януари 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1973 Голяма награда на Италия|1973 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|Сезон 1973]]''' |Следващо състезание:<br />[[1973 Голяма награда на САЩ|1973 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1972 Голяма награда на Канада|1972]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1974 Голяма награда на Канада|1974]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1973 година в Канада]] rhucwg2um52zrmodmp0vid45841qmvm 0 432407 12419119 12158478 2024-11-21T20:37:48Z Tipeca 115665 Добавих-Почетен гражданин на град Берковица 12419119 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | портрет = GEROYKO MILCHEV.jpg | портрет-описание = | роден-място = село [[Гушанци]], Берковско, [[Царство България]] | починал-място = [[Берковица]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = история | работил-в = Берковска гимназия | ученици = | публикации = „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“ (1991) }} }} '''Геройко Милчев''' е Почетен гражданин на град Берковица, български учител и краевед. == Биография == Роден е на [[20 февруари]] [[1921]] г. в село [[Гушанци]], днес [[Замфирово]], Берковско. Завършва основното си образование през 1935 г., а Берковската гимназия – през 1940 г. През 1942 г. завършва с висок успех Учителския институт в [[Дупница]] – историко-филологическа група. От есента на същата година е учител в село [[Мърчево]], след това отива в казармата – завършва ШЗО. От есента на 1945 г. отново е учител в Мърчево и в гимназията в с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]]. През 1946 г. е учител в с. Замфирово. Едновременно с това следва задочно история в [[Софийски университет|Софийския университет]] и завършва предсрочно за 3 години. От 1949 г. е учител в Берковската гимназия. Тук разгръща своя талант не само на увлекателен преподавател на родната история, но доказва и голямото си родолюбие, патриотизъм и организаторски способности. Създава и умело ръководи прочутия исторически кръжок – 17 пъти национален първенец в републиканските прегледи, както и училищния исторически музей в Берковската гимназия.<ref>[https://web.archive.org/web/20151208071258/http://www.montanalib.com/index.php/2010-01-22-07-46-14/2010-01-22-07-52-07/95-regional-researchers#МИЛЧЕВ,%20Геройко „Краеведи“], сайт на Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана.</ref> Удостоен е с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]] I степен, както и със званието „Заслужил учител“. През 1998 г. е избран за [[почетен гражданин]] на град Берковица.<ref>Протокол № 39 от 03.09.1998 г., Решение № 459. Виж [http://www.berkovitsa.bg/nagradeni-deitsi-obshtina-berkovitsa/ „Наградени дейци на община Берковица“], официален сайт на община Берковица.</ref> Починал на 11 май 2001 г. на 80-годишна възраст. == Библиография == * „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“–1991 г. * „Летопис на село Замфирово“– 1992 г. * „Легенди от Берковския край“– 1998 г. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Милчев, Геройко}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български краеведи]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Почетни граждани в България]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Починали в Берковица]] m98tww5xbkiwbpt70encmg1pgab67a6 12419128 12419119 2024-11-21T20:41:36Z Tipeca 115665 12419128 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | портрет = GEROYKO MILCHEV.jpg | портрет-описание = | роден-място = село [[Гушанци]], Берковско, [[Царство България]] | починал-място = [[Берковица]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = история | работил-в = Берковска гимназия | ученици = | публикации = „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“ (1991) }} }} '''Геройко Милчев''' е "Почетен гражданин на град Берковица", "Заслужил учител"и краевед. == Биография == Роден е на [[20 февруари]] [[1921]] г. в село [[Гушанци]], днес [[Замфирово]], Берковско. Завършва основното си образование през 1935 г., а Берковската гимназия – през 1940 г. През 1942 г. завършва с висок успех Учителския институт в [[Дупница]] – историко-филологическа група. От есента на същата година е учител в село [[Мърчево]], след това отива в казармата – завършва ШЗО. От есента на 1945 г. отново е учител в Мърчево и в гимназията в с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]]. През 1946 г. е учител в с. Замфирово. Едновременно с това следва задочно история в [[Софийски университет|Софийския университет]] и завършва предсрочно за 3 години. От 1949 г. е учител в Берковската гимназия. Тук разгръща своя талант не само на увлекателен преподавател на родната история, но доказва и голямото си родолюбие, патриотизъм и организаторски способности. Създава и умело ръководи прочутия исторически кръжок – 17 пъти национален първенец в републиканските прегледи, както и училищния исторически музей в Берковската гимназия.<ref>[https://web.archive.org/web/20151208071258/http://www.montanalib.com/index.php/2010-01-22-07-46-14/2010-01-22-07-52-07/95-regional-researchers#МИЛЧЕВ,%20Геройко „Краеведи“], сайт на Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана.</ref> Удостоен е с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]] I степен, както и със званието „Заслужил учител“. През 1998 г. е избран за [[почетен гражданин]] на град Берковица.<ref>Протокол № 39 от 03.09.1998 г., Решение № 459. Виж [http://www.berkovitsa.bg/nagradeni-deitsi-obshtina-berkovitsa/ „Наградени дейци на община Берковица“], официален сайт на община Берковица.</ref> Починал на 11 май 2001 г. на 80-годишна възраст. == Библиография == * „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“–1991 г. * „Летопис на село Замфирово“– 1992 г. * „Легенди от Берковския край“– 1998 г. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Милчев, Геройко}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български краеведи]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Почетни граждани в България]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Починали в Берковица]] mrcsopikcjfnfomspiqjv9he5rv4m7e 12419129 12419128 2024-11-21T20:42:15Z Tipeca 115665 12419129 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | портрет = GEROYKO MILCHEV.jpg | портрет-описание = | роден-място = село [[Гушанци]], Берковско, [[Царство България]] | починал-място = [[Берковица]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = история | работил-в = Берковска гимназия | ученици = | публикации = „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“ (1991) }} }} '''Геройко Милчев''' е "Почетен гражданин на град Берковица", "Заслужил учител" и краевед. == Биография == Роден е на [[20 февруари]] [[1921]] г. в село [[Гушанци]], днес [[Замфирово]], Берковско. Завършва основното си образование през 1935 г., а Берковската гимназия – през 1940 г. През 1942 г. завършва с висок успех Учителския институт в [[Дупница]] – историко-филологическа група. От есента на същата година е учител в село [[Мърчево]], след това отива в казармата – завършва ШЗО. От есента на 1945 г. отново е учител в Мърчево и в гимназията в с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]]. През 1946 г. е учител в с. Замфирово. Едновременно с това следва задочно история в [[Софийски университет|Софийския университет]] и завършва предсрочно за 3 години. От 1949 г. е учител в Берковската гимназия. Тук разгръща своя талант не само на увлекателен преподавател на родната история, но доказва и голямото си родолюбие, патриотизъм и организаторски способности. Създава и умело ръководи прочутия исторически кръжок – 17 пъти национален първенец в републиканските прегледи, както и училищния исторически музей в Берковската гимназия.<ref>[https://web.archive.org/web/20151208071258/http://www.montanalib.com/index.php/2010-01-22-07-46-14/2010-01-22-07-52-07/95-regional-researchers#МИЛЧЕВ,%20Геройко „Краеведи“], сайт на Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана.</ref> Удостоен е с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]] I степен, както и със званието „Заслужил учител“. През 1998 г. е избран за [[почетен гражданин]] на град Берковица.<ref>Протокол № 39 от 03.09.1998 г., Решение № 459. Виж [http://www.berkovitsa.bg/nagradeni-deitsi-obshtina-berkovitsa/ „Наградени дейци на община Берковица“], официален сайт на община Берковица.</ref> Починал на 11 май 2001 г. на 80-годишна възраст. == Библиография == * „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“–1991 г. * „Летопис на село Замфирово“– 1992 г. * „Легенди от Берковския край“– 1998 г. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Милчев, Геройко}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български краеведи]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Почетни граждани в България]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Починали в Берковица]] hymz2adbweh2l89jv74qkk7wumibey9 12419145 12419129 2024-11-21T21:07:16Z Luxferuer 25980 форматиране: 2×кавички, интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419145 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | портрет = GEROYKO MILCHEV.jpg | портрет-описание = | роден-място = село [[Гушанци]], Берковско, [[Царство България]] | починал-място = [[Берковица]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = история | работил-в = Берковска гимназия | ученици = | публикации = „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“ (1991) }} }} '''Геройко Милчев''' е „Почетен гражданин на град Берковица“, „Заслужил учител“ и краевед. == Биография == Роден е на [[20 февруари]] [[1921]] г. в село [[Гушанци]], днес [[Замфирово]], Берковско. Завършва основното си образование през 1935 г., а Берковската гимназия – през 1940 г. През 1942 г. завършва с висок успех Учителския институт в [[Дупница]] – историко-филологическа група. От есента на същата година е учител в село [[Мърчево]], след това отива в казармата – завършва ШЗО. От есента на 1945 г. отново е учител в Мърчево и в гимназията в с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]]. През 1946 г. е учител в с. Замфирово. Едновременно с това следва задочно история в [[Софийски университет|Софийския университет]] и завършва предсрочно за 3 години. От 1949 г. е учител в Берковската гимназия. Тук разгръща своя талант не само на увлекателен преподавател на родната история, но доказва и голямото си родолюбие, патриотизъм и организаторски способности. Създава и умело ръководи прочутия исторически кръжок – 17 пъти национален първенец в републиканските прегледи, както и училищния исторически музей в Берковската гимназия.<ref>[https://web.archive.org/web/20151208071258/http://www.montanalib.com/index.php/2010-01-22-07-46-14/2010-01-22-07-52-07/95-regional-researchers#МИЛЧЕВ,%20Геройко „Краеведи“], сайт на Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана.</ref> Удостоен е с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]] I степен, както и със званието „Заслужил учител“. През 1998 г. е избран за [[почетен гражданин]] на град Берковица.<ref>Протокол № 39 от 03.09.1998 г., Решение № 459. Виж [http://www.berkovitsa.bg/nagradeni-deitsi-obshtina-berkovitsa/ „Наградени дейци на община Берковица“], официален сайт на община Берковица.</ref> Починал на 11 май 2001 г. на 80-годишна възраст. == Библиография == * „Националноосвободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 век“–1991 г. * „Летопис на село Замфирово“– 1992 г. * „Легенди от Берковския край“– 1998 г. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Милчев, Геройко}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български краеведи]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Почетни граждани в България]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Починали в Берковица]] ckg2dlja4xa3e9vtpwhj3fymp3hhgfl 0 432817 12419302 11514267 2024-11-22T00:39:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419302 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag of Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Монреал]] | карта = Gilles Villeneuve Circuit Montreal (78-86).svg | дата = 28 септември 1980 | обиколки = 70 | дължина писта = 4.410 | дължина състезание = 317.520 | текуща година = 1980 | време = Сухо, стидено | победа време = 1:46:45.53 | победител = [[Алън Джоунс]] | първа позиция време= 1:27.328 | първа позиция пилот= [[Нелсон Пикет]] | нбо време = 1:28.769 (62) | нбо пилот = [[Дидие Пирони]] }} '''1980 Голяма награда на Канада''' е 13-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и тринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1980)|сезон 1980]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 септември]] [[1980]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Монреал]], [[Монреал]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 27 | {{флагче|Австралия}} '''[[Алън Джоунс]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 70 | 1:46:45.53 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 28 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 70 | +15.54 | 5 | '''6''' |- ! 3 | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Дидие Пирони]]''' | '''[[Лижие]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 70 | +19.07 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 70 | +30.98 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Канада}} '''[[Жил Вилньов]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +55.23 | 22 | '''2''' |- ! 6 | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Ектор Ребаке]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 69 | +1 Об. | 10 | '''1''' |- ! 7 | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 69 | +1 Об. | 15 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | Без гориво | 9 | |- ! 9 | 21 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | +2 Об. | 6 | |- ! 10 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 68 | +2 Об. | 17 | |- ! 11 | 30 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 67 | +3 Об. | 21 | |- ! 12 | 14 | {{флагче|Нидерландия}} [[Ян Ламерс]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 66 | +4 Об. | 19 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 41 | Окачване | 12 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 39 | Спирачки | 23 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жабуй]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 25 | Окачване/Инцидент | 13 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 23 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 11 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 8 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Осела]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 8 | Горивна система | 14 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 8 | Ск.кутия | 16 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 7 | Шаси | 4 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 6 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 20 | |- ! Отп | 43 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Майк Такуел]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Колата отива за Жарие | 24 | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 1 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | | | | |- ! НКв | 50 | {{флагче|Великобритания}} [[Рупърт Кийгън]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 51 | {{флагче|САЩ}} [[Кевин Коган]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | align="right"| 62 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 54 |- | 3 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 40 (43) |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 34 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | align="right"| 29 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 105 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 60 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 55 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 38 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 12 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1980/392/ | accessdate = 27 януари 2013 | архив_дата = 2014-02-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140219070314/http://www.formula1.com/results/season/1980/392/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1980 Голяма награда на Италия|1980 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1980)|Сезон 1980]]''' |Следващо състезание:<br />[[1980 Голяма награда на САЩ|1980 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1979 Голяма награда на Канада|1979]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1981 Голяма награда на Канада|1981]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1980 година в Канада]] 3jny91j38vcetkj618kqyvu15lwgk1i 0 432820 12419306 11514271 2024-11-22T00:40:02Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419306 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag of Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Gilles Villeneuve Circuit Montreal (78-86).svg | дата = 13 юни 1982 | обиколки = 70 | дължина писта = 4.410 | дължина състезание = 308.700 | текуща година = 1982 | време = Облачно | победа време = 1:46:39.577 | победител = [[Нелсон Пикет]] | първа позиция време= 1:27.509 | първа позиция пилот= [[Дидие Пирони]] | нбо време = 1:28.323 (66) | нбо пилот = Дидие Пирони }} '''1982 Голяма награда на Канада''' е 15-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1982)|сезон 1982]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 юни]] [[1982]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсон Пикет]]''' | '''[[Брабам]]-[[БМВ]]''' | 70 | 1:46:39.577 | 4 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 70 | + 13.799 | 8 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 70 | + 1:01.836 | 6 | '''4''' |- ! 4 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 69 | + 1 Об. | 10 | '''3''' |- ! 5 | 29 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Марк Сюрер]]''' | '''[[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 69 | + 1 Об. | 16 | '''2''' |- ! 6 | 22 | {{флагче|Италия}} '''[[Андреа де Чезарис]]''' | '''[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 68 | Без гориво | 9 | '''1''' |- ! 7 | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | Без гориво | 13 | |- ! 8 | 30 | {{флагче|Италия}} [[Мауро Балди]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | + 2 Об. | 17 | |- ! 9 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 67 | + 3 Об. | 1 | |- ! 10 | 25 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 66 | Без гориво | 12 | |- ! 11 | 17 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 4 Об. | 22 | |- ! НКл | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | Не е класиран | 26 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 52 | Ск.кутия | 7 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Бразилия}} [[Раул Боесел]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 47 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 41 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 30 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 28 | Завъртане | 2 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Чили}} [[Елисео Салазар]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 20 | Двигател | 24 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 17 | Съединител | 11 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 8 | Горивна система | 19 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Колумбия}} [[Роберто Гереро]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 2 | Съединител | 20 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 1 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 1 | Сблъсък | 14 | |- ! Отп | 31 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Оттегля се | 18 | |- bgcolor=red ! Отп | 32 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Палети]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Фатален инцидент | 23 | |- ! Отп | 33 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеф Лийс]] | [[Теодор Рейсинг|Теодор]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 25 | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 19 | {{флагче|Испания}} [[Емилио де Вильота]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Чико Сера]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | align="right"| 30 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Пирони]] | align="right"| 20 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 19 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 18 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | align="right"| 17 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 42 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 26 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 26 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 22 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 19 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1982/349/ | accessdate = 27 януари 2013 | архив_дата = 2007-07-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070714024815/http://www.formula1.com/results/season/1982/349/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1982 Голяма награда на Детройт|1982 Детройт]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1982)|Сезон 1982]]''' |Следващо състезание:<br />[[1982 Голяма награда на Нидерландия|1982 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1981 Голяма награда на Канада|1981]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[1983 Голяма награда на Канада|1983]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:1982 година в Канада]] d8mk916u9bynsj77sbba65p60jcqkzf 0 434895 12418758 10289810 2024-11-21T13:48:57Z Krisi tranchev.1999 114581 Krisi tranchev.1999 премести страница „[[Конклав (филм)]]“ като „[[Конклав (филм, 2006)]]“ 10289810 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Конклав|Конклав (пояснение)}} {{Филм | име = Конклав | име_оригинал = The Conclave | картинка = | режисьори = [[Кристоф Шру]] | продуценти = Марк Алан | сценаристи = [[Пол Донован]] | актьори = [[Ману Фулола]]</br>[[Браян Блесед]]</br>[[Джеймс Фолкнър]]<br/>[[Ролф Кейнс]] | музика = [[Ери Уайз]] | разпространител = | премиера = [[7 октомври]] [[2006]] | времетраене = 100 мин | страна = [[Германия]], [[Канада]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 4 000 000 щ.дол. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0452011 | уебсайт = }} '''„Конклав“''' ({{lang|en|The Conclave}}) е канадско-германски исторически [[филм]] от [[2006]] г. на [[режисьор]]а [[Кристоф Шру]], по [[сценарий]] на [[Пол Донован]]. == Сюжет == В центъра на събитията е папският [[конклав]] през 1458 година. Младият [[кардинал]] Родриго Борджия (бъдещият папа [[Александър VI]]) участва в своя първи конклав и става едно от главните действащи лица в изборите на новия папа [[Пий II]]. == В ролите == * [[Ману Фулола]] - ''[[Александър VI|Родриго Борджия]]'' * [[Браян Блесед]] - ''[[Пий II|Енеа Силвио Пиколомини]]'' * [[Джеймс Фолкнър]] - ''[[Гийом д'Естутвил]]'' * [[Ролф Кейнс]] - ''[[Висарион Никейски]]'' == Външни препратки == * {{imdb title|id=0452011|title=The Conclave}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2006 година]] [[Категория:Канадски исторически филми]] [[Категория:Германски исторически филми]] pzzthdnn697h03mv6qm60vtotrup5ci 0 435002 12419364 11276084 2024-11-22T01:10:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419364 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Montreal 1996.jpg | дата = 13 юни 2004 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,361 | дължина състезание = 305.270 | текуща година = 2004 | време = Добро | победа време = 1:28:24.803 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:12.275 | първа позиция пилот= [[Ралф Шумахер]] | нбо време = 1:13.622 (68) | нбо пилот = [[Рубенс Барикело]] }} '''2004 Голяма награда на Канада''' е 36-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2004)|сезон 2004]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 юни]] [[2004]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | 1:28:24.803 | 6 | '''10''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +5.108 | 7 | '''8''' |- ! 3 | 9 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[БАР]]–[[Хонда]]''' | 70 | +20.409 | 2 | '''6''' |- ! 4 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Заубер]]–[[Петронас]]''' | 69 | +1 Об. | 11 | '''5''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Макларън]]–[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 8 | '''4''' |- ! 6 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]–[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 9 | '''3''' |- ! 7 | 19 | {{флагче|Германия}} '''[[Тимо Глок]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | +2 Об. | 16 | '''2''' |- ! 8 | 18 | {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | +2 Об. | 15 | '''1''' |- ! 9 | 15 | {{флагче|Австрия}} [[Кристиан Клиен]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]–[[Косуърт]] | 67 | +3 Об. | 10 | |- ! 10 | 21 | {{флагче|Унгария}} [[Жолт Баумгартнер]] | [[Минарди]]–[[Косуърт]] | 66 | +4 Об. | 18 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Заубер]]–[[Петронас]] | 62 | Инцидент | 17 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] | [[БАР]]–[[Хонда]] | 48 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 44 | Вал | 5 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Италия}} [[Джанмария Бруни]] | [[Минарди]]–[[Косуърт]] | 30 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]–[[Косуърт]] | 6 | Окачване | 14 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 0 | Трансмисия | 3 | |- ! ДКФ | 4 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Уилямс]]–[[БМВ]] | 70 | Дисквалифициран | 1 | |- ! ДКФ | 3 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]–[[БМВ]] | 70 | Дисквалифициран | 4 | |- ! ДКФ | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиано да Мата]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 69 | Дисквалифициран | 12 | |- ! ДКФ | 17 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 69 | Дисквалифициран | 13 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 70 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 54 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 44 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | align="right"| 36 |- | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 25 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 124 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 61 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БАР]]–[[Хонда]] | align="right"| 52 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[БМВ]] | align="right"| 36 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер]]–[[Петронас]] | align="right"| 15 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2004/721/ | accessdate = 13 февруари 2013 | архив_дата = 2014-11-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141116052853/http://www.formula1.com/results/season/2004/721/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2004 Голяма награда на Европа|2004 Европа]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2004)|Сезон 2004]]''' |Следващо състезание:<br />[[2004 Голяма награда на САЩ|2004 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2003 Голяма награда на Канада|2003]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[2005 Голяма награда на Канада|2005]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:2004 година в Канада]] tmov674eqyjeib3ifk865cfwlym9i27 0 435014 12419246 12000234 2024-11-22T00:12:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419246 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 22 юни 1952 | обиколки = 36 | дължина писта = 14.120 | дължина състезание = 508.320 | текуща година = 1952 | време = Дъжд | победа време = 3:03:46.3 | победител = [[Алберто Аскари]] | първа позиция време= 4:37.0 | първа позиция пилот= Алберто Аскари | нбо време = 4:54.0 (2) | нбо пилот = Алберто Аскари }} '''1952 Голяма награда на Белгия''' е 3-то за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|сезон 1952]] във [[Формула 1]], провежда се на [[22 юни]] [[1952]] година на пистата [[Спа-Франкоршан]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршан]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 4 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | 3:03:46.3 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | +1:55.2 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Франция}} '''[[Роберт Манзон]]''' | '''[[Гордини]]''' | 36 | +4:28.4 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Хоторн]]''' | '''[[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]]''' | 35 | +1 Об. | 6 | '''3''' |- ! 5 | 28 | {{флагче|Белгия}} '''[[Пол Фрер]]''' | '''[[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]]''' | 34 | +2 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Алан Браун]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 34 | +2 Об. | 9 | |- ! 7 | 34 | {{флагче|Белгия}} [[Шарл де Торнако]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 33 | +3 Об. | 13 | |- ! 8 | 18 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Гордини]] | 33 | +3 Об. | 19 | |- ! 9 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Ерик Брандън]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 33 | +3 Об. | 12 | |- ! 10 | 20 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Симка-Гордини]]-[[Гордини]] | 32 | +4 Об. | 18 | |- ! 11 | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Ланс Маклин]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 32 | +4 Об. | 14 | |- ! 12 | 30 | {{флагче|Белгия}} [[Роже Лоран]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 32 | +4 Об. | 20 | |- ! 13 | 38 | {{флагче|Белгия}} [[Артур Лега]] | [[Веритас (коли)|Веритас]] | 31 | +5 Об. | 21 | |- ! 14 | 44 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Робърт О'Брайън]] | [[Симка-Гордини]]-[[Гордини]] | 30 | +6 Об. | 22 | |- ! 15 | 42 | {{флагче|Австралия}} [[Тони Гейз]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 30 | +6 Об. | 16 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Великобритания}} [[Робин Монтгомъри-Карингтън]] | [[Астън Бутеруорт]] | 17 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 13 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] | [[Гордини]] | 13 | Инцидент | 5 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен Уортън]] | [[Фрайзър-Неш]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 10 | Завъртане | 7 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 6 | Трансмисия | 17 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Колинс]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 3 | Полуоска | 11 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 0 | Двигател | 10 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 9 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 9 |- | 3 | {{flagicon|САЩ}} [[Трой Рътман]] |align="right"| 8 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 6 |- | 5 | {{flagicon|Швейцария}} [[Руди Фишер]] |align="right"| 6 |} == Източници == {{Reflist}} {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1952/611/ |accessdate=13 февруари 2013 |архив_дата=2009-12-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091201112751/http://www.formula1.com/results/season/1952/611/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Инди 500|1952 Инди 500]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|Сезон 1952]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Франция|1952 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1951 Голяма награда на Белгия|1951]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1953 Голяма награда на Белгия|1953]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1952 година в Белгия]] my3dg1celfcxo65iow5uc3teaewsuhk 0 435019 12419395 11997127 2024-11-22T01:19:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419395 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa-Francorchamps of Belgium.svg | дата = 2 септември 2012 | обиколки = 44 | дължина писта = 7.004 | дължина състезание = 308.520 | текуща година = 2012 | време = Съхо, облачно | победа време = 1:29:08.530 | победител = [[Дженсън Бътън]] | първа позиция време= 1:47.573 | първа позиция пилот= Дженсън Бътън | нбо време = 1:52.822 (43) | нбо пилот = [[Бруно Сена]] }} '''2012 Голяма награда на Белгия''' е 57-ото за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[2 септември]] [[2012]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 3 | '''{{flagicon|GBR}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | 1:29:08.530 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 1 | '''{{flagicon|DEU}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +13.624 | 10 | '''18''' |- ! 3 | 9 | '''{{flagicon|FIN}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 44 | +25.334 | 3 | '''15''' |- ! 4 | 12 | '''{{flagicon|DEU}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +27.843 | 11 | '''12''' |- ! 5 | 6 | '''{{flagicon|BRA}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | +29.845 | 14 | '''10''' |- ! 6 | 2 | '''{{flagicon|AUS}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +31.244 | 12 | '''8''' |- ! 7 | 7 | '''{{flagicon|DEU}} [[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | +53.374 | 13 | '''6''' |- ! 8 | 17 | '''{{flagicon|FRA}} [[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 44 | +58.865 | 15 | '''4''' |- ! 9 | 16 | '''{{flagicon|AUS}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 44 | +1:02.982 | 16 | '''2''' |- ! 10 | 11 | '''{{flagicon|GBR}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:03.783 | 9 | '''1''' |- ! 11 | 8 | {{flagicon|DEU}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 44 | +1:05.111 | 23 | |- ! 12 | 19 | {{flagicon|BRA}} [[Бруно Сена]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 44 | +1:11.529 | 17 | |- ! 13 | 14 | {{flagicon|JPN}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 44 | +1:56.119 | 2 | |- ! 14 | 21 | {{flagicon|RUS}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 19 | |- ! 15 | 24 | {{flagicon|DEU}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 43 | +1 Об. | 20 | |- ! 16 | 25 | {{flagicon|FRA}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 43 | +1 Об. | 22 | |- ! 17 | 20 | {{flagicon|FIN}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 18 | |- ! 18 | 22 | {{flagicon|ESP}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 43 | +1 Об. | 21 | |- ! Отп | 23 | {{flagicon|IND}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 30 | Инцидент | 24 | |- ! Отп | 18 | {{flagicon|VEN}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 5 | Сблъсък-щета | 6 | |- ! Отп | 15 | {{flagicon|MEX}} [[Серхио Перес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 4 | |- ! Отп | 5 | {{flagicon|ESP}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 4 | {{flagicon|GBR}} [[Луис Хамилтън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 7 | |- ! Отп | 10 | {{flagicon|FRA}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 0 | Сблъсък | 8 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|ESP}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 164 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 140 |- | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 132 |- | 4 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 131 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 117 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{flagicon|AUT}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|272 |- | 2 | {{flagicon|GBR}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|218 |- | 3 | {{flagicon|GBR}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|207 |- | 4 | {{flagicon|ITA}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|199 |- | 5 | {{flagicon|GBR}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|112 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/875/ | accessdate = 13 февруари 2013 | архив_дата = 2015-01-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150117091420/http://www.formula1.com/results/season/2012/875/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Унгария|2012 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Италия|2012 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Белгия|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Белгия|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:2012 година в Белгия]] lrhmenmdpzmxi1r2g3uowhmy66le4bd 0 435048 12419254 12000246 2024-11-22T00:16:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419254 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 5 юни 1955 | обиколки = 36 | дължина писта = 14.120 | дължина състезание = 508.320 | текуща година = 1955 | време = | победа време = 2:39:29.0 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 4:18.1 | първа позиция пилот= [[Еуженио Кастелоти]] | нбо време = 4:20.6 | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1955 Голяма награда на Белгия''' е 6-о за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1955)|сезон 1955]] във [[Формула 1]], провежда се на [[5 юни]] [[1955]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп|Спа-Франкоршан]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп|Франкоршан]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 10 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 36 | 2:39:29.0 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Стърлинг Мос]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 36 | +8.1 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | +1:40.5 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Белгия}} '''[[Пол Фрер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | +3:25.5 | 8 | '''3''' |- ! 5 | 24 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Роберто Миерес]]'''<br />{{флагче|Франция}} '''[[Жан Бера]]''' | '''[[Мазерати (отбор)|Мазерати]]''' | 35 | +1 Об. | 13 | '''1'''<br />'''1''' |- ! 6 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 35 | +1 Об. | 10 | |- ! 7 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Мусо]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 34 | +2 Об. | 7 | |- ! 8 | 26 | {{флагче|Италия}} [[Чезаре Пердиса]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 33 | +3 Об. | 11 | |- ! 9 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 33 | +3 Об. | 12 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Германия}} [[Карл Клинг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 21 | Теч-масло | 6 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Италия}} [[Еуженио Кастелоти]] | [[Ланчия Ф1|Ланчия]] | 16 | Ск.кутия | 1 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хоторн]] | [[Вануол]] | 8 | Ск.кутия | 9 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 3 | Завъртане | 5 | |- ! НСт | 38 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | Двигател | | |- ! НСт | 48 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | | | | |- ! НСт | 4 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | | | | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 19 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] |align="right"| 11.33 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 10.33 |- | 4 | {{флагче|САЩ}} [[Боб Суикър]] |align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] |align="right"| 7 |} == Източници == {{Reflist}} {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1955/701/ |accessdate=13 февруари 2013 |архив_дата=2012-10-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121001155539/http://www.formula1.com/results/season/1955/701/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1955 Голяма награда на Инди 500|1955 Инди 500]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1955)|Сезон 1955]]''' |Следващо състезание:<br />[[1955 Голяма награда на Нидерландия|1955 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1954 Голяма награда на Белгия|1954]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1956 Голяма награда на Белгия|1956]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1955 година в Белгия]] kf92db7ug6a10vfie91p2muo1tfzeof 0 435077 12419351 12000125 2024-11-22T01:00:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419351 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1996.jpg | дата = 29 август 1999 | обиколки = 44 | дължина писта = 6,968 | дължина състезание = 306.592 | текуща година = 1999 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:25:43.057 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:50.329 | първа позиция пилот= [[Мика Хакинен]] | нбо време = 1:53.955 (23) | нбо пилот = Мика Хакинен }} '''1999 Голяма награда на Белгия''' е 46-о за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1999)|сезон 1999]] във [[Формула 1]], провежда се на [[29 август]] [[1999]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | 1:25:43.057 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +10.469 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Германия}} '''[[Хайнц-Харалд Френцен]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]]''' | 44 | +33.433 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | +44.948 | 6 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Ралф Шумахер]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Супертек]]''' | 44 | +48.067 | 5 | '''2''' |- ! 6 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]]''' | 44 | +54.916 | 4 | '''1''' |- ! 7 | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 44 | +56.249 | 9 | |- ! 8 | 5 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Занарди]] | [[Уилямс]]-[[Супертек]] | 44 | +1:07.022 | 8 | |- ! 9 | 11 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 44 | +1:13.848 | 16 | |- ! 10 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Стюарт Гранд При|Стюарт]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 44 | +1:20.742 | 7 | |- ! 11 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | 44 | +1:32.195 | 13 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 44 | +1:36.154 | 12 | |- ! 13 | 18 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 44 | +1:41.543 | 17 | |- ! 14 | 10 | {{флагче|Австрия}} [[Александър Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | 44 | +1:57.745 | 15 | |- ! 15 | 22 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[БАР]]-[[Супертек]] | 43 | +1 Об. | 11 | |- ! 16 | 21 | {{флагче|Испания}} [[Марк Жене]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 43 | +1 Об. | 21 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ероуз]] | 35 | Трансмисия | 22 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 33 | Окачване | 20 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Зонта]] | [[БАР]]-[[Супертек]] | 33 | Ск.кутия | 14 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Стюарт Гранд При|Стюарт]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 27 | Спирачки | 10 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 19 | Завъртане | 18 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Япония}} [[Тораносуке Такаги]] | [[Ероуз]] | 0 | Съединител | 19 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 60 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | align="right"| 59 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 46 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | align="right"| 40 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 32 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 106 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 97 |- | 3 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | align="right"| 47 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Супертек]] | align="right"| 24 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | align="right"| 16 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1999/79/ | accessdate = 13 март 2012 | архив_дата = 2015-01-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150109173654/http://www.formula1.com/results/season/1999/79/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1999 Голяма награда на Унгария|1999 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1999)|Сезон 1999]]''' |Следващо състезание:<br />[[1999 Голяма награда на Италия|1999 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1998 Голяма награда на Белгия|1998]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[2000 Голяма награда на Белгия|2000]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1999 година в Белгия]] knbkyaduvup47m0de3ww6ojjjzt15k9 0 435316 12419261 12000359 2024-11-22T00:21:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419261 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршан]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 14 юни 1964 | обиколки = 32 | дължина писта = 14,100 | дължина състезание = 451.200 | текуща година = 1964 | време = Облачно | победа време = 2:06:40.5 | победител = [[Джим Кларк]] | първа позиция време= 3:50.9 | първа позиция пилот= [[Дан Гърни]] | нбо време = 3:49.2 (27) | нбо пилот = Дан Гърни }} '''1964 Голяма награда на Белгия''' е 13-о за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|сезон 1964]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 юни]] [[1964]] година на пистата [[Спа-Франкоршан]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршан]], [[Белгия]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 23 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джим Кларк]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 32 | 2:06:40.5 | 6 | '''9''' |- ! 2 | 20 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Брус Макларън]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 32 | + 3.4 | 7 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 32 | + 48.1 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[БРМ]]''' | 32 | + 1:58.6 | 8 | '''3''' |- ! 5 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 31 | Горивна помпа | 2 | '''2''' |- ! 6 | 15 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 31 | Без гориво | 1 | '''1''' |- ! 7 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Тревър Тейлър]] | [[БРМ]] | 31 | + 1 Об. | 12 | |- ! 8 | 6 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Багети]] | [[БРМ]] | 31 | + 1 Об. | 17 | |- ! 9 | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 28 | Прегряване | 4 | |- ! 10 | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | [[Бритиш Рейсинг Партнършип|БРП]]-[[БРМ]] | 28 | + 4 Об. | 16 | |- ! ДКФ | 29 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 28 | Дисквалифициран | 10 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 14 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|САЩ}} [[Фил Хил]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 13 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 12 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Белгия}} [[Андре Пилет]] | [[Скироко-Пауъл|Скироко]]-[[Клаймакс]] | 11 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 8 | Неразположен | 14 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 4 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 3 | Двигател | 11 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] |align="right"| 21 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] |align="right"| 14 |- | 3 | {{флагче|САЩ}} [[Ричи Гинтър]] |align="right"| 8 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] |align="right"| 8 |- | 5 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] |align="right"| 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 22 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 15 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 8 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 5 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1964/600/ | accessdate = 16 февруари 2013 | архив_дата = 2008-01-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080125042742/http://www.formula1.com/results/season/1964/600/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Нидерландия|1964 Нидерландия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|Сезон 1964]]''' |Следващо състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Франция|1964 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1963 Голяма награда на Белгия|1963]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1965 Голяма награда на Белгия|1965]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1964 година в Белгия]] 3hrfwxyp3rgmg22tulbip98n63dss8u 0 435319 12419266 12000327 2024-11-22T00:22:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419266 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршан]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 12 юни 1966 | обиколки = 28 | дължина писта = 14,100 | дължина състезание = 395.360 | текуща година = 1966 | време = Облачно, сухо | победа време = 2:09:11.3 | победител = [[Джон Съртис]] | първа позиция време= 3:38:0 | първа позиция пилот= Джон Съртис | нбо време = 4:18:7 (18) | нбо пилот = Джон Съртис }} '''1966 Голяма награда на Белгия''' е 15-о за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и втории кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|сезон 1966]] във [[Формула 1]], провежда се на [[12 юни]] [[1966]] година на пистата [[Спа-Франкоршан]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршан]], [[Белгия]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 28 | 2:09:11.3 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 19 | {{флагче|Австрия}} '''[[Йохен Ринт]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 28 | + 42.1 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Лоренцо Бандини]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 27 | + 1 Об. | 5 | '''4''' |- ! 4 | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 26 | + 2 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 18 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 25 | + 3 Об. | 8 | '''2''' |- ! НКл | 22 | {{флагче|Франция}} [[Ги Лижие]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 24 | Не е класиран | 12 | |- ! НКл | 27 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]] | 23 | Не е класиран | 15 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | [[БРМ]] | 0 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 0 | Инцидент | 6 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 0 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[БРМ]] | 0 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 0 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|САЩ}} [[Боб Бондюрън]] | [[БРМ]] | 0 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 0 | Инцидент | 13 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 0 | Инцидент | 14 | |- ! НСт | 24 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | [[Макларън]]-[[Скудерия Серенисима|Серенисима]] | | Лагер-колело тренировка | | |- ! НСт | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | | Двигател | | |- ! НСт | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Вик Уилсън]] | [[БРМ]] | | Колата я кара Бондуран | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] |align="right"| 10 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] |align="right"| 9 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] |align="right"| 9 |- | 4 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] |align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] |align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 15 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 9 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 6 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1966/581/ | accessdate = 16 февруари 2013 | архив_дата = 2008-02-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080217002237/http://www.formula1.com/results/season/1966/581/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Монако|1966 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|Сезон 1966]]''' |Следващо състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Франция|1966 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1965 Голяма награда на Белгия|1965]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1967 Голяма награда на Белгия|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1966 година в Белгия]] iqvklsx48j38q1lm2fu1lehdujx3gko 0 435322 12419273 12000551 2024-11-22T00:22:55Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419273 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршан]] | карта = Spa 1950.jpg | дата = 18 юни 1967 | обиколки = 28 | дължина писта = 14,100 | дължина състезание = 395.360 | текуща година = 1967 | време = | победа време = 1:40:49.4 | победител = [[Дан Гърни]] | първа позиция време= 3:28.1 | първа позиция пилот= [[Джим Кларк]] | нбо време = 3:31.9 (19) | нбо пилот = Дан Гърни }} '''1967 Голяма награда на Белгия''' е 16-о за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1967)|сезон 1967]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 юни]] [[1967]] година на пистата [[Спа-Франкоршан]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршан]], [[Белгия]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 36 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]]''' | 28 | 1:40:49.4 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[БРМ]]''' | 28 | + 1:03.0 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 1 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Еймън]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 28 | + 1:40.0 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 29 | {{флагче|Австрия}} '''[[Йохен Ринт]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 28 | + 2:13.9 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 12 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Спенс]]''' | '''[[БРМ]]''' | 27 | + 1 Об. | 11 | '''2''' |- ! 6 | 21 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джим Кларк]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 27 | + 1 Об. | 1 | '''1''' |- ! 7 | 34 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 27 | + 1 Об. | 16 | |- ! 8 | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 26 | + 2 Об. | 17 | |- ! 9 | 30 | {{флагче|Мексико|1934}} [[Педро Родригес]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 25 | Двигател | 13 | |- ! 10 | 32 | {{флагче|Франция}} [[Ги Лижие]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 25 | + 3 Об. | 18 | |- ! НКл | 2 | {{флагче|Италия}} [[Людовико Скарфиоти]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 24 | Не е класиран | 9 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | [[Брабам]]-[[Репко]] | 15 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] | [[Брабам]]-[[Репко]] | 14 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 39 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 10 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Съединител | 3 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Хонда Ф1|Хонда]] | 1 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Крис Ъруин]] | [[БРМ]] | 1 | Двигател | 15 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Паркс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Инцидент | 8 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] |align="right"| 16 |- | 2 | {{flagicon|Мексико}} [[Педро Родригес]] |align="right"| 11 |- | 3 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] |align="right"| 11 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] |align="right"| 10 |- | 5 | {{flagicon|САЩ}} [[Дан Гърни]] |align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 18 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 14 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 11 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]] | align="right"| 9 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1967/564/ | accessdate = 16 февруари 2013 | архив_дата = 2012-02-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120224055133/http://www.formula1.com/results/season/1967/564/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1967 Голяма награда на Нидерландия|1967 Нидерландия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1967)|Сезон 1967]]''' |Следващо състезание:<br />[[1967 Голяма награда на Франция|1967 Франция]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1966 Голяма награда на Белгия|1966]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1968 Голяма награда на Белгия|1968]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1967 година в Белгия]] o5bl20a3onqeulopj1p7r4q8johxiti 0 436773 12419315 12000140 2024-11-22T00:42:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419315 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1996.jpg | дата = 17 май 1987 | обиколки = 43 | дължина писта = 6,940 | дължина състезание = 298.420 | текуща година = 1987 | време = Облачно, студено | победа време = 1:27:03.217 | победител = [[Ален Прост]] | първа позиция време= 1:52.026 | първа позиция пилот= [[Найджъл Менсъл]] | нбо време = 1:57.153 (26) | нбо пилот = Ален Прост }} '''1987 Голяма награда на Белгия''' е 34-то за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|сезон 1987]] във [[Формула 1]], провежда се на [[17 май]] [[1987]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Репортаж == == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 43 | 1:27:03.217 | 6 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Йохансон]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 43 | + 24.764 | 10 | '''6''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Италия}} '''[[Андреа де Чезарис]]''' | '''[[Брабам]]-[[БМВ]]''' | 42 | + 1 Об. | 13 | '''4''' |- ! 4 | 18 | {{флагче|САЩ}} '''[[Еди Чийвър]]''' | '''[[Ероуз]]-[[Мегатрон (двигател)|Мегатрон]]''' | 42 | + 1 Об. | 11 | '''3''' |- ! 5 | 11 | {{флагче|Япония}} '''[[Сатору Накаджима]]''' | '''[[Лотус]]-[[Хонда]]''' | 42 | + 1 Об. | 15 | '''2''' |- ! 6 | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Рене Арну]]''' | '''[[Лижие]]-[[Мегатрон (двигател)|Мегатрон]]''' | 41 | + 2 Об. | 16 | '''1''' |- ! 7 | 26 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Лижие]]-[[Мегатрон (двигател)|Мегатрон]] | 40 | + 3 Об. | 17 | |- ! 8 (1) | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларус]]-[[Косуърт|Форд]] | 40 | + 3 Об. | 22 | |- ! 9 (2) | 4 | {{флагче|Франция}} [[Филип Стрейф]] | [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | 39 | + 4 Об. | 23 | |- ! 10 (3) | 14 | {{флагче|Франция}} [[Паскал Фабре]] | [[АГС]]-[[Косуърт|Форд]] | 38 | + 5 Об. | 25 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Италия}} [[Тео Фаби]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Косуърт|Форд]] | 34 | Двигател | 9 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Закспийд]] | 19 | Прегряване | 18 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Косуърт|Форд]] | 18 | Колело-лагер | 7 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 17 | Инцидент | 1 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Косуърт|Форд]] | 14 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 11 | Ауспух | 2 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 11 | Теч-гориво | 26 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 9 | Трансмисия | 5 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Закспийд]] | 9 | Спирачки | 20 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз]]-[[Мегатрон (двигател)|Мегатрон]] | 8 | Радиатор | 12 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 5 | Съединител | 8 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 2 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 1 | Турбо | 14 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Лотус]]-[[Хонда]] | 0 | Сблъсък | 3 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Испания}} [[Адриан Кампос]] | [[Минарди]]-[[Мотори Модерни]] | 0 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Косуърт|Форд]] | 0 | Сблъсък | 24 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 18 |- | 2 | {{флагче|Швеция}} [[Стефан Йохансон]] | align="right"| 13 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 10 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсон Пикет]] | align="right"| 6 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"|31 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда]] | align="right"|16 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-Хонда | align="right"|9 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|7 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[БМВ]] | align="right"|4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1987/281/ | accessdate = 1 март 2013 | архив_дата = 2014-11-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141103143502/http://www.formula1.com/results/season/1987/281/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Сан Марино|1987 Сан Марино]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1987)|Сезон 1987]]''' |Следващо състезание:<br />[[1987 Голяма награда на Монако|1987 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1986 Голяма награда на Белгия|1986]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[1988 Голяма награда на Белгия|1988]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:1987 година в Белгия]] ag5gx68q7u5xh3nmdlgdwi6c2bmmhj8 0 436780 12419358 12000129 2024-11-22T01:06:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419358 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa 1996.jpg | дата = 2 септември 2001 | обиколки = 44 | дължина писта = 6,968 | дължина състезание = 306.592 | текуща година = 2001 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:08:05.002 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:52.072 | първа позиция пилот= [[Хуан Пабло Монтоя]] | нбо време = 1:49.758 (3) | нбо пилот = Михаел Шумахер }} '''2001 Голяма награда на Белгия''' е 48-ото за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и четиринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|сезон 2001]] във [[Формула 1]], провежда се на [[2 септември]] [[2001]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | 1:08:05.002 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 36 | +10.098 | 9 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]]''' | 36 | +27.742 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 3 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 36 | +36.087 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 36 | +54.521 | 5 | '''2''' |- ! 6 | 12 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]]''' | 36 | +59.684 | 13 | '''1''' |- ! 7 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 36 | +59.986 | 2 | |- ! 8 | 10 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 36 | +1:04.970 | 6 | |- ! 9 | 22 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Асер (двигател)|Асер]] | 35 | +1 Об. | 4 | |- ! 10 | 14 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]-[[Азиатек]] | 35 | +1 Об. | 19 | |- ! 11 | 9 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 35 | +1 Об. | 11 | |- ! 12 | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Енрике Бернолди]] | [[Ероуз]]-[[Азиатек]] | 35 | +1 Об. | 21 | |- ! 13 | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Тарсо Маркес]] | [[Минарди]]-[[Юръпиън (двигатели)|Юръпиън]] | 31 | +5 Об. | 22 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]] | 31 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Рено]] | 17 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 1 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 1 | Сблъсък | 10 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 0 | Сблъсък | 14 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 0 | Трансмисия | 12 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 0 | Сблъсък | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Лучано Бурти]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Асер (двигател)|Acep]] | 0 | Сблъсък | 18 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Минарди]]-[[Юръпиън (двигатели)|Юръпиън]] | 0 | Ск.кутия | 20 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 104 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 57 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 48 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | align="right"| 44 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 24 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 152 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 81 |- | 3 | {{flagicon|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 59 |- | 4 | {{flagicon|Швейцария}} [[Заубер]]-[[Петронас]] | align="right"| 20 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Хонда]] | align="right"| 16 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2001/47/ | accessdate = 1 март 2013 | архив_дата = 2014-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141028235148/http://www.formula1.com/results/season/2001/47/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Унгария|2001 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|Сезон 2001]]''' |Следващо състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Италия|2001 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2000 Голяма награда на Белгия|2000]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[2002 Голяма награда на Белгия|2002]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:2001 година в Белгия]] tajc3mx0n9wxymsnqjdkixt47wbneqf 0 437927 12419163 11974571 2024-11-21T21:25:22Z 87.126.189.33 Имаше грешка в уикипедия, беше написано, че в една година 355дни а то има 365дни 12419163 wikitext text/x-wiki '''Лунният календар''' е свързан с [[Фаза на Луната|фазите на Луната]] и се основава върху тяхната цикличност. В настояще време единствено [[ислямски календар|ислямският календар]] е същински лунен календар. По-широко разпространение имат лунните календари, при които има периодично съгласуване със [[тропическа година|слънчевата година]]. Този вид календари се наричат [[Лунно-слънчев календар|лунно-слънчеви]] и са известни от [[древност]]та. [[Файл:Moon Earth Comparison.png|мини|В една година има 365 дни (редовно) и 364 дни (високосна)]] == Лунна година == При лунните [[календар]]и годината се състои от 12 месеца. Лунната година има продължителност 354,36708 денонощия, от което следва, че календарната година може да има или 354 дни (редовна) или 355 дни (високосна). За коригиране на нейната продължителност се използват различни високосни цикли: 1/2; 1/3; 3/8; 4/11; 7/19; 11/30 …, където броят на годините в цикъла са дадени в знаменателя, а броят на високосните години в цикъла са дадени в числителя. Съответно средната продължителност на лунната година е равна на: 354,50000; 354,33333; 354,37500; 354,36364; 354,36842; 354,36667 … дни. == Лунен месец == Лунният месец е [[синодичен период]] и се определя като време между две последователни еднакви фази на луната. Лунните месеци са по-кратки от слънчевите, в резултат на което всяка година има отместване на лунния календар спрямо слънчевия с 11 или 12 дни. Това е причината да няма съответствие между лунните месеци и годишните [[сезон]]и. === Продължителност на лунен месец === Средната продължителност на лунния месец е равна на 29,53059 денонощия. Затова един календарен месец съдържа 29 или 30 дни. Месеците с различната продължителност се редуват, така че да има съответствие между дните и фазите на Луната. Системите, които се използват за конструиране на лунни календари и за установяване на точността на приближение към средната продължителност на месеца, се определят с помощта на [[верижна дроб|верижни дроби]]. В представения списък един определен период от време се показва в числителя като брой дни, а в знаменателя като брой приключили месеци (цяло число). В скобите се дава времето, за което се натрупва грешка от 1 ден. :29/1 (грешка: 1 ден след около 2 месеца) :30/1 (грешка: 1 ден след около 2 месеца) :59/2 (грешка: 1 ден след около 33 месеца) :443/15 (грешка: 1 ден след около 30 години) :502/17 (грешка: 1 ден след около 70 години) :1447/49 (грешка: 1 ден след около 3 хилядолетия) Така например 443/15 означава, че когато редуването на 29 и 30-дневните месеци е такова, че за 443 дни да приключат 15 месеца (8 месеца по 30 дни и 7 месеца по 29 дни), то грешка от 1 ден се натрупва за около 30 години. === Начален ден на лунен месец === Първият ден на лунния месец е строго фиксиран спрямо фазата на Луната, но няма единно правило за това определяне. При китайския календар всеки месец започва в деня на [[новолуние]] в определена часова зона. В някои [[индийски календар]]и началото на месеца съвпада с [[пълнолуние]]то. В стария [[еврейски календар]] първият ден на месеца е денят след новолунието, в който за първи път става видима месечината. == Лунно-слънчеви календари == Повечето лунни календари фактически са лунно-слънчеви. При тях месецът следва лунния цикъл, но годината се синхронизира със слънчевата чрез добавяне на тринадесети месец. Това се прави всеки 2 – 3 години и по този начин се избягва разминаването на календарните месеци с климатичните сезони. Лунно-слънчеви са повечето древни календари – на [[шумери]]те, [[перси]]те, [[славяни]]те. Съвременните лунно-слънчеви календари са еврейският, [[китайски календар|китайският]], [[виетнамски календар|виетнамският]] и индийският, като те основно се използват за отбелязване на традиционни [[празник|празници]] и религиозни дати. == Източници == <references /> * [http://astro.nmsu.edu/~lhuber/leaphist.html Calendars and their History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040401234715/http://astro.nmsu.edu/~lhuber/leaphist.html |date=2004-04-01 }} * [http://www.infoplease.com/ipa/A0002061.html Hystory of the Calendar] * [http://aa.usno.navy.mil/faq/docs/calendars.php Introduction to Calendars] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190613115330/https://aa.usno.navy.mil/faq/docs/calendars.php |date=2019-06-13 }} * [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/89368/calendar/60208/Babylonian-calendars Encyclopædia Britannica Online] == Външни препратки == * [http://www.moonlightsys.com/themoon/ancient2.html Moon in Ancient Hystory] * [http://www.paganspath.com/magik/lunarcal.htm Lunar Calendars. A Short History] * [https://kalendarche.com/%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80 Лунен Календар] == Вижте също == * [[Календар]] * [[Слънчев календар]] * [[Ислямски календар]] * [[Еврейски календар]] * [[Календар на маите]] * [[Китайски календар]] * [[Ирански календар]] [[Категория:Календари]] dzx4g1eqlmi65sz1zaone3zs9f3692r 12419534 12419163 2024-11-22T07:32:48Z Mmm-jun 122671 Премахната редакция 12419163 на [[Special:Contributions/87.126.189.33|87.126.189.33]] ([[User talk:87.126.189.33|б.]]) Лунната година има 355 дни. 12419534 wikitext text/x-wiki '''Лунният календар''' е свързан с [[Фаза на Луната|фазите на Луната]] и се основава върху тяхната цикличност. В настояще време единствено [[ислямски календар|ислямският календар]] е същински лунен календар. По-широко разпространение имат лунните календари, при които има периодично съгласуване със [[тропическа година|слънчевата година]]. Този вид календари се наричат [[Лунно-слънчев календар|лунно-слънчеви]] и са известни от [[древност]]та. [[Файл:Moon Earth Comparison.png|мини]] == Лунна година == При лунните [[календар]]и годината се състои от 12 месеца. Лунната година има продължителност 354,36708 денонощия, от което следва, че календарната година може да има или 354 дни (редовна) или 355 дни (високосна). За коригиране на нейната продължителност се използват различни високосни цикли: 1/2; 1/3; 3/8; 4/11; 7/19; 11/30 …, където броят на годините в цикъла са дадени в знаменателя, а броят на високосните години в цикъла са дадени в числителя. Съответно средната продължителност на лунната година е равна на: 354,50000; 354,33333; 354,37500; 354,36364; 354,36842; 354,36667 … дни. == Лунен месец == Лунният месец е [[синодичен период]] и се определя като време между две последователни еднакви фази на луната. Лунните месеци са по-кратки от слънчевите, в резултат на което всяка година има отместване на лунния календар спрямо слънчевия с 11 или 12 дни. Това е причината да няма съответствие между лунните месеци и годишните [[сезон]]и. === Продължителност на лунен месец === Средната продължителност на лунния месец е равна на 29,53059 денонощия. Затова един календарен месец съдържа 29 или 30 дни. Месеците с различната продължителност се редуват, така че да има съответствие между дните и фазите на Луната. Системите, които се използват за конструиране на лунни календари и за установяване на точността на приближение към средната продължителност на месеца, се определят с помощта на [[верижна дроб|верижни дроби]]. В представения списък един определен период от време се показва в числителя като брой дни, а в знаменателя като брой приключили месеци (цяло число). В скобите се дава времето, за което се натрупва грешка от 1 ден. :29/1 (грешка: 1 ден след около 2 месеца) :30/1 (грешка: 1 ден след около 2 месеца) :59/2 (грешка: 1 ден след около 33 месеца) :443/15 (грешка: 1 ден след около 30 години) :502/17 (грешка: 1 ден след около 70 години) :1447/49 (грешка: 1 ден след около 3 хилядолетия) Така например 443/15 означава, че когато редуването на 29 и 30-дневните месеци е такова, че за 443 дни да приключат 15 месеца (8 месеца по 30 дни и 7 месеца по 29 дни), то грешка от 1 ден се натрупва за около 30 години. === Начален ден на лунен месец === Първият ден на лунния месец е строго фиксиран спрямо фазата на Луната, но няма единно правило за това определяне. При китайския календар всеки месец започва в деня на [[новолуние]] в определена часова зона. В някои [[индийски календар]]и началото на месеца съвпада с [[пълнолуние]]то. В стария [[еврейски календар]] първият ден на месеца е денят след новолунието, в който за първи път става видима месечината. == Лунно-слънчеви календари == Повечето лунни календари фактически са лунно-слънчеви. При тях месецът следва лунния цикъл, но годината се синхронизира със слънчевата чрез добавяне на тринадесети месец. Това се прави всеки 2 – 3 години и по този начин се избягва разминаването на календарните месеци с климатичните сезони. Лунно-слънчеви са повечето древни календари – на [[шумери]]те, [[перси]]те, [[славяни]]те. Съвременните лунно-слънчеви календари са еврейският, [[китайски календар|китайският]], [[виетнамски календар|виетнамският]] и индийският, като те основно се използват за отбелязване на традиционни [[празник|празници]] и религиозни дати. == Източници == <references /> * [http://astro.nmsu.edu/~lhuber/leaphist.html Calendars and their History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040401234715/http://astro.nmsu.edu/~lhuber/leaphist.html |date=2004-04-01 }} * [http://www.infoplease.com/ipa/A0002061.html Hystory of the Calendar] * [http://aa.usno.navy.mil/faq/docs/calendars.php Introduction to Calendars] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190613115330/https://aa.usno.navy.mil/faq/docs/calendars.php |date=2019-06-13 }} * [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/89368/calendar/60208/Babylonian-calendars Encyclopædia Britannica Online] == Външни препратки == * [http://www.moonlightsys.com/themoon/ancient2.html Moon in Ancient Hystory] * [http://www.paganspath.com/magik/lunarcal.htm Lunar Calendars. A Short History] * [https://kalendarche.com/%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80 Лунен Календар] == Вижте също == * [[Календар]] * [[Слънчев календар]] * [[Ислямски календар]] * [[Еврейски календар]] * [[Календар на маите]] * [[Китайски календар]] * [[Ирански календар]] [[Категория:Календари]] a5h2vkmt3xz3q5s8nnmxmm5plqqe84x 0 438632 12419312 12134314 2024-11-22T00:41:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419312 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Circuit Monaco.svg | дата = 5 юни 1984 | обиколки = 76 | дължина писта = 3.312 | дължина състезание = 251.712 | текуща година = 1984 | време = Дъжд | победа време = 1:01:07.740 | победител = [[Ален Прост]] | първа позиция време= 1:22.661 | първа позиция пилот= Ален Прост | нбо време = 1:54.334 (24) | нбо пилот = [[Айртон Сена]] }} '''1984 Голяма награда на Монако''' е 31-вото за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|сезон 1984]] във [[Формула 1]], провежда се на [[5 юни]] [[1984]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 7 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]]''' | 31 | 1:01:07.740 | 1 | '''4.5''' |- ! 2 | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]]''' | 31 | + 7.446 | 13 | '''3''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Франция}} '''[[Рене Арну]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 31 | + 29.077 | 3 | '''2''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кеке Розберг]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Хонда]]''' | 31 | + 35.246 | 10 | '''1.5''' |- ! 5 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 31 | + 44.439 | 11 | '''1''' |- ! 6 | 27 | {{флагче|Италия}} '''[[Микеле Алборето]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 30 | + 1 Об. | 4 | '''0.5''' |- ! 7 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Алфа Ромео]] | 30 | + 1 Об. | 19 | |- ! 8 | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Уилямс]]-[[Хонда]] | 30 | + 1 Об. | 16 | |- ! ДКФ | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Щефан Белоф]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 31 | Дисквалифициран | 20 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 24 | Управления | 14 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | 23 | Завъртане | 8 | |- ! Отп | 14 | {{flagicon|Германия}} [[Манфред Винкелхок]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[БМВ]] | 22 | Завъртане | 12 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 15 | Завъртане | 2 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 14 | Електро | 9 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Есно]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 12 | Електро | 17 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Италия}} [[Корадо Фаби]] | [[Брабам]]-[[БМВ]] | 9 | Електро | 15 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Венецуела}} [[Джони Чекото]] | [[Толеман]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 1 | Завъртане | 18 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 0 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 0 | Сблъсък | 6 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 0 | Инцидент | 7 | |- ! НКв | 17 | {{flagicon|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 23 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | | | | |- ! НКв | 18 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Ероуз]]-[[БМВ]] | | | | |- ! НКв | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |- ! НКв | 21 | {{флагче|Италия}} [[Мауро Балди]] | [[Спирит Ф1|Спирит]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[РАМ Рейсинг|РАМ]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 28.5 |- | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 18 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | align="right"| 14.5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | align="right"| 13 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Елио де Анджелис]] | align="right"| 12.5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше]] | align="right"| 46.5 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 23.5 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 20 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 16.5 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Хонда]] | align="right"| 11 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1984/316/ | accessdate = 17 март 2013 | архив_дата = 2014-11-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141104031506/http://www.formula1.com/results/season/1984/316/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Франция|1984 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|Сезон 1984]]''' |Следващо състезание:<br />[[1984 Голяма награда на Канада|1984 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1983 Голяма награда на Монако|1983]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1985 Голяма награда на Монако|1985]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:1984 година в Европа]] 43ryqpm3yt6tdivrc2wm4eg0xivckun 0 438702 12419324 11273451 2024-11-22T00:44:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419324 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = | дата = 27 май 1990 | обиколки = 78 | дължина писта = 3.328 | дължина състезание = 259.584 | текуща година = 1990 | време = Слънчево, сухо, горещо | победа време = 1:52:46.982 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:21.314 | първа позиция пилот= Айртон Сена | нбо време = 1:24.468 (59) | нбо пилот = Айртон Сена }} '''1990 Голяма награда на Монако''' е 37-ото за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|сезон 1990]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 май]] [[1990]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Репортаж == {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 27 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 78 | 1:52:46.982 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 78 | +1.087 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 78 | +2.073 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Белгия}} '''[[Тиери Бутсен]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 77 | +1 Об. | 6 | '''3''' |- ! 5 | 10 | {{флагче|Италия}} '''[[Алекс Кафи]]''' | '''[[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 76 | +2 Об. | 22 | '''2''' |- ! 6 | 29 | {{флагче|Франция}} '''[[Ерик Бернар]]''' | '''[[Лола]]-[[Ламборгини]]''' | 76 | +2 Об. | 24 | '''1''' |- ! 7 | 35 | {{флагче|Швейцария}} [[Грегор Фойтек]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 72 | Сблъсък | 20 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Лотус]]-[[Ламборгини]] | 66 | Завъртане | 13 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 63 | Акумулатор | 7 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Италия}} [[Паоло Барила]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | Ск.кутия | 26 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 47 | Ск.кутия | 18 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 41 | Разпределител | 4 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 38 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 36 | Завъртане | 21 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 30 | Акумулатор | 2 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 20 | Ск.кутия | 16 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 16 | Трансмисия | 25 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 13 | Спирачки | 23 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Лижие]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 12 | Диференциал | 17 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | 11 | Управление | 15 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 7 | Електро | 8 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Донели]] | [[Лотус]]-[[Ламборгини]] | 6 | Ск.кутия | 11 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 3 | Трансмисия | 14 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Далара]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Двигател | 9 | |- ! ДКФ | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 34 | Фал-старт | 10 | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Осела]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 17 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 18 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[АГС]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{флагче|Италия}} [[Клаудио Ланджес]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 31 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Субару]] | | | | |- ! DNPQ | 39 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Лийф (Ф1)|Лийф]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 22 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 16 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | align="right"| 13 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда Ф1|Хонда]] | align="right"|38 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"|18 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|15 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|14 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1990/218/ | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2014-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141221232542/http://www.formula1.com/results/season/1990/218/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Сан Марино|1990 Сан Марино]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|Сезон 1990]]''' |Следващо състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Канада|1990 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1989 Голяма награда на Монако|1989]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1991 Голяма награда на Монако|1991]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] tbxljo9e3y8fnvv2ni2cig23j8f4had 0 439192 12419331 12134320 2024-11-22T00:49:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419331 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = | дата = 23 май 1993 | обиколки = 78 | дължина писта = 3.328 | дължина състезание = 259.584 | текуща година = 1993 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:52:10.947 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:20.557 | първа позиция пилот= [[Ален Прост]] | нбо време = 1:23.604 (74) | нбо пилот = Ален Прост }} '''1993 Голяма награда на Монако''' е 40-о за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1993)|сезон 1993]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 май]] [[1993]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Репортаж == {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 78 | 1:52:10.947 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 0 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Деймън Хил]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 78 | +52.118 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 27 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +1:03.362 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 77 | +1 Об. | 1 | '''3''' |- ! 5 | 23 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Кристиан Фитипалди]]''' | '''[[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 76 | +2 Об. | 17 | '''2''' |- ! 6 | 25 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Мартин Брандъл]]''' | '''[[Лижие]]-[[Рено]]''' | 76 | +2 Об. | 13 | '''1''' |- ! 7 | 11 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Дзанарди]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | +2 Об. | 20 | |- ! 8 | 7 | {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Андрети]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | +2 Об. | 9 | |- ! 9 | 14 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 76 | +2 Об. | 16 | |- ! 10 | 4 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 76 | +2 Об. | 19 | |- ! 11 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Фабрицио Барбаца]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 75 | +3 Об. | 25 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларус (Формула 1)|Ларус]]-[[Ламборджини]] | 75 | +3 Об. | 15 | |- ! 13 | 29 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Заубер]] | 74 | +4 Об. | 8 | |- ! 14 | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 70 | Сблъсък | 7 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 61 | Ск.кутия | 14 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 53 | Двигател | 6 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Кома]] | [[Ларус (Формула 1)|Ларус]]-[[Ламборджини]] | 51 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Муген-Хонда]] | 46 | Завъртане | 18 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Муген-Хонда]] | 43 | Дросел | 12 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 32 | Хидравлика | 2 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Тирел]]-[[Ямаха]] | 31 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Лола Рейсинг|Лола]]-[[Ферари]] | 28 | Ск.кутия | 24 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Заубер]] | 23 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Брайън Харт Лимитийд|Харт]] | 12 | Окачване | 23 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 3 | Завъртане | 21 | |- ! НКв | 22 | {{флагче|Италия}} [[Лука Бадоер]] | [[Лола Рейсинг|Лола]]-[[Ферари]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right" | 42 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right" | 37 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | align="right" | 18 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right" | 14 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Марк Блъндел]] | align="right" | 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right" | 55 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right" | 44 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right" | 19 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Рено]] | align="right" | 11 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус (Формула 1)|Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right" | 7 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1993/89/ | accessdate = 22 март 2013 | архив_дата = 2014-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141202035248/http://www.formula1.com/results/season/1993/89/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1993 Голяма награда на Испания|1993 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1993)|Сезон 1993]]''' |Следващо състезание:<br />[[1993 Голяма награда на Канада|1993 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1992 Голяма награда на Монако|1992]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1994 Голяма награда на Монако|1994]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:1993 година в Европа]] lktklnrnzjxwzea6sufxp263br55ynm 0 439210 12419355 11273661 2024-11-22T01:04:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419355 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Monte_Carlo_2000.jpg | дата = 4 юни 2000 | обиколки = 78 | дължина писта = 3.370 | дължина състезание = 262.860 | текуща година = 2000 | време = | победа време = 1:49:28.213 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:19.475 | първа позиция пилот= [[Михаел Шумахер]] | нбо време = 1:21.571 (57) | нбо пилот = [[Мика Хакинен]] }} '''2000 Голяма награда на Монако''' е 47-ото за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2000)|сезон 2000]] във [[Формула 1]], провежда се на [[4 юни]] [[2000]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]–[[Мерцедес]]''' | 78 | 1:49:28.213 | 3 | '''10''' |- ! 2 | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +15.889 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]–[[Плейлайф]]''' | 78 | +18.522 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Еди Ървайн]]''' | '''[[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]–[[Косуърт]]''' | 78 | +1:05.924 | 10 | '''3''' |- ! 5 | 17 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Сало]]''' | '''[[Заубер]]–[[Петронас]]''' | 78 | +1:20.775 | 13 | '''2''' |- ! 6 | 1 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]–[[Мерцедес]]''' | 77 | +1 Об. | 5 | '''1''' |- ! 7 | 22 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[БАР]]–[[Хонда]] | 77 | +1 Об. | 17 | |- ! 8 | 15 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 77 | +1 Об. | 18 | |- ! 9 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]–[[Косуърт]] | 76 | +2 Об. | 11 | |- ! 10 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Муген-Хонда]] | 70 | Завъртане | 4 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]–[[Супертек]] | 60 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 55 | Окачване | 1 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Зонта]] | [[БАР]]–[[Хонда]] | 48 | Завъртане | 20 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Уилямс]]–[[БМВ]] | 37 | Завъртане | 9 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Муген-Хонда]] | 36 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Заубер]]–[[Петронас]] | 30 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Прост Гран При|Прост]]–[[Пежо]] | 29 | Трансмисия | 7 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Аржентина}} [[Гастон Мацакан]] | [[Минарди]]–[[Фондметал]] | 22 | Завъртане | 22 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Испания}} [[Марк Жене]] | [[Минарди]]–[[Фондметал]] | 21 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]–[[Плейлайф]] | 18 | Завъртане | 12 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Уилямс]]–[[БМВ]] | 16 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ероуз]]–[[Супертек]] | 0 | Не рестартира | 16 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 46 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 34 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 29 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 22 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Джанкарло Физикела]] | align="right"| 14 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 68 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]–[[Мерцедес]] | align="right"| 63 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[БМВ]] | align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]–[[Плейлайф]] | align="right"| 14 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Муген-Хонда]] | align="right"| 9 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2000/57/ | accessdate = 23 март 2013 | архив_дата = 2014-04-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140411133140/http://www.formula1.com/results/season/2000/57/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2000 Голяма награда на Европа|2000 Европа]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2000)|Сезон 2000]]''' |Следващо състезание:<br />[[2000 Голяма награда на Канада|2000 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1999 Голяма награда на Монако|1999]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[2001 Голяма награда на Монако|2001]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] sbg2yzvy7ynhfrnht57y0lfl3kqcynt 0 439224 12419366 11276145 2024-11-22T01:12:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419366 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Monte Carlo Formula 1 track map.svg | дата = 27 май 2007 | обиколки = 78 | дължина писта = 3.340 | дължина състезание = 260.520 | текуща година = 2007 | време = Облачно | победа време = 1:40:29.329 | победител = [[Фернандо Алонсо]] | първа позиция време= 1:15.726 | първа позиция пилот= Фернандо Алонсо | нбо време = 1:15.726 (44) | нбо пилот = Фернандо Алонсо }} '''2007 Голяма награда на Монако''' е 54-то за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2007)|сезон 2007]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 май]] [[2007]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | 1:40:29.329 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 2 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +4.095 | 2 | '''8''' |- ! 3 | 5 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +1:09.114 | 3 | '''6''' |- ! 4 | 3 || {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 77 | +1 Об. | 4 | '''5''' |- ! 5 | 10 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' | '''[[БМВ Заубер]]''' | 77 | +1 Об. | 8 | '''4''' |- ! 6 | 9 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' | '''[[БМВ Заубер]]''' | 77 | +1 Об. | 7 | '''3''' |- ! 7 | 17 || {{флагче|Австрия}} '''[[Александер Вурц]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Тойота]]''' | 77 | +1 Об. | 11 | '''2''' |- ! 8 | 6 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 77 | +1 Об. | 16 | '''1''' |- ! 9 | 19 || {{флагче|САЩ}} [[Скот Спийд]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 77 | +1 Об. | 18 | |- ! 10 | 8 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Хонда Ф1|Хонда]] | 77 | +1 Об. | 9 | |- ! 11 | 7 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Хонда Ф1|Хонда]] | 77 | +1 Об. | 10 | |- ! 12 | 16 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 77 | +1 Об. | 5 | |- ! 13 | 4 || {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 76 | Двигател | 15 | |- ! 14 | 14 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 76 | +2 Об. | 13 | |- ! 15 | 12 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 76 | +2 Об. | 14 | |- ! 16 | 11 || {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 76 | +2 Об. | 20 | |- ! 17 | 22 || {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] | [[Супер Агури Формула 1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 76 | +2 Об. | 21 | |- ! 18 | 23 || {{флагче|Великобритания}} [[Антъни Дейвидсън]] | [[Супер Агури Формула 1|Супер Агури]]-[[Хонда]] | 76 | +2 Об. | 17 | |- ! 19 | 21 || {{флагче|Нидерландия}} [[Кристиан Алберс]] | [[Спайкър Ф1|Спайкър]]-[[Ферари]] | 70 | Вал | 22 | |- ! Отп | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Спайкър Ф1|Спайкър]]-[[Ферари]] | 53 | Инцидент | 19 | |- ! Отп | 15 || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 17 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 18 || {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 2 | Инцидент | 12 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 38 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 38 |- | 3 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 23 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 18 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 56 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 30 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 16 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Тойота]] | align="right"| 7 |- | 5 | {{флагче|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 5 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2007/774/ | accessdate = 23 март 2013 | архив_дата = 2014-12-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141228114527/http://www.formula1.com/results/season/2007/774/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2007 Голяма награда на Испания|2007 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2007)|Сезон 2007]]''' |Следващо състезание:<br />[[2007 Голяма награда на Канада|2007 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2006 Голяма награда на Монако|2006]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[2008 Голяма награда на Монако|2008]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] pil021a2e70xrk3q565kxak09695778 0 439364 12419257 12133399 2024-11-22T00:18:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419257 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта =Monte_Carlo_1950.png | дата = 18 май 1958 | обиколки = 100 | дължина писта = 3.145 | дължина състезание = 314.500 | текуща година = 1958 | време = Слънчево, сухо | победа време = 2:52:27.9 | победител = [[Морис Трентинян]] | първа позиция време= 1:39.8 | първа позиция пилот= [[Тони Брукс]] | нбо време = 1:40.6 (36) | нбо пилот = [[Майк Хоторн]] }} '''1958 Голяма награда на Монако''' е 5-о за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1958)|сезон 1958]] във [[Формула 1]], провежда се на [[18 май]] [[1958]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 20 | {{флагче|Франция}} '''[[Морис Трентинян]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 100 | 2:52:27.9 | 5 | '''8''' |- ! 2 | 34 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Мусо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 100 | +20.2 | 10 | '''6''' |- ! 3 | 36 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Питър Колинс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 100 | +38.8 | 9 | '''4''' |- ! 4 | 16 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 97 | +3 Об. | 3 | '''3''' |- ! 5 | 8 | {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Хари Шел]]''' | '''[[БРМ]]''' | 91 | +9 Об. | 12 | '''2''' |- ! 6 | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Клиф Алисън]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 87 | +13 Об. | 13 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Германия}} [[Волфганг фон Трипс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 91 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 58 | {{флагче|Швеция}} [[Йо Боние]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 71 | Инцидент | 16 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 69 | Полуоска | 15 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Рой Салвадори]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 56 | Ск.кутия | 4 | |- ! Отп | 38 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Хоторн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 47 | Горивна помпа | 6 | '''1''' |- ! Отп | 28 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Вануол]] | 38 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Франция}} [[Жан Бера]] | [[БРМ]] | 29 | Спирачки | 2 | |- ! Отп | 46 | {{флагче|Италия}} [[Джорджио Скарлати]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 28 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Брукс]] | [[Вануол]] | 22 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Великобритания}} [[Стюърт Луис-Еванс]] | [[Вануол]] | 11 | Прегряване | 7 | |- ! НКв | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Рон Флокарт]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | | | | |- ! НКв | 50 | {{флагче|Австралия}} [[Кен Кавана]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 48 | {{флагче|Италия}} [[Джерино Джерини]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 12 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Брус Кеслер]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Алта]] | | | | |- ! НКв | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол Емери]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Алта]] | | | | |- ! НКв | 44 | {{флагче|Италия}} [[Мария Тереза Де Филипис]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 56 | {{flagicon|Монако}} [[Андре Тестю]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 52 | {{флагче|Италия}} [[Джулио Кабианка]] | [[ОСКА]] | | | | |- ! НКв | 54 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Пиоти]] | [[ОСКА]] | | | | |- ! НКв | 42 | {{флагче|Великобритания}} [[Орас Гулд]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Рон Флокарт]] | [[БРМ]] | | | | |- ! НКв | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Бърни Екълстоун]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Алта]] | | | | |- ! НКв | 50 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Тарамацо]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 56 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |- ! НКв | 4 | {{флагче|Испания|1945}} [[Пако Годия]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Мусо]] | align="right"| 12 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | align="right"| 8 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хоторн]] | align="right"| 8 |- | 4 | {{flagicon|Франция}} [[Морис Трентинян]] | align="right"| 5 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Колинс]] | align="right"| 4 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"|16 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|12 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | align="right"|3 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[БРМ]] | align="right"|2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1958/679/ | accessdate = 3 март 2013 | архив_дата = 2010-08-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100819064919/http://www.formula1.com/results/season/1958/679/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1958 Голяма награда на Аржентина|1958 Аржентина]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1958)|Сезон 1958]]''' |Следващо състезание:<br />[[1958 Голяма награда на Нидерландия|1958 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1957 Голяма награда на Монако|1957]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1959 Голяма награда на Монако|1959]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:1958 година в Европа]] klp5j259lyjpowupd73x8krok76mzb2 0 439622 12419416 12011829 2024-11-22T01:20:31Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419416 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Малайзия]] | знаме = Flag of Malaysia.svg | писта = [[Сепанг]] | карта = Sepang.svg | дата = 24 март 2013 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,543 | дължина състезание = 310,408 | текуща година = 2013 | време = Дъжд, после сухо | победа време = 1:38:56.681 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:49.674 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:39.199 (56) | нбо пилот = [[Серхио Перес]] }} '''2013 Голяма награда на Малайзия''' е 15-о за [[Голяма награда на Малайзия|Голямата награда на Малайзия]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 март]] [[2013]] година на пистата [[Сепанг]] в [[Куала Лумпур]], [[Малайзия]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 56 | 1:38:56.681 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 56 | +4.298 | 5 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 10 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +12.181 | 4 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 9 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +12.640 | 6 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 4 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +25.648 | 2 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 8 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 56 | +35.564 | 11 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 7 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 56 | +48.479 | 10 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 11 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 56 | +53.044 | 12 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 6 | '''{{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +1:12.357 | 9 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 18 | '''{{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 56 | +1:27.124 | 17 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 56 | +1:28.610 | 18 | |- ! 12 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 55 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об. | 19 | |- ! 14 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об. | 20 | |- ! 15 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об. | 22 | |- ! 16 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 54 | +2 Об. | 21 | |- ! 17 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 53 | Колело | 7 | |- ! 18 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 51 | Ауспух | 13 | |- ! Отп | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 45 | КЕРС | 16 | |- ! Отп | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 27 | Колело-болт | 8 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 22 | Колело-болт | 15 | |- ! Отп | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1 | Инцидент | 3 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 40 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 31 |- | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 26 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 22 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 66 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-Рено | align="right"| 40 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 40 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 37 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/894/ | accessdate = 26 март 2013 | архив_дата = 2013-04-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130411050203/http://www.formula1.com/results/season/2013/894/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Австралия|2013 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Китай|2013 Китай]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Малайзия|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Малайзия]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Малайзия|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Малайзия]] [[Категория:2013 година в Азия]] f7uyvxmlim4cajwfhpcq2d2lt12os5l 0 439913 12419280 12133340 2024-11-22T00:27:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419280 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта =Monte_Carlo_1950.png | дата = 10 май 1970 | обиколки = 80 | дължина писта = 3.145 | дължина състезание = 251.600 | текуща година = 1970 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:54:37.4 | победител = [[Йохен Ринт]] | първа позиция време= 1:24.0 | първа позиция пилот= [[Джеки Стюърт]] | нбо време = 1:23.2 (80) | нбо пилот = Йохен Ринт }} '''1970 Голяма награда на Монако''' е 17-о за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1970)|сезон 1970]] във [[Формула 1]], провежда се на [[10 май]] [[1970]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 3 | {{флагче|Австрия}} '''[[Йохен Ринт]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | 1:54:37.4 | 8 | '''9''' |- ! 2 | 5 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 23.1 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 9 | {{флагче|Франция}} '''[[Анри Пескароло]]''' | '''[[Матра]]''' | 80 | + 51.4 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 11 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Денис Хълм]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 1:28.3 | 3 | '''3''' |- ! 5 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 79 | + 1 Об. | 16 | '''2''' |- ! 6 | 17 | {{флагче|Мексико}} '''[[Педро Родригес]]''' | '''[[БРМ]]''' | 78 | + 2 Об. | 15 | '''1''' |- ! 7 | 23 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 12 | |- ! 8 | 19 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | Без гориво | 11 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 60 | Окачване | 2 | |- ! НКл | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Пиърс Къредж]] | [[Де Томасо]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 58 | Не е класиран | 9 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 57 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джаки Оливър]] | [[БРМ]] | 42 | Двигател | 14 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[Матра]] | 21 | Диференциал | 6 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 19 | Окачване | 10 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | Налягане-масло | 13 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Белгия}} [[Джеки Икс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 11 | Полуоска | 5 | |- ! НКв | 10 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Адамич]] | [[Макларън]]-[[Алфа Ромео]] | | | | |- ! НКв | 6 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 15 | {{флагче|Канада}} [[Джордж Итън]] | [[БРМ]] | | | | |- ! НКв | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Майлс]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 20 | {{флагче|Франция}} [[Джони Серво-Гавен]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | align="right"| 15 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | align="right"| 13 |- | 3 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] | align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 9 |- | 5 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | align="right"| 6 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 15 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 15 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 14 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 13 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Матра]] | align="right"| 7 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1970/527/ | accessdate = 28 март 2013 | архив_дата = 2008-02-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080203055920/http://www.formula1.com/results/season/1970/527/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1970 Голяма награда на Испания|1970 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1970)|Сезон 1970]]''' |Следващо състезание:<br />[[1970 Голяма награда на Белгия|1970 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1969 Голяма награда на Монако|1969]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1971 Голяма награда на Монако|1971]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:1970 година в Европа]] rnxib6yc0gfolfu18abawal0x9m5ang 0 442014 12419415 12011103 2024-11-22T01:20:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419415 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Китай]] | знаме = Flag of the People's Republic of China.svg | писта = [[Шанхай (писта)|Шанхай]] | карта = Shanghai International Racing Circuit track map.svg | дата = 14 април 2013 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,451 | дължина състезание = 305,066 | текуща година = 2013 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:36:26.945 | победител = [[Фернандо Алонсо]] | първа позиция време= 1:34.484 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:36.808 (53) | нбо пилот = [[Себастиан Фетел]] }} '''2013 Голяма награда на Китай''' е 10-о за [[Голяма награда на Китай|Голямата награда на Китай]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 април]] [[2013]] година на пистата [[Шанхай (писта)|Шанхай]] в [[Шанхай]], [[Китай]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 3 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | 1:36:26.945 | 3 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 7 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 56 | +10.168 | 2 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 10 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +12.322 | 1 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 56 | +12.525 | 9 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 5 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +35.285 | 8 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 4 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +40.827 | 5 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 19 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 56 | +42.691 | 7 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 14 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 56 | +51.084 | 11 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 8 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 56 | +53.423 | 6 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 56 | +56.598 | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 56 | +1:03.860 | 12 | |- ! 12 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 56 | +1:12.604 | 15 | |- ! 13 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 56 | +1:33.861 | 16 | |- ! 14 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 56 | +1:35.453 | 14 | |- ! 15 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об. | 18 | |- ! 16 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об. | 20 | |- ! 17 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +1 Об. | 19 | |- ! 18 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об. | 21 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 21 | Окачване | 4 | |- ! Отп | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 15 | Колело | 22 | |- ! Отп | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 5 | Сблъсък-щета | 13 | |- ! Отп | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 4 | Сблъсък | 17 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 52 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 49 |- | 3 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 43 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 40 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 30 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 78 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 73 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 60 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 52 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 14 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/895/ | accessdate = 16 април 2013 | архив_дата = 2015-02-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150225122400/http://www.formula1.com/results/season/2013/895/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Малайзия|2013 Малайзия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Бахрейн|2013 Бахрейн]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Китай|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Китай]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Китай|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Китай]] [[Категория:2013 година в Китай]] 6d8hnugc44nhdiwwcbnn3iifx5e7e87 0 442127 12418696 12413166 2024-11-21T13:05:37Z PowerBUL 202075 12418696 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 22419E | Име в оригинал = Военен телевизионен канал | картинка = Vtktv1.png | Дата на стартиране = 7 януари 2003 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Информационен център на [[Министерство на отбраната на България|министерството на отбраната]] | Слоган = | Формат на картината = 16:9 ([[SDTV]]) | Език = [[Български език|български]] | Страна = България | Статут = обществена | Седалище = [[София]], ул. „[[Георги Раковски (улица в София)|Г. Раковски]]“ 106 | Уебсайт = {{URL|armymedia.bg}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} Intelsat-38 | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Военният телевизионен канал''' (съкратено '''ВТК''') стартира на 7 януари 2003 г. Първоначално програмата се излъчва от [[Шумен]] и е с продължителност 4 часа дневно. От 1 март 2004 г. ВТК вече излъчва от [[София]] и е с 24-часова програма. На 25 май 2010 г. програмата променя логото и графичната си опаковка. ВТК има в началото 27 собствени предавания. Тук работят известни журналисти, режисьори и репортери. Владислав Прелезов, Павел Донев, Митко Димитров, Мария Рачева, Цвета Кирилова, Спас Кьосев, Григорий Недялков са лица на телевизията. От собствените предавания успешни са заглавията „Снайпер“, „Мисиите“, „Шоуто на Мамалев“ с водещ Георги Мамалев, „Рок и хеви“ с [[Тома Спространов]]. Телевизията излъчва сутрешен блок, обедни новини, централни новини. Със собствена историческа рубрика е и режисьора Бойко Илиев. Приоритет са инициативите и развитието на Българската армия и политическото ръководство на Министерството на отбраната. Телевизията осъществява най-мащабната кампания по професионализацията на войската ни, отразява с горещи репортажи участието на българските военнослужещи в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. Репортерите Евелина Бранимирова и Деси Рангелова следят с камерите на Военния телевизионен канал живота и работата на професионалистите в армията ни. Няма поделение, където почерка на военните репортери да не оставя следа. Към април 2013 г. единственото актуално предаване в ефира на медията е емисията новини. Останалата част от програмата е запълнена от документални и игрални филми и повторения на стари предавания. == Предавания == {{колони|3| * Цветно утро * Кариера и бъдеще * Перископ с Божидар Велчев * Армиите на света * Рок и хеви с [[Тома Спространов]] * Полет над нощта * Исторически графити с Силвия Робова * Мисия Здраве с Мария Петкова * Знаците с Ива Сапунджиева * Свободно с [[Георги Мамалев|Мамалев]] * Шоуто на [[Георги Мамалев|Мамалев]] * Щрихи от миналото * ВТК представя * Войнишките паметници * Войнишки разкази * Военните репортери * Войнишко око * Военен календар * На вахта * Археосвят * Снайпер * Спорт плюс * Социални профили * Пресечна точка * БГ пълководци * Конфликтни зони * Коментарно студио с Евгени Кръстев * Курс по английски език * Българските пълководци * Разкази за оръжието * Разкази за униформата * Ордени и медали * Лицата на българската армия * Децата на българската армия * [[Симеон Идакиев]] представя * Българските бойни знамена и маршове * Мисиите * Мини мис и мини мистър * Моят избор * Европейска сигурност * За сигурността и хората * НАТО 2007 * Ние от ЕС * Ние от разерва и запаса * Ние от сухопътните войски * Едни ден в... * Паметта на филмовите ленти * Лира и тръба * Часът на историята * Спортно ехо * Съдби * В небето и над него * Военна публицистика * Шпионката на Коко * Новини в аванс * На риба и лов * Те промениха света }} == Източници == * [http://www.militaryclubs.bg/node/49 www.militaryclubs.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130719142853/http://www.militaryclubs.bg/node/49 |date=2013-07-19 }} == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|armymedia.bg}} * [https://www.youtube.com/@armymediabg Официален канал на ВТК] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|Военно дело|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Въоръжени сили на България]] [[Категория:Военен живот]] [[Категория:Основани в България през 2003 година]] 5go1ljeao36uu30us0jxmwse5lp3eil 0 442831 12419408 12000038 2024-11-22T01:20:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419408 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бахрейн]] | знаме = Flag of Bahrain.svg | писта = [[Сакхир]] | карта = Circuit Bahrain.svg | дата = 21 април 2013 | обиколки = 57 | дължина писта = 5.406 | дължина състезание = 308.236 | текуща година = 2013 | време = Слънчево | победа време = 1:36:00.498 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:32.330 | първа позиция пилот= [[Нико Розберг]] | нбо време = 1:36.961 (55) | нбо пилот = Себастиан Фетел }} '''2013 Голяма награда на Бахрейн''' е 9-о за [[Голяма награда на Бахрейн|Голямата награда на Бахрейн]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[21 април]] [[2013]] година на пистата [[Сакхир]] в [[Бахрейн]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 57 | 1:36:00.498 | 2 | align="center" | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 7 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 57 | +9.111 | 8 | align="center" | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 8 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 57 | +19.507 | 11 | align="center" | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 14 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +21.727 | 5 | align="center" | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 10 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +35.230 | 9 | align="center" | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 6 | '''{{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +35.998 | 12 | align="center" | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 57 | +37.244 | 7 | align="center" | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 3 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | +37.574 | 3 | align="center" | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 9 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +41.126 | 1 | align="center" | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 5 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +46.631 | 10 | align="center" | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 57 | +1:06.450 | 17 | |- ! 12 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 57 | +1:12.933 | 14 | |- ! 13 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 57 | +1:16.719 | 6 | |- ! 14 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 57 | +1:21.511 | 15 | |- ! 15 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 57 | +1:26.364 | 4 | |- ! 16 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 56 | +1 Об. | 13 | |- ! 17 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 56 | +1 Об. | 18 | |- ! 18 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 56 | +1 Об. | 22 | |- ! 19 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 56 | +1 Об. | 19 | |- ! 20 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 56 | +1 Об. | 21 | |- ! 21 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +2 Об. | 20 | |- ! Отп | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 16 | Спукана гума | 16 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 77 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 67 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 50 |- | 4 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 47 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 32 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 109 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-Рено | align="right"| 93 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 77 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 64 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 26 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/896/ | accessdate = 24 април 2013 | архив_дата = 2013-04-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130417115427/http://www.formula1.com/results/season/2013/896/ }} <references /> {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Китай|2013 Китай]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Испания|2013 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Бахрейн|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бахрейн]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Бахрейн|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Бахрейн]] [[Категория:2013 година в Азия]] 6p5y05au8oebzqvrpm895fsl1aoy6a6 0 442832 12419248 11999873 2024-11-22T00:14:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419248 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of UK.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone 1952.jpg | дата = 19 юли 1952 | обиколки = 85 | дължина писта = 4.7105 | дължина състезание = 400.307 | текуща година = 1952 | време = Облачно, сухо | победа време = 2:46:11 | победител = [[Алберто Аскари]] | първа позиция време= 1:50.0 | първа позиция пилот= [[Джузепе Фарина]] | нбо време = 1:52.0 (9) | нбо пилот = Алберто Аскари }} '''1952 Голяма награда на Великобритания''' е 3-то за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|сезон 1952]] във [[Формула 1]], провежда се на [[19 юли]] [[1952]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 15 | {{флагче|Италия}} '''[[Алберто Аскари]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 85 | 2:46:11 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 17 | {{флагче|Италия}} '''[[Пиеро Таруфи]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 84 | +1 Об. | 3 | '''6''' |- ! 3 | 9 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Хоторн]]''' | '''[[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]]''' | 83 | +2 Об. | 7 | '''4''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Денис Пуур]]''' | '''[[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа Франсис]]''' | 83 | +2 Об. | 8 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Ерик Томпсън]]''' | '''[[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа Франсис]]''' | 82 | +3 Об. | 9 | '''2''' |- ! 6 | 16 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 82 | +3 Об. | 1 | |- ! 7 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Рег Парнел]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 82 | +3 Об. | 6 | |- ! 8 | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Рой Салвадори]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 82 | +3 Об. | 19 | |- ! 9 | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен Даунинг]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа Франсис]] | 82 | +3 Об. | 5 | |- ! 10 | 21 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Уайтхед]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 81 | +4 Об. | 20 | |- ! 11 | 26 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Гордини]] | 81 | +4 Об. | 10 | |- ! 12 | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Уайтхед]] | [[Алта Ф1|Алта]] | 80 | +5 Об. | 12 | |- ! 13 | 19 | {{флагче|Швейцария}} [[Руди Фишер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 80 | +5 Об. | 15 | |- ! 14 | 27 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Симка-Гордини]]-[[Гордини]] | 79 | +6 Об. | 23 | |- ! 15 | 31 | {{флагче|Великобритания}} [[Ланс Маклин]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 79 | +6 Об. | 29 | |- ! 16 | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен МакАлпайн]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа Франсис]] | 79 | +6 Об. | 17 | |- ! 17 | 33 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 78 | +7 Об. | 32 | |- ! 18 | 34 | {{флагче|Бразилия|1889}} [[Джино Бианко]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 77 | +8 Об. | 28 | |- ! 19 | 32 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 76 | +9 Об. | 31 | |- ! 20 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Ерик Брандън]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 76 | +9 Об. | 18 | |- ! 21 | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Круук]] | [[Фрейзър Неш]]-[[БМВ]] | 75 | +10 Об. | 25 | |- ! 22 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Алан Браун]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 69 | +16 Об. | 13 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Колинс]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 73 | Запалване | 14 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Великобритания}} [[Дънкън Хамилтън]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 44 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Инглиш Рейсинг Аутомобайлс|ЕРА]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 36 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[Гордини]] | 21 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австралия}} [[Тони Гейз]] | [[Хершам енд Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта]] | 19 | Двигател | 26 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Мъри]] | [[Купър]]-[[Бристол (двигател)|Бристол]] | 14 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Франция}} [[Роберт Манзон]] | [[Гордини]] | 9 | Съединител | 4 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Петер Хирт]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 3 | Спирачки | 24 | |- ! Отп | 35 | {{флагче|Уругвай}} [[Ейтел Кантони]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 0 | Спирачки | 27 | |- ! НСт | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Бил Астон]] | [[Астон Бутеруорт|Астон]]-[[Астон Бутеруорт|Бутеруорт]] | 0 | Не стартира | | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 27 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Таруфи]] |align="right"| 19 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 12 |- | 4 | {{flagicon|САЩ}} [[Трой Рътман]] |align="right"| 8 |- | 5 | {{flagicon|Франция}} [[Роберт Манзон]] |align="right"| 7 |} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1952/616/ |accessdate=24 април 2013 |архив_дата=2010-01-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100102052110/http://www.formula1.com/results/season/1952/616/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1952 Голяма награда на Франция|1952 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1952)|Сезон 1952]]''' |Следващо състезание:<br />[[1952 Голяма награда на Германия|1952 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1951 Голяма награда на Великобритания|1951]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1953 Голяма награда на Великобритания|1953]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1952 година във Великобритания]] cvkjivoas4qux2lyv6xfydjycdcm944 0 443935 12419400 12009934 2024-11-22T01:19:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419400 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_track_map.svg | дата = 9 септември 2012 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.793 | дължина състезание = 306.720 | текуща година = 2012 | време = Слънчево | победа време = 1:19:41.221 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:24.010 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:27.239 (53) | нбо пилот = [[Нико Розберг]] }} '''2012 Голяма награда на Италия''' е 63-то за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 13-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|сезон 2012]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 септември]] [[2012]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 4 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | 1:19:41.221 | 1 | '''25''' |- ! 2 | 15 | '''{{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +4.356 | 12 | '''18''' |- ! 3 | 5 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +20.594 | 10 | '''15''' |- ! 4 | 6 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +29.667 | 3 | '''12''' |- ! 5 | 9 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 53 | +30.881 | 7 | '''10''' |- ! 6 | 7 | '''{{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | +31.259 | 4 | '''8''' |- ! 7 | 8 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | +33.550 | 6 | '''6''' |- ! 8 | 11 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +41.057 | 9 | '''4''' |- ! 9 | 14 | '''{{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +43.898 | 8 | '''2''' |- ! 10 | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Бруно Сена]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 53 | +48.144 | 13 | '''1''' |- ! 11 | 18 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Косуърт]] | 53 | +48.682 | 22 | |- ! 12 | 16 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 53 | +50.316 | 14 | |- ! 13 | 10 | {{флагче|Белгия}} [[Жером Д'Амброзио]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 53 | +1:15.861 | 15 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 17 | |- ! 15 | 21 | {{флагче|Русия}} [[Виталий Петров]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 18 | |- ! 16 | 25 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 20 | |- ! 17 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 19 | |- ! 18 | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 23 | |- ! 19 | 23 | {{флагче|Индия}} [[Нараин Картекиан]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 21 | |- ! 20 | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 51 | Гуми | 11 | |- ! 21 | 12 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 50 | Спирачки | 24 | |- ! 22 | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 47 | Алтернатор | 5 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 32 | Налягане-гориво | 2 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 8 | Окачване | 16 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 179 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 142 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 141 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 140 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 132 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"|272 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"|243 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|226 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"|217 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"|126 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2012/876/ | accessdate = 3 май 2013 | архив_дата = 2015-01-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150117160847/http://www.formula1.com/results/season/2012/876/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Белгия|2012 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Сезон 2012]]''' |Следващо състезание:<br />[[2012 Голяма награда на Сингапур|2012 Сингапур]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2011 Голяма награда на Италия|2011]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[2013 Голяма награда на Италия|2013]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:2012 година в Италия]] qn3v7wvrfigd3320fml92qr25s7bgcq 0 444202 12419253 12011451 2024-11-22T00:14:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419253 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza 1950.png | дата = 13 септември 1953 | обиколки = 80 | дължина писта = 6.300 | дължина състезание = 504.000 | текуща година = 1953 | време = Слънчево, сухо | победа време = 2:49:45.9 | победител = [[Хуан Мануел Фанджо]] | първа позиция време= 2:02:7 | първа позиция пилот= [[Алберто Аскари]] | нбо време = 2:04.5 (39) | нбо пилот = Хуан Мануел Фанджо }} '''1953 Голяма награда на Италия''' е 4-то за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1953)|сезон 1953]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 септември]] [[1953]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] близо до град [[Монца]], [[Италия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 50 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Фанджо]]''' | '''[[Мазерати (отбор)|Мазерати]]''' | 80 | 2:49:45.9 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Джузепе Фарина]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 80 | + 1.4 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Луиджи Вилорези]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 79 | + 1 Об. | 5 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Хоторн]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 79 | + 1 Об. | 6 | '''3''' |- ! 5 | 36 | {{флагче|Франция}} '''[[Морис Трентинян]]''' | '''[[Гордини]]''' | 79 | + 1 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 40 | {{флагче|Аржентина}} [[Роберто Миерес]] | [[Гордини]] | 77 | + 3 Об. | 16 | |- ! 7 | 56 | {{флагче|Италия}} [[Серджо Мантовани]]<br />{{флагче|Италия}} [[Луиджи Мусо]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 76 | + 4 Об. | 12 | |- ! 8 | 10 | {{флагче|Италия}} [[Умберто Мальоли]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 75 | + 5 Об. | 11 | |- ! 9 | 38 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Хари Шел]] | [[Гордини]] | 75 | + 5 Об. | 15 | |- ! 10 | 32 | {{флагче|Монако}} [[Луи Широн]] | [[O.S.C.A.|ОСКА]] | 72 | + 8 Об. | 25 | |- ! 11 | 44 | {{флагче|Тайланд}} [[Принц Бира]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 72 | + 8 Об. | 23 | |- ! 12 | 46 | {{флагче|Великобритания}} [[Алан Браун]] | [[Купър]]-[[Бристол (коли)|Бристол]] | 70 | + 10 Об. | 24 | |- ! 13 | 28 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | [[Купър]]-[[Алта Ф1|Алта]] | 70 | + 10 Об. | 10 | |- ! 14 | 48 | {{флагче|Германия}} [[Ханс Щук]] | [[Алекс фон Фалкенхаузен Моторенбау|АФМ]]-[[Бристол (коли)|Бристол]] | 67 | + 13 Об. | 29 | |- ! 15 | 16 | {{флагче|Франция}} [[Ив Жеро-Кабанто]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта Ф1|Алта]] | 67 | + 13 Об. | 28 | |- ! 16 | 64 | {{флагче|Франция}} [[Луи Розие]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 65 | + 15 Об. | 17 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 79 | Инцидент | 1 | |- ! Отп | 52 | {{флагче|Италия}} [[Феличе Бонето]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 77 | Без гориво | 7 | |- ! Отп | 54 | {{флагче|Аржентина}} [[Онофре Маримон]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 75 | Инцидент | 4 | |- ! Отп | 58 | {{флагче|Швейцария}} [[Туло де Графенрийд]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 70 | Двигател | 9 | |- ! НКл | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Джак Файърмън]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа-Франсис]] | 61 | Не е класиран | 22 | |- ! НКл | 30 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен Уортън]] | [[Купър]]-[[Бристол (коли)|Бристол]] | 57 | Не е класиран | 19 | |- ! НКл | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Кен МакАлпайн]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа-Франсис]] | 56 | Не е класиран | 18 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Карини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 40 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Рой Салвадори]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа-Франсис]] | 33 | Дросел | 14 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Чико Ланди]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | 18 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Франция}} [[Ели Байол]] | [[O.S.C.A.|Оска]] | 17 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|САЩ|1912}} [[Джон Фич]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта Ф1|Алта]] | 14 | Двигател | 26 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Белгия}} [[Джони Клас]] | [[Коно Ф1|Коно]]-[[Леа-Франсис]] | 7 | Горивна система | 30 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Ланс Маклин]] | [[Хершъм и Уолтън Моторс|ХУМ]]-[[Алта Ф1|Алта]] | 6 | Двигател | 27 | |} == Класиране след състезанието == ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Аскари]] |align="right"| 34.5 (46.5) |- | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Мануел Фанджо]] |align="right"| 28 (29.5) |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фарина]] |align="right"| 26 (32) |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хоторн]] |align="right"| 19 (27) |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Вилорези]] |align="right"| 17 |} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1953/697/ | accessdate = 6 май 2013 | архив_дата = 2015-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150118203900/http://www.formula1.com/results/season/1953/697/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1953 Голяма награда на Швейцария|1953 Швейцария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1953)|Сезон 1953]]''' |Следващо състезание:<br />[[1954 Голяма награда на Аржентина|1954 Аржентина]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1952 Голяма награда на Италия|1952]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1954 Голяма награда на Италия|1954]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1953 година в Италия]] 4brkuiau3sp7t2f23wffwqw7hc24msk 0 445125 12419456 10676942 2024-11-22T02:43:56Z Incall 337824 12419456 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Кокандско ханство |официално-име = |кратко-име = |статут = |знаме = Banner of the Kokand Khans.svg |герб = |местоположение = Map of the Khanate of Kokand.png |местоположение-лег = Кокандското ханство към 1830 г. |основаване = [[1709]] |абдикиране = [[1876]] |континент = |столица = [[Коканд]] |най-голям град = |езици = [[чагатайски език]], [[персийски език]] |религия = [[сунитски ислям]] |управление = [[монархия]] |држ-глава = хан |управляващ_длъжност1 = [[Шахрух Бий]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1709 – 1721 |управляващ_длъжност2 = [[Наср ад-Бин Абдул Карин]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1875 – 1876 |площ-общо = |население-ценз = над 1 000 000 |p1 = Бухарско ханство |flag_p1 = War flag of Khanate of Bukhara.svg |s1 = Руска империя |flag_s1 = Flag of Russia.svg |днес_част = {{Узбекистан}}<br>{{Киргизстан}}<br>{{Таджикистан}}<br>{{Казахстан}} |бележки = }} '''Кокандското ханство''' ({{lang|fa|خانات خوقند}}) е историческа държава, която съществува в Централна Азия в периода 1709 – 1876 година, на територията на днешен [[Киргизстан]], Източен [[Узбекистан]] и [[Таджикистан]] и Югоизточен [[Казахстан]]. В рамките на 18 век [[киргизи]]те се борят с нарастващата мощ на Кокандското ханство и претърпяват редица загуби между 1845 и 1873 година, което ги принуждава да търсят защита от [[Руска империя|Руската империя]].{{Sfn|Монголско нашествие}} Русия завладява Кокандското ханство в 1876 година. == Бележки == <references/> === Библиография === :* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kg0014)|title=Монголско нашествие|chapter=Глава 1|accessdate=14 май 2013|ref={{Sfnref|Монголско нашествие}}}} {{мъниче|историческа област|узбекистан|казахстан|киргизстан}} [[Категория:Исторически монархии в Азия]] [[Категория:История на Централна Азия]] [[Категория:История на Узбекистан]] [[Категория:История на Казахстан]] [[Категория:История на Киргизстан]] mh9g07of9ejag8l16s86j8gbfk93d3c 0 446181 12419413 12011387 2024-11-22T01:20:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419413 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Каталуня (писта)|Каталуня]] | карта = Formula1 Circuit Catalunya.svg | дата = 12 май 2013 | обиколки = 66 | дължина писта = 4,655 | дължина състезание = 307,104 | текуща година = 2013 | време = Слънчево | победа време = 1:39:16.596 | победител = [[Фернандо Алонсо]] | първа позиция време= 1:20.718 | първа позиция пилот= [[Нико Росберг]] | нбо време = 1:26.217 (56) | нбо пилот = [[Естебан Гутиерес]] }} '''2013 Голяма награда на Испания''' е 43-то за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[12 май]] [[2013]] година на пистата [[Каталуня]] в [[Барселона]], [[Испания]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | 1:39:16.596 | 5 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 66 | +9.338 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | +26.049 | 9 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 66 | +38.273 | 3 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 66 | +47.963 | 7 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 66 | +1:08.020 | 1 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:08.988 | 10 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:19.506 | 14 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:21.738 | 9 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 65 | +1 Об. | 11 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 19 | |- ! 12 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 2 | |- ! 13 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 13 | |- ! 14 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 17 | |- ! 15 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 15 | |- ! 16 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 16 | |- ! 17 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 22 | |- ! 18 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 64 | +2 Об. | 20 | |- ! 19 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 64 | +2 Об. | 21 | |- ! Отп | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | Сблъсък-щети | 12 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 21 | Колело | 18 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 8 | Окачване | 6 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 89 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 85 |- | 3 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 72 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 50 |- | 5 | {{flagicon|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 45 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 131 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 117 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 111 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 72 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 32 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/897/ | accessdate = 25 май 2013 | архив_дата = 2015-02-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150225122437/http://www.formula1.com/results/season/2013/897/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Бахрейн|2013 Бахрейн]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Монако|2013 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Испания|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Испания|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:2013 година в Испания]] 0ws5kowzyh8zjsybyptbdt9bv2r2dkm 0 448369 12419417 11985539 2024-11-22T01:20:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419417 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Monte Carlo Formula 1 track map.svg | дата = 26 май 2013 | обиколки = 78 | дължина писта = 3,340 | дължина състезание = 260,520 | текуща година = 2013 | време = Слънчево, горещо | победа време = 2:17:52.506 | победител = [[Нико Розберг]] | първа позиция време= 1:13.876 | първа позиция пилот= Нико Розберг | нбо време = 1:16.577 (77) | нбо пилот = [[Себастиан Фетел]] }} '''2013 Голяма награда на Монако''' е 60-о за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[26 май]] [[2013]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 78 | 2:17:52.506 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 78 | +3.889 | 3 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 78 | +6.314 | 4 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 78 | +13.895 | 2 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +21.478 | 8 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +23.104 | 9 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +26.734 | 6 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 78 | +27.224 | 10 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 78 | +27.608 | 17 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 78 | +36.582 | 5 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 78 | +42.572 | 11 | |- ! 12 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 78 | +42.691 | 14 | |- ! 13 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 78 | +43.212 | 19 | |- ! 14 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 78 | +49.886 | 22 | |- ! 15 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 78 | +1:02.591 | 15 | |- ! 16 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 72 | Сблъсък-щета | 7 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 63 | Сблъсък-щета | 13 | |- ! Отп | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 61 | Сблъсък | 12 | |- ! Отп | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 58 | Спирачки | 20 | |- ! Отп | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 44 | Сблъсък | 16 | |- ! Отп | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 28 | Инцидент | 21 | |- ! Отп | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 7 | Ск.кутия-пожар | 18 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 107 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 86 |- | 3 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 78 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 62 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 57 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 164 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 123 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 112 |- | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 109 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 44 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/898/ | accessdate = 15 юни 2013 | архив_дата = 2013-06-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130609040307/http://www.formula1.com/results/season/2013/898/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Испания|2013 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Канада|2013 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Монако|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Монако|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:2013 година в Европа]] 8qyzuno12yhc3f62ebx2svfn1qav4y9 0 448372 12419414 10441312 2024-11-22T01:20:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419414 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Circuit_Montreal.png | дата = 9 юни 2013 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,361 | дължина състезание = 305.270 | текуща година = 2013 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:32:09.143 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:25.425 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:16.182 (69) | нбо пилот = [[Марк Уебър]] }} '''2013 Голяма награда на Канада''' е 44-то за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 юни]] [[2013]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" |1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | 1:32:09.143 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +14.408 | 6 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +15.942 | 2 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +25.731 | 5 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +1:09.725 | 4 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 69 | +1 Об. | 7 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 17 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 69 | +1 Об. | 16 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 69 | +1 Об. | 10 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 8 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 69 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 69 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 69 | +1 Об. | 22 | |- ! 14 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 69 | +1 Об. | 3 | |- ! 15 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 68 | +2 Об. | 11 | |- ! 16 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 68 | +2 Об. | 13 | |- ! 17 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 68 | +2 Об. | 19 | |- ! 18 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 67 | +3 Об. | 18 | |- ! 19 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 67 | +3 Об. | 20 | |- ! Отп | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 63 | Инцидент | 15 | |- ! Отп | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 45 | Сблъсък-щета | 9 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | Сблъсък | 21 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 132 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 96 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 88 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 77 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 69 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 201 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 145 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 134 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 114 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 51 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/899/ | accessdate = 15 юни 2013 | архив_дата = 2013-07-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130709002456/http://www.formula1.com/results/season/2013/899 }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Монако|2013 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Великобритания|2013 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Канада|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Канада|2014]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:2013 година в Канада]] 7gffp08yg4ryzgpzqijtgygal6bv6tv 0 448677 12419371 12009973 2024-11-22T01:17:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419371 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_track_map.svg | дата = 14 септември 2008 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.793 | дължина състезание = 306.720 | текуща година = 2008 | време = Дъждовно | победа време = 1:26:47.494 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:37.555 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:28.047 (53) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2008 Голяма награда на Италия''' е 59-о за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 14-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 септември]] [[2008]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 53 | 1:26:47.494 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +12.512 | 2 | '''8''' |- ! 3 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 53 | +20.471 | 11 | '''6''' |- ! 4 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 53 | +23.903 | 8 | '''5''' |- ! 5 | 3 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 53 | +27.748 | 10 | '''4''' |- ! 6 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +28.816 | 6 | '''3''' |- ! 7 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +29.912 | 15 | '''2''' |- ! 8 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +32.048 | 3 | '''1''' |- ! 9 | 1 || {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] || [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 53 | +39.468 | 14 | |- ! 10 | 6 || {{флагче|Бразилия}} [[Нелсиньо Пикет]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 53 | +54.445 | 17 | |- ! 11 | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 53 | +58.888 | 9 | |- ! 12 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 53 | +1:02.015 | 18 | |- ! 13 | 11 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 53 | +1:05.954 | 7 | |- ! 14 | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 53 | +1:08.635 | 5 | |- ! 15 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 53 | +1:13.370 | 19 | |- ! 16 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 13 | |- ! 17 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 52 | +1 Об. | 16 | |- ! 18 | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 4 | |- ! 19 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-Ферари | 51 | +2 Об. | 20 | |- ! Отп | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 11 | Инцидент | 12 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 78 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 77 |- | 3 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 64 |- | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 57 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 53 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 134 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 129 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 117 |- | 4 | {{флагче|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 41 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 41 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/800/ | accessdate = 18 юни 2013 | архив_дата = 2012-03-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120315144229/http://www.formula1.com/results/season/2008/800/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Белгия|2008 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Сингапур|2008 Сингапур]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Италия|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Италия|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:2008 година в Италия]] tb1rvf3fj6hg92cohjs5cobyr8qg9sl 0 452213 12418902 10487245 2024-11-21T16:55:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418902 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов | име-оригинал = Charles Augustin de Sainte-Beuve | категория = филолог | описание = френски литературен критик | портрет = Sainte-Beuve.jpg | портрет-описание = Портрет на Сент-Бьов от Бертал, ок. 1860 г. | роден-място = [[Булон сюр Мер]], [[Франция]] | починал-място = [[Париж]], Франция | националност = {{Франция}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[литературна критика]] | образование = [[Колеж Шарлеман]] | учил-при = | работил-в = [[Лиежки университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов''' ({{lang|fr|Charles Augustin de Sainte-Beuve}}, {{IPA-fr|sɛ̃t bœv|lang}}) е [[Франция|френски]] [[Литературознание|литературовед]] и [[Литературна критика|литературен критик]], една от водещите фигури на френския литературен [[Романтизъм]]. Изобретател на собствен метод, който по-късно бива наречен „биографичен“. Пише също и [[поезия]] и [[художествена проза]]. == Биография == Роден е на [[23 декември]] [[1804]] година в [[Булон сюр Мер]], Франция. След завършване на средното си образование в [[Париж]], постъпва в медицинско училище, но не го завършва. От 1824 сътрудничи на списанието на „младото поколение“ романтици – „Globe“ и така става част от кръга на [[Виктор Юго|Юго]] и водещ критик на групата. По това време и под влияние на кръга около „Globe“ той решава да каже думата си и като поет и издава сборника си със стихове „''Животът, стихотворенията и мислите на Жозеф Делорм''“ (1829). Следват „''Утешение''“ (1830) и „''Августовски мисли''“ (1937), както и романът „''Сладострастие''“ (1834). След техния неуспех, след 1837 г. Сент-Бьов се отдава само на историко-литературна и критическа дейност.<ref name="Литературен свят"/> Първият му по-голям труд – „''Историческа и критическа картина на френската поезия и театър през XVI век''“ (1828), е посветен на историческото обосноваване на романтизма като завършек на изконните традиции на френската литература, прекъснати от временната доминация на [[Класицизъм|класицизма]].<ref name="Литературен свят">[http://literaturensviat.com/?p=59589 Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов на сайта „Литературен свят“] </ref> Според Сент-Бьов „предшественици“ на романтизма са [[Пиер дьо Ронсар]], [[Жоашен дю Беле]] и други поети от [[XVI век]]. [[Файл:Tombe Sainte-Beuve, Cimetière du Montparnasse.jpg|мини|дясно|Гробът на Сент-Бьов в гробището Монпарнас в [[Париж]].]] От 1837 г. чете лекции в [[Лозана]] ([[Швейцария]]). Там започва монументалната си „''История на Пор-Роял''“ (Histoire de Port-Royal, 1840 – 1860) – труд за [[Янсенизъм|янсенизма]]. От 1844 е член на [[Френската академия]]. Получава катедра по литература в [[Лиежки университет|Лиежкия университет]] ([[Белгия]]), чете курс лекции за [[Шатобриан]].<ref name="Литературен свят"/> Умира на [[13 октомври]] [[1869]] година в Париж на 64-годишна възраст. Погребан е в гробището Монпарнас в Париж. == Научна дейност == Сент-Бьов разработва собствен метод (по-късно наречен „биографичен“), един от първите научни способи за проучване на [[художествената литература]]. В този метод се разглеждат [[биография]]та и личността на даден автор като значими моменти от неговия живот. Акцентира се върху [[творчество]]то, връзката между биографията на писателя и характеристиките на литературните произведения, създадени от него. Сент-Бьов предлага работата върху автора да започне с изучаването на роднините му, с неговия баща, братя и сестри и особено с майката. В неговия „биографичен метод“, пресечна точка на отношенията на реалността и традициите е биографичният автор, а не авторът на субекта на [[съзнание]]то, концептуалният автор, израз на който е художественият текст. В основата на биографичния метод стои представата за това, че авторът на дадено произведение е жив човек с неповторима биография и събития, които влияят на неговото творчество. == Библиография == === Поезия === * ''Vie, poésies et pensées de Joseph Delorme'' (1829) * ''Les Consolations'' (1830) * ''Pensées d'août'' (1837) * ''Livre d’amour'' (1843) * ''Poésies complètes'' (1863) === Романи и новели === * ''Volupté'' (1835) * ''Madame de Pontivy'' (1839) * ''Christel'' (1839) * ''Le Clou d’or'' qu'il dédia à Sophie de Bazancourt, femme du général François Aimé Frédéric Loyré d'Arbouville * ''La Pendule'' (1880) === Критика, есеистика === * ''Tableau historique et critique de la poésie française et du théâtre français au seizième siècle'' (1828), 2 тома * ''Port-Royal'' (1840 – 1848), 4 тома; (2 изд. – 1860, 5 тома) * ''Portraits littéraires'' (1844), 2 тома; (2 изд. – 1876 – 78), 3 тома * ''Portraits contemporains'' (1846), 2 тома; (2 изд. – 1869 – 71), 5 тома * ''Portraits de femmes'' (1844) (2 изд. – 1870) * ''Causeries du lundi'' (1857 – 1862), 16 тома * ''Nouveaux lundis'' (1863 – 1872), 13 тома * ''Premiers lundis'' (1874 – 75), 3 тома * ''Étude sur Virgile'' (1857). [http://gerardgreco.free.fr/spip.php?article26 ''Étude sur Virgile''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111018013727/http://gerardgreco.free.fr/spip.php?article26 |date=2011-10-18 }}, издание, анотирано от Анри Гьолцер (1895). * ''Chateaubriand et son groupe littéraire'' (1860), 2 тома * ''Le Général Jomini'' (1869) * ''Madame Desbordes-Valmore'' (1870) * ''M. de Talleyrand'' (1870) * ''P.-J. Proudhon'' (1872) * ''Souvenirs et Indtscrétions'' (1872) * ''Chroniques parisiennes'' (1843 – 1845 и 1876) * ''Les cahiers de Sainte-Beuve'' (1876) * ''Mes poisons'' (1926) * ''Cahiers intimes inédits'' (1933) === Кореспонденция === * ''Lettres à la princesse (Mathilde)'' (1873) * ''Correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1822 – 1865)'' (1877 – 78), 2 тома * ''Nouvelle correspondance de C. A. Sainte-Beuve'' (1880) * ''Lettres à Collombet'' (1903) * ''Correspondance avec M. et Mme Juste Olivier'' (1904) * ''Lettres à Charles Labitte'' (1912) * ''Lettres à deux amies'' (1948) * ''Lettres à George Sand'' * ''Lettres à Adèle Couriard'' * ''Correspondance générale'', (1935– )19 тома === Биографии === * ''Le général Jomini, étude'', Paris 1869. [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k2412745.image.f1 ''Le général Jomini, étude'' на сайта Gallica] === На български === * Сент Бьов. [http://books.google.bg/books/about/Портрети.html?id=CsyMtgAACAAJ&redir_esc=y ''Портрети'']. Превод от френски Ана Сталева. София: Наука и изкуство, 1978, 494 с. * Сент-Бьов. ''Сладострастие''. Превод от френски Иван Кьосев. София: Гал-Ико, 1993, 381 с. === За него === * II. Levallois J., ''Sainte-Beuve'', P., 1872 * Morand F., ''Les jeunes années de C. A. Sainte-Beuve'', P., 1872 * Haussonville O., d’, C. A. ''Sainte-Beuve, sa vie et ses œuvres'', P., 1875 * Pons A.-J., ''Sainte-Beuve et ses inconnues'', P., 1879 * Nicolardot L., ''La confession de Sainte-Beuve'', P., 1882 * Troubat J., ''Souvenirs du dernier secrétaire de Sainte-Beuve'', P., 1890 * Brunettière F., ''Evolution des genres dans l’histoire de la littérature'', P., 1890; * Brunettière F., ''L’evolution de la poésie lyrique en France au XIX siècle'', P., 1894 * Hugo V., ''Correspondance'', t. I. P., 1896 * Sand O., ''Lettres à A. de Musset et à Sainte-Beuve'', P., 1897 * Faguet E., ''Politiques et moralistes du XIX-e siècle'' (3 série), P., 1899 * Pailleron M. L., F. ''Buloz et ses amis, Sa vie littéraire sous Louis Philippe'', P., 1919 * Choisy L. F., ''Sainte-Beuve, l’homme et le poète'', P., 1921 * Michaut G., ''Sainte-Beuve'', P., 1921 * Bellesort A., ''Sainte-Beuve et le XIX-e siècle'', P., 1927 * Prévost J., ''Les epicuriens français'', P., 1931 == Източници == <references /> == Външни препратки == ; От него * [http://literaturensviat.com/?p=59593 „Сонет за сонета“ (стихотворение)], превод от френски Пенчо Симов, електронно списание ''Литературен свят'', бр. 41, юни 2012 * [http://chitanka.info/text/21953-na-viktor-jugo „На Виктор Юго“ (стихотворение)], превод от френски Пенчо Симов (Във: Френска поезия. София: Народна култура, Библиотека „Световна класика“, 1978), тук – ''Моята библиотека'', 21 октомври 2011 * [http://chitanka.info/text/21952-zatishie „Затишие“ (стихотворение)], превод от френски Пенчо Симов (Във: Френска поезия. София: Народна култура, Библиотека „Световна класика“, 1978), тук – ''Моята библиотека'', 21 октомври 2011 * [http://www.gutenberg.org/authors/sainte+beuve Произведения на Сент-Бьов на сайта на ''Projet Gutenberg''] {{икона|en}} {{икона|fr}} * [http://www.bartleby.com/32/202.html ''What Is a Classic?''] на сайта ''Bartleby.com'' {{икона|en}} * [http://gallica.bnf.fr/scripts/catalog.php?Mod=i&Titre=&FondsTout=on&FondsTxt=on&FondsImp=on&FondsPer=on&FondsImg=on&FondsAud=on&FondsMan=on&Auteur=sainte-beuve&Sujet=&RPT= Œuvres Произведения на Сент-Бьов в портал ''Gallica''] {{икона|fr}} ; За него * [[Марсел Пруст]], [https://liternet.bg/publish21/m_prust/sent-biov.htm „Методът на Сент Бьов“], превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание ''LiterNet'', 09.02.2013, № 2 (159) * Марсел Пруст, [http://www.litclub.com/library/prev/proust/contre.html Из „Методът на Сент Бьов“], превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание ''Литературен клуб'', 3 декември 2012 г. * Марсел Пруст, [http://www.librev.com/index.php/arts-books-publisher/1910-2013-01-09-11-43-01 „Сент Бьов и Бодлер“], превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание ''Либерален преглед'', 13 януари 2013 г. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сент-Бьов, Шарл-Огюстен дьо}} [[Категория:Френски литературни критици]] [[Категория:Френски писатели]] [[Категория:Френски романисти]] [[Категория:Поети на Романтизма]] [[Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс]] [[Категория:Преподаватели в Лиежкия университет]] [[Категория:Членове на Френската академия]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Родени в Булон сюр Мер]] [[Категория:Починали в Париж]] [[Категория:Погребани на Монпарнас]] q9s6b3yr056ip0gw8gdpv3ppinm9kaf 0 453247 12419411 11997130 2024-11-22T01:20:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419411 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Circuit Silverstone 2011.svg | дата = 30 юни 2013 | обиколки = 52 | дължина писта = 5.901 | дължина състезание = 306.747 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:32:59.456 | победител = [[Нико Росберг]] | първа позиция време= 1:29.607 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:33.401 (52) | нбо пилот = [[Марк Уебър]] }} '''2013 Голяма награда на Великобритания''' е 64-то за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[30 юни]] [[2013]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 52 | 1:32:59.456 | 2 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | +0.765 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | +7.124 | 9 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 52 | +7.756 | 1 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 52 | +11.257 | 8 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | +14.573 | 11 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +16.335 | 6 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 52 | +16.543 | 5 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +17.943 | 21 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{flagicon|DEU}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 52 | +19.709 | 14 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 16 | {{flagicon|VEN}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 52 | +21.135 | 15 | |- ! 12 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 52 | +25.094 | 16 | |- ! 13 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 52 | +25.969 | 10 | |- ! 14 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 52 | +26.285 | 17 | |- ! 15 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +31.613 | 18 | |- ! 16 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 52 | +36.097 | 19 | |- ! 17 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 52 | +1:07.660 | 20 | |- ! 18 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1:07.759 | 22 | |- ! 19 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 51 | Предно крило | 7 | |- ! 20 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 46 | Гума | 12 | |- ! Отп | align="center" |1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 41 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 35 | Гума | 12 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 132 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 111 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 98 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 89 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 87 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 219 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 171 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 168 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 124 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 59 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/901/ | accessdate = 30 юни 2013 | архив_дата = 2013-07-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130706085451/http://www.formula1.com/results/season/2013/901 }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Канада|2013 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Германия|2013 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Великобритания|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Великобритания|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:2013 година във Великобритания]] kj5wrmr1ytgqig7835xvf8w2yhp547d 0 453416 12419412 11203693 2024-11-22T01:20:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419412 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Нюрбургринг]] | карта = Nürburgring - Grand-Prix-Strecke.svg | дата = 7 юли 2013 | обиколки = 60 | дължина писта = 5.148 | дължина състезание = 308.863 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:41.14.711 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:29.398 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:33.468 (51) | нбо пилот = [[Фернандо Алонсо]] }} '''2013 Голяма награда на Германия''' е 60-о за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 юли]] [[2013]] година на пистата [[Нюрбургринг]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" |1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 60 | 1:41.14.711 | 2 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 60 | +1.008 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 60 | +5.830 | 5 |'''15''' |- ! 4 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 60 | +7.721 | 8 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 60 | +26.927 | 1 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +27.996 | 9 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 60 | +37.562 | 3 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +38.306 | 13 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 60 | +46.821 | 11 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{flagicon|DEU}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 60 | +49.892 | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 60 | +53.771 | 12 | |- ! 12 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 60 | +56.975 | 6 | |- ! 13 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 60 | +57.738 | 15 | |- ! 14 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 60 | +1:00.160 | 14 | |- ! 15 | align="center" | 16 | {{flagicon|VEN}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 60 | +1:01.929 | 18 | |- ! 16 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 59 | +1 Об. | 17 | |- ! 17 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 59 | +1 Об. | 22 | |- ! 18 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 59 | +1 Об. | 20 | |- ! 19 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 59 | +1 Об. | 21 | |- ! Отп | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 22 | Хидравлика | 16 | |- ! Отп | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 21 | Двигател | 19 | |- ! Отп | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 3 | Завъртане | 16 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 157 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 123 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 116 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 99 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 93 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 250 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 183 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 180 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 157 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 59 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/902/ | accessdate = 7 юли 2013 | архив_дата = 2013-07-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130719004933/http://www.formula1.com/results/season/2013/902 }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Великобритания|2013 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Унгария|2013 Унгария]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Германия|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Германия|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:2013 година в Германия]] ehn7u0uw1ubaslxpzubp9if6x1abjhy 0 453419 12419419 12009695 2024-11-22T01:20:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419419 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Унгария]] | знаме = Flag of Hungary.svg | писта = [[Хунгароринг]] | карта = Hungaroring.svg | дата = 28 юли 2013 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,381 | дължина състезание = 306,630 | текуща година = 2013 | време = Много горещо, слънчево | победа време = 1:42:29.445 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:19.388 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:24.069 (61) | нбо пилот = [[Марк Уебър]] }} '''2013 Голяма награда на Унгария''' е 28-ото за [[Голяма награда на Унгария|Голямата награда на Унгария]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 юли]] [[2013]] година на пистата [[Хунгароринг]] близо до град [[Будапеща]], [[Унгария]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | 1:42:29.445 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 70 | +10.938 | 6 | '''18''' |- ! 3 | align="center" |1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +12.449 | 2 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +18.044 | 10 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +31.411 | 5 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 70 | +52.295 | 3 |'''8''' |- ! 7 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +53.819 | 13 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +56.447 | 7 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 69 | +1 Об. | 9 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} '''[[Пастор Малдонадо]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | +1 Об. | 15 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 8 | |- ! 14 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 68 | +2 Об. | 20 | |- ! 15 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 68 | +2 Об. | 19 | |- ! 16 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 67 | +3 Об. | 21 | |- ! 17 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 67 | +3 Об. | 22 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 66 | Хидравлика | 18 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 64 | Двигател | 4 | |- ! Отп | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 42 | Хидравлика | 16 | |- ! Отп | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 28 | Скорости | 14 | |- ! Отп | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 19 | Хидравлика | 11 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 172 |- | 2 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 134 |- | 3 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 133 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 124 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 105 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 277 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 208 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 194 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 183 |- | 5 | {{flagicon|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 59 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/903/ | accessdate = 28 юли 2013 | архив_дата = 2013-08-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130805205253/http://www.formula1.com/results/season/2013/903/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Германия|2013 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Белгия|2013 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Унгария|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Унгария]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Унгария|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Унгария]] [[Категория:2013 година в Европа]] mxtkdwe0nub4012wvkrkeobu4tvbmwq 0 455796 12419357 12009159 2024-11-22T01:06:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419357 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Маникур]] | карта = Circuit de Nevers Magny-Cours (1992-2002).svg | дата = 2 юли 2000 | обиколки = 72 | дължина писта = 4,251 | дължина състезание = 306,072 | текуща година = 2000 | време = Сухо | победа време = 1:38:05.538 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:15.632 | първа позиция пилот= [[Михаел Шумахер]] | нбо време = 1:19.479 (28) | нбо пилот = Дейвид Култард }} '''2000 Голяма награда на Франция''' е 50-о за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2000)|сезон 2000]] във [[Формула 1]], провежда се на [[2 юли]] [[2000]] година на пистата [[Маникур]], [[Франция]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 72 | 1:38:05.538 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 72 | +14.748 | 4 | '''6''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 72 | +32.409 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 22 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[БАР]]-[[Хонда]]''' | 72 | +1:01.322 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Ралф Шумахер]]''' | '''[[Уилямс]]-[[БМВ]]''' | 72 | +1:03.981 | 5 | '''2''' |- ! 6 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]]''' | 72 | +1:15.605 | 9 | '''1''' |- ! 7 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 71 | +1 Об. | 8 | |- ! 8 | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 71 | +1 Об. | 10 | |- ! 9 | 11 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | 71 | +1 Об. | 14 | |- ! 10 | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 71 | +1 Об. | 12 | |- ! 11 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 71 | +1 Об. | 15 | |- ! 12 | 15 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 71 | +1 Об. | 16 | |- ! 13 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 70 | +2 Об. | 6 | |- ! 14 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Прост Гран При|Прост]]-[[Пежо]] | 70 | +2 Об. | 18 | |- ! 15 | 20 | {{флагче|Испания}} [[Марк Жене]] | [[Минарди]]-[[Фондметал]] | 70 | +2 Об. | 21 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 58 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ероуз]]-[[Супертек]] | 45 | Трансмисия | 13 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | 34 | Завъртане | 17 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Аржентина}} [[Гастон Мацакан]] | [[Минарди]]-[[Фондметал]] | 31 | Завъртане | 22 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]-[[Супертек]] | 25 | Трансмисия | 20 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 20 | Ск.кутия | 11 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Зонта]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 16 | Завъртане | 19 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 56 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 44 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 38 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 32 |- | 5 | {{flagicon|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | align="right"| 18 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 88 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 82 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | align="right"| 18 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 17 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | align="right"| 11 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2000/59/ |accessdate=23 август 2013 |архив_дата=2014-10-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141010081423/http://www.formula1.com/results/season/2000/59/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2000 Голяма награда на Канада|2000 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2000)|Сезон 2000]]''' |Следващо състезание:<br />[[2000 Голяма награда на Австрия|2000 Австрия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1999 Голяма награда на Франция|1999]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[2001 Голяма награда на Франция|2001]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:2000 година във Франция]] 4ikyby6ayethimry4v451ihs88bsvmb 0 455822 12419365 12009155 2024-11-22T01:10:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419365 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Маникур]] | карта = Circuit de Nevers Magny-Cours.svg | дата = 4 юли 2004 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,411 | дължина състезание = 308,770 | текуща година = 2004 | време = Добро | победа време = 1:30:18.133 | победител = [[Михаел Шумахер]] | първа позиция време= 1:13.698 | първа позиция пилот= [[Фернандо Алонсо]] | нбо време = 1:15.377 (32) | нбо пилот = Михаел Шумахер }} '''2004 Голяма награда на Франция''' е 54-то за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2004)|сезон 2004]] във [[Формула 1]], провежда се на [[4 юли]] [[2004]] година на пистата [[Маникур]], [[Франция]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | 1:30:18.133 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +8.329 | 1 | '''8''' |- ! 3 | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +31.622 | 10 | '''6''' |- ! 4 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +32.082 | 5 | '''5''' |- ! 5 | 9 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[БАР]]-[[Хонда]]''' | 70 | +32.482 | 4 | '''4''' |- ! 6 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +35.520 | 3 | '''3''' |- ! 7 | 6 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +36.230 | 9 | '''2''' |- ! 8 | 3 | {{флагче|Колумбия}} '''[[Хуан Пабло Монтоя]]''' | '''[[Уилямс]]-[[БМВ]]''' | 70 | +43.419 | 6 | '''1''' |- ! 9 | 14 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 70 | +52.394 | 12 | |- ! 10 | 4 | {{флагче|Испания}} [[Марк Жене]] | [[Уилямс]]-[[БМВ]] | 70 | +58.166 | 8 | |- ! 11 | 15 | {{флагче|Австрия}} [[Кристиан Клиен]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 69 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | 11 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 69 | +1 Об. | 15 | |- ! 13 | 12 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 69 | +1 Об. | 16 | |- ! 14 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиано да Мата]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 69 | +1 Об. | 11 | |- ! 15 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[Тойота Ф1|Тойота]] | 68 | +2 Об. | 14 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 68 | +2 Об. | 17 | |- ! 17 | 19 | {{флагче|Италия}} [[Джорджио Пантано]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | +3 Об. | 18 | |- ! 18 | 20 | {{флагче|Италия}} [[Джанмария Бруни]] | [[Минарди]]-[[Косуърт]] | 66 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Унгария}} [[Жолт Баумгартнер]] | [[Минарди]]-[[Косуърт]] | 31 | Завъртане | 20 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Такума Сато]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 15 | Двигател | 7 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 90 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 68 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 48 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | align="right"| 46 |- | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 33 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 158 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 79 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БАР]]-[[Хонда]] | align="right"| 62 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 37 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 22 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2004/723/ |accessdate=23 август 2013 |архив_дата=2014-11-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141116053509/http://www.formula1.com/results/season/2004/723/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2004 Голяма награда на Европа|2004 Европа]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2004)|Сезон 2004]]''' |Следващо състезание:<br />[[2004 Голяма награда на Великобритания|2004 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2003 Голяма награда на Франция|2003]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[2005 Голяма награда на Франция|2005]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:2004 година във Франция]] k1xbzz9ev6d818swu5vf0co0kx7lzkg 0 455833 12419376 12009147 2024-11-22T01:17:21Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419376 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Маникур]] | карта = Circuit de Nevers Magny-Cours.svg | дата = 1 юли 2008 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,411 | дължина състезание = 308,770 | текуща година = 2008 | време = Сухо, мокро | победа време = 1:31:50.245 | победител = [[Фелипе Маса]] | първа позиция време= 1:16.449 | първа позиция пилот= [[Кими Райконен]] | нбо време = 1:16.630 (16) | нбо пилот = Кими Райконен }} '''2008 Голяма награда на Франция''' е 58-ото за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[1 юли]] [[2008]] година на пистата [[Маникур]], [[Франция]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | 1:31:50.245 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +17.984 | 1 | '''8''' |- ! 3 | 11 || {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' || '''[[Тойота Ф1|Тойота]]''' | 70 | +28.250 | 4 | '''6''' |- ! 4 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +28.929 | 10 | '''5''' |- ! 5 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 70 | +30.512 | 5 | '''4''' |- ! 6 | 10 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' || '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +40.304 | 6 | '''3''' |- ! 7 | 6 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсиньо Пикет]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +41.033 | 9 | '''2''' |- ! 8 | 5 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 70 | +43.372 | 3 | '''1''' |- ! 9 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 70 | +51.021 | 7 | |- ! 10 | 22 || {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] || [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 70 | +54.538 | 13 | |- ! 11 | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 70 | +57.700 | 8 | |- ! 12 | 15 || {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 70 | +58.065 | 12 | |- ! 13 | 3 || {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] || [[БМВ Заубер]] | 70 | +1:02.079 | 11 | |- ! 14 | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 69 | +1 Об. | 20 | |- ! 15 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 69 | +1 Об. | 15 | |- ! 16 | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-Тойота | 69 | +1 Об. | 19 | |- ! 17 | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 14 | |- ! 18 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-Ферари | 69 | +1 Об. | 17 | |- ! 19 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 18 | |- ! Отп | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 16 | Сблъсък-щета | 16 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 48 |- | 2 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 46 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 43 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 38 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 28 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 91 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 74 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 58 |- | 4 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 24 |- | 5 | {{flagicon|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 23 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2008/794/ |accessdate=23 август 2013 |архив_дата=2008-10-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081015212425/http://www.formula1.com/results/season/2008/794/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Канада|2008 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Великобритания|2008 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2007 Голяма награда на Франция|2007]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> '''няма''' |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:2008 година във Франция]] gs0q3mk4x52dq4xprkly5j0oh1dk6ln 0 455869 12419328 12009162 2024-11-22T00:46:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419328 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Маникур]] | карта = Circuit de Nevers Magny-Cours (1992-2002).svg | дата = 5 юли 1992 | обиколки = 72 | дължина писта = 4.250 | дължина състезание = 306.000 | текуща година = 1992 | време = Сухо | победа време = 1:38:08.459 | победител = [[Найджъл Менсъл]] | първа позиция време= 1:13.864 | първа позиция пилот= Найджъл Менсъл | нбо време = 1:17.070 (37) | нбо пилот = Найджъл Менсъл }} '''1992 Голяма награда на Франция''' е 42-рото за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1992)|сезон 1992]] във [[Формула 1]], провежда се на [[5 юли]] [[1992]] година на пистата [[Маникур]], [[Франция]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | 1:38:08.459 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 69 | + 46.447 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 20 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Мартин Брандъл]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 69 | + 1:12.579 | 7 | '''4''' |- ! 4 | 11 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 68 | + 1 Об. | 11 | '''3''' |- ! 5 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Ерик Кома]]''' | '''[[Лижие]]-[[Рено]]''' | 68 | + 1 Об. | 10 | '''2''' |- ! 6 | 12 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джони Хърбърт]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 68 | + 1 Об. | 12 | '''1''' |- ! 7 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Муген-Хонда]] | 68 | + 1 Об. | 14 | |- ! 8 | 24 | {{флагче|Италия}} [[Джани Морбидели]] | [[Минарди]]-[[Ламборгини]] | 68 | + 1 Об. | 16 | |- ! 9 | 21 | {{флагче|Финландия}} [[Джей Джей Лехто]] | [[Далара]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 67 | + 2 Об. | 17 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Далара]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 67 | + 2 Об. | 25 | |- ! 11 | 3 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Тирел]]-[[Илмор]] | 66 | + 3 Об. | 22 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 61 | Двигател | 6 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Тирел]]-[[Илмор]] | 51 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Япония}} [[Укио Катаяма]] | [[Ларус]]-[[Ламборджини]] | 49 | Двигател | 18 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Лижие]]-[[Рено]] | 46 | Завъртане | 9 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 38 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Австрия}} [[Карл Вендлингер]] | [[Марч]]-[[Илмор]] | 33 | Ск.кутия | 21 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Ямаха]] | 25 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Ероуз|Футуърк]]-[[Муген-Хонда]] | 20 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 17 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 10 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[Фондметал]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 6 | Дросел | 23 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 0 | Сблъсък | 3 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Франция}} [[Бертран Гашо]] | [[Ларус]]-[[Ламборджини]] | 0 | Сблъсък | 13 | |- ! Отп | 33 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Ямаха]] | 0 | Сблъсък | 24 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Швейцария}} [[Андреа Киеза]] | [[Фондметал]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 26 | |- ! НКв | 17 | {{флагче|Франция}} [[Пол Белмондо]] | [[Марч]]-[[Илмор]] | | | | |- ! НКв | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Кристиан Фитипалди]] | [[Минарди]]-[[Ламборгини]] | | | | |- ! НКв | 7 | {{флагче|Белгия}} [[Ерик ван де Пуле]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! НКв | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Деймън Хил]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 66 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 34 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 26 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 18 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 18 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"| 100 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда]] | align="right"| 36 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 35 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 13 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1992/190/ |accessdate=21 август 2013 |архив_дата=2014-11-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141103143649/http://www.formula1.com/results/season/1992/190/ }} <references /> {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1992 Голяма награда на Канада|1992 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1992)|Сезон 1992]]''' |Следващо състезание:<br />[[1992 Голяма награда на Великобритания|1992 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1991 Голяма награда на Франция|1991]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1993 Голяма награда на Франция|1993]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1992 година във Франция]] 882tvlcuhm5dy32djlf54lylbx6rr3f 0 455951 12419409 11997126 2024-11-22T01:20:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419409 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa-Francorchamps of Belgium.svg | дата = 25 август 2013 | обиколки = 44 | дължина писта = 7.004 | дължина състезание = 308.052 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:23:42.196 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 2:01.012 | първа позиция пилот= [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:50.756 (40) | нбо пилот = Себастиан Фетел }} '''2013 Голяма награда на Белгия''' е 58-ото за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[25 август]] [[2013]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | 1:23:42.196 | 2 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | +16.8 | 9 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | +27.7 | 1 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | +29.8 | 4 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +33.8 | 3 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +40.7 | 6 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | +53.9 | 10 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 44 | +55.8 | 7 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +69.5 | 12 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 10 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 44 | +73.4 | 19 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 44 | +81.9 | 13 | |- ! 12 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 44 | +86.7 | 18 | |- ! 13 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 44 | +88.2 | 11 | |- ! 14 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 44 | +1.00.436 | 21 | |- ! 15 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 44 | +1.07.456 | 20 | |- ! 16 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 14 | |- ! 17 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 17 | |- ! 18 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 43 | +1 Об. | 15 | |- ! 19 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 42 | +2 Об. | 16 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 26 | Сблъсък | 5 | |- ! Отп | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 25 | Спирачки | 8 | |- ! Отп | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 8 | Теч-масло | 22 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 197 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 151 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 139 |- | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 134 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 115 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 312 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 235 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 218 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 187 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 65 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/904/ | accessdate = 25 август 2013 | архив_дата = 2013-08-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130830101433/http://www.formula1.com/results/season/2013/904/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Унгария|2013 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Италия|2013 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Белгия|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Белгия|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:2013 година в Белгия]] jgu18k1t2t2o2o0624lygwvjcfzf61i 0 456325 12419321 12009209 2024-11-22T00:44:02Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419321 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Пол Рикар (писта)|Пол Рикар]] | карта = Paul Ricard 1986.jpg | дата = 9 юли 1989 | обиколки = 80 | дължина писта = 3.813 | дължина състезание = 305.040 | текуща година = 1989 | време = Слънчево, горещо, сухо | победа време = 1:38:29.411 | победител = [[Ален Прост]] | първа позиция време= 1:07.203 | първа позиция пилот= Ален Прост | нбо време = 1:12.090 (29) | нбо пилот = [[Маурисио Гужелмин]] }} '''1989 Голяма награда на Франция''' е 39-о за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|сезон 1989]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 юли]] [[1989]] година на пистата [[Пол Рикар (писта)|Пол Рикар]], [[Франция]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 80 | 1:38:29.411 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 27 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 80 | + 44.017 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 80 | + 1:06.921 | 8 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 1:13.232 | 16 | '''3''' |- ! 5 | 36 | {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Йохансон]]''' | '''[[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 79 | + 1 Об. | 13 | '''2''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Оливие Груяр]]''' | '''[[Лижие]]-[[Косуърт|Форд]]''' | 79 | + 1 Об. | 17 | '''1''' |- ! 7 | 10 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 79 | + 1 Об. | 25 | |- ! 8 | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 78 | + 2 Об. | 20 | |- ! 9 | 20 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Косуърт|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 24 | |- ! 10 | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джонатан Палмър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 9 | |- ! 11 | 29 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернар]] | [[Лола]]-[[Ламборгини]] | 77 | + 3 Об. | 15 | |- ! 12 | 9 | {{флагче|Ирландия}} [[Мартин Донели]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 14 | |- ! 13 | 37 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Оникс Ф1|Оникс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | Двигател | 11 | |- ! НКл | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 71 | Не е класиран | 10 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 67 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 50 | Ск.кутия | 5 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Япония}} [[Сатору Накаджима]] | [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 49 | Двигател | 19 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Марч]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | 43 | Двигател | 12 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Косуърт|Форд]] | 40 | Окачване | 4 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Косуърт|Форд]] | 31 | Двигател | 23 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Ларус|Лола]]-[[Ламборгини]] | 30 | Двигател | 7 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[Automobiles Gonfaronnaises Sportives|AГС]]-[[Косуърт|Форд]] | 30 | Двигател | 21 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 29 | Съединител | 6 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Далара]]-[[Косуърт|Форд]] | 27 | Съединител | 26 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Рене Арну]] | '[[Лижие]]-[[Косуърт|Форд]] | 14 | Ск.кутия | 18 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 0 | Диференциал | 2 | |- ! НКв | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Испания}} [[Луис Перес-Сала]] | [[Минарди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 38 | {{флагче|Германия}} [[Кристиан Данер]] | [[Риал Ф1|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 17 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Брандъл]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 39 | {{флагче|Германия}} [[Фолкар Вайдлер]] | [[Риал Рейсинг|Риал]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 34 | {{флагче|Германия}} [[Бернд Шнайдер (пилот)|Бернд Шнайдер]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 18 | {{флагче|Италия}} [[Пиеркарло Гинзани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 32 | {{флагче|Франция}} [[Пиер-Анри Рафанел]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Косуърт|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 35 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Закспийд]]-[[Ямаха]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Швейцария}} [[Грегор Фойтек]] | [[Еуро Брун]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]] | | | | |- ! DNPQ | 41 | {{флагче|Германия}} [[Йоахим Винкелхок]] | [[Automobiles Gonfaronnaises Sportives|АГС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 38 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 27 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | align="right"| 22 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | align="right"| 15 |- | 5 | {{flagicon|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | align="right"| 13 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда Ф1|Хонда]] | align="right"|65 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено Ф1|Рено]] | align="right"|35 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|15 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|13 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1989/237/ |accessdate=29 август 2013 |архив_дата=2015-01-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150118225449/http://www.formula1.com/results/season/1989/237/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1989 Голяма награда на Канада|1989 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1989)|Сезон 1989]]''' |Следващо състезание:<br />[[1989 Голяма награда на Великобритания|1989 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1988 Голяма награда на Франция|1988]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[1990 Голяма награда на Франция|1990]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1989 година във Франция]] g9uanobclk5egs9mcu9jxsgut6hn4df 0 456519 12419263 12133138 2024-11-22T00:22:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419263 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Руан (писта)|Руан]] | карта = Rouen_track_layout_1955-1971.gif | дата = 28 юни 1964 | обиколки = 57 | дължина писта = 6.530 | дължина състезание = 372.000 | текуща година = 1964 | време = Облачно, сухо | победа време = 2:07:49.1 | победител = [[Дан Гърни]] | първа позиция време= 2:09.6 | първа позиция пилот= [[Джим Кларк]] | нбо време = 2:11.4 (44) | нбо пилот = [[Джак Брабам]] }} '''1964 Голяма награда на Франция''' е 14-о за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|сезон 1964]] във [[Формула 1]], провежда се на [[28 юни]] [[1964]] година на пистата [[Руан (писта)|Руан]] близо до град [[Руан]], [[Франция]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 22 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 57 | 2:07:49.1 | 2 | '''9''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 57 | + 24.1 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 20 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 57 | + 24.9 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 4 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Питър Арундел]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 57 | + 1:10.6 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 10 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[БРМ]]''' | 57 | + 2:12.1 | 9 | '''2''' |- ! 6 | 12 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Брус Макларън]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 56 | + 1 Об. | 7 | '''1''' |- ! 7 | 14 | {{флагче|САЩ}} [[Фил Хил]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 56 | + 1 Об. | 10 | |- ! 8 | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 56 | + 1 Об. | 13 | |- ! 9 | 26 | {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 55 | + 2 Об. | 8 | |- ! 10 | 34 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 53 | + 4 Об. | 14 | |- ! 11 | 28 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[БРМ]] | 52 | + 5 Об. | 16 | |- ! 12 | 32 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 50 | + 7 Об. | 15 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | [[Бритиш Рейсинг Партнършип|БРП]]-[[БРМ]] | 32 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 31 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 6 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Тревър Тейлър]] | [[БРМ]] | 6 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 4 | Съединител | 17 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] |align="right"| 21 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] |align="right"| 20 |- | 3 | {{флагче|САЩ}} [[Ричи Гинтър]] |align="right"| 11 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] |align="right"| 11 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] |align="right"| 10 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 25 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 21 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 14 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-Клаймакс | align="right"| 9 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 6 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1964/601/ |accessdate=31 август 2013 |архив_дата=2008-01-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080125042747/http://www.formula1.com/results/season/1964/601/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Белгия|1964 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|Сезон 1964]]''' |Следващо състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Великобритания|1964 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1963 Голяма награда на Франция|1963]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[1965 Голяма награда на Франция|1965]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1964 година във Франция]] t6olb795prjt1wnl7wsoc3hxa1azepm 0 456552 12419271 12134270 2024-11-22T00:22:52Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419271 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Реймс (писта)|Реймс]] | карта = Circuit Reims-Gueux.png | дата = 3 юли 1966 | обиколки = 48 | дължина писта = 8.348 | дължина състезание = 400.694 | текуща година = 1966 | време = Топло, сухо | победа време = 1:48:31.3 | победител = [[Джак Брабам]] | първа позиция време= 2:07.8 | първа позиция пилот= [[Лоренцо Бандини]] | нбо време = 2:11.3 (30) | нбо пилот = Лоренцо Бандини }} '''1966 Голяма награда на Франция''' е 16-о за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|сезон 1966]] във [[Формула 1]], провежда се на [[3 юли]] [[1966]] година на пистата [[Реймс (писта)|Реймс]] близо до град [[Реймс]], [[Франция]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 12 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 48 | 1:48:31.3 | 4 | '''9''' |- ! 2 | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Майк Паркс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 48 | + 9.5 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 14 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Дени Хълм]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 46 | + 2 Об. | 9 | '''4''' |- ! 4 | 6 | {{флагче|Австрия}} '''[[Йохен Ринт]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 46 | + 2 Об. | 5 | '''3''' |- ! 5 | 26 | {{флагче|САЩ}} '''[[Дан Гърни]]''' | '''[[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]]''' | 45 | + 3 Об. | 14 | '''2''' |- ! 6 | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Тейлър (Формула 1)|Джон Тейлър]]''' | '''[[Брабам]]-[[БРМ]]''' | 45 | + 3 Об. | 15 | '''1''' |- ! 7 | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 44 | + 4 Об. | 12 | |- ! 8 | 8 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 44 | + 4 Об. | 7 | |- ! НКл | 42 | {{флагче|Франция}} [[Ги Лижие]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 42 | Не е класиран | 11 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Мексико|1934}} [[Педро Родригес]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 40 | Теч-масло | 13 | |- ! НКл | 20 | {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 37 | Не е класиран | 1 | |- ! НКл | 30 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 32 | Не е класиран | 17 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[БРМ]] | 13 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 38 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 10 | Горивна система | 6 | |- ! Отп | 32 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 8 | Съединител | 10 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 5 | Горивна система | 2 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 3 | Ск.кутия | 16 | |- ! НСт | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | | Инцидент | (18) | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] |align="right"| 12 |- | 2 | {{flagicon|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] |align="right"| 10 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] |align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] |align="right"| 9 |- | 5 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] |align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 21 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 12 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 9 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 9 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 2 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1966/582/ |accessdate=1 септември 2013 |архив_дата=2008-02-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080217002750/http://www.formula1.com/results/season/1966/582/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Белгия|1966 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|Сезон 1966]]''' |Следващо състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Великобритания|1966 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1965 Голяма награда на Франция|1965]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[1967 Голяма награда на Франция|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1966 година във Франция]] f5mbdjtz153biwss22mu32b7o18nn0v 0 456609 12419304 12009193 2024-11-22T00:39:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419304 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Франция]] | знаме = Flag of France.svg | писта = [[Дижон-Преноа]] | карта = Circuit de Dijon-Prenois-1972.svg | дата = 5 юли 1981 | обиколки = 80 | дължина писта = 3.801 | дължина състезание = 304.080 | текуща година = 1981 | време = Сухо | победа време = 1:35:48.13 | победител = [[Ален Прост]] | първа позиция време= 1:05.95 | първа позиция пилот= [[Рене Арну]] | нбо време = 1:09.14 (64) | нбо пилот = Ален Прост }} '''1981 Голяма награда на Франция''' е 31-вото за [[Голяма награда на Франция|Голямата награда на Франция]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1981)|сезон 1981]] във [[Формула 1]]. Провежда се на [[5 юли]] [[1981]] година на пистата [[Дижон-Преноа]], в [[Дижон]], [[Франция]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 15 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 80 | 1:35:48.13 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Уотсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 2.29 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 5 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсън Пикет]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 80 | + 24.22 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 16 | {{флагче|Франция}} '''[[Рене Арну]]''' | '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 80 | + 42.30 | 1 | '''3''' |- ! 5 | 28 | {{флагче|Франция}} '''[[Дидие Пирони]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 79 | + 1 Об. | 14 | '''2''' |- ! 6 | 11 | {{флагче|Италия}} '''[[Елио де Анджелис]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 79 | + 1 Об. | 8 | '''1''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Найджъл Менсъл]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 79 | + 1 Об. | 13 | |- ! 8 | 22 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 79 | + 1 Об. | 10 | |- ! 9 | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Ектор Ребаке]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 15 | |- ! 10 | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 7 | |- ! 11 | 8 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 5 | |- ! 12 | 33 | {{flagicon|Швейцария}} [[Марк Сюрер]] | [[Теодор Рейсинг|Теодор]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 78 | + 2 Об. | 21 | |- ! 13 | 3 | {{флагче|САЩ}} [[Еди Чийвър]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 19 | |- ! 14 | 29 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 18 | |- ! 15 | 23 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 77 | + 3 Об. | 12 | |- ! 16 | 4 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 77 | + 3 Об. | 23 | |- ! 17 | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 76 | Сблъсък | 9 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 57 | Окачване | 6 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Ирландия}} [[Дерек Дейли]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 55 | Двигател | 20 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Канада}} [[Жил Вилньов]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 41 | Електро | 11 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 30 | Колело-лагер | 16 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Финландия}} [[Кеке Розберг]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 11 | Окачване | 17 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Чили}} [[Елисео Салазар]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Окачване | 22 | |- ! НСт | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Чико Сера]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | | 24 | |- ! НСт | 30 | {{флагче|Италия}} [[Зигфрид Стор]] | [[Ероуз]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 35 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Толеман]]-[[Харт (двигатели)|Харт]] | | | | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Слим Боргуд]] | [[АТС (Формула 1)|АТС]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Италия}} [[Бепе Габиани]] | [[Осела]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 36 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Толеман]]-[[Харт (двигатели)|Харт]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 37 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 26 |- | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | align="right"| 24 |- | 4 | {{флагче|Канада}} [[Жил Вилньов]] | align="right"| 21 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 17 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|61 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"|29 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|28 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"|18 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"|17 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1981/365/ |accessdate=1 септември 2013 |архив_дата=2014-05-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140516114913/http://www.formula1.com/results/season/1981/365/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1981 Голяма награда на Испания|1981 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1981)|Сезон 1981]]''' |Следващо състезание:<br />[[1981 Голяма награда на Великобритания|1981 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1980 Голяма награда на Франция|1980]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Франция]]''' |Следваща година:<br /> [[1982 Голяма награда на Франция|1982]] |} [[Категория:Голяма награда на Франция]] [[Категория:1981 година във Франция]] amy176b9ce86ywtr38gsxro6gyhow2t 0 456634 12419486 11280626 2024-11-22T04:41:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419486 wikitext text/x-wiki [[Файл:Bucket sort 1.png|дясно|рамка|Елементите се групират в „контейнери“]] [[Файл:Bucket sort 2.png|дясно|рамка|Елементите във всеки един „контейнер“ се сортират]] '''Bucket sort''', или '''bin sort''', е [[сортиращ алгоритъм]], който работи чрез разделяне на един [[масив]] в определен брой [[bucket|''контейнери'']]. След това всеки „контейнер“ се сортира индивидуално, или чрез използване на различни сортиращи алгоритми, или чрез рекурсивно прилагане на bucket сортиране. Bucket сортиране е обобщаващ на [[pigeonhole sort]], алгоритъм. Пресмятането на изчислителната сложност включва броя на използваните „контейнери“. Bucket sort може да се изпълнява с линейно време – (Θ(n)). Всяка кофа трябва да съдържа или един елемент, или да се сортира. Bucket sort работи по следния начин: # Създава масив от празни „контейнери“. # '''Разделя''': Минава през елементите на оригиналния масив, слагайки всеки елемент в „контейнер“. # Сортира „контейнер“, който не е празен. # '''Събира''': Минава през всеки един от „контейнерите“ и връща елементите в оригиналния масив. == Псевдокод == '''function''' bucketSort(array, n) '''is''' контейнери ← нов масив от n празни списъка '''for''' i = 0 '''to''' (length(array)-1) '''do''' insert ''array[i]'' into buckets[msbits(array[i], k)] '''for''' i = 0 '''to''' n – 1 '''do''' nextSort(buckets[i]); '''return''' конкатенация на контейнерите: buckets[0], ...., buckets[n-1] Тук ''array'' е масивът, който ще бъде сортиран и ''n'' е броят на „контейнерите“, които ще бъдат използвани. Функцията ''msbits(x,k)'' връща ''k'', което е позицията на бита с [[Most significant bit|най-голяма стойност]], в ''x'' (''floor(x/2^(size(x)-k))''); различни функции могат да бъдат използвани за превеждането на интервала на елементите на ''масива'' в ''n'' „контейнера“, като напр. превеждането на буквите A–Z в 0 – 25 или връщането на първата буква (0 – 255) за сортиране на стрингови променливи. Функцията ''nextSort'' е сортираща функция; използването на самия ''bucketSort'' като ''nextSort'' създава подобен на алгоритъма [[radix sort]]; в частност случаят, при който ''n = 2'' е аналогичен на [[quicksort]]. == Оптимизации == Честа оптимизация е да се сложат несортираните елементи от „контейнерите“ ''първо'' в оригиналния масив, след което да се изпълни [[сортиране чрез вмъкване]] върху целия масив. Времето за компилиране на сортиране чрез вмъкване е основано на какво разстояние се намира всеки един от елементите спрямо финалната си позиция. Броят на извършените сравнения остава сравнително малък, а йерархията на паметта е използвана по-добре, заради запазване на листа последователно в паметта.<ref>Corwin, E. and Logar, A. „Sorting in linear time – variations on the bucket sort“. ''Journal of Computing Sciences in Colleges'', 20, 1, pp.197 – 202. October 2004.</ref> == Варианти == === Общ bucket sort === Най-разпространеният вариант на bucket sort, който оперира с лист от ''n'' числа между 0 и максимално число ''M'', разделяйки стойностите в интервали – ''n'' „контейнера“, всеки един с размер от ''M''/''n''. Ако всеки масив е сортиран чрез сортиране чрез вмъкване, bucket sort ще работи в линейно време.<ref>[[Thomas H. Cormen]], [[Charles E. Leiserson]], [[Ronald L. Rivest]], and [[Clifford Stein]]. ''[[Introduction to Algorithms]]'', Second Edition. MIT Press and McGraw-Hill, 2001. ISBN 0-262-03293-7. Section 8.4: Bucket sort, pp.174 – 177.</ref> Производителността на този вид сортиране ще намалее значително, ако много групи стойности са прекалено близо една до друга, всички ще попаднат в един „контейнер“ и сортирането им ще се забави. === ProxmapSort === {{Основна|Proxmap sort}} Подобен на общия bucket sort, ProxmapSort работи чрез разделяне на масив от ключове в суб-масиви, използвайки функцията „map key“. „Map key“ запазва частичния ред на ключовете, където всеки ключ е добавен към неговия суб-масив, сортиране чрез вмъкване се използва, за се пазят суб-масивите сортирани постоянно. В резултат на това, когато ProxmapSort завършви операциите си, масивът вече е сортиран. === Histogram сортиране === Друг вариант на bucket sort е histogram sort, който в три стъпки сортира множеството от елементи. В първата стъпка, пази броя на елементите, които щя влязат в даден „контейнер“, в отделен спомагателен масив. След това използва тези броячи, за да определи точната големина на всеки един от „контейнерите“. За сравнение, bucket sort използва фиксирана големина на „контейнерите“. Във втората стъпка, всеки един от елементите влиза в правилния „контейнер“, използвайки запазените броячи. Последната стъпка сортира всеки отделен „контейнер“. === Postman's сортиране === '''Postman сортиране''' е вариант на bucket sort, който използва йерархичната структура на елементите. Това е алгоритъм, който се използва при машините сортиращи писма – първо се делят на национална и международна поща; след това на община, град, квартал и т.н. Основавайки се побитови операции, той обработва няколко цифри едновременно, увеличавайки по този начин изчислителната скорост.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rrsd.com/psort/cuj/cuj.htm | заглавие = Robert Ramey Software Development | издател = rrsd.com | достъп_дата = 25 януари 2022}}</ref> === Shuffle сортиране === Shuffle сортиране започва с отделянето на 1/8 от всички елементи и на база средното отношение на елементите към медианата се определят ''n''/8 „контейнери“, които да съхранят всички останали елементи. „Контейнерите“ се сортират и конкатенират в сортиран масив. == Сравнение с други сортиращи алгоритми == Bucket sort може да се разглежда като валиден за общи случаи, модел на [[counting sort]]. Bucket sort с два „контейнера“ е модел на [[quicksort]], където разделящата ги стойност е винаги медианата в интервала от стойности. Изборът на този алгоритъм е подходящ, ако стойностите са разпределени равномерно, в противен случай този избор на разделящата стойност може да доведе до неравномерно разпределение в двата „контейнера“. Друг подобен алгоритъм е [[сортиране чрез сливане]], който разпределя листа в ''n'' суб-листа и сортира всеки един от тях. Въпреки това, алгоритмите чрез сливане имат застъпващи се интервали на стойностите и не могат да бъдат обединени чрез конкатенация. Въпреки това, по-лесната фаза на разделяне на елементите и осигурявайки една и съща големина на листовете, компенсира допълнителното изчислително време. [[Radix sort]] може да бъде разглеждан като частен случай на bucket sort, където интервала на стойностите и броя на „контейнери“ трябва да бъде степен на 2. Като следствие големината на „контейнерите“ също е степен на 2 и може да се приложи рекурсия. Този подход може да ускори стъпката на разделяне на елементите, защото е необходима само проверка на началото на битовото представяне на всеки от елементите. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.dcc.uchile.cl/~rbaeza/handbook/algs/4/423.sort.c.html Bucket Sort Code for Ansi C] * [http://www1bpt.bridgeport.edu/~dichter/lilly/bucketsort.htm Variant of Bucket Sort with Demo] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141014144049/http://www1bpt.bridgeport.edu/~dichter/lilly/bucketsort.htm |date=2014-10-14 }} * [http://judge.openfmi.net:9080/mediawiki/index.php/АС-Bucket_sort judge.openfmi.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304125549/http://judge.openfmi.net:9080/mediawiki/index.php/АС-Bucket_sort |date=2016-03-04 }} * Paul E. Black [http://www.nist.gov/dads/HTML/postmansort.html ''Postman's Sort''] from [[Dictionary of Algorithms and Data Structures]] at [[National Institute of Standards and Technology|NIST]]. * Robert Ramey [http://www.rrsd.com/software_development/postmans_sort/cuj/cuj.htm '''The Postman's Sort''] ''C Users Journal'' Aug. 1992 * [http://www.nist.gov/dads/HTML/bucketsort.html NIST's Dictionary of Algorithms and Data Structures: bucket sort] * [http://xlinux.nist.gov/dads/HTML/histogramSort.html xlinux.nist.gov] {{Превод от|en|Bucket sort|569822359}} [[Категория:Алгоритми]] 7kn6jzsb76fz1nke31nb4tu7lsmn8vj 0 457141 12419354 11997158 2024-11-22T01:04:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419354 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone 1997.jpg | дата = 23 април 2000 | обиколки = 60 | дължина писта = 5.140 | дължина състезание = 308.400 | текуща година = 2000 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:28:50.108 | победител = [[Дейвид Култард]] | първа позиция време= 1:25.703 | първа позиция пилот= [[Рубенс Барикело]] | нбо време = 1:26.217 (56) | нбо пилот = [[Мика Хакинен]] }} '''2000 Голяма награда на Великобритания''' е 51-вото за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2000)|сезон 2000]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 април]] [[2000]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дейвид Култард]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | 1:28:50.108 | 4 | '''10''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Финландия}} '''[[Мика Хакинен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +1.477 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 60 | +19.917 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Ралф Шумахер]]''' | '''[[Уилямс]]-[[БМВ]]''' | 60 | +41.312 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Уилямс]]-[[БМВ]]''' | 60 | +57.759 | 6 | '''2''' |- ! 6 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Ярно Трули]]''' | '''[[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]]''' | 60 | +1:19.273 | 11 | '''1''' |- ! 7 | 11 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | 59 | +1 Об. | 12 | |- ! 8 | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Сало]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 59 | +1 Об. | 18 | |- ! 9 | 12 | {{флагче|Австрия}} [[Александер Вурц]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | 59 | +1 Об. | 20 | |- ! 10 | 14 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Прост]]-[[Пежо]] | 59 | +1 Об. | 15 | |- ! 11 | 16 | {{флагче|Бразилия}} [[Педро Диниз]] | [[Заубер]]-[[Петронас]] | 59 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Джони Хърбърт]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 59 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]-[[Косуърт]] | 59 | +1 Об. | 9 | |- ! 14 | 20 | {{флагче|Испания}} [[Марк Жене]] | [[Минарди]]-[[Фондметал]] | 59 | +1 Об. | 21 | |- ! 15 | 21 | {{флагче|Аржентина}} [[Гастон Мацакан]] | [[Минарди]]-[[Фондметал]] | 59 | +1 Об. | 22 | |- ! 16 | 22 | {{флагче|Канада}} [[Жак Вилньов]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 56 | Ск.кутия | 10 | |- ! 17 | 5 | {{флагче|Германия}} [[Хайнц-Харалд Френцен]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | 54 | Ск.кутия | 2 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Прост]]-[[Пежо]] | 51 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Зонта]] | [[БАР]]-[[Хонда]] | 36 | Завъртане | 16 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 35 | Хидравлика | 1 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ероуз]]-[[Супертек]] | 26 | Електро | 19 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]-[[Супертек]] | 20 | Електро | 8 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{flagicon|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 34 |- | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 14 |- | 3 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 12 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 9 |- | 5 | {{flagicon|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 43 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 26 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[БМВ]] | align="right"| 12 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Плейлайф]] | align="right"| 8 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[Джордан Гран При|Джордан]]-[[Муген-Хонда]] | align="right"| 8 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2000/54/ |accessdate=7 септември 2013 |архив_дата=2014-10-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141010081301/http://www.formula1.com/results/season/2000/54/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2000 Голяма награда на Сан Марино|2000 Сан Марино]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2000)|Сезон 2000]]''' |Следващо състезание:<br />[[2000 Голяма награда на Испания|2000 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1999 Голяма награда на Великобритания|1999]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[2001 Голяма награда на Великобритания|2001]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:2000 година във Великобритания]] 8779kuqxn2dexiqmlz53hl0i7i1ubh9 0 457440 12418877 5863849 2024-11-21T16:24:37Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Нова статия „Правоъгълен тетраедър“ 12418877 wikitext text/x-wiki '''Правоъгълен [[тетраедър]]''' е този, на който всички ръбове, съседни на един от върховете, са перпендикулярни един на друг. Този връх се нарича ''[[прав ъгъл]]'' или ''връх'' на триправоъгълния тетраедър, а лицето срещу него се нарича ''основа''. Трите [[ръб]]а, които се срещат под прав ъгъл, се наричат ''​​катети'', а перпендикулярът от правия ъгъл към основата се нарича ''височина'' на тетраедъра (аналогично на [[Височина (триъгълник)|височината на триъгълник]]). Триправоъгълен тетраедър може да се получи чрез отрязване с равнина на тетраедър от [[правоъгълен паралелепипед]]. В него трите лицеви ъгъла в един връх са прави ъгли, както в ъгъла на [[куб]] (фиг. 1). Страничните му стени са правоъгълни триъгълници. Ако и четирите стени са правоъгълни триъгълници, тетраедърът е '''''четириправоъгълен'''''. Той има 2 прави ъгъла във всеки от двата върха, затова се нарича още '''''двуправоъгълен''''' или '''''характерен тетраедър'''''. Известен е и с името '''''3-ортосхема'''''. [[Файл:Kepler's tetrahedron in cube.png|ляво|280п|мини|''Фиг. 1''. Чертеж на [[Йохан Кеплер|Кеплер]] на правилен тетраедър, вписан в куб (вляво), и един от четирите триправоъгълни тетраедъра, които го заобикалят (вдясно), запълвайки куба.]] [[Файл:Triangulated cube.svg|център|380п|мини|''Фиг. 2''. Куб, разчленен на шест характерни тетраедъра.]] Например, специалният случай на 3-ортосхема с перпендикулярни ръбове с еднаква дължина е характерен за куба, което означава, че кубът може да бъде подразделен на екземпляри на тази ортосхема (фиг. 2). Ако неговите три перпендикулярни ръба са с единична дължина, останалите му ръбове са два с дължина <math>\sqrt{2}</math> и един с дължина <math>\sqrt{3}</math>, така че всичките му ръбове са ръбове или диагонали на куба. Кубът може да бъде разчленен на 6 такива 3-ортосхеми по 4 различни начина, като и шестте обграждат един и същ диагонал на куба с дължина <math>\sqrt{3}</math>. Кубът може също така да бъде разчленен на 48 по-малки екземпляра на същата характерна 3-ортосхема (само по един начин, чрез всичките си равнини на симетрия наведнъж).<ref name="N">{{cite book |title=An Excursion through Elementary Mathematics, Volume II: Euclidean Geometry |author1=Antonio Caminha Muniz Neto |edition= |publisher=Springer |year=2018 |isbn=978-3-319-77974-4 |page=437 |url=https://books.google.com/books?id=AtpVDwAAQBAJ}} [https://books.google.com/books?id=AtpVDwAAQBAJ&pg=PA437 Problem 3 on page 437]</ref><ref name="T">{{cite book |title=Proofs in Competition Math: Volume 1 |author1=Alexander Toller |author2=Freya Edholm |author3=Dennis Chen |edition= |publisher=Lulu.com |year=2019 |isbn=978-0-359-71492-6 |page=365 |url=https://books.google.com/books?id=sg2iDwAAQBAJ}} [https://books.google.com/books?id=sg2iDwAAQBAJ&pg=PA365 Exercise 149 on page 365]</ref> Характерният тетраедър на куба е пример за '''[[:en:Heronian tetrahedron|Херонов тетраедър]]''' (тетраедър, чиито дължини на ръбове, лицеви площи и обем са цели числа). == Формули == [[Файл:Прямокутний тетраедр.jpg|200п|мини|''Фиг. 3''. Правоъгълен тетраедър]] В правоъгълен тетраедър с перпендикулярни ръбове <math>AO=a</math>, <math>BO=b</math>, <math>CO=c</math>, пресичащи се във върха точка <math>O</math> (прав тристенен ъгъл – фиг. 3, 4): * <math>~V=\frac{abc}{6}</math> – обем на тетраедъра; * <math>~S_0={\frac {1}{2}}{\sqrt {a^{2}b^{2}+b ^{2}c^{2}+a^{2}c^{2}}}</math> – площ на основата на тетраедъра, вид запис на [[Теорема на Де Гуа|теоремата на Де Гуа]]; * <math>~S={\frac{1}{2}}{\sqrt {a^{2}b^{2}+b ^{2}c^{2}+a^{2}c^{2}}}+\sqrt{p(p-d)(p-e)(p-f)}</math> – пълна повърхнина на тетраедъра; <math>~p=\frac{d+e+f}{2}</math> (фиг. 3); * <math>~h=\frac{abc}{2S_0};</math> <math>\frac{1}{h^2}=\frac{1}{a^2}+\frac{1}{b^2}+\frac{1}{c^2}</math> – височина на тетраедър, спусната от върха на правоъгълен тристенен ъгъл към основата, където <math>S_0</math> е площта на основата на тетраедъра; * <math>~R={\frac {1}{2}}{\sqrt {a^{2}+b^{2}+c^{2}}}</math> – радиус на сферата, описана около тетраедъра; * <math>~r={\frac {ab+bc+ac-{\sqrt { a^{2}b^{2}+b^{2}c^{2}+c^{2}a^{2}}}}{2(a+b+c)}}</math> – радиус на сфера, вписана в тетраедъра; * <math>~m={\frac {1}{3}}{\sqrt {a^{2}+b^{2}+c^{2}}}</math> – медиана, изтеглена от върха на правоъгълен тристенен ъгъл, където <math>R</math> е радиусът на сферата, описана около тетраедъра.<ref name="N"></ref><ref name="T"></ref> [[Файл:De_gua_theorem_1.svg|мини|upright=1.2|''Фиг. 4''. Триправоъгълен тетраедър <math>ABCO</math> с правоъгълен връх <math>O</math>]] ==== Теорема на Де Гуа ==== Ако в триправоъгълен тетраедър площта на основата е <math>S_{0}</math> и площите на трите правоъгълни стени са <math>S_{1}, S_{2}</math> и <math>S_{3}</math> (фиг. 4), тогава <math>S_{0}^{2}=S_{1}^{2}+S_{2}^{2}+S_{3}^{2}.</math> Теоремата е публикувана от френския математик [[:ru:Жан Поль де Гуа|Жан-Пол де Гуа]] (1713 – 1785) през 1783 г. Това е обобщение на [[Питагорова теорема|Питагоровата теорема]] за тетраедър. == Вижте също == * [[Тетраедър]] * [[Теорема на Де Гуа]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * ''Weisstein, Eric W.'' – [https://mathworld.wolfram.com/TrirectangularTetrahedron.html Trirectangular Tetrahedron] [[Категория:Пирамиди (геометрия)]] [[Категория:Многостени]] 8n5u5z7bhrko5f5ofymvwys6flk8zwj 12419504 12418877 2024-11-22T06:17:55Z Xunonotyk 209517 12419504 wikitext text/x-wiki '''Правоъгълен [[тетраедър]]''' е този, на който всички ръбове, съседни на един от върховете, са перпендикулярни един на друг. Този връх се нарича ''[[прав ъгъл]]'' или ''връх'' на триправоъгълния тетраедър, а лицето срещу него се нарича ''основа''. Трите [[ръб]]а, които се срещат под прав ъгъл, се наричат ''​​катети'', а перпендикулярът от правия ъгъл към основата се нарича ''височина'' на тетраедъра (аналогично на [[Височина (триъгълник)|височината на триъгълник]]). Триправоъгълен тетраедър може да се получи чрез отрязване с равнина на тетраедър от [[правоъгълен паралелепипед]]. В него трите лицеви ъгъла в един връх са прави ъгли, както в ъгъла на [[куб]] (фиг. 1). Страничните му стени са правоъгълни триъгълници. Ако и четирите стени са правоъгълни триъгълници, тетраедърът е '''''четириправоъгълен'''''. Той има 2 прави ъгъла във всеки от двата върха, затова се нарича още '''''двуправоъгълен''''' или '''''характерен тетраедър'''''. Известен е и с името '''''3-ортосхема'''''. [[Файл:Kepler's tetrahedron in cube.png|ляво|280п|мини|''Фиг. 1''. Чертеж на [[Йохан Кеплер|Кеплер]] на правилен тетраедър, вписан в куб (вляво), и един от четирите триправоъгълни тетраедъра, които го заобикалят (вдясно), запълвайки куба]] [[Файл:Triangulated cube.svg|център|380п|мини|''Фиг. 2''. Куб, разчленен на шест характерни тетраедъра]] Например специалният случай на 3-ортосхема с перпендикулярни ръбове с еднаква дължина е характерен за куба, което означава, че кубът може да бъде подразделен на екземпляри на тази ортосхема (фиг. 2). Ако неговите три перпендикулярни ръба са с единична дължина, останалите му ръбове са два с дължина <math>\sqrt{2}</math> и един с дължина <math>\sqrt{3}</math>, така че всичките му ръбове са ръбове или диагонали на куба. Кубът може да бъде разчленен на 6 такива 3-ортосхеми по 4 различни начина, като и шестте обграждат един и същ диагонал на куба с дължина <math>\sqrt{3}</math>. Кубът може също така да бъде разчленен на 48 по-малки екземпляра на същата характерна 3-ортосхема (само по един начин, чрез всичките си равнини на симетрия наведнъж).<ref name="N">{{cite book |title=An Excursion through Elementary Mathematics, Volume II: Euclidean Geometry |author1=Antonio Caminha Muniz Neto |edition= |publisher=Springer |year=2018 |isbn=978-3-319-77974-4 |page=437 |url=https://books.google.com/books?id=AtpVDwAAQBAJ}} [https://books.google.com/books?id=AtpVDwAAQBAJ&pg=PA437 Problem 3 on page 437]</ref><ref name="T">{{cite book |title=Proofs in Competition Math: Volume 1 |author1=Alexander Toller |author2=Freya Edholm |author3=Dennis Chen |edition= |publisher=Lulu.com |year=2019 |isbn=978-0-359-71492-6 |page=365 |url=https://books.google.com/books?id=sg2iDwAAQBAJ}} [https://books.google.com/books?id=sg2iDwAAQBAJ&pg=PA365 Exercise 149 on page 365]</ref> Характерният тетраедър на куба е пример за '''[[:en:Heronian tetrahedron|Херонов тетраедър]]''' (тетраедър, чиито дължини на ръбове, лицеви площи и обем са цели числа). == Формули == [[Файл:Прямокутний тетраедр.jpg|200п|мини|''Фиг. 3''. Правоъгълен тетраедър]] В правоъгълен тетраедър с перпендикулярни ръбове <math>AO=a</math>, <math>BO=b</math>, <math>CO=c</math>, пресичащи се във върха точка <math>O</math> (прав тристенен ъгъл – фиг. 3, 4): * <math>~V=\frac{abc}{6}</math> – обем на тетраедъра; * <math>~S_0={\frac {1}{2}}{\sqrt {a^{2}b^{2}+b ^{2}c^{2}+a^{2}c^{2}}}</math> – площ на основата на тетраедъра, вид запис на [[Теорема на Де Гуа|теоремата на Де Гуа]]; * <math>~S={\frac{1}{2}}{\sqrt {a^{2}b^{2}+b ^{2}c^{2}+a^{2}c^{2}}}+\sqrt{p(p-d)(p-e)(p-f)}</math> – пълна повърхнина на тетраедъра; <math>~p=\frac{d+e+f}{2}</math> (фиг. 3); * <math>~h=\frac{abc}{2S_0};</math> <math>\frac{1}{h^2}=\frac{1}{a^2}+\frac{1}{b^2}+\frac{1}{c^2}</math> – височина на тетраедър, спусната от върха на правоъгълен тристенен ъгъл към основата, където <math>S_0</math> е площта на основата на тетраедъра; * <math>~R={\frac {1}{2}}{\sqrt {a^{2}+b^{2}+c^{2}}}</math> – радиус на сферата, описана около тетраедъра; * <math>~r={\frac {ab+bc+ac-{\sqrt { a^{2}b^{2}+b^{2}c^{2}+c^{2}a^{2}}}}{2(a+b+c)}}</math> – радиус на сфера, вписана в тетраедъра; * <math>~m={\frac {1}{3}}{\sqrt {a^{2}+b^{2}+c^{2}}}</math> – медиана, изтеглена от върха на правоъгълен тристенен ъгъл, където <math>R</math> е радиусът на сферата, описана около тетраедъра.<ref name="N"></ref><ref name="T"></ref> [[Файл:De_gua_theorem_1.svg|мини|upright=1.2|''Фиг. 4''. Триправоъгълен тетраедър <math>ABCO</math> с правоъгълен връх <math>O</math>]] ==== Теорема на Де Гуа ==== Ако в триправоъгълен тетраедър площта на основата е <math>S_{0}</math> и площите на трите правоъгълни стени са <math>S_{1}, S_{2}</math> и <math>S_{3}</math> (фиг. 4), тогава <math>S_{0}^{2}=S_{1}^{2}+S_{2}^{2}+S_{3}^{2}.</math> Теоремата е публикувана от френския математик [[:ru:Жан Поль де Гуа|Жан-Пол де Гуа]] (1713 – 1785) през 1783 г. Това е обобщение на [[Питагорова теорема|Питагоровата теорема]] за тетраедър. == Вижте също == * [[Тетраедър]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * ''Weisstein, Eric W.'' – [https://mathworld.wolfram.com/TrirectangularTetrahedron.html Trirectangular Tetrahedron] [[Категория:Пирамиди (геометрия)]] [[Категория:Многостени]] cm1ynu4emorv7gq2baioyl1ermr5pzn 0 459277 12419418 12009850 2024-11-22T01:20:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419418 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Сингапур]] | знаме = Flag of Singapore.svg | писта = [[Марина Бей Стрийт (писта)|Марина Бей Стрийт]] | карта = Singapore street circuit v2.svg | дата = 22 септември 2013 | обиколки = 61 | дължина писта = 5,065 | дължина състезание = 308,965 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:59:13.132 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:42.841 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:48.574 (46) | нбо пилот = Себастиан Фетел }} '''2013 Голямата награда на Сингапур''' е 6-о за [[Голяма награда на Сингапур|Голямата награда на Сингапур]] и 13-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]] във [[Формула 1]], който се провежда на [[22 септември]] [[2013]], на пистата [[Марина Бей Стрийт (писта)|Марина Бей Стрийт]], [[Сингапур]], Сингапур. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 61 | 1:59:13.132 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 61 | +32.627 | 7 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 61 | +43.920 | 13 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 61 | +51.155 | 2 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 61 | +53.159 | 5 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 61 | +1:03.877 | 6 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 61 | +1:23.354 | 8 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 61 | +1:23.820 | 14 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 61 | +1:24.261 | 11 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 61 | +1:24.688 | 15 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 61 | +1:28.479 | 18 | |- ! 12 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 61 | +1:37.894 | 10 | |- ! 13 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 61 | +1:45.161 | 16 | |- ! 14 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 61 | +1:53.512 | 12 | |- ! 15 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 60 | Двигател | 4 | |- ! 16 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 60 | +1 Об. | 20 | |- ! 17 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 60 | +1 Об. | 22 | |- ! 18 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 60 | +1 Об. | 21 | |- ! 19 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 60 | +1 Об. | 19 | |- ! 20 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 54 | Инцидент | 17 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 37 | Пневматика | 3 | |- ! Отп | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 23 | Инцидент | 9 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 247 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 187 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 151 |- | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 149 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 130 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 377 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 274 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 267 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 206 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 76 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/906/ | accessdate = 28 септември 2013 }}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Италия|2013 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Южна Корея|2013 Южна Корея]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Сингапур|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сингапур]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Сингапур|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Сингапур]] [[Категория:2013 година в Азия]] 6x8mpsugzcl8jh349kcrvjwx94ymsba 0 459278 12419383 11997141 2024-11-22T01:18:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419383 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone circuit.svg | дата = 11 юни 2010 | обиколки = 52 | дължина писта = 5.901 | дължина състезание = 306.747 | текуща година = 2010 | време = Слънчево | победа време = 1:24:38.200 | победител = [[Марк Уебър]] | първа позиция време= 1:29.615 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:30.874 (52) | нбо пилот = [[Фернандо Алонсо]] }} '''2010 Голяма награда на Великобритания''' е 61-вото за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|сезон 2010]] във [[Формула 1]], провежда се на [[11 юни]] [[2010]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 6 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | 1:24:38.200 | 2 | '''25''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +1.360 | 4 | '''18''' |- ! 3 | 4 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 52 | +21.307 | 5 | '''15''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +21.986 | 14 | '''12''' |- ! 5 | 9 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 52 | +31.456 | 8 | '''10''' |- ! 6 | 23 | {{флагче|Япония}} '''[[Камуи Кобаяши]]''' | '''[[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]]''' | 52 | +32.171 | 12 | '''8''' |- ! 7 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | +36.734 | 1 | '''6''' |- ! 8 | 14 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +40.932 | 11 | '''4''' |- ! 9 | 3 | {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Шумахер]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 52 | +41.599 | 10 | '''2''' |- ! 10 | 10 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Косуърт]]''' | 52 | +42.012 | 13 | '''1''' |- ! 11 | 15 | {{флагче|Италия}} [[Витантонио Лиуци]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 52 | +42.459 | 20 | |- ! 12 | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Себастиен Буеми]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +47.627 | 16 | |- ! 13 | 12 | {{flagicon|RUS}} [[Виталий Петров]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 52 | +59.374 | 15 | |- ! 14 | 8 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 52 | +1:02.385 | 3 | |- ! 15 | 7 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 52 | +1:07.489 | 7 | |- ! 16 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 51 | +1 Об. | 21 | |- ! 17 | 19 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Косуърт]] | 51 | +1 Об. | 18 | |- ! 18 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 50 | +2 Об. | 19 | |- ! 19 | 20 | {{flagicon|IND}} [[Карун Чандок]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 50 | +2 Об. | 23 | |- ! 20 | 21 | {{флагче|Япония}} [[Сакон Ямамото]] | [[Хиспания Рейсинг|Хиспания]]-[[Косуърт]] | 50 | +2 Об. | 24 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Испания}} [[Хайме Алгерсуари]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 44 | Спирачки | 17 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Заубер Ф1|БМВ Заубер]]-[[Ферари]] | 29 | Крило-задно | 9 | |- ! Отп | 11 | {{flagicon|POL}} [[Роберт Кубица]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 19 | Вал | 6 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Бразилия}} [[Лукас ди Граси]] | [[Върджин Рейсинг|Върджин]]-[[Косуърт]] | 9 | Хидравлика | 22 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 145 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="right"| 133 |- | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 128 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 121 |- | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 98 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 278 |- | 2 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 249 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 165 |- | 4 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 126 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Рено Ф1|Рено]] | align="right"| 89 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/2010/833/ |accessdate=28 септември 2013 |архив_дата=2014-10-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141026200921/http://www.formula1.com/results/season/2010/833/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Европа|2010 Европа]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2010)|Сезон 2010]]''' |Следващо състезание:<br />[[2010 Голяма награда на Германия|2010 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2009 Голяма награда на Великобритания|2009]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[2011 Голяма награда на Великобритания|2011]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:2010 година във Великобритания]] j8hshuw4i74bvrfs71ks7j4gfrvkq0a 0 459878 12419262 11999886 2024-11-22T00:21:53Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419262 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Брандс Хач]] | карта = Brands Hatch 1960-1975.svg | дата = 11 юли 1964 | обиколки = 80 | дължина писта = 4.260 | дължина състезание = 341.180 | текуща година = 1964 | време = Сухо, горещо | победа време = 2:15:07.0 | победител = [[Джим Кларк]] | първа позиция време= 1:38.1 | първа позиция пилот= Джим Кларк | нбо време = 1:38.8 (73) | нбо пилот = Джим Кларк }} '''1964 Голяма награда на Великобритания''' е 15-о за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|сезон 1964]] във [[Формула 1]], провежда се на [[11 юли]] [[1964]] година на пистата [[Брандс Хач]] в област [[Кент]], [[Великобритания]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джим Кларк]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 80 | 2:15:07.0 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 80 | + 2.8 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 80 | + 1:20.6 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Клаймакс]]''' | 79 | + 1 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 8 | {{флагче|Италия}} '''[[Лоренцо Бандини]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | + 2 Об. | 8 | '''2''' |- ! 6 | 10 | {{флагче|САЩ}} '''[[Фил Хил]]''' | '''[[Купър]]-[[Клаймакс]]''' | 78 | + 2 Об. | 15 | '''1''' |- ! 7 | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 78 | + 2 Об. | 7 | |- ! 8 | 4 | {{флагче|САЩ}} [[Ричи Гинтър]] | [[БРМ]] | 77 | + 3 Об. | 14 | |- ! 9 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 77 | + 3 Об. | 13 | |- ! 10 | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | [[Бритиш Рейсинг Партнършип|БРП]]-[[БРМ]] | 77 | + 3 Об. | 10 | |- ! 11 | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 76 | + 4 Об. | 16 | |- ! 12 | 18 | {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Багети]] | [[БРМ]] | 76 | + 4 Об. | 21 | |- ! 13 | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 75 | + 5 Об. | 3 | |- ! 14 | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Тейлър (Формула 1)|Джон Тейлър]] | [[БРМ]] | 56 | + 24 Об. | 20 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 45 | Спирачки | 9 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 43 | Диференциал | 22 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Тони Магс]] | [[БРМ]] | 38 | Ск.кутия | 17 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Иън Раби]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 37 | Инцидент | 23 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Тревър Тейлър]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 23 | Неразположен | 18 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 17 | Тръба-масло | 12 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 9 | Съединител | 11 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 7 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Австралия}} [[Франк Гарднър]] | [[Брабам]]-[[Косуърт|Форд]] | 0 | Инцидент | 19 | |- ! НКв | 25 | {{флагче|Франция}} [[Морис Трентинян]] | [[БРМ]] | | | 25 | |- ! НСт | 21 | {{флагче|Великобритания}} [[Ричард Атууд]] | [[БРМ]] | | Отказва се | 24 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] |align="right"| 30 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] |align="right"| 26 |- | 3 | {{флагче|САЩ}} [[Ричи Гинтър]] |align="right"| 11 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] |align="right"| 11 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] |align="right"| 11 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 34 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 27 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 17 |- | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 10 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1964/602/ |accessdate=2 октомври 2013 |архив_дата=2008-01-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080125042752/http://www.formula1.com/results/season/1964/602/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1964 Голяма награда на Франция|1964 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1964)|Сезон 1964]]''' |Следващо състезание:<br />[[1964 Голяма награда на Германия|1964 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1963 Голяма награда на Великобритания|1963]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1965 Голяма награда на Великобритания|1965]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1964 година във Великобритания]] b1kqguqgln8yz3fuez5vmo96w812wi5 0 459880 12419267 11999891 2024-11-22T00:22:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419267 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Брандс Хач]] | карта = Brands Hatch 1960-1975.svg | дата = 16 юли 1966 | обиколки = 80 | дължина писта = 4.260 | дължина състезание = 341.180 | текуща година = 1966 | време = Влажно/сухо | победа време = 2:13:13.4 | победител = [[Джак Брабам]] | първа позиция време= 1:34.5 | първа позиция пилот= Джак Брабам | нбо време = 1:37.0 (60) | нбо пилот = Джак Брабам }} '''1966 Голяма награда на Великобритания''' е 17-о за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|сезон 1966]] във [[Формула 1]], провежда се на [[16 юли]] [[1966]] година на пистата [[Брандс Хач]] в област [[Кент]], [[Великобритания]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 80 | 2:13:13.4 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 6 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Дени Хълм]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 80 | + 9.6 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 3 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 79 | + 1 Об. | 4 | '''4''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джим Кларк]]''' | '''[[Лотус]]-[[Клаймакс]]''' | 79 | + 1 Об. | 5 | '''3''' |- ! 5 | 11 | {{флагче|Австрия}} '''[[Йохен Ринт]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 79 | + 1 Об. | 7 | '''2''' |- ! 6 | 14 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Брус Макларън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Скудерия Серенисима|Серенисима]]''' | 78 | + 2 Об. | 13 | '''1''' |- ! 7 | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Крис Ъруин]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 78 | + 2 Об. | 12 | |- ! 8 | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Тейлър (Формула 1)|Джон Тейлър]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 76 | + 4 Об. | 16 | |- ! 9 | 25 | {{флагче|САЩ}} [[Боб Бондюран]] | [[БРМ]] | 76 | + 4 Об. | 14 | |- ! 10 | 19 | {{флагче|Франция}} [[Ги Лижие]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 75 | + 5 Об. | 17 | |- ! 11 | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Крис Лоуранс]] | [[Купър]]-[[Ферари]] | 73 | + 7 Об. | 19 | |- ! НКл | 21 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 70 | Не е класиран | 10 | |- ! НКл | 20 | {{флагче|Швейцария}} [[Жо Сифер]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 70 | Не е класиран | 11 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 67 | Трансмисия | 6 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 42 | Съединител | 15 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 32 | Ск.кутия | 20 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | [[БРМ]] | 17 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 15 | Теч-масло | 9 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]] | 9 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Тревър Тейлър]] | [[Шанън Ф1|Шанън]]-[[Клаймакс]] | 0 | Двигател | 18 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] |align="right"| 21 |- | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] |align="right"| 11 |- | 3 | {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Денис Хълм]] |align="right"| 10 |- | 4 | {{flagicon|Италия}} [[Лоренцо Бандини]] |align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] |align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 21 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 21 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 13 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 11 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1966/583/ |accessdate=2 октомври 2013 |архив_дата=2008-02-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080217002242/http://www.formula1.com/results/season/1966/583/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1966 Голяма награда на Франция|1966 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|Сезон 1966]]''' |Следващо състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Нидерландия|1966 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1965 Голяма награда на Великобритания|1965]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1967 Голяма награда на Великобритания|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1966 година във Великобритания]] 8jus3ymkuibxd22qryezore8fy7wnnd 0 459887 12419175 10426889 2024-11-21T21:44:08Z Niki Yooff 24726 12419175 wikitext text/x-wiki '''Бобошевското поле''' (или ''Бобошевска котловина'') е част от Долно поле на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] в Югозападна България, [[област Кюстендил]], в поречието на река [[Струма]].<ref name="грб">{{грб|53}}</ref> Полето е разположено от двете страни на река Струма, при устието на левия ѝ приток [[Джерман (река)|Джерман]]. От запад се огражда от най-северните части [[Руенска планина|(Руенска планина]]) на планината [[Влахина]], от север – от най-южните части ([[Поглед планина]]) на [[Конявска планина]], а от изток – от Северозападния дял на [[Рила]]. Чрез двата пролома на река Струма – на северозапад [[Скрински пролом|Скринския]] и на юг [[Кочериновски пролом|Кочериновския]] се свързва съответно с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] и [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]]. Максималната му дължина от север на юг е 6&nbsp;– 7&nbsp;km, а ширината от 1 до 4&nbsp;km.<ref name="грб"/> Дъното на полето е запълнено с [[плиоцен]]ски и [[кватернер]]ни наслаги, а встрани от него има серия речни тераси с широко развитие на основната заливна тераса на [[Струма]]. Климатът е преходно-континентален с чувствително средиземноморско влияние. Отводнява се от река Струма и долните течения на двата ѝ притока [[Джерман (река)|Джерман]] (ляв) и [[Копривен]] (десен). Почвите са преобладаващо алувиално-ливадни в ниските речни тераси и канелени горски в периферните му части. Благоприятните климатични и почвени условия способстват за развитие на [[овощарство]] (основно производство на [[череши]]), [[зеленчукопроизводство]], [[тютюнопроизводство]] и [[животновъдство]].<ref name="грб"/> В западната част на котловината на двата бряга на [[Струма]] е разположен град [[Бобошево]], а в останалата ѝ част още 4 села: [[Драгодан]], [[Мурсалево]], [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] и [[Сопово]].<ref name="грб"/> През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа: * От север на юг, на протежение от 5,4&nbsp;km – участък от първокласен път [[Републикански път I-1|I-1]] [[Видин]] – [[София]] – [[Благоевград]] – ГКПП „Кулата“; * От изток на запад, на протежение от 4&nbsp;km – участък от третокласен път [[Републикански път III-104|III-104]] [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] – [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]].<ref name="грб"/> Успоредно на първокласния път преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]].<ref name="грб"/> == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-70|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-71|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-071.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references/> {{Портал|География|България}} [[Категория:Котловини в България]] [[Категория:Релеф на област Кюстендил]] [[Категория:Бобошево|поле]] 73tqnoz367shtdo694dm9r828gqg8ul 0 460107 12419285 11999901 2024-11-22T00:28:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419285 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of UK.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone 1952.jpg | дата = 14 юли 1973 | обиколки = 67 | дължина писта = 4.7105 | дължина състезание = 315.597 | текуща година = 1973 | време = Сухо | победа време = 1:29:18.5 | победител = [[Питър Ревсън]] | първа позиция време= 1:16.3 | първа позиция пилот= [[Рони Петерсон]] | нбо време = 1:18.6 (50) | нбо пилот = [[Джеймс Хънт]] }} '''1973 Голяма награда на Великобритания''' е 24-то за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|сезон 1973]] във [[Формула 1]], провежда се на [[14 юли]] [[1973]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Репортаж == Въпреки записаните 30 състезатели за това състезание, организаторите решават да не ограничат стартовите места като всички пилоти си гарантират право на участие. [[Скудерия Ферари|Ферари]] отново фокусират вниманието си върху [[Джаки Икс]], докато [[Макларън]] реши да участват с трима пилоти като голяма заслуга е представянето на [[Джоди Шектър]] във Франция. Освен наличието на трети [[Брабам BT42]] за [[Андреа де Адамич]], отборът продаде стария BT37 на Голди Хексагон за [[Джон Уотсън]], който прави своя Гран При дебют, въпреки че първото му участие в състезание за Формула 1 е на Брандс Хетч преди година по време на нешампионатно състезание. [[Съртис]] също са с трети пилот в лицето на 26-годишния германец [[Йохен Мас]], който е позната фигура във [[Формула 2]] и Три, както и в състезанията за издръжливост. [[Марч]] се раздели с [[Жан-Пиер Жарие]], заради липса на пари отстрана на французина, а на негово място е нает 25-годишния британец [[Роджър Уилямсън]], който е протеже на Том Уеткрофт. [[Джеймс Хънт]] и [[Дейвид Пърли]] също са записани за участие, както и завърналия се от контузия [[Майк Бютлър]]. Освен и завръщането на [[Текно (Ф1)|Текно]] с [[Крис Еймън]], [[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Марлборо]] нае за съотборник на [[Хоудън Гънли]], сънародника му [[Греъм Макрей]], също позната фигура във Формула 2 и [[Формула 5000]]. === Квалификация === След победата си в Пол Рикар, [[Рони Петерсон]] продължи страхотната си форма с пета пол-позиция, две десети по-бърз от втория [[Дени Хълм]]. [[Питър Ревсън]] се нареди трети пред претендентите за титлата [[Джеки Стюарт]] и [[Емерсон Фитипалди]]. Шектър, [[Франсоа Север]], [[Карлос Ройтеман]], [[Ники Лауда]] и [[Клей Регацони]] окупираха топ 10. Представянето на Хънт във Формула 1 отново изуми критиците си с 11-и резултат, докато Икс остана 19-и. === Състезание === Колоната е намалена с един участник, след като Марч-а на Пърли се повреди по време на тренировката преди състезанието. Петерсон поведе колоната след старта, но към Бекетс, Стюарт излезе начело от четвърта позиция. Ройтеман излезе трети пред Шектър, Хълм, Север, Хънт, Ревсън и Регацони. Лауда и [[Джаки Оливър]] се удариха от което БРМ-а на австриеца е леко повреден за разлика от Шадоу-а на британеца, който отпада след този удари. Когато колоната премина завоя Уъдкът за втори път, Шектър загуби контрол върху машината си, след като настъпи тревата. Макларън-ът се удари в стената към боксовете и накрая болидът спря в състезателната линия. Хълм, Север и Хънт успяват да избегнат южно-африканеца, но Ревсън безпомощно удари задното крило на Шектър, от което се образува верижна реакция от приидващите пилоти. Червени знамена са развяти, за да сигнализират спиране на състезанието. Девет болида са въвлечени в задръстването като де Адамич си счупи глезена, след удар в мантинелите. Въпреки сериозната контузия на италианеца, всички състезатели, замесени в инциденти излизат невредими. Някои от зрителите и членове от тимовете смятат, че Шектър спука гума при преминаването към завоя Уъдкът, но повечето смятат че това е поради липса на концентрация. Четиридесет минути по-късно е обявено рестартиране на състезанието, без де Адамич, Шектър, [[Майк Хейлууд]], [[Карлос Паче]], Мас, [[Джордж Фолмър]], Уилямсън и [[Жан-Пиер Белтоаз]]. Останалите 19 състезатели застават на местата си от първия старт, оставяйки празни места на тези които не стартират. Петерсон отново поведе, но този път Лауда успя да се промъкне зад лидера, пред Стюарт, Фитипалди, Хълм, Ревсън, Север, Регацони, Хънт и Гънли. Макрей отпадна моментално, след като отломки които не са почистени повредиха клапаните в двигателя. Стюарт успя да изпревари Лауда във втората обиколка и започна да намалява преднината на Петерсон, но когато шотландеца се опита да изпревари [[Лотус]]-а в седмата обиколка, той загуби контрол върху [[Тирел]]-а след като пропусна да смени предавките, връщайки се на 13-о място. През това време Фитипалди изпревари Лауда за второ място, след което австриеца загуби позиции и от двата Макларън-а, но Север намери Лауда труден за изпреварване. Това даде шанс на Хънт да се доближи до французина. Съотборникът му Стюарт е принуден да спре в бокса, след като предното крило е напът да се откачи, заради което механиците трябват да наместят крилото обратно към първоначалната си позиция. Докато това се случва, Еймън се присъедини към списъка с отпадналите, след като горивната система го предаде, а [[Греъм Хил]] и Уотсън спират за поправка на своите болиди. Лауда продължи с пропадането, след като Хънт, Север и Ройтеман изпреварват австриеца. Ревсън успя да намери ритъма си и успя да мине пред Емерсон Фитипалди, докато двамата намаляват от разликата на Петерсон. От друга страна Хълм е преследван от Хънт като са зад Стюарт, който е с обиколка назад след спирането му в бокса. Лауда спря в бокса за нови гуми, докато проблем в шасито на Шадоу-а на Хил, означи края на състезанието и за него. В 34-та обиколката разликата между Петерсон, Ревсън и Фитипалди е две секунди, преди лек дъжд да направи трасето хлъзгаво. Докато всички пилоти се борят да останат на трасето, Фитипалди отпада в 37-ата обиколка, след като загуби контрол върху задните си гуми, а Хънт успя да мине пред Хълм. В 39-а обиколка Ревсън успя да изпревари останалия Лотус на Петерсон за да поеме лидерството, оставяйки шведа да се бори срещу Хънт, докато [[Уилсън Фитипалди]] напуска пет обиколки по-късно, поради повреда в двигателя. Хълм успя да си върне позицията си от Хънт, след като трасето започва да изсъхва в 56-а обиколка, след което преследва Лотус-а на Петерсон. От своя страна шведа отговори на темпото, зададено от новозеландеца, което помогна да намали преднината на Ревсън, който не е притеснен от ситуацията. Така американецът пресича финалната права на почти три секунди, за своята първа победа. Петерсон удържа на атаките на Хълм за втора позиция, докато Хънт завърши зад двойката пилоти. Север и Ройтеман заеха последните точки, докато Стюарт завърши 10-и, но запазвайки водачеството си в класирането при пилотите. Последен завърши [[Инсайн]]-а на [[Рики фон Опел]] на шест обиколки от победителя. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 8 | {{флагче|САЩ}} '''[[Питър Ревсън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 67 | 1:29:18.5 | 3 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 67 | + 2.8 | 1 | '''6''' |- ! 3 | 7 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Дени Хълм]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 67 | + 3.0 | 2 | '''4''' |- ! 4 | 27 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеймс Хънт]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 67 | + 3.4 | 11 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Франция}} '''[[Франсоа Север]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 67 | + 36.6 | 7 | '''2''' |- ! 6 | 10 | {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Ройтеман]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 67 | + 44.7 | 8 | '''1''' |- ! 7 | 19 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[БРМ]] | 67 | + 1:11.7 | 10 | |- ! 8 | 3 | {{флагче|Белгия}} [[Джеки Икс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 67 | + 1:17.4 | 19 | |- ! 9 | 25 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Хоудън Гънли]] | [[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Малборо]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 66 | + 1 Об. | 18 | |- ! 10 | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 66 | + 1 Об. | 4 | |- ! 11 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Бютлър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 65 | + 2 Об. | 24 | |- ! 12 | 21 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[БРМ]] | 63 | + 4 Об. | 9 | |- ! 13 | 28 | {{flagicon|Лихтенщайн}} [[Рики фон Опел]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 61 | + 6 Об. | 21 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 44 | Теч-масло | 13 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 36 | Трансмисия | 5 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 36 | Горивна система | 23 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 24 | Шаси | 27 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Техно Ф1|Техно]] | 6 | Горивна система | 29 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 6 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 12 | |- ! Отп | 31 | {{flagicon|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 14 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 15 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[БРМ]] | 0 | Сблъсък | 17 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Адамич]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 20 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Роджър Уилямсън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 22 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|САЩ}} [[Джордж Фолмър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 25 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Великобритания}} [[Джаки Оливър]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Сблъсък | 26 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Греъм Макрей]] | [[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Малборо]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Дросел | 28 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Пърли]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Завъртане | 16 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | align="right"| 42 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 41 |- | 3 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | align="right"| 33 |- | 4 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 23 |- | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | align="right"| 20 |- | 7 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 8 |- | 8 | {{флагче|Белгия}} [[Джаки Икс]] | align="right"| 8 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 58 (62) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 53 (57) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 35 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 12 |- | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 5 |- | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 5 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 4 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1973/495/ |accessdate=4 октомври 2013 |архив_дата=2014-09-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140903034934/http://www.formula1.com/results/season/1973/495/ }} * {{cite web |title=A Second A Lap website |url=http://second-a-lap.blogspot.bg/2015/11/gp-73-round-9-xxvi-john-player-british.html |accessdate=5 януари 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1973 Голяма награда на Франция|1973 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|Сезон 1973]]''' |Следващо състезание:<br />[[1973 Голяма награда на Нидерландия|1973 Нидерландия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1972 Голяма награда на Великобритания|1972]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1974 Голяма награда на Великобритания|1974]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1973 година във Великобритания]] bjrgd1grpjve4hhj110fzls5e5ugm7n 0 460115 12419290 11999899 2024-11-22T00:31:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419290 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of UK.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone 1975.jpg | дата = 19 юли 1975 | обиколки = 56 | дължина писта = 4.719 | дължина състезание = 264.264 | текуща година = 1975 | време = Слънчево | победа време = 1:22:05.0 | победител = [[Емерсон Фитипалди]] | първа позиция време= 1:19.36 | първа позиция пилот= [[Том Прайс]] | нбо време = 1:20.9 (16) | нбо пилот = [[Клей Регацони]] }} '''1975 Голяма награда на Великобритания''' е 26-о за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1975)|сезон 1975]] във [[Формула 1]], провежда се на [[19 юли]] [[1975]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Репортаж == ГП на Великобритания отново се завърна на трасето в Силвърстоун за сезон 1975, но с една голяма промяна – шикан е инсталиран на завоя Уъдкъд, за да предотврати инцидент като този на Джоди Шектър отпреди две години. След слаб сезон, [[Джаки Икс]] и [[Лотус]] решиха да се разделят и на мястото на белгиеца е повикан 29-годишния британец от Формула Три, [[Брайън Хентън]]. Отборът от Хетхел също така назначиха като трети пилот [[Джим Крауфорд]], в защита на спонсора Джон Плеър Спешиълс. [[Марч]] също увеличиха местата на три, като отново назначиха [[Ханс-Йоахим Щук]] редом до [[Виторио Брамбила]] и [[Лела Ломбарди]]. Четвърти [[Марч 751]] е пуснат в употреба за отбора на [[Пенске]] за [[Марк Донъхю]], докато тима не реши проблемите с PC1. [[Съртис]] за първи път участват с двама пилоти, усещайки че са близо до тяхната база. Резервният болид е даден на [[Дейв Морган]], опитен състезател от [[Формула 2]] и [[Формула Атлантик]]. Проблеми с бюджета причини [[Франк Уилямс]] да участва само с [[Жак Лафит]], така зачерквайки мястото на [[Жан-Пиер Жабуй]], който остана зрител за целия уикенд. В [[Инсайн]], [[Роелоф Вундеринк]] се завърна замествайки [[Гейс ван Ленеп]], докато [[Хироши Фушида]] и [[Маки Ф1|Маки]] също се завръщат в колоната, както и [[Линкар]]-а на [[Джон Никълсън]]. Голямото име обаче отсъствайки от домашното състезание е [[БРМ]], които останаха недоволни с мощността на V12 двигателя. === Квалификация === Въпреки променливото британско време, [[Том Прайс]] изненада всички като записа първата си пол-позиция в шампионатно състезание. [[Карлос Паче]] се класира втори, измествайки [[Скудерия Ферари|Ферари]]-тата на [[Ники Лауда]] и [[Клей Регацони]] на втора редица, като и тримата са на около две десети от [[Шадоу]]-а. Брамбила, [[Джоди Шектър]], [[Емерсон Фитипалди]], [[Карлос Ройтеман]], [[Джеймс Хънт]] и [[Йохен Мас]] запълниха топ 10. Със само 28 участника двама от тях не успяха да се класират. Това са Вундеринк и Фушида, които останаха на две секунди дори от Линкар-а на Никълсън. === Състезание === Времето в неделя остана мрачно но сухо, а феновете по трибуните останаха доволни, след като [[Греъм Хил]] направи парадна обиколка без каската си в един от собствените му болиди. Двукратният световен шампион обяви официално своето пенсиониране от състезателна дейност след направени 176 старта, което е рекорд. Стартът е необичаен, като пилотите трябваха да направят загрявъчна обиколка без да се изпреварват един с друг. Дори колоната да стигне до завоя Аби, Паче изпревари Прайс на старта с Регацони на трета позиция пред Лауда, Шектър, Хънт и Фитипалди. Водещата група поддържа силно темпо, преди Регацони да изпревари и Прайс за втора позиция, преди да вдигне публиката на крака в края на 13-а обиколка, след като швейцареца изпревари и Паче за лидерството. През това време състезанието записа и първите отпаднали, Ройтеман, Лафит и Петерсон, докато Ломбарди спря в бокса на два пъти преди да отпадне окончателно в 18-а обиколка с проблем в двигателя. Междувременно [[Тони Брайз]] изпревари [[Марио Андрети]] и се опита да хване водещата група, преди една от задните гуми да причини проблем и англичанина влезе в бокса. От лидерите Фитипалди изпревари Хънт за пета позиция, докато Регацони започна да се откъсва от групата. След това лек дъжд се образува на завоите Стоу и Клъб, което изненада Ферари-то на Клей и той е пратен право в огражденията. Швейцарецът влезе в бокса за оглед по болида, докато Прайс отново пое лидерството, след като изпревари Паче. Лидерството на уелсеца е само за две обиколки, преди Шадоу-а да бъде хванат от капана на мокрото трасе и се заби на завоя Бекетс. Шектър пое лидерството, след като изпревари Лауда който също е хванат от дъжда, като вече е обхванало цялото трасе. Южно-африканецът остана на това място само за обиколка, преди да спре в бокса за смяна с мокри гуми, следван скоро от Лауда и [[Патрик Депайе]]. Необичайно бавния стоп на механиците, и загубата на гума от болида на Ники преди те да фиксират гумата пратиха австриеца на обиколка от вече водещия в състезанието Паче. Бразилецът поведе пред Фитипалди, Хънт и Мас, въпреки че и четиримата са с гуми за сух асфалт. Шектър се намира пети с гуми за мокър асфалт, намалявайки разликата между себе си и тези които са пред него, докато небето започна да се поясни. Южно-африканецът излезе начело в 27-ата обиколка, като също така използва мокрите части на трасето, за да не прегреят гумите му, а Жан-Пиер Жарие мина на второ място. И на двамата обаче е ясно че трябва да спрат в бокса за смяна на гуми и те решиха да натискат докато на трасето има още мокри участъци в опит да увеличат преднината срещу Емерсон и останалите. В 32-рата обиколка гумите на Шектър прегряха и той спря за смяна със сухи, оставяйки Жарие на първа позиция. Хънт вече се намира на втора позиция, изпреварвайки Паче и Фитипалди, докато Мас е принуден да спре в бокса, след като носа на неговия [[Макларън]] започна да се разхлабва. Шектър продължи на пета позиция, след което стана четвърта с влизането на Жарие в бокса в 35-а обиколка. Това за кратко прати Хънт на първа позиция, но след това ауспуха му се разкъса и Фитипалди и Паче го изпревариха. Междувременно Жарие намери болида, труден за управление от което Виторио Брамбила и Донъхю се възползваха, а Мас се намира на седма позиция с останалите на обиколка изоставане, докато Щук и Крауфорд катастрофираха. Тогава в 48-ата обиколка със състезанието видимо в спокойната фаза, силен дъжд обхвана Силвърстоун като отново местата Стоу и Клъб бяха засегнати, след което и цялото трасе. В 54-та обиколка Жарие е хванат от дъжда и се катастрофира тежко на завоя Уъдкът, контузвайки главата си и един от феновете от публиката след като удари огражденията. Хънт се завъртя от четвърта позиция, но продължи докато отборите се готвят да посрещнат пилотите си с гуми за мокър асфалт. Брамбила е първия от пилотите, който спря в бокса, но останалите започнаха да изпитват проблеми. Паче оцеля завъртане на завоя Бекетс, но е изпреварен от Шектър, докато Мас, Донъхю и [[Джон Уотсън]] се удариха на завоя Стоу, последвани след това от Хънт, Брайз, Шектър, Паче, Морган, Хентън, [[Уилсън Фитипалди]] и Никълсън на завоя Клъб, без Депайе който се удари на друго място. Емерсон най-после реши да спре в бокса в 56-а обиколка, докато Регацони натискаше, а единствените които все още се движат са Лауда, Брамбила, [[Алън Джоунс]] и Андрети. На завоя Клъб, гледката е като на гробище за автомобили, докато Брайз и един от маршалите са пострадали леко. Главният маршал контролиращ за завоя информира рейс-контрола, че Клъб е наводнен и е пълно с болиди, и че е опасно да се състезава при такива условия. Това е достатъчно за да бъде показван червения флаг тъкмо когато Фитипалди пресече старт-финалната права за 57-и път, като бразилеца спря болида си на края на правата, следван от Джоунс, Андрети и Брамбила докато Ферари-тата бяха в бокса. Поради объркването, организаторите решиха резултатите да се вземат след края на 55-а обиколка, което прати Емерсон Фитипалди като победител пред Паче, Шектър, Хънт, Донъхю, Брамбила, Мас, Лауда, Депайе, Джоунс, Уотсън, Андрети, Регацони, Жарие, Брайз, Хентън, Никълсън, Морган и Уилсън Фитипалди. Веднага след това Макс Моузли протестира решението, смятайки че резултатите трябва да се вземат в 57-ата обиколка, с неговия пилот Брамбила втори зад Фитипалди и пред Лауда, Джоунс, Андрети и Регацони, обосновавайки се на факта че и шестимата оцелели се състезаваха и че тяхната предпазливост и умения трябва да бъдат възнаградени. От '''RAC''' обаче отхвърлиха протеста, заявявайки че червения флаг е показан в 57-ата обиколка вместо карирания флаг и че резултатите са по тяхна преценка, както и че състезанието надхвърли повече от 75% от пълната си дистанция. Така за второ поредно състезание на Силвърстоун, ГП-то се прекратява този път в буквален и метафоричен смисъл == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Емерсон Фитипалди]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 56 | 1:22:05.0 | 7 | '''9''' |- ! 2 | 8 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Карлос Паче]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 55 | Инцидент | 2 | '''6''' |- ! 3 | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Джоди Шектър]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 55 | Инцидент | 6 | '''4''' |- ! 4 | 24 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеймс Хънт]]''' | '''[[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 55 | Инцидент | 9 | '''3''' |- ! 5 | 28 | {{флагче|САЩ}} '''[[Марк Донъхю]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 55 | Инцидент | 15 | '''2''' |- ! 6 | 9 | {{флагче|Италия}} '''[[Виторио Брамбила]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 55 | + 1 Об. | 5 | '''1''' |- ! 7 | 2 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 55 | Инцидент | 10 | |- ! 8 | 12 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 54 | + 2 Об. | 3 | |- ! 9 | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 54 | Инцидент | 17 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Хил Ф1|Хил]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 54 | + 2 Об. | 28 | |- ! 11 | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 54 | Инцидент | 18 | |- ! 12 | 27 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Парнели]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 54 | + 2 Об. | 12 | |- ! 13 | 11 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 54 | + 2 Об. | 4 | |- ! 14 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Шедоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 53 | Инцидент | 11 | |- ! 15 | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Брайз]] | [[Хил (конструктор)|Хил]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 53 | Инцидент | 13 | |- ! 16 | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 53 | Инцидент | 21 | |- ! 17 | 32 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Джон Никълсън]] | [[Линкар]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 51 | Инцидент | 26 | |- ! 18 | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейв Морган]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 50 | Инцидент | 23 | |- ! 19 | 30 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 50 | Инцидент | 24 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 45 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Крауфорд]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 28 | Инцидент | 25 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Том Прайс]] | [[Шедоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 20 | Инцидент | 1 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Италия}} [[Лела Ломбарди]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 18 | Двигател | 22 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 7 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 5 | Ск.кутия | 19 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 4 | Двигател | 8 | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Нидерландия}} [[Роелоф Вундеринк]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 35 | {{флагче|Япония}} [[Хироши Фушида]] | [[Маки Ф1|Маки]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 47 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 33 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 25 |- | 4 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | align="right"| 24 |- | 6 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 19 |- | 7 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 16 |- | 8 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | align="right"| 14.5 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 50 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 42 (44) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 39.5 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 24 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 6 |- | 7 | {{флагче|САЩ}} [[Парнели]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 5 |- | 8 | {{флагче|САЩ}} [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 3.5 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1975/467/ |accessdate=4 октомври 2013 |архив_дата=2007-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070714024815/http://www.formula1.com/results/season/1975/467/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1975 Голяма награда на Франция|1975 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1975)|Сезон 1975]]''' |Следващо състезание:<br />[[1975 Голяма награда на Германия|1975 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1974 Голяма награда на Великобритания|1974]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1976 Голяма награда на Великобритания|1976]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1975 година във Великобритания]] 5e9b2habcqgjyrcua27qrwopbybotxs 0 460126 12419297 11999896 2024-11-22T00:37:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419297 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of UK.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Silverstone 1975.jpg | дата = 16 юли 1977 | обиколки = 68 | дължина писта = 4.719 | дължина състезание = 320.871 | текуща година = 1977 | време = Слънчево | победа време = 1:31:46.06 | победител = [[Джеймс Хънт]] | първа позиция време= 1:18.49 | първа позиция пилот= Джеймс Хънт | нбо време = 1:19.60 (48) | нбо пилот = Джеймс Хънт }} '''1977 Голяма награда на Великобритания''' е 28-ото за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|сезон 1977]] във [[Формула 1]], провежда се на [[16 юли]] [[1977]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == История на кръга == Стартовият лист съдържа повече от 37 пилоти, най-вече заради географското положение на трасето Силвърстоун. Едно от най-очакваните имена при отборите е този на [[Рено Ф1|Рено]], които правят дългоочаквания си дебют заедно с пилота [[Жан-Пиер Жабуй]]. Специално за това състезание [[Макларън]] участват с трима пилоти. Редом до действащия световен шампион [[Джеймс Хънт]] и [[Йохен Мас]] е и 27-годишния канадец [[Жил Вилньов]], който впечатли Хънт по време на състезание от сериите Формула Атлантик. [[БРМ]] смени [[Кони Андершон]] с [[Гай Едуардс]] в опит да намерят място на стартовата решетка, докато [[Съртис]] и [[Инсайн]] назначи съответно [[Верн Шупан]] и [[Патрик Тамбей]], който се опита да вземе участие в [[1977 Голяма награда на Франция|ГП на Франция]] на мястото на [[Лари Пъркинс]] в заводския отбор на последния. === Квалификация === Заради многото записани пилоти за това състезание включително и пилотите от Група 8, специална квалификационна сесия се състоя в неделя, от която участват 14-има пилоти, не-членове на ФОКА. В тях не фигурира новия отбор на Рено, които са допуснати от организаторите да участват в главната квалификация. [[Жан-Пиер Жарие]] оглави пре-квалификацията, записвайки най-добро време пред Тамбей, [[Брет Лънгър]], [[Артуро Мерцарио]] и Вилньов като те заедно с [[Брайън Хентън]] и [[Патрик Нев]] са допуснати да участват в главната квалификация, оставяйки извън нея [[Емилио де Вильота]], [[Анди Сутклиф]], [[Дейвид Пърли]] (който оцеля след зверска катастрофа в пре-квалификацията), Едуардс, [[Тони Тримър]] и [[Брайън Макгуайър]]. Испанецът де Вильота е допуснат да участва в квалификацията, след като [[Харалд Ертъл]] напусна отбора на [[Хескет]] и така отбора остана с един пилот. Хънт зарадва публиката с пол-позиция, която е негова първа след ГП на ЮАР. [[Джон Уотсън]] се класира втори пред [[Ники Лауда]], [[Джоди Шектър]], [[Лотус]]-ите на [[Гунар Нилсон]] и [[Марио Андрети]], [[Ханс-Йоахим Щук]], [[Виторио Брамбила]], Вилньов и [[Рони Петерсон]]. [[Алекс Рибейро]] пропусна състезанието за шести пореден път заедно с [[Клей Регацони]], Хентън и де Вильота. === Състезание === Около 80 хиляди зрители пристигнат в Силвърстоун, повечето от които са за Хънт. Джеймс прави лош старт, което помага на Уотсън да поеме водачеството пред Лауда и Шектър, които също изпревариха Макларън-а. [[Рупърт Кийгън]] регистрира първото отпадане в състезанието, след като е изпратен извън трасето, както и Петерсон с повреда в двигателя и Тамбей, чийто електроника му отказа на завоя Уъдкът. Дебютантът Вилньов се задържа в основната група зад Лотус-ите и пред Мас, който е зад волана на M26. [[Иън Шектър]] отпадна в шестата обиколка, докато [[Карлос Ройтеман]] излезе от трасето с проблем по предните спирачки. Въпреки че аржентинеца успя да избегне удар с някои от пилотите, той влезе в бокса за смяна на тръбата в една от предната спирачка. В 10-а обиколка Хънт се доближи до Лауда, докато Вилньов изостана от Нилсон, но запазвайки позицията си пред Мас. Неочаквано канадецът влезе в бокса заради съмнение за проблем във водната температура, от което той загуби две обиколки. Следващият отпаднал е Рено-то на Жабуй с повреда в турбото, което сложи край на дебютното му състезание с новия отбор. [[Патрик Депайе]] напусна, след като катастрофира поради повреда в спирачките, следван от [[Шадоу]]-а на [[Рикардо Патрезе]] със загуба на налягане в горивото и Мерцарио с повреда в трансмисията. В 23-та обиколка Хънт изпревари [[Скудерия Ферари|Ферари]]-то на Лауда на завоя Уъдкът, след което започна да преследва лидера. Англичанинът успя да намали преднината на Брабам-а след преполовяването на половината дистанция, но северно-ирландеца успя да се отбрани от атаката на Хънт на завоя Уъдкът. В 44-та обиколка Макларън-ът направи поредната атака, но Уотсън отново я отрази. Шест обиколки по-късно обаче, [[Брабам]]-а загуби налягане в маслото, пращайки Хънт начело. Северно-ирландецът спря в бокса, но механиците не успяват да оправят проблем като вместо това заредиха болида с гориво. Уотсън се върна на трасето 12-и, преди отново да влезе в бокса няколко обиколки след това, означавайки края на неговата му надпревара. Отпадането на Уотсън изкачи Джоди на безопасната трета позиция, след като Андрети загуби малко мощност в болида, а съотборника му Нилсон реши да остане зад американеца до 53-та обиколка, където шведа мина пред него за четвърта позиция. След това Гунар преследва [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-а на Шектър, който се опита да отговори на темпото зададено от шведа, преди двигателя му да гръмне в 60-а обиколка. Андрети за кратко се изкачи на четвърто място преди и неговия Косуърт да гръмне. Хънт завърши със стил, записвайки първата си победа за сезона. Лауда финишира втори, което му помогна да увеличи преднината си пред Андрети в класирането при пилотите. Нилсон пресече финалната права трети, изоставайки от Ферари-то на секунда най-вече заради факта, че шведа престоя зад Андрети дълго време. Мас, Щук и [[Жак Лафит]], докато Брамбила остана седми зад [[Алън Джоунс]], Жарие, Нев, Вилньов (затворен два пъти от лидерите), Шупан, Лънгър и Ройтеман. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 1 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеймс Хънт]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | 1:31:46.06 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 11 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 68 | +18.31 | 3 | '''6''' |- ! 3 | 6 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Гунар Нилсон]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | +19.57 | 5 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Германия}} '''[[Йохен Мас]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 68 | +47.76 | 11 | '''3''' |- ! 5 | 8 | {{флагче|Германия}} '''[[Ханс-Йоахим Щук]]''' | '''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео]]''' | 68 | + 1:11.73 | 7 | '''2''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 67 | + 1 Об. | 15 | '''1''' |- ! 7 | 17 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 1 Об. | 12 | |- ! 8 | 19 | {{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 1 Об. | 8 | |- ! 9 | 34 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Пенске Рейсинг|Пенске]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 67 | + 1 Об. | 20 | |- ! 10 | 27 | {{флагче|Белгия}} [[Патрик Нев]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 2 Об. | 26 | |- ! 11 | 40 | {{флагче|Канада}} [[Жил Вилньов]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 2 Об. | 9 | |- ! 12 | 18 | {{флагче|Австралия}} [[Верн Шупан]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 66 | + 2 Об. | 23 | |- ! 13 | 30 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 64 | + 4 Об. | 19 | |- ! 14 | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 62 | Двигател | 6 | |- ! 15 | 12 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 62 | + 6 Об. | 14 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | 60 | Горивна система | 2 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 59 | Двигател | 4 | |- ! Отп | 28 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 42 | Дросел | 22 | |- ! Отп | 37 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 28 | Трансмисия | 17 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Рикардо Патрезе]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 20 | Налягане-гориво | 25 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 16 | Спирачки | 18 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жабуй]] | [[Рено Ф1|Рено]] | 16 | Турбо | 21 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Иън Шектър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Инцидент | 24 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Швейцария}} [[Рони Петерсон]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Тамбе]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 3 | Електро | 10 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Великобритания}} [[Рупърт Кийгън]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 13 | |- ! НКв | 9 | {{флагче|Бразилия}} [[Алекс Рибейро]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 22 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 38 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Хентън]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! НКв | 36 | {{флагче|Испания|1977}} [[Емилио де Вильота]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 31 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Пърли]] | [[ЛЕК Ф1|ЛЕК]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 33 | {{флагче|Великобритания}} [[Анди Сутклиф]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 35 | {{флагче|Великобритания}} [[Гай Едуардс]] | [[БРМ]] | | | | |- ! DNPQ | 44 | {{флагче|Великобритания}} [[Тони Тример]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 45 | {{флагче|Австралия}} [[Брайън Макгуайър]] | [[Макгуайър Ф1|Макгуайър]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! DNPQ | 32 | {{флагче|Финландия}} [[Мико Козаровицки]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |- ! Отк | | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класирането след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 39 |- | 2 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | align="right"| 32 |- | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 32 |- | 4 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | align="right"| 28 |- | 5 | {{flagicon|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 22 |- | 6 | {{флагче|Швейцария}} [[Гунар Нилсон]] | align="right"| 20 |- | 7 | {{флагче|Германия}} [[Йохен Мас]] | align="right"| 17 |- | 8 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | align="right"| 10 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при констуркторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 56 (58) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 47 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 34 |- | 4 | {{флагче|Канада}} [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 32 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | align="right"| 19 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 14 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 10 |- | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 8 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web |title=The Official Formula 1 website |url=http://www.formula1.com/results/season/1977/434/ |accessdate=4 октомври 2013 |архив_дата=2008-02-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080203060142/http://www.formula1.com/results/season/1977/434/ }} * {{cite web |title=A Second A Lap website |url=http://second-a-lap.blogspot.bg/2016/01/gp-77-round-10-xxx-john-player-british.html |accessdate=14 април 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br /> [[1977 Голяма награда на Франция|1977 Франция]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|Сезон 1977]]''' |Следващо състезание:<br />[[1977 Голяма награда на Германия|1977 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[1976 Голяма награда на Великобритания|1976]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следващо състезание:<br /> [[1978 Голяма награда на Великобритания|1978]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:1977 година във Великобритания]] nw8ay59jof92lvo7kkoplip3gt4sz5k 0 460857 12419420 12322755 2024-11-22T01:20:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419420 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Южна Корея]] | знаме = Flag of South Korea.svg|border | писта = [[Корейска интернационална писта]] | карта = Korea international circuit.svg | дата = 6 октомври 2013 | обиколки = 55 | дължина писта = 5,621 | дължина състезание = 309,155 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:43:13.701 | победител = {{Флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:37.202 | първа позиция пилот= {{Флагче|Германия}} Себастиан Фетел | нбо време = 1:41.380 (53) | нбо пилот = {{Флагче|Германия}} Себастиан Фетел }} '''2013 Голяма награда на Южна Корея''' е 4-то за [[Голяма награда на Южна Корея|Голямата награда на Южна Корея]] и 14-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 октомври]] [[2013]] година на пистата [[Корейска интернационална писта]], [[Йеонгам]], Южна Джеола, [[Южна Корея]]. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | 1:43:13.701 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 55 | +4.224 | 9 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 55 | +4.927 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 55 | +24.114 | 7 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 55 | +25.255 | 2 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +26.189 | 5 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 55 | +26.698 | 4 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +32.262 | 11 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +34.390 | 6 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +35.155 | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 55 | +35.990 | 8 | |- ! 12 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 55 | +47.049 | 17 | |- ! 13 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 55 | +50.013 | 18 | |- ! 14 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1:03.578 | 19 | |- ! 15 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1:04.501 | 20 | |- ! 16 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +1:07.970 | 22 | |- ! 17 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 55 | +1:12.898 | 21 | |- ! 18 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 53 | Спирачки | 16 | |- ! 19 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | Спирачки | 12 | |- ! 20 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 50 | Сблъсък-щета | 14 | |- ! Отп | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 36 | Сблъсък | 13 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 24 | Инцидент | 15 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 272 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 195 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 167 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 161 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 130 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 402 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 284 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 283 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 239 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 81 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/907/ | accessdate = 11 октомври 2013 | архив_дата = 2013-10-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131008083305/http://www.formula1.com/results/season/2013/907/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Сингапур|2013 Сингапур]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Япония|2013 Япония]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Южна Корея|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Южна Корея]]''' |Следваща година:<br /> '''няма''' |} [[Категория:Голяма награда на Южна Корея]] [[Категория:2013 година в Азия]] dxx14i1l62oh81amld3y0x9osh0vuib 0 460888 12419268 12011998 2024-11-22T00:22:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419268 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Нюрбургринг]] | карта = Circuit Nürburgring-1927-Nordschleife.svg | дата = 7 август 1966 | обиколки = 15 | дължина писта = 22,810 | дължина състезание = 342,150 | текуща година = 1966 | време = Облачно, влажно | победа време = 2:27:03.0 | победител = [[Джак Брабам]] | първа позиция време= 8:16.5 | първа позиция пилот= [[Джим Кларк]] | нбо време = 8:49.0 (4) | нбо пилот = [[Джон Съртис]] }} '''1966 Голяма награда на Германия''' е 14-о за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|сезон 1966]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 август]] [[1966]] година на пистата [[Нюрбургринг]] близо до град [[Нюрбург]], [[Германия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Брабам]]''' | '''[[Брабам]]-[[Репко]]''' | 15 | 2:27:03.0 | 5 | '''9''' |- ! 2 | 7 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джон Съртис]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 15 | + 44.4 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 8 | {{флагче|Австрия}} '''[[Йохен Ринт]]''' | '''[[Купър]]-[[Мазерати]]''' | 15 | + 2:32.6 | 9 | '''4''' |- ! 4 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[БРМ]]''' | 15 | + 6:41.4 | 10 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеки Стюърт]]''' | '''[[БРМ]]''' | 15 | + 8:28.9 | 3 | '''2''' |- ! 6 | 9 | {{флагче|Италия}} '''[[Лоренцо Бандини]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 15 | + 10:56.4 | 6 | '''1''' |- ! 7 | 12 | {{флагче|САЩ}} [[Дан Гърни]] | [[Ол Американ Рейсинг|Игъл]]-[[Уеслейк]] | 14 | Електро | 8 | |- ! 8 | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Питър Арундел]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 14 | + 1 Об. | 17 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Спенс]] | [[Лотус]]-[[БРМ]] | 12 | Алтернатор | 13 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джим Кларк]] | [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | 11 | Инцидент | 1 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Великобритания}} [[Крис Лоурънс]] | [[Купър]]-[[Ферари]] | 10 | Окачване | 26 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Италия}} [[Людовико Скарфиоти]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 9 | Електро | 4 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Паркс]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 9 | Инцидент | 7 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Брабам]]-[[Репко]] | 8 | Запалване | 15 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Швейцария}} [[Йо Боние]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 3 | Съединител | 12 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|САЩ}} [[Боб Бондюрант]] | [[БРМ]] | 3 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Великобритания}} [[Боб Андерсън]] | [[Брабам]]-[[Клаймакс]] | 2 | Трансмисия | 14 | |- bgcolor=red ! Отп | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Тейлър (Формула 1)|Джон Тейлър]] | [[Брабам]]-[[БРМ]] | 0 | '''Фатален инцидент''' | 25 | |- ! Нст | 18 | {{флагче|Франция}} [[Ги Лижие]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 0 | Нараняване | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{flagicon|Австралия}} [[Джак Брабам]] |align="right"| 39 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Греъм Хил]] |align="right"| 17 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Съртис]] |align="right"| 15 |- | 4 | {{flagicon|Австрия}} [[Йохен Ринт]] |align="right"| 15 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] |align="right"| 14 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Брабам]]-[[Репко]] | align="right"| 39 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 23 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 22 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"| 17 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Клаймакс]] | align="right"| 7 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1966/585/ | accessdate = 11 октомври 2013 | архив_дата = 2008-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080210011433/http://www.formula1.com/results/season/1966/585/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Нидерландия|1966 Нидерландия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1966)|Сезон 1966]]''' |Следващо състезание:<br />[[1966 Голяма награда на Италия|1966 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1965 Голяма награда на Германия|1965]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[1967 Голяма награда на Германия|1967]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:1966 година в Германия]] bhj0cez7e86nw7tpbc5eg2bbw4p03d1 0 460959 12419359 11273675 2024-11-22T01:06:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419359 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Хокенхаймринг]] | карта = Hockenheimring prior to 2002.svg | дата = 29 юли 2001 | обиколки = 45 | дължина писта = 6.823 | дължина състезание = 307.035 | текуща година = 2001 | време = Сухо | победа време = 1:18:17.873 | победител = [[Ралф Шумахер]] | първа позиция време= 1:38:117 | първа позиция пилот= [[Хуан Пабло Монтоя]] | нбо време = 1:41:808 (20) | нбо пилот = Хуан Пабло Монтоя }} '''2001 Голяма награда на Германия''' е 49-о за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|сезон 2001]] във [[Формула 1]], провежда се на [[29 юли]] [[2001]] година на пистата [[Хокенхаймринг]] близо до град [[Хокенхайм]], [[Германия]]. {{clear}} === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 5 | {{флагче|Германия}} '''[[Ралф Шумахер]]''' | '''[[Уилямс]]–[[БМВ]]''' | 45 | 1:18:17.873 | 2 | '''10''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Рубенс Барикело]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 45 | +46.117 | 6 | '''6''' |- ! 3 | 10 | {{флагче|Канада}} '''[[Жак Вилньов]]''' | '''[[БАР]]–[[Хонда]]''' | 45 | +1:02.806 | 12 | '''4''' |- ! 4 | 7 | {{флагче|Италия}} '''[[Джанкарло Фисикела]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]–[[Плейлайф]]''' | 45 | +1:03.477 | 17 | '''3''' |- ! 5 | 8 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]–[[Плейлайф]]''' | 45 | +1:05.454 | 18 | '''2''' |- ! 6 | 22 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан Алези]]''' | '''[[Прост Гран При|Прост]]–[[Асер]]''' | 45 | +1:05.950 | 14 | '''1''' |- ! 7 | 9 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Панис]] | [[БАР]]–[[Хонда]] | 45 | +1:17.527 | 13 | |- ! 8 | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Енрике Бернолди]] | [[Ероуз]]–[[Азиатек]] | 44 | +1 Об. | 19 | |- ! 9 | 14 | {{флагче|Нидерландия}} [[Йос Верстапен]] | [[Ероуз]]–[[Азиатек]] | 44 | +1 Об. | 20 | |- ! 10 | 21 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Минарди]]–[[Юръпиън]] | 44 | +1 Об. | 21 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Хонда]] | 34 | Хидравлика | 10 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | [[Макларън]]–[[Мерцедес]] | 27 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Тарсо Маркес]] | [[Минарди]]–[[Юръпиън]] | 26 | Ск.кутия | 22 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Пабло Монтоя]] | [[Уилямс]]–[[БМВ]] | 24 | Двигател | 1 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 23 | Налагане-гориво | 4 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Бразилия}} [[Лучано Бурти]] | [[Прост Гран При|Прост]]–[[Асер]] | 23 | Завъртане | 16 | |- ! Отп | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Заубер]]–[[Петронас]] | 16 | Полуоска | 8 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Великобритания}} [[Еди Ървайн]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]–[[Косуърт]] | 16 | Налягане-гориво | 11 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | [[Макларън]]–[[Мерцедес]] | 13 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Бразилия}} [[Рикардо Зонта]] | [[Джордан Гран При|Джордан]]–[[Хонда]] | 7 | Сблъсък | 15 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | [[Заубер]]–[[Петронас]] | 0 | Сблъсък | 7 | |- ! Отп | 19 | {{флагче|Испания}} [[Педро де ла Роса]] | [[Ягуар Рейсинг|Ягуар]]–[[Косуърт]] | 0 | Сблъсък | 9 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Михаел Шумахер]] | align="right"| 84 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] | align="right"| 47 |- | 3 | {{флагче|Германия}} [[Ралф Шумахер]] | align="right"| 41 |- | 4 | {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] | align="right"| 40 |- | 5 | {{flagicon|Финландия}} [[Мика Хакинен]] | align="right"| 19 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 124 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]–[[Мерцедес]] | align="right"| 66 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]–[[БМВ]] | align="right"| 56 |- | 4 | {{флагче|Швейцария}} [[Заубер]]–[[Петронас]] | align="right"| 19 |- | 5 | {{флагче|Ирландия}} [[БАР]]–[[Хонда]] | align="right"| 16 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2001/45/ | accessdate = 12 октомври 2013 | архив_дата = 2008-07-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080723151038/http://www.formula1.com/results/season/2001/45/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Великобритания|2001 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2001)|Сезон 2001]]''' |Следващо състезание:<br />[[2001 Голяма награда на Унгария|2001 Унгария]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2000 Голяма награда на Германия|2000]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[2002 Голяма награда на Германия|2002]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:2001 година в Германия]] sbpdb000yuiz7eqrqytqexn1txqakc1 0 461273 12419421 12011928 2024-11-22T01:20:42Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419421 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Suzuka circuit map--2005.svg | дата = 13 октомври 2013 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.807 | дължина състезание = 307.471 | текуща година = 2013 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:26:49.301 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:30.915 | първа позиция пилот= [[Марк Уебър]] | нбо време = 1:34.587 (44) | нбо пилот = Марк Уебър }} '''2013 Голяма награда на Япония''' е 29-о за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и петнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[13 октомври]] [[2013]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | 1:26:49.301 | 2 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 2 | '''{{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +7.129 | 1 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 8 | '''{{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 53 | +9.910 | 4 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 3 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +45.605 | 8 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 7 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 53 | +47.325 | 9 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 11 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +51.615 | 7 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 12 | '''{{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 53 | +1:11.630 | 14 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 9 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | +1:12.023 | 6 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 5 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +1:20.821 | 10 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 4 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +1:29.263 | 5 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 53 | +1:38.572 | 12 | |- ! 12 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 17 | |- ! 13 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 16 | |- ! 14 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 52 | +1 Об. | 22 | |- ! 15 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 52 | +1 Об. | 11 | |- ! 16 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 15 | |- ! 17 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 13 | |- ! 18 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 20 | |- ! 19 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 52 | +1 Об. | 18 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 7 | Сблъсък-щета | 3 | align="center" | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 0 | Сблъсък | 19 | |- ! Отп | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 0 | Сблъсък | 21 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 297 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 207 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 177 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 161 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 148 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 445 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 297 |- | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 287 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 264 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 83 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/908/ | accessdate = 16 октомври 2013 | архив_дата = 2013-10-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131014042633/http://www.formula1.com/results/season/2013/908/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Южна Корея|2013 Южна Корея]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Индия|2013 Индия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2012 Голяма награда на Япония|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2014 Голяма награда на Япония|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2013 година в Азия]] nstq2bj2ie3olo920kobdup2yr6m1m3 0 461280 12419282 12011985 2024-11-22T00:28:07Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419282 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Нюрбургринг]] | карта = Circuit Nürburgring-1967-Nordschleife.svg | дата = 30 юли 1972 | обиколки = 14 | дължина писта = 22,835 | дължина състезание = 319.690 | текуща година = 1972 | време = Сухо, топло | победа време = 1:42:12.3 | победител = [[Джеки Икс]] | първа позиция време= 7:07.0 | първа позиция пилот= Джеки Икс | нбо време = 7:13.6 (10) | нбо пилот = Джеки Икс }} '''1972 Голяма награда на Германия''' е 20-о за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1972)|сезон 1972]] във [[Формула 1]], провежда се на [[30 юли]] [[1972]] година на пистата [[Нюрбургринг]] близо до град [[Нюрбург]], [[Германия]]. == Репортаж == [[Скудерия Ферари]] посрещна обратно [[Клей Регацони]], възстановен от контузията получена от състезанието за спортни автомобили, редом до [[Джаки Икс]] и [[Артуро Мерцарио]] (който заема за постоянно мястото на [[Марио Андрети]]). [[Макларън]] отново са без [[Питър Ревсън]], като [[Брайън Редмън]] го замества за трето състезание. [[БРМ]] са отново с трима пилоти като [[Райн Визел]] се завръща в отбора на мястото на [[Питър Гетин]], а [[Джаки Оливър]] се връща към сериите КанАм. Политойс на [[Франк Уилямс]] имаха труден уикенд в Брандс Хач, след като новия болид е частично повреден, което принуди да използват [[Марч 721]], докато Политойс-а бъден оправен, за да бъде отново пуснат в употреба. [[Текно (Ф1)|Текно]] отново дава шанс на британския пилот [[Дерек Бел]], заемайки мястото на [[Нани Гали]]. === Квалификация === За втори пореден път [[Джаки Икс]] доминира квалификацията, най-вече благодарение на модификациите по окачването. [[Джеки Стюарт]] с [[Тирел]] се класира втори на 1.7 секунди, следван от [[Емерсон Фитипалди]] и неговия [[Лотус]]. [[Рони Петерсон]] с неговия заводски [[Марч]] е 4-ти, пред [[Франсоа Север]] и [[Карлос Ройтеман]] с [[Брабам]]. [[Крис Еймън]] с [[Матра]], [[Анри Пескароло]] с частния Марч, [[Дени Хълм]] с Макларън и [[Карлос Паче]]. [[Коню (Ф1)|Коню]] заедно с [[Франсоа Миго]] се надяваха да участват, но от германската автомобилна федерация отхвърли поканата, усещайки че комбинацията от неопитен пилот и болид без натрупани километри не пасват на Нюрбургринг. === Състезание === Състезанието е определено да протече с обичайните 14 обиколки, след като миналото издание е намалено. Запалителната система на Матра-та управляван от Еймън е проверявана от механиците заради проблем в нея, докато останалите започнаха състезанието. Петерсон направи отличен старт, нареждайки се между Икс и Стюарт, докато Фитипалди се опита да остане с лидерите заедно с Регацони. След преполовяването на първата обиколка, класирането е Икс, Петерсон, Регацони, Фитипалди, Стюарт, Ройтеман, Пескароло, Север, Паче и [[Тим Шенкен]]. След като издържа на атаката на Петерсон, Икс се отдалечи от преследвачите си, докато Фитипалди изпревари Регацони за трета позиция. Паче е първият, който спря в бокса като причината за това е проблем в управлението на неговия Марч, а Еймън се присъедини в надпреварата, на обиколка и половина изоставане. Икс и Фитипалди регистрираха най-бърза обиколка едновременно, но бразилеца е на 10 секунди от Ферари-то на белгиеца, като Петерсон все още се намира пред бразилеца. Скоро проблемите на някои от пилотите в средата на колоната ги принуди да напуснат, като Визел (с повреда в двигателя), [[Ники Лауда]] (теч в маслото), [[Дейв Чарлтън]] (като след четири обиколки, излезе от болида си видимо зле, поради болест) и Бел (с повреда в двигателя на неговия Текно) са първите. Фитипалди изпревари Петерсон в петата обиколка, но преднината между него и лидера Икс е толкова голяма, че почти е невъзможно за Емерсон да се бори за победата, докато еднолично белгиеца постига нова най-бърза обиколка. Проблемите на Паче продължават, след като спря за втори път в бокса, този редом с проблемите по управлението дойде и нов заради счупен преден анти-рол бар, а [[Дейв Уокър]] напусна след седем обиколки поради ниско налягане на маслото, което е довело до слабата скорост на австралиеца. В същото време напусна и Ройтеман, един от челниците с повреда в диференциала. Петерсон се намира трети пред Регацони, въпреки честите вибрации на неговия Марч, докато Стюарт е на почти половин минута от швейцареца. Скоро третото място стана притежание на Регацони, след като Петерсон се завъртя, връщайки се зад Стюарт, докато [[Майк Хейлууд]] и Хълм се присъедениха в списъка с отпадналите. Всичко обаче се промени в 10-а обиколка, след като син дим се появи зад Лотус-а на Фитипалди, което даде шанс на Регацони и Стюарт да се доближат. Оказа се, че счупване по скоростната кутия на черно-златистия болид е причината Фитипалди да спре 1/3 след преполовяването на обиколката. Това обаче не спря Икс, който постига нова най-бърза обиколка, докато Пескароло загуби контрол върху своя Марч на завоя Аденау. Скоро обаче Икс също получи проблем по болида, след като една от ауспусите се разкъса, принуждавайки да намали скоростта, но преднината му е толкова голяма, че си осигури комфорта да го направи. Съотборникът му Мерцарио нямаше особено добър ден със загуба на налягане в маслото. След отпадането на Пескароло, [[Жан-Пиер Белтоаз]] се нареди на пета позиция, преди късмета му да се обърне заради разхлабена батерия видяна от един от маршалите, което принуди французина да влезе в бокса. Въпреки отпадането, Фитипалди има поводи за облекчение, идвайки от факта че и Стюарт също отпадна от надпреварата. Шотландецът е в оспорена битка с Регацони за втората позиция в последната обиколка, преди швейцареца да направи грешка и с това давайки пространство на Тирел-а. С бързата си реакция обаче, Регацони се върна на трасето като с това удари Тирел-а, пращайки Стюарт в бариерите. Това е на заден план, най-вече заради доминацията на Икс от старта до финала, финиширайки на 48 секунди от Регацони. Петерсон се възползва от отпадането на Стюарт, за да заеме трета позиция пред БРМ-а на [[Хоудън Гънли]], Макларън-а на Редмън и Брабам-ът на [[Греъм Хил]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 4 | {{флагче|Белгия}} '''[[Джеки Икс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 14 | 1:42:12.3 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 9 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Клей Регацони]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 14 | +48.3 | 7 | '''6''' |- ! 3 | 10 | {{флагче|Швеция}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 1:06.7 | 4 | '''4''' |- ! 4 | 17 | {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Хоудън Гънли]]''' | '''[[БРМ]]''' | 14 | + 2:20.2 | 18 | '''3''' |- ! 5 | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Брайън Редмън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 2:35.7 | 19 | '''2''' |- ! 6 | 11 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Греъм Хил]]''' | '''[[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 2:59.6 | 15 | '''1''' |- ! 7 | 26 | {{флагче|Бразилия}} [[Уилсън Фитипалди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | + 3:00.1 | 21 | |- ! 8 | 28 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Бютлър]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | + 5:10.7 | 27 | |- ! 9 | 6 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | [[БРМ]] | 14 | + 5:20.2 | 13 | |- ! 10 | 7 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 14 | + 5:43.7 | 5 | |- ! 11 | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюарт]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | Сблъсък | 2 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 13 | + 1 Об. | 22 | |- ! 13 | 16 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Адамич]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | + 1 Об. | 20 | |- ! 14 | 15 | {{флагче|Австралия}} [[Тим Шенкен]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 13 | + 1 Об. | 12 | |- ! 15 | 8 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Матра]] | 13 | + 1 Об. | 8 | |- ! НКл | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 11 | Не е класиран | 11 | |- ! Отп | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 10 | Ск.кутия | 3 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Франция}} [[Анри Пескароло]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 10 | Инцидент | 9 | |- ! Отп | 3 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 8 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Майк Хейлууд]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 8 | Окачване | 16 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Диференциал | 6 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Електро | 14 | |- ! Отп | 25 | {{флагче|Австралия}} [[Дейв Уокър]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 6 | Теч-масло | 23 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 4 | Теч-масло | 24 | |- ! Отп | 27 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Бел]] | [[Текно Ф1|Текно]] | 4 | Двигател | 25 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Дейв Чарлтън]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | 4 | Физзически | 26 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|Швеция}} [[Райн Визел]] | [[БРМ]] | 3 | Двигател | 17 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | align="right"| 43 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеки Стюърт]] | align="right"| 27 |- | 3 | {{флагче|Белгия}} [[Джеки Икс]] | align="right"| 25 |- | 4 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]] | align="right"| 21 |- | 5 | {{flagicon|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 13 |- | 6 | {{флагче|САЩ}} [[Питър Ревсън]] | align="right"| 10 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Белтоаз]] | align="right"| 9 |- | 8 | {{флагче|Франция}} [[Франсоа Север]] | align="right"| 9 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 43 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 33 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 29 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 29 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"| 12 |- | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Марч]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 12 |- | 7 | {{флагче|Франция}} [[Матра]] | align="right"| 9 |- | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Съртис]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 9 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1972/508/ | accessdate = 16 октомври 2013 | архив_дата = 2008-02-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080209231440/http://www.formula1.com/results/season/1972/508/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url =http://second-a-lap.blogspot.bg/2015/10/gp-72-round-8-xxxiv-groer-preis-von.html | accessdate = 30 март 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1972 Голяма награда на Великобритания|1972 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1972)|Сезон 1972]]''' |Следващо състезание:<br />[[1972 Голяма награда на Австрия|1972 Австрия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1971 Голяма награда на Германия|1971]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[1973 Голяма награда на Германия|1973]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:1972 година в Германия]] nh5cobnvk1r6ynyq1eu8m0tg84tse0f 0 461323 12419293 12011975 2024-11-22T00:35:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419293 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Нюрбургринг]] | карта = Circuit Nürburgring-1967-Nordschleife.svg | дата = 1 август 1976 | обиколки = 14 | дължина писта = 22,835 | дължина състезание = 319,690 | текуща година = 1976 | време = Дъжд/сухо | победа време = 1:41:42.7 | победител = [[Джеймс Хънт]] | първа позиция време= 7:06.5 | първа позиция пилот= Джеймс Хънт | нбо време = 7:10.8 (13) | нбо пилот = [[Джоди Шектър]] }} '''1976 Голяма награда на Германия''' е 24-то за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1976)|сезон 1976]] във [[Формула 1]], провежда се на [[1 август]] [[1976]] година на пистата [[Нюрбургринг]] близо до град [[Нюрбург]], [[Германия]]. == Репортаж == Проблемите на [[Уилямс]] продължиха, след като водещия им пилот [[Джаки Икс]] напусна като на негово място е нает [[Артуро Мерцарио]], оставяйки отбора на [[Марч]] с трима състезатели. [[Лела Ломбарди]] остана в отбора на РАМ Рейсинг като за съотборник на италианката е [[Ролф Щомелен]], както и отбора '''P.R. Reilly''' с [[Майк Уайлдс]]. [[Тирел]] решиха да се фокусират изцяло на P34 и тима продаде болида [[Тирел 007|007]], каран от [[Патрик Депайе]] в първите три състезания за сезон 1976 на италианеца [[Алесандро Писенти-Роси]] и Скудерия Рондини. === Квалификация === [[Джеймс Хънт]] продължи с увереното си представяне, постигайки пол-позиция със секунда от водещия в класирането при пилотите [[Ники Лауда]], който се опиташе да принуди всички пилоти да бойкотират уикенда заради времевите условия. Депайе се класира трети пред [[Ханс-Йоахим Щук]] (чийто [[Марч]] е спонсориран от германската бирена компания [[Ягермайстер (компания)|Ягермайстер]]), [[Клей Регацони]], [[Жак Лафит]], [[Карлос Паче]], [[Джоди Шектър]], [[Йохен Мас]] и [[Карлос Ройтеман]]. Щомелен записа 15-о време но проблемите на РАМ Рейсинг с техния бивш пилот [[Лорис Кесел]] принуди Брабам да наеме германеца да кара резервния им болид. Ломбарди и [[Анри Пескароло]] не се класираха за състезанието, докато Уайлдс не се появи на трасето. === Състезание === Състезанието е отменено за петнадесет минути, поради отломките останали по време на поддържащите серии. По това време дъждът посети Нюрбургринг и всички с изключение на деветия Мас решиха да започнат състезанието с гуми за мокър асфалт. Накрая състезанието започна 35 минути по-късно без Щук, който имаше проблеми със съединителя и германеца трябваше да стартира от боксовете. Лауда потегли твърде бавно, докато съотборника му Регацони поведе колоната до Аремберг, където швейцареца загуби контрол върху машината си на мокрия участък и загуби три позиции. Мас прави добър вариант на избор на гуми, докато Хънт оставя Петерсон да го изпревари, преди англичанина да си върне позицията. Те са следвани от Паче, Шектър, Депайе, Ройтеман, [[Крис Еймън]], [[Жан-Пиер Жарие]] и останалите. В края на втората обиколка Мас излезе начело, след като всички пилоти решиха да сменят мокрите гуми със сухи. Малко след това обаче състезанието претърпя неочаквана драма. Лауда, който спря заедно с група от четирима пилоти загуби контрол върху [[Скудерия Ферари|Ферари]]-то си, удряйки се към мантинелата което възпламени болида при удара, преди да спре в средата на трасето. [[Брет Лънгър]] удари горящия болид, преди да излезе от Съртис-а в опит да помогне да изпадналия в беда колега. Секунди след това [[Гай Едуардс]], Мерцарио и [[Харалд Ертъл]] помогнаха на американеца да освободят Лауда от болида, преди помощните екипи да се появят. От удара Лауда е лошо изгорен и макар да се изправи на крака, той след това изпадна в кома и е откаран до болницата в Аденау в критично състояние. Като резултат на това състезанието е спряно, докато маршалите и помощните екипи разчистват болидите и отломките на завоя Беркверк. Лафит спря на мястото на инцидента и няма възможност да участва в рестарта, докато Еймън реши да не участва след като мина през горящия болид на Лауда, което разгневи Мо Нън и го уволни. 21 пилоти участват на рестарта заедно с Лафит, надявайки се механиците му да оправят болида му. Хънт поведе отново на рестарта, докато Петерсон катастрофира на Флъгплац без сериозни последствия. Ройтеман също напусна надпреварата с проблем в горивната помпа. Регацони започна да преследва Хънт, преди отново да загуби контрол този път повличайки Тирел-а на Депайе като французина отпадна на място. Шектър изпревари двойката Мас и Андрети, след което изпревари и Регацони за трета позиция. Механиците на [[Лижие]] в крайна сметка не успяха да поправят болида на Лафит и французина също е елиминиран, както и Щук с проблеми по съединителя. Крахът на [[Марч]] стана пълен, след като и Виторио Брамбила напусна в четвъртата обиколка, докато Мерцарио се прибра в бокса с проблеми в спирачките. Шектър започна да притиска Хънт, докато Паче се свлече зад Регацони и Мас. Германецът след това се справи с Ферари-то на Клей породено от поредно завъртане на Карусел, което повреди предното крило. Макар Шектър да се движи с темпото на лидера на места той не успяваше да намали чувствително преднината на англичанина. [[Марио Андрети]] изпревари съотборника си за шеста позиция, преди батерията му да се откачи на неговия Лотус, свличайки го 13-а позиция. Хънт записа третата си победа за сезона, финиширайки на 27.7 секунди пред втория Шектър. Мас завърши трети въпреки че имаше възможност да спечели състезанието още на първия старт. Паче се добра до четвъртата позиция пред Нилсон и Щомелен. [[Джон Уотсън]], [[Том Прайс]], Регацони, [[Алън Джоунс]], Жарие, Андрети, [[Емерсон Фитипалди]], Песенти-Роси и Едуардс също завършиха състезанието. Катастрофата на Лауда означи и края на оригиналния Нюрбургринг като домакин за ГП на Германия, преди трасето отново да домакинства на кръг на Формула 1 на новото 4.5 км Гран При трасе за [[Световен шампионат на Формула 1 (1984)|сезон 1984]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 11 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Джеймс Хънт]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 14 | 1:41:42.7 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Джоди Шектър]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 27.7 | 8 | '''6''' |- ! 3 | 12 | {{флагче|Германия}} '''[[Йохен Мас]]''' | '''[[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 52.4 | 9 | '''4''' |- ! 4 | 8 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Карлос Паче]]''' | '''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 14 | + 54.2 | 7 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Швеция}} '''[[Гунар Нилсон]]''' | '''[[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 14 | + 1:57.3 | 16 | '''2''' |- ! 6 | 77 | {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Щомелен]]''' | '''[[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]]''' | 14 | + 2:30.3 | 15 | '''1''' |- ! 7 | 28 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Пенске]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | + 2:33.9 | 19 | |- ! 8 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Том Прайс]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | + 2:48.2 | 18 | |- ! 9 | 2 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 14 | + 3:46.0 | 5 | |- ! 10 | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | + 3:47.3 | 14 | |- ! 11 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | + 4:51.7 | 23 | |- ! 12 | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | + 4:58.1 | 12 | |- ! 13 | 30 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди (конструктор)|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 14 | + 5:25.2 | 20 | |- ! 14 | 40 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Писенти-Роси]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 13 | + 1 Об. | 26 | |- ! 15 | 25 | {{флагче|Великобритания}} [[Гай Едуардс]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 13 | + 1 Об. | 25 | |- ! Отп | 20 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Волф-Уилямс]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 3 | Спирачки | 21 | |- ! Отп | 9 | {{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 1 | Инцидент | 13 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 3 | |- ! Отп | 7 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] | 0 | Горивна система | 10 | |- ! Отп | 10 | {{флагче|Швеция}} [[Рони Петерсон]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Инцидент | 11 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 0 | Съединител | 4 | |- ! Отп | 26 | {{флагче|Франция}} [[Жак Лафит]] | [[Лижие]]-[[Матра]] | 0 | Ск.кутия | 6 | |- ! Отп | 22 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Еймън]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | (1) | Отказва се след първото каранне | 17 | |- ! Отп | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | (1) | Инцидент в първото каранне | 2 | |- ! Отп | 18 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | (1) | Инцидент в първото каранне | 24 | |- ! Отп | 24 | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | (1) | Инцидент в първото каранне | 22 | |- ! НКв | 33 | {{флагче|Италия}} [[Лела Ломбарди]] | [[Брабам]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | Колата е иззета оп ПОЛИЦИЯТА | | |- ! НКв | 38 | {{флагче|Франция}} [[Анри Пескароло]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Пилот ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 58 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 44 |- | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 34 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 26 |- | 5 | {{флагче|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 16 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при конструкторите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 61 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 49 (50) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 47 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 10 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Пенске]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 9 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1976/451/ | accessdate = 17 октомври 2013 | архив_дата = 2014-12-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141210052436/http://www.formula1.com/results/season/1976/451/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2016/01/gp-76-round-10-xxxviii-groer-preis-von.html | accessdate = 7 март 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1976 Голяма награда на Великобритания|1976 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1976)|Сезон 1976]]''' |Следващо състезание:<br />[[1976 Голяма награда на Австрия|1976 Австрия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1975 Голяма награда на Германия|1975]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[1977 Голяма награда на Германия|1977]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:1976 година в Германия]] 88iwumzj44tuz6uhi9vimwcag5l98fg 0 461414 12419369 12011884 2024-11-22T01:16:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419369 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Хокенхаймринг]] | карта = Hockenheim2012.svg | дата = 20 юли 2008 | обиколки = 67 | дължина писта = 4.574 | дължина състезание = 306.458 | текуща година = 2008 | време = Облачно, сухо | победа време = 1:31:20.874 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:15.666 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:15.987 (52) | нбо пилот = [[Ник Хайдфелд]] }} '''2008 Голяма награда на Германия''' е 55-о за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|сезон 2008]] във [[Формула 1]], провежда се на [[20 юли]] [[2008]] година на пистата [[Хокенхаймринг]] близо до град [[Хокенхайм]], [[Германия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 22 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 67 | 1:31:20.874 | 1 | '''10''' |- ! 2 | 6 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Нелсиньо Пикет]]''' || '''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 67 | +5.586 | 17 | '''8''' |- ! 3 | 2 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 67 | +9.339 | 2 | '''6''' |- ! 4 | 3 || {{флагче|Германия}} '''[[Ник Хайдфелд]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 67 | +9.825 | 12 | '''5''' |- ! 5 | 23 || {{флагче|Финландия}} '''[[Хейки Ковалайнен]]''' || '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 67 | +12.411 | 3 | '''4''' |- ! 6 | 1 || {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' || '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 67 | +14.403 | 6 | '''3''' |- ! 7 | 4 || {{флагче|Полша}} '''[[Роберт Кубица]]''' || '''[[БМВ Заубер]]''' | 67 | +22.682 | 7 | '''2''' |- ! 8 | 15 || {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' || '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 67 | +33.299 | 9 | '''1''' |- ! 9 | 11 || {{флагче|Италия}} [[Ярно Трули]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 67 | +37.158 | 4 | |- ! 10 | 7 || {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 67 | +37.625 | 13 | |- ! 11 | 5 || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] || [[Рено Ф1|Рено]] | 67 | +38.600 | 5 | |- ! 12 | 14 || {{флагче|Франция}} [[Себастиан Бурде]] || [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 67 | +39.111 | 15 | |- ! 13 | 9 || {{флагче|Великобритания}} [[Дейвид Култард]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 67 | +54.971 | 10 | |- ! 14 | 8 || {{флагче|Япония}} [[Казуки Накаджима]] || [[Уилямс]]-[[Тойота]] | 67 | +1:00.003 | 16 | |- ! 15 | 20 || {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] || [[Форс Индия]]-[[Ферари]] | 67 | +1:09.488 | 19 | |- ! 16 | 21 || {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Фисикела]] || [[Форс Индия]]-Ферари | 67 | +1:24.093 | 20 | |- ! 17 | 16 || {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 66 | +1 Об. | 14 | |- ! Отп | 17 || {{флагче|Бразилия}} [[Рубенс Барикело]] || [[Хонда Ф1|Хонда]] | 50 | Сблъсък-щета | 18 | |- ! Отп | 10 || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уебър]] || [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 40 | Теч-масло | 8 | |- ! Отп | 12 || {{флагче|Германия}} [[Тимо Глок]] || [[Тойота Ф1|Тойота]] | 35 | Окачване/Инцидент | 11 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 58 |- | 2 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | align="right"| 54 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 51 |- | 4 | {{флагче|Полша}} [[Роберт Кубица]] | align="right"| 48 |- | 5 | {{флагче|Германия}} [[Ник Хайдфелд]] | align="right"| 41 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 105 |- | 2 | {{флагче|Германия}} [[БМВ Заубер]] | align="right"| 89 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 86 |- | 4 | {{flagicon|Япония}} [[Тойота Ф1|Тойота]] | align="right"| 25 |- | 5 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 24 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2008/796/ | accessdate = 18 октомври 2013 | архив_дата = 2008-12-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081217011804/http://www.formula1.com/results/season/2008/796/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Великобритания|2008 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2008)|Сезон 2008]]''' |Следващо състезание:<br />[[2008 Голяма награда на Унгария|2008 Унгария]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2006 Голяма награда на Германия|2006]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[2009 Голяма награда на Германия|2009]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:2008 година в Германия]] t1l246cv0qu4mzqm9tfv9zij3pabl3a 0 462825 12419407 11989420 2024-11-22T01:20:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419407 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Абу Даби | знаме = Flag of the United Arab Emirates.svg | писта = [[Яс Марина]] | карта = Circuit Yas-Island.svg | дата = 3 ноември 2013 | обиколки = 55 | дължина писта = 5,554 | дължина състезание = 305,355 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:38:06.106 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:39.957 | първа позиция пилот= [[Марк Уебър]] | нбо време = 1:43.434 (55) | нбо пилот = [[Фернандо Алонсо]] }} '''2013 Голяма награда на Абу Даби''' е 5-о за [[Голяма награда на Абу Даби|Голямата награда на Абу Даби]] и 17-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[3 ноември]] [[2013]] година на пистата [[Яс Марина]], [[Абу Даби]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]]. == Резултати == === Квалификация === === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Стартирал !! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | 1:38:06.106 | 2 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | +30.829 | 1 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 55 | +33.650 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 55 | +34.802 | 6 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +1:07.181 | 10 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Пол ди Реста]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:18.174 | 11 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 55 | +1:19.267 | 4 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +1:22.886 | 7 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:31.198 | 8 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} '''[[Адриан Сутил]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:33.257 | 17 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 55 | +1:35.989 | 14 | |- ! 12 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 55 | +1:43.767 | 12 | |- ! 13 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 55 | +1:44.295 | 16 | |- ! 14 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 54 | +1 Об. | 5 | |- ! 15 | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об. | 15 | |- ! 16 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 54 | +1 Об. | 9 | |- ! 17 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 54 | +1 Об. | 13 | |- ! 18 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об. | 18 | |- ! 19 | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об. | 19 | |- ! 20 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 53 | +2 Об. | 21 | |- ! 21 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 53 | +2 Об. | 20 | |- ! Отп | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 0 | Инцидент | 22 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 347 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 217 |- | 3 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 183 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 175 |- | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 166 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 513 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 334 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 323 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 297 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 95 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/910/ | accessdate = 4 ноември 2013 | архив_дата = 2013-11-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131105045532/http://www.formula1.com/results/season/2013/910/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Индия|2013 Индия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2013 Голяма награда на САЩ|2013 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Абу Даби|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Абу Даби]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Абу Даби|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Абу Даби]] [[Категория:2013 година в Азия]] ia2nhdmbgpjtd68c0aocmoqz69iwm05 0 463062 12419295 12011562 2024-11-22T00:36:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419295 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_1976.jpg | дата = 12 септември 1976 | обиколки = 52 | дължина писта = 5.793 | дължина състезание = 301.240 | текуща година = 1976 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:30:35.6 | победител = [[Рони Петерсон]] | първа позиция време= 1:41.35 | първа позиция пилот= [[Жак Лафит]] | нбо време = 1:41.3 (50) | нбо пилот = Рони Петерсон }} '''1976 Голяма награда на Италия''' е 27-ото за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 13-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1976)|сезон 1976]] във [[Формула 1]], провежда се на [[12 септември]] [[1976]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. == Репортаж == Голямата новина свързана за Голямата награда на Италия е завръщането на [[Ники Лауда]] в колоната. [[Скудерия Ферари|Ферари]] също така решиха да участват в състезанието с трети пилот редом с Лауда и [[Клей Регацони]]. [[Карлос Ройтеман]] напусна отбора на [[Брабам]] видимо недоволен от резултатите, които постигна с тях и [[Енцо Ферари]] му предложи място в Скудерията в случай че Лауда не успее да се възстанови навреме. Мястото му в Брабам е заето от [[Ролф Щомелен]], след доброто си представяне на Нюрбургринг. [[Гай Едуардс]] и [[Брет Лънгър]] се завръщат в колоната, докато [[Ото Щупахер]] направи официално своя дебют във Формула 1. Също в колоната е [[Лари Пъркинс]], който участва като частен пилот поради финансовите проблеми на [[Боро Ф1|Боро]]. === Квалификация === [[Жак Лафит]] постигна своята първа пол-позиция, както и за отбора на [[Лижие]] с три десети от секундата по-бърз от втория [[Джоди Шектър]]. [[Патрик Депайе]] се класира зад съотборника си в [[Тирел]] пред [[Карлос Паче]]. Лауда, който е с превръзка около главата успя да задоволи местните фенове с пето време. [[Ханс-Йоахим Щук]], Ройтеман, [[Джон Уотсън]], [[Джеймс Хънт]] и [[Рони Петерсон]] (който е номиниран като за съотборник на Депайе в Тирел за сезон 1977) окупираха останалите места в топ 10. Лънгър, [[Артуро Мерцарио]] и Щупахер останаха извън 26-те места, даващи право за участие в състезанието. === Състезание === Часове преди началото на състезанието времената на Хънт, [[Йохен Мас]] и Уотсън от събота бяха премахнати заради неравности с максималното количество гориво. Така времената от петък ги пратиха зад Лънгър, Мерцарио и Щупахер. Австриецът обаче напусна трасето, което прати Хънт на 26-ра позиция. Отборът на Уилямс също напусна трасето, което остави Мерцарио без кола и Мас също е изпратен да участва в състезанието. Последната промяна дойде при Едуардс, който реши да се откаже за да може и Уотсън да участва. Както е и в [[1976 Голяма награда на Нидерландия|ГП на Нидерландия]], пилотите трябваха да направят загрявъчна обиколка преди да заемат местата си за самия старт. Лафит и Шектър потеглиха отлично преди Тирел-а да поеме лидерството след първия завой. Лауда потегли бавно и е изпреварен от Петерсон, Регацони, Ройтеман и Щук. Видимо ядосания Мас успя набързо да задмине три или четири болида, преди края на първата обиколка. Германецът се прибира в бокса две обиколки по-късно с проблем в разпределителя. По това време Депайе изпревари Лафит за второ място, докато Уотсън се изкачи до 14-а позиция следван от Хънт. [[Гунар Нилсон]] влезе в бокса за смяна на носа, докато Паче отпадна с проблем в двигателя. Регацони успя да се залепи до водещата група от Шектър, Петерсон, Депайе и Лафит в шестата обиколка, докато Ройтеман води следващата група заедно с Щук, [[Виторио Брамбила]] и Лауда. Няколко обиколки по-късно Лафит изостана от трите Тирел-а и [[Марч]]-а, а състезанието на Пъркинс приключи с повреда в двигателя. В 11-а обиколка Петерсон излезе начело в състезанието, а в същата обиколка Регацони изпревари Лафит за четвъртата позиция. Хънт стигна до 11-а позиция зад [[Инсайн]]-а на [[Джаки Икс]], преди да загуби контрол върху [[Макларън]]-а след контра-атака на [[Том Прайс]], пращайки англичанина извън трасето и до отпадане за радост на местните '''тифози'''. Лауда успя да намери увереност в себе си и в 13-а обиколка изпревари Брамбила за шеста позиция. Шектър загуби контакт с Петерсон заради проблем в двигателя, което принуди Депайе да го изпревари. [[Марио Андрети]] и Щук се бореха за девета позиция, преди двамата да се ударят и отпадайки от надпреварата. Регацони мина пред бавния Тирел в 23-та, преди и Лафит да стори същото в 38-ата. Три обиколки по-късно южно-африканеца също загуби позиция от Лауда, докато Депайе също получи проблем в двигателя и той загуби позиции от Регацони и от Лафит. Щомелен приключи надпреварата от последна позиция с проблем в горивната система. Петерсон успя да удържи на атаката на Регацони и шведа финишира на две секунди и три десети преднина за своята първа победа през сезона и трета на това трасе. Регацони и Лафит завършиха втори и трети пред Лауда, който обра погледите на всички след разумно и добро каране. Тирел-ите останаха на разочароващите 5-а и 6-а позиция, след като водеха състезанието в първите няколко обиколки пред Брамбила, Прайс, Ройтеман, Икс и Уотсън като и четиримата завършиха заедно с обиколката на победителя. Останалите финиширали са [[Алън Джоунс]], Нилсон, Лънгър, [[Емерсон Фитипалди]], [[Харалд Ертъл]], [[Анри Пескароло]], [[Алесандро Писенти-Роси]] и [[Жан-Пиер Жарие]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 10 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Рони Петерсон]]''' | '''[[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 52 | 1:30:35.6 | 8 | '''9''' |- ! 2 | 2 | {{флагче|Швейцария}} '''[[Клей Регацони]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | + 2.3 | 9 | '''6''' |- ! 3 | 26 | {{флагче|Франция}} '''[[Жак Лафит]]''' | '''[[Лижие]]-[[Матра]]''' | 52 | + 3.0 | 1 | '''4''' |- ! 4 | 1 | {{флагче|Австрия}} '''[[Ники Лауда]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | + 19.4 | 5 | '''3''' |- ! 5 | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} '''[[Джоди Шектър]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 52 | + 19.5 | 2 | '''2''' |- ! 6 | 4 | {{флагче|Франция}} '''[[Патрик Депайе]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]]''' | 52 | + 35.7 | 4 | '''1''' |- ! 7 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Виторио Брамбила]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | + 43.9 | 16 | |- ! 8 | 16 | {{флагче|Великобритания}} [[Том Прайс]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | + 52.9 | 15 | |- ! 9 | 35 | {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 52 | + 57.5 | 7 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Белгия}} [[Джеки Икс]] | [[Инсайн]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | + 1:12.4 | 10 | |- ! 11 | 28 | {{флагче|Великобритания}} [[Джон Уотсън]] | [[Пенске]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 52 | + 1:42.2 | 26 | |- ! 12 | 19 | {{флагче|Австралия}} [[Алън Джоунс]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 51 | + 1 Об. | 18 | |- ! 13 | 6 | {{флагче|Швейцария}} [[Гунар Нилсон]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 51 | + 1 Об. | 12 | |- ! 14 | 18 | {{флагче|САЩ}} [[Брет Лънгър]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 50 | + 2 Об. | 24 | |- ! 15 | 30 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон Фитипалди]] | [[Фитипалди Аутомотив|Фитипалди]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 50 | + 2 Об. | 20 | |- ! 16 | 24 | {{флагче|Австрия}} [[Харалд Ертъл]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 49 | Полуоска | 19 | |- ! 17 | 38 | {{флагче|Франция}} [[Анри Пескароло]] | [[Съртис]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 49 | + 3 Об. | 22 | |- ! 18 | 37 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Писенти-Роси]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 49 | + 3 Об. | 21 | |- ! 19 | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Жарие]] | [[Шадоу]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 47 | + 5 Об. | 17 | |- ! Отп | 7 | {{flagicon|Германия}} [[Ролф Щомелен]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | 41 | Горивна система | 11 | |- ! Отп | 34 | {{flagicon|Германия}} [[Ханс-Йоахим Щук]] | [[Марч]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 23 | Инцидент | 6 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Марио Андрети]] | [[Лотус]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 23 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 11 | Завъртане | 24 | |- ! Отп | 40 | {{флагче|Австралия}} [[Лари Пъркинс]] | [[Боро Ф1|Боро]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 8 | Двигател | 13 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Бразилия}} [[Карлос Паче]] | [[Брабам]]-[[Алфа Ромео]] | 4 | Двигател | 3 | |- ! Отп | 12 | {{flagicon|Германия}} [[Йохен Мас]] | [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | 2 | Запалване | 25 | |- ! НСт | 25 | {{флагче|Великобритания}} [[Гай Едуардс]] | [[Хескет Рейсинг|Хескет]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | Отказва се | | |- ! НСт | 20 | {{флагче|Италия}} [[Артуро Мерцарио]] | [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | Отказва се | | |- ! НСт | 39 | {{флагче|Австрия}} [[Ото Щупахер]] | [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | | Не присъства | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ники Лауда]] | align="right"| 61 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Джеймс Хънт]] | align="right"| 56 |- | 3 | {{флагче|ЮАР|1928}} [[Джоди Шектър]] | align="right"| 38 |- | 4 | {{flagicon|Швейцария}} [[Клей Регацони]] | align="right"| 28 |- | 5 | {{флагче|Франция}} [[Патрик Депайе]] | align="right"| 27 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 73 |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 61 (62) |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 51 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Лижие]]-[[Матра]] | align="right"| 20 |- | 5 | {{флагче|САЩ}} [[Пенске]]-[[Форд Мотор Къмпани|Форд]] | align="right"| 19 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1976/454/ | accessdate = 7 ноември 2013 | архив_дата = 2014-12-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141210031159/http://www.formula1.com/results/season/1976/454/ }} * {{cite web | title = A Second A Lap website | url = http://second-a-lap.blogspot.bg/2016/01/gp-76-round-13-xlvii-gran-premio-ditalia.html | accessdate = 10 март 2016}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1976 Голяма награда на Нидерландия|1976 Нидерландия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1976)|Сезон 1976]]''' |Следващо състезание:<br />[[1976 Голяма награда на Канада|1976 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1975 Голяма награда на Италия|1975]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1977 Голяма награда на Италия|1977]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1976 година в Италия]] 58zy76iq6dgi5ev6ysazsw3od1wvvaf 0 463719 12419259 12011469 2024-11-22T00:20:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419259 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_1955.jpg | дата = 4 септември 1960 | обиколки = 50 | дължина писта = 10.000 | дължина състезание = 500.023 | текуща година = 1960 | време = Слънчево, сухо | победа време = 2:21:09.2 | победител = [[Фил Хил]] | първа позиция време= 2:41:4 | първа позиция пилот= Фил Хил | нбо време = 2:43.6 (23) | нбо пилот = Фил Хил }} '''1960 Голяма награда на Италия''' е 11-о за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1960)|сезон 1960]] във [[Формула 1]], провежда се на [[4 септември]] [[1960]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] близо до град [[Монца]], [[Италия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | 20 | {{флагче|САЩ}} '''[[Фил Хил]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 50 | 2:21:09.2 | 1 | '''8''' |- ! 2 | 18 | {{флагче|САЩ}} '''[[Ричи Гинтър]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 50 | + 2:27.6 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 16 | {{флагче|Белгия}} '''[[Вили Майресе]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 49 | + 1 Об. | 3 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Италия}} '''[[Джулио Кабианка]]''' | '''[[Купър]]-[[Кастелоти]]''' | 48 | + 2 Об. | 4 | '''3''' |- ! 5 | 22 | {{флагче|Германия}} '''[[Волфганг фон Трипс]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 48 | + 2 Об. | 6 | '''2''' |- ! 6 | 26 | {{флагче|Германия}} '''[[Ханс Херман]]''' | '''[[Порше Ф1|Порше]]''' | 47 | + 3 Об. | 10 | '''1''' |- ! 7 | 24 | {{флагче|Германия}} [[Едгар Барт]] | [[Порше Ф1|Порше]] | 47 | + 3 Об. | 12 | |- ! 8 | 12 | {{флагче|Италия}} [[Пиеро Дрого]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 45 | + 5 Об. | 15 | |- ! 9 | 10 | {{флагче|Германия}} [[Волфганг Зайдел]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 44 | + 6 Об. | 13 | |- ! 10 | 28 | {{флагче|САЩ}} [[Фред Гембъл]] | [[Бера-Порше]]-[[Порше]] | 41 | + 9 Об. | 14 | |- ! Отп | 6 | {{флагче|Великобритания}} [[Брайън Нейлър]] | [[JBW]]-[[Мазерати]] | 41 | Ск.кутия | 7 | |- ! Отп | 34 | {{флагче|САЩ}} [[Алфонсо Тиле]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 32 | Ск.кутия | 9 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Италия}} [[Джино Мунарон]] | [[Купър]]-[[Кастелоти]] | 27 | Двигател | 8 | |- ! Отп | 36 | {{флагче|Италия}} [[Джорджио Скарлати]] | [[Купър]]-[[Мазерати]] | 26 | Двигател | 5 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Великобритания}} [[Вик Уилсън]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 23 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Великобритания}} [[Артър Оуен]] | [[Купър]]-[[Клаймакс]] | 0 | Инцидент | 11 | |- ! НСт | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Орас Гулд]] | [[Мазерати (отбор)|Мазерати]] | | Горивна система | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Австралия}} [[Джак Брабам]] | align="right"| 40 |- | 2 | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Брус Макларън]] | align="right"| 33 |- | 3 | {{flagicon|САЩ}} [[Фил Хил]] | align="right"| 15 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Инес Айрлънд]] | align="right"| 12 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Стърлинг Мос]] | align="right"| 11 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Клаймакс]] | align="right"|48 (54) |- | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-Клаймакс | align="right"|28 (29) |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"|26 (27) |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[БРМ]] | align="right"|6 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Купър]]-[[Мазерати]] | align="right"|3 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1960/651/ | accessdate = 14 ноември 2013 | архив_дата = 2014-12-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141222220714/http://www.formula1.com/results/season/1960/651/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1960 Голяма награда на Португалия|1960 Португалия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1960)|Сезон 1960]]''' |Следващо състезание:<br />[[1960 Голяма награда на САЩ|1960 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1959 Голяма награда на Италия|1959]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1961 Голяма награда на Италия|1961]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1960 година в Италия]] kts3kbvoisx0ryazskjt4rfgn47goux 10 464248 12418716 12121304 2024-11-21T13:22:42Z Nk 399 /* Употреба */ 12418716 wikitext text/x-wiki {{Подстраница с документация}} {{Музей | музей = Регионален исторически музей<br/>"Стою Шишков" - Смолян | снимка = Historical-museum-smolian.jpg | описание = Сградата на музея | страна = България | място = [[Смолян]] | тематика = [[история]], [[етнография]], [[тракология]] | основан = 1935 г. | архитект = | номер = 83 | печат = има | лятно = април – октомври <br> 9.00 – 17.00 ч. | почивни-лятно = понеделник, 24 май, 24 и 25 декември | зимно = ноември – март <br> 9.00 – 17.00 ч. | почивни-зимно = понеделник, 1 януари, 3 март | директор = Таня Марева | адрес = Смолян, ул.“Дичо Петров” 5 | телефон = (0301) 23 753, (0301) 62 770 | страница = http://www.museumsmolyan.eu | карта = България | latd = 41|latm = 34|lats = 34|latNS =N | longd= 24|longm= 42|longs= 52|longEW=E | карта-описание = | общомедия = Smolyan History museum }} == Употреба == Копирайте текста от показаното по-долу ляво каре в началото на Вашата статия и попълнете според дясното каре известните за музея данни. {| || <pre style="overflow:auto"> {{Музей | музей = | местно име = | снимка = | описание = | страна = | място = | тематика = | основан = | основател = | архитект = | номер = | печат = | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = | телефон = | издание = | страница = | карта = | карта-описание = | карта-мащаб = }}</pre> || <pre style="overflow:auto"> име на музея име на оригиналния език снимка на музея описание на снимката, ако има такава държава, в която се намира музея населено място, регион, друго указание тематична област на музейната сбирка точна дата или година на основаване име на основателя - лице или институция име на архитекта, ако е значимо лице № от „Стоте национални туристически обекта” „има”, ако има печат на "Стоте обекта" лятно работно време почивни дни през лятото зимно работно време почивни дни през зимата директор на музея адрес в населеното място телефон за връзка с музея печатно издание на музея официална уеб-страница на музея име на картата за шаблон "ПК" допълнително пояснение към картата </pre> |} * GPS координатите се вземат автоматично от Уикиданни. == При непълни статии == Ако въведената от Вас статия е непълна поставете в края и&#768; шаблона за мъниче, чрез израза '''<nowiki>{{мъниче|музей}}</nowiki>''', който ще визуализира така: {{мъниче|музей}} == Вижте също == * [[Стоте национални туристически обекта]] * {{ш|Дворец или замък}} * {{ш|ПК}} {{Br}} <includeonly> [[Категория:Инфокутии за сгради и съоръжения]] [[Категория:Шаблони с пиктограма]] </includeonly> cs0a1ma842xbs5y33kjdczej8nbb411 0 464665 12419410 12000442 2024-11-22T01:20:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419410 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бразилия]] | знаме = Flag of Brazil.svg | писта = [[Интерлагос|Хосе Карлос Паче]] | карта = Circuit Interlagos.svg | дата = 24 ноември 2013 | обиколки = 71 | дължина писта = 4,309 | дължина състезание = 305,909 | текуща година = 2013 | време = Облачно | победа време = 1:32:36.300 | победител = [[Себастиан Фетел]] | първа позиция време= 1:26.479 | първа позиция пилот= Себастиан Фетел | нбо време = 1:15.436 (51) | нбо пилот = [[Марк Уебър]] }} '''2013 Голяма награда на Бразилия''' е 41-вото за [[Голяма награда на Бразилия|Голямата награда на Бразилия]] и детнадесети последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|сезон 2013]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 ноември]] [[2013]] година на пистата [[Интерлагос]] в [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 71 | 1:32:36.300 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 2 | {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Уебър]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 71 | +10.452 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +18.913 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +37.360 | 14 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 9 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 71 | +39.048 | 2 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 6 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +44.051 | 19 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 4 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +49.110 | 9 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 11 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Заубер]]-[[Ферари]]''' | 71 | +1:04.252 | 10 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 10 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 71 | +1:12.903 | 5 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 19 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]]''' | 70 | + 1 Об. | 7 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 14 | {{флагче|Великобритания}} [[Пол ди Реста]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 70 | + 1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 12 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 70 | + 1 Об. | 17 | |- ! 13 | align="center" | 15 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 70 | + 1 Об. | 15 | |- ! 14 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Хейки Ковалайнен]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 70 | + 1 Об. | 11 | |- ! 15 | align="center" | 18 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Ферари]] | 70 | + 1 Об. | 8 | |- ! 16 | align="center" | 16 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 70 | + 1 Об. | 16 | |- ! 17 | align="center" | 22 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 69 | + 2 Об. | 21 | |- ! 19 | align="center" | 21 | {{флагче|Нидерландия}} [[Гиедо ван дер Гарде]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 69 | + 2 Об. | 20 | |- ! 19 | align="center" | 23 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Косуърт]] | 69 | + 2 Об. | 22 | |- ! Отп | align="center" | 20 | {{флагче|Франция}} [[Шарл Пик]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 58 | Окачване | 18 | |- ! Отп | align="center" | 17 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 45 | Сблъсък | 13 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 2 | Пожар | 6 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="right"| 397 |- | 2 | {{flagicon|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="right"| 242 |- | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Марк Уебър]] | align="right"| 199 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="right"| 189 |- | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | align="right"| 183 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="right"| 596 |- | 2 | {{flagicon|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="right"| 360 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 354 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Лотус]]-[[Рено]] | align="right"| 315 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="right"| 122 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2013/912/ | accessdate = 25 ноември 2013 | архив_дата = 2013-11-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131128022140/http://www.formula1.com/results/season/2013/912 }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на САЩ|2013 САЩ]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)|Сезон 2013]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Австралия|2014 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2012 Голяма награда на Бразилия|2012]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бразилия]]''' |Следваща година:<br /> [[2014 Голяма награда на Бразилия|2014]] |} [[Категория:Голяма награда на Бразилия]] [[Категория:2013 година в Бразилия]] 456u8xl9xp5i8uy8isjv4z95fiu2gjq 0 465674 12419323 12011500 2024-11-22T00:44:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419323 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_1976.jpg | дата = 9 септември 1990 | обиколки = 53 | дължина писта = 5,800 | дължина състезание = 307.400 | текуща година = 1990 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:17:57.878 | победител = [[Айртон Сена]] | първа позиция време= 1:22.533 | първа позиция пилот= Айртон Сена | нбо време = 1:26.254 (46) | нбо пилот = Айртон Сена }} '''1990 Голяма награда на Италия''' е 41-вото за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 12-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|сезон 1990]] във [[Формула 1]], провежда се на [[9 септември]] [[1990]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | 27 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Айртон Сена]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 53 | 1:17:57.878 | 1 | '''9''' |- ! 2 | 1 | {{флагче|Франция}} '''[[Ален Прост]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | + 6.054 | 2 | '''6''' |- ! 3 | 28 | {{флагче|Австрия}} '''[[Герхард Бергер]]''' | '''[[Макларън]]-[[Хонда]]''' | 53 | + 7.404 | 3 | '''4''' |- ! 4 | 2 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Найджъл Менсъл]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | + 56.219 | 4 | '''3''' |- ! 5 | 6 | {{флагче|Италия}} '''[[Рикардо Патрезе]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Рено]]''' | 52 | + 1:25.274 | 7 | '''2''' |- ! 6 | 3 | {{флагче|Япония}} '''[[Сатору Накаджима]]''' | '''[[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]]''' | 52 | +1 Об. | 14 | '''1''' |- ! 7 | 20 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +1 Об. | 9 | |- ! 8 | 19 | {{флагче|Италия}} [[Алесандро Нанини]] | [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 52 | +1 Об. | 8 | |- ! 9 | 10 | {{флагче|Италия}} [[Алекс Кафи]] | [[Ероуз]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 51 | +2 Об. | 21 | |- ! 10 | 22 | {{флагче|Италия}} [[Андреа де Чезарис]] | [[Далара]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 51 | +2 Об. | 25 | |- ! 11 | 25 | {{флагче|Италия}} [[Никола Ларини]] | [[Лижие]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 51 | +2 Об. | 26 | |- ! 12 | 9 | {{флагче|Италия}} [[Микеле Алборето]] | [[Ероуз]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 50 | Завъртане | 22 | |- ! 13 | 26 | {{флагче|Франция}} [[Филип Алио]] | [[Лижие]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 50 | +3 Об. | 20 | |- ! НКл | 18 | {{флагче|Франция}} [[Яник Далмас]] | [[АГС]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 45 | Не е класиран | 24 | |- ! Отп | 16 | {{флагче|Италия}} [[Иван Капели]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 36 | Двигател | 16 | |- ! Отп | 30 | {{флагче|Япония}} [[Агури Сузуки]] | [[Ларус]]-[[Ламборгини]] | 36 | Електро | 18 | |- ! Отп | 14 | {{флагче|Франция}} [[Оливие Груяр]] | [[Осела]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 27 | Колело-лагер | 23 | |- ! Отп | 15 | {{флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гужелмин]] | [[Лейтън Хаус Рейсинг|Лейтън Хаус]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 24 | Двигател | 10 | |- ! Отп | 8 | {{флагче|Италия}} [[Стефано Модена]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | 21 | Двигател | 17 | |- ! Отп | 5 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | [[Уилямс]]-[[Рено]] | 18 | Окачване | 6 | |- ! Отп | 11 | {{флагче|Великобритания}} [[Дерек Уорик]] | [[Лотус]]-[[Ламборгини]] | 15 | Съединител | 12 | |- ! Отп | 21 | {{флагче|Италия}} [[Емануеле Пиро]] | [[Далара]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 14 | Завъртане | 19 | |- ! Отп | 12 | {{флагче|Великобритания}} [[Мартин Донели]] | [[Лотус]]-[[Ламборгини]] | 13 | Двигател | 11 | |- ! Отп | 29 | {{флагче|Франция}} [[Ерик Бернард]] | [[Ларус]]-[[Ламборгини]] | 10 | Съединител | 13 | |- ! Отп | 23 | {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Мартини]] | [[Минарди]]-[[Форд (комапния)|Форд]] | 7 | Окачване | 15 | |- ! Отп | 4 | {{флагче|Франция}} [[Жан Алези]] | [[Тирел]]-[[Форд (компания)|Форд]] | 4 | Завъртане | 5 | |- ! НКв | 17 | {{флагче|Италия}} [[Габриеле Таркини]] | [[АГС]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 24 | {{флагче|Италия}} [[Паоло Барила]] | [[Минарди]]-[[Форд (комапния)|Форд]] | | | | |- ! НКв | 7 | {{флагче|Австралия}} [[Дейвид Брабам]] | [[Брабам]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! НКв | 31 | {{флагче|Белгия}} [[Бертран Гашо]] | [[Колони Ф1|Колони]]-[[Форд (компания)|Форд]] | | | | |- ! НКвТ | 33 | {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Морено]] | [[ЕуроБрун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! НКвТ | 34 | {{флагче|Италия}} [[Клаудио Ланджес]] | [[ЕуроБрун]]-[[Джъд (двигатели)|Джъд]] | | | | |- ! НКвТ | 39 | {{флагче|Италия}} [[Бруно Джакомели]] | [[Лийв (Формула 1)|Лийв]] | | | | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | 1 | {{флагче|Бразилия}} [[Айртон Сена]] | align="right"| 72 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Ален Прост]] | align="right"| 56 |- | 3 | {{флагче|Австрия}} [[Герхард Бергер]] | align="right"| 37 |- | 4 | {{флагче|Белгия}} [[Тиери Бутсен]] | align="right"| 27 |- | 5 | {{флагче|Бразилия}} [[Нелсън Пикет]] | align="right"| 24 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Хонда]] | align="right"| 109 |- | 2 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="right"| 72 |- | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Рено]] | align="right"| 44 |- | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 40 |- | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Тирел]]-[[Форд Мотър Къмпани|Форд]] | align="right"| 15 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/1990/226/ | accessdate = 6 декември 2013 | архив_дата = 2014-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141221235520/http://www.formula1.com/results/season/1990/226/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Белгия|1990 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (1990)|Сезон 1990]]''' |Следващо състезание:<br />[[1990 Голяма награда на Португалия|1990 Португалия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[1989 Голяма награда на Италия|1989]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[1991 Голяма награда на Италия|1991]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:1990 година в Италия]] 6vrjfq2yq2cvsfrgtve81hozk2f9e28 0 470682 12419699 11932598 2024-11-22T11:04:14Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 3×тире-числа, 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419699 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Ludovico II Gonzaga | категория = монарх | описание = 3. [[Капитан на народа|народен капитан]] на [[Мантуа]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1369]] – [[1382]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | отличия = }} | майка = Беатриче от Бари }} '''Луиджи II Гонзага''' или '''Лудовико''' ({{lang|it|Ludovico II Gonzaga, Luigi II Gonzaga}}; * [[1334]], [[Мантуа]]; † [[4 октомври]] [[1382]]) от род [[Гонзага]], е от 1369 до 1382 г. 3. [[Капитан на народа|народен капитан]] на [[Мантуа]]. == Биография == [[Файл:Ludovico II Gonzaga.jpg|мини|ляво|Луиджи II Гонзага]] Той е вторият син на [[Гуидо Гондзага|Гуидо Гонзага]] (1291 – 1369), граф на Мантуа, и третата му съпруга Беатриче от [[Бари]], дъщеря на граф Одоардо. През 1369 г. той последва баща си. Луиджи умира на 48 години през 1382 г. и е погребан в църквата Сан Франческо в Мантуа. == Брак и деца == Луиджи II Гонзага се жени на 16 февруари 1356 г. за [[Алда д’Есте]] (1333 – 1381), дъщеря на [[Обицо III д’Есте]], господар на [[Ферара]] и [[Модена]] от фамилията [[Дом Есте]]. Те имат децата: * [[Франческо I Гонзага]] (1366 – 1407), господар на Мантуа * Елизабета Гонзага, ∞ 1386 [[Карло I Малатеста]], господар на [[Римини]] († 1429) == Източници == <references /> * Cesare Cantù, ''Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia''. Volume quinto, Milano, 1859. == Външни препратки == * [http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/ludovico1.html Itis.mn.it: Ludovico I - Terzo capitano generale di Mantova] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070918224733/http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/ludovico1.html |date=2007-09-18 }} * [http://www.sardimpex.com/gonzaga/GONZAGA2.htm Sardimpex.com: Gonzaga - Marchesi e Duchi sovrani di Mantova]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#L2 Genealogy.euweb.cz: Gonzaga family] * [http://www.fermimn.gov.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/ludovico1.html Gonzaga family website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304053420/http://www.fermimn.gov.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/ludovico1.html |date=2016-03-04 }} [[Категория:Сеньори на Мантуа]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 095sqbpc6f0b5zbk8z9su7w5id73xp5 0 470785 12419626 12031342 2024-11-22T09:52:33Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2 интервала, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419626 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = сеньор и народен капитан Мантуа | портрет = Luigi_Corradi_-_Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = Гуидо (Корадо) († 1318) | наследник = [[Гуидо Гондзага]] | други титли = [[подест]] на [[Модена]], [[Мантуа]] и [[Парма]];<br>[[имперски викарий]] на [[Свещената Римска империя]] | герб = Coat of arms of the House of Corradi-Gonzaga (until 1328).svg | отличия = }} | баща = Гуидо (Корадо) († 1318) | брак = Рикилда Рамберти от Ферара<br>Катерина Малатеста<br>Новела Маласпина }} '''Луиджи''' или '''Лудовико''' '''I Гонзага''' ({{lang|it|Ludovico I Gonzaga, Luigi I Corradi da Gonzaga}}; * [[1268]], [[Мантуа]]; † [[18 януари]] [[1360]], Мантуа) от фамилията [[Гондзага]], е [[подест]] на [[Модена]] от 1313 г., подест на [[Мантуа]] от 1318 г., подест на [[Парма]] от 1312 г. господар (сеньор) на [[Мантуа]] и [[Капитан на народа|народен капитан]] (''capitano del Popolo'') (1328 – 1360), [[имперски викарий]] на [[Свещената Римска империя]] от 1329 г.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga1.html#G1 ''Luigi I (Lodovico) Gonzaga''], genealogy.euweb.cz</ref> == Произход и наследник == [[Файл:Luigi_Gonzaga_primo_Capitano_del_popolo.jpg|мини|ляво|Луиджи I Гонзага]] Той е третият син на Гуидо (Корадо) Гонзага († 1318), който е женен първо за Естрамбина и втори път за Томазина ди Отобуоно дел Окуло. Той е наследен през 1360 г. в Мантуа от втория му син граф [[Гвидо Гонзага]]. == Брак и потомство == Луиджи I се жени три пъти: ∞ 1. за [[Рихилда Рамберти]] от [[Ферара]], наречена „Брешанката“ (* 1269, [[Бреша]]; † 1319), дъщеря на Рамберт, от която има трима сина и една дъщеря: * [[Томазина Гонзага|Томазина Гондзага]] († 1372), ∞ 1319 за [[Гулиелмо Ацоне Кастелбарко]] (* / † 14 век), [[кондотиер]] на служба при [[Скалиджери]], от когото има петима сина и една дъщеря * [[Филипино Гонзага|Филипино Гондзага]] (* кр. на 13 век, Мантуа; † 5 април 1356, Мантуа), [[имперски викарий]] на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] 1349, кондотиер; ∞ 1. 1322 за [[Анна Довара]] († 1354), потомка на [[Буозо ди Дуера]], господар на [[Кремона]], от която има две дъщери 2. 19 февруари 1354 за [[Верена (Хабсбург-Лауфенбург)|Верена фон Хабсбург-Лауфенбург]], дъщеря на [[Йохан II (Хабсбург-Лауфенбург)|Йохан II фон Хабсбург-Лауфенбург]], от която няма деца * [[Гуидо Гонзага|Гуидо Гондзага]] (* 1290, Мантуа; † 22 септември 1369, Мантуа), [[подест]] на Мантуа 1328, 2-ри [[капитан на народа]] на Мантуа (1360 – 1369), господар на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1335 – 1369), кондотиер; ∞ 1. за [[Агнезе Пико]] (* 1303, † 1340, Мантуа), дъщеря на кондотиера [[Франческо I Пико]], от която има две дъщери 2. за [[Камила Бекария]] (* 14 век, [[Павия]]; † 14 век, Мантуа) от [[Бекария]] – господари на Павия, от която няма деца 3. за [[Беатрис дьо Бар]] (* ок. 1310, † ок. 1350, Мантуа), дъщеря на [[Едуард I (Бар)|Едуард I дьо Бар]], господар на [[Херцогство Бар|Бар]] и на Мусон, и на [[Мария Бургундска (1298 – 1336)|Мария Бургундска]], от която има пет сина и една дъщеря. Има и един извънбрачен син и две извънбрачни дъщери. * [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино Гондзага]] (* Мантуа; † 28 декември 1374, Падуа), господар на [[Новелара]] е [[Баньоло ин Пиано|Баньоло]] (1371 – 1374), родоначалник на кадетския клон [[Гонзага ди Новелара е Баньоло]], [[имперски викарий]] за [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]; ∞ за [[Антония да Кореджо]] (*/† 14 век), дъщеря на Гуидо IV да Кореджо, политик, кондотиер и господар на [[Кореджо]], от която има четири сина ∞ 2. 1320 за [[Катерина Малатеста]] (* ок. 1322, † ок. 1340, Мантуа), дъщеря на [[Пандолфо I Малатеста]], господар на [[Римини]], от която има трима сина и една дъщеря: * [[Корадо Гонзага|Корадо Гондзага]] († 1340), кондотиер, родоначалник на кадетската линия Нобили Гондзага (или [[Гонзага ди Палацоло|Гондзага ди Палацоло]]), които стават маркграфове на [[Палацоло Верчелезе|Палацоло]]; ∞ 1340 за Верде Бекария, от която има трима сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина. * Алберто Гондзага * [[Луиджа Гонзага|Луиджа (или Ликсема) Гондзага]] (* 14 век, Мантуа), ∞ за [[Ацо I да Кореджо]] († 1364), господар на [[Кореджо]], от когото има един син * [[Федерико Гонзага (1376)|Федерико Гондзага]] († 1376 екзекутиран), кондотиер ∞ 3. 1340 за [[Джована Новела Маласпина]], наречена Франческина (* ок. 1320, [[Фосдиново]]; † ок. 1385, Мантуа), дъщеря на кондотиера [[Спинета Маласпина]] Велики, маркиз на Верукола, и на Беатриче [[Висконти]], от която има пет сина и две дъщери: * Ацо Гондзага († 1412) * Джакомо Гондзага († 1369), патриций на Венеция * Марио Гондзага († като бебе) * Томазина Гондзага, ∞ за Алидозио Алидози, син на [[Роберто Алидози]], господар на [[Имола]] * Ориета Гондзага, патриция на Венеция * Джовани Гондзага, патриций на [[Венеция]] * Бартоломео Гонзага, патриций на Венеция Има един извънбрачен си и две извънбрачни дъщери: * Костанца Гондзага * Бартоломео Гондзага * Костанца Гондзага == Литература == * Giuseppe Coniglio: ''I Gonzaga.'' Seiten 15 f.; dall’Oglio, editore, 1967: * Kate Simon: ''Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance.'' Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln, 1991. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://digilib.bibliotecateresiana.it/sfoglia_storia.php?id=&sottogruppo=164.F.27&gruppo=&creator=&title=&publisher=&date=&date1=&shelfmark=&op=esplora_ric&offset=607 Albero genealogico dei Gonzaga] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200801210201/http://digilib.bibliotecateresiana.it/sfoglia_storia.php?id=&sottogruppo=164.F.27&gruppo=&creator=&title=&publisher=&date=&date1=&shelfmark=&op=esplora_ric&offset=607 |date=2020-08-01 }}, digilib.bibliotecateresiana.it * [http://geneall.net/it/name/107778/ludovico-i-gonzaga-capitano-del-popolo-di-mantova-e-vicario-imperiale/ ''Ludovico I Gonzaga, Capitano del Popolo di Mantova e Vicario Imperiale''], geneall.net [[Категория:Сеньори на Мантуа]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Родени в Мантуа]] [[Категория:Починали в Мантуа]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] hp2zai0ryjdzrccqboz632xjwvc80t6 0 476763 12419423 11989477 2024-11-22T01:20:52Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419423 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = 2014 Гран При на Австралия | знаме = Flag of Australia.svg | писта = [[Албърт Парк]] | карта = Albert_Lake_Park_Street_Circuit_in_Melbourne,_Australia.svg | обиколки = 57 | дължина писта = 5.303 | дължина състезание = 302.271 | текуща година = 2014 | дата = 16 март 2014 | време = Облачно | победа време = 1:32:58.710 | победител = {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | първа позиция време= 1:44.231 | първа позиция пилот= {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | нбо време = 1:32.478 (19) | нбо пилот = {{флагче|Германия}} Нико Росберг }} '''2014 Голяма награда на Австралия''' е 30-ата [[Голяма награда на Австралия]] като част от календара на [[Формула 1]] и първи кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]]. Провежда се на [[16 март]] [[2014]] година на пистата [[Албърт Парк]] в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. Състезанието е първо за новите правила, включващи 1.6-литров V6 турбо двигател. == Резултати == === Квалификация === {| class="wikitable" style="font-size:95%" ! {{Tooltip|Поз.|Позиция}} ! {{Tooltip|№|Номер}} ! Пилот ! Конструктор ! Q1 ! Q2 ! Q3 ! {{Tooltip|Решетка|Финална позиция на стартовата решетка}} |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:31.699 | 1:42.890 | '''1:44.231''' | align="center" | 1 |- ! 2 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | '''1:30.775''' | 1:42.295 | 1:44.548 | align="center" | 2 |- ! 3 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:32.564 | '''1:42.264''' | 1:44.595 | align="center" | 3 |- ! 4 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:30.949 | 1:43.247 | 1:45.745 | align="center" | 4 |- ! 5 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:31.388 | 1:42.805 | 1:45.819 | align="center" | 5 |- ! 6 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:33.488 | 1:43.849 | 1:45.864 | align="center" | 6 |- ! 7 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:33.893 | 1:43.658 | 1:46.030 | align="center" | 7 |- ! 8 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:33.777 | 1:44.331 | 1:47.368 | align="center" | 8 |- ! 9 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:31.228 | 1:44.242 | 1:48.079 | align="center" | 9 |- ! 10 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:31.601 | 1:43.852 | 1:48.147 | align="center" | 15{{ref|1|1}} |- ! 11 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:31.396 | 1:44.437 | | align="center" | 10 |- ! 12 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:32.439 | 1:44.494 | | align="center" | 11 |- ! 13 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:31.931 | 1:44.688 | | align="center" | 12 |- ! 14 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:33.673 | 1:45.655 | | align="center" | 13 |- ! 15 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:34.274 | 1:45.867 | | align="center" | 14 |- ! 16 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 1:34.141 | 1:47.293 | | align="center" | 16 |- ! 17 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:34.293 | | | align="center" | 17 |- ! 18 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:34.794 | | | align="center" | 18 |- ! 19 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 1:35.117 | | | align="center" | 21{{ref|2|2}} |- ! 20 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:35.157 | | | align="center" | 19 |- ! 21 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 1:36.993 | | | align="center" | 20 |- ! colspan=8 | 107% време: 1:37.129 |- ! 22 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено Ф1|Рено]] | Без време{{ref|3|3}} | | | align="center" | 22 |- ! colspan=8 | Източник:<ref name="quali">{{cite web|title=2014 Formula 1 Rolex Australian Grand Prix|url=http://www.formula1.com/results/season/2014/914/7315/|work=Formula1.com|publisher=Formula1.com|date=15 март 2014|accessdate=15 март 2014|архив_дата=2014-11-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141129061412/http://www.formula1.com/results/season/2014/914/7315/}}</ref> |- |} '''Бележки:''' * {{note|1|1}} – [[Валтери Ботас]] с наказание с 5 места заради смяна на скоростна кутия. * {{note|2|2}} – [[Естебан Гутиерес]] с наказание с 5 места заради смяна на скоростна кутия. * {{note|3|3}} – [[Пастор Малдонадо]] не успява да запише време. По-късно стюардите му позволяват да стартира. === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! {{Tooltip|Решетка|Позиция на стартовата решетка}} ! Точки |- |- ! 1 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | 1:32:58.710 | 3 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +26.777 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]'''-'''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +30.027 | 10 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | +35.284 | 5 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]'''-'''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +47.639 | 15 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]'''-'''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +50.718 | 7 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | +57.675 | 11 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]'''-'''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 57 | +1:00.441 | 6 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Квят]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]'''-'''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 57 | +1:03.585 | 8 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]'''-'''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +1:25.916 | 16 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | +1 Об. | 13 | |- ! 12 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 56 | +1 Об. | 20 | |- ! 13 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 55 | +2 Об. | 17 | |- ! НКл{{ref|4|1}} | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 49 | +8 Об. | 18 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 43 | С-ма за възстановяване на енергията | 22 | |- ! Отп | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 29 | С-ма за възстановяване на енергията | 21 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 27 | Налягане масло | 19 | |- ! Отп | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 3 | Двигател | 12 | |- ! Отп | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 2 | Двигател | 1 | |- ! Отп | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 0 | Катастрофа | 9 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 0 | Катастрофа | 14 | |- ! ДКФ | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 57 | Дисквалифициран{{ref|5|2}} | 2 | |- ! colspan=8 | Източник:<ref>{{cite web|title=2014 Formula 1 Rolex Australian Grand Prix — Results|url=http://www.formula1.com/results/season/2014/914/7317/|work=Formula1.com|publisher=Formula One Administration|date=16 март 2014|accessdate=16 март 2014|архив_дата=2014-03-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140315113453/http://www.formula1.com/results/season/2014/914/7317/}}</ref><ref>{{cite web|title=Race – selected team and driver quotes|url=http://www.formula1.com/news/headlines/2014/3/15581.html|work=Formula1.com|publisher=Formula One Group|date=16 март 2014|accessdate=16 март 2014|архив_дата=2014-11-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141129061414/http://www.formula1.com/news/headlines/2014/3/15581.html}}</ref> |- |} '''Бележки:''' * {{note|4|1}} – [[Жул Бианки]] не завършва 90% от дължината на състезанието и затова не е класиран като финиширал в официалните резултати. * {{note|5|2}} – [[Даниел Рикардо]] е дисквалифициран заради по-висок от позволеното дебит на гориво към двигателя. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 25 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | align="left" | 18 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="left" | 15 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 12 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 10 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 33 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 25 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 18 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 10 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-Мерцедес | align="left" | 9 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/914/ | accessdate = 19 март 2014}} {{reflist}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2013 Голяма награда на Бразилия|2013 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Малайзия|2014 Малайзия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Австралия|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австралия]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Австралия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Австралия]] [[Категория:Световен шампионат на Формула 1 (2014)]] [[Категория:2014 година в Австралия]] kuko1ahj9xcyblvvuk8pk72c7ven2kt 0 478031 12418864 12315023 2024-11-21T16:15:44Z PowerBUL 202075 12418864 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = FF0000 | Име в оригинал = КИС 13 | Име на български = Kiss13 | картинка = Kiss13_logo.png | Дата на стартиране = 1994 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = КИС ООД | Слоган = "Телевизията близо до теб" | Формат на картината = 16:9 HD | Език = [[български език|български]] | Страна = {{флагче с име|България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = [[Русе]] | Свързани канали = КИС М+ | Уебсайт = {{URL|https://kiss13.net}} {{URL|http://live.kiss13.net}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Nay}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''КИС 13''' (изписвана още като Kiss13) е частен [[България|български]] [[телевизионен канал]]. == История == Телевизионният канал КИС 13 е една от първите частни телевизии в България – основана през 1994 година като канал на русенската кабелна мрежа КИС (Кабелна Информационна Система). През 2004 година се отделя от мрежата и започва своето самостоятелно развитие, а през 2009 година получава национален лиценз за разпространение от Съвета за електронни медии, като днес се разпространява в региони с население от на 2 милиона души. От основаването на програмата през 1994 година до днес, без прекъсване, КИС 13 е неизменно свързана с обществения живот в Русе, което я прави един от най-разпознаваемите и традиционни медийни брандове в региона. Постепенно телевизията се налага и като основен и единствен регионален телевизионен канал за областите [[Разград (област)|Разград]] и [[Търговище (област)|Търговище]], където развива активна дейност от над 15 години. Разпространява се в мрежите на [[А1 България|А1]], [[Булсатком]], СКАТ, Спринт, Добрич телеком провайдър, Силистра ТВ, Кабелнет и други. == Програма == Програмната схема на КИС 13 обхваща широк диапазон от регионални събития от Североизточна България – спорт, политика, култура и обществени прояви. Към момента КИС 13 предава пряко заседанията на общинските съвети в [[Русе]], [[Разград]], [[Търговище]], [[Бяла (област Русе)|Бяла]], [[Сливо поле]] и [[Две могили]]. Излъчва директно и по-значимите обществени прояви като протести, митинги и концерти от регионите, в които се разпространява, както и пресконференции на организации, политически сили и органи в местното самоуправление от [[Русе]], [[Разград]] и [[Търговище]]. През 2014 г. КИС 13 навършва 20 години от основаването си, като по този повод стартира рубриката "КИС 13 на 20!", в която са представени различни собствени продукции като концерти, новогодишни програми и други, заснети от 1994 г. насам. == Новините на КИС 13 == КИС 13 развива новинарска емисия няколко години след основаването на програмата. Постепенно през годините от емисия за новините в Русе, информационният блок се разраства и започва да покрива и останалите населени места в областта, а на по-късен етап - и областите Разград и Търговище. Днес Новините на КИС 13 се излъчват всяка делнична вечер в 18:45, 19:45, 21:30 и 23:30 часа, като времетраенето им е приблизително 15-20 минути. == Онлайн присъствие == КИС 13 поддържа две дигитални платформи. Основният уебсайт на телевизията е https://kiss13.net. Той е с информационен профил, като в него се публикуват новините и собствените публицистични предавания и рубрики. КИС 13 разполага и със стрийминг платформа - http://live.kiss13.net. В нея могат да се гледат в реално време онлайн всички преки предавания, които се излъчват и по телевизията. == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|kiss13.net}} * {{Facebook|kiss13tv|Официална страница на КИС 13}} * [https://www.youtube.com/kiss13tv Официален канал на КИС 13] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|Култура|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Русе]] [[Категория:Основани в България през 1994 година]] 7z9y41gvt0emwr0yt6qol9ulk74puf1 0 478666 12419433 12011831 2024-11-22T01:21:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419433 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Малайзия]] | знаме = Flag of Malaysia.svg | писта = [[Сепанг]] | карта = Sepang.svg | дата = 30 март 2014 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,543 | дължина състезание = 310,408 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:40:25.974 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:59.431 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:43.066 (53) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2014 Голяма награда на Малайзия''' е 16-о за [[Голяма награда на Малайзия|Голямата награда на Малайзия]] и втори кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[30 март]] [[2014]] година на пистата [[Сепанг]] в [[Куала Лумпур]], [[Малайзия]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | 1:40:25.974 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +17.313 | 3 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 56 | +24.534 | 2 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 56 | +35.992 | 4 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +47.199 | 7 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +1:23.691 | 10 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +1:25.076 | 13 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 56 | +1:25.537 | 18 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 55 | +1 Об. | 8 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Квят]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]'''-'''[[Рено Ф1|Рено]]''' | 55 | +1 Об. | 11 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об. | 15 | |- ! 12 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 55 | +1 Об. | 6 | |- ! 13 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 55 | +1 Об. | 20 | |- ! 14 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 54 | +2 Об. | 22 | |- ! 15 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 54 | +2 Об. | 21 | |- ! Отп | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 49 | Технически | 5 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 35 | Ск.кутия | 12 | |- ! Отп | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 32 | Електро | 17 | |- ! Отп | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 18 | Задвижване | 9 | |- ! Отп | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 8 | Спирачки | 19 | |- ! Отп | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 7 | Двигател | 16 | |- ! НСт | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 0 | Ск.кутия | 14 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 43 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 25 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 24 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="left" | 23 |- | align="center" | 5 | {{flagicon|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | align="left" | 20 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 68 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 43 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 30 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 20 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-Мерцедес | align="left" | 19 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/915/ | accessdate = 3 април 2014 | архив_дата = 2014-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140402150944/http://www.formula1.com/results/season/2014/915/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Австралия|2014 Австралия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Бахрейн|2014 Бахрейн]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Малайзия|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Малайзия]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Малайзия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Малайзия]] [[Категория:2014 година в Азия]] hu1vxv7bfaiijw4v1y396jtojd8h2yi 0 478884 12419701 11348474 2024-11-22T11:06:01Z Melanita 132414 форматиране 12419701 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маргарета Баварска|Маргарета Баварска|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[Маркграфство Мантуа|маркграфиня на Мантуа]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[Херцогство Бавария-Мюнхен|принцеса от Бавария-Мюнхен]] | религия = | герб = }} }} '''Маргарета Баварска''' ({{lang|de|Margarete von Bayern}}; {{lang|it|Margherita di Baviera}}; * [[1 януари]] [[1442]], [[Мюнхен]]; † [[14 октомври]] [[1479]], [[Мантуа]]) от фамилията [[Вителсбахи]], е принцеса от [[Херцогство Бавария-Мюнхен|Бавария-Мюнхен]] и чрез женитба [[Маркграфство Мантуа|маркграфиня на Мантуа]]. == Живот == Дъщеря е на херцог [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] (1401 – 1460) от Херцогство Бавария-Мюнхен, и съпругата му [[Анна фон Брауншвайг-Грубенхаген|Анна]] (1414 – 1474), дъщеря на херцог [[Ерих I (Брауншвайг-Грубенхаген)|Ерих I]] от [[Княжество Грубенхаген|Брауншвайг-Грубенхаген]]. Маргарета се омъжва на 10 май 1463 г. в [[Мантуа]] за [[Федерико I Гонзага]] (1441 – 1484) от род [[Гонзага]], от 1478 г. маркграф на Мантуа. Той е най-възрастният син и наследник на маркграф [[Лудовико III Гонзага]] (1412 – 1478) и съпругата му [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург (1423 – 1481)]] от род [[Хоенцолерн]]. Този династичен брак преследва целта да укрепи и разшири икономическите и търговските отношения между Мюнхен и Мантуа. Независимо от физическия ѝ недъг (тя има гърбица по рождение), съпругът обича жена си и цени нейните нравствени качества. По време на войната с [[Кралство Арагон|Арагон]], Федерико I Гонзага назначава Маргарета за регент по време на своето отсъствие (пролетта и лятото на 1479 година). Маргарита Баварска умира на 14 октомври 1479 година, преди свекървата и съпруга си. Погребана е в църквата „Свети Андрей“ в Мантуа.<ref>{{Citation |title=www.royaltyguide.nl |url=http://www.royaltyguide.nl/families/wittelsbach/bavariakurfursten1.htm |accessdate=2014-04-05 |archivedate=2010-05-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100505191639/http://www.royaltyguide.nl/families/wittelsbach/bavariakurfursten1.htm }}</ref> == Деца == Маргарете и Федерико I Гонзага имат децата: * [[Клара Гонзага]] (* 1 юли 1464, † 2 юни 1503), ∞ 25 февруари 1481 за [[Жилбер Бурбон-Монпансие|Жилбер дьо Бурбон]] (* 1443, † 5 октомври 1496), херцог на [[Монпансие]]; * [[Франческо II Гонзага]] (* 1466, † 1519), маркграф на Мантуа от 1484, ∞ 12 февруари 1490 за [[Изабела д’Есте]] (* 18 май 1474, 13 февруари 1539), дъщеря на [[Ерколе I д’Есте]], херцог на [[Ферара]]; * [[Сиджизмондо Гонзага]] (* 1469, † 4 октомври 1525), [[кардинал]] 1500; * [[Елизавета Гонзага]] (* 1471, † 1526), ∞ 1489 г. за [[Гвидобалдо да Монтефелтро]] († 1508), херцог на [[Урбино]]; * [[Мадалена Гонзага]] (* 1472, † 8 януари 1490)<ref name="http://www.genmarenostrum.com">[http://www.genmarenostrum.com/pagine-lettere/letteras/SFORZA.htm ''Stammbaum der Familie Sforza'', www.genmarenostrum.com]</ref>, ∞ 27 октомври 1489 за [[Джовани Сфорца]], граф на [[Пезаро]] (* 5 юли 1466, † 27 юли 1510)<ref name="http://www.genmarenostrum.com"/> * [[Джованни Гонзага]] (* 1474, † 23 септември 1525), ∞ 1493 за Лаура Бентивоглио († 1523), основател на линията ''Гонзага-ди-Весковато'' == Литература == * Historischer Verein für Niederbayern, Landshut: ''Verhandlungen des Historischen Vereins für Niederbayern'', Band 110 – 113, 1985, S. 128 * I. Lazzarini, „[http://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-di-wittelsbach-marchesa-di-mantova_%28Dizionario-Biografico%29/ MARGHERITA di Wittelsbach, marchesa di Mantova]“. In: ''Dizionario Biografico degli Italiani'', LXX, Roma: Istituto della Enciclopedia italiana, 2008 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/federico1.html Biography] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061121040717/http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/federico1.html |date=2006-11-21 }} [[Категория:Маркграфове на Мантуа]] [[Категория:Вителсбахи]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Жени]] 8dthehfblfabqbh242a20d1m2457z94 0 479713 12419425 12000046 2024-11-22T01:20:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419425 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Бахрейн]] | знаме = Flag of Bahrain.svg | писта = [[Сакхир]] | карта = Circuit Bahrain.svg | дата = 6 април 2014 | обиколки = 57 | дължина писта = 5.412 | дължина състезание = 308.238 | текуща година = 2014 | време = Сухо | победа време = 1:39:42.743 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:33.185 | първа позиция пилот= [[Нико Розберг]] | нбо време = 1:37.020 (49) | нбо пилот = Нико Розберг }} '''2014 Голяма награда на Бахрейн''' е 10-о за [[Голяма награда на Бахрейн|Голямата награда на Бахрейн]] и трети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 април]] [[2014]] година на пистата [[Сакхир]] в [[Бахрейн]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | 1:39:42.743 | 2 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +1.085 | 1 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 57 | +24.067 | 4 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 57 | +24.489 | 13 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +28.654 | 11 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 57 | +29.879 | 10 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +31.265 | 7 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 57 | +31.876 | 3 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 14 | {{flagicon|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | +32.595 | 9 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 57 | +33.462 | 5 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено Ф1|Рено]] | 57 | +41.342 | 12 | |- ! 12 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 57 | +43.143 | 16 | |- ! 13 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 57 | +59.909 | 21 | |- ! 14 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 57 | +1:02.803 | 17 | |- ! 15 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 57 | +1:27.900 | 18 | |- ! 16 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 56 | +1 Об. | 19 | |- ! 17 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 55 | Съединител | 6 | |- ! Отп | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 40 | Съединител | 8 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 39 | Сблъсък | 15 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 33 | Теч-масло | 20 | |- ! Отп | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 18 | Сблъсък-щета | 14 | |- ! Отп | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 17 | Сблъсък | 22 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 61 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 50 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | align="left" | 28 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 26 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | align="left" | 23 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 111 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 44 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-Мерцедес | align="left" | 43 |- | align="center" | 4 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 35 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 33 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/916/ | accessdate = 13 април 2014 | архив_дата = 2014-04-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140408002405/http://www.formula1.com/results/season/2014/916/ }} <references /> {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Малайзия|2014 Малайзия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Китай|2014 Китай]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Бахрейн|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Бахрейн]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Бахрейн|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Бахрейн]] [[Категория:2014 година в Азия]] lkcze2n6y71eorrp25u5a8f33giw43l 0 479737 12418924 12022163 2024-11-21T17:31:48Z Niki Yooff 24726 12418924 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Покров Богородичен“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Слокощица]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = [[Кюстендилска духовна околия|Кюстендилско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = трикорабна базилика | време на изграждане = 1874 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''Покров Богородичен''' е [[Възраждане|възрожденска]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Слокощица]], община Кюстендил. == Местоположение == Църквата се намира в село Слокощица, в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон. == История == Още през 1870 г. населението на Слокощица решава да построи нов храм в селото. През 1872 г. са издействани разрешение за строежа от турските власти и строителството започва. През 1874 г. църквата е построена и осветена.<ref>{{Кюстендил|}}</ref>604 Според предание, парите за довършването на храма свършили и хората от селото изпратили своя съселянин Велин Ангелов в Света гара, да измоли финансова помощ от светогорските монаси. така с тяхна помощ храмът бил завършен. Църквата е с размери 27 m дължина и 15 m ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола. Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си [[Теофил Минов|Теофил]] и [[Марко Минов|Марко]]. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години. Първият свещеник е Георги поп Христов от съседното село Граница, който служил в храма от 1874 г. до 1890 г. Църквата е декларирана като художествен паметник на културата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“ с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК. В наши дни част от стенописите са в изключително тежко, аварийно състояние – налице е цялостно паднала и заличена стенопис на 4 сцени. Напълно нарушена е адхезията на живописта спрямо основния градеж. Част от стенописите са с подкожушвания и образували се джобове, което налага спешни възстановителни работи в храма. == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане] == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил]] [[Категория:Паметници на културата в област Кюстендил]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1874 година]] jx5daheotesctl8r5bvtbuqxr0xljbi 0 479944 12419749 11815330 2024-11-22T11:49:44Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2×тире-числа, А|А, интервал, нов ред, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419749 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Ugolino Gonzaga | категория = монарх | описание = господар на Мантуа | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1360]] – [[1362]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | отличия = }} | майка = Беатриче ди Бар | брак = Верде дела Скала<br> Камила дела Герардеска<br> [[Катерина Висконти (1342–1382)|Катерина Висконти]] | деца = Теодора }} '''Уголино Гонзага''' ({{lang|it|Ugolino Gonzaga}}; * [[1320]], [[Мантуа]]; † [[14 октомври]] [[1362]], Мантуа) е [[кондотиер]] на [[Италия]] и от 1360 г. господар на Мантуа (''Signore ereditario di Mantova'') от фамилията [[Гонзага]]. == Произход == Той е най-възрастният син на [[Гвидо Гонзага]], вторият [[Капитан на народа|народен капитан]] на Мантуа, и третата му съпруга Беатриче ди Бар (1310 – 1350), дъщеря на граф [[Едуард I (Бар)|Едуард I]] от [[Херцогство Бар|Бар]] († 1336), от [[Дом Скарпон]]. По-малкият му брат е [[Луиджи II Гонзага|Луиджи II Гондзага]] (1334 – 1382). == Фамилия == ∞ 1. през 1340 г. за Верде дела Скала († 1341), дъщеря на [[Албоино I дела Скала]], господар на [[Верона]], и първата му съпруга [[Катерина Висконти (1282–1311)|Катерина Висконти]] (1282 – 1311). Тя е полусестра на [[Мастино II дела Скала]], господар на [[Верона]]. ∞ 2. ок. 1342 г. за Камила дела Герардеска († 1349), дъщеря на [[Бонифацио Новело]], конте ди Доноратико, господар на [[Пиза]], и Контелда [[Спинола]]. С нея той има дъщеря: * Теодора, 1365 г. омъжена за [[Федерико II да Монтефелтро]], граф на [[Урбино]] († 1370) ∞ 3. през 1358 г. за [[Катерина Висконти (1342–1382)|Катерина Висконти]] (1342 – 1382), дъщеря на [[Матео II Висконти]] († 1355) и [[Джильола Гонзага]], дъщеря на Филипино Гонзага. Тя е племенница на [[Бернабо Висконти]]. == Източници == <references /> * Cesare Cantù, ''Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia''. Volume quinto, Milano, 1859. * Coniglio, Giuseppe (1973). ''I Gonzaga''. Varese. * Giuseppe Amadei; Ercolano Marani (a cura di), ''I Gonzaga a Mantova'', Milano, 1975. == Външни препратки == {{Commonscat|Ugolino Gonzaga}} * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html Genealogy.euweb.cz: Gonzaga family] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Сеньори на Мантуа]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 7na8w2v9l2wt8s6h5avi2xi5vuhihpq 0 480351 12419600 11368167 2024-11-22T09:16:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419600 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Kingston Rudieska | картинка = Kingston rudieska rise again ska reggae festival 20131229.jpg | картинка_текст = | фон = group_or_band | псевдоним = | от = [[Сеул]], [[Южна Корея]] | стил = [[ска]] [[ска джаз]] | период_на_активност = [[2004]] – до наши дни | лейбъл = [[Rudie System]] | сайт = | състав = Choi Chul-wook (тромбон)<br> Lee Suk-Yul (вокал, конго, перкусии)<br> Oh Jeong-Seok (тромпет, флюгелхорн)<br> Bae Sun-Yong (тромпет)<br> Sung NockWon (саксофон)<br> Seo Jae-Ha (китара)<br> Son Hyong-Sik (бас)<br> Kim Dae-min (барабани)<br> Kim Eok-Dae (клавири) | бивши_членове = }} '''Kingston Rudieska''' е 9-членна [[ска]] група от [[Южна Корея]], формирана през 2004 г. Нейната музика е вдъхновена от първата вълна от ямайската ска, а също така и от други карибски стилове като [[реге]] и [[калипсо музика]]. Най-много са повлияни от Skatalites и често изпълняват техни кавъри.<ref>{{cite news|last=Dunbar|first=Jon|title=Reggae inna Korea|url=http://blog.korea.net/?p=5956|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=Korea.net|date=25 ноември 2011|archivedate=2014-03-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20140302035418/http://blog.korea.net/?p=5956}}</ref> Много от членовете са джаз музиканти и техният звук е вдъхновен от ска джаза, по време на концерти много от членовете изпълняват сола.<ref>{{cite web|first=Jonas|title=Hongdae’s indie band part I: Kingston Rudieska|url=http://tigth.wordpress.com/2013/11/07/hongdaes-indie-band-part-i-kingston-rudieska/|publisher=Wordpress|accessdate=24 март 2014}}</ref> С високо енергичния си стил Kingston Rudieska печелят популярност в цяла Корея, обикаляйки страната те свирят на повечето големи музикални фестивали включително и на [[Jisan Valley Rock Festival]], [[Pentaport Rock Festival]] и [[Busan Rock Festival]].<ref>{{cite news|title=King of the Rude|url=http://daehanmindecline.com/broke/broke17.pdf|accessdate=9 април 2014|newspaper=Broke in Korea|date=1 април 2014|archivedate=2014-04-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20140413142605/http://daehanmindecline.com/broke/broke17.pdf}}</ref> Появяват се и на филипинския ска фестивал през 2012.<ref>{{cite news|title=Top Korean Band To Headline Philippine Ska Festival|url=http://ph.news.yahoo.com/top-korean-band-headline-philippine-ska-festival-045426773.html|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=Manila Bulletin|date=22 ноември 2012}}</ref> Те откриват концертите на [[Chris Murray (musician)|Chris Murray]], [[The Slackers]], [[Tokyo Ska Paradise Orchestra]],<ref>{{cite news|title=KINGSTON RUDIESKA hosted by ONE DROP EAST|url=http://busanhaps.com/events/kingston-rudieska-hosted-one-drop-east|accessdate=24 март 2014|newspaper=Busan Haps|date=6 май 2011}}</ref> и [[Dr. Ring-Ding]].<ref>{{cite news|first=Jon|title=Korea + Germany = Jamaica?|url=http://www.koreagigguide.com/2014/03/12/kingston_rudieska_dr_ring_ding_ska_n_seoul/|accessdate=24 март 2014|newspaper=Korea Gig Guide|date=12 март 2014|archivedate=2014-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20140324033136/http://www.koreagigguide.com/2014/03/12/kingston_rudieska_dr_ring_ding_ska_n_seoul/}}</ref> Те работят заедно с известни корейски музиканти като [[Bobby Kim]], [[Yoon Do Hyun Band|YB]] и [[Sim Soo-bong]].<ref>{{cite web|last=Dunbar|first=Jon|title=Kingston Rudieska|url=http://www.discogs.com/artist/3620839-Kingston-Rudieska|publisher=Discogs|accessdate=26 февруари 2014}}</ref> Те се появяват по много корейски телевизионни предавания и стават добре познати в цялата страна. == Основаването == Тромпетиста Choi събира заедно Kingston Rudieska след като отговаря на публикация в интернет, търсеща музиканти за ямайско звучаща група.<ref>{{cite news|last=McGovern|first=Rob|title=The K-ska kings: Kingston Rudieska|url=http://groovekorea.com/article/k-ska-kings-kingston-rudieska|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=Groove Magazine|date=12 август 2011|archivedate=2014-06-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20140630232508/http://groovekorea.com/article/k-ska-kings-kingston-rudieska}}</ref> Много от оригиналните членове са свирили преди в пънк групи, включително и Choi, който е бил главен китарист на пънк групата Seagull (갈매기) и вокала Suk-yul, който е бил басист в Half Brothers (배다른형제) и Beef Jarky. Оригиналния състав включвал и Kim Insoo от [[Crying Nut]] на клавири. Първият им концерт е в легендарния пънк клуб [[Skunk Hell]].<ref>{{cite news|last=Twitch|first=Jon|title=The Foundations of Korean Ska|url=http://daehanmindecline.com/broke/broke2.pdf|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=Broke in Korea|date=Fall 2005|archivedate=2016-06-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20160620040343/http://daehanmindecline.com/broke/broke2.pdf}}</ref> == Seoul Riddim Superclub == Шестима от групата се обединяват с членове от Purijah, Rude Paper и Jah Mai Band, за да формират Seoul Riddim Superclub – корейска реге [[супергрупа (music)|супергрупа]]. Групата се формира след като трима от членовете на Kingston Rudieska отиват в Япония да видят [[Jimmy Cliff]]. По време на престоя им, те се присъединяват към японската ска група The Eskargot Miles за участието им в шоуто „Asia United“. След това те са окуражавани да сформират група.<ref>{{cite news|last=Kim|first=Tehiun|title=Interview with Seoul Riddim Superclub (ENG ver.)|url=http://tehiun.com/?p=326|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=Purijah Monthly|date=September 2013|archivedate=2014-03-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20140304071724/http://tehiun.com/?p=326}}</ref> == Критичен отзвук == Kingston Rudieska са широко приети като водеща ска група в Корея.<ref>{{cite web|title=MU:CON Seoul 2013|url=http://www.mucon.kr/2013en/s_team_view.php?m=3&s=3a&id=SU0244|publisher=KOCCA|accessdate=26 февруари 2014}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Те са прочути с напълно корейските си текстове, които допринасят за уникалното корейско звучене.<ref>{{cite news|last=Berry|first=Michael|title=Music: Kingston Rudieska and Babylove & The Van Dangos|url=http://www.10mag.com/10-classics/2012/12/03/music-kingston-rudieska-babylove-the-van-dangos|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=10 Magazine|date=3 декември 2012|archive-date=2014-02-26|archive-url=https://archive.today/20140226091256/http://www.10mag.com/10-classics/2012/12/03/music-kingston-rudieska-babylove-the-van-dangos}}</ref> == Международно сътрудничество == Името им се появява за първи път в чужбина в компилацията ''United Colors of Ska'' издадена от немския лейбъл [[Pork Pie]].<ref>{{cite web|url=http://www.porkpieska.com/browse/united-colors-of-ska-4-0-cd/en,0,923,2605,0,0.html|work=United Colors Of Ska 4.0|publisher=Pork Pie Ska|accessdate=26 февруари 2014 | title = The Spirit of Ska}}</ref> Песента им привлича вниманието на немския реге/[[dancehall]] певец [[Dr. Ring-Ding]], който посещава Корея през август 2013 за концерта на групата си Dr. Ring Ding Ska-Vaganza и записва EP с Kingston Rudieska.<ref>{{cite news|last=Dennison|first=Britney|title=Are you ready to rock?|url=http://groovekorea.com/article/are-you-ready-rock|accessdate=26 февруари 2014|newspaper=Groove Magazine|date=11 юли 2013|archivedate=2014-04-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20140404154634/http://groovekorea.com/article/are-you-ready-rock}}</ref> == Дискография == === Албуми === * [2007] Skafiction (Rudie System) * [2010] Ska Bless You (Rudie System) * [2012] 3rd Kind (Rudie System) === Сингли и EP-та === * [2006] Kingston Rudieska (EP) (Rudie System) * [2009] Ska Fidelity (EP) (Rudie System) * [2011] Because of You (너 때문이야) (Rudie System) * [2013] You Made Me Angry (니말이화나) (Rudie System) * [2014] Ska 'n Seoul (with [[Dr. Ring-Ding]]) (Rudie System) === Компилации === * [2007] United Colors of Ska 4.0 (Oscar Wilde) (Pork Pie Ska) * [2010] The Shouts of [[Red Devils (supporters club)|Reds]] * [2012] [[Sanullim]] Reborn (Don't Go/가지마오) == Референция == {{reflist}} [[Категория:Музикални групи в Сеул]] [[Категория:Южнокорейски инди рок групи]] [[Категория:Ска групи]] knlex14vqzuimw3jjbvkz73t5h9s0q7 0 481154 12419432 12011098 2024-11-22T01:21:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419432 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Китай | знаме = Flag of the People's Republic of China.svg | писта = [[Шанхай (писта)|Шанхай]] | карта = Shanghai International Racing Circuit track map.svg | дата = 20 април 2014 | обиколки = 56 | дължина писта = 5,451 | дължина състезание = 305,066 | текуща година = 2014 | време = Слънчево, сухо | победа време = 1:33:28.338 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:53.860 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:40.402 (39) | нбо пилот = [[Нико Розберг]] }} '''2014 Голяма награда на Китай''' е 11-о за [[Голяма награда на Китай|Голямата награда на Китай]] и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[20 април]] [[2014]] година на пистата [[Шанхай (писта)|Шанхай]] в [[Шанхай]], [[Китай]]. == Репортаж == == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 54 | 1:33:28.338 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 54 | +18.686 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | +25.765 | 5 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 54 | +26.978 | 2 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 54 | +51.012 | 3 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 54 | +57.581 | 8 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 54 | +58.145 | 7 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 54 | +1:23.990 | 11 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 54 | +1:26.489 | 16 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Квят]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено Ф1|Рено]]''' | 53 | +1 Об. | 13 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 53 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 53 | +1 Об. | 9 | |- ! 13 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 53 | +1 Об. | 15 | |- ! 14 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 53 | +1 Об. | 22 | |- ! 15 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 53 | +1 Об. | 6 | |- ! 16 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 53 | +1 Об. | 17 | |- ! 17 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 53 | +1 Об. | 19 | |- ! 18 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 53 | +1 Об. | 18 | |- ! 19 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 52 | +2 Об. | 21 | |- ! 20 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +2 Об. | 20 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 28 | Ск.кутия | 10 | |- ! Отп | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 5 | Двигател | 14 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 79 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 75 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 41 |- | align="center" | 4 | {{flagicon|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | align="left" | 36 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 33 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 154 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 57 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 54 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 52 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 43 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/917/ | accessdate = 29 април 2014 | архив_дата = 2014-04-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140421193243/http://www.formula1.com/results/season/2014/917/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Бахрейн|2014 Бахрейн]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Испания|2014 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Китай|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Китай]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Китай|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Китай]] [[Категория:2014 година в Китай]] qbe4zvq9lv31ij2ku0ishetoetwcedj 0 482752 12419483 10489289 2024-11-22T04:38:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419483 wikitext text/x-wiki '''bSMS''' или '''Bulk SMS''' е автоматичното разпространение на голям брой [[SMS]]-и до мобилни телефони. Използва се предимно от бизнеса или банки с разнообразни цели, към служители, към клиенти или партньори (най-вече за маркетинг и контрол на измамите).<ref>SC ''Magazine'', май 2009 г. [http://www.scmagazineuk.com/Mobile-phone-technology-developed-to-cut-down-credit-card-fraud/article/136597/ Mobile phone technology developed to cut down credit card fraud] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090515120529/http://www.scmagazineuk.com/Mobile-phone-technology-developed-to-cut-down-credit-card-fraud/article/136597/ |date=2009-05-15 }}</ref> По-известно е като „SMS-известия“ (''SMS notifications'') или „SMS-уведомяване“. bSMS могат да бъдат изпращани практически навсякъде по света. == Bulk SMS софтуер == [[Софтуер]]ът трябва да може да изпраща и получава множество съобщения и да управлява съдържанието. Този тип софтуер е разнообразен с различни потребителски интерфейси. Повечето bSMS софтуерни продукти дават възможността да се качва списък с телефонни номера на мобилни абонати. Съвременните софтуери автоматично премахват дублиращи се номера, могат да изпращат съобщения по предварителен график, ден, час, както и да изпращат национално или мееждународно. Могат да се изпращат съобщения и с текст на кирилица. == bSMS web widget == Позволява на собствениците на уеб сайтове или разработчиците да събират мобилните номера на потребителите с доставяне на SMS нотрификации (за България е необходимо предварителното съгласие на собственика на мобилния номер, за да получава SMS уведомяване). == bSMS API == При bSMS, предимно се използва [[API]] стандарт, който позволява на програмистите да добавят SMS функционалности към различни програми: * [[HTTP]] * [[Имейл]] * [[SMPP]] * [[FTP]] == Източници == <references /> {{мъниче|софтуер}} [[Категория:Компютърни мрежи]] [[Категория:Мобилен софтуер]] nilfq761qb87skw75pv15wsuc8ssbua 0 483242 12419429 12011386 2024-11-22T01:21:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419429 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Испания]] | знаме = Flag of Spain.svg | писта = [[Каталуня (писта)|Каталуня]] | карта = Formula1 Circuit Catalunya.svg | дата = 11 май 2014 | обиколки = 66 | дължина писта = 4,655 | дължина състезание = 307,024 | текуща година = 2014 | време = Облачно | победа време = 1:41:05.155 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:25.232 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:28.918 (55) | нбо пилот = [[Себастиан Фетел]] }} '''2014 Голяма награда на Испания''' е 44-то за [[Голяма награда на Испания|Голямата награда на Испания]] и пети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[11 май]] [[2014]] година на пистата [[Каталуня]] в [[Барселона]], [[Испания]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 66 | 1:41:05.155 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 66 | +0.636 | 2 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 66 | +49.014 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 66 | +1:16.702 | 15 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1:19.293 | 4 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 66 | +1:27.743 | 7 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 65 | +1 Об. | 6 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 65 | +1 Об. | 5 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 65 | +1 Об. | 11 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 65 | +1 Об. | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 8 | |- ! 12 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 14 | |- ! 13 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 65 | +1 Об. | 9 | |- ! 14 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 12 | |- ! 15 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 65 | +1 Об. | 22 | |- ! 16 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 13 | |- ! 17 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 65 | +1 Об. | 16 | |- ! 18 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 64 | +2 Об. | 18 | |- ! 19 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 64 | +2 Об. | 17 | |- ! 20 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 64 | +2 Об. | 19 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 34 | Спирачки | 20 | |- ! Отп | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 24 | Ауспух | 21 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 100 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 97 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 49 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 45 |- | align="center" | 5 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 39 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 197 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 84 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 66 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 57 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-Мерцедес | align="left" | 46 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/919/ | accessdate = 20 май 2014 }}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Китай|2014 Китай]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Монако|2014 Монако]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Испания|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Испания]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Испания|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Испания]] [[Категория:2014 година в Испания]] nii1bhmyxv1y5qr4z8tks0x6ltx5kub 0 484787 12419434 11985536 2024-11-22T01:21:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419434 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Монако]] | знаме = Flag of Monaco.svg | писта = [[Монте Карло (писта)|Монте Карло]] | карта = Monte Carlo Formula 1 track map.svg | дата = 25 май 2014 | обиколки = 78 | дължина писта = 3,340 | дължина състезание = 260,520 | текуща година = 2014 | време = Слънчево, горещо | победа време = 1:49:27.661 | победител = [[Нико Розберг]] | първа позиция време= 1:15.989 | първа позиция пилот= Нико Розберг | нбо време = 1:18.479 (75) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2014 Голяма награда на Монако''' е 61-вото за [[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] и шести кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[25 май]] [[2014]] година по улиците на [[Монте Карло]], [[Монако]]. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 78 | 1:49:27.661 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 78 | +9.210 | 2 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 78 | +9.614 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 78 | +32.452 | 5 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +1 Об. | 11 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +1 Об. | 12 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +1 Об. | 16 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} '''[[Ромен Грожан]]''' | '''[[Лотус]]-[[Рено]]''' | 77 | +1 Об. | 14 | '''4''' |- ! 9{{ref|3|3}} | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} '''[[Жул Бианки]]''' | '''[[Маруся]]-[[Ферари]]''' | 77 | +1 Об. | 21 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 77 | +1 Об. | 8 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 77 | +1 Об. | PL | |- ! 12 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 77 | +1 Об. | 6 | |- ! 13 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 76 | +2 Об. | 20 | |- ! 14 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 75 | +3 Об. | 19 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 59 | Завъртане | 17 | |- ! Отп | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 55 | Двигател | 13 | |- ! Отп | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 50 | Ауспух | 7 | |- ! Отп | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 23 | Завъртане | 18 | |- ! Отп | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 10 | Ауспух | 9 | |- ! Отп | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 5 | Турбо | 4 | |- ! Отп | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 10 | |- ! НСт | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 0 | Горивна помпа | 15 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 122 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 118 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 61 |- | align="center" | 4 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 54 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | align="left" | 47 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 240 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 99 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 78 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 67 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-Мерцедес | align="left" | 52 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/920/ | accessdate = 4 юни 2014 | архив_дата = 2014-05-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140525235847/http://www.formula1.com/results/season/2014/920/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Испания|2014 Испания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Канада|2014 Канада]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Монако|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Монако]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Монако|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Монако]] [[Категория:2014 година в Европа]] lj3t2c06eqnf32hhgrq2gxcxozkrhf1 0 485863 12419431 11276259 2024-11-22T01:21:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419431 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Канада]] | знаме = Flag_of_Canada.svg | писта = [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]] | карта = Circuit_Montreal.png | дата = 8 юни 2014 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,361 | дължина състезание = 305.270 | текуща година = 2014 | време = | победа време = 1:39:12.830 | победител = [[Даниел Рикардо]] | първа позиция време= 1:14.874 | първа позиция пилот= [[Нико Розберг]] | нбо време = 1:18.504 (58) | нбо пилот = [[Фелипе Маса]] }} '''2014 Голяма награда на Канада''' е 45-о за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и седми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[8 юни]] [[2014]] година на пистата [[Жил Вилньов (писта)|Жил Вилньов]], [[Монреал]] в [[Канада]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | 1:39:12.830 | 6 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +4.236 | 1 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +5.247 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +11.755 | 9 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +12.843 | 11 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +14.869 | 7 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +23.578 | 4 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 70 | +28.026 | 8 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +29.254 | 12 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +53.678 | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 69 | Сблъсък | 13 | |- ! 12 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 69 | Сблъсък | 5 | |- ! 13 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 16 | |- ! 14 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 64 | ERS | PL | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 59 | Задно крило | 14 | |- ! Отп | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 47 | Трансмисия | 15 | |- ! Отп | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 46 | Спирачки | 2 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 23 | Окачване | 21 | |- ! Отп | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 21 | Задвижването | 17 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 7 | Турбо | 20 | |- ! Отп | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 18 | |- ! Отп | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 0 | Сблъсък | 19 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 140 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 118 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 79 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 69 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 60 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 258 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 139 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 87 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 77 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-Мерцедес | align="left" | 66 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/922/ | accessdate = 15 юни 2014 | архив_дата = 2014-06-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140608153629/http://www.formula1.com/results/season/2014/922/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Монако|2014 Монако]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Австрия|2014 Австрия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Канада|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Канада]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Канада|2015]] |} {{Портал|Формула 1|Канада}} [[Категория:Голяма награда на Канада]] [[Категория:2014 година в Канада]] awdy6tpm6ig9pqf2wtklhptxw4ig1cn 0 488908 12419424 11989502 2024-11-22T01:20:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419424 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Австрия | знаме = Flag of Austria.svg | писта = [[Ред Бул Ринг]] | карта = Circuit Red Bull Ring.svg | дата = 22 юни 2014 | обиколки = 71 | дължина писта = 4,326 | дължина състезание = 298.494 | текуща година = 2014 | време = | победа време = 1:27:54.976 | победител = [[Нико Розберг]] | първа позиция време= 1:08.759 | първа позиция пилот= [[Фелипе Маса]] | нбо време = 1:12.142 (59) | нбо пилот = [[Серхио Перес]] }} '''2014 Голяма награда на Австрия''' е 27-ото за [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] и осми кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[22 юни]] [[2014]] година на пистата [[Ред Бул Ринг]] близо до [[Шпийлберг]], [[Австрия]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 71 | 1:27:54.976 | 3 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 71 | +1.932 | 9 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +8.172 | 2 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +17.357 | 1 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +18.553 | 4 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +28.546 | 15 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +32.031 | 6 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 71 | +43.522 | 5 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 71 | +44.137 | 10 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 71 | +47.777 | 8 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 71 | +50.966 | 11 | |- ! 12 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 70 | +1 Об. | 13 | |- ! 13 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 70 | +1 Об. | 16 | |- ! 14 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 70 | +1 Об. | PL | |- ! 15 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 69 | +2 Об. | 18 | |- ! 16 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 69 | +2 Об. | 19 | |- ! 17 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 69 | +2 Об. | 21 | |- ! 18 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 69 | +2 Об. | 20 | |- ! 19 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 69 | +2 Об. | 17 | |- ! Отп | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 59 | Спирачки | 14 | |- ! Отп | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | 34 | Оттегля се | 12 | |- ! Отп | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 24 | Окачване | 7 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 165 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 136 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 83 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 79 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 60 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 301 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 143 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 98 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 87 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-Мерцедес | align="left" | 85 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/923/ | accessdate = 16 юли 2014 | архив_дата = 2014-06-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140624040926/http://www.formula1.com/results/season/2014/923/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Канада|2014 Канада]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Великобритания|2014 Великобритания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2003 Голяма награда на Австрия|2003]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Австрия]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Австрия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Австрия]] [[Категория:2014 година в Австрия]] 0c48706lr0ermhyr7wwpxwuzdhb2j57 0 488909 12419427 11997129 2024-11-22T01:21:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419427 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Великобритания]] | знаме = Flag of United Kingdom.svg | писта = [[Силвърстоун]] | карта = Circuit Silverstone 2011.svg | дата = 6 юли 2014 | обиколки = 52 | дължина писта = 5.901 | дължина състезание = 306.747 | текуща година = 2014 | време = | победа време = 2:26:52.094 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:35.766 | първа позиция пилот= [[Нико Росберг]] | нбо време = 1:37.176 (26) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2014 Голяма награда на Великобритания''' е 65-о за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] и девети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[6 юли]] [[2014]] година на пистата [[Силвърстоун]] близо до град [[Силвърстоун (град)|Силвърстоун]], [[Великобритания]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 52 | 2:26:52.094 | 6 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +30.135 | 14 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 3 | | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | +46.495 | 8 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +47.390 | 3 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 52 | +53.864 | 2 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 52 | +59.946 | 16 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +1:02.563 | 5 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 52 | +1:28.692 | 4 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Квят]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 52 | +1:29.340 | 9 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 51 | +1 Об. | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 51 | +1 Об. | 7 | |- ! 12 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 51 | +1 Об. | 11 | |- ! 13 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 51 | +1 Об. | 13 | |- ! 14 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 51 | +1 Об. | 12 | |- ! 15 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 50 | +2 Об. | 22 | |- ! 16 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 50 | +2 Об. | 17 | |- ! 17 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 49 | Ауспух | 20 | |- ! Отп | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 28 | Ск.кутия | 1 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 11 | Окачване | 21 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 9 | Сблъсък-щета | 19 | |- ! Отп | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък-щета | 15 | |- ! Отп | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Инцидент | 18 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 165 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 161 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 98 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 87 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 73 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 326 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 168 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 106 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 103 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-Мерцедес | align="left" | 91 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/924/ | accessdate = 16 юли 2014 | архив_дата = 2014-03-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140314143453/http://www.formula1.com/results/season/2014/924/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Австрия|2014 Австрия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Германия|2014 Германия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Великобритания|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Великобритания]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Великобритания|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Великобритания]] [[Категория:2014 година във Великобритания]] 4jjxg3hmkvpftgx1rc4k5tobeaej8q4 0 489577 12419538 12394619 2024-11-22T07:41:11Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 9 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419538 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = господар на [[Весковато (Италия)|Весковато]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = църква „Св. Франциск“ (Мантуа) | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1494]] – [[1525]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Сиджизмондо I Гонзага]] | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = | баща = | майка = | брак =[[Лаура Бентивольо]] | деца =Федерико Гонзага<br>Франческо Гонзага<br>[[Алесандро Гонзага (1497 – 1527)|Алесандро Гонзага]]<br>Джиневра Гонзага<br>[[Сиджизмондо I Гонзага]]<br>[[Камила Гонзага]]<br>Елеонора Гонзага<br>[[Галеацо Гонзага]] | подпис = | сайт = |религия=[[Католицизъм]]}} '''Джовани Гонзага''' ({{lang|it|Giovanni Gonzaga}}; * [[1474]], [[Мантуа]], [[Маркграфство Мантуа]]; † [[23 септември]] [[1525]], Мантуа, Маркграфство Мантуа) от род [[Гонзага]], е [[кондотиер]], господар на [[Весковато (Италия)|Весковато]] и родоначалник на кадетската линия [[Гонзага ди Весковато]]. == Произход == Той е третият син на [[Федерико I Гонзага]] (* 1441, † 1484), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и на съпругата му [[Маргарета Баварска (1442 – 1479)|Маргарета Баварска]] (* 1442, † 1479) от фамилията [[Вителсбахи]]. Негови дядо и баба по бащина линия са [[Лудовико III Гонзага]], маркграф наМантуа, и [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]] от рода [[Хоенцолерн]], а по майчина – херцог [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] от [[Херцогство Бавария-Мюнхен]] и съпругата му Агнес от [[Княжество Грубенхаген|Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек]].<ref> [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga5.html ''Gonzaga 5''], genealogy.euweb.cz</ref> Има двама братя и три сестри: * [[Клара Гонзага|Клара]] (* 1464, † 1503), графиня на [[Монпансие]] като съпруга на [[Жилбер дьо Бурбон-Монпансие]] * [[Франческо II Гонзага|Франческо II]] (* 1466, † 1519), 4-ти маркграф на Мантуа, съпруг на [[Изабела д’Есте]] * [[Сиджизмондо Гонзага|Сиджизмондо]] (* 1469, † 1523), [[кардинал]] от 1505, епископ на Мантуа от 1511 * [[Мадалена Гонзага|Мадалена]] (* 1472, † 1490), господарка на [[Пезаро]] и на [[Градара]] като съпруга на [[Джовани Сфорца]] * [[Елизабета Гонзага|Елизабета]] (* 1471, † 1526), херцогиня на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] като съпруга на [[Гуидобалдо да Монтефелтро]] == Биография == По-големият му брат [[Франческо II Гонзага]] наследява титлата „Маркиз на Мантуа“ след смъртта на баща им. На петгодишна възраст Джовани получава от майка си голям имот – Корте дел Поджо близо до [[Поджо Руско]]. [[Файл:Laura Bentivoglio nella Pala Bentivoglio.jpg|мини|ляво|Лаура Бетинвольо, съпруга]] По време на военната си кариера той е, наред с други неща, в служба на [[Фернандо II|Фердинанд II Арагонски]], на император [[Максимилиан I]], който го назначава за генерален капитан, и на френския крал [[Луи XII]], на когото става съветник и камерхер. На 20 юни [[1491]] г. се жени в [[Болоня]] за [[Лаура Бентивольо]] († 1523), дъщеря на [[Джовани II Бентивольо]], владетел [[де факто]] на [[Болоня]] (1463 – 1506). Те се установяват в [[Мантуа]] през 1494 г. в двореца на Джовани, сега несъществуващ. Джовани и Лаура, господари на [[Весковато (Италия)|Весковато]], са родоначалници на кадетския клон [[Гонзага ди Весковато]], закупувайки феода от [[Гуидо II Гонзага|Гуидо II]], господар на [[Баньоло Сан Вито|Баньоло]]. Заема важни дипломатически позиции в двора на Гонзага и също така е техен съветник по изкуство. Самият той е колекционер на произведения на изкуството и писател. През 1512 г. [[Масимилиано Сфорца]], в знак на благодарност за военната му дейност, му дава множество владения, от които той по-късно трябва да се откаже. Умира в Мантуа през 1525 г. на 51-годишна възраст и е погребан в църквата „Сан Франческо“. == Деца == Джовани и Лаура Бентивольо имат петима сина и три дъщери: * Федерико Гонзага (* 1495, † 1545), свещеник и провост на Абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ в [[Сан Бенедето По]] * Франческо Гонзага (* 1496, † 1523), ∞ 1515 за [[Лукреция Сфорца]] * [[Алесандро Гонзага (1497 – 1527)|Алесандро Гонзага]] (* 1497, † 17 септември 1527, Риоцо, <small>днес подселище на [[Черо ал Лабро]]</small>), [[кондотиер]], ∞ за [[Иполита Сфорца ди Санта Фиора]], дъщеря на Сфорца ди [[Графство Санта Фиора|Санта Фиора]], от която има един син * Джиневра Гонзага (* 1497, † 1570), монахиня, игуменка на манастира „Санта Паола“ в Мантуа * [[Сиджизмондо I Гонзага]] (* 1499, † декември 1530), господар на Весковато, ∞ 1529 ∞ за [[Антония Палавичини]], дъщеря на [[Кристофоро Палавичини]], господар на [[Бусето]], и на Бона дела Пустерла, от която има син и дъщеря; * [[Камила Гонзага]] (* 1500, [[Весковато (Италия)|Весковато]]; † 1585, [[Сан Секондо Парменсе]]), ∞ 13 февруари 1523 за [[Пиер Мария III де Роси]], маркиз на [[Сан Секондо Парменсе|Сан Секондо]] († 1547), от когото има седем сина и три дъщери * Елеонора Гонзага (* 1501, † 1502) * [[Галеацо Гонзага]] (* 1509, Мантуа; † 1562), поет и [[подест]] на [[Модена]]. <gallery caption="Децата на Джовани" class="center", widths="190px" heights="210px"> Файл:Marchese Alessandro Gonzaga del Vescovato.png|Алесандро Файл:Galeazzo Gonzaga di Vescovato.png|Галеацо Файл:Parmigianino, ritratto di camilla gonzaga coi figli.jpg|Камила </gallery> == Източници == <references /> * Giuseppe Amadei, ''Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova'', Milano, 1975. ISBN non esistente. * Giulio Girondi, ''Il palazzo di Giovanni Gonzaga'', Ladispoli, 2013. ISBN 978-88-98662-02-9 * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga4.html ''Giovanni, Signore di Vescovado''], genealogy.euweb.cz * [http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/federico1.html ''Gonzaga'' 5] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061121040717/http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/federico1.html |date=2006-11-21 }}, www.itis.mn.it {{Превод от|it|Giovanni Gonzaga|135290577}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Мантуа]] [[Категория:Починали в Мантуа]] 8z2yythlqdba4o79e7xlrdqstn2mifz 0 491852 12419108 11851845 2024-11-21T20:23:55Z Мико 4542 /* Бележки */ 12419108 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Константин | име-оригинал = Κωνσταντίνος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Константин''' ({{lang|el|Κωνσταντίνος}}, ''Константинос'') е [[гърци|гръцки]] духовник на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1822/koim/konstantios_kyzikou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κυζίκου κυρός Κωνστάντιος. (;-1822) | достъп_дата = 7 юли 2023 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == През януари 1779 година е избран и по-късно ръкоположен за [[месемврийска епархия|месемврийски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През декември 1791 година е избран за [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.imsn.gr/μητροπολίτες-σερρών/ | заглавие = Μητροπολίτες | достъп_дата = 28 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | цитат = | език =}}</ref> От 12 юли<ref name="Kiminas 77">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 77 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 август 2014}}</ref> или от 13 юли 1811 година до смъртта си в края на 1822 година е [[Кизическа епархия|кизически митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Месемврийска епархия|месемврийски митрополит]]<br/>|януари 1779|декември 1791|[[Макарий II Месемврийски|Макарий]]|[[Теоклит Месемврийски|Теоклит]]}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 юли 1811|[[Матей Мурузис|Матей]]|[[Хрисант I Константинополски|Хрисант]]}} {{пост| [[Кизическа епархия|кизически митрополит]]<br/>|12 юли 1811|1822|[[Макарий Кизически|Макарий]]|[[Захарий Халкидонски|Захарий]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония|История на България}} [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Кизически митрополити]] [[Категория:Месемврийски митрополити]] 4h4e1j5ilbbk6nxawgopppv5wyi8cfn 0 492152 12419428 12011883 2024-11-22T01:21:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419428 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Германия]] | знаме = Flag of Germany.svg | писта = [[Хокенхаймринг]] | карта = Hockenheim2012.svg | дата = 20 юли 2014 | обиколки = 67 | дължина писта = 4.574 | дължина състезание = 306.458 | текуща година = 2013 | време = | победа време = 1:33:42.914 | победител = [[Нико Розберг]] | първа позиция време= 1:16.540 | първа позиция пилот= Нико Розберг | нбо време = 1:19.908 (53) | нбо пилот = [[Луис Хамилтън]] }} '''2014 Голяма награда на Германия''' е 61-вото за [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] и десети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[20 юли]] [[2014]] година на пистата [[Хокенхаймринг]]. {{clear}} == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 67 | 1:33:42.914 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 67 | +20.789 | 2 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 67 | +22.530 | 20 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 67 | +44.014 | 6 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 67 | +52.467 | 7 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 67 | +52.549 | 5 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 67 | +1:04.178 | 9 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 67 | +1:24.711 | 11 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1 Об. | 4 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 66 | +1 Об. | 10 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 66 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 66 | +1 Об. | 18 | |- ! 13 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 66 | +1 Об. | 13 | |- ! 14 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 66 | +1 Об. | 16 | |- ! 15 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 66 | +1 Об. | 17 | |- ! 16 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 65 | +2 Об. | 19 | |- ! 17 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 65 | +2 Об. | 21 | |- ! 18 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 65 | +2 Об. | PL | |- ! Отп | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 47 | Завъртане | 15 | |- ! Отп | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 44 | Теч-масло | 8 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 26 | Теч-вода | 14 | |- ! Отп | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 0 | Сблъсък | 3 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 190 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 176 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 106 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 97 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 91 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 366 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 188 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 121 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 116 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 98 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/925/ | accessdate = 16 август 2014 | архив_дата = 2014-07-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140720093349/http://www.formula1.com/results/season/2014/925/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Великобритания|2014 Великобритания]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Унгария|2014 Унгария]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Германия|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Германия]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Германия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Германия]] [[Категория:2014 година в Германия]] ih7guny5vj124er2mjgwtjvjtph7dpi 0 492170 12419437 12009688 2024-11-22T01:21:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419437 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Унгария]] | знаме = Flag of Hungary.svg | писта = [[Хунгароринг]] | карта = Hungaroring.svg | дата = 27 юли 2014 | обиколки = 70 | дължина писта = 4,381 | дължина състезание = 306,630 | текуща година = 2014 | време = Облачно | победа време = 1:53:05.058 | победител = [[Даниел Рикардо]] | първа позиция време= 1:22.715 | първа позиция пилот= [[Нико Розберг]] | нбо време = 1:25.724 (64) | нбо пилот = Нико Розберг }} '''2014 Голяма награда на Унгария''' е 29-о за [[Голяма награда на Унгария|Голямата награда на Унгария]] и единадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[27 юли]] [[2014]] година на пистата [[Хунгароринг]] близо до град [[Будапеща]], [[Унгария]]. == Класиране == === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size: 95%" ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 3 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | 1:53:05.058 | 4 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 14 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +5.225 | 5 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 44 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +5.857 | PL | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 6 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 70 | +6.361 | 1 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +29.841 | 6 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 7 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 70 | +31.491 | 16 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 70 | +40.964 | 2 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 77 | '''{{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +41.344 | 3 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 25 | '''{{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 70 | +58.527 | 8 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 22 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 70 | +1:07.280 | 7 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 70 | +1:08.169 | 11 | |- ! 12 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 70 | +1:18.465 | PL | |- ! 13 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 70 | +1:24.024 | 20 | |- ! 14 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 69 | +1 Об. | 10 | |- ! 15 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 15 | |- ! 16 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 69 | +1 Об. | 18 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 32 | Електро | 13 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 24 | Горивна система | 17 | |- ! Отп | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 22 | Инцидент | 12 | |- ! Отп | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 14 | Сблъсък/Инцидент | 9 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 10 | Завъртане | 14 | |- ! Отп | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 7 | Инцидент | 19 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 202 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 191 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 131 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 115 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 95 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 393 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 219 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 142 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 135 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-Мерцедес | align="left" | 98 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/926/ | accessdate = 16 август 2014 | архив_дата = 2014-07-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140730074913/http://www.formula1.com/results/season/2014/926/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Германия|2014 Германия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Белгия|2014 Белгия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Унгария|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Унгария]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Унгария|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Унгария]] [[Категория:2014 година в Европа]] 48flj0zfia69swg0mv7ftby4el21n12 0 492279 12419112 12392459 2024-11-21T20:30:18Z Мико 4542 /* Митрополити */ 12419112 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име =Ганоска и Хорска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Γάνου και Χώρας | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта= | карта-описание = | картинка=Imganou.png | картинка-описание = Печат на митрополията, 1913 година | страна = [[Византийска империя]]{{Br}}[[Османска империя]] | център = [[Газикьой|Ганос]]{{Br}}[[Хошкьой (вилает Родосто)|Хора]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = преди 1324 г. | дата на закриване = 1922 г. | предстоятел = вакантна | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Ганоската и Хорска епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Γάνου και Χώρας}}) e [[титулярна епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Диоцезът съществува до 1922 година със седалище в тракийското градче Ганос (днес [[Газикьой]]), а след 1912 година - в Хора (днес [[Хошкьой (вилает Родосто)|Хошкьой]]). Титлата на предстоятеля е ''Митрополит на Ганос и Хора, ипертим и екзарх на Тракийския бряг'' (''Ο Γάνου και Χώρας, υπέρτιμος και έξαρχος Θράκης παραλίας'').<ref name="Kiminas 56">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 56 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> == История == Ганос е основан от колонисти от [[Мегара]] в VI век пр. Хр., на брега на Мраморно море на 165 km югозападно от Цариград. Хора е основан около 1235 година от император [[Йоан III Дука Ватаци]], също на морския бряг, на 5 km югозападно от Ганос.<ref name="Kiminas 56"/> Преди XIII век Ганос е част от [[Мириофитска и Перистаска епархия|Перистаската епископия]], подчинена на [[Ираклийска епархия|Ираклийската митрополия]]. Преди 1324 година Генос става архиепископия, а преди 1347 – митрополия. Преместването на седалището в Хора става в 1912 година, когато силно земетресение разрушава Ганос. След обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, в епархията не остават православни жители и тя е превърната в титулярна митрополия.<ref name="Kiminas 56"/> Ганоската и Хорска епархия граничи с [[Ираклийска епархия|Ираклийската]] на север и запад, Мраморно море на югоизток и с [[Мириофитска и Перистаска епархия|Мириофитската]] на югозапад.<ref name="Kiminas 56"/> == Митрополити == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Антим I Мелнишки|Антим]] || Άνθιμος || вероятно 1708 – 3 септември 1716 || в [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м. || |- || [[Неофит Пелекасис|Неофит]] || Νεόφυτος || ? – 1759 † || || ? - 1759 |- || [[Паисий Коресис|Паисий]] || Παΐσιος || 24 януари 1770 - март 1780 || в [[Еврипска епархия|еврипски]] м., в [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м. || ? - 1802 |- || [[Прокопий I Константинополски|Прокопий]] || Προκόπιος || 4 октомври 1759 – 24 януари 1770 || в [[Смирненска епархия|смирненски]] м. || 1734 - 1810 |- || [[Кирил Доростолски|Кирил]] || Κύριλλος || март 1780 – 31 август 1798 || от [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м., по-късно [[Доростолска епархия|доростолски]] м. || ? - 1827 |- || [[Герасим Ганоски и Хорски|Герасим]] || Γεράσιμος || септември 1798 – 28 май 1821 † || екзекутиран от османците || ? – 1821<ref name="Kiminas 56"/> |- || [[Леонтий II Сисанийски|Леонтий II]] || Λεόντιος || средата на 1821 - май 1835 || в [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м. || ? – 1852 |- || [[Макарий II Ганоски и Хорски|Макарий II]] || Μακάριος || май 1835 - 15 април 1837 † || от [[Кринийска епархия|кринийски]] е. || ? – 1837 |- || [[Мелетий II Иконийски|Мелетий]] || Μελέτιος || 27 април 1837 - май 1841 || от [[Елейска епархия|елейски]] т.е., в [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м. || ? – 1849 |- || [[Матей Аристархис|Матей III]] || Ματθαίος Αριστάρχης || май 1841 - декември 1845 || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м., подал оставка, по-късно [[Самоковска епархия|самоковски]] м. || ? – 1862 |- || [[Кирил Корчански|Кирил II]] || Κύριλλος || декември 1845 - август 1848 † || от [[Корчанска епархия|корчански]] м. || ? – 1848 |- || [[Кирил Кириакидис|Кирил III]] || Κύριλλος Κυριακίδης || 20 август 1848 - 15 март 1853 || от [[Зворнишко-Тузланска епархия|зворнишки]] м., в [[Одринска епархия|одрински]] м. || ? – 1881 |- || [[Хрисант Дзунис|Хрисант]] || Χρύσανθος Τζούνης || 15 март 1853 – 17 април 1873 || подал оставка, 21 ноември 1873 † || ? – 1873 |- || [[Григорий Мислянос|Григорий III]] || Γρηγόριος Μισλιάνος || 17 април 1873 – юли 1873 † || от [[Касандрийска епархия|касандрийски]] м. || ? – 1873 |- || [[Тимотей Ламбридис|Тимотей I]] || Τιμόθεος Λαμπρίδης || 14 юли 1873 – 12 май 1875 † || от [[Алепска епархия|алепски]] м., убит || ? – 1875 |- || [[Партений Папафотинос|Партений]] || Παρθένιος Παπαφωτεινός || 22 май 1875 - 11 февруари 1881 || в [[Созополска епархия|созоагатополски]] м. || около 1837 – 1900 |- || [[Венедикт Адамантидис|Венедикт]] || Βενέδικτος Αδαμαντίδης || 11 февруари 1881 - 17 февруари 1886 || от [[Анхиалска епархия|анхиалски]] м., в [[Писидийска епархия|писидийски]] м. || около 1830 – 1906 |- || [[Поликарп Константинидис|Поликарп]] || Πολύκαρπος Κωνσταντινίδης || 9 март 1886 - 1 август 1891 || във [[Варненска епархия|варненски]] м. || ? – 1906 |- || [[Дионисий Кардарас|Дионисий II]] || Διονύσιος Καρδαράς || 1 август 1891 – 10 септември 1897 † || от [[Ксантийска и Перитеорийска епархия|ксантийски]] м. || 1817 – 1897 |- || [[Константин Микрулис|Константин II]] || Κωνσταντίνος Μικρούλης || 27 септември 1897 - 23 май 1900 || от [[Парамитийска епархия|парамитийски]] м., в [[Созополска епархия|созоагатополски]] м. || ? – 1939 |- || [[Константин Апостолу|Константин III]] || Κωνσταντίνος Αποστόλου || 3 юни 1900 - 3 юни 1906 || по-рано [[Мириофитска и Перистаска епархия|мириофитски]] е., в [[Писидийска епархия|писидийски]] м. || ? – 1912 |- || [[Константий Исаакидис|Константий II]] || Κωνστάντιος Ισαακίδης || 3 юни 1906 – 21 август 1906 || от [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|берски]] м., подал оставка, 26 август 1908 † || 1835 – 1908 |- || [[Константин Хадзиапостолу|Константин IV]] || Κωνστάντιος Χατζηαποστόλου || 22 август 1906 – 12 май 1909 || по-рано [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м., в [[Анхиалска епархия|анхиалски]] м. || ? – 1922 |- || [[Серафим Скарулис|Серафим]] || Σεραφείμ Σκαρούλης || 14 май 1909 – 29 юли 1913 † || от [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м. || 1852 – 1913 |- || [[Тимотей Ламнис|Тимотей II]] || Τιμόθεος Λαμνής || 10 септември 1913 – 7 октомври 1924 || от [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м., в [[Мецовска епархия|мецовски]] м. || |- || [[Панкратий Парадисис|Панкратий]] || Παγκράτιος Βατοπεδινός || 5 октомври 1943 – 30 май 1952 † || от [[Левкийска епархия|левкийски]] т.е. (6 ноември 1926) || 1870 – 1952 |- || [[Нектарий Хадзимихалис|Нектарий]] || Νεκτάριος Χατζημιχάλης || 29 август 2007<ref name="Kiminas 57">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 57 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> - 31 декември 2009 †||по-рано [[Лероска, Калимноска и Астипалейска епархия|лероски]] м.||1932 – 2009 |- |} == Бележки == <references /> [[Категория:Ганоска и Хорска епархия| ]] p7bnu7xdqy94xxbqdbrizsqzl1qna73 12419113 12419112 2024-11-21T20:30:41Z Мико 4542 /* Митрополити */ 12419113 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име =Ганоска и Хорска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Γάνου και Χώρας | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта= | карта-описание = | картинка=Imganou.png | картинка-описание = Печат на митрополията, 1913 година | страна = [[Византийска империя]]{{Br}}[[Османска империя]] | център = [[Газикьой|Ганос]]{{Br}}[[Хошкьой (вилает Родосто)|Хора]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = преди 1324 г. | дата на закриване = 1922 г. | предстоятел = вакантна | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Ганоската и Хорска епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Γάνου και Χώρας}}) e [[титулярна епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Диоцезът съществува до 1922 година със седалище в тракийското градче Ганос (днес [[Газикьой]]), а след 1912 година - в Хора (днес [[Хошкьой (вилает Родосто)|Хошкьой]]). Титлата на предстоятеля е ''Митрополит на Ганос и Хора, ипертим и екзарх на Тракийския бряг'' (''Ο Γάνου και Χώρας, υπέρτιμος και έξαρχος Θράκης παραλίας'').<ref name="Kiminas 56">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 56 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> == История == Ганос е основан от колонисти от [[Мегара]] в VI век пр. Хр., на брега на Мраморно море на 165 km югозападно от Цариград. Хора е основан около 1235 година от император [[Йоан III Дука Ватаци]], също на морския бряг, на 5 km югозападно от Ганос.<ref name="Kiminas 56"/> Преди XIII век Ганос е част от [[Мириофитска и Перистаска епархия|Перистаската епископия]], подчинена на [[Ираклийска епархия|Ираклийската митрополия]]. Преди 1324 година Генос става архиепископия, а преди 1347 – митрополия. Преместването на седалището в Хора става в 1912 година, когато силно земетресение разрушава Ганос. След обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, в епархията не остават православни жители и тя е превърната в титулярна митрополия.<ref name="Kiminas 56"/> Ганоската и Хорска епархия граничи с [[Ираклийска епархия|Ираклийската]] на север и запад, Мраморно море на югоизток и с [[Мириофитска и Перистаска епархия|Мириофитската]] на югозапад.<ref name="Kiminas 56"/> == Митрополити == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Антим I Мелнишки|Антим]] || Άνθιμος || вероятно 1708 – 3 септември 1716 || в [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м. || |- || [[Неофит Пелекасис|Неофит]] || Νεόφυτος || ? – 1759 † || || ? - 1759 |- || [[Прокопий I Константинополски|Прокопий]] || Προκόπιος || 4 октомври 1759 – 24 януари 1770 || в [[Смирненска епархия|смирненски]] м. || 1734 - 1810 |- || [[Паисий Коресис|Паисий]] || Παΐσιος || 24 януари 1770 - март 1780 || в [[Еврипска епархия|еврипски]] м., в [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м. || ? - 1802 |- || [[Кирил Доростолски|Кирил]] || Κύριλλος || март 1780 – 31 август 1798 || от [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м., по-късно [[Доростолска епархия|доростолски]] м. || ? - 1827 |- || [[Герасим Ганоски и Хорски|Герасим]] || Γεράσιμος || септември 1798 – 28 май 1821 † || екзекутиран от османците || ? – 1821<ref name="Kiminas 56"/> |- || [[Леонтий II Сисанийски|Леонтий II]] || Λεόντιος || средата на 1821 - май 1835 || в [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м. || ? – 1852 |- || [[Макарий II Ганоски и Хорски|Макарий II]] || Μακάριος || май 1835 - 15 април 1837 † || от [[Кринийска епархия|кринийски]] е. || ? – 1837 |- || [[Мелетий II Иконийски|Мелетий]] || Μελέτιος || 27 април 1837 - май 1841 || от [[Елейска епархия|елейски]] т.е., в [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м. || ? – 1849 |- || [[Матей Аристархис|Матей III]] || Ματθαίος Αριστάρχης || май 1841 - декември 1845 || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м., подал оставка, по-късно [[Самоковска епархия|самоковски]] м. || ? – 1862 |- || [[Кирил Корчански|Кирил II]] || Κύριλλος || декември 1845 - август 1848 † || от [[Корчанска епархия|корчански]] м. || ? – 1848 |- || [[Кирил Кириакидис|Кирил III]] || Κύριλλος Κυριακίδης || 20 август 1848 - 15 март 1853 || от [[Зворнишко-Тузланска епархия|зворнишки]] м., в [[Одринска епархия|одрински]] м. || ? – 1881 |- || [[Хрисант Дзунис|Хрисант]] || Χρύσανθος Τζούνης || 15 март 1853 – 17 април 1873 || подал оставка, 21 ноември 1873 † || ? – 1873 |- || [[Григорий Мислянос|Григорий III]] || Γρηγόριος Μισλιάνος || 17 април 1873 – юли 1873 † || от [[Касандрийска епархия|касандрийски]] м. || ? – 1873 |- || [[Тимотей Ламбридис|Тимотей I]] || Τιμόθεος Λαμπρίδης || 14 юли 1873 – 12 май 1875 † || от [[Алепска епархия|алепски]] м., убит || ? – 1875 |- || [[Партений Папафотинос|Партений]] || Παρθένιος Παπαφωτεινός || 22 май 1875 - 11 февруари 1881 || в [[Созополска епархия|созоагатополски]] м. || около 1837 – 1900 |- || [[Венедикт Адамантидис|Венедикт]] || Βενέδικτος Αδαμαντίδης || 11 февруари 1881 - 17 февруари 1886 || от [[Анхиалска епархия|анхиалски]] м., в [[Писидийска епархия|писидийски]] м. || около 1830 – 1906 |- || [[Поликарп Константинидис|Поликарп]] || Πολύκαρπος Κωνσταντινίδης || 9 март 1886 - 1 август 1891 || във [[Варненска епархия|варненски]] м. || ? – 1906 |- || [[Дионисий Кардарас|Дионисий II]] || Διονύσιος Καρδαράς || 1 август 1891 – 10 септември 1897 † || от [[Ксантийска и Перитеорийска епархия|ксантийски]] м. || 1817 – 1897 |- || [[Константин Микрулис|Константин II]] || Κωνσταντίνος Μικρούλης || 27 септември 1897 - 23 май 1900 || от [[Парамитийска епархия|парамитийски]] м., в [[Созополска епархия|созоагатополски]] м. || ? – 1939 |- || [[Константин Апостолу|Константин III]] || Κωνσταντίνος Αποστόλου || 3 юни 1900 - 3 юни 1906 || по-рано [[Мириофитска и Перистаска епархия|мириофитски]] е., в [[Писидийска епархия|писидийски]] м. || ? – 1912 |- || [[Константий Исаакидис|Константий II]] || Κωνστάντιος Ισαακίδης || 3 юни 1906 – 21 август 1906 || от [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|берски]] м., подал оставка, 26 август 1908 † || 1835 – 1908 |- || [[Константин Хадзиапостолу|Константин IV]] || Κωνστάντιος Χατζηαποστόλου || 22 август 1906 – 12 май 1909 || по-рано [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м., в [[Анхиалска епархия|анхиалски]] м. || ? – 1922 |- || [[Серафим Скарулис|Серафим]] || Σεραφείμ Σκαρούλης || 14 май 1909 – 29 юли 1913 † || от [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м. || 1852 – 1913 |- || [[Тимотей Ламнис|Тимотей II]] || Τιμόθεος Λαμνής || 10 септември 1913 – 7 октомври 1924 || от [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м., в [[Мецовска епархия|мецовски]] м. || |- || [[Панкратий Парадисис|Панкратий]] || Παγκράτιος Βατοπεδινός || 5 октомври 1943 – 30 май 1952 † || от [[Левкийска епархия|левкийски]] т.е. (6 ноември 1926) || 1870 – 1952 |- || [[Нектарий Хадзимихалис|Нектарий]] || Νεκτάριος Χατζημιχάλης || 29 август 2007<ref name="Kiminas 57">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 57 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> - 31 декември 2009 †||по-рано [[Лероска, Калимноска и Астипалейска епархия|лероски]] м.||1932 – 2009 |- |} == Бележки == <references /> [[Категория:Ганоска и Хорска епархия| ]] khylg3rnjebferxy2wq039yoq1po9k6 0 493748 12419537 11960310 2024-11-22T07:35:09Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност) 12419537 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Giovanni Vincenzo Gonzaga | категория = римокатолически кардинал | описание = римокатолически кардинал | портрет = RITRATTO DEL CARDINALE VINCENZO GONZAGA.PNG | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = римокатолически кардинал | период = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Template-Cardinal.svg }} }} '''Джовани Винченцо Гонзага''' ({{lang|it|Giovanni Vincenzo Gonzaga}}; * [[8 декември]] [[1540]], [[Палермо]]; † [[23 декември]] [[1591]], [[Рим]]) от род [[Гонзага]], е от 1578 г. [[кардинал]] на [[Римокатолическата църква]] в [[Италия]]. == Биография == Той е най-малкият син на [[Феранте I Гонзага]] († 15 ноември 1557), граф на [[Херцогство Гвастала|Гуастала]], [[вицекрал]] на [[Сицилия]], и [[Изабела ди Капуа]] († 17 септември 1559), дъщеря на херцог Фердинанд от [[Молфета]]. По-големите му братя са [[Чезаре I Гонзага]], [[Херцогство Гвастала|граф на Гуастала]] и [[Херцогство Амалфи|херцог на Амалфи]] и кардинал [[Франческо Гонзага]]. Джовани Винченцо е рицар на орден на [[Хоспиталиери]]те и [[приор]] на [[Барлета]]. Папа [[Григорий XIII]] го издига на 21 февруари 1578 г. на кардиналдякон, от 1583 г. на църквата ''Santa Maria in Cosmedin''. През 1985 г. е издигнат на кардиналсвещеник ''pro illa vice''. На 7 август 1587 г. папа [[Сикст V]] го издига на кардиналсвещеник на църквата ''Santi Bonifacio e Alessio''. След смъртта му той е погребан в църквата ''S. Alessio'' в Рим. == Източници == <references /> * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz * {{cite book| first=Maria| last=Losito| year=2005| title=La Casina Pio IV in Vaticano| publisher=Pontificia Accademia delle Scienze|location=Vatican City| authorlink=}} == Външни препратки == {{Commonscat|Giovanni Vincenzo Gonzaga}} * [http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1578.htm#Gonzaga ''Giovanni Vincenzo Gonzaga''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170107032249/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1578.htm#Gonzaga |date=2017-01-07 }}, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University * [http://requiem-projekt.de/db/suche.php?function=b_ausgabe&grabmalID=144 Гроб], Projekt Requiem * [http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bgnzggv.html ''Giovanni Vincenzo Cardinal Gonzaga''], catholic-hierarchy.org [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Рицари малтийци]] [[Категория:Родени в Палермо]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] kcgcro933v351pgbdolsu05ie74ov8h 0 494159 12419573 12398180 2024-11-22T08:35:08Z Elkost 8375 −[[Категория:История на София]]; ±[[Категория:Район Панчарево]]→[[Категория:История на Район Панчарево]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419573 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Авиокатастрофа край Кривина | снимка = Tupolev TU-134 Balkan - Bulgarian Airlines LZ-TUV, AMS Amsterdam (Schiphol), Netherlands PP1167662756.jpg | описание = „Ту-134А“ на АК „Балкан“ | дата = 10 януари 1984 г. | място = [[Летище София]] | причина = пилотска грешка | загинали1 = 50 души | оцелели1 = 0 души | тип1 = „[[Туполев Ту-134]]“ | авиокомпания1 = [[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]] | кодово име1 = LZ-TUR | маршрут1 = [[Берлин]] – [[София]] | пътници1 = 45 | екипаж1 = 5 | карта = България | карта-описание = Местоположение в България }} '''Катастрофата''' на пътническия самолет „[[Туполев Ту-134]]“ на авиокомпания [[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]] става край с. [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[област София]] на [[10 януари]] [[1984]] година. Загиват 50 души – всички, намирали се на борда. == Самолет == „Ту-134А“ с бордови номер LZ-TUR (заводски: 4352308, сериен: 23-08) е произведен от [[Харков]]ския авиационен завод през [[1974]] година и през май същата година е предаден на българския национален авиопревозвач „Балкан“. Пътническият капацитет на неговия салон е 72 места<ref>{{cite web|url=http://russianplanes.net/reginfo/8787|title=Туполев Ту-134А Бортовой №: LZ-TUR|publisher=Russianplanes.net|accessdate=1 юни 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6H4O0Fhto|archivedate=2 юни 2013}}</ref>. == Полет == Самолетът изпълнява полет по редовната пътническа авиолиния по маршрут [[Берлин]] – [[София]]. На борда му се намират 5 членове на екипажа с командир Кирил Велинов и 45 пътници. В пилотската кабина влиза проверяващ от Държавната въздухоплавателна инспекция, който освобождава втория пилот и заема неговото място. Полетът протича без отклонения<ref name="БП">{{cite web| url=http://www.aviasafety.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=529:dh100110&catid=17:2009-07-25-12-34-30&Itemid=194#ixzz0ijVxpYVH< | title= В этот день, 10 января |publisher=Безопасность полётов|accessdate=1 юни 2013}}</ref><ref name="Wikimapia">{{cite web|url=http://wikimapia.org/#lang=ru&lat=42.691931&lon=23.472247&z=15&m=b&show=/25783596/bg/|title=Лобно място - 10.01.1984 г|publisher=[[Уикимапия]]|accessdate=1 юни 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6H4O1I1K6|archivedate=2 юни 2013|lang=}}</ref>. При подхождането към [[летище София]] самолетът попада в снежна буря и командирът решава да се насочи към запасно летище, но между него и проверяващия се провежда следният разговор (съгласно записващото устройство): {{oq|bg| — Командире, заповядвам ви да изпълните сляпо кацане, само по уреди!<br /> — При тази буря, дъжд и гръмотевици?<br /> — Спусни пердетата и изпълнявай!<br /> — Вие луд ли сте, другарю проверяващ – ще се пребием всички!<ref name="Wikimapia" />}} Проверяващият е непреклонен и командирът се подчинява. При опит за заход към пистата самолетът се оказва на 80-100 метра от земята, закача далекопровод, губи скорост и се забива в земята на около 4 километра от пистата, като от триенето при влаченето по земята се запалва. Пристигналите аварийни служби започват да гасят пожара, но с прах (открит после в дробовете на пътниците), а не с пяна<ref name="БП" /><ref name="Wikimapia" />. == Причини == Разследващата комисия определя, че вината е на загиналия екипаж. В авиокомпанията са извършени масови уволнения и в течение на денонощие са уволнени около 850 служители<ref name="Wikimapia" />. == Източници == <references /> [[Категория:Гражданска авиация в България]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България|Кривина]] [[Категория:История на България (1945 – 1989)]] [[Категория:История на Район Панчарево]] [[Категория:1984 година в България]] [[Категория:Транспорт в София]] 2symlt3agbgi7xmzn077c1f32v9k314 0 494336 12419209 12035061 2024-11-21T23:06:37Z Niki Yooff 24726 12419209 wikitext text/x-wiki [[Файл:Kyustendil 25.jpg|мини|250px|Входът на сградата.]] [[Файл:Kyustendil Town Hall.jpg|мини|250px|Сградата от площад „Велбъжд“.]] '''Сградата на Педагогическото училище в Кюстендил''' е архитектурен паметник на културата, както и исторически такъв. Днес в нея се помещава кметството с администрацията на [[община Кюстендил]] и общинския съвет. == Инициатива и реализация на проекта == Построяването на сградата е по инициатива на Градския съвет, начело с кмета [[Христо Лекарски]]. [[Крайъгълен камък|Камъкът в основата]] е положен в деня на светите братя [[Кирил и Методий]] и на българската писменост и култура – 11 май 1889 г. Министерството на народното просвещение възлага проекта на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Монументалната сграда е разположена в историческия център на Кюстендил на мястото на съществували преди [[освобождението]] конаци на изселили се в Македония през 1878 г. османски местни първенци, сред които [[Зейнел бей]], зет на последния [[каймакамин]] [[Мехмед Челеби Агин]]. Западно от сградата е разположен централния площад на Кюстендил – [[Велбъжд (площад)|Велбъжд]] с пропорции на ареата – 110/50 м, решени от архитект [[Христо Ковачевски]] в канона на т.нар. [[Златно сечение|златното сечение]] в [[градоустройство]]то. Строителството на сградата на Педагогическото училище е поверено на предприемачите братята Иван, Васил и Григор Гребенарови, както и на италиански каменоделци и кюстендилски майстори – зидари и дърводелци от [[трън]]ския край за довършителните работи. Общата нетна стойност на проекта била 326 533 лв. към 1889 г. Сградата със застроена площ от 1516 m² е тържествено открита с водосвет на 10 октомври 1894 г. Тя е на два етажа, като на долния има 15 учебни стаи, а на горния – още 10. През 1898 г. е издградена и малката куличка на градския часовник със средновековната среброгласна камбана още от 1429 г., която е пренесена след разрушаването на Часовниковата градска (Сахат) кула – съградена през 1665 г. Вертикалната планировка около сградата е решена от учителя Дончо Стрезов – училищна градина на площ 9 декара, чието изграждане започва на 4 март 1897 г. Южно от училищната сграда е разположена представителна градинска композиция в геометричен (френски) стил, а пред източната фасада – градина в пейзажен (английски) стил, спортна площадка и гимнастически салон. Проектът предвиждал изграждането и на оранжерия, пчелник, метеорологическа станция и „отделение за отровни и лекарствени растения“. „Практическата градина“ на площ 3,5 декара била планирана в две отделения – с овощарско-лозарски разсадник за индустриални растения и „практическо поле и зеленарска градина“ с парник. През 1897 г. е разработен целият парк, оранжерията и част от разсадника. == Предназначение на сградата == След закриването на Педагогическото училище през 1908 г. с прогласяването на независимостта и [[Царство България]], временно в сградата се помещава откритата в града Държавна мъжка гимназия, а през 1911 – 1915 години – Общинска девическа гимназия. По време на [[България в Първата световна война|участието на Царство България в Първата световна война]] в училищната сграда се разполага Главната квартира на Българската армия. Именно от тази сграда се планират и ръководят бойните действия на българската армия в първия световен конфликт, поради и което тя освен архитектурен е и исторически паметник – свидетел на превратностите на [[Фортуна]]. Тук е взето решението за създаването на двете „нови“ области в т.нар. [[западни български земи]] – [[Моравска военноинспекционна област]] с център [[Ниш]] (''Нишката порта'' на града е била разположена южно от т.нар. [[Железен мост (Кюстендил)]] от който започвал и ''нишкия път'') и [[Македонска военноинспекционна област]] с център [[Скопие]]. По време на Първата световна война тук се помещава редакцията на т.нар. „[[Походна войнишка библиотека]]“, която издава в годините 1917 и 1918,  47 заглавия с едър шрифт българска и преводна литература, отпечатани в печатницата при Главната квартира на [[Александър Пилев]] в града (помещаваща се в отсрещната сграда през площад „Велбъжд“ на читалище „Братство“).<ref>{{Кюстендил|526}}</ref> Съдбата ѝ отрежда и неприятности – след [[пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] на [[Солунски фронт|Солунския фронт]], и по-точно на 24 септември 1918 г. в Главната квартира нахлуват предводители и участници в т.нар. [[войнишко въстание]]. По същото това време яростта и гневът на бунта не подминават и леката постройка над тази на Хисарлъка, станала известна като [[вилата на Генерала]]. След Първата световна война сградата остава в общинска собственост. Поради лошите последни спомени, с приемането на Закона за построяване на съдебни сгради (ДВ, брой 83 от 16.07.1926 г.), община Кюстендил продава за 6 млн. лв. след протоколно решение № 14 от 12.03.1928 г. на Кюстендилския общински съвет, и предава на 21 юни 1928 г. сградата на Педагогическото училище – на министерството на правосъдието. Преустройството на сградата за съдебна палата било ръководено от държавния архитект Димитър Георгиев. Инсталацията за парно отопление била възложена за изпълнение на инженерите Пиперков и Цорна от София, а стилният каменен портик на новия централен вход бил увенчан с пластичния образ на [[Темида]] (дело на кюстендилеца Йордан Йовчев). На 28 юни 1931 г. под превързания поглед от каменната пластика на Темида (дело на проф. Иван Лазаров) и очите на целокупната местна общественост, след отслужен водосвет с хор и речи на министъра на правосъдието д-р Миланов, председателя на Кюстендилския окръжен съд [[Христо Кертев]] и члена на Върховния касационен съд Йосифчев, преустроената за първа съдебна палата в България сграда – била тържествено открита. По ирония на съдбата, след [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]], в сградата вече на първата съдебна палата се нанася щаба на [[Първа армия]], вече под командването на новоназначения ген. [[Владимир Стойчев]]. Армията под диктовката на [[Отечествения фронт]] е хвърлена да „освобождава Македония“, която става интегрална част от [[СФРЮ]] по силата на т.нар. [[Парижки мирен договор (1947)|Парижки мирен договор]]. В края на 1959 г. (след като престава да съществува Кюстендилския околийски съд и е създаден Кюстендилски районен съд) в сградата са настанени Окръжният народен съвет и Окръжният комитет на БКП., а от 1973 г. – Общинският народен съвет. След [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] сградата продължава да се използва от община Кюстендил. <ref>{{Кюстендил|502 - 503}}</ref> Сградата на бившето Педагогическо училище е един от символите на Кюстендил, като свидетел на почти всички исторически събития свързани с България и „града на Константин“ след Освобождението. === Съвременни измерения === На празника „[[Кюстендилска пролет]]“ през 2012 г. министър-председателят [[Бойко Борисов]] се показва на тераската на входа на историческата сграда и маха към хората на площада, подвиквайки „Цецо“ към тогавашния вицепремиер на вътрешните работи с ресор и [[ДАНС]] – [[Цветан Цветанов]]. <ref>[http://www.struma.com/politika/boiko-dovede-v-kyustendil-pravitelstvoto-v-opit-gerb-da-specheli_25788/ Бойко доведе в Кюстендил правителството в опит ГЕРБ да спечели вота за местен парламент (вестник „Струма“ от 22 март 2012 г.)]</ref> На 28 юли 2013 г. в кабинета на командващия българската армия в Първата световна война ген. [[Никола Жеков]] и на командващия Първа армия във Втората световна война ген. [[Владимир Стойчев]], премиерът [[Пламен Орешарски]] (който е свързан с града и неговия край) с българското правителство приема на работна среща македонския си колега [[Никола Груевски]] с македонския кабинет. <ref>[http://bnt.bg/news/politika/oresharski-i-gruevski-na-sreshta-v-kyustendil Среща на Орешарски и Груевски в Кюстендил (БНТ от 28 юли 2013 г. – видео)]</ref> Пред сградата симпатизанти на [[ВМРО]] начело с [[Ангел Джамбазки]] посрещат македонското правителство с патриотични песни и трансперанти: „И преди, и сега Македония е българска“, „Долу ръцете от българската история“, „Не на терора на българите в Македония“. Пред сградата на община Кюстендил са поставени метални заграждения и е засилено полицейското присъствие. <ref>{{Citation |title=Пламен Орешарски на среща с Никола Груевски в Кюстендил (в. „Труд“ от 28 юли 2013 г.) |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2183557 |accessdate=2014-09-04 |archivedate=2013-08-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130818230002/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2183557 }}</ref> == Външни препратки == * [http://nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=4904 Педагогическото училище] == Бележки == <references /> {{Портал|Култура|Образование|България}} [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:История на Кюстендил]] [[Категория:Административни сгради в България|Педагогическо училище]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Кюстендил]] [[Категория:Образование в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1894 година]] bp6h3z2oicvdvu1quv4p04k57jmuurt 12419240 12419209 2024-11-22T00:11:46Z Randona.bg 249543 /* Предназначение на сградата */ Корекции, а текстът изглежда преписан от някъде 12419240 wikitext text/x-wiki [[Файл:Kyustendil 25.jpg|мини|250px|Входът на сградата.]] [[Файл:Kyustendil Town Hall.jpg|мини|250px|Сградата от площад „Велбъжд“.]] '''Сградата на Педагогическото училище в Кюстендил''' е архитектурен паметник на културата, както и исторически такъв. Днес в нея се помещава кметството с администрацията на [[община Кюстендил]] и общинския съвет. == Инициатива и реализация на проекта == Построяването на сградата е по инициатива на Градския съвет, начело с кмета [[Христо Лекарски]]. [[Крайъгълен камък|Камъкът в основата]] е положен в деня на светите братя [[Кирил и Методий]] и на българската писменост и култура – 11 май 1889 г. Министерството на народното просвещение възлага проекта на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Монументалната сграда е разположена в историческия център на Кюстендил на мястото на съществували преди [[освобождението]] конаци на изселили се в Македония през 1878 г. османски местни първенци, сред които [[Зейнел бей]], зет на последния [[каймакамин]] [[Мехмед Челеби Агин]]. Западно от сградата е разположен централния площад на Кюстендил – [[Велбъжд (площад)|Велбъжд]] с пропорции на ареата – 110/50 м, решени от архитект [[Христо Ковачевски]] в канона на т.нар. [[Златно сечение|златното сечение]] в [[градоустройство]]то. Строителството на сградата на Педагогическото училище е поверено на предприемачите братята Иван, Васил и Григор Гребенарови, както и на италиански каменоделци и кюстендилски майстори – зидари и дърводелци от [[трън]]ския край за довършителните работи. Общата нетна стойност на проекта била 326 533 лв. към 1889 г. Сградата със застроена площ от 1516 m² е тържествено открита с водосвет на 10 октомври 1894 г. Тя е на два етажа, като на долния има 15 учебни стаи, а на горния – още 10. През 1898 г. е издградена и малката куличка на градския часовник със средновековната среброгласна камбана още от 1429 г., която е пренесена след разрушаването на Часовниковата градска (Сахат) кула – съградена през 1665 г. Вертикалната планировка около сградата е решена от учителя Дончо Стрезов – училищна градина на площ 9 декара, чието изграждане започва на 4 март 1897 г. Южно от училищната сграда е разположена представителна градинска композиция в геометричен (френски) стил, а пред източната фасада – градина в пейзажен (английски) стил, спортна площадка и гимнастически салон. Проектът предвиждал изграждането и на оранжерия, пчелник, метеорологическа станция и „отделение за отровни и лекарствени растения“. „Практическата градина“ на площ 3,5 декара била планирана в две отделения – с овощарско-лозарски разсадник за индустриални растения и „практическо поле и зеленарска градина“ с парник. През 1897 г. е разработен целият парк, оранжерията и част от разсадника. == Предназначение на сградата == След закриването на Педагогическото училище през 1908 г. с прогласяването на независимостта и [[Царство България]], временно в сградата се помещава откритата в града Държавна мъжка гимназия, а от 1911 до 1915 година – Общинската девическа гимназия. По време на [[България в Първата световна война|участието на Царство България в Първата световна война]] в училищната сграда се разполага Главната квартира на Българската армия. Именно от тази сграда се планират и ръководят бойните действия на българската армия в първия световен конфликт, поради което тя освен архитектурен е и исторически паметник. Тук е взето решението за създаването на двете „нови“ области в т.нар. [[западни български земи]] – [[Моравска военноинспекционна област]] с център [[Ниш]] (Нишката порта на Кюстендил е била разположена южно от т.нар. [[Железен мост (Кюстендил)|Железен мост]], от който започвал и ''нишкия път'') и [[Македонска военноинспекционна област]] с център [[Скопие]]. По време на Първата световна война тук се помещава редакцията на т.нар. „[[Походна войнишка библиотека]]“, която през 1917 и 1918 г. издава 47 заглавия с едър шрифт българска и преводна литература, отпечатани в печатницата при Главната квартира на [[Александър Пилев]] в града (помещаваща се в отсрещната сграда през площад „Велбъжд“ на читалище „Братство“).<ref>{{Кюстендил|526}}</ref> Съдбата ѝ отрежда и неприятности – след [[пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] на [[Солунски фронт|Солунския фронт]], и по-точно на 24 септември 1918 г. в Главната квартира нахлуват предводители и участници в т.нар. [[войнишко въстание]]. По същото това време яростта и гневът на бунта не подминават и леката постройка над тази на Хисарлъка, станала известна като [[вилата на Генерала]]. След Първата световна война сградата остава в общинска собственост. Поради лошите последни спомени, с приемането на Закона за построяване на съдебни сгради (ДВ, брой 83 от 16.07.1926 г.), община Кюстендил продава за 6 млн. лв. след протоколно решение № 14 от 12.03.1928 г. на Кюстендилския общински съвет, и предава на 21 юни 1928 г. сградата на Педагогическото училище – на министерството на правосъдието. Преустройството на сградата за съдебна палата било ръководено от държавния архитект Димитър Георгиев. Инсталацията за парно отопление била възложена за изпълнение на инженерите Пиперков и Цорна от София, а стилният каменен портик на новия централен вход бил увенчан с пластичния образ на [[Темида]] (дело на кюстендилеца Йордан Йовчев). На 28 юни 1931 г. под превързания поглед от каменната пластика на Темида (дело на проф. Иван Лазаров) и очите на целокупната местна общественост, след отслужен водосвет с хор и речи на министъра на правосъдието д-р Миланов, председателя на Кюстендилския окръжен съд [[Христо Кертев]] и члена на Върховния касационен съд Йосифчев, преустроената за първа съдебна палата в България сграда – била тържествено открита. По ирония на съдбата, след [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]], в сградата вече на първата съдебна палата се нанася щаба на [[Първа армия]], вече под командването на новоназначения ген. [[Владимир Стойчев]]. Армията под диктовката на [[Отечествения фронт]] е хвърлена да „освобождава Македония“, която става интегрална част от [[СФРЮ]] по силата на т.нар. [[Парижки мирен договор (1947)|Парижки мирен договор]]. В края на 1959 г. (след като престава да съществува Кюстендилския околийски съд и е създаден Кюстендилски районен съд) в сградата са настанени Окръжният народен съвет и Окръжният комитет на БКП., а от 1973 г. – Общинският народен съвет. След [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] сградата продължава да се използва от община Кюстендил. <ref>{{Кюстендил|502 - 503}}</ref> Сградата на бившето Педагогическо училище е един от символите на Кюстендил, като свидетел на почти всички исторически събития свързани с България и „града на Константин“ след Освобождението. === Съвременни измерения === На празника „[[Кюстендилска пролет]]“ през 2012 г. министър-председателят [[Бойко Борисов]] се показва на тераската на входа на историческата сграда и маха към хората на площада, подвиквайки „Цецо“ към тогавашния вицепремиер на вътрешните работи с ресор и [[ДАНС]] – [[Цветан Цветанов]]. <ref>[http://www.struma.com/politika/boiko-dovede-v-kyustendil-pravitelstvoto-v-opit-gerb-da-specheli_25788/ Бойко доведе в Кюстендил правителството в опит ГЕРБ да спечели вота за местен парламент (вестник „Струма“ от 22 март 2012 г.)]</ref> На 28 юли 2013 г. в кабинета на командващия българската армия в Първата световна война ген. [[Никола Жеков]] и на командващия Първа армия във Втората световна война ген. [[Владимир Стойчев]], премиерът [[Пламен Орешарски]] (който е свързан с града и неговия край) с българското правителство приема на работна среща македонския си колега [[Никола Груевски]] с македонския кабинет. <ref>[http://bnt.bg/news/politika/oresharski-i-gruevski-na-sreshta-v-kyustendil Среща на Орешарски и Груевски в Кюстендил (БНТ от 28 юли 2013 г. – видео)]</ref> Пред сградата симпатизанти на [[ВМРО]] начело с [[Ангел Джамбазки]] посрещат македонското правителство с патриотични песни и трансперанти: „И преди, и сега Македония е българска“, „Долу ръцете от българската история“, „Не на терора на българите в Македония“. Пред сградата на община Кюстендил са поставени метални заграждения и е засилено полицейското присъствие. <ref>{{Citation |title=Пламен Орешарски на среща с Никола Груевски в Кюстендил (в. „Труд“ от 28 юли 2013 г.) |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2183557 |accessdate=2014-09-04 |archivedate=2013-08-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130818230002/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2183557 }}</ref> == Външни препратки == * [http://nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=4904 Педагогическото училище] == Бележки == <references /> {{Портал|Култура|Образование|България}} [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:История на Кюстендил]] [[Категория:Административни сгради в България|Педагогическо училище]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Кюстендил]] [[Категория:Образование в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1894 година]] qs8mj8uchsklojlrx88ak7aqphro5xy 0 495532 12419599 12028147 2024-11-22T09:15:20Z Krushev.S333 297451 12419599 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Dnepr-Inter (1).jpg|мини|[[Интер]] в среща от [[Лига Европа]] през [[2014]] г.]] За [[ФК Интер]] [[Серия А 2014/15|сезон 2014 – 15]] е 83-ти пореден в най-висшия ешелон на италианския [[футбол]]. През този сезон клубът се състезава още в турнира на [[Копа Италия]] и Лига Европа. == Отбор == === Настоящ състав === {| align=left width=25% style="background:white;text-align:left;" | colspan="3" style="border: 1px solid LightGray;background:Lavender;font-size:130%;text-align:center;" | Вратари |- style="background: Aliceblue;" | 1 || {{флагче|Словения}} || [[Самир Ханданович]] |- | 30 || {{флагче|Аржентина}} || [[Хуан Пабло Карисо|Хуан Карисо]] |- style="background: Aliceblue;" | 46 || {{флагче|Италия}} || [[Томазо Берни]] |} {| align=left width=25% style="background:white;text-align:left;" | colspan="3" style="border: 1px solid LightGray;background:Lavender;font-size:130%;text-align:center;" | Защитници |- | 2 || {{флагче|Бразилия}} || [[Сисеро Морейра Джонатан|Джонатан]] |- style="background: Aliceblue;" | 5 || {{флагче|Бразилия}} || [[Жуан Жезус]] |- | 6 || {{флагче|Италия}} || [[Марко Андреоли]] |- style="background: Aliceblue;" | 14 || {{флагче|Аржентина}} || [[Уго Кампаняро]] |- | 15 || {{флагче|Сърбия}} || [[Неманя Видич]] |- style="background: Aliceblue;" | 22 || {{флагче|Бразилия}} || [[Хосе Родолфо Пирес Рибейро|Додò]] |- | 23 || {{флагче|Италия}} || [[Андреа Ранокия]] |- style="background: Aliceblue;" | 25 || {{флагче|Сенегал}} || [[Ибрахима Мбайе]] |- | 33 || {{флагче|Италия}} || [[Данило Дамброзио]] |- style="background: Aliceblue;" | 54 || {{флагче|Гана}} || [[Исаак Донкор]] |- | 55 || {{флагче|Япония}} || [[Юто Нагатомо]] |} {| align=left width=25% style="background:white;text-align:left;" | colspan="3" style="border: 1px solid LightGray;background:Lavender;font-size:130%;text-align:center;" | Полузащитници |- style="background: Aliceblue;" | 10 || {{флагче|Хърватия}} || [[Матео Ковачич]] |- | 13 || {{флагче|Колумбия}} || [[Фреди Гуарин]] |- style="background: Aliceblue;" | 17 || {{флагче|Сърбия}} || [[Здравко Кузманович]] |- | 18 || {{флагче|Чили}} || [[Гари Медел]] |- style="background: Aliceblue;" | 20 || {{флагче|Нигерия}} || [[Джоел Оби]] |- | 44 || {{флагче|Словения}} || [[Рене Кърхин]] |- style="background: Aliceblue;" | 88 || {{флагче|Бразилия}} || [[Ернанес]] |- | 90 || {{флагче|Франция}} || [[Ян Мвила]] |} {| align=left width=25% style="background:white;text-align:left;" | colspan="3" style="border: 1px solid LightGray;background:Lavender;font-size:130%;text-align:center;" | Нападатели |- | 7 || {{флагче|Италия}} || [[Пабло Освалдо]] |- style="background: Aliceblue;" | 9 || {{флагче|Аржентина}} || [[Родриго Паласио]] |- | 9 || {{флагче|Аржентина}} || [[Мауро Икарди]] |- style="background: Aliceblue;" | 97 || {{флагче|Италия}} || [[Фредерико Бонацоли]] |} {| width=100% high=1% |} {| align=right style="color:Gray;border-top:1px solid LightGray;font-size:85%;text-align:left;" cellpadding=0 cellspacing=0 | ''Номерата за [[Серия А 2014/15|сезон 2014 – 15]] към [[септември]] [[2014]] г.'' |} * '''Президент''': {{флагче|Индонезия}} [[Ерик Тохир]] * '''Треньор''': {{флагче|Италия}} [[Валтер Мадзари]] == Серия А == {{footballbox collapsible |дата = [[31 август]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''1'''<br>кръг |отбор1 = [[ФК Торино|Торино]] |резултат = 0 – 0 |отбор2 = [[Интер]] |голове1 = [[Никола Максимович|Максимович]] {{жълт|42}} |голове2 = [[Ернанес]] {{жълт|67}}<br>[[Неманя Видич|Видич]] {{червен|0|90+3}} |стадион = [[Стадио Олимпико ди Торино|Олимпико]] |място = [[Торино]] |зрители = 25 824 |съдия = [[Даниеле Довери]] |П/Р/З = Р |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Torino-Inter/68623 Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[14 септември]] [[2014]] |час = 15:00 [[UTC+2]] |етап = '''2'''<br>кръг |отбор1 = [[Интер]] |резултат = 7 – 0 |отбор2 = [[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]] |голове1 = [[Мауро Икарди|Икарди]] {{гол|3||30||53}}<br>[[Матео Ковачич|Ковачич]] {{гол|21}}<br>[[Пабло Освалдо|Освалдо]] {{гол|43||72}}<br>[[Фреди Гуарин|Гуарин]] {{гол|74}} |голове2 = [[Лоренцо Ариаудо|Ариаудо]] {{жълт|33}}<br>[[Доменико Берарди|Берарди]] {{червен|0|60}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |зрители = 34 549 |съдия = [[Джанпаоло Калварезе]] |П/Р/З = П |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Inter-Sassuolo/68635 Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[21 септември]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''3'''<br>кръг |отбор1 = [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] |резултат = 1 – 1 |отбор2 = [[Интер]] |голове1 = [[Франко Васкес|Васкес]] {{гол|3}}<br>[[Лука Ригони|Ригони]] {{жълт|44}}<br>[[Михел Морганела|Морганела]] {{жълт|48}} |голове2 = [[Жуан Жесуш|Жесуш]] {{жълт|33}}<br>[[Гари Медел|Медел]] {{жълт|36}}<br>[[Матео Ковачич|Ковачич]] {{гол|42}}<br>[[Андреа Ранокия|Ранокия]] {{жълт|80}}<br>[[Додо (футболист)|Додо]] {{жълт|90+1}} |стадион = [[Стадио Ренцо Барбера|Ренцо Барбера]] |място = [[Палермо]] |зрители = 18 292 |съдия = [[Паоло Валери]] |П/Р/З = Р |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Palermo-Inter/68657 Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[24 септември]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''4'''<br>кръг |отбор1 = [[Интер]] |резултат = 2 – 0 |отбор2 = [[Аталанта БК|Аталанта]] |голове1 = [[Пабло Освалдо|Освалдо]] {{гол|40}}<br>[[Матео Ковачич|Ковачич]] {{жълт|74}}<br>[[Ернанес]] {{гол|87}} |голове2 = [[Карлос Кармона|Кармона]] {{жълт|28}}<br>[[Йоан Беналуан|Беналуан]] {{жълт|29}}<br>[[Ричмънд Боакие|Боакие]] {{жълт|89}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |зрители = 29 535 |съдия = [[Андреа Джервасони]] |П/Р/З = П |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Inter-Atalanta/68675 Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = 28 септември 2014 г. |час = 15:00 [[UTC+2]] |етап = 6 |отбор1 = [[Интер]] |резултат = [http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Inter-Cagliari/68695 1 – 4] |отбор2 = [[Каляри Калчо|Каляри]] |голове1 = [[Пабло Освалдо|Освалдо]] 18' {{гол}}{{Br}}[[Юто Нагатомо|Нагатомо]] 25' [[Файл:Yellow_card.svg|10px]] 28' [[Файл:Yellow_card.svg|10px]][[Файл:Red_card.svg|10px]]{{Br}} [[Фреди Гуарин|Гуарин]] 82' [[Файл:Yellow_card.svg|10px]] |голове2 = {{гол}} 10' [[Файл:Yellow_card.svg|10px]] 45' [[Марко Сау|Сау]]{{Br}}{{гол}} 29' {{гол}} 34' {{гол}} 44' [[Албин Екдал|Екдал]]{{Br}}{{Дузпа-пропуск|Спасена}} 43' [[Андреа Косу|Косу]]{{Br}}[[Файл:Yellow_card.svg|10px]] 45' [[Лука Розетини|Розетини]]{{Br}}[[Файл:Yellow_card.svg|10px]] 82' [[Антонио Балцано|Балцано]] |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|„Джузепе Меаца“]] |място = Град: [[Милано]] |зрители = ????? |съдия = Лука Банти |П/Р/З = З }} {{footballbox collapsible |дата = [[5 октомври]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''6'''<br>кръг |отбор1 = [[Фиорентина]] |резултат = 3 – 0 |отбор2 = [[Интер]] |голове1 = [[Кума Бабакар|Бабакар]] {{гол|7}}<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{гол|19}}<br>[[Ясмин Куртич|Куртич]] {{жълт|53}}<br>[[Ненад Томович|Томович]] {{гол|76}} , {{жълт|78}} |голове2 = [[Андреа Ранокия|Ранокия]] {{жълт|20}}<br>[[Данило Д'Амброзио|Д'Амброзио]] {{жълт|52}}<br>[[Пабло Освалдо|Освалдо]] {{жълт|70}} |стадион = [[Стадио Артемио Франки|Артемио Франки]] |място = [[Флоренция]] |съдия = [[Паоло Талявенто]] |П/Р/З = З |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Fiorentina-Inter/68709 Доклад]|зрители=34 279}} {{footballbox collapsible |дата = [[19 октомври]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''7'''<br>кръг |отбор1 = [[Интер]] |резултат = 2 – 2 |отбор2 = [[ССК Наполи|Наполи]] |голове1 = [[Ернанес]] {{жълт|37}} , {{гол|90+1}}<br>[[Фреди Гуарин|Гуарин]] {{гол|82}}<br>[[Жуан Жесуш|Жесуш]] {{жълт|85}} |голове2 = [[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|45}}<br>[[Гонсало Игуаин|Игуаин]] {{жълт|70}}<br>[[Жоржиньо (футболист, р. 1991)|Жоржиньо]] {{жълт|73}}<br>[[Хосе Мария Кайехон|Кайехон]] {{гол|79||90}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |зрители = 40 383 |съдия = [[Даниеле Орсато]] |П/Р/З = Р |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Inter-Napoli/68737 Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[26 октомври]] [[2014]]|час=18:00 CET|етап='''8'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Чезена|Чезена]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[Интер]]|голове1=[[Лука Гаритано|Гаритано]] {{жълт|13}}<br>[[Никола Леали|Леали]] {{червен|0|30}}<br>[[Луиджи Джорджи|Джорджи]] {{жълт|36}}<br>[[Масимо Волта|Волта]] {{жълт|61}}<br>[[Алехандро Родригес|Родригес]] {{жълт|86}}<br>[[Еманюъл Кашоне|Кашоне]] {{жълт|89}}|голове2=[[Мауро Икарди|Икарди]] {{гол|32}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Уго Кампаняро|Кампаняро]] {{жълт|53}}|стадион=[[Дино Мануци]]|място=[[Чезена]]|зрители=22 917|съдия=[[Паоло Мацолени]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Cesena-Inter/68747 Доклад]}}{{footballbox collapsible |дата = [[29 октомври]] [[2014]] |час = 20:45 CET |етап = '''9'''<br>кръг |отбор1 = [[Интер]] |резултат = 1 – 0 |отбор2 = [[УК Сампдория|Сампдория]] |голове1 = [[Матео Ковачич|Ковачич]] {{жълт|23}}<br>[[Гари Медел|Медел]] {{жълт|81}}<br>[[Мауро Икарди|Икарди]] {{гол|90}} [[Дузпа|(д.)]] |голове2 = [[Даниеле Гасталдело|Гасталдело]] {{жълт|21}}<br>[[Анджело Паломбо|Паломбо]] {{жълт|29}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |зрители = 28 057 |съдия = [[Кармайн Русо]] |П/Р/З = П |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Inter-Sampdoria/68777 Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[23 ноември]] [[2014]] |час = 20:45 CET |етап = '''[[Дерби на Милано|12]]'''<br>кръг |отбор1 = [[АК Милан|Милан]] |резултат = 1 – 1 |отбор2 = [[Интер]] |голове1 = [[Жереми Менез|Менез]] {{гол|23}}<br>[[Филип Мексес|Мексес]] {{жълт|28}}<br>[[Джакомо Бонавентура|Бонавентура]] {{жълт|66}} |голове2 = [[Джоел Оби|Оби]] {{жълт|32}} , {{гол|61}}<br>[[Жуан Жесуш|Жесуш]] {{жълт|68}} |стадион = [[Стадио Ренцо Барбера|Ренцо Барбера]] |място = [[Палермо]] |зрители = 79 173 |съдия = [[Марко Гуида]] |П/Р/З = Р |подробности=[https://www.espn.co.uk/football/match/_/gameId/403722/internazionale-ac-milan Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[30 ноември]] [[2014]] |час = 20:45 CET |етап = '''13'''<br>кръг |отбор1 = [[АС Рома|Рома]] |резултат = 4 – 2 |отбор2 = [[Интер]] |голове1 = [[Жервиньо]] {{гол|21}}<br>[[Сейду Кейта|Кейта]] {{жълт|44}}<br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{гол|47}}<br>[[Миралем Пянич|Пянич]] {{гол|60||90+2}} |голове2 = [[Андреа Ранокия|Ранокия]] {{жълт|16}} , {{гол|36}}<br>[[Родриго Паласио|Паласио]] {{жълт|56}}<br>[[Ян М’Вила|М’Вила]] {{жълт|62}}<br>[[Пабло Освалдо|Освалдо]] {{гол|57}}<br>[[Фреди Гуарин|Гуарин]] {{жълт|90}} |стадион = [[Стадио Олимпико]] |място = [[Рим]] |съдия = [[Паоло Мацолени]] |П/Р/З = З |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Roma-Inter/68861 Доклад]|зрители=41 701}} {{footballbox collapsible |дата = [[15 декември]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''15'''<br>кръг |отбор1 = [[АК Киево|Киево]] |резултат = 0 – 2 |отбор2 = [[Интер]] |голове1 = [[Мариано Хулио Изко|Изко]] {{жълт|22}}<br>[[Бощян Цесар|Цесар]] {{жълт|38}}<br>[[Рикардо Меджорини|Меджорини]] {{жълт|42}}<br>[[Рубен Бота|Бота]] {{червен|2|72|73}} |голове2 = [[Матео Ковачич|Ковачич]] {{гол|19}}<br>[[Самир Ханданович|Ханданович]] {{жълт|45}}<br>[[Андреа Ранокия|Ранокия]] {{гол|55}} |стадион = [[Маркантонио Бентегоди]] |място = [[Верона]] |зрители = |съдия = [[Давиде Маса]] |П/Р/З = П |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/ChievoVerona-Inter/68889 Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[21 декември]] [[2014]] |час = 20:45 CET |етап = '''16'''<br>кръг |отбор1 = [[Интер]] |резултат = 2 – 2 |отбор2 = [[СС Лацио|Лацио]] |голове1 = [[Данило Д'Амброзио |Д'Амброзио]] {{жълт|50}}<br>[[Матео Ковачич|Ковачич]] {{гол|66}}<br>[[Родриго Паласио|Паласио]] {{гол|80}} |голове2 = [[Фелипе Андерсон|Андерсон]] {{гол|2||37}} , {{жълт|18}}<br>[[Сенад Лулич|Лулич]] {{жълт|30}}<br>[[Мирослав Клозе|Клозе]] {{жълт|32}}<br>[[Алваро Гонзалес|Гонзалес]] {{жълт|87}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |зрители = 36 344 |съдия = [[Паоло Талявенто]] |П/Р/З = Р |подробности=[http://www.legaseriea.it/it/serie-a-tim/match-report/-/match-report/Inter-Lazio/68915 Доклад]}} == Копа Италия == === Лига Европа === ==== Плейофи ==== {{footballbox collapsible |дата = [[20 август]] [[2014]] |час = 21:00 [[UTC+2]] |етап = '''първи<br>мач''' |отбор1 = [[УМФ Стяртнан|Стяртнан]] {{Флагче|Исландия}} |резултат = 0 – 3 |отбор2 = {{Флагче|Италия}} [[Интер]] |голове1 = |голове2 = [[Мауро Икарди|Икарди]] {{гол|41}}<br>[[Додо (футболист)|Додо]] {{гол|48}}<br>[[Неманя Видич|Видич]] {{жълт|65}}<br>[[Данило Д'Амброзио|Д'Амброзио]] {{гол|89}} |стадион = [[Стьорнювьолюр]] |място = [[Гардабайр]] |зрители = 9829 |съдия = {{Флагче|Хърватия}} [[Марио Страхоня]] |П/Р/З = П |подробности=[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2015/matches/round=2000586/match=2015140/index.html Доклад]}} {{footballbox collapsible |дата = [[28 август]] [[2014]] |час = 20:45 [[UTC+2]] |етап = '''втори<br>мач''' |отбор1 = [[Интер]] {{Флагче|Италия}} |резултат = 6 – 0 |отбор2 = {{Флагче|Исландия}} [[УМФ Стяртнан|Стяртнан]] |голове1 = [[Матео Ковачич|Ковачич]] {{гол|28||33||51}}<br>[[Пабло Освалдо|Освалдо]] {{гол|47}}<br>[[Мауро Икарди|Икарди]] {{гол|69||80}}<br>[[Юто Нагатомо|Нагатомо]] {{жълт|90}} |голове2 = [[Мартин Раушенберг|Раушенберг]] {{жълт|49}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |зрители = 46 440 |съдия = {{Флагче|Австрия}} [[Харалд Лехнер]] |П/Р/З = П |подробности=[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2015/matches/round=2000586/match=2015171/index.html Доклад]}} ==== Групова Фаза ==== {| style="border-collapse:collapse; text-align:center;" ! colspan="9" style="background: Lavender;"| Лига Европа 2014 – 15, Група Ф |- style="font-size: 120%; background: Aliceblue;" | Отбор || style="width:7%;" | М || style="width:7%;" | П || style="width:7%;" | Р || style="width:7%;" | З || style="width:7%;" | ОГ || style="width:7%;" | ДГ || style="width:7%;" | ГР || style="width:7%;" | Точки |- | style="text-align:left;" | {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 3 || 0 || +3 || '''6''' |- | style="text-align:left;" | {{флагче|Франция}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] || 2 || 0 || 2 || 0 || 0 || 0 || 0 || '''2''' |- border="1" style="border-top-style: dotted;" | style="text-align:left;" | {{флагче|Украйна}} [[ФК Днипро|Днипро]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 0 || 1 || -1 || '''1''' |- | style="text-align:left;" | {{флагче|Азербайджан}} [[ФК Карабах|Карабах]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 0 || 2 || -2 || '''0''' |} {{clear}} {{footballbox collapsible |дата = [[18 септември]] [[2014]] |час = 19:00 [[UTC+2]] |етап = '''1'''<br>кръг |отбор1 = [[ФК Днипро|Днипро]] {{Флагче|Украйна}} |резултат = [http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2015/matches/round=2000587/match=2014441/index.html 0 – 1] |отбор2 = {{Флагче|Италия}} [[Интер]] |голове1 = [[Роман Зозуля|Зозуля]] {{жълт|24}}<br>[[Иван Стринич|Стринич]] {{жълт|52}}<br>[[Руслан Ротан|Ротан]] {{червен|2|60|67}} |голове2 = [[Здравко Кузманович|Кузманович]] {{жълт|27}}<br>[[Данило Д'Амброзио|Д'Амброзио]] {{гол|71}} |стадион = [[Олимпийски стадион (Киев)|„Олимпийски“]] |място = [[Киев]] |зрители = 25 200 |съдия = {{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]] |П/Р/З = П }} {{footballbox collapsible |дата = [[2 октомври]] [[2014]] |час = 21:05 [[UTC+2]] |етап = '''2'''<br>кръг |отбор1 = [[Интер]] {{Флагче|Италия}} |резултат = 2 – 0 |отбор2 = {{Флагче|Азербайджан}} [[ФК Карабах|Карабах]] |голове1 = [[Данило Д'Амброзио|Д'Амброзио]] {{гол|18}}<br>[[Жуан Жесуш|Жесуш]] {{жълт|80}}<br>[[Гари Медел|Медел]] {{жълт|83}}<br>[[Мауро Икарди|Икарди]] {{гол|86}} |голове2 = [[Муарем Муарем|Муарем]] {{жълт|90+4}} |стадион = [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] |място = [[Милано]] |съдия = {{Флагче|Беларус}} [[Алексей Кулбаков]] |П/Р/З = П |зрители=28 435|подробности=[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2015/matches/round=2000587/match=2014466/index.html Доклад]}} == Вижте също == {| class="wikitable collapsible collapsed" style="width:100%" border="1" ! style="background: Lavender;"| ФК Интер по сезони |- | style="font-size:100%" align="left" |[[ФК Интер 1908-09|1908-09]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1909-10|1909-10]] · [[ФК Интер 1910-11|1910-11]] · [[ФК Интер 1911-12|1911-12]] · [[ФК Интер 1912-13|1912-13]] · [[ФК Интер 1913-14|1913-14]] · [[ФК Интер 1914-15|1914-15]] · [[ФК Интер 1915-16|1915-16]] · [[ФК Интер 1916-17|1916-17]] · [[ФК Интер 1917-18|1917-18]] · [[ФК Интер 1918-19|1918-19]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1919-20|1919-20]] · [[ФК Интер 1920-21|1920-21]] · [[ФК Интер 1921-22|1921-22]] · [[ФК Интер 1922-23|1922-23]] · [[1923-24]] · [[ФК Интер 1924-25|1924-25]] · [[ФК Интер 1925-26|1925-26]] · [[ФК Интер 1926-27|1926-27]] · [[ФК Интер 1927-28|1927-28]] · [[ФК Интер 1928-29|1928-29]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1929-30|1929-30]] · [[ФК Интер 1930-31|1930-31]] · [[ФК Интер 1931-32|1931-32]] · [[ФК Интер 1932-33|1932-33]] · [[ФК Интер 1933-34|1933-34]] · [[ФК Интер 1934-35|1934-35]] · [[ФК Интер 1935-36|1935-36]] · [[ФК Интер 1936-37|1936-37]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1937-38|1937-38]] · [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18px]] [[ФК Интер 1938-39|1938-39]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1939-40|1939-40]] · [[ФК Интер 1940-41|1940-41]] · [[ФК Интер 1941-42|1941-42]] · [[ФК Интер 1942-43|1942-43]] · [[ФК Интер 1943-44|1943-44]] · [[ФК Интер 1944-45|1944-45]] · [[ФК Интер 1945-46|1945-46]] · [[ФК Интер 1946-47|1946-47]] · [[ФК Интер 1947-48|1947-48]] · [[ФК Интер 1948-49|1948-49]] · [[ФК Интер 1949-50|1949-50]] · [[ФК Интер 1950-51|1950-51]] · [[ФК Интер 1951-52|1951-52]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1952-53|1952-53]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1953-54|1953-54]] · [[ФК Интер 1954-55|1954-55]] · [[ФК Интер 1955-56|1955-56]] · [[ФК Интер 1956-57|1956-57]] · [[ФК Интер 1957-58|1957-58]] · [[ФК Интер 1958-59|1958-59]] · [[ФК Интер 1959-60|1959-60]] · [[ФК Интер 1960-61|1960-61]] · [[ФК Интер 1961-62|1961-62]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1962-63|1962-63]] · [[Файл:Coppacampioni.png|31x31px]] [[ФК Интер 1963-64|1963-64]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[Файл:Coppacampioni.png|31x31px]][[ФК Интер 1964-65|1964-65]] · [[Файл:Scudetto.svg|17x17px]] [[Файл:Star*.svg|18px]][[ФК Интер 1965-66|1965-66]] · [[ФК Интер 1966-67|1966-67]] · [[ФК Интер 1967-68|1967-68]] · [[ФК Интер 1968-69|1968-69]] · [[ФК Интер 1969-70|1969-70]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1970-71|1970-71]] · [[ФК Интер 1971-72|1971-72]] · [[ФК Интер 1972-73|1972-73]] · [[ФК Интер 1973-74|1973-74]] · [[ФК Интер 1974-75|1974-75]] · [[ФК Интер 1975-76|1975-76]] · [[ФК Интер 1976-77|1976-77]] · [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18px]] [[ФК Интер 1977-78|1977-78]] · [[ФК Интер 1978-79|1978-79]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1979-80|1979-80]] · [[ФК Интер 1980-81|1980-81]] · [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18px]] [[ФК Интер 1981-82|1981-82]] · [[ФК Интер 1982-83|1982-83]] · [[ФК Интер 1983-84|1983-84]] · [[ФК Интер 1984-85|1984-85]] · [[ФК Интер 1985-86|1985-86]] · [[ФК Интер 1986-87|1986-87]] · [[ФК Интер 1987-88|1987-88]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 1988-89|1988-89]] · [[Файл:Supercoppaitaliana.png|18px]] [[ФК Интер 1989-90|1989-90]] · [[ФК Интер 1990-91|1990-91]] · [[ФК Интер 1991-92|1991-92]] · [[ФК Интер 1992-93|1992-93]] · [[ФК Интер 1993-94|1993-94]] · [[ФК Интер 1994-95|1994-95]] · [[ФК Интер 1995-96|1995-96]] · [[ФК Интер 1996-97|1996-97]] · [[ФК Интер 1997-98|1997-98]] · [[ФК Интер 1998-99|1998-99]] · [[ФК Интер 1999-00|1999-00]] · [[ФК Интер 2000-01|2000-01]] · [[ФК Интер 2001-02|2001-02]] · [[ФК Интер 2002-03|2002-03]] · [[ФК Интер 2003-04|2003-04]] · [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18px]] [[ФК Интер 2004-05|2004-05]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18px]] [[Файл:Supercoppaitaliana.png|18px]] [[ФК Интер 2005-06|2005-06]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[Файл:Supercoppaitaliana.png|18px]] [[ФК Интер 2006-07|2006-07]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[ФК Интер 2007-08|2007-08]] · [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[Файл:Supercoppaitaliana.png|18px]] [[ФК Интер 2008-09|2008-09]] · [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18px]] [[Файл:Scudetto.svg|15px]] [[Файл:Coppacampioni.png|31x31px]] [[ФК Интер 2009-10|2009-10 ·]] [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|18x18px]] [[Файл:Supercoppaitaliana.png|27x27px]][[ФК Интер 2010-11|2010-11]] · [[ФК Интер 2011-12|2011-12]] · [[ФК Интер 2012-13|2012-13]] · [[ФК Интер 2013-14|2013-14]] · '''2014 – 15''' |} {{Серия А сезони}} {{Футбол в Италия}} {{Портал|Футбол|Италия}} [[Категория:ФК Интер по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2014/15]] [[Категория:2014 година в Италия]] [[Категория:2015 година в Италия]] cud9ptk3nbvey5jcoxb1hdxq40w3uy7 0 496698 12419633 12006390 2024-11-22T10:00:29Z Ambra75 259141 12419633 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = Фридрих и Бианка в [[Манески кодекс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Бианка Ланча/Ланца''', известна и като '''Бианка д'Аляно''' и понякога като '''Беатриче''' ({{lang|it|Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano}}; * ок. 1200/1210 в [[Аляно Терме]], † ок. 1244/1248, [[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна последна съпруга на [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към [[Алерамичи|Ланча]] са резултат от предполагаеми хипотези<ref name="DBI2">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''[[Dizionario biografico degli italiani]]'', Vol. LXIII</ref>. == Произход == Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия<ref name="DBI">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''[[Dizionario biografico degli italiani]]'', Vol. LXIII</ref>. Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към [[Алерамичи|алерамическото]] благородническо семейство Ланча от страна на майка си; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно<ref>Vedasi anche [http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm igttodaro.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202114750/http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm|date=2 febbraio 2009}}</ref>, граф на [[Аляно Терме|Аляно]], граф на [[Минео]] и владетел на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]], и на Бианка Ланча (дъщеря на [[Пиемонт|пиемонтския]] [[маркиз]] [[Манфреди I Ланча]]). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета<ref>Vedasi{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)}}</ref> и е сестра на [[Манфреди Малета]]. Както Ланча, така и Аляно, аристократични [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] семейства от [[Пиемонт]], сега изместени от властта от възхода на [[Средновековна комуна|свободните комуни]], търсят по-добро положение в [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на младия [[Федерико II Сицилиански|Федерико II]]. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години. Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (''lancifero'') на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на [[Асти (провинция)|Асти]], господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия. Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на [[Фонди]], измислен герой, посочен във фалшива диплома на [[Робер Гискар]] <ref>C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 pp. 177-178</ref>, и сестра на Галвано Ланча, господар на [[Броло]] и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци. == Биография == Връщайки се от [[Палестина]], император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], искайки да шпионира ходовете на възстановената [[Ломбардска лига]], остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в [[Аляно Терме|Аляно]]. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от [[Изабела II Йерусалимска|Йоланда от Бриен]], от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син [[Манфред|Манфреди]], бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От [[1225|1225 г.]] Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II. ''Хрониката'' на [[Салимбене де Адам]] споменава таен брак на Бианка с Фридрих II<ref>[[Salimbene de Adam]], ''Chronica'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]]-Scriptores XXXII, p. 349</ref>, а хронистът [[Матео Парис]] съобщава, че със сигурност след [[1247|1247 г.]]<ref>Nel 1247 Manfredi, in occasione del proprio matrimonio, compare verosimilmente ancora come figlio illegittimo dell'imperatore; cfr. Renato Bordone, [http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Federiciana/VOL01/FEDERICIANA_VOL01_000071.xml {{Smallcaps|Bianca Lancia}}], ''[[Enciclopedia fridericiana]]'', Vol. II, [[Istituto dell'Enciclopedia Italiana]], (2005).</ref>, тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смърното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата<ref>[[Matteo Paris (monaco)|Matteo Paris]], ''[[Chronica Majora]]'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]] Scriptores XXVIII, pp. 360-361.</ref>. Фридрих се е съгласил на този съюз<ref>possibilità citata anche da [http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm|date=30 gennaio 2014}}, da stupormundi.it</ref>. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфреди е посочен като „Манфред Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от [[1250|1250 г.]] фигурира сред получателите на ''Honor Montis Sancti Angeli'', традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone]</ref> Тъй като английската императрица [[Изабела Английска|Изабела]] вече е починала ([[1241|1241 г.]]), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост [[Монте Сант'Анджело]] – ''Honor Montis Sancti Angeli'', включително градовете [[Виесте]] и [[Сипонто]], и в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|сицилийския крал Вилхелм II]]. == Брак и потомство == * [[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна)]] (1230/1232 – 1307), 1244 г. съпруга на [[Никейска империя|никейския император]] [[Йоан III Дука Ватаций]] * [[Манфред]] (1232 – 1266), от 1258 г. [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]] * Виоланта (пр. 1233 – сл. лятото 1264), омъжва се ок. 1245 г., за Рикардо Сансеверино, граф на [[Казерта]] (1220 – 1267) Бианка е погребана в църквата на [[Джоя дел Коле]] близо до [[Таранто]]. == Литература == * Uwe A. Oster: ''Die Frauen Kaiser Friedrichs II.'' Piper Verlag, München 2008. * Gesellschaft für staufische Geschichte: ''Frauen der Staufer.'' Göppingen 2006. * Hubert Houben: ''Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos.'' Stuttgart 2008. * Natale Ferro: ''Chi fu Bianca Lancia di Agliano.'' ''Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno.'' Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. * Aldo Angelo Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-bianca-d-agliano-lancia_(Dizionario_Biografico)/ LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)], ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Treccani == Външни препратки == * [http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html Materialsammlung] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930211025/http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html |date=2007-09-30 }} (2011 offline) * [http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm ''Bianca Lancia di Agliano''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm |date=2007-03-27 }}, ilmonferrato.info == Източници == <references /> * [http://625.uni-heidelberg.de/codex_manesse.html ''Codex Manesse''], uni-heidelberg.de * [http://books.google.de/books?id=npnpAAAAMAAJ&q=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&dq=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&hl=de&ei=79krTMLtNJDgOIaj4YkJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA ''Frauen der Staufer''] * Hubert Houben: [http://books.google.de/books?id=hlXAdBM8WaoC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=Houben+Friedrich+II+Lancia&source=bl&ots=JLwsy-TsSb&sig=ks0qjQvxVVSdko-sWejPNgRO7O0&hl=de&ei=crKvTPXbG4jtOZLnxeoF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Houben%20Friedrich%20II%20Lancia&f=false ''Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos''], Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 [[Категория:Хоенщауфен]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Жени]] 747hfpdlvounurugtqbkvvfupuin71l 12419662 12419633 2024-11-22T10:19:01Z Ambra75 259141 12419662 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = Фридрих и Бианка в [[Манески кодекс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Бианка Ланча/Ланца''', известна и като '''Бианка д'Аляно''' и понякога като '''Беатриче''' ({{lang|it|Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano}}; * ок. 1200/1210 в [[Аляно Терме]], † ок. 1244/1248, [[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към [[Алерамичи|Ланча]] са резултат от предполагаеми хипотези.<ref name="DBI2">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''Dizionario biografico degli italiani'', Vol. LXIII</ref> == Произход == Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия.<ref name="DBI2" /> Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към [[Алерамичи|алерамическото]] благородническо семейство [[Ланча (род)|Ланча]] по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно<ref>Вж. също [http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm igttodaro.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202114750/http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm|date=2 febbraio 2009}}</ref>, граф на [[Аляно Терме|Аляно]], граф на [[Минео]] и владетел на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]], и на Бианка Ланча (дъщеря на [[Пиемонт|пиемонтския]] [[маркиз]] [[Манфреди I Ланча]]). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета<ref name="DBI2" /> и е сестра на [[Манфреди Малета]]. Както Ланча, така и Аляно, аристократични [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] семейства от [[Пиемонт]], сега изместени от властта от възхода на [[Средновековна комуна|свободните комуни]], търсят по-добро положение в [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на младия [[Федерико II Сицилиански|Федерико II]]. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години. Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (''lancifero'') на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на [[Асти (провинция)|Асти]], господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия. Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на [[Фонди]], измислен герой, посочен във фалшива диплома на [[Робер Гискар]] <ref>C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 pp. 177-178</ref>, и сестра на Галвано Ланча, господар на [[Броло]] и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци. == Биография == Връщайки се от [[Палестина]], император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], искайки да шпионира ходовете на възстановената [[Ломбардска лига]], остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в [[Аляно Терме|Аляно]]. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от [[Изабела II Йерусалимска|Йоланда от Бриен]], от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син [[Манфред|Манфреди]], бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От [[1225|1225 г.]] Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II. ''Хрониката'' на [[Салимбене де Адам]] споменава таен брак на Бианка с Фридрих II<ref>Salimbene de Adam, ''Chronica'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]]-Scriptores XXXII, с. 349</ref>, а хронистът [[Матей Парижки]] съобщава, че със сигурност след [[1247|1247 г.]]<ref>През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, [http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Federiciana/VOL01/FEDERICIANA_VOL01_000071.xml {{Smallcaps|Bianca Lancia}}], ''Enciclopedia fridericiana'', Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005).</ref>, тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата<ref>Matteo Paris, ''Chronica Majora'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]] Scriptores XXVIII, с. 360-361.</ref>. Фридрих се е съгласил на този съюз<ref>възможност, спомената и в [http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm|date=30 gennaio 2014}}, от stupormundi.it</ref>. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфреди е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от [[1250|1250 г.]] фигурира сред получателите на ''Honor Montis Sancti Angeli'', традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone]</ref> Тъй като английската императрица [[Изабела Английска|Изабела]] вече е починала ([[1241|1241 г.]]), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост [[Монте Сант'Анджело]] – ''Honor Montis Sancti Angeli'', включително градовете [[Виесте]] и [[Сипонто]], в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|сицилийския крал Вилхелм II]]. Бианка е погребана в църквата на [[Джоя дел Коле]] близо до [[Таранто]]. == Брак и потомство == * [[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]] (1230/1232 – 1307), 1244 г. съпруга на [[Никейска империя|никейския император]] [[Йоан III Дука Ватаций]] * [[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]] (1232 – 1266), от 1258 г. [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]] * Виоланта фон Хоенщауфен (пр. 1233 – сл. лятото 1264), омъжва се ок. 1245 г., за Рикардо Сансеверино, граф на [[Казерта]] (1220 – 1267) == В популярната култура == Легендата разказва, че Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка [[Монте Сант'Анджело]] и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта [[Джоя дел Коле]], където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила прелюбодеяние.<ref>Centonze</ref> Бианка може да е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в [[Броло]]<ref>Vedasi [http://www.italiamedievale.org/sito_acim/personaggi/lancia.html Italiamedievale.it], [http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm Valdemone.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928194037/http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm|date=28 settembre 2007}} e [http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184 Borghitalia.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927174431/http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184|date=27 settembre 2007}}</ref> и след това много вероятно в имението на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]] и може би в това на Джоя дел Коле. Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в [[Роман|романа]] на [[Лаура Манчинели]] „Очите на императора“ (Gli occhi dell'imperatore). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на [[Салимбене де Адам]], според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г. Бианка Ланча се споменава в песента ''Biancalancia'' на RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния [[Миниалбум|миналбум]] ''Biancalancia'' . == Източници == * Uwe A. Oster: ''Die Frauen Kaiser Friedrichs II.'' Piper Verlag, München 2008. * Gesellschaft für staufische Geschichte: ''Frauen der Staufer.'' Göppingen 2006. * Hubert Houben: ''Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos.'' Stuttgart 2008. * Natale Ferro: ''Chi fu Bianca Lancia di Agliano.'' ''Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno.'' Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. * Aldo Angelo Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-bianca-d-agliano-lancia_(Dizionario_Biografico)/ LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)], ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Treccani == Външни препратки == * [http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html Materialsammlung] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930211025/http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html |date=2007-09-30 }} (2011 offline) * [http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm ''Bianca Lancia di Agliano''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm |date=2007-03-27 }}, ilmonferrato.info == Източници == <references /> * [http://625.uni-heidelberg.de/codex_manesse.html ''Codex Manesse''], uni-heidelberg.de * [http://books.google.de/books?id=npnpAAAAMAAJ&q=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&dq=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&hl=de&ei=79krTMLtNJDgOIaj4YkJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA ''Frauen der Staufer''] * Hubert Houben: [http://books.google.de/books?id=hlXAdBM8WaoC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=Houben+Friedrich+II+Lancia&source=bl&ots=JLwsy-TsSb&sig=ks0qjQvxVVSdko-sWejPNgRO7O0&hl=de&ei=crKvTPXbG4jtOZLnxeoF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Houben%20Friedrich%20II%20Lancia&f=false ''Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos''], Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 [[Категория:Хоенщауфен]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Жени]] irbostxkusmx11evseow5qpiu4h9umk 12419678 12419662 2024-11-22T10:28:53Z Ambra75 259141 12419678 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = Фридрих и Бианка в [[Манески кодекс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Бианка Ланча/Ланца''', известна и като '''Бианка д'Аляно''' и понякога като '''Беатриче''' ({{lang|it|Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano}}; * ок. 1200/1210 в [[Аляно Терме]], † ок. 1244/1248, [[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към [[Алерамичи|Ланча]] са резултат от предполагаеми хипотези.<ref name="DBI2">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''Dizionario biografico degli italiani'', Vol. LXIII</ref> == Произход == Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия.<ref name="DBI2" /> Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към [[Алерамичи|алерамическото]] благородническо семейство [[Ланча (род)|Ланча]] по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно<ref>Вж. също [http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm igttodaro.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202114750/http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm|date=2 febbraio 2009}}</ref>, граф на [[Аляно Терме|Аляно]], граф на [[Минео]] и владетел на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]], и на Бианка Ланча (дъщеря на [[Пиемонт|пиемонтския]] [[маркиз]] [[Манфреди I Ланча]]). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета<ref name="DBI2" /> и е сестра на [[Манфреди Малета]]. Както Ланча, така и Аляно, аристократични [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] семейства от [[Пиемонт]], сега изместени от властта от възхода на [[Средновековна комуна|свободните комуни]], търсят по-добро положение в [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на младия [[Федерико II Сицилиански|Федерико II]]. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години. Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (''lancifero'') на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на [[Асти (провинция)|Асти]], господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия. Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на [[Фонди]], измислен герой, посочен във фалшива диплома на [[Робер Гискар]] <ref>C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 pp. 177-178</ref>, и сестра на Галвано Ланча, господар на [[Броло]] и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци. == Биография == Бианка може би е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в [[Броло]]<ref>Vedasi [http://www.italiamedievale.org/sito_acim/personaggi/lancia.html Italiamedievale.it], [http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm Valdemone.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928194037/http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm|date=28 settembre 2007}} e [http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184 Borghitalia.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927174431/http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184|date=27 settembre 2007}}</ref> и след това много вероятно в имението на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]] и може би в това на Джоя дел Коле. Връщайки се от [[Палестина]], император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], искайки да шпионира ходовете на възстановената [[Ломбардска лига]], остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в [[Аляно Терме|Аляно]]. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от [[Изабела II Йерусалимска|Йоланда от Бриен]], от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син [[Манфред|Манфреди]], бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От [[1225|1225 г.]] Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II. ''Хрониката'' на [[Салимбене де Адам]] споменава таен брак на Бианка с Фридрих II<ref>Salimbene de Adam, ''Chronica'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]]-Scriptores XXXII, с. 349</ref>, а хронистът [[Матей Парижки]] съобщава, че със сигурност след [[1247|1247 г.]]<ref>През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, [http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Federiciana/VOL01/FEDERICIANA_VOL01_000071.xml {{Smallcaps|Bianca Lancia}}], ''Enciclopedia fridericiana'', Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005).</ref>, тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата<ref>Matteo Paris, ''Chronica Majora'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]] Scriptores XXVIII, с. 360-361.</ref>. Фридрих се е съгласил на този съюз<ref>възможност, спомената и в [http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm|date=30 gennaio 2014}}, от stupormundi.it</ref>. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфреди е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от [[1250|1250 г.]] фигурира сред получателите на ''Honor Montis Sancti Angeli'', традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone]</ref> Тъй като английската императрица [[Изабела Английска|Изабела]] вече е починала ([[1241|1241 г.]]), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост [[Монте Сант'Анджело]] – ''Honor Montis Sancti Angeli'', включително градовете [[Виесте]] и [[Сипонто]], в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|сицилийския крал Вилхелм II]]. Бианка е погребана в църквата на [[Джоя дел Коле]] близо до [[Таранто]]. == Брак и потомство == ∞ 1244 вероятно за император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II фон Хоенщауфен]] (* 26 декември 1194, [[Йези]]; † 13 декември 1250, Фиорентино ди Пулия), от когото има един син и две дъщериː * [[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]] (* 1230/1232 † април 1307), ∞ 1244 за [[Никейска империя|никейския император]] [[Йоан III Дука Ватаций]] (* 1192, [[Димотика]], †3 ноември 1254, [[Невеска]]), от когото няма деца; * [[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]] (* 1232, [[Веноза]]; † 26 февруари 1266, [[Беневенто]]), от 1258 г. [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]]; ∞ 1. за [[Беатрис Савойска (1223 – 1259)|Беатрис]], дъщеря на [[Амадей IV Савойски|Амадей IV, граф на Савоя]], от която има една дъщеря 2. за [[Елена Ангелина Дукина]], дъщеря на [[Михаил II Комнин]], деспот на Епир, от която има трима сина и една дъщеря; * [[Виоланта фон Хоенщауфен]] (* пр. 1233 † сл. лятото 1264), ∞ ок. 1245 за [[Рикардо Сансеверино]] (* 1220 † 1267), граф на [[Казерта]], от когото има един син. == В културата == Според легендата Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка [[Монте Сант'Анджело]] и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта [[Джоя дел Коле]], където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила [[прелюбодеяние]].<ref>Centonze</ref> Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в [[Роман|романа]] на [[Лаура Манчинели]] „Очите на императора“ (''Gli occhi dell'imperatore''). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на [[Салимбене де Адам]], според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г. Бианка Ланча се споменава в песента ''Biancalancia'' на италианския дует RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния [[Миниалбум|миналбум]] ''Biancalancia'' . == Източници == * Uwe A. Oster: ''Die Frauen Kaiser Friedrichs II.'' Piper Verlag, München 2008. * Gesellschaft für staufische Geschichte: ''Frauen der Staufer.'' Göppingen 2006. * Hubert Houben: ''Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos.'' Stuttgart 2008. * Natale Ferro: ''Chi fu Bianca Lancia di Agliano.'' ''Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno.'' Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. * Aldo Angelo Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-bianca-d-agliano-lancia_(Dizionario_Biografico)/ LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)], ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Treccani == Външни препратки == * [http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html Materialsammlung] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930211025/http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html |date=2007-09-30 }} (2011 offline) * [http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm ''Bianca Lancia di Agliano''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm |date=2007-03-27 }}, ilmonferrato.info == Източници == <references /> * [http://625.uni-heidelberg.de/codex_manesse.html ''Codex Manesse''], uni-heidelberg.de * [http://books.google.de/books?id=npnpAAAAMAAJ&q=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&dq=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&hl=de&ei=79krTMLtNJDgOIaj4YkJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA ''Frauen der Staufer''] * Hubert Houben: [http://books.google.de/books?id=hlXAdBM8WaoC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=Houben+Friedrich+II+Lancia&source=bl&ots=JLwsy-TsSb&sig=ks0qjQvxVVSdko-sWejPNgRO7O0&hl=de&ei=crKvTPXbG4jtOZLnxeoF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Houben%20Friedrich%20II%20Lancia&f=false ''Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos''], Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 [[Категория:Хоенщауфен]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Жени]] o528mlt1wiwpa5xbmz6e04zxg2u5ywt 12419679 12419678 2024-11-22T10:30:11Z Ambra75 259141 12419679 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = Фридрих и Бианка в [[Манески кодекс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Бианка Ланча/Ланца''', известна и като '''Бианка д'Аляно''' и понякога като '''Беатриче''' ({{lang|it|Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano}}; * ок. 1200/1210 в [[Аляно Терме]], † ок. 1244/1248, [[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към [[Алерамичи|Ланча]] са резултат от предполагаеми хипотези.<ref name="DBI2">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''Dizionario biografico degli italiani'', Vol. LXIII</ref> == Произход == Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия.<ref name="DBI2" /> Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към [[Алерамичи|алерамическото]] благородническо семейство [[Ланча (род)|Ланча]] по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно<ref>Вж. също [http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm igttodaro.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202114750/http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm|date=2 febbraio 2009}}</ref>, граф на [[Аляно Терме|Аляно]], граф на [[Минео]] и владетел на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]], и на Бианка Ланча (дъщеря на [[Пиемонт|пиемонтския]] [[маркиз]] [[Манфреди I Ланча]]). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета<ref name="DBI2" /> и е сестра на [[Манфреди Малета]]. Както Ланча, така и Аляно, аристократични [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] семейства от [[Пиемонт]], сега изместени от властта от възхода на [[Средновековна комуна|свободните комуни]], търсят по-добро положение в [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на младия [[Федерико II Сицилиански|Федерико II]]. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години. Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (''lancifero'') на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на [[Асти (провинция)|Асти]], господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия. Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на [[Фонди]], измислен герой, посочен във фалшива диплома на [[Робер Гискар]] <ref>C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 pp. 177-178</ref>, и сестра на Галвано Ланча, господар на [[Броло]] и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци. == Биография == Бианка може би е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в [[Броло]]<ref>Vedasi [http://www.italiamedievale.org/sito_acim/personaggi/lancia.html Italiamedievale.it], [http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm Valdemone.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928194037/http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm|date=28 settembre 2007}} e [http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184 Borghitalia.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927174431/http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184|date=27 settembre 2007}}</ref> и след това много вероятно в имението на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]] и може би в това на Джоя дел Коле. Връщайки се от [[Палестина]], император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], искайки да шпионира ходовете на възстановената [[Ломбардска лига]], остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в [[Аляно Терме|Аляно]]. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от [[Изабела II Йерусалимска|Йоланда от Бриен]], от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син [[Манфред|Манфреди]], бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От [[1225|1225 г.]] Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II. ''Хрониката'' на [[Салимбене де Адам]] споменава таен брак на Бианка с Фридрих II<ref>Salimbene de Adam, ''Chronica'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]]-Scriptores XXXII, с. 349</ref>, а хронистът [[Матей Парижки]] съобщава, че със сигурност след [[1247|1247 г.]]<ref>През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, [http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Federiciana/VOL01/FEDERICIANA_VOL01_000071.xml {{Smallcaps|Bianca Lancia}}], ''Enciclopedia fridericiana'', Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005).</ref>, тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата<ref>Matteo Paris, ''Chronica Majora'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]] Scriptores XXVIII, с. 360-361.</ref>. Фридрих се е съгласил на този съюз<ref>възможност, спомената и в [http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm|date=30 gennaio 2014}}, от stupormundi.it</ref>. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфреди е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от [[1250|1250 г.]] фигурира сред получателите на ''Honor Montis Sancti Angeli'', традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone]</ref> Тъй като английската императрица [[Изабела Английска|Изабела]] вече е починала ([[1241|1241 г.]]), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост [[Монте Сант'Анджело]] – ''Honor Montis Sancti Angeli'', включително градовете [[Виесте]] и [[Сипонто]], в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|сицилийския крал Вилхелм II]]. Бианка е погребана в църквата на [[Джоя дел Коле]] близо до [[Таранто]]. == Брак и потомство == ∞ 1244 вероятно за император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II фон Хоенщауфен]] (* 26 декември 1194, [[Йези]]; † 13 декември 1250, Фиорентино ди Пулия), от когото има един син и две дъщериː * [[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]] (* 1230/1232 † април 1307), ∞ 1244 за [[Никейска империя|никейския император]] [[Йоан III Дука Ватаций]] (* 1192, [[Димотика]], †3 ноември 1254, [[Невеска]]), от когото няма деца; * [[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]] (* 1232, [[Веноза]]; † 26 февруари 1266, [[Беневенто]]), от 1258 г. [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]]; ∞ 1. за [[Беатрис Савойска (1223 – 1259)|Беатрис]], дъщеря на [[Амадей IV Савойски|Амадей IV, граф на Савоя]], от която има една дъщеря 2. за [[Елена Ангелина Дукина]], дъщеря на [[Михаил II Комнин]], деспот на Епир, от която има трима сина и една дъщеря; * [[Виоланта фон Хоенщауфен]] (* пр. 1233 † сл. лятото 1264), ∞ ок. 1245 за [[Рикардо Сансеверино]] (* 1220 † 1267), граф на [[Казерта]], от когото има един син. == В културата == Според легендата Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка [[Монте Сант'Анджело]] и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта [[Джоя дел Коле]], където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила [[прелюбодеяние]].<ref>Centonze</ref> Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в [[Роман|романа]] на [[Лаура Манчинели]] „Очите на императора“ (''Gli occhi dell'imperatore''). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на [[Салимбене де Адам]], според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г. Бианка Ланча се споменава в песента ''Biancalancia'' на италианския дует RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния [[Миниалбум|миналбум]] ''Biancalancia'' . == Източници == * Uwe A. Oster: ''Die Frauen Kaiser Friedrichs II.'' Piper Verlag, München 2008. * Gesellschaft für staufische Geschichte: ''Frauen der Staufer.'' Göppingen 2006. * Hubert Houben: ''Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos.'' Stuttgart 2008. * Natale Ferro: ''Chi fu Bianca Lancia di Agliano.'' ''Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno.'' Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. * Aldo Angelo Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-bianca-d-agliano-lancia_(Dizionario_Biografico)/ LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)], ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Treccani == Външни препратки == * [http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html Materialsammlung] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930211025/http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html |date=2007-09-30 }} (2011 offline) * [http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm ''Bianca Lancia di Agliano''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm |date=2007-03-27 }}, ilmonferrato.info == Източници == <references /> * [http://625.uni-heidelberg.de/codex_manesse.html ''Codex Manesse''], uni-heidelberg.de * [http://books.google.de/books?id=npnpAAAAMAAJ&q=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&dq=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&hl=de&ei=79krTMLtNJDgOIaj4YkJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA ''Frauen der Staufer''] * Hubert Houben: [http://books.google.de/books?id=hlXAdBM8WaoC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=Houben+Friedrich+II+Lancia&source=bl&ots=JLwsy-TsSb&sig=ks0qjQvxVVSdko-sWejPNgRO7O0&hl=de&ei=crKvTPXbG4jtOZLnxeoF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Houben%20Friedrich%20II%20Lancia&f=false ''Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos''], Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 {{Превод от|it|Bianca Lancia|141430447}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Хоенщауфен]] [[Категория:Италианска аристокрация]] ddqexohxjbffntblbhxt3tg4s6knpf4 12419722 12419679 2024-11-22T11:25:56Z Ambra75 259141 12419722 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = Фридрих и Бианка в [[Манески кодекс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} |погребан=църква на [[Джоя дел Коле]]|роден-дата=ок. 1200/1210|починал-дата=ок. 1244/1248|починал-място=[[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]|деца=[[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]]<br>[[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]]<br>[[Виоланта фон Хоенщауфен]]|баща=Бонифаций I д'Аляно, Манфредо Ланча, Корадо Ланча или ... Малета|майка=Бианка Ланча|име-рождено=''Бианка Беатриче Ланча д'Аляно''|род=[[Ланча (род)|Ланча]] или [[Малета]] по рождение<br>[[Хоенщауфен]] по брак|братя-сестри=Манфреди Ланча}} '''Бианка Ланча/Ланца''', известна и като '''Бианка д'Аляно''' и понякога като '''Беатриче''' ({{lang|it|Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano}}; * ок. 1200/1210 в [[Аляно Терме]], † ок. 1244/1248, [[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към [[Алерамичи|Ланча]] са резултат от предполагаеми хипотези.<ref name="DBI2">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''Dizionario biografico degli italiani'', Vol. LXIII</ref> == Произход == Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия.<ref name="DBI2" /> Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към [[Алерамичи|алерамическото]] благородническо семейство [[Ланча (род)|Ланча]] по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно<ref>Вж. също [http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm igttodaro.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202114750/http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm|date=2 febbraio 2009}}</ref>, граф на [[Аляно Терме|Аляно]], граф на [[Минео]] и владетел на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]], и на Бианка Ланча (дъщеря на [[Пиемонт|пиемонтския]] [[маркиз]] [[Манфреди I Ланча]]). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета<ref name="DBI2" /> и е сестра на [[Манфреди Малета]]. Както Ланча, така и Аляно, аристократични [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] семейства от [[Пиемонт]], сега изместени от властта от възхода на [[Средновековна комуна|свободните комуни]], търсят по-добро положение в [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на младия [[Федерико II Сицилиански|Федерико II]]. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години. Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (''lancifero'') на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на [[Асти (провинция)|Асти]], господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия. Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на [[Фонди]], измислен герой, посочен във фалшива диплома на [[Робер Гискар]]<ref>C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 pp. 177-178</ref>, и сестра на Галвано Ланча, господар на [[Броло]] и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци. == Биография == Бианка може би е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в [[Броло]]<ref>Vedasi [http://www.italiamedievale.org/sito_acim/personaggi/lancia.html Italiamedievale.it], [http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm Valdemone.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928194037/http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm|date=28 settembre 2007}} e [http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184 Borghitalia.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927174431/http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184|date=27 settembre 2007}}</ref> и след това много вероятно в имението на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]] и може би в това на Джоя дел Коле. Връщайки се от [[Палестина]], император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], искайки да шпионира ходовете на възстановената [[Ломбардска лига]], остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в [[Аляно Терме|Аляно]]. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от [[Изабела II Йерусалимска|Йоланда от Бриен]], от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син [[Манфред|Манфреди]], бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От [[1225|1225 г.]] Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II. ''Хрониката'' на [[Салимбене де Адам]] споменава таен брак на Бианка с Фридрих II<ref>Salimbene de Adam, ''Chronica'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]]-Scriptores XXXII, с. 349</ref>, а хронистът [[Матей Парижки]] съобщава, че със сигурност след [[1247|1247 г.]]<ref>През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, [http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Federiciana/VOL01/FEDERICIANA_VOL01_000071.xml {{Smallcaps|Bianca Lancia}}], ''Enciclopedia fridericiana'', Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005).</ref>, тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата<ref>Matteo Paris, ''Chronica Majora'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]] Scriptores XXVIII, с. 360-361.</ref>. Фридрих се е съгласил на този съюз<ref>възможност, спомената и в [http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm|date=30 gennaio 2014}}, от stupormundi.it</ref>. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфреди е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от [[1250|1250 г.]] фигурира сред получателите на ''Honor Montis Sancti Angeli'', традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone]</ref> Тъй като английската императрица [[Изабела Английска|Изабела]] вече е починала ([[1241|1241 г.]]), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост [[Монте Сант'Анджело]] – ''Honor Montis Sancti Angeli'', включително градовете [[Виесте]] и [[Сипонто]], в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|сицилийския крал Вилхелм II]]. Бианка е погребана в църквата на [[Джоя дел Коле]] близо до [[Таранто]]. == Брак и потомство == ∞ 1244 вероятно за император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II фон Хоенщауфен]] (* 26 декември 1194, [[Йези]]; † 13 декември 1250, Фиорентино ди Пулия), от когото има един син и две дъщериː * [[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]] (* 1230/1232 † април 1307), ∞ 1244 за [[Никейска империя|никейския император]] [[Йоан III Дука Ватаций]] (* 1192, [[Димотика]], †3 ноември 1254, [[Невеска]]), от когото няма деца; * [[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]] (* 1232, [[Веноза]]; † 26 февруари 1266, [[Беневенто]]), от 1258 г. [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]]; ∞ 1. за [[Беатрис Савойска (1223 – 1259)|Беатрис]], дъщеря на [[Амадей IV Савойски|Амадей IV, граф на Савоя]], от която има една дъщеря 2. за [[Елена Ангелина Дукина]], дъщеря на [[Михаил II Комнин]], деспот на Епир, от която има трима сина и една дъщеря; * [[Виоланта фон Хоенщауфен]] (* пр. 1233 † сл. лятото 1264), ∞ ок. 1245 за [[Рикардо Сансеверино]] (* 1220 † 1267), граф на [[Казерта]], от когото има един син. == В културата == Според легендата Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка [[Монте Сант'Анджело]] и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта [[Джоя дел Коле]], където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила [[прелюбодеяние]].<ref>Centonze</ref> Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в [[Роман|романа]] на [[Лаура Манчинели]] „Очите на императора“ (''Gli occhi dell'imperatore''). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на [[Салимбене де Адам]], според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г. Бианка Ланча се споменава в песента ''Biancalancia'' на италианския дует RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния [[Миниалбум|миналбум]] ''Biancalancia'' . == Източници == * Uwe A. Oster: ''Die Frauen Kaiser Friedrichs II.'' Piper Verlag, München 2008. * Gesellschaft für staufische Geschichte: ''Frauen der Staufer.'' Göppingen 2006. * Hubert Houben: ''Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos.'' Stuttgart 2008. * Natale Ferro: ''Chi fu Bianca Lancia di Agliano.'' ''Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno.'' Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. * Aldo Angelo Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-bianca-d-agliano-lancia_(Dizionario_Biografico)/ LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)], ''Dizionario Biografico degli Italiani'', Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Treccani == Източници == * [http://625.uni-heidelberg.de/codex_manesse.html ''Codex Manesse''], uni-heidelberg.de * [http://books.google.de/books?id=npnpAAAAMAAJ&q=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&dq=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&hl=de&ei=79krTMLtNJDgOIaj4YkJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA ''Frauen der Staufer''] * Hubert Houben: [http://books.google.de/books?id=hlXAdBM8WaoC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=Houben+Friedrich+II+Lancia&source=bl&ots=JLwsy-TsSb&sig=ks0qjQvxVVSdko-sWejPNgRO7O0&hl=de&ei=crKvTPXbG4jtOZLnxeoF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Houben%20Friedrich%20II%20Lancia&f=false ''Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos''], Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html Materialsammlung] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930211025/http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html |date=2007-09-30 }} (2011 offline) * [http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm ''Bianca Lancia di Agliano''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm |date=2007-03-27 }}, ilmonferrato.info {{Превод от|it|Bianca Lancia|141430447}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Хоенщауфен]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 13 век]] 77g5n4ahcgvpqptdmkiln6i6ennhvnt 12419735 12419722 2024-11-22T11:33:29Z Ambra75 259141 /* Източници */ 12419735 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = Фридрих и Бианка в [[Манески кодекс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} |погребан=църква на [[Джоя дел Коле]]|роден-дата=ок. 1200/1210|починал-дата=ок. 1244/1248|починал-място=[[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]|деца=[[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]]<br>[[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]]<br>[[Виоланта фон Хоенщауфен]]|баща=Бонифаций I д'Аляно, Манфредо Ланча, Корадо Ланча или ... Малета|майка=Бианка Ланча|име-рождено=''Бианка Беатриче Ланча д'Аляно''|род=[[Ланча (род)|Ланча]] или [[Малета]] по рождение<br>[[Хоенщауфен]] по брак|братя-сестри=Манфреди Ланча}} '''Бианка Ланча/Ланца''', известна и като '''Бианка д'Аляно''' и понякога като '''Беатриче''' ({{lang|it|Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano}}; * ок. 1200/1210 в [[Аляно Терме]], † ок. 1244/1248, [[Джоя дел Коле]] или [[Монте Сант'Анджело]]) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към [[Алерамичи|Ланча]] са резултат от предполагаеми хипотези.<ref name="DBI2">Aldo A. Settia [http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ {{Smallcaps|LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)}}], ''Dizionario biografico degli italiani'', Vol. LXIII</ref> == Произход == Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия.<ref name="DBI2" /> Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към [[Алерамичи|алерамическото]] благородническо семейство [[Ланча (род)|Ланча]] по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно<ref>Вж. също [http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm igttodaro.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202114750/http://www.igtodaro.it/castello/BURGIOPIN.htm|date=2 febbraio 2009}}</ref>, граф на [[Аляно Терме|Аляно]], граф на [[Минео]] и владетел на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]], и на Бианка Ланча (дъщеря на [[Пиемонт|пиемонтския]] [[маркиз]] [[Манфреди I Ланча]]). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета<ref name="DBI2" /> и е сестра на [[Манфреди Малета]]. Както Ланча, така и Аляно, аристократични [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] семейства от [[Пиемонт]], сега изместени от властта от възхода на [[Средновековна комуна|свободните комуни]], търсят по-добро положение в [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на младия [[Федерико II Сицилиански|Федерико II]]. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години. Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (''lancifero'') на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на [[Асти (провинция)|Асти]], господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия. Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на [[Фонди]], измислен герой, посочен във фалшива диплома на [[Робер Гискар]]<ref>C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 pp. 177-178</ref>, и сестра на Галвано Ланча, господар на [[Броло]] и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци. == Биография == Бианка може би е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в [[Броло]]<ref>Vedasi [http://www.italiamedievale.org/sito_acim/personaggi/lancia.html Italiamedievale.it], [http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm Valdemone.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928194037/http://www.valdemone.it/COMUNI%20%20VALDEMONE/Elenco%20ALFABETICO%20comuni%20-%20definitivo/BROLO/BORLO.htm|date=28 settembre 2007}} e [http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184 Borghitalia.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927174431/http://www.borghitalia.it/borgo_it.php?codice_borgo=184|date=27 settembre 2007}}</ref> и след това много вероятно в имението на [[Патерно (Сицилия)|Патерно]] и може би в това на Джоя дел Коле. Връщайки се от [[Палестина]], император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], искайки да шпионира ходовете на възстановената [[Ломбардска лига]], остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в [[Аляно Терме|Аляно]]. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от [[Изабела II Йерусалимска|Йоланда от Бриен]], от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син [[Манфред|Манфреди]], бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От [[1225|1225 г.]] Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II. ''Хрониката'' на [[Салимбене де Адам]] споменава таен брак на Бианка с Фридрих II<ref>Salimbene de Adam, ''Chronica'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]]-Scriptores XXXII, с. 349</ref>, а хронистът [[Матей Парижки]] съобщава, че със сигурност след [[1247|1247 г.]]<ref>През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, [http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Federiciana/VOL01/FEDERICIANA_VOL01_000071.xml {{Smallcaps|Bianca Lancia}}], ''Enciclopedia fridericiana'', Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005).</ref>, тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата<ref>Matteo Paris, ''Chronica Majora'', [[Monumenta Germaniae Historica|MGH]] Scriptores XXVIII, с. 360-361.</ref>. Фридрих се е съгласил на този съюз<ref>възможност, спомената и в [http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm|date=30 gennaio 2014}}, от stupormundi.it</ref>. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфреди е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от [[1250|1250 г.]] фигурира сред получателите на ''Honor Montis Sancti Angeli'', традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone]</ref> Тъй като английската императрица [[Изабела Английска|Изабела]] вече е починала ([[1241|1241 г.]]), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост [[Монте Сант'Анджело]] – ''Honor Montis Sancti Angeli'', включително градовете [[Виесте]] и [[Сипонто]], в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|сицилийския крал Вилхелм II]]. Бианка е погребана в църквата на [[Джоя дел Коле]] близо до [[Таранто]]. == Брак и потомство == ∞ 1244 вероятно за император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II фон Хоенщауфен]] (* 26 декември 1194, [[Йези]]; † 13 декември 1250, Фиорентино ди Пулия), от когото има един син и две дъщериː * [[Констанца фон Хоенщауфен|Констанца (Анна) фон Хоенщауфен]] (* 1230/1232 † април 1307), ∞ 1244 за [[Никейска империя|никейския император]] [[Йоан III Дука Ватаций]] (* 1192, [[Димотика]], †3 ноември 1254, [[Невеска]]), от когото няма деца; * [[Манфред|Манфред фон Хоенщауфен]] (* 1232, [[Веноза]]; † 26 февруари 1266, [[Беневенто]]), от 1258 г. [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]]; ∞ 1. за [[Беатрис Савойска (1223 – 1259)|Беатрис]], дъщеря на [[Амадей IV Савойски|Амадей IV, граф на Савоя]], от която има една дъщеря 2. за [[Елена Ангелина Дукина]], дъщеря на [[Михаил II Комнин]], деспот на Епир, от която има трима сина и една дъщеря; * [[Виоланта фон Хоенщауфен]] (* пр. 1233 † сл. лятото 1264), ∞ ок. 1245 за [[Рикардо Сансеверино]] (* 1220 † 1267), граф на [[Казерта]], от когото има един син. == В културата == Според легендата Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка [[Монте Сант'Анджело]] и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта [[Джоя дел Коле]], където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила [[прелюбодеяние]].<ref>Centonze</ref> Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в [[Роман|романа]] на [[Лаура Манчинели]] „Очите на императора“ (''Gli occhi dell'imperatore''). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на [[Салимбене де Адам]], според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г. Бианка Ланча се споменава в песента ''Biancalancia'' на италианския дует RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния [[Миниалбум|миналбум]] ''Biancalancia'' . == Източници == * Uwe A. Oster: ''Die Frauen Kaiser Friedrichs II.'' Piper Verlag, München 2008. * Gesellschaft für staufische Geschichte: ''Frauen der Staufer.'' Göppingen 2006. * Hubert Houben: ''Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos.'' Stuttgart 2008. * Natale Ferro: ''Chi fu Bianca Lancia di Agliano.'' ''Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno.'' Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80. * ''Bianca Lancia d'Agliano fra il Piemonte e il Regno di Sicilia'', atti del Convegno (Asti-Agliano, 28/29 aprile 1990), a cura di Renato Bordone, Alessandria 1992 * Renato Bordone, Bianca Lancia, ''Enciclopedia fridericiana'', Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (2005) * Bobò Centonze, ''Federico II di Svevia e Bianca Lancia da Mazzarino'', Salvo Bonfirraro Editore, 2009 * Laura Mancinelli, ''Gli occhi dell'imperatore'', Einaudi, Torino, 1993 * Renato Russo, ''Federico II e le donne'', Rotas, 2012 * Hubert Houben: [http://books.google.de/books?id=hlXAdBM8WaoC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=Houben+Friedrich+II+Lancia&source=bl&ots=JLwsy-TsSb&sig=ks0qjQvxVVSdko-sWejPNgRO7O0&hl=de&ei=crKvTPXbG4jtOZLnxeoF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Houben%20Friedrich%20II%20Lancia&f=false ''Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos''], Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124 * Aldo Angelo Settia ''[https://www.treccani.it/ LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano)]'', ''Dizionario biografico degli italiani'', Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (2004) * Renato Bordone, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Federiciana)/ BIANCA LANCIA]'', в ''Federiciana'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005 * Aldo Settia, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-lancia_(Dizionario-Biografico)/ LANCIA, Bianca]'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 63, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004 * ''[https://web.archive.org/web/20140130144602/http://www.stupormundi.it/Mogli.htm Le mogli di Federico II]'', на ''stupormundi.it'' * ''[https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm Biografia]'', на ''ilmonferrato.info'' * [http://625.uni-heidelberg.de/codex_manesse.html ''Codex Manesse''], uni-heidelberg.de * [http://books.google.de/books?id=npnpAAAAMAAJ&q=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&dq=tommaso+tosco+tradidit+uxorem&hl=de&ei=79krTMLtNJDgOIaj4YkJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA ''Frauen der Staufer''] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html Materialsammlung] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930211025/http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/bianca_koenigin_von_sizilien_1243_lancia_staufer/bianca_von_lancia_koenigin_von_sizilien_+_1243.html |date=2007-09-30 }} (2011 offline) * [http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm ''Bianca Lancia di Agliano''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070327202341/http://www.ilmonferrato.info/at/aglian/bianca1.htm |date=2007-03-27 }}, ilmonferrato.info {{Превод от|it|Bianca Lancia|141430447}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Хоенщауфен]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 13 век]] 871l7mbbxersclqm7t0g2aw1lwrntux 0 496770 12419549 12395018 2024-11-22T07:50:05Z Melanita 132414 форматиране 12419549 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = I. [[императрица]] на [[Свещената Римска империя]]<br>II. [[кралица]] на [[Бохемско кралство|Бохемия]] и на [[Кралство Унгария|Унгария]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[30 април]] [[1651]] – [[2 април]] [[1657]] | коронация = | предшественик = [[Мария Леополдина Тиролска]] | наследник = [[Маргарита-Тереза Испанска]] | други титли = Ерцхерцогиня на Австрия<br>Велик магистър на [[Орден на добродетелните|Ордена на робите на добродетелта]] и на [[Орден на Звездния кръст|Ордена на Звездния кръст]] | герб = }} | род = |религия=[[Католицизъм]]|деца=Тереза Мария Австрийска<br>[[Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска|Елеонора Мария Австрийска]]<br>[[Мария Анна Йозефа Австрийска|Мария Анна Австрийска]]<br>Фердинанд Йозеф Австрийски}} '''Елеонора Магдалена Гонзага-Невер,''' наречена ''Младата'' ({{lang|it|Eleonora Magdalena Gonzaga-Nevers}}, {{Lang|de|Eleonora Magdalena Gonzaga von Mantua-Nevers}}; * [[18 ноември]] [[1630]], [[Мантуа]], [[Херцогство Мантуа]]; † [[6 декември]] [[1686]], [[Виена]], [[Ерцхерцогство Австрия]]) от италианско-френския род [[Гонзага (род)|Гонзага-Невер]], е чрез брак императрица на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (30 април 1651 – 2 април 1657) и [[кралица]] на [[Бохемско кралство|Бохемия]] и на [[Кралство Унгария|Унгария]]. Смятана е за една от най-образованите и добродетелни жени на своето време. Увлечена от религиозната поезия, тя основава литературна академия и също така е покровителка на музикалните произведения в театъра. Като [[Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя|императрица на Свещената Римска империя]] тя съдейства за развитието на духовния и културен живот в императорския двор във [[Виена]]. Въпреки че е пламенна католичка и благодетелка на няколко манастира, тя има толерантно отношение към [[Протестантство]]то. Създава и е Велик магистър на два женски рицарски ордена: [[Орден на добродетелните|Ордена на робите на добродетелта]] (1662) и [[Орден на Звездния кръст|Ордена на Звездния кръст]] (1668). == Произход == Тя е дъщеря на [[Карло II Гонзага|Карло II Гонзага-Невер]] (* 1609, † 1631), [[херцог]] на [[Графство Невер|Невер]] и на [[Графство Ретел|Ретел]], и на съпругата му и братовчедка [[Мария Гонзага]] (* 1609, † 1660), наследница на [[Херцогство Монферат]].<ref>[https://books.google.com.pe/books?id=2_BbAAAAcAAJ&pg=PA479&lpg=PA479&dq=maria+gonzaga+heiress+of+montferrat&source=bl&ots=9_wcvlypB3&sig=j1TJXaGE3xq9ddyjOr45_8vAv-M&hl=es-419&sa=X&ved=0ahUKEwiDu_ONlpXQAhUByGMKHS3nDpA4ChDoAQhPMA0#v=onepage&q=maria%20gonzaga%20heiress%20of%20montferrat&f=false George Perceval, Esq.:''The History of Italy: From the Fall of the Western Empire to the commencement of the Wars of the French Revolution'', vol. II, G. B. Whittaker Ave-Maria Lane 1825, p. 479 Chapter X Part I: Mantua 1600-1700], [[Austrian National Library]] [retrieved 6 November 2016].</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Карло I Гонзага]], [[херцог]] на [[Графство Невер|Невер]], [[Графство Ретел|Ретел]], [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] и Монферат, и Катерина Лотарингска-Майен-Гиз, член на [[Лотаринги|Дом Лотаринги]],<ref>{{Harv|Lundy, 2007|p. 11207-112064}}.</ref><ref>{{Harv|Louda MacLagan, 1999|p. 80}}.</ref><ref>{{Harv|Morby, 1989|p. 107}}.</ref> а по майчина – [[Франческо IV Гонзага]], херцог на [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]], и принцеса [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)|Маргарита Савойска]]. Има един по-голям брат: * [[Карло III Гонзага|Карло III]] (* 1629, † 1665), херцог на Мантуа и Монферат, съпруг на [[Изабела Клара Австрийска]]. == Биография == === Начални години === [[Файл:Chiesa di Sant'Orsola - MantovaJPG.jpg|мини|ляво|Църква „Св. Урсула“ в Мантуа]] Тя е кръстена на лелята на майка си по бащина линия, императрица [[Елеонора Гонзага|Елеонора]], която е и нейна кръстница. Бракът на родителите на Елеонора е сключен с цел укрепване на претенциите на Неверския клон на [[Гонзага (род)|Дом Гонзага]] към [[Херцогство Мантуа|херцогствата Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]], когато основната линия изчезне. Херцогът на Невер, [[васал]] на [[Кралство Франция]], се сблъсква с опозицията от [[Феранте II Гонзага]], [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]], който разчита с подкрепата на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Испания|Кралство Испания]] и [[Савойско херцогство|Херцогство Савоя]], и така започва [[Война за Мантуанското наследство|Войната за Мантуанското наследство]], по време на което Елеонора, с родителите си и по-големия си брат Карло, напуска [[Мантуа]], но се завръща година по-късно при подписването на [[Договор от Кераско|Договора от Кераско]] (19 юни [[1631|1631 г.]]), според който правата на херцога са признати на Карл Гонзага-Невер. Месец по-късно обаче (30 август 1631 г.) баща ѝ умира от туберкулоза и започват поредица от политически конфликти между херцог Карл и неговата снаха, които завършват с изгнанието на Маргарита Савойска (майката на Мария) от [[Мантуа]].<ref name="BDI staff 1993">{{Harv|BDI staff, 1993}}</ref><ref>{{Harv|Braun Keller|Schnettger, 2016|p. 120}}.</ref> През този период Елеонора живее в църквата „Св. Урсула“, където остава с майка си до [[1637|1637 г.]], когато след смъртта на дядо ѝ по-големият ѝ брат става новият херцог на Мантуа и Монферат под регентството на майка им. Принцесата получава отлично образование, говори свободно френски, испански и италиански, добре познава литературата, музиката и изкуството, танците и бродирането. Още в юношеството си показва поетичен талант, който се изразява в нейните философски и религиозни стихотворения.<ref name="BDI staff 19932">{{Harv|BDI staff, 1993}}</ref><ref>{{Harv|Braun Keller|Schnettger, 2016|p. 12}}.</ref> === Брак === [[Файл:Frans Luycx 002 - Emperor Ferdinand III.jpg|ляво|мини|Фердинанд III, съпруг]] Бракът на Елеонора е уреден от нейната кръстница, която поддържа тесни връзки с племенницата си и става основният поддръжник на избирането ѝ за съпруга на [[Фердинанд III]]. Преди това вдовстващата императрица успява да уреди брака на херцог Карл II (брат на Елеонора) с ерцхерцогиня [[Изабела Клара Австрийска]] (член на тиролския клон на [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]]) през [[1649|1649 г.]]<ref name="BDI staff 19933">{{Harv|BDI staff, 1993}}</ref> По време на брачните преговори императорът издига следните условия: Херцогство Мантуа трябва да запази своята лоялност към интересите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], а булката може да запази наследствените си права върху Херцогство Монферат и зестра от 400 000 талера.<ref>[http://digilib.bibliotecateresiana.it/sfoglia_storia.php?id=&sottogruppo=164.F.29&gruppo=&creator=&title=&publisher=&date=&date1=&shelfmark=&op=esplora_ric&offset=723 Storia di Mantova]</ref><ref>[http://digilib.bibliotecateresiana.it/sfoglia_storia.php?id=&sottogruppo=164.F.29&gruppo=&creator=&title=&publisher=&date=&date1=&shelfmark=&op=esplora_ric&offset=723 Storia di Mantova]</ref> Херцог Карл II се съгласява само с незначителни промени: Мантуа ще запази лоялност към Свещената Римска империя само ако този съюз не може да доведе до отрицателни последици за херцогството, а зестрата на булката ще бъде изплатена на няколко вноски през следващите години.<ref name="BDI staff 19934">{{Harv|BDI staff, 1993}}</ref><ref>{{Harv|Hengerer, 2012|pp. 280–281}}.</ref> Бракът чрез пълномощник е тържествено сключен на 2 март [[1650|1650 г.]] в Палатинската базилика „Санта Барбара“, в която императорът е представен от своя посланик, граф [[Йохан Максимилиан фон Ламберг]]. Тържествата продължават до 22 март, когато Елеонора, придружена от някои роднини, пътува от [[Мантуа]] за [[Виена]]. Кортежът пристига в австрийския град [[Филах]], където булката поздравява близките си. В компанията на своята кръстница овдовялата императрица продължава пътя си към [[Винер Нойщат]], където на 30 април [[1651|1651 г.]] се състои официалната церемония. След церемонията императорът подарява на новата си съпруга семейните бижута и подарък от 50 000 форинта. За Фердинанд III това е третият му брак и той има деца и от двата брака. [[Файл:Eleonora av Gonzaga 1630-1686 (Frans Luyckx) - Nationalmuseum - 14744.tif|мини|ляво|Франц Льойкс, ''Портрет на Елеонора Гонзага'', ок. 1655 г.]]Въпреки голямата разлика във възрастта бракът е щастлив. Активният и мил характер на младата императрица ѝ помага да спечели симпатиите на всички членове на императорското семейство: тя установява отлични отношения с всичките си доведени деца. Научава немски, а съпругът ѝ императорът италиански и заедно императорските съпрузи участват в религиозни и светски церемонии. Истинската същност и на двамата не им пречи да се посветят на литературни и музикални дейности, като посещения на театри или лов, което е една от страстите на императрицата.<ref name="BDI staff 19935">{{Harv|BDI staff, 1993}}</ref> На нейния портрет от [[Франс Льойкс]] тя е изобразена в образа на [[Диана (богиня)|Диана]], древната богиня на лова.<ref>{{Harv|''Museum of Fine Arts Vienna''}}.</ref> От брака са родени четири деца, от които само две момичета достигат пълнолетие.<ref>{{Harv|Braun Keller|Schnettger, 2016|p. 125}}.</ref> === Императрица на Свещената римска империя и кралица на Германия === [[Файл:GrabEleonoraGonzaga.JPG|мини|Гробът на императрица Елеонора Магдалена Гонзага]] Елеонора е описвана като много културна и всеотдайна жена. Авторка на поезия, тя ръководи литературна [[академия]] и насърчава културния живот на Виена. Въпреки че е силнао [[Католическа църква|католичка]], тя не дискриминира [[Протестантство|протестантските]] автори. Тя насърчава основаването на множество манастири, включително този на урсулинките от Виена; тя също така е защитница на неотдавнашния виенски манастир на [[кармелити]]те, основан през [[1662|1662 г.]] Разширяването на Леополдинското крило на [[Хофбург]] (''Leopoldinischer Trakt'') датира от този период. През февруари [[1668|1668 г.]] избухва пожар, който почти унищожава цялата сграда: впоследствие под развалините е открита непокътната [[Мощи|реликва]] на кръста. По тази причина императрицата основава женския династичен орден на [[Орден на Звездния кръст|Звездния кръст]] (''Sternkreuz''). След смъртта на Фердинанд през [[1657|1657 г.]] тя активизира дейността си в културната и религиозната област. Тя играе важна роля в двора на заварения си син император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], организира празненства и балети. Погребана е в [[Императорска крипта (Капуцинеркирхе)|Императорската крипта]] във [[Виена]]. == Брак и потомство == ∞ 30 април 1651 във [[Виена]] за вдовеца [[Фердинанд III]] (* 13 юли 1608, [[Грац]]; † 2 април 1657, Виена), император на [[Свещената Римска империя]] (15 февруари 1637 – 1657), крал на Унгария от 1625 г., крал на [[Бохемия]] от 1627 г., [[крал на римляните]] от 1636 г., и оттам и император на Свещената римска империя от 1637 г., от когото има един син и три дъщери: * Тереза Мария Йозефина Австрийска (* 27 март 1652, † 27 юни 1653), ерцхерцогиня на Австрия * [[Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска|Елеонора Мария Йозефа Австрийска]] (* 21 май 1653, [[Регенсбург]]; † 17 декември 1697, Виена), ерцхерцогиня на Австрия и чрез бракове ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Полско-литовската държава (1670 – 1673) и херцогиня на Лотарингия (1678 – 1697); ∞ 1. 1670 за [[Михал Корибут]] (* 1640, † 1673), [[крал]] на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]], от когото има един син, починал в деня на раждането си; 2. 1678 за [[Карл V (Лотарингия)|Карл V]] (* 1643, † 1690), титулярен херцог на Лотарингия, от когото има пет сина и една дъщеря * [[Мария Анна Йозефа Австрийска]] (* 20 декември 1654, Регенсбург; † 4 април 1689, Виена), [[ерцхерцог]]иня на [[Австрия]] и чрез брак [[пфалцграф]]иня и [[Херцогство Пфалц-Нойбург|херцогиня на Нойбург]] и [[Херцогство Юлих-Берг|Юлих-Берг]]; ∞ 1678 за [[Йохан Вилхелм (Пфалц)|Йохан Вилхелм]] (* 1658, † 1716), [[курфюрст]] на Пфалц, херцог на Пфалц-Нойбург, от когото има двама сина, починали малко след раждането им * Фердинанд Йозеф Алоис Австрийски (* 11 февруари 1657, † 16 юни 1658), ерцхерцог на Австрия <gallery class="center" widths="200" heights="190" caption="Децата на Елеонора Мадалена"> Файл:Eleanor of Austria.jpg|Елеонора Мария Файл:Anonym Erzherzogin Maria Anna Josepha.jpg|Мария Анна </gallery> == Бележки == <references /> == Източници == * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Habsburg,_Eleonore_Gonzaga ''Habsburg, Eleonore Gonzaga''], Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 161 f. * ''Eleonore''. Brigitte Hamann, ''Die Habsburger''. 1988, S. 79. == Външни препратки == * [http://www.thepeerage.com/p11207.htm#i112063 Eleanor Gonzaga, Peerage.com] * {{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#LMC1 |title= A listing of descendants of Francesco II Gonzaga, Marquess of Mantua |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Свещени римски императрици]] [[Категория:Чешки кралици]] [[Категория:Унгарски кралици]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Хабсбурги]] [[Категория:Родени в Мантуа]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Италианска аристокрация]] {{Портал|Италия|Австрия|Биографии}} nsn2pqpondcqjlptmdqf282gkwqd6y4 14 496981 12419586 8261811 2024-11-22T09:00:11Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419586 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по град|Видин]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин|Видин]] [[Категория:Видин]] imxlt75dacanm02h56ptbv0k60zpiph 0 497146 12419706 12394924 2024-11-22T11:10:59Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 3 интервала, А|АБ, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419706 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маргарита Гонзага|Маргарита Гонзага (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Margherita Gonzaga | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] и [[Херцогство Бар|Бар]] | портрет = Margarita Gonzaga, future Duchess of Lorraine as depicted in 1606 by Frans Pourbus the Younger.jpg | портрет-описание = <small>[[Франс Пурбус-младши]], ''Портрет на Маргарита Гонзага, принцеса на Мантуа'', ок. 1605 г.</small> | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1608]] – [[1624]] | коронация = | предшественик = [[Клод дьо Валоа]] | наследник = [[Кристин дьо Салм]] | други титли = | герб = | отличия = }} }} '''Маргарита Гонзага''' ({{lang|it|Margherita Gonzaga}}; ''Margarita Gonzaga''; * [[2 октомври]] [[1591]], [[Мантуа]], [[Херцогство Мантуа]]; † [[7 февруари]] [[1632]], [[Нанси]], Лотарингия) от род [[Гонзага]], е [[херцогиня]] на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] и [[Херцогство Бар|Бар]] ([[1608]] – [[1624]]). == Произход == Тя е дъщеря на [[Винченцо I Гонзага]] (* 1562, † 1612), [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]], и на [[Елеонора де Медичи]] (* 1566, † 1611), и така племенница на френската кралица [[Мария де Медичи]]. Нейни дядо и баба по бащина линия са херцог [[Гулелмо Гонзага]] и [[ерцхерцог]]иня [[Елеонора Австрийска (1534 – 1594)|Елеонора Австрийска]], а по майчина – великият херцог на Тоскана [[Франческо I де Медичи]] и ерцхерцогиня [[Йохана Австрийска]]. Има четирима братя и една сестра: * [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV]] (* 1586, † 1612), 5-и херцог на Мантуа и 3-ти херцог на Монферат от 1612 г., съпруг на [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)|Маргарита Савойска]] * [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо]] (* 1587, † 1626) [[кардинал]] 1607, 6-и херцог на Мантуа и 4-ти херцог на Монферат от 1612 г., съпруг на Камила Ретичин и на [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]] * Гулиелмо Доменико (* 1589, † 1591) * [[Винченцо II Гонзага|Винченцо II]] (* 1594, † 1627), кардинал 1615, 7-и херцог на Мантуа и 5-и херцог на Монферат 1626 г., съпруг на [[Изабела Гонзага ди Новелара]] * [[Елеонора Гонзага|Елеонора]] (* 1598, † 1655), [[Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя|императрица на Свещената Римска империя]] (1622 – 1637), [[Списък на ерцхерцозите на Австрия|ерцхерцогиня на Австрия]] (1622 – 1637), [[кралица]] на [[Германия]] (1622 – 1637), [[Крал на Унгария|Унгария]] (1622 – 1625) и [[Списък на владетелите на Чехия|Бохемия]] (1622 – 1627) като съпруга на император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]] == Биография == [[Файл:Margherita Gonzaga duchessa di Lorena.jpg|мини|ляво|Маргарита Гонзага]] Маргарита се омъжва на 24 април [[1606]] г. в [[Мантуа]] за [[Хайнрих II (Лотарингия)|Хайнрих II от Водмон]] (Анри II Добрият), херцог на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]], овдовял през [[1604]] г. от [[Катерина Наварска]]. Той е син на [[Карл III (Лотарингия)|Карл III от Лотарингия]] и на принцеса [[Клод дьо Валоа]] и следователно племенник на краля и кралицата на Франция [[Анри II (Франция)|Анри II]] и [[Катерина де Медичи]]. През [[1608]] г., със смъртта на Карл III, Хайнрих и Маргарита стават херцози на Лотарингия. Двамата имат две дъщери, но нямат мъжки наследник. След смъртта на нейния съпруг през [[1624]] г. тя отива във френския двор, където представя интересите на нейната дъщеря [[Никол Лотарингска|Никол]] като наследница на Хайнрих II в Херцогство Лотарингия. Обратно в Лотарингия, Маргарита живее в [[Номени]]. Херцогство Лотарингия, тъй като Хайнрих умира без законни деца от мъжки пол, преминава към по-малкия му брат [[Франц II (Лотарингия)|Франц II]]. През [[1627]] г. [[Винченцо II Гонзага]] умира без преки наследници. За наследяването на [[Херцогство Мантуа]] се противопоставят от една страна [[Карло I Гонзага]], херцог на Невер, подкрепян от краля на Франция, а от друга – Феранте Гонзага, принц на Гуастала, подкрепян от краля на Испания. За Монферат в конфликт са [[Карл Емануил I (Савоя)|Карл Емануил I]], херцог на Савоя, и самата Маргарита. Карл I Гонзага-Невер надделя над различните претенденти. Маргарита умира през 1632 г. в [[Нанси]] на 40-годишна възраст. == Брак и потомство == ∞ 24 април [[1606|1606 г.]] в [[Мантуа]] за [[Хайнрих II (Лотарингия)|Хайнрих II от Водмон]] (Анри II Добрият), херцог на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] (* 1563, † 1624), от когото има две дъщери: * [[Никол Лотарингска]] (* 3 октомври 1608, Нанси; † 2 февруари 1657, [[Париж]]), ∞ 1621 (разведена 1635) за Карл от Водмон (* 1604; † 1675), бъдещ херцог [[Карл IV (Лотарингия)|Карл IV]] на Лотарингия, от когото няма деца * [[Клавдия Лотарингска]] (* 6 октомври 1612, Нанси; † 2 август 1648, [[Виена]]), ∞ 1634 за бъдещия херцог на Лотарингия [[Никола II (Лотарингия)|Никола II Франц]] (* 1609; † 1670), брат на Карл IV, от когото има двама сина и три дъщери <gallery caption="" class="center" widths="190px" heights="210px"> Файл:Henri II duc de Lorraine.jpg|херцог Анри II, <br>съпруг Файл:Nicole de Lorraine, Duchess of Lorraine by Moncornet.jpg|Никол,<br> дъщеря Файл:Portrait of a Duchess of Lorraine, presumably a wife of Charles IV.png|Клавдия, <br>дъщеря </gallery> == Източници == <references /> * Stefano Tabacchi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-gonzaga-duchessa-di-lorena_(Dizionario-Biografico) MARGHERITA Gonzaga, duchessa di Lorena]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008 * [http://thepeerage.com/p4221.htm thePeerage.com] * [http://www.genealogy.euweb.cz/lorraine/lorraine4.html#H2 genealogy.euweb.cz] * [http://geneweb.inria.fr/roglo?lang=en&m=NG&n=Marguerite+Gonzaga&t=PN GeneWeb.inria.fr]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Превод от|it|Margherita Gonzaga di Lorena|130788313}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Херцози на Горна Лотарингия]] [[Категория:Херцози на Бар]] [[Категория:Лотаринги (род)]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 5j6kgn43d02j7g0afluhrrm11xq11v1 0 503629 12419617 12394922 2024-11-22T09:43:22Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419617 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = графиня на Монпансие,<br>дофина на Оверн | портрет = Кьяра Гонзага.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1486]] – [[1496]] | коронация = | предшественик = Габриел дьо ла Тур | наследник = [[Сузана дьо Бурбон]] | други титли = | герб = | отличия = }} | деца = Луиза дьо Бурбон-Монпансие<br>Луи II дьо Бурбон-Монпансие<br>[[Шарл III дьо Бурбон]]<br>Франсоа дьо Бурбон-Монпансие<br>Рене дьо Бурбон-Монпансие<br>Анна дьо Бурбон-Монпансие }} '''Клара Гонзага''' или '''Клер Гонзаг''' ({{lang|it|Chiara Gonzaga, Clara Gonzaga}}, {{lang|fr|Claire Gonzague}}; * [[1 юли]] [[1464]], [[Мантуа]], [[Маркграфство Мантуа]]; † [[2 юни]] [[1503]], [[Оверн]], [[Кралство Франция]]) от рода [[Гонзага (род)|Гонзага]] от [[Маркграфство Мантуа]], е чрез брак [[графиня]] на [[Монпансие (херцогство)|Монпансие]] и дофина на [[Оверн]]. == Произход == Тя е най-голямата дъщеря на [[Федерико I Гонзага]] (* 1441, † 1484), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и на съпругата му [[Маргарета Баварска (1442 – 1479)|Маргарета Баварска]] (* 1442, † 1479) от фамилията [[Вителсбахи]]. Нейни дядо и баба по бащина линия са маркграф [[Лудовико III Гонзага]] и [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]] от рода [[Хоенцолерн]], а по майчина – херцог [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] от [[херцогство Бавария-Мюнхен]] и съпругата му Агнес от [[Княжество Грубенхаген|Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек]].<ref> [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga5.html ''Gonzaga 5''], genealogy.euweb.cz</ref> Има трима братя и две сестри: * [[Франческо II Гонзага|Франческо II]] (* 1466, † 1519), 4-ти маркграф на Мантуа, съпруг на [[Изабела д’Есте]] * [[Сиджизмондо Гонзага|Сиджизмондо]] (* 1469, † 1523), [[кардинал]] от 1505, епископ на Мантуа от 1511 * [[Елизабета Гонзага|Елизабета]] (* 1471, † 1526), херцогиня на Урбино като съпруга на [[Гуидобалдо да Монтефелтро]] * [[Мадалена Гонзага|Мадалена]] (* 1472, † 1490), господарка на [[Пезаро]] и на [[Градара]] като съпруга на [[Джовани Сфорца]] * [[Джовани Гонзага|Джовани]] (* 1474, † 1525), маркграф на [[Весковато (Италия)|Весковато]] и родоначалник на кадетския клон [[Гонзага ди Весковато]], съпруг на [[Лаура Бентивольо]] == Биография == Клара живее с братята и сестрите си в двореца в [[Порто Мантовано]], [[Мантуа]], и именно там през 1483 г. те са посетени от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. [[Файл:Gilbert de Bourbon-Montpensier - Vizekönig von Neapel.jpg|мини|ляво|Жилбер I дьо Бурбон-Монпансие, съпруг]] Рано осиротява напълно и от 1484 г. расте при големия си брат [[Франческо II Гонзага|Франческо II]], новия херцог на Мантуа, женен за [[Изабела д’Есте]]. Клара се омъжва на 24 февруари [[1482]] г.<ref name="autogenerato2">[http://www.genealogy.euweb.cz/capet/capet22.html#GM Capet 22]</ref> за [[Жилбер дьо Бурбон-Монпансие]], граф на [[Списък на владетелите на Монпансие|Монпансие]], херцог на Сеса (1443 – 1496), дофин на Оверн, вицекрал на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] (1495 – 1496). За тяхната сватба [[Андреа Мантеня]], бивш придворен художник на Гонзага през 1460 г.<ref name="autogenerato1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cav.iport.it/mantegna.html|заглавие=Mantega, la Mostra, la Biografia|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090421152226/http://cav.iport.it/mantegna.html|архив_дата=2009-4-21}}</ref>, създава платното „Свети Себастиан“ през 1480 г., което днес се съхранява в [[Лувър]]а, и което тогава е дарено на църквата в Егперс ан Оверн.<ref name="autogenerato1" /> Нейният чичо Франческо Секо д'Арагона организира брака ѝ, и я придружава от Мантуа до [[Милано]]<ref>[http://www.condottieridiventura.it/condottieri/s/1791%20%20%20%20%20%20FRANCESCO%20SECCO.htm Condottieri di ventura] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507030214/http://www.condottieridiventura.it/condottieri/s/1791%20%20%20%20%20%20FRANCESCO%20SECCO.htm|date=7 maggio 2006}}</ref> при пътуването ѝ до Франция. Изглежда, че Клара има известно приятелство с [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавъра]], херцог на Милано – след като и двамата овдовяват, някой предлага брака им: лекар от Мантуа заявява на благородник от двора на Клара, че Лудовико го е изпратил в Мантуа, за да я поиска за негова съпруга, както и дъщеря ѝ за съпруга на първородния му син. Научавайки това, Лудовико побързва да изясни недоразумението, като заявява че не познава лекаря и че няма намерение да се жени повторно, като същевременно потвърждава приятелството си.<ref>[https://archive.org/details/s5archiviostoric13depuuoft/page/108/mode/2up?q=consorte Archivio storico italiano], Deputazione toscana di storia patria, 1842, с. 109.</ref> Умира на 38-годишна възраст през 1503 г. == Брак и потомство == ∞ 24 февруари [[1482]] г.<ref name="autogenerato2" /> за [[Жилбер дьо Бурбон-Монпансие]], граф на [[Списък на владетелите на Монпансие|Монпансие]], херцог на Сеса (1443 – 1496), дофин на Оверн, вицекрал на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] (1495 – 1496), от когото има четирима сина и две дъщери: * [[Луиза дьо Бурбон-Монпансие]] (* 1482, † 15 юли 1561), херцогиня на Монпансие (1522 – 1561); ∞ 1. 1499 за Андре III Шовини, виконт на Брос († 1503), от когото няма деца 2. 1504 за [[Луи дьо Бурбон-Вандом]] (* 1473, † 1520), принц [[Княжество Ла Рош сюр Йон|Ла Рош сюр Йон]], от когото има двама сина и една дъщеря * [[Луи II дьо Бурбон-Монпансие]] (* 1483; † 14 август 1501, Неапол), 6-ти граф на Монпансие, дофин на Оверн и граф на Клермон (1496 – 1501), бездетен * [[Шарл III дьо Бурбон]] (* 15 февруари 1489, Монпансие; † 6 май 1527, Рим), 7-и граф на Монпансие, дофин на Оверн, 8-и херцог на Бурбон (1505 – 1527), конетабъл на Франция (1515 – 1523), ∞ за [[Сузана дьо Бурбон]] (* 1491, † 1521), дъщеря на [[Ан дьо Божьо]] и [[Пиер II дьо Бурбон]], от която има три деца * [[Франсоа дьо Бурбон-Монпансие]] (* 1492, † 13 септември 1515), херцог на [[Шателро]] (1515), има една извънбрачна дъщеря * [[Рене дьо Бурбон-Монпансие]] (* 1494; † 26 май 1539, [[Нанси]]), господарка на [[Меркьор]], ∞ 25 юни 1515 в [[Амбоаз]] за [[Антон II (Лотарингия)|Антоан I Добрия]], херцог на Лотарингия, от когото има четирима сина и две дъщери * Анна дьо Бурбон-Монпансие (* април 1496, † 1510) <gallery class="center" widths="170" heights="190" caption="Децата на Клара"> Файл:Joseph Albrier - Louise de Bourbon (1482-1561), princesse de la Roche-sur-Yon.jpg|Луиза Файл:Connetable Bourbon.jpg|Шарл III Файл:Renée de Bourbon-Montpensier (cropped).jpg|Рене </gallery> == Източници == * George R. Marek: ''The Bed and the Throne: the Life of Isabella D'Este'', p. 77, Harper & Row, 1976, ISBN 978-0-06-012810-4 * [http://www.genealogy.euweb.cz/capet/capet22.html#GM Capet 22], genealogy.euweb.cz * [http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/federico1.html Gonzaga] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061121040717/http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/federico1.html |date=2006-11-21 }}, itis.mn.it * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#ChiaraGonzagadied1503 ''CHIARA Gonzaga''], fmg.ac == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Chiara Gonzaga|135289926}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Франция|Биографии}} [[Категория:Дофини (Оверн)]] [[Категория:Графове на Монпансие]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Бурбони]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Мантуа]] lm678ezqq0uufihm4chhjpim19ge7pi 0 503926 12419562 12169345 2024-11-22T08:13:10Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 8 интервала, А|АБ, й→ѝ, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419562 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Isabella Gonzaga di Novellara | категория = монарх | описание = [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]] | портрет = Presumed portrait of Anne Marie d'Orléans, misidentified with Isabella Gonzaga di Novellara.jpg | портрет-описание = вероятен портрет на Изабела | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1626]] – [[1627]] | предшественик = [[Катерина де Медичи]] | наследник = [[Изабела Клара Австрийска]] | други титли = | герб = }} | майка = [[Витория ди Капуа]] | деца = [[Шипионе Гонзага (1595 – 1670)|Шипионе Гонзага]]<br>[[Алфонсо Гонзага (1596 – 1659)|Алфонсо Гонзага]]<br>[[Карло Гонзага (1597 – 1636)|Карло Гонзага]]<br>[[Луиджи Гонзага (1599 – 1660)|Луиджи Гонзага]]<br>[[Камило Гонзага (1600 – 1659)|Камило Гонзага]]<br>Изабела Гонзага<br>Федерико Гозага<br>[[Анибале Гонзага]] }} '''Изабела Гонзага ди Новелара''' ({{lang|it|Isabella Gonzaga di Novellara}}; * [[1576]], [[Новелара]], Графство Новелара и Баньоло; † [[1630]], [[Боцоло]]) от рода [[Гонзага (род)|Гондзага]] (кадетски клон: [[Гонзага ди Новелара]]), е чрез брак от [[1616]] до [[1627]] г. [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и на [[Херцогство Монферат|Монферат]]. == Произход == Тя е дъщеря на [[Алфонсо I Гонзага]] (* 1529, † 1589), граф на [[Графство Новелара и Баньоло|Новелара, Баньоло]] и Кортенуова, и на съпругата му [[Витория ди Капуа]] (* 1552, † 1627). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Алесандро I Гонзага]], 1-ви граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова, и [[Костанца да Кореджо]], а по майчина – [[Джовани Томазо ди Капуа]], маркиз на Торе ди [[Франколизе]], и [[Фаустина Колона]]. Има петима братя и седем сестри: * Алесандро († 1569) * Камило (неизв.) * Порция (неизв.) * Фаустина (неизв.), монахиня в манастира „Санта Марта“ в Милано * Витория (неизв.), съпруга на маркиз Алфонсино Палавичино ди Полезине * Барбара (неизв.), маркиза на [[Фузиняно]] и баронеса на [[Алфонсине]] като съпруга на Теофило III Калкаджини * Сетимия (неизв.) * Костанца (неизв.), маркиза на [[Джове]] като съпруга на [[Аздрубале Матей]] * [[Камило II Гонзага|Камило II]] (* 1581, † 1650), 5-и граф на Новелара, съпруг на [[Катерина д'Авалос]] * Джулио Чезаре († 1630), военен на служба на [[Гонзага (род)|Гонзага]] ди Мантуа * [[Алфонсина Гонзага|Алфонсина]] (* 1584, † 1647), господарка на [[Перджине Валсугана|Перджине]] като съпруга на барон [[Джананджело Гауденцио Мадруцо]] * [[Алфонсо Гонзага (епископ)|Алфонсо]] (* 1588, † 1649), военен, [[архиепископ]] на [[Родос]] (1621 – 1649) Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Първи брак и регентство === [[Файл:Ritratto di Ferrante Gonzaga.jpg|мини|ляво|Феранте Гонзага, 1-ви съпруг]] Изабела се омъжва първо през 1593 г. за [[Феранте Гонзага (1550 – 1605)|Феранте Гондзага]], граф на [[Боцоло]], син на [[Карло Гонзага (1523 – 1555)|Карло Гондзага]] и на Емилия Кауци Гондзага, от когото има единадесет деца. Останала вдовица през 1605 г., само на 29 години, тя поема регентството на своя първороден син [[Шипионе Гонзага|Шипионе]] и се посвещава на управлението на малката държава, която включва и [[Изола Доварезе]]. През 1609 г., след смъртта без наследници на Джулио Чезаре Гонзага, принц на [[Боцоло]], брат на Феранте, тя също започва да управлява тази област, която е наследена от сина ѝ Шипионе заедно със земите на Ривароло Фуори, [[Помпонеско]] и [[Комесаджо]]. През 1615 г. към тях се присъединява [[Остиано|Маркграфство Остиано]], от което се отказва в полза на Шипионе чичо му Анибале, епископ на Мантуа. Хрониките от времето се позовават на доброто ѝ управление спрямо общността на Боцоло. Изабела е отговорна за обнародването на важните Заповеди и укази за управлението на града през 1610 г., чието създаване обаче може да се проследи назад до нейния девер Джулио Чезаре Гонзага. Създава и публичен нотариален архив, като също полага големи грижи за правилното правораздаване. През 1613 г. Изабела предава управлението на 18-годишния си син Шипионе, оттегляйки след година в резиденцията си в [[Сан Мартино дал'Арджине|Сан Мартино]]. === Втори брак === [[Файл:Vincenzo II Gonzaga duke of Mantova.jpg|мини|Винченцо II Гонзага, съпруг]] В близост до резиденцията на Изабела в [[Сан Мартино дал'Арджине|Сан Мартино]], в [[Гацуоло]], през 1516 г. отива да живее младият [[кардинал]] [[Винченцо II Гонзага|Винченцо Гонзага]]. Винченцо през декември 1515 г. е поел кардиналския пост, оставен от брат му [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо]], който е станал херцог на [[Херцогство Мантуа|Мантуа]]. Поради разпуснатото поведение на Винченцо и непрекъснатите скандали в двора херцогът отпраща брат си в Гацуоло. Там 20-годишният кардинал поисква да се запознае с 38-годишната си братовчедка Изабела, която се ползва с репутацията на културна жена. Той се влюбва в нея, захвърля кардиналския пост и двамата се женят през август 1516 г. Това предизвиква конфликт с папата и с херцог Фердинандо, който е притеснен, че брат му ще загуби богатите църковни облаги, а семейството политическите предимства на място в Светата колегия. Херцогът незабавно работи със [[Свети престол|Светия престол]], за да възстанови кардиналския пост и бракът да бъде обявен за недействителен. В края на 1516 г. обаче Изабела намеква за предполагаема бременност и е поканена да остане във феода Гацуоло под строгия контрол на съветниците на херцога на Мантуа, докато състоянието ѝ бъде установено. След като прекарва необходимия период напразно, тя се връща в Сан Мартино, докато в Мантуа започна затягане от папата, който цели анулирането на сватбата на Винченцо. Опитите се проточват дълго време. === Процес за вещерство === [[Файл:Ritratto del Cardinale Vincenzo Gonzaga.PNG|мини|Винченцо Гонзага, 2-ри съпруг]] През 1621 г. [[Фердинандо Гонзага]] все още е без наследници. Поради страха от преждевременната смърт на херцога бракът на брат му [[Винченцо II Гонзага|Винченцо]] с Изабела отново идва на дневен ред, разрушителен от гледна точка на династията и наследството във време, когато в Европа вече се пишат бъдещи сценарии за разпределяне на териториите на Мантуанското херцогство и на [[Монферат]]. Необходимостта да се анулира бракът и невъзможността да се посегне на живота на Изабела, защитавана от Гонзага ди Боцоло и Гонзага ди Новелара, води до повдигането на обвинение във [[Вещица|вещерство]] срещу нея. След първоначално колебание съпругът ѝ Винченцо също се присъединява към заговорите на брат си Фердинандо. Според фалшиви свидетели пет години по-рано Изабела е омагьоса младия кардинал с магически отвари, за да го накара да се ожени за нея. По искане на херцогския съд [[инквизицията]] на Мантуа започва процес. През 1623 г. Изабела се укрива в Рим, поверявайки се на присъдата на Върховната инквизиция с твърдото намерение да изтръгне свидетелите от прекия контрол на Мантуанския херцог. След като започва нов процес и римският съд призовава свидетелите, херцогът на Мантуа отказва да ги изпрати, докато не бъде затворена Изабела, която се движи свободно из града и е уважавана от римската аристокрация. В края на 1623 г. новият папа [[Урбан VIII]] одобрява началото на процеса, който приключва малко след изслушването на свидетелите от Мантуа, които оттеглят всички обвинения. Напълно оневинена, след кратък престой в затворите на Кастел [[Сант Анжело]], Изабела е освободен на 5 януари 1624 г. и получава присъда за невинна през май. === Херцогиня на Мантуа и смърт === На 29 октомври [[1626]] г., със смъртта в Мантуа на [[Фердинандо Гонзага]] и наследяването на херцогския трон на [[Винченцо II Гонзага|Винченцо II]], тя става херцогиня на Мантуа. Изабела получава новината в Рим, където остава след приключването на процеса за вещерство срещу нея. На 3 април 1627 г. папа Урбан VIII поверява казуса за анулирането на брака ѝ на Сакра Рота (папския съд) и тогава Изабела, в допълнение към подновяването на искането за валидност на брака, сключен с херцога, прави официално искане за обезщетение за претърпените щети и за признаване на статута ѝ на херцогиня. Бракът ѝ с Винченцо II е без наследници. След смъртта му през [[1627]] г. прекият клон на Гонзага ди Мантуа изчезва. 54-годишната Изабела умира в [[Боцоло]] през [[1630]] г. вследствие на [[чума]]та след разграбването на Мантуа. Тя умира в манастира на Августинските девици, където се е оттеглила, където е ѝ погребана. == Брак и потомство == [[Файл:Scipione Gonzaga.PNG|мини|Шипионе, син]] ∞ 1. 1594 за [[Феранте Гонзага (1550 – 1605)|Феранте Гонзага]] ди [[Гацуоло]] (* 1550, [[Сан Мартино дал'Арджине]]; † 11 февруари 1605, Сан Мартино дал'Арджине), [[кондотиер]], граф на [[Боцоло]], маркиз на [[Гацуоло]] (1555 – 1605), господар на Сан Мартино дал'Арджине (1593 – 1605), син на [[Карло Гонзага (1523 – 1555)|Карло Гонзага]] и на Емилия Кауци Гонзага, от когото има единадесет деца, сред които: [[Файл:Portret van Annibale Gonzaga, RP-P-1909-4533.jpg|мини|Анибале, син]] * [[Шипионе Гонзага (1595 – 1670)|Шипионе Гонзага]] (* 1595, Сан Мартино дал'Арджине; † 12 май 1670, Сан Мартино дал'Арджине), кондотиер, маркиз на [[Маркграфство Ористано|Ористано]]; ∞ 1640 за Мария Матей († 1658), дъщеря на маркиз Аздрубале Матей, от която има трима сина * [[Алфонсо Гонзага (1596 – 1659)|Алфонсо Гонзага]] (* 1596, Сан Мартино дал Арджине; † август 1659, Сан Мартино дал Арджине), кондотиер, маркиз на [[Помаро Монферато|Помаро]], бездетен * [[Карло Гонзага (1597 – 1636)|Карло Гонзага]] (* 1597, Сан Мартино дал Арджине; † 24 април 1636, Боцоло), губернатор на [[Боцоло]] през 1631 г. * [[Луиджи Гонзага (1599 – 1660)|Луиджи Гонзага]] (* 1599 Сан Мартино дал Арджине; † 1660, Сан Мартино дал Арджине), ∞ за Изабела [[Аренберги|Аренберг]] (* 1615, † 1677), от която има син и дъщеря * [[Камило Гонзага (1600 – 1659)|Камило Гонзага]] (* 1600, † 1659), [[кондотиер]] на служба на [[Венецианска република|Венецианската република]] * Изабела Гонзага * Федерико Гонзага, военен * [[Анибале Гонзага]] (* 1602, Боцоло; † 2 август 1668, [[Виена]]), княз на [[Боцоло]], губернатор на Виена; ∞ 1636 за Мария-Едвига фон Заксен-Лауенбург, дъщеря на херцог [[Франц II фон Захсен-Лауенбург]], от която има син и дъщеря 2. ∞ 23 август 1616 за братовчед си [[Винченцо II Гонзага]] (* 7 януари 1594, [[Мантуа]]; † 25 декември 1627, Мантуа), [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]] и на [[Херцогство Монферат|Монферат]] от [[1626]] до [[1627]] г., от когото няма деца == Източници == * Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. * Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9. * Kate Simon, ''I Gonzaga, storia e segreti'', Roma. Newton Compton Editori, 2004 * Luigi Tonini, San Martino dall'Argine nella storia. Alla ricerca delle nostre radici, Mantova, 2003 * Raffaele Tamalio, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/isabella-gonzaga-duchessa-di-mantova_(Dizionario-Biografico) ISABELLA Gonzaga, duchessa di Mantova]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 62, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004 * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html Gonzaga di Bozzolo] {{Превод от|it|Isabella Gonzaga di Novellara|135342888}}{{Портал|Италия|Биографии}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Херцози на Мантуа]] [[Категория:Херцози на Монферат]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 5gtwm4k43su5dh421fs1bsjv282mpt1 0 504639 12419083 12381800 2024-11-21T20:07:31Z Luigi.Ferro2003 344494 /* Брак и потомство */ 12419083 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Lucrezia Tornabuoni | категория = монарх | описание = господарка на Флоренция,<br>поетеса | портрет = Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg | портрет-описание = [[Доменико Гирландайо]], Вероятен портрет на Лукреция Торнабуони, Национална галерия ([[Вашингтон]]), 1475 г. | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1464]] – [[1469]] | коронация = | предшественик = [[Контесина де Барди]] | наследник = [[Клариче Орсини]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} | баща = Франческо ди Симоне Торнабуони | майка = Мариана Гуичардини }} '''Лукрèция Торнабуòни''' ({{lang|it|Lucrezia Tornabuoni}}; * [[22 юни]] [[1427]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[28 март]] [[1482]], Флоренция, Флорентинска република) е италианска [[поетеса]], господарка на Флоренция чрез брака си с [[Пиеро ди Козимо де Медичи]] „Подагрения“ и майка на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]]. Нейни потомци са папа [[Климент VII]] и френската кралица [[Катерина Медичи|Катерина де Медичи]]. == Произход == Произхожда от благородническия род [[Торнабуони]]. Дъщеря е на [[Франческо Торнабуони|Франческо ди Симоне Торнабуони]], търговец и посланик, и на втората му съпруга Мариана (Нана) Гуичардини. Сестра е на [[Джовани Торнабуони]]. Поддържа близки отношения с родното си семейство, по-специално с братята си Филипо и Джовани, които често се появяват в младежките ѝ писма. == Биография == Лукреция е приятелка на личности като поета [[Луиджи Пулчи]] (който я прославя в песен XXVIII на поемата си „[[Морганте (поема)|Морганте]]“), и поета и писателя [[Анджело Полициано]]. През 1444 г. на 19 години се омъжва за сина на [[Козимо де Медичи]] – 28-годишния [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро]]. Пиеро е също толкова интелигентен и любител на изкуствата и културата като нея. Семейство Торнабуони е от фракцията на Медичите и сред тези, които помагат на Козимо да се върне във Флоренция след изгнанието му, а бракът между двамата скрепява този съюз. Имат шест или седем деца, за които избират преподаватели – експерти в класическата литература, [[философия]]та, счетоводството и политиката, внушавайки на децата си идеалите за красота и за новия [[Енциклопедист|ренесансов човек]]. Благодарение на пряката си ангажираност, карайки да я приемат в римските дворове, Лукреция избира за съпруга на най-големия си син [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]] [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]]. Клариса за първи път внася благородническа кръв в сем. [[Медичи]], както и осъществява съюз между Медичите и [[Орсини]], което се оказва особено ценно в бъдеще при получаването на първия [[кардинал]]ски пост от нейния внук Джовани, бъдещ папа [[Лъв X]]. Погледнато назад, брачната политика на Лукреция е едно от онези действия, които имат най-голямо значение в семейната история. Неговите последици в дългосрочен план благоприятстват църковната кариера на някои от представителите на Медичите, гарантиращи богатство и престиж за семейството в идните векове. През [[1476]] г. Лукреция се отправя към Рим заедно със секретаря и нотариуса на Медичите [[Джентиле Беки]], за да се запознае с Клариса, откъдето пише множество писма, достигнали до нас. Нейният търговски манталитет блести в тях, когато става дума за търсене на жена за Лоренцо. След като среща Клариса, тя описва нейните силни и слаби страни в писмо до съпруга си като в сух търговски договор. Тя освен това го информира подробно за притежанията и активите, които семейството на Клариса притежава: «Тя бе облечена в римски стил, с преметка, и ми се стори много красива в това рокля, бяла и голяма... и със сладък маниер, но не толкова нежен като нашия, но е много скромна и може бързо да се сведе до нашите привички“.<ref>L. Tornabuoni, ''Lettere'', с. 62 и сл.; Pezzarossa, 1978, с. 22 и сл.</ref> По време на завръщането си във Флоренция Лукреция се разболява сериозно и групата трябва да спре за няколко седмици във [[Фолиньо]]; оттук Беки информира сина ѝ Лоренцо подробно за еволюцията на болестта и възстановяването ѝ.<ref name=":0" /> От нейния епистоларий (общо 49 писма, написани между 1446 и 1478 г.) се запознаваме и със светския живот и забавите във Флоренция, както и с положението на флорентинките, които се радват на известна свобода. Съпругът ѝ Пиеро също ѝ дава задачата да се занимава с раздаването на милостиня на нуждаещите се, към която тя добавя някои печалби, произтичащи от нейния бизнес: покупка и продажба на земя, финансиране на търговци и занаятчии и др. Сред облагодетелстваните от нейните дарения са манастири на монахини, достойни жени без зестра или дребно духовенство. Тези дела са и една от причините за масовата подкрепа на партията на Медичите, която неведнъж се е оказвала ключова в тяхната семейно-политическа история. В едно от писмата на Лукреция е написаното, че това, което е добро за Флоренция и Тоскана, е добро и за сем. Медичи. В няколко писма до сина ѝ Лоренцо тя се застъпва за различни хора, които са се обърнали към нея за услуги. Освен това тя координира различни дейности, свързани с управлението на активите на Вилите на Медичите, транспортирането и продажбата на продуктите от имотите им, както и наемите на Медичите и нейните собствени активи в града, и полага лични усилия в закупуването на някои имоти. През тези години нотариуси, чиновници, власти, викарии също се обръщат към нея. Тя е информирана и за важни италиански политически събития, като смъртта на [[Галеацо Мария Сфорца]] през 1476 г. и заговора срещу [[Бона Савойска]], а от Рим канцлерът Папино ди Артимино през 1480 г. я информира за развитието на средиземноморската политическа ситуация, за [[Обсада на Отранто|превземането на Отранто]] от страна на турците, за връщането им в [[Константинопол]] и за срещите между посланици и представители на Великите сили в Рим.<ref name=":0" /> Лукреция не е красавица: тя е късогледа и има „патешки" нос и лошо обоняние. Тези качества са наследени от сина ѝ Лоренцо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=AxDbPQrjs64C&pg=PA431&dq=Lucrezia+Tornabuoni&ei=Bs6uSZ2wPIKEzgTm_ZijBw&hl=ru&redir_esc=y#v=onepage&q=Lucrezia%20Tornabuoni&f=false|заглавие=Italian Women Writers: A Bio-bibliographical Sourcebook|автор=Rinaldina Russell (ed.)|достъп_дата=2023-03-17}}</ref> Тя няма добро здраве и се нуждае от постоянни медицински грижи. За да възстанови силата си, прекарва много време извън града, в имения и в курорти със серни извори. Заедно с членовете на семейния кръг и децата си Лукреция често ходи до минералните извори на [[Петриоло]], Бани ди Мачерето и Баньо а Морбо, за чието възстановяване допринася значително и където строи сграда за семейството. В писмо от сина си Лоренцо от 1467 г., изпратено до нея, докато е в Баньо а Морбо, той се надява, че термалните процедури ще ѝ помогнат.<ref name=":0" /> Тя поръчва на художника [[Филипо Липи]] за манастира на Камадолските монаси ''„Поклонението пред Младенеца Христос“'', изписано около 1463 г.<ref>[http://teacher.syktsu.ru/03/show/lippi/image79.html Жизнь и произведения Филиппо Липпи]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На нея се дължи и Параклисът на посещението (''Cappella della Visitazione'') в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Базиликата „Сан Лоренцо]]“ във Флоренция. След смъртта на съпруга ѝ на 2 декември 1469 г. нейните представителни задължения в рамките на семейството и обществената ѝ роля се увеличават. Тя се посвещава до голяма степен на благотворителни дейности и инициативи, подпомогната в това от нотариуса Франческо ди Антонио Довици, и се присъединява към сина си Лоренцо в сложното управление на семейната политика.<ref name=":0" /> Умира на 54-годишна възраст през март 1482 г., няколко години след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], в който тя твърдо е на страната на сина си Лоренцо и в който губи сина си Джулиано. Погребана е до съпруга ѝ Козимо в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Базилика „Сан Лоренцо“]] във Флоренция. След смъртта ѝ различни автори я възхваляват, припомняйки за приятелството и уважението, на които се е радвала. Франческо да Кастильоне пише утешително послание (''épitre'') до сина ѝ [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]], а Уголино Верино съставя епиграма в нейна чест – ''Eulogium in obitu Lucretiae Tornabuonae.''<ref>Rochon, 1963, ''La jeunesse de Laurent de Medicis (1449-1478),'' Paris 1963, ''ad ind.,'' с. 53, бел. 85</ref> В писмо до херцогиня [[Елеонора Арагонска]] Лоренцо Великолепни скърби за смъртта на „най-скъпата ми майка... От което оставам толкова неутешен, колкото Ваше превъзходителство може да си помисли, след като загубих не само майка си, но и единствено убежище за многото си беди и облекчение от много мъки", и в същия ден пише на Херцога на Есте: „Защо аз се чувствам толкова нещастен,колкото може да се каже, защото освен че загубих майка си, която, само като си я спомня, разбива сърцето ми, загубих и инструмент, който ме освободи от много усилия“.<ref>L. de' Medici, ''Lettere'', a cura di R. Fubini ''et al.'', VI, 25 marzo 1482, с. 285-287</ref> == Творчество == [[Файл:Gherardo Di Giovanni - Manuscript with Poems by Lucrezia Tornabuoni - WGA08672.jpg|мини|Герардо ди Джовани, ''Ръкопис с произведение на Лукреция'', сл. 1469 г.]] Лукреция пише няколко сонета, които чете на известни поети, сравнявайки ги с техните творби. Точната датировка на тези произведения не е известна. [[Анджело Полициано]] ги описва като „лауди, сонети и тринарии“ и сам ги чете. Смята се, че тя започва да пише на религиозни теми около смъртта на съпруга си през 1469 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=OQ8mdTjxungC&pg=PA369&dq=Lucrezia+Tornabuoni&lr=&ei=3dSuSdHaNqSsyATx56GrDw&hl=ru&redir_esc=y#v=onepage&q=Lucrezia%20Tornabuoni&f=false|заглавие=Encyclopedia of Women in the Renaissance: Italy, France, and England|автор=Diana Maury Robin, Anne R. Larsen, Carole Levin|достъп_дата=2023-03-17}}</ref> [[Файл:Lucrezia tornabuoni, laude, firenze 1505-08 ca. (antinori 158).jpg|ляво|мини|238x238пкс|Лукреция Торнабуони, ''Laude'', Флоренция, ок. 1505 – 08, [[Библиотека Лауренциана|Лаврентийска библиотека]]]]Запазени са 5 нейни поетични творби на библейска тематика в [[Октава (литература)|октави]] и [[Терцина|терцини]]: ''Storie Sacri'' за [[Йоан Кръстител]], [[Юдит]], [[Естир]], [[Сузана (еврейка от Вавилон)|Сузана]] и [[Тобия]], 8 ''лауди'' (свещени химни към популярна музика) и 1 ''канцона'' на народен език, вдъхновена от произведенията на онези поети, които Лукреция и съпругът ѝ защитават. Единственият ѝ [[сонет]] е оцелял и е част от поетичен диалог – размяна на сонети между нея и поета [[Бернардо Белинчони]]. Най-малко две ''laudi'' са публикувани преди смъртта ѝ, а пет ''Storie Sacri'' – около 1482 г. Тя е в приятелски отношения с [[Хуманизъм|хуманисти]] като поета [[Луиджи Пулчи]] и поета и писателя [[Анджело Полициано]]. По нейна поръчка Пулчи пише най-известната си поема „[[Морганте (поема)|Морганте]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.belpaese2000.narod.ru/Teca/Quattro/Pulci/pulci0.htm|заглавие=С. В. Логиш. Луиджи Пульчи|достъп_дата=2009-03-03}}</ref> Когато синът ѝ Джулиано умира през 1478 г., Пулчи ѝ изпраща [[елегия]]. И поетът Бернардо Белинчони ѝ предоставя творбите си и ѝ благодари, че му е изпратила едно от своите произведения.<ref>Tomas, 2003, ''The Medici women. Gender and power in Renaissance Florence'', Aldershot 2003, с. 103, бел. 123</ref> Има контакти и с поета [[Микеле дел Джоганте]], а секретарят и нотариусът на Медичите [[Джентиле Беки]] е възпитател на децата ѝ.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lucrezia-tornabuoni_(Dizionario-Biografico)|заглавие=TORNABUONI, Lucrezia|автор=Orsola Gori Pasta|достъп_дата=2023-03-17}}</ref> Полициано, който през 1478 г. е във Вилата на Медичите на Кафаджоло с младия Медичи, пише в известно писмо: „У дома съм до огъня в сабо и палто, бих ви изглеждал меланхоличен, ако ме видите... и не виждам и не чувам нищо, което да ме радва... Тук не намирам моята мона Лукреция в стаята, с която мога да изпусна парата, и умирам от скука“.<ref>L. Tornabuoni, Lettere, cit., с. 154</ref> Лукреция също следи внимателно образованието и културното обучение на децата си. Няколко писма, написани от Лукреция по време на престоя ѝ в Рим, са оцелели до наши дни. Те показват нейния търговски манталитет, когато трябва да намери жена за сина ѝ Лоренцо. Тя описва бъдещата си снаха [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] с всички нейни силни и слаби страни на сина си, сякаш е пред сключването на търговско споразумение. На 23 март 1467 г. тя пише на съпруга си от Рим за Клариса: „Тя не е блондинка, защото тук няма блондинки: косата ѝ е червена и гъста. Лицето ѝ е доста кръгло, но ми харесва. Вратът е доста гъвкав, но сякаш тънък. Не успяхме да видим гърдите, защото те ходят тук пристегнати, но, очевидно, са добри.'' ''Ръката ѝ е дълга и тънка“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://az.lib.ru/d/dzhiwelegow_a_k/text_0140.shtml|заглавие=А. К. Дживелегов. Аньоло Фиренцуола|достъп_дата=2009-03-03}}</ref> От нейната кореспонденция са запазени общо 49 писма, написани през 1446 – 1478 г. Те описват ежедневието и празниците във Флоренция, информация за живота на флорентинките, които се радват на известна свобода. Лукреция е първата жена в западната култура, която се занимава с биографиите на библейски герои и по-специално с женските фигури в [[Библия]]та, които дори [[Джовани Бокачо|Бокачо]] в своя ''De mulieribus claris'' до голяма степен пренебрегва.<ref>Jane Tylus, ed., ''Sacred Narratives by Lucrezia Tornabuoni'', Chicago: University of Chicago Press, 2001.</ref> Тя има богата библиотека с произведенията на [[Аристотел]], [[Салустий]], [[Клавдий Птолемей|Птолемей]]<ref name=":0" /> и „поетичната ѝ продукция със сигурност произтича от запознанството ѝ с поезията на кръга на Медичите“.<ref>Pezzarossa, ''I poemetti sacri,'' 1978, с. 38</ref> == Лукреция Торнабуони в изкуството и литературата == Има множество нейни портрети, оставени от най-добрите [[ренесанс]]ови художници, като например: * [[Сандро Ботичели]]: може би я изобразява като [[Мадона (католицизъм)|Мадона]] в ''Мадона Магнификат.'' Вероятен неин портрет е и ''[[Портрет на млада жена (Ботичели, Пити)|Портрет на млада жена]]'', днес съхраняван в [[Палатинска галерия|Палатинската галерия]] на [[Палацо Пити]] във Флоренция (според други хипотези той е портрет на [[Симонета Веспучи]], [[Фиорета Горини]], [[Алфонсина Орсини]] или [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]]).<ref name="bott">{{Harv|Montresor|p. 42}}.</ref> * [[Доменико Гирландайо]]: ''„Раждане и именуване на Йоан Кръстител“'' в [[Капела Торнабуони]] в [[Санта Мария Новела]] (Флоренция) – възрастна гостенка с бяло було на главата. До създаването на фреската е изминала една година от смъртта ѝ. * [[Филипино Липи]] Немската писателка [[Хенриета фон Бисинг]] пише исторически роман за живота ѝ през 1846 г., наречен „Лукреция Торнабуони“. <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Sandro Botticelli 068.jpg|Сандро Ботичели, ''Портрет на млада жена'', ок. 1475 г. Файл:Cappella tornabuoni, 12, Nascita di san giovanni battista, dettaglio 2.jpg|[[Доменико Гирландайо]], <small>Три жени, детайл от ''Раждане на Йоан Предтеча и Кръстител'', [[Капела Торнабуони]] в [[Санта Мария Новела]], Флоренция. Лукреция, сестра на поръчителя [[Джовани Торнабуони]], е най-възрастната жена вдясно.</small> </gallery> == Брак и потомство == ∞ 3 юни 1444 г. за [[Пиеро ди Козимо де Медичи]] „Подагрения“ (* 14 юни 1416, Флоренция, Флорентинска република; † 2 декември 1469, Флоренция, Флорентинска република), ''[[де факто]]'' господар на Флоренция от 1464 до 1469 г., син на [[Козимо де Медичи]] „Стария“ и [[Контесина де Барди]]. Двамата имат четирима сина (от които двама умират като бебета) и две или три дъщери: * [[Бианка де Медичи|Бианка]] (* 10 септември 1445, Флоренция; † 20 юли 1505), ∞ 1459 за [[Гулиелмо де Паци]], господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] * [[Нанина де Медичи|Лукреция]], известна като Нанина (* 14 февруари 1448, Флоренция; † 14 май 1493), ∞ 1466 за известния писател [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]], от когото има 5 деца. * [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република; † 8 април 1492, [[Вила „Медичи“ в Кареджи]], Флоренция, Флорентинска република), наречен още Лоренцо Великолепни, е италиански държавник, [[Банка|банкер]], ''де факто'' господар на Флоренция от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, както заради това, че въплъщава идеала на хуманистичния принц, така и заради неговото много разумно и дипломатично управление на властта, ∞ за [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]], от която има 10 деца. * [[Джулиано де Медичи|Джулиано]] (* 28 октомври 1453, Флоренция; † 26 април 1478, Флоренция), убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]. Има извънбрачен син Джулио, който става [[Климент VII|папа Климент VII]] * син († като бебе) * син († като бебе) * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]] (* 1455, † март 1479), вероятно извънбрачна,<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Piero de’],'' в "Dizionario Biografico", на ''www.treccani.it''. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small></ref> ∞ 1474 за Леонето де Роси, известен банкер, от когото има син – [[кардинал]]. <gallery caption="" class="center"> Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|Пиеро Подагрения,<br> съпруг Файл:Benozzo Gozzoli, Cappella dei Magi, le tre sorelle di Lorenzo.jpg|от ляво надясно: Лукреция (Нанина), Бианка и Мария, дъщери Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо Великолепни, <br>син Файл:Sandro Botticelli - Giuliano de' Medici (Gemäldegalerie Berlin).jpg|Джулиано,<br> син </gallery> == Източници == * ''[http://www.press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/S/bo3621704.html Sacred Narratives]'' by Lucrezia Tornabuoni. Edited and translated by Jane Tylus. University of Chicago Press, 2001 * Robin, Diana Maury, Larsen, Anne R. and Levin, Carole (2007). ''Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England''. ABC-CLIO, Inc. * Mary Bosanquet. ''Mother of the Magnificent: A Life of Lucrezia Tornabuoni''. 1960. * Maria Grazia Pernis, Laurie Adam. ''Lucrezia Tornabuoni de' Medici and the Medici Family in the Fifteenth Century.'' Parergon, Vol. 24, Number 1, 2007. p. 224 – 226. и Pernis, Maria Grazia and Adams, Laurie (2006). ''Lucrezia Tornabuoni de' Medici and the Medici family in the fifteenth century''. Peter Lang Publishing, Inc, New York. * Neil D. Thompson and Charles M. Hansen, „''A Medieval Heritage: The Ancestry of Charles II, King of England''“, The Genealogist, at 22 (2008): 105 – 06 * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, 2006 ISBN 88-541-0526-0 * Orsola Gori, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lucrezia-tornabuoni_(Dizionario-Biografico) TORNABUONI, Lucrezia]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 96, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2019. * [https://web.archive.org/web/20101216072123/http://home.infionline.net/~ddisse/tornabuo.html Биография на Лукреция и някои нейни писма], на ''home.infionline.net''. <small>Посетено на 24 септември 2006 г. (архивирано от оригинала на 16 декември 2010 г.).</small> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://openmlol.it/autori/2976 Творби на Лукреция Торнабуони], на ''openMLOL'', Horizons Unlimited srl. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small> * [https://openlibrary.org/authors/OL618226A/Lucrezia_Tornabuoni Творби на Лукреция Торнабуони], на ''Open Library'', Internet Archive. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small> * [https://librivox.org/author/15178 Аудиокниги на Лукреция Торнабуони], на ''LibriVox. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small>'' * [https://www.arlima.net/il/lucrezia_tornabuoni.html Библиография за Лукреция Торнабуони], на ''Les Archives de littérature du Moyen Âge. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small>'' {{Превод от|it|Lucrezia Tornabuoni|131987214}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} {{СОРТКАТ:Торнабуони, Лукреция}} [[Категория:Италиански поетеси]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] 63ly1pg82kervz2rwq0b97cn1c0w8gx 0 522530 12419426 11997124 2024-11-22T01:20:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419426 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Белгия]] | знаме = Flag of Belgium.svg | писта = [[Спа-Франкоршамп]] | карта = Spa-Francorchamps of Belgium.svg | дата = 24 август 2014 | обиколки = 44 | дължина писта = 7.004 | дължина състезание = 308.052 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:24:36.556 | победител = [[Даниел Рикардо]] | първа позиция време= 2:05.591 | първа позиция пилот= [[Нико Розберг]] | нбо време = 1:50.511 (36) | нбо пилот = Нико Розберг }} '''2014 Голяма награда на Белгия''' е 59-о за [[Голяма награда на Белгия|Голямата награда на Белгия]] и дванадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[24 август]] [[2014]] година на пистата [[Спа-Франкоршамп]] близо до градчетата [[Спа]] и [[Франкоршамп]], [[Белгия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | 1:24:36.556 | 5 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | +3.383 | 1 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +28.032 | 6 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | +36.815 | 8 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +52.196 | 3 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +54.580 | 10 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 44 | +1:01.162 | 4 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:04.293 | 13 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Квят]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 44 | +1:05.347 | 11 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:05.697 | 18 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 44 | +1:11.920 | 12 | |- ! 12 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 44 | +1:14.262 | 7 | |- ! 13 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 44 | +1:15.975 | 9 | |- ! 14 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 44 | +1:22.447 | 14 | |- ! 15 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 44 | +1:30.825 | 20 | |- ! 16 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 43 | +1 Об. | 19 | |- ! 17 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 22 | |- ! 18 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 39 | Ск.кутия | 16 | |- ! Отп | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 38 | Сблъсък-щета | 2 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 33 | Задвижването | 15 | |- ! Отп | align="center" | 45 | {{флагче|Германия}} [[Андре Лотерер]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 1 | Електро | 21 | |- ! Отп | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 1 | Ауспух | 17 | |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 220 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 191 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 156 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 121 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 110 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 411 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 254 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 160 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 150 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Макларън]]-Мерцедес | align="left" | 105 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/927/ | accessdate = 22 декември 2014 | архив_дата = 2014-08-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140821023049/http://www.formula1.com/results/season/2014/927/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Унгария|2014 Унгария]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Италия|2014 Италия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Белгия|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Белгия]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Белгия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Белгия]] [[Категория:2014 година в Белгия]] 407bz8n3gjo3dsq7ggska79wz15s7xn 0 525819 12419574 12411085 2024-11-22T08:40:01Z Ambra75 259141 12419574 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = херцогиня на Мирандола | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]]; † [[25 септември]] [[1690]], [[Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]]. == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Брак и потомство == Анна Беатриче се омъжва на 29 април 1656 г. в Модена за [[Алесандро II Пико]] (1631 – 1691), херцог на [[Мирандола]] от 1637 до 1691 г., син на херцог Галеото Пико IV (1603 – 1637). Имат децата: * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, † 23 март 1720) * Лаура Пико (* 1660, † 1720), омъжена на 28 февруари 1680 за [[Фердинандо III Гонзага]] (1648 – 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на Медоле, от когото има деца * Франческо Мария Пико (* 18 октомври 1661, † 19 април 1689), принц на Херцогство Мирандола, женен 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има 1 син и 2 дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, † 21 февруари 1710), сеньор на Сан Мартино Спино * син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, † 23 август 1703), монахиня кларисинка от 3 март 1691 * Фулвия Пико (* 1666, † 28 декември 1731), омъжена в [[Неапол]] 29 ноември 1686 г. за Томазо д’Акуино, принц на Феролето е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, † 21 декември 1723), маркиз на Куарантоли, има 1 извънбрачен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико дела Мирандола]] (* 1668, † 1743), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 1670, † 1711), в [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] kdkksjl2am0qtgjr4mbxoyp59jnwl6p 12419577 12419574 2024-11-22T08:48:51Z Ambra75 259141 12419577 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = херцогиня на Мирандола | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]]; † [[25 септември]] [[1690]], [[Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]]. Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Francesco Maria II Pico|Франческо Мария Пико]], е безбрачен по време на неговото управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства. Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]] в катедралата на [[Модена]]. Като негова съпруга Анна Беатриче става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г. на 64-годишна възраст. Тя е надживявана с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]] Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, неговият племенник [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == ∞ 27 или 29 април 1656 в Модена за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (1631 – 1691), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има: * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, † 23 март 1720) * Лаура Пико (* 1660, † 1720), омъжена на 28 февруари 1680 за [[Фердинандо III Гонзага]] (1648 – 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на Медоле, от когото има деца * Франческо Мария Пико (* 18 октомври 1661, † 19 април 1689), принц на Херцогство Мирандола, женен 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има 1 син и 2 дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, † 21 февруари 1710), сеньор на Сан Мартино Спино * син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, † 23 август 1703), монахиня кларисинка от 3 март 1691 * Фулвия Пико (* 1666, † 28 декември 1731), омъжена в [[Неапол]] 29 ноември 1686 г. за Томазо д’Акуино, принц на Феролето е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, † 21 декември 1723), маркиз на Куарантоли, има 1 извънбрачен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико дела Мирандола]] (* 1668, † 1743), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 1670, † 1711), в [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] r8tm1ikiles8e77b6vzuazta17e63am 12419581 12419577 2024-11-22T08:52:41Z Ambra75 259141 12419581 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = херцогиня на Мирандола | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]]; † [[25 септември]] [[1690]], [[Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]]. Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства. Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]] в катедралата на [[Модена]]. Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г. на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]] Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == ∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на [[Модена]] за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има : * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, † 23 март 1720) * Лаура Пико (* 1660, † 1720), ∞ 28 февруари 1680 за [[Фердинандо III Гонзага]] (1648 – 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на Медоле, от когото има четирима сина * Франческо Мария Пико (* 18 октомври 1661, † 19 април 1689), принц на Херцогство Мирандола, ∞ 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, † 21 февруари 1710), сеньор на [[Сан Мартино Спино]] * син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, † 23 август 1703), монахиня кларисинка от 3 март 1691 * Фулвия Пико (* 1666, † 28 декември 1731), омъжена в [[Неапол]] 29 ноември 1686 г. за Томазо д’Акуино, принц на Феролето е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, † 21 декември 1723), маркиз на Куарантоли, има 1 извънбрачен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико дела Мирандола]] (* 1668, † 1743), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 1670, † 1711), в [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] jhcjgc90jiaqmfhqkugxaky6mmmxndf 12419601 12419581 2024-11-22T09:21:26Z Ambra75 259141 /* Брак и потомство */ 12419601 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = херцогиня на Мирандола | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]]; † [[25 септември]] [[1690]], [[Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]]. Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства. Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]] в катедралата на [[Модена]]. Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г. на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]] Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == [[Файл:Alessandro II Pico della Mirandola (attributo a Biagio Falcieri).jpg|мини|Алесандро II Пико, съпруг]] ∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на [[Модена]] за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има шест сина и четири дъщери: * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, Мирандола, † 23 март 1720, Мадрид) * [[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]] (* 16 ноември 1660, Мирандола, † 1720, Венеция), ∞ 28 февруари 1680 в Мирандола за [[Фердинандо III Гонзага]] (* 1648 † 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на [[Медоле]], от когото има четирима сина * Франческо Мария Пико (* 26 октомври 1661, Мирандола, † 19 април 1689, пак там), наследствен принц на [[Херцогство Мирандола]], ∞ 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, Мирандола, † 21 февруари 1710, Рим), господар на [[Сан Мартино Спино]] * Син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, Мирандола, † 23 август 1703, пак там), монахиня кларисинка от 3 март 1691 като сестра Мария Беатриче * Фулвия Пико (* 11 август 1666, Мирандола, † 28 декември 1731, Неапол), ∞ 29 ноември 1686 в [[Неапол]] за Томазо д’Акуино (* 1669, † 1721), принц на [[Феролето дела Киеза|Феролето]] е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, Мирандола, † 15 септември 1723, Мадрид или 1710, Болоня), маркиз на Куарантоли, има един извънбрачен и узаконен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]] (* 9 декември 1668, Мирандола, † 10 август 1743, Рим), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 13 април 1670, Мирандола, † 24 януари 1711, [[Падуа]]), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] qq4ecws1m9fgg8ykioy4ljcfsw2a310 12419607 12419601 2024-11-22T09:29:51Z Ambra75 259141 12419607 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = I. [[херцогиня]] на [[Мирандола]]<br>II. маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |роден-място=[[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]|починал-място=[[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]|роден-дата=[[21 юли]] [[1626]]|братя-сестри=Чезаре д’Есте<br>[[Франческо I д’Есте]]<br>Обицо д’Есте<br>Катерина д’Есте<br>Чезаре д’Есте<br>Алесандро д’Есте<br>Карло Алесандро д’Есте<br>[[Риналдо д'Есте (1618–1672)|Риналдо д’Есте]]<br>[[Маргерита д’Есте]]<br>Беатриче д’Есте<br>Беатриче д’Есте<br>Филиберто д’Есте<br> Бонифачо д’Есте|деца=Мария Изабела Пико<br>[[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]]<br>Франческа Мария Пико<br>Галеото Пико<br>Вирджиния Пико<br>Фулвия Пико<br>Джовани Пико<br>[[Лудовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]]<br>Алесандро Пико}} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]; † [[25 септември]] [[1690]], [[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]]. Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства. Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]] в катедралата на [[Модена]]. Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г. на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]] Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == [[Файл:Alessandro II Pico della Mirandola (attributo a Biagio Falcieri).jpg|мини|Алесандро II Пико, съпруг]] ∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на [[Модена]] за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има шест сина и четири дъщери: * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, Мирандола, † 23 март 1720, Мадрид) * [[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]] (* 16 ноември 1660, Мирандола, † 1720, Венеция), ∞ 28 февруари 1680 в Мирандола за [[Фердинандо III Гонзага]] (* 1648 † 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на [[Медоле]], от когото има четирима сина * Франческо Мария Пико (* 26 октомври 1661, Мирандола, † 19 април 1689, пак там), наследствен принц на [[Херцогство Мирандола]], ∞ 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, Мирандола, † 21 февруари 1710, Рим), господар на [[Сан Мартино Спино]] * Син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, Мирандола, † 23 август 1703, пак там), монахиня кларисинка от 3 март 1691 като сестра Мария Беатриче * Фулвия Пико (* 11 август 1666, Мирандола, † 28 декември 1731, Неапол), ∞ 29 ноември 1686 в [[Неапол]] за Томазо д’Акуино (* 1669, † 1721), принц на [[Феролето дела Киеза|Феролето]] е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, Мирандола, † 15 септември 1723, Мадрид или 1710, Болоня), маркиз на Куарантоли, има един извънбрачен и узаконен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]] (* 9 декември 1668, Мирандола, † 10 август 1743, Рим), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 13 април 1670, Мирандола, † 24 януари 1711, [[Падуа]]), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] ikt9w5px9mxlqfwjwarp8zy94m5dz8m 12419612 12419607 2024-11-22T09:33:51Z Ambra75 259141 12419612 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1656]] – [[1690]] | коронация = | предшественик = [[Мария Лаура д’Есте]] | наследник = няма | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |роден-място=[[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]|починал-място=[[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]|роден-дата=[[21 юли]] [[1626]]|братя-сестри=Чезаре д’Есте<br>[[Франческо I д’Есте]]<br>Обицо д’Есте<br>Катерина д’Есте<br>Чезаре д’Есте<br>Алесандро д’Есте<br>Карло Алесандро д’Есте<br>[[Риналдо д'Есте (1618–1672)|Риналдо д’Есте]]<br>[[Маргерита д’Есте]]<br>Беатриче д’Есте<br>Беатриче д’Есте<br>Филиберто д’Есте<br> Бонифачо д’Есте|деца=Мария Изабела Пико<br>[[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]]<br>Франческа Мария Пико<br>Галеото Пико<br>Вирджиния Пико<br>Фулвия Пико<br>Джовани Пико<br>[[Лудовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]]<br>Алесандро Пико|род=[[Есте (династия)|Есте]] по рождение<br>[[Пико]] по брак|брак=[[Алесандро II Пико дела Мирандола]]}} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]; † [[25 септември]] [[1690]], [[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]]. Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства. Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]] в катедралата на [[Модена]]. Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г. на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]] Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == [[Файл:Alessandro II Pico della Mirandola (attributo a Biagio Falcieri).jpg|мини|Алесандро II Пико, съпруг]] ∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на [[Модена]] за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има шест сина и четири дъщери: * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, Мирандола, † 23 март 1720, Мадрид) * [[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]] (* 16 ноември 1660, Мирандола, † 1720, Венеция), ∞ 28 февруари 1680 в Мирандола за [[Фердинандо III Гонзага]] (* 1648 † 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на [[Медоле]], от когото има четирима сина * Франческо Мария Пико (* 26 октомври 1661, Мирандола, † 19 април 1689, пак там), наследствен принц на [[Херцогство Мирандола]], ∞ 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, Мирандола, † 21 февруари 1710, Рим), господар на [[Сан Мартино Спино]] * Син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, Мирандола, † 23 август 1703, пак там), монахиня кларисинка от 3 март 1691 като сестра Мария Беатриче * Фулвия Пико (* 11 август 1666, Мирандола, † 28 декември 1731, Неапол), ∞ 29 ноември 1686 в [[Неапол]] за Томазо д’Акуино (* 1669, † 1721), принц на [[Феролето дела Киеза|Феролето]] е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, Мирандола, † 15 септември 1723, Мадрид или 1710, Болоня), маркиз на Куарантоли, има един извънбрачен и узаконен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]] (* 9 декември 1668, Мирандола, † 10 август 1743, Рим), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 13 април 1670, Мирандола, † 24 януари 1711, [[Падуа]]), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] mosh7kuby2czn3sfhy10k8pb075xib9 12419618 12419612 2024-11-22T09:43:37Z Ambra75 259141 12419618 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1656]] – [[1690]] | коронация = | предшественик = [[Мария Лаура д’Есте]] | наследник = няма | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |роден-място=[[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]|починал-място=[[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]|роден-дата=[[21 юли]] [[1626]]|братя-сестри=Чезаре д’Есте<br>[[Франческо I д’Есте]]<br>Обицо д’Есте<br>Катерина д’Есте<br>Чезаре д’Есте<br>Алесандро д’Есте<br>Карло Алесандро д’Есте<br>[[Риналдо д'Есте (1618–1672)|Риналдо д’Есте]]<br>[[Маргерита д’Есте]]<br>Беатриче д’Есте<br>Беатриче д’Есте<br>Филиберто д’Есте<br> Бонифачо д’Есте|деца=Мария Изабела Пико<br>[[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]]<br>Франческа Мария Пико<br>Галеото Пико<br>Вирджиния Пико<br>Фулвия Пико<br>Джовани Пико<br>[[Лудовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]]<br>Алесандро Пико|род=[[Есте (династия)|Есте]] по рождение<br>[[Пико]] по брак|брак=[[Алесандро II Пико дела Мирандола]]}} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]; † [[25 септември]] [[1690]]<ref>Giovan Battista Spaccini, Il registro di guardaroba dell'infante Isabella Savoia d'Este (1617-1630), Archivio Storico, 2000, с.28</ref><ref name=":0">Miroslav Marek, ''Genealogy.eu'', ''[https://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#MLC Welf family] - с. 10''</ref>, [[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]].<ref name=":1">Miroslav Marek, ''Genealogy.eu'', ''[https://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html Pico family] - с. 2'', 16 септ. 2002</ref><ref name=":2">Bruno Andreolli, ''[[Bruno Andreolli, PICO, Alessandro II, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana|PICO, Alessandro II]]'', in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana</ref> Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства.<ref name=":2" /> Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]]<ref name=":1" /> в катедралата на [[Модена]].<ref name=":2" /> Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г.<ref name=":1" /><ref name=":0" /> на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]]<ref name=":2" /> Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == [[Файл:Alessandro II Pico della Mirandola (attributo a Biagio Falcieri).jpg|мини|Алесандро II Пико, съпруг]] ∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на [[Модена]] за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има шест сина и четири дъщери:<ref name=":1" /> * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, Мирандола, † 23 март 1720, Мадрид) * [[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]] (* 16 ноември 1660, Мирандола, † 1720, Венеция), ∞ 28 февруари 1680 в Мирандола за [[Фердинандо III Гонзага]] (* 1648 † 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на [[Медоле]], от когото има четирима сина * Франческо Мария Пико (* 26 октомври 1661, Мирандола, † 19 април 1689, пак там), наследствен принц на [[Херцогство Мирандола]], ∞ 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, Мирандола, † 21 февруари 1710, Рим), господар на [[Сан Мартино Спино]] * Син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, Мирандола, † 23 август 1703, пак там), монахиня кларисинка от 3 март 1691 като сестра Мария Беатриче * Фулвия Пико (* 11 август 1666, Мирандола, † 28 декември 1731, Неапол), ∞ 29 ноември 1686 в [[Неапол]] за Томазо д’Акуино (* 1669, † 1721), принц на [[Феролето дела Киеза|Феролето]] е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, Мирандола, † 15 септември 1723, Мадрид или 1710, Болоня), маркиз на Куарантоли, има един извънбрачен и узаконен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]] (* 9 декември 1668, Мирандола, † 10 август 1743, Рим), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 13 април 1670, Мирандола, † 24 януари 1711, [[Падуа]]), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * ''Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 3'', Tipografia di Gaetano Cagarelli, 1876 * ''Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 4'', 1877 * ''Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola''. Volume 8, 1890 * Bruno Andreolli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alessandro-ii-pico_(Dizionario-Biografico)/ PICO, Alessandro II]'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz == Бележки == <references />{{Превод от|it|Anna Beatrice d'Este|137263299}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 87pazrcccx1o7q4xg2nbb0rxj68n83l 12419620 12419618 2024-11-22T09:44:30Z Ambra75 259141 12419620 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Anna Beatrice d'Este | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] | портрет = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1656]] – [[1690]] | коронация = | предшественик = [[Мария Лаура д’Есте]] | наследник = няма | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |роден-място=[[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]|починал-място=[[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]|роден-дата=[[21 юли]] [[1626]]|братя-сестри=Чезаре д’Есте<br>[[Франческо I д’Есте]]<br>Обицо д’Есте<br>Катерина д’Есте<br>Чезаре д’Есте<br>Алесандро д’Есте<br>Карло Алесандро д’Есте<br>[[Риналдо д'Есте (1618–1672)|Риналдо д’Есте]]<br>[[Маргерита д’Есте]]<br>Беатриче д’Есте<br>Беатриче д’Есте<br>Филиберто д’Есте<br> Бонифачо д’Есте|деца=Мария Изабела Пико<br>[[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]]<br>Франческа Мария Пико<br>Галеото Пико<br>Вирджиния Пико<br>Фулвия Пико<br>Джовани Пико<br>[[Лудовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]]<br>Алесандро Пико|род=[[Есте (династия)|Есте]] по рождение<br>[[Пико]] по брак|брак=[[Алесандро II Пико дела Мирандола]]}} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}; * [[21 юли]] [[1626]], [[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]; † [[25 септември]] [[1690]]<ref>Giovan Battista Spaccini, Il registro di guardaroba dell'infante Isabella Savoia d'Este (1617-1630), Archivio Storico, 2000, с.28</ref><ref name=":0">Miroslav Marek, ''Genealogy.eu'', ''[https://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#MLC Welf family] - с. 10''</ref>, [[Мирандола]], [[Херцогство Мирандола]]) от рода [[Дом Есте|Есте]] е чрез брак [[херцогиня]] на [[Мирандола]] и маркиза на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]].<ref name=":1">Miroslav Marek, ''Genealogy.eu'', ''[https://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html Pico family] - с. 2'', 16 септ. 2002</ref><ref name=":2">Bruno Andreolli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alessandro-ii-pico_(Dizionario-Biografico)/ PICO, Alessandro II]'', in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana</ref> Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на [[Херцогство Мирандола]], което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към [[Херцогство Модена и Реджо]] . == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (* 1591, † 1644), бъдещ [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Чезаре д’Есте]], [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и [[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]], а по майчина – херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Има девет братя и четири сестриː * Чезаре (1609 – 1613) * [[Франческо I д’Есте|Франческо I]] (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо, съпруг на сестрите [[Мария Катерина Фарнезе|Мария Катарина]] и [[Витория Фарнезе д'Есте|Витория Фарнезе]], и на [[Лукреция Барберини]]; * Обицо (1611 – 1644), [[епископ]] на Модена * Катерина (1613 – 1628), монахиня * Чезаре (1614 – 1677) * Алесандро (*/† 1615) * Карло Алесандро (1616 – 1679) * [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо]] (1618 – 1672), [[епископ]] на Реджо Емилия, Палестрина и Монпелиер, [[кардинал]] * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита]] (1619 – 1692), херцогиня на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] като съпруга на [[Феранте III Гонзага]] * Беатриче (*/† 1620) * Беатриче (1622 – 1623) * Филиберто (1623 – 1645) * Бонифачо (*/† 1624) == Биография == Анна Беатриче се омъжва за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]], херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от [[1637|1637 г.]], 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства.<ref name=":2" /> Сватбата е отпразнувана на 27 или 29 април [[1656|1656 г.]]<ref name=":1" /> в катедралата на [[Модена]].<ref name=":2" /> Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия. Умира в [[Мирандола]] на 25 септември [[1690]] г.<ref name=":1" /><ref name=":0" /> на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] на 2 февруари [[1691|1691 г.]]<ref name=":2" /> Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му [[Франческо Мария II Пико дела Мирандола|Франческо Мария II Пико]], идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през [[1716|1716 г.]], когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото ([[1708]]). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на [[Есте (династия)|семейство Есте]] и е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. == Брак и потомство == [[Файл:Alessandro II Pico della Mirandola (attributo a Biagio Falcieri).jpg|мини|Алесандро II Пико, съпруг]] ∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на [[Модена]] за [[Алесандро II Пико дела Мирандола|Алесандро II Пико]] (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на [[Мирандола]] (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има шест сина и четири дъщери:<ref name=":1" /> * Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, Мирандола, † 23 март 1720, Мадрид) * [[Лаура Пико дела Мирандола|Лаура Пико]] (* 16 ноември 1660, Мирандола, † 1720, Венеция), ∞ 28 февруари 1680 в Мирандола за [[Фердинандо III Гонзага]] (* 1648 † 1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на [[Медоле]], от когото има четирима сина * Франческо Мария Пико (* 26 октомври 1661, Мирандола, † 19 април 1689, пак там), наследствен принц на [[Херцогство Мирандола]], ∞ 1684 в [[Рим]] за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери * Галеото Пико (* 18 януари 1663, Мирандола, † 21 февруари 1710, Рим), господар на [[Сан Мартино Спино]] * Син, близнак на Галеото († след раждане) * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, Мирандола, † 23 август 1703, пак там), монахиня кларисинка от 3 март 1691 като сестра Мария Беатриче * Фулвия Пико (* 11 август 1666, Мирандола, † 28 декември 1731, Неапол), ∞ 29 ноември 1686 в [[Неапол]] за Томазо д’Акуино (* 1669, † 1721), принц на [[Феролето дела Киеза|Феролето]] е Кастильоне * Джовани Пико (* 19 октомври 1667, Мирандола, † 15 септември 1723, Мадрид или 1710, Болоня), маркиз на Куарантоли, има един извънбрачен и узаконен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико]] (* 9 декември 1668, Мирандола, † 10 август 1743, Рим), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] * Алесандро Пико (* 13 април 1670, Мирандола, † 24 януари 1711, [[Падуа]]), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * ''Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 3'', Tipografia di Gaetano Cagarelli, 1876 * ''Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 4'', 1877 * ''Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola''. Volume 8, 1890 * Bruno Andreolli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alessandro-ii-pico_(Dizionario-Biografico)/ PICO, Alessandro II]'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz == Бележки == <references />{{Превод от|it|Anna Beatrice d'Este|137263299}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] fyxjnee746s2bg0ikz4rshn6c3rh5c2 0 526254 12419439 11999172 2024-11-22T01:30:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419439 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = 2Cellos | фон = група | картинка = 2017_RiP_-_2Cellos_-_by_2eight_-_8SC1286.jpg | картинка_текст = 2Cellos, 2017 г. | националност = [[Загреб]], {{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] | период_на_активност = 2011 – сега | стил = [[Чело рок]], [[рок]], [[Поп музика|поп]], [[класическа музика]] | лейбъл = Sony Masterworks | състав = [[Лука Шулич]]<br>[[Степан Хаусер]]<br>Душан Кранц | бивши_членове = | сайт = [http://2cellos.com 2cellos.com] }} '''''2Cellos''''' (стилизирано като '''2CΞLLOS''') е [[Дует|дуо]],<ref>[http://www.2cellos.com/biography/ 2Cellos biography] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161222203922/http://www.2cellos.com/biography/ |date=22 December 2016 }} ''Young Croatian cellists Luka Sulic and Stjepan Hauser, together known as 2CELLOS,...''</ref> съставено от [[Хърватия|хърватските]] [[Виолончело|челисти]] Лука Шулич и [[Степан Хаусер]]. През 2011 г. подписват договор със ''Sony Masterworks'' и издават 4 албума. Дуото изпълнява инструментални аранжименти на добре познати поп и рок песни, както и на класическа и филмова музика.<ref>{{cite web |url=http://www.nacional.hr/clanak/105855/hrvatski-violoncelisti-potpisali-ugovor-sa-sony-music-entertainmentom |title=Hrvatski violončelisti potpisali ugovor sa Sony Music Entertainmentom |last=Koruga |first=Igor |date=14 April 2011 |work=Nacional |language=Serbian |accessdate=10 June 2011 |trans-title=Croatian cellists sign contract with Sony Music Entertainment |url-status=dead |archiveurl=https://www.webcitation.org/68pXekqvV?url=http://www.nacional.hr/clanak/105855/hrvatski-violoncelisti-potpisali-ugovor-sa-sony-music-entertainmentom |archivedate=1 July 2012 |df=dmy |архив_дата=2011-08-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110814043412/http://www.nacional.hr/clanak/105855/hrvatski-violoncelisti-potpisali-ugovor-sa-sony-music-entertainmentom }}</ref> Дуото е познато на международната сцена и е участвало в няколко американски предавания като ''[[Клуб Веселие]]'' и ''The Bachelor''.<ref>{{Cite web |url=http://www.dailymotion.com/video/x1afmcl_sean-lowe-catherine-giudici-wedding_people |title=Glee Season 18: Sean and Catherine's Wedding |accessdate=26 December 2015 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160115000120/http://www.dailymotion.com/video/x1afmcl_sean-lowe-catherine-giudici-wedding_people |archivedate=15 January 2016 |url-status=live }}</ref> == Произход == Хаусер, роден в [[Пула]], [[Хърватия]], и Шулич, роден в [[Марибор]], [[Словения]], се запознават в юношеските си години по време на майсторски клас в Пула. Шулич, който е по-малкия от двамата с една година, посещава Музикалната академия в [[Загреб]], а след това учи във [[Виена]]. По-късно Шулич влиза в [[Кралска музикална академия|Кралската музикална академия]] в [[Лондон]], а Хаусер посещава Кралския музикален колеж в [[Манчестър]], като завършва обучението си в Музикалната консерватория в Лондон.<ref name="Repubblica">{{cite web|url=http://www.repubblica.it/spettacoli-e-cultura/2011/06/06/news/il_violoncello_da_sogno_di_luka_e_stjepan_da_youtube_ai_concerti_di_elton_john-17259661/|title=Il violoncello da favola di Luka e Stjepan da YouTube ai concerti di Elton John|last=Videtti|first=Giuseppe|date=6 June 2011|work=la Repubblica|publisher=Gruppo Editoriale L'Espresso|language=Italian|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110609214952/http://www.repubblica.it/spettacoli-e-cultura/2011/06/06/news/il_violoncello_da_sogno_di_luka_e_stjepan_da_youtube_ai_concerti_di_elton_john-17259661/|archivedate=9 June 2011|url-status=live}}</ref> Дуото става известно през 2011 г. с кавър версията на песента ''Smooth Criminal'' на [[Майкъл Джексън]], която става хит в [[YouTube]],<ref name="STA">{{cite web|url=http://www.sta.si/en/vest.php?s=a&id=1637981|title=Slovenian, Croatian Cellists Make Breakthrough on YouTube|date=19 May 2011|work=STA|publisher=Slovenian Press Agency|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120407030857/http://www.sta.si/en/vest.php?s=a&id=1637981|archivedate=7 April 2012|url-status=live|архив_дата=2012-04-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120407030857/http://www.sta.si/en/vest.php?s=a&id=1637981}}</ref> получавайки над 3 милиона гледания през първите две седмици<ref name="Repubblica" /> и над тридесет и три милона гледания към ноември 2019 г.<ref>{{cite web|url=http://www.rtvslo.si/zabava/zanimivosti/video-hrvaska-violoncelista-videlo-na-milijone-americanov/256245|title=Video: Hrvaška violončelista videlo na milijone Američanov|date=26 April 2011|work=Radiotelevizija Slovenija|publisher=MMC RTV Slovenija|language=Slovenian|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110429050132/http://www.rtvslo.si/zabava/zanimivosti/video-hrvaska-violoncelista-videlo-na-milijone-americanov/256245|archivedate=29 April 2011|url-status=live}}</ref> Създаването на музикалното видео е продиктувано от финансови затруднения на челисти, въпреки техния музикален успех в Обединеното кралство. Един от приятелите на Хаусер в Пула, предлага да изпробват пазара на поп музиката, като създадат видеоклип към ''Smooth Criminal''. Във видеото<ref name="Periodico">{{cite web|url=http://www.elperiodico.com/es/noticias/ocio-y-cultura/20110607/los-chelos-del-pop/1034351.shtml|title=Los chelos del pop|last=Cervera|first=Marty|date=7 June 2011|work=El Periódico de Catalunya|publisher=Grupo Zeta|language=Spanish|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20121010072815/http://www.elperiodico.com/es/noticias/ocio-y-cultura/20110607/los-chelos-del-pop/1034351.shtml|archivedate=10 October 2012|url-status=live|архив_дата=2016-03-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307092133/http://www.elperiodico.com/es/noticias/ocio-y-cultura/20110607/los-chelos-del-pop/1034351.shtml}}</ref> са представени Шулич и Хаусер, изправени сами в голяма бяла стая, изпълнявайки мелодията на Джексън.<ref name="Repubblica" /> Преди да станат партньори, двамата виолончелисти понякога са били съперници, състезавайки се един срещу друг в музикални състезания.<ref name="Periodico" /> == Кариера == 2Cellos подписва договор със ''Sony Masterworks'', и завършва записа на първия си албум през май 2010 г.<ref>{{cite web|url=http://www.rtvslo.si/kultura/glasba/mariborski-celist-bo-z-eltonom-johnom-nastopil-tudi-v-izoli/257124|title=Mariborski čelist bo z Eltonom Johnom nastopil tudi v Izoli|date=9 May 2011|work=Radiotelevizija Slovenija|publisher=MMC RTV Slovenija|language=Slovenian|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110513085703/http://www.rtvslo.si/kultura/glasba/mariborski-celist-bo-z-eltonom-johnom-nastopil-tudi-v-izoli/257124|archivedate=13 May 2011|url-status=live}}</ref> и издаден през следващата година. Албумът съдържа кавъри на песни на [[Ю Ту]], [[Гънс Ен Роузис]], [[Найн Инч Нейлс]], [[Стинг]], [[Колдплей]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Мюз]] и [[Кингс ъф Лиън]]. Хаусер казва пред [[Италия|италианския]] вестник ''[[Република (италиански вестник)|Република]]'', че албумът ще включва и виолончелна версия на песента ''Human Nature'' на Джексън.<ref name="Repubblica" /> Дуото споделя, че са избрали песни, които могат да бъдат създадени като кавъри, които да се изпълняват само на две виолончела.<ref>{{cite web|url=http://globus.jutarnji.hr/zivot/telefonski-poziv-koji-im-je-promijenio-zivot?onepage=1|title=Telefonski poziv koji im je promijenio život|last=Došen|first=Vanja|date=12 April 2011|work=Jutarnji list|publisher=Europapress Holding|language=Croatian|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110504083733/http://globus.jutarnji.hr/zivot/telefonski-poziv-koji-im-je-promijenio-zivot?onepage=1|archivedate=4 May 2011|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> В част от песните се включва и барабанистът Душан Кранц, случаен член на групата. [[Елтън Джон]] желае дуото да се появи с него на лятното му турне през 2011 г.,<ref name="STA" /> което започва в [[Кардиф]], [[Уелс]], на 8 юни същата година.<ref name="Repubblica" /> Джон, който лично се обажда на Шулич, споделя, че е гледал видеоклипа на ''Smooth Criminal'' и иска 2Cellos да участва в турнето му, включващо тридесет града.<ref name="Showtime">{{cite web|url=http://www.tportal.hr/showtime/glazba/122131/2CELLOS-snimaju-za-Sony-i-sviraju-s-Eltonom-Johnom.html|title=2CELLOS snimaju za Sony i sviraju s Eltonom Johnom|date=13 April 2011|work=tportal.hr|publisher=Hrvatski Telekom|language=Croatian|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20121015034355/http://www.tportal.hr/showtime/glazba/122131/2CELLOS-snimaju-za-Sony-i-sviraju-s-Eltonom-Johnom.html|archivedate=15 October 2012|url-status=live}}</ref> Шулич и Хаусер участват на 25 април 2011 г. в ''Шоуто на [[Елън Дедженеръс]]''.<ref name="BWW">{{cite web|url=http://tunes.broadwayworld.com/article/Sony-MASTERWORKS-Signs-Viral-Internet-Sensation-2CELLOS-20110419|title=Sony MASTERWORKS Signs Viral Internet Sensation 2CELLOS|date=19 April 2011|work=TalkTunesworld.com|publisher=Wisdom Digital Media|accessdate=9 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110831135358/http://tunes.broadwayworld.com/article/Sony-MASTERWORKS-Signs-Viral-Internet-Sensation-2CELLOS-20110419|archivedate=31 August 2011|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=http://dubrovacki.hr/clanak/28301/vatreni-duet-nastupio-u-showu-ellen-degeneres-stjepan-od-zestine-slomio-gudalo|title=Vatreni duet nastupio u showu Ellen DeGeneres: Stjepan od žestine slomio gudalo!|last=Vugrinec|first=Goran|date=25 April 2011|work=Dubrovački Vjesnik|publisher=Europapress Holding|language=Croatian|accessdate=10 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110815074917/http://dubrovacki.hr/clanak/28301/vatreni-duet-nastupio-u-showu-ellen-degeneres-stjepan-od-zestine-slomio-gudalo|archivedate=15 August 2011|url-status=dead|df=dmy-all|архив_дата=2011-08-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110815074917/http://dubrovacki.hr/clanak/28301/vatreni-duet-nastupio-u-showu-ellen-degeneres-stjepan-od-zestine-slomio-gudalo}}</ref> Въпреки че двамата обикновено записват кавъри на рок песни, Шулич и Хаусер заявяват, че свирят и с оркестри и няма да се откажат от изпълнението на класическа музика. Виолончелистите казат, че някой ден биха искали да отидат на турне както с класически, така и със съвременен оркестър.<ref name="Periodico" /> Вторият им студиен албум ''In2ition'' излиза в началото на 2013 г. През 2015 г. излиза третият им албум, озагалавен ''Celloverse''.<ref>{{Cite web|url=http://www.prnewswire.com/news-releases/2cellos-create-a-new-dimension-with-celloverse-album-available-january-27-2015-300007198.html|title=2CELLOS Create A New Dimension With Celloverse Album Available January 27, 2015|last=Masterworks|first=Portrait/Sony Music|website=prnewswire.com|language=en|accessdate=2017-02-05|archive-url=https://web.archive.org/web/20170923002845/http://www.prnewswire.com/news-releases/2cellos-create-a-new-dimension-with-celloverse-album-available-january-27-2015-300007198.html|archivedate=23 September 2017|url-status=live}}</ref> Четвъртият албум на дуото ''Score'' излиза през 2017 г. В него са включени кавъри на телевизионна и филмова музика. На 26 май 2018 г. 2Cellos изпълнява химна на Шампионската лига на УЕФА преди [[Финал на Шампионската лига 2018|финала на Шампионска лига 2018]] между [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]].<ref>{{cite web |publisher=UEFA Champions League |title=2Cellos to perform UEFA Champions League anthem in Kyiv |url=https://www.uefa.com/insideuefa/about-uefa/news/newsid=2559940.html |website=UEFA Champions League |accessdate=25 March 2019 |date=18 May 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190410143058/https://www.uefa.com/insideuefa/about-uefa/news/newsid=2559940.html |archivedate=10 April 2019 |url-status=live }}</ref> == Дискография == * ''2Cellos'' (2011) * ''In2ition'' (2013) * ''Celloverse'' (2015) * ''Score'' (2017) == Турнета == * ''The Score World Tour'' (2017) * ''Let There be Cello'' (2019) == Външни препратки == * [http://www.2cellos.com Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:Музикални групи в Загреб]] [[Категория:Класически музикални групи]] [[Категория:Инструментални групи]] [[Категория:Поп групи]] [[Категория:Рок групи]] [[Категория:Основани в Хърватия през 2011 година]] lzrmfoz87z41zp5gvqh1udg0bm9g2o7 0 527071 12419430 12009932 2024-11-22T01:21:07Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419430 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Италия]] | знаме = Flag of Italy.svg | писта = [[Монца (писта)|Монца]] | карта = Monza_track_map.svg | дата = 7 септември 2014 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.793 | дължина състезание = 306.720 | текуща година = 2013 | време = Слънчево | победа време = 1:19:10.236 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:24.109 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:28.004 (29) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2014 Голяма награда на Италия''' е 65-о за [[Голяма награда на Италия|Голямата награда на Италия]] и 13-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[7 септември]] [[2014]] година на пистата [[Монца (писта)|Монца]] в [[Монца]], [[Италия]]. {{clear}} == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Оби. !! Време/Отпадане !! Място !! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | 1:19:10.236 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | +3.175 | 2 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +25.026 | 4 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +40.786 | 3 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +50.309 | 9 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +59.965 | 8 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +1:02.518 | 10 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +1:03.063 | 6 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +1:03.535 | 11 | '''2''' |- ! 10{{ref|2|1}} | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +1:06.171 | 5 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 53 | +1:11.184 | 21 | |- ! 12 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 53 | +1:12.606 | 13 | |- ! 13 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 53 | +1:13.093 | 12 | |- ! 14 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 16 | |- ! 15 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 14 | |- ! 16 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 17 | |- ! 17 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 18 | |- ! 18 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 19 | |- ! 19 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 51 | +2 Об. | PL | |- ! 20 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 51 | +2 Об. | 15 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 28 | Двигател | 7 | |- ! Отп | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 5 | Инцидент | 20 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 238 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 216 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 166 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 122 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 121 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 454 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 272 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 177 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 162 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 110 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/928/ | accessdate = 31 януари 2015 | архив_дата = 2015-03-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150310042728/http://www.formula1.com/results/season/2014/928/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Белгия|2014 Белгия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Сингапур|2014 Сингапур]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Италия|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Италия]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Италия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Италия]] [[Категория:2014 година в Италия]] 41k13wny2u4gnezhkmrhvdf5qieq6ap 0 527076 12419436 12009839 2024-11-22T01:21:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419436 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Сингапур]] | знаме = Flag of Singapore.svg | писта = [[Марина Бей Стрийт (писта)|Марина Бей Стрийт]] | карта = Singapore street circuit v2.svg | дата = 21 септември 2014 | обиколки = 61 | дължина писта = 5,065 | дължина състезание = 308,965 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 2:00:04.795 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1.45.681 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:50.417 (39) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2014 Голямата награда на Сингапур''' е 7-о за [[Голяма награда на Сингапур|Голямата награда на Сингапур]] и 14-и кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]] във [[Формула 1]], който се провежда на [[21 септември]] [[2014]], на пистата [[Марина Бей Стрийт (писта)|Марина Бей Стрийт]], [[Сингапур]], Сингапур. == Състезание == {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 60 | 2:00:04.795 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 60 | +13.534 | 4 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 60 | +14.273 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 60 | +15.389 | 5 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +42.161 | 6 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 60 | +56.801 | 12 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +59.038 | 15 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 60 | +1:00.641 | 7 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +1:01.661 | 13 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 60 | +1:02.230 | 9 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 60 | +1:05.065 | 8 | |- ! 12 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 60 | +1:06.915 | 18 | |- ! 13 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 60 | +1:08.029 | 16 | |- ! 14 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 60 | +1:12.008 | 10 | |- ! 15 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 60 | +1:34.188 | 22 | |- ! 16 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 60 | +1:34.543 | 19 | |- ! 17 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 59 | +1 Об. | 21 | |- ! Отп | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 52 | Мощност | 11 | |- ! Отп | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 40 | Теч-вода | 17 | |- ! Отп | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 17 | Електро | 14 | |- ! Отп | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 13 | Кабелен сноп | PL | |- ! НСт | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 0 | Задвижването | — | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 241 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 238 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 181 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 133 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 124 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 479 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 305 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 187 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 178 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 117 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/929/ | accessdate = 31 януари 2015 | архив_дата = 2014-09-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140921035347/http://www.formula1.com/results/season/2014/929/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Италия|2014 Италия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Япония|2014 Япония]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Сингапур|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Сингапур]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Сингапур|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Сингапур]] [[Категория:2014 година в Азия]] 8swbita6qnq6dyffigq2rqbjse12sys 0 527592 12419712 11479216 2024-11-22T11:17:38Z Melanita 132414 форматиране 12419712 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]],<br> [[Херцогство Монферат|маркграфиня на Монферат]] | портрет = Portrait_believed_to_depict_Margherita_Paleologo_by_Giulio_Romano.jpg | портрет-описание = Маргарита Палеологина ок. 1531 г.,<br> портрет от [[Джюлио Романо]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1531]] – [[1540]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[маркграф]]иня на [[Маркграфство Мантуа|Мантуа]] | герб = }} }} '''Маргарита Палеологина''' ({{lang|it|Margherita Paleologo}}; [[11 август]] [[1510]], [[Казале Монферато]]; † [[28 декември]] [[1566]], [[Мантуа]]) от династията [[Палеолози]] от [[Маркграфство Монферат]], е чрез женитба [[маркграф]]иня на [[Маркграфство Мантуа]], първа [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] (1531 – 1540), [[Маркграфство Монферат|маркграфиня на Монферат]] (1531 – 1540). Тя е [[регент]]ка на двамата си сина от 1540 до 1556 г. заедно с нейния зет [[Ерколе Гонзага]]. == Живот == Маргарита е дъщеря на маркграф [[Вилхелм XI (Монферат)|Вилхелм XI Монфератски]] (1486 – 1518) от династията [[Палеолози]] и съпругата му принцеса Анна д’Алансон (1492 – 1562). По-голяма сестра е на [[Бонифаций IV (Монферат)|Бонифаций IV Палеолог]] (1512 – 1530), маркграф на Монферат, който не се жени и няма деца. Племенница е на маркграф [[Джовани Джорджо (Монферат)|Джовани Джорджо]] († 1533). Нейният дядо е [[Бонифаций III (Монферат)|Бонифаций III Монфератски]]. През 1531 г. Маргарита Палеологина се омъжва за [[Федерико II Гонзага]] (1500 – 1540), маркграф на Мантуа, херцог на Мантуа, от 1533 г. маркграф на Монферат. Тя е втората му съпруга. Преди това той е женен за нейната сестра [[Мария Палеологина (1509–1530)|Мария Палеологина]], която умира през 1530 г. Нейният син [[Гулелмо Гонзага]] нарича първата си дъщеря [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гонзага д’Есте]] на нея. Маргарита умира на 28 декември 1566 г. и е погребана в църквата Санта Паола в Мантуа. == Деца == Маргарита и Федерико II Гонзага имат седем деца: * [[Франческо III Гонзага]] (* 1522, † 1550), 2-ри херцог на Мантуа и Монферат от 1540, ∞ 1549 [[Катарина Австрийска (1533–1572)|Катарина Австрийска]], дъщеря на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] * Елеонора Гонзага, монахиня * Анна Гонзага, монахиня * [[Изабела Гонзага (1537–1579)|Изабела Гонзага]] (* 18 април 1537, † 16 август 1579), ∞ 1554 [[Франческо Фердинандо д'Авалос]] († 1571), вицекрал на Сицилия * [[Гулелмо Гонзага]] (* 1538, † 1587), 3-ти херцог на Мантуа и маркграф на Монферат от 1550, ∞ 1561 [[Елеонора Австрийска (1534 – 1594)|Елеонора Австрийска]], дъщеря на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] * [[Лудовико Гонзага|Луиджи Гонзага]] (* 1539, † 1595), [[Графство Невер|херцог на Невер]] и [[Графство Ретел|Ретел]] от 1565, ∞ 1565 [[Хенриета от Клеве]], дъщеря на херцог [[Франсоа I от Клеве|Франсоа I дьо Невер-Клеве]] * [[Федерико Гонзага]] (* 1540, † 21 февруари 1565), [[епископ]] на Мантуа, 1563 [[кардинал]] == Източници == <references /> * Roberto Maestri, ''Una protagonista del Rinascimento: Margherita Paleologo duchessa di Mantova e Monferrat''o, Circolo Culturale „I Marchesi del Monferrato“, Alessandria 2013, ISBN 978-88-97103-04-2 * Cawley, Charles, [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#MargheritaMonferratodied1566 ''MARGHERITA di Monferrato''], Foundation for Medieval Genealogy, fmg.ac * [http://www.genealogy.euweb.cz/byzant/byzant12.html#MG9 Byzant 12: Margherita, Mgvne of Montferrato], genealogy.euweb.cz == Външни препратки == * [http://www.marchesimonferrato.com/web2007/_pages/gen.php?DR=all&URL=marchesidelmonferrato.com&LNG=IT&L=2&C=65&T=news&D=IT%7BB60A1974-599D-7392-2E2F-5F9E974C842E%7D&A=0 Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato – Anne d’Alençon, Madama di Monferrato] * [http://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-paleologo-duchessa-di-mantova-e-marchesa-del-monferrato_(Dizionario-Biografico)/ Dizionario biografico Treccani] [[Категория:Херцози на Мантуа]] [[Категория:Маркграфове на Мантуа]] [[Категория:Маркграфове на Монферат]] [[Категория:Регенти]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Жени]] d2zerljrm2sls258vgpmx2qgabc798h 0 527593 12419720 12024595 2024-11-22T11:25:52Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 3×тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419720 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария Палеологина|Мария Палеологина|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Maria Paleologa | категория = монарх | описание = [[маркграф]]иня от [[Маркграфство Монферат|Монферат]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | отличия = }} | майка = Анна д’Аленсон | брак = [[Федерико II Гонзага]] }} '''Мария Палеологина''' ({{lang|it|Maria Paleologa}}; * [[19 септември]] [[1508]], [[Казале Монферато]]; † [[15 септември]] [[1530]], Казале Монферато) от династията [[Палеолози]], е [[маркграф]]иня от [[Маркграфство Монферат]]. == Биография == Тя е дъщеря на маркграф [[Вилхелм XI (Монферат)|Вилхелм XI Монфератски]] (1486 – 1518) от династията Палеолози и съпругата му принцеса Анна д’Аленсон (1492 – 1562). Мария Палеологина се омъжва през 1517 г. в Казале за [[Федерико II Гонзага]] (1500 – 1540), син на [[Изабела д’Есте]], който през 1530 г. е издигнат на [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]] от император [[Карл V]]. Федерико II Гонзага започва около 1525 г. строежа на Палацо дел Те, жилище на Федерико и неговата муза и любовница [[Изабела Бошети]]. Мария става монахиня в Казале и умира през 1530 г. Нейният съпруг се жени през 1531 г. за нейната по-малка сестра [[Маргарита Палеологина]]. == Източници == <references /> * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#Mariadied1531 Maria di Monferrato], fmg.ac [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Жени]] 4y5zn02c42oxlkmf37fg00iio73l7b5 0 527599 12419553 12394627 2024-11-22T07:57:47Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2×тире-числа, 4 интервала, нов ред, тире, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419553 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Isabella Gonzaga | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1556]] – [[1571]] | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = }} | деца = [[Алфонсо Феличе д’Авалос]]<br>Томазо Феличе д’Авалос }} '''Изабела Гонзага''' ({{lang|it|Isabella Gonzaga}}; * [[18 април]] [[1537]], [[Мантуа]], [[Херцогство Мантуа]]; † [[16 август]] [[1579]], Викария <small>(днес квартал на [[Неапол]])</small>, [[Неаполитанско кралство]]) е чрез брак принцеса на [[Франкавила ал Маре|Франкавила]] ([[1556]] – [[1571]]), маркиза на [[Пескара]] и [[Маркграфство Васто|Васто]], графиня на [[Монтеодоризио]]. == Произход == Тя е дъщеря на [[Федерико II Гонзага]] (* 1500, † 1540), [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]], [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]] и [[Маркграфство Монферат|Монферат]], и на съпругата му [[Маргарита Палеологина]] (* 1510, † 1566). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Франческо II Гонзага]], маркграф на Мантуа, и [[Изабела д’Есте]], а по майчина – [[Вилхелм XI (Монферат)|Вилхелм XI]], маркграф на Монферат, и принцеса Анна д’Алансон. Има четирима братя и две сестри: * [[Франческо III Гонзага|Франческо III]] (* 1522, † 1550), 2-ри херцог на Мантуа и Монферат от 1540 г., съпруг на [[Катарина Австрийска (1533–1572)|Катарина Австрийска]], дъщеря на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] * Елеонора, монахиня * Анна, монахиня * [[Гулиелмо Гонзага|Гулиелмо]] (* 1538, † 1587), 3-ти херцог на Мантуа и маркграф на Монферат от 1550 г., съпруг на [[Елеонора Австрийска (1534 – 1594)|Елеонора Австрийска]] * [[Лудовико Гонзага|Лудовико (Луиджи)]] (* 1539, † 1595), херцог на Невер и на Ретел 1565, съпруг на Хенриета от Клев * [[Федерико Гонзага|Федерико]] (* 1540, † 1565), [[епископ]] на Мантуа, 1563 [[кардинал]] Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == Баба ѝ Анна д'Алансон ѝ оставя френските си активи. Но майка ѝ Маргарита впоследствие успява, благодарение на отказа на Изабела (1564 г.), да създаде наследство за третия си син, Лудовико, който, след като отива във Франция, дава началото на клона [[Гонзага-Невер]]. През декември 1556 г. тя се жени за [[Франческо Фернандо д'Авалос]], втори принц на Франкавила, четвърти маркиз на [[Пескара]], трети маркиз на [[Маркграфство Васто|Васто]] и граф на [[Монтеодоризио]]. През 1561 г. е назначена за губернатор на Монферат от брат си Гулиелмо, маркиз на [[Маркграфство Монферат|Монферат]]. Умира през 1579 г. на 42-годишна възраст. <br> [[Файл:Madonna del Rosario (Ambrogio Oliva), Occimiano (detail).jpg|мини|център|411x411px|Амброджо Олива, ''Мадоната на молитвената броеница'' (детайл), църква в [[Очимиано]]. Портрети на знатни лица от Монферат, вляво ([[Маргарита Палеологина]], [[Анна д'Алансон]], неизвестна, [[Карл V]], Стефано Гуацо) и Мантуа, вдясно (Амброджо Алдегато, [[Ерколе Гонзага]], [[Гулиелмо Гонзага]], Изабела Гонзага), в центъра папа [[Пий V]]]] == Брак и потомство == ∞ декември 1554 за [[Франческо Фердинандо д'Авалос]] (* 1531, † 1571), маркиз на [[Васто]], управител на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] (1560 – 1563) и [[вицекрал]] на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] (1568 – 1571), от когото има двама сина: * [[Алфонсо Феличе д’Авалос]] Аквински Арагонски (* 1564, о-в [[Иския]]; † 2 декември 1593, Рим), принц на [[Франкавила ал Маре|Франкавила]], маркиз на Васто, маркиз на Пескара; ∞ 1583 за [[Лавиния Фелтрия дела Ровере]] (* 16 януари 1558, [[Пезаро]]; † 7 юни 1632, [[Орчано ди Пезаро|Монтебело]]), принцеса на Урбино, от която има един син и три дъщери * Томазо д'Авалос Аквински Арагонски († 1622), граф на [[Кастелучо Супериоре|Кастелучо]], титулярен [[Латински патриархат на Антиохия|патриарх на Антиохия]] (1611 – 1622). == Източници == * ''Europäische Stammtafeln'', II T. 185; A.Stargardt 1984 (''Palaiologos – Montferrat'') * ''Gran Enciclopedia de España''. (1991), 3, S. 1, 109 f. ISBN 84-87544-01-0. * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#Fe2 Gonzaga 3: Isabella, principessa di Mantova], genealogy.euweb.cz * [http://www.marchesimonferrato.com/web2007/_pages/gen.php?DR=all&URL=marchesidelmonferrato.com&LNG=IT&L=2&C=65&T=news&D=IT%7BB60A1974-599D-7392-2E2F-5F9E974C842E%7D&A=0 Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato - Anne d’Alençon, Madama di Monferrato] * [http://www.treccani.it/enciclopedia/avalos-francesco-ferdinando-d-marchese-di-pescara-e-del-vasto/ Ávalos, Francesco Ferdinando d', marchese di Pescara e del Vasto], treccani.it {{Превод от|it|Isabella Gonzaga (1537 – 1579)|135343456}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Вицекрале на Сицилия]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 2a7mntdvusj17ho08hhgnle63pdbels 0 527691 12419606 12400805 2024-11-22T09:29:38Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2×тире-числа, 3 интервала, А|АБ (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419606 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Isabella di Capua | категория = монарх | описание = I. [[княгиня]] на [[Мелфи]] и [[Молфета]]<br>II. [[графиня]] на [[Кампобасо]] и [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. [[1523]] – [[1557]]<br>II. [[1539]] – [[1557]] | предшественик = I. [[Феранте ди Капуа]]<br>II. [[Феранте I Гонзага]] | наследник = I. и II. [[Чезаре I Гонзага]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} | баща = Феранте ди Капуа | майка = Антоника дел Балцо | братя-сестри = Мария ди Капуа | деца = Анна Гонзага<br>[[Чезаре I Гонзага]]<br>[[Иполита Гонзага]]<br>[[Франческо Гонзага]]<br>[[Андреа Гонзага (1539-1586)|Андреа Гонзага]]<br>[[Джовани Винченцо Гонзага]]<br>Ерколе Гонзага<br>Отавио Гонзага<br>Филипо Гонзага<br>Джеронима Гонзага<br>Мария Гонзага }} '''Изабела ди Капуа''' ({{lang|it|Isabella di Capua}}; * [[1510]], † [[17 септември]] [[1559]], [[Неапол]], [[Неаполитанско кралство]]) е княгиня на [[Мелфи]] и [[Молфета]] (1523 – 1559) и чрез брак [[графиня]] на [[Кампобасо]] и [[Херцогство Гуастала|Гуастала]] (1539 – 1557). == Произход == Тя е най-голямата дъщеря на [[Феранте ди Капуа]] (* 1495, † 1523), граф на [[Алесано]], маркиз на [[Спекия]], 2-ри [[херцог]] на [[Термоли]] и [[княз]] на [[Молфета]], и на съпругата му Антоника [[дел Балцо]] († 1547), дъщеря на граф [[Джовани Франческо дел Балцо]].<ref>Mario Ziccardi, ''Gambatesa e i Di Capua: i pastori e i signori'',в Daniele Ferrara (a cura di), Il castello di Capua e Gambatesa: mito, storia e paesaggio, Campobasso, Direzione regionale per i beni culturali e paesaggistici del Molise, 2011, с. 17.</ref> Император [[Карл V]] Хабсбургски позволява на Феранте ди Капуа да комбинира герба си с този на съпругата си. Има една сестра Мария ди Капуа († 1555), херцогиня на [[Термоли]] като съпруга на Винченцо ди Капуа. == Биография == [[Файл:Jacopo da trezzo, isabella di capua, principessa di molfetta, 1550 circa.JPG|мини|ляво|Изабела ди Капуа на медал от Якопо да Трецо (ок. 1550)]] През 1525 г. се омъжва за Трояно Карачоло, княз на [[Мелфи]], който получава като зестра [[Молфета|Княжество Молфета]], [[Спекия|Маркграфство Спекия]] и [[Алесано|Графство Алесано]]. През 1530 г. бракът е анулиран по политически причини от папа [[Климент VII]]. След това Изабела се омъжва в [[Неапол]] за [[Феранте I Гонзага]], [[граф]] на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]], капитан и доверен човек на император [[Карл V]]. Тя му носи много [[феод]]и, сред които [[Кампобасо]], [[Киеути]], [[Джовинацо]], [[Молфета]], [[Сан Паоло ди Чивитате]] и [[Серакаприола]]. След смъртта на майка си тя наследява и други феоди, включително [[Алесано]]. Изабела е запомнена като жена, възхвалявана от придворните поети и писатели, които ѝ посвещават [[мадригал]]и и стихотворения заради нейната красота и морални добродетели. Умира на около 49-годишна възраст в Неапол. == Деца == От Трояно Карачоло има децата: ∞ 2. за [[Феранте I Гонзага]], (* 28 януари 1507, [[Мантуа]]; † 15 ноември 1557, [[Брюксел]]), [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[граф]] на [[Гуастала]] (1539 – 1557), [[вицекрал]] на [[Сицилия]] (1536 – 1546), управител (губернатор) на [[Миланско херцогство|Милано]] (1546 – 1555), от когото има седем сина и четири дъщери: * Анна Гонзага (* 1531, † млада) * [[Чезаре I Гонзага]] (* 1533; † 1575, [[Гуастала]]), 2-ри граф на Гуастала (1557 – 1575), [[Херцогство Амалфи|херцог на Амалфи]]; ∞ 12 март 1560 за [[Камила Боромео]], от която има син и дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря * [[Иполита Гонзага]] (* 17 юни 1535, [[Палермо]]; † 9 март 1563, [[Неапол]]); ∞ 1. 1545 за Фабрицио [[Колона (род)|Колона]] (* 1525, † 1551), наследствен херцог на Паляно, от когото няма деца; 2. 1554 за [[Антонио Карафа (1542-1578)|Антонио Карафа дела Стадера]] (* ок. 1542, † 1578), княз на [[Стиляно]], херцог на [[Мондрагоне]], от когото има една дъщеря * [[Франческо Гонзага]] (* 6 декември 1538, Палермо; † 6 януари 1566, [[Рим]]), от 1561 [[кардинал]], [[епископ]] на [[Мантуа]] (1565 – 1566) * [[Андреа Гонзага (1539-1586)|Андреа Гонзага]] (* 9 септември 1539, Палермо; † 1586, [[Мантуа]]), от 1560 1-ви маркиз на [[Спекия]] и [[Алесано]]; ∞ за Мария Лопес де Падия и де Мендоса, дъщеря на дон Антонио Лопес де Падия, господар на Новес и на Ла Мехорада, и съпругата му доня Хуана де Мендоса от графовете на [[Ла Коруня]] * [[Джовани Винченцо Гонзага|Джан Винченцо Гонзага]] (* 8 декември 1540, Палермо; † 23 декември 1591, Рим), [[кардинал]] от 1578 г. * Ерколе Гонзага (* ок. 1545, † ок. 1549) * Отавио Гонзага (* 10 май 1543, Палермо; † април 1583, [[Милано]]), господар на [[Черчемаджоре]] (от 1559), генерал; ∞ 1. 1565 за [[Изабела да Кореджо]], дъщеря на [[Манфредо да Кореджо]] и съпругата му [[Лукреция д’Есте]], бездетен 2. 1575 за Чечилия де Медичи (* 1552/53, † 1616), дъщеря на Агосто де Медичи, маркиз на [[Меленяно]], от която има двама сина. Има и един извънбрачен син. * Филипо Гонзага († като бебе) * Джеронима Гонзага († като бебе) * Мария Гонзага († като бебе). == Източници == * G. Brunelli, ''Ferrante Gonzaga'', in „Dizionario biografico degli Italiani“, LVII, Roma 2001. * C. de Gioia Gadaleta, ''Isabella de Capua Gonzaga Principessa di Molfetta — Signora di Guastalla'', Molfetta 2003. * M. Ziccardi, ''Gambatesa e i di Capua. I pastori e i signori'', in D. Ferrara, Il Castello di Capua e Gambatesa. Mito Storia e Paesaggio, Campobasso 2010. * Giuseppe Amadei, ''I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras'', a cura di Ercolano Marani, Mantova, Banca agricola mantovana, 1978 * Giampiero Brunelli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferrante-gonzaga_(Dizionario-Biografico)/ Ferrante Gonzaga]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001, <small>посетен на 23 август 2022 г.</small> * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3: Ferdinando I Gonzaga, Isabella di Capua], Euweb.cz, <small>посетен на 23 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Isabella di Capua|117956314}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 8cgnqmv42rwleeq32xcgncq37bm6nwf 0 527692 12419711 12394927 2024-11-22T11:16:15Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 3×нов ред, 3 интервала, тире, тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419711 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маргарита Гонзага|Маргарита Гонзага (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Margherita Gonzaga | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | погребан = Капуцинска църква „Св. св. Франциск и Бернардин“, Гуастала | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1587]] – [[1591]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | отличия = }} | майка = [[Камила Боромео]] | братя-сестри = [[Феранте II Гонзага]] | деца = няма }} '''Маргерита Гонзага''' ({{lang|it|Margherita Gonzaga}},; * [[1562]], [[Рим]], [[Папска държава]]; † [[14 юни]] [[1618]], [[Гуастала]]) от род [[Гонзага]], е чрез брак [[херцогиня]] на [[Сабионета]] ([[1587]] – [[1591]]). == Произход == Маргерита е дъщеря на [[Чезаре I Гонзага]], [[Херцогство Гуастала|граф на Гуастала]] и [[Херцогство Амалфи|херцог на Амалфи]], и на съпругата му [[Камила Боромео]], сестра на [[Карло Боромео]] и племенница на [[папа]] [[Пий VI]]. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Феранте I Гонзага]], граф на [[Херцогство Гуастала|Гуастала]], [[вицекрал]] на [[Сицилия]], и [[Изабела ди Капуа]], а по майчина – [[Джиберто II Боромео]], [[Графство на Арона|граф на Арона]], и Маргарита [[Медичи ди Меленяно]]. Има един брат [[Феранте II Гонзага|Феранте II]] (* 1563, † 1630), 3-ти граф на Гуастала (1575 – 1621), херцог на Гуастала (1621 – 1630), херцог на Амалфи, съпруг на [[Витория Дория]]. == Биография == През [[1581]] г. е подписан брачният договор между Камила Боромео и служителите на херцога на [[Сабионета]] [[Веспасиано I Гонзага]] за брака на Маргарита, която дава съгласие per verba. Тя е третата му съпруга. Новата херцогиня влиза в Сабионета на 6 май [[1582]] г. през нощта в празнично осветен и украсен град, носейки 50 000 златни дуката и бижутата на майка си като [[зестра]]. Съюзът с херцога на Сабионета, най-лоялен служител на [[Крал на Испания|краля на Испания]] [[Филип II (Испания)|Филип II]] и феодал на император [[Рудолф II]], обаче не носи дългоочаквания наследник, тъй като херцогът страда от [[сифилис]]. На 27 февруари [[1591]] г., след дни на агония, Веспасиано умира в стаята си в големия дворец в Сабионета, оставяйки Маргарита вдовица в началото на 30-те си години и неговата дъщеря от втория му брак [[Изабела Гонзага (1565-1637)|Изабела Гонзага]], принцеса на [[Стиляно]], като единствена наследница. Маргарита разпечатва завещанието на 5 март 1591 г. в Залата на императорите в Херцогския дворец, като го прочита на глас в присъствието на служителите, събрали се там. Зестрата ѝ е върната, подарени са скъпоценностите, които е получила от съпруга си за девет години брак, и ѝ е определена годишна рента от 2000 дуката, която нейната доведена дъщеря и зет ѝ обещават да ѝ плащат всяка година. Въпреки това двата държавни преврата, планирани от Общността на Сабионета срещу новите господари, карат херцогинята благоразумно да избере да намери убежище в [[Гуастала]] в двора на своя брат [[Феранте II Гонзага]] и жена му [[Витория Дория]]. В Гуастала Маргарита се посвещава на благочестиви дела, като основава Манастира на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] извън градските стени и избира църквата за мястото на своето погребение. Маргарита запазва титлата „Херцогиня на Сабионета“, като свързва херцогския герб на Сабионета с този на Гуастала. Тя умира на 56-годишна възраст през 1618 г. в Гуастала или може би във [[Виадана]], където се мести след смъртта на съпруга си<ref>{{Cite book|isbn=no|||I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras|1980||Mantova}}</ref> и където живее няколко години в двореца, който е построила.<ref>[https://www.google.it/books/edition/Viadana_e_suo_distretto_notizie_storico/-oZQSe-3X8IC?hl=it&gbpv=1&dq=palazzo+gonzaga+viadana&pg=PA63&printsec=frontcover Innocenzo Figeri, ''Viadana e suo distretto notizie storico-statistiche'', 1855.]</ref> Погребана е в криптата под олтара на Св. Франциск на Капуцинската църква „Св. св. Франциск и Бернардин“ в Гуастала<ref>[http://www.4000luoghi.re.it/luoghi/guastalla/chiesa_santi_francesco_bernardino.aspx Chiesa dei Santi Francesco e Bernardino.]{{Dead link|date=януари 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, където е поставено платното „Стигматите на Св. Франциск“ от художника [[Джовани Брешани]] от Сабионета, което сега се намира в катедралата на Гуастала “Св. Петър“. Криптата е осквернена по време на обсадата на Гуастала през [[1707]] г. == Бележки == <references /> == Източници == * Giuseppe Amadei e Ercolano Marani, ''I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras'', Mantova, 1980 * Alessandro Lisca, ''Vita di Vespasiano Gonzaga Duca di Sabbioneta etc'' [http://www.iatsabbioneta.org/apl/index.php?option=com_content&view=article&id=93&Itemid=112&lang=it Margherita Gonzaga], Sabbioneta * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz {{Превод от|it|Margherita Gonzaga (1562 – 1618)|135291278}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Рим]] 2n0xiuetw1vonekphq43lv54a3i5k7v 4 528586 12419064 12418395 2024-11-21T19:54:03Z MediaWiki message delivery 145624 Нова тема /* Sign up for the language community meeting on November 29th, 16:00 UTC */ 12419064 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Новини/Архиви/%(year)s |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив уикипедия новини2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} == <span lang="en" dir="ltr">Announcing the Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[https://lists.wikimedia.org/hyperkitty/list/board-elections@lists.wikimedia.org/thread/OKCCN2CANIH2K7DXJOL2GPVDFWL27R7C/ Original message at wikimedia-l]. [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement - results|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement - results}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, The scrutineers have finished reviewing the vote and the [[m:Special:MyLanguage/Elections Committee|Elections Committee]] have certified the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Results|results]] for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election|Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) special election]]. I am pleased to announce the following individual as regional members of the U4C, who will fulfill a term until 15 June 2026: * North America (USA and Canada) ** Ajraddatz The following seats were not filled during this special election: * Latin America and Caribbean * Central and East Europe (CEE) * Sub-Saharan Africa * South Asia * The four remaining Community-At-Large seats Thank you again to everyone who participated in this process and much appreciation to the candidates for your leadership and dedication to the Wikimedia movement and community. Over the next few weeks, the U4C will begin meeting and planning the 2024-25 year in supporting the implementation and review of the UCoC and Enforcement Guidelines. You can follow their work on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Meta-Wiki]]. On behalf of the U4C and the Elections Committee,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 14:05, 2 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Have your say: Vote for the 2024 Board of Trustees!</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Hello all, The voting period for the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|2024 Board of Trustees election]] is now open. There are twelve (12) candidates running for four (4) seats on the Board. Learn more about the candidates by [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Candidates|reading their statements]] and their [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Questions_for_candidates|answers to community questions]]. When you are ready, go to the [[Special:SecurePoll/vote/400|SecurePoll]] voting page to vote. '''The vote is open from September 3rd at 00:00 UTC to September 17th at 23:59 UTC'''. To check your voter eligibility, please visit the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Voter_eligibility_guidelines|voter eligibility page]]. Best regards, The Elections Committee and Board Selection Working Group<section end="announcement-content" /> </div> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:13, 3 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == ''This Month in GLAM'': August 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue VIII, August 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Aruba report|Aruba report]]: Vacancy Wikimedian in Residence for Wikipedia on Aruba - Aruba on Wikipedia project * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Technology and biodiversity: “Amazonian Knowledge on Wiki” * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Colombia report|Colombia report]]: Colombia in Wikimania Mood * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: Cooperation between National Library and Wikimedia CR was presented at Wikimania 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/India report|India report]]: Wikimedians-in-residence assigned to add lexicographical data of 5 endangered languages of West Bengal * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: 10 reasons why the National Library of the Netherlands moved its Wikimedia-related publications from SlideShare to Zenodo, and keeps them on Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Looking for Aotearoa's next roving Wikipedian, a Wikidata Te Papa research expeditions publication & the Wikidata WikiProject IBC follow-up workshop * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Macedonia report|North Macedonia report]]: An insight of Wkikimedia MKD's 2024 GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/UK report|UK report]]: Indonesian Featured Article award * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikimania report and meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group August monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Special story|Special story]]: Global GLAM Wiki Meetup - Future meetings and outcomes * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: AvoinGLAM at Wikimania * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Content Partnerships Hub at Wikimania; The Helpdesk; Metabase; UN collaboration day * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Commons Impact Metrics, WikiLibCon25, and WikiConference North America * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Events|Calendar]]: September's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 10:47, 11 септември 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27310248 --> == This Month in Education: August 2024 == <div class="plainlinks" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 7 • August 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/August 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/August 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Cross-Cultural Knowledge Sharing: Wikipedia's New Frontier at University of Tehran|Cross-Cultural Knowledge Sharing: Wikipedia's New Frontier at University of Tehran]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Let's Read Wikipedia in Bolivia reaches teachers in Cochabamba|Let's Read Wikipedia in Bolivia reaches teachers in Cochabamba]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Results of the 2023 “Wikipedia for School” Contest in Ukraine|Results of the 2023 “Wikipedia for School” Contest in Ukraine]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Edu Wiki Camp in Serbia, 2024|Edu Wiki Camp in Serbia, 2024]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wikimedia Human Rights Month this year engaged schools in large amount|Wikimedia Human Rights Month this year engaged schools in large amount]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Strengthening Education Programs at Wikimania 2024: A Global Leap in Collaborative Learning|Strengthening Education Programs at Wikimania 2024: A Global Leap in Collaborative Learning]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wiki Education programs are featured in a scientific outreach magazine, and Wiki Movimento Brasil offers training for researchers in the Amazon|Wiki Education programs are featured in a scientific outreach magazine, and Wiki Movimento Brasil offers training for researchers in the Amazon]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wiki Movimento Brasil aims to adapt a game about Wikipedia, organize an academic event for scientific dissemination, and host the XXXIII Wiki-Education Workshop|Wiki Movimento Brasil aims to adapt a game about Wikipedia, organize an academic event for scientific dissemination, and host the XXXIII Wiki-Education Workshop]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 13:21, 11 септември 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=27310254 --> == <span lang="en" dir="ltr">Your wiki will be in read-only soon</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="server-switch"/><div class="plainlinks"> [[:m:Special:MyLanguage/Tech/Server switch|Read this message in another language]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-Tech%2FServer+switch&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}] The [[foundation:|Wikimedia Foundation]] will switch the traffic between its data centers. This will make sure that Wikipedia and the other Wikimedia wikis can stay online even after a disaster. All traffic will switch on '''{{#time:j xg|2024-09-25|en}}'''. The switch will start at '''[https://zonestamp.toolforge.org/{{#time:U|2024-09-25T15:00|en}} {{#time:H:i e|2024-09-25T15:00}}]'''. Unfortunately, because of some limitations in [[mw:Special:MyLanguage/Manual:What is MediaWiki?|MediaWiki]], all editing must stop while the switch is made. We apologize for this disruption, and we are working to minimize it in the future. A banner will be displayed on all wikis 30 minutes before this operation happens. This banner will remain visible until the end of the operation. '''You will be able to read, but not edit, all wikis for a short period of time.''' *You will not be able to edit for up to an hour on {{#time:l j xg Y|2024-09-25|en}}. *If you try to edit or save during these times, you will see an error message. We hope that no edits will be lost during these minutes, but we can't guarantee it. If you see the error message, then please wait until everything is back to normal. Then you should be able to save your edit. But, we recommend that you make a copy of your changes first, just in case. ''Other effects'': *Background jobs will be slower and some may be dropped. Red links might not be updated as quickly as normal. If you create an article that is already linked somewhere else, the link will stay red longer than usual. Some long-running scripts will have to be stopped. * We expect the code deployments to happen as any other week. However, some case-by-case code freezes could punctually happen if the operation require them afterwards. * [[mw:Special:MyLanguage/GitLab|GitLab]] will be unavailable for about 90 minutes. This project may be postponed if necessary. You can [[wikitech:Switch_Datacenter|read the schedule at wikitech.wikimedia.org]]. Any changes will be announced in the schedule. '''Please share this information with your community.'''</div><section end="server-switch"/> </div> [[User:Trizek_(WMF)|Trizek_(WMF)]], 09:36, 20 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Trizek (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27248326 --> == 'Wikidata item' link is moving. Find out where... == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"><i>Apologies for cross-posting in English. Please consider translating this message.</i>{{tracked|T66315}} Hello everyone, a small change will soon be coming to the user-interface of your Wikimedia project. The [[d:Q16222597|Wikidata item]] [[w:|sitelink]] currently found under the <span style="color: #54595d;"><u>''General''</u></span> section of the '''Tools''' sidebar menu will move into the <span style="color: #54595d;"><u>''In Other Projects''</u></span> section. We would like the Wiki communities feedback so please let us know or ask questions on the [[m:Talk:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|Discussion page]] before we enable the change which can take place October 4 2024, circa 15:00 UTC+2. More information can be found on [[m:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|the project page]].<br><br>We welcome your feedback and questions.<br> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 18:58, 27 септември 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Danny_Benjafield_(WMDE)/MassMessage_Test_List&oldid=27524260 --> == Invitation to Participate in Wiki Loves Ramadan Community Engagement Survey == Dear all, Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. We are excited to announce the upcoming [[m:Wiki Loves Ramadan|Wiki Loves Ramadan]] event, a global initiative aimed at celebrating Ramadan by enriching Wikipedia and its sister projects with content related to this significant time of year. As we plan to organize this event globally, your insights and experiences are crucial in shaping the best possible participation experience for the community. To ensure that Wiki Loves Ramadan is engaging, inclusive, and impactful, we kindly invite you to participate in our community engagement survey. Your feedback will help us understand the needs of the community, set the event's focus, and guide our strategies for organizing this global event. Survey link: https://forms.gle/f66MuzjcPpwzVymu5 Please take a few minutes to share your thoughts. Your input will make a difference! Thank you for being a part of our journey to make Wiki Loves Ramadan a success. Warm regards, User:ZI Jony 03:19, 6 октомври 2024 (UTC) Wiki Loves Ramadan Organizing Team <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27510935 --> == ''This Month in GLAM'': September 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue IX, September 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wikimedian in Residence at Elbasan’s Ethnographic Museum in Albania * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Argentina report|Argentina report]]: GLAM and communities * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: Artbank's edit-a-thon for gender equity in Australian visual arts * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Project 'Belgian distilleries as Linked Open Data' completed * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Photowalks for Wiki Loves Monuments 2024 at five corners of Brazil * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/France report|France report]]: 4th edition of the Label Culture Libre * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/India report|India report]]: Digitization at the Museum of Santal Culture, Federation Hall Society Library and Cultural Heritage and Literature in Meghalaya * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Report on the Wikidata WikiProject International Botanical 2024, Conference report for SPNHC-TDWG 2024 and the upcoming New Zealand species edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: Wiki Takes Rural Archaeology * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/UK report|UK report]]: Wiki content in interfaith education * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/USA report|USA report]]: Banned books and more * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group September monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Special story|Special story]]: Global GLAM calls from November: short survey, and register! * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Events|Calendar]]: October's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 11:38, 10 октомври 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27548598 --> == <span lang="en" dir="ltr">Preliminary results of the 2024 Wikimedia Foundation Board of Trustees elections</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Hello all, Thank you to everyone who participated in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|2024 Wikimedia Foundation Board of Trustees election]]. Close to 6000 community members from more than 180 wiki projects have voted. The following four candidates were the most voted: # [[User:Kritzolina|Christel Steigenberger]] # [[User:Nadzik|Maciej Artur Nadzikiewicz]] # [[User:Victoria|Victoria Doronina]] # [[User:Laurentius|Lorenzo Losa]] While these candidates have been ranked through the vote, they still need to be appointed to the Board of Trustees. They need to pass a successful background check and meet the qualifications outlined in the Bylaws. New trustees will be appointed at the next Board meeting in December 2024. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Results|Learn more about the results on Meta-Wiki.]] Best regards, The Elections Committee and Board Selection Working Group <section end="announcement-content" /> </div> [[User:MPossoupe_(WMF)|MPossoupe_(WMF)]] 08:25, 14 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MPossoupe (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Seeking volunteers to join several of the movement’s committees</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Each year, typically from October through December, several of the movement’s committees seek new volunteers. Read more about the committees on their Meta-wiki pages: * [[m:Special:MyLanguage/Affiliations_Committee|Affiliations Committee (AffCom)]] * [[m:Special:MyLanguage/Ombuds_commission|Ombuds commission (OC)]] * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation/Legal/Community Resilience and Sustainability/Trust and Safety/Case Review Committee|Case Review Committee (CRC)]] Applications for the committees open on 16 October 2024. Applications for the Affiliations Committee close on 18 November 2024, and applications for the Ombuds commission and the Case Review Committee close on 2 December 2024. Learn how to apply by [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation/Legal/Committee_appointments|visiting the appointment page on Meta-wiki]]. Post to the talk page or email [mailto:cst@wikimedia.org cst@wikimedia.org] with any questions you may have. For the Committee Support team, <section end="announcement-content" /> </div> -- [[m:User:Keegan (WMF)|Keegan (WMF)]] ([[m:User talk:Keegan (WMF)|talk]]) 23:07, 16 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Keegan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27601062 --> == 'Wikidata item' link is moving, finally. == Hello everyone, I previously wrote on the 27th September to advise that the ''Wikidata item'' sitelink will change places in the sidebar menu, moving from the '''General''' section into the '''In Other Projects''' section. The scheduled rollout date of 04.10.2024 was delayed due to a necessary request for Mobile/MinervaNeue skin. I am happy to inform that the global rollout can now proceed and will occur later today, 22.10.2024 at 15:00 UTC-2. [[m:Talk:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|Please let us know]] if you notice any problems or bugs after this change. There should be no need for null-edits or purging cache for the changes to occur. Kind regards, -[[m:User:Danny Benjafield (WMDE)|Danny Benjafield (WMDE)]] 11:29, 22 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Danny_Benjafield_(WMDE)/MassMessage_Test_List&oldid=27535421 --> == Final Reminder: Join us in Making Wiki Loves Ramadan Success == Dear all, We’re thrilled to announce the Wiki Loves Ramadan event, a global initiative to celebrate Ramadan by enhancing Wikipedia and its sister projects with valuable content related to this special time of year. As we organize this event globally, we need your valuable input to make it a memorable experience for the community. Last Call to Participate in Our Survey: To ensure that Wiki Loves Ramadan is inclusive and impactful, we kindly request you to complete our community engagement survey. Your feedback will shape the event’s focus and guide our organizing strategies to better meet community needs. * Survey Link: [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSffN4prPtR5DRSq9nH-t1z8hG3jZFBbySrv32YoxV8KbTwxig/viewform?usp=sf_link Complete the Survey] * Deadline: November 10, 2024 Please take a few minutes to share your thoughts. Your input will truly make a difference! '''Volunteer Opportunity''': Join the Wiki Loves Ramadan Team! We’re seeking dedicated volunteers for key team roles essential to the success of this initiative. If you’re interested in volunteer roles, we invite you to apply. * Application Link: [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfXiox_eEDH4yJ0gxVBgtL7jPe41TINAWYtpNp1JHSk8zhdgw/viewform?usp=sf_link Apply Here] * Application Deadline: October 31, 2024 Explore Open Positions: For a detailed list of roles and their responsibilities, please refer to the position descriptions here: [https://docs.google.com/document/d/1oy0_tilC6kow5GGf6cEuFvdFpekcubCqJlaxkxh-jT4/ Position Descriptions] Thank you for being part of this journey. We look forward to working together to make Wiki Loves Ramadan a success! Warm regards,<br> The Wiki Loves Ramadan Organizing Team 05:11, 29 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27568454 --> == ''This Month in GLAM'': October 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue X, October 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wiki Loves Monuments in Albania and Kosovo, 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Amazon holotypes: how the species were discovered * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Canada report|Canada report]]: FIMS Graduate Library Wiki Club Lunch & Learn * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Colombia report|Colombia report]]: ¿Por qué y para qué usar Wikidata en Colombia? / Why and for what purpose should Wikidata be used in Colombia? * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: Empowering Italian GLAMs * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Edit-a-thon at the City Museum of Mitrovica * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Latvia report|Latvia report]]: Wikidata Workshop 2024: National Library of Latvia * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: Highlights from the Third Wiki Loves Fashion Campaign in the Netherlands * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Auckland Museum Wikimedian in Residence, Te Maori edit-a-thons & NZ Species edit-a-thons * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Macedonia report|North Macedonia report]]: WIKIMEDIA MKD's successful GLAM programme! * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: General Archive of the Palace * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/UK report|UK report]]: Memory of the World baseline * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/USA report|USA report]]: October meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group October monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: European encounters * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Memory of the World report|Memory of the World report]]: Baseline report * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Wikidata report|Wikidata report]]: Wikidata's 12th birthday celebration * [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Contents/Events|Calendar]]: November's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/October 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 15:18, 10 ноември 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27687486 --> == This Month in Education: October 2024 == <div class="plainlinks" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 8 • October 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/October 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/October 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/CBSUA Wiki Education turns 1 year|CBSUA Wiki Education turns 1 year]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/7th Senior WikiTown took place in Becov nad Teplou, Czech Republic|7th Senior WikiTown took place in Becov nad Teplou, Czech Republic]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/Edit-a-thon about Modern Architecture in Kosovo|Edit-a-thon about Modern Architecture in Kosovo]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/Edu_Wiki_in_South_Sudan:_Creating_a_better_future_in_education|Empowering Digital Literacy through Wikimedia in South Sudan]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/Many new articles and contributions in September and October for Wikimedia MKD|Many new articles and contributions in September and October for Wikimedia MKD]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/New Record: 5 Events in Municipal Library within a Month |New Record: 5 Events in Municipal Library within a Month]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/Wiki-Education programs in Brazil are centered around the Wikidata and Wikisource platforms|Wiki-Education programs in Brazil are centered around the Wikidata and Wikisource platforms]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/WikiChallenge African Schools wins the “Open Pedagogy” Award 2024 from OE Global|WikiChallenge African Schools wins the “Open Pedagogy” Award 2024 from OE Global]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/Wikipedia helps in improving cognitive skills|Wikipedia helps in improving cognitive skills]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/Wikipedia in Graduate Studies: Expanding Research Impact|Wikipedia in Graduate Studies: Expanding Research Impact]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/October 2024/WiLMa PH establishes a Wiki Club|WiLMa PH establishes a Wiki Club]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 14:56, 12 ноември 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=27733413 --> == Sign up for the language community meeting on November 29th, 16:00 UTC == Hello everyone, The next language community meeting is coming up next week, on November 29th, at 16:00 UTC (Zonestamp! For your timezone <https://zonestamp.toolforge.org/1732896000>). If you're interested in joining, you can sign up on this wiki page: <https://www.mediawiki.org/wiki/Wikimedia_Language_and_Product_Localization/Community_meetings#29_November_2024>. This participant-driven meeting will be organized by the Wikimedia Foundation’s Language Product Localization team and the Language Diversity Hub. There will be presentations on topics like developing language keyboards, the creation of the Moore Wikipedia, and the language support track at Wiki Indaba. We will also have members from the Wayuunaiki community joining us to share their experiences with the Incubator and as a new community within our movement. This meeting will have a Spanish interpretation. Looking forward to seeing you at the language community meeting! Cheers, [[User:SSethi (WMF)|Srishti]] 19:54, 21 ноември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:SSethi (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27746256 --> 0gwkttbptjrip3xbxvs9dh3vnk81dsh 0 529410 12419256 11910749 2024-11-22T00:17:43Z Ambra75 259141 12419256 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Гуидо I да Полента | описание = господар на [[Равена]] и на [[Червия]] | изображение за личността = Giovanni Mochi - Dante Alighieri in atto di presentare Giotto a Guido da Polenta.jpg | описание на изображението = [[Данте Алигиери]] представя [[Джото]] на Гуидо да Полента | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Равена]] | място на смъртта = Равена | погребан = | предшественик = | потомство = [[Ламберто I да Полента|Ламберто]], [[Бернардино да Полента|Бернардино]], [[Франческа да Римини|Франческа]], [[Остазио да Полента|Остазио]], Маноеле, Гуидукио, [[Банино да Полента|Банино]] | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[да Полента]] | баща = Ламберто да Полента | майка = | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Гуидо I да Полента,''' познат и като '''Гуидо Стари''' или '''Гуидо да Полента Миноре''' ({{lang|it|Guido da Polenta, Guido il Vecchio, Guido da Polenta il Minore}}, * пр. 1250 в [[Равена]], † [[1310]], пак там) от рода [[да Полента]] е италиански [[кондотиер]], господар на Равена (1275–1297) и на [[Червия]] (1282–1297). == Произход == Той е син на [[Ламберто да Полента]] († ок. 1241), политик, и на Самаритана Манфреди. == Биография == Семейство Да Полента, начело на което е Гуидо, е традиционно вярно на [[Гвелфи и гибелини|гвелфската]] партия. В обществения си живот Гуидо постоянно е на страната на архиепископ Филип. След смъртта на Филип в семейството възникват нови конфликти. То се разделя на два клона, начело на които са братовчедите Гуидо Ричо или Маджоре, син на Алберико, и Гуидо Миноре. Конфликтите между двамата лидери са временно преодолени с компромис, който възлага владението над [[Комакио]] на Гуидо Ричо, а [[Равена]] на Гуидо Миноре. Но скоро сблъсъците се възобновяват и Гуидо Ричо с децата си преминава на страната на [[Траверсари]], гибелинско семейство, което е лют враг на Да Полента. Семейство Траверсари контролира комуната по това време, като е най-известното семейство в Равена. През 1275 г. Гуидо, с преврат, завладява властта над града, отнемайки го от горчивите си съперници. Приносът на кавалерията, осигурена от [[Джовани Малатеста]], известен като Джанчото (също гвелф), негов съюзник, е решаващ. Като благодарност той предлага дъщеря си [[Франческа да Римини|Франческа]] за жена на Джанчото (която става известна, защото за любовта им е разказана от [[Данте Алигиери|Данте]] в петата песен на „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“). Гуидо поставя началото на неоспоримо господство над града, което продължава до 1441 г. По време на неговото управление владението на Полента се увеличава значително с придобиването на [[Червия]] в ущърб на [[Гуидо да Монтефелтро]] и на Комакио, на който той става господар след смъртта на Гуидо Ричо (1293 г.). Гуидо лично заема длъжността на общински консул от декември 1275 г. до декември 1276 г. и е общински кмет от 1285 г. до 1290 г., по-специално той е кмет на [[Пистоя]] през 1288 г. и на [[Флоренция]] през 1290 г., между юли и ноември. През 1288 г. съюзът между Да Полента и [[Малатеста]] се разпада поради убийството на Франческа да Полента, омъжена за Джанчото Малатеста. Венецианците и ректорът на провинцията Стефано Колона се намесват, за да помирят двете страни (1290 г.). През 1294 г. той е [[капитан на народа]] на [[Форли]]. През 1301 г. определя най-големия си син [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] за свой наследник, който поема подеста завинаги, създавайки предпоставки за установяване на господството над град Равена. == Брак и потомство == Гуидо I да Полента има седем деца: * [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] (†1316), господар на Равена * [[Бернардино да Полента|Бернардино]] (†1313), господар на Червия * [[Франческа да Римини|Франческа]] (ок. 1260-1283/85), за [[Джовани Малатеста|Джовани („Гианчиото“) Малатеста]], любовница на брат му [[Паоло Малатеста]] * [[Остазио да Полента|Остазио]] (†1346), кондотиер, господар на Равена и на Червия * Маноеле († 1302) * Гуидукио (? – 1333) * [[Банино да Полента|Банино]] (†1326), кондотиер, господар на Червия == Източници == <references /> * [http://www.thedarkage.com/genealog/gen_dp01.htm ''Da Polenta-Genealogia''] * [http://www.sunelweb.net/modules/sections/index.php?op=viewarticle&artid=7107 ''Guido Minore da Polenta''] * Vittorio Sermonti, ''Inferno'', Rizzoli 2001. * Umberto Bosco, Giovanni Reggio, ''La Divina Commedia – Inferno'', Le Monnier 1988. * Augusto Vasina, ''Dai Traversari ai Da Polenta'', Storia di Ravenna, Vol. I, Marsilio Editori, 1990-1996. [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Родени в Равена]] [[Категория:Починали в Равена]] [[Категория:Родени през 13 век]] 3al0hl2xf38276ei6hk9efmzvfidnx2 12419275 12419256 2024-11-22T00:24:32Z Ambra75 259141 12419275 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Гуидо I да Полента | описание = господар на [[Равена]] и на [[Червия]] | изображение за личността = Giovanni Mochi - Dante Alighieri in atto di presentare Giotto a Guido da Polenta.jpg | описание на изображението = [[Данте Алигиери]] представя [[Джото]] на Гуидо да Полента | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Равена]] | място на смъртта = Равена | погребан = | предшественик = | потомство = [[Ламберто I да Полента|Ламберто]], [[Бернардино да Полента|Бернардино]], [[Франческа да Римини|Франческа]], [[Остазио да Полента|Остазио]], Маноеле, Гуидукио, [[Банино да Полента|Банино]] | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[да Полента]] | баща = Ламберто да Полента | майка = | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Гуидо I да Полента,''' познат и като '''Гуидо Стари''' или '''Гуидо да Полента Миноре''' ({{lang|it|Guido da Polenta, Guido il Vecchio, Guido da Polenta il Minore}}, * пр. 1250 в [[Равена]], † [[1310]], пак там) от рода [[да Полента]] е италиански [[кондотиер]], господар на Равена (1275–1297) и на [[Червия]] (1282–1297). == Произход == Той е син на [[Ламберто да Полента]] († ок. 1241), политик, и на Самаритана Манфреди. == Биография == Семейство Да Полента, начело на което е Гуидо, е традиционно вярно на [[Гвелфи и гибелини|гвелфската]] партия. В обществения си живот Гуидо постоянно е на страната на архиепископ Филип. След смъртта на Филип в семейството възникват нови конфликти. То се разделя на два клона, начело на които са братовчедите Гуидо Ричо или Маджоре, син на Алберико, и Гуидо Миноре. Конфликтите между двамата лидери са временно преодолени с компромис, който възлага владението над [[Комакио]] на Гуидо Ричо, а [[Равена]] на Гуидо Миноре. Но скоро сблъсъците се възобновяват и Гуидо Ричо с децата си преминава на страната на [[Траверсари]], гибелинско семейство, което е лют враг на Да Полента. Семейство Траверсари контролира комуната по това време, като е най-известното семейство в Равена. През 1275 г. Гуидо, с преврат, завладява властта над града, отнемайки го от горчивите си съперници. Приносът на кавалерията, осигурена от [[Джовани Малатеста]], известен като Джанчото (също гвелф), негов съюзник, е решаващ. Като благодарност той предлага дъщеря си [[Франческа да Римини|Франческа]] за жена на Джанчото (която става известна, защото за трагичната й любов към брата на Джанчото е разказано от [[Данте Алигиери|Данте]] в петата песен на „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“). Гуидо поставя началото на неоспоримо господство над града, което продължава до 1441 г. По време на неговото управление владението на Полента се увеличава значително с придобиването на [[Червия]] в ущърб на [[Гуидо да Монтефелтро]] и на Комакио, на който той става господар след смъртта на Гуидо Ричо (1293 г.). Гуидо лично заема длъжността на общински консул от декември 1275 г. до декември 1276 г. и е общински кмет от 1285 г. до 1290 г., по-специално той е кмет на [[Пистоя]] през 1288 г. и на [[Флоренция]] през 1290 г., между юли и ноември. През 1288 г. съюзът между Да Полента и [[Малатеста]] се разпада поради убийството на Франческа да Полента, омъжена за Джанчото Малатеста. Венецианците и ректорът на провинцията Стефано Колона се намесват, за да помирят двете страни (1290 г.). През 1294 г. той е [[капитан на народа]] на [[Форли]]. През 1301 г. определя най-големия си син [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] за свой наследник, който поема подеста завинаги, създавайки предпоставки за установяване на господството над град Равена. == Брак и потомство == Гуидо I да Полента има седем деца: * [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] (* ок. 1275, Равена; † 22 юни 1316, пак там), господар на Равена (1301 – 1316), кондотиер, ∞ за Джована д'Есте, от която няма деца. Има един извънбрачен син; * [[Бернардино да Полента|Бернардино]] (* ок. 1250, † 22 април 1313, Червия), господар на [[Червия]] (1297 – 1313), кондотиер, ∞ 1275 за Мадалена Малатеста, от която има трима сина и една дъщеря, има и един извънбрачен син; * [[Франческа да Римини|Франческа]] (* ок. 1260, † 1285, [[Градара]] убита), ∞ за [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“ Малатеста]] († 1304), бъдещ господар на [[Пезаро]] (1294 – 1304), командир, от когото има една дъщеря; любовница е на брат му [[Паоло Малатеста|Паоло]]; * [[Остазио да Полента|Остазио]] (* 1282, †1346), кондотиер, господар на Равена и на Червия * Маноеле († 1302) * Гуидучо († 1333) * [[Бандино да Полента|Бандино]] († 9 март 1325, Равена), кондотиер, господар на Червия (1313 – 1325) == Източници == <references /> * [http://www.thedarkage.com/genealog/gen_dp01.htm ''Da Polenta-Genealogia''] * [http://www.sunelweb.net/modules/sections/index.php?op=viewarticle&artid=7107 ''Guido Minore da Polenta''] * Vittorio Sermonti, ''Inferno'', Rizzoli 2001. * Umberto Bosco, Giovanni Reggio, ''La Divina Commedia – Inferno'', Le Monnier 1988. * Augusto Vasina, ''Dai Traversari ai Da Polenta'', Storia di Ravenna, Vol. I, Marsilio Editori, 1990-1996. [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Родени в Равена]] [[Категория:Починали в Равена]] [[Категория:Родени през 13 век]] m7hc21jj73a1sdx0jfj1rrju0jau2hv 12419277 12419275 2024-11-22T00:26:36Z Ambra75 259141 12419277 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Гуидо I да Полента | описание = господар на [[Равена]] и на [[Червия]] | изображение за личността = Giovanni Mochi - Dante Alighieri in atto di presentare Giotto a Guido da Polenta.jpg | описание на изображението = [[Данте Алигиери]] представя [[Джото]] на Гуидо да Полента | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Равена]] | място на смъртта = Равена | погребан = | предшественик = | потомство = [[Ламберто I да Полента|Ламберто]], [[Бернардино да Полента|Бернардино]], [[Франческа да Римини|Франческа]], [[Остазио да Полента|Остазио]], Маноеле, Гуидукио, [[Банино да Полента|Банино]] | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[да Полента]] | баща = Ламберто да Полента | майка = | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Гуидо I да Полента,''' познат и като '''Гуидо Стари''' или '''Гуидо да Полента Миноре''' ({{lang|it|Guido da Polenta, Guido il Vecchio, Guido da Polenta il Minore}}, * пр. 1250 в [[Равена]], † [[1310]], пак там) от рода [[да Полента]] е италиански [[кондотиер]], господар на Равена (1275–1297) и на [[Червия]] (1282–1297). == Произход == Той е син на [[Ламберто да Полента]] († ок. 1241), политик, и на Самаритана Манфреди. == Биография == Семейство Да Полента, начело на което е Гуидо, е традиционно вярно на [[Гвелфи и гибелини|гвелфската]] партия. В обществения си живот Гуидо постоянно е на страната на архиепископ Филип. След смъртта на Филип в семейството възникват нови конфликти. То се разделя на два клона, начело на които са братовчедите Гуидо Ричо или Маджоре, син на Алберико, и Гуидо Миноре. Конфликтите между двамата лидери са временно преодолени с компромис, който възлага владението над [[Комакио]] на Гуидо Ричо, а [[Равена]] на Гуидо Миноре. Но скоро сблъсъците се възобновяват и Гуидо Ричо с децата си преминава на страната на [[Траверсари]], гибелинско семейство, което е лют враг на Да Полента. Семейство Траверсари контролира комуната по това време, като е най-известното семейство в Равена. През 1275 г. Гуидо, с преврат, завладява властта над града, отнемайки го от горчивите си съперници. Приносът на кавалерията, осигурена от [[Джовани Малатеста]], известен като Джанчото (също гвелф), негов съюзник, е решаващ. Като благодарност той предлага дъщеря си [[Франческа да Римини|Франческа]] за жена на Джанчото (която става известна, защото за трагичната й любов към брата на Джанчото е разказано от [[Данте Алигиери|Данте]] в петата песен на „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“). Гуидо поставя началото на неоспоримо господство над града, което продължава до 1441 г. По време на неговото управление владението на Полента се увеличава значително с придобиването на [[Червия]] в ущърб на [[Гуидо да Монтефелтро]] и на Комакио, на който той става господар след смъртта на Гуидо Ричо (1293 г.). Гуидо лично заема длъжността на общински консул от декември 1275 г. до декември 1276 г. и е общински кмет от 1285 г. до 1290 г., по-специално той е кмет на [[Пистоя]] през 1288 г. и на [[Флоренция]] през 1290 г., между юли и ноември. През 1288 г. съюзът между Да Полента и [[Малатеста]] се разпада поради убийството на Франческа да Полента, омъжена за Джанчото Малатеста. Венецианците и ректорът на провинцията Стефано Колона се намесват, за да помирят двете страни (1290 г.). През 1294 г. той е [[капитан на народа]] на [[Форли]]. През 1301 г. определя най-големия си син [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] за свой наследник, който поема подеста завинаги, създавайки предпоставки за установяване на господството над град Равена. == Брак и потомство == Гуидо I да Полента има от неизвестна жена шест сина и една дъщеряː * [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] (* ок. 1275, Равена; † 22 юни 1316, пак там), господар на Равена (1301 – 1316), кондотиер, ∞ за Джована д'Есте, от която няма деца. Има един извънбрачен син; * [[Бернардино да Полента|Бернардино]] (* ок. 1250, † 22 април 1313, Червия), господар на [[Червия]] (1297 – 1313), кондотиер, ∞ 1275 за Мадалена Малатеста, от която има трима сина и една дъщеря, има и един извънбрачен син; * [[Франческа да Римини|Франческа]] (* ок. 1260, † 1285, [[Градара]] убита), ∞ за [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“ Малатеста]] († 1304), бъдещ господар на [[Пезаро]] (1294 – 1304), командир, от когото има една дъщеря; любовница е на брат му [[Паоло Малатеста|Паоло]]; * [[Остазио да Полента|Остазио]] (* 1282, †1346), кондотиер, господар на Равена и на Червия * Маноеле († 1302) * Гуидучо († 1333) * [[Бандино да Полента|Бандино]] († 9 март 1325, Равена), кондотиер, господар на Червия (1313 – 1325) == Източници == * [http://www.thedarkage.com/genealog/gen_dp01.htm ''Da Polenta-Genealogia''] * [http://www.sunelweb.net/modules/sections/index.php?op=viewarticle&artid=7107 ''Guido Minore da Polenta''] * Vittorio Sermonti, ''Inferno'', Rizzoli 2001. * Umberto Bosco, Giovanni Reggio, ''La Divina Commedia – Inferno'', Le Monnier 1988. * Augusto Vasina, ''Dai Traversari ai Da Polenta'', Storia di Ravenna, Vol. I, Marsilio Editori, 1990-1996. * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Da Polenta, signori di Ravenna'', Torino, 1861 {{Превод от|it|Guido da Polenta|135301917}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Родени в Равена]] [[Категория:Починали в Равена]] [[Категория:Родени през 13 век]] kuwawzeo6h19o68kxtaunkzvkwnw006 12419294 12419277 2024-11-22T00:35:37Z Ambra75 259141 12419294 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|портрет-описание=Джовани Моки, ''[[Данте Алигиери]] представя [[Джото]] на Гуидо да Полента''|описание=I. господар на [[Равена]]<br>II. господар на [[Червия]]|вложки={{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = I. [[1275]] – [[1310]]<br>II. [[1282]] – [[1297]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Ламберто I да Полента]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }}|род=[[Да Полента]]|деца=[[Ламберто I да Полента]]<br>[[Бернардино да Полента]]<br>[[Франческа да Римини|Франческа да Полента]]<br>[[Остазио да Полента]]<br>Маноеле да Полента<br>Гуидучо да Полента<br>[[Бандино да Полента]]|баща=[[Ламберто да Полента]]|майка=Самаритана Манфреди}} '''Гуидо I да Полента,''' познат и като '''Гуидо Стари''' или '''Гуидо да Полента Миноре''' ({{lang|it|Guido da Polenta, Guido il Vecchio, Guido da Polenta il Minore}}, * пр. 1250 в [[Равена]], † [[1310]], пак там) от рода [[да Полента]] е италиански [[кондотиер]], господар на Равена (1275–1297) и на [[Червия]] (1282–1297). == Произход == Той е син на [[Ламберто да Полента]] († ок. 1241), политик, и на Самаритана Манфреди. == Биография == Семейство Да Полента, начело на което е Гуидо, е традиционно вярно на [[Гвелфи и гибелини|гвелфската]] партия. В обществения си живот Гуидо постоянно е на страната на архиепископ Филип. След смъртта на Филип в семейството възникват нови конфликти. То се разделя на два клона, начело на които са братовчедите Гуидо Ричо или Маджоре, син на Алберико, и Гуидо Миноре. Конфликтите между двамата лидери са временно преодолени с компромис, който възлага владението над [[Комакио]] на Гуидо Ричо, а [[Равена]] на Гуидо Миноре. Но скоро сблъсъците се възобновяват и Гуидо Ричо с децата си преминава на страната на [[Траверсари]], гибелинско семейство, което е лют враг на Да Полента. Семейство Траверсари контролира комуната по това време, като е най-известното семейство в Равена. През 1275 г. Гуидо, с преврат, завладява властта над града, отнемайки го от горчивите си съперници. Приносът на кавалерията, осигурена от [[Джовани Малатеста]], известен като Джанчото (също гвелф), негов съюзник, е решаващ. Като благодарност той предлага дъщеря си [[Франческа да Римини|Франческа]] за жена на Джанчото (която става известна, защото за трагичната й любов към брата на Джанчото е разказано от [[Данте Алигиери|Данте]] в петата песен на „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“). Гуидо поставя началото на неоспоримо господство над града, което продължава до 1441 г. По време на неговото управление владението на Полента се увеличава значително с придобиването на [[Червия]] в ущърб на [[Гуидо да Монтефелтро]] и на Комакио, на който той става господар след смъртта на Гуидо Ричо (1293 г.). Гуидо лично заема длъжността на общински консул от декември 1275 г. до декември 1276 г. и е общински кмет от 1285 г. до 1290 г., по-специално той е кмет на [[Пистоя]] през 1288 г. и на [[Флоренция]] през 1290 г., между юли и ноември. През 1288 г. съюзът между Да Полента и [[Малатеста]] се разпада поради убийството на Франческа да Полента, омъжена за Джанчото Малатеста. Венецианците и ректорът на провинцията Стефано Колона се намесват, за да помирят двете страни (1290 г.). През 1294 г. той е [[капитан на народа]] на [[Форли]]. През 1301 г. определя най-големия си син [[Ламберто I да Полента|Ламберто]] за свой наследник, който поема подеста завинаги, създавайки предпоставки за установяване на господството над град Равена. == Брак и потомство == Гуидо I да Полента има от неизвестна жена шест сина и една дъщеряː * [[Ламберто I да Полента]] (* ок. 1275, Равена; † 22 юни 1316, пак там), господар на Равена (1301 – 1316), кондотиер, ∞ за Джована д'Есте, от която няма деца. Има един извънбрачен син; * [[Бернардино да Полента]] (* ок. 1250, † 22 април 1313, Червия), господар на [[Червия]] (1297 – 1313), кондотиер, ∞ 1275 за Мадалена Малатеста, от която има трима сина и една дъщеря, има и един извънбрачен син; * [[Франческа да Римини|Франческа да Полента]] (* ок. 1260, † 1285, [[Градара]] убита), ∞ за [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“ Малатеста]] († 1304), бъдещ господар на [[Пезаро]] (1294 – 1304), командир, от когото има една дъщеря; любовница е на брат му [[Паоло Малатеста|Паоло]]; * [[Остазио да Полента]] (* 1282, †1346), кондотиер, господар на Равена и на Червия * Маноеле да Полента († 1302) * Гуидучо да Полента († 1333) * [[Бандино да Полента]] († 9 март 1325, Равена), кондотиер, господар на Червия (1313 – 1325) == Източници == * [http://www.thedarkage.com/genealog/gen_dp01.htm ''Da Polenta-Genealogia''] * [http://www.sunelweb.net/modules/sections/index.php?op=viewarticle&artid=7107 ''Guido Minore da Polenta''] * Vittorio Sermonti, ''Inferno'', Rizzoli 2001. * Umberto Bosco, Giovanni Reggio, ''La Divina Commedia – Inferno'', Le Monnier 1988. * Augusto Vasina, ''Dai Traversari ai Da Polenta'', Storia di Ravenna, Vol. I, Marsilio Editori, 1990-1996. * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Da Polenta, signori di Ravenna'', Torino, 1861 {{Превод от|it|Guido da Polenta|135301917}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Равена]] [[Категория:Починали в Равена]] [[Категория:Родени през 13 век]] n6lpw12urwca2t96czptmobnvl2qc1s 0 529501 12419613 12391207 2024-11-22T09:36:35Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2×тире-числа, 2 интервала, А|АБ, й→ѝ, точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419613 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Катерина Висконти|Катерина Висконти (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Caterina Visconti | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1358]] – [[1362]] | предшественик = [[Емилия дела Герардеска]] | наследник = [[Алда д'Есте]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} | майка = [[Джильола Гонзага]] | братя-сестри = Андреола Висконти | брак = [[Уголино Гонзага]]<br>[[Фелтрино Гонзага]] | деца = Бернабо Гонзага }} '''Катерина Висконти''' ({{lang|it|Caterina Visconti}}; * [[1342]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[10 март]] [[1382]], [[Мантуа]]<ref>B. Corio, ''Storia di Milano'', Milano, 1856, т. II, с. 295</ref>) е италианска благородничка и чрез брак господарка на Мантуа. == Произход == Тя е дъщеря на [[Матео II Висконти]] (1319 – 1355), съгосподар на Милано, и на съпругата му [[Джильола Гонзага]] (ок. 1325 – ок. 1377). Има една сестра Андреола († 1376), [[абат]]еса на Сан Маурицио. Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]], господар на [[Арона (Италия)|Арона]], и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Филипино Гонзага]], [[кондотиер]], и [[Анна Довара]]. == Брак и потомство == Едва родена, Катерина е обещана на [[Бертолдо I д'Есте]], господар на Ферара, но той умира на следващата година (1343). Омъжва се два пъти: ∞ 1. 1358 за [[Уголино Гонзага]] (* 1320, Мантуа; † 14 октомври 1362, Мантуа, убит), братовчед на майка ѝ, син на [[Гуидо Гондзага|Гуидо Гонзага]], [[капитан на народа]] на [[Мантуа]], и на Беатриче ди Бар, от когото има един син: * Бернабò Гонзага († 1368)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835|заглавие=Famiglie celebri d'iTtalia: Gonzaga di Mantova|автор=Popmeo Lita}}</ref> ∞ 2. за [[Фелтрино Гонзага]] ди Новелара (ок. 1330, Мантуа; † 28 декември 1374, [[Падуа]]), господар на [[Новелара]] и [[Баньоло ин Пиано|Баньоло]], [[кондотиер]], [[имперски викарий]] на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], брат на нейния дядо), от когото няма деца. == Източници == <references /> * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Familie''. ''[[Lexikon des Mittelalters]]'', Bd. 8. 1997, Sp. 1717 – 1727. * Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#CM2 ''Caterina Visconti''], Genealogy. Eu == Външни препратки == * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Caterina%20di%20Matteo%20II ''Storiadimilano: Bref résumé''] {{Превод от|fr|Catherine Visconti (1342 – 1382)|203020331}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Висконти]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Милано]] 9tfqyliig2xnj0lj89gsu7wwo5hgz50 14 529559 12418865 8261821 2024-11-21T16:16:20Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418865 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по град|Кърджали]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали|Кърджали]] [[Категория:Кърджали]] s2h9fokmr9ylresvkrlnklkh5u44o3g 14 529604 12418894 8261836 2024-11-21T16:44:39Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418894 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по град|Силистра]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра|Силистра]] [[Категория:Силистра]] jsawsf01n0s1okcwdjzx98tbqf5sl4k 0 530066 12418757 11858970 2024-11-21T13:48:40Z Станислав 7849 12418757 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Рафаил Каракачанов | портрет = ВТРО.jpg | px = 340 | портрет-описание = Войводите [[Таню Николов]], [[Димо Николов]], [[Митрю Аркумарев]], Рафаил Каракачанов и [[Стайко Запартов]] през 1922 г. | описание = български революционер | роден-дата = [[1898]] | роден-място = [[Сачанли]], [[Османска империя]] | починал-дата = [[1959]] | починал-място = [[Гърция]] }} '''Рафаил Тодоров Каракачанов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]]. == Биография == Рафаил Каракачанов е роден през 1898 г. в село [[Сачанли]], Беломорска Тракия в заможно семейство. През Балканските войни турците убиват неговия баща и зет му. По-късно той събира чета и отмъщава на убийците. Впоследствие при предателство чета му е арестувана и откарана в [[Гюмюрджина]]. Майката на Рафаил успява да подкупи охраната и така Рафаил и неговите другари прокопават тунел и бягат. На свобода войводата отново събира четата с която оказва съдействие на Българската армия по време на Първата световна война. Основната му дейност през 1919 – 1921 г. е да осигурява охрана на бягащите българи от Беломорска Тракия в България. На Великден 1921 г. гърците правят опит за покушение и войводата е тежко ранен. В къщата е и приятелят му - войводата [[Стайко Запартов]], който също получава тежки рани. Убити са шест души, сред които майката на Рафаил, жена му и годеника на племенницата му. Двамата войводи са откарани в Пловдив, където им оказали медицинска помощ. Като по чудо те оцеляват. След шест месеца лечение се завръщат в родния край. През ноември 1922 г. войводата Рафаил Каракачанов заедно с четата си се присъединява към [[Българо-турска вътрешна революционна организация|Българо-турската вътрешна революционна организация]] и взема участие в редица въоръжени акции. След разцеплението на Вътрешната тракийска революционна организация през 1923 година Каракачанов се оттегля от активна революционна дейност. По-късно той сътрудничи на българското военно разузнаване. След 9 септември 1944 г. се заселва в село [[Горно поле]]. Отново е вербуван за агент на българското разузнаване. Главната му задача е да превежда гръцки партизани в България, но изпълнява и поръчки в Турция. През ноември 1949 г., когато се развихря кампанията срещу [[Трайчо Костов]], Рафаил Каракачанов е обявен за американски шпионин. Той разбира, че може да бъде убит и емигрира в Гърция. Установява се в гр. Гюмюрджина. Бягството на Рафаил Каракачанов е голям удар за българските тайни служби. Семейството му е интернирано. Офицер от външно разузнаване е изпратен нелегално в Гърция да върне войводата. На 23 септември 1959 г. Каракачанов умира от мъчителна смърт. Предполага се, че е отровен от българските тайни служби.<ref>[http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=28756&Itemid=2 Хасково Инфо: Откриха паметник на войводата Рафаил Каракачанов, Деян Динев, 14.09.2014 г.]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракачанов, Рафаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВТРО]] [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Хора от дем Козлукебир]] [[Категория:Жертви на комунистическия режим в България]] m5t2lalfoubpxr4nquz6qvukdhr5lo5 12418962 12418757 2024-11-21T18:10:33Z Мико 4542 12418962 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Рафаил Тодоров Каракачанов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]]. == Биография == Рафаил Каракачанов е роден през 1898 г. в село [[Сачанли]], Беломорска Тракия в заможно семейство. През Балканските войни турците убиват неговия баща и зет му. По-късно той събира чета и отмъщава на убийците. Впоследствие при предателство чета му е арестувана и откарана в [[Гюмюрджина]]. Майката на Рафаил успява да подкупи охраната и така Рафаил и неговите другари прокопават тунел и бягат. На свобода войводата отново събира четата с която оказва съдействие на Българската армия по време на Първата световна война. Основната му дейност през 1919 – 1921 г. е да осигурява охрана на бягащите българи от Беломорска Тракия в България. На Великден 1921 г. гърците правят опит за покушение и войводата е тежко ранен. В къщата е и приятелят му - войводата [[Стайко Запартов]], който също получава тежки рани. Убити са шест души, сред които майката на Рафаил, жена му и годеника на племенницата му. Двамата войводи са откарани в Пловдив, където им оказали медицинска помощ. Като по чудо те оцеляват. След шест месеца лечение се завръщат в родния край. През ноември 1922 г. войводата Рафаил Каракачанов заедно с четата си се присъединява към [[Българо-турска вътрешна революционна организация|Българо-турската вътрешна революционна организация]] и взема участие в редица въоръжени акции. След разцеплението на Вътрешната тракийска революционна организация през 1923 година Каракачанов се оттегля от активна революционна дейност. По-късно той сътрудничи на българското военно разузнаване. След 9 септември 1944 г. се заселва в село [[Горно поле]]. Отново е вербуван за агент на българското разузнаване. Главната му задача е да превежда гръцки партизани в България, но изпълнява и поръчки в Турция. През ноември 1949 г., когато се развихря кампанията срещу [[Трайчо Костов]], Рафаил Каракачанов е обявен за американски шпионин. Той разбира, че може да бъде убит и емигрира в Гърция. Установява се в гр. Гюмюрджина. Бягството на Рафаил Каракачанов е голям удар за българските тайни служби. Семейството му е интернирано. Офицер от външно разузнаване е изпратен нелегално в Гърция да върне войводата. На 23 септември 1959 г. Каракачанов умира от мъчителна смърт. Предполага се, че е отровен от българските тайни служби.<ref>[http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=28756&Itemid=2 Хасково Инфо: Откриха паметник на войводата Рафаил Каракачанов, Деян Динев, 14.09.2014 г.]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракачанов, Рафаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВТРО]] [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Хора от дем Козлукебир]] [[Категория:Жертви на комунистическия режим в България]] snnowpe6grg14lc6gwz9o3purqrznzp 12418963 12418962 2024-11-21T18:11:53Z Мико 4542 12418963 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Рафаил Тодоров Каракачанов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]]. == Биография == Рафаил Каракачанов е роден през 1898 година в село [[Сачанли]], Беломорска Тракия в заможно семейство. През Балканските войни турците убиват баща му и зет му. По-късно той събира чета и отмъщава на убийците. Впоследствие при предателство чета му е арестувана и откарана в [[Гюмюрджина]]. Майката на Рафаил успява да подкупи охраната и така Рафаил и неговите другари прокопават тунел и бягат. На свобода войводата отново събира четата с която оказва съдействие на Българската армия по време на Първата световна война. Основната му дейност през 1919 – 1921 година е да осигурява охрана на бягащите българи от Беломорска Тракия в България. На Великден 1921 година гърците правят опит за покушение и войводата е тежко ранен. В къщата е и приятелят му - войводата [[Стайко Запартов]], който също получава тежки рани. Убити са шест души, сред които майката на Рафаил, жена му и годеника на племенницата му. Двамата войводи са откарани в Пловдив, където им оказали медицинска помощ. Като по чудо те оцеляват. След шест месеца лечение се завръщат в родния край. През ноември 1922 година войводата Рафаил Каракачанов заедно с четата си се присъединява към [[Българо-турска вътрешна революционна организация|Българо-турската вътрешна революционна организация]] и взема участие в редица въоръжени акции. След разцеплението на Вътрешната тракийска революционна организация през 1923 година Каракачанов се оттегля от активна революционна дейност. По-късно той сътрудничи на българското военно разузнаване. След 9 септември 1944 година се заселва в село [[Горно поле]]. Отново е вербуван за агент на българското разузнаване. Главната му задача е да превежда гръцки партизани в България, но изпълнява и поръчки в Турция. През ноември 1949 година, когато се развихря кампанията срещу [[Трайчо Костов]], Рафаил Каракачанов е обявен за американски шпионин. Той разбира, че може да бъде убит и емигрира в Гърция. Установява се в гр. Гюмюрджина. Бягството на Рафаил Каракачанов е голям удар за българските тайни служби. Семейството му е интернирано. Офицер от външно разузнаване е изпратен нелегално в Гърция да върне войводата. На 23 септември 1959 година Каракачанов умира от мъчителна смърт. Предполага се, че е отровен от българските тайни служби.<ref>[http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=28756&Itemid=2 Хасково Инфо: Откриха паметник на войводата Рафаил Каракачанов, Деян Динев, 14.09.2014 г.]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракачанов, Рафаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВТРО]] [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Хора от дем Козлукебир]] [[Категория:Жертви на комунистическия режим в България]] sa0voroad0hp314b3mjoj2phh0atn1k 0 531322 12418820 9850670 2024-11-21T15:18:11Z Xunonotyk 209517 12418820 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {|class= "wikitable" |+ Статистика на срещите от сезона ! Кръг ! Среща / Резултат (полувреме) / Дата ! Стадион / Зрители ! Играчи (Смяна – Сменник) / Треньор ! Голмайстори от ЦСКА (минута) |- |1 |[[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – ЦСКА<br>1 – 0 (1 – 0) |Дружба 12 000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Видов, Филипов, К. Янчев, М. Зафиров, В. Павлов (46 – Стойчо Стоилов), Шишков, М. П. Петков, Коилов (46 – Деянов) <br>Б. Колев | |- |2 |ЦСКА – [[ПФК Монтана|Монтана]]<br>2 – 0 (1 – 0)<br>28 август 1994 |Б. Армия 4000 |Ненов, Мачев, Филипов, Марковски, Горанов, Ч. Атанасов, Деянов, Стоилов, Ат. Киров (54 – М. Зафиров), Л. Танев, Иларионов (74 – Шишков) <br>Б. Колев |Стоилов (40)<br>М. Зафиров (86) |- |3 |[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак Пд]] – ЦСКА<br>4 – 0 (3 – 0)<br>3 септември 1994 |Пловдив 10 000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Марковски, Филипов, Деянов (46 – Шишков), М. Зафиров, Стоилов, Иларионов, Л. Танев, Коилов <br>Б. Колев | |- |4 |ЦСКА – [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]<br>4 – 1 (1 – 0)<br>9 септември 1994 |Б. Армия 6000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Радуканов, Филипов, В. Павлов, М. П. Петков (46 – М. Зафиров), Стоилов, Михтарски, Л. Танев (81 – Деянов), Коилов <br>Б. Колев |Л. Танев (43)<br>Михтарски (66 – д)<br>Стоилов (79)<br>Коилов (87) |- |5 |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо Пд]] – ЦСКА<br>2 – 1 (0 – 0)<br>17 септември 1994 |Локомотив 14 000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Радуканов (20 – Ч. Атанасов), Р. Кирилов, Филипов (62 – М. Зафиров), М. П. Петков, Стоилов, Михтарски, В. Павлов, Коилов <br>Б. Колев |Михтарски (78 – д) |- |6 |ЦСКА – [[ПФК Левски (София)|Левски]]<br>1 – 7 (1 – 4)<br>23 септември 1994 |В. Левски 40 000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Видов, Р. Кирилов (46 – Филипов), К. Янчев (46 – М. Зафиров), Ат. Киров, Стоилов, Михтарски, В. Павлов, Коилов <br>Цв. Йончев |Михтарски (20) |- |7 |[[ПФК Славия (София)|Славия]] – ЦСКА<br>3 – 1 (0 – 1)<br>2 октомври 1994 |В. Левски 6000 |Ненов, Ч. Атанасов, Марковски, Видов, Р. Кирилов (71 – Горанов), М. П. Петков (63 – Деянов), М. Зафиров, Стоилов, Михтарски, В. Павлов, Коилов <br>Цв. Йончев |Михтарски (21) |- |8 |ЦСКА – [[ФК Етър|Етър]]<br>2 – 2 (1 – 0)<br>5 октомври 1994 |Б. Армия 2000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Р. Кирилов, Марковски, Деянов (63 – Ч. Атанасов), М. П. Петков, Стоилов, Михтарски, Л. Танев (75 – Шишков), Коилов <br>Сп. Джевизов |Р. Кирилов (33)<br>Михтарски (65) |- |9 |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] – ЦСКА<br>1 – 2 (0 – 2)<br>15 октомври 1994 |Берое 7000 |П. Петков, Мачев (75 – Р. Кирилов), Хр. Войнов, Марковски, Филипов, В. Павлов, М. Зафиров, Стоилов, Михтарски, Л. Танев, Коилов (63 – К. Янчев) <br>Хр. Андонов |В. Павлов (8)<br>Михтарски (14) |- |10 |ЦСКА – [[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]<br>3 – 0 (1 – 0)<br>23 октомври 1994 |Б. Армия 2500 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Марковски, Филипов, Д. Сивов, М. Зафиров (81 – Ат. Киров), Стоилов (73 – К. Янчев), Михтарски, Л. Танев, Коилов <br>Хр. Андонов |Михтарски (24, 55 – д)<br>М. Зафиров (71) |- |11 |[[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] – ЦСКА<br>0 – 3 (0 – 0)<br>28 октомври 1994 |Хр. Ботев 8000 |Ненов, Мачев, Марковски, Р. Кирилов, Филипов, Сивов, М. Зафиров, Жабов (81 – Стоилов), Михтарски, Л. Танев (55 – В. Павлов), Р. Григорян <br>Хр. Андонов |М. Зафиров (55)<br>Григорян (74, 76) |- |12 |ЦСКА – [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]<br>2 – 0 (0 – 0)<br>6 ноември 1994 |Б. Армия 6000 |Ненов, Сивов, Марковски, Ил. Киряков, Филипов, Коилов (59 – В. Павлов), М. Зафиров, Жабов, Михтарски, Бл. Александров (59 – Л. Танев), Григорян <br>Хр. Андонов |Михтарски (62, 90 – д) |- |13 |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – ЦСКА<br>4 – 3 (1 – 0)<br>20 ноември 1994 |Хр. Ботев 15 000 |Ненов, Сивов (36 – Хр. Войнов), Марковски, Киряков, Филипов, В. Павлов, М. Зафиров (62 – Л. Танев), Жабов, Михтарски, Бл. Александров, Григорян <br>Хр. Андонов |Бл. Александров (75, 90)<br>Михтарски (90) |- |14 |[[ПФК Локомотив (София)|Локо Сф]] – ЦСКА<br>2 – 0 (0 – 0)<br>26 ноември 1994 |В. Левски 10 000 |П. Петков, Сивов, Марковски, Киряков, Филипов, В. Павлов (77 – Коилов), М. Зафиров, Григорян, Михтарски, Бл. Александров (73 – Стоилов), Жабов <br>Хр. Андонов | |- |15 |ЦСКА – [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локо ГО]]<br>5 – 1 (1 – 0)<br>3 декември 1994 |Б. Армия 3000 |П. Петков, Киряков, Хр. Войнов, Марковски (60 – Горанов), Сивов, В. Павлов (67 – Деянов), Жабов, Стоилов, Михтарски, Бл. Александров, Григорян <br>Хр. Андонов |Бл. Александров (5)<br>Жабов (53)<br>Михтарски (53 – д, 83)<br>Стоилов (70) |- |16 |ЦСКА – [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]]<br>2 – 1 (1 – 0) |Б. Армия 10 000 |Д. Попов (18 – П. Петков), Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Горанов (65 – Иларионов), Сивов, Нанков (59 – Р. Калайджиев), Григорян, Деянов, Жабов, Михтарски <br>Хр. Андонов |Жабов (4)<br>Михтарски (75 – д) |- |17 |[[ПФК Монтана|Монтана]] – ЦСКА<br>0 – 1 (0 – 1) |Огоста 8500 |П. Петков, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Д. Митов, Сивов, Нанков, В. Павлов, Стоилов (77 – Григорян), Жабов (70 – Иларионов), Михтарски <br>Хр. Андонов |Михтарски (8) |- |18 |ЦСКА – [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак Пд]]<br>0 – 0<br> 11 март 1995 |Б. Армия 10 000 |Д. Попов, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Д. Митов, Сивов (46 – Стоилов), Нанков, В. Павлов, Деянов, Жабов, Марашлиев (56 – Иларионов) <br>Хр. Андонов | |- |19 |[[ПФК Шумен 2010|Шумен]] – ЦСКА<br>2 – 2 (1 – 1)<br>18 март 1995 |П. Волов 9500 |Д. Попов, Киряков, Марковски (46 – Горанов), Р. Кирилов, Д. Митов, Сивов, Нанков, В. Павлов, Марашлиев, Григорян (50 – Стоилов), Михтарски <br>Хр. Андонов |Марашлиев (11)<br>Р. Кирилов (77) |- |20 |ЦСКА – [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо Пд]]<br>1 – 0 (0 – 0) |Б. Армия 7000 |Д. Попов, Киряков (45 – Хр. Войнов), Марковски, Сивов, Д. Митов, Стоилов, Нанков, В. Павлов (80 – Григорян), Марашлиев, Деянов, Михтарски <br>Хр. Андонов |Стоилов (56) |- |21 |[[ПФК Левски (София)|Левски]] – ЦСКА<br>3 – 0 (1 – 0)<br>2 април 1995 |В. Левски 20 000 |Д. Попов, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Д. Митов, Сивов (46 – Деянов), Нанков, Стоилов, Жабов, Р. Христов (81 – Марашлиев), Михтарски <br>Хр. Андонов | |- |22 |ЦСКА – [[ПФК Славия (София)|Славия]]<br>0 – 0<br>8 април 1995 |В. Левски 4000 |Д. Попов, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Тр. Иванов, Сивов, Нанков, В. Павлов (76 – Григорян), Михтарски (61 – Марашлиев), М. Зафиров, Стоилов <br>Хр. Андонов | |- |23 |[[ФК Етър|Етър]] – ЦСКА<br>1 – 1 (0 – 0)<br>15 април 1995 |Ивайло 9000 |Д. Попов, Сивов, Д. Митов, Р. Кирилов, Тр. Иванов, Марковски, Р. Христов (65 – Марашлиев), В. Павлов, Михтарски, Киряков, Стоилов (74 – Деянов) <br>Хр. Андонов |Михтарски (83) |- |24 |ЦСКА – [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>4 – 2 (2 – 1)<br>19 април 1995 |Б. Армия 2500 |Д. Попов (71 – П. Петков), Сивов, Д. Митов, Р. Кирилов (46 – Деянов), Тр. Иванов, Марковски, Р. Христов, Жабов (69 – Р. Калайджиев), Михтарски, Киряков, Стоилов <br>Хр. Андонов |Михтарски (10, 35)<br>Деянов (49, 54) |- |25 |[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – ЦСКА<br>1 – 0<br>29 април 1995 | |Д. Попов, Сивов, Д. Митов, Р. Кирилов, Тр. Иванов, Деянов, Р. Христов, В. Павлов, Михтарски, Киряков, Стоилов рез. Нанков, Марашлиев <br>Хр. Андонов | |- |26 |ЦСКА – [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]<br>4 – 1 (3 – 0) |Б. Армия 2000 |Д. Попов (75 – П. Петков), Киряков, Д. Митов, Марковски (46 – Р. Кирилов), Тр. Иванов (54 – Нанков), Сивов, Р. Христов, Григорян, Михтарски, Деянов, Жабов <br>Хр. Андонов |Р. Христов (8)<br>Михтарски (41, 52)<br>Деянов (43) |- |27 |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] – ЦСКА<br>1 – 0 (1 – 0)<br>13 май 1995 |Ловеч 15 000 |Д. Попов, Р. Кирилов, Д. Митов, Марковски, Тр. Иванов, Сивов (62 – Григорян), Р. Христов (77 – Нанков), Киряков, Михтарски, Деянов, Марашлиев <br>Хр. Андонов | |- |28 |ЦСКА – [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пд]]<br>3 – 2 (1 – 0)<br>20 май 1995 |Б. Армия 4500 |Д. Попов, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Д. Митов, Сивов, Р. Христов, Григорян (84 – Марашлиев), Михтарски, Деянов, Жабов (74 – В. Павлов) <br>Цв. Атанасов |Деянов (24)<br>Михтарски (67)<br>Сивов (86) |- |29 |ЦСКА – [[ПФК Локомотив (София)|Локо Сф]]<br>2 – 2 (1 – 0) |В. Левски 7000 |Д. Попов, Киряков, Д. Митов, Р. Кирилов, Тр. Иванов, Сивов (69 – Стоилов), Нанков, Григорян (46 – Р. Калайджиев), Михтарски, Деянов, Жабов <br>Цв. Атанасов |Михтарски (9, 89) |- |30 |[[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локо ГО]] – ЦСКА<br>2 – 2 (1 – 1) |Локомотив 6000 |Д. Попов, Сивов, Хр. Войнов, Р. Кирилов, Д. Митов (73 – М. Зафиров), Жабов, Р. Христов, Стоилов, Михтарски, Деянов, Марашлиев <br>Цв. Атанасов |автогол (11)<br>Михтарски (48) |- |Р. Б-я 1/16-финал |[[ФК Джебел|Джебел]] – ЦСКА<br>0 – 1 (0 – 0)<br>23 ноември 1994 |Градски 5000 |П. Петков, Р. Кирилов, Марковски, Горанов, Филипов, В. Павлов, Ат. Киров (46 – М. П. Петков), Стоилов, Михтарски, Киряков, Григорян <br>Хр. Андонов |Михтарски |- |Р. Б-я 1/16-финал |ЦСКА – [[ФК Джебел|Джебел]]<br>12 – 1 (7 – 0) |Б. Армия 200 |П. Петков, Сивов, Хр. Войнов, Марковски, Филипов, В. Павлов (20 – Коилов), Деянов, Стоилов, Михтарски (48 – М. П. Петков), Л. Танев, Григорян <br>Хр. Андонов |Михтарски (3, 15, 25, 41, 46)<br>Деянов (23, 36, 62)<br>Григорян (49, 72)<br>Филипов (2)<br>П. Петков (89 – д) |- |Р. Б-я 1/8-финал |ЦСКА – [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]]<br>3 – 1 (2 – 0) |Б. Армия 5000 |П. Петков, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Д. Митов, Р. Калайджиев, Нанков, Стоилов (79 – В. Павлов), Деянов, Жабов, Михтарски (63 – Иларионов) <br>Хр. Андонов |Стоилов (35)<br>Нанков (38)<br>Деянов (65 – д) |- |Р. Б-я 1/8-финал |[[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] – ЦСКА<br>0 – 1 (0 – 0) |Дружба 10 000 |Д. Попов, Киряков, Марковски, Р. Кирилов, Д. Митов, Сивов, Нанков, В. Павлов (74 – Стоилов), Деянов, Жабов (84 – Иларионов), Михтарски <br>Хр. Андонов |автогол (70) |- |Р. Б-я 1/4-финал |[[ПФК Локомотив (София)|Локо Сф]] – ЦСКА<br>1 – 0 |Локомотив 10 000 |Д. Попов, Киряков, Д. Митов, Марковски, Тр. Иванов, Сивов, Григорян, Стоилов (73 – Нанков), Михтарски (63 – Р. Христов), М. Зафиров, Жабов. <br>Хр. Андонов | |- |Р. Б-я 1/4-финал |ЦСКА – [[ПФК Локомотив (София)|Локо Сф]]<br>1 – 1 (1 – 0) |Б. Армия 6000 |Д. Попов, Киряков, Д. Митов, Р. Кирилов, Тр. Иванов, Сивов, Р. Христов (59 – М. Зафиров), Григорян, Михтарски, Р. Калайджиев, Жабов (67 – Стоилов), <br>Хр. Андонов |Сивов (44) |- |ПФЛ 1/32-финал |[[ФК Янтра (Габрово)|Янтра]] – ЦСКА<br>1 – 0 |Хр. Ботев | | |- |УЕФА Предв. кръг |ЦСКА – [[Арарат (Ереван)|Арарат]]<br>3 – 0 (2 – 0)<br>9 август 1994 |Б. Армия 2000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Видов, Р. Кирилов, Филипов (46 – М. Горанов), М. Зафиров, В. Павлов, М. П. Петков, Л. Танев (63 – Шишков), Коилов. <br>Б. Колев |Л. Танев (21 – д)<br>Коилов (45)<br>Шишков (74) |- |УЕФА Предв. кръг |[[Арарат (Ереван)|Арарат]] – ЦСКА<br>0 – 0<br>23 август 1994 |Раздан 12 000 |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Марковски, Р. Кирилов (52 – Ч. Атанасов), Филипов, Деянов, Стоилов, Л. Танев (70 – К. Янчев), Шишков, Иларионов. <br>Б. Колев | |- |УЕФА 1/32-финал |ЦСКА – [[Ювентус (Торино)|Ювентус]]<br>3 – 2 (1 – 1)<br>13 септември 1994<br>0 – 3 (служебно) |Б. Армия 15 000<br> |Ненов, Мачев, Хр. Войнов, Р. Кирилов, Филипов (70 – Горанов), М. П. Петков (65 – М. Зафиров), Стоилов, Михтарски, В. Павлов, Коилов, Радуканов <br>Б. Колев |Михтарски (44, 82)<br>Радуканов (70) |- |УЕФА 1/32-финал |[[Ювентус (Торино)|Ювентус]] – ЦСКА<br>5 – 1 (1 – 0)<br>27 септември 1994 |Деле Алпи 35 000 |Ненов (84 – П. Петков), Мачев, Марковски, Видов, Р. Кирилов (74 – Стоилов), Филипов (37 – Горанов), М. Зафиров, Михтарски, В. Павлов, Л. Танев, Коилов <br>Цв. Йончев |Михтарски (90) |} == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/сезон/1994-95 Сезон 1994/95 на ЦСКА в fcCSKA.com] [[Категория:ПФК ЦСКА (София) през сезоните]] q3vg70caz8r6o5gy30qu9zded0908t9 0 531612 12419137 12363313 2024-11-21T20:54:20Z 37.63.98.112 /* Произход на живота */ 12419137 wikitext text/x-wiki [[Файл:Geologic Clock with events and periods bg.svg|мини|380px|Геоложки часовник, който представлява различните епохи на Земята и тяхната относителна продължителност]] '''Историята на Земята''' описва най-важните събития и фазите на цялостното развитие и на еволюцията, които са се състояли на [[планета]]та [[Земя]] след формирането ѝ. Тя включва най-правдоподобните научни теории и почти всички клонове на естествените науки, които допринасят за разбирането на събитията на миналото на нашата планета. Възрастта на Земята е била определена на 4,5 милиарда години (4 540 000 000 г.)<ref name="USGS1997">{{Cite web | year=1997 | title =Age of the Earth | url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html | publisher=U.S. Geological Survey | accessdate=10 януари 2006}}</ref>, приблизително съответствуващи на една трета от възрастта на [[Вселена]]та; неизмерими биологически промени и огромни геологически катаклизми са се случили в този промеждутък от време. Формирането на Земята и междувременното оформяне на [[Слънце]]то и на другите планети на Слънчевата система започва с контрахирането на една мъглявина на междузвезден космически прах. Тази мъглявина се превръща в един [[протопланетарен диск]] с център Слънцето и оформящите се и увеличаващи се планети в орбита около него. Земята се оформя десет милиона години след започването на скъсяването на първоначалната мъглявина. Топлината, която е била отделена от многобройните импакти и от същото това скъсяване, показва, че нашата планета се намира в един вид разстопено състояние и се разделя в слоеве, едно [[земно ядро|вътрешно ядро]] от тежки елементи и една [[земна мантия|по-външна мантия]] формирана от по-леките елементи. В този период се оформя [[Луна]]та, най-вероятно поради гигантски сблъсък между Земята и една млада протопланета. Земята изстива постепенно и се създава твърда кора с първите протоконтиненти. Една постоянна бомбардировка от метеорити и комети снабдява Земята с огромно количество вода и така се създават първите океани, докато вулканичната дейност и водната пара създават първичната [[земна атмосфера|атмосфера]], първоначално без [[кислород]]. [[Континент]]ите плават над течната мантия на планетата и заради тектониката на плочите те се съединяват в големи [[свръхконтинент]]и, които по-късно се разделят и се съединяват отново в един процес, който се повтаря много пъти във времето от четири милиарда и половина години. [[Химична реакция|Химичните реакции]] довеждат до създаването на органични [[молекула|молекули]], които реагират между тях за да създадат по-сложни структури, и в крайна сметка се създават молекули, които могат да възпроизведат копия на себе си. Тази способност слага начало на [[еволюция]]та и довежда до възникването на [[живот]]а върху нашата планета. В началото животът започва във форма на [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]], но впоследствие се развива [[многоклетъчно]]стта, и след това процесът на [[фотосинтеза]]та, който снабдява земната атмосфера с кислород и довежда до създаването на [[озонов слой]]. Живите форми се разделят на многобройни видове и стават все по-развити, те достигат до колонизирането на сушата и до окупирането на всичките местообитания на Земята. [[ледникова епоха|Ледникови епохи]], [[вулканизъм|вулканични изригвания]], и [[метеорит]]и причиняват много [[масово измиране|масови измирания]], обаче преживелите тези катаклизми видове се развиват с нови форми и създават всеки път нова [[биосфера]]. Преди около шест милиона години едно диференциране на еволюционния клон на [[примати]]те причинява разделяне между тях, което довежда до развитието на съвременния [[човек]] (''Homo sapiens''). Възлови причини затова са способността за изправено ходене, противопоставеността на [[палец]]а, увеличаването на размерите на [[мозък]]а и развитието на комуникационни системи. Човекът научава да владее [[огън]]я, развива [[земеделие]]то и започва да [[Животновъдство|отглежда систематично]] много видове животни. Това подобрява условията на живот и така поражда условия за различни общества и [[цивилизация|цивилизации]] с разнообразни културни и религиозни характеристики. С непрекъснатия прогрес на [[наука]]та, на [[политика]]та, на [[транспорт]]ите и на [[комуникация]]та, човешките същества стават господстващ вид на Земята и могат да влияят на околната среда и другите живи форми. == Произход на Слънчевата система == [[Файл:Protoplanetary-disk.jpg|мини|Художествена снимка на [[протопланетен диск]]]] {{основна|Формиране и еволюция на Слънчевата система}} [[Слънчева система|Слънчевата система]] (включително и Земята) се оформя от голяма въртяща се [[мъглявина]] от междузвезден прах и газ, наречена [[Слънчева мъглявина]], обикаляща в орбита около центъра на нашата [[галактика]]. Тя се състои от [[водород]] и [[хелий]], създадени от [[Теория на Големия взрив|Големия взрив]] преди 13,7 милиарда години елементи, но и от по-тежки елементи, създадени от [[свръхнова|свръхновите]]. Преди почти 4,6 милиарда години Слънчевата мъглявина започва да се скъсява, много вероятно поради ударна вълна, произхождаща от възрива на една близка свръхнова звезда. Такава ударна вълна придава определена [[ъглова скорост]]. Когато мъглявината започва да ускорява ротацията си, [[гравитация]]та и [[инертност]]та я превръщат в [[протопланетен диск]], който се върти около оста си. Най-голямата част от масата на мъглявината, по причина на гравитационната сила, се събира в центъра и започва да се нагрява, но малки пертурбации, предизвикани от сблъсъци и от момента на импулса на други големи парчета, създават пункти за акреция, в които започват да се създават [[протопланета|протопланетите]], обекти с размери много повече от много километри. Събирането на материал, увеличаването на ротационната скорост и влиянието на гравитационната сила предизвикват огромно увеличаване на [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] и на вътрешната топлина в центъра. Невъзможността за преместване на тази енергия към външността посредством други процеси, които биха позволили намаляване на температурата, довежда до огромно нагряване на центъра на диска, което от своя страна довежда до започването на [[термоядрен синтез|термоядрения синтез]] на хелия от водорода, и след сгъстяването на газовете се ражда една [[звезда от тип Т Бик]], която става нашето Слънце. В същото време, тъй като гравитацията принуждава материята да се събере около различни обекти в орбита извън гравитационната сила на новата [[звезда]], частиците от прах и останалите части на протопланетния диск започват да се разделят на пръстени. Впоследствие най-големите парчета се сблъскват и създават все по-големи обекти, докато те се превърнат в протопланети. Сред тези многобройни протопланети една от тях се намира прибизително на 150 милиона километра от центъра: бъдещата Земя. Планетата се оформя преди почти 4,54 милиарда години (с абсолютна грешка от 1%), процес, траещ приблизително 10 – 20 милиона години. [[Слънчев вятър|Слънчевият вятър]] на новородената звезда от тип Т Бик разпръсква към външната област на младата система най-голямата част от материала на диска, който още не се е консолидирал в големи небесни тела. Компютърни симулации показват, че планети с разстояния подобни помежду си на тези на нашата система, могат да се оформят от протопланетен диск като откритите около други звезди в Вселената. Този тип планети се наричат [[екзопланета|екзопланети]]. == Първите два еона – архай и хадей == Първият формално признат еон в историята на Земята се нарича [[архай]]<ref name="ics2009">[http://stratigraphy.science.purdue.edu/gssp/ Global Boundary Stratotype Section and Point (GSSP) of the International Commission of Stratigraphy], Status on 2009.</ref><ref name="chart2009">[http://www.stratigraphy.org/upload/ISChart2009.pdf International Stratigraphic Chart, 2009]</ref>. Той трае от формирането на земната кора допреди 2,5 милиарда години. Най-старите скали на Земята са на 4 милиарда години,<ref>{{Харв|Myron G. Best|loc=612 – 613}}; някои циркони са датирани на 4,03 милиарди години ({{Харв|Stern, Bleeker}})</ref> а някои оголвания в [[Гренландия]] и в [[Австралия]] водят началото си непосредствено от периода след създаването на [[земна кора|земната кора]]. Този период е известен като [[хадей]]. Повърхността на Земята се намира под силна и продължителна метеоритна бомбардировка и вулканичната дейност е интензивна поради голямото геотермално нагряване. Спорадични цирконови кристали са намерени в слоеве отпреди 4 милиарда години – <ref>{{cite journal |author =Simon A. Wilde|coauthor =John W. Valley; William H. Peck; Colin M. Graham |title = Evidence from detrital zircons for the existence of continental crust and oceans on the Earth 4.4 Gyr ago | journal =[[Nature]]|volume=409|pages = 175 – 178|date = 11 януари 2001|doi=10.1038/35051550}}</ref> скоро след образуването на Земята. Тези открития биха могли да се изтълкуват като свидетелство за наличие на течна вода, тоест навеждат на мисълта, че на нашата планета по това време вече са съществували океани и морета. Чрез сравнение с броя на [[Ударен кратер|кратерите]] на другите небесни тела е намерено, че интензивната метеоритна бомбардировка завършва преди около 3,8 милиарда години.<ref name="space.com-bombardment">{{Cite web | last = Britt | first = Robert Roy | date = 24 юли 2002 | url = http://www.space.com/scienceastronomy/planetearth/earth_bombarded_020724.html | title = Evidence for Ancient Bombardment of Earth | publisher = [[Space.com]] | accessdate = 15 април 2006}}</ref> В началото на архая Земята вече е изстинала значително. == Произход на земното ядро и първичната атмосфера == Отначало Земята продължава да нараства поради присъединяване на тела и частици по нейната орбита. Под влияние на голямото налягане вътрешността на планетата се нагрява дотолкова, че металите се стопяват. Поради голямата си плътност те потъват към центъра на Земята. Този процес, известен като [[желязна катастрофа]], има за резултат отделянето на първичната [[земна мантия|мантия]] от металното [[земно ядро|ядро]]. Това се случва само 10 милиона години след образуването на планетата. Резултатът е [[Вътрешен строеж на Земята|многослойната структура]] на нашата планета и създаване на условия за бъдещото пораждане на [[земно магнитно поле]]. Отначало Земята е била обкръжена вероятно от газообразен [[силициев диоксид]]. По-късно този облак се е сгъстил на нейната повърхност и се е превърнал в твърда скала. Около планетата е останала първична атмосфера с по-леки елементи, произходащи от първичния газово-прахов облак, най-вече [[водород]] и [[хелий]], но слънчевият вятър и топлината на планетата са разпръснали тази атмосфера. Положението се е променило, когато радиусът на Земята е нараснал до 40% от своята днешна стойност. Тогава нейното привличане е станало достатъчно силно, за да задържи атмосфера с водни пари. == Произход на Луната: Гигантският сблъсък == {{основна|Луна}} [[Файл:Big Splash V1.0.gif|мини|Анимационна реконструкция на възможния гигантски сблъсък на една протопланета (Тея) със Земята (Земята се представя неподвижна за да се подчертае ефекта на удара върху материала на кората и на мантията)]] Една важна характерстика на нашата планета е нейният голям [[естествен спътник]], [[Луна]]та. По време на програмата [[Аполо]] някои скали от лунната повърхност са били донесени на Земята. [[Радиоактивно датиране|Радиоактивното датиране]] на тези скали показва, че те са на 4,527 милиарда ± 10 милиона години<ref>{{Харв|Kleine, Palme, Mezger, Halliday}}</ref>, т.е. приблизително 30 – 50 милиона години по-млади от другите небесни тела на Слънчевата система<ref>{{Харв|Alex N. Halliday}}</ref>. Друга особена характеристика е относително ниската плътност на Луната, която именно поради това няма голямо ядро от метали, като другите [[земеподобна планета|земеподобни планети]] на Слънчевата система. Действително Луната е с вътрешен състав, подобен на земната мантия и кора, но без елементите, от които е съставено ядрото на Земята. Това довежда до формулиране на [[теория на гигантския сблъсък|теорията на гигантския сблъсък]] на протоземята с друго небесно тяло<ref>{{Харв|Shigeru Ida, et al.}}; {{Харв|Robin M. Canup, Erik Asphaug}}</ref>. Обикновено се счита, че това тяло, наречено [[Тея (планета)|Тея]], е малко по-малко от днешната планета [[Марс]]. То се оформя поради акреция почти 150 милиона километра и от Слънцето и от Земята в четвъртата или пета [[точки на Лагранж|точка на Лагранж]] на земната орбита. Нейната орбита в началото е стабилна, но впоследствие тя се дестабилизира поради увеличението на масата на Земята. Тея започва да осцилира във все по-широки орбити докато не се сблъсква със Земята преди 4,533 милиарда години<ref>{{Cite journal | last = Carsten | first = Münker | coauthors = Jörg A. Pfänder; Stefan Weyer; Anette Büchl; Thorsten Kleine; Klaus Mezger | date = 4 юли 2003 | title = Evolution of Planetary Cores and the Earth-Moon System from Nb/Ta Systematics | journal = Сайънс | volume = 301 | issue = 5629 | pages = 84 – 87 | doi = 10.1126/science.1084662 | pmid = 12843390}}</ref>. Някои компютърни модели показват, че когато небесно тяло с такива размери се сблъсква с планета с относително малък ъгъл и с ниска скорост, се изхвърля в пространството огромно количество материал от мантиите и от корите на двете планети и той влиза в стабилна орбита около Земята. Този материал впоследствие ще създаде Луната. Обратно металното ядро на малката протопланета ще потъне вътре в земната мантия, за да се съедини с ядрото на по-голямата планета. Затова Луната е бедна на металните елементи<ref>{{Харв|Lin-Gun Liu}}; {{Харв|Melosh, Vickery, Tonks}}</ref>. Теорията на гигантския сблъсък би обяснила странния състав на Луната: изхвърлените в орбита материали се събират в следващите години, поради своята гравитация материалите се съединяват в единствено сферично тяло: Луната<ref>{{Харв|G. Jeffrey Taylor}}</ref>. Радиоактивното датиране показва, че Земята вече е съществувала поне от 10 милиона години – достатъчно време, за да се разделят първичната мантия и ядро. Затова, когато се осъществява сблъсъкът, се изхвърля само материала от мантията, без по-тежките сидерофилни елементи, които се намират в ядрото. Сблъсъкът има важни последствия за нашата млада планета. Той освобождава огромно количество енергия, като превръща и Земята и новия ѝ спътник в изцяло разтопено състояние. Незабавно след импакта в земната мантия се активират много засилени [[конвекция|конвенкционни потоци]] и повърхността се превръща в океан от [[магма]]. Поради голямата освободена енергия първичната атмосфера е изцяло разпръсната<ref>{{Харв|W. Benz, A. G. W. Cameron}}</ref>. Най-вероятно сблъсъкът променя и земната [[наклон на оста|осова инклинация]] към днешната стойност от 23,5° – голям наклон, който е причина за възникването на сезоните (прост идеален модел на произхода на планетите би представил инклинационна стойност от 0° без видими сезони). Освен това импактът може би ускорява ротационната скорост на Земята. Големината и влиянието на спътника над самата Земя са толкова важни, че днес някои смятат системата Земя – Луна за „двойна планета“. == Произход на океаните и на атмосферата == [[Файл:Lake Thetis-Stromatolites-LaRuth.jpg|мини|Вкаменени [[строматолит]]и по бреговете на езерото Тетис в Западна [[Австралия]]. Строматолитите са колонии от едноклетъчни организми като [[цианобактерии]] или [[зелени водорасли]]. Тези колонии от водорасли впримчват праха, като създават седиментарни слоеве на един строматолит. Строматолитите в архай са първите преки вкаменени следи на живота на Земята, въпреки че са намерени само малко на брой клетки. Океаните в архай и в протерозой може би са били пълни с такива организми.]] Тъй като след гигантския сблъсък първичната атмосфера на Земята е изчезнала, изстиването е протекло най-вероятно бързо. След 150 милиона години се оформя кора, съставена от [[базалт]]ови скали. Днешната [[континентална кора]] още не е съществувала. След като мантията се е втрърдила поне частично, вътре в планетата започва друга диференциация. В продължение на началния архай (приблизително преди 3 милиарда години) мантията е много по-гореща от днес, най-вероятно близо до 1600&nbsp;°C. Това показва, че разтопената част на мантията е била по-голяма в сравнение с днешната част. Газообразни пари се отделят от кората, докато други газове се изхвърлят от [[вулкан]]ите, създавайки по този начин друга, втора земна атмосфера. Друга [[вода]] се внася от импактите на [[метеорит]]ите, произхождащи преди всичко от [[астероиден пояс|астероидния пояс]] под влиянието на гравитационната сила на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Голямото количество вода на Земята не проихожда само от вулканите и от изхвърлянето на газовете. Водата се внася и от ледени комети<ref>{{Харв|Jonathan I. Lunine|loc=130 – 132}}</ref>. Въпреки че най-голямата част от днешните комети се намират в орбита отвъд [[Нептун (планета)|Нептун]], компютърни симулации показват, че в началото те са били много повече във вътрешната Слънчева система. Обаче най-голямата част от водата на Земята е внесена от сблъсъка на малки протопланети, обекти с подобни на днешните ледени спътници размери<ref>Морбидели и др., 2000 г.</ref>. Сблъсъците на тези обекти снабдяват земеподобните планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера]], Земя и Марс) с вода, [[въглероден диоксид]], [[метан]], [[амоняк]], [[азот]] и други елементи. Ако цялата вода в земните океани произхожда само от кометите, поне един милион комети са необходими, за да се обясни такова количество. Компютърни симулации демонстрират обаче, че такъв брой не е съвсем нереален. Докато Земята изстива, се създават първите [[облак|облаци]]. Валежите създават [[океан]]и и вали [[дъжд]] с необикновена интензивност, така че скалите на първичните планини се нарушават и се създават първите [[долина|долини]]. Съвременни доказателства показват, че океаните започват да се създават преди 4,2 милиарда години<ref>Cavosie и др. (2005); Young (2005)</ref>. Най-вероятно в началото на еона архай Земята вече е имала океани и новата атмосфера включва амоняк, метан, [[водна пара]], въглероден диоксид, азот и малки количества други газове. Целият свободен кислород се комбинира с водорода и с други елементи от повърхността. Вулканичната дейност е интензивна и без защитен озонов слой [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовото излъчване]] достига пряко до земната повърхност. == Първи континенти == Конвекционните потоци на мантията, то ест процесът, на който се основава [[тектоника на плочите|тектониката на плочите]], са резултат от поток на горещ материал от земното ядро към повърхността. Тези потоци създават [[тектонска плоча|тектонски плочи]] в океанските хребети. Тези плочи са разрушени поради [[субдукция]] в мантията в субдукционните зони. Вътрешността на нашата планета е по-гореща в продължение на целия хадей и на архая и затова тогава [[конвекция]]та трябва да е била по-бърза. По тази причина, когато се появяват тектонски процеси като днешните, те би трябвало да са по-бързи. По-голямата част от геолозите смятат, че по време на хадея и на архея субдукционните зони са по-разпространени и затова тектонските плочи са по-малки. Първичната кора, оформяща се след първото изстиване на земната повърхност съвсем изчезва поради бързите тектонски премествания в хадея и непрекъснати сблъсъци на късната метеоритна бомбардировка. Счита се, че тази кора е с базалтов състав, като днешното океанско дъно, тъй като в този период още няма голяма диференциация. Първите големи масиви континентална кора, които биват продукти от разделянето на леките елементи по време на частичното разтопяване на вътрешната кора, се появяват в началния архай, прибизително преди 4 милиарда години. Остатъците от тези първи малки [[континент]]и се наричат [[кратон]]и. Тези масиви кора играят днес ролята на сърцевина, около която са се развили различните континенти. Някои от най-старите [[скала|скали]] на Земята се намират в северноамериканския кратон в [[Канада]]. Те се състоят от [[тоналит]]и и са приблизително на 4 милиарда години. Може да се наблюдават следи от метаформизъм заради високите температури, но и седиментарни частици, които са били излъскани от водата, показвайки, че в това време вече съществуват [[море]]та и [[река|реки]].<ref>{{Харв|Jonathan I. Lunine|loc=132}}</ref> Кратоните обикновено се състоят от два редуващи се вида терейн. Първият вид се състои от така наречените пояси на зелените скали, вид седиментарна, малко метаморфизирана скала. Този вид зелени скали е подобен на седиментите, които се намират в океанските падини над субдукционните зони. По този причини поясите на зелените скали се считат като следи на субдукционни процеси в архая. Вторият вид се състои от магмени скали, преди всичко тоналит, трондхйемит или гранодиорит, и тези терейни се наричат ТТГ-асоциации, и материалът, от който са съставени, е подобен на гранит. ТТГ-асоциациите се считат като останки от първичната континентална кора, оформила се заради частичното разтопение на базалта. Непрекъснатото редуване между поясите на зелените скали и ТТГ-асоциациите се счита като резултат на ситуация, в която малките протоконтиненти се разделят в резултат на сложни субдукционни процеси. == Произход на живота == [[Файл:Dna-split.png|мини|upright=0.7|Репликаторът на целия познат живот е [[дезоксирибонуклеинова киселина|дезоксирибонуклеиновата киселина]]. ДНК е много по-сложна от оригиналния репиклатор и нейната репликационна система е изключително сложна.]] {{основна|Произход на живота}} Подробностите около произхода на [[живот]]а не са известни, но общите линии на този процес са определени. Съществуват две главни теории за произхода на живота. В първата теория се твърди, че от пространството са достигнали органични елементи до Земята („[[панспермия]]“), а според другата теория се счита, че тези елементи са се създали на Земята. Във всеки случай двете предлагат сходни механизми за произхода на живота<ref name="Scientific-American-panspermia">{{Cite journal | last = Warmflash | first = David | coauthors = Benjamin Weiss | year = 2005 | month = ноември | title = Did Life Come From Another World? | journal = [[Scientific American]] | pages = 64 – 71 | url = http://www.sciam.com/article.cfm?articleID=00073A97-5745-1359-94FF83414B7F0000&pageNumber=1&catID=2 }}</ref>. Ако животът се е развил на Земята, точният момент не може да се определи, най-вероятно това е станало приблизително преди 4 милиарда години<ref>{{Cite web | last = Chaisson | first = Eric J. | year = 2005 | url = http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_chem_2.html | title = Chemical Evolution | work = www.tufts.edu | publisher = [[Tufts University]] | accessdate = 27 март 2006 | архив_дата = 2012-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120103184823/http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_chem_2.html }}</ref>. Възможно е, заради многократното създаване и изчезване на океаните при астероидни сблъсъци, животът да се е появявал и изчезвал много пъти. В химичния състав на примордиалната Земя една [[молекула]] е могла да произведе копия на себе си, тоест да стане „репликатор“ (по-точно тази молекула предизвиква химичните реакции, които довеждат до произвеждането на копия на самата нея). Репликацията не е всеки път точна – някои копия са малко по-различни от оригиналните молекули. Ако случайната промяна унищожава самовъзпроизвеждащата способност, молекулата не произвежда други копия и линията „умира“. В други случаи някои редки случайни промени позволяват молекулата да се самовъзпроизвежда по-добре или по-бързо: тези „[[мутация|мутации]]“ стават все по-многобройни и по-продуктивни. Това дава начало на еволюцията. Когато основните ингредиенти се изчерпват, молекулите, които могат да използват различен материал за своето развитие и могат да спрат развитието на други молекули, като им отнемат ресурсите, се умножават<ref name="Dawkins-Ancestors-563">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title = [[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 563 – 578 | chapter = Canterbury }}</ref>. Същността на първия репликатор не е позната, защото той още отдавна е бил заменен от днешния репликатор – [[ДНК]]. Предлагат се много модели, за да се обясни създаването и развитието на репликатора. Много видове репликатори се считат като оригинални, вклютелно и днешните [[белтък|белтъци]], [[нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]], [[фосфолипид]]ите, [[кристал]]ите<ref name="Dawkins-Watchmaker-150">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title = [[The Blind Watchmaker]] | origyear = 1986 | year = 1996 | publisher = W. W. Norton & Company | location = Ню Йорк | isbn = 0-393-31570-3| pages = 150 – 157 | chapter = Origins and miracles }}</ref> или дори квантовите системи<ref name="Davies">{{Cite journal | last = Davies | first = Paul | authorlink = Paul Davies | date = 6 октомври 2005 | title = A quantum recipe for life | journal = Нейчър | volume = 437 | issue = 7060 | pages = 819 | url = http://www.nature.com/nature/journal/v437/n7060/full/437819a.html | doi = 10.1038/437819a }}</ref>. Днес не може да се определи дали един от тези модели представя реалния произход на живота на Земята. Една от най-старите и от най-разработени теории може да бъде добър пример на възможните събития. Огромната вулканична енергия, [[светкавица|светкавиците]] и ултравиолетовото излъчване могат да предизвикат създаването на по-сложни молекули от прости химични съединения, като метан и амоняк<ref name="ForteyDtL">{{Cite book | last = Fortey | first = Richard | authorlink = Richard Fortey | title = Life: A Natural History of the First Four Billion Years of Life on Earth | origyear = 1997 | year = 1999 | month = септември | publisher = Vintage Books | location = Ню Йорк | isbn = 0-375-70261-X | chapter = Dust to Life | cid = Richard Fortey | pages = 38 }}</ref>. Сред тези молекули се намират и относително прости органични съединения, като [[нуклеотид]]и и [[аминокиселина|аминокиселини]], които стават основните ингредиенти на живота. Този „първичен органичен бульон“ се увеличава и се концентрира постепенно и различните молекули предизвикват реципроцни реакции. Резултатът са много по-сложни молекули (може би насилната [[глина]] действа като основна структура за събиране и концентриране на органичния материал)<ref>{{Харв|Richard Fortey|loc=39}}</ref>, докато определени молекули ускоряват химичните реакции. Всичко това се извършва най-вероятно случайно, докато не се роди молекула репликатор. Във всеки случай впоследствие този първичен репликатор е заменен в своята функция от ДНК; целият познат живот (освен някои [[вирус]]и и [[прион]]и) използва ДНК като репликатор по почти еднакъв начин (виж ''[[генетичен код]]''). [[Файл:Cell membrane drawing-bg.svg|мини|Сегмент на клетъчна мембрана. Днешната клетъчна мембрана е много по-сложна от първичния двоен фосфолипиден слой. Белтъците и въглехидратите имат различни функции на регулиране на преминаване на материала чрез мембраната и на защита срещу външната околна среда.]] Всички днешни живи организми включват репликационния материал вътре в [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Може да се разбере по-лесно произхода на клетъчната мембрана от произхода на репликатора, тъй като мембраната се състои от фосфолипидни молекули, които във вода спонтанно създават двоен слой. С подходящи условия могат да се създадат много сфери от този вид (според така наречената „Теория на мехурите“<ref>{{Харв|Richard Fortey|loc=40}}</ref>). Преобладаващата теория твърди, че мембраната се създава след репликатора, който в това време е най-вероятно [[рибонуклеинова киселина|рибонуклеиновата киселина]] (хипотеза на [[РНК-свят]]), с нейния репликационен апарат и други биомолекули. Първите протоклетки вероятно се „разпукват“, когато стават твърде големи, и изхвърленият материал колонизира други мехури. Белтъците, които днес стабилизират мембраната и впоследствие помагат за правилната клетъчна репликация, биха могли да предизвикат пролиферацията на тези клетъчни линии. РНК е възможна като първичен репликатор, тъй като съдържа генетични информации и предизвиква реакциите. В известен момент ДНК заменя РНК като генетичен архив, и белтъците, известни като [[ензим]]и, започват да игрят ролята на катализатори на реакциите, докато РНК премества информациите, синтезира белтъците и управлява процеса. Най-вероятно тези първични клетки се развиват близо до подводни вулканични устия, известни като ''подводни геотермални източници''<ref>{{Харв|Richard Fortey|loc=42}}</ref> или дори до горещи скали в океанските дълбини<ref name="Dawkins-Ancestors-580">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8 | chapter = Canterbury | pages = 580 }}</ref>. Учените считат, че от всички видове протоклетки, само една еволюционна линия е оцеляла. Нови филогенетични следи показват, че [[последен универсален общ предшественик|последният универсален общ предшественик]] е съществувал в ранния архай, може би преди около 3,5 милиарда години или по-рано<ref name="Penny-LUCA">{{Cite journal | last = Penny | first = David | coauthors = Anthony Poole | year = 1999 | month = декември | title = The nature of the last universal common ancestor | journal = Current Opinions in Genetics and Development | volume = 9 | issue = 6 | pages = 672 – 677 | pmid = 1060760 | url = http://awcmee.massey.ac.nz/people/dpenny/pdf/Penny_Poole_1999.pdf | doi = 10.1016/S0959-437X(99)00020-9 | format = PDF | accessdate = 2015-03-08 |archivedate = 2006-02-25 | archive-url = https://web.archive.org/web/20060225122146/http://awcmee.massey.ac.nz/people/dpenny/pdf/Penny_Poole_1999.pdf }} (PDF)</ref><ref name="Munster">{{Cite web | year = 2003 | url = http://www.uni-muenster.de/GeoPalaeontologie/Palaeo/Palbot/seite1.html | title = Earliest Life | publisher = [[University of Münster]] | accessdate = 28 март 2006 }}</ref>. Тази клетка, наречена „''LUCA''“ (ЛУКА – {{lang|en|на=от|'''''L'''ast '''U'''niversal '''C'''ommon '''A'''ncestor''}}) е предшественик на целия днес известен живот на Земята. Най-вероятно тя е [[прокариот]], притежава клетъчна мембрана и [[рибозом]]и, но няма ни [[клетъчно ядро|ядро]], ни други [[органел]]и с мембрана, като [[митохондрия|митохондрии]] и [[хлоропласт]]и. Като всяка днешна клетка, тя използва ДНК за запасяване с генетичен код, РНК за заместване на информациите и синтезиране на белтъци и ензими за катализиране на реакции. Някои учени смятат, че вместо един-единствен универсален предшественик, е имало повече организми, които се обменят гените с генетично хоризонтално преместване<ref name="Penny-LUCA" />. == Протерозой == [[Протерозой|Протерозоят]] е [[Еон (геология)|периодът от историята на Земята]] траещ от преди 2500 до 542 милиона години<ref name="ics2009" /><ref name="chart2009" />. В този период кратоните, т.е. първите сърцевини от плътна скалиста кора, се развиват и се превръщат в [[континент]]и с подобни на днес размери, след появяването на първичните тектонични процеси. Развитието на богата с кислород атмосфера е важно събитие; от по-простите [[прокариот]]и се развиват [[еукариот]]ите и многоклетъчните живи форми. В течение на протерозоя настъпват няколко важни [[ледникова епоха|ледникови епохи]] в глобален мащаб, най-разширената от които превръща планетата в огромна снежна топка. В края на тази драматична ледникова епоха, преди около 600 милиона години, развитието на живота се ускорява експонентно, това е започването на периода на така наречения [[камбрийски взрив]], в течение на който броят видове се увеличава извънредно. === Кислородна революция === [[Файл:Crepuscular1.jpg|мини|Използването на слънчевата енергия довежда до огромни промени на живота на Земята]] Най-вероятно всички първи клетки са несамостойни (хетеротрофни), т.е. те използват органичните молекули в околността (включително и тези на други клетки) като суровина и енергетичен източник<ref name="Dawkins-Ancestors-564">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 564 – 566 | chapter = Canterbury }}</ref>. Хранителните източници обаче постопенно намаляват и някои клетки развиват нова стратегия. Те избират да не зависят от вече налично, но намаляващо количество органични молекули, а да започнат да използват [[слънчево излъчване|слънчевата светлина]] като енергетичен източник. Учените не са единни за точната дата, но още преди 3 милиарди години<ref name="De-Marais-photosynthesis">{{Cite journal | last = De Marais | first = David J. | date = 8 септември 2000 | title = Evolution: When Did Photosynthesis Emerge on Earth? | journal = Сайънс | volume = 289 | issue = 5485 | pages = 1703 – 1705 | pmid = 11001737 | url = http://www.sciencemag.org/cgi/content/summary/289/5485/1703 }} ([http://edmall.gsfc.nasa.gov/aacps/news/Photosynthesis.html Цял текст]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }})</ref> се развива нещо подобно на днешната фотосинтеза. Затова слънчевата енергия може да се използва не само от автотрофите, но и от хетеротрофите, които се хранят с тях. [[Фотосинтеза]]та използва изобилния [[въглероден диоксид]] и [[вода]]та като суровини и с енергията на слънчевата светлина произвежда органични, богати на енергия молекули ([[въглехидрат]]ите). [[Файл:Banded Iron Formation Barberton.jpg|мини|ляво|Богатите на желязо геоложки слоеве (в червено) са се създали, когато кислородът е бил обилен; сивите слоеве се отнасят към периоди без кислород; ([[Барбъртън]], [[Република Южна Африка|Южна Африка]])]] Освен това се произвежда голямо количество [[кислород]] като остатъчен продукт на процеса. В началото кислородът се съединява с [[варовик]]а, с [[желязо]]то и с други материали. Значителни следи на това съединяване са големите богати на железен оксид геоложки слоеве от този период. Вероятно поради реакцията на тези минерали с кислорода океаните стават зелени. Когато най-голямата част от минералите е оксидирана, несъединеният кислород започва да се натрупва в атмосферата. Въпреки че всяка клетка произвежда непрекъснато малко количество кислород, общият [[метаболизъм]] на толкова многобройни клетки в така дълъг период преобразува земната атмосфера и тя става подобна на днешната<ref>{{Харв|Richard Fortey|loc=50 – 51}}</ref>. Сред най-старите примери за живи форми, произвеждащи кислород, могат да се посочат вкаменените [[строматолит]]и. Това е третата атмосфера на Земята. Една част от кислорода, стимулиран от ултравиолетовото излъчване на Слънцето, се комбинира и създава [[озон]], който се събира в слой в горната част на атмосферата. От този момент [[озонов слой|озоновият слой]] поглъща значително количество ултравиолетовите лъчи, които по-рано са достигнали без смущения до земната повърхност. Това позволява клетките да колонизират океанската повърхност и впоследствие сушата.<ref name="cosmic-evolution-bio1">{{Cite web | last = Chaisson | first = Eric J. | year = 2005 | url = http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_bio_1.html | title = Early Cells | work = www.tufts.edu | publisher = [[Tufts University]] | accessdate = 29 март 2006 | архив_дата = 2006-04-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060411234728/http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_bio_1.html }}</ref> Без озоновия слой ултравиолетовото излъчване, което по-рано е бомбардирало повърхността, би предизвикало неприемливо количество мутации в незащитените клетки. Фотосинтезата има друг важен резултат в голям мащаб. В това време кислородът е токсичен за живота; най-вероятно най-голямата част от живите форми на Земята изчезва, докато се натрупа в атмосферата – явление, известно като [[кислородна катастрофа]]<ref name="cosmic-evolution-bio1" />. Живите форми, които са могли да се съпротивят, надживяват и процъфтяват, и някои от тях развиват възможността за използване на същия този кислород за собствения си метаболизъм и за произвеждане на повече енергия. === Произход на еукариотните клетки и трите империи на живота === [[Файл:Endosymbiosis.PNG|мини|Някои модели на произхода на различните едносимбионти]] Днешната [[таксономия]] разделя живите форми на три [[империя (биология)|империи]]. Периодът, в който са възникнали тези империи, още не е установен. Империята на [[бактерии]]те е вероятно първата, която се отделя от другите живи форми (в този момент събрани в биологична надимперия, наречена „[[Neomura]]“, неомури), но тази хипотеза остава спорна. Малко по-късно, преди около 2 милиарда години<ref name="SciAm-eukaryote">{{Cite journal | last = Woese | first = Carl | authorlink = Carl Woese | coauthors = J. Peter Gogarten | date = 21 октомври 1999 | title = When did eukaryotic cells evolve? What do we know about how they evolved from earlier life-forms? | journal = [[Scientific American]] | url = http://www.sciam.com/article.cfm?id=when-did-eukaryotic-cells}}</ref>, неомурите се разделят в [[археи]] и [[еукариоти]]. Еукариотните клетки са по-големи и по-сложни от прокариотните клетки (бактерии и археи) и пораждането на тази сложност се открива само в последните години. В този период се развива първата протомитохондрия. Бактерийна клетка, която вероятно е свързана с днешните ''рикеции''<ref name="Andersson">{{Cite journal | last = Andersson | first = Siv G. E. | coauthors = Alireza Zomorodipour, Jan O. Andersson, Thomas Sicheritz-Pontén, U. Cecilia M. Alsmark, Raf M. Podowski, A. Kristina Näslund, Ann-Sofie Eriksson, Herbert H. Winkler, & Charles G. Kurland | date = 12 ноември 1998 | title = The genome sequence of ''Rickettsia prowazekii'' and the origin of mitochondria | journal = Нейчър | volume = 396 | issue = 6707 | pagine = 133 – 140 | pmid = 9823893| url = http://www.nature.com/cgi-taf/DynaPage.taf?file=/nature/journal/v396/n6707/full/396133a0_fs.html| doi = 10.1038/24094 }}</ref> и може да използва кислорода в метаболизма си, влиза вътре в по-голяма прокариотна клетка, която още не е развила тази способност. Най-вероятно по-голямата клетка се опитва да смели по-малката, но не успява (може би поради развитието на защитните системи). Или може би по-малката клетка се опитва да стане паразит на по-голямата. Във всеки случай по-малката клетка оживява в другата. Като използва кислорода, тя може да обмени в енергия отпадъчните продукти на новия гостоприемник чрез своя метаболизъм. Една част от тази енергия се връща в гостоприемната клетка. Новата симбионтна клетка започва да се дели вътре в другата. Бързо се ражда стабилна [[симбиоза]] между двете клетки. В течение на времето гостоприемникът получава част от генетичния код на симбионта и двете клетки стават зависими една от другата – гостоприемникът не може повече да надживее без енергията, произведена от симбионта, но по-малките симбионти не могат да надживеят без суровините, получени от по-голямата клетка. Цялата клетка се счита сега като един-единствен [[организъм]] и старите по-малки клетки се считат като органели, наречени [[митохондрия|митохондрии]]. Подобен процес настъпва с фотосинтетичните [[цианобактерии]]<ref name="Bergland">{{Cite journal | last = Berglsand | first = Kristin J. | coauthors = Robert Haselkorn | year = 1991 | month = юни | title = Evolutionary Relationships among the Eubacteria, Cyanobacteria, and Chloroplasts: Evidence from the ''rpoC1'' Gene of ''Anabaena'' sp. Strain PCC 7120 | journal = Journal of Bacteriology | volume = 173 | issue = 11 | pagine = 3446 – 3455 | pmid = 1904436| url = http://www.pubmedcentral.nih.gov/picrender.fcgi?artid=207958&blobtype=pdf }} (PDF)</ref>, влизащи в по-голямата несамостойна клетка и се превръщат в [[хлоропласт]]и<ref>{{Харв|Richard Fortey|loc=60 – 61}}</ref><ref name="Dawkins-Ancestors-536">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 536 – 539 | chapter = The Great Historic Rendezvous }}</ref>. Най-вероятно като резултат на тези явления еволюционната фотосинтетична линия се разделя от другите еукариоти преди повече от един милиард години. Може би много пъти са се пораждали нови симбиози. Освен добре приетата теория за ендосимбиозата, която поражда митохондрии и хлоропласти, се счита, че други видове клетки пораждат [[пероксизоми]]те за ендосимбиоза, че [[спирохети]]те пораждат [[камшичета]]та и че вероятно вирус с ДНК поражда [[клетъчно ядро|клетъчното ядро]]<ref name="takemura">{{Cite journal | last = Takemura | first = Masaharu | year = 2001 | month = май| title = Poxviruses and the origin of the eukaryotic nucleus. | journal = Journal of Molecular Evolution | volume = 52 | issue = 5 | pages = 419 – 425 | pmid = 11443345}}</ref>^,<ref name="bell">{{Cite journal | last = Bell | first = Philip J | year = 2001 | month = септември | title = Viral eukaryogenesis: was the ancestor of the nucleus a complex DNA virus? | journal = Journal of Molecular Evolution | volume = 53 | issue = 3 | pages = 251 – 256 | pmid = 11523012| doi = 10.1007/s002390010215 }}</ref>; никоя от тези теории не се приема единодушно<ref name="peroxisome">{{Cite journal | last = Gabaldón | first = Toni | coauthors = Berend Snel, Frank van Zimmeren, Wieger Hemrika, Henk Tabak, and Martijn A. Huynen | date = 23 март 2006 | title = Origin and evolution of the peroxisomal proteome. | journal = Biology Direct | volume = 1 | issue = 1 | pages = 8 | pmid = 16556314 | url = http://www.biology-direct.com/content/pdf/1745-6150-1-8.pdf | doi = 10.1186/1745-6150-1-8 | format = PDF | access-date = 2015-03-08 | archive-date = 2006-05-13 | archive-url = https://web.archive.org/web/20060513000750/http://www.biology-direct.com/content/pdf/1745-6150-1-8.pdf }}</ref>. === Многоклетъчен живот === [[Файл:Alga volvox.png|мини|Зелените водорасли от рода [[Волвокс]] се считат за много подобни на първите многоклетъчни растения]] Археите, бактериите и еукариотите продължават да се разнообразяват и стават все по-сложни и по-приспособени към околната среда. Всяка империя се разделя многократно на различни еволюционни линии, въпреки че малко е познато за историята на археите и на бактериите. Преди около 1,1 милиарда години [[свръхконтинент]]ът [[Родиния]] се оформя<ref name="hanson-rodinia">{{Cite journal | last = Hanson | first = Richard E. | coauthors = James L. Crowley, Samuel A. Bowring, Jahandar Ramezani, Wulf A. Gose, et al. | date = 21 май 2004 | title = Coeval Large-Scale Magmatism in the Kalahari and Laurentian Cratons During Rodinia Assembly | journal = Сайънс | volume = 304 | issue = 5674 | pages = 1126 – 1129 | doi = 10.1126/science.1096329 | url = http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/304/5674/1126 | pmid = 15105458}}</ref>. Таскономическите [[царство (биология)|царства]] на [[растения]]та, на [[животни]]те и на [[гъби]]те вече са се разделили, въпреки че още са едноклетъчни организми. Някои от тях живеят в колонии и постепенно се появява разделение на труда и на задълженията; например клетките, намиращи се във вътрешната зона на колонията, започват да играят роля, различна от тази на намиращите се във външната зона. Въпреки че разликата между колония с много организми и единствен многоклетъчен организъм не е много ясна, преди около 1 милиард години<ref name="cosmic-evolution-bio2">{{Cite web | last = Chaisson | first = Eric J. | year = 2005 | url = http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_bio_2.html | title = Ancient Fossils | work = www.tufts.edu | publisher = [[Tufts University]] | accessdate = 31 март 2006 | архив_дата = 2006-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060415054338/http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_bio_2.html }}</ref> се раждат първите многоклетъчни растения<ref name="bhattacharya">{{Cite journal | last = Bhattacharya | first = Debashish | coauthors = Linda Medlin|mese=gennaio| year = 1998 | title = Algal Phylogeny and the Origin of Land Plants | journal = Plant Physiology | volume = 116 | pages = 9 – 15 | doi = 10.1104/pp.116.1.9 }}</ref>. Възможно е, че преди около 900 милиона години<ref name="Dawkins-Ancestors-488">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| chapter = Choanoflagellates | pages = 488 }}</ref> се появяват и първите многоклетъчни организми в царството на животните. Най-вероятно тези живи форми са подобни на днешните [[водни гъби]], в които всички клетки са още [[тотипотентност|тотипотентни]] и дори един разграден организъм още може да се съгради отново<ref name="Dawkins-Ancestors-483">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 483 – 487 | chapter = Sponges }}</ref>. Разделението на труда става все по-сложно във всяка еволюционна линия на многоклетъчните организми и клетките стават все по-специализирани и по-зависими едни от другите; изолираните клетки не могат повече да оцелеят. === Климат и живи форми в късния протерозой === Много учени считат, че появилата се преди 770 милиона години [[ледникова епоха]] е толкова интензивна, че океаните изцяло се замразяват почти до [[екватор]]а, като Земята се превръща в нещо подобно на огромна снежка топка. Впоследствие, след 20 милиона години, непрекъснатите изпускания на въглероден диоксид от вулканите предизвикват глобален [[парников ефект]], който слага край на ледниковата епоха<ref name="hoffman-science">{{Cite journal | last = Hoffman | first = Paul F. | coauthors = Alan J. Kaufman, Galen P. Halverson, & Daniel P. Schrag | date=28 август 1998 | title = A Neoproterozoic Snowball Earth | journal = Сайънс | volume = 281 | issue = 5381 | pages= 1342 – 1346 | doi = 10.1126/science.281.5381.1342 | url = http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/281/5381/1342?ijkey=ceb9fa6933b922f34f231d8ee123250301a2b541&keytype2=tf_ipsecsha | accessdate =16 април 2006 | pmid = 9721097}}</ref>. Прибизително в същия период, пред 750 милиона години<ref name="torsvik">{{Cite journal | last = Torsvik | first = Trond H. | date = 30 май 2003 | title = The Rodinia Jigsaw Puzzle | journal = Сайънс | volume = 300 | issue = 5624 | pages = 1379 – 1381 | doi = 10.1126/science.1083469 | url = http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/300/5624/1379?ijkey=fYKdIXStamWxU&keytype=ref&siteid=sci | pmid = 12775828}}</ref>, започва делението на свръхконтинента Родиния. == Палеозой == === Колонизиране на сушата === [[Файл:PIA02405.jpg|мини|През по-голямата част от историята на Земята не съществува многоклетъчен живот на сушата. Земната повърхност изглежда като повърхността на [[Марс]].]] Събирането на кислорода в атмосферата чрез фотосинтезата има като резултат създаването на озонов слой, който поглъща най-голямата част от излъчените от Слънцето ултравиолетови лъчи, като по този начин осигурява на едноклетъчните организми, които стигат на сушата, по-добри възможности да преживеят; прокариотите започват да се множат и да се приспособяват по-добре към околната среда, намираща се извън водата. Най-вероятно прокариотите вече са колонизирали сушата преди около 2,6 милиарда години<ref name="pisani">{{Cite journal | last = Pisani | first = Davide | coauthors = Laura L. Poling, Maureen Lyons-Weiler, & S. Blair Hedges | date = 19 януари 2004 | title = The colonization of land by animals: molecular phylogeny and divergence times among arthropods | journal = BMC Biology | volume = 2 | issue = 1 | doi = 10.1186/1741-7007-2-1 | url = http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=333434#B17 | pages = 1 | pmid = 14731304 }}{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, дори преди раждането на еукариотите. За дълго време на сушата не съществуват многоклетъчни живи форми. Свръхконтинентът [[Панотия]] се образува преди около 600 милиона години, но започва да се разделя едва след 50 милиона години<ref name="liebermean">{{Cite journal | last = Lieberman | first = Bruce S. | year = 2003 | title = Taking the Pulse of the Cambrian Radiation | journal = Integrative and Comparative Biology | volume = 43 | issue = 1 | pages = 229 – 237 | doi = 10.1093/icb/43.1.229 | url = http://icb.oxfordjournals.org/cgi/content/full/43/1/229 }}</ref>. Първите [[гръбначни]], т.е предшествениците на днешните [[риби]], се развиват в океаните преди около 530 милиона години<ref name="Dawkins-Ancestors-354">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън| isbn = 0-618-00583-8| chapter = Lampreys and Hagfish | pages = 354 }}</ref>, но в края на периода [[камбрий]]<ref name="bbc-cambrian">{{Cite web | url = http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/cambrian.htm | title = The Mass Extinctions: The Late Cambrian Extinction | publisher = [[Би Би Си]] | accessdate =9 aprile 2006 }}</ref>, преди около 488 милиона години<ref name="landing">{{Cite journal | last = Landing | first = E. | coauthors = S. A. Bowring, K. L. Davidek, [[Richard Fortey|R. A. Fortey]], & W. A. P. Wimbledon | year = 2000 | title = Cambrian–Ordovician boundary age and duration of the lowest Ordovician Tremadoc Series based on U–Pb zircon dates from Avalonian Wales | journal = Geological Magazine | volume = 137 | issue = 5 | pages = 485 – 494 | doi = 10.1017/S0016756800004507 | url = http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=60617 }}</ref>, настъпва едно значително [[масово измиране]]. Преди много стотици милиона години първите растения (най-вероятно подобни на днешните [[водорасли]]) и гъбите започват да растат по бреговете на водата и впоследствие изцяло на сушата край същата вода<ref name="Fortey-138">{{Cite book | last = Fortey | first = Richard | authorlink= Richard Fortey | title = Life: A Natural History of the First Four Billion Years of Life on Earth | origyear= 1997 | year = 1999 | month = септември | publisher = Vintage Books | location = Ню Йорк | isbn = 0-375-70261-X| pages = 138 – 140 | chapter = Landwards }}</ref>. Най-старите фосили на растения и на гъби на сушата са на 480 – 460 милиона години, въпреки че молекулярни следи показват, че гъбите са колонизирали сушата още преди 1 милиард години, а растенията преди 700 милиона години<ref name="heckman">{{Cite journal | last = Heckman | first = D. S. | coauthors = D. M. Geiser, B. R. Eidell, R. L. Stauffer, N. L. Kardos, & S. B. Hedges | date= 10 август 2001 | title = Molecular evidence for the early colonization of land by fungi and plants. | journal = Сайънс | volume = 10 | issue = 293 | pages = 1129 – 1133 | pmid = 11498589| url = http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&dopt=Abstract&list_uids=11498589 | doi = 10.1126/science.1061457}}</ref>. Въпреки че в началото те остават близо до водата, мутации и изменения пораждат последвала колонизация на този нов хабитат. Моментът, в който някои от появилите са вече животните напускат океаните, не е известен: най-старата следа на [[членестоноги]] на сушата е на 450 милиона години<ref name="johnson">{{Cite journal | last = Johnson | first = E. W. | coauthors = D. E. G. Briggs, R. J. Suthren, J. L. Wright, & S. P. Tunnicliff | year = 1994 | month =май| title = Non-marine arthropod traces from the subaereal Ordivician Borrowdale volcanic group, English Lake District | journal = Geological Magazine | volume = 131 | issue = 3 | pages= 395 – 406 | url = http://geolmag.geoscienceworld.org/cgi/content/abstract/131/3/395 }}</ref> и вероятно те процъфтяват и се приспособяват добре поради наличието на огромни хранителни източници от сухоземни растения. Има и непотвърдени доказателства, според които членестоногите са се явяли преди 530 милиона години<ref name="macnaughton">{{Cite journal | last = MacNaughton | first = Robert B. | coauthors = Jennifer M. Cole, Robert W. Dalrymple, Simon J. Braddy, Derek E. G. Briggs, & Terrence D. Lukie | year = 2002 | title = First steps on land: Arthropod trackways in Cambrian-Ordovician eolian sandstone, southeastern Ontario, Canada | journal = Geology | volume = 30 | issue = 5 | pages = 391 – 394 | url = http://geology.gsapubs.org/content/30/5/391 }}</ref>. Накрая на периода [[ордовик]], преди 440 милиона години, настъпва друго [[масово измиране]], може би след една дълга [[ледникова епоха]]<ref name="bbc-ordovician">{{Cite web| url = http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/ordovician.htm| title = The Mass Extinctions: The Late Ordovician Extinction| publisher = [[Би Би Си]]| accessdate = 22 май 2006| архив_дата = 2006-02-07| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060207093929/http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/ordovician.htm}}</ref>. Преди около 380 – 375 милиона години от рибите се развиват първите [[четирикраки]]<ref name="clack-sa">{{Cite journal | last = Clack | first = Jennifer A. | year = 2005 | month =декември | title = Getting a Leg Up on Land | journal = [[Scientific American]] | url = http://www.sciam.com/article.cfm?articleID=000DC8B8-EA15-137C-AA1583414B7F0000&sc=I100322 }}</ref>. Смята се, че [[перка|перките]] се развиват до превръщането им в крайници, които позволява на четирикраките да излязат извън водата, за да дишат [[въздух]]. Това им позволява да живеят във води с малко кислород или да хващат дребни жертви в недълбоки води<ref name="clack-sa" />. Най-вероятно те се осмеляват да пребивават на сушата за кратки периоди. Накрая някои от тях са се приспособили така добре към живота на сушата, че са започвали да прекарват своя живот на сушата, въпреки че са продължавали да снясят яйца и да се раждат във водата. По този начин се появяват [[земноводни]]те. Преди около 365 милиона години настъпва друго масово измиране, вероятно като резултат на глобално разхлаждане<ref name="bbc-devonian">{{Cite web | url = http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/devonian.htm | title = The Mass Extinctions: The Late Devonian Extinction | publisher = [[Би Би Си]] | accessdate = 4 април 2006 | архив_дата = 2006-02-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060207093841/http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/devonian.htm }}</ref>. Растенията развиват [[семе]]ната, които ускоряват решително тяхното разпространение на сушата, настъпило преди около 360 милиона години<ref name="willis">{{Cite book | last = Willis | first = K. J. | coauthors = J. C. McElwain | title = The Evolution of Plants | year = 2002 | publisher = Oxford University Press | location = Оксфорд | isbn = 0-19-850065-3 | pages = 93 }}</ref><ref name="waikato">{{Cite web | url = http://sci.waikato.ac.nz/evolution/plantEvolution.shtml | title = Plant Evolution | publisher = [[University of Waikato]] | accessdate = 7 април 2006 | архив_дата = 2012-07-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120728225355/http://sci.waikato.ac.nz/evolution/plantEvolution.shtml }}</ref>. [[Файл:Pangaea continents.svg|мини|[[Пангея]] – последният свръхконтинент, съществувал в периода от преди 300 до 180 милиона години. Бреговете на днешните континенти са показани на тази карта.]] Около 20 милиона години по-късно (преди 340 милиона години<ref name="Dawkins-Ancestors-293">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 293 – 296 | chapter = Amphibians }}</ref>) се развива [[амниота|амниотичното яйце]], което може да бъде снесено на сушата и дава еволюционно преимущество на ембрионите на четирикраките. Резултатът е разделението на амниотите от земноводните. След още 30 милиона години (преди 310 милиона години<ref name="Dawkins-Ancestors-254">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 254 – 256 | chapter = Sauropsids }}</ref>) настъпва разделение на [[синапсиди]]те (включващи [[бозайници]]те) от [[завропсиди]]те (включващи [[птици]] и [[влечуги]]). Групите организми продължават да се развиват и еволюционните линии се разделят на рибите, на [[насекоми]]те и на бактериите, но подробностите на този процес не са добре известни. Преди 300 милиона години се оформя най-последният свръхконтинент, наречен [[Пангея]]. == Мезозой == Преди 250 милиона години настъпва най-унищожителното до днес познато [[масово измиране]] на живите организми – [[масово измиране перм – триас|масовото измиране перм – триас]], на границата между двата периода; 95% от живите форми на Земята изчезват<ref name="bbc-permian-triassic">{{Cite web | year = 2002 | url = http://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/dayearthdied.shtml | title = The Day the Earth Nearly Died | work = Horizon | publisher = [[BBC]] | accessdate = 9 април 2006 }}</ref>, вероятно поради огромно [[вулканично изригване]] в областта на [[Сибирски трапове|сибирските трапове]], продължаващо един милион години. Кратерът в Уилксовата земя в [[Антарктида]] може да се свърже с това измиране, но възрастта на кратера не е известна<ref name="bbc-antarctic-crater">{{Cite web | date = 3 юни 2006 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/5045024.stm | title = Big crater seen beneath ice sheet |work = | publisher= BBC News | accessdate = 15 ноември 2006 }}</ref>. Унищожителният ефект е значителен и животът се съвзема от този ужасен удар едва след 20 милиона години. Преди около 230 милиона години<ref name="bbc-new blood">{{cite episode | title = New Blood | episodelink = Walking with Dinosaurs# „New Blood“ | series = Walking with Dinosaurs | serieslink = Walking with Dinosaurs | airdate = 1999 | writers = [[BBC]] }} ([http://www.bbc.co.uk/sn/prehistoric_life/dinosaurs/chronology/220mya1.shtml description] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051212114953/http://www.bbc.co.uk/sn/prehistoric_life/dinosaurs/chronology/220mya1.shtml |date=2005-12-12 }})</ref> [[динозаври]]те се отделят от техните предшественици, другите влечуги. Друго масово измиране, между периодите [[триас]] и [[юра]], пощадява динозаврите<ref name="bbc-triassic">{{Cite web | url = http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/triassic.htm | title = The Mass Extinctions: The Late Triassic Extinction | editore = [[Би Би Си]] | accessdate = 9 април 2006 | архив_дата = 2006-02-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060207093847/http://www.bbc.co.uk/education/darwin/exfiles/triassic.htm }}</ref>, които в кратко време стават господстващите гръбначни. Въпреки че в този период някои еволюционни линии на бозайниците започват да се разделят, тогавашните бозайници остават вероятно дребни животни сходни на днешните [[земеровкови]]<ref name="Dawkins-Ancestors-169">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| chapter = The Great Cretaceous Catastrophe | pages = 169 }}</ref>. Преди около 180 милиона години Пангея се разделя на два континента, [[Лавразия]] и [[Гондвана]]. Не е известно кога еволюционната линия на [[птици]]те се отделя от другите динозаври, но ''[[Археоптерикс]]ът'' (''Archaeopteryx'') се счита традиционно за една от първите птици<ref name="archaeopteryx">{{Cite web | year= 1996 | url = http://www.ucmp.berkeley.edu/diapsids/birds/archaeopteryx.html | title = ''Archaeopteryx'': An Early Bird | publisher = University of California, Berkeley, Museum of Paleontology | accessdate = 9 април 2006 }}</ref>. Първите следи от [[покритосеменни]] растения, породили днешните [[цвете|цветя]], са от периода [[креда]], преди 132 милиона години<ref name="tol-angiosperms">{{Cite web | last = Soltis | first = Pam | coauthors = Doug Soltis & Christine Edwards | year = 2005 | url = http://tolweb.org/tree?group=Angiosperms&contgroup=Spermatopsida | title = Angiosperms | work = The Tree of Life Project | accessdate = 9 април 2006 | архив_дата = 2020-02-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200202012512/http://tolweb.org/tree?group=Angiosperms }}</ref>. Съперничеството с птиците довежда до изчезването на много [[птерозаври]] и динозаврите най-вероятно вече са в упадък<ref name="tol-angiosperms"/>, когато преди 65 милиона години метеорит с диаметър 10 километра пада на Земята близо до полуостров [[Юкатан]], където днес се намира кратерът Чиксулуб. Сблъсъкът хвърля огромно количество прах и пара в атмосферата, което спира преминаването на слънчевата светлина и фотосинтезата. По-голямата част от животните, сред които нептицоподобните динозаврите, изчезват<ref name="cosmic-evolution-bio4">{{Cite web | last = Chaisson | first = Eric J. | year = 2005 | url = http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_bio_4.html | title = Recent Fossils | work = Cosmic Evolution | publisher = [[Tufts University]] | accessdate = 9 aprile 2006 | архив_дата = 2006-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060415092838/http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/text/text_bio_4.html }}</ref>. Това е краят на периода креда и на [[мезозой]]. Впоследствие, в продължението на [[палеоцен]]а, бозайниците се разделят бързо, увеличават се и стават господстващите гръбначни. Вероятно след два милиона години (преди около 63 милиона години) живее последният общ предшественик на [[примати]]те<ref name="Dawkins-Ancestors-160">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink= Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| chapter = Lemurs, Bushbabies and their Kin | pages = 160 }}</ref>. На края на [[еоцен]] преди 34 милиона години някои сухоземни бозайници се приспособяват към водната среда и се превръщат във видове, като например ''[[Базилозаври|Базилозавърът]]'' (''Basilosaurus''), от който впоследствие се развиват [[делфини]]те и [[кит]]овете<ref name="bbc-whale-killer">{{cite episode | title = Whale Killer| episodelink = Walking with Beasts# „Whale Killer“ | series = Walking with Beasts | serieslink = Walking with Beasts| airdate = 2001 | writers = [[BBC]] }}</ref>. == Неозой == === Еволюция на човека === {{основна|Еволюция на човека}} Една малка [[маймуна]], живееща в [[Африка]] преди около шест милиона години, е последното животно, чиито наследници включват и [[човек|днешните хора]] и техните най-близките родственици, [[бонобо]]то и [[обикновено шимпанзе|шимпанзетата]]<ref name="Dawkins-Ancestors-100">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 100 – 101 | chapter = Chimpanzees }}</ref>. Само два клона от тази еволюционна линия преживяват до днес. Малко след това разделение, по спорни и днес причини, маймуните от този клон започват да използват изправеното ходене<ref name="Dawkins-Ancestors-95">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 95 – 99 | chapter = Ape-Men }}</ref>. Размерът на [[мозък]]а бързо се увеличава и преди около 2 милиона години се появяват първите организми от род ''[[Хора]]'' (''Hominidae'')<ref name="Fortey-300">{{Cite book | last = Fortey | first = Richard | authorlink = Richard Fortey | title = Life: A Natural History of the First Four Billion Years of Life on Earth | origyear = 1997 | year = 1999 | month = септември | publisher = Vintage Books | location = Ню Йорк | isbn = 0-375-70261-X| chapter = Humanity | pages = 38 }}</ref>. Демаркационните линии сред различните видове и родове са съвсем спорни и се променят с еволюцията на теориите. Прибизително в същия период един друг клон се разделя на прародителите на обикновеното шимпанзе и на бонобото<ref name="Dawkins-Ancestors-100" />. ''[[Изправен човек|Изправеният човек]]'' (''Homo erectus''), или ''[[Работещ човек|Работещия човек]]'' (''Homo ergaster''), най-вероятно е първият, който успява да овладее [[огън]]я, преди 790 хил. години<ref name="goren-inbar">{{Cite journal | last = Goren-Inbar | first = Naama | coauthors = Nira Alperson, Mordechai E. Kislev, Orit Simchoni, Yoel Melamed, Adi Ben-Nun, & Ella Werker | date=30 април 2004 | title = Evidence of Hominin Control of Fire at Gesher Benot Ya'aqov, Israel | journal = Сайънс | volume = 304 | issue = 5671 | pages = 725 – 727 | doi = 10.1126/science.1095443 | pmid = 15118160}}</ref>, но може би още преди 1,5 милиона<ref name="Dawkins-Ancestors-67">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| chapter = Ergasts | pages = 67}}</ref>. При това се предполага, че овладяването на огъня може да се датира от преди появянето на ''изправения човек''. Възможно е огънят да е бил използван и в ранния [[палеолит]] от ''[[Сръчен човек|Сръчния човек]]'' (''Homo abilis'') или от [[австралопитеци]], като ''Paranthropus robustus''<ref name="McClellan">{{Cite book | last = McClellan | first = James | authorlink = James McClellan | url=http://books.google.com/books?id=aJgp94zNwNQC&printsec=frontcover#PPA11 | title=Science and Technology in World History: An Introduction | location = Балтимор | publisher = JHU Press | year = 2006 | isbn = 0-8018-8360-1 | pages = 8 – 12 }}</ref>. По-сложно е да се определи произходът на [[Език (лингвистика)|езика]]; не е известно дали ''Изправеният човек'' вече е можел да говори или тази способност се появява при съвременния [[човек]]<ref name="Dawkins-Ancestors-67-71">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title =[[The Ancestor's Tale]]: A Pilgrimage to the Dawn of Life | year = 2004 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Бостън | isbn = 0-618-00583-8| pages = 67 – 71 | chapter = Ergasts }}</ref>. Тъй като мозъкът се уголемява, децата се раждат преди главата да е пораснала, защото така не би могла да мине през таза. Като резултат на това, децата показват по-добра невропластичност и свързана с това по-добра способност за усвояване на нови познания, но тези деца се нуждаят и от по-дълъг период на зависимост от своите родители. Социалните умения стават все по-сложни, езикът по-развит и оръдията на труда по-съвършени. Това предизвиква сътрудничество на по-сложно ниво и непрекъснато развитие на мозъка<ref name="McNeill-7">{{Cite book | last = McNeill | first = Willam H. | authorlink = William McNeill | title = A World History | url = https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4 | origyear = 1967 | edition = 4-o | year = 1999 | publisher = Oxford University Press | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-511615-1| chapter = In The Beginning | pages = [https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4/page/7 7] }}</ref>. Смята се, че днешните хора (''Homo sapiens'') произхождат от неизвестно място в Африка преди около 200 хил. години или малко по-рано; най-старите фосили са на 160 хил. години<ref name="gibbons">{{Cite journal | last = Gibbons | first = Ann | date= 13 юни 2003 | title = Oldest Members of ''Homo sapiens'' Discovered in Africa | journal = Сайънс | volume = 300 | issue = 5626 | pages = 1641 | doi = 10.1126/science.300.5626.1641 | url = http://www.sciencemag.org/cgi/content/summary/300/5626/1641 | accessdate =11 aprile 2006 | pmid = 12805512 }}</ref>. Първите хора, показващи следи на духовност, са ''[[неандерталци]]те'' (''Homo neanderthalensis'' – обикновено класифицирани като отделен вид без преживели наследици); те погребват своите мъртви, често с храна и оръдия на труда<ref name="hopfe">{{Cite book | last = Hopfe | first = Lewis M. | title = Religions of the World | url = https://archive.org/details/religionsofworld0000hopf_w0d2 | origyear = 1976 | edition = 4-o | isbn = 0-02-356930-1| year = 1987 | publisher = MacMillan Publishing Company | location = Ню Йорк | chapter = Characteristics of Basic Religions | pages = [https://archive.org/details/religionsofworld0000hopf_w0d2/page/17 17] }}</ref>. Във всеки случай следи от по-сложни вярвяния, като например първите следи оставени от ''[[Кроманьонски човек|Кроманьонския човек]]'' (вероятно с магично или религиозно значение)<ref name="hopfe-19">{{Cite book | last = Hopfe | first = Lewis M. | title = Religions of the World | url = https://archive.org/details/religionsofworld0000hopf_w0d2 | origyear = 1976 | edition = 4-o | isbn = 0-02-356930-1| year = 1987 | publisher = MacMillan Publishing Company | location = New York | pages = 17 – 19 | chapter = Characteristics of Basic Religions }}</ref>, не се появяват допреди 32 хил. години<ref>{{Cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/hd/chav/hd_chav.htm | title = Chauvet Cave | publisher = [[Музей на изкуството „Метрополитън“]] | accessdate =11 aprile 2006 }}</ref>. Кроманьонците създават и предмети на дребната пластика, като например [[Вилендорфска Венера|Вилендорфската Венера]], най-вероятно с религиозно значение<ref name="hopfe-19" />. Преди около 11 хил. години модерният човек вече е достигнал до най-южната област на Южна Америка, последния необитаем континент (с изключение на Антарктида, която става неоткрита до [[1820]] г.)<ref name="oxford-atlas">{{Cite book | last = O'Brien |first = Patrick | title = Atlas of World History | origyear = 2002 | year = 2003 | publisher = [[Oxford University Press]] | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-521921-X | chapter = The Human Revolution | pages = 16 }}</ref>. Използването на оръдията на труда и на езика продължава да се усъвършвенства и междуличностните отношения стават все по-сложни. === Цивилизация === [[Файл:Da Vinci Vitruve Luc Viatour.jpg|мини|[[Витрувиански човек|Витрувианският човек]] на [[Леонардо да Винчи]] е най-добрият пример на развитието на изкуството и на науката в [[Ренесанс]]а]] Повече от 90% от своята история модерният човек живее в малки групи на чергарски [[ловци събирачи]]<ref>{{Cite book | last = McNeill | first = Willam H. | authorlink = William McNeill | title = A World History | url = https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4 | origyear= 1967 | edition = 4-то | year = 1999 | publisher = Oxford University Press | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-511615-1| chapter = In The Beginning | pages = [https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4/page/8 8] }}</ref>. Докато езикът става по-сложен, способността за помнене и за предаване на информация има като резултат нов вид репликатор – [[мем]]ът<ref name="dawkins-sg">{{Cite book | last = Докинс | first = Ричард | authorlink = Ричард Докинс | title = The Selfish Gene | origyear = 1976 | edition = 2-o | year = 1989 | publisher = Oxford University Press | location = Оксфорд | isbn = 0-19-286092-5 | pages = 189 – 201 | chapter = Memes: the new replicators }}</ref>. Идеите могат да се разменят бързо и да се предадат на новите поколения. Културната еволюция превъзхожда биологичната еволюция и собствено „[[история]]та“ започва. В известен момент между 8500 и 7000 г. пр.н.е., хората, живеещи в [[Плодороден полумесец|Плодородния полумесец]] в Средния Изток започват да се занимават с [[животновъдство]] и със систематично отглеждане на растенията – появява се [[земеделие]]то<ref name="Tudge">{{Cite book | last = Tudge | first = Colin | authorlink = Colin Tudge | title = [[Neanderthals, Bandits and Farmers|Neanderthals, Bandits and Farmers: How Agriculture Really Began]] | year = 1998 | publisher = Weidenfeld & Nicolson | location = Лондон | isbn = 0-297-84258-7}}</ref>. То се разпространява към съседните области и се развива независимо и в други части от света, докато най-голямата част от хората не се усядат постоянно като земеделци. Не всички общества изоставят [[номад]]ството, особено тези, живеещи в изолирани области с ограничени земеделски ресурси, като Австралия например<ref name="diamond">{{Cite book | last = Diamond | first = Jared | authorlink = Jared Diamond | title = [[Guns, Germs, and Steel]] | origyear = 1999-12-01 | publisher = W. W. Norton & Company | isbn = 0-393-31755-2| year = 1999 }}</ref>. Във всеки случай в обществата, приели земеделието, сигурността и по-голямата продуктивност позволяват увеличаването на броя населението. Земеделието има и друг ефект; хората започват да влияят на околната среда, както никое животно никога не е могло. Наличието на по-голямото количество храна води до по-голямо [[разделение на труда]] и впоследствие до класово разделение на обществото. Появява се първата [[цивилизация]] на Земята – [[шумер]]ите<ref name="McNeill-Sumer">{{Cite book | last = McNeill | first = Willam H. | authorlink = William McNeill | title = A World History | url = https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4 | origyear = 1967 | edition = 4-o | year = 1999 | publisher = Oxford University Press | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-511615-1| chapter = In The Beginning | pages = [https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4/page/15 15] }}</ref> в Средния Изток между 4000 и 3000 г. пр.н.е. Други цивилизации се развиват малко по-късно в [[Египет]], в басейна на река [[Инд]] и в [[Китай]]. От 3000 г. пр.н.е. започва да се формира [[Индуизъм|индуизмът]], една от най-старите съществуващи и днес религии<ref>{{Cite web | url = http://www.bbc.co.uk/religion/religions/hinduism/history/ | title = History of Hinduism | publisher = [[Би Би Си]] | accessdate=27 март 2006 }}</ref>. По-късно други религиозни системи се развиват. Раждането на [[писменост]]та позволява развиването на сложни общества – архивиране и първите [[библиотека|библиотеки]] започват да съхраняват човешкото познание и да разпространяват културната информация. Хората не трябва да работят цял живот, за да се хранят, любопитството и образованието водят до търсенето на познанието и на мъдростта. Ражда се [[наука]]та (все още в примитивна форма). Раждат се нови цивилизации, взаимодействат помежду си, сблъскват се във [[война|войни]] за контролиране на територии и на ресурси: започват да се оформят първите [[империя|империи]]. В [[Америка]] се раждат така наречените [[доколумбова Америка|доколумбови цивилизации]] около 1500 г. пр.н.е. Около 500 г. пр.н.е. съществуват различни обшества в Средния Изток, в [[Иран]], в [[Индия]], в Китай, в [[Гърция]] и в [[Италия]]; всеки път един социум се ражда, след това се разширява, запада и изчезва<ref name="McNeill-3">{{Cite book | last = McNeill | first = Willam H. | authorlink = William McNeill | title = A World History | url = https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4 | origyear = 1967 | edition = 4-o | year = 1999 | publisher = Oxford University Press | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-511615-1| pages = 3 – 6 | chapter = Emergence and Definition of the Major Old World Civilizations to 500 B.C. (introduction) }}</ref>. В [[XIV век]] в Италия започва [[Ренесанс]]ът, чието огромно влияние върху [[религия]]та, изкуството и [[наука]]та е добре познато<ref name="McNeill-317">{{Cite book | last = McNeill | first = Willam H. | authorlink = William McNeill | title = A World History | url = https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4 | origyear = 1967 | edition = 4-o | year = 1999 | publisher = Oxford University Press | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-511615-1| pages = 317 – 319 | chapter = Europe's Self-Transformation: 1500 – 1648 }}</ref>. След [[1500]] г. [[Европа|европейската]] цивилизация претърпява различни промени, довеждащи впоследствие до научната и [[индустриална революция|индустриалната революция]]; този континент започва да упражнява политическо и културно господство над другите общества на цялата планета<ref name="McNeill-295">{{Cite book | last = McNeill | first = Willam H. | authorlink = William McNeill | title = A World History | url = https://archive.org/details/worldhistory0000mcne_e1t4 | origyear = 1967 | edition = 4-o | year = 1999 | publisher = Oxford University Press | location = Ню Йорк | isbn = 0-19-511615-1| pages = 295 – 299 | chapter = The Dominance of the West (introduction) }}</ref>. [[Файл:Bruce McCandless II during EVA in 1984.jpg|мини|Четири милиарда и половина години след формиране на планетата, една жива форма излиза извън [[биосфера]]та. За първи път в историята, Земята бива видяна от пространството.]] От [[1914]] до [[1918]] г. и от [[1939]] до [[1945]] г. светът е замесен в две световни войни. [[Общество на народите|Обществото на народите]], основано след [[Първата световна война]], е първата стъпка към изграждането на международни институции, имащи за цел мирното решаване на споровете и на конфликтите. Но не успява да спре избухването на [[Втората световна война]] и в края на конфликта се основава [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] (ООН). През [[1992]] г. някои европейски държави създават [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Докато транспортът и комуникациите се подобряват, икономическите и политическите въпроси на нациите в света стават все по-сложни, но все по-взаимозависими. Днешната [[глобализация]] предизвиква често и спорове, и сътрудничества. === Съвременни събития === Промените продължават една след другата от втората половина на [[XX век]]. Технологичното развитие включва [[ядрено оръжие|ядрени оръжия]], [[компютър|компютри]], [[генно инженерство]] и [[нанотехнология]]. Стопанската глобализация, поддържана от развитието на комуникациите и на транспорта, влияе на всекидневния живот в различни части от света. Културните и институционните форми като [[демокрация]], [[капитализъм]] и енвироментализъм увеличават влиянието си. Основните въпроси за [[болест]]ите, войната, [[бедност]]та, насилствения радикализъм и [[глобално затопляне|глобалното затопляне]] се задълбочават с увеличаването на населението. През [[1957]] г. [[Съветски съюз|Съветският съюз]] праща в орбита първия [[изкуствен спътник]], [[Спутник-1]], и малко по-късно [[Юрий Гагарин]] е първият човек, полетял в [[Космическо пространство|космоса]]. [[Нийл Армстронг]] от [[САЩ]] е първият човек, стъпил на друго небесно тяло – [[Луната]]. Космически апарати са изпратени към главните планети на Слънчевата система и някои от тях (като двата апарата [[Вояджър (програма)|Вояджър]]) напускат Слънчевата система. Съветският съюз и Съединените щати са главните ръководители на изследването на космическото пространство в XX век. Пет космически агенции, представящи повече от 15 страни<ref>{{Cite web | date= 2006 | url = http://www.esa.int/esaHS/partstates.html | title = Human Spaceflight and Exploration – European Participating States | publisher = [[ЕКА]] | accessdate=27 март 2006 }}</ref>, са работили заедно за да създадат [[Международна космическа станция|Международната космическа станция]]. На борда на станцията човекът присъства стабилно в космоса от [[2000]] г.<ref>{{Cite web | date = 11 януари 2006 | url = http://www.nasa.gov/mission_pages/station/expeditions/expedition13/exp13_overview.html | title = Expedition 13: Science, Assembly Prep on Tap for Crew | publisher = [[НАСА]] | accessdate = 27 март 2006 | архив_дата = 2012-06-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120614021210/http://www.nasa.gov/mission_pages/station/expeditions/expedition13/exp13_overview.html }}</ref> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal|author=W. Benz|coauthors=A. G. W. Cameron|year=1990|title=Terrestrial effects of the Giant Impact|journal=LPI Conference on the Origin of the Earth|pages=61 – 67|cid=W. Benz, A. G. W. Cameron|url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1990orea.book...61B}} * {{cite book|author=Myron G. Best|year=2003|title=Igneous and Metamorphic Petrology|publisher=Blackwell Publishing|edition=2-o|isbn=978-1-4051-0588-0|cid=Myron G. Best}} * {{cite journal|author=Robin M. Canup|coauthors=Erik Asphaug|date= 16 август 2001|title=Origin of the Moon in a giant impact near the end of the Earth's formation|journal=Нейчър|volume=412|pagine=708 – 712|doi=10.1038/35089010|cid=Robin M. Canup, Erik Asphaug}} * {{Cite journal| author = A. J. Cavosie | coauthors = J. W. Valley; S. A. Wilde; E.I.M.F. | date = 15 август 2005 | title = Magmatic δ¹⁸O in 4400 – 3900 Ma detrital zircons: A record of the alteration and recycling of crust in the Early Archean | journal = Earth and Planetary Science Letters | volume = 235 | issue = 3 – 4 | pages = 663 – 681 | doi = 10.1016/j.epsl.2005.04.028| issn = 0012-821X}} * {{cite journal|author=Alex N. Halliday|year=2006|month=август|title=The Origin of the Earth; What's New?|journal=Elements|volume=2|issue=4|pages=205 – 210|doi=10.2113/gselements.2.4.205|cid=Alex N. Halliday|issn=1811 – 5209}} * {{cite journal|author=Shigeru Ida|coauthors=Robin M. Canup; Glen R. Stewart|date=25 септември 1997|title=Lunar accretion from an impact-generated disk|journal=Нейчър|volume=389|issue=353 – 357|doi=10.1038/38669|cid=Shigeru Ida, et al.}} * {{cite journal|authors=Thorsten Kleine|coauthors= Herbert Palme; Klaus Mezger; Alex N. Halliday|date=9 декември 2005|title=Hf-W Chronometry of Lunar Metals and the Age and Early Differentiation of the Moon|journal=Сайънс|volume=310|issue=5754|pages=1671 – 1674|doi=10.1126/science.1118842|cid=Kleine, Palme, Mezger, Halliday}} * {{cite journal|author=Lin-Gun Liu|date=1 март 1992|title =Chemical composition of the Earth after the giant impact|journal=Earth, Moon, and Planets|volume=57|issue=2|pages=85 – 97|doi=10.1007/BF00119610|issn=0167 – 9295|cid=Lin-Gun Liu}} * {{cite book|author=Jonathan I. Lunine|year=1999|title=Earth: evolution of a habitable world|url=https://archive.org/details/earthevolutionof0000luni|publisher=[[Cambridge University]] Press|isbn=0-521-64423-2|cid=Jonathan I. Lunine}} * {{cite journal|author=H. J. Melosh|coauthors=A. M. Vickery; W. B. Tonks|year=1993|title=Impacts and the early environment and evolution of the terrestrial planets|journal=Protostars and planets III|pages=1339 – 1370|url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1993prpl.conf.1339M|cid=Melosh, Vickery, Tonks}} * {{cite journal|author=A. Morbidelli|coauthors=J. Chambers; J. I. Lunine; J. M. Petit; F. Robert; G. B. Valsecchi; K. E. Cyr|journal=Meteoritics & Planetary Science 2000|volume=35|issue=6|pages=1309 – 1320|doi=10.1111/j.1945-5100.2000.tb01518.x|cid=Morbidelli, Chambers, Lunine, Petit, Robert, Valsecchi, Cyr}} * {{cite journal|author=Horton E. Newsom|coauthors= Suart Ross Taylor|date=2 март 1989|title=Geochemical implications of the formation of the Moon by a single giant impact|journal=Нейчър|volume=338|pages=29 – 34|doi=10.1038/338029a0|cid=Newsom, Taylor}} * {{cite journal|author=Richard A. Stern|coauthors=Wouter Bleeker|year=1998|title=Age of the world's oldest rocks refined using Canada's SHRIMP: The Acasta Gneiss Complex, Northwest Territories, Canada|journal=Geoscience Canada|volume=25|pages=27 – 31|cid=Stern, Bleeker|url=http://journals.hil.unb.ca/index.php/GC/article/view/3966}} * {{Cite journal |author=George W. Wetherill|authorlink=George Wetherill|date=2 август 1991|title=Occurrence of Earth-Like Bodies in Planetary Systems|journal=Сайънс|volume=253|issue=5019|pages=535 – 538|doi=10.1126/science.253.5019.535|cid=George W. Wetherill}} * {{Cite web | last = Young | first = Edward | date = 4 юли 2005 | title = Executive Summary 2005 | url = http://nai.arc.nasa.gov/team/index.cfm?page=execsumm&teamid=26&year=7 | достъп_дата = 2015-03-08 | архив_дата = 2007-11-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071114084855/http://nai.arc.nasa.gov/team/index.cfm?page=execsumm&teamid=26&year=7 }} == Външни препратки == * [http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/splash.html Еволюция на космоса]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070716082613/http://www.tufts.edu/as/wright_center/cosmic_evolution/docs/splash.html |date=2007-07-16 }} – от произхода на Вселената до днес * Valley, John W. „[http://www.sciam.com/article.cfm?chanID=sa006&colID=1&articleID=0005FA5D-5F7C-1333-9F7C83414B7F0000 A Cool Early Earth?]“ ''[[Scientific American]]''. октомври 2005 г., стр. 58 – 65, – за създаването на океаните и други главни събития на ранната история на Земята * [[Paul Davies|Davies, Paul]]. „[http://www.guardian.co.uk/science/story/0,3605,1671164,00.html Quantum leap of life]“. ''[[The Guardian]]''. 20 декември 2005 г. – за ролята на квантовите системи в произхода на живота * [http://www.johnkyrk.com/evolution.html Evolution timeline] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121022084620/http://johnkyrk.com/evolution.html |date=2012-10-22 }} (изисква Adobe Shockwave). Анимационна история на Земята от преди 13,7 млрд. години, от Големия Взрив до еволюцията на човека * [http://www.sciam.com/article.cfm?chanID=sa006&articleID=0005FA5D-5F7C-1333-9F7C83414B7F0000 Scientific American Magazine (October 2005 Issue) A Cool Early Earth?] * [http://cosmographica.com/gallery/portfolio/portfolio2007/content/442_CoolEarlyEarth_large.html Теорията на ранната студена Земя] * {{Cite web | last = Taylor | first = G. Jeffrey | date = 6 април 2004 | url = http://solarsystem.nasa.gov/scitech/display.cfm?ST_ID=446 | title = Origin of the Earth and Moon | publisher = [[НАСА]] | accessdate = 27 март 2007 | cid = G. Jeffrey Taylor | архив_дата = 2012-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121029082801/http://solarsystem.nasa.gov/scitech/display.cfm?ST_ID=446 }} [[Категория:Земя]] c780ck2or3dgsl4h9vb8f8rjfo6xork 0 546922 12419513 12416849 2024-11-22T06:40:35Z SlipknotRlZZ 48032 поправка на счупена препратка 12419513 wikitext text/x-wiki [[Файл:2007 Songkran Laplae.jpg|мини|Улиците по време на Сонгкран]] Фестивалът '''Сонгкран''' ({{lang|th|สงกรานต์}}) е традиционното честване на новата година в [[Тайланд]]. Сонгкран се пада на [[13 април|13]] април, но се празнува и на 14 и 15 април. Датите обикновено са по същото време като новогодишните празници в други южноазиатски райони, например Индия, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Непал и Шри Ланка. Сонгкран традиционно се свързва със срещи с членове на семейството, както миялни статуи на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] в храмовете и по време на шествието. Най-вече се свързва с взаимното пръскане с вода, което се счита за ритуално пречистване.<ref name=":1">{{cite news|url=https://www.scmp.com/lifestyle/travel-leisure/article/2139071/songkran-everything-you-need-know-about-thailands-famous|title=Songkran, everything you need to know about Thailand's famous new year water fight|newspaper=South China Morning Post}}</ref> Затова [[китайски език|китайското]] наименование на празника е 潑水節 (буквално „празник на пръскането с вода“). Думата “Сонгкран“ идва от санскритската дума “самкранти“, която означава астрологично преминаване или трансформация и промяна.<ref name="JRIT-2004">{{cite journal|last1=Nimmanahaeminda|first1=Prakong|date=April–June 2004|title=Myth and Ritual : A Study of the Songkran Festival|url=http://www.royin.go.th/wp-content/uploads/royin-ebook/61/FileUpload/36_6420.pdf|journal=The Journal of the Royal Institute of Thailand|volume=29|issue=2|pages=345–350|archive-url=https://web.archive.org/web/20220819222939/http://legacy.orst.go.th/wp-content/uploads/royin-ebook/61/FileUpload/36_6420.pdf|archive-date=2022-08-19|access-date=5 August 2018}}</ref> == Традиции == Снонгкран се чества с редица символични обичаи. Обикновено сутрин се посещават местни [[Будизъм|будистки]] храмове, където хората носят храна на монасите и поливат с вода статуи на Буда, както и най-младите и най-възрастните роднини. Ритуалът символизира пречистване и отмиване на греховете и лошия късмет. Тъй като фестивалът е свързан и с обединението и заедността, хората също така се завръщат по родните си места, за да празнуват със семействата си. Отдаването на почит към предците също е важна част от празника.<ref name=":0">{{cite web|url=http://www.tatnews.org/the-magic-and-traditions-of-thai-new-year-songkran/|title=The magic and traditions of Thai New Year (Songkran)|archive-url=https://web.archive.org/web/20140405103542/http://www.tatnews.org/the-magic-and-traditions-of-thai-new-year-songkran/|url-status=dead|archive-date=5 April 2014|website=Tourism Authority of Thailand Newsroom|access-date=12 December 2015|language=en|достъп_дата=2024-02-04|архив_дата=2014-04-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140405103542/http://www.tatnews.org/the-magic-and-traditions-of-thai-new-year-songkran/}}</ref> Сонгкран е известен също с [[Фестивал на водата|Фестивала на водата]]. Главни улици се затварят за фестивала, за да могат хората да излязат по тях и да се пръскат с вода. На някои веста се провеждат и традиционни паради, в които участниците носят традиционни тайландски облекла, а нарая се избират и “Лейди Сонкгран“ или “Мис Сонгкран“.<ref>{{cite book|title=Essays on Thailand|date=1994|publisher=D.K. Today Co., Ltd.|isbn=974-834-824-5|last1=Chadchaidee|first1=Thanapol}}</ref><gallery> Файл:เทศกาลสงกรานต์กรุงเทพมหานคร 2562 Photographed by Peak Hora (7).jpg|Парад за Сонгкран в Банкок, 2019 г. Файл:เทศกาลสงกรานต์กรุงเทพมหานคร 2562 Photographed by Peak Hora (15).jpg|Лейди Сонгкран, Банкок, 2019 г. Файл:2016 Songkran-temple-sand IMG 4320.jpg|Пясъчна пагода, изградена за Сонгкран. Файл:Songkran cleaning-of-Buddha-figure 2013 IMG 5521.jpg|Момиче полива статуя на Буда с вода за Сонгкран. </gallery> == Чествания по регион == [[Файл:Ban Khung Taphao02.jpg|мини|Будисти поливат пагода с вода по време на Сонгкран. Провинцията Утарадит.]] ==== Централен Тайланд ==== В този регион хората чистят домовете си с наближаването на Сонгкран. По време на фестивала носят разноцветни или традиционни тайландски дрехи. След като поднесат храна на будистките монаси, честващите отдават почит към предците си. Обичай е да се правят и дарове, като например строителни материали за ремонт на храм или пускането на свобода на птици и риби. В района на [[Пра Праденг]] се организират церемониални събития по традициите на [[Мони|Моните]], като например паради и фолклорни представления.<ref>{{cite web|url=https://rove.me/to/thailand/songkran|title=Songkran|publisher=rove.me|date=2 November 2022}}</ref> ==== Южен Тайланд ==== На юг хората следват три правила за Сонгкран: работи възможно най-малко и не харчи много пари, не наранявай други хора или животни, не лъжи. ==== Северен Тайланд ==== На 7 април в района на Си Сатчаналай се провежда събитието “Ръкополагане с прецесия на слонове“: разноцветен парад, по време на който мъже в традиционни облекла се водят до храмовете на гърба на слонове. На 13 април на много места се празнува със стрелба и пиратки за прогонване на лошия късмет. На следващия ден хората носят храна и дарове на монасите в храмовете и поливат статуи на Буда, както и ръцете на възрастни хора преди да поискат благословия.<ref>{{cite web|url=https://www.tatnews.org/2018/04/thailand-grand-songkran-celebrations-2018/|title=Thailand Grand Songkran Celebrations|publisher=Tourism Authority of Thailand|date=4 April 2018}}</ref> ==== Източен Тайланд ==== На изток празненствата са подобни на тези в други части на страната, но предлагането на дарове се прави през всичките дни на фестивала, а хората изграждат и пагоди от пясък. [[Файл:Songkran Day @ Chiangmai Wall.jpg|мини|Шествие по време на Сонгкран преминава през античната стена на [[Чианг Май (град)|Чианг Май]].]] ==== В столицата ==== В [[Банкок]] главните чествания се провеждат на улиците Као Сан и Силом. Пътищата са затворени за автомобили и се поставят станции с водни пистолети и кофи с вода. Празненствата са денонощни.<ref name=":1" /> == Вижте също == * [[Сагаалган]] == Източници == <references />{{Превод от|en|Songkran (Thailand)|1196429784}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Култура на Тайланд]] [[Категория:Нова година]] rsjwldjq9knes65ywl9zs7sum76yz4b 0 547562 12418883 11302700 2024-11-21T16:30:39Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Община Кирково]]: „Костенурките“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418883 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | изглед = Fotinovo turtles 4.jpg | изглед-описание = | карта = България Област Кърджали | гео-ширина = 41.368 | гео-дължина = 25.337 | страна = {{България}} | област-вид = Област | област = [[Област Кърджали]] | вид = [[Светилище]] | период = IV – III хил. пр. Хр. | епоха = [[Енеолит]] }} '''„Скално-култов комплекс Костенурките“''' е разположен край с. [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]] ([[Община Кирково]]). Според проф. [[Ана Радунчева]], каменните форми са дело на цивилизацията на Каменната епоха, обитавала [[Източните Родопи]] и създала повечето мегалитни обекти на територията на планината. Формите, издълбани в скалите край с. Фотиново, наподобяват корубите на водни костенурки, откъдето идва и условното наименование на т.нар. „светилище“. Скалните „костенурки“ са многобройни, като три от формите са ясно различими, от четвъртата са останали улеите, които маркират т.нар. „плавници“ и „глава“. Най-голямата сред „костенурките“ е с размери 7,6 m. х 5,35 m.<ref>[http://wikimapia.org/30603362/bg/Скални-костенурки wikimapia.org Скални „Kостенурки“]</ref><ref>{{Citation |title=nikak.bg Скални костенурки влязоха в библиотека (Автор:Димка Кабаиванова) |url=http://nikak.bg/?p=2030 |accessdate=2015-04-11 |archivedate=2015-04-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150411230958/http://nikak.bg/?p=2030 }}</ref> == Описание и особености == Обектът е разположен край автобусна спирка на шосето свързващо село Фотиново с Бенковски. Няколко изпъкнали форми оформени като коруби на костенурки, обиколени със скално изсечени улеи се открояват на повърхността. Костенурките заемат около 500 '''m²''' площ. По повърхността на скалата могат да се разграничат общо 7 на брой коруби, като само една се различава от останалите 6. Тези шест форми са разположени една над друга, групирани по три улеите им се събират в две отделни точки. В перифериите на две от корубите са регистрирани кръгли отвори, които водят хоризонтално под повърхността. При проведеното кратко археологическо проучване от екипа на доц. [[Стефанка Иванова]] в отворите са намерени елементи от керамика, шлака и няколко речни валунчета със следи от обгаряне. Според работната хипотеза на проф. Цанко Цанков тези структури са били използвани в праисторическите времена като леярна. Според проф. Цанков рудата е била поставяна върху корубите на костенурките, а върху нея е бил натрупван дървен материал, който е бил запалван и разтопеният метал се е стичал в улеите и е отвеждат до удобно място за събиране. Това според него обяснява и промените в скалната повърхност по корубите със следи от действие на много високи температури.<ref>Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016</ref> Проф. [[Ана Радунчева]] разглежда Скално-култовият комплекс „Костенурките“ като част от огромен комплекс, подчинен на духовната същност на праисторическия човек. Според нея светилищата, изградени на територията на Източните Родопи, са съставна част за духовното израстване на праисторическия човек на територията на [[Европа]]. Проф. Радунчева счита, че в края на IV хил. пр. Хр., когато е най-плътна мрежата от светилища, това място е било много посещавано, защото хората са се качвали до Източните Родопи по различни поводи от територията на целия [[Балкански полуостров]]. Според нея това, което е било разкрито по време на археологическите разкопки на култовите обекти като керамика, останки от артефакти в скалните ниши и светилищата, говори за произход от различни части на Балканите, а също и за керамика и предмети, произвеждани на север от р.[[Дунав]]. Тази система от светилища според проф. Радунчева, в най-ниската си част е била култов център, без аналог на територията на Европа.<ref>[http://e-vestnik.bg/3058 e-vestnik „Стоунхендж в Родопите“ (Автор: Оля Желева)]</ref> При теренните проучвания ръководени от доц. Стефанка Иванова е установено че улеите от костенурките водят на около 400 m. от обекта в посока Бенковски. == Фотогалерия == <gallery class="center"> Fotinovo turtles 1.jpg Fotinovo turtles 6.jpg Fotinovo turtles 3.jpg Fotinovo turtles 5.jpg Fotinovo turtles 2.jpg </gallery> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=zphqLuSZMKo&index=94&list=PLD75F78FD989C3A75 Док.филм „Скалите проговарят“ (режисьор и продуцент Елена Димитрова)] * [http://alexanderkaradzhov.blogspot.com/2013/01/blog-post_5.html Пътепис посветен на Скалните костенурки от alexanderkaradzhov.blogspot.com] * [http://novinar.bg/news/shifarat-na-drevnite-rudari_MjUyODszMzg=.html novinar.bg „Шифърът на древните рудари“ (Автор – Милена Бойкова-Терзийска)] * [http://myivoblog.blogspot.com/2009/06/24-2009.html Фотогалерия Скалните костенурки край с. Фотиново от myivoblog.blogspot.com/2009/06/24-2009.html] == Източници == <references /> {{Мегалити в България}} [[Категория:Мегалити в България]] [[Категория:Община Кирково|Костенурките]] rgvnb6l2wyl45v007z117h286wzt56f 0 548680 12419548 10849084 2024-11-22T07:49:35Z Xunonotyk 209517 12419548 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Италия|града в Древен Египет|Хелиополис (Египет)}} {{Селище инфо|Италия | име = Он | име-местно = Hône | гео-ширина = 45.616667 | гео-дължина = 7.733333 | регион = Вале д'Аоста | провинция = ''няма''<ref>В този регион няма провинциално административно деление</ref> | площ = 12,64 | височина = 364 | основаване = | пощенски-код = 11020 | телефонен-код = 0125 | сайт = {{URL|http://www.comune.hone.ao.it}} }} '''О̀н''' ({{lang|it|}} и {{lang|fr|Hône}}, на местен диалект: ''Ouna'', '''Оуна''') е [[село]] и [[Административно деление на Италия|община]] в [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]], автономен регион [[Вале д'Аоста]]. Селото е разположено на 364 m надморска височина. Населението на общината е 1163 души (към 2012 г.).<ref>[http://demo.istat.it Данни ISTAT]</ref> [[Файл:Map of comune of Hône (region Aosta Valley, Italy).svg|мини|ляво|150px|Местоположение на община Он в регион Вале д'Аоста]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.comune.hone.ao.it Уебсайт на общината] {{мъниче|Италия|селище}} {{Регион Вале д'Аоста}} [[Категория:Вале д'Аоста]] r9n8zt15p8s5ep7uiyfs1wc90szx48k 0 548793 12419714 12024465 2024-11-22T11:21:04Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 12×тире-числа, 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419714 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Витория|Виктория (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Maria Vittoria Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцогиня на Гуастала]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | отличия = }} }} '''Мария Витория Гондзага''' ({{lang|it|Maria Vittoria Gonzaga}}; * [[9 септември]] [[1659]], [[Гвастала|Гуастала]]; † [[5 септември]] [[1707]], [[Венеция]]) от род [[Гонзага]], е чрез женитба [[Херцогство Гвастала|херцогиня на Гуастала]]. == Биография == Тя е малката дъщеря на херцог [[Феранте III Гонзага|Феранте III Гондзага]] (1618 – 1678), [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]],<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3]</ref> и на съпругата му [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)]], дъщеря на херцог [[Алфонсо III д’Есте]] (1591 – 1644) от [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] и на [[Изабела Савойска]] (1591 – 1626). Мария Витория се омъжва през 1679 г. за роднината си [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гондзага]] (1634 – 1714), син на [[Андреа Гонзага|Андреа Гондзага]] († 1686), граф на [[Сан Паоло ди Чивитате|Сан Паоло]], и внук на [[Феранте II Гонзага|Феранте II Гондзага]], херцог на Гуастала и [[Херцогство Амалфи|херцог на Амалфи]]. Тя е втората му съпруга. През 1692 г. Винченцо получава [[херцогство Гвастала|Херцогство Гуастала]] след смъртта на бездетния [[Фердинандо Карло Гонзага|Фердинандо Карло Гондзага]] (1652 – 1708), херцог на Мантуа, и съпруг на [[Анна Изабела Гонзага|Анна Изабела Гондзага]] (1655 – 1703), по-голямата сестра на Мария Витория Гонзага. == Деца == Мария Витория и Винченцо имат три деца: * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза Гондзага]] (1686 – 1742), ∞ 1709 [[Франческо Мария де Медичи]] (1660 – 1711), син на великия херцог на Тоскана [[Фердинандо II де Медичи]] * [[Антонио Феранте Гонзага|Антонио Феранте Гондзага]] (1687 – 1729), херцог на Гуастала от 1714, ∞ 1) Маргерита Чезарини, ∞ 2) 23 февруари 1727 за Теодора фон Хесен (1706 – 1784), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]] * [[Джузепе Гонзага]] (1690 – 1746), херцог на Гуастала от 1729, ∞ 29 март 1731 за Елеонора фон Холщайн (1715 – 1760), дъщеря на херцог [[Леополд (Холщайн)|Леополд]] във Визенбург == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] iyp53wsvi35ocu8zj6qfjo6keuw97vs 0 548846 12419218 12417834 2024-11-21T23:28:06Z Ambra75 259141 12419218 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]]; † [[16 април]] [[1729]]) от рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от 1714 г. до смъртта си. == Произход == Той е големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гвастала)|Винченцо Гонзага]] (1634 – 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (1659 – 1707), дъщеря на херцог [[Феранте III Гонзага|Феранте III Гонзага от Гуастала]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> Има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]] * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Холщайн, дъщеря на херцог [[Леополд (Холщайн)|Леополд]] във Визенбург == Биография == Антонио се жени за Маргерита Чезарини и втори път на 29 февруари 1727 г. за Теодора фон Хесен (* 6 февруари 1706, † 23 януари 1784), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]]. Двата му брака са бездетни. Антонио Феранте изгаря в пожар през 1729 г. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Гонзага]] (1690 – 1746). == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] joplt1voxgwttbdjdp4pn3tlh2l6bn6 12419223 12419218 2024-11-21T23:37:03Z Ambra75 259141 12419223 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от 1714 г. до смъртта си. == Произход == Той е големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707), дъщеря на съпружеския й братовчед [[Феранте III Гонзага]], херцог на Гуастала.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> Има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Антонио не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът, който води до преждевременната му смърт: една вечер, връщайки се от лов, младият херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г., само на 41 години, след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] kxypeemuoj4ywc2x5fzgi8d52gvi319 12419224 12419223 2024-11-21T23:39:09Z Ambra75 259141 12419224 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от 1714 г. до смъртта си. == Произход == Той е големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707), дъщеря на съпружеския й братовчед [[Феранте III Гонзага]], херцог на Гуастала.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> Има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Антонио не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът, който води до преждевременната му смърт: една вечер, връщайки се от лов, младият херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г., само на 41 години, след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 77ycgdrqqvj9bgnxkfhdfvo0it6nygt 12419226 12419224 2024-11-21T23:42:26Z Ambra75 259141 12419226 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 1714 – 1729 | коронация = | предшественик = [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] | наследник = [[Джузепе Мария Гонзага]] | други титли = княз на [[Сабионета]]<br>княз на [[Боцоло]]<br>маркиз на [[Остиано]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от 1714 г. до смъртта си. == Произход == Той е големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707), дъщеря на съпружеския й братовчед [[Феранте III Гонзага]], херцог на Гуастала.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> Има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Антонио не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът, който води до преждевременната му смърт: една вечер, връщайки се от лов, младият херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г., само на 41 години, след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] fnktymj0xthktr00nlfgwj1wzo1nh7z 12419229 12419226 2024-11-21T23:51:41Z Ambra75 259141 12419229 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 28 април [[1714]] – 16 април [[1729]] | коронация = | предшественик = [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] | наследник = [[Джузепе Мария Гонзага]] | други титли = княз на [[Сабионета]]<br>княз на [[Боцоло]]<br>маркиз на [[Остиано]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма|род=[[Гонзага]]ː Гонзага ди Гуастала}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от [[кадетски клон]] на рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от [[1714]] г. до смъртта си. == Произход == Той е големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707), дъщеря на съпружеския й братовчед [[Феранте III Гонзага]], херцог на Гуастала.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> Има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Антонио не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът, който води до преждевременната му смърт: една вечер, връщайки се от лов, младият херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г., само на 41 години, след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 в [[Дармщат]] за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == == Бележки == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 1oh3j9nod1m6htiwrtrd3ebxdxcpwd0 12419230 12419229 2024-11-21T23:53:00Z Ambra75 259141 12419230 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 28 април [[1714]] – 16 април [[1729]] | коронация = | предшественик = [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] | наследник = [[Джузепе Мария Гонзага]] | други титли = княз на [[Сабионета]]<br>княз на [[Боцоло]]<br>маркиз на [[Остиано]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма|род=[[Гонзага]]ː Гонзага ди Гуастала}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от [[кадетски клон]] на рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от [[1714]] г. до смъртта си. == Произход == Той е големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707), дъщеря на съпружеския й братовчед [[Феранте III Гонзага]], херцог на Гуастала.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> Има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Антонио не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът, който води до преждевременната му смърт: една вечер, връщайки се от лов, младият херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г., само на 41 години, след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 в [[Дармщат]] за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == == Бележки == <references />{{Превод от|it|Antonio Ferrante Gonzaga|135293591}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] bc80i3ul5v13g3ogov39yvq99os3j7f 12419231 12419230 2024-11-22T00:02:01Z Ambra75 259141 12419231 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 28 април [[1714]] – 16 април [[1729]] | коронация = | предшественик = [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] | наследник = [[Джузепе Мария Гонзага]] | други титли = княз на [[Сабионета]]<br>княз на [[Боцоло]]<br>маркиз на [[Остиано]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма|род=[[Гонзага]]ː Гонзага ди Гуастала}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от [[кадетски клон]] на рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от [[1714]] г. до смъртта си. == Произход == Той е най-големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), граф на Сан Паоло в Пулия и бъдещ херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707). По времето на раждането на Антонио Фердинандо баща му все още претендира за владението на Гуастала, предоставено от императора през 1678 г. на херцога на Мантуа [[Фердинандо Карло Гонзага]] след смъртта на последния суверен на Гуастала [[Феранте III Гонзага|Феранте III]], братовчед на Винченцо; Фердинандо Карло се жени за най-голямата дъщеря на Феранте III, [[Анна Изабела Гонзага|Анна Изабела]], която наследява Гуастала след смъртта на баща си. За да консолидира мотивите си, Винченцо също се жени през 1679 г. за дъщерята на покойния херцог Феранте III, Мария Витория. По този начин, когато през 1692 г. императорът отнема феодалното владение на Гуастала от херцога на Мантуа, виновен, че е заел френска страна, Винченцо, който остава винаги верен на имперската фракция, е инвестиран с него. Антонио има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Антонио не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът. Той делегира управлението на министъра си Помпонио Спилимберго. , който води до преждевременната му смърт: една вечер, връщайки се от лов, младият херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г., само на 41 години, след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 в [[Дармщат]] за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == * [https://www.museofrancescogonzaga.it/it/esplora/qr-code/antonio-ferdinando-gonzaga-di-guastalla/ Antonio Ferdinando Gonzaga di Guastalla], на www.museofrancescogonzaga.it/ == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Antonio Ferrante Gonzaga|135293591}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] g1gtaseu5vfg3mq8q7mgoigcj0sj5fp 12419232 12419231 2024-11-22T00:06:40Z Ambra75 259141 12419232 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 28 април [[1714]] – 16 април [[1729]] | коронация = | предшественик = [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] | наследник = [[Джузепе Мария Гонзага]] | други титли = княз на [[Сабионета]]<br>княз на [[Боцоло]]<br>маркиз на [[Остиано]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма|род=[[Гонзага]]ː Гонзага ди Гуастала}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от [[кадетски клон]] на рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от [[1714]] г. до смъртта си. == Произход == Той е най-големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), граф на Сан Паоло в Пулия и бъдещ херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707). По времето на раждането на Антонио Фердинандо баща му все още претендира за владението на Гуастала, предоставено от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] през 1678 г. на херцога на Мантуа [[Фердинандо Карло Гонзага]] след смъртта на последния суверен на Гуастала [[Феранте III Гонзага|Феранте III]], братовчед на Винченцо; Фердинандо Карло се жени за най-голямата дъщеря на Феранте III, [[Анна Изабела Гонзага|Анна Изабела]], която наследява Гуастала след смъртта на баща си. За да консолидира мотивите си, Винченцо също се жени през 1679 г. за дъщерята на покойния херцог Феранте III, Мария Витория. По този начин, когато през 1692 г. императорът отнема феодалното владение на Гуастала от херцога на Мантуа, виновен, че е заел френска страна, Винченцо, който остава винаги верен на имперската фракция, е инвестиран с него. Антонио има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Лоялността към императора продължава и с Антонио Фердинандо, който наследява баща си през 1714 г. в [[Херцогство Гуастала]] и във феодите [[Сабионета]] и [[Боцоло]]. Той не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът. Той делегира управлението на министъра си Помпонио Спилимберго. Една вечер, връщайки се от лов, 41-годишният херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г. след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 в [[Дармщат]] за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == * [https://www.museofrancescogonzaga.it/it/esplora/qr-code/antonio-ferdinando-gonzaga-di-guastalla/ Antonio Ferdinando Gonzaga di Guastalla], на www.museofrancescogonzaga.it/ == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Antonio Ferrante Gonzaga|135293591}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] n8sq04txnnxiv9ynr8msfox3ykeu3pg 12419233 12419232 2024-11-22T00:08:04Z Ambra75 259141 12419233 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Ferrante Gonzaga | категория = монарх | описание = [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] | портрет = Antonio Ferrante Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 28 април [[1714]] – 16 април [[1729]] | коронация = | предшественик = [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] | наследник = [[Джузепе Мария Гонзага]] | други титли = княз на [[Сабионета]]<br>княз на [[Боцоло]]<br>маркиз на [[Остиано]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Маргерита Чезарини<br>[[Теодора фон Хесен-Дармщат]]|деца=няма|род=[[Гонзага]]ː Гонзага ди Гуастала|починал-място=[[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]|роден-място=[[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]}} '''Антонио Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Antonio Ferrante Gonzaga}}; * [[9 декември]] [[1687]], [[Гуастала]], [[Херцогство Гуастала]]; † [[16 април]] [[1729]], пак там) от [[кадетски клон]] на рода [[Гонзага]] е [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]] от [[1714]] г. до смъртта си. == Произход == Той е най-големият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]] (* 1634, † 1714), граф на Сан Паоло в Пулия и бъдещ херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (* 1659, † 1707). По времето на раждането на Антонио Фердинандо баща му все още претендира за владението на Гуастала, предоставено от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] през 1678 г. на херцога на Мантуа [[Фердинандо Карло Гонзага]] след смъртта на последния суверен на Гуастала [[Феранте III Гонзага|Феранте III]], братовчед на Винченцо; Фердинандо Карло се жени за най-голямата дъщеря на Феранте III, [[Анна Изабела Гонзага|Анна Изабела]], която наследява Гуастала след смъртта на баща си. За да консолидира мотивите си, Винченцо също се жени през 1679 г. за дъщерята на покойния херцог Феранте III, Мария Витория. По този начин, когато през 1692 г. императорът отнема феодалното владение на Гуастала от херцога на Мантуа, виновен, че е заел френска страна, Винченцо, който остава винаги верен на имперската фракция, е инвестиран с него. Антонио има един брат и една сестраː * [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза]] (* 1686, † 1742), съпруга на [[Франческо Мария де Медичи]], губернатор на [[Сиена]]; * [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] (* 1690, † 1746) херцог на Гуастала от 1729, съпруг на Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондебург-Визенбург. == Биография == Лоялността към императора продължава и с Антонио Фердинандо, който наследява баща си през 1714 г. в [[Херцогство Гуастала]] и във феодите [[Сабионета]] и [[Боцоло]]. Той не е подходящ да управлява херцогството, вече измъчено от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], когато австрийските и френските армии го опустошават. Той е селянин, груб и невеж. Единствената му грижа е ловът. Той делегира управлението на министъра си Помпонио Спилимберго. Една вечер, връщайки се от лов, 41-годишният херцог, уморен и подгизнал от дъжда, страхувайки се от настинка, се съблича и тялото му е натрито с алкохол; той се приближава до камината гол и се запалва. Умира на 16 април 1729 г. след три дни на жестока агония. Херцогството отива при брат му [[Джузепе Мария Гонзага]]. == Брак и потомство == Жени се два пътиː ∞ 1. за Маргерита Чезарини, от която няма деца ∞ 2. 23 февруари 1727 в [[Дармщат]] за [[Теодора фон Хесен-Дармщат]] (* 6 февруари 1706, [[Виена]]; † 23 януари 1784, [[Парма]]), дъщеря на ландграф [[Филип фон Хесен-Дармщат]], от която няма деца. == Източници == * [https://www.museofrancescogonzaga.it/it/esplora/qr-code/antonio-ferdinando-gonzaga-di-guastalla/ Antonio Ferdinando Gonzaga di Guastalla], на www.museofrancescogonzaga.it/ == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Antonio Ferrante Gonzaga|135293591}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] dqkobjofbjos2g7cxlpauodzvtunkby 0 548848 12419545 11516117 2024-11-22T07:47:43Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2×тире-числа, интервал, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419545 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Giuseppe Maria Gonzaga | категория = монарх | описание = | портрет = Ritratto di Giuseppe Maria Gonzaga.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1729]] – [[1746]] | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = }} }} '''Джузепе Мария Гонзага''' ({{lang|it|Giuseppe Maria Gonzaga}}; * [[20 март]] [[1690]], [[Гуастала]]; † [[16 август]] [[1746]], Гуастала) от род [[Гонзага]], е [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]] от 1729 г. до смъртта си.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/giuseppe-maria-gonzaga ''Giuseppe Maria Gonzaga''], Dizionario-Biografico, Treccani.it, 2014</ref> == Биография == Той е вторият син на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гвастала)|Винченцо Гонзага]] (1634 – 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му [[Мария Витория Гонзага]] (1659 – 1707), дъщеря на херцог [[Феранте III Гонзага|Феранте III Гонзага от Гуастала]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Gonzaga 3], genealogy.euweb.cz</ref> След смъртта на брат му [[Антонио Феранте Гонзага|Антонио Феранте]] през 1729 г. той става херцог на Гуастала. Джузепе се жени на 29 март 1731 г. за Елеонора фон Холщайн (* 18 февруари 1715, † март 1760), дъщеря на херцог [[Леополд (Холщайн)|Леополд]] във [[Визенбург]]. Бракът е бездетен. След смъртта му император [[Франц I]] взема Херцогство Гуастала и след две години (1748) го обединява с вече [[Хабсбурги|хабсбургска]] [[Парма]]. == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] f2jbx0bxa7y4nj8c7w1aq84kkak0r9f 0 570407 12418868 11915826 2024-11-21T16:20:28Z Nk 399 Nk премести страница „[[Фейруз]]“ като „[[Файруз]]“ 11915826 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Фейруз''' ({{lang|ar|فيروز}}), с рождено име '''Нухад Хадад''', е световно известна [[ливан]]ска певица и актриса в [[Музикален театър|музикалния театър]]. Тя е най-известната и най-слушаната в света певица от Арабския свят. В продължение на десетилетия почти всички радиостанции в Арабския свят започват сутрешното си излъчване с песен на Фейруз.<ref>{{cite web |url= https://www.theguardian.com/world/2010/jul/29/fairouz-diva-middle-east |title= Fans lend their voices to Fairouz, the silenced diva |first= Ian| last= Black |date= 29 July 2010 |publisher= theguardian.com}}</ref><ref name="albawaba">{{cite web |url= http://www.albawaba.com/entertainment/iconic-fairouz-remains-most-listened-arab-singer-she-turns-80-771638 |title= Iconic Fairouz remains most listened-to Arab singer as she turns 80 |date= 22 November 2015 |publisher= albawaba.com}}</ref> Считана е за музикална икона на Ливан, както [[Едит Пиаф]] във Франция, [[Елвис Пресли]] в САЩ, Лиз Асиа (''Lys Assia'') в [[Швейцария]].<ref>{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.dailysabah.com/op-ed/2019/12/24/an-artist-uniting-a-nation-lebanons-fairuz |заглавие= An artist uniting a nation: Lebanon's Fairuz |достъп_дата= 02.12.2020 г |фамилно_име= Danış |първо_име= Mehmet Fahri |дата= 24.12.2019 г |издател= dailysabah.com}}</ref> С кариера, обхващаща повече от 6 десетилетия, Фейруз е записала почти 1500 песни, пуснала повече от 80 албума, участвала в 20 [[мюзикъл]]а, с продадени в света над 150 млн. записа, което я нарежда на 1-во място сред артистите от Близкия Изток и сред челните в света.<ref name="albawaba"/><ref>{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.thenational.ae/arts-culture/eight-reasons-why-fairouz-is-the-greatest-arab-diva-of-all-time-1.186719 |заглавие= Eight reasons why Fairouz is the greatest Arab diva of all time |достъп_дата= 02.12.2020 г |фамилно_име= Ghazal |първо_име= Rym |дата= 21.11.2016 г |издател= thenational.ae}}</ref><ref>{{cite book |title= Fairouz – Legend and Legacy |last= Boulos |first= Sargon |year= 1981 |publisher= Forum for International Art and Culture |url= http://almashriq.hiof.no/lebanon/700/780/fairuz/legend/biography.html |accessdate= 14 January 2010}}</ref> == Биография == Родена е като 4-то дете в Джабал ал-Арз на 21 ноември 1934 г. Израства в културната среда на [[Бейрут]], където се премества заедно със семейството си през 1935. Омъжва се през 1955 г. за композитора и текстописец Аси Рахбани (1923 – 1986). С него и брат му Мансур (1925 – 2009), стават предвестници на новото музикално движение в Ливан. Като дете е [[маронит]]ка, приема вярата на съпруга си, член на [[Антиохийска православна църква|Антиохийската православна църква]]. == Дискография == {{колони|3| * ''Itab'' * ''A'tini al-Nay'' * ''Shadi'' * ''Shatty Ya Douniah'' * ''Sa'alouni-n-Naas'' * ''Allah Maak Ya Hawana'' * ''Mwashahat Andalusiah'' * ''Sakana El-Leil'' * ''Hawa Bairut'' * ''Khidni'' * ''Bhibbak Ya Lubnan'' * ''Fi Ahwi al Mafra''' * ''Ya Tair'' * ''Mishwar''}} == Филмография == {{колони|3| * ''Bayya' al-Khawatim'' (1964) * ''Safar Barlik'' (1967) * ''Bint al-Haris'' (1968)}} == Източници == <references /> [[Категория:Ливански актьори и актриси]] [[Категория:Изпълнители на християнска музика]] [[Категория:Ливански маронити]] [[Категория:Ливански маронити]] [[Категория:Музикален театър]] [[Категория:Ливански певци]] [[Категория:Псевдоними]] nefwa1glw5lhrp8cpqmhh2cbyirame3 12418870 12418868 2024-11-21T16:20:57Z Nk 399 12418870 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Файруз''' ({{lang|ar|فيروز}}), с рождено име '''Нухад Хадад''', е световно известна [[ливан]]ска певица и актриса в [[Музикален театър|музикалния театър]]. Тя е най-известната и най-слушаната в света певица от Арабския свят. В продължение на десетилетия почти всички радиостанции в Арабския свят започват сутрешното си излъчване с песен на Файруз.<ref>{{cite web |url= https://www.theguardian.com/world/2010/jul/29/fairouz-diva-middle-east |title= Fans lend their voices to Fairouz, the silenced diva |first= Ian| last= Black |date= 29 July 2010 |publisher= theguardian.com}}</ref><ref name="albawaba">{{cite web |url= http://www.albawaba.com/entertainment/iconic-fairouz-remains-most-listened-arab-singer-she-turns-80-771638 |title= Iconic Fairouz remains most listened-to Arab singer as she turns 80 |date= 22 November 2015 |publisher= albawaba.com}}</ref> Считана е за музикална икона на Ливан, както [[Едит Пиаф]] във Франция, [[Елвис Пресли]] в САЩ, Лиз Асиа (''Lys Assia'') в [[Швейцария]].<ref>{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.dailysabah.com/op-ed/2019/12/24/an-artist-uniting-a-nation-lebanons-fairuz |заглавие= An artist uniting a nation: Lebanon's Fairuz |достъп_дата= 02.12.2020 г |фамилно_име= Danış |първо_име= Mehmet Fahri |дата= 24.12.2019 г |издател= dailysabah.com}}</ref> С кариера, обхващаща повече от 6 десетилетия, Файруз е записала почти 1500 песни, пуснала повече от 80 албума, участвала в 20 [[мюзикъл]]а, с продадени в света над 150 млн. записа, което я нарежда на 1-во място сред артистите от Близкия Изток и сред челните в света.<ref name="albawaba"/><ref>{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.thenational.ae/arts-culture/eight-reasons-why-fairouz-is-the-greatest-arab-diva-of-all-time-1.186719 |заглавие= Eight reasons why Fairouz is the greatest Arab diva of all time |достъп_дата= 02.12.2020 г |фамилно_име= Ghazal |първо_име= Rym |дата= 21.11.2016 г |издател= thenational.ae}}</ref><ref>{{cite book |title= Fairouz – Legend and Legacy |last= Boulos |first= Sargon |year= 1981 |publisher= Forum for International Art and Culture |url= http://almashriq.hiof.no/lebanon/700/780/fairuz/legend/biography.html |accessdate= 14 January 2010}}</ref> == Биография == Родена е като 4-то дете в Джабал ал-Арз на 21 ноември 1934 г. Израства в културната среда на [[Бейрут]], където се премества заедно със семейството си през 1935. Омъжва се през 1955 г. за композитора и текстописец Аси Рахбани (1923 – 1986). С него и брат му Мансур (1925 – 2009), стават предвестници на новото музикално движение в Ливан. Като дете е [[маронит]]ка, приема вярата на съпруга си, член на [[Антиохийска православна църква|Антиохийската православна църква]]. == Дискография == {{колони|3| * ''Itab'' * ''A'tini al-Nay'' * ''Shadi'' * ''Shatty Ya Douniah'' * ''Sa'alouni-n-Naas'' * ''Allah Maak Ya Hawana'' * ''Mwashahat Andalusiah'' * ''Sakana El-Leil'' * ''Hawa Bairut'' * ''Khidni'' * ''Bhibbak Ya Lubnan'' * ''Fi Ahwi al Mafra''' * ''Ya Tair'' * ''Mishwar''}} == Филмография == {{колони|3| * ''Bayya' al-Khawatim'' (1964) * ''Safar Barlik'' (1967) * ''Bint al-Haris'' (1968)}} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Ливански актьори и актриси]] [[Категория:Изпълнители на християнска музика]] [[Категория:Ливански маронити]] [[Категория:Ливански маронити]] [[Категория:Музикален театър]] [[Категория:Ливански певци]] [[Категория:Псевдоними]] 6lgyc7krf6887v4sr3keifqgqfdkgiv 0 579286 12419025 12162696 2024-11-21T19:13:45Z Sijorl49 259021 Добавени и редактирани препратки, кавички 12419025 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = квартал | изглед = Veliko Tarnovo - Varosha quarter.jpg | изглед-описание = Панорама на кв. „Варуша“ | област = Област Велико Търново | община = Община Велико Търново | част-от = [[Велико Търново]] | височина = 220 | основаване = | закриване = | карта3 = България Велико Търново | текст3 = Велико Търново }} '''Варуша''' (изопачено от '''[[вароша]]''') е един от най-старите квартали във [[Велико Търново]]. Разположен е под Картал баир (или хълм Орловец) и над [[Самоводска чаршия|Самоводската чаршия]], на изток граничи с пътя за Русе от паметника [[Велчова завера]].<ref>[http://starotarnovo.blogspot.com/2017/11/blog-post_14.html starotarnovo.blogspot.com описание, сайт Старо Търново]</ref> == История == Варуша възниква след разрастването на града през [[XIX]] век. През 1858 година е построен [[Хан на хаджи Николи]]. В кварталът са съществували още десетки ханове и странноприемници. Самоводската чаршия, се намира в южната част на квартала и е едно от най-големите тържища, в след освобожденско Търново. Известно е, че в квартала са построени първите сгради на Многопрофилната болница и сградата на пожарната. В началото на века е построена сградата на училище „Йосиф I“. Сред забележителните сгради в Търново е сградата на музей „Възраждане и Учредително ''събрание''“ (построен през 1872 г. на мястото на стария конак от този комплекс бил запазен само затвора)<ref>[https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/kultura-i-turizm/kulturni-institucii/regionalen-istoricheski-muzej-veliko-tarnovo/muzej-vzrazhdane-i-uchreditelno-sabranie/ www.veliko-tarnovo.bg]</ref> построена през [[1872]] г. от майстор [[Колю Фичето]] изцяло разрушена при пожар 1906 г.<ref>[http://starotarnovo.blogspot.com/2018/05/blog-post_73.html starotarnovo.blogspot.com]</ref> и възстановена, където по-късно се провежда Учредителното събрание. През [[1909]] г. е построена сградата на мъжката или 1-ва гимназия до портата на [[Царевец]], която е създадена през [[1858]] г. През [[1935]] г. е построена сградата на [[Старопрестолна гимназия по икономика]]. До сградата на учредителното събрание е построена сграда, в която започва да се помещава Народната библиотека „Петко Р. Славейков“ през [[1954]] г. Същата сграда е част от целия комплекс на историческия музей. В Пътеводител на Велико Търново от 1907 г. се казва: "При увеличаване числото на българите от раждания или по-често от прииждания от другаде (из балканските села), за тия се позволи да си строят къщи само на запад от стария град, по урвата, която прави продължение от Орлов връх, т. нар. „Картал-баир“, и която бе наречена „Варуш“. Освобождението завари българските махали да се простират на запад от Градския дом до бариерата при Дервентските порти и малко по-насам от „Паметника“/Паметника на обесените/, от където, като се тегли линия (~ север-юг) нагоре към църквата „Св. Атанас“ и надолу към чешмата „Дервишка“,<ref>[https://www.google.com/maps/place/%22Дервишката+чешма%22/@43.0834011,25.6348904,171m/data=!3m1!1e3!4m12!1m6!3m5!1s0x40a9261bbe21e6a3:0x71ae73c5e8b27c69!2zItCU0LXRgNCy0LjRiNC60LDRgtCwINGH0LXRiNC80LAi!8m2!3d43.0834295!4d25.635447!3m4!1s0x40a9261bbe21e6a3:0x71ae73c5e8b27c69!8m2!3d43.0834295!4d25.635447 www.google.com]</ref> ще се получи западната черта на града. Вън от тази черта се почваше Марното поле, върху което нямаше никакви постройки. Нагоре от „Паметника“ имаше турски гробища, близко до които, на тъй нареченото „Хорище“, погребваха обесените български въстаници". == Църкви == * „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Рождество Богородично]]“ * „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ * „[[Св. св. Константин и Елена (Велико Търново)|Св. св. Константин и Елена]]“ * „[[Свети Николай (Велико Търново)|Свети Николай]]“ * „[[Свети Кирил и Методий (Велико Търново)|Свети Кирил и Методий]]“ == Личности == * [[Емилиян Станев]] * [[Архитект Константин Тотев]] * [[Петко Славейков]] == Галерия == [[Файл:Квартал Варуша, гр. Велико Търново.jpg|alt=Квартал Варуша-Север през зимата|мини|Квартал Варуша-Север, гр. Велико Търново в зимна премяна|н]] == Източници == <references /> * [http://www.borbabg.com/?action=news&news=27458 Статия относно Мъжката гимназия] * [http://borbabg.com/?action=news&news=4449 Облик на Велико Търново] * [http://bolgari.net/Учредителното_събрание_заседава_в_конака__строен_от_Уста_Колю_Фичето-h-100.html Сградата на конака] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090220154853/http://bolgari.net/%D0%A3%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0__%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82_%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%8E_%D0%A4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-h-100.html |date=2009-02-20 }} * [http://www.libraryvt.com/за-нас.html Народна библиотека „Петко Р. Славейков“] {{Квартали на Велико Търново}} {{Портал|География|Велико Търново|България}} [[Категория:Квартали на Велико Търново]] f19l7sw9bid8ipuy0vwu6zo3atd45tv 0 579865 12419438 12011929 2024-11-22T01:21:24Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419438 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Suzuka circuit map--2005.svg | дата = 5 октомври 2014 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.807 | дължина състезание = 307.771 | текуща година = 2014 | време = Дъжд | победа време = 1:51:43.021 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:32.506 | първа позиция пилот= [[Нико Росберг]] | нбо време = 1:51.600 (39) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2014 Голяма награда на Япония''' е 30-о за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и петнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[5 октомври]] [[2014]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | 1:51:43.021 | 2 | align="left" | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | +9.180 | 1 | align="left" | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +29.122 | 9 | align="left" | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +38.818 | 6 | align="left" | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:07.550 | 8 | align="left" | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:53.773 | 3 | align="left" | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:55.126 | 4 | align="left" | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:55.948 | 13 | align="left" | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 44 | +2:07.638 | 20 | align="left" | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 43 | +1 Об. | 11 | align="left" | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 43 | +1 Об. | 10 | |- ! 13 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 43 | +1 Об. | 15 | |- ! 14 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 43 | +1 Об. | 7 | |- ! 15 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 16 | |- ! 16 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 22 | |- ! 17 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 17 | |- ! 18 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 43 | +1 Об. | 21 | |- ! 19 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 19 | |- ! 20 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 41 | Инцидент | 18 | |- ! 21 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 40 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 2 | Електроника | 5 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 266 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 256 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 193 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 139 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 133 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 522 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 322 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 201 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 178 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 122 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/930/ | accessdate = 2015-6-19 | архив_дата = 2014-10-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141010210312/http://www.formula1.com/results/season/2014/930/7398/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Сингапур|2014 Сингапур]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Русия|2014 Русия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2013 Голяма награда на Япония|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2015 Голяма награда на Япония|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2014 година в Азия]] 8ir1uf6qan8mq0iminminsre9ipgvdm 12419498 12419438 2024-11-22T05:41:15Z MICHELANGELO 50340 /* Класиране */ 12419498 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Япония]] | знаме = Flag of Japan.svg | писта = [[Судзука (писта)|Судзука]] | карта = Suzuka circuit map--2005.svg | дата = 5 октомври 2014 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.807 | дължина състезание = 307.771 | текуща година = 2014 | време = Дъжд | победа време = 1:51:43.021 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:32.506 | първа позиция пилот= [[Нико Росберг]] | нбо време = 1:51.600 (39) | нбо пилот = Луис Хамилтън }} '''2014 Голяма награда на Япония''' е 30-о за [[Голяма награда на Япония|Голямата награда на Япония]] и петнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[5 октомври]] [[2014]] година на пистата [[Судзука (писта)|Судзука]] в [[Судзука]], [[Япония]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | 1:51:43.021 | 2 | align="left" | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 44 | +9.180 | 1 | align="left" | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +29.122 | 9 | align="left" | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 44 | +38.818 | 6 | align="left" | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:07.550 | 8 | align="left" | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:53.773 | 3 | align="left" | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} '''[[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:55.126 | 4 | align="left" | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 44 | +1:55.948 | 13 | align="left" | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Ерик Верн]]''' | '''[[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]]''' | 44 | +2:07.638 | 20 | align="left" | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 43 | +1 Об. | 11 | align="left" | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 12 | |- ! 12 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 43 | +1 Об. | 10 | |- ! 13 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 43 | +1 Об. | 15 | |- ! 14 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 43 | +1 Об. | 7 | |- ! 15 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 16 | |- ! 16 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 22 | |- ! 17 | align="center" | 9 | {{флагче|Швеция}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 17 | |- ! 18 | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 43 | +1 Об. | 21 | |- ! 19 | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 43 | +1 Об. | 19 | |- ! 20 | align="center" | 17 | {{флагче|Франция}} [[Жул Бианки]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 41 | Инцидент | 18 | |- ! 21 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 40 | Инцидент | 14 | |- ! Отп | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 2 | Електроника | 5 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 266 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 256 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 193 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 139 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | align="left" | 133 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 522 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 322 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 201 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 178 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Индия}} [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 122 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/930/ | accessdate = 2015-6-19 | архив_дата = 2014-10-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141010210312/http://www.formula1.com/results/season/2014/930/7398/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Сингапур|2014 Сингапур]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Русия|2014 Русия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> [[2013 Голяма награда на Япония|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Япония]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2015 Голяма награда на Япония|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Япония]] [[Категория:2014 година в Азия]] 9thp72ndn8ppoaufywssbqza41po8yi 0 583883 12419566 11138650 2024-11-22T08:18:55Z Xunonotyk 209517 12419566 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Антон Хансен Тамсааре''' ({{lang|et|Anton Hansen Tammsaare}}) е [[Естонци|естонски]] [[писател]], автор на петтомния [[роман]] „Истина и справедливост“ (''Tõde ja õigus''; 1926 – 1933), който е една от най-важните творби в [[естонска литература|естонската литература]] и е известен като „Естонският роман“.<ref>A.H Tammsaare. L. Siimisker, A.Palm. Eesti Raamat. Tallinn 1978. P:64</ref> == Име == Рожденото име на писателя е Антон Хансен, а Тамсааре е името на фермата на баща му, Петер Хансен.<ref name="knigi-news">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://knigi-news.com/?in=pod&stat=2570&section=13&cur=180 | заглавие = КЛАСИК НА ЕСТОНСКАТА ПРОЗА | достъп_дата = 21 юли 2015 | фамилно_име = Стамболиев | първо_име = Огнян | труд = knigi-news.com | издател = www.knigi-news.com}}</ref> == Биография == [[Файл:Anton Hansen Tammsaare plaque in Tartu.JPG|мини|Мемориална плоча на Тамсааре в Тарту]] Антон Хансен Тамсааре е роден на [[30 януари]] [[1878]] г. в [[Албу]], северна [[Естония]], където завършва началното училище през [[1897]] г. Учи в реномирания частен [[лицей]] „Трефнер“ в [[Тарту]], като работи като портиер и помощник-учител, за да се издържа. От 1903 до 1907 г. работи като [[журналист]] и редактор в няколко независими естонски вестници и списания, които постепенно са забранени от [[Руска империя|руската]] цензура. Общува с най-известните представители на [[талин]]ската интелигенция – писатели, философи, художници. През 1908 г. започва да следва в Юридическия факултет на [[Тартуски университет|Тартуския университет]].<ref name="knigi-news" /> В този период от живота си Антон Тамсааре е активен член на литературното движение „[[Млада Естония]]“, което отрича естетиката на [[Реализъм (изкуство)|реализма]] и проповядва т.нар. „психологически импресионизъм“, чиято цел са не толкова социалните проблеми и критиката на обществото, колкото „вглъбяването в най-деликатните движения в човешката душа“ и „анализ на отношенията между двата пола“.<ref name="knigi-news" /> Напуска университета през 1911 г. без да се дипломира, тъй като се разболява от [[туберкулоза]]. По лекарска препоръка пътува до [[Кавказ]] през 1912 – 1913 г., като това е единственото му пътуване извън Естония. През 1914 година преживява тежка стомашна операция и заживява при брат си на село, където освен езици изучава и сравнителна история на религиите, философия и [[естетика]].<ref name="knigi-news" /> През 1919 г. Тамсааре се жени за [[Кьоте Велтман]] и заживява в столицата, [[Талин]], където живее до смъртта си и води относително уединен живот. Работи като преводач на [[Оскар Уайлд]], [[Джон Голсуърти]], [[Иван Гончаров]] и [[Фьодор Достоевски|Достоевски]] преди да започне да работи само по собствени творби. Издава 23 книги приживе – сборници с разкази, новели, есета, романи, пиеси и критически студии.<ref name="knigi-news" /> [[Файл:Anton Hansen Tammsaare haud.jpg|мини|Надгробна плоча на Тамсааре]] Умира внезапно на работната си маса на 1 март 1940 г.<ref name="knigi-news" /> == Влияния == Повлиян е от [[Омир]], [[Сервантес]], [[Лев Толстой|Толстой]], [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], [[Уилям Шекспир|Шекспир]], [[Гьоте]], [[Емил Зола|Зола]], [[Балзак]], [[Тургенев]], [[Ги дьо Мопасан|Мопасан]], [[Хамсун]], [[Хенрик Ибсен|Ибсен]], [[Анри Бергсон]], [[Карл Густав Юнг]], [[Зигмунд Фройд]], [[Ромен Ролан]], [[Томас Ман]], както и други немски и руски автори.<ref name="knigi-news" /> == Творчество == Първите опуси на Тамсааре са кратки разкази и новели, предимно за селския живот. Публикувани са през периода 1900 – 1907 г. и са в духа на критическия реализъм. През 1931 г. известният естонски критик [[Бернхард Линде]] пише за неочаквана близост между Тамсааре и [[Елин Пелин]].<ref name="knigi-news" /> Книгите „Дългите стъпки“ (1908), „Млади души“ (1909), „Отвъд границата“ (1910) са повлияни от идеите на литературното движение „Млада Естония“. Разказът „Нюанси“ (1917) за любовната история на двама болни от туберкулоза в [[санаториум]] в Кавказ е друг пример за това влияние. Под влиянието на приказките на Оскар Уайлд е създаден сборникът „Момчето и пеперудата“ (1915).<ref name="knigi-news" /> В следващия си творчески период, през 1920-те и 1930-те, Тамсааре пише в стила на реализма, въпреки че влиянието на „Млада Естония“ не изчезва. Повлиян от Бергсон, Юнг и Фройд Тамсааре пише най-добрите си опуси, синтезиращи реализма с психоанализа. Известни книги от този период са „Юдит. На краля му е студено“ (1921, оригинална интерпретация за еврейската героиня), „Стопанинът на Кърбоя“ (1922, преведен на редица европейски езици и филмиран през 1979 г., тематизираща драмата на нереализиралото се или „изгубено“ следвоенно поколение в [[Европа]]), петтомният роман „Истина и справедливост“ (монументална сага, в голяма степен автобиографичен, в стила на психологическия реализъм и предлагащ широка панорама на естонския живот и на живота на естонската интелигенция), „Живот и любов“ (1934) и „Обикнах немкиня“ (1935).<ref name="knigi-news" /> == Наследство == [[Файл:Tallinn, elamu, 19. saj lõpp, kus aastail 1931-1940 elas Anton Hansen-Tammsaare.jpg|мини|Къщата музей на Тамсааре в Талин]] След [[Втората световна война]] Антон Тамсааре е признат за класик на естонската литература. Творбите му са издадени и преведени на много езици, а домът му в Талин е превърнат в музей. От 1977 до 1993 излиза пълното събрание на съчиненията му в 18 тома.<ref name="knigi-news" /> [[Файл:EEK-25krooni-front.jpg|мини|Банкнота от 25 естонски крони с лика на Тамсааре]] Ликът му е изобразен на банкнотите от 25 [[естонска крона|естонски крони]] от 1991 и 2004 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ecb.europa.eu/euro/exchange/et/html/index.bg.html | заглавие = Естония | достъп_дата = 22 юли 2015 | труд = www.ecb.europa.eu | издател = Европейска централна банка}}</ref> В Талин има парк, наречен на негово име (''Tammsaare park''). == Чужди езици == В различни периоди от живота си Антон Хансен Тамсааре научава [[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], [[фински език|фински]] и [[шведски език|шведски]].<ref name="knigi-news" /> == Библиография == === На български === * „Смъртта на дядото“ (сборник разкази), превод [[Дора Янева-Медникарова]], 1982 г., издателство „[[Профиздат]]“<ref name="knigi-news" /> ** преиздадена през 2009 г. от издателство „[[Гаяна (издателство)|Гаяна]]“, 170 стр.<ref name="estlit">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.estlit.ee/elis/?cmd=translator&id=11395 | заглавие = Dora Janeva-Mednikarova | достъп_дата = 22 юли 2015 | труд = www.estlit.ee | издател = Estonian Literature Center}}</ref> * „Живот и любов“, издателство „[[Народна култура]]“, 333 стр.<ref name="estlit" /> * „Стопанинът на Кърбоя“, 2008 г., издателство „[[Бряг (издателство)|Бряг]]“, 150 стр.<ref name="estlit" /> * „Юдит. На краля му е студено“ (пиеси), 2009 г., издателство „Гаяна“, 180 стр.<ref name="estlit" /> * „Новият Дявол от Пъклово“, 2011 г., издателство „[[Авангард Принт]]“, 245 стр.<ref name="estlit" /> === На естонски === * 1907 „Uurimisel“, „Raha-auk“ * 1908 „Pikad sammud“ * 1909 „Noored hinged“ * 1910 „Üle piiri“ * 1913 „Vanad ja noored“ * 1915 „Poiss ja liblik“, „Keelest ja luulest“ * 1917 „Varjundid“, „Kärbes“ * 1919 „Sõjamõtted“ * 1921 „Juudit“ * 1922 „Kõrboja peremees“ * 1923 „Pöialpoiss“ * 1924 „Kaks paari ja üksainus ning teised jutustused“, „Sic transit...“ * 1925 „Tähtis päev ja Tõsi jah“ * 1926 „Tõde ja õigus“ I * 1929 „Tõde ja õigus“ II * 1931 „Tõde ja õigus“ III * 1932 „Tõde ja õigus“ IV, „Meie rebane“ * 1933 „Tõde ja õigus“ V * 1934 „Elu ja armastus“ * 1935 „Ma armastasin sakslast“ * 1936 „Kuningal on külm“ * 1937 „Andres ja Pearu“ * 1938 „Hiina ja hiinlane“ * 1939 „Põrgupõhja uus Vanapagan“ == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ: Тамсааре, Антон}} [[Категория:Естонски писатели]] d2lnvjeo2dexh1p3xl3p74cacvqt50w 0 584158 12418899 10082406 2024-11-21T16:52:10Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12418899 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Давид Георгиев | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Давид Георгиев Нецов | роден-място = [[Враца]], [[Княжество България]] | наставка = | починал-място = Враца, [[Народна република България]] | друго име = | националност = [[българин]] | работил = | активност = | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Давид Георгиев Нецов''' е български драматичен [[актьор]], режисьор и театрален деец.<ref name="ебт">{{Ебт|88-89}}</ref> == Биография == Роден е във [[Враца]] през [[1889]] г. Завършва [[право]] в [[Софийския университет]]. Дебютира като актьор в театър „[[Зора (театър)|Зора]]“ на [[Матьо Македонски]] и [[Александър Гюров]] през [[1913]] г. Актьор във [[Варненски общински театър]], театър „[[Пробуда (театър)|Пробуда]]“ на [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]], „[[Камерен театър]]“ на [[Златина Недева]], „[[Задружен театъ]]р“ на [[Димитър Касабов]], [[Свободен драматичен театър]] на Матьо Македонски, [[Български художествен театър]] на [[Стефан Киров (актьор)|Стефан Киров]]. Работи като директор и режисьор на театрите в [[Сливен]], [[Видин]], [[Пловдивски областен театър]], [[Хасковски градски театър]] и заедно с [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]] на „[[Съвременен театър]]“. Почива на [[21 февруари]] [[1947]] г. във Враца.<ref name="ебт"/> == Роли == Давид Нецов играе множество роли, по-значимите са: * Хамлет – „Хамлет“ от [[Уилям Шекспир]] * Странджата – „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] * Исак – „Иванко“ от [[Васил Друмев]] * Княз Мишкин – „Идиот“ от [[Фьодор Достоевски]]<ref name="ебт"/> == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Георгиев, Давид}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали във Враца]] s1bo5zen1brjy59drqlbms5sv56eb3i 0 584394 12418656 11815296 2024-11-21T12:02:46Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: нов ред, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12418656 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]] на [[Сабионета]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1479]] – [[1496]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Джанфранческо Гондзага''' ({{lang|it|Gianfrancesco Gonzaga}}; * [[4 октомври]] [[1446]], [[Мантуа]]; † [[28 август]] [[1496]], [[Боцоло]]) от фамилията [[Гонзага (род)|Гонзага]], е италиански [[кондотиер]] и първият [[граф]] на [[Сабионета]] от 1479 г. до смъртта си. == Произход и брак == [[Файл:Antonia del Balzo.jpg|мини|ляво|Антония дел Балцо]] Той е третият син на [[Лудовико III Гонзага|Луиджи III Гондзага]] (1412 – 1478), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и съпругата му [[Барбара фон Бранденбург (1423–1481)|Барбара фон Бранденбург]] (1423 – 1481), най-възрастната дъщеря на маркграф [[Йохан (Бранденбург-Кулмбах)|Йохан „Алхимиста“]] от [[Княжество Байройт|Бранденбург-Кулмбах]] и принцеса [[Барбара фон Саксония-Витенберг]]. Най-големият му брат [[Федерико I Гонзага|Федерико I Гондзага]] (1441 – 1484) е маркграф на Мантуа от 1478 г. Джанфранческо се жени на 17 юли [[1479]] г. за Антония дел Балцо (1461 – 16 януари 1538), дъщеря на [[Пиро дел Балцо]], херцог на [[Андрия]] и княз на [[Алтамура]], и на Мария Доната дел Балцо Орсини. Нейната зестра са 8000 дуката. Нейната сестра [[Изабела дел Балцо|Изабела]] е съпруга на крал [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от [[Неапол]]. == Деца == Джанфранческо и Антония дел Балцо имат десет деца, от които: * [[Лудовико Гонзага (1480–1540)|Лудовико Гондзага]] (1480 – 1540), граф на Сабионета, 1497 женен за Франческа Фиески († 1528) * [[Пиро Гонзага|Пиро Гондзага]] (1490 – 1529), граф на Сабионета, женен за Емилия Камила Бентивольо († 1529), дъщеря на [[Анибале II Бентивольо]] * [[Елеонора Гонзага (1488 – 1512)|Елеонора Гондзага]] (1488 – 1512), омъжена за граф Кристоф фон [[Верденберги|Верденберг-Хайлигенберг]] († 1534) == Литература == * Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9. * Clifford M. Brown; Paola Tosetti Grandi, ''I Gonzaga di Bozzolo'', Mantova, 2011. ISBN 978-88-95490-11-3. == Външни препратки == {{Commonscat|Gianfrancesco Gonzaga di Rodigo}} * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#L3 Genealogy.euweb.cz: Gonzaga family] * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Genealogia dei Gonzaga di Bozzolo''] * [https://web.archive.org/web/20010423235805/http://www.sabbioneta.org/storia.htm History of Sabbioneta] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] kp6ffr8le262x4y9huihib3zxd5bb8x 0 584395 12419743 12395011 2024-11-22T11:39:32Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 3×нов ред, 3 интервала, й→ѝ, тире-числа, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419743 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[маркиз]] на [[Кастильоне деле Стивиере]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]] | портрет = | портрет-описание = <small>Родолфо Гонзага на портрет от XV век, Художествено-исторически музей, [[Виена]]</small> | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1478]] – [[1497]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Алойзио Гонзага]] | други титли = господар на [[Лудзара]] и [[Повильо]] | герб = | отличия = }} | брак = [[Антония Малатеста]] <small>(11 януари 1481 – 25 декември 1483)</small> | деца = [[Паола Гонзага (1486 – 1519)|Паола Гонзага]]<br>[[Джанфранческо Гонзага (1488 – 1524)|Джанфранческо Гонзага]]<br>Лукреция Гонзага <br>Барбара Гонзага<br>Джулия Гонзага<br>[[Алойзио Гонзага]] }} '''Родолфо Гонзага''' ({{lang|it|Rodolfo Gonzaga}}; * [[18 април]] [[1452]], [[Мантуа]]; † [[6 юли]] [[1495]], [[Форново ди Таро]], убит) от фамилията [[Гонзага]], е маркиз на [[Кастильоне деле Стивиере]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]], господар на [[Лудзара]] (от 1494) и на [[Повильо]] (1539 – 1553)<ref>Той се самопровъзгласява за господар на Повильо, но титлата му не е призната и през 1553 г. замъкът е продаден. Източник: [http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf Luzzara Gonzaghesca] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201121180337/http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf |date=2020-11-21 }},с. 3, <small>посетен на 6 септември 2022 г.</small></ref>. Родоначалник е на [[Кадетска линия|кадетската линия]] [[Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино|Годзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино]]. Той е прадядо на Свети [[Алоизий Гонзага]]. == Произход == [[Файл:Andrea Mantegna 056.jpg|мини|ляво|Родолфо до майка си на картина от [[Андреа Мантеня]]]] Той е най-малкият син на [[Лудовико III Гонзага|Луиджи III Гонзага]] (* 1412, † 1478), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и съпругата му [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]] (* 1422, † 1481) от рода [[Хоенцолерн]]. Има четирима братя и пет сестри: * [[Федерико I Гонзага|Федерико I]] (* 1441, † 1484), 3-ти маркграф на Мантуа от 1478 г., съпруг на [[Маргарета Баварска (1442 – 1479)|Маргарита Баварска]], дъщеря на херцог [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] * [[Франческо Гонзага (1444 – 1483)|Франческо]] (* 1444, † 1483), [[кардинал]] от 1464 г. * [[Доротея Гонзага|Доротея]] († 1468), херцогиня на [[Миланско херцогство|Милано]] като съпруга на [[Галеацо Мария Сфорца]] * Сузана († 1481), монахиня * [[Барбара Гонзага|Барбара]] (* 1455, † 1503), херцогиня на [[Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард I (херцог на Вюртемберг)|Еберхард]] * Чечилия (* 1451, † 1474), монахиня в [[Мантуа]] * Лудовико (* 1460, † 1511), [[епископ]] на Мантуа (1483) * [[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо]] (* 1446, † 1496), граф на [[Сабионета]], съпруг на [[Антония дел Балцо]], дъщеря на [[Пиро дел Балцо]], княз на [[Алтамура]] * [[Паола Гонзага (1463 – 1497)|Паола]] (* 1463, † 1497), графиня на [[Гориция]] като съпруга на [[Леонард (Гориция)|Леонард фон Гьорц]] == Биография == През [[1463]] г. е посветен в рицарство от император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III Хабсбург]]. Подобно на много други кадетски синове от онова време води живота си като [[кондотиер]] под заповедите на единия или другия господар. През [[1469]] г. постъпва на служба при херцога на [[Бургундия (регион)|Бургундия]] [[Шарл Дръзки]] и оставя във [[Фландрия (графство)|Фландрия]] повече от година. От [[1471]] до [[1473]] г. служи на папа [[Сикст IV]], а през [[1474]] г. е на заплатата на флорентинците. На 11 януари 1481 г. се жени за [[Антония Малатеста]], извънбрачна дъщеря на [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], господар на [[Римини]]. През 1482 г., докато е във [[Ферара]], е поразен от [[чума]], но успява да се възстанови. След няколко години брак негов фаворит го предупреждава, че съпругата му [[Антония Малатеста]] е любовница на учителя му по танци Фернандо Флорес Кубияс. На 25 декември 1483 г. в [[Лудзара]] Родолфо успява да изненада двамата влюбени в леглото: той незабавно убива мъжа и влачи жена си надолу по двора, хвърляйки я в дълбокия сняг. След като насилствено я принуждава да поиска прошка, я убива с удар с кама в главата. През 1484 г. се жени за [[Катерина Пико дела Мирандола]], вдовица на кондотиера [[Лионело I Пио ди Савоя]], сеньор на [[Капри (остров)|Капри]], дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия, и сестра на философа [[Джовани Пико дела Мирандола]]. През 1485 г. с братята си [[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо]] и Лудовико организира заговор срещу техния племенник [[Франческо II Гонзага]], маркиз на [[Мантуа]], но след като планът е разкрит, той е осъден на заточение в замъка в [[Луцара (Италия)|Луцара]]. През 1491 г. обаче сключва мир с племенника си и получава опростена присъда. Избира за своя основна резиденция Луцара и нарежда отбранителните ѝ структури да бъдат подсилени от арх. [[Лука Фанчели]], както и тези на Кастильоне, викайки експерта по военно строителство [[Джовани да Падова]]. [[Император на Австрия|Херцогът на Австрия]] [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд]] го номинира през 1493 г. за принц на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и на следващата година за маркиз на Луцара. Идването на [[Шарл VIII]] от Франция на Италианския полуостров изисква защитата на владенията на Гонзага от френската заплаха. Поради това Родолфо, спомняйки си опита си в Бургундия, разработва план за атака във [[Форново ди Таро|Форново]], но е убит по време на битката на 6 юли 1405 г. Тялото му е транспортирано до [[Мантуа]] и е погребано в църквата „Сан Франческо“ – мавзолеят на Гонзага. == Брак и потомство == Жени се два пъти:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#CS|заглавие=Gonzaga Genealogy|достъп_дата=6 септ. 2022}}</ref> [[Файл:Antonia Malatesta.jpg|ляво|мини|Антония Малатеста]] ∞ 1. 11 януари 1481 за [[Антония Малатеста]] (* 1451, [[Римини]]; † 23 декември 1883, [[Лудзара]], екзекутирана), извънбрачна дъщеря на [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], господар на Римини, от която няма деца. [[Файл:Caterina_Pico.jpg|мини|Катерина Пико (1454 – 1501)]] ∞ 2. 1484 за [[Катерина Пико дела Мирандола]] (* 1454, [[Мирандола]]; † 5 декември 1501, Лудзара), вдовица на кондотиера [[Лионело I Пио ди Савоя]], сеньор на [[Капри]], и дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия, от която има двама сина и четири дъщери:<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#G1 Gonzaga 2]</ref> * [[Паола Гонзага (1486 – 1519)|Паола Гонзага]] (* 1486, † 1519), ∞ [[1501]] за [[Джиан Джакомо Тривулзио|Джован Николо Тривулцио]] (* 1479, † 1512), син на [[Джан Джакомо Тривулцио]], военен, маркиз на [[Виджевано]], от когото има двама сина и четири дъщери * [[Джанфранческо Гонзага (1488 – 1524)|Джанфранческо Гонзага]] (* 3 февруари 1488, † 18 декември 1524), маркиз на [[Луцара (Италия)|Луцара]] и основател на [[Кадетски клон|кадетския клон]] [[Гонзага ди Луцара]]; ∞ за Лаура [[Палавичини|Палавичино]] (* ок. 1510), дъщеря на [[Галеацо I Палавичино]], маркиз на [[Бусето]], от която има четири сина и четири дъщери * Лукреция Гонзага (* 1490), ∞ за Джироламо Одази, първи граф на Одази<ref>{{Cite news|title=Famiglia Odasi, Albero genealogico delle famiglie illustri di Urbino,|date=circa 1890}}</ref> * Барбара Гонзага (* 1490, † като бебе) * Джулия Гонзага (* 1493, † 1544), францисканска монахиня в манастира Санта Паола в Мантуа; * [[Алоизио Гонзага|Алоизио (или Луиджи Алесандро) Гонзага]] (* 1494,<ref>Според някои историци е роден през 1488, {{Cite book|Massimo|Marocchi|Storia di Solferino|1994|Castiglione delle Stiviere}}</ref> † 1549), владетел на [[Кастел Гофредо]], [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]] и [[Солферино]], дядо на св. [[Алоизий Гонзага|Акоизий Гонзага]] и родоначалник на [[кадетски клон]] [[Гонзага ди Кастел Гофредо]]; ∞ 1. 24 юли 1519 в Мантуа за [[Джиневра Рангони]] (* 1487, † 1540), дъщеря на [[Николо Мария Рангони]], граф на [[Раварино|Кастелкрешенте и Боргофранко]], от която няма деца 2. за [[Катерина Ангуисола]] (* ок. 1508, † 1550), дъщеря на [[Джан Джакомо Ангуисола]], граф на [[Пиаченца]], от която има трима сина Родолфо Гонзага има и три извънбрачни деца: * [[Еторе Гонзага]] (* 15 век, † 16 век), [[кондотиер]] на служба при [[Миланско херцогство|херцога на Милано]], а след това и на [[Венецианска република|Венецианската република]]. Остава за известно време в [[Кастел Гофредо]], ∞ за Корнелия [[да Кореджо]], дъщеря на [[Николай II да Кореджо|Николо II да Кореджо]] „Посмъртния“, от която има един син и две дъщери * [[Катерина Гонзага ди Монтевекио|Катерина Гонзага]]<ref>[https://books.google.it/books?id=5xfGDwAAQBAJ&pg=PT144&lpg=PT144&dq=conte+Ottaviano+di+Montevecchio&source=bl&ots=-P4p1eoQni&sig=ACfU3U0vs3teQ9BqssGD5LD7vz6Wy-P7Sg&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwjJy87mqLbzAhXlN-wKHTdICjgQ6AF6BAgMEAM#v=onepage&q=conte%20Ottaviano%20di%20Montevecchio&f=false L'uomo che sedusse la Gioconda.]</ref> (* 1476, † ок. 1525), ∞ 1490 за [[Отавиано Габриели ди Монтевекио|Отавиано Габриели ди Губио]] († 1510)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1QaxDwAAQBAJ&pg=PA201&dq=caterina+gonzaga%2Brodolfo+gonzaga&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjT2b29gMfpAhXDwqYKHa_HBS0Q6AEIKDAA#v=onepage&q=caterina%20gonzaga%2Brodolfo%20gonzaga&f=false|заглавие=L'uomo che sedusse la Gioconda|автор=Dionigi Cristian Lentini|достъп_дата=2023-9-18}}</ref>, граф на Монтевекио и на [[Сан Лоренцо ин Кампо|Сан Лоренцо]],<ref>[https://www.consiglio.marche.it/informazione_e_comunicazione/pubblicazioni/quaderni/pdf/150.pdf Alberto Polverari. Monteporzio e Castelveccho nella storia. Quaderni del Consiglio regionale delle Marche]</ref> от когото няма деца. След смъртта на съпруга си става монахиня заедно със сестра си Анджелика, с името Домитила/Домицила в манастира на Анунциата в квартал „Сан Джорджо“ в [[Мантуа]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://journals.openedition.org/crm/13734|заглавие=Educazione linguistica e livelli di scrittura femminile tra XV e XVI secolo. Le lettere di Giulia Farnese e di Adriana Mila Orsini.|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190619215508/https://journals.openedition.org/crm/13734|архив_дата=2019-6-19}}</ref> * Анджелика Гонзага, монахиня със сестра си Домицила в манастира на Анунциата в квартал Сан Джорджо в Мантуа. <gallery caption="Децата на Родолфо" class="center" widths="190px" heights="210px"> Файл:Ritratto della Marchesa Paola Gonzaga.png|Паола Файл:Ritratto di Gianfrancesco Gonzaga (1488-1524).jpg|Джанфранческо Файл:Ritratto di Aloisio Gonzaga 1494-1549.jpg|Алоизио Файл:Raffael 046FXD.jpg|Катерина </gallery> == Литература == * Giancarlo Malacarne, ''Gonzaga, Genealogie di una dinastia'', Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1. * Adelaide Murgia, ''I Gonzaga, Milano'', Mondadori, 1972. ISBN non esistente * Massimo Marocchi, ''I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi'', Verona, 1990 * Massimo Marocchi, ''Storia di Solferino'', Castiglione delle Stiviere, 1994 * Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, in Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1835 * Massimo Telò (a cura di), ''Aloisio Gonzaga. Un principe nella Castel Goffredo del '500'', Roma, PressUp, 2021 * Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, ''Piccole Capitali Padane'', Modena, Artioli Editore, 1996 * Isabella Lazzarini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/rodolfo-gonzaga_(Dizionario-Biografico) GONZAGA, Rodolfo]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 * ''[http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf Luzzara Gonzaghesca] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201121180337/http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf |date=2020-11-21 }}''. Documenti e cenni storici riguardanti il periodo gonzaghesco e il ramo della famiglia Gonzaga di Luzzara dal 1331 al 1794. <small>Посетено на 18 септември 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Rodolfo Gonzaga|128705003}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] nbr8x73jzcso8tpdnbon7b22q565axp 0 584805 12419435 12191202 2024-11-22T01:21:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419435 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на Русия | знаме = Flag of Russia.svg | писта = [[Сочи Автодром]] | карта = Circuit Sochi.svg | дата = 12 октомври 2014 | обиколки = 53 | дължина писта = 5.853 | дължина състезание = 310.209 | текуща година = 2014 | време = Сухо | победа време = 1:31:50.744 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:38.513 | първа позиция пилот= Луис Хамилтън | нбо време = 1:40.896 (53) | нбо пилот = [[Валтери Ботас]] }} '''2014 Голяма награда на Русия''' е 1-вото за [[Голяма награда на Русия|Голямата награда на Русия]] и шастнадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[12 октомври]] [[2014]] година на пистата [[Сочи Автодром|Сочи]] в [[Сочи]], [[Русия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | 1:31:50.744 | 1 | '''25''' |- ! 2 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} '''[[Нико Росберг]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 53 | +13.657 | 2 | '''18''' |- ! 3 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} '''[[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +17.425 | 3 | '''15''' |- ! 4 | align="center" | 22 | {{флагче|Великобритания}} '''[[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +30.234 | 4 | '''12''' |- ! 5 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} '''[[Кевин Магнусен]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +53.616 | 11 | '''10''' |- ! 6 | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +1:00.016 | 7 | '''8''' |- ! 7 | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} '''[[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +1:01.812 | 6 | '''6''' |- ! 8 | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} '''[[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 53 | +1:06.185 | 10 | '''4''' |- ! 9 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} '''[[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 53 | +1:18.877 | 8 | '''2''' |- ! 10 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} '''[[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 53 | +1:20.067 | 12 | '''1''' |- ! 11 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 53 | +1:20.877 | 18 | |- ! 12 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 53 | +1:21.309 | 17 | |- ! 13 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 53 | +1:37.295 | 9 | |- ! 14 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 5 | |- ! 15 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 13 | |- ! 16 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 52 | +1 Об. | 14 | |- ! 17 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 15 | |- ! 18 | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 52 | +1 Об. | 21 | |- ! 19 | align="center" | 9 | {{флагче|Швейцария}} [[Маркус Ериксон]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 51 | +2 Об. | 16 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 21 | Спирачки | 19 | |- ! Отп | align="center" | 4 | {{флагче|Великобритания}} [[Макс Чилтън]] | [[Маруся]]-[[Ферари]] | 9 | Окачване | 20 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 291 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 274 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 199 |- | align="center" | 4 | {{flagicon|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 145 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 143 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 565 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 342 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 216 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 188 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 143 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/931/ | accessdate = 30 юли 2015 | архив_дата = 2014-10-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141006115458/http://www.formula1.com/results/season/2014/931/ }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Япония|2014 Япония]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2014 Голяма награда на САЩ|2014 САЩ]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> '''няма''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Русия]]''' |Следващо състезание:<br /> [[2015 Голяма награда на Русия|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Русия]] [[Категория:2014 година в Русия]] 6s54335psirfx12a1qdvqctaq7s9416 0 584813 12419422 11989411 2024-11-22T01:20:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419422 wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Гран При на [[Абу Даби]] | знаме = Flag of the United Arab Emirates.svg | писта = [[Яс Марина]] | карта = Circuit Yas-Island.svg | дата = 23 ноември 2014 | обиколки = 55 | дължина писта = 5,554 | дължина състезание = 305,355 | текуща година = 2013 | време = Сухо | победа време = 1:39:02.619 | победител = [[Луис Хамилтън]] | първа позиция време= 1:40.480 | първа позиция пилот= [[Нико Росберг]] | нбо време = 1:44.496 (50) | нбо пилот = [[Даниел Рикардо]] }} '''2014 Голяма награда на Абу Даби''' е 6-о за [[Голяма награда на Абу Даби|Голямата награда на Абу Даби]] и 19-и последен кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|сезон 2014]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 ноември]] [[2014]] година на пистата [[Яс Марина]], [[Абу Даби]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]]. == Резултати == === Квалификация === === Състезание === {| class="wikitable" style="font-size:95%" |- ! Поз !! No !! Пилот !! Конструктор !! Обиколки !! Време/Отпадане !! Стартирал !! Точки |- ! 1 | align="center" | 44 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]]''' | '''[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]]''' | 55 | 1:39:02.619 | 2 | '''50''' |- ! 2 | align="center" | 19 | '''{{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +2.576 | 4 | '''36''' |- ! 3 | align="center" | 77 | '''{{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]]''' | '''[[Уилямс]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +28.880 | 3 | '''30''' |- ! 4 | align="center" | 3 | '''{{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | +37.237 | PL | '''24''' |- ! 5 | align="center" | 22 | '''{{флагче|Великобритания}} [[Дженсън Бътън]]''' | '''[[Макларън]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:00.334 | 6 | '''20''' |- ! 6 | align="center" | 27 | '''{{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:02.148 | 12 | '''16''' |- ! 7 | align="center" | 11 | '''{{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]]''' | '''[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]]''' | 55 | +1:11.060 | 11 | '''12''' |- ! 8 | align="center" | 1 | '''{{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]]''' | '''[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]]''' | 55 | +1:12.045 | PL | '''8''' |- ! 9 | align="center" | 14 | '''{{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +1:25.813 | 8 | '''4''' |- ! 10 | align="center" | 7 | '''{{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]]''' | '''[[Скудерия Ферари|Ферари]]''' | 55 | +1:27.820 | 7 | '''2''' |- ! 11 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | 55 | +1:30.376 | 9 | |- ! 12 | align="center" | 25 | {{флагче|Франция}} [[Жан-Ерик Верн]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 55 | +1:31.947 | 10 | |- ! 13 | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об. | 18 | |- ! 14 | align="center" | 6 | {{флагче|Германия}} [[Нико Росберг]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 54 | +1 Об. | 1 | |- ! 15 | align="center" | 21 | {{флагче|Мексико}} [[Естебан Гутиерес]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 54 | +1 Об. | 14 | |- ! 16 | align="center" | 99 | {{флагче|Германия}} [[Адриан Сутил]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 54 | +1 Об. | 13 | |- ! 17 | align="center" | 46 | {{флагче|Великобритания}} [[Уил Стивънс]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 54 | +1 Об. | 17 | |- ! Отп | align="center" | 10 | {{флагче|Япония}} [[Камуи Кобаяши]] | [[Катерам]]-[[Рено]] | 42 | Вибрации | 16 | |- ! Отп | align="center" | 13 | {{флагче|Венецуела}} [[Пастор Малдонадо]] | [[Лотус]]-[[Рено]] | 26 | Двигател | 15 | |- ! Отп | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]]-[[Рено]] | 14 | Пилотска грешка | 5 | |- |} == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | align="left" | 384 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Германия}} [[Нико Розберг]] | align="left" | 317 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | align="left" | 238 |- | align="center" | 4 | {{flagicon|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | align="left" | 186 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | align="left" | 167 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}} [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 701 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Австрия}} [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[Рено]] | align="left" | 405 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 320 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 216 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Макларън]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 181 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web | title = The Official Formula 1 website | url = http://www.formula1.com/results/season/2014/935/ | accessdate = 31 юли 2015 | архив_дата = 2018-06-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180625161905/https://www.formula1.com/en/championship/results.html }} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2014 Голяма награда на Бразилия|2014 Бразилия]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />Шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2014)|Сезон 2014]]''' |Следващо състезание:<br />[[2015 Голяма награда на Австралия|2015 Австралия]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходна година:<br /> [[2013 Голяма награда на Абу Даби|2013]] | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Абу Даби]]''' |Следваща година:<br /> [[2015 Голяма награда на Абу Даби|2015]] |} [[Категория:Голяма награда на Абу Даби]] [[Категория:2014 година в Азия]] m1vwgr38020blvludnuz86fddqk7j9p 0 584964 12419695 11836167 2024-11-22T10:53:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419695 wikitext text/x-wiki {{coord|32|1|18.02|N|34|51|33.13|E|display=title|type:landmark}} {{Уебсайт | име = MyHeritage | лого = Large MyHeritage logo.png | лого_големина = | надпис на лого = | изглед = | изглед_големина = | надпис на изглед= | адрес = {{url|http://www.myheritage.com}} | надпис = | комерсиален тип = Комерсиален | вид = [[Генеалогия]] | дата на създаване = 2003 | дата на пускане = | дата на спиране = | регистрация = задължителна | език = 42 езика | лиценз на съдържанието = | собственик = MyHeritage Ltd. | дизайнер = Гилад Яфет (CEO) | дата на пускане онлайн = | приходи = | реклами = | печалба = | настоящ статус = Активен | сайт = | общомедия = }} '''MyHeritage''' е израелски [[уебсайт]] за откриване, споделяне и запазване на семейната история. Представлява семейно-ориентирована [[социална мрежа]] и генеалогичен сайт, който предлага онлайн, мобилни и софтуерни платформи на своите потребители по целия свят. Потребителите могат да създават собствени семейни уеб сайтове, онлайн [[родословно дърво|родословни дървета]], да търсят предци в милиарди исторически записи, както и да извършват действия като запазване и обмен на снимки и видеоклипове, организиране на семейни празници. Към 2015 г. услугата се поддържа на 42 езика и има над 80 милиона абоната по целия свят.<ref name="JNews">{{cite news| last =Rudenko| first =Ganna| title =Anna Milkman: You shouldn’t think that manna from heaven is everywhere here| newspaper =| location =| pages =| lang =| publisher =Jewish News| date =29 април 2015| url =http://jewishnews.com.ua/en/publication/anna_milkman_you_shouldnt_think_that_manna_from_heaven_is_everywhere_here?lang=en| accessdate =23 юни 2018| archive-date =2017-09-10| archive-url =https://web.archive.org/web/20170910220520/http://jewishnews.com.ua/en/publication/anna_milkman_you_shouldnt_think_that_manna_from_heaven_is_everywhere_here?lang=en}}</ref><ref name="Crunch">{{cite web |url=https://www.crunchbase.com/organization/myheritage |title=MyHeritage|author= |work=www.crunchbase.com |publisher=CrunchBase|accessdate=23 юни 2018}}</ref> През януари 2017 г. е съобщено, че на сайта на MyHeritage има 35 милиона родословни дървета.<ref name = "Israel2c">{{cite web|url=http://www.israel21c.org/the-israeli-firms-that-do-well-by-doing-good |title=The Israeli firms that do well by doing good |author=Leichman, Abigail Klein |date=9 януари 2017|work=Israel21c|accessdate=23 юни 2018}}</ref> MyHeritage е един от най-големите сайтове в областта на социалните мрежи и [[генеалогия]]та. [[Файл:MyHeritage headquarters in Or Yehuda, Israel.jpg|мини|ляво|250п|Седалището на MyHeritage Ltd. в [[Ор Йехуда]], [[Израел]]]] == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Geni]] == Външни препратки == {{Commonscat|MyHeritage}} * [http://www.myheritage.com/index.php?lang=BG MyHeritage] (на [[български език]]) * [http://blog.myheritage.com Blog] * [http://www.facebook.com/myheritage Facebook] * [https://twitter.com/MyHeritage Twitter] [[Категория:Генеалогични сайтове]] [[Категория:Генеалогия]] [[Категория:Израелски компании]] [[Категория:Медии в Израел]] [[Категория:Основани в Израел през 2003 година]] [[Категория:Уебсайтове, стартирани през 2003 година]] jfdduwgz1as1elgcmuj7tg3kw9hiflu 0 585409 12419227 11965495 2024-11-21T23:46:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419227 wikitext text/x-wiki {{Военна част | име = 11. армия | картинка = Bundesarchiv Bild 183-R11105, Kaiser Wilhelm II., August v. Mackensen.jpg | картинка_описание = Щабът на 11-а армия с кайзер Вилхелм | дати = [[9 март]] [[1915]] – [[7 януари]] [[1919]] г. | държава =[[Файл:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]] | клон = [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|23px]] [[Германска имперска армия|Райхсхер]] (до 1918) | тип = [[Файл:Cross-Pattee-Heraldry.svg|23px]] [[Сухопътни войски]] | роля = | размер = | командна_структура = | гарнизон = | гарнизон_етикет = | прякор = | покровител = | мото = | цветове = | цветове_етикет = | марш = | талисман = | екипировка = | екипировка_етикет = | битки = [[Първа световна война]]: * [[Горлицки пробив|Горлице-Тарнов]] * [[Сръбска кампания (Първа световна война)|Сръбска кампания]] * [[Солунски фронт]] | известни_командири = [[Аугуст фон Макензен]]<br>[[Макс фон Галвиц]]<br>[[Арнолд фон Винклер]]<br>[[Куно фон Щойбен]] | годишнини = }} '''11-а армия''' ({{Lang|de|11. Armee / Armeeoberkommando 11 / A.O.K. 11}}) е една от армиите на сухопътните войски на [[Германска имперска армия|Райхсхера]], сформирана през [[Първата световна война]]. Армията се отличава в боеве на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]] и особено на [[Балкански театър (Първа световна война)|Балканите]], където в състава ѝ са включени крупни български военни части. == Боен път == === Източният фронт === Единадесета армия е създадена в началото на 1915 година. За кратко участва в боевете на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния фронт]], сдържайки [[Съглашение|съглашенския]] [[Първа битка за Ипр|натиск при Ипр]]. През април започва прехвърлянето на армията на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]]. Първите ѝ дивизии пристигат на новото си местоназначение в [[Галиция]] на 21 април, а командването ѝ е поето от [[генерал-полковник]] [[Аугуст фон Макензен]].<ref name= Cron>Hermann Cron. ''Imperial German Army, 1914 – 18: Organisation, Structure, Orders of Battle'', стр. 53; Helion & Company Limited, 2007</ref> В края на април австро-унгарската 4-та армия е подчинена на германския генерал и заедно с 11-а образува армейска група „Макензен“. През май двете армии осъществяват [[Горлицкия пробив]] и нанасят тежко поражение на противостоящите им руски сили, командвани от генерал [[Радко Димитриев]]. В следващите седмици германците и австрийците продължават победоносното си настъпление – преминават река Сан, превземат [[Пшемишъл]], а на 22 юни и Лвов, което принуждава руснаците да изоставят цяла Галиция. След тези успехи Макензен е повишен в ранг [[фелдмаршал]], а Централните сили започват общо настъпление по целия [[Източен фронт (Първа световна война)|Източен фронт]], довело до стратегическото отстъпление на цялата руска армия от [[Полша]], [[Курландия]] и [[Литва]].<ref name= Христов>А. Христов. ''Европейската война до намесата на България в нея'', стр. 56; Печатница на военно-издателския фонд, 1924</ref> ==== Разписание ==== Към 1 май 1915 г. армията има следния състав: {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" style="font-size:100%; border:gray solid 1px; border-collapse:collapse; text-align:center;" |- style="background:gray; color:black;" ! colspan="9" |Бойно разписание на 11-а армия към 1 май 1915 г.<ref>Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', vol. 2, стр. 339 – 341. Publisher of Military Science Releases, Vienna 1931.</ref> |- style="background:gray; color:black;" ! Армия ! Корпус ! Дивизия ! Батальони ! Ескадрони ! Батареи ! Пушки ! Саби ! Оръдия |- | rowspan="16" | '''11-а армия''' | rowspan="3" | [[Гвардейски корпус (Германска империя)|Гвардейски корпус]] | [[1-ва гвардейска пехотна дивизия (Германска империя)|1-ва гвардейска пехотна дивизия]] |12 |3 |12 |9810 |312 |48 |- | [[2-ра гвардейска пехотна дивизия (Германска империя)|2-ра гвардейска пехотна дивизия]] |12 |3 |12 |10 812 |306 |48 |- | Други корпусни части | | |7,5 | | |26/18 |- | rowspan="3" | [[VI корпус (Австро-Унгария)|VI австро-унгарски корпус]] | [[39-а хонведска пехотна дивизия (Австро-Унгария)|39-а хонведска пехотна дивизия]] |12 |2 |13 |14 455 |345 |64/6 |- | [[12-а пехотна дивизия (Австро-Унгария)|12-а пехотна дивизия]] |16 |2 |13 |15 235 |272 |66/10 |- | Други корпусни части | |2 |0,5 |664 |280 |2 |- | rowspan="3" | [[41-ви резервен корпус (Германска империя)|XLI резервен корпус]] | [[81-ва резервна дивизия (Германска империя)|81-ва резервна пехотна дивизия]] |9 |2 |12 |8441 |208 |48 |- | [[82-ра резервна дивизия (Германска империя)|82-ра резервнапехотна дивизия]] |9 |2 |12 |8716 |204 |48 |- | Други корпусни части | | |7,5 | | |30/18 |- | rowspan="3" | Сборен корпус | [[119-а пехотна дивизия (Германска империя)|119-а пехотна дивизия]] |9 |3 |7 |8497 |310 |28 |- | [[11-а баварска пехотна дивизия]] |9 |3 |7 |9468 |308 |28 |- | Други корпусни части | | |15 | | |60/18 |- | rowspan="3" | [[10-и армейски корпус (Германска империя)|X корпус]] | [[19-а пехотна дивизия (Германска империя)|19-а пехотна дивизия]] |9 |2 |12 |8107 |204 |48 |- | [[20-а пехотна дивизия (Германска империя)|20-а пехотна дивизия]] |9 |2 |12 |9968 |208 |48 |- | Други корпусни части | | |3 | | |12 |- | | |'''106''' |'''26''' |'''145,5''' |'''104 173''' |'''2957''' |'''604/70'''{{ref|1|[nb 1]}} |} === Сръбската кампания === На 6 септември е сключена [[Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България|Плеската конвенция]] между [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и [[България]], във връзка с което на 8 септември 1915 г. 11-а армия е разпусната на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]] и формирана отново в южна Унгария на 23 септември с различен състав. За нов командир на армията е назначен [[генерал от артилерията|генерала от артилерията]] [[Макс фон Галвиц]]. Заедно с австро-унгарската 3-та армия и българската 1-ва армия, армията е включена в новата група армии под началството на фелдмаршал Макензен, създадена за да нанесе окончателно поражение на сръбската армия. На 6 октомври 1915 година започва артилерийската подготовка за настъплението на разположените по северния бряг на Дунав германска 11-армия и съюзна 3-та армия. На следващия ден, благодарение на добрата подготовка реката е премината без особени трудности и на 9 октомври Белград е превзет от германците. По-нататъшното настъпление на армията обаче продължава бавно, като поради лошите пътища и трудностите при строежа на нови мостове за повече от седмица напредъка възлиза на 8 до 15 километра на юг от Дунав. В известна степен това забавяне се дължи и на очакваната намеса в конфликта на българската армия.<ref>{{cite book |title= Защо не победихме|last= Нойков |first=Стефан |year=1922 |publisher= Печатница на Армейския военно-издателски фонд|location= София |pages=54}}</ref> На 14 октомври България обявява война на Сърбия, което поставя сръбската армия пред трудното положение да води война на няколко фронта и я принуждава да започне планомерно оттегляне към вътрешността на страната. В началото на ноември 11-а германска и съюзената ѝ 1-ва българска армия изцяло овладяват долините на реките Морава и Нишава, като трайно установяват сухопътната връзка между Унгария и България, осъществявайки по този начин главната оперативна цел на армейската група „Макензен“ заложена в Плеската конвенция. Оттогава германското главно командване започва да изтегля цели корпуси от състава на 11-а армия и да ги праща на север, а на генерал Галвиц е наредено да продължи преследването на сърбите с оставащите му три пехотни дивизии. Това и други обстоятелства позволяват на сръбската армия да избегне обкръжение и да се оттегли към албанското крайбрежие, понасяйки много тежки загуби по пътя си. ==== Разписание ==== Точно преди началото на операцията срещу Сърбия армията има следния състав: {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" style="font-size:100%; border:gray solid 1px; border-collapse:collapse; text-align:center;" |- style="background:gray; color:black;" ! colspan="9" |Бойно разписание на 11-а армия към 6 октомври 1915 г.<ref>Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', vol. 3, стр. 37 – 38. Publisher of Military Science Releases, Vienna 1932.</ref> |- style="background:gray; color:black;" ! Армия ! Корпус ! Дивизия ! Батальони ! Ескадрони ! Батареи ! Пушки ! Саби ! Оръдия |- | rowspan="13" | '''11-а армия''' | rowspan="3" | [[3-ти армейски корпус (Германска империя)|III корпус]] | [[6-а пехотна дивизия (Германска империя)|6-а пехотна дивизия]] |9 |3 |15 |7000 |280 |60 |- | [[25-а резервна дивизия (Германска империя)|25-а резервна дивизия]] |9 |3 |15 |7260 |280 |72 |- | Други корпусни части |3 | |6,5 |2400 | |24 |- | rowspan="4" | [[4-ти резервен корпус (Германска империя)|IV резервен корпус]] | [[11-а баварска пехотна дивизия]] |9 |2 |14 |9598 |200 |56 |- | [[105-а пехотна дивизия (Германска империя)|105-а пехотна дивизия]] |9 |2 |13 |9249 |267 |52 |- | [[107-а пехотна дивизия (Германска империя)|107-а пехотна дивизия]] |9 |2 |8 |8538 |232 |32 |- | Други корпусни части | | |2 | | |5 |- | rowspan="3" | [[10-и резервен корпус (Германска империя)|X резервен корпус]] | [[103-та пехотна дивизия (Германска империя)|103-та пехотна дивизия]] |9 |2 |15 |9000 |200 |60 |- | [[101-ва пехотна дивизия (Германска империя)|101-ва пехотна дивизия]] |9 |2 |14 |9000 |200 |56 |- | Други корпусни части | | |12,5 | | |44 |- | Група „Фюлйоп“ | |6,5 |0,25 |6 |4901 |42 |22 |- | | |'''72,5''' |'''16,25''' |'''121''' |'''66 946''' |'''1701''' |'''483''' |} === Солунският фронт === При приключването на операциите срещу Сърбия и заемането на гръцката граница от българските войски главнокомандващия генерал [[Никола Жеков]] нарежда прегрупиране на сили, съгласно което в състава на по това време силно отслабената германска 11-а армия за първи път се включват големи български съединения в лицето на [[Пета пехотна дунавска дивизия]].<ref>Недев, Никола (1923). Дойранската епопея 1915 – 1918, стр. 34. Печатница на Армейския военно-издателски фонд; София</ref> Тази дивизия, както и допълващите армията германски 4-ти резервен корпус (103-та и 101-ва дивизия) и 210-а сборна пехотна бригада, остават на подчинение на групата армии „Макензен“. През февруари 1916 година армията се спускат към гръцката граница и започва да сменят дотогава охраняващите я български части в долината на река [[Вардар]] и около [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]], където се захваща с усилено укрепяване на новите си позиции. Поради непрестанно усилващата се съглашенска активност през април на 11-а армия е подчинена [[Девета плевенска пехотна дивизия]] и се създават смесени българо-германски части. Към средата на август 1916 година 11-а армия се състои от три български (5-а, 9-а и 2-ра) и една германска (101-ва) пехотни дивизии и с бойната си сила от 62 пехотни батальона, 209 картечници 68 батареи и 6,5 ескадрона заема фронт с дължина 42 километра от връх [[Мала Рупа]] до Беласица.<ref>П. Дошкинов. ''Чеганската операция. Книга I'', стр. 25; Печатница на военно-издателския фонд – София, 1941</ref> Начело на тези сили е генерал Арнолд фон Винклер, командвал дотогава 4-ти германски резервен корпус, който заменя още през март отзования на Западния фронт генерал Галвиц.{{ref|1|[nb 1]}} Между 8 и 18 август в участъка на армията около град Дойран и Дойранското езеро, поверен на 2-ра Тракийска дивизия, се разиграват сериозни сражения, които дават повод на българския главнокомандващ да нареди настъпление с българските и 1-ва и 2-ра армия на гръцка територия срещу крилата на съглашенските сили. След получаване съгласието и на немското командване се осъществяват двете операции получили наименованията [[Леринска операция|Леринска]] (Чеганска) и [[Струмска операция|Струмска]], по време на които 11-а армия остава на своята отбранителна позиция. Това положение се задържа, дори когато на 29 август щабът на група армии Макензен предава командването на подчинените му две армии на българския главнокомандващ.<ref name = Andreev>М. Андреев. ''Къмъ Добро-Поле въ 1916 г.'', стр. 92; София, Печатница на Арм. военно-издателски фонд, 1931</ref> Поради тази своя пасивност 11-а армията не е в състояние да помогне на затрудненото настъпление на 1-ва армия към Чеган, което позволява на съглашението не само да отблъсне атаките на последната, но и да концентрира почти половината от наличните си сили (102 батальона и 117 батареи от общо 200 батальона и 247 батареи), за да и нанесе контраудар.<ref>М. Андреев. ''Къмъ Добро-Поле въ 1916 г.'', стр. 104; София, Печатница на Арм. военно-издателски фонд, 1931</ref> На 12 септември съглашението започва своята [[Офанзива при Битоля|офанзива]] с мощна атака срещу позиции на 1-ва армия на планината [[Малка Нидже]] и на [[Каймакчалан]]. Положението на българските сили скоро става тежко и дясното крило на армията е отхвърлено към [[Лерин]]. Отговорността за тази несполука се поема от генерал Бояджиев, който е сменен от генерал Гешов. Новият командир на 1-ва армия и пристигналите между 13 и 23 септември подкрепления от 10 батальона, 42 картечници и 22 оръдия успяват да задържат армията временно на укрепената леринска позиция.<ref name = Andreev1>М. Андреев. ''Къмъ Добро-Поле въ 1916 г.'', стр. 108; София, Печатница на Арм. военно-издателски фонд, 1931</ref> Предвид необходимостта и от бързото пристигане на германски подкрепления на 26 септември се извършва размяна на командванията на армиите, заемащи дясното крило и центъра на българските сили на Солунския фронт, като по този начин генерал Винклер поема командването на 1-ва армия, която се преименува на 11-а армия.<ref name=Andreev1/><ref name=Noykov>Стефан Нойков. ''Защо не победихме'', стр. 77; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922</ref> Освен това в началото на октомври 11-а и 1-ва армия отново са обединени в армейска група, този път под началството на генерал [[Ото фон Белов]]. Въпреки това положението остава тежко и след падането на Каймакчалан е наредено ново отстъпление. В завоя на река Черна и на юг от Битоля се завързват продължителни и ожесточени сражения, които непрестанно поглъщат пристигащите подкрепления. В разгара на борбата, на 17 ноември генерал Винклер нарежда 11-а армия да се оттегли на силните позиции на север от Битоля и да остави града в ръцете на съглашенците. Това предизвиква остра реакция от страна на българския главнокомандващ, който обаче не успява да промени решението. На новите си позиции на север от града армията успява окончателно да спре настъплението и да сложи край на тримесечната съглашенска офанзива, струвала на България между 40 000<ref name=Noykov2>Стефан Нойков. ''Защо не победихме'', стр. 78; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922</ref><ref name=Ганчев>Ал. Ганев. ''Войните през Третото българско царство'', стр. 416; София 1925</ref> и 53 000<ref name=Tucker>Spencer Tucker ''World War I: encyclopedia. M – R, Volume 3'', стр. 810; ABC-CLIO, 2005</ref> убити, ранени и изчезнали. През пролетта на 1917 година 11-а армия е подложена на нова голяма съглашенска офанзива, но в боевете между Охридското и Преспанското езеро, при Битоля и в завоя на река Черна успя решително да отхвърли нападателите.<ref name=Noykov3>Стефан Нойков. ''Защо не победихме'', стр. 79; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922</ref> С приключването и на главните операции срещу Румъния от северния фронт започва прехвърлянето на няколко български дивизии, които постепенно влизат в състава на армията. Това обаче се използва от немското командване за изтеглянето на все повече от германските сили на Македонския фронт. Така от първоначалните 18 немски, 3 турски и 2 австрийски батальона, и 84 батареи през 1918 година на фронта остават само 3 немски батальона с 51 батареи.<ref name=Noykov4>Стефан Нойков. ''Защо не победихме'', стр. 84; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922</ref> Въпреки това германците запазват директен контрол върху голяма част от българската армия чрез щабовете на армейската група Шолц (създадена след като генерал Белов е отзован на Западния фронт през април 1917 година) и този на 11-а армия (от юни 1917 г. под началството на генерал [[Куно фон Щойбен]]). Към края на лятото на 1918 година 11-а армия заема един извънредно дълъг фронт от 183 километра, разпрострял се от река Шкумба в Албания до връх Мала Рупа. За отбраната му тя разполага със 126 батальона (само 3 немски), 1401 картечници, 484 оръдия и 173 минохвъргачки, разделени в 2 корпуса (командвани от немски щабове), обединяващи седем пехотни дивизии.<ref name=Noykov5>Стефан Нойков. ''Защо не победихме'', стр. 145 – 150; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922</ref><ref name=Ганчев1>Ал. Ганев. ''Войните през Третото българско царство'', стр. 479; София 1925</ref> Именно срещу лявото крило на армията при [[Пробив при Добро поле|Добро Поле]] е насочен главния удар на започналата на 15 септември 1918 година последна голяма съглашенска офанзива. Частите на 11-а армия, заемащи този участък от фронта се оказват твърде малобройни, за да се противопоставят ефективно на превъзхождащия ги в почти всяко отношение противник в резултат на, което се стига до пробива на Солунския фронт и последвалото скоро след това общо отстъпление на 11-а и 1-ва армия. На 29 септември България сключва [[Солунското примирие]], с което излиза от войната и което лишава 11-а армия от почти целия ѝ състав. Мястото на българските дивизии е заето от пристигащите едва сега на помощ няколко немски дивизии (сред които и силно изтощения от битки на Западния фронт Алпийски корпус), които обаче съвсем не са в състояние да окажат сериозна съпротива на далеч по-многобройния противник. Така към 15 октомври в състава ѝ влизат [[IX пехотен корпус (Австро-Унгария)|IX австро-унгарски пехотен корпус]] ([[9-а пехотна дивизия (Австро-Унгария)|9-а]] и [[30-а пехотна дивизия (Австро-Унгария)|30-а]] пехотни дивизии), [[39-и пехотен корпус (Германска империя)|39-и пехотен корпус]] ([[Алпийски корпус (Германска империя)|Алпийския корпус]] и [[219-а пехотна дивизия (Германска империя)|219-а пехотна дивизия]]) и [[53-ти корпус (Германска империя)|53-ти корпус]] ([[217-а пехотна дивизия (Германска империя)|217-а]] и [[6-а резервна пехотна дивизия (Германска империя)|6-а резервна]] пехотна дивизия), като бойната сила възлиза на 33 200 пушки, 620 саби и 356 оръдия в 61,5 батальона, 7 ескадрона и 81 батареи.<ref>Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', vol. 7, стр. 650 – 651. Publisher of Military Science Releases, Vienna 1938.</ref> В края на октомври армията е изтласкана дотолкова, че е принудена да се прехвърли на север от Дунав, в Унгария. На 4 ноември обаче Австро-Унгария капитулира и поема задължение да обезоръжи германските войски и ако те не напуснат Унгария до 20 ноември да ги интернира.<ref name=дитрих>Алфред Дитрих. ''Краят на Световната война на Македонския фронт'', стр. 166; 1928</ref> На 11 ноември войната приключва, а до декември частите на 11-а армия са превозени обратно до Германия, като успяват да избегнат интерниране. ==== Разписание ==== В началото на септември 1918 г. армията има следния състав: {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" style="font-size:100%; border:gray solid 1px; border-collapse:collapse; text-align:center;" |- style="background:gray; color:black;" ! colspan="9" |Бойно разписание на 11-а армия към 14 септември 1918 г.<ref name=Noykov6>Стефан Нойков. ''Защо не победихме'', стр. 146 – 149; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922</ref> |- style="background:gray; color:black;" ! Армия ! Корпус ! Дивизия ! Батальони ! Ескадрони ! Картечници ! Оръдия ! Минохвъргачки |- | rowspan="13" | '''11-а армия''' | rowspan="3" | [[62-ри корпус (Германска империя)|62-ри корпус]] | [[Сборна дивизия]] |23 |1 |225 |69 |42 |- | [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] |12 |1 |146 |58 |35 |- | [[Първа пехотна софийска дивизия]] |15 |1 |197 |57 |28 |- | rowspan="4" | [[61-ви корпус (Германска империя)|61-ви корпус]] | [[302-ра пехотна дивизия (Германска империя)|302-ра пехотна дивизия]] |14 |2 |144 |63 |6 |- | [[Четвърта пехотна преславска дивизия]] |12 |2 |137 |48 | |- | [[Втора пехотна тракийска дивизия]] |18 | |222 |108 |30 |- | [[Трета пехотна балканска дивизия]] |22 |1 |224 |77 |32 |- | Резерв на армията | |10 | |106 | | |- | | |'''126''' |'''8''' |'''1401''' |'''480''' |'''173''' |} == Командване == === Командири === <gallery class="center"> Image:Max von Fabeck.jpg|[[Макс фон Фабек|Фабек]]<br>(9 март 1915 – 16 април 1915) Image:August von Mackensen fieldmarshal.jpg|[[Аугуст фон Макензен|Макензен]]<br>(16 април 1915 – 23 септември 1915) Image:General Gallwitz.jpg|[[Макс фон Галвиц|Галвиц]]<br>(23 септември 1915 – 24 март 1916) Image:Arnold von Winckler (1856-1945).jpg|[[Арнолд фон Винклер|Винклер]]<br>(24 март 1916 – 5 юни1917) Image:Kuno Arndt von Steuben (General der Infanterie).jpg|[[Куно фон Щойбен|Щойбен]]<br>(5 юни 1917 – 31 януари 1919) </gallery> === Началници на щаба === * Полковник [[Ханс фон Зеект]] (9 март 1915 – 8 септември 1915) * Полковник [[Готфрид Маркуад]] (23 септември 1915 – 24 март 1916) * Подполковник Фьолкерс (24 март 1916 – 22 ноември 1916) * Подполковник [[Валтер Райнхарт]] (22 ноември 1916 – 10 февруари 1917) * Подполковник Кирх (10 февруари 1917 – 27 юни 1918) * Подполковник Лемерхирт (27 юни 1918 – 30 септември 1918) * Подполковник Кирх (30 септември 1918 – 11 ноември 1918) == Вижте също == * [[11-а армия (Германия)]] == Източници == * {{cite book | ref = harv | last = Cron | first = Hermann | year = 2002 | title = Imperial German Army 1914 – 18: Organisation, Structure, Orders-of-Battle |origyear =1937 | publisher = Helion & Co | isbn = 1-874622-70-1 }} * {{cite book | ref = harv | last1 = Ellis | first1 = John | last2 = Cox | first2 = Michael | year = 1993 | title = The World War I Databook | url = https://archive.org/details/worldwariidatabo0000elli | publisher = Aurum Press | isbn = 1-85410-766-6 }} * Стефан Нойков. Защо не победихме. Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922 * Александър Ганчев. Войните през Третото българско царство. София 1925 * Алфред Дитрих. Краят на Световната война на Македонския фронт. 1928 * Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', Vol. 2 (1915). Publisher of Military Science Releases, Vienna, 1931 * Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', Vol. 3 (1915). Publisher of Military Science Releases, Vienna, 1932 * Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). ''Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918)'', Vol. 7 (1918). Publisher of Military Science Releases, Vienna, 1938 == Външни препратки == * [http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/aoks.html ''Armeeoberkommandos.''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131005232228/http://www.deutsche-kriegsgeschichte.de/aoks.html |date=2013-10-05 }} auf www.deutsche-kriegsgeschichte.de == Бележки == {{reflist}} {{Германски въоръжени сили през Първата световна война}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Армии на Райхсхера]] [[Категория:Военни формирования формирани през 1915 година]] 6cm12iyyhpwqluytybygnidwl74w1yz 0 590555 12418898 10968535 2024-11-21T16:52:03Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418898 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Караджата|Караджата (пояснение)}} {{Хижа инфо |име= Хижа „Караджата“ |място= край Чернолик |височина= 230 m |брой_места= 17 |картинка= |картинка_описание= |карта=България |водоснабдена= Да |електрифицирана= Да |санитарни_възли=На етаж и в някои от стаите |удобства= | }} '''Хижа „Караджата“''' е разположена в [[Лудогорие]]то. Намира се в едноименния лесопарк „Караджата“ на 230 метра надморска височина и е на 6 км от гр. [[Дулово]]. Представлява двуетажна масивна сграда с максимален капацитет 17 места, разпределени в стаи с три легла и спални помещения с по осем легла. Сградата е електрифицирана и водоснабдена. Отоплението се извършва с печки на ток. Хижата предлага туристическа кухня и столова. Преходът от Дулово отнема около 1 час и 30 минути. За тези, които предпочитат да пътуват с автобус, могат да се качат на автобус в посока с. [[Чернолик]]. По пътя има специална спирка за Хижа Караджата, която е малко преди Чернолик и се намира на 650 метра от хижата. Хижата е удобна за походи до ДЛС „Каракуз“ или хижа „Руйно“. Районът е благодатен за пешеходни преходи и вело-туризъм, за пикници и излети, лов и фото сафарита. Стопанисва се от ТД „Караджата“. Телефони: 0855 3105; 0855 5160. == Източници == <references /> * [http://www.tourism-bg.net/hiji/173_hija_karadjata.html Хижите в България] [[Категория:Туристически хижи в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра]] [[Категория:Община Дулово]] nn4d8b1y5k9qfnrlxub5qslmshje1ds 0 592298 12419558 12388746 2024-11-22T08:08:05Z Davidkenarovcska 254027 12419558 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Валентин Антов | снимка = Valentin Antov in 2019.jpg | описание = Антов с екипа на [[ЦСКА София]] през [[2019]] г. | прякор = ''Детето чудо'' | цяло име = Валентин Ивайлов Антов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 187 см | пост = [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] / [[Халф]] | настоящ отбор = {{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] | номер на фланелката = 26 | юношески години = 2007 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | години = 2016 – 2017<br>2015 – 2022<br>2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]]<br>{{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] * | мачове = 5<br>60<br>5<br>6<br>9<br>35 | голове = (0)<br>(3)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = 2013 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2016 – 2018<br>2019 – 2022<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{ИмеНОФ16|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ17|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ18|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9<br>12<br>2<br>5<br>14<br>30 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 юни 2024 | посл_нац_отбор = 1 юни 2024 | наем = да }} '''Валентин Ивайлов Антов''' е български футболист, роден на [[9 ноември]] [[2000]] г. в [[София]]. Играе на поста дефанзивен халф и е най-младият футболист, записал официален дебют за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в мача за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] срещу [[ФК София 2010|София 2010]] на [[19 август]] [[2015]] г. и най-младият капитан в историята на отбора, носейки лентата в продължение на 25 минути в същия мач.<ref>[http://topsport.ibox.bg/comment/id_114801014 Сега Антов, до 3 – 4 години Брилянтов!]</ref> Племенник на бившия национал [[Анатоли Нанков]].<ref name=":0">[http://www.gol.bg/komentari-i-analizi/2015-08-22/deteto-chudo-na-tsska-valyo-antov Детето чудо на ЦСКА – Вальо Антов]</ref> == Кариера == Той е част от ЦСКА от есента на 2007 година, когато започва тренировки в детско-юношеската школа на тима. От 2015 г., на 14-годишна възраст, юношата започва да тренира с мъжкия отбор на ЦСКА. През последвалия сезон записва мачове в турнира за Купата на България и във В група, преди да получи тежка контузия, която го изважда от терените за 8 месеца. След завръщането си в игра, Валентин Антов се състезава на три фронта – с дублиращия отбор във Втора лига и в юношеските формации до 17 и до 19 години. Като капитан на ЦСКА U19 той вдига трофея в Елитната група през 2017 година. От юни 2017 Антов отново тренира с мъжкия отбор. След като от ранна детска възраст играе на поста централен защитник, в първия тим той е използван като дефанзивен халф. Армеецът записва своя официален дебют в Първа лига на 14 април 2018 година срещу Верея при победата с 5:1 на „Армията“. Дебютът му в евротурнирите е срещу Рига на 12 юли на „Българска армия“, когато започва като титуляр. На 23 август Валентин Антов подписва първия си професионален договор с ЦСКА. За [[Юношески национален отбор по футбол на България|юношеския национален отбор]] дебютира в контролен мач срещу Вестфалия през септември 2015 г.,<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/290598 Талант на ЦСКА основен при батковците в националния отбор]</ref> а официалният му дебют е в квалификацията за [[Европейско първенство по футбол за юноши до 17 г.|Европейското първенство за юноши до 17 г.]] срещу [[Юношески национален отбор по футбол на Италия|Италия]] (0:3) на [[21 октомври]] 2015 г.<ref>[http://www.novsport.com/news1688361_1042.html Юношите до 17 години загубиха с 0:3 от Италия на старта на евроквалифиакциите]</ref> Антов е неизменна част от всички национални гарнитури, а през 2018 г. е част от състава на България U19, с който играе квалификации за Европейско първенство. През март 2019 селекционерът на А националния отбор Петър Хубчев изпраща повиквателна до Антов и му дава шанс да дебютира в европейската квалификация срещу Косово в Прищина на 25 март, завършила наравно 1:1. На церемонията „Футболист на годината“ на [[6 януари]] [[2019]] г., 18-годишният Валентин Антов печели наградата в класацията за най-проспериращ млад играч до 21 години. През 2020 година става подгласник на [[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] в класацията Футболист на годината на България.<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/bg-football/valentin-antov-s-31-parvi-mesta-dimitar-iliev-s-23.html | title = Валентин Антов с 31 първи места, Димитър Илиев с 23 | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Серия А == На [[1 февруари]] [[2021]] година, в последния ден на трансферния период, е даден под наем с опция за закупуване на [[ФК Болоня|Болоня]].<ref>{{cite web | url = https://dsport.bg/bolona-vzima-valentin-antov.html | title = Болоня взима Валентин Антов - ЦСКА | publisher = dsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> Така той става вторият българин който ще играе за италианския тим, след национала [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]].<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/cska/valentin-antov-shte-e-vtoriyat-balgarin-v-istoriyata-na-bolonya.html | title = Валентин Антов ще е вторият българин в историята на Болоня | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Серия Б == На [[27 август]] [[2021]] година, е даден под наем в [[АК Монца|Монца]] за една година със задължителна опция за закупуване. == Отличия == * [[Купа на България]] – (2) пъти носител (2016), (2021) с [[ЦСКА (София)]] * Шампион на [[В футболна група|Югозападна В група]] с ЦСКА (София) през 2015/2016 г. * Най-проспериращ млад футболист в България за 2018 г. – церемония „Футболист на годината“ * Най-добър защитник в efbet Лига за 2020 г. – церемония „Футболист на годината“ * Футболист №2 на България за 2020 г. – церемония „Футболист на годината“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://topsport.bg/bg-football/valentin-antov-tsska-zasluzheno-e-s-tolkova-mnogo-nagradi.html Най-проспериращ млад футболист в България за 2018 г.] * [http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=7559 Кирил Десподов е Футболист на годината, ЦСКА с най-много награди] * [http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=7041 Валентин Антов подписа първия си професионален договор] * [https://www.fccska.com/профил/валентин-антов] {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Антов, Валентин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Болоня]] e0flkn2554ikwqyl30naa4etfexvox2 12419559 12419558 2024-11-22T08:08:36Z Davidkenarovcska 254027 12419559 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Валентин Антов | снимка = Valentin Antov in 2019.jpg | описание = Антов с екипа на [[ЦСКА София]] през [[2019]] г. | прякор = ''Детето чудо'' | цяло име = Валентин Ивайлов Антов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 187 см | пост = [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] / [[Халф]] | настоящ отбор = {{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] | номер на фланелката = 26 | юношески години = 2007 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | години = 2016 – 2017<br>2015 – 2022<br>2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]]<br>{{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] * | мачове = 5<br>60<br>5<br>6<br>9<br>42 | голове = (0)<br>(3)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(2) | национален отбор години = 2013 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2016 – 2018<br>2019 – 2022<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{ИмеНОФ16|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ17|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ18|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9<br>12<br>2<br>5<br>14<br>30 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 юни 2024 | посл_нац_отбор = 1 юни 2024 | наем = да }} '''Валентин Ивайлов Антов''' е български футболист, роден на [[9 ноември]] [[2000]] г. в [[София]]. Играе на поста дефанзивен халф и е най-младият футболист, записал официален дебют за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в мача за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] срещу [[ФК София 2010|София 2010]] на [[19 август]] [[2015]] г. и най-младият капитан в историята на отбора, носейки лентата в продължение на 25 минути в същия мач.<ref>[http://topsport.ibox.bg/comment/id_114801014 Сега Антов, до 3 – 4 години Брилянтов!]</ref> Племенник на бившия национал [[Анатоли Нанков]].<ref name=":0">[http://www.gol.bg/komentari-i-analizi/2015-08-22/deteto-chudo-na-tsska-valyo-antov Детето чудо на ЦСКА – Вальо Антов]</ref> == Кариера == Той е част от ЦСКА от есента на 2007 година, когато започва тренировки в детско-юношеската школа на тима. От 2015 г., на 14-годишна възраст, юношата започва да тренира с мъжкия отбор на ЦСКА. През последвалия сезон записва мачове в турнира за Купата на България и във В група, преди да получи тежка контузия, която го изважда от терените за 8 месеца. След завръщането си в игра, Валентин Антов се състезава на три фронта – с дублиращия отбор във Втора лига и в юношеските формации до 17 и до 19 години. Като капитан на ЦСКА U19 той вдига трофея в Елитната група през 2017 година. От юни 2017 Антов отново тренира с мъжкия отбор. След като от ранна детска възраст играе на поста централен защитник, в първия тим той е използван като дефанзивен халф. Армеецът записва своя официален дебют в Първа лига на 14 април 2018 година срещу Верея при победата с 5:1 на „Армията“. Дебютът му в евротурнирите е срещу Рига на 12 юли на „Българска армия“, когато започва като титуляр. На 23 август Валентин Антов подписва първия си професионален договор с ЦСКА. За [[Юношески национален отбор по футбол на България|юношеския национален отбор]] дебютира в контролен мач срещу Вестфалия през септември 2015 г.,<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/290598 Талант на ЦСКА основен при батковците в националния отбор]</ref> а официалният му дебют е в квалификацията за [[Европейско първенство по футбол за юноши до 17 г.|Европейското първенство за юноши до 17 г.]] срещу [[Юношески национален отбор по футбол на Италия|Италия]] (0:3) на [[21 октомври]] 2015 г.<ref>[http://www.novsport.com/news1688361_1042.html Юношите до 17 години загубиха с 0:3 от Италия на старта на евроквалифиакциите]</ref> Антов е неизменна част от всички национални гарнитури, а през 2018 г. е част от състава на България U19, с който играе квалификации за Европейско първенство. През март 2019 селекционерът на А националния отбор Петър Хубчев изпраща повиквателна до Антов и му дава шанс да дебютира в европейската квалификация срещу Косово в Прищина на 25 март, завършила наравно 1:1. На церемонията „Футболист на годината“ на [[6 януари]] [[2019]] г., 18-годишният Валентин Антов печели наградата в класацията за най-проспериращ млад играч до 21 години. През 2020 година става подгласник на [[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] в класацията Футболист на годината на България.<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/bg-football/valentin-antov-s-31-parvi-mesta-dimitar-iliev-s-23.html | title = Валентин Антов с 31 първи места, Димитър Илиев с 23 | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Серия А == На [[1 февруари]] [[2021]] година, в последния ден на трансферния период, е даден под наем с опция за закупуване на [[ФК Болоня|Болоня]].<ref>{{cite web | url = https://dsport.bg/bolona-vzima-valentin-antov.html | title = Болоня взима Валентин Антов - ЦСКА | publisher = dsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> Така той става вторият българин който ще играе за италианския тим, след национала [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]].<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/cska/valentin-antov-shte-e-vtoriyat-balgarin-v-istoriyata-na-bolonya.html | title = Валентин Антов ще е вторият българин в историята на Болоня | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Серия Б == На [[27 август]] [[2021]] година, е даден под наем в [[АК Монца|Монца]] за една година със задължителна опция за закупуване. == Отличия == * [[Купа на България]] – (2) пъти носител (2016), (2021) с [[ЦСКА (София)]] * Шампион на [[В футболна група|Югозападна В група]] с ЦСКА (София) през 2015/2016 г. * Най-проспериращ млад футболист в България за 2018 г. – церемония „Футболист на годината“ * Най-добър защитник в efbet Лига за 2020 г. – церемония „Футболист на годината“ * Футболист №2 на България за 2020 г. – церемония „Футболист на годината“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://topsport.bg/bg-football/valentin-antov-tsska-zasluzheno-e-s-tolkova-mnogo-nagradi.html Най-проспериращ млад футболист в България за 2018 г.] * [http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=7559 Кирил Десподов е Футболист на годината, ЦСКА с най-много награди] * [http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=7041 Валентин Антов подписа първия си професионален договор] * [https://www.fccska.com/профил/валентин-антов] {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Антов, Валентин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Болоня]] 1ewt9ayzyna6257658yndzizocjtode 12419560 12419559 2024-11-22T08:09:02Z Davidkenarovcska 254027 12419560 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Валентин Антов | снимка = Valentin Antov in 2019.jpg | описание = Антов с екипа на [[ЦСКА София]] през [[2019]] г. | прякор = ''Детето чудо'' | цяло име = Валентин Ивайлов Антов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 187 см | пост = [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] / [[Халф]] | настоящ отбор = {{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] | номер на фланелката = 26 | юношески години = 2007 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | години = 2016 – 2017<br>2015 – 2022<br>2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]]<br>{{Флагче|Италия}} [[УС Кремонезе|Кремонезе]] * | мачове = 5<br>60<br>5<br>6<br>9<br>42 | голове = (0)<br>(3)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(2) | национален отбор години = 2013 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2016 – 2018<br>2019 – 2022<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{ИмеНОФ16|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ17|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ18|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9<br>12<br>2<br>5<br>14<br>32 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 юни 2024 | посл_нац_отбор = 1 юни 2024 | наем = да }} '''Валентин Ивайлов Антов''' е български футболист, роден на [[9 ноември]] [[2000]] г. в [[София]]. Играе на поста дефанзивен халф и е най-младият футболист, записал официален дебют за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в мача за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] срещу [[ФК София 2010|София 2010]] на [[19 август]] [[2015]] г. и най-младият капитан в историята на отбора, носейки лентата в продължение на 25 минути в същия мач.<ref>[http://topsport.ibox.bg/comment/id_114801014 Сега Антов, до 3 – 4 години Брилянтов!]</ref> Племенник на бившия национал [[Анатоли Нанков]].<ref name=":0">[http://www.gol.bg/komentari-i-analizi/2015-08-22/deteto-chudo-na-tsska-valyo-antov Детето чудо на ЦСКА – Вальо Антов]</ref> == Кариера == Той е част от ЦСКА от есента на 2007 година, когато започва тренировки в детско-юношеската школа на тима. От 2015 г., на 14-годишна възраст, юношата започва да тренира с мъжкия отбор на ЦСКА. През последвалия сезон записва мачове в турнира за Купата на България и във В група, преди да получи тежка контузия, която го изважда от терените за 8 месеца. След завръщането си в игра, Валентин Антов се състезава на три фронта – с дублиращия отбор във Втора лига и в юношеските формации до 17 и до 19 години. Като капитан на ЦСКА U19 той вдига трофея в Елитната група през 2017 година. От юни 2017 Антов отново тренира с мъжкия отбор. След като от ранна детска възраст играе на поста централен защитник, в първия тим той е използван като дефанзивен халф. Армеецът записва своя официален дебют в Първа лига на 14 април 2018 година срещу Верея при победата с 5:1 на „Армията“. Дебютът му в евротурнирите е срещу Рига на 12 юли на „Българска армия“, когато започва като титуляр. На 23 август Валентин Антов подписва първия си професионален договор с ЦСКА. За [[Юношески национален отбор по футбол на България|юношеския национален отбор]] дебютира в контролен мач срещу Вестфалия през септември 2015 г.,<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/290598 Талант на ЦСКА основен при батковците в националния отбор]</ref> а официалният му дебют е в квалификацията за [[Европейско първенство по футбол за юноши до 17 г.|Европейското първенство за юноши до 17 г.]] срещу [[Юношески национален отбор по футбол на Италия|Италия]] (0:3) на [[21 октомври]] 2015 г.<ref>[http://www.novsport.com/news1688361_1042.html Юношите до 17 години загубиха с 0:3 от Италия на старта на евроквалифиакциите]</ref> Антов е неизменна част от всички национални гарнитури, а през 2018 г. е част от състава на България U19, с който играе квалификации за Европейско първенство. През март 2019 селекционерът на А националния отбор Петър Хубчев изпраща повиквателна до Антов и му дава шанс да дебютира в европейската квалификация срещу Косово в Прищина на 25 март, завършила наравно 1:1. На церемонията „Футболист на годината“ на [[6 януари]] [[2019]] г., 18-годишният Валентин Антов печели наградата в класацията за най-проспериращ млад играч до 21 години. През 2020 година става подгласник на [[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] в класацията Футболист на годината на България.<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/bg-football/valentin-antov-s-31-parvi-mesta-dimitar-iliev-s-23.html | title = Валентин Антов с 31 първи места, Димитър Илиев с 23 | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Серия А == На [[1 февруари]] [[2021]] година, в последния ден на трансферния период, е даден под наем с опция за закупуване на [[ФК Болоня|Болоня]].<ref>{{cite web | url = https://dsport.bg/bolona-vzima-valentin-antov.html | title = Болоня взима Валентин Антов - ЦСКА | publisher = dsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> Така той става вторият българин който ще играе за италианския тим, след национала [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]].<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/cska/valentin-antov-shte-e-vtoriyat-balgarin-v-istoriyata-na-bolonya.html | title = Валентин Антов ще е вторият българин в историята на Болоня | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Серия Б == На [[27 август]] [[2021]] година, е даден под наем в [[АК Монца|Монца]] за една година със задължителна опция за закупуване. == Отличия == * [[Купа на България]] – (2) пъти носител (2016), (2021) с [[ЦСКА (София)]] * Шампион на [[В футболна група|Югозападна В група]] с ЦСКА (София) през 2015/2016 г. * Най-проспериращ млад футболист в България за 2018 г. – церемония „Футболист на годината“ * Най-добър защитник в efbet Лига за 2020 г. – церемония „Футболист на годината“ * Футболист №2 на България за 2020 г. – церемония „Футболист на годината“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://topsport.bg/bg-football/valentin-antov-tsska-zasluzheno-e-s-tolkova-mnogo-nagradi.html Най-проспериращ млад футболист в България за 2018 г.] * [http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=7559 Кирил Десподов е Футболист на годината, ЦСКА с най-много награди] * [http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=7041 Валентин Антов подписа първия си професионален договор] * [https://www.fccska.com/профил/валентин-антов] {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Антов, Валентин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Болоня]] g7xcg50nmze8din0ntbvw59hjb7ce9s 0 596701 12418881 9379693 2024-11-21T16:30:01Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Община Кирково]]: „Голям тулпан“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418881 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | изглед = | изглед-описание = | карта = България Област Кърджали | гео-ширина = 41.3208 | гео-дължина = 25.1958 | страна = {{България}} | област-вид = Област | област = [[Област Кърджали]] | вид = [[Светилище]] | период = I хил. пр. Хр. – I век | епоха = късна [[Бронзова епоха]] – късна [[Античност]] }} '''Скалното светилище Голям тулпан''' е разположено на сакрализирания в древността едноименен планински връх, разположен в южните части на [[Родопа]] планина, непосредствено до българско-гръцката граница на юг от с. [[Дрангово (област Кърджали)|Дрангово]], ([[Община Кирково]])<ref>[http://wikimapia.org/22471822/bg/Връх-Голям-тулпан-734-9-м wikimapia.org – Връх Голям тулпан]</ref>. == Описание и особености == В най-високата и най-равна част на скалния връх е изкопан олтар с овална форма. Откъм северозападната страна на скалата са разположени няколко различни по големина каменни блока, които са останки от оградната стена на светилището – суха зидария от едри ломени камъни. Според българския археолог Никола Дамянов, по разлива на оградната стена на места, нейната някогашна средна височина е била 2 m. На двата най-големи каменни блока, се наблюдават изкопани обредни ями, а мястото може да побере поне 30 души, което говори за възможност за персонализирано участие в обредни ритуали.<ref> Иван Маразов, Любомир Левчев, Никола Дамянов, „Разкъсаните богове“, ИК Сиела – Орфей, София, 2010 г.</ref> === Датиране === Според Дамянов, керамичните фрагменти in situ свидетелстват, че светилището е функционирало от късната Бронзова епоха до късната Античност. == Опазване == Около върха и на територията на теменоса се наблюдават множество иманярски изкопи. Мястото не се популяризира като дестинация за историко-археологически туризъм. == Вижте също == * [[Скално-култов комплекс Божи мост]] * [[Белото камене]] * [[Чуката на Гидика (светилище)]] == Източници == {{reflist}} {{Мегалити в България}} [[Категория:Мегалити в България]] [[Категория:Светилища в България]] [[Категория:Община Кирково|Голям тулпан]] o4nx1jldlfd1jnhbexfx5p52cx0iar6 0 600025 12418662 12214659 2024-11-21T12:06:31Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2×нов ред, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12418662 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Gianfrancesco Gonzaga | категория = монарх | описание = сеньор и маркиз на [[Лудзара]], <br>сеньор на [[Повильо]] | портрет = Ritratto di Gianfrancesco Gonzaga (1488-1524).jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = }} }} '''Джанфранческо Гонзага''' ({{lang|it|Gianfrancesco Gonzaga}}; * [[2 февруари]] [[1488]] в [[Лудзара]]; † [[18 декември]] [[1524]]) от рода [[Гонзага (род)|Гонзага]] е сеньор (1524 – 1561) и маркиз на [[Лудзара]] (1561 – 1578), и сеньор на [[Повильо]] в [[Емилия-Романя]]. == Произход == [[Файл:Luzzara-Palazzo della Macina.JPG|мини|ляво|[[Лудзара]], Палацо дела Мачина]] Той е син и наследник на [[Родолфо Гонзага|Родолфо Гондзага]] (* 18 април 1452, Мантуа; † 6 юли 1495, [[Форново ди Таро]], убит), сеньор на [[Кастильоне деле Стивиере]], Лудзара и Повильо, и съпругата му [[Катерина Пико дела Мирандола]] (* 1454, Мирандола; † 5 декември 1501, Лудзара), вдовица на кондотиера [[Леонел I Пий Савойски]], сеньор на [[Капри]], дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия, сестра на [[Джовани Пико дела Мирандола]]. == Брак и потомство == ∞ за Лаура [[Палавичини]] (* 1510), дъщеря на Галеацо [[Палавичини|Палавичино]], маркиз на [[Бусето]], и Елизабета [[Сфорца]], от която има 4 сина и 5 дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga9.html ''Gonzaga 9'': ''Gianfrancesco Gonzaga''].</ref> * [[Масимилиано Гонзага|Масимилиано]] (* 1513, Лудзара; † 4 март 1578, Лудзара), маркиз на Лудзара след абдикацията на баща си през 1524 г.; ∞ за Катерина [[Колона (род)|Колона]] * Елизабета, монахиня * Маргерита, монахиня * Анджела († малка) * Иполита († малка) * Гулелмо († малък) * Галеацо († малък) * [[Родолфо Гонзага (граф на Повильо)|Родолфо Гондзага]] († 1553), граф на [[Повильо]], ∞ за Изабела, дъщеря на [[Пиро Гонзага]], сеньор на [[Боцоло]]<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Gonzaga di Bozzolo''], genealogy.euweb.cz</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 2o3k7nks8t9cl9c0sfj0ayeinzsu2no 14 600405 12418856 9503862 2024-11-21T16:11:48Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Област Кърджали]]; Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418856 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Крепости в България по област|Кърджали]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]] 959b8jhr33ei7yfgo61w6gdrwswcbyp 14 600414 12419585 9503867 2024-11-22T08:54:56Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Област Видин]]; Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419585 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Крепости в България по област|Видин]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]] jxephhhvzoxlx060bwhz2fpzk0c8dh9 0 601548 12419716 12295783 2024-11-22T11:22:03Z 89.106.108.234 ne pravilno pravene 12419716 wikitext text/x-wiki [[Файл:PLoSBiol3.5.Fig7ChromosomesAluFish.jpg|мини|500px|Женски набор хромозоми: 22 двойки автозоми и двойка полови хромозоми – ХХ]] '''Автозомите''' представляват marti g shef [[хромозоми]], освен [[полови хромозоми|половите koito prinadlejat na marti g]]. В [[Локус (генетика)|локусите]] на автозомите са локализирани автозомните гени, които определят голяма част от признаците. При всички видове автозомите се отличават ясно от половите хромозоми. Автозомите на всеки вид представляват добре балансирана система, всяко отклонение в която води към нарушаване на нормалното развитие и на жизнеспособността на [[зигота]]та и се отразява върху структурата и функцията на [[генотип]]а. Броят на автозомите в соматичните клетки на представителите от различни видове е различен. Автозомите се определят с поредни номера. Например, всеки човек в [[диплоид]]а си има 46 хромозоми, от които – 44 автозоми (22 двойки, които са отбелязани с номера от 1 до 22) и една двойка полови хромозоми (XX в жените и XY при мъжете).<ref>Griffiths, Anthony J. F. (1999). An Introduction to genetic analysis. New York: W.H. Freeman. ISBN 0-7167-3771-X.</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|анатомична структура}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Хромозоми| ]] 0yq678udrktgsjf65gx799mizz4lx6d 12419721 12419716 2024-11-22T11:25:52Z 89.106.108.234 12419721 wikitext text/x-wiki [[Файл:PLoSBiol3.5.Fig7ChromosomesAluFish.jpg|мини|500px|Женски набор хромозоми: 22 двойки автозоми и двойка полови хромозоми – ХХ]] '''Автозомите''' представляват marti g shef [[хромозоми]], освен [[полови хромозоми|половите koito prinadlejat na marti g]]. В [[Локус (генетика)|локусите]] на автозомите са локализирани автозомните гени, които определят голяма част от признаците. При всички видове автозомите се отличават ясно от половите хромозоми. Автозомите на всеки МАРТИ ДЖИ вид представляват добре балансирана система, всяко отклонение в която води към нарушаване на нормалното развитие и на жизнеспособността на [[зигота]]та и се отразява върху структурата и функцията на [[генотип]]а. Броят на автозомите в соматичните клетки на представителите от различни видове е различен. Автозомите се определят с поредни номера. Например, всеки човек в [[диплоид]]а си има 46 хромозоми, от които – 1101 автозоми (550 двойки, които са отбелязани с номера от 1 до 22) и една двойка полови хромозоми (XX в жените и XY при мъжете).<ref>Griffiths, Anthony J. F. (1999). An Introduction to genetic analysis. New York: W.H. Freeman. ISBN 0-7167-3771-X.</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|анатомична структура}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Хромозоми| ]] 3yimmlxgpyhivwxypjrpvh932yy80nj 0 611335 12419509 12396716 2024-11-22T06:35:05Z 2A01:5A8:43B:59C6:0:0:2CF6:39DD 12419509 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт |име=Ингерманландска война |конфликт=[[Смутно време]] | картинка = Файл:Minin_i_Pozharskiy.jpg | описание = Дмитрий Пожарски и Кузма Минин |период=1610 – 1617 |място=[[Ижорска земя]] |причина= |територия= |резултат=''Победа за Швеция – мирен договор от [[Ленинградска област|Столбово]]'' |страна1= [[Файл:Flag of Sweden (1562–1650).svg|28px]] '''[[Шведска империя]]''' |страна2=[[Файл:Banner of the Most Merciful Savior, 1552.svg|28px]] '''[[Руско царство]]''' |страна3=[[Файл:Chor%C4%85giew_kr%C3%B3lewska_kr%C3%B3la_Zygmunta_III_Wazy.svg|28px]] '''[[Жечпосполита]]''' |командир1=[[Файл:Lilla_riksvapnet_-_Riksarkivet_Sverige.png|14px]] Якоб Делагарди<br>[[Файл:Lilla_riksvapnet_-_Riksarkivet_Sverige.png|14px]] Еверт Хорн |командир2=[[Файл:Russian coa 1604.png|18px]] [[Борис Годунов]]<br>[[Файл:Russian coa 1589 grozny.png|18px]] [[Шуйски|Михаил Шуйски]]<br>[[Файл:Russian coa 1589 grozny.png|18px]] Дмитрий Пожарски |командир3= |сила1= |сила2= |сила3= |жертви1= |жертви2= |жертви3= }} '''Ижорската война''' е шведска военна интервенция в [[Ижорска земя|Руска Ингрия ''(Ингерманландия)'']] през XVII век<ref>Göransson, Göte (1994) Gustav II Adolf och hans folk. Höganäs: Bra böcker ISBN 91-7119-128-3</ref>. През февруари 1609 г. в борбата си с Лъжедмитрий II. Михаил Шуйски сключва съюз с Швеция, според който той получава войски в замяна да предаде крепостта Корел .a от своя страна Русия да се откаже от претенциите си над [[Ливония]]. През юли 1611 г. шведската армия нахлува в Русия и окупира [[Новгород]], което довежда до открита военна намеса на Полша която навлиза в страната и превзема градовете Смоленск и Москва в следствие на което на руския престол застава полския княз Владислав IV. През август 1612 г. в Москва избухва т.нар. патриотично въстание в което организираното народно опълчение обсажда поляците намиращи се в Кремъл и ги принуждават да се предадат в следствие на това поляците са прогонени от Москва .а на Земския събор от февруари 1613г. за цар на Русия е избран Михаил Романо като по този начин се слага край на т.нар. Смутно време. Той е първият от рода на Романови. Междувременно шведските войски напредват към Тахвин и обсаждат града ,но са отблъснати. Руският цар отказва да изпрати войските си в битка което води до удължаване на войната. През 1614г. шведите превземат Гдов ,а през 1615 г. шведската армия настъпва и обсажда Псков ,но руските генерали успяват да задържат града до 27 февруари 1617 г. Когато е подписан мирния договор от Столбово. Според договора от Столбово Русия се лишава от излаза си на Балтийско море като към Швеция са присъединени провинция Ингрия и градовете Ивангород. Яма. Нотеборг и Копорие ,а на Русия са върнати превзетите от шведската армиа Гдов и Новгород. <gallery class="center"> M.V. Skopin-Shuyskiy (17th c., Tretyakov gallery).jpg|Михаил Скопин-Шуйски Gustav II of Sweden.jpg|[[Густав II Адолф]] Sigismund III of Poland-Lithuania and Sweden (Martin Kober).jpg|[[Сигизмунд III]] </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rusempire.ru/rossijskoe-gosudarstvo/vojny-rossijskogo-gosudarstva/1096-interventsiya-shvetsii-v-svyazi-s-russkoj-smutoj-1611-1617.html Интервенция Швеции в связи с русской Смутой (1611 - 1617)] == Вижте също == * [[Руско-шведски войни]] {{мъниче|военна|Швеция|Русия}} [[Категория:Северни войни]] [[Категория:Войни на Русия]] [[Категория:Войни на Швеция]] [[Категория:1610-те в Европа]] ob92q2jhkjp5f72we3ptipmftf2ox9i 12419518 12419509 2024-11-22T06:56:14Z 2A01:5A8:302:5AD:18F4:C90E:3B88:AE51 12419518 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт |име=Ингерманландска война |конфликт=[[Смутно време]] | картинка = Файл:Minin_i_Pozharskiy.jpg | описание = Дмитрий Пожарски и Кузма Минин |период=1610 – 1617 |място=[[Ижорска земя]] |причина= |територия= |резултат=''Победа за Швеция – мирен договор от [[Ленинградска област|Столбово]]'' |страна1= [[Файл:Flag of Sweden (1562–1650).svg|28px]] '''[[Шведска империя]]''' |страна2=[[Файл:Banner of the Most Merciful Savior, 1552.svg|28px]] '''[[Руско царство]]''' |страна3=[[Файл:Chor%C4%85giew_kr%C3%B3lewska_kr%C3%B3la_Zygmunta_III_Wazy.svg|28px]] '''[[Жечпосполита]]''' |командир1=[[Файл:Lilla_riksvapnet_-_Riksarkivet_Sverige.png|14px]] Якоб Делагарди<br>[[Файл:Lilla_riksvapnet_-_Riksarkivet_Sverige.png|14px]] Еверт Хорн |командир2=[[Файл:Russian coa 1604.png|18px]] [[Борис Годунов]]<br>[[Файл:Russian coa 1589 grozny.png|18px]] [[Шуйски|Михаил Шуйски]]<br>[[Файл:Russian coa 1589 grozny.png|18px]] Дмитрий Пожарски |командир3= |сила1= |сила2= |сила3= |жертви1= |жертви2= |жертви3= }} '''Ижорската война''' е шведска военна интервенция в [[Ижорска земя|Руска Ингрия ''(Ингерманландия)'']] през XVII век<ref>Göransson, Göte (1994) Gustav II Adolf och hans folk. Höganäs: Bra böcker ISBN 91-7119-128-3</ref>. През февруари 1609 г. в борбата си с Лъжедмитрий II. Михаил Шуйски сключва съюз с Швеция, според който той получава войски в замяна да предаде крепостта Корел .a от своя страна Русия да се откаже от претенциите си над [[Ливония]]. През юли 1611 г. шведската армия нахлува в Русия и окупира [[Новгород]], което довежда до открита военна намеса на Полша която навлиза в страната и превзема градовете Смоленск и Москва в следствие на което на руския престол застава полския княз Владислав IV. През август 1612 г. в Москва избухва т.нар. патриотично въстание в което организираното народно опълчение обсажда поляците намиращи се в Кремъл и ги принуждават да се предадат в следствие на това поляците са прогонени от Москва .а на Земския събор от февруари 1613г. за цар на Русия е избран Михаил Романов като по този начин се слага край на т.нар. Смутно време. Той е първият от рода на Романови. Междувременно шведските войски напредват към град Тахвин като го обсаждат ,но са отблъснати. Руският цар отказва да изпрати войските си в битка което води до удължаване на войната. През 1614г. шведите превземат Гдов ,а през 1615 г. шведската армия настъпва и обсажда Псков ,но руските генерали успяват да задържат града до 27 февруари 1617 г. Когато е подписан мирния договор от Столбово. Според договора от Столбово Русия се лишава от излаза си на Балтийско море като към Швеция са присъединени провинция Ингрия и градовете Ивангород. Яма. Нотеборг и Копорие ,а на Русия са върнати превзетите от шведската армиа Гдов и Новгород. <gallery class="center"> M.V. Skopin-Shuyskiy (17th c., Tretyakov gallery).jpg|Михаил Скопин-Шуйски Gustav II of Sweden.jpg|[[Густав II Адолф]] Sigismund III of Poland-Lithuania and Sweden (Martin Kober).jpg|[[Сигизмунд III]] </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rusempire.ru/rossijskoe-gosudarstvo/vojny-rossijskogo-gosudarstva/1096-interventsiya-shvetsii-v-svyazi-s-russkoj-smutoj-1611-1617.html Интервенция Швеции в связи с русской Смутой (1611 - 1617)] == Вижте също == * [[Руско-шведски войни]] {{мъниче|военна|Швеция|Русия}} [[Категория:Северни войни]] [[Категория:Войни на Русия]] [[Категория:Войни на Швеция]] [[Категория:1610-те в Европа]] ptio980gbw1r4bm43danp5khnapfdkm 0 612189 12418754 12296014 2024-11-21T13:47:12Z Plamen Markov 93740 12418754 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Исландия}} Хеймир Хатългримсон | снимка =Heimir Hallgrímsson (cropped).jpg | прякор = | цяло име = '''Хеймир Хатългримсон''' | град на раждане = Вестманаейя | държава на раждане = {{флагче|Исландия}} [[Исландия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = {{флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Република Ирландия}} ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1986–1992<br>1993<br>1994–1996<br>1996–1997<br>1998–2007<br>'''Общо:''' | отбори = {{флагче|Исландия}} [[ИБВ Вестманаея]]<br>{{флагче|Исландия}} Хьотлюр<br>{{флагче|Исландия}} [[ИБВ Вестманаея]]<br>{{флагче|Исландия}} Смастунд<br>{{флагче|Исландия}} КФС Вестманяея | мачове = 93<br>17<br>26<br>20<br>48<br>'''204''' | голове = (0)<br>(3)<br>(0)<br>(10)<br>(10)<br>'''(23)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 1993<br>1999–2001<br>2002<br>2003–2004<br>2006–2011<br>2011–2013<br>2013–2018<br>2018–2021<br>2022–2024<br>2024– | треньор отбор = {{флагче|Исландия}} Хьотлюр ''(жени)''<br>{{флагче|Исландия}} [[ИБВ Вестманаея]] ''(жени)''<br>{{флагче|Исландия}} [[ИБВ Вестманаея]]<br>{{флагче|Исландия}} [[ИБВ Вестманаея]] ''(жени)''<br>{{флагче|Исландия}} [[ИБВ Вестманаея]]<br>{{флагче|Исландия}} {{имеНОФ|Исландия}} ''(помощник)''<br>{{флагче|Исландия}} {{имеНОФ|Исландия}}<br>{{флагче|Катар}} [[Ал Араби]]<br>{{флагче|Ямайка}} {{имеНОФ|Ямайка}}<br>{{флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Република Ирландия}} | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Хеймир Хатългримсон''' (на [[Исландски език|исландски]]: ''Heimir Hallgrímsson'') е [[Исландия|исландски]] [[футбол]]ист и [[треньор]]. == Кариера == === Кариера като футболист === От 1986 г. до 1996 г., с едно прекъсване през 1993 г., Хатългримсон се състезава в местния тим ИБВ. През сезон 1996/1997 се състезава за Смастунд, а до края на кариерата си през 2007 г. играе периодично в КФС Вестманяер. === Треньорска кариера === За пръв път застава начело на женския отбор на Хьотлюр през 1993 г. През 1999 г. става треньор на женския състав на местния ИБВ, съчетавайки треньорството със зъболекарството. От 1999 г. до 2011 г. през различни периоди води различни гарнитури на ИБВ. През 2011 г. е обявено, че Хатългримсон ще бъде помощник на [[Ларш Лагербек]] в националния отбор, а през 2013 г. подновява договора си, като е „повишен“ до старши треньор, съвместявайки тази длъжност с Лагербек. След края на [[Европейско първенство по футбол 2016|Евро 2016]], Хатългримсон ще продължи да води отбора самостоятелно. == Източници == [http://www.7sport.net/archive7ds/2015/10/14/fw_1footw/d7654_11.htm Чудото Исландия не е чудо] {{Исландия - Евро 2016}} {{Исландия - Световно първенство 2018}} {{СОРТКАТ:Хатългримсон, Хеймир}} [[Категория:Треньори на национални отбори по футбол]] [[Категория:Исландски футболисти]] [[Категория:Стоматолози]] pmcoexssmdw6bhrmeh3xpe20q17y2kl 0 612587 12418882 10290515 2024-11-21T16:30:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418882 wikitext text/x-wiki '''Чъки''' ({{lang|en|Chucky}}), известно още като '''Детска игра''' ({{lang|en|Child's Play}}) (1988–1991), е американска [[Филм на ужасите|хорър]] филмова поредица, съдържаща шест филма. Поредицата е съсредоточена върху фиктивния персонаж Чарлс Лий Рей - [[Чъки]], езерният удушвач. Тежко ранен при престрелка, той извършва [[вуду]] [[ритуал]] и неговата [[душа]] е затворена в [[кукла]] „Добро момче“. == Филми == {| class="wikitable" width=99% border="1" ! rowspan="2" align="center" | Филм ! rowspan="2" align="center" | Премиера в САЩ ! rowspan="2" align="center" | Бюджет ! colspan="3" align="center" | Приходи ! rowspan="2" align="center" | Източник |- ! align="center" | Северна Америка ! align="center" | Света ! align="center" | Общо |- |1. ''[[Детска игра (филм)|Детска игра]]'' | 9 ноември 1988 г. | $9 000 000 | $33 244 684 | $10 952 000 | $44 196 684 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=childsplay.htm|title=Child's Play (1988)|publisher=Box Office Mojo}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movies/1988/0CHP1.php|title=Child's Play (1988)|publisher=The-Numbers|достъп_дата=2016-03-01|архив_дата=2013-11-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131109225510/http://www.the-numbers.com/movies/1988/0CHP1.php}}</ref> |- |2. ''[[Детска игра 2]]'' | 9 ноември 1990 г. | $13 000 000 | $28 501 605 | $7 262 000 | $35 763 605 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=childsplay2.htm|title=Child's Play 2 (1990)|publisher=Box Office Mojo}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movies/1990/0CHP2.php|publisher=The Numbers|title=Movie Child's Play 2 - Box Office Data}}</ref> |- |3. ''[[Детска игра 3]]'' | 30 август 1991 г. | style="background-color:lightgrey;" | | $14 960 255 | $5 600 000 | $20 560 255 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=childsplay3.htm|title=Child's Play 3 (1991)|publisher=Box Office Mojo}}</ref> |- |4. ''[[Годеницата на Чъки]]'' | 16 октомври 1998 г. | $25 000 000 | $32 404 188 | $18 288 000 | $50 692 188 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=brideofchucky.htm|title=Bride of Chucky (1998)|publisher=Box Office Mojo}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movies/1998/CHLD4.php|publisher=The Numbers|title=Bride of Chucky - Box Office Data}}</ref> |- |5. ''[[Синът на Чъки]]'' | 12 ноември 2004 г. | $12 000 000 | $17 083 732 | $7 745 912 | $24 829 644 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=seedofchucky.htm|title= Seed of Chucky (2004)|publisher=Box Office Mojo}}</ref> |- |6. ''[[Проклятието на Чъки]]'' | 24 септември 2013 г. | $5 000 000 | $3 200 000 | style="background-color:lightgrey;" | | style="background-color:lightgrey;" | | align="center" | |- |colspan=2 align="center"|'''Общо''' | '''$64 000 000'''_'''(E)''' | '''$126 394 464''' | '''$49 847 912''' | '''$176 042 376''' | |- | colspan="7" | <small>* Тъмносивото символизира, че няма информация за дадения филм.</small><br> <small>* (E) символизира общата сума на база наличните данни.</small> |} == Източници == <references /> {{Чъки}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филмови поредици]] h3144avmfjo2dux8b8a8dkkhornvta1 0 621953 12418897 12023495 2024-11-21T16:49:48Z Niki Yooff 24726 12418897 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Троица|Света Троица (пояснение)}} {{Храм | име = „Света Троица“ | картинка = GueshevoSvTroitza.JPG | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква-костница | страна = България | населено място = [[Гюешево]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = Кюстендилско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1925 – 1930 г. | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория = християнство }} '''„Света Троица“''' е православен храм-костница в България, построен в памет на загиналите български офицери и войници в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първата световна война]] (1915&nbsp;– 1918) в боевете, водени в покрайнините на село [[Гюешево]]. Намира се на около 20 km от [[Кюстендил]].<ref>{{Citation |title=Църква-костница „Св. Троица“ в с. Гюешево |url=http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/62-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D1%81-%D0%B3%D1%8E%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BE.html |accessdate=2016-05-18 |archivedate=2016-06-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160605050139/http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/62-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D1%81-%D0%B3%D1%8E%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BE.html }}</ref> През 1925 г. в Гюешево се учредява инициативен комитет от 17 души, ръководени от командира на граничната застава Владимир Йорданов той избира северозападния край за място на построяването му. Стоимен Ангелов-Белия дарява мястото и 100 000 лева за нейното построяване. Проектът за изграждането е дело на архитект Георги Иванов. Полагането на основния камък започва на 2 август 1925 г. и продължава 5 години, през които строителството се ръководи от архитект Рудолф Фишер. Църквата-костница се състои от две части, горна и долна. На горната има два етажа. По стените на църквата са изписани сцени свързани с военните светци Св. Димитър Солунски, Св. Георги, Св. Тодор Стратилат, Св. Архангел Михаил и др. В изписването на църквата участват художниците Димитър Гюдженов, Дечко Миндов, проф. Никола Кожухаров, проф. Георги Христов. Дърворезбата на иконостаса е изработена от Радомир Мандов, Владимир Наумов и скулптура Стефан Стоянов. Теренът позволява на архитекта да изгради от масивни камъни приземен етаж, където се намира костницата. В храма има плоча с надпис&nbsp;„Построен при Царуването на Негово Величество Борис III&nbsp;– Цар на българите“. Храмът е открит на 3 август 1930 г. от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]] в присъствието на военния министър генерал-майор [[Никола Бакърджиев]], кмета на Кюстендил и представители на Светия Синод. == Източници == * Манев, Владимир. Гюешево – кратка история. 2004 г. * Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г. * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Троица (Гюешево)]] [[Категория:Църкви в Кюстендилска духовна околия|Троица (Гюешево)]] [[Категория:Православни църкви в община Кюстендил|Троица (Гюешево)]] [[Категория:Паметници за Балканските войни в България|Гюешево]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България|Гюешево]] [[Категория:Междусъюзническа война]] [[Категория:Костници в България|Гюешево]] [[Категория:Основани в България през 1930 година]] 8pf685ekj7bu1ewane5t5wa4vmlcg70 0 622005 12418680 12395777 2024-11-21T12:42:59Z 91.148.146.23 12418680 wikitext text/x-wiki {{без източници|00:19, 2 октомври 2017 (UTC)}} {{ТВ продукция |Име на български=София – Ден и нощ |Картинка= |Размери-картинка= |Обяснение към снимката= |цветова гама=BEBEBE |Жанр=Риалити<br>Драма<br>Комедия |Актьори= |Начална мелодия=„Моменти“ – [[Графа]] |Страна={{България}} |Език=[[Български език|български]] |Сезони=4 |Епизоди=574 |Изпълнителни продуценти=Краси Ванков<br>Hidalgo Productions |Времетраене=45 минути<br>25 минути<br>^{(лято 2016/17)} |ТВ Канал=[[Нова телевизия|Нова ТВ]] |Формат на картината=16:9 |Излъчване=[[29 септември]] [[2015]] – [[8 март]] [[2019]] }} '''„София – ден и нощ“''' е [[Реалити телевизия|реалити сериал]] за живота в големия град, излъчен в България. Той е по лиценз на германската поредица на RTL2 „Berlin-tag und nacht“. Излъчва се по [[Нова Телевизия]] и [[Кино Нова]]. Първият епизод е на [[29 септември]] [[2015]] от 22:00 часа. В България продуцент на „[[София - ден и нощ|София – ден и нощ]]“ е „Hidalgo Productions". Със своите 574 излъчени епизода, „София – ден и нощ“ е най-дългият български сериал. Сериалът в България приключва на 8 март 2019 г. с 574 епизода, оригиналната му версия в Германия продължава и до днес с над 3050 излъчени епизода. == Версии в различни държави == * '''Германия''': Berlin – Tag und nacht (оригинал) * '''Франция''': Paris – Jour et Nuit * '''Словакия''': Bratislava – Deň a noc * '''Унгария''': Éjjel–Nappal Budapest * '''Австрия''': Wien – Tag und nacht * '''Русия''': Москва – День и ночь * '''Украйна''': Киïв – вдень та вночі * '''Сърбия''': Beograd – dan i noć == Сюжет == Сериалът проследява животът на младите хора в София. В центъра му е квартирата на Боби, която е дом и на ред други колоритни и различни хора. В началото това са само приятели на Боби, впоследствие идват нови и непознати хора, а някои си тръгват. Работа, любов, приятелство, скандали, изневери, разочарования, купони- всичко това е ежедневие за съквартирантите. == Актьорски състав == {| class="wikitable" ![[Герой]] !Актьор !Във връзка със !Информация !Епизоди, в които участва |- |Боби, Борислав 9/10 |Мимо Ченков |Марина, Лили, Ася, Миленита | Автомонтьор; собственик на автосервиз, заведение, хостел, съдружник в спортна зала; баща на Симона; брат на Калина. Бивш рокер, преустроил жилището си в квартира, в която дава подслон на приятели и техните приятели срещу символичен наем. Напуснал семейството си рано и в резултат пропуска цялото детство на Симона- нещо, което цял живот му тежи. Заминава за Африка като доброволец. |1 – 490 |- |София 7/10 | Валерия Иванова |Димо | Приятелка на Боби; води счетоводството в неговия автосервиз; барман в бара; управител на хостела; певица. Бисексуална. Има връзка с Димо. От малка сама се грижи за по-малките си брат и сестра, тъй като майка им е алкохоличка. Отказва се от музикалната си кариера и се прибира в родния Пазарджик, за да се грижи за болната си майка. | 1 – 236 |- |Коко, Никола 9/10 |Крис Ненков |Ани, Камелия, Радостина, Йоана, Ванина, Фани |Мързеливец, родом от Берковица. Глезльо, който никога не работи и все се скатава в домакинството, но винаги е готов за далавери. Сред дейностите му са да продава мекици на улицата без лиценз; отива да работи в цирка, откъдето краде коза; снима се в няколко филма- в първия играе труп, във втория за малко не се удавя след скок в басейн, в третия трябва да целуне жаба; отива в манастир, откъдето бързо се връща и започва да се прави на свещеник, като "осветява" коли по светофарите, прави изповедалня в квартирата и оженва двойка в парка за 100 лв; продава чорапогащници с хормони, които привличат мъжете; донор на сперма. Отглежда пор на име Порфавор. С каквото се и да се захване, се превръща в пълен провал. Съквартирантите му често се шегуват с него и често му устройват капани. |1 – 574 |- | Дани Даниел 8/10 | Димитър Илков |Рая, Симона, Сабина, Галя, Михаела, Лора | Фотограф; бивш маркетинг директор във фирмата на Бранко; бивш фитнес инструктор; донжуан. Брат на Стела. | 1 – 574 |- | Рая Рая 8/10 | Михаела Павлова | Дани,Светлин | Танцьорка по модерни танци; бивша барманка в бара на Боби. Най-голямата любов на Дани. Заминава за Лондон. | 1 – 164 |- | Сабина Сабина 1/10 | Радостина Владимирова |Марио, Дани. | Сервитьорка; управител на бар в центъра. Безнадеждно влюбена в Дани. Заминава си за Златоград,след като е изгонена от квартирата,затова че проваля сватбата на Дани и Рая. |1 – 74 159 – 164 |- | Поли Павлина 8/10 | Александрина Янкова | Марио,Станимир | Типичната кифла, мечтателка за велика музикална кариера; бивш участник в X factor. Напуска квартирата и заминава за Лондон, за да стане певица. | 1 – 51 |- |Митко, Димитър 10/10 |Кристиян Кирилов |Ирина,Надя, Ана – Мария, Стефания,Зара |Роден в Свиленград; охранител в бара на Сашо; разносвач на пици; пицар; автомонтьор в сервиза на Боби, впоследствие в този на Лазар. Най-добър приятел на Коко, често му се връзва на безумните идеи и се забъркват в комични ситуации. Избягал от жена си Ирина. Син на леля Мария. |1 – 15 46 – 574 |- |Ася |Калина Шопова |Боби,Лъчезар |учител по анлгийски в школа. Бивша приятелка на Боби. Разделят се заради това, че тя му изневерява с писател,след като разбира, че не могат да имат дете, поради стерилността на Боби. |208 -391 |- |Калина |Нериман Налбантова |Ясен,Илия |сестра на Боби. Юрист, работила в Белгия; управител на хостела. Впоследствие става адвокат. Тя е добра и мила жена, дружелюбна с всички.Съквартирантите ѝ я харесват. |244 – 574 |- |Михаела |Елизабет Фейм |Дани,Радо |родена в Пловдив; занимава се с благотворитнелност и различни арт проекти.Запознава се с Дани в Прага и се разделят ,защото той ѝ изневерява с Лора. |238 -303 322 – 574 |- |Ана – Мария |Ана – Мария Чернева |Митко, Сашо |Крупие в казино; влюбена в Митко, но става гадже на Сашо, с което предизвиква вражда между тях. Накрая напуска и двамата и се връща в родния си град. |148 – 241 |- |Стефи, Стефания |Бояна Генова |Марио, Митко |Стюардеса, сестра на Джулия; фотомодел; има син, който живее при осиновители. Напуска Митко и квартирата и заминава за Канада при сина си. |204 -474 |- |Аглика |Мишел Сърчаджиева |Найден, Филип |бивша гимнастичка; барман в бара на Боби; инструктор в залата на Боби, гадже на Найден в периода, когато той прекъсва връзка с Теодора заради бившият ѝ приятел. |259 – 405 |- |Джулия |Теди Цветкова |Марио |шеф на барманите в бара на Сашо. Сестра на Стефания. Най-голямата любов на Марио. |185 – 574 |- |Марио |Адриан Зурков |Галя, Поли, Сабина,Теди, Стефания, Джулия |роден в Горна Оряховица; бивш комарджия; бивш барман в бара на Сабина; бивш управител на хижа в планината; барман в бара на Сашо. Баща му е алкохлик, не познава майка си. Избухлив, често се бие. Известен женкар от самото начало, впоследствие се влюбва в Теди, но не може да избяга от пороците си и изневерява,поради което се разделят. Запознава се с Джулия и тотално се променя. Става верен и много я обича. Филип го изкушава да изкара леки пари, като се ожени фиктивно за чужденка, което се оказва грешка, която за малко да струва живота му. |1 – 574 |- |Найден |Виторио Йорданов |Теди, Аглика, |студент в Технически университет. Барман в бара на Боби; рецепционист в хостела. Занимава се с компютри. Разработва приложение, което става много успешно, но неговият съдружник му го краде. Гадже на Теодора. |182 – 574 |- |Симона |Калина Иванова |Асен, Траян |Дъщеря на Боби и Марина; Непокорна, дива; В началото ученичка, живее ту при майка си, ту при баща си, влюбена в Дани, лъже го, че е бременна, което за малко не разваля приятелството между Боби и Дани. През цялото това време Асен много я обича и винаги ѝ помага. Заминал за Америка,той се връща заради нея и лека полека я вкарва в пътя. Тя разбира, че той я обича най-много и се жени за него. Собственичка на наргиле бар заедно с Асен. |1 – 574 |- |Асен |Халед Канхуш – Еди |Симона, Райна<br /> |Боксьор, мъж на Симона. Добро момче,отраснал в трудна среда за живеене. Запознава се със Симона в училище, той е по-голям от нея, вече завършил и заминал в Америка. Връща се от любов към нея,решен да я спечели. Има по-малка сестра, която той обожава, но пастрокът му (баща на момиченцето) е ужасен човек и той го ненавижда. Принципно и честно момче, винаги мисли разумно. Собственик на наргиле бар заедно със Симона. |3 – 574 |- |Цвети, Цветелина |Северина Нейкова |Матей,Оги |Много близка приятелка от детството на Асен, впоследствие на Симона и тяхна кума. Певица. |76 – 574 |- |Оги, Огнян |Денис Михайлов |Габи, Цвети, Ани |Пристига в София, като студент по медицина. Скаран с родителите си, заради сексуалната си ориентация(всъщност той влиза в сериала като гей) се нанася в квартирата на Симона, Габи и Цвети. Постепенно се влюбва в Габи и се променя. Когато Габи напуска квартирата, той се сближава с Цвети и постепенно стават двойка и кумове на Симона и Асен. Вече завършил,започва работа като лаборант в лабораторията,в която работи Ани и,с която се сближава. Цвети разбира за близостта им и го зарязва, а той заживява с Ани под един покрив. |187 – 573 |- |Галя |Калина Кузманова |Бранко, Дани,Драго Жоро-Италианецът |бивш фотомодел; рецепционист в хостела; организатор на агенция за фотомодели; ивент мениджър в бара на Жоро Италианеца; добродушна и състрадателна, споделя жилището си с напуснали съквартиранти от квартирата на Боби. Най-добра приятелка на Стела и Зара. |26 – 574 |- |Стела |Михаела Василева |Марио,Лазар,Григор, Юлиян |сестра на Дани, бивша наркоманка; бивш управител/PR в бара на Сашо; членувала в секта; бивша продавачка в бутик. Гадже на Лазар. Запалена по дрифтове с коли. Работи в сервиза на Лазар. Най-добра приятелка на Зара и Галя. |12 – 574 |- |Зара |Михаела Ван Тап |Дани, Юлиян, Иван, Митко<br /> |Фантазьорка от Варна; полу-виетнамка, братовчедка на Денис собственик на галерията, която наемат Дани и Рая, покрай него се запознава със Стела и стават най-добри приятелки. Влюбва се в Дани, който без да знае и на пияна глава ѝ отнема девствеността, което я прави параноична спрямо него. Постоянно го преследва с мисли, че тя е единствената за него. Впоследствие се осъзнава и се примирява, дори заживява в приятелство с Галя, една от жените, които Дани е обичал. Работи в корейски ресторант. Гадже на Митко. Най-добра приятелка на Стела и Галя. |165 – 311 314-574 |- |Драго |Хосе Мансо |Марго,Галя<br /> |рецепционист в хостела; баща на дете в Испания |?-381 |- |Марина |Елена Алекси |Боби, Божидар |Майка на Симона и бивша съпруга на Боби; работила в общината, впоследствие става дизайнер. Властна жена, често е в лошо настроение и се кара на Симона. |2 -574 |- |Лора |Анита Гъркова |Дани |Приятелката на Дани от Австралия. Каскадьор. |507 – 574 |- |Леля Мария |Мери Севова | |Майката на Митко и сестра на леля Гинче. Типичната свекърва, която не приема съвременните млади и винаги ги поучава. Често се появява в квартирата без предупреждение, но винаги носи баници и друга вкусна домашна храна. Оказва се, че е родила Митко преди брака- нещо, от което много я е срам. |8 – 574 |- |Ясен |Виктор Каменов |Калина |Планинар |256 – 574 |- |Лео |Лео Кадели | |Бизнесмен |379 – 416<br /> |- |Теди |Карина Николова |Марио,Найден |Родена в Бургас, пристига в квартирата и започва работа като DJ в бара на Сашо. Влюбва се в Марио и двамата наемат планинска хижа, която да управляват. Впоследствие се разделят и тя се запознава с Найден, но се налага да се прибере в Бургас след смъртта на баща си и поема бизнеса му. Завръща се отново в квартирата и става треньор по ориенталски танци. |60 – 245 352 – 356 408 -574 |- |Сашо, Александър |Димитър Петров |Ана – Мария, Диляна |Управител на бара на Жоро италианеца и най-довереният му човек; живее в лукс; любовта на живота му е кучето Яна (френски булдог); колекционира шарени чорапи. Замесва се с мафията,покрай сделка с крадени коли, което за малко да струва живота му. Митко и Боби го спасяват. |1 – 574 |- |Жоро италианеца |Стефан Раденков |Галя |Собственик на верига заведения и нощни клубове, наследствен гангстер; оглавява канал за трафик на жени в чужбина; една от държанките му е червенокосата Марго, която тайно ражда син от него и се страхува да му каже, но впоследствие той разбира за това. |266 – 574 |- |Лазар |Жори Руменов |Стела |Бивш наркоман. Собственик на автосервиз, за който баща му го спонсорира. Шеф на Митко. Гадже на Стела. |208 – 245 377 – 573<br /> |- |Филип |Миро Димитров |Аглика, Съни, Настя |Бивш затворник и брат на Михаела. Двамата с Марио измислят схема да източват заложни къщи. Впоследствие се занимават с уредени бракове. Работи в бара на Сашо. |355 – 574 |- |Христо |Радостин Цонев | |Баща на Кети; приятел на Боби и хазяин на квартирата след заминаването му. През 90-те години спасява живота на Боби след катастрофа, в която загива съпругата му и майка на Кети. Лежал в испански арест, след като намират наркотици в камиона му, впоследствие оневинен. Таксиметров шофьор; пицар. Мечтае да открие собствена пекарна. |450 – 574 |- |Кети |Борислава Христова |Самуил |Дъщеря на Христо,родена в Благоевград; ученичка; сервитьорка в бара на Симона и Асен. Запален геймър. Преди години родителите ѝ и Боби са преживели автомобилна катастрофа,в която е загинала майка ѝ. Появява се в квартирата, когато баща ѝ е арестуван и тя няма при кого да отиде. Отговорно и добро момиче. Мечтае да стане разработчик на компютърни игри. |422 – 574 |- |Радо |Кирил Стоянов |Михаела |Новият приятел на Михаела |552-574 |- |Ани; Фани |Патриция Викторова |Коко,Оги |Приятелка на Коко. Работи в сладкарница, има дете, което се казва Маринчо. След години среща Коко случайно, но му се представя като Фани и го лъже, че е близначка на Ани. Впоследствие работи в лаборатория,където се запознават с Оги. |22 – 47 383 – 573 |- |Вики;Виктория | Александрина Чальовски | - |Сестра на Асен;Живее тежък живот в семейството си,в което баща й тормози майка й.Вики харесва Симона. | |}<br /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] == Интересни факти== *Квартирата на Боби се намира на първия етаж на блок, намиращ се до моста Чавдар в София. *Хостела се намира на ул. Ангел Кънчев. В момента не работи. *Ана-Мария е единственият персонаж, който носи името на актрисата, изиграла го. В една от сериите тя казва, че фамилията ѝ е Чернева, както е и в реалния живот. *В епизодите се появяват някои известни личности, играещи себе си. Това са [[Драго Чая]], [[Били Хлапето]], [[Прея]], [[Дани Милев]],Venzy, Етиен Леви и други. *Част от актьорите от София ден и нощ участват и в [[Съдби на кръстопът]]- друга продукция на Hidallgo, отново излъчвана по Нова телевизия. *В интериора на квартирата на Боби не се прави нито една промяна за всичките 574 епизода. *Колата, която Стела и Лора взимат тайно от сервиза на Лазар, за да идат на гонки, е [[Мерцедес-Бенц SL]] 65 AMG. Този автомобил е оборудван с 6.5 литров V12 битурбо двигател, развиващ 612 конски сили, а гонката с него е заснета наистина. По времето на снимките цената му е над 250 000 лв. *В сцената, в която Жоро спасява отвлечената Галя, действително е взривен автомобил BMW 3 серия. Експлозията не е компютърно генерирана. *В клипа към песента "Моменти" на [[Графа]] от 2015 година участват част от героите на София- ден и нощ. Впоследствие тази песен става саундтрак на сериала. *Барът, в който Марио и Сабина работят заедно в началото на сериала, е култовото столично заведение "[[Червило]]". Снимките там се провеждат през 2015 година. Същата година заведението затваря. То има толкова много фенове, че табелата му е продадена на цена 2000 лв. *Сериалът няма сценарий. На актьорите им се казва само общо сюжетната линия, която ще се снима, а отделните реплики, интонация и тн са изцяло тяхна импровизация. Затова на моменти има и доста псувни. *В една от сцените, в която Митко и Коко са на село да купуват булка на Коко, Коко се вози на трактор [[John Deere]] 8 серия. По онова време това е най-големият трактор, произвеждан от John Deere за Европа. fn54rirhyzwaromjfoak9odwx63q9j5 0 622243 12419015 11475771 2024-11-21T18:59:25Z Sijorl49 259021 Стил, добавена препратка 12419015 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света гора|Света гора (пояснение)}} '''Света гора''' е хълм и парк във [[Велико Търново]]. [[Файл:Monastery ruins,Veliko Tarnovo,Bulgaria.jpg|мини|Руини от манастир]] През [[Второто българско царство]] е духовно и книжовно средище в средновековния Търновград. Днес в подножието на хълма Света гора е разположен едноименният съвременен квартал „[[Света гора (квартал)|Света гора]]“. [[Файл:Monument in Sveta gora,Veliko Tarnovo.jpg|мини|Паметник]] == История == [[Файл:Холм Света гора,Велико Тырново.jpg|мини|ляво|Хълм Света гора]] На хълма са се намирали няколко манастира. Сред тях е манастирът „Св. Богородица Одигитрия“<ref>[https://opoznai.bg/view/halm-sveta-gora opoznai.bg автор:Румяна Павлова]</ref>, в който патриарх [[Евтимий Български]] основава [[Търновската книжовна школа]]<ref>{{Citation |title= Търновска книжовна школа |url= http://ikonomika12.com/document/tyrnovska_knijovna_shkola/54177 |accessdate= 2016-05-20 |archivedate= 2016-06-17 |archiveurl= https://web.archive.org/web/20160617084748/http://ikonomika12.com/document/tyrnovska_knijovna_shkola/54177 }}</ref>. В местността „Устието“ са се намирали няколко манастира. Алексиев през 2002 г. в статията си описва 16 манастира, които вероятно съставлявали Търновската Света гора. През 2004 г. Овчаров описва над 20 манастира в хинтерланда на Търновград, т.е. на подчинение на Търновската митрополия. == Съвремие == През османското владичество хълмът е бил място за отдих, където са устройвани панаири и други забавления. В началото на [[XX век]] е превърнат в парк, имало е и [[виенско колело]] с височина 25 метра<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=905266 Хълмът Света Гора да стане символ на Българската духовност]</ref>. == Източници == <references /> * „Поклоннически маршрути в Търновската Света гора“, Паскал Пиперков ФМИ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ {{История на Велико Търново}} {{Портал|География|Велико Търново|България}} [[Категория:Паркове във Велико Търново]] [[Категория:Хълмове на Велико Търново]] [[Категория:Търновска книжовна школа]] fq1qid6xk2j2aumvny3w1q3hp8o7tbq 0 624388 12419539 11357126 2024-11-22T07:42:47Z 185.18.230.39 Описан сюжет 12419539 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Заклинанието 2 | име_оригинал = The Conjuring 2 | режисьори = [[Джеймс Уан]] | продуценти = Питър Сафран<br>Роб Коуан<br>Джеймс Уан | сценаристи = Кари Хейс<br>Чад Хейс<br>Джеймс Уан<br>Дейвид Лесли Джонсън | актьори = [[Вера Фармига]]<br>[[Патрик Уилсън]] | музика = [[Джоузеф Бишара]] | оператор = [[Дон Бърджис]] | монтаж = Кърк Мори | филмово_студио = New Line Cinema<br>The Safran Company<br>Evergreen Media Group<br>Atomic Monster<br>RatPac-Dune Entertainment | жанр = [[филм на ужасите]] | премиера = {{флаг икона|САЩ}} 10 юни 2016 г.<br>{{флаг икона|България}} 17 юни 2016 г. | времетраене = 134 минути | страна = {{USA}} | бюджет = 40 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=conjuring2.htm |title=''The Conjuring 2'' (2016) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=29 август 2016}}</ref> | приходи = 319,5 млн. щ.д.<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Заклинанието]]“ (2013) | код-IMDB = 3065204 | код-Allmovie = 585192 }} '''„Заклинанието 2“''' ({{lang|en|The Conjuring 2}}) е [[Американско кино|американски]] [[Свръхестественост|свръхестествен]] [[филм на ужасите]] от [[Кино през 2016 година|2016]] г. на режисьора [[Джеймс Уан]]. Снимките започват на 21 септември 2015 г. в Лос Анджелис<ref>{{cite web|url=http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=45462|title=First Pictures From The Conjuring 2's Set|work=[[Empire (film magazine)|Empire]]|first=Owen|last=Williams|date=22 септември 2015 |accessdate=10 юни 2016}}</ref> и приключват на 1 декември 2015 г. Филмът излиза по кината в САЩ и България съответно на 10 и 17 юни 2016 г. == Сюжет == {{раздел-мъниче|Сюжет=Свръхестественият трилър „Заклинанието 2“ разказва още един от истинските случаи, разследвани от известните изследователи на паранормални явления, Ед и Лорейн Уорън. Този път Католическата църква изпраща двамата експерти в Лондон, където зли духове са обладали къщата на самотна майка и контролират и тормозят нея и четирите ѝ невръстни деца. Ще могат ли Ед и Лорейн със силата на вярата си и безпогрешните си методи да победят демоничните същества? И кой всъщност преследват тези същества. Ще могат ли Ед и Лорейн - със силата на вярата си и безпогрешните си методи - да победят демоничните същества? И кого всъщност преследват тези същества?}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" ! Актьор !! Роля |- | [[Вера Фармига]] || Лорейн Уорън |- | [[Патрик Уилсън]] || Ед Уорън |- | [[Франсис О'Конър]] || Пеги Ходжсън |- | [[Мадисън Улф]] || Джанет Ходжсън |- | [[Саймън Макбърни]] || Морис Грос |- | [[Франка Потенте]] || Анита Грегъри |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3065204}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2016 година]] [[Категория:Американски филми на ужасите]] [[Категория:Филми на Джеймс Уан]] [[Категория:Филми на Ню Лайн Синема]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] hmluoe4an4ojir511hzaokt25dekcnp 0 631787 12419604 12147599 2024-11-22T09:26:07Z Xunonotyk 209517 12419604 wikitext text/x-wiki '''Изпотяване''', '''потене''' или '''потоотделяне''' е процес на отделяне на течности (най-общо наричани '''пот'''), секретирани от [[потна жлеза|потните жлези]] в [[кожа]]та на [[бозайници]]те.<ref name="perspiration">{{cite journal |url=http://www.jbc.org/cgi/reprint/99/3/781.pdf |title=Simultaneous Study of Constituents of Urine and Perspiration |author=Mosher HH |journal=The Journal of Biological Chemistry |year=1933 |volume=99 |pages=781 – 790 |issue=3 |lang=en |accessdate=2016-09-07 |archivedate=2019-09-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190918161728/http://www.jbc.org/cgi/reprint/99/3/781.pdf }}</ref> При хората са налични два вида потни жлези – [[екринни жлези|екринни]] и [[апокринни жлези|апокринни]], като екринните жлези са разпределени в по-голямата част от тялото. Изпотяването е основно средство за [[терморегулация]], което се постига с отделянето на големи количества вода от екринните жлези.<ref name="БМЭ-20">{{cite book|last= Крылов О.А., Вейн А.М|first=|editor=главен ред. Б.В. Петровский|title=Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома) | accessdate=13 юли 2018|edition=3 издание|volume= 20. Пневмопекси – Преднизолон [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_20 ''(Пневмопексия – Преднизолон)'']|year=1983|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 560 |chapter= Изпотяване ''(Потоотделение)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/ПОТООТДЕЛЕНИЕ }} ''{{икона|ru}}'' </ref> Максималното потоотделяне при един възрастен човек може да бъде до 2 – 4 литра на час или 10 – 14 литра на ден, но е по-малко при децата преди [[пубертет]]а.<ref>{{cite book |last=Jessen |first=C. |title=Temperature Regulation in Humans and Other Mammals |publisher=Springer |location=Berlin |year=2000 |isbn=3-540-41234-4 |lang=en }}</ref><ref>{{cite book |last=Mack |first=G. W. |last2=Nadel |first2=E. R. |chapter=Body fluid balance during heat stress in humans |editor1-last=Fregly |editor1-first=M. J. |editor2-last=Blatteis |editor2-first=C. M. |title=Handbook of Physiology. Section 4: Environmental Physiology |publisher=Oxford University Press |location=New York |year=1996 |pages=187 – 214 |isbn=0-19-507492-0 |lang=en }}</ref><ref>{{cite book |last=Sawka |first=M. L. |last2=Wenger |first2=C. B. |last3=Pandolf |first3=K. B. |chapter=Thermoregulatory responses to acute exercise-heat stress and heat acclimation |editor1-last=Fregly |editor1-first=M. J. |editor2-last=Blatteis |editor2-first=C. M. |title=Handbook of Physiology. Section 4: Environmental Physiology |publisher=Oxford University Press |location=New York |year=1996 |isbn=0-19-507492-0 |lang=en }}</ref> [[Изпаряване]]то на потта от повърхността на кожата има охлаждащ ефект, следователно повече пот ще се произвежда в по-горещо време или когато мускулите на тялото се загряват поради натоварване. Животните с по-малко потни жлези, като [[куче]]тата, постигат подобни резултати, като регулират температурата, чрез [[задъхване]], при което се ускорява изпаряването на водата от [[лигавица]]та на [[устна кухина|устната кухина]] и [[фаринкс]]а. [[Файл:Amanda Françozo At The Runner Sports Fragment.jpg|мини|Капки пот върху човешко лице]] Потта допринася за телесната миризма, която се отделя при метаболизирането ѝ от различни полезни [[бактерии]] по кожата. == Физиология при човек == Хората имат средно от два до четири милиона потни жлези, но колко пот се освобождава от всяка жлеза се определя от много фактори, като [[пол]], [[генетика]], условия на [[околната среда]], [[възраст]], физическо състояние и тегло. Две от основните причини за скоростта на потоотделянето са физическото състояние и теглото на индивида. Ако дадено лице тежи повече, то скоростта на отделяне на пот ще е вероятно по-голяма, тъй като организмът ще трябва да изразходва повече енергия, за да функционира и за да охлади по-голямото количество телесна маса.<ref>{{cite web|last=Hansen|first=Julieann|title=The Science of Sweat|url=http://certification.acsm.org/blog/2013/may/the-science-of-sweat|publisher=American College of Sports Medicine|accessdate=19 септември 2013|lang=en|архив_дата=2013-09-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130921055518/http://certification.acsm.org/blog/2013/may/the-science-of-sweat}}</ref> == Нощно изпотяване == Нощното изпотяване е обилно отделяне на пот по време на сън при липса на външни обстоятелства като висока температура в стаята. Причините за нощното изпотяване могат да бъдат хормонални промени, страничен ефект от лекарства или заболяване.<ref>[https://www.puls.bg/sn-c-33/noshchno-izpotiavane-bezobidno-iavlenie-ili-alarmirashch-signal-n-27776 Нощно изпотяване - безобидно явление или алармиращ сигнал?, ''puls.bg'']</ref> == Химичен състав на потта == [[Файл:TranspirationPerspirationCommonsFL.jpg|мини|Капчици пот, излизащи от екринните жлези]] Потта е съставена предимно от [[вода]]. Във водата са разтворени различни [[минерал]]и и [[микроелемент]]и, [[млечна киселина]] и [[карбамид]].<ref name="БМЭ-Т-20">{{cite book|last=Вовси М.С., Томилин В.В |first=|editor=главен ред. Б.В. Петровский|title=[[Голямата медицинска енциклопедия]] (в 30 тома) | accessdate=1 юни 2018|edition=3 издание|volume= 20. Пневмопекси – Преднизолон [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_20 ''(Пневмопексия – Преднизолон)'']|year=1983|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 560 |chapter= Пот ''(Пот)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/ПОТ}} ''{{икона|ru}}'' </ref> Въпреки че съдържанието на минерали варира, някои измерени концентрации са:<ref>{{Cite journal | last1 = Montain | first1 = S. J. | last2 = Cheuvront | first2 = S. N. | last3 = Lukaski | first3 = H. C. | title = Sweat mineral-element responses during 7 h of exercise-heat stress | journal = International journal of sport nutrition and exercise metabolism | volume = 17 | issue = 6 | pages = 574 – 582 | year = 2007 | pmid = 18156662| lang = en }}</ref> * [[натрий]] (0,9 г/л) * [[калий]] (0,2 г/л) * [[калций]] (0,015 г/л) * [[магнезий]] (0,0013 г/л) От микроелементите с най-висока концентрация са:<ref>{{cite journal |vauthors=Cohn JR, Emmett EA |title = The excretion of traces of metals in human sweat |journal = Annals of Clinical and Laboratory Science |volume = 8 |issue = 4 |pages = 270 – 5 |year = 1978 |pmid = 686643|lang = en }}</ref><ref>{{cite journal |first1 = Recep |last1 = Saraymen |first2 = Eser |last2 = Kılıç |first3 = Süleyman |last3 = Yazar |year = 2004 |title = Sweat Copper, Zinc, Iron, Magnesium and Chromium Levels in National Wrestler |url = http://mail.inonu.edu.tr/~tipdergi/include/getdoc.php?id=79&article=35&mode=pdf |journal = İnönü Üniversitesi Tıp Fakültesi Dergisi |volume = 11 |issue = 1 |pages = 7 – 10 |lang = en |accessdate = 2016-09-07 | archivedate = 2011-08-20 |archive-url = https://web.archive.org/web/20110820121750/http://mail.inonu.edu.tr/~tipdergi/include/getdoc.php?id=79&article=35&mode=pdf }}</ref> * [[цинк]] (0,4 мг/л) * [[мед]] (0,3 – 0,8 мг/л) * [[желязо]] (1 мг/л) * [[хром]] (0,1 мг/л) * [[никел]] (0,05 мг/л) * [[олово]] (0,05 мг/л) == Вижте също == * [[Дезодорант]] * [[Хиперхидроза]] * [[Инсолация]] * [[Феромон]] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Телесни течности]] [[Категория:Рефлекси]] c4x3rq8jb2juufjj5blzf2te34799yb 0 634686 12419470 11280517 2024-11-22T03:54:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419470 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име = Bang | Обложка = | Изпълнител = [[Горки Парк]] | От албум = [[Gorky Park]] | Издаден = 1989 | Формат = CD, винил<ref>[http://www.chartsurfer.de/artist/gorky-park/bang-song_gvhvp.html Bang von Gorky Park]</ref> | Записан = | Жанр = [[хардрок]], [[глем метъл]] | Времетраене = 4:47 | Лейбъл = [[Въртиго Рекърдс|Vertigo]]/[[Mercury Records|Mercury]] | Автор(и) = Алексей Белов, Майкъл Берарди, [[Николай Носков]], Грегори Шварц | Продуцент(и) = | Сертификат = | Предишен сингъл = „Bang“ (1989) | Този сингъл = Gorky Park | Следващ сингъл = „Peace in Our Time“ (1989) | Позиция в класациите = }} '''Bang''' е първият сингъл на съветската метъл група [[Горки Парк]]. == Създаване == Bang е първия сингъл на групата „Горки парк“. Написана е от Алексей Белов, [[Николай Носков]], Майкъл Берарди и Грегори Шварц. Включена е в албума [[Gorky Park]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://articles.mcall.com/1989-11-03/features/2718372_1_alexei-belov-hard-rock-band-moscow-s-gorky-park |заглавие=Russian Rockers Gorky Park Come To U.s. With A Bang Night Life This Weekend |достъп_дата=2016-10-06 |архив_дата=2014-10-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141014120741/http://articles.mcall.com/1989-11-03/features/2718372_1_alexei-belov-hard-rock-band-moscow-s-gorky-park }}</ref> В Европа е най-популярна в Норвегия, където 6 седмици е в VG-Lista Topp 10 и е класирана на 5 място. == Музикално видео == Музикалното видео за песента е заснето в Ню Йорк и е излъчвано многократно по американския канал на [[MTV]]. == Класация == {|class="wikitable sortable" !|Страна !Най-високата позиция |- !scope="row"|Норвегия VG-Lista Topp 10)<ref name="musicvf.com">[http://www.musicvf.com/song.php?id=84373 Bang (song by Gorky Park) ••• Music VF, US & UK hits charts]</ref> |align="center"|5 |- !scope="row"|САЩ [[Билборд Хот 100]] (''[[Билборд (списание)|Билборд]]'')<ref name="musicvf.com"/> |align="center"|41 |} == Състав == * [[Николай Носков]] – вокал * [[Алексей Белов]] – китара * [[Александър Маршал|Александър Минков]] – бас-китара * [[Александър „Ян“ Яненков]] – китара * [[Александър Лвов]] – барабани == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Песни на Николай Носков]] [[Категория:Песни на Горки Парк]] [[Категория:Песни от 1989 година]] [[Категория:Сингли от 1989 година]] cemt1lpyjwil74qjyll4071zydod9vk 0 636855 12419563 12144726 2024-11-22T08:14:10Z Davidkenarovcska 254027 12419563 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Георги Йомов | снимка = Georgy yomov.jpg | описание = Георги Йомов с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2020]] г. | цяло име = Георги Цецков Йомов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 174 cм | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] / [[нападател]] / [[полузащитник|крило]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | юношески години = 2006–2015<br>2015–2016 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] | години = 2016–2020<br>2020–2023 | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 109<br>55 | голове = (14)<br>(8) | национален отбор години = 2012–2014<br>2016<br>2017–2018<br>2020–2022 | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 7<br>1<br>5<br>10 | национален отбор голове = (4)<br>(0)<br>(0)<br>(2) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Георги Йомов''' (роден на [[6 юли]] [[1997]] г. в [[София]]) е [[България|български]] [[футболист]], който играе като [[полузащитник]]. Йомов е внук на легендарния бивш футболист на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] [[Тодор Барзов]].<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/multimedia/video/georgi-iomov-vnuk-sym-na-barzov-govoreha-che-sym-vryzkar-371349 Георги Йомов: Внук съм на Барзов, говореха, че съм връзкар] gong.bg 1 април 2016 г.</ref> == Кариера == Юноша на Левски София от 2006. През 2015 преминава в школата на Славия София, след като баща му заплаща 37 000 лева за правата му. Играе като дясно и ляво крило или атакуващ полузащитник, но се справя и като нападател. Дебютира за Славия София на 21 февруари 2016 при нулевето равенство с [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], а първи гол бележи на 2 април 2016 при победата с 3:0 над Монтана. Печели купата на България за сезон 2017/18 след като бележи решителната дузпа срещу Левски София във финала на турнира. Изиграва общо 111 мача за белите с 16 гола и 20 асистенции. На 17 август 2020 слага подпис под договор с ЦСКА. Дебютира на 22 август 2020 при победата с 2:1 над Ботев Враца. Носител на купата на България за сезон 2020/21. Печели трето място в анкетата за футболист на годината за 2021. На 27 август 2022 става ясно, че пробата му след двубоя с Македония Северна Македония е положителна и е наказан за срок от 4 години. Напуска тима след изтичане на договора в края на сезон 2022/23. Изиграва 7 мача с 4 гола за националния отбор на България до 17 години, 1 мач за този до 19 години и 5 мача за този до 21 години. ==Допинг скандал== На [[27 август]] [[2022]] година, в медиите в България излиза новина, че Йомов е дал положителна проба за допинг, след двубоя с Македония-Гьорче Петров от Лигата на конференциите. Правата на състезателя са спрени за 90 дни<ref>https://bnr.bg/post/101696682/spraha-pravata-na-georgi-iomov</ref>, до снемането на показания от всички страни.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/12387278] „Хванаха национала на ЦСКА Георги Йомов с допинг“, вестник 24 часа, 27.08.2022 г. </ref> От клуба <ref>https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=11071&zenid=gqdbofnrb8v34c305n3g9il2o0</ref> пишат в специално изявление:{{цитат|На 25.08., няколко часа преди мача с "Базел", ЦСКА получи писмо от Антидопинговата комисия на УЕФА за открито забранено вещество в организма на Георги Йомов. Пробата от урина беше взета на 28.07. след домакинската среща с "Гьорче Петров". Поради изискванията за конфиденциалност от УЕФА, не можем да разкрием коя е въпросната субстанция.|}} На [[15 март]] [[2023]] г. УЕФА излезе с решение да спре спортните права на Георги Йомов за период от 4 години. Наказанието се счита за влязло в сила от 25.08.2022 г. Георги Йомов ще обжалва решението пред КАС. На [[22 февруари]] [[2024]] г. Йомов губи делото, което води срещу наказанието си от 4 години, така няма състезателни права до [[25 август]] [[2026]] година. == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2017/18|2018]] ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] *Футболист №3 на България за 2021 г. – церемония „Футболист на годината“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/georgi-yomov/436024/ Профил] в сайта soccerway.com * [https://www.fccska.com/профил/георги-йомов Профил на играча в fcCSKA.com] {{СОРТКАТ:Йомов, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] euwit0z7mk03pbzdsq7jaouj26gsp69 0 637087 12418707 12418554 2024-11-21T13:19:32Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Проект „Бостън“ */ 12418707 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проект „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боезапас]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проект „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, t | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се изменя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е списан през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплекса „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] rk9gz2qqttvj2bc2gkbeobgep0rhqbt 12418709 12418707 2024-11-21T13:20:05Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Проект „Галвистън“ – „Провидънс“ */ 12418709 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боекомплек]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проект „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, t | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се изменя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е списан през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплекса „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] rssluclilmu4lo99v772zzpneen8r3y 12418711 12418709 2024-11-21T13:21:22Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Проект „Олбани“ */ 12418711 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боекомплек]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проектът „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се изменя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е списан през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплекса „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] 51ib5kypryibfsiwugy86zhrjkc8vo0 12418712 12418711 2024-11-21T13:21:41Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ */ 12418712 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боекомплект]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проектът „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се изменя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е списан през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплекса „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] nuqd4pfo80qs91hmcbmmv0ak8x707sn 12418723 12418712 2024-11-21T13:26:26Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Европейски крайцери */ 12418723 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боекомплект]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проектът „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец на „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се променя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е отписан от флота през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплексът „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[Ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] nqhmsi77pf44mtmvvckyng1ytpr3vii 12418739 12418723 2024-11-21T13:37:13Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Европейски крайцери */ 12418739 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боекомплект]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проектът „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец на „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се променя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г.<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е отписан от флота през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплексът „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[Ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] rt6dyjwrov53fz6kmntcbkrfkwmwp4w 12418743 12418739 2024-11-21T13:38:11Z Alexander.D.Hristov 169981 12418743 wikitext text/x-wiki [[Файл:Nuclear cruiser Frunze.jpg|мини|300px|[[Атомен ракетен крайцер|Атомният ракетен крайцер]] „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) stbd beam view.jpg|мини|300px|Атомният ракетен крайцер „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“]] '''Ракетен крайцер''' е [[класификация на корабите|подклас]] на [[крайцер]]ите, [[военен кораб]] с голяма [[водоизместимост]], имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[ракетно оръжие|управляеми ракети]]. Широко разпространен е също и терминът '''крайцер УРО''' (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно ''Guided Missile Cruiser'' (във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]]). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (''CG, DG, FG'') означава кораб, снабден със [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на [[противокорабна ракета|противокорабен ракетен комплекс (ПКРК)]]. == Преоборудвани ракетни крайцери == === Американски крайцери === [[Файл:USS Boston (CAG-1) underway in Guantanamo Bay on 10 January 1967.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CAG-1 „[[Бостън (тежък крайцер, 1942)|Бостън]]“]] Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в [[САЩ]] от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети. За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от [[еднотипни кораби|типа]] [[Тежки крайцери тип „Балтимор“|„Балтимор“]], модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети [[Регулус (ракета)|„Регулус-1“]], клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци. ==== Проектът „Бостън“ ==== Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“ ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Boston [[номер на борда|CAG-1]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>}}) и „Канбера“ ({{lang|en|CAG-2 Canberra}}), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] вместо [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[оръдеен купол|кули]] на [[корабна артилерия#класификация|главния]] и [[универсална артилерия|универсалния]] [[калибър]].<ref name="У1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1996|страници = 576|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] на корабите са увеличени почти два пъти, заменят [[фокмачта]]та с усилена и вместо два [[комин]]а оставят само един.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|място = М|издател = Военное издательство|дата = 1967|страници = 54}}</ref> Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 46, 50}}</ref> Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на [[Виетнам]] в хода на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските [[брегова артилерия|брегови]] [[батарея|батареи]] често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите [[щурмови самолет]]и.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д.|заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|място = М, СпБ|издател = АСТ, Terra Fantastica|дата = 2001|страница = 144|isbn = 5-17-005627-3}}</ref> Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.<ref name="У1"/> ==== Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“ ==== [[Файл:USS Springfield CLG-7 Souda Bay 1972.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „Спрингфилд“, тип „Провидънс“]] Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест [[лек крайцер|леки крайцери]] от тип „[[леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „[[Талос (ЗРК)|Талос]]“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ ({{lang|en|CLG-3 Galveston}})и „Топека“ ({{lang|en|CLG-8 Topeka}}). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с [[боекомплект]] 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 [[тон]]а трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата. Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за [[радар]]ите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ ({{lang|en|CLG-4 Little Rock}}) и „Оклахома“ ({{lang|en|CLG-5 Oklahoma City}}), а по образец „Топека“ преустройват „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“|Провидънс]]“ ({{lang|en|CLG-6 Providence}}) и „Спрингфилд“ ({{lang|en|CLG-7 Springfield}}). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г. ==== Проектът „Олбани“ ==== [[Файл:USS Columbus (CG-12) underway off San Diego on 19 February 1965 (NH 82722-KN).jpg|мини|250px|Ракетният крайцер CG-12 „Колумбус“, тип „Олбани“]] През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“ ({{lang|en|CG-10 Albany}}), „[[Чикаго (тежък крайцер, 1944)|Чикаго]]“ ({{lang|en|CG-11 Chicago}}) и „Колумбус“ ({{lang|en|CG-12 Columbus}}). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „[[RUR-5 ASROC|Асрок]]“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „[[Аляска (линеен крайцер, 1943)|Аляска]]“ ({{lang|en|CB-1 Alaska}}), но по финансови причини те са отклонени. Американските ракетни крайцери активно се използват във [[Виетнамска война|военните действия против Демократична република Виетнам]]. В задачите на корабите влизат подсигуряването на [[ПВО]], а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки [[МиГ-17]] на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.<ref>Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210</ref> Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на САЩ''' |- ! Характеристики ! „[[Ракетни крайцери тип „Бостън“|Бостън]]“<ref name="У1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“‎|Галвистън]]“<ref name="Е1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 577}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Провидънс“‎|Провидънс]]“<ref name="Е1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Олбани“|Олбани]]“<ref name="Е2">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 13 589/17 947 | 11 106/15 152 | 11 106/15 152 | 14 394/18 777 |- | align="left" | [[Двигател|Силова установка]] | [[Парна турбина|Паротурбинна]],<br />120 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />100 000 к.с. | Паротурбинна, <br />120 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 33 | 32 | 32 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 7300/20 | 8000/15 | 8000/15 | 7000/15 |- | align="left" | [[ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) | ЗРК Talos – 1 × 2 (46) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) | ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) |- | align="left" | [[Корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 3 – 203-mm/55, <br /> 5 × 2 – 127-mm/38, <br /> 4 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 1 × 3 – 152-mm/47, <br /> 1 × 2 – 127-mm/38 | 2 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[Торпедо|Торпедно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1544 | 1382 | 1382 | 1266 |- |} === Европейски крайцери === Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби. Великобритания, независимо от желанието на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]] да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 175}}</ref> На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]] и получават ЗРК за близко действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 504}}</ref> Французите през 1956 г. дострояват крайцера „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, заложен още през 1938 г., като [[крайцер ПВО]] с [[универсална артилерия]].<ref name="Е8">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 108}}</ref> В 1959 г. по образец на „Де Грас“ построяват още един крайцер – „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm.<ref name="Е8"/> В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „[[Masurca (ЗРК)|Масурка]]“. Освен това значително се променя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „[[Екзосе]]“.<ref name="Д30">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница= 161}}</ref> „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г.<ref name="Е8"/> [[Файл:Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“ в [[Бордо]]]] Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект.<ref name="Е6">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 199}}</ref> Освен това той получава и четири шахти за [[Балистична ракета|балистични ракети]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на [[НАТО]], предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след [[Карибска криза|Карибската криза]] програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е отписан от флота през 1972 г.<ref name="Е6"/> Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]], заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm.<ref name="Е7">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 272}}</ref> Но за командването на [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|ВМС на Нидерландия]] крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на [[Перу]], като комплексът „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети.<ref name="Е7"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените европейски ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Колбер (крайцер, 1956)|Колбер]]“<ref name="Д30"/> ! „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Джузепе Гарибалди]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|място = М|издател = Военное издательство Министерства обороны СССР|дата = 1971|страница = 131}}</ref> ! „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“<ref>{{cite|автор = Коваленко В.А., Остроумов В.Н.|заглавие = Справочник по иностранным флотам|страница = 206}}</ref> |- | align="left" | [[Държава]] | {{Флагификация|Франция|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Нидерландия|ВМС}} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[тон|t]] | 8500/11 300 | 9802/11 600 | 9529/11 850 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />86 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />85 000 к.с. | Паротурбинна<br />85 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 30 | 32 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4000/25 | 4000/20 | ? |- | align="left" | [[Ракетно оръжие|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой [[ракета|ракети]] | ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) <br /> ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 | ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 100-mm/55 <br /> 6 × 2 – 57-mm | 2 × 2 – 135-mm/45 <br /> 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 152-mm/53<br /> 3 × 2 – 57-mm<br /> 4 × 1 – 40-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | 1 [[вертолет]] | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 560 | 694 | 973 |- |} === Съветски крайцери === Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във [[Военноморски Флот на СССР|ВМФ на СССР]] под голямото влияние на личните възгледи на [[Никита Хрушчов]], увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. <blockquote> Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.<ref>Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.</ref></blockquote> При тези условия ръководството на флота активизира усилията си по преоборудване на крайцерите в съответствие с новите настроения по върховете. Първоначално се предполага преоборудването на 4 строящи се крайцера „68-бис“ в носители на „реактивно въоръжение за близко действие“ по проект 67. Набелязан е отказ от артилерията на главния калибър, поставяйки вместо нея две сдвоени ПУ за противокорабни ракети [[Противокорабен ракетен комплекс КСС|КСС]]. За провеждане на изпитанията на това оръжие през 1955 г. крайцерът „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ е преоборудван по проекта 68Е. Махайки артилерията от носовата кула, поставят еднорелсова ПУ за ракетите. Изпитанията преминават неуспешно, а самата ракета е оценена като маломощна за крайцера. <blockquote> Ракетите, след като преминат само ходови изпитания, често се поставят на кораба в ущърб на техните бойни качества, всъщност навярно и против здравия смисъл… Защо например трябва да се поставя на крайцера „Нахимов“ бреговият комплекс КСС? Отначало е видно, че той не е жизнеспособен.<ref>Касатонов В. А. На фарватерах флотской службы. М.: 1994, С. 63.</ref></blockquote> Почти едновременно започва програмата за преобразуването на крайцерите от проекта „68-бис“ в кораби за ПВО [[Крайцери проект 70|от проект 70]]. Плановете са да се свалят всички кули на главния калибър и да се заменят със сдвоени ПУ на зенитния комплекс М-2 „[[Волхов-М (ЗРК)|Волхов-М]]“. За отработка на комплекса през 1957 – 1958 г. е преоборудван крайцерът „Дзержинский“ по проект 70Е, снабдявайки го с една ракетна ПУ вместо кърмовата издигната кула на главния калибър. Изпитанията преминават сравнително успешно, но адмиралите не харесват малкия боезапас (10 ракети) и солидните габарити на ракетите от комплекса. Вследствие на това е прекратена разработката на проект [[крайцери проект 71|71]], в който по план се съхраняват носовите артилерийски кули, а кърмовите се заменят с две ПУ за ЗРК „Волхов-М“. Накрая през 1958 г. започва разработката на крайцерите от [[Крайцери проект 64|проект 64]], в които трябва да се превърнат вече заложените артилерийски крайцери от проекта 68бис-ЗИФ. На тях е планирано да се установят ПУ за крилатите ракети [[П-35 (ракета)#П-6|П-6]], а също и ПУ за ЗРК М-3 с голяма далечина на действие и [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]] с малък обсег. Цялата артилерия на главния калибър трябва да се премахне. Преустройката на главния крайцер „Кронщат“ започва през 1958 г., но в края на същата година работите са прекратени и всички недостроени крайцери отиват за скрап. Така в резултат на всички усилия съветският ВМФ получава само един крайцер – „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“, снабден с ракетно оръжие, но той почти веднага е прекласифициран на учебен. Той е изведен от състава на ВМФ през 1988 г. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителини [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на преустроените ракетни крайцери на СССР от 1950-те г.''' |- ! ! Проект 67 (непостроен) ! Проект 64 (непостроен) ! Проект 70 (непостроен) ! [[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Проект 70Э]] ! Проект 71 (непостроен) |- | align="left" | [[Водоизместимост]], нормална/пълна, [[регистров тон|t]] | 13 140/16 050 | ?/≈16 400 | 13 450/16 610 | 12 970/16 070 | 13 410/16 590 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]]<br />110 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. | Паротурбинна<br />110 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 31,5 | 31,5 | 31,5 | 32 | 31,5 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 4700/17 | 4700/17 | 5300/17 | 7400/17 | 5500/17 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ПКРК „Стрела“ – 2х2 (19) | ПКРК П-6 – 3×4 (12)<br />ЗРК М-3 − 2×2 (20)<br />ЗРК М-1 – 4×2 (64) | ЗРК М-2 – 4x2 (44) | ЗРК М-2 – 1×2 (10) | ЗРК М-2 – 2×2 (22) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 4х2 − 100-mm<br />6х4 – 57-mm | 4х2 − 76-mm | 6х2 – 100-mm<br />5х4 – 57-mm | 3х3 – 152-mm<br />6×2 – 100-mm<br />8×2 – 37-mm | 2х3 – 152-mm<br />4×2 – 100-mm<br />4×4 – 57-mm |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | — | — | 2 | — | 1 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 980 | ? | 1012 | 1266 | 1035 |- |} == Първи ракетни крайцери специална постройка == === САЩ === [[Файл:USS Long Beach (CGN-9) underway at sea, circa in the 1960s.jpg|мини|250px|Атомният ракетен крайцер [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|CGN-9 „Лонг Бийч“]]]] От края на 1950-те години САЩ пристъпват към масово строителство на ракетни кораби за нуждите на океанския ескорт – охрана на [[Авионосно съединение|авионосните съединения]] и [[Конвой|конвоите]]. Новото въоръжение води до ръст на водоизместимостта и корабите се получават доста по-големи от [[разрушител]]ите, за това и новата им класификация във флота на САЩ е [[Лидер на ескадрени миноносци|лидер на есминците]] и по-конкретно ракетни лидери (''Guided Missile Destroyer Leader, DLG'') или атомни ракетни лидери (''Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN''). Впоследствие тези бойни единици, съхранявайки официалното си обозначение като лидери, започват официално да се именуват ракетни [[фрегата|фрегати]] (''Guided Missile Frigate''). Подобна класификация рязко отличава американския флот сред другите за това и на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ има [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|прекласификация]] с оглед на международните стандарти и големите фрегати започват да се именуват крайцери (''CG Cruiser Guided'').<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|място = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издател = Naval Institute Press|дата = 1982|страница = 293|isbn = 978-0870217333}}</ref> ==== Проект „Лонг Бийч“ ==== Проектирането на първия в света ракетен крайцер по специален проект „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ ({{lang|en|Long Beach}}) започва през 1955 г. Този кораб става също и първият в света надводен боен кораб с атомна енергетична установка ([[Атомоход|ЯЕУ]]). Недостатъчната мощност на ЯЕУ, проектът на която се базира на енергетична установка за [[атомна подводница]], принуждава оборудването на „Лонг Бийч“ с две такива установки. Характерно е, че водоизместимостта на крайцера първоначално е ограничена на 7800 тона, а в процеса на проектирането започва неудържимо да расте.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|място = London|издател = Arms&Armour|дата = 2000 |страница = 179|isbn = 0-85368-105-8}}</ref> На кораба е планирано поставянето на най-разнообразни системи въоръжение, включая и пускови установки за крилатите ракети „Регулус“, а след свалянето им от въоръжение – на осем шахти за „[[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]“. Обаче всички тези планове в крайна сметка са отменени.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 50}}</ref> [[Файл:NH-90071-KN CGN-9 AAW Refit for FY77-78-79 Concept (FADE).jpg|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцерите „Лонг Бийч“ след модернизацията със системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]]] Основно оръжие на крайцерите стават зенитните и противолодъчните ракетни комплекси – един ЗРК „Талос“, два ЗРК „Териер“ и [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Задачата за откриване на въздушните цели се възлага на принципно новите [[Радиолокатор|РЛС]] с [[Фазирана антенна решетка|фазирани антенни решетки]] ''AN/SPS-32 и AN/SPS-33''. Също за първи път на кораб се появява [[БИУС|бойната информационно-управляваща система]] [[NTDS (БИУС)|NTDS]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 578 – 579}}</ref> Артилерия в първоначалния проект не се предвижда въобще, но е поставена вече в хода на експлоатацията, по лично настояване на [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Джон Кенеди|Дж. Кенеди]], имащ възможността лично да наблюдава неуспешни ракетни стрелби на американския флот.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|място = Denver, USA|издател = ABC-CLIO|дата = 2004|страница = 140|isbn = 1-85109-369-9}}</ref> Цената за всички тези придобивки е ръст на водоизместимостта, надвишила 16 хиляди тона, многочислен екипаж и прекалено високата стойност. „Лонг Бийч“ струва на бюджета 332,85 милиона долара.<ref name="Э1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 180}}</ref> – шест пъти повече от крайцерите от тип „Лийхи“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 302}}</ref> В резултат на това, флотът се отказва от серийно строителство на такива кораби и „Лонг Бийч“ става „белият слон“ на американските ВМС. Независимо от уникалността корабът взема активно участие в действията на американския флот край бреговете на Виетнам и сваля два [[МиГ]]а на дистанция 65 km.<ref>{{cite|автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|страница = 150}}</ref> В хода на експлоатацията си „Лонг Бийч“ има редица модернизации със замяна на радарите и въоръжението. Крайцерът получава нови РЛС, ЗРК „Тайлос“ е свален, а останалите ПУ се използват за ракетите „[[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]]“, поставени са ПУ [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] „[[Mark 15 Phalanx CIWS|Вулкан-Фаланкс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 1981|страница = 648}}</ref> През 1977 г. има планове за основно преустройсто на „Лонг Бийч“ с поставянето на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, но после решават, че крайцерът е прекалено износен и такава модернизация няма да е оправдана.<ref name="Р3">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 187}}</ref> „Лонг Бийч“ е списан през 1994 г.<ref name="Е2"/> ==== Проекти „Лийхи“ – „Бейнбридж“ ==== [[Файл:USS Leahy (CG-16) at sea off San Diego, in May 1978.jpg|мини|ляво|250px|CG-16 „Лийхи“]] Получавайки определен опит в експлоатацията на крайцери, снабдени със ЗРК, американците стигат до извода, че стойността на модернизацията на тези вече много амортизирани кораби е прекалено голяма и неоправдана.<ref>{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страници = 110}}</ref> Заедно с това, изпитанията на [[разрушител]]я „[[Гаят (разрушител, 1945)|Гаят]]“ ({{lang|en|USS Gyatt (DD-712)}}) от тип „[[Разрушители тип „Гиъринг“|Гиъринг]]“, въоръжен през 1956 г. със ЗРК „Териер“, показват, че този комплекс е прекалено голям за разрушител.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 296}}</ref> В резултат флотът на САЩ се съсредоточава в серийното строителство на кораби, заемащи по размер междинно място между крайцерите и разрушителите.<ref name="Б1">{{cite|автор = Белавин Н. И.|заглавие = Корабли-ракетоносцы|страница = 111}}</ref> В периода 1959 – 1961 г. е построена серията ракетни фрегати от тип „[[Разрушители тип „Фарагут“|Фарагут]]“,<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 580}}</ref> станали основа за развитие на разрушителите от тип „[[Разрушители тип „Мичър“|Мичър]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 579}}</ref> През 1975 г. корабите от типа „Фарагут“ са преведени в класа на ракетните разрушители. [[Файл:USS Bainbridge (CGN-25) 1986.jpg|мини|250px|[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|CGN-25 „Бейнбридж“]]]] Ракетните фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ стават усъвършенствана версия на фрегатите от тип „Фарагут“. През 1962 – 1964 г. флота получава 9 кораба от типа „Лийхи“ ({{lang|en|Leahy}}), стандартната водоизместимост на които не достига и 6000 тона. Тяхната основна разлика спрямо [[прототип]]а става замяната на носовата 127-милиметрова арт-установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] на втора ПУ за ЗРК. Това на свой ред води до удължаване на полу[[бак]]а за съхраняване на ракетите и ръст на водоизместимостта. Впоследствие това архитектурно решение се прилага и при последващите ракетни фрегати.<ref name="Б1"/> Основната задача на тези кораби е осигуряването на ПВО на авионосните групи затова и въоръжението на корабите носи почти изключително зенитен характер – две сдвоени ПУ „Териер“ с 80 ракети. Допълва ги осемконтейнерен ПЛРК [[RUR-5 ASROC|ASROC]], работата на който се подсигурява от мощната [[Сонар|хидроакустична станция]] (ХАС) ''SQS-23''.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|pages = 299}}</ref> Артилерийското въоръжение е слабо – две сдвоени 76 mm установки [[3"/50 Mark 33|''Mk-33'']].<ref name="Е3">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 581}}</ref> За базиране на вертолет има площадка, но няма хангар. В периода 1966 – 1968 г. те са превъоръжени с ракети ''Standart SM-1'', а от 1985 г. всички крайцери от този тип преминават модернизация, в хода на която получават възможност да използват ракетите ''Standart SM-2ER''. Оръдията ''Mk-33'' са заменени с ПУ за ПКР „Харпун“.<ref name="Е3"/> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1994 г.<ref name="Е3"/> За съпровождане на единствения по онова време атомен [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|Ентърпрайз]]“ ({{lang|en|Enterprise}}) създават и [[Атомен ракетен крайцер|атомна версия]] – „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ ({{lang|en|Bainbridge}}), построен в единствен екземпляр, който при идентично въоръжение се оказва с повече от 2000 тона по-тежък. Впрочем пълната водоизместимост на тези кораби е еднакво. „Бейнбридж“ преминава същите модернизации, както и крайцерите от тип „Лийхи“ и е списан през 1995 г.<ref name="Е4">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 582}}</ref> [[Файл:USS Belknap (CG-26).jpg|мини|ляво|250px|CG-26 „[[Белнап (ракетен крайцер, 1963)|Белнап]]“]] ==== Проект „Белнап“ – „Трукстън“ ==== [[Файл:USS Truxtun (CGN-35).jpg|мини|250px|CGN-35 „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“]] Следващата серия ракетни фрегати стават корабите от типа „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“ ({{lang|en|Belknap}}), влезли в строй в периода 1964 – 1967 г.<ref name="Е4"/> Броят ПУ за ЗРК е съкратен на една в носовата част, но вече тя може да изстрелва както зенитни, така и противолодъчни ракети. Вместо втора ПУ фрегатите получават пълноценен хангар за вертолет и универсална [[5"/54 Mark 42|127 mm артилерийска установка]], разположени на кърмата.<ref name="Е4"/> За първи път на кораби от такъв клас се поставя БИУС NTDS.<ref name="Е5">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 583}}</ref> Големи надежди са възлагани на новата ХАС ''SQS-26'', която трябва да повиши противолодъчните възможности на корабите.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 305}}</ref> За борба с подводници на голяма дистанция са предназначени безпилотните вертолети от типа ''DASH'', които на борда има до три единици, но на практика те не оправдават очакванията възложени на тях.<ref name="Э1"/> Радиоелектронното оборудване е усъвършенствано, а далечината на плаване нараства до една трета.<ref name="Е4"/> Фрегатите от този тип участват във Виетнамската война, в хода на която записват на сметката си няколко [[МиГ]]а и даже една ПКР, свалена с ракета от крайцера „[[USS Sterett (CG-31)|Стерет]]“ ({{lang|en|Sterett}}) – първият подобен случай в историята на войните по море.<ref>Современная военная техника. Под. Ред. Бишопа К. – М.: Астрель, 2003. С. 400.</ref> После те са модернизирани по образец на крайцерите от тип „Лийхи.“<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 646}}</ref> Всички крайцери от този тип са списани 1993 – 1995 г.<ref name="Е4"/> Общо флотът поръчва 10 фрегати от тип „Белнап“, но при обсъждането на военния бюджет [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] изразява желание да се построи още една атомна фрегата.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 311}}</ref> Първоначално моряците искат да повторят проекта „Бейнбридж“, но желанието да имат по-съвършена бойна единица води до появата на атомен „близнак“ на фрегатите от тип „Белнап“ – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ ({{lang|en|Truxtun}}).<ref name=autogenerated2>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 334}}</ref> Стойността на „Трукстън“ достига 163,2 милиона долара,<ref name="Э1"/> в строй влиза през 1967 г.<ref name="Е5" /> Той има същите модернизации, както при типа „Белнап“,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 645}}</ref> и е списан през 1995 г.<ref name="Е5" /> ==== Проект „Тифон“ ==== Независимо от това, че ЗРК от серията ''3-Т'' (''Talos, Terrier, Tartar'') се отличават с доста високи по мерките на 1950-те години характеристики, американският флот не е напълно удовлетворен от своите комплекси. Основен недостатък е ограниченият брой канали за наводка на ракетите. Това дава на потенциалния противник възможност да премине през ПВО на съединението за сметка на масирана атака, водещи до запълването на СУО на ЗРК.<ref name=autogenerated1>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 590}}</ref> В опит да се реши този проблем американската компания „Бендикс“ ({{lang|en|Bendix}}) получава поръчка за разработка на бойната система „[[Тифон (БИУС)|Тифон]]“ ({{lang|en|Typhon}}). Комплексът се разработва в два варианта: за средна далечина ''[[RIM-55 Typhon MR|Typhon MR]]'' с ракети ''RIM-55'' и за далечна отбрана ''[[RIM-50 Typhon LR|Typhon LR]]'' с ракетите ''RIM −50''. Отличителни черти на проекта трябва да станат РЛС ''AN/SPG-59'' с фазирана антенна решетка и принципа за наводка на ракетите, предвиждащ обработката на отразените радиолокационни сигнали от ракетите на самия кораб. Предполага се така да се осигури търсената многоканалност на наводката. ''Typhon MR'' трябва да поразява цели до 75 km, ''Typhon LR'' до 200, а в перспектива до 370 km. За притежаващия толкова високи характеристики ЗРК незабавно, даже без да се изчакат изпитанията, започват да проектират кораби. Най-изпипан е проектът за ракетна фрегата ''[[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN]]'', подготвен към 1961 г. Внушителният атомоход трябва да носи по една ПУ „Тифон“ за голяма и средна далечина, а също универсално оръдие и системи за ПЛО.<ref name=autogenerated1 /> Като по-евтина алтернатива се спряга и преоборудването с „Тифон“ на тежкия крайцер „[[USS Newport News (CA-148)|Нюпорт Нюз]]“.<ref name=autogenerated1 /> Независимо от впечатляващите перспективи ВМС на САЩ така и не получават новия ЗРК. „Тифон“ се оказва прекалено сложна и скъпа система, изпитанията минават с големи трудности и през 1963 г. министърът на отбраната на САЩ [[Робърт Макнамара]] закрива програмата.<ref name=autogenerated1 /> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ от 1960-те г.''' |- ! ! „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“<ref name="Е2"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“<ref name="Е3"/> ! „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Белнап“|Белнап]]“<ref name="Е4"/> ! „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“<ref name="Е5" /> ! [[Ракетен крайцер тип DLGN|DLGN (проект)]]<ref name=autogenerated4>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 590}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 111/16 602 | 5146/7590 | 7250/7982 | 5409/7890 | 8149/8927 | 10 000/12 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>80 000 [[конска сила|к.с.]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>85 000 к. с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Паротурбинна,<br>85 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 32 | 30 | 32 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 8000/20 | Неограничена | 7100/20 | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], денонощия | 56 | 28 | 56 | 28 | 56 | 56 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Talos – 1 × 2 (52), <br>ЗРК Terrier – 2 × 2 (120), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (20) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier – 2 × 2 (40), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Terrier/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Typhon LR/ПЛРК ASROC – 1 × 2 (60/20), <br>ЗРК Typhon MR – 1 × 2 (80) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/38 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 2 × 2 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/54, <br>2 × 1 – 76-mm/50 | 1 × 1 – 127-mm/38 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[Торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 3 – 324-mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА | 2 × 2 – 533-mm ТА, <br>2 × 3 – 324 mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Няма | Няма | Няма | Няма | Няма | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] |- | align="left" | [[Екипаж]] | 1107 | 377 | 459 | 388 | 490 | 743 |- |} [[Файл:USS California (CGN-36) underway off the coast of Southern California (USA) on 5 November 1986 (6449876).jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Калифорния“]] ==== Проект „Калифорния“ ==== Към края на 1960-те години американските ВМС, натрупали определен опит, решават да се върнат към строителството на атомни надводни кораби. Атомният самолетоносач „[[Нимиц (самолетоносач, 1972)|Нимиц]]“ ({{lang|en|Nimitz}}) поражда и ново поколение ракетни крайцери, също снабдени с [[Ядрена силова установка|ЯЕУ]]. Плановете за тяхното строителство възникват още в средата на 1960-те години, но разходите за войната във Виетнам и твърдата позиция на Р. Макнамара водят до задържане на проекта.<ref name=autogenerated2 /> Двете атомни фрегати от тип „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ са предоставени на флота през 1974 – 1975 г.<ref name="Ю1">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 584}}</ref> [[Файл:USS Virginia (CGN-38) elevated starboard view.jpg|мини|250px|Крайцерът „Вирджиния“]] Формално те не изглеждат по-мощни кораби, отколкото по-малките по размери фрегати предшественици, но имат много по-съвършено електронно оборудване, което и повишава техните възможности за ПВО.<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 186}}</ref> Артилерията е представена с най-новите установки [[5"/54 Mark 45|''Mark 45'']]. Към недостатъците на проекта се отнася отсътствието на хангар за вертолет, което намалява противолодъчната ефективност. Впоследствие крайцерите имат модернизация, в хода на която получават ПУ за ПКР „Харпун“, а също и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1">{{cite|автор = Петров Ю.|заглавие = Атомные крейсера УРО|издател = Зарубежное военное обозрение|дата = 1988|брой = 5|страница = 51}}</ref> Двата крайцера са списани през 1995 г.<ref name="Ю1"/> Всичко са планирани за построяване пет крайцера от този тип, но после се решава да се продължи със строителството на атомните крайцери от тип „Вирджиния“.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 341}}</ref> ==== Проект „Вирджиния“ ==== Следващата серия атомни ракетни крайцери тип – „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“ е построена в серия от четири единици. Тези кораби са въведени в строй през 1976 – 1980 г.<ref name="Ю1"/> „Вирджиния“ става развитие на тип „Калифорния“, с опити да се отстранят недостатъците на предходния проект. В частност ПУ стават универсални тип ''Mk 26'', в кърмата е монтиран подпалубен хангар с елеватор. Последното решение се оказва неудачно, тъй като при експлоатация хангарът се залива с вода.<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 342}}</ref> В резултат на това вертолетите са свалени от крайцерите и постявят на мястото на хангара бронирани ПУ за КР „Томахоук“. Освен това крайцерите от тип „Вирджиния“ също както и техните предшественици получават ПКРК „Харпун“ и ЗАК „Вулкан-Фаланкс“.<ref name="Ф1"/> Крайцерите тип „Вирджиния“ са списани през 1993 – 1995 г.<ref name="Ю1"/> Има планове да се построи и пети крайцер от типа, но американските моряци не са удовлетворени от малкото канали за наводка на зенитните ракети, което не дава сериозни шансове за отразяване на масирани атаки по въздух. За това, когато новата бойна система „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ е доведена до пригодност, всички последващи планове по развитието на ракетни крайцери са свързани именно с нея. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на атомните ракетни крайцери на САЩ от 1970-те г.''' |- ! ! „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“<ref name="Ю1"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Вирджиния]]“<ref name="Ю1"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | – /10 150 | – /11 000 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[Ядрена силова установка|Ядрена]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Ядрена,<br>60 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Tartar – 2 × 1 (40 Standart MR), <br>ПЛРК ASROC – 1 × 8 (24) | ЗРК Tartar/ПЛРК ASROC – 2 × 2 (66 Standart MR и ASROC) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2 × 1 – 127-mm/54 | 2 × 1 – 127-mm/54 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | Само [[полетна палуба|ПИК]] | 1 [[вертолет]] (2 при претоварване) |- | align="left" | [[Екипаж]] | 533 | 519 |- |} === Италия === [[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“, тип „Андреа Дориа“]] ==== Проект „Андреа Дория“ ==== Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“,<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> които на свой ред са аналог американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 207}}</ref> През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата = 1991 |страница = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]].<ref name="К50"/> Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите,<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 258}}</ref> „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г.<ref name="К50"/> ==== Проект „Виторио Венето“ ==== [[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|Крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]] Получавайки известен опит от експлоатацията на крайцерите от тип „Андреа Дория“, италианските моряци стигат до извода, че за надеждното подсигуряване на ПЛО броят вертолети на борда на кораба трябва съществено да се увеличи, а също да се подсигурят и по-добри условия за тяхното обслужване.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|място = Минск|издател = Попурри|дата= 2003|страница = 135|isbn = 985-438-979-0}}</ref> Нов проект е подготвен към 1965 г., а през 1969 г. крайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“ влиза в строй.<ref name="К51">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> Също като своите предшественици, той получава един ЗРК „Териер“, но с възможност за стрелба със ЗКР „Стандарт“ и ПЛУР [[RUR-5 ASROC|ASROC]]. Близката отбрана се осигурява от 8 76-милиметрови установки [[76 mm/62 M.M.I.|M.M.I.]] Удължаването на корпуса с 30 метра позволява да се увеличи съставът на авиогрупата – „Виторио Венето“ носи до 6 вертолета „Сий Кинг“ или 9 вертолета AB-212. До влизането в строй на лекия самолетоносач „[[Джузепе Гарибалди (самолетоносач, 1983)|Джузепе Гарибалди]]“ „Виторио Венето“ е [[флагман]] на италианския флот. В периода 1981 – 1984 г. крайцерът преминава модернизация с поставянето на ПУ за ПКР [[Otomat|„Отомат“ Mk2]] и ЗАК „[[Dardo|Дардо]]“.<ref name="К51"/> „Виторио Венето“ е изключен от състава на флота през 2003 г. Планира се залагането през 1967 г. на втори крайцер от този тип с името „Триест“, но финансови проблеми отлагат строителството, а след това флотът предпочита да строи по-големи кораби авионосен тип и строежът е окончателно отменен.<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страница = 140 – 141}}</ref> === Великобритания === [[Файл:19880829-Portsmouth-HMS Kent.jpg|мини|250px|Разрушителят „Кент“, тип „Каунти“]] След Втората световна война Великобритания влиза в коловоза на продължителна икономическа криза, която сериозно се отразява и на [[Кралски военноморски сили|Кралския флот]]. Всички опити на британските адмирали да получат първокласни бойни кораби се сблъскват с твърдата съпротива на министерството на финансите. За това, когато [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейството]] представя проекта за „ракетния крайцер на 1960 г.“ с водоизместимост от 17 000 тона, той е незабавно отхвърлен.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 503}}</ref> ==== Проект „Каунти“ ==== В опита си да се попълни флота с големи бойни единици моряците използват хитрост – следващият проект за ракетен кораб официално се именува [[разрушител]], макар по размери да не отстъпва на крайцерите от Втората световна война и фактически да е аналог на американските ''DLG''.<ref name="Р1">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 182}}</ref> Независимо от официалната класификация, в авторитетните справочници той се определя като ракетен крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 564}}</ref> Проектът „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“ се формира около главното оръжие на кораба – ЗРК „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“. Ракетите се изстрелват от кърмовата сдвоена установка, но се транспортират през целия кораб от носовия погреб. Необичаен за 1960-те години е вторият тип ЗРК – 2 системи с малка далечина на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий кет]]“. Ефективността на тези комплекси се смята за ниска поради примитивния способ за наводка на ракетите – ръчно, с помощта на оптически прицел. Независимо от това в хода на [[Фолкландска война|Фолкландския конфликт]] комплексите „Сий кет“ свалят 8 аржентински самолета, а „Сий слъг“ – нито един.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 288}}</ref> Освен това разрушителите получават мощно външно артилерийско въоръжение – 2 сдвоени установки за универсалните 114-mm оръдия ''[[4.5"/45 QF Mark V|QF Mark V]]'', разработени още в края на Втората световна, но това решение е натрапено, тъй като няма разработено съвременно автоматичено оръдие към момента. Впоследствие едната от установките е заменена на 4 ПУ за ПКРК „[[Екзосе]]т“. Към позитивите на проекта се отнасят използването за пръв път на комбинирана енергетична установка, включваща 2 [[парна турбина|парни]] турбини за икономичния ход и 6 [[Газова турбина|газови турбини]] за максималния.<ref name="Р1"/> В периода 1962 – 1963 г. британският флот получава първите четири кораба тип „Каунти“, а през периода 1966 – 1970 г. в строй влиза и втората четворка. През 1982 г. два от тях – „[[HMS Glamorgan (D19)|Глеморган]]“ и „[[HMS Antrim (D18)|Ентрим]]“ участват в боевете за Фолкландите, като „Глеморган“ получава попадение от ПКР „Екзосет“,<ref>{{cite|автор = Chant C.|заглавие = Air War in the Falklands, 1982|место = Oxford|издател = Osprey Publishing|дата = 2001|страница = 76|isbn = 1-8417-6293-8}}</ref> а „Ентрим“ е уцелен от [[авиобомба]]. И в двата случая боеприпасите не се взривяват.<ref>{{cite|автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века|страница = 286}}</ref> [[Файл:HMS Bristol Portsmouth 2008.jpg|мини|250px|ляво|Разрушителят „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“]] В годините 1981 – 1987 4 кораба от този тип са продадени на [[Чили]], където преминават през сериозна модернизация.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|място = London|издател = Jane's Information Group|дата= 2004|страница = 106|isbn = 0-7106-2623-1 }}</ref> ==== Проект 82 ==== Последният британски проект, заслужаващ определението „крайцер“, се разработва като кораб за ескорт на перспективните [[самолетоносач]]и [[самолетоносачи тип „Куин Елизабет“|CVA]].<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 500}}</ref> След като през 1966 г. [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство се отказва от плановете за постройка на големи самолетоносачи, трябва да се отмени и плана за строителството на 4 кораба от проект 82. Въпреки това един кораб все пак е построен за изпитания на новите системи оръжие, като от политически съображения той се класифицира като разрушител, но авторитетните издания го определят за лек крайцер.<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страница = 563}}</ref> „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“ влиза в строй през 1973 г. Той става първият британски кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана „[[Sea Dart (ЗРК)|Сий Дарт]]“. Освен това той има [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛРК]] „[[Ikara|Икара]]“ и [[Бомбомет (морски)|бомбомет]] „[[Limbo (бомбомет)|Лимбо]]“ за противолодъчни задачи, а също и най-новата 114-mm универсална арт-установка [[114 mm/55 Mark 8|Mark 8]]. Базиране на вертолети не се предвижда, тък като отбраната на съединението се осигурява от така и непостроените самолетоносачи.<ref name=autogenerated7>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 509}}</ref> Въпреки че „Бристъл“ се смята за „бял слон“ в британския флот,<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|страница = 183}}</ref> неговите солидни размери и мощни системи за връзка позволяват ефективното използване на кораба като [[флагмански кораб|флагмански]]. През 1982 г. „Бристъл“ също участва във Фолкландската война, без да постигне особени успехи, но и избягвайки попадания. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #90EE90;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на европейските ракетни крайцери''' |- ! Характеристики ! „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 204}}</ref> ! „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 205}}</ref> ! „[[Разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“<ref>|{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 508}}</ref> ! „[[Бристъл (разрушител УРО, 1969)|Бристъл]]“<ref name=autogenerated7 /> |- | align="left" | Държава | {{Флагификация|Италия|ВМС}} | {{Флагификация|Италия|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} | {{Флагификация|Великобритания|ВМС }} |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 5000/6500 | 7500/8850 | 6200/6800 | 6700/7700 |- | align="left" | [[Съдова енергетична установка|Силова установка]] | [[парна турбина|Паротурбинна]],<br>60 000 [[конска сила|к.с.]] | Паротурбинна,<br>73 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 30 000 к.с. | Паро/газотурбинна, <br>30 000 + 44 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 30 | 30,5 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5000/17 | 5000/17 | 3500/28 | 5000/18 |- | align="left" | [[ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) | ЗРК Terrier/ ПЛРК ASROC – 1 × 2 (40/20) | ЗРК Sea slug – 1 × 2 (30), <br>ЗРК Seacat – 2 × 4 (32) | ЗРК Sea Dart – 1 × 2 (40), <br>ПЛРК Ikara – 1 × 1 (32) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 8 × 1 – 76-mm/62 | 8 × 1 – 76-mm/62 | 2 × 2 – 114-mm/45, <br>1 × 2 – 20-mm | 1 × 1 – 114-mm/55 |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2 × 3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 3 – 324-mm ТА | Няма | ТА няма, има бомбомет Limbo |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 4 [[вертолет]]а | 6 – 9 вертолета | 1 вертолет | Няма |- | align="left" | [[Екипаж]] | 485 | 550 | 440 – 471 | 407 |- |} === СССР === Концепцията за съветския ракетен крайцер се развива в спецификата на 50-те и 60-те години на ХХ век и предопределя значителните разлики в развитието на този клас бойни кораби между съветския и западните флоти. Страните от [[НАТО]], главно САЩ, могат да си позволят да развиват крайцерите като ескортни кораби, ориентирани за изпълнение на ПВО и ПЛО задачи. По същество те престават да бъдат крайцери в изначалното значение на думата и неслучайно дълго време са наричани фрегати. Съветският надводен флот се смята за прекалено слаб и притиснат към собствените си брегове, за това възможността за морски сражения между надводни кораби дори не се разглежда от западните стратези.<ref name="П2">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 63|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref> На свой ред съветското военноморско ръководство търси методи за борба с многократно превъзхождащите надводни сили на вероятния противник, преди всичко със самолетоносачи, с помощта на нетрадиционни решения. Това е предизвикано и от бързото развитие на ударното ракетно оръжие с корабно базиране в съветския ВМФ.<ref name="П2"/> Масивните ПКР, предназначени за поражение на самолетоносачи, изискват и съответстващи носители и в така в съветския флот се появяват ракетните крайцери. {{цитат| Изисква се кораб, способен дълго време да съпровожда авионосното съединение и в съответния момент да нанесе по него съкрушителен удар. Според тази доктрина инициативата трябва да е наша. Това се разбира от само себе си – ако инициативата е във вероятния противник, то ние нямаме никакви шансове срещу него. Пред съветските конструктори е поставена задачата да създадат кораб за унищожаване на самолетоносачи. Така започва да се заражда типът на съветския ракетен крайцер. | Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|място = М|издател = Военная cite|дата = 2006 |страница = 6|isbn = 5-902863-09-0}}</ref>}} ==== Проект 63 ==== В средата на 1950-те години става известно за плановете на САЩ да въведат в състава на флота ред надводни кораби с ядрена силова установка. Особено внимание съветските моряци обръщат на ракетния крайцер „Лонг Бийч“, считан за квинтесенция на техническия прогрес в областта на военноморските въоръжения. През 1956 г. е взето решение за проектиране на атомния ракетен крайцер от проект 63.<ref name="С11">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> Намерението е да се построят кораби с мощно ударно въоръжение и солидна система за ПВО. Основният противокорабен калибър трябва да е ракетите [[П-35 (ракета)|П-6]] с далечина на стрелбата около 300 km.<ref name=autogenerated5>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 534}}</ref> Две четворни установки осигуряват осемракетен залп, а общият боекомплект трябва да включва 24 ракети. Това оръжие се допълва от две огромни крилати ракети [[П-20]], тежащи около 30 тона и имащи далечина на стрелбата 3000 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|място = Мн|издател = Харвест|дата = 2001 |страница = 484|isbn = 985-13-0183-3}}</ref> Точността им се оценява като невисока, но се компенсира с наличието на ядрен заряд.<ref name="С11"/> ПВО на крайцерите от проект 63 трябва да се осигурява от 2 сдвоени ПУ за ЗРК [[М-3 (ЗРК)|М-3]] и 4 сдвоени ПУ за ЗРК М-1. Общият запас ракети е от 172 броя.<ref name="С11"/> Доунищожаването на промъкналите се цели е възложено на четири установки [[АК-726]], поставени побордно. Освен това има бомбомети и 2 вертолета [[Ка-25]]. Необичайно за следвоенния период е наличието на [[корабна броня|брониране]] с относително солидна дебелина.<ref name="С11"/> Строителството е планирано да започне през 1958 г., а цялата серия от 7 кораба трябва да се предаде на флота в 1961 – 1964 г.<ref name="С11"/> Но разработката на комплекса М-3 се проточва, не успяват да създадат и подходяща за крайцера ЯЕУ.<ref name="С11" /> Освен това възникват и съмнения за бойната ефективност на подобен кораб против американските авионосни съединения. С оглед и недолюбването на големите кораби от Н. С. Хрушчов, проектът е закрит през 1959 г.<ref name="С11" /> По същото време се работи и върху проект за крайцер УДД – носител на крилатите ракети П-100, с водоизместимост 9000 – 10 000 тона, имащ 4 – 8 ПУ за стратегически КР, ЗРК М-1 и 57-mm автомати.<ref name="С11" /> Приемането на въоръжение на [[Междуконтинентална балистична ракета|междуконтиненталната балистична ракета]] [[Р-7]] слага край на тясноспециализирания, но доста скъп проект.<ref name="С11" /> ==== Проект 58 ==== [[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „[[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|Грозни]]“, 1990 г.]] Проектът за първия реално построен ракетен крайцер на СССР става следствие от еволюцията на ескадрените миноносци. Бъдещите [[крайцери проект 58]] се разработват от 1956 г., като последващо развитие на [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|есминците проект 57-бис]]. Към строителството на главния кораб пристъпват през 1960 г., а през 1962 г. е предаден на флота, като по време на строежа той условно е наричан „кораб с реактивно въоръжение“. За прекласификацията му в крайцер мислят още в хода на постройката, а окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба на [[Никита Хрушчов]] на 22 юли 1962 г.<ref>{{cite|автор = Васильев В. М. |заглавие = Корабль, опередивший своё время|място = СпБ|издател = Остров|дата = 2001 |страница = 57|isbn = 5-94500-001-9}}</ref> Организацията на службите му обаче остава смесена крайцерско-миноносна, което предизвиква определени затруднения.<ref name="П1">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 65}}</ref> В периода 1962 – 1965 г. промишлеността дава на флота 4 крайцера от проекта 58 – [[Грозни (ракетен крайцер, 1961)|„Грозни“]], [[Адмирал Фокин (ракетен крайцер, 1961)|„Адмирал Фокин“]], [[Адмирал Головко (ракетен крайцер, 1962)|„Адмирал Головко“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1963)|„Варяг“]].<ref name="А1">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 46}}</ref> Предполага се строителството на 16 крайцера от проекта, но в началото на 1960-те години ръководството на страната разглежда като главна задача на надводните сили на флота борбата с американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]].<ref name="А1"/> Ако по първоначалния замисъл тези кораби трябва да се борят с разрушителите и леките крайцери на противника, то след прекласификацията им на тях е възложена и задачата да унищожават вражеските авионосни групировки, което крайцерите трябва да осъществяват с помощта на противокорабния ракетен комплекс [[П-35 (ракета)|П-35]].<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 512}}</ref> Огромните ракети, чиято маса превишава 4 тона, имат свръхзвукова скорост и далечина на действие до 250 km,<ref name=autogenerated5 /> макар последната стойност да е възможна само при условията на външно целеуказание, което е доста проблематично за осъществяване при атака над авионосни съединения. Масата на бойната част се колебае от 800 до 1000 kg, има и „специална“ бойна глава с ядрен заряд. Предвидено е и възможност за презареждане на пусковите установки по време на плаване, но фактически тази сложна операция може да се осъществи само в база.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 513}}</ref> Зенитното въоръжение е представено преди всичко от ЗРК [[Волна (ЗРК)|М-1 „Волна“]]. Сдвоената ПУ е поместена в носовата част и има два подпалубни барабана, вместяващи 16 ракети. Комплексът е едноканален и има сравнително умерени характеристики – максималната наклонена далечина на стрелбата е 15 km, впоследствие доведена до 22 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 609}}</ref> Разположението на ПУ на ЗРК на практика се оказва неудачно, тъй като близостта на ПУ за ПКР ограничава ъглите на обстрела им.<ref name="В1">{{cite|автор = Васильев В. М.|заглавие = Корабль, опередивший своё время|страница = 17}}</ref> Фактически за зенитни се считат и двете сдвоени установки [[АК-726]] калибър 76 mm, поставени на кърмата. Те имат висок темп на стрелба, но само една система за управление на огъня, което фактически позволява да се обстрелва едновременно само една-единствена цел. Впоследствие те са допълнени на три от крайцерите на проекта (всички освен „Адмирал Фокин“) с батарея от 4 зенитно-артилерийски комплекса [[АК-630]]. Останалото въоръжение включва 2 торпедни апарата и два [[Бомбомет (морски)|бомбомета]], като и двата са предназначени преди всичко за борба с подводни лодки, но възможностите на крайцерите по откриване на подводните цели са крайно ограничени от слабата хидроакустична станция.<ref name="А1"/> Крайцерите от тип „Грозни“ стават едни от първите кораби в съветския флот, на които се предвижда базирането на вертолет [[Ка-25]]. Той е предназначен за целеуказание на противокорабните ракети, но на крайцерите няма хангар, а само площадка, което затруднява неговата експлоатация. Като цяло крайцерите от тип „Грозни“ са етапни за съветкия ВМФ. Независимо от ограничените размери той има огромна ударна мощ, особено с оглед на наличието на борда на ядрени бойни глави за ракетите. Доста висока е и наситеността със съвременни радиоелектронни средства.<ref name="В1"/> Заедно с това проектът не е лишен и съществени недостатъци. Зенитното и артилерийското въоръжение се оказват слаби, противолодъчните възможности незначителни. Далечината на плаване и автономността не удовлетворяват поставените задачи, а екипажа страда от неудовлетворителни условия за обитаемост на кораба.<ref name="А1"/> В хода на бойната служба на съветския флот крайцерите тип „Грозни“ активно се привличат към следенето на американските авионосни съединения, макар реално да им е трудно да нанесат успешен удар. Вероятният противник бързо се научава да скрива положението на самолетоносача в реда с помощта на средства за радиоелектронна борба.<ref name="П1"/> {{цитат| За да се осигури приемлива вероятност за поразяване на самолетоносач, „Грозни“ трябва да стреля от минимална дистанция, намирайки се едва ли не във вътрешността на походния ред на противника. Това естествено свежда собствената му бойна устойчивост към нула. |Платонов А.В. Крейсеры советского флота.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 68}}</ref>}} Крайцерите от този тип не устройват флота напълно, тъй като са прекалено ограничени по размер, за това е предложен усъвършенстван крайцер „проект 900“. Въоръжението на крайцера остава без промяна, но са заменени ракетите П-35 с П-6, за унификация с оръжието на подводниците. Водоизместимостта, скоростта и далечината на плаване съществено нарастват, а увеличените размери позволяват появата на подпалубен хангар за 1 – 2 вертолета Ка-25. Тази разработка остава само на етап ескизен проект.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2008|страница = 32|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref> Освен това на базата на крайцера от проект 58 се планира и създаването на кораб за радиолокационен дозор „проект 62“.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива|страница = 31}}</ref> ==== Проект 1126 ==== През 1959 г. започва бойното патрулиране на американските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|стратегически подводници]]. Те действат в зони отдалечени от крайбрежието на СССР, което принуждава съветските противолодъчни сили да излизат от прикритието на изтребителите с брегово базиране. Тъй като съветският флот няма самолетоносачи, а няма и планове да ги строи, стават необходими специални кораби за ПВО, способни да прикриват съветските [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] в районите на търсене на подводници.<ref name="С13">{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16}}</ref> През 1959 г. е решено да се разработи кораб за ПВО, който да прикрива съветските противолодъчни групи от атаки по въздуха и да е същевременно и техен [[флагман]].<ref name="С13"/> През същата година са определени основните [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на кораба. Основното въоръжение на 10 000-тонния кораб трябва да стане зенитният комплекс с голяма далекобойност [[М-31 (ЗРК)|М-31]], представен от две сдвоени установки. Предполага се с него да се поразяват въздушните цели на далечина 50 – 60 km и на височини до 25 km.<ref>{{cite|автор = Широкорад А. Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 603}}</ref> Той трябва да се допълва от два ЗРК със средна далечина [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], 2 – 4 57-mm сдвоени установки, а също и противолодъчни средства.<ref name="С13"/> Планира се снабдяването на крайцерите от проекта 1126 с мощни РЛС и средства за управление. Програмата за корабостроене за периода 1959 – 1965 г. включва 3 такива кораба, а след това броят им е съкратен до 2, а през 1961 г. те са изключени напълно от плановете за постройка.<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 17}}</ref> Перспективният комплекс М-31 така и не е доведен до пригодно за експлоатация състояние. ==== Проект 1134 ==== [[Файл:38 Kresta class destroyer nr Murmansk March1970.jpg|мини|250px|ляво|Проект 1134]] Вторият проект за ракетен крайцер на СССР, въплътен в метал, се появява при ненапълно предвидени обстоятелства. През 1961 г. е дадено задание за проектиране на кораб за ПВО и ПЛО, способен да съчетае в себе си достойнствата на строените по онова време крайцери от проект 58 и [[Големи противолодъчни кораби проект 61|БПК проект 61]]. Една от най-важните му задачи е съпровождението на [[Крайцери проект 1123|противолодъчните крайцери от проект 1123]].<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|място = М.|издател = Военная cite|дата = 2007 |страница = 8|isbn = 978-5-902863-16-8}}</ref> Предполага се поставянето на кораба на най-новите ЗРК [[Шторм (ЗРК)|М-11 „Шторм“]], а също и противолодъчен ракетен комплекс, който по това време все още не е разработен. За конструктивна основа взимат корпус на крайцер от проекта 58, но поради новите изисквания на новите оръжия и далечина на плаване, той е пропорционално увеличен. Към момента на завършването на техническото проектиране става ясно, че разработката на „Шторм“ се задържа и проекта е преработен под вече стоящия на въоръжение ЗРК М-1 „Волна“.<ref name="А11">{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 9}}</ref> Така основното въоръжение на новите кораби, влезли в строй с наименованието БПК, стават две сдвоени ПУ за ЗРК „Волна“ в носа и кърмата. Отличителната черта на „Беркутите“ става боезапаса от зенитни ракети, двойно по-голям, отколкото в проект 61 и четворно спрямо проект 58. Това е постигнато благодарение на новия конвейерен способ за подаване на ракетите, за разлика от барабанния на предшествениците.<ref name="А11"/> Броят противокорабни ракети напротив е съкратен. [[Крайцери проект 1134|Проектът 1134]] има само две сдвоени ПУ за ПКР П-35, като дори няма резервни ракети. Оценено е, че презареждането, отнемащо няколко часа и възможно само при спокойно море, по време на бой е нереална.<ref name="А11"/> Отслабена е и артилерията – вместо 76-mm установки „Беркутите“ получават само 57-mm сдвоени установки [[АК-725]]. Тази система се проявява като доста ненадеждна,<ref name="А12">{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 76}}</ref> а на корабите от проект 1134 е и неудачно поставена по бордовете, близо към кърмата. Впоследствие огневата мощ на близката ПВО е повишена с поставянето на две батареи [[АК-630]], но само на половината кораби от проекта.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 18}}</ref> За сметка на това нарастват противолодъчните възможности на проекта. Корабите получават две [[Сонар|хидроакустически станции]] – „Титан“ и „Вичегда“, имащи по-голяма далечина на откриване на целите отколкото „Херкулес-2М“ на проект 58.<ref>{{cite|автор = Аверин А.Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 21}}</ref> Торпедните апарати, ориентирани за задачите на ПЛО, стават петтръбни, но главната новост е друга – „Беркутите“ стават първите в съветския флот кораби, които имат хангар за постоянно базиране на вертолет.<ref name="А11"/> Първоначално серията е планирана за 10 кораба, но реално в строй влизат 4: „Адмирал Зозуля“, „Владивосток“, „Севастопол“, „Вицеадмирал Дрозд“.<ref name="А14">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страницы = 50}}</ref> Всички те влизат във флота 1967 – 1969 г. и действат в състава на Северния и Тихоокеанския флот, активно участвайки в бойната служба.<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 54}}</ref> В хода на практическото им използване се изяснява, че „Беркутите“ имат крайно ограничени възможности за ПЛО, независимо от наличието на вертолет Ка-25. Те дори не са привличани за самостоятелно издирване на ПЛ.<ref name="А12"/> За това и през 1977 г. БПК от проект 1134 са прекласифицирани в ракетни крайцери, макар че и в това си качество те изглеждат ненапълно пълноценни.<ref name="А14"/> Като цяло крайцерите на проекта 1134 не стават етапни в корабостроенето. Принудително проектирани под налично въоръжение, те са неуспешни и като противолодъчни кораби и като крайцери.<ref name="А12"/> Към достойнствата на проекта се отнасят само добрата мореходност, по-добрата спрямо предшествениците обитаемост и възможността за постоянно базиране на вертолет.<ref>{{cite|автор = Аверин А. Б.|заглавие = Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А|страница = 77}}</ref> С това съветското крайцеростроене си взема почивка за почти над десет години, макар експертите от НАТО да отнасят към класа на ракетните крайцери последващите модификации на „Адмирал Зозуля“ – БПК от проектите [[Големи противолодъчни кораби проект 1134А|1134А]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134Б|1134Б]]. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни ТТХ на ракетните крайцери на СССР от 1960-те г.''' |- ! ! Проект 63 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 7}}</ref> ! [[Крайцери проект 58|Проект 58]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 41,43}}</ref> ! Проект 1126 (непостроен)<ref>{{cite|автор = Соколов А.Н.|заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 16 – 17}}</ref> ! [[Крайцери проект 1134|Проект 1134]]<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 49 – 50}}</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] |?/ 20 000 |4340/5570 | ?/6200 – 11 000 | 5335 – 7125 |- | align="left" | [[Съдова енергитична установка|Силова установка]], [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]],<br>132 000 | [[парна турбина|Паротурбинна]], <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 | Паротурбинна, <br>90 000 |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32,5 | 34,5 | 30 – 35,5 | 33 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | 3500/18 | 5000/24 | 5000/14 |- | align="left" | [[Ракета|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |ПУ [[противокорабна ракета|ПКРК]] П-40 – 2 × 4 (24), <br>ПУ [[крилата ракета|КР]] П-20 – 2 × 1 (2), <br>ПУ [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] М-3 – 2 × 2 (44), <br>ПУ ЗРК М-1 – 4 × 2 (128) | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 4 (16), <br>ПУ ЗРК М-1 – 1 × 2 (16) | ПУ ЗРК М-3 или М-31 – 2 × 2, <br />ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 или 4 × 2 | ПУ ПКРК П-35 – 2 × 2 (4), <br>ПУ ЗРК М-1 – 2 × 2 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] |4 × 2 – 76,2-mm/59 |2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 76-mm/59 | 2 × 2 – 57-mm/78 |- | align="left" | [[противолодъчна отбрана|Противолодъчно въоръжение]] | 2 × 12 – РБУ-6000 | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 5 – 533-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2 × 12 – РБУ-6000 <br>или 2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА | 2 × 12 – РБУ-6000, <br>2 × 6 – РБУ-1000, <br>2 × 5 – 533-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а | 1 вертолет | 1 вертолет | 1 вертолет |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 339 | ? | 312 |- |} == Съвременни ракетни крайцери == === САЩ === {{вижте също|Списък на ракетните крайцери на САЩ}} ==== Проект ''CSGN'' ==== През 1973 г. в САЩ започва да се разработва проект, известен като [[Ракетни крайцери тип CSGN|''CSGN'']] ({{lang|en|Cruiser Strike Guided Nuclear}}). Внушителният по размери кораб, чиято водоизместимост нараства от първоначалните 12 700 до над 17 000 тона,<ref>{{cite |автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 345}}</ref> е планирано да носи най-съвършените системи въоръжения, създадени по онова време от американската промишленост. [[Файл:Csgn-1-pic1.jpg|мини|300px|Проектният вид на крайцера CSGN]] ПВО на кораба трябва да се осигури от системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която в същата година има първите си изпитания след 10 години разработка. От две сдвоени ПУ може да се изстрелват както зенитните ракети [[ЗУР семейство „Стандарт“|Стандарт]], също и противолодъчни ракети [[RUM-139 VL-Asroc|ASROC]]. Общият боезапас достига 128 ракети от двата типа. Освен това ''Strike Cruiser'' носи по две четириконтейнерни ПУ за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]] и КР „Томахоук“.<ref name=autogenerated1 /> Това въоръжение допълват традиционните торпедни апарати и мощното [[8"/55 Mark 71|203-mm автоматично оръдие ''Mark 71'']], способно да изстрелва до 12 110-kg снаряди в минута.<ref name="Ф10">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 346}}</ref> На крайцера може да се базират 2 вертолета или същият брой самолети с вертикално излитане и кацане.<ref name="Ф10"/> Базирайки се на многобройните достойнства на новия проект, привържениците на ''Strike Cruiser'' доказват, че той може да решава не само задачите на ескортен кораб за самолетоносачите, но и да изпълнява ролята на самостоятелно действащ крайцер, както по времето на Втората световна война, считайки го са способен не само ефективно да отразява въздушните атаки, но и да нанася удари по морски и брегови цели. Идеята за този крайцер активно се поддържа от „ядреното“ лоби начело с адмирал [[Хайман Риковер|Риковер]].<ref name="Р3" /> Командването на ВМС на САЩ заявява необходимост да има в състава на бъдещия флот 8 ударни крайцера, допълнени от 16 „бюджетни“ крайцера на базата на разрушителите от тип „Спрюенс“.<ref name="Ф11">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 322}}</ref> Проектът е погубен от неговата прекомерност, довела до огромната по мерките на 1970-те години стойност – цената на един ''CSGN'' съставя 1,5 милиарда долара.<ref name="Р3"/> През май 1977 г. Сенатската комисия по въоръжените сили заявява, че крайцерът е прекалено скъп и прекалено сложен за определената му роля на самолетоносачен ескорт.<ref name="Р3"/> ==== Проект „Модифицирана „Вирджиния“ ==== [[Файл:NH 86320-KN - CGN-42 CONCEPT 1978 (FADE) - 1.JPG|мини|ляво|250px|Проектният вид на крайцера „Модифицирана „Вирджиния“]] Независимо от спирането на проект ''CSGN'', американският флот все така иска да има атомни крайцери, снабдени със системата „Аеджис“. През 1976 г. е предложен нов проект за атомен крайцер с УРО, известен като [[Ракетни крайцери тип CGN 42|''CGN 42'']].<ref name="Ф10"/> Проектът се основава на конструкцията на ракетните крайцери от тип „Вирджиния“. При почти напълно съхранени размери, ''CGN 42'' има водоизместимост с 2000 тона повече.<ref name="Д20">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|с = 641}}</ref> Основното отличие на новия кораб трябва да е системата „Аеджис“. От универсалните ПУ ''Mk26'' се предполага да се изстрелват както зенитните ракети „Стандарт“, така и противолодъчните ''ASROC''. Крайцерът има обичайния набор 127-mm и 20-mm арт-установки, ТА за противолодъчни торпеда, а също и два вертолета.<ref name="Д20"/> Разглежда се и възможността да се поставят на крайцер ПУ за ПКР „Харпун“. Плановете за развитие на ВМС предвиждат постройката на 4 крайцера от тип „Модифицирана „Вирджиния“, с влизането им в строй 1987 – 1991 г.<ref name="Д20"/> Ентусиазмът по повод възможностите на „Аеджис“ е толкова голям, че Конгресът на САЩ решава да се постави тази система и на вече построените крайцери от тип „Вирджиния“ толкова бързо, колкото това е възможно. Освен това се предполага и поставянето на „Аеджис“ и на крайцера „Лонг Бийч“.<ref name="Р3"/> Но стойността за построяването на атомните крайцери е прекомерна даже за администрацията на [[Роналд Рейгън]], ориентирана към ръст на военните разходи. През 1983 г. е обявен окончателният отказ от постройката на серията „Модифицирана „Вирджиния“ поради финансови причини, тъй като цената достига 1,2 млрд. долара.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> Предпочитание е дадено на проект ''DDG/CG 47'', на стойност 1,5 пъти по-малко.<ref name="Ф30">{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History|страница = 347}}</ref> ==== Проект „Тикондерога“ ==== [[Файл:USS Ticonderoga CG-47.jpg|мини|250px|Главният кораб на проекта – крайцерът „[[Тикондерога (ракетен крайцер, 1981)|Тикондерога]]“]] След отхвърлянето на проекта ''CSGN'' и плановете за построяване на 4-те модифицирани със система „Аеджис“ атомни крайцера от типа „Вирджиния“, единствена алтернатива за американския флот остава проектът ''DXG''. Проектиран на базата на корпуса и механизмите на разрушителя [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]] той е смятан за относителна евтина алтернатива на атомните крайцери със система „Аеджис“. Главният кораб ''DDG 47'' е заложен през 1978 г., а през 1980 г., още преди края на строителството му е прекласифициран и от разрушител става крайцер [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] ({{lang|en|CG 47 Ticonderoga}}).<ref name="Ф11"/> Ключова особеност на крайцера става многофункционалната система за оръжия „Аеджис“ ({{lang|en|Aegis Mk7}}), която включва РЛС [[AN/SPY-1|''SPY-1A'']] с фазирана антенна решетка, неподвижно закрепена на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]], и цяла група компютри. В своя първоначален вариант те подсигурява съпровождането на около 100 цели и обстрел на 18 от тях. За сравнение предшестващите ракетни крайцери на САЩ могат да обстрелват само 2 цели едновременно, а някои дори само една. Впоследствие системата „Аеджис“ има много модернизации, насочени към повишаване на нейната ефективност, а на последните 15 кораба е установена РЛС ''SPY-1B''. [[Файл:USS Port Royal (CG 73) January 2002.jpg|мини|ляво|250px|Последният кораб от проекта – крайцерът „[[Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)|Порт Роял]]“]] Първите 5 крайцера от проект ''CG 47 – 51'' имат две универсални сдвоени ПУ [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и боезапас от 88 ракети – 68 зенитни „Стандарт“ ({{lang|en|Standart MR}}) и 20 противолодъчни ''ASROC''.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страница = 591}}</ref> Започвайки от крайцера „Банкер Хил“ ({{lang|en|CG 52 Banker Hill}}) вече има универсалните установки за вертикален пуск [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] – два модула по 64 клетки. Във всеки от тях три клетки заема товарното устройство, а останалите са с ракети. Всичко двете УВП побират 122 ракети от три типа – зенитните „Стандарт“ в различни модификации, противолодъчните ''ASROC'' и крилатите ракети „Томахоук“ за поражение на брегови цели.<ref name="Д10"/> Конкретният състав на зареждането може да варира в зависимост от бойната задача. Останалото въоръжение на всички кораби от серията включва в себе си 2 четириконтейнерни ПУ за ПКР „Харпун“, 2 автоматични оръдия [[5"/54 Mark 45|''Mk45'']] калибър 127 mm, 2 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фаланкс“]] различни модификации и 2 вертолета [[Sikorsky SH-60 Seahawk|„Сий Хоук“]] ({{lang|en|Sea Hawk}}).<ref name="Д10">{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 846}}</ref> Всичко са планирани за постройка 28 крайцера от този тип, през 1980-те броят им е увеличен до 30, но в крайна сметка са построени 27. Първият влиза в строй през 1983 г. – „Тикондерога“, а последният – „Порт Роял“ – през 1994 г.<ref name="Д10"/> Първото и за сега последно използване на крайцерите тип „Тикондерога“ срещу въздушни цели се оказва скандално. На 3 юли 1988 г. крайцерът „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Винсен]]“ ({{lang|en|CG-49 Vincennes}}) погрешка [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|сваля ирански]] [[Еърбъс А300]] над [[Персийски залив|Персийския залив]], при което загиват 290 души. Впоследствие на крайцерите не се е налагало да стрелят по морски и въздушни цели, в [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|кампаниите от 1991]] и [[Война в Ирак (2003)|2003 година против Ирак]], а също и в хода на операциите в [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Югославия през 1999 г.]] и [[Война в Афганистан (2001–2014)|Афганистан от 2001 г.]] крайцерите от този тип се използват само за нанасяне на точни удари с КР „Томахоук“ по наземни цели. В периода 2004 – 2006 г. първите 5 крайцера от типовете от '' CG 47'' до ''CG 51'' са извадени от състава на флота, поради недостатъчната им ефективност заради липсата на ВПУ.<ref name="Д10"/> {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #6495ED;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на САЩ 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! [[Ракетни крайцери тип CSGN|Strike cruiser (проект)]]<ref name=autogenerated4 /> ! „[[Ракетни крайцери тип CGN 42|Модифицирана Вирджиния“ (проект)]]<ref>|{{cite|заглавие = Jane's fighting ships 1981 – 1982|страници = 582, 641}}</ref> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 47 – CG 51<ref name="Д10"/> ! „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Тикондерога]]“, CG 52 – CG 73<ref name="Д10"/> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 902/17 172 | – /12 000 | 7015/9590 | 7015/9590 |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[атомоход|Ядрена]], ? | Ядрена, ? | [[газотурбинна установка|ГТУ]], 86 000 [[конска сила|к.с.]] | ГТУ, 86 000 к.с. |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 | 30 | 30 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | Неограничена | Неограничена | 6000 на 20 | 6000 на 20 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 1x2 (128 Standart MR и ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4, ПУ КР Tomahawak SSM – 2х4 | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC – 2x2 (40), ПЛРК ASROC – 1х8 (8) | ЗРК Aegis/ПЛРК ASROC 2х2 (68 „Стандарт“, 20 ASROC), ПКРК „Харпун“ – 2х4 | ВПУ Mk 41 – 2 (122 „Стандарт“, ASROC, „Томахоук“), ПКРК „Харпун“ – 2х4 |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 1х1 – 203-mm/55 | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm | 2х1 – 127-mm/54, 2х6 – 20-mm |- | align="left" | [[торпедо|Торпедно въоръжение]] | 2х3 – 324-mm [[торпеден апарат|ТА]] | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА | 2х3 – 324-mm ТА |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 [[вертолет]]а или [[самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]] | 2 вертолета | 2 вертолета | 2 вертолета |- | align="left" | [[Екипаж]] | ? | 634 |358 | 358 |- |} === Съветски/руски крайцери === ==== Проект 1144 ==== Разработката на най-големия в историята ракетен крайцер започва в Северното ПКБ през 1962 г. Първоначалното задание е доста умерено и предвижда създаването на противолодъчен кораб, снабден с перспективния ЗРК „Квант“, а също и с противолодъчен ракетен комплекс. Тези средства се допълват от автоматична артилерия, бомбомети и безпилотен вертолет. Водоизместимостта на кораба е ограничена на 9000 тона, но силовата установка се предполага да е ядрена, тъй като новият БПК трябва да подсигурява непрекъснатото следене на вражеските подводници и тяхното незабавно унищожаване в случай на начало на военни действия. Разработката тече с големи трудности. Няма ядрена силова установка, подходяща за кораб с такива размери и впоследствие ограниченията по водоизместимост са свалени. Разработката на ЗРК „Квант“ не е успешна, и той е заменен в проекта с морски вариант на ЗРК [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]]. По същата причина пилотируемите вертолети в количество 2 единици са сменени с безпилотна машина. На кораба по проект добавят и пускови установки за противокорабните ракети [[П-120 „Малахит“|„Малахит“]]. <blockquote> От самото начало се признава, че решаването на главната задача на кораба е възможно само с наличие у него на достатъчна бойна устойчивост. Няма съмнение, че главният му враг ще бъде мощна авиация, за това и в процеса на проектиране постепенно се предвижда ешелониране базирано на принципите, калибрите и номенклатурата на средствата за ПВО. Противокорабните ракети на „Орлан“ се появяват в резултат на желанието да се разширят задачите на кораба с включването на възможност за нанасяне на удари по авионосните групировки на вероятния противник…<ref>''Кузин В. П., Никольский В. И.'' Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. С. 121 – 122.</ref></blockquote> [[Файл:BCGN Kalinin 1991.jpg|мини|250px|„[[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|Адмирал Нахимов]]“, проект 1144, 1992 г.]] Подсигуряването на действията на БПК от проект 1144 („Орлан“) е възложено на атомния ракетен крайцер от проект 1165 („Фугас“), въоръжен със същия ЗРК С-300Ф и противокорабни ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]]. Но с отмяната на ограничението на водоизместимостта проект 1144 започва бързо да се увеличива по размери. В резултат неговото въоръжение с противокорабни и зенитни средства вече практически не отстъпва на „Фугас“ и през 1971 г. проектите са обединени. Общият проект вече се счита за атомен ракетен крайцер. Главният крайцер от проекта „Киров“ е заложен през 1973 г. и предаден на флота през 1980 г., като има много значителни недоработки, а част от оборудването се намира само опитна експлоатация. За първи път следвоенната практика флотът получава кораб с бронева защита, макар и локална. Уникалната особеност на проекта е наличието на резервна паросилова установка, добавена по настояването на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирал от флота на Съветския съюз [[Сергей Горшков]], който се съмнява в надеждността на ЯЕУ.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.а |заглавие = Атомные крейсера проекта 1144 |издател = Тайфун |дата = 1999 |брой = 2 |страница = 13 }}</ref> Противокорабните ракети [[П-700 „Гранит“|„Гранит“]] теоретически могат да поразят противник на далечина 550 km, при условие получаването на целеуказание от космическите спътници на системата „Легенда“ или от авиация.<ref>{{cite|автор = Широкорад А.Б.|заглавие = Оружие отечественного флота. 1945 – 2000|страница = 532}}</ref> Особеност на ракетите е необичайният за надводен кораб „мокър“ старт, наследен от подводния произход на „Гранит“.<ref name="А15">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 62}}</ref> Зоналната отбрана се базира на комплекса [[Форт (ЗРК)|С-300Ф]], а обектовият ЗРК е [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], но разработката на последния се проточва и на „Киров“ поставят ЗРК „[[Оса-М]]“. Близката отбрана осигуряват вече традиционните за флота автомати [[АК-630]].<ref name="А15"/> Не успяват да разработят и новата 130-mm автоматична арт-установка, затова главният кораб има две 100-mm оръдия [[АК-100]]. Мощната [[сонар|ХАС]] „Полином“ в съчетание с противолодъчния ракетен комплекс „Метел“ и трите вертолета<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 66}}</ref> трябва да направи „Киров“ най-ефективния противолодъчен кораб във ВМФ на СССР. Освен това на него се възлагат вече и задачата за атаки над авионосните съединения. Като цяло кораба става универсален и обединява цялата налична към момента във флота номенклатура от въоръжения, освен минно-тралното. По своите размери „Киров“ отстъпва от съществуващите тогава неавионосни кораби само на американските [[линеен кораб|линкори]] от тип [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]. В съветския флот той се числи като тежък атомен ракетен крайцер,<ref name="А21">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 61}}</ref> а в чуждестранните класификации се нарича [[линеен крайцер]].<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005|страница = 604}}</ref> ==== Проект 1144.2 ==== На последващите кораби от проекта се планира поставянето най-накрая на всички запланирани, но закъснели към момента на влизането в строй на „Киров“ в системи въоръжения. За това те получават особен номер на проекта. Фактически всичките 3 построени крайцера от проекта 1144.2 се оказват различни, тъй като на тях поставят само онова въоръжение, което е достъпно към момента на постройката. [[Файл:Battlecruiser Frunze aft 1988.jpg|мини|ляво|250px|Ракетният крайцер „[[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|Адмирал Лазарев]]“]] На „Фрунзе“ е заменена [[АК-100]] с една сдвоена 130-mm арт-установка [[АК-130]], а ПЛРК „Метел“ с [[Водопад (ракетен комплекс)|„Водопад“]].<ref name="А16">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 67,71}}</ref> На „Калинин“ вместо 8 АК-630М поставят 6 зенитни ракетно-артилерийски комплекса [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а [[РБУ-1000]] отстъпва място на комплекса за противоторпедна защита [[РБУ-12000|„Удав-1“]].<ref name="А16"/> Пълен състав въоръжения трябва да получи едва „Юрий Андропов“, но от двата полагащи се по проект комплекса „Кинжал“ на него е монтиран само един.<ref name="А17">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 76}}</ref> За сметка на това главният зенитен калибър е усъвършенстван, тъй като на носа поставят [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300ФМ]].<ref name="А16"/> Всичко са планирани заедно с „Киров“ да се пострят 7 крайцера от проектите 1144 – 1144.2. Фактически флотът получава 4 крайцера, преименувани на 27 май 1992 г.: [[Киров (атомен крайцер, 1977)|„Адмирал Ушаков“ (бивш „Киров“)]], [[Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)|„Адмирал Лазарев“ („Фрунзе“)]], [[Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)|„Адмирал Нахимов“ („Калинин“)]] и [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“ („Юрий Андропов“)]].<ref name="А17"/> Последният към момента на разпад на СССР е на вода в недостроен вид и има мнения за ненужността от дострояване на толкова огромен и скъп кораб при икономическите условия на 1990-те години.<ref name="П22">{{cite|автор = Павлов А.С.|заглавие = Атомные ракетные крейсера типа „Киров“|място = Якутск|дата= 1997 |страница = 23 }}</ref> Положението е спасено от наближаването на паметната дата на 300-годишнината на руския флот, към която крайцерът е и достроен.<ref name="П22"/> Петият кораб от серията „Адмирал флота Советского Союза Кузнецов“ е планирано да бъде заложен през 1988 г., но до това така и не се стига, а през 1990 г. той е официално свален от строителство.<ref name="А17"/> На 19 септември 2009 г. 1-вият заместник на министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин в интервю съобщава, че Министерството на отбраната на Русия е разработило програма по възстановяване на тежките атомни ракетни крайцери. В рамките на дадената програма в частност се обсъжда възможността за възстановяване и модернизация на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“, а също и „Адмирал Лазарев“.<ref>{{cite web|date=19 сентября 2009|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20090919/185656306.html|title=Россия будет восстанавливать атомные ракетные крайцеры|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=14 август 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65taftnJb|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> [[Файл:Cruiser Marshal Ustinov leaving Norfolk 1989.jpg|мини|250px|„[[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|Маршал Устинов]]“, проект 1164, 1989 г.]] ==== Проект 1080 ==== През 1970-те години се води разработката на доста специфичен кораб, по своите ТТХ напоминящ на много по-късния американски проект за кораб-арсенал. Крайцерът от проект 1080 е предназначен за нанасяне на удари по брегови цели. Неговото основно оръжие трябва да станат балистичните ракети „Елбрус-М“, морски вариант на ракетите „Елбрус“, разработван за замяна на ракетите „Темп-С“.<ref name="С14">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 38}}</ref> Компоновката на кораба обещава да бъде доста необичайна. В централната част между двете надстройки има шахтени ПУ за ракети в пакети по 50 броя, общо 200 единици. „Елбрус-М“ при стартово тегло 7,6 тона може да поразява цели на разстояние до 1000 km.<ref name="С14"/> Средствата за самоотбрана включват [[Кинжал (ЗРК)|ЗРК „Кинжал“]] и артилерийските установки [[АК-726]]. Освен това на кораба са базирани 2 вертолета.<ref name="С15">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 39}}</ref> Обаче разработката на ракетите „Елбрус“ в крайна сметка е прекратена, което води и до прекратяването на проектирането на крайцер 1080.<ref name="С15"/> ==== Проект 1164 ==== През 1971 г. С. Г. Горшков предлага на конструкторите от СПКБ да проработят вариант за замяна на противолодъчните ракети с противокорабни за БПК [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|от проект 1134Б]].<ref name="К30">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крайцеры типа „Атлант“. История создания|издател = Тайфун|дата = 1998|брой = 1|страница = 11}}</ref> Първоначално се предполага, че подобна операция е възможна без съществени изменения в конструкцията и няма да забави серийното строителство. Но противокорабните ракети „Базалт“ се оказват доста по-габаритни, отколкото противолодъчните „Метел“ и кораба започва бързо да расте по размери.<ref name="К30"/> [[Файл:Minsk bow SS-N-12 Sandbox missile truck 2.JPG|мини|ляво|250px|[[П-500 „Базалт“|„Базалт“]] – главното оръжие на крайцерите от проект 1164]] През 1972 г. разработката на [[Крайцери проект 1164|проект 1164]] стартира официално. Задачите на новия крайцер са придаване на бойна устойчивост на корабните групировки в отдалечените райони и унищожаване на надводните кораби на противника, включая самолетоносачи. Крайцерът от проекта 1164 е проектиран на основата на теоретическия чертеж на БПК проект [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|1134Б]], с пропорционално увеличение, но с това сходството между проектите практически завършва. Техническият проект, подготвен към 1974 г., предвижда като въоръжение на крайцера [[П-500 „Базалт“|ПКР „Базалт“]], [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и 130-mm еднооръдейна арт-установка А-217.<ref name="К34">{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 12}}</ref> Главният кораб [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|„Слава“]] е заложен през 1976 г., а влиза в строй през 1982 г.<ref name="А21" /> Главен калибър на крайцера стават ракетите [[П-500 „Базалт“|„Базалт“]], броят на които успяват да увеличат до 16 единици<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страница = 58}}</ref> в сравнение с 12 на ескизния проект. Ракетите с маса над 6 тона имат свръхзвукова скорост на полета и далечина на стрелбата 550 km. Тяхното използване на максималната далечина трябва да се осигурява и от вертолет [[Ка-25]]РЦ, базиран на кораба. Отбраната от въздушен противник се осигурява главно от [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]] и „[[Оса-М]]“,<ref name="А19"/> като последният към началото на 1980-те години успява да остарее.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 17}}</ref> Поради проблемите с разработката на А-217, на крайцера поставят двуоръдейната 130-mm арт-установка [[АК-130]].<ref name="К34"/> Артилерийското въоръжение се допълва от вече традиционните за съветския флот автомати [[АК-630]].<ref name="А19"/> Противолодъчното въоръжение – торпедни апарати и бомбомети носи отбранителен характер, но по неясна причина на крайцера поставят ХАС „Платина“ с подкилна и буксируема антени.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 20}}</ref> Силовата установка на крайцерите от проект 1164 се получава прекомерно сложна, тъй като включва освен газовите турбини още и парни, получаващи пара от топлоизолационните контури.<ref name="А22">{{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли|страници = 60}}</ref> Известната икономия на гориво не оправдава толкова сложната конструкция.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П.|заглавие = Ракетные крейсеры типа „Атлант“. История создания|страница = 21}}</ref> После флотът получава още два крайцера от този проект: [[Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)|„Маршал Устинов“]] и [[Варяг (ракетен крайцер, 1983)|„Червона Украина“]] (днес „Варяг“), влезли в строй през 1986 и 1989 г.<ref name="А21"/> По един крайцер влиза в състава на [[Черноморски флот (Русия)|Черноморския]], [[Северен флот (Русия)|Северния]] и [[Тихоокеански флот (Русия)|Тихоокеанския флот]]. Четвъртият кораб [[Украйна (ракетен крайцер, 1990)|„Адмирал Флота Лобов“]] е спуснат на вода през 1990 г., а през 1993 г. е обявен за собственост на [[Украйна]] при готовност около 75%.<ref name="А21"/> Недостроеният и невъоръжен кораб е преименуван на „Галичина“, а после и на „Украина“, но за [[Военноморски сили на Украйна|ВМСУ]] той се оказва ненужен.<ref name="А21"/> През 2010 г. е тиражирана идея за съвместно руско-украинско дострояване на крайцера за ВМФ на Русия.<ref>{{cite web|date=26 июня 2010|url=http://www.rian.ru/defense_safety/20100626/250431840.html|title=ВМФ России может купить крейсер „Украину“|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=15 октомври 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/65tai1w3R|archivedate=3 февруари 2012}}</ref> Всичко флотът желае да получи 10 крайцера от този тип.<ref name="А22"/> По 4 крайцера трябва да има в състава на ТОФ И СФ и по 1 в състава на БФ и ЧФ.<ref name="А22"/> От 5-ия кораб, те трябва да се строят по усъвършенствания проект 11641.<ref name="А22"/> Крайцерите трябва да са с удължен с 6 метра корпус, ракетите „Базалт“ да се заменят с [[П-1000 „Вулкан“|„Вулкан“]] с далечина на стрелбата до 1000 km. Предполага се и замяната на [[АК-630]] с 5 ЗРАК [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]], а буксируемата антена на ХАС да се свали. На крайцерите трябва да се базират по 2 вертолета.<ref name="А22"/> През 1988 г. е заложен главният крайцер на проект 11641 „Россия“, набелязано е залагането на още четири кораба, но на 4 октомври 1990 г. [[Министерство на отбраната на СССР]] официално се отказва от строителството на крайцерите от проект 11641 поради финансови проблеми.<ref name="А22"/> След това се предполага постройката на ракетни крайцери с ГТУ от проект 11960.<ref name="С27">{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Альтернатива|страница = 44}}</ref> Водоизместимостта е още увеличена, но вместо един противокорабен ракетен комплекс трябва да има два – 16 ПУ за [[П-1000 „Вулкан“|ПКР „Вулкан“]] и 16 ПУ за ПКР [[П-800 „Оникс“|„Оникс“]]. Останалото въоръжение трябва да включва [[Форт (ЗРК)|ЗРК С-300Ф]], 5 модула на „Кортик“, 130-mm артустановка, противолодъчни средства и 1 вертолет.<ref name="С27"/> Кризисните процеси в СССР в края на 1980-те години слагат край на тези планове. ==== Проект 1293 ==== Към средата на 1980-те години става очевидно, че ракетните крайцери от проекта 1144 – 1144.2 не отговарят на задачите на флота по критерия стойност-ефективност. Тяхното строителство е тежко бреме за военния бюджет и в резултат е решено да се създаде нов атомен крайцер, който да е с 20% по-евтин, отколкото неговият огромен предшественик.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293">{{Citation |title=Ракетные крейсера проекта 1293 |url=http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm |accessdate=2010-02-23 |archivedate=2010-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm }}</ref> Към числото на приоритетните задачи за новия кораб се отнасят охраняването на съветските [[Уляновск (самолетоносач)|атомни самолетоносачи]], строителството на които започва през 1988 г. Своите задачи крайцерът ще изпълнява в екип с атомния [[Големи противолодъчни кораби проект 1199|БПК от проект 1199]], впоследствие еволюирал в проект 11990.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 45}}</ref> [[Ракетни крайцери проект 1293|Проект 1293]] се готви от същото Северно ПКБ.<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> В резултат се очертава атомен крайцер с намалена водоизместимост и със съкратен състав на въоръженията. Главният калибър е представен от същия „Гранит“, но ПУ стават 16 спрямо 20 на проект 1144, усъвършенстваната версия на „Форт“ има съкратен с 1,5 пъти боекомплект. Предполага се също и ЗРК [[Кинжал (ЗРК)|„Кинжал“]], а от ЗРАК се [[Кортик (ЗРАК)|„Кортик“]] се отказват. Стигат до извода, че тежкият комплекс е неспособен да осъществи дострела на целите в близката зона и той се заменя с 8 установки [[АК-630]].<ref name="Ракетные крейсера проекта 1293"/> Крайцерът трябва да има най-новото радиоелектронно оборудване, но към края на 1980-те е издигнато мнението, че ударните ракетни крайцери при наличие на пълноценни самолетоносачи въобще не са нужни.<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции|страница = 46}}</ref> Проектът е спрян, а разпадът на СССР прави като цяло разработката на ракетни крайцери неактуална задача. {| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;" |- style="background: #FF0000;" | align="center" colspan="7" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на ракетните крайцери на СССР 1970-те – 1980-те г.''' |- ! ! Проект 1080 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20091008154929/http://www.atrinaflot.narod.ru/84_other/0_1080.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1080]</ref> ! Проект 1165 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1165]</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 61 – 62}}</ref> ! [[Крайцери проект 1144|Проект 1144.2]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 66 – 67, 71}}</ref> ! [[Крайцери проект 1164|Проект 1164]]<ref>| {{cite|автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |страница = 54, 58}}</ref> ! Проект 1293 (непостроен)<ref>|[https://web.archive.org/web/20100223023607/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1293/0_1293.htm АТРИНА Ракетные крейсера проекта 1293]</ref> |- | align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|t]] | 15 000 – 16 000/? | 20 000/? | 24 100/26 190 | 24 100 – 24 400/26 190 – 26 300 | 9300/11 300 | 14 190/? |- | align="left" | [[съдова енергитична установка|Силова установка]] | [[газотурбинна установка|ГТУ]],<br>80 000 + 12 000 [[конска сила|к.с.]] | [[атомоход|Ядрена]], н/д | Ядрена,<br>140 000 к.с. | Ядрена,<br>140 000 к.с. | ГТУ,<br>110 000 + 20 000 к.с. | Ядрена,<br>н/д |- | align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]] | 30 – 32 | 30 | 31 | 31 | 32 | 30 |- | align="left" | [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | н/д | Неограничена | Неограничена | Неограничена | 7500/18 | Неограничена |- | align="left" | [[Автономност на кораба|Автономност]], [[денонощие|денонощия]] | 30 | 60 | 60 | 60 | 30 | 60 |- | align="left" | [[ракети|Ракетно въоръжение]], [[ракетна пускова установка|ПУ]], брой ракети |УВП ОТР „Елбрус – М“ – 4х50 (200), УВП ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) |ПКРК „Гранит“ – 32 – 48, ЗРК „Форт“ −4 −8x8 (32 – 64) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 20, ЗРК „Форт“ – 12x8 (96), На „Петър Велики“ – „Форт“/„Форт-М“ – 12х8 (94), ЗРК „Оса“ – 2х2 (40), На „Петър Велики“ – ЗРК „Кинжал“ – 8х8 (64) | ПКРК „Базалт“ – 8х2 (16), ЗРК „Форт“ – 8x8 (64), ЗРК „Оса-МА“ – 2х2 (40) | ПКРК „Гранит“ – 16, ЗРК „Форт“/„Фал“ – 8x8 (64) |- | align="left" | [[корабна артилерия|Артилерийско въоръжение]] | 2х2 – 76,2-mm/59, ?х6 – 30-mm/54 | 1х2 −130-mm/54, 6 – 8 х6 – 30-mm/54 | 2х1 −100-mm/59, 8х6 – 30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 на „Адмирал Лазарев“, 6 ЗРАК „Кортик“ на останалите | 1х2 – 130-mm/54, 6х6 −30-mm/54 | 1х2 – 130-mm/54, 8х6 – 30-mm/54 |- | align="left" | Противолодъчно въоръжение | 2х12 – РБУ-6000 | 2х12 – РБУ-6000 | ПЛРК „Метель“ – 1х2 (10), 1х12 – РБУ-6000, 2х6 – РБУ-1000, 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 10х1, 1х12 – РБУ-6000 (само на „Адмирал Лазарев“), 2х6 – РБУ-1000, 1х10 – РБУ-12000 (освен на „Адмирал Лазарев“) | 2х5 – 533-mm ТА | ПЛРК „Водопад“ – 2х4 (8), 2х10 – РБУ-12000 |- | align="left" | [[авиация|Авиационно въоръжение]] | 2 | 1 – 2 | 3 | 3 | 1 | 2 |- | align="left" | [[Екипаж]] | 450 – 500 | 500 – 600 | 710 | 727 | 485 | 500 – 600 |- |} == Оценка на класа ракетен крайцер == Класът на ракетните крайцери се развива главно във флотите на САЩ и СССР. Ракетни крайцери във флотовете на континентална Европа съществуват в единични екземпляри, а британските леки ракетни крайцери са по-скоро големи разрушители с ограничени бойни възможности. Ако не се брои останалият като експериментален крайцер „Лонг Бийч“, в развитието на американските и съветските ракетни крайцери има много общо. И едните и другите водят своя произход не от крайцерите на Втората световна война, а от разрушителите (есминците): американските от разрушителите на типа [[Разрушители тип „Фарагут“|„Фарагут“]], съветските от есминците [[Ескадрени миноносци проект 57-бис|проект 57]]<ref name=autogenerated8>.{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 119}}</ref> И двата се строят с практически пълно пренебрегване на пасивната защита в боя. Бронирането в болшинството случаи липсва, в конструкциите са широко използвани пожароопасните леки сплави.<ref name="К30"/> Последната тенденция изменят уроците на Фолкландската война. В останалото пътищата на развитие при американските и съветските крайцери се разминават. Американските крайцери се проектират като ескортни кораби за авионосните съединения и неслучайно дълго време се именуват фрегати. Техните задачи са обезпечението на ПВО и ПЛО, възможността за морски бой дори не се разглежда насериозно.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В. |заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 63}}</ref> Към противокорабните ракети американските моряци дълго време се отнасят скептично, особено с оглед мощта на своята палубна авиация.<ref name=autogenerated9>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страници = 113}}</ref> Обаче след приемането на въоръжение на ракетите „Харпун“ и „Томахоук“ американските крайцери се превръщат в универсални кораби, способни да се борят с въздушен, надводен и подводен противник, а също и да нанасят мощни удари по брега.<ref>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие = Крейсеры советского флота|страница = 71}}</ref> Съветският флот, неразполагащ със самолетоносачи, се нуждае въпреки всичко от средства за борба с авионосните групировки на противника. В тази ситуация е направен опит да се надмине не изпреварвайки, т.е. с помощта на асиметричен отговор. {{цитат| ''Възниква естествено желание да се търси достатъчно достъпно и възможно за страната средство, което да позволи в сравнително кратки срокове да неутрализара или да отслаби широките бойни възможности на ВМС на НАТО и преди всичко неговия главен компонент – АУС. Най-приемлив вариант за решаването на такива задачи в онези условия е създаването и развитието на специални кораби и подводни лодки, носещи крилати ракети клас „кораб-кораб“ за нанасяне на удари по големи кораби, преди всичко по самолетоносачи.'' |Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.<ref name=autogenerated9 />}} За развитието на флотските сили способства и „ракетната еуфория“, обхванала не само високите политически кръгове, но и ръководството на флота. Предполага се, че съветските ракетни крайцери ще бъдат способни самостоятелно да нанасят съкрушителни удари по вражеските авионосни съединения, а ЗРК се разглеждат като средство за гарантирана защита от въздушно нападение.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 112}}</ref> Независимо от проявилия се през 1960-те години противолодъчен уклон в развитието на надводните кораби, задачата за борба със самолетоносачите никой не е отменял, което на свой ред изисква използването на разнородни сили. Под тази концепция и се разработват съветските ракетни крайцери от периода 1970-те – 1980-те години.<ref>{{cite|автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|страница = 118}}</ref> Постройката на корабите от проектите 1144 и 1164 става голямо постижение за съветското корабостроене, но въпроса за техните реални способности да нанесат удар по американските самолетоносачи си остава открит. През 1980-те години най-накрая е взет курс към създаването на балансиран надводен флот, включващ в себе си и пълноценни самолетоносачи. В тази връзка се изказва мнението, че в своя си вид, ракетните крайцери от особения съветски тип не са необходими на флота. Разпада на СССР и последващите след него политико-икономически процеси правят дискусията за бъдещите крайцери за Руския флот неактуална. == Перспективните ракетни крайцери == Оценявайки еволюцията на ракетните крайцери не е трудно да се отбележи, че те са продукт от еволюцията на разрушителите (есминците), и неслучайно границата между тези два класа почти се е изтрила. Действително е трудно да се каже, в какво се състои принципната разлика между най-новите разрушители от типовете [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] (''Arleigh Berke'') или [[Разрушители тип „Конго“|„Конго“]] (''Kongou'') и крайцерите „Тикондерога“. Освен това последният американски проект за разрушител [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]] (''Zumwalt'') оставя и американските крайцери далеч назад. Неговата водоизместимост достига 14 960 тона – един и половина пъти, отколкото на крайцер. [[Файл:Mock_Leader_class_destroyer_on_«Army_2015»_3.JPG|мини|250px|Макет на перспективния есминец проект 23560]] За ВМФ Русия създаването на нови ракетни крайцери не се представя понастоящем за необходимо, още повече че ТТХ на перспективния тип есминци фактически покрива потенциала на крайцерите проект 1164 и разполага с ЯСУ – фактически резултатът е сходен с проекта „Зумвалт“ – перспективния есминец (разрушител) ще е по-силен от наличните РКР (изначално проектът е призван да замени и крайцерите от типа „Атлант“, и ЕМ „Сарич“, и БПК „Удалой“). Европейските страни на НАТО и вероятно Япония не се нуждаят от кораби подобен клас. Китай вероятно желае да получи ракетни крайцери, но няма техническите възможности. Така появата на новото поколение ракетни крайцери може да се свързва само със САЩ. По данни на открития печат в американските военноморски кръгове се обсъжда възможността за постройка от 2016 – 2019 г. на от 19 до 24 крайцера нов тип – ''[[CG(X) (крайцер)|CG (X)]]'', които да заменят корабите тип „Тикондерога“. Новият проект трябва да е базиран на корпуса и системите на разрушителя „Зумвалт“, да има близка към неговата водоизместимост, газотурбинна силова установка и усилено зенитно въоръжение, за да служи в ролята на авионосен ескорт. Още един от обсъжданите проекти е крайцера ''CGN (X)'', който ще е значително по-голям – в порядъка на 25 000 тона водоизместимост. Той ще има ЯСУ и ще носи перспективни ракети, оптимизирани за височинно прехващане на балистични цели. Фактически се предполага корабът да бъде подвижна противоракетна платформа. Американските ВМС разчитат да получат пет атомни крайцера от този тип.<ref>[http://www.defensetech.org/archives/003620.html Anti-Missile Ship Planned | Defense Tech]</ref> И двата проекта са в проучвателен стадий. == Вижте също == * [[Крайцер]] * [[Крайцер ПВО]] * [[Лек крайцер]] * [[Тежък крайцер]] * [[Атомен ракетен крайцер]] ; подводни ракетни крайцери: * [[Атомен подводен ракетен крайцер]] * [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] * [[Тежък атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite |автор = Апальков Ю. В. |заглавие = Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2003 |isbn = 5-8172-0076-7 }} * {{cite |автор = Белавин Н. И. |заглавие = Корабли-ракетоносцы |място = М. |издател = Военное издательство |дата = 1967 |isbn = }} * {{cite |автор = Доценко В. Д. |заглавие = Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века |място = М., СПб. |издател = АСТ, Terra Fantastica |дата = 2001 |isbn = 5-17-005627-3 }} * {{cite |автор = Каторин Ю. Ф. |заглавие = Крейсеры. Ч. 2 |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата = 2008 |isbn = 978-5-8172-0134-5 }} * {{cite |автор = Кузин В. П., Никольский В. И. |заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991 |място = СПб. |издател = Историческое морское общество |дата = 1996 |isbn = }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = 978-985-13-8619-8 }} * {{cite |автор = Соколов А.Н. |заглавие = Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции |място = М. |издател = Военная книга |дата = 2006 |isbn = 5-902863-09-0 }} * {{cite |автор = Широкорад, Александр Борисович |заглавие = Флот, который уничтожил Хрущёв |място = М. |издател = АСТ |дата= 2004 |isbn = 5-17-021113-9 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |место = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Osborne E.W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата= 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. naval weapons |място = London |издател = Conway Maritime Press |дата = 1983 |isbn = 0-85177-240-4 }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1982 |isbn = 978-0870217333 }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 1981 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Jane's Fighting Ships, 2004 – 2005 |място = London |издател = Jane's Information Group |дата = 2004 |isbn = 0-7106-2623-1 }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070909005351/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_58/0_58_1.htm Ракетные крейсера проекта 58] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100210183530/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_krpvo_1126/0_1126.htm Ракетные крейсера проекта 1126] {{икона|ru}} * [https://web.archive.org/web/20100131205046/http://www.atrinaflot.narod.ru/2_mainclassships/02_rkr_1165/0_1165.htm Ракетные крейсера проекта 1165] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Guided missile cruisers}} {{превод от|ru|Ракетный крейсер|78735547}} [[Категория:Ракетни крайцери| ]] jika9ex0qtchu447eedrossl4wajuu1 3 651732 12418687 12403822 2024-11-21T12:54:03Z Ulugbeck1 144544 /* Сотрудничество (нова глава) */ 12418687 wikitext text/x-wiki == Пермутационни прости числа == Здравейте, много интересни статии пишете! Но не разбрах, защо „не съществуват пермутационни прости числа състоящи се от две или повече от две цифри, избрани от 1, 3, 7, 9.“, при положение, че малко по-горе в същия параграф се твърди: „Всички пермутационни прости числа от две и повече цифри са съставени от цифрите 1, 3, 7, 9.“ Поздрави! --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 22:17, 22 ноември 2017 (UTC) :Благодаря! Наистина съм го написал неясно. Промених текста и добавих обяснение. Надявам се сега да ясно за всички: "... не съществуват пермутационни прости числа, състоящи се от две или повече повтарящи се цифри от 1, 3, 7, 9 (т.е. възможно е повторение само на една цифра)." [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:41, 23 ноември 2017 (UTC) ::Благодаря и аз! Сега вече е перфектно ясно :-) --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 16:34, 23 ноември 2017 (UTC) == Бързо изтриване == Здрасти. Това, което търсиш е {{ш|бързо изтриване}}. Слагай смело, ако създадеш страница по погрешка или искаш да си изтриеш лична страница {{усмивка}}. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 08:47, 20 февруари 2018 (UTC) :Благодаря, сега се сетих като го каза. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:49, 20 февруари 2018 (UTC) == Несъществуващи източници == Здравей. Несъществуващите източници често могат да бъдат заменени с линкове от [[:en:Wayback Machine|Wayback Machine]]. Върнах редакциите ти по статията Райна и замених линковете с архивни копия. Поздрави, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 12:45, 20 февруари 2019 (UTC) : Благодаря за което, много по-добре стана сега. Аз обаче изтрих и още несъществуващи референции към статии от друг сайт. Можеш ли да направиш пак магията си?. Сега видях, че вече си го направил. Супер си. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:58, 20 февруари 2019 (UTC) == Местене == Прочетете внимателно [[Беседа:Тортиля]], [[Беседа:Паеля]] и [[Беседа:Хуан Кабрильо/Архив 1]] преди да местите, моля Ви. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:56, 1 май 2019 (UTC) : Направих само връзка от тортия към тортиля, исках да изместя беседата, но нямаше нужда. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:01, 1 май 2019 (UTC) :: Ахаа - ясно. Нещо се беше объркало. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:02, 1 май 2019 (UTC) ::: В момента изглежда наред, благодаря за фикса. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:06, 1 май 2019 (UTC) == Йоханес ван дер Ваалс == Виждам, че променяте към главно Ван в други статии, а основната?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:29, 16 май 2019 (UTC) : Правилото за главна буква е само когато името започва с частицата "ван", т.е. Ван дер Ваалс, но Йоханес ван дер Ваалс. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:24, 16 май 2019 (UTC) ::Но нали е един и същ човек? Правилно ли е случаят без малко име да се различава със случая,когато е изписано и малкото име?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:41, 16 май 2019 (UTC) ::: Да, защото се прави за яснота. Собствени имена започват с главна буква без значение каква част от името изписваш. Както Йордан -> Данчо. == Уилард Либи == Може би не си забелязал, че [[Уилард Либи|основната]] вече е Уилард, затова върнах[[Картинка:Namiga.png|;-)|link=]]--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:51, 15 юли 2019 (UTC) : Прав си, за мен е без значение, просто поне когато са в една статия да са еднакви. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:02, 15 юли 2019 (UTC) == За някои езикови правила == Здравейте, имате добър усет към езика, но, моля, не въвеждайте неофициални езикови новости - да се изписва например "1990-те". Правилото е "90-те години на ХХ век"; другото не е прието, поне засега. Институтът за български език към БАН има телефон за езикови справки (0879 66 83 63), много са отзивчиви. Искам да обърна внимание и на друг - уикипедиански - проблем: по най-различен начин и твърде често неправилно се изписват числителните редни, особено когато са свързани напр. с поредно Народно събрание и др. Може би някъде трябва да се направи дискусия - като по-опитен предложете къде - и да се приеме някакво уеднаквяване. Визирам следното: има цели четири правилни начина за изписване и въпреки това масово се греши. Например: Единадесето обикновено народно събрание (т.е. с думи), XI обикновено народно събрание, 11-о обикновено народно събрание, 11. обикновено народно събрание. Главни букви не се пишат, освен в първия случай (Единадесето) (е, има вътрешни езиковедски дискусии, но те са твърде специализирани). И английският модел още не е приет [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]. Първият начин - доста дълго става понякога. Вторият начин - поради растящата неграмотност някои хора явно се затрудняват от римските числа. Третият начин - масово се греши! Вие знаете, че е „25-и кадър“, а не „25-ти“, но мнозина не знаят. А и табелката на ул. "6-ти сепрември" години наред си е стояла грешно изписана [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] (не знам сега как е). Освен това бих казала, че не е особено естетично 5-ото /или както го пишат 5-тото (може би им изглежда по-добре ?). А, може и като горен индекс, може и на самия ред. Четвъртият начин - приет е съвсем официално; допускам, че е направено заради споменатата неграмотност - така, с тази точка, най-лесно се избягват грешките! Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:33, 18 юли 2019 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], най-доброто място за подобна дискусия е [[У:Р|Разговори]] -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:21, 18 юли 2019 (UTC) :: Съгласен съм със Сале, а и правилата не зависят от един човек, но ще отговоря накратко: За 1990-те съм съгласен, че е поамериканчване, но е лесно и кратко, а енциклопедиите не са точно художествени произведения. Отделно съм питал точно за това и няма правило, което да го забранява, по-скоро е, цитирам: „белег на лош стил“. Плюс това така ни се казва самата страница: [[1990-те]], затова го използвам. И като казах име на страница стигам до най-сериозното, както се казва непоследователността. Виж страниците за меридиани, например [[135-ти западен меридиан]], всичките са …-ти, вместо …-и, освен [[100-ен западен меридиан]], който всъщност трябва да е 100-тен; по-надолу пък „100-ният източен меридиан“ – ако заместим '100' със 'сто' ще стане 'стоният'. Отделно народните събрания са тотален миш-маш от изписвания на числителни и главни букви, отделно арабски и римски цифри. Което води до следващото: на римските цифри не се слагат добавки за числително и са подходящи за такова изреждане, но не са подходящи за неща над 40, защото стават сложни за масите. Затова е хубаво всички ОНС да са с арабски, и съм стигнал до 26-ото, като в първото изречение го качвам в горен регистър, което е естетично, но няма как да е правило. Но аз мога да променям само статии, за заглавията бозата остава.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:36, 18 юли 2019 (UTC) За десетилетията - това, че е лесно и кратко, не ми се струва аргумент; коректният начин няма нищо общо с художествено произведение (не разбирам въобще този израз тук). За 135-тия и т.н. - както вече писах, виждам, че Вие знаете правилото, но пак не мога да приема, че щом всички са написани грешно, трябва да си стоят по грешния начин. А за народните събрания и аз това казвам - тотална бъркотия, и не само с цифрите, но и с главните букви, и затова предложих това да се обсъди и ако не може да се избере един от правилните начини, то поне да не се използват грешните. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 18 юли 2019 (UTC) : Извън възможностите ми е да оправям стари, но поне гледам да няма нови грешки. А десетилетията пак казвам, така се казва страницата, а заглавията са приети за най точното определение.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:12, 18 юли 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:48, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19352615 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:14, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19395316 --> == Ватдализми == Не си играй да връщаш последователно вандализмите, просто иди на невандализираната редакция в историята, дай редакция и запазване. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:32, 3 октомври 2019 (UTC) : Да, знам мислех че е само една. Благодаря. -- [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:40, 3 октомври 2019 (UTC) == Патрульор == Привет! Гледам, че си се поизмъчил да му връщаш редакциите на {{потребител|212.50.29.198}} една по една – поздравления за търпението и постоянството! Не би ли искал да станеш [[У:ПАТ|патрульор]]? # В такива случаи ще можеш да „[[Уикипедия:Възвръщане#rollback|отменяш наведнъж редакции]]“ на един потребител буквално с едно щракване с мишката (ако са няколко различни вандала, за съжаление пак трябва да се отваря старата версия на страницата преди вандализмите). # За останалите патрульори е полезно, че върнатите от теб редакции ще бъдат отбелязани като проверени, и няма да има нужда те също да ги проверяват (иначе им излизат с червени удивителни в списъка за наблюдение и последните промени, независимо от това, че ти реално вече си ги върнал). Според мен направо [[У:ЗБ|пиши на бюрократите]]. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:18, 3 октомври 2019 (UTC) : +1 --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 12:00, 3 октомври 2019 (UTC) == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:52, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19433656 --> == Изписване на 4-цифрени числа без интервал == Моля виж тук: [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Формули#Числа] - Числа. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 07:48, 9 октомври 2019 (UTC) == Защо махнахте редакциите ми на "адаптер"? == Аз оправих и чисто пунктуационни грешки. И тях ли отричате? Аз превеждам над 30 години технически текстове, а съм и завършил съобщителна техника. Заради подобни действия спрях да редактирам, но сега направих едно изключение. Явно ще е последно. [[Потребител:Xakepxakep|Xakepxakep]] ([[Потребител беседа:Xakepxakep|беседа]]) 19:43, 15 октомври 2019 (UTC) : Успокой се малко, грешно цъкане. Върнах го след по-малко от секунда. Извинявам се. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:44, 15 октомври 2019 (UTC) == Мъничета директно пратени за триене == Съгласна съм, че в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фазова_модулация&oldid=9648934 този вид] е твърде кратко, но не съм съвсем съгласна за триене. Вместо това - сега и/или при подобни случаи в бъдеще - дали не би могъл * да съчиниш още едно изречение, например като превод от [[:en:Phase modulation]], * да насърчиш потребителя да съчини още едно изречение, * да сложиш шаблон за мъниче, а в крайна сметка дори и (иначе омразният ми шаблон) за микромъниче, вместо шаблона за изтриване? Преди малко наистина изтрих по твое предложение и със същата мотивировка страницата за [[хорда (биология)]], но го направих по-скоро защото текстът беше 1:1 копиран от някакъв учебникарски материал от 8 клас, а и защото от проучването, което си направих набързо, останах с впечатление, че по-правилният термин така или иначе е [[нотохорда]] ([[:en:Notochord]]). За да бъда разбрана правилно, апелирам само за по-милостиво отношение към кратките, но иначе вярни като дефиниция статии, особено по научни теми, а по възможност и към новодошлите/анонимните, които ги започват, и вероятно ще бъдат спечелени да допринасят, ако им се окаже помощ, съвет и насърчение, вместо предложение за изтриване. Възможно е и да греша, разбира се. [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 08:01, 22 октомври 2019 (UTC) : Проблемът беше моментът, в който се случи: имаше над 5 статии с по едно изречение и трима вандали, които пишеха простотии в три статии едновременно. Иначе съм съгласен. Бих оставил мъниче на потребител с регистрация или на адрес с поне една-две смислени редакции, не и първото нещо което си направил да е нова статия с правописни грешки. Не мисля че количеството почнати статии вдига качеството на У. --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:50, 22 октомври 2019 (UTC) == ? == Защо върнахте редакциите в [[Гордиан II]]? [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 23:21, 9 декември 2019 (UTC) :: Прилагаме шаблон Личност, ако мислите че не предлага достатъчно данни предложете промяна в шаблона. --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:49, 10 декември 2019 (UTC) ::: Триете информация и източници, не може така. Плюс това шаблона не е задължителен и е пълен с проблеми. [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 08:56, 10 декември 2019 (UTC) :::: Нямаше как да премахна само редакцията на шаблона, защото беше първа. За проблеми с шаблона докладвайте на отговорните лица и ще бъдат отстранени --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:10, 10 декември 2019 (UTC) ::::: Не може ли просто да върна последните ми редакции? [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 11:07, 10 декември 2019 (UTC) == Дименсии == Здравейте, защо променяте съкращенията на мерните единици за дължина от български на латински букви? След последния разговор остана решението, че могат да се ползват както едните, така и другите съкращения. В случая имам предвид статията [[Екарма (остров)]]. В същия текст сте маркирал като препратка думата [[котлован]], която в случая се отнася за жилищни сгради, а така маркирана сочи към едноименната форма на релефа. Вероятно е случайност? Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:49, 12 декември 2019 (UTC) :: Щом може и двете значи не е проблем да ги променям, нали? Просто предпочитам да е само едното от двете. Котлован е изкоп, в случая предполагам вкопани жилища, т.е. проблемът е в неточността на статията за котлован, а не в препратката.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:00, 12 декември 2019 (UTC) ::: Ами според мен не е проблем, но не е необходимо. Аз например предпочитам българските съкращения. За котлована - строителният май не става за самостоателна статия, защото просто означава изкоп за основи. Но така пренасочено е объркващо. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:07, 12 декември 2019 (UTC) :::: В големи статии, където е писано в различни периоди, присъстват и на кирилица и на латиница и с точка след тях, и вече променям като видя без да се замислям. [[Котлован]] сега ще го допълня. Поздрави--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:12, 12 декември 2019 (UTC) :::::Благодаря за допълването на статията. Имах тази информация под ръка и това съм писал, предполагам, че понятието е по-широко. --[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 12:49, 12 декември 2019 (UTC) == Последните Ви промени == Здравейте, моля, не променяюте главната буква на Южни Курилски острови. Курилските острови са съставени от три групи и всяка си има име - Северни Курилски, Средни Курилски и Южни Курилски. Друг проблем - във всички статии, които чета имената на геоложките епохи са написани с малка буква - холоцен, плейстоцен и т.н. Търсих, но не намерих правило във връзка с началната буква. Моля, ако имате източник да го цитирате тук. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:28, 5 февруари 2020 (UTC) Значи е редно да са в скобите с хиперлинка. 11:29, 5 февруари 2020 (UTC) :: {{ping|Молли}} основната редакция беше за минерала лабрадор, който не е полуостров Лабрадор. Предлагам да спрем да редактираме тази статия. За епохите се доверявам на доц. Върбанова [https://kaksepishe.com/tag/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8/] -[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 21:09, 5 февруари 2020 (UTC) ::: Съгласна съм с редакцията на лабрадора, но не мога да се съглася с преместването на картата на вулкана най-отдолу. Затова връщам редакцята Ви. Разбрахме се за Курилските острови, въпреки че не виждам смисъл от това, което предлагате. Формално го приемам. Чудесно е, че намерихте източник за геоложките епохи, така и аз няма да се чудя как да ги пиша. Може би трябва да се включат в някой бот, защото съм сигурна, че ги има и в двата варианта. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:56, 5 февруари 2020 (UTC) == Числителни редни == Здрасти, виждам, че променяш някои числителни редни. По този въпрос е добре да прегледаш статията на проф. [[Владко Мурдаров]]: [https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf Начини за представяне на числителните редни имена с цифри]. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 22:06, 16 февруари 2020 (UTC) : Мисля, че ползваме [https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/ БАН]. Сменил съм доста за последните години. Гледах и този пдф и той казва същото. Теб кое те притесни?--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:11, 17 февруари 2020 (UTC) :: Нищо не ме притесни. Просто помислих, че може да ти е полезно, понеже от време на време виждам, че коригираш подобни проблеми. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:33, 17 февруари 2020 (UTC) ::: Благодаря! Като цяло редактирам след проверка, но този файл е по-подробен.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:03, 17 февруари 2020 (UTC) ::::Имате ли нещо против тези източници да станат основа за текст в раздел Числа на [[Уикипедия:Стил]], за да се постави някакво начало и да имаме посочени поне някои правила. --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 16:47, 17 февруари 2020 (UTC). ::::: Не, разбира се. Чудесна идея.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:16, 17 февруари 2020 (UTC) == Кавички и страници == Здрасти - в чуждоезикови цитати, кавичките трябва да си остават оригиналните, както и страниците - тоест p., σ. и пр., а не с. Това по повод [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE&curid=217612&diff=9974877&oldid=9473507]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:18, 10 март 2020 (UTC) : Автоматичната корекция (#) ги прецаква,а страниците – ок.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:19, 10 март 2020 (UTC) == Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos == [[Special:Diff/10103067|Тук]] май неволно си изтрил едно „и“ от „9-ти“. Сега ще хваща 9-тe, като ще го коригира на 9-ие. Това, разбира се, ако [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] е актуализирал списъка, но не е забелязал този пропуск. Може би ще е добре, ако се направят повечето в този списък като регулярни изрази. Има доста повтаряне, което може да се съкрати. За начало мога да опитам с най-повтарящите се, а после и с останалите. Ако двамата с Vodnokon4e не възразите де... [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:35, 18 април 2020 (UTC) :: Прав си, исках да хвана всички родове ама не става.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:37, 18 април 2020 (UTC) :: Не, не съм го пускал днес още с актуализирания. Нищо против нямам, после ще го взема наготово.[[Картинка:Uhilen.gif|:-D|link=]]--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:38, 18 април 2020 (UTC) Може да добавиш още географски понятия, за които се сещаш. Аз добавих една малка част, но списъкът с времето вероятно ще стане огромен. Добавяй ги в раздела (както ти падне), а аз ще ги подреждам и преправям като изрази, ако се налага. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:20, 25 май 2020 (UTC) == Б(о)удика == Предполагам разполагаш с някакви източници за предпочетеното от теб произношение с „о“?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:43, 23 април 2020 (UTC) : Страницата се казва така, нямам никакви предпочитания. Ако искаш напиши някакво произношение, ако искаш премести страницата на Будика и смени всичко в текста. Просто вярвам, че текста трябва да отговаря на заглавието.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:12, 23 април 2020 (UTC) ::Благодаря ти за бързата реакция. Очевидно разминаването между името на статията и вътре в текста се дължи на това, че повечето пишещи също не са разполагали с български източник и затова не са я преместили. Поставям се на твое място, но с оглед уеднаквяването аз бих преместила статията. Междувременно се е появил един филм за нея и там е именно Будика. Така че ако нямаш против, ще възвърна промените ти и ще преместя страницата. Извинявам се, ако си се почувствал засегнат--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:38, 23 април 2020 (UTC) ::: Не, няма проблем. но дори в руската е Боудикка. p.s. И обектът в Уикиданни.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:40, 23 април 2020 (UTC) == За ь → й; й → ь == [[Special:Diff/10157660|Това тук]] не мисля, че може да се направи лесно. С един или два израза няма да стане. При ь + о трябва да стане на й + о, ако въпросната комбинация е предшествана от гласна – това тук е ок; може да се направи. Но за обратното трябва доста повече да се внимава. Възможно е да има случаи на чужди думи, при които цялата дума е образувана от сливането на две по-малки (напр. [[Йостерйотланд (лен)|Йосте'''рйо'''тланд]]: от '''йостер''' (изток) + '''йотланд''' (Готландия); тук ''рй'' е границата между двете сляти думи). При комбинацията на ь (или й) с останалите гласни пък има доста особености – напр. случаи, в които това е недопустимо – ''нье'' и ''ньи'' трябва да станат съответно ''не'' и ''ни'', а не ''нйе'' и ''нйи'' (или пък ''ние'' и ''нии''), ''ньа'' или ''ньу'' съответно ''ня'' и ''ню''. Пред шъшкащите съгласни (ж, ш, ч) пък въобще не трябва да има омекотяване (и в този смисъл [[Special:Diff/10157654|тази твоя редакция]] изглежда неправилна; трябва да е Брашо [http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/]). Изобщо ще е доста сложно да се направят подходящи изрази за автоматично поправяне, и дори да се направят някакви, с времето ще започнат да се пълнят с изключения. В най-добрия случай трябва да се минава на полуавтоматично, иначе ще настъпи хаос и ще се отвори още повече работа. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:45, 12 май 2020 (UTC) :: {{ping|Ted Masters}} Знам за Брашо, но ползвах книга, писах я в преместването. Мисля че с полуавтоматично пак ще стане, като цяло се учи в първи клас правилото и едва ли трябва да са много грешките.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:53, 12 май 2020 (UTC) ::: Ще направя малко по-обстойно преглеждане за други възможни особености. Ако няма много, ще се опитам да наглася някакви изрази. Накрая ще взема да направя и аз една бот сметка, за да поправям, без да пълня последните промени. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 12 май 2020 (UTC) == [[Механика на флуидите]] and [[Хидроаеромеханика]] == Hi! Could you merge this two articles on the same topic or nominate it to a correct page? [[Потребител:Wikisaurus|Wikisaurus]] ([[Потребител беседа:Wikisaurus|беседа]]) 12:59, 30 май 2020 (UTC) : {{ping|Wikisaurus}} {{done}} Done.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:07, 30 май 2020 (UTC) == Праяграй == Официалният уебсайт е: www.prayagraj.nic.in. Ако отидете на стария уебсайт: www.allahabad.nic.in, автоматично ще бъдете пренасочени към новия уебсайт с новото име Prayagraj Я отговорих: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5#%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B9_-_%D0%90%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B4_-_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D1%83_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8 : I saw your comment, but from here (Bulgaria) both sites are unreachable. I don't have powers to do the change you want, sorry.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:06, 12 юни 2020 (UTC) Може ли да напишете съобщение до тях. Те знаят по-добре и знаят по-добре на кого да пишат. Просто връзка на темата и след това темата е направена и правосъдието е направено. --[[Потребител:Tecumseh*1301|Tecumseh*1301]] ([[Потребител беседа:Tecumseh*1301|беседа]]) 18:38, 13 юни 2020 (UTC) == Сотрудничество == Доброго времени суток, уважаемый коллега Xunonotyk! Пишу вам по-русски, так как в вашей анкете указано, что вы свободно владеете русским. Вначале хочу выразить вам БОЛЬШУЮ благодарность за ваши правки тех страниц, в создании которых я принимал участие. ОТЛИЧНАЯ РАБОТА! В свое время я и наш коллега Rumensz очень активно работали вместе, мы сделали очень много страниц, посвященных Шерлоку Холмсу, Джеймсу Бонду и много других. Потом, в силу некоторых личных обстоятельств я, к сожалению, перестал писать страницы для болгарской Уики, но в самое ближайшее время собираюсь возобновить! Ведь осталось ОЧЕНЬ много незаконченной работы плюс я хочу начать ГЛОБАЛЬНУЮ работу, посвященную Star Wars в болгарской Уики. Очень рассчитываю, что вы, уважаемый коллега Xunonotyk, поддержите меня и нашего коллегу Rumensz в нашей совместной работе в качестве еще одного редактора и помощника! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}}У меня также нет времени писать целые статьи, но я стараюсь уделять время маленьким но полезные правки. Спасибо за добрые слова и удачи![[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:48, 6 юли 2020 (UTC) Нет, нет, речь не идет о написании целых статей! Речь идет именно о конечной корректировке статей, которые мы будем писать вдвоем с коллегой Rumensz. Заранее благодарны! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, уважаемый коллега Xunonotyk! Написал сегодня нашему коллеге Rumensz, он готов к сотрудничеству. Ура!) И сегодня же сделал страницу к предстоящему фильму о Бонде. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Русский текст здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0#%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8 Если у вас есть желание и возможность, не могли бы вы проверить эту новую страницу с точки зрения грамотного болгарского языка. Заранее вам благодарен! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Смъртта може да почака"!!! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 :Нет проблем, это мое удовольствие :)[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 21:31, 10 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как я и говорил ранее, я решил активно работать на страницах, посвященных Star Wars. На странице "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха" сделал большую правку, посвященную ролям и актерам. Не могли бы вы проверить эту исправленную страницу с точки зрения грамотного болгарского языка и - самое главное - с точки зрения имен персонажей? https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_I_-_%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! И снова ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха"!!! Теперь по аналогии можно будет сделать раздел "Актьорски състав" и на других страницах, посвященных Star Wars. Сейчас сделал правку на "Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_II_-_%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_III_-_%D0%9E%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Снова ОЧЕНЬ БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_IV_-_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_V_-_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара"!!! Вы также увидели, что я начал вносить некоторые правки в "Бягащият човек" и сразу помогли мне. БОЛЬШОЕ вам спасибо! Сегодня я полностью поправил эту страницу (актеры, описание фильма, интересные факты). Проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}} Некоторые термины я не понимаю, можно вы указать на источник: ''убити от завои'' и ''снима с глицерин''. Спасибо[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:57, 29 юли 2020 (UTC) Оригинальный текст Съемки «зоны игры» происходили на заброшенном заводе в Калифорнии. На заводе повсюду валялись куски разбитого стекла и металла, но проблема заключалась в том, что после 50 лет эксплуатации весь кирпич стал чёрным, и его не возможно было снимать ночью. Оператор фильма попросил дважды опрыскать все 25 акров, которые ему предстояло снимать, глицерином. Это значительно увеличило бюджет фильма, но в результате поверхность обломков хорошо отражала свет и съемки ночью прошли успешно. :: {{ping|ulugbeck1}} так намного лучше :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:38, 29 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Бягащият човек"!!! Теперь это настоящая красивая страница, не хуже чем в англоуики. Но когда я правил страницу по Шварценеггеру, то увидел, что некоторые его фильмы не имеют персональных страниц в болгарской уики. Поскольку я большой фанат Арнольда, то не удержался, и временно отвлекся от Star Wars и переключился на Арни.:))) Сделал, точнее восстановил заново, страницу "Ченге в детската градина" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B5_%D0%B2_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Ченге в детската градина"!!! Получилась полноценная красивая страница! Теперь можно будет сделать еще несколько страниц по фильмам Арнольда и дополнить уже существующие страницы. Начал работу по фильму "Хищникът", пока добавил актеров, потом добавлю описание фильма и интересные факты - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Но при этом не забываю и про Star Wars, добавил актеров по очередной странице "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VI_-_%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Хищникът" и "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите"!!! Как и обещал, добавил описание фильма и интересные факты на странице "Хищникът" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст (сюжет и интересные факты) на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Хищникът"!!! Получилась классная красивая страница! Добавил актеров на "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда", проверьте эту страницу, пожалуйста. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VII_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0 Теперь планирую добавить актеров на "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" и сделать еще одну страницу фильма с участием Арнольда Шварценнегера.:) с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда"!!! Я, правда, один момент все-таки подправил, убрав информацию, что Рей - внучка Палпатина. Просто в этом фильме (в 7-ой части) об этом нет никакого намека, поэтому более логичной эта информация будет в девятой части. Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Краят на дните" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Краят на дните"!!! Все получилось очень четко и красиво! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Терминатор: Мрачна съдба" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80:_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Но так же не забыл и про Star Wars))) "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VIII_-_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8 Добавил на этой странице актеров, проверьте и ее, пожалуйста! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи"!!! Также хотел вас спросить про новые страницы по фильмам Арнольд Шварценеггера. Как мне лучше сделать - уже сейчас создавать и публиковать новые страницы, которые потом надо будет корректировать, или вначале дождаться, когда вы отредактируете "Терминатор: Мрачна съдба"? с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}} Думаю продолжить, как раньше, ты начинаешь, я заканчиваю.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:54, 10 септември 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Терминатор: Мрачна съдба"!!! Получилась отличная страница!!! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Заличителят" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам за помощь на странице "Заличителят"!!! Получилась отличная, красивая страница!!! Существенно доработал страницу по фильму Арнольда - "Командо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Командо"! Все получилось замечательно! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Херкулес в Ню Йорк" (фильм чудовищного качества, но в Википедии должно быть все:) ) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%81_%D0%B2_%D0%9D%D1%8E_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь по созданию страницы "Херкулес в Ню Йорк"!!! Все получилось великолепно! Когда я продолжил работу по фильмам Арнольда, то обратил внимание, что во многих страницах нет списка актеров, нет сюжета, нет интересных фактов о фильме. Поэтому решил улучшить ВСЕ существующие страницы о фильмах Арнольда, а при этом делая и новые страницы. Два фильма Арнольда, в которые добавил список актеров и интересные факты: Терминатор 2: Денят на страшния съд - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_2:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4 Зов за завръщане - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B2_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1990) Проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Терминатор 2: Денят на страшния съд" и "Зов за завръщане"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Продолжая работу по фильмам Арнольда, добавил актеров в 4 фильмах: Джуниър - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80 Терминатор 3: Бунтът на машините - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Истински лъжи - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8 Терминатор: Спасение - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80:_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! с большим уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Джуниър", "Терминатор 3", "Терминатор: Спасение" и "Истински лъжи" Замечательная работа!!! На странице "Истински лъжи" добавил сам сюжет и интересные факты, теперь это ПОЛНОЦЕННАЯ страница! - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с большим уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Прошу прощения, что так надолго пропал. Семейные дела, работа и прочее((((((((((((( Но, как говорил, один мой любимый персонаж "I`ll be back!")))))) ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Истински лъжи"! Замечательная работа! НАКОНЕЦ-ТО я добрался до своего одного из САМЫХ любимых фильмов, Терминатор-2! На этой странице, благодаря нам, появился список актеров, интересные факты, а теперь и сюжет. Теперь страница ПОЛНОСТЬЮ сформирована! Ура! Проверьте её, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_2:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4 Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Терминатор-2"! Теперь в болгарской Уики есть полноценная страница по этому фильму!!! Ура! Продолжаю работу по фильмам с участием Шварценнегера. Фильм "Около света за 80 дни". Там у него роль небольшая, но забавная))) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_80_%D0%B4%D0%BD%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2004) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Около света за 80 дни"! Раньше страница была удалена, но с вашей помощью мы ее восстановили и сделали красивой, полноценной страницей. Замечательно! Продолжаю работу по фильмам с участием Шварценнегера. Очередной фильм "Сурова сделка". Фильм малоизвестный, но страницу по нему обязательно надо сделать. Впервые я посмотрел этот фильм в видеосалоне, с ужасным переводом, еще во времена СССР.))) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0#%D0%A1%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 :: {{ping|ulugbeck1}} А здесь все видеокассеты и все строки были прочитаны одним и тем же актером ровным голосом без каких-либо эмоций. И перевод был довольно общим :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Сурова сделка"! Сделана с вашей помощью КРАСИВАЯ, ОТЛИЧНАЯ страница!!! Во время работы над страницей еще одного фильма ("Вий-2") с участием Арнольда немного "отвлекся" на другого актера, которого я тоже очень люблю, на сэра Энтони Хопкинса. Великий актер, одно слово! И, разумеется, когда я обнаружил, что три легендарных фильма с его участием находятся в "неидеальном" состоянии, я немедленно переключился на них:) Итак, вначале "Ханибал" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Потом ОБЯЗАТЕЛЬНО сделаю "Червеният дракон" и, разумеется, не фильм, а ЛЕГЕНДУ - "МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА".:) с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ханибал"! С вашей помощью получилась ШИКАРНАЯ страница!!! Классная работа!!! Сейчас, как и планировал, сделал страницу "Червеният дракон". Обожаю этот фильм!:) Шикарная сцена в начале: флейтист не попадает в ноты, недовольный доктор Лектер слегка дергает правым глазом, а потом музыканта съедают на ужин:))) Теперь, если вдруг вижу по телевизору плохо поющих певцов или певиц, тоже моргаю правым глазом:))) Итак, "Червеният дракон" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Червеният дракон"! Получилась ОТЛИЧНАЯ, КРАСИВАЯ страница! Класс! И, наконец, ФИНАЛ истории доктора Ганнибала Лектера с участием сэра Энтони Хопкинса - САМЫЙ главный фильм:) Мълчанието на агнетата - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Мълчанието на агнетата"! Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница!!! Думаю, надо будет позже сделать страницы „Преследвачът“ (этот фильм пока не смотрел) и „Ханибал: Потеклото“ (фильм смотрел и он не понравился мне), чтобы фильмография по доктору Ганнибалу Лектеру была полной.:) А сейчас снова вернулся к Шварценнегеру. Еще один ФИЛЬМ-ЛЕГЕНДА! В детстве смотрел его на видеокассете сто раз:) Терминаторът - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Терминаторът"! ОТЛИЧНАЯ, КЛАССНАЯ работа!!! Теперь это полноценная страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу „Ханибал: Потеклото“. Хоть фильм мне и не очень понравился, но для полного комплекта в болгарской уики должны быть ВСЕ страницы о легендарной д-ре Ганнибале Лектере:) При этом не забываю работать и по фильмам Арнольда, сделал "Интересни факти" для "Терминатор 3: Бунтът на машините" (хотя мне этот фильм тоже не очень нравится :) ), чуть позже напишу сюжет. „Ханибал: Потеклото“ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB:_%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE "Терминатор 3: Бунтът на машините" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ханибал: Потеклото"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Теперь о докторе Ганнибале Лектере практически полная фильмография. Остался только фильм „Преследвачът“. А теперь предлагаю сделать разворот на 180 градусов))) Недавно начал смотреть фильм "Борат 2". Очень забавно, в некоторых моментах так хохотал. И когда решил узнать, кто играет роль дочери Бората, с удивлением обнаружил, что это болгарская актриса Мария Бакалова. Такая забавная! Молодчина! Поэтому предлагаю на время уйти от каннибалов и маньяков, и заняться чем-то веселым и смешным.))) Решил сделать страницы по "Борат 2", дополнить "Борат" и уж заодно слелать страницу по еще одному фильму Саши Барона Коена "Бруно". „Борат 2“ (чуть позже дополню сюжет фильма и список актеров) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_2 „Бруно“ (страница полностью написана) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "Терминатор 3: Бунтът на машините" (про Арнольда не забываю, сделал "Интересни факти", чуть позже допишу сюжет) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! Понимаю, что работы много, но что поделать))) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Бруно"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Все замечательно получилось! И отдельное спасибо за "Интересни факти" на странице "Терминатор 3: Бунтът на машините". В ближайшее время обязательно дополню там "Сюжет"! А пока ПОЛНОСТЬЮ доделал страницу по фильму "Борат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Добавил там "Сюжет" и "Интересни факти". Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Здравствуй, в Борат не понимаю только етот: Несмотря на многочисленные угрозы подать на Сашу Барона Коэна, в реальности это сделали только три студента, которые подвозили Бората в своем трейлере. Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Имелось ввиду то, что многие, кто невольно участвовали в фильме, хотели подать на Коэна в суд, но фактически это сделали только три студента, которые подвозили Коэна - "Бората" на машине и показали ему порновидео с участием Памеллы Андерсон и ее мужа Томми Ли. Только они подали на Коэна в суд после выхода фильма "Борат" и проиграли, кстати. На этой неделе планирую дописать страницу по фильму "Борат-2", а потом уделить внимание одному из самых любимых моих режиссеров - Тарантино! Надо сделать, чтобы творчество Квентина было представлено в болгарской уики на ВЫСШЕМ УРОВНЕ! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как и обещал ранее, доделал полностью страницу "Борат 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_2 Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А сейчас планирую заняться Тарантино! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Борат-2"! Все получилось отлично!!! Замечательная работа! Как и обещал, начал заниматься Квентином Тарантино. "Четири стаи" - один из самых любимых моих фильмов, в котором Квентин был режиссером одного из эпизодов. Сколько раз его смотрел, и все равно смеюсь над юмором этого фильма. "Четири стаи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Четири стаи"! Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница!!! Замечательно! Решил существенно доработать страницу "Джанго без окови", чтобы она была на 100%. А после нее надо будет обязательно сделать страницу "От здрач до зори". О, это один из самых любимых моих фильмов! "Джанго без окови" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : На данный момент это была моя самая длинная редакция. Также была ошибка в актерах и в роли Сэмюэля Джексона. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:58, 6 август 2021 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Джанго без окови"!!! Да, работа получилась ОЧЕНЬ БОЛЬШАЯ. Но зато какая стала страница! КОНФЕТКА!!! В ближайшее время надо будет обязательно сделать "От здрач до зори". Культовый фильм! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как и планировал, сделал (точнее, восстановил) страницу "От здрач до зори" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%87_%D0%B4%D0%BE_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B8 Обожаю этот фильм!:) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В ближайшее время обязательно сделаю страницу "Десперадо (1995)", тоже очень классный фильм! А уж анекдот из этого фильма, который рассказывает Квентин - это СУПЕР! :))) с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Простите великодушно, что так долго ничего не делал для Уики. Работа, дела, заботы((( Но вот наконец-то добрался до любимого дела!) ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "От здрач до зори"!!! Получилась классная страница!!! СПАСИБО!!! Уже собирался делать страницу "Десперадо (1995)", но тут случайно заметил, что в Уики нет страницы "Адвокат на Дявола". А мне этот фильм очень нравится! Поэтому на время оставил Тарантино и Родригеса и переключился на Ал Пачино и Киану Ривза. Отношусь к этим актерам с величайшим уважением! Итак, "Адвокат на Дявола" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B0 Проверьте эту страницу, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Снова прошу извинить, что долго ничего не делал для Уики. Работа, дела((( Но вот наконец-то опять занялся любимым делом!) ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Адвокат на Дявола"!!! Получилось все СУПЕР!!! Собирался делать страницу "Десперадо (1995)", но тут случились две мировые премьеры! "Дюн" и "Смъртта може да почака". Разумеется, я посмотрел оба фильма, и решил, что надо срочно сделать по ним полноценные страницы. Итак, "Дюн" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8E%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2021) Проверьте эту страницу, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А чуть позже сделаю страницу "Смъртта може да почака". с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Спасибо мой друг, «Дюна» - моя любимая книга и единственная книга, которую я читал не раз. Однако первый фильм был большим разочарованием, надеюсь, этот лучше раскроет гений Фрэнка Герберта.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:56, 10 ноември 2021 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дюн"!!! Получилась отличная страница!!! К своему стыду, я не читал эту замечательную книгу. Про "Дюну" я узнал самым неожиданным образом - в юности играл в компьютерную игру "DUNE 2000". И вот тогда-то я узнал и про Арракис, и про громадных песчаных червей и про злобных Харконненов. АБСОЛЮТНО согласен с вами, что экранизация 1984 года - полное разочарование. Я даже не стал досматривать фильм до конца! Конечно, Дэвид Линч - режиссер замечательный, но вот фильм получился плохой. Впрочем, мне все равно придется его внимательно посмотреть, чтобы дополнить страницу в Уики по этому фильму. Как говорят в России: "Мыши плакали, но продолжали есть кактус" :))) Как и обещал, полностью доделал "Смъртта може да почака", добавил сюжет, актеров и интересные факты. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0Пр%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC)Проверьте эту страницу, пожалуйста. В интересных фактах сделал ссылку на фильм "Достать ножи". Классный фильм с Крейгом, надо будет обязательно сделать страницу по этому фильму для Уики. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как обещал ранее, дополнил страницу (сюжет и интересни факти) по ЗАМЕЧАТЕЛЬНОМУ фильму "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи". Это реально ШЕДЕВР!!! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VIII_-_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8 Страница получилась объемная, но зато в ней максимум информации. Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Я даже не знаю, с чего начать. За последние несколько недель произошло столько, что я реально думал, что сойду с ума. Весь мой мир рухнул. Все мои мечты и планы были погублены решением верховной власти России начать конфликт с Украиной. Я КАТЕГОРИЧЕСКИ ПРОТИВ ВСЕГО ЭТОГО!!! КАТЕГОРИЧЕСКИ!!! Но увы, таких как я, в России не очень много. И теперь я вынужден жить в стране, которую ненавидит весь мир. Ужас моего положения еще в том, что мой отец - болгарин, а мать - русская. И теперь я свой среди чужих и чужой среди своих. Представляете? Прежде чем написать вам, я долго думал, что мне теперь делать. И я понял, что если я не буду делать ну хоть что-то хорошее и полезное, то реально сойду с ума от ужаса всего происходящего. Я решил, что несмотря ни на что, я должен продолжать помогать Болгарии строить Уики дальше. Если вы скажете мне в ответ, что не желаете сотрудничать с гражданином такой страны, то я вас пойму, хотя это будет очень больно и обидно. Но я надеюсь, что вы поймете, что верховная власть в России - это одно, а некоторые простые граждане России, которые против всего этого ужаса - это другое. Решать вам, но я очень надеюсь, что мы продолжим дальше совместно строить болгарскую Уики. Недавно посмотрел замечательный сериал ББС "Десет малки негърчета" и решил сделать страницу по нему - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0_(%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Я не знаю, как вам помочь в ситуации, в которой я даже не ожидал оказаться живым свидетелем безумия сумасшедшего диктатора. И я делаю то, что у меня хорошо получается, и я надеюсь, что это скоро закончится. Не отказывайтесь от правды, потому что она действительно делает вас свободными.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:41, 31 март 2022 (UTC) : ОГРОМНОЕ ВАМ СПАСИБО ЗА ЧЕСТНЫЕ СЛОВА! Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Десет малки негърчета". Все получилось замечательно! Поскольку в этом фильме снимался замечательный актер Чарлс Данс, я решил улучшить несколько страниц по фильмам с его участием. Одним из таких фильмов является замечательная комедия "Златното дете". Написал раздел "Сюжет" и добавил "Интересни факти" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Десет малки негърчета". Отличная страница! Как и писал раньше, стал делать страницы по фильма с участием Чарльза Дэнса. И когда начал дополнять страницу по фильму "Пришълецът 3", то вначале подумал, что работы будет немного. Сюжет, немного интересных фактов - и все. И ошибся! Там столько интересной информации о фильме оказалось! Просто можно фильм о фильме снимать. Да, информации много, но и страница в Уики получилась классная, с большим количеством интересной и полезной информации. "Пришълецът 3" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_3 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Пришълецът 3". Все получилось отлично! Столько интересной информации! Не страница, а конфета! Однако когда все было готово, я подумал, что на страницу "Пришълецът 3" можно еще кое-что добавить. Просто когда писали сценарий для фильма, то там была целая история! И я решил добавить эту историю о сценариях фильма, чтобы страница в болгарской Вики получилась не просто ХОРОШЕЙ, а ВЕЛИКОЛЕПНОЙ! Поэтому ОГРОМНАЯ просьба к вам - проверьте ее еще раз. Я там добавил раздел - "Филмови сценарии" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_3 Одновременно я с большим удовольствием добавил информацию на страницу "Последният екшън герой". Тут вообще одним выстрелом двух зайцев убил. И по Арнольду сделал страницу, и по Чарльзу Дансу. Замечательный фильм, очень много юмора, смотрел его всегда с удовольствием! А какие смешные диалоги! "Джек, это не настоящий мир, это мир кино, посмотри, тут нет НЕКРАСИВЫХ женщин! Конечно нет, ведь это же КАЛИФОРНИЯ!" "Последният екшън герой" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Еще раз прошу прощения, что загрузил работой сразу по двум страницам. Но мне хочется, чтобы страницы в в болгарской Уики были ИДЕАЛЬНЫМИ, с максимальным количеством интересной информации. с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Еще раз ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Пришълецът 3"! Теперь это максимально интересная, с большим количеством дополнительной информации страница! Как только мы закончим работу по "Последният екшън герой" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9 то можно будет делать еще более новые и интересные страницы! У меня уже целый ряд заготовок. Еще раз прошу прощения, что загружаю вас таким количеством работы по Уики. с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Последният екшън герой". Получилась прекрасная страница!!! Замечательно!!! Недавно со мной произошла интересная история. Пришел я в гости, и дети хозяев (им по 8 лет) попросили рассказать им "ужасни приказки". Когда попытался рассказать им историю про ведьму и принца, то никакого интереса это не вызвало. Тогда рассказал им содержание фильма "Омен". О, тут юные любители "страшных сказок" сразу притихли и очень внимательно все выслушали! Им это очень понравилось! После этого, разумеется, я решил проверить этот фильм в Уики. И когда его там не оказалось, то немедленно приступил к работе! Ведь это не фильм, а легенда!!! Причем именно старый фильм, 1976 года. В Уики есть страница ремейка "Поличбата 666", чуть позже я ее обязательно доделаю! "Поличбата" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Поличбата". Все замечательно получилось!!! Поскольку "Поличбата" и 666 - это все очень мрачно, то решил для равновесия сделать страницу по какому-то веселому фильму. Обожаю Лесли Нильсена и Мела Брукса, а у них есть совместный фильм - шикарная пародия на вампирские "ужасы"! "Дракула: мъртъв и доволен" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0:_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Спасибо за страницу, она была почти готова. Лесли Нильсен искренне смешил меня, когда я был маленьким. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:50, 11 май 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дракула: мъртъв и доволен". Получилась прекрасная страница!!! Решил сделать еще одну страницу по фильмам Мела Брукса. Это даже не фильм - это ЛЕГЕНДА ПАРОДИИ! Знаменитый фильм "История на света: Част I". Господи, сколько раз я его смотрел и всякий раз смеюсь! Тут еще очень важный момент, что в СССР этот фильм показывали на видеокассетах с переводом Алексея Михалева. Был такой неофициальный переводчик иностранных фильмов. Тоже человек-легенда, благодаря которому в буквальном смысле звучали просто волшебно. Не удержусь и пришлю вам ссылку в качестве небольшого примера - https://www.youtube.com/watch?v=fJ56L55mKEk Ну просто шедевр! "История на света: Част I" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0:_%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_I Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "История на света: Част I". Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница, просто конфета!!! Когда пишу про интересные факты к тому или иному фильму, то регулярно появляется информация про рейтинги фильмов. Поэтому пока решил немного отойти от фильмов, и сделать страницу про рейтинги. За основу взял страницу из англоязычной википедии. "Система за оценка на филмите на Motion Picture Association" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_Motion_Picture_Association Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Поздравляю с той самой ключевой страницей, теперь ее лучше поставить ссылкой в ​​шаблоне, который мы используем для фильмов, а потом пройтись по всем рейтинговым фильмам, чтобы заполнить ее. Однако я ничего не могу поделать. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:03, 16 май 2022 (UTC) :Да, я даже не сообразил вначале, что мы с вами сделали не просто страницу, а целый шаблон!!! Для многих, многих фильмов в Уики! Шаблон - это впервые у меня, поэтому как его создавать, к большому сожалению, не знаю. Обращусь за помощью к нашим коллегам, может они помогут. ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь!!! В самое ближайшее время собираюсь сделать страницу по еще одной моей любимой комедии - "Догма". Замечательный фильм, с тонким юмором, с прекрасными актерами! С огромным уважением, Ulugbeck1 [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:58, 16 май 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Как и обещал ранее, сделал страницу "Догма" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BC%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Когда работал над этой страницей, то возник один забавный эпизод. В фильме есть персонаж - ужасный демон, состоящий из дерьма. В оригинале его называют - "Golgothan", в русском озвучке его перевели "Дерьмодемон". Я перевел его название на болгарский как "Лайнодемон". Не знаю, правильно ли? : Я предпочел Голготан, как было написано в некоторых болгарских субтитрах, но добавил, что он создан экскрементами :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:42, 19 май 2022 (UTC) Что касается "Топ Гън: Маверик", то я пока этот фильм не видел. Как только будем премьера, то сразу же сделаем страницу! Том Круз - один из самых моих любимых актеров! Кстати, страница предыдущего фильма "Топ Гън" пока не очень качественная. В самое ближайшее время поработаю с ней: надо будет дополнить сюжет и добавить раздел "Интересни факти". с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Догма". Получилась ОТЛИЧНАЯ страница!!! Как обещал, доделал страницу "Топ Гън" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF_%D0%93%D1%8A%D0%BD Добавил "Интересни факти", "Актьорски състав" и "Саундтракът на филма". Теперь это полноценная страница! Проверьте ее, пожалуйста. Но когда делал "Топ Гън", то сразу вспомнил шикарную пародию на этот фильм - "Смотаняци". Великолепная комедия, до сих пор смеюсь над ней! Ну а адмирал Бенсон из этого фильма - это просто шедевр!!! https://www.youtube.com/watch?v=gMWg8XNXYEA ШЕДЕВР!!! Поэтому решил не откладывать дело в долгий ящик и сделал (точнее - восстановил) страницу по "Смотаняци" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста, тоже. Понимаю, что получилось много работы, но что поделать. Фильмы ведь замечательные, правда? Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Топ Гън" и "Смотаняци". Получились ВЕЛИКОЛЕПНЫЕ страницы!!! Поскольку мы сделали страницу "Смотаняци", то решил долго не думать и сразу же сделать "Смотаняци 2". Эта часть мне нравится даже больше первой. Сколько раз ее смотрел, и всякий раз просто лопаюсь от смеха, насколько все замечательно там пародируется. А президент САЩ Томас Бенсън - это ШЕДЕВР!!! https://www.youtube.com/watch?v=QQLavyqAcSU "Смотаняци 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8_2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Смотаняци 2". Все КЛАССНО получилось!!! Хотел продолжить дальше работу по комедийным фильмам, но тут вмешался забавный случай. Решил добавить НЕМНОГО информации на странице актера "Кийт Дейвид", и неожиданно наш коллега Rebelheartous удалил мою информацию! Он написал "излишен раздел; добавен е само един филм, за който дори няма статия". Обычно я очень спокойный човек, но тут так разозлился! :) Снова добавил МНОГО информации и написал: "Добавени са ДВАДЕСЕТ филма, за които има статии. А статията "Бърз или мъртъв" ще се появи скоро". И решил сделать статью "Бърз или мъртъв". Фильм мне не очень нравится, но "ще се появи скоро"! :) Поэтому выполняю свое обещание. "Бърз или мъртъв" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%B7_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Я не согласен с некоторыми трюками, но важно то, что они заставили сделать что-то лучше. А фильм действительно глупый.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:26, 9 юни 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Бърз или мъртъв". Фильм слабенький, глупый, а страница в Уики по нему получилась просто КОНФЕТКА!!! Недавно пересмотрел прелестный фильм "Гамбит" с Фърт и Рикманом. Какой же великий актер был Алан! Мог сыграть ВСЕ! И в этом фильме он потрясающе комичен. Наглый и самоуверенный глава "Шабандър-Медиа", который написал автобиографию "АЗ"!!! :):) Потрясающе! Критики фильм почему-то все дружно ругают, но мне фильм очень нравится, поэтому с удовольствием сделал страницу. Гамбит (филм, 2012) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2012) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Кинокритики вообще потеряли связь с реальностью, и этот фильм это показывает. Я предполагаю, что низкие оценки связаны с их высокими ожиданиями от оригинального фильма. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:01, 14 юни 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Гамбит". Получилась аккуратная, красивая страничка!!! "Кинокритики вообще потеряли связь с реальностью" - согласен не на 100, а на 1000%! Причем часто бывает, что фильм, которому критики поставили рейтинг 100% вообще смотреть невозможно. Решил снова заняться фильмами Мела Брукса и сделал страницу по "Дванадесетте стола". Фильм хороший, но мало кому известный, смотрел его пару лет назад. Больше насмешил не сюжет, а как иногда наивно изображают американцы советскую действительность. По моему мнению, лучшей экранизацией "Дванадесетте стола" является фильм с участием Андрея Миронова. Ах, как же несправедливо, что он умер так рано! Всего 46 лет! Кстати, с этим связана одна история. В августе 1986 я с родителями как раз был в Болгарии, мы приехали в гости к моему дяде и тёте в Пловдив. И вдруг я увидел (впервые в жизни, поэтому четко запомнил) в местной газете черные страшные слова "СКОРБНА ВЕСТ". А ниже небольшая статья, в которой сообщалось, что в Риге умер "съветски филмов и театрален актьор" Андрей Миронов. Такая вот грустная и удивительная история. Когда-нибудь обязательно надо будет сделать страничку по фильму с участием Миронова! Ну а пока Мел Брукс. Дванадесетте стола - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1970) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 И еще один небольшой вопрос. Собираюсь делать страницу по ЛЕГЕНДАРНОМУ фильму Мела Брукса "Космические яйца". ГЕНИАЛЬНАЯ пародия на Star Wars! ГЕНИАЛЬНАЯ! Сколько раз смотрел, и всякий раз смеюсь от души! В оригинале фильм называется Spaceballs, в русском прокате его перевели как "Космические яйца". Как его название лучше перевести на болгарский? На странице актера Рик Моранис прочитал название "Космически топки". Это корректно? с огромным уважением, Ulugbeck1 : {{пинг|Ulugbeck1}} Да, смотри [https://www.cinefish.bg/Kosmicheski-topki-Treylar-trailer25018.html] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дванадесетте стола". Получилась прекрасная страница!!! Жаль только, что и в фильме, и в романе компаньоны остаются без сокровищ.:):) "Съкровището бе останало, то бе запазено и дори увеличено. То можеше да се пипне с ръка, но не можеше да бъде отнесено. То бе преминало на служба при други хора. Иполит Матвеевич попипа гранитната облицовка. Студенината на камъка премина в самото му сърце. И той закрещя." :):):) Как и обещал, сделал страницу по ЛЕГЕНДАРНОМУ фильму Мела Брукса "Космические яйца". И в очередной раз его посмотрел в переводе Алексея Михалёва. ГЕНИАЛЬНАЯ ПАРОДИЯ!!! Я фанат Star Wars, но эту пародию смотрю с огромным удовольствием. Космически топки - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Космически топки". Великолепная работа!!! Обратил внимание, что вы даже расшифровали WASP - White Affluent Schooled Person. Вот что значит тщательно все делать, учитывать малейшие нюансы! Вы настоящий профессионал своего дела!!! Продолжая тему с комедиями, решил немного отойти от САЩ и переместиться во Францию. Там тоже много прекрасных комедий, и одна из главных комедийных парочек - это Кристиан Клавие и Жерар Депардийо. Да, они всемирно известны своим дуэтом Астерикс и Обиликс, но мне ОЧЕНЬ нравиться еще одна их совместная комедия - "Ангелите хранители". Какой же там шикарный юмор! Клавие просто бесподобно играет священника! И эти постоянные шутки над фамилией его героя. "Моя фамилия не ТИРАН, не ТУРЕН, а ТАРЕН!!!" "Я не отец ХРЕН, я отец ТАРЕН!!!" :):):) Ангелите хранители - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ангелите хранители". Получилась замечательная страница!!! А теперь торжественный момент. :) "Ангелите хранители" была 199-ой страницей, которую я сделал в Уики вместе с вами и другими замечательными болгарскими коллегами! И вот теперь ДВУХСОТАЯ, ЮИЛЕЙНАЯ СТРАНИЦА!!! Конечно, это не так уж много, но все-таки прилично. ДВУХСОТАЯ!!! Обязательно надо будет отметить это событие! Во время последнего визита в Болгарию муж моей двоюродной сестры подарил мне литровую бутылку ракии (собственное производство, из Стара-Загора). Надо будет выпить 200 грамм - по 1 грамм за каждую статью в Уики. Или лучше сделать 1000 статей, и тогда выпить всю бутылку? :):):) Итак, 200-ую статью решил сделать по ГЕНИАЛЬНОМУ фильму "Капитан Фантастик". Я уже много раз употреблял слово "гениальный", но это реально ШЕДЕВР. И Виго гениален, и фильм гениальный. Смотрел фильм десять раз, и все равно смеюсь и рыдаю. Капитан Фантастик - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Капитан Фантастик". Получилась великолепная страница!!! Продолжая создавать страницы о комедиях, вспомнил прелестный добрый фильм "Калинките". Хотя критики его опять (!) разругали, но мне фильм очень нравится. И сюжет забавный, и Родни Дейнджърфийлд прекрасно играет. Калинките (филм) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А чуть позже собираюсь немного отойти от комедий и доделать страницу по шикарному фильму одного из моих самых любимых режиссеров Тарантино. Это фильм "Омразната осморка". ОЧЕНЬ, конечно, длинный, но классный! И поэтому надо сделать по нему отличную страницу. с огромным уважением, Ulugbeck1 : Я думаю, что им это не нравится, потому что в то время было много фильмов с похожей темой, таких как классический „Тутси“, и вскоре после этого появилась „Миссис Даутфайр“. Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Калинките". Получилась красивая, аккуратная страница! Замечательно, что вы упомянули фильм "Тутси"! Это абсолютная КИНОКЛАССИКА, обожаю этот фильм. Первый фильм, в котором я впервые увидел Дастина Хоффмана, был "Крамер против Крамера", еще с озвучкой СССР. Великолепный фильм, но Хоффман мне не очень понравился там. А вот после "Тутси" я точно понял, что Дастин - настоящий гений! Страница "Тутси" в Уики пока еще не доделана, к сожалению. Поэтому в самое ближайшее время дополню "Сюжет" и "Интересни факти". Ведь это киноклассика! А сейчас, как и обещал, доделал "Омразната осморка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Отличная работа, но кажется, что [[Омразната осморка]] не хватает "Актьорски състав" [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:01, 25 юли 2022 (UTC) :Ой, главное сделал и ЗАБЫЛ поставить! Сорри, сорри, сорриииии! Все, добавил "Актьорски състав", посмотрите его, пожалуйста! [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:33, 25 юли 2022 (UTC) :: Сработало, с мелким ремонтом на Самюъл Джаксън и Кърт Ръсел :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:09, 25 юли 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Омразната осморка". Получилась шикарная страница!!! Насчет "Самюъл Джаксън и Кърт Ръсел" прошу великодушно извинить! Вот что бывает, когда сильно торопишься:))) Как и обещал, сделал "Тутси" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%82%D1%81%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Случайно обнаружил, что страница "Леон" (филм) в Уики практически не оформлена. Буду срочно ее делать! "Леон" - это СУПЕР СУПЕР КЛАССИКА!!! Обожаю этот фильм. А когда слышу «Shape of My Heart», то просто рыдаю като крава. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Тутси". Получилась отличная станица!!! Как и обещал, сделал страницу по фильму "Леон" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Кстати, когда делал страницу по "Тутси", просматривал страницу Джесики Ланг и попал на страницу ее первого фильма "Кинг Конг". Ооооо, это такая ностальгия! Не знаю, как это было в НРБ, но когда "Кинг Конг" привезли в СССР, то было просто сумасшествие. Невероятно длинные очереди за билетами в кинотеатры, школьники массово сбегали с уроков. И, признаюсь по секрету, я тоже сбежал с уроков, чтобы посмотреть этот легендарный фильм. :))) В самое ближайшее время обязательно сделаю страницу в Уики по этому фильму! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Леон". Получилась шикарная станица!!! Как и обещал, поработал на страницей "Кинг Конг" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B3_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B3_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1976) Проверьте ее, пожалуйста. Ах, какая же ностальгия была во время работы на этой страницей.:) Я помню, как мы, мальчишки, до хрипоты спорили: "настоящий" Конг, "не настоящий"? Человек? Робот? Увы, Интернета тогда в СССР не было, поэтому спор разрешить было некому.:) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Когда делал страницу по "Леон", проверил страницу по Гари Олдман. Великий актер, но все роли - кровавых злодеев. Лий Харви Осуалд, Дракула, луд Стансфийлд, очарователен Жан-Батист Емануел Зорг и така нататък. Но у него есть немного фильмов, где он играет вполне "добрых" персонажей. Например, фильм "Магистрала 60", очень веселый фильм, с тонким юмором. Обязательно в ближайшее время сделаю по нему страницу! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Кинг-Конг". Получилась отличная, красивая страница!!! Как и обещал, сделал страницу "Магистрала 60". И в очередной раз посмеялся над проделками леприкона, которого играет Гари Олдман. "Одна влюбленная пара попросила меня, чтобы их счастье продлилось до самой смерти. Я взорвал их в машине прямо возле церкви, где они обвенчались". А в связи с текущими событиями я вспомнил серию из "Досиетата Х", в которой Мълдър знакомится с женщиной-джинном и просит ее, чтобы в мире не было войн. Джинн выполняет желание: в мире остается только сам Мълдър, а все остальные люди исчезают. И джинн объясняет, что это самый простой способ уничтожить войны - уничтожить вообще человечество. Эх, от таких слов становится грустно... Итак, "Магистрала 60" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0_60 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Недавно посмотрел новый фильм из франшизы "Хищникът", называется "Prey" (в русской Уики перевели как "Добыча"). Поскольку я фанат этой франшизы, то планирую сделать страницу в болгарской Уики.:) с огромным уважением, Ulugbeck1 : P.S. Понимаю, что дополнительно загрузил вас работой и вы будете меня ругать, но я не удержался и "Хищникът: Плячка" сделал :):):) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82:_%D0%9F%D0%BB%D1%8F%D1%87%D0%BA%D0%B0 Проверьте еще и ее, пожалуйста. Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Магистрала 60". Получилась аккуратная, красивая страница!!! Как я писал ранее, сделал "Хищникът: Плячка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82:_%D0%9F%D0%BB%D1%8F%D1%87%D0%BA%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В выходные был в кино, посмотрел очень интересный новый фильм "Три хиляди години копнеж", захотел сделать страницу, но наш колега Krisi tranchev.1999 опередил.:))) Ну ничего, пока сделал раздел "Актьорски състав", а позже можно будет дополнить остальное. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Хищникът: Плячка". Получилась замечательная страница!!! Кроме того, вы сделали правки на странице "Три хиляди години копнеж", за это тоже спасибо! Как я и обещал, дополнил страницу "Три хиляди години копнеж" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B6 Сделал разделы "Сюжет" и "Интересни факти", проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Получился спойлер и я отредактировал статью о фильме, который еще не видел :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:54, 19 септември 2022 (UTC) :Ой, колега, прошу вас великодушно извинить меня!:) Честное слово, не хотел! Просто мне фильм очень понравился, и я поспешил сделать страницу. Чтобы загладить вину, обязательно угощу вас при встрече бутылкой: или бира, или ракия, или сок - на ваш выбор.:) [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:45, 19 септември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Три хиляди години копнеж". Получилась отличная страница!!! Правда, наш суровый колега Rebelheartous снова вмешался в процесс.:) "Моля, избягвайте раздели като Интересни факти или Разни". Ох, ну какая разница, как назвать раздел, в котором написана информация о фильме! Чтобы не разжигать конфликт, буду писать "Снимачен процес":):) Поскольку мне ОЧЕНЬ НРАВИТСЯ Тильда Суинтон, решил посмотреть страницы фильмов с ее участием, и обнаружил, что страница фильма "Константин" не завершена. А мне этот фильм очень нравится. Вроде бы сказка, комикс, но какие там классные актеры (мои любимые Ривз, Вайс, Суинтон), как замечательно играют. Ну а Питер Стромаре вообще шикарен! Роль небольшая, но КЛАССНАЯ! https://www.youtube.com/watch?v=YLs3NX1r3J4 Просто мурашки по коже!:) В общем, решил эту страницу доделать. Кстати, эту страницу создал наш с вами хитрый колега-конкурент Krisi tranchev.1999. Почему хитрый? А он очень часто создает страницу фильма, ставит табличку "Тази статия за филм все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите." и бежит дальше, а нам с вами приходится все доделывать, превращать заготовку в полноценную, красивую страницу.:) Итак, филм "Константин" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Привет, Ulugbeck1! Я увидел, что вы сделали в статию „Константин“. Вот что я имею ввиду, когда пишу „Моля, избягвайте раздели като Интересни факти или Разни“. Такие предложения как ''„Освен че пуши цигари, Константин пие Ardbeg, едномалцово шотландско уиски Islay със силен опушен вкус.“'', либо ''„Свещените ръчни гранати“ всъщност бяха коледни украси, пълни с вода.“'' больше подходят для журнала „50 интересных фактов о фильме...“. Это не значимая информация для Уикипедии. Также обратите внимание, что время глагола, в котором пишется здесь – [[Сегашно историческо време]]. Например: Вместо „разработването започна“, надо писать „разработването започ'''ва'''“ и так далее.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:26, 22 септември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Сердечно поздравляю вас с Днем Независимости! Желаю счастья и процветания Болгарии и ее гражданам! Немного перефразирую известное выражение англичан: "Боже, храни Болгарию!" С праздником вас! с огромным уважением, Ulugbeck1 : Спасибо за добрые слова. Вчера я думал о том, что в этот день Болгария стала независимой в значительной степени именно от Российской империи, которая хоть и сильно отличается от нынешней, имеет нечто общее – свою экспансионистскую политику. Интересно, когда они наконец поймут, что мы не в Средневековье... С праздником! [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 07:23, 22 септември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Константин". Получилась классная, красивая страница!!! Я уже вспоминал замечательного актера Питера Стромаре. Роли у него небольшие, но ХАРИЗМАТИЧЕСКИЕ.:) И тут я вспомнил "русского космонавта Льва Андропова" из фильма "Армагеддон". О, это такой типаж!!! https://www.youtube.com/watch?v=wzb9nguQH7g "Он прожил один на станции "Мир" 18 месяцев и практически сошел с ума" :):):) Класс! Помню, что когда первый раз смотрел "Армагеддон", то просто хохотал на этом эпизоде. Но как обиделась русская официальная власть! Помню, даже была передача на центральном телеканале, куда пришли какие-то "космические эксперты", НАСТОЯЩИЕ космонавты и все стали дружно ругать Голливуд за то, что они так плохо показали "русского космонавта Андропова". Эх, когда у людей нет чувства юмора и чувства самоиронии, то они просто идиоты... Итак, "Армагеддон" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Армагеддон". Получилась не страница, а просто КОНФЕТА! Класс!!! Несколько дней назад щелкал пультом телевизора и случайно наткнулся на фильм "Без чувств". Милая, немного глупая комедия, которую смотрел давно-давно. Ощутил ностальгию и решил сделать страницу. "Без чувства" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Да, недавно посмотрел "Фокус-мокус 2". Ох, Бет Мидлър‎ е "жена пламък"!:) Ей уже 76 лет, а как она играет! Обожаю ее! Подумал сделать страницу "Фокус-мокус 2", но... наш коллега и конкурент Krisi tranchev.1999 опять оказался быстрее! Ох уж этот негодный мальчишка!:):):) Но я обязательно доделаю обе страницы "Фокус-мокус" и "Фокус-мокус 2", поскольку это очень хорошие, веселые фильмы. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Без чувства". Красивая, аккуратная страница!!! Отлично! Как и обещал, полностью сделал "Фокус-мокус" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Фокус-мокус". Получилась классная, красивая страница!!! Хотел уже делать "Фокус-мокус 2", но тут неожиданно по телевизору посмотрел фильм "Вател". Ох, как же все-таки красиво было в королевской Франции! Балы, наряды, прекрасные дамы, изысканные блюда, дорогое вино и така нататък, и така нататък.:) Хотя понятно, как должны были обдирать налогами несчастных крестьян, чтобы сделать такую "красоту для избранных". Недаром же все закончилось Революцией и гильотиной. В общем, решил немного отойти от сестри Сандерсън, и сделать "Вател" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 P.S. В добавление к "Вател" дополнил страницу с веселой комедией "Близнаци" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте и ее, пожалуйста! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Вател" и "Близнаци". Вы сделали сразу две классные, красивые страницы!!! Недавно посмотрел фильм "Желязната маска" с Лео, и решил в воскресенье устроить просмотр фильмов с его участием. И как только начал смотреть "Защо тъгува Гилбърт Грейп", то начал плакать. Като крава. Смотреть и плакать. Като крава. Грустный, но замечательный фильм! Я впервые посмотрел его много-много лет назад, но именно тогда понял, что этот мальчик Лео ди Каприо, который играл Арни Грейпа - это юный гений. Поэтому решил немного отвлечься от комедий и сделать полноценную страницу по этому фильму. "Защо тъгува Гилбърт Грейп" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE_%D1%82%D1%8A%D0%B3%D1%83%D0%B2%D0%B0_%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BF Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Защо тъгува Гилбърт Грейп"! Получилась прекрасная страница!!! Недавно добрые "пираты" подбросили мне новый фильм "Добър медицински брат" с Еди Редмейн. Я очень уважаю этого актера и с удовольствием посмотрел этот фильм. Начинается все тихо-мирно, но потом... ой-ой-ой. :) Теперь мне даже страшно попадать в больницу в США, лучше лягу в больницу в Плевене или в Пловдиве, так безопаснее. :) Итак, "Добър медицински брат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Добър медицински брат"! Сделана отличная страница!!! Сейчас по русскому телевидению одна из телефонных компаний постоянно показывает рекламные ролики с участием "образа Брюса Уиллиса", и я решил на всякий случай проверить, как там поживает старина Брюс в Уики. :) "Умирай трудно" - это САМЫЕ ГЛАВНЫЕ фильмы Брюса, поэтому решил сделать по ним полноценные страницы. Эх, это такая ностальгия... "Умирай трудно - 1" я, будучи школьником, впервые посмотрел в видеосалоне, плата - 1 рубль!:) Итак, "Умирай трудно" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Интересное совпадение — работать над одним из культовых фильмов Кларенса Гиллиарда вскоре после его смерти. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:59, 7 декември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно"! Получилась не страница, а просто конфетка!!! Насчет Кларенса Гиллиарда... Да уж, бывают иногда в жизни совпадения. Иногда смешные, иногда грустные, и иногда просто странные. Надеюсь, что во время нашей следующей совместной работы неприятных совпадений не будет. Поскольку начали работу над франшизой "Умирай трудно", то предлагаю заняться "Умирай трудно 2". О, вы даже не представляете, сколько воспоминаний вызывает у меня этот фильм! Это целая история! Не знаю как в НРБ, но в СССР покупка видеомагнитофона - это было СОБЫТИЕ!:) В один прекрасный день наша семья купила это самое чудо фирмы Sharp. САМОЙ ПЕРВОЙ видеокассетой, которую купили для просмотра на ЛИЧНОМ видеомагнитофоне, и был фильм "Умирай трудно 2"! Представляете?!? Господи, сколько же раз я его смотрел... раз тридцать, не меньше. Ведь каждый, кто приходил в гости, вначале восхищался тем, что у нас появился видеомагнитофон, а потом просил "что-то показать". И я в очередной раз вставлял в видеомагнитофон кассету с "Умирай трудно 2". :) Итак, "Умирай трудно 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_2 Проверьте его, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно 2"! Получилась получилась шикарная страница!!! Продолжил работать над франшизой "Умирай трудно", начал делать "Умирай трудно 3". Но тут посмотрел одну экранизацию Стивена Кинга, и немного "отвлекся". :) Фильм "Кристина" Джона Карпентера, конечно, не такой ШЕДЕВР, как "Нещото", но тоже неплохой, достойный полноценной страницы в българской Уики. Кристин (филм, 1983) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1983) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А страницу "Умирай трудно 3" завершу в самое ближайшее время, там осталось совсем немного. :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Кристин"! Получилась классная, красивая страница! Как и обещал ранее, продолжаю работу над "Умирай трудно". Следующий фильм - "Умирай трудно 3". Этот фильм в 1995 году я тоже впервые увидел по видеомагнитофону. Только это был не мой видеомагнитофон, а моего приятеля. :) Итак, "Умирай трудно 3" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_3 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Сердечно поздравляю вас со всеми прошедшими праздниками (Православна и католическа Коледа, Нова година)!!! Какво искаме всички ние? И така, че най-накрая имаше мир и един от двамата Владимир отиде да се срещне с Вивиен Лий. Надявам се разбирате за кого и какво намеквам. :) БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно 3"! Получилась отличная, красивая страница!!! Когда писал "Умирай трудно 3", то упомянул фильм "Съдия Дред". На всякий случай проверил эту страницу и обнаружил, что она когда-то была, но ее удалили. Что ж, почему бы нам ее не восстановить? Сделаем малко "Ressurrection". :) Итак, "Съдия Дред - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B4 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 P.S. Кстати, поймал себя на интересной мысли. Делал это не специально, но ПЕРВАЯ страница в 2023 году - это "Съдия Дред". Могучий мужчина из США с мощным оружием, который перестреляет всех вселенских негодяев. Хорошо бы... :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Съдия Дред"! Получилась получилась замечательная страница!!! Сделал еще одну страницу из франшизы "Умирай трудно" - "Умирай трудно 4". Увы, возраст никому не идет на пользу и в этом фильме Уилис выглядит старичком, хотя и по-прежнему очень бодрым. Скача и избягва куршумите като млада планинска коза :):):) Хотел сразу делать и "Умирай трудно: Денят настъпи", но когда делал страницу "Съдия Дред", то вспомнил один из фильмов на Сталоун - "Кобра". Ооооо, когда я был школьником, то все мальчишки просто стонали от восхищения! "Ты - болезнь, а я лекарство!" (https://www.youtube.com/watch?v=9qyWZFIy03o) Класс!!! Поэтому в самое ближайшее время обязательно займусь этой страницей в Уики. Итак, "Умирай трудно 4" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_4 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно 4"! Получилась получилась классная, красивая страница!!! Как и обещал, дополнил страницу "Кобра" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В ближайшее время доделаю "Умирай трудно: Денят настъпи" и немного отвлекусь на "Чебурашка" :):) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Кобра"! Получилась шикарная страница!!! Сорри, что так долго не появлялся, но была причина. Увы, заболел ковид((( И когда температура 38-39, писать страницы в Уики очень трудно. Но как только поправился, то сразу принялся за любимое дело. :) Итак, наконец-то добил "неубиваемого" Джона Макклейна :) "Умирай трудно: Денят настъпи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Ковид дал мне один плюс - лежишь в кровати, кашляешь, но ничего не делаешь и можно посмотреть новые фильмы. :) Поэтому я посмотрел практически все фильмы, которые были номинированы на "Оскар" в 2023 году, и по всем этим фильмам надо дополнять страницы в Уики. Займусь этим в самое ближайшее время! с огромным уважением, Ulugbeck1 P.S. Не выдержал и сделал еще "Баншите от Инишерин" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%98%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD Проверьте и ее, пожалуйста! Уж извините, что еще загрузил вас работой. :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Ура, ура, вы снова вернулись в Уики!!! А то я стал волноваться вашему долгому отсутствию. Что случилось? (:(: Но как только увидел, что вы сделали "Умирай трудно: Денят настъпи" - УРА, УРА, УРА! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно: Денят настъпи"! Получилась получилась отличная страница!!! Я сделал еще "Баншите от Инишерин" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%98%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD Уж извините, что так загрузил вас работой. :) Недавно посмотрел филм „Копнеж за танц“ с Джеймсом Макавой. Очень пронзительный и грустный фильм, в нескольких моментах просто слезы вызывает. Обязательно сделаю по нему страницу!! Еще раз очень рад вашему возвращению! Как говорил дважды губернатор Калифорнии "Айл би бэк!" :) с огромным уважением, Ulugbeck1 : Все в порядке, но дома это какое-то сумасшествие, и я всегда думаю, что завтра посмотрю вики, и что-то срочное появляться. Увидел, что так далее никогда не будет и сегодня заставил себя сделать вики. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:11, 19 април 2023 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! О, как мне это знакомо! :):):) Дома - дела, на работе - дела, во время сна - дела. Но если только делами заниматься, то на Уики никогда не будет хватать времени. И поэтому я при любом удобном моменте всегда стараюсь уделить время и силы для Уики. ВСЕГДА. Если мы ее не будем делать, то увы, никто ее за нас не сделает. :) В этом смысле мы настоящие "джедаи". В фильме эта маленькая кучка героев спасала Галактику от ситхов и прочих негодяев, а в нашей реальности мы, та же маленькая кучка людей, спасаем Болгарию от невежества - ни больше, ни меньше. Я специально посмотрел статистику: сейчас в Уики около 300 человек, которые ее создают. 300 человек, которые помогают стать более образованными ШЕСТИ С ПОЛОВИНОЙ МИЛЛИОНАМ БОЛГАР! 300 и 6.500.000! Нет, мы - настоящие джедаи!:) Няма емоция, има покой. Няма невежество, има познание. (А это самое главное в Уики!) Няма страст, има мир. Няма хаос, има хармония. Няма смърт, съществува само Силата. Как и обещал ранее, сделал страницу „Копнеж за танц“ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B6_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Фильм „Копнеж за танц“ очень грустный, поэтому решил в ближайшее время вновь вернуться к веселому жанру комедии. Есть замечательный фильм "Как да откраднеш милион". Гениальная комедия, смотрел ее много раз и все равно смеюсь! Гениально! https://www.youtube.com/watch?v=hLn-P2y-ivg "Всё это так, но ведь известно, что за всю свою жизнь ван Гог продал всего одну картину. А твой отец, для увековечения его трагического гения... продал уже две." :):):) Обязательно сделаем для этого фильма страницу! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Баншите от Инишерин"! Получилась отличная, красивая страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу "Как да откраднеш милион" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88_%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD , причем сделал эту страницу по "технологии" нашего коллеги-конкурента другарю Krisi tranchev :):) Он обычно создает новую страницу с минимумом информации, потом вешает табличку "мъниче|филм" и спокойно бежит дальше. Кто будет достраивать этот "дом" ему неважно, главное, что он АВТОР новой страницы. :) Вот и я решил так делать, чтобы мы с вами могли этого хитрого парня опередить. :) Понимаю, что опять загружаю вас работой, но если будет время и возможность, то, пожалуйста, проверьте и страницу "Как да откраднеш милион". Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Когда делал страницу "Как да откраднеш милион", то на странице Питера О`Тула обнаружил, что в Уики нет страницы фильма "Калигула"! Обычно мы с вами делаем страницы с мелодрамами, комедиями, боевиками, но я все-таки решил сделать и эту страницу. :) Ведь фильм все-таки легендарный, хотя и очень неприличный.:) Но я посмотрел этот фильм, когда уже был взрослым, и поэтому особое впечатление все эти "письки-сиськи" на меня уже не произвели. Меня потрясла игра актеров Макдауэлла и О`Тула. Макдауэлл великолепно сыграл безумного психопата Калигулу, который сходит с ума от абсолютной власти! А как шикарно сыграл О`Тул императора Тиберия! Старый, гниющий заживо деспот, сходящий с ума от подозрений в измене и от постоянного страха за свою шкуру. Блестящая игра великого актера! В общем, хоть нас могут и отругать защитники нравственности и морали, но я все-таки предлагаю в ближайшее время сделать страницу филм "Калигула". :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Копнеж за танц"! Получилась замечательная страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу "Калигула" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста, если у вас будет возможность и время. Иногда наша совместная работа напоминает мне древнегреческий миф о Геркулесе. :):):) Колега Xunonotyk като Херкулес, колега Ulugbeck1 като Лернейска хидра.:):) Как только "Херкулес" срубает очередную голову, то есть редактирует очередную страницу Уики, то "Лернейска хидра" на место срубленной головы отращивает одну или даже две новых! :):) Уж простите великодушно, но "Лернейска хидра" хочет только одного - что в болгарской Уики было как можно больше ПЕРВОКЛАССНЫХ статей. И ваша помощь в этой работе ОГРОМНАЯ и НЕОЦЕНИМАЯ! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Как да откраднеш милион"! Получилась великолепная страница! Класс!!! Как и планировал ранее, дополнил страницу "Разврат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2013) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. Поскольку недавно были очередные праздники, связанные с окончанием Второй Мировой, то посмотрел несколько интересных фильмов по этой теме. Один из них произвел на меня очень большое впечатление - "Заговор", с участием Кеннета Брана, актера и режиссера которого я очень уважаю. В фильме нет ни стрельбы, ни взрывов, ни падающих бомб, но впечатление фильм производит жутковатое, особенно учитывая нынешние события в Украине. Если вы смотрели этот фильм или посмотрите его, то вы мою мысль поймете. Пока сделал заготовку, но ОБЯЗАТЕЛЬНО дополню позже, сделав полноценную страницу! И поскольку меня опять потянуло в историю, то сделал заодно и заготовку для фильма "Жана д'Арк". И снова почувствовал себя като "Лернейска хидра", которая на место срубленной головы отрастила несколько новых. :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Калигула"! Получилась классная страница!!! В очередной раз стал "жертвой импульса". Планировал одно, но сделал совершенно другое:) Хотел закончить страницы "Жана д'Арк" и "Заговор", но неожиданно наткнулся на страницу "Мухата". О, этот фильм вызвал столько ностальгии, снова погрузил меня в детство! Когда в нашей семье появился видеомагнитофон, то ПЕРВЫМ фильм ужасов, который я посмотрел, это и был фильм "Муха":) Ой, как же было страшно, но я держался.:) Итак, филм "Мухата" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1986) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ-СУПЕРОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Разврат" и "Мухата"! Получились прекрасные страницы!!! Сразу две классные страницы!!! Недавно в очередной раз посмотрел фильм "Казино" Мартина Скорцезе. ГЕНИАЛЬНЫЙ, ГЕНИАЛЬНЫЙ, ГЕНИАЛЬНЫЙ филм! Три часа пролетают как одна секунда, хотя я видел этот филм раз пять или шесть. Какие актеры, какая музыка! А тексты! "Когда ты любишь кого-то, ты должен им доверять. Другого пути нет. Ты должен отдать им ключи от всего, что ты имеешь. Иначе какой смысл? И, какое-то время, я думал, что любил именно так", главный герой садится в машину и... следует взрыв. ГЕНИАЛЬНО! Итак, филм "Казино" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Некоторое время назад сделал страницу "Жана д'Арк", но страница была незаконченной. Теперь все дополнил. Понимаю, что опять загрузил вас работой, но... это же Уикипедия:) "Жана д'Арк" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D1%80%D0%BA_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1999) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Жана д'Арк" и "Казино"! Получились шикарные страницы!!! КЛАСС!!! Когда мы сделали страницу "Мухата", то сразу встал вопрос - а как же втората част? :) И воспоминания вновь унесли меня в юность, когда я впервые посмотрел "Мухата II". Этот фильм был не менее страшный, чем первый, но в нем я уже не просто боялся, а переживал за главного героя. Так хотелось, чтобы он вылечился от генов мухи! :) В общем, сделал страницу по "Мухата II" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0_II Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Мухата II"! Получилась классная страница! Решил, что ужасов пока достаточно, и вновь вернулся к комедиям. Уже давно хотел сделать что-нибудь еще по французским комедиям, и поэтому обратился к фильму "Голямата разходка". Это не фильм, это просто шедевр!!! В СССР смотрел его несколько раз и всякий раз хохотал от души. А потом, когда приехал в НРБ, посмотрел его еще раз, вместе со своей любимой тетушкой. Фильм не был дублирован, были только болгарские титры, я тогда читать по-болгарски не мог, но зато знал текст почти наизусть. Вот и получился такой забавный просмотр: племеник знает текст наизусть, леля читает титры, и мы вдвоем хохочем над шутками великого де Фюнеса! :) https://www.youtube.com/watch?v=Zdnmx1SsAw0 Ну ведь просто ГЕНИЙ СМЕХА!:):):) Итак, "Голямата разходка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0 Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Голямата разходка"! Получилась великолепная страница!!! Когда мы сделали эту страницу, я вспомнил, что недавно посмотрел французский фильм "Жана Дю Бари". Не шедевр, конечно, но неплохой фильм. Пока сделал предварительный вариант страницы, но обязательно дополню его в ближайшее время. Кстати, обратил внимание, что в Уики мало информации по замечательным французским комедиям, поэтому обязательно постараюсь сделать несколько страниц по этим фильмам. А пока решил сделать то, что давно планировал - филм "Изгубени в превода". Обожаю этот фильм! И странно, и смешно, и грустно, и потрясающая игра Бил Мъри. Несколько лет назад я работал в торговой фирме, и мне приходилось довольно много ездить в другие города России. И всякий раз, когда я оказывался в гостинице, то воображал себя главным героем "Изгубени в превода" :):) Сидишь в ужасной провинциальной гостинице на чужой кровати, в чужом городе, вокруг чужие люди, и тупо смотришь перед собой... Да, если мне хочется погрустить и посмеяться, то с удовольствием пересматриваю "Изгубени в превода". Итак, "Изгубени в превода" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 P.S. Когда сделал "Изгубени в превода", то невольно посмотрел страницу актрисы Ана Фарис, и сразу вспомнил ЛЕГЕНДАРНЫЕ фильмы "Страшен филм 1,2,3 и 4". Как же я смеюсь, когда смотрю эти фильмы! Это просто классика юмора! Сделал, точнее восстановил, предварительно "Страшен филм 3", но ОБЯЗАТЕЛЬНО надо сделать полноценные страницы по всем этим фильмам. :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Изгубени в превода"! Получилась классная страница!!! Кстати, когда прочитал "В една сцена от филма Боб тича по оживена улица в Токио, докато минава ван, пълен с жени в униформи, развяващи знамена и банери. Това е форма на политическа реклама, използвана от кандидати за някакъв вид изборна длъжност. Самият кандидат в този момент ТИЧА ДО МИКРОБУСА", то представил - как было бы здорово, если бы депутаты парламента бегали бы так по улицам Плевена или Пловдива? :):) Как и обещал, окончательно сделал страницу "Страшен филм 3". Гениальная комедия! Правда, есть "страничен ефект". Теперь, когда смотрю фильм "Матрица", сразу начинаю хохотать, когда вижу Архитектора (https://www.youtube.com/watch?v=kTqPJ3q30H0) Гениальная пародия!!! "Я зову ее Линда" :):) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC_3 Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 :P.S. Не выдержал, и сразу сделал "Страшен филм 4" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC_4 Проверьте и его, пожалуйста! :с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Страшен филм 3" и "Страшен филм 4"! Получились великолепные страницы!!! По примеру нашего коллеги-"конкурента" Krisi tranchev.1999 сделал несколько страниц-заготовок, чтобы потом вернуться к ним и сделать полноценными страницами. Это только хитрый Krisi сделает заготовку, но потом к ней не возвращается, бежит дальше:) У нас будет все правильно - страница должны быть полноценной, подробной и красивой. Как мы всегда с вами и делаем! Итак, фильм "Заговор" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Очень тяжелый фильм, в котором великолепно играют Кенет Брана и Стенли Тучи. Когда с легкой улыбкой Брана, играющий кровавого нацистского палача Гейдриха, говорит в кадре, что "в СУТКИ (!) будут уничтожаться от 2 до 5 ТЫСЯЧ евреев", делается просто жутко(((((: Смотрел этот фильм с приятелем, очень впечатлительным человеком, так он еще до конца фильма не выдержал и спросил - а все этих уродов казнили или нет? Увы, отвечаю ему, только казнили только часть, причем мЕньшую. Большинство после войны спокойно посидели в тюрьме 3-4 года, потом вышли на свободу, и уже в 50-х годах жили в Германии. Хотя это очень неправильно, согласитесь. Я тоже думаю, что если "человек" ставит свою подпись на документе, в котором санкционируется массовое истребление людей, то такой "человек" должен заканчивать свою поганую жизнь с петлей на шее, болтаясь на виселице. И никак иначе! Проверьте, пожалуйста, страницу этого фильма - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 :Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! :Сердечно поздравляю Вас с Днем независимости! Желаю Болгарии процветания и развития, и обязательно - мирного неба над головой! Боже, храни Болгарию и ее граждан! :: Спасибо! Независимость относительна, но и обязательна для современного общества. Чем я горжусь в болгарской истории, так это относительно мирными переходами, поскольку в война нет победителей.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:42, 22 септември 2023 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Заговор"! Получилась классная страница!!! Недавно посмотрел потрясающий мини-сериал Нетфликс "Painkiller". Потрясающий!!! Я, конечно, подозревал, что фармакологические фирмы обманывают пациентов ради прибыли. Но чтобы в США (не в Албании или в Намибии, а в США!) такая фирма убила полмиллиона (!!!) своих сограждан, и ее за это всего лишь публично "поругали" - это по настоящему страшно.((((((((: Поэтому как только появилось время, то сразу сделал страницу в Уики. Кстати, это мой первый опыт, страницу с сериалом еще ни разу не делал. Итак, "Болкоуспокояващо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE_(%D0%A2%D0%92_%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Болкоуспокояващо"! Получилась шикарная страница!!! Первый опыт по созданию страниц о сериале удался! Я решил продолжить "експерименти" и сделать страницу, посвященную какому-нибудь известному герою фильма или сериала. И тут я случайно увидел фото одной шикарной "момиче", и понял, что надо сделать для нее персональную страницу!:) О, эта "момиче" много лет назад разбила мое сердце! Это несравненная Мис Пиги!:):):) ОБОЖАЮ этот персонаж!!! В 19-ти википедиях были страницы о Мис Пиги, теперь персональная страница этой "дивы" будет и в Уики! Итак, "Мис Пиги" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81_%D0%9F%D0%B8%D0%B3%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Наш колега Elizaiv22 не выдержал, и сделал страницу "Мис Пиги". :) Опередил вас, так сказать. :):) Тем не менее, посмотрите ее, пожалуйста, может там нужны правки. Ведь колега Elizaiv22 мог не видеть русского текста, на котором я ее писал. с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 == Пренасочване == Здравей! Смятам да изтрия [[80486|това пренасочване]], което си направил. След като се създаде статия за Intel 80486, тогава може да остане. Без съществуваща страница подобни пренасочвания са излишни и заблуждаващи – водят до никъде. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:27, 6 ноември 2020 (UTC) : Съгласен, имах нещо предвид, но нямам време сега.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:31, 6 ноември 2020 (UTC) :: Аз затова и изчаках. Предполагах, че може би смяташ да я създадеш. Нищо, когато се появи необходимата страница, пак ще се направи пренасочването. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Засега само ще го изтрия, без да махам препратките към него. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:37, 6 ноември 2020 (UTC) == Checking a draft == Hello {{Ping|Xunonotyk}}, I wrote the draft https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:BarbaraLuciano13 of an article, concerning a well-known Italian artist https://en.wikipedia.org/wiki/Andrea_Benetti_(artist) Now I need someone to controll the text. Can you help me? Thank you so much for your help, --[[Потребител:BarbaraLuciano13|BarbaraLuciano13]] ([[Потребител беседа:BarbaraLuciano13|беседа]]) 13:19, 11 юли 2021 (UTC) : Hello {{ping|BarbaraLuciano13}}, I checked the draft, it was very well done.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:58, 12 юли 2021 (UTC) ::Thanks a lot {{Ping|Xunonotyk}}! Since I don't have the "move page" function, I did a "copy and paste". Can you see if everything is alright? ::https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 ::Thank you, you have been brilliant! --[[Потребител:BarbaraLuciano13|BarbaraLuciano13]] ([[Потребител беседа:BarbaraLuciano13|беседа]]) 07:23, 12 юли 2021 (UTC) ::: I thank you, it looks OK. Best Regards [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 07:51, 12 юли 2021 (UTC) == Манекен == Здравей. Би ли обяснил [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BD&type=revision&diff=9488430&oldid=9488406 това преместване], защото според мен не е направено много добре? Не смятам, че първото значение е именно куклата манекен и изобщо някой се сеща за нея, когато се спомене манекен/манекенка. Освен това [[Модел (личност)|тук си разграничил]] модел и фотомодел, защо? Аз имам какво да кажа по повода, но първо искам да чуя ти какво мислиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 29 ноември 2021 (UTC) :Здравей, {{ping|Rebelheartous}}. Водещо за мен е оригиналното значение на думата, а не придобитото често погрешно масово значение в България. Нямам претенции към страниците и редакциите си, ако желаеш го направи по-добре. Виж и [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB_(%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) Беседата]. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:18, 29 ноември 2021 (UTC) == Халогенна група == Здравей! Не съм съгласен, че пренасочването е ненужно. Понятието е синоним на халоген, при това често използвано в литературата. Заслужава си да го има – дори само заради едното индексиране, ако щеш – макар и нито една страница да не сочи към него. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:52, 7 декември 2021 (UTC) : {{ping|Ted Masters}} Добре, така да бъде. <del>Здравей {{ping|Ted Masters}}, виж [[Дефиниция на планета]] и прецени да я махнеш или да я пренасочиш към [[Планета]].[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:20, 17 декември 2021 (UTC) </del>Извинявай, вече съм изпушил и пиша глупости. == Далем (Северен Айфел) == Здрасти. Какво означава селище, както пише в [[Далем (Северен Айфел)]]? Село ли е или град?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:50, 20 февруари 2022 (UTC) :По-скоро град, българските разделения за село и град не се покриват с тези в Западна Европа, затова писах селище. Направих го град и община като повечето в Италия. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:14, 20 февруари 2022 (UTC) :: Да, просто думата звучи като някакъв трети вид населено място, нещо между село и град. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:31, 20 февруари 2022 (UTC) == Пояснителни == Напълно излишни са [[Special:Diff/11321905|подобни поставяния]] на шаблон към по-обща пояснителна, когато в случая има по-конкретна пояснителна. Ненужен пълнеж в страниците... --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:01, 26 февруари 2022 (UTC) :Доообре :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:22, 26 февруари 2022 (UTC) == Пеева == Здрасти. Статия за музикален изпълнител е на път да бъде изтрита – певица с едни от най-гледаните български видеоклипове в „Ютюб“ ([https://www.youtube.com/watch?v=04A2SYe80fY 16] и [https://www.youtube.com/watch?v=UY1bt8ilps4 14 милиона] гледания), с множество песни, албум, номинации и награди, отразена в различни публикации и медии. Ще погледнеш ли [[Уикипедия:Страници за изтриване/2022/10/Пеева]] и ако решиш, пусни своя глас. Мерси предварително. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:39, 17 октомври 2022 (UTC) : Писах само коментар, иначе принципно съм против изтриване на статии само заради това че има по-значими личности без статии. Но както писах в коментара, не е редно аз да гласувам. Като вариант за спасяване на статията може да се прехвърли някаква част като раздел при F.O., докато тя се прочуе още. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:21, 21 октомври 2022 (UTC) == Удо Диркшнайдер == [[Удо Диркшнайдер]]. Колега, дали няма да можеш да поправиш източника в английската версия, че на мен не ми се получи много добре. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:37, 7 юни 2023 (UTC) :{{ping|Luxferuer}} Здравей, половин час го гледам, докато осъзная, че си писал дата в юли, а сме юни. Дописах и lang=bg, защото сайта е само на български. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:24, 7 юни 2023 (UTC) == Translation request == Hello. Can you create the article [[:en:Laacher See]], which is the third most powerful volcano in Europe after Campi Flegrei and Santorini, in Bulgarian Wikipedia? Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 08:17, 12 юни 2023 (UTC) : Hi {{ping|Multituberculata}}, here is the page – [[Лахер Зе]]. Please, excuse the small size but I'm really busy now and don't have much time for Wiki. Hopefully some other users will improve it. Thanks for the contact with me. Best regards [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:15, 12 юни 2023 (UTC) ::Thank you very much for the new article! [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 11:16, 12 юни 2023 (UTC) == Приноси == За да не решиш, че само се заяждам, искам да ти благодаря за всичките приноси. Вършиш чудесна работа! Проектът има нужда от повече хора като теб, които да оправят грешките. Знам, че времето и усилията, които отделяш, не са малко, и съм убеден, че не само аз оценявам отдадеността ти. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 23:39, 2 октомври 2023 (UTC) :Благодаря, наистина. Същото важи в пълна сила и за теб. Просто има хиляди страници с крещяща нужда от пълна преработка и уикипедизиране, а хабим време за една запетая, която не е нормирана изрично, а аз я ползвам за смислово разграничаване. Превеждал съм на български за голяма ИТ компания и там беше правило именно заради яснотата. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 04:50, 3 октомври 2023 (UTC) == Сотрудничество (нова глава) == Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОЧЕНЬ-ОЧЕНЬ-ОЧЕНЬ рад вновь с вами общаться! А то наша творческая пауза слишком уж затянулась. К сожалению, по довольно банальной причине - я серьезно повредил левое колено(:(: Сначала лечил, потом операция, потом реабилитация... Кошмар, в общем. В таких условиях было не до Уики, к сожалению. Но сейчас, хоть я и хожу с тростью (как джентльмен от Лондон), вновь возвращаюсь к любимому занятию. Ура, ура! Пока был болен, посмотрел очень много интересных фильмов и сериалов, и один из них произвел на меня ОЧЕНЬ большое впечатление. Это "Консультант" с Вальцем. Вальц как всегда ВЕЛИКОЛЕПЕН!!! Штандартенфюрер Ганс Ланда по-прежнему на высшем уровне актерского мастерства! :) Итак, "Консултант" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82_(%D1%82%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Я пока сделал заготовку, и в самое ближайшее время заполню содержание каждой серии. Посмотрите предварительно эту страницу, пожалуйста! с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 09:29, 21 декември 2023 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за правки на странице "Консултант"!!! Новогодние каникулы закончились, и я с большим удовольствием (как и обещал) доделал эту страницу. Итак, "Консултант" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82_(%D1%82%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за страницу "Консультант"! Классная, красивая страница, просто конфета!!! Просто открываю страницу и любуюсь! Как я уже писал ранее, сейчас прохожу реабилитацию, хожу с палочкой и пока с большим трудом поднимаюсь и спускаюсь по лестнице. Да, да, как настоящий "загадочный консультант":):):) Поэтому регулярно говорю себе: "Ну что ж, мистер Регус Патофф, начинаем идти по лестнице":):):) Еще раз спасибо за помощь на странице "Консультант"! Вчера посмотрел очень милый фильм "Банка на Дейв" с участием Рори Киннира (очень нравится мне этот актер) и Фийби Динивър (ну на Дафне Бриджъртън женился бы сразу, если бы она согласилась:):):) Фильм очень легкий, интересный, с хорошим финалом, и поэтому решил долго не ждать, а сразу написать страницу. "Банка на Дейв" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Банката на Дейв"!!! Получилась красивая, классная страница!!! Поскольку я большой любитель кино, то у меня есть одно из "золотых" правил. Каждый год как только я узнаю список фильмов, номинированных на Оскар в категории "За най-добър филм", то я ставлю себе задачу - посмотреть ВСЕ фильмы из этого списка!:):):) Неважно как, неважно где я их достану - я ДОЛЖЕН УВИДЕТЬ ВСЕ ФИЛЬМЫ, даже если надо слетать "в една далечна галактика..." :):):) Вот несколько дней назад я и посмотрел еще два фильма из списка 2024 года - "Минали животи" и "Маестро". Скажу сразу, что фильмы мне не понравились. Слабый сюжет, слабый сценарий, слабая игра актеров. Вообще непонятно, как их номинировали на Оскар. Но это решение академиков, не будем его обсуждать.:) И сразу после просмотра я решил сделать по ним страницы. Они получились не очень большие, поэтому я надеюсь, что не очень загружу вас работой.:) Итак, "Минали животи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B8 и "Маестро" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2023) Проверьте, пожалуйста, эти страницы! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Кстати, о странице „Оскар“ за най-добър филм. На этой странице я обнаружил, что довольно много фильмов из списков номинированных на Оскар не имеют страниц! Даже за последние пять лет. Лейди Бърд, Черен куклосклановец, Вице, Бащата, Манк, Минари, Момиче с потенциал, Звукът на метала, Карай колата ми, Жените говорят. Безобразие!:) Будем это совместно исправлять!:) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за страницы "Минали животи" и "Маестро"!!! Получились красивые и аккуратные странички, замечательно!!! Как я и писал в предыдущем письме, занимаюсь фильмами, номинированными на Оскар. Сделал "Черен в клана" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B2_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Хотя и сделал страницу о прошлом "оскароносном" фильме, но не забываю и про текущий момент:) Недавно посмотрел "American Fiction", шикарный фильм, рекомендую!!! Обязательно сделаю по нему страницу! Если только коварный Krisi tranchev.1999 меня не опередит:) Сейчас собираюсь посмотреть "Клети създания" (эх, вот тут коварный Транчев нас опередил) и "Зона на интерес". с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Черен в клана"! Получилась четкая, красивая, информативная страница! Я все-таки опередил хитрого другарю Транчева, и сделал первым страницу "Американско четиво"! Ура!:) Сделал ее в два этапа, вначале основу, а затем полностью сформировал. Итак, "Американско четиво" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Уже подготовил основы для страниц "Минари" (замечательный фильм!) и "Заседнали" (еще более замечательный фильм, рекомендую его обязательно посмотреть!), в ближайшее время сделаю по ним полноценные страницы. с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Американско четиво"! Получилась шикарная страница!!! Как и говорил ранее, я дополнил "Минари", теперь это полноценная страница, а не заготовка - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Недавно посмотрел парочку иностранных фильмов, которые были в номинациях на "Оскар" - "Перфектни дни" (Япония) и "Граф" (Чили). Очень интересные, обязательно надо будет сделать страницы!:) ‎ с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Наконец-то я закончил свою "официальную" работу, и могу с очень большим удовольствием заняться своей "неофициальной" работой - созданием страниц Уики! Ура!:) БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Минари"! Получилась классная красивая страница!!! Немного изучив статистику своей "работы" в Уики, я вдруг обнаружил, что у меня накопилось достаточное количество "неполных" страниц. Эти страницы были сделаны по методу нашего коллеги-конкурента "другарю Транчева": название, актерский состав и очень-очень краткое содержание сюжета. Да, страница вроде бы существует, ты сделал ее первым, но по факту это всего лишь заготовка, недостроенный дом, который никому не нужен. Поэтому я решил вернуться к тем страницам, которые когда-то были созданы, но не были доделаны до конца. Мы с вами, дорогой коллега, не "другарю Транчев", мы делаем страницы на 100%. Нет, даже на 101%!:):) Поскольку я долго не занимался любимой работой, то сделал сразу ДВЕ страницы, и прошу прощения, что нагружаю вас таким количеством работы. Итак, две страницы, проверьте их, пожалуйста: "Червено, бяло и кралско синьо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE,_%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE_%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "От здрач до зори 2: Тексаски кървави пари" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%87_%D0%B4%D0%BE_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B8_2:_%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8 Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Когда уже почти сделал две страницы, решил посмотреть - а что сейчас делает "другарю Транчев"?:):):) Он делал какие-то незначительные правки на странице "Непоносима жестокост", и когда я увидел, что эта страница недоделана, то не выдержал...:) Обожаю этот фильм, поэтому, сорри, сорри, сделал и ТРЕТЬЮ страницу: "Непоносима жестокост" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82 Проверьте, пожалуйста, и ее! Понимаю, какой я нехороший человек, буквально навалил на вас кучу работы... уж простите великодушно!:) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! У русских есть поговорка - "Убить один выстрелом ДВУХ зайцев", у немцев эта поговорка звучит немного по-другому - "Убить одним выстрелом ДВУХ вальдшнепов". В вашем случае я просто в шоке - вы одним "выстрелом" "убили" сразу ТРЕХ "зайцев", сделав сразу ТРИ статьи!!! Браво!!! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за "Червено, бяло и кралско синьо", "От здрач до зори 2: Тексаски кървави пари" и "Непоносима жестокост"!!! Получились классные страницы!!! Продолжаю доделывать "недостроенные дома" и поэтому "достроил" страницу "Човекът с косачката" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D1%81_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 Но когда делал эту страницу, то обнаружил, что один ШИКАРНЫЙ фильм, в котором участвовал Пиърс Броснан, не имеет полноценной страницы. Это фильм Mamma Mia! - ГЕНИАЛЬНЫЙ мюзикл!!! И, разумеется, я сразу же взялся за эту страницу, увеличивая объем работы для вас. :):) Проверьте обе эти страницы, пожалуйста! Mamma Mia! - https://bg.wikipedia.org/wiki/Mamma_Mia! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Вы не представляете, с каким удовольствием я пишу вам это сообщение!!! Почти ДВА месяца самые разнообразные дела отвлекали меня от любимой работы - делать Уики. ДВА месяца! Просто кошмар! Но теперь я наконец-то свободен и могу с вашей помощью делать страницы Уики! УРА!!! Разумеется, когда я смог снова начать работу в Уики, я повел себя как наркоман, который долго лечился в клинике, но потом попал на маковые поля Афганистана:):):):) Нет, это плохое сравнение, "Наркотиците са зло!" :):) Я повел себя как ОЧЕНЬ толстый мужчина, который долго лечился в клинике по диетической программе "Да отслабнете до смърт", а потом попал в самую большую сладкарницу Софии:):):):) И начал есть, есть, есть! В общем, прошу меня сильно не ругать, но я дописал сразу ТРИ ранее подготовленные страницы. "Зли малки писма" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0 "Крал на Ню Йорк" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D1%8E_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA "Мъртвата зона (филм)" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 И, разумеется, ОГРОМНАЯ (хотя и запоздалая) вам благодарность за помощь со страницами "Човекът с косачката" и Mamma Mia! Получились ВЕЛИКОЛЕПНЫЕ страницы!!! с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Зли малки писма", "Крал на Ню Йорк" и "Мъртвата зона (филм)"!!! Получились великолепные страницы!!! Вы замечательно сделали ОЧЕНЬ большую и ТРУДНУЮ работу! Как и планировал ранее, дополняю до 100% ранее сделанные страницы. "Скорост 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82_2_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "Жана дю Бари" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8E_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Забавно, что оба эти фильма оказались кассовыми провалами. Это всегда меня удивляло. Ведь прежде чем снимать кино, служба маркетинга должна досконально изучить, будут ли зрители смотреть этот фильм. Но, увы, получается "русская рулетка". Сразу вспоминаю гениальный фильм "Няма място за старите кучета": Выбирай, орел или решка? Но я должен знать, на что играю. Ты уже выбрал, просто скажи орел или решка? Орел. Что ж, ты выиграл:):) Старик на заправочной станции выиграл жизнь, а создатели "Скорост 2" и "Жана Дю Бари" не угадали и проиграли деньги. :):):) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Вчера в Болгарии был один из самых главных праздников, поэтому сердечно вас с этим праздником и поздравляю! В нынешних и прошлых исторических реалиях желаю только одного - чтобы до скончания веков никто никогда не приходил в Болгарию без разрешения!!! Никто и никогда!!! Ни "братья", ни "соседи", ни тем более враги!!! Только в гости и только по разрешению граждан Болгарии!!! Мой дом - моя крепость, мой дом - мои порядки! Ну а нам с вами могу пожелать еще более продуктивного сотрудничества! :):) В Уики сейчас 300 тысяч страниц, надо делать 500. Так что работаем! :):):) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] : Спасибо, Ulugbeck1. Как здесь говорим – От твоите уста в Божиите уши. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:24, 23 септември 2024 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Скорост 2" и "Жана дю Барни"! Получились отличные страницы!!! Некоторое время назад представилась возможность посмотреть фильм "Бийтълджус Бийтълджус". Но перед этим я решил "освежить" память и посмотреть легендарный фильм 1988 года "Бийтълджус". Когда я первый раз смотрел его, я был еще подростком, и фильм немного напугал меня. Но сейчас я смотрел этот фильм совсем по другому, на душе была такая ностальгия. Фильм шикарный! После этого я посмотрел "Бийтълджус Бийтълджус". Гениально!!! Я так смеялся! Шикарный черный юмор!!! Класс! И, разумеется, я сразу решил дополнить страницы в Уики по этим двум фильмам! Бийтълджус - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%81 Бийтълджус Бийтълджус - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%81_%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%81 Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Разделы "Снимачен процес" на обеих страницах получились ОЧЕНЬ большими, ничего не поделать. Зато там столько интересной информации об этих фильмах! И болгарским любителям этих фильмов будет очень интересно все это прочитать! с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Бийтълджус" и "Бийтълджус Бийтълджус"! Получились ШИКАРНЫЕ страницы!!! Когда писал страницу "Бийтълджус Бийтълджус", то упомянул фильм "Трейнспотинг". О, это великолепный фильм, мне он очень нравится! Хотя я ненавижу наркотики, но фильм сделан великолепно! А уж эта знаменитая сцена - "Най-мръсната тоалетна в Шотландия" :):):) Класс! В общем, я быстро проверил страницы в Уики "Трейнспотинг" и "Трейнспотинг 2" и сразу дописал их, чтобы это были полноценные страницы. Проверьте их, пожалуйста! "Трейнспотинг" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3 "Трейнспотинг 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A22_%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3 Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Трейнспотинг" и "Трейнспотинг 2"! Получились ОТЛИЧНЫЕ страницы!!! Поскольку в обоих фильмах участвовал Юън Макгрегър, актер, который очень мне нравится, то я решил проверить страницы фильмов с его участием. И сразу обнаружил, что страница "Мулен Руж" неполная.:) А поскольку в этом фильме играла еще одна моя любимая актриса Никол Кидман, то я сразу решил сделать полноценную страницу по этому замечательному фильму! "Мулен Руж" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D1%83%D0%B6_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Reminder to vote now to select members of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote reminder|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote reminder}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear Wikimedian, You are receiving this message because you previously participated in the UCoC process. This is a reminder that the voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) ends on May 9, 2024. Read the information on the [[m:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|voting page on Meta-wiki]] to learn more about voting and voter eligibility. The Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members were invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Please share this message with members of your community so they can participate as well. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 23:16, 2 май 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Election/2024/Previous_voters_list&oldid=26721206 --> == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Sorry for writing in English. Please correct any spelling mistakes in this article. Thank you in advance. [[Специални:Приноси/79.101.47.151|79.101.47.151]] 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) q1zgk4kwp291pg2ntxy3dva6n4xgy2h 3 652483 12419455 12418589 2024-11-22T02:39:10Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 3 threads (older than 7 дни) to [[Потребител беседа:PSS 9/Архиви/2024/ноември]] 12419455 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-11-15T07:24:42Z: 2A01:5A8:46B:F150:3046:4488:2F4B:20F0 == {{чекюзър|2A01:5A8:46B:F150:3046:4488:2F4B:20F0|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:24, 15 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-15T18:10:56Z: 149.62.207.89 == {{чекюзър|149.62.207.89|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:11, 15 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T14:59:07Z: 5.53.198.73 == {{чекюзър|5.53.198.73|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:59, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T19:49:38Z: 91.92.60.229 == {{чекюзър|91.92.60.229|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:49, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T21:08:12Z: 77.85.115.67 == {{чекюзър|77.85.115.67|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:08, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-17T02:06:44Z: 46.96.27.217 == {{чекюзър|46.96.27.217|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 02:06, 17 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-17T06:26:24Z: 176.222.2.16 == {{чекюзър|176.222.2.16|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:26, 17 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-18T09:21:35Z: 178.169.187.38 == {{чекюзър|178.169.187.38|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:21, 18 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-18T13:06:55Z: 151.251.248.216 == {{чекюзър|151.251.248.216|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:07, 18 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-19T13:36:12Z: 149.62.207.123 == {{чекюзър|149.62.207.123|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:36, 19 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-19T18:14:30Z: 78.154.15.38 == {{чекюзър|78.154.15.38|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:14, 19 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-20T10:22:01Z: 185.230.4.210 == {{чекюзър|185.230.4.210|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:22, 20 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-20T11:24:51Z: 85.187.186.175 == {{чекюзър|85.187.186.175|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:25, 20 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-20T12:31:08Z: 2A01:5A8:42D:3563:B57C:79BA:F8B3:33AA == {{чекюзър|2A01:5A8:42D:3563:B57C:79BA:F8B3:33AA|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:31, 20 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-21T11:15:36Z: 212.5.158.115 == {{чекюзър|212.5.158.115|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:15, 21 ноември 2024 (UTC) ejg0cal5fpjvydvfuabfz9s6t6yjyzh 0 652832 12419074 12413650 2024-11-21T20:03:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419074 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Германия}} Юлиан Нагелсман | снимка = Julian Nagelsmann 2020.jpg | описание = Нагелсман като треньор на [[РБ Лайпциг]] през [[2019]] г. | прякор = ''Юли'' | цяло име = | град на раждане = [[Ландсберг ам Лех]] | държава на раждане = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Германия}} {{имеНОФ|Германия}} ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = <br>2002–2006 | юношески отбори = {{флагче|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]]<br>{{флагче|Германия}} [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] | години = 2006–2007<br>2007–2008<br>'''Общо''' | отбори = {{флагче|Германия}} [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] II<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] II | мачове = 0<br>0<br>'''0''' | голове = (0)<br>(0)<br>'''(0)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 2008–2010<br>2010–2012<br>2012–2013<br>2013–2016<br>2016–2019<br>2019–2021<br>2021–2023<br>2023– | треньор отбор = {{флагче|Германия}} [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] ''(юноши)'' <br>{{флагче|Германия}} [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] ''(юноши)''<br>{{флагче|Германия}} [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] ''(помощник)'' <br>{{флагче|Германия}} [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] ''(юноши)'' <br>{{флагче|Германия}} [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]<br>{{флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]]<br>{{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]]<br>{{флагче|Германия}} {{имеНОФ|Германия}} | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Юлиан Нагелсман''' е [[Германия|немски]] [[футболист]] и настоящ [[футбол]]ен [[треньор]]. Към [[2017]] г. е най-младият треньор в [[Бундеслига]]та.<ref>[http://www.temasport.com/news/view/28-годишен+ще+спасява+Хофенхайм/news:38366 28-годишен ще спасява Хофенхайм]</ref> == Кариера == Играе като централен защитник в юношеските тимове на [[Мюнхен 1860]] и [[ФК Аугсбург|Аугсбург]]. Не успява да запише нито един мач в професионалния футбол поради чести контузии на коляното и през 2008 г. се отказва от футбола.<ref>{{cite web|author=Guardian sport and agencies |url=https://www.theguardian.com/football/2016/feb/11/hoffenheim-appoint-julian-nagelsmann-youngest-coach |title=Hoffenheim appoint 28-year-old Julian Nagelsmann as head coach |publisher=Theguardian.com |date=2016-02-11 |accessdate=2020-04-17}}</ref> Записва бизнес-администрация като висше образование, но по-късно се пренасочва към спортни науки по съвет на бившия си треньор [[Томас Тухел]]<ref>[http://www.dw.com/en/meet-hoffenheims-julian-nagelsmann-the-youngest-coach-in-bundesliga-history/a-18808831 Hoffenheim appoint 28-year-old Julian Nagelsmann as head coach"].</ref> Първият треньорски опит на Нагелсман е помощник в тима на [[Мюнхен 1860]] до 17 години. През 2010 г. става помощник-треньор при 17-годишните на [[Хофенхайм (отбор)|Хофенхайм]], а през сезон 2011/12 е и старши треньор на юношеската формация. На следващия сезон е помощник-треньор на [[Франк Крамер]] в мъжкия тим. Бившият вратар на „Хофе“ [[Тим Вийзе]] му дава прякора „Мини [[Жозе Моуриньо|Моуриньо]]“<ref>{{cite web|author=Christian Krämer, DER SPIEGEL |url=http://www.spiegel.de/sport/fussball/tsg-1899-hoffenheim-wer-ist-dieser-julian-nagelsmann-a-1059820.html |title=Wer ist dieser Julian Nagelsmann (28)? |publisher=Spiegel.de |date=2015-10-27 |accessdate=2020-04-17}}</ref> През 2013 г. Нагелсман поема младежкия тим на Хофенхайм до 19 г. и през 2014 г. става шампион на страната. На 27 октомври 2015 г. е обявено, че Населсман ще стане старши треньор на [[Хофенхайм (отбор)|Хофенхайм]] от лятото на 2016 г.<ref>{{cite web|url=https://gong.bg/football-sviat/germania/hofenhajm-vzima-28-godishen-za-trenior-ot-dogodina-350647 |title=Хофенхайм взима 28-годишен за треньор от догодина |publisher=Gong.bg |date= |accessdate=2020-04-17}}</ref> Впоследствие младият специалист встъпва в длъжност през февруари 2016 г., след като треньорът [[Хюб Стевенс]] подава оставка поради здравословни проблеми. Благодарение на новия треньор „синьо-белите“ се спасяват от изпадане, печелейки 7 от 14-те мача до края на сезона. През сезон 2016/17 Хофенахайм е една от изненадите в шампионата, като завършва първия полусезон на трета позиция.<ref>{{cite web|author=Борислав Орлинов |url=http://www.webcafe.bg/id_1385076577 |title=Лудият експеримент „Бейби Моуриньо“ |publisher=Webcafe.bg |date= |accessdate=2020-04-17}}</ref> На 9 юни 2017 г. Хофенхайм удължава договора на Наглесман до 2021 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bundesliga.com/en/news/Bundesliga/julian-nagelsmann-has-extended-his-contract-as-hoffenheim-head-coach-until-2021-446276.jsp |заглавие=Bundesliga {{!}} Nagelsmann extends contract as Hoffenheim head coach |достъп_дата=2020-04-17 |архив_дата=2019-07-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190709031453/https://www.bundesliga.com/en/news/Bundesliga/julian-nagelsmann-has-extended-his-contract-as-hoffenheim-head-coach-until-2021-446276.jsp }}</ref> На 21 юни 2018 г. е обявено, че Нагелсман ще напусне клуба след края на сезон 2018 – 2019.<ref>[http://www.kicker.de/news/fussball/bundesliga/startseite/726090/artikel_bestaetigt_nagelsmann-ab-2019-trainer-bei-rb-leipzig.html Bestätigt: Nagelsmann ab 2019 Trainer bei RB Leipzig | Bundesliga – kicker]</ref> Той направи мач номер 100 като мениджър на Хофенхайм на 19 януари 2019 г. при победа с 3:1 срещу [[Байерн Мюнхен]]. По този начин той стана най-младият мениджър на Бундеслигата, достигнал 100 мача в първенството.<ref>[https://bundesliga.com/en/bundesliga/news/hoffenheim-bayern-munich-live-line-ups-stats-james-rodriguez-ribery-alphonso-davies-2884-1452 Bundesliga | Leon Goretzka double helps Bayern Munich down Hoffenheim]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://topsport.bg/germany/deteto-chudo-v-bundesligata-yulian-nagelsman-ekskluzivno-za-topsport-tim-viyze-mi-lepna-pryakora-mladiya-mourinyo-iskam-da-nalozha-svoy-pocherk.html Детето-чудо в Бундеслигата Юлиан Нагелсман ексклузивно за ТОПСПОРТ: Тим Вийзе ми лепна прякора „Младия Моуриньо“, искам да наложа свой почерк] * [https://www.sportal.bg/news.php?news=662237 Интервюто с Нагелсман: Жертвах младостта за успеха] {{СОРТКАТ:Нагелсман, Юлиан}} [[Категория:Германски треньори по футбол]] tij1qfy6nkrgz020gb84lr6barnr24f 0 653359 12418725 12278217 2024-11-21T13:28:02Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Модернизация във вертолетоносачи */ 12418725 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Леки крайцери тип „Тайгър“ |име-оригинал = Tiger-class light cruisers |снимка = Engels vlootbezoek aan Rotterdam De Engelse kruiser Tiger loopt binnen, Bestanddeelnr 915-5467.jpg |заглавие = Лекият крайцер „Тайгър“, 1963 г. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} |тип = [[Лек крайцер|Леки крайцери]] от [[Леки крайцери тип „Тайгър“|тип „Тайгър“]] |производител = ''John Brown and Co Ltd'' и др. във [[Великобритания]]. |планирани = 3 |построени = 3 |в строеж = [[1941]] г. – [[1961]] г. |в строй = [[1959]] г. – [[1979]] г. |съхранени = |отменени = |утилизирани = 3 |загуби = |следващ тип = Няма |предшестващ тип = [[Леки крайцери тип „Минотавър“]] |състояние = извън експлоатация |дължина = 169,3 [[метър|m]] |между перпендикулярите =<br>163,98 m |ширина = 19,5 m |газене = 7,1 m; |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>4 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] „Адмиралтейски“ тип |мощност = 80 000 [[конска сила|к.с.]] (58,8 М[[Ват|Вт]]) |движител = 4 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 31,5 [[възел (скорост)|възела]]<br />(58,3 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9703 [[тон|t]] (стандартна);<br />11 887 t (пълна)<br />'''„Тайгър“ и „Блейк“''': 12 273 t (пълна, след конверсията) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 76 mm;<br />[[Траверса|траверси]]: 25 – 51 mm;<br />[[бронирана палуба|палуба]]: 51 – 32 mm;<br />[[погреб за боеприпаси|погреби]]: 51 mm;<br />[[оръдеен купол|кули]]: 25 – 51 mm;<br />[[барбет]]и: 25 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 716 души;<br>885 души след конверсията |РЛС = |автономност дистанция = 6500 [[морска миля|морски мили]] при 13 възела ход;<br />Запас [[гориво]]: 1900 t |разход на гориво = |оръдия = 2x2 [[6"/50 QF Mark V|152 mm]]; |зенитни = 3x2 [[3"/70 Mark 6|76 mm]]<ref group=~>Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.</ref> |торпеда = |самолети = |други = |източник = }} '''Тайгър''' ({{lang|en|Tiger}}) са последният тип [[лек крайцер|леки крайцери]] на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Британския Кралски флот]]. Заложени са в периода 1941 – 1942 г. като леки крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Минотавър“|Минотавър]]“, но поради коренната промяна на проекта строителството се проточва до 1959 – 1961 г. Всичко за [[флот]]а са построени 3 единици: „Тайгър“ ({{lang|en|[[HMS]] Tiger [[класификация на корабите по номер на вимпела|(C20)]]}}), „Лайън“ ({{lang|en|HMS Lion (C34)}}) и „Блейк“ ({{lang|en|HMS Blake (C99)}}). В периода 1965 – 1972 г. „Тайгър“ и „Блейк“ са преустроени на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]]. Извадени са от флота в края на 1970-те г., а през 1980-те г. са разкомплектовани за скрап. == История на проекта == В хода на [[Втората световна война]], британският флот е крайно зает с усилването на [[ПВО|противовъздушната отбрана]] на своите крайцери. [[Авиация]]та към това време вече е утвърдена в ролята на основно средство за унищожаване на надводните кораби. В същото време, британският флот вече не желае да строи специализираните [[крайцер ПВО|крайцери за ПВО]], въоръжени само с леки [[универсална артилерия|универсални оръдия]]; при всичките достоинства на [[Леки крайцери тип „Дидо“|тези кораби]] като средство за противовъздушна отбрана, те са малоефективни в бой с неприятелските кораби или при обстрел на крайбрежията. Решение на този проблем се вижда в създаването на нов тип голямокалибрена универсална артилерия – такава, каквото може еднакво ефективно да се използва и против въздушни цели, и против надводните кораби на неприятеля. Британският флот вече има опити по-рано да създаде универсалните тежки оръдия – такива трябва да бъдат [[6"/50 BL Mark XXIII|152 mm оръдия BL Mark XXIII]], поставяни на леките крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ и „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“ – но както става ясно, оръдията с ръчно зареждане просто не могат да поддържат необходимия темп на стрелба, за да се използват като [[зенитно оръдие|зенитни]]. Става ясно, че универсалните тежки оръдия следва да са с напълно механизирано зареждане, работещо при всеки един [[ъгъл]] на възвишение. == Проектиране == През годините 1941 – 1942, британският флот залага последната си голяма серия леки крайцери – типа [[Леки крайцери тип „Минотавър“|„Минотавър“]]. Тези леки крайцери представляват развитие на предшестващия тип [[Леки крайцери тип „Фиджи“|„Кроун Колъни“]], с подобрено въоръжение и системи за управление на огъня. Още в процеса на построяването е решено да се достроят по изначалния проект само първите четири крайцера<ref group=~>Всъщност, по два проекта – осемте крайцера на типа „Минотавър“ са заложени на четири групи по два кораба, които се предполага да са с различни детайли.</ref>; четирите последващи, наречени [[класификация на корабите|подтип]] „Тайгър“, трябва да имат качествено ново въоръжение от универсални тежки 152 [[милиметър|mm]] оръдия. След края на [[военни действия|военните действия]], строежа на корабите от типа „Минотавър“ е спрян. В края на краищата, по окончателния проект е решено да се достроят само три кораба. Четирите крайцера на типа „Тайгър“ остават на [[стапел]]ите до 1947 г., когато е взето решение да се достроят три от тях по усъвършенстван проект. В проекта от 1947 г., крайцерите трябва да са въоръжени с три триоръдейни [[оръдеен купол|кули]] с универсални 152 mm оръдия; тяхното зенитно въоръжение трябва да се състои от сдвоени „[[Bofors L60|Бофорси]]“ в автоматични установки STAAG. Въпреки това, работите над корабите се придвижват много бавно. Вина за това е наследената от предшестващите типове много наблъскана, тясна [[мидъл|централна част]] (вече готова на недостроените кораби), която не допуска значителни модернизации. Много от [[адмирал]]ите предлагат да се разрежат недостроените „Тайгъри“ на скрап, а вместо тях да се заложат нови крайцери с по-голяма [[водоизместимост]] – но това предложение в условията на следвоенното съкращение на [[бюджет]]а не получава поддръжка. През 1949 г. проектът на крайцерите е преработен още един път. Подготвени са редица проекти за тяхното дострояване; в т.ч. като чисти крайцери за ПВО с голям брой 76 mm [[автоматично оръдие|автоматични оръдия]]. Въпреки това, болшинството адмирали все пак считат за важно да се съхранят 152 mm оръдия. В резултат, проектът от 1949 г. предвижда съхраняване на две от трите първоначално планирани кули на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]], и поставянето вместо трета – на 76 mm зенитни оръдия. Разглежда се и проект, при който двете 152 mm кули трябва да са разположени линейно-терасовидно на [[нос (корабоплаване)|носа]] на кораба, а в [[кърма (корабоплаване)|кърмовата]] част да се поставят три сдвоени 114 mm установки, аналогични на използваните при [[разрушител]]ите. Този проект е отклонен поради желанието на адмиралите да имат кръгов обстрел от оръдията на главния калибър. По това време е решено да се използват вместо триоръдейни двуоръдейни кули за главния калибър. Ситуацията остава неясна до 1954 г., когато съветският флот започва масово да въвежда в строй новите [[Крайцери проект 68-бис|леки крайцери от типа „Свердлов“]], значително превъзхождащи старите британски кораби военна постройка. Възможностите на „Свердлов“, преувеличени от слуховете, водят до сериозно безпокойство в [[Адмиралтейство на Великобритания|британското адмиралтейство]], все още мислещо по-инерция с категориите на класическата крайцерска война против британските комуникации. На 5 ноември 1954 г. е решено да се достроят крайцерите от типа „Тайгър“ като бързоходни ескортни кораби за [[Авионосно съединение|авионосните съединения]], способни също така да изпълняват задачи по демонстрация на [[военноморски флаг|флага]] в мирно време, и защита на комуникациите при война. Обсъжда се и въпросът за достройката на крайцерите като [[ракетен крайцер|ракетни]] – въоръжени със [[Ракета земя-въздух|зенитните ракети]] „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“ – но британското ракетно оръжие все още се намира в ранен стадий на разработка, и проектът е отхвърлен на основание, че ще забави достройката на крайцерите. През 1957 г. е, най-накрая, подготвен окончателния проект на крайцерите от типа „Тайгър“ – с две кули 152 mm универсални оръдия, на носа и на кърмата съответно, и зенитно въоръжение от новите 76 mm оръдия. == Конструкция == Изходно проектирани като леките крайцери от типа „Минотавър“, крайцерите на типа „Тайгър“ имат същата [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължина]] от 169,3 метра, но са малко по-широки (20 метра [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширина]]) и имат с метър и половина по-дълбоко [[газене]] (7,1 метра). Тяхната пълна [[водоизместимост]] е 11 700 дълги [[тон]]а. Архитектурата на [[Надстройка (морски термин)|надстройките]] в основните си компоненти повтаря тази на типа „Минотавър“; масивната правоъгълна носова надстройка включва в себе си [[мостик]] и е съединена с носовия [[комин]]. Между комините има промеждутък, използван за поставянето на подемните [[кран]]ове и [[лодка|лодките]]. Следва вторият комин, зад който се намира кърмовата [[мачта (корабоплаване)|мачта]] и кърмовата надстройка. Основните разлики спрямо „Минотаврите“ са по-високата кърмова надстройка, и новите решетести мачти с пирамидална форма. === Въоръжение === ==== Универсалният главен калибър ==== Основното въоръжение на крайцерите на типа „Тайгър“ са универсалните [[6"/50 QF Mark V|152-милиметрови 50-калиброви оръдия QF]]<ref group=~>Quick Firing – [[скорострелност|скорострелни]].</ref> Mark V, с напълно автоматизирано зареждане. Разработката на тези оръдия започва още по време на войната, с цел радикално увеличаване на възможностите на противовъздушната отбрана на новите леки крайцери, в същото време, без да ги превръща в специализираните крайцери за ПВО. Предполага се, че новите оръдия ще са равна ефективни както по надводни и брегови, така и по въздушни цели; но, поради техническата сложност на проекта, разработката им силно се забавя. Оръдията от този тип са разчетени за впечатляващата [[скорострелност]] до 20 [[изстрел]]а в [[минута]]. Тъй като стрелба в такъв темп води до силно прегряване на [[цев|стволовете]], на тях има кожуси с водно охлаждане. [[Снаряд]]ите и [[метателен заряд|зарядите]] в [[метал]]ни [[гилза|гилзи]] се подават с хидравлични елеватори от двуетажните [[погреб за боеприпаси|погреби]] под кулите; в бойното отделение на кулите, снарядите и зарядите се претоварват на подаващия механизъм и се зареждат в оръдието. Презареждането е възможно при всеки ъгъл на вертикално насочване. Оръдията могат да стрелят с [[бронебоен снаряд|бронебойни снаряди]] с [[тегло]] 58,9 [[kg]] и [[осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасни снаряди]], също използвани както зенитни, с тегло 59,9 kg. Максималната [[далечина на стрелба]]та съставлява 23000 метра. Боезапасът на оръдие съставлява 400 [[снаряд]]а. Всеки крайцер има по две сдвоени оръдейни кули Mark 26, една на носа, и една на кърмата. Кулите са два различни модела; половината използва хидравличната система за управление RP15, втората половина – електрическата RP53. Счита се, че крайцерът „Тигър“ носи две хидравлични кули, „Блейк“ две електрически, и „Лайън“ има по една от всеки тип. Оръдията QF Mark V се представят като доста мощни и точни системи, но в същото време – прекалено сложни и капризни за експлоатация. Сами по себе си механизмите им са достатъчно надеждни, но изискват продължително и висококвалифицирано обслужване. Големият брой използвана [[хидравлика]] при интензивна стрелба води до това, че вътре в кулите вали истински „дъжд“ от масло, принуждавайки персонала да носи със себе си [[чадър]]и. Сложността на механиката става основната причина за дългата разработка на оръдията, и една от основните претенции към крайцерите. ==== Зенитното въоръжение ==== Противовъздушното въоръжение крайцерите е представено от сдвоени [[3"/70 Mark 6|76-милиметрови 50-калиброви зенитни установки Mark 6]]. Тези оръдия са разработени вече след войната, като перспективно въоръжение за новите кораби, способно да се бори с реактивната авиация и управляемото ракетно оръжие. [[цев|Стволът]] на оръдията и използваният боеприпас е разработен съвместно с [[военноморски сили на САЩ|американците]] и е идентичен с използваните в американската зенитна установка 3"/70 Mark 37; обаче, самата установка е чисто британска. Оръдията са разчетени на темп на стрелба от 90 изстрела в минута; изходният проект се създава за 95 – 115 изстрела в минута, но тези изисквания са невъзможни за изпълнение. За охлаждане, стволовете са снабдени водни охлаждащи кожуси. Таванът за огън по въздушни цели съставлява 11800 метра. Те използват [[артилерийски изстрел|унитарни снаряди]] с тегло 5,6 [[килограм]]а (заедно със заряда – 16,4 kg), снабдени с радиолокационен [[взривател]]. [[Боекомплект]]ът в кулата е 68 снаряда; общият боекомплект за оръдие съставлява 851 снаряда, които се подават с два верижни елеватора със скорост 25 снаряда в минута. На всеки крайцер от типа „Тайгър“ има по три сдвоени установки от този тип, от които една се намира в носовата част, стреляйки над носовата кула на универсалния калибър, две – странично, по бордовете, между кърмовия комин и кърмовата мачта. Оръдейните системи от този тип са много ефективни, но подобно на другите автоматични оръдия по онова време страдат от чести заклинивания в системата за подаване на боекомплекта и изискват много квалифицирано обслужване. ==== Радиоелектронно оборудване ==== Крайцерите от типа „Тайгър“ имат развито [[радио]][[електроника|електронно]] оборудване. Съставът му, по време на построяването на крайцерите, нееднократно се преразглежда с оглед най-новите достижения в тази област. Основното средство за откриване на въздушни цели е трикоординатния [[радар]] Тип 960, монтиран на кърмовата мачта. В хода на модернизации, той е заменен с по-съвременен радар Тип 965. Тъй като този радар има недостатъчни възможности за засичане на нисколетящи цели, на носовата мачта крайцерите е поставен радар Тип 992Q, използван както за откриване на надводни, така и за нисколетящи въздушни цели. На кърмовата мачта крайцерите е монтиран и радиолокационен високомер Тип 278, предназначен за определяне на височината на полет на целите. Насочването на оръдията на главния и зенитния калибър се осъществява с помощта на пет артилерийски директора с двойно предназначение, оборудвани с радар Тип 903. Директорите могат да дават целеуказание както по надводни, така и по въздушни цели. Два директора са монтирани на покрива на носовата надстройка (осъществявайки целеуказание за носовите 152 mm и 75 mm установки съответно), два са поставени на високи опори в центъра на [[корпус на кораб|корпуса]] (целеуказание за бордовите 75 mm оръдия) и последния на покрива на кърмовата надстройка (за кърмовата 152 mm кула). === Брониране === [[Корабна броня|Броневата защита]] на крайцерите от типа „Тайгър“ се основава на [[брониран пояс]], в тясна лента на протежение от носовата до кърмовата кула на главния калибър. В центъра на корпуса, редом с [[машинно отделение|машинното отделение]], има горен пояс с дебелина 51 [[милиметър|милиметра]]. Дебелината на пояса съставлява от 83 до 89 милиметра: той е способен да издържи попадение на 152 mm снаряда от дистанция над 10000 метра. Кулите на крайцерите са защитени от тънки броневи плочи с дебелина от 20 до 55 милиметра. [[Барбет]]ите под кулите се прикриват от 51 милиметрови плочи. Хоризонталната защита се осигурява от [[бронирана палуба]] с дебелина 50 милиметра. Като цяло, защитата на крайцерите от типа „Тайгър“ е доста слаба, осигуряваща адекватна защита само за жизненоважните части на кораба. === Силова установка === В движение корабите тип „Тайгър“ привеждат четири [[парна турбина|парни турбозъбчати агрегата]] „Парсънс“, задвижващи четири [[гребен винт|винта]]. [[Пара]]та подсигуряват четири [[парен котел|парни котела]] адмиралтейски тип. На пълна [[мощност]], крайцерите развиват ход до 31,5 [[възел (скорост)|възела]]; далечината на [[крайцерска скорост|икономичния]] 13-възлов ход съставлява около 12000 [[километър|километра]]. == История на службата == [[Файл:HMS Tiger (C20) underway c1961.jpg|300px|мини|ляво|„Тайгър“ в [[открито море]], 1961 г.]] След необичайно проточилото се построяване, крайцерите влизат в строй в края на 1950-те – началото на 1960-те години. Тяхната начална служба е съпроводена с множество проблеми поради високата капризност на техните оръдия, заради което тяхната боеспособност е доста ограничена. Въпреки това, това са най-съвременните крайцери в британския флот, и, традиционно, те се използват активно за демонстрация на флага. „Тайгър“ и „Лайън“ през 1962 г. влизат в състава на Средиземноморския флот и в периода на [[Карибска криза|Карибската криза]] се базират в [[Гибралтар]], готови за действие. Скоро след това, през 1963, „Блейк“ е изваден в резерва. „Лайън“ в периода 1965 – 1966 г. е изпратен в [[Далечен изток|Далечния изток]], във връзка с напреженията в международните отношения около [[Индонезия]] и [[Малайзия]]; през 1966 г. той също е изваден в резерва. През септември 1964 г., „Лайън“ е изпратен да представлява Британия на празниците за независимостта на [[Малта]]; но, излизайки в морето, крайцерът се сблъсква с [[фрегата]]та „Лавстоф“ и едва успява да завърши [[ремонт на кораба|ремонта]]. През 1965 г. той участва в празнуването на независимостта на [[Гамбия]], след което се връща в Британия и до 1967 г. влиза в състава на [[Флот на метрополията|Флота на метрополията]]. През 1967 г. той, подобно на останалите кораби от своя тип, е изваден в резерв. === Модернизация във вертолетоносачи === През 1964, на фона на стремителното развитие на [[Ядрено оръжие|ядреното]] и ракетното оръжие, командването на британския флот стига до извода за безполезността на чисто [[корабна артилерия|артилерийските]] крайцери в новите условия. Възможностите на [[ПВО|противовъздушното въоръжение]] на „Тайгър“, впечатляващи при проектирането, вече не съответстват на изискванията за борба със [[Свръхзвукова скорост|свръхзвуковите]] [[самолет]]и и [[Крилата ракета|крилатите ракети]]; значението на артилерийското въоръжение във войната по море също е под въпрос. Влезлите в строй почти едновременно с „Тайгър“ ракетни [[разрушител]]и/крайцери<ref group=~>[[Класификация на корабите|Класификацията]] на тези кораби се променя.</ref> тип „Каунти“ разполагат с много по-големи възможности в противовъздушната отбрана и могат да използват своя [[зенитно-ракетен комплекс]] „Сий Слъг“ за поразяване на корабите на противника. Задачите по обстрел на крайбрежията, както предполагат по онова време, е способна по-ефективно да решава палубната авиация с помощта на тактическите ядрени [[боеприпаси]]. Във връзка с това, целесъобразността от съхраняване на крайцерите от типа „Тайгър“ в състава на флота е поставена под съмнение. Но тези кораби са почти нови, намират се в отлично техническо състояние и отписването им изглежда нерационално. През 1966 г. е разработен проект за преустройството на крайцерите от типа „Тайгър“ в крайцери-вертолетоносачи. При това, кърмовата 152 mm кула и двете кърмови 76 mm установки трябва да бъдат демонтирани, и заменени с голям палубен [[хангар]] и [[вертолет]]на площадка. Възможностите на корабите в сферата на самоотбраната се предполага да се усилят с поставянето на ЗРК с близък радиус на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“. Модернизирани, крайцерите от типа „Тайгър“, по мнение на адмиралите, обединяват в себе си функциите на [[Противолодъчен кораб|противолодъчни кораби]], [[флагман]]и на флота и мощни надводни бойни единици, така освобождавайки място на палубите на [[самолетоносач]]ите за ударна и [[изтребител]]на авиация. Работите по корабите започват през 1968 г. За модернизация са поставени „Тайгър“ и „Блейк“; по-износеният „Лайън“ е решено да не се модернизира, а да се разглоби за части. В хода на модернизацията, от крайцерите са демонтирани кърмовите кули на главния универсален калибър, и на тяхно място и на част от кърмовата надстройка монтират хангар за четири противолодъчни вертолета. Кърмовата част е преустроена на [[палуба#видове палуби|полетна]] [[палуба]]. Кърмовата мачта е демонтирана, заменяйки я с коничната опора за новата РЛС Тип 965. Двете бордови 76 mm установки също са демонтирани, и тяхно място са монтирани две учетворени [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за зенитния ракетен комплекс „Сий Кет“. След преустройството на крайцери-вертолетоносачи, „Тайгър“ и „Блейк“ имат следните изменили се [[тактико-технически характеристики|характеристики]]: * Водоизместимост: 9975 стандартна, 12 080 пълна, дълги [[тон|t]]; * Артилерийско въоръжение: 1 × 2 – 152 mm АУ [[6"/50 QF Mark V|QF Mark V]], 1 × 2 – 76 mm [[3"/70 Mark 6|Mark 6]]; * Зенитно-ракетно въоръжение: 2 × 4 [[Ракетна пускова установка|ПУ]] [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[Sea Cat (ЗРК)|„Сий кет“]]. * Авиогрупа: 4 [[вертолет]]а, първоначално [[Westland Wessex]], а след това [[Sikorsky S-61 Sea King|S-61 „Сий Кинг“]]. === Последваща служба === През 1969 г. е завършена модернизацията на „Блейк“; през 1972 г. към него се присъединява „Тайгър“. Модернизираните крайцери трябва да станат основата на противолодъчните съединения, действащи в [[Атлантически океан|Атлантика]] против [[ссср|съветските]] [[подводница|субмарини]]. „Блейк“ през 1969 г. е изпратен в Гибралтар като предупреждение за генерал [[Франсиско Франко|Франко]] във връзка с охлаждането на испано-британските отношения. През 1970 г. той се използва за експерименти със самолетите с вертикално излитане и кацане „[[British Aerospace Sea Harrier|Хариер]]“. През 1977 г. „Блейк“ и „Тайгър“ вземат участие във военноморския парад по случай празненствата за 25-годишнина от коронацията на [[кралица]] [[Елизабет II]]. Обаче, службата на модернизираните крайцери се оказва кратка. Последващите съкращения на военноморския бюджет, значителните разходи за построяването за флота на [[Атомна подводница|атомни подводници]] и ракетоносни разрушители, водят до това, че поддържането в строй на старите крайцери – изискващи значителен [[екипаж]] – се оказват прекалено скъпи за ограничените им бойни възможности. Освен това, Кралският флот завършва модернизацията на старите самолетоносачи „Хермес“ и „Булварк“ в противолодъчни вертолетоносачи, които имат чувствително по-големи възможности, отколкото модернизираните „Тайгъри“. През 1978 г. „Тайгър“ е изваден в резерва. През 1979 г., след него, е списан „Блейк“. На 6 декември 1979 г., на тържествена церемония, „Блейк“ – последният крайцер в историята на Кралския флот – за последен път провежда стрелба от своите 152 mm оръдия, преди да спусне флага. Двата кораба са законсервирани в [[военноморска база|базата]] за съхранение на резерва на флота в Чатъм. === Фолкландска война === През 1982 г., когато [[Аржентина]] [[Фолкландска война|нахлува]] на спорните [[Фолкландски острови]], британският флот започва спешна мобилизация на всички налични сили. В очакване на възможните загуби, е проведена инспекция на стоящите в резерва кораби, сред които са и двата последни крайцера в британския флот – „Тайгър“ и „Блейк“. Огледът показва, че и двата кораба (минали основен [[ремонт на кораба|ремонт]] в началото на 1970-те г.) се намират в много добро състояние, и могат да бъдат бързо върнати в строй. Работите по реактивация на корабите започват веднага; крайцерите са поставени в [[сух док]] и започва възстановяването на техните [[корабни устройства|механизми]] и системи. Привържениците на идеята за връщането на тези кораби в строй указват, че техните мощни 152-милиметрови оръдия (за които все още има значителен запас [[снаряд]]и) ще бъдат отлично средство за поддръжка на [[десант]]ните операции, а големите им полетни палуби – към този момент, трети по площ в Кралския флот – ще могат да служат за площадка на първа линия за дозареждане на „Хариерите“, действащи от оставащите в тила самолетоносачи. Завръщането на „Тайгър“ и „Блейк“ в строй е спряно през май, когато става ясно, че войната скоро ще свърши, и крайцерите вече няма да успеят да вземат в нея участие. Освен това, има и други фактори „против“; въоръжението и радиоелектронното оборудване на крайцерите е остаряло, и вече не съответства на изискванията на времето. Използването им като предни площадки за разгръщането на „Хариери“ също се оказва под въпрос – поради липсата на крайцерите на трамплин, „Хариерите“ могат да излитат от тях само вертикално, което значително ограничава техния боен товар и [[радиус]] на действие. Но главната причина е необходимостта от почти две хиляди обучени моряци за комплектуването на екипажите на крайцерите. След войната, крайцерите са отново законсервирани. През 1982 г. [[Чили]] изказва определен интерес към покупката на тези кораби (вече намиращи се в значим стадий на реактивация), но сделката не се състои. През 1982 г. „Блейк“ е продаден за скрап; през 1986 г. е разкомплектован „Тайгър“. == Представители на проекта == {| class= wikitable |- ! ! заложен ! [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат]] ! влиза в строй ! изваден от състава ! списан |- | '''HMS Tiger (C20)''' („Тайгър“) | 1 октомври 1941 | 25 октомври 1945 | 18 март 1959 | 20 април 1978 | 1986 |- | '''HMS Lion (C34)''' („Лайън“) | 24 юни 1942 | 2 септември 1944 | 20 юли 1960 | 1972 | 1975 |- | '''HMS Blake (C99)''' („Блейк“) | 17 август 1942 | 20 декември 1945 | 8 март 1961 | 6 декември 1979 | 1982 |} Следва да се отбележи, че корабите са нееднократно преименувани за времето на строежа им. Така например, „Тайгър“ е заложен като „Белерофон“; „Лайън“ изначално е „Дифенсом“. Интересното е, че „Блейк“ изначално е заложен като „Блейк“, след това е преименуван на „Тайгър“, и след това отново на „Блейк“. == Оценка на проекта == Леките крайцери на типа „Тайгър“ стават последните крайцери в Британския Кралски флот и последните построени тежки артилерийски кораби въобще. Проектирани още по време на [[Втората световна война]], те представляват качествен скок в еволюцията на военното [[корабостроене]]. Главният недостатък на крайцерите от типа „Тайгър“ е прекалено проточилото се дострояване. В началото на 1960-те години, когато те, най-накрая, влизат в състава на флота, развитието на технологиите ги прави вече остарели на фона усъвършенстването на реактивната авиация, тактическото ядрено оръжие и управляемите ракети. Тяхната тежка универсална артилерия, най-добрата в своя клас, значимо отстъпва по възможности на вече широко разпространените зенитни ракети; артилерийският бой в морето практически напълно отива в миналото с развитието на палубната авиация и [[противокорабна ракета|противокорабно ракетно оръжие]]. Даже функциите по обстрел на крайбрежията вече изглеждат не толкова актуални във връзка с възможностите на тактическото ядрено оръжие. Своята роля изиграват и изявилите се проблеми със системите на въоръжението. В резултат службата на тези крайцери е предопределено загубена битка в борбата им за обосноваване на тяхното съхранение в състава на флота във времената на непрестанно съкращаван военен бюджет. Без да служат и десет години, един от тях е даден за скрап, а двата други са извадени в резерва и поставени за радикална модернизация – която, на свой ред, също се оказва недостатъчно радикална, за да оправдае разходите по тяхната експлоатация. По ирония на съдбата, и двата кораба са окончателно извадени в резерва два години преди Фолкландската война – конфликтът, в който техните бойни качества биха могли да се окажат крайно необходими. == Коментари == {{references|group="~"}} == Литература == * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1996 |isbn = 1-55750-132-7 }} * {{cite |автор = Osborne E. W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата = 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/uk/brit_cr_tiger.htm SUPERB light cruisers (1945 – 1961)] {{икона|en}} * [http://www.hazegray.org/navhist/rn/cruisers/tiger/ ''Tiger''-class cruisers] {{икона|en}} * [http://uboat.net/allies/warships/class.html?ID=186 ''Tiger'' class at Uboat.net] {{икона|en}} * Colledge, J. J.; Warlow, Ben (2006) 1969. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of all Fighting Ships of the Royal Navy (Rev. ed.). London: Chatham Publishing. ISBN 978-1-86176-281-8. {{икона|en}} * {{commonscat-inline|Tiger class cruiser}} {{Превод от|ru|Лёгкие крейсера типа „Тайгер“|83978727}} [[Категория:Леки крайцери тип „Тайгър“| ]] [[Категория:Крайцери-вертолетоносачи]] 8o1euylmq54pvdakcb3hz6chxtqd8vq 12418729 12418725 2024-11-21T13:29:43Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Модернизация във вертолетоносачи */ 12418729 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Леки крайцери тип „Тайгър“ |име-оригинал = Tiger-class light cruisers |снимка = Engels vlootbezoek aan Rotterdam De Engelse kruiser Tiger loopt binnen, Bestanddeelnr 915-5467.jpg |заглавие = Лекият крайцер „Тайгър“, 1963 г. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} |тип = [[Лек крайцер|Леки крайцери]] от [[Леки крайцери тип „Тайгър“|тип „Тайгър“]] |производител = ''John Brown and Co Ltd'' и др. във [[Великобритания]]. |планирани = 3 |построени = 3 |в строеж = [[1941]] г. – [[1961]] г. |в строй = [[1959]] г. – [[1979]] г. |съхранени = |отменени = |утилизирани = 3 |загуби = |следващ тип = Няма |предшестващ тип = [[Леки крайцери тип „Минотавър“]] |състояние = извън експлоатация |дължина = 169,3 [[метър|m]] |между перпендикулярите =<br>163,98 m |ширина = 19,5 m |газене = 7,1 m; |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>4 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] „Адмиралтейски“ тип |мощност = 80 000 [[конска сила|к.с.]] (58,8 М[[Ват|Вт]]) |движител = 4 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 31,5 [[възел (скорост)|възела]]<br />(58,3 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9703 [[тон|t]] (стандартна);<br />11 887 t (пълна)<br />'''„Тайгър“ и „Блейк“''': 12 273 t (пълна, след конверсията) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 76 mm;<br />[[Траверса|траверси]]: 25 – 51 mm;<br />[[бронирана палуба|палуба]]: 51 – 32 mm;<br />[[погреб за боеприпаси|погреби]]: 51 mm;<br />[[оръдеен купол|кули]]: 25 – 51 mm;<br />[[барбет]]и: 25 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 716 души;<br>885 души след конверсията |РЛС = |автономност дистанция = 6500 [[морска миля|морски мили]] при 13 възела ход;<br />Запас [[гориво]]: 1900 t |разход на гориво = |оръдия = 2x2 [[6"/50 QF Mark V|152 mm]]; |зенитни = 3x2 [[3"/70 Mark 6|76 mm]]<ref group=~>Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.</ref> |торпеда = |самолети = |други = |източник = }} '''Тайгър''' ({{lang|en|Tiger}}) са последният тип [[лек крайцер|леки крайцери]] на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Британския Кралски флот]]. Заложени са в периода 1941 – 1942 г. като леки крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Минотавър“|Минотавър]]“, но поради коренната промяна на проекта строителството се проточва до 1959 – 1961 г. Всичко за [[флот]]а са построени 3 единици: „Тайгър“ ({{lang|en|[[HMS]] Tiger [[класификация на корабите по номер на вимпела|(C20)]]}}), „Лайън“ ({{lang|en|HMS Lion (C34)}}) и „Блейк“ ({{lang|en|HMS Blake (C99)}}). В периода 1965 – 1972 г. „Тайгър“ и „Блейк“ са преустроени на [[Крайцер-вертолетоносач|крайцери-вертолетоносачи]]. Извадени са от флота в края на 1970-те г., а през 1980-те г. са разкомплектовани за скрап. == История на проекта == В хода на [[Втората световна война]], британският флот е крайно зает с усилването на [[ПВО|противовъздушната отбрана]] на своите крайцери. [[Авиация]]та към това време вече е утвърдена в ролята на основно средство за унищожаване на надводните кораби. В същото време, британският флот вече не желае да строи специализираните [[крайцер ПВО|крайцери за ПВО]], въоръжени само с леки [[универсална артилерия|универсални оръдия]]; при всичките достоинства на [[Леки крайцери тип „Дидо“|тези кораби]] като средство за противовъздушна отбрана, те са малоефективни в бой с неприятелските кораби или при обстрел на крайбрежията. Решение на този проблем се вижда в създаването на нов тип голямокалибрена универсална артилерия – такава, каквото може еднакво ефективно да се използва и против въздушни цели, и против надводните кораби на неприятеля. Британският флот вече има опити по-рано да създаде универсалните тежки оръдия – такива трябва да бъдат [[6"/50 BL Mark XXIII|152 mm оръдия BL Mark XXIII]], поставяни на леките крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ и „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“ – но както става ясно, оръдията с ръчно зареждане просто не могат да поддържат необходимия темп на стрелба, за да се използват като [[зенитно оръдие|зенитни]]. Става ясно, че универсалните тежки оръдия следва да са с напълно механизирано зареждане, работещо при всеки един [[ъгъл]] на възвишение. == Проектиране == През годините 1941 – 1942, британският флот залага последната си голяма серия леки крайцери – типа [[Леки крайцери тип „Минотавър“|„Минотавър“]]. Тези леки крайцери представляват развитие на предшестващия тип [[Леки крайцери тип „Фиджи“|„Кроун Колъни“]], с подобрено въоръжение и системи за управление на огъня. Още в процеса на построяването е решено да се достроят по изначалния проект само първите четири крайцера<ref group=~>Всъщност, по два проекта – осемте крайцера на типа „Минотавър“ са заложени на четири групи по два кораба, които се предполага да са с различни детайли.</ref>; четирите последващи, наречени [[класификация на корабите|подтип]] „Тайгър“, трябва да имат качествено ново въоръжение от универсални тежки 152 [[милиметър|mm]] оръдия. След края на [[военни действия|военните действия]], строежа на корабите от типа „Минотавър“ е спрян. В края на краищата, по окончателния проект е решено да се достроят само три кораба. Четирите крайцера на типа „Тайгър“ остават на [[стапел]]ите до 1947 г., когато е взето решение да се достроят три от тях по усъвършенстван проект. В проекта от 1947 г., крайцерите трябва да са въоръжени с три триоръдейни [[оръдеен купол|кули]] с универсални 152 mm оръдия; тяхното зенитно въоръжение трябва да се състои от сдвоени „[[Bofors L60|Бофорси]]“ в автоматични установки STAAG. Въпреки това, работите над корабите се придвижват много бавно. Вина за това е наследената от предшестващите типове много наблъскана, тясна [[мидъл|централна част]] (вече готова на недостроените кораби), която не допуска значителни модернизации. Много от [[адмирал]]ите предлагат да се разрежат недостроените „Тайгъри“ на скрап, а вместо тях да се заложат нови крайцери с по-голяма [[водоизместимост]] – но това предложение в условията на следвоенното съкращение на [[бюджет]]а не получава поддръжка. През 1949 г. проектът на крайцерите е преработен още един път. Подготвени са редица проекти за тяхното дострояване; в т.ч. като чисти крайцери за ПВО с голям брой 76 mm [[автоматично оръдие|автоматични оръдия]]. Въпреки това, болшинството адмирали все пак считат за важно да се съхранят 152 mm оръдия. В резултат, проектът от 1949 г. предвижда съхраняване на две от трите първоначално планирани кули на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]], и поставянето вместо трета – на 76 mm зенитни оръдия. Разглежда се и проект, при който двете 152 mm кули трябва да са разположени линейно-терасовидно на [[нос (корабоплаване)|носа]] на кораба, а в [[кърма (корабоплаване)|кърмовата]] част да се поставят три сдвоени 114 mm установки, аналогични на използваните при [[разрушител]]ите. Този проект е отклонен поради желанието на адмиралите да имат кръгов обстрел от оръдията на главния калибър. По това време е решено да се използват вместо триоръдейни двуоръдейни кули за главния калибър. Ситуацията остава неясна до 1954 г., когато съветският флот започва масово да въвежда в строй новите [[Крайцери проект 68-бис|леки крайцери от типа „Свердлов“]], значително превъзхождащи старите британски кораби военна постройка. Възможностите на „Свердлов“, преувеличени от слуховете, водят до сериозно безпокойство в [[Адмиралтейство на Великобритания|британското адмиралтейство]], все още мислещо по-инерция с категориите на класическата крайцерска война против британските комуникации. На 5 ноември 1954 г. е решено да се достроят крайцерите от типа „Тайгър“ като бързоходни ескортни кораби за [[Авионосно съединение|авионосните съединения]], способни също така да изпълняват задачи по демонстрация на [[военноморски флаг|флага]] в мирно време, и защита на комуникациите при война. Обсъжда се и въпросът за достройката на крайцерите като [[ракетен крайцер|ракетни]] – въоръжени със [[Ракета земя-въздух|зенитните ракети]] „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“ – но британското ракетно оръжие все още се намира в ранен стадий на разработка, и проектът е отхвърлен на основание, че ще забави достройката на крайцерите. През 1957 г. е, най-накрая, подготвен окончателния проект на крайцерите от типа „Тайгър“ – с две кули 152 mm универсални оръдия, на носа и на кърмата съответно, и зенитно въоръжение от новите 76 mm оръдия. == Конструкция == Изходно проектирани като леките крайцери от типа „Минотавър“, крайцерите на типа „Тайгър“ имат същата [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължина]] от 169,3 метра, но са малко по-широки (20 метра [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширина]]) и имат с метър и половина по-дълбоко [[газене]] (7,1 метра). Тяхната пълна [[водоизместимост]] е 11 700 дълги [[тон]]а. Архитектурата на [[Надстройка (морски термин)|надстройките]] в основните си компоненти повтаря тази на типа „Минотавър“; масивната правоъгълна носова надстройка включва в себе си [[мостик]] и е съединена с носовия [[комин]]. Между комините има промеждутък, използван за поставянето на подемните [[кран]]ове и [[лодка|лодките]]. Следва вторият комин, зад който се намира кърмовата [[мачта (корабоплаване)|мачта]] и кърмовата надстройка. Основните разлики спрямо „Минотаврите“ са по-високата кърмова надстройка, и новите решетести мачти с пирамидална форма. === Въоръжение === ==== Универсалният главен калибър ==== Основното въоръжение на крайцерите на типа „Тайгър“ са универсалните [[6"/50 QF Mark V|152-милиметрови 50-калиброви оръдия QF]]<ref group=~>Quick Firing – [[скорострелност|скорострелни]].</ref> Mark V, с напълно автоматизирано зареждане. Разработката на тези оръдия започва още по време на войната, с цел радикално увеличаване на възможностите на противовъздушната отбрана на новите леки крайцери, в същото време, без да ги превръща в специализираните крайцери за ПВО. Предполага се, че новите оръдия ще са равна ефективни както по надводни и брегови, така и по въздушни цели; но, поради техническата сложност на проекта, разработката им силно се забавя. Оръдията от този тип са разчетени за впечатляващата [[скорострелност]] до 20 [[изстрел]]а в [[минута]]. Тъй като стрелба в такъв темп води до силно прегряване на [[цев|стволовете]], на тях има кожуси с водно охлаждане. [[Снаряд]]ите и [[метателен заряд|зарядите]] в [[метал]]ни [[гилза|гилзи]] се подават с хидравлични елеватори от двуетажните [[погреб за боеприпаси|погреби]] под кулите; в бойното отделение на кулите, снарядите и зарядите се претоварват на подаващия механизъм и се зареждат в оръдието. Презареждането е възможно при всеки ъгъл на вертикално насочване. Оръдията могат да стрелят с [[бронебоен снаряд|бронебойни снаряди]] с [[тегло]] 58,9 [[kg]] и [[осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасни снаряди]], също използвани както зенитни, с тегло 59,9 kg. Максималната [[далечина на стрелба]]та съставлява 23000 метра. Боезапасът на оръдие съставлява 400 [[снаряд]]а. Всеки крайцер има по две сдвоени оръдейни кули Mark 26, една на носа, и една на кърмата. Кулите са два различни модела; половината използва хидравличната система за управление RP15, втората половина – електрическата RP53. Счита се, че крайцерът „Тигър“ носи две хидравлични кули, „Блейк“ две електрически, и „Лайън“ има по една от всеки тип. Оръдията QF Mark V се представят като доста мощни и точни системи, но в същото време – прекалено сложни и капризни за експлоатация. Сами по себе си механизмите им са достатъчно надеждни, но изискват продължително и висококвалифицирано обслужване. Големият брой използвана [[хидравлика]] при интензивна стрелба води до това, че вътре в кулите вали истински „дъжд“ от масло, принуждавайки персонала да носи със себе си [[чадър]]и. Сложността на механиката става основната причина за дългата разработка на оръдията, и една от основните претенции към крайцерите. ==== Зенитното въоръжение ==== Противовъздушното въоръжение крайцерите е представено от сдвоени [[3"/70 Mark 6|76-милиметрови 50-калиброви зенитни установки Mark 6]]. Тези оръдия са разработени вече след войната, като перспективно въоръжение за новите кораби, способно да се бори с реактивната авиация и управляемото ракетно оръжие. [[цев|Стволът]] на оръдията и използваният боеприпас е разработен съвместно с [[военноморски сили на САЩ|американците]] и е идентичен с използваните в американската зенитна установка 3"/70 Mark 37; обаче, самата установка е чисто британска. Оръдията са разчетени на темп на стрелба от 90 изстрела в минута; изходният проект се създава за 95 – 115 изстрела в минута, но тези изисквания са невъзможни за изпълнение. За охлаждане, стволовете са снабдени водни охлаждащи кожуси. Таванът за огън по въздушни цели съставлява 11800 метра. Те използват [[артилерийски изстрел|унитарни снаряди]] с тегло 5,6 [[килограм]]а (заедно със заряда – 16,4 kg), снабдени с радиолокационен [[взривател]]. [[Боекомплект]]ът в кулата е 68 снаряда; общият боекомплект за оръдие съставлява 851 снаряда, които се подават с два верижни елеватора със скорост 25 снаряда в минута. На всеки крайцер от типа „Тайгър“ има по три сдвоени установки от този тип, от които една се намира в носовата част, стреляйки над носовата кула на универсалния калибър, две – странично, по бордовете, между кърмовия комин и кърмовата мачта. Оръдейните системи от този тип са много ефективни, но подобно на другите автоматични оръдия по онова време страдат от чести заклинивания в системата за подаване на боекомплекта и изискват много квалифицирано обслужване. ==== Радиоелектронно оборудване ==== Крайцерите от типа „Тайгър“ имат развито [[радио]][[електроника|електронно]] оборудване. Съставът му, по време на построяването на крайцерите, нееднократно се преразглежда с оглед най-новите достижения в тази област. Основното средство за откриване на въздушни цели е трикоординатния [[радар]] Тип 960, монтиран на кърмовата мачта. В хода на модернизации, той е заменен с по-съвременен радар Тип 965. Тъй като този радар има недостатъчни възможности за засичане на нисколетящи цели, на носовата мачта крайцерите е поставен радар Тип 992Q, използван както за откриване на надводни, така и за нисколетящи въздушни цели. На кърмовата мачта крайцерите е монтиран и радиолокационен високомер Тип 278, предназначен за определяне на височината на полет на целите. Насочването на оръдията на главния и зенитния калибър се осъществява с помощта на пет артилерийски директора с двойно предназначение, оборудвани с радар Тип 903. Директорите могат да дават целеуказание както по надводни, така и по въздушни цели. Два директора са монтирани на покрива на носовата надстройка (осъществявайки целеуказание за носовите 152 mm и 75 mm установки съответно), два са поставени на високи опори в центъра на [[корпус на кораб|корпуса]] (целеуказание за бордовите 75 mm оръдия) и последния на покрива на кърмовата надстройка (за кърмовата 152 mm кула). === Брониране === [[Корабна броня|Броневата защита]] на крайцерите от типа „Тайгър“ се основава на [[брониран пояс]], в тясна лента на протежение от носовата до кърмовата кула на главния калибър. В центъра на корпуса, редом с [[машинно отделение|машинното отделение]], има горен пояс с дебелина 51 [[милиметър|милиметра]]. Дебелината на пояса съставлява от 83 до 89 милиметра: той е способен да издържи попадение на 152 mm снаряда от дистанция над 10000 метра. Кулите на крайцерите са защитени от тънки броневи плочи с дебелина от 20 до 55 милиметра. [[Барбет]]ите под кулите се прикриват от 51 милиметрови плочи. Хоризонталната защита се осигурява от [[бронирана палуба]] с дебелина 50 милиметра. Като цяло, защитата на крайцерите от типа „Тайгър“ е доста слаба, осигуряваща адекватна защита само за жизненоважните части на кораба. === Силова установка === В движение корабите тип „Тайгър“ привеждат четири [[парна турбина|парни турбозъбчати агрегата]] „Парсънс“, задвижващи четири [[гребен винт|винта]]. [[Пара]]та подсигуряват четири [[парен котел|парни котела]] адмиралтейски тип. На пълна [[мощност]], крайцерите развиват ход до 31,5 [[възел (скорост)|възела]]; далечината на [[крайцерска скорост|икономичния]] 13-възлов ход съставлява около 12000 [[километър|километра]]. == История на службата == [[Файл:HMS Tiger (C20) underway c1961.jpg|300px|мини|ляво|„Тайгър“ в [[открито море]], 1961 г.]] След необичайно проточилото се построяване, крайцерите влизат в строй в края на 1950-те – началото на 1960-те години. Тяхната начална служба е съпроводена с множество проблеми поради високата капризност на техните оръдия, заради което тяхната боеспособност е доста ограничена. Въпреки това, това са най-съвременните крайцери в британския флот, и, традиционно, те се използват активно за демонстрация на флага. „Тайгър“ и „Лайън“ през 1962 г. влизат в състава на Средиземноморския флот и в периода на [[Карибска криза|Карибската криза]] се базират в [[Гибралтар]], готови за действие. Скоро след това, през 1963, „Блейк“ е изваден в резерва. „Лайън“ в периода 1965 – 1966 г. е изпратен в [[Далечен изток|Далечния изток]], във връзка с напреженията в международните отношения около [[Индонезия]] и [[Малайзия]]; през 1966 г. той също е изваден в резерва. През септември 1964 г., „Лайън“ е изпратен да представлява Британия на празниците за независимостта на [[Малта]]; но, излизайки в морето, крайцерът се сблъсква с [[фрегата]]та „Лавстоф“ и едва успява да завърши [[ремонт на кораба|ремонта]]. През 1965 г. той участва в празнуването на независимостта на [[Гамбия]], след което се връща в Британия и до 1967 г. влиза в състава на [[Флот на метрополията|Флота на метрополията]]. През 1967 г. той, подобно на останалите кораби от своя тип, е изваден в резерв. === Модернизация във вертолетоносачи === През 1964, на фона на стремителното развитие на [[Ядрено оръжие|ядреното]] и ракетното оръжие, командването на британския флот стига до извода за безполезността на чисто [[корабна артилерия|артилерийските]] крайцери в новите условия. Възможностите на [[ПВО|противовъздушното въоръжение]] на „Тайгър“, впечатляващи при проектирането, вече не съответстват на изискванията за борба със [[Свръхзвукова скорост|свръхзвуковите]] [[самолет]]и и [[Крилата ракета|крилатите ракети]]; значението на артилерийското въоръжение във войната по море също е под въпрос. Влезлите в строй почти едновременно с „Тайгър“ ракетни [[разрушител]]и/крайцери<ref group=~>[[Класификация на корабите|Класификацията]] на тези кораби се променя.</ref> тип „Каунти“ разполагат с много по-големи възможности в противовъздушната отбрана и могат да използват своя [[зенитно-ракетен комплекс]] „[[Sea Slug (ЗРК)|Сий Слъг]]“ за поразяване на корабите на противника. Задачите по обстрел на крайбрежията, както предполагат по онова време, е способна по-ефективно да решава палубната авиация с помощта на тактическите ядрени [[боеприпаси]]. Във връзка с това, целесъобразността от съхраняване на крайцерите от типа „Тайгър“ в състава на флота е поставена под съмнение. Но тези кораби са почти нови, намират се в отлично техническо състояние и отписването им изглежда нерационално. През 1966 г. е разработен проект за преустройството на крайцерите от типа „Тайгър“ в крайцери-вертолетоносачи. При това, кърмовата 152 mm кула и двете кърмови 76 mm установки трябва да бъдат демонтирани, и заменени с голям палубен [[хангар]] и [[вертолет]]на площадка. Възможностите на корабите в сферата на самоотбраната се предполага да се усилят с поставянето на ЗРК с близък радиус на действие „[[Sea Cat (ЗРК)|Сий Кет]]“. Модернизирани, крайцерите от типа „Тайгър“, по мнение на адмиралите, обединяват в себе си функциите на [[Противолодъчен кораб|противолодъчни кораби]], [[флагман]]и на флота и мощни надводни бойни единици, така освобождавайки място на палубите на [[самолетоносач]]ите за ударна и [[изтребител]]на авиация. Работите по корабите започват през 1968 г. За модернизация са поставени „Тайгър“ и „Блейк“; по-износеният „Лайън“ е решено да не се модернизира, а да се разглоби за части. В хода на модернизацията, от крайцерите са демонтирани кърмовите кули на главния универсален калибър, и на тяхно място и на част от кърмовата надстройка монтират хангар за четири противолодъчни вертолета. Кърмовата част е преустроена на [[палуба#видове палуби|полетна]] [[палуба]]. Кърмовата мачта е демонтирана, заменяйки я с коничната опора за новата РЛС Тип 965. Двете бордови 76 mm установки също са демонтирани, и тяхно място са монтирани две учетворени [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за зенитния ракетен комплекс „Сий Кет“. След преустройството на крайцери-вертолетоносачи, „Тайгър“ и „Блейк“ имат следните изменили се [[тактико-технически характеристики|характеристики]]: * Водоизместимост: 9975 стандартна, 12 080 пълна, дълги [[тон|t]]; * Артилерийско въоръжение: 1 × 2 – 152 mm АУ [[6"/50 QF Mark V|QF Mark V]], 1 × 2 – 76 mm [[3"/70 Mark 6|Mark 6]]; * Зенитно-ракетно въоръжение: 2 × 4 [[Ракетна пускова установка|ПУ]] [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[Sea Cat (ЗРК)|„Сий кет“]]. * Авиогрупа: 4 [[вертолет]]а, първоначално [[Westland Wessex]], а след това [[Sikorsky S-61 Sea King|S-61 „Сий Кинг“]]. === Последваща служба === През 1969 г. е завършена модернизацията на „Блейк“; през 1972 г. към него се присъединява „Тайгър“. Модернизираните крайцери трябва да станат основата на противолодъчните съединения, действащи в [[Атлантически океан|Атлантика]] против [[ссср|съветските]] [[подводница|субмарини]]. „Блейк“ през 1969 г. е изпратен в Гибралтар като предупреждение за генерал [[Франсиско Франко|Франко]] във връзка с охлаждането на испано-британските отношения. През 1970 г. той се използва за експерименти със самолетите с вертикално излитане и кацане „[[British Aerospace Sea Harrier|Хариер]]“. През 1977 г. „Блейк“ и „Тайгър“ вземат участие във военноморския парад по случай празненствата за 25-годишнина от коронацията на [[кралица]] [[Елизабет II]]. Обаче, службата на модернизираните крайцери се оказва кратка. Последващите съкращения на военноморския бюджет, значителните разходи за построяването за флота на [[Атомна подводница|атомни подводници]] и ракетоносни разрушители, водят до това, че поддържането в строй на старите крайцери – изискващи значителен [[екипаж]] – се оказват прекалено скъпи за ограничените им бойни възможности. Освен това, Кралският флот завършва модернизацията на старите самолетоносачи „Хермес“ и „Булварк“ в противолодъчни вертолетоносачи, които имат чувствително по-големи възможности, отколкото модернизираните „Тайгъри“. През 1978 г. „Тайгър“ е изваден в резерва. През 1979 г., след него, е списан „Блейк“. На 6 декември 1979 г., на тържествена церемония, „Блейк“ – последният крайцер в историята на Кралския флот – за последен път провежда стрелба от своите 152 mm оръдия, преди да спусне флага. Двата кораба са законсервирани в [[военноморска база|базата]] за съхранение на резерва на флота в Чатъм. === Фолкландска война === През 1982 г., когато [[Аржентина]] [[Фолкландска война|нахлува]] на спорните [[Фолкландски острови]], британският флот започва спешна мобилизация на всички налични сили. В очакване на възможните загуби, е проведена инспекция на стоящите в резерва кораби, сред които са и двата последни крайцера в британския флот – „Тайгър“ и „Блейк“. Огледът показва, че и двата кораба (минали основен [[ремонт на кораба|ремонт]] в началото на 1970-те г.) се намират в много добро състояние, и могат да бъдат бързо върнати в строй. Работите по реактивация на корабите започват веднага; крайцерите са поставени в [[сух док]] и започва възстановяването на техните [[корабни устройства|механизми]] и системи. Привържениците на идеята за връщането на тези кораби в строй указват, че техните мощни 152-милиметрови оръдия (за които все още има значителен запас [[снаряд]]и) ще бъдат отлично средство за поддръжка на [[десант]]ните операции, а големите им полетни палуби – към този момент, трети по площ в Кралския флот – ще могат да служат за площадка на първа линия за дозареждане на „Хариерите“, действащи от оставащите в тила самолетоносачи. Завръщането на „Тайгър“ и „Блейк“ в строй е спряно през май, когато става ясно, че войната скоро ще свърши, и крайцерите вече няма да успеят да вземат в нея участие. Освен това, има и други фактори „против“; въоръжението и радиоелектронното оборудване на крайцерите е остаряло, и вече не съответства на изискванията на времето. Използването им като предни площадки за разгръщането на „Хариери“ също се оказва под въпрос – поради липсата на крайцерите на трамплин, „Хариерите“ могат да излитат от тях само вертикално, което значително ограничава техния боен товар и [[радиус]] на действие. Но главната причина е необходимостта от почти две хиляди обучени моряци за комплектуването на екипажите на крайцерите. След войната, крайцерите са отново законсервирани. През 1982 г. [[Чили]] изказва определен интерес към покупката на тези кораби (вече намиращи се в значим стадий на реактивация), но сделката не се състои. През 1982 г. „Блейк“ е продаден за скрап; през 1986 г. е разкомплектован „Тайгър“. == Представители на проекта == {| class= wikitable |- ! ! заложен ! [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат]] ! влиза в строй ! изваден от състава ! списан |- | '''HMS Tiger (C20)''' („Тайгър“) | 1 октомври 1941 | 25 октомври 1945 | 18 март 1959 | 20 април 1978 | 1986 |- | '''HMS Lion (C34)''' („Лайън“) | 24 юни 1942 | 2 септември 1944 | 20 юли 1960 | 1972 | 1975 |- | '''HMS Blake (C99)''' („Блейк“) | 17 август 1942 | 20 декември 1945 | 8 март 1961 | 6 декември 1979 | 1982 |} Следва да се отбележи, че корабите са нееднократно преименувани за времето на строежа им. Така например, „Тайгър“ е заложен като „Белерофон“; „Лайън“ изначално е „Дифенсом“. Интересното е, че „Блейк“ изначално е заложен като „Блейк“, след това е преименуван на „Тайгър“, и след това отново на „Блейк“. == Оценка на проекта == Леките крайцери на типа „Тайгър“ стават последните крайцери в Британския Кралски флот и последните построени тежки артилерийски кораби въобще. Проектирани още по време на [[Втората световна война]], те представляват качествен скок в еволюцията на военното [[корабостроене]]. Главният недостатък на крайцерите от типа „Тайгър“ е прекалено проточилото се дострояване. В началото на 1960-те години, когато те, най-накрая, влизат в състава на флота, развитието на технологиите ги прави вече остарели на фона усъвършенстването на реактивната авиация, тактическото ядрено оръжие и управляемите ракети. Тяхната тежка универсална артилерия, най-добрата в своя клас, значимо отстъпва по възможности на вече широко разпространените зенитни ракети; артилерийският бой в морето практически напълно отива в миналото с развитието на палубната авиация и [[противокорабна ракета|противокорабно ракетно оръжие]]. Даже функциите по обстрел на крайбрежията вече изглеждат не толкова актуални във връзка с възможностите на тактическото ядрено оръжие. Своята роля изиграват и изявилите се проблеми със системите на въоръжението. В резултат службата на тези крайцери е предопределено загубена битка в борбата им за обосноваване на тяхното съхранение в състава на флота във времената на непрестанно съкращаван военен бюджет. Без да служат и десет години, един от тях е даден за скрап, а двата други са извадени в резерва и поставени за радикална модернизация – която, на свой ред, също се оказва недостатъчно радикална, за да оправдае разходите по тяхната експлоатация. По ирония на съдбата, и двата кораба са окончателно извадени в резерва два години преди Фолкландската война – конфликтът, в който техните бойни качества биха могли да се окажат крайно необходими. == Коментари == {{references|group="~"}} == Литература == * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1996 |isbn = 1-55750-132-7 }} * {{cite |автор = Osborne E. W. |заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact |място = Denver, USA |издател = ABC-CLIO |дата = 2004 |isbn = 1-85109-369-9 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/uk/brit_cr_tiger.htm SUPERB light cruisers (1945 – 1961)] {{икона|en}} * [http://www.hazegray.org/navhist/rn/cruisers/tiger/ ''Tiger''-class cruisers] {{икона|en}} * [http://uboat.net/allies/warships/class.html?ID=186 ''Tiger'' class at Uboat.net] {{икона|en}} * Colledge, J. J.; Warlow, Ben (2006) 1969. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of all Fighting Ships of the Royal Navy (Rev. ed.). London: Chatham Publishing. ISBN 978-1-86176-281-8. {{икона|en}} * {{commonscat-inline|Tiger class cruiser}} {{Превод от|ru|Лёгкие крейсера типа „Тайгер“|83978727}} [[Категория:Леки крайцери тип „Тайгър“| ]] [[Категория:Крайцери-вертолетоносачи]] 9cr1i2li9jsg0o5ugebqk3e5gyxgt6m 0 664332 12419511 12293721 2024-11-22T06:36:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419511 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име = Despacito | Обложка = | Изпълнител = [[Луис Фонси]] | От албум = | Издаден = [[13 януари]] [[2018]] г.<br>(с участието на Деди Янки)<br>[[16 април]] 2017 г.<br>(испанско-английска версия с участието на Деди Янки и [[Джъстин Бийбър]]) | Формат = Дигитално сваляне, [[CD сингъл]] | Записан = [[2016]] г. | Жанр = Поп латино, Регетон | Времетраене = 4:42 | Лейбъл = [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Latino]] | Автор = Ерика Ендер, Луис Фонси, Деди Янки | Продуцент = Андрес Торес, Маурисио Ренгифо | Композитор = | Сертификат = | Предишен сингъл = ''Tentación''<br>(2015) | Този сингъл = ''Despacito''<br>(2017)<br>{{YouTube|kJQP7kiw5Fk|''Despacito''}} | Следващ сингъл = ''Wave Your Flag''<br>(2017) }} '''''Despacito''''' ({{lang|bg|Бавно}}) е първият сингъл от албума на [[Пуерто Рико|пуерториканския]] певец [[Луис Фонси]], издаден на [[13 януари]] [[2017]] г. от [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Latino]].<ref name="itunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/us/album/despacito-feat.-daddy-yankee/id1192561029|title=Despacito (с участието на Daddy Yankee) – Single|accessdate=30 de enero de 2017|lang=en|work=Itunes}}</ref> Текстът на песента е написан от [[Панама|панамската]] певица Ерика Ендер, Луис Фонси и Деди Янки, продуценти на песента са Ей Джей Сантос, Андрес Торес и Маурисио Ренгифо. Песента е в жанра на поп латино и регетон, и е с участието на популярния градски пуерторикански певец Деди Янки.<ref>[http://www.culturalresuena.es/2017/05/subemelaradio-despacito-estereotipos-luis-fonsi-enrique-iglesias/ Súbeme la radio, despacito. (Des)Montando estereotipos con Luis Fonsi y Enrique Iglesias]</ref>. Видеото към песента е качено в платформата [[Ютюб|YouTube]] на [[13 януари]] [[2017]] г., като към [[септември]] [[2021]] г. има повече от 7,5 милиарда гледания, което го прави най-гледаното в сайта.<ref>{{cite web|url=http://www.la-razon.com/la_revista/espectaculos/Despacito-Luis-Fonsi-billones-YouTube_0_2729727034.html|title=‘Despacito’ de Luis Fonsi supera los 2 billones de visitas en YouTube – La Razón|accessdate=2017-06-24|publisher=www.la-razon.com|lang=es}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има и ремикс на песента, излязъл на [[16 април]] 2017 г., с участието на [[Канада|канадския]] певец [[Джъстин Бийбър]]. == История == След като работи усилено през последните две години по различни проекти, включително турне, на което представя последния си албум ''„8“'', взел участие като главен съдия в [[чили]]йския вариант на предаването ''The Voice'', и подготвящ песни към новия си албум, Луис Фонси се завръща на музикалната сцена с песента ''Despacito''.<ref>[http://www.mundotkm.com/globalmusica/2017/01/13/luis-fonsi-lanza-nueva-cancion-despacito-junto-daddy-yankee/ Luis Fonsi lanza su nueva canción „Despacito“, junto a Daddy Yankee]</ref> == Създаване == От декември 2016 г. Фонси подготвя нов старт в кариерата си, докато създава новите песни, спонтанно се ражда сингълът ''Despacito''. С китара в ръка, търсейки перфектната комбинация от текст и мелодия, но при липса на опит, се среща в [[Сан Хуан]] с Габриел Гарсия, който да даде музикална форма на песента. ''„Моят приоритет винаги е бил да създадам една песен, изпълнена с радост, движение и чувственост, да бъде слушана от целия свят, и когато бъде чута, хората да нямат друг избор, освен да танцуват и пеят. Реших да е с мелодия, улавяща различни вкусове и цветове, повлияни от моята родина, Пуерто Рико. „Despacito“ съчетава различни жанрове и стилове, но без да изоставям моя музикален лейбъл. Аз съм изключително горд от песента и се надявам публиката да се забавлява.“'' казва Фонси.<ref>[http://www.mundotkm.com/globalmusica/2017/01/13/luis-fonsi-lanza-nueva-cancion-despacito-junto-daddy-yankee/ Luis Fonsi lanza su nueva canción „Despacito“, junto a Daddy Yankee]</ref> == Видеоклип == Видеото, режисирано от Карлос Перес, е заснето през декември 2016 г. на различни локации в Пуерто Рико. В него участват Фонси, Деди Янки и [[Сулейка Ривера]], модел и Мис Вселена 2006.<ref>[http://www.24horas.cl/tendencias/espectaculosycultura/despacito-la-cancion-que-junto-a-luis-fonsi-y-daddy-yankee-y-que-quiere-ser-el-tema-del-verano--2255453 ''Despacito'', la canción que juntó a Luis Fonsi y Daddy Yankee y que quiere ser el tema del verano]</ref> Видеото е споделено в цифровата платформа [[Ютюб|YouTube]] на [[12 януари]] [[2017]] г. и до април 2017 г., след 97 дни от споделянето, получава над милиард гледания в сайта. Това го прави второто видео в историята – за кратко време да получи такъв мащабен брой гледания. Към [[16 юни]] 2017 г., след 154 дни от споделянето, видеото достига 2 млрд. гледания. Тези данни превръщат клипа в най-популярния в историята на сайта, достигнал 2 млрд. гледания за 6 месеца.<ref name="video">{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=kJQP7kiw5Fk|title=Luis Fonsi – Despacito с участието на Daddy Yankee|accessdate=30 de enero de 2017|lang=es|work=Youtube}}</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2017/08/05/3019420_video_despacito_veche_e_nai-gledaniia_klip_v_youtube/ Видео: Despacito вече е най-гледаният клип в YouTube на всички времена]</ref> Видеоклипът на „Despacito“ стана най-гледаният клип на всички времена с цели 3,035 милиарда гледания за по-малко от 8 месеца. С това той надмина [[Gangnam Style]] и See you Again.<ref name="video"/><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2017/08/05/3019420_video_despacito_veche_e_nai-gledaniia_klip_v_youtube/ Видео: Despacito вече е най-гледаният клип в YouTube на всички времена]</ref> ; Ремикс На [[12 април]] 2017 г., в официалния канал на Луис Фонси в YouTube, е споделен ремикс на песента, който е с участието на [[Джъстин Бийбър]]. Този ремикс е добре приет от публиката. Това е първият път, в който канадският певец пее на испански. До началото на юни видеото е прегледано над 300 млн. пъти. == Позиции == === Седмично === {| class="wikitable sortable" style="margin:auto" |+ Позиции, получени за „Despacito“ (включително и ремикс версията) ! Държава ! Музикална класация ! Най-добра<br>позиция |- !colspan="8" | 2017 |- !{{AUS}} |ARIA Singles Chart<ref>{{cite web |url=http://australian-charts.com/showitem.asp?interpret=Luis+Fonsi+feat%2E+Daddy+Yankee&titel=Despacito&cat=s |title=Luis Fonsi с участието на Daddy Yankee – Despacito|accessdate=19 de abril de 2017 |editorial=Hung Medien |work=[[Listas musicales de Australia|ARIA Top 50 Singles]] |lang=en }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Австрия}} '''[[Австрия]]''' |Ö3 Austria Top 40<ref>{{cite web |url=http://oe3.orf.at/charts/stories/oe3austriatop40/ |title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO (SONG) |accessdate=19 de abril de 2017 |work=Hung Medien |lang=en }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{ARG}} |Monitor Latino<ref>{{cite web|url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Argentina|work=[[Monitor Latino]]|accessdate=14 de febrero de 2017|title=Top 20 General|архив_дата=2017-02-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170213173828/http://charts.monitorlatino.com/top20/Argentina}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{BEL}} ([[Валония|Регион Валония]]) |Ultratop<ref>{{cite web |url=http://www.ultratop.be/nl/ultratip/2017/20170128 |title=ULTRATIP BUBBLING UNDER 28/01/2017|accessdate=19 de abril de 2017 |work=[[Ultratop]] |lang=nl }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{BEL}} ([[Фламандски регион]]) |Ultratop<ref>{{cite web |url=http://www.ultratop.be/nl/song/182666/Shawn-Mendes-Mercy |title=ULTRATIP BUBBLING UNDER 28/01/2017|accessdate=19 de abril de 2017 |work=[[Ultratop]] |lang=nl }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{BUL}} |IFPI<ref>{{cite web |url=https://acharts.co/song/104152 |title=HISTORIC PERFORMANCE|accessdate=19 de abril de 2017 |work=IFPI |lang= }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Великобритания}} '''[[Великобритания]]''' |[[UK Singles Chart]]<ref>{{cite web|url=http://www.officialcharts.com/archive-chart/_/1/2017-05-12/ |title=Official Singles Chart Top 100|date=12 de mayo de 2017|work=UK Singles Chart|editorial=[[The Official Charts Company]]|lang=en}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !rowspan="2"|{{VEN}} |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Venezuela/General |title=Top 20 General |accessdate=19 de abril de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-04-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170413023257/http://charts.monitorlatino.com/top20/Venezuela/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |Record Report<ref>{{cite web |url=http://www.recordreport.com.ve/publico/top100/ |title=Top 20 General |accessdate=19 de abril de 2017 |work=[[Record Report]] |lang=es |архив_дата=2017-02-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170226192906/http://www.recordreport.com.ve/publico/top100/ }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Гватемала}} '''[[Гватемала]]''' |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://monitorlatino.com/despacito-se-aduena-del-1-real-time-guatemala/ |title=''Despacito'' se adueña del #1 Real Time Guatemala |accessdate=14 de febrero de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-08-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170810212830/http://monitorlatino.com/despacito-se-aduena-del-1-real-time-guatemala/ }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{GER}} |Official German Charts<ref name="alemaniapeak">{{cite web|url=https://www.offiziellecharts.de/titel-details-1625640|title=DESPACITO SINGLE|accessdate=19 de abril de 2017|work=BVMI|lang=de}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Гърция}} '''[[Гърция]]''' |[[Billboard|Greece Digital Songs]]<ref name="greciapeak">{{cite web|url=http://www.billboard.com/biz/charts/2017-05-27/greece|title=Greece Digital Song Sales|accessdate=17 de julio de 2017 de 2017|work=Billboard|lang=en|архив_дата=2017-09-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170914222218/http://www.billboard.com/biz/charts/2017-05-27/greece}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Дания}} '''[[Дания]]''' |Hitlisten<ref>{{cite web|url=http://hitlisten.nu/default.asp?w=18&y=2017&list=t40|title=Track Top-40 Uge 17, 2017|accessdate=19 de abril de 2017|work=[[Hitlisten]]|lang=da}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Доминиканска република}} '''[[Доминиканска република]]''' |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/RD/General/20170424|title=Top 20 General|accessdate=30 de mayo de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Еквадор}} '''[[Еквадор]]''' |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Ecuador/General |title=Top 20 General |accessdate=19 de abril de 2017 |work=Monitor Latino |lang=es |архив_дата=2017-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170221034349/http://charts.monitorlatino.com/top20/Ecuador/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Ирландия}} '''[[Ирландия]]''' |IRMA<ref name="irlandapeak">{{cite web|url=http://irishcharts.ie/search/placement?page=1&placement%5Btitle%5D=Despacito|title=IRMA – Irish Charts|accessdate=24 de febrero de 2017|lang=en|work=[[Irish Recorded Music Association]]|архив_дата=2017-06-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170627083413/http://irishcharts.ie/search/placement?page=1}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Исландия}} '''[[Исландия]]''' |RÚV<ref name="islandiapeak">{{cite web|url=http://www.ruv.is/thaettir/vinsaeldalisti-rasar-2|title=TOPP20 LISTINN 18. JÚNÍ – 1. JÚLÍ 2017|accessdate=17 de julio de 2017|lang=is|work=[[Ríkisútvarpið|RÚV]]}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !rowspan=2|{{флагче|Испания}} '''[[Испания]]''' |Productores de Música de España<ref name="españapeak">{{cite web|url=http://www.elportaldemusica.es/historico.php|title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO (SONG)|accessdate=30 de enero de 2017|work=Hung Medien|lang=en|архив_дата=2014-04-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140423165047/http://www.elportaldemusica.es/historico.php}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |Los 40<ref name="los40">{{cite web|url=http://los40.com/lista40/2017/5|title=Lista de Los 40 del 4 de febrero de 2017|accessdate=4 de febrero de 2017|lang=es|архив_дата=2017-06-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170608094814/http://los40.com/lista40/2017/5}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{ITA}} |FIMI<ref name="italiapeak">{{cite web|url=http://www.fimi.it/classifiche#/category:digital/id:2437|title=Classifica settimanale WK 10|accessdate=15 de marzo de 2017|work=FIMI|lang=it}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{CAN}} |Canadian Hot 100<ref name="canadianhot100">{{cite web|url=http://www.billboard.com/artist/308529/Luis+Fonsi/chart?f=793|title=Luis Fonsi – Chart History|accessdate=19 de abril de 2017|work=Billboard|lang=en|архив_дата=2017-02-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170211081733/http://www.billboard.com/artist/308529/Luis+Fonsi/chart?f=793}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !rowspan="2"|{{COL}} |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Colombia/General |title=Top 20 General |accessdate=24 de enero de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170221034058/http://charts.monitorlatino.com/top20/Colombia/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |National Report<ref>{{cite web |url=http://national-report.com/nacionalColombia.php |title=TOP NACIONAL COLOMBIA |accessdate=14 de febrero de 2017 |work=[[National Report]] |lang=es |архив_дата=2017-02-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170226192005/http://national-report.com/nacionalColombia.php }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Ливан}} '''[[Ливан]]''' |Lebanese Top 20<ref name="libanoapeak">{{cite web|url=http://www.olt20.com/Luis_Fonsi#fragment-2&panel1-2|title=Luis Fonsi|accessdate=17 de julio de 2017|lang=en|work=olt20.com}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{LUX}} |[[Billboard|Luxembourg Digital Songs]]<ref name="luxempeak">{{cite web|url=http://www.billboard.com/biz/search/charts?f%5b0%5d=ss_chart_search_title%3A%22Despacito%22&f%5b1%5d=itm_field_chart_id%3A913&refine=1|title=Despacito|accessdate=19 de abril de 2017|work=Billboard|lang=en}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Малайзия}} '''[[Малайзия]]''' |RIM<ref name="malasiapeak">{{cite web|url=http://www.rim.org.my/main/images/stories/RIM/chart/23_i_dm.pdf|title=RIM CHARTS|accessdate=17 de julio de 2017|work=RIM|lang=ml}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !rowspan="3"|{{MEX}} |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Mexico/General |title=Top 20 General |accessdate=14 de febrero de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170221034231/http://charts.monitorlatino.com/top20/Mexico/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |AMPROFON<ref>{{cite web |url=http://www.amprofon.com.mx/top-streaming.php |title=Top 20 Streaming |accessdate=17 de febrero de 2017 |work=Monitor Latino |lang=es |архив_дата=2017-02-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170216014922/http://www.amprofon.com.mx/top-streaming.php }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |[[Billboard|Mexico Airplay]]<ref>{{cite web |url=http://www.billboard.com/biz/search/charts?f%5b0%5d=ss_chart_search_title%3A%22Despacito%22&f%5b1%5d=itm_field_chart_id%3A1187&refine=1 |title=Despacito Luis Fonsi Featuring Daddy Yankee |accessdate=15 de marzo de 2017 |work=Billboard |lang=en }}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Нидерландия}} '''[[Нидерландия]]''' |Dutch Top 40<ref name="paisesbajospeak">{{cite web|url=https://www.top40.nl/luis-fonsi-ft-daddy-yankee/despacito-1-28595|title=Luis Fonsi & Daddy Yankee с участието на Justin Bieber – Despacito / Despacito remix|accessdate=19 de abril de 2017|work=[[Dutch Top 40]]|editorial=Stichting Nederlandse Top 40|lang=nl}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Нова Зеландия]]''' |NZ Top 40 Singles Chart<ref>{{cite web|url=http://www.charts.org.nz/showitem.asp?interpret=Luis+Fonsi+%26+Daddy+Yankee+feat%2E+Justin+Bieber&titel=Despacito+%28Remix%29&cat=s|title=Luis Fonsi & Daddy Yankee с участието на Justin Bieber – Despacito (Remix)|accessdate=19 de abril de 2017|work=Charts.org.nz|editorial=Hung Medien|lang=en}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{NOR}} |VG-lista<ref name="noruegapeak">{{cite web|url=http://lista.vg.no/liste/topp-20-single/1/dato/2017/uke/18?highlightId=6651|title=Og her er de neste 20|accessdate=19 de abril de 2017|work=lista.vg.no|lang=no}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{PAN}} |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Panama/General |title=Top 20 General |accessdate=14 de febrero de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-02-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170201234312/http://charts.monitorlatino.com/top20/Panama/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Парагвай}} '''[[Парагвай]]''' |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Paraguay/General |title=Top 20 General |accessdate=15 de marzo de 2017 |work=Monitor Latino |lang=es |архив_дата=2017-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170307040844/http://charts.monitorlatino.com/top20/Paraguay/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{PER}} |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Peru/General |title=Top 20 General |accessdate=15 de marzo de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170307041007/http://charts.monitorlatino.com/top20/Peru/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{POL}} |Związek Producentów Audio Video<ref name="poloniapeak">{{cite web|url=http://bestsellery.zpav.pl/airplays/top/archiwum.php?year=2017&idlisty=2299#title|title=08.04. – 14 април 2017|accessdate=19 de abril de 2017|work=Hung Medien|lang=pl}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{POR}} |IFPI<ref name="portugalpeak">{{cite web|url=http://portuguesecharts.com/showitem.asp?interpret=Luis+Fonsi+feat.+Daddy+Yankee&titel=Despacito&cat=s|title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO (SONG)|accessdate=19 de abril de 2017|work=Hung Medien|lang=en}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{RUS}} |Tophit<ref>{{cite web |url=https://tophit.ru/ru/tracks/79132/view|title=Despacito Luis Fonsi с участието на Daddy Yankee |accessdate=19 de abril de 2017 |work=tophit.ru |lang=Ruso }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !rowspan="4"|{{USA}} |[[Billboard Hot 100|''Billboard'' Hot 100]]<ref name="hot100">{{cite web|url=http://www.billboard.com/artist/308529/luis-fonsi/chart?f=379|title=Luis Fonsi – Chart History|accessdate=15 de marzo de 2017|work=Billboard|lang=en|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202190314/http://www.billboard.com/artist/308529/luis-fonsi/chart?f=379}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |Latin Pop Songs<ref>{{cite web |url=http://www.billboard.com/artist/308529/luis-fonsi/chart?f=372 |title=Latin Pop Songs |accessdate=10 de febrero de 2017 |work=Billboard |lang=en |архив_дата=2017-07-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170710234110/http://www.billboard.com/artist/308529/luis-fonsi/chart?f=372 }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |Hot Latin Songs<ref>{{cite web |url=http://www.billboard.com/artist/308529/luis-fonsi/chart?f=363&sort=date |title=Hot Latin Songs |accessdate=10 de febrero de 2017 |work=Billboard |lang=en |архив_дата=2017-02-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202190336/http://www.billboard.com/artist/308529/luis-fonsi/chart?f=363&sort=date }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |Pop Songs<ref>{{cite web |url=http://www.billboard.com/artist/308529/Luis%20Fonsi/chart?f=381 |title=Luis Fonsi – Chart history |accessdate=4 de junio de 2017 |work=[[Billboard Pop Songs]] para Luis Fonsi |lang=en |архив_дата=2018-05-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180504140855/https://www.billboard.com/artist/308529/Luis+Fonsi/chart?f=381 }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- |- !{{флагче|Словакия}} '''[[Словакия]]''' |IFPI<ref name="eslovaquiapeak">{{cite web|url=http://www.ifpicr.cz/hitparadask/index.php?hitp=R|title=Singles Digital Top 100 – Luis Fonsi |work=[[IFPI]]|accessdate=19 de abril de 2017|lang=sk}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Словения}} '''[[Словения]]''' |SloTop50<ref name="esloveniapeak">{{cite web|url=http://www.slotop50.si/Glasbene-lestvice/Tedenske-lestvice|title=Singles Digital Top 100|work=IFPI|accessdate=19 de abril de 2017|lang=sl|архив_дата=2017-07-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170707223105/http://www.slotop50.si/Glasbene-lestvice/Tedenske-lestvice}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Украйна}} '''[[Украйна]]''' |Tophit<ref>{{cite web |url=https://tophit.ru/en/chart/ukraine/weekly/2017-05-22/all/all|title=Despacito Luis Fonsi с участието на Daddy Yankee |accessdate=17 de julio de 2017 |work=tophit.ru |lang=Ruso }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Унгария}} '''[[Унгария]]''' |Single Top 40<ref>{{cite web |url=http://zene.slagerlistak.hu/single-track-top-40-lista/2017/13|title=Single (track) Top 40 lista|accessdate=19 de abril de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Уругвай}} '''[[Уругвай]]''' |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Uruguay/General |title=Top 20 General |accessdate=19 de abril de 2017 |work=Monitor Latino |lang=es |архив_дата=2017-03-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170320174044/http://charts.monitorlatino.com/top20/Uruguay/General }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Филипини}} '''[[Филипини]]''' |[[Billboard|Philippine Hot 100]]<ref name="filipinaspeak">{{cite web|url=http://billboard.ph/billboardph-hot-100-july-10/|title=BILLBOARDPH HOT 100 CHARTS|accessdate=17 de julio de 2017|work=Billboard|lang=en}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{FIN}} |Suomen virallinen lista<ref name="finlandiapeak">{{cite web|url=http://www.ifpi.fi/tilastot/virallinen-lista/artistit/Luis+Fonsi/Despacito+%28Feat.+Daddy+Yankee%29|title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO|accessdate=27 de junio de 2017|work=IFPI Finland|lang=fi|архив_дата=2017-06-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170627105133/http://www.ifpi.fi/tilastot/virallinen-lista/artistit/luis+fonsi/despacito+(feat.+daddy+yankee)}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{FRA}} |SNEP<ref name="franciapeak">{{cite web|url=http://www.snepmusique.com/tops-semaine/top-singles-telecharges/?ye=2017&we=15|title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO (CHANSON)|accessdate=19 de abril de 2017|work=Hung Medien|lang=fr}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{CRO}} |Hrvatska radiotelevizija<ref>{{cite web |url=http://radio.hrt.hr/clanak/strana-top-do-topa-29042017/144598/ |title=STRANA – Top do topa (29 април 2017.) |accessdate=27 de junio de 2017 |work=radio.hrt.hr |lang=hr |архив_дата=2017-08-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170812023954/http://radio.hrt.hr/clanak/strana-top-do-topa-29042017/144598 }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Чехия}} '''[[Чехия]]''' |Singles Digitál Top 100<ref>{{cite web |url=http://www.ifpicr.cz/hitparada/index.php?hitp=R|title=Luis Fonsi |accessdate=19 de abril de 2017 |work=IFPI cr |lang=cs }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{CHI}} |Monitor Latino<ref>{{cite web |url=http://charts.monitorlatino.com/top20/Chile |title=Top 20 General |accessdate=30 de enero de 2017 |work=[[Monitor Latino]] |lang=es |архив_дата=2017-01-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170127083950/http://charts.monitorlatino.com/top20/Chile }}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Швейцария}} '''[[Швейцария]]''' |Schweizer Hitparade<ref name="suizapeak">{{cite web|url=http://hitparade.ch/song/Luis-Fonsi-feat.-Daddy-Yankee/Despacito-1625640|title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO|accessdate=15 de marzo de 2017|lang=en|work=Hung Medien}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Швеция}} '''[[Швеция]]''' |[[Sverigetopplistan]]<ref name="sueciapeak">{{cite web|url=http://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Luis+Fonsi+feat%2E+Daddy+Yankee&titel=Despacito&cat=s|title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE – DESPACITO|accessdate=19 de abril de 2017|work=Hung Medien|lang=en}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |- !{{флагче|Шотландия}} '''[[Шотландия]]''' |Scottish Singles Chart<ref>{{cite web|url=http://www.officialcharts.com/archive-chart/_/22/2017-05-12/|title=Official Scottish Singles Sales Chart Top 100|date=12 de mayo de 2017|work=[[The Official Charts Company|Scottish Singles Chart]]|editorial=[[The Official Charts Company]]|lang=en}}</ref> | style="text-align:center" | 1 |} === Сертификати === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center; margin:auto" |+ Сертификати, получени за „Despacito“ ! style="width: 10em" | Държава ! style="width: 10em" | Сертифицираща<br>агенция ! style="width: 10em" | Сертификат ! style="width: 08em" | Продажби ! style="width: 03em" | Източник |- !{{AUS}} |ARIA | 2× Platino | 140 000 |<ref name="ausingle2017">{{cite web|url=http://www.aria.com.au/pages |title=ARIA Charts – Accreditations – 2017 Singles|work=ARIA |lang=en|accessdate=19 de junio de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Австрия}} '''[[Австрия]]''' |IFPI – Австрия | Златен | 15 000 |<ref name="IFPIAut">Para visualizar las certificaciones escribir „Luis Fonsi“ en la barra „Interpret“, posteriormente presionar „Suchen“: {{cite web |url=http://www.ifpi.at/?section=goldplatin |title=Gold & Platin |accessdate=30 de junio de 2017|work=IFPI |lang=de}}</ref> |- !{{ARG}} |CAPIF | 2× Платинен | 40 000 |<ref name="capif">{{cite web|url=https://www.instagram.com/p/BUt5ywblWC_/?taken-by=umargentina |title=Más que merecido el DOBLE DISCO PLATINO para @luisfonsi y @daddyyankee por el éxito de #Despacito |work=Instagram Universal Music Argentina|lang=es|accessdate=31 de mayo de 2017}}</ref> |- !{{BEL}} | BEA | 2× Платинен | 40 000 |<ref name="bea">{{cite web|url=http://www.ultratop.be/nl/goud-platina/2017 |title=GOUD EN PLATINA|work=ultratop.be |lang=de|accessdate=19 de junio de 2017}}</ref> |- !{{BRA}} | ABPD | Платинен | 60 000 |<ref name="universalbr">{{cite web|url=https://musica.uol.com.br/noticias/redacao/2017/04/18/despacito-que-musica-e-essa-que-botou-ate-bieber-para-cantar-em-espanhol.htm|title=''Despacito'': Que música é essa que botou Bieber para cantar em espanhol?... |work=musica.uol.com.br|lang=pt|accessdate=30 de junio de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Великобритания}} '''[[Великобритания]]''' |BPI |2× Платинен |1 200 000 |<ref name="bpi">{{cite web|url=http://www.bpi.co.uk/certified-awards.aspx|title=Chart News BPI Certifications|work=BPI|lang=en|accessdate=3 de junio de 2017|cita=Escribir „Luis Fonsi“ en la barra „keywords“ y después hacer clic en el botón „search“|архив_дата=2017-07-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170710164143/http://www.bpi.co.uk/certified-awards.aspx}}</ref> |- !{{GER}} |BVMI | 2× Платинен | 800 000 |<ref name="bvmi">{{cite web|url=http://www.musikindustrie.de/nc/datenbank/?action=suche&strTitel=Despacito&strInterpret=Luis+Fonsi+%26+Daddy+Yankee&strTtArt=alle&strAwards=checked|title=GOLD-/PLATIN-DATENBANK|work=BVMI |lang=de|accessdate=6 de julio de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Дания}} '''[[Дания]]''' |IFPI – Дания | 2× Платинен | 60 000 |<ref name="ifpidk">{{cite web|url=http://hitlisten.nu/default.asp?w=26&y=2017&list=t40 |title=LUIS FONSI с участието на DADDY YANKEE „DESPACITO“ |work=IFPI DK|lang=da|accessdate=30 de junio de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Еквадор}} '''[[Еквадор]]''' |IFPI – Еквадор | Диамантен | 60 000 |<ref name="universalLuis"/> |- !{{флагче|Испания}} '''[[Испания]]''' |PROMUSICAE | 9× Платинен | 360 000 |<ref name="promusicae">{{cite web |url=http://www.elportaldemusica.es/cancion-13884-24195-luis-fonsi-feat-daddy-yankee-despacito-feat-daddy-yankee |title=Luis Fonsi Despacito (с участието на Daddy Yankee) |work=elportaldemusica.es |lang=es |accessdate=30 de junio de 2017 |архив_дата=2017-08-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170825060816/http://www.elportaldemusica.es/cancion-13884-24195-luis-fonsi-feat-daddy-yankee-despacito-feat-daddy-yankee }}</ref> |- !{{флагче|Италия}} '''[[Италия]]''' |FIMI | 7× Платинен | 350 000 |<ref name="fimi">{{cite web|url=http://www.fimi.it/certificazioni#/category:singoli/page:0/term:Despacito|title=Certificazioni|work=FIMI|lang=it|accessdate=231 de mayo de 2017}}</ref> |- !{{COL}} |ASINCOL | Диамантен | 100 000 |<ref name="universalLuis">{{cite web|url=https://www.instagram.com/p/BR637kShBIB/?taken-by=luisfonsi |title=Gracias Colombia, Ecuador, Perú y Centro América por este single de Diamante |work=Instagram |lang=es|accessdate=28 de marzo de 2017}}</ref> |- !{{MEX}} |AMPROFON | 2× Диамантен +<br>3× Патинен | 780 000 |<ref name="amprofon">{{cite web|url=https://www.facebook.com/CertificacionesAmprofon/photos/a.557737664350849.1073741846.167176543406965/576444329146849/?type=3&theater |title=amprofon |work=amprofon |lang=es|accessdate=17 de febrero de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Нова Зеландия]]''' | RMNZ | Платинен | 30 000 |<ref name="nztop40">{{cite web|url=http://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4371|title=12 JUNE 2017|work=NZ Top 40|lang=en|accessdate=31 de mayo de 2017|архив_дата=2017-07-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170731003959/http://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4371}}</ref> |- !{{флагче|Перу}} '''[[Перу]]''' |IFPI – Перу | Диамантен | 60 000 |<ref name="universalLuis"/> |- !{{USA}} | RIAA | 34× Платинен <small>(Латино)</small> | 2 040 000 |<ref name="riaa">{{cite web|url=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&se=Luis+Fonsi#search_section|title=RIAA – Gold & Platinum Searchable Database|work=RIAA|lang=en|accessdate=31 de mayo de 2017}}</ref> |- !{{FRA}} |SNEP | Диамантен | 250 000 |<ref name="snep">{{cite web|url=http://www.snepmusique.com/les-disques-dor/?awards_cat=64&awards_awd=0&awards_year=0&awards_artist=Luis+Fonsi&awards_title=&awards_edit_distrib=&awards_sort=date_certif-desc&awards_nb=30&submitAdvanced=Rechercher|title=Les Certifications |work=SNEP|lang=fr|accessdate=12 de mayo de 2017}}</ref> |- ![[Централна Америка]] |IFPI – Централна Америка | Диамантен | 3 100 000 |<ref name="ifpicentro">{{cite web|url=https://www.instagram.com/p/BRiBRXEBJXS/ |title=Esto no para🙌🏽 Agradecido #Despacito 💿💿💿 |work=Instagram Luis Fonsi|lang=es|accessdate=15 de marzo de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Чили}} '''[[Чили]]''' |IFPI – Чили | Платинен | 10 000 |<ref name="ifpichile">{{cite web|url=https://www.instagram.com/p/BQToOAeDLz4/?taken-by=luisfonsi |title=Chi chi chi, le le le... Viva Chile. Gracias Chile por ese disco Platino!!! |work=Instagram Luis Fonsi|lang=es|accessdate=10 de febrero de 2017}}</ref> |- !{{флагче|Швейцария}} '''[[Швейцария]]''' | IFPI – Швейцария | Платинен | 30 000 |<ref name="ifpisui">{{cite web|url=https://www.instagram.com/p/BSwXifjB4hC/?taken-by=luisfonsi|title=Suiza!! Agradecido de recibir este disco de Platino |work=Instagram|lang=es|accessdate=15 de abril de 2017}}</ref> |} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Despacito|100322777}} [[Категория:Сингли от 2017 година]] [[Категория:Поп песни]] pyc7hr2bhue9xwps82hkkn7ks1x96bv 0 664396 12419174 7968314 2024-11-21T21:37:45Z VelikExplirer47 348705 коригиране в "Селища"; добавяне в "Други" 12419174 wikitext text/x-wiki '''Липник''' е производна дума от [[липа]] – вид дърво. Първоначално означава местност с липи (синоним на ''липак'') или край липови дървета. Може да се отнася също за някое от следните понятия. == Селища == * [[Липник]] – село в България, област Разград, община Разград * Липник – села в Босна и Херцеговина (4), Молдова (1), Полша (13), Русия (3), Словакия (1), Словения (1), Хърватия (1), Чехия (2) * [[Липник над Бечвоу]] – град в Чехия, [[Оломоуцки край]], [[Пршеров (окръг)|Пршеровски окръг]] * Липник – част от град [[Белско-Бяла]], Полша == Други == * Липник – община (гмина) в Полша, [[Швентокшиско войводство]], [[Опатовски окръг]] * [[Липник (Николово)|Липник]] – махала на село [[Николово (област Русе)|Николово]], област Русе, община Русе * [[Липник (лесопарк)|„Липник“]] – парк в България, област Русе, община Русе, най-големият [[лесопарк]] в страната * Липник – планински върхове в Словения (6) * Липник – планина в Сърбия {{пояснение}} 0we225iwf7oriuhd0vwjg9w9lt5fmn4 0 666803 12419651 10075393 2024-11-22T10:11:47Z Arise13 47978 + снимка 12419651 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Алдо Баларин | снимка = Aldo Ballarin guerriero.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Киоджа]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = 185 см | пост = [[Защитник (футбол)|Защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1938 – 1939 | юношески отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Адриезе | години = 1939 – 1941<br>1941 – 1943<br>1943 – 1945<br>1945 – 1949<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Ровиго<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Триестина<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Венеция Калчо|Венеция]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 36<br>57<br>21<br>148<br>'''262''' | голове = (2)<br>(1)<br>(9)<br>(4)<br>'''(16)''' | национален отбор години = 1945 – 1949 | национален отбор = {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} | национален отбор мачове = 9 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Алдо Баларин''' ({{lang|it|Aldo Ballarin}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[Защитник (футбол)|защитник]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Баларин играе 5 сезона (166 мача, 3 гола) в Серия А за Триестина и [[ФК Торино|Торино]]. Той прави дебюта си за националния отбор на Италия на 11 ноември 1945 г. в мач срещу {{имеНОФ|Швейцария}}. Неговите по-малки братя Дино Баларин и Серджо Баларин също играят футбол професионално. За да се разграничават, Алдо е наричан Баларин I, Дино – Баларин II и Серджо – Баларин III. Алдо Баларин загива с брат си Дино в [[Катастрофа в Суперга|катастрофата в Суперга]], близо до [[Торино]].<ref name=autogenerated1>[http://sokrytoe.net/index.php?newsid=27498 100 Великих Футбольных Клубов / Торино" (Клуб основан в 1906 году)]</ref> Стадионът в родния му град, където играе тимът на Клодиензе, е преименуван в тяхната чест. == Отличия == ; Торино * [[Серия А]]: 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Баларин, Алдо}} {{Превод от|en|Aldo Ballarin|784762984}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Родени в Киоджа]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] h0kyff0ek5oq9sqkpwzk9za1w86x9fu 0 666804 12419654 10530574 2024-11-22T10:14:13Z Arise13 47978 + снимка 12419654 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Дино Баларин | снимка = Dino Ballarin.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Киоджа]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1942 – 1944<br>1945 – 1947<br>1947 – 1949 | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Ровиго<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Клодия<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 1<br>?<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Дино Баларин''' ({{lang|it|Dino Ballarin}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[вратар]]. == Кариера == Играе за Ровиго и Клодия, а през 1947 г. преминава в [[ФК Торино|Торино]], доведен от брат си [[Алдо Баларин|Алдо]] за трети вратар. Той пристига от аматьорските групи и никога не играе официален мач за Торино. Отличава се със своята отдаденост за Торино, като например пристига първи за тренировка и си тръгва последен. Като награда, брат му Алдо убеждава клуба да го вземе в [[Лисабон]], за приятелския мач с [[Бенфика Лисабон|Бенфика]], което е и последният мач на [[Великият Торино]]. Решението също така предизвиква голямо разочарование за втория вратар [[Ренато Гандолфи]], който е уведомен с малка бележка.<ref>R. Ossola-F. Tavella, ''Il romanzo del Grande Torino'', Newton & Compton, Roma, 1993, pp. 281.</ref> Гандолфи не знае, че това ще спаси живота му. Двамата братя Баларин загиват в [[Катастрофа в Суперга|самолетната катастрофа в Суперга]], близо до [[Торино]]. В памет на Дино Баларин и брат му Алдо, град [[Киоджа]] преименува своя общински стадион в чест на двамата футболисти. Град [[Сан Бенедето дел Тронто]] през 1949 г., преименува своя стадион, използван тогава от Самбеденезе на двамата братя. Дино Баларин е погребан в Киоджа, до брат си Алдо. == Отличия == * [[Серия А]]: 1947/48, 1948/49 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Баларин, Дино}} {{Превод от|en|Dino Ballarin|784763511}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] [[Категория:Родени в Киоджа]] 4614q9xtjqog91sp5yrx59jx5jbd9h3 0 666871 12419656 10086516 2024-11-22T10:15:24Z Arise13 47978 + снимка 12419656 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Еузебио Кастилияно | снимка = Eusebio Castigliano.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Верчели]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1939–1941<br>1941–1943<br>1944<br>1945–1949<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Про Верчели]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Специя Калчо<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Билезе<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 28<br>63<br>15<br>115<br>'''221''' | голове = (18)<br>(25)<br>(8)<br>(36)<br>'''(87)''' | национален отбор години = 1945–1949 | национален отбор = {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} | национален отбор мачове = 7 | национален отбор голове = (1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Еузебио Кастилияно''' ({{lang|it|Eusebio Castigliano}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[полузащитник]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Кастилияно играе професионален футбол за [[Про Верчели]], Специя, Билезе и [[ФК Торино|Торино]], където е част от отбора, който печели четири последователни [[Скудето|скудети]]. Играе и в седем мача за националния отбор на {{имеНОФ|Италия}} между 1945 и 1949 г., като отбелязва един гол. На 4 май 1949 г. Еузебио Кастилияно загива в [[Катастрофа в Суперга|самолетната катастрофа в Суперга]].<ref>[http://www.toroclub.it/storia/gt/egt.htm Grande Torino]</ref> През 1963 г. във [[Верчели]] е основан футболен клуб, който носи името ГС Кастилияно. == Отличия == ; Торино<ref>[http://www.rsssf.com/players/ital-player-champs.html Italian players with 4 or more championships] at rsssf</ref> * [[Серия А]]: 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 * Голмайстор на Серия А: 1945/46 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Кастилияно, Еузебио}} {{Превод от|en|Eusebio Castigliano|784547349}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] ml48o05mr14ihlookhynffzzgbf645e 0 666928 12419660 11958829 2024-11-22T10:18:05Z Arise13 47978 + снимка 12419660 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Гулиелмо Габето | снимка = Guglielmo Gabetto.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Торино]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = 174 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1934–1941<br>1941–1949<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[ФК Ювентус|Ювентус]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 164<br>219<br>'''383''' | голове = (87)<br>(122)<br>'''(209)''' | национален отбор години = 1942–1948 | национален отбор = {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} | национален отбор мачове = 6 | национален отбор голове = (5) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Гулиелмо Габето''' ({{lang|it|Guglielmo Gabetto}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[нападател]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Габето започва кариерата си в [[ФК Ювентус|Ювентус]] през 1934 г., отбелязвайки 87 гола за клуба в седем сезона. Той все още е един от най-добрите голмайстори на клуба.<ref name=enciclopediadelcalcio.it>{{cite web|url=http://www.enciclopediadelcalcio.it/Gabetto.html|title=Gabetto, Guglielmo|publisher=Enciclopedia del Calcio|език=it|accessdate=30 май 2015|архив_дата=2016-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160316170936/http://www.enciclopediadelcalcio.it/Gabetto.html}}</ref> През 1941 г. е привлечен от градския съперник [[ФК Торино|Торино]] за забележителната сума от 330 000. В същия сезон, Торино купува още двама играчи на Ювентус: [[Феличе Борел]] и Алфредо Бодойра. Габето формира силен тандем заедно с [[Ецио Лоик]] и [[Валентино Мацола]], като става ключов играч в състава на [[Великият Торино]], който доминира в [[Италия]], спечелвайки пет титли в [[Серия А]]. Интересното е, че само той и съотборникът му Пиеро Опето са от [[Торино]]. Общо той вкарва 122 гола за Торино в 219 мача. Между 1942 и 1948 г. записва 6 мача и 5 гола за националния отбор на {{имеНОФ|Италия}}.<ref>{{cite web|url=http://www.figc.it/nazionali/DettaglioConvocato?codiceConvocato=478&squadra=1|title=Nazionale in cifre: Gabetto, Guglielmo|publisher=FIGC|език=it|accessdate=30 май 2015}}</ref> Гулиелмо Габето загива на 4 май 1949 г. в [[Катастрофа в Суперга|самолетна катастрофа в Суперга]], близо до Торино. == Отличия == === Отборни === ;[[ФК Ювентус|Ювентус]]<ref name=enciclopediadelcalcio.it/> * [[Серия А]]: 1934/35 * [[Копа Италия]]: 1937/38 ;[[ФК Торино|Торино]]<ref name=enciclopediadelcalcio.it/> * [[Серия А]]: 1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 * [[Копа Италия]]: 1942/43 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Габето, Гулиелмо}} {{Превод от|en|Guglielmo Gabetto|784819441}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] 78haapbd1r8i7lop9pat10hzwn3w3fy 0 666941 12419658 9451526 2024-11-22T10:16:50Z Arise13 47978 + снимка 12419658 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Унгария}} Ърнест Ербщайн | снимка = Egri Ernő.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Орадя]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg|20px]] [[Австро-Унгария]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1915–1924<br>1924–1925<br>1925–1926<br>1926–1928 | отбори = [[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] Будапещи АК<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[УС Фиумана|Фиумана]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Виченца Калчо|Виченца]]<br>[[Файл:Flag of the United States (1912-1959).svg|20px]] Бруклин Уондърърс | мачове = ?<br>?<br>28<br>? | голове = (?)<br>(?)<br>(2)<br>(?) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 1928–1929<br>1929–1930<br>1930–1932<br>1932–1933<br>1933–1938<br>1938–1939<br>1946–1949 | треньор отбор = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[АС Бари|Бари]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Ночерина<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Каляри Калчо|Каляри]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[АС Бари|Бари]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[АС Лукезе-Либертас|Лукезе]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[ФК Торино|Торино]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] (изп. директор) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ърнест Ербщайн''' е [[Унгария|унгарски]] [[футбол]]ист и треньор, изпълнителен директор на [[Великият Торино]]. == Кариера == Ербщайн прекарва по-голямата част от своята кариера като футболист в Будапещи АК, където е почти десетилетие. След това преминава в клуба от [[Серия А]] [[УС Фиумана|Фиумана]], а по-късно и във [[Виченца Калчо]]. За две години играе и в [[Съединените щати]] за Бруклин Уондърърс, преди да се оттегли от игралното поле.<ref>{{cite web|url=http://www.rsssf.com/players/hong-players-in-it.html#coaches|title=RSSSF.com}}</ref> Като треньор, шанс му дава [[АС Бари|Бари]], след което има кратки престои в Ночерина, [[Каляри Калчо]] и отново Бари, преди да се премести в [[АС Лукезе-Либертас|Лукезе]], където остава пет години. След това Ербщайн отива в [[ФК Торино|Торино]], но поради [[Втората световна война]] и факта, че е [[евреи]]н, той се завръща в [[Унгария]]. След войната, Ербщайн отново се присъединява към Торино. Това е най-известният му престой в италианския футбол, тъй като отбора от Торино става известен като [[Великият Торино]]. Ербщайн, заедно с англичанина [[Лесли Лийвесли]] са сътреньори през сезон 1948/49. Ърнест Ербщайн загива на 4 май 1949 г. в [[Катастрофа в Суперга|самолетната катастрофа в Суперга]], близо до [[Торино]].<ref>{{cite news|last=Masters|first=James|title=Ernő Egri Erbstein: Tragic tale of Jewish soccer hero who defied Nazis|url=http://edition.cnn.com/2015/03/03/football/erno-egri-erbstein-torino-superga/index.html|accessdate=9 март 2015|publisher=[[CNN]]|date=3 март 2015}}</ref> == Отличия == ; Торино (изпълнителен директор) * [[Серия А]]: 1948/49 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Ербщайн, Ърнест}} {{Превод от|en|Ernest Erbstein|743792875}} [[Категория:Унгарски футболисти]] [[Категория:Унгарски треньори по футбол]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] fbunaqog191q2v3zvve7pl3fpmu5aqk 0 667033 12419661 10684156 2024-11-22T10:18:54Z Arise13 47978 + снимка 12419661 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Джузепе Грезар | снимка = Giuseppe Grezar.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Триест]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1938 – 1942<br>1942 – 1943<br>1944<br>1945 – 1949<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Триестина<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[ФК Торино|Торино]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Ампелея<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 83<br>30<br>15<br>123<br>'''251''' | голове = (15)<br>(3)<br>(1)<br>(16)<br>'''(35)''' | национален отбор години = 1942 – 1948 | национален отбор = {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} | национален отбор мачове = 8 | национален отбор голове = (1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джузепе Грезар''' ({{lang|it|Giuseppe Grezar}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[полузащитник]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Грезар е роден в [[Триест]]. Започва кариерата си в Триестина. Привлечен е от [[ФК Торино|Торино]] през 1942 г. С Торино, Грезар изиграва общо 153 мача и спечелва пет [[Скудето|скудети]]. През 1944 г. за кратко играе и в Ампелея.<ref>[http://www.tuttotrieste.net/prsng/grezar.htm Pino Grezar] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131005191049/http://www.tuttotrieste.net/prsng/grezar.htm |date=2013-10-05 }} at tuttotrieste.net, посетен на 10 май 2015</ref> Има и 8 мача за италианския национален отбор, отбелязвайки 1 гол. Джузепе Грезар загива в [[Катастрофа в Суперга|самолетна катастрофа в Суперга]], близо до [[Торино]]. Стадионът в Триест е преименуван през 1967 г. на негово име. == Отличия == ; Торино * [[Серия А]]: 1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 * [[Копа Италия]]: 1942/43 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Грезар, Джузепе}} {{Превод от|en|Giuseppe Grezar|784765351}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Родени в Триест]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] tdm2a03gh1sbz4nyku0u66lyflt7enr 0 667191 12419665 10801945 2024-11-22T10:21:01Z Arise13 47978 + снимка 12419665 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Вирджилио Марозо | снимка = Virgilio Maroso.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Маростика]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = | пост = [[Защитник (футбол)|Защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1944<br>1945–1949<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Алесандрия<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 12<br>103<br>'''115''' | голове = (0)<br>(1)<br>'''(1)''' | национален отбор години = 1945–1949 | национален отбор = {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} | национален отбор мачове = 7 | национален отбор голове = (1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Вирджилио Марозо''' ({{lang|it|Virgilio Maroso}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[Защитник (футбол)|защитник]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Марозо е роден в [[Маростика]], провинция [[Виченца]]. Той е брат на Пиетро Марозо (1934-2012), също играч от [[Серия А]] и почетен президент на [[АС Варезе 1910]]. Вирджилио Марозо играе като защитник, дебютира за [[ФК Торино|Торино]] през 1945 г. след кратък период в Алесандрия. С Торино Марозо изиграва 103 мача и печели четири последователни [[Скудето|скудети]]. Има и 7 мача за италианския национален отбор, отбелязал е 1 гол.<ref>{{Citation |title=Statistics at Enciclopedia del Calcio website |url=http://www.enciclopediadelcalcio.it/Maroso.html |accessdate=2017-08-11 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304060456/http://www.enciclopediadelcalcio.it/Maroso.html }}</ref> Вирджилио Марозо загива в [[Катастрофа в Суперга|катастрофата в Суперга]], близо до [[Торино]]. Футболният стадион в Маростика носи неговото име. == Отличия == ; Торино * [[Серия А]]: 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Марозо, Вирджилио}} {{Превод от|en|Virgilio Maroso|784767571}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] 8w5987mgomfa4y11wm86pyckbx5ioo2 0 667235 12419669 10106418 2024-11-22T10:24:14Z Arise13 47978 + снимка 12419669 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Франко Осола | снимка = Cesare Gallea - Antonio Janni - Franco Ossola.jpg | описание = Франко Осола вдясно | цяло име = | град на раждане = [[Варезе]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} Италия | второ гражданство = | височина = | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[АС Варезе 1910|Варезе]] | години = 1938–1939<br>1939–1949<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[АС Варезе 1910|Варезе]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 9<br>176<br>'''185''' | голове = (3)<br>(86)<br>'''(89)''' | национален отбор години = 1943 | национален отбор = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] {{имеНОФ21|Италия}} | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Франко Осола''' ({{lang|it|Franco Ossola}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[нападател]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Забелязан като младо момче от треньора на [[АС Варезе 1910|Варезе]] [[Антонио Яни]], той играе за мъжкия отбор в Серия Ц. Първоначално Яни не му позволява да играе, тъй като възнамерява да го продаде на клуба от [[Серия А]] [[ФК Торино|Торино]], но е принуден да го пуска на терена заради контузията на титулярен играч. Яни се свързва с [[Феручио Ново]], президента на Торино, който го купува за 55 000 лири. В Торино пристига на 18-годишна възраст през 1939 г. и дебютира в Серия А на 4 февруари 1940 г. В началото на кариерата си в Торино, не може да се наложи, заради присъствието на [[Пиетро Ферарис]], който е титуляр по лявото крило. Осола в крайна сметка става титуляр, взима номер 11 и изиграва 176 мача с 86 гола в Серия А, Алта Италия и Националната дивизия.<ref>Dario Marchetti (eds.), ''[http://www.enciclopediadelcalcio.it/Ossola.html Franco Ossola]'' in ''Enciclopediadelcalcio.it'', 2011.</ref> Франко Осола загива на 4 май 1949 г. в [[Катастрофа в Суперга|самолетната катастрофа в Суперга]]. През 1950 г. футболният стадион във [[Варезе]] е преименуван на негово име. == Отличия == ; Торино * [[Серия А]]: 1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 * [[Копа Италия]]: 1942/43 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Осола, Франко}} {{Превод от|en|Franco Ossola|784770680}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Родени във Варезе]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] ij3o03nwmoghrvdb1ecnd3x4t55u47n 0 667320 12419089 9853036 2024-11-21T20:11:24Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419089 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Чехословакия}} Юлиус Шуберт | снимка = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Будапеща]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] [[Унгария]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1944–1945<br>1945–1946<br>1947–1948<br>1948–1949 | отбори = [[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] Ганц<br>[[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] Кобаняи Баратсаг<br>{{Флагче|Чехословакия}} [[Слован (Братислава)|Слован]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 8<br>32<br>?<br>5 | голове = (4)<br>(34)<br>(20)<br>(1) | национален отбор години = 1948 | национален отбор = {{Флагче|Чехословакия}} {{имеНОФ|Чехословакия}} | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Юлиус Шуберт''' ({{lang|cs|Július Schubert}}) е [[Чехословакия|чехословашки]] [[футбол]]ист, [[полузащитник]]. == Кариера == Шуберт започва да играе футбол в унгарския Ганц. През 1945 г. той се премества в [[Будапеща]], където играе за Кобаняи Баратсаг във втора дивизия<ref>[http://futballtortenet.blog.hu/2014/12/14/egy_kobanyai_munkascsapat_az_elvonalban Egy kőbányai munkáscsapat az élvonalban]</ref>, а по-късно, през сезон 1945/46 в елита и вкарва 34 гола в 32 мача, но не успява да помогне на отбора да остане в елита.<ref>[http://www.magyarfutball.hu/hu/szemelyek/adatlap/3003 Статистика выступлений в сезоне 1945/46]</ref> През 1946 г. преминава в [[Слован (Братислава)]], който играе в първенството на [[Чехословакия]]. През сезон 1946/47 Шуберт вкарва 9 гола в първенството, неговите партньори в атаката са [[Ладислав Кубала]] и [[Юлиус Коростелев]], а отбора завършва на шесто място. През сезон 1947/48 клубът печели бронзов медал, а Шуберт с 11 гола е вторият голмайстор на клуба, след Гейзе Шиманскому (16 гола). През 1948 г. преминава в най-силния тогава италиански клуб [[ФК Торино|Торино]], за който успява да играе само в 5 мача в [[Серия А]].<ref>[http://www.ilgrandetorino.net/campionix.htm Il Grande Torino]</ref> Единствената му титла в Италия е през сезон 1948/49, като тя е спечелена посмъртно, след като на 4 май 1949 г. отборът загива трагично в самолетна катастрофа в [[Катастрофа в Суперга|хълма Суперга]] в близост до [[Торино]]. До края на шампионата има 4 кръга, а Торино води в класирането. До краят на сезона в Серия А отбора играе с юношите си, които печелят и четирите мача от първенството. Трябва да се отбележи, че съперниците им ([[ФК Дженоа|Дженоа]], [[УС Чита ди Палермо|Палермо]], [[УК Сампдория|Сампдория]] и [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]) в тези мачове от уважение към загиналите, също излизат с юношите.<ref name=autogenerated1>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sokrytoe.net/index.php?newsid=27498 |заглавие=100 Великих Футбольных Клубов / Торино" (Клуб основан в 1906 году) |достъп_дата=2017-08-13 |архив_дата=2016-08-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160818070124/http://sokrytoe.net/index.php?newsid=27498 }}</ref> == Отличия == ; Торино * [[Серия А]]: 1948/49 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Шуберт, Юлиус}} {{Превод от|ru|Шуберт, Юлиус (футболист)|85210972}} [[Категория:Чехословашки футболисти]] [[Категория:Унгарски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] q1vazrek0j1fx3u9zwmd8q6d53pbucr 12419649 12419089 2024-11-22T10:10:30Z Arise13 47978 + снимка 12419649 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Чехословакия}} Юлиус Шуберт | снимка = Julius Schubert 43026-5c40895008097.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Будапеща]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] [[Унгария]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1944–1945<br>1945–1946<br>1947–1948<br>1948–1949 | отбори = [[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] Ганц<br>[[Файл:Flag of Hungary (1915-1918, 1919-1946).svg|20px]] Кобаняи Баратсаг<br>{{Флагче|Чехословакия}} [[Слован (Братислава)|Слован]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 8<br>32<br>?<br>5 | голове = (4)<br>(34)<br>(20)<br>(1) | национален отбор години = 1948 | национален отбор = {{Флагче|Чехословакия}} {{имеНОФ|Чехословакия}} | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Юлиус Шуберт''' ({{lang|cs|Július Schubert}}) е [[Чехословакия|чехословашки]] [[футбол]]ист, [[полузащитник]]. == Кариера == Шуберт започва да играе футбол в унгарския Ганц. През 1945 г. той се премества в [[Будапеща]], където играе за Кобаняи Баратсаг във втора дивизия<ref>[http://futballtortenet.blog.hu/2014/12/14/egy_kobanyai_munkascsapat_az_elvonalban Egy kőbányai munkáscsapat az élvonalban]</ref>, а по-късно, през сезон 1945/46 в елита и вкарва 34 гола в 32 мача, но не успява да помогне на отбора да остане в елита.<ref>[http://www.magyarfutball.hu/hu/szemelyek/adatlap/3003 Статистика выступлений в сезоне 1945/46]</ref> През 1946 г. преминава в [[Слован (Братислава)]], който играе в първенството на [[Чехословакия]]. През сезон 1946/47 Шуберт вкарва 9 гола в първенството, неговите партньори в атаката са [[Ладислав Кубала]] и [[Юлиус Коростелев]], а отбора завършва на шесто място. През сезон 1947/48 клубът печели бронзов медал, а Шуберт с 11 гола е вторият голмайстор на клуба, след Гейзе Шиманскому (16 гола). През 1948 г. преминава в най-силния тогава италиански клуб [[ФК Торино|Торино]], за който успява да играе само в 5 мача в [[Серия А]].<ref>[http://www.ilgrandetorino.net/campionix.htm Il Grande Torino]</ref> Единствената му титла в Италия е през сезон 1948/49, като тя е спечелена посмъртно, след като на 4 май 1949 г. отборът загива трагично в самолетна катастрофа в [[Катастрофа в Суперга|хълма Суперга]] в близост до [[Торино]]. До края на шампионата има 4 кръга, а Торино води в класирането. До краят на сезона в Серия А отбора играе с юношите си, които печелят и четирите мача от първенството. Трябва да се отбележи, че съперниците им ([[ФК Дженоа|Дженоа]], [[УС Чита ди Палермо|Палермо]], [[УК Сампдория|Сампдория]] и [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]) в тези мачове от уважение към загиналите, също излизат с юношите.<ref name=autogenerated1>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sokrytoe.net/index.php?newsid=27498 |заглавие=100 Великих Футбольных Клубов / Торино" (Клуб основан в 1906 году) |достъп_дата=2017-08-13 |архив_дата=2016-08-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160818070124/http://sokrytoe.net/index.php?newsid=27498 }}</ref> == Отличия == ; Торино * [[Серия А]]: 1948/49 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Шуберт, Юлиус}} {{Превод от|ru|Шуберт, Юлиус (футболист)|85210972}} [[Категория:Чехословашки футболисти]] [[Категория:Унгарски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] a7ejwqkffftilgfwofoholndk78hks6 0 667783 12418732 11713673 2024-11-21T13:32:09Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Строителство */ 12418732 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Де Грас“ |име-оригинал = De Grasse |снимка = French cruiser De Grasse (C610) in 1957.jpg |заглавие = Крайцерът „Де Грас“ през 1957 г. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Франция|ВМС}} |тип = [[Крайцер ПВО]] от [[Леки крайцери тип „Де Грас“|типа „Де Грас“]] |производител = ''Arsenal de Lorient'' в [[Лориен]], [[Франция]]. |поръчан = [[18 октомври]] [[1938]] г. |започнат = [[28 август]] [[1939]] г. |завършен = [[11 август]] [[1946]] г. |начало = [[3 септември]] [[1956]] г. |край = утилизиран през [[1976]] г. |състояние = извън експлоатация |дължина = 188,3 [[метър|m]] |между перпендикулярите =<br>180,4 m |ширина = 18,6 m |газене = 5,54 m<br>(при нормална водоизместимост);<br>6,3 m<br>(при пълна водоизместимост) |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] ''Rateau Bretagne'';<br>4 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''Indret'' |мощност = 110 000 [[конска сила|к.с.]] (82 М[[Ват|Вт]]) |скорост = 33 [[възел (скорост)|възела]]<br />(62,6 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9380 [[тон|t]] (стандартна);<br>12 350 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 105 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 40 mm;<br />[[оръдеен купол|кули]]: до 100 mm;<br>[[преграда (корабоплаване)|надлъжна преграда]]: 20 mm;<br>[[барбет]]и: 95 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 950 души |РЛС = ''DRBV 20A'';<br />''DRBV 11'';<br />''DRBI 10'';<br />4 ''DRBC 11'';<br />4 ''DRBC 30'' |автономност дистанция = 6000 [[морска миля|морски мили]] при 18 възела ход |други име 1 = Кръстен в чест на: |други 1 = [[адмирал]] [[ Франсуа Жосеф Пол Де Грас]] |зенитни = 8x2 [[127 mm/54 Model 1948|127 mm]];<br />10x2 [[57 mm/60 SAK Model 1950|57 mm]] |торпеда = |други = |самолети = |източник = }} '''Де Грас''' ({{lang|fr|De Grasse}}) е [[крайцер ПВО|ПВО крайцер]] на [[Въоръжени сили на Франция#Военноморски_сили|ВМС на Франция]]. == Строителство == Заложен е преди начаото на [[Втората световна война]], през 1938 г., като типичен [[лек крайцер]], развитие на [[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|типа „Ла Галисониер“]], но през 1940 г., с [[компиенско примирие (1940)|капитулацията на Франция]], построяването му е спряно. През август 1942 г., във връзка с необходимостта от прикритие по въздуха на корабните [[рейдер]]ски групи, от страна на корабостроителното управление на Германия последва предложението да се дострои „Де Грас“ като [[самолетоносач]] за [[Кригсмарине]]. Проектъ за преоборудване е утвърден в началото на 1943 г., но възникват сериозни трудности, възпрепятствали преустройството на кораба. В основно те са свързани с невъзможността да се възсъздаде [[Съдова енергетична установка|енергетичната установка]], първо, изпълнена по различните от немските френски стандарти за разпределение по [[отсек (корабоплаване)|отсеци]], а на второ място, с непълния комплект на наличните спомагателни ме­ханизми и с общото лошо състояние на главните механизми. През декември 1942 г. [[Адолф Хитлер]] утвърждава проекта за преоборудването на крайцера в самолетоносач, но в крайна сметка той така и остава нереализиран.<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/AC/01.htm Несостоявшиеся „Авианосные державы“]</ref> С освобождаването на Франция, строителството на крайцера е възобновено и през 1946 г. той е [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат на вода]], но след това работите отново са спрени, тъй като решават да завършат „Де Грас“ като [[крайцер ПВО]]. Строителството на крайцера е завършено в периода 1951 – 1956 г. Освен осигуряване на [[ПВО]], крайцерът е оборудван за действия като [[флагмански кораб]]. === Модернизация === През 1966 г. крайцерът има основна модернизация за служба в ролята на флагмански кораб на Тихоокеанския Експериментален Център, провеждащ ядрените изпитания на [[атол]]а [[Муруроа]], част от неговите въоръжения са свалени, а вместо това са оборудвани допълнителни [[каюта|каюти]] за техническия персонал. В тази си роля крайцерът служи до 1973 г., когато е изваден от [[флот]]а и през 1976 г. е предаден за скрап. == Източници == <references /> == Литература == * {{cite|заглавие=Несостоявшиеся „Авианосные державы“|ответственный=Платонов А.В|място=Санкт-Петербург|издател=Галея-Принт|дата =1999|страници=62|5-8172-0016-3}} * {{cite|заглавие=All the World's Fighting Ships 1947 – 1995|ответственный=R. Gardiner|място=Лондон|издател=Conway Maritime Press / US Naval Institute Press|дата =1996|страници=675|isbn=1-55750-132-7}} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/france/fr_cr_de_grasse.htm DE GRASSE light cruisers (1956)] {{икона|en}} * [http://www.navycollection.narod.ru/library/Garros/contents.htm Гаррос Л. Военно-морской флот Франции во Второй мировой войне] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028094319/http://www.navycollection.narod.ru/library/Garros/contents.htm |date=2010-10-28 }} {{икона|ru}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/AC/01.htm Несостоявшиеся „Авианосные державы“] * [http://www.netmarine.net/bat/croiseur/degrasse/index.htm NetMarine.net] {{икона|fr}} * {{commonscat-inline|De Grasse (C610)}} {{Превод от|ru|Де Грасс (крейсер)|78829034}} [[Категория:Леки крайцери тип „Де Грас“|Д]] qwa0810uhxcifuqehujawlg1jnakdxk 0 677220 12419667 11793701 2024-11-22T10:22:48Z Xunonotyk 209517 12419667 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Клаудия Джесъп | име-оригинал = | снимка = | описание = | псевдоним = Мередит Рич | място на раждане = [[Вирджиния]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1980 – 1994 | жанрове = [[любовен роман]], документалистика | теми = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Джонатан Ричардс | деца = Индиа и Алекс Ричардс | подпис = | сайт = }} '''Клаудия Джесъп''' ({{lang|en|Claudia Jessup}}) е [[американска]] [[писателка]] на произведения в жанра [[любовен роман]]. Пише под [[псевдоним]]а '''Мередит Рич''' ({{lang|en|Meredith Rich}}). == Биография и творчество == Клаудия Джесъп е родена на 31 декември 1943 г. във Вирджиния, САЩ, в семейството на Джеймс и Клод Джесъп. Работи като журналист и редактор на документални книги. Първата ѝ книга „Supergirls; the autobiography of an outrageous business“ е публикувана през 1972 г. Първият ѝ любовен роман „Голата истина“ е публикуван през 1980 г. Главната героиня Джен Франсис е млада и весела жена, която се бори да успее в сферата на парфюмната индустрия. През 1982 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм ''Bare Essence'' с участието на Брус Болейнер, Линда Евънс и Джен Франсис.<ref>[https://www.imdb.com/title/tt0083620/ Тв филм ''Bare Essence'' в ''imdb.com'']</ref> През 1983 г. по романа е направен едноименен мини сериал с участието на [[Джен Франсис]], [[Иън Макшейн]] и [[Дженифър О'Нийл]].<ref>[https://www.imdb.com/title/tt0084981/ Тв сериал ''Bare Essence'' в ''imdb.com'']</ref> Клаудия Джесъп е омъжена за писателя и автор на политически карикатури Джонатан Ричардс. Имат две дъщери – Индиа и Алекс. Алекс Ричардс също е писателка. Живеят в Ню Йорк преди да се преместят в Санта Фе. През 2005 г. е диагностицирана със заболяването „множествена миелома“ – рак, който засяга плазмените клетки. Претърпява химиотерапия и присаждане на стволови клетки. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Bare Essence (1980)<br/>'''''Голата истина''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Антоанета Дончева * Virginia Clay (1982) * Little Sins (1985)<br/>'''''Малки грехове''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1998), прев. Мария Цочева * Bijoux (1989)<br/>'''''Бижу''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1997), прев. Иглика Стойнешка * Tender Offerings (1994)<br/>'''''Предпазлива оферта''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1996), прев. Иглика Стойнешка === Документалистика – като Клаудия Джесъп === * Supergirls; the autobiography of an outrageous business (1972) * The Woman's Guide to Starting a Business (1976) – с Джени Чипс * Inner Outings: Adventures in Journal Writing (2002) – с Чарлин Гейс === Екранизации === * 1982 ''Bare Essence'' – тв филм * 1983 ''Bare Essence'' – тв сериал, 11 епизода == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/r/meredith-rich/ Библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/1240407.Meredith_Rich Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://id.loc.gov/authorities/names/n79041907.html Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ (Клаудия Джесъп)], [http://id.loc.gov/authorities/names/n84151725.html Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ (Мередит Рич)] * {{икона|en}} [https://uamshealth.com/news/patientstories/cancerpatientstories/myelomapatientingoodhands4/ Myeloma Patient „In Good Hands“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151020073956/http://uamshealth.com/news/patientstories/cancerpatientstories/myelomapatientingoodhands4/ |date=2015-10-20 }} == Външни препратки == * {{imdb name|0723687|Клаудия Джесъп}} * {{Моята библиотека автор|Мередит%20Рич|Клаудия Джесъп (Мередит Рич)}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джесъп, Клаудия}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски автори на любовни романи]] [[Категория:Родени във Вирджиния]] 988dm0r4sh9khen19mj8eve6012eizw 0 678936 12419597 12263511 2024-11-22T09:14:52Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419597 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Kingsman: Златният кръг | име_оригинал = Kingsman: The Golden Circle | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = Матю Вон<br>Дейвид Рийд<br>Адам Болинг | сценаристи = Джейн Голдман<br>Матю Вон | базиран_на = „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс | актьори = [[Колин Фърт]]<br>[[Джулиан Мур]]<br>[[Тарън Еджъртън]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Хали Бери]]<br>[[Педро Паскал]]<br>[[Елтън Джон]]<br>[[Чанинг Тейтъм]]<br>[[Джеф Бриджис]] | музика = Хенри Джакман<br>Матю Марджисън | оператор = Джордж Ричмънд | монтаж = Еди Хамилтън | филмово_студио = Ти Ес Джи Ентъртейнмънт<br>Марв Филмс<br>Клауди Продъкшънс | разпространител = [[20th Century Fox]] | премиера = 18 септември 2017 г. | времетраене = 129 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/kingsman-golden-circle-film | title=Kingsman: The Golden Circle (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | accessdate=1 септември 2017}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = [[Kingsman: Тайните служби]] | следваща_част = | код-Allmovie = 645000 }} '''„Kingsman: Златният кръг“''' ({{lang|en|Kingsman: The Golden Circle}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американска]] шпионска екшън комедия от 2017 г. на режисьора [[Матю Вон]] по комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Филмът е продължение на „[[Kingsman: Тайните служби]]“ от 2014 г. Сценарият отново е на Вон и Джейн Голдман. [[Тарън Еджъртън]], [[Колин Фърт]], и [[Марк Стронг]] се връщат към ролите си, а актьорският състав включва още [[Джулиан Мур]], [[Хали Бери]], [[Педро Паскал]], [[Елтън Джон]], [[Чанинг Тейтъм]] и [[Джеф Бриджис]]. == Продукция == Снимачният процес започва на 15 май 2016 в [[Бирмингам]].<ref>{{cite news|last=Hurst|first=Ben|title=Watch: Final preparations for Kingsman 2 filming in Birmingham city centre|url=http://www.birminghammail.co.uk/whats-on/film-news/watch-final-preparations-kingsman-2-11334119|accessdate=15 май 2016|work=birminghammail|date=15 май 2016}}</ref><ref>{{cite news|title=Birmingham turns Hollywood with big movie shoot|url=http://www.expressandstar.com/entertainment/2016/05/14/birmingham-turns-hollywood-with-big-movie-shoot/|accessdate=15 май 2016|work=Express & Star|date=15 май 2016|archive-date=2016-05-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20160515040454/http://www.expressandstar.com/entertainment/2016/05/14/birmingham-turns-hollywood-with-big-movie-shoot/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.comingsoon.net/movies/news/686591-channing-tatum-spotted-filming-kingsman-the-golden-circle#/slide/1|title=Channing Tatum Spotted Filming Kingsman: The Golden Circle!|date=15 май 2016|publisher=Comingsoon.net}}</ref> Заснемането приключва на 13 септември 2016 г.<ref>{{cite news|url=http://screenrant.com/kingsman-2-golden-circle-taron-egerton-filming-wrapped|title=Taron Egerton: Kingsman 2 Wrapped Filming; Will 'Blow Everyone Away'|last=Hood|first=Cooper|publisher=ScreenRant|date=13 септември 2016|accessdate=13 септември 2016}}</ref>, но допълнителни сцени са заснети и в [[Лондон]] през декември същата година. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.foxmovies.com/movies/kingsman-the-golden-circle}} * {{imdb title|4649466}} {{мъниче|филм}} {{Емпайър за най-добър трилър}} [[Категория:Британски екшън комедии]] [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Филми на Матю Вон]] 0sw8pncxhvl29t7fwxo4eb5bxjs9flx 0 683202 12418995 12146435 2024-11-21T18:39:00Z Zhoxy 557 доп. с изт., ред. 12418995 wikitext text/x-wiki {{Други значения|южнокорейския чебол|производителя на автомобили|Хюндай Мотор Компани|машиностроителното предприятие|Хюндай Хеви Индъстрис}} {{компания}} '''Hyundai Group''' ({{lang|ko|현대그룹}}; {{IPA|ˈhjəːndɛ}}) е [[Южна Корея|южнокорейски]] [[чебол]] (голям конгломерат от предприятия в различни отрасли) със седалище в [[Сеул]].<ref>[https://www.economist.com/business/1999/02/04/the-last-emperor [[The Economist]], The last emperor]</ref> Основан е през 1947 г. от [[Чон Чжу-йън]] като Hyundai Engineering & Construction, строителна компания, която скоро става най-голямата строителна компания в Корея. По-специално, тя изпълнява престижната правителствена поръчка за изграждането на 400-километрова високоскоростна магистрала между [[Сеул]] и [[Пусан]].<ref>Воронцов А. В. Республика Корея: социально-экономическая структура и торгово-экономические отношения с СНГ. 2-е издание. — М.: ИВ РАН, 1998. — С. 14.</ref> През следващите години с държавна подкрепа компанията бързо се разраства в различни сектори, превръщайки се във втория по значение чебол. След [[Азиатска финансова криза|Азиатската финансова криза]] от 1997 г. и смъртта на Чон през 2001 г. голяма част от дейността на групата се обособява в отделни независими компании, сред които производителя на автомобили [[Hyundai Motor Group]], машиностроителната група [[Hyundai Heavy Industries]] и [[Hyundai Department Store Group]]. По състояние към 2022 г., Hyundai Group се фокусира върху производство на асансьори, обслужване на контейнери и туризъм до планината [[Къмгансан]] в Северна Корея. == Дъщерни компании == Дъщерни компании към 2022 г.<ref>{{cite web |title=Affiliated Companies |url=http://www.hyundaigroup.com/eng/hyundai/company16.jsp |publisher=Hyundai Group |accessdate=2022-10-07 |lang=en |archive-date=2021-09-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210926060912/http://www.hyundaigroup.com/eng/hyundai/company16.jsp |deadlink=no }}</ref>: * Hyundai Elevator – производство на асансьори и ескалатори, основана през 1984 г., 4 хил. служители. * Hyundai Asan – севернокорейски туристически комплекс Asan на планината Къмгансан; основана през 1999 г., 173 служители. * Hyundai Movex – системи за автоматизация на логистични центрове (сортиращи транспортьори, турникети и др.); основана през 2011 г., 376 служители. * Hyundai Global – консултации за възобновяема енергия; основана през 2019 г., 32 служители. * Hyundai Research Institute – изследователска и образователна институция, основана през 1986 г., 100 служители. * Hyundai Investment Partners – инвестиционно консултиране, рисково финансиране; основана през 2008 г., 8 служители. * Able Hyundai Hotel and Resort е отделен хотелски комплекс в Сеул и верига от пекарни; основана през 2010 г., 300 служители. * Bloomvista – хотел; основан през 2013 г., 60 служители. * Hyundai Network – услуги за управление на други компании от групата; основана през 2005 г., 23 служители. * Hyundai GBFMS – организация за управление на предприятия в Ю. Корея и други страни от Азиатско-тихоокеанския регион; основана през 2015 г., 50 служители. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Чеболи]] [[Категория:Компании в Сеул]] [[Категория:Основани през 1947 година по страна]] p40xqkf7bn2jdnbh99ew572d51lktbi 0 688605 12419571 12215729 2024-11-22T08:23:46Z Davidkenarovcska 254027 12419571 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Джеферсон | снимка = geferson_2019.jpg | описание = Джеферсон с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2019]] г. | цяло име = Джеферсон Серкейра Телес | град на раждане = [[Лауро де Фрейтас]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 181 см | пост = [[Защитник (футбол)|Ляв защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2002 – 2010<br>2011 – 2014 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Витория Баия|Витория (Баия)]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Интернасионал]] | години = 2014 – 2017<br>2017<br>2018 – 2023<br>2024 | отбори = {{Флагче|Бразилия}}[[Атлетико Минейро]]<br>→{{Флагче|Бразилия}} [[Витория Баия|Витория (Баия)]]*<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Пайсанду Спорт Клуб|Пайсанду]] | мачове = 39<br>35<br>110<br>1 | голове = (0)<br>(1)<br>(2)<br>(0) | национален отбор години = 2011 | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия до 17]] | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джеферсон Серкейра Телес''' ({{lang|pt|Geferson Cerqueira Teles}}), по-известен просто като '''Джеферсон''', е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе като [[Защитник (футбол)|защитник]]. == Биография == Започва да играе като дете във формациите на Витория Баия Бразилия от 2002 до 2010. Играе като ляв защитник, но може да играе като ляв халф. През 2011 подписва договор с Интернасионал Бразилия, като играе за юношеските формации на тима до 2014. През 2014 е преместен в мъжкия отбор, но дебют за тима прави едва през 2015. В различните първенства и купи изиграва общо 49 мача за тима, като печели два пъти щатския шампионат – Кампеонато Гаучо – 2015 и 2016, а през 2015 достига до полуфинал на купа Либертадорес. През 2017 е преотстъпен на Витория Баия, където изиграва 35 мача като титуляр и отбелязва един гол, печелейки и титла на щата Баия. След приключването на наема разтрогва с Интернасионал и подписва с ЦСКА. Дебютира за армейците на 17 февруари 2018 при победата с 0:5 над Верея Стара Загора. Дебютен гол отбелязва на 9 юли 2019 при победата с 4:0 над Титоград Подгорица Черна гора. Носител на купата на България за сезон 2020/21. Играе за националния отбор на Бразилия до 17 години, а след отличните му изяви в Интернасионал е повикан в националния отбор на Бразилия за купа Америка, но не записва мач с тима. {{мъниче|футболист}} == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Телес, Джеферсон}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] 279obxsb88oyzhwj6l349uogrg7wfak 0 689433 12418693 11084288 2024-11-21T13:03:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418693 wikitext text/x-wiki {{друго значение|острова|града|Црес (град)}} {{Остров |Име = Црес |Име на местен език = Cres |Карта = |Разположение = [[Адриатическо море]] |Страна = Хърватия |релеф=+ |Субект на страната = |Административна единица = |UTC = |Акватория = |Позиционна карта = Хърватия |lat_dir = N |lat_deg = 44 |lat_min = 57 |lat_sec = 37 |lon_dir = E |lon_deg = 14 |lon_min = 24 |lon_sec = 29 |region = |CoordScale = |Площ = 405,78 |Площ на заливите = |Най-висока точка = 648 |Население = 3184 |Година = 2001 |Снимка = Lubenice Cres.jpg |Размер на картината = 232 |Коментар към снимката = Лубенице, едно от най-древните селища на остров Црес |Забележки = |Commons = Island of Cres }} '''Црес''' ({{Lang|hr|Cres}}) е хърватски остров в [[Адриатическо море]], в северната част на [[Далматински острови|Далматинските острови]]. Той е атрактивна дестинация за екотуризъм, тъй като на него гнездят редица големи птици и особено [[Белоглав орел|Белоглавият орел]]. == География == Црес заедно с остров [[Крък]] се борят за титлата „най-голям хърватски остров“. Централното бюро по статистика на Хърватия дава почти еднаква площ и за двата острова - 405,78 km².<ref name="stat">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dzs.hr/Hrv_Eng/ljetopis/2005/01-tab.pdf |заглавие=Централно бюро по статистика на Хърватия |достъп_дата=2018-04-02 |архив_дата=2012-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120304110825/http://www.dzs.hr/Hrv_Eng/ljetopis/2005/01-tab.pdf }}</ref><ref>[http://www.academa.si/zff/Duplancic_Cala_Ujevic_9_1-1.pdf Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)]</ref> Трудно е да се определи кой от двата е по-голям поради силно изрязаната брегова линия, която отгоре на всичко и постоянно променя очертанията си. Црес има дължина 66 km и ширина от 2 до 12 km и е със силно издължена форма от север на юг. Най-високата точка връх Горице (648 m), издигащ се в северната му част. Островът затваря от юг [[Риекски залив|Риекския залив]]. На запад протока [[Кварнер]] го отделя от полуостров [[Истрия]], на изток протока Кварнерич – от островите [[Крък]] и [[Раб]], а на югозапад протока Осор (ширина 15 m) – от остров [[Лошин]]. Изграден е от варовици и доломити. Асновен поминък на населението са земеделие (овощни градини, лозя), риболов и туризъм.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article121246.html «Большая Советская Энциклопедия» – Црес, т. 28, стр. 604]</ref> На Црес се намира сладководното езеро Врана, което впечатлява със своите 220 милиона кубични метра водна маса. Дъното му се намира на 68 м под морското равнище. По високите скали около него гнездят защитените от закона белоглави лешояди. == История == Според легендата на остров Црес бягат [[Язон]] и аргонавтите след като откраднали [[Златно руно|златното руно]]. По това време островната маса е била позната под името Абсиртиди, по името на Абсирт, брата на [[Медея]], когото тя убива и хвърля трупа му в морето. Два от крайниците му се превръщат в островите Црес и [[Лошин]]. Црес е бил населен още от [[Новокаменна епоха|неолита]]. Тук са живели [[илири]], впоследствие островът става част от [[Римска империя|Римската империя]]<ref>[http://bib.irb.hr/prikazi-rad?rad=332838 Strčić, Petar (2007). "Kratki pregled povijesti Cresa do 1947. godine"].</ref>, бил е под управлението на [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]], под византийска власт, а след това близо осем века под властта на [[Венецианска република|Венеция]] (1020-1797 г.). От 1809 до 1815 г. като част от т.нар Илирийски провинции е анексиран от [[Първа френска империя|Наполеонова Франция]]. Между 1815 и 1918 г. е притежание на [[Австрия]]. В периода 1918 - 1945 г. е анексиран от [[Италия]], от 1945 до 1991 г. е част от [[Югославия]], а от нейния разпад до днес е в границите на Хърватия. == Население == Населението на острова е 3184 души (2001 г.)<ref>[https://www.dzs.hr/Hrv_Eng/ljetopis/2005/01-tab.pdf Данни на Централното бюро по статистика на Хърватия за 2001 г.]</ref> Повече от 90 % от него живее в едноименния град [[Црес (град)|Црес]]. == Забележителности == [[Файл:Beli-Cres 02.jpg|мини|дясно|Изглед към село Бели|280 п]] Сред препоръчваните за посещение обекти на остров Црес са: * старинното селце '''Лубенице''', построено на скала на 400 м над морското равнище, известно с провежданите летни концерти за класическа музика; * езерото [[Вранско езеро (Црес)|Врана]], служещо като източник на питейна вода за обитателите на острова; * селцето '''Валун''', в което е забранено движението на автомобили и което разполага с красиво пристанище; * '''Бели''' – едно от най-старите поселения на острова с неговия екоцентър „Caput Insulae Beli“, приютяващ местните диви животни, нуждаещи се от медицински грижи. Посещава се от около 15 000 туристи всяка година. == Източници == <references /> [[Категория:Далматински острови]] tetxjicxd3kix783blmrk5ki5d393s8 0 690781 12418964 11934274 2024-11-21T18:13:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418964 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Шолта |Име на местен език = Šolta |Карта = |Разположение = [[Адриатическо море]] |Страна = Хърватия |релеф=+ |Субект на страната = |Административна единица = |UTC = |Акватория = |Позиционна карта = Хърватия |lat_dir = N |lat_deg = 43 |lat_min = 23 |lat_sec = 01 |lon_dir = E |lon_deg = 16 |lon_min = 17 |lon_sec = 24 |region = |CoordScale = |Площ = 58,98 |Площ на заливите = |Най-висока точка = 237 |Население = |Година = |Снимка = Šolta Maslinica Hrvatska Hafen 2012 d.jpg |Размер на картината = 232 |Коментар към снимката = селището Маслиница на остров Шолта |Забележки = |Commons = Šolta }} '''Шолта''' ({{lang|hr|Šolta}}) е остров в южната част на [[Хърватия]] в [[Адриатическо море]], близо до [[Далмация|далматинското крайбрежие]]. == Общи сведения == Островът има площ 58,98 км², дължина 19 км, ширина 3 км, дължина на бреговата линия 73,1 км. Най-високата му точка е връх Вела Стража (237 м). Шолта е част от архипелаг, включващ още освен разположения на изток от него остров [[Брач]], [[Хвар]] на югоизток и остров [[Дървеник Вели]] на северозапад. От Брач го отделя тесният пролив Сплитска врата, а от Дървеник Вели – Шолтанският канал. В административно отношение Шолта попада в [[Сплитско-далматинска жупания]]. С континенталната част (град [[Сплит]]) островът е свързан с редовна фериботна линия. С мекия си климат, живописните заливи, богатата си история, от която са останали голям брой следи до наше време, и провежданите тук няколко големи фолклорни фестивала Шолта е привлекателно място за туризъм. == История == Археологическите разкопки, проведени от Университета на Бирмингам, разкриват над 200 обекта на острова, от които 33 са праисторически. Още по-многобройни са следите от [[Римска империя|римската]] епоха, сред които значителен брой руини от римски вили, фрагменти от мозайки, колони и [[саркофаг|саркофази]], както и християнска [[базилика]] от VI-VII в. пр.н.е. близо до съвременната църква в село Грохоте. Шолта е спомената с древното си име '''Олинта''' от [[Псевдо-Скилакс]], който описва с подробности далматинското крайбрежие през IV в. пр.н.е. Островът подобно на повечето острови в Адриатическо море в миналото често е застрашаван от пиратски нападения. Такова нападение например има през 1240 г. както съобщава Тома Архидякон<ref>Тома Архидякон, „Historia Salonitana“</ref>. През XVI в. за пореден път надвисва такава заплаха, този път от пирати борещи се против [[османци]]те, но извършващи нападения и над територии под контрола на [[Венецианска република|Венеция]], какъвто е случаят с Шолта. В [[Библиотека Марчана]] във Венеция се съхранява ръкописна карта на Шолта от същата епоха, 1590 г., дело на Антонио Мило, с бележки за селата на острова. От този период датира малката крепост на Рогач, кулата на пристанището в Маслиница, както и отбранителните кули на Грохоте, в които днес се помещава общинската администрация на Шолта. В Маслиница към кулата е построен и малък замък от 1708 г. с герба на рода Мартинис-Марчи. Някои от населените места, отбелязани на картата от 1590 г. на Антонио Мило, понастоящем вече са загубили всякакво стопанско значение като селището Порто Росо в южната част на Шолта, но една по-късна карта на острова, също венецианска, вярно посочва названията на основните села (на [[италиански език]]), които и до днес съществуват: Grochotte (Грохоте), Villa sup. (Горние село), Villa di Mezzo (Средние село), Villa inf. (Долние село) и Olivetto (Маслиница). Между 1418 и 1797 г. Шолта е притежание на Венеция, на [[Австрия]] до 1918 г., за кратко на [[Франция]] от 1805 до 1813 г. Администрацията на острова започва да използва официално хърватския език от 1870 г. вместо дотогава използвания италиански и латински. След [[Първа световна война|Първата световна война]] Шолта влиза в състава на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], а след [[Втора световна война|Втората световна война]] става част от Югославия. От 1991 г. след разпада на Югославия принадлежи на независима Хърватия. == Флора и фауна == [[Файл:Šolta Stomorska Hrvatska čuvita 2012 a.jpg|мини|дясно|[[Чухал]]ът, символът на Шолта, в село Стоморска|150 п]] През XIX в. островът е сериозно обезлесен, когато в необитаваните му части и в по-слабо заселените райони се изграждат пещи за изпичане на естествен [[варовик]], които се поддържат с дървен материал от околността. Друга причина за обезлесяването е свързана с уязвимостта на Шолта, подобно на останалите далматински острови, от избухване на горски пожари вследствие горещините през летния сезон, което се случва на няколко пъти в последните години. По платото, което заема централната част на острова, се отглеждат [[лозя]] и [[маслини]]. Животинският свят е доста разнообразен като често срещани са [[фазан]]ите и [[совоподобни]]те. От последните [[чухал]]ът е символът и талисманът на Шолта. == Население == Населението на Шолта е 1479 души (2001) и е съсредоточено в осем селища<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_01_01/e01_01_01_zup17-4472.html Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001]</ref>. От цялото население 94,59 % са хървати<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_02_02/E01_02_02_zup17.html |заглавие=Population by ethnicity, by towns/municipalities, CENSUS 2001 |достъп_дата=2018-04-22 |архив_дата=2020-08-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200830142202/https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_02_02/E01_02_02_zup17.html }}</ref>. Общинската администрация се помещава в Грохоте. В таблицата по-долу е представен броят на жителите в осемте селища на острова: {| class="wikitable" style="margin: 0.5em auto; text-align: center;" |- ! colspan="15" | Брой жители според населените места на Шолта |- | Грохоте || Горние село || Стоморска || Маслиница || Долние село || Средние село || Рогач || Нечуям |- | 425 || 217 || 199|| 174 || 156 || 128 || 100 || 80 |- |} Впрочем населението на Шолта отбелязва сериозен спад за последните сто години – от 3687 души през 1900 г. на 1479 през 2001 г. Типично и за останалите далматински острови една значителна част от населението емигрира в края на XIX в. към континенталната част, но и по-далеч – в [[Австралия]], [[Чили]], [[Канада]], където днес живее компактна хърватска емигрантска общност. През 1943 г. останалото население е евакуирано от острова и прехвърлено до 1946 г. в египетските бежански лагери в [[Синай (полуостров)|Синай]] заради боевете между германците и съюзниците в края на Втората световна война. Тогава именно много домове пострадват от бомбардировките на британците. == Галерия == <gallery> Šolta Nečujam Hrvatska Podkamenica 2012 d.jpg|Остров Шолта Šolta Maslinica Hrvatska Hafen 2012 i.jpg|Село Маслиница (Шолта) Šolta Donje Selo Hrvatska 2012 g.jpg|с. Доние Село (Шолта) Šolta Grohote Hrvatska Häuser 2012 d.jpg|Къщи в с. Грохоте (Шолта) </gallery> == Външни препратки == {{commonscat|Šolta|Шолта}} * [http://www.solta.hr/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:Острови на Хърватия]] [[Категория:География на Сплитско-далматинска жупания]] 4eybk9v6y5nqukc4ykltoi64z14hwip 0 696518 12418838 12358032 2024-11-21T15:43:19Z Nk 399 махам твърдения без източник 12418838 wikitext text/x-wiki '''„Плеяда“''' ({{lang|fr|La Pléiade}}) е название на поетическо обединение във Франция през XVI в. с водещи фигури [[Пиер дьо Ронсар]] и [[Жоашен дю Беле]]. == Име == През 40^-те години на XVI в. във Франция е създадено творческо обединение на млади поети хуманисти. Първоначално те се самоназовават ''Бригада''. През 1553 г. приемат наименованието ''Плеяда'', заимствано от група древногръцки поети от III в., ръководени от [[Теокрит]]. По подобие на античната, и ренесансовата ''Плеяда'' е съставена от седем поети, поради което е използвано името на съзвездието [[Плеяди (звезден куп)|Плеяда]], оформено от седем ярки звезди. == Членове == Кръгът постепенно започва да се оформя около Пиер дьо Ронсар като повечето от участниците са негови съмишленици от колежа Кокре – Антоан дьо Баиф, Тюрнеб, Мюре, Жодел, Реми Бело, Понтюс дьо Тиар. Обединението на поетите под първоначалното им название ''Бригада'' се случва през 1548 г. при срещата на Ронсар с Жоашен Дю Беле. Двамата се превръщат във водещи фигури за групата. В окончателния си вид, и вече под името ''Плеяда'', седморката включва Ронсар, Дю Беле, [[Етиен Жодел]], [[Реми Бело]], [[Антоан дьо Баиф]], [[Понтюс дьо Тиар]] и Жан Дора. Повечето от тях принадлежат към висшата френска аристокрация. == Идейно-естетически възгледи == Така сформираният кръг от млади поети хуманисти, чийто идеен двигател е Ронсар, реализира идеологическите принципи на [[Ренесанса]] във френската поезия от XVI в. Възгледите на поетите от ''Плеяда'' се основават върху възкресяване на античната култура и същевременно утвърждаване на националния език и литература. Основната им задача е да създадат език и поезия достойни за нова Франция. Периодът 1550 – 1560 г. е десетилетието на най-голям подем в творческата дейност на ''Плеядата''. Като основни за творчеството си форми те използват одата, сонета, Ронсар съчинява и редица [[еклоги]], следвайки античните образци, а Етиен Жодел е считан за създател на френската ренесансова драма. == Манифестът == През 1549 г. излиза трактатът на Дю Беле, който е възприет и като манифест на групата, известен под името „Защита и прослава на френския език“ („La Défense et illustration de la langue française“). В създаването му активно участие взима и Ронсар. Манифестът се състои от две части – първата посветена на езика, а втората на поетиката. По-късно Ронсар допълва някои от принципите заложени в трактата в предговора си към епическата поема „Франсиада“ и в „Наръчник по поетическо изкуство“. <br> В частта, засягаща езика, са изложени възгледите на автора, споделяни от цялата група, за обогатяването на френския език посредством [[заемки]] от старогръцки и латински. Ронсар споделя и становището, че обогатяването на френския език може да стане и чрез възприемане на диалектни думи, а също и чрез създаване на [[Неологизъм|неологизми]]. Относно поетиката (втората част на трактата) Дю Беле настоява средновековните жанрове като [[рондо]], [[балада]], кралска песен да бъдат отхвърлени и да бъдат следвани антични ([[ода]], [[елегия]], [[епиграма]] и др.) и италиански ренесаносови ([[сонет]]) образци. == Място в ренесансовата култура == [[Ренесанс]]ът като културно-историческа епоха се заражда във [[Флоренция]] и постепенно обхваща [[Западна Европа|Западна]], [[Централна Европа|Централна]] и [[Северна Европа]]. Ренесансът в литературата започва с [[Данте]], продължава с [[Петрарка]], [[Бокачо]], [[Лудовико Ариосто]], [[Торквато Тасо]]. За разлика от [[Италиански ренесанс|италианския Ренесанс]], който трае цели две столетия, френския протича доста по-стегнато и се вмества в един век (1515 – 1610 г.).<br> Френската литература от XVI век се развива под прякото влияние на италианския Ренесанс. В качеството си на монарх [[Франсоа I]] съдейства в голяма степен за популяризирането на италианската култура във Франция. Френската литература от този период успява да съхрани националната си самобитност и в историята остават няколко ярки имена на творци с общоевропейско значение. Това са [[Маргарита Наварска|Маргьорит дьо Навар]], [[Клеман Маро]] (считан за първия значителен френски ренесансов поет), [[Франсоа Рабле]] (със своя роман „[[Гаргантюа и Пантагрюел]]“ се нарежда сред най-бележитите представители на Високия ренесанс) и [[Пиер дьо Ронсар]] (един от най-значимите френски поети не само в рамките на Ренесанса, но и във френската литература). Фигурата на Ронсар е пряко свързана с кръга ''Плеяда''. Той е не просто част от него, а играе и ролята на обединител за групата. Заедно с Дю Беле изпъква като водеща фигура за ''Плеядата''. Влиянието на италианския Ренесанс върху френската литература от XVI век е видимо и при двамата – един от основните им вдъхновители е [[Петрарка]], а може да бъде направен и паралел между техния манифест „Защита и прослава на френския език“ и Дантевия трактат „За народното красноречие“, където [[Данте]] утвърждава важността на простонародния език. == Принос в развоя на литературата == Манифестът на ''Плеядата'' е посрещнат с неодобрение от тогавашните литератори. Много от възгледите, отнасящи се към обогатяването на френския език, особено тези на Ронсар, не успяват да се наложат трайно. Въпреки това, Дю Беле и Ронсар с приноса си в развитието на френската национална поезия остават в литературната история като едни от най-значителните френски поети от ренесансовата епоха. == Източници == <references /> * [http://www.hi-edu.ru/e-books/LR/index.htm Борис Иванович Пуришев. Литература эпохи возрождения, електронно издание, 2001] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180608044624/http://www.hi-edu.ru/e-books/LR/index.htm |date=2018-06-08 }} * Симеон Хаджикосев. Западноевропейска литература – част първа, София, Сиела 2012 [[Категория:Френска литература]] 5jjckpoorajiiphod5esocu8sj6cigs 14 698368 12418657 12026016 2024-11-21T12:03:26Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Пловдив]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418657 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Музеи в България по област|Пловдив]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Пловдив]] [[Категория:Култура в област Пловдив| ]] qrz88s7xhizouhh4xm7742kvzs205y5 14 698386 12419583 8580697 2024-11-22T08:53:52Z Elkost 8375 12419583 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Музеи в България по област|Видин]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]] h8ndtsgytgqxfk86gqshgs6c9anyzoj 14 698394 12418854 9087813 2024-11-21T16:11:10Z Elkost 8375 12418854 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Музеи в България по област|Кърджали]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кърджали]] 5o9jwm1l10xpd45w7jg4c0ch99fjvww 14 698404 12418655 12026061 2024-11-21T12:02:12Z Elkost 8375 12418655 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Музеи в България по област|Силистра]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра]] [[Категория:Култура в област Силистра]] k5mf4npxi1iq0zte6mnjhzquvf9aqf9 0 698963 12418737 10390572 2024-11-21T13:35:38Z Alexander.D.Hristov 169981 12418737 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Колбер“ |име-оригинал = Colbert (C611) |снимка = Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg |заглавие = „Колбер“ в [[Бордо]], [[2006]] г. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Франция|ВМС}} |тип = [[Крайцер ПВО]],<br>след модернизация:<br>[[Ракетен крайцер]] |производител = ''Arsenal de Brest'' в [[Брест (Франция)|Брест]], [[Франция]] |поръчан = |започнат = [[17 май]] [[1954]] г. |завършен = [[24 март]] [[1956]] г. |начало = [[5 май]] [[1959]] г. |край = утилизиран през [[2010]] г. |състояние = извън експлоатация |клас = |тонаж = |дължина = 180,5 m |ширина = 20,3 m |газене = 6,5 m |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>4 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''Indret'';<br>2 [[гребен винт|гребни винта]];<br>87 000 [[конска сила|к.с.]] |скорост = 33 [[възел (скорост)|възела]]<br />(61 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9085 t (стандартна);<br />11 100 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 50 – 80 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 50 mm |ХАС = DSBV 1 |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 977 души<br />560 след модернизацията |РЛС = DRBV 20A, DRBV 22A, DRBI 10, 4 DRBC 31B |автономност дистанция = 4000 [[морска миля|морски мили]] при 25 възела ход |други име 1 = Кръстен в чест на |други 1 =[[Жан-Батист Колбер]] |оръдия = 8x2 [[127 mm/54 Model 1948|127 mm]]<br>'''След модернизацията:'''<br>2x1 [[100 mm/55 Model 68|100 mm]]<br>'''Зенитна артилерия:'''<br>10x2 [[57 mm/60 SAK Model 1950|57 mm]]<br>'''След модернизацията:'''<br>6x2 [[57 mm/60 SAK Model 1950|57 mm]] |ракети = '''След модернизацията:'''<br>4x1 [[ракетна пускова установка|ПУ]] за [[противокорабна ракета|ПРК]] [[Екзосе]] (4 ракети);<br>1x2 ПУ за [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[Masurca (ЗРК)|Масурка]], (48 ракети) |торпеда = |други = |хеликоптери = 1 [[вертолет]] |самолети = |източник = }} '''Колбер''' ({{lang|fr|Colbert}}) е [[крайцер]] на [[Въоръжени сили на Франция#Видове въоръжени сили|ВМС на Франция]]. Получава името си в чест на френския държавник [[Жан-Батист Колбер]]. Заложен е като втори кораб на серията „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, типични [[лек крайцер|леки крайцери]], завършен е като [[крайцер ПВО|ПВО крайцер]], въоръжен с [[универсална артилерия]]. В периода 1970 – 1972 г. преминава радикална [[модернизация]], и в резултат на нея става [[ракетен крайцер]]. След изваждането си от бойния състав на флота, от 1993 г. до 2007 г. е [[кораб музей]] в [[Бордо]]. През 2010 г. е разкомплектован за скрап. == Литература == * {{cite|автор= James Charles Fahey |заглавие= The ships and aircraft of the United States fleet, 1958 |url=https://books.google.ru/books?id=8r7CLbAueL0C |издание= 7th ed. |издателство= Naval Institute Press |дата= 1980 |страници= 71 |isbn= 0870216465, 9780870216466. }}. == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/france/fr_cr_colbert.htm COLBERT cruiser (1959)] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|Colbert (C611)}} {{Превод от|ru|Кольбер (крейсер)|66805583}} [[Категория:Леки крайцери тип „Де Грас“|К]] [[Категория:Ракетни крайцери по проекти|К]] [[Категория:Френски ракетни крайцери|К]] k6fehiwde82yo9d33moivh7lz9nps2c 0 699436 12419672 10498920 2024-11-22T10:26:00Z Ket 2798 +изт 12419672 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект | име = Гробница на Кир Велики | име-оригинал = آرامگاه کوروش بزرگ | изглед = CyrustheGreatTomb 22057.jpg | изглед-описание = Гробница на Кир Велики, 2010 г. | карта = Иран | карта-описание = | страна = {{Иран}} | област-вид = | област = | селище-вид = Град | селище = Пасаргада | вид = гробница мавзолей | период = 6 век пр.н.е. | култура = персийска архитектура | епоха = | статут = }} '''Гробницата на [[Кир II Велики]]''', цар на [[Мидия (държава)|Мидия]], се намира в град [[Пасаргад]], Иран.<ref name="brit_Pasa">{{Цитат уеб | заглавие = Pasargadae {{!}} Ancient Persian City, Cyrus the Great’s Capital {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 22 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Pasargadae-ancient-city-Iran | език = en | цитат = }}</ref> Град Пасаргад е създаден от Кир, за да бъде негова столица. В двореца, както и в други по-късни [[Ахемениди|ахеменидски]] обекти, се вижда способността на иранците да възприемат и асимилират чужди елементи, които се превръщат във важна част от тяхното изкуство. Гробницата на [[Кир II Велики]] се намира в древна [[Персия]] и днешна провинция [[Фарс]], на север от [[Персеполис]] и е в [[Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]. Кир II Велики е известна фигура в световната история. Като „баща на иранската нация“, той е първият световен лидер, наричан „Велики“. Кир основава първата световна империя и втората иранска династична империя ([[Ахемениди|Ахеменидската]]) – след като побеждава мидийския цар и обединява мидийците с друго голямо иранско племе, [[перси]]те. Тъй като е един от най-великите и най-известни ирански царе, всяка година голям брой хора посещават този мавзолей, за да почетат великите дела на владетеля. Гробницата му е сред най-популярните атракции на [[Иран]]. Въпреки че е владеел голяма част от древния свят, Кир Велики щял да проектира за себе си гробница, която изобразява изключителна простота и скромност, в сравнение с тези на други древни царе и владетели. Когато [[Александър Велики]] превзема и унищожава [[Персеполис]], той решава да посети гробницата на Кир. [[Ариан]] (смятан за най-достоверен източник за живота на Александър Велики), отбелязва, че той е заповядал на [[Аристобул Касандрийски|Аристобул]], един от неговите войни, да влезе в мавзолея. Вътре той открил златно легло, маса, подредена със съдове за пиене, златен ковчег (в който е било положено тялото му), няколко орнамента, украсени със скъпоценни камъни и надпис върху гробницата. Но никаква следа от този надпис не оцелява и има сериозни несъгласия относно точната формулировка на текста. [[Страбон]] съобщава, че надписът гласи: „Минувачо, аз съм Кир, който даде на персите империя и беше цар на Азия. Затова не оскърбявай този паметник.“ Формата на гробницата е проста, изработена е от големи, внимателно облицовани, издялани каменни блокове, поставени с прецизна точност. Долната част е съставена от камък, изрязан и оформен като правоъгълна основа. Тя има шест широки стъпала, водещи до гроба. Дизайнът на гробницата на Кир Велики, се приема като [[Месопотамия|месопотамски]] или [[елам]]итски [[зикурат]]. <gallery class="center"> Tomb of Cyrus the Great.jpg Pasargades cyrus.jpg Tomb of Cyrus Fars Pasargadae.JPG </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.karnaval.ir/attraction/tomb-of-cyrus www.karnaval.ir] * [http://www.tishineh.com/touritem/1572/tomb-of-cyrus-the-great www.tishineh.com] [[Категория:Мавзолеи в Иран|Кир]] [[Категория:Мидия]] tmj7t9go4z6uluhgvts1n011mswaxx3 12419676 12419672 2024-11-22T10:27:04Z Ket 2798 Добавяне на [[Категория:Персия]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419676 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект | име = Гробница на Кир Велики | име-оригинал = آرامگاه کوروش بزرگ | изглед = CyrustheGreatTomb 22057.jpg | изглед-описание = Гробница на Кир Велики, 2010 г. | карта = Иран | карта-описание = | страна = {{Иран}} | област-вид = | област = | селище-вид = Град | селище = Пасаргада | вид = гробница мавзолей | период = 6 век пр.н.е. | култура = персийска архитектура | епоха = | статут = }} '''Гробницата на [[Кир II Велики]]''', цар на [[Мидия (държава)|Мидия]], се намира в град [[Пасаргад]], Иран.<ref name="brit_Pasa">{{Цитат уеб | заглавие = Pasargadae {{!}} Ancient Persian City, Cyrus the Great’s Capital {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 22 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Pasargadae-ancient-city-Iran | език = en | цитат = }}</ref> Град Пасаргад е създаден от Кир, за да бъде негова столица. В двореца, както и в други по-късни [[Ахемениди|ахеменидски]] обекти, се вижда способността на иранците да възприемат и асимилират чужди елементи, които се превръщат във важна част от тяхното изкуство. Гробницата на [[Кир II Велики]] се намира в древна [[Персия]] и днешна провинция [[Фарс]], на север от [[Персеполис]] и е в [[Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]. Кир II Велики е известна фигура в световната история. Като „баща на иранската нация“, той е първият световен лидер, наричан „Велики“. Кир основава първата световна империя и втората иранска династична империя ([[Ахемениди|Ахеменидската]]) – след като побеждава мидийския цар и обединява мидийците с друго голямо иранско племе, [[перси]]те. Тъй като е един от най-великите и най-известни ирански царе, всяка година голям брой хора посещават този мавзолей, за да почетат великите дела на владетеля. Гробницата му е сред най-популярните атракции на [[Иран]]. Въпреки че е владеел голяма част от древния свят, Кир Велики щял да проектира за себе си гробница, която изобразява изключителна простота и скромност, в сравнение с тези на други древни царе и владетели. Когато [[Александър Велики]] превзема и унищожава [[Персеполис]], той решава да посети гробницата на Кир. [[Ариан]] (смятан за най-достоверен източник за живота на Александър Велики), отбелязва, че той е заповядал на [[Аристобул Касандрийски|Аристобул]], един от неговите войни, да влезе в мавзолея. Вътре той открил златно легло, маса, подредена със съдове за пиене, златен ковчег (в който е било положено тялото му), няколко орнамента, украсени със скъпоценни камъни и надпис върху гробницата. Но никаква следа от този надпис не оцелява и има сериозни несъгласия относно точната формулировка на текста. [[Страбон]] съобщава, че надписът гласи: „Минувачо, аз съм Кир, който даде на персите империя и беше цар на Азия. Затова не оскърбявай този паметник.“ Формата на гробницата е проста, изработена е от големи, внимателно облицовани, издялани каменни блокове, поставени с прецизна точност. Долната част е съставена от камък, изрязан и оформен като правоъгълна основа. Тя има шест широки стъпала, водещи до гроба. Дизайнът на гробницата на Кир Велики, се приема като [[Месопотамия|месопотамски]] или [[елам]]итски [[зикурат]]. <gallery class="center"> Tomb of Cyrus the Great.jpg Pasargades cyrus.jpg Tomb of Cyrus Fars Pasargadae.JPG </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.karnaval.ir/attraction/tomb-of-cyrus www.karnaval.ir] * [http://www.tishineh.com/touritem/1572/tomb-of-cyrus-the-great www.tishineh.com] [[Категория:Мавзолеи в Иран|Кир]] [[Категория:Мидия]] [[Категория:Персия]] huletfwd59l6l3mmrf87grno7pnxisn 2 699642 12419138 12342015 2024-11-21T20:57:58Z Owain Knight 20216 12419138 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]]💶 [[Гауранга Махапрабху]]💶 [[Лоурънс Дъндас]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Пътешествията_на_Марко_Поло Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни безплатно на моя сайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски писатели са [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are Free on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] ir66vgqe1wxmdb6m4z7wpb21uajt5r8 12419139 12419138 2024-11-21T20:59:49Z Owain Knight 20216 12419139 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]]💶 [[Гауранга Махапрабху]]💶 [[Лоурънс Дъндас]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Пътешествията_на_Марко_Поло Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни безплатно на моя сайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски писатели са [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are Free on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] ag43rm847f6sopadwznskjzgh5nyvlq 12419484 12419139 2024-11-22T04:39:49Z Owain Knight 20216 12419484 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]]💶 [[Гауранга Махапрабху]]💶 [[Лоурънс Дъндас]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Пътешествията_на_Марко_Поло Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни безплатно на моя сайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски писатели са [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are Free on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Смъртта на Артур|Le Morte d'Arthur]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[NORAD]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] svancg3r2kca9jp90ao3hdlr94dk4y9 0 702568 12419657 11145796 2024-11-22T10:16:48Z Ket 2798 Добавяне на [[Категория:Персия]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419657 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници|10:42, 30 октомври 2019 (UTC)}} {{Световно културно и природно наследство |Име = Пасаргад |име_ЮНЕСКО = Pasargadae |Картинка = |Картинка_описание = |Място = [[Иран]] |карта = Иран |карта-описание = |Тип = културен |Критерий = i, ii, iii, iv |ID = 1106 |Справка = |Регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Азия и Океания]] |Координати = |Година = 2004 |Разширение = |площ = 160 ха |буферна зона = 7127 ха |Застрашен = }} '''Пасаргад''' ({{lang|fa|پاسارگاد}}) е древна столица на [[Кир Велики]] от [[Ахемениди|Ахеменидската династия]], основана през 6 век пр. Хр. Разположен е в близост до град Шираз. Днес е археологически обект и е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. [[Гробницата на Кир Велики]] се намира в Пасаргад, както и останките от тази на сина му и негов наследник [[Камбис II]]. Пасаргад остава персийска столица, докато Камбис II я премества в [[Суза]]. По-късно [[Дарий I]] основава друга в [[Персеполис]]. Археологическият обект обхваща 1.6 кв. км и включва структура, за която се смята, че е мавзолеят на Кир, крепостта Тол-е Тахт, разположена на върха на близкия хълм, останките от два царски двореца и градини. [[Персийски градини|Персийската градина]] на Пасаргад е най-ранният известен пример за Чехарбаг (персийско и ислямско четиристранно оформление на градината, базирано на четирите градини на Рая, споменати в [[Корана]]). Инженерите на Ахеменидската династия са построили Пасаргад, така че да бъде устойчив на тежки земетресения. Най-важният паметник на Пасаргад е гробът на [[Кир Велики]]. <gallery class="center"> Pasargad Darafsh 3 (10).JPG Pasargadae-114974.jpg Pasargadae-114972.jpg </gallery> == Източници == <references /> * [http://www.tishineh.com/tourstate/489/pasargad Pasargad] * [https://whc.unesco.org/en/list/1106 Pasargadae] {{ОСН Иран}} {{Портал|Култура|Археология|Иран}} [[Категория:Обекти на световното наследство в Иран]] [[Категория:Археологически обекти в Иран]] [[Категория:Персия]] 325t2ay5nq633ifllhyq4h7zgfl2fy2 12419668 12419657 2024-11-22T10:23:21Z Ket 2798 12419668 wikitext text/x-wiki {{Световно културно и природно наследство |Име = Пасаргад |име_ЮНЕСКО = Pasargadae |Картинка = |Картинка_описание = |Място = [[Иран]] |карта = Иран |карта-описание = |Тип = културен |Критерий = i, ii, iii, iv |ID = 1106 |Справка = |Регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Азия и Океания]] |Координати = |Година = 2004 |Разширение = |площ = 160 ха |буферна зона = 7127 ха |Застрашен = }} '''Пасаргад''' ({{lang|fa|پاسارگاد}}) е древна столица на [[Кир Велики]] от [[Ахемениди|Ахеменидската династия]], основана през 6 век пр. Хр. в близост до мястото на победната битка на Кир Велики срещу [[Астиаг]] и медите (550)<ref name="brit_Pasa">{{Цитат уеб | заглавие = Pasargadae {{!}} Ancient Persian City, Cyrus the Great’s Capital {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 22 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Pasargadae-ancient-city-Iran | език = en | цитат = }}</ref>. Днес е археологически обект, разположен в близост до град [[Шираз]], и е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]. [[Гробницата на Кир Велики]] се намира в Пасаргад, както и останките от тази на сина му и негов наследник [[Камбис II]]. Пасаргад остава персийска столица, докато Камбис II я премества в [[Суза]]. По-късно [[Дарий I]] основава друга в [[Персеполис]]. Археологическият обект обхваща 1.6 кв. км и включва структура, за която се смята, че е [[мавзолей|мавзолеят]] на Кир, крепостта Тол-е Тахт, разположена на върха на близкия хълм, останките от два царски двореца и градини. [[Персийски градини|Персийската градина]] на Пасаргад е най-ранният известен пример за Чехарбаг (персийско и ислямско четиристранно оформление на градината, базирано на четирите градини на Рая, споменати в [[Корана]]). Инженерите на Ахеменидската династия са построили Пасаргад, така че да бъде устойчив на тежки земетресения. <gallery class="center"> Pasargad Darafsh 3 (10).JPG Pasargadae-114974.jpg Pasargadae-114972.jpg </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tishineh.com/tourstate/489/pasargad Pasargad] * [https://whc.unesco.org/en/list/1106 Pasargadae] {{ОСН Иран}} {{Портал|Култура|Археология|Иран}} [[Категория:Обекти на световното наследство в Иран]] [[Категория:Археологически обекти в Иран]] [[Категория:Персия]] g9nzq82bxxp0jfskvzj6bkp0h3h8qhb 0 703423 12419490 12384655 2024-11-22T04:53:21Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419490 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = CG(X) |име-оригинал = Cruiser Guided |снимка = Uss Zumwalt.jpg |заглавие = |емблема = |флаг = {{Флагификация|САЩ|ВМС}} |тип = [[Ракетен крайцер]] от ново поколение |производител = |планирани = 19 |построени = |в строеж = не са залагани<ref>{{cite news |url=http://www.cnn.com/2010/POLITICS/02/01/white.house.budget/index.html?hpt=T1 |publisher=CNN|title=Things you should know about budget |access-date=2010-04-28}}</ref> |в строй = |в консервация = |отменени = 19<ref>{{Cite web |url=http://www.defense.gov/qdr/images/QDR_as_of_12Feb10_1000.pdf |title=Quadrennial Defense Review Report |archive-date=28 February 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100228182501/http://www.defense.gov/qdr/images/QDR_as_of_12Feb10_1000.pdf |url-status=dead |access-date=24 February 2022}}</ref> |утилизирани = |загуби = |следващ тип = Няма |предшестващ тип = [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“]] |състояние = проектът е закрит |дължина = 183,0 [[метър|m]] |ширина = 24 m |газене = 8,4 m |задвижване = няма данни |скорост = 30 [[възел (скорост)|възела]] (максимална) |водоизместимост = 16 000 [[тон|t]] (пълна) |броня = |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = около 150 души |автономност време = няма данни |РЛС = |автономност дистанция = няма данни |разход на гориво = |оръдия = няма |ракети = [[установка за вертикален пуск|УВП]] с 200 клетки за противо[[балистична ракета|балистични]] [[ракета земя-въздух|зенитни ракети]]<br>KEI<br>(Kinetic Energy Interceptor) |торпеда = |други = |хеликоптери = 2 |самолети = |източник = }} '''Програма CG(X)''', също известна и като '''Програма за създаване на крайцер от ново поколение''' е програма на [[военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]] за замяната на 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от [[еднотипни кораби|типа]] [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] след 2017 г. Първоначално е планирано построяването на 18 – 19 [[кораб]]а, основаващи се проекта за 13 150-[[тон]]ния [[разрушител]] от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|„Зумвалт“]], но с подсигуряването на [[противоракетна отбрана|ПРО]] и териториалната [[ПВО]], през 2010 г. програмата е отменена. В Четиригодишната прогноза на Министерството на отбраната на САЩ ({{lang|en|Quadrennial Defense Review}}) задачите по ПРО и ПВО ще бъдат възложени на модернизираните разрушители от типа [[Разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]]. Такова решение е прието след като командването на военноморските сили на САЩ стига до извода, че корабите могат да използват данните, получавани от външни датчици и сензори с космическо базиране и, следователно, не се нуждаят от [[радар]] по-голям, отколкото могат да носят [[разрушител с управляемо ракетно оръжие|разрушителите УРО]] от този тип. == История на разработката == В началото на [[1990-те]] години [[въоръжени сили на САЩ|въоръжените сили на САЩ]] търсят противодействие на новите заплахи, създадени след края на [[студена война|Студената война]] и способни да се „впишат“ в коригираните [[бюджет]]ни разходи. Отговорът на ВМС на САЩ става „Програма за създаване на надводен боен кораб на XXI век“ ({{lang|en|Surface Combatant for the 21st Century}}) (SC-21). Тя предвижда построяването на разрушител, на който се присвоява обозначението [[номер на борда|DD-21]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>, а също и на крайцер, известен под шифъра CG-21. Съкращаването на бюджетното финансиране, от ноември 2001 г., водят до това, че програмата SC-21 се трансформира в по-малко амбициозната „Програма за създаване на надводен боен кораб на бъдещето“. Разрушителят DD-21 е преименуван в DD(X); неговото строителство трябва да започне като разрушител от типа „Зумвалт“. Към април 2002 г. проектът DD(X) трябва да стане основата на цяло семейство [[военен кораб|бойни]] [[надводен кораб|надводни кораби]], в което трябва да влезе и крайцерът CG(X), като приемник на крайцера CG-21. Срокът на служба на крайцерите „Тикондерога“, съставляващ 35 години ще изтече между 2021 и 2029 г., макар те да могат да бъдат и моденизирани; в такъв случай срокът на тяхната служба ще бъде продължен до 40 години. Въпреки това, през 2010 г., програмата за проектирането на крайцерите от ново поколение е отменена в рамките на [https://web.archive.org/web/20100228182501/http://www.defense.gov/qdr/images/QDR_as_of_12Feb10_1000.pdf Quadrennial Defense Review] Флотът на САЩ стига до извода, че [[главни размери на плавателен съд|размерите]] и възможностите на разрушителите от типа „[[Разрушители тип „Арли Бърк“|Арли Бърк]]“ серия Flight III са напълно достатъчни, за да могат тези серийни кораби да вземат предполагаемите функции на крайцерите по отношение на противоракетната защита. == Конструкция == [[Крайцер]]ите от типа CG(X) биха могли да станат също най-големите кораби от [[класификация на корабите|клас]] разрушител – [[ракетен крайцер|крайцер УРО]] за последните 40 години. Конструктивно, съгласно рисунките, представени на широката общественост от компаниите-разработчици, крайцерът CG(X) представлява класически [[корпус на кораб|монокорпусен]] съд. == Въоръжение на крайцерите == [[Установка за вертикален пуск]] с 200 килийки за [[балистична ракета|противобалистичните]] [[ракета земя-въздух|зенитни ракети]] KEI (Kinetic Energy Interceptor). Ракетите се предполага да бъдат разположени в четворните клетки на УВП.<ref name=multiplate>[http://www.globalsecurity.org/space/systems/kei.htm Kinetic Energy Interceptor]</ref> [[Дължина]] на всяка ракета KEI – 11,7 [[метър|м]], [[диаметър]] – 1 м.<ref name=multiplate /> == Планове за строителство == Всичко са планирани за построяване 19 крайцера УРО от типа CG(X). {| class=wikitable „wide“ style="text-align:center" |- ! Название|| [[номер на борда|Номер]] || [[Корабостроителница]] || Порт на базиране || Поръчан за построяване (план) || Приет на въоръжение (план) || Изваден от състава на флота (план)|| |- | 1 || CG-74 || || || 2011|| 2017|| 2052 |- | 2 || CG-75 || || || 2013|| 2019|| 2054 |- | 3 || CG-76 || || || 2014|| 2020|| 2055 |- | 4 || CG-77 || || || 2015|| 2021|| 2056 |- | 5 || CG-78 || || || 2015|| 2021|| 2056 |- | 6 || CG-79 || || || 2016|| 2022|| 2057 |- | 7 || CG-80 || || || 2017|| 2023|| 2058 |- | 8 || CG-81 || || || 2017|| 2023|| 2058 |- | 9 || CG-82 || || || 2018|| 2024|| 2059 |- | 10 || CG-83 || || || 2018|| 2024|| 2059 |- | 11 || CG-84 || || || 2019|| 2025|| 2060 |- | 12 || CG-85 || || || 2019|| 2025|| 2060 |- | 13 || CG-86 || || || 2020|| 2026|| 2061 |- | 14 || CG-87 || || || 2020|| 2026|| 2061 |- | 15 || CG-88 || || || 2021|| 2027|| 2062 |- | 16 || CG-89 || || || 2021|| 2027|| 2062 |- | 17 || CG-90 || || || 2022|| 2028|| 2063 |- | 18 || CG-91 || || || 2022|| 2028|| 2063 |- | 19 || CG-92 || || || 2023|| 2029|| 2064 |} == Вижте също == * [[Разрушители тип „Зумвалт“]] * [[Littoral combat ship|LCS (тип кораб)]] * [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“]] * [[Разрушители тип „Арли Бърк“]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.globalsecurity.org/military/systems/ship/cg-x.htm www.globalsecurity.org] {{икона|en}} * [http://www.globalsecurity.org/military/systems/ship/cg-21.htm www.globalsecurity.org] {{икона|en}} * {{cite web |last=O'Rourke |first=Ronald |title=Navy CG(X) Cruiser Program: Background, Oversight Issues, and Options for Congress |url=http://handle.dtic.mil/100.2/ADA473490 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110522032048/http://handle.dtic.mil/100.2/ADA473490 |url-status=dead |archive-date=22 May 2011 |date=20 September 2007 |publisher=Congressional Research Service |достъп_дата=2024-10-11 |архив_дата=2011-05-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110522032048/http://handle.dtic.mil/100.2/ADA473490 }}. This article provides an overview of the CG(X) program as of September 2008. {{икона|en}} {{Превод от|ru|CG(X) (крейсер)|87445783}} [[Категория:Ракетни крайцери по проекти|C]] [[Категория:Ракетни крайцери на САЩ|C]] 83n6y6mux0c10brmykd3xrueyvau38l 14 703513 12419584 8783963 2024-11-22T08:54:20Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Област Видин]]; Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419584 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Читалища в България|Видин]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Видин]] 0o09zwsg0zwp144bc2bhuzjq6wlbk7v 0 706680 12419507 12417234 2024-11-22T06:32:01Z Xunonotyk 209517 12419507 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Южна Корея}} Хюн-мин Сон | снимка = Team_Korea_Russia_WorldCup_02_(cropped).png | описание = Сон през 2018 г. | прякор = | цяло име = '''Сон Хюн-мин''' | град на раждане = [[Чунчеон]] | държава на раждане = {{флагче|Южна Корея}} [[Южна Корея]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 184 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] | номер на фланелката = 7 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010 | юношески отбори = {{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | години = 2010<br>2010 – 2013<br>2013 – 2015<br>2015 – | отбори = {{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] II<br> {{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]<br> {{Флагче|Германия}} [[Байер Леверкузен]] <br> {{Флагче|Англия}} [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] | мачове = 6<br>73<br>62<br>311 | голове = (1)<br>(20)<br>(21)<br>(123) | национален отбор години = 2008 – 2009<br>2016 – 2018<br>2010 – | национален отбор = {{Флагче|Южна Корея}} {{имеНОФ17|Южна Корея}}<br>{{Флагче|Южна Корея}} {{имеНОФ23|Южна Корея}}<br>{{Флагче|Южна Корея}} {{имеНОФ|Южна Корея}} | национален отбор мачове = 18<br>10<br>131 | национален отбор голове = (7)<br>(3)<br>(51) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 10 ноември 2024 г | посл_нац_отбор = 19 ноември 2024 г | наем = }} '''Хюн-мин Сон''' ({{lang|ko| 孫興慜, 손흥민;}}) е [[Южна Корея|южнокорейски]] [[футбол]]ист, играещ като крило за [[Тотнъм Хотспър]]. Капитан е на националния отбор на {{имеНОФ|Южна Корея}}. Той е най-скъпият азиатски футболист, след като през 2015 г. Тотнъм плаща 22 милиона паунда за него.<ref>[https://www.standard.co.uk/sport/football/tottenhams-son-heung-min-vows-to-justify-22m-price-tag-after-becoming-most-expensive-asian-player-in-a2924261.html "Tottenham's Son Heung-min vows to justify £22m price tag after becoming the most expensive Asian player in history"]</ref> Заедно с [[Парк Джи Сунг]] и [[Ан Юнг-хван]] е най-резултатният корейски футболист на световни първенства с 3 гола. Освен това е и най-резултатният азиатски футболист в [[Английската Висша лига]]. == Клубна кариера == [[Файл:Heung-min Son 2017.jpg|мини|ляво|200px|Сон в игра за Тотнъм]] Юноша е на [[ФК Сеул]]. На 16-годишна възраст се присъединява към академията на германския [[Хамбургер ШФ]]. През сезон 2009/10 играе за дублиращия отбор на Хамбугер, записвайки 6 мача, в които вкарва 1 гол. На 31 октомври 2010 г. в мач с [[ФК Кьолн|Кьолн]] вкарва първия си гол за първия тим, ставайки най-младият голмайстор в историята на Хамбургер на 18-годишна възраст. През сезон 2011/12 става титулярен футболист в тима, а важните му голове помагат на Хамбургер да оцелее в [[Първа Бундеслига]]. След като тимът е напуснат от [[Паоло Гереро]] и [[Младен Петрич]], треньорът [[Торстен Финк]] премества Сон в атаката. Хюн не разочарова и вкарва 12 гола в 34 срещи. По това време той е сравняван с легендата [[Ча Бум-Кун]], играл в Бундеслигата през 80-те години. През юни 2013 г. преминава в [[Байер Леверкузен]], където веднага става важна част от тима. Играе с тима в [[Шампионската лига]], а голът му срещу [[Зенит (Санкт Петербург)]] е определен за най-красив гол от статично положение през сезона. Записва 61 двубоя с екипа на „аспирините“, като вкарва 21 попадения. През 2015 г. подписва с [[Тотнъм Хотспър]]. Първите си голове за „шпорите“ вкарва в [[Лига Европа]] във вратата на Карабах при победата с 3:1. На 19 септември 2015 г. вкарва и първия си гол в първенството във вратата на [[Кристъл Палас]]. През първия си сезон в Англия не успява да се наложи в състава, като реализира едва 4 попадения в 28 мача. През 2015/16 Тотнъм са близо до шампонската титла, но в последния кръг тя е спечелена от [[Лестър Сити]]. През следващия сезон обаче Сон се намира в страхотна форма и става първият азиатец, спечелил приза за Футболист на месеца във Висшата лига (септември 2016). Сформира трио в нападението с [[Хари Кейн]] и [[Деле Али]], като и тримата вкарват по над 20 гола във всички турнири през сезона. През април 2017 г. отново е избран за Футболист на месеца в Премиършип. През сезон 2017/18 вкарва 12 гола в 37 мача в шампионата и става най-резултатният азиатски футболист в английското първенство. Също изравнява рекорда на [[Джърмейн Дефоу]], като се разписва в 5 поредни домакински срещи. През юли 2018 г. удължава договора си до 2023 г. == Национален отбор == Дебютира за националния отбор на Южна Корея през 2010 г. Първия си гол вкарва по време на турнира за Купата на Азия през 2011 г. при победата над {{имеНОФ|Индия}} с 4:1. През 2012 г. отказва да играе за [[Лондон 2012|Олимпийските игри в Лондон]], за да се концентрира върху изявите си в Хамбургер. През 2014 г. участва на [[Мондиал 2014|Световното първенство в Бразилия]], където вкарва гол при поражението от {{имеНОФ|Алжир}} с 2:4. Същата година Корейската футболна федерация настоява Сон да играе на Азиатските игри, тъй като при победа ще бъде освободен от задължнителна казарма. От Байер Леверкузен обаче не пускат футболиста.<ref>[http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2014/08/14/2014081401502.html Son Heung-min Won't Be Able to Play at Asian Games]</ref> През 2015 г. достига финал на Купата на Азия, където Южна Корея губи от домакините {{имеНОФ|Австралия}} с 1:2. Сон е капитан на тима на [[Мондиал 2018]], но корейците отпадат в група с Германия, Мексико и Швеция. Все пак в последния мач Южна Корея побеждава действащия световен шампион Германия с 2:0, а Сон вкарва в добавеното време на срещата. През август 2018 г. е капитан на тима на Азиатските игри, където Южна Корея завоюва златните медали. Впоследствие Сон е освободен от военна служба в родината си.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/drugi/totnym-mozhe-da-otdyhne-hion-min-son-izbegna-voennata-sluzhba-503886 Тотнъм може да отдъхне – Хьон-Мин Сон избегна военната служба]</ref> == Успехи == === Национален отбор === * Азиатски игри – 2018 === Индивидуални === * Футболист на годината в Южна Корея – 2013, 2016, 2017 * Легионер на годината на АФК – 2015, 2017 * Футболист на месеца във Висшата лига – септември 2016, април 2017 * Голмайстор на ФА Къп – 2016/17 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.national-football-teams.com/player/41148.html Профил в national football teams] * [https://int.soccerway.com/players/-/103043/ Профил в soccerway] [[Категория:Южнокорейски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Хамбургер ШФ]] [[Категория:Футболисти на Байер Леверкузен]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] adh4oiti5pc4qu4nkfvd86hrkl26twk 0 708598 12418900 11330233 2024-11-21T16:52:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418900 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Шарада | картинка = Audrey Hepburn and Cary Grant 1.jpg | описание = кадър от филма с Кари Грант и Одри Хепбърн | режисьори = [[Стенли Донън]] | продуценти = Стенли Донън | сценаристи = Питър Стоун | базиран_на = разказа на Питър Стоун<br> ''„Неподозиращата жена“'' (1961) | актьори = [[Кари Грант]]<br> [[Одри Хепбърн]]<br> [[Уолтър Матау]]<br> [[Джеймс Кобърн]] | музика = [[Хенри Манчини]] | оператор = Чарлс Ланг | монтаж = Джим Кларк | сценография = | костюми = | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[романтична комедия]]<br>[[черна комедия]] | премиера-дата = 5 декември 1963 | премиера-място = | времетраене = 113 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = 3 млн. [[Щатски долар|щ.д.]] <ref name="walker">{{cite book |first=Alexander |last=Walker |authorlink=Alexander Walker (critic) |title=Hollywood, England |publisher=Stein and Day |year=1974 |page=341}}</ref> | приходи = 13,4 млн. щ.д. <ref>{{cite web |title=Movie: Charade |url=http://www.the-numbers.com/movies/1963/0CRDD.php |publisher=The Numbers |accessdate=14 ноември 2011 |архив_дата=2013-09-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130928140550/http://www.the-numbers.com/movies/1963/0CRDD.php }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0056923 | код-Allmovie = 8925 }} '''„Шарада“''' ({{lang|en|Charade}}) е американски романтичен филм от 1963 г. с режисьор [[Стенли Донън]] <ref name="Charade">{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/title/3838/Charade/|title=Charade|work=TCM database|publisher=[[Turner Classic Movies]]|accessdate=29 февруари 2016}}</ref> по сценарий на Питър Стоун и Марк Бем, с участието на [[Кари Грант]] и [[Одри Хепбърн]] в главните роли. В другите роли участват [[Уолтър Матау]], [[Джеймс Кобърн]], [[Джордж Кенеди]], [[Доминик Мино]], [[Нед Глас]], [[Пол Бонифас]] и [[Жак Марен]]. Филмът обхваща три жанра: [[трилър]], [[романтика]] и [[комедия]]. Тъй като [[Universal Pictures]] го пуска с невалидни авторски права, филмът става [[обществено достояние]] в [[САЩ]] веднага след пускането му.<ref name=pierce>{{cite journal |first=David |last=Pierce |date=June 2007 |title=Forgotten Faces: Why Some of Our Cinema Heritage Is Part of the Public Domain |journal=Film History: An International Journal |volume=19 |issue=2 |pages=125–43 |issn=0892-2160 |oclc=15122313 |jstor=25165419 |doi=10.2979/FIL.2007.19.2.125 }}</ref><ref name="Copyright Basics">{{cite web |url=http://www.copyright.gov/circs/circ01.pdf |title=Copyright Basics |location=Washington, DC. |work=U.S. Copyright Office |year=2008 |pages=3–4}}</ref><ref name="1909 Copyright Act">{{cite web |url=http://www.copyright.gov/history/1909act.pdf |title=An Act to Amend and Consolidate the Acts Respecting Copyright, 60th Congress, 2d session. § 9 |work=United States Congress |year=1909}}</ref><ref name="Peter K 2007 143">{{cite book |first=Peter K. |last=Yu |title=Intellectual Property and Information Wealth: Copyright and related rights |publisher=Greenwood Publishing Group Inc. |year=2007 |page=143 |url=https://www.google.com/books?id=tgK9BzcF5WgC&dq=statute+of+anne+copyright&lr=&as_brr=3&source=gbs_navlinks_s| isbn = 978-0-275-98883-8}}</ref> Филмът е забележителен заради неговия сценарий, особено играта на Грант и Хепбърн, заснет е в [[Париж]], заради музиката на [[Хенри Манчини]], както и за анимираните заглавия на Морис Биндер. Шарада получава по принцип положителни отзиви от критиците и освен това е отбелязано, че съдържа влияния върху жанрове като ексцентрична комедия и шпионски трилър. Той също така е наричан „най-добрият филм на Хичкок, който Хиткок никога не е заснел“. == Сюжет == След ски ваканция в Швейцария, Реджина Ламбърт се завръща в Париж, и разбира, че съпругът и мистериозно е бил убит. Тя разговаря с агентът на ЦРУ Хамилтън Бартоломю който и съобщава, че мъжът и Чарлс Ламбърт е бил един от петимата мъже откраднали 250 хиляди долара в злато от американското правителство по време на Втората Световна война, и държавата си ги иска обратно. Парите не са намерени сред неговите имущества, тъй като той е изтеглил всичко което притежава точно преди да умре. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Кари Грант]]||''Питър Джошуа'' |- |[[Одри Хепбърн]]||''Реджина Ламбърт'' |- |[[Уолтър Матау]]||''Хамилтън Бартоломю'' |- |[[Джеймс Кобърн]]||''Текс Пентолоу'' |- |[[Джордж Кенеди]]||''Херман Скоби'' |- |[[Нед Глас]]||''Леополд Гидеон'' |- |[[Жак Марен]]||''инспектор Едуар Гранпиер'' |- |[[Доминик Мино]]||''Силви Годе'' |- |[[Томас Челимски]]||''Жан-Луи Годе'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Шарада“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0056923/fullcredits#cast |accessdate=18 юни 2019}}</ref> |} == Награди и Номинации == * 1965 — Награда БАФТА за най-добра британска актриса (Одри Хепбърн) * 1965 — Номинация БАФТА за най-добър чуждестранен актьор (Кари Грант) * 1964 — Награда „Едгар Алан По“ за най-добър игрален филм (Питър Стоун) * 1964 — Номинация Оскар за най-оригинална песен (Хенри Манчини и Джони Мърсър, песента „Charade“) * 1964 — Номинации Златен глобус най-добър актьор в мюзикъл или комедия (Кари Грант) * 1964 — Номинации Златен глобус най-добра актриса в мюзикъл или комедия (Одри Хепбърн) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commons category|Charade (film)|Charade}} {{wikiquote|Charade}} * {{imdb title|0056923|Шарада}} * {{Amg movie|8925|Шарада}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/1003883_charade „Шарада“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Стенли Донън]] [[Категория:Филми от 1963 година]] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Американски криминални комедии]] [[Категория:Американски криминални трилъри]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] bvfv12g0hs21jk1emucrcpkcvkt1jw0 0 712614 12419555 11557688 2024-11-22T08:05:22Z Xunonotyk 209517 12419555 wikitext text/x-wiki {{Личност | име=Теофан Райнов | описание=български общественик | роден-място = [[Карлово]], [[Османска империя]] | починал-място = Карлово, [[Царство България]] }} '''Теофан Райнов Попович''' е [[Българи|български]] [[Общество|обществен]] и [[Политик|политически]] деец от [[Възраждане]]то, син на известния книжовник и учител [[Райно Попович]]. Един от основателите на движението „Млада България“, съратник на Георги Раковски, Иван Касабов, Любен Каравелов и Васил Левски. == Биография == === Ранни години === Роден през януари [[1837]] г. в [[Карлово]] в семейството на учителя [[Райно Попович]]. Връстник и съученик на [[Васил Левски]]. Учи във взаимното училище и в гръкоеленическата школа при баща си. През 1851 г. постъпва в училище „Св. св. Кирил и Методий“ в [[Пловдив]], което завършва през 1855 г. и заминава за [[Истанбул|Цариград]], където започва работа в търговската кантора „Братя Гешови“.<ref>[http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/teofan-rajnov www.voivodi.eu]</ref> През 1858 г. след смъртта на баща му заминава за [[Виена]] при своя вуйчо Христо Д. Гешов, където учи счетоводство, помага в търговската кантора на вуйчо си, а след смъртта му през 1860 г. поема дейността ѝ. През 1862 г. се среща с [[Георги Раковски]] и се посвещава на революционното дело. През 1863 г. се жени за Елисавета Манова от [[Казанлък]], която умира две години по-късно при раждане. През 1864 г. е обвинен в умишлен фалит на кантората, съден е във Виена и лежи за кратко в затвора. === Революционна дейност === След като се завръща в България, се установява в Пловдив, а през 1867 г. заминава за Цариград, където се включва в борбите за църковна независимост. През есента на 1868 г. получава предложение от адвокат Манол Иванов, който отговаря за турското разузнаване сред българската емиграция, да стане турски шпионин. Заедно с д-р Миркович той приема, но с ясната идея да работи като двоен агент – вместо да издава българите, да им помага да избегнат преследване.<ref>[http://www.otbrana.com/новини_4722 www.otbrana.com]</ref> След ареста на д-р Миркович е принуден на бяга в [[Цюрих]] и се завръща в Цариград през 1872 г. след смъртта на великия везир Али паша. Поддържа връзки с българската емиграция – с [[Георги Раковски]] – още от 1862 г., [[Любен Каравелов]], [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]]. Член е на политическата групировка „[[Млада България (организация)|Млада България]]“ на Иван Касабов. С парите, дадени му от османските власти за подкупи, финансира емигрантската преса, дори и обиколката на Васил Левски в България. Именно при него Левски праща помощника си [[Ангел Кънчев]], за което пише писмо на Райнов на 25 ноември 1871 г.<ref>Страшимиров, Димитър. „Васил Левски. Живот, дела, извори.“, т. 1, София, 2014, с. 99.</ref> През 1869 г. със специална мисия посещава [[Италия]], [[Женева]] и [[Лондон]], където се среща с [[Джузепе Мацини]], [[Михаил Бакунин]] и [[Александър Херцен]].<ref>Каратеотодора-Възвъзова, Кирила, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Васил Левски. Документален летопис 1837 – 1873, С., 1987, с. 302.</ref> Участва в учредителното събрание на [[Български революционен централен комитет|БРЦК]] през 1869 г. През 1872 г. е назначен за главен управител на [[Баронхиршова железница|Баронхиршовата железница]], където работи до 1877 г. Заподозрян от турските власти отново бяга – този път в [[Триест]], откъдето се завръща след края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] през 1878 г. === След Освобождението === Веднага след Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово, а по-късно и за префект на Пловдив. От октомври 1882 г. до януари 1883 г. е помощник-кмет на [[София]]. След това е околийски управител на [[Омуртаг]], окръжен управител на [[Хасково]], [[Бургас]], [[Силистра]], [[Видин]], [[Свищов]], [[Разград]], [[Трън]], [[Севлиево]], [[Пазарджик]] и [[Кюстендил]]. За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ – V степен с грамота.<ref>[http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/teofan-rajnov www.voivodi.eu]</ref> Умира в Карлово на [[18 септември]] [[1910]] г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * Георгиева, Елена. „Един живот за Отечеството (личен приятел на Левски; под маската на шпионин; активен участник в Априлското въстание)“, в. „Карловска трибуна“, бр. 38/18. ІХ. 1970. * Каратеотодора-Възвъзова, Кирила, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Васил Левски. Документален летопис 1837 – 1873, С., 1987. * Страшимиров, Димитър. "Васил Левски. Живот, дела, извори., т. 1, София, 2014. * „Теофан Райнов – революционер и възрожденец“, в. „Отечествен глас“, бр. 6971/14. ІV. 1967. * Славчев, Никола. „Теофан Райнов като революционер и възрожденец“, София 1940. * Шабанов, Иван. „Един живот – борба, един идеал – свобода“, в. „Работническо дело“, бр. 140/20. V. 1970. {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Райнов, Теофан}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в Карлово]] 19vzk1i2l6aqfw8sr8ayw9hv2dyqnbt 0 713255 12419556 12272494 2024-11-22T08:06:10Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 4 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419556 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Got7 | фон = група | лого = | картинка = Got7 cheering video for JYPE 16th audition 01.jpg | картинка_текст = Got7 през ноември 2019: Марк, Джинйонг, [[Чуе Йонг-дже|Йонгдже]], Югьом, Джейби, [[БемБем]], Джаксън. | създадена = [[Сеул]], {{Южна Корея}} | националност = | стил = [[кей поп]], [[Хип-хоп музика|хип-хоп]], [[Трап (музикален стил)|трап]], [[Съвременно R&B|R&B]] | период_на_активност = 2014 – | състав = {{флагче|САЩ}} {{флагче|Република Китай (Тайван)}} Марк<br>{{флагче|Южна Корея}} [[Джейби]]<br>{{флагче|Хонг Конг}} [[Джаксън Уанг|Джаксън]]<br>{{флагче|Южна Корея}} [[Джинйонг]]<br>{{флагче|Южна Корея}} [[Чуе Йонг-дже|Йонгдже]]<br>{{флагче|Тайланд}} [[БемБем]]<br>{{флагче|Южна Корея}} [[Югьом]] | бивши_членове = | лейбъл = [[JYP Entertainment]], Sony Music Entertainment Japan | свързани_изпълнители = [[JJ Project]], [[Jus2]], JYP Nation | сайт = {{url|got7.jype.com}} }} '''„Got7“''' ({{lang|ko|갓세븐}}, често изписвано като GOT7) e южнокорейска ([[кей поп]]) музикална [[Музикална група|момчешка група]], сформирана от компанията „JYP Entertainment“. Състои се от 7 членове: Джейби, Марк, Джаксън, Джинйонг, [[Чуе Йонг-дже|Йонгдже]], [[БемБем]] и Югьом. Групата дебютира през януари 2014 г., когато издава първия си [[EP|мини албум]] ''Got It?'', който се класира на второ място в класацията Gaon Album Chart и на първо в Billboard's World Albums Chart. Got7 придобива популярност благодарение на сценичните си изпълнения, включващи елементи на трикинг. В края на 2014 г. Got7 подписва договор със Sony Music Entertainment Japan и дебютира в [[Япония]] със сингъла „Around the World“. След месец групата се завръща в [[Южна Корея]], за да издаде първия си официален [[студиен албум]] ''Identify'', изкачвайки се на върха на националните музикални класации. През 2015 г. излизат мини албумите ''Just Right'' и ''Mad'', част от които е най-успешният сингъл на Got7, „Just Right“. През 2016 г. издават първия си официален японски студиен албум ''Moriagatteyo'', дебютирайки на трето място в Oricon Albums Chart. По-късно издават петия си корейски мини албум ''Flight Log: Departure'', както и студийния албум ''Flight Log: Turbulence'', който се изкачва на върха на класациите. През 2017 г. Got7 издават шестия си мини албум ''Flight Log: Arrival'', част от който е сингълът „Never Ever“. Мини албумът е третата и последна част от трилогията ''Flight Log'', считан за най-успешния от трите албума, от който са продадени над 300 000 копия. Още същата година групата издава седмия си мини албум ''7 for 7'', който включва хитовия сингъл „You Are“. Осмият мини албум ''Eyes On You'' излиза през март 2018 г., а продажбите надминават 300 000 копия.<ref name=gaoninfoapril2018>{{cite web|title=April 2018 Album Chart|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=4&hitYear=2018&termGbn=month|work=Gaon Music Chart|accessdate=29 април 2018}}</ref> В края на 2018 г. е издаден третият студиен албум на Got7, озаглавен ''Present: You'', главният трак на който се изкачва на върха на световните класации. == История == === 2009 – 2013: JJ Project и сформиране на Got7 === През 2009 г. Джейби и Джинйонг стават част от [[JYP Entertainment]], след като са одобрени на кастинг.<ref name=Donga-JJproject>{{cite web|title=JJ프로젝트, 박진영·임재범 이름에 금테까지 둘렀다 &#91;JJ Project, to combine the names of Jinyoung and Jaebeom&#93; |url=http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5 |publisher=Donga.com |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161026195250/http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5 |archivedate=26 октомври 2016 |accessdate=20 юли 2015 |език=ko |deadurl=yes}}</ref> През 2010 г. Марк и [[БемБем]] са намерени съответно в [[Лос Анджелис]], [[САЩ]] и [[Банкок]], [[Тайланд]] и поканени от членове на компанията да се присъединят към нея.<ref name="kpoppla">{{cite web|author=Kang Soo Jin|title=Have You Got the Boys of Got7?|url=http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/|work=Kpop Planet|publisher=Kyunghyang Shinmun|accessdate=2 април 2015|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140729210123/http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/|archivedate=29 юли 2014|архив_дата=2014-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140729210123/http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/}}</ref> През същата година Югьом се присъединява като „трейни“ (музикант, който се обучава от няколко месеца до няколко години преди да дебютира), след като му бива предложена тази възможност в училището за танци, което посещава по това време.<ref name="kpoppla"/> През декември Джаксън е одобрен на международния кастинг на JYP в [[Хонг Конг]], но започва периода си на обучение през лятото на 2011 г.<ref name="kpoppla"/> Джейби и Джинйонг (тогава познат като Джуниър) извършват актьорския си дебют през 2012 г. в телевизионната драма ''Dream High 2''. През май дебютират като поп дуета [[JJ Project]] със сингъла „Bounce“.<ref>{{cite web|url=http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/2829/idols-idols-and-more-idols-coming-your-way-in-dream-high-2 |title=Idols, Idols and More Idols Coming Your Way in 'Dream High 2' |publisher=Mwave.interest.me |date=17 януари 2012 |accessdate=31 март 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://news.chosun.com/site/data/html_dir/2012/05/28/2012052800674.html|title=JJ프로젝트, 엔돌핀 폭발하는 화끈한 데뷔 무대 선보여 &#91;JJ Project, hot debut showcase&#93;|publisher=The Chosun Ilbo|date=28 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> Дуото се изявява отново през 2013 г. в сериала ''When a Man Falls in Love''.<ref>{{cite web|title=JJ Project′s JB to Appear as Shin Se Kyung′s Little Brother in ′When a Man Falls in Love′|url=http://mwave.interest.me/news/newsdetail.m?searchNewsVO.news_id=201303111129_31066|work=Ko Hung Ju|publisher=CJ E&M enewsWorld|accessdate=11 март 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20130616020642/http://mwave.interest.me/news/newsdetail.m?searchNewsVO.news_id=201303111129_31066}}</ref> През това време Марк, Джаксън, [[БемБем]] и Югьом се подготвят за дебюта си като група. Квартетът се появява на телевизионните екрани за първи път в четвъртия епизод на риалити програмата ''Who is Next: WIN'', който се излъчва на 6 септември 2013 г.<ref name="kpopherald">{{cite web|title=JYP to launch new boy band 'GOT7' next week|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=20140107000741_2|publisher=Kpop Herald|first=Julie|last=Jackson|accessdate=30 септември 2016|date=7 януари 2014}}</ref><ref name="julie">{{cite web|title=GOT7 returning with new EP|url=http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20140605001174|publisher=Korea Herald|first= Julie|last= Jackson|accessdate=30 септември 2016|date=5 юни 2014}}</ref> Последният член, който се присъединява към групата, е [[Чуе Йонг-дже|Йонгдже]], който е „трейни“ в продължение едва на седем месеца.<ref name="suremagazine">{{cite web |author=Lee, Hyo-jin |work=Koogle TV |publisher= |title=GOT7 Members Junior and Youngjae Pose for SURE Magazine |url=http://www.koogle.tv/media/news/got7-members-junior-and-youngjae-pose-for-sure-magazine/ |date=11 август 2016 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161028214903/http://www.koogle.tv/media/news/got7-members-junior-and-youngjae-pose-for-sure-magazine/ |archivedate=28 октомври 2016 |deadurl=yes |достъп_дата=2019-01-31 |архив_дата=2016-10-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161028214903/http://www.koogle.tv/media/news/got7-members-junior-and-youngjae-pose-for-sure-magazine/ }}</ref><ref>{{Cite web|url=https://m.post.naver.com/viewer/postView.nhn?volumeNo=8407946&memberNo=16831885|title=Oh! My Got7: GRAZIA INTERVIEW|work=m.post.naver.com|език=ko|accessdate=13 януари 2019}}</ref> === 2014: Дебют с Got It?, Got Love, Identify и Around the World === [[Файл:KOCIS Korea Mnet GOT7 01 (12986919333).jpg|мини|250px|Got7 на сцената в музикалната програма ''M Countdown'' на 16 януари 2014 г.]] JYP Entertainment обявява сформирането на Got7 на 1 януари 2014 г. Името е вдъхновено от първоначалното име на групата g.o.d., Got6, което е използвано, когато като част от нея е планирал да дебютира главният изпълнителен директор на компанията, музикантът Пак Джинйонг.<ref>{{Cite web|url=http://news1.kr/articles/?2016100|title='룸메이트2' 박진영 '지오디 원래 그룹명 갓식스'|last=Lee|first=Kyung-nam|date=24 декември 2014|work=News1|език=ko|accessdate=13 януари 2019}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://news.mk.co.kr/newsRead.php?year=2014&no=1561305|title='룸메이트' 박진영, 갓세븐 이름 유래 공개...갓식스는 무엇?|last=Ahn|first=Sung-eun|date=23 декември 2014|work=MK News|език=ko|accessdate=13 януари 2019}}</ref> Got7 е първата момчешка група, сформирана от JYP след дебюта на [[2PM]] през 2008 г.<ref name="kpopherald"/><ref>{{cite web|title=JYP's GOT7 debuts with 'Girls Girls Girls'|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=20140116000821_2|first=Julie|last=Jackson|publisher=Kpop herald|accessdate=30 септември 2016|date=16 януари 2014}}</ref> Първоначално Got7 е представена като [[Хип-хоп музика|хип-хоп]] група,<ref name="koreatimes"/><ref name="julie2"/> която инкорпорира трикинг и [[Брейк данс|брейк денс]] в представленията си.<ref name="julie"/><ref>{{cite web |url=http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=8964 |title=JYP's First Hip Hop Group 'GOT7' Reveals Music Video, 'Girls Girls Girls' |publisher=BNT News |first=Chloe |last=Yun |date=15 януари 2014 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161020212653/http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=8964 |archivedate=20 октомври 2016 |deadurl=yes |достъп_дата=2019-01-31 |архив_дата=2016-10-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161020212653/http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=8964 }}</ref> Този стил наподобява онзи на старшата група 2PM, известна с акробатичния си стил на танцуване.<ref name="koreatimes">{{cite web|title=GOT7 succeeds with change of image |url=http://koreatimes.co.kr/www/news/culture/2014/07/135_161108.html |author=Kim Ji-soo |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161001173703/http://koreatimes.co.kr/www/news/culture/2014/07/135_161108.html |archivedate=1 октомври 2016 |publisher=Korea Times |accessdate=30 септември 2016 |date=17 юли 2014 |deadurl=yes}}</ref><ref>{{cite web|url=http://media.paran.com/entertainment/newsview.php?dirnews=2407457&year=2008&Query=2pm|title=관객과 함께 호흡하는 '퍼포먼스 보이그룹'2PM|trans-title=Breathing with the audience, 'performance group show' 2PM|date=28 септември 2008|publisher=CNB News|accessdate=31 май 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090612153238/http://media.paran.com/entertainment/newsview.php?dirnews=2407457&year=2008&Query=2pm|archivedate=12 юни 2009|deadurl=yes|език=ko|архив_дата=2009-06-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090612153238/http://media.paran.com/entertainment/newsview.php?dirnews=2407457&year=2008&Query=2pm}}</ref><ref>{{cite web|title=JYP GOT7 releases first music teaser video |url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=20140113000684_2|publisher=Kpop Herald|author=Yoon Ha-youn|accessdate=30 септември 2016|date=13 януари 2014}}</ref> Got7 издава първия си мини албум ''Got It?'' на 20 януари 2014 г., който се изкачва на първо място в Billboard's World Albums Chart.<ref>{{cite news|last=Benjamin|first=Jeff|title=Hyorin Earns Third K-Pop No. 1, GOT7 Tops World Albums|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/5893805/hyorin-earns-third-k-pop-no-1-got7-tops-world-albums|accessdate=22 януари 2015|work=Billboard K-Town|date=31 януари 2014}}</ref><ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=05&hitYear=2014&termGbn=week|title=2014년 05주차 Album Chart|work=Gaon Chart|publisher=Korea Music Content Industry Association|accessdate=17 февруари 2015|език=ko}}</ref> Групата дебютира официално на сцената в музикалната програма ''M Countdown'' на 16 януари 2014 г., изпълнявайки дебютния си сингъл „Girls Girls Girls“.<ref>{{cite web|title=New face from JYP |url=http://koreatimes.co.kr/www/news/issues/2014/01/139_149950.html|publisher=Korea Times|accessdate=30 септември 2016|date=16 януари 2014}}</ref> Скоро след дебюта си Got7 подписва договор със Sony Music Entertainment Japan и представя музиката си в Япония пред публика от 9000 фенове.<ref>{{cite web|title=Got7 to Launch Debut Showcase in Japan|url=http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/60590/got7-to-head-to-japan-for-showcases|publisher=CJ E&M enewsWorld via Mwave|accessdate=30 септември 2016|date=10 март 2014|first=Yeawon|last=Jung|архив_дата=2017-09-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170902012757/http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/60590/got7-to-head-to-japan-for-showcases}}</ref><ref>{{cite web|title=GOT7 to launch first showcase in Japan next month|url=http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20140311001507|publisher=Korea Herald|accessdate=30 септември 2016|date=11 март 2014}}</ref> На 23 юни Got7 издава втория си мини албум ''Got Love'' с главния трак „A“, написан и композиран от Пак Джинйонг.<ref>{{cite web|title=갓세븐, 박진영 곡으로 23일 컴백..티저 공개 '밝다'|trans-title=Got7, 23 days... comeback teaser released by Park Jin Young, 'bright' new songs|url=http://osen.mt.co.kr/article/G1109878729|publisher=OSEN|accessdate=1 ноември 2015|език=ko}}</ref> Целта на албума е групата да покаже по-весел и колоритен имидж, разнообразявайки от типичната си брейк денс хореография.<ref name="julie2">{{cite web|title=GOT7 strays from hip-hop, tries sweet for a change|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=20140619000742_2|work=Kpop Herald|accessdate=30 септември 2016|first=Julie|last=Jackson|date=19 юни 2014}}</ref> През ноември 2014 г. излиза първият официален студиен албум на Got7, ''Identify'', както и музикалния клип към главния трак „Stop Stop It“.<ref>{{cite web|title=갓세븐 '하지하지마' MV공개 하루만에 유튜브 100만 돌파|trans-title=Got7, 'Stop It, Stop It' MV surpassed 10 Mio. views on YouTube|url=http://news.donga.com/3/all/20141118/67967263/1|publisher=dongA.com|accessdate=1 ноември 2015|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150217074836/http://news.donga.com/3/all/20141118/67967263/1|archivedate=17 февруари 2015|език=ko|архив_дата=2015-02-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150217074836/http://news.donga.com/3/all/20141118/67967263/1}}</ref> ''Identify'' е на първо място в класацията Gaon's Weekly Album Sales Chart през първата седмица и се издига до номер четири в Billboard's World Digital Songs Chart.<ref>{{cite web|author=Jeong Jee Won|title=GOT7 Tops Gaon Album Chart with 'Identify'|url=http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/81760/got7-tops-gaon-album-chart-with-identify|publisher=Mwave|accessdate=1 ноември 2015|архив_дата=2014-11-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141129235717/http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/81760/got7-tops-gaon-album-chart-with-identify}}</ref><ref name="BillboardWDS">{{cite web|title=GOT7 & Sistar Announced for KCON 2015 Los Angeles |last=Benjamin | first=Jeff |work=Billboard |url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/6597797/got7-sistar-kcon-2015-lineup-los-angeles |accessdate=1 август 2015 |date=11 юни 2015}}</ref> През октомври групата провежда първото си турне в Япония, „Got7 1st Japan Tour 2014“,<ref>{{cite web|author=Kim Min-jin|title=GOT7 to hold its first Japan Tour|url=http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20140630000792|work=Korea Herald|accessdate=30 септември 2016|date=30 юни 2014}}</ref> и прави японския си дебют на 22 октомври със сингъла „Around the World“, включващ хип-хоп песента „So Lucky“, композирана и написана от Джун Кей, член на 2PM.<ref>{{cite web|author=Ock Hyun-ju|title=GOT7 to drop Japanese debut EP in Oct|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=20140828001040_2|work=Kpop Herald|accessdate=30 септември 2016|date=28 август 2014}}</ref> === 2015: Love Train, Just Right, Laugh Laugh Laugh и Mad === През януари Got7 печели наградата за дебют (New Artist Award) на 29-ите награди „Златен диск“<ref>{{cite web| url=http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20150115000786| title=Taeyang, BEAST stand out at Golden Disc Awards|publisher=Korea Herald| date=30 юни 2015| accessdate=24 септември 2016|author=Ock, Hyun-ju}}</ref> и на 24-тите Музикални награди в Сеул.<ref>{{cite news|last=Lee|first=Min Ji|title=SM Sweeps ′Seoul Music Awards′ Taking Rookie and Daesang Awards|url=http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/85821/sm-sweeps-seoul-music-awards-taking-rookie-and-daesang-awards|accessdate=16 май 2016|work=enewsWorld|publisher=CJ E&M|date=23 януари 2015}}</ref> През същия месец групата играе в свой собствен уеб сериал, ''Dream Knight'', с участието на актрисата Сонг Хаюн в главната женска роля. Сериалът разказва историята на момиче, което споделя мечтите и любовта си с група мистериозни момчета. ''Dream Knight'' има почти 13 милиона гледания<ref>{{cite web| url=http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/86784/web-drama-dream-knight-rakes-in-nearly-13-million-hits-total| title=Web Drama 'Dream Knight' Rakes in Nearly 13 Million Hits Total| publisher=Mwave| date=5 февруари 2015| accessdate=24 септември 2015| first=Yeawon| last=Jung| архив_дата=2016-10-29| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161029045513/http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/86784/web-drama-dream-knight-rakes-in-nearly-13-million-hits-total}}</ref><ref>{{cite web| url=http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/85987/web-drama-dream-knight-flooded-with-publication-right-inquiries-from-america-japan-and-more| title=Web Drama 'Dream Knight' Flooded with Publication Right Inquiries from America, Japan and More| publisher=Mwave| date=26 януари 2015| accessdate=24 септември 2015| first=Yeawon| last=Jung| архив_дата=2017-08-06| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170806221745/http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/85987/web-drama-dream-knight-flooded-with-publication-right-inquiries-from-america-japan-and-more}}</ref> и печели наградата „Най-добър сериал“, „Най-добър режисьор“ и „Най-добър издигащ се актьор“ на фестивала K-Web Fest през юли.<ref>{{cite web| url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201606302338483037166_2| title=GOT7's 'Dream Knight' receives award|publisher=Kpop Herald| date=30 юни 2015| accessdate=24 септември 2016|author=Lee Ji-hae}}</ref> На 10 юни 2015 г. Got7 издава втория си японски сингъл „Love Train“, който дебютира на четвърто място в класацията Oricon Singles Chart. Заедно с песента излиза и допълнителната песен „O.M.G.“, както и инструменталните версии на двата трака.<ref>{{cite web|title=GOT7 ranks 4th on Oricon|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201506111341229514123_2|work=Kpop Herald|publisher=Korea Herald|accessdate=11 юни 2015|author=Lim Jeong-yeo}}</ref> Третият мини албум на кей поп групата, ''Just Right'', излиза на 13 юли 2015 г.<ref>{{cite web|url=http://osen.mt.co.kr/article/G1110200116|publisher=Osen.mt.co.kr.|accessdate=12 юли 2015|език=ko | title = &#91;한밤의 신곡&#93;갓세븐 '딱좋아', 소녀취향 저격하는 여친 응원송}}</ref> Главният трак със същото име стига до номер 3 в класацията на Billboard за интернационални дигитални песни, задържайки се на тази позиция в продължение на две последователни седмици.<ref name="Billboard_World">Chart references for ''Just Right'': * {{cite web| title=Billboard World Songs Chart, Week of 01 August, 2015| url=http://www.billboard.com/biz/charts/2015-08-01/world-digital-songs=| work=Billboard| accessdate=6 август 2015}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite web| title=Billboard World Songs Chart, Week of 08 August, 2015| url=http://www.billboard.com/biz/charts/2015-08-08/world-digital-songs| work=Billboard| accessdate=6 август 2015| архив_дата=2015-12-11| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151211044154/http://www.billboard.com/biz/charts/2015-08-08/world-digital-songs}}</ref> На 2 април 2018 г. музикалният клип на „Just Right“ в YouTube достига 200 милиона гледания, което го превръща в първия клип на Got7, достигнал такива цифри. Got7 издават третия си японски сингъл „Laugh Laugh Laugh“, заедно с песента „Be My Girl“ на 23 септември. Още през първата седмица са продадени повече от 35 000 копия.<ref>{{cite web|title=GOT7 Released Its Album 'LAUGH LAUGH LAUGH'|url=http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=28001|first=Woorim|last=Ahn|publisher=BNT News|accessdate=14 октомври 2016|архив_дата=2016-10-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161029050022/http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=28001}}</ref><ref>{{cite web|title=Oricon Chart September week three |url=http://www.oricon.co.jp/rank/js/w/2015-10-05/ |publisher=Oricon |accessdate=14 октомври 2016 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151001061823/http://www.oricon.co.jp/rank/js/w/2015-10-05/ |archivedate=1 октомври 2015 |deadurl=yes}}</ref> Четвъртият корейски мини албум на групата, ''Mad'', и главният трак от него излизат на 29 септември.<ref>{{cite web|title=GOT7 Tops iTunes Charts in Numerous Countries|url=http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/98344/got7-tops-itunes-charts-in-numerous-countries|publisher=Mwave.interest.me|accessdate=30 септември 2015|архив_дата=2016-01-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160130104903/http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/98344/got7-tops-itunes-charts-in-numerous-countries}}</ref> На 23 ноември е издаден и първият „repackaged“ албум на Got7 ''Mad: Winter Edition'', включващ допълнителните песни „Confession Song“, „Everyday“ и „Farewell“.<ref>{{cite web|title=GOT7 releases new tracks in repackaged album |url=http://english.yonhapnews.co.kr/search1/2603000000.html?cid=AEN20151123002500315 |publisher=Yonhap News |accessdate=14 октомври 2016 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161014211159/http://english.yonhapnews.co.kr/news/2015/11/23/0200000000AEN20151123002500315.html |archivedate=14 октомври 2016 |first=Sojung |last=Park |deadurl=yes}}</ref> === 2016: Flight Log: Departure, Fly Tour и Flight Log: Turbulence === [[Файл:GOT7 at Korea Sale Festa.jpg|мини|250px|Got7 и Чо Юнсън, министърът на културата, спорта и туризма на фестивала ''Korea Sale Festa'' през септември 2016 г.]] На 3 февруари 2016 г. Got7 издава първия си официален студиен японски албум ''Moriagatteyo''. За композирането на главния трак е допринесъл Джанг Ууйонг, член на 2PM, а албумът включва и песен, композирана от Джун Кей, друг член на по-старата група. ''Moriagatteyo'' се класира на второ място в Oricon charts.<ref>{{Cite news|url=https://www.koreaboo.com/news/122565/|title=BIGBANG and GOT7 top Oricon Charts with new Japanese albums|date=3 февруари 2016|work=Koreaboo|accessdate=3 януари 2018}}</ref> В албума са включени и 12 оригинални японски песни, някои от които са част от първите три японски сингъла на Got7. Допълнителни песни са и японските версии на 4 корейски трака: „Girls Girls Girls“, „A“, „Stop Stop It“ и „Just Right“. На 15 февруари 2016 г. Got7 и популярната група от същата компания, [[Twice]], се превръщат в новите модни лица на NBA Style Korea.<ref>{{cite web|last=Jeong|first=Ji-won|title=갓세븐•트와이스, 의류모델 동반 발탁 '대세돌 입증'|url=http://entertain.naver.com/read?oid=311&aid=0000576910|work=Naver|publisher=Xports News|accessdate=25 септември 2016|език=ko}}</ref><ref>{{cite web|author=Jung Min-kyung|title=NBA releases more photos of Got7 and Twice|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201603101248388190997_2|work=Kpop Herald|accessdate=25 септември 2016}}</ref> На 21 март 2016 г. излиза петият мини албум на Got7, ''Flight Log: Departure'', заедно с главния трак „Fly“.<ref>{{cite web|title=GOT7 returns with 'Fly'|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201603211458420816319_2|publisher=The Korea Herald|accessdate=25 март 2016|date=21 март 2015}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/search1/2603000000.html?cid=AEN20160324004000315|title=K-pop idol GOT7 returns to stage with 'Fly'|work=Yonhap News|accessdate=14 октомври 2016|date=24 март 2016|author=Chung Joo-won }}</ref> На 31 март групата се превръща в първия корейски изпълнител след [[Сай (рапър)|Сай]], появил се в класацията Billboard's Artist 100 (на 88 място), изкачвайки се до номер 45.<ref>{{cite web|url=http://www.sbs.com.au/popasia/blog/2016/04/01/got7-first-k-pop-act-hit-billboard-artist-100-chart-psy|title=GOT7 is the first K-pop act to hit the Billboard Artist 100 chart since Psy|date=1 април 2016|accessdate=25 юни 2017}}</ref> ''Flight Log: Departure'' дебютира на второ място в Billboard Heatseekers Album Chart, както и в Billboard World Albums Chart (интернационалната класация на Billboard за албуми).<ref name="billboard">{{Cite web|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7318923/got7-fly-charts-artist-100-world-albums-social-50 |title=GOT7 'Fly' Into Multiple Billboard Charts, Outpeak PSY on Artist 100 Chart |work=Billboard |accessdate=14 октомври 2016 |date=4 април 2016 |first=Jeff |last=Benjamin |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160616235738/http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7318923/got7-fly-charts-artist-100-world-albums-social-50 |archivedate=16 юни 2016 |deadurl=yes}}</ref> На 12 април 2016 г. в интернет пространството излиза „Home Run“, вторият главен трак от ''Flight Log: Departure'' – Джейби активно участва в писането и композирането на песента.<ref>{{cite web|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201604121316004146422_2|title=GOT7 reveals new song 'Home Run'|work=Kpop Herald|accessdate=13 октомври 2016|author=Kim Soo-hyang}}</ref> Got7 участва и в японската образователна телевизионна програма ''TV Hangul Course'' ({{lang|ja|テレビでハングル講座}}) по канала NHK Educational TV, където членовете на групата играят ученици от „Училището на Сун-Ок Ким“ и правят кратки скечове на [[хангъл]] всяка седмица. Появяват се текстове за тях в японските учебници.<ref>{{cite web |last= |first= |date=18 март 2016 |title=NHKテレビ テレビでハングル講座 2016年4月号 |trans-title=NHK TV Hangul Course April 2016|url=https://www.nhk-book.co.jp/text/index.html |език=ja |magazine= |location=Japan |publisher=NHK Publishing, Inc. |accessdate=6 август 2018 }}</ref> Got7 участва в програмата редовно в продължение на 2 години – до март 2018 г.<ref>{{Cite web|url=http://news.kstyle.com/article.ksn?articleNo=2039924|title=GOT7「テレビでハングル講座」レギュラー出演決定を生報告！日本ツアーが幕張でフィナーレ (Japanese)|last=|first=|date=1 март 2016|work=KStyle|accessdate=6 август 2018}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://natalie.mu/music/news/223578|title=乃木坂46桜井玲香、Eテレ「ハングル講座」の生徒に「基礎の基礎からがんばります」 (Japanese)|last=|first=|date=7 март 2017|work=Music Natalie|accessdate=6 август 2018}}</ref> Got7 провежда първото си соло турне „Fly Tour“, започвайки с концерт в [[Сеул]] на 29 – 30 април и продължавайки в [[Китай]], [[Япония]], [[Тайланд]], [[Сингапур]] и [[САЩ]] през лятото.<ref>{{cite web|author=Son Ji-hyoung|title=GOT7 returns with 'Fly'|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201603211458420816319_2|work=Kpop Herald|accessdate=25 септември 2016}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201602261605363038238_2|title=GOT7 returns in March with concert in April|work=kpopherald.koreaherald.com|accessdate=18 юни 2016}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7430978/got7-new-york-tour-interview-kpop |title=Korean Boy Band GOT7 Discusses Breaking Records, Selling Out Shows & Dabbing |work=Billboard |accessdate=13 октомври 2016 |first=Tamar |last=Herman |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161012123038/http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7430978/got7-new-york-tour-interview-kpop |archivedate=12 октомври 2016 |deadurl=yes}}</ref> През първата половина на годината групата става официален модел на тайландската марка IT'S SKIN,<ref>{{cite web|език=th|url=http://music.mthai.com/news/newsinter/257023.html|title=แฟนๆ ฟิน! ใกล้ชิด-อบอุ่น!! ใน It'S SKIN Thailand With GOT7|accessdate=9 февруари 2017|work=Music MThai}}</ref> както и на BAUSCH+LOMB<ref name=bausch>{{Cite web|език=th|url=https://music.mthai.com/news/newsasia/239936.html|title=กรี๊ด! เปิดตัว GOT7 แท็คทีม ต่อ-แบงค์-เจมส์ พรีเซ็นเตอร์ บอช แอนด์ ลอมบ์|date=11 май 2016|accessdate=7 юли 2017}}</ref> и Est Cola.<ref>{{Cite web|title=GOT7 Becomes a Brand Model in Thailand|url=http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=31561|work=BNT News|accessdate=13 октомври 2016|first=Woorim|last=Ahn|архив_дата=2016-10-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161029050144/http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=31561}}</ref> Като модели на BAUSCH+LOMB Марк, БемБем и Джинйонг, заедно с трима тайландски актьори участват в кратък филм, озаглавен „''Sanctuary''“ („Убежище“), който излиза на 11 май.<ref name=bausch /> На 27 септември Got7 издава втория си студиен албум с името ''Flight Log: Turbulence'', който се състои от 13 песни, една от които е главният трак „Hard Carry“. Членовете на групата допринасят с писането на текстовете на общо 11 песни от албума.<ref>{{Cite web|title=GOT7 reveals the music video of its new title track „Hard Carry“ |url=http://english.yonhapnews.co.kr/search1/2603000000.html?cid=AEN20160927004100315|work=Yonhap News|accessdate=13 октомври 2016|author=}}</ref> Продадени са 200 000 копия в Южна Корея<ref>{{cite web|url=http://entertain.naver.com/read?oid=109&aid=0003426018|title=GOT7, 또 성장..1달여만에 20만장 앨범 판매 돌파|trans-title=GOT7, another growth... Breakthrough sale of 200 000 albums in one month|accessdate=26 октомври 2016|author= Jung Joon-hwa|work=OSEN|publisher=Naver}}</ref> и над 2000 в САЩ, а албумът дебютира на първо място в Billboard's World Albums Chart.<ref>{{cite web|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7526383/got7-flight-log-turbulence|title=GOT7 Hold Steady as Songwriters Through 'Flight Log: Turbulence'|accessdate=26 октомври 2016|first=Tamar|last=Herman|work=Billboard}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7533462/got7-flight-log-turbulence-world-albums-chart-no-1|title=GOT7's 'Flight Log: Turbulence' Ties the Record for Most No. 1s on World Albums Among K-Pop Acts|accessdate=26 октомври 2016|first=Jeff|last=Benjamin|work=Billboard}}</ref> На 16 ноември излиза първият японски мини албум на Got7, ''Hey Yah''. Той заема третото място в Oricon chart и е първият японски албум, в чието композиране и писане са участвали членовете на групата. Включва и трак, композиран от Джанг Ууйонг (2PM), който и преди е работил с Got7. „Fly“ се класира на 15 място в Billboard year-end World Albums chart (най-добрите интернационални албуми за годината според Billboard), което е първата поява на Got7 в тази класация. Групата е шеста в Billboard year-end World Albums Artists chart, превръщайки я в най-високо класираната след [[Би Ти Ес]]. До днес единствено [[Джи-Драгън]], [[Шайни]], [[2NE1]] и [[EXO]] са намерили място в класацията.<ref>{{Cite web|title=The Year in World Music Charts: BTS and GOT7 Hit New Heights for K-Pop Acts|url=http://www.billboard.com/articles/events/year-in-music-2016/7617837/the-year-in-world-music-charts-kpop-bts-got7|accessdate=7 юли 2017|first=Jeff|last=Benjamin|work=Billboard}}</ref> === 2017: Flight Log: Arrival, My Swagger, 7 For 7 и Turn Up === През февруари 2017 г. дарителската кампания G+ Star Zone отваря врати отново, декорирана с портрети на членовете на Got7, събирайки средства на името на групата за финансова помощ за деца в неравностойно положение.<ref>{{Cite web|title=GOT7 feature in 'G+ Star Zone'|url=http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201702071520232478316_2|date=7 февруари 2017|accessdate=9 февруари 2017|work=Kpop Herald}}</ref> На 13 март излиза третият албум в трилогията ''Flight Log'', ''Flight Log: Arrival''. От албума са продадени 220 000 копия само от предварителни онлайн поръчки, а 310 000 са продадени до месец април, надминавайки 230 000-те продадени копия на предишния албум, ''Flight Log: Turbulence''. ''Flight Log: Arrival'' заема първото място в класациите на Gaon и Hanteo през март, както и в Billboard's World Album Chart.<ref>{{cite web|език=ko|url=http://news.nate.com/view/20170416n03740?mid=n0107|title=갓세븐, 30만장 돌파...전작 뛰어넘는 대세 행보|date=16 април 2017|accessdate=27 май 2017|work=News Nate}}</ref> На 24 май групата издава нов сингъл в Япония, „My Swagger“, който се изкачва на върха на Billboard's Japan Single Chart и на второ място в класацията на Oricon още в деня на излизането му.<ref>{{cite web|език=ko|url=http://pop.heraldcorp.com/view.php?ud=201705271057029708377_1|script-title=ko:"심상찮은 열도 인기" 갓세븐, 일본 빌보드 차트 정상|date=27 май 2017|accessdate=27 май 2017|work=Herald Corp | title = "심상찮은 열도 인기" 갓세븐, 일본 빌보드 차트 정상 - 헤럴드 POP | publisher = pop.heraldcorp.com}}</ref> На 10 октомври Got7 издава седмия си мини албум, озаглавен ''7 for 7''. Главният трак „You Are“ е съкомпозиран и написан от лидера на групата Джейби, но включва и песни, композирани от останалите членове.<ref>{{cite web|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7990611/got7-softer-side-you-are|title=GOT7 Shows Its Softer Side On 'You Are' Music Video: Watch|date=10 октомври 2017|accessdate=11 октомври 2017|work=Billboard|first=Tamar|last=Herman}}</ref> След публикуването на албума, „You Are“ е на първо място във всички музикални класации в Южна Корея в реално време.<ref>{{Cite news|url=http://m.entertain.naver.com/read?oid=112&aid=0002963640|title=갓세븐, 신곡 'You Are' 음원 차트 정상...기대감 입증|trans-title=Got7 are back, new song 'You Are' charts high on real-time charts... demonstrating expectations|accessdate=10 октомври 2017|език=ko|first=Seunga|last=Ko }}</ref> На 15 ноември излиза вторият японски мини албум ''Turn Up''. По същото време Got7 провежда турнето си в Япония с името „GOT7 Japan Tour 2017: Turn Up“.<ref>{{Cite web|url=http://www.got7japan.com/turnup/|title=GOT7「TURN UP」SPECIAL SITE|work=www.got7japan.com|език=ja|accessdate=16 ноември 2017|архив_дата=2017-11-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171117002221/http://www.got7japan.com/turnup/}}</ref> Това е първото турне, в което Джаксън не участва – заради здравословни проблеми и несъвместим график. Поради тази причина всички негови дейности в Япония са спрени, с изключение на специални случаи.<ref>{{Cite news|url=http://entertain.naver.com/now/read?oid=112&aid=0002954849|title=갓세븐 측 „잭슨, 日 활동 중단..6인 체제 활동“(공식)|accessdate=16 ноември 2017|език=ko}}</ref> На 7 декември Got7 издава мини албума си ''7 for 7'' отново като „present edition“, но с празнична тематика и нови снимки на членовете. Заедно с това групата публикува и „пърформанс“ видеоклип на песента „Teenager“, композирана от Джейби.<ref>{{Cite web|url=https://www.soompi.com/2017/12/06/watch-got7-gifts-teenager-video/|title=Watch: GOT7 Gifts Fans With „Teenager“ Performance Video|work=www.soompi.com|accessdate=7 декември 2017|архив_дата=2017-12-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171207152514/https://www.soompi.com/2017/12/06/watch-got7-gifts-teenager-video/}}</ref> === 2018: Eyes On You, второ световно турне, THE New Era и Present: You === На 9 март Got7 се превръща в почетен представител на Корейската национална агенция по огъня (Korea's National Fire Agency).<ref>{{Cite web |url=http://entertain.naver.com/now/read?oid=112&aid=0003008947 |title="소방 안전 홍보"...갓세븐, 소방청 홍보대사 위촉(공식) |език=ko |accessdate=5 април 2018}}</ref> На 12 март групата се завръща с нова музика, като издава осмия си мини албум ''Eyes On You''. Главният трак „Look“ е съкомпозиран и написан от Джейби. Останалите членове на Got7 също участват в продукцията на албума.<ref>{{cite web|url=https://www.soompi.com/2018/03/12/watch-got7-says-look-mv-much-anticipated-comeback/|title=Watch: GOT7 Says „Look“ In MV For Much-Anticipated Comeback|work=[[Soompi]]|date=12 март 2018|accessdate=29 март 2018|архив_дата=2018-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180329184248/https://www.soompi.com/2018/03/12/watch-got7-says-look-mv-much-anticipated-comeback/}}</ref> „Look“ се задържа на върха на основните корейски класации в реално време,<ref>{{cite web|url=https://www.soompi.com/2018/03/12/got7-takes-no-1-spot-realtime-charts-look/|title=GOT7 Takes No. 1 Spot On Realtime Charts With „Look“|work=Soompi|date=12 март 2018|accessdate=29 март 2018|архив_дата=2018-03-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180330012416/https://www.soompi.com/2018/03/12/got7-takes-no-1-spot-realtime-charts-look/}}</ref> превръщайки се в най-успешния трак от дебюта на групата насам.<ref>{{Cite web |url=http://entertain.naver.com/read?oid=109&aid=0003737692 |title='컬투쇼' 갓세븐 „차트순위 상승에 잠 못 자“...기분좋은 라이브 &#91;종합&#93; |език=ko |accessdate=5 април 2018}}</ref> Албумът е на първо място и в класацията на [[iTunes]] в 20 държави, както и в ежедневната класация на Hanteo за продажби на 12 март.<ref>{{Cite web |url=http://entertain.naver.com/read?oid=311&aid=0000832211 |title=갓세븐 'Look', 국내외 음원·음반 차트 1위...'대세' 나선다 |език=ko |accessdate=5 април 2018}}</ref> „Look“ влиза в Gaon Download Chart под номер 3, а ''Eyes On You'' дебютира в класацията на Billboard за албуми на втора позиция.<ref>{{Cite web |url=https://www.soompi.com/2018/03/21/bigbang-mamamoo-got7-top-weekly-gaon-charts/ |title=BIGBANG, MAMAMOO, And GOT7 Top Weekly Gaon Charts |date=21 март 2018 |work=Soompi |accessdate=5 април 2018 |архив_дата=2018-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180407234108/https://www.soompi.com/2018/03/21/bigbang-mamamoo-got7-top-weekly-gaon-charts/ }}</ref> Продадени са повече от 300 000 копия в Южна Корея и албумът е официално обявен за платинен от Gaon Chart, както и от Корейската музикална асоциация (KMCA).<ref name=gaoninfoapril2018/> На 4 – 6 май започва второто световно турне на Got7, „2018 Eyes On You World Tour“, в Сеул.<ref>{{Cite web|url=https://www.soompi.com/2018/05/06/got7-kicks-off-world-tour-successful-concerts-seoul/|title=GOT7 Kicks Off World Tour With Successful Concerts In Seoul|work=www.soompi.com|accessdate=23 юли 2018|архив_дата=2018-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180724032212/https://www.soompi.com/2018/05/06/got7-kicks-off-world-tour-successful-concerts-seoul/}}</ref> Турнето продължава през лятото, разпродавайки арени в Азия, Европа, Северна и Южна Амерка.<ref>{{Cite news|url=https://www.kpopchannel.tv/got7-2018-world-tour-eyes-on-you-captivates-north-america|title=GOT7 2018 World Tour 'EYES ON YOU' Captivates North America!|work=KPOPCHANNEL.TV|accessdate=18 юли 2018|archive-date=2018-08-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20180801152941/https://www.kpopchannel.tv/got7-2018-world-tour-eyes-on-you-captivates-north-america/}}</ref> Got7 се превръща в първата кей поп група, провела концерт в [[Барклис Център]] в [[Бруклин]].<ref>{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/concerts/8465260/got7-barclays-center-concert-recap|title=GOT7 & Their Legions of Fans Brighten Up Barclays Center With Historic Concert|work=Billboard|accessdate=23 юли 2018}}</ref> Едновременно с това през май и юни Got7 провежда турне в Япония, озаглавено „Got7 Japan Fan Connecting Hall Tour 2018: THE New Era“, промотирайки японския си сингъл „THE New Era“, излязъл на 20 юни.<ref>{{Cite web|url=http://k.got7japan.com/s/n30/page/smoj_live_archive?43250|title=GOT7 Japanese Official Website|work=k.got7japan.com|език=ja|accessdate=23 юли 2018|архив_дата=2021-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210515051849/https://www.sonymusic.co.jp/Music/Info/got7/}}</ref> Сингълът се изкачва на върха на Oricon charts и Billboard Japan.<ref>{{Cite web|url=https://www.soompi.com/2018/06/21/got7-tops-oricons-daily-single-chart/|title=GOT7 Tops Oricon's Daily Singles Chart With „THE New Era“|work=www.soompi.com-US|accessdate=23 юли 2018|архив_дата=2018-07-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180724032141/https://www.soompi.com/2018/06/21/got7-tops-oricons-daily-single-chart/}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/international/8463116/got7-new-era-world-cup-suchmos-japan-hot-100-chart|title=GOT7's 'New Era' at No. 1, World Cup Boosts Suchmos on Billboard Japan Hot 100|work=Billboard|accessdate=23 юли 2018}}</ref> На 17 септември Got7 издава третия си студиен албум – ''Present: You''.<ref>{{Cite web |url=https://entertain.naver.com/read?oid=109&aid=0003850325|title=갓세븐, 9월 3집 'Present: You'로 컴백..2년 만에 정규앨범 &#91;공식입장&#93;|език=ko|accessdate=29 август 2018}}</ref> Главният трак „Lullaby“ е номер едно в големите корейски класации в реално време.<ref>{{Cite web|url=https://www.soompi.com/article/1231945wpp/got7-soars-top-major-realtime-charts-lullaby|title=GOT7 Soars To Top Of Major Realtime Charts With „Lullaby“|work=Soompi|accessdate=21 септември 2018}}</ref> ''Present: You'' се класира на първо място и в 25 държави според iTunes album charts.<ref>{{Cite web|url=https://www.soompi.com/article/1232203wpp/got7-impresses-international-itunes-charts-new-album-present|title=GOT7 Impresses On International iTunes Charts With New Album „Present: YOU“|work=Soompi-US|accessdate=21 септември 2018}}</ref> Промотирайки албума, Got7 се превръща в третата момчешка група, провела „comeback“ шоу по телевизионния канал, Фейсбук страницата и YouTube канала на Mnet. Така нареченото „''Got7 Comeback Show''“ излиза в ефир 2 часа след публикуването на албума.<ref>{{Cite web|url=https://www.soompi.com/article/1228223wpp/got7-hold-mnet-comeback-show-upcoming-album-present|title=GOT7 To Hold Mnet Comeback Show For Upcoming Album „Present: YOU“|work=Soompi|accessdate=21 септември 2018}}</ref> ''Present: You'' е обявен за платинен албум от Gaon Chart на 8 ноември 2018 г., след като са продадени над 250 000 копия.<ref>{{Cite news|url=https://entertain.naver.com/now/read?oid=109&aid=0003899930|title=아이유·임창정, 10월 가온차트 2관왕...아이콘, 다운로드 첫 플래티넘 &#91;공식입장&#93;|last=Jung|first=Ji-won|date=8 ноември 2018|work=Osen|accessdate=8 ноември 2018|publisher=Naver|език=ko}}</ref> === 2019: I Won't Let You Go, [[Jus2]], Spinning Top, Love Loop и Call My Name === На 30 януари 2019 г. излиза третият японски мини албум на Got7, ''I Won't Let You Go'', който дебютира на първата позиция в Oricon daily album chart, а са продадени около 23 000 физически копия.<ref>{{Cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/d/2019-01-29/|title=2019/01/29付 オリコンデイリー アルバムランキング|work=ORICON NEWS|accessdate=30 януари 2019}}</ref> На 13 февруари [[JYP Entertainment]] намеква за дебютирането на нов дует, съставен от членове на Got7, наречен Jus2.<ref>{{Cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=hacyQQnMcLQ|title=And the Story Begins|website=JYP Entertainment Youtube Channel|accessdate=2019-04-30}}</ref> Музикалният видеоклип на песента „Focus on Me“ излиза на 4 март 2019 г., а на следващия ден е издаден и дебютният албум на дуета – ''Focus''. Двамата изпълнители, Джейби и Югьом, провеждат „шоукейс“ турне, с което запознават феновете със съдържанието на албума, посещавайки градове като [[Макао]], [[Токио]], [[Тайпей]] и др.<ref>{{Cite web|url=https://www.kpopmap.com/jus2-focus-premiere-showcase-tour-cities-and-ticket-details/|title=Jus2 „FOCUS“ Premiere Showcase Tour: Cities And Ticket Details|date=2019-02-27|website=Kpopmap|language=en-US|accessdate=2019-08-25}}</ref> Got7 издава деветия си мини албум, ''Spinning Top: Between Security & Insecurity'', на 20 май 2019 г.<ref name=":1">{{cite web|last=Herman|first=Tamar|url=https://www.billboard.com/articles/columns/k-town/8510453/got7-announces-spinning-top-album-tour-dates|title=GOT7 Announces 'Spinning Top' Album, World Tour: See Dates|date=May 7, 2019|website=[[Billboard (magazine)|Billboard]]|accessdate=May 13, 2019}}</ref> Това дава началото на третото световно турне на групата, продължило от 15 юни до 26 октомври.<ref name=":1" /> Докато са в [[САЩ]] по време на турнето си, музикантите се превръщат в първите кей поп певци, участвали в предаването „Today Show“ на 26 юни, изпълнявайки песен от новия си албум.<ref>{{cite web |url=https://www.forbes.com/sites/jeffbenjamin/2019/06/21/nbcs-today-show-books-first-k-pop-group-with-got7-appearance--performance/#1b54afba371c |title=GOT7 To Be First K-Pop Group To Guest On NBC's 'Today Show' |last=Benjamin |first=Jeff |date=June 21, 2019 |website=[[Forbes (magazine)|Forbes]] |publisher= |accessdate=June 22, 2019}}</ref> На 31 юли излиза четвъртият японски мини албум на Got7, ''Love Loop'',<ref>{{Cite web|url=http://www.thekrazemagazine.com/latest-updates/2019/7/1/got7-amp-igot7s-share-a-love-loop-forever|title=GOT7 & IGOT7s Share a Love Loop Forever|website=The Kraze|language=en-US|accessdate=2019-08-31}}</ref> който дебютира на второ място в Oricon's daily albums chart. Впоследствие от албума са продадени над 15 000 копия, което го издига до първата позиция в класацията на 3 август. Турнето „Our Loop Tour“ се провежда от 30 юли до 18 август. Десетият мини албум на групата, ''Call My Name'', е издаден на 4 ноември 2019 г.<ref>{{Cite web|url=http://sports.chosun.com/news/ntype.htm?id=201910190100143000009889&servicedate=20191018|title=&#91;공식&#93;GOT7, 11월 4일 컴백 확정..."7人 7色 댄디한 슈트 매력"|date=2019-10-18|website=스포츠조선|language=kr|accessdate=2019-10-18}}</ref> == Членове == <gallery perrow="7" widths="100"> Mark Tuan on Choi Hwajung's Power Time Radio, 28 April 2020 02.jpg| Марк JB @ Got7 cheering video for JYPE 16th audition 02.jpg| [[Джейби]] Jackson Wang at a fansigning event in Yeouido, 22 June 2019 02.jpg| [[Джаксън Уанг|Джаксън]] Park Jin-young (1994) outside "Music Bank" studios, 31 May 2019 02.jpg|[[Джинйонг]] 20180506 EYES ON YOU IN SEOUL Choi Youngjae.jpg|[[Чуе Йонг-дже|Йонгдже]] BamBam on Choi Hwajung's Power Time Radio, 28 April 2020 04.jpg|[[БемБем]] Got7 yugyeom.jpg|Югьом </gallery> * Марк Туан ({{lang|ko|마크}}), известен като Марк, род. 4 септември 1993 г.) – най-възрастният член. Лице на групата, основен трикър и основен рапър. * Им Джебом ({{lang|ko|임재범}}), известен като Джейби ({{lang|ko|제이비}}), род. 6 януари 1994 г.) – лидер и водещ вокал. * Джаксън Уанг ({{lang|ko|왕가이}}), известен като Джаксън ({{lang|ko|잭슨}}), род. 28 март 1994 г.) – основен рапър и трикър. * Пак Джинйонг ({{lang|ko|박진영}}), известен като Джинйонг ({{lang|ko|진영}}), род. 22 септември 1994 г.) – водещ вокал, актьор. * [[Чуе Йонг-дже|Чуе Йонгдже]] ({{lang|ko|최영재}}), известен като Йонгдже ({{lang|ko|영재}}), род. 17 септември 1996 г.) – основен вокал. * [[БемБем|Канпимук Пуакул]] ({{lang|th|กันต์พิมุกต์ ภูวกุล}}), известен като БемБем ({{lang|ko|뱀뱀}}), род. 2 май 1997 г.) – водещ танцьор и водещ рапър. * Ким Югьом ({{lang|ko|김유겸}}), известен като Югьом ({{lang|ko|유겸}}), род. 17 ноември 1997 г.) – основен танцьор, вокал, суб-рапър и макне (най-млад). == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |+ Списък на студийните албуми, избрани техни позиции в класациите, продажби и сертификати |- ! scope="col" rowspan="2" style="width:9em;"|Заглавие ! scope="col" rowspan="2" style="width:20em;"|Информация ! scope="col" colspan="8"|Пикови позиции в класациите ! scope="col" rowspan="2" style="width:11em;"|Продажби ! scope="col" rowspan="2" style="width:11em;"|Сертификати |- ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;"|[[Южна Корея]]<br><ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon|title=Gaon Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=48&hitYear=2014&termGbn=week|title=Identify (2014)|date=24 ноември 2014}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=40&hitYear=2016&termGbn=week|title=Flight Log: Turbulence (2016) |date=1 октомври 2016}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=38&hitYear=2018&termGbn=week|title=Present: You (2018) |date=22 септември 2018}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Белгия]]<br><ref>{{cite web|url=https://www.ultratop.be/nl/showinterpret.asp?interpret=Got7|title=Discografie Got7|publisher=Ultratop|accessdate=21 септември 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Франция]]<br><ref>France Albums Chart. Посетен на 7 октомври 2016. * {{cite web|title=''Flight Log: Turbulence'' (2016)|url=http://www.snepmusique.com/tops-semaine/top-albums-fusionnes/?ye=2016&we=39|date=4 октомври 2016}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Япония]]<br /><ref>{{cite web|title=Oricon Album Chart|url=https://www.oricon.co.jp/prof/607791/rank/album/|work=Oricon Style|publisher=Oricon Inc.|accessdate=30 юни 2018|език=ja}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2014-12-08/p/5/|title=Identify|date=1 декември 2014}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2016-10-10/p/3/|title=Flight Log: Turbulence|date=8 октомври 2016}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-10-01/p/2/|title=Present: You|date=1 октомври 2018}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|Япония (Hot)<br><ref>{{cite web|url=http://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums|publisher=Billboard Japan|език=ja|title=Japan Hot Albums|accessdate=30 юни 2018}} * {{cite web|url=http://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums&year=2016&month=02&day=15|title=Moriagatteyo|date=30 юни 2018}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Нова Зеландия]]<br><ref>New Zealand Heatseekers Albums Chart. Посетен на 30 септември 2016. * {{cite web|title=''Flight Log: Turbulence'' (2016)|url=http://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4275|date=1 октомври 2016|достъп_дата=2019-02-01|архив_дата=2016-10-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161003114743/http://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4275}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[САЩ]] (Hot)<br><ref name="US heatseeker">{{cite web|url=https://www.billboard.com/music/got7/chart-history/heatseekers-albums|title=Got7 Chart History: Heatseekers Albums|work=Billboard|accessdate=21 март 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|Billboard World<br><ref name="US World">{{cite web|url=http://www.billboard.com/music/got7/chart-history/world-albums|title=Got7 Chart History: World Albums|work=Billboard|accessdate=16 март 2018}}</ref> |- ! scope="row"| ''Identify'' | * Издаден: 18 ноември 2014 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: [[Компактдиск|CD]], дигитално разпространение | 1 || — || — || 47 || — || — || — || 6 |style="text-align:left;"| * KOR: 91 595<ref name="identify">''Identify'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2014&hitYear=2014&termGbn=year |title=2014 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2015&hitYear=2015&termGbn=year |title=2015 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2016&termGbn=month|title=September 2016 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 6482<ref name="oricon_sales">{{cite web|title=オリコンランキング情報サービス「you大樹」　－CD・ブルーレイ・DVD・書籍・コミック－|url=http://ranking.oricon.co.jp/|work=Oricon Style|publisher=Oricon|език=ja|subscription=yes|accessdate=30 юни 2017}}</ref> | |- !scope="row"| ''Moriagatteyo'' | * Издаден: 3 февруари 2016 г. <small>(JPN)</small> * Компания: Epic, Sony Music Japan * Формат: CD, дигитално разпространение | — || — || — || 3 || 3 || — || — || — |style="text-align:left;"| * JPN: 30 457<ref>{{cite web|url=http://www.oricon.co.jp/rank/ja/m/2016-02/p/2/|title=Oricon Album Ranking Monthly (2016年02月度)|work=Oricon Style|publisher=Oricon Inc.|език=ja}}</ref> | |- ! scope="row"|''Flight Log: Turbulence'' | * Издаден: 27 септември 2016 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || 178 || 136 || 23 || — || 6 || 7 || 1 |style="text-align:left;"| * KOR: 242 719<ref>''Flight Log: Turbulence'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2016&hitYear=2016&termGbn=year|title=2016 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko|accessdate=12 януари 2019}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=10&hitYear=2017&termGbn=month|title=October 2017 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko|accessdate=12 януари 2019}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=08&hitYear=2018&termGbn=month|title=August 2018 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko|accessdate=12 януари 2019}} </ref> * JPN: 7497<ref>{{cite web|url=http://theqoo.net/index.php?mid=japan&category=26063&page=4&document_srl=371921031|title= 2016 Oricon Albums Chart – December Week 1|accessdate=17 декември 2016 |work=Oricon}}</ref> * US: 2000<ref>{{cite web|title=GOT7's 'Flight Log: Turbulence' Ties the Record for Most No. 1s on World Albums Among K-Pop Acts |url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7533462/got7-flight-log-turbulence-world-albums-chart-no-1}}</ref> | |- ! scope="row"|''Present: You'' | * Издаден: 17 септември 2018 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || 175 || — || 12 || — || — || 7 || 3 |style="text-align:left;"| * KOR: 326 754<ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2018&hitYear=2018&termGbn=year|title=2018 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko|accessdate=12 януари 2019}}</ref> * JPN: 12 419<ref> * {{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-10-01/p/2/ |title=週間　アルバムランキング 2018年09月17日～2018年09月23日 |trans-title=CD album weekly ranking from September 17, 2018 to September 23, 2018 |publisher=Oricon |accessdate=27 септември 2018 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180926030012/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-10-01/p/2/ |archivedate=27 септември 2018 |deadurl=yes |df= }} * {{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-10-08/p/4/ |title=週間　アルバムランキング 2018年09月24日～2018年09月30日 |trans-title=CD album weekly ranking from September 24, 2018 to September 30, 2018 |publisher=Oricon |accessdate=3 октомври 2018 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181003163639/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-10-08/p/4/ |archivedate=3 октомври 2018 |deadurl=yes |df= }} </ref> |style="text-align:left;"| * KMCA: Платинен<ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/certification/list.gaon?serviceGbn=ALBUM|title=Gaon Certification – Album|work=Gaon Chart|accessdate=8 ноември 2018}}</ref> |- | colspan="12" style="font-size:8pt;"| „—“ обозначава албуми, които не са се класирали или не са достъпни в този регион. |} === Мини албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |+ Списък на мини албумите, избрани техни позиции в класациите, продажби и сертификати ! scope="col" rowspan="2" style="width:9em;"|Заглавие ! scope="col" rowspan="2" style="width:20em;"|Информация ! scope="col" colspan="8"|Пикови позиции в класациите ! scope="col" rowspan="2" style="width:11em;"|Продажби ! scope="col" rowspan="2" style="width:11em;"|Сертификати |- ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;"|[[Южна Корея]]<br><ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon|title=Gaon Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=05&hitYear=2014&termGbn=week|title=Got It? (2014)|date=28 януари 2014}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=27&hitYear=2014&termGbn=week|title=Got Love (2014) |date=30 юни 2014}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=30&hitYear=2015&termGbn=week |title=Just Right (2015) |date=20 юли 2015}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=41&hitYear=2015&termGbn=week |title=Mad (2015)|date=5 октомври 2015}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=13&hitYear=2016&termGbn=week |title=Flight Log: Departure (2016) |date=26 март 2016}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=11&hitYear=2017&termGbn=week |title=Flight Log: Arrival (2017) |date=20 март 2017}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=43&hitYear=2017&termGbn=week |title=7 for 7 (2017)|date=28 октомври 2017}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=11&hitYear=2018&termGbn=week |title=Eyes on You (2018)|date=22 март 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Австралия]]<br><ref>{{cite web|url=https://www.auspop.com.au/2017/03/aria-chart-watch-412/|title=ARIA CHART WATCH #412|publisher=auspOp|date=18 март 2017|accessdate=18 март 2017|архив_дата=2018-06-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180614094916/https://www.auspop.com.au/2017/03/aria-chart-watch-412/}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Белгия]]<br><ref>Belgiam Albums Chart. Посетен на 18 март 2017. * {{cite web|title=''Flight Log: Arrival'' (2017)|url=http://www.ultratop.be/nl/album/4ffd5/Got7-Flight-Log:-Arrival}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Япония]]<br /><ref>{{cite web|title=Oricon Album Chart|url=https://www.oricon.co.jp/prof/607791/rank/album/|work=Oricon Style|publisher=Oricon Inc.|accessdate=30 юни 2018|език=ja}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2015-07-27/p/4/|title=Just Right|date=22 юли 2015}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2015-10-12/p/4/|title=Mad|date=8 октомври 2015}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2016-04-04/p/3/|title=Flight Log: Departure|date=29 март 2016}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-03-27/|title=Flight Log: Arrival|date=21 март 2017}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-10-23/p/2/|title=7 for 7|date=18 октомври 2017}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-03-26/p/2/|title=Eyes on You|date=20 март 2018}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|Япония (Hot)<br><ref>{{cite web|url=http://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums|publisher=Billboard Japan|език=ja|title=Japan Hot Albums|accessdate=30 юни 2018}} * {{cite web|url=http://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums&year=2016&month=11&day=28|title=Hey Yah|date=20 ноември 2016}} * {{cite web|url=http://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums&year=2017&month=11&day=27|title=Turn Up|date=18 ноември 2018}} * {{cite web|url=http://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums&year=2018&month=03&day=26|title=Eyes on You|date=27 март 2018}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Нова Зеландия]] (Hot)<br><ref>Peaks on the New Zealand Heatseeker Albums chart: * ''Flight Log: Arrival'': {{cite web|url=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4342|title=NZ Heatseeker Albums Chart|publisher=Recorded Music NZ|date=20 март 2017|accessdate=17 март 2017|архив_дата=2017-03-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170317145240/http://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4342}} * ''7 for 7'': {{cite web|url=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4411|title=NZ Heatseeker Albums Chart|publisher=Recorded Music NZ|date=16 октомври 2017|accessdate=13 октомври 2017|архив_дата=2019-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191018085610/https://nztop40.co.nz/chart/albums%3Fchart%3D4411}} * ''Eyes on You'': {{cite web|url=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4464|title=NZ Heatseeker Albums Chart|publisher=Recorded Music NZ|date=19 март 2018|accessdate=16 март 2018|архив_дата=2018-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180316152349/https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=4464}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[САЩ]](Hot)<br><ref name="US heatseeker"/> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|Billboard World<br><ref name="US World"/> |- ! scope="row"|''Got It?'' | * Издаден: 20 януари 2014 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 2 || — || — || 71 || — || — || — || 1 |style="text-align:left;"| * KOR: 61 488<ref>''Got It?'' total album sales: * {{cite web|url=http://www.gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2014&hitYear=2014&termGbn=year|title=2014 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=2&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2015&hitYear=2015&termGbn=year|title=2015 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=2&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2016&termGbn=month |title=September 2016 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 6728<ref name="oricon_sales"/> | |- ! scope="row"|''Got Love'' | * Издаден: 23 юни 2014 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || — || — || 72 || — || — || — || 6 |style="text-align:left;"| * KOR: 68 018<ref>''Got Love'' total album sales: * {{cite web|url=http://www.gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2014&hitYear=2014&termGbn=year|title=2014 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=2&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2015&hitYear=2015&termGbn=year|title=2015 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=2&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2016&termGbn=month|title=September 2016 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 6120<ref name="oricon_sales"/> | |- ! scope="row"|''Just Right'' | * Издаден: 13 юли 2015 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 3 || — || — || 32 || — || — || — || — |style="text-align:left;"| * KOR: 108 327<ref>''Just Right'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2015&hitYear=2015&termGbn=year|title=2015 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=12&hitYear=2016&termGbn=month|title=December 2016 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=10&hitYear=2017&termGbn=month|title=October 2017 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=02&hitYear=2018&termGbn=month|title=February 2018 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 4347<ref name="oricon_sales"/> | |- ! scope="row"|''Mad'' | * Издаден: 30 септември 2015 г. <small>(KOR)</small> * Преиздаден (''Mad Winter Edition''): 23 ноември 2015 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || — || — || 39 || — || — || 15 || 1 |style="text-align:left;"| * KOR: 133 758<ref>''Mad'' total album sales (Original + Winter edition): 127 449+ 955 <!-- Original= 91 119(2015)+ 9911 (2016)+ 5363 (2017)= 106 393 Winter edition: 24 119 (2015)+ 2429 (2016)+ 817 (2017)= 27 365-> 106 393 + 27 365= 133 758--> * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2015&hitYear=2015&termGbn=year|title=2015 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=12&hitYear=2016&termGbn=month|title=December 2016 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=3&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2016&termGbn=month|title=September 2016 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=03&hitYear=2017&termGbn=month|title=March 2017 Album Chart (Winter edition)|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=07&hitYear=2017&termGbn=month|title=July 2017 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 7412<ref>{{cite web|url=http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2015-10-12/p/4/|title=CD album weekly ranking – October 12, 2015|page=4|publisher=Oricon|accessdate=6 октомври 2015|език=ja|archiveurl=https://web.archive.org/web/20151007044904/http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2015-10-12/p/4/|archivedate=7 октомври 2015 |deadurl=no}}</ref> | |- ! scope="row"|''Flight Log: Departure'' | * Издаден: 21 март 2016 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || — || — || 21 || — || — || 2 || 2 |style="text-align:left;"| * KOR: 184 392<ref>''Flight Log: Departure'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2016&hitYear=2016&termGbn=year|title=2016 yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=12&hitYear=2017&termGbn=month|title=December 2017 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=03&hitYear=2018&termGbn=month|title=March 2018 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 7497<ref>{{cite web|url=http://theqoo.net/index.php?mid=japan&category=26063&page=2&document_srl=239403033|title=오리콘 위클리 싱글/앨범/DVD/블루레이 차트 1~100위 March – Week 4 – 2016|accessdate=5 април 2016 |work=Oricon}}</ref> * US: 3000<ref>{{cite web|url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7727820/got7-flight-log-arrival-departure-turbulence-reviews|title=Reviewing GOT7's 'Flight Log' Journey: From 'Departure' to 'Turbulence' to 'Arrival'|accessdate=22 март 2017 |work=Oricon}}</ref> | |- ! scope="row"|''Hey Yah'' | * Издаден: 16 ноември 2016 г. <small>(JPN)</small> * Компания: Epic, Sony Music Japan * Формат: CD, дигитално разпространение | — || — || — || 3 || 2 || — || — || — |style="text-align:left;"| * JPN: 42 602<ref>{{cite web|url=http://theqoo.net/index.php?mid=japan&category=26063&document_srl=362691264|title= 2016 Oricon Chart – November Week 3|accessdate=29 ноември 2016 |work=Oricon}}</ref> | |- ! scope="row"|''Flight Log: Arrival'' | * Издаден: 13 март 2017 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || 92 || 182 || 9 || — || 8 || 3 || 1 |style="text-align:left;"| * KOR: 336 171<ref>''Flight Log: Arrival'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2017&hitYear=2017&termGbn=year|title=2017 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=03&hitYear=2018&termGbn=month|title=March 2018 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 7995<ref>{{cite web|url=http://theqoo.net/index.php?mid=japan&category=26063&page=2&document_srl=449218367|title= 2017 Oricon Album Chart – March Week 4|accessdate=5 април 2017|work=Oricon}}</ref> | |- ! scope="row"| ''7 for 7'' | * Издаден: 10 октомври 2017 г. <small>(KOR)</small> * Преиздаден (''7 for 7: Present Edition''): 7 декември 2017 г. <small>(KOR)</small><ref>{{cite news|last=Hong|first=Dam-young|title=GOT7 to release repackaged version of '7 For 7' on Dec. 7|url=http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20171121000692|work=The Korea Herald|publisher=Herald Corporation|accessdate=28 декември 2017}}</ref> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || — || 194 || 20 || — || 8 || 6 || 2 |style="text-align:left;"| * KOR: 377 897<ref>''7 for 7'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?pageNo=1&nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2017&hitYear=2017&termGbn=year|title=2017 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=03&hitYear=2018&termGbn=month|title=March 2018 Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> * JPN: 10 047<ref>Sales of ''7 for 7'' in Japan: * {{cite web |url=http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-10-23/p/2/ |title=週間　CDアルバムランキング 2017年10月09日～2017年10月15日 |trans-title=CD album weekly ranking from October 9, 2017 to October 15, 2017 |publisher=Oricon |accessdate=18 октомври 2017 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171018125350/http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-10-23/p/2/ |archivedate=18 октомври 2017}} * {{cite web |url=http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-10-23/p/5/ |title=週間　CDアルバムランキング 2017年10月16日～2017年10月22日 |trans-title=CD album weekly ranking from October 16, 2017 to October 22, 2017 |publisher=Oricon |accessdate=25 октомври 2017 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171025154301/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-10-30/p/5/ |archivedate=25 октомври 2017}}</ref> | |- ! scope="row"|''Turn Up'' | * Издаден: 15 ноември 2017 г. <small>(JPN)</small> * Компания: Epic, Sony Music Japan * Формат: CD, дигитално разпространение | — || — || — || 3 || 4 || — || — || — |style="text-align:left;"| * JPN: 55 505<ref>{{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-11-27/ |title=CD album weekly ranking from November 13, 2017 to November 19, 2017 |publisher=Oricon |accessdate=22 ноември 2017 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171122154459/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-11-27/ |archivedate=22 ноември 2017}}</ref> | |- ! scope="row"| ''Eyes on You''<ref>{{cite web|url=https://www.allkpop.com/article/2018/02/got7-release-tracklist-for-new-album-eyes-on-you|title=GOT7 release tracklist for new album 'Eyes On You'|work=Allkpop|accessdate=23 февруари 2018}}</ref> | * Издаден: 12 март 2018 г. <small>(KOR)</small> * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || — || — || 13 || 80 || 4 || 2 || 2 |style="text-align:left;"| * KOR: 332 580<ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2018&hitYear=2018&termGbn=year|title=2018 Yearly Album Chart|work=Gaon Music Chart|език=ko|accessdate=12 януари 2019}} </ref> * JPN: 9127<ref>Sales of ''Eyes on You'' in Japan: * {{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-03-26/p/2/ |title=週間　CDアルバムランキング 2018年03月12日～2018年03月18日|trans-title=CD album weekly ranking from March 12, 2018 to March 18, 2018 |publisher=Oricon |accessdate=21 март 2018 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180321152924/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2018-03-26/p/2/ |archivedate=21 март 2018 |deadurl=no}}</ref> |style="text-align:left;"| * KMCA: Платинен<ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/certification/list.gaon?serviceGbn=ALBUM|title=Gaon Certification – Album|work=Gaon Chart|accessdate=9 май 2018}}</ref> |- ! scope="row"|''I Won't Let You Go'' | * Издаден: 30 януари 2019 г. <small>(JPN)</small> * Компания: Epic, Sony Music Japan * Формат: CD, дигитално разпространение | — || — || — || 1 || 1 || — || — || 12 |style="text-align:left;"| * JPN: 61 040<ref> * {{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/m/2019-01/ |title=月間　アルバムランキング 2019年01月度 |trans-title=CD album monthly ranking from January 2019 |publisher=Oricon |accessdate=February 13, 2019 |language=ja|archiveurl=https://web.archive.org/web/20190213094654/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/m/2019-01/ |archivedate=February 13, 2019 |url-status=dead}} * {{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-02-18/p/2/ |title=週間　CDアルバムランキング 2019年02月04日～2019年02月10日 |trans-title=CD album weekly ranking from February 4 to February 10, 2019 |publisher=Oricon |accessdate=February 13, 2019 |language=ja|archiveurl=https://web.archive.org/web/20190213095451/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-02-18/p/2/ |archivedate=February 13, 2019 |url-status=dead}} * {{cite web |url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-02-25/ |title=週間　CDアルバムランキング 2019年02月11日～2019年02月17日 |trans-title=CD album weekly ranking from February 11 to February 17, 2019 |publisher=Oricon |accessdate=February 20, 2019 |language=ja|archiveurl=https://web.archive.org/web/20190220100940/https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-02-25/ |archivedate=February 20, 2019 |url-status=dead}}</ref> | |- ! scope="row"|''Spinning Top'' | * Издаден: 20 май 2019 г. {{small|(KOR)}} * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение | 1 || —<ref>{{cite web|url=http://cdn.aria.com.au/pdfs/6F80022FA321B690DC953AC2ABEC54559EDCB39E505198307F369560D7B248CC/ARIA%20Digital%20Albums%20Chart.pdf?seq=24|title=ARIA Australian Top 50 Digital Albums|publisher=Australian Recording Industry Association|date=May 27, 2019|accessdate=May 25, 2019}}</ref> || — || 13 || — || — || 9 || 5 | * KOR: 314 449<ref>''Spinning Top'' total album sales: * {{cite web|title=2019 Monthly Album Chart – May|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=05&hitYear=2019&termGbn=month|website=Gaon Chart|language=ko}} * {{cite web|title=2019 Monthly Album Chart – June|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&termGbn=month|website=Gaon Chart|language=ko}} * {{cite web|title=2019 Monthly Album Chart – July|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&termGbn=month|website=Gaon Chart|language=ko}} </ref> * JPN: 3448<ref>{{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-06-03/|title=Weekly CD Album Ranking on June 3, 2019|work=Oricon News|accessdate=May 29, 2019|language=ja}}</ref> * US: 1000<ref>{{cite web|url=https://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/8513991/got7-spinning-top-return-to-top-10-of-world-heatseekers-albums-charts|title=GOT7 Return to Top 10 of World, Heatseekers Albums Charts With 'Spinning Top' EP|work=Billboard|accessdate=May 31, 2019|language=en}}</ref> | * KMCA: Платинен<ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/certification/list.gaon?serviceGbn=ALBUM|title=Gaon Certification – Album|website=Gaon Music Chart|language=ko|accessdate=June 6, 2019}}</ref> |- ! scope="row"|''Love Loop'' | * Издаден: 31 юли 2019 г. {{small|(JPN)}} * Преиздаден (''Love Loop ~Sing for U Special Edition~''): 18 декември 2019 г. {{small|(JPN)}} * Компания: Epic, Sony Music Japan * Формат: CD, дигитално разпространение | — || — || — || 2 || — || — || — || 15 | * JPN: 46 877<ref>''Love Loop'' total album sales: * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-08-12/|title=週間 CDアルバムランキング 2019年08月12日付|trans-title=Weekly CD Album Ranking on August 12, 2019|publisher=Oricon|accessdate=August 7, 2019|language=ja}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-08-19/|title=週間 CDアルバムランキング 2019年08月19日付|trans-title=Weekly CD Album Ranking on August 19, 2019|publisher=Oricon|accessdate=August 14, 2019|language=ja}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-08-26/p/2/|title=週間　アルバムランキング 2019年08月26日付|trans-title=Weekly CD Album Ranking on August 26, 2019|publisher=Oricon|accessdate=August 21, 2019|language=ja}} </ref> | |- ! scope="row"|''Call My Name'' | * Издаден: 4 ноември 2019 г. {{small|(KOR)}} * Компания: [[JYP Entertainment]] * Формат: CD, дигитално разпространение, стрийминг | 1 || —<ref>{{cite web|url=http://cdn.aria.com.au/pdfs/40F1405AA5D7C0456D4FBE2C2E70EFDBED1B410567EF5E5737D6A31C16B5643D/ARIA%20Digital%20Albums%20Chart.pdf?seq=26|title=ARIA Australian Top 50 Digital Albums|publisher=[[Australian Recording Industry Association]]|date=November 11, 2019|accessdate=November 9, 2019}}</ref> || — || 16 || — || — || 8 || 5 | * KOR: 302,249<ref>''Call My Name'' total album sales: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=2019&hitYear=2019&termGbn=year|title=2019 Yearly Album Chart|website=Gaon Music Chart|language=ko}}</ref> * JPN: 5,031<ref>''Call My Name'' total album sales: * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-11-18/|title=週間 CDアルバムランキング 2019年11月18日付|trans-title=Weekly CD Album Ranking on November 18, 2019|publisher=Oricon|accessdate=November 13, 2019|language=Japanese}} * {{cite web|url=https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-11-25/|title=週間 CDアルバムランキング 2019年11月25日付|trans-title=Weekly CD Album Ranking on November 25, 2019|publisher=Oricon|accessdate=January 28, 2020|language=Japanese}} * {{cite web|url= https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2019-12-02/|title=週間 CDアルバムランキング 2019年12月02日付|trans-title=Weekly CD Album Ranking on December 2, 2019|publisher=Oricon|accessdate=January 28, 2020|language=Japanese}} </ref> * US: 1,000<ref name="callmyname">{{cite web|url=https://www.billboard.com/articles/business/chart-beat/8543553/got7-call-my-name-10th-world-albums-top-5|title= GOT7 Score 10th World Albums Top 5 With 'Call My Name'|work=Billboard|accessdate=November 15, 2019|language=en}}</ref> | * KMCA: Платинен<ref>{{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/certification/list.gaon?serviceGbn=ALBUM|title=Gaon Certification – Album|website=Gaon Chart|accessdate=January 9, 2020}}</ref> |- | colspan="13" style="font-size:8pt;"| „—“ обозначава албуми, които не са се класирали или не са достъпни в този регион. |} == Видеография == === Драми === * ''Dream Knight'' (2015 г.) – фентъзи и романтична уеб драма, публикувана от [[JYP Entertainment]] и Youku Tudou, с участието на всички членове на Got7. Излъчва се в периода между 27 януари и 5 март 2015 г. и съдържа 12 епизода, всеки от които по 12 – 15 минути.<ref>{{cite web|author=|title=Dream Knight|url=https://www.netflix.com/gb/title/80113131|publisher=Netflix|accessdate=7 февруари 2018}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Сюжетът разказва за осиротяла и тормозена от съучениците си гимназистка, Джу Инхьонг (ролята изпълнява актрисата Сонг Хаюн), която страда от смъртоносна болест. Нейният мрачен и самотен живот става поносим, когато се сприятелява с група тайнствени момчета, изиграни от членовете на Got7, които ѝ предлагат своята подкрепа, любов и приятелство. Това, което Инхьонг не знае обаче, е, че тези „рицари“ притежават магически сили, а мисията им е да я защитават и да се грижат за нея – или поне докато едно неочаквано разкритие не постави верността им под въпрос.<ref>{{cite web|author= |title= GOT7's „Dream Knight“ and the Idol Web Drama Trend |url= http://seoulbeats.com/2015/02/got7s-dream-knight-idol-web-drama-trend/|publisher=Seoul Beats|date=11 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2018}}</ref> В сериала участват и певицата Мин от групата [[Miss A]], комедиантът Лий Гукджу, Чансунг от 2PM, Пак Джимин (15&), актьорът Чой Ушик както и изпълнителният директор на JYP Entertainment, Пак Джинйонг.<ref>{{cite web|author= |title= JYP's 'Dream Knight' Starring GOT7, Song Ha Yoon Is An Intriguing Web Drama |url=http://www.kdramastars.com/articles/71005/20150127/five-reasons-to-watch-dream-knight-starring-got7-song-ha-yoon.htm | date=27 януари 2015| accessdate=7 февруари 2018}}</ref> На 15 септември ''Dream Knight'' излиза и в [[Netflix]] с английски, корейски, китайски и испански субтитри. === Уеб поредици === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Година ! Заглавие ! Онлайн платформа ! Източник |- | rowspan="4"|2014 | ''I GOT7'' | | |- | ''GOT7 now'' | | |- | ''Real GOT7'' | YouTube шоу | |- | ''Real GOT7 season 2'' | YouTube шоу | |- | 2015 | ''Real GOT7 season 3'' | YouTube шоу | |- | rowspan="4"|2016 | ''GOT7ing'' |V Live |<ref>{{cite web|title=&#91;GOT7ing&#93; EP01. GOT7 회식중 (GOT7 'Meat' ing)|url=http://www.vlive.tv/video/6709|publisher=vlive.tv|accessdate=21 ноември 2016}}</ref> |- | ''GOT2DAY'' | YouTube шоу | |- | ''GOT2DAY 2016'' | YouTube шоу | |- | ''GOT7's Hard Carry'' | Mnet |<ref>{{cite web|title=&#91;GOT7's Hard Carry&#93; Jackson&BamBam_Going to airport without manager Ep.1 Part 1|url=https://www.youtube.com/watch?v=6pjdDvXI17Q|work=Youtube|accessdate=11 март 2017}}</ref> |- | rowspan="6" |2017 | ''GOT7ing+'' |V Live CH+ | |- | ''GOT7 Jackson Show'' |V Live CH+ | |- | ''Real GOT7 season 4'' |V Live | |- | ''GOT7ing+: 7 for 7'' |V Live CH+ | |- |''IDOLity: GOT7's TMI Lab'' |Mnet | |- |''GOT7 X Happiness Train'' |V Live | |- | rowspan="3" |2018 |''GOT7 Working EAT Holiday in Jeju'' |V Live | |- |''GOT7 X LieV'' |V Live | |- | ''GOT7's Hard Carry 2'' | Mnet | |- |rowspan="3" |2019 |''GOT7's Real Thai'' |XtvN | |- |''GOT2DAY 2019'' |YouTube шоу | |- |''GOT7's Hard Carry 2.5'' |Mnet |<ref>{{Cite web|url=http://www.marketnews.co.kr/news/articleView.html?idxno=38445|title=엠넷 M2 '갓세븐의 하드캐리 2.5', 11월 첫 방송...오늘(23일) 티저 선공개|date=2019-10-23|website=Market News|language=ko|url-status=live|accessdate=2019-10-26}}</ref> |} == Турнета == * ''1st Showcase „IMPACT IN JAPAN“'' (2014 г.) * ''1st Japan Tour „AROUND THE WORLD“'' (2014 г.) * ''Asia Tour Showcase'' (2015 г.) * ''1st Fanmeeting Tour'' (2015 г.) * ''Japan Tour „MORIAGATTEYO“'' (2016 г.) * ''„FLY“ 1st World Tour'' (2016 г.) * ''Flight Log: Turbulence Fanmeet Tour'' (2016 – 2017 г.) * ''Global Fanmeeting'' (2017 г.) * ''Japan Showcase Tour „MEET ME“'' (2017 г.) * ''Thailand Tour „NESTIVAL“'' (2017 г.) * ''Arena Special „MY SWAGGER“'' (2017 г.) * ''Japan Tour „TURN UP“'' (2017 г.) * ''Global Fanmeeting in Hong Kong'' (2017 г.) * ''„EYES ON YOU“ World Tour'' (2018 г.) * ''Japan Connecting Hall Tour „THE NEW ERA“'' (2018 г.) * ''Thailand Tour „NESTIVAL“'' (2018 г.) * ''Japan Arena Special Tour „ROAD 2 U“'' (2018 – 2019 г.) * ''Fanfest „SEVEN SECRETS“'' (2019 г.) * ''Japan Tour „OUR LOOP“'' (2019 г.) * ''„KEEP SPINNING“ World Tour'' (2019 – 2020 г.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{url|got7.jype.com}} {{икона|en}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Got7| ]] 9x2tdn2xiui3mj7kwlacc8l3ebwyav9 3 717416 12419629 12417758 2024-11-22T09:57:39Z Niki Yooff 24726 Нова тема /* Съкращаване на декар */ 12419629 wikitext text/x-wiki {{Архиви|[[/2019/]]&bull;&nbsp;[[/2020/]]&bull;&nbsp;[[/2021/]]&bull;&nbsp;}} <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin:0em 0em 1em 0em; width:100%" | style="width:45%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Randona.bg!'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> <small>'''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос!</small> <small>Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време.</small> <small>Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]].</small> * <small>'''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]].</small> </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small> Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''.</small> * <small>Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]].</small> * <small>За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]].</small> * <small>Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично.</small> * <small>Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}</small> * <small>'''[[Уикипедия:Полезни съвети#Подписване *| Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране)</small>. * <small>Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка!</small> * <small>Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти.</small> * <small>'''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница.</small> * <small>Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.</small> </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 17:20, 15 март 2019 (UTC) == Димитър Михайлов Гачев == Здравей. Намерих това. [http://www.pametbg.com/index.php/bg/razshireno-tursene-na-jertvi/950-2016-08-09-07-13-55 Димитър Михайлов Гачев] --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:11, 7 януари 2022 (UTC) : Значи третият Димитър Гачев изскочи. Ами пиши, в този източник са цитирани и други. Ако е във филтъра, ще я добавя. Ще трябва и една пояснителна страница за имената. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:48, 7 януари 2022 (UTC) [[Димитър Гачев (концлагерист)]] --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:34, 7 януари 2022 (UTC) :: Направих малки корекции, надявам се да не съм сгрешила - в първия източник не пише за съветски затвор, аз по-скоро подразбирам български и го махнах, но не съм чела втория източник, че няма страници. Странно ми е също как, като е бил ръководител на софийската военна ком. организация, е отговарял първоначално за пловдивския район... - източникът нещо не е логичен. Но сигурно ще намериш и допълнителни данни. Успех. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:05, 7 януари 2022 (UTC) Лиляна Пиринчиева след лагера живееше в Пловдив, в апартамента на Коста Пиринчиев. През 80-те се преместиха в София. Нямам източник, но навярно Гачев е работил в Пловдив. Дейността и събитията около синдиката са там, но те са след преврата. Започнал Пловдив, се издига до софийската организация. След 9-ти обратно в Пловдив. Пътя му навярно е следният: Брацигово – Пловдив – София – СССР – София – 9-ти – Пловдив – Белене (затвор) и не знам след това. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:40, 7 януари 2022 (UTC) :[http://www.slovo.bg/old/danailov/dokolko/war05.htm Тук] има доста, но не знам дали може да се използва. Във всеки случай не говори нищо за специални школи в СССР, само че е бил свръзка с Интернационала (Третия). Може тези от другия източник да са в грешка, но може и да не са. Георги Данаилов тук цитира изявление на Гачев предоставено му от Лиляна Пиринчиева --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:52, 7 януари 2022 (UTC) ::Допълних с Г. Данаилов, Огойски го сложих да си личи като автор (и страниците, поне в електронния вариант). Преработих абсурдната ситуация, че като софийски ръководител отговарял за Пловдивско.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:53, 8 януари 2022 (UTC) == Редакции на страница Копоривщица == Никола Беловеждов. „Първата пушка за Априлското въстание“. 1879 г. София, 4-ти април 1901 г. „В 1867 г., около Св. Троица, дошъл Левски пръв път в Копривщица. Тогава се е образувал първият революционерен комитет в Копривщица“. [https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2381 Източник тук]. Формат epub. [https://www.zamzar.com/convert/epub-to-txt/ Конвертор тук]. Нямам обаче идея как да процедираме. Благодаря предварително. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:21, 2 февруари 2022 (UTC) : {{fwiw}} има го и в читанка: https://chitanka.info/text/28448-pyrvata-pushka-za-aprilskoto-vystanie<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:39, 2 февруари 2022 (UTC) :: Видях го в Читанка, но просто противоречи на логиката - погледни кога е била Троица и къде е бил Левски тогава. Пътят му е доста проучван от историците. Доколкото ми е известно, смята се, че започва да създава революционните комитети доста по-късно. Спомените понякога са неточни, а в случая Беловеждов предава дори не спомени, а мълва. На мен не ми звучи никак убедително и мисля, че трябва да се потърси по-сериозен източник за този период. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:07, 2 февруари 2022 (UTC) :::Тогава да поменем, че според мълвата Беловеждов смята и.т.н. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:17, 2 февруари 2022 (UTC) Забележка : Текста не съм писал аз а само преместих името на автора в раздел Бележки преди някоя друга година. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:34, 2 февруари 2022 (UTC) :::: Ама аз редактирам без да се ровя в историята на редакциите, като срещна нещо такова :), бележките ми са по същество. Това просто е несериозно, независимо кой го е писал; целият пасаж. Ти, като човек с интерес към темата, прегледай сериозните трудове, свързани с Левски, и сигурно ще намериш за него и Копривщица. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 23:30, 2 февруари 2022 (UTC) „1874/75. Презъ зимата още, кога станахъ учитель, азъ се запознахъ съ бая Петко Кундурджията и станахме съ него интимни, близки приятели. Той беше тайниятъ апостолъ за нашите места на централния възстанически комитетъ, седалището на който се нами­раше навсекжде и никжде. Отъ него азъ изучихъ и се запознахъ съ вървежа на тайните народни работи. Той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица. Всички писма, вестници и брошури за комитета дохождаха до бая Петко и ние ги прочитахме заедно. Въ книжката си „Първата пушка на Априлското възстание“, азъ съмъ описалъ доста подробно всички приготовления за възстаниетo.“. [[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]] съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. [[Никола Беловеждов|Беловеждов, Н.]], „Спомнени“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. Т. I. с. 99. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:03, 3 февруари 2022 (UTC) „Въ същото време, додето съ ставали приготовления за пръдстоящето събрание, [[Петко Бояджиев]]ъ Кундураджията, единъ познатъ още отъ връмето на Левски революционеръ и патриотъ, родомъ отъ Панагюрище...“. [https://www.strumski.com/books/d_strashimirov_aprilsko_vostanie_tom2_tom_3.pdf Приготовления въ четвърти окржгъ.] с. 77. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:58, 3 февруари 2022 (UTC) Според [[Райна Каблешкова]] основаването от Левски е през 1870 г. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Петко Бояджиев. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 75. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:52, 3 февруари 2022 (UTC) : Това на Райна Каблешкова звучи много по-достоверно. А по-горният цитат: „1874/75 ... Петко Кундурджията ... той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица“...е отново нелеп – как така тогава го е запознал с Левски, заловен през декември 1872 г., обесен февруари 1873 г.?! Може би не му е била свежа паметта, или си е говорел ангро. Да речем, че символично е бил запознат с Левски (с идеите му ;)). Явно не трябва особено да се разчита на този източник. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:44, 3 февруари 2022 (UTC) [[Копривщица]]. Готово. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:37, 7 февруари 2022 (UTC) == Уикипедия == Здравей. Надявам се всичко при теб да е наред. Понеже забелязвам, че държиш на правописа особено много, на което аз силно се възхищавам, реших да ангажирам мисълта ти с нещо, което от известно време доста ме измъчва. Става въпрос за това, че думата ''Уикипедия'' навсякъде из това пространство е изписана просто така: Уикипедия. '''Според правилата обаче''' това е съществително собствено име и трябва или да е в кавички, или визуално да се различава от останалите думи. Разбира се, това го знаеш и излишно е да го цитирам. [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]] В действителност и аз съм го писал така в миналото – може би от незнание... Но в крайна сметка човек всеки ден научава нещо ново. Та бих искал да чуя твоя коментар относно този казус. Благодаря! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:16, 9 февруари 2022 (UTC) :С извинение за намесата: Формално си прав, ако се позоваваш на ОПРБЕ правило 104.3.1 и .2 - собствено име в рамките на словосъчетание, т.е. ''енциклопедия „Уикипедия“''. Но погледни и по-нататък 106.2 - без кавички се предават по традиция имена на предимно небългарски културни обекти, употребени без категоризираща дума (Мулен Руж, Емитажът, Лувърът) - мисля, че това е нашият случай. Така че според мен, когато е изписано съчетанието от двете думи, трябва да има кавички, но когато е само собственото име, която употреба се налага напоследък (да не говорим, че вече я срещам и членувана: Уикипедията) - кавичките са излишни. Идват ми наум и други подобни имена, основно на [[уебсайт]]ове: Фейсбук, Инстаграм, Туитър и т.н. - никой не пише кавички, а и не е необходимо. Павлина Върбанова е засегнала въпроса малко [https://kaksepishe.com/articles/facebook-i-glavnata-bukva/ тук], макар и в леко различен аспект.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:00, 9 февруари 2022 (UTC) ::{{пинг|Ket}} Независимо дали собственото име е в рамките на словосъчетание (''фондация „Уикипедия“''), или е използвано само собственото име (''Ще проверя в „Уикипедия“''), кавички се пишат. Виж т. 104.3.3. ::<blockquote>'''104.3.3. Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се запазват.'''</blockquote> ::Сега относно т. 106.2. – не мога да приема Wikipedia като културен обект. Wikipedia може преди всичко да е организация, проект, но в никакъв случай не бих го отнесъл към това. ::Относно писането на сайтове като ''Фейсбук'', ''Инстаграм'' и т.н. '''е задължително''' писането на кавички или обособяването с различен шрифт (т. 104.3.1., 104.3.2., 104.3.3., 105.4., 105.6.). Ако се използва лексикализираното название, то тогава се пишат с малка буква и без кавички: аспирин, джакузи, джип (т. 106.3.). Незнайно защо „фейсбук“ също подада тук, но това не е по моите компетентности. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:28, 9 февруари 2022 (UTC) ::: Здравейте, и аз мога да започна с думите на Павлина Върбанова от началото на линка :). Затова се обърнах към Езикови справки. Аз лично го възприемам като собствено име, т.е. с главна буква без кавички. Първоначално и колежката там така каза, но после реши да се консултира с колегите. Резултатът от консултацията - за този случай няма конкретно правило. Можел да се разглежда по различни правила, евентуално в бъдеще ще се уточни. Така май най-добре е да си остане както е. Поздрави от мен, за съжаление съмна тел. и не мога дори да се подпиша :) {{Неподписано|Randona.bg|12:38, 9 февруари 2022‎}} ::::Но нали собствените имена се пишат в кавички? {{D}} Аз ли нещо не разбирам? Просто наистина от известно време този въпрос много ме вълнува и искам някакво обяснение. И как така няма правило? Това не е собствено име като [[Иван]], а име на организация. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:52, 9 февруари 2022 (UTC) :::::Да, прав си, по принцип трябва да е така, но материята май е пообъркана и аз невинаги се чувствам сигурна в нея. Уикипедия – може да греша – я възприемам като Британската енциклопедия например [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]]; е, знам, че е различно и У. може да се разглежда и като транскрибирано име. Чудила съм се дали не трябва с малка буква, като лексикализирано. Затова звъннах днес; факт е, че поискаха време да се консултират и са били изразени различни мнения кой параграф, точка и т.н. трябва да се приложи, и казаха: „няма изрично правило“. Споменаха ми различни точки в подкрепа на различните мнения, но нямах възможност да запиша (а и в момента нямам речника от 2012). Може би и те не са наясно като какво трябва да се разглежда Уикипедия :). (Всъщност и аз се замислих – нали организацията е [[Уикимедия|Фондация „Уикимедия“]], а [[Уикипедия]] е енциклопедия, не може да се нарече „проект“, в тълковния речник няма такъв смисъл на думата ;)). Тъй че най-добре ги попитай писмено, обаче поискай и обяснение.<br>Иначе други случаи са абсолютно безспорни, както например ФК „Левски“ и играч на „Левски“/„Славия“ и т.н. [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]] – друг случай, освен числителните редни, в който сеем неграмотност. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:21, 9 февруари 2022 (UTC) ::::::За футболните отбори съм напълно съгласен! И мен ме дразни това, че са написани грешно, и е крайно време да се вземат някакви мерки. Иначе дори и в твоя пример за [[Енциклопедия Британика]] според мен май пак трябва да е в кавички, но не знам. Имам чувството, че думата „Уикипедия“ просто толкова силно се е наложила неправилно, че вече никой не смее да я бута. А случайно имаш ли възможност да изкопчиш повече информация от ИБЕ, или ще ми препоръчаш аз да се свържа (или някой друг)? {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:50, 10 февруари 2022 (UTC) :::::::Струва ми се, че е най-добре ти да им пишеш, вместо аз да препредавам. Аз, когато става дума за нещо по-сложно, им пиша (а сега не предполагах такова нещо, признавам си, затова им звъннах). Отнасят се сериозно, поне моите впечатления са такива, веднъж дори бяха направили консултация с много добър специалист от университета. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:02, 10 февруари 2022 (UTC) ::::::::Добре. Знам, преди съм ползвал услугите на „Езикови справки“, така че съм наясно с отговорността, която поемат. Ще се допитам до тях в най-скоро време и ако наистина се окаже, че трябва да е '''„Уикипедия“'''... ще се почне едно дълго обсъждане в [[У:Р]], както обикновено става. {{D}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:51, 11 февруари 2022 (UTC) == Извинявам се == Знаеш ли как стои въпросът, когато искаш да внесеш списък от някъде. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:20, 9 февруари 2022 (UTC) :Нямам представа, съжалявам. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Специални:Contributions/Randona.bg|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">23:22, 9 февруари 2022‎ (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11298806/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Десьовска къща == Колега, не е градска легенда. Източник е приложената снимка. Следите са от брадва. Нашите хора не са чак такива варвари. Най-много да си изпишат инициалите. Относно името в момента ровя списъка на НИНКН за да го уточня. Статията я е писал Спасимир и предполагам, че в неговия източник е Десьовска. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:53, 7 април 2022 (UTC) : Здравей, колега, не съм писала, че е градска легенда; дори не съм забелязала пасажа, съсредоточена върху името, но също смятам, че това би трябвало да е разказано някъде, а не от снимката да се правят изводи като от източник. За името съм приложила източник (№ 4 в момента) с линк, който е възможно най-официалният – списък на Министерството на културата, с името и статута ѝ; в него тя фигурира в раздела Софийска област под номер 29: „Десьова /Старирадева/ къща със стопанска сграда“ и други подробности. Втори източник (№ 1 в момента), също с линк и посочена страница, потвърждава същото име. Видях, че Спасимир е създал статията под това име, но е разполагал само с един източник, в който очевидно е било написано грешно. : Сходна е ситуацията с „Кантарджийската“ къща, която всъщност е Антон-Кантарджиева къща (в документите) или само Кантарджиева къща (в сериозната литература). Доколкото знам, има две Кантарджиеви къщи, сигурно затова са написали името толкова точно. В Заповед от 22 април 2010 г. на зам.-министъра на културата Тодор Чобанов тя фигурира като Антон-Кантарджиева къща (с тази заповед се приема предложението да е с национално значение, дотогава е била с местно). Можете да направите справка в Дирекцията на музеите в Копривщица. След това обаче май е трябвало да бъде обявена за такава от НИНКН и не ми е известно това да е направено. Дано да е направено и много ще се радвам да намерите този списък, който търсите. В Общинския план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020 (стр. 43) не я виждам [http://koprivshtitsa-bg.com/download/OPR_Koprivstica_ver%201.pdf]. А как я пишат в Bgjourney и разни други сайтчета няма никакво значение; и направо недоумявам как успяват да изкривяват имената. В българския език от Вазов става Вазова, от Вапцаров – Вапцарова, от Десьов – Десьова и т.н., ако стопанинът се казваше Десьовски, тогава къщата му щеше да е Десьовска. Още веднъж желая успех в издирванията! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:30, 7 април 2022 (UTC) ::Имам копие на документа от 2010 и там е Антон-Кантарджиева. Използвани са обаче популярните кратки. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:11, 7 април 2022 (UTC) За отбелязване е, че в по-стари статии. които не съм писал аз навсякъде е Десьовска. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:09, 7 април 2022 (UTC) Един пример за употребата на името [http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Plovdivska%20v%20Koprivshtica/plovdivska.html Десьовска къща] (Пловдивдска възрожденска къща в гр. Копривщица) в сайт за популяризиране на възрожденската архитектура. Има доста такива посещавани сайтове. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:26, 7 април 2022 (UTC) Заводите в Сопот обаче са „Вазовски машиностроителни заводи“.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:56, 7 април 2022 (UTC) :Специалистът арх. Янчо Стоичков, участник в повечето реставрации през 70-те години, автор на „За архитектурата на Копривщица“ нарича къщата Десьовска. Изд. Техника 1977 г. Не мисля, че чиновниците са по-компетентни. Авторът има не само дарба на архитект, ни използва изключително жив в описанията си език. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 00:55, 8 април 2022 (UTC) :::Изненадана съм, че след като имате копие на документа от 2010, след като сте видели (надявам се) и другите документи, продължавате да се аргументирате със сайтове от рода на Bgjourney и „доста такива“. Там не са „популярните кратки“, а просто грешни имена, и Уикипедия не е място за разпространението им. :::Също така няма значение, че не само Вие сте писали Десьовска. Повторенията на една грешка не я правят правилна. :::Един автор (в случая архитект) може да има дар слово, но това не прави използваното от него име правилно. И архитектите не са специалисти по названията, историята и езика. Впрочем цитирала съм (Беседа Десьова къща) сериозна книга за архитектурните паметници. Не твърдя, че и чиновниците в Министерството на културата не допускат грешки, но в случая са прави. :::Вазовските машиностроителни заводи не са принадлежали на Вазов, затова не са Вазови. Българският език е доста точен и богат. :::Настоявам стриктно да се придържате към фактите. По отношение на статута на Кантарджиевата къща - няма никакъв източник, в който да фигурира като паметник на културата с национално значение. Явно процедурата не е била доведена докрай, за съжаление. Не фигурира и в най-актуалния списък от март 2022. Дори и копривщенските институции не го твърдят. И гледам, че на сайта на Министерството са писали: „Процедурата за промяна на статута на групови недвижими културни ценности от национално значение, какъвто е град Копривщица, може да бъде инициирана по мотивирано искане на кмета на общината. Такова искане не е постъпило в Министерство на културата.“ [http://mc.government.bg/newsn.php?n=5965&i=1]. Тъй че не представяйте желаното за действителност. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 8 април 2022 (UTC) :::И като сме на тема Копривщица – площадът е „20 април“. Така е правилно според правописните правила (при дати след цифрата не се пише нищо), така фигурира и на сайта на Дирекцията на музеите, чийто адрес е там, тъй че преименуването е наложително. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:30, 8 април 2022 (UTC) Здравей. Аз пак ще изнахалствам. На доста места срещам в различни издания бележки под линия на редакторите или съставителите за някои неща, свързани с основния текст. Въпросът ми е как стоят нещата при нас. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:51, 8 април 2022 (UTC) :Всъщност не съм сигурна как стои въпросът при нас, поради спецификата на Уикипедия и тъй като нямаме консенсус за „Бележки“ и „Източници“. Може би трябва някои по-опитни да кажат или на „Разговори“. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:00, 8 април 2022 (UTC) : Но ако визираш конкретно дали редакторите и съставителите от книжните издания имат съответствие тук, мисля, че нямат. Тук има безброй редактори, анонимни, и те не могат да слагат от свое име бележки. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:08, 8 април 2022 (UTC) == Потребителска страница към пясъчник == Здравей, колежке! Във връзка с [[Special:Diff/11363586|тази редакция]]: по-удачно е, ако се използва опцията за преместване (потребителската страница към съответния пясъчник), защото така се запазва историята. Слях историите, за не става разпокъсване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:10, 11 април 2022 (UTC) :Благодаря много, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]! Тъкмо се чудех как да го оправя [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:14, 11 април 2022 (UTC) :Обаче, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], сега на Потребител:Tatyan4eto има пренасочване към пясъчника ѝ, като пренасочваща страница [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Tatyan4eto&redirect=no], не трябва ли да няма такова нещо? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:35, 11 април 2022 (UTC) :: Да, права си, принципно не трябва да има. Махнах <code>#пренасочване</code> и оставих само препратката. Така ще е по-лесно за потребителката. Ще знае къде да търси преместения текст. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако реши, може да я махне или маркира за изтриване. Благодаря ти, че ме подсети. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:41, 11 април 2022 (UTC) ::: Благодаря ти аз, отново! Забърках каша, мислех, че е по-просто :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:46, 11 април 2022 (UTC) :::: Спокойно, няма никакъв проблем. Така се учи човек. Следващият път просто премести страницата, а пренасочването (по твоя преценка) го махни или пусни за бързо триене . :) --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:50, 11 април 2022 (UTC) ::::: Разбрано, мерси :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:22, 11 април 2022 (UTC) == Павлина Павлова == В Уикимедия фотографията от страницата е поставена, ако не се лъжа в категория родени през 1959 г. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:10, 3 май 2022 (UTC) :Благодаря! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:21, 3 май 2022 (UTC) == Интересно == Може да привлече внимание [http://bosilkov.com/bg/persin/bibliografiya-75 Това]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:07, 8 май 2022 (UTC) :Благодаря за линка, наистина интересни книги. Темата за комунистическите зверства обаче е за хора с много здрави нерви и психика, аз само за малко навлязох в нея... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:50, 9 май 2022 (UTC) == Четата на Христо Ботев == Здравей. [https://bezlogo.com/2012/06/четата-на-христо-ботев.html Четата на Христо Ботев] Едва ли да има претенции за изчепателност, но е с доста подробности относно имената и месторожденията (сайта има анархистически уклон). --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:41, 18 май 2022 (UTC) : Здрасти. Във връзка с последните редакции с добавяне на Ботеви четници не мога да не отбележа, че надписи по плочи и по къщи въобще не са достоверни източници. Същото важи и за непотвърдени с научни източници твърдения на местни сайтове (вкл. дирекции и т.н.) – има безброй случаи на неверни твърдения. А този сайт е съвсем несериозен. За нововписаните копривщенци ще трябва да намериш източниците, дали основание на Дирекцията да включи нещо, което изглежда досега е неизвестно на историческата наука (и те да не са местни предания и несериозни сайтове). Тъкмо да покажат приноса си към нея [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]] И ако са сериозни, да напишат научно съобщение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:51, 18 май 2022 (UTC) ::Табелата е изработена от моят баща, по поръчка на ГНС през 1960-те и от тогава никой не е подложил на съмнение сведенията (до колкото ми е известно). Бойко Толинов е писан и на двете места (няма как Без лого да са преписали от Дирекция на музеите). Историческата наука би се заинтересувала от тях, ако ставаше дума за някои по-изтъкнати дейци и би могло да се оформи научно съобщение. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:03, 18 май 2022 (UTC) :::Е аз го подлагам на съмнение. Няма значение от кого е изработена табелката – това е очевидно. А ГНС не е компетентен източник. В селото на един от родовете ми – Гложене (Тетевенско) също има не табелка, ами цяла голяма плоча с Ботеви четници и опълченци (пак по поръчка на властта), с включени абсолютно фалшиви имена. От Малорад (Врачанско) също има една госпожа, дето опитва да се впише прадядо ѝ (криминален убиец, впрочем, на жени) за Ботев четник или поне за опълченец. И ако съберем случаите по села и градове, Ботевите четници ще станат не няколко стотици, ами хиляда плюс. И не си прав – всеки Ботев четник е изключително ценен за историческата наука и едно '''научно''' съобщение веднага ще бъде публикувано. Нямам нищо против локалния патриотизъм, но не тук. Изискванията за източници са доста ясно формулирани. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:29, 18 май 2022 (UTC) ::::Добавих източици, които подкрепят табелата. По бащина линия сме от ямболско, а майка ми е онази Мария Доганова от статията на Спасимир [[Цветана Джерманова]] и сме без роднински връзки с Веккилови. Длъжен съм да отбележа, че местния патриотизъм в повечето случаи е по-ценен от националния, поради липса на политически пристрастия. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:53, 18 май 2022 (UTC) :::::Не схващам каква връзка имат баща ти и майка ти към дискутирания въпрос. Не забелязвам да съм намекнала някъде за лични мотиви. Това, че баща ти е направил една табелка по поръчка на местната власт, няма никакво отношение към истинността на информацията. Дала съм пример с друга местна власт, която фалшифицира историята, а какви са били мотивите ѝ – не знам, може историк или психолог да каже, и това е ясен пример доколко може да се вярва на подобни писания. Политически пристрастия при установяване на Ботеви четници не виждам. :::::Струва ми се, че не си прочел внимателно изискванията за '''благонадеждни източници''' [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8]. Обърни внимание какво пише за '''блоговете''' – „По тези причини, самиздат книги, лични сайтове и блогове са неприемливи за източници на статии (с някои изключения, посочени по-долу)“. Обърни внимание и на това: '''„Изключителните твърдения изискват изключителни източници“''' и поясненията, защото точно това правиш – и с Ботевите четници, и с други твърдения за копривщенци. Пример – [[Спас Иванов]], където влизаш в противоречие с цялата историческа наука, твърдейки, базиран отново на блог (пълен с грешки), че не Раковски, а въпросният човек е автор на „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“! Е, добавяш, че „според друг източник“ автор е Раковски. Не, не според друг източник, а според всички историци (поне не съм срещнала някой да го оспорва). Сериозно, заеми се да прочетеш изискванията и да ги спазваш. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:53, 19 май 2022 (UTC) [[Димитър Векилов]]. Още една подкрепа за изключителното твърдение на табелата. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:54, 19 май 2022 (UTC) : Това вече е много по-добре [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]! И аз се разтърсих и намерих спомените на Атанас Свещаров (той е бил заедно с него в Балкана) – в сборника „Ботевите четници разказват“. Оказва се, че Векилов е известен на историците, обаче информацията за съдбата му е друга: заловен е от турците и съден в София, освободен е след даването на общата амнистия. След Освобождението работи като горски стражар в Пещера. Тъй че по-добре наблегни на сериозни книги. Това, което си споменал в статията – поборническо свидетелство, ако му е било издадено, сигурно е получил поборническа пенсия и в такъв случай има досие в Българския исторически архив, което може да осветли нещата. Ще проверя там след 24 май. За опълченец трябва да се провери и в „Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново“ от Румен Руменин. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:34, 20 май 2022 (UTC) == Тодор Тумангелов == Здрасти отново. [[Тодор Тумангелов]]. Според поясненията на фотографията в уикимедия има нещо общо и с опълчението. Дали няма да откриете нещо по въпроса. Статията е основана върху молба за поборническа пенсия. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:28, 22 май 2022 (UTC) :ОК, ще проверя и това име. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:35, 22 май 2022 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], разглеждал ли си албума тук [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Category:Memory_from_the_Liberation_Russo-Turkish_1877-1878_War_Album,_1928&fileuntil=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD-66-5-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8+%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B2.jpg#mw-category-media] и [[Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година|статията тук]]? Може би ще откриеш и други копривщенци. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:20, 22 май 2022 (UTC) ::Лошото е че генерал Врачев дава сведения само за въстаниците. Райна Каблешкова пък само списък с имена и опълченски дружини. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:46, 22 май 2022 (UTC) '''Димитър Векилов''' и '''Тодор Тумангелов''' [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], Димитър Векилов няма пенсионно досие на поборник. Няма го и в справочника на Румен Руменин „Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново“, София, Военно издателство, 1978. Което означава, че не е бил опълченец – точно както твърдят историците: заловен е, съден, в затвор, освободен и в Пещера; не е имало как да участва в Опълчението, тъй че другите разкази са местни легенди. Тодор Туменгелов има досие (пенсионно дело) в Българския исторически архив (БИА) – Колекция № 47-II. а.е. 223, П.д. II 234, лист 1–70. Има пенсия на поборник, тъй като е участвал в Априлското въстание, но не е бил опълченец (няма и как – тогава е бил в затвор в Кипър). Фигурира в споменатия от теб албум, защото там са включени не само опълченци, но и поборници (участници в борбите за освобождение). Ще допълня статията му с някои сведения от досието. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:44, 27 май 2022 (UTC) :За Димитър Векилов така пише Райна Каблешкова. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:06, 27 май 2022 (UTC) :: Явно преразказва легенди [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Твърдението на историците, че е заловен, съден, затворен и освободен при амнистията, опровергава другото. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:14, 27 май 2022 (UTC) :::Учудва ме обаче липсата на пенсионно досие – ако е кандидатствал за поборническа пенсия, дори и да му е отказана, досие с преписката се пази в архива. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:17, 27 май 2022 (UTC) Като източници [[Райна Каблешкова]] за цялата книга в края и сочи: Вестници, списания, енциклопедии, справочници, сборници, книги и архивни материали. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:33, 27 май 2022 (UTC) : А дава ли конкретно за това твърдение източник и кой е той? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:36, 27 май 2022 (UTC) ::Като цяло в края на книгата, използвана литература. Снимкови материали. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:44, 27 май 2022 (UTC) ::: Ами това не е сериозно/научно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:48, 27 май 2022 (UTC) Всеки се простира според чергата си. Данни за затвор на Димитър Векилов ако е имало, едва ли е щяла да пропусне да ги упомене. Тази дупка в биографията му явно подлежи на запълване. По отношение на Тодор Тумангелов, статията е основана на преписка относно поборническа пенсия. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:57, 27 май 2022 (UTC) Димитър е отбелязан в краят на списъка с опълченци заедно с други 4 като в неизвестно в кои дружини. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:14, 27 май 2022 (UTC) :[https://www.strumski.com/books/d_strashimirov_aprilsko_vostanie_tom2_tom_3.pdf История на Априлското Възстание.] Пловдивска окръжна постоянна комисия. Пловдив. 1907 г. Т. II. с. 335 – 340. Тук има списък с Ботеви четници. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 11:03, 30 май 2022 (UTC) :: Видях го. Визираш Бойко Стелинов, предполагам. Страшимиров поставя под въпрос (виж бел. под линия с. 340) дали добавените от К. А. Цанков имена са на хора от Ботевата чета или са от друга. Интересно четиво. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:08, 30 май 2022 (UTC) :::Това сигурно ще ти хареса – Толинов [https://www.europeana.eu/bg/item/2024905/photography_ProvidedCHO_NALIS_Foundation_F13819327492908] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 1 юни 2022 (UTC) == Евала == Страхотна, страхона, страхотна работа, евала! [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:15, 13 юни 2022 (UTC) :Благодарим, благодарим, дано не се надуя много [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:59, 13 юни 2022 (UTC) == Али Рефик == [[Али Рефик]]. Здравей. Дали няма начин и за него да намериш някакви допълнителни данни при молбите за поборническите пенсии. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:47, 24 юли 2022 (UTC) Добре, ще потърся тази седмица. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 04:58, 25 юли 2022 (UTC) :Проверих в БИА, няма такъв нито в пенсионните досиета, нито в книгата на Румен Руменин за личния състав на Опълчението. В книгата има само един опълченец от село Детелина (Богдан) - Киряк Иванов, редник от 3-та дружина, 3-та рота, постъпил на 4 май 1877, раняван, в болница на 29 авг.1877, изключен на 1 септ. 1878, награден с военен орден. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:37, 30 юли 2022 (UTC) :село Дерелий, нета ме поправя автоматично и грешно ;) [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 юли 2022 (UTC) == Подпис == Здравей, забелязвам, че ти е трудно да се подписваш, когато използваш мобилната версия. По принцип става по същия начин както на компютър – с добавянето на четири вълнички. Просто реших, че ще ти е интересно, и затова ти насочвам вниманието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:29, 10 септември 2022 (UTC) Благодаря ти! Знам това, но никой от обкръжаващите ме не може да ги открие на телефона ми :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 10 септември 2022 (UTC) :На повечето телефони могат да се открият там, където са символите. Оттам, откъдето избираш знаците: '''!''', '''?''', '''@'''. Уловката е, че са много и не могат да се поберат всички на едно място. Така че би трябвало да има още един бутон, на който пише нещо такова: '''1/2''' или '''1/3'''. Натискайки върху него, ще ти се открият другите, допълнителни символи. Там някъде трябва да е. Но зависи все пак и с какъв телефон разполагаш, де. Това е от мен. Дано да съм бил полезен. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 10 септември 2022 (UTC) :::Благодаря много, толкова добро обяснение, че се справих :) [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:54, 10 септември 2022 (UTC) ::::Не може да бъде! Браво! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:35, 10 септември 2022 (UTC) ::::: :) [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:06, 11 септември 2022 (UTC) == Статия проблем == Здравейте, казвам се Дамян Тенев. Пиша ви относно опита ми да създам статия в уикипедия. Моля ви, ако имате възможност да я подледнете. В момента се намира в инкубатор. (чернова: Дамян Тенев).Въпросът ми е, ако изпълва условията на сайта - как да я побликувам, ако ли не - ви моля да ми споделите, какво трябва да се допълни, за да е възможно публикуване и как става това. Разбирам, че може би няма да имате време да ми поясните подробно, но бих ви бил благодарен, ако ме насочите. Ще ви бъда много благодарен, ако отговорите на писмото ми. С уважение:Дамян Тенев Благодаря [[Специални:Приноси/37.63.2.216|37.63.2.216]] 19:00, 5 октомври 2022 (UTC) : Здравейте, без да съм компетентна по темата, мога да Ви обърна внимание само на основни неща. Статията ми прилича на CV, а този вид съвсем не е подходящ за Уикипедия. Напишете я във вид на текст, а не поредица от списъци. По-добре е само по-важните неща, източниците са важни. Понеже не съм в тази област, не мога да Ви посоча статия за модел. По-добре е да пишете на беседата на статията, там ще видят повече уикипедианци, сред тях и по-запознати. Успех! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:57, 6 октомври 2022 (UTC) == Поп М. М. == Рядко от издадените по това време български книги може в списъка със спомосъществувателите (дарители) да не фигурира неговото име. Цитат от внук му. Моля, премахнете редакцията си. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:13, 7 ноември 2022 (UTC) :Разгледайте по-подробно кат. Български благодетели и ги сравнете с включените от Вас (не само този свещеник). Вървите към правене на отделна „копривщенска“ уикипедия, но по-добре се насочете към включване в блог на нещата, които не са за тук. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:30, 7 ноември 2022 (UTC) ::Помогнете за направа на Портал Копривщца [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:30, 7 ноември 2022 (UTC) :::Порталите обхващат много по-големи области и теми. Напр. за държави има, но не съм виждала портал за град.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:37, 7 ноември 2022 (UTC) Портал Ботевград. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 7 ноември 2022 (UTC) :Странно ми изглежда. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:01, 7 ноември 2022 (UTC) ::Правен е от майстори с голямо М. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:13, 7 ноември 2022 (UTC) ::: Допускам, че има някаква логика, която не схващам. Във всеки случай нямам достатъчно технически знания, за да помогна в правенето на портал. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:20, 7 ноември 2022 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], донякъде в рамките на тази дискусия Ви [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Беседа/Luxferuer&type=revision&diff=11579223&oldid=11569812 писах на беседата]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 18:28, 7 ноември 2022 (UTC) == Народонаселение == Може да послужи някъде. Жители-ти въ Европейскж Турцпж сж отъ-различнн поколЪнпж. ВладЪтеленъ родъ сж Турци, и отъ гЪхъ има до 800,000 душь. Най многочислени сж Славяне-ти; отъ тЬхъ: Срьби въ Срьбпж до 900,000 душь; Блъгаре въ Блъгарпж, Трацйж и Македонпж и по другн-тн области 4,500,000 душь; Босняци и Кроати (Хръвати) въ Босниж, Герцеговинж, и Кроацж до 1,200,000 душь Черногорци въ Чернж горж до 100,000 душь; Дрнаути до 1,600,000 душь. Отъ Грько-латинското поколЪше има: Грьци до 900,000 душь; Цънцари до 300,000 душь; Власи или Ромуни въ Влашко и Молдовж до 3,500,000 душь; отъ други поколЪнпж въ Европейска Турцпж има: Дрмяне по тръгов-ски-ти градове до 100,000; Евреи пакъ по тръговскн-тн градове до 200,000; Цигани до 150,000 душь. Така сичко-то народонаселеше въ Европейскж Турцпж достига близо 15,000,000 душь. {{цитат уеб | уеб_адрес = http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 351 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 23:13, 8 ноември 2022 (UTC) == Малееви == Недко Лулчев Малеев 6-та дружина, (1853 – 1902), нагръден знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. Тодор Лулчев Малеев - има го в историята. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:57, 9 ноември 2022 (UTC) :И какво да ги правя? Недко Лулчев – 6-а дружина на [[Българско опълчение|Опълчението]] ли? Ако има източници за статия, напиши. Тодор – не фигурираше в линка, който беше поставил, и не мога да преценя значимостта. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:58, 10 ноември 2022 (UTC) == Месец на Азия 2022 == {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:WAM logo without text.svg|100px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" | '''Месец на Азия 2022''' |- |style="vertical-align: middle; padding: 3px;" | '''Рандона''', благодаря ти от сърце за приноса ти към [[Уикипедия:Месец на Азия 2022]]. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:33, 12 декември 2022 (UTC) |} == The Wikipedia Asian Month 2022 Barnstar == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <div style="border: 3px solid #32AFAF; background-color: #EEEEEE; margin:0 auto; padding:20px 20px; width:70%;{{border-radius|1em}} {{box-shadow|0.1em|0.1em|0.5em|rgba(0,0,0,0.75)}}" class="plainlinks">[[File:2022 Wikipedia Asian Month Barnstar.png|left|180px]] {{Center|{{resize|150%|'''''The Wikipedia Asian Month 2022 Barnstar'''''}}}} <div style="color: #333333; margin-left:220px; font-size:110%; "> Dear {{ROOTPAGENAME}} : :Thanks for participating Wikipedia Asian Month 2022. We are grateful of your dedication to Wikimedia movement and hope you join us next year! :Wish you all the best! </div> <div style="color: #333333; text-align:right; font-size:120%; ">Wikipedia Asian Month Team</div> </div> {{clear}} </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Wikipedia_Asian_Month_2022/Regular_Barnstars_Receiver&oldid=24454024 --> == Народно читалище „Будилник – 1898 == Уважаема колежке, навсякъде читалището е наречено Образцово. Дори и на [https://mc.government.bg/calc.php?c=11585&q=%E8%ED%E0&p=76&l=1 сайта на Министерство на културата] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:53, 5 февруари 2023 (UTC) В официалния източник (регистрация) не го пише. Иначе импровизации всякакви. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 23:54, 5 февруари 2023 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], официална справка от Министерството на културата – в България вече няма „образцови“ читалища. Премахнато е това звание ли, титла ли. Имало останало по недоглеждане само едно такова, но и то ще изчезне при пререгистрация. Читалищата по места много добре знаят това, но явно продължават да се кичат по този начин и да заблуждават хората, пресата и неграмотните чиновници. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:00, 6 февруари 2023 (UTC) ::Всъщност тези така са се регистрирали в Търговския регистър, като "образцово народно читалище ....". [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 00:35, 10 февруари 2023 (UTC) :::За кои конкретно става дума, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]? „Будилник – 1898“ не е регистрирано като такова, вижда се от източника. А, сега забелязах, че става дума за Търговския регистър. Важното е как са регистрирани в Министерството на културата и в Читалищния съюз. Явно хитруват иначе.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:01, 10 февруари 2023 (UTC) ::::Да, не мисля, че носи някакво съдържание "образцово", просто са си го включили в "търговското" име. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 11:22, 10 февруари 2023 (UTC) :::::Друго си е да се изфукаш с някакво звание, макар и несъществуващо вече. А и носталгия по соца вероятно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:35, 10 февруари 2023 (UTC) == Даниел Бачорски == Привет! Вече беше проверена и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални:Дневници&logid=6278516 преместена] от мен в основното именно пространство. Възможно ли е нещо да съм пропуснал? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 20 април 2023 (UTC) :А, изненадваш ме. Видях статия без абсолютно никакви източници, доказващи значимост. Личност, определена като бизнесмен и инфлуенсър – бизнесмени много, а кой го определя като инфлуенсър? То вече всички са с такива претенции, всички ли ще са тук да си разпростират инфлуенса? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако си видял някакви сериозни източници – давай, иначе за семейството му гледам има във Външни препратки, ама то не е фактор. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:31, 20 април 2023 (UTC) ::Правилно. Добре е, като гледат няколко души, защото наистина съм надценил персонажа. Напоследък започвам да се измарям и това води до пропуски, та благодаря ти за намесата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 20 април 2023 (UTC) :::И аз така, особено когато редактирам/пиша късно вечер и очите ми се затварят, но сега този го гледах сутринта :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:09, 20 април 2023 (UTC) == 19 май 2023 == {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" |rowspan="2" valign="middle" | [[Картинка:Special Silver Barnstar 3000.png|100п]] |rowspan="2" | |style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;" | '''За заслуги''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;" | По-случай 3000 бройки в [[:Категория:Дейци на ВМОРО]], а може и повече! Поздрави, --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:36, 19 май 2023 (UTC) |} == Климент Найденов == Здравейте! Във връзка с 60-годишнината на Геолого-географски факултет съм решил да правя статии за преподаватели, катедри и специалности в Уикипедия. Още в първата публикация статията ми за проф. Климент Найденов е определена от Вас като "неенциклопедична". Оставяме настрана, че профосорът заема водещи административни длъжности и е бил председател на Българското географско дружество. Той е автор и на множество научни статии и книги/учебници. Моля, за разяснения в каква насока трябва да се докаже неговото "енциклопедично значение"? Основен източник на информацията е сайтът на Софийския университет и системата "Авторите", където научните приноси на преподавателите са видими. На бърз поглед виждам статии за други живи преподаватели от СУ, които явно покриват критериите за енциклопедичност, но по моя преценка са далеч под приносите на проф. Найденов: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA) - доц. Георги Вълчев https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 - доц. Зорница Чолакова Моля да ми дадете разяснение и насоки какво трябва да се оправи в статията за проф. Климент Найденов, за да покрие изискванията на общонстта и да бъдат свалени двата шаблона. Същите насоки ще ползвам при подготвянето на другите статии. Поздрави, [[Потребител:EducatorBg|EducatorBg]] ([[Потребител беседа:EducatorBg|беседа]]) 07:53, 14 юли 2023 (UTC) :Здравейте. Бих Ви посъветвала най-напред да се запознаете подробно с характеристиките на Уикипедия – какво е и какво не е, с изискванията, особено за ''енциклопедична'' значимост на хора и организации, щом към това сте се насочили. За Ваше улеснение ще сложа на Беседата Ви и още едно приветствие с по-открояващи се линкове към важни разяснителни текстове. Обърнете внимание напр. на [[У:ЗХ]], особено на т. 1 и 2 – „Личността има широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“. В случая не са показани такива научни приноси; административните му длъжности, които сте изброили, нямат енциклопедично значение. От изброените му т.нар. монографии – № 1 – това е изглежда отпечатаната му дисертация, № 2 – няма никакви отзиви за научна значимост на тази електронна книга, № 3 – труд на общо 10 души, № 4 – не е монография, а учебник. Изброените гимназиални учебници не могат да се считат за енциклопедичен принос по спомената т. 2, докторантите и т.н. също, както и стандартната дейност на един университетски преподавател. Обърнете внимание, че терминът е ''енциклопедична'' значимост, а не просто значимост. Уикипедия не е, за да дублира профилите на преподаватели от сайтовете на техните учреждения. В тази връзка Ви съветвам да преосмислите намеренията си за статии за „преподаватели, катедри и специалности“ от ГГФ, защото и енциклопедичната значимост на тези катедри ще трябва да я доказвате, и да подбирате безспорно доказали значимостта си обекти. За всички други са Вашите университетски сайтове/издания. По повод на посочените от Вас примери – едно време в Уикипедия се е пишело едва ли не за всичко и при това без източници, и много статии са останали поради липса на достатъчно сътрудници, които да обхванат огромния материал. Имате право по Ваша преценка да поставяте съответните шаблони. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:01, 14 юли 2023 (UTC) :: Привет и от мен. Малко поредактирах по статията и я извадих от чернови. Мисля, че всички претенции за енциклопедична значимост са си покрити, просто още малко изглаждане на текста и препратките беше нужно, за да изглежда наистина добре. Надявам се, че ще се съгласиш и ти. :) [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 12:26, 5 септември 2023 (UTC) :::Забележките ми са по същество, тъй че няма как да се съглася. Крайно време е да приемем отдавна предлаганите по-детайлни критерии за работещите в сферата на науката [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BF%D0%BE_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA], макар че и сега си имаме критерии. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:05, 5 септември 2023 (UTC) == Добавяне на снимки от Държавна агенция „Архиви“ == Здравейте, Виждам, че сте качили множество снимки от [[Държавна агенция „Архиви“]] и искам да ви поздравя за този ценен принос. Казвам се @[[Потребител:Dbalinov|Драгомир]] и съм член на сдружение Данни за добро. Работим заедно с колегата @[[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] по подобряване качеството на отворените данни. Към момента сме публикували в Общомедия снимките на всички депутати от последните десет НС (от 39 до 49 НС). [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Politicians_of_Bulgaria Category:Politicians_of_Bulgaria] сега съдържа 1843 файла. Бих искал да качим и снимки на депутати от по-предишни парламенти. Открих, че в сайта на държавния архив има [https://politburo.archives.bg/bg/lichnosti/chlenovenapb?Name=Value членове на Политбюро и на ЦК на БКП]. Ще се радвам, ако можете да ми отговорите на следните няколко въпроса: * Имате ли някакви насоки, препоръки и правила, които трябва да спазваме за да бъдат коректно лицензирани снимките от този източни? * Можете ли да споделите някои от най-добрите практики за описание и категоризация на такива снимки? Виждам, че за част от тях се задават инвентарни номера и др, които липсват в посочения уебсайт. С уважение, [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] ([[Потребител беседа:Dbalinov|беседа]]) 09:45, 31 август 2023 (UTC) :[[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]], погледнете първо <nowiki>https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Държавна_агенция_"Архиви" </nowiki>. Там има и списък с хората които са най-добре запознати. Към момента най-активният участник по отношение на ДА e [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] така че най-добре нея да питате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:46, 31 август 2023 (UTC) ::E ние нея питаме. На беседата ѝ сме :) --[[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] ([[Потребител беседа:Nikola Tulechki|беседа]]) 13:08, 31 август 2023 (UTC) :::[[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]], mea culpa :) Незнайно защо си мислех че отговарям на Разговори. По повод на лицензите и въобще всичко свързано с качването на снимки най-добре познава нещата [[Потребител:Spiritia|Spiritia]], която освен че е администратор в Общомедия беше от главните виновници да се задействат нещата с ДА, но за съжаление в последните години рядко се появява тук. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:24, 31 август 2023 (UTC) : По отношение на лицензирането: В общия случай ДАА нямат повече информация за авторството от това, което може да се види по самия документ (най-често нищо). Самите те нямат претенции, защото почти никога не са автор, но по същата причина не могат и да обявят определен лиценз. Когато започвахме да работим с тях, коментирахме въпроса с лицензите и стигнахме до (устно) споразумение, че при неясен автор следва да използваме [[:commons:Template:PD-anon-70-EU]] за снимки, по-стари от 70 години (по-новите обикновено не можем да използваме без изрично съгласие на автора - дори и неизвестен - каквото нямаме). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:58, 31 август 2023 (UTC) ::Здравейте всички. И аз като [[Потребител:Сале|Сале]] мисля, че Спири е най-компетентна по тази тема. Аз работя по-ограничено – основно със стари документи, обикновено по-стари от 70 години, за тях няма проблем, използвам главно посочения от [[Потребител:Nk|Спас Колев]] лиценз или, ако си имат автор, просто PD-old (без anonymous). Тъй че, [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]], [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]], за съжаление не мога да отговоря на първия въпрос, защото в конкретния случай става въпрос за по-нови снимки. Но бих могла да питам в ДАА при следващото си отиване там. По втория въпрос – аз качвам сканирани лично от мен снимки, а в този случай изискванията на ДАА са формулирани съвсем конкретно в споразумение, съгласуван е определен шаблон, необходимите данни са стриктно споменати: номер на фонд, опис, архивна единица, лист. Тъй че и в този случай, щом в използвания от вас уебсайт на ДАА тези данни липсват, не бих могла да дам съвет, единствено да питам и за това. Ако имате планове и по-нататък да сътрудничите на Уикипедия с материали от ДАА, би могло да се помисли за сключване на такова споразумение. Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:52, 31 август 2023 (UTC) :[[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]], ако става въпрос да взимате снимки директно от сайта politburo.archives.bg независимо дали автоматизирано или ръчно това можа да стане само с изрично споразумение с ДАА. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:24, 1 септември 2023 (UTC) == Предположителна глаголна форма == Здравей, Randona.bg. [[Предположителна глаголна форма|Тук]] се е появила някаква статия и ме притеснява да не би да е оригинално изследване. В нея има примери като '''може да учат''', което, доколкото знам, е съставно глаголно сказуемо. Други умопомрачителни примери са '''той е чел''' и '''бих ходил'''. Може ли да погледнеш, ако имаш време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 13 септември 2023 (UTC) : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], поправи ме, ако греша, понеже не съм експерт в тази сфера. Доколкото ми е известно, модалният глагол не се съгласува с подлога като число. Давам ти пример - ''Народните представители може да гласуват по даден закон.'' Не се казва ''народните представители могат да гласуват по даден закон.'' Не е ли така?[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:43, 13 септември 2023 (UTC) :: Мисля, че имам цитираната граматика, ще я потърся. Пашов май пишеше по-синтезирано, та тук може и да е разширено от някого. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:14, 13 септември 2023 (UTC) :::[[Потребител:Radiohist|Radiohist]], поправям те. [[Файл:Uhilen.gif]] При съставното глаголно сказуемо първият глагол обикновено '''се''' съгласува с подлога: :::* Radiohist започва да пише статия. :::* Carbonaro. продължаваше да върви след Radiohist. :::Модалният глагол „трябва“ не се съгласува. С „мога“ и „може“ нещата са малко по-особени. И двете са правилни. Понеже виждам на потребителската ти страница, че владееш английски, ще го кажа така и мисля, че ще ме разбереш. :::* {{Color|grey|May I go to the toilet?}} – Може ли да отида до тоалетната? :::* {{Color|grey|Can I go to the toilet?}} – Мога ли да отида до тоалетната? :::На [https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/synt5.html тази страница] на Софийския университет е обяснено добре. Не бих се изненадал, ако съм объркал или пропуснал нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:29, 13 септември 2023 (UTC) :::: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Благодаря за пояснението. Аз казах, че не съм експерт в тази сфера.[[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 19:54, 13 септември 2023 (UTC) :::::Няма проблем. Но това не означава, че не се използва „може“ вместо „мога“ и обратно. Дори в Речника на българския език едвам се долавя разликата: [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/може/ може], [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мога/ мога]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 13 септември 2023 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], тази статия [[Предположителна глаголна форма]] хич не е енциклопедична а и прилича на оригинално изследване. Дали да не я преместим в черновата? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:55, 14 септември 2023 (UTC) ::[[Потребител:Сале|Сале]], значи не го забелязвам само аз... Може, докато изчакваме Randona.bg да отговори. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:40, 14 септември 2023 (UTC) :::Намерих граматиката, наистина много основни неща са оттам, но има и допълнения, които е напълно възможно да са оригинално изследване. За да се прецени, трябва да се навлезе сериозно в темата, а на мен не ми се прави това, тъй че съм за преместване в черновата; там мога да подкрепя някои пасажи по Пашов, а другите да ги трия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], имам една идея – не искаш ли да ти прехвърля тази граматика, тя е класика, добра, сбита, но с доста информация. Както и други помагала. Някои вече пласирах в едно читалище, но май са останали още ;). От конспиративни съображения можеш да дадеш чужд адрес :). Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:04, 14 септември 2023 (UTC) ::::Ха-ха, много забавно. [[File:Noto Emoji KitKat 1f603.svg|20px]] Ако съм толкова на зор, ще я намеря отнакъде. Благодаря иначе. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:56, 14 септември 2023 (UTC) :::::Моля :), даже смятам, че трябва да имаме място, където изгубилите интерес към интересували ги някога теми да предлагат натрупаното, а други да се възползват от това. За мен си е проблем. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:34, 14 септември 2023 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Сале|Сале]], предполагах, че тази статия е вече в черновата. Вместо това виждам, че потребителят се е развихрил по други статии и всъщност си пише авторски текстове, независимо правилни или не, но в противоречие с изискванията на Уикипедия - за източници напр., както и несъобразени с факта, че тук е енциклопедия, а не място за авторски лекции или учебник. Аз лично не възнамерявам да посветя времето си на четене, анализиране и съпоставяне на неговите писанията с граматиките или с възгледи на други филолози. Смятам, че редакциите му без източници трябва да се отменят или да се маркират с искане за такива. Все пак правилата са за всички. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:37, 25 септември 2023 (UTC) ::Той самият казва, че големият по обем текст идва от примерите. Да ги върнем безцеремонно, е неуважение към труда му. Той дори посочи много съществени проблеми на беседата на Борислав. Засега не мога да направя заключение, но съм склонен да вярвам, че е [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|добронамерен]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:00, 25 септември 2023 (UTC) :::Не твърдя, че е недобронамерен, но не спазва изискванията на Уикипедия, а трябва. Все така ли ще продължава? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:04, 25 септември 2023 (UTC) ::::Не мога да кажа. Вече работим в тази насока и той признава, че се усеща, че прекалява с обясненията. Дано всичко да се развие благополучно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:08, 25 септември 2023 (UTC) :::::А за източниците усеща ли се? Добре, дано. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:19, 25 септември 2023 (UTC) == Проблеми == Съжалявам за безпокойството, обаче пишем с майка ми отскоро по нещичко в електронната енциклопедия. За съжаление, някакъв бот е задействан и трие непрестанно абсолютно нормални приноси - под предлог "вандализъм". И взе, че и блокира. Включително и неща които считаме за съществени. Майка ми е много засегната. Скоро бяха в Китай с баща ми. Видяхме, че в Уикипедията на български няма [[Портал:Китай]]. Майка ми го набра. Имаше намерение да създаде и [[Портал:Индия]]. Обаче като видя, че е премахнат, се обезсърчи и отврати ! Не може да си обясни защо това се случва? Двете държави Китай и Индия са с население близо 3 млрд, което е 2/3 от цялото население на Земята ! Това са най-големите държави в света и не е нормално да нямат портали, при положение че близо 40 от чуждоезичните Уикипедии имат портали за двете най-големи държави. Не го проумяваме това. Ако не се възстанови портала, няма да пишем повече. Вероятно това се цели. Ако можете нещо да направите - направете. Ако ли не, приятна вечер ! И още нещо - изтрита е статията за опожаряването на Тетевен. Над града има паметник, който се знае от всеки от родния край. Информацията я има налична на официалната страница на общината, както и на тази на историческия музей, а и бе дадена като източник под изтритата статия. Що за глупост е това? [[Потребител:Мишева|Мишева]] ([[Потребител беседа:Мишева|беседа]]) 18:06, 13 септември 2023 (UTC) :[[Потребител:Мишева|Мишева]], съжаляваме да го чуем. Може да подадеш [[Уикипедия:Заявки към администраторите|заявка до администраторите]] страниците да бъдат възстановени. Доста потребители злоупотребяват и затова ботът е стриктен, но понякога се случва неправилно да изтълкува добронамерени действия. Повече няма да те безпокои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:36, 13 септември 2023 (UTC) :::Здравейте, [[Потребител:Мишева|Мишева]], съжалявам, че сте се разстроили и огорчили от проблемите, с които сте се сблъскали – трябвало е просто да попитате, на [[Уикипедия:Разговори|Разговори]] или на съответната беседа (на статията или на този, който е върнал редакция) и щяха да се изяснат нещата. Със сигурност абсолютно никой не цели да ви откаже! Напротив, винаги се радваме на включването на нови смислени редактори. Аз видях само част от приносите Ви, за връх Васильов и свръзани с него редакции, и ги смятам за съвсем смислени, имам само една забележка. Променили сте в статии ''връх Васильов'' на ''Васильов връх'' и доколкото помня, бот е върнал редакциите, Вие – отново, и той – отново ;). В литературата името се среща по двата начина (аз самата не съм убедена как трябва да е, предполагам, че по-скоро е подобно на връх Ботев, а не Ботев връх) и в такива случаи е добре да се отвори дума на беседата и да се обсъди. :::За портала и изтритата статия (в случая от бот) просто попитайте. Бот е (PSS 9), но си има беседа и на беседата пише към кого да се обърнете за грешни блокирания, оплаквания и т.н. от бота. Със сигурност ще има реакция (поправяне на грешка или обяснение, ако не е грешка). Аз не мога да видя изтритите статии, но администраторите могат. Колкото за Тетевен, туристка съм и много обичам района на този град – градът с най-красивите околности в България според мен :), минавала съм и покрай споменатия паметник, който, доколкото помня, е в чест на освобождаването на Тетевен. :::Вярвам, че всички тези начални затруднения ще се преодолеят с вникването как работи Уикипедия. Само, моля, разгледайте внимателно линковете от приветствието на Вашата беседа. Желая Ви успех! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:08, 13 септември 2023 (UTC) :::: {{@|Carbonaro.|Randona.bg}}, {{fwiw}}, [[Уикипедия:Разследвания на марионетки/Angel ivanov angelov#2023-09-14]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 14 септември 2023 (UTC) ::::: {{пинг|Iliev}} Имахме известни подозрения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:31, 14 септември 2023 (UTC) :::::: Мда, едната от изтритите от бота статии е още по-показателна (но се вижда само от администратори, наистина).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:38, 14 септември 2023 (UTC) :::::::[[Потребител:Iliev|Iliev]], по-показателна статия от [[Игнатий Угровлашки]] ми е трудно да си представя :) [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:41, 14 септември 2023 (UTC) ::::::::Ooo, започвам да придобивам реална представа за АИА! Забележително, артистично изпълнение [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. Страхотен бот, възхитителен, браво на създателя му,{{пинг|Iliev}}, браво и на всички вас! Мислех се за подозрителна, но явно съм новачка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:48, 14 септември 2023 (UTC) == Редакция на страницата на инж. Тодор Кръстев == ''Преместено на [[Чернова беседа:Тодор Кръстев (политик, р. 1972)]]'' == Йозеф Хайдън == ''Преместено на [[Потребител беседа:91.139.213.126]], тъй като разговорът е започнат там'' == Неподходящи снимки == Извинявай, че те безпокоя с [[Потребител беседа:91.139.213.126#Снимки на грешни надписи с имената на авторите|това]], но си помислих, че може би ще се заинтересуваш от проблема. Става дума за неподходящи снимки в някои статии от ''Уикипедия''. Моля те за мнение по въпроса. [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 17:14, 5 октомври 2023 (UTC) :Аз пък ги смятам за много подходящи. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:33, 5 октомври 2023 (UTC) :И чакам отговор от Вас на искането ми за източници, защото иначе писанията Ви ще са не неподходящи, ами направо злоупотреба с правото да редактирате в Уикипедия. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:33, 5 октомври 2023 (UTC) Не съм забравил. Отговорих на "личната" си (анонимна) беседа. Извинявай за забавянето. Беше нужно време за проверка. [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 20:48, 10 октомври 2023 (UTC) По другия въпрос: Така и не разбрах '''защо''' смяташ снимките за подходящи. ''Уикипедия'' се интересува от информативността, а тя няма да намалее, ако липсват имената на сбъркалите. И можем да си говорим на "ти": по-непосредствено е. [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 20:54, 10 октомври 2023 (UTC) :По въпроса споделям напълно мнението на колегата [[User:Iliev|Luchesar]], не бих могла да Ви отговоря по-подробно и търпеливо. По-горе съм си дала мнението, няма смисъл да повтарям вече казани неща. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:59, 12 октомври 2023 (UTC) == Томас Юнг == Във връзка с правилото за наложеност, което ми цитира по повод на обсъждането "Хайдън"/"Хайдн": името [[Томас Йънг|"Томас <u>Йъ</u>нг"]], използвано за заглавие на статия в ''Уикипедия'' (и в текста на статията), не трябва ли да е "Томас <u>Ю</u>нг"? Ако решиш, че трябва, би ли преместила статията? [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 05:09, 16 октомври 2023 (UTC) :Далеч съм от областта на физиката и не мога да дам мнение наложено ли е или не. == Invite to Join Wikipedia Asian Month 2023 == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> ''You are receiving this message because you participated in the [[:m:Wikipedia Asian Month 2022|Wikipedia Asian Month 2022]] as an organizer or editor.'' [[File:Wikipedia Asian Month Logo.svg|thumb|Join the Wikipedia Asian Month 2023 ]] <big>Dear all,</big> <big>The '''[[:m:Wikipedia Asian Month Home|Wikipedia Asian Month 2023]]'''[1] is coming !</big> <big>The campaign start within a flexible 30 days from November to December. Following with the changes of the rules made by last year, the wish to have more people get to know Asia and Asian related topic is the same! </big>'''<big>Click [[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|"Here"]] to Organize/Join a WAM Event.</big>''' '''1. Propose "Focus Theme" related to Asia !''' If you are based somewhere in Asia, or have specific passion on an Asian topic, please propose your "Focus Theme" by October 25th. The WAM international team will select 5 themes. Please propose your focus theme through [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link this link][2]. '''2. Enhancing existing articles can also count as part of campaign contribution.''' Any edits, including creating new articles or adding new content to existing articles, over 3000 bytes in total would be able to get a reward. Last year, due to this change of rules, the Programs & Events Dashboard was suggested. However, according to community survey of 2022, Fountain Tool is still the best platform for tracking edit and points. You don’t need to create any Dashboard. For the tracking of editing existing article, the international team is currently designing a form. Will soon publish to the main page of WAM 2023. '''3. More flexible campaign time''' The contribution duration would remain 30days, but we extended the overall campaign timeline to 2 months. All organizers can decide when to start their WAM as long as the whole duration is within November 1st to December 31th. It means that you can participate in WAM based on the needs of your local community. '''Timetable''' * October 1st, 2023 : Publish International Campaign Page of the Year * October 5th to 25th, 2023 : Call for focus themes of WAM 2023. * Before 29 October, 2023: Complete '''[[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|Registration]]''' [3] of Each language Wikipedia. * November 1st, UTC 00:00 to December 31th, UTC 00:00, 2023: Running the Campaign. (Find your local campaign for the actual event date.) * January 1st to March 15th, 2024: Auditing of each language Wikipedia. * March 30th, 2024: Deadline of reporting statistics and eligible editors to the International Team * April 1st to May 15th, 2024: The international team distributes Barnstars and Certificates to eligible editors of each event. For your information, the main page of Wikipedia Asian Month is currently undertaking a reconstruction for archiving purpose. For the 2023 event please bookmarked this page. We hope you will enjoy Wikipedia Asian Month! If you have any inquiry, feel free to contact us by info@asianmonth.wiki [4]. <big> We look forward to your participation. Cheers!!! WAM 2023 International Team</big> [1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023 [2] https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link [3] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023/Join_an_Event [4] info@asianmonth.wiki </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/Wikipedia_Asian_Month_2023_Message_receiver_main&oldid=25753309 --> == Найден Ганчев == В сборника на Иван Врачев има данни само за Найден Г. Келчев: 5 та дружина, убит на Шипка. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:17, 12 ноември 2023 (UTC) При Райна Каблешкова Найден Генчев Келчев: 5 та дружина (1849 – 1911), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:23, 12 ноември 2023 (UTC) :Ами явно не е убит :). Ще погледна имената му и в Р. Руменин. Източникът на снимката, която съм качила, е базиран на документи, както и Руменин. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:07, 13 ноември 2023 (UTC) [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], качих снимката и на още един копривщенски опълченец [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Nedko_Lulchev_Maleev.jpg], даден е като Недко /Петко, Летко/ Лулчев /Лунчев/ Малеев. Колективът на този източник (Българско опълчение 1877 - 1878. В 3 тома. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]) явно много внимателно е проверил всичко по темата и е дал всички варианти на имената. Което ме въвежда на мисълта, че щом Найден Ганчев е даден само така, може да е имало и друг Найден Г. Келчев, убит на Шипка, както е писал тоя Врачев, а пък Райна Каблешкова да е смесила двете имена, т.е. две различни личности. Аз ще проверя има ли Келчев там и в Руменин. Ти би могъл да помолиш за информация Пловдивския архив - даден е източник МВНОБ-Пловдив Архив ПОД инв.№ II 3251, л. 26, II 4853. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:50, 13 ноември 2023 (UTC) :Каблершкова: Недко Лулчев Малеев пета дружина (1853 – 1902), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 11:19, 13 ноември 2023 (UTC) Направих [[Найден Ганчев]], ако искаш добави Келчев с цитиране на източник, свържи го с уикиданни.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:49, 13 ноември 2023 (UTC) == Може да свърши работа == [http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/27/recent-submissions?offset=20 Това] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:57, 13 ноември 2023 (UTC) == [[Андрей Лулчев]] == [[Любомир Лулчев]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:30, 29 ноември 2023 (UTC) :Да, знам кой е Любомир Лулчев, но досега не бях виждала написано някъде, че му е брат, освен при Костанцева. В документите на Народния съд също е отбелязан брат Любомир, чиято възраст се разминава малко с тази при нас. Андрей има и брат Тодор.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:39, 29 ноември 2023 (UTC) ::Дали няма да свъърши работа [https://beinsa.bg/izgrev.php?id=7891 това]. Трябва да се цъка и на предишен и на слеващ запис. Има негови речи.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:01, 30 ноември 2023 (UTC) [https://archive.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=20328 Тук]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:18, 30 ноември 2023 (UTC) :::Да, вече съм го цитирала (изт. 2) и използвала частично – гледам първо да се впишат най-важните неща, а не детайлите. Напр. за депутатството му. Подписал се е в защита на евреите. В нета мернах и друг източник, че е брат на Любомир Лулев, но бях в движение. Коста Лулчев май им е братовчед. Трудовете му (книги, речи) може в раздел. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:42, 30 ноември 2023 (UTC) == Гаврил Цоков == [[Гаврил Цоков]] Колев. [http://www.sobstvenik.com/110-godini-ot-zalesyavaneto-v-koprivshhitsa/ Тук] има един. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:02, 4 декември 2023 (UTC) :Трябва да е същият. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:17, 5 декември 2023 (UTC) == БДС == [[Специални:Diff/12057475]]: Сигурна ли си, [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]]? С двоеточие е по БДС 690:2011. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 7 декември 2023 (UTC) :Да. От ИБЕ бяха категорични. Устен коментар: че двуеточието с шпации е ненормално за българския език. Което съвпада и с моето мнение :). Можеш да пуснеш писмено запитване. В Речника 2012 можело да се намерят и примери – с точка, макар да не е изрично формулирано, доколкото помня. В края на краищата ние нали сме решили да следваме ИБЕ, а не БДС? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:16, 7 декември 2023 (UTC) ::Точно това недоумявам. Специално съм търсил в ОПРБЕ, но не е изрично упоменато. На какво основание от ИБЕ смятат така, в смисъл как се аргументират? Не стига че напоследък все ми бягат по тъча. ::{{цб|В края на краищата ние нали сме решили да следваме ИБЕ, а не БДС?}} Да, според [[У:СТИЛ]], но пък в [[Шаблон:Cite book|шаблоните за цитиране]] е указано, че се следва БДС. Не знам и аз... [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:37, 7 декември 2023 (UTC) :::Предполагам, че не е изрично упоменато, защото са го сметнали за абсолютно нормално и установено, тъй като такъв знак като в БДС („ : “) не съществува, доколкото знам. Иначе в Речника, както казаха (не ми се рови), имало примери, в които е дадено с точка. БДС е въвел нещо в разрез с всичко установено, а не е упълномощен за езикови промени, пак доколкото знам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:58, 7 декември 2023 (UTC) ::::Ти какво точно ги пита? „Как се отделят заглавие и подзаглавие“ или „Как се отделят заглавие и подзаглавие '''при библиографско цитиране'''“? Защото има разлика. Също така да уточня за всеки случай – според БДС '''не''' се поставят две шпации. ::::{{Color|grey|Куманов, Милен. Македония: Кратък исторически справочник. София: Тина прес, 1993.}} ::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:02, 7 декември 2023 (UTC) :::::Да, за библиографско цитиране ставаше дума. Това в БДС '''без две''' шпации е умопомрачително, би ли дал линк, за да го разнасям насам-натам ;). В дадения пример, според правилата на българския език, това трябва да се възприеме като цяло заглавие, все едно двуеточието е в заглавието. Ако е с две шпации, поне този абсурд отпада. С две е според правилата на някаква секция в Международна федерация на библиотечните асоциации, тъй че за НБКМ има някаква логика, но нито ние, нито ИБЕ сме библиотечна институция. Това с двуеточието след града, пак с една шпация, е същата работа, срещала съм и запетаи между две шпации. Аз лично съм на мнение, както личи, че трябва да следваме ИБЕ, макар че в много случаи не съм съгласна с техните постановки, но волю-неволю ги спазвам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:56, 8 декември 2023 (UTC) ::::::Благодаря. Голяма бъркотия е. Стандартът не е със свободен достъп, така че линк няма, но тук може да се намерят интерпретациите на отделни образователни институции: [https://phls.uni-sofia.bg/documents/articles/2877/citations%20GSU-BIN.pdf phls.uni-sofia.bg], [https://nbu.bg/download/za-nbu/normativni-documenti/II.T.8/8-4-nid-pril4-rnbubp-ts-ip-26-02-2019.pdf nbu.bg], [https://www.ue-varna.bg/uploads/filemanager/310/files/Citation%20BDS%20ISO%20690%202011.pdf www.ue-varna.bg]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:20, 8 декември 2023 (UTC) :::::::Да, този тип ги знам, но те не са нормативен документ. Но според мен това да ни е проблемът. Догодина трябва да качат Речника онлайн, бяха казали с някакви уточнения, ще видим за какво. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:39, 8 декември 2023 (UTC) == Серия А == Здравей. Днес [[Потребител:Rebelheartous]] е преместил [[Серия А]] като [[Серия „А“]], [[Серия Б]] като [[Серия „Б“]], [[А Лига]] като [[„А“ лига]]. За първите две действието ми се струва излишно. Мисля, че според правилата не се поставят кавички в случаи като тези, но не съм много сигурен, така че бих искал да чуя и твоето мнение. За '''А лига''' пък случаят е друг. Знаем, че ''когато първата съставна част на сложно съществително име е название на буква или самата буква, то се пише полуслято'', та въпросът ми е '''А-лига''' ли трябва да бъде. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:42, 11 декември 2023 (UTC) :Здрасти, честно казано, за първия случай – Серия А или Серия „А“ – не знам. Ти се ровиш повече в речника от мен, аз като не съм сигурна, вместо да се ровя – питам ;). За втория си прав, според правилото би трябвало да е А-лига, не виждам причина да бъде изключение. Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 11 декември 2023 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:30, 11 декември 2023 (UTC) == Предлозите в и през == Здравей, Randona. Днес коригирах следното изречение в статията [[Пешо Ралев]] - „Ралев е убит в 1904 година“ на „Ралев е убит през 1904 година“, но Потребител:Мико ми върна редакцията, позовавайки се на източник на БАН. Правилно ли е да се използва в като предлог за година? Мико ми даде за пример следното изречение „Скромната нова книгопечатница са отвори в 1728 година.“ https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0/ Това изречение не ми звучи правилно. Ето източника, който намерих - https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/znachenie-i-upotreba-na-dumi-i-izrazi-1/1024 ''За означаване на време с конкретна година се предпочита предлотът през: през 1953 г., през миналата (следващата) година. Предлогът в се употребява за означаване на определен момент от денонощието, седмицата, годината или по-дълъг период (в два часа, в началото на седмицата, в края на годината, в древността и под.)''. Какво е твоето мнение по въпроса? Искам да си направя sanity check по темата, а смятам, че ти имаш завидни знания на тема български език. :) [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 22:28, 14 декември 2023 (UTC) :Здравей, Radiohist. Формулирано е като предпочитано, но не и единствено правилно. И тъй като и двете са допустими, мисля подобни редакторски войни за безсмислени и вредни за Уикипедия и уважавам предпочитанието на редактора/екипа, създал и работил по дадена статия (този аспект влиза ли в sanity check? ;)) Същото се отнася и за други подобни спорове, напр. г. или година (а може и год.). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:05, 15 декември 2023 (UTC) :: Благодаря за отговора. Влиза в sanity check. Защо да не влиза? ;) Но трябва да отбележа един факт. Един ученик би получил забележка и по-ниска оценка, ако напише „в 1904“. Няма да има никакъв проблем с учителя си, ако напише година, год. или г. Според мен объркането е дошло от това изречение - ''Предлогът в се употребява за означаване на определен момент от денонощието, седмицата, '''годината'''...)'' Възможно е някой да е решил, че това означава че предлогът се използва за самата година, а не за момент от годината („в края на годината“, „в първите месеци на годината“). Това си е мое предположение. Може и да греша. 100% съм съгласен за безсмислието от редакторски войни в този случай. Относно употребата на предлогa в за година - ще трябва ние двамата да се съгласим, че не сме съгласни. Проф. [[Владко Мурдаров|Мурдаров]] го е казал - ''„Предлогът в се употребява при съществителни, които бележат предмети, животни или пък някакви отвлечени понятия.“'' [https://bnt.bg/bg/a/ezik-moj-upotreba-na-predlozite-v-i-u 05:09]. Но, все пак, благодаря ти за третото мнение по въпроса. Възпря ме от действия, които може би щяха да доведат до някаква ескалация на ситуацията. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 06:20, 16 декември 2023 (UTC) == За стар/нов стил == ''Преместено на Разговори като по-подходящо място за обсъждане'' == Какъв Ви е проблемът == Не разбирам защо продължавате да редактирате статията, която създавам. Оставете ме намира с този мр/жр. Мое право е да искам статията да е такава, каквато я пиша. Моля Ви. Напълно учтиво. Не ме интересува какво пише в речника. Там е посочено, че и двете са правилни, в зависимост от това какво чувство иска да внуши създаващият текста. Просто престанете. Моля Ви. [[Специални:Приноси/2400:2653:4780:8F00:49AE:986F:57C7:C2DD|2400:2653:4780:8F00:49AE:986F:57C7:C2DD]] 13:31, 24 март 2024 (UTC) :Аз нямам никакъв проблем. За да си разрешите Вашия, най-напред прочетете за принципите на Уикипедия (напр. дали „Мое право е да искам статията да е такава, каквато я пиша“), после (може и обратното) изучете езиковите правила и ако нещо не Ви е ясно се консултирайте с Института за български език към БАН. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:20, 24 март 2024 (UTC) == Нека постигнем споразумение == '''Добре, да бъде на вашето, ще го оставя ж.р.''' НО! '''Първо''' - Двукратен носител е на наградата за диригентско майсторство венета вичева от 23тите и 27те международни хорови празници Добри Войников. Няма как да получи една награда два пъти в рамките на 23-я фестивал! В действителност това се случва за първи път през 2015г. и за втори през 2023г. '''Второ''' - абзацът: ''„Работата ѝ[7][8] с хор "Детска китка" е насочена към създаване на нова публика чрез проучване на нов репертоар и сътрудничество с артисти от различни области, като същевременно се придържа към традицията на техническо и артистично съвършенство, създадена от предишните диригенти на хора. Яна е водила хорови работилници[9][10] в САЩ, Швеция и България. Тя е носител на престижни награди за своята работа и е призната за подкрепата си за млади диригенти и за въвеждането на иновативни методи в диригентското изкуство в България. Понастоящем работи върху дисертационния си труд, озаглавен "Прилагане на телесни методи в репетиционния процес с детски хорове".“'' '''по никакъв начин не засяга хора, така че не виждам причината да бъде премахан. Това е част от дейността й като цяло, не е пряко свързана с хора, но е ключова за нейната личност.''' '''Трето''': абзацът, ''„Международните изяви на хора през първите две десетилетия на XXI век включват концертно турне в Белгия, Германия и Холандия (2008) и участия в Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2009), Младежкия хоров фестивал „Астуриас Ховен“, Испания (2010), Фестивала за хабанери и полифонична музика в Торевиеха, Испания (2011), Московския Великденски фестивал (2012) и Международния младежки фестивал в Целе, Словения (2013), Фестивал „Атака Балканика“ в Марибор, Словения (2014), Международен детски хоров конкурс „Георг Фридрих Хендел“ в Хале, Германия (2014), Международния младежки хоров фестивал „Let The Future Sing“ в Стокхолм, Швеция (2015), Международния девически хоров фестивал „Trillme“ в Познан, Полша (2016), Международен хоров фестивал „Черноморски звуци“ в Балчик (2017), Международния хоров фестивал на мира във Виена, Австрия (2018).“,'' '''който вие сте редактирали обратно в предишното му състояние, не е с нищо по-различен от абзаца, който аз съм написал. Просто съм го редактирал във форма, която е по-прияна за четене.''' '''Четвърто''' - външните препратки са с цел достоверност на дадената информация. Не са вмъкнати като препратки, а като inline citations, т.е само човек, който иска да провери източника, може да го направи. Това е позволено според правилата на Уикипедия. [[Потребител:Skimliii|Skimliii]] ([[Потребител беседа:Skimliii|беседа]]) 18:59, 14 април 2024 (UTC) :'''НО:''' :„да бъде на вашето, ще го оставя ж.р.“. Това не е „моето“. Това е правилният български език. Това са правилата му, неоскатени под определено чуждо влияние и чужди схващания. Впрочем ако гледаме чужди, защо да са американски, а не немски например? В Германия не обиждаха канцлерката си, правейки я на мъж: канцлерка (канцлерин, {{lang|de|kanzlerin, Bundeskanzlerin}}). :Впрочем, когато прочетох интервюто с Яна Делирадева в „Площад Славейков“ [https://www.ploshtadslaveikov.com/yana-deliradeva-ne-sam-patriot-az-sam-rodolyubets/] си зададох въпроса и там ли ще вдигнете скандал, че пишат на чист български език и я наричат диригентка? :По „първо“. За наградите цитирайте източници, това е базово изискване на Уикипедия, вместо да убеждавате как нямало как нещо си. За целия пасаж сте сложили ей-този [https://ubmd.bg/], който не води до изброените. : По „второ“. „Работата ѝ[7][8]“ – тези 7 и 8 какво доказват, сложени така – че работи? Ако ще ги цитирате, сложете ги в подкрепа на конкретен текст, а не ей-тъй колкото за бройка източници. Следващият пасаж е буквално преписан от източника. Тъй като това не е позволено, или се преработва, или се слага в кавички като цитат с пояснение според кого е така. С останалото съм съгласна – че се отнася лично за нея, а не за хора. : По „трето“. Пасажът е за статията за хора, тук може накратко да се резюмира периодът и страните. : По „четвърто“. В БгУ не слагаме вътре в текста външни препратки; тази към фестивала „Черноморски звуци“ не спомага за доказване на достоверността на информацията. Ако смятате, че фестивалът е значим, пишете статия за него и слагате препратка към нея. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:28, 15 април 2024 (UTC) :Благодаря Ви. Ще редактирам статията съобразено с Вашите забележки. [[Потребител:Skimliii|Skimliii]] ([[Потребител беседа:Skimliii|беседа]]) 09:47, 16 април 2024 (UTC) == Шаблон за НБКМ == Ето [[commons:Template:BASA-image|този шаблон]] трябва да се преработи, като данните на ДА Архиви се заменят с данните за НБКМ. Все пак трябва програмист да го види. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:55, 20 ноември 2024 (UTC) == Съкращаване на декар == Съгласно езикова справка от Института за български език думата декар с съкращава като дка. [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/skrashchavane-na-dumi-i-izrazi-1/2161 Вижте!] [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:57, 22 ноември 2024 (UTC) ojf26wucgjp87gg6wjumxeu9m19uyrg 12419630 12419629 2024-11-22T09:58:11Z Niki Yooff 24726 /* Съкращаване на декар */ 12419630 wikitext text/x-wiki {{Архиви|[[/2019/]]&bull;&nbsp;[[/2020/]]&bull;&nbsp;[[/2021/]]&bull;&nbsp;}} <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin:0em 0em 1em 0em; width:100%" | style="width:45%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Randona.bg!'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> <small>'''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос!</small> <small>Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време.</small> <small>Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]].</small> * <small>'''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]].</small> </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small> Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''.</small> * <small>Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]].</small> * <small>За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]].</small> * <small>Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично.</small> * <small>Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}</small> * <small>'''[[Уикипедия:Полезни съвети#Подписване *| Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране)</small>. * <small>Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка!</small> * <small>Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти.</small> * <small>'''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница.</small> * <small>Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.</small> </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 17:20, 15 март 2019 (UTC) == Димитър Михайлов Гачев == Здравей. Намерих това. [http://www.pametbg.com/index.php/bg/razshireno-tursene-na-jertvi/950-2016-08-09-07-13-55 Димитър Михайлов Гачев] --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:11, 7 януари 2022 (UTC) : Значи третият Димитър Гачев изскочи. Ами пиши, в този източник са цитирани и други. Ако е във филтъра, ще я добавя. Ще трябва и една пояснителна страница за имената. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:48, 7 януари 2022 (UTC) [[Димитър Гачев (концлагерист)]] --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:34, 7 януари 2022 (UTC) :: Направих малки корекции, надявам се да не съм сгрешила - в първия източник не пише за съветски затвор, аз по-скоро подразбирам български и го махнах, но не съм чела втория източник, че няма страници. Странно ми е също как, като е бил ръководител на софийската военна ком. организация, е отговарял първоначално за пловдивския район... - източникът нещо не е логичен. Но сигурно ще намериш и допълнителни данни. Успех. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:05, 7 януари 2022 (UTC) Лиляна Пиринчиева след лагера живееше в Пловдив, в апартамента на Коста Пиринчиев. През 80-те се преместиха в София. Нямам източник, но навярно Гачев е работил в Пловдив. Дейността и събитията около синдиката са там, но те са след преврата. Започнал Пловдив, се издига до софийската организация. След 9-ти обратно в Пловдив. Пътя му навярно е следният: Брацигово – Пловдив – София – СССР – София – 9-ти – Пловдив – Белене (затвор) и не знам след това. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:40, 7 януари 2022 (UTC) :[http://www.slovo.bg/old/danailov/dokolko/war05.htm Тук] има доста, но не знам дали може да се използва. Във всеки случай не говори нищо за специални школи в СССР, само че е бил свръзка с Интернационала (Третия). Може тези от другия източник да са в грешка, но може и да не са. Георги Данаилов тук цитира изявление на Гачев предоставено му от Лиляна Пиринчиева --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:52, 7 януари 2022 (UTC) ::Допълних с Г. Данаилов, Огойски го сложих да си личи като автор (и страниците, поне в електронния вариант). Преработих абсурдната ситуация, че като софийски ръководител отговарял за Пловдивско.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:53, 8 януари 2022 (UTC) == Редакции на страница Копоривщица == Никола Беловеждов. „Първата пушка за Априлското въстание“. 1879 г. София, 4-ти април 1901 г. „В 1867 г., около Св. Троица, дошъл Левски пръв път в Копривщица. Тогава се е образувал първият революционерен комитет в Копривщица“. [https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2381 Източник тук]. Формат epub. [https://www.zamzar.com/convert/epub-to-txt/ Конвертор тук]. Нямам обаче идея как да процедираме. Благодаря предварително. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:21, 2 февруари 2022 (UTC) : {{fwiw}} има го и в читанка: https://chitanka.info/text/28448-pyrvata-pushka-za-aprilskoto-vystanie<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:39, 2 февруари 2022 (UTC) :: Видях го в Читанка, но просто противоречи на логиката - погледни кога е била Троица и къде е бил Левски тогава. Пътят му е доста проучван от историците. Доколкото ми е известно, смята се, че започва да създава революционните комитети доста по-късно. Спомените понякога са неточни, а в случая Беловеждов предава дори не спомени, а мълва. На мен не ми звучи никак убедително и мисля, че трябва да се потърси по-сериозен източник за този период. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:07, 2 февруари 2022 (UTC) :::Тогава да поменем, че според мълвата Беловеждов смята и.т.н. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:17, 2 февруари 2022 (UTC) Забележка : Текста не съм писал аз а само преместих името на автора в раздел Бележки преди някоя друга година. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:34, 2 февруари 2022 (UTC) :::: Ама аз редактирам без да се ровя в историята на редакциите, като срещна нещо такова :), бележките ми са по същество. Това просто е несериозно, независимо кой го е писал; целият пасаж. Ти, като човек с интерес към темата, прегледай сериозните трудове, свързани с Левски, и сигурно ще намериш за него и Копривщица. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 23:30, 2 февруари 2022 (UTC) „1874/75. Презъ зимата още, кога станахъ учитель, азъ се запознахъ съ бая Петко Кундурджията и станахме съ него интимни, близки приятели. Той беше тайниятъ апостолъ за нашите места на централния възстанически комитетъ, седалището на който се нами­раше навсекжде и никжде. Отъ него азъ изучихъ и се запознахъ съ вървежа на тайните народни работи. Той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица. Всички писма, вестници и брошури за комитета дохождаха до бая Петко и ние ги прочитахме заедно. Въ книжката си „Първата пушка на Априлското възстание“, азъ съмъ описалъ доста подробно всички приготовления за възстаниетo.“. [[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]] съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. [[Никола Беловеждов|Беловеждов, Н.]], „Спомнени“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. Т. I. с. 99. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:03, 3 февруари 2022 (UTC) „Въ същото време, додето съ ставали приготовления за пръдстоящето събрание, [[Петко Бояджиев]]ъ Кундураджията, единъ познатъ още отъ връмето на Левски революционеръ и патриотъ, родомъ отъ Панагюрище...“. [https://www.strumski.com/books/d_strashimirov_aprilsko_vostanie_tom2_tom_3.pdf Приготовления въ четвърти окржгъ.] с. 77. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:58, 3 февруари 2022 (UTC) Според [[Райна Каблешкова]] основаването от Левски е през 1870 г. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Петко Бояджиев. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 75. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:52, 3 февруари 2022 (UTC) : Това на Райна Каблешкова звучи много по-достоверно. А по-горният цитат: „1874/75 ... Петко Кундурджията ... той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица“...е отново нелеп – как така тогава го е запознал с Левски, заловен през декември 1872 г., обесен февруари 1873 г.?! Може би не му е била свежа паметта, или си е говорел ангро. Да речем, че символично е бил запознат с Левски (с идеите му ;)). Явно не трябва особено да се разчита на този източник. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:44, 3 февруари 2022 (UTC) [[Копривщица]]. Готово. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:37, 7 февруари 2022 (UTC) == Уикипедия == Здравей. Надявам се всичко при теб да е наред. Понеже забелязвам, че държиш на правописа особено много, на което аз силно се възхищавам, реших да ангажирам мисълта ти с нещо, което от известно време доста ме измъчва. Става въпрос за това, че думата ''Уикипедия'' навсякъде из това пространство е изписана просто така: Уикипедия. '''Според правилата обаче''' това е съществително собствено име и трябва или да е в кавички, или визуално да се различава от останалите думи. Разбира се, това го знаеш и излишно е да го цитирам. [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]] В действителност и аз съм го писал така в миналото – може би от незнание... Но в крайна сметка човек всеки ден научава нещо ново. Та бих искал да чуя твоя коментар относно този казус. Благодаря! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:16, 9 февруари 2022 (UTC) :С извинение за намесата: Формално си прав, ако се позоваваш на ОПРБЕ правило 104.3.1 и .2 - собствено име в рамките на словосъчетание, т.е. ''енциклопедия „Уикипедия“''. Но погледни и по-нататък 106.2 - без кавички се предават по традиция имена на предимно небългарски културни обекти, употребени без категоризираща дума (Мулен Руж, Емитажът, Лувърът) - мисля, че това е нашият случай. Така че според мен, когато е изписано съчетанието от двете думи, трябва да има кавички, но когато е само собственото име, която употреба се налага напоследък (да не говорим, че вече я срещам и членувана: Уикипедията) - кавичките са излишни. Идват ми наум и други подобни имена, основно на [[уебсайт]]ове: Фейсбук, Инстаграм, Туитър и т.н. - никой не пише кавички, а и не е необходимо. Павлина Върбанова е засегнала въпроса малко [https://kaksepishe.com/articles/facebook-i-glavnata-bukva/ тук], макар и в леко различен аспект.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:00, 9 февруари 2022 (UTC) ::{{пинг|Ket}} Независимо дали собственото име е в рамките на словосъчетание (''фондация „Уикипедия“''), или е използвано само собственото име (''Ще проверя в „Уикипедия“''), кавички се пишат. Виж т. 104.3.3. ::<blockquote>'''104.3.3. Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се запазват.'''</blockquote> ::Сега относно т. 106.2. – не мога да приема Wikipedia като културен обект. Wikipedia може преди всичко да е организация, проект, но в никакъв случай не бих го отнесъл към това. ::Относно писането на сайтове като ''Фейсбук'', ''Инстаграм'' и т.н. '''е задължително''' писането на кавички или обособяването с различен шрифт (т. 104.3.1., 104.3.2., 104.3.3., 105.4., 105.6.). Ако се използва лексикализираното название, то тогава се пишат с малка буква и без кавички: аспирин, джакузи, джип (т. 106.3.). Незнайно защо „фейсбук“ също подада тук, но това не е по моите компетентности. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:28, 9 февруари 2022 (UTC) ::: Здравейте, и аз мога да започна с думите на Павлина Върбанова от началото на линка :). Затова се обърнах към Езикови справки. Аз лично го възприемам като собствено име, т.е. с главна буква без кавички. Първоначално и колежката там така каза, но после реши да се консултира с колегите. Резултатът от консултацията - за този случай няма конкретно правило. Можел да се разглежда по различни правила, евентуално в бъдеще ще се уточни. Така май най-добре е да си остане както е. Поздрави от мен, за съжаление съмна тел. и не мога дори да се подпиша :) {{Неподписано|Randona.bg|12:38, 9 февруари 2022‎}} ::::Но нали собствените имена се пишат в кавички? {{D}} Аз ли нещо не разбирам? Просто наистина от известно време този въпрос много ме вълнува и искам някакво обяснение. И как така няма правило? Това не е собствено име като [[Иван]], а име на организация. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:52, 9 февруари 2022 (UTC) :::::Да, прав си, по принцип трябва да е така, но материята май е пообъркана и аз невинаги се чувствам сигурна в нея. Уикипедия – може да греша – я възприемам като Британската енциклопедия например [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]]; е, знам, че е различно и У. може да се разглежда и като транскрибирано име. Чудила съм се дали не трябва с малка буква, като лексикализирано. Затова звъннах днес; факт е, че поискаха време да се консултират и са били изразени различни мнения кой параграф, точка и т.н. трябва да се приложи, и казаха: „няма изрично правило“. Споменаха ми различни точки в подкрепа на различните мнения, но нямах възможност да запиша (а и в момента нямам речника от 2012). Може би и те не са наясно като какво трябва да се разглежда Уикипедия :). (Всъщност и аз се замислих – нали организацията е [[Уикимедия|Фондация „Уикимедия“]], а [[Уикипедия]] е енциклопедия, не може да се нарече „проект“, в тълковния речник няма такъв смисъл на думата ;)). Тъй че най-добре ги попитай писмено, обаче поискай и обяснение.<br>Иначе други случаи са абсолютно безспорни, както например ФК „Левски“ и играч на „Левски“/„Славия“ и т.н. [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]] – друг случай, освен числителните редни, в който сеем неграмотност. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:21, 9 февруари 2022 (UTC) ::::::За футболните отбори съм напълно съгласен! И мен ме дразни това, че са написани грешно, и е крайно време да се вземат някакви мерки. Иначе дори и в твоя пример за [[Енциклопедия Британика]] според мен май пак трябва да е в кавички, но не знам. Имам чувството, че думата „Уикипедия“ просто толкова силно се е наложила неправилно, че вече никой не смее да я бута. А случайно имаш ли възможност да изкопчиш повече информация от ИБЕ, или ще ми препоръчаш аз да се свържа (или някой друг)? {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:50, 10 февруари 2022 (UTC) :::::::Струва ми се, че е най-добре ти да им пишеш, вместо аз да препредавам. Аз, когато става дума за нещо по-сложно, им пиша (а сега не предполагах такова нещо, признавам си, затова им звъннах). Отнасят се сериозно, поне моите впечатления са такива, веднъж дори бяха направили консултация с много добър специалист от университета. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:02, 10 февруари 2022 (UTC) ::::::::Добре. Знам, преди съм ползвал услугите на „Езикови справки“, така че съм наясно с отговорността, която поемат. Ще се допитам до тях в най-скоро време и ако наистина се окаже, че трябва да е '''„Уикипедия“'''... ще се почне едно дълго обсъждане в [[У:Р]], както обикновено става. {{D}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:51, 11 февруари 2022 (UTC) == Извинявам се == Знаеш ли как стои въпросът, когато искаш да внесеш списък от някъде. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:20, 9 февруари 2022 (UTC) :Нямам представа, съжалявам. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Специални:Contributions/Randona.bg|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">23:22, 9 февруари 2022‎ (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11298806/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Десьовска къща == Колега, не е градска легенда. Източник е приложената снимка. Следите са от брадва. Нашите хора не са чак такива варвари. Най-много да си изпишат инициалите. Относно името в момента ровя списъка на НИНКН за да го уточня. Статията я е писал Спасимир и предполагам, че в неговия източник е Десьовска. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:53, 7 април 2022 (UTC) : Здравей, колега, не съм писала, че е градска легенда; дори не съм забелязала пасажа, съсредоточена върху името, но също смятам, че това би трябвало да е разказано някъде, а не от снимката да се правят изводи като от източник. За името съм приложила източник (№ 4 в момента) с линк, който е възможно най-официалният – списък на Министерството на културата, с името и статута ѝ; в него тя фигурира в раздела Софийска област под номер 29: „Десьова /Старирадева/ къща със стопанска сграда“ и други подробности. Втори източник (№ 1 в момента), също с линк и посочена страница, потвърждава същото име. Видях, че Спасимир е създал статията под това име, но е разполагал само с един източник, в който очевидно е било написано грешно. : Сходна е ситуацията с „Кантарджийската“ къща, която всъщност е Антон-Кантарджиева къща (в документите) или само Кантарджиева къща (в сериозната литература). Доколкото знам, има две Кантарджиеви къщи, сигурно затова са написали името толкова точно. В Заповед от 22 април 2010 г. на зам.-министъра на културата Тодор Чобанов тя фигурира като Антон-Кантарджиева къща (с тази заповед се приема предложението да е с национално значение, дотогава е била с местно). Можете да направите справка в Дирекцията на музеите в Копривщица. След това обаче май е трябвало да бъде обявена за такава от НИНКН и не ми е известно това да е направено. Дано да е направено и много ще се радвам да намерите този списък, който търсите. В Общинския план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020 (стр. 43) не я виждам [http://koprivshtitsa-bg.com/download/OPR_Koprivstica_ver%201.pdf]. А как я пишат в Bgjourney и разни други сайтчета няма никакво значение; и направо недоумявам как успяват да изкривяват имената. В българския език от Вазов става Вазова, от Вапцаров – Вапцарова, от Десьов – Десьова и т.н., ако стопанинът се казваше Десьовски, тогава къщата му щеше да е Десьовска. Още веднъж желая успех в издирванията! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:30, 7 април 2022 (UTC) ::Имам копие на документа от 2010 и там е Антон-Кантарджиева. Използвани са обаче популярните кратки. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:11, 7 април 2022 (UTC) За отбелязване е, че в по-стари статии. които не съм писал аз навсякъде е Десьовска. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:09, 7 април 2022 (UTC) Един пример за употребата на името [http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Plovdivska%20v%20Koprivshtica/plovdivska.html Десьовска къща] (Пловдивдска възрожденска къща в гр. Копривщица) в сайт за популяризиране на възрожденската архитектура. Има доста такива посещавани сайтове. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:26, 7 април 2022 (UTC) Заводите в Сопот обаче са „Вазовски машиностроителни заводи“.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:56, 7 април 2022 (UTC) :Специалистът арх. Янчо Стоичков, участник в повечето реставрации през 70-те години, автор на „За архитектурата на Копривщица“ нарича къщата Десьовска. Изд. Техника 1977 г. Не мисля, че чиновниците са по-компетентни. Авторът има не само дарба на архитект, ни използва изключително жив в описанията си език. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 00:55, 8 април 2022 (UTC) :::Изненадана съм, че след като имате копие на документа от 2010, след като сте видели (надявам се) и другите документи, продължавате да се аргументирате със сайтове от рода на Bgjourney и „доста такива“. Там не са „популярните кратки“, а просто грешни имена, и Уикипедия не е място за разпространението им. :::Също така няма значение, че не само Вие сте писали Десьовска. Повторенията на една грешка не я правят правилна. :::Един автор (в случая архитект) може да има дар слово, но това не прави използваното от него име правилно. И архитектите не са специалисти по названията, историята и езика. Впрочем цитирала съм (Беседа Десьова къща) сериозна книга за архитектурните паметници. Не твърдя, че и чиновниците в Министерството на културата не допускат грешки, но в случая са прави. :::Вазовските машиностроителни заводи не са принадлежали на Вазов, затова не са Вазови. Българският език е доста точен и богат. :::Настоявам стриктно да се придържате към фактите. По отношение на статута на Кантарджиевата къща - няма никакъв източник, в който да фигурира като паметник на културата с национално значение. Явно процедурата не е била доведена докрай, за съжаление. Не фигурира и в най-актуалния списък от март 2022. Дори и копривщенските институции не го твърдят. И гледам, че на сайта на Министерството са писали: „Процедурата за промяна на статута на групови недвижими културни ценности от национално значение, какъвто е град Копривщица, може да бъде инициирана по мотивирано искане на кмета на общината. Такова искане не е постъпило в Министерство на културата.“ [http://mc.government.bg/newsn.php?n=5965&i=1]. Тъй че не представяйте желаното за действителност. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 8 април 2022 (UTC) :::И като сме на тема Копривщица – площадът е „20 април“. Така е правилно според правописните правила (при дати след цифрата не се пише нищо), така фигурира и на сайта на Дирекцията на музеите, чийто адрес е там, тъй че преименуването е наложително. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:30, 8 април 2022 (UTC) Здравей. Аз пак ще изнахалствам. На доста места срещам в различни издания бележки под линия на редакторите или съставителите за някои неща, свързани с основния текст. Въпросът ми е как стоят нещата при нас. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:51, 8 април 2022 (UTC) :Всъщност не съм сигурна как стои въпросът при нас, поради спецификата на Уикипедия и тъй като нямаме консенсус за „Бележки“ и „Източници“. Може би трябва някои по-опитни да кажат или на „Разговори“. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:00, 8 април 2022 (UTC) : Но ако визираш конкретно дали редакторите и съставителите от книжните издания имат съответствие тук, мисля, че нямат. Тук има безброй редактори, анонимни, и те не могат да слагат от свое име бележки. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:08, 8 април 2022 (UTC) == Потребителска страница към пясъчник == Здравей, колежке! Във връзка с [[Special:Diff/11363586|тази редакция]]: по-удачно е, ако се използва опцията за преместване (потребителската страница към съответния пясъчник), защото така се запазва историята. Слях историите, за не става разпокъсване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:10, 11 април 2022 (UTC) :Благодаря много, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]! Тъкмо се чудех как да го оправя [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:14, 11 април 2022 (UTC) :Обаче, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], сега на Потребител:Tatyan4eto има пренасочване към пясъчника ѝ, като пренасочваща страница [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Tatyan4eto&redirect=no], не трябва ли да няма такова нещо? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:35, 11 април 2022 (UTC) :: Да, права си, принципно не трябва да има. Махнах <code>#пренасочване</code> и оставих само препратката. Така ще е по-лесно за потребителката. Ще знае къде да търси преместения текст. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако реши, може да я махне или маркира за изтриване. Благодаря ти, че ме подсети. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:41, 11 април 2022 (UTC) ::: Благодаря ти аз, отново! Забърках каша, мислех, че е по-просто :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:46, 11 април 2022 (UTC) :::: Спокойно, няма никакъв проблем. Така се учи човек. Следващият път просто премести страницата, а пренасочването (по твоя преценка) го махни или пусни за бързо триене . :) --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:50, 11 април 2022 (UTC) ::::: Разбрано, мерси :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:22, 11 април 2022 (UTC) == Павлина Павлова == В Уикимедия фотографията от страницата е поставена, ако не се лъжа в категория родени през 1959 г. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:10, 3 май 2022 (UTC) :Благодаря! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:21, 3 май 2022 (UTC) == Интересно == Може да привлече внимание [http://bosilkov.com/bg/persin/bibliografiya-75 Това]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:07, 8 май 2022 (UTC) :Благодаря за линка, наистина интересни книги. Темата за комунистическите зверства обаче е за хора с много здрави нерви и психика, аз само за малко навлязох в нея... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:50, 9 май 2022 (UTC) == Четата на Христо Ботев == Здравей. [https://bezlogo.com/2012/06/четата-на-христо-ботев.html Четата на Христо Ботев] Едва ли да има претенции за изчепателност, но е с доста подробности относно имената и месторожденията (сайта има анархистически уклон). --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:41, 18 май 2022 (UTC) : Здрасти. Във връзка с последните редакции с добавяне на Ботеви четници не мога да не отбележа, че надписи по плочи и по къщи въобще не са достоверни източници. Същото важи и за непотвърдени с научни източници твърдения на местни сайтове (вкл. дирекции и т.н.) – има безброй случаи на неверни твърдения. А този сайт е съвсем несериозен. За нововписаните копривщенци ще трябва да намериш източниците, дали основание на Дирекцията да включи нещо, което изглежда досега е неизвестно на историческата наука (и те да не са местни предания и несериозни сайтове). Тъкмо да покажат приноса си към нея [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]] И ако са сериозни, да напишат научно съобщение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:51, 18 май 2022 (UTC) ::Табелата е изработена от моят баща, по поръчка на ГНС през 1960-те и от тогава никой не е подложил на съмнение сведенията (до колкото ми е известно). Бойко Толинов е писан и на двете места (няма как Без лого да са преписали от Дирекция на музеите). Историческата наука би се заинтересувала от тях, ако ставаше дума за някои по-изтъкнати дейци и би могло да се оформи научно съобщение. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:03, 18 май 2022 (UTC) :::Е аз го подлагам на съмнение. Няма значение от кого е изработена табелката – това е очевидно. А ГНС не е компетентен източник. В селото на един от родовете ми – Гложене (Тетевенско) също има не табелка, ами цяла голяма плоча с Ботеви четници и опълченци (пак по поръчка на властта), с включени абсолютно фалшиви имена. От Малорад (Врачанско) също има една госпожа, дето опитва да се впише прадядо ѝ (криминален убиец, впрочем, на жени) за Ботев четник или поне за опълченец. И ако съберем случаите по села и градове, Ботевите четници ще станат не няколко стотици, ами хиляда плюс. И не си прав – всеки Ботев четник е изключително ценен за историческата наука и едно '''научно''' съобщение веднага ще бъде публикувано. Нямам нищо против локалния патриотизъм, но не тук. Изискванията за източници са доста ясно формулирани. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:29, 18 май 2022 (UTC) ::::Добавих източици, които подкрепят табелата. По бащина линия сме от ямболско, а майка ми е онази Мария Доганова от статията на Спасимир [[Цветана Джерманова]] и сме без роднински връзки с Веккилови. Длъжен съм да отбележа, че местния патриотизъм в повечето случаи е по-ценен от националния, поради липса на политически пристрастия. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:53, 18 май 2022 (UTC) :::::Не схващам каква връзка имат баща ти и майка ти към дискутирания въпрос. Не забелязвам да съм намекнала някъде за лични мотиви. Това, че баща ти е направил една табелка по поръчка на местната власт, няма никакво отношение към истинността на информацията. Дала съм пример с друга местна власт, която фалшифицира историята, а какви са били мотивите ѝ – не знам, може историк или психолог да каже, и това е ясен пример доколко може да се вярва на подобни писания. Политически пристрастия при установяване на Ботеви четници не виждам. :::::Струва ми се, че не си прочел внимателно изискванията за '''благонадеждни източници''' [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8]. Обърни внимание какво пише за '''блоговете''' – „По тези причини, самиздат книги, лични сайтове и блогове са неприемливи за източници на статии (с някои изключения, посочени по-долу)“. Обърни внимание и на това: '''„Изключителните твърдения изискват изключителни източници“''' и поясненията, защото точно това правиш – и с Ботевите четници, и с други твърдения за копривщенци. Пример – [[Спас Иванов]], където влизаш в противоречие с цялата историческа наука, твърдейки, базиран отново на блог (пълен с грешки), че не Раковски, а въпросният човек е автор на „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“! Е, добавяш, че „според друг източник“ автор е Раковски. Не, не според друг източник, а според всички историци (поне не съм срещнала някой да го оспорва). Сериозно, заеми се да прочетеш изискванията и да ги спазваш. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:53, 19 май 2022 (UTC) [[Димитър Векилов]]. Още една подкрепа за изключителното твърдение на табелата. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:54, 19 май 2022 (UTC) : Това вече е много по-добре [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]! И аз се разтърсих и намерих спомените на Атанас Свещаров (той е бил заедно с него в Балкана) – в сборника „Ботевите четници разказват“. Оказва се, че Векилов е известен на историците, обаче информацията за съдбата му е друга: заловен е от турците и съден в София, освободен е след даването на общата амнистия. След Освобождението работи като горски стражар в Пещера. Тъй че по-добре наблегни на сериозни книги. Това, което си споменал в статията – поборническо свидетелство, ако му е било издадено, сигурно е получил поборническа пенсия и в такъв случай има досие в Българския исторически архив, което може да осветли нещата. Ще проверя там след 24 май. За опълченец трябва да се провери и в „Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново“ от Румен Руменин. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:34, 20 май 2022 (UTC) == Тодор Тумангелов == Здрасти отново. [[Тодор Тумангелов]]. Според поясненията на фотографията в уикимедия има нещо общо и с опълчението. Дали няма да откриете нещо по въпроса. Статията е основана върху молба за поборническа пенсия. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:28, 22 май 2022 (UTC) :ОК, ще проверя и това име. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:35, 22 май 2022 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], разглеждал ли си албума тук [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Category:Memory_from_the_Liberation_Russo-Turkish_1877-1878_War_Album,_1928&fileuntil=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD-66-5-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8+%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B2.jpg#mw-category-media] и [[Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година|статията тук]]? Може би ще откриеш и други копривщенци. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:20, 22 май 2022 (UTC) ::Лошото е че генерал Врачев дава сведения само за въстаниците. Райна Каблешкова пък само списък с имена и опълченски дружини. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:46, 22 май 2022 (UTC) '''Димитър Векилов''' и '''Тодор Тумангелов''' [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], Димитър Векилов няма пенсионно досие на поборник. Няма го и в справочника на Румен Руменин „Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново“, София, Военно издателство, 1978. Което означава, че не е бил опълченец – точно както твърдят историците: заловен е, съден, в затвор, освободен и в Пещера; не е имало как да участва в Опълчението, тъй че другите разкази са местни легенди. Тодор Туменгелов има досие (пенсионно дело) в Българския исторически архив (БИА) – Колекция № 47-II. а.е. 223, П.д. II 234, лист 1–70. Има пенсия на поборник, тъй като е участвал в Априлското въстание, но не е бил опълченец (няма и как – тогава е бил в затвор в Кипър). Фигурира в споменатия от теб албум, защото там са включени не само опълченци, но и поборници (участници в борбите за освобождение). Ще допълня статията му с някои сведения от досието. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:44, 27 май 2022 (UTC) :За Димитър Векилов така пише Райна Каблешкова. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:06, 27 май 2022 (UTC) :: Явно преразказва легенди [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Твърдението на историците, че е заловен, съден, затворен и освободен при амнистията, опровергава другото. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:14, 27 май 2022 (UTC) :::Учудва ме обаче липсата на пенсионно досие – ако е кандидатствал за поборническа пенсия, дори и да му е отказана, досие с преписката се пази в архива. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:17, 27 май 2022 (UTC) Като източници [[Райна Каблешкова]] за цялата книга в края и сочи: Вестници, списания, енциклопедии, справочници, сборници, книги и архивни материали. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:33, 27 май 2022 (UTC) : А дава ли конкретно за това твърдение източник и кой е той? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:36, 27 май 2022 (UTC) ::Като цяло в края на книгата, използвана литература. Снимкови материали. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:44, 27 май 2022 (UTC) ::: Ами това не е сериозно/научно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:48, 27 май 2022 (UTC) Всеки се простира според чергата си. Данни за затвор на Димитър Векилов ако е имало, едва ли е щяла да пропусне да ги упомене. Тази дупка в биографията му явно подлежи на запълване. По отношение на Тодор Тумангелов, статията е основана на преписка относно поборническа пенсия. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:57, 27 май 2022 (UTC) Димитър е отбелязан в краят на списъка с опълченци заедно с други 4 като в неизвестно в кои дружини. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:14, 27 май 2022 (UTC) :[https://www.strumski.com/books/d_strashimirov_aprilsko_vostanie_tom2_tom_3.pdf История на Априлското Възстание.] Пловдивска окръжна постоянна комисия. Пловдив. 1907 г. Т. II. с. 335 – 340. Тук има списък с Ботеви четници. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 11:03, 30 май 2022 (UTC) :: Видях го. Визираш Бойко Стелинов, предполагам. Страшимиров поставя под въпрос (виж бел. под линия с. 340) дали добавените от К. А. Цанков имена са на хора от Ботевата чета или са от друга. Интересно четиво. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:08, 30 май 2022 (UTC) :::Това сигурно ще ти хареса – Толинов [https://www.europeana.eu/bg/item/2024905/photography_ProvidedCHO_NALIS_Foundation_F13819327492908] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 1 юни 2022 (UTC) == Евала == Страхотна, страхона, страхотна работа, евала! [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:15, 13 юни 2022 (UTC) :Благодарим, благодарим, дано не се надуя много [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:59, 13 юни 2022 (UTC) == Али Рефик == [[Али Рефик]]. Здравей. Дали няма начин и за него да намериш някакви допълнителни данни при молбите за поборническите пенсии. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:47, 24 юли 2022 (UTC) Добре, ще потърся тази седмица. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 04:58, 25 юли 2022 (UTC) :Проверих в БИА, няма такъв нито в пенсионните досиета, нито в книгата на Румен Руменин за личния състав на Опълчението. В книгата има само един опълченец от село Детелина (Богдан) - Киряк Иванов, редник от 3-та дружина, 3-та рота, постъпил на 4 май 1877, раняван, в болница на 29 авг.1877, изключен на 1 септ. 1878, награден с военен орден. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:37, 30 юли 2022 (UTC) :село Дерелий, нета ме поправя автоматично и грешно ;) [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 юли 2022 (UTC) == Подпис == Здравей, забелязвам, че ти е трудно да се подписваш, когато използваш мобилната версия. По принцип става по същия начин както на компютър – с добавянето на четири вълнички. Просто реших, че ще ти е интересно, и затова ти насочвам вниманието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:29, 10 септември 2022 (UTC) Благодаря ти! Знам това, но никой от обкръжаващите ме не може да ги открие на телефона ми :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 10 септември 2022 (UTC) :На повечето телефони могат да се открият там, където са символите. Оттам, откъдето избираш знаците: '''!''', '''?''', '''@'''. Уловката е, че са много и не могат да се поберат всички на едно място. Така че би трябвало да има още един бутон, на който пише нещо такова: '''1/2''' или '''1/3'''. Натискайки върху него, ще ти се открият другите, допълнителни символи. Там някъде трябва да е. Но зависи все пак и с какъв телефон разполагаш, де. Това е от мен. Дано да съм бил полезен. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 10 септември 2022 (UTC) :::Благодаря много, толкова добро обяснение, че се справих :) [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:54, 10 септември 2022 (UTC) ::::Не може да бъде! Браво! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:35, 10 септември 2022 (UTC) ::::: :) [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:06, 11 септември 2022 (UTC) == Статия проблем == Здравейте, казвам се Дамян Тенев. Пиша ви относно опита ми да създам статия в уикипедия. Моля ви, ако имате възможност да я подледнете. В момента се намира в инкубатор. (чернова: Дамян Тенев).Въпросът ми е, ако изпълва условията на сайта - как да я побликувам, ако ли не - ви моля да ми споделите, какво трябва да се допълни, за да е възможно публикуване и как става това. Разбирам, че може би няма да имате време да ми поясните подробно, но бих ви бил благодарен, ако ме насочите. Ще ви бъда много благодарен, ако отговорите на писмото ми. С уважение:Дамян Тенев Благодаря [[Специални:Приноси/37.63.2.216|37.63.2.216]] 19:00, 5 октомври 2022 (UTC) : Здравейте, без да съм компетентна по темата, мога да Ви обърна внимание само на основни неща. Статията ми прилича на CV, а този вид съвсем не е подходящ за Уикипедия. Напишете я във вид на текст, а не поредица от списъци. По-добре е само по-важните неща, източниците са важни. Понеже не съм в тази област, не мога да Ви посоча статия за модел. По-добре е да пишете на беседата на статията, там ще видят повече уикипедианци, сред тях и по-запознати. Успех! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:57, 6 октомври 2022 (UTC) == Поп М. М. == Рядко от издадените по това време български книги може в списъка със спомосъществувателите (дарители) да не фигурира неговото име. Цитат от внук му. Моля, премахнете редакцията си. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:13, 7 ноември 2022 (UTC) :Разгледайте по-подробно кат. Български благодетели и ги сравнете с включените от Вас (не само този свещеник). Вървите към правене на отделна „копривщенска“ уикипедия, но по-добре се насочете към включване в блог на нещата, които не са за тук. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:30, 7 ноември 2022 (UTC) ::Помогнете за направа на Портал Копривщца [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:30, 7 ноември 2022 (UTC) :::Порталите обхващат много по-големи области и теми. Напр. за държави има, но не съм виждала портал за град.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:37, 7 ноември 2022 (UTC) Портал Ботевград. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 7 ноември 2022 (UTC) :Странно ми изглежда. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:01, 7 ноември 2022 (UTC) ::Правен е от майстори с голямо М. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:13, 7 ноември 2022 (UTC) ::: Допускам, че има някаква логика, която не схващам. Във всеки случай нямам достатъчно технически знания, за да помогна в правенето на портал. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:20, 7 ноември 2022 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], донякъде в рамките на тази дискусия Ви [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Беседа/Luxferuer&type=revision&diff=11579223&oldid=11569812 писах на беседата]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 18:28, 7 ноември 2022 (UTC) == Народонаселение == Може да послужи някъде. Жители-ти въ Европейскж Турцпж сж отъ-различнн поколЪнпж. ВладЪтеленъ родъ сж Турци, и отъ гЪхъ има до 800,000 душь. Най многочислени сж Славяне-ти; отъ тЬхъ: Срьби въ Срьбпж до 900,000 душь; Блъгаре въ Блъгарпж, Трацйж и Македонпж и по другн-тн области 4,500,000 душь; Босняци и Кроати (Хръвати) въ Босниж, Герцеговинж, и Кроацж до 1,200,000 душь Черногорци въ Чернж горж до 100,000 душь; Дрнаути до 1,600,000 душь. Отъ Грько-латинското поколЪше има: Грьци до 900,000 душь; Цънцари до 300,000 душь; Власи или Ромуни въ Влашко и Молдовж до 3,500,000 душь; отъ други поколЪнпж въ Европейска Турцпж има: Дрмяне по тръгов-ски-ти градове до 100,000; Евреи пакъ по тръговскн-тн градове до 200,000; Цигани до 150,000 душь. Така сичко-то народонаселеше въ Европейскж Турцпж достига близо 15,000,000 душь. {{цитат уеб | уеб_адрес = http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 351 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 23:13, 8 ноември 2022 (UTC) == Малееви == Недко Лулчев Малеев 6-та дружина, (1853 – 1902), нагръден знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. Тодор Лулчев Малеев - има го в историята. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:57, 9 ноември 2022 (UTC) :И какво да ги правя? Недко Лулчев – 6-а дружина на [[Българско опълчение|Опълчението]] ли? Ако има източници за статия, напиши. Тодор – не фигурираше в линка, който беше поставил, и не мога да преценя значимостта. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:58, 10 ноември 2022 (UTC) == Месец на Азия 2022 == {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:WAM logo without text.svg|100px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" | '''Месец на Азия 2022''' |- |style="vertical-align: middle; padding: 3px;" | '''Рандона''', благодаря ти от сърце за приноса ти към [[Уикипедия:Месец на Азия 2022]]. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:33, 12 декември 2022 (UTC) |} == The Wikipedia Asian Month 2022 Barnstar == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <div style="border: 3px solid #32AFAF; background-color: #EEEEEE; margin:0 auto; padding:20px 20px; width:70%;{{border-radius|1em}} {{box-shadow|0.1em|0.1em|0.5em|rgba(0,0,0,0.75)}}" class="plainlinks">[[File:2022 Wikipedia Asian Month Barnstar.png|left|180px]] {{Center|{{resize|150%|'''''The Wikipedia Asian Month 2022 Barnstar'''''}}}} <div style="color: #333333; margin-left:220px; font-size:110%; "> Dear {{ROOTPAGENAME}} : :Thanks for participating Wikipedia Asian Month 2022. We are grateful of your dedication to Wikimedia movement and hope you join us next year! :Wish you all the best! </div> <div style="color: #333333; text-align:right; font-size:120%; ">Wikipedia Asian Month Team</div> </div> {{clear}} </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Wikipedia_Asian_Month_2022/Regular_Barnstars_Receiver&oldid=24454024 --> == Народно читалище „Будилник – 1898 == Уважаема колежке, навсякъде читалището е наречено Образцово. Дори и на [https://mc.government.bg/calc.php?c=11585&q=%E8%ED%E0&p=76&l=1 сайта на Министерство на културата] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:53, 5 февруари 2023 (UTC) В официалния източник (регистрация) не го пише. Иначе импровизации всякакви. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 23:54, 5 февруари 2023 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], официална справка от Министерството на културата – в България вече няма „образцови“ читалища. Премахнато е това звание ли, титла ли. Имало останало по недоглеждане само едно такова, но и то ще изчезне при пререгистрация. Читалищата по места много добре знаят това, но явно продължават да се кичат по този начин и да заблуждават хората, пресата и неграмотните чиновници. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:00, 6 февруари 2023 (UTC) ::Всъщност тези така са се регистрирали в Търговския регистър, като "образцово народно читалище ....". [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 00:35, 10 февруари 2023 (UTC) :::За кои конкретно става дума, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]? „Будилник – 1898“ не е регистрирано като такова, вижда се от източника. А, сега забелязах, че става дума за Търговския регистър. Важното е как са регистрирани в Министерството на културата и в Читалищния съюз. Явно хитруват иначе.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:01, 10 февруари 2023 (UTC) ::::Да, не мисля, че носи някакво съдържание "образцово", просто са си го включили в "търговското" име. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 11:22, 10 февруари 2023 (UTC) :::::Друго си е да се изфукаш с някакво звание, макар и несъществуващо вече. А и носталгия по соца вероятно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:35, 10 февруари 2023 (UTC) == Даниел Бачорски == Привет! Вече беше проверена и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални:Дневници&logid=6278516 преместена] от мен в основното именно пространство. Възможно ли е нещо да съм пропуснал? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 20 април 2023 (UTC) :А, изненадваш ме. Видях статия без абсолютно никакви източници, доказващи значимост. Личност, определена като бизнесмен и инфлуенсър – бизнесмени много, а кой го определя като инфлуенсър? То вече всички са с такива претенции, всички ли ще са тук да си разпростират инфлуенса? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако си видял някакви сериозни източници – давай, иначе за семейството му гледам има във Външни препратки, ама то не е фактор. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:31, 20 април 2023 (UTC) ::Правилно. Добре е, като гледат няколко души, защото наистина съм надценил персонажа. Напоследък започвам да се измарям и това води до пропуски, та благодаря ти за намесата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 20 април 2023 (UTC) :::И аз така, особено когато редактирам/пиша късно вечер и очите ми се затварят, но сега този го гледах сутринта :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:09, 20 април 2023 (UTC) == 19 май 2023 == {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" |rowspan="2" valign="middle" | [[Картинка:Special Silver Barnstar 3000.png|100п]] |rowspan="2" | |style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;" | '''За заслуги''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;" | По-случай 3000 бройки в [[:Категория:Дейци на ВМОРО]], а може и повече! Поздрави, --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:36, 19 май 2023 (UTC) |} == Климент Найденов == Здравейте! Във връзка с 60-годишнината на Геолого-географски факултет съм решил да правя статии за преподаватели, катедри и специалности в Уикипедия. Още в първата публикация статията ми за проф. Климент Найденов е определена от Вас като "неенциклопедична". Оставяме настрана, че профосорът заема водещи административни длъжности и е бил председател на Българското географско дружество. Той е автор и на множество научни статии и книги/учебници. Моля, за разяснения в каква насока трябва да се докаже неговото "енциклопедично значение"? Основен източник на информацията е сайтът на Софийския университет и системата "Авторите", където научните приноси на преподавателите са видими. На бърз поглед виждам статии за други живи преподаватели от СУ, които явно покриват критериите за енциклопедичност, но по моя преценка са далеч под приносите на проф. Найденов: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA) - доц. Георги Вълчев https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 - доц. Зорница Чолакова Моля да ми дадете разяснение и насоки какво трябва да се оправи в статията за проф. Климент Найденов, за да покрие изискванията на общонстта и да бъдат свалени двата шаблона. Същите насоки ще ползвам при подготвянето на другите статии. Поздрави, [[Потребител:EducatorBg|EducatorBg]] ([[Потребител беседа:EducatorBg|беседа]]) 07:53, 14 юли 2023 (UTC) :Здравейте. Бих Ви посъветвала най-напред да се запознаете подробно с характеристиките на Уикипедия – какво е и какво не е, с изискванията, особено за ''енциклопедична'' значимост на хора и организации, щом към това сте се насочили. За Ваше улеснение ще сложа на Беседата Ви и още едно приветствие с по-открояващи се линкове към важни разяснителни текстове. Обърнете внимание напр. на [[У:ЗХ]], особено на т. 1 и 2 – „Личността има широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“. В случая не са показани такива научни приноси; административните му длъжности, които сте изброили, нямат енциклопедично значение. От изброените му т.нар. монографии – № 1 – това е изглежда отпечатаната му дисертация, № 2 – няма никакви отзиви за научна значимост на тази електронна книга, № 3 – труд на общо 10 души, № 4 – не е монография, а учебник. Изброените гимназиални учебници не могат да се считат за енциклопедичен принос по спомената т. 2, докторантите и т.н. също, както и стандартната дейност на един университетски преподавател. Обърнете внимание, че терминът е ''енциклопедична'' значимост, а не просто значимост. Уикипедия не е, за да дублира профилите на преподаватели от сайтовете на техните учреждения. В тази връзка Ви съветвам да преосмислите намеренията си за статии за „преподаватели, катедри и специалности“ от ГГФ, защото и енциклопедичната значимост на тези катедри ще трябва да я доказвате, и да подбирате безспорно доказали значимостта си обекти. За всички други са Вашите университетски сайтове/издания. По повод на посочените от Вас примери – едно време в Уикипедия се е пишело едва ли не за всичко и при това без източници, и много статии са останали поради липса на достатъчно сътрудници, които да обхванат огромния материал. Имате право по Ваша преценка да поставяте съответните шаблони. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:01, 14 юли 2023 (UTC) :: Привет и от мен. Малко поредактирах по статията и я извадих от чернови. Мисля, че всички претенции за енциклопедична значимост са си покрити, просто още малко изглаждане на текста и препратките беше нужно, за да изглежда наистина добре. Надявам се, че ще се съгласиш и ти. :) [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 12:26, 5 септември 2023 (UTC) :::Забележките ми са по същество, тъй че няма как да се съглася. Крайно време е да приемем отдавна предлаганите по-детайлни критерии за работещите в сферата на науката [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BF%D0%BE_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA], макар че и сега си имаме критерии. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:05, 5 септември 2023 (UTC) == Добавяне на снимки от Държавна агенция „Архиви“ == Здравейте, Виждам, че сте качили множество снимки от [[Държавна агенция „Архиви“]] и искам да ви поздравя за този ценен принос. Казвам се @[[Потребител:Dbalinov|Драгомир]] и съм член на сдружение Данни за добро. Работим заедно с колегата @[[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] по подобряване качеството на отворените данни. Към момента сме публикували в Общомедия снимките на всички депутати от последните десет НС (от 39 до 49 НС). [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Politicians_of_Bulgaria Category:Politicians_of_Bulgaria] сега съдържа 1843 файла. Бих искал да качим и снимки на депутати от по-предишни парламенти. Открих, че в сайта на държавния архив има [https://politburo.archives.bg/bg/lichnosti/chlenovenapb?Name=Value членове на Политбюро и на ЦК на БКП]. Ще се радвам, ако можете да ми отговорите на следните няколко въпроса: * Имате ли някакви насоки, препоръки и правила, които трябва да спазваме за да бъдат коректно лицензирани снимките от този източни? * Можете ли да споделите някои от най-добрите практики за описание и категоризация на такива снимки? Виждам, че за част от тях се задават инвентарни номера и др, които липсват в посочения уебсайт. С уважение, [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] ([[Потребител беседа:Dbalinov|беседа]]) 09:45, 31 август 2023 (UTC) :[[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]], погледнете първо <nowiki>https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Държавна_агенция_"Архиви" </nowiki>. Там има и списък с хората които са най-добре запознати. Към момента най-активният участник по отношение на ДА e [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] така че най-добре нея да питате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:46, 31 август 2023 (UTC) ::E ние нея питаме. На беседата ѝ сме :) --[[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] ([[Потребител беседа:Nikola Tulechki|беседа]]) 13:08, 31 август 2023 (UTC) :::[[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]], mea culpa :) Незнайно защо си мислех че отговарям на Разговори. По повод на лицензите и въобще всичко свързано с качването на снимки най-добре познава нещата [[Потребител:Spiritia|Spiritia]], която освен че е администратор в Общомедия беше от главните виновници да се задействат нещата с ДА, но за съжаление в последните години рядко се появява тук. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:24, 31 август 2023 (UTC) : По отношение на лицензирането: В общия случай ДАА нямат повече информация за авторството от това, което може да се види по самия документ (най-често нищо). Самите те нямат претенции, защото почти никога не са автор, но по същата причина не могат и да обявят определен лиценз. Когато започвахме да работим с тях, коментирахме въпроса с лицензите и стигнахме до (устно) споразумение, че при неясен автор следва да използваме [[:commons:Template:PD-anon-70-EU]] за снимки, по-стари от 70 години (по-новите обикновено не можем да използваме без изрично съгласие на автора - дори и неизвестен - каквото нямаме). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:58, 31 август 2023 (UTC) ::Здравейте всички. И аз като [[Потребител:Сале|Сале]] мисля, че Спири е най-компетентна по тази тема. Аз работя по-ограничено – основно със стари документи, обикновено по-стари от 70 години, за тях няма проблем, използвам главно посочения от [[Потребител:Nk|Спас Колев]] лиценз или, ако си имат автор, просто PD-old (без anonymous). Тъй че, [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]], [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]], за съжаление не мога да отговоря на първия въпрос, защото в конкретния случай става въпрос за по-нови снимки. Но бих могла да питам в ДАА при следващото си отиване там. По втория въпрос – аз качвам сканирани лично от мен снимки, а в този случай изискванията на ДАА са формулирани съвсем конкретно в споразумение, съгласуван е определен шаблон, необходимите данни са стриктно споменати: номер на фонд, опис, архивна единица, лист. Тъй че и в този случай, щом в използвания от вас уебсайт на ДАА тези данни липсват, не бих могла да дам съвет, единствено да питам и за това. Ако имате планове и по-нататък да сътрудничите на Уикипедия с материали от ДАА, би могло да се помисли за сключване на такова споразумение. Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:52, 31 август 2023 (UTC) :[[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]], ако става въпрос да взимате снимки директно от сайта politburo.archives.bg независимо дали автоматизирано или ръчно това можа да стане само с изрично споразумение с ДАА. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:24, 1 септември 2023 (UTC) == Предположителна глаголна форма == Здравей, Randona.bg. [[Предположителна глаголна форма|Тук]] се е появила някаква статия и ме притеснява да не би да е оригинално изследване. В нея има примери като '''може да учат''', което, доколкото знам, е съставно глаголно сказуемо. Други умопомрачителни примери са '''той е чел''' и '''бих ходил'''. Може ли да погледнеш, ако имаш време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 13 септември 2023 (UTC) : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], поправи ме, ако греша, понеже не съм експерт в тази сфера. Доколкото ми е известно, модалният глагол не се съгласува с подлога като число. Давам ти пример - ''Народните представители може да гласуват по даден закон.'' Не се казва ''народните представители могат да гласуват по даден закон.'' Не е ли така?[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:43, 13 септември 2023 (UTC) :: Мисля, че имам цитираната граматика, ще я потърся. Пашов май пишеше по-синтезирано, та тук може и да е разширено от някого. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:14, 13 септември 2023 (UTC) :::[[Потребител:Radiohist|Radiohist]], поправям те. [[Файл:Uhilen.gif]] При съставното глаголно сказуемо първият глагол обикновено '''се''' съгласува с подлога: :::* Radiohist започва да пише статия. :::* Carbonaro. продължаваше да върви след Radiohist. :::Модалният глагол „трябва“ не се съгласува. С „мога“ и „може“ нещата са малко по-особени. И двете са правилни. Понеже виждам на потребителската ти страница, че владееш английски, ще го кажа така и мисля, че ще ме разбереш. :::* {{Color|grey|May I go to the toilet?}} – Може ли да отида до тоалетната? :::* {{Color|grey|Can I go to the toilet?}} – Мога ли да отида до тоалетната? :::На [https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/synt5.html тази страница] на Софийския университет е обяснено добре. Не бих се изненадал, ако съм объркал или пропуснал нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:29, 13 септември 2023 (UTC) :::: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Благодаря за пояснението. Аз казах, че не съм експерт в тази сфера.[[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 19:54, 13 септември 2023 (UTC) :::::Няма проблем. Но това не означава, че не се използва „може“ вместо „мога“ и обратно. Дори в Речника на българския език едвам се долавя разликата: [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/може/ може], [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мога/ мога]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 13 септември 2023 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], тази статия [[Предположителна глаголна форма]] хич не е енциклопедична а и прилича на оригинално изследване. Дали да не я преместим в черновата? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:55, 14 септември 2023 (UTC) ::[[Потребител:Сале|Сале]], значи не го забелязвам само аз... Може, докато изчакваме Randona.bg да отговори. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:40, 14 септември 2023 (UTC) :::Намерих граматиката, наистина много основни неща са оттам, но има и допълнения, които е напълно възможно да са оригинално изследване. За да се прецени, трябва да се навлезе сериозно в темата, а на мен не ми се прави това, тъй че съм за преместване в черновата; там мога да подкрепя някои пасажи по Пашов, а другите да ги трия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], имам една идея – не искаш ли да ти прехвърля тази граматика, тя е класика, добра, сбита, но с доста информация. Както и други помагала. Някои вече пласирах в едно читалище, но май са останали още ;). От конспиративни съображения можеш да дадеш чужд адрес :). Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:04, 14 септември 2023 (UTC) ::::Ха-ха, много забавно. [[File:Noto Emoji KitKat 1f603.svg|20px]] Ако съм толкова на зор, ще я намеря отнакъде. Благодаря иначе. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:56, 14 септември 2023 (UTC) :::::Моля :), даже смятам, че трябва да имаме място, където изгубилите интерес към интересували ги някога теми да предлагат натрупаното, а други да се възползват от това. За мен си е проблем. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:34, 14 септември 2023 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Сале|Сале]], предполагах, че тази статия е вече в черновата. Вместо това виждам, че потребителят се е развихрил по други статии и всъщност си пише авторски текстове, независимо правилни или не, но в противоречие с изискванията на Уикипедия - за източници напр., както и несъобразени с факта, че тук е енциклопедия, а не място за авторски лекции или учебник. Аз лично не възнамерявам да посветя времето си на четене, анализиране и съпоставяне на неговите писанията с граматиките или с възгледи на други филолози. Смятам, че редакциите му без източници трябва да се отменят или да се маркират с искане за такива. Все пак правилата са за всички. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:37, 25 септември 2023 (UTC) ::Той самият казва, че големият по обем текст идва от примерите. Да ги върнем безцеремонно, е неуважение към труда му. Той дори посочи много съществени проблеми на беседата на Борислав. Засега не мога да направя заключение, но съм склонен да вярвам, че е [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|добронамерен]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:00, 25 септември 2023 (UTC) :::Не твърдя, че е недобронамерен, но не спазва изискванията на Уикипедия, а трябва. Все така ли ще продължава? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:04, 25 септември 2023 (UTC) ::::Не мога да кажа. Вече работим в тази насока и той признава, че се усеща, че прекалява с обясненията. Дано всичко да се развие благополучно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:08, 25 септември 2023 (UTC) :::::А за източниците усеща ли се? Добре, дано. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:19, 25 септември 2023 (UTC) == Проблеми == Съжалявам за безпокойството, обаче пишем с майка ми отскоро по нещичко в електронната енциклопедия. За съжаление, някакъв бот е задействан и трие непрестанно абсолютно нормални приноси - под предлог "вандализъм". И взе, че и блокира. Включително и неща които считаме за съществени. Майка ми е много засегната. Скоро бяха в Китай с баща ми. Видяхме, че в Уикипедията на български няма [[Портал:Китай]]. Майка ми го набра. Имаше намерение да създаде и [[Портал:Индия]]. Обаче като видя, че е премахнат, се обезсърчи и отврати ! Не може да си обясни защо това се случва? Двете държави Китай и Индия са с население близо 3 млрд, което е 2/3 от цялото население на Земята ! Това са най-големите държави в света и не е нормално да нямат портали, при положение че близо 40 от чуждоезичните Уикипедии имат портали за двете най-големи държави. Не го проумяваме това. Ако не се възстанови портала, няма да пишем повече. Вероятно това се цели. Ако можете нещо да направите - направете. Ако ли не, приятна вечер ! И още нещо - изтрита е статията за опожаряването на Тетевен. Над града има паметник, който се знае от всеки от родния край. Информацията я има налична на официалната страница на общината, както и на тази на историческия музей, а и бе дадена като източник под изтритата статия. Що за глупост е това? [[Потребител:Мишева|Мишева]] ([[Потребител беседа:Мишева|беседа]]) 18:06, 13 септември 2023 (UTC) :[[Потребител:Мишева|Мишева]], съжаляваме да го чуем. Може да подадеш [[Уикипедия:Заявки към администраторите|заявка до администраторите]] страниците да бъдат възстановени. Доста потребители злоупотребяват и затова ботът е стриктен, но понякога се случва неправилно да изтълкува добронамерени действия. Повече няма да те безпокои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:36, 13 септември 2023 (UTC) :::Здравейте, [[Потребител:Мишева|Мишева]], съжалявам, че сте се разстроили и огорчили от проблемите, с които сте се сблъскали – трябвало е просто да попитате, на [[Уикипедия:Разговори|Разговори]] или на съответната беседа (на статията или на този, който е върнал редакция) и щяха да се изяснат нещата. Със сигурност абсолютно никой не цели да ви откаже! Напротив, винаги се радваме на включването на нови смислени редактори. Аз видях само част от приносите Ви, за връх Васильов и свръзани с него редакции, и ги смятам за съвсем смислени, имам само една забележка. Променили сте в статии ''връх Васильов'' на ''Васильов връх'' и доколкото помня, бот е върнал редакциите, Вие – отново, и той – отново ;). В литературата името се среща по двата начина (аз самата не съм убедена как трябва да е, предполагам, че по-скоро е подобно на връх Ботев, а не Ботев връх) и в такива случаи е добре да се отвори дума на беседата и да се обсъди. :::За портала и изтритата статия (в случая от бот) просто попитайте. Бот е (PSS 9), но си има беседа и на беседата пише към кого да се обърнете за грешни блокирания, оплаквания и т.н. от бота. Със сигурност ще има реакция (поправяне на грешка или обяснение, ако не е грешка). Аз не мога да видя изтритите статии, но администраторите могат. Колкото за Тетевен, туристка съм и много обичам района на този град – градът с най-красивите околности в България според мен :), минавала съм и покрай споменатия паметник, който, доколкото помня, е в чест на освобождаването на Тетевен. :::Вярвам, че всички тези начални затруднения ще се преодолеят с вникването как работи Уикипедия. Само, моля, разгледайте внимателно линковете от приветствието на Вашата беседа. Желая Ви успех! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:08, 13 септември 2023 (UTC) :::: {{@|Carbonaro.|Randona.bg}}, {{fwiw}}, [[Уикипедия:Разследвания на марионетки/Angel ivanov angelov#2023-09-14]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 14 септември 2023 (UTC) ::::: {{пинг|Iliev}} Имахме известни подозрения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:31, 14 септември 2023 (UTC) :::::: Мда, едната от изтритите от бота статии е още по-показателна (но се вижда само от администратори, наистина).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:38, 14 септември 2023 (UTC) :::::::[[Потребител:Iliev|Iliev]], по-показателна статия от [[Игнатий Угровлашки]] ми е трудно да си представя :) [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:41, 14 септември 2023 (UTC) ::::::::Ooo, започвам да придобивам реална представа за АИА! Забележително, артистично изпълнение [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. Страхотен бот, възхитителен, браво на създателя му,{{пинг|Iliev}}, браво и на всички вас! Мислех се за подозрителна, но явно съм новачка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:48, 14 септември 2023 (UTC) == Редакция на страницата на инж. Тодор Кръстев == ''Преместено на [[Чернова беседа:Тодор Кръстев (политик, р. 1972)]]'' == Йозеф Хайдън == ''Преместено на [[Потребител беседа:91.139.213.126]], тъй като разговорът е започнат там'' == Неподходящи снимки == Извинявай, че те безпокоя с [[Потребител беседа:91.139.213.126#Снимки на грешни надписи с имената на авторите|това]], но си помислих, че може би ще се заинтересуваш от проблема. Става дума за неподходящи снимки в някои статии от ''Уикипедия''. Моля те за мнение по въпроса. [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 17:14, 5 октомври 2023 (UTC) :Аз пък ги смятам за много подходящи. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:33, 5 октомври 2023 (UTC) :И чакам отговор от Вас на искането ми за източници, защото иначе писанията Ви ще са не неподходящи, ами направо злоупотреба с правото да редактирате в Уикипедия. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:33, 5 октомври 2023 (UTC) Не съм забравил. Отговорих на "личната" си (анонимна) беседа. Извинявай за забавянето. Беше нужно време за проверка. [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 20:48, 10 октомври 2023 (UTC) По другия въпрос: Така и не разбрах '''защо''' смяташ снимките за подходящи. ''Уикипедия'' се интересува от информативността, а тя няма да намалее, ако липсват имената на сбъркалите. И можем да си говорим на "ти": по-непосредствено е. [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 20:54, 10 октомври 2023 (UTC) :По въпроса споделям напълно мнението на колегата [[User:Iliev|Luchesar]], не бих могла да Ви отговоря по-подробно и търпеливо. По-горе съм си дала мнението, няма смисъл да повтарям вече казани неща. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:59, 12 октомври 2023 (UTC) == Томас Юнг == Във връзка с правилото за наложеност, което ми цитира по повод на обсъждането "Хайдън"/"Хайдн": името [[Томас Йънг|"Томас <u>Йъ</u>нг"]], използвано за заглавие на статия в ''Уикипедия'' (и в текста на статията), не трябва ли да е "Томас <u>Ю</u>нг"? Ако решиш, че трябва, би ли преместила статията? [[Специални:Приноси/91.139.213.126|91.139.213.126]] 05:09, 16 октомври 2023 (UTC) :Далеч съм от областта на физиката и не мога да дам мнение наложено ли е или не. == Invite to Join Wikipedia Asian Month 2023 == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> ''You are receiving this message because you participated in the [[:m:Wikipedia Asian Month 2022|Wikipedia Asian Month 2022]] as an organizer or editor.'' [[File:Wikipedia Asian Month Logo.svg|thumb|Join the Wikipedia Asian Month 2023 ]] <big>Dear all,</big> <big>The '''[[:m:Wikipedia Asian Month Home|Wikipedia Asian Month 2023]]'''[1] is coming !</big> <big>The campaign start within a flexible 30 days from November to December. Following with the changes of the rules made by last year, the wish to have more people get to know Asia and Asian related topic is the same! </big>'''<big>Click [[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|"Here"]] to Organize/Join a WAM Event.</big>''' '''1. Propose "Focus Theme" related to Asia !''' If you are based somewhere in Asia, or have specific passion on an Asian topic, please propose your "Focus Theme" by October 25th. The WAM international team will select 5 themes. Please propose your focus theme through [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link this link][2]. '''2. Enhancing existing articles can also count as part of campaign contribution.''' Any edits, including creating new articles or adding new content to existing articles, over 3000 bytes in total would be able to get a reward. Last year, due to this change of rules, the Programs & Events Dashboard was suggested. However, according to community survey of 2022, Fountain Tool is still the best platform for tracking edit and points. You don’t need to create any Dashboard. For the tracking of editing existing article, the international team is currently designing a form. Will soon publish to the main page of WAM 2023. '''3. More flexible campaign time''' The contribution duration would remain 30days, but we extended the overall campaign timeline to 2 months. All organizers can decide when to start their WAM as long as the whole duration is within November 1st to December 31th. It means that you can participate in WAM based on the needs of your local community. '''Timetable''' * October 1st, 2023 : Publish International Campaign Page of the Year * October 5th to 25th, 2023 : Call for focus themes of WAM 2023. * Before 29 October, 2023: Complete '''[[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|Registration]]''' [3] of Each language Wikipedia. * November 1st, UTC 00:00 to December 31th, UTC 00:00, 2023: Running the Campaign. (Find your local campaign for the actual event date.) * January 1st to March 15th, 2024: Auditing of each language Wikipedia. * March 30th, 2024: Deadline of reporting statistics and eligible editors to the International Team * April 1st to May 15th, 2024: The international team distributes Barnstars and Certificates to eligible editors of each event. For your information, the main page of Wikipedia Asian Month is currently undertaking a reconstruction for archiving purpose. For the 2023 event please bookmarked this page. We hope you will enjoy Wikipedia Asian Month! If you have any inquiry, feel free to contact us by info@asianmonth.wiki [4]. <big> We look forward to your participation. Cheers!!! WAM 2023 International Team</big> [1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023 [2] https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link [3] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023/Join_an_Event [4] info@asianmonth.wiki </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/Wikipedia_Asian_Month_2023_Message_receiver_main&oldid=25753309 --> == Найден Ганчев == В сборника на Иван Врачев има данни само за Найден Г. Келчев: 5 та дружина, убит на Шипка. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:17, 12 ноември 2023 (UTC) При Райна Каблешкова Найден Генчев Келчев: 5 та дружина (1849 – 1911), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:23, 12 ноември 2023 (UTC) :Ами явно не е убит :). Ще погледна имената му и в Р. Руменин. Източникът на снимката, която съм качила, е базиран на документи, както и Руменин. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:07, 13 ноември 2023 (UTC) [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], качих снимката и на още един копривщенски опълченец [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Nedko_Lulchev_Maleev.jpg], даден е като Недко /Петко, Летко/ Лулчев /Лунчев/ Малеев. Колективът на този източник (Българско опълчение 1877 - 1878. В 3 тома. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]) явно много внимателно е проверил всичко по темата и е дал всички варианти на имената. Което ме въвежда на мисълта, че щом Найден Ганчев е даден само така, може да е имало и друг Найден Г. Келчев, убит на Шипка, както е писал тоя Врачев, а пък Райна Каблешкова да е смесила двете имена, т.е. две различни личности. Аз ще проверя има ли Келчев там и в Руменин. Ти би могъл да помолиш за информация Пловдивския архив - даден е източник МВНОБ-Пловдив Архив ПОД инв.№ II 3251, л. 26, II 4853. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:50, 13 ноември 2023 (UTC) :Каблершкова: Недко Лулчев Малеев пета дружина (1853 – 1902), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 11:19, 13 ноември 2023 (UTC) Направих [[Найден Ганчев]], ако искаш добави Келчев с цитиране на източник, свържи го с уикиданни.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:49, 13 ноември 2023 (UTC) == Може да свърши работа == [http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/27/recent-submissions?offset=20 Това] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:57, 13 ноември 2023 (UTC) == [[Андрей Лулчев]] == [[Любомир Лулчев]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:30, 29 ноември 2023 (UTC) :Да, знам кой е Любомир Лулчев, но досега не бях виждала написано някъде, че му е брат, освен при Костанцева. В документите на Народния съд също е отбелязан брат Любомир, чиято възраст се разминава малко с тази при нас. Андрей има и брат Тодор.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:39, 29 ноември 2023 (UTC) ::Дали няма да свъърши работа [https://beinsa.bg/izgrev.php?id=7891 това]. Трябва да се цъка и на предишен и на слеващ запис. Има негови речи.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:01, 30 ноември 2023 (UTC) [https://archive.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=20328 Тук]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:18, 30 ноември 2023 (UTC) :::Да, вече съм го цитирала (изт. 2) и използвала частично – гледам първо да се впишат най-важните неща, а не детайлите. Напр. за депутатството му. Подписал се е в защита на евреите. В нета мернах и друг източник, че е брат на Любомир Лулев, но бях в движение. Коста Лулчев май им е братовчед. Трудовете му (книги, речи) може в раздел. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:42, 30 ноември 2023 (UTC) == Гаврил Цоков == [[Гаврил Цоков]] Колев. [http://www.sobstvenik.com/110-godini-ot-zalesyavaneto-v-koprivshhitsa/ Тук] има един. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:02, 4 декември 2023 (UTC) :Трябва да е същият. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:17, 5 декември 2023 (UTC) == БДС == [[Специални:Diff/12057475]]: Сигурна ли си, [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]]? С двоеточие е по БДС 690:2011. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 7 декември 2023 (UTC) :Да. От ИБЕ бяха категорични. Устен коментар: че двуеточието с шпации е ненормално за българския език. Което съвпада и с моето мнение :). Можеш да пуснеш писмено запитване. В Речника 2012 можело да се намерят и примери – с точка, макар да не е изрично формулирано, доколкото помня. В края на краищата ние нали сме решили да следваме ИБЕ, а не БДС? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:16, 7 декември 2023 (UTC) ::Точно това недоумявам. Специално съм търсил в ОПРБЕ, но не е изрично упоменато. На какво основание от ИБЕ смятат така, в смисъл как се аргументират? Не стига че напоследък все ми бягат по тъча. ::{{цб|В края на краищата ние нали сме решили да следваме ИБЕ, а не БДС?}} Да, според [[У:СТИЛ]], но пък в [[Шаблон:Cite book|шаблоните за цитиране]] е указано, че се следва БДС. Не знам и аз... [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:37, 7 декември 2023 (UTC) :::Предполагам, че не е изрично упоменато, защото са го сметнали за абсолютно нормално и установено, тъй като такъв знак като в БДС („ : “) не съществува, доколкото знам. Иначе в Речника, както казаха (не ми се рови), имало примери, в които е дадено с точка. БДС е въвел нещо в разрез с всичко установено, а не е упълномощен за езикови промени, пак доколкото знам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:58, 7 декември 2023 (UTC) ::::Ти какво точно ги пита? „Как се отделят заглавие и подзаглавие“ или „Как се отделят заглавие и подзаглавие '''при библиографско цитиране'''“? Защото има разлика. Също така да уточня за всеки случай – според БДС '''не''' се поставят две шпации. ::::{{Color|grey|Куманов, Милен. Македония: Кратък исторически справочник. София: Тина прес, 1993.}} ::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:02, 7 декември 2023 (UTC) :::::Да, за библиографско цитиране ставаше дума. Това в БДС '''без две''' шпации е умопомрачително, би ли дал линк, за да го разнасям насам-натам ;). В дадения пример, според правилата на българския език, това трябва да се възприеме като цяло заглавие, все едно двуеточието е в заглавието. Ако е с две шпации, поне този абсурд отпада. С две е според правилата на някаква секция в Международна федерация на библиотечните асоциации, тъй че за НБКМ има някаква логика, но нито ние, нито ИБЕ сме библиотечна институция. Това с двуеточието след града, пак с една шпация, е същата работа, срещала съм и запетаи между две шпации. Аз лично съм на мнение, както личи, че трябва да следваме ИБЕ, макар че в много случаи не съм съгласна с техните постановки, но волю-неволю ги спазвам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:56, 8 декември 2023 (UTC) ::::::Благодаря. Голяма бъркотия е. Стандартът не е със свободен достъп, така че линк няма, но тук може да се намерят интерпретациите на отделни образователни институции: [https://phls.uni-sofia.bg/documents/articles/2877/citations%20GSU-BIN.pdf phls.uni-sofia.bg], [https://nbu.bg/download/za-nbu/normativni-documenti/II.T.8/8-4-nid-pril4-rnbubp-ts-ip-26-02-2019.pdf nbu.bg], [https://www.ue-varna.bg/uploads/filemanager/310/files/Citation%20BDS%20ISO%20690%202011.pdf www.ue-varna.bg]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:20, 8 декември 2023 (UTC) :::::::Да, този тип ги знам, но те не са нормативен документ. Но според мен това да ни е проблемът. Догодина трябва да качат Речника онлайн, бяха казали с някакви уточнения, ще видим за какво. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:39, 8 декември 2023 (UTC) == Серия А == Здравей. Днес [[Потребител:Rebelheartous]] е преместил [[Серия А]] като [[Серия „А“]], [[Серия Б]] като [[Серия „Б“]], [[А Лига]] като [[„А“ лига]]. За първите две действието ми се струва излишно. Мисля, че според правилата не се поставят кавички в случаи като тези, но не съм много сигурен, така че бих искал да чуя и твоето мнение. За '''А лига''' пък случаят е друг. Знаем, че ''когато първата съставна част на сложно съществително име е название на буква или самата буква, то се пише полуслято'', та въпросът ми е '''А-лига''' ли трябва да бъде. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:42, 11 декември 2023 (UTC) :Здрасти, честно казано, за първия случай – Серия А или Серия „А“ – не знам. Ти се ровиш повече в речника от мен, аз като не съм сигурна, вместо да се ровя – питам ;). За втория си прав, според правилото би трябвало да е А-лига, не виждам причина да бъде изключение. Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 11 декември 2023 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:30, 11 декември 2023 (UTC) == Предлозите в и през == Здравей, Randona. Днес коригирах следното изречение в статията [[Пешо Ралев]] - „Ралев е убит в 1904 година“ на „Ралев е убит през 1904 година“, но Потребител:Мико ми върна редакцията, позовавайки се на източник на БАН. Правилно ли е да се използва в като предлог за година? Мико ми даде за пример следното изречение „Скромната нова книгопечатница са отвори в 1728 година.“ https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0/ Това изречение не ми звучи правилно. Ето източника, който намерих - https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/znachenie-i-upotreba-na-dumi-i-izrazi-1/1024 ''За означаване на време с конкретна година се предпочита предлотът през: през 1953 г., през миналата (следващата) година. Предлогът в се употребява за означаване на определен момент от денонощието, седмицата, годината или по-дълъг период (в два часа, в началото на седмицата, в края на годината, в древността и под.)''. Какво е твоето мнение по въпроса? Искам да си направя sanity check по темата, а смятам, че ти имаш завидни знания на тема български език. :) [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 22:28, 14 декември 2023 (UTC) :Здравей, Radiohist. Формулирано е като предпочитано, но не и единствено правилно. И тъй като и двете са допустими, мисля подобни редакторски войни за безсмислени и вредни за Уикипедия и уважавам предпочитанието на редактора/екипа, създал и работил по дадена статия (този аспект влиза ли в sanity check? ;)) Същото се отнася и за други подобни спорове, напр. г. или година (а може и год.). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:05, 15 декември 2023 (UTC) :: Благодаря за отговора. Влиза в sanity check. Защо да не влиза? ;) Но трябва да отбележа един факт. Един ученик би получил забележка и по-ниска оценка, ако напише „в 1904“. Няма да има никакъв проблем с учителя си, ако напише година, год. или г. Според мен объркането е дошло от това изречение - ''Предлогът в се употребява за означаване на определен момент от денонощието, седмицата, '''годината'''...)'' Възможно е някой да е решил, че това означава че предлогът се използва за самата година, а не за момент от годината („в края на годината“, „в първите месеци на годината“). Това си е мое предположение. Може и да греша. 100% съм съгласен за безсмислието от редакторски войни в този случай. Относно употребата на предлогa в за година - ще трябва ние двамата да се съгласим, че не сме съгласни. Проф. [[Владко Мурдаров|Мурдаров]] го е казал - ''„Предлогът в се употребява при съществителни, които бележат предмети, животни или пък някакви отвлечени понятия.“'' [https://bnt.bg/bg/a/ezik-moj-upotreba-na-predlozite-v-i-u 05:09]. Но, все пак, благодаря ти за третото мнение по въпроса. Възпря ме от действия, които може би щяха да доведат до някаква ескалация на ситуацията. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 06:20, 16 декември 2023 (UTC) == За стар/нов стил == ''Преместено на Разговори като по-подходящо място за обсъждане'' == Какъв Ви е проблемът == Не разбирам защо продължавате да редактирате статията, която създавам. Оставете ме намира с този мр/жр. Мое право е да искам статията да е такава, каквато я пиша. Моля Ви. Напълно учтиво. Не ме интересува какво пише в речника. Там е посочено, че и двете са правилни, в зависимост от това какво чувство иска да внуши създаващият текста. Просто престанете. Моля Ви. [[Специални:Приноси/2400:2653:4780:8F00:49AE:986F:57C7:C2DD|2400:2653:4780:8F00:49AE:986F:57C7:C2DD]] 13:31, 24 март 2024 (UTC) :Аз нямам никакъв проблем. За да си разрешите Вашия, най-напред прочетете за принципите на Уикипедия (напр. дали „Мое право е да искам статията да е такава, каквато я пиша“), после (може и обратното) изучете езиковите правила и ако нещо не Ви е ясно се консултирайте с Института за български език към БАН. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:20, 24 март 2024 (UTC) == Нека постигнем споразумение == '''Добре, да бъде на вашето, ще го оставя ж.р.''' НО! '''Първо''' - Двукратен носител е на наградата за диригентско майсторство венета вичева от 23тите и 27те международни хорови празници Добри Войников. Няма как да получи една награда два пъти в рамките на 23-я фестивал! В действителност това се случва за първи път през 2015г. и за втори през 2023г. '''Второ''' - абзацът: ''„Работата ѝ[7][8] с хор "Детска китка" е насочена към създаване на нова публика чрез проучване на нов репертоар и сътрудничество с артисти от различни области, като същевременно се придържа към традицията на техническо и артистично съвършенство, създадена от предишните диригенти на хора. Яна е водила хорови работилници[9][10] в САЩ, Швеция и България. Тя е носител на престижни награди за своята работа и е призната за подкрепата си за млади диригенти и за въвеждането на иновативни методи в диригентското изкуство в България. Понастоящем работи върху дисертационния си труд, озаглавен "Прилагане на телесни методи в репетиционния процес с детски хорове".“'' '''по никакъв начин не засяга хора, така че не виждам причината да бъде премахан. Това е част от дейността й като цяло, не е пряко свързана с хора, но е ключова за нейната личност.''' '''Трето''': абзацът, ''„Международните изяви на хора през първите две десетилетия на XXI век включват концертно турне в Белгия, Германия и Холандия (2008) и участия в Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2009), Младежкия хоров фестивал „Астуриас Ховен“, Испания (2010), Фестивала за хабанери и полифонична музика в Торевиеха, Испания (2011), Московския Великденски фестивал (2012) и Международния младежки фестивал в Целе, Словения (2013), Фестивал „Атака Балканика“ в Марибор, Словения (2014), Международен детски хоров конкурс „Георг Фридрих Хендел“ в Хале, Германия (2014), Международния младежки хоров фестивал „Let The Future Sing“ в Стокхолм, Швеция (2015), Международния девически хоров фестивал „Trillme“ в Познан, Полша (2016), Международен хоров фестивал „Черноморски звуци“ в Балчик (2017), Международния хоров фестивал на мира във Виена, Австрия (2018).“,'' '''който вие сте редактирали обратно в предишното му състояние, не е с нищо по-различен от абзаца, който аз съм написал. Просто съм го редактирал във форма, която е по-прияна за четене.''' '''Четвърто''' - външните препратки са с цел достоверност на дадената информация. Не са вмъкнати като препратки, а като inline citations, т.е само човек, който иска да провери източника, може да го направи. Това е позволено според правилата на Уикипедия. [[Потребител:Skimliii|Skimliii]] ([[Потребител беседа:Skimliii|беседа]]) 18:59, 14 април 2024 (UTC) :'''НО:''' :„да бъде на вашето, ще го оставя ж.р.“. Това не е „моето“. Това е правилният български език. Това са правилата му, неоскатени под определено чуждо влияние и чужди схващания. Впрочем ако гледаме чужди, защо да са американски, а не немски например? В Германия не обиждаха канцлерката си, правейки я на мъж: канцлерка (канцлерин, {{lang|de|kanzlerin, Bundeskanzlerin}}). :Впрочем, когато прочетох интервюто с Яна Делирадева в „Площад Славейков“ [https://www.ploshtadslaveikov.com/yana-deliradeva-ne-sam-patriot-az-sam-rodolyubets/] си зададох въпроса и там ли ще вдигнете скандал, че пишат на чист български език и я наричат диригентка? :По „първо“. За наградите цитирайте източници, това е базово изискване на Уикипедия, вместо да убеждавате как нямало как нещо си. За целия пасаж сте сложили ей-този [https://ubmd.bg/], който не води до изброените. : По „второ“. „Работата ѝ[7][8]“ – тези 7 и 8 какво доказват, сложени така – че работи? Ако ще ги цитирате, сложете ги в подкрепа на конкретен текст, а не ей-тъй колкото за бройка източници. Следващият пасаж е буквално преписан от източника. Тъй като това не е позволено, или се преработва, или се слага в кавички като цитат с пояснение според кого е така. С останалото съм съгласна – че се отнася лично за нея, а не за хора. : По „трето“. Пасажът е за статията за хора, тук може накратко да се резюмира периодът и страните. : По „четвърто“. В БгУ не слагаме вътре в текста външни препратки; тази към фестивала „Черноморски звуци“ не спомага за доказване на достоверността на информацията. Ако смятате, че фестивалът е значим, пишете статия за него и слагате препратка към нея. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:28, 15 април 2024 (UTC) :Благодаря Ви. Ще редактирам статията съобразено с Вашите забележки. [[Потребител:Skimliii|Skimliii]] ([[Потребител беседа:Skimliii|беседа]]) 09:47, 16 април 2024 (UTC) == Шаблон за НБКМ == Ето [[commons:Template:BASA-image|този шаблон]] трябва да се преработи, като данните на ДА Архиви се заменят с данните за НБКМ. Все пак трябва програмист да го види. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:55, 20 ноември 2024 (UTC) == Съкращаване на декар == Съгласно езикова справка от Института за български език думата декар се съкращава като ''дка''. [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/skrashchavane-na-dumi-i-izrazi-1/2161 Вижте!] [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:57, 22 ноември 2024 (UTC) ipayly8mwprwkhh302a8ytyif44lh9k 0 718028 12419464 12412833 2024-11-22T03:33:01Z Stephan1000000 253000 114 12419464 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = 911 | Име в оригинал = | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Криминален филм|Криминална драма]]<br>[[Екшън]] | Формат = | Създател(и) = [[Райън Мърфи]]<br>Брад Фолчък<br>Тим Миниър | Актьори = [[Анджела Басет]]<br>[[Питър Крауз]]<br>Оливър Старк<br>Аиша Хиндс<br>Кенет Чой<br>[[Рокмънд Дънбар]]<br>Кони Бритън<br>[[Дженифър Лав Хюит]]<br>Райън Гусман<br>Корин Масия<br>Маркантоний Джон Рийс | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 8 | Епизоди = 114 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Райън Мърфи<br>Брад Фолчък<br>Тим Миниър<br>Алексис Мартин Уудъл<br>Брадли Бюкър<br>Анджела Басет<br>Питър Крауз | Продуцент(и) = Reamworks<br>Brad Falchuk Teley-Vision<br>Ryan Murphy Television<br>20th Century Fox Television | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 3 януари 2018 г. – | Предишна част = | Следваща част = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = http://www.fox.com/9-1-1/ | Страница в IMDb = 7235466 | Страница в TV.com = }} '''„911“''' е [[Съединени американски щати|американски]] [[сериал]], който дебютира на 3 януари 2018 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref>{{Cite news|url=https://www.eonline.com/news/890026/your-first-look-at-ryan-murphy-s-9-1-1-is-here|title=Your First Look at Ryan Murphy's 9-1-1 Is Here|date=October 27, 2017|work=E! Online|accessdate=2018-09-25}}</ref><ref>{{cite web|url=http://deadline.com/2017/11/x-files-9-1-1-fox-premiere-dates-1202209051/|title=‘The X-Files’ & New Drama ‘9-1-1’ Get Premiere Dates On Fox|last=Evans|first=Greg|date=November 15, 2017|publisher=[[Deadline Hollywood]] |accessdate=November 16, 2017}}</ref><ref name=deadline1>{{cite web|url=http://deadline.com/2017/05/fox-schedule-primetime-fall-2017-2018-the-gifted-empire-the-exorcist-1202093477/|title=Fox Fall 2017 Schedule: 'Empire' Shifts to 8 PM, 'Gotham' Moves to Thursday, 'Lethal Weapon' to Tuesday|publisher=Deadline Hollywood |date=May 15, 2017|first=Nellie|last=Andreeva}}</ref> == Актьорски състав == * [[Анджела Басет]] – Атина Грант * [[Питър Крауз]] – Робърт „Боби“ Наш * Оливър Старк – Евън „Бък“ Бъкли * Аиша Хиндс – Хенриета „Хен“ Уилсън * Кенет Чой – Хауи „Чимней“ Хан * [[Рокмънд Дънбар]] – Майкъл Грант * Кони Бритън – Абигейл „Аби“ Кларк (сезон 1) * [[Дженифър Лав Хюит]] – Мади Бъкли Кендъл (сезон 2) * Райън Гузман – Едмундо „Еди“ Диас (сезон 2) * Корин Масия – Май Грант (сезон 2) * Маркантоний Джон Рийс – Хари Грант (сезон 2) == „911“ в България == В България сериалът започва през 2018 г. по Fox. Дублажът е на Доли Медия Студио. На 15 март 2023 г. започва шести сезон, всяка сряда от 22:00. Ролите се озвучават от артистите [[Татяна Захова]], Петя Абаджиева, [[Васил Бинев]], [[Виктор Танев]] и [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]]. В четвърти сезон Виктор Танев е заместен от Росен Русев. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|7235466}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Криминални сериали]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Предавания на Фокс Бродкастинг Къмпани]] 6k6digmf8p4yotkp6qwc3syriaqlgi6 0 719164 12418880 10871561 2024-11-21T16:27:50Z 78.174.21.116 12418880 wikitext text/x-wiki {{Равнина | име = Араратска равнина | име-оригинал = Արարատյան դաշտ | друго име = | изглед = | изглед-описание = | карта = Армения | гео-ширина = 40.00 | гео-дължина = 44.45 | пояснение = | местоположение = {{Армения}}<br>{{Турция}} | височина = 850 – 1000 | дължина = 90 | ширина = | площ = | дълбочина = | тип = | период = | възраст = | реки = | градове = | пътища = | забележителности = | карта-файл2 = | забележки = }} '''Араратската равнина''' ({{lang|hy|Արարատյան դաշտ}}; {{lang|ru|Араратская равнина}}) е обширна широка и плоска равнина в централната част на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]], простираща се на територията на [[Армения]] (северната ѝ част) и [[Турция]] (южната ѝ част). Разположена е по средното течение на река [[Аракс]] (десен приток на [[Кура]]) между планинските масиви [[Арагац]] на север и [[Арарат (връх)|Арарат]] на юг, Карското плато на северозапад, [[Гегамски хребет|Гегамския хребет]] на изток и Ераноския хребет на югоизток. Дренира се от река [[Аракс]] и нейните притоци – Касах, Раздан, Ведичай (леви), Синагбаш, Карасу (десни). Дължина от запад-северозапад на изток-югоизток около 90 km, надморска височина от 850 до 1000 m. Покрита е с антропогенни и акумулативни наслаги, под които лежи Араратската синклинала. Климатът е остроконтинентален, полупустинен. Средна януарска температура от -1&nbsp;°C до -6&nbsp;°C, средна юлска – от 25&nbsp;°C до 26,5&nbsp;°C, годишна сума на валежите 250 – 300 mm. Дъждът е рядкост през лятото. През зимата валежите падат предимно като сняг. По северната ѝ периферия върху каменисти почви са се съхранили засолени полупустини. В централните ѝ части са развити сивоземлисти почви, които са разорани и са превърнати в обработваеми земи. Отглеждат се основно лозя и технически култури. Напояването е поливно, но са пробити и около 3000 дълбочинни кладенци (с дълбочина 200–250 m). Араратската равнина съставлява само 4% от територията на Армения, но дава 40% от селскостопанската продукция. В равнината е разположена столицата на [[Армения]] [[Ереван]] и арменските градове [[Армавир (Армения)|Армавир]], [[Мецамор]], [[Вагаршапат]], [[Ащарак]], [[Абовян]], [[Нор Ачин]], [[Бюрегаван]], [[Арташат]] и [[Арарат (град)|Арарат]]. На турска територия, във вилаета [[Карс (вилает)|Карс]] са разположени градовете Игдир, Тузлуджа и Аралис (Башкьой).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article067816.html «Большая Советская Энциклопедия» – Араратская равнина, т. 2, стр. 161]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:География на Армения]] [[Категория:Равнини в Турция]] 2say80rhftchahvi1wh9klxbo5vjv67 0 720994 12419200 12285282 2024-11-21T22:28:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419200 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Янез Дърновшек |портрет = Drnovsek.png |длъжност = 2-ри [[президент на Словения]] |мандат_нач = 22 декември 2002 |мандат_край = 23 декември 2007 |предшестван от = [[Милан Кучан]] |наследен от = [[Данило Тюрк]] |длъжност2 = 2-ри [[министър-председател на Словения]] |мандат_нач2 = 14 май 1992 |мандат_край2 = 7 юни 2000 |предшестван от2 = [[Алоиз Петерле]] |наследен от2 = [[Андрей Баюк]] |втори_мандат_нач2 = 30 ноември 2000 |втори_мандат_край2 = 19 декември 2002 |втори_мандат_предшестван от2 = [[Андрей Баюк]] |втори_мандат_наследен от2 = [[Антон Роп]] |роден_място = [[Целе (Словения)|Целе]], [[СФРЮ]] |починал_място = [[Заплана (Връхника)|Заплана]], [[Словения]] |погребан = |националност = |гражданство = |религия = |родства = |съпруг = |деца = 2 |партия = [[Съюз на комунистите на Словения]]<br/>[[Либерална демокрация на Словения]]<br/>Движение за справедливост и развитие |седалище = |alma mater = [[Люблянски университет]]<br/>[[Мариборски университет]] |професия = |подпис = |уебсайт = |години на служба = |преданост = |род войски = |звание = |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Янез Дърновшек''' ({{lang|sl|Janez Drnovšek}}) е виден политик на Словения (президент, премиер, партиен лидер) и на Югославия (държавен глава). Бил е член и председател (ротационен) на Председателството (колективния [[държавен глава]]) на [[СФРЮ|СФР Югославия]] (1989 – 1990), [[министър-председател на Словения]] (1992 – 2002) и [[президент на Словения]] (2002 – 2007). == Ранни години == Дърновшек е роден в град [[Целе (Словения)|Целе]], израства в село [[Кисовец]] в община [[Загоре об Сави]], където баща му Виктор е началник в местния рудник, а майка му Силва е домакиня. Младият Дърновшек завършва [[Люблянския университет]] с образователна степен по икономика през 1973 г. Междувременно работи като стажант в банка. Става финансист в строителната компания ''SGP Beton Zagorje'' през 1975 г. Работи година като икономически съветник в посолството на Югославия в [[Кайро]]. Получава магистърска степен през 1981 г., защитава дисертация на тема „Международният валутен фонд и Югославия“ във Факултета по икономика и бизнес в [[Мариборски университет|Мариборския университет]] през 1986 г. Става ръководител на клона на Люблянската банка в [[Тръбволе]] през 1982 г. == В политиката == Избран е за делегат в Събранието на Словения и в Камарата на републиките и краевете на Скупщината на Югославия през 1986 г. Лидер е на партията Либерална демокрация на Словения от 1992 до 2003 г. === Председател на СФРЮ === През 1989 г. се оттегля словенският представител [[Стане Доланц]] в колективното президентство на Югославия. За първи път в Словения за поста са проведени избори между 2 кандидати. Дърновшек, до тогава неизвестен в обществото, побеждава Марко Булц, кайто бил предпочитания кандидат на управляващия Съюз на комунистите в Словения. Ето защо парламентът на Словения потвърждва резултата от изборите, за да спази Конститутцията на СФРЮ. Дърновшек служи като председател на колективното президентство в периода 15 май 1989 – 15 май 1990 г. Остава член на Председателството на СФРЮ до октомври 1991 г. До падането на комунистическия режим Дърновшек е деен член на Компартията. След демократичните промени в Словения страната се отцепва от Югославия. След [[Десетдневната война]] Дърновшек използва позицията си в колективното президентство, за да посредничи при подписването на [[Брионско споразумение|Брионското споразумение]] и да преговаря за мирното изтегляне на югославската армия от Словения. [[Файл:Jacques Delors i Janez Drnovsek.jpg|мини|Дърновшек с [[Жак Делор]] през 1989 г.]] === Премиер на Словения === През 1992 г., след правителствена криза в коалицията на Демократичната опозиция на Словения, която печели първите демократични избори в Словения през 1990 г. и довежда до независимостта на страната, Дърновшек става вторият министър-председател на независима Словения. Той е избран като компромисен кандидат и експерт по икономическа политика. Неговото двупартийно правителство е подкрепяно от левицата, от центристкото крило на разпуснатата коалиция на Демократичната опозиция на Словения и от три партии, наследили организации на бившия комунистически режим. Скоро след това, Дърновшек е избран за председател на партията [[Либерална демокрация на Словения]], която е законен наследник на Асоциацията на социалистическата младеж на Словения – младежкото крило на комунистическата партия. През 1992 г. партията на Дърновшек печели парламентарните избори, но поради голямото раздробяване на народния вот се налага да се съюзи с други партии, за да състави стабилно правителство. Въпреки политически бурния си мандат партията печели повечето гласове през 1996 г. и остава най-многобройната партия в правителството. Въпреки това Дърновшек успява да си осигури трети мандат, след като не успява да се съюзи със [[Словенска национална партия|Словенската национална партия]]. През 1997 г. Либерална демокрация на Словения образува коалиционно правителство с популистката [[Словенска народна партия]], което позволява на Дърновшек да служи трети мандат. Той оглавява правителството до май 2000 г., когато се оттегля поради разногласия със Словенската народна партия. След по-малко от 6 месеца в опозиция Дърновшек се завръща във властта през есента на 2000 г., след като партията му пожънва чиста победа на парламентарните избори. Правителствата на Дърновшек направляват политическото и икономическото възстановяване на Словения. Той успешно се справя с двойната задача за преориентиране на търговията на Словения от останките на старата Югославия към Запада и за замяна на неефективния бизнес модел от социализма с по-пазарни механизми. За разлика от останалите 5 бивши югославски републики, които се управляват от авторитарна президенти през по-голямата част от 1990-те години, Словения при Дърновшек бързо се изправя от разпадането на федерацията като функционираща [[представителна демокрация]]. Политическата стратегия на Дръновшек е съсредоточена върху широките коалиции, надхвърлящи идеологическите и програмните разделения между партиите. За разлика от редица други бивши социалистически страни в [[Източна Европа]] икономическата и социалната трансформация в Словения, водена от правителствата на Дърновшек, следва [[Градуализъм|градуалистичен]] подход.<ref>[https://www.independent.co.uk/news/obituaries/janez-drnovsek-slovenian-president-who-achieved-membership-of-the-eu-and-nato-for-the-former-yugoslav-republic-786789.html "Janez Drnovsek: Slovenian president who achieved membership of the EU and Nato for the former Yugoslav republic"]</ref> Дърновшек е твърд привърженик на влизането на Словения в [[Европейския съюз]] и [[НАТО]] и е главен отговорник за успешната кандидатура на страната за членство в двете организации. Като министър-председател, той често работи по въпросите на външната политика. На 16 юни 2001 г. той спомага за уреждането на първата среща на американския президент [[Джордж Уокър Буш]] с руския президент [[Владимир Путин]], което се случва в замъка [[Бърдо край Кран]] в [[Горенска]]. През 2002 г. се кандидатира за президент на Словения и печели изборите след втория етап, побеждавайки дясноцентрийския кандидат [[Барбара Брезигар]]. [[Файл:Vladimir Putin 24 March 2001-1.jpg|мини|Дърновшек с [[Владимир Путин]] през 2001 г.]] === Президент на Словения === Президентството на Дърновшек е силно противоречиво. През първите три години от мандата си, публичните му появи са редки, освен в случай на важни служебни задължения. През 2006 г. обаче започва видима промяна на стила му. Той започва няколко кампании за външна политика, като например провалила се хуманитарна мисия в [[Дарфур]] и предложение за разрешаване на политическата криза в [[Косово]]. На 30 януари 2006 г. той напуска Либерална демокрация на Словения. Скоро след това основава партията Движение за справедливост и развитие и става неин председател. Той твърди, че това не е политическо движение, а по-скоро широка инициатива, която има за цел „да повиши човешкото съзнание и да направи света по-добро място“. На 26 юни 2006 г. той обявява, че няма да се кандидатира за втори мандат в интервю по телевизията. Парламентарните избори в Словения през 2004 г. носят със себе си още промени и политическо накланяне към десницата. [[Янез Янша]], водачът на коалицията на десницата, сформира новото правителство. В Словения, това е първият път след 1992 г., когато президентът и министър-председателят са в опозиция в продължение на повече от няколко месеца. В периода 2002 – 2004 г. взаимоотношенията между Дърновшек и Янша са повече от добри<ref>{{cite web|url=http://www.mladina.si/tednik/200328/clanek/konvencija/index.print.html-l2|title=Tednik, številka 28, Iskalci vizije|publisher=Mladina.Si|date=14 юли 2003|accessdate=23 октомври 2011}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и през първата година от съжителството им не възникват големи проблеми. В началото на мандата си, Дърновшек, който е болен от [[Рак (болест)|рак]] на [[бъбреци]]те, остава извън обсега на обществеността. Когато се появява отново към края на 2005 г., той вече е променил начина си на живот: станал е [[веган]],<ref>[https://www.independent.co.uk/news/obituaries/janez-drnovsek-slovenian-president-who-achieved-membership-of-the-eu-and-nato-for-the-former-yugoslav-republic-786789.html Janez Drnovsek: Slovenian president who achieved membership of the EU and Nato for the former Yugoslav republic]</ref> преместил се е да живее на село и се е оттеглил съвсем от политиката, прекратявайки вече замразената си връзка с Либерална демокрация на Словения. Новият подход към политиката на Дърновшек подканва един политически коментатор да го нарече „словенски [[Махатма Ганди|Ганди]]“.<ref name="NYT about Drnovšek">{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2006/09/09/world/europe/09drnovsek.html|title=Slovenian President Finds Peace and Wants to Share It|accessdate=5 септември 2008|work=The New York Times|first=Nicholas|last=Wood}}</ref><ref name="Times">{{cite news|url=http://women.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/women/the_way_we_live/article2870371.ece|title=All hail the mystic President|accessdate=5 септември 2008|publisher=Times Online|date=15 ноември 2007|location=London, UK|first=Martin|last=Fletcher|archive-date=2008-12-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20081202053513/http://women.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/women/the_way_we_live/article2870371.ece}}</ref> Взаимоотношенията между Дърновшек и правителството бързо се изострят. Разногласията започват с инициативите на Дръншек във външната политика, насочени към решаване на големи чужди конфликти, сред които тези в Дарфур и Косово.<ref name="Times" /> Първоначално министър-председателят не се противопоставя открито на тези инициативи, но те са критикувани от външния министър [[Дмитрий Рупел]],<ref>{{cite web|url=http://www.mladina.si/tednik/200544/clanek/slo--zunanja_politika-ali_h_zerdin|title=Tednik, številka 44, Kosovska bitka: Drnovšek proti Ruplu|publisher=Mladina.Si|accessdate=23 октомври 2011}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> който е бивш колега и близък съюзник на Дърновшек до 2004 г.<ref>{{cite web|url=http://24ur.com/novice/slovenija/rop-rupel-se-je-odlocil-po-svoje.html?ar=|title=Rop: Rupel se je odločil po svoje|publisher=24ur.com|date=26 юни 2004|accessdate=23 октомври 2011}}</ref> До голям сблъсък между двамата се стига през лятото на 2006 г., когато възникват разногласия относно опита на Дърновшек да се намеси в [[Дарфурски конфликт|Дарфурския конфликт]].<ref>{{cite web|url=http://www.delo.si/clanek/o154553|title=Rupel kritičen do Drnovškovega urada|publisher=Delo.si|date=18 август 2006|accessdate=23 октомври 2011}}</ref> Несъгласията се преместват от въпросите на вътрешната политика през октомври 2006 г., когато Дърновшек публично разкритикува отношението към [[цигани|циганско]] семейство, чийто квартал ги е накарал да се преместят, което на свой ред ги подлага на полицейски надзор и ограничение на движението.<ref name="NYT about Drnovšek"/> Напрежението обаче ескалира, когато парламентарното мнозинство многократно отхвърля кандидатите на президента за управител на [[Банка на Словения|Банката на Словения]].<ref>{{cite web|url=http://www.ukom.gov.si/eng/slovenia/publications/slovenia-news/4274/4288|title=Gaspari Three Votes Short of Winning Second Term|accessdate=5 септември 2008|publisher=Government communication office|date=6 февруари 2007|архив_дата=2008-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080305035710/http://www.ukom.gov.si/eng/slovenia/publications/slovenia-news/4274/4288}}</ref> Търканията продължават и покрай номинирането на други държавни служители, сред които и съдии за [[конституционен съд|конституционния съд]]. Въпреки че политическата подкрепа за президента пострадва след личностната му трансформация, проучванията сочат обществена подкрепа за него срещу все по-непопулярното правителство.<ref name="Times"/><ref>{{cite web|url=http://www.mladina.si/tednik/200722/clanek/slo-tema--jure_trampus|title=Lepotica in zver|accessdate=5 септември 2008|publisher=Mladina}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Напрегнатостта достига връх през май 2007 г., когато новоназначеният директор на Словенската служба за разузнаване и сигурност разсекретява няколко документа отпреди 2004 г., които разкриват, че Дърновшек е използвал средства на тайните служби за лична изгода между 2002 и 2004 г. Президентът реагира с остра критика срещу правителствената политика, обвинявайки управляващата коалиция в злоупотреба с власт<ref>{{cite web|url=http://24ur.com/novice/slovenija/vlada-me-skusa-zlomiti.html|title='Vlada me skuša zlomiti'|publisher=24ur.com|accessdate=23 октомври 2011}}</ref> и нарича министър-председателя „водач на негативните хора“.<ref>{{cite web|author=Tekst: Rok Praprotnik|url=http://www.dnevnik.si/novice/slovenija/306840|title=Obletnica Dnevnikovega razkritja: Po letu dni afera Sova še vedno brez epiloga|publisher=Dnevnik.si|date=21 март 2008|accessdate=23 октомври 2011}}</ref> През последните месеци от службата си Дърновшек продължава с нападките си срещу министър-председателя Янез Янша, който като цяло пази тишина относно проблема. Дърновшек обвинява Янша в „насърчаване на прото-тоталитарни течения“. Става [[блог]]ър, изразявайки мненията си по различни въпроси като външна политика, екология, човешки взаимоотношения, религия, права на животните и личностно израстване. В последните си дни на служба той отново започва да води изолиран живот, отдавайки се на популяризиране на Движението за справедливост и развитие и своите виждания и начин на живот. == Личен живот == Дърновшек владее 6 езика: [[Словенски език|словенски]], [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[Английски език|английски]], [[Испански език|испански]], [[Френски език|френски]] и [[Немски език|немски]].<ref>[http://www2.gov.si/up-rs/2002-2007/jd-ang.nsf/dokumentiweb/Zivljenjepis?OpenDocument Biography of Janez Drnovšek]</ref> Той е разведен, с един син, който работи като преводач и журналист. Сестра му е Хелена Дърновшек Зорко,<ref>{{cite news|url=http://www.slovenskenovice.si/novice/slovenija/vlada-na-groznje-o-napadu-se-ne-odgovarja|title=Vlada na grožnje o napadu (še) ne odgovarja|newspaper=Slovenske novice|date=31 януари 2012}}</ref> която работи като словенски посланик в [[Япония]] от септември 2010 г.<ref>{{cite web|url=http://tokio.veleposlanistvo.si/index.php?id=3295&L=1|title=Ambassador|publisher=Embassy of the Republic of Slovenia Tokyo|accessdate=31 януари 2012}}</ref> През 1999 г. Дърновшек е диагностициран с рак на бъбреците, поради което се налага единият му бъбрек да бъде отстранен. През 2001 г. му откриват метастазни ракови образувания в белите дробове и черния дроб. Той продължава да твърди, че природата е най-добрият лек и прекарва повечето си дни в дома си в село [[Заплана (Връхника)|Заплана]]. Той умира там на 23 февруари 2008 г. на 57-годишна възраст. Кремиран е и е погребан с почести в родния си край редом до родителите си.<ref name="nyti_Jane">{{Cite web|title=Janez Drnovsek, Slovenian Leader, Is Dead at 57|last=Press|first=The Associated|work=The New York Times|date=26 февруари 2008|accessdate=5 септември 2016|url=https://www.nytimes.com/2008/02/26/world/europe/26drnovsek.html}}</ref> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Дърновшек, Янез}} [[Категория:Председатели на Председателството на СФРЮ]] [[Категория:Президенти на Словения]] [[Категория:Икономика на Словения]] [[Категория:Югославски дипломати]] [[Категория:Икономисти]] [[Категория:Банкери]] [[Категория:Възпитаници на Люблянския университет]] [[Категория:Възпитаници на Мариборския университет]] [[Категория:Родени в Целе (Словения)]] [[Категория:Починали в Словения]] [[Категория:Починали от рак]] azbl80on8ff4oxv6y7v1bm5fs9sp0wn 0 723983 12418906 12406498 2024-11-21T17:00:17Z PowerBUL 202075 12418906 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = TV Shumen logo.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1993|2|16}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център (Шумен) | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]], основан през [[1993]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център.{{Small|<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref>}} Разпространява се в мрежите на A1, [[Булсатком]], Плевен Спринт, MSAT Cable, Добруджа кабел, Кабелна система Силистра и [[Нетуъркс България]]. == История == Телевизията се създава през 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет Шумен за излъчване по [[Ефирна телевизия|ефир]]. През януари [[1995]] г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]]. От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен. О 1995 г. Телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за кв. [[Дивдядово]] (на 47 канал). На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.{{Small|<ref name="predavatel.com"/>}} == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.{{Small|<ref name="predavatel.com"/>}} == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].{{Small|<ref name="predavatel.com"/>}} == Предавания == * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Икона|bg}} [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизията] във [[YouTube]] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1993 година]] sorrgk9wrjzisiray5w7cnzondjm98q 12418908 12418906 2024-11-21T17:04:34Z PowerBUL 202075 12418908 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = TV Shumen logo.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1993|2|16}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център (Шумен) | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]], основан през [[1993]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център.{{Small|<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref>}} Разпространява се в мрежите на A1, [[Булсатком]], Плевен Спринт, MSAT Cable, Добруджа кабел, Кабелна система Силистра и [[Нетуъркс България]]. == История == Телевизията се създава през 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет Шумен за излъчване по [[Ефирна телевизия|ефир]]. През януари [[1995]] г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]]. От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен. О 1995 г. Телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за кв. [[Дивдядово]] (на 47 канал). На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.{{Small|<ref name="predavatel.com"/>}} == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.{{Small|<ref name="predavatel.com"/>}} == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].{{Small|<ref name="predavatel.com"/>}} == Предавания == * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1993 година]] n3okkcigqhpelp1npn1wfiptutfqg5z 12418955 12418908 2024-11-21T18:04:41Z PowerBUL 202075 12418955 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = TV Shumen logo.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1993|2|16}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център – Шумен | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]], основан през [[1993]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център – Шумен.<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на [[А1 България|A1]], [[Булсатком]], Добруджа кабел, БЕРГОН, Плевен спринт, М САТ, и [[Нетуъркс България]].<ref name="tvshumen.bg"/> == История == На 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет – Шумен е взето решение за създаване на местна телевизия, която да има [[Ефирна телевизия|ефирно]] покритие. През януари 1995 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]].<ref name="predavatel.com"/> На 17 април 1995 г. кметът инж. [[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Христов]] и началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] сключват договор за създаване на Гражданско дружество „Телевизия Шумен“. Общината се представлява от заместник-кмета д-р Стоян Джамбазов, а военното училище – от майор инж. Веселин Даскалов. За директор на телевизията е назначен Тодор Димов.<ref name="tvshumen.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 11 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> На 15 септември 1995 г. е първото предаване. Излъчва се ежедневна 6-часова собствена телевизионна програма (18-24 ч.) от студио на ВВУАПВО „Панайот Волов“.<ref name="tvshumen.bg"/> От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен.<ref name="tvshumen.bg"/><ref name="predavatel.com"/> От 1995 г. телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за квартал [[Дивдядово]] (на 47 канал).<ref name="predavatel.com"/> С решение на Общинския съвет от 21 март 2002 г. телевизията се преструктурира в ЕООД „Общински медиен център – Шумен“, като едноличен собственик на капитала е община Шумен. За управител е назначена Божидара Радева. От военното училище студиото се премества в Младежки дом – Шумен, където остава до днес. С решение на Общинския съвет от 2013 г. търговското дружество е преобразувано в общинско предприятие „Общински медиен център“ с решение на Общинския съвет от 2013 г. То извършва производството и разпространението на телевизионната програма според изискванията на решение ''№ РД-05-119/12.08.2014'' на [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] и ''№ 01272/18.09.2018'' с измение ''№ 01272-02/19.04.2012 г.'' на [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="tvshumen.bg"/> На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.<ref name="predavatel.com"/> В различни периоди телевизията е ръководена от Тодор Димов, Наум Григоров, Галина Сакарова, Божидара Радева, Дияна Желязкова, Валентин Захариев, Георги Софронов, Светлана Крумова и Даниел Малев.<ref name="tvshumen.bg"/> == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.<ref name="predavatel.com"/> == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].<ref name="predavatel.com"/> == Предавания == {{Колони|3| * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1993 година]] pugpoaw4omcjlk1joukck42g26fk2b1 12418956 12418955 2024-11-21T18:05:33Z PowerBUL 202075 12418956 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = TV Shumen logo.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1993|2|16}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център – Шумен | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]], основан през [[1993]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център – Шумен.<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на [[А1 България|A1]], [[Булсатком]], Добруджа кабел, БЕРГОН, Плевен спринт, М САТ, и [[Нетуъркс България]].<ref name="tvshumen.bg"/> == История == На 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет – Шумен е взето решение за създаване на местна телевизия, която да има [[Ефирна телевизия|ефирно]] покритие. През януари 1995 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]].<ref name="predavatel.com"/> На 17 април 1995 г. кметът инж. [[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Христов]] и началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] сключват договор за създаване на Гражданско дружество „Телевизия Шумен“. Общината се представлява от заместник-кмета д-р Стоян Джамбазов, а военното училище – от майор инж. Веселин Даскалов. За директор на телевизията е назначен Тодор Димов.<ref name="tvshumen.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> На 15 септември 1995 г. е първото предаване. Излъчва се ежедневна 6-часова собствена телевизионна програма (18-24 ч.) от студио на ВВУАПВО „Панайот Волов“.<ref name="tvshumen.bg"/> От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен.<ref name="tvshumen.bg"/><ref name="predavatel.com"/> От 1995 г. телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за квартал [[Дивдядово]] (на 47 канал).<ref name="predavatel.com"/> С решение на Общинския съвет от 21 март 2002 г. телевизията се преструктурира в ЕООД „Общински медиен център – Шумен“, като едноличен собственик на капитала е община Шумен. За управител е назначена Божидара Радева. От военното училище студиото се премества в Младежки дом – Шумен, където остава до днес. С решение на Общинския съвет от 2013 г. търговското дружество е преобразувано в общинско предприятие „Общински медиен център“ с решение на Общинския съвет от 2013 г. То извършва производството и разпространението на телевизионната програма според изискванията на решение ''№ РД-05-119/12.08.2014'' на [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] и ''№ 01272/18.09.2018'' с измение ''№ 01272-02/19.04.2012 г.'' на [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="tvshumen.bg"/> На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.<ref name="predavatel.com"/> В различни периоди телевизията е ръководена от Тодор Димов, Наум Григоров, Галина Сакарова, Божидара Радева, Дияна Желязкова, Валентин Захариев, Георги Софронов, Светлана Крумова и Даниел Малев.<ref name="tvshumen.bg"/> == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.<ref name="predavatel.com"/> == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].<ref name="predavatel.com"/> == Предавания == {{Колони|3| * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1993 година]] 36njnq279h66dleiruqgxbvsvkcuxsx 12418986 12418956 2024-11-21T18:31:32Z PowerBUL 202075 12418986 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = LOGO tv Shumen.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1995|9|15}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център – Шумен | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]]. Стартира на [[15 септември]] [[1995]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център – Шумен.<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на [[А1 България|A1]], [[Булсатком]], Добруджа кабел, БЕРГОН, Плевен спринт, М САТ, и [[Нетуъркс България]].<ref name="tvshumen.bg"/> == История == [[Файл:TV Shumen logo.png|мини|дясно|150п|Предишно лого на телевизия Шумен.]] На 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет – Шумен е взето решение за създаване на местна телевизия, която да има [[Ефирна телевизия|ефирно]] покритие. През януари 1995 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]].<ref name="predavatel.com"/> На 17 април 1995 г. кметът инж. [[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Христов]] и началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] сключват договор за създаване на Гражданско дружество „Телевизия Шумен“. Общината се представлява от заместник-кмета д-р Стоян Джамбазов, а военното училище – от майор инж. Веселин Даскалов. За директор на телевизията е назначен Тодор Димов.<ref name="tvshumen.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> На 15 септември 1995 г. е първото предаване. Излъчва се ежедневна 6-часова собствена телевизионна програма (18-24 ч.) от студио на ВВУАПВО „Панайот Волов“.<ref name="tvshumen.bg"/> От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен.<ref name="tvshumen.bg"/><ref name="predavatel.com"/> От 1995 г. телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за квартал [[Дивдядово]] (на 47 канал).<ref name="predavatel.com"/> С решение на Общинския съвет от 21 март 2002 г. телевизията се преструктурира в ЕООД „Общински медиен център – Шумен“, като едноличен собственик на капитала е община Шумен. За управител е назначена Божидара Радева. От военното училище студиото се премества в Младежки дом – Шумен, където остава до днес. С решение на Общинския съвет от 2013 г. търговското дружество е преобразувано в общинско предприятие „Общински медиен център“ с решение на Общинския съвет от 2013 г. То извършва производството и разпространението на телевизионната програма според изискванията на решение ''№ РД-05-119/12.08.2014'' на [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] и ''№ 01272/18.09.2018'' с измение ''№ 01272-02/19.04.2012 г.'' на [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="tvshumen.bg"/> На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.<ref name="predavatel.com"/> В различни периоди телевизията е ръководена от Тодор Димов, Наум Григоров, Галина Сакарова, Божидара Радева, Дияна Желязкова, Валентин Захариев, Георги Софронов, Светлана Крумова и Даниел Малев.<ref name="tvshumen.bg"/> == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.<ref name="predavatel.com"/> == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].<ref name="predavatel.com"/> == Предавания == {{Колони|3| * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1995 година]] 32zqj98k4s14yc48mcebttuvhklk9fx 12419020 12418986 2024-11-21T19:07:09Z PowerBUL 202075 12419020 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = LOGO tv Shumen.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1995|9|15}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център – Шумен | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]]. Стартира на [[15 септември]] [[1995]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център – Шумен.<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на [[А1 България|A1]], [[Булсатком]], Добруджа кабел, БЕРГОН, Плевен спринт, М САТ, и [[Нетуъркс България]].<ref name="tvshumen.bg"/> == История == [[Файл:TV Shumen logo.png|мини|дясно|150п|Предишно лого на телевизия Шумен.]] На 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет – Шумен е взето решение за създаване на местна телевизия, която да има [[Ефирна телевизия|ефирно]] покритие. През януари 1995 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]].<ref name="predavatel.com"/> На 17 април 1995 г. кметът инж. [[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Христов]] и началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] сключват договор за създаване на Гражданско дружество „Телевизия Шумен“. Общината се представлява от заместник-кмета д-р Стоян Джамбазов, а военното училище – от майор инж. Веселин Даскалов. За директор на телевизията е назначен Тодор Димов.<ref name="tvshumen.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> На 15 септември 1995 г. е първото предаване. Излъчва се ежедневна 6-часова собствена телевизионна програма (18-24 ч.) от студио на ВВУАПВО „Панайот Волов“.<ref name="tvshumen.bg"/> От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен.<ref name="tvshumen.bg"/><ref name="predavatel.com"/> От 1995 г. телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за квартал [[Дивдядово]] (на 47 канал).<ref name="predavatel.com"/> С решение на Общинския съвет от 21 март 2002 г. телевизията се преструктурира в ЕООД „Общински медиен център – Шумен“, като едноличен собственик на капитала е община Шумен. За управител е назначена Божидара Радева. От военното училище студиото се премества в Младежки дом – Шумен, където остава до днес. С решение на Общинския съвет от 2013 г. търговското дружество е преобразувано в общинско предприятие „Общински медиен център“ с решение на Общинския съвет от 2013 г. То извършва производството и разпространението на телевизионната програма според изискванията на решение ''№ РД-05-119/12.08.2014'' на [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] и ''№ 01272/18.09.2018'' с измение ''№ 01272-02/19.04.2012 г.'' на [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="tvshumen.bg"/> На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.<ref name="predavatel.com"/> В различни периоди телевизията е ръководена от Тодор Димов, Наум Григоров, Галина Сакарова, Божидара Радева, Дияна Желязкова, Валентин Захариев, Георги Софронов (2019 – 2021),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/210022/ | заглавие = Директорът на Телевизия Шумен подаде оставка | дата = 24 февруари 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref> Светлана Крумова (временно през 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/шестима-кандидати-за-директорския-ст/ | заглавие = Шестима кандидати за директорския стол на Телевизия Шумен | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shumenonline.bg}}</ref> и Даниел Малев (от май 2021 г.).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/212313/2/ | заглавие = Даниел Малев спечели конкурса за директор на Телевизия Шумен | дата = 5 май 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref><ref name="tvshumen.bg"/> == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.<ref name="predavatel.com"/> == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].<ref name="predavatel.com"/> == Предавания == {{Колони|3| * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1995 година]] sg9cx8us7h7mokfrxdohfv9xefxdx15 12419032 12419020 2024-11-21T19:19:28Z PowerBUL 202075 12419032 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = LOGO tv Shumen.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1995|9|15}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център – Шумен | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]]. Стартира на [[15 септември]] [[1995]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център – Шумен.<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на [[А1 България|A1]], [[Булсатком]], Добруджа кабел, БЕРГОН, Плевен спринт, М САТ, и [[Нетуъркс България]].<ref name="tvshumen.bg"/> == История == [[Файл:TV Shumen logo.png|мини|дясно|150п|Предишно лого на телевизия Шумен.]] На 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет – Шумен е взето решение за създаване на местна телевизия, която да има [[Ефирна телевизия|ефирно]] покритие. През януари 1995 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]].<ref name="predavatel.com"/> На 17 април 1995 г. кметът инж. [[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Христов]] и началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] сключват договор за създаване на Гражданско дружество „Телевизия Шумен“. Общината се представлява от заместник-кмета д-р Стоян Джамбазов, а военното училище – от майор инж. Веселин Даскалов. За директор на телевизията е назначен Тодор Димов.<ref name="tvshumen.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> На 15 септември 1995 г. е първото предаване. Излъчва се ежедневна 6-часова собствена телевизионна програма (18-24 ч.) от студио на ВВУАПВО „Панайот Волов“.<ref name="tvshumen.bg"/> От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен.<ref name="tvshumen.bg"/><ref name="predavatel.com"/> От 1995 г. телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за квартал [[Дивдядово]] (на 47 канал).<ref name="predavatel.com"/> С решение на Общинския съвет от 21 март 2002 г. телевизията се преструктурира в ЕООД „Общински медиен център – Шумен“, като едноличен собственик на капитала е община Шумен. За управител е назначена Божидара Радева. От военното училище студиото се премества в Младежки дом – Шумен, където остава до днес. С решение на Общинския съвет от 2013 г. търговското дружество е преобразувано в общинско предприятие „Общински медиен център“ с решение на Общинския съвет от 2013 г. То извършва производството и разпространението на телевизионната програма според изискванията на решение ''№ РД-05-119/12.08.2014'' на [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] и ''№ 01272/18.09.2018'' с измение ''№ 01272-02/19.04.2012 г.'' на [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="tvshumen.bg"/> На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.<ref name="predavatel.com"/> В различни периоди телевизията е ръководена от Тодор Димов, Наум Григоров, Галина Сакарова, Божидара Радева, Дияна Желязкова, Валентин Захариев, Георги Софронов (2019 – 2021),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/210022/ | заглавие = Директорът на Телевизия Шумен подаде оставка | дата = 24 февруари 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref> Светлана Крумова ({{Abbr|вр. и.д.|временно изпълняваща длъжността}} през 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/шестима-кандидати-за-директорския-ст/ | заглавие = Шестима кандидати за директорския стол на Телевизия Шумен | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shumenonline.bg}}</ref> и Даниел Малев (от май 2021 г.).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/212313/2/ | заглавие = Даниел Малев спечели конкурса за директор на Телевизия Шумен | дата = 5 май 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref><ref name="tvshumen.bg"/> == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.<ref name="predavatel.com"/> == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].<ref name="predavatel.com"/> == Предавания == {{Колони|3| * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1995 година]] 5mmxy75d1xludi4p368uu4gi9ixu087 12419180 12419032 2024-11-21T21:51:27Z PowerBUL 202075 12419180 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 4F94CD | Име в оригинал = Телевизия Шумен | Име на български = Телевизия Шумен | картинка = LOGO tv Shumen.png | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1995|9|15}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Общински медиен център – Шумен | Слоган = | Формат на картината = | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Съединение“ 105, Младежки дом, ет. 3, [[Шумен]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tvshumen.bg}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Шумен''' е регионален [[телевизионен канал]] за [[Шумен (област)|област Шумен]]. Стартира на [[15 септември]] [[1995]] г. От 2013 г. е собственост на Общински медиен център – Шумен.<ref name="predavatel.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/6/shumen_tv_shumen | заглавие = Телевизия Шумен | достъп_дата = 2 юни 2019 | издател = predavatel.com | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на [[А1 България|A1]], [[Булсатком]], Добруджа кабел, БЕРГОН, Плевен спринт, М САТ, и [[Нетуъркс България]].<ref name="tvshumen.bg"/> == История == [[Файл:TV Shumen logo.png|мини|дясно|150п|Предишно лого на телевизия Шумен.]] На 16 февруари 1993 г., с решение № 109 на Общински съвет – Шумен е взето решение за създаване на местна телевизия, която да има [[Ефирна телевизия|ефирно]] покритие. През януари 1995 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения издава лиценз на община Шумен за излъчване на програмата по ефир в [[Шумен (област)|област Шумен]].<ref name="predavatel.com"/> На 17 април 1995 г. кметът инж. [[Христо Христов (кмет на Шумен, р. 1942)|Христо Христов]] и началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] сключват договор за създаване на Гражданско дружество „Телевизия Шумен“. Общината се представлява от заместник-кмета д-р Стоян Джамбазов, а военното училище – от майор инж. Веселин Даскалов. За директор на телевизията е назначен Тодор Димов.<ref name="tvshumen.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> На 15 септември 1995 г. е първото предаване. Излъчва се ежедневна 6-часова собствена телевизионна програма (18-24 ч.) от студио на ВВУАПВО „Панайот Волов“.<ref name="tvshumen.bg"/> От 1 декември 1995 г. телевизионната програма е увеличена на 12 часа (12-24 ч.). В телевизията работят два екипа. Технически екип от шест души, които са на щат във военното училище и журналистически екип от 6 души, които са на щат в община Шумен.<ref name="tvshumen.bg"/><ref name="predavatel.com"/> От 1995 г. телевизия „Шумен“ се излъчва ефирно за Шумен (на 52 канал) и за квартал [[Дивдядово]] (на 47 канал).<ref name="predavatel.com"/> С решение на Общинския съвет от 21 март 2002 г. телевизията се преструктурира в ЕООД „Общински медиен център – Шумен“, като едноличен собственик на капитала е община Шумен. За управител е назначена Божидара Радева. От военното училище студиото се премества в Младежки дом – Шумен, където остава до днес. С решение на Общинския съвет от 2013 г. търговското дружество е преобразувано в общинско предприятие „Общински медиен център“ с решение на Общинския съвет от 2013 г. То извършва производството и разпространението на телевизионната програма според изискванията на решение ''№ РД-05-119/12.08.2014'' на [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] и ''№ 01272/18.09.2018'' с измение ''№ 01272-02/19.04.2012 г.'' на [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="tvshumen.bg"/> На 30 септември 2013 г. аналоговите телевизионни предаватели са изключени и програмата се разпространява само чрез кабелни телевизионни мрежи.<ref name="predavatel.com"/> В различни периоди телевизията е ръководена от Тодор Димов, Наум Григоров, Галина Сакарова, Божидара Радева, Дияна Желязкова, Валентин Захариев (2016 – 2019),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://topnovini.bg/novini/700641-valentin-zahariev-stava-shef-na-tv-shumen | заглавие = Валентин Захариев става шеф на ТВ „Шумен“ | дата = 13 април 2016 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = topnovini.bg}}</ref> Георги Софронов (2019 – 2021),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/210022/ | заглавие = Директорът на Телевизия Шумен подаде оставка | дата = 24 февруари 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref> Светлана Крумова ({{Abbr|вр. и.д.|временно изпълняваща длъжността}} през 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/шестима-кандидати-за-директорския-ст/ | заглавие = Шестима кандидати за директорския стол на Телевизия Шумен | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shumenonline.bg}}</ref> и Даниел Малев (от май 2021 г.).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/212313/2/ | заглавие = Даниел Малев спечели конкурса за директор на Телевизия Шумен | дата = 5 май 2021 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = shum.bg}}</ref><ref name="tvshumen.bg"/> == Програма == Телевизията има четири ежедневни новинарски блока и три ежедневни продукции – „Седянка“, „Добър ден, Шумен!“ и „Коментарът“. В програмата на медията се излъчват веднъж седмично предаванията „На старта“, „Фолклорен гердан“, „Бизнес периметър“ и „Здраве за всеки“.<ref name="predavatel.com"/> == Кабелни мрежи == Телевизията се разпространява чрез [[Кабелна телевизия|кабелни]] електронни съобщителни мрежи на територията на населените места: [[Шумен]], [[Смядово]], [[Велики Преслав]], [[Върбица]], [[Мартен]], [[Сандрово]], [[Тутракан]], [[Ветово]], [[Щръклево]], [[Червена вода]], [[Ново село (област Русе)|Ново село]], [[Глоджево]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Свищов]], [[Белене]], [[Семерджиево]], [[Николово (област Русе)|Николово]], [[Две могили]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Ястребово (област Русе)|Ястребово]], [[Басарбово]], [[Монтана]], [[Исперих]], [[Дулово]], [[Силистра]], [[Ловеч]], [[Троян]], [[Айдемир]], [[Севар (село)|Севар]], [[Бъзън]], [[Сеново]], [[Девня]], [[Белослав]], [[Калипетрово]], [[Ореш]], [[Татари (село)|Татари]], [[Деков]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Яким Груево]], [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Провадия]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Гецово]], [[Иваново (област Русе)|Иваново]], [[Кранево]], [[Красен (област Русе)|Красен]], [[Нова Черна]], [[Обретеник]], [[Орешене (област Силистра)|Орешене]], [[Пиргово]], [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]], [[Мечка (област Русе)|Мечка]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Бухово]], [[Яна (област София)|Яна]], [[Ботунец]], [[Челопечене]], [[Горни Богров]], [[Сеславци]], [[Кремиковци]], [[Търговище]], [[Разград]], [[Русе]] и [[Добрич]].<ref name="predavatel.com"/> == Предавания == {{Колони|3| * „Добро утро, Шумен!“ * „Фолклорен изгрев“ * „Денят“ * „На светло“ * „Карамбол“ * „Тип-топ“ * „Оле!“ * „Седянка“ * „Шумен: тази седмица“ * „Шумен: тази неделя“ * „Здраве за всеки“ * „Денят“ * „Коментарът“ * „Ние, репортерите“ * „Бизнес-периметър“ }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvshumen.bg}} * {{Facebook|ShumenTelevision|Официална страница на телевизия „Шумен“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCjSSqcrfp99Pv7Ksc89-mEQ Официален канал на телевизия „Шумен“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Портал|Култура|Шумен|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура в Шумен]] [[Категория:Основани в България през 1995 година]] cy1nmkare6hgkxq00s1ew4b1ju0sw9c 0 724395 12418886 11735838 2024-11-21T16:33:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418886 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ШФ Матерсбург | оригинално име = SV Bauwelt Koch Mattersburg | герб = | картинка = SV Mattersburg - Teamphoto 2010-11.jpg | картинка-описание = Състав на отбора през сезон 2010 – 11 | прозвище = „Зелено-белите“ | основан = 10 юни 1922 г. | разформирован = | страна = {{Австрия}} | стадион = „[[Папелщадион]]“ | капацитет = 17 100 | собственик = | президент = [[Мартин Пухер]] | старши треньор = [[Клаус Шмид]] | първенство = [[Австрийска Бундеслига]] | сезон = 2019/20 | място = 10-о | уебсайт = {{URL|web.svm-fan.net}} | pattern_la1=_mattersburg1819h | pattern_ra1 = _mattersburg1819h | pattern_b1 = _mattersburg1819h | body1 = 00AA00 | leftarm1=00AA00 | rightarm1 = 00AA00 | shorts1 = | socks1 = 00AA00 | pattern_la2=_mattersburg1617a | pattern_b2 = | pattern_ra2 = _mattersburg1617a | leftarm2=FF0000 | body2 = FF0000 | rightarm2 = FF0000 | shorts2 = FF0000 }} '''„Матерсбург“''' ({{lang|de|SV Mattersburg}}) е [[Австрия|австрийски]] [[футболен клуб]] от град [[Хартберг]], играещ в [[Австрийска Бундеслига|австрийската Бундеслига]]. Основан на 10 юни 1922 година. Домакинските си мачове играе на стадион „[[Папелщадион]]“, с капацитет 17 100 зрители. == История == [[Файл:Pappelstadion des SV Mattersburg.jpg|мини|263px|Стадионът на отбора – Папелщадион]] Клубът е основан в Австрия на [[10 юни]] [[1922]] година. Домакинските си срещи играе на „[[Папелщадион]]“, с вместимост 17 100 зрители. Цветовете на отбора са зелено и бяло. До XXI века клубът играе в регионалните лиги, а подемът му започва през 2000 година, когато влиза в Първа лига. Дебютира във Висшата лига на Австрия през сезон 2003 – 04 година. През сезони 2005 – 06 и 2006 – 07 години клубът стига до финала [[Купа на Австрия|купата на Австрия]], което му позволява да участва две години в надпреварата за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] <ref>[http://www.rsssf.com/tableso/oost-ec.html Austrian teams in Eurocups]</ref>. == Успехи == * '''Първа лига:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2002/03, 2014/15 * '''Регионална лига на Австрия:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1999/00. * '''[[Купа на Австрия]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2005/06, 2006/07 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Страна ! Клуб ! Резултат |- |[[Купа на УЕФА 2006/07|2006/07]] |[[Купа на УЕФА]] |Q2 |{{Полша}} |[[ФК Висла (Краков)|Висла (Краков)]] |1:2 |- |[[Купа на УЕФА 2007/08|2007/08]] |[[Купа на УЕФА]] |Q1 |{{Казахстан}} |[[ФК Актобе|Актобе]] |4:3 |- | | |Q2 |{{Швейцария}} |[[ФК Базел|Базел]] |1:6 |- |} * Q1 – 1 кръг * Q2 – 2 кръг == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.svm.at/ Официален сайт] * [http://www.uefa.com/footballeurope/club=84582/domestic.html Маттерсбург на UEFA.COM] * [http://www.eufo.de/football/aut/sv_mburg.htm Матерсбург на EUFO.DE] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091016162114/http://www.eufo.de/football/aut/sv_mburg.htm |date=2009-10-16 }} * [http://www.weltfussball.de/teams/sv-mattersburg/ Матерсбург на Weltfussball.de] * [http://www.playerhistory.com/club/5042/ Матерсбург на Playerhistory.com] * [https://web.archive.org/web/20080513120010/http://www.transfermarkt.de/de/verein/856/svmattersburg/uebersicht/startseite.html Матерсбург на Transfermarkt.de] * [http://www.footballsquads.co.uk/austria/2008-2009/bundes/matters.htm Матерсбург на Football Squads.co.uk] * [http://www.national-football-teams.com/v2/club.php?id=3041 Матерсбург на National Football Teams.com] * [http://www.football-lineups.com/team/SV_Mattersburg/ Матерсбург на Football-Lineups.com] {{Австрийска Бундеслига}} {{Портал|Футбол|Австрия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Австрийски футболни отбори|Матерсбург]] [[Категория:Матерсбург]] [[Категория:Основани в Австрия през 1922 година]] dmqgg8yod54hefncbcbixe6i8kx8yv9 0 729382 12419172 12299909 2024-11-21T21:35:04Z Sijorl49 259021 Премахната излишна конкретност, поправена печатна грешка, добавени препратки 12419172 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Георги|Свети Георги}} {{Храм | име = „Свети Георги“ | картинка = "Св. Георги" в Антимово, Видинско.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Антимово (област Видин)|Антимово]] | вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]] | епархия = [[Видинска епархия|Видинска]] | архиерейско наместничество = [[Видинска духовна околия|Видинско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = действащ храм, паметник на културата | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Георги“''' е православна църква във видинското село [[Антимово (област Видин)|Антимово]]. Църквата е построена в центъра на Шеф – името на Антимово до 1934 година. Майстор е Христо Македонеца, вероятно [[дебърска художествена школа|дебърският майстор]] [[Христо Каратодоров]] от [[Росоки]], построил в 1885 година църквата „[[Св. св. Константин и Елена (Синаговци)|Св. св. Константин и Елена]]“ в съседното [[Синаговци]].<ref name="Гергова 45">{{Цитат периодика| last =Гергова | first =Иванка | authorlink =| coauthors = | year =2015 | month = | title = Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения| journal = Проблеми на изкуството | volume =48 | issue =4 | pages = 45 | doi = | id = {{ISSN|0032-9371}} | url = https://www.academia.edu/28112112/Оrthodox_art_in_the_region_of_Vidin._Preliminary_observations._Православно_изкуство_във_Видинско._Предварителни_наблюдения | format = | accessdate = }}</ref> В 1885 – 1886 година в църквата работят дебърските майстори [[Данаил Несторов]] и [[Алексо Василев]].<ref name="Василиев 224">{{Василиев|224}}</ref><ref name="Василиев 225">{{Василиев|225}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви във Видинската епархия|Георги (Антимово)]] [[Категория:Община Видин]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Георги (Антимово)]] srptmwmpu84ughxj8b3pw1hnrke3295 10 730581 12418866 12415674 2024-11-21T16:16:48Z Nauka 9030 12418866 wikitext text/x-wiki {{citation | last = Varzos | first = Konstantinos | title = Η Γενεαλογία των Κομνηνών | trans_title = The Genealogy of the Komnenoi | location = Thessaloniki | year = {{{year{{{published|{{{date|{{{publication-date|1984}}}}}}}}}}}} | publisher = Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki | language = el | volume = <!-- 'A1', 'A2' or 'B'--> {{#switch:{{{volume|}}} | A1 = A | A2 = A | B = B | A, B }} <!-- allow for custom reference format, e.g. when multiple works by the same author with the same publication date, for example when both vol. A and vol. B of this work are cited at the same time--> | ref= {{#if: {{{ref|}}} |<!--then--> {{{ref|}}} |<!--else--> {{{ref|harv}}} }} | url = {{#switch:{{{volume|}}} | A1 = http://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf | A2 = http://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf | B = http://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf | }} | chapter = {{{chapter|}}} | quote = {{{quote|}}} | page = {{{page|}}} | pages = {{{pages|}}} | oclc = {{#switch:{{{volume|}}} | A1 = 834784634 | A2 = 834784634 | B = 834784665 | }} | archiveurl= {{#switch:{{{volume|}}} | A1= https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf | A2= https://web.archive.org/web/20190401114347/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf | B = https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf }} |archivedate={{#switch:{{{volume|}}} | A1= {{date|11|04|2019}} | A2= {{date|11|04|2019}} | B = {{date|11|04|2019}} }} }}<noinclude> {{documentation}} [[Категория:Шаблони за конкретни източници|{{PAGENAME}}]] </noinclude><!--DO NOT PUT A BLANK LINE AFTER THIS COMMENT--> mo3lirnzfspiz7dyfjy03u8duqyz4kc 12418891 12418866 2024-11-21T16:40:11Z Nauka 9030 12418891 wikitext text/x-wiki {{citation | last = Varzos | first = Konstantinos | title = Η Γενεαλογία των Κομνηνών | trans_title = The Genealogy of the Komnenoi | location = Thessaloniki | year = {{{year|{{{published|{{{date|{{{publication-date|1984}}}}}}}}}}}} | publisher = Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki | language = el | volume = <!-- 'A1', 'A2' or 'B'--> {{#switch:{{{volume|}}} | A1 = A | A2 = A | B = B | A, B }} <!-- allow for custom reference format, e.g. when multiple works by the same author with the same publication date, for example when both vol. A and vol. B of this work are cited at the same time--> | ref= {{#if: {{{ref|}}} |<!--then--> {{{ref|}}} |<!--else--> {{{ref|harv}}} }} | url = {{#switch:{{{volume|}}} | A1 = http://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf | A2 = http://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf | B = http://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf | }} | chapter = {{{chapter|}}} | quote = {{{quote|}}} | page = {{{page|}}} | pages = {{{pages|}}} | oclc = {{#switch:{{{volume|}}} | A1 = 834784634 | A2 = 834784634 | B = 834784665 | }} | archiveurl= {{#switch:{{{volume|}}} | A1= https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf | A2= https://web.archive.org/web/20190401114347/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf | B = https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf }} |archivedate={{#switch:{{{volume|}}} | A1= {{date|11|04|2019}} | A2= {{date|11|04|2019}} | B = {{date|11|04|2019}} }} }}<noinclude> {{documentation}} [[Категория:Шаблони за конкретни източници|{{PAGENAME}}]] </noinclude><!--DO NOT PUT A BLANK LINE AFTER THIS COMMENT--> nc7g85deo4nx034yy761r4ub9k6wof7 4 730756 12418659 12418350 2024-11-21T12:04:06Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12418659 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- | [[Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|action=history}} история]) || 2024-11-02 15:21:16 || {{потребител|188.255.145.157}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|JoyYoga}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- |} fz134u20thd9nbxshi9yxr2jgy0luse 12418954 12418659 2024-11-21T18:04:03Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12418954 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- | [[Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|action=history}} история]) || 2024-11-02 15:21:16 || {{потребител|188.255.145.157}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|JoyYoga}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- |} c3c0pergy4fz5kp5kv1ab5508o8a1op 12419075 12418954 2024-11-21T20:04:03Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12419075 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- | [[Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|action=history}} история]) || 2024-11-02 15:21:16 || {{потребител|188.255.145.157}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|JoyYoga}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- |} n8eum8gwy0ebn5kpj5c3ejjifofe8ol 12419142 12419075 2024-11-21T21:04:05Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12419142 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff66ff;" | {{без пренасочване|Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|Срутването на козирката на жп гара Нови Сад}} || 0000-00-00 00:00:00 || {{потребител|Randona.bg}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|JoyYoga}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- |} 8ykt0mchsu2cj8wtzo2cukk7f0ikgz9 12419192 12419142 2024-11-21T22:04:15Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12419192 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|JoyYoga}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- |} ltnuoxwizslkdemuvdkms2jgch6rz8c 12419495 12419192 2024-11-22T05:04:08Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12419495 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|JoyYoga}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- | [[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|Чандлър, Кристин Уестън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|action=history}} история]) || 2024-11-22 04:23:06 || {{потребител|NatsirttheMan}} || |- |} 8ztifkkod91qcyhwde7831jnvlgo8f9 0 731077 12418941 12258358 2024-11-21T17:46:35Z Nauka 9030 12418941 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = византийски аристократ<br>велик друнгарий на флота | починал-дата= след януари 1120 г.<ref>{{Harvnb|Kouroupou|Vannier|2005|p=65}}</ref> }} '''Никифор Комнин''' ({{lang|el|Νικηφόρος Κομνηνός}}) е византийски аристократ, по-малък брат на византийския император [[Алексий I Комнин]], след чието възцаряване получава престижната титла ''севаст'' и поста ''велик друнгарий на флота''. Никифор Комнин е най-малкият син на Йоан Комнин и [[Анна Даласина]].{{sfnm|Skoulatos|1980|1p=233|Varzos|1984|2pp=52, 118|3a1=Kouroupou|3a2=Vannier|3y=2005|3p=65}} Точната година на раждането му не е известна, но се предполага, че е роден около 1062 г.{{sfn|Varzos|1984|p=118}} В хрониката на Никифор Вриений се споменава, че ''[[Мануил Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Мануил]], [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак]], [[Алексий I Комнин|Алексий]], [[Адриан Комнин|Адриан]] и Никифор'' са петимата синове на Йоан Комнин и Анна Даласина. Същият източник уточнява, че след смъртта на баща им Адриан и брат му Никифор са поверени от майка им на възпитатели и получили много добро образование.{{sfn|Skoulatos|1980|с=5}} В ''Алексиада'' Анна Комнина съобщава, че след като се възкачил на престола, Алексий I Комнин назначил най-малкия си брат Никифор за велик друнгарий на флота и го удостоил с титлата севаст.{{sfn|Comnena|2001|loc= book III, 4}} Това се потвърждава и от един печат с надпис ''Никифор Комнин, севаст''.{{sfnm|Kouroupou|1a2=Vannier|2005|1p=65 – 66}} Нищо повече не се знае за живота и кариерата на Никифор Комнин. От братята на Алексий I Никифор е този, за когото в историческите извори се съдържа най-малко информация. Дори няма категорични сведения, че като велик друнгарий на флота той е упражнявал ефективна командна дейност, съответстваща на втория по важност флотски ранг, с който го удостоява брат му, още повече че след 1087 г. командването на флота е поверено на евнуха [[Евстатий Киминиан]], който е назначен за велик друнгарий на флота около 1101/1102 г.{{sfnm|Guilland|1967|1p=540|Skoulatos|1980|2pp=85 – 87}} Това дава основание да се предполага, че Никифор Комнин или е бил отстранен от този пост по неизвестни причини, или е споделял длъжността с Киминиан. Няма категорични сведения и за годината на смъртта на Никифор Комнин. Последното сведение за него се отнася към януари 1120 г, когато е издал решение в полза на атонския манастир ''Лавра'', но за това се споменава в един манастирски акт, датиран от 1181 г.{{sfnm|1a1=Kouroupou|1a2=Vannier|2005|1p=65 – 66}} Някои изследователи смятат, че към октомври 1136 г. Никифор Комнин е бил все още жив, за което се съди по един пасаж от типика на манастира ''Пантократор'' от 1136 г., в който е споменат ''великият друнгарий Никифор'', а освен това Никифор Комнин не е посочен в поменика на покойните роднини на император Йоан II Комнин, поместен в същия типик. Някои автори дори отнасят годината на смъртта му към 1143 г., когато за велик друнгарий е назначен севастът [[Константин Комнин]], син на севастократор Исак Комнин.{{sfnm|Stiernon|1963|1pp=192 – 198|Gautier|1974|2p=126 – 127, no 46}} Други автори не намират основание да се смята, че Никифор Комнин е бил жив към 1136 г., тъй като не е възможно той да се отъждестви категорично с неназования с фамилното си име ''велик друнгарий Никифор'' от типика на ''Пантократор'', още повече че в документа под ''велик друнгарий'' може да се има предвид и длъжността ''велик друнгарий на виглата''. Освен това се допуска Константин Комнин да е бил назначен също за ''велик друнгарий на виглата'', поради което той не може да се смята категорично за пряк приемник на Никифор Комнин като велик друнгарий на флота.{{sfnm|1a1=Kouroupou|1a2=Vannier|2005|p=65 – 66}} В поменика на роднините на императрица [[Ирина Дукина|Ирина]], поместен в литургичния типик на манастира ''Христос Филантроп'', 18 юли е посочен като дата, на която се почита паметта на ''севаста Никифор, брата на императора''.{{sfnm|1a1=Kouroupou|1a2=Vannier|2005|p=65 – 66}} == Семейство == Никифор Комнин е бил женен за неизвестна по име жена. От нея той е имал деца: * дъщеря, вероятно [[Анна Комнина (дъщеря на Никифор Комнин)|Анна Комнина]], омъжена за [[Григорий Бакуриани Младши]], внук на [[Григорий Бакуриани]];{{sfn|Varzos|1984|pp=268 – 272}} * [[Алексий Комнин (севаст, син на Никифор Комнин)|Алексий Комнин]], севаст{{sfn|Varzos|1984|p=272}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation|first=Никифор|last=Вриений|title= Исторические записки (976 – 1087). Книга I|url=http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Vriennij/text1.phtml?id=6748|place= Москва|publisher=Посев|year=1997 | isbn=978-5-94460-027-1|accessdate=12 ноември 2017|lang=ru}} Достъп през:Восточная Литература, {{url|http://www.vostlit.info}} * {{citation| last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url= http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 18 септември 2019 |lang=en}} * {{citation | first= Anna |last=Comnena|title= The Alexiad: Complete text | title-note=editted and translated by Elizabeth A. S. Dawes, 1928|| editor =Paul Halsall| work=Internet Medieval Source books|publisher= | url=https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp |year=2001| publication-date=February, 2001 |ref={{harvid|Comnena|2001}}|lang=en|place=Fordham University Center for Medieval Studies}} * {{citation|first=Paul|last=Gautier|title= L'obituaire du typikon du Pantokrator| journal=Revue des études byzantines|volume= 27| year=1969|pages= 235 – 262|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423|doi=10.3406/rebyz.1969.1423|lang=fr}} * {{citation|first=Paul|last=Gautier|title= Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator.|journal=Revue des études byzantines|volume= 32| year=1974|pages= 1 – 145|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481|doi=10.3406/rebyz.1974.1481|lang=fr}} * {{citation | first = Rodolphe | last = Guilland | chapter= Le Drongaire de la flotte, le Grand drongaire de la flotte, le Duc de la flotte, le Mégaduc | trans-chapter = The Drungary of the Fleet, the Grand Drungary of the Fleet, the Duke of the Fleet, the Megaduke | pages = 535 – 562 | title= Recherches sur les institutions byzantines, Tome I| lang = fr| publisher = Akademie-Verlag | location = Berlin | year = 1967 | ref=harv}} * {{citation|first=Matoula|last=Kouroupou|first2=Jean-François |last2=Vannier|title=Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29)|journal=Revue des études byzantines|volume= 63| year=2005|pages=41 – 69|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305|doi=10.3406/rebyz.2005.2305|lang=fr}} * {{citation | last = Skoulatos | first = Basile | year = 1980 | title = Les personnages byzantins de l'Alexiade. Analyse prosopographique et synthèse | url = https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa | lang = fr | place = Louvain-la-Neuve | publisher = Nauwelaerts }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{citation| last = Stiernon | first = L | title = Notes de titulature et de prosopographie byzantines : Adrien (Jean) et Constantin Comnène, sébastes | journal = Revue des études byzantines|volume= 21| year= 1963|pages= 192– 198|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1963_num_21_1_1306 | doi=10.3406/rebyz.1963.1306 | lang=fr }} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A1}} {{Портал|Византия}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Византийски адмирали]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] fdhjh2ux07vczvy9b82fyck6oln5lp0 12418950 12418941 2024-11-21T17:54:47Z Nauka 9030 /* Източници */ 12418950 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = византийски аристократ<br>велик друнгарий на флота | починал-дата= след януари 1120 г.<ref>{{Harvnb|Kouroupou|Vannier|2005|p=65}}</ref> }} '''Никифор Комнин''' ({{lang|el|Νικηφόρος Κομνηνός}}) е византийски аристократ, по-малък брат на византийския император [[Алексий I Комнин]], след чието възцаряване получава престижната титла ''севаст'' и поста ''велик друнгарий на флота''. Никифор Комнин е най-малкият син на Йоан Комнин и [[Анна Даласина]].{{sfnm|Skoulatos|1980|1p=233|Varzos|1984|2pp=52, 118|3a1=Kouroupou|3a2=Vannier|3y=2005|3p=65}} Точната година на раждането му не е известна, но се предполага, че е роден около 1062 г.{{sfn|Varzos|1984|p=118}} В хрониката на Никифор Вриений се споменава, че ''[[Мануил Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Мануил]], [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак]], [[Алексий I Комнин|Алексий]], [[Адриан Комнин|Адриан]] и Никифор'' са петимата синове на Йоан Комнин и Анна Даласина. Същият източник уточнява, че след смъртта на баща им Адриан и брат му Никифор са поверени от майка им на възпитатели и получили много добро образование.{{sfn|Skoulatos|1980|с=5}} В ''Алексиада'' Анна Комнина съобщава, че след като се възкачил на престола, Алексий I Комнин назначил най-малкия си брат Никифор за велик друнгарий на флота и го удостоил с титлата севаст.{{sfn|Comnena|2001|loc= book III, 4}} Това се потвърждава и от един печат с надпис ''Никифор Комнин, севаст''.{{sfnm|Kouroupou|1a2=Vannier|2005|1p=65 – 66}} Нищо повече не се знае за живота и кариерата на Никифор Комнин. От братята на Алексий I Никифор е този, за когото в историческите извори се съдържа най-малко информация. Дори няма категорични сведения, че като велик друнгарий на флота той е упражнявал ефективна командна дейност, съответстваща на втория по важност флотски ранг, с който го удостоява брат му, още повече че след 1087 г. командването на флота е поверено на евнуха [[Евстатий Киминиан]], който е назначен за велик друнгарий на флота около 1101/1102 г.{{sfnm|Guilland|1967|1p=540|Skoulatos|1980|2pp=85 – 87}} Това дава основание да се предполага, че Никифор Комнин или е бил отстранен от този пост по неизвестни причини, или е споделял длъжността с Киминиан. Няма категорични сведения и за годината на смъртта на Никифор Комнин. Последното сведение за него се отнася към януари 1120 г, когато е издал решение в полза на атонския манастир ''Лавра'', но за това се споменава в един манастирски акт, датиран от 1181 г.{{sfnm|1a1=Kouroupou|1a2=Vannier|2005|1p=65 – 66}} Някои изследователи смятат, че към октомври 1136 г. Никифор Комнин е бил все още жив, за което се съди по един пасаж от типика на манастира ''Пантократор'' от 1136 г., в който е споменат ''великият друнгарий Никифор'', а освен това Никифор Комнин не е посочен в поменика на покойните роднини на император Йоан II Комнин, поместен в същия типик. Някои автори дори отнасят годината на смъртта му към 1143 г., когато за велик друнгарий е назначен севастът [[Константин Комнин]], син на севастократор Исак Комнин.{{sfnm|Stiernon|1963|1pp=192 – 198|Gautier|1974|2p=126 – 127, no 46}} Други автори не намират основание да се смята, че Никифор Комнин е бил жив към 1136 г., тъй като не е възможно той да се отъждестви категорично с неназования с фамилното си име ''велик друнгарий Никифор'' от типика на ''Пантократор'', още повече че в документа под ''велик друнгарий'' може да се има предвид и длъжността ''велик друнгарий на виглата''. Освен това се допуска Константин Комнин да е бил назначен също за ''велик друнгарий на виглата'', поради което той не може да се смята категорично за пряк приемник на Никифор Комнин като велик друнгарий на флота.{{sfnm|1a1=Kouroupou|1a2=Vannier|2005|p=65 – 66}} В поменика на роднините на императрица [[Ирина Дукина|Ирина]], поместен в литургичния типик на манастира ''Христос Филантроп'', 18 юли е посочен като дата, на която се почита паметта на ''севаста Никифор, брата на императора''.{{sfnm|1a1=Kouroupou|1a2=Vannier|2005|p=65 – 66}} == Семейство == Никифор Комнин е бил женен за неизвестна по име жена. От нея той е имал деца: * дъщеря, вероятно [[Анна Комнина (дъщеря на Никифор Комнин)|Анна Комнина]], омъжена за [[Григорий Бакуриани Младши]], внук на [[Григорий Бакуриани]];{{sfn|Varzos|1984|pp=268 – 272}} * [[Алексий Комнин (севаст, син на Никифор Комнин)|Алексий Комнин]], севаст{{sfn|Varzos|1984|p=272}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation|first=Никифор|last=Вриений|title= Исторические записки (976 – 1087). Книга I|url=http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Vriennij/text1.phtml?id=6748|place= Москва|publisher=Посев|year=1997 | isbn=978-5-94460-027-1|accessdate=12 ноември 2017|lang=ru}} Достъп през:Восточная Литература, {{url|http://www.vostlit.info}} * {{citation| last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url= http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 18 септември 2019 |lang=en}} * {{citation | first= Anna |last=Comnena|title= The Alexiad: Complete text | title-note=editted and translated by Elizabeth A. S. Dawes, 1928|| editor =Paul Halsall| work=Internet Medieval Source books|publisher= | url=https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp |year=2001| publication-date=February, 2001 |ref={{harvid|Comnena|2001}}|lang=en|place=Fordham University Center for Medieval Studies}} * {{citation|first=Paul|last=Gautier|title= L'obituaire du typikon du Pantokrator| journal=Revue des études byzantines|volume= 27| year=1969|pages= 235 – 262|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423|doi=10.3406/rebyz.1969.1423|lang=fr}} * {{citation|first=Paul|last=Gautier|title= Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator.|journal=Revue des études byzantines|volume= 32| year=1974|pages= 1 – 145|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481|doi=10.3406/rebyz.1974.1481|lang=fr}} * * {{citation|first=Rodolphe|last=Guilland|url=https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-|archiveurl=https://web.archive.org/web/20231009110115/https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-|archive-date={{date|16|09|2023}}|title=Recherches sur les institutions byzantines| chapter= Le Drongaire de la flotte, le Grand drongaire de la flotte, le Duc de la flotte, le Mégaduc | trans-chapter = The Drungary of the Fleet, the Grand Drungary of the Fleet, the Duke of the Fleet, the Megaduke | pages = 535 – 562 | volume=I| lang = fr| publisher = Akademie-Verlag | location = Berlin | year = 1967 | ref=harv}} * {{citation|first=Matoula|last=Kouroupou|first2=Jean-François |last2=Vannier|title=Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29)|journal=Revue des études byzantines|volume= 63| year=2005|pages=41 – 69|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305|doi=10.3406/rebyz.2005.2305|lang=fr}} * {{citation | last = Skoulatos | first = Basile | year = 1980 | title = Les personnages byzantins de l'Alexiade. Analyse prosopographique et synthèse | url = https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa | lang = fr | place = Louvain-la-Neuve | publisher = Nauwelaerts }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{citation| last = Stiernon | first = L | title = Notes de titulature et de prosopographie byzantines : Adrien (Jean) et Constantin Comnène, sébastes | journal = Revue des études byzantines|volume= 21| year= 1963|pages= 192– 198|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1963_num_21_1_1306 | doi=10.3406/rebyz.1963.1306 | lang=fr }} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A1}} {{Портал|Византия}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Византийски адмирали]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] apkwzsdtnx3wc20uege9qmisu4jcfny 0 732474 12419103 12135122 2024-11-21T20:21:42Z PowerBUL 202075 12419103 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Христо Христов|Христо Христов|тип=личност}} {{Личност | име = Христо Христов | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = 1942 | роден-място = [[Шумен]], [[Царство България]] | починал-дата = {{Дата на смърт|2012|12|13|1}} | починал-място = Шумен, [[България]] | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Технически университет – Варна]] | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = [[Кметове на Шумен|Кмет на Шумен]] | постове1 = | години1 = 1990 – 1995 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Инженер Христо Петров Христов''' е български [[политик]]. [[Кметове на Шумен|Кмет на Шумен]] в периода от 28 август 1990 до 12 ноември 1995 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.shumen.bg/за-общината/кметове-на-общината/ | заглавие = Кметове на общината | достъп_дата = 6 октомври 2019 | издател = shumen.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Биография == Роден е през [[1942]] г. в [[Шумен]]. След завършване на гимназиалното си образование в родния си град, продължава обучението си в Машино-електротехническия институт (днес [[Технически университет – Варна]]). Като инженер, през периодада 1968 – 1980 г., е стопански ръководител в Ремзавода и [[Мадара (компания)|КТА „Мадара“]]. В годините 1981 - 1984 г. е търговски представител на шуменския автомобилен комбинат в [[Чехословакия]].<ref name="dariknews.bg, 13 декември 2012">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/shumen/pochina-dylgogodishniqt-kmet-i-ombudsman-na-shumen-hristo-hristov-1010096 | заглавие = „Почина дългогодишният кмет и омбудсман на Шумен Христо Христов“ | дата = 13 декември 2012 | достъп_дата = 6 октомври 2019 | издател = dariknews.bg | език = }}</ref> В периода 1981 – 1989 г. отговаря за организационната работа в Общинския комитет на [[Българска комунистическа партия|БКП]] и е зам. – председател на Изпълнителния комитет на общината. През 1990 – 1991 г. е председател на временния Изпълнителен комитет на общината. През месец октомври 1991 г. е първият демократично избран кмет на община Шумен. Остава на поста до 1995 г.<ref name="dariknews.bg, 13 декември 2012"/> Докато е кмет, на 17 април 1995 г. той сключва договор с началникът на [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „Панайот Волов“]] ген. [[Иван Динев (офицер)|Иван Динев]] за създаване на гражданско дружество, с което стартира [[Шумен (телевизия)|телевизия Шумен]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvshumen.bg/about-us/ | заглавие = Телевизия Шумен – За нас | достъп_дата = 21 ноември 2024 | издател = tvshumen.bg}}</ref> След 1996 г. до 2000 г. работи в [[Банкова система в България|банковата система]]. През следващите две години е консултант в частния бизнес.{{Small|<ref name="dariknews.bg, 13 декември 2012"/>}} От септември 2004 г. с решение на Общински съвет Шумен е избран за първия [[омбудсман]], през 2008 г. получава доверието на Общинския съвет за втори мандат за омбудсман на общината, на чиято длъжност работи до 2012 г.<ref name="dariknews.bg, 13 декември 2012"/> Умира на [[13 декември]] [[2012]] г. в [[Шумен]], след продължително боледуване.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://shmoko.bg/2367/ | заглавие = Кмета Христов | достъп_дата = 6 октомври 2019 | издател = shmoko.bg | език = }}</ref> == Източници == <references/> {{Мъниче|Инженер|Политик|Шумен}} {{Пост начало}} {{Пост| [[Кметове на Шумен|Кмет на Шумен]]|1990|1995|[[Йовчо Николов]]|[[Максим Иванов]]}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|Шумен|България}} {{СОРТКАТ:Христов, Христо}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Омбудсмани в България]] [[Категория:Кметове на Шумен]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет (Варна)]] [[Категория:Родени в Шумен]] [[Категория:Починали в Шумен]] i0xq6w3ez3fli2cg5kciu9lchk44vh7 0 732891 12418829 12411121 2024-11-21T15:28:19Z Danissimo 21020 12418829 wikitext text/x-wiki [[Файл:Soy sauce with wasabi.jpg|мини|[[Соев сос|Соевият сос]] е богат на умами компоненти]] [[Умами]] е един от четири основни [[вкус]]а, които човек може да различи. Описва се като пикантен, типичен за бульоните и готвените меса, близък до усещането за [[солено]]. Японската, китайската, арабската и други кулинарни традиции отделят голямо внимание на този вкус. Според [[Аюрведа]], индийското учение за храната и здравето, към първите 4 вкуса се добавят [[лютиво]] и [[стипчиво]]. В Европа умами е признат едва през 1985 г., наред с факта, че по езика ни има специални рецептори, разграничаващи този вкус. Съществуват пет основни [[вкус]]а – [[сладко (вкус)|сладко]], [[кисело]], [[солено]], [[горчиво]] и [[умами]], за които има отделни вкусови рецептори (вкусови луковици) в [[лигавица]]та на [[устна кухина|устната кухина]], [[хранопровод]]а или [[Език (анатомия)|езика]]. Под въпрос стои признаването на шести вкус, известен като [[олеогустус]] – вкусът на мазнината. == Етимология == [[Файл:Kikunae Ikeda.jpg|мини|Кикунае Икеда]] Умами (うま味) е японската дума за „вкусно“. Откривателят на вкуса, професорът Кикунае Икеда, дава името му през 1908 г. в [[Япония]]. == Химичен състав == Умами е вкусът на глутамата, по-специално на [[мононатриев глутамат]]. Характеризира се като ароматен, плътен и богат на вкусове продукт.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=5oKHDQAAQBAJ&pg=PA36&dq=umami+is+characterized+as+savory,+meaty,+and+rich+in+flavor#v=onepage&q=umami%20is%20characterized%20as%20savory,%20meaty,%20and%20rich%20in%20flavor&f=false|title=Healing Herbal Teas: Learn to Blend 101 Specially Formulated Teas for Stress Management, Common Ailments, Seasonal Health, and Immune Support|last=Farr|first=Sarah|date=2016|publisher=Storey Publishing|isbn=9781612125749|език=en}}</ref> Глутаматът, освен че е най-изобилната [[аминокиселина]] в човешкото тяло, е също и основен невротрансмитер в мозъка, което го прави мозъчен стимулант. == Приложение == Учените считат, че еволюционното преимущество за човек да има отделни рецептори за умами е, че това е индикация, че в храната има протеин. Храните с най-силно изразен умами вкус са храни, в които протеините са разградени до лесно усвоими аминокиселини чрез [[ферментация|ферментиране]], [[зреене]] или топлинна обработка – все процеси, които водят до предварително разграждане на храната и улесняват усвояването ѝ. Този вкус прави храните по-апетитни и засилва апетита, като в същото време създава по-бързо усещането за ситост. Неслучайно вкусът умами в човешката [[кърма]] е 10 пъти по-силен от този в кравето мляко. Т.к. сигналът за ситост пътува до мозъка приблизително 20 минути, този вкус има положителен за продажбите на храна ефект. Професионалните готвачи наричат подправките с умами „кулинарен кокаин“, защото с него се маскира вкусът на нискокачествената и лошо приготвена храна и се повишава изкуствено апетитът. 3 хиляди години назад вкусът умами е бил познат на древните гърци и римляни, които овкусявали храната си с ферментирал рибен сос. През 20-те години на XX век едно от големите имена във френската кулинария, шеф-готвачът Жан Антелм Брия-Саварен, пише в книгата си, че костните бульони и богатите месни ястия съдържат съставка, която им придава специфичен вкус, и предсказал, че учените тепърва ще открият този вкус.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.magipashova.com/2015/10/umami-and-msg/ |заглавие=История на умами в кулинарията |достъп_дата=2019-10-13 |архив_дата=2019-10-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191013070322/https://www.magipashova.com/2015/10/umami-and-msg/ }}</ref> Умами е малко позната в европейската култура, но има голяма традиция в азиатската кухня. Най-висока стойност на умами имат храните [[сьомга]] и [[гъби]].<ref>{{Cite book|last=Feely|first=Caro|title=Wine: The Essential Guide to Tasting, History, Culture and More|url=https://books.google.bg/books?id=njypDQAAQBAJ|date=2015|year=|publisher=Summersdale Publishers LTD|isbn=9781783726837|език=en}}</ref> В българската култура най-типичните храни с умами вкус са месото, киселото зеле, зрелите домати, гъбите, рибата, сирената, сушените и ферментирали меса и зеленчуци. == Източници == <references /> {{Вкусове}} [[Категория:Храна и напитки]] [[Категория:Японски думи и изрази]] [[Категория:Вкусове]] hjtrwd67vfr4uexuhehkakk0fctvsm2 0 738275 12419001 11859672 2024-11-21T18:44:19Z 213.91.171.206 добри са. 12419001 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Зоопарк Стара Загора | снимка = Карта на Старозагорската зоологическа градина.jpg | описание = Карта на зоопарка | място = [[Стара Загора]],<br>{{България}} | тематика = [[зоология]] | основан = 26 април 1957 г. | номер = | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = д-р Ивелина Илиева<ref>[https://www.starazagora.bg/bg/novini/zooparkat-v-stara-zagora-otvori-vrati Директор на зоопарка от 3 май 2022 г.]</ref><ref>[https://www.nbp.bg/nbp/д-р-ивелина-илиева-директор-на-зоопарк/ Директор на зоопарка от 3 май 2022 г.]</ref> | адрес =парк „Митрополит Методий Кусев“ – Стара Загора | телефон = | страница = | карта = България Стара Загора | latd = 42|latm = 43|lats = 82|latNS =N | longd= 25|longm= 61|longs= 23|longEW=E | карта-описание = |сайт=https://zoo.starazagora.bg/|категория=Зоопарк}} '''Старозагорският зоопарк''' е основан на 26 април 1957 г. на върха на [[Аязмото|парк „Митрополит Методи Кусев“ – Аязмото]]. Това е вторият [[зоопарк]] в [[България]], след [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическа градина]].<ref>[https://opoznai.bg/view/zoologicheska-gradina-stara-zagora Обща информация]</ref> == История == === Първи обитатели === [[Файл:Мечка от Старозагорската зоологическа градина.jpg|мини|ляво|170px|Кафява мечка, 2015 г.]]Две мечета поставят началото на колекцията от обитатели на зоопарка в Стара Загора през 1957 г. Те са подарени от ловците Димитър Лалев от с. [[Шейново]] и Иван Кратунков от град [[Казанлък]], които ги залавят в шипченския Балкан. Кръщават ги Иванка и Димитринка. По-късно са добавени елен и зайци. Оформен е зоокът в сегашния парк „Митрополит Методий Кусев“, който се намирал на мястото на площадката за бадминтон. [[Скулптура]]та на борещи се мечета, поставена срещу входа, показва особеното място на мечките в живота на зоопарка. Старозагорският зоопарк е известен с успешното развъждане на [[кафява мечка|кафявите мечки]]. Между 2002 и 2007 там са се родили 9 мечета, има нови от 2012 г. === Първи строежи === Още на 13 юни 1961 г. е било взето решението за изграждане на сегашния зоопарк, приет е и идеен проект, но строителните дейности започват чак през 1965 г. Най-напред е изградена клетката на мечките, след това на лъва, маймуните и т.н. През 1978 г. приключва изграждането на басейните за водоплаващи птици, изградени са и 12 клетки за птици. През годините продължава неговото дооформяне и допълването с нови обитатели. == В наши дни == [[Файл:Panthera onca in Stara Zagora Zoo, Bulgaria.webm|мини|260px|[[Ягуар]] в зоопарка, 2015 г.]] [[Файл:Тигър в зоопарк СЗ.JPG|thumb|Тигър, 2015 г.]] Зоопаркът е лицензиран от 2008 г., а през 2015 г. е с подновен лиценз. На 24 юни 2022 г. зоопаркът отваря врати за посетители след продължил близо три години цялостен ремонт на стойност 4,2 млн. лв.<ref>[https://bnr.bg/starazagora/post/101663417/zooparkat-v-stara-zagora-otvara-na-24-uni Откриване след цялостно обновяване]</ref> Зоопаркът добива съвременен облик, съчетавайки зони за отдих, забавление, образование, научно-изследователска дейност и атракции.  === Видово разнообразие === В наши дни зоопаркът обхваща територия от 74 [[декар|дка]]<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/nova-viziia-za-ruskiia-pazar-i-zooparka-snimki-2155788 Площ]</ref> и съхранява над 400 животни от 80 вида. Могат да се видят животни от почти всички континенти: Европа – [[кафява мечка]], [[благороден елен]], [[сърна]], [[рис]], [[вълк]], [[лисица]]; Азия – [[тигри]], [[як]]; Северна и Южна Америка – [[енот]]; [[лама]]; Африка – [[лъв]], [[щраус]] и Австралия – [[ему]], [[папагал]]и. От декември 2018 г. Старозагорският зоопарк има ново попълнение – бял [[бенгалски тигър]], единствен в България.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/bjal-bengalski-tigar-radva-posetitelite-na-zooparka-v-stara-zagora.html Бял бенгалски тигър]</ref> === Спасителен център === От 2014 г. зоологическата градина в Стара Загора има статут на спасителен център, по смисъла на [[Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора|Конвенцията за търговия със застрашени видове от CITES]].<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/zooparkyt-na-60-godini-2013516 Спасителен център]</ref> Зоопаркът има едно от най-добрите местообитания за тревопасни животни, в много добро състояние са и загражденията на лъвовете и вълците. === Аул Бага-Тур === {{основна|Аул Бага-Тур}} В пределите на зоопарка, в южната част, се намира Аул Бага-Тур на площ от 3 дка, открит на 18 октомври 2015 г. === Осъвременяване === Приходите на зоопарка преди 2019 г. са годишно между 180 и 190 хил. лв., като таксата за вход от 2 лв. за възрастни (безплатно за деца) се оказва недостатъчна за нужните кардинални ремонти.<ref>[https://bnr.bg/starazagora/post/101064241/zooparkat-v-stara-zagora-posreshta-novata-godina-s-nad-400-obitateli Приходи]</ref> От декември 2019 г. започват ремонти за цялостно осъвременяване на зоопарка, а от 7 октомври 2019 г. е затворен за посетители. Проектът се реализира със заемен ресурс от Фонд за устойчиви градове в размер на 4 199 939 лв., от които 2 477 964 лв. са съфинансиране от [[Европейски структурни фондове#ОП „Регионално развитие“|Европейския фонд за регионално развитие]] по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на Оперативна програма „Региони в растеж“, предоставено чрез Фонд на фондовете. Предвидено е собствено участие на [[Община Стара Загора]].<ref>[http://www.zoo-starazagora.com/uncategorized/през-октомври-стартира-цялостното-об/ Реконструкция]</ref><ref>[https://www.infoz.bg/region/stara-zagora/6151-zapochva-tsalostno-obnovavane-na-zooparka-v-stara-zagora Реконструкция]</ref> Към 2023 г. таксата за възрастен е 6 лв., а да деца – 3 лв.<ref>[https://zoo.starazagora.bg/bg/bileti Такса за посещение]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|География|България}} [[Категория:Зоопаркове в България]] [[Категория:Паркове в Стара Загора]] [[Категория:Основани в България през 1957 година]] 07yibe4vx4721pxpu84jwr4qt9qo1ev 0 740950 12418901 12233780 2024-11-21T16:52:56Z PowerBUL 202075 12418901 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 41AA00 | Име в оригинал = Хоби ТВ | картинка = HobbyTVlogo.png | Дата на стартиране =1 ноември 2006 г. | Дата на закриване =2023 г. | Мрежа = [[Булсатком]] | Притежава се от =БГ САТ АД | Слоган = | Формат на картината = 16:9 ([[SD]]/[[HD]]) | Език = [[Български език|български]] | Страна = [[България]] | Статут = частна | Седалище = | Свързани канали = {{Collapsible list| * [[TV+]] * [[Action+]] * [[Cinema+]] * [[Comedy+]] * [[F+]] * [[Film+]] * [[Sport+]] * [[BG TOP Music|БГ Топ Мюзик]] * [[Българска история (телевизия)|Българска история]] * [[Дестинация БГ]] * [[Мотоспорт ТВ]] * [[Отблизо ТВ]] * [[Хайде в кухнята]] * [[Хоби Лов]] }} | Уебсайт = {{URL|www.hobbytv.bg}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Nay}} }} '''Хоби ТВ''' е [[България|български]] [[телевизионен канал]]. Каналът официално стартира първото си излъчване на 1 ноември 2006 г. Профилът на медията е [[Развлечение|развлекателен]]. Каналът е част от мрежата на [[Булсатком]]. Телевизията има специализиран профил - [[лов]], [[риболов]], [[домашни любимци]], авто-мото, [[моделизъм]], екстремни и други хобита.<ref name="predavatel">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/tv/hobby |заглавие=Телевизия Хоби ТВ — Предавател България |достъп_дата=2020-01-18 |архив_дата=2020-01-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200115151315/http://www.predavatel.com/bg/tv/hobby }}</ref> Регистрацията на програмата е прекратено през 2013 г. по искане на собственика на канала.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/2139|заглавие=Решение № РД-05-221 от 29 октомври 2013 г.|автор=[[Съвет за електронни медии]]|дата=2013-10-29|достъп_дата=2022-08-28}}</ref> Каналът спира излъчване при Булсатком през декември 2023 г.и се заменя от друг канал Ловно-рибарски клуб. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Facebook|100063621900045|Официална страница на Хоби ТВ}} * [https://www.youtube.com/@hobbytv7515 Официален канал на телевизия Хоби ТВ] в „[[Ютюб]]“ [[Категория:Бивши телевизионни канали в България]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] r5k6lflaxwiclxuo0c6j6tn2rxwzni6 0 741677 12418903 10951403 2024-11-21T16:55:43Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Български хирурзи]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418903 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Никола Димитров|Никола Димитров}} {{Личност|лекар}} '''Никола Георгиев Димитров''' е български [[лекар]].<ref name="хирургия">{{cite book | title = Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 година | last = Петров, Марин, Агоп Чакъров | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2003 | edition = | publisher = ИК „Коралов и сие“ | location = София | isbn = 954-9742-16-4 | doi = | pages = 74 – 75 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Биография == Роден е през 1890 г. в [[София]]. През 1920 г. завършва [[медицина]] в [[Лайпциг]], а след което специализира отново в Лайпциг и в [[Берлин]]. В периода 1921 – 1926 г. е асистент в Първа хирургия в София. След това, до 1961 г., е старши лекар и началник на хирургическото отделение в „Червен кръст“ и на отделенията в Окръжна и Транспортна болница. Автор е на експерименталния труд „Върху резорптивните явления при лекуването на хемангиомите с магнезици по Payz“ (1925). Умира през 1975 г. в София.<ref name="хирургия"/> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Димитров, Никола}} [[Категория:Български хирурзи]] hj2abqttwxfpcnboa0q2uw17eeyqwai 0 741736 12418911 11548700 2024-11-21T17:09:45Z PowerBUL 202075 12418911 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 0A9DD3 | Име в оригинал = ТВ СТЗ | картинка = Tv-stz-logo.png | px = 100px | Дата на стартиране = 1 януари 2020 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = „Ди енд Джи“ ЕООД | Слоган = | Формат на картината = 16:9 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = България | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[Стара Загора]] | Уебсайт = {{URL|tvstz.com}} | Разпространение = Стара Загора | Аналогово ефирно = | Цифрово ефирно = | Сателит = | Кабел = {{Aye}} | IPTV = | Web = {{Aye}} }} '''Телевизия СТЗ''', изписвана като '''ТВ СТЗ''', е [[България|български]] [[телевизионен канал]]. Стартира на [[1 януари]] [[2020]] г.<ref name="predavatel">[http://www.predavatel.com/bg/4/stara-zagora_tv_stz Телевизия СТЗ – Предавател България]</ref> като продължение на телевизия „[[Стара Загора (телевизия)|Стара Загора]]“, която през [[ноември]] [[2019]] г. е заместена от [[7/8 ТВ]]. Разпространява се само по [[Кабелна телевизия|кабел]] на територията на цялата страна. Профилът на медията е политематичен. Телевизията е собственост на „Ди енд Джи“ ЕООД.<ref name="cem">[https://cem.bg/linear_reg_docs.php?id=2651&cat=1 Публичен регистър на СЕМ]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tvstz.com}} * {{Facebook|tvstz|Официална страница на ТВ СТЗ}} * [https://www.youtube.com/user/tvstarazagora Официален канал на ТВ СТЗ] в „[[Ютюб]]“ {{мъниче|телевизионен канал|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Култура в Стара Загора]] [[Категория:Основани в България през 2020 година]] 54tau4ajnmc9e474bzvmcmjlj4kzyeg 0 741737 12418668 12179861 2024-11-21T12:15:17Z PowerBUL 202075 12418668 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 43a12c | Име в оригинал = България 24 | картинка = Bulgaria 24 TV.png | px = 220px | Дата на стартиране = 2014 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Фондация ВМРО<ref>[https://filternews.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8/ Светослава Рудолф: Иван Костов се скри от мен зад фикус]</ref> | Слоган = ''Имате право да знаете!'' | Формат на картината = 16:9 SD | Език = български | Страна = [[България]] | Статут = частна | Седалище = [[София]], ул. „Пиротска“ 5 | Уебсайт = {{URL|http://bulgaria24.org/|bulgaria24.org}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''България 24''' е [[България|български]] [[телевизионен канал]]. Телевизията е денонощен канал с политематичен публицистичен характер . Програмата включва [[публицистика]], [[Документален филм|документални филми]], [[Бизнес|бизнес предавания]], [[Документален филм|научнопопулярни филми]] и други. == Предавания == * Гореща тема * Хитове в мрежата * Полюси * Седмицата с Нина и Зий * С желязо и кръв * Държавност, общество, сигурност * Музеи, съкровища, легенди * Подкаст ВМРО * Заедно * Срещу течението * План за отечеството * Твърде лично * БГ маршрути * Докато огънят гори * Минало незабравимо * Във времето * Осъзнато творене * Вселената и ние * Национална музикална класация * Вълшебните думи == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|bulgaria24.org}} * {{Facebook|TVBulgaria24|Официална страница на България 24}} * [https://www.youtube.com/channel/UCuVRmceoeYqL6Dc_lNKIrRA Официален канал на България 24] в „[[Ютюб]]“ {{Мъниче|Телевизионен канал|България}} {{Нормативен контрол}} {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Информационни телевизионни канали]] [[Категория:Основани в България през 2014 година]] 2njud7hr6na97r2qlzx2a5w8e052ube 0 743973 12418814 12073343 2024-11-21T15:03:41Z Barankata78 270203 12418814 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = ФК „Надежда“ | герб =http://bgclubs.eu/images/logos/11300.png | оригинално име = | прозвище = Надежденските тигри | основан = 1902 г. | разформирован = | стадион = Доброславци стейдиъм | капацитет = | собственик = | президент = Светослав Цончев | старши треньор = Стефан Костадинов | първенство = АОГ София | сезон = 2024/2025 | спонсор = Палмсбет | екипировка = Nike | място=1 }} '''ФК „Надежда“''' е футболен клуб от [[Доброславци]], [[област София]]. Създаден е и функционира през XX век, но е закрит. Възроден е отново през 2002 г. и се състезава в окръжното първенство до 2018 г., когато се класира за Трета лига.<ref>[https://gong.bg/bg-football/drugi/nadezhda-dobroslavci-i-sportist-svoge-veche-sa-v-treta-liga-491406 Надежда Доброславци и Спортист Своге вече са в Трета лига] ''Gong'' 2018-06-07. Посетен на 2020-02-22.</ref> Има и детско-юношеска школа. Прес есента на 2020 г., Доброславци достигат 1/16 финала за [[Купата на България]] за пръв път в историята си като на 1/32 финала отстраняват втородивизионния [[Миньор (Перник)]].<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=865307 Черната серия на Миньор (Перник) продължава] ''Sportal'' 2020-09-30. Посетен на 2020-10-01.</ref> == Източници == <references/> {{fb старт}} {{Югозападна В Група}} {{fb край}} [[Категория:Български футболни отбори|Надежда]] [[Категория:Район Нови Искър]] [[Категория:Основани в България през 1902 година]] 2pyclayzwkvgwh7f2hyhrvo9yl85gex 0 745874 12419564 11988964 2024-11-22T08:15:01Z 77.85.41.112 Не се пише така! 12419564 wikitext text/x-wiki '''Силабическото стихосложение''' (от гр. ''συλλαβή'' – [[сричка]]) е система на [[стихосложение]], основана на принципа всички стихове на творбата да имат еднакъв брой срички. Броят и мястото на [[Ударение|ударенията]] няма съществено значение, но обикновено във всеки стих има едно или две постоянни ударения (в края на стиха или пред [[Цензура|цензурата]]) и те, заедно с цезурата и краестишната пауза, допринасят за създаването на ритъма на творбата. Силабическите стихове могат да бъдат римувани и неримувани. Този вид стихосложение е широко използвано особено от народи, чийто език има постоянно ударение (френски, полски и др.).<ref name=":0">Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 906, 684 – 685.</ref> == В българската литература == Силабическото стихосложение е характерно за [[Български народни песни|българската народна песен]] (т. нар. ''народно-силабическо стихосложение''), като стиховете възникват в неотделима връзка с мелодията. Поетите от епохата на [[Българско възраждане|Възраждането]], повлияни от народната песен, широко го използват, но също така се среща и при следващите поколения творци.<ref name=":0" /> === Народно-силабическо стихосложение === В българските народни песни със силабическо стихосложение броят на сричките в стиховете може да бъде различен, от 4 до 17. Това косвено е свързано със съдържанието на песента: чрез късите стихове (4 – 7 срички) най-често се изразяват жизнерадостни чувства. Осем- и десетсричните стихове са най-често срещани; десетсричните са характерни за юнашкия епос. По-дълги от 10-срични са по-рядко използвани. От 17-срични стихове е изградена народната песен „[[Откога се е, мила моя майно льо|Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила]]“. При средно дългите стихове най-често цезурата е след четвъртата или петата сричка (4+4, 4+6, 5+3, 5+5), а при най-дългите стихове се срещат по две или три цезури: ''Не ми минувай || край двори,|| Яно море...'' (12-сричков стих: 5+3+4). По отношение на ударенията за народното стихосложение е характерно ударението на предпоследната сричка пред цезурата и в краестишието: ''Я постой, вѐтре,|| послу̀шай...'' Редки са ударенията на последната сричка от стиха (''Край стадото – вакъл овча̀р...'') или на третата сричка от края (''Мама Стояну ду̀маше...'') За народно-силабическото стихосложение не са характерни римуването и групирането на стиховете в строфи.<ref name=":0" /> === Лично творчество === Първите български стихотворци от началото на Възраждането (К. Пейчинович, К. Огнянович и ред други) под влияние на народните песни си служат със силабическото стихосложение. [[Христо Ботев]] издига на съвсем ново художествено ниво българската поезия, запазвайки близост на звученето с песента.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://literatura.dokumentite.com/art/istoricheska-poetika/264/p4|заглавие=Историческа поетика|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2019-02-13|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190213054908/http://literatura.dokumentite.com/art/istoricheska-poetika/264/p4}}</ref> [[Хайдути (стихотворение)|„Хайдути“]], [[На прощаване в 1868|„На прощаване“]] и др. са със силабични размери: <br>осемсричник (4+4) – ''Тежко, брате, || се живее...'' („[[Към брата си]]“)<br>осемсричник (5+3) – ''Я надуй, дядо, || кавала...'' („Хайдути“)<br>десетсричник (5+5) – ''Ти ли си, мале, || тъй жално пела...'' („[[Майце си]]“). Силабическо стихосложение използват и Ив. Вазов, П. Р. Славейков („Изворът на Белоногата“), а също и поетите от следващите поколения и литературни течения – Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Ц. Церковски, Н. Й. Вапцаров, Ламар и др. <ref name=":0" /> == Източници == <references /> [[Категория:Стихосложение]] dc4pz0mt2mj7lfwpbwd0dpye6avj5eb 0 745956 12419037 11997175 2024-11-21T19:23:49Z Funnytu 88100 12419037 wikitext text/x-wiki {{Режисьор | име = Хуан Пабло Бланко | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = | роден-място = {{MEX}} | починал-дата = | починал-място = | друго име = | активност = 2003 – настояще | брачен партньор = | родители = [[Мария дел Кармен Пеня]]<br>[[Хосе Куаутемок Бланко]] | местожителство = | сайт = | значими филми = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Хуан Пабло Бланко''' ({{lang|es|Juan Pablo Blanco}}) е [[Мексико|мексикански]] [[режисьор]], а също и актьор, сценарист и продуцент, син е на мексиканските писатели и сценаристи [[Мария дел Кармен Пеня]] и [[Хосе Куаутемок Бланко]].<ref>[https://www.20minutos.com.mx/noticia/428879/0/la-jaula-de-juan-pablo-blanco-se-estrenara-el-19-de-octubre/ “La Jaula”, de Juan Pablo Blanco, se estrenará el 19 de octubre]</ref> Хуан Пабло Бланко е работил с продуцентите на компания [[Телевиса]] [[Хосе Алберто Кастро]], [[Роси Окампо]], Роберто Гомес Фернандес, [[Лусеро Суарес]], [[Хуан Осорио]], Жисел Гонсалес и [[Игнасио Сада Мадеро]]. == Биография == Хуан Пабло Бланко завършва Ибероамериканския университет в Мексико със специалност „Комуникация - профил Кино“. Завършва магистърска степен по сценарий и режисура във Викторианския колеж по изкуствата към Мелбърнския университет (Австралия). В началото на режисьорската си кариера е асистент на режисьора [[Бенхамин Кан]] в теленовелите ''[[Успелите Перес]]'', ''[[Силата на съдбата (теленовела)|Силата на съдбата]]'', ''[[Заради нея съм Ева]]'' и ''[[Да лъжеш, за да живееш]]'', продуцирани в периода 2009-2013 г. През 2018 г. е режисьор, продуцент, сценарист и актьор в игралния филм ''La Jaula''.<ref>[https://juanpabloblanco.format.com About - Juan Pablo Blanco]</ref> През 2019 г. режисира [[римейк|адаптацията]] ''[[Свърталище на вълци (теленовела, 2019)|Свърталище на вълци]]'', част от антологията ''[[Фабрика за мечти]]''. == Филмография == === Режисьор === ; Теленовели и сериали * ''[[Никой като теб]]'' (2023) * ''[[Забранена пътека (сериал, 2023)|Забранена пътека]]'' (2023) * ''[[Ничия жена]]'' (2022) * ''[[Помощ! Влюбвам се]]'' (2021) * ''[[Империя от лъжи]]'' (2020) * ''[[Свърталище на вълци (теленовела, 2019)|Свърталище на вълци]]'' (2019) * Втора част на ''[[Съпругът ми има семейство|Съпругът ми има по-голямо семейство]]'' (2018/19) * ''[[Поддавам се на изкушението]]'' (2017/18) * ''[[Кандидатката]]'' (2016/17) * ''[[Съседката (теленовела)|Съседката]]'' (2015/16) * ''[[Цветът на страстта]]'' (2014) * ''[[Розата на Гуадалупе]]'' (2011-2018) 47 епизода ; Игрални филми * ''La Jaula'' (2017) === Асистент-режисьор === * ''[[Да лъжеш, за да живееш]]'' (2013) * ''[[Заради нея съм Ева]]'' (2012) * ''[[Силата на съдбата (теленовела)|Силата на съдбата]]'' (2011) * ''[[Успелите Перес]]'' (2009/10) === Актьор === * ''Solteras'' (2019) - Боксьор * ''Como te ves, me vi'' (2017) - Ласаро * ''La Jaula'' (2017) - Херардо (възрастен) * ''S.O.S.: Sexo y otros secretos'' (2008) ** епизод ''Feliz cumpleaños'' === Продуцент === * ''La Jaula'' (2017) * ''El cielo no perdona'' (2003) === Сценарист === * ''La Jaula'' (2017) * ''El cielo no perdona'' (2003) == Награди и номинации == ; [[Ти Ви и Новелас|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | [[Ти Ви и Новелас (2020)|2020]] || [[Награда Ти Ви и Новелас за най-добра режисура|Най-добър режисьор]] || ''Свърталище на вълци'' || Номиниран<ref name=UsurpadoraVencer>{{cita web|apellidos1=Zúñiga|nombre1=Emilia|título=‘La Usurpadora’ arrasa en la entrega especial de Premios TVyNovelas 2020|url=https://www.lasestrellas.tv/espectaculos-1/tus-estrellas-1/premios-tvynovelas-2020-la-usurpadora-ganadora-entrega-especial|obra=lasestrellas.tv|fecha=13 de marzo de 2020|fechaacceso=14 de marzo de 2020}}</ref> |- | [[Ти Ви и Новелас (2019)|2019]] || Най-добър режисьор || ''Съпругът ми има по-голямо семейство'' || Номиниран |- | [[Ти Ви и Новелас (2018)|2018]] || Най-добър режисьор || ''Поддавам се на изкушението'' || Печели<ref>{{cite web |url=http://www.todotvnews.com/news/Caer-en-tentacion-arrasa-en-los-Premios-TVyNovelas-2018.html |title=Caer en tentación arrasa en los Premios TVyNovelas 2018 |accessdate=16 de marzo de 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191007131538/http://www.todotvnews.com/news/Caer-en-tentacion-arrasa-en-los-Premios-TVyNovelas-2018.html |archivedate=7 de octubre de 2019 |архив_дата=2019-10-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191007131538/http://www.todotvnews.com/news/Caer-en-tentacion-arrasa-en-los-Premios-TVyNovelas-2018.html }}</ref> |- | [[Ти Ви и Новелас (2017)|2017]] || Най-добър режисьор || ''Кандидатката'' || Печели<ref>[http://novelalounge.com/2017/03/26/premios-tvynovelas-2017-ganadores-mejor-director-de-escena-la-candidata/ Premios TVyNovelas 2017 Ganadores: Mejor Director De Escena, La Candidata]</ref> |- | [[Ти Ви и Новелас (2016)|2016]] || Най-добър режисьор || ''Съседката'' || Номиниран |- | 2015 || Най-добър режисьор || ''Цветът на страстта'' || Номиниран |- |} ; TV Adicto Golden Awards {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- || 2019 || Най-добър режисьор || ''Свърталище на вълци'' || Печели |- |} == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm1513353/ Хуан Пабло Бланко в IMDB] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ: Бланко, Хуан Пабло}} [[Категория:Мексикански режисьори]] [[Категория:Телевизия в Мексико]] 5xxd4o4ah0nqdo2daf9qyexngcpqk4h 0 745961 12418764 12396465 2024-11-21T13:54:19Z Ambra75 259141 12418764 wikitext text/x-wiki {{обработка|ново инфокаре}} {{Военен конфликт | име = Италиански войни | конфликт = | картинка = Italian_wars_battles_Map.png | описание = Главни сражения от Италианските войни | период = [[1494]] – [[1516]] г. | място = [[Италия]] | причина = | повод = | територия = | резултат = | страна1 = | страна2 = | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} '''Италиански войни''' се наричат серия конфликти, засягащи [[Италия (географски регион)|Италия]] в края на [[15 век|XV]] и началото на [[16 век|XVI]] век. От една страна са амбициите на [[Кралство Франция]] да се докаже като велика сила на този терен, от друга – могъщият род на австрийските [[Хабсбурги]]. Вътрешните проблеми на Италия (враждата между малките [[Стари италиански държави|държави]] в нея) способстват за началото на войните. Последиците са разоряване на големи региони на юг от [[Алпи]]те и отстъпление на Италия от позицията на най-богат регион в Европа. Войните между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия [[Валоа]] продължават от [[1515]] до [[1559]] г., като се водят в Италия, [[Нидерландия]] и край [[Пиренеи]]те. Те са пряко продължение на Италианските войни, но акцентът вече е изнесен от Италия. Причините за тях са в борбата за европейско надмощие и в конкретни териториални спорове на Франция с противниците ѝ за [[Миланско херцогство|Милано]], [[Бургундия]], части от [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] и за [[Русийон]]. == Времеви обхват == Под понятието ''Италиански войни'' повечето историци разбират всички войни (общо осем), които се водят между [[1494]] и [[1559]] г.<ref>Така стоят нещата на популярния сайт History of war, виж ''[http://www.historyofwar.org/articles/wars_italian_wars.html The Italian Wars, 1494 – 1559]''</ref> Има и други виждания по въпроса. В ''The Cambridge modern history'' (том 1),<ref>''[https://archive.org/stream/cambridgemodern00benigoog?ref=ol#page/n12/mode/2up The Cambridge modern history]'', vol. 1, 1902, ed. by Lord Acton, pp. 104 – 143</ref> както и според Ламар Йенсен<ref>De Lamar Jensen, ''[https://archive.org/stream/renaissanceeurop00dela#page/298/mode/2up Renaissance Europe. Age of recovery and reconciliation]'', Lexington 1992, pp. 299 – 310</ref> „италиански“ са войните от 1494 до [[1516]] г. След това Италия постепенно излиза от фокуса на враждуващите страни. == Първи етап == В края на [[XV век]] Италия представлява сбор от [[стари италиански държави|независими държави]]. Това е един малък свят на интриги, войни и съюзи. За удовлетворяване на амбициите си повечето правителства използват наемни армии (прочутите [[кондотиер]]и). На север някога могъщото [[Миланско херцогство]] е обхванато от размирици, причинени от амбициите на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра, който през 1480 г. отнема престола от законния херцог. То е притиснато от [[Венецианска република|Венецианската република]], която се стреми да се разшири за негова сметка, но в действителност вече е преминала зенита на своята сила.<ref>''Ibid''., с. 300</ref> Тя е съчетание от земи на континента и многобройни острови и бази в Източното [[Средиземноморие]]. На северозапад силното [[Савойско херцогство]] е въвлечено във френската орбита. Останалите държави в [[Северна Италия]] са републиките [[Флорентинска република|Флоренция]] и [[Генуезка република|Генуа]], [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] под властта на рода [[Гонзага]] и [[Херцогство Модена и Реджо|Модена]] под властта на рода [[Есте (династия)|Есте]].<ref>''The Italian Wars, 1494 – 1559'', на сайта History of war</ref> В средата [[Апенински полуостров|Апенинският полуостров]] е разделен от папските земи, но те също са конгломерат от полунезависими феодални владения. Само най-южните краища са под властта на чужда династия – [[Арагонска корона|Арагонските]] [[Династия Трастамара|Трастамара]]. Когато през 1458 г. умира [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], неговият брат [[Хуан II (Арагон)|Хуан ІІ]] получава [[Сицилианско кралство|Сицилия]], докато незаконният му син Феранте взема [[Неаполитанско кралство|Неапол]]. Там обаче доскорошните владетели от [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]] все още имат подкрепа и солидни претенции. През 1494 г. Феранте умира и това предизвиква буря от амбиции. === Първа война (1494 – 1495) === [[Файл:First Italian war Map.png|мини|Първа италианска война (1494 – 1495)]] Във Франция крал [[Шарл VIII]] има желание да атакува Италия, за да защити своите права върху неаполитанския престол. Той е правнук на [[Луи II Валоа-Анжуйски]] и следователно е законен наследник на прогонените Анжуйци. Новият крал на Неапол – [[Алфонсо II (Неапол)|Алфонсо ІІ]] има претенции към Милано, така че миланският херцог кани Шарл да се установи в южното кралство като негов съюзник. Нашествието започва през октомври 1494 г. Шарл води голяма за онази епоха армия от 25 000 души (или 30 000 според други данни),<ref>René de La Croix, duc de Castries, ''[https://archive.org/stream/livesofkings00cast#page/136/mode/2up The lives of the kings & queens of France]'', New York 1979, p. 136</ref> от които 8000 наемни [[Швейцарци|швейцарски]] копиеносци. [[Артилерия|Артилерийският]] му парк също е впечатляващ. Той напредва почти без съпротива през [[Павия]] и Флоренция, а всеки който му застане на пътя, е безжалостно разгромяван. На 9 февруари 1495 г. Шарл превзема Неапол и се обявява за негов крал. Градът е подложен на погром, избити са повечето му жители. [[Файл:Fornovo-battle-Vaticano.jpg|мини|ляво|Битката при Форново]] Бруталната инвазия стряска италианците и особено папа [[Александър VI]]. Той бързо организира антифренска коалиция от Испания (арагонският крал е в лична уния с [[Кралство Кастилия и Леон|Кастилия]]), [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], Флоренция, Мантуа, Венеция и дори Милано (31 март 1495).Тази ''[[Венецианска лига]]''<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485 – 1789'', Penguin books 1980, с. 204</ref> съставя обща армия начело с мантуанския херцог [[Франческо II Гонзага]]. Шарл разбира, че има реална опасност бъде обграден и бързо се оттегля на север. При [[Битка при Форново|Форново]] на 6 юли войската на лигата опитва да го спре, но но не успява. Тя дава много повече жертви, така че той продължава пътя си, изоставяйки част от обоза на врага. През август французите се връщат в родината си без съществени загуби. Оставеният в Неапол гарнизон бързо е сломен. Той претърпява поражение при [[Битка при Семинара|Семинара]] (21 юни 1495), след което [[Семинара|градът]] пада. Така се оказва, че въпреки първоначалния голям успех французите не задържат никое от владенията си. Походът им обаче показва на външните сили, че Италия е богата и слаба – идеална цел за последващи нападения. === Втора война (1499 – 1504) === {{Основна|Втора италианска война (1499 – 1504)}} [[Файл:Bayard sur le pont du Garigliano.jpeg|мини|Френският рицар [[Пиер Терай, сеньор дьо Баяр|Баяр]] защитава сам моста на река [[Гариляно]] срещу двеста испанци, худ. Анри Филипото|alt=]] Тя е свързана с името на новия френски крал [[Луи XII]] (1498 – 1515). Той отново издига претенциите на Франция за Неапол, а този път и за Милано – внук е на [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]], представителка на стар род милански херцози. През 1499 г. френската армия, командвана от един [[кондотиер]] – Джан [[Джакомо Тривулцио]], нахлува през [[Алпи]]те. Тя е в подобен състав като армията от 1494 г. Тривулцио завзема Милано и прогонва [[Лудовико Мария Сфорца|Лодовико Сфорца Мавъра]], за което е произведен в чин „маршал“.<ref>De Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 141</ref> Моро обаче не се отказва събира армия в [[Тирол (провинция)|Тирол]]. Възползвайки се от грешките на Тривулцио, през февруари 1500 г. той си връща страната. Луи XII моментално реагира – много скоро войските му отново са в Италия и на 8 април разбиват Лудовико при [[Битка при Новара (1500)|Новара]]. Този път той е пленен и прекарва остатъка от живота си като затворник, докато френският крал се обявява за милански херцог.<ref>Jensen, ''Renaissance Europe...'', с. 303</ref> На 11 ноември 1500 г. Луи ХІІ и арагонският владетел [[Фернандо II]] се споразумяват да си поделят Неаполитанското кралство. Французите бързо завземат [[Капуа]] и столицата Неапол, докато испанците окупират [[Таранто]]. Но споразумението с Испания се оказва грешка от страна на френския крал. То вкарва иберийците в италианските борби без Луи XII да има каквато и да било полза от това. Отношенията между „съюзниците“ бързо се влошават. Начело на испанската армия застава известният [[Гонсало Фернандес де Кордоба]]. От август 1502 до април 1503 г. френската армия блокира малобройните му сили в пристанищния град [[Барлета]], но пропуска шанса да го завладее е с това да получи цял Неапол. Вместо това тя търпи тежки поражения при [[Битка при Чериньола|Чериньола]] (26 април 1503) и при [[Битка при Гариляно (1503)|Гариляно]] (26 декември 1503),<ref>''[http://www.historyofwar.org/articles/battles_garigliano.html Battle of the Garigliano, (nr Cassino), 28 – 29 December 1503]'', на сайта History of war</ref> вследствие на което трябва да напусне [[Южна Италия]]. Луи ХІІ разбира, че е загубил борбата и се съгласява на мир, подписан в [[Блоа]] през октомври 1505 г. С него той се отказва от всякакви претенции към неаполитанския трон. === Трета война (1508 – 1516) === Тя се състои от три отделни конфликта: ''Войната на Камбрийската лига'', ''Войната на Свещената лига'' и ''[[Нахлуване на Франсоа І в Италия|Нахлуването на Франсоа І]] от 1515 – 1516 г.'' [[Файл:Bataille d'Agnadel.jpg|ляво|мини|Битката при Анядело, худ. Пиер-Жул Жовиле]] ==== Война на Камбрийската лига (1508 – 1510) ==== Този конфликт е предизвикан от агресивната политика на [[Венецианска република|Венеция]] по време на първите две войни. Венеция отнема градове от папските земи ([[Римини]] и [[Равена]]), окупира [[Бриндизи]] и [[Отранто]] в Южна Италия. По време на втората война Луи ХІІ ѝ отстъпва източната част на [[Миланско херцогство|херцогство Милано]], която сега си иска обратно. В [[Камбрийска лига|Камбрийската лига]] срещу Венецианската република се събират могъщи фигури – папа [[Юлий II]], Фернандо Арагонски, император [[Максимилиан I|Максимилиан Хабсбург]] и Луи ХІІ. Максимилиан е най-нетърпелив – през 1508 г. напада, но венецианците го побеждават и той се съгласява на мир. Лигата обявява войната на 7 април и само месец по-късно, на 14 май, французите нанасят на републиката смазващо поражение при [[Битка при Анядело|Анядело]]. В този миг тя изглежда погубена, но ловката [[дипломация]] я изважда от кризата. Венецианците убеждават папата, а после и Испания, че Франция е по-опасна и ги откъсват от Камбрийската лига.<ref>Джулиано Прокачи, ''История на италианците'', София 2004, с. 126</ref> В същото време отблъскват нова атака на Максимилиан – той обсажда [[Павия]] от август до октомври, но се оттегля унизен. Тези събития разкриват неочакван факт – наличието на [[Нация|национално]] съзнание във всички земи на републиката, където населението не само се смята за венецианци, но и се вдига на въоръжена борба в защита на града-господар. През февруари 1510 г. папата подписва мир с Венеция, връщайки си последно изгубените крепости. ==== Война на Свещената лига (1510 – 1514) ==== Папа [[Юлий II|Юлий ІІ]] повежда сам война срещу французите. Армията му атакува безуспешно [[Генуа]], след което трябва да мине в отбрана. След серия офанзиви и контраофанзиви в района на град [[Болоня]], Луи ХІІ разбива войските му при [[Битка при Казалето|Казалето]] (21 май 1511) и превзема този ключов град. Както и по-рано, френските успехи предизвикват нов съюз. Папата е подкрепен от Венеция, Англия, Испания и императора и така през октомври се формира [[Свещената лига]]. Тя започва 1512 г. с успехи – венецианците превземат [[Бреша]] и [[Бергамо]], а общата папско-испанска армия обсажда Болоня и [[Ферара]]. Френският крал изпраща своя най-опитен маршал [[Гастон дьо Фоа]], който отблъсква венецианците и освобождава гарнизона в Болоня. Накрая побеждава испанците при [[Битка при Равена (1512)|Равена]] (11 април 1512), но загива в сражението.<ref>Jensen, ''Renaissance Europe...'', p. 307</ref> Стъписаните французи се оттеглят към Милано, а после и оттам, тъй като [[Швейцария]] се намесва срещу тях. Швейцарците окупират херцогството и поставят на трона свое протеже от рода [[Сфорца]]. Междувременно папа Юлий ІІ умира, заменен от [[Лъв X|Лъв Х]]. През 1513 г. Венеция отново се обръща и се съюзява с Франция. Луи ХІІ договаря с нея подялба на [[Ломбардия]]. Общите им сили притискат швейцарците в Милано, но на 6 юни 1513 г. те нанасят на Франция тежко поражение при [[Битка при Новара (1513)|Новара]] – последната голяма битка в историята, спечелена от швейцарските копиеносци. Докато французите се оттеглят на запад, венецианците го правят на изток. Те са пресрещнати и разбити от войските на Максимилиан, но след това осуетяват атаката му и в крайна сметка той отново е отблъснат. През втората половина на 1513 г. ''Италианските войни'' за първи път се изнасят от Италия. [[Хенри VIII]] нахлува в Северна Франция откъм [[Кале (град)|Кале]] и побеждава при [[Битка при Гингат|Гингат]] (16 август 1513).<ref>De Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 143</ref> Швейцарците окупират [[Бургундия]] и се оттеглят само след като получават огромен откуп и признанието на Франция за техния кандидат за миланския престол. Оттук нататък желанието да се воюва рязко намалява и враговете на Луи ХІІ един по един сключват мир: папата (декември 1513), Максимилиан (март 1514) и Хенри VIII (юли 1514). [[Файл:Bad-war.jpg|мини|Швейцарски копиеносци в битка, скица от [[Ханс Холбайн Млади]]я]] ==== Нахлуване на Франсоа І от 1515 – 1516 г. ==== През 1515 г. Луи ХІІ умира и е наследен от [[Франсоа I]] от ангулемския клон на [[Валоа (династия)|династията Валоа]]. Новият владетел е също така амбициозен и веднага подновява кампаниите в Италия. С голяма армия и все още ползвайки с подкрепата на Венеция, той притиска швейцарците в Ломбардия. Част от тях се оттеглят, останалите решават да се съпротивляват, но са смазани от превъзхождащите французи в голямата [[битка при Мариняно]] (13 – 14 септември 1515).<ref>R. Knecht, ''[https://archive.org/stream/francisi00knec#page/32/mode/2up Francis I]'', Cambridge 1984, pp. 33 – 50</ref> Милано пада във френски ръце, след което Лъв Х и [[Карл V|Карлос І]] (новият испански крал) подписват мир с французите. Швейцарците признават загубата на херцогството и сключват договор за вечен мир с Франция – основа на следвания и до днес вечен неутралитет. Последен се примирява Максимилиан, но след неуспешен опит да атакува Милано, и той се присъединява към мира (декември 1516). === Последици === Историците отчитат, че продължителните войни променят съществено обстановката в Италия. Венеция е отслабена, докато Милано престава да бъде каквато и да е сила. Флоренция избира управлението на богатия род Медичи. Неапол окончателно попада под властта на испанците. Само Папската държава излиза по-силна отпреди. Това е голямата заслуга на Юлий ІІ.<ref>Прокачи, ''История на италианците'', с. 129</ref> Войните се отразяват пагубно на италианското общество. „Италия беше пребродена от Шарл, ограбена от Луи, потисната от Фернандо и опозорена от швейцарците.“ – коментира [[Николо Макиавели|Макиавели]].<ref>Николо Макиавели, ''[https://chitanka.info/text/4440/13#textstart Владетелят]'', гл. ХІІ, в Моята библиотека</ref> Хиляди селяни и дребни аристократи са разорени, много градове са преживели разрушения и грабежи. Свободата, с която дотогава италианците са се идентифицирали, е посечена като с меч. Дотогава повечето държави са били републики, ограждащи свободни градове. Оттук нататък тенденцията е да се превръщат в аристократични сеньории, управлявани по монархически принцип. == Втори етап == Войните в Италия поставят началото на продължителен и мащабен конфликт между Франция и Хабсбургите, който определя международните отношения за следващите 250 години. {{Военен конфликт | име = Войни между Хабсбурги и Валоа | конфликт = | картинка =Habsburg-Valois Wars Bul Map.png | описание = ''Франция (в зелено) и владенията на Хабсбургите (в червено) около 1550 г.'' | период = [[1515]] – [[1559]] г. | място = [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Пиренеи]] | територия = | резултат = | страна1 = [[Файл:Familienwappen_Habsburg-Stroehl.jpg|20п]] [[Хабсбурги]] | страна2 = [[Файл:Royal_Coat_of_Arms_of_Valois_France.svg|20п]] [[Валоа (династия)|Валоа]] | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = | бележки = }} === Първа война (1515 – 1516) === [[Файл:Francis at Marignan.jpg|мини|ляво|Битката при Мариняно, худ. Александър Фрагонар]] Започва скоро след възцаряването на френския крал [[Франсоа I]], който напада Милано.<ref>Карта с походите на Франсоа І в Италия виж в Aurélie Boissière, ''Atlas de l'histoire de France 481 – 2005'', Éditions Belin 2016, p. 103</ref> Още в началото той извоюва грандиозен успех, като разгромява швейцарците при [[Битка при Мариняно|Мариняно]] (13 – 14 септември 1515)<ref>René de La Croix duc de Castries, ''[https://archive.org/stream/livesofkings00cast#page/148/mode/2up The lives of the kings & queens of France]'', New York 1979, p. 149</ref> и така осуетява амбициите на император [[Максимилиан I]] към Милано. Това сражение слага край на активното военно участие на [[Кантони на Швейцария|швейцарските кантони]] в европейската политика и ги ориентира към днешната им позиция на пълен [[неутралитет]]. Господар на положението, Франсоа I принуждава папа [[Лъв X]] да подпише в [[Болоня]] [[конкордат]] относно френската църква, който дава на краля правото да се разпорежда с нея (виж [[Болонски конкордат]] – август 1516). [[Договор от Нойон|Договорът от Нойон]] от същия месец признава френската власт в Милано. === Втора война (1521 – 1526) === Също започва по инициатива на Франция, тъй като през 1519 г. испанският крал е избран и за германски император под името [[Карл V]]. Франсоа също е бил кандидат за този пост, но е претърпял провал. Чувствайки се разочарован и обкръжен от владения на Хабсбургите, той обявява войната.<ref>''[https://www.encyclopedia.com/history/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/habsburg-valois-wars Habsburg-Valois Wars]'', на сайта '''encyclopedia.com''', посетен на 31 декември 2019 г.</ref> Веднага обаче е притиснат от вражеска коалиция, включваща Карл V, английския крал [[Хенри VIII]] и [[папа]]та. Австрийските войски превземат Милано и побеждават френските при [[Битка при Биока|Биока]] на 24 юни 1522 г. Последва нахлуване в [[Прованс]] и войските на френските противници обсаждат [[Марсилия]]. Франсоа съумява да ги изтласка, и дори започва остра [[контраатака]], която довежда до връщането на Милано в негови ръце (октомври 1524). Кампанията му обаче завършва трагично с поражението при [[Битка при Павия (1525)|Павия]] (24 февруари 1525), където той е пленен, а после откаран в затвора в [[Мадрид]].<ref>David Eggenberger, ''[https://archive.org/stream/dictionaryofbatt0000egge_s0b6#page/326/mode/2up A dictionary of battles]'', New York 1967, p. 326</ref> В същия град през януари 1526 г. той приема продиктуваните от испанците мирни условия, а именно – да свали френския [[сюзеренитет]] от [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и [[Артоа]], да се откаже от всичките си претенции в Италия и да предаде Бургундското графство ([[Франш-Конте]]) на Хабсбургите. === Трета война (1526 – 1529) === [[Файл:Siege of Florence.JPG|мини|Флоренция под обсада (1529), фреска от [[Джорджо Вазари]], 1558 г.|250пкс]] [[Файл:François Ier Louvre.jpg|ляво|мини|[[Портрет]] на Франсоа І, худ. Жан Клуе ([[Лувър]])]] Започва, когато Франсоа I е освободен и безцеремонно нарушава всички споразумения. Той се аргументира, че условията на договора са били наложени чрез диктат, а не са плод на споразумение, и че затова не е длъжен да ги спазва. Той привлича папа [[Климент V]], [[Венецианска република|Венеция]] и Милано в т. нар. ''[[Лига от Коняк]]'' и подновява военните действия. Имперските войски [[Разграбване на Рим (1527)|превземат и опожаряват Рим]] на 6 май 1527 г.<ref>Любомир Чолаков, ''[https://iskamdaznam.com/razgrabvaneto-na-rim-prez-1527-g/ Разграбването на Рим през 1527 г.]'', на сайта '''Искам да знам'''</ref> Френската армия напада [[Неаполитанско кралство|Неапол]], но скоро е принудена да се предаде след смъртта на командира ѝ Одет дьо Лотрек (16 август 1528). Друга френска армия е победена край [[Ландриано]] в [[Северна Италия]] (21 юни 1529), което води до бърз мир в [[Камбре]] през август 1529 г. Той е известен като „[[мирът на дамите]]“,<ref>R. J. Knecht, ''[https://archive.org/stream/francisi00knec#page/218/mode/2up Francis I]'', Cambridge 1984, p. 219</ref> защото е договорен от [[Маргарита Австрийска (1480 – 1530)|Маргарита Австрийска]] и [[Луиз Савойска]]. Карл V успява да принуди Франсоа отново да приеме клаузите от Мадрид, но все пак новото е, че оттегля претенциите си от френските области Прованс, Бургундия и [[Лангедок]]. === Четвърта война (1536 – 1538) === Отново поставя на преден план въпроса за Милано, чийто последен херцог от династията [[Сфорца]] умира през 1535 г. За да сформира коалиция, Франсоа I безпрецедентно се съюзява с османския султан [[Сюлейман Великолепни]] и германските протестантски принцове. Той атакува [[Савойско херцогство|Савоя]] и превзема [[Торино]], а имперските сили нахлуват за втори път в Прованс и пак не успяват да превземат [[Марсилия]]. С посредничеството на папа [[Павел III]] тази безсмислена война е прекратена с примирието в [[Ница]] (юни 1538), потвърдено от лична среща между двамата владетели в областта [[Камарг]] във Франция през следващия месец.<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485 – 1789'', London 1980, p. 205</ref> === Пета война (1542 – 1544) === [[Файл:Anonymous, Portrait of Charles V, Rijksmuseum.jpg|мини|Карл V, неизв. художник]] Тази война потвърждава, че ориентацията на Франция към геополитически съюз с [[Османска империя|Османската империя]] не е случайна. Докато френските [[сухопътни сили]] атакуват [[Русийон]], [[Навара]], [[Люксембург]] и [[Брабант]], общ френско-османски флот бомбардира Ница, завзема част от града (6 септември 1543) и я изгаря. През зимата османските кораби остават във френското пристанище [[Тулон]], в сърцето на западния християнски свят. Тази маневра на френския крал предизвиква ужас в Европа. Тя мотивира Карл V да се съюзи отново с [[Хенри VIII]] и през 1544 г. заедно да нападнат Франция. Англичаните превземат [[Булон]], а армиите на Карл напредват към [[Париж]], но стигат само до [[Соасон]]. Като вижда, че не може да нанесе смъртоносен удар на своя противник, императорът се помирява с него (договора от Крепи, септември 1544).<ref>Duc de Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 153</ref> Франсоа признава териториалните клаузи на договора от Мадрид (1526) и публично се отказва от съюза с османците. В допълнителна тайна клауза той обещава да помогне на императора да върне германските [[протестанти]] в лоното на [[Католицизъм|католицизма]]. През 1546 г. Франция сключва мир и с Англия в [[Ардр]], според който Булон ще се върне под френска власт след 8 години и срещу сумата от 2 милиона [[Крона (английска монета)|крони]]. Войните от времето на [[Франсоа I]] минават при подчертаното надмощие на Хабсбургите, които не само че имат значително по-големи владения, но и са разположени стратегически около Франция (Хабсбургския пръстен). Основната цел на Франция да разкъса този пръстен и да изравни европейския баланс на силите не е постигната. От друга страна обаче Франция показва, че е достатъчно сплотена и силна икономически, за да се противопостави на по-могъщия враг. Тя използва най-невероятни дипломатически похвати и демонстрира голяма гъвкавост във формирането на съюзи. Все пак Франсоа не открива тези политически партньори, които биха били най-надеждни – германските протестанти. В годината на смъртта му, 1547, те са победени от Карл V и това ги довежда до близък съюз с Франция. === Шеста война (1552 – 1559) === Започва, когато синът на Франсоа – [[Анри II]] сключва с протестантския лидер [[Мориц (Саксония)|Мориц Саксонски]] договора от [[Шамбор (замък)|Шамбор]]. Франция окупира трите епископства [[Мец]], [[Тул]] и [[Вердюн]], а трите града са изградени като мощни крепости, които за дълъг период от време са предни постове на френската отбрана на изток.<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', Велико Търново 1993, с. 232</ref> Много скоро Мориц побеждава императорските войски и сключва с Карл V [[Аугсбургски мир|Аугсбургския религиозен мир]] – 1555 г. Карл [[Абдикиране|абдикира]], а синът му [[Филип II (Испания)|Филип II]] сключва примирие с Франция. Военните действия се подновяват с пълна сила през 1557 г. когато Фелипе може да разчита на съюза на Англия, където кралица е съпругата му [[Мария I Тюдор]]. Французите организират [[инвазия]] в Неапол, но в същото време са нападнати от испанците в Нидерландия, където търпят пълно поражение ([[Сен Кантен (битка)|Сен Кантен]], 10 август 1557). Въпреки че превзема [[Кале (град)|Кале]] през 1558 г. (последната английска крепост във Франция), Анри II е заплашен от банкрут и от растежа на [[Хугеноти|хугенотството]] и прекратява войната. На 2 и 3 април 1559 г. той подписва [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|договорите от Като Камбрези]] с Англия и Испания. Испания получава признание за своите владения в Италия – Милано, Неапол, Сицилия и Сардиния, осигурява безопасността на Савоя, докато Франция запазва [[Кале (град)|Кале]] и продължава окупацията на трите епископства (тя ги получава окончателно чак през 1648 г.). Освен това е уреден династичен брак между дъщерята на Анри II [[Елизабет Валоа|Елизабет]] и испанския крал Фелипе II. == Бележки == <references /> [[Категория:Италиански войни| ]] [[Категория:Войни на Италия]] [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Войни на Испания]] bohapw7ec6zk70s6l7yrq8cg3s0idtx 0 753213 12419723 12330908 2024-11-22T11:27:19Z 89.106.108.234 shefsko 12419723 wikitext text/x-wiki {{Други значения|държавата, съществувала през 1912 – 1949 г|съвременната държава|Република Китай (Тайван)|марионетната държава от 1940 – 1945 г.|Режим на Уан Дзинуей}} {{Историческа държава |официално-име-бг = Република Китай |официално-име = 中華民國 |статут = |знаме = Flags of the Republic of China.svg |герб = Emblems of the Republic of China.svg |национален_девиз = |национален_химн = |химн-файл = |местоположение = Republic of China (orthographic projection, historical).svg |местоположение-лег = |начало = 1912 |край = 1949 |столица = [[Пекин]] (1912 – 1927)<br/>[[Нанкин]] (1927 – 1949)<br/>[[Чунцин]] (1937 – 1946) |най-голям град = [[Шанхай]] |градове-изгнание = |език = [[стандартен мандарин]] |неофициален-език = [[Тибетски език|тибетски]], [[Манджурски език|манджурски]], [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]] |религия = |площ-общо = 11077380 |площ-год = 1912 |площ-общо2 = 9676204 |площ-год2 = 1946 |население-оценка = 541 670 000 |население-оценка-година = 1949 |управление = Федерална полу-президентска република (1912 – 1928)<br/>Унитарна военна диктатура (1928 – 1946)<br/>Унитарна парламентарна република (1946 – 1949) |епоха-вид = |събития = [[Синхайска революция]] |събитие-дати = 10 октомври 1911 – 12 февруари 1912 |събития2 = [[Китайска гражданска война]] |събитие-дати2 = 1927 – 1936<br/>1946 – 1950 |събития3 = [[Китайско-японска война (1937 – 1945)|Втора китайско-японска война]] |събитие-дати3 = 7 юли 1937 – 2 септември 1945 |събития4 = Обявяване на [[Китайската народна република]] |събитие-дати4 = 1 октомври 1949 г. |събития5 = Правителството бяга на о. [[Тайван]] |събитие-дати5 = 7 декември 1949 г. |валута = [[Китайски юан]] |часова-зона = [[UTC+5:30]] до [[UTC+8:30|+8:30]] |p1 = Цин (17 – 20 век)|Династия Цин |flag_p1 = Flag_of_China_(1889–1912).svg |s1 = Китайска народна република |s2 = Тайван |s3 = Монголска народна република |flag_s1 = Flag_of_the_People's_Republic_of_China.svg |flag_s2 = Flag_of_the_Republic_of_China.svg |flag_s3 = Flag_of_the_Mongolian_People's_Republic_(1945–1992).svg |днес_част = {{Афганистан}}<br/>{{Бутан}}<br/>{{Китай}}<br/>{{Индия}}<br/>{{Казахстан}}<br/>{{Киргизстан}}<br/>{{Монголия}}<br/>{{Мианмар}}<br/>{{Пакистан}}<br/>{{Русия}}<br/>{{Тайван}}<br/>{{Таджикистан}} }} '''Република Китай''' ({{lang|zh|中華民國}}) е [[суверенна държава]], съществувала в [[Източна Азия]] от 1912 до 1949 г., когато правителството се премества на остров [[Тайван]]. Държавата е обявена на 1 януари 1912 г. в хода на [[Синхайска революция|Синхайската революция]], която сваля от власт династията Lubomirksi G sveshten voin shef na turskata imperiq(последната императорска династия на Китай).<ref name="cuhk">{{cite book |title=China, Fiver thousand years of History and Civilization|date=2007|publisher=City University Of Hong Kong Press|page=116|url=https://books.google.com/books?id=z-fAxn_9f8wC&pg=PA116|accessdate=9 септември 2014|isbn=9789629371401}}</ref> Първият президент на страната, [[Сун Ятсен]], служи само за кратко, преди да отстъпи позицията на [[Юен Шъкай]], началника на имперската [[Бейянска армия]]. Партията на Ятсен ([[Гоминдан]]), по това време водена от [[Сун Дзяожън]], спечелва парламентарните избори през декември 1912 г. Уви, Дзяожън е убит по заповед на Шъкай скоро след това, а неговата Бейянска армия поддържа властта на [[Бейянско правителство|Бейянското правителство]]. Към края на 1915 г. Шъкай се самообявява за [[император на Китай]], но покрай породилите се скоро след това народни вълнения решава да [[Абдикация|абдикира]].<ref>{{cite book |last = Fenby |first = Jonathan |year = 2009 |title = The Penguin History of Modern China: The Fall and Rise of a Great Power, 1850 – 2008 |url = https://archive.org/details/penguinhistoryof0000fenb |publisher = Penguin |location = London |page = [https://archive.org/details/penguinhistoryof0000fenb/page/131 131] }}</ref> След смъртта му през 1916 г., властта на Бейянското правителство отслабва от краткотраен опит за възстановяване на династията Цин. Кликите в армията започват да се борят за автономия една срещу друга в последвалия период на милитаристите.<ref name="highlights">{{cite web |url=https://www.chinahighlights.com/travelguide/china-history/the-republic-of-china.htm |title=Republic of China (1912 – 1949) |publisher=China Highlights |date=15 януари 2019 |accessdate=29 май 2020 |архив_дата=2020-06-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200608103151/https://www.chinahighlights.com/travelguide/china-history/the-republic-of-china.htm }}</ref> През 1921 г. Гоминдан основава съперническо правителство в [[Гуанджоу|Кантон]], подкрепяно от новоизлюпената Китайска [[комунистическа партия]]. Икономиката на северните части на Китай, плащащи огромни данъци заради авантюризма на военачалниците, рухва през 1927 – 1928 г. Генерал [[Чан Кайшъ]] става лидер на Гоминдан, след като Ятсен умира, и предприема т.нар. [[Северен поход]] през 1926 г., целяща сваляне на Бейянското правителство.<ref name="highlights"/> През април 1927 г. Кайшъ основава националистическо правителство в [[Нанкин]] и извършва [[Шанхайско клане|клане срещу комунистите]] в [[Шанхай]]. Това принуждава комунистите да предприемат въоръжено въстание, с което започва [[Китайска гражданска война|Китайската гражданска война]]. През 1930-те години Китай претърпява известна индустриализация, но страда от множество вътрешни и външни въоръжени конфликти, включващи националистическото правителство, комунистическата партия, останалите милитаристи и [[Японската империя]]. Обединяващи нацията усилия са положени едва при избухването на [[Китайско-японска война (1937 – 1945)|Втората китайско-японска война]],<ref name="highlights"/> когато [[Императорска армия на Япония|Императорската армия на Япония]] предприема офанзива срещу Китай през 1937 г., което впоследствие прераства в пълномащабно нахлуване. През 1946 г., след [[Капитулация на Япония|японската капитулация]] във [[Втората световна война]], гражданската война между правителството и комунистите продължава. Още на следващата година правителството на Република Китай обнародва нова конституция. По време на гражданската война, и двете страни извършват масови убийства, като жертвите на конфликта възлизат на няколко милиона души.<ref>Valentino, Benjamin A. Final solutions: mass killing and genocide in the twentieth century Cornell University Press. 8 December 2005. p. 88</ref> През 1949 г., когато комунистическата партия вече печели гражданската война, тя основава [[Китайската народна република]], сваляйки от власт националистическото правителство, което впоследствие бяга и премества столицата си от Нанкин в [[Тайпе]], запазвайки властта си само на остров [[Тайван]] и още няколко малки островчета. == Източници == <references/> [[Категория:Република Китай (1912 – 1949)| ]] tjosi83ruy9i24wiz5hi6hiuw4q9irx 0 754178 12418661 11706156 2024-11-21T12:06:01Z Ambra75 259141 12418661 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак = | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 батя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. == Произход == Той е син на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. . == Биография == Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г., и през този период единственият му син умира. Той е назначен за администратор на земите на [[Полезине Дзибело|Полезине]], придобивайки значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. През [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция ([[Венецианска лига]]), за да изгони каля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. По време на неговото управление Венеция се стреми да закупи крепости в [[Романя]] и [[Пулия]], а остров [[Кипър (остров)|Кипър]] е окончателно [[Анексия|анексиран]] (1489 г.). Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]].<ref> Lorenzetti, Giulio (1975). Venice and its Lagoon (English ed.). Trieste. pp. 141–142.</ref> След смъртта му се институцията на инквизиторите е установена над починалия дож, който иска да сложи спирачка на неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, който е оставил лоша репутация за действията си; това накарало наследниците да платят тежка неустойка. == Бележки == <references />{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 4ndyb1vqsgsaz7s3e3nnjvsughp9jbg 12418667 12418661 2024-11-21T12:15:01Z Ambra75 259141 /* Бележки */ 12418667 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак = | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 батя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. == Произход == Той е син на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. . == Биография == === Начална кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г., и през този период единственият му син умира. Той е назначен за администратор на земите на [[Полезине Дзибело|Полезине]], придобивайки значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. === Управление === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. През [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция ([[Венецианска лига]]), за да изгони каля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. По време на неговото управление Венеция се стреми да закупи крепости в [[Романя]] и [[Пулия]], а остров [[Кипър (остров)|Кипър]] е окончателно [[Анексия|анексиран]] (1489 г.). === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]]. След смъртта му се институцията на инквизиторите е установена над починалия дож, който иска да сложи спирачка на неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, който е оставил лоша репутация за действията си; това накарало наследниците да платят тежка неустойка. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на . На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. Той поръчва на [[Джовани Белини]] за портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 2tek1x32g16i6hw7zmn2uzkb95d1zop 12418672 12418667 2024-11-21T12:19:00Z Ambra75 259141 12418672 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак = | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 батя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. == Произход == Той е син на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. . == Биография == === Начална кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г., и през този период единственият му син умира. Той е назначен за администратор на земите на [[Полезине Дзибело|Полезине]], придобивайки значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. === Управление === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. През [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция ([[Венецианска лига]]), за да изгони каля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. По време на неговото управление Венеция се стреми да закупи крепости в [[Романя]] и [[Пулия]], а остров [[Кипър (остров)|Кипър]] е окончателно [[Анексия|анексиран]] (1489 г.). === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на . На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. Той поръчва на [[Джовани Белини]] за портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]]. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, който е оставил лоша репутация за действията си; това кара наследниците да платят тежка неустойка. == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории обаче той е споменат като [[антагонист]]. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 1qmbtzcq6x3r88wx1sxuq9ky1w8cvz4 12418681 12418672 2024-11-21T12:43:00Z Ambra75 259141 12418681 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Изабета Соранцо | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> == Произход == Той е син на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от Катерина Комер и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция ([[Венецианска лига]]), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война. което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на Агостино. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа борба.<ref name=":0" /> По време на неговото управление Венеция се стреми да закупи крепости в [[Романя]] и [[Пулия]], а остров [[Кипър (остров)|Кипър]] е окончателно [[Анексия|анексиран]] (1489 г.). === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на . На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. Той поръчва на [[Джовани Белини]] за портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]]. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, който е оставил лоша репутация за действията си; това кара наследниците да платят тежка неустойка. == Брак и потомство == ∞ за Изабета Соранцо, от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († 1482) * 4 дъщери == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории обаче той е споменат като [[антагонист]]. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] fj68jbsha91eocndkyd1xrqqw12ykdq 12418683 12418681 2024-11-21T12:48:58Z Ambra75 259141 12418683 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Изабета Соранцо | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> По време на неговото управление Венеция се стреми да закупи крепости в [[Романя]] и [[Пулия]], а остров [[Кипър (остров)|Кипър]] е окончателно [[Анексия|анексиран]] (1489 г.). == Произход == Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу папа [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от Катерина Корнаро, и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.<ref name=":0" /> Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с [[Луи XII]] остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.<ref name=":0" /> === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на . На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. Той поръчва на [[Джовани Белини]] за портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]]. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, който е оставил лоша репутация за действията си; това кара наследниците да платят тежка неустойка. == Брак и потомство == ∞ за Изабета Соранцо, от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († 1482) * 4 дъщери == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории обаче той е споменат като [[антагонист]]. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] tdc9owbtqzojw0wye1oy5psrdeast8n 12418684 12418683 2024-11-21T12:51:26Z Ambra75 259141 12418684 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Изабета Соранцо | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> По време на неговото управление Венеция се стреми да закупи крепости в [[Романя]] и [[Пулия]], а остров [[Кипър (остров)|Кипър]] е окончателно [[Анексия|анексиран]] (1489 г.). == Произход == Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу папа [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от Катерина Корнаро, и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.<ref name=":0" /> Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с [[Луи XII]] (виж [[Втора италианска война (1499 – 1504)]]) остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.<ref name=":0" /> === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на . На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. Той поръчва на [[Джовани Белини]] за портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]]. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, който е оставил лоша репутация за действията си; това кара наследниците да платят тежка неустойка. == Брак и потомство == ∞ за Изабета Соранцо, от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († 1482) * 4 дъщери == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории обаче той е споменат като [[антагонист]]. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 1iz6yn9qr8dm5xk5nfwp4duxcbmivsv 12419149 12418684 2024-11-21T21:09:30Z Ambra75 259141 12419149 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Изабета Соранцо | деца =Франческо Барбариго<br>4 дъщери | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> Aнгажира се решително в борбата срещу турците, окончателно анексирайки [[Кипър (остров)|Кипър]] към Венеция ([[1489]] г.). В останалата част управлението му се характеризира с внимателни политически инициативи, насочени към включването на Венеция в международната политическа игра с оглед на експанзия на континента, но също и с някои сериозни провали, като напразната помощ, дадена на [[Пиза]], обсадена от [[Флорентинска република|флорентинците]], и, през последните години, съживяването на турците в Източното Средиземноморие.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/barbarigo_(Dizionario-di-Storia)/|заглавие=Barbarigo|труд=Dizionario di Storia (2010)}}</ref> == Произход == Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу папа [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от Катерина Корнаро, и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.<ref name=":0" /> Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с [[Луи XII]] (виж [[Втора италианска война (1499 – 1504)]]) остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.<ref name=":0" /> === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на . На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. Той поръчва на [[Джовани Белини]] за портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]]. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, оставил лоша репутация за действията си.<ref name=":0" /> Обвинен в сериозни административни нарушения, след смъртта му е образувано разследване на действията му, а наследниците му са осъдени на голяма глоба.<ref name=":1" /> == Брак и потомство == ∞ за Изабета Соранцо, от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († сл. 1482) * 4 дъщери == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории обаче той е споменат като [[антагонист]]. == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] g3fbu5wt6gey7w2mys5oiby3f2h8n7k 12419156 12419149 2024-11-21T21:19:39Z Ambra75 259141 12419156 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Изабета Соранцо | деца =Франческо Барбариго<br>4 дъщери | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя|погребан=църква „Санта Мария дела Каритà“ (Венеция)}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> Aнгажира се решително в борбата срещу турците, окончателно анексирайки [[Кипър (остров)|Кипър]] към Венеция ([[1489]] г.). В останалата част управлението му се характеризира с внимателни политически инициативи, насочени към включването на Венеция в международната политическа игра с оглед на експанзия на континента, но също и с някои сериозни провали, като напразната помощ, дадена на [[Пиза]], обсадена от [[Флорентинска република|флорентинците]], и, през последните години, съживяването на турците в Източното Средиземноморие.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/barbarigo_(Dizionario-di-Storia)/|заглавие=Barbarigo|труд=Dizionario di Storia (2010)}}</ref> == Произход == Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу папа [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от [[Катерина Корнаро]], и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.<ref name=":0" /> Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с [[Луи XII]] (виж [[Втора италианска война (1499 – 1504)]]) остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.<ref name=":0" /> === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на Старите прокурации. На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. През 1488 г. в църквата „Санта Мария дела Карита“ ААгостино се занимава с изграждането на великолепна гробница за себе си и брат си Марко. [[Джовани Белини]] получава поръчка за четири големи [[Триптих|триптиха]] за гробницата. В нея е погребан дожът. Въпреки това през 1807 г. тя е почти напълно разрушена от французите. Той поръчва на Белини портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]] през 1807 г. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, оставил лоша репутация за действията си.<ref name=":0" /> Обвинен в сериозни административни нарушения, след смъртта му е образувано разследване на действията му, а наследниците му са осъдени на голяма глоба.<ref name=":1" /> == Брак и потомство == ∞ за Изабета Соранцо, от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († сл. 1482) * 4 дъщери == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории ̈(Assassin's Creedː Renaissance и Assassin's Creed: Project Legacy) той обаче е споменат като [[антагонист]]. Появява се и във фейсбук играта Assassin's Creed: Project Legacy, чийто сюжет обяснява, че Агостино е бил корумпиран като брат си и затова е бил отровен от асасините. == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] pskszwadnuoyeoi7hsid4x2v3ubtdxx 12419164 12419156 2024-11-21T21:27:30Z Ambra75 259141 12419164 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание =Портрет от [[Марко Базаити]] | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Елизабета Соранцо | деца =Франческо Барбариго<br>4 дъщери | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя|погребан=църква „Санта Мария дела Каритà“ (Венеция)}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> Aнгажира се решително в борбата срещу турците, окончателно анексирайки [[Кипър (остров)|Кипър]] към Венеция ([[1489]] г.). В останалата част управлението му се характеризира с внимателни политически инициативи, насочени към включването на Венеция в международната политическа игра с оглед на експанзия на континента, но също и с някои сериозни провали, като напразната помощ, дадена на [[Пиза]], обсадена от [[Флорентинска република|флорентинците]], и, през последните години, съживяването на турците в Източното Средиземноморие.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/barbarigo_(Dizionario-di-Storia)/|заглавие=Barbarigo|труд=Dizionario di Storia (2010)}}</ref> == Произход == Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу папа [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от [[Катерина Корнаро]], и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.<ref name=":0" /> Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с [[Луи XII]] (виж [[Втора италианска война (1499 – 1504)]]) остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.<ref name=":0" /> === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на Старите прокурации. На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. През 1488 г. в църквата „Санта Мария дела Карита“ Агостино се занимава с изграждането на великолепна гробница за себе си и брат си Марко. [[Джовани Белини]] получава поръчка за четири големи [[Триптих|триптиха]] за гробницата. В нея е погребан дожът. Въпреки това през 1807 г. тя е почти напълно разрушена от французите. Той поръчва на Белини портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]] през 1807 г. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, оставил лоша репутация за действията си.<ref name=":0" /> Обвинен в сериозни административни нарушения, след смъртта му е образувано разследване на действията му, а наследниците му са осъдени на голяма глоба.<ref name=":1" /> == Брак и потомство == ∞ за Елизабета Соранцо,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/dogaressasofveni00stal/page/316/mode/2up?view=theater|заглавие=The dogaressas of Venice : The wives of the doges|автор=Staley, Edgcumbe}}</ref> от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († сл. 1482) * 4 дъщери == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II.<ref>Yoyonoa (1 August 2012). "[https://my.gameblog.fr/membre/21719/blog/assassins-creed-sequence-1-entre-realite-et-fiction-154648 Assassin's Creed - Séquence 1: Entre réalité et fiction !]". ''Gameblog'' (in French</ref> В следващите истории ̈(Assassin's Creedː Renaissance и Assassin's Creed: Project Legacy) той обаче е споменат като [[антагонист]]. Появява се и във [[Фейсбук]] играта Assassin's Creed: Project Legacy, чийто сюжет обяснява, че Агостино е бил корумпиран като брат си и затова е бил убит от асасините с отровни писма на 20 септември 1501 г. == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana * Lorenzetti, Giulio (1975). ''Venice and its Lagoon'' (1982 ed.). Edizioni Lint Trieste * Norwich, John J. (1983). ''A History of Venice''. Penguin Books == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 1yzbucmxaccl0ovwvtgpcf0x6rzwr2v 12419167 12419164 2024-11-21T21:30:16Z Ambra75 259141 12419167 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = владетел | описание = дож на Венеция | портрет = | портрет-описание =Портрет от [[Марко Базаити]] | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Франческо Барбариго | майка =Касандра Морозини | брак =Елизабета Соранцо | деца =Франческо Барбариго<br>4 дъщери | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Марко Барбариго]]<br>2 братя|погребан=църква „Санта Мария дела Каритà“ (Венеция)}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[3 юни]] [[1419]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[20 септември]] [[1501]], пак там) е 74–тият [[дож]] на Венецианската република от [[1486]] до [[1501]] г. Заедно с [[Франческо Фоскари]] и [[Томазо Мочениго]] той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Barbarigo, Agostino|автор=Franco Gaeta|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 6 (1964)}}</ref> Aнгажира се решително в борбата срещу турците, окончателно анексирайки [[Кипър (остров)|Кипър]] към Венеция ([[1489]] г.). В останалата част управлението му се характеризира с внимателни политически инициативи, насочени към включването на Венеция в международната политическа игра с оглед на експанзия на континента, но също и с някои сериозни провали, като напразната помощ, дадена на [[Пиза]], обсадена от [[Флорентинска република|флорентинците]], и, през последните години, съживяването на турците в Източното Средиземноморие.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/barbarigo_(Dizionario-di-Storia)/|заглавие=Barbarigo|труд=Dizionario di Storia (2010)}}</ref> == Произход == Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство [[Барбариго]], и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – [[Марко Барбариго]] (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“.<ref> Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.</ref> По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в [[Крит]], във [[Верона]] и в [[Тревизо]]. == Биография == === Начална политическа кариера === Агостино е назначен за [[подест]] на [[Верона]] през [[1478]] г. и на [[Падуа]] през [[1482]] г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.<ref name=":0" /> Играе значителна роля във [[Ферарска война (1482 – 1484)|Ферарската война]], като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в [[Полезине Дзибело|Полезине]], където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при [[Роберто ди Сансеверино]], генерален капитан на Републиката, срещу папа [[Сикст IV]].<ref name=":0" /> Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му [[Марко Барбариго|Марко]] е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.<ref name=":0" /> === Начало на управлението === Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август [[1486]] г., когато е избран за дож след смъртта на брат си [[Марко Барбариго|Марко]]. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от [[Ферарска война (1482 – 1484)|войната срещу Ферара (1482 – 1484)]]. Това е един от редките в [[История на Венецианската република|историята на Венеция]] случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката. Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Австрийски-Тиролски]] за границите в [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]], където Републиката, притежаваща Рива, [[Торболе Казаля|Торболе]] и [[Роверето]], изглежда заплашва прохода [[Бренер]]. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в [[Кипър (остров)|Кипър]] от [[Катерина Корнаро]], и на [[Кефалония]].<ref name=":0" /> На 10 април [[1495]] г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и [[Миланско херцогство|Милано]], целяща да прогони краля на Франция [[Шарл VIII]] от [[Италия (географски регион)|Италия]] – цел, постигната благодарение на [[Битка при Форново|битката при Форново]] (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз [[Стари италиански държави|италианските държави]] постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция. Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на [[Пиза|града]], обсаден от [[Флорентинска република|флорентинците]], цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в [[Романя]]. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на [[Пиетро де Медичи|Пиеро де Медичи]] в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.<ref name=":0" /> Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с [[Луи XII]] (виж [[Втора италианска война (1499 – 1504)]]) остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.<ref name=":0" /> === Война с Османската империя === Между [[1499]] и [[1503]] г. Венеция воюва с [[Османска империя|Османската империя]]. Отношенията с османския султан [[Баязид II]] първоначално са добри, но от [[1492]] г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският [[Байло (длъжност)|байло]] в [[Константинопол]] изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в [[Далмация]] и стигат до портите на [[Задар]]. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на [[Пилос]] и въпреки че силите са наравно, [[Навпакт|Лепанто]] пада в османски ръце. През юни 1499 г. [[Метони (Месения)|Метони]] е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и [[Корони (Гърция)|Корони]]. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към [[Левант|Леванта]]. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от [[1503]] г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в [[Пелопонеско деспотство|Морея]] само [[Навплио]], [[Патра]] и [[Монемвасия]]. === Културна дейност === По време на неговото управление започват работите, които дават на [[Сан Марко (площад)|Пиаца „Сан Марко“]] някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за [[Часовникова кула (Венеция)|Часовниковата кула]] и през 1495 г. на Старите прокурации. На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] от братята Марко и [[Пиетро Ломбардо]]. През 1488 г. в църквата „Санта Мария дела Карита“ Агостино се занимава с изграждането на великолепна гробница за себе си и брат си Марко. [[Джовани Белини]] получава поръчка за четири големи [[Триптих|триптиха]] за гробницата. В нея е погребан дожът. Въпреки това през 1807 г. тя е почти напълно разрушена от французите. Той поръчва на Белини портрета на брат му [[Марко Барбариго|Марко]], предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488). === Смърт === Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на [[Наполеон]] през 1807 г. След смъртта му е основана институцията на ''Инквизиторите над починалия дож'', която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, оставил лоша репутация за действията си.<ref name=":0" /> Обвинен в сериозни административни нарушения, след смъртта му е образувано разследване на действията му, а наследниците му са осъдени на голяма глоба.<ref name=":1" /> == Брак и потомство == ∞ за Елизабета Соранцо,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/dogaressasofveni00stal/page/316/mode/2up?view=theater|заглавие=The dogaressas of Venice : The wives of the doges|автор=Staley, Edgcumbe}}</ref> от която има един син и четири дъщериː<ref name=":0" /> * Франческо Барбариго († сл. 1482) * 4 дъщери == В масовата култура == Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II.<ref>Yoyonoa (1 August 2012). "[https://my.gameblog.fr/membre/21719/blog/assassins-creed-sequence-1-entre-realite-et-fiction-154648 Assassin's Creed - Séquence 1: Entre réalité et fiction !]". ''Gameblog'' (in French</ref> В следващите истории ̈(Assassin's Creedː Renaissance и Assassin's Creed: Project Legacy) той обаче е споменат като [[антагонист]]. Появява се и във [[Фейсбук]] играта Assassin's Creed: Project Legacy, чийто сюжет обяснява, че Агостино е бил корумпиран като брат си и затова е бил убит от асасините с отровни писма на 20 септември 1501 г. == Източници == * Franco Gaeta, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 * Roberto Cessi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/marco-e-agostino-barbarigo_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Barbarigo, Marco e Agostino]'', в Enciclopedia Italiana (1930) * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_(Dizionario-Biografico)/ Barbarigo, Agostino]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana * Lorenzetti, Giulio (1975). ''Venice and its Lagoon'' (1982 ed.). Edizioni Lint Trieste * Norwich, John J. (1983). ''A History of Venice''. Penguin Books == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (doge)|140495410}}{{Нормативен контрол}}{{пост начало}} {{пост|[[Дож на Венеция|дож на Венецианската република]] |[[1486]]|[[1501]]|[[Марко Барбариго]]|[[Леонардо Лоредано]]}} {{пост край}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дожи на Венеция]] [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] tpfq05qh81ecy0q001adpzahb5ed1e7 0 754613 12419183 11706158 2024-11-21T21:55:29Z Ambra75 259141 12419183 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554|1554 г.]] е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557|1557 г.]] През [[1561|1561 г.]] е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564|1564 г.]] е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567|1567 г.]] е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570|1570 г.]] Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, [[Хуан Австрийски|дон Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Бележки == <references /> [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] c6uav8vpka6qvps12zwau8vkozpy734 12419185 12419183 2024-11-21T21:56:30Z Ambra75 259141 12419185 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554|1554 г.]] е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557|1557 г.]] През [[1561|1561 г.]] е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564|1564 г.]] е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567|1567 г.]] е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570|1570 г.]] Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, [[Хуан Австрийски|дон Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Бележки == <references />{{Превод от|it|Agostino Barbarigo (provveditore)|136992676}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] m9tfqitdmzivuluff5i7hmait5orvu4 12419187 12419185 2024-11-21T22:00:21Z Ambra75 259141 12419187 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак =Елена Паскуалиго <br>Лучия Пезаро | деца =Елена Барбариго <br>Елизабета Барбариго | подпис = | сайт = |род=[[Барбариго]]}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554]] г. е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557]] г. През [[1561]] г. е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564]] г. е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567]] г. е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570]] г. Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, дон [[Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (provveditore)|136992676}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 4r6d4swn9ivmm7sily40vdnka2xr74k 12419189 12419187 2024-11-21T22:01:54Z Ambra75 259141 12419189 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак =Елена Паскуалиго <br>Лучия Пезаро | деца =Елена Барбариго <br>Елизабета Барбариго | подпис = | сайт = |род=[[Барбариго]]}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554]] г. е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557]] г. През [[1561]] г. е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564]] г. е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567]] г. е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570]] г. Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, дон [[Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Източници == * Marcello Brusegan, ''I personaggi che hanno fatto grande Venezia'', Newton Compton, 2006 * Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010 * Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003 * Gerardo Tocchini, ''Minacciare con le immagini: gli affreschi scomparsi della "Casa Barbariga" e la svolta ideologica del patriziato Veneziano'', Roma, Edizioni di Storia e Letteratura, 2010 * Aldo Stella, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_res-257e6e5a-87e7-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (provveditore)|136992676}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] mumiinkxtw355jz90grna3ajg157cgh 12419190 12419189 2024-11-21T22:02:52Z Ambra75 259141 /* Брак и потомство */ 12419190 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак =Елена Паскуалиго <br>Лучия Пезаро | деца =Елена Барбариго <br>Елизабета Барбариго | подпис = | сайт = |род=[[Барбариго]]}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554]] г. е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557]] г. През [[1561]] г. е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564]] г. е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567]] г. е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570]] г. Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, дон [[Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Източници == * Marcello Brusegan, ''I personaggi che hanno fatto grande Venezia'', Newton Compton, 2006 * Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010 * Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003 * Gerardo Tocchini, ''Minacciare con le immagini: gli affreschi scomparsi della "Casa Barbariga" e la svolta ideologica del patriziato Veneziano'', Roma, Edizioni di Storia e Letteratura, 2010 * Aldo Stella, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_res-257e6e5a-87e7-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (provveditore)|136992676}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] qs83551kngkvtoeufjrq25y76hcv0fy 12419193 12419190 2024-11-21T22:06:03Z Ambra75 259141 12419193 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = венециански адмирал | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак =Елена Паскуалиго <br>Лучия Пезаро | деца =Елена Барбариго <br>Елизабета Барбариго | подпис = | сайт = |род=[[Барбариго]]}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554]] г. е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557]] г. През [[1561]] г. е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564]] г. е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567]] г. е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570]] г. Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === {{Основна|Кипърска война}} По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, дон [[Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== {{Основна|Битка при Лепанто}} В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Източници == * Marcello Brusegan, ''I personaggi che hanno fatto grande Venezia'', Newton Compton, 2006 * Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010 * Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003 * Gerardo Tocchini, ''Minacciare con le immagini: gli affreschi scomparsi della "Casa Barbariga" e la svolta ideologica del patriziato Veneziano'', Roma, Edizioni di Storia e Letteratura, 2010 * Aldo Stella, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_res-257e6e5a-87e7-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (provveditore)|136992676}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] ss0d8kh7pojbkgb7w46de5l7simu737 12419195 12419193 2024-11-21T22:08:21Z Ambra75 259141 /* Брак и потомство */ 12419195 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агостино Барбариго|Агостино Барбариго (пояснение)}} {{Личност | име = Агостино Барбариго | име-оригинал = Agostino Barbarigo | категория = адмирал | описание = венециански адмирал | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща =Джовани Барбриго | майка =Елизабета Дандоло | брак =Елена Паскуалиго <br>Лучия Пезаро | деца =Елена Барбариго <br>Елизабета Барбариго | подпис = | сайт = |род=[[Барбариго]]}} '''Агостино Барбариго''' ({{lang|it|Agostino Barbarigo}}; * [[22 януари]] [[1516]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]; † [[9 октомври]] [[1571]], [[Навпакт]]) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] срещу [[османци]]те.<ref>Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.</ref> Той е също важен [[меценат]], отговорен за изграждането от [[Сансовино]] на Ка Бембо в Сан Тровазо (<small>подселище на [[Преганциол]]</small>). == Произход == Той е от известната венецианска фамилия [[Барбариго]] и е син на Джовани Барбариго и Елизабета [[Дандоло]] († 1552). == Биография == През целия си живот заема многобройни административни длъжности във [[Венецианска република|Венецианската република]]. През [[1554]] г. е изпратен като [[посланик]] в [[Кралство Франция]], където остава до [[1557]] г. През [[1561]] г. е назначен за наместник във [[Фриули]]. През [[1564]] г. е избран за капитан на [[Падуа]], която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира. На 12 октомври [[1567]] г. е избран за наместник на [[Кипър (остров)|Кипър]], но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите<ref>Aldo Stella, ''Agostino Barbarigo'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> и е решено на негово място да бъде избран [[Николо Дандоло]]<ref>Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986</ref>. През [[1570]] г. Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от [[Кипърска война|Кипърската война]] с [[Османска империя|Османската империя]], назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на [[Джироламо Дзане]]), който предава новоспечелената позиция на [[Себастиано Вениер]] на 10 април 1571 г. === Кипърска война === {{Основна|Кипърска война}} По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на [[Себастиано Вениер]] и да поддържа мек тон със съюзниците. След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, дон [[Хуан Австрийски]], командир на [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]], е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от [[Маркантонио Колона]]. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго. ==== Битка при Лепанто ==== {{Основна|Битка при Лепанто}} В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния [[Мехмет Шорак]]<ref>Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010, с. 543</ref>. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.<ref>Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003, с. 62</ref> Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на [[Федерико Нани]].<ref>Пак там, с, 63</ref> Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г. == Брак и потомство == Агостино се жени два пътиː ∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː * Елена Барбариго, ∞ за дожа [[Антонио Приули]], от когото има 12 или 14 деца.<ref>[https://www.geni.com/people/Antonio-Priuli-94th-doge-of-Venice/6000000018625938976 Antonio Priuli, 94th doge of Venice]</ref> ∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː * Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има == Памет == На него [[Реджа Марина|Кралският флот]] нарича витлово [[Авизо (кораб)|авизо]], пуснато на вода през 1879 г., средникруизна подводница, пусната на вода през 1917 г., и подводница от клас Марчело, пусната на вода през 1938 г. == Източници == * Marcello Brusegan, ''I personaggi che hanno fatto grande Venezia'', Newton Compton, 2006 * Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010 * Angus Kostam, ''Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance'', Osprey Publishing, 2003 * Gerardo Tocchini, ''Minacciare con le immagini: gli affreschi scomparsi della "Casa Barbariga" e la svolta ideologica del patriziato Veneziano'', Roma, Edizioni di Storia e Letteratura, 2010 * Aldo Stella, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/agostino-barbarigo_res-257e6e5a-87e7-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ BARBARIGO, Agostino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 6, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agostino Barbarigo (provveditore)|136992676}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Барбариго]] [[Категория:Италиански адмирали]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] d42xgo5euhmaibzny0ky4pitw6fq7f4 0 760092 12418888 12352506 2024-11-21T16:38:30Z PowerBUL 202075 12418888 wikitext text/x-wiki {{Без източници|2022-10-10}}{{ТВ канали |Дата на стартиране=31 август 2020 г. |Кабел={{Aye}} |Седалище=София, България |картинка=SuperToons.jpg |Web={{Nay}} |Цифрово ефирно={{Nay}} |Сателит={{Aye}} |Статут=частна |Притежава се от=„Про Кидс“|IPTV={{Aye}} |Уебсайт= {{URL|supertoons.bg}} |Слоган=„Телевизията на нашите деца“ |Страна={{BG}} |Формат на картината=16:9 SD/HD |цветова гама=37acd3 |Език=Български |Мрежа=„Про Филмс“ |Аналогово ефирно={{Nay}}}} '''Супертуунс''' е [[България|български]] [[Телевизия|телевизионен канал]], собственост на „Про Кидс“, собственост на Емил Симеонов, притежател на „[[Про Филмс]]“. Каналът стартира на 31 август 2020 г. и излъчва предимно [[Анимация|анимационни]] предавания, насочени към деца от 3 до 12 г. == Предавания == === Текущи предавания === * „[[Пчеличката Мая]]“ (2012 – 2017) (2020–) * „Приключенията на Мечето Падингтън“ (1997 – 2000) (2020–) * „Пожарникарят Сам“ (2008 – 2018) (2020–) * „[[Джони Тест]]“ (2005 – 2014) (2020–) * „[[Телетъбис]]“ (2015 – 2018) (2020–) * „[[Приключенията на таралежа Соник]]“ (1993) (2020–) * „[[Маша и Мечока|Маша и Мечока]]“ (2009–) (2020–) * „Боб Строителя“ (2010 – 2011) (2020–) * „[[Инспектор Гаджет]]“ (1983 – 1986) (2020–) * „Миа и аз“ (2012–) (2020–) * „[[Уинкс Клуб]]“ (2004 – 2019) (2020–) * „Артур и Минимоите“ (2016 – 2017) (2021–) * „[[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]]“ (1981 – 1989) (2021–) * „[[Ну, погоди!]]“ (1969 – 2006) (2020–) * „[[Бакуган: Бойци в действие]]“ (2007–2012) (2021–) * „Бейблейд: Метъл Фюжън“ (2009–2010) (2021–) * „Франклин и приятели“ (2011–2013) (2021–) * „Хот Уилйс: Батъл Форс 5“ (2009–2011) (2021–) * „Викингът Вик“ (2014) (2021–) * „Нилс Холгерсон“ (2011) (2021–) * „[[100% Вълк|100% вълк Легендата за Лунния Камък]]“ (2020) (2021–) * [[Фиксики|Сръчковците]]". (2010-) (2022-) * "[[Лунтик и неговите приятели]]". (2006-сегашно време) * „[[Ну, погоди! Ваканция]]“ (2021–) (2024–) * „Монсиландци“ (2018-) (2024-) == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|supertoons.bg}} * {{Facebook|SuperToonsBG|Официална страница на Super Toons TV}} * [https://www.youtube.com/channel/UCioNiUEQ9f9vHUEWt2AmghA Официален канал на Super Toons TV] в „[[Ютюб]]“ {{мъниче|България}} {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Основани в България през 2020 година]] exo3lx9guat4psrvd1wiegi6sgak6u4 0 763275 12418678 11824272 2024-11-21T12:38:05Z PowerBUL 202075 12418678 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = C2C60A | Име в оригинал = Българска християнска телевизия | картинка = Bulgarian Christian Television logo.png | Дата на стартиране = 7 май 2015 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Благовест Белев | Слоган = | Формат на картината = 16:9 (SDTV) | Език = български | Страна = [[България]] | Статут = частна | Седалище = [[Ямбол]], ул. Анка Александрова 15 | Уебсайт = {{URL|bhtv.eu}}<ref name="cem">[https://www.cem.bg/linear_reg_docs.php?id=2349&cat=1 Публичен регистър – Би Ейч Ти]</ref> | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Българска християнска телевизия''' (съкратено '''БХТВ''') е [[България|български]] [[телевизионен канал]]. БХТВ излъчва от [[2015]] г. Основател на телевизията е евангелския [[пастор]] Благовест Белев. Медията има за цел да представи стандартите на [[протестантство|протестантството]]. Телевизията излъчва предавания, проповеди, конференции, хваления, концерти, свидетелства, игрални и документални филми на християнска тематика, засягащи най-вече протестанството и различните му разклонения. == Предавания == {{колони|3| * Информационна емисия на БХТВ * Програма Съприкосновение с д-р Чарлз Стенли * Среща с Благовест Велев * Живот в светлина * Проповед * Духовно пробуждане * Отворено небе * Библейски истории * Библейски личности * Победа * Към звездите * Корени на вярата * Красив ум * Настоящата реформация с п-р Урс Майер * Водени по пътя с д-р Майкъл Юзеф * Видеопроповед * Свръхестествено е * Слава на Бога * В пролома * Клуб 700 * Нова индетичност * Стражът * Зрителите питат - пасторите отговарят * Божествено изцерение * Възстановяване на колибата * Думи на живот * Докосване на безграничното * Славата на Исус * Грънчарят * От архивите на Били Греъм * Попитай Дани Тенев * Не се отказвай * Великото поръчение * Н2О * Багрите на българското * Песен и молитва * Преследвай лъва * Призив за всички * Посланието на кръста * Ангелите - пратени с мисия * Продукция на БХТВ и ТБН }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|bhtv.eu}} * {{Facebook|100063558074329|Официална страница на БХТВ}} * [https://www.youtube.com/channel/UCYKTZcnuN1n0tagWUeov0TQ Официален канал на БХТВ] в „[[Ютюб]]“ {{Мъниче|Телевизионен канал|България}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Протестантство в България]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] sb9ut2vfucg7354qc0feg9w96ik6zsz 12418679 12418678 2024-11-21T12:39:53Z PowerBUL 202075 12418679 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = C2C60A | Име в оригинал = Българска християнска телевизия | картинка = Bulgarian Christian Television logo.png | Дата на стартиране = 7 май 2015 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Благовест Белев | Слоган = | Формат на картината = 16:9 (SDTV) | Език = български | Страна = [[България]] | Статут = частна | Седалище = [[Ямбол]], ул. Анка Александрова 15 | Уебсайт = {{URL|bhtv.eu}}<ref name="cem">[https://www.cem.bg/linear_reg_docs.php?id=2349&cat=1 Публичен регистър – Би Ейч Ти]</ref> | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Българска християнска телевизия''' (съкратено '''БХТВ''') е [[България|български]] [[телевизионен канал]]. БХТВ излъчва от [[2015]] г. Основател на телевизията е евангелския [[пастор]] Благовест Белев. Медията има за цел да представи стандартите на [[протестантство|протестантството]]. Телевизията излъчва предавания, проповеди, конференции, хваления, концерти, свидетелства, игрални и документални филми на християнска тематика, засягащи най-вече протестанството и различните му разклонения. == Предавания == {{колони|3| * Информационна емисия на БХТВ * Програма Съприкосновение с д-р Чарлз Стенли * Среща с Благовест Велев * Живот в светлина * Проповед * Духовно пробуждане * Отворено небе * Библейски истории * Библейски личности * Победа * Към звездите * Корени на вярата * Красив ум * Настоящата реформация с п-р Урс Майер * Водени по пътя с д-р Майкъл Юзеф * Видеопроповед * Свръхестествено е * Слава на Бога * В пролома * Клуб 700 * Нова индетичност * Стражът * Зрителите питат - пасторите отговарят * Божествено изцерение * Възстановяване на колибата * Думи на живот * Докосване на безграничното * Славата на Исус * Грънчарят * От архивите на Били Греъм * Попитай Дани Тенев * Не се отказвай * Великото поръчение * Н2О * Багрите на българското * Песен и молитва * Преследвай лъва * Призив за всички * Посланието на кръста * Ангелите - пратени с мисия * Продукция на БХТВ и ТБН }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|bhtv.eu}} * {{Facebook|100063558074329|Официална страница на БХТВ}} * [https://www.youtube.com/channel/UCYKTZcnuN1n0tagWUeov0TQ Официален канал на БХТВ] в „[[Ютюб]]“ {{Мъниче|Телевизионен канал|България}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Протестантство в България]] [[Категория:Култура в Ямбол]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] nh7br8w5tq918hjl6a5y8sq2ogvu1xd 0 765247 12418895 11644479 2024-11-21T16:45:05Z PowerBUL 202075 12418895 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = D74F68 | Име в оригинал = Телевизия Туризъм | Име на български = | картинка = TVT LOGO.png | Дата на стартиране = 1 август 2010 г.<ref name="cem">[https://cem.bg/linear_reg_docs.php?id=2013&cat=1&lang=bg Публичен регистър - Телевизия Туризъм]</ref> | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Телевизия Туризъм ООД | Слоган = ''Виж България!'' | Формат на картината = 16:9 SD/HD | Език = [[Български език|българия]] | Страна = {{BG}} | Статут = частна | Седалище = [[София]] | Уебсайт = {{URL|see.bg}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Aye}} | Цифрово ефирно = {{Aye}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Телевизия Туризъм''' (съкратено ''ТВТ'', ''ТVT'') е [[България|български]] [[телевизионен канал]]. == История == TVT е телевизия, изцяло посветена на [[България]]. Излъчва 100% авторска продукция, заснета в България. Медията е основана през [[2010]] г. Неин управител е [[журналист]]ът и [[продуцент]] [[Георги Крумов]]. [[Мото]]то на каналът е „Виж България!“. От [[април]] [[2019]] г. програмата на Телевизия Туризъм се излъчва и в [[Северна Македония]]. Първоначално излъчването покрива общините [[Струмица]], [[Василево (община Василево)|Василево]], [[Босилово]] и [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]], а по-късно се очаква да започне предаване и в други общини на Северна Македония, както и в други [[държави]].<ref name="predavatel">[http://www.predavatel.com/bg/tv/tvt Телевизия Туризъм (ТVT) – Предавател България]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|see.bg}} * {{Facebook|televisiontourism|Официална страница на телевизия „Туризъм“}} * [https://www.youtube.com/channel/UCAyWaiVSh3EJGfmRhyNahgg Официален канал на телевизия „Туризъм“] в „[[Ютюб]]“ [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Основани в България през 2010 година]] 8ogfrxq5uqio2snj9akzcpwxlrwz0r0 0 769092 12419132 12411604 2024-11-21T20:48:06Z Krisi tranchev.1999 114581 Керана и Димитрина Германова озвучават в „[[Злосторница]]“ като сестрите Елфаба и Несароуз, които стават съответно Лошите вещици на Запада и Изтока. 12419132 wikitext text/x-wiki '''Нахсинхронен дублаж''' е метод в кинопроизводството за фиксиране на диалога върху магнитна лента. Терминът произхожда от немската дума nachsynchron, която в превод означава „след-едновременен“, иначе казано – „пълно покритие“.<ref>[https://artizanin.com/a-few-words-about/ Няколко думи за дублажа, Красимир Куцупаров, artizanin.com]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.musicology-bg.com/peterkostov1.pdf|заглавие=Синхронният дублаж в България - как натрупаният опит изгражда висококвалифицирани специалисти|достъп_дата=6 декември 2022|труд=musicology-bg.com}}</ref> Използва се в множество държави при излъчването на чуждестранни сериали, филми, реклами и други видове медия с [[дублаж]]. Оригиналните гласове се заменят напълно с тези на озвучаващите артисти в държавата, в която се излъчват. В САЩ този процес започва да се използва през [[1950-те|50-те години на ХХ век]]. В България се използва от [[1990-те|90-те години на ХХ век]] и предимно се използва за дублаж на анимационни филми и сериали. Един от първите игрални филми с нахсинхронен дублаж е „[[Мисис Даутфайър]]“, излъчен по [[Канал 1]] през 1999 г.<ref>{{Citation |title=web.archive.org |url=http://www.bnt.bg/bg/films/archive/mrs_doubtfire/Default.htm |accessdate=2001-04-18 |archivedate=2001-04-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20010418013234/http://www.bnt.bg/bg/films/archive/mrs_doubtfire/Default.htm }}</ref> В нахсинхронните дублажи на филмите са участвали различни лица от киното, театъра и телевизията, включително популярни български актьори, певци, телевизионни водещи и инфлуенсъри. Сред известните актьори на [[България]] в театъра и киното, които озвучават само един филм в нахсинхронните дублажи за кино, са [[Златина Тодева]], [[Тодор Колев]], [[Стефан Данаилов]], [[Георги Мамалев]], [[Диян Мачев]], [[Мария Каварджикова]], [[Бойка Велкова]], [[Мартина Вачкова]], [[Михаил Билалов]], [[Нона Йотова]], [[Красимир Радков]], [[Лилия Маравиля]], [[Снежина Петрова]], [[Силвестър Силвестров]], [[Димитър Рачков]], [[Невена Бозукова]], [[Моню Монев]], [[Десислава Бакърджиева]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Руши Видинлиев]], [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]], Саня Борисова, [[Евгени Будинов]], [[Александър Кадиев]], [[Явор Бахаров]], [[Радина Кърджилова]], [[Виолета Марковска]], [[Силвия Петкова]], [[Дария Симеонова]] и [[Радина Боршош]]. == Известни личности, участвали в нахсинхронни дублажи == === Актьори (мъже) === * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] – „[[Деца шпиони: Краят на времето]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/kino/2011/08/24/filip-avramov-dava-glasa-si-na-shantavoto-kuche-v-deca-shpioni-kraiat-na-vremeto.126738|заглавие=Филип Аврамов дава гласа си на шантавото куче в „Деца шпиони: Краят на времето“|издател=dnes.bg|дата=24 август 2011|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> „[[Малката стъпка]]“, „[[Енканто]]“ и др.<ref name="енканто">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/liubopitno/enkanto-vesi-boneva-preja-filip-avramov-i-nadezhda-panajotova-ozvuchat-animacijata-na-disni.html|заглавие=„Енканто“: Веси Бонева, Прея, Филип Аврамов и Надежда Панайотова озвучават анимацията на „Дисни“|издател=ladyzone.bg|дата=11 ноември 2022 г.|достъп_дата=9 декември 2022 г.}}</ref> * [[Димо Алексиев]] – „[[DC Лигата на супер-любимците]]“<ref>[http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg kino.dir.bg]</ref> * [[Дарин Ангелов]] – „[[Ледена епоха (поредица)|Ледена епоха]]“ и „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ * [[Деян Ангелов]] – „[[Ледена епоха (поредица)|Ледена епоха]]“, „[[Храбрият гълъб]]“, „[[Всички на сърф]]“, „[[Чудната петорка]]“ и др. * [[Иво Аръков]] – „[[Героичната шесторка]]“ и „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ * [[Петър Байков]] – „[[Господарка на злото 2]]“ * [[Явор Бахаров]] – „[[Бикът Фердинанд]]“<ref name="фердинанд">[https://www.cinefish.bg/movie_actors.php?id=34662 cinefish.bg]</ref> * [[Михаил Билалов]] – „[[Смелата Ваяна]]“<ref name="ваяна">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.obekti.bg/chovek/maya-novoselska-i-mihail-bilalov-davat-glasovete-si-na-smelata-vayana|заглавие=Мая Новоселска и Михаил Билалов дават гласовете си на „Смелата Ваяна“|издател=obekti.bg|дата=12 октомври 2016 г.|достъп_дата=9 декември 2022 г.}}</ref> * Атанас Бончев – „[[Шрек]]“ и „[[Смърфовете]]“ * [[Евгени Будинов]] – „[[Колите 3]]“ и „[[Бикът Фердинанд]]“<ref name="фердинанд"/> * [[Руши Видинлиев]] – „[[Роботи]]“ * [[Камен Воденичаров]] – „[[Стюарт Литъл]]“,<ref name="стюарт">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2127/kino.htm|заглавие=Вестник „Култура“, брой 16, 28 април 2000 г.|издател=newspaper.kultura.bg|дата=28 април 2000 г.|достъп_дата=6 октомври 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.segabg.com/article.php?issueid=1918&sectionid=10&id=00006|заглавие=Мишка бъбри на български в DVD|издател=old.segabg.com|дата=28 октомври 2000|достъп_дата=16 февруари 2023|архив_дата=2023-02-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230216185518/https://old.segabg.com/article.php?issueid=1918&sectionid=10&id=00006}}</ref> „[[Планета 51]]“, „[[Playmobil: Филмът]]“ и „[[Клара]]“ * [[Калин Врачански]] – „[[Рапунцел и разбойникът]]“,<ref name="cinefish">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Kalin-Vrachanski-vliza-v-rolite-na-svoenraven-razboynik-i-supergeroy-news4940.html|заглавие=Калин Врачански влиза в ролите на своенравен разбойник и супергерой|издател=cinefish.bg|дата=4 октомври 2010|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> „[[Мегаум]]“<ref name="cinefish"/> и „[[Щъркели (филм)|Щъркели]]“ * [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] – „[[Тарзан 2]]“ и „[[Рататуй (филм)|Рататуи]]“ * [[Герасим Георгиев]] – „[[Турбо (филм)|Турбо]]“, „[[Щъркели (филм)|Щъркели]]“ и „[[Бебе Бос]]“ * [[Йордан Господинов (актьор)|Йордан Господинов-Дачко]] – „[[Шрек завинаги]]“, „[[Смърфовете]]“ и „Сабрина: Тайните на една тийн вещица“ * [[Станимир Гъмов]] – „[[Динозавър (филм, 2000)|Динозавър]]“, „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, „[[Героичната шесторка]]“ и „[[Миньоните]]“ * [[Христо Гърбов]] – „[[Рататуй (филм)|Рататуи]]“ и „[[Мармадюк]]“ * [[Леарт Докле]] – „[[Сами вкъщи]]“ * [[Теодор Елмазов]] – „[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]“, „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“, „[[Таласъми ООД]]“ и др. * [[Стефан Данаилов]] – „[[Играта на играчките 3]]“ * [[Николай Илиев (актьор)|Николай Илиев]] – „[[Играта на играчките 3]]“ * [[Александър Кадиев]] – „[[Аз, проклетникът 3]]“ * [[Виктор Калев]] – „[[Стюарт Литъл]]“ и „[[Стюарт Литъл 2]]“ * [[Вълчо Камарашев]] – „[[Колите]]“ и „[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]“ * [[Владимир Карамазов]] – „[[Принцесата и жабокът]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/269769|заглавие=Владо Карамазов се превръща в принц жабок|издател=24chasa.bg|дата=2 ноември 2009|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> и „[[Кубо и пътят на самурая]]“ * [[Тодор Колев]] – „[[Роботи]]“ * [[Малин Кръстев]] – „[[Рио (филм, 2011)|Рио]]“ и „[[Рио 2]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/1793872724-Aristokratat_zlodey_Naydjal_ot_Rio_govori_s_glasa_na_Malin_Krastev.html|заглавие=Аристократът злодей Найджъл от „Рио“ говори с гласа на Малин Кръстев|издател=btv.bg|дата=8 април 2011|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> * [[Кръстю Лафазанов]] – „[[Стюарт Литъл]]“, „[[Братът на мечката]]“ и „[[Шрек]]“ * [[Георги Мамалев]] – „[[Планета 51]]“ * [[Диян Мачев]] – „[[Лоракс]]“ * [[Васил Михайлов (актьор)|Васил Михайлов]] – „[[Мечо Пух]]“ * [[Моню Монев]] – „[[Лего Батман: Филмът]]“ * [[Руслан Мъйнов]] – „[[Хортън (филм)|Хортън]]“ и „[[Търсенето на Дори]]“ * [[Христо Мутафчиев]] – „[[Космически забивки]]“, „[[Ледена епоха (поредица)|Ледена епоха]]“, „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“, „[[Търсенето на Немо]]“ и др. * [[Любомир Нейков]] – „[[Братът на мечката]]“, „[[Гарфилд]]“ и „[[Търсенето на Дори]]“ * [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] – „[[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]]“ * [[Пламен Пеев]] – „[[Братът на мечката]]“, „[[Феноменалните]]“, „[[Колите]]“, „[[Артур и минимоите]]“, „[[Домът на Фостър за въображаеми приятели]]“ и други. * [[Антон Радичев]] – „[[Тарзан 2]]“ и „[[Колите]]“ * [[Красимир Радков]] – „[[Angry Birds: Филмът]]“ * [[Башар Рахал]] – „[[Фантастичното приключение до Оз]]“ и „[[Падингтън 2]]“ * [[Димитър Рачков]] – „[[Братът на мечката]]“ * [[Александър Сано]] – „[[Зоотрополис]]“ * [[Силвестър Силвестров]] – „[[Весели крачета 2]]“ * [[Деян Славчев]] – „[[Роботи]]“ и „[[Алфа и Омега]]“ * [[Николай Станоев|Ники Станоев]] – „[[Angry Birds: Филмът]]“<ref name="angrybirds"/> * [[Иван Тишев]] – „[[Червената обувчица и седемте джуджета]]“ * [[Тончо Токмакчиев]] – „[[Стюарт Литъл]]“ * [[Румен Угрински]] – „[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Хари Потър и Стаята на тайните]]“, „[[Мегаум]]“, „[[Весели крачета 2]]“ и др. * [[Николай Урумов]] – „[[Цар лъв]]“, „[[Ледена епоха (поредица)|Ледена епоха]]“, „[[Кунг-фу панда]]“ и др. * [[Любен Чаталов]] – „[[Атлантида: Изгубената империя]]“ и „[[Див живот]]“ * [[Стефан Щерев – Чечо]] – „[[Динозавър (филм, 2000)|Динозавър]]“ * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – „[[Гринч (2018)|Гринч]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=36456&material_id=5083|заглавие=Иван Юруков озвучава „Гринч“|издател=cinefish.bg|дата=19 ноември 2018|достъп_дата=3 октомври 2022}}</ref> === Актьори (жени) === * [[Десислава Бакърджиева]] – „[[Търсенето на Дори]]“ * [[Невена Бозукова]] – „[[Тайната на Коко]]“ * Саня Борисова – „[[Играта на играчките 3]]“ * [[Радина Боршош]] – „[[Господарка на злото 2]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/B1_0aBZjd1y/|заглавие=Радина Боршош като гласът на Аврора в „Господарка на злото 2“, записан в дублажното студио „Доли Медия Студио“|издател=[[Instagram]]|дата=4 септември 2019}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/B3wAQdHjJZ_/|заглавие=Публикация на Радина Боршош за „Господарка на злото 2“|издател=[[Instagram]]|дата=18 октомври 2019}}</ref><ref name="народентеатър">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/public/bg/artist/radina-borshosh/|заглавие=Радина Боршош в сайта на Народния театър „Иван Вазов“|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“]]}}</ref> * [[Бойка Велкова]] – „[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]]“ * [[Мартина Вачкова]] – „[[Стюарт Литъл]]“ * Стела Ганчева – „[[Колите 3]]“ * [[Нона Йотова]] – „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“ * [[Елен Колева]] – „[[Хотел Трансилвания]]“, „[[Сами вкъщи]]“ и „[[Малката стъпка]]“ * [[Мария Каварджикова]] – „[[Лило и Стич]]“ * [[Биляна Казакова]] – „[[Колите 3]]“ * [[Радина Кърджилова]] – „[[Парка на чудесата]]“ * [[Лилия Маравиля]] – „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ * [[Милена Маркова]] – „[[Ой, къде изчезна Ной!]]“, „[[Червената обувчица и седемте джуджета]]“, „[[Напред (филм)|Напред]]“, „[[Ой, къде изчезна Ной! 2]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/CaRaeR8P9YW/|заглавие=Милена Маркова-Маца като Хейзъл в „Ой, къде изчезна Ной! 2“|издател=[[Instagram|instagram.com]]|дата=22 февруари 2022 г.}}</ref> и „[[Чуден свят (филм)|Чуден свят]]“ * [[Виолета Марковска]] – „[[Алфа и Омега]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blife.bg/article-5009|заглавие=Део и Вили Марковска като Алфа и Омега|издател=blife.bg|дата=28 септември 2010 г.|достъп_дата=9 декември 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/25230.html|заглавие=Део и Вили Марковска се впускат в приключение|издател=slava.bg|дата=29 септември 2010|достъп_дата=10 януари 2023}}</ref> * [[Ирена Милянкова]] – „[[Алберт (филм)|Алберт]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=206034379074018&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Ирена Милянкова като Джумила в „Алберт“|издател=[[Facebook]]|дата=28 юни 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> и „[[Пътешествие до луната (филм, 2021)|Пътешествие до луната]]“ * [[Мая Новоселска]] – „[[Лейди и Скитника]]“ и „[[Смелата Ваяна]]“<ref name="ваяна"/> * [[Ралица Паскалева]] – „[[Емоджи: Филмът]]“<ref>[http://zdraven.bg/%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82/ zdraven.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/RalitsaPaskaleva/photos/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D1%87%D0%B5-%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D1%8A%D1%82-the-emoji-movie-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D1%8F-%D0%B3%D0%BB/834234630069829/|заглавие=Ралица Паскалева като гласа на Терабайт в „Емоджи: Филмът“|издател=[[facebook.com]]|дата=19 август 2017 г.}}</ref> и „[[DC Лигата на супер-любимците]]“<ref name="женачудо">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=597514861737637&set=a.261568408665619|заглавие=Ралица Паскалева като Жената-чудо в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[facebook.com]]|дата=9 юли 2022 г.}}</ref> * [[Силвия Петкова]] – „[[Angry Birds: Филмът 2]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.facebook.com/219324928132490/photos/a.317183048346677/2358594317538863/ | заглавие = Обновете браузъра си {{!}} Facebook | издател = facebook.com | достъп_дата = 25 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.facebook.com/219324928132490/photos/t.100044312505465/2480698701995090/ | заглавие = Обновете браузъра си {{!}} Facebook | издател = facebook.com | достъп_дата = 25 януари 2022}}</ref> * [[Латинка Петрова]] – „[[Отнесена от духовете]]“, „[[Лоракс]]“, „[[Хотел Трансилвания]]“ и „[[Рио 2]]“ * [[Снежина Петрова]] – „[[Рапунцел и разбойникът]]“ * [[Александра Раева]] – „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ и „[[Лего Батман: Филмът]]“ * [[Койна Русева]] – „[[Ледена епоха (поредица)|Ледена епоха]]“ * [[Дария Симеонова]] – „[[Колите 3]]“<ref>[https://www.facebook.com/100044420949957/videos/633906443469410 facebook.com]</ref> * [[Александра Сърчаджиева]] – „[[Самолети (филм)|Самолети]]“, „[[Angry Birds: Филмът]]“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://bulevard.bg/pictures/2077/46262/balgarskite-litsa-i-glasove-na-angry-birds-filmat/ | заглавие = Българските лица на Angry Birds - Българските лица (и гласове) на Angry Birds: Филмът | издател = bulevard.bg | достъп_дата = 25 януари 2022}}</ref> „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ и „[[Angry Birds: Филмът 2]]“<ref name="angrybirds2"/> * [[Златина Тодева]] – „[[Братът на мечката]]“ * [[Ернестина Шинова]] – „[[Падингтън 2]]“ * [[Ваня Щерева]] – „[[Падингтън 2]]“ === Музиканти (мъже) === * Ангел и Мойсей – „[[Хотел Трансилвания]]“ * Цветелин Атанасов (Цецо Елвиса) – „[[Лате и магическият воден камък]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=121878877489569&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Цецо Елвиса като Гарвана Корп в анимационния филм „Лате и магическият воден камък“|издател=[[Facebook]]|дата=28 февруари 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/watch/?v=5787894924653610|заглавие=Цецо Елвиса в дублажното студио, където озвучава анимационния филм „Лате и магическият воден камък“|издател=[[Facebook]]|дата=28 февруари 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> и „[[Алберт (филм)|Алберт]]“<ref name="крадци">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=208835522127237&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Цецо Елвиса и Илия Деверджиев като Крадци в „Алберт“|издател=[[Facebook]]|дата=2 юли 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> * [[Рафи Бохосян]] – „[[Овца или вълк]]“ и „[[Шпионски бъркотии]]“ * [[Добрин Векилов]] – „[[Аз, проклетникът 2]]“ и „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ * [[Румънеца и Енчев]] – „[[Артур и минимоите]]“, „[[Рио]]“ и „[[Рио 2]]“ * [[Играта (рапър)|Ивайло Иванов-Играта]] – „[[Заешко училище: Пазителите на златното яйце]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CurD9p_tace/|заглавие=Публикация на Ивайло Иванов – Играта за „Заешко училище“|издател=instagram.com|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> „[[Алберт]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/Cq0NKBXs-bu/|заглавие=Публикация на Ивайло Иванов – Играта за „Алберт“|издател=instagram.com|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> „[[Двама приятели и язовец]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=270774725933316&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Floria Films за Тутсън и Лудиуд в „Двама приятели и язовец“, озвучени от Ивайло Иванов – Играта|издател=[[Facebook]]|дата=8 октомври 2023|достъп_дата=3 февруари 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/reel/677918297648191|заглавие=Публикация на рапъра Играта за ролите на Тутсън и Лудиуд в анимационния филм „Двама приятели и язовец“|издател=[[Facebook]]|дата=12 октомври 2023|достъп_дата=3 февруари 2024}}</ref> „[[Забравената Коледа]]“ и „[[Снежни топки]]“ * [[Мирослав Костадинов]] – „[[Принцът на Египет]]“ * [[Кирил Маричков]] – „[[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]]“ * [[Георги Милчев – Годжи]] – „[[Angry Birds: Филмът]]“<ref name="angrybirds"/> * [[Орлин Павлов]] – „[[Сами вкъщи]]“, „[[Красавицата и Звяра (филм, 2017)|Красавицата и Звяра]]“, „[[Зайчето Питър]]“, „[[Малката стъпка]]“, „[[Сами вкъщи 2]]“ и „[[Зайчето Питър 2: По широкия свят]]“ * [[Искрен Пецов]] – „[[Лате и магическият воден камък]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/watch/?v=1380070456127459|заглавие=Искрен Пецов в дублажното студио, където озвучава анимационния филм „Лате и магическият воден камък“|издател=[[Facebook]]|дата=|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/watch/?v=1379404099571169|заглавие=Искрен Пецов за ролите си в дублажа на анимационния филм в „Лате и магическият воден камък“|издател=[[Facebook]]|дата=12 март 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> „[[Алберт (филм)|Алберт]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=207435952267194&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Искрен Пецов като Рапало в „Алберт“|издател=[[Facebook]]|дата=30 юни 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> „[[Пътешествие до луната (филм, 2021)|Пътешествие до луната]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=247118698298919&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Искрен Пецов като Г-н Зумземан в „Пътешествие до луната“|издател=[[Facebook]]|дата=31 август 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> „[[Двама приятели и язовец]]“ и „[[Снежни топки]]“ * [[Славин Славчев]] – „[[Крокодилът Лайл]]“<ref>[https://kino77.bg/movie/lyle-lyle-crocodile-2022/ kino77.bg]</ref><ref>[https://www.cinefish.bg/Krokodilat-Layl-Lyle-Lyle-Crocodile-id45232.html cinefish.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CkPv1W8otwt/?hl=bg|заглавие=Славин Славчев за „Крокодилът Лайл“|издател=instagram.com|дата=28 октомври 2022 г.}}</ref> * [[Ицо Хазарта]] – „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ и „[[Angry Birds: Филмът 2]]“<ref name="angrybirds2"/> * Папи Ханс – „[[Червената обувчица и седемте джуджета]]“ * [[Дичо Христов]] – „[[Кунг-фу панда]]“ === Музиканти (жени) === * [[Весела Бонева]] – „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, „[[Ледена епоха 4: Континентален дрейф]]“, „[[Красавицата и Звяра (филм, 2017)|Красавицата и Звяра]]“, „[[Замръзналото кралство]]“, „[[Чаровният принц]]“ и „[[Енканто]]“<ref name="енканто"/> * [[Димитрина Германова]] – „[[Енканто]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/74491/dimitrina-germanova-ozvuchava-ariel-v-malkata-rusalka|заглавие=Димитрина Германова озвучава Ариел в „Малката русалка“|издател=dobrichonline.com|дата=15 март 2023}}</ref> „[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/glavnata-geroina-vav-filma-na-disney-malkata-rusalka-e-ozvuchena-ot-dobrichliikata-dimitrina-germanova|заглавие=Главната героиня във филма на Disney „Малката русалка“ е озвучена от добричлийката Димитрина Германова|издател=darik.bg|дата=25 май 2023}}</ref> и „[[Злосторница]]“ * [[Поли Генова]] – „[[Смърфовете]]“, „[[Зоотрополис]]“ и „[[Тайният свят на Финик]]“ * [[Маги Джанаварова]] – „Джъстин и рицарите на честта“<ref name="deo"/> * [[Кристина Димитрова]] – „[[Лате и магическият воден камък]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=125072373836886&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Кристина Димитрова като принцеса Грета в анимационния филм „Лате и магическият воден камък“|издател=[[Facebook]]|дата=4 март 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/watch/?v=1066126691444737|заглавие=Кристина Димитрова в дублажното студио, където озвучава анимационния филм „Лате и магическият воден камък“|издател=[[Facebook]]|дата=4 март 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> * [[Антоанета Добрева]] – „[[Артур и отмъщението на Малтазар]]“ „[[Артур и войната на двата свята]]“, „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ и „[[Малката стъпка]]“ * [[Йоанна Драгнева]] – „[[Седмото джудже]]“, „[[Овца или вълк]]“, „[[Моята непослушна фея]]“ и др. * [[Мария Илиева]] – „[[Отвътре навън]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=bV8tIk_cgjk|заглавие=Отвътре навън / Inside Out (2015) с Мария Илиева|издател=[[youtube.com]]|дата=28 октомври 2016 г.}}</ref> * [[Белослава|Белослава Йонова]] – „[[Роботи]]“, „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, „[[Весели крачета 2]]“ и „[[Моята непослушна фея]]“ * [[Керана]] – „[[Желание]]“, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radioveselina.bg/news/7625/kerana-ozvuchava-naj-novata-geroinja-na-disni|заглавие=Керана озвучава най-новата героиня на Дисни|издател=Радио Веселина|дата=9 октомври 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Noviyat-treylar-na-Jelanie-ni-prenasya-v-edno-magichesko-myasto-s-vnushitelniya-glas-na-Kerana-news26997.html|заглавие=Новият трейлър на „Желание“ ни пренася в едно магическо място с внушителния глас на Керана|издател=cinefish.bg|дата=9 октомври 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/DisneyStudioBulgaria/posts/pfbid033nyQResSPNaQoM1DykJ7bZkYd7FvCrceFy4gTiiybHRYq6PXL7Br9dfGaDzFeT1pl|заглавие=Дисни - Енергията и живота, които Керана вдъхва на своята... | Facebook|издател=[[facebook.com]]|дата=11 октомври 2023}}</ref> „[[Тролчета: Бандата се събира]]“ и „[[Злосторница]]“ * [[Силвия Кацарова]] – „[[Братът на мечката]]“ * Надежда Ковачева – „[[Смелата Ваяна 2]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://oborishte.bg/надежда-ковачева-е-гласът-на-смелата-в/|заглавие=Надежда Ковачева е гласът на смелата Ваяна в новия филм на Дисни|издател=oborishte.bg|дата=6 ноември 2024}}</ref> * [[Кръстина Кокорска]] – „[[Тролчета]]“, „[[Малката стъпка]]“, „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“, „[[Енканто]]“ и др. * [[Михаела Маринова]] – „[[Смелата Ваяна]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QRN3m-CsKpY|заглавие=Михаела Маринова е Ваяна / Смелата Ваяна (Vaiana) - 2016|издател=[[youtube.com]]|дата=17 ноември 2016|достъп_дата=24 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cineboom.bg/михаела-маринова-дава-гласа-си-на-смел/|заглавие=Михаела Маринова дава гласа си на „Смелата Ваяна“|автор=Кръстев, Димитър|издател=cineboom.bg|дата=9 ноември 2016|достъп_дата=16 октомври 2024}}</ref> * [[Прея|Прея Осасей]] – „[[LEGO: Филмът 2]]“,<ref>[http://www.noviteroditeli.bg/zaedno-novini/vsichki-vzrasti/preya-ozvuchava-pesnichkite-v-lego-2/ Прея озвучава песничките в „Лего 2“]</ref> „[[Angry Birds: Филмът 2]]“,<ref name="angrybirds2">[https://www.noviteroditeli.bg/zaedno/vsichki-vzrasti/ico-hazarta-aleks-srchadzhieva-krista-i-preya-ozvuchavat-angry-birds-filmt-2 noviteroditeli.bg]</ref> „[[Доктор Дулитъл (филм, 2020)|Доктор Дулитъл]]“, „[[Спондж Боб: Гъба беглец]]“ и „[[Енканто]]“<ref name="енканто"/> * Петя Панева – „[[Пътешествие до луната (филм, 2021)|Пътешествие до луната]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=243904715286984&set=a.243904741953648|заглавие=Публикация на Петя Панева за ролята на Ан в „Пътешествие до луната“|издател=[[Facebook]]|дата=25 август 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/floria.films/videos/716767923592452|заглавие=Петя Панева за ролята си на Ан в „Пътешествие до луната“|издател=[[Facebook]]|дата=2 септември 2023}}</ref> * [[Лидия Стаматова]] – „[[Заешко училище: Пазителите на златното яйце]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CqxdyYdoDEW/|заглавие=Публикация на Лидия за „Заешко училище: Пазителите на златното яйце“|издател=instagram.com|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> * [[Дивна Станчева]] – „[[Елена от Авалор]]“ и „[[Загубеният Йети]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vibes.bg/divna-ozvuchava-yi-v-izgubeniat-yeti/|заглавие=Дивна озвучава героинята Ий в „Загубеният Йети“|издател=vibes.bg|дата=16 юли 2019 г.|достъп_дата=9 декември 2022 г.}}</ref> * [[Джина Стоева]] – „[[Пътешествие до луната (филм, 2021)|Пътешествие до луната]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=246734058337383&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Джина Стоева като Светкавичната вещица в „Пътешествие до луната“|издател=[[Facebook]]|дата=30 август 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> * [[Михаела Филева]] – „[[Овца или вълк]]“, „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“ и „[[Парка на чудесата]]“ * [[Невена Цонева]] – „[[Храбро сърце]]“ и „[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]“ === Други личности === * [[Александра Богданска]] – „[[Гринч (2018)|Гринч]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.avtora.com/daniel-petkanov-i-aleksandra-shte-ozvuchavat-noviia-grinch|заглавие=Даниел Петканов и Александра ще озвучават новия „Гринч“|издател=avtora.com|дата=20 ноември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:4d49d5684d|заглавие=Дани и Алекс Петканови: В обувките на анимационен герой – „На кафе” (01.10.2018)|издател=[[vbox7.com]]|дата=1 октомври 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/aleksandra.bogdanska.378/posts/2142875215954119|заглавие=Публикация на Александра Богданска за озвучаването на „Гринч“|издател=[[facebook.com]]|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> и „[[Зайчето Питър 2: По широкия свят]]“ * Андреа Банда Банда – „[[Гарфилд: Филмът]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/C6vS-ZQohe2/|заглавие=Публикация на Андреа Банда Банда в Instagram за озвучаването на кравата Етел в „Гарфилд: Филмът“|издател=[[Instagram]]|дата=9 май 2024|достъп_дата=12 май 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/reel/C6vUd7xoZUT/|заглавие=Видео публикация на Андреа Банда Банда в Instagram за озвучаването на кравата Етел в „Гарфилд: Филмът“|издател=[[Instagram]]|дата=9 май 2024|достъп_дата=12 май 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/az_sum_bandax2/status/1788469324451074532|заглавие=Публикация на Андреа Банда Банда в Twitter за озвучаването на кравата Етел в „Гарфилд: Филмът“|издател=[[Twitter]]|дата=9 май 2024|достъп_дата=12 май 2024}}</ref> * [[Гала (водеща)|Гала]] – „[[Артур и минимоите]]“ * [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов-син]] – „[[Артур и минимоите]]“ и „[[Артур и войната на двата свята]]“ * Калоян Димитров-Баллан – „[[Алберт (филм)|Алберт]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=204616559215800&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на BALLAN като Егон в „Алберт“|издател=[[Facebook]]|дата=26 юни 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> и „[[Пътешествие до луната (филм, 2021)|Пътешествие до луната]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo?fbid=243709021973220&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на BALLAN като Питър в „Пътешествие до луната“|издател=[[Facebook]]|дата=25 август 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/floria.films/videos/669810131478511|заглавие=BALLAN за ролята си на Питър в „Пътешествие до луната“|издател=[[Facebook]]|дата=31 август 2023|достъп_дата=2 септември 2023}}</ref> * [[Иван Звездев]] – „[[Рататуй (филм)|Рататуи]]“ * [[Станислава Айви|Станислава Кара]] – „[[Търсенето на Дори]]“ * [[Емил Конрад]] – „[[Моята непослушна фея]]“ * Даниел Петканов – „[[Гринч (2018)|Гринч]]“ и „[[Зайчето Питър 2: По широкия свят]]“ * [[Иво Сиромахов]] – „[[Angry Birds: Филмът]]“<ref name="angrybirds"/> * [[Део|Деян Славчев-Део]] – „[[Роботи]]“, „[[Алфа и Омега]]“ и „[[Джъстин и рицарите на честта]]“<ref name="deo">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/2457080|заглавие=Део озвучи анимационен филм|издател=24chasa.bg|дата=18 ноември 2013 г.}}</ref> * [[Никол Станкулова]] – „[[Рио 2]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/4030973|заглавие=Никол Станкулова е журналист, Милица Гладнишка - ленивец (видео)|издател=24chasa.bg|дата=12 април 2014 г.|достъп_дата=9 декември 2022 г.}}</ref> * [[Слави Трифонов]] – „[[Angry Birds: Филмът]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/5345543|заглавие=Слави Трифонов става дубльор, озвучава най-ядосаното пиле|издател=24chasa.bg|дата=6 март 2016 г.}}</ref><ref name="angrybirds">[http://www.slavishow.com/angry-birds-ще-бъде-с-гласовете-на-слави-годжи-к/ „Angry Birds“ ще бъде с гласовете на Слави, Годжи, Краси Радков и Иво Сиромахов]</ref> * [[Николаос Цитиридис]] – „[[Миньоните 2]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kino.dir.bg/material.php?id=13407|заглавие=Дебют на Николаос Цитиридис в озвучаването на филм|издател=kino.dir.bg|дата=1 април 2022 г.}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Кинематографични техники]] 0m08f6v7ovlaedpt4dc7n4uxfjrmecz 0 769969 12418685 12384459 2024-11-21T12:51:58Z PowerBUL 202075 12418685 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = CDC1C5 | Име в оригинал = Видеосат | Име на български = Видеосат | картинка = | легенда = | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|2000}} | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = | Слоган = | Формат на картината = 4:3 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{България}} | Статут = | Предишни наименования= | Седалище = ул. „Ниш“ №5, [[Велико Търново]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|vdsbg.com/}} | Разпространение = | Аналогово ефирно ={{Nay}} | Цифрово ефирно ={{Nay}} | Сателит ={{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV ={{Nay}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Видеосат''' е регионален [[телевизионен канал]] за територията на [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]]<ref>[https://www.cem.bg/company_reg_docs.php?id=438&lang=bg Съвет за електронни медии]</ref>, основан през [[2000]] г. Телевизията излъчва актуални новини от страната и региона, публицистични и информационни предавания, телевизионни сериали, игрални филми. Телевизията се излъчва и в следните населени места: гр. Килифарево, с. Присово, с. Леденик, с. Шемшево, с. Беляковец, с. Полски Сеновец, гр. Полски Тръмбеш, с. Климентово, с. Раданово, с. Петко Каравелово. <small><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vdsbg.com/contacts.php|заглавие=„Кабелна телевизия Видеосат“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=|език=|архив_дата=|достъп_дата=21 януари 2021}}</ref></small> == Предавания == * "Седмичник" - обзорно предаване * "Денят" - новинарска емисия * "След закуската" - сутрешен блок == Ръководство == * Управител – Асен Димитров Димитров == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|vdsbg.com}} * {{Facebook|100063511415081|Официална страница на Видеосат}} {{мъниче|телевизионен канал|българия}} {{нормативен контрол}} {{Портал|България}} {{Култура на Велико Търново}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура във Велико Търново]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] sjjwtqm0jcwog0xjzoo1lx00jefbk1b 0 770715 12418896 12011227 2024-11-21T16:47:02Z Elkost 8375 +[[Категория:Музеи в област Силистра]]; +[[Категория:Къщи в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418896 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Добруджанска къща | страна = | лого = | снимка = | описание = | място = [[Алфатар]], [[България]] | тематика = [[етнография]] | основан = 1984 г. | номер = | печат = | лятно = | почивни-лятно = събота, неделя и празници – предварителна заявка | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = Алфатар, ул. Йордан Петров 6 | телефон = | страница = }} '''Добруджанска къща с етнографска експозиция''' е туристически обект в [[Алфатар]].<ref name="bulgariatravel.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bulgariatravel.org/добруджанска-къща-с-етнографска-експ/ | заглавие = Добруджанска къща с етнографска експозиция Алфатар | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bulgariatravel.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Къщата е построена през 1893 г. и е туристически обект от 1984 г. Представлява едноетажна постройка с ниско приземие и етаж с [[пруст]] и издаден напред [[кьошк]]. В къщата има четири помещения: стая с огнище (къща със соска), помещение за посрещане на гости и за спане (соба), одая и горняк. Зад одаята, с вход откъм двора, е оборът за добитъка, който е долепен до лятната кухня – пишника (пещник).<ref name="bulgariatravel.org"/> == Експозиция == Уредената етнографската експозиция ппредставя добруджанското жилище в периода от края на XIX до средата на XX век. Тя е център за демонстрация на автентичен добруджански фолклор и обичаи. В стаите са представени традиционни за селището тъкани, вълнени черги, автентични кърпи и везани възглавници. В помещението с огнище е подредена цялата покъщнина на тогавашната домакиня: паници, сахани, тигани, тасове, нощва, пакода за хляба, гърнета, тави, менци за вода. В горняка, покрай стените направо на пода, са наредени делви, оцетарници, гърнета за мас и динен мед, качета за сирене. По стените са забити дървени куки, на които са окачени мъжки и женски дрехи, торби, прежди. В пишника се представя живота на семейството през летните дни. В него се пече хлябът, а с него се храни семейството. В одаята е показан интериорът на традиционната къща от 30-те – 40-те години на XX век. Тогава в селското жилище навлизат елементи от градския интериор: кревати и масички със струговани детайли, скринове, грамофони, тоалетки с красиви огледала, столове с високи и извити облегала, дребни, но изящни предмети за украса, оригинални тъкани и плетива. Представена е и експозиция на лозаро-винарството, с характерни оръдия и сечива за обработка на земята, съдове за прибиране на гроздето и съхранение на виното.<ref name="bulgariatravel.org"/> == Източници == <references /> [[Категория:Етнографски музеи в България]] [[Категория:Основани в България през 1984 година]] [[Категория:Музеи в област Силистра|Алфатар]] [[Категория:Къщи в България|Алфатар]] [[Категория:Алфатар]] fxk5ethzkeffwvj4eg170c5h7k6gd5w 14 770734 12418660 12026058 2024-11-21T12:04:21Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418660 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Читалища в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Силистра]] [[Категория:Култура в област Силистра]] ai4piv1apyal6on69xxl740zyzubusg 0 775007 12418826 11626934 2024-11-21T15:25:20Z Danissimo 21020 12418826 wikitext text/x-wiki [[Файл:Strawberry shortcake.jpg|мини|Сладките храни, като този ягодов сладкиш, често са за [[десерт]]]] '''Сладостта''' (усещането за '''сладко''') е основен [[вкус]], който най-често се възприема, когато се ядат храни, богати на [[захари]]. Сладките вкусове обикновено се считат за приятни, освен когато са в излишък. В допълнение към захарите като [[захароза]], много други химически съединения са сладки, включително [[алдехид]]и и [[кетон]]и. Някои са сладки в много ниски концентрации, което позволява използването им като некалорични заместители на захарта. Такива подсладители без захар включват [[захарин]] и [[аспартам]]. Други съединения, като например [[миракулин]], могат да променят възприемането на самата сладост. Възприеманата интензивност на захарите и високоефективните подсладители, като аспартам и неохесперидин дихидрохалкон, са наследствени, като [[ген]]ният ефект представлява приблизително 30% от вариацията.<ref>{{Cite journal|vauthors=Hwang LD, Zhu G, Breslin PA, Reed DR, Martin NG, Wright MJ | title=A common genetic influence on human intensity ratings of sugars and high-potency sweeteners | journal=Twin Res Hum Genet | year=2015 | volume=18 | issue=4 | pages=361 – 7 | doi=10.1017/thg.2015.42 | pmid=26181574 | doi-access=free }}</ref> Хемосензорната основа (хемосензор – специализирана сензорна рецепторна клетка, която трансдуцира химично вещество, ендогенно или индуцирано, за да генерира биологичен сигнал) за откриване на сладостта, която варира както между индивидите, така и от видовете, започва да се разбира едва от края на 20 век. Един теоретичен модел на сладостта е теорията за многоточковото свързване, която включва множество места на свързване между рецептора за сладост и сладкото вещество. Съществуват пет основни [[Вкус|вкуса]] – сладко, [[кисело]], [[солено]], [[горчиво]] и [[умами]], за които има отделни вкусови рецептори (вкусови луковици) в [[Лигавица|лигавицата]] на [[Устна кухина|устната кухина]], [[Хранопровод|хранопровода]] или [[Език (анатомия)|езика]]. Под въпрос стои признаването на шести вкус, известен като [[олеогустус]] – вкусът на мазнината. == Средни прагове на усещане == Средни прагове на усещане от човека на сладко (в [[мол]]ове): {| class="wikitable" |+ !Вещество!!Праг |- |[[захароза]]||10 mmol |- |[[лактоза]]||30 mmol |- |[[1-пропил-2-амино-4-нитробензен]]||2 μmol |} == Сладост на различни съединения == {| class="sortable wikitable" |+Сладост на различни съединения<ref name=mcmurry>{{Cite book|title=Organic Chemistry|author=John McMurry|year=1998|edition=4th|publisher=Brooks/Cole|page=468|isbn=978-0-13-286261-5}}</ref><ref name="McLaughlin&Margolskee">{{Cite journal|last=Dermer|first=OC|date=1947|title=The Science of Taste|journal=Proceedings of the Oklahoma Academy of Science|volume=27|pages=15 – 18}} cited as „Derma, 1947“ in {{Cite journal|last1=McLaughlin|first1=Susan|last2=Margolskee|first2=Robert F.|date=1994|title=The Sense of Taste|journal=American Scientist|volume=82|issue=6|pages=538 – 545|issn=0003 – 0996|jstor=29775325}}</ref><ref name=JoestenEal2007>{{Cite book |year=2007 |author1=Joesten, Melvin D |author2=Hogg, John L |author3=Castellion, Mary E |chapter=Sweeteness Relative to Sucrose (table) |page=359 |chapter-url=https://books.google.com/books?id=8hIoN3Q_zOkC&q=%22relative+to+sucrose%22&pg=PA359 |title=The World of Chemistry: Essentials |edition=4th |place=Belmont, California|publisher=Thomson Brooks/Cole |isbn=978-0-495-01213-9 |url=https://books.google.com/books?id=8hIoN3Q_zOkC&q=world+chemistry |accessdate=14 September 2010 }}</ref><ref name=Guyton&Hall2006>{{Cite book |year=2006 |last1=Guyton |first1=Arthur C |author-link=Arthur Guyton |last2=Hall |first2=John |title=Guyton and Hall Textbook of Medical Physiology |url=https://archive.org/details/textbookmedicalp00acgu |url-access=limited |page=[https://archive.org/details/textbookmedicalp00acgu/page/n698 664] |edition=11th|author3=Hall, John E.|publisher=Elsevier Saunders|location=Philadelphia|isbn=978-0-7216-0240-0 |id={{ISBN|0-8089-2317-X}}}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Dermer|first=OC|date=1947|title=The Science of Taste|journal=Proceedings of the Oklahoma Academy of Science|volume=27|pages=15 – 18}}</ref> ! Име ! Вид на съединението ! Сладост |- |[[Лактоза]] ||[[Дизахарид]] ||0,16 |- |[[Малтоза]] ||Дизахарид ||0,33 – 0,45 |- |[[Сорбитол]] ||[[Полиалкохол]] ||0,6 |- |[[Глюкоза]] ||[[Монозахарид]] ||0,74 – 0,8 |- |[[Захароза]] ||Дизахарид ||1,00 ('''отправна стойност''') |- |[[Фруктоза]] ||Монозахарид ||1,17 – 1,75 |- |[[Цикламат|Натриев цикламат]] ||[[Сулфонат]] ||26 |- |[[Стевиол гликозид]] ||[[Гликозид]] ||40 – 300 |- |[[Аспартам]] ||[[Дипептид]] [[метил]] [[естер]] ||180 – 250 |- |[[Ацесулфам калий]] ||Оксатиазинонов диоксид ||200 |- |[[Захарин|Натриев захарин]] ||[[Сулфонил]] ||300 – 675 |- |[[Сукралоза]] ||Модифициран дизахарид ||600 |- |[[Тауматин]] ||Протеин ||2000 |- |[[Lugduname]] ||[[Гуанидин]] ||300 000 (приблизително) |} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sweetness|1012126814}} {{Вкусове}} [[Категория:Захарни алкохоли|захарни алкохоли]] [[Категория:Храна и напитки]] [[Категория:Вкусове]] rwcrqek0q17f8nzt4fszjgse7z7xk63 0 775009 12418825 10972800 2024-11-21T15:24:21Z Danissimo 21020 12418825 wikitext text/x-wiki [[Файл:Joghurt.jpg|мини|260px|дясно|Кисело мляко – типичен представител на киселите храни]] '''Кисело''' е [[вкус]]ът, който открива [[киселина|киселинността]]. Киселинността на веществата се оценява по отношение на разредената [[солна киселина]], която има индекс на киселинност 1. За сравнение, [[винена киселина|винената киселина]] има индекс на киселинност 0,7, [[лимонена киселина|лимонената киселина]] индекс 0,46 и [[въглеродна киселина|въглеродната киселина]] индекс 0,06.<ref name="textbookofmedicalphysiology8thed">Guyton, Arthur C. (1991) ''Textbook of Medical Physiology''. (8th ed). Philadelphia: W.B. Saunders</ref><ref name="McLaughlin&Margolskee">{{cite journal |date=November–December 1994 |author1= McLaughlin, Susan |author2= Margolskee, Rorbert F. |title= The Sense of Taste |journal= [[American Scientist]] |volume= 82 |issue= 6 |pages= 538 – 545}}</ref> Съществуват пет основни [[вкус]]а – [[сладко (вкус)|сладко]], кисело, [[солено]], [[горчиво]] и [[умами]], за които има отделни вкусови рецептори (вкусови луковици) в [[лигавица]]та на [[устна кухина|устната кухина]], [[хранопровод]]а или [[Език (анатомия)|езика]]. Под въпрос стои признаването на шести вкус, известен като [[олеогустус]] – вкусът на мазнината. == Същност == Киселият вкус се открива от малка подгрупа от клетки, които се разпределят във всички вкусови пъпки, наречени тип III рецепторни клетки. Йоните (H⁺) (протони), които са богати на кисели вещества, могат директно да проникнат във вкусовите клетки тип III през протонен канал.<ref>{{cite journal | title= A proton current drives action potentials in genetically identified sour taste cells|author1=Rui Chang, Hang Waters |author2=Emily Liman |name-list-style=amp | journal= Proc Natl Acad Sci U S A|date= 2010 | volume=107 | issue=51 | pages=22320 – 22325 | pmc= 3009759 | pmid=21098668 | doi=10.1073/pnas.1013664107|bibcode=2010PNAS..10722320C}}</ref> Този канал е идентифициран през 2018 г. като отопетрин 1 (OTOP1).<ref>{{Cite journal|last=Tu|first=YH|date=2018|title=An evolutionarily conserved gene family encodes proton-selective ion channels.|journal=Science|volume=359|issue=6379|pages=1047 – 1050|doi=10.1126/science.aao3264|pmid=29371428|pmc=5845439|bibcode=2018Sci...359.1047T}}</ref> Прехвърлянето на положителен заряд в клетката може само по себе си да предизвика електрическа реакция. Някои слаби киселини като оцетна киселина също могат да проникнат във вкусовите клетки; вътреклетъчните водородни йони [[Инхибитор на реакция|инхибират]] калиевите канали, които обикновено функционират като хиперполяризират клетката. Чрез комбинация от директен прием на водородни йони през йонни канали OTOP1 (който сам деполяризира клетката) и инхибиране на хиперполяризиращия канал, киселината кара вкусовата клетка да задейства потенциали за действие и да освободи невротрансмитер.<ref>{{cite journal | title=The K+ channel KIR2.1 functions in tandem with proton influx to mediate sour taste transduction | vauthors=Ye W, Chang RB, Bushman JD, Tu YH, Mulhall EM, Wilson CE, Cooper AJ, Chick WS, Hill-Eubanks DC, Nelson MT, Kinnamon SC, Liman ER | journal=Proc Natl Acad Sci U S A|date= 2016 | volume=113 | issue=2 | pages=E229–238 | pmid=26627720| pmc= 4720319 | doi=10.1073/pnas.1514282112| bibcode=2016PNAS..113E.229Y}}</ref> == Кисели храни == Най-често срещаните [[храни]] с естествена киселинност са [[плодове]]те, като [[лимон]], [[грозде]], [[портокал]], [[тамаринд]] и горчив [[пъпеш]]. [[Ферментация|Ферментиралите]] храни, като [[вино]], [[оцет]] или [[кисело мляко]], могат да имат кисел вкус. Децата в [[САЩ]] и [[Великобритания]] показват по-голямо удоволствие от киселите вкусове, отколкото при възрастните<ref>{{cite journal | title=Heightened Sour Preferences During Childhood |author1=Djin Gie Liem |author2=Julie A. Mennella |name-list-style=amp | journal=Chem Senses |date=February 2003 | volume=28 | issue=2 | pages=173 – 180 | pmc=2789429 | doi=10.1093/chemse/28.2.173 | pmid=12588738}}</ref>, а киселите [[бонбон]]и, съдържащи [[лимонена киселина]] или [[ябълчена киселина]], са често срещани. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Taste|1014060561}} {{Вкусове}} [[Категория:Храна и напитки]] [[Категория:Вкусове]] 5tfl2tzazqraqfp9kgsttcl1pm7tk8l 0 775028 12418827 10973097 2024-11-21T15:26:11Z Danissimo 21020 12418827 wikitext text/x-wiki [[Файл:Table salt with salt shaker V1.jpg|мини|Най-простият рецептор, открит в [[уста]]та, е рецепторът за готварска сол]] '''Солено''' е [[вкус]]ът, който се причинява от [[натриев хлорид|натриевия хлорид]] (известен като готварска сол), а в по-малка степен – и от други [[сол]]и. Солеността на веществата се определя по отношение на натриевия хлорид (''NaCl''), който има индекс 1.<ref name="textbookofmedicalphysiology8thed">Guyton, Arthur C. (1991) ''Textbook of Medical Physiology''. (8th ed). Philadelphia: W.B. Saunders</ref><ref name="McLaughlin&Margolskee">{{cite journal |date=November–December 1994 |author1= McLaughlin, Susan |author2= Margolskee, Rorbert F. |title= The Sense of Taste |journal= [[American Scientist]] |volume= 82 |issue= 6 |pages= 538 – 545}}</ref> Калият, като [[калиев хлорид]] (''KCl''), е основната съставка в заместителите на солта и има индекс на соленост 0,6.<ref>Guyton, Arthur C. (1991) ''Textbook of Medical Physiology''. (8th ed). Philadelphia: W.B. Saunders</ref><ref>{{cite journal |date=November–December 1994 |author1= McLaughlin, Susan |author2= Margolskee, Rorbert F. |title= The Sense of Taste |journal= [[American Scientist]] |volume= 82 |issue= 6 |pages= 538 – 545}}</ref> Съществуват пет основни [[вкус]]а – [[сладко (вкус)|сладко]], [[кисело]], солено, [[горчиво]] и [[умами]], за които има отделни вкусови рецептори (вкусови луковици) в [[лигавица]]та на [[устна кухина|устната кухина]], [[хранопровод]]а или [[Език (анатомия)|езика]]. Под въпрос стои признаването на шести вкус, известен като [[олеогустус]] – вкусът на мазнината. == Същност == Солеността е вкус, произведен предимно от присъствието на натриеви йони (Na⁺), които се разпознават от [[йонен канал|йонни канали]] на езика и предизвикват [[акционен потенциал]]. Затова [[готварска сол|готварската сол]] не само създава усещане за солено, но засилва и другите вкусови усещания, поради което е най-използваната подправка. Другите йони от групата на алкалните метали също имат солен вкус, но колкото по-далеч от [[натрий|натрия]], толкова по-малко солено е усещането. Натриевият канал във вкусовата клетъчната стена позволява на натриевите катиони да влязат в клетката. Това само по себе си деполяризира клетката и отваря зависимите от напрежението калциеви канали, заливайки клетката с положителни калциеви йони и води до освобождаване на [[невротрансмитер]]. Този натриев канал е известен като епителен натриев канал (ENaC) и е съставен от три субединици. ENaC може да бъде блокиран от лекарството амилорид при много [[бозайници]], особено [[плъх]]ове. Чувствителността на вкуса на сол към амилорид при хората обаче е много по-слабо изразена, което води до предположения, че може да има допълнителни рецепторни протеини освен ENaC, които да бъдат открити. Размерите на литиевите и калиевите йони най-много приличат на тези на натрия и следователно солеността е най-сходна. За разлика от тях, [[рубидий|рубидиевите]] и [[цезий|цезиевите]] йони са далеч по-големи, така че соленият им вкус се различава съответно. Други моновалентни катиони, напр. амоний (NH₄⁺) и двувалентни катиони на алкалоземната метална група от периодичната таблица, напр. калций (Ca²⁺), йоните обикновено предизвикват горчив, а не солен вкус, въпреки че те също могат да преминат директно през йонните канали в езика, генерирайки потенциал за действие. Но калциевият хлорид е по-солен и по-малко горчив от калиев хлорид и обикновено се използва в саламура, вместо в KCl. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Taste|1014060561}} {{Вкусове}} [[Категория:Вкусове]] lnn2ayzvgb1201d3f123phl7h2lfqwg 0 775038 12418824 10972720 2024-11-21T15:23:07Z Danissimo 21020 12418824 wikitext text/x-wiki [[Файл:Signal Transaction of Taste; Bitter.svg|мини|260px|дясно|Диаграмата показва пътя на предаване на сигнала на горчивия вкус. Горчив вкус има много различни рецептори и пътища за предаване на сигнала. Обект A е вкусова пъпка, обект B е една вкусова клетка, а обект C е неврон, прикрепен към обект B.<br> I. Част I е приемането на молекула.<br> 1. Горчиво вещество като хинин се консумира и се свързва с G-протеино-свързани рецептори.<br> II. Част II е пътят на трансдукция<br> 2. Активира се Gustducin, втори пратеник на G протеин.<br> 3. Фосфодиестеразата, ензим, след това се активира.<br> 4. Използва се цикличен нуклеотид, cNMP, понижаващ концентрацията<br> 5. Канали като К +, калий, канали, затворени.<br> III. Част III е отговорът на вкусовата клетка.<br> 6. Това води до повишени нива на Ca +.<br> 7. Невротрансмитерите се активират.<br> 8. Сигналът се изпраща до неврона.]] [[Файл:Citrus paradisi (Grapefruit, pink) white bg.jpg|мини|[[Грейпфрут]] – пример за горчива храна]] '''Горчивината''' ('''горчивото''') е един от най-чувствителните [[вкус]]ове и мнозина я възприемат като остра или неприятна, но понякога е желателна и умишлено добавена чрез различни горчиви агенти. Много [[алкалоид]]и са горчиви и [[еволюционна биология|еволюционните биолози]] предполагат, че отвращението от горчиви неща се е развило, за да предпази хората от отравяне. Съществуват пет основни [[вкус]]а – [[сладко (вкус)|сладко]], [[кисело]], [[солено]], горчиво и [[умами]], за които има отделни вкусови рецептори (вкусови луковици) в [[лигавица]]та на [[устна кухина|устната кухина]], [[хранопровод]]а или [[Език (анатомия)|езика]]. Под въпрос стои признаването на шести вкус, известен като [[олеогустус]] – вкусът на мазнината. == Горчиви храни и напитки == Обичайните горчиви храни и напитки включват [[кафе]], неподсладено [[какао]], южноамерикански мате, [[чай]] от кока, горчива [[кратуна]], необработени [[маслини]], [[цитрус]]ова кора, много растения от семейство ''Brassicaceae'', зеленчуци от глухарче, хорхаунд, дива [[цикория]] и ескарол. [[Етанол]]ът в алкохолните напитки има горчив вкус<ref>{{cite journal |vauthors=Scinska A, Koros E, Habrat B, Kukwa A, Kostowski W, Bienkowski P |title=Bitter and sweet components of ethanol taste in humans |journal=Drug and Alcohol Dependence |volume=60 |issue=2 |pages=199 – 206 |date=August 2000 |pmid=10940547 |doi=10.1016/S0376-8716(99)00149-0}}</ref>, както и допълнителните горчиви съставки, открити в някои алкохолни напитки, включително [[хмел]] в бира и тинтява в [[Битер (вино)|битер вино]]. [[Хинин]]ът е известен и с горчивия си вкус и се съдържа в [[тоник]]а. == Еволюция на горчивото == Горчивината представлява интерес за тези, които изучават [[еволюция]]та, както и за различни здравни изследователи<ref name="textbookofmedicalphysiology8thed" /><ref name="psychologyofeating&drinking">Logue, A.W. (1986) ''The Psychology of Eating and Drinking''. New York: W.H. Freeman & Co.{{page needed|date=August 2014}}</ref>, тъй като е известно, че голям брой естествени горчиви съединения са токсични. Счита се, че способността за откриване на горчив вкус, токсични съединения при ниски прагове осигурява важна защитна функция.<ref name="textbookofmedicalphysiology8thed" /><ref name= psychologyofeating&drinking/><ref>{{cite journal |last=Glendinning|first=J. I. |title=Is the bitter rejection response always adaptive? |journal=Physiol Behav |volume=56 |year=1994 |pages=1217 – 1227|doi=10.1016/0031 – 9384(94)90369 – 7 |pmid=7878094 |issue=6 |s2cid=22945002 }}</ref> Растителните листа често съдържат токсични съединения и сред [[примат]]ите, които ядат листа, има тенденция да се предпочитат незрели листа, които са с по-високо съдържание на [[протеин]]и и по-ниско съдържание на [[фибри]] и отрови от зрелите листа.<ref name=" encylopediahumanevolution">Jones, S., Martin, R., & Pilbeam, D. (1994) ''The Cambridge Encyclopedia of Human Evolution''. Cambridge: Cambridge University Press{{page needed|date=August 2014}}</ref> Сред хората в цял свят се използват различни техники за обработка на храни, за да детоксикират иначе негодни за консумация храни и да ги направят вкусни.<ref>Johns, T. (1990). ''With Bitter Herbs They Shall Eat It: Chemical ecology and the origins of human diet and medicine''. Tucson: University of Arizona Press{{page needed|date=August 2014}}</ref> Освен това използването на огън, промените в диетата и избягването на токсини доведе до неутрална еволюция на горчивата чувствителност на човека. Това е позволило няколко загуби на функционални мутации, което е довело до намален сензорен капацитет за горчивина при хората в сравнение с други видове.<ref>{{cite journal | last1 = Wang | first1 = X. | year = 2004 | title = Relaxation Of Selective Constraint And Loss Of Function In The Evolution Of Human Bitter Taste Receptor Genes | journal = Human Molecular Genetics | volume = 13 | issue = 21| pages = 2671 – 2678 | doi=10.1093/hmg/ddh289 | pmid=15367488| doi-access = free }}</ref> Прагът за стимулиране на горчив вкус от хинин е средно концентрация от 8 μM (8 микромола).<ref name="textbookofmedicalphysiology8thed">Guyton, Arthur C. (1991) ''Textbook of Medical Physiology''. (8th ed). Philadelphia: W.B. Saunders</ref> Вкусовите прагове на други горчиви вещества се оценяват спрямо хинина, който по този начин получава референтен индекс от 1.<ref name=" textbookofmedicalphysiology8thed" /><ref name="McLaughlin&Margolskee">{{cite journal |date=November–December 1994 |author1= McLaughlin, Susan |author2= Margolskee, Rorbert F. |title= The Sense of Taste |journal= [[American Scientist]] |volume= 82 |issue= 6 |pages= 538 – 545}}</ref> Например, бруцинът има индекс 11, като по този начин се възприема като силно по-горчив от хинина и се открива при много по-нисък праг на разтвора.<ref name=" textbookofmedicalphysiology8thed" /> Най-горчивото природно вещество е амарогентинът, съединение, присъстващо в корените на растението Gentiana lutea, а най-горчивото познато вещество е синтетичният химикал денатоний, който има индекс 1000<ref name=McLaughlin&Margolskee/>. Използва се като отвратителен агент (битертерант), който се добавя към токсични вещества за предотвратяване на случайно поглъщане. Открит е случайно през 1958 г. по време на изследване на местна упойка от Макфарлан Смит от Горги, Единбург, Шотландия.<ref>{{Cite web|url=https://www.bitrex.com/about-bitrex/what-is-bitrex|title=What is Bitrex?|date=21 December 2015|website=Bitrex – Keeping children safe|accessdate=20 May 2020}}</ref> Изследванията показват, че TAS2R (вкусови рецептори, тип 2, известен също като T2R), като TAS2R38, свързан с G протеина gustducin, са отговорни за способността на човека да вкуси горчиви вещества.<ref>{{cite journal |last1=Maehashi|first1=K.|first2=M.|last2= Matano|first3= H. |last3=Wang|first4= L. A. |last4=Vo|first5=Y. |last5=Yamamoto|first6= L. |last6=Huang |title=Bitter peptides activate hTAS2Rs, the human bitter receptors |journal=Biochem Biophys Res Commun |volume=365 |year=2008 |pages=851 – 855 |doi=10.1016/j.bbrc.2007.11.070 |pmid=18037373 |issue=4|pmc=2692459}}</ref> Те се идентифицират не само по способността им да вкусят някои „горчиви“ лиганди, но и по морфологията на самия рецептор (повърхностно свързан, мономерен).<ref name="auto">{{cite journal | last=Lindemann | first=Bernd | title=Receptors and transduction in taste| journal=Nature |date=13 September 2001 | volume=413 |pages= 219 – 225| doi=10.1038/35093032| pmid=11557991 | issue=6852| bibcode=2001Natur.413..219L | s2cid=4385513 }}</ref> Смята се, че семейството TAS2R при хора включва около 25 различни вкусови рецептора, някои от които могат да разпознаят голямо разнообразие от съединения с горчив вкус.<ref>{{cite journal|last=Meyerhof|year=2010|doi=10.1093/chemse/bjp092|url=http://chemse.oxfordjournals.org/content/35/2/157.long|pmid=20022913|volume=35|issue=2|title=The molecular receptive ranges of human TAS2R bitter taste receptors.|journal=Chem Senses|pages=157 – 70|doi-access=free}}</ref> В горчива база данни са идентифицирани над 670 съединения с горчив вкус, от които над 200 са определени за един или повече специфични рецептори.<ref>{{cite journal|last=Wiener|year=2012|doi=10.1093/nar/gkr755|url=http://nar.oxfordjournals.org/content/40/D1/D413.long|pmid=21940398|pmc=3245057|volume=40|issue=Database issue|title=BitterDB: a database of bitter compounds|journal=Nucleic Acids Res.|pages=D413–9}}</ref> Напоследък се спекулира, че селективните ограничения върху семейството TAS2R са отслабени поради относително високата степен на мутация и псевдогенизация.<ref>{{cite journal |last1=Wang|first1=X.|first2=S. D. |last2=Thomas|first3= J. |last3=Zhang |title=Relaxation of selective constraint and loss of function in the evolution of human bitter taste receptor genes |journal=Hum Mol Genet |volume=13 |year=2004 |pages=2671 – 2678|doi=10.1093/hmg/ddh289 |pmid=15367488 |issue=21|doi-access=free }}</ref> Изследователите използват две синтетични вещества, фенилтиокарбамид (PTC) и 6-n-пропилтиоурацил (PROP), за да изследват генетиката на горчивото възприятие. Тези две вещества имат горчив вкус за някои хора, но на практика са безвкусни за други. Сред дегустаторите някои са така наречените „супер дегустатори“, на които PTC и PROP са изключително горчиви. Разликата в чувствителността се определя от два често срещани алела в локуса TAS2R38.<ref>{{cite journal|last1=Wooding|first1=S.|first2=U. K. |last2=Kim|first3=M. J. |last3=Bamshad|first4=J.|last4=Larsen|first5= L. B.|last5= Jorde|first6= D. |last6=Drayna |title=Natural selection and molecular evolution in PTC, a bitter-taste receptor gene |journal=Am J Hum Genet |volume=74 |year=2004 |pages=637 – 646 |doi=10.1086/383092|pmid=14997422 |issue=4 |pmc=1181941}}</ref> Тази генетична вариация в способността да се вкуси дадено вещество е източник на голям интерес за тези, които изучават генетиката. Gustducin е направен от три субединици. Когато се активира от GPCR, неговите субединици се разпадат и активират фосфодиестераза, близък ензим, който от своя страна превръща предшественика в клетката във вторичен пратеник, който затваря каналите на калиевите йони. [Цитиране е необходимо] Също така, този вторичен пратеник може стимулират ендоплазмения ретикулум да освобождава Ca2 +, което допринася за деполяризация. Това води до натрупване на калиеви йони в клетката, деполяризация и освобождаване на невротрансмитери. Възможно е също така някои горчиви таланти да взаимодействат директно с G протеина, поради структурно сходство със съответния GPCR. Горчивото се разпознава от серпентиновите рецептори. Горчивото е сигнал за отрова за животните. Най-горчивото познато вещество е синтетичният химикал [[битрекс]], известен още като ''денатониев бензоат'' (в действителност ''Bitrex'' е търговска марка на британската компания „Macfarlan Smith“). Открит е през 1958 г. Представлява твърдо бяло вещество без миризма, използвано за създаване на неприятен вкус – като [[хранителна добавка]], която предотвратява случайното поглъщане на дадено отровно вещество от хора (особено деца) и животни. Веществото фенилтиокарбамид е много горчиво за повечето хора, но за някои е почти безвкусно. Това [[генетика|генетично]] отклонение в способността да се усети вкусът на едно вещество е много интересно за занимаващите се с генетика. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Taste|1014060561}} {{Вкусове}} [[Категория:Вкусове]] p92ewpzakl9mwz7pfx1txdhigioo3eq 0 776414 12419703 12274989 2024-11-22T11:06:34Z Riad Salih 328109 12419703 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = Муса ибн Нусаир | портрет = | място на раждане = Кафармара, [[Сирия]] | място на смърт = [[Мека]], Арабия | преданост = [[Умаяди|Омаяди]] | въоръжени сили = [[Омаядски халифат]] | години на служба = 708 – 716 като управител на [[Ифрикия]] | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | награди = | родства = | по-късна работа = }} '''Муса ибн Нусаир''' (на [[Арабски език|арабски]]: موسى بن نصير‎; на [[латиница]]: ''Mūsá bin Nuṣayr'') е арабски управител на [[Ифрикия]] ([[северна Африка]] от [[Тунис (област)|Тунис]] до [[Мароко]]) от името на [[Омаядски халифат|Омаядския халиф]] Ал-Уалид І. Известен е най-вече с това, че нарежда, а след това участва в [[Арабско завоюване на Иберийския полуостров|мюсюлманското завоюване на Испания]]. == Ранни години == Роден е в град Кафармара в [[Сирия (регион)|Сирия]] около 640 г. в семейството на Нусаир бин Абд ал-Рахман.<ref>[https://www.geni.com/people/Musa-ibn-Nusair-al-Bekir/6000000008046205368 Musa Nusair al-Bekir, Governor of Ifriqiya & al-Andalus], на сайта geni.com</ref> Още млад участва в различни военни операции на халифите от [[Умаяди|Омаядската династия]] – в [[Ирак]], в [[Египет]] и в самата Сирия. През 704 г. е назначен за управител на Ифрикия, скоро след като в ръцете на арабите пада [[Картаген]]. Арабски войски вече са стигали до Мароко, но Муса не е изкушен веднага да последва техния пример. Първо трябва да се справи с [[Бербери|берберските]] племена и повечето прогонва в планините или принуждава да приемат [[ислям]]а. == Завладяване на Испания == През 708 г. Муса назначава за управител на крепостта [[Танжер]] някой си [[Тарик ибн Зияд]], вероятно син на берберски вожд. Двамата обсъждат евентуално нашествие в [[Европа]] през контролираната от [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]] Испания. И наистина, през 711 г. Тарик повежда 7000 войници, между които и стотина [[араби]], срещу вестготите. Побеждава техния крал [[Родерих]] при река [[Битка при река Гуадалете (711)|Гуадалете]] и напредва във вътрешността на страната. Скоро в неговите ръце падат [[Кордоба]] и [[Толедо]].<ref>Хю Кенеди, ''Големите арабски завоевания. Как ислямът промени света'', София 2016, с. 315</ref> Успехът на Тарик събужда у Муса силна ревност и през 712 г. той също се прехвърля в Испания. Води със себе си 18 000 души, много от които араби, изпратени направо от столицата [[Дамаск]].<ref>Harold Livermore, ''[https://archive.org/details/historyofspain0000live/page/64/mode/2up?view=theater A History of Spain]'', London 1966, p. 54</ref> Вместо да се присъедини към Тарик, той се насочва първо към [[Севиля]] и след като я превзема, атакува град [[Мерида]] в западните части на полуострова. Да я превземе му отнема цяла година, затова едва в края на 713 пристига в Толедо. Следва серия от скандали между него и Тарик, най-вече по въпроса как ще поделят заграбените богатства на вестготите. През 714 г. Муса напредва на североизток, като слага ръка на [[Сарагоса]] и [[Барселона]]. В това време неговият син Абдул Азис поставя под контрол района на [[Картахена]] и [[Мурсия]]. Така завоеванието на Испания приключва, макар и да остават автономни региони, а на север в [[Астурия]] да са се укрепили известен брой вестготски аристократи. == Край на кариерата и живота == Халифът в Дамаск се опасява, че Муса и Тарик ще се опитат да образуват в Испания собствена държава. И понеже не може да прецени на кого да се довери, решава да ликвидира и двамата. Нарежда им незабавно да се явят при него. Муса тръгва бавно през цяла северна Африка, като навсякъде демонстрира събраните богатства. Надявайки се, че заслугите му ще бъдат оценени, той не се страхува да отиде в столицата. Все пак решава да поднесе на Ал-Уалид скъпи подаръци. Това не го спасява – арестуван е, лишен е от всичките си постове, а имуществото му е конфискувано. Кога и как е завършил живота си не е известно, но най-вероятно е убит през 716 г.<ref>Владимир Чуков, ''Зараждането на ислямската държавност'', София 1994, с. 269</ref> == Бележки == <references /> [[Категория:Арабска история]] [[Категория:История на Мароко]] [[Категория:История на Испания]] [[Категория:Починали в Мека]] ahumerbfefxn1ibh3n3ti2g3d0eq5yz 0 777904 12418798 10971387 2024-11-21T14:35:52Z Danissimo 21020 12418798 wikitext text/x-wiki '''Алкали(и)те'''<ref>Я. Арнаудов, А. Димова, Г. Минкова, Л. Андреева, М. Наумова; Немско-Български речник / Deutsch-Bulgarisches Wörterbuch, Erster Band A-K, Българска академия на науките, 1992 г., София</ref> са субстанции, които образуват алкални разтвори с вода (основи или луги). Името произлиза от арабското القلوي‎ al-qaly (пепел, напр. [[поташ]], който още от древността е използван за направата на сапун). Към тази нееднозначно дефинирана група вещества се числят най-вече [[оксид]]ите и [[хидроксид]]ите на [[Група 1 на периодичната система|алкалните]] и [[Алкалоземен метал|алкалоземните метали]]. Терминът може да се ползва и като синоним на [[Основа (химия)|основа]] (на [[Арениус]]). Някои типични свойства на алкалиите са: * разтворимост във вода * разяждащо, корозивно действие * способност да поемат [[въглероден диоксид]] от въздуха (напр. [[натриева основа]]) * реакция с [[киселини]], при което се получава съответната [[сол]] * образуване на [[сапун]]и със съответните [[мастни киселини]] ([[осапунване]]) * оцветяват [[лакмус]]а в синьо, [[фенолфталеин]]а в розово * образуват хидроксидни йони в разтвор Някои примери: * [[Натриев хидроксид]] (сода каустик) * [[Калиев хидроксид]] * [[Калциев хидроксид]] (гасена вар) * [[Калциев оксид]] (негасена вар) == Източници == <references /> {{Превод от|de|Alkalien|198207204}} [[Категория:Основи]] dg37r5x4tcy3nx46r8hgc546h5n1v2r 0 781638 12419491 12370286 2024-11-22T04:53:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419491 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = CD0C0F | Име в оригинал = CNN International | картинка = CNN International logo.svg | px = 100px | Дата на стартиране = 1 септември 1985 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = [[WarnerMedia]] | Слоган = ''Go there'' | Формат на картината = [[Full HD|1080i]] [[HDTV]]<ref>{{cite web|title=NSS 7 (20.0°W) Transponder 24 – KingOfSat|url=http://en.kingofsat.net/tp.php?tp=5281|publisher=kingodsat.net|access-date=June 3, 2013}}</ref> | Език = [[Английски език|английски]] | Страна = {{флагче с име|САЩ}} | Статут = частен | Седалище = [[Атланта]], [[Джорджия]] | Свързани канали = {{скриване|Списък|[[CNN]]<br>[[HLN]]<br>[[CNN-News18]]<br>[[CNN Airport Network]]<br>[[CNN Испания]]<br>[[CNN Чили]]<br>[[News18 Индия]]<br>[[News18]]<br>[[CNNj]]<br>[[CNN Индонезия]]<br>[[CNN Филипини]]<br>[[Chilevisión]]<br>[[CNN Бразилия]]<br>[[HBO]]<br>[[WB]]<br>[[Pogo]]<br>[[Бумеранг]]<br>[[Картун Нетуърк]]<br>[[CNN Arabic]]<br>[[CNN Тюрк]]<br>A2 CNN Albania<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://a2news.com/2018/12/06/a2-news-partner-ekskluziv-i-cnn-ne-shqiperi-nis-transmetimin/ | заглавие = A2 News, partner ekskluziv i CNN në Shqipëri, nis transmetimin – A2 CNN | издател = a2news.com | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref>}} | Уебсайт = {{URL|http://edition.cnn.com/}}<br />[http://edition.cnn.com/tv/schedule/asia CNN Азия]<br />[http://edition.cnn.com/tv/schedule/europe CNN Европа]<br />[http://edition.cnn.com/tv/schedule/americas CNN Америка] | Разпространение = цял свят | Аналогово ефирно = | Цифрово ефирно = | Сателит = | Кабел = {{Aye}} | IPTV = | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} „'''CNN International'''“ ('''CNNI''', но обикновено показван само като '''CNN''') е международен телевизионен канал на английски език, собственост на медийния конгломерат „Turner Broadcasting System“, който в понастоящем е подразделение на компанията „[[WarnerMedia]]“. Каналът основно излъчва новини, в ефир са също аналитични програми по теми от световни събития и интервюта с известни личности. Услугата е ориентирана към международния пазар и е аналогична на [[BBC World News]], [[France 24]], [[DW]], [[CGTN]], [[NHK World]] или [[Al Jazeera English]]. Каналът може да се гледа в повечето страни по света. За разлика от свързания канал [[CNN]], който в Северна Америка е абонаментна услуга, CNN International присъства в различни телевизионни платформи по целия свят и се излъчва от студия във и извън САЩ, от [[Атланта]], [[Ню Йорк]],<ref>[https://www.cnn.com/profiles/julia-chatterley-profile] Посетен на 7 юни 2021.</ref> [[Лондон]], [[Мумбай]], [[Хонконг]] и [[Абу Даби]]. В някои страни е достъпен като [[free-to-air]] мрежи (мрежи с безплатно, свободно ефирно излъчване). Съгласно всички по-значими допитвания и изследвания, „CNN International“ е новинарският канал номер едно по обхват на аудиторията в Европа, на Близкия Изток, в Африка и в Южна Америка. През 2013 и 2014 години във Великобритания Кралското телевизионно общество определя канала като „Новинарският телевизионен канал на годината“.<ref>{{cite news|title=New research reaffirms CNN as leader in international news brands across MEA|url=http://www.vanguardngr.com/2014/08/new-research-reaffirms-cnn-leader-international-news-brands-across-mea/#sthash.eboXgZR7.dpuf|date=2014-08-04|publisher=Vanguard Media Limited, Nigeria}}</ref> Каналът е награден с Филаделфийския медал на Свободата. == Източници == <references /> : <small>{{cite news|url=http://www.thewire.com/business/2012/06/secret-ailing-cnns-success/53505/|title=The Secret to 'Ailing' CNN's Success|publisher=The Wire|date=2012-06-13|access-date=2021-06-07|archive-date=2016-04-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20160402094237/http://www.thewire.com/business/2012/06/secret-ailing-cnns-success/53505/}}<br>{{cite news|url=http://www.prweek.com/article/989347/media-cnn-international-offers-global-reach|title=Media: CNN International offers global reach|date=2010-03-12}}<br>{{cite web|url=http://cnnpressroom.blogs.cnn.com/cnn-fact-sheet/|title=CNN Worldwide Fact Sheet|date=2011-01-05|publisher=CNN|достъп_дата=2021-06-07|архив_дата=2017-03-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170331230519/http://cnnpressroom.blogs.cnn.com/cnn-fact-sheet/}}</small> == Външни препратки == * {{Official website|cnni.com}}{{Ref-en}} * [http://edition.cnn.com/CNNI/ График на излъчване за различни региони] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150103083928/http://edition.cnn.com/CNNI/ |date=2015-01-03 }} * {{Facebook|cnninternational|CNN International}} * {{Twitter|cnni}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Си Ен Ен]] [[Категория:Телевизионни канали в САЩ]] [[Категория:Информационни телевизионни канали]] [[Категория:Основани в САЩ през 1985 година]] g030cyyky6zholecjrdvv6dkt0fzx0t 0 785383 12418705 12359084 2024-11-21T13:17:52Z Luxferuer 25980 12418705 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Галерия „Палавееви къщи“ | снимка = Художествена галерия „Палавееви къщи“.jpg | описание = | страна = България | място = [[Копривщица]]<br>{{флагче с име|България}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | тематика = [[Художествена галерия]] | основан = [[2012]] г. | основател = | архитект = | лятно = | почивни-лятно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = | карта-описание = }} '''Галерия „Палавееви къщи“''' се помещава в голямата „Палавеева“ къща, която заедно с прилежащия двор е част от завещанието на хаджи [[Ненчо Палавеев]], с което той през 1932 г. определя за свой „универсален заветник“ родния си град [[Копривщица]].<ref name="direkciamuzei.com">[http://direkciamuzei.com/галерия-палавееви-къщи Галерия Палавееви къщи] Direkciamuzei.com. Посетен на 9 август 2021.</ref> Галерията е открита официално през 2012 година, но функционира и преди това. Тук има постоянна изложба, свързана с живота и дейността на хаджията, както е записано в завещанието на Палавеев.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ | заглавие = Хаджи Ненчо Дончев Палавеев – фондации | достъп_дата = 8 септември 2024 | фамилно_име = Николова | първо_име = В | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = daritelite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През активния туристически сезон се представят изложби на класически и съвременни български художници, занаятчии и други творци в областта на [[Приложно изкуство|приложното изкуство]]. В галерията се провеждат и различни популярни мероприятия и изяви свързани с културния календар на града.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Галерия „Палавееви къщи“ се намира на улица „Димчо Дебелянов“ срещу [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|дома на поета]]. Стопанисва се от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] в града. == Галерия == <Gallery> File:Галерия „Палавееви къщи“.jpg|Портата на галерията File:Архиви.jpg|Сграда на архивите. Тук се е намирал девическият пансион преди да изгори File:Дете с гълъб.jpg|Скулптората „Дете с гълъб“ File:Канцеларии.jpg|thumb|Канцелариите на галерията </Gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 2012 година]] [[Категория:Художествени галерии в България]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Музеи в Копривщица]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Палавееви]] glxrh06g2sj8ozp7xrzz43pjitztpjh 12419446 12418705 2024-11-22T02:31:11Z Luxferuer 25980 12419446 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Галерия „Палавееви къщи“ | снимка = Художествена галерия „Палавееви къщи“.jpg | описание = | страна = България | място = [[Копривщица]]<br>{{флагче с име|България}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | тематика = [[Художествена галерия]] | основан = [[2012]] г. | основател = | архитект = | лятно = | почивни-лятно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = | карта-описание = }} '''Галерия „Палавееви къщи“''' се помещава в голямата „Палавеева“ къща, която заедно с прилежащия двор е част от завещанието на хаджи [[Ненчо Палавеев]], с което той през 1932 г. определя за свой „универсален заветник“ родния си град [[Копривщица]].<ref name="direkciamuzei.com">[http://direkciamuzei.com/галерия-палавееви-къщи Галерия Палавееви къщи] Direkciamuzei.com. Посетен на 9 август 2021.</ref> Галерията е открита официално през 2012 година, но функционира и преди това. Тук има постоянна изложба, свързана с живота и дейността на хаджията, както е записано в завещанието на Палавеев.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ | заглавие = Хаджи Ненчо Дончев Палавеев – фондации | достъп_дата = 8 септември 2024 | фамилно_име = Николова | първо_име = В | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = daritelite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През активния туристически сезон се представят изложби на класически и съвременни български художници, занаятчии и други творци в областта на [[Приложно изкуство|приложното изкуство]]. В галерията се провеждат и различни популярни мероприятия и изяви свързани с културния календар на града.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Галерия „Палавееви къщи“ се намира на улица „Димчо Дебелянов“ срещу [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|дома на поета]]. Стопанисва се от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] в града. == Галерия == <Gallery> File:Галерия „Палавееви къщи“.jpg|Портата на галерията File:Архиви.jpg|Сграда на архивите. Тук се е намирал девическият пансион преди да изгори File:Дете с гълъб.jpg|Скулптората „Дете с гълъб“ File:Канцеларии.jpg|thumb|Канцелариите на галерията File:Koprivshtitsa 2019-02-10 96.jpg|Улица „Димчо Дебеляянов“ </Gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 2012 година]] [[Категория:Художествени галерии в България]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Музеи в Копривщица]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Палавееви]] cutwj9fk6z71mmjum9gl6ytq89f67ak 12419465 12419446 2024-11-22T03:33:37Z Luxferuer 25980 /* Галерия */ 12419465 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Галерия „Палавееви къщи“ | снимка = Художествена галерия „Палавееви къщи“.jpg | описание = | страна = България | място = [[Копривщица]]<br>{{флагче с име|България}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | тематика = [[Художествена галерия]] | основан = [[2012]] г. | основател = | архитект = | лятно = | почивни-лятно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = | карта-описание = }} '''Галерия „Палавееви къщи“''' се помещава в голямата „Палавеева“ къща, която заедно с прилежащия двор е част от завещанието на хаджи [[Ненчо Палавеев]], с което той през 1932 г. определя за свой „универсален заветник“ родния си град [[Копривщица]].<ref name="direkciamuzei.com">[http://direkciamuzei.com/галерия-палавееви-къщи Галерия Палавееви къщи] Direkciamuzei.com. Посетен на 9 август 2021.</ref> Галерията е открита официално през 2012 година, но функционира и преди това. Тук има постоянна изложба, свързана с живота и дейността на хаджията, както е записано в завещанието на Палавеев.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ | заглавие = Хаджи Ненчо Дончев Палавеев – фондации | достъп_дата = 8 септември 2024 | фамилно_име = Николова | първо_име = В | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = daritelite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През активния туристически сезон се представят изложби на класически и съвременни български художници, занаятчии и други творци в областта на [[Приложно изкуство|приложното изкуство]]. В галерията се провеждат и различни популярни мероприятия и изяви свързани с културния календар на града.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Галерия „Палавееви къщи“ се намира на улица „Димчо Дебелянов“ срещу [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|дома на поета]]. Стопанисва се от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] в града. == Галерия == <Gallery> File:Галерия „Палавееви къщи“.jpg|Портата на галерията File:Архиви.jpg|Сграда на архивите. Тук се е намирал девическият пансион преди да изгори File:Дете с гълъб.jpg|Скулптората „Дете с гълъб“ File:Канцеларии.jpg|thumb|Канцелариите на галерията File:Koprivshtitsa 2019-02-10 96.jpg|Улица „Димчо Дебеляянов“ File:Улица „Димчо Дебелянов“.jpg|Улица „Димчо Дебелянов“ </Gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 2012 година]] [[Категория:Художествени галерии в България]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Музеи в Копривщица]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Палавееви]] nl60hozp90h8nujcxvx74gjgh3pjo0i 12419466 12419465 2024-11-22T03:37:46Z Luxferuer 25980 12419466 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Галерия „Палавееви къщи“ | снимка = Художествена галерия „Палавееви къщи“.jpg | описание = | страна = България | място = [[Копривщица]]<br>{{флагче с име|България}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | тематика = [[Художествена галерия]] | основан = [[2012]] г. | основател = | архитект = | лятно = | почивни-лятно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = | карта-описание = }} '''Галерия „Палавееви къщи“''' се помещава в голямата „Палавеева“ къща, която заедно с прилежащия двор е част от завещанието на хаджи [[Ненчо Палавеев]], с което той през 1932 г. определя за свой „универсален заветник“ родния си град [[Копривщица]].<ref name="direkciamuzei.com">[http://direkciamuzei.com/галерия-палавееви-къщи Галерия Палавееви къщи] Direkciamuzei.com. Посетен на 9 август 2021.</ref> Галерията е открита официално през 2012 година, но функционира и преди това. Тук има постоянна изложба, свързана с живота и дейността на хаджията, както е записано в завещанието на Палавеев.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ | заглавие = Хаджи Ненчо Дончев Палавеев – фондации | достъп_дата = 8 септември 2024 | фамилно_име = Николова | първо_име = В | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = daritelite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През активния туристически сезон се представят изложби на класически и съвременни български художници, занаятчии и други творци в областта на [[Приложно изкуство|приложното изкуство]]. В галерията се провеждат и различни популярни мероприятия и изяви свързани с културния календар на града.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Галерия „Палавееви къщи“ се намира на улица „Димчо Дебелянов“ срещу [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|дома на поета]]. Стопанисва се от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] в града. == Галерия == <Gallery> File:Галерия „Палавееви къщи“.jpg|Портата на галерията File:Архиви.jpg|Сграда на архивите. Тук се е намирал девическият пансион преди да изгори File:Дете с гълъб.jpg|Скулптората „Дете с гълъб“ File:Канцеларии.jpg|thumb|Канцелариите на галерията File:Koprivshtitsa 2019-02-10 96.jpg|Улица „Димчо Дебеляянов“, поглед на изток File:Улица „Димчо Дебелянов“.jpg|Улица „Димчо Дебелянов“, поглед на запад </Gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 2012 година]] [[Категория:Художествени галерии в България]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Музеи в Копривщица]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Палавееви]] 3fxb7zvg8zyot3uth4kte6cquaxn5jd 0 785646 12419213 12396365 2024-11-21T23:20:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419213 wikitext text/x-wiki {{Площад инфо | име = „20^-ти април“ | изглед = Копривщица - panoramio (19).jpg | страна = [[България]]<br>паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | селище = [[Копривщица]] | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | улици = булевард „х. Ненчо Палавеев“<br>улици „[[Геренилото]]“<br>„Първа пушка“<br>„Любен Каравелов“<br>„24^-ти март“ | забележителности = [[Мавзолей костница в чест на Априлци]]<br>[[Паметник на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година]]<br>[[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]]<br>[[Мост на свободата (Копривщица)|Мост на свободата]] }} [[File:Пазаря.jpg|thumb|л|Площада със стария рестотант „20-ти април“ (вдясно) и вр. Свети Димитър на заден план]] '''„20^-ти април“''' е централният исторически площад в [[Копривщица]]. == История == В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено, руслото на Бяла река е преместено и новопостроеният [[мавзолей костница в чест на Априлци]] по проект на арх. [[Пантелей Цветков]] е открит през 1928 г.<ref>Citybuild.bg. [http://citybuild.bg/news/otbeliazvat-godini-rozhdenieto/27796 Отбеляжват 120 години от рождението на арх. Пантелей Цветков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210814112336/http://citybuild.bg/news/otbeliazvat-godini-rozhdenieto/27796 |date=2021-08-14 }}. Посетен на 14 август 2021 г.</ref> {{цитат|Въ града нема чаршия. Малкото дюкяни, кръчми и кафенета сж пръснати изъ града, въ различни улици. Най-сборно место е малкиятъ площадъ („пазара“) при устието на Бела река, дето се строи сега мавзолей за споменъ на Априлското възстание. Тамъ става пазаръ, тамъ е най-оживеното место въ тихия сега западналъ градецъ. <ref>{{cite book | title = Градъ Копривщица | last = Иширков | first = Анастас | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = 20 Априлъ 1926 | location = София | isbn = | doi = | pages = 262. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>}} През 1970^-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеите, паметниците на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Пръстеният терен на площада е заменен с настилка от каменни плочи, като е премахната и съществуващата дотогава [[естрада]], както и декоративната ограда на костницата. Пак тогава е построен и ресторантският комплекс „20^-ти Април“ на мястото на стария ресторант. Преди това към площада е уреден парк по проект на архитект [[Вельо Дебелянов]] с поставена в него [[чешма в чест на Рашко Маджаров]] и кооперативното водоснабдяване на града и региона.<ref>Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.</ref> В парка има информационна витрина на [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]] в града. От там посетителите на града поемат по [[улица „Геренилото“]], за да се запознаят или си припомнят местата и героите, с които започва българската свобода. == Архитектура == Около площада е оформен цялостен архитектурен ансамбъл. Централно място в него заема мавзолеят костница по проект на Пантелей Цветков. Според волята на дарителя [[Ненчо Палавеев]] около костницата е създаден парк по проект на [[Иван Джартазанов]] и местния лесовъд [[Данаил Кусев]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2023_1.pdf | заглавие = Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година | достъп_дата = | фамилно_име = Виларова | първо_име = Райна | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2023 | труд = | издател = Институт за исторически изследвания при БАН | формат = | страници = 83 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230708044954/http://www.ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2023_1.pdf | архив_дата = 2023-07-08 | цитат = | език-скрит = | език = }} [https://portal.issn.org/resource/ISSN/0323-9748 ISSN 0323 – 9748]</ref> На площада се намира седалището на [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]] в бившата „Спицерия“ (аптеката на доктор [[Спас Иванов]]) с прилежащата и „Купчийница“ (от купувам). Градена от обикновен ломен камък, обрамчен по ръбовете на приземието с дялан камък и тухлени противоземетръсни ивици дооформя облика търговски център на Копривщица от епохата на Възраждането.<ref>Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 70 – 85.</ref> Тук е бившата кръчма, книжарница „Димчо Дебелянов“ и сладкарница,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/index/locale/bg/page/5 | заглавие = Копривщица, България - Сурдулица, Сърбия | достъп_дата = 18 януари 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-surdulica.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170201211116/http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/index/locale/bg/page/5 | архив_дата = 2017-02-01 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://antikvarni-knigi.net/view.php?id=60867 | заглавие = Книжарница „Димчо Дебелщнов“ | достъп_дата = 7 март 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = antikvarni-knigi.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която днес е арт магазин „Антико“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.fusionembassy.com/distribution/?lang=bg | заглавие = Дистрибуция | достъп_дата = 18 януари 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = fusionembassy.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В сферата на туризмът дейност осъществяват информационния център на сдружение „Съвет по туризъм“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tourism.government.bg/en/tourist-information-centers/5368 | заглавие = Tourist Information Centres | достъп_дата = 12 октомври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = tourism.government.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> три ресторантски комплекса – „20-ти Април“, „[[Драгия-Драгийска къща|Дядо Либен]]“, „Галерия“, кафене „При Васко“, банка и няколко магазина за сувенири. Площадният ансамбъл се завършва от „[[Мост на свободата (Копривщица)|Моста на свободата]]“, построен в чест на осемдесет години от Априлското въстание.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/most-na-svobodata-koprivshtitza | заглавие = Мост на свободата – Копривщица | достъп_дата = 11 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = opoznai.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>По този повод е изграден и [[паметник на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година|паметникът на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година]]. Комплексът от две морени е построен в памет на считаните по това време за две от най-значителните събития в новата история града – революцията от 1876 г. и [[Партизанска акция на 24 март 1944 година в Копривщица|превземането на Копривщица]] от партизаните на [[партизанска бригада „Георги Бенковски“|бригада „Георги Бенковски“]] и чета „Бачо Киро“ на [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|бригада „Чавдар“]] в ранната пролет на 24 март 1944 г. <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://old.duma.bg/2007/0607/190607/iskam/isk-5.html | заглавие = Живот за хората | достъп_дата = 15 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = old.duma.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Събития == Всеки 1 януари тук се пресъздава ритуала „[[Ладуване|Надпяване на пръстените]]“.<ref>M.focus-news.net. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=49560 Интервю със Светлана Мухова], главен уредник в Дирекция на музеите в Копривщица за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“. Посетен на 2 октомври 2021</ref> Всяка година по случай освобождението на Копривцщица от войските на полковник [[Дмитрий Комаровски]] в деня на празника 3 март се провежда [[Възстановка на посрещането на руските освободителни войски в Копривщица]].<ref>Vestnikregion.com. [https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/851-v-koprivshtitza-vazstanovka-na-osvobozhdenieto-na-koprivshtitza-na-3-mart В Копривщица възстановка на Освобождението.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220309201122/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/851-v-koprivshtitza-vazstanovka-na-osvobozhdenieto-na-koprivshtitza-na-3-mart |date=2022-03-09 }} Посетен на 9 март 2022</ref> На пролетните празници [[Сирни заговезни]] кукерите, наричани в градчето „маскари“ има организирано палене на огньове на площада и по махали. Празникът е придружен с парад на маските и кукерски костюми.<ref>Koprivshtitsa-bg.com. [https://koprivshtitsa-bg.com/download/Покана%20комисия%2021.07.20г..pdf Доклад за дейността на народно читалище „Х.Н.Д. Палавеев. – 1869“ град Копривщица за 2019 г.] Посетен на 9 март 2022</ref> За провеждането на тържествата има интересно предание в Копривцщица, свързано с чорбаджи [[Вълко Чалъков]]. Говори се, че той е бил личен приятел на султан [[Махмуд II]] и по време на един празник на владетеля той устроил специално представление с овчари, които докарали като дар за султана овни с поставени фенерчета на роговете им. Това впечатлило много султана и той изненадано попитал хаджията какво желае в замяна. Тогава чорбаджията поискал от султана разрешение в Копривщица и [[Панагюрище]] на Сирни заговезни българите да празнуват и с много тържества да посрещат началото на постите – да гърмят и да палят празнични огньове.<ref>M.focus-news.net. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=49560 Интервю със Светлана Мухова.] Посетен на 23 март 2022</ref> Ежегодно, в деня на Копривщица тук се провеждат [[Честване на Априлското въстание в Копривщица|празненства (1 – 2 май) по случай обявяването на Априлското въстание]] и изпращането на прочутото [[Кърваво писмо]] в [[Панагюрище]] и [[Клисура]]. Тържествата откриват музикантите от [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|представителния духов оркестър]] на [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|Средно училище „Любен Каравелов“]]. На този празник се извършва тържествено връчване на представителната награда [[Почетни граждани на Копривщица|Почетен гражданин на Копривщица]]. По случай на тези събития пак всяка година има театрализирано по сценарий на [[Петко Теофилов]] и [[Недельо Меслеков]] [[Честване на Априлското въстание в Копривщица|възпроизвеждане на моменти от обявяването на въстанието]]. Вечерта на площада има тържествена заря-проверка<ref>Novpogled.net. [http://novpogled.net/news/v-koprivshtitsa-otbelyazaha-145-g-ot-aprilskoto-vastanie-96056.html В Копривщица отбелязаха 145 г. от Априлското въстание.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210814105231/http://novpogled.net/news/v-koprivshtitsa-otbelyazaha-145-g-ot-aprilskoto-vastanie-96056.html |date=2021-08-14 }} Посетен на 14 август 2021</ref> с участието на регионалния клуб [[Национално дружество „Традиция“|„Традиция“]] от града,<ref>Drugi.dokumentite.com. [https://drugi.dokumentite.com/art/koprivshtica-3/86602/p3 Национално дружество „Традиция“ – Регионален клуб Копривщица.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220217032947/https://drugi.dokumentite.com/art/koprivshtica-3/86602/p3 |date=2022-02-17 }} Посетен на 14 август 2021</ref> заменил представителното военно подразделение. В спектакъла участват и артисти от гражданството на Копривщица.<ref>Vestnikregion.com, [https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/2336-vazstanovka-180-samodeitzi-predstaviha-epizodi-ot-aprilskata-epopeya В. „Регион“ от 02 юни 2021. Възстановка: 180 самодейци представиха епизоди от Априлската епопея.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210718192514/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/2336-vazstanovka-180-samodeitzi-predstaviha-epizodi-ot-aprilskata-epopeya |date=2021-07-18 }} Посетен на 18 юли 2021</ref> Всяко лято на това място в рамките на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|фолклорните празници „С Копривщица в сърцето“]] се провежда и инициативата „[[Мегданско хоро]]“ веднъж седмично всяка събота. Редовни участници са женската певческа група „Копришки бисери“ с ръководител Ваня Бурова, юношеският танцов състав „Копривщенчета“ и танцов колектив „Усмивки“ с ръководител Димитрина Орашъкова, както и гостуващи фолклорни изпълнители от региона и страната.<ref>Srednogorie.bg. [http://www.srednogorie.bg/News2019/zapochnaha-megdanskite-hora-v-koprivshtitsa-14053-96240.html Започнаха мегданските хора в Копривщица.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210814114210/http://www.srednogorie.bg/News2019/zapochnaha-megdanskite-hora-v-koprivshtitsa-14053-96240.html |date=2021-08-14 }} Посетен на 14 август 2021</ref> На всеки пет години по време на провеждането на [[Национален събор на българското народно творчество|Националният събор на българското народно творчество]] на площада има изградена временна естрада за музикални и танцови представления със свободен за граждани достъп. На площад „20^-ти Април“ на 31 декември се изпраща старата и посреща новата година със заря и огнена урбалка (клада). Когато огъня позатихне се прескача за здраве. Празненствата се организират от [[Община Копривщица]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]], [[Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“]] и [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]] в града. == Галерия == <gallery class="center"> File:Koprivshtitsa 105.jpg|[[Безплатна ученическа трапезария (Копривщица)|Безплатната ученическа трапезария]] и [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]] File:Информацонна витрина.jpg|Информацонна витрина на [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]] Файл:Копривщица - panoramio (50).jpg|[[Паметник на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година]] File:Възстановка.jpg|[[Честване на Априлското въстание в Копривщица]] File:ТК Усмивки.jpg|[[Мегданско хоро]], танцов колектив „Усмивки“ File:Копривдица, купчийница.jpg|Купчийницата при [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]] File:Чешма в чест на Рашко Маджаров.jpg|[[Чешма в чест на Рашко Маджаров]] Файл:Духов оркестър.jpg|Концерт на духовият оркестър на [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|средно училище „Любен Каравелов“]] File:Мустакатия.jpg|Мустакатия чичо пред книжарницата </gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:20-ти април}} [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Пътища в Копривщица]] [[Категория:Площади в Копривщица]] f4tg3lffso3tfhdgmhzcqj8huz8mv7b 100 786538 12419021 11106977 2024-11-21T19:08:24Z PowerBUL 202075 12419021 wikitext text/x-wiki Телевизионен канал от града е [[Шумен (телевизия)|телевизия Шумен]] (от 1993 г.). Излъчва се и [http://novinarium.blogspot.com/2009/01/6tv.html телевизия 6TV]. В периода от 1998 до 2004 г. от Шумен се излъчва [[ТОП ТВ]], която за този период е ефирна телевизия и трети национален канал по покритие. Вестници от Шумен и региона са [[Шуменска заря]] и електронния вестник [https://www.shum.bg/ ШУМ.БГ]. Регионални радиостанции са: [[Радио Шумен]] (от 1973 г.), [https://darikradio.bg/darik-shumen.html#parent=radio Дарик Шумен] (от 1999 г.). Уебсайтове свързани с града са: [https://shumenstories.com/ Шуменски истории – shumenstories.com], [http://shumenski-krai.com/ Шуменски край – shumenski-krai.com]. <gallery mode="packed" heights="50px" widths="50px"> LOGO tv Shumen.png BNR Shumen logo.png </gallery> [[Категория:Портал:Шумен|Средства за масова информация]] hb7qhktql3yfsuoecqopdv3fj1flky7 0 786677 12419567 12242478 2024-11-22T08:20:29Z Davidkenarovcska 254027 12419567 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Калоян Кръстев | снимка = Kaloyan krustev.jpg | описание = Калоян Кръстев с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2021]] г. | прякор = ''Калата'' | цяло име = Калоян Ивайлов Кръстев | дата на раждане = [[24 януари]] [[1999]] (24 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 192 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | номер на фланелката = 11 | договор до = | юношески години = 2007 – 2010<br>2010 – 2016<br>2018 – 2019 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]] | години = 2015 – 2018<br>2018 – 2020<br>2019 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2023<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]]<br>→{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>→{{флагче|България}} [[Берое (Стара Загора)|Берое]]*<br>{{флагче|България}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | мачове = 53<br>0<br>21<br>34<br>22<br>17<br>29<br>7 | голове = (3)<br>(0)<br>(2)<br>(5)<br>(0)<br>(1)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2017<br>2016 – 2018<br>2017 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 18]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 5<br>1<br>15<br>20<br>5 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(8)<br>(2)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Калоян Кръстев''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател|централен нападател]] на [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] и на [[Национален отбор на България по футбол|Националния отбор на България]]. == Кариера == Кръстев е роден в София през 1999 година. Започва да тренира футбол в ДЮШ на ЦСКА, но по-късно се присъединява към тази на [[ПФК Славия (София)]]. Преминава през всички възрастови формации на Славия, където се налага на поста нападател. Благодарение на своите изяви, е привлечен в първия тим на отбора, като дебютира за първия състав на 16 годишна възраст, когато на [[7 декември]] [[2015]] при победата с 3:0 над [[ПФК Локомотив (Пловдив)]]. През първия си сезон 2015/16 изиграва 10 мача за тима, сезон 2016/17 записва 29 мача с 1 гол за отбора. Дебютен гол за тима бележи на 15 април 2017 при победата с 4:3 над Монтана. На 3 април 2017 подписва първи професионален договр със Славия София. През сезон 2017/18 добавя нови 23 мача с 3 гола за тима. Носител на купата на България за сезон 2017/18 със Славия София. На 24 януари 2018 подписва договор с Болоня Италия след като е закупен за милион и половина евро. В този период играе за Примаверата на тима, като за сезони 2017/18 и 2018/19 изиграва общо 33 мача с 10 гола. От 1 юли 2019 до 31 август 2020 се завръща в Славия София под наем, а от 1 септември подписва нов договор с тима на Славия София. През сезони 2019/2020, 2020/21 и началото на 2021/22 изиграва нови 52 мача с 6 гола за белия тим, с което закръгля сметката си на 114 мача с 9 гола. На [[31 август]] [[2021]] подписва с [[ПФК ЦСКА (София)]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/sport/oficialno-kalojan-krastev-e-futbolist-na-cska.html | заглавие = Официално: Калоян Кръстев е футболист на ЦСКА - bTV Новините | издател = btvnovinite.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> === Национален отбор === В периода 2015 – 2016 изиграва 5 мача с 1 гол за националния отбор на България до 17 години. През [[2017]] изиграва 1 мач за формацията ни до 18 години. През 2017 играе основна роля в квалификациите за Европейското първенство до 19 години, като вкарва гол на Франция за победата с 2:1 и 2 гола на [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] при победата с 3:1. Изиграва общо 15 мача с 8 гола за националния ни отбор до 19 години в периода от 2016 до 2018. От [[2017]] до [[2020]] играе и за националния ни отбор до 21 години като изиграва 20 мача с 2 гола. На [[23 август]] [[2021]] е включен в групата на националния отбор на България за мачовете с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://topsport.bg/national/kaloyan-krastev-s-izvanredna-povikvatelna-za-natsionalniya-otbor.html | заглавие = Калоян Кръстев с извънредна повиквателна за националния отбор | издател = topsport.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> == Вижте също == * [[ПФК ЦСКА (София)]] * [[ПФК Славия (София)]] == Източници == <references /> {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Кръстев, Калоян}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на Болоня]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Родени в София]] jkerdgmv3er5dz15n8jesceyzmumyf5 12419569 12419567 2024-11-22T08:21:21Z Davidkenarovcska 254027 12419569 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Калоян Кръстев | снимка = Kaloyan krustev.jpg | описание = Калоян Кръстев с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2021]] г. | прякор = ''Калата'' | цяло име = Калоян Ивайлов Кръстев | дата на раждане = [[24 януари]] [[1999]] (24 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 192 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | номер на фланелката = 11 | договор до = | юношески години = 2007 – 2010<br>2010 – 2016<br>2018 – 2019 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]] | години = 2015 – 2018<br>2018 – 2020<br>2019 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2023<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]]<br>→{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>→{{флагче|България}} [[Берое (Стара Загора)|Берое]]*<br>{{флагче|България}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | мачове = 53<br>0<br>21<br>34<br>22<br>17<br>29<br>7 | голове = (3)<br>(0)<br>(2)<br>(5)<br>(0)<br>(1)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2017<br>2016 – 2018<br>2017 – 2020<br>2021  | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 18]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 5<br>1<br>15<br>20<br>5 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(8)<br>(2)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Калоян Кръстев''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател|централен нападател]] на [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] и на [[Национален отбор на България по футбол|Националния отбор на България]]. == Кариера == Кръстев е роден в София през 1999 година. Започва да тренира футбол в ДЮШ на ЦСКА, но по-късно се присъединява към тази на [[ПФК Славия (София)]]. Преминава през всички възрастови формации на Славия, където се налага на поста нападател. Благодарение на своите изяви, е привлечен в първия тим на отбора, като дебютира за първия състав на 16 годишна възраст, когато на [[7 декември]] [[2015]] при победата с 3:0 над [[ПФК Локомотив (Пловдив)]]. През първия си сезон 2015/16 изиграва 10 мача за тима, сезон 2016/17 записва 29 мача с 1 гол за отбора. Дебютен гол за тима бележи на 15 април 2017 при победата с 4:3 над Монтана. На 3 април 2017 подписва първи професионален договр със Славия София. През сезон 2017/18 добавя нови 23 мача с 3 гола за тима. Носител на купата на България за сезон 2017/18 със Славия София. На 24 януари 2018 подписва договор с Болоня Италия след като е закупен за милион и половина евро. В този период играе за Примаверата на тима, като за сезони 2017/18 и 2018/19 изиграва общо 33 мача с 10 гола. От 1 юли 2019 до 31 август 2020 се завръща в Славия София под наем, а от 1 септември подписва нов договор с тима на Славия София. През сезони 2019/2020, 2020/21 и началото на 2021/22 изиграва нови 52 мача с 6 гола за белия тим, с което закръгля сметката си на 114 мача с 9 гола. На [[31 август]] [[2021]] подписва с [[ПФК ЦСКА (София)]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/sport/oficialno-kalojan-krastev-e-futbolist-na-cska.html | заглавие = Официално: Калоян Кръстев е футболист на ЦСКА - bTV Новините | издател = btvnovinite.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> === Национален отбор === В периода 2015 – 2016 изиграва 5 мача с 1 гол за националния отбор на България до 17 години. През [[2017]] изиграва 1 мач за формацията ни до 18 години. През 2017 играе основна роля в квалификациите за Европейското първенство до 19 години, като вкарва гол на Франция за победата с 2:1 и 2 гола на [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] при победата с 3:1. Изиграва общо 15 мача с 8 гола за националния ни отбор до 19 години в периода от 2016 до 2018. От [[2017]] до [[2020]] играе и за националния ни отбор до 21 години като изиграва 20 мача с 2 гола. На [[23 август]] [[2021]] е включен в групата на националния отбор на България за мачовете с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://topsport.bg/national/kaloyan-krastev-s-izvanredna-povikvatelna-za-natsionalniya-otbor.html | заглавие = Калоян Кръстев с извънредна повиквателна за националния отбор | издател = topsport.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> == Вижте също == * [[ПФК ЦСКА (София)]] * [[ПФК Славия (София)]] == Източници == <references /> {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Кръстев, Калоян}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на Болоня]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Родени в София]] 2ds14dawvwiqkywnabaaodedlqwhctx 0 788098 12418984 12417471 2024-11-21T18:28:09Z 2A01:5A8:303:97A8:8066:2634:3137:AA65 12418984 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|политическата организация|предизборната коалиция|Продължаваме промяната (коалиция)}} {{Партия | младежка_организация = [[Младежи за Промяната]] | цветове = {{color box|#000cff}} [[Син цвят|Син]]<br>{{color box|#ffc400}} [[Жълт цвят|Жълт]]<br>{{color box|#06ac4f}} [[Зелен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|22|240|#FAD630}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|2|17|#FAD630}} }} '''„Продължаваме промяната“''' е [[Социален либерализъм|социаллиберална]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://debati.bg/proektat-prodalzhavame-promyanata-e-tarsene-na-nov-balans-mezhdu-svoboda-i-ravenstvo/ |заглавие=Проектът „Продължаваме промяната“ е търсене на нов баланс между свобода и равенство |фамилно_име=Дичев |първо_име=Ивайло |дата=2021-09-19 |труд=Дебати |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> политическа организация в [[България]], създадена през септември 2021 година от [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]], министри в [[Правителство на Стефан Янев 1|първото служебно правителство на Стефан Янев]]. == История == Проектът е представен на 19 септември 2021 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Целта, която той си поставя, е дотогавашната работа на двамата министри от служебния кабинет да продължи и през следващите 4 години. „Продължаваме промяната“ се стреми да привлече хора с успешна кариера извън политиката, които отговарят на следните условия: да не са членували в повече от една партия, да не са били замесени в публично оповестени скандали и всеки един от тях да подпише договор за почтеност – че не притежава скрити доходи.<ref>[https://offnews.bg/politika/promianata-prodalzhava-pregovaria-sas-7-8-partii-za-iaviavane-na-izbor-759873.html Промяната продължава преговаря със 7 – 8 партии за явяване на изборите]</ref> На изборите през [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] „Продължаваме промяната“ дава името на коалиция от няколко малки партии, която получава най-добър резултат и на 13 декември съставя [[Правителство на Кирил Петков|коалиционно правителство]], оглавено от Кирил Петков. Правителството пада на 22 юни 2022 г. след успешен [[вот на недоверие]]. На 15 април 2022 година в [[Пловдив]] е проведено учредително събрание на „Продължаваме промяната“, с което е започната процедура по официалната регистрация на организацията като [[политическа партия]].<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/252960--prodalzhavame-promyanata-se-uchredi-kato-partiya-i-izbra-upravitelni-organi</ref> На 13 февруари 2023 г. „[[Продължаваме промяната]]“ и „[[Демократична България]]“ подписват споразумение за общо явяване на [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори през 2023 г.]], насрочени на 2 април. Коалицията е наречена [[Продължаваме промяната – Демократична България|„Продължаваме промяната“ – „Демократична България“]] '''(ПП – ДБ)'''. == Приоритети == Приоритети на „Продължаваме промяната“ са създаването на благоприятна икономическа и административна среда за свободно развитие на малкия и средния бизнес, привличането на стратегически високотехнологични инвестиции, прекратяване на корупцията и злоупотребата със средствата на държавата, както и върховенство на закона.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/prodalzhavame-promyanata-postigna-koalicionno-sporazumenie-s-oshte-edna-partiya-1169425news.html|заглавие=„Продължаваме промяната“ постигна коалиционно споразумение с още една партия|автор=БНТ|дата=2021-09-20|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> Други приоритети на формацията са достъпът до качествено образование и здравеопазване за всички български граждани, модерна инфраструктура и социална политика, постигане на достойни доходи на хората в пенсионна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/09/24/4257096_asen_vasilev_neka_zapochnem_razgovor_za_tova_kakvo_e/|заглавие=Асен Василев: Нека започнем разговор за това какво е важно и как да бъде изпълнено|автор=Капитал|дата=2021-09-25|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> == Избори == [[Файл:Bulgaria Elections Nov 2021 PP results map.svg|мини|Карта на разпределението на активните гласове и мандатите за „Продължаваме промяната“ по избирателни райони на изборите на 14 ноември 2021]] За [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори в България]] през 2021 г. Петков и Василев заявяват подкрепата си за действащия президент [[Румен Радев]],<ref>[https://www.marica.bg/balgariq/kiril-petkov-asen-vasilev-oglasiha-kandidata-si-za-prezident-video Кирил Петков & Асен Василев огласиха кандидата си за президент]</ref> като Петков е глобен от [[Централна избирателна комисия|Централната избирателна комисия]] (ЦИК) за агитация в изборния ден.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Поради липса на време да регистрират партия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/k-petkov-zapochnahme-promianata-iskame-da-ia-prodyljim-v-sledvashtite-4-g-335855/|заглавие=К. Петков: Започнахме промяната, искаме да я продължим в следващите 4 г.|фамилно_име=Маринова|първо_име=Евгения|труд=investor.bg}}</ref> за участие в парламентарните избори търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите „[[Волт (партия)|Волт]]“ и „[[Средна европейска класа]]“. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/IR/id/2486768|заглавие=Централна избирателна комисия. Решение № 613-НС|дата=24 септември 2021|труд=БТА}}</ref> Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67%). На проведените на 2 октомври 2022 г. [[Парламентарни избори в България (2022)|извънредни парламентарни избори за народни представители в XLVIII народно събрание]] „Продължаваме промяната“ получава 20,20% от гласовете, с които си осигурява 53 депутатски места. Тези избори са предшествани от сваляне на правителството на Кирил Петков с вот на недоверие, а резултатът от тях е връщането и на трите проучвателни мандата – на ПП (неизпълнен), [[ГЕРБ-СДС|ГЕРБ – СДС]] (отказан) и [[Българска социалистическа партия|БСП]] (неизпълнен).<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/382543-pravitelstvo-svaleno-s-vot-na-nedoverie-v-47-iya-parlament-i-neuspeshen-opit-za|title=Правителство, свалено с вот на недоверие в 47-ия парламент и неуспешен опит за кабинет с първи мандат в 48-то НС са акцентите на политическата 2022 г.|last=Екип БТА|date=2022-12-29|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2023-04-15}}</ref> „Продължаваме промяната“ се явява на следващите предсрочни [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарни избори]] – на 2 април 2023 г., в сформирана през февруари с.г. политическа коалиция с „Демократична България“. [[Продължаваме промяната – Демократична България|„Продължаваме промяната“ – „Демократична България“]] (ПП – ДБ) стават втора политическа сила в [[XLIX народно събрание|XLIX народно събрание на Република България]] с 64 места, 38 от които за народни представители, излъчени от „Продължаваме промяната“.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/04/04/4468683_preferencii_donesoha_pet_deputatski_mesta_poveche_za/|title=Преференции донесоха пет депутатски места повече за "Демократична България"|last=Господинова|first=Велина|date=2023-04-04|work=Капитал|access-date=2023-04-15}}</ref> На 6 юни 2023 г. съставя правителство с подкрепата на гласовете на [[Продължаваме промяната – Демократична България|„Продължаваме промяната“ – „Демократична България“]], [[ГЕРБ – СДС]], [[Мустафа Карадайъ]] и [[Делян Пеевски]], с министър-председател акад. [[Николай Денков]].<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32446765.html Парламентът избра кабинета на Николай Денков. Подкрепиха го ГЕРБ, ПП-ДБ, Карадайъ и Пеевски]</ref> {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;" | [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;" | 673 170 | style="text-align:center;" | — | style="text-align:center;" | 25,67% | style="text-align:center;" | — | style="text-align:center;" | {{Партия/места|67|240|#FAD630}} | style="text-align:center;" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;" | [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;" | 506 071 | style="text-align:center;" | {{Понижение}} 167 099 | style="text-align:center;" | 20,20% | style="text-align:center;" | {{Понижение}} 5,47% | style="text-align:center;" | {{Понижение}} {{Партия/места|53|240|#FAD630}} | style="text-align:center;" | Връща неизпълнен втория проучвателен мандат за съставяне на правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;" | [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;" | 621 069 | style="text-align:center;" | {{Повишение}} 114 998 * | style="text-align:center;" | 24,56% | style="text-align:center;" | {{Повишение}} 4,36% * | style="text-align:center;" | {{Понижение}} <br>{{Партия/места|38|240|#FAD630}} | style="text-align:center;" | Мандатоносител на правителство, съставено с втория мандат |} * Партията участва на парламентарните избори през 2023 г. като част от коалицията ПП – ДБ. == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Либерални партии]] 34c773gwnd4fzvji008zqqsv7ct4bqj 0 789422 12418697 12418627 2024-11-21T13:07:15Z Givern 4124 Премахната редакция 12418627 на [[Special:Contributions/2A01:5A8:471:EF3D:0:0:20D9:EA52|2A01:5A8:471:EF3D:0:0:20D9:EA52]] ([[User talk:2A01:5A8:471:EF3D:0:0:20D9:EA52|б.]]) 12418697 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дюн | име_оригинал = Dune | картинка = | режисьори = [[Дени Вилньов]] | продуценти = [[Дени Вилньов]]<br>Мери Парънт<br>Кейл Бойтър<br>Джо Карациоло младши | сценаристи = Джон Спейтс<br>[[Дени Вилньов]]<br>Ерик Рот | базиран_на = „[[Дюн]]“<br>на [[Франк Хърбърт]] | актьори = [[Тимъти Шаламе]]<br>Ребека Фъргюсън<br>[[Оскар Айзък]]<br>[[Джош Бролин]]<br>[[Стелан Скарсгорд]]<br>[[Дейв Батиста]]<br>Стивън Маккинли Хендерсън<br>[[Зендая]]<br>Чанг Чен<br>Шарън Дънкан-Брюстър<br>[[Шарлот Рамплинг]]<br>[[Джейсън Момоа]]<br>[[Хавиер Бардем]] | музика = [[Ханс Цимер]] | оператор = Грейг Фрейзър | монтаж = Джо Уолкър | сценография = Патрис Вермет | костюми = Боб Морган<br>Жаклин Уест | филмово_студио = Леджендари Пикчърс | разпространител = [[Уорнър Брос Пикчърс]] | жанр = [[Научнофантастичен филм]] | премиера = 3 септември 2021 г. ([[Венеция]])<br>21 октомври 2021 г. ([[САЩ]]) | времетраене = 156 минути<ref>{{cite web|url=https://www.medieraadet.dk/vurderinger/117177|title=Dune|website=Medierådet for børn og unge|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210714191803/https://www.medieraadet.dk/vurderinger/117177|archive-date=July 14, 2021|access-date=July 14, 2021|language=da|достъп_дата=2021-10-10|архив_дата=2021-07-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210714191803/https://www.medieraadet.dk/vurderinger/117177}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | следваща_част = „[[Дюн: Част втора]]“ (2023) | уебсайт = http://www.dunemovie.net/ | код-IMDB = 1160419 | код-Allmovie = 720153 }} '''„Дюн“''' ({{lang|en|Dune}}) е [[Съединени американски щати|американски]] епичен [[научнофантастичен филм]] от 2021 година, режисиран от [[Дени Вилньов]] по сценарий на Вилньов, Джон Спейтс и Ерик Рот. Това е първият филм от планираната адаптация в две части на [[Дюн|едноименния роман от 1965 година]] на [[Франк Хърбърт]]. Във филма участват [[Тимъти Шаламе]], Ребека Фъргюсън, [[Оскар Айзък]], [[Джош Бролин]], [[Стелан Скарсгорд]], [[Дейв Батиста]], Стивън Маккинли Хендерсън, [[Зендая]], Чанг Чен, Шарън Дънкан-Брюстър, [[Шарлот Рамплинг]], [[Джейсън Момоа]] и [[Хавиер Бардем]]. Премиерата на „Дюн“ е на [[78-и Филмов фестивал във Венеция|78-ия Филмов фестивал във Венеция]] на 3 септември 2021 г. [[Уорнър Брос Пикчърс]] пуска филма по кината международно в [[IMAX]], 3D и RealD 3D на 15 септември 2021 г., а премиерата в [[САЩ]] е на 22 октомври и по [[HBO|HBO Max]] на 21 октомври.<ref name="deadline_release_changes">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/06/dune-many-saints-of-newark-sopranos-release-date-changes-warner-bros-1234781687/|title=Warner Bros Shuffles Fall Release Deck With 'Dune', 'Cry Macho' & 'The Many Saints Of Newark'|date=June 25, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=June 25, 2021}}</ref> Филмът получава положителни отзиви, като са изтъкнати сценария, режисурата на Вилньов, актьорските изпълнения и музиката на [[Ханс Цимер]]. Филмът е трета адаптация на „Дюн“ след [[Дюн (филм)|филма от 1984 г.]] на [[Дейвид Линч]], в който е финансов провал, и ТВ филма от 2000 г. на Джон Харисън. == Сюжет == {{сюжет}} Падишах-императорът Шедъм IV дава във владение на дук Лито от династия Атреиди, владетел на океанската планета Каладан, пустинната планета Аракис, единственият източник на „подправката“ във Вселената – уникално вещество, което удължава човешкия живот и осигурява междузвездно пътуване. Династията Атреиди трябва да замени Династията Харконен на планетата, която се управлява от барон Владимир Харконен. Династията Харконен напуска Аракис, като преди това прави оборудването за добив на „подправката“ напълно неизползваемо, но граф-регент на Глосу Рабан Харконен (по прякор „Звярът“), племенник на барона, отказва да се подчинява на заповедите на Шедъм IV. Но барон Харконен разбира хитрия план на падишах-императора. Веднага след като династия Атреиди се премести да живее от родната си планета във враждебния Аракис, Шедъм IV ще унищожи всички с помощта на своите безмилостни сардаукари и ще помогне на династия Харконен да си върне планетата. Дук Лито е разтревожен от това назначение, но вижда в него възможност да сключи мир със свободните. Това са местните жители на Аракис, които позволяват на извънземните да получат „подправката“, но ги молят да не се намесват в живота им, който тече според собствените им закони и обичаи. По-рано граф-регент на Глосу Рабан Харконен унищожава свободните с нечовешка жестокост, но сега дук Лито възнамерява да установи мир с местните жители. Заедно със сина си Пол и наложницата Джесика, дукът пристига в Аракис. Лейди Джесика е една от сестрите на Бин Джезърит, мистериозно мистично общество с изключителни физически и умствени способности. Според генетичния експеримент на това общество за създаване на супермен, Джесика е трябвало да роди дъщеря, но от любов към дука тя е родила син. Съветниците на дук Лито – Дънкан Айдахо, Гърни Халек и Туфир Хауът – учат младия Пол на бойни изкуства, а самата лейди Джесика учи сина си на изкуството Бин Джезърит: да вижда бъдещето и да командва хора и животни с помощта на един вид „вътрешен глас“. Пол непрекъснато има видения, в които младият наследник вижда красиво момиче от свободните, което се кара с някого. След като научава за тези видения, личната магьосница на Шедъм IV, Светата Майка Гайъс Хелън Мохайъм, ръководител на обществото Бин Джезърит, лично се среща с Пол и го подлага на изпитание, което младежът успешно преодолява. Знаейки, че династия Атреиди ще бъде унищожена на Аракис, Светата Майка се среща с барон Харконен и настоява Пол и Джесика да не бъдат наранени по време на преврата. Владимир Харконен привидно дава дума на магьосницата, но няма да пощади никого. Дук Лито, Джесика и Пол живеят в бившата крепост на Харконен. Лито преговаря с вожда на свободните Стилгар, надявайки се да сключи мир със свободните. По време на опознавателен полет над повърхността на планетата, Лито, Пол, Гърни и д-р Лайът-Кайнс стават свидетели на атака на пясъчен червей върху машина, която произвежда „подправка“. Гигантският червей поглъща колата, но дукът помага за спасяването на екипа. Пол, който също участва в спасителната операция, диша наситения с „подправка“ въздух и виденията му рязко се засилват. След неуспешен опит за убийство на Пол от агент на Харконен, дукът привежда войниците в повишена готовност. Но до Лито стои предател, сук-доктор Уелингтън Юи. Съпругата му е заловена от барон Владимир и за да я спаси, докторът изключва силовите щитове в крепостта, което позволява на армията на Харконен и сардаукарите на падишах-императора да смажат войските на Атреидите. Освен това докторът парализира дука, но успява да замени един от зъбите на Лито с капсула с отровен газ, за да убие барон Харконен. По време на срещата с барон Владимир дукът успява да захапе газовата капсула, която моментално убива всички придворни на Харконен, но баронът, след като получава тежко отравяне, оцелява. Династията Атреиди е напълно разрушена. Дънкан Айдахо, един от спътниците на дука, лети в пустинята с орнитоптер и лейди Джесика и Пол са заловени. Барон Владимир, спомняйки си думата, която е дал на великата магьосница, не посмява да убие пленниците. Той заповядва да бъдат изхвърлени в пустинята, надявайки се, че там ще ги изядат гигантските червеи. Използвайки „вътрешния глас“, майката и синът убиват своите похитители. Те намират комплекта за оцеляване, който лекарят им е оставил, и там Джесика усеща смъртта на дук Лито. Така младият Пол става новият ръководител на династия Атреиди. Дънкан и д-р Лайът-Кайнс намират Пол и Джесика в пустинята. Отиват до стара екологична станция, но скоро са проследени от сардаукари. Дънкан и другите свободни хора се жертват, за да позволят на Джесика, Пол и д-р Лайът-Кайнс да избягат. Кайнс умишлено привлича вниманието на пясъчния червей, който поглъща нея и няколко сардаукари. Пол и Джесика достигат далечните краища на пустинята и срещат свободните, техния водач Стилгар и момичето Чани, което Пол постоянно вижда във виденията си. Един от свободните Джеймис отказва да се примири с присъствието на Пол и Джесика и Пол убива Джеймис в ритуален дуел. Противно желанието на майка си, Пол решава да се присъедини към свободните, за да изпълни мечтата на баща си да внесе мир в Аракис. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" ! Актьор ! Роля |- | [[Тимъти Шаламе]] | [[Пол Атреидски]] – наследник на династия Атреиди |- | [[Ребека Фъргюсън]] | [[Джесика Атреиди]] – майка на Пол Атреидски |- | [[Оскар Айзък]] | [[Лито I Атреидски]] – дук Лито I Атреидски, баща на Пол |- | [[Джош Бролин]] | [[Гърни Халик]] – оръжеен майстор и учител по фехтовка на Пол Атреидски |- | [[Стелан Скарсгорд]] | Барон Владимир Харконен – глава на династия Харконен |- | [[Дейв Батиста]] | Глосу Рабан Харконен – племенник на барон Харконен |- | [[Стивън Маккинли Хендерсън]] | [[Туфир Хауът]] – ментор на династия Атреиди |- | [[Зендая]] | [[Чани]] – млада свободна жена |- | [[Дейвид Дастмалчиан]] | Пайтър дьо Врие – ментор на династия Харконен |- | [[Чанг Чен]] | [[Уелингтън Юи]] – сук-доктор на династия Атреиди |- | [[Шарън Дънкан-Брюстър]] | д-р [[Лайът-Кайнс]] – имперски еколог и съдия за промяната на Аракис |- | [[Шарлот Рамплинг]] | Гайъс Хелън Мохайъм – Света Майка от [[Бин Джезърит]] и имперска жрица на истината |- | [[Джейсън Момоа]] | [[Дънкан Айдахо]] – дясна ръка на дук Лито I Атреидски |- | [[Хавиер Бардем]] | [[Стилгар]] – един от лидерите на свободните хора на Аракис |- | [[Бабс Олусанмокун]] | Джеймис – свободен от Сийч Табр |- | [[Бенджамин Клементин]] | Предвестник на промяната, ръководител на имперска делегация в Каладан |- | [[Голда Рошевел]] | Шадоут Мейпс – свободна, работеща като прислужница за династия Атреиди |- | [[Роджър Юан]] | лейтенант Ланвил – заместник на Гърни Халек |} == Интересни факти == * Първоначално е планирано малка роля във филма да бъде дадена на [[Стинг]], който играе ролята на Фейд-Рота в „Дюн“ на Дейвид Линч (1984), но това така и не се осъществи. * Това е третият пореден научнофантастичен филм, режисиран от Дени Вилньов след „[[Първи контакт (филм, 2016)|Първи контакт]]“ (2016) и „[[Блейд Рънър 2049]]“ (2017). * В този филм актьорите Джош Бролин (Гърни Халек) и Хавиер Бардем (Стилгар) се срещат отново след 14 години. Преди това те играят заедно във филма от 2007 г. „[[Няма място за старите кучета]]“. * Тимот Шаламет е на 23 години, когато играе Пол Атреидски, две години по-млад от актьора [[Кайл Маклоклан]], който играе същата роля във филмовата адаптация от 1984 г. В оригиналния роман Пол е на 15 години. * Филмовият композитор Ханс Цимер е голям фен на „Дюн“. За да участва в създаването на този конкретен филм, Цимер отказва да работи с режисьора Кристофър Нолан по филма „[[Тенет]]“ (2020). * В интервю за Empire Magazine режисьорът Дени Вилньов описва процеса на създаване на масивни пясъчни червеи: „Говорихме за всяко малко нещо, което би позволило такъв звяр, от текстурата на кожата до образа на устата. Това беше година на дизайнерска работа и търсене на идеалната форма, която изглежда достатъчно праисторическа.“ * Дени Вилньов гледа на барон Владимир Харконен (изигран от Стелан Скарсгорд) като на „носорог в човешка кожа“ и затова Скарсгорд трябваше да прекарва седем часа на ден в нанасяне на грим. * Сцени от океанския свят на Каладан са заснети в Stadlandet, Норвегия. Повечето от сцените в пустинния свят на Аракис са заснети в Йордания и региона Абу Даби (ОАЕ). * Това е първият филм на Дени Вилньов, заснет с широкоъгълни камери и обективи Panavision. * Във филма „Дюн“ от 1984 г. всички Харконени са изобразени като червенокоси, в този филм всички те са плешиви. * Актрисата Ребека Фъргюсън изиграва „майката“ на Тимъти Шаламе, въпреки факта че е само с 12 години по-голяма от него. * Филмът съдържа редица разлики в костюма на свободните. Първоначално костюмът е проектиран да улавя влагата и включва маска, която покрива устата. Но решават да изоставят маската, тъй като по време на разговор няма да се виждат устата на героя и изражението на лицето му. Друга неточност е, че костюмът на свободните е направен тъмен, тъй като това прави актьорите много по-видими и ясно видими в кадъра. В оригинала костюмът на свободни е в цвета на пустинята, за да улесни маскирането на свободните. == В България == В България филмът е пуснат по кината на 22 октомври 2021 г. от „Александра Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/na-22-oktomvri-e-balgarskata-premiera-na-dun|заглавие=На 22 октомври е българската премиера на „Дюн“|издател=darik.bg|дата=15 октомври 2021|достъп_дата=4 март 2024}}</ref> През 2022 г. е издаден на [[Blu-Ray]] диск за домашна употреба със субтитри на български език. На 8 март 2022 г. е достъпен в [[Ейч Би О Макс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hbomax.com/bg/bg/feature/urn:hbo:feature:GYUjdLgBiJp5otAEAAAAJ|заглавие=„Дюн“ в HBO Max|издател=hbomax.com}}</ref> На 13 март 2022 г. е излъчен за първи път по [[Ейч Би О]] в неделя от 21:00 ч. На 4 март 2024 г. се излъчва премиерно по „[[Би Ти Ви Синема]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/cinema/videos/djun.html|заглавие=„Дюн“ в страницата на bTV Cinema|издател=btv.bg|достъп_дата=4 март 2024}}</ref> в понеделник от 21:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/cinema/videos/gledajte-tazi-vecher-djun-i-fatalno-zatishie-po-btv-cinema.html|заглавие=Гледайте тази вечер „Дюн“ и „Фатално затишие“ по bTV Cinema|издател=btv.bg|достъп_дата=4 март 2024}}</ref> с български дублаж за телевизията. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |+ ! Обработка !! [[Медиа Линк|студио „Медиa Линк“]] |- | Озвучаващи артисти || Милица Цветкова<br>Петя Абаджиева<br>[[Мартин Герасков]]<br>[[Радослав Рачев]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]] |- | Преводач || Силвия Вълкова |- | Тонрежисьор || Стамен Янев |- | Режисьор на дублажа || Мария Ангелова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.dunemovie.net/}} * {{official website|http://www.warnerbros.com/movies/dune|Сайт на филма в Warner Bros.}} * {{imdb title|1160419}} * {{Amg movie|720153}} * {{kino.dir.bg film|14096}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Американски научнофантастични филми]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Филми на Ейч Би О Макс]] [[Категория:Носители на „Оскар“ за най-добра музика]] got8mr36toqzlolnaf6u3w8nbotkl32 0 789556 12419527 12370906 2024-11-22T07:24:52Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Музеи в област Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419527 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Капански архитектурно-етнографски комплекс | снимка = Sadina Kapanski ethnographic architectural complex.jpg | описание = | страна = България | място = село [[Садина]], [[област Търговище]] | тематика = [[етнография]] | основан = | основател = | архитект = | номер = | печат = | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = | карта = България Област Търговище | карта-описание = Местоположение в област Търговище | общомедия = }} '''Капанският архитектурно-етнографски комплекс''' е разположен в центъра на село [[Садина]], [[област Търговище]].<ref name="tg.government.bg">[https://tg.government.bg/files/downloads/patevoditel.pdf „Опознай родния край – Област Търговище“, с. 19]</ref> Комплексът представлява стара къща с обширен двор. В него има традиционна каменна чешма, навес в старинен стил и кътове за отдих. В къщата е представена етнографска сбирка, представяща обичаите и традициите на [[капанци]]те.<ref name="tg.government.bg"/> Приготвт се традиционни храни – капански [[гюзлеми]], сухи чушки пълнени с [[ориз]] и [[булгур]] – раки, плакета – [[баница]] с подсирено овче мляко, пилцета – постни лозови [[сърми]]. Представят се обичаите [[лазаруване]], [[сурва]], [[пеперуда]], [[герман]]. == Комплексът разполага със стаи за гости с 15 места. Има обособена механа с кухня и всичко необходимо за провеждане на различни мероприятия, от личен или обществен характер.Източници == <references /> [[Категория:Етнографски музеи в България]] [[Категория:Музеи в област Търговище]] [[Категория:Община Попово]] 3k3dr4stry936kn43yljbkzair0e3fl 0 789558 12419528 11769522 2024-11-22T07:25:57Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Музеи в област Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419528 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Исторически музей, Омуртаг | снимка = Historical Museum - Omurtag.jpg | описание = Историческият музей, 2011 г. | страна = България | място = [[Омуртаг (град)|Омуртаг]] | тематика = [[археология]], [[етнография]], [[история]] | основан = 26 януари 1973 г. | основател = | архитект = | номер = | печат = | лятно = 08:30 - 12:00, 13:00 - 16:30 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = ул. „Ген.Тотлебен“ No. 53 | телефон = | страница = | карта = България Омуртаг | карта-описание = Местоположение в Омуртаг | общомедия = }} '''Историческият музей''' в [[Омуртаг (град)|Омуртаг]] е създаден на 26 януари 1973 г.<ref name="museology.bg">{{цитат уеб |уеб_адрес= http://www.museology.bg/bg/museums/i156/исторически-музей-омуртаг.html |заглавие= Исторически музей – Омуртаг|достъп_дата= 12 октомври 2021 г |труд= Институт за приложна музеология}}</ref><ref name="gotargo.com">{{цитат уеб |уеб_адрес= http://gotargo.com/destination/istoricheski-muzej-omurtag/ |заглавие= Исторически музей – Омуртаг |достъп_дата= 12 октомври 2021 г |издател= gotargo.com}}</ref> == История == Помещава се във възрожденската къща на баба Иванка Хаджийката, построена през 1876 г. от уста [[Генчо Кънев]]. В нея по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г. укрива над 200 жени и деца.<ref>[https://tg.government.bg/files/downloads/patevoditel.pdf „Опознай родния край – Област Търговище“, с. 21]</ref> При откриването си музейната сбирка е официално посветена на българо-руската и българо-съветската дружба. През 1994 г. музейната сбирка прераства в Исторически музей. Музеят има три постоянни експозиции, разположени в комплекс от възрожденски къщи – археологическа, етнографска и общоисторическа.<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> == Експозиции == Археологическата експозиция представя материалните свидетелства за най-старите човешки поселения край град Омуртаг Те са разположени в самостоятелна музейна сграда. Сред експонатите са идолна пластика, костени и каменни накити. Във фондохранилищата на музея се пазят предмети от [[Античност|Античността]] и българското [[Средновековие]].<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> Етнографският отдел на музея е разположен в самостоятелна сграда. Експозицията е разделена на две части. В първата е показан градският бит – облекло, мебели, тъкани, посребреният поднос, който е подготвен за подарък на княз [[Фердинанд I Български|Фердинанд І]] при посещението му в Осман пазар. Княза подминала града и подносът остава в града.<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> Общоисторическата експозиция е разположена в Централната музейна сграда – къщата на баба Иванка Хаджийката. Сред експонатите са полилей от [[Божи гроб]], виенски столове, кьошк, самовар, щампи на [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]], цар Освободител, [[Йосиф Гурко|генерал Гурко]]. Сред експонатите в музея е космическият скафандър на [[Александър Александров]].<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> == Източници == <references /> {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Исторически музеи в България|Омуртаг]] [[Категория:Основани в България през 1973 година]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]] [[Категория:Музеи в област Търговище]] [[Категория:История на Омуртаг|Музей]] gm28iy1vptuq3jbwpzbzj90scu5j4vp 12419529 12419528 2024-11-22T07:26:14Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Музеи в област Търговище]]: „Омуртаг“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419529 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Исторически музей, Омуртаг | снимка = Historical Museum - Omurtag.jpg | описание = Историческият музей, 2011 г. | страна = България | място = [[Омуртаг (град)|Омуртаг]] | тематика = [[археология]], [[етнография]], [[история]] | основан = 26 януари 1973 г. | основател = | архитект = | номер = | печат = | лятно = 08:30 - 12:00, 13:00 - 16:30 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = ул. „Ген.Тотлебен“ No. 53 | телефон = | страница = | карта = България Омуртаг | карта-описание = Местоположение в Омуртаг | общомедия = }} '''Историческият музей''' в [[Омуртаг (град)|Омуртаг]] е създаден на 26 януари 1973 г.<ref name="museology.bg">{{цитат уеб |уеб_адрес= http://www.museology.bg/bg/museums/i156/исторически-музей-омуртаг.html |заглавие= Исторически музей – Омуртаг|достъп_дата= 12 октомври 2021 г |труд= Институт за приложна музеология}}</ref><ref name="gotargo.com">{{цитат уеб |уеб_адрес= http://gotargo.com/destination/istoricheski-muzej-omurtag/ |заглавие= Исторически музей – Омуртаг |достъп_дата= 12 октомври 2021 г |издател= gotargo.com}}</ref> == История == Помещава се във възрожденската къща на баба Иванка Хаджийката, построена през 1876 г. от уста [[Генчо Кънев]]. В нея по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г. укрива над 200 жени и деца.<ref>[https://tg.government.bg/files/downloads/patevoditel.pdf „Опознай родния край – Област Търговище“, с. 21]</ref> При откриването си музейната сбирка е официално посветена на българо-руската и българо-съветската дружба. През 1994 г. музейната сбирка прераства в Исторически музей. Музеят има три постоянни експозиции, разположени в комплекс от възрожденски къщи – археологическа, етнографска и общоисторическа.<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> == Експозиции == Археологическата експозиция представя материалните свидетелства за най-старите човешки поселения край град Омуртаг Те са разположени в самостоятелна музейна сграда. Сред експонатите са идолна пластика, костени и каменни накити. Във фондохранилищата на музея се пазят предмети от [[Античност|Античността]] и българското [[Средновековие]].<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> Етнографският отдел на музея е разположен в самостоятелна сграда. Експозицията е разделена на две части. В първата е показан градският бит – облекло, мебели, тъкани, посребреният поднос, който е подготвен за подарък на княз [[Фердинанд I Български|Фердинанд І]] при посещението му в Осман пазар. Княза подминала града и подносът остава в града.<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> Общоисторическата експозиция е разположена в Централната музейна сграда – къщата на баба Иванка Хаджийката. Сред експонатите са полилей от [[Божи гроб]], виенски столове, кьошк, самовар, щампи на [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]], цар Освободител, [[Йосиф Гурко|генерал Гурко]]. Сред експонатите в музея е космическият скафандър на [[Александър Александров]].<ref name="museology.bg"/><ref name="gotargo.com"/> == Източници == <references /> {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Исторически музеи в България|Омуртаг]] [[Категория:Основани в България през 1973 година]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]] [[Категория:Музеи в област Търговище|Омуртаг]] [[Категория:История на Омуртаг|Музей]] ji9w9wdemmsxwmmva917npk312jf0qc 0 789576 12418921 12125874 2024-11-21T17:30:58Z Elkost 8375 +[[Категория:Музеи в област Търговище]]; ±[[Категория:Омуртаг]]→[[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418921 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Авиационно-космически парк | снимка = МиГ-21, МиГ-19 и МиГ-15, Авиационно-Космически парк.JPG | описание = МиГ-21, МиГ-19 и МиГ-15 | страна = България | място = [[Омуртаг]] | тематика = [[авиация]] | основан = | основател = | архитект = | номер = | печат = | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = | карта = България Омуртаг | карта-описание = Местоположение в Омуртаг | общомедия = }} '''Авиационно-космически парк''' в [[Омуртаг]] е единственият в [[България]] авиокосмически комплекс. Посветен е на космонавта [[Александър Александров]].<ref>[https://tg.government.bg/files/downloads/patevoditel.pdf „Опознай родния край – Област Търговище“, с. 22]</ref> Разположен е на [[Републикански път I-4|пътя София – Варна]]. Изложени са три вида [[самолети]], пилотирани от Александров – [[МиГ-19]], [[МиГ-21]] и СУ. Експонирани са и зенитно-ракетната установка М-11 и [[радиолокационна станция]] „Звезда“.<ref name="gotargo.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://gotargo.com/destination/авиационно-космически-парк-в-град-ому/ | заглавие = Авиационно-космически парк в град Омуртаг | достъп_дата = 12 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gotargo.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Файл:В дъното МиГ-15, след това МиГ-19 и на преден план МиГ-21, Авиационно-Космически парк, град Омуртаг.JPG | В дъното СУ-22, след това МиГ-19 и на преден план МиГ-21 Файл:Зил-157 с П-12, Авиационно-Космически парк.JPG | Зил-157 с П-12 Файл:МиГ-15, Авиационно-Космически парк 004.JPG | СУ-22 Файл:Ракетна установка "земя-въздух" С-75 Двина, Авиационно-Космически парк 001.JPG | Ракетна установка „земя-въздух“ С-75 Двина </gallery> {{Мъниче|музей}} == Източници == <references /> [[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]] [[Категория:Музеи на открито в България]] [[Категория:Музеи в област Търговище]] [[Категория:Авиационни музеи]] 86bwc3xdjabcgi9sywb73z1v8a7bagg 12418925 12418921 2024-11-21T17:32:00Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Транспортни музеи в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418925 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Авиационно-космически парк | снимка = МиГ-21, МиГ-19 и МиГ-15, Авиационно-Космически парк.JPG | описание = МиГ-21, МиГ-19 и МиГ-15 | страна = България | място = [[Омуртаг]] | тематика = [[авиация]] | основан = | основател = | архитект = | номер = | печат = | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = | карта = България Омуртаг | карта-описание = Местоположение в Омуртаг | общомедия = }} '''Авиационно-космически парк''' в [[Омуртаг]] е единственият в [[България]] авиокосмически комплекс. Посветен е на космонавта [[Александър Александров]].<ref>[https://tg.government.bg/files/downloads/patevoditel.pdf „Опознай родния край – Област Търговище“, с. 22]</ref> Разположен е на [[Републикански път I-4|пътя София – Варна]]. Изложени са три вида [[самолети]], пилотирани от Александров – [[МиГ-19]], [[МиГ-21]] и СУ. Експонирани са и зенитно-ракетната установка М-11 и [[радиолокационна станция]] „Звезда“.<ref name="gotargo.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://gotargo.com/destination/авиационно-космически-парк-в-град-ому/ | заглавие = Авиационно-космически парк в град Омуртаг | достъп_дата = 12 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gotargo.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Файл:В дъното МиГ-15, след това МиГ-19 и на преден план МиГ-21, Авиационно-Космически парк, град Омуртаг.JPG | В дъното СУ-22, след това МиГ-19 и на преден план МиГ-21 Файл:Зил-157 с П-12, Авиационно-Космически парк.JPG | Зил-157 с П-12 Файл:МиГ-15, Авиационно-Космически парк 004.JPG | СУ-22 Файл:Ракетна установка "земя-въздух" С-75 Двина, Авиационно-Космически парк 001.JPG | Ракетна установка „земя-въздух“ С-75 Двина </gallery> {{Мъниче|музей}} == Източници == <references /> [[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]] [[Категория:Транспортни музеи в България]] [[Категория:Музеи на открито в България]] [[Категория:Музеи в област Търговище]] [[Категория:Авиационни музеи]] p6eqaaqopehzeiofxwugej3xzh8z4a5 0 792813 12418674 12413866 2024-11-21T12:20:18Z Krisi tranchev.1999 114581 12418674 wikitext text/x-wiki [[Файл:Universal Pictures logo.svg|frameless|дясно|alt=Universal Pictures Logo]] Това е списък с филмите, продуцирани или разпространени от [[Universal Pictures]] през 2020 – 2029 г., открит през 1912 г. като '''Universal Film Manufacturing Company'''. Той е един от главните филмови продукции и разпределително рамо на [[Universal Studios]], дъщерна компания на подразпределението [[NBCUniversal]] от [[Comcast]]. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. Филмите с '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в стрийминг услугата „Пийкок“. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2020 г. || [[Доктор Дулитъл (филм, 2020)|Доктор Дулитъл]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films и Team Downey |- | style="text-align:right;"| 24 януари 2020 г. || [[Обръщането]] || единствено разпространение; продуциран от DreamWorks Pictures и [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Снимката]] || единствено разпространение; продуциран от Will Packer Productions |- | style="text-align:right;"| 28 февруари 2020 г. || [[Невидимия (филм)|Невидимия]] || копродукция с Blumhouse Productions и Goalpost Pictures |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Ловът]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 10 април 2020 г. || [[Тролчета: Турнето]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 12 юни 2020 г. || [[Изкуството да бъдеш възрастен]] || копродукция с Apatow Productions |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2020 г. || [[Трябваше да си тръгнеш]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 2 октомври 2020 г. || [[Вампирите срещу Бронкс]] || копродукция с Broadway Video и Caviar; разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 13 ноември 2020 г. || [[Откачалка]] || единствено разпространение; продуциран от Blumhouse Productions и Divide/Conquer |- | style="text-align:right;"| 25 ноември 2020 г. || [[Круд: Нова епоха]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 4 декември 2020 г. || [[Любовна история (филм)|Любовна история]] || копродукция с Broken Road Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2020 г. || [[Новини от света]] || единствено разпространение в САЩ; копродукция с Playtone, Pretty Pictures и Perfect World Pictures; международно разпространение от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 26 март 2021 г. || [[Никой]] || единствено разпространение; продуциран от 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment, Eighty Two Films и Perfect World Pictures |- | style="text-align:right;"| 7 май 2021 г. || [[Човек на гнева]] || единствено разпространение в Аржентина, Бразилия и Мексико (чрез United International Pictures); продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Miramax |- | style="text-align:right;"| 14 май 2021 г. || [[Профил]] || единствено международно разпространение; продуциран от Bazelevs Company и Interface Films |- | style="text-align:right;"| 4 юни 2021 г. || [[Неукротимият Спирит]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2021 г. || [[Братя Спаркс]] || единствено международно разпространение; продуциран от MRC и Complete Fiction<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|title= Focus Features Picks Up Edgar Wright's MRC Documentary 'The Sparks Brothers' – Sundance|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=February 23, 2021|access-date=February 23, 2021|archive-date=March 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210301163702/https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|title=Edgar Wright's 'The Sparks Brothers' Gets Summer U.S. Release Date In Theaters|work=Deadline Hollywood|last=Hipes|first=Patrick|date=March 19, 2021|access-date=March 19, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153927/https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2021 г. || [[Добро на хартия]] || копродукция с Burn Later Productions и Meridian Content; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|url=https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|title=Iliza Shlesinger & Ryan Hansen in Trailer for Comedy 'Good on Paper'|website=First Showing|first=Alex|last=Billington|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518133211/https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 25 юни 2021 г. || [[Бързи и яростни 9]] || копродукция с Original Film и One Race Films<ref name="insight">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/F9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|title='F9' Pushed Back a Year Amir Coronavirus Pandemic|last=McClintock|first=Pamela|date=March 12, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200313102705/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/f9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|archive-date=March 13, 2020|access-date=March 15, 2020}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 2 юли 2021 г. || [[Вечна чистка]] || копродукция с Blumhouse Productions, Platinum Dunes и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Fifth 'Purge' Film Gets Summer 2020 Slaydate|url=https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|date=May 13, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=March 14, 2019|archive-date=May 13, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190513173926/https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|url-status=live}}</ref> |- | [[Бебе Бос 2: Семейни работи]] § || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|title='Boss Baby 2' to Hit Theaters and Peacock on Same Day|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021|archive-date=May 24, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210524234240/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|title='Boss Baby 2' With Alec Baldwin to Hit Theaters in Spring 2021|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|accessdate=May 26, 2017|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=May 25, 2017|archive-date=March 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190328191702/https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юли 2021 г. || [[В капана на времето]] || копродукция с Blinding Edge Pictures<ref>{{Cite web|title=M. Night Shyamalan Thriller Gets 2021 Release Date|url=https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|last=Hipes|first=Patrick|work=Deadline Hollywood|date=June 23, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 10, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200910114834/https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|title=Exclusive: M. Night Shyamalan's 'Old' Is Inspired by Graphic Novel 'Sandcastle'|url=https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 26, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200927002924/https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 август 2021 г. || [[Респект (филм)|Респект]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Glickmania и One Community<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|title=Aretha Franklin Biopic 'Respect' Pushed 7 Months, 'Tomb Raider 2' Now Unset|work=TheWrap|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=October 27, 2020|access-date=October 27, 2020|archive-date=October 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201028001402/https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 август 2021 г. || [[Кендимен]] || копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Monkeypaw Productions и BRON Creative<ref>{{cite web|last=Hughes|first=William|title=Nia DaCosta's Candyman delayed until August 27, 2021|url=https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|work=The A.V. Club|date=September 12, 2020|access-date=October 22, 2020|archive-date=October 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|url-status=live|достъп_дата=2021-11-12|архив_дата=2020-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 септември 2021 г. || [[Това е нощта]] || копродукция с Blumhouse Productions и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=Priola|first=Victoria|date=May 30, 2018|title=Now filming: On the set of James DeMonaco's new Staten Island movie|url=https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|access-date=June 7, 2018|work=Silive.com|archive-date=June 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612144628/https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 септември 2021 г. || [[Уважаемият Евън Хансън]] || копродукция с Marc Platt Productions и Perfect World Pictures<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|title=Tony Award-Winning Musical 'Dear Evan Hansen' Will Be Universal Pictures, Marc Platt Film; 'Wonder's Stephen Chbosky May Direct|last=Busch|first=Anita|work=Deadline Hollywood|date=November 29, 2018|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200917122008/https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|title=Kaitlyn Dever In Talks For Universal Movie Adaptation Of 'Dear Evan Hansen'|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=June 11, 2020|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916184610/https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal's 'Dear Evan Hansen' Pic Gets Theatrical Release Date|url=https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|last=Pedersen|first=Erik|work=Deadline Hollywood|date=January 29, 2021|access-date=January 29, 2021|archive-date=January 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210129211324/https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Семейство Адамс 2]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Cinesite, Nitrogen Studios и The Jackal Group<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|title='The Addams Family 2' Is In The Works After Great $35M+ 4-Day Weekend, MGM/UAR Set Fall 2021 Release|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=October 15, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=October 15, 2019|archive-date=October 15, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191015161717/https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 октомври 2021 г. || [[Смъртта може да почака (филм)|Смъртта може да почака]] || единствено международно разпространение; копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Eon Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Bond 25' Looks To Shake Up Easter 2020|url=https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 16, 2019|date=February 15, 2019|archive-date=February 16, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190216115834/https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 октомври 2021 г. || [[Хелоуин убива]] § || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures и Rough House Productions<ref>{{cite web|url=https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|title=Halloween Kills|date=May 6, 2018|work=Movie Insider|access-date=May 6, 2018|archive-date=September 21, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180921034635/https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 ноември 2021 г. || [[Белфаст (филм)|Белфаст]] || единствено международно разпространение; продуциран от TKBC<ref>{{cite web|title=Focus Features Boards Kenneth Branagh's Autobiographical Film 'Belfast' Starring Caitriona Balfe, Jamie Dornan & Judi Dench|url=https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|last=Wiseman|first=Andreas|work=Deadline Hollywood|date=December 16, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153926/https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Kenneth Branagh's Drama 'Belfast' Sets Release Date|url=https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=March 17, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210401143258/https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 ноември 2021 г. || [[Домът на Гучи]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Scott Free Productions<ref>{{cite web|title=MGM Buys Ridley Scott's 'Gucci' Film With Lady Gaga Set to Star (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|date=April 8, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=March 11, 2021|archive-date=April 8, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200408234045/https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2021 г. || [[Лакрицова пица]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Focus Features, Bron Creative и Ghoulardi Film Company<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=July 17, 2020|title=Paul Thomas Anderson's 1970s High School Movie Moving From Focus to MGM|work=[[The Hollywood Reporter]]|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|access-date=March 11, 2021|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916192124/https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 декември 2021 г. || [[Ела, изпей! 2]] || копродукция с Illumination<ref name="auto">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|title='Minions: Rise of Gru' Lands New Summer 2021 Release; 'Sing 2,' 'Wicked' Delayed|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|archive-date=April 1, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401225845/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 януари 2022 г. || [[355 (филм)|355]] || копродукция с Freckle Films и Genre Films<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336|title=Jessica Chastain's Female-Led Spy Film '355' Lands January 2021 Release|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=August 20, 2019|access-date=August 20, 2019|archive-date=September 29, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200929142619/https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title='The 355': Simon Kinberg Femme Action Ensemble Going Earlier In 2022|url=https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 5, 2021|access-date=May 9, 2021|archive-date=May 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210509025547/https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 януари 2022 г. || [[Изкупителна любов]] || единствено разпространение; продуциран от Nthibah Pictures, Pinnacle Peak Pictures и Mission Pictures International<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/redeeming-love-trailer-release-date-abigail-cowen-in-universal-pic-1234858435/|title='Redeeming Love' Trailer, Release Date: Abigail Cowen & Tom Lewis Star In Universal Romance Pic|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline Hollywood|date=October 19, 2021|access-date=October 28, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 февруари 2022 г. || [[Омъжи се за мен]] § || копродукция с Nuyorican Productions<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|title=Jennifer Lopez-Owen Wilson Rom-Com 'Marry Me' Sets Pre-Valentine's Day Release in 2021|work=TheWrap|last=Welk|first=Brian|date=September 14, 2020|access-date=September 14, 2020|archive-date=February 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210221125002/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=Welk|first=Brian|title=Jennifer Lopez Rom-Com 'Marry Me' Bumped to Valentine's Day 2022|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|date=February 8, 2021|work=TheWrap|access-date=February 9, 2021|archive-date=February 8, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210208234944/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Бригс и Лулу]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Free Association, и FilmNation Entertainment<ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|title=MGM Acquires U.S. On Channing Tatum & Reid Carolin-Helmed Road Trip Tale 'Dog'|url=https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|date=March 2, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=June 20, 2020|archive-date=March 5, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200305085745/https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. || [[Сирано]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Working Title Films<ref>{{cite web|title=MGM Lands 'Cyrano'; Joe Wright-Directed Working Title Stage Adaptation Stars Peter Dinklage, Haley Bennett, Brian Tyree Henry & Ben Mendelsohn|url=https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=August 4, 2020|access-date=March 13, 2021|archive-date=September 23, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200923202523/https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 април 2022 г. || [[Линейката]] || единствено разпространение, продуциран от Bay Films и Endeavor Content<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|title='No Time To Die' Eyes Second Weekend In October For Theatrical Release; Universal Fills Easter With 'Nobody'|date=January 21, 2021|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|archive-url=https://web.archive.org/web/20210122012650/https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|archive-date=January 22, 2021|url-status=live|access-date=January 22, 2021}}</ref><ref name="december 2021 updates">{{cite web|title='Ambulance' Zooms To Early April|url=https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=December 14, 2021|access-date=December 15, 2021|archive-date=December 15, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211215030039/https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|url-status=live}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 22 април 2022 г. || [[Лошите момчета]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|date=December 28, 2020|title='The Boss Baby' Sequel Bumped to September 2021, 'The Bad Guys' Moves to 2022|url=https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|access-date=December 28, 2020|last=Welk|first=Brian|work=TheWrap|archive-date=December 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201228213330/https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|url-status=live}}</ref> |- | [[Викингът]] || единствено международно разпространение, продуциран от New Regency и Parts and Labor; Focus Features поддържа американското разпространение<ref>{{cite news |last1=Evangelista |first1=Chris |title=The Northman: Release Date, Cast And More |url=https://www.slashfilm.com/619424/the-northman-release-date-cast-and-more/ |access-date=30 November 2021 |work=Slash Film |date=29 September 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 май 2022 г. || [[Подпалвачката (филм, 2022)|Подпалвачката]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Weed Road Pictures<ref>{{cite web|title='Firestarter': Stephen King Classic Reignites With Universal, Blumhouse & Akiva Goldsman Directing|url=https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2017|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 20, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201120213103/https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Exclusive: Zac Efron to Star in 'Firestarter' Remake from Blumhouse|url=https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 29, 2020|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124082552/https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 юни 2022 г. || [[Наблюдател]] || международно разпространение с Focus Features; продуциран от Image Nation Abu Dhabi и Spooky Pictures; IFC Midnight и Shudder поддържа щатски права за разпространение<ref>{{cite news |author1=Mike Fleming Jr. |title=IFC Midnight & Shudder Buy North American Rights To Sundance Thriller ‘Watcher’ |url=https://deadline.com/2022/01/ifc-sundance-thriller-watcher-1234922706/ |access-date=April 18, 2022 |work=Deadline Hollywood |publisher=Penske Media Corporation |date=January 31, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2022 г. || [[Джурасик свят: Господство]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и Perfect World Pictures<ref name=insight/><ref>{{Cite web|title='Jurassic World: Dominion' Delays Summer 2021 Release to 2022|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=October 6, 2020|access-date=October 7, 2020|archive-date=October 9, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201009121015/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Черният телефон]] || копродукция с Blumhouse Productions и Crooked Highway<ref>{{Cite web|last=McNary|first=Dave|author-link=Dave McNary|date=October 30, 2020|title='Doctor Strange' Director Scott Derrickson Boards Blumhouse Horror Movie 'Black Phone'|url=https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|access-date=February 12, 2021|work=[[Variety]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20210212202346/https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|archive-date=February 12, 2021|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Sets Winter 2022 Release For Blumhouse Scott Derrickson Horror Movie 'The Black Phone'|url=https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2021|access-date=April 27, 2021|archive-date=April 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210427210737/https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/the-black-phone-summer-release-date-1234892785/|title=Blumhouse's ''The Black Phone'' Will Now Ring In The Summer|date=December 16, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 17, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 1 юли 2022 г. || [[Миньоните 2]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="auto"/><ref name="march 2021 updates">{{cite web|title=Universal Shifts Summer Release Date For 'F9', 'Minions: The Rise Of Gru' Heads To 2022|url=https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 4, 2021|access-date=March 4, 2021|archive-date=March 4, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210304180121/https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|url-status=live}}</ref> |- | ''[[The Forgiven]]'' || единствено международно разпространение с Focus Features |- | style="text-align:right;"| 22 юли 2022 г. || [[Не!]] || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Universal Sets Release Date For Jordan Peele's Next Movie|url=https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=November 9, 2020|access-date=November 16, 2020|archive-date=November 15, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201115220117/https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г. || [[13 живота]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Imagine Entertainment, Magnolia Mae, и Storyteller Productions<ref>{{cite web|title=Viggo Mortensen, Colin Farrell, Joel Edgerton Head Ensemble Of Ron Howard-Directed MGM Thai Cave Rescue Pic 'Thirteen Lives'|url=https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=March 11, 2021|access-date=March 13, 2021|archive-date=March 12, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210312033010/https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || ''[[Easter Sunday]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Rideback<ref>{{cite web|title=Amblin and Rideback Team for Jo Koy Comedy 'Easter Sunday' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 18, 2020|access-date=February 20, 2021|archive-date=October 30, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201030012913/https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Jay Chandrasekhar to Direct Family Comedy 'Easter Sunday' for Amblin (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 16, 2021|access-date=February 20, 2021|archive-date=February 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210217233928/https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 август 2022 г. || ''[[Emily the Criminal]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от Low Spark Films, Fear Knot Productions и Evil Hag Productions<ref>{{cite web|url=https://www.screendaily.com/news/universal-pictures-content-group-takes-international-rights-to-sundance-hit-emily-the-criminal-exclusive/5167274.article|url-access=limited|title=Universal Pictures Content Group takes international rights to Sundance hit ''Emily The Criminal'' (exclusive)|date=February 4, 2022|first=Jeremy|last=Kay|website=[[Screen Daily]]|access-date=February 7, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 август 2022 г. || [[Звярът]] || копродукция с RVK Studios и Will Packer Productions<ref>{{cite web|title=Idris Elba to Star in Survival Thriller 'Beast' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=September 30, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171557/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Beast|url=https://productionlist.com/production/beast/|work=Production List|date=March 15, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171603/https://productionlist.com/production/beast/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Dates Idris Elba Thriller 'Beast' For Summer 2022|url=https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518210301/https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 16 септември 2022 г. || ''[[The Silent Twins]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от Madant, Extreme Emotions, 42, и Kindred Spirit<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/04/letitia-wright-tamara-lawrance-silent-twins-movie-true-story-1234730240/|title=Focus Features Acquires 'Silent Twins' With Letitia Wright & Tamara Lawrance|last=Wiseman|first=Andreas|work=Deadline Hollywood|date=April 8, 2021|access-date=April 8, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153929/https://deadline.com/2021/04/letitia-wright-tamara-lawrance-silent-twins-focus-features-1234730240/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2022 г. || [[Дружки]] || копродукция с Apatow Productions и Global Solutions<ref>{{cite web|title=Nick Stoller To Direct Romantic Comedy Starring Billy Eichner, With Judd Apatow Producing|url=https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=February 5, 2019|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201117234255/https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Pictures Ramping Down Production On 'Jurassic World: Dominion', 'Flint Strong' & Untitled Billy Eichner Comedy In Wake Of Coronavirus|url=https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 13, 2020|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124205613/https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Billy Eichner Universal Romantic Comedy 'Bros' Sets Late Summer 2022 Release|url=https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 5, 2021|access-date=March 5, 2021|archive-date=March 5, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210305180140/https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 октомври 2022 г. || [[Хелоуин: Краят]] || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures, и Rough House Productions<ref>{{Cite web|title=Everything You Need to Know About Halloween Ends Movie (2021): Sep. 28, 2019 - added Announcement to movie trailers & videos|url=https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|last=Renner|first=Brian D.|work=Movie Insider|access-date=May 15, 2020|archive-date=October 21, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201021162658/https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 октомври 2022 г. || [[Билет до Рая]] || копродукция с Red Om Films, Smokehouse Pictures и Working Title Films<ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Re-Team In 'Ticket To Paradise;' Ol Parker Directs For Universal, Working Title|url=https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=February 26, 2021|access-date=February 26, 2021|archive-date=February 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210226182358/https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Reteam 'Ticket To Paradise' Sets Fall 2022 Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 6, 2021|access-date=April 6, 2021|archive-date=April 6, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210406170818/https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 ноември 2022 г. || [[Тя каза]] || копродукция с Annapurna Pictures и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|title=Carey Mulligan And Zoe Kazan To Portray The New York Times Reporters Who Broke The Harvey Weinstein Sex Scandal Story In Plan B & Annapurna Drama For Universal|url=https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=June 7, 2021|access-date=June 12, 2021|archive-date=June 11, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210611201119/https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/07/she-said-release-date-harvey-weinstein-case-carey-mulligan-zoe-kazan-1234794070/|title='She Said' Gets Release Date; Pic Based On Book About Harvey Weinstein Case Stars Carey Mulligan & Zoe Kazan|last=Pederson|first=Erik|date=July 15, 2021|access-date=July 15, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || [[Семейство Фейбълман]] || единствено разпространение, продуциран от [[Amblin Entertainment]]<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/cowboys-aliens-sequel-cancelled-why/|title=Cowboys & Aliens Creator Says Studio Politics Killed Plans For Sequel|work=Screen Rant|last=Fink|first=Richard|date=July 31, 2021|access-date=August 10, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/steven-spielbergs-the-fabelmans-based-on-filmmakers-childhood-sets-2022-theatrical-release-1234885646/|title=Steven Spielberg's ''The Fabelmans'', Based On Filmmaker's Childhood, Sets 2022 Theatrical Release|date=December 6, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 6, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 декември 2022 г. || [[Брутална нощ]] || копродукция с 87North Productions |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2022 г. || [[Котаракът в чизми 2]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Puss In Boots 2' In The Works: 'Spider-Verse' Oscar Winner Bob Persichetti Directing|url=https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 27, 2019|date=February 26, 2019|archive-date=February 27, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190227222241/https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|url-status=live}}</ref><ref name="dwa 2022">{{cite web|title=Universal Sets Release Dates For Dreamworks Animation 'Puss In Boots' Sequel & 'The Bad Guys'|url=https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 17, 2021|access-date=March 17, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171554/https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|url-status=live}}</ref><ref name="PussInBootsChristmas2022">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title='Puss In Boots: The Last Wish' Heads To Christmas Time |url=https://deadline.com/2022/04/puss-in-boots-the-last-wish-release-date-1235009625/ |website=Deadline |access-date=April 25, 2022 |date=April 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 декември 2022 г. || [[Жените говорят]] || единствено международно разпространение, продуциран от Plan B Entertainment и Hear/Say Productions |- | style="text-align:right;"| 6 януари 2023 г.<ref>{{cite web |last=Mendelson |first=Scott |title=Universal Shifts ‘M3GAN’ Up To First Week In 2023 |url=https://www.forbes.com/sites/scottmendelson/2022/10/19/m3gan-opening-early-2023-james-wan-jason-blum-universal-movies/?sh=7b1145cb69d6 |access-date=26 October 2022 |language=en-US |date=19 October 2022}}</ref> || [[М3ГАН]] || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{cite magazine|last1=McClintock|first1=Pamela|date=January 19, 2022|title=Allison Williams Thriller ''M3GAN'' Sets January 2023 Release in Theaters|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/allison-williams-m3gan-release-date-1235077459/|publisher=PMRC|magazine=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About M3GAN Movie (2023): Feb. 18, 2022 - added Universal Pictures as a distributor |url=https://www.movieinsider.com/m16582/m3gan |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 януари 2023 г. || ''[[Distant]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Automatik Entertainment<ref name="schedule"/><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Distant Movie (2022): Nov. 9, 2021 - changed the US film release date from March 11, 2022 to September 16, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m17224/distant |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref><ref name="ReleaseDate">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal-DreamWorks' Sci-Fi Pic ''Distant'' Flies To Winter 2023 |url=https://deadline.com/2022/06/universal-dreamworks-distant-release-date-change-1234867196/ |website=Deadline |access-date=June 14, 2022 |date=June 14, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 2023 г. || [[Почукването]] || <ref name="schedule">{{cite web|title=Upcoming Films|url=https://www.universalpictures.com/upcoming-films|work=[[Universal Pictures]]|access-date=March 1, 2021|archive-date=January 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210126104646/https://www.universalpictures.com/upcoming-films|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/m-night-shyamalan-knock-at-the-cabin-new-release-date-title-revealed-1234855706/|title=M. Night Shyamalan's 'Knock At The Cabin' Gets New Release Date And Official Title|last=Haring|first=Bruce|date=October 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 февруари 2023 г. || [[Кокаиновата мечка]] || копродукция с Brownstone Productions и Lord Miller Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord, Chris Miller Team With 'Ready or Not' Directors for Bear Horror-Comedy (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 16, 2019|access-date=March 10, 2021|archive-date=November 2, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201102020444/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Elizabeth Banks To Direct 'Cocaine Bear' Thriller For Universal, Phil Lord & Chris Miller|url=https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|last=N'Duka|first=Amanda|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 9, 2021|access-date=March 10, 2021|archive-date=March 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210309233654/https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 април 2023 г. || [[Супер Марио Bros.: Филмът]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]] и Nintendo |- | style="text-align:right;"| 14 април 2023 г. || [[Ренфийлд]] || копродукция с Skybound Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/about-renfield-release-date-april-2023-1235099693/|title=Universal Sets Nicholas Hoult's ''Renfield'' for 2023 Release|date=February 25, 2022|first=Aaron|last=Couch|website=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=February 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 май 2023 г. || [[Книга за възрастни: Глава втора]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от Focus Features, Fifth Season и Makeready |- | style="text-align:right;"| 19 май 2023 г. || [[Бързи и яростни 10]] || копродукция с Original Film и One Race Films |- | style="text-align:right;" | 30 юни 2023 г. || [[Руби Гилман: Тийн кракен]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web | url=https://thegww.com/exclusive-dreamworks-animation-sets-meet-the-gillmans-for-2022/ | title=EXCLUSIVE: Dreamworks Animation Sets 'Meet the Gillmans' for 2022 | date=16 June 2021 }}</ref><ref>{{cite web | url=https://fullcirclecinema.com/2021/06/16/dreamworks-laura-dern-lana-condor-michael-sheen-meet-the-gillmans/ | title=DreamWorks Eyeing Laura Dern & Lana Condor for 'Meet the Gillmans' | date=16 June 2021 }}</ref><ref>{{cite web|last=Zahed|first=Ramin|title=Trailer Premiere: Director Kirk DeMicco and Producer Kelly Cooney Cilella Give Us the Scoop on DreamWorks' ''Ruby Gillman: Teenage Kraken''|url=https://www.animationmagazine.net/2023/03/kirk-demicco-and-kelly-cooney-cilella-give-us-the-scoop-on-dreamworks-ruby-gillman-teenage-kraken-plus-trailer/ |website=Animation Magazine|date=March 16, 2023|access-date=March 16, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г. || [[Опенхаймер]] || копродукция с Syncopy Inc. и Atlas Entertainment<ref>[https://deadline.com/2021/10/cillian-murphy-j-robert-oppenheimer-christopher-nolans-universal-film-july-2023-1234852888/ Cillian Murphy Confirmed to Star As J. Robert Oppenheimer In Christopher Nolan’s Next Film At Universal, Film Will Bow in July 2023]</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 август 2023 г. || [[Последното пътуване на Деметра]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]], New Republic Pictures и Phoenix Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About The Last Voyage of the Demeter Movie (2023): Sep. 18, 2021 - changed the movie production status to Production |url=https://www.movieinsider.com/m1101/the-last-voyage-of-the-demeter |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider}}</ref><ref>{{Cite web |date=2021-06-30 |title=Javier Botet Will Haunt the 'Last Voyage of the Demeter' as Dracula in Upcoming Amblin Horror Film |url=https://collider.com/last-voyage-of-the-demeter-cast-javier-botet-dracula/ |access-date=2022-03-15 |website=Collider}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 август 2023 г. || [[Бездомници (филм, 2023)|Бездомници]] || копродукция с Picturestart, Lord Miller Productions и Rabbit Hole Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller, Picturestart Set Live-Action Comedy 'Strays' at Universal (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|last=Donnelly|first=Matt|work=[[Variety]]|date=May 27, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=May 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210529201002/https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/02/strays-release-date-will-ferrell-jamie-foxx-1234934459/|title=''Strays'': Universal Dates Will Ferrell, Jamie Foxx & Will Forte Comedy For Summer 2023|date=February 15, 2022|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=February 23, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 октомври 2023 г. || [[Екзорсистът: Вярващият]] || копродукция с Blumhouse Productions и Morgan Creek Entertainment<ref>{{cite web|title=Untitled Blumhouse Productions Project|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl527139585/?ref_=bo_rs_table_2|access-date=January 27, 2021|website=Box Office Mojo|archive-date=February 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210201061638/https://www.boxofficemojo.com/release/rl527139585/?ref_=bo_rs_table_2|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 октомври 2023 г. || [[Нощна смяна във „Фреди“]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Striker Entertainment |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 17 ноември 2023 г. || [[Тролчета: Бандата се събира]] || единствено разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=2021-11-22|title=''Trolls 3'' Lands Release Date, DreamWorks Animation Title Will Be Exclusive Theatrical|url=https://deadline.com/2021/11/trolls-3-release-date-theatrical-exclusive-window-1234878949/|access-date=2021-11-22|website=Deadline|language=en-US}}</ref> |- | ''[[Please Don't Destroy: The Treasure of Foggy Mountain]]'' ‡ || копродукция с Apatow Productions и Mosaic Media Group; разпространява се от Peacock<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/please-dont-destroy-snl-movie-judd-apatow-1235183628/|title=Universal Pictures Nabs Buddy Comedy From 'SNL' Please Don't Destroy Group|website=Hollywood Reporter|date=July 20, 2022|author=Etan Vlessing|access-date=July 21, 2022}}</ref><ref>{{cite news |last1=Grobar |first1=Matt |title=Buddy Comedy From 'SNL' Trio Please Don't Destroy Pivots From Theaters To Peacock, Sets Premiere Date |url=https://deadline.com/2023/05/please-dont-destroy-movie-streaming-premiere-date-peacock-1235359507/ |access-date=May 8, 2023 |publisher=[[Deadline Hollywood]] |date=May 8, 2023}}</ref><ref>{{cite magazine|last=Coggan|first=Devan|title=''SNL's'' Please Don't Destroy trio is looking for lost treasure in feature film first look|url=https://ew.com/movies/please-dont-destroy-treasure-of-foggy-mountain-first-look|magazine=Entertainment Weekly|date=August 16, 2023|access-date=August 16, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2023 г. || ''[[Genie]]'' ‡ || копродукция с Working Title Films и Linden Productions; разпространява се от Peacock<ref>{{Cite web|title=Melissa McCarthy To Star In Richard Curtis-Scripted Christmas Comedy For Universal, Working Title & Peacock; Sam Boyd To Direct|url=https://deadline.com/2022/12/melissa-mccarthy-stars-richard-curtis-scripted-christmas-comedy-universal-working-title-peacock-sam-boyd-directs-1235199151/|access-date=March 17, 2023|website=Deadline|date=December 14, 2022}}</ref><ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2023-11-01 |title=Melissa McCarthy, Paapa Essiedu’s Peacock Comedy ‘Genie’ From ‘Love Actually’s Richard Curtis Gets Premiere Date, Trailer, First Look Photos |url=https://deadline.com/2023/11/melissa-mccarthy-movie-genie-premiere-date-trailer-first-look-1235589552/ |access-date=2023-11-01 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 декември 2023 г. || [[Айлийн (филм)|Айлийн]] || единствено международно разпространение; продуциран от Neon, Fifth Season, CJ ENM, Film4 Productions, Likely Story, Lost Winds Entertainment и Omniscient Productions<ref>{{cite web|title=Focus acquires international rights to 'Eileen' starring Anne Hathaway, Thomasin McKenzie|website=[[Screen International]]|date=11 July 2023|access-date=12 August 2023|url=https://www.screendaily.com/news/focus-acquires-international-rights-to-eileen-starring-anne-hathaway-thomasin-mckenzie-exclusive/5183786.article}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2023 г. || [[Патешки истории (филм, 2023)|Патешки истории]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="deadlinedates">{{cite news |last1=Grobar |first1=Matt |title='Despicable Me 4', 'Migration' Get Release Dates From Illumination, Universal |url=https://deadline.com/2022/02/despicable-me-4-migration-get-release-dates-from-illumination-universal-1234956816/ |access-date=February 21, 2022 |publisher=Deadline Hollywood |date=February 18, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 януари 2024 г. || [[Нощно плуване]] || копродукция с Atomic Monster и Blumhouse Productions<ref>{{cite news |last1=Vlessing |first1=Etan |title=Wyatt Russell, Kerry Condon to Star in 'Night Swim' Horror Pic |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/wyatt-russell-kerry-condon-blumhouse-night-swim-1235294351/ |access-date=January 19, 2023 |publisher=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 10, 2023}}</ref><ref>{{Cite web |last=Galuppo |first=Mia |date=2023-04-07 |title=Blumhouse Horror ''Night Swim'' Moves Up January Release |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/blumhouse-horror-night-swim-january-release-1235369239/ |access-date=2023-04-14 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. || [[Аргайл: Супершпионин]] || продуциран от Apple Studios, Marv Studios и Cloudy Productions<ref>{{Cite web |last=Fleming |first=Mike Jr. |date=June 15, 2023 |title=Apple's Matthew Vaughn Spy Thriller 'Argylle' Set For February Release Through Universal |url=https://deadline.com/2023/06/apples-matthew-vaughn-spy-thriller-argylle-set-for-february-2-release-through-universal-1235418298/ |access-date=2023-06-15 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 8 март 2024 г. || [[Кунг-фу панда 4]] || единствено разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=August 12, 2022|title=DreamWorks Animation’s ‘Kung Fu Panda 4’ Is Happening; Universal Sets 2024 Release|url=https://deadline.com/2022/08/dreamworks-animations-kung-fu-panda-4-is-happening-universal-sets-2024-release-1235091150/|access-date=August 12, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 април 2024 г. || [[Мънкимен]] || копродукция с Bron Studios, Thunder Road Films, Minor Realm, S'Ya Concept и Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/01/monkey-man-dev-patel-jordan-peele-release-1235805732/|title=Dev Patel's 'Monkey Man' Springs From Netflix To Monkeypaw & Universal, Sets April Theatrical Release, Trailer Drops|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. || [[Уди Кълвача отива на лагер]] * || копродукция с Universal Animation Studios и Universal 1440 Entertainment; разпространява се от [[Netflix]]<ref>{{Cite web |last=Slatter |first=Sean |date=2021-09-12 |title=Universal 1440 Entertainment's 'Woody Woodpecker' sequel filming in Victoria |url=https://if.com.au/universal-1440-entertainments-woody-woodpecker-sequel-filming-in-victoria/ |access-date=2023-10-10 |website=IF Magazine |language=en-AU}}</ref><ref>{{Cite web |last=Lang |first=Jamie |date=2024-02-01 |title=Netflix Announces New Hybrid 'Woody Woodpecker' Feature, Coming April 12 |url=https://www.cartoonbrew.com/feature-film/netflix-announces-new-hybrid-woody-woodpecker-feature-coming-april-12-237526.html |access-date=2024-02-01 |website=Cartoon Brew |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 април 2024 г. || [[Абигейл]] || копродукция с Radio Silence Productions и Project X Entertainment<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |title='Scream' Filmmaking Team Radio Silence Reunites With Project X On Untitled Monster Movie At Universal |url=https://deadline.com/2023/04/scream-radio-silence-untitled-monster-movie-universal-1235321476/ |website=Deadline |access-date=15 May 2023 |date=11 April 2023}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Radio Silence Universal Monster Thriller Adds Angus Cloud, Kathryn Newton & Will Catlett; Sets Spring 2024 Release |url=https://deadline.com/2023/05/universal-radio-silence-monster-thriller-kathryn-newton-angus-cloud-will-catlett-1235365261/ |website=Deadline |access-date=15 May 2023 |date=12 May 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 април 2024 г. || ''[[The American Society of Magical Negroes]]'' || единствено международно разпространение; продуциран от Sight Unseen и Juba Lane<ref>{{Cite web |date=February 28, 2024|title=''The American Society Of Magical Negroes'' (12A) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/the-american-society-of-magical-negroes-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmde4nzcw|access-date=March 26, 2024 |website=[[British Board of Film Classification|BBFC]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 май 2024 г. || [[Каскадьорът]] || копродукция с 87North Productions и Entertainment 360<ref>{{cite web|last=Kroll|first=Justin|date=August 12, 2022|title=Emily Blunt Joins Ryan Gosling In Universal’s ‘The Fall Guy’ Movie; Studio Sets Release Date|url=https://deadline.com/2022/08/emily-blunt-ryan-gosling-universals-the-fall-guy-1235090675/|access-date=August 12, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юни 2024 г. || [[Моторджии]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Regency Enterprises]] и Tri-State Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/11/the-bikeriders-focus-features-tom-hardy-austin-butler-1235634377/amp/|title=Tom Hardy, Austin Butler & Jodie Comer New Regency Pic 'The Bikeriders' Zooms Over To Focus Features|website=Deadline|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=November 22, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/the-bikeriders-new-release-date-2024/|title=Focus Features Sets June Release for 'The Bikeriders' Starring Austin Butler and Tom Hardy|website=The Wrap|first=Adam|last=Chitwood|date=December 8, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 юли 2024 г. || [[Аз, проклетникът 4]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref>{{cite web|last1=Sakoui|first1=Anousha|last2=Palmeri|first2=Christopher|title=In Dismal Summer, 'Despicable Me 3' Producer Delivers $1 Billion|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-09-12/in-dismal-summer-despicable-me-3-producer-delivers-1-billion|work=Bloomberg L.P.|access-date=September 28, 2017|date=September 12, 2017|archive-date=September 29, 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170929135104/https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-09-12/in-dismal-summer-despicable-me-3-producer-delivers-1-billion|url-status=live}}</ref><ref name="deadlinedates"/> |- | style="text-align:right;"| 19 юли 2024 г. || [[Туистърс]] || единствено разпространение в САЩ<br>копродукция с [[Warner Bros. Pictures]], [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/10/twisters-sequel-forecast-spring-start-universal-amblin-finalize-director-1235147353/|work=Deadline|title=The Dish: 'Twisters' Forecast For Spring Start As Universal, Amblin Finalize Director For Sequel|author=Fleming, Mike Jr.|date=October 17, 2022|accessdate=October 17, 2022}}</ref><ref>{{Cite news |last=Rubin |first=Rebecca |date=December 20, 2022 |title='Twister' Sequel Sets Summer 2024 Release Date |work=Variety |url=https://variety.com/2022/film/news/twisters-release-date-1235466673/?fbclid=IwAR12BfARPrqDBFhPWQeHsFB3ynPy8Xgud8ypXjIL73CU20Ny9EHL4y5Xm8k |access-date=December 20, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 август 2024 г || [[Убиецът (филм, 2024)|Убиецът]] ‡ || разпространен от Пийкок<br>копродукция с Atlas Entertainment и Better Tomorrow Films<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/articles/the-killer-exclusive-first-look-at-john-woo-and-peacocks-reimagining-of-the-action-classic|title=The Killer: Exclusive First Look at John Woo and Peacock's Reimagining of the Action Classic|first=Jim|last=Vejvoda|website=IGN|date=June 21, 2024|access-date=June 23, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 септември 2024 г.<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Blumhouse's James McAvoy Thriller ''Speak No Evil'' Heads To Fall|url=https://deadline.com/2024/01/blumhouse-speak-no-evil-fall-2024-release-date-1235796398/|website=Deadline Hollywood|date=January 18, 2024|access-date=January 18, 2024}}</ref> || [[Мълчанието е злото]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/james-mcavoy-blumhouse-reteam-speak-no-evil-gaesterne-1235377044/ |title= James McAvoy, Blumhouse Reteam for Horror Thriller 'Speak No Evil'|first=Aaron|last=Couch|website= [[The Hollywood Reporter]]|date=April 17, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2024 г. || [[Дивият робот]]<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=DreamWorks Animation’s ‘The Wild Robot’ Will Go One Week Later In The Fall |url=https://deadline.com/2024/04/the-wild-robot-release-date-1235893235/ |website=Deadline |access-date=23 April 2024 |date=23 April 2024}}</ref> || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web |last1=Taylor |first1=Drew |title=Director Chris Sanders Returns to DreamWorks Animation With 'The Wild Robot' (Exclusive) |url=https://www.thewrap.com/the-wild-robot-movie-chris-sanders-dreamworks-animation/ |website=TheWrap |access-date=28 September 2023 |date=28 September 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/12/dreamworks-animation-the-wild-robot-release-date-1235677979/|title=DreamWorks Animation's 'The Wild Robot' To Bring Life To Early Fall 2024 Box Office|website=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 19, 2023|access-date=December 19, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 октомври 2024 г. || ''[[Piece by Piece]]'' || единствено международно разпространение<br>продуциран от The Lego Group, I Am Other и Tremolo Productions<ref>{{cite web |last=Earl |first=William |url=https://variety.com/2024/film/news/pharrell-williams-biopic-lego-animated-1235888902/ |title=Pharrell Williams Creating a Lego Animated Biopic With Focus Features |work=[[Variety Magazine|Variety]] |date=January 26, 2024 |access-date=April 24, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2024 г. || [[Злосторница]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|date=April 1, 2020|title='Minions: The Rise Of Gru', 'Sing 2' Set New 2021 Release Dates; 'Wicked' Still Brewing Slot|url=https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401205258/https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|archive-date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2024 г. || [[Носферату]] || единствено международно разпространение<br>копродукция с Studio 8<ref>{{Cite web |last=Travis|first=Ben|date=2023-11-20 |title=''Nosferatu'' Will Conjure Vampiric Terror In Robert Eggers' 'Old-School Gothic' Horror: 'It's A Scary Film' – World-First Image |url=https://www.empireonline.com/movies/news/nosferatu-robert-eggers-first-look-gothic-horror-world-exclusive/ |access-date=2023-11-20 |website=[[Empire (magazine)|Empire]]}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/11/nosferatu-release-date-first-image-unveiled-1235640311/|title=Focus Features Dates Robert Eggers’ ‘Nosferatu’ For Christmas 2024|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=November 28, 2023|access-date=November 28, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2025 г.<ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=July 8, 2020|title=Ryan Gosling's 'Wolfman' Howling At Universal As Director Leigh Whannell & Blumhouse Join The Pack|url=https://deadline.com/2020/07/wolfman-ryan-gosling-leigh-whannell-universal-pictures-blumhouse-the-invisible-man-1202980413/|access-date=September 18, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> || [[Човекът-вълк (филм, 2025)|Човекът-вълк]] || копродукция с Blumhouse Productions и Motel Movies<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|title=Christopher Abbott Replacing Ryan Gosling to Star in 'Wolf Man' for Blumhouse, Universal (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/wolfman-ryan-gosling-drops-out-christopher-abbott-1235746506/|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 13, 2023|access-date=December 13, 2023}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 29, 2024|title=Blumhouse’s ‘Wolf Man’ Runs From Fall To MLK Weekend 2025; ‘The Woman In The Yard’ Unset For Now|url=https://deadline.com/2024/03/the-wolf-man-the-woman-in-the-yard-release-dates-1235871933/|access-date=March 29, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 януари 2025 г. || [[Ку-чо]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web |last=Milligan |first=Mercedes |date=December 9, 2020 |title=DreamWorks Developing Dav Pilkey's 'Dog Man' as Animated Feature |url=https://www.animationmagazine.net/features/dreamworks-developing-dav-pilkeys-dog-man-as-animated-feature/|access-date=January 28, 2021 |work=[[Animation Magazine]]}}</ref><ref>{{cite web|last1=Amidi|first1=Amid |date=October 6, 2023 |title=Dreamworks Shifting Away From In-House Production In Los Angeles; Sony Imageworks Is A New Production Partner |url=https://www.cartoonbrew.com/studios/dreamworks-shifting-away-from-in-house-production-in-los-angeles-sony-imageworks-is-new-production-partner-233466.html|access-date=October 8, 2023 |website=[[Cartoon Brew]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=‘Dog Man’ Movie Based On Books From ‘Captain Underpants’ Creator Set For 2025 Release From Universal And DWA |url=https://deadline.com/2024/01/dog-man-movie-release-date-universal-dreamworks-1235807860/ |website=Deadline |access-date=29 January 2024 |date=29 January 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2025 г. || [[Любовта боли]] || копродукция с 87North Productions<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=January 4, 2024 |title=Ke Huy Quan Set For Uni Actioner 'With Love' From 87North |url=https://deadline.com/2024/01/ke-huy-quan-with-love-movie-universal-1235695293/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240104214925/https://deadline.com/2024/01/ke-huy-quan-with-love-movie-universal-1235695293/ |archive-date=January 4, 2024 |access-date=January 4, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|title=Ke Huy Quan 87North Universal Action Movie ‘With Love’ Sets Winter 2025 Release|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=14 March 2024|access-date=14 March 2024|url=https://deadline.com/2024/03/ke-huy-quan-with-love-release-date-1235858857/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2025 г. || [[Бриджит Джоунс: Луда по онова момче]] || копродукция с Working Title Films, Miramax и StudioCanal<br>разпространява се от Пийкок в САЩ<ref name="Deadline">{{cite web|title=Renée Zellweger, Hugh Grant & Emma Thompson To Return For ‘Bridget Jones: Mad About The Boy’; Chiwetel Ejiofor, Leo Woodall Also Set|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=9 April 2024|access-date=9 April 2024|url=https://deadline.com/2024/04/bridget-jones-mad-about-the-boy-renee-zellweger-returning-universal-1235878931/}}</ref><ref>{{cite web|title=Renee Zellweger to Return for ‘Bridget Jones: Mad About the Boy’ With Hugh Grant, Emma Thompson|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|first=Katcy|last=Stephan|date=9 April 2024|access-date=10 April 2024|url=https://variety.com/2024/film/news/bridget-jones-mad-about-the-boy-renee-zellweger-hugh-grant-1235965369/}}</ref><ref>{{cite web|title=Isla Fisher & Nico Parker Among New Additions To ‘Bridget Jones: Mad About The Boy’ As 9 Are Set To Return|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=May 29, 2024|access-date=May 29, 2024|url=https://deadline.com/2024/05/bridget-jones-mad-about-the-boy-adds-13-to-cast-1235943579/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 март 2025 г. || ''[[The Woman in the Yard]]'' || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|title=Blumhouse Sets ''The Woman In The Yard'' With Danielle Deadwyler As Star & EP; Jaume Collet-Serra To Direct, EP|url=https://deadline.com/2024/02/blumhouse-the-woman-in-the-yard-jaume-collet-serra-danielle-deadwyler-1235825651/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=February 14, 2024|access-date=February 14, 2024}}</ref><ref name="FNAF2Date">{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=Universal Dates ‘Five Nights At Freddy’s 2,’ ‘Woman In The Yard’ & ‘Drop’; ‘The Black Phone’, ‘M3GAN’ Sequels Pushed |url=https://deadline.com/2024/05/five-nights-at-freddys-2-sets-release-date-m3gan-sequel-pushed-1235919529/ |website=Deadline |access-date=16 May 2024 |date=16 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 април 2025 г. || ''[[Drop]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Platinum Dunes<ref name="FNAF2Date" /> |- | style="text-align:right;" | 9 май 2025 г. || [[Атлантида (филм, 2025)|Атлантида]] || копродукция с I Am Other и Gil Netter Productions<ref>{{cite news |last=Grobar |first=Matt |title=Kelvin Harrison Jr. To Lead Universal Musical From Michel Gondry, Pharrell Williams; Da'Vine Joy Randolph Circling – The Dish |url=https://deadline.com/2024/03/kelvin-harrison-jr-to-lead-atlantis-movie-michel-gondry-pharrell-williams-1235865126/amp/ |access-date=29 March 2024 |work=Deadline Hollywood |date=March 21, 2024}}</ref><ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=2024-08-29 |title=Michel Gondry, Pharrell Williams Musical Gets Title, High-Profile May 2025 Release Date |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/michel-gondry-musical-pharrell-williams-release-date-1235987147/ |access-date=2024-08-30 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 юни 2025 г. || [[Как да си дресираш дракон (филм, 2025)|Как да си дресираш дракон]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{Cite web |last=Kit |first=Borys |date=2023-02-15 |title='How to Train Your Dragon' Live-Action Movie in the Works from Dean DeBlois, Universal |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-in-the-works-from-dean-deblois-universal-1235326802/ |access-date=2023-02-15 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘How To Train Your Dragon’ Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 юни 2025 г. || [[М3ГАН 2.0]] || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-01-18 |title='M3GAN 2.0' To Happen In 2025 |url=https://deadline.com/2023/01/m3gan-2-release-date-1235226429/ |access-date=2023-01-18 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юли 2025 г. || [[Джурасик свят: Прераждане]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|date=January 22, 2024|title=New Jurassic World Movie in the Works With David Koepp Writing (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/new-jurassic-world-movie-in-the-works-1235792506/|access-date=January 22, 2024|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=February 5, 2024|title='Jurassic World' New Movie Eyes Summer 2025 Release|url=https://deadline.com/2024/02/jurassic-world-new-movie-2025-release-1235815586/|access-date=February 5, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 август 2025 г. || [[Лошите момчета 2]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=DreamWorks Animation Sets 'The Bad Guys 2' For Late Summer 2025 |url=https://deadline.com/2024/03/the-bad-guys-2-release-date-1235868833/ |website=Deadline |access-date=26 March 2024 |date=26 March 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 15 август 2025 г. || [[Никой 2]] || копродукция с 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment и Eighty Two Films<ref>{{cite web |last1=Shanfeld |first1=Ethan |title=‘Nobody 2’ With Bob Odenkirk Lands ‘The Night Comes for Us’ Director Timo Tjahjanto, Filming to Start Late Summer |url=https://variety.com/2024/film/news/nobody-2-bob-odenkirk-director-timo-tjahjanto-1236043497/ |website=Variety |access-date=24 June 2024 |date=24 June 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 септември 2025 г. || [[Имението Даунтън 3]] || единствено международно разпространение<br>копродукция с Carnival Films<ref>{{cite web|title='Downton Abbey 3' Opening Doors In Fall 2025|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=26 June 2024|access-date=26 June 2024|url=https://deadline.com/2024/06/downton-abbey-3-release-date-1235983837/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 септември 2025 г. || ''Him'' || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Marlon Wayans To Star In Psychological Horror Pic ''Goat'' For Universal And Monkeypaw; Justin Tipping Directing|url=https://deadline.com/2024/01/marlon-wayans-goat-universal-monkeypaw-1235791769/|last=Kroll|first=Justin|website=Deadline Hollywood|date=2024-01-15|access-date=2024-01-17}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Sets Fall 2025 Release Of Monkeypaw's 'Him' Starring Marlon Wayans |url=https://deadline.com/2024/05/monkeypaw-marlon-wayans-him-release-date-1235910196/ |website=Deadline |access-date=9 May 2024 |date=9 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 септември 2025 г. || [[Куклената къща на Габи: Филмът]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/04/gabbys-dollhouse-dreamworks-animation-release-date-1235895407/|title=DreamWorks Animation Dates Big Screen Version Of Netflix Streaming Series ''Gabby’s Dollhouse'' For Fall 2025|work=[[Deadline Hollywood]]|author=Anthony D'Alessandro|date=April 25, 2024|access-date=April 26, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 октомври 2025 г. || [[Майкъл (филм, 2025)|Майкъл]] || международно разпространение, включително [[Япония]]<br>продуциран от Lionsgate и GK Films<ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=January 11, 2024|title=Antoine Fuqua’s Michael Jackson Biopic Gets Global Release Date Via Lionsgate & Universal|url=https://deadline.com/2024/01/michael-jackson-biopic-release-date-michael-1235718111/|access-date=January 11, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 2025 г. || [[Черният телефон 2]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web |last1=Vlessing |first1=Etan |title=Universal Pictures Sets Release Date for Blumhouse’s ‘The Black Phone 2’ |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/universal-pictures-blumhouse-black-phone-2-release-date-1235630125/ |website=The Hollywood Reporter |access-date=28 October 2023 |date=27 October 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2025 г. || [[Злосторница: Част втора]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|date=April 1, 2020|title='Minions: The Rise Of Gru', 'Sing 2' Set New 2021 Release Dates; 'Wicked' Still Brewing Slot|url=https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401205258/https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|archive-date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 декември 2025 г. || [[Нощна смяна във „Фреди“ 2]] || копродукция с Blumhouse Productions и Scott Cawthon Productions<ref>{{Cite web |last=Earl |first=William |date=2024-01-08 |title=Josh Hutcherson Says ‘Five Nights at Freddy’s 2’ Is in the Works and He’s ‘Dying to Get Back on Set,’ Jennifer Lawrence Texted Him About Film’s Box Office |url=https://variety.com/2024/film/news/five-nights-at-freddys-2-script-josh-hutcherson-1235863907/ |access-date=2024-01-21 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |last=Couch |first=Aaron |date=2024-04-10 |title=‘Five Nights at Freddy’s’ Sequel in the Works at Universal, Blumhouse |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/five-nights-at-freddys-sequel-1235871387/ |access-date=2024-04-11 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref name="FNAF2Date" /> |- | style="text-align:right;" | 2 януари 2026 г. || ''[[SOULM8TE]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Atomic Monster & Blumhouse Expand 'M3GAN' Universe With 'SOULM8TE', Set New Year's 2026 Release |url=https://deadline.com/2024/06/m3gan-movie-soulm8te-release-date-1235979125/ |website=[[Deadline Hollywood]] |date=June 20, 2024 |access-date=June 20, 2024}}</ref><ref>{{Cite web |last=Kit |first=Borys |title='M3GAN' Getting Horror Spinoff 'SOULM8TE' From Atomic Monster, Blumhouse |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/m3gan-spinoff-soulm8te-atomic-monster-blumhouse-1235928158/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=June 20, 2024 |access-date=June 20, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 февруари 2026 г. || ''Reminders of Him'' || копродукция с Heartbones Entertainment<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Universal Bringing Colleen Hoover's 'Reminders Of Him' To Big Screen; Sets February 2026 Release|url=https://deadline.com/2024/10/colleen-hoover-reminders-of-him-universal-release-date-1236109158/|website=[[Deadline Hollywood]]|date=October 7, 2024|access-date=October 7, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 април 2026 г. || [[Супер Марио Bros.: Филмът 2]] || копродукция с Nintendo и Illumination |- | style="text-align:right;" | 1 юли 2026 г. || [[Шрек 5]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref name="Lang">{{cite news |last=Lang |first=Brett |date=November 6, 2018 |title='Shrek,' 'Puss in Boots' Getting Rebooted (EXCLUSIVE) |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=https://variety.com/2018/film/news/shrek-puss-in-boots-reboot-1203020785/ |url-status=live |access-date=November 6, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181106210745/https://variety.com/2018/film/news/shrek-puss-in-boots-reboot-1203020785/ |archive-date=November 6, 2018}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Shanfeld |first1=Brent Lang,Ethan |last2=Lang |first2=Brent |last3=Shanfeld |first3=Ethan |date=2023-04-04 |title='Shrek 5' With Original Cast, Donkey Spinoff With Eddie Murphy, 'Sing 3' and More Teased by Illumination's Chris Meledandri (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2023/film/news/shrek-5-donkey-spinoff-secret-life-of-pets-sing-sequels-1235571967/ |access-date=2023-04-04 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |first=Chris |last=McPherson |url=https://collider.com/shrek-5-update-donkey-movie-eddie-murphy/ |title=Eddie Murphy Finally Delivers Huge Update on 'Shrek 5' and 'Donkey' Spin-Off Movie [Exclusive] |date=June 24, 2024 |accessdate=June 24, 2024 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Sharf |first1=Zack |last2=Shanfeld |first2=Ethan |title='Shrek 5' Set for July 2026 With Mike Myers, Eddie Murphy and Cameron Diaz Returning |url=https://variety.com/2024/film/news/shrek-5-release-date-cast-mike-myers-eddie-murphy-cameron-diaz-1235242895/ |website=Variety |access-date=9 July 2024 |date=9 July 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 30 юни 2027 г. || [[Миньоните 3]] || копродукция с Illumination |} == Вижте също == * [[Юнивърсъл Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.universalpictures.com/|Universal Pictures}} {{Филми на Юнивърсъл Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] cbec15n58fwxydy3wvi8kowx2fw5259 0 792818 12418675 12410585 2024-11-21T12:21:03Z Krisi tranchev.1999 114581 12418675 wikitext text/x-wiki Следва списък с филмите, продуцирани от [[Paramount Pictures]] и пуснати (или насрочени да бъдат пуснати) през 20-те години на XXI век. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. * '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез Paramount+. * '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в Paramount+. * '''*''' символизира стрийминг изданието чрез стрийминг услуги в трите страни. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style=text-align:right;" | 10 януари 2020 г. || [[Като шеф]] || копродукция с Principato-Young<ref>{{cite web|title=Tiffany Haddish's 'Limited Partners' Rounds Out Cast (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2018/film/news/tiffany-haddish-limited-partners-cast-1202985136/|accessdate=19 October 2018|website=Variety|date=18 October 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181019075825/https://variety.com/2018/film/news/tiffany-haddish-limited-partners-cast-1202985136/|archive-date=19 October 2018|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://deadline.com/2019/03/limited-partners-release-date-tiffany-haddish-rose-byrne-the-tigers-apprentice-release-date-paramount-1202576608/ |title=Paramount Moves 'Limited Partners' To 2020 & Dates 'The Tiger's Apprentice' Toon |access-date=2019-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190331065551/https://deadline.com/2019/03/limited-partners-release-date-tiffany-haddish-rose-byrne-the-tigers-apprentice-release-date-paramount-1202576608/ |archive-date=2019-03-31 |url-status=live }}</ref> |- | style=text-align:right;" | 31 януари 2020 г. || [[Ритъм секция]] || копродукция с Eon Productions, Global Road Entertainment и Danjaq LLC<ref>{{Cite news|url=https://deadline.com/2017/08/blake-lively-espionage-thriller-paramount-the-rhythm-section-james-bond-producers-mark-burnell-im-global-1202150418/|title=Paramount Lands Blake Lively Spy Thriller 'The Rhythm Section' By 007 Producers & IM Global|last= Fleming|first=Mike Jr.|date=2017-08-16|website=Deadline Hollywood|access-date=2018-02-05|language=en-US|archive-url=https://web.archive.org/web/20180129073330/https://deadline.com/2017/08/blake-lively-espionage-thriller-paramount-the-rhythm-section-james-bond-producers-mark-burnell-im-global-1202150418/|archive-date=2018-01-29|url-status=live}}</ref> |- | style=text-align:right;" | 14 февруари 2020 г. || [[Соник: Филмът]] || копродукция с Marza Animation Planet, Sega Sammy Group, Original Film, Blur Studio и [[Sega]]<ref>{{Cite web|url=http://www.theworldfolio.com/interviews/segas-new-era-in-entertainment/3891/|title=Sega's new era in entertainment|last=Worldfolio|first=The|website=www.theworldfolio.com|access-date=2016-07-22|archive-url=https://web.archive.org/web/20160821051255/http://www.theworldfolio.com/interviews/segas-new-era-in-entertainment/3891/|archive-date=2016-08-21|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www.gamesindustry.biz/articles/2017-06-21-sega-forever-the-nostalgia-trip-that-could-transform-the-companys-future |title=Archived copy |access-date=2019-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190422192233/https://www.gamesindustry.biz/articles/2017-06-21-sega-forever-the-nostalgia-trip-that-could-transform-the-companys-future |archive-date=2019-04-22 |url-status=live }}</ref><ref name="ParamountDate">{{cite news|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|title='Top Gun: Maverick' Flies To Summer 2020 With 'A Quiet Place' Sequel & More: Paramount Release Date Changes|url=https://deadline.com/2018/08/top-gun-2-a-quiet-place-2-new-release-date-1202446275/|accessdate=August 29, 2018|work=Deadline Hollywood|date=August 29, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180829234505/https://deadline.com/2018/08/top-gun-2-a-quiet-place-2-new-release-date-1202446275/|archive-date=August 29, 2018|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 май 2020 г. || [[Правосъдие от Рая]] || единствено разпространение, продуциран от Ace Entertainment, Paramount Players и BET Films |- | style="text-align:right;"| 22 май 2020 г. || [[Влюбените птици]] * || копродукция с MRC, 3 Arts Entertainment и Quinn's House; разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 25 септември 2020 г. || [[Процесът срещу Чикаго 7]] * || копродукция с Cross Creek Pictures, DreamWorks Pictures, Marc Platt Productions и ShivHans Pictures; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2020/07/netflix-closes-50m-deal-for-aaron-sorkin-the-trial-of-chicago-7-1202974968/|title= Netflix Closes $50M+ Global Deal For Aaron Sorkin’s ‘The Trial Of The Chicago 7’|website=Deadline Hollywood|first=Andreas|last=Wiseman|date=July 1, 2020|accessdate=July 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url= https://www.vanityfair.com/hollywood/2020/07/first-look-at-aaron-sorkins-the-trial-of-the-chicago-7|title=First Look at Aaron Sorkin’s The Trial of the Chicago 7|website=Vanity Fair|first=David|last=Ansen|date=July 22, 2020|accessdate=July 22, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 октомври 2020 г. || [[Спонтанно]] || единствено разпространение; продуциран от Awesomeness Films и Jurassic Party Productions |- | style="text-align:right;"| 16 октомври 2020 г. || [[Любов и чудовища]] || единствено разпространение в [[САЩ]]; копродукция с Entertainment One<ref>{{cite web|title=Dylan O'Brien's 'Monster Problems,' 'Clifford' Backed by Paramount, eOne|url=https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp|work=[[Variety]]|accessdate=June 20, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190621000838/https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp/|archive-date=June 21, 2019|url-status=live}}</ref> и 21 Laps Entertainment; разпространява се международно от [[Netflix]] на 14 април 2021 г.<ref>{{cite web|last1=Fleming|first1=Mike Jr.|title=Paramount Players Has Michael Matthews Directing, Dylan O'Brien Negotiating On 'Monster Problems'|url=https://deadline.com/2018/10/monster-problems-paramount-players-michael-matthews-dylan-obrien-1202486961/|work=Deadline|accessdate=April 3, 2019|date=October 22, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403171948/https://deadline.com/2018/10/monster-problems-paramount-players-michael-matthews-dylan-obrien-1202486961/|archive-date=April 3, 2019|url-status=live|архив_дата=2019-04-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190403171948/https://deadline.com/2018/10/monster-problems-paramount-players-michael-matthews-dylan-obrien-1202486961/}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2020/08/dylan-obrien-paramount-love-and-monsters-movie-heading-to-pvod-1203018842/|title= Dylan O'Brien Paramount 'Love And Monsters' Movie Heading To PVOD|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Allesandro|date=August 20, 2020|accessdate=August 20, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url= https://www.whats-on-netflix.com/news/love-and-monsters-coming-to-netflix-internationally-in-april-2021/|title=‘Love and Monsters’ Coming to Netflix Internationally in April 2021 |website=What's on Netflix|first=Melissa|last=Taylor|date=March 18, 2021|accessdate=March 19, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 октомври 2020 г. || [[Заклинание]] || единствено разпространение чрез Paramount Players; продуциран от LINK Entertainment и MC8 Entertainment<ref>{{cite web|url= https://www.mediaplaynews.com/thriller-spell-coming-to-pvod-and-digital-oct-30/|title= Thriller 'Spell' Coming to PVOD and Digital Oct. 30|website=Media Play News|first=Stephanie|last=Prange|date=October 1, 2020|accessdate=October 1, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 февруари 2021 г. || [[Съединени американски щати срещу Били Холидей]] || единствено студийно кредитиране; копродукция с Lee Daniels Entertainment и Roth/Kirschenbaum Films; разпространен от Hulu |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 4 март 2021 г. || [[Завръщане в Америка]] * || копродукция с Eddie Murphy Productions, Misher Films и New Republic Pictures; разпространен от Amazon Studios<ref>{{cite web |url=https://variety.com/2020/film/news/eddie-murphys-coming-2-america-moves-from-paramount-to-amazon-studios-1234799523/ |title=Eddie Murphy's 'Coming 2 America' Moves From Paramount to Amazon Studios |website=[[Variety]] |first1=Brent |last1=Lang |first2=Matt |last2=Donnelly |date=October 13, 2020 |accessdate=October 13, 2020}}</ref> |- | [[Спондж Боб: Гъба беглец]] ‡ || единствено разпространение в Канада и Китай; копродукция с Paramount Animation, Nickelodeon Movies, MRC и United Plankton Pictures; разпространен от Paramount+ в [[САЩ]] и международно от [[Netflix]] на 5 ноември 2020 г.<ref name="insight">{{cite web|url=http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|accessdate=2016-10-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20180205105405/https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|archive-date=2018-02-05|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-06-22|title='SpongeBob Movie: Sponge on the Run' Skipping Theaters to Launch On Demand and CBS All Access (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2020/film/news/spongebob-movie-skipping-theaters-cbs-all-access-1203539493/|access-date=2020-06-22|website=Variety|language=en}}</ref><ref>{{cite tweet|number=1288988083514482688|title=The happiest place on earth is a pineapple under the sea! Paramount Pictures Canada is excited to announce that THE #SPONGEBOBMOVIE: SPONGE ON THE RUN will open exclusively in Canadian theatres on August 14th.|user=ParamountCanada|author=Paramount Canada|date=July 30, 2020|access-date=July 30, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.digitalspy.com/movies/a34484315/spongebob-sponge-on-the-run-netflix-premiere-date/|title=New SpongeBob movie that skipped cinemas is coming to Netflix very soon|work=Digital Spy|author=Amy West|date=October 26, 2020|access-date=November 2, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 април 2021 г. || [[Безпощадно]] * || копродукция с Skydance Media, Weed Road Pictures, Outlier Society, New Republic Pictures и Midnight Radio Productions;<ref>{{cite web |title=Paramount Confirms Christopher McQuarrie Taking On Tom Clancy's 'Without Remorse |url=https://deadline.com/2012/08/paramount-confirms-chrisopher-mcquarrie-taking-on-tom-clancys-without-remorse-314194/}}</ref> разпространен от Amazon Studios<ref>{{cite web|url= https://www.variety.com/2020/film/news/michael-b-jordan-without-remorse-amazon-1234714715/|title= Amazon Nears Deal for Michael B. Jordan's 'Without Remorse' (EXCLUSIVE)|website=Variety|first=Brent|last=Lang|date=July 23, 2020|access-date=September 23, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 28 май 2021 г. || [[Нито звук 2]] || копродукция с Platinum Dunes и Sunday Night Productions |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2021 г. || [[Безкрайните]] ‡ || копродукция с di Bonaventura Pictures, Closest to the Hole Productions, New Republic Pictures и Fuqua Films; разпространен от Paramount+<ref name="Paramount">{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=May 6, 2021|title=Mark Wahlberg & Antoine Fuqua Sci-Fi Thriller 'Infinite' Skips Theaters & Heads To Paramount+|url=https://deadline.com/2021/05/mark-wahlberg-movie-infinite-paramount-plus-1234750771/|url-status=live|access-date=May 6, 2021|work=Deadline Hollywood}}</ref><ref>{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=May 26, 2021|title=Mark Wahlberg & Antoine Fuqua Sci-Fi Thriller 'Infinite' Sets Paramount+ Release Date|url=https://deadline.com/2021/05/mark-wahlberg-movie-infinite-paramount-plus-1234750771/|access-date=May 26, 2021|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 юли 2021 г. || [[Война в бъдещето]] * || копродукция с Skydance Media, Phantom Four Films, New Republic Pictures и Lit Entertainment Group; разпространен от Amazon Studios<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/04/chris-pratt-sci-fi-movie-the-tomorrow-war-sets-summer-release-on-amazon-1234729392/|title=Chris Pratt Sci-Fi Movie ‘The Tomorrow War’ Sets Summer Release On Amazon|date=April 7, 2021|accessdate=April 7, 2021|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юли 2021 г. || [[G.I. Joe: Змийски очи]] || копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Skydance Media, Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/snake-eyes-poster-images-trailer-henry-golding-paramount-g-i-joe-spinoff-1234757907/|title='Snake Eyes: G.I. Joe Origins' Trailer Out For Henry Golding Action Film|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 16, 2021|access-date=July 2, 2021}}</ref> и Entertainment One<ref name="insight" /><ref name="hollywoodreporter.com">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/hasbro-posts-quarterly-loss-as-pandemic-hits-eone-1304504|title=Hasbro Posts Quarterly Loss as Pandemic Hits eOne|website=The Hollywood Reporter}}</ref><ref name="schedule 4/21">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=April 9, 2021|title='Top Gun: Maverick' Schedules Departure From Fourth Of July Weekend; 'Mission: Impossible 7' Sets Memorial Day 2022 Launch|url=https://deadline.com/2021/04/top-gun-maverick-mission-impossible-7-tom-cruise-release-date-change-july-4th-weekend-memorial-day-weekend-1234730581/|access-date=April 10, 2021|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- |style="text-align:right;"| 6 август 2021 г. || ''[[Bring Your Own Brigade]]'' || единствено разпространение; продуциран от XTR, Artemis Rising, Topic Studios, Tree Tree Tree и Good N'Proper<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/06/indie-film-rushed-bring-your-own-brigde-made-in-china-overrun-wake-up-on-mars-deals-1234781621/|title=Vertical Acquires Indie Thriller 'Rushed'; CBSN Lands Lucy Walker's 'Bring Your Own Brigade'; 'Made In China', 'Overrun' & 'Wake Up On Mars' Deals; Nantucket's Shelly Winner; More – Film Briefs|website=Deadline Hollywood|first=Patrick|last=Hipes|date=June 30, 2021|access-date=August 8, 2021}}</ref> |- |style="text-align:right;"| 20 август 2021 г. || [[Пес патрул: Филмът]] § || единствено световно разпространение; копродукция с Nickelodeon Movies, Spin Master Entertainment и Mikros Image; Elevation Pictures поддържа канадското разпространение<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='PAW Patrol' Movie In The Works For Summer 2021 From Spin Master, Paramount & Nickelodeon|url=https://deadline.com/2020/02/paw-patrol-movie-spin-master-paramount-nickelodeon-1202865343/|work=Deadline|date=February 21, 2020|access-date=February 21, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200221161931/https://deadline.com/2020/02/paw-patrol-movie-spin-master-paramount-nickelodeon-1202865343/|archive-date=February 21, 2020|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://variety.com/2020/film/box-office/mission-impossible-sequels-get-pushed-back-1234589362/|title='Mission: Impossible' Sequels Get Pushed Back|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-04-24|website=Variety|language=en|access-date=2020-04-24}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 октомври 2021 г. || [[Паранормална активност: Близки роднини]] ‡ || продуциран от Paramount Players и Blumhouse Productions;<ref>{{cite web|url= https://variety.com/2021/film/news/paranormal-activity-reboot-will-eubank-christopher-landon-1234907410/|title=Paranormal Activity Reboot Coming from Will Eubank, Christopher Landon|website=Variety|first=Angelique|last=Jackson|date=February 12, 2021|accessdate=February 12, 2021}}</ref> разпространен от Paramount+<ref name="Welk">{{cite web |title=New 'Pet Sematary' and 'Paranormal Activity' Films Headed to Paramount+ |url=https://www.thewrap.com/new-pet-sematary-and-paranormal-activity-films-headed-to-paramount/ |date=February 24, 2021 |first=Brian |last=Welk |website=TheWrap |access-date=February 24, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/video/paranormal-activity-next-of-kin-release-date-trailer/|title= Paramount+ Sets Premiere Date For ‘Paranormal Activity: Next Of Kin’; Teaser Unveiled|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline|date=September 17, 2021|access-date=September 17, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 ноември 2021 г. || [[Клифърд, голямото червено куче]] § || единствено световно разпространение; копродукция с Entertainment One,<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp|title=Dylan O'Brien's 'Monster Problems,' 'Clifford' Backed by Paramount, eOne|work=[[Variety (magazine)|Variety]]|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20190621000838/https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp/|archive-date=June 21, 2019|accessdate=June 20, 2019}}</ref>The Kerner Entertainment Company, New Republic Pictures и Scholastic Entertainment;<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2016/06/clifford-the-big-red-dog-movie-paramount-justin-malen-1201781593/|title='Clifford The Big Red Dog' Movie Unleashed At Paramount With Scribe Justin Malen|last1=Fleming|first1=Mike Jr.|date=June 30, 2016|website=Deadline Hollywood|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20160901051713/http://deadline.com/2016/06/clifford-the-big-red-dog-movie-paramount-justin-malen-1201781593/|archive-date=September 1, 2016|access-date=September 6, 2016}}</ref><ref>„7 Days of Deals“, ''The Hollywood Reporter'', 27 September 2017, page 30.</ref><ref>{{cite web|url=https://www.deadline.com/2018/05/reel-fx-jared-mass-executive-1202398950/|title=Reel FX Rehires Jared Mass As Company Aims To Ramp Up Original Content Slate|last1=N'Duka|first1=Amanda|date=May 29, 2018|work=Deadline Hollywood|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20180925142245/https://deadline.com/2018/05/reel-fx-jared-mass-executive-1202398950/|archive-date=September 25, 2018|access-date=September 24, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/clifford-big-red-dog-movie-lands-november-2020-release-date-1191324|title='Clifford the Big Red Dog' Movie Lands November 2020 Release Date|last1=McClintock|first1=Pamela|date=27 February 2019|website=Variety|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20190228064844/https://www.hollywoodreporter.com/news/clifford-big-red-dog-movie-lands-november-2020-release-date-1191324|archive-date=28 February 2019|accessdate=28 February 2019}}</ref> Entertainment One поддържа разпространението в Канада и Великобритания<ref>{{cite news|title=‘Clifford The Big Red Dog’ Returns To Q4 Release Schedule, Will Go Day & Date In Theaters & On Paramount+|url=https://deadline.com/2021/09/clifford-the-big-red-dog-returns-to-q4-release-schedule-will-go-day-date-in-theaters-on-paramount-1234843483/|access-date=23 September 2021|agency=Deadline}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 декември 2021 г. || [[Грохот на ринга]] ‡ || копродукция с Paramount Animation, WWE Studio, Walden Media, и Reel FX Animation Studios; разпространява се от Paramount+<ref>{{Cite web |url=https://deadline.com/2019/05/antoine-fuqua-secret-society-pic-infinite-lands-date-coming-to-america-2-shifts-paramount-2020-releases-1202610328/ |title=Archived copy |access-date=2019-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190830002912/https://deadline.com/2019/05/antoine-fuqua-secret-society-pic-infinite-lands-date-coming-to-america-2-shifts-paramount-2020-releases-1202610328/ |archive-date=2019-08-30 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |last1=Pedersen |first1=Erik |title=Paramount Grounds 'Rugrats' Movie, Moves WWE's 'Rumble' Back Six Months & Titles Next 'SpongeBob' Pic |url=https://deadline.com/2019/11/rugrats-movie-pulled-wwe-rumble-release-date-titles-spongebob-movie-sponge-on-the-run-1202784527/ |website=Deadline |date=November 12, 2019 |access-date=November 13, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20191113045859/https://deadline.com/2019/11/rugrats-movie-pulled-wwe-rumble-release-date-titles-spongebob-movie-sponge-on-the-run-1202784527/ |archive-date=November 13, 2019 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |last1=Hipes |first1=Patrick |title=Paramount's Animated 'Rumble' Release Date Moves Deeper Into 2021 |url=https://deadline.com/2020/10/rumble-release-date-change-animated-wrestling-movie-wwe-paramount-1234604538/ |accessdate=28 October 2020 |work=Deadline |date=28 October 2020}}</ref><ref>{{cite web |last1=Malholtra |first1=Rahul |title='Rumble' Trailer Reveals Animated Sports Movie Heading for a Paramount+ Release |url=https://collider.com/rumble-movie-trailer-release-date-paramount-plus/ |website=Collider |date=November 26, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 януари 2022 г. || [[Писък (филм, 2022)|Писък]] || копродукция с Spyglass Media Group, Project X Entertainment, Outerbanks Entertainment и Radio Silence Productions |- | style="text-align:right;"| 4 февруари 2022 г. || [[Кретените завинаги]] || копродукция с MTV Entertainment Studios, Dickhouse Productions и Gorilla Flicks |- | style="text-align:right;"| 25 март 2022 г. || [[Изгубеният град]] || копродукция с Fortis Films, 3dot Productions и Exhibit A Films<ref>{{cite web|title=Eyeing Sandra Bullock & Ryan Reynolds Re-Team, Paramount Sets Helmers Adam & Aaron Nee For 'Lost City Of D'|url=https://deadline.com/2020/10/sandra-bullock-ryan-reynolds-reteam-lost-city-of-d-paramount-pictures-adam-nee-aaron-nee-1234595696/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=[[Deadline Hollywood]]|date=October 12, 2020|access-date=February 14, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='The Lost City Of D': Paramount Sets 2022 Release For Channing Tatum-Sandra Bullock Romantic Comedy|url=https://deadline.com/2021/02/the-lost-city-of-d-channing-tatum-sandra-bullock-paramount-2022-1234693602/|last=Del Rosario|first=Alexandra|work=[[Deadline Hollywood]]|date=February 13, 2021|access-date=February 14, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/the-lost-city-paramount-pushes-up-release-date-for-sandra-bullock-film-1234857678/|title='The Lost City': Paramount Pushes Up Release Date For Sandra Bullock-Channing Tatum Comedy|last=Grobar|first=Matt|date=October 18, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 април 2022 г. || [[Наемник (филм)|Наемник]] || единствено разпространение, продуциран от STXfilms, 30West и Thunder Road Films |- | style="text-align:right;"| 8 април 2022 г. || [[Соник: Филмът 2]] || копродукция с Sega Sammy Group, Marza Animation Planet, Original Film, Blur Studio и Sega |- | style="text-align:right;"| 13 май 2022 г. || [[Мажоретката се завръща]] * || копродукция с Paramount Players и Broken Road Productions; разпространява се от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 27 май 2022 г. || [[Топ Гън: Маверик]] || копродукция с Skydance Media, Tencent Pictures, Jerry Bruckheimer Films, TC Productions и New Republic Pictures<ref name="Quiet&TopGunDelayed">{{cite news|title='A Quiet Place II' & 'Top Gun: Maverick' Moving To 2021|url=https://variety.com/2019/film/news/chris-evans-infinite-release-date-1203209364/|date=23 July 2020|website=Deadline|access-date=23 July 2020}}</ref><ref name="schedule 4/21"/><ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=2020-08-20|title=New Republic Pictures Signs 10-Pic Co-Fi Deal With Paramount Pictures; 'Top Gun: Maverick' Among Films|url=https://deadline.com/2020/08/paramount-pictures-new-republic-pictures-10-picture-cofinancing-deal-top-gun-maverick-1203018250/|access-date=2021-06-03|website=Deadline|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 юли 2022 г. || [[Свирепи лапички: Легендата за Ханк]] || единствено разпространение чрез етикета Nickelodeon Movies в САЩ и други страни; продуциран от GFM Animation, Aniventure, Align, Brooksfilms, Huayi Brothers, Flying Tigers Entertainment, HB Wink Animation, Cinesite и Huayi Tencent Entertainment;<ref>{{Cite web |last=Galuppo |first=Mia |date=2022-01-21 |title=Paramount Lands Animated ‘Blazing Samurai’ Starring Mel Brooks, Michael Cera (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/paramount-lands-animation-blazing-samurai-starring-mel-brooks-michael-cera-exclusive-1235078920/ |access-date=2022-03-15 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref> Sky Cinema поддържа разпространението във [[Великобритания]] |- | style="text-align:right;" | 12 август 2022 г. || [[Тайният щаб]] ‡ || копродукция с Jerry Bruckheimer Films<ref>{{cite web|title=Owen Wilson Movie 'Secret Headquarters' To Hit Theaters In Summer 2022|url=https://deadline.com/2021/06/owen-wilson-movie-secret-headquarters-theatrical-release-2022-1234767887/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=June 2, 2021|access-date=June 2, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 август 2022 г. || [[Сиракът: Първо убийство]] § || единствено разпространение; продуциран от Paramount Players, Dark Castle Entertainment, Entertainment One, Sierra/Affinity и Eagle Vision |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2022 г. | [[Усмивка (филм)|Усмивка]] | копродукция с Paramount Players и Temple Hill Entertainment<ref>{{cite web|last=Rubin|first=Rebecca|url=https://variety.com/2021/film/news/sosie-bacon-somethings-wrong-with-rose-paramount-1235070324/|title='Mare of Easttown' Actor Sosie Bacon to Star in 'Something's Wrong With Rose' for Paramount Players (EXCLUSIVE)|date=September 22, 2021|website=[[Variety]]|accessdate=September 22, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|url=https://deadline.com/2022/05/paramount-dates-smile-for-fall-1235033643/|title=Paramount Dates 'Smile' For Fall|date=May 26, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|accessdate=May 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2022 г. | ''[[Significant Other]]'' ‡ | копродукция с Paramount Players; разпространява се от Paramount+<ref>{{Cite web |title=Video: Paramount+ Announces Premiere Date and Debuts Official Trailer for "Significant Other," Starring Maika Monroe and Jake Lacy {{!}} TheFutonCritic.com |url=http://thefutoncritic.com/video/2022/09/06/video-paramountplus-announces-premiere-date-and-debuts-official-trailer-for-significant-other-starring-maika-monroe-and-jake-lacy-515210/20220906cbs01/ |access-date=2022-10-01 |website=thefutoncritic.com}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 декември 2022 г. | [[Вавилон (филм, 2022)|Вавилон]] | копродукция с Marc Platt Productions и Material Pictures<ref>{{cite web|url=https://collider.com/damien-chazelle-next-movie-babylon-release-date/amp/|title=Damien Chazelle's 'Babylon' Lines up Awards Season 2021 Date|publisher=Collider.com|date=2019-11-12|accessdate=2021-01-02|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 2023 г. | [[80 за Брейди]] | копродукция с 199 Productions и Fifth Season<ref>{{cite news |last1=Kit |first1=Borys |title=Tom Brady Makes Post-Football Moves, to Produce, Appear in Road Trip Comedy for Paramount, Endeavor Content (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/tom-brady-jane-fonda-road-trip-comedy-1235098335/ |access-date=February 24, 2022 |publisher=[[The Hollywood Reporter]] |date=February 24, 2022}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/10/80-for-brady-release-date-tom-brady-leads-paramount-film-1235143695/|title='80 For Brady' Release Date: Tom Brady, Lily Tomlin, Jane Fonda & More Star In Paramount Pic Based On True Story|last=Grobar|first=Matt|date=October 13, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 март 2023 г. | [[Писък 6]] | копродукция с Spyglass Media Group, Project X Entertainment и Radio Silence Productions<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2022-02-03 |title='Scream' Sequel Moving Forward At Paramount And Spyglass |url=https://deadline.com/2022/02/scream-sequel-moving-forward-at-paramount-and-spyglass-1234925874/ |access-date=2022-02-03 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 31 март 2023 г. | [[Dungeons & Dragons: Разбойническа чест]] | копродукция с Entertainment One и Sweetpea Entertainment |- | style="text-align:right;"| 9 юни 2023 г. | [[Трансформърс: Възходът на зверовете]] | копродукция с Skydance Media, New Republic Pictures,<ref name="Grobar">{{cite web |date=2021-06-22 |last1=Grobar |first1=Matt |title=Steven Caple Jr. & Lorenzo Di Bonaventura Unveil Title For Seventh 'Transformers' Film, Tease New Character & Story Details |url=https://deadline.com/2021/06/transformers-7-steven-caple-jr-reveals-title-anthony-ramos-dominique-fishback-lorenzo-di-bonaventura-paramount-1234779155/ |website=Deadline Hollywood }}</ref> Bay Films<ref>{{cite web|date=2021-06-27|last1=Sneider|first1=Jeff|title=Exclusive: 'Transformers: Rise of the Beasts' Adds Ron Perlman as Voice of Optimus Primal|url= https://collider.com/ron-perlman-optimus-primal-voice-transformers-7-rise-of-the-beasts/amp/|website=Collider}}</ref> и Entertainment One<ref>{{cite web|title= Paramount Dates New 'Transformers' Movie For 2022|url= https://deadline.com/2020/05/paramount-dates-new-transformers-movie-for-2022-1202924176/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=May 1, 2020|access-date=June 18, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 юни 2023 г. | [[Индиана Джоунс и реликвата на съдбата]] | единствен студиен надпис; копродукция с [[Уолт Дисни Пикчърс]] и [[Лукасфилм]]; разпространен от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]<ref>{{Cite web |url=https://www.instagram.com/p/Cqu-b3IrcMh/?igshid=YmMyMTA2M2Y= |title=Archived copy |access-date=April 7, 2023 |archive-date=April 7, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230407185559/https://www.instagram.com/p/Cqu-b3IrcMh/?igshid=YmMyMTA2M2Y= |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 юли 2023 г. | [[Мисията невъзможна 7: Пълна разплата – част първа]] | копродукция с Skydance Media, New Republic Pictures и TC Productions<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/paramount-g-i-joe-dungeons-dragons-1202644244/|title=Paramount Dates 'G.I. Joe 3' for 2020, 'Dungeons & Dragons' for 2021|publisher=Variety.com|date=2017-12-18|accessdate=2017-12-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20171220043804/http://variety.com/2017/film/news/paramount-g-i-joe-dungeons-dragons-1202644244/|archive-date=2017-12-20|url-status=live}}</ref><ref name="schedule 4/21"/> |- | style="text-align:right;"| 2 август 2023 г. | [[Костенурките нинджа: Пълен хаос]] | копродукция с Paramount Animation, Nickelodeon Movies, Nickelodeon Animation Studio и Point Grey Pictures<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2022-02-07 |title='Smurfs' Heads To Nickelodeon & Paramount Animation In New Multi-Pic Deal; Pam Brady Writing New Movie; Series Picked Up For Season 2 |url=https://deadline.com/2022/02/smurfs-nickelodeon-paramount-movie-deal-season-2-tv-1234927777/ |access-date=2022-03-20 |website=Deadline |language=en-US}}</ref><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/teenage-mutant-ninja-turtles-reboot-seth-rogen-1234985667/|title='Teenage Mutant Ninja Turtles' Reboot From Seth Rogen, Nickelodeon Set for 2023|author=Jordan Moreau|work=Variety|date=June 1, 2021|access-date=June 1, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|title='Teenage Mutant Ninja Turtles' Getting CG Movie Reboot From Nickelodeon & Seth Rogen's Point Grey Pictures|url=https://deadline.com/2020/06/teenage-mutant-ninja-turtles-cg-movie-reboot-from-nickelodeon-seth-rogens-point-grey-pictures-1202973764/|website=Deadline|accessdate=June 30, 2020|date=June 30, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 септември 2023 г. | [[Пес патрул: Супер филмът]] | копродукция с Nickelodeon Movies, Spin Master Entertainment и Mikros Image<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/11/paw-patrol-the-mighty-movie-sequel-theatrical-release-paramount-1234866886/|title='PAW Patrol: The Mighty Movie' Sequel Gets Greeenlight For Theatrical Release Via Paramount; TV Spinoff Also Set|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=November 3, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 6 октомври 2023 г. | [[Убийците на цветната луна]] | копродукция с Apple Studios, Imperative Entertainment, Sikelia Productions и Appian Way Productions;<ref>{{cite web |last=Tartaglione |first=Nancy |url=https://deadline.com/2019/06/paramount-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-killers-of-the-flower-moon-cineeurope-1202634735/ |title=Paramount Acquires Imperative's Martin Scorsese-Leonardo DiCaprio Adaptation 'Killers Of The Flower Moon' – CineEurope |website=[[Deadline Hollywood|Deadline]] |date=June 19, 2019 |accessdate=July 30, 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190728121547/https://deadline.com/2019/06/paramount-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-killers-of-the-flower-moon-cineeurope-1202634735/ |archivedate=July 28, 2019 |url-status=live}}</ref> разпространен от Apple TV+<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2020/05/killers-of-the-flower-moon-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-robert-de-niro-apple-paramount-1202904816/ |title=Apple To Team With Paramount On Scorsese-DiCaprio-De Niro Drama 'Killers Of The Flower Moon' |website=Deadline Hollywood |first=Mike Jr. |last=Fleming |date=May 27, 2020 |accessdate=May 27, 2020|archive-date=May 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200528002737/https://deadline.com/2020/05/killers-of-the-flower-moon-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-robert-de-niro-apple-paramount-1202904816/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 октомври 2023 г. | ''[[Under the Boardwalk]]'' | копродукция с Paramount Animation и Big Kid Pictures<ref name="PA2020s">{{cite web|last=Giardina|first=Carolyn|title='Spice Girls' Movie in the Works as Paramount Unveils Animation Slate (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/paramount-plans-spice-girls-movie-as-part-newly-unveiled-animation-slate-1217519|date=June 12, 2019|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=August 9, 2022|archive-date=June 12, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190612145051/https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/paramount-plans-spice-girls-movie-as-part-newly-unveiled-animation-slate-1217519|url-status=live}}</ref><ref name="Boardwalk&Tiger">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='A Quiet Place II' & 'Top Gun: Maverick' Moving To 2021|url=https://deadline.com/2020/07/quiet-place-2-top-gun-2-moving-to-2021-1202993889/|work=[[Deadline Hollywood]]|date=July 23, 2020|access-date=August 9, 2022|archive-date=April 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210427023740/https://deadline.com/2020/07/quiet-place-2-top-gun-2-moving-to-2021-1202993889/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=After a Decade in Limbo, Brian Robbins Is Giving Paramount a Makeover With ‘Ninja Turtles,’ Tom Cruise and ‘Gladiator 2’|url=https://variety.com/2023/film/features/brian-robbins-paramount-pictures-tmnt-mutant-mayhem-tom-cruise-1235679142/|access-date=July 26, 2023|website=Variety|date=July 26, 2023}}</ref><ref>{{cite web|title=Paramount Will Give 'Under The Boardwalk' A Limited Theatrical Release On October 27|url=https://www.cartoonbrew.com/distribution/under-the-boardwalk-limited-theatrical-release-october-27-233915.html|access-date=October 20, 2023|last=Lang|first=Jamie|website=Cartoon Brew|date=October 19, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 януари 2024 г. | [[Гадни момичета (филм, 2024)|Гадни момичета]] | копродукция с Paramount Players, Broadway Video и Little Stranger<ref>{{cite web|title='Mean Girls the Musical': Arturo Perez Jr. and Samantha Jayne Tapped To Direct Adaptation For Paramount Players|url=https://deadline.com/2021/09/mean-girls-the-musical-arturo-perez-jr-and-samantha-jayne-direct-paramount-players-1234840881/|last=Kroll|first=Justin|work=[[Deadline Hollywood]]|date=September 21, 2021|access-date=September 21, 2021|archive-date=September 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210921173215/https://deadline.com/2021/09/mean-girls-the-musical-arturo-perez-jr-and-samantha-jayne-direct-paramount-players-1234840881/|url-status=live}}</ref><ref name="ParamountSept2023">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/smile-mean-girls-musical-set-2024-release-dates-1235597249/|title='Smile 2,' 'Mean Girls' Musical Set 2024 Release Dates|website=[[The Hollywood Reporter]]|first=Aaron|last=Couch|date=September 22, 2023|access-date=September 22, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. | [[Чиракът на тигъра]] ‡ | копродукция с Paramount Animation и New Republic Pictures, разпространява от Paramount+<ref name="Quiet&TopGunDelayed"/> |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2024 г. | [[Боб Марли: One Love]] | копродукция с Tuff Gong и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 18, 2022|title='Scream' Sequel & Bob Marley Biopic Theatrical Release Dates Set By Paramount|url=https://deadline.com/2022/03/scream-sequel-bob-marley-biopic-release-dates-1234981909/|access-date=March 18, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|archive-date=July 14, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220714202614/https://deadline.com/2022/03/scream-sequel-bob-marley-biopic-release-dates-1234981909/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. | [[Сладки сънища (филм, 2024)|Сладки сънища]] | копродукция с The Barnum Picture Company<ref>{{cite web|url=https://www.firstshowing.net/2024/softball-coach-comedy-sweet-dreams-trailer-with-johnny-knoxville/|title=Softball Coach Comedy 'Sweet Dreams' Trailer with Johnny Knoxville|website=First Showing|date=March 13, 2024 |access-date=March 13, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 май 2024 г. | [[Измислени приятели]] | копродукция с Sunday Night Productions и Maximum Effort<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|date=October 15, 2019|title=Ryan Reynolds, John Krasinski Teaming for Fantasy Comedy 'Imaginary Friends' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/ryan-reynolds-john-krasinski-team-imaginary-friends-film-1246914|access-date=April 10, 2021|work=[[The Hollywood Reporter]]|archive-date=March 16, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230316222252/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/ryan-reynolds-john-krasinski-team-imaginary-friends-film-1246914/|url-status=live}}</ref><ref name="schedule 4/21" /><ref>{{cite web|last=Gajewski|first=Ryan|date=July 19, 2022|title='A Quiet Place: Day One' Prequel Pushes Back Release Date to 2024|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/quiet-place-day-one-prequel-release-date-1235183350/|access-date=July 19, 2022|website=[[The Hollywood Reporter]]|archive-date=July 20, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220720063044/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/quiet-place-day-one-prequel-release-date-1235183350/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 28 юни 2024 г. | [[Нито звук: Ден първи]] | копродукция с Platinum Dunes и Sunday Night Productions<ref>{{cite web|url=https://bloody-disgusting.com/movie/3712890/a-quiet-place-day-one-is-the-official-title-for-third-franchise-movie/|title='A Quiet Place: Day One' is the Official Title for Third Franchise Movie|last=Squires|first=John|date=April 28, 2022}}</ref><ref>{{cite web|last=Gajewski|first=Ryan|date=July 19, 2022|title=‘A Quiet Place: Day One’ Prequel Pushes Back Release Date to 2024|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/quiet-place-day-one-prequel-release-date-1235183350/|access-date=July 19, 2022|website=The Hollywood Reporter}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 август 2024 г. || ''[[Watchmen: Chapter I]]'' || копродукция с [[Warner Bros. Animation]] и DC Entertainment; разпространява се от Warner Bros. Home Entertainment<ref>{{cite web | url=https://www.blu-ray.com/movies/Watchmen-Chapter-I-Blu-ray/362435/ | title=Watchmen: Chapter I Blu-ray (Blu-ray + Digital HD) }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 септември 2024 г. || ''[[Here After]]'' || копродукция с Artina Films, ClaRo Productions, Fenix Entertainment, Hopscotch Pictures, и Likely Story<ref>{{Cite web |last=Frost |first=Her After - Movie |title=Here After - Movie |url=https://www.tvinsider.com/show/here-after/ |access-date=2024-08-16 |website=TVInsider |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 септември 2024 г. | [[Трансформърс: Първият]] | копродукция с Paramount Animation, Di Bonaventura Pictures, New Republic Pictures и Entertainment One<ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=April 30, 2020|title=Animated 'Transformers' Prequel Activated; 'Toy Story 4's Josh Cooley To Direct For Hasbro/eOne & Paramount|url=https://deadline.com/2020/04/transformers-animated-movie-paramount-hasbro-toy-story-4-director-josh-cooley-1202921100/|access-date=January 22, 2022|website=Deadline|language=en-US|archive-date=April 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210429210101/https://deadline.com/2020/04/transformers-animated-movie-paramount-hasbro-toy-story-4-director-josh-cooley-1202921100/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|date=January 22, 2022|title=New 'Transformers' Animated Movie Release Date Set For 2024|url=https://collider.com/new-transformers-animated-movie-release-date/|access-date=January 22, 2022|website=Collider|language=en-US|archive-date=January 22, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220122080723/https://collider.com/new-transformers-animated-movie-release-date/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |last=Grobar |first=Matt |title='Transformers One': Paramount Pushes Date For Animated Feature |url=https://deadline.com/2023/05/transformers-one-release-date-pushed-by-paramount-1235379167/ |website=[[Deadline Hollywood]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |date=May 24, 2023 |accessdate=May 24, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2024 г. || [[Апартамент 7A]] || копродукция с Paramount Players, Sunday Night Productions и Platinum Dunes<ref>{{cite web|last=Complex|first=Valerie|title=Julia Garner's 'Rosemary's Baby' Prequel 'Apartment 7A' To Launch In Fall On Paramount+|url=https://deadline.com/2024/04/apartment-7a-julia-garner-to-star-in-paramount-prequel-natalie-erika-james-to-direct-1235896226/|website=[[Deadline Hollywood]]|date=April 26, 2024|access-date=April 26, 2024}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vanityfair.com/hollywood/story/rosemarys-baby-prequel-apartment-7a-first-look|title=Rosemary's Baby Prequel Apartment 7A Aims to Raise Hell: A First Look|website=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]]|date=July 16, 2024|access-date=July 16, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 октомври 2024 г. | [[Усмивка 2]] | копродукция с Paramount Players и Temple Hill Entertainment<ref name="ParamountSept2023" /> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2024 г. | [[Гладиатор 2]] | копродукция с Scott Free Productions, Red Wagon Entertainment и Parkes/MacDonald Productions<ref>{{Cite web |title=Ridley Scott Says Gladiator 2 Will Be ‘Ready To Go’ After Napoleon Movie – Exclusive |url=https://www.empireonline.com/movies/news/ridley-scott-gladiator-2-ready-to-go-after-napoleon-exclusive/ |access-date=2023-03-17 |website=Empire |archive-date=September 29, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210929173803/https://www.empireonline.com/movies/news/ridley-scott-gladiator-2-ready-to-go-after-napoleon-exclusive/ |url-status=live }}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 25 ноември 2024 г. || [[Скъпи Дядо Коледа (филм, 2024)|Скъпи Дядо Коледа]] || копродукция с Conundrum Entertainment<ref>{{Cite web|url=https://ew.com/jack-black-diabolical-fun-satan-dear-santa-first-look-exclusive-8740191|website=[[Entertainment Weekly]]|accessdate=November 6, 2024|title=Jack Black is 'diabolical, but in a fun way' as Satan in Dear Santa first look (exclusive)|first=Lauren|last=Huff|date=November 6, 2024}}</ref><ref>{{cite web|title=Bobby Farrelly's 'Dear Santa' Starring Jack Black Unveils Trailer, Paramount+ Premiere Date|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=7 November 2024|access-date=7 November 2024|url=https://deadline.com/2024/11/dear-santa-movie-unveils-premiere-date-paramount-plus-trailer-1236169965/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 ноември 2024 г. || ''[[Watchmen: Chapter II]]'' || копродукция с [[Warner Bros. Animation]] и DC Entertainment; разпространява се от Warner Bros. Home Entertainment<ref>{{cite web |last1=Hopewell |first1=John |last2=Lang |first2=Jamie |title=New 'Regular Show,' 'Foster's Home for Imaginary Friends' Series Unveiled at Annecy (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2024/tv/global/regular-show-fosters-adventure-time-scooby-doo-1236034978/ |website=Variety |access-date=14 June 2024 |date=12 June 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 ноември 2024 г. || [[5 септември (филм)|5 септември]] || единствено разпространение извън Германия, Австрия и Швейцария; продуциран от BerghausWöbke Filmproduktion, Constantin Film, Projected Picture Works и Edgar Reitz Filmproduktion<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/september-5-sells-paramount-munich-terrorist-attacks-1235991379/|title=Paramount Snags Fall's Hottest Sales Title ''September 5'', Shaking Up Oscar Race (Exclusive)|website=[[The Hollywood Reporter]]|first=Scott|last=Feinberg|date=September 15, 2024|access-date=September 15, 2024}}</ref><ref name="ParamountOct2024">{{cite web|url=https://deadline.com/2024/10/paramount-movies-2025-glen-powell-running-man-1236107827/|title=Paramount Dates & Shifts Slew For 2025: Glen Powell's ''Running Man'', ''Smurfs'', ''Naked Gun'', ''Vicious'' & More|date=October 4, 2024|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=October 4, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 20 декември 2024 г. | [[Соник: Филмът 3]] | копродукция с Sega Sammy Group, Original Film, Marza Animation Planet и Blur Studio<ref>{{cite web|last=Grobar|first=Matt|date=August 8, 2022|title=Paramount Sets ‘Sonic The Hedgehog 3’ Release, Pushes Date For Smurfs Animated Musical|url=https://deadline.com/2022/08/paramount-updates-release-plans-for-sonic-the-hedgehog-3-smurfs-musical-1235087859/|access-date=August 8, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2024 г. | [[Better Man: Роби Уилямс]] | единствено разпространение в САЩ; продуциран от Footloose Productions, Zero Gravity Management, Jumpy Cow Pictures, Showman и Rocket Science<ref>{{cite web|title=Paramount Preempts Robbie Williams Pic 'Better Man'; $25 Million NA Top Indie Deal In Years For 'The Greatest Showman's Michael Gracey Musical |url=https://deadline.com/2024/02/robbie-williams-musical-better-man-in-25-million-dollar-paramount-deal-north-american-rights-big-deal-1235811001/|last=Fleming|first=Mike Jr.|website=Deadline Hollywood|date=February 6, 2024|access-date=February 6, 2024}}</ref><ref name="NakedGun">{{cite web|last=Stephan|first=Kacey|date=February 28, 2024|url=https://variety.com/2024/film/news/naked-gun-remake-2025-paramount-tmnt-paw-patrol-sequel-2026-1235925545/|title='Naked Gun' Remake Set for 2025 by Paramount; 'TMNT' and 'Paw Patrol' Sequels Dated for 2026|access-date=February 28, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 февруари 2025 г. || ''[[Vicious]]''|| единствено разпространение; продуциран от Atlas Independent<ref>{{cite news |author1=Matt Donnelly |title=Dakota Fanning Horror Film 'Vicious' Set at Paramount |url=https://variety.com/2024/film/news/dakota-fanning-horror-vicious-paramount-1235924797/ |access-date=29 February 2024 |work=Variety |date=February 28, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 март 2025 г. || ''[[Novocaine]]'' || копродукция с Infrared Pictures, Safehouse Pictures и Circle of Confusion<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/02/jack-quaid-amber-midthunder-thriller-novocaine-paramount-acquires-infrared-1235811481/|title=Paramount Acquires Infrared's Jack Quaid & Amber Midthunder Thriller 'Novocaine;' Robert Olsen & Dan Berk Direct|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=February 1, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 май 2025 г. || [[Мисията невъзможна: Възмездие]] || копродукция с Skydance Media и TC Productions<ref>{{cite web|first=Dave|last=McNary|date=February 1, 2019|title=Tom Cruise 'Mission: Impossible' movies dated for Summers of 2021 and 2022|url=https://variety.com/2019/film/news/tom-cruise-mission-impossible-movies-2021-2022-1203126749/|website=[[Variety]]|access-date=February 1, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 юли 2025 г. || [[Неозаглавен филм на Трей Паркър]] || копродукция с PGLang и Park County<ref>{{Cite web |last1=Tartaglione |first1=Nancy |last2=D'Alessandro |first2=Anthony |date=April 11, 2024 |title=Paramount Dates Live-Action Musical From Matt Stone & Trey Parker – CinemaCon |url=https://deadline.com/2024/04/matt-stone-trey-parker-musical-movie-paramount-release-date-cinemacon-1235881964/ |access-date=April 11, 2024 |website=Deadline Hollywood |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 юли 2025 г. || ''[[The Smurfs Movie]]'' || копродукция с Paramount Animation и Nickelodeon Movies<ref name="SmurfCast">{{cite web |last=Gardner |first=Chris |title='The Smurfs Movie' Sets Starry Cast to Join Rihanna; Dave Bautista, Eric Nam Board 'Airbender' Franchise |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/the-smurfs-movie-cast-rihanna-1235871717/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=April 11, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 август 2025 г. || ''[[The Naked Gun]]'' || копродукция с Fuzzy Door Productions<ref>{{cite web|last=Kroll|first=Justin|date=October 13, 2022|url=https://deadline.com/2022/10/naked-gun-paramount-liam-neeson-lonely-islands-akiva-schaffer-1235144065/|title=New 'Naked Gun' Movie A Go At Paramount With Liam Neeson In Talks To Star And 'Lonely Island's Akiva Schaffer Directing|access-date=October 13, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref name="NakedGun"/> |- | style="text-align:right;" | 3 октомври 2025 г. || ''[[Roofman]]'' || продуциран от Miramax, Limelight, High Frequency Entertainment, Hunting Lane и 51 Entertainment<ref>{{cite web|title=Miramax Lands Distribution Rights To Derek Cianfrance’s Next Film ‘Roofman’ Starring Channing Tatum And Kirsten Dunst|website=[[Deadline Hollywood]]|first1=Justin|last1=Kroll|first2=Mike Jr|last2=Fleming|date=2 October 2024|access-date=2 October 2024|url=https://deadline.com/2024/10/miramax-derek-cianfrance-roofman-channing-tatum-kirsten-dunst-1236105071/}}</ref><ref>{{cite web|title=Channing Tatum, Kirsten Dunst Movie 'Roofman' Sets Fall 2025 Release Date|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|first=Rebecca|last=Rubin|date=30 October 2024|access-date=30 October 2024|url=https://variety.com/2024/film/news/channing-tatum-kirsten-dunst-movie-roofman-release-date-1236195090/}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 ноември 2025 г. || ''[[The Running Man]]'' || копродукция с Genre Films и Complete Fiction<ref>{{Cite web |last=Fleming |first=Mike Jr. |date=February 19, 2021 |title=Edgar Wright To Direct Stephen King's 'The Running Man' At Paramount Pictures; Simon Kinberg's Genre Films Producing |url=https://deadline.com/2021/02/edgar-wright-direct-the-running-man-stephen-king-paramount-pictures-simon-kinbergs-genre-films-1234697279/ |access-date=February 19, 2021 |website=[[Deadline Hollywood]] |archive-date=February 19, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210219200428/https://deadline.com/2021/02/edgar-wright-direct-the-running-man-stephen-king-paramount-pictures-simon-kinbergs-genre-films-1234697279/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 декември 2025 г. || ''[[The SpongeBob Movie: Search for SquarePants]]'' || копродуцкия с Paramount Animation, Nickelodeon Movies и United Plankton Pictures<ref name=":0">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=November 10, 2022 |title=Paramount Sets Dates For New 'SpongeBob' & 'Aang Avatar' Animated Movies |url=https://deadline.com/2022/11/spongebob-squarepants-aang-avatar-animation-movies-release-dates-1235169468/ |access-date=November 11, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Welk |first=Brian |date=2023-04-27 |title=Paramount Gets Animated with CinemaCon Presentation |url=https://www.indiewire.com/2023/04/spongebob-squarepants-4-transformers-one-animated-cast-1234833032/ |access-date=2023-04-28|website=IndieWire}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 януари 2026 г. || ''[[Aang: The Last Airbender]]'' || копродукция с Nickelodeon Movies и Avatar Studios<ref>{{cite web|last1=White|first1=Peter|date=February 24, 2021|title='Avatar: The Last Airbender' Franchise To Expand With Launch Of Nickelodeon's Avatar Studios, Animated Theatrical Film In The Works |url=https://deadline.com/2021/02/avatar-the-last-airbender-franchise-expansion-launch-nickelodeons-avatar-studios-animated-theatrical-film-1234699594/|access-date=March 5, 2021|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 февруари 2026 г. || [[Писък 7]] || копродукция с Spyglass Media Group, Project X Entertainment и Radio Silence Productions<ref>{{Cite news |last=Kit |first=Borys |date=August 2, 2023 |title=Christopher Landon to Direct 'Scream 7' |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/christopher-landon-to-direct-scream-7-1235549639/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=August 2, 2023 |archive-date=August 2, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230802202532/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/christopher-landon-to-direct-scream-7-1235549639/ |url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=October 1, 2024 |title='Scream VII' Lands February 2026 Release Date |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/scream-vii-february-2026-release-date-1236018917/ |access-date=October 1, 2024 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |} == Вижте също == * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на „Парамаунт Пикчърс“}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] hbmi39kzck0ynz48r0dxcdeak5dtfbv 0 793352 12419570 11212945 2024-11-22T08:22:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419570 wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Heartbeat City'' | обложка =CD autolev crop.jpg | автор = [[Карс (група)|Карс]] | тип = студиен | дата = юни 1983 – януари 1984 | година = 13 март 1984 | жанр = [[Ню уейв]], [[Поп рок]], [[Софт рок]] | времетраене = 38:41 | имена = Робърт Джон „Мът“ Ланге, Карс | лейбъл = [[Електра Рекърдс|Електра]] | пореден = Пети | език = [[английски език|английски]] | оценка = | предишен албум = ''[[Shake It Up]]''<br>(1981) | този албум = '''''Heartbeat City'''''<br>(1984) | следващ албум =''[[Door to Door]]''<br>(1987) | сингли = <div> # ''„You Might Think“'' <br><small>Издаден: 13 март 1984</small> # ''„Magic“'' <br><small>Издаден: 7 май 1984</small> # ''„[[Drive]]“'' <br><small>Издаден: 21 юли 1984</small> # ''„Hello Again“'' <br><small>Издаден: 15 октомври 1984</small> # ''„Why Can't I Have You“'' <br><small>Издаден: 7 януари 1985</small> # ''„Heartbeat City“'' <br><small>Издаден: Септември 1985</small> </div> }} '''''Heartbeat City''''' е петият студиен албум на [[САЩ|американска]] [[Рок музика|рок]] [[Музикална група|група]] [[Карс (група)|Карс]], издаден на 13 март 1984 г. от [[Електра Рекърдс]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/heartbeat-city-mw0000649959 | заглавие = Heartbeat City Review by Tim Sendra | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = Sendra | първо_име = Tim | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Cars | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = This sounds a bit like the recipe for a airless, stale album, but much like Pyromania, Heartbeat City is a gleaming pop masterpiece. The producer's golden touch, the strength of the songs Ric Ocasek wrote, and the stunning vocal performance both he and Benjamin Orr deliver make the album one of the best of the '80s and something that still sounds perfect many years later. | език-скрит = | език = en }}</ref> Групата продуцира албума с Робърт Джон „Мът“ Ланге. Това е първият албум на групата, който не е продуциран от дългогодишния продуцент [[Рой Томас Бейкър]]. ''Heartbeat City'' също така представлява връщане към успеха на едноименния дебютен албум на групата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.robertchristgau.com/xg/cg/cgv9-84.php | заглавие = Christgau's Consumer Guide | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = Christgau | първо_име = Robert | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1984-09-25 | труд = | издател = robertchristgau.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = THE CARS: Heartbeat City (Elektra) With hooks recurring as predictably as zebras on a carousel or heartbeats in a city, the glossy approach the Cars invented has made this the best year for pure pop in damn near twenty, and it's only fair that they should return so confidently to form. They still don't have much to say and they're still pretty arch about it, but that's no reason for anybody to get unduly bothered, and neither is Greg Hawkes's Fairlight. B PLUS | език-скрит = | език = en }}</ref> Многобройни песни от албума се излъчват по модерните рок и [[Албумно-ориентиран рок|албумно-ориентираните рок]] станции, като синглите ''„[[Drive]]“'' и ''„You Might Think“'' достигат първите 10 на [[Билборд Хот 100]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/the-cars/chart-history/hsi/ | заглавие = The Cars | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Hot 100 | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> докато албумът достига трето място в [[Билборд 200]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/the-cars/chart-history/tlp/ | заглавие = The Cars | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Billboard 200 | издател = illboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Редица песни от албума също получават значително радио и телевизионно излъчване, по-специално ''„Drive“'', ''„You Might Think“'' и ''„Magic“'', като всичките се излъчват многократно по [[Ем Ти Ви]]. Заглавната песен служи като шести и последен сингъл от албума извън Северна Америка. Водещите вокали на ''„Drive“'' са изпълнени от басиста [[Бенджамин Ор]]. Видеото към песента е режисирано от актьора [[Тимъти Хътън]] и включва [[Рик Окасек]], който спори с проблемна млада жена, изиграна от модела Паулина Поризкова (за която Окасек по-късно се жени).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imdb.com/title/tt6799684/ | заглавие = The Cars: Drive | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = imdb.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''„Hello Again“'' също е с видео, режисирано от Анди Уорхол, който също се появява на екрана.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.openculture.com/2012/10/watch_the_uncensored_andy_warhol-directed_video_for_the_cars_hit_hello_again_nsfw.html | заглавие = The Uncensored Andy Warhol-Directed Video for The Cars’ Hit “Hello Again” (NSFW) | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = Jones | първо_име = Josh | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-10-15 | труд = Art, Music | издател = openculture.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The biggest hit from that album, “You Might Think,” was a massive MTV video hit and one of the first music videos to use computer graphics. Warhol plays on much of the aesthetic of the “You Might Think” video, which kind of epitomized the cheesy, slightly sexist, mid-eighties look The Cars made big: giant, scantily-clad women, rudimentary computer graphics scenes featuring sunglasses and cocktails, and, of course, plenty of cars. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Списък с песните == === Страна едно === # ''„Hello Again“'' – 3:47 # ''„Looking for Love“'' – 3:52 # ''„Magic“'' – 3:57 # ''„[[Drive]]“'' – 3:55 # ''„Stranger Eyes“'' – 4:26 === Страна две === # ''„You Might Think“'' – 3:04 # ''„It's Not the Night“'' – 3:49 # ''„Why Can't I Have You“'' – 4:04 # ''„I Refuse“'' – 3:16 # ''„Heartbeat City“'' – 4:31 == Музиканти == * [[Рик Окасек]] – вокали, китара * [[Бенджамин Ор]] – вокали, бас * [[Елиът Истън]] – китара, вокали * [[Грег Хоукс]] – клавиши, вокали, програмиране * [[Дейвид Робинсън]] – барабани, програмиране == Сертификати и продажби == {| class="wikitable" |- ! Страна ! Сертификат ! Сертифицирани бройки / продажби |- |Нова Зеландия<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=3116 | заглавие = OFFICIAL TOP 40 ALBUMS | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = ALBUMS | издател = nztop40.co.nz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211118092231/https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=3116 | архив_дата = 2021-11-18 | цитат = The 40 best-selling and most-streamed albums. | език-скрит = | език = en }}</ref><br>''<small>Физически продажби</small>'' |Платинен |15 000 |- |Великобритания<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpi.co.uk/award/2802-1330-2 | заглавие = Cars Heartbeat City | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = ALBUMS | издател = bpi.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><br>''<small>Физически продажби</small>'' |Златен |100 000 |- |САЩ<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=The+Cars&ti=Heartbeat+City&format=Album&type=#search_section | заглавие = RIAA’s historic Gold® & Platinum® | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = GOLD & PLATINUM | издател = riaa.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><br>''<small>Физически продажби</small>'' |4хПлатинен |4 000 000 |- |} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Heartbeat City|1038786224}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Музикални албуми от 1984 година]] 0o2hbrloid1a71c3bvg6wsbo3y462u8 0 797631 12419463 11999524 2024-11-22T03:04:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419463 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = And Winter Came... | тип = студиен | автор = [[Еня]] | записване = [[2006]] – [[2008]] в Студио Aigle (Килини, [[Дъблин (графство)|Графство Дъблин]], [[Ирландия]]) |издаване = [[10 ноември]] [[2008]] | година = | жанр = [[Ню ейдж (музика)|Ню ейдж]], [[Келтска музиа]], [[Коледна музика]] | стилове = | времетраене = 44:59 | лейбъл = [[Уорнър Мюзик Груп|Уорнър Мюзик]] (Обед. кралство), [[Рипрайз Рекърдс]] (САЩ) | пореден = седми студиен | продуцент = [[Ники Райън]] | език = [[Английски език|Английски]], [[Ирландски език|ирландски]], [[Латински език|латински]] | имена = | оценка = * ''[[Allmusic]]'' {{рейтинг|3|5}} | предишен албум = ''[[Sounds of the Season: The Enya Collection]]'' <br/>(2006) | този албум = '''''And Winter Came...''''' <br/>(2008) | следващ албум = ''[[The Very Best of Enya]]'' <br/>(2009) | сингли = # ''[[Trains and Winter Rains]]''<br /><small>Издаден: 10 октомври 2008</small><br>''White Is in the Winter Night''<br /><small>Издаден: 4 ноември 2008</small><br>''[[My! My! Time Flies!]]''<br /><small>Издаден: 4 февруари 2009</small><br>''Dreams Are More Precious''<small>Издаден: 10 октомври 2009</small> }} '''''And Winter Came...''''' (от англ. „И дойде зима...“) е седмият [[студиен албум]] на ирландската певица, композиторка и музикантка [[Еня]], издаден на [[10 ноември]] [[2008]] г. от [[Уорнър Мюзик Груп|Уорнър Мюзик]]. След като записва нови коледни песни за четвъртото си [[EP]] ''[[Sounds of the Season: The Enya Collection]]'' (2006), Еня започва работа по коледен албум с традиционни коледни песни и с оригинални песни, но идеята е променена на колекция от песни с коледна или зима тематика, тъй като тя по-добре подхожда на стила на новия материал. Записан е с нейните дългогодишни сътрудници: [[Аранжимент|аранжорът]] и [[Продуцентство|продуцентът]] [[Ники Райън]] и съпругата му текстописката [[Рома Райън]]. Албумът получава смесени до положителни отзиви от музикалните критици и става световен успех, достигайки Топ 10 в 21 държави през първите три седмици, включително номер 8 в [[Билборд 200]] на САЩ и № 6 в Класацията на албумите в Обединеното кралство. Песента ''[[Trains and Winter Rains]]'' е единственият сингъл на [[Компактдиск|CD]] от албума и е последван от ''Dreams Are More Precious'', ''[[White Is in the Winter Night]]'' и ''My! My! Time Flies!'', издадени за дигитално сваляне. За да популяризира албума, Еня прави няколко интервюта, участия и изпълнения на живо. Албумът е продаден в над 3 милиона копия по целия свят. == Предистория и запис == През ноември 2006 г., след промоционалното си турне за предишния си студиен албум ''[[Amarantine (албум)|Amarantine]]'' (2005), Еня издава четвъртото си [[EP]], озаглавено ''[[Sounds of the Season: The Enya Collection]] –'' издание с [[Коледна музика|коледна]] тематика, съдържащо нови и издадени преди това песни от специалното коледно издание на ''Amarantine'', също пуснато през същия месец. За следващия си студиен албум Еня решава да запише албум с [[коледна музика]] – проект, който желае да направи от известно време. Тя е вдъхновена от идеята, тъй като зимата е любимият ѝ сезон, който тя нарича „много носталгичен [...], много успокояващ“ и в който тя прекарва най-много време, за да развива скиците на музиката, която е нахвърляла през годината.<ref name="CNN2008">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2008/SHOWBIZ/Music/12/24/enya.winter/#cnnSTCText|заглавие=Enya celebrates 'Winter'|автор=Cook|първо_име=Shanon|издател=CNN|достъп_дата=27 дек. 2021}}</ref> Първоначално Еня подхожда към проекта с идеята да комбинира парчета от [[EP]]-то ''Sounds of the Season'' с нов материал,<ref name="billboard2008">{{Cite journal|last=Sutherland|first=Mark|date=29 ноември 2008|title=Simple Gift: Christmas Comes Early for Enya, Warners|url=https://books.google.com/books?id=pBQEAAAAMBAJ&pg=PA43|journal=Billboard|volume=120|issue=48|page=43|issn=0006 – 2510|access-date=27 дек. 2021}}</ref> но това е отхвърлено, понеже албум с песни на коледна или зимна тематика е по-привлекателен, т. к. новата музика, която Еня е разработила, е по-подходяща за това. Ники Райън добавя, че албумът се е развил в такъв, „базиран на зимен пейзаж, където Коледа пристига тук и там, но би било погрешно да го наречем коледен албум на Еня“.<ref name="PR08">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://enyabookofdays.com/articles/awc-1.htm|заглавие=Warner News Release – Interview|дата=15 септ. 2008|издател=Warner Music Norway|достъп_дата=27 дек. 2021|архив_дата=2021-10-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211025014429/http://www.enyabookofdays.com/articles/awc-1.htm}}</ref> Албумът е записан между 2006 и 2008 г. с Еня и нейните дългогодишни сътрудници: аранжорът и продуцентът [[Ники Райън]] и съпругата му – текстописката [[Рома Райън]]. Той включва десет оригинални песни с текстове, изпети на английски.<ref name="PR08" /> Както и при предишните ѝ албуми албумът е записан в Студио „Еглъ“ (''Aigle Studio'') – домашното студио на сем. Райън в Килини, [[Дъблин (графство)|Графство Дъблин]]. == Музика и текст == ''And Winter Came...'' („И дойде зима...“) е инструментална и преаранжирана версия на ''Midnight Blue'' – B страна на [[Wild Child (песен на Еня)|''Wild Child'']], вторият сингъл от албума на Еня ''[[A Day Without Rain]]'' (2000). По-голямата част от албумите на певицата започват с инструментално парче със същото заглавие и тя избира заглавната песен като начало, защото темите ѝ „задават настроението на есента, преминаваща към зимата“.<ref name=":0">Enya, Brennan; Ryan, Nicky; Ryan, Roma (2008). ''[https://www.youtube.com/watch?v=znmQhptP8VA Enya – And Winter Came &#91;EPK&#93;]''. Warner Bros. Records. Посетен на 27 дек. 2021</ref> ''Journey of the Angels'' („Пътуване на ангелите“) е написана в стила на това, което изпълнителката описва като „бавна традиционна песен“. Рома подчертава религиозния ѝ аспект и я избира като личен акцент в албума.<ref name=":0" /> Песента е посветена на американския режисьор и редактор [[Тим Ройс]], който продуцира музикалните видеоклипове към песните на Еня [[Amarantine (песен)|''Amarantine'']] и ''[[It’s in the Rain]]'' и умира през 2007 г.<ref name=":1">''And Winter Came...'' (Media notes). Warner Bros. Records. 10 November 2008. 2564 69330 6.</ref> За ''[[White Is in the Winter Night]]'' („Бяла е зимната нощ“) Еня е вдъхновена от идеята да напише „Коледна песен на 21 век“ и сочи текстовете на Рома, които описват различните цветове, свързани с коледния период: „Зеленото е на [[имел]]а, а червеното е на [[джел]]а... Златното е на светлината на свещите, а пурпурното е на жаравата“.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Албумът съдържа две традиционни песни, преаранжирани от Еня и Ники Райън.<ref name=":1" /> ''[[O Come, O Come, Emmanuel]]'' е [[адвент]]ен християнски химн, който е представен на Еня по време на периода ѝ в хора в интерната, където учи като млада, и той става дългогодишен любимец на нея и на Рона, което и вдъхновява решението да го запише за албум.<ref name=":0" /> Песента е изпята на [[латински език]].<ref name=":1" /> ''Oíche Chiúin (Chrorale)'' е втората традиционна песен на албума и е първата за изпълнителката след ''A Day Without Rain'', която се пее на ирландски – нейният майчин език. Това е ирландската версия на коледната песен „[[Тиха нощ, свята нощ]]“ – любима на Еня, откакто я научава за първи път с училищния хор. По-рано тя записва версия на песента като B страна на сингъла си ''Evening Falls...'' – вторият, издаден от албума ѝ ''[[Watermark (албум на Еня)|Watermark]]'' (1988). Решението да запише нова версия идва от Ники Райън, който предлага повече [[Хорал|хоров]] аранжимент и вижда песента като добра възможност да представи гласа на Еня като хор, което е и неговото желание откакто работи с нея. Рома Райън добавя: „Неговото малко желание се сбъдна. Най-накрая накара Еня да я изпее точно така, както си я беше представял".<ref name=":0" /> Еня описва значението зад ''[[Trains and Winter Rains]]'' („Влакове и зимни дъждове“): „Песента... е като тъмно зимно пътешествие и мисля, че всеки е предприемал това пътуване, където е време да напусне дома си. Вълнуващо е, но тъй като е непознато, искахме да уловим малките тъмни аспекти както в текста, така и в музиката".<ref name=":0" /> Рома сравнява ''Dreams Are More Precious'' („Мечтите са по-ценни“) с „Коледна приспивна песен“ и разкрива, че заглавието ѝ е извлечено от текста, който тя е написала за песента.<ref name=":0" /> ''Last Time by Moonlight'' („Последен път на лунна светлина“) е романтична песен, която се развива около идеята двама души, които някога са се обичали и са се разделили, и размишленията за живота на човек, които могат да се случат около Коледа.<ref name=":0" /> Еня и Рома разработват ''One Toy Soldier'' („Една играчка войниче“) в детска песен за стара играчка войниче със счупен барабан, която е семейна [[реликва]], но въпреки възрастта си все още е обичана. Първоначалният набор от текстове на Рома завършва с неясното бъдещето на играчката на Коледа, знаейки, че Еня няма да се спре на такъв край, тя променя текста, за да покаже, че играчката е добре.<ref name=":0" /> ''My! My! Times Flies'' („Мое! Мое! Времето лети“) е последната записана песен за албума. Това е песен с бързо темпо, посветена на ирландския китарист [[Джими Фокнър]], който умира през март 2008 г.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Текстовете ѝ са написани въз основа на разговор, който Еня и семейство Райън са провели за Фокнър в ден около смъртта му и любимата му музика.<ref name=":0" /> Парчето бележи отклонение от музикалния стил на Еня, тъй като това е първата ѝ песен, която използва стабилно парче на барабани и втората ѝ песен, включваща изявено китарно соло, изпълнено тук от Пат Фарел,<ref name=":0" /><ref name=":1" /> (първата е ''I Want Tomorrow'' в първия ѝ студиен албум ''[[Enya (албум)|Enya]]'' от 1987 г.). == Издаване и прием == {{Професионален рейтинг | AOTY = 60/100<ref name="AOTY">{{cite web |title=Enya – ''And Winter Came...'' |url=https://www.albumoftheyear.org/album/19922-enya-and-winter-came.php|publisher=Album of the Year |accessdate=30 септ. 2020 }}</ref> |източник1 = [[About.com]] |рейтинг1 = {{Рейтинг|3.5|5}}<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://worldmusic.about.com/od/reviews/fr/enyawintercame.htm |заглавие=About.com review |достъп_дата=2021-12-27 |архив_дата=2014-10-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141019020702/http://worldmusic.about.com/od/reviews/fr/enyawintercame.htm }}</ref> |източник2 = [[Олмюзик]] |рейтинг2 = {{Рейтинг|3|5}}<ref name="Allenya">[https://www.allmusic.com/album/and-winter-came-mw0000801889 AllMusic review]</ref> |източник3 = [[Би Би Си Мюзик]] |рейтинг3 = (положителен)<ref>[https://www.bbc.co.uk/music/reviews/zgcz BBC Music review]</ref> |източник4 = ''[[Таймс]]'' |рейтинг4 = {{Рейтинг|3|5}}<ref>[http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/music/cd_reviews/article5080842.ece] {{webarchive |url=https://web.archive.org/web/20110616121403/http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/music/cd_reviews/article5080842.ece |date=16 June 2011 }}</ref> }} Партито за представяне на албума е на 8 октомври 2008 г. в сградата „Ту Темпъл Плейс“ в [[Темпъл|Темпъл, Лондон]], която е украсена за случая с темата на албума.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hotpress.com/music/enya-pays-tribute-to-jimmy-faulkner-on-new-album-4874088|заглавие=Enya pays tribute to Jimmy Faulkner on new album|дата=9 окт. 2008|достъп_дата=27 дек. 2021}}</ref> То е последвано от пресконференция, дадена от Еня на следващия ден в хотел „Дорчестър“. На 3 ноември 2008 г. в „Гросе Оранжери“ – сграда от [[Шарлотенбург (дворец)|Шарлотенбург]] в [[Берлин]] се провежда второ парти по откриване и то включва танцьори от Берлинския държавен балет, които изпълняват [[хореография]] към песните на Еня. ''And Winter Came...'' е издаден на 10 ноември 2008 г. от [[Уорнър Мюзик Груп|Уорнър Мюзик]] в международен план;<ref name="BPI">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bpi.co.uk/certified-awards/search.aspx|заглавие=British album certifications – Enya – And Winter Came...|издател=British Phonographic Industry|достъп_дата=12 February 2017|архив_дата=2015-09-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150905083402/http://www.bpi.co.uk/certified-awards/search.aspx}} Enter „And Winter Came“ in the field 'Keywords'. Select 'Title' in the field 'Search by'. Select 'Album' in the field 'By Format'. Click 'Search'.</ref> издаването му в Съединените щати е на 11 ноември 2008 г. от [[Рипрайз Рекърдс]].<ref name="RIAA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Enya&ti=And+Winter+Came#search_section|заглавие=American album certifications – Enya – And Winter Came...|издател=Recording Industry Association of America|достъп_дата=27 дек. 2021}}</ref> Албумът дебютира под № 6 в Класацията на албумите на Обединеното кралство, като продава 35 812 копия през първата седмица. На 28 ноември 2008 г. албумът е [[Сертификация на музикалните произведения|сертифициран]] като златен от Британската фонографска индустрия (BPI) за 100 хил. продадени копия.<ref name="bpi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bpi.co.uk/certifiedawards/search.aspx|заглавие=BPI Certified Awards|издател=British Phonographic Industry|достъп_дата=20 септ. 2009|архив_дата=2017-10-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171006162141/https://www.bpi.co.uk/certifiedawards/search.aspx}}</ref> Албумът също достига връх до № 6 в [[Билборд 200]] с продажби в първата седмица от 92 хил. копия.<ref name="ussales">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://hitsdailydouble.com/new_album_releases|заглавие=Upcoming Releases|труд=Hits Daily Double|издател=HITS Digital Ventures|достъп_дата=27 дек. 2021}}</ref> През втората си седмица албумът продава 83 хил. копия.<ref name="ussales" /> Той продължава да се продава и получава златен сертификат от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка]] на 12 декември 2008 г. за продажба на над 500 хил. копия в Съединените щати.<ref name="RIAA" /> До октомври 2015 г. този брой нараства на 920 хил.<ref name="ussales" /> На други места албумът достига до Топ 20 в 21 страни през първите три седмици.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotpress.com/Enya/news/Enya-takes-charts-by-storm/5088453.html|заглавие=Enya takes charts by storm|труд=Hot Press|достъп_дата=27 дек. 2021}}</ref> До края на 2011 г. по цял свят са продадени над 3 млн. копия от албума.<ref name="Brit">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.brits.co.uk/artist/enya|заглавие=Enya &#124; The BRIT Awards 2011|труд=brits.co.uk|достъп_дата=25 February 2011|цитат=less that twelve months on, it has sold almost 3.5 million copies|архив_дата=2014-11-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141120102035/http://www.brits.co.uk/artist/enya}}</ref> През ноември 2008 г. Еня издава ''[[Trains and Winter Rains]]'' като единствен сингъл от албума на физически носител.<ref>CD single WEA453CD</ref> Той е последван от издаването на три песни от албума за [[дигитално сваляне]]: ''White Is in the Winter Night'' на 4 ноември 2008 г., ''My! My! Time Flies!'' на 4 февруари 2009 г. и ''Dreams Are More Precious'' на 10 октомври 2009 г. Албумът е издаден на [[Дългосвиреща плоча|плоча]] за първи път на 20 октомври 2017 г.<ref name="amazonproductpage">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Winter-Came-Vinyl-Enya/dp/B01M8NDQ34|заглавие=Enya: And Winter Came: Music|достъп_дата=27 дек. 2021}}</ref> == Списък с песни == Цялата музика е композирана от [[Еня]]. Всички текстове са на [[Рома Райън]]. Всички песни са продуцирани от [[Ники Райън]] (с изключение на музиката и текстовете на ''O Come, O Come, Emmanuel'' и ''Oíche Chiúin (Chorale)'', които са традиционни). Аранжиментът е на Еня и Ники Райън.<ref name=":1" /> {{Tracklist | total_length = 44:59 | title1 = And Winter Came... | length1 = 3:15 | title2 = Journey of the Angels | length2 = 4:47 | title3 = [[White Is in the Winter Night]] | length3 = 3:00 | title4 = [[O Come, O Come, Emmanuel]] | length4 = 3:40 | title5 = [[Trains and Winter Rains]] | length5 = 3:44 | title6 = Dreams Are More Precious | length6 = 4:25 | title7 = Last Time by Moonlight | length7 = 3:57 | title8 = One Toy Soldier | length8 = 3:54 | title9 = Stars and Midnight Blue | length9 = 3:08 | title10 = The Spirit of Christmas Past | length10 = 4:18 | title11 = My! My! Time Flies! | length11 = 3:02 | title12 = [[Тиха нощ, свята нощ|Oíche Chiúin]] (Chorale) | length12 = 3:49 }} {{Tracklist | headline = Ексклузивно бонус парче на [[Amazon]]<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.co.uk/Winter-Came-Amazon-Exclusive/dp/B002LMF104/|title=And Winter Came... (Amazon Exclusive)|date=11 November 2008|via=Amazon}}</ref> | total_length = 48:52 | title13 = Miraculum | length13 = 3:53 }} == Състав == Кредитите са адаптирани от бележките на албума от 2008 г.<ref name=":1" /> '''Музиканти''' * [[Еня]] – вокал, инструменти * Пат Фарел – водеща китара, 12-струнна китара на „My! My! Time Flies!“ '''Продукция''' * Еня – аранжимент * [[Ники Райън]] – аранжимент, инженеринг, миксиране * [[Рома Райън]] – текст * Том Уоли – изпълнителен продуцент * Дик Бийтъм – мастеризиране в Mastering 360, Лондон * Даниел Поли – цифров технически съветник * Саймън Фаулър – фотография * Stylorouge – дизайн, худ. ръководство == Класации == {{col-begin}} {{col-2}} === Седмични класации === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;" |- !Класация !Позиция |- |align="left"|Австралийска класация на албумите (ARIA) |7 |- |align="left"|Австрийска класация на албумите (Ö3 Austria) |6 |- |align="left"|Белгийска класация на албумите (Фландрия) (Ultratop Flanders) |1 |- |align="left"|Белгийска класация на албумите (Валония) (Ultratop Wallonia) |2 |- |align="left"|Датска класация на албумите (Hitlisten) |9 |- |align="left"|Европейска класация на албумите (Top 100 Albums) |2 |- |align="left"|Германска класация на албумите (Offizielle Top 100) |3 |- |align="left"|Гръцка класация на албумите (IFPI) |15 |- |align="left"|Ирландска класация на албумите (IRMA) |13 |- |align="left"|Испанска класация на албумите (PROMUSICAE) |2 |- |align="left"|Италианска класация на албумите (FIMI) |6 |- |align="left"|Канадска класация на албумите (Billboard) |4 |- |align="left"|Нидерландска класация на албумите (Album Top 100) |2 |- |align="left"|Новозеландска класация на албумите (RMNZ) |9 |- |align="left"|Норвежка класация на албумите (VG-lista) |17 |- |align="left"|Португалска класация на албумите (AFP) |15 |- |align="left"|Унгарска класация на албумите (MAHASZ) |3 |- |align="left"|Финландска класация на албумите (Suomen virallinen lista) |21 |- |align="left"|Френска класация на албумите (SNEP) |9 |- |align="left"|Хърватска класация на албумите (HDU) |20 |- |align="left"|Чешка класация на албумите (ČNS IFPI) |2 |- |align="left"|Шведска класация на албумите (Sverigetopplistan) |4 |- |align="left"|Швейцарска класация на албумите (Schweizer Hitparade) |3 |- |align="left"|Класация на албумите на Обед. кралство (OCC) |6 |- |align="left"|[[Билборд 200]] САЩ<ref>[https://www.billboard.com/artist/enya/chart-history/tlp/ Enya Chart History (Billboard 200)]. Billboard.</ref> |8 |- |align="left"|Японска класация на албумите (Oricon) |6 |} {{Col-2}} === Годишни класации === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация (2008) ! Позиция |- |align="left"|Белгийска класация на албумите (Ultratop Фландрия)<ref>{{cite web|url=https://www.ultratop.be/nl/annual.asp?year=2008&cat=a|title=Jaaroverzichten 2008|publisher=Ultratop|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 52 |- |align="left"|Белгийска класация на албумите (Ultratop Валония)<ref>{{cite web|url=https://www.ultratop.be/fr/annual.asp?year=2008&cat=a|title=Rapports Annuels 2008|publisher=Ultratop|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 46 |- |align="left"|Нидерландска класация на албумите (Album Top 100)<ref>{{cite web|url=https://dutchcharts.nl/jaaroverzichten.asp?year=2008&cat=a|title=Jaaroverzichten – Album 2008|website=dutchcharts.nl|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 18 |- |align="left"|Френска класация на албумите (SNEP)<ref>{{cite web|url=https://snepmusique.com/les-tops/le-top-de-lannee/top-albums-annee/?annee=2008|title=Top de l'année Top Albums 2008|publisher=SNEP|language=fr|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 83 |- |align="left"|Германска класация на албумите (Offizielle Top 100)<ref>{{cite web |url=https://www.offiziellecharts.de/charts/album-jahr/for-date-2008 |title=Top 100 Album-Jahrescharts|language=German |work=GfK Entertainment |publisher=offiziellecharts.de |accessdate=1 ноември 2018}}</ref> | 66 |- |align="left"|Новозеландска класация на албумите (RMNZ)<ref>{{cite web|url=https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=2089|title=Top Selling Albums of 2008|publisher=Recorded Music NZ|accessdate=2 окт. 2020|архив_дата=2019-06-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190624042409/https://nztop40.co.nz/chart/albums?chart=2089}}</ref> | 26 |- |align="left"|Испанска класация на албумите (PROMUSICAE)<ref>{{cite web|url=http://www.promusicae.org/files/listasanuales/albumes/Top%2050%20ALBUMES%202008%20v2.pdf |title=Promusicae 2008 | publisher=[[PROMUSICAE]] |accessdate=15 септ. 2012 |language=Spanish }}{{dead link|date=окт. 2016 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | 41 |- |align="left"|Шведска класация на албумите (Sverigetopplistan)<ref>{{cite web|url=https://www.sverigetopplistan.se/chart/83?dspy=2008&dspp=1|title=Årslista Album – År 2008|publisher=Sverigetopplistan|language=Swedish|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 23 |- |align="left"|Швейцарска класация на албумите (Schweizer Hitparade)<ref>{{cite web|url=https://hitparade.ch/charts/jahreshitparade/2008|title=Schweizer Jahreshitparade 2008|website=hitparade.ch|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 24 |- |align="left"|Класация на албумите на Обед. кралство (OCC)<ref>{{cite web|url=https://www.officialcharts.com/charts/end-of-year-artist-albums-chart/20080106/37502/|title=End of Year Album Chart Top 100 – 2008|publisher=Official Charts Company|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 64 |} {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- !Класация (2009) !Позиция |- |align="left"|Австрийска класация на албумите (Ö3 Austria)<ref>{{cite web|url=https://austriancharts.at/year.asp?cat=a&id=2009|title=Jahreshitparade Alben 2009|website=austriancharts.at|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 46 |- |align="left"|Белгийска класация на албумите (Ultratop Фландрия)<ref>{{cite web|url=https://www.ultratop.be/nl/annual.asp?year=2009&cat=a|title=Jaaroverzichten 2009|publisher=Ultratop|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 46 |- |align="left"|Белгийска класация на албумите (Ultratop Валония)<ref>{{cite web|url=https://www.ultratop.be/fr/annual.asp?year=2009&cat=a|title=Rapports Annuels 2009|publisher=Ultratop|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 38 |- |align="left"|Канадска класация на албумите (''Billboard'')<ref>{{cite web|url=https://www.billboard.com/charts/year-end/2009/top-canadian-albums|title=Top Canadian Albums – Year-End 2009|work=Billboard|accessdate=18 ноември 2020}}</ref> | 25 |- |align="left"|Нидерландска класация на албумите (Album Top 100)<ref>{{cite web|url=https://dutchcharts.nl/jaaroverzichten.asp?year=2009&cat=a|title=Jaaroverzichten – Album 2009|website=dutchcharts.nl|accessdate=1 окт. 2020}}</ref> | 56 |- |align="left"|Германска класация на албумите (Offizielle Top 100)<ref>{{cite web |url=https://www.offiziellecharts.de/charts/album-jahr/for-date-2009 |title=Top 100 Album-Jahrescharts|language=German |work=[[GfK Entertainment]] |publisher=offiziellecharts.de |accessdate=1 ноември 2018}}</ref> | 80 |- |align="left"|Швейцарска класация на албумите (Schweizer Hitparade)<ref>{{cite web |url=http://swisscharts.com/year.asp?key=2009 |title=Swiss Year-End Charts 2009 |work=[[Media Control Charts|Media Control]] |publisher=Hung Medien |accessdate=6 февр. 2009 |url-status=dead |archiveurl=https://www.webcitation.org/query?url=http://swisscharts.com/year.asp?key=2009&date=2011-10-02 |archivedate=2 October 2011}}</ref> | 36 |- |align="left"|[[Билборд 200]] САЩ<ref>{{cite web|url=https://www.billboard.com/charts/year-end/2009/top-billboard-200-albums|title=Top Billboard 200 Albums – Year-End 2009|work=Billboard|accessdate=18 ноември 2020}}</ref> | 56 |} {{col-end}} == Сертификати == {| class="wikitable mw-collapsible" !Регион !Сертификат !продадени бройки |- |Австралия (ARIA) |Платинен |70 хил.^ |- |Австрия (IFPI Austria) |Златен |10 хил.* |- |Белгия (BEA) |Платинен |30 хил.* |- |Дания (IFPI Danmark) |Златен |15 хил.^ |- |Франция (SNEP) |Златен |75 хил. * |- |Германия (BVMI) |3× Златен |300 хил. x |- |Ирландия (IRMA) |Платинен |15 хил.^ |- |Италия ([[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]) |Златен |60 хил. |- |Япония (RIAJ) |Златен |100 хил.^ |- |Нидерландия (NVPI) |Платинен |60 хил.^ |- |Нова Зеландия (RMNZ) |Платинен |15 хил.^ |- |Русия (NFPF) |Златен |10 хил.* |- |Испания (PROMUSICAE) |Златен |40 хил.^ |- |Швеция (GLF) |Златен |20 хил.^ |- |Швейцария (IFPI Switzerland) |Платинен |30 хил.^ |- |Обединено кралство (BPI) |Златен |100 хил.^ |- |САЩ (RIAA) |Златен |920 хил. |- |Европа (IFPI) |Платинен |1 млн.* |- |По света | — |3 млн. |- | colspan="3" |<small>* Данните за продажбите се основават само на сертифициране</small> <small>^ Данните за пратките се основават само на сертифициране</small> <small>x</small> <small>Данни за продажби и стрийминг са само въз основа на сертифициране</small> |} * Албумът също достига връх от № 1 в Класацията на сп. [[Билборд (списание)|Билборд]] Топ Холидей албуми за една седмица<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/charts/holiday-albums/2008-12-27|заглавие=Billboard Top Holiday Albums|труд=Billboard|достъп_дата=2008-12-19}}</ref> и за четири седмици в класацията Топ ню ейдж албуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/enya/chart-history/nlp/|заглавие=Enya Chart History: Top Holiday Albums|труд=Billboard|достъп_дата=2020-06-20}}</ref> * Албумът достига връх на № 170 в класацията „[[Билборд 200]]“ през 2010 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/charts/billboard-200/2010-12-25|заглавие=Billboard Top 200 Albums|труд=Billboard|достъп_дата=2010-12-20}}</ref> == История на издаване == {| class="wikitable plainrowheaders" ! scope="col" |Страна ! scope="col" |Дата ! scope="col" |Формат ! scope="col" |Лейбъл |- ! scope="row" |Различни | 10 ноември 2008 г. | rowspan="2" |{{Flatlist|*[[CD]] * [[дигитално сваляне]]}} | [[Уорнър Мюзик Груп|Уорнър Мюзик]] |- ! scope="row" | Съединени щати | 11 ноември 2008 г. | [[Рипрайз Рекърдс]] |- ! scope="row" | Различни<ref name="amazonproductpage2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Winter-Came-Vinyl-Enya/dp/B01M8NDQ34|заглавие=Enya: And Winter Came: Music|достъп_дата=11 October 2017}}</ref> | 20 октомври 2017 г. | [[Дългосвиреща плоча|LP]] |{{Flatlist|*Уорнър Мюзик * Рипрайз Рекърдс}} |} == Източници и бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/9807-Enya Дискография на Еня] на [[Discogs]] * [https://www.allmusic.com/artist/enya-mn0000988471/discography Дискография на Еня] на [[Олмюзик|Allmusic]] * [https://www.last.fm/music/Enya Дискография на Еня] на [[Last.fm]] * [https://www.youtube.com/channel/UCNIlkuT0DYEc8aFbv3YcvdQ Канал на Еня] в [[Ютюб]] {{Превод от|en|And Winter Came...|1059316214}} {{Еня}} [[Категория:Музикални албуми от 2008 година]] [[Категория:Албуми на Еня]] 4j0ohbzkthx0agvqvui3271vfled8m1 0 798059 12419284 12175214 2024-11-22T00:28:36Z Minorax 252572 ([[c:GR|GR]]) [[File:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.png]] → [[File:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.svg]] vva 12419284 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Фернанду Намора | име-оригинал = Fernando Namora | снимка = Retrato Fernando Namora.jpg | описание = | място на раждане = [[Кондейша-а-Нова]], [[Португалия]] | място на смърт = [[Лисабон]], [[Португалия]] | работил = [[писател]], [[поет]], [[лекар]] | националност = {{Португалия}} | период = 1937 – 1988 | жанрове = [[драма]], [[любовен роман]], [[исторически роман]], [[детска литература]], [[мемоари]], [[лирика]], [[пътепис]], документалистика | теми = | направление = неореализъм | течение = генерация 40 | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.svg|50px|Голям кръст на ордена на Инфанта Енрике]] [[Файл:PRT Order of Saint James of the Sword - Grand Officer BAR.svg|50px|Голям офицер на Ордена Сантяго, Португалия]] [[Файл:PRT Order of Liberty - Grand Cross BAR.png|50px|Голям кръст на Ордена на свободата (посмъртно)]] | повлиян = Афонсо Дуарте | повлиял = | брак = | деца = | подпис = Assinatura Fernando Namora.svg | сайт = }} '''Фернанду Намора''' ({{lang|pt|Fernando Namora}}) е португалски лекар, художник, [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари, пътеписи и документалистика.<ref name="goodreads">{{икона|pt}} [https://www.goodreads.com/author/show/944932.Fernando_Namora Биография и библиография] в „''[[Goodreads]]''“</ref><ref name="encyclopediaB">{{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Fernando-Goncalves-Namora Биография] в „''[[Енциклопедия Британика]]''“</ref><ref name="portaldaliteratura">{{икона|pt}} [https://www.portaldaliteratura.com/autores.php?autor=232 Биография и библиография в „''Portal da Literatura''“]</ref> == Биография и творчество == Фернанду Намора е роден на 15 април 1919 г. в Кондейша-а-Нова, Португалия. Следва медицина в [[Университет на Коимбра|университета на Коимбра]].<ref name="encyclopediaB"></ref> След дипломирането си през 1942 г. работи като селски лекар, в отдалечени региони като Бейра-Байша и Алентежу. През 1950 г. започва работа като медицински асистент в Португалския институт по [[онкология]] в Лисабон, който напуска през 1965 г., за да се посвети на писателската си кариера.<ref name="goodreads"></ref><ref name="portaldaliteratura"></ref> Първата му книга, стихосбирката „Релефи“ (''Relevos''), е издадена през 1937 г. Първият му роман „Седемте мача на света“ (''As Sete Partidas do Mundo'') е публикуван през 1938 г. и печели наградата „Алмейда Гарет“. Три години по-късно, с някои други колеги в Коимбра, се включва в литературния проект на литературното и музикално неореалистично движение „Novo Cancioneiro“, в което участва с поемата си „Земя“ (''Terra''). Всичките му стихове от ранното му творчество са включени в антологията му „Студена зора“ (''As Frias Madrugadas'') от 1959 г. Отражение на младостта му и студентската атмосфера на [[Коимбра]] е романът му „Огън в тъмна нощ“ от 1943 г.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="portaldaliteratura"></ref> По време на петдесетте си години интензивен литературен живот, не само пише „неореалистични“ романи, като „Къща на Малта“ (1945), „Мините на С. Франциско“ (1946), „Моменти от живота на един лекар“ (1949 и 1963), „Нощта и зората“ (1950), „Доброто зърно и плевелът“ (1954), но също и „градски теми“, съвременна художествена литература, като „Маскираният мъж“ (1957), „Самотен град“ (1959), „Неделя вечер“ (1961), „Двойствен живот“ (1972), „Отговорете на Матилда“ (1980) или „Река на тъгата„ (1982).<ref name="goodreads"></ref><ref name="portaldaliteratura"></ref> През 1981 г. е номиниран за Нобелова награда за литература от ПЕН клуба и Лисабонската академия на науките.<ref name="goodreads"></ref> Друг негов цикъл са мемоарите му „писателски тетрадки“, аналитични, критически препоръки относно „социалните теми“ и появата на ново време, особено през 1960-те и 1970-те, свързани с международните срещи в Женева и многото пътувания в чужбина (включително Скандинавия), намерили отражение в „Диалог през септември“ (1966), „Камбана в планината“ (1968), „Поклонниците на слънцето“ (1971), „Оставени на вятъра“ (1974), „Каменният кораб“ (1975), „Сива езда“ (1977), „СССР, много мразен, много обичан“ (1986) и „Седейки на тревата“ (1986).<ref name="goodreads"></ref><ref name="portaldaliteratura"></ref> Някои от произведенията му са екранизирани в едноименните филми.<ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="portaldaliteratura"></ref> Фернанду Намора умира на 31 януари 1989 г. в Лисабон.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref> През 1987 г. на негово име е учредена от Казино „Ещорил“ литературна награда, която се присъжда на португалски автор от 1989 г. През 1990 г., в негова чест, родната му къща в Кондейша-а-Нова е превърната в музей за живота и творчеството му. [[File:Casa Museu Fernando Namora.JPG|мини|260п|Родната къща музей на писателя]] == Произведения == === Самостоятелни романи === * As Sete Partidas do Mundo (1938)<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="portaldaliteratura"></ref> * Fogo na Noite Escura (1943)<br/>'''''Огън в тъмна нощ''''', изд.: „[[Народна младеж]]“, София (1980), прев. Сидония Пожарлиева и Здравка Найденова * Casa da Malta (1945) * Minas de San Francisco (1946) * A Noite e a Madrugada (1950) * O Trigo e o Joio (1954) <br/>'''''Доброто зърно и плевелът''''', изд.: [[ОФ]], София (1970), прев. Светослав Колев * O Homem Disfarçado (1957) * Domingo à Tarde (1961) – награда „Хосе Линс до Рего“<br/>'''''Неделя вечер''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1990), прев. Румяна Генова * Os Clandestinos (1972)<br/>'''''Двойствен живот''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1983), прев. Бистра Добринова * Resposta a Matilde (1980) – хумор, награда „Д. Динис“ * O Rio Triste (1982) – награда „Фернандо Чинаглия“, награда „Фиало де Алмейда“ === Поезия === * Relevos (1937)<ref name="goodreads"></ref> * Terra (1941) * As Frias Madrugadas (1959) * Marketing (1969) * Nome para uma Casa (1984) : '''''Въжделения''''', сборник португалска поезия (със стихове на Педру Тамен, Жузе Мануел Мендеш), изд. „Пет плюс“ (1995), прев. Сидония Пожарлиева === Сборници === * Diálogo em Setembro (1966)<ref name="goodreads"></ref> * Os Adoradores do Sol (1971) * A Nave de Pedra (1975) === Разкази === * Cidade Solitária (1959) * Estamos no Vento (1974) * Cavalgada Cinzenta (1977) === Документалистика === * Retalhos da Vida de um Médico, част 1 (1949)<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref> * Deuses e Demónios da Medicina (1952) – биографии<br/>'''''Богове и демони на медицината – том 1 и том 2''''', изд.: „[[Медицина и физкултура]]“, София (1993), прев. Буря Димитрова, Сидония Пожарлиева * Retalhos da Vida de um Médico, част 2 (1963) * Um Sino na Montanha (1968) * Encontros (1979) – интервюта * URSS mal amada, bem amada (1986) * Sentados na Relva (1986) * Jornal sem Data (1988)<br/>'''''Дневник без дата''' : Проза'', изд. „Пет плюс“ (2003), прев. Сидония Пожарлиева и Ирина Тасева === Екранизации === * 1963 Retalhos da Vida de Um Médico<ref name="encyclopediaB"></ref> * 1965 O Trigo e o Joio<ref name="portaldaliteratura"></ref> * 1966 Domingo à Tarde * 1986 Resposta a Matilde – тв филм * 1990 O Rapaz do Tambor – късометражен * 1990 Máscara – късометражен * 2020 O Rapaz do Tambor – тв филм == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://fernando-namora.blogspot.com/}} на Фернанду Намора * {{imdb name|0620679|Фернанду Намора}} {{Превод от|en|Fernando Namora|1062429428}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Намора, Фернанду}} [[Категория:Португалски писатели]] [[Категория:Португалски поети]] [[Категория:Португалски лекари]] [[Категория:Починали в Лисабон]] edun5x659h5zqpotiwby3a0zt7pwhf8 2 798116 12419449 12418381 2024-11-22T02:39:01Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация 12419449 wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''02:39''' [[UTC]] на '''22 ноември 2024''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''8''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 4 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 2 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 4 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 2 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''47''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 8 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 4 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 4 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 3 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 3 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 14 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 10 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 5 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''205''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 34 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 23 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 10 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 10 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 10 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 7 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 6 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 5 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 5 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 4 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 4 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 4 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 3 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 3 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 3 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 2 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 2 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 36 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 33 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 21 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 19 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 12 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 8 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 6 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 5 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 4 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 4 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 4 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 2 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''579''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 127 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 60 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 28 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 23 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 22 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 17 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 17 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 17 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 16 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 14 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 12 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 12 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 10 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 10 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 10 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 9 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 8 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 7 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 7 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 7 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 5 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 5 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 5 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 5 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 4 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 4 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 4 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 4 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 3 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 3 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 3 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 2 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 2 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 88 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 63 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 50 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 46 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 26 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 23 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 23 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 14 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 14 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 13 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 11 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 11 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 8 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 8 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 8 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 8 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 8 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 7 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 6 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 6 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 4 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 4 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 4 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 4 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 3 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''2914''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 451 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 276 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 163 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 121 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 117 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 109 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 73 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 63 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 62 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 60 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 56 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 55 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 55 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 54 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 52 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 52 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 43 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 41 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 40 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 38 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 37 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 34 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 31 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 30 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 27 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 27 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 26 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 23 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 23 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 22 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 20 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 16 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 15 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 13 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 12 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 12 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 11 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 11 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 11 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 11 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 10 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 10 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 10 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 9 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 9 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 8 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 8 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 8 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 8 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 8 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 7 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 7 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 7 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 7 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 7 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 6 |- | [[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 6 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 5 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 5 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 5 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 5 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 4 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 4 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 3 |- | [[Потребител:Aleksanderpc|Aleksanderpc]] || 3 |- | [[Потребител:AlexIs2022|AlexIs2022]] || 3 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 3 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 3 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 3 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 3 |- | [[Потребител:Chech Explorer|Chech Explorer]] || 3 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 3 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 3 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:SkinarcheMPA|SkinarcheMPA]] || 3 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 3 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 3 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 2 |- | [[Потребител:Bolerios|Bolerios]] || 2 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 2 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 2 |- | [[Потребител:Codename Noreste|Codename Noreste]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 2 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 2 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 2 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 2 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 2 |- | [[Потребител:Juro678|Juro678]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Roostersonair|Roostersonair]] || 2 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Stoyno Tranchev|Stoyno Tranchev]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:TenWhile6|TenWhile6]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:2.100.41.94|2.100.41.94]] || 1 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:ADGandeva|ADGandeva]] || 1 |- | [[Потребител:ASid|ASid]] || 1 |- | [[Потребител:Aarshinkov97|Aarshinkov97]] || 1 |- | [[Потребител:Accipiter Gentilis Q.|Accipiter Gentilis Q.]] || 1 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 1 |- | [[Потребител:Alexander Boubia|Alexander Boubia]] || 1 |- | [[Потребител:Alibek Attamonov|Alibek Attamonov]] || 1 |- | [[Потребител:Angel queen|Angel queen]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Balexiev|Balexiev]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:BleachyXd|BleachyXd]] || 1 |- | [[Потребител:Bobgugi|Bobgugi]] || 1 |- | [[Потребител:Bobiorlov|Bobiorlov]] || 1 |- | [[Потребител:Bodanpano|Bodanpano]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:Bononia1|Bononia1]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Harbaliev|Dimitar Harbaliev]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Sotirov|Dimitar Sotirov]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitarkol|Dimitarkol]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Elen Page|Elen Page]] || 1 |- | [[Потребител:Eli goranova|Eli goranova]] || 1 |- | [[Потребител:Eola|Eola]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Foreigner037|Foreigner037]] || 1 |- | [[Потребител:FrederickEvans|FrederickEvans]] || 1 |- | [[Потребител:Glambg|Glambg]] || 1 |- | [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:Ianceren|Ianceren]] || 1 |- | [[Потребител:Ilarion2022|Ilarion2022]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan1ab|Ivan1ab]] || 1 |- | [[Потребител:Ivelinjp|Ivelinjp]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:Jacksona 99|Jacksona 99]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Karinandonova|Karinandonova]] || 1 |- | [[Потребител:Katanassov|Katanassov]] || 1 |- | [[Потребител:Kberov|Kberov]] || 1 |- | [[Потребител:Kdichev|Kdichev]] || 1 |- | [[Потребител:Kirilloparma|Kirilloparma]] || 1 |- | [[Потребител:Kmk1970|Kmk1970]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Kralowec|Kralowec]] || 1 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 1 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Lo.rarupova|Lo.rarupova]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Lualanalu|Lualanalu]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:MartinWeider|MartinWeider]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Momchilvoynov|Momchilvoynov]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Ndonev|Ndonev]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:NickK|NickK]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] || 1 |- | [[Потребител:Ooligan|Ooligan]] || 1 |- | [[Потребител:OrlinEagle|OrlinEagle]] || 1 |- | [[Потребител:Ossikovski|Ossikovski]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pamporoff|Pamporoff]] || 1 |- | [[Потребител:Pesho95055|Pesho95055]] || 1 |- | [[Потребител:Petko Simeonov|Petko Simeonov]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Physmuseum|Physmuseum]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:Rada Hristova|Rada Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Repnill|Repnill]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphita Zen|Seraphita Zen]] || 1 |- | [[Потребител:Serresmap|Serresmap]] || 1 |- | [[Потребител:Ssmilov|Ssmilov]] || 1 |- | [[Потребител:Sunnybuthappy|Sunnybuthappy]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Taravyvan Adijene|Taravyvan Adijene]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:Tiankata05|Tiankata05]] || 1 |- | [[Потребител:Tmv|Tmv]] || 1 |- | [[Потребител:Tropicalkitty|Tropicalkitty]] || 1 |- | [[Потребител:Uliana245|Uliana245]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:VasiBlagoeva|VasiBlagoeva]] || 1 |- | [[Потребител:VasyH|VasyH]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:VeyC0ntent|VeyC0ntent]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor79|Yavor79]] || 1 |- | [[Потребител:YouRitsar|YouRitsar]] || 1 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Малараковица|Малараковица]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Сомлева|Мария Сомлева]] || 1 |- | [[Потребител:Намоет730|Намоет730]] || 1 |- | [[Потребител:СКръстева|СКръстева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:Юлия Дамянова Дончева|Юлия Дамянова Дончева]] || 1 |- | [[Потребител:Я.Запрянов|Я.Запрянов]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- | [[Потребител:暁月凛奈|暁月凛奈]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 356 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 266 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 250 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 170 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 162 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 125 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 120 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 96 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 96 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 88 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 80 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 74 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 64 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 63 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 55 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 47 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 47 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 45 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 41 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 40 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 29 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 25 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 21 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 19 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 18 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 18 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 17 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 16 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 15 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 13 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 12 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 11 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 11 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 10 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 10 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 10 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 9 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 9 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 8 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 8 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 8 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 7 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 7 |- | [[Потребител:Tipichenbulgarin|Tipichenbulgarin]] || 7 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 7 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 7 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 7 |- | [[Потребител:Apr1|Apr1]] || 6 |- | [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] || 5 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 5 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 5 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 4 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 4 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 4 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 4 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 4 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 4 |- | [[Потребител:Agathopolis|Agathopolis]] || 3 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 3 |- | [[Потребител:Asorev|Asorev]] || 3 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 3 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Alper0969|Alper0969]] || 2 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Filippos Fragkogiannis|Filippos Fragkogiannis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Julius 12345|Julius 12345]] || 2 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 2 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 2 |- | [[Потребител:Panayden|Panayden]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:RadoGaming7|RadoGaming7]] || 2 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 2 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 2 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 2 |- | [[Потребител:TheEagle7|TheEagle7]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 2 |- | [[Потребител:Yordan Tsvyatkov|Yordan Tsvyatkov]] || 2 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 2 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 2 |- | [[Потребител:Ґайдечахв74Лпадаоо|Ґайдечахв74Лпадаоо]] || 2 |- | [[Потребител:5-hydroxytryptamine|5-hydroxytryptamine]] || 1 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:A.sav|A.sav]] || 1 |- | [[Потребител:Alex G Grigorov|Alex G Grigorov]] || 1 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Archiresearcher|Archiresearcher]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas2|Atanas2]] || 1 |- | [[Потребител:Auxi11|Auxi11]] || 1 |- | [[Потребител:BULGARIA RECORDS|BULGARIA RECORDS]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Boristhethird3|Boristhethird3]] || 1 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:Cybalkan|Cybalkan]] || 1 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Emonadal|Emonadal]] || 1 |- | [[Потребител:Fazily|Fazily]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] || 1 |- | [[Потребител:JozhykvTumanye|JozhykvTumanye]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 1 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 1 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 1 |- | [[Потребител:KonstantinaG07|KonstantinaG07]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:M trendafilov1913|M trendafilov1913]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Marto1226|Marto1226]] || 1 |- | [[Потребител:Mbkv717|Mbkv717]] || 1 |- | [[Потребител:Mechostravnika|Mechostravnika]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mijak reka|Mijak reka]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Mit97|Mit97]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:OverproofPirate|OverproofPirate]] || 1 |- | [[Потребител:PPenev|PPenev]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Pepina05|Pepina05]] || 1 |- | [[Потребител:Petarstoianov23|Petarstoianov23]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 1 |- | [[Потребител:Raychev42|Raychev42]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Sadko|Sadko]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Schniggendiller|Schniggendiller]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Seemenus|Seemenus]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:Sorabino|Sorabino]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:StephenzJehnic|StephenzJehnic]] || 1 |- | [[Потребител:Stiliyan papov|Stiliyan papov]] || 1 |- | [[Потребител:SvetoslavAleksandrov|SvetoslavAleksandrov]] || 1 |- | [[Потребител:TXRR0RI$T|TXRR0RI$T]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Velina Staneva|Velina Staneva]] || 1 |- | [[Потребител:Veselin Todorov Vasilev|Veselin Todorov Vasilev]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 1 |- | [[Потребител:Vjtushaonova|Vjtushaonova]] || 1 |- | [[Потребител:Whothehellisedgar|Whothehellisedgar]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zorode|Zorode]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ерделски|Александър Ерделски]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Танков|Александър Танков]] || 1 |- | [[Потребител:Борис Тодоров|Борис Тодоров]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 1 |- |} </div>{{br}} jr6uu8yahm3w1pgjwsbc9z8uloil5s0 0 802687 12418815 11997773 2024-11-21T15:08:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418815 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Четирима братя | име_оригинал = Four Brothers | картинка = | режисьори = Джон Сингълтън | продуценти = Лоренцо ди Бонавентура | сценаристи = Дейвид Елиът<br>Пол Лъвет | актьори = [[Марк Уолбърг]]<br>Тайриз Гибсън<br>Андре Бенджамин<br>[[Гарет Хедлънд]]<br>Терънс Хауърд<br>Джош Чарлз<br>[[Чуетел Еджиофор]] | музика = Дейвид Арнолд | оператор = Питър Мензис младши | монтаж = Брус Кенън<br>Били Фокс | сценография = Кийт Браян Бърнс | костюми = Рут Картър | филмово_студио = Di Bonaventura Pictures<ref name=afi>{{cite web|url=http://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/63420|title=Four Brothers (2005)|website=AFI Catalog of Feature Films|access-date=10 March 2018}}</ref> | разпространител = [[Paramount Pictures]]<ref name=afi/> | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[трилър]] | премиера = 12 август 2005 г. | времетраене = 109 минути<ref name=afi/> | страна = {{USA}}<ref name=afi/> | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 30 млн. щ.д.<ref name=numbers/> | приходи = 92,5 млн. щ.д.<ref name=numbers>{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movies/2005/4BROS.php|title=Four Brothers (2005) - Financial Information|access-date=17 October 2017|достъп_дата=2022-02-25|архив_дата=2014-02-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140203125327/http://www.the-numbers.com/movies/2005/4BROS.php}}</ref> | код-IMDB = 0430105 | код-Allmovie = 323029 }} '''„Четирима братя“''' ({{lang|en|Four Brothers}}) е [[САЩ|американски]] [[екшън филм]] от 2005 г. на режисьора Джон Сингълтън и във филма участват [[Марк Уолбърг]], Тайриз Гибсън, Андре Бенджамин и [[Гарет Хедлънд]].<ref>{{cite web|url=https://www.allmovie.com/movie/four-brothers-v323029|title=Four Brothers (2005) - John Singleton|publisher=AllMovie|author=Mark Deming}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.toledoblade.com/a-e/movies/2005/08/12/Movie-review-Four-Brothers/stories/200508120036|title=Movie review: Four Brothers ***|newspaper=The Blade|date=12 August 2005|author=Christopher Borrelli|access-date=5 October 2020}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.metrotimes.com/the-scene/archives/2005/08/17/four-brothers|title=Four Brothers|newspaper=Metro Times|date=17 August 2005|author=Michael Hastings|access-date=5 October 2020|language=en|archive-date=2022-01-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20220127021004/https://www.metrotimes.com/the-scene/archives/2005/08/17/four-brothers}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0430105}} * {{Amg movie|323029}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски трилъри]] fd9l2c9nbeun34vxoosskd8usu454o6 0 804267 12418682 12418645 2024-11-21T12:46:07Z 195.96.245.132 /* Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 */ 12418682 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“. Той обаче добавя, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' На, 13 март 2022г. ново ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна. То завършва с десетки цивилни жертви и стотици ранени. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref>. Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган" и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. <ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref>в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция. Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен .<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно убийствата на цивилни зачестяват.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> <ref name=":46">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> Руснаците обстрелва дори евакуационни автобуси.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област и в гр. Буча, Киевска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> Според кметът на Мариупол, Вадийм Бойченко ''"В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“''.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина съобщава че телата на 1020 убити цивилни се съхраняват в моргите в Киев и около него.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Масови гробове са открити и в Буча. След изтеглянето си руснаците оставят на пълят да лежат десетки убити цивилни.<ref name=":44">https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5/a-61406807</ref> Междувременно броят на населението рязко е спаднал. Преди окупацията е той бил 50 000 души (67 000 с хората от околностите№. <ref name=":44" />След окупацията населението на гр.Буча достига 3700 човека.<ref name=":44" /> Първоначалните изчисления сочат, че са убити 320 цивилни, но числото на жертвите непрестанно се увеличава<ref name=":44" />Впоследствие бройката нараства до 600 човека <ref>https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha</ref> В Буча е открит масов гроб на хора със завързани зад гърба ръце и прострелни рани<ref name=":47">https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0/a-61395908</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, <ref name=":47" />Бородянка,<ref name=":46" /> Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За поне 4000 от децата има данни, че са изпращани в руски лагери за "превъзпитание",<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване от руски родители. Там тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от тази цифра над 2400 деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949). <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref> . Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, '''включително 117 000 деца.''' Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Международни санкции срещу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров,<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> Мария Лвова-Белова<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> <ref>https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa</ref>Само за година са приети четиринадесет "пакета" със санкции. Те са на обща стойност четиредесет и осем милиарда долара.<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> През юни 2022 г. е приет пореден пакет санкции, който забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуват ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (един от честите доводи на руското правителство е, че щом Украйна иска да се присъедини към НАТО значи тя не е неутрална държава, а вражеска.) Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> Постепенно санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref> Ред международни спортни организации като МОК,<ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref>ФИФА,<ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref> ФИДЕ<ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref> и пр. санкционират Русия. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> === Международен наказателен съд === На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Все пак МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, <ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Въпреки това много държави не признават решенията на МНС (сред тях е и Руската федерация)<ref name=":45">https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>, така че Путин не е в абсолютна изолация. Международният наказателен съд издава и заповед за арест на Мария Лвова-Белова,комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45" /> Западните политици считат, че тя е пряко отговорна за депортацията на хиляди украински деца<ref name=":45" /> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == На8 май 2022 година президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен обявяват пореден пакет с помощ за УКрайна на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Към дата 20.11.2024 година САЩ са страната с най-голяма помощ за Украйна - над 56 милиарда, израдена във военан и хуманитарна помощ. В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref name=":48" /> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" /> На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga</ref> <ref>https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane</ref>Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение.Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна.АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си.<ref name=":43">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html</ref> В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО - ракети ''NASAMS'' ) <ref name=":43" /> Делегацията обаче е получила отказ.<ref name=":43" /> == Ядрени заплахи на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html</ref><ref>https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563</ref> Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година<ref>https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html</ref> Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече - той не изключва ядрен удар!<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април 2022, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/</ref> Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила. Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''"Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам"'' == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACМS (става дума за ATACMS BLOCK I A<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya</ref>) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya</ref>Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow</ref> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област<ref name=":51">https://clubz.bg/155987</ref> "Ей Би си Нюз" обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /> == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 0twvnoiqpqkn46oga501mfnsqzgs7hu 12418738 12418682 2024-11-21T13:36:53Z Георгиалександров2 247955 12418738 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“. Той обаче добавя, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' На, 13 март 2022г. ново ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна. То завършва с десетки цивилни жертви и стотици ранени. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref>. Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган" и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. <ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref>в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция. Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен .<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно убийствата на цивилни зачестяват.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> <ref name=":46">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> Руснаците обстрелва дори евакуационни автобуси.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област и в гр. Буча, Киевска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> Според кметът на Мариупол, Вадийм Бойченко ''"В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“''.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина съобщава че телата на 1020 убити цивилни се съхраняват в моргите в Киев и около него.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Масови гробове са открити и в Буча. След изтеглянето си руснаците оставят на пълят да лежат десетки убити цивилни.<ref name=":44">https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5/a-61406807</ref> Междувременно броят на населението рязко е спаднал. Преди окупацията е той бил 50 000 души (67 000 с хората от околностите№. <ref name=":44" />След окупацията населението на гр.Буча достига 3700 човека.<ref name=":44" /> Първоначалните изчисления сочат, че са убити 320 цивилни, но числото на жертвите непрестанно се увеличава<ref name=":44" />Впоследствие бройката нараства до 600 човека <ref>https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha</ref> В Буча е открит масов гроб на хора със завързани зад гърба ръце и прострелни рани<ref name=":47">https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0/a-61395908</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, <ref name=":47" />Бородянка,<ref name=":46" /> Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За поне 4000 от децата има данни, че са изпращани в руски лагери за "превъзпитание",<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване от руски родители. Там тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от тази цифра над 2400 деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949). <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref> . Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, '''включително 117 000 деца.''' Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Международни санкции срещу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров,<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> Мария Лвова-Белова<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> <ref>https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa</ref>Само за година са приети четиринадесет "пакета" със санкции. Те са на обща стойност четиредесет и осем милиарда долара.<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> През юни 2022 г. е приет пореден пакет санкции, който забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуват ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (един от честите доводи на руското правителство е, че щом Украйна иска да се присъедини към НАТО значи тя не е неутрална държава, а вражеска.) Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> Постепенно санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref> Ред международни спортни организации като МОК,<ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref>ФИФА,<ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref> ФИДЕ<ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref> и пр. санкционират Русия. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> === Международен наказателен съд === На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Все пак МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, <ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Въпреки това много държави не признават решенията на МНС (сред тях е и Руската федерация)<ref name=":45">https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>, така че Путин не е в абсолютна изолация. Международният наказателен съд издава и заповед за арест на Мария Лвова-Белова,комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45" /> Западните политици считат, че тя е пряко отговорна за депортацията на хиляди украински деца<ref name=":45" /> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == На8 май 2022 година президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен обявяват пореден пакет с помощ за УКрайна на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Към дата 20.11.2024 година САЩ са страната с най-голяма помощ за Украйна - над 56 милиарда, израдена във военан и хуманитарна помощ. В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref name=":48" /> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" /> На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga</ref> <ref>https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane</ref>Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение.Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна.АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си.<ref name=":43">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html</ref> В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО - ракети ''NASAMS'' ) <ref name=":43" /> Делегацията обаче е получила отказ.<ref name=":43" /> == Ядрени заплахи на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html</ref><ref>https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563</ref> Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година<ref>https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html</ref> Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече - той не изключва ядрен удар!<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април 2022, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/</ref> Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила. Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''"Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам"'' == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACМS (става дума за ATACMS BLOCK I A<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya</ref>) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya</ref>Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow</ref> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">https://clubz.bg/155987</ref> Според експерти ракетата е " РС 26 Рубеж" и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро.В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета "Кинжал", както и седем крилати ракети "Х-101". <ref name=":51" />"Ей Би си Нюз" обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /> <ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa</ref> == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 8ameckc2ki8jdv91kumj8xb8653z67e 12419525 12418738 2024-11-22T07:17:55Z Георгиалександров2 247955 /* Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 */ 12419525 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“. Той обаче добавя, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' На, 13 март 2022г. ново ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна. То завършва с десетки цивилни жертви и стотици ранени. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref>. Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган" и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. <ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref>в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция. Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен .<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно убийствата на цивилни зачестяват.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> <ref name=":46">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> Руснаците обстрелва дори евакуационни автобуси.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област и в гр. Буча, Киевска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> Според кметът на Мариупол, Вадийм Бойченко ''"В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“''.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина съобщава че телата на 1020 убити цивилни се съхраняват в моргите в Киев и около него.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Масови гробове са открити и в Буча. След изтеглянето си руснаците оставят на пълят да лежат десетки убити цивилни.<ref name=":44">https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5/a-61406807</ref> Междувременно броят на населението рязко е спаднал. Преди окупацията е той бил 50 000 души (67 000 с хората от околностите№. <ref name=":44" />След окупацията населението на гр.Буча достига 3700 човека.<ref name=":44" /> Първоначалните изчисления сочат, че са убити 320 цивилни, но числото на жертвите непрестанно се увеличава<ref name=":44" />Впоследствие бройката нараства до 600 човека <ref>https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha</ref> В Буча е открит масов гроб на хора със завързани зад гърба ръце и прострелни рани<ref name=":47">https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0/a-61395908</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, <ref name=":47" />Бородянка,<ref name=":46" /> Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За поне 4000 от децата има данни, че са изпращани в руски лагери за "превъзпитание",<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване от руски родители. Там тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от тази цифра над 2400 деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949). <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref> . Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, '''включително 117 000 деца.''' Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Международни санкции срещу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров,<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> Мария Лвова-Белова<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> <ref>https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa</ref>Само за година са приети четиринадесет "пакета" със санкции. Те са на обща стойност четиредесет и осем милиарда долара.<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> През юни 2022 г. е приет пореден пакет санкции, който забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуват ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (един от честите доводи на руското правителство е, че щом Украйна иска да се присъедини към НАТО значи тя не е неутрална държава, а вражеска.) Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> Постепенно санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref> Ред международни спортни организации като МОК,<ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref>ФИФА,<ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref> ФИДЕ<ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref> и пр. санкционират Русия. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> === Международен наказателен съд === На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Все пак МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, <ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Въпреки това много държави не признават решенията на МНС (сред тях е и Руската федерация)<ref name=":45">https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>, така че Путин не е в абсолютна изолация. Международният наказателен съд издава и заповед за арест на Мария Лвова-Белова,комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45" /> Западните политици считат, че тя е пряко отговорна за депортацията на хиляди украински деца<ref name=":45" /> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == На8 май 2022 година президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен обявяват пореден пакет с помощ за УКрайна на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Към дата 20.11.2024 година САЩ са страната с най-голяма помощ за Украйна - над 56 милиарда, израдена във военан и хуманитарна помощ. В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref name=":48" /> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" /> На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga</ref> <ref>https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane</ref>Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение.Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна.АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си.<ref name=":43">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html</ref> В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО - ракети ''NASAMS'' ) <ref name=":43" /> Делегацията обаче е получила отказ.<ref name=":43" /> == Ядрени заплахи на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html</ref><ref>https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563</ref> Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година<ref>https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html</ref> Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече - той не изключва ядрен удар!<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април 2022, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/</ref> Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила. Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''"Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам"'' == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACМS (става дума за ATACMS BLOCK I A<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya</ref>) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya</ref>Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow</ref> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">https://clubz.bg/155987</ref> Според експерти ракетата е " РС 26 Рубеж" и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро.В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета "Кинжал", както и седем крилати ракети "Х-101". <ref name=":51" />"Ей Би си Нюз" обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /> <ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип "Орешник"<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik</ref> == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 31trsxxihhphgak9h63i1tubdbuktuc 0 804768 12418878 12393738 2024-11-21T16:26:06Z PowerBUL 202075 12418878 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 213b92 | Име в оригинал = Пловдивска обществена телевизия | картинка = | Дата на стартиране = 1 април 1998 г. | Формат на картината = 16:9 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{BUL}} | Седалище = [[Пловдив]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|potv-trakia.eu}} | Сателит = {{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | Web = {{Aye}} |Аналогово ефирно={{Aye}} |Цифрово ефирно={{Aye}} |IPTV={{Aye}} }} '''Пловдивска обществена телевизия (ПОТВ)''', известна и като '''Пловдивска телевизия „Тракия“''', е [[България|български]] [[телевизионен канал]] с политематичен профил и национален обхват, разпространяван по [[Кабелна телевизия|кабел]]. Тя е частна, търговска телевизия от създаването ѝ.<ref name="cem">{{Цитат уеб | заглавие = Публичен регистър – Сат ТВ | автор = | труд = cem.bg | дата = | достъп_дата = 1 април 2022 | уеб_адрес = https://cem.bg/linear_reg_docs.php?id=118&cat=1&lang=bg | език = | цитат = }}</ref>. == История == ПОТВ започва да излъчва [[Ефирна телевизия|ефирно]] от 1 април 1998 г. на 57-и канал в Пловдив (заеман преди това от телевизия „Тракия“). От началото на 2005 г. ПОТВ се излъчва само по [[Кабелна телевизия|кабелните мрежи]] в град Пловдив и региона. От ноември 2015 г. е включена в [[IPTV]] пакета на [[Булсатком]] (''Булсатком Fusion'').<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Пловдивска телевизия Тракия, ПОТВ | автор = Предавател България | труд = predavatel.com | дата = | достъп_дата = 8 април 2022 | уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/3/plovdiv_tv_potv | цитат = }}</ref> Екипът се състои от опитни телевизионни специалисти с дългогодишен стаж в [[БНТ]] – [[Евгений Тодоров (журналист)|Евгений Тодоров]], Петър Алексиев, Веселина Божилова, Петко Шойлеков, Ончо Черчиян, Румен Немски, Тодор Даскалов. Телевизията реално не е [[обществена медия]], каквото е името ѝ, но реализира подобни програми. Излъчва регионални новини 4 пъти дневно, дискусионни програми, предавания за хората от третата възраст, за децата, за малцинствата. През 90-те години съвместно със Сдружение „Медии с човешко лице“ създава и разпространява първите в България телевизионни програми, посветени на етническата толерантност. Реализират се три нови ТВ рубрики, посветени на междуетническите отношения - "Съседи и приятели", "Комшулук" и "Въпреки". Активна роля при тяхната реализация играе Виолета Драганова - първата ромка ТВ водеща в България. Много скоро след това тя е поканена в БНТ. Оформя се и първият тв екип водещи, представители на етническите малцинства - Дюндяр Агач - турчин, Изабела Рафи Воскинарян - арменка, Нериман Реджеб - туркиня, Вероника Папазян - арменка и др.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nmd.bg/violeta-draganova-dnes-vse-povetche-mladi-i-uspeshni-hora-ot-romskiya-etnos-stavat-vidimi-za-obshtestvoto/ | заглавие = Виолета Драганова: Днес все повече млади и успешни хора от ромския етнос стават видими за обществото {{!}} Национална мрежа за децата | издател = nmd.bg | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> Реализирани са десетки проекти, финансирани от международни организации и телевизията е наградена с международни отличия. Създават се първите възстановки на съдебни процеси – включително на живо. Реализират се редица оригинални игрални филми и телевизионни драми – „Съединението – опит за възстановка“, „Голямата бакалница“, поредицата „Съдът на фокус“ и др. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Списък на телевизиите в България]] == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|potv-trakia.eu}} * {{Facebook|potv.eu|Официална страница на ПОТВ}} * [https://www.youtube.com/potvTrakia Официален канал на ПОТВ] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Основани в България през 1998 година]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 1pxk4wsyr0v8ctrg5e0j5g10b4kcxo2 12418879 12418878 2024-11-21T16:27:07Z PowerBUL 202075 12418879 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 213b92 | Име в оригинал = Пловдивска обществена телевизия | картинка = | Дата на стартиране = 1 април 1998 г. | Формат на картината = 16:9 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{BUL}} | Седалище = [[Пловдив]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|potv-trakia.eu}} | Сателит = {{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | Web = {{Aye}} |Аналогово ефирно={{Aye}} |Цифрово ефирно={{Aye}} |IPTV={{Aye}} }} '''Пловдивска обществена телевизия (ПОТВ)''', известна и като '''Пловдивска телевизия „Тракия“''', е [[България|български]] [[телевизионен канал]] с политематичен профил и национален обхват, разпространяван по [[Кабелна телевизия|кабел]]. Тя е частна, търговска телевизия от създаването ѝ.<ref name="cem">{{Цитат уеб | заглавие = Публичен регистър – Сат ТВ | автор = | труд = cem.bg | дата = | достъп_дата = 1 април 2022 | уеб_адрес = https://cem.bg/linear_reg_docs.php?id=118&cat=1&lang=bg | език = | цитат = }}</ref>. == История == ПОТВ започва да излъчва [[Ефирна телевизия|ефирно]] от 1 април 1998 г. на 57-и канал в Пловдив (заеман преди това от телевизия „Тракия“). От началото на 2005 г. ПОТВ се излъчва само по [[Кабелна телевизия|кабелните мрежи]] в град Пловдив и региона. От ноември 2015 г. е включена в [[IPTV]] пакета на [[Булсатком]] (''Булсатком Fusion'').<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Пловдивска телевизия Тракия, ПОТВ | автор = Предавател България | труд = predavatel.com | дата = | достъп_дата = 8 април 2022 | уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/3/plovdiv_tv_potv | цитат = }}</ref> Екипът се състои от опитни телевизионни специалисти с дългогодишен стаж в [[БНТ]] – [[Евгений Тодоров (журналист)|Евгений Тодоров]], Петър Алексиев, Веселина Божилова, Петко Шойлеков, Ончо Черчиян, Румен Немски, Тодор Даскалов. Телевизията реално не е [[обществена медия]], каквото е името ѝ, но реализира подобни програми. Излъчва регионални новини 4 пъти дневно, дискусионни програми, предавания за хората от третата възраст, за децата, за малцинствата. През 90-те години съвместно със Сдружение „Медии с човешко лице“ създава и разпространява първите в България телевизионни програми, посветени на етническата толерантност. Реализират се три нови ТВ рубрики, посветени на междуетническите отношения - "Съседи и приятели", "Комшулук" и "Въпреки". Активна роля при тяхната реализация играе Виолета Драганова - първата ромка ТВ водеща в България. Много скоро след това тя е поканена в БНТ. Оформя се и първият тв екип водещи, представители на етническите малцинства - Дюндяр Агач - турчин, Изабела Рафи Воскинарян - арменка, Нериман Реджеб - туркиня, Вероника Папазян - арменка и др.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nmd.bg/violeta-draganova-dnes-vse-povetche-mladi-i-uspeshni-hora-ot-romskiya-etnos-stavat-vidimi-za-obshtestvoto/ | заглавие = Виолета Драганова: Днес все повече млади и успешни хора от ромския етнос стават видими за обществото {{!}} Национална мрежа за децата | издател = nmd.bg | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> Реализирани са десетки проекти, финансирани от международни организации и телевизията е наградена с международни отличия. Създават се първите възстановки на съдебни процеси – включително на живо. Реализират се редица оригинални игрални филми и телевизионни драми – „Съединението – опит за възстановка“, „Голямата бакалница“, поредицата „Съдът на фокус“ и др. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Списък на телевизиите в България]] == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|potv-trakia.eu}} * {{Facebook|potv.eu|Официална страница на ПОТВ}} * [https://www.youtube.com/potvTrakia Официален канал на ПОТВ] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Култура в Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 1998 година]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 178ah54zvoqa310tb5hybocfi6w1im9 0 805265 12418676 12391028 2024-11-21T12:25:13Z 85.187.210.11 12418676 wikitext text/x-wiki {{Организация | категория = flag | снимка = The Bulgarian Head of State is on a visit to Romania to take part in the Three Seas initiative summit 2018 10.jpg | пояснение = Срещата на върха на „Три морета“ в Букурещ през 2018 г. | тип = | акроними = ИТМ (TSI) | седалище = | ръководител = | език = [[украински език|украински]], [[полски език|полски]], [[румънски език|румънски]], [[словашки език|словашки]], [[словашки език|словашки]], [[чешки език|чешки]], [[словашки език|словашки]], [[унгарски език|унгарски]], [[немски език|немски]], [[български език|български]], [[гръцки език|гръцки]], [[молдовски език|молдовски]]. | положение = действаща организация | цел = създаване на регионален диалог по въпроси, засягащи държавите-членки | членове = {{Collapsible list|title=13+2 държави|{{Австрия}}|{{България}}|{{Гърция}}|{{Естония}}|{{Латвия}}|{{Литва}}|{{Полша}}|{{Румъния}}|{{Словакия}}|{{Словения}}|{{Унгария}}|{{Хърватия}}|{{Чехия}}|'''Асоциирани членове:'''|{{Молдова}}|{{Украйна}}}} }} '''Инициатива „Три морета“''' ({{Lang|en|Three Seas Initiative}}, съкратено ''TSI''), известна още като '''Инициатива за Балтийско, Адриатическо, Черно море''' ({{lang|en|BABS}}) или просто като „Трите морета“ ({{Lang|la|Trimarium}}, {{Lang|pl|Trójmorze}}), е организация на тринадесет държави в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Съюз, обединяващ страни от [[Балтийско море|Балтийско]], [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Черно море]] до [[Бяло море]] в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]].<ref name=":0">{{Cite news|url=https://eblnews.com/news/croatia/dubrovnik-forum-adopts-declaration-called-three-seas-initiative-34593|title=Dubrovnik Forum adopts declaration called "The Three Seas Initiative"|date=2016-08-25|work=EBL News|access-date=2017-07-04|lang=en|archive-date=2017-01-16|archive-url=https://web.archive.org/web/20170116042751/https://eblnews.com/news/croatia/dubrovnik-forum-adopts-declaration-called-three-seas-initiative-34593|url-status=dead}}</ref> Инициативата има за цел да създаде регионален диалог по въпроси, засягащи държавите-членки. През 2016 г. представители на тези държави (от [[Австрия]], [[България]], [[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Полша]], [[Румъния]], [[Словакия]], [[Словения]], [[Унгария]], [[Хърватия]] и [[Чехия]]) се срещат за пръв път в [[Дубровник]], [[Хърватия]]. През юни 2022 г. партньор на „Три морета“ става [[Украйна]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/06/21/4359952_ukraina_stana_partnyor_na_tri_moreta_sasht_investirat/ Украйна стана партньор на "Три морета", САЩ инвестират още $300 млн. (но и това е недостатъчно)]</ref> Дванайсете държави от организацията, които са част от ЕС съставляват над 30 процента от територията на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (около 1 210 000 км²) и съставляват 25 процента от жителите на Европейския съюз (112 млн. души), като произвеждат 19 процента от БВП на ЕС (на база [[паритет на покупателната способност]]).<ref name="auto">{{Cite web |url=https://pie.net.pl/wp-content/uploads/2020/08/PIE-Three-Seas.pdf |title=Archived copy |access-date=2020-08-31 |archive-date=2021-03-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210305074203/https://pie.net.pl/wp-content/uploads/2020/08/PIE-Three-Seas.pdf |url-status=dead |достъп_дата=2022-04-04 |архив_дата=2021-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210305074203/https://pie.net.pl/wp-content/uploads/2020/08/PIE-Three-Seas.pdf }}</ref> Заедно с [[Украйна]] страните в организацията заемат площ от 1 822 537 км² и общо население около 150,9 млн. души. == История == Инициатива „Три морета“ стартира през 2015 г., по предложение на полския президент [[Анджей Дуда]] и хърватския президент [[Колинда Грабар-Китарович]].<ref name="auto"/> === Първа среща на върха в Дубровник през 2016 г. === Първата среща на върха на инициативата се провежда в [[Дубровник]], [[Хърватия]]. На 25 – 26 август 2016 г. завършва с декларация за икономическо сътрудничество в областта на [[енергетика]]та и [[транспорт]]ната и комуникационната инфраструктура.<ref name=":0" /> Полският президент Анджей Дуда нарича инициативата „нова концепция за насърчаване на единството и сближаването на Европа... идея за сътрудничество между 12 държави, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море, трите морета на Централна Европа.“<ref>{{Cite web|url=http://www.prezydent.pl/en/news/art,425,minister-szczerski-three-seas-initiative-to-boost-european-unity--.html|title=President of the Republic of Poland / News / Minister Szczerski: Three Seas initiative to boost European unity|work=Prezydent.pl|date=4 May 2017|lang=en|access-date=2017-07-04|достъп_дата=2022-04-04|архив_дата=2017-06-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170613040448/http://www.prezydent.pl/en/news/art,425,minister-szczerski-three-seas-initiative-to-boost-european-unity--.html}}</ref> Сред гостите са помощникът на китайския министър по външните работи [[Лиу Хайсин]], който говори за взаимосвързаността на Инициативата „Три морета“ с китайската инициатива „[[Един пояс, един път]]“, и бившият съветник по националната сигурност на САЩ генерал Джеймс Л. Джоунс, който подчертава ролята на Инициативата „Три морета“ в европейското развитие и сигурност.<ref>{{Cite web|url=https://visegradpost.com/en/2016/08/28/the-three-seas-initiative-central-and-eastern-europe-takes-charge-of-its-own-destiny/|title=The Three Seas Initiative: Central and Eastern Europe takes charge of its own destiny {{!}} Visegrád Post|work=Visegradpost.com|date=28 August 2016|lang=en|access-date=2017-07-04|достъп_дата=2022-04-04|архив_дата=2017-08-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170818221515/https://visegradpost.com/en/2016/08/28/the-three-seas-initiative-central-and-eastern-europe-takes-charge-of-its-own-destiny/}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/making-the-three-seas-initiative-a-priority-for-trump|title=Making the Three Seas Initiative a Priority for Trump|last=Ansley|first=Rachel|work=Atlantic Council|access-date=2017-07-04|lang=en}}</ref> === Втора среща на върха във Варшава през 2017 г. === Втората среща на върха на Инициативата се проведе на 6 – 7 юли 2017 г. във [[Варшава]], [[Полша]]. Сред гостите са и президентът на САЩ – [[Доналд Тръмп]].<ref>{{Cite news|url=http://www.foxnews.com/world/2017/06/13/trump-trip-to-poland-forces-3-seas-summit-change.html|title=Trump trip to Poland forces 3 Seas summit change|date=2017-06-13|work=Fox News|access-date=2017-07-04|lang=en}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/07/04/reuters-america-factbox-three-seas-initiative-summit-in-warsaw.html|title=FACTBOX-Three Seas Initiative summit in Warsaw|last=CNBC|work=CNBC|date=2017-07-04|access-date=2017-07-04|archive-date=2017-07-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20170704105034/http://www.cnbc.com/2017/07/04/reuters-america-factbox-three-seas-initiative-summit-in-warsaw.html|url-status=dead|достъп_дата=2022-04-05|архив_дата=2017-07-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170704105034/http://www.cnbc.com/2017/07/04/reuters-america-factbox-three-seas-initiative-summit-in-warsaw.html}}</ref> Участващите страни единодушно приемат създаването на Бизнес форум „Три морета“.<ref>{{cite web|title=President Rumen Radev in Warsaw: the Joint Projects and Investments of the Central and Eastern European Countries will Make the European Union Stronger|url=https://www.president.bg/news3837/president-rumen-radev-in-warsaw-the-joint-projects-and-investments-of-the-central-and-eastern-european-countries-will-make-the-european-union-stronger.html&lang=en|work=President.bg|accessdate=11 July 2017}}</ref><ref name="threeseas-2018-summit">{{Cite web | url=http://three-seas.eu/2018-summit/ | title=2018 Summit – Three Seas Initiative | work=Three-seas.eu | archive-url=https://web.archive.org/web/20180906030850/http://three-seas.eu/2018-summit/ | archive-date=2018-09-06 | url-status=live | accessdate=2018-09-06}}</ref> === Трета среща на върха в Букурещ през 2018 г. === [[Файл:The Bulgarian Head of State is on a visit to Romania to take part in the Three Seas initiative summit 2018 06.jpg|мини|дясно|250п|Президентите на България и Румъния – [[Румен Радев]] и [[Клаус Йоханис]], при срещата на върха на инициативата „Три морета“ в Букурещ през 2018 г.]] Третата среща на върха на Инициатива „Три морета“ е проведена на 17 – 18 септември 2018 г. в [[Букурещ]], [[Румъния]]. Участниците одобряват проекти за взаимно свързване в три ключови области: [[транспорт]], [[енергетика]] и [[Цифрова електроника|цифрови технологии]].<ref name="2018-projects">{{Cite web | url=http://three-seas.eu/wp-content/uploads/2018/09/3SI-short-list-of-priority-interconnection-projects.pdf | title=The Three Seas Initiative-Priority Interconnection Projects | work=Three-seas.eu | archive-url=https://web.archive.org/web/20181006190632/http://three-seas.eu/wp-content/uploads/2018/09/3SI-short-list-of-priority-interconnection-projects.pdf | archive-date=2018-10-06 | url-status=live | access-date=2018-10-06}}</ref> Сред гостите са председателят на Европейската комисия [[Жан-Клод Юнкер]], германският външен министър [[Хайко Маас]] и министърът на енергетиката на САЩ – [[Рик Пери]]. Организирано е първото издание на Бизнес форума. Създадена е мрежа от търговски камари 3SI и е подписано писмо за намерение за създаване на Инвестиционен фонд „Три морета“.<ref>{{cite web |title=Press releases |url=http://three-seas.eu/press-releases/ |work=Three Seas Initiative |accessdate=19 September 2018}}</ref><ref>{{cite web |title=Croatian President at Third Three Seas Initiative Summit |url=https://www.croatiaweek.com/croatian-president-at-third-three-seas-initiative-summit/ |work=Croatia Week |date=19 September 2018 |accessdate=19 September 2018 |lang=en}}</ref> === Списък на срещите на върха === {| class="wikitable" |- ! !! Дата || Място || Домакин || Бележки |- | 1 || 2016<br />25 – 26 август || {{Флаг|Хърватия}} [[Дубровник]], Хърватия || [[Колинда Грабар-Китарович]] ||<ref>{{Cite web|url=https://eblnews.com/news/croatia/dubrovnik-forum-adopts-declaration-called-three-seas-initiative-34593|title=Dubrovnik Forum adopts declaration called "The Three Seas Initiative"|date=2016-08-25|work=EBL News|lang=en|access-date=2019-11-04|archive-date=2017-01-16|archive-url=https://web.archive.org/web/20170116042751/https://eblnews.com/news/croatia/dubrovnik-forum-adopts-declaration-called-three-seas-initiative-34593|url-status=dead|достъп_дата=2022-04-04|архив_дата=2017-01-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170116042751/https://eblnews.com/news/croatia/dubrovnik-forum-adopts-declaration-called-three-seas-initiative-34593}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://visegradpost.com/en/2016/08/28/the-three-seas-initiative-central-and-eastern-europe-takes-charge-of-its-own-destiny/|title=The Three Seas Initiative: Central and Eastern Europe takes charge of its own destiny|date=2016-08-28|work=Visegrád Post|lang=en|access-date=2019-11-04|достъп_дата=2022-04-04|архив_дата=2017-08-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170818221515/https://visegradpost.com/en/2016/08/28/the-three-seas-initiative-central-and-eastern-europe-takes-charge-of-its-own-destiny/}}</ref> |- | 2 || 2017<br />6 – 7 юли || {{Флаг|Полша}} [[Варшава]], Полша|| [[Анджей Дуда]] || Присъства президентът на САЩ – [[Доналд Тръмп]].<ref>{{Cite web|url=https://time.com/4846780/read-donald-trump-speech-warsaw-poland-transcript/|title=Read Donald Trump's Remarks at the Three Seas Initiative Summit in Poland|magazine=Time|lang=en|access-date=2019-11-04}}</ref> |- | 3 || 2018<br />17 – 18 септември || {{Флаг|Румъния}} [[Букурещ]], Румъния ||[[Клаус Йоханис]] ||Присъстват председателят на Европейската комисия – [[Жан-Клод Юнкер]], германският външен министър [[Хайко Маас]] и министърът на енергетиката на САЩ – [[Рик Пери]].<ref>{{Cite web|url=https://www.dw.com/en/three-seas-summit-in-bucharest-seeks-backing-from-western-europe/a-45531946|title=Three Seas summit in Bucharest seeks backing from Western Europe, DW, 17.09.2018|work=DW.COM|lang=en|access-date=2019-11-04}}</ref> |- | 4 || 2019<br />5 – 6 юни ||{{Флаг|Словения}} [[Любляна]], Словения || [[Борут Пахор]] ||Присъстваха председателят на Европейската комисия – [[Жан-Клод Юнкер]], президентът на Германия – [[Франк-Валтер Щайнмайер]] и министърът на енергетиката на САЩ – [[Рик Пери]].<ref>{{Cite web|title=Pobuda Tri morja|date=2019-06-05|url=https://sl.wikipedia.org/w/index.php?title=Pobuda_Tri_morja&oldid=5141860|work=Wikipedija, prosta enciklopedija|lang=sl|access-date=2019-06-05}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.total-croatia-news.com/politics/35246-central-europe|title=Czech and Croatian Presidents Advocate Stronger Central Europe|work=Total Croatia News|lang=en|accessdate=12 April 2019|архив_дата=2020-11-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201107232545/https://www.total-croatia-news.com/politics/35246-central-europe}}</ref> |- | 5 || 2020<br />19 октомври<ref name="3seas.eu">{{Cite web|url=https://3seas.eu/|title=Three Seas Summit and Business Forum|work=3seas.eu}}</ref> |{{Флаг|Естония}} [[Талин]], Естония |[[Керсти Калюлайд]] |Виртуална среща<ref>{{Cite web|url=https://vm.ee/en/news/foreign-minister-reinsalu-we-are-ready-host-three-seas-initiative-summit-estonia|title=Foreign Minister Reinsalu: we are ready to host the Three Seas Initiative summit in Estonia, Ministry of Foreign Affairs|work=Vm.ee|lang=en|access-date=2019-06-26}}</ref><ref>{{cite web |title=2020 Three Seas Virtual Summit, Tallinn, Estonia |url=https://3seas.eu/event/three-seas-virtual-summit-estonia |work=Three Seas Initiative |access-date=9 July 2021 |lang=en}}</ref> |- | 6 || 2021<br />8 – 9 юли<ref name="3seas.eu"/> |{{Флаг|България}} [[София]], България |[[Румен Радев]] |Присъства държавният глава на [[Гърция]].<ref>{{Cite web|url=https://3seas.eu/event/agenda|title = 2021 Summit and Business Forum}}</ref> |- | 7 || 2022<br />20 – 21 юли<ref name="3seas.eu"/> |{{Флаг|Латвия}} [[Рига]], Латвия |[[Егилс Левитс]] |Присъства президентът на Украйна – [[Володимир Зеленски]]. |- | 8 || 2023<br>6 – 7 септември || {{Флаг|Румъния}} [[Букурещ]], Румъния || [[Клаус Йоханис]] || Гърция е приета за член в инициатива „Три морета“, а Молдова и Украйна получават статут на асоциирани членове.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.investor.bg/a/516-politika/380754-gartsiya-stana-13-ta-darzhava-v-initsiativata-tri-moreta-moldova-i-ukrayna-sa-asotsiirani-chlenove | заглавие = Гърция стана 13-та държава в Инициативата "Три морета", Молдова и Украйна са асоциирани членове | дата = 6 септември 2023 | достъп_дата = 17 септември 2023 | издател = investor.bg | език = bg}}</ref> |- | 9 || 2024<br>11 април || {{Флаг|Литва}} [[Вилнюс]], Литва || [[Гитанас Науседа]] || [[Япония]] става стратегически партньор в инициатива „Три морета“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/world/651863-prezidentat-na-litva-privetstva-yaponiya-kato-nov-strategicheski-partnyor-v-init | заглавие = Президентът на Литва приветства Япония като нов стратегически партньор в Инициативата "Три морета" | дата = 11 април 2024 | достъп_дата = 23 април 2024 | издател = bta.bg | език = bg}}</ref> |} == Проекти == [[Файл:Szczyt Inicjatywy Trójmorza Warszawa 2017 – Andrzej Duda i Donald Trump.jpg|мини|дясно|250п|Посещението на [[Доналд Тръмп]] в Полша през юли 2017 г.]] [[Файл:The Bulgarian Head of State is on a visit to Romania to take part in the Three Seas initiative summit 2018 01.jpg|мини|дясно|250п|Срещата на върха на инициативата „Три морета“ в Букурещ през 2018 г., на която присъства и българският президент [[Румен Радев]].]] Инициативата е тясно свързана с два големи инфраструктурни проекта в региона:<ref>{{Cite web|url=http://www.businessinsider.com/r-poland-hopes-to-tap-trumps-business-acumen-at-regional-summit-2017-7?IR=T|title=Poland hopes to tap Trump's business acumen at regional summit|work=Business Insider|access-date=2017-07-04|lang=en|archive-date=2017-07-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20170729182658/http://www.businessinsider.com/r-poland-hopes-to-tap-trumps-business-acumen-at-regional-summit-2017-7?IR=T|url-status=dead|достъп_дата=2022-04-05|архив_дата=2017-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170729182658/http://www.businessinsider.com/r-poland-hopes-to-tap-trumps-business-acumen-at-regional-summit-2017-7?IR=T}}</ref> * Магистрала север-юг „[[Виа Карпатия]]“, свързваща [[Клайпеда]] в [[Литва]] със [[Солун]] в [[Гърция]]; * Инфраструктура за втечнен [[природен газ]], с морски терминали в [[Полша]] и [[Хърватия]] и свързващ тръбопровод. Други проекти са [[Балтийско-адриатически коридор|Балтийско-адриатическия коридор]], пътя „[[Европейски път Е67|Виа Балтика]]“, „Rail Baltica“ и Железопътен железопътен коридор за товарен транспорт и железопътни връзки.<ref>{{Cite web|url=https://rfc-amber.eu/|title=Amber Rail Freight Corridor|work=Rfc-amber.eu}}</ref> Друг проект е „Rail-2-Sea“, който има за цел да свърже пристанището на Балтийско море – [[Гданск]] (Полша) с черноморското пристанище на [[Констанца]] (Румъния) чрез 3663 километрова железопътна линия.<ref>{{cite news|url=https://universul.net/rail-2-sea-and-via-carpathia-the-us-backed-highway-and-rail-links-from-the-baltic-to-the-black-sea/|title=Rail-2-Sea and Via Carpathia, the US-backed highway and rail links from the Baltic to the Black Sea|first=Alison|last=Mutler|newspaper=Universul.net|date=12 October 2020}}</ref><ref>{{cite journal|url=https://www.researchgate.net/publication/347344614|title=The Three Seas Initiative as a new model of regional cooperation in Central Europe: A Polish perspective|first=Łukasz|last=Lewkowicz|journal=UNISCI Journal|volume=18|pages=177–194|year=2020|issue=54|doi=10.31439/UNISCI-101|doi-access=free}}</ref> === Инвестиционен фонд на инициатива „Три морета“ (3SIIF) === Първоначалните две учредителни институции от Полша и Румъния се ангажират да извършат плащания на обща стойност над 500 млн. [[евро]].<ref name=":1">{{Cite web|url=http://www.sloveniatimes.com/three-seas-initiative-summit-urges-eu-to-consider-its-goals|title=Three Seas Initiative Summit urges EU to consider its goals|work=www.sloveniatimes.com|access-date=2019-11-04|достъп_дата=2022-04-05|архив_дата=2019-11-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191104075425/http://www.sloveniatimes.com/three-seas-initiative-summit-urges-eu-to-consider-its-goals}}</ref> Фондът е отворен и за други страни от „Три морета“, които могат да се присъединят към него след получаване на съответните разрешения. Надзорният съвет на фонда се състои от представители на банки за развитие от Полша, Румъния, Латвия и Чехия.<ref>{{Cite web|url=https://www.total-croatia-news.com/politics/36352-three-seas-initiative|title=Three Seas Initiative Gets Investment Fund|work=www.total-croatia-news.com|lang=en|access-date=2019-11-04|достъп_дата=2022-04-05|архив_дата=2019-11-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191104075424/https://www.total-croatia-news.com/politics/36352-three-seas-initiative}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://media.bgk.pl/61041-the-three-seas-initiative-investment-fund-officially-established|title=The Three Seas Initiative Investment Fund officially established|work=media.bgk.pl|lang=pl|access-date=2019-11-04|достъп_дата=2022-04-05|архив_дата=2019-11-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191104080353/https://media.bgk.pl/61041-the-three-seas-initiative-investment-fund-officially-established}}</ref> През 2019 г. „Bank Gospodarstwa Krajowego“ и „Export-Import Bank of Romania“<ref>{{Cite web|url=https://www.actmedia.eu/daily/iohannis-at-the-summit-of-the-three-seas-initiative-the-us-economic-presence-in-the-region-is-a-true-catalyst-for-co-operation/81243|title=Iohannis at the summit of the Three Seas Initiative :The US economic presence in the region is a true catalyst for co-operation|work=www.actmedia.eu|access-date=2019-11-04}}</ref> подписват учредителния акт на Инвестиционния фонд на инициатива „Три морета“.<ref>{{Cite web|url=https://www.ceep.be/three-seas-initiative-investment-fund-established/|title=Three Seas Initiative Investment Fund established {{!}} Central Europe Energy Partners|work=www.ceep.be|access-date=2019-11-04|достъп_дата=2022-04-05|архив_дата=2020-02-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200228103742/https://www.ceep.be/three-seas-initiative-investment-fund-established/}}</ref> Фондът цели да се фокусира върху проекти за създаване на транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура в региона на „Три морета“. Също така, да бъдат поканени и частни инвеститори от пенсионни фондове, частни инвестиционни фондове и други субекти. Целта е да се съберат до 3 – 5 милиарда евро.<ref name=":1" /> Фондът заявява че ще участва на търговска основа в инфраструктурни проекти на обща стойност до 100 милиарда евро,<ref>{{Cite web|url=https://biznesalert.com/polish-briefing-the-three-seas-fund-will-finance-energy-investments/|title=Polish Briefing: The Three Seas Fund will finance energy investments|author=Editorial Staff|date=2018-08-21|work=BiznesAlert EN|lang=en|access-date=2019-11-04}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://emerging-europe.com/news/polish-and-romanian-banks-establish-three-seas-investment-fund/|title=Polish and Romanian banks establish Three Seas investment fund|last=Patricolo|first=Claudia|date=2019-06-11|work=Emerging Europe {{!}} News, Intelligence, Community|access-date=2019-11-04}}</ref> в същото време нуждите на региона на „Три морета“ се оценяват на над 570 милиарда евро.<ref>{{Cite web|url=https://irei.com/news/new-fund-supplement-eu-infrastructure-project-financing/|title=New fund to supplement EU infrastructure project financing {{!}} News|date=2019-06-12|work=Institutional Real Estate, Inc.|access-date=2019-11-04}}</ref> Преди срещата на върха в Талин през 2020 г. [[Държавен секретар на САЩ|държавният секретар на Съединените щати]] – [[Майк Помпео]] обещава до един милиард долара за финансиране на инвестиционния фонд.<ref>{{Cite web|url=https://www.atlanticcouncil.org/news/press-releases/us-commits-1-billion-dollars-to-develop-central-european-infrastructure/|title=US commits $1 billion dollars to develop Central European infrastructure|date=February 15, 2020}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Three Seas Initiative}} * {{Икона|en}} {{Official website|3seas.eu}} * {{Икона|bg}} [https://www.mfa.bg/bg/3109 Инициатива „Три морета“] в уебсайта на [[Министерство на външните работи на България]] {{Инициатива „Три морета“}} {{Портал|Икономика|Политика|Европа}} [[Категория:Инициатива „Три морета“| ]] [[Категория:Основани в Европа през 2016 година]] 8jkuzak5lzl2vadldjiio6paslj7vw5 10 809154 12418887 12257622 2024-11-21T16:36:56Z Nauka 9030 /* Употреба */ 12418887 wikitext text/x-wiki {{Подстраница с документация}} <!-- МОЛЯ ДОБАВЯЙТЕ КАТЕГОРИИТЕ В КРАЯ НА ТАЗИ СТРАНИЦА, А МЕЖДУУИКИ ВРЪЗКИТЕ – В УИКИДАННИ --> == Употреба == {{tlc|{{BASEPAGENAME}} | volume {{=}} (стойности:A1, A2 или B, изписани на латиница)| url {{=}} | year{{=}} (или published, или date, или publication-date)| page{{=}} (или pages{{=}}) | ref {{=}} }} *''volume {{=}}'' е препоръчителен параметър: желателно е да посочите една от следните стойности за том на книгата, изписани на латиница: **''A1'' - том I: представлява [https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf първа част от том I], която завършва със страница 379, **''A2'' - том I: представлява [https://web.archive.org/web/20190401114347/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf втора част от том I], която започва от страница 380.<br>Разделянтото на том I на две части е условно и единствено с цел да се визуализира url линк към един от двата файла със сканове на този том, достъпни в Интернет Архив на {{URL|archive.org}}; Независимо коя от двете части на том I посочите, в описанието се визиуализира само том I като ''A''. **''B'' - [https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf том II] *''url {{=}}'' е незадължителен параметър, шаблонът автоматично ще покаже url линк към съответния том на книгата, но само ако е зададена една от трите посочени стойности на параметъра ''volume {{=}}''; може да зададете и алтернативен линк към книгата; *''year {{=}}'' е незадължителен параметър: по подразбиране шаблонът показва годината на издаване 1984 и за двата тома на книгата; използвайте параметъра ''year='', за да зададете алтернативен формат на годината на издаване, който би бил полезен, ако двата тома присъстват едновременно в раздела с използвана литература, а в текста на статията се правят отделни препратки към всеки от тях. Тогава чрез този параметър може да зададете формат на годината от типа на 1984a и 1984b, съответно за I и II том поотделно, който формат ще трябва да използвате и в шаблоните за препратки в текста, за да работят правилно линковете от текста на препратките към описанието на всеки том в раздела с цитираната литература. Алтернативен начин, по който тези линкове може да заработят, е чрез шаблон {{tlc|harvid|формат на име|желан формат на годината на издаване}}, използван като стойност на параметъра ''ref {{=}}''; *''ref {{=}}'' е незадължителен параметър: задайте стойност, ако желаете да дефинирате вида на препратката към източника в бележки; може да използвате като стойност {{tlc|harvid|желан формат по избор}}; ако не зададете стойност, по подразбиране за връзка с препратките ще се използва фамилното име на автора и годината на изданието. *''page{{=}}'' е незадължителен параметър, който може да се замени с параметър ''pages{{=}}'' == Вижте също == <includeonly> <!-- ПОСТАВЯЙТЕ КАТЕГОРИИТЕ ТУК, А МЕЖДУУИКИ ВРЪЗКИТЕ – В УИКИДАННИ --> </includeonly> ddm4vsnip2pr13q8aovltp3g76syz3n 0 810435 12418846 12298120 2024-11-21T16:03:36Z Davidkenarovcska 254027 12418846 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Нидерландия}} Брадли де Нойер | снимка = Bradley de Nooijer.jpg | описание = Брадли де Нойер с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] през [[2022]] г. | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Ост-Субург]] | държава на раждане = {{флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Суринам}} [[Суринам]] | височина = 186 см | пост = [[Защитник|Ляв бек]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2010 – 2013<br>2013 – 2015<br>2015 – 2016 | юношески отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[ИВОЗ]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Спарта Ротердам]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[ФК Дордрехт|Дордрехт]] | години = 2016 – 2017<br>2017 – 2021<br>2021<br>2017 – 2022<br>2022 – 2024 | отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[ФК Дордрехт|Дордрехт]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Фарул Констанца|Фарул Констанца]]<br>{{флагче|Украйна}} [[ФК Ворскла|Ворскла Полтава]] *<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Фарул Констанца|Фарул Констанца]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | мачове = 36<br>97<br>3<br>38<br>25 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(2) | национален отбор години = 2014 | национален отбор = {{флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да* }} '''Брадли де Нойер''' е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]], [[защитник (футбол)|ляв бек]]. == Кариера == На 24 юни 2022 подписва с ЦСКА. През 2014 изиграва един мач за националния отбор на Нидерландия до 17 години. Брадли де Нойер е братовчед на бившият играч на [[ПФК Левски (София)|Левски София]], [[Джереми де Ноойер]]. == Успехи == * Най-красив гол в efbet Лига за 2022 г. – церемония „Футболист на годината“ == Източници == <references /> {{мъниче|футболист}} {{СОРТКАТ:де Нойер, Брадли}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] nwl6wivc1lugojwomavqluc3uimxbdu 0 811082 12419551 11638929 2024-11-22T07:51:01Z Xunonotyk 209517 /* В емиграцията */ 12419551 wikitext text/x-wiki {{Личност|име=Йевхен Коновалец|категория=политик|име-оригинал=Євген Михайлович Коновалець|портрет=Yevgen Konovalec.jpg|роден-място=Зашкив, [[Австро-Унгария]]|етнос=[[украинци]]|религия=[[Украинска гръкокатолическа църква]]|починал-място=[[Ротердам]], [[Нидерландия]]|вложки={{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = Организацията на украинските националисти | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | известен-с = | противник = | отличия = }}|роден-дата={{Дата на раждане|1891|6|14}}|починал-дата={{Дата на смърт и години|1938|05|23|1891|6|14}}}}'''Йевхен Михайлович Коновалец''' (на [[Украински език|украински]]: ''Євген Михайлович Коновалець'') e [[Украинци|украински]] [[Война|военен]] и [[Политика|политически деец]], [[полковник]] от [[Украинска народна армия|армията]] на [[Украинска народна република|УНР]], комендант на УВО, ръководител на Украинското националистическо осигуряване (от 1927 г.), първи ръководител на ОУН (от 1929 г.), един от [[Идеология|идеолозите]] на [[Украински национализъм|украинския национализъм]]. Участва активно в дейността на Украинската националдемократическа партия, която по това време е най-влиятелната в [[Галиция]]. Политическите му убеждения за Украйна са: [[независимост]], държавност и синодалност. През 1917 г. оглавява създаването на Сеченовската стрелба в [[Киев]]. По негова инициатива и с негово участие е създадена Украинската стрелкова общност, която полага основите на Организацията за национално възраждане на Украйна в [[Съединени американски щати|САЩ]] и на Украинския национален съюз (УНО) в [[Канада]]; формира се военен щаб и се създават военни училища за обучение. На 23 май 1938 г. Коновалец е убит в [[Ротердам]] от Павел Судоплатов, [[агент]] на [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Днес Украйна празнува Деня на героите на 23 май.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nbuv.gov.ua/node/4143|заглавие=Народився Євген Коновалець, засновник активного українського націоналістичного руху як воєнно-політичного явища|автор=Національна бібліотека України імені В. І. Вернадського|език=uk|достъп_дата=2022-07-03}}</ref> == Биография == [[Файл:Konovalets' Passport.jpg|мини|Литовски паспорт на Йевхен Коновалец]]Роден е на 14 юни 1891 г. в село Зашкив (днес село в [[Лвовска област]]) в семейството на Михайло Коновалец и Мария Вежиновска и има двама братя - Мирон и Степан. Началното си образование получава в Зашковската народна [[гимназия]] (баща му е неин директор и един от учителите). През 1901-1909 г. учи в Академичната гимназия в [[Лвов]]. През 1909 г. постъпва в [[Юридически факултет|Юридическия факултет]] на [[Лвовски университет|Лвовския университет]]. Същата година участва в Първия всеукраински студентски конгрес. През 1913 г. е избран за член на Управителния съвет на Украинския студентски съюз и участва във Втория общоукраински студентски събор, където се запознава с Дмитро Донцов. През същата година става член на Украинската националдемократическа партия, член е на нейния "по-тесен народен комитет" и оглавява 4-та секция. Той е един от активистите, които се борят за създаването на украински университет в [[Лвов]]. === През Първата световна война === [[Файл:Funeral of Konovalets.jpg|ляво|мини|Погребение на Коновалец]] С началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] е мобилизиран в 19-и полк на Лвовския областен отбранителен корпус („Ландвер”), към който е прикрепен и получава званието кадетски [[офицер]] (това звание е следващото след званието заместник-офицер и предшества званието фенрих). През юни 1915 г., по време на сраженията при Маковка, е пленен от [[Руска империя|Русия]] и транспортиран до лагер за военнопленници, първо в Черни Яр близо до [[Волгоград|Царицин]] (сега [[Волгоград]], [[Русия|Руска федерация]]), а след това в самия Царицин. Заедно с други украински бригадири той организира пропагандни дейности сред затворниците. В хода на революционните събития в Руската империя той напуска лагера през септември 1917 г. и пристига в Киев. През октомври-ноември същата година заедно с Роман Дашкевич и съмишленици основава в Киев Галицко-Буковина шаш на сепойските стрелци. През януари 1918 г. е избран за командир на реорганизирания Галицко-Буковински шалаш (Галичина/Буковински шалаш) на сепойските стрелци. Куренът е в охраната на Украинската централна рада, а през януари-февруари 1918 г. участва в потушаването на болшевишкото Киевско (Януарско) въоръжено въстание през 1918 г. [[Файл:Yevhen Konovalets with son Yurko Konovalets.jpg|мини|Коновалец със своя син Юрко]] === След Първата световна война === ==== Дейности в Украинската народна република ==== [[Файл:Євген Коновалець.jpg|ляво|мини|Коновалец през 1918 г.]] В началото на март същата година командваните от него сеченци, заедно със Запорожкия корпус на армията на УНР и Гайдаматската коша на Слободната Украйна на [[Симон Петлюра]], заедно с [[Германска имперска армия|германската армия]], освобождават [[Киевска Рус|Киев]] от болшевишките сили. След хетманския преврат през 1918 г. стрелковият полк на Сечмен е разоръжен и разформирован. В края на август 1918 г., с разрешението на хетман [[Павло Скоропадски]], Коновалец започва формирането на отделен отряд сечански стрелци в [[Била Церква|Била Църква]]. През ноември 1918 г. участва в антихетманското въстание. Сечевиките, водени от него, разбиват войските на хетмана при Мотовиливка. Самият Коновалец отказва да стане шестият член на Директорията на УНР и получава званието „атаман” (съответстващо на [[Генерал|генералски чин]]). През 1918-1919 г. командва дивизия, корпус и група сечийски стрелци по време на бойни действия срещу [[Червена армия|болшевишката]] и [[Бяла гвардия|бялата армия]]. На 6 декември 1919 г., след решението на правителството на Украинската народна република за разформироване на редовната армия и организиране на [[Партизанска война|партизанска борба]], той нарежда разформироването на Сечинските стрелкови части. Първоначално е в полския военнопленнически лагер в [[Луцк]] заедно със стрелците, а през пролетта на 1920 г. се премества в [[Чехословакия]]. ==== В емиграцията ==== През 1920 г. участва в създаването на Украинската военна организация (УВО) от определени групи бивши пионерни стрелци, връща се в Лвов и оглавява Началното командване на УВО като командир. През 1922 г. се жени за Олга Федак, дъщеря на известния лвовски [[адвокат]] Степан Федак. През същата година заминава за чужбина под заплахата от арест от страна на полските власти и живее в [[Чехословакия]], [[Германия]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. След Първата конференция, проведена през ноември 1927 г., той оглавява създаденото там Провод на украинските националисти, а през 1928 г. - Провод на ОУН. Основната задача на ОУН се определя като борба за възраждане на украинската независимост. Предполага се, че дейностите на ОУН ще се развиват както законно, така и незаконно. Голямо значение се отдава на разширяването на мрежата на ОУН в Украйна и в страните, в които живеят украински имигранти. По негова инициатива и с негово участие е създадена Украинската стрелкова асоциация, която дава началото на Организацията за държавно възраждане на Украйна (ОУНУ) в [[САЩ]] и на Украинската национална асоциация (УНО) в [[Канада]]; създадени са военни щабове и училища за подготовка на войници. Същевременно се занимава с развитието на идеологията на национализма и публикува свои статии в националистическата преса („Сурма”, „Украински националист” и др.). Опитва се да разшири влиянието на ОУН върху легалния украински живот и предприема мерки за внасяне на украинския въпрос във форума на [[Общество на народите|Лигата на нациите]], по-специално за [[гладомор]] от 1932-1933 г. в [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската ССР]], за националното потисничество в [[Галиция]], [[Буковина]] и [[Волиния|Волин]]. ===== Коновалец и Германия ===== В началото на 1920-те години на УВО установява първите си контакти с [[Райхсвер|Райхсвера]]. Оттогава до края на 1930-те години основният преговарящ с германските военни е Рико Яри, бивш войник от Украинската галицийска армия, който след това се присъединява към УВО и в крайна сметка става дясната ръка на Коновалец. През декември 1922 г. той организира откриването на курс в [[Мюнхен]] за членове на УВО под ръководството на майора от германското военно разузнаване Фосс. Впоследствие подобни разузнавателни училища са открити в [[Берлин]] и [[Гданск]]. Германските разузнавачи също помагат на УВО с пари, оръжия и експлозиви. От своя страна украинските подземни бойци споделят разузнавателна информация. След появата на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата партия]] в [[Ваймарска република|Германия]] през 1933 г. Коновалец е много предпазлив по отношение на новото германско ръководство. Той отбелязва, че Германия е най-изгодният съюзник в антиполската борба, но се отнася трезво към характера на хитлеризма. През юни 1933 г., на конференцията на крилото на ОУН, Коновалец посочва, че [[Адолф Хитлер|Хитлер]] не търси съюзници в [[Източна Европа]], а жизнено пространство за своята нация, и в подкрепа на това цитира някои точки от „[[Моята борба|Майн Кампф]]”. В това отношение той се противопоставя на едностранчивата ориентация към нацистка Германия и разрешава контакти с нейното ръководство само на лична основа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chas.news/past/evgen-konovalets-i-nimtsi-scho-pershii-golova-oun-dumav-pro-gitlera-ta-natsistiv|заглавие=Євген Коновалець і німці. Що перший голова ОУН думав про Гітлера та нацистів|автор=Chas.news|език=uk|достъп_дата=2022-07-04}}</ref> ==== Смърт ==== Дейността на ОУН разтревожва [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и там е взето решение за ликвидиране на Коновалец. В [[Ротердам]], [[Нидерландия]], срещу него е извършен терористичен акт от член на съветските тайни служби, в резултат на който Коновалец умира. Погребан е в гробището Кросвик в Ротердам. Надгробната плоча е изработена от Роман Лисовски.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://resource.history.org.ua/cgi-bin/eiu/history.exe?&I21DBN=EIU&P21DBN=EIU&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=eiu_all&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=TRN=&S21COLORTERMS=0&S21STR=Konovalets_E|заглавие=Коновалець Євген|автор=Енциклопедія історії України|език=uk|достъп_дата=2022-07-03}}</ref> == Памет == В родния му дом в Зашкив през 1990 г. е открит музей-музей на Йевхен Коновалец. [[Паметник|Паметници]] на Йевхен Коновалец са издигнати в Зашкив и Жовква, а паметни плочи - в [[Киев]], [[Лвов]] и [[Ивано-Франкивск]].<ref name=":0" /> От 9 юни 2021 г. Националната банка на Украйна въвежда възпоменателна монета от 2 [[Украинска гривна|гривни]], посветена на Йевхен Коновалец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiosvoboda.org/a/news-monety-nbu-konovalets/31298047.html|заглавие=НБУ ввів в обіг монету, присвячену першому голові ОУН Євгену Коновальцю|автор=Радіо Свобода|език=uk|достъп_дата=2022-07-03}}</ref> == Галерея == <gallery heights="140" widths="180" perrow="5"> Файл:Могила Євгена Коновальця.JPG|alt=|Гробът на Йевхен Коновалец в Ротердам Файл:Konovalets' personal belongings.jpg|alt=|Лични вещи на Евгени Коновалец в музея на УНР </gallery> == Външни препратки == * [http://www.nbuv.gov.ua/node/4143 Народився Євген Коновалець, засновник активного українського націоналістичного руху як воєнно-політичного явища] // ''Національна бібліотека України імені В. І. Вернадського'' * [https://chas.news/past/evgen-konovalets-i-nimtsi-scho-pershii-golova-oun-dumav-pro-gitlera-ta-natsistiv Євген Коновалець і німці. Що перший голова ОУН думав про Гітлера та нацистів] // Chas.news == Литература == * ''Кучерук О.С.'' [http://www.history.org.ua/?termin=Konovalets_E КОНОВАЛЕЦЬ Євген] // Енциклопедія історії України: Т. 5: Кон - Кю / Редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. НАН України. Інститут історії України. - К.: В-во "Наукова думка", 2008. - 568 с.: іл. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Военно дело|Политика|Украйна|Австро-Унгария}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Национални герои]] [[Категория:Родени в Лвовска област]] [[Категория:Починали в Ротердам]] 2msfdty3q37nhkptsgcpcnvzg6ruchj 0 814027 12418673 12370150 2024-11-21T12:19:13Z Luxferuer 25980 12418673 wikitext text/x-wiki {{друго значение|дееца на БРСДП|политика|Константин Доганов}} {{личност|комунист}} [[File:Малка Доганова къща.jpg|thumb|л|Родната къща на Костадин Доганов]] '''Костадин Иванов Доганов''' е виден деец от политическото крило на [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|БРСДП (т.с.)]] родом от град [[Копривщица]], в семейството на Иван и [[Койка Доганова|Койка Доганови]].<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека „Роден край“ | last = Иван Врачев, Кольо Колев. Съставители. Из дневника на Койка Доганова | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 130 – 131 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/1696197-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Бащата на Костадин работи като финансов чиновник, но почива рано и семейството му се озовава във финансово затруднение, поради което сина се обучава само до IV отделение в [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|копривщенското училище]]. По тези причини е принуден да търси спасение от мизерията си в големия град и заминава за [[Пловдив]]. В града си намира работа като слуга в магазина на богат търговец, където работи като момче за всичко – чисти подовете, подрежда стоките и обслужва клиентите. Първоначално се блъска само срещу храна, а по-късно, след втората година за едното мизерно заплащане. През 1906 г. с помощта на брат му Тодор се записва в V клас в Пловдивска гимназия. В това училище Костадин се запознава със идеите на социализма, като посещава марксически кръжок в града на тепетата.<ref name="Врачев">{{cite book | title = Копривщица. Библиотека „Роден край“ | last = Иван Врачев, Кольо Колев. Съставители. Димитър Пиронков: Костадин Доганов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 242 – 244 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/1696197-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Костадин Доганов през 1908 г, се премества във [[Варна]], където през 1909 г. завършва гимназия, като е един от пропагандаторите на социалистическите идеи. Макар и да има желание да продължи образованието си, поради трудните времена вместо в София Костадин се завръща в Копривщица. В града продължава революционната си дейност, като името му е свързано с първата работническа [[стачка]] в този град, в килимарската работилница на Оханес Бохосян (1858 – 1931) през 1912 г.<ref>Работилницата е демонтирана през 1998 г.</ref> Стачката е успешна въпреки намесата на местните власти.<ref name="Врачев"></ref> Учителства в селата [[Любен (област Пловдив)|Любен]] и [[Голям чардак]] десетина години, а през 1914 г. Костадин влиза във връзка с Иван Генчев – технически секретар на [[Димитър Благоев]], като има среща с него и [[Васил Коларов]]. По тяхно настояване записва право в [[Софийски университет|Софийския университет]], но успява да завърши само един семестър и отново започва работа като учител.<ref name="Врачев"></ref> Запален привърженик на [[Октомврийска революция|ВОСР]], която го сварва да работи като учител в [[Гюмюрджина]], Доганов става професионален революционер, окръжен агитатор и по-късно член на ПК на [[Българска комунистическа партия|БКП (т.с.)]] във Варна. Там, поради организаторските си качества участва в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в региона.<ref name="Врачев"></ref> Предварително уведомен за предстоящите арести на 12 септември 1923 г. той се укрива в нелегалност, но след предателство на 29 септември е убит от полицията в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] във Варна.<ref name="Врачев"></ref> == Вижте също == * [[Братска могила (Копривщица)]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite book | title = Костадин Доганов (1891 – 1923 г.) | last = Кулиш | first = Симеон | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2021 | edition = | publisher = Данграфик | location = Варна | isbn = 9786197530117 | doi = | pages = | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3244365-konstantin-doganov-1891-1923-g | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Портал|Биографии|Политика|Образование|История на България}} {{СОРТКАТ:Доганов, Костадин}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Членове на БКП до 1944 година]] [[Категория:Доганови (Копривщица)]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Екзекутирани без съд по време на съпротивителното движение в България]] [[Категория:Възпитаници на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)]] [[Категория:Профсъюзни дейци в България]] 4bo9tqwhutl5r6d1v4voa7plefx9e4f 0 815362 12419580 12362799 2024-11-22T08:52:15Z Xunonotyk 209517 12419580 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|научната област|книгата на Христо Вакарелски|Етнография на България (Христо Вакарелски)}} '''Етнографията на България''' е научна област, изучаваща [[етнография]]та на [[България]] и [[българи]]те. == Области на изследване == === Етногенезис === {{основна|Произход на българите}} {{раздел-мъниче}} === Етнографски области === {{основна|Българска етнографска област}} {{раздел-мъниче}} В българската етнография се изучават културните различия между основните български етнографски групи – [[шопи]], [[добруджанци]], [[тракийци]], [[македонци]], [[Рупци (етнографска група)|рупци]], [[балканджии]] и [[Полянци (етнографска група)|полянци]], които принадлежат на обща [[етническа група|народност]] – [[българи|българската]], но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи. === Фолклор === {{основна|Българско народно творчество}} {{раздел-мъниче}} == Научни и образователни институции == {{раздел-мъниче}} В България има редица общи и специализирани етнографски музеи и музейни отдели, сред които са: {{колони|3| * [[Етнографски музей (Берковица)|Етнографски музей]], [[Берковица]] * [[Етнографски музей (Бургас)|Етнографски музей]], [[Бургас]] * [[Етнографски музей (Бяла черква)|Етнографски музей]], [[Бяла черква]] * [[Етнографски музей (Варна)|Етнографски музей]], [[Варна]] * [[Етнографски музей (Елхово)|Етнографски музей]], [[Елхово]] * Регионален [[Етнографски музей (Пловдив)|етнографски музей]], [[Пловдив]] * [[Етнографски институт с музей]] на [[БАН]], [[София]] * [[Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство]], [[Трявна]] * [[Музей на дунавския риболов и лодкарство]], [[Тутракан]] }} == История на изследванията == {{раздел-мъниче}} Първите сведения за българската етнография са откъслечни записи на отделни народни песни, най-ранните от които са от началото на XVIII век. Сред събираните от сръбския фолклорист [[Вук Караджич]] материали попадат и известен брой български народни песни, 27 от които са публикувани през 1822 година в „[[Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език]]“. Малко по-късно [[Димитрие Тирол]] събира приказки на [[банатски българи|банатските българи]], които изглежда са изгубени, а [[Сима Милутинович Сарайлия]] събира фолклорни материали и започва работа върху българска граматика, която остава недовършена. През 1837 година словашкият филолог [[Павел Шафарик]] издава „[[Славянски древности]]“, където в общославянски контекст разглежда и въпросите за произхода, езика и културата на българите.{{hrf|Вакарелски|1977|25 – 26}} {{multiple image | align = | image1 = BASA-2072K-1-408-6-Yuriy Venelin.JPG | width1 = 130 | caption1 = Юрий Венелин<br>(1802 – 1839) | image2 = BASA-546K-1-108-21-Vasil Aprilov (cropped).JPG | width2 = 150 | caption2 = Васил Априлов<br>(1789 – 1847) }} Началото на системно събиране на фолклорни материали в България е поставено от украинския историк [[Юрий Венелин]]. През 1829 година той публикува романтичния текст „[[Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите|Старите и сегашни българи]]“, а малко след това посещава окупираната от [[Русия]] [[Североизточна България]], където събира около 50 народни песни. Той влиза във връзка с българския търговец в [[Одеса]] [[Васил Априлов]], заедно с когото през следващите години изграждат мрежа от информатори и събирачи на фолклорни материали от различни части на България. След смъртта на Априлов през 1847 година дейността му в Одеса е продължена от [[Николай Палаузов]], а сред техните сътрудници в страната са [[Неофит Рилски]], [[Захари Круша]], [[Райно Попович]], [[Брайко Хаджигенович]], [[Найден Геров]], [[Петко Славейков]].{{hrf|Вакарелски|1977|26 – 36}} В средата на XIX век започва издаването и на самостоятелни сборници с български фолклор. Първият сред тях е издаден през 1842 година от ученика на Райно Попович [[Иван Богоров]] в [[Унгария]] – „Български народни песни и пословици“. През 1844 – 1847 година украинският филолог [[Виктор Григорович]] прави продължителна обиколка на Балканите, събирайки около 200 български народни песни, част от които са публикувани в [[Загреб]] от [[Станко Враз]], заедно с няколко други песни от [[Поморавие]]то, под заглавието ''Narodne pesme bugarske''. През 1855 година Пьотър Безсонов издава в [[Москва]] ''„Болгарские песни“'', а през 1860 година в [[Белград]] излиза първият от трите тома на сборника на [[Стефан Веркович]] „[[Народни песни на македонските българи]]“.{{hrf|Вакарелски|1977|32 – 42}} През 1861 година в Загреб излиза и сборникът от 674 песни и други етнографски бележки „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“ на [[братя Миладинови]], който има изключително голям отзвук, както в България, така и в европейските академични среди. По същото време [[Любен Каравелов]] издава в [[Москва]] ''„Памятники народного быта болгар“'' с 3 хиляди поговорки и пословици, народен календар, легенди и други материали, които за пръв път са поставени в контекста на фолклора на други славянски народи. През 1872 година [[Васил Чолаков]] издава в [[Болград]] „Българский народен сборник“, съдържащ много голям брой пословици и забележителен с първите подробни описания на народни обичаи, както и с първата в българско издание [[Фотография|фотографска]] илюстрация. Първите изследвания на традиционното [[обичайно право]] провежда [[Петър Оджаков]], който издава през 1875 година в [[Русе]] „Обичайното наследствено право“.{{hrf|Вакарелски|1977|37 – 48}} Нов етап в българските етнографски изследвания започва през 1889 година, когато в [[София]] започва издаването на етнографското научно списание „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“, първоначално ръководено от [[Иван Шишманов]], което става център на етнографските публикации. С многобройните си задълбочени изследвания Шишманов в продължение на четири десетилетия е и водещият академичен авторитет в българската етнография. Частично в „Сборника“ и частично в самостоятелни издания между 1891 и 1914 година излиза седемтомната монография на [[Димитър Маринов]] „[[Жива старина]]“, която разглежда широк спектър от етнографски явления – обичаи, календар, семейни отношения, обичайно право, религиозни вярвания, костюми, материална култура.{{hrf|Вакарелски|1977|51 – 53, 61 – 62}} През 1893 година в наскоро основаното [[Софийски университет|Висше училище]] в София е създаден и курс по славянска етнография, първоначално воден от [[Димитър Матов]], а след ранната му смърт през 1896 година – от [[Любомир Милетич]]. По-късно е въведен курс за българските народни песни, воден от [[Йордан Иванов]], обобщен в посмъртно издадената му монография „Български народни песни“. Дисциплината за традиционното обичайно право е създадена от [[Стефан Бобчев]], автор на четиритомната монография „Сборник на българските юридически обичаи“. През 1906 година е създаден и [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей|Етнографски музей]], оглавен първоначално от Димитър Маринов.{{hrf|Вакарелски|1977|62, 66 – 69}} В десетилетията след [[Първа световна война|Първата световна война]] като водещ авторитет в българската етнография се налага [[Михаил Арнаудов]], автор на както на множество теоретични монографии, така и на теренни проучвания. През 1918 година университетският курс по славянска етнография е поет от [[Стоян Романски]]. От 1921 година започва да излиза ново етнографско списание – „Известия на Народния етнографски музей в София“. Този период се характеризира със засилен интерес към веществената народна култура, като в тази област работят [[Стефан Костов (писател)|Стефан Костов]] и [[Христо Вакарелски]]. Започва системното записване на народна музика – дотогава народните песни са записвани главно като текстове, – като под ръководството на [[Васил Стоин]] са описани текстовете и мелодиите на около 30 хиляди песни. Работите на Стоин върху музикалната теория на народната музика са продължени от автори като [[Райна Кацарова]] и [[Стоян Джуджев]].{{hrf|Вакарелски|1977|73 – 79}} == Вижте също == * [[Етнография на Македония (БАН)|Етнография на Македония]] * [[Извори за българската етнография]] * [[Етнографски проучвания на България]] * [[Етнографски проблеми на народната култура]] == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Вакарелски | first = Христо | authorlink = Христо Вакарелски | year = 1977 | title = [[Етнография на България (Христо Вакарелски)|Етнография на България]] | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = 978-954-320-582-0}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Българска етнография| ]] 7umi9dn7wlc6ffbq9o4uq1xuhjujjfn 0 817080 12419114 12192723 2024-11-21T20:31:21Z Мико 4542 /* Бележки */ 12419114 wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ}} '''Прокопий I Константинополски''' ({{lang|el|Προκόπιος Α Πελεκάσης}}) е вселенски патриарх от 1785 до 1789 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1810/koim/prokopios_pelekanos.htm | заглавие = Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Προκόπιος. (1734-1810) | достъп_дата = 5 април 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е в 1734 година със светското име '''Пелекасис''' (''Πελεκάσης'') в месенското село [[Алагония|Сицова]]. На 12 години отива при брат си [[Неофит Пелекасис|Неофит]], който е мтрополит на тракийската [[Ганоска и Хорска епархия]]. След смъртта на брат му, на 4 октомври 1759 година е ръкоположен в „[[Света Богородица Мухлийска]]“ в Цариград за ганоски и хорски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Мелетий Лариски в съслужение с митрополит Даниил Браилски и водницкия епископ. На 24 януари 1770 година е избран за митрополит на Смирна. На 29 юни 1785 година е избран за вселенски патриарх. На 30 април 1789 година е принуден да абдикира. Заточен е във [[Велика лавра|Великата лавра]] на Света гора. В 1797 година се завръща в селото си. По-късно се установява в Каламата, където се навесва в правата на митрополита на Монемвасия. През ноември 1809 година получава писмо от патриарх [[Йеремия IV Константинополски]], което му нарежда да се оттегли в селото си, където Прокопий умира преди май 1810 г. (може би на 13 март). През 1814 година тленните му останки, които са пренесени в Мардакийския манастир.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост| [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски митрополит]]<br/>|4 октомври 1759|24 януари 1770|[[Неофит Пелекасис|Неофит]]|[[Паисий Коресис|Паисий]]}} {{пост| [[Смирненска епархия|смирненски митрополит]]<br/>|24 януари 1770|29 юни 1785|?|[[Григорий V Константинополски|Григорий]]}} {{пост| [[вселенски патриарх]]<br/>|29 юни 1785|30 април 1789|[[Гавриил IV Константинополски|Гавриил IV]]|[[Неофит VII Константинополски|Неофит VII]]}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Православие}} [[Категория:Вселенски патриарси]] [[Категория:Смирненски митрополити]] [[Категория:Монаси във Великата лавра]] [[Категория:Ганоски и Хорски митрополити]] [[Категория:Хора от дем Каламата]] 7uo97g31he5r9fyksvvy097rqy77cyl 0 819992 12418761 11753709 2024-11-21T13:51:33Z 151.251.254.129 12418761 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Анджей Джандев | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик и електроинженер | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Анджей Веселинов Джандев | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1996|10|3|1}} | роден-място = село [[Старцево]] (Смолянско), [[България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Технически университет (София)|Технически университет – София]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[електроинженер]] | партия = [[Движение за права и свободи]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Анджей Веселинов Джандев''' е български [[политик]] и [[инженер]] от [[Движение за права и свободи|ДПС]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] от Движението за права и свободи в [[XLVIII народно събрание]], [[XLIX народно събрание]] и 50-то Народно събрание на Република България. == Биография == Анджей Джандев е роден на 3 октомври 1996 г. в село [[Старцево]], [[Златоградско]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.haskovo.net/news/550904/26-godishniyat-andzhey-dzhandev-ot-dps-e-chetvartiya-deputat-ot-smolyanski-region | заглавие = „26-годишният Анджей Джандев от ДПС е четвъртия депутат от Смолянски регион“ | дата = 5 октомври 2022 | достъп_дата = 22 ноември 2022 | издател = haskovo.net | език = bg}}</ref> Завършва в [[Технически университет (София)|Технически университет – София]]. Работи като експерт – търговия с електрическа енергия, диспечиране и изготвяне на търговски графици, прогнозиране и планиране на търговско портфолио към борсовите пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://lupa.bg/news/26-godishen-inzhener-stana-deputat-ot-dps_200006news.html | заглавие = „26-годишен инженер стана депутат от ДПС“ | дата = 6 октомври 2022 | достъп_дата = 22 ноември 2022 | издател = lupa.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.marica.bg/tema-v-razvitie/izbori-2022/dps-veche-s-dvama-deputati-ot-smolqnski-izbiratelen-rayon | заглавие = „ДПС вече с двама депутати от Смолянски избирателен район“ | дата = 6 октомври 2022 | достъп_дата = 22 ноември 2022 | издател = marica.bg | език = bg}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3973 Профил на Анджей Джандев в сайта на 48-ото Народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://parliament.bg/bg/MP/4282 Профил на Анджей Джандев в сайта на 49-ото Народно събрание] {{Мъниче|Инженер|Политик|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джандев, Анджей}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на ДПС]] [[Категория:Български инженери]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет – София]] [[Категория:Родени в област Смолян]] 0xvo5yz03bzmenmzq391ejsquy8bsgn 10 824294 12418699 12417887 2024-11-21T13:08:54Z Nk 399 Обновяване 12418699 wikitext text/x-wiki {{Q2|193956||+}}, {{Q2|3116385||+}}, {{Q2|687508||+}} 5p3rbh0knz52rgc7l2do6ydsmi1aae2 0 827831 12418996 12397855 2024-11-21T18:39:43Z 2A01:5A8:303:97A8:8066:2634:3137:AA65 12418996 wikitext text/x-wiki {{Партия | ръководител = [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] (ПП)<br> и [[Атанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)|Атанас Атанасов]] (ДБ) | член_на = | лозунг = ''Има как'' | цветове = {{color box|#4200ff|}} Индиго | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|80|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|7|22}} | места3_заглавие = [[Общини]] | места3 = {{Партия/места|7|265}} |сайт={{URL|ppdb.bg}}|абревиатура=ПП – ДБ|име=„Продължаваме промяната – Демократична България“}} '''„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ)''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]], създадена през 2023 г. от две коалиции – „[[Продължаваме промяната]]“ и „[[Демократична България]]“. На 13 февруари 2023 г. те подписват споразумение за общо явяване на [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори през 2023 г.]], насрочени на 2 април.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/pp-i-db-veche-ofitsialno-sa-koalitsiya-postaviha-si-13-zadachi-news344843.html | заглавие = ПП и ДБ вече официално са коалиция. Поставиха си 13 задачи | дата = 13 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32269673.html|заглавие="Продължаваме промяната" и "Демократична България" подписаха коалиционно споразумение|дата=2023-02-13|труд=Свободна Европа|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> На парламентарните избори през 2023 г. в коалицията участват: „[[Продължаваме промяната]]“, „[[Демократи за силна България]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Зелено движение]]“, „[[Средна европейска класа]]“ и „[[Волт (партия в България)|Волт]]“. От 1 март 2023 г. още две партии се присъединяват към коалицията за изборите – „[[Обединени земеделци]]“ и [[БЗНС (Николай Ненчев)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/oshte-dve-partii-se-prisaediniha-kam-koalitsiyata-mezhdu-pp-i-db-news345367.html | заглавие = Още две партии се присъединиха към коалицията между ПП и ДБ | дата = 1 март 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Изключеният от БСП [[Явор Божанков]] се кандидатира за народен представител от ПП – ДБ, като е водач на листата в [[7 МИР Габрово|7. МИР – Габрово]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izkliucheniiat-ot-bsp-iavor-bozhankov-se-kandidatira-za-deputat-ot-pp-i-db-2339325 | заглавие = Изключеният от БСП Явор Божанков се кандидатира за депутат от ПП и ДБ | дата = 16 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|извънредните парламентарни избори за народни представители в XLVIII народно събрание]] КП „Продължаваме промяната“ получава 20,20% от гласовете, с които си осигурява 53 депутатски места. На изборите, проведени на 2 октомври 2022 г. – шест месеца преди изборите, на които двете партии за пръв път се явяват като коалиционни партньори, коалицията на Христо Иванов (Движение „Да, България!“) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“) взема 6,36% от вота и влиза в [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] с 20 депутати (с 4 повече от местата, които печели на [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|предишните избори]] – за [[XLVII народно събрание]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg/ns2022/rezultati/|заглавие=Обобщени данни от избор на народни представители на 2 октомври 2022 г.|труд=Централна избирателна комисия|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> „Зелено движение“, чиито съпредседатели са Владислав Панев и Добромира Костова, е член на „Демократична България“ от самото учредяване на коалицията през 2018 г. На [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори]] през 2023 година ПП – ДБ остава втора с 27% от гласовете. Въпреки това, в опит да се преодолее продължителната политическа криза и да се неутрализира пасивната политика на служебните правителства на президента [[Румен Радев]] по отношение на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], ПП – ДБ се споразумява с първата сила [[ГЕРБ – СДС]] и е съставено [[Правителство на Николай Денков|правителството на Николай Денков]], в което повечето министри са представители на ПП – ДБ, но разчита на общото мнозинство на двете коалиции в парламента. На [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори]] през юни 2024 година ПП – ДБ претърпява тежко поражение, като получава по-малко от половината от гласовете си на предходните избори. Председателят на „Да, България!“ [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] подава оставка като председател на партията и на ПП – ДБ и като народен представител. == Избори == === Парламентарни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | Народно събрание | 621 069 | 24,56 | {{Партия/места|64|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)| юни 2024]] | Народно събрание | 307 849 | 14,33 | {{Партия/места|39|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (октомври 2024)| октомври 2024]] | Народно събрание | 346 063 | 14,20 | {{Партия/места|37|240|indigo}} |} === Европейски === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места ! Места (Обнови Европа) ! Места (ЕНП) |- | 2024 | Европарламент | 290 865 | 14,45 | {{Партия/места|3|17|indigo}} | {{Партия/места|2|5|lightblue}} | {{Партия/места|1|6|darkblue}} |} === Местни === ==== Кмет на община ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет | Благоевград | 21,75 | 2-ро | 50,21 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пазарджик | 16,17 | 2-ро | 53,74 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Варна | 21,56 | 2-ро | 53,06 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Велико Търново | 20,97 | 2-ро | 42,30 | 2-ро |- | 2023 | Кмет | Столична | 31,80 | 1-во | 48,20 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пловдив | 17,90 | 2-ро | 41,68 | 2-ро |- |2023 |Кмет |Разград |23,70 |1-во |42,98 |2-ро |- | 2023 | Кмет | Русе | 10,79 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет | Видин | 12,00 | 3-то | | |} ==== Кмет на кметство ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Кметство ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет на кметство | Благоевград | Българчево | 23,04 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Пазарджик | Мокрище | 16,64 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Силистра | Йорданово | 5,23 | 2-ро | | |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Пороище |42,70 |1-во |57,89 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Ясеновец |33,72 |2-ро |50,77 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Осенец |24,44 |2-ро |41,47 |2-ро |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Чепинци | 18,44 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Лозен | 17,48 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Кокаляне | 17,26 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Бистрица | 50,45 | 1-во | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Житен | 47,64 | 2-ро | 54,29 | 1-во |} ==== Кмет на район ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Район ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Лозенец | 40,77 | 1-во | 57,06 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Сердика | 28,25 | 1-во | 47,62 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Красно село | 34,58 | 1-во | 56,88 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Люлин | 23,72 | 1-во | 52,76 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Младост | 36,25 | 1-во | 57,89 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Триадица | 50,61 | 1-во | | |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Възраждане | 35,90 | 1-во | 55,83 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Овча Купел | 32,71 | 1-во | 52,59 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Средец | 53,65 | 1-во | | |} ==== Общински съвет ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Община ! Гласове ! % ! Места |- | 2023 | Столична | 112 087 | 34,33 | {{Партия/места|23|66|indigo}} |- | 2023 | Пловдив | 14 866 | 18,03 | {{Партия/места|10|51|indigo}} |- | 2023 | Варна | 14 438 | 14,64 | {{Партия/места|8|51|indigo}} |- | 2023 | Бургас | 3 877 | 7,71 | {{Партия/места|4|51|indigo}} |- | 2023 | Пазарджик | 2 933 | 9,93 | {{Партия/места|4|41|indigo}} |- | 2023 | Благоевград | 2 550 | 7,84 | {{Партия/места|3|41|indigo}} |- |2023 |Разград | 3 592 | 25,91 | {{Партия/места|9|33|indigo}} |- | 2023 | Русе | 4 161 | 13,05 | {{Партия/места|7|51|indigo}} |- | 2023 | Видин | 1 887 | 12,38 | {{Партия/места|4|33|indigo}} |} == Вижте още == * [[Списък на политическите коалиции в България]] == Източници == <references/> {{Политически коалиции в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] hgvx4zhrcgezyda2gspbwoqs57qbarv 12418997 12418996 2024-11-21T18:40:17Z 2A01:5A8:303:97A8:8066:2634:3137:AA65 12418997 wikitext text/x-wiki {{Партия | ръководител = [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] (ПП)<br> и [[Атанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)|Атанас Атанасов]] (ДБ) | член_на = | лозунг = ''Има как'' | цветове = {{color box|#4200ff|}} Индиго | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|37|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|3|22}} | места3_заглавие = [[Общини]] | места3 = {{Партия/места|7|265}} |сайт={{URL|ppdb.bg}}|абревиатура=ПП – ДБ|име=„Продължаваме промяната – Демократична България“}} '''„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ)''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]], създадена през 2023 г. от две коалиции – „[[Продължаваме промяната]]“ и „[[Демократична България]]“. На 13 февруари 2023 г. те подписват споразумение за общо явяване на [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори през 2023 г.]], насрочени на 2 април.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/pp-i-db-veche-ofitsialno-sa-koalitsiya-postaviha-si-13-zadachi-news344843.html | заглавие = ПП и ДБ вече официално са коалиция. Поставиха си 13 задачи | дата = 13 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32269673.html|заглавие="Продължаваме промяната" и "Демократична България" подписаха коалиционно споразумение|дата=2023-02-13|труд=Свободна Европа|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> На парламентарните избори през 2023 г. в коалицията участват: „[[Продължаваме промяната]]“, „[[Демократи за силна България]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Зелено движение]]“, „[[Средна европейска класа]]“ и „[[Волт (партия в България)|Волт]]“. От 1 март 2023 г. още две партии се присъединяват към коалицията за изборите – „[[Обединени земеделци]]“ и [[БЗНС (Николай Ненчев)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/oshte-dve-partii-se-prisaediniha-kam-koalitsiyata-mezhdu-pp-i-db-news345367.html | заглавие = Още две партии се присъединиха към коалицията между ПП и ДБ | дата = 1 март 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Изключеният от БСП [[Явор Божанков]] се кандидатира за народен представител от ПП – ДБ, като е водач на листата в [[7 МИР Габрово|7. МИР – Габрово]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izkliucheniiat-ot-bsp-iavor-bozhankov-se-kandidatira-za-deputat-ot-pp-i-db-2339325 | заглавие = Изключеният от БСП Явор Божанков се кандидатира за депутат от ПП и ДБ | дата = 16 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|извънредните парламентарни избори за народни представители в XLVIII народно събрание]] КП „Продължаваме промяната“ получава 20,20% от гласовете, с които си осигурява 53 депутатски места. На изборите, проведени на 2 октомври 2022 г. – шест месеца преди изборите, на които двете партии за пръв път се явяват като коалиционни партньори, коалицията на Христо Иванов (Движение „Да, България!“) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“) взема 6,36% от вота и влиза в [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] с 20 депутати (с 4 повече от местата, които печели на [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|предишните избори]] – за [[XLVII народно събрание]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg/ns2022/rezultati/|заглавие=Обобщени данни от избор на народни представители на 2 октомври 2022 г.|труд=Централна избирателна комисия|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> „Зелено движение“, чиито съпредседатели са Владислав Панев и Добромира Костова, е член на „Демократична България“ от самото учредяване на коалицията през 2018 г. На [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори]] през 2023 година ПП – ДБ остава втора с 27% от гласовете. Въпреки това, в опит да се преодолее продължителната политическа криза и да се неутрализира пасивната политика на служебните правителства на президента [[Румен Радев]] по отношение на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], ПП – ДБ се споразумява с първата сила [[ГЕРБ – СДС]] и е съставено [[Правителство на Николай Денков|правителството на Николай Денков]], в което повечето министри са представители на ПП – ДБ, но разчита на общото мнозинство на двете коалиции в парламента. На [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори]] през юни 2024 година ПП – ДБ претърпява тежко поражение, като получава по-малко от половината от гласовете си на предходните избори. Председателят на „Да, България!“ [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] подава оставка като председател на партията и на ПП – ДБ и като народен представител. == Избори == === Парламентарни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | Народно събрание | 621 069 | 24,56 | {{Партия/места|64|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)| юни 2024]] | Народно събрание | 307 849 | 14,33 | {{Партия/места|39|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (октомври 2024)| октомври 2024]] | Народно събрание | 346 063 | 14,20 | {{Партия/места|37|240|indigo}} |} === Европейски === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места ! Места (Обнови Европа) ! Места (ЕНП) |- | 2024 | Европарламент | 290 865 | 14,45 | {{Партия/места|3|17|indigo}} | {{Партия/места|2|5|lightblue}} | {{Партия/места|1|6|darkblue}} |} === Местни === ==== Кмет на община ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет | Благоевград | 21,75 | 2-ро | 50,21 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пазарджик | 16,17 | 2-ро | 53,74 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Варна | 21,56 | 2-ро | 53,06 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Велико Търново | 20,97 | 2-ро | 42,30 | 2-ро |- | 2023 | Кмет | Столична | 31,80 | 1-во | 48,20 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пловдив | 17,90 | 2-ро | 41,68 | 2-ро |- |2023 |Кмет |Разград |23,70 |1-во |42,98 |2-ро |- | 2023 | Кмет | Русе | 10,79 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет | Видин | 12,00 | 3-то | | |} ==== Кмет на кметство ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Кметство ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет на кметство | Благоевград | Българчево | 23,04 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Пазарджик | Мокрище | 16,64 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Силистра | Йорданово | 5,23 | 2-ро | | |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Пороище |42,70 |1-во |57,89 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Ясеновец |33,72 |2-ро |50,77 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Осенец |24,44 |2-ро |41,47 |2-ро |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Чепинци | 18,44 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Лозен | 17,48 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Кокаляне | 17,26 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Бистрица | 50,45 | 1-во | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Житен | 47,64 | 2-ро | 54,29 | 1-во |} ==== Кмет на район ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Район ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Лозенец | 40,77 | 1-во | 57,06 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Сердика | 28,25 | 1-во | 47,62 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Красно село | 34,58 | 1-во | 56,88 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Люлин | 23,72 | 1-во | 52,76 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Младост | 36,25 | 1-во | 57,89 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Триадица | 50,61 | 1-во | | |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Възраждане | 35,90 | 1-во | 55,83 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Овча Купел | 32,71 | 1-во | 52,59 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Средец | 53,65 | 1-во | | |} ==== Общински съвет ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Община ! Гласове ! % ! Места |- | 2023 | Столична | 112 087 | 34,33 | {{Партия/места|23|66|indigo}} |- | 2023 | Пловдив | 14 866 | 18,03 | {{Партия/места|10|51|indigo}} |- | 2023 | Варна | 14 438 | 14,64 | {{Партия/места|8|51|indigo}} |- | 2023 | Бургас | 3 877 | 7,71 | {{Партия/места|4|51|indigo}} |- | 2023 | Пазарджик | 2 933 | 9,93 | {{Партия/места|4|41|indigo}} |- | 2023 | Благоевград | 2 550 | 7,84 | {{Партия/места|3|41|indigo}} |- |2023 |Разград | 3 592 | 25,91 | {{Партия/места|9|33|indigo}} |- | 2023 | Русе | 4 161 | 13,05 | {{Партия/места|7|51|indigo}} |- | 2023 | Видин | 1 887 | 12,38 | {{Партия/места|4|33|indigo}} |} == Вижте още == * [[Списък на политическите коалиции в България]] == Източници == <references/> {{Политически коалиции в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] 3f40mjugjm1olkssvcl79ww5cr70iju 0 831457 12418663 12418385 2024-11-21T12:06:49Z Luxferuer 25980 12418663 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Средно общообразователно училище<br>„Козма Тричков“ | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1822]] ([[1894]]) г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Враца]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Козма Тричков]] | адрес = Враца, 3000, ул.„Антим І“ № 12 | bgmaps = x = | телефон = | e-mail = | сайт = [https://kozmatrichkov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = | бележки = | общомедия = }} '''„Козма Тричков“''' е [[средно училище]] в град [[Враца]]. Построено е през [[1894]] година и носи името на родения във Враца дарител и общественик [[Козма Тричков]]. Той дарява средства за издръжка на началните училища във Враца.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bulgarianhistory.org/kozma-trichkov/ | заглавие = Козма Тричков – дарителят с голямото сърце | достъп_дата = 28 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bulgarianhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В известна степен училището е приемник на [[Възнесение (училище)|първото светско училище]] в града, открито през 1822 година от [[Константин Огнянович]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/1710/kozma_trichkov_secondary_school.htm | заглавие = Средно общообразователно училище „Козма Тричков“ | достъп_дата = 28 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Училището е член на националната програма „Иновации в действие“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://modernavratza.com/vrachanskoto-uchilishte-kozma-trichkov-shte-spodelya-svoya-opit_27613.html#.ZCMl63bP2Uk | заглавие = Врачанското училище „Козма Тричков“ ще споделя своя опит | достъп_дата = 28 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 юли 2017 | труд = | издател = modernavratza.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В началото на XXI век, освен по основните предмети, в училището се извършва и интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://biznes-catalog.com/директория/197-соу-козма-тричков-град-враца.html | заглавие = СОУ „Козма Тричков“ | достъп_дата = 28 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = biznes-catalog.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В училището е сниман филма „[[Момчето си отива]]“ през 1972 г. == Източници == <references /> [[Категория:Основани в България през 1894 година]] [[Категория:Сгради и съоръжения във Враца]] [[Категория:Средни училища в област Враца]] [[Категория:Специални училища в България]] [[Категория:Образование във Враца]] [[Категория:Организации във Враца]] 8fhyj32lhixw4192hyyteghobovbwii 0 835126 12419115 11774778 2024-11-21T20:31:54Z Мико 4542 /* Бележки */ 12419115 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кирил | име-оригинал = Καλλίνικος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Кирил''' ({{lang|el|Κύριλλος}}, ''Кирилос'') е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1827/koim/kyrillos_drystras.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Δρύστρας κυρός Κύριλλος. (;-1827) | достъп_дата = 16 юли 2022 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 140 – 141 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия. През април 1776 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Босна и Сараево. През март 1780 година е избран за митрополит на Ганос и Хора. На 31 август 1798 година подава оставка. От 16 септември 1798 година до октомври 1800 година е игумен на светата обител „[[Света Богородица Камариотиса]]“ на Халки. През януари 1806 година е избран за митрополит на Доростол. В 1812 година заминава за Русия с отстъпващите руски войски и през април 1813 година подава оставка. На 17 юни 1821 година участва в погребението на патриарх [[Григорий V Константинополски]]. Умира в Одеса на 11 юли 1827 година в Одеса. Погребан е в одеската църква „[[Света Троица (Одеса)|Света Троица]]“.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Дабробосненска епархия|дабробосненски митрополит]]<br/>|април 1776|март 1780|[[Даниил Дабробосненски|Даниил]]|[[Паисий II Дабробосненски|Паисий]]}} {{пост| [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски митрополит]]<br/>|март 1780|31 август 1798|[[Паисий Коресис|Паисий]]|[[Герасим Ганоски и Хорски|Герасим]]}} {{пост| [[Доростолска епархия|доростолски и браилски митрополит]]<br/>|януари 1806|април 1813|[[Григорий ΙV Доростолски|Григорий]]|[[Калиник Амасийски|Калиник]]}} {{пост край}} {{Портал|Православие|Гърция|История на България}} [[Категория:Доростолски митрополити]] [[Категория:Дабробосненски митрополити]] [[Категория:Ганоски и Хорски митрополити]] [[Категория:Игумени]] [[Категория:Починали в Одеса]] 21399nm9ojk02a3rxc1ri9vx4ix0yd3 3 835913 12419061 12290180 2024-11-21T19:46:12Z Tres Libras 352493 изпращане на предупреждение (ниво 1) 12419061 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:18, 7 май 2023 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите Ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:15, 8 май 2023 (UTC) == Александър II (Русия) == Моля не премахвайте текст, подкрепен с източници и не го заменяйте с волни съчинения. Уикипедия се създава на основата на [[У:БИ|благонадеждни източници]].--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:25, 5 януари 2024 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един ден''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''вандализъм'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 16:50, 18 януари 2024 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''една седмица''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:37, 27 февруари 2024 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''две седмици''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:29, 11 март 2024 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:29, 5 април 2024 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''три месеца''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''поведение, демонстриращо, че [[У:ДРУГИЦЕЛИ|създаването на енциклопедия не е основна цел]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:10, 6 юли 2024 (UTC) == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли в Уикипедия. Може би не е било умишлено, но ваша скорошна редакция е изтрила съдържание от статията „[[:Ото фон Бисмарк]]“. Когато премахвате даден текст, моля, указвайте основанието за това в [[У:РЕЗ|резюмето]] и обсъдете евентуални спорни промени на [[У:ДС|беседата]] на съответната статия. Ако това изтриване е било по погрешка, не се притеснявайте – текстът беше възстановен, както може да видите от историята на редакциите на статията. Хвърлете един поглед на [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече за допринасянето в енциклопедията и ако решите да експериментирате, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря!<!-- Шаблон:П-изтриване1 --> [[Потребител:Tres Libras|Tres Libras]] ([[Потребител беседа:Tres Libras|беседа]]) 19:46, 21 ноември 2024 (UTC) 65252ek2drdsmsyma74xdy186dju9gu 0 835961 12418669 12229072 2024-11-21T12:17:52Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера на озвучаваща актриса */ 12418669 wikitext text/x-wiki {{Значимост}} {{Личност | име = Димитрина Германова | категория = актьор | описание = българска певица и актриса | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[певица]]<br>[[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Изабела в „[[Енканто]]“<ref name="енканто"/><br>[[Ариел (Малката русалка)|Ариел]] в „[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]]“<ref name="ариел"/><ref name="ариел2"/> | театрални награди = }} | баща = Герман Германов | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Димитрина Германова Германова''' е [[България|българска]] [[певица]] и [[актриса]]. Известна е с озвучаването на Изабела в „[[Енканто]]“ и [[Ариел (Малката русалка)|Ариел]] в „[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]]“. == Биография == Родена е на 8 май 2004 г. в град [[Добрич]], [[Република България]]. Като дете е част от студиото за рок и поп певци „Сарандев“ към Младежкия център в [[Добрич]]. През май 2023 г. завършва езиковата гимназия „Гео Милев“. На 30 август 2023 г. кандидатства в [[Американски университет в България|Американския университет в България]], където изучава бизнес администрация и журналистика и комуникации. Играе в Държавната опера във [[Варна]], където участва в мюзикълите „Цар лъв“, „Оркестър без име“ (базиран на едноименния филм, където играе Ваня),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/dimitrina-germanova-za-men-e-chest-da-byda-chast-ot-ekipa-na-miuzikyla-orkestyr-bez-ime-video-/75960|заглавие=Димитрина Германова: За мен е чест да бъда част от екипа на мюзикъла „Оркестър без име“ (ВИДЕО)|издател=dobrudjabg.com|дата=9 февруари 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> „Красавицата и звяра“, „Коралайн“, „Коса“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/dimitrina-germanova-s-parva-izava-na-profesionalna-scena|заглавие=Димитрина Германова – с първа изява на професионална сцена в мюзикъла „Коса“|издател=darik.bg|дата=2 юли 2021|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> и „Бодигард“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/talantlivata-dimitrina-germanova-vzema-uchastie-v-dve-novi-postanovki-na-dyrjavna-opera-varna/89218|заглавие=Талантливата Димитрина Германова взема участие в две нови постановки на Държавна опера Варна|издател=dobrudjabg.com|дата=24 юли 2023|достъп_дата=7 септември 2023}}</ref> През 2016 г. участва в националната селекция „Децата на България са супер“ на „Детската Евровизия“, който се излъчва по [[БНТ 1]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/dnes-izbirame-predstavitelya-ni-na-detskata-evroviziya|заглавие=Днес избираме представителя ни на Детската Евровизия|издател=bnt.bg|дата=11 юни 2016|достъп_дата=28 май 2023}}</ref><ref name="евровизия"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=22903800|заглавие=Петимата финалисти в селекцията за Детска Евровизия 2016|издател=tv.dir.bg|дата=9 юни 2016|достъп_дата=11 юни 2023}}</ref> През 2017 г. участва в предаването „[[Шоуто на Слави]]“, където е класирана втора в конкурса за избор на сценична партньорка на господин Андреев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slavishow.com/финално-класиране-в-избора-на-нова-сце/|заглавие=Финално класиране в избора на нова сценична партньорка на г-н Андреев|издател=slavishow.com|дата=3 февруари 2017|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> През 2020 г. записва първата си официална песен „Скрита сила“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=DtzwiCdBooY|заглавие=Димитрина Германова – Скрита сила|издател=[[youtube.com]]|дата=26 август 2020|достъп_дата=3 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/laifstail/lica/mladata-dimitrina-germanova-s-parvata-si-pesen-skrita-sila.html|заглавие=Младата Димитрина Германова с първата си песен „Скрита сила“|издател=ladyzone.bg|дата=7 ноември 2020|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> През септември 2023 г. участва в десетия сезон на риалити шоуто „[[Гласът на България]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/77488/dimitrina-germanova-vliza-v-glast-na-blgariya|заглавие=Димитрина Германова влиза в „Гласът на България“|издател=dobrichonline.com|дата=6 септември 2023|достъп_дата=7 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pronewsdobrich.bg/dimitrina-germanova-ot-dobrich-vliza-v-„glasat-na-balgariya“-p367322|заглавие=Димитрина Германова от Добрич влиза в „Гласът на България“|pronewsdobrich.bg|дата=6 септември 2023|достъп_дата=9 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/77554/dimitrina-germanova-pokori-stsenata-na-glast-na-blgariya|заглавие=Димитрина Германова покори сцената на „Гласът на България“|издател=dobrichonline.com|дата=9 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/dimitrina-germanova-uchastieto-mi-v-glasat-na-balgarija-beshe-dobre-obmisleno.html|заглавие=Димитрина Германова: Участието ми в „Гласът на България“ беше добре обмислено|издател=btv.bg|дата=17 септември 2023}}</ref> На кастингите тя изпълнява ''Creep'' на [[Рейдиохед]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://glasat.btv.bg/sezon-10/otbor-maria-ilieva/dimitrina-germanova-creep.html|заглавие=Димитрина Германова изпълнява Creep в Гласът на България|издател=glasat.btv.bg|дата=11 септември 2023}}</ref> Тя влиза в отбора на [[Мария Илиева]]. == Кариера на озвучаваща актриса == Германова дублира [[филм]]и на „[[Дисни]]“, записани в дублажно студио „[[Александра Аудио]]“ от 2021 г. Работила е с режисьорите на дублажа [[Мариета Петрова]] и [[Василка Сугарева]], както и музикалната режисьорка Десислава Софранова. === Роли в озвучаването === Германова има 4 участия в дублажа. # „[[Енканто]]“ – Изабела Мадригал (Даян Гереро), 2021<ref name="енканто">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/dimitrina-germanova-ozvuchi-geroina-ot-filma-enkanto|заглавие=Димитрина Германова озвучи героиня от филма „Енканто“|издател=darik.bg|дата=26 ноември 2021|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> # „[[Имало едно време едно студио]]“ – Други гласове, 2023<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=xR6B6p3DncI youtube.com]</ref> # „[[Злосторница]]“ – Несароуз, 2024 # „[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]]“ – [[Ариел (Малката русалка)|Ариел]] ([[Хали Бейли]]), 2023<ref name="ариел">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/74491/dimitrina-germanova-ozvuchava-ariel-v-malkata-rusalka|заглавие=Димитрина Германова озвучава Ариел в „Малката русалка“|издател=dobrichonline.com|дата=15 март 2023}}</ref><ref name="ариел2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/glavnata-geroina-vav-filma-na-disney-malkata-rusalka-e-ozvuchena-ot-dobrichliikata-dimitrina-germanova|заглавие=Главната героиня във филма на Disney „Малката русалка“ е озвучена от добричлийката Димитрина Германова|издател=darik.bg|дата=25 май 2023}}</ref> == Награди == * 2016 г. – Второ място на националната селекция „Децата на България са супер“ в „Детска Евровизия“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/detska-evroviziya-2016-95pages.html|заглавие=Детска Евровизия 2016|издател=bnt.bg|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref name="евровизия">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=eUUD3QmIQnc|заглавие=ДИМИТРИНА ГЕРМАНОВА ОТ ДОБРИЧ НА ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ ЗА ДЕТСКАТА ЕВРОВИЗИЯ 2016|издател=youtube.com|дата=3 юни 2016|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> * юли 2019 г. – три медала за Световния шампионат по сценични изкуства WCOPA, [[Холивуд]] * юли 2021 г. – „Гран При“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pronewsdobrich.bg/dimitrina-germanova-ot-dobrich-spechelvaneto-na-gran-pri-e-ogromno-chudo-p158681|заглавие=Димитрина Германова от Добрич: Спечелването на Гран При е огромно чудо|издател=pronewsdobrich.bg|дата=16 юли 2021|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> * юли 2022 г. – награда за 31-вия международен фестивал на изкуствата „Славянски базар“ във Витебск, Беларус.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12063436|заглавие=Млада певица спечели отличие на международен фестивал (Видео)|издател=24chasa.bg|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dberbatov.org/впечатляващ-успех-за-димитрина-герма/|заглавие=Впечатляващ успех за Димитрина Германова|издател=dberbatov.org|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/dobrichliikata-dimitrina-germanova|заглавие=Добричлийката Димитрина Германова с награда от Международния конкурс „Славянски базар“ - Беларус|издател=darik.bg|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/lik/299117-mladata-pevitsa-dimitrina-germanova-specheli-otlichie-na-mezhdunarodniya-festiv%20|заглавие=Младата певица Димитрина Германова спечели отличие на международния фестивал на изкуствата "Славянски базар"|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> * септември 2022 г. – Награда за международния конкурс „Сребърна Янтра“, гр. [[Велико Търново]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/dimitrina-germanova-specheli-prestijnata-nagrada-na-kmeta-ot-mejdunarodniq-konkurs-srebyrna-qntra-veliko-tyrnovo/81800|заглавие=Димитрина Германова спечели престижната Награда на кмета от Международния конкурс „Сребърна Янтра“ - Велико Търново|издател=dobrudjabg.com|дата=27 септември 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> * октомври 2021 г. – годишна награда „Добрич“ за млад творец<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=7UMKmYYh2p0|заглавие=Димитрина Германова: Наградата беше неочаквана, но силно желана|издател=[[youtube.com]]|дата=29 октомври 2021|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> * декември 2022 г. – Награда „Гран При“, гр. [[Велико Търново]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/poredna-nagrada-gran-pri-za-talantlivata-dimitrina-germanova/83690|заглавие=Поредна награда ГРАН ПРИ за талантливата Димитрина Германова|издател=dobrudjabg.com|дата=12 декември 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ: Германова, Димитрина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] [[Категория:Родени в Добрич]] 0xuo6ziuu8tal2py8uj37q6700eh1z0 12418978 12418669 2024-11-21T18:25:51Z Krisi tranchev.1999 114581 12418978 wikitext text/x-wiki {{Значимост}} {{Личност | име = Димитрина Германова | категория = актьор | описание = българска певица и актриса | националност = {{BG}} | работил = [[певица]]<br>[[актриса]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Изабела в „[[Енканто]]“<ref name="енканто"/><br>[[Ариел (Малката русалка)|Ариел]] в „[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]]“<ref name="ариел"/><ref name="ариел2"/> | театрални награди = }} | баща = Герман Германов | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Димитрина Германова Германова''' е [[България|българска]] [[певица]] и [[актриса]]. Известна е с участието си в десетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“, както и с озвучаването на три филма. == Биография == Родена е на 8 май 2004 г. в град [[Добрич]], [[Република България]]. Като дете е част от студиото за рок и поп певци „Сарандев“ към Младежкия център в [[Добрич]]. През май 2023 г. завършва езиковата гимназия „Гео Милев“. На 30 август 2023 г. кандидатства в [[Американски университет в България|Американския университет в България]], където изучава бизнес администрация и журналистика и комуникации. Играе в Държавната опера във [[Варна]], където участва в мюзикълите „Цар лъв“, „Оркестър без име“ (базиран на едноименния филм, където играе Ваня),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/dimitrina-germanova-za-men-e-chest-da-byda-chast-ot-ekipa-na-miuzikyla-orkestyr-bez-ime-video-/75960|заглавие=Димитрина Германова: За мен е чест да бъда част от екипа на мюзикъла „Оркестър без име“ (ВИДЕО)|издател=dobrudjabg.com|дата=9 февруари 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> „Красавицата и звяра“, „Коралайн“, „Коса“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/dimitrina-germanova-s-parva-izava-na-profesionalna-scena|заглавие=Димитрина Германова – с първа изява на професионална сцена в мюзикъла „Коса“|издател=darik.bg|дата=2 юли 2021|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> и „Бодигард“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/talantlivata-dimitrina-germanova-vzema-uchastie-v-dve-novi-postanovki-na-dyrjavna-opera-varna/89218|заглавие=Талантливата Димитрина Германова взема участие в две нови постановки на Държавна опера Варна|издател=dobrudjabg.com|дата=24 юли 2023|достъп_дата=7 септември 2023}}</ref> През 2016 г. участва в националната селекция „Децата на България са супер“ на „Детската Евровизия“, който се излъчва по [[БНТ 1]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/dnes-izbirame-predstavitelya-ni-na-detskata-evroviziya|заглавие=Днес избираме представителя ни на Детската Евровизия|издател=bnt.bg|дата=11 юни 2016|достъп_дата=28 май 2023}}</ref><ref name="евровизия"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=22903800|заглавие=Петимата финалисти в селекцията за Детска Евровизия 2016|издател=tv.dir.bg|дата=9 юни 2016|достъп_дата=11 юни 2023}}</ref> През 2017 г. участва в предаването „[[Шоуто на Слави]]“, където е класирана втора в конкурса за избор на сценична партньорка на господин Андреев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slavishow.com/финално-класиране-в-избора-на-нова-сце/|заглавие=Финално класиране в избора на нова сценична партньорка на г-н Андреев|издател=slavishow.com|дата=3 февруари 2017|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> През 2020 г. записва първата си официална песен „Скрита сила“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=DtzwiCdBooY|заглавие=Димитрина Германова – Скрита сила|издател=[[youtube.com]]|дата=26 август 2020|достъп_дата=3 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/laifstail/lica/mladata-dimitrina-germanova-s-parvata-si-pesen-skrita-sila.html|заглавие=Младата Димитрина Германова с първата си песен „Скрита сила“|издател=ladyzone.bg|дата=7 ноември 2020|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> През септември 2023 г. участва в десетия сезон на риалити шоуто „[[Гласът на България]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/77488/dimitrina-germanova-vliza-v-glast-na-blgariya|заглавие=Димитрина Германова влиза в „Гласът на България“|издател=dobrichonline.com|дата=6 септември 2023|достъп_дата=7 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pronewsdobrich.bg/dimitrina-germanova-ot-dobrich-vliza-v-„glasat-na-balgariya“-p367322|заглавие=Димитрина Германова от Добрич влиза в „Гласът на България“|pronewsdobrich.bg|дата=6 септември 2023|достъп_дата=9 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/77554/dimitrina-germanova-pokori-stsenata-na-glast-na-blgariya|заглавие=Димитрина Германова покори сцената на „Гласът на България“|издател=dobrichonline.com|дата=9 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/dimitrina-germanova-uchastieto-mi-v-glasat-na-balgarija-beshe-dobre-obmisleno.html|заглавие=Димитрина Германова: Участието ми в „Гласът на България“ беше добре обмислено|издател=btv.bg|дата=17 септември 2023}}</ref> Тя влиза в отбора на [[Мария Илиева]]. == Кариера на озвучаваща актриса == Германова дублира [[филм]]и, записани в дублажно студио „[[Александра Аудио]]“ от 2021 г. Работила е с режисьорите на дублажа [[Мариета Петрова]] и [[Василка Сугарева]], както и музикалната режисьорка Десислава Софранова. === Роли в озвучаването === Германова има 4 участия в дублажа. # „[[Енканто]]“ – Изабела Мадригал (Даян Гереро), 2021<ref name="енканто">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/dimitrina-germanova-ozvuchi-geroina-ot-filma-enkanto|заглавие=Димитрина Германова озвучи героиня от филма „Енканто“|издател=darik.bg|дата=26 ноември 2021|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> # „[[Имало едно време едно студио]]“ – Други гласове, 2023<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=xR6B6p3DncI youtube.com]</ref> # „[[Злосторница]]“ – Несароуз, 2024 # „[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]]“ – [[Ариел (Малката русалка)|Ариел]] ([[Хали Бейли]]), 2023<ref name="ариел">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dobrichonline.com/novini/74491/dimitrina-germanova-ozvuchava-ariel-v-malkata-rusalka|заглавие=Димитрина Германова озвучава Ариел в „Малката русалка“|издател=dobrichonline.com|дата=15 март 2023}}</ref><ref name="ариел2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/glavnata-geroina-vav-filma-na-disney-malkata-rusalka-e-ozvuchena-ot-dobrichliikata-dimitrina-germanova|заглавие=Главната героиня във филма на Disney „Малката русалка“ е озвучена от добричлийката Димитрина Германова|издател=darik.bg|дата=25 май 2023}}</ref> == Награди == # 2016 г. – Второ място на националната селекция „Децата на България са супер“ в „Детска Евровизия“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/detska-evroviziya-2016-95pages.html|заглавие=Детска Евровизия 2016|издател=bnt.bg|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref name="евровизия">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=eUUD3QmIQnc|заглавие=ДИМИТРИНА ГЕРМАНОВА ОТ ДОБРИЧ НА ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ ЗА ДЕТСКАТА ЕВРОВИЗИЯ 2016|издател=youtube.com|дата=3 юни 2016|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> # юли 2019 г. – три медала за Световния шампионат по сценични изкуства WCOPA, [[Холивуд]] # юли 2021 г. – „Гран При“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pronewsdobrich.bg/dimitrina-germanova-ot-dobrich-spechelvaneto-na-gran-pri-e-ogromno-chudo-p158681|заглавие=Димитрина Германова от Добрич: Спечелването на Гран При е огромно чудо|издател=pronewsdobrich.bg|дата=16 юли 2021|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> # юли 2022 г. – награда за 31-вия международен фестивал на изкуствата „Славянски базар“ във Витебск, Беларус.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12063436|заглавие=Млада певица спечели отличие на международен фестивал (Видео)|издател=24chasa.bg|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dberbatov.org/впечатляващ-успех-за-димитрина-герма/|заглавие=Впечатляващ успех за Димитрина Германова|издател=dberbatov.org|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/dobrichliikata-dimitrina-germanova|заглавие=Добричлийката Димитрина Германова с награда от Международния конкурс „Славянски базар“ - Беларус|издател=darik.bg|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/lik/299117-mladata-pevitsa-dimitrina-germanova-specheli-otlichie-na-mezhdunarodniya-festiv%20|заглавие=Младата певица Димитрина Германова спечели отличие на международния фестивал на изкуствата "Славянски базар"|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=19 юли 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> # септември 2022 г. – Награда за международния конкурс „Сребърна Янтра“, гр. [[Велико Търново]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/dimitrina-germanova-specheli-prestijnata-nagrada-na-kmeta-ot-mejdunarodniq-konkurs-srebyrna-qntra-veliko-tyrnovo/81800|заглавие=Димитрина Германова спечели престижната Награда на кмета от Международния конкурс „Сребърна Янтра“ - Велико Търново|издател=dobrudjabg.com|дата=27 септември 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> # октомври 2021 г. – годишна награда „Добрич“ за млад творец<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=7UMKmYYh2p0|заглавие=Димитрина Германова: Наградата беше неочаквана, но силно желана|издател=[[youtube.com]]|дата=29 октомври 2021|достъп_дата=8 юни 2023}}</ref> # декември 2022 г. – Награда „Гран При“, гр. [[Велико Търново]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dobrudjabg.com/novina/poredna-nagrada-gran-pri-za-talantlivata-dimitrina-germanova/83690|заглавие=Поредна награда ГРАН ПРИ за талантливата Димитрина Германова|издател=dobrudjabg.com|дата=12 декември 2022|достъп_дата=8 май 2023}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ: Германова, Димитрина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] [[Категория:Родени в Добрич]] by0yo9g8xotx9u0sxmrs5kjutovu6lz 0 837348 12419146 12381197 2024-11-21T21:07:49Z Sijorl49 259021 Шаблони Lang, добавена препратка, пунктуация, кирилизация, стил 12419146 wikitext text/x-wiki {{Личност|музикант}} '''Ким Юн-Джин''' ({{lang|ko|김윤진}}), известна професионално като '''Мирани''' ({{lang|ko|미란이}}), е южнокорейска [[рап]]ърка и авторка на песни. Тя за първи път привлича вниманието, когато се появява в телевизионното шоу за рап Show Me the Money 9 през 2020 г. Издава сингъла VVS с рапърите [[Munchman]], [[Khundi Panda]] и [[Mushvenom]] в шоуто, което достига номер 1 в Gaon Digital Chart и печели хип-хоп песен на годината на Корейските хип-хоп награди. Тя подписва с хип-хоп лейбъла Area през 2021 г. == Ранен живот и образование == Ким Юн-Джин е родена на 14 май 1996 г. Завършва [[Ewha Womans University]] с бакалавърска степен по модна индустрия. Приема сценичното име Mirani от героя Mori Ran (известен като Yoo Miran в Южна Корея) от японската манга [[Detective Conan|Case Closed]]. == Kариера == === 2020: VVS === През април 2020 г. Мирани издава дебютния си сингъл The Detective. През октомври 2020 г. се появява в телевизионното шоу за рап състезание Show Me the Money 9, където издава сингъла VVS с рапърите Munchman, Khundi Panda и Mushvenom. Това става нейният най-успешен сингъл, класирайки се под номер 1 в Gaon Digital Chart за 7 последователни седмици и спечелвайки хип-хоп песен на годината на Корейските хип-хоп награди. Тя също издава синглите Achoo и Part Time в шоуто и завършва в топ 8. === 2021: Uptown Girl === През март 2021 г. Мирани подписва с Area, хип-хоп лейбъл, основан от звукозаписното дуо [[GroovyRoom]]. През ноември тя издава Uptown Girl. == Дискография == === Албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" ! rowspan="2" |Заглавие ! rowspan="2" | Подробности | |- |- ! scope="row" | Uptown Girl | * Издаден: 30 ноември 2021 г * Лейбъл: Area, [[Уорнър Мюзик Груп|Warner Music]] | |- !The Drift | * Издаден : 09 май 2023 г * Лейбъл: Area, [[Уорнър Мюзик Груп|Warner Music]] | |} === Сингли === {| class="wikitable plainrowheaders" !Заглавие ! Година ! Класиране в Gaon ! Сертификати ! Албум |- ! scope="row" | The Detective ( &#x3B;명탐정 )<br /><small>(Feat.</small> 372<small>)</small> | rowspan="6" | 2020 || | | |- ! scope="row" | Eleven<br /> <small>(Feat. 372)</small> | | | |- ! scope="row" | Tic Tac! | | | |- ! scope="row" | VVS<br /> <small>(с Munchman, Khundi Panda, Mushvenom )</small><br /> <small>(Feat.</small> <small>Justhis )</small> | align="center" | 1 | * KMCA: Платина<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gaonchart.co.kr/main/section/certification/list.gaon?serviceGbn=S1040|заглавие=Gaon Certification|труд=Gaon Music Chart}}</ref> | ''Show Me the money 9, епизод 1'' |- ! scope="row" | Achoo<br /> <small>(Feat. pH-1, Haon )</small> | align="center" | 5 | | ''Show Me the money 9, епизод 3'' |- ! scope="row" | Part TIme<br /> <small>(Feat.</small> Queen <small>Wa$abii)</small> | align="center" | 175 | | ''Show Me the Money 9, полуфинал'' |- ! scope="row" | Daisy<br /> <small>(Feat. pH-1)</small> | rowspan="6" | 2021 | align="center" | 110 | | rowspan="2" | ''Daisy'' |- ! scope="row" | Open Up<br /><small>(Feat.</small> <small>Justhis)</small> | | |- ! scope="row" | Ramirani (라미란이)<br /> <small>(с Ра Ми-ран)</small> | || |- ! scope="row" | Heat<br /> <small>(с Lil Boi и Wonstein)</small> | align="center" | 136 | |- ! scope="row" | Lambo!<br /> <small>(Feat.</small> Uneuducated Kid<small>)</small> | | |- ! scope="row" | Tikita (티키타)<br /> <small>(Feat.</small> <small>Lil Boi)</small> | | | ''Uptown Girl'' |- ! scope="row" | Can't Slow Me Down<br /> <small>(с Lil Boi и GroovyRoom)</small> | rowspan="4" 2022 г | 2022 || | | |- !Pick up your phone | | | |- !Gasoline | | | |- !Freaky | | | |- !Asphalt |2023 | | |''The Drift'' |- !Kiss Me Now |2023 | | | |- !Hit Me Up<br /> <small>(Feat. Mingi от ATEEZ)</small> |2024 | | | |} == Филмография == === Tелевизонни Предавания === {| class="wikitable" !Година ! Заглавие ! Роля |- | 2020 | Show Me the money 9 | Състезател (Топ 8)<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donga.com/news/Entertainment/article/all/20201212/104408967/1|заглавие=‘쇼미더머니9’ 래원-머쉬베놈-릴보이-스윙스, 파이널 진출…원슈타인·미란이 탈락|труд=Donga Ilbo|език=ko}}</ref> |- | 2021 | King of Mask Singer | Състезател<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://star.mt.co.kr/stview.php?no=2021121219024618031|заглавие='복면가왕' 바둑='쇼미9' 미란이 "0표 탈락, PH-1과 같은 길"|автор=Ahn|първо_име=Yun-ji|труд=Star News|език=ko}}</ref> |} == Награди и номинации == {| class="wikitable plainrowheaders" !Церемония по награждаване ! Година ! Категория ! Номиниран |- ! scope="row" | Корейски хип-хоп награди | 2021 | Хип-хоп песен на годината | scope="row" | VVS<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://koreanhiphopawards.com/2021winners.html|заглавие=한국힙합어워즈 2021 수상작|труд=Korean Hip-hop Awards|език=ko}}</ref> |} == Източници == <references /> == Bъншни връзки == * {{YouTube|channel=UCcQ3rsk3vO-qaJkWYva5-KQ}} [[Категория:Родени през 1996 година]] [[Категория:Южнокорейски автори на песни]] [[Категория:Южнокорейски певици]] [[Категория:Авторки на песни]] [[Категория:Рапъри]] frvg6owlk2borap4hyhd9swi3fa8fil 0 837684 12418670 12372043 2024-11-21T12:18:52Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Роли в озвучаването */ 12418670 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Карина Андонова | категория = актьор | описание = българска актриса и гримьор | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]]<br>[[грим]]ьор {{Личност/Актьор | категория = актьор | значими роли = малкия Майк Вазовски в „[[Университет за таласъми]]“<br>Нуши в „[[Ела, изпей! 2]]“<br>Емили в „[[Клифърд, голямото червено куче]]“<br>Аби в „[[Мей Червената панда]]“<br>Кири в „[[Аватар: Природата на водата]]“<br>Луна Шумникова в „[[Истинските Шумникови]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Карина Стефанова Андонова''' е [[България|българска]] [[актриса]] и [[грим]]ьорка. Занимава се активно с гримове на различни събития и филми, както и с озвучаването на филми и сериали. Най-известна е с участието си в четвъртия сезон на уеб поредицата „Грим Masters". == Биография == Родена е на 11 декември 2004 г. в град [[София]], [[Република България]]. От дете е част от Експериментална театрална студия „Игра“ към Дом на културата „Средец“ с художествен ръководител [[Петър Върбанов]]. Учила е в галерия „Арт Муза“,<ref>[http://www.nesebarinfo.com/doc/%D0%98%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE.pdf nesebarinfo.com]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artmuzagallery.blogspot.com/2018/08/blog-post_11.html|заглавие=Карина Андонова, ученичка на ателие - галерия „Арт Муза“ бе приета в НУИИ „Илия Петров“ - юни 2018|автор=Борназ, Алекс|издател=artmuzagallery.blogspot.com|дата=8 август 2018|достъп_дата=13 август 2023}}</ref> а през юни 2018 г. е приета в [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“]] и завършва през май-юни 2023 г. Завършила със специалност „Графика“. През септември 2023 г. е приета в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“ в класа на професор [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]] с асистенти Мартин Киселов и Антон Угринов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=huWSqzm-A6M|заглавие=Откриване на учебната 2023-2024 година|издател=[[youtube.com]]|дата=15 септември 2023}}</ref> Състудентка е на Антоанета Пастармаджиева, [[Далия Георгиева]], Красимир Христов, Лъчезар Натлев, [[Рада Христова]] и Симона Николова, които също учат в школата на Върбанов. По време на присъствието си в театралната студия „Игра“, тя играе в „Джуджето и седемте снежанки“ от [[Стефан Цанев]], „Последните дни на Юда Искариотски“ от Стивън Адли Гъргъс, „Фронтова линия“ от Че Уолкър, „[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]“ от [[Чарлз Дикенс]] и други. Участва в много [[сериал]]и и [[филм]]и, сред които „[[Съдилището]]“<ref name="съдилището">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://po-krasivi.net/32666/10-godishna-krasavitsa-e-talismancheto-na-sadilishteto.html|заглавие=10-годишна красавица е талисманчето на „Съдилището“|издател=po-krasivi.net|дата=2 декември 2014|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> на режисьора [[Стефан Командарев]] през 2013 г., [[САЩ|американската]] [[Документален филм|документалната поредица]] ''„Barbarians Rising“'' в ролята на малката Туснелда, и сериала „[[Отдел Издирване]]“ за [[Нова телевизия]] в ролята на Надя (кредитирана като „Приятелка на Катя“) в десети епизод. == Кариера в дублажа == Карина Андонова започва да се занимава с [[дублаж]]и на [[филм]]и и [[сериал]]и през пролетта на 2013 г., когато е на 8-годишна възраст. Първата ѝ роля в дублажа е тази на малкия Майк Вазовски в [[Компютърна анимация|компютърно анимирания]] филм „[[Университет за таласъми]]“.<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/838377_universitet-za-talasmi-2013-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-07-04-2 videoclip.bg]</ref> Занимава се активно с дублаж от 2021 г. Озвучава в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“ и „[[Про Филмс]]“, за детските канали „[[Дисни Ченъл (България)|Дисни Ченъл]]“ и „[[Никелодеон]]“, както и пълнометражни филми за кината, включително за „[[Дисни]]“. Работи е с режисьори на дублажа като [[Петър Върбанов]], [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]], [[Мариета Петрова]], [[Ива Стоянова]] и [[Сотир Мелев]]. == Филмография == * „[[Съдилището]]“ (2014) – Сирийско момиче<ref name="съдилището"/> * ''„Barbarians Rising“'' (2016) – малката [[Туснелда]] * „[[Отдел Издирване]]“ (2021) – Надя, приятелка на Катя (в 10-ти епизод) == Роли в озвучаването == # „[[Аватар: Природата на водата]]“ – Кири ([[Сигорни Уийвър]]), 2022 # „[[Айла и огледалата]]“ – Паола, 2024 # „[[Голямото шоу на Бебе Акула]]“ – Виола (Кимбърли Брукс), 2021<ref name="акула">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tiktok.com/@karinaax11/video/7128426696969096453|заглавие=Първа публикация на Карина Андонова за ролята си на Виола в анимационния сериал „Голямото шоу на Бебе Акула“, записан в студио „Про Филмс“|издател=tiktok.com|достъп_дата=21 октомври 2023}}</ref><ref name="акула2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tiktok.com/@karinaax11/video/7202268546410532101|заглавие=Втора публикация на Карина Андонова за ролята си на Виола в анимационния сериал „Голямото шоу на Бебе Акула“, записан в студио „Про Филмс“|издател=tiktok.com|достъп_дата=12 ноември 2023}}</ref> # „[[Ела, изпей! 2]]“ – Нуши (Летиша Райт), 2021 # „[[За душата]]“ – Кони, 2021 # „[[Индиана Джоунс и реликвата на съдбата]]“ – Други гласове, 2023 # „[[Истинските Шумникови]]“ – Луна Шумникова (София Удуард), 2023 # „[[Истинските призрачни Шумникови]]“ – Луна Шумникова (София Удуард), 2024 # „[[История с мумия]]“ – Ейми, 2021 # „[[История с мумия 2]]“ – Ейми, 2022 # „[[Клифърд, голямото червено куче]]“ – Емили Елизабет Хауърд (Дарби Камп), 2021<ref name="клифърд">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CV7Y6U5JvT5/|заглавие=Публикация на Карина Андонова за „Клифърд, голямото червено куче“|издател=instagram.com|дата=6 ноември 2021|достъп_дата=27 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://themall.bg/offer/arena-43/|заглавие=„КЛИФЪРД ГОЛЯМОТО ЧЕРВЕНО КУЧЕ“ в Кино Арена|издател=themall.bg|достъп_дата=29 май 2023}}</ref> # „[[Крокодилът Лайл]]“ – Труди (Лирик Хърд), 2022<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/kultura/ako-ste-v-plovdiv-zavedete-decata-na-krokodilat-layl|заглавие=Ако сте в Пловдив, заведете децата на „Крокодилът Лайл“|издател=marica.bg|дата=13 ноември 2022|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> # „[[Круиз в джунглата]]“ – Други гласове, 2021 # „[[Мей Червената панда]]“ – Аби, 2022<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=odmJ9PRtDW4|заглавие=Професионални voice actors гостуват на ВЗП Podcast! – Мей Червената Панда|издател=[[youtube.com]]|дата=20 март 2023|достъп_дата=27 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://az-deteto.bg/da-porasnesh-e-zversko.-mey-tchervenata-panda-ot-dnes-v-kinata/21737/view.html|заглавие=Да пораснеш е зверско. „Мей червената панда“ – от днес в кината|издател=az-deteto.bg|дата=11 март 2022|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> # „[[Отвътре навън 2]]“ – Досада (Адел Екзаркопулос), 2024<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tiktok.com/@karinaax11/video/7379499281348185377|заглавие=Публикация на Карина Андонова за озвучаването на Досада в „Отвътре навън 2“|издател=tiktok.com|дата=12 юни 2024}}</ref> # „[[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]]“ – Други гласове, 2023 # „[[Стихии]]“ – Марко и Други гласове, 2023 # „[[Университет за таласъми]]“ – малкият Майк Вазовски, 2013 # „[[Чуден свят (филм)|Чуден свят]]“ – Азимут, 2022 == Други дейности == Андонова се занимава и с [[грим]]ове, която е най-голямата й страст. Завършила е курс за киногрим в студио „Fiore Make Up“.<ref name="гриммастърс"/> През август 2023 г. участва в четвъртия сезон на уеб риалити поредицата „Грим Мастърс“ с водещи Алина Манова и Слав Анастасов.<ref name="гриммастърс">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=T8_NRCGFyoE|заглавие=Грим Masters СЕЗОН 4 Епизод 1 : Започваме!|издател=youtube.com|дата=15 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/shorts/zF3XSZXxXFg|заглавие=Дали се справи Карина със задачата? Гледайте Епизод 3 и вижте крайните резултати на всички таланти!|издател=[[youtube.com]]|дата=25 октомври 2023|достъп_дата=2 ноември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=SMM6Bz0Qe4c|заглавие=Грим Masters СЕЗОН 4 Епизод 8 : Кампания за парфюм с грим “без грим”|издател=youtube.com|дата=3 ноември 2023}}</ref> === Кариера като гримьор === # танцовия пърформанс „Shift“ в Yalta Art Room<ref>[https://theatre.art.bg/shift_6894_215_20 theatre.art.bg]</ref> # събитието „Елроу“ # музикалния клип „Лешояд“<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=fkxhCmFTED4 youtube.com]</ref> # късометражния филм „Ангел“ # предстоящия филм „Ретрограден Меркурий“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Instagram|karinaax11}} * {{imdb name|8228624}} {{СОРТКАТ:Андонова, Карина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Български гримьори]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] 1dbjksmgzq5ud8owbogoviji0215vw2 12418967 12418670 2024-11-21T18:16:53Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в дублажа */ 12418967 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Карина Андонова | категория = актьор | описание = българска актриса и гримьор | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]]<br>[[грим]]ьор {{Личност/Актьор | категория = актьор | значими роли = малкия Майк Вазовски в „[[Университет за таласъми]]“<br>Нуши в „[[Ела, изпей! 2]]“<br>Емили в „[[Клифърд, голямото червено куче]]“<br>Аби в „[[Мей Червената панда]]“<br>Кири в „[[Аватар: Природата на водата]]“<br>Луна Шумникова в „[[Истинските Шумникови]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Карина Стефанова Андонова''' е [[България|българска]] [[актриса]] и [[грим]]ьорка. Занимава се активно с гримове на различни събития и филми, както и с озвучаването на филми и сериали. Най-известна е с участието си в четвъртия сезон на уеб поредицата „Грим Masters". == Биография == Родена е на 11 декември 2004 г. в град [[София]], [[Република България]]. От дете е част от Експериментална театрална студия „Игра“ към Дом на културата „Средец“ с художествен ръководител [[Петър Върбанов]]. Учила е в галерия „Арт Муза“,<ref>[http://www.nesebarinfo.com/doc/%D0%98%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE.pdf nesebarinfo.com]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artmuzagallery.blogspot.com/2018/08/blog-post_11.html|заглавие=Карина Андонова, ученичка на ателие - галерия „Арт Муза“ бе приета в НУИИ „Илия Петров“ - юни 2018|автор=Борназ, Алекс|издател=artmuzagallery.blogspot.com|дата=8 август 2018|достъп_дата=13 август 2023}}</ref> а през юни 2018 г. е приета в [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“]] и завършва през май-юни 2023 г. Завършила със специалност „Графика“. През септември 2023 г. е приета в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“ в класа на професор [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]] с асистенти Мартин Киселов и Антон Угринов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=huWSqzm-A6M|заглавие=Откриване на учебната 2023-2024 година|издател=[[youtube.com]]|дата=15 септември 2023}}</ref> Състудентка е на Антоанета Пастармаджиева, [[Далия Георгиева]], Красимир Христов, Лъчезар Натлев, [[Рада Христова]] и Симона Николова, които също учат в школата на Върбанов. По време на присъствието си в театралната студия „Игра“, тя играе в „Джуджето и седемте снежанки“ от [[Стефан Цанев]], „Последните дни на Юда Искариотски“ от Стивън Адли Гъргъс, „Фронтова линия“ от Че Уолкър, „[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]“ от [[Чарлз Дикенс]] и други. Участва в много [[сериал]]и и [[филм]]и, сред които „[[Съдилището]]“<ref name="съдилището">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://po-krasivi.net/32666/10-godishna-krasavitsa-e-talismancheto-na-sadilishteto.html|заглавие=10-годишна красавица е талисманчето на „Съдилището“|издател=po-krasivi.net|дата=2 декември 2014|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> на режисьора [[Стефан Командарев]] през 2013 г., [[САЩ|американската]] [[Документален филм|документалната поредица]] ''„Barbarians Rising“'' в ролята на малката Туснелда, и сериала „[[Отдел Издирване]]“ за [[Нова телевизия]] в ролята на Надя (кредитирана като „Приятелка на Катя“) в десети епизод. == Кариера в дублажа == Карина Андонова започва да се занимава с [[дублаж]]и на [[филм]]и и [[сериал]]и през пролетта на 2013 г., когато е на 8-годишна възраст. Първата ѝ роля в дублажа е тази на малкия Майк Вазовски в [[Компютърна анимация|компютърно анимирания]] филм „[[Университет за таласъми]]“.<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/838377_universitet-za-talasmi-2013-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-07-04-2 videoclip.bg]</ref> Занимава се активно с дублаж от 2021 г. Озвучава в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“ и „[[Про Филмс]]“, за детските канали „[[Дисни Ченъл (България)|Дисни Ченъл]]“ и „[[Никелодеон]]“, както и пълнометражни филми за кината, включително за „[[Дисни]]“. Работи с режисьори на дублажа като Петър Върбанов, [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]], [[Мариета Петрова]], [[Ива Стоянова]] и [[Сотир Мелев]]. == Филмография == * „[[Съдилището]]“ (2014) – Сирийско момиче<ref name="съдилището"/> * ''„Barbarians Rising“'' (2016) – малката [[Туснелда]] * „[[Отдел Издирване]]“ (2021) – Надя, приятелка на Катя (в 10-ти епизод) == Роли в озвучаването == # „[[Аватар: Природата на водата]]“ – Кири ([[Сигорни Уийвър]]), 2022 # „[[Айла и огледалата]]“ – Паола, 2024 # „[[Голямото шоу на Бебе Акула]]“ – Виола (Кимбърли Брукс), 2021<ref name="акула">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tiktok.com/@karinaax11/video/7128426696969096453|заглавие=Първа публикация на Карина Андонова за ролята си на Виола в анимационния сериал „Голямото шоу на Бебе Акула“, записан в студио „Про Филмс“|издател=tiktok.com|достъп_дата=21 октомври 2023}}</ref><ref name="акула2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tiktok.com/@karinaax11/video/7202268546410532101|заглавие=Втора публикация на Карина Андонова за ролята си на Виола в анимационния сериал „Голямото шоу на Бебе Акула“, записан в студио „Про Филмс“|издател=tiktok.com|достъп_дата=12 ноември 2023}}</ref> # „[[Ела, изпей! 2]]“ – Нуши (Летиша Райт), 2021 # „[[За душата]]“ – Кони, 2021 # „[[Индиана Джоунс и реликвата на съдбата]]“ – Други гласове, 2023 # „[[Истинските Шумникови]]“ – Луна Шумникова (София Удуард), 2023 # „[[Истинските призрачни Шумникови]]“ – Луна Шумникова (София Удуард), 2024 # „[[История с мумия]]“ – Ейми, 2021 # „[[История с мумия 2]]“ – Ейми, 2022 # „[[Клифърд, голямото червено куче]]“ – Емили Елизабет Хауърд (Дарби Камп), 2021<ref name="клифърд">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CV7Y6U5JvT5/|заглавие=Публикация на Карина Андонова за „Клифърд, голямото червено куче“|издател=instagram.com|дата=6 ноември 2021|достъп_дата=27 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://themall.bg/offer/arena-43/|заглавие=„КЛИФЪРД ГОЛЯМОТО ЧЕРВЕНО КУЧЕ“ в Кино Арена|издател=themall.bg|достъп_дата=29 май 2023}}</ref> # „[[Крокодилът Лайл]]“ – Труди (Лирик Хърд), 2022<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/kultura/ako-ste-v-plovdiv-zavedete-decata-na-krokodilat-layl|заглавие=Ако сте в Пловдив, заведете децата на „Крокодилът Лайл“|издател=marica.bg|дата=13 ноември 2022|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> # „[[Круиз в джунглата]]“ – Други гласове, 2021 # „[[Мей Червената панда]]“ – Аби, 2022<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=odmJ9PRtDW4|заглавие=Професионални voice actors гостуват на ВЗП Podcast! – Мей Червената Панда|издател=[[youtube.com]]|дата=20 март 2023|достъп_дата=27 май 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://az-deteto.bg/da-porasnesh-e-zversko.-mey-tchervenata-panda-ot-dnes-v-kinata/21737/view.html|заглавие=Да пораснеш е зверско. „Мей червената панда“ – от днес в кината|издател=az-deteto.bg|дата=11 март 2022|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> # „[[Отвътре навън 2]]“ – Досада (Адел Екзаркопулос), 2024<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tiktok.com/@karinaax11/video/7379499281348185377|заглавие=Публикация на Карина Андонова за озвучаването на Досада в „Отвътре навън 2“|издател=tiktok.com|дата=12 юни 2024}}</ref> # „[[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]]“ – Други гласове, 2023 # „[[Стихии]]“ – Марко и Други гласове, 2023 # „[[Университет за таласъми]]“ – малкият Майк Вазовски, 2013 # „[[Чуден свят (филм)|Чуден свят]]“ – Азимут, 2022 == Други дейности == Андонова се занимава и с [[грим]]ове, която е най-голямата й страст. Завършила е курс за киногрим в студио „Fiore Make Up“.<ref name="гриммастърс"/> През август 2023 г. участва в четвъртия сезон на уеб риалити поредицата „Грим Мастърс“ с водещи Алина Манова и Слав Анастасов.<ref name="гриммастърс">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=T8_NRCGFyoE|заглавие=Грим Masters СЕЗОН 4 Епизод 1 : Започваме!|издател=youtube.com|дата=15 септември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/shorts/zF3XSZXxXFg|заглавие=Дали се справи Карина със задачата? Гледайте Епизод 3 и вижте крайните резултати на всички таланти!|издател=[[youtube.com]]|дата=25 октомври 2023|достъп_дата=2 ноември 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=SMM6Bz0Qe4c|заглавие=Грим Masters СЕЗОН 4 Епизод 8 : Кампания за парфюм с грим “без грим”|издател=youtube.com|дата=3 ноември 2023}}</ref> === Кариера като гримьор === # танцовия пърформанс „Shift“ в Yalta Art Room<ref>[https://theatre.art.bg/shift_6894_215_20 theatre.art.bg]</ref> # събитието „Елроу“ # музикалния клип „Лешояд“<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=fkxhCmFTED4 youtube.com]</ref> # късометражния филм „Ангел“ # предстоящия филм „Ретрограден Меркурий“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Instagram|karinaax11}} * {{imdb name|8228624}} {{СОРТКАТ:Андонова, Карина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Български гримьори]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] mvdr7z1mnjmtw025yca4iqyena8t06a 0 837833 12418772 12324636 2024-11-21T14:07:33Z 85.11.164.20 Концерти през 2023 и 2024- Молец 12418772 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Молец | име-оригинал = | фон = | лого = | картинка = | картинка_текст = | от = | създадена = 2020 | националност = {{България}} | стил = [[трап (музикален стил)|трап]], [[поп музика|поп]], [[ритъм енд блус]]<ref>[https://nova.bg/news/view/2022/07/07/375064/група-молец-новото-явление-на-българската-музикална-сцена/ Група "Молец" - новото явление на българската музикална сцена]</ref><ref name=":0">[https://goguide.bg/39184-molets-ot-nebeto-do-pravo-v-sartseto/ Молец: от небето до право в сърцето]</ref> | основни инструменти = | период_на_активност = | лейбъл = | продуцент = | свързани_изпълнители = V:RGO, Ernesto Valenzuela, [[Мила Роберт]] | влияния = | награди = | сайт = | състав = Крис Макаров, Юлиан Славчев | бивши_членове = | общомедия = }} '''„Молец“''' е [[България|български]] музикален дует, създаден през [[2020]] година от Кристиян Макаров и Юлиян Славчев.<ref>[https://licatanagrada.com/muzikalnata-senzaciq-molec/ Музикалната сензация „Молец“]</ref> Името на групата идва и от идеята, че думата „молец“ означава и „молещ се човек“, което насочва и към споделената вяра на двамата членове.<ref name=":0" /> Групата се радва на значителен успех още с излизането на първия ѝ сингъл „Мед“ през [[2021]] година. На [[Годишни музикални награди на БГ Радио|годишните музикални награди на БГ Радио]] през [[2023]] година печели четири награди – „БГ дует“, „БГ дебют“, „БГ видеоклип“ (за „7 дни“ с автор Крис Захариев) и „БГ текст“ (за „7 дни“ с автор Крис Макаров и Юли Славчев).<ref>[https://trafficnews.bg/kultura-muzika/kolodruma-kraka-velikata-lili-ivanova-nagradite-bg-radio-279671/ Колодрума на крака за великата Лили Иванова на наградите на БГ Радио]</ref> [[2023]] година група Молец са направили турнета, а в [[София]]- 11.11 АЛБУМ. [[2024]] са направили концерти в : [[Пловдив]]- 15.08- [[Античен театър (Пловдив)|Античен]] театър [[Велико Търново]] Търново- 17.08- Летен театър [[Варна]]- 13.09- [[Летен театър (Варна)|Летен]] театър [[София]]- 21.11- [[Арена 8888 София|Арена]] Армеец(София) == Сингли == * Мед (2021) * Еуфория (2021) * 7 дни (2022) * Голям (2022) * Там ли си (2022) * Има кой feat. Ernesto Valenzuela (2022) * Случки (2022) * Силна (с [[Мила Роберт]]) (2022) * Аз и ти (с V:RGO) (2023) * Цялото време (2023) * Бял лист (2023) * Бисер (2023) * Прощално (2023) * Чай (2023) * Изтръпвам (2023) * Хайдути (2023) * Вечери feat. Ernesto Valenzuela (2023) * Песен за колата (2023) * Няма значение (2024) * Ти ли си? (2024) * Стене сърцето ми (2024) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://youtube.com/@molec_official „Молец“ в YouTube] {{Портал|Музика|България}} [[Категория:Български поп дуети]] [[Категория:Български хип-хоп групи]] [[Категория:Ритъм енд блус групи]] [[Категория:Основани в България през 2020 година]] cpbhvbgt92cfci1kqc7v3dn3g4iuz2z 0 839143 12418671 12402834 2024-11-21T12:18:54Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Роли в озвучаването */ 12418671 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Далия Георгиева | категория = актьор | описание = българска актриса | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2015 г. | значими роли = Деси Цветкова в детския сериал „[[Румбата, аз и Роналдо]]“<br>Дублаж на Мейлин в „[[Мей Червената панда]]“<ref name="youtube"/><ref name="az-deteto"/><br>Дублаж на Тревожност в „[[Отвътре навън 2]]“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Далия Пламенова Георгиева''' е [[България|българска]] [[актриса]]. Известна е с озвучаването на множество филми и сериали.<ref name="youtube"/> == Биография == Далия Георгиева е родена на 16 март 2004 г. в град [[София]], [[Република България]].<ref name="classatanasov"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://smartcast.bg/bg/talents/dalia-georgieva|заглавие=Профил на Далия Георгиева в „Смарт Каст“|издател=smartcast.bg|достъп_дата=9 юни 2023|архив_дата=2021-09-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210921175750/https://smartcast.bg/bg/talents/dalia-georgieva}}</ref> От дете е част от Експерименталната театрална студия „Игра“ към Домът на културата „Средец“ с ръководител [[Петър Върбанов]].<ref name="youtube"/> През лятото на 2018 г. след кастинг е избрана от продуцента [[Евтим Милошев]] за ролята на Деси Цветкова (приятелката на Рали) в детския [[спорт]]ен [[сериал]] „[[Румбата, аз и Роналдо]]“, чиято премиера е на 10 май 2020 г. по [[БНТ 1]].<ref name="румбата">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/rumbata-az-i-ronaldo-e-noviyat-serial-po-bnt|заглавие=„Румбата, аз и Роналдо“ е новият сериал по БНТ|издател=[[БНТ]]|дата=27 април 2020|достъп_дата=9 юни 2023}}</ref> През пролетта на 2023 г. завършва гимназия по [[испански език]]. През септември същата година кандидатства в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“. Бива приета в класа на професор [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]] с асистенти Мартин Киселов и асистент Антон Угринов.<ref name="classatanasov">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/classatanassov27/p/C5-7ZmEN4QE/|заглавие=Публикация на Далия Георгиева в акаунта „Клас проф. д-р Атанас Атанасов 2027“ в Инстаграм|издател=[[Instagram|instagram.com]]|дата=20 април 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=huWSqzm-A6M|заглавие=Откриване на учебната 2023-2024 година|издател=[[youtube.com]]|дата=15 септември 2023}}</ref> Състудентка е на Антоанета Пастармаджиева, [[Карина Андонова]], Красимир Христов, Лъчезар Натлев, [[Рада Христова]] и Симона Николова, които също учат в школата на Върбанов. === Кариера в дублажа === Георгиева започва да се занимава активно с озвучаване на [[филм]]и и [[сериал]]и през есента на 2015 г. Първата й роля в дублажа е тази на малката Червенокоска в [[Анимационен филм|анимационния филм]] „[[Фъстъчета: Филмът]]“ на „[[Туентиът Сенчъри Анимейшън|Туентиът Сенчъри Фокс Анимейшън]]“ и „[[Блу Скай Студиос]]“. Озвучава за дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“ и „[[Про Филмс]]“, за детските канали [[Дисни Ченъл]] и [[Никелодеон]], както и пълнометражни филми за кината. Работила е с режисьорите на дублажа [[Петър Върбанов]], [[Йоанна Микова]], [[Даниела Горанова]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]], [[Евгения Ангелова]], Марио Иванов, [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]], [[Сотир Мелев]], [[Анатолий Божинов]], Ивет Лазарова-Торосян, [[Мариета Петрова]] и други. Най-известната й роля в [[дублаж]]а е главната героиня Мейлин Лий (Мей) в [[Анимационен филм|анимационния филм]] на [[Дисни]] и [[Пиксар]] – „[[Мей Червената панда]]“.<ref name="youtube">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=odmJ9PRtDW4|заглавие=Професионални voice actors гостуват на ВЗП Podcast! – Мей Червената Панда|издател=[[youtube.com]]|дата=20 март 2023|достъп_дата=27 май 2023}}</ref><ref name="az-deteto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://az-deteto.bg/da-porasnesh-e-zversko.-mey-tchervenata-panda-ot-dnes-v-kinata/21737/view.html|заглавие=Да пораснеш е зверско. „Мей червената панда“ – от днес в кината|издател=az-deteto.bg|дата=11 март 2022|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> Другите й роли включват Олив във „[[Сидни на макс]]“, Блеър в „[[Слушай публиката]]“, Лекс в „[[Ловци на работа]]“, Савана в „[[Бъгнатият Рон]]“, Роуина (Ро) в „[[Коледа...Отново?]]“, Сепияна в „[[Шоуто на Патрик Звездата]]“, Лайла Грей в „[[Мистериите на Рок Айлънд]]“, Лей Лей в „[[Тя е Лей Лей]]“, Клодийн в „[[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]]“, Лени Шумникова в „[[Истинските Шумникови]]“ (игрална адаптация на анимационния сериал „[[Къщата на Шумникови]]“),<ref name="шумникови"/><ref name="шумников"/> Ела в „[[Ела сред звездите]]“, Луси в „[[Хироу Инсайд]]“, Тревожност в „[[Отвътре навън 2]]“ и други. През 2016 г. Георгиева е сред основните кандидати за ролята на [[Линкълн Шумников]] във българския [[дублаж]] на [[Анимация|анимационния]] [[сериал]] „[[Къщата на Шумникови]]“, както и [[Карина Андонова]] за Клайд, но [[Кристиян Върбановски]] печели ролята.<ref name="youtube"/> По-късно озвучава [[Лори Шумникова]] в „[[Шпионинът може да почака – Къщата на Шумникови: Филмът]]“, замествайки Венцислава Асенова. == Участия в театъра == ; Експериментална театрална студия „Игра“ # „Пепепяшка“ от [[Шарл Перо]] – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Приключения опасни с герои сладкогласни“ от [[Недялко Йорданов]] – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Джуджето и седемте снежанки“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Фронтова линия“ на Че Уокър – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Балдахинът“ от [[Колет|Сидони-Габриел Колет]] – режисьор [[Петър Върбанов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CoS_CoiLPS9/?hl=bg|заглавие=Публикация на Красимир Христов за „Балдахинът“ на Колет, с Далия Георгиева|издател=[[Instagram]]|дата=5 февруари 2023|достъп_дата=28 януари 2024}}</ref> == Роли в озвучаването == === Анимационни сериали === # „[[Аби Хачър фъзли хваща]]“ – Аби Хачър (Ема Димитрова в няколко епизода), 2019 # „[[Бакуган]]“, 2023 # „[[Ела сред звездите]]“ – Ела, 2023 # „[[Киф]]“ – Тери (Никол Сакура), 2023 # „[[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]]“ – Клодийн (Габриел Грийн), 2023 # „[[Таласъми на работа]]“ – Вал (Минди Калинг), 2024 # „[[Хамстер и Гретел]]“ – Стейси Грант/Лорън (в няколко епизода е Михаела Тюлева), 2023 # „[[Хейли е на ход!]]“ – Други гласове, 2024 # „[[Хироу Инсайд]]“ – Луси, 2024 # „[[Шоуто на Патрик Звездата]]“ – Сепияна (Джил Тали), 2022 === Игрални сериали === # „[[Айла и огледалата]]“ – Лусия/Ноа „Фоги“, 2024 # „[[Братовчеди завинаги]]“ – Айви (Скарлет Спенсър), 2019 # „[[Истинските Шумникови]]“ – Лени Шумникова (Ева Карлтън), 2023<ref name="шумникови">[https://www.videoclip.bg/watch/1669408_istinskite-shumnikovi-2022-epizod-7-bg-audio-cyal-epizod-tv-rip- videoclip.bg]</ref><ref name="шумников">[https://www.videoclip.bg/watch/1667539_istinskite-shumnikovi-2022-epizod-8-bg-audio-cyal-epizod-tv-rip- videoclip.bg]</ref> # „[[Ловци на работа]]“ – Лекс (Джулс Лебланк), 2021 # „[[Мистериите на Рок Айлънд]]“ – Лайла Грей (Изела Конъли), 2022 # „[[Тя е Лей Лей]]“ – Лей Лей, 2023 # „[[Сидни на макс]]“ – Олив (Ава Колкър), 2019<ref name="youtube"/> # „[[Слушай публиката]]“ – Блеър (Кейлин Хейман), 2020<ref name="youtube"/> === Анимационни филми === # „[[Аз, проклетникът 4]]“ – Попи Прескот (Джоуи Кинг), 2024 # „[[Бъгнатият Рон]]“ – Савана (Кайли Кантрал), 2021<ref>[https://www.disney.bg/filmi/ron-s-gone-wrong disney.bg]</ref> # „[[Горските мечоци: Пазителите]]“ – Шарлът, 2024<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://profilms.bg/?b=2&mID=767|заглавие=„Горските мечоци: Пазителите“ в сайта на Про Филмс|издател=profilms.bg|достъп_дата=23 април 2024}}</ref> # „[[Мей Червената панда]]“ – Мейлин (Розалин Чанг), 2022<ref name="youtube"/><ref name="az-deteto"/> # „[[Отвътре навън 2]]“ – Тревожност (Мая Хоук), 2024 # „[[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]]“ – Марго Кес/Спайдър-Байт (Амандла Стенбърг), 2023 # „[[Стихии]]“ – Момиче Лумна/Поло, 2023 # „[[Фъстъчета: Филмът]]“ – Малката Червенокоска, 2015<ref name="youtube"/> # „[[Шпионинът може да почака – Къщата на Шумникови: Филмът]]“ – [[Лори Шумникова]] (Катрин Тейбър), 2024 === Игрални филми === # „[[Истинските призрачни Шумникови]]“ – Луна Шумникова (София Удуард), 2024 # „[[Коледа...Отново?]]“ – Роуина „Ро“ Клайборн (Скарлет Естевез), 2021 # „[[Монстър Хай: Филмът]]“ – Клодийн (Мия Харис), 2023 # „[[Монстър Хай 2]]“ – Клодийн (Мия Харис), 2024 == Филмография == * „[[Румбата, аз и Роналдо]]“ (2019) – Деси Цветкова<ref name="румбата"/><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=3DTvzgzf6Pg youtube.com]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Георгиева, Далия}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] t7cf2nsh2qrviltt7l73bwo92neb4f6 12418970 12418671 2024-11-21T18:22:53Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Роли в озвучаването */ 12418970 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Далия Георгиева | категория = актьор | описание = българска актриса | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2015 г. | значими роли = Деси Цветкова в детския сериал „[[Румбата, аз и Роналдо]]“<br>Дублаж на Мейлин в „[[Мей Червената панда]]“<ref name="youtube"/><ref name="az-deteto"/><br>Дублаж на Тревожност в „[[Отвътре навън 2]]“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Далия Пламенова Георгиева''' е [[България|българска]] [[актриса]]. Известна е с озвучаването на множество филми и сериали.<ref name="youtube"/> == Биография == Далия Георгиева е родена на 16 март 2004 г. в град [[София]], [[Република България]].<ref name="classatanasov"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://smartcast.bg/bg/talents/dalia-georgieva|заглавие=Профил на Далия Георгиева в „Смарт Каст“|издател=smartcast.bg|достъп_дата=9 юни 2023|архив_дата=2021-09-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210921175750/https://smartcast.bg/bg/talents/dalia-georgieva}}</ref> От дете е част от Експерименталната театрална студия „Игра“ към Домът на културата „Средец“ с ръководител [[Петър Върбанов]].<ref name="youtube"/> През лятото на 2018 г. след кастинг е избрана от продуцента [[Евтим Милошев]] за ролята на Деси Цветкова (приятелката на Рали) в детския [[спорт]]ен [[сериал]] „[[Румбата, аз и Роналдо]]“, чиято премиера е на 10 май 2020 г. по [[БНТ 1]].<ref name="румбата">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/rumbata-az-i-ronaldo-e-noviyat-serial-po-bnt|заглавие=„Румбата, аз и Роналдо“ е новият сериал по БНТ|издател=[[БНТ]]|дата=27 април 2020|достъп_дата=9 юни 2023}}</ref> През пролетта на 2023 г. завършва гимназия по [[испански език]]. През септември същата година кандидатства в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“. Бива приета в класа на професор [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]] с асистенти Мартин Киселов и асистент Антон Угринов.<ref name="classatanasov">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/classatanassov27/p/C5-7ZmEN4QE/|заглавие=Публикация на Далия Георгиева в акаунта „Клас проф. д-р Атанас Атанасов 2027“ в Инстаграм|издател=[[Instagram|instagram.com]]|дата=20 април 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=huWSqzm-A6M|заглавие=Откриване на учебната 2023-2024 година|издател=[[youtube.com]]|дата=15 септември 2023}}</ref> Състудентка е на Антоанета Пастармаджиева, [[Карина Андонова]], Красимир Христов, Лъчезар Натлев, [[Рада Христова]] и Симона Николова, които също учат в школата на Върбанов. === Кариера в дублажа === Георгиева започва да се занимава активно с озвучаване на [[филм]]и и [[сериал]]и през есента на 2015 г. Първата й роля в дублажа е тази на малката Червенокоска в [[Анимационен филм|анимационния филм]] „[[Фъстъчета: Филмът]]“ на „[[Туентиът Сенчъри Анимейшън|Туентиът Сенчъри Фокс Анимейшън]]“ и „[[Блу Скай Студиос]]“. Озвучава за дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“ и „[[Про Филмс]]“, за детските канали [[Дисни Ченъл]] и [[Никелодеон]], както и пълнометражни филми за кината. Работила е с режисьорите на дублажа [[Петър Върбанов]], [[Йоанна Микова]], [[Даниела Горанова]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]], [[Евгения Ангелова]], Марио Иванов, [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]], [[Сотир Мелев]], [[Анатолий Божинов]], Ивет Лазарова-Торосян, [[Мариета Петрова]] и други. Най-известната й роля в [[дублаж]]а е главната героиня Мейлин Лий (Мей) в [[Анимационен филм|анимационния филм]] на [[Дисни]] и [[Пиксар]] – „[[Мей Червената панда]]“.<ref name="youtube">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=odmJ9PRtDW4|заглавие=Професионални voice actors гостуват на ВЗП Podcast! – Мей Червената Панда|издател=[[youtube.com]]|дата=20 март 2023|достъп_дата=27 май 2023}}</ref><ref name="az-deteto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://az-deteto.bg/da-porasnesh-e-zversko.-mey-tchervenata-panda-ot-dnes-v-kinata/21737/view.html|заглавие=Да пораснеш е зверско. „Мей червената панда“ – от днес в кината|издател=az-deteto.bg|дата=11 март 2022|достъп_дата=27 май 2023}}</ref> Другите й роли включват Олив във „[[Сидни на макс]]“, Блеър в „[[Слушай публиката]]“, Лекс в „[[Ловци на работа]]“, Савана в „[[Бъгнатият Рон]]“, Роуина (Ро) в „[[Коледа...Отново?]]“, Сепияна в „[[Шоуто на Патрик Звездата]]“, Лайла Грей в „[[Мистериите на Рок Айлънд]]“, Лей Лей в „[[Тя е Лей Лей]]“, Клодийн в „[[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]]“, Лени Шумникова в „[[Истинските Шумникови]]“ (игрална адаптация на анимационния сериал „[[Къщата на Шумникови]]“),<ref name="шумникови"/><ref name="шумников"/> Ела в „[[Ела сред звездите]]“, Луси в „[[Хироу Инсайд]]“, Тревожност в „[[Отвътре навън 2]]“ и други. През 2016 г. Георгиева е сред основните кандидати за ролята на [[Линкълн Шумников]] във българския [[дублаж]] на [[Анимация|анимационния]] [[сериал]] „[[Къщата на Шумникови]]“, както и [[Карина Андонова]] за Клайд, но [[Кристиян Върбановски]] печели ролята.<ref name="youtube"/> По-късно озвучава [[Лори Шумникова]] в „[[Шпионинът може да почака – Къщата на Шумникови: Филмът]]“, замествайки Венцислава Асенова. == Участия в театъра == ; Експериментална театрална студия „Игра“ # „Пепепяшка“ от [[Шарл Перо]] – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Приключения опасни с герои сладкогласни“ от [[Недялко Йорданов]] – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Джуджето и седемте снежанки“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Фронтова линия“ на Че Уокър – режисьор [[Петър Върбанов]] # „Балдахинът“ от [[Колет|Сидони-Габриел Колет]] – режисьор [[Петър Върбанов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CoS_CoiLPS9/?hl=bg|заглавие=Публикация на Красимир Христов за „Балдахинът“ на Колет, с Далия Георгиева|издател=[[Instagram]]|дата=5 февруари 2023|достъп_дата=28 януари 2024}}</ref> == Роли в озвучаването == {| class="wikitable" ! Актьор !! Филм/Сериал !! Роля |- | Ева Карлтън || [[Истинските Шумникови]]<ref name="шумникови">[https://www.videoclip.bg/watch/1669408_istinskite-shumnikovi-2022-epizod-7-bg-audio-cyal-epizod-tv-rip- videoclip.bg]</ref><ref name="шумников">[https://www.videoclip.bg/watch/1667539_istinskite-shumnikovi-2022-epizod-8-bg-audio-cyal-epizod-tv-rip- videoclip.bg]</ref><br>[[Истинските призрачни Шумникови]] || Лени Шумникова<br>Лени Шумникова |- | Мия Харис || [[Монстър Хай: Филмът]]<br>[[Монстър Хай 2]] || Клодийн<br>Клодийн |} # „[[Аз, проклетникът 4]]“ – Попи Прескот (Джоуи Кинг), 2024 # „[[Аби Хачър фъзли хваща]]“ – Аби Хачър (Ема Димитрова в няколко епизода), 2019 # „[[Айла и огледалата]]“ – Лусия/Ноа „Фоги“, 2024 # „[[Бакуган]]“, 2023 # „[[Братовчеди завинаги]]“ – Айви (Скарлет Спенсър), 2019 # „[[Бъгнатият Рон]]“ – Савана (Кайли Кантрал), 2021<ref>[https://www.disney.bg/filmi/ron-s-gone-wrong disney.bg]</ref> # „[[Горските мечоци: Пазителите]]“ – Шарлът, 2024<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://profilms.bg/?b=2&mID=767|заглавие=„Горските мечоци: Пазителите“ в сайта на Про Филмс|издател=profilms.bg|достъп_дата=23 април 2024}}</ref> # „[[Ела сред звездите]]“ – Ела, 2023 # „[[Киф]]“ – Тери (Никол Сакура), 2023 # „[[Коледа...Отново?]]“ – Роуина „Ро“ Клайборн (Скарлет Естевез), 2021 # „[[Ловци на работа]]“ – Лекс (Джулс Лебланк), 2021 # „[[Мей Червената панда]]“ – Мейлин (Розалин Чанг), 2022<ref name="youtube"/><ref name="az-deteto"/> # „[[Мистериите на Рок Айлънд]]“ – Лайла Грей (Изела Конъли), 2022 # „[[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]]“ – Клодийн (Габриел Грийн), 2023 # „[[Отвътре навън 2]]“ – Тревожност (Мая Хоук), 2024 # „[[Сидни на макс]]“ – Олив (Ава Колкър), 2019<ref name="youtube"/> # „[[Слушай публиката]]“ – Блеър (Кейлин Хейман), 2020<ref name="youtube"/> # „[[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]]“ – Марго Кес/Спайдър-Байт (Амандла Стенбърг), 2023 # „[[Стихии]]“ – Момиче Лумна/Поло, 2023 # „[[Таласъми на работа]]“ – Вал (Минди Калинг), 2024 # „[[Тя е Лей Лей]]“ – Лей Лей, 2023 # „[[Хамстер и Гретел]]“ – Стейси Грант/Лорън (в няколко епизода е Михаела Тюлева), 2023 # „[[Хейли е на ход!]]“ – Други гласове, 2024 # „[[Хироу Инсайд]]“ – Луси, 2024 # „[[Фъстъчета: Филмът]]“ – Малката Червенокоска, 2015<ref name="youtube"/> # „[[Шоуто на Патрик Звездата]]“ – Сепияна (Джил Тали), 2022 # „[[Шпионинът може да почака – Къщата на Шумникови: Филмът]]“ – [[Лори Шумникова]] (Катрин Тейбър), 2024 == Филмография == * „[[Румбата, аз и Роналдо]]“ (2019) – Деси Цветкова<ref name="румбата"/><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=3DTvzgzf6Pg youtube.com]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Георгиева, Далия}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] oftd5vkptdhj456k8xxfjyqvyb0qr0z 0 841601 12418718 12387265 2024-11-21T13:25:21Z Scroch 4333 /* История */ 12418718 wikitext text/x-wiki {{Герб |име = Герб на Пазарджик |файл = Emblem of Pazardzhik.svg |файл_ширина = 250 |средна_форма = |средна_форма_ширина = |средна_форма_описание = |малка_форма = |малка_форма_ширина = |малка_форма_описание = |гербоносец = [[Пазарджик]] |утвърден = 1974 г. |нашлемник = |шлем = |корона = |щит = |щитодеръжци = |постамент = |девиз = |орден = |други елементи = |предишни версии = |употреба = }} '''Гербът на Пазарджик''' е приет на 10 октомври 1974 г. по инициатива на кмета на града Стоица Вардин.<ref>[https://pzdnes.com/2018/07/02/пазарджиклии-харесват-стария-герб-на/ История]</ref> == Символика == Емблемата, ползвана като герб, има три основни символа – [[Родопи]]те, [[Тракийския конник]] и река [[Марица]], разположени върху щит. Вълнообразната горна част на щита символизира релефа на Родопите, които ограждат от юг Тракийското поле. Щитът е разделен диагонално на две половини. Вдясно – долната половина на по-ниско ниво от горната е изобразена стилизирано река Марица, с три вълнообразни пластични линии. Вдясно опират в контура, получена от сваленото ниво. В лявата горна половина има стилизиран релеф – [[парафраза]] на Тракийския конник. Макар да фигурира в Наредбата за символите на Община Пазарджик като герб, емблемата не отговаря на основни правила на науката [[хералдика]]. == История == === Герб от 1943 г. === Гербът (назоваван и като значка) от 1943 г. е изработен от Константин Христович и Тодор Герасимов.<ref>[https://nameridobroto.com/2019/01/20/за-стария-герб-на-пазарджик-и-девиза-на/ Герб от 1943 г.]</ref> Представлява [[Щит (хералдика)|щит]], разделен на три. В долната част на синьо поле е [[рог на изобилието|рогът на изобилието]] – символ на плодородна почва, който показва развитото земеделие в града. Тогава Пазарджик е познат и като „градът на ориза“ и затова присъства един стрък [[ориз]]. Горната част е отделена чрез синя линия, символизираща водното богатство от реките. В лявата част има изправен лъв, който символизира [[България]] и показва принадлежността си. В дясната страна е жезълът [[кадуцей]] на бог [[Хермес]], покровител на търговията. Тези три елемента от стария герб на Пазарджик са валидни и днес. Отгоре на герба има четири рангови кули, което показва, че градът е областен (когато са пет, градът е столица). Под гербът се разполага девизът „Труд и производство“. === Емблема от 1966 г. === През 1966 г. е представена нова емблема на града. пПредставлява кръгъл герб, разделен хоризонтално на две части – горна бяла и долна зелена половина. В центъра е изобразено светлосиньо зъбчато колело. Вътре в колелото има графични символи на златна ябълка и грозде. Над кръга е разположена червена звезда. Под зъбчатото колело, в долната зелена част, със златни букви е изписано името на града. [[File:Emblem of Pazardzhik (1966-1974).png|thumb|Емблема на град Пазарджик в периода 1966-1974]] === Герб от 1974 г. === От обявения още през март 1973 г. конкурс за герб не е излъчена първа награда. Втора награда печели скулптурът Тома Попов и неговото пластично изображение е избрано за емблема на града. През 1974 г. тя заменя използваната като почетен знак значка от 1966 г. === Конкурс от 2001 г. === През 2001 г. има нов конкурс за символ на града, който бива спечелен от художника Марин Маринов с неговото графично (черно-бяло) и цветно изображение на емблемата на Тома Попов. След забележки на комисията той не бива утвърден. == Източници == <references /> [[Категория:Култура в Пазарджик]] [[Категория:Гербове на градове в България|Пазарджик]] 6q8eryy8w43tu9019q6xhsb10rmbhdm 0 846502 12419688 12415149 2024-11-22T10:42:25Z Bozhido 215498 /* Излъчване в България */ 12419688 wikitext text/x-wiki {{сериал}} '''Казвам се Фарах''' (на [[турски]]: Adım Farah) е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от O3 Media, чийто първи епизод е излъчен на 1 март 2023 г.,<ref>[https://web.archive.org/web/20230223234314/https://www.aksam.com.tr/sinema/adim-farah-dizisinin-yayin-tarihi-aciklandi/haber-1345361 "Adım Farah" dizisinin yayın tarihi açıklandı]</ref> режисиран от Реджай Карагьоз и написан от Дениз Даргъ, Джем Гьоргеч и Дженк Богатур.<ref>[https://web.archive.org/web/20221205180023/https://www.birsenaltuntas.com/dizi/engin-akyurekli-benim-adim/12439/ Engin Akyürek’li Benim Adım Farah’a Son Yaz sürprizi]</ref> Той е адаптиран от аржентинския телевизионен сериал от 2017 г. La Chica que Limpia (Чистачката).<ref>[https://web.archive.org/web/20220412140706/http://www.ranini.tv/haber/47383/1/the-cleaning-lady-turkiyeye-uyarlaniyor The Cleaning Lady, Türkiye'ye uyarlanıyor]</ref> Демет Йоздемир и Енгин Акюрек споделят главните роли.<ref>[https://web.archive.org/web/20221204120236/https://www.gazeteduvar.com.tr/demet-ozdemir-farah-oldu-haber-1592027 Demet Özdemir 'Farah' oldu]</ref> == Излъчване в България == Сериалът започва на 23 септември 2024 г. по [[bTV Story]]. Сериалът се дублира на български от артистите: Елена Русалиева, Ася Братанова, Даниел Цочев, Владимир Колев, Стефан Сърчаджиев - Съра Преводач: Татяна Добрева, Тонрежисьор: Стамен Янев, Режисьор на дублажа: Михаела Минева, Студио медиа линк. {| class="wikitable" |+ !Сезон !Начало !Финал !Епизоди !Канал !Час на излъчване |- |1 |23 септември 2024 г. |6 ноември 2024 |33 |[[bTV Story]] |21:30 ч. |- |2 |6 ноември 2024 |17 декември 2024 |29 |[[bTV Story]] |21:30 ч. |} За информация: с.1, еп.33 - 23:06 мин по-кратък епизод, с.2, еп.1 - 42:00 мин.<ref>телевизия</ref> == Актьорски състав == * [[Демет Йоздемир]] – Фарах Ершади Лекесиз * [[Енгин Акюрек]] – Тахир Лекесиз * Феяз Думан – Бехнам Азади * Фърат Танъш – Мехмет Кошанер * Сенан Кара – Вера Акънджъ * Лале Башар – Перихан Кошанер * Бурджу Турунз – Баде Акънджъ * Октай Чубук – Каан Акънджъ * Мерт Доган – Бекир Акънджъ * Деря Пънар Ак – Гьонюл Кошанер * Кемал Бурак Алпер – Иляс * Растин Пакнахад – Керимшах * Мустафа Авкъран – Али Галип Акънджъ * Алпер Тюреди – Хамза * [[Сера Кутлубей]] – Мерджан Азади * [[Хатидже Аслан]] – Рахшан Азади * Бурак Тамдоган – Акбар Азади * Али Сюрмели – Орхан Кошанер == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал !! Ден и час на излъчване |- | 1 || 14 || 1 март 2023 || 31 май 2023 || 1 – 14 || 2023 || FOX || всяка сряда 20:00 часа |- | 2 || 13 ||27 септември 2023 || 30 декември 2023 || 15 – 27 || 2023 || FOX || всяка сряда/всяка събота 20:00 часа |} == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{Турски сериали}} [[Категория: Турски сериали]] [[Категория:Филми от 2023 година]] mez3c7yilx93kb6u4zhy2upegh8w68f 0 849564 12419225 12227776 2024-11-21T23:39:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419225 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = 1-ви награди на БАФТА | текущи_награди = | картинка = | големина_на_картинка = | алтернативно = | обяснение_към_картинка = | описание = | представящ = | домакин = [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]] | дата = 29 май 1949 г. | място = кино Одеон, Лестър Скуеър, [[Лондон]] | държава = {{GBR}} | възнаграждение = | година = | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = | основно = [[1-ви награди на БАФТА|1-ви]] | следващо = [[2-ри награди на БАФТА|2-ри]] }} '''1-вите [[Награда на БАФТА|награди на БАФТА]]''' ({{lang|en|1st British Academy Film Awards}}) са раздадени на 29 май 1949 г. в кино Одеон, Лестър Скуеър, Лондон, за филми, показани в Обединеното кралство през 1947 г. и 1948 г. <ref name="brochure">{{Cite web| url = http://www.bafta.org/heritage/awards-brochure-1948,642,GAL.html| title = British Academy Awards Brochure 1948 (slide 3 of 35)| publisher = British Academy of Film and Television Arts (BAFTA)| year = 1948| accessdate = 1 September 2013| архив_дата = 2014-08-29| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140829125414/http://www.bafta.org/heritage/awards-brochure-1948,642,GAL.html}} Reader must scroll right using the arrows under the image, until they have reached "slide 3 of 35". The Awards brochure was produced in 1948 and the awards were presented in 1949 – scroll right until you reach "slide 8 of 35"</ref> Те са представени от Британската филмова академия (понастоящем Британската академия за филмови и телевизионни изкуства (БАФТА)), организация създадена през 1947 г. от кинотворци от Великобритания, за „напредък в изкуството и техниката на филма“. <ref name="brochure" /> Академията присъжда отличия в три категории: най-добър британски филм, [[Награда на БАФТА за най-добър филм|най-добър филм от всякакъв източник – британски или чуждестранен]] и специална награда. <ref name="brochure2">{{Cite web| url = http://www.bafta.org/heritage/awards-brochure-1948,642,GAL.html| title = British Academy Awards Brochure 1948 (slide 13 of 35)| publisher = British Academy of Film and Television Arts (BAFTA)| year = 1948| accessdate = 1 September 2013| архив_дата = 2014-08-29| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140829125414/http://www.bafta.org/heritage/awards-brochure-1948,642,GAL.html}} Reader must scroll right using the arrows under the image, until they have reached "slide 13 of 35".</ref> Британският филмов продуцент Майкъл Балкън председателства церемонията. <ref name="brochure2" /> ''„Odd Man Out“'' спечели най-добър британски филм. <ref name="bafta awards database">{{cite web|url=http://awards.bafta.org/explore|title=Official BAFTA Awards Database|publisher=British Academy of Film and Television Arts (BAFTA)|date=26 June 2008|accessdate=19 February 2014}}</ref> Най-добър филм от всякакъв източник – британски или чуждестранен е присъден на американския филм ''„[[Най-добрите години от нашия живот]]“''. Документалният филм ''„Светът е богат“'' получава специалната награда. Бронзови трофеи, проектирани от Хенри Мур са дадени на режисьора на филмите от името на производствените звена на филма. <ref name="brochure2" /><ref>{{cite web|url=http://www.bafta.org/heritage/the-changing-face-of-academy-awards,462,BA.html|title=The changing face of Our Awards|publisher=British Academy of Film and Television Arts (BAFTA)|date=26 June 2008|accessdate=1 September 2013|архив_дата=2014-02-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140226032610/http://www.bafta.org/heritage/the-changing-face-of-academy-awards,462,BA.html}}</ref> == Награди по категория == {| class="wikitable" width="75%" |- ! width="50%" style="background:#BDB76B;"| [[Награда на БАФТА за най-добър британски филм|Британски филм]] ! style="background:#BDB76B;"| [[Награда на БАФТА за най-добър филм|Най-добър филм от всеки източник – британски или чуждестранен]] |- | valign="top" | * '''''[[Odd Man Out]]''''' | valign="top" | * '''''[[Най-добрите години от нашия живот]]''''' |} == Специална награда == * ''Светът е богат'' (документален филм) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://awards.bafta.org/award/1949/film 1-ви награди на БАФТА] {{Филмови награди БАФТА}} [[Категория:Церемонии за наградите БАФТА]] 8px6c0zh3zg8kzrsivyyv3omz3nvhfe 0 849568 12419353 12227777 2024-11-22T01:02:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419353 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = 2-ри награди на БАФТА | текущи_награди = | картинка = | големина_на_картинка = | алтернативно = | обяснение_към_картинка = | описание = | представящ = | домакин = [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]] | дата = 29 май 1949 г. | място = кино Одеон, Лестър Скуеър, [[Лондон]] | държава = {{GBR}} | възнаграждение = | година = | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = [[1-ви награди на БАФТА|1-ви]] | основно = [[2-ри награди на БАФТА|2-ри]] | следващо = [[3-ти награди на БАФТА|3-ти]] }} '''2-рите [[Награда на БАФТА|награди на БАФТА]]''' ({{lang|en|2nd British Academy Film Awards}}) са раздадени на 29 май 1949 г. в кино Одеон, Лестър Скуеър, Лондон, известени със задна дата като филмовите награди на Британската академия. Бяха раздадени от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) (известна тогава като Британската филмова академия) на 29 май 1949 г. <ref>{{cite web|url=https://www.imdb.com/event/ev0000123/1949|title=IMDb - BAFTA Awards (1949)|publisher=The Internet Movie Database|accessdate=26 November 2011}}</ref> и отличива най-добрите филми от 1948 г. Три нови награди бяха раздадени: за най-добър документален филм, специална награда за филм и наградата на ООН за „най-добър филм, въплъщаващ един или повече от принципите на Хартата на ООН“. <ref name="bafta2nd">{{cite web|url=http://www.bafta.org/awards-database.html|title=The BAFTA Site - Awards Database|publisher=[[British Academy of Film and Television Arts]] (BAFTA)|accessdate=26 November 2011|архив_дата=2008-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081224022607/http://www.bafta.org/awards-database.html}}</ref> Британските филми ''„Падналият идол“'' и ''„[[Хамлет (филм, 1948)|Хамлет]]“'' получават наградите съответно за най-добър британски филм и [[Награда на БАФТА за най-добър филм|най-добър филм от всякакъв източник – британски или чуждестранен]]. == Награди по категория == {| class="wikitable" width="75%" |- ! width="50%" style="background:#BDB76B;"| [[Награда на БАФТА за най-добър британски филм|Британски филм]] ! style="background:#BDB76B;"| [[Награда на БАФТА за най-добър филм|Най-добър филм от всеки източник]] |- | valign="top" | * '''''[[Падналият идол (филм)|Падналият идол]]''''' ** ''[[Оливър Туист (филм, 1948)|Оливър Туист]]'' ** ''Once a Jolly Swagman'' ** ''[[Червените обувки]]'' ** ''[[Скот от Антарктика (филм)|Скот от Антарктика]]'' ** ''[[Малкият глас]]'' | valign="top" | * '''''[[Хамлет (филм, 1948)|Хамлет]]''''' ** ''[[Кръстосан огън (филм)|Кръстосан огън]]'' ** ''[[Четири стъпки в облаците]]'' ** ''[[Мосю Венсан]]'' ** ''[[Голият град]]'' ** ''[[Пайза (филм)|Пайза]]'' |- ! style="background:#BDB76B;"| [[Награда на БАФТА за най-добър документален филм|Документален филм]] ! style="background:#BDB76B;"| Специална награда за филм |- | valign="top" | * '''''[[Луизианска история]]''''' ** ''Фаребик'' ** ''Всички ли слушат?'' ** ''Сянката на Рур'' ** ''Тези проклети деца'' ** ''Три изгрева до Сидни'' | valign="top" | * '''''Атомна физика''''' ** ''Мечка, която има паунова опашка'' ** ''Концертът на котката'' ** ''Разделен свят'' ** ''Погребението на Ганди'' ** ''Абстрактна макара'' ** ''Рубенс'' ** ''Сънят на вашите деца'' |} == Награда на ООН == Награждава се за най-добър филм, въплъщаващ един или повече от принципите на Хартата на ООН. * ''Атомна физика'' * ''Гладни умове'' * ''Момчето Уинслоу'' == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://awards.bafta.org/award/1949/film 2-ри награди на БАФТА] {{Филмови награди БАФТА}} [[Категория:Церемонии за наградите БАФТА]] 4wqb0dmfytu02dw19uhc4syso7zzvyr 0 853007 12419127 12297721 2024-11-21T20:40:47Z Мико 4542 /* Бележки */ 12419127 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филотей | име-оригинал = Φιλόθεος | категория = епископ }} '''Филотей''' ({{lang|el|Φιλόθεος}}, ''Филотеос'') е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1816/koim/filotheos_kaisareias.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Καισαρείας κυρός Φιλόθεος. (περ. 1750-1816) | достъп_дата = 24 декември 2023 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е на [[Сифнос]] около 1750 година. Учи в училището на Божи гроб на Сифнос при [[Емануил Троханис]]. Вероятно се замонашва в манастира „[[Света Богоридца Врисянска]]“ на Сифнос, тъй като в игуменското му отделение се пази негов портретл. На 9 септември 1783 година е ръкоположен за [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски митрополит]]. На 12 февруари 1797 година е избран за [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]. На 22 октомври 1797 година неговият предшественик [[Матей Търновски|Матей]] е възстановен на Търновската катедра. На 8 октомври 1801 година Филотей е избран за [[Кесарийска епархия|кесарийски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира през май 1816 година в [[Цариград]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски митрополит]]<br/>|9 септември 1783|12 февруари 1797|[[Неофит I Варненски|Неофит]]|[[Григорий I Варненски|Григорий]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|12 февруари 1797|22 октомври 1797|[[Матей Мурузис|Матей]]|[[Даниил Търновски|Даниил]]}} {{пост| [[Кесарийска епархия|кесарийски митрополит]]<br/>|8 октомври 1801|май 1816|[[Леонтий Полизоидис|Леонтий]]|[[Мелетий II Кесарийски|Мелетий]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Варненски митрополити]] [[Категория:Хора от Сифнос]] [[Категория:Кесарийски митрополити]] [[Категория:Починали в Истанбул]] izxqnz44gnah5yv9ov9cy8ygsrospjd 0 854867 12419472 12309832 2024-11-22T04:08:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419472 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име = Beauty and the Beast | Обложка = | Изпълнител = [[Анджела Лансбъри]] | От албум = [[Красавицата и Звяра (саундтрак, 1991)|Красавицата и Звяра: Оригинален саундтрак към филма]] | Издаден = [[29 октомври]] [[1991]] г. | Формат = | Записан = | Жанр = [[поп музика|Поп]] | Времетраене = 2:44 | Лейбъл = Уолт Дисни Рекърдс | Автор = [[Алън Менкен]] <small>(музика)</small><br>[[Хауърд Ашман]] <small>(текст)</small> | Продуцент = Хауърд Ашман<br>Алън Менкен | Композитор = | Сертификат = | Предишен сингъл = | Този сингъл = ''Beauty and the Beast''<br>(1994)<br>{{YouTube|-OTXp1n0wv4|''Beauty and the Beast''}} | Следващ сингъл = }} '''''Beauty and the Beast''''' ({{lang|bg|Красавицата и Звяра}}), известна и като '''''Tale As Old As Time''''' ({{lang|bg|Приказка, стара като времето}}), е песен, написана от текстописеца [[Хауърд Ашман]] и композирана от [[Алън Менкен]], от пълнометражния анимационен филм на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Дисни]] ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991). [[Сантиментална балада|Баладата]], вдъхновена от Бродуей, е записана за първи път от британско-американската актриса [[Анджела Лансбъри]], която озвучава ролята на г-жа Потс, описва връзката между двамата главни герои [[Бел (Дисни)|Бел]] и Звяра, по-специално как двойката се научава да приема различията си и на свой ред да се промени един друг към по-добро. Освен това текстът на песента подсказва, че чувството на любов е вечно и неостаряващо подобно на „приказка, стара като времето“. Изпълнението на Лансбъри се чува по време на известната сцена в балната зала, където Бел и Звяра танцуват, докато съкратена хорова версия се изпълнява в заключителните сцени на филма, а мотивът на песента се появява често в други парчета от филмовата музика на Менкен. Лансбъри първоначално се колебае дали да запише песента, защото смята, че не е подходяща за нейния застаряващ глас, но в крайна сметка записва песента от първия дубъл. На 25 ноември 1991 г. е издадена поп версия на песента в изпълнение на [[Селин Дион]] и Пибо Брайсън.<ref>[http://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1991 Óscar a la mejor canción original]. The Guardian. Consultado el 3 de mayo de 2018.</ref><ref>[http://ew.com/article/1992/04/17/celine-dion/ Artículo sobre Celine Dion] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230419131005/https://ew.com/article/1992/04/17/celine-dion/ |date=2023-04-19 }}. Consultado el 3 de mayo de 2018.</ref> === Българска версия === Българската версия на песента във филма е озаглавена ''Той и тя сами''. == Източници == <references/> {{Ренесанс на Дисни}} [[Категория:Сингли от 1991 година]] [[Категория:Поп песни]] rjybrrvrt9it0iz1x1ez7c1bvt7vr9j 0 855341 12419473 12208435 2024-11-22T04:09:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419473 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Beko|Беко (пояснение)}} {{Компания | име = Beko Elektronik | име-оригинал = | лого = New Beko logo.svg | тип = [[Anonim Şirket]]<br>([[ООД]]) | търгувана_като = | индустрия = [[Бяла техника]] <br />малки битови уреди<br />[[електроника]]<br>([[МСОК]]:2750) | жанр = | развитие = Сливане с компанията майка | предшественик = | приемник = | основаване = {{start date and age|df=yes|1955}} в [[Истанбул]], [[Турция]] | основател = {{ubl|[[Вехби Коч]]|Леон Беджерано}} | закриване = | град = [[Истанбул]], [[Турция]] | страна = | локации = | положение = Цял свят | баланс = | активи = | пазарна капитализация = | собственик = [[Arçelik|Arçelik A.Ş.]] | притежава = | холдинг = [[Koç Holding]] | девиз = | сайт = {{URL|beko.com|Официален сайт}} | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''Beko''' е [[търговска марка]] за [[битова техника]], принадлежаща на [[Турция|турския]] производствен [[концерн]] [[Arçelik]] (включен в инвестиционната група „[[Koç Holding]]“). Основните видове продукция, произвеждани под тази марка, са големи кухненски уреди ([[хладилник|хладилници]], [[Готварска печка|готварски печки]], [[Съдомиялна машина|съдомиялни]]), [[Перална машина|перални]] и [[Сушилня|сушилни]] машини, [[климатик|климатици]]. Продукцията се разпространява в над 130 страни по света. [[Файл:Washing Machine Beko.jpg|мини|160пкс|Перална машина Beko]] == История == Beko Elektronik A.Ş. е основана през 1954 г. в Истанбул, Турция, от Вехби Коч, основателят на Koç Holding (който също основава Arçelik A.Ş., компанията майка на Beko, през 1955 г.) и Леон Беджерано. Името на компанията е комбинация от първите две букви от фамилните имена на основателите. През 2004 г. Beko Elektronik купува германската компания за електроника [[Grundig]] и към януари 2005 г. Beko и нейният съперник, турската марка за електроника и бяла техника Vestel, представляват повече от половината от всички телевизори, произведени в Европа.<ref>{{cite news|url=http://edition.cnn.com/2005/BUSINESS/01/17/turkey.beko/|access-date=21 November 2011|title=Turkey switches on to TV market|publisher=[[CNN]]|date=17 January 2005|first=Jim|last=Boulden|archive-date=2020-12-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20201213121003/http://edition.cnn.com/2005/BUSINESS/01/17/turkey.beko/}}</ref> През април 2010 г. подразделението за електроника на Beko се преименува на Grundig Elektronik A.Ş.<ref>{{cite web|url=http://www.koc.com.tr/en-us/Investor_Relations/FinancialStatementsStatistics/AnnualReports/Documents/Board%20of%20Directors%27%20Report.pdf|title=Koç Holding A.Ş. – Board of Directors' Report – Annual Report 2008|publisher=Koç Holding|access-date=13 June 2012|archive-date=12 October 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161012071733/http://www.koc.com.tr/en-us/Investor_Relations/FinancialStatementsStatistics/AnnualReports/Documents/Board%20of%20Directors%27%20Report.pdf|url-status=dead|достъп_дата=2024-02-03|архив_дата=2016-10-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161012071733/http://www.koc.com.tr/en-us/Investor_Relations/FinancialStatementsStatistics/AnnualReports/Documents/Board%20of%20Directors%27%20Report.pdf}}</ref> На извънредно общо събрание на акционерите на Arçelik A.Ş. на 29 юни 2009 г. е решено Arçelik A.Ş. да се обедини с дъщерното дружество на компанията Grundig Elektronik A.Ş. (ще се администрира директно от Arçelik A.Ş. на Koç Holding) чрез поемане на всички активи и пасиви на Grundig като цяло.<ref>{{cite web|url=http://www.arcelikas.com/UserFiles/file/PDF/EN/2009.pdf|title=Annual Report 2009|publisher=Arçelik A.Ş.|access-date=13 June 2012|archive-date=23 December 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181223120913/http://www.arcelikas.com/UserFiles/file/PDF/EN/2009.pdf|url-status=dead|достъп_дата=2024-02-03|архив_дата=2018-12-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181223120913/http://www.arcelikas.com/UserFiles/file/PDF/EN/2009.pdf}}</ref> В Индия Voltas, която първоначално е марка за климатици и дъщерно дружество на [[Tata Group]], си партнира с Beko за производство на битови уреди като телевизори, съдомиялни машини, перални и др. Beko започва да продава продуктите си в Египет през 2014 г., където набира популярност и все по-голям пазарен дял.<ref>{{Cite web |title=U.S. And Global Refrigerated Air Dryers April 2019 U.S. And Global In-Depth Analysis by Key Players, Type and Applications Forecast to 2026 – Worldwide Market |url=https://worldwidemarketnow.com/38656-u-s-and-global-refrigerated-air-dryers-april-2019-u-s-and-global-in-depth-analysis-by-key-players-type-and-applications-forecast-to-2026/ |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20190506094719/https://worldwidemarketnow.com/38656-u-s-and-global-refrigerated-air-dryers-april-2019-u-s-and-global-in-depth-analysis-by-key-players-type-and-applications-forecast-to-2026/ |archive-date=6 May 2019 |access-date=6 May 2019 |достъп_дата=2024-02-03 |архив_дата=2019-05-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190506094719/https://worldwidemarketnow.com/38656-u-s-and-global-refrigerated-air-dryers-april-2019-u-s-and-global-in-depth-analysis-by-key-players-type-and-applications-forecast-to-2026/ }}</ref> == Спонсорство == Една от рекламните характеристики на тази марка е нейната специализация в [[баскетбол]]ни и [[футбол]]ни събития. Марката е спонсор на баскетболни първенства в страни като [[Баскетболна Суперлига на Турция|Турция]], [[Баскетболна Бундеслига|Германия]], [[Италианско първенство по баскетбол|Италия]] и [[Литовска баскетболна лига|Литва]]. През 2014 г. Koç Corporation предоставя финансова подкрепа на [[2014 FIBA ​​​​Basketball World Cup|FIBA Basketball World Cup]].<ref>{{Cite web |url=http://www.fiba.com/basketballworldcup/2014/news/PR-N-4-FIBA-and-Beko-sign-global-partnership-leadin |title=FIBA: «FIBA and Beko sign global partnership leading up to 2014 Basketball World Cup» |access-date=2015-12-29 |archive-date=2016-03-04 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160304222745/http://www.fiba.com/basketballworldcup/2014/news/PR-N-4-FIBA-and-Beko-sign-global-partnership-leadin |deadlink=no |достъп_дата=2024-02-03 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304222745/http://www.fiba.com/basketballworldcup/2014/news/PR-N-4-FIBA-and-Beko-sign-global-partnership-leadin }}</ref> Също така спонсорира испанския футболен отбор [[ФК „Барселона“|„Барселона“]],<ref name=BekoBarcelona>{{Cite web |url=http://www.fcbarcelona.com/club/detail/article/season/2013-2014/fc-barcelona-and-beko-sign-global-sponsorship-agreement |title=FC Barcelona: «FC Barcelona and Beko sign global sponsorship agreement» |access-date=2015-12-29 |archive-date=2015-11-15 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151115182740/http://www.fcbarcelona.com/club/detail/article/season/2013-2014/fc-barcelona-and-beko-sign-global-sponsorship-agreement |deadlink=no }}</ref> турския [[ФК Бешикташ|„Бешикташ“]]<ref>{{Cite web |url=http://www.fanatik.com.tr/2013/12/26/besiktas-beko-ile-imzaladi-348870 |title=Fanatik: «Beşiktaş Beko ile imzaladı» |access-date=2015-12-29 |archive-date=2018-02-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180216030542/http://www.fanatik.com.tr/2013/12/26/besiktas-beko-ile-imzaladi-348870 |deadlink=no }}</ref>, туркменския [[ФК „Йедиген“|„Йедиген“]],<ref>[http://www.zamantm.com/tm/newsDetail_getNewsById.action?newsId=57375 4 ýyldan soň 4-nji çempionlyk] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150721015127/http://www.zamantm.com/tm/newsDetail_getNewsById.action?newsId=57375 |date=2015-07-21 }}</ref> а също така е най-големият рекламодател в [[Английска Висша лига|Английската Висша лига]] от 2008 г.<ref>{{Cite web |url=http://www.sportspromedia.com/news/beko_teams_up_with_the_football_league/ |title=SportsPro: «Beko teams up with The Football League» |access-date=2015-12-29 |archive-date=2020-04-06 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200406094506/https://www.sportspromedia.com/news/beko_teams_up_with_the_football_league |deadlink=no }}</ref> и официален спонсор на [[ФА Къп|Купа на футболната асоциация на Англия]].<ref>{{Cite web |url=http://www.arcelikas.com/page/747/Beko_Becomes_a_Sponsor_to_the_Oldest_Football_Cup_of_the_World |title=Arçelik A.Ş.: «Beko becomes a sponsor to the oldest football cup in the world» |access-date=2015-12-29 |archive-date=2020-08-06 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806014846/http://www.arcelikas.com/page/747/Beko_Becomes_a_Sponsor_to_the_Oldest_Football_Cup_of_the_World |deadlink=no |достъп_дата=2024-02-03 |архив_дата=2020-08-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806014846/http://www.arcelikas.com/page/747/Beko_Becomes_a_Sponsor_to_the_Oldest_Football_Cup_of_the_World }}</ref> Beko спонсорира [[ФК Милуол]] през сезон 2005 – 06 г.<ref>{{Cite web|last1=S|first1=Jake|last2=ers|date=2020-03-17|title=QUIZ: Can you name every Millwall front-of-shirt sponsor from the last 15 seasons?|url=https://footballleagueworld.co.uk/snack-quiz/quiz-can-you-name-every-millwall-front-of-shirt-sponsor-from-the-last-15-seasons/|access-date=2021-07-14|website=Football League World|language=en-GB|archive-date=14 July 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210714125904/https://footballleagueworld.co.uk/snack-quiz/quiz-can-you-name-every-millwall-front-of-shirt-sponsor-from-the-last-15-seasons/|url-status=dead|достъп_дата=2024-02-03|архив_дата=2021-07-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210714125904/https://footballleagueworld.co.uk/snack-quiz/quiz-can-you-name-every-millwall-front-of-shirt-sponsor-from-the-last-15-seasons/}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.beko.com/ Beko – международен сайт] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Предприятия в Истанбул]] [[Категория:Основани през 1967 година]] [[Category:Производители на битова техника]] [[Category:Турски марки]] c87uubex9zxaxv91h5jpxellt2nsh9i 0 856097 12419510 12136057 2024-11-22T06:35:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419510 wikitext text/x-wiki [[Файл:Stiftskirche_Schlägl_-_Kirchenportal_3_Deo_optimo_maximo.jpg|мини| Надпис „Deo Optimo Maximo“ – над входа на манастирска църква; град Шлегл, [[Австрия]]]] '''''Deo optimo maximo''''' е [[Латински език|латинска]] [[фраза]], която често се появява под формата на [[Акроним|акронима]] '''DOM''' или '''Deo Opt.''' '''Max.''' Фразата означава: * „На най-великия и най-добър бог“ * „На Бога – най-добрия, най-великия“ * „Богу – най-добрия, най-великия“ – в смисъл посветен/а/о на Бога. Думите „добър“ и „велик“ могат да се преведат и като „милостив“ и „възвишен“ (например: „На Бога (посветен) – най-милостивия и най-възвишен“). Първоначално се използва като [[Езичество|езическа]] фраза, адресирана до бог [[Юпитер (бог)|Юпитер]].<ref>{{Cite book|last=Ovason|first=David|title=The Secrets Of Nostradamus: The Medieval Code of the Master Revealed in the Age of Computer Science|url=https://books.google.com/books?id=XUqlMf6-LRkC&pg|date=2012|publisher=Random House|lang=en|isbn=1448108799|pages=61}}</ref><ref>{{cite book|title=The Concise Oxford Definitionary of the Christian Faith|url=http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095725538|date=2006|publisher=[[Oxford University Press]]|lang=en|isbn=9780198614425|doi=10.1093/acref/9780198614425.001.0001|archiveurl=https://web.archive.org/web/20160816140430/http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095725538|archivedate=16 August 2016}}</ref> Когато [[Римска империя|Римската империя]] е била езическа държава, към [[Юпитер (бог)|Юпитер]], върховният бог на езическия [[пантеон]], са се обръщали с фразата: ''Iupiter Optimus Maximus'' или ''Iovi Optimo Maximo'' (I.O.M). Когато Римската империя приема [[Монотеизъм|монотеизма]] под формата на [[Християнство|християнството]] като своя [[държавна религия]], тази фраза започва да се използва в обръщения към [[Иисус Христос|християнския Бог]]. Използването ѝ продължава дълго след падането на Римската империя, тъй като [[Латински език|латинският език]] остава църковният и научен език в [[Централна Европа|Централна]] и [[Западна Европа]].<ref>{{cite book|last=Munro|first=Dane|title=Memento Mori|url=http://www.owenwebhosting.com/owd/photocity/mjpublishers/other/textpg54.pdf|volume=2|date=2005|publisher=M. J. Publications|lang=en|isbn=9789993290117|page=54|archive-url=https://web.archive.org/web/20170701030323/http://www.owenwebhosting.com/owd/photocity/mjpublishers/other/textpg54.pdf|archive-date=1 July 2017|url-status=dead}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170701030323/http://www.owenwebhosting.com/owd/photocity/mjpublishers/other/textpg54.pdf |date=2017-07-01 }}</ref> [[Файл:Chiesamisemontevarchi (11).JPG|мини|Гробна плоча от 1599 г. в [[Монтеварки]]]] Така фразата и нейната [[абревиатура]] могат да се срещнат в много [[църкви]] и други [[Сакрална архитектура|свещени сгради]] от епохата на [[Ренесанса]] и [[Ново време|Ранното ново време]] особено върху [[Саркофаг|саркофази]] и погребални дарове, особено в [[Италия]] и [[Малта]]. Съкращението '''DOM''' се среща и върху бутилки от известния френски [[ликьор]] ''Бенедиктин''. == Вижте също == * [[Латински сентенции|Списък с латински сентенции]] * [[Аллах Акбар]] == Източници == <references /> {{Превод от 2|ru|Deo Optimo Maximo|de|Deo Optimo Maximo|135712648|233528966}} [[Категория:Латински думи и изрази]] [[Категория:Езичество]] sei7b4bg5tz1ifw4gphu6fxldi8p7os 0 857057 12419199 12344787 2024-11-21T22:14:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419199 wikitext text/x-wiki '''Янг Шую''' (на китайски: 杨•舒予, на пинин:) е [[Китай|китайска]] [[баскетболист|баскетболистка]]. Тя е родена на 6 март 2002 г. в [[Гуандун]], [[Китай]]. Състезава се на [[Летни олимпийски игри 2020|летните олимпийски игри през 2020 г.]] и печели [[Бронз|бронзов]] медал заедно с отбора си<ref>[https://olympics.com/en/athletes/shuyu-yang Shuyu YANG]</ref>. Тя е сестра на баскетболиста [[Ян Лиуей]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://fiba3x3.basketball/2021/tokyo-2020-olympic-games/news/all-eyes-on-shuyu-yang-china-s-newest-3x3-star |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-03-10 |архив_дата=2024-02-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240226133629/https://fiba3x3.basketball/2021/tokyo-2020-olympic-games/news/all-eyes-on-shuyu-yang-china-s-newest-3x3-star }}</ref><ref>http://k.sina.com.cn/article_1212021415_483dfaa7001014ba7.html</ref>. На 19-годишна възраст тя се състезава на [[Летни олимпийски игри 2020|Летните олимпийски игри през 2020 г.]], достигайки до бронз в [[Баскетбол 3 на 3|баскетбола 3x3]]. През юли 2023 г. Шую и женският национален отбор по баскетбол на Китай спечелиха шампионата за Купата на Азия по баскетбол за жени през 2023 г. През 2023 г. тя беше избрана за посланик на марката Prada<ref>https://wwd.com/fashion-news/fashion-scoops/prada-chinese-basketball-player-shuyu-yang-brand-ambassador-1235647140/</ref> . == Ранен живот == През 2014 г. Янг Шую става национален състезател от второ ниво, а през 2016г. - от първо ниво. През 2019 г. Шую е приета в спортния университет в Пекин . == Kариера == === Гуандун === На 16 октомври 2018 г., като играч на женския баскетболен клуб Гуангдонг Донгуан Синтонгшенг, завърва първата си регистрация в WCBA. На 23 март 2019 г. във финалите на WCBA Shuyu помага на Guangdong да спечели шампионата на WCBA за сезон 2018-19, като победи женския баскетболен клуб Bayi с резултат 97-81. Тази победа бележи първия шампионат на WCBA в историята на Гуангдонг<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sport.leikw.com/basket/67361/intro.html |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-03-10 |архив_дата=2023-09-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230905004837/https://sport.leikw.com/basket/67361/intro.html }}</ref>. === Inner Mongolia === През ноември 2022 г. Янг Шую се присъедини към WCBA Inner Mongolia Nongxin Basketball Club. На 12 март 2023 г. тя спечели второ място на WCBA с женския баскетболен отбор на [[Вътрешна Монголия]]<ref>https://www.nmg.gov.cn/zwyw/gzdt/bmdt/202302/t20230217_2257747.html</ref>. === Национален отбор === На 4 ноември 2019 г. Янг Шую беше класиран да участва в състезанието по [[Баскетбол 3 на 3|баскетбол 3x3]] за жени на Олимпийските игри в Токио и отборът достигна до бронзов медал. Оттогава нататък нейната привлекателност и момчешки характер станаха вирусни сред предимно китайските [[интернет]] потребители и също така станаха център на вниманието на китайските интернет общности, което беше съобщено от местни новинарски издания<ref>https://new.qq.com/rain/a/20210725A02IEU00</ref><ref>https://www.163.com/dy/article/GKIVL10R0514R9KQ.html{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>https://k.sina.com.cn/article_1212026702_m483e0f4e033010def.html</ref>. На 2 юли 2023 г. във финала на Купата на Азия по баскетбол за жени, Янг Шую и китайският женски баскетболен отбор победиха японския женски баскетболен отбор със 73-71 и спечелиха шампионата за Купата на Азия<ref>https://baijiahao.baidu.com/s?id=1770304287880899652&wfr=spider&for=pc</ref>. == Източници == <references />{{Превод от|en|Yang Shuyu|}}{{СОРТКАТ:Шую, Янг}} [[Категория:Китайски баскетболисти]] 4xgswjttn03gtkyl61nk3tdq8upir11 0 857849 12419099 12418455 2024-11-21T20:19:55Z Laniakeax 338168 /* Участници */ 12419099 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 |rowspan="2"|[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[Видин]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !13 |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 40 |rowspan="21"|0 лв. |- !14 |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Дзами (0 гривни) |Епизод 38 |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма времева рамка и те продължават, докато не се определи класирането на трите места. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица 8, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small><br><small>(в началото на седмица 9 влизат извънредни правила за следващите 48 часа,<br>които се отнасят за бедните играчи с една гривна)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10 (текуща)''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (7),<br>Берке (1),<br>Александър (20) !1 |Александър (20)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Емил (3),<br>Кирил (4),<br>Георги (9) !1 |Емил (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Берке (1)<br><small>(не разделя гривните си, тъй като има само една)</small> !2 |Георги (5)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- !3 |Дзами (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> !3 |Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (15 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Александър (20), Емил (3) |Александър (35) |colspan="2"|Дзами (0), Кирил (0) |Дзами (3)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (32)</small><br><small>(втора и трета зелена гривна за Александър)</small><br>{{color|red|'''Кирил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Дзами в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>6 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|Александър (32)<br><small>(избран от диска на 19.11)</small> |rowspan="3"|Берке (1),<br>Виктор Гогов (9),<br>Емил (3) !1 |Берке (1) |rowspan="3"|Виктор Митов (1),<br>Дзами (3),<br>Георги (5) !1 |Виктор Митов (1) |- !2 |Виктор Гогов (5) !2 |Дзами (2) |- !3 |Емил (0) !3 |Георги (0) |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (13 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Берке (1), Виктор Митов (1) |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|Емил (0), Георги (0) |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 2cgohz6b3ezpmgjj7n43flvo826qnbb 12419111 12419099 2024-11-21T20:30:11Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12419111 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 |rowspan="2"|[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[Видин]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !13 |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 40 |rowspan="21"|0 лв. |- !14 |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Дзами (0 гривни) |Епизод 38 |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма времева рамка и те продължават, докато не се определи класирането на трите места. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица 8, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small><br><small>(в началото на седмица 9 влизат извънредни правила за следващите 48 часа,<br>които се отнасят за бедните играчи с една гривна)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (7),<br>Берке (1),<br>Александър (20) !1 |Александър (20)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Емил (3),<br>Кирил (4),<br>Георги (9) !1 |Емил (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Берке (1)<br><small>(не разделя гривните си, тъй като има само една)</small> !2 |Георги (5)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- !3 |Дзами (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> !3 |Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (15 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Александър (20), Емил (3) |Александър (35) |colspan="2"|Дзами (0), Кирил (0) |Дзами (3)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (32)</small><br><small>(втора и трета зелена гривна за Александър)</small><br>{{color|red|'''Кирил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Дзами в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>6 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|Александър (32)<br><small>(избран от диска на 19.11)</small> |rowspan="3"|Берке (1),<br>Виктор Гогов (9),<br>Емил (3) !1 |Берке (1) |rowspan="3"|Виктор Митов (1),<br>Дзами (3),<br>Георги (5) !1 |Виктор Митов (1) |- !2 |Виктор Гогов (5) !2 |Дзами (2) |- !3 |Емил (0) !3 |Георги (0) |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (13 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Берке (1), Виктор Митов (1) |Берке (14) |colspan="2"|Емил (0), Георги (0) |Георги (2)<br><small>(връща половината от гривните си от Берке (12)</small><br><small>(първа зелена гривна за Берке)</small><br>{{color|red|'''Емил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги в играта за оцеляване)</small> |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] ji9r3pg5w8xnwtntnkubnidjwysptl3 12419120 12419111 2024-11-21T20:38:00Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12419120 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 |rowspan="2"|[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[Видин]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !13 |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 40 |rowspan="21"|0 лв. |- !14 |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Дзами (0 гривни) |Епизод 38 |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма времева рамка и те продължават, докато не се определи класирането на трите места. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица 8, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small><br><small>(в началото на седмица 9 влизат извънредни правила за следващите 48 часа,<br>които се отнасят за бедните играчи с една гривна)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (7),<br>Берке (1),<br>Александър (20) !1 |Александър (20)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Емил (3),<br>Кирил (4),<br>Георги (9) !1 |Емил (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Берке (1)<br><small>(не разделя гривните си, тъй като има само една)</small> !2 |Георги (5)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- !3 |Дзами (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> !3 |Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (15 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Александър (20), Емил (3) |Александър (35) |colspan="2"|Дзами (0), Кирил (0) |Дзами (3)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (32)</small><br><small>(втора и трета зелена гривна за Александър)</small><br>{{color|red|'''Кирил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Дзами в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>6 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|Александър (32)<br><small>(избран от диска на 19.11)</small> |rowspan="3"|Берке (1),<br>Виктор Гогов (9),<br>Емил (3) !1 |Берке (1) |rowspan="3"|Виктор Митов (1),<br>Дзами (3),<br>Георги (5) !1 |Виктор Митов (1) |- !2 |Виктор Гогов (5) !2 |Дзами (2) |- !3 |Емил (0) !3 |Георги (0) |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (13 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Берке (1), Виктор Митов (1) |Берке (14) |colspan="2"|Емил (0), Георги (0) |Георги (2)<br><small>(връща половината от гривните си от Берке (12)</small><br><small>(първа зелена гривна за Берке)</small><br>{{color|red|'''Емил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 11 (предстояща)''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|41 |rowspan="3"|25 ноември, 2024 |rowspan="3"|Мирослав (6)<br><small>(избран от диска на 21.11)</small> |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |- !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' |- !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' |- !rowspan="3"|42 |rowspan="3"|26 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (0 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|''1 място от групи А и Б'' |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|''3 място от групи А и Б'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|43 |rowspan="3"|27 ноември, 2024 |rowspan="3"|''Контрол над играта'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |- !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' |- !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' |- !rowspan="3"|44 |rowspan="3"|28 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (0 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|''1 място от групи А и Б'' |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|''3 място от групи А и Б'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] ll4xhi74nrj4oq7yt2p92w10ujy2ewp 0 859260 12419718 12417626 2024-11-22T11:25:30Z Becksperson 56542 /* Плейофи */ 12419718 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|65}} |голове2 = [[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|33}} |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = 33 386 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Камил Пьонтковски|Пьонтковски]] {{гол|59}} |голове2 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|3}}<br>[[Андрю Робъртсън|Робъртсън]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 55 433 |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|67}} |голове2 = [[Браян Броби|Броби]] {{гол|24}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 4 134 |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|90+9|д.}} |голове2 = [[Феликс Нмеча|Нмеча]] {{гол|76}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 53 212 |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер (Турция) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = 21 204 |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 3 {{!!}} 17 {{!!}} –14 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Турция}}||:|{{фб-л|Унгария}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Украйна}}||:|{{фб-л|Белгия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Австрия}}||:|{{фб-л|Сърбия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Гърция}}||:|{{фб-л|Шотландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Косово}}||:|{{фб-л|Исландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|България}}||:|{{фб-л|Ирландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Армения}}||:|{{фб-л|Грузия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Словакия}}||:|{{фб-л|Словения}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Гибралтар}}||:|{{фб-л|Латвия}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Малта}}||:|{{фб-л|Люксембург}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] kudnxd3ggasm0yaoiie0aoy786c9l75 12419727 12419718 2024-11-22T11:29:09Z Becksperson 56542 /* Група А4 */ 12419727 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|65}} |голове2 = [[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|33}} |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = 33 386 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Камил Пьонтковски|Пьонтковски]] {{гол|59}} |голове2 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|3}}<br>[[Андрю Робъртсън|Робъртсън]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 55 433 |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|67}} |голове2 = [[Браян Броби|Броби]] {{гол|24}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 4 134 |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|90+9|д.}} |голове2 = [[Феликс Нмеча|Нмеча]] {{гол|76}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 53 212 |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = 21 204 |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 3 {{!!}} 17 {{!!}} –14 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Турция}}||:|{{фб-л|Унгария}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Украйна}}||:|{{фб-л|Белгия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Австрия}}||:|{{фб-л|Сърбия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Гърция}}||:|{{фб-л|Шотландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Косово}}||:|{{фб-л|Исландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|България}}||:|{{фб-л|Ирландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Армения}}||:|{{фб-л|Грузия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Словакия}}||:|{{фб-л|Словения}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Гибралтар}}||:|{{фб-л|Латвия}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Малта}}||:|{{фб-л|Люксембург}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] 6kb978z82d2oqb0zc7i94nwcy65tv6c 12419733 12419727 2024-11-22T11:32:46Z Becksperson 56542 /* Четвъртфинали */ 12419733 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|65}} |голове2 = [[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|33}} |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = 33 386 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Камил Пьонтковски|Пьонтковски]] {{гол|59}} |голове2 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|3}}<br>[[Андрю Робъртсън|Робъртсън]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 55 433 |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|67}} |голове2 = [[Браян Броби|Броби]] {{гол|24}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 4 134 |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|90+9|д.}} |голове2 = [[Феликс Нмеча|Нмеча]] {{гол|76}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 53 212 |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = 21 204 |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Нидерландия}}||ЧФ1|{{фб-л|Испания}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Хърватия}}||ЧФ2|{{фб-л|Франция}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Дания}}||ЧФ3|{{фб-л|Португалия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Италия}}||ЧФ4|{{фб-л|Германия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 3 {{!!}} 17 {{!!}} –14 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Турция}}||:|{{фб-л|Унгария}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Украйна}}||:|{{фб-л|Белгия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Австрия}}||:|{{фб-л|Сърбия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Гърция}}||:|{{фб-л|Шотландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Косово}}||:|{{фб-л|Исландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|България}}||:|{{фб-л|Ирландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Армения}}||:|{{фб-л|Грузия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Словакия}}||:|{{фб-л|Словения}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Гибралтар}}||:|{{фб-л|Латвия}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Малта}}||:|{{фб-л|Люксембург}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] nsyk49ebqppoomh6peoif34w6b8xu64 12419739 12419733 2024-11-22T11:35:27Z Becksperson 56542 /* Финали */ 12419739 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|65}} |голове2 = [[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|33}} |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = 33 386 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Камил Пьонтковски|Пьонтковски]] {{гол|59}} |голове2 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|3}}<br>[[Андрю Робъртсън|Робъртсън]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 55 433 |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|67}} |голове2 = [[Браян Броби|Броби]] {{гол|24}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 4 134 |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|90+9|д.}} |голове2 = [[Феликс Нмеча|Нмеча]] {{гол|76}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 53 212 |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = 21 204 |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Нидерландия}}||ЧФ1|{{фб-л|Испания}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Хърватия}}||ЧФ2|{{фб-л|Франция}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Дания}}||ЧФ3|{{фб-л|Португалия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Италия}}||ЧФ4|{{фб-л|Германия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител ЧФ4||Победител ЧФ1| |5 юни – TBD|Победител ЧФ3||Победител ЧФ2| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител ЧФ4 |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител ЧФ1 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител ЧФ3 |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител ЧФ2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 3 {{!!}} 17 {{!!}} –14 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Турция}}||:|{{фб-л|Унгария}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Украйна}}||:|{{фб-л|Белгия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Австрия}}||:|{{фб-л|Сърбия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Гърция}}||:|{{фб-л|Шотландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Косово}}||:|{{фб-л|Исландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|България}}||:|{{фб-л|Ирландия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Армения}}||:|{{фб-л|Грузия}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Словакия}}||:|{{фб-л|Словения}}||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|{{фб-д|Гибралтар}}||:|{{фб-л|Латвия}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|{{фб-д|Малта}}||:|{{фб-л|Люксембург}}||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] f7aami2hbv6t22wla7locw9ux41dx6k 10 859351 12419742 12416349 2024-11-22T11:38:27Z Becksperson 56542 12419742 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} !width=355|Промоция, класиране или отпадане |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Румъния}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 6 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 18 {{!!}} 3 {{!!}} +15 }}||'''18'''||Промоция в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига B]] |-bgcolor="DEFFDE" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Косово}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 10 {{!!}} 7 {{!!}} +3 }}||'''12'''||Класиране за [[#Лига B срещу Лига C|плейофи за промоция]] |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Кипър}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 15 {{!!}} –11 }}||'''6''' |-bgcolor="ffbbbb" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Литва}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 }}||'''0'''||Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}Отбор !{{флагче|Румъния}} !{{флагче|Косово}} !{{флагче|Кипър}} !{{флагче|Литва}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Румъния}} {{!}} &mdash; {{!}} ^{{{0|'''*'''}}}3:0^{'''[[#*|*]]'''} {{!}} 4:1 {{!}} 3:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Косово}} {{!}} 0:3 {{!}} &mdash; {{!}} 3:0 {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Кипър}} {{!}} 0:3 {{!}} 0:4 {{!}} &mdash; {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Литва}} {{!}} 1:2 {{!}} 1:2 {{!}} 0:1 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |} <div id="*">^'''*''' <small>Срещата беше прекратена в 90+4-ата минута при резултат 0:0, след като отборът на Косово напуска терена и отказва да се върне поради политически скандирания от трибуните.<ref>[https://dsport.bg/politicheski-skandal-spra-mach-na-dvama-ot-cska-video~181914.html Политически скандал спря мач на двама от ЦСКА]</ref> Впоследствие УЕФА налага сериозни финансови глоби на румънската федерация, но и присъжда служебна победа с 3:0 за Румъния.<ref>[https://dsport.bg/uefa-prisadi-sluzebna-zaguba-na-kosovo-rumancite-otnesoha-seriozni-globi~182282.html УЕФА присъди служебна загуба на Косово, румънците отнесоха сериозни глоби]</ref></small></div><noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> mbe8ny3we9ps1659ekhgg9b887adv5m 10 859842 12418740 12409189 2024-11-21T13:37:32Z Nk 399 | zoom = {{{мащаб|{{#if:{{{coord2|}}}||14}}}}} 12418740 wikitext text/x-wiki {{#if:{{wd|property|P402}}{{wd|property|P10689}}{{wd|property|P625}}|{{maplink | frame = yes | plain = yes | frame-width = {{{ширина|250}}} | frame-height = {{{височина|200}}} | frame-align = center | title = {{wd|label}} | marker = {{#switch:{{wd|property|raw|P31}} | Q16917 = hospital | Q4989906 = monument | Q6881511 = building | circle }} | marker-size = small | marker-color = {{#switch:{{wd|property|raw|P31}} | Q16917 = cc0000 }} | type = {{#if:{{wd|property|P402}}{{wd|property|P10689}} | {{#if:{{{линия|}}}|line|shape}} | point }} | zoom = {{{мащаб|{{#if:{{{coord2|}}}||14}}}}} | frame-coordinates = {{{frame-coordinates|}}} }} {{#if: {{{описание|}}}|{{{описание}}}|Местоположение {{#if: {{wd|property|P131}}|{{във | {{wd|property|P131}} }} {{wd|property|P131}} }} }}{{coord|{{{latitude|{{wd|property|latitude|P625}}}}}|{{{longitude|{{wd|property|longitude|P625}}}}}|display=title}} }}<noinclude>{{документация}}</noinclude> apxh1iln6cwddhl4gdqihg6alttxqmc 1 861424 12419047 12217653 2024-11-21T19:34:38Z Randona.bg 249543 12419047 wikitext text/x-wiki == Магдалини Хаджиделеви == Отдавна съм забелязала две Магдалини (Хаджи)делеви от Кукуш. Едната е завършила Солунската 1903 г., Кандиларов я дава Делева, после е била учителка. Втората е на ей тази снимка (втори ред отгоре [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:17th_Class_of_the_Bulgarian_Girls%27_High_School_of_Thessaloniki,_1907_-_1908.jpg]) и е завършила 1908 г. Тази от статията ни би трябвало да е първата - възрастта ѝ съответства: към 1906/7 е 20 год. и учителка, т.е. няма как да е втората. В изт. 3 изследователката Стойчева я идентифицира като сестра на Гоце и Петър Хаджиделеви. Обаче допускам, че в стажа ѝ като учителка може да има смесване с другата, напр. тази в Долно Броди 1913 да е втората. Само отбелязвам, да го имаме предвид. Дано изскочат още източници. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 22:53, 28 април 2024 (UTC) Тази Магдалина ''Делева'' от Кандиларов – вероятно е същата тази „''г-ца Дялова''“ (сигурно ѣ в оригинала), за която [[Никола Семенов]] пише в доклад от февруари 1908: „<...> Но като знаели, че решенията за убийството на двамата първенци [в Спатово - б.м.], нанесения бой на лица, що берели дърва и други подобни мерки се диктуват от местния комитетски ръководител – учителката в селото г-ца Дялова, родом от Кукуш – изпратили няколко души при Демир-Хисарския ни църковен председател, отец Попов, и го молили да я махне от селото им. Председателът не сторил това, под предлог, че учителката не била назначена от него и че следователно, той не може да я премести“. <ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=954-8187-24-8|pages=388 – 390}}</ref> Споменатото Спатово трябва да е това в Гърция, да пишем председателя на Демирхисарската община? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) cueleni4yn6x6hdzjbjpgs79a9oz3ik 0 862631 12418981 12238201 2024-11-21T18:27:17Z Мико 4542 /* Бележки */ 12418981 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Йоаким | име-оригинал = Ιωακείμ | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Йоаким ''' ({{lang|el|Ιωακείμ}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]] на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от 1788 до 1808 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1808/koim/ioakeim_velissou.htm | заглавие = Ο Θεοφιλέστατος Αρχιεπίσκοπος Βελισσού κυρός Ιωακείμ. (;-1808) | достъп_дата = 25 август 2022 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Приема монашеството под името Йоаким в манастира [[Дионисиат]] на Света гора. През март 1788 година е избран и по-късно ръкоположен за архиепископ във [[Велес]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1808 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]]<br/>|март 1788|1808|[[Григорий Кюстендилски|Григорий]]|[[Игнатий Велешки|Игнатий]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Велешки митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Монаси в Дионисиат]] reo953tb2it2rpx11k2ee7zsied6u04 12418983 12418981 2024-11-21T18:27:42Z Мико 4542 12418983 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Йоаким | име-оригинал = Ιωακείμ | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Йоаким''' ({{lang|el|Ιωακείμ}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]] на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от 1788 до 1808 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1808/koim/ioakeim_velissou.htm | заглавие = Ο Θεοφιλέστατος Αρχιεπίσκοπος Βελισσού κυρός Ιωακείμ. (;-1808) | достъп_дата = 25 август 2022 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Приема монашеството под името Йоаким в манастира [[Дионисиат]] на Света гора. През март 1788 година е избран и по-късно ръкоположен за архиепископ във [[Велес]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1808 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]]<br/>|март 1788|1808|[[Григорий Кюстендилски|Григорий]]|[[Игнатий Велешки|Игнатий]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Велешки митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Монаси в Дионисиат]] b8wgjjonxswx2vdtrzq67hzpfcl1lur 0 862745 12419039 12418543 2024-11-21T19:28:46Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Актьорски състав */ 12419039 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Злосторница | име_оригинал = Wicked | режисьори = Джон М. Чу | продуценти = Марк Плат<br>Дейвид Стоун | сценаристи = Уини Холцман<br>Дейна Фокс | базиран_на = по едноименния мюзикъл на:<br>Стивън Шварц<br>и Уини Холцман<br>по едноименния роман на:<br>Грегъри Магуайър<br>[[Вълшебникът от Оз|по героите на романа „Вълшебникът от Оз“]]<br>от [[Лиман Франк Баум]] | актьори = Синтия Ериво<br>[[Ариана Гранде]]<br>Джонатан Бейли<br>Итън Слейтър<br>Боуен Янг<br>Мариса Боуд<br>[[Питър Динклидж]]<br>[[Мишел Йео]]<br>[[Джеф Голдблум]] | музика = Джон Пауъл<br>Стивън Шварц | оператор = Алис Брукс | монтаж = Майрън Кърщайн | сценография = Нейтън Кроули | костюми = Пол Тейзуел | филмово_студио = Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 3 ноември 2024 г. {{small|([[Сидни]])}}<br>22 ноември 2024 г. | времетраене = 160 минути<ref>{{cite web |last1=Sharpe |first1=Josh |title=WICKED Movie Runtime Revealed; Find Out How It Compares to the Broadway Musical |url=https://www.broadwayworld.com/article/WICKED-Movie-Runtime-Revealed-Find-Out-How-It-Compares-to-the-Broadway-Musical-20240927 |website=BroadwayWorld.com |access-date=13 October 2024 |language=en}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 145 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|publisher=[[Deadline Hollywood|Deadline]]|title='Wicked' Shifts Earlier In November, Dates Against 'Gladiator II': Is Another 'Barbenheimer' Box Office Weekend In Store|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2024/07/wicked-release-date-change-moana-2-1235999048/|date=July 1, 2024|access-date=September 7, 2024}}</ref> | следваща_част = „[[Злосторница: Част втора]]“ (2025) | свързани_продукции = „[[Магьосникът от Оз]]“ (1939)<br>„[[Оз: Великият и могъщият]]“ (2013) | уебсайт = https://www.wickedmovie.com/ | код-IMDB = 1262426 }} '''„Злосторница“''' или '''„Злосторница: Част първа“''' ({{lang|en|Wicked/Wicked: Part One}}) е [[САЩ|американски]] епичен [[мюзикъл]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2024 г. на режисьора Джон М. Чу по сценарий на Уини Холцман и Дейна Фокс. Той е първият филм от двуделната филмова адаптация на едноименния мюзикъл от Стивън Шварц и Холцман, който се превръща в роман, написан от Грегъри Магуайър през 1995 г. Във филма участват Синтия Ериво, [[Ариана Гранде]], Джонатан Бейли, Итън Слейтър, Боуен Янг, Мариса Боуд, [[Питър Динклидж]], [[Мишел Йео]] и [[Джеф Голдблум]]. Развит в земята на Оз преди пристигането на Дороти Гейл в Канзас, сюжетът проследява историята на зеленокожата Елфаба и нейния път в крайна сметка да се превърне в Лошата вещица от запада, заедно с приятелството и по-късно враждата със съученичка, която по-късно ще стане добрата вещица Глинда.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2024-05-15 |title=New ‘Wicked’ Trailer Sees Cynthia Erivo & Ariana Grande’s Witches Meet Opposing Destinies |url=https://deadline.com/video/new-wicked-trailer-sees-cynthia-erivo-ariana-grande-meet-opposing-destinies/ |access-date=2024-05-15 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> [[Юнивърсъл Пикчърс]] обявява филма през 2012 г., докато Марк Плат е продуцент. След дълга разработка и множество отмени по време на [[COVID-19|пандемията от COVID-19]], Чу е нает да е режисира, докато Ериво и Гранде се включват в актьорския състав в съответните си роли през 2021 г. Снимките започват през декември 2022 г. в [[Англия]] и завършват през януари 2024 г. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]] на 3 ноември 2024 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 22 ноември 2024 г., докато [[Злосторница: Част втора|втората част]] е предвидена да излезе на 21 ноември 2025 г. == Актьорски състав == {{Multiple image | perrow = 2 | total_width = 250 | align = right | image1 = Cynthia Erivo (82023) (cropped).jpg | image2 = Ariana Grande interview 2016.png | footer = Във филма участват Синтия Ериво като Елфаба и [[Ариана Гранде]] като Глинда. }} * Синтия Ериво – Елфаба Троп, млада жена със зелена кожа, която по-късно става Лошата вещица от Запада.<ref name="ShafferDonnelly">{{cite web |last1=Shaffer |first1=Ellise |last2=Donnelly |first2=Matt |title=Ariana Grande and Cynthia Erivo to Star in 'Wicked' Musical for Universal |url=https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=5 November 2021 |date=November 4, 2021 |archive-date=June 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615170245/https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |url-status=live }}</ref><ref name="Jackson">{{cite web |last1=Jackson |first1=Angelique |title=''Wicked'' Movie Casts Ethan Slater Opposite Ariana Grande and Cynthia Erivo (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 7, 2022 |archive-date=December 13, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221213153530/https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |url-status=live }}</ref> ** Карис Мъсънгоул – Елфаба като малка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.playbill.com/article/15-swankified-easter-eggs-in-wickeds-official-trailer|заглавие=15 Swankified Easter Eggs in Wicked's Official Trailer|издател=Playbill|дата=15 май 2024|достъп_дата=18 май 2024}}</ref> * [[Ариана Гранде]] – Галинда Ъпланд, популярна млада жена, която по-късно става Глинда, добрата вещица на Севера.<ref name="ShafferDonnelly" /><ref name="Jackson"/> * Джонатан Бейли – Фийеро Тигелаар, уинкски принц, който среща Елфаба и Галинда в училището.<ref name="Malkin">{{Cite web |last=Malkin |first=Marc |date=2022-09-21 |title=Jonathan Bailey Joins 'Wicked' Movies as Fiyero (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |access-date=2022-09-21 |website=Variety |language=en-US |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205245/https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |url-status=live }}</ref> * [[Мишел Йео]] – Мадам Морибъл, декан на университета „Шиз“<ref name="MalkinYeoh">{{cite web |last1=Malkin |first1=Marc |title=Michelle Yeoh to Star in ''Wicked'' Movies as Madame Morrible (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 8, 2022 |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205241/https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |url-status=live }}</ref> * [[Джеф Голдблум]] – вълшебникът на Оз<ref name="Laudenbach">{{Cite web |last=Laudenbach |first=Sarah |date=2022-12-10 |title=Jeff Goldblum Confirmed As Wicked's Wizard Of Oz In Exciting Movie Update |url=https://screenrant.com/wicked-movie-jeff-goldblum-wizard-oz-cast-update/ |access-date=2023-10-02 |website=Screen Rant}}</ref> * Итън Слейтър – Бок, мънчкин, който е влюбен в Глинда.<ref name="Jackson" /> * Мариса Боуд – Несароуз Троп, параплегичната малка сестра на Елфаба, който по-късно става Лошата вещица на Изтока.<ref name="Kroll">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=''Wicked'' Adaptation At Universal Rounds Out Inclusive All-Star Cast With Marissa Bode, Bowen Yang and Bronwyn James |url=https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=9 December 2022 |date=December 9, 2022 |archive-date=December 17, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221217163436/https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |url-status=live }}</ref> ** Сесили Колет Тейлър – Несароуз като малка * [[Питър Динклидж]] – гласът на доктор Диламонд, професор в университета „Шиц“<ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=2024-04-10 |title='Wicked' Casts Peter Dinklage as Dr. Dillamond the Goat |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/peter-dinklage-wicked-movie-voice-dr-dillamond-1235871404/ |access-date=2024-04-10 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> * Боуен Янг – Пфани, един от приятелите на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Браунуин Джеймс – ШенШен, друга приятелка на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Кеала Сетъл – мис Кодъл * Арън Тео – Аверик, приятел на Фиеро * Гресия де ла Паз – Джилиган * Колин Майкъл Кармайкъл – професор Никидик, професор в университета „Шиц“ * Адам Джеймс – бащата на Глинда * Алис Фърн – майката на Глинда * Анди Найман – Фрекспар Троп, бащата на Елфаба и Несароуз и губернатор на Мънчкинландия. * Къртни Мей-Бригс – Мелена Троп, майката на Елфаба и Несароуз * Шарън Д. Кларк – гласът на Мидуайф * Джена Бойд – Вълк доктор == Пост-продукция и визуални ефекти == На 6 февруари 2024 г. е потвърдено в „[[Туитър]]“, че „Индустриал Лайт анд Маджик“ и „Фреймстор“<ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2024-02-12 |title=Wicked: Part One |url=https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ |access-date=2024-04-19 |website=The Art of VFX |language=fr-FR |достъп_дата=2024-05-18 |архив_дата=2024-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240214140639/https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ }}</ref> ще осигурят визуалните ефекти на филма. Пабло Хейман е ръководител на визуалните ефекти за продукцията, а Чу работи дистанционно с монтажиста Майрън Кърстейн чрез комуникация през новоиздадения „Апъл Вижън Про“.<ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754918878638133500 twitter.com]</ref><ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754760775145787902 twitter.com]</ref><ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2023-11-02 |title=Killers of the Flower Moon: Pablo Helman – Production VFX Supervisor – ILM |url=https://www.artofvfx.com/killers-of-the-flower-moon-pablo-helman-production-vfx-supervisor-ilm/ |access-date=2024-02-08 |website=The Art of VFX |language=fr-FR}}</ref> == Премиера == Оригинално обявен като един филм, „Злосторница“ е разделен на две части през април 2022 г. Първата половина е предвидена да излезе по кината от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“ на 22 ноември 2024 г. във формати RealD 3D, [[IMAX]] и Dolby Cinema. Премиерните дати са ревизирани от предишните обявявания на 20 декември 2019 г., 22 декември 2021 г. и 25 декември 2024 г.,<ref name="TwoPart">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022 |archive-date=August 7, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220807200046/https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |url-status=live }}</ref> докато сегашната премиера през ноември избягва конкуренцията с „[[Аватар 3]]“ и „Соник: Филмът 3“, в който първият филм по-късно е отложен през 2025 г., след ''Thunderbolts*'', и по-късно „[[Муфаса: Цар лъв]]“ заема датата.<ref name="WickedNovember">{{cite web |last=Petski |first=Densie |date=March 14, 2023 |title=Universal Moves Up 'Wicked' Part 1 Release Date |url=https://deadline.com/2023/03/universal-wicked-part-1-release-date-move-musical-movie-1235298810/ |access-date=March 14, 2023 |website=Deadline}}</ref> === Продължение === {{main|Злосторница: Част втора}} Продължението „[[Злосторница: Част втора]]“ се очаква да излезе на 21 ноември 2025 г., след като преди е насрочено за 25 декември 2025 г.<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2023-06-20 |title=''Wicked Part Two'' From Universal And Jon Chu Moves Up A Month To Thanksgiving 2025 |url=https://deadline.com/2023/06/wicked-part-two-universal-jon-chu-moves-thanksgiving-2025-1235420679/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == В България == В България филмът се очаква да излезе по кината на същата дата в разпространение от „Форум Филм България“ във формати 2D и 3D с дублирана и субтитирана версия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/zlostornica-prevzema-v-kinata-ot-22-noemvri.html|заглавие=„Злосторница“ превзема в кината от 22 ноември|цитат=Дългоочакваната филмова адаптация на любимия бродуейски мюзикъл изгрява на големия екран, обещавайки вълшебно пътешествие|издател=njoy.bg|дата=9 септември 2024|достъп_дата=5 октомври 2024}}</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Фийеро Тигелаар || [[Теодор Койчинов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiofresh.bg/news/music/2024-11-14/teo-kojchinov-ozvuchava-princ-fijero-ot-quotzlostornicaquot-v-bulgariia.html|заглавие=Тео Койчинов озвучава принц Фийеро от „Злосторница“ в България|издател=radiofresh.bg|дата=14 ноември 2024|достъп_дата=16 ноември 2024}}</ref> |- | Несароуз || [[Димитрина Германова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]]<br>[[Пламен Чернев]]<br>Мартин Станев<br>[[Пламен Цветанов]]<br>Ралица Христова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.wickedmovie.com/}} * {{imdb title|1262426}} * {{kino.dir.bg film|15982}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на Джон Чу]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] 3mndfpfsuxtdg5gi77et97jaftf9cim 12419135 12419039 2024-11-21T20:52:58Z Krisi tranchev.1999 114581 Добавям Керана, Яна Янчева, Симеон Владов и Симона Нанова. 12419135 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Злосторница | име_оригинал = Wicked | режисьори = Джон М. Чу | продуценти = Марк Плат<br>Дейвид Стоун | сценаристи = Уини Холцман<br>Дейна Фокс | базиран_на = по едноименния мюзикъл на:<br>Стивън Шварц<br>и Уини Холцман<br>по едноименния роман на:<br>Грегъри Магуайър<br>[[Вълшебникът от Оз|по героите на романа „Вълшебникът от Оз“]]<br>от [[Лиман Франк Баум]] | актьори = Синтия Ериво<br>[[Ариана Гранде]]<br>Джонатан Бейли<br>Итън Слейтър<br>Боуен Янг<br>Мариса Боуд<br>[[Питър Динклидж]]<br>[[Мишел Йео]]<br>[[Джеф Голдблум]] | музика = Джон Пауъл<br>Стивън Шварц | оператор = Алис Брукс | монтаж = Майрън Кърщайн | сценография = Нейтън Кроули | костюми = Пол Тейзуел | филмово_студио = Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 3 ноември 2024 г. {{small|([[Сидни]])}}<br>22 ноември 2024 г. | времетраене = 160 минути<ref>{{cite web |last1=Sharpe |first1=Josh |title=WICKED Movie Runtime Revealed; Find Out How It Compares to the Broadway Musical |url=https://www.broadwayworld.com/article/WICKED-Movie-Runtime-Revealed-Find-Out-How-It-Compares-to-the-Broadway-Musical-20240927 |website=BroadwayWorld.com |access-date=13 October 2024 |language=en}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 145 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|publisher=[[Deadline Hollywood|Deadline]]|title='Wicked' Shifts Earlier In November, Dates Against 'Gladiator II': Is Another 'Barbenheimer' Box Office Weekend In Store|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2024/07/wicked-release-date-change-moana-2-1235999048/|date=July 1, 2024|access-date=September 7, 2024}}</ref> | следваща_част = „[[Злосторница: Част втора]]“ (2025) | свързани_продукции = „[[Магьосникът от Оз]]“ (1939)<br>„[[Оз: Великият и могъщият]]“ (2013) | уебсайт = https://www.wickedmovie.com/ | код-IMDB = 1262426 }} '''„Злосторница“''' или '''„Злосторница: Част първа“''' ({{lang|en|Wicked/Wicked: Part One}}) е [[САЩ|американски]] епичен [[мюзикъл]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2024 г. на режисьора Джон М. Чу по сценарий на Уини Холцман и Дейна Фокс. Той е първият филм от двуделната филмова адаптация на едноименния мюзикъл от Стивън Шварц и Холцман, който се превръща в роман, написан от Грегъри Магуайър през 1995 г. Във филма участват Синтия Ериво, [[Ариана Гранде]], Джонатан Бейли, Итън Слейтър, Боуен Янг, Мариса Боуд, [[Питър Динклидж]], [[Мишел Йео]] и [[Джеф Голдблум]]. Развит в земята на Оз преди пристигането на Дороти Гейл в Канзас, сюжетът проследява историята на зеленокожата Елфаба и нейния път в крайна сметка да се превърне в Лошата вещица от запада, заедно с приятелството и по-късно враждата със съученичка, която по-късно ще стане добрата вещица Глинда.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2024-05-15 |title=New ‘Wicked’ Trailer Sees Cynthia Erivo & Ariana Grande’s Witches Meet Opposing Destinies |url=https://deadline.com/video/new-wicked-trailer-sees-cynthia-erivo-ariana-grande-meet-opposing-destinies/ |access-date=2024-05-15 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> [[Юнивърсъл Пикчърс]] обявява филма през 2012 г., докато Марк Плат е продуцент. След дълга разработка и множество отмени по време на [[COVID-19|пандемията от COVID-19]], Чу е нает да е режисира, докато Ериво и Гранде се включват в актьорския състав в съответните си роли през 2021 г. Снимките започват през декември 2022 г. в [[Англия]] и завършват през януари 2024 г. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]] на 3 ноември 2024 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 22 ноември 2024 г., докато [[Злосторница: Част втора|втората част]] е предвидена да излезе на 21 ноември 2025 г. == Актьорски състав == {{Multiple image | perrow = 2 | total_width = 250 | align = right | image1 = Cynthia Erivo (82023) (cropped).jpg | image2 = Ariana Grande interview 2016.png | footer = Във филма участват Синтия Ериво като Елфаба и [[Ариана Гранде]] като Глинда. }} * Синтия Ериво – Елфаба Троп, млада жена със зелена кожа, която по-късно става Лошата вещица от Запада.<ref name="ShafferDonnelly">{{cite web |last1=Shaffer |first1=Ellise |last2=Donnelly |first2=Matt |title=Ariana Grande and Cynthia Erivo to Star in 'Wicked' Musical for Universal |url=https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=5 November 2021 |date=November 4, 2021 |archive-date=June 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615170245/https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |url-status=live }}</ref><ref name="Jackson">{{cite web |last1=Jackson |first1=Angelique |title=''Wicked'' Movie Casts Ethan Slater Opposite Ariana Grande and Cynthia Erivo (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 7, 2022 |archive-date=December 13, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221213153530/https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |url-status=live }}</ref> ** Карис Мъсънгоул – Елфаба като малка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.playbill.com/article/15-swankified-easter-eggs-in-wickeds-official-trailer|заглавие=15 Swankified Easter Eggs in Wicked's Official Trailer|издател=Playbill|дата=15 май 2024|достъп_дата=18 май 2024}}</ref> * [[Ариана Гранде]] – Галинда Ъпланд, популярна млада жена, която по-късно става Глинда, добрата вещица на Севера.<ref name="ShafferDonnelly" /><ref name="Jackson"/> * Джонатан Бейли – Фийеро Тигелаар, уинкски принц, който среща Елфаба и Галинда в училището.<ref name="Malkin">{{Cite web |last=Malkin |first=Marc |date=2022-09-21 |title=Jonathan Bailey Joins 'Wicked' Movies as Fiyero (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |access-date=2022-09-21 |website=Variety |language=en-US |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205245/https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |url-status=live }}</ref> * [[Мишел Йео]] – Мадам Морибъл, декан на университета „Шиз“<ref name="MalkinYeoh">{{cite web |last1=Malkin |first1=Marc |title=Michelle Yeoh to Star in ''Wicked'' Movies as Madame Morrible (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 8, 2022 |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205241/https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |url-status=live }}</ref> * [[Джеф Голдблум]] – вълшебникът на Оз<ref name="Laudenbach">{{Cite web |last=Laudenbach |first=Sarah |date=2022-12-10 |title=Jeff Goldblum Confirmed As Wicked's Wizard Of Oz In Exciting Movie Update |url=https://screenrant.com/wicked-movie-jeff-goldblum-wizard-oz-cast-update/ |access-date=2023-10-02 |website=Screen Rant}}</ref> * Итън Слейтър – Бок, мънчкин, който е влюбен в Глинда.<ref name="Jackson" /> * Мариса Боуд – Несароуз Троп, параплегичната малка сестра на Елфаба, който по-късно става Лошата вещица на Изтока.<ref name="Kroll">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=''Wicked'' Adaptation At Universal Rounds Out Inclusive All-Star Cast With Marissa Bode, Bowen Yang and Bronwyn James |url=https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=9 December 2022 |date=December 9, 2022 |archive-date=December 17, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221217163436/https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |url-status=live }}</ref> ** Сесили Колет Тейлър – Несароуз като малка * [[Питър Динклидж]] – гласът на доктор Диламонд, професор в университета „Шиц“<ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=2024-04-10 |title='Wicked' Casts Peter Dinklage as Dr. Dillamond the Goat |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/peter-dinklage-wicked-movie-voice-dr-dillamond-1235871404/ |access-date=2024-04-10 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> * Боуен Янг – Пфани, един от приятелите на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Браунуин Джеймс – ШенШен, друга приятелка на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Кеала Сетъл – мис Кодъл * Арън Тео – Аверик, приятел на Фиеро * Гресия де ла Паз – Джилиган * Колин Майкъл Кармайкъл – професор Никидик, професор в университета „Шиц“ * Адам Джеймс – бащата на Глинда * Алис Фърн – майката на Глинда * Анди Найман – Фрекспар Троп, бащата на Елфаба и Несароуз и губернатор на Мънчкинландия. * Къртни Мей-Бригс – Мелена Троп, майката на Елфаба и Несароуз * Шарън Д. Кларк – гласът на Мидуайф * Джена Бойд – Вълк доктор == Пост-продукция и визуални ефекти == На 6 февруари 2024 г. е потвърдено в „[[Туитър]]“, че „Индустриал Лайт анд Маджик“ и „Фреймстор“<ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2024-02-12 |title=Wicked: Part One |url=https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ |access-date=2024-04-19 |website=The Art of VFX |language=fr-FR |достъп_дата=2024-05-18 |архив_дата=2024-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240214140639/https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ }}</ref> ще осигурят визуалните ефекти на филма. Пабло Хейман е ръководител на визуалните ефекти за продукцията, а Чу работи дистанционно с монтажиста Майрън Кърстейн чрез комуникация през новоиздадения „Апъл Вижън Про“.<ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754918878638133500 twitter.com]</ref><ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754760775145787902 twitter.com]</ref><ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2023-11-02 |title=Killers of the Flower Moon: Pablo Helman – Production VFX Supervisor – ILM |url=https://www.artofvfx.com/killers-of-the-flower-moon-pablo-helman-production-vfx-supervisor-ilm/ |access-date=2024-02-08 |website=The Art of VFX |language=fr-FR}}</ref> == Премиера == Оригинално обявен като един филм, „Злосторница“ е разделен на две части през април 2022 г. Първата половина е предвидена да излезе по кината от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“ на 22 ноември 2024 г. във формати RealD 3D, [[IMAX]] и Dolby Cinema. Премиерните дати са ревизирани от предишните обявявания на 20 декември 2019 г., 22 декември 2021 г. и 25 декември 2024 г.,<ref name="TwoPart">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022 |archive-date=August 7, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220807200046/https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |url-status=live }}</ref> докато сегашната премиера през ноември избягва конкуренцията с „[[Аватар 3]]“ и „Соник: Филмът 3“, в който първият филм по-късно е отложен през 2025 г., след ''Thunderbolts*'', и по-късно „[[Муфаса: Цар лъв]]“ заема датата.<ref name="WickedNovember">{{cite web |last=Petski |first=Densie |date=March 14, 2023 |title=Universal Moves Up 'Wicked' Part 1 Release Date |url=https://deadline.com/2023/03/universal-wicked-part-1-release-date-move-musical-movie-1235298810/ |access-date=March 14, 2023 |website=Deadline}}</ref> === Продължение === {{main|Злосторница: Част втора}} Продължението „[[Злосторница: Част втора]]“ се очаква да излезе на 21 ноември 2025 г., след като преди е насрочено за 25 декември 2025 г.<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2023-06-20 |title=''Wicked Part Two'' From Universal And Jon Chu Moves Up A Month To Thanksgiving 2025 |url=https://deadline.com/2023/06/wicked-part-two-universal-jon-chu-moves-thanksgiving-2025-1235420679/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == В България == В България филмът се очаква да излезе по кината на същата дата в разпространение от „Форум Филм България“ във формати 2D и 3D с дублирана и субтитирана версия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/zlostornica-prevzema-v-kinata-ot-22-noemvri.html|заглавие=„Злосторница“ превзема в кината от 22 ноември|цитат=Дългоочакваната филмова адаптация на любимия бродуейски мюзикъл изгрява на големия екран, обещавайки вълшебно пътешествие|издател=njoy.bg|дата=9 септември 2024|достъп_дата=5 октомври 2024}}</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Елфаба || [[Керана]] |- | Галинда || Яна Янчева |- | Вълшебникът || [[Симеон Владов]] |- | Мадам Морибъл || [[Симона Нанова]] |- | Фийеро Тигелаар || [[Теодор Койчинов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiofresh.bg/news/music/2024-11-14/teo-kojchinov-ozvuchava-princ-fijero-ot-quotzlostornicaquot-v-bulgariia.html|заглавие=Тео Койчинов озвучава принц Фийеро от „Злосторница“ в България|издател=radiofresh.bg|дата=14 ноември 2024|достъп_дата=16 ноември 2024}}</ref> |- | Несароуз || [[Димитрина Германова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]]<br>[[Пламен Чернев]]<br>Мартин Станев<br>[[Пламен Цветанов]]<br>Ралица Христова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.wickedmovie.com/}} * {{imdb title|1262426}} * {{kino.dir.bg film|15982}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на Джон Чу]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] 1tfh0jd96ejb8fsd98f2x9r9hn0btrt 12419144 12419135 2024-11-21T21:04:33Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Нахсинхронен дублаж */ 12419144 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Злосторница | име_оригинал = Wicked | режисьори = Джон М. Чу | продуценти = Марк Плат<br>Дейвид Стоун | сценаристи = Уини Холцман<br>Дейна Фокс | базиран_на = по едноименния мюзикъл на:<br>Стивън Шварц<br>и Уини Холцман<br>по едноименния роман на:<br>Грегъри Магуайър<br>[[Вълшебникът от Оз|по героите на романа „Вълшебникът от Оз“]]<br>от [[Лиман Франк Баум]] | актьори = Синтия Ериво<br>[[Ариана Гранде]]<br>Джонатан Бейли<br>Итън Слейтър<br>Боуен Янг<br>Мариса Боуд<br>[[Питър Динклидж]]<br>[[Мишел Йео]]<br>[[Джеф Голдблум]] | музика = Джон Пауъл<br>Стивън Шварц | оператор = Алис Брукс | монтаж = Майрън Кърщайн | сценография = Нейтън Кроули | костюми = Пол Тейзуел | филмово_студио = Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 3 ноември 2024 г. {{small|([[Сидни]])}}<br>22 ноември 2024 г. | времетраене = 160 минути<ref>{{cite web |last1=Sharpe |first1=Josh |title=WICKED Movie Runtime Revealed; Find Out How It Compares to the Broadway Musical |url=https://www.broadwayworld.com/article/WICKED-Movie-Runtime-Revealed-Find-Out-How-It-Compares-to-the-Broadway-Musical-20240927 |website=BroadwayWorld.com |access-date=13 October 2024 |language=en}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 145 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|publisher=[[Deadline Hollywood|Deadline]]|title='Wicked' Shifts Earlier In November, Dates Against 'Gladiator II': Is Another 'Barbenheimer' Box Office Weekend In Store|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2024/07/wicked-release-date-change-moana-2-1235999048/|date=July 1, 2024|access-date=September 7, 2024}}</ref> | следваща_част = „[[Злосторница: Част втора]]“ (2025) | свързани_продукции = „[[Магьосникът от Оз]]“ (1939)<br>„[[Оз: Великият и могъщият]]“ (2013) | уебсайт = https://www.wickedmovie.com/ | код-IMDB = 1262426 }} '''„Злосторница“''' или '''„Злосторница: Част първа“''' ({{lang|en|Wicked/Wicked: Part One}}) е [[САЩ|американски]] епичен [[мюзикъл]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2024 г. на режисьора Джон М. Чу по сценарий на Уини Холцман и Дейна Фокс. Той е първият филм от двуделната филмова адаптация на едноименния мюзикъл от Стивън Шварц и Холцман, който се превръща в роман, написан от Грегъри Магуайър през 1995 г. Във филма участват Синтия Ериво, [[Ариана Гранде]], Джонатан Бейли, Итън Слейтър, Боуен Янг, Мариса Боуд, [[Питър Динклидж]], [[Мишел Йео]] и [[Джеф Голдблум]]. Развит в земята на Оз преди пристигането на Дороти Гейл в Канзас, сюжетът проследява историята на зеленокожата Елфаба и нейния път в крайна сметка да се превърне в Лошата вещица от запада, заедно с приятелството и по-късно враждата със съученичка, която по-късно ще стане добрата вещица Глинда.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2024-05-15 |title=New ‘Wicked’ Trailer Sees Cynthia Erivo & Ariana Grande’s Witches Meet Opposing Destinies |url=https://deadline.com/video/new-wicked-trailer-sees-cynthia-erivo-ariana-grande-meet-opposing-destinies/ |access-date=2024-05-15 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> [[Юнивърсъл Пикчърс]] обявява филма през 2012 г., докато Марк Плат е продуцент. След дълга разработка и множество отмени по време на [[COVID-19|пандемията от COVID-19]], Чу е нает да е режисира, докато Ериво и Гранде се включват в актьорския състав в съответните си роли през 2021 г. Снимките започват през декември 2022 г. в [[Англия]] и завършват през януари 2024 г. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]] на 3 ноември 2024 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 22 ноември 2024 г., докато [[Злосторница: Част втора|втората част]] е предвидена да излезе на 21 ноември 2025 г. == Актьорски състав == {{Multiple image | perrow = 2 | total_width = 250 | align = right | image1 = Cynthia Erivo (82023) (cropped).jpg | image2 = Ariana Grande interview 2016.png | footer = Във филма участват Синтия Ериво като Елфаба и [[Ариана Гранде]] като Глинда. }} * Синтия Ериво – Елфаба Троп, млада жена със зелена кожа, която по-късно става Лошата вещица от Запада.<ref name="ShafferDonnelly">{{cite web |last1=Shaffer |first1=Ellise |last2=Donnelly |first2=Matt |title=Ariana Grande and Cynthia Erivo to Star in 'Wicked' Musical for Universal |url=https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=5 November 2021 |date=November 4, 2021 |archive-date=June 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615170245/https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |url-status=live }}</ref><ref name="Jackson">{{cite web |last1=Jackson |first1=Angelique |title=''Wicked'' Movie Casts Ethan Slater Opposite Ariana Grande and Cynthia Erivo (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 7, 2022 |archive-date=December 13, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221213153530/https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |url-status=live }}</ref> ** Карис Мъсънгоул – Елфаба като малка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.playbill.com/article/15-swankified-easter-eggs-in-wickeds-official-trailer|заглавие=15 Swankified Easter Eggs in Wicked's Official Trailer|издател=Playbill|дата=15 май 2024|достъп_дата=18 май 2024}}</ref> * [[Ариана Гранде]] – Галинда Ъпланд, популярна млада жена, която по-късно става Глинда, добрата вещица на Севера.<ref name="ShafferDonnelly" /><ref name="Jackson"/> * Джонатан Бейли – Фийеро Тигелаар, уинкски принц, който среща Елфаба и Галинда в училището.<ref name="Malkin">{{Cite web |last=Malkin |first=Marc |date=2022-09-21 |title=Jonathan Bailey Joins 'Wicked' Movies as Fiyero (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |access-date=2022-09-21 |website=Variety |language=en-US |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205245/https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |url-status=live }}</ref> * [[Мишел Йео]] – Мадам Морибъл, декан на университета „Шиз“<ref name="MalkinYeoh">{{cite web |last1=Malkin |first1=Marc |title=Michelle Yeoh to Star in ''Wicked'' Movies as Madame Morrible (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 8, 2022 |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205241/https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |url-status=live }}</ref> * [[Джеф Голдблум]] – вълшебникът на Оз<ref name="Laudenbach">{{Cite web |last=Laudenbach |first=Sarah |date=2022-12-10 |title=Jeff Goldblum Confirmed As Wicked's Wizard Of Oz In Exciting Movie Update |url=https://screenrant.com/wicked-movie-jeff-goldblum-wizard-oz-cast-update/ |access-date=2023-10-02 |website=Screen Rant}}</ref> * Итън Слейтър – Бок, мънчкин, който е влюбен в Глинда.<ref name="Jackson" /> * Мариса Боуд – Несароуз Троп, параплегичната малка сестра на Елфаба, който по-късно става Лошата вещица на Изтока.<ref name="Kroll">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=''Wicked'' Adaptation At Universal Rounds Out Inclusive All-Star Cast With Marissa Bode, Bowen Yang and Bronwyn James |url=https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=9 December 2022 |date=December 9, 2022 |archive-date=December 17, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221217163436/https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |url-status=live }}</ref> ** Сесили Колет Тейлър – Несароуз като малка * [[Питър Динклидж]] – гласът на доктор Диламонд, професор в университета „Шиц“<ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=2024-04-10 |title='Wicked' Casts Peter Dinklage as Dr. Dillamond the Goat |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/peter-dinklage-wicked-movie-voice-dr-dillamond-1235871404/ |access-date=2024-04-10 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> * Боуен Янг – Пфани, един от приятелите на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Браунуин Джеймс – ШенШен, друга приятелка на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Кеала Сетъл – мис Кодъл * Арън Тео – Аверик, приятел на Фиеро * Гресия де ла Паз – Джилиган * Колин Майкъл Кармайкъл – професор Никидик, професор в университета „Шиц“ * Адам Джеймс – бащата на Глинда * Алис Фърн – майката на Глинда * Анди Найман – Фрекспар Троп, бащата на Елфаба и Несароуз и губернатор на Мънчкинландия. * Къртни Мей-Бригс – Мелена Троп, майката на Елфаба и Несароуз * Шарън Д. Кларк – гласът на Мидуайф * Джена Бойд – Вълк доктор == Пост-продукция и визуални ефекти == На 6 февруари 2024 г. е потвърдено в „[[Туитър]]“, че „Индустриал Лайт анд Маджик“ и „Фреймстор“<ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2024-02-12 |title=Wicked: Part One |url=https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ |access-date=2024-04-19 |website=The Art of VFX |language=fr-FR |достъп_дата=2024-05-18 |архив_дата=2024-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240214140639/https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ }}</ref> ще осигурят визуалните ефекти на филма. Пабло Хейман е ръководител на визуалните ефекти за продукцията, а Чу работи дистанционно с монтажиста Майрън Кърстейн чрез комуникация през новоиздадения „Апъл Вижън Про“.<ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754918878638133500 twitter.com]</ref><ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754760775145787902 twitter.com]</ref><ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2023-11-02 |title=Killers of the Flower Moon: Pablo Helman – Production VFX Supervisor – ILM |url=https://www.artofvfx.com/killers-of-the-flower-moon-pablo-helman-production-vfx-supervisor-ilm/ |access-date=2024-02-08 |website=The Art of VFX |language=fr-FR}}</ref> == Премиера == Оригинално обявен като един филм, „Злосторница“ е разделен на две части през април 2022 г. Първата половина е предвидена да излезе по кината от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“ на 22 ноември 2024 г. във формати RealD 3D, [[IMAX]] и Dolby Cinema. Премиерните дати са ревизирани от предишните обявявания на 20 декември 2019 г., 22 декември 2021 г. и 25 декември 2024 г.,<ref name="TwoPart">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022 |archive-date=August 7, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220807200046/https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |url-status=live }}</ref> докато сегашната премиера през ноември избягва конкуренцията с „[[Аватар 3]]“ и „Соник: Филмът 3“, в който първият филм по-късно е отложен през 2025 г., след ''Thunderbolts*'', и по-късно „[[Муфаса: Цар лъв]]“ заема датата.<ref name="WickedNovember">{{cite web |last=Petski |first=Densie |date=March 14, 2023 |title=Universal Moves Up 'Wicked' Part 1 Release Date |url=https://deadline.com/2023/03/universal-wicked-part-1-release-date-move-musical-movie-1235298810/ |access-date=March 14, 2023 |website=Deadline}}</ref> === Продължение === {{main|Злосторница: Част втора}} Продължението „[[Злосторница: Част втора]]“ се очаква да излезе на 21 ноември 2025 г., след като преди е насрочено за 25 декември 2025 г.<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2023-06-20 |title=''Wicked Part Two'' From Universal And Jon Chu Moves Up A Month To Thanksgiving 2025 |url=https://deadline.com/2023/06/wicked-part-two-universal-jon-chu-moves-thanksgiving-2025-1235420679/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == В България == В България филмът се очаква да излезе по кината на същата дата в разпространение от „Форум Филм България“ във формати 2D и 3D с дублирана и субтитирана версия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/zlostornica-prevzema-v-kinata-ot-22-noemvri.html|заглавие=„Злосторница“ превзема в кината от 22 ноември|цитат=Дългоочакваната филмова адаптация на любимия бродуейски мюзикъл изгрява на големия екран, обещавайки вълшебно пътешествие|издател=njoy.bg|дата=9 септември 2024|достъп_дата=5 октомври 2024}}</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Елфаба || [[Керана]] |- | Галинда || Яна Янчева |- | Вълшебникът || [[Симеон Владов]] |- | Мадам Морибъл || [[Симона Нанова]] |- | Фийеро Тигелаар || [[Теодор Койчинов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiofresh.bg/news/music/2024-11-14/teo-kojchinov-ozvuchava-princ-fijero-ot-quotzlostornicaquot-v-bulgariia.html|заглавие=Тео Койчинов озвучава принц Фийеро от „Злосторница“ в България|издател=radiofresh.bg|дата=14 ноември 2024|достъп_дата=16 ноември 2024}}</ref> |- | Несароуз || [[Димитрина Германова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа || [[Мариета Петрова]] |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]]<br>[[Пламен Чернев]]<br>Мартин Станев<br>[[Пламен Цветанов]]<br>Ралица Христова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.wickedmovie.com/}} * {{imdb title|1262426}} * {{kino.dir.bg film|15982}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на Джон Чу]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] jdqbte38o9jsjj3mb1o3v9t4cfzrfzp 12419496 12419144 2024-11-22T05:40:01Z Krisi tranchev.1999 114581 Днес е премиерата. 12419496 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Злосторница | име_оригинал = Wicked | режисьори = Джон М. Чу | продуценти = Марк Плат<br>Дейвид Стоун | сценаристи = Уини Холцман<br>Дейна Фокс | базиран_на = по едноименния мюзикъл на:<br>Стивън Шварц<br>и Уини Холцман<br>по едноименния роман на:<br>Грегъри Магуайър<br>[[Вълшебникът от Оз|по героите на романа „Вълшебникът от Оз“]]<br>от [[Лиман Франк Баум]] | актьори = Синтия Ериво<br>[[Ариана Гранде]]<br>Джонатан Бейли<br>Итън Слейтър<br>Боуен Янг<br>Мариса Боуд<br>[[Питър Динклидж]]<br>[[Мишел Йео]]<br>[[Джеф Голдблум]] | музика = Джон Пауъл<br>Стивън Шварц | оператор = Алис Брукс | монтаж = Майрън Кърщайн | сценография = Нейтън Кроули | костюми = Пол Тейзуел | филмово_студио = Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 3 ноември 2024 г. {{small|([[Сидни]])}}<br>22 ноември 2024 г. | времетраене = 160 минути<ref>{{cite web |last1=Sharpe |first1=Josh |title=WICKED Movie Runtime Revealed; Find Out How It Compares to the Broadway Musical |url=https://www.broadwayworld.com/article/WICKED-Movie-Runtime-Revealed-Find-Out-How-It-Compares-to-the-Broadway-Musical-20240927 |website=BroadwayWorld.com |access-date=13 October 2024 |language=en}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 145 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|publisher=[[Deadline Hollywood|Deadline]]|title='Wicked' Shifts Earlier In November, Dates Against 'Gladiator II': Is Another 'Barbenheimer' Box Office Weekend In Store|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2024/07/wicked-release-date-change-moana-2-1235999048/|date=July 1, 2024|access-date=September 7, 2024}}</ref> | следваща_част = „[[Злосторница: Част втора]]“ (2025) | свързани_продукции = „[[Магьосникът от Оз]]“ (1939)<br>„[[Оз: Великият и могъщият]]“ (2013) | уебсайт = https://www.wickedmovie.com/ | код-IMDB = 1262426 }} '''„Злосторница“''' или '''„Злосторница: Част първа“''' ({{lang|en|Wicked/Wicked: Part One}}) е [[САЩ|американски]] епичен [[мюзикъл]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2024 г. на режисьора Джон М. Чу по сценарий на Уини Холцман и Дейна Фокс. Той е първият филм от двуделната филмова адаптация на едноименния мюзикъл от Стивън Шварц и Холцман, който се превръща в роман, написан от Грегъри Магуайър през 1995 г. Във филма участват Синтия Ериво, [[Ариана Гранде]], Джонатан Бейли, Итън Слейтър, Боуен Янг, Мариса Боуд, [[Питър Динклидж]], [[Мишел Йео]] и [[Джеф Голдблум]]. Развит в земята на Оз преди пристигането на Дороти Гейл в Канзас, сюжетът проследява историята на зеленокожата Елфаба и нейния път в крайна сметка да се превърне в Лошата вещица от запада, заедно с приятелството и по-късно враждата със съученичка, която по-късно ще стане добрата вещица Глинда.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2024-05-15 |title=New ‘Wicked’ Trailer Sees Cynthia Erivo & Ariana Grande’s Witches Meet Opposing Destinies |url=https://deadline.com/video/new-wicked-trailer-sees-cynthia-erivo-ariana-grande-meet-opposing-destinies/ |access-date=2024-05-15 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> [[Юнивърсъл Пикчърс]] обявява филма през 2012 г., докато Марк Плат е продуцент. След дълга разработка и множество отмени по време на [[COVID-19|пандемията от COVID-19]], Чу е нает да е режисира, докато Ериво и Гранде се включват в актьорския състав в съответните си роли през 2021 г. Снимките започват през декември 2022 г. в [[Англия]] и завършват през януари 2024 г. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]] на 3 ноември 2024 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 22 ноември 2024 г., докато [[Злосторница: Част втора|втората част]] е предвидена да излезе на 21 ноември 2025 г. == Актьорски състав == {{Multiple image | perrow = 2 | total_width = 250 | align = right | image1 = Cynthia Erivo (82023) (cropped).jpg | image2 = Ariana Grande interview 2016.png | footer = Във филма участват Синтия Ериво като Елфаба и [[Ариана Гранде]] като Глинда. }} * Синтия Ериво – Елфаба Троп, млада жена със зелена кожа, която по-късно става Лошата вещица от Запада.<ref name="ShafferDonnelly">{{cite web |last1=Shaffer |first1=Ellise |last2=Donnelly |first2=Matt |title=Ariana Grande and Cynthia Erivo to Star in 'Wicked' Musical for Universal |url=https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=5 November 2021 |date=November 4, 2021 |archive-date=June 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615170245/https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |url-status=live }}</ref><ref name="Jackson">{{cite web |last1=Jackson |first1=Angelique |title=''Wicked'' Movie Casts Ethan Slater Opposite Ariana Grande and Cynthia Erivo (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 7, 2022 |archive-date=December 13, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221213153530/https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |url-status=live }}</ref> ** Карис Мъсънгоул – Елфаба като малка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.playbill.com/article/15-swankified-easter-eggs-in-wickeds-official-trailer|заглавие=15 Swankified Easter Eggs in Wicked's Official Trailer|издател=Playbill|дата=15 май 2024|достъп_дата=18 май 2024}}</ref> * [[Ариана Гранде]] – Галинда Ъпланд, популярна млада жена, която по-късно става Глинда, добрата вещица на Севера.<ref name="ShafferDonnelly" /><ref name="Jackson"/> * Джонатан Бейли – Фийеро Тигелаар, уинкски принц, който среща Елфаба и Галинда в училището.<ref name="Malkin">{{Cite web |last=Malkin |first=Marc |date=2022-09-21 |title=Jonathan Bailey Joins 'Wicked' Movies as Fiyero (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |access-date=2022-09-21 |website=Variety |language=en-US |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205245/https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |url-status=live }}</ref> * [[Мишел Йео]] – Мадам Морибъл, декан на университета „Шиз“<ref name="MalkinYeoh">{{cite web |last1=Malkin |first1=Marc |title=Michelle Yeoh to Star in ''Wicked'' Movies as Madame Morrible (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 8, 2022 |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205241/https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |url-status=live }}</ref> * [[Джеф Голдблум]] – вълшебникът на Оз<ref name="Laudenbach">{{Cite web |last=Laudenbach |first=Sarah |date=2022-12-10 |title=Jeff Goldblum Confirmed As Wicked's Wizard Of Oz In Exciting Movie Update |url=https://screenrant.com/wicked-movie-jeff-goldblum-wizard-oz-cast-update/ |access-date=2023-10-02 |website=Screen Rant}}</ref> * Итън Слейтър – Бок, мънчкин, който е влюбен в Глинда.<ref name="Jackson" /> * Мариса Боуд – Несароуз Троп, параплегичната малка сестра на Елфаба, който по-късно става Лошата вещица на Изтока.<ref name="Kroll">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=''Wicked'' Adaptation At Universal Rounds Out Inclusive All-Star Cast With Marissa Bode, Bowen Yang and Bronwyn James |url=https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=9 December 2022 |date=December 9, 2022 |archive-date=December 17, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221217163436/https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |url-status=live }}</ref> ** Сесили Колет Тейлър – Несароуз като малка * [[Питър Динклидж]] – гласът на доктор Диламонд, професор в университета „Шиц“<ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=2024-04-10 |title='Wicked' Casts Peter Dinklage as Dr. Dillamond the Goat |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/peter-dinklage-wicked-movie-voice-dr-dillamond-1235871404/ |access-date=2024-04-10 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> * Боуен Янг – Пфани, един от приятелите на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Браунуин Джеймс – ШенШен, друга приятелка на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Кеала Сетъл – мис Кодъл * Арън Тео – Аверик, приятел на Фиеро * Гресия де ла Паз – Джилиган * Колин Майкъл Кармайкъл – професор Никидик, професор в университета „Шиц“ * Адам Джеймс – бащата на Глинда * Алис Фърн – майката на Глинда * Анди Найман – Фрекспар Троп, бащата на Елфаба и Несароуз и губернатор на Мънчкинландия. * Къртни Мей-Бригс – Мелена Троп, майката на Елфаба и Несароуз * Шарън Д. Кларк – гласът на Мидуайф * Джена Бойд – Вълк доктор == Пост-продукция и визуални ефекти == На 6 февруари 2024 г. е потвърдено в „[[Туитър]]“, че „Индустриал Лайт анд Маджик“ и „Фреймстор“<ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2024-02-12 |title=Wicked: Part One |url=https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ |access-date=2024-04-19 |website=The Art of VFX |language=fr-FR |достъп_дата=2024-05-18 |архив_дата=2024-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240214140639/https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ }}</ref> ще осигурят визуалните ефекти на филма. Пабло Хейман е ръководител на визуалните ефекти за продукцията, а Чу работи дистанционно с монтажиста Майрън Кърстейн чрез комуникация през новоиздадения „Апъл Вижън Про“.<ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754918878638133500 twitter.com]</ref><ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754760775145787902 twitter.com]</ref><ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2023-11-02 |title=Killers of the Flower Moon: Pablo Helman – Production VFX Supervisor – ILM |url=https://www.artofvfx.com/killers-of-the-flower-moon-pablo-helman-production-vfx-supervisor-ilm/ |access-date=2024-02-08 |website=The Art of VFX |language=fr-FR}}</ref> == Премиера == Оригинално обявен като един филм, „Злосторница“ е разделен на две части през април 2022 г. Първата половина излиза по кината от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“ на 22 ноември 2024 г. във формати RealD 3D, [[IMAX]] и Dolby Cinema. Премиерните дати са ревизирани от предишните обявявания на 20 декември 2019 г., 22 декември 2021 г. и 25 декември 2024 г.,<ref name="TwoPart">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022 |archive-date=August 7, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220807200046/https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |url-status=live }}</ref> докато сегашната премиера през ноември избягва конкуренцията с „[[Аватар 3]]“ и „Соник: Филмът 3“, в който първият филм по-късно е отложен през 2025 г., след ''Thunderbolts*'', и по-късно „[[Муфаса: Цар лъв]]“ заема датата.<ref name="WickedNovember">{{cite web |last=Petski |first=Densie |date=March 14, 2023 |title=Universal Moves Up 'Wicked' Part 1 Release Date |url=https://deadline.com/2023/03/universal-wicked-part-1-release-date-move-musical-movie-1235298810/ |access-date=March 14, 2023 |website=Deadline}}</ref> === Продължение === {{main|Злосторница: Част втора}} Продължението „[[Злосторница: Част втора]]“ се очаква да излезе на 21 ноември 2025 г., след като преди е насрочено за 25 декември 2025 г.<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2023-06-20 |title=''Wicked Part Two'' From Universal And Jon Chu Moves Up A Month To Thanksgiving 2025 |url=https://deadline.com/2023/06/wicked-part-two-universal-jon-chu-moves-thanksgiving-2025-1235420679/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == В България == В България филмът се очаква да излезе по кината на същата дата в разпространение от „Форум Филм България“ във формати 2D и 3D с дублирана и субтитирана версия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/zlostornica-prevzema-v-kinata-ot-22-noemvri.html|заглавие=„Злосторница“ превзема в кината от 22 ноември|цитат=Дългоочакваната филмова адаптация на любимия бродуейски мюзикъл изгрява на големия екран, обещавайки вълшебно пътешествие|издател=njoy.bg|дата=9 септември 2024|достъп_дата=5 октомври 2024}}</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Елфаба || [[Керана]] |- | Галинда || Яна Янчева |- | Вълшебникът || [[Симеон Владов]] |- | Мадам Морибъл || [[Симона Нанова]] |- | Фийеро Тигелаар || [[Теодор Койчинов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiofresh.bg/news/music/2024-11-14/teo-kojchinov-ozvuchava-princ-fijero-ot-quotzlostornicaquot-v-bulgariia.html|заглавие=Тео Койчинов озвучава принц Фийеро от „Злосторница“ в България|издател=radiofresh.bg|дата=14 ноември 2024|достъп_дата=16 ноември 2024}}</ref> |- | Несароуз || [[Димитрина Германова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа || [[Мариета Петрова]] |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]]<br>[[Пламен Чернев]]<br>Мартин Станев<br>[[Пламен Цветанов]]<br>Ралица Христова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.wickedmovie.com/}} * {{imdb title|1262426}} * {{kino.dir.bg film|15982}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на Джон Чу]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] 5bpenk74hzvxr8vj8syyyyshb1j1zdc 12419497 12419496 2024-11-22T05:40:16Z Krisi tranchev.1999 114581 Днес е премиерата. 12419497 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Злосторница | име_оригинал = Wicked | режисьори = Джон М. Чу | продуценти = Марк Плат<br>Дейвид Стоун | сценаристи = Уини Холцман<br>Дейна Фокс | базиран_на = по едноименния мюзикъл на:<br>Стивън Шварц<br>и Уини Холцман<br>по едноименния роман на:<br>Грегъри Магуайър<br>[[Вълшебникът от Оз|по героите на романа „Вълшебникът от Оз“]]<br>от [[Лиман Франк Баум]] | актьори = Синтия Ериво<br>[[Ариана Гранде]]<br>Джонатан Бейли<br>Итън Слейтър<br>Боуен Янг<br>Мариса Боуд<br>[[Питър Динклидж]]<br>[[Мишел Йео]]<br>[[Джеф Голдблум]] | музика = Джон Пауъл<br>Стивън Шварц | оператор = Алис Брукс | монтаж = Майрън Кърщайн | сценография = Нейтън Кроули | костюми = Пол Тейзуел | филмово_студио = Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 3 ноември 2024 г. {{small|([[Сидни]])}}<br>22 ноември 2024 г. | времетраене = 160 минути<ref>{{cite web |last1=Sharpe |first1=Josh |title=WICKED Movie Runtime Revealed; Find Out How It Compares to the Broadway Musical |url=https://www.broadwayworld.com/article/WICKED-Movie-Runtime-Revealed-Find-Out-How-It-Compares-to-the-Broadway-Musical-20240927 |website=BroadwayWorld.com |access-date=13 October 2024 |language=en}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 145 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|publisher=[[Deadline Hollywood|Deadline]]|title='Wicked' Shifts Earlier In November, Dates Against 'Gladiator II': Is Another 'Barbenheimer' Box Office Weekend In Store|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2024/07/wicked-release-date-change-moana-2-1235999048/|date=July 1, 2024|access-date=September 7, 2024}}</ref> | следваща_част = „[[Злосторница: Част втора]]“ (2025) | свързани_продукции = „[[Магьосникът от Оз]]“ (1939)<br>„[[Оз: Великият и могъщият]]“ (2013) | уебсайт = https://www.wickedmovie.com/ | код-IMDB = 1262426 }} '''„Злосторница“''' или '''„Злосторница: Част първа“''' ({{lang|en|Wicked/Wicked: Part One}}) е [[САЩ|американски]] епичен [[мюзикъл]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2024 г. на режисьора Джон М. Чу по сценарий на Уини Холцман и Дейна Фокс. Той е първият филм от двуделната филмова адаптация на едноименния мюзикъл от Стивън Шварц и Холцман, който се превръща в роман, написан от Грегъри Магуайър през 1995 г. Във филма участват Синтия Ериво, [[Ариана Гранде]], Джонатан Бейли, Итън Слейтър, Боуен Янг, Мариса Боуд, [[Питър Динклидж]], [[Мишел Йео]] и [[Джеф Голдблум]]. Развит в земята на Оз преди пристигането на Дороти Гейл в Канзас, сюжетът проследява историята на зеленокожата Елфаба и нейния път в крайна сметка да се превърне в Лошата вещица от запада, заедно с приятелството и по-късно враждата със съученичка, която по-късно ще стане добрата вещица Глинда.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2024-05-15 |title=New ‘Wicked’ Trailer Sees Cynthia Erivo & Ariana Grande’s Witches Meet Opposing Destinies |url=https://deadline.com/video/new-wicked-trailer-sees-cynthia-erivo-ariana-grande-meet-opposing-destinies/ |access-date=2024-05-15 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> [[Юнивърсъл Пикчърс]] обявява филма през 2012 г., докато Марк Плат е продуцент. След дълга разработка и множество отмени по време на [[COVID-19|пандемията от COVID-19]], Чу е нает да е режисира, докато Ериво и Гранде се включват в актьорския състав в съответните си роли през 2021 г. Снимките започват през декември 2022 г. в [[Англия]] и завършват през януари 2024 г. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]] на 3 ноември 2024 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 22 ноември 2024 г., докато [[Злосторница: Част втора|втората част]] е предвидена да излезе на 21 ноември 2025 г. == Актьорски състав == {{Multiple image | perrow = 2 | total_width = 250 | align = right | image1 = Cynthia Erivo (82023) (cropped).jpg | image2 = Ariana Grande interview 2016.png | footer = Във филма участват Синтия Ериво като Елфаба и [[Ариана Гранде]] като Глинда. }} * Синтия Ериво – Елфаба Троп, млада жена със зелена кожа, която по-късно става Лошата вещица от Запада.<ref name="ShafferDonnelly">{{cite web |last1=Shaffer |first1=Ellise |last2=Donnelly |first2=Matt |title=Ariana Grande and Cynthia Erivo to Star in 'Wicked' Musical for Universal |url=https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=5 November 2021 |date=November 4, 2021 |archive-date=June 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615170245/https://variety.com/2021/film/news/ariana-grande-cynthia-erivo-wicked-musical-universal-1235105480/ |url-status=live }}</ref><ref name="Jackson">{{cite web |last1=Jackson |first1=Angelique |title=''Wicked'' Movie Casts Ethan Slater Opposite Ariana Grande and Cynthia Erivo (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 7, 2022 |archive-date=December 13, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221213153530/https://variety.com/2022/film/news/wicked-movie-cast-ethan-slater-1235452035/ |url-status=live }}</ref> ** Карис Мъсънгоул – Елфаба като малка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.playbill.com/article/15-swankified-easter-eggs-in-wickeds-official-trailer|заглавие=15 Swankified Easter Eggs in Wicked's Official Trailer|издател=Playbill|дата=15 май 2024|достъп_дата=18 май 2024}}</ref> * [[Ариана Гранде]] – Галинда Ъпланд, популярна млада жена, която по-късно става Глинда, добрата вещица на Севера.<ref name="ShafferDonnelly" /><ref name="Jackson"/> * Джонатан Бейли – Фийеро Тигелаар, уинкски принц, който среща Елфаба и Галинда в училището.<ref name="Malkin">{{Cite web |last=Malkin |first=Marc |date=2022-09-21 |title=Jonathan Bailey Joins 'Wicked' Movies as Fiyero (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |access-date=2022-09-21 |website=Variety |language=en-US |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205245/https://variety.com/2022/film/news/jonathan-bailey-wicked-movies-fiyero-1235343153/ |url-status=live }}</ref> * [[Мишел Йео]] – Мадам Морибъл, декан на университета „Шиз“<ref name="MalkinYeoh">{{cite web |last1=Malkin |first1=Marc |title=Michelle Yeoh to Star in ''Wicked'' Movies as Madame Morrible (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=8 December 2022 |date=December 8, 2022 |archive-date=February 15, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230215205241/https://variety.com/2022/film/news/michelle-yeoh-wicked-madame-morrible-1235454299/ |url-status=live }}</ref> * [[Джеф Голдблум]] – вълшебникът на Оз<ref name="Laudenbach">{{Cite web |last=Laudenbach |first=Sarah |date=2022-12-10 |title=Jeff Goldblum Confirmed As Wicked's Wizard Of Oz In Exciting Movie Update |url=https://screenrant.com/wicked-movie-jeff-goldblum-wizard-oz-cast-update/ |access-date=2023-10-02 |website=Screen Rant}}</ref> * Итън Слейтър – Бок, мънчкин, който е влюбен в Глинда.<ref name="Jackson" /> * Мариса Боуд – Несароуз Троп, параплегичната малка сестра на Елфаба, който по-късно става Лошата вещица на Изтока.<ref name="Kroll">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=''Wicked'' Adaptation At Universal Rounds Out Inclusive All-Star Cast With Marissa Bode, Bowen Yang and Bronwyn James |url=https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=9 December 2022 |date=December 9, 2022 |archive-date=December 17, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221217163436/https://deadline.com/2022/12/wicked-universal-marissa-bode-bowen-yang-bronwyn-james-1235194692/ |url-status=live }}</ref> ** Сесили Колет Тейлър – Несароуз като малка * [[Питър Динклидж]] – гласът на доктор Диламонд, професор в университета „Шиц“<ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=2024-04-10 |title='Wicked' Casts Peter Dinklage as Dr. Dillamond the Goat |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/peter-dinklage-wicked-movie-voice-dr-dillamond-1235871404/ |access-date=2024-04-10 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> * Боуен Янг – Пфани, един от приятелите на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Браунуин Джеймс – ШенШен, друга приятелка на Галинда в колежа.<ref name="Kroll" /> * Кеала Сетъл – мис Кодъл * Арън Тео – Аверик, приятел на Фиеро * Гресия де ла Паз – Джилиган * Колин Майкъл Кармайкъл – професор Никидик, професор в университета „Шиц“ * Адам Джеймс – бащата на Глинда * Алис Фърн – майката на Глинда * Анди Найман – Фрекспар Троп, бащата на Елфаба и Несароуз и губернатор на Мънчкинландия. * Къртни Мей-Бригс – Мелена Троп, майката на Елфаба и Несароуз * Шарън Д. Кларк – гласът на Мидуайф * Джена Бойд – Вълк доктор == Пост-продукция и визуални ефекти == На 6 февруари 2024 г. е потвърдено в „[[Туитър]]“, че „Индустриал Лайт анд Маджик“ и „Фреймстор“<ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2024-02-12 |title=Wicked: Part One |url=https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ |access-date=2024-04-19 |website=The Art of VFX |language=fr-FR |достъп_дата=2024-05-18 |архив_дата=2024-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240214140639/https://www.artofvfx.com/wicked-part-one/ }}</ref> ще осигурят визуалните ефекти на филма. Пабло Хейман е ръководител на визуалните ефекти за продукцията, а Чу работи дистанционно с монтажиста Майрън Кърстейн чрез комуникация през новоиздадения „Апъл Вижън Про“.<ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754918878638133500 twitter.com]</ref><ref>[https://twitter.com/jonmchu/status/1754760775145787902 twitter.com]</ref><ref>{{Cite web |last=Frei |first=Vincent |date=2023-11-02 |title=Killers of the Flower Moon: Pablo Helman – Production VFX Supervisor – ILM |url=https://www.artofvfx.com/killers-of-the-flower-moon-pablo-helman-production-vfx-supervisor-ilm/ |access-date=2024-02-08 |website=The Art of VFX |language=fr-FR}}</ref> == Премиера == Оригинално обявен като един филм, „Злосторница“ е разделен на две части през април 2022 г. Първата половина излиза по кината от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“ на 22 ноември 2024 г. във формати RealD 3D, [[IMAX]] и Dolby Cinema. Премиерните дати са ревизирани от предишните обявявания на 20 декември 2019 г., 22 декември 2021 г. и 25 декември 2024 г.,<ref name="TwoPart">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022 |archive-date=August 7, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220807200046/https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |url-status=live }}</ref> докато сегашната премиера през ноември избягва конкуренцията с „[[Аватар 3]]“ и „Соник: Филмът 3“, в който първият филм по-късно е отложен през 2025 г., след ''Thunderbolts*'', и по-късно „[[Муфаса: Цар лъв]]“ заема датата.<ref name="WickedNovember">{{cite web |last=Petski |first=Densie |date=March 14, 2023 |title=Universal Moves Up 'Wicked' Part 1 Release Date |url=https://deadline.com/2023/03/universal-wicked-part-1-release-date-move-musical-movie-1235298810/ |access-date=March 14, 2023 |website=Deadline}}</ref> === Продължение === {{main|Злосторница: Част втора}} Продължението „[[Злосторница: Част втора]]“ се очаква да излезе на 21 ноември 2025 г., след като преди е насрочено за 25 декември 2025 г.<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2023-06-20 |title=''Wicked Part Two'' From Universal And Jon Chu Moves Up A Month To Thanksgiving 2025 |url=https://deadline.com/2023/06/wicked-part-two-universal-jon-chu-moves-thanksgiving-2025-1235420679/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == В България == В България филмът излиза по кината на същата дата в разпространение от „Форум Филм България“ във формати 2D и 3D с дублирана и субтитирана версия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/zlostornica-prevzema-v-kinata-ot-22-noemvri.html|заглавие=„Злосторница“ превзема в кината от 22 ноември|цитат=Дългоочакваната филмова адаптация на любимия бродуейски мюзикъл изгрява на големия екран, обещавайки вълшебно пътешествие|издател=njoy.bg|дата=9 септември 2024|достъп_дата=5 октомври 2024}}</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Елфаба || [[Керана]] |- | Галинда || Яна Янчева |- | Вълшебникът || [[Симеон Владов]] |- | Мадам Морибъл || [[Симона Нанова]] |- | Фийеро Тигелаар || [[Теодор Койчинов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiofresh.bg/news/music/2024-11-14/teo-kojchinov-ozvuchava-princ-fijero-ot-quotzlostornicaquot-v-bulgariia.html|заглавие=Тео Койчинов озвучава принц Фийеро от „Злосторница“ в България|издател=radiofresh.bg|дата=14 ноември 2024|достъп_дата=16 ноември 2024}}</ref> |- | Несароуз || [[Димитрина Германова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа || [[Мариета Петрова]] |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]]<br>[[Пламен Чернев]]<br>Мартин Станев<br>[[Пламен Цветанов]]<br>Ралица Христова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.wickedmovie.com/}} * {{imdb title|1262426}} * {{kino.dir.bg film|15982}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на Джон Чу]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] oqiu2zpgwledwhbujymctojtryv1v79 0 866556 12419157 12294804 2024-11-21T21:21:27Z PowerBUL 202075 12419157 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Никола Попов|Никола Попов|с картинка=да|тип=личност}} {{Личност|политик | вложки = | още = {{Депутат-България|у=1}} }} '''Никола Куцаров Попов''' е български [[революционер]] и [[политик]]. == Биография == Роден е през 1850 г. в [[Шумен]] във виден шуменски род. Получава образование в родния си град. От 1873 до 1876 г. членува в шуменския революционен комитет. Сподвижник е на [[Панайот Волов]]. През 1875 г. е задържан заедно с други по време на френската сватба (прекъсване на сватбата между българка и белгиец).{{неясно}} По време на временно руско управление е помощник-кмет на града. От 1878 до 1879 г. е председател на Градския управителен съвет на Шумен. С либерални убеждения. В учредителното събрание е депутат „по звание“ като председател на шуменския градски съвет.<ref>Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 222</ref> Не е известно кога и къде е починал. == Източници == <references /> {{Пост начало}} {{Пост| [[Кметове на Шумен|Кмет на Шумен]] |юли 1881|20 октомври 1881|[[Никола Българов]]|Иван Байнов}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|Шумен|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Попов, Никола}} [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Кметове на Шумен]] [[Категория:Родени в Шумен]] dsuyprjwq2eqc9xsg6yavag9v7j84jn 0 866736 12418666 12417411 2024-11-21T12:14:12Z 2A01:5A8:30A:796:89C4:2CA7:F734:17E6 /* Участници */ 12418666 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Помниш ли текста?“ | Име в оригинал = Don’t Forget The Lyrics | Лого = П464421122101316498582418.jpg | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикална игра | Формат = | Създател(и) = Джеф Аплоф | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Керана]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 6 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Евгени Димитров]] – Маестрото | Изпълнителни продуценти = „ЕМД Ентертеймънт“ | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = ''Banijay Rights'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[5 ноември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/ }} '''„Помниш ли текста?“''' ({{lang|en|Don’t Forget The Lyrics}}) е музикална тв игра на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия е по лиценз на Banijay Rights, глобалното подразделение за разпространение на световната компания за съдържание Banijay Entertainment.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/chetiri-populjarni-televizionni-igri-debjutirat-v-efira-na-btv.html Четири популярни телевизионни игри дебютират в ефира на bTV]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" width="50%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |Водещ ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 25px" |Старт ! style="padding: 0px 25px" |Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- |height="10" bgcolor="DarkOrange"| |1 |[[Би Ти Ви|bTV]] |[[Керана]] |2024 (есен) |6 |5 ноември | |вторник и сряда,<br>22:00 – 23:00 |} == Регламент == Всеки епизод един участник ще е в центъра на вниманието в уютното студио, наподобяващо караоке бар. Водещата Керана ще бъде до него, заедно с музикантите от „Ку-Ку бенд“ и Евгени Димитров – Маестрото. Участникът ще може да избере песен от девет различни музикални категории и да я изпълни на живо с бенда, докато текстът се проектира на екран, точно като на караоке. Всяка категория ще представя различни музикални жанрове, периоди, теми или изпълнители, включващи популярни хитове и нови песни. В играта когато музиката спре и текстът изчезне, участникът трябва да допълни липсващите думи. Той ще печели награди, като напредва по паричната скала, и ще му трябват добри музикални познания, памет и артистичен талант. Освен това в шоуто има и „Златна песен“, за която участникът ще може да се бори за голямата награда. == Първи сезон == На 9 юли 2024 г. bTV Media Group, обявява, че е придобила правата за създаване и излъчване на 4 развлекателни тв игри. Това са продукциите: „[[Коя е тази песен?]]“, „Помниш ли текста?“, „[[Колко ми даваш?]]“ и „[[Кажи честно]]“. На 20 септември е пуснат кастинг за предаването „Помниш ли текста?“. Водеща на предаването е певицата [[Керана]]. Бенд на шоуто е „[[Ку-Ку бенд]]“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/novini/kerana-shte-e-vodeshta-i-na-novata-muzikalna-igra-pomnish-li-teksta-ot-5-noemvri-v-22-00-chasa-po-btv-1.html Керана ще е водеща и на новата музикална игра „Помниш ли текста?“ от 5 ноември в 22:00 часа по bTV]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Участник ! Печалба |- |align="center"|1<br>{{small|(05.11.24)}} |Ваня Митева |align="center"|3000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|2<br>{{small|(06.11.24)}} |Бейхан Ахмед |align="center"|0 лв. |- |rowspan="2"| Никол Николова |rowspan="2" align="center"|5000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|3<br>{{small|(12.11.24)}} |- |rowspan="2"| Димитрина Цветкова |rowspan="2" align="center"|0 лв. |- |rowspan="2" align="center"|4<br>{{small|(13.11.24)}} |- |rowspan="2"| Виктория Милева |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|5<br>{{small|(19.11.24)}} |- |rowspan="2"| Борис Маринов |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |align="center"|6<br>{{small|(20.11.24)}} |- |align="center"|7<br>{{small|(26.11.24)}} | |align="center"| |- |align="center"|8<br>{{small|(27.11.24)}} | |align="center"| |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/ Официален уебсайт] * {{Facebook|pomnishliteksta|„Помниш ли текста?“}} * {{Instagram|pomnishliteksta|„Помниш ли текста?“}} * [https://www.tiktok.com/@pomnishliteksta „Помниш ли текста?“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/60996/pomnish-li-teksta „Помниш ли текста?“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/?box=voyobox_new&type=voyo-category&id=346 „Помниш ли текста?“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] ew2stouu3yvz14dh5bqsccpc6xbxytr 0 866890 12419169 12302040 2024-11-21T21:32:21Z Sijorl49 259021 Поправена печатна грешка, префразиране, добавена препратка 12419169 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Илия“ | име-оригинал = Храм св. пророка Илије | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Сърбия | населено място = [[Шипиково]] | вероизповедание = [[Сръбска православна църква]] | епархия = [[Тимошка епархия|Тимошка]] | архиерейско наместничество = Зайчарско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети пророк Илия“''' ({{lang|sr|Храм св. пророка Илије}}) е [[Българско възраждане|възрожденска]] [[православие|православна]] църква в зайчарското село [[Шипиково]], североизточна [[Сърбия]]. Част е от [[Тимошка епархия|Тимошката епархия]] на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. == История == Храмът е издигнат в началото на XX век, когато Шипиково е в [[Княжество България]] и е част от [[Видинска епархия|Видинската епархия]] на [[Българската екзархия]]. Църквата е изписана от дебърския майстор [[Мелетий Божинов]].<ref name="Василиев 261">{{Василиев|261}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|Македония|Сърбия}} [[Категория:Църкви в Тимошката епархия|Илия (Шипиково)]] [[Категория:Град Зайчар]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Илия (Шипиково)]] babsosy5ue3g60je9ug5ehcjrhfy0dh 0 867267 12419027 12383634 2024-11-21T19:16:15Z Funnytu 88100 12419027 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Цената да те обичам | Име в оригинал = El precio de amarte | Лого = | px = | Жанр = [[Теленовела]] | Формат = | Създател(и) = [[Габриела Ортигоса]] | базиран на = ''Дива земя''<br>от Инес Гомес | Сценарий = Фермин Сунига<br>[[Рикардо Техеда]]<br>Вероника Суарес<br>Мария де ла Пас Агире<br>Хуан Карлос Техеда | Режисура = Ектор Маркес<br>Енрике Аройо | Камера = Виктор Сото<br>Карлос Ордониес | Актьори = Маркус Орнелас<br>[[Скарлет Грубер]]<br>[[Алехандра Барос]]<br>Хорхе Поса | Начална мелодия = ''La corazonada''<small> (в изпълнение на Кристиан Нодал)</small> | Крайна мелодия = | Страна = {{MEX}}<br>'''Филмово студио'''<br>''[[Телевиса Сан Анхел]]''<br>'''Локации'''<br>[[Халапа (Веракрус)|Халапа]], [[Веракрус]] | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = | Епизоди = 50 | Изпълнителен продуцент = [[Кармен Армендарис]] | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Абраам Кинтеро Ботейо<br>Андреа Санчес Мояно | Времетраене = 41 – 44 минути | Дистрибуция = ''[[Телевиса Интернасионал]]'' | ТВ Канал = [[Las Estrellas]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]]<br>2160p [[4K резолюция|4K]] UHDTV | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 2 септември 2024 –<br>8 ноември 2024 | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/el-precio-de-amarte }} '''''Цената да те обичам''''' ({{Lang|es|El precio de amarte}}) е мексиканска теленовела, режисирана от Ектор Маркес и Енрике Аройо и продуцирана от [[Кармен Армендарис]] за ''[[ТелевисаУнивисион]]'' през 2024 г. Версията, разработена от [[Габриела Ортигоса]], е базирана на португалската теленовела ''Дива земя'', създадена от Инес Гомес през 2019 – 2021 г.<ref name="Universal">{{cite web |last1=Pereda Maldonado |first1=Armando |title=Celos y abusos serán "El precio de amarte" |url=https://www.eluniversal.com.mx/espectaculos/celos-y-abusos-seran-el-precio-de-amarte/ |website=El Universal|access-date=26 July 2024 |language=es |date=26 July 2024}}</ref> В главните роли са Маркус Орнелас и [[Скарлет Грубер]], а в отрицателните – [[Алехандра Барос]] и Хорхе Поса. == Сюжет == Диого/Родриго, разследващ съдебен агент, се завръща в родния си град, за да търси справедливост, изправяйки се срещу Едуарда, жената, отговорна за смъртта на родителите му, но животът му претърпява неочакван обрат, когато се среща отново с Амелия, дъщерята на Едуарда. Едуарда е икономка в имението „Ла Фортуна“ и любовница на Клементе Коварубиас, бащата на Диого. Едуарда забременява с надеждата да убеди Клементе да напусне жена си Тереса, но той вместо това ѝ дава значителна сума пари и настоява тя да напусне имението незабавно. Едуарда търси помощта на Хорхе и брат му, за да отвлекат Диого, и да накара Клементе да плати за отказа си. Клементе, в отчаян опит да го спаси, е убит от Хорхе в присъствието на Диого. Братът на Хорхе не успява да убие Диого и го оставя изоставен на произвола на съдбата в Гватемала. Тереса ​​умира, след като изпада в депресия, а най-малкият ѝ син Бернардо е изпратен в сиропиталище. Диого е изправен пред множество предизвикателства, за да се измъкне от улицата, и когато е задържан за грабеж, той среща Ектор Сарате, федералният агент, назначен от властите да го открие. Ектор информира Диого, че майка му е починала и брат му е осиновен, така че той предлага да се грижи за него и да му даде фамилното си име. От този момент нататък Диого става Родриго Сарате и си обещава да намери човека, отговорен за неговото отвличане и смъртта на родителите му. Години по-късно Родриго хваща Хорхе при нападение и веднага го разпознава по татуировката на ръката му. Хорхе му разкрива, че човекът, който е поръчал отвличането му, е Едуарда, настоящата собственица на „Ла Фортуна“. Родриго напуска работата си, за да се върне във фермата в търсене на справедливост. Амелия, сега ветеринарен лекар в имението, е омъжена за Иван, лекар, който притежава градската болница, от когото има син, Мартин. Бракът е кошмар заради ревността на Иван. При завръщането на Родриго в града се случва автомобилна катастрофа с участието на Амелия и нейния син, което кара Родриго да се притече на помощ. В болницата той открива, че жената, която е спасил, е неговата приятелка от детството Амелия, която усеща моментална връзка с него. Едуарда благодари на Родриго за героичната му постъпка и той я моли за работа с идеята да я разследва и да има необходимите доказателства, за да я изпрати в затвора. Ето как той открива мръсния бизнес на Едуарда и кого е отстранила от пътя си, за да придобие повече власт и богатство. Родриго никога не е очаквал да се влюби в Амелия, която е съсредоточена върху отглеждането на сина си, въпреки взаимното си привличане. Виждайки, че губи Амелия, Иван е решен да саботира Родриго. Родриго се разкъсва между любовта и търсенето на справедливост, докато Амелия се бори между лоялността си към семейството си и чувствата си към Родриго. == Актьори == * Маркус Орнелас – ''Родриго Сарате / Диого Коварубиас'' * [[Скарлет Грубер]] – ''Амелия Ферейра Салдивар'' * [[Алехандра Барос]] – ''Едуарда Салдивар де Ферейра'' * Хорхе Поса – ''Иван Франко'' * Енок Леано – ''Ектор Сарате'' * Ракел Гарса – ''Перпетуа Бариентос'' * Урсула Прунеда – ''Арминда Бариентос де Крус'' * Алехандра Аброси – ''Катя Фигероа'' * Антон Араиса – ''Франсиско Ферейра'' * Хуан Карлос Барето – ''Томас Франко'' * Вероника Хаспеадо – ''Росета Салдивар'' * Рубен Самора – ''Енрике Толедо'' * Игнасио Гуадалупе – ''Норберто Крус'' * [[Габриел Порас]] – ''Хорхе Нието'' * Аранча Руис – ''Диана Нието'' * Епи Велес – ''Санат Ривас Фигероа'' * Висенте Тамайо – ''Алфонсо Ферейра Салдивар'' * Нина Рубин – ''Лия Гарса'' * Себастиан Поса – ''Таво Крус Бариентос'' * Хосе Даниел Фигероа – ''Андрес Ривас'' * Кенет Лавил – ''Мартин Фарнко Ферейра'' * Ана Селесте – ''Тина Отеро'' * Илсе Икеда – ''Канди Меса'' * Еду Марури – ''Рамиро / Фелипе Куеста'' * Валерия Бургос – ''Олга Таварес'' * Паула Качо – ''Джина Мартинес'' * Фернандо Ребейл – ''Оскар Гарса Бариентос'' * Николаса Ортис Монастерио – ''Нубия Алегре'' * Марсия Кутиньо – ''Хулиана Нава де Толедо'' * Сесар Акоста – ''Давид Толедо Нава'' * Икер Мадрид – ''Самуел Мехия'' * Хуан Карлос Ремолина – ''Тарек Сото'' * Хуанпа Молина – ''Диого (дете)'' * Айнара Камила – ''Амелия (дете)'' == Премиера == Премиерата на „Цената да те обичам“ е на 2 септември 2024 г. по [[Las Estrellas]].<ref>{{cite web |last1=Mobarak |first1=Santiago |title=Marcus Ornellas y Scarlet Gruber deslumbran en el primer póster de 'El precio de amarte' |url=https://www.lasestrellas.tv/entretenimiento/el-precio-de-amarte-ve-el-poster-oficial-de-la-telenovela |website=lasestrellas.tv |access-date=4 August 2024 |language=es |date=2 August 2024}}</ref> Последният 50 епизод е излъчен на 8 ноември 2024 г. {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:100%;" |- ! scope="col" style="width:10%;" rowspan="2"| Година ! scope="col" style="width:28%;" rowspan="2"| Излъчване ! scope="col" style="width:7%;" rowspan="2"| Брой<br />епизоди ! scope="col" colspan=2| Премиера ! scope="col" colspan=2| Финал |- ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:7%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Зрители (в млн.) ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:10%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Зрители (в млн.) |- ! rowspan=2 style="background:#F9F9F9;text-align:center"| '''2024''' | понеделник-петък 21:30 ч. | 50 | 2 септември 2024 ! 2.48<ref>[https://x.com/PRODU/status/1831146498655957237 @PRODU (3 de septiembre de 2024). «Ratings México - 2 de septiembre de 2024». X (antes Twitter) (tuit).]</ref> | 8 ноември 2024 ! 2.26<ref>[https://x.com/PRODU/status/1856156141052436633 @PRODU (11 de noviembre de 2024). «Ratings México - 8 de noviembre de 2024» (tuit) – via X/Twitter.]</ref> |- |} == Продукция == През май 2024 г. теленовелата е обявена предварително от ''[[ТелевисаУнивисион]]'' за телевизионния сезон 2024 – 2025 г.<ref>{{cite web |title=UpFront 2024-25 TelevisaUnivision: Aquí las telenovelas y programas de estreno que vienen en camino |url=https://eldiariony.com/2024/05/15/upfront-2024-25-televisaunivision-aqui-las-telenovelas-y-programas-de-estreno-que-vienen-en-camino/ |website=El Diario Nueva York |access-date=26 July 2024 |language=es |date=15 May 2024}}</ref> Месец по-късно е обявено, че Маркус Орнелас и [[Скарлет Грубер]] ще изпълняват главните роли.<ref name="Leads">{{cite web |last1=González |first1=Moisés |title=Scarlet Gruber y Marcus Ornellas protagonizan la telenovela El precio de amarte |url=https://peopleenespanol.com/scarlet-gruber-marcus-ornellas-protagonizan-telenovela-el-precio-de-amarte-8670328 |website=People en Español|access-date=26 July 2024 |language=es |date=27 June 2024}}</ref> Записите започват на 26 юли 2024 г. в [[Халапа (Веракрус)|Халапа]], [[Веракрус]].<ref name="Produ">{{cite web |title=TelevisaUnivision comienza el rodaje en Veracruz de la telenovela El precio de amarte |url=https://www.produ.com/television/noticias/televisaunivision-inicia-grabaciones-en-veracruz-de-la-telenovela-el-precio-de-amarte/ |website=produ.com |access-date=26 July 2024 |language=es |date=25 July 2024}}</ref> Теленовелата има потвърдени 50 епизода за излъчване.<ref name="Universal">{{cite web |last1=Pereda Maldonado |first1=Armando |title=Celos y abusos serán "El precio de amarte" |url=https://www.eluniversal.com.mx/espectaculos/celos-y-abusos-seran-el-precio-de-amarte/ |website=El Universal|access-date=26 July 2024 |language=es |date=26 July 2024}}</ref> == Версии == * ''Дива земя'' (оригинална история), португалска теленовела, излъчвана в периода 2019 – 2021 г., създадена от Инес Гомес, режисирана от Хорхе Кирога и продуцирана от SP Televisão и SIC, с участието на Жоал Катаре и Мариана Монтейро. == Външни препратки == * [https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/el-precio-de-amarte Официален сайт] * {{imdb title|32872871}} == Източници == <references/> [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] [[Категория:Теленовели и сериали на „ТелевисаУнивисион“]] 9w33zzjdjzm9b16papy1cr81hodklfl 0 869428 12419503 12374900 2024-11-22T06:13:49Z 212.39.89.215 12419503 wikitext text/x-wiki {{Водопад | име = Можкандови водопади | картинка = Можкандови водопади.jpg | описание = | карта = България |lat_dir = N|lat_deg =42 |lat_min =32 |lat_sec =3.1452 |lon_dir = E|lon_deg =23 |lon_min =32 |lon_sec =42.165 | карта_описание = | място = | координати = {{Coord|42.5342070|N|23.54504629|E|}} | държава = {{Flag|България}} | вид = | река = | височина = | ширина = | дебит = | надморска височина = 850 m н.в. | населени места = [[Долни Пасарел]] | бележки = | общомедия = }} '''Можкандовите водопади''' представляват поредица от [[водопад]]и<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.top-rated.online/cities/Pancharevo/place/p/11868246/Можкандови+водопади|заглавие=Можкандови водопади}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wikimapia.org/#lat=42.534207&lon=23.545046&z=13|заглавие=Можкандовите водопади в Wikimapia}}</ref> в близост до село [[Долни Пасарел]], [[Панчарево (район)|Район Панчарево]], [[Столична община|Община Столична]], [[София (област)|Област София-град]], недалеч от [[Републикански път II-82|Републиканския път II-82]]. Разположени са на около 850 m н.в. Намират се на 25 км югоизточно от центъра на град [[София]] и 7 км източно от село [[Долни Пасарел]]. == География == Можкандовите водопади се намират в югозападния дял на [[Лозенска планина]], покрай [[Панчаревски пролом|Панчаревския пролом]]. Живописната каскада е образувана по течението на безименен ручей, който се влива в реката Църни вир, която е десен приток на реката [[Искър]]. Височината на отделните водопади варира от 2 до 4 метра. == Туризъм == До водопадите се стига по тясна горска пътечка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://drumivdumi.com/pasarelski-manastir-revulsko-kale/|заглавие=Разходка около Долнопасарелския манастир|автор=Ели Иванова|труд=Друми в думи}}</ref>, започваща от [[Долнопасарелски манастир|Долнопасарелския манастир]] „Св. св. Петър и Павел“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pasarel.eu/index.php/veroizpovedanie/manastir-svsvappetar-i-pavel|заглавие=Долнопасарелски манастир}}</ref>, като дължината на маршрута е около 0,8 км и е предимно изкачване. Най-доброто време за посещаване на забележителността е периодът на пролетното пълноводие. През горещите месеци водопадите пресъхват. == История == Каскадата се намира под върха Голяма Ревуля (1018 m н.в.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pancharevo.org/places?region=долни-пасарел&landmarks=418|заглавие=Връх Голяма Ревуля}}</ref>, върху който са разположени останките от средновековната крепост Ревулско кале<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bulgariancastles.com/s-dolni-pasarel-ukrepen-grad-ravulya/|заглавие=Крепост „Ревулско кале“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pasarel.eu/index.php/zabelezhitelnosti/revulsko-kale|заглавие=Руини „Ревулско кале“}}</ref>. == Галерия == <gallery class="center"> Информационна табела на Можкандовите водопади.jpg|Информационна табела на Можкандовите водопади Маркировъчна табела за Можкандовите водопади (1).jpg|Маркировъчна табела близо до Долнопасарелския манастир Маркировъчна табела за Можкандовите водопади (2).jpg|Маркировъчна табела Маркировъчна табела за Можкандовите водопади (3).jpg|Маркировъчна табела преди водопадите </gallery> == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Долнопасарелски манастир]] * [[Лозенска планина]] * [[Долни Пасарел]] * [[Панчаревски пролом]] [[Категория:Водопади в България]] [[Категория:Долни Пасарел]] tprpc8354pc8qxvcz4ctt40cftiowsz 0 870367 12419691 12373678 2024-11-22T10:48:55Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Pan_Zhanle_(潘展乐)_celebrating_at_the_2024_Summer_Olympics_in_Paris_in_August_2024_(cropped).png“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Krd|Krd]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:Pan Zhanle (潘展乐) celebrating at the 2024 Summer 12419691 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пан Жанле | категория = олимпиец | описание = китайски плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = | постижения = | награди = }} }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|Олимпийски игри}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2024|Париж 2024]]|100 м свободен стил}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2024|Париж 2024]]|4х100 м съчетано}} {{СребъренМедал|[[Летни олимпийски игри 2024|Париж 2024]]|4х100 м съчетано смесена щафета}} {{МедалКрай}} '''Пан Жанле''' ({{lang|zh|潘展乐}}) е [[китай]]ски плувец, световен и олимпийски рекордьор в дисциплината 100 метра [[свободен стил]]. Носител на два златни медала от [[Летни олимпийски игри 2024|олимпийските игри в Париж през 2024 година]] в дисциплините 100 метра свободен стил и 4х100 метра съчетано плуване.<ref>[https://bntnews.bg/news/pan-zhanle-specheli-olimpiyska-titla-na-100-m-svoboden-stil-i-postavi-nov-svetoven-rekord-1287849news.html Пан Жанле спечели олимпийска титла на 100 м свободен стил и постави нов световен рекорд]</ref> Той е първият плувец в историята, който пада под 22 секунди на 50 метра свободен стил, под 47 секунди на 100 метра свободен стил и под 1:45 на 200 метра свободен стил. На 31 юли 2024 година в [[Париж]] поставя световен рекорд на 100 метра свободен стил с време 46.40 секунди. == Успехи == === Олимпийски игри === *{{gold01}} – [[Летни олимпийски игри 2024|Париж 2024]] – 100 м свободен стил *{{gold01}} – [[Летни олимпийски игри 2024|Париж 2024]] – 4х100 м съчетано *{{silver02}} – [[Летни олимпийски игри 2024|Париж 2024]] – 4х100 м съчетано смесена щафета === Световни първенства === *{{gold01}} – Доха 2024 – 100 м съчетано *{{gold01}} – Доха 2024 – 4х100 м свободен стил *{{gold01}} – Доха 2024 – 4х200 м свободен стил *{{gold01}} – Доха 2024 – 4х100 м свободен стил смесена щафета *{{silver02}} – Фукуока 2023 – 4х100 м съчетано == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.worldaquatics.com/athletes/1313859/zhanle-pan Профил в WorldAquatics] {{СОРТКАТ:Пан Жанле}} [[Категория:Китайски плувци]] [[Категория:Китайски олимпийски шампиони]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2024]] [[Категория:Уънджоу]] lr62sb8b61spkejlcb9ire7mtzycqzr 0 870427 12418730 12380222 2024-11-21T13:30:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 2 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12418730 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Чариз Кастро Смит | име-оригинал = Charise Castro Smith | категория = сценарист | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = жена | име-рождено = | роден-място = [[Маями]], [[Флорида]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | образование = [[Университет „Браун“]]<br>[[Йейлски университет]] | професия = Драматург, актриса, сценарист, продуцент, режисьор | брак = Джоби Ърл }} '''Чариз Кастро Смит''' ({{lang|en|Charise Castro Smith}}) е американска сценаристка, актриса, драматург, продуцент и режисьор. Най-известна е със сценария{{efn|Съвместно с Джаред Буш.}} и режисурата{{efn|Съвместно с Буш и Байрън Хауърд.}} на анимационния филм на ''[[Уолт Дисни Къмпани]]'' ''[[Енканто]]'' (2021). == Личен живот == Чариз Кастро Смит е родена в [[Маями]]<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.playscripts.com/playwrights/bios/1670|title=Charise Castro Smith {{!}} Playscripts, Inc.|website=www.playscripts.com|access-date=2017-04-07}}</ref> в семейство с кубинско-американски произход.<ref name=":3">{{Cite news|url=http://www.nydailynews.com/entertainment/charise-castro-smith-stars-antony-cleopatra-article-1.1713998|title=Charise Castro-Smith stars in 'Antony and Cleopatra'|last=Monell|first=Ray|date=March 7, 2014|work=NY Daily News|access-date=2017-04-07|language=en}}</ref> Тя завършва бакалавърска степен в Университета „Браун“ и получава магистърска степен по актьорска майсторство от Йейлския университет.<ref name=":0" /> Докато учи в университета, работи като учителка.<ref name=":3" /> Кастро Смит живее в [[Лос Анджелис]] със съпруга си актьора Джоби Ърл, с когото се запознава в Йейл.<ref name=":2">{{Cite news|url=http://www.cityartsonline.com/articles/charise-castro-smith-writes-weird-roles-women|title=Charise Castro Smith Writes Weird Roles for Women|date=June 5, 2014|work=City Arts|access-date=2017-04-07|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20170209141420/http://www.cityartsonline.com/articles/charise-castro-smith-writes-weird-roles-women|archive-date=2017-02-09|url-status=usurped}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://www.talkinbroadway.com/page/rialto/past/2014/021414.html|title=Talkin' Broadway - What's New on the Rialto? - Charise Castro Smith: "Antony and Cleopatra" - 2/14/14|website=www.talkinbroadway.com|access-date=2017-04-26}}</ref> == Образование == След като придобива бакалавърска степен от Университета „Браун“, Кастро Смит се записва в Йейлския университет, откъдето получава магистърска степен по актьорско майсторство.<ref name=":0" /> Въпреки че учи актьорско майсторство, пише пиесата ''Естрея Крус'', която е продуцирана от студентския театър на Йейл.<ref name=":1">{{Cite web|url=https://www.artistsrep.org/explore/news-center/articles/a-conversation-with-feathers-and-teeth-playwright-charise-castro-smith/|title=Meet the Playwright: Charise Castro Smith » Artists Repertory Theatre|website=www.artistsrep.org|language=en-US|access-date=2017-04-07}}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По същото време Паула Фогел, тогавашен ръководител на драматургичната програма, се превръща в неин ментор.<ref name=":1" /> == Кариера == === Вдъхновение === Много от пиесите на Кастро Смит са комедийни, фокусирани върху взаимоотношенията.<ref name=":4">{{Cite web|url=https://www.trinityrep.com/Online/default.asp?BOparam::WScontent::loadArticle::permalink=interview-with-playwright-charise-castro-smith&BOparam::WScontent::loadArticle::context_id=|title=Interview with Playwright Charise Castro Smith|website=www.trinityrep.com|access-date=2017-04-07}}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тя създава по-сложни женски роли.<ref name=":2" /> Нейните пиеси са вдъхновени от еклектична смесица от творби на [[Шекспир]],<ref name=":4" /> ''Южен парк'',<ref name=":4" /> старогръцки митове<ref name=":8">{{Cite web|url=https://halcyontheatre.org/press/pressreleases/estrellacruzcasting|title=Announcing Casting for Estrella Cruz [the junkyard queen] {{!}} Halcyon Theatre|website=halcyontheatre.org|language=en|access-date=2017-04-16}}</ref> и филми на ужасите от 70-те години на XX век.<ref name=":1" /> === Като драматург === През 2008 г. Кастро Смит пише първата си пиеса – ''Естрея Крус'', която е продуцирана от студентския театър на Йейлския университет. В центъра на сюжета е кубинско-американският обрат на старогръцкия мит за богинята [[Персефона]], чието действие се развива през XXI век.<ref>{{Cite web|url=http://www.newcitystage.com/2016/02/13/review-estrella-cruz-junkyard-queenhalcyon-theatre/|title=Review: Estrella Cruz [the junkyard queen]/Halcyon Theatre|date=February 13, 2016|website=Newcity Stage|access-date=2017-04-28}}</ref> Следващата си пиеса пише през 2011 г. През 2014 г. пише пиесата ''Гърбушкото от Севиля'', която е поставена в театър в Сиатъл. ''Гърбушкото от Севиля'' е вдъхновена от интереса на Смит към това как американците се справят с историята на Колумб и кланетата, произтичащи от неговите действия.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.brown.edu/academics/theatre-arts-performance-studies/sites/brown.edu.academics.theatre-arts-performance-studies/files/uploads/13_0709%20BTPRep_GET_article.pdf|title=Bosnian cousins, gender-bending queens, hunchbacked twin sisters, and store-front churches...|last=Jillian|first=James|work=Brown University Performance Studies|access-date=2017-03-07}}</ref> Най-продуцираната творба на Кастро Смит, ''Пера и зъби'', е представена на фестивал през 2013 г.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Вдъхновена от ''[[Хамлет]]'', филмите на ужасите от 70-те години на XX век и книгата на Джон Ронсън ''Тестът за психопат: Пътуване през индустрията на лудостта'',<ref name=":1" /> ''Пера и зъби'' се съсредоточава върху 13-годишно момиче, което губи своята майка и смята, че мащехата ѝ е демон. Както при другите пиеси на Кастро Смит, ''Пера и зъби'' включва сложна, „луда“ главна женска роля в ексцентрично-комедийна пиеса.<ref name=":1" /> В крайна сметка целта на Смит е да използва ужаса като начин да помогне на другите да разберат човешкия опит на обсебване и страх.<ref name=":1" /> По-късно пиесата е продуцирана в портландски театър. През 2017 г. пише либретото на пиесата си ''Ураганът'', която е описана като слабо свързана с Шекспировата ''[[Бурята]]''.<ref>{{Cite news |url=http://www.sandiegouniontribune.com/entertainment/sdut-la-jolla-playhouse-dna-series-2016-2016feb10-htmlstory.html |title=Playhouse's DNA fest takes on new twists |last=Hebert |first=James |work=sandiegouniontribune.com|access-date=2017-04-28 }}</ref> === Телевизионна кариера === През 2015 г. Кастро Смит дебютира като телевизионен сценарист в сериала ''[[Подли камериерки]]''. През 2016 г. тя работи както като сценарист, така и като продуцент на телевизионния сериал на ''[[Фокс Бродкастинг Къмпани]]'' ''[[Екзорсистът (сериал)|Екзорсистът]]'', както и като сценарист и съизпълнителен продуцент на пилотния сериал на [[Ей Би Си]] ''Смъртта на София Валдес''. През 2018 г. тя продължава да работи като сценарист и наблюдаващ продуцент за сериала на ''[[Нетфликс]]'' ''Свърталище на духове''. А през 2019 г. Кастро Смит е сценарист и съизпълнителен продуцент на сериала на ''Старз'' ''Сладко-горчиво''. През 2024 г. Кастро Смит пише сценария за телевизионен сериал на ''Амазон Прайм Видео''. === Кино === Кастро Смит прави своя филмов дебют във филм на ''[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]'' ''[[Енканто]]'', съсредоточен върху колумбийско момиче, на което липсват магически сили, въпреки че семейството му ги притежава.<ref name="Miranda"/> Кастро Смит е сърежисьор на филма заедно с режисьорите на ''[[Зоотрополис]]'' Байрън Хауърд и Джаред Буш и е съавтор на сценария заедно с Буш.<ref name="Miranda">{{cite web |date=June 22, 2020 |last=Evans |first=Greg |title=Lin-Manuel Miranda Confirms New Disney Animated Movie Set In Colombia |url=https://deadline.com/2020/06/lin-manuel-miranda-new-disney-animated-movie-colombia-good-morning-america-1202966143/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=June 22, 2020 }}</ref><ref>{{cite web |date=15 November 2021 |last1=Gleiberman |first1=Owen |title='Encanto' Review: Disney's Lush and Lovely Animated Fairy Tale, Fueled by a Tasty Batch of Lin-Manuel Miranda Songs |url=https://variety.com/2021/film/reviews/encanto-review-lin-manuel-miranda-1235111940/ |website=Variety }}</ref> == Външни препратки == * {{imdb name|4146781|Чариз Кастро Смит}} == Бележки == <references group="lower-alpha" /> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кастро Смит, Чариз}} [[Категория:Американски жени драматурзи]] [[Категория:Американски драматурзи]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Американски продуценти]] [[Категория:Родени в Маями]] a9wmsapvuy000zvjoyq14kgojzhph79 0 870881 12418692 12417431 2024-11-21T13:02:02Z Станислав Николаев 13436 12418692 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 2306 на „Аерофлот“|снимка=Aeroflot Tupolev Tu-134A CCCP-65120.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1986 г.|дата=[[2 юли]] [[1986]] г.|място=[[Сисолски район]], [[Автономна съветска социалистическа република Коми|Коми АССР]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[СССР]]|причина=Пожар по време на полет|тип1=„[[Ту-134|Туполев Ту-134AK]]“|авиокомпания1=„[[Аерофлот]]“|кодово име1=CCCP-65120|маршрут1=[[Воркута]] – [[Сиктивкар]] – [[Москва]]|пътници1=86|екипаж1=6|загинали1=54|оцелели1=38}} '''Полет 2306 на „Аерофлот“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[летище „Воркута“]], [[Воркута]], до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|летище „Шереметиево“]], [[Москва]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], с междинно кацане на [[летище „Сиктивкар“]], [[Сиктивкар]], управляван от „[[Аерофлот]]“. На 2 юли 1986 г. самолетът, който лети по маршрута – „[[Ту-134|Туполев Ту-134AK]]“, се разбива по време на аварийно кацане след излитане от Сиктивкар и убива 54 от 92 пътници и екипаж на борда,<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19860702-1|заглавие=ASN Aircraft accident Tupolev 134AK CCCP-65120 Kopsa|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-10-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.baaa-acro.com/crash/crash-tupolev-tu-134-syktyvkar-58-killed|заглавие=Crash of a Tupolev TU-134 in Syktyvkar: 58 killed|издател=baaa-acro.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171224101821/https://www.baaa-acro.com/crash/crash-tupolev-tu-134-syktyvkar-58-killed|архив_дата=2017-12-24|достъп_дата=2024-10-10}}</ref> някои от които загиват от вдишване на дим, а не от въздействието на самата катастрофа.<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.airdisaster.ru/database.php?id=72|заглавие=Катастрофа Ту-134А Коми УГА в районе Сыктывкара|издател=airdisaster.ru|език=ru|достъп_дата=2024-10-10}}</ref> Причината за инцидента, е пожар в задния товарен отсек, където се съхранява пътническият багаж. Екипажът се опитва да го загаси, докато капитанът и бордният инженер започват снижаване в подготовка за аварийно кацане и информират ръководителя на полетите за пожар на борда.<ref name=":1" /> При обстоятелството, че не може да направи аварийно кацане на летището, капитанът избира да кацне принудително извън него и съобщава това на [[Контрол на въздушното движение|контрола на въздушното движение]].<ref name=":1" /> Без възможност да предупреди пътниците, капитанът каца директно в гората под него, самолетът се удря в земята на 195 м от мястото, където за първи път докосва дърветата. Двете крила се откъсват от самолета, а фюзелажът се счупва на три части.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://russianplanes.net/reginfo/17418|заглавие=Туполев Ту-134АК|издател=russianplanes.net|език=ru|архив_уеб_адрес=|достъп_дата=2024-10-10}}</ref> След разбиване, пожарът унищожава по-голямата част от самолета до степен, в която останките стават почти невъзможни за изследване. Разследването продължава пет месеца. Официалното заключение е, че пожарът се разпространява много преди екипажът да започне да го гаси. Точната причина не е открита, но се предполага, че запалително устройство или незаконни запалими материали може да са в багажа на някой пътник, тъй като багажът не е проверен преди полета. Комисията успява да изключи възможността за изтичане на хидравлична течност или повреда на кабелите във вътрешните компоненти на самолета, които могат да причинят пожар.<ref name=":1" /> == Вижте също == * [[Полет 163 на „Саудиа“]] * [[Полет 111 на „Суисеър“]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Aeroflot Flight 2306|1249874319}} [[Категория:1986 година в СССР]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]] [[Категория:История на Коми]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1986 г.]] qwq562xyvtb8vi8aepmdoigsnpktrid 0 871435 12419468 12394889 2024-11-22T03:49:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419468 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = | име-оригинал = BOTAŞ Petroleum Pipeline Corporation | лого = | лого-описание = | px = | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | тип = Държавна компания | търгувана_като = | индустрия = Енергетика | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = 1974 г. | основател = [[Türkiye Petrolleri Anonim Ortaklığı]] | закриване = | град = [[Анкара]] | страна = [[Турция]] | локации = | положение = | ключови фигури = Абдувахит Фидан (председател на съвета на директорите и генерален директор)<ref name="board">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.botas.gov.tr/Sayfa/yonetim-kurulu/431 |заглавие=Board |достъп_дата=2023-10-31 |date=2023-10-01 |language=tr}}</ref> | директор = | заети = | продукти = | продукция = | услуги = Пренос на нефт и природен газ, съхранение на природен газ, търговия с природен газ | индекс = | годишни приходи = | оперативна печалба = | чиста печалба = | баланс = | активи = | пазарна капитализация = | собственик = [[Turkey Wealth Fund]] | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = Районно управление на операциите с природен газ, Районно управление на петролните операции, Оперативно управление в Дьортьол, Оперативно управление на LNG | дъщерни компании = | магазини = | девиз = | сайт =[http://www.botas.gov.tr/defaultEN.asp www.botas.gov.tr] | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''BOTAŞ Petroleum Pipeline Corporation''' ('''BOTAŞ''') е [[Турция|турска]] държавна компания за тръбопроводи за [[суров петрол]] и [[природен газ]] и за търговия с газ, главният ѝ офис се намира в Анкара. Компанията е създадена през 1974 г. като [[дъщерно дружество]] на Turkish Petroleum Corporation. От 1995 г. BOTAŞ е изцяло държавна компания. == История == BOTAŞ първоначално е създадена през 1974 г. за изграждането и експлоатацията на петролопровода Киркук – Джейхан (Иракско-турския нефтопровод). От 1987 г. BOTAŞ също участва в транспортирането на природен газ и търговски дейности. От 9 февруари 1990 г. до 2 май 2001 г. BOTAŞ има монополни права върху вноса, разпределението, продажбите и ценообразуването на природен газ.<ref name="nabucco">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nabucco-pipeline.com/company/shareholders7/botas-as/botas.html |заглавие=About us - BOTAS AS |издател=Nabucco Gas Pipeline International GmbH |достъп_дата=2008-03-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080214035419/http://www.nabucco-pipeline.com/company/shareholders7/botas-as/botas.html |archivedate=2008-02-14 |архив_дата=2008-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080214035419/http://www.nabucco-pipeline.com/company/shareholders7/botas-as/botas.html }}</ref> На практика монополът на газоразпределението на BOTAŞ приключва едва през 2007 г., когато [[Royal Dutch Shell]] и Bosphorus Gaz, съвместно предприятие на „[[Газпром]]“ и Tur Enerji, започват да продават природен газ на пазара.<ref name="reuters1">{{Cite news |url=http://uk.reuters.com/article/UK_SMALLCAPSRPT/idUKL0219827620070202 |title=Shell first to end Botas gas monopoly in Turkey |date=2007-02-02 |access-date=2008-03-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080412202614/http://uk.reuters.com/article/UK_SMALLCAPSRPT/idUKL0219827620070202 |archive-date=12 April 2008 |publisher=[[Reuters]] |url-status=dead}}</ref> В BOTAŞ работят над 2300 души. == Експлоатация на тръбопроводи == Освен петролопровода Киркук – Джейхан BOTAŞ притежава и управлява тръбопроводите за суров петрол Джейхан – Къръккале, Батман – Дьортьол и Шелмо – Батман. Той също така притежава и управлява националната газова мрежа на Турция с обща дължина от 4500 km и терминал за внос на [[втечнен природен газ]] (LNG) в Мармара Ереглиси. В международен план BOTAŞ участва в тръбопровода Баку – Тбилиси – Джейхан, участъка от [[Арабски газопровод|арабския газопровод]] между Сирия и Турция и тръбопровода Турция – Гърция.<ref name=nabucco/> Също така е партньор в проекта за газопровода [[Набуко (газопровод)|Набуко]].<ref name="rwe">{{cite press release | url = http://www.nabucco-pipeline.com/cms/upload/press_release/Press%20Release%20Nabucoo%20e%20-%20RWE%20joins%20Nabucco%20consortium%20as%20sixth%20partner.pdf | archive-url = https://web.archive.org/web/20080530002244/http://www.nabucco-pipeline.com/cms/upload/press_release/Press%20Release%20Nabucoo%20e%20-%20RWE%20joins%20Nabucco%20consortium%20as%20sixth%20partner.pdf | url-status = dead | archive-date = 2008-05-30 | title = RWE joins Nabucco consortium as sixth partner | publisher = Nabucco Gas Pipeline International GmbH | date = 2008-02-06 | accessdate = 2008-02-19 | archivedate = 2008-05-30 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080530002244/http://www.nabucco-pipeline.com/cms/upload/press_release/Press%20Release%20Nabucoo%20e%20-%20RWE%20joins%20Nabucco%20consortium%20as%20sixth%20partner.pdf }}</ref> BOTAŞ участва и в [[Трансанадолски газопровод|Трансанадолския газопровод]] (TANAP), като получава заем от 270 млн. щ.д. от [[Европейската инвестиционна банка]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://azertag.az/de/xeber/TANAP_Europaische_Investitionsbank_gewahrt_turkischem_Unternehmen_Botas_Kredit_in_Hohe_von_270_Millionen_Dollar-1548709 |заглавие=TANAP: Europäische Investitionsbank gewährt türkischem Unternehmen “Botaş” Kredit in Höhe von 270 Millionen Dollar |дата=2020-07-28 |достъп_дата=2020-11-07 |werk=azertag.az}}</ref> Компанията е в списъка на компаниите, напускащи Глобалния нефто- и газов сектор.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://gogel.org/home |заглавие=Global Oil & Gas Exit List |издател=[[Urgewald]] |access-date=2022-11-10 |language=en}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.botas.gov.tr/defaultEN.asp}} [[Категория:Предприятия в Турция]] [[Категория:Предприятия в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива]] [[Категория:Организации в Анкара]] rixibbvbp79c1fqe40uq6z1ezeylqzl 118 871540 12418928 12396921 2024-11-21T17:37:29Z 85.187.210.11 /* Телевизионни предавания */ 12418928 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{инкубатор-проверка}} '''Станислава Ганчева''' е българска актриса и телевизионна водеща. Съпруга на Актьора [[Краси Радков]] {{Личност}} ===Телевизионни предавания=== * Сутрешен блок на [[БНТ]] * Полет над ноща * [[Един за друг]] * [[Кой да знае?]] по [[БТВ]] * „Денсинг старс“ по [[БТВ]] * [[Бягство към победата]] сезон 2 по [[БТВ]] ===Биография=== Станислава Ганчева е родена на [[3 декември]] в [[София]]. Завършила е журналистика в СУ и школа по актьорско майсторство - в последния курс на Гриша Островски. Омъжена е за актьора [[Краси Радков]] . Пробива в [[БНТ]] , явявайки се на кастинг без никакви връзки. Работи в сутрешния блок със Сашо Авджиев, след което я надушва старата тв хиена Хачо Бояджиев и я кани за водеща на Полет над нощта. След пререкания с шефката на [[БНТ]] Уляна Пръмова, която не я пуска да участва в Денсинг старс. Станислава си вдига шапката и напуска. 0zdm2uvxs9nkikk3pffui4i5l9pmu93 0 871753 12419091 12412367 2024-11-21T20:12:18Z Randona.bg 249543 Изт. 12419091 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Прессъобщение}} {{Обработка}} [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. == Предистория == През [[2021]] година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web |url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/ |title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu |date=2024-11-01 |work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Реакции == [[Правителство на Сърбия|Сръбското правителство]] обявява [[2 ноември]] 2024 година за [[ден на траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. {{източник|Китайският консорциум, извършил реконструкцията, заявява, че козирката не е била част от проекта за реконструкция.|2024|11|04}}<ref>{{Cite web |url=https://n1info.rs/biznis/kineski-konzorcij-o-zeleznickoj-u-novom-sadu-nadstresnica-nije-bila-predmet-rekonstrukcije/ |title=n1info.rs |date=2024-11-01 |access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] 6ep4fyyqedndzyiav19qvbzprdpf927 12419096 12419091 2024-11-21T20:17:36Z Randona.bg 249543 +още една жертва 12419096 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Прессъобщение}} {{Обработка}} [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 15 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. == Предистория == През [[2021]] година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref>По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web |url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/ |title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu |date=2024-11-01 |work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Реакции == [[Правителство на Сърбия|Сръбското правителство]] обявява [[2 ноември]] 2024 година за [[ден на траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. {{източник|Китайският консорциум, извършил реконструкцията, заявява, че козирката не е била част от проекта за реконструкция.|2024|11|04}}<ref>{{Cite web |url=https://n1info.rs/biznis/kineski-konzorcij-o-zeleznickoj-u-novom-sadu-nadstresnica-nije-bila-predmet-rekonstrukcije/ |title=n1info.rs |date=2024-11-01 |access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] 4j0jc7phsmzbkhva46xugmajcvj903q 12419121 12419096 2024-11-21T20:38:14Z Randona.bg 249543 12419121 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени и единият умира в болницата. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. == Предистория == През [[2021]] година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката. Обществеността настоява да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] 1ysj0v3rs6f1c9lbk9zenfwz5jz5awz 12419123 12419121 2024-11-21T20:39:20Z Randona.bg 249543 Randona.bg премести страницата [[Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] като [[Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] (върху пренасочване): Извършена проверка и ред., за допълване в основното пространство 12419121 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени и единият умира в болницата. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. == Предистория == През [[2021]] година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката. Обществеността настоява да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] 1ysj0v3rs6f1c9lbk9zenfwz5jz5awz 12419125 12419123 2024-11-21T20:40:16Z Randona.bg 249543 12419125 wikitext text/x-wiki [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени и единият умира в болницата. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. == Предистория == През [[2021]] година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката. Обществеността настоява да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] rd5skb2qwzbqustgkwp8ywpmuf5hqjl 12419130 12419125 2024-11-21T20:45:06Z Randona.bg 249543 12419130 wikitext text/x-wiki [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. По-късно 15-и човек умира в болница. == Предистория == През 2021 година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката. Обществеността настоява да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] rr5vvfe11jkm12e62oy43hpaxuepzhn 12419134 12419130 2024-11-21T20:52:15Z Randona.bg 249543 12419134 wikitext text/x-wiki [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. По-късно 15-и човек умира в болница. == Предистория == През 2021 година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> {{източник|Един от ключовите елементи за реконструкцията е демонтажът на моста на Бошко Перошевич и реконструкцията на железопътния мост Жежел, по проект на Александър Бойович, изпълнен от международния консорциум ''JV Azvi - Taddei - Horta Coslada International''. Реконструкцията на гарата е част от проекта за високоскоростна жп линия Будапеща – Белград, която е част от по-широк международен железопътен проект.|2024|11|04}}<ref name="Insajder">{{Cite web|url=https://insajder.net/arhiva/vesti/u-novom-sadu-pocinje-rekonstrukcija-zeleznicke-stanice/|title=insajder.net|date=2021-07-09|access-date=2024-11-01}}</ref>{{Неработеща хипервръзка}} По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Впоследствие е направен и нов ремонт. Реновираната гара е открита на 5 юли 2024 г. – пет месеца преди навесът ѝ да рухне върху хората.<ref name=":0" /> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката. Обществеността настоява да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] clurmg29bujy63mhtn86g8wzp6p1e0v 12419140 12419134 2024-11-21T20:59:50Z Randona.bg 249543 12419140 wikitext text/x-wiki [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. По-късно 15-и човек умира в болница. == Предистория == През 2021 година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> Реконструкцията е в рамките на мащабно споразумение между Китай, Сърбия и Унгария за пускане на бърза железопътна връзка между [[Белград]] и [[Будапеща]].<ref name=":1" /> По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Впоследствие е направен и нов ремонт. Реновираната гара е открита на 5 юли 2024 г. – пет месеца преди навесът ѝ да рухне върху хората.<ref name=":0" /> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката. Обществеността настоява да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] ljquo1sv10zy7gxy0ybxk5litpauwoe 12419152 12419140 2024-11-21T21:13:40Z Randona.bg 249543 Протестите 12419152 wikitext text/x-wiki [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. По-късно 15-и човек умира в болница. == Предистория == През 2021 година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> Реконструкцията е в рамките на мащабно споразумение между Китай, Сърбия и Унгария за пускане на бърза железопътна връзка между [[Белград]] и [[Будапеща]].<ref name=":1" /> По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Впоследствие е направен и нов ремонт. Реновираната гара е открита на 5 юли 2024 г. – пет месеца преди навесът ѝ да рухне върху хората.<ref name=":0" /> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Започват протести, като едно от исканията е за публично оповестяване на цялата документация по проекта за ремонта на гарата. Протестиращите искат и по-голяма прозрачност на големите инфраструктурни проекти в страната, предимно в партньорство с китайски държавни компании. Трагедията се превръща във фактор за по-широко недоволство от авторитарното управление на Сърбия.<ref name=":1" /> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] c9hhhj6k094pu8z25k3gkurj7cdwaky 12419158 12419152 2024-11-21T21:24:39Z Randona.bg 249543 Randona.bg премести страница „[[Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]]“ като „[[Срутване на козирката на жп гара Нови Сад]]“ 12419152 wikitext text/x-wiki [[File:Novi Sad railway station canopy collapse.jpg|thumb]] '''Срутването на козирката на жп гара Нови Сад''' е инцидент, който се случва около 11:50 часа на 1 ноември 2024 година. Загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са тежко ранени. От идентифицираните жертви осем са граждани на [[Сърбия]], а едно лице е от [[Северна Македония]]. По-късно 15-и човек умира в болница. == Предистория == През 2021 година са обявени планове за реновиране и разширяване на гарата като част от усилията на сръбското правителство за ревитализация и модернизация на железопътната инфраструктура в страната, с въвеждането на високоскоростни влакове.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brza-pruga-beograd-budimpesta/|title=Kako će izgledati železnička stanica u Novom Sadu i dokle se stiglo s radovima|date=21.12.2021|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Реконструкцията включва обновяване на релсите, изграждане на нова платформа и пълна реконструкция на основната сграда с добавени асансьори за хора с увреждания. Работите започват през септември 2021 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-rekonstrukcija-dron/|title=Šta se sve radi na Železničkoj stanici kako bi Novi Sad dočekao brzi voz|last=Conić|first=Igor|date=14 февруари 2022|work=Gradnja.rs|access-date=2023-09-23}}</ref> Реконструкцията е в рамките на мащабно споразумение между Китай, Сърбия и Унгария за пускане на бърза железопътна връзка между [[Белград]] и [[Будапеща]].<ref name=":1" /> По нея работи китайският държавен консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd. Договорите не са публични.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html|заглавие="Корупцията убива". Какво стои зад строежите на Китай в Сърбия|дата=14 ноември 2024|труд=svobodnaevropa.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Реновираната сграда на гарата е открита на 19 март 2022 година, с модернизирана линия за влакове, достигащи скорости до 200 km/h между Белград и Нови Сад.<ref>{{Cite web|url=https://www.gradnja.rs/zeleznicka-stanica-novi-sad-brzi-voz-soko/|title=Kako izgleda rekonstruisana stanica i polazak brzog voza iz Novog Sada (video)|last=Conić|first=Igor|date=2022-03-18|work=Gradnja.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Впоследствие е направен и нов ремонт. Реновираната гара е открита на 5 юли 2024 г. – пет месеца преди навесът ѝ да рухне върху хората.<ref name=":0" /> == Инцидентът == На 1 ноември 2024 година, около 11:50 часа, козирката над главния вход на жп гарата в Нови Сад се срутва. В инцидента загиват 14 души, включително едно шестгодишно дете, а трима души са ранени.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/dacic-zavrsena-akcija-spasavanja-u-novom-sadu/|title=Dačić o nesreći u Novom Sadu: Završena akcija spasavanja u Novom Sadu, bilans 14 poginulih i troje povređenih|date=2024-11-01|work=Danas.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> По-късно в болницата умира тежко пострадала жена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/oshte-edna-zhertva-ot-tragediiata-v-novi-sad-pochina-tezhko-postradala-zhena-2400868|заглавие=Още една жертва от трагедията в Нови Сад: Почина тежко пострадала жена|дата=18 ноември 2024|труд=dariknews.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Реакции == Сръбското правителство обявява 2 ноември 2024 година за [[Ден на национален траур|ден на национален траур]], а в Нови Сад е обявен тридневен траур.<ref>{{Cite web|url=https://www.novosti.rs/hronika/nesrece/1425002/proglasena-trodnevna-zalost-novom-sadu-odluku-doneo-gradonacelnik-djuric|title=PROGLAŠENA TRODNEVNA ŽALOST U NOVOM SADU: Odluku doneo gradonačelnik Đurić|date=2024-11-01|work=Novosti.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Президентът на [[Унгария]] [[Виктор Орбан]] изразява съболезнования към Сърбия и семействата на загиналите.<ref>{{Cite web|url=https://www.dnevnik.rs/vesti/drustvo/madjarski-premijer-orban-izrazio-saucesce-povodom-tragedije-novom-sadu-nase-misli-molitve-su-uz-porodice-zrtava-2024-11-01|title=МАЂАРСКИ ПРЕМИЈЕР ОРБАН ИЗРАЗИО САУЧЕШЋЕ поводом трагедије у Новом Саду: "Наше мисли и молитве су уз породице жртава"|date=2024-11-01|work=Dnevnik.rs|access-date=2024-11-01}}</ref> Инженерът Даниел Дашич заявява, че козирката се е срутила поради допълнителните стоманени конструкции със стъкло, които са монтирани по време на реконструкцията.<ref>{{Cite web|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/gradjevinski-inzenjer-objasnio-kako-je-doslo-do-rusenja-nadstresnice-u-novom-sadu/|title=Građevinski inženjer objasnio kako je došlo do rušenja nadstrešnice u Novom Sadu|work=Danas.rs|date=2024-11-01|access-date=2024-11-01}}</ref> Длъжностни лица дават противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Първоначално властите отричат, китайските компании също. Експертите твърдят, че се е правил ремонт, и се появяват снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/balkans/785121-ap-zashto-v-sarbiya-horata-protestirat-sled-tragediyata-v-novi-sad-otnela-zhiv|заглавие=АП: Защо в Сърбия хората протестират след трагедията в Нови Сад, отнела живота на 15 души|фамилно_име=Стоянович|първо_име=Душан|дата=21 ноември 2024|труд=bta.bg}}</ref> Започват протести, като едно от исканията е за публично оповестяване на цялата документация по проекта за ремонта на гарата. Протестиращите искат и по-голяма прозрачност на големите инфраструктурни проекти в страната, предимно в партньорство с китайски държавни компании. Трагедията се превръща във фактор за по-широко недоволство от авторитарното управление на Сърбия.<ref name=":1" /> Президентът на Сърбия [[Александър Вучич]] заявява, че иска както политическа, така и наказателна отговорност за инцидента. == Източници == <references /> [[Категория:История на Нови Сад]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Сърбия]] c9hhhj6k094pu8z25k3gkurj7cdwaky 3 872120 12419454 12418396 2024-11-22T02:39:09Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 3 threads from [[Потребител беседа:PSS 9]] 12419454 wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == New user block 2024-11-02T13:56:35Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:56, 2 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-02T21:05:02Z: Kiril Baldev == {{чекюзър|Kiril Baldev|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:05, 2 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-03T11:07:09Z: 88.203.160.167 == {{чекюзър|88.203.160.167|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:07, 3 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-04T11:47:06Z: 217.142.21.147 == {{чекюзър|217.142.21.147|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:47, 4 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-05T07:26:22Z: 46.47.81.239 == {{чекюзър|46.47.81.239|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:26, 5 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-05T10:05:57Z: 212.5.146.76 == {{чекюзър|212.5.146.76|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:06, 5 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-05T21:21:51Z: 2A01:5A8:437:DD9C:F01A:66BF:CC54:5E93 == {{чекюзър|2A01:5A8:437:DD9C:F01A:66BF:CC54:5E93|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:22, 5 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-06T06:39:10Z: 2A01:5A8:579:4659:3529:C5BA:9B1B:B66A == {{чекюзър|2A01:5A8:579:4659:3529:C5BA:9B1B:B66A|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:39, 6 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-06T13:20:10Z: 2A01:5A8:405:D278:0:0:154E:E82B == {{чекюзър|2A01:5A8:405:D278:0:0:154E:E82B|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:20, 6 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-06T14:47:27Z: 85.187.210.11 == {{чекюзър|85.187.210.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:47, 6 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-07T11:56:51Z: 151.251.249.32 == {{чекюзър|151.251.249.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:57, 7 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-07T14:18:29Z: 91.211.190.64 == {{чекюзър|91.211.190.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:18, 7 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-07T21:10:42Z: 46.10.148.114 == {{чекюзър|46.10.148.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:10, 7 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-08T09:50:07Z: 149.62.207.105 == {{чекюзър|149.62.207.105|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:50, 8 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-08T17:19:48Z: 176.12.40.177 == {{чекюзър|176.12.40.177|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:19, 8 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-08T17:24:34Z: 87.120.15.11 == {{чекюзър|87.120.15.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:24, 8 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-09T08:05:12Z: 176.222.5.30 == {{чекюзър|176.222.5.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:05, 9 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-09T13:34:47Z: 37.63.35.238 == {{чекюзър|37.63.35.238|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:35, 9 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-09T14:18:04Z: 78.86.131.238 == {{чекюзър|78.86.131.238|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:18, 9 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-10T16:46:56Z: 46.249.89.37 == {{чекюзър|46.249.89.37|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:47, 10 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-11T16:38:43Z: 149.62.207.10 == {{чекюзър|149.62.207.10|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:38, 11 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T07:41:01Z: 213.149.157.173 == {{чекюзър|213.149.157.173|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:41, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T10:53:10Z: 2A01:5A8:52B:6B72:0:0:18FA:4469 == {{чекюзър|2A01:5A8:52B:6B72:0:0:18FA:4469|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:53, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T12:29:55Z: 217.142.21.86 == {{чекюзър|217.142.21.86|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:30, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T20:54:16Z: 151.251.115.231 == {{чекюзър|151.251.115.231|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:54, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:06:04Z: Stankatanelapa == {{чекюзър|Stankatanelapa|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:06, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:32:26Z: 2A01:5A8:44F:B17D:3506:CFEE:6575:BE2B == {{чекюзър|2A01:5A8:44F:B17D:3506:CFEE:6575:BE2B|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:32, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:40:25Z: 149.62.208.218 == {{чекюзър|149.62.208.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:40, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T12:12:50Z: 46.10.208.76 == {{чекюзър|46.10.208.76|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:13, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T16:16:14Z: 46.253.14.123 == {{чекюзър|46.253.14.123|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:16, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T16:24:34Z: 87.126.57.136 == {{чекюзър|87.126.57.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:24, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T11:43:34Z: 151.251.254.30 == {{чекюзър|151.251.254.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T13:12:49Z: 149.62.209.0 == {{чекюзър|149.62.209.0|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:12, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T17:17:18Z: 2A01:5A8:517:D947:B8A8:7681:62AA:EB1D == {{чекюзър|2A01:5A8:517:D947:B8A8:7681:62AA:EB1D|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:17, 14 ноември 2024 (UTC) aoj3ha0gzaq7dtilsx3pizrksxwi77a 0 872263 12419643 12410547 2024-11-22T10:06:26Z Arise13 47978 12419643 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Петър Маринов | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Петър Тотев Маринов | град на раждане = [[Казанлък]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 187 см<ref>{{Cite web|url=https://fpleague.bg/bg/statistics/player?teamID=1101&playerID=2717&sortID=|title=ФУТБОЛИСТИ|website=efbet Лига|accessdate=28 March 2024}}</ref> | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | номер на фланелката = 1 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Арсенал (Казанлък)|Арсенал 2000]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина]] | години = 2016–2021<br>2021–2023<br>2023–<br>2024– | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 II|ЦСКА 1948 II]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | мачове = 91<br>2<br>4<br>22 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 12 ноември 2024 | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Петър Маринов''' е български [[футболист]], [[вратар]], който играе за [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]].<ref name="soccerway">{{cite web|url=https://int.soccerway.com/players/petar-marinov/722847/|title=Bulgaria - P. Marinov - Profile with news, career statistics and history|website=Soccerway|accessdate=2018-04-21}}</ref> == Кариера == Маринов започва своята юношеска кариера в местната академия на [[ФК Арсенал (Казанлък)|Арсенал 2000]], преди да се премине в [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина]] и да се присъедини към първия отбор през 2016 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.zakazanlak.bg/sport-5/zapochva-podgotvitelniya-period-za-fk-rozova-dolina-3128|title=Започва подготвителния период за ФК „Розова долина“|website=Новини За Казанлък &#124; Другите новини за Казанлък|accessdate=28 March 2024}}</ref> На 5 юни 2021 г. играе важна роля във финала за [[Купа на Аматьорската футболна лига|Купата на аматьорска футболна лига]] срещу [[Марек (Дупница)]], спечелен от Розова долина.<ref>{{Cite web|url=https://www.marica.bg/sport/futbol/rozite-otnesoha-kupata-na-ligata-v-kazanlak|title=Розите отнесоха Купата на Лигата в Казанлък|first=Димитър|last=Комсийски|date=5 June 2021|website=marica.bg|accessdate=28 March 2024}}</ref> Няколко дни по-рано е обявено, че той ще премине в отбора от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] [[Струмска слава (Радомир)]].<ref>{{Cite web|url=https://presstv.bg/sports/%d1%83%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%84%d0%b5%d1%80-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5/|title=Успешен трансфер за вратаря на „Розите“|date=2 June 2021|website=Новините от Казанлък – PressTV|accessdate=28 March 2024}}</ref> През януари 2023 г. Маринов е трансфериран в [[ЦСКА 1948]], като се присъединява към втория им отбор.<ref>{{Cite web|url=https://presstv.bg/sports/%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%89%d0%b5-%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%86%d1%81%d0%ba%d0%b0-1948/|title=Вратар на „Розите“ ще играе за ЦСКА 1948|date=17 January 2023|website=Новините от Казанлък – PressTV|accessdate=28 March 2024}}</ref> На 3 март 2024 г. дебютира при професионалистите в мач от първенството срещу [[Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Cite web|url=https://www.kazanlak.com/news-43870.html|title=Наше момче с дебют в мъжката елитна футболна лига! / Новини за Казанлък|website=kazanlak.com|accessdate=28 March 2024}}</ref> == Успехи == === Розова долина (Казанлък) === * Купа на Аматьорската футболна лига: 2020/21 === ЦСКА 1948 II === * [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]: [[Втора професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] == Източници == <references /> {{ФК ЦСКА 1948 (София) състав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Розова долина (Казанлък)]] [[Категория:Футболисти на Струмска слава (Радомир)]] [[Категория:Футболисти на ЦСКА 1948 (София)]] {{Превод от|en|Petar Marinov|1254912609}} fitdkal9ikglttmo4kzc3aft8wevmnd 0 872265 12419644 12410559 2024-11-22T10:06:27Z Arise13 47978 12419644 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Марто Бойчев | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Марто Николов Бойчев | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | номер на фланелката = 58 | договор до = | юношески години = 2022<br>2022–2024 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | години = 2023–<br>2024–<br>2024– | отбори = {{Флагче|България}} ЦСКА 1948 III<br>{{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 II|ЦСКА 1948 II]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | мачове = 11<br>18<br>9 | голове = (0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2022–2023<br>2023–<br>2023– | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ15|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ16|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ17|България}} | национален отбор мачове = 4<br>2<br>6 | национален отбор голове = (2)<br>(1)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 12 ноември 2024 | посл_нац_отбор = 12 ноември 2024 | наем = }} '''Марто Бойчев''' е български [[футболист]], който играе като [[полузащитник]] за [[ФК ЦСКА 1948 (София)|ЦСКА 1948]].<ref name="soccerway">{{cite web|url=https://int.soccerway.com/players/marto-boychev/937486/|title= M. Boychev - Profile with news, career statistics and history|publisher=Soccerway}}</ref> == Кариера == Бойчев започва своята кариера в академията на [[Левски (София)]], преди да се присъедини към школата на [[ЦСКА 1948]] през 2022 г. На 10 февруари той дебютира за отбора в мача за [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] [[Суперкупа на България 2023|2023]] г. срещу [[Лудогорец (Разград)]] на възраст 15 години, 10 месеца и 26 дни.<ref>{{Cite web|url=https://www.novsport.com/mrezhata/tsvetomir-naydenov-pohvali-15-godishen-za-debyuta-mu-v-tsska-1948|title=Цветомир Найденов похвали 15-годишен за дебюта му в ЦСКА 1948|date=February 10, 2024|website=Novsport: Новият спортен сайт}}</ref> Бойчев прави своя дебют в [[Първа професионална футболна лига]] на 25 февруари в мач срещу [[Славия (София)]].<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/bg/news/sport/661227-mladata-nadezhda-na-tsska-1948-martin-boychev-nay-golyamata-razlika-mezhdu-yun|title=Младата надежда на ЦСКА 1948 Мартo Бойчев: "Най-голямата разлика между юношеския и мъжкия футбол е темпото на игра"|website=www.bta.bg}}</ref> == Източници == <references /> {{ФК ЦСКА 1948 (София) състав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ЦСКА 1948 (София)]] {{Превод от|en|Marto Boychev|1253319957}} s7iwb1jdb14z2r2ogqn5gqc3rmykusx 0 872324 12419680 12411294 2024-11-22T10:31:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12419680 wikitext text/x-wiki [[Файл:CG-50 Valley Forge Mk 141 Launcher 2003-06-02.jpg|мини|ПУ Mk 141 на [[ракетен крайцер|ракетния крайцер]] „Вали Фордж“ (''[[USS (префикс)|USS]] Valley Forge ([[номер на борда|CG-50]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'')]] '''Mk 141''' (Mark 141) е [[САЩ|американска]] корабна [[ракетна пускова установка]] за [[противокорабна ракета|противокорабните]] [[ракета|ракети]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“. Използва се от корабите на [[Военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]] и други страни. Състои на въоръжение от 1978 г.<ref name=helis>[http://www.helis.com/database/sys/97/ Mk 141 quad Harpoon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110723052819/http://www.helis.com/database/sys/97/ |date=2011-07-23 }}.</ref> Установката представлява рамка, на която, с фиксирван [[ъгъл]] на подем, се поставят от 1 до 4 [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пускови контейнера]] с ракети<ref name=helis />. [[Маса]]та на установката е 5900 [[кг]].<ref name=lternatewars>[http://www.alternatewars.com/BBOW/Weapons/US_GMLS.htm U.S. Navy Guided Missile Launcher Systems] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200606005916/http://www.alternatewars.com/BBOW/Weapons/US_GMLS.htm |date=2020-06-06 }}.</ref> Ъгълът на насочване на контейнерите е 35[[Градус (ъгъл)|°]].<ref name=pakdef /> Освен установката Mk 141 ракетите „Харпун“ могат да се изстрелват от установките [[Mk 112]] за [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛУР]] [[RUR-5 ASROC|ASROC]], за [[ЗРК]] [[Териер (ЗРК)|„Териер“]] и олекотените установки [[Mk 140]].<ref name=pakdef>[http://www.pakdef.info/pakmilitary/navy/harpoon.html GM/RGM/UGM-84 Harpoon/SLAM] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101113041619/http://www.pakdef.info/pakmilitary/navy/harpoon.html |date=2010-11-13 }}.</ref> == Галерия == <gallery> File:CG-47 Ticonderoga Mk 141 Launcher 2004-09-14.jpg|ПУ Mk 141 без контейнерите с ракети File:US Navy 081120-N-0000X-001 Members of USS Fitzgerald's (DDG 62) Harpoon handling team carefully lower an all-up-round Harpoon missile into its launch rack on the aft VLS deck during ammunition onload operations.jpg|Окачване на контейнер с ракета File:040525-N-3228G-011 Mk141 Launcher DD-992 Fletcher.jpg|Закрепването на контейнерите върху ПУ Mk 141 Файл:US Navy 101027-N-3374C-101 he guided-missile cruiser USS Gettysburg (CG 64) fires a Harpoon anti-ship missile at the ex-USNS Saturn during a sinkin.jpg|Пуск на ракета от установката Mk 141 </gallery> == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.seaforces.org/wpnsys/SURFACE/Mk-141-missile-launcher.htm Mk-141 Guided Missile Launching System] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|RGM-84 Harpoon}} {{Превод от|ru|Mk 141 (пусковая установка)|131514920}} [[Категория:Ракетно оръжие]] [[Категория:Американски ракети]] [[Категория:Пускови установки]] i9va73yt9cmiu7t1aqvf8cvmwx9x9wn 0 872460 12419068 12413487 2024-11-21T19:59:26Z Ket 2798 +ш превод от; +изт на български 12419068 wikitext text/x-wiki '''Граничен пазар''' (букв. превод от англ. '''''frontier market''''') е термин за [[пазарна икономика]] на [[Развиващи се страни|развиваща се страна]], която е по-развита от икономиките на [[Най-слабо развити държави|най-слабо развитите страни]], но е все още твърде малка, рискова или [[Ликвидност|неликвидна]], за да бъде класифицирана като [[Нововъзникващи пазари|нововъзникващ пазар]].<ref name="bgon_u041">{{Цитат уеб | заглавие = Гранични срещу ноновъзникващи пазари | автор = Деян Иванов | труд = Bgonair | дата = 29.01.2014 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/3-economy/16780-granichni-sreshtu-nonovyznikvashti-pazari | цитат = }}</ref> Терминът често се използва, за да опише фондовите пазари на по-малките, но все пак „инвестиционни“ държави от развиващия се свят<ref>{{Cite news|url=https://www.investopedia.com/terms/f/frontier-market.asp|title=Frontier Markets: Meaning, History, Examples|date=June 22, 2022|work=Investopedia}}</ref>. Според [[Световен икономически форум|Световния икономически форум]], граничните пазари: * споделят много привлекателни характеристики на нововъзникващите пазари; * вече биват проправяни от пионерите им; и * може би са с надценени рискове<ref>{{Cite news|url=https://www.weforum.org/stories/2024/04/five-surprising-facts-about-investing-in-frontier-markets/|title=5 things to know about investing in frontier markets|date=Apr 2, 2024|work=World Economic Forum}}</ref>. Съществуват случаи, при които дадена страна с граничен пазар в миналото е била рекласифицирана към групата на нововъзникващите пазари, но след това отново се е върнала към статуса си на пазар на границата<ref>{{Cite news|url=https://www.marketwatch.com/story/msci-downgrade-argentina-frontier-market-new-york|title=MSCI will downgrade Argentina to frontier market|date=Feb. 19, 2009|work=MarketWatch}}</ref>. == Вижте също == * [[Нововъзникващи пазари]] == Източници == {{Reflist}} {{превод от|en|Frontier market|1242983585}} [[Категория:Инвестиране]] [[Категория:Международно развитие]] [[Категория:Икономика на развитието]] c74kwa5a1vxorivimchn94r5nt6889p 12419069 12419068 2024-11-21T19:59:55Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Пазар на границата]]“ като „[[Граничен пазар]]“: според изт на български 12419068 wikitext text/x-wiki '''Граничен пазар''' (букв. превод от англ. '''''frontier market''''') е термин за [[пазарна икономика]] на [[Развиващи се страни|развиваща се страна]], която е по-развита от икономиките на [[Най-слабо развити държави|най-слабо развитите страни]], но е все още твърде малка, рискова или [[Ликвидност|неликвидна]], за да бъде класифицирана като [[Нововъзникващи пазари|нововъзникващ пазар]].<ref name="bgon_u041">{{Цитат уеб | заглавие = Гранични срещу ноновъзникващи пазари | автор = Деян Иванов | труд = Bgonair | дата = 29.01.2014 | достъп_дата = 21 ноември 2024 | уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/3-economy/16780-granichni-sreshtu-nonovyznikvashti-pazari | цитат = }}</ref> Терминът често се използва, за да опише фондовите пазари на по-малките, но все пак „инвестиционни“ държави от развиващия се свят<ref>{{Cite news|url=https://www.investopedia.com/terms/f/frontier-market.asp|title=Frontier Markets: Meaning, History, Examples|date=June 22, 2022|work=Investopedia}}</ref>. Според [[Световен икономически форум|Световния икономически форум]], граничните пазари: * споделят много привлекателни характеристики на нововъзникващите пазари; * вече биват проправяни от пионерите им; и * може би са с надценени рискове<ref>{{Cite news|url=https://www.weforum.org/stories/2024/04/five-surprising-facts-about-investing-in-frontier-markets/|title=5 things to know about investing in frontier markets|date=Apr 2, 2024|work=World Economic Forum}}</ref>. Съществуват случаи, при които дадена страна с граничен пазар в миналото е била рекласифицирана към групата на нововъзникващите пазари, но след това отново се е върнала към статуса си на пазар на границата<ref>{{Cite news|url=https://www.marketwatch.com/story/msci-downgrade-argentina-frontier-market-new-york|title=MSCI will downgrade Argentina to frontier market|date=Feb. 19, 2009|work=MarketWatch}}</ref>. == Вижте също == * [[Нововъзникващи пазари]] == Източници == {{Reflist}} {{превод от|en|Frontier market|1242983585}} [[Категория:Инвестиране]] [[Категория:Международно развитие]] [[Категория:Икономика на развитието]] c74kwa5a1vxorivimchn94r5nt6889p 4 872522 12419450 12414361 2024-11-22T02:39:04Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Уикипедия:Заявки към администраторите]] 12419450 wikitext text/x-wiki {{архив заявки към администраторите}} == Молба за съдействие с преместване на статия от инкубатора == Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие с черновата на статията за Ивайло Станев. Статията е подготвена и преминала необходимите редакции в инкубатора, като отговаря на стандартите за неутралност и достоверност. Добавих шаблон {{ш|помощ}} и пуснах заявка в „Разговори“ за преглед, но до момента няма отговор. Ще съм благодарна, ако някой администратор може да насочи вниманието на редакторите към статията или да я прегледа и премести, ако отговаря на изискванията. Благодаря предварително за съдействието! [[Потребител: Monochrome Hub]] ([[Потребител беседа: Lil | беседа]]) 10:12, 1 ноември 2024 (UTC) : {{готово}} Далеч е от идеална, но я преместих в основното пространство: [[Ивайло Станев]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:58, 1 ноември 2024 (UTC) == Молба за съдействие относно актуализиране и допълнение на статията за Петър Волгин == Здравейте, днес актуализирах и допълних статията за Петър Волгин. При опит да я публикувам се появи съобщение, че действието ми е автоматично разпознато като вредно и не е било съхранено. Позовават се на филтър за непатрулирани източници. В списъка са изброени български новинарски сайтове, два от които отстраних от препратките/ бележките. Въпреки това опитът да публикувам статията остана безуспешен. Ще съм много благодарна за указание какъв точно е проблемът и за съдествие. Предварително благодаря! [[Потребител:NaDoBe|NaDoBe]] ([[Потребител беседа:NaDoBe|беседа]]) 16:00, 4 ноември 2024 (UTC) : {{@|NaDoBe}} не сте премахнали всички, които са изброени в [[У:СФИН]]. Или трябва да намерите други източници, или трявба да помолите някой автопатрулиран редактор да прегледа дали конкретната употреба на източниците съответства на принципите на Уикипедия. Администраторите не могат да направят това, защото правата и задълженията на администраторите са други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 6 ноември 2024 (UTC) 6hkz9s0spuance4rwv9juth4yzd993u 0 872540 12419097 12414679 2024-11-21T20:18:59Z Ket 2798 за сливане; форматиране: 2×URL, 2 интервала, А|А.., й→ѝ, кавички, нов ред, пункт-ref, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12419097 wikitext text/x-wiki {{сливане|Ивица Газа}} '''Конфликтът между Газа и Израел''' е част от [[Израело-палестински конфликт|израелско-палестинския конфликт]], но също така е и арена за борби за власт между регионалните сили, включително [[Египет]], [[Иран]] и Турция заедно с Катар, които подкрепят различни страни в светлината на регионалния конфликт. Конфронтацията между Иран и Саудитска Арабия от една страна, Катар и Саудитска Арабия от друга, както и кризата в египетско-турските отношения. Конфликтът възниква след като през септември 2005 г. Израел се изтегля от [[ивицата Газа]], последвано от победа на изборите през 2006 на ислямистката политическа партия [[Хамас]] и ескалира с разделянето на палестинското правителство на правителство на [[Фатах]] на [[Западен бряг|Западния бряг]] и правителство на Хамас в Газа, и последвалото насилствено сваляне на Фатах, след като Фатах загуби изборите на Хамас. Като част от Плана за едностранно разединяване (Disengagement Plan Implementation Law) Израел запазва изключителния контрол над въздушното пространство и териториалните води на Газа, продължава да патрулира и контролира външния сухоземен периметър на сектора Газа, с изключение на най-южната ѝ граница и продължава контрола и блокадата на брега на Газа. Израел до голяма степен осигурява и контролира водната, електрическата и комуникационната инфраструктура на Газа.<ref>[http://www.abc.net.au/news/stories/2007/09/04/2024130.htm Israel threatens to cut Gaza power, water over rockets] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110629001216/http://www.abc.net.au/news/stories/2007/09/04/2024130.htm|date=29 червня 2011}} ABC Australia, 4 September 2007</ref><ref>[http://www.haaretz.com/news/diplomacy-defense/lieberman-israel-planning-to-improve-gaza-s-water-and-electricity-infrastructure-1.302680?localLinksEnabled=false Lieberman: Israel planning to improve Gaza's water and electricity infrastructure] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121103153237/http://www.haaretz.com/news/diplomacy-defense/lieberman-israel-planning-to-improve-gaza-s-water-and-electricity-infrastructure-1.302680?localLinksEnabled=false|date=3 листопада 2012}} [[Хаарец]], 18 July 2010</ref> Според [[Хюман Райтс Уоч]] и [[Амнести Интернешънъл]] Израел остава [[Окупация|окупационна]] сила според международното право.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.un.org/News/ossg/hilites/hilites_arch_view.asp?HighID=2059|заглавие=SPOKESPERSON'S DAILY HIGHLIGHTS|достъп_дата=29 квітня 2012}}</ref> [[ООН]] заявява, че счита Газа за част от „окупираните палестински територии“ в съответствие с резолюциите на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание]] и [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.un.org/News/ossg/hilites/hilites_arch_view.asp?HighID=2059|заглавие=SPOKESPERSON'S DAILY HIGHLIGHTS|достъп_дата=29 квітня 2012}}</ref> == Предпоставки == === Ограда на Газа === Оградата на Газа, завършена през 1996 г. е гранично препятствие, предпазващо от незаконно проникване от Газа в Израел и обратно. От началото на [[Интифада ал-Акса|Втората Интифада]] на жителите на Газа не е разрешено да влизат в Израел с цел намиране на работа. Специалните разрешителни за влизане в Израел за медицински цели също са значително намалени, което затруднява пътуването на палестинците.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.btselem.org/freedom_of_movement/checkpoints_and_forbidden_roads|заглавие=Checkpoints, Physical Obstructions, and Forbidden Roads|достъп_дата=26 листопада 2012}}</ref> [[Ицхак Рабин]] е първият, който предложи създаване на физическа бариера между израелското и палестинското население през 1992 г., а през 1994 г. строителството на първата ограда започва. Всъщност е ограда с датчици. След нападението срещу Бет Лид близо до град [[Нетания]], Рабин заявява: „Искаме да постигнем раздяла между нас и тях. Не искаме по-голямата част от еврейските жители на държавата Израел, 98% от които живеят в границите на суверенен Израел, включително обединения Йерусалим, да бъдат мишени на тероризма.“ == Източници == <references /> {{превод от|uk|Конфлікт між Газою та Ізраїлем|41779113}} [[Категория:Конфликти през 2006 година]] [[Категория:Израелско-палестински конфликт]] [[Категория:Религиозни войни]] [[Категория:Ивица Газа]] eofxag0n7h6qsnxryqv1gpgso9o5uoy 0 872773 12418664 12418460 2024-11-21T12:07:51Z Carbonaro. 221440 12418664 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 626 на „Йемения“|снимка=Yemenia - Yemen Airways Airbus A310-324 7O-ADJ (24810712645).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през април 2007 г.|дата=[[30 юни]] [[2009]] г.|място=[[Индийския океан]], близо до [[Коморски острови|Коморските острови]]|причина=Срив при заход поради пилотска грешка; влияние от океана|авиокомпания1=„[[Йемения]]“|маршрут1=[[Сана]] – [[Морони]]|пътници1=142|екипаж1=11|загинали1=151|оцелели1=1|кодово име1=7O-ADJ|тип1=„[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-324]]“}} '''Полет 626 на „Йемения“''' е международен пътнически полет от [[Международно летище „Сана|международното летище „Сана]]“, [[Сана]], [[Йемен]], до [[Международно летище „Принц Саид Ибрахим“|международното летище „Принц Саид Ибрахим“]], [[Морони]], [[Коморски острови|Коморските острови]], управляван от „[[Йемения]]“. На 30 юни 2009 г. около 1:50 ч. сутринта местно време [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-324]]“, който изпълнява полета, се разбива по време на заход към международното летище „Принц Саид Ибрахим“ и убива всички освен един от 153 пътници и екипаж на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.foxnews.com/story/0%2C2933%2C529499%2C00.html|заглавие=Official: Teen Girl, 14, Found Alive After Indian Ocean Jet Crash|автор=Associated Press|дата=2009-07-01|издател=foxnews.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090704060829/http://www.foxnews.com/story/0,2933,529499,00.html|архив_дата=2009-07-04|достъп_дата=2024-11-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/8125664.stm|заглавие=Yemen jet crashes in Indian Ocean|дата=2009-06-30|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-20}}</ref> Единственият, който оцелява, е 12-годишното момиче Бахия Бакари,{{refn|Съобщава се също, че възрастта на Бахари по време на инцидента е 14.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.news.com.au/story/0%2C27574%2C25717076-401%2C00.html | заглавие = Yemenia plane crash survivor found swimming among bodies in Indian Ocean | достъп_дата = 2024-11-20 | фамилно_име = Moindjie | първо_име = Ali | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2009-07-01 | труд = | издател = news.com.au | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090704113358/http://www.news.com.au/story/0,27574,25717076-401,00.html | архив_дата = 2009-07-04 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|group=Б}} което е намерено вкопчено в останките, след като плава в океана в продължение на 13 часа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/8127812.stm|заглавие=Girl survives Yemen plane crash|дата=2009-07-01|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2009/07/01/bahia-bakari-teen-survivo_n_223691.html|заглавие=Bahia Bakari: Teen Survivor Of Comoros Crash A "True Miracle"|автор=TOM MALITI and ANGELA CHARLTON|дата=2009-07-01|издател=huffingtonpost.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090704124457/http://www.huffingtonpost.com/2009/07/01/bahia-bakari-teen-survivo_n_223691.html|архив_дата=2009-07-04|достъп_дата=2024-11-20}}</ref> Момичето е изписано от болницата на 23 юли 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8166322.stm|заглавие=Yemenia crash survivor goes home|дата=2009-07-23|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-20}}</ref> Разследването установява, че инцидентът е причинен от неправилни действия на екипажа, които довеждат до срив, от който самолетът не се възстановява. Заходът е нестабилизиран, задейства различни аларми за близост до земята и показва информация за срив. Екипажът обаче е съсредоточен върху навигацията, стресиран е и не реагира адекватно на различните аларми. За инцидента допринасят лошите метеорологични условия, липсата на обучение, липсата на инструктаж на екипажа преди полета и невъзможността да се реагира правилно на алармата за издигане.<ref>{{Цитат книга|title=Rapport Final sur l’Accident Survenu le 29 Juin 2009 En mer au large de Moroni (Comores) De l’Airbus A310-324 Immatriculé 7O-ADJ Exploité par la compagnie Yemenia Airways|url=https://bea.aero/docspa/2009/7o-j090629/pdf/7o-j090629.pdf|format=PDF|accessdate=2024-11-21|year=2013-07-25|publisher=National Civil Aviation and Meteorological Agency|lang=fr|pages=11–12}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://avherald.com/h?article=41befd4e/0000&opt=0|заглавие=Crash: Yemenia A313 near Moroni on Jun 30th 2009, impacted ocean|фамилно_име=Hradecky|първо_име=Simon|дата=2013-07-29|издател=avherald.com|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Френският държавен секретар по транспорта Доминик Бюсеро казва, че [[Франция]] забранява полетите на този самолет на своя територия преди няколко години поради технически причини в оборудването на машината.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/8126576.stm|заглавие=France 'banned Yemen crash plane'|дата=2009-06-30|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Йеменският министър на транспорта Халед Ибрахим Алвазир обаче обявява, че самолетът е в съответствие с международните стандарти и че в Йемен е извършена „всеобхватна проверка“ с експерти от „[[Еърбъс]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.news.yahoo.com/4/20090701/twl-crashed-plane-s-black-box-located-41f21e0.html|заглавие=Crashed plane's black box located|дата=2009-07-01|издател=uk.news.yahoo.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090704215214/http://uk.news.yahoo.com/4/20090701/twl-crashed-plane-s-black-box-located-41f21e0.html|архив_дата=2009-07-04|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 574 на „Адам Еър“]] * [[Полет 447 на „Ер Франс“]] * [[Полет 570 на „Кения Еъруейс“]] * [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20130602161517/http://yemenia.com/DisplaySectionDetail.aspx?ID=240 Новини за полет 626] архив от 2013-06-02 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20140723184532/http://www.bea.aero/docspa/2009/7o-j090629/pdf/7o-j090629.pdf Окончателен доклад за произшествието] на френски език, архив от 2014-07-23 в „Уейбек Машин“ * [https://web.archive.org/web/20140723183114/http://www.bea.aero/docspa/2009/7o-j090629e1/pdf/7o-j090629e1.pdf Междинен протокол за произшествието] на френски език, архив от 2014-07-23 в „Уейбек Машин“ * [https://web.archive.org/web/20140723210741/http://www.bea.aero/fr/enquetes/vol.iy.626/lettre.commission.d.enquete.comorienne.5juillet2011.pdf Комисия за техническо разследване на инцидент с A310 на „Йемения“] на френски език, архив от 2014-07-23 в „Уейбек Машин“ * [https://www.youtube.com/watch?v=zav0xYT6xAo Гласов запис от пилотската кабина на полет 626 на „Йемения“] в „[[Ютюб]]“ {{Превод от|en|Yemenia Flight 626|1250609132}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти на Коморските острови]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2009 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]] nh31dbtxtlf6gkirs2j4x7m4f2drj9a 11 872799 12418741 12418047 2024-11-21T13:37:51Z Nk 399 12418741 wikitext text/x-wiki == Мащаб == В [[Софийски зоопарк|някои случай]] не се показва коректно картата или по-точно мащаба. Преди, когато беше мащаба на 1 km, нямаше проблем. [[Специални:Приноси/95.87.235.200|95.87.235.200]] 17:13, 20 ноември 2024 (UTC) : Към момента техническите възможности за този мащаб са следните: :* Да се определя автоматично (така беше до 1 ноември) - зависи от размера на обекта, но картата хваща много малка зона извън него (не се вижда околността, което е целта на картата) :* Да се фиксира определен мащаб (по подразбиране, с възможност за ръчно наместване в конкретното инфокаре). Тук проблемът е, че размерът на обектите варира - добрият мащаб за статуя е твърде едър за парк. Т.е. винаги има някакъв компромис. : За момента ще увелича мащаба по подразбиране с две степени, но е възможно на някои места пак да има проблеми. : (Идеално би било да има опция за автоматичен мащаб, но с допълнителна корекция - това обаче може да стане с промени в кода на разширението, което е сложно.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:37, 21 ноември 2024 (UTC) bbgbozw1pxsr96u6v0r79oe7oe2doc5 1 872834 12418760 12418458 2024-11-21T13:50:02Z Nk 399 /* Поредност в имената на Здравко Петров */ 12418760 wikitext text/x-wiki == Поредност в имената на Здравко Петров == Промених поредността на имената на Здравко Петров Желев. Не успях да добавя към източниците книги, която ползвах за промяната, не са достъпни онлайн: 60 години Институт за литература : юбилеен сборник 1948-2008, София, Изд. център "Боян Пенев", 2009, ISBN 978-954-8712-53-8 с. 559 Ангелова, Росица, Донка Иванова. Почетните граждани на Шумен (1942-2007), В. Търново, Фабер, 2007, ISBN 978-954-775-749-3, с. 131-132 [[Потребител:NeDa13|NeDa13]] ([[Потребител беседа:NeDa13|беседа]]) 06:33, 21 ноември 2024 (UTC) : Така е и в https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/conor/3681893. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:50, 21 ноември 2024 (UTC) bw51iuifqatlqus9rljki1h43lzpeey 12419008 12418760 2024-11-21T18:53:58Z NeDa13 205973 /* Поредност в имената на Здравко Петров */ Отговор 12419008 wikitext text/x-wiki == Поредност в имената на Здравко Петров == Промених поредността на имената на Здравко Петров Желев. Не успях да добавя към източниците книги, която ползвах за промяната, не са достъпни онлайн: 60 години Институт за литература : юбилеен сборник 1948-2008, София, Изд. център "Боян Пенев", 2009, ISBN 978-954-8712-53-8 с. 559 Ангелова, Росица, Донка Иванова. Почетните граждани на Шумен (1942-2007), В. Търново, Фабер, 2007, ISBN 978-954-775-749-3, с. 131-132 [[Потребител:NeDa13|NeDa13]] ([[Потребител беседа:NeDa13|беседа]]) 06:33, 21 ноември 2024 (UTC) : Така е и в https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/conor/3681893. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::Аз работя в Националната библиотека. При такива разминавания е добре да се уеднакви името в често ползваните източници като Уикипедия, ИСДА, Речник на българската литература след Освобождението, Литературен свят и др., тъй като иначе съществува вероятност отново да се появят неточните форми. За съжаление погрешната поредност я има и в някои печатни издания, като това например Речник по нова българска литература 1878 - 1992, София, Хемус, 1994. ::В нашата база с имена, от която сте посочили линк, присъстват всички форми на името на кирилица и латиница, с които сме установили публикации на лицето в каталога, в това число и погрешните. [[Потребител:NeDa13|NeDa13]] ([[Потребител беседа:NeDa13|беседа]]) 18:53, 21 ноември 2024 (UTC) e0ppji8ip4py6kb9vig7lip17uzfaut 0 872835 12418786 12418484 2024-11-21T14:23:07Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Флоренция (провинция)]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418786 wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Аличе Рорвахер''' ({{lang|it|Alice Rohrwacher}}) е [[Италия|италиански]] филмов режисьорк, монтажист и сценарист. Прави режисьорския си дебют с филма „Corpo celeste“ през 2011, а след това режисира значими филми като „[[Чудесата (филм)|Чудесата]]“, който печели наградата Гранд При на [[Кан (кинофестивал)|фестивала в Кан]], „[[Щастливия Лазаро]]“ (2018), който печели наградата за най-добър сценарий на същия фестивал и „[[Химера (филм)|Химера]]“ (2023). Късометражният ѝ филм „Le pupille“ (2022) получава номинация за [[Оскар]] за най-добър късометражен филм. През 2018 година е поканена да стане член на [[Академия за филмово изкуство и наука|Академията за филмово изкуство и наука]].<ref>[https://www.oscars.org/news/academy-invites-928-membership ACADEMY INVITES 928 TO MEMBERSHIP]</ref> През 2019 година е част от журито на [[Кан (кинофестивал)|кинофестивала в Кан]]. Родена е във [[Фиезоле]] като майка ѝ е италианка, а баща ѝ е германец. Прекарва детството си в [[Кастел Джорджо]] където е родена майка ѝ, а баща ѝ работи като пчелар. По-голямата и сестра се казва [[Алба Рорвахер]] и е актриса. [[Пон Джун Хо]] определя филмите и като микс от магически реализъм и неореализъм.<ref>[https://www.bfi.org.uk/news-opinion/sight-sound-magazine/features/bong-joon-ho-picks-20-upcoming-film-directors-for-2020 Bong Joon Ho's 20 upcoming directors for the 2020s]</ref> == Избрана филмография == === Режисьор === *„Corpo celeste“ (2011) *„[[Чудесата (филм)|Чудесата]]“ (2014) *„[[Щастливия Лазаро]]“ (2018) *„Le pupille“ (2022) – късометражен *„[[Химера (филм)|Химера]]“ (2023) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|3114621|Аличе Рорвахер}} [[Категория:Италиански режисьори]] [[Категория:Италиански сценаристи]] [[Категория:Италиански монтажисти]] [[Категория:Флоренция (провинция)]] esaqpxrmfn7hwbr4qelrv3j2gr3x5xi 0 872836 12418752 12418532 2024-11-21T13:43:10Z Atinat66 354070 12418752 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, препратки, категоризиране}} [[Файл:Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg|мини|Знаме на Югославия]] '''Съветско-югославските отношения''' (на руски: Советско-югославские отношения; на сърбо-хърватски: Odnosi Sovjetskog Saveza i Jugoslavije, Односи Совјетског Савеза и Југославије; на словенски: Odnosi med Sovjetsko zvezo in Jugoslavijo; на македонски: Односите Советски Сојуз-Југославија) представляват исторически външнополитически отношения между Съветския съюз и Югославия (включително Кралство Югославия 1918 – 1941 и Социалистическа федеративна република Югославия 1945 – 1992). И двете държави престават да съществуват с разпадането на Съветския съюз (1988 – 1991) и разпадането на Югославия (1991 – 1992).<ref name=":0">{{Cite journal|last=Bogetić|first=Dragan|author-link=|title="Sovjetska politika prema Jugoslaviji tokom prve faze bipolarnog detanta"|url=https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=201638|journal=}}</ref> [[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|мини|Знаме на СССР]] Отношенията между двете страни се развиват много двусмислено. До 1940 г. те са открито враждебни, през 1948 г. отново се влошават, а през 1949 г. напълно се прекъсват. В периода 1953 – 1955 г. двустранните отношения са възстановени с подписването на Белградската декларация, но до разпадането на Югославия те остават много сдържани. Отношенията със Съветския съюз са от първостепенно значение за Белград, тъй като те или тяхната липса помагат на страната да развие принципа на равно отдалечаване през Студената война, на който се основава югославската политика на необвързаност. Макар двете държави да не са географски близо, те са предимно славянски и споделят значителни източноправославни традиции, особено отразени в историческите отношения преди Първата световна война между Руската империя, Княжество Сърбия и Княжество Черна гора. Значителните исторически, културни и политически връзки обаче не се отразяват в близки двустранни отношения, като напреженията и стратегическите разделения продължават почти през цялото съществуване на Югославия и Съветския съюз. Едва през юни 1940 г. Кралство Югославия официално признава СССР и установява дипломатически отношения,<ref>{{Cite journal|last=śkiljan|first=Filip|date=2014|title=Rusi u Hrvatskoj|journal=}}</ref> като става една от последните европейски държави, които го правят.<ref>{{Cite journal|last=Petrnović|first=Branko|title=Srpski narod u prvoj fazi drugog svetskog rata 1939–1941|url=https://znaci.org/00001/92_2.pdf|journal=}}</ref> През 60-те и 80-те години на 20-ти век търговията между двете страни е значителна и се увеличава до 1985 г. СССР се превръща във важен потребител на югославски културни продукти, като публикува преводи на книги от югославски автори и представя югославски филми. Докато в случая със Съветския съюз, Руската федерация е международно призната за единствен наследник-при разпадането на Югославия наследството е споделено между пет равноправни суверенни държави-наследници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gov.si/en/registries/projects/sfry-succession/|заглавие=SFRY Succsession|автор=Комуникационен офис на правителството на Словения|дата=2021}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Stahn|first=Carsten|date=2002|title="The Agreement on Succession Issues of the Former Socialist Federal Republic of Yugoslavia"|url=https://www.jstor.org/stable/2693933|journal=}}</ref> Въпреки това Сърбия и Руската федерация признават продължението на всички междудържавни документи, подписани между двете страни от 1940 г. Хърватия, използвайки принципите и законодателните процедури за държавно наследяване, официално признава някои от старите споразумения, като Споразумението за научно и техническо сътрудничество от 1955 г., Споразумението за културно, научно и образователно сътрудничество от 1974 г. и Споразумението за признаване на висшите образователни квалификации от 1988 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mzom.gov.hr/istaknute-teme/medjunarodna-suradnja-i-eu/bilateralna-suradnja/rusija/563|заглавие=Rusija|автор=Министерство на образованието и науката (Хърватия)|дата=2022}}</ref> == История == === Междувоенен период === След края на Гражданската война в Русия през 1922 г. с победа на болшевиките, отношенията в междувоенния съюз на Кралство Югославия и Съветския съюз остават хладни. От 1920 г. правителството на Кралство СХС (Сърби, Хървати и Словенци) приема десетки хиляди антиболшевишки руски бежанци<ref>https://znaci.org/00001/92_2.pdf</ref>, предимно такива, които бягат след окончателното поражение на Руската армия под командването на генерал Пьотър Врангел в Крим през ноември 1920 г. Гостоприемството е обяснено като жест на благодарност за намесата на Русия на страната на Сърбия в началото на Първата световна война. [[Файл:Портреты Сталина и Тито на первомайской демонстрации 1946 года в Белграде.jpg|мини|Белград, 1946г.]] Кралство СХС става дом за 40 000 изгнаници от Руската империя. През 1921 г., по покана на сръбския патриарх Димитрий, ръководството на Руската църква в изгнание се премества от Константинопол в Сърбия. През септември 1922 г. в Карловци (до 1920 г. седалище на разпуснатата Карловацка патриаршия) е създадена де факто независима църковна администрация, която няколко години по-късно се институционализира като Руската православна църква. === Втората световна война === След военните успехи на югославските партизани новите власти в страната се стремят да получат международно признание от Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати в опозиция на югославското правителство в изгнание.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Голдщайн & Голдщайн|title=Тито|year=2020}}</ref> Москва и Лондон са добре информирани за събитията през Втората световна война в Югославия още през есента на 1941 г. Преди Московската конференция през октомври 1943 г. Тито информира съветските власти, че неговото движение не признава правителството в изгнание и че ще попречи на краля на Югославия да се завърне в страната, тъй като това може да предизвика гражданска война. Москва е сдържана и резервирана в подкрепата си към югославските партизани, страхувайки се, че това може да настрои западните съюзници срещу тях. Съветите са раздразнени от радикализма на Втората сесия на Антифашисткия съвет за народно освобождение на Югославия, която е организирана без предварителни консултации със Съветския съюз. Въпреки това, съветската армия оказва помощ чрез изпращане на оръжия на югославските партизани, основно пушки и картечници. Съветска военна делегация към югославските партизани пристига през февруари 1944 г., докато британска делегация отдавна е там от февруари 1942 г. Тито напуска остров Вис на 19 септември 1944 г., а на 21 септември се среща със Сталин в Москва.<ref name=":1" /> С подкрепата на западните съюзници в логистиката и въздушната мощ, както и със съветски сухопътни войски в последния етап на войната по време на Белградската офанзива, партизаните в крайна сметка поемат контрола над цялата страна, включително граничните региони на Триест и Каринтия. Въпреки значителната съветска подкрепа в последния етап на войната, особено в североизточната част на страната (Войводина, Славония, Белград), югославските комунисти, за разлика от повечето източноевропейски комунисти, не базират победата си основно на Червената армия.<ref name=":2">{{Cite journal|last=žarković|first=Petar|title="Yugoslavia and the USSR 1945 – 1980: The History of a Cold War Relationship"|url=https://yuhistorija.com/int_relations_txt01c1.html|journal=}}</ref> Съветският съюз се съгласява да не третира освободените северни части на Югославия като окупирани територии (както останалите територии в Европа) и ежедневният живот да бъде организиран от местната гражданска администрация. По време на шестмесечното присъствие на Червената армия в Югославия гражданските власти докладват за 1219 случая на изнасилване, 359 опита за изнасилване, 111 убийства, 248 опита за убийство и 1204 грабежа с причиняване на телесни повреди. Тито изразява възмущението си от тези събития и от усилията за набиране на югославски войници и полицаи в съветските тайни служби. По време на среща с Андрей Хебранг през януари 1945 г. Сталин споменава за докладите за неподходящо поведение, но подчертава, че това са изолирани случаи. По-късно същата година, по време на нова среща между Сталин и Тито, югославският лидер отново се оплаква от случаи на изнасилвания в Белград, на което съветският лидер не отговаря.<ref name=":1" /> === Студената война === ==== Период на сближаване (1945 – 1948) ==== Социалистическа Югославия (обявена на 29 ноември 1945 г.) е призната от СССР на 19 декември същата година. През ноември 1945 г. президентът на Югославия Йосип Броз Тито дава интервю за '''The Times''', в което подчертава, че „югославският народ изпитва топли и дълбоки симпатии, приятелство и братство с народите на Съветския съюз. Но няма нищо изключително в това“, акцентирайки върху намерението на страната да запази своята независимост. От 1945 до 1948 г. Югославия подписва договори за приятелство и взаимопомощ с почти всички източноевропейски държави. Югославия и Съветският съюз подписват своя Договор за приятелство и сътрудничество на 11 април 1945 г. в Москва.<ref name=":2" /> Коминформ (Информационното бюро на комунистическите и работническите партии) първоначално се намира в Белград. ==== Разцеплението на Тито и Сталин 1948 г. ==== През първите две години след войната отношенията между ФНР Югославия и съветското ръководство, което през този период се опитва да задоволи изискванията на западните съюзници на СССР в Европа, не са напълно свободни от разногласия по редица въпроси. Това включва териториалните претенции на Югославия към Свободната територия на Триест и част от австрийска Каринтия, населена с каринтийски словенци, усилията на Тито да играе водеща роля в целия Балкански регион, както и отказа на Сталин да подкрепи решително гръцките комунисти в Гръцката гражданска война, активно подкрепяни от Югославия, България и Албания.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.history.com/this-day-in-history/yugoslavia-expelled-from-cominform|заглавие="Yugoslavia expelled from COMINFORM"}}</ref> Драстично влошаване на отношенията настъпва в началото на 1948 г. В Москва се смята, че след като стане ясно, че Тито е загубил съветското одобрение, той ще се срути. Изгонването на Югославия от Коминформа всъщност я изключва от международната асоциация на социалистическите държави, докато други социалистически държави в Източна Европа по-късно преминават през чистки срещу предполагаемите „титовици“. Изправена пред икономическа блокада от Източния блок и възможността за военна атака, Югославия търси помощ от Запада, главно от Съединените щати. [[Файл:Josip Broz Tito uniform portrait.jpg|мини|Йосиф Тито]] Сталин взема въпроса лично и се опитва, безуспешно, да убие Тито на няколко пъти. Успешната съпротива на Тито срещу Сталин през 1948 г. увеличава неговата популярност както в Югославия, така и по света, и дефинира бъдещите отношения между СССР и Югославия.<ref>{{Cite journal|last=Wilson|first=Duncan|date=1978|title="Yugoslavia and Soviet Policy"|url=https://www.jstor.org/stable/1173974|journal=}}</ref> С влошаването на отношенията югославското представителство в ООН дори обвинява Съветския съюз, че е започнал Корейската война. ==== Югославско–съветска нормализация след смъртта на Сталин ==== Югославско-съветската нормализация след смъртта на Сталин е повлияна от процеса на десталинизация, създаването на Движението на необвързаните и е символизирана с размяна на писма през март 1955 г., когато Тито и Хрушчов се съгласяват да се срещнат в Белград.<ref>{{Cite journal|last=Conta|first=Carla|date=2019|title="Yugoslav Nuclear Diplomacy between the Soviet Union and the United States in the Early and Mid‑Cold War"|url=https://www.jstor.org/stable/27056910|journal=}}</ref> Социалистическото самоуправление, въпреки че никога не е било формално прието от нито една държава от Източния блок, се проявява като популярна идея в Полската народна република, Чехословацката социалистическа република и Унгарската народна република.<ref>{{Cite journal|last=Cichock|first=Mark|date=1990|title="The Soviet Union and Yugoslavia in the 1980s: A Relationship in Flux"|url=https://www.jstor.org/stable/2151225|journal=}}</ref> Президентът на Югославия Тито дори участва в Конференцията на Варшавския договор през 1967 г. (единственото присъствие на президента на Югославия) в опит да убеди страните от Източния блок да подкрепят югославския необвързан съюзник Египет по време на Шестдневната война, като Югославия също така предлага да позволи на държавите да използват нейното въздушно пространство за доставка на военна помощ.<ref>{{Cite journal|last=Životić|first=Aleksandar|date=2007|title="Jugoslovenska vojna pomoć Ujedinjenoj Arapskoj Republici 1967. godine"|url=https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=178928|journal=}}</ref> Новият период на антагонизъм започва през 1968 г. с интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия. Въпреки че Югославия е подкрепила вербално съветската интервенция в Унгария през 1956 г., тя категорично осъжда инвазията в Чехословакия, която е възприемана като страна с особено близки отношения с Югославия. На 12 юли 1968 г. президентът на Югославия Йосип Броз Тито дава интервю за египетския всекидневник ''Al-Ahram'', в което заявява, че вярва, че съветските лидери не са „толкова късогледи хора [...] които биха провеждали политика на сила, за да решават вътрешните проблеми на Чехословакия“. Президентът Тито посещава Прага на 9 и 10 август 1968 г., само дни преди интервенцията, като по това време в Белград се събират над 250 000 демонстранти, след като интервенцията започва. Югославия предоставя убежище на много чехословашки граждани (мнозина по време на отпуск) и политици, включително Ота Шик, Йири Хайек, Франтишек Власац и Штефан Гашпарик.<ref>{{Cite journal|title="Pet decenija od sovjetske invazije na Čehoslovačku – jugoslovenske refleksije"|url=https://www.danas.rs/vesti/drustvo/pet-decenija-od-sovjetske-invazije-na-cehoslovacku-jugoslovenske-refleksije/|journal=|publication-place=Danas}}</ref> По време на и след инвазията хиляди граждани на Чехословакия използват Югославия като основен път за емиграция към западни държави. Отношенията отново се подобряват след 24-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1971 г., с новата съветска международна политика към Съединените щати и Движението на необвързаните и положителното отношение на Югославия към съветската политика на деескалация и сътрудничество със Запада.<ref name=":0" /> На 5 юни 1972 г. Йосип Броз Тито получава ордена Ленин, най-високото национално отличие на Съветския съюз. Югославската дипломация отново преживява тръс след съветската интервенция в Афганистан през 1979 г., която, подобно на Югославия, по това време е неутрална социалистическа страна извън Варшавския договор. Югославия официално осъжда съветската интервенция и изразява „учудване“ и „дълбока загриженост“ относно събитията в Афганистан. Интервенцията се случва, когато здравословното състояние на президент Тито се влошава, като се възприема, че Москва чака Тито да умре, за да възобнови натиска си върху Белград.<ref>{{Cite journal|last=Jakovina|first=Tvrtko|date=2020|title="Yugoslavia on the International Scene: The Active Coexistence of Non-Aligned Yugoslavia"|url=http://www.yuhistorija.com/int_relations_txt01.html|journal=}}</ref> == Източници == <references responsive="0" /> q44m5yrjnwyxvm9kcf2wlfap0pm5kan 0 872837 12418665 12418519 2024-11-21T12:10:50Z Carbonaro. 221440 12418665 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 148 на „Еър Интер“|снимка=Air Inter Airbus A320-111 Gilliand-1.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през януари 1991 г.|дата=[[20 януари]] [[1992]] г.|място=Мон Сент-Одил, югозападно от [[летище „Страсбург“|международно летище „Страсбург“]], [[Страсбург]], [[Франция]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на [[Контрол на въздушното движение|КВД]] и грешка на пилота; лошо обучение и лоши стандарти за безопасност|авиокомпания1=„[[Еър Интер]]“|маршрут1=[[Лион]] – Страсбург|пътници1=90|екипаж1=6|загинали1=87|оцелели1=9|кодово име1=F-GGED|тип1=„[[Еърбъс A320|Еърбъс A320-111]]“}} '''Полет 148 на „Еър Интер“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|летище „Лион Сатолас“]], [[Лион]], до [[Летище „Страсбург“|международно летище „Страсбург“]], [[Страсбург]], [[Франция]], управляван от „[[Еър Интер]]“. На 20 януари 1992 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс A320|Еърбъс A320-111]]“, който изпълнява полета, се разбива в склоновете на планините Вогези, Франция, близо до Мон Сент-Одил, докато изпълнява непрецизен заход на летището в Страсбург. Общо 87 от 96 души на борда са убити, а останалите 9 са ранени, но оцеляват.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html|заглавие=RAPPORT de la commission d'enquête sur l'accident survenu le 20 janvier 1992 près du Mont Sainte-Odile (Bas Rhin) à l'Airbus A 320 immatriculé F-GGED exploité par la compagnie Air Inter|автор=Bureau of Enquiry and Analysis for Civil Aviation Safety|издател=bea.aero|език=fr|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120613020220/http://www.bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html|архив_дата=2012-06-13|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19920120-0|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A320-111 F-GGED Strasbourg-Entzheim Airport (SXB)|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Бюрото за разследване и анализ на безопасността на гражданската авиация установява, че самолетът се разбива, защото пилотите оставят автопилота, зададен в режим на вертикална скорост вместо в режим на ъгъл на траекторията на полета и след това задават „33“ за 3,3° ъгъл на снижаване“ с висока скорост на спускане от 1000 м в минута в терена.<ref name=":0" /> Пилотите не получават предупреждение за непосредствен удар, защото самолетите на „Еър Интер“ не са оборудвани със система за предупреждение за близост до земята. Съществуват спекулации, че „Еър Интер“ насърчава пилотите си да летят бързо на ниско ниво, за да изпреварят конкуренцията на [[TGV|френските високоскоростни влакове]].<ref name=":3">„Последният удар“. „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“. Сезон 9. 2010 г. „[[Дискавъри Ченъл|Дискавъри Ченъл Канада]]“ / „[[Нешънъл Джиографик]]“.</ref> Издадени са препоръки с 35 промени в окончателния доклад. „[[Еърбъс]]“ променя интерфейса на автопилота, така че настройката за вертикална скорост да се показва като четирицифрено число, за да предотврати объркване на траекторията на полета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dspace.mit.edu/handle/1721.1/35913|заглавие=Experimental Study of Vertical Flight Path Mode Awareness|автор=Johnson, Eric N.; Pritchett, Amy R.|дата=1995-03|издател=dspace.mit.edu|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Регистраторът на полетните данни е променен, за да издържа на по-високи температури и за по-дълго време.<ref name=":0" /><ref name=":3" /> Докладът препоръчва обучението на пилоти за A320 да бъде подобрено и на самолетите да бъдат инсталирани системи за предупреждение за близост до земята. „Еър Интер“ оборудва самолетите си с тези системи, преди да приключи разследването.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/air-france-ceo-jean-cyril-spinetta-defends-rejection-of-gpws-equipment-on-air-inter-a320-fleet-despite-fatal-1992-st-odile-mountainside-crash/70355.article|заглавие=Air France CEO Jean-Cyril Spinetta defends rejection of GPWS equipment on Air Inter A320 fleet, despite fatal 1992 St Odile mountainside crash|фамилно_име=Turner|първо_име=Aimée|дата=2006-10-31|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201203101013/https://www.flightglobal.com/air-france-ceo-jean-cyril-spinetta-defends-rejection-of-gpws-equipment-on-air-inter-a320-fleet-despite-fatal-1992-st-odile-mountainside-crash/70355.article|архив_дата=2020-12-03|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/video-january-1992-air-inter-mt-saint-odile-crash-manslaughter-verdict-expected-7-november-in-colmar/70296.article|заглавие=Video: January 1992 Air Inter Mt Saint Odile crash manslaughter verdict expected 7 November in Colmar|фамилно_име=Wastnage|първо_име=Justin|дата=2006-10-25|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240912230421/https://www.flightglobal.com/video-january-1992-air-inter-mt-saint-odile-crash-manslaughter-verdict-expected-7-november-in-colmar/70296.article|архив_дата=2024-09-12|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html ДОКЛАД на Комисията за разследване на произшествието] * [https://rvs-bi.de/publications/Incidents/DOCS/ComAndRep/Strasbourg/Strasbourgrep/strasbourgrep.html Текстова версия на окончателния доклад] * [https://www.youtube.com/watch?v=oHgE7SvxfCQ Аудиозапис от пилотската кабина] в „[[Ютюб]]“ {{Превод от|en|Air Inter Flight 148|1255367325}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1992 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]] ph3olgilj52p8x35idg80e4e2bkqyf8 12418787 12418665 2024-11-21T14:23:33Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Страсбург]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418787 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 148 на „Еър Интер“|снимка=Air Inter Airbus A320-111 Gilliand-1.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през януари 1991 г.|дата=[[20 януари]] [[1992]] г.|място=Мон Сент-Одил, югозападно от [[летище „Страсбург“|международно летище „Страсбург“]], [[Страсбург]], [[Франция]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на [[Контрол на въздушното движение|КВД]] и грешка на пилота; лошо обучение и лоши стандарти за безопасност|авиокомпания1=„[[Еър Интер]]“|маршрут1=[[Лион]] – Страсбург|пътници1=90|екипаж1=6|загинали1=87|оцелели1=9|кодово име1=F-GGED|тип1=„[[Еърбъс A320|Еърбъс A320-111]]“}} '''Полет 148 на „Еър Интер“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|летище „Лион Сатолас“]], [[Лион]], до [[Летище „Страсбург“|международно летище „Страсбург“]], [[Страсбург]], [[Франция]], управляван от „[[Еър Интер]]“. На 20 януари 1992 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс A320|Еърбъс A320-111]]“, който изпълнява полета, се разбива в склоновете на планините Вогези, Франция, близо до Мон Сент-Одил, докато изпълнява непрецизен заход на летището в Страсбург. Общо 87 от 96 души на борда са убити, а останалите 9 са ранени, но оцеляват.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html|заглавие=RAPPORT de la commission d'enquête sur l'accident survenu le 20 janvier 1992 près du Mont Sainte-Odile (Bas Rhin) à l'Airbus A 320 immatriculé F-GGED exploité par la compagnie Air Inter|автор=Bureau of Enquiry and Analysis for Civil Aviation Safety|издател=bea.aero|език=fr|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120613020220/http://www.bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html|архив_дата=2012-06-13|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19920120-0|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A320-111 F-GGED Strasbourg-Entzheim Airport (SXB)|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Бюрото за разследване и анализ на безопасността на гражданската авиация установява, че самолетът се разбива, защото пилотите оставят автопилота, зададен в режим на вертикална скорост вместо в режим на ъгъл на траекторията на полета и след това задават „33“ за 3,3° ъгъл на снижаване“ с висока скорост на спускане от 1000 м в минута в терена.<ref name=":0" /> Пилотите не получават предупреждение за непосредствен удар, защото самолетите на „Еър Интер“ не са оборудвани със система за предупреждение за близост до земята. Съществуват спекулации, че „Еър Интер“ насърчава пилотите си да летят бързо на ниско ниво, за да изпреварят конкуренцията на [[TGV|френските високоскоростни влакове]].<ref name=":3">„Последният удар“. „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“. Сезон 9. 2010 г. „[[Дискавъри Ченъл|Дискавъри Ченъл Канада]]“ / „[[Нешънъл Джиографик]]“.</ref> Издадени са препоръки с 35 промени в окончателния доклад. „[[Еърбъс]]“ променя интерфейса на автопилота, така че настройката за вертикална скорост да се показва като четирицифрено число, за да предотврати объркване на траекторията на полета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dspace.mit.edu/handle/1721.1/35913|заглавие=Experimental Study of Vertical Flight Path Mode Awareness|автор=Johnson, Eric N.; Pritchett, Amy R.|дата=1995-03|издател=dspace.mit.edu|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Регистраторът на полетните данни е променен, за да издържа на по-високи температури и за по-дълго време.<ref name=":0" /><ref name=":3" /> Докладът препоръчва обучението на пилоти за A320 да бъде подобрено и на самолетите да бъдат инсталирани системи за предупреждение за близост до земята. „Еър Интер“ оборудва самолетите си с тези системи, преди да приключи разследването.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/air-france-ceo-jean-cyril-spinetta-defends-rejection-of-gpws-equipment-on-air-inter-a320-fleet-despite-fatal-1992-st-odile-mountainside-crash/70355.article|заглавие=Air France CEO Jean-Cyril Spinetta defends rejection of GPWS equipment on Air Inter A320 fleet, despite fatal 1992 St Odile mountainside crash|фамилно_име=Turner|първо_име=Aimée|дата=2006-10-31|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201203101013/https://www.flightglobal.com/air-france-ceo-jean-cyril-spinetta-defends-rejection-of-gpws-equipment-on-air-inter-a320-fleet-despite-fatal-1992-st-odile-mountainside-crash/70355.article|архив_дата=2020-12-03|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/video-january-1992-air-inter-mt-saint-odile-crash-manslaughter-verdict-expected-7-november-in-colmar/70296.article|заглавие=Video: January 1992 Air Inter Mt Saint Odile crash manslaughter verdict expected 7 November in Colmar|фамилно_име=Wastnage|първо_име=Justin|дата=2006-10-25|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240912230421/https://www.flightglobal.com/video-january-1992-air-inter-mt-saint-odile-crash-manslaughter-verdict-expected-7-november-in-colmar/70296.article|архив_дата=2024-09-12|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html ДОКЛАД на Комисията за разследване на произшествието] * [https://rvs-bi.de/publications/Incidents/DOCS/ComAndRep/Strasbourg/Strasbourgrep/strasbourgrep.html Текстова версия на окончателния доклад] * [https://www.youtube.com/watch?v=oHgE7SvxfCQ Аудиозапис от пилотската кабина] в „[[Ютюб]]“ {{Превод от|en|Air Inter Flight 148|1255367325}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1992 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]] [[Категория:Страсбург]] dmchad03bw4tp2u4f0qrzktttg7eveg 12418812 12418787 2024-11-21T15:02:43Z Станислав Николаев 13436 12418812 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 148 на „Еър Интер“|снимка=Air Inter Airbus A320-111 Gilliand-1.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през януари 1991 г.|дата=[[20 януари]] [[1992]] г.|място=Мон Сент-Одил, югозападно от [[летище „Страсбург“|международно летище „Страсбург“]], [[Страсбург]], [[Франция]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на [[Контрол на въздушното движение|КВД]] и грешка на пилота; лошо обучение и лоши стандарти за безопасност|авиокомпания1=„[[Еър Интер]]“|маршрут1=[[Лион]] – Страсбург|пътници1=90|екипаж1=6|загинали1=87|оцелели1=9|кодово име1=F-GGED|тип1=„[[Еърбъс A320|Еърбъс A320-111]]“}} '''Полет 148 на „Еър Интер“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|летище „Лион Сатолас“]], [[Лион]], до [[Летище „Страсбург“|международното летище „Страсбург“]], [[Страсбург]], [[Франция]], управляван от „[[Еър Интер]]“. На 20 януари 1992 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс A320|Еърбъс A320-111]]“, който изпълнява полета, се разбива в склоновете на планините Вогези, Франция, близо до Мон Сент-Одил, докато изпълнява непрецизен заход на летището в Страсбург. Общо 87 от 96 души на борда са убити, а останалите 9 са ранени, но оцеляват.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html|заглавие=RAPPORT de la commission d'enquête sur l'accident survenu le 20 janvier 1992 près du Mont Sainte-Odile (Bas Rhin) à l'Airbus A 320 immatriculé F-GGED exploité par la compagnie Air Inter|автор=Bureau of Enquiry and Analysis for Civil Aviation Safety|издател=bea.aero|език=fr|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120613020220/http://www.bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html|архив_дата=2012-06-13|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19920120-0|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A320-111 F-GGED Strasbourg-Entzheim Airport (SXB)|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Бюрото за разследване и анализ на безопасността на гражданската авиация установява, че самолетът се разбива, защото пилотите оставят автопилота, зададен в режим на вертикална скорост вместо в режим на ъгъл на траекторията на полета и след това задават „33“ за 3,3° ъгъл на снижаване“ с висока скорост на спускане от 1000 м в минута в терена.<ref name=":0" /> Пилотите не получават предупреждение за непосредствен удар, защото самолетите на „Еър Интер“ не са оборудвани със система за предупреждение за близост до земята. Съществуват спекулации, че „Еър Интер“ насърчава пилотите си да летят бързо на ниско ниво, за да изпреварят конкуренцията на [[TGV|френските високоскоростни влакове]].<ref name=":3">„Последният удар“. „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“. Сезон 9. 2010 г. „[[Дискавъри Ченъл|Дискавъри Ченъл Канада]]“ / „[[Нешънъл Джиографик]]“.</ref> Издадени са препоръки с 35 промени в окончателния доклад. „[[Еърбъс]]“ променя интерфейса на автопилота, така че настройката за вертикална скорост да се показва като четирицифрено число, за да предотврати объркване на траекторията на полета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dspace.mit.edu/handle/1721.1/35913|заглавие=Experimental Study of Vertical Flight Path Mode Awareness|автор=Johnson, Eric N.; Pritchett, Amy R.|дата=1995-03|издател=dspace.mit.edu|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Регистраторът на полетните данни е променен, за да издържа на по-високи температури и за по-дълго време.<ref name=":0" /><ref name=":3" /> Докладът препоръчва обучението на пилоти за A320 да бъде подобрено и на самолетите да бъдат инсталирани системи за предупреждение за близост до земята. „Еър Интер“ оборудва самолетите си с тези системи, преди да приключи разследването.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/air-france-ceo-jean-cyril-spinetta-defends-rejection-of-gpws-equipment-on-air-inter-a320-fleet-despite-fatal-1992-st-odile-mountainside-crash/70355.article|заглавие=Air France CEO Jean-Cyril Spinetta defends rejection of GPWS equipment on Air Inter A320 fleet, despite fatal 1992 St Odile mountainside crash|фамилно_име=Turner|първо_име=Aimée|дата=2006-10-31|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201203101013/https://www.flightglobal.com/air-france-ceo-jean-cyril-spinetta-defends-rejection-of-gpws-equipment-on-air-inter-a320-fleet-despite-fatal-1992-st-odile-mountainside-crash/70355.article|архив_дата=2020-12-03|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/video-january-1992-air-inter-mt-saint-odile-crash-manslaughter-verdict-expected-7-november-in-colmar/70296.article|заглавие=Video: January 1992 Air Inter Mt Saint Odile crash manslaughter verdict expected 7 November in Colmar|фамилно_име=Wastnage|първо_име=Justin|дата=2006-10-25|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240912230421/https://www.flightglobal.com/video-january-1992-air-inter-mt-saint-odile-crash-manslaughter-verdict-expected-7-november-in-colmar/70296.article|архив_дата=2024-09-12|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bea.aero/docspa/1992/f-ed920120/htm/f-ed920120.html ДОКЛАД на Комисията за разследване на произшествието] * [https://rvs-bi.de/publications/Incidents/DOCS/ComAndRep/Strasbourg/Strasbourgrep/strasbourgrep.html Текстова версия на окончателния доклад] * [https://www.youtube.com/watch?v=oHgE7SvxfCQ Аудиозапис от пилотската кабина] в „[[Ютюб]]“ {{Превод от|en|Air Inter Flight 148|1255367325}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1992 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]] [[Категория:Страсбург]] n72i70ly0fh7nzh6kt2ddwyrqpslpdy 14 872845 12418654 2024-11-21T12:02:04Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по област|Силистра]] [[Категория:Област Силистра]]“ 12418654 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по област|Силистра]] [[Категория:Област Силистра]] 0dknnrr5avpt2acpxslozjn1gg85qa4 0 872846 12418688 2024-11-21T12:54:48Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Как да си дресираш дракон | име_оригинал = How to Train Your Dragon | режисьори = Дийн Деблоа | продуценти = Марк Плат<br>Дийн Деблоа<br>Адам Сийгъл | сценаристи = Дийн Деблоа | базиран_на = Как да си дресираш дракон|п...“ 12418688 wikitext text/x-wiki {{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Как да си дресираш дракон | име_оригинал = How to Train Your Dragon | режисьори = Дийн Деблоа | продуценти = Марк Плат<br>Дийн Деблоа<br>Адам Сийгъл | сценаристи = Дийн Деблоа | базиран_на = [[Как да си дресираш дракон|по едноименния анимационен филм]]<br>на Уил Дейвис<br>Дийн Деблоа<br>и Крис Сандърс<br>по едноименния роман на:<br>Кресида Кауъл | актьори = Мейсън Теймс<br>[[Джерард Бътлър]]<br>Нико Паркър<br>Нико Фрост<br>Джулиън Денисън<br>Гейбриъл Хауъл<br>Браунин Джеймс<br>Хари Тревалдин<br>Рут Код<br>Питър Серафинович<br>Мъри Маккартър | музика = Джон Пауъл | оператор = Бил Поуп | монтаж = Уайът Смит | сценография = Доминик Уоткинс | костюми = Линдзи Пю | филмово_студио = [[Дриймуъркс Пикчърс]]<br>Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен<br>фентъзи | премиера = 13 юни 2025 г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | свързани_продукции = „[[Как да си дресираш дракон]]“ (2010) | уебсайт = https://www.welcometoberk.com/ | код-IMDB = 26743210 }} '''„Как да си дресираш дракон“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Kak-da-si-dresirash-drakon-How-to-Train-Your-Dragon-id47823.html|заглавие=Как да си дресираш дракон, How to Train Your Dragon – филми, трейлъри, снимки|издател=cinefish.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> ({{lang|en|How to Train Your Dragon}}) е предстоящ [[САЩ|американски]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2025 г. на режисьора Дийн Деблоа. Той е игрална адаптация на [[Как да си дресираш дракон|едноименния анимационен филм]] от 2010 г., произведен от „[[Дриймуъркс Анимейшън]]“, който е базиран на едноименния роман, написан от Кресида Кауъл през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/kino/2024/11/20/i-kak-da-si-dresirash-drakon-shte-ima-svoia-igralna-versiia.627705|заглавие=И "Как да си дресираш дракон?" ще има своя игрална версия|издател=dnes.bg|дата=20 ноември 2020|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Във филма участват Мейсън Теймс, Нико Паркър, Нико Фрост, Джулиън Денисън, Гейбриъл Хауъл, Браунин Джеймс, Хари Тревалдин, Рут Код, Питър Серафинович и Мъри Маккартър, а [[Джерард Бътлър]] се завръща с ролята си на Стойк Грамадански в анимационните филми. Плановете за игралния римейк на „Как да си дресираш дракон“ са обявени през февруари 2023 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.magic.bg/news/snimat-igralna-versija-na-kak-da-si-dresirash-drakon/5509|заглавие=Снимат игрална версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=magic.bg|дата=16 февруари 2023|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> докато Деблоа се завръща като режисьор, след като преди това е работил по анимационната трилогия, а Джон Пауъл, който също работеше по оригиналната трилогия, се завръща да композира музиката за филма. Теймс и Паркър се присъединиха към състава през май 2023 г., а допълнителния актьорски състав е разкрит през януари 2024 г. Снимките започват през този месец в Белфаст, Северна Ирландия, и завършват през май. Продуциран от Марк Плат Продъкшънс и [[Дриймуъркс Пикчърс]], премиерата на филма се очаква да излезе по кината в [[Съединените щати]] на 13 юни 2025 г. в разпространение от [[Юнивърсъл Пикчърс]],<ref name="Dragons2025Delayed">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title='How To Train Your Dragon' Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> както и в [[България]] в разпространение от „Форум Филм България“. == Актьорски състав == * Мейсън Теймс – Хълцук<ref name="Dragons2025Cast">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title=''How to Train Your Dragon'' Live-Action Remake Finds Its Hiccup and Astrid |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=30 May 2023 |date=May 30, 2023 |archive-date=May 30, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230530194544/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |url-status=live }}</ref> * [[Джерард Бътлър]] – Стоик Грамадански<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino.novo5.com/a/dzerard-btlr-se-zavrshha-v-kak-da-si-dresiras-drakon|заглавие=Джерард Бътлър се завръща в „Как да си дресираш дракон“|издател=kino.novo5.com|дата=6 януари 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref name=":0">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Gerard Butler Reprising His Role In Universal's Live-Action Adaptation Of ''How To Train Your Dragon'' |url=https://deadline.com/2024/01/gerard-butler-live-action-how-to-train-your-dragon-1235696338/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=5 January 2024 |date=January 5, 2024}}</ref> * Нико Паркър – Астрид<ref name="Dragons2025Cast" /> * Ник Фрост – Храчко<ref name="Frost">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-nick-frost-1235785691/|title='How To Train Your Dragon' Live-Action Remake Adds Nick Frost as One of the Vikings (Exclusive)|last=Kit|first=Borys|website=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 11, 2024}}</ref> * Джулиън Денисън – Рибоног, най-добрият приятел на Хълцук.<ref name=":1">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=''How To Train Your Dragon'' Live-Action Pic Expands Cast |url=https://deadline.com/2024/01/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235803957/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=24 January 2024 |date=January 24, 2024}}</ref> * Гейбриъл Хауъл – Сополак, враг на Хълцук.<ref name=":1" /> * Браунин Джеймс – Вироглава, сестра-близначка на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Хари Тревалдин – Въртоглав, брат-близнак на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Рут Код – Фегма, член на Викингското село.<ref name=":2">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title='How to Train Your Dragon' Lands 'Fall of the House of Usher' Actress Ruth Codd (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-ruth-codd-1235828136/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=March 4, 2024 |date=March 4, 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.welcometoberk.com/}} * {{imdb title|26743210}} [[Категория:Филми от 2025 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на „Дриймуъркс Пикчърс“]] 7ospdin3gkv95utj4bk5tysy2a4o60m 12418690 12418688 2024-11-21T12:59:43Z Krisi tranchev.1999 114581 12418690 wikitext text/x-wiki {{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Как да си дресираш дракон | име_оригинал = How to Train Your Dragon | режисьори = Дийн Деблоа | продуценти = Марк Плат<br>Дийн Деблоа<br>Адам Сийгъл | сценаристи = Дийн Деблоа | базиран_на = [[Как да си дресираш дракон|по едноименния анимационен филм]]<br>на Уил Дейвис<br>Дийн Деблоа<br>и Крис Сандърс<br>по едноименния роман на:<br>Кресида Кауъл | актьори = Мейсън Теймс<br>[[Джерард Бътлър]]<br>Нико Паркър<br>Нико Фрост<br>Джулиън Денисън<br>Гейбриъл Хауъл<br>Браунин Джеймс<br>Хари Тревалдин<br>Рут Код<br>Питър Серафинович<br>Мъри Маккартър | музика = Джон Пауъл | оператор = Бил Поуп | монтаж = Уайът Смит | сценография = Доминик Уоткинс | костюми = Линдзи Пю | филмово_студио = [[Дриймуъркс Пикчърс]]<br>Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен<br>фентъзи | премиера = 13 юни 2025 г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | свързани_продукции = „[[Как да си дресираш дракон]]“ (2010) | уебсайт = https://www.welcometoberk.com/ | код-IMDB = 26743210 }} '''„Как да си дресираш дракон“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Kak-da-si-dresirash-drakon-How-to-Train-Your-Dragon-id47823.html|заглавие=Как да си дресираш дракон, How to Train Your Dragon – филми, трейлъри, снимки|издател=cinefish.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> ({{lang|en|How to Train Your Dragon}}) е предстоящ [[САЩ|американски]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2025 г. на режисьора Дийн Деблоа. Той е игрална адаптация на [[Как да си дресираш дракон|едноименния анимационен филм]] от 2010 г., произведен от „[[Дриймуъркс Анимейшън]]“, който е базиран на едноименния роман, написан от Кресида Кауъл през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/kino/2024/11/20/i-kak-da-si-dresirash-drakon-shte-ima-svoia-igralna-versiia.627705|заглавие=И "Как да си дресираш дракон?" ще има своя игрална версия|издател=dnes.bg|дата=20 ноември 2020|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://b2bmedia.bg/media-pr/izliza-igralnata-versiq-na-kak-da-si-dresirash-drakon-Mlq6b|заглавие=Излиза игралната версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=b2bmedia.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Във филма участват Мейсън Теймс, Нико Паркър, Нико Фрост, Джулиън Денисън, Гейбриъл Хауъл, Браунин Джеймс, Хари Тревалдин, Рут Код, Питър Серафинович и Мъри Маккартър, а [[Джерард Бътлър]] се завръща с ролята си на Стойк Грамадански в анимационните филми. Плановете за игралния римейк на „Как да си дресираш дракон“ са обявени през февруари 2023 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.magic.bg/news/snimat-igralna-versija-na-kak-da-si-dresirash-drakon/5509|заглавие=Снимат игрална версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=magic.bg|дата=16 февруари 2023|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> докато Деблоа се завръща като режисьор, след като преди това е работил по анимационната трилогия, а Джон Пауъл, който също работеше по оригиналната трилогия, се завръща да композира музиката за филма. Теймс и Паркър се присъединиха към състава през май 2023 г., а допълнителния актьорски състав е разкрит през януари 2024 г. Снимките започват през този месец в Белфаст, Северна Ирландия, и завършват през май. Продуциран от Марк Плат Продъкшънс и [[Дриймуъркс Пикчърс]], премиерата на филма се очаква да излезе по кината в [[Съединените щати]] на 13 юни 2025 г. в разпространение от [[Юнивърсъл Пикчърс]],<ref name="Dragons2025Delayed">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title='How To Train Your Dragon' Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> както и в [[България]] в разпространение от „Форум Филм България“. == Актьорски състав == * Мейсън Теймс – Хълцук<ref name="Dragons2025Cast">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title=''How to Train Your Dragon'' Live-Action Remake Finds Its Hiccup and Astrid |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=30 May 2023 |date=May 30, 2023 |archive-date=May 30, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230530194544/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |url-status=live }}</ref> * [[Джерард Бътлър]] – Стоик Грамадански<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino.novo5.com/a/dzerard-btlr-se-zavrshha-v-kak-da-si-dresiras-drakon|заглавие=Джерард Бътлър се завръща в „Как да си дресираш дракон“|издател=kino.novo5.com|дата=6 януари 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref name=":0">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Gerard Butler Reprising His Role In Universal's Live-Action Adaptation Of ''How To Train Your Dragon'' |url=https://deadline.com/2024/01/gerard-butler-live-action-how-to-train-your-dragon-1235696338/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=5 January 2024 |date=January 5, 2024}}</ref> * Нико Паркър – Астрид<ref name="Dragons2025Cast" /> * Ник Фрост – Храчко<ref name="Frost">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-nick-frost-1235785691/|title='How To Train Your Dragon' Live-Action Remake Adds Nick Frost as One of the Vikings (Exclusive)|last=Kit|first=Borys|website=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 11, 2024}}</ref> * Джулиън Денисън – Рибоног, най-добрият приятел на Хълцук.<ref name=":1">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=''How To Train Your Dragon'' Live-Action Pic Expands Cast |url=https://deadline.com/2024/01/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235803957/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=24 January 2024 |date=January 24, 2024}}</ref> * Гейбриъл Хауъл – Сополак, враг на Хълцук.<ref name=":1" /> * Браунин Джеймс – Вироглава, сестра-близначка на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Хари Тревалдин – Въртоглав, брат-близнак на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Рут Код – Фегма, член на Викингското село.<ref name=":2">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title='How to Train Your Dragon' Lands 'Fall of the House of Usher' Actress Ruth Codd (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-ruth-codd-1235828136/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=March 4, 2024 |date=March 4, 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.welcometoberk.com/}} * {{imdb title|26743210}} [[Категория:Филми от 2025 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на „Дриймуъркс Пикчърс“]] bq34ieezaf6816irz2kw0x4tzi45t8k 12418691 12418690 2024-11-21T13:00:05Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Външни препратки */ 12418691 wikitext text/x-wiki {{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Как да си дресираш дракон | име_оригинал = How to Train Your Dragon | режисьори = Дийн Деблоа | продуценти = Марк Плат<br>Дийн Деблоа<br>Адам Сийгъл | сценаристи = Дийн Деблоа | базиран_на = [[Как да си дресираш дракон|по едноименния анимационен филм]]<br>на Уил Дейвис<br>Дийн Деблоа<br>и Крис Сандърс<br>по едноименния роман на:<br>Кресида Кауъл | актьори = Мейсън Теймс<br>[[Джерард Бътлър]]<br>Нико Паркър<br>Нико Фрост<br>Джулиън Денисън<br>Гейбриъл Хауъл<br>Браунин Джеймс<br>Хари Тревалдин<br>Рут Код<br>Питър Серафинович<br>Мъри Маккартър | музика = Джон Пауъл | оператор = Бил Поуп | монтаж = Уайът Смит | сценография = Доминик Уоткинс | костюми = Линдзи Пю | филмово_студио = [[Дриймуъркс Пикчърс]]<br>Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен<br>фентъзи | премиера = 13 юни 2025 г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | свързани_продукции = „[[Как да си дресираш дракон]]“ (2010) | уебсайт = https://www.welcometoberk.com/ | код-IMDB = 26743210 }} '''„Как да си дресираш дракон“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Kak-da-si-dresirash-drakon-How-to-Train-Your-Dragon-id47823.html|заглавие=Как да си дресираш дракон, How to Train Your Dragon – филми, трейлъри, снимки|издател=cinefish.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> ({{lang|en|How to Train Your Dragon}}) е предстоящ [[САЩ|американски]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2025 г. на режисьора Дийн Деблоа. Той е игрална адаптация на [[Как да си дресираш дракон|едноименния анимационен филм]] от 2010 г., произведен от „[[Дриймуъркс Анимейшън]]“, който е базиран на едноименния роман, написан от Кресида Кауъл през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/kino/2024/11/20/i-kak-da-si-dresirash-drakon-shte-ima-svoia-igralna-versiia.627705|заглавие=И "Как да си дресираш дракон?" ще има своя игрална версия|издател=dnes.bg|дата=20 ноември 2020|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://b2bmedia.bg/media-pr/izliza-igralnata-versiq-na-kak-da-si-dresirash-drakon-Mlq6b|заглавие=Излиза игралната версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=b2bmedia.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Във филма участват Мейсън Теймс, Нико Паркър, Нико Фрост, Джулиън Денисън, Гейбриъл Хауъл, Браунин Джеймс, Хари Тревалдин, Рут Код, Питър Серафинович и Мъри Маккартър, а [[Джерард Бътлър]] се завръща с ролята си на Стойк Грамадански в анимационните филми. Плановете за игралния римейк на „Как да си дресираш дракон“ са обявени през февруари 2023 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.magic.bg/news/snimat-igralna-versija-na-kak-da-si-dresirash-drakon/5509|заглавие=Снимат игрална версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=magic.bg|дата=16 февруари 2023|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> докато Деблоа се завръща като режисьор, след като преди това е работил по анимационната трилогия, а Джон Пауъл, който също работеше по оригиналната трилогия, се завръща да композира музиката за филма. Теймс и Паркър се присъединиха към състава през май 2023 г., а допълнителния актьорски състав е разкрит през януари 2024 г. Снимките започват през този месец в Белфаст, Северна Ирландия, и завършват през май. Продуциран от Марк Плат Продъкшънс и [[Дриймуъркс Пикчърс]], премиерата на филма се очаква да излезе по кината в [[Съединените щати]] на 13 юни 2025 г. в разпространение от [[Юнивърсъл Пикчърс]],<ref name="Dragons2025Delayed">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title='How To Train Your Dragon' Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> както и в [[България]] в разпространение от „Форум Филм България“. == Актьорски състав == * Мейсън Теймс – Хълцук<ref name="Dragons2025Cast">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title=''How to Train Your Dragon'' Live-Action Remake Finds Its Hiccup and Astrid |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=30 May 2023 |date=May 30, 2023 |archive-date=May 30, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230530194544/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |url-status=live }}</ref> * [[Джерард Бътлър]] – Стоик Грамадански<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino.novo5.com/a/dzerard-btlr-se-zavrshha-v-kak-da-si-dresiras-drakon|заглавие=Джерард Бътлър се завръща в „Как да си дресираш дракон“|издател=kino.novo5.com|дата=6 януари 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref name=":0">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Gerard Butler Reprising His Role In Universal's Live-Action Adaptation Of ''How To Train Your Dragon'' |url=https://deadline.com/2024/01/gerard-butler-live-action-how-to-train-your-dragon-1235696338/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=5 January 2024 |date=January 5, 2024}}</ref> * Нико Паркър – Астрид<ref name="Dragons2025Cast" /> * Ник Фрост – Храчко<ref name="Frost">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-nick-frost-1235785691/|title='How To Train Your Dragon' Live-Action Remake Adds Nick Frost as One of the Vikings (Exclusive)|last=Kit|first=Borys|website=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 11, 2024}}</ref> * Джулиън Денисън – Рибоног, най-добрият приятел на Хълцук.<ref name=":1">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=''How To Train Your Dragon'' Live-Action Pic Expands Cast |url=https://deadline.com/2024/01/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235803957/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=24 January 2024 |date=January 24, 2024}}</ref> * Гейбриъл Хауъл – Сополак, враг на Хълцук.<ref name=":1" /> * Браунин Джеймс – Вироглава, сестра-близначка на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Хари Тревалдин – Въртоглав, брат-близнак на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Рут Код – Фегма, член на Викингското село.<ref name=":2">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title='How to Train Your Dragon' Lands 'Fall of the House of Usher' Actress Ruth Codd (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-ruth-codd-1235828136/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=March 4, 2024 |date=March 4, 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.welcometoberk.com/}} * {{imdb title|26743210}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2025 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на „Дриймуъркс Пикчърс“]] 4p31rd0gblf6d7dzc31m31a2ky6k16j 12418961 12418691 2024-11-21T18:07:59Z Krisi tranchev.1999 114581 12418961 wikitext text/x-wiki {{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Как да си дресираш дракон | име_оригинал = How to Train Your Dragon | режисьори = Дийн Деблоа | продуценти = Марк Плат<br>Дийн Деблоа<br>Адам Сийгъл | сценаристи = Дийн Деблоа | базиран_на = [[Как да си дресираш дракон|по едноименния анимационен филм]]<br>на Уил Дейвис<br>Дийн Деблоа<br>и Крис Сандърс<br>по едноименния роман на:<br>Кресида Кауъл | актьори = Мейсън Теймс<br>[[Джерард Бътлър]]<br>Нико Паркър<br>Нико Фрост<br>Джулиън Денисън<br>Гейбриъл Хауъл<br>Браунин Джеймс<br>Хари Тревалдин<br>Рут Код<br>Питър Серафинович<br>Мъри Маккартър | музика = Джон Пауъл | оператор = Бил Поуп | монтаж = Уайът Смит | сценография = Доминик Уоткинс | костюми = Линдзи Пю | филмово_студио = [[Дриймуъркс Пикчърс]]<br>Марк Плат Продъкшънс | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен<br>фентъзи | премиера = 13 юни 2025 г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | свързани_продукции = „[[Как да си дресираш дракон]]“ (2010) | уебсайт = https://www.welcometoberk.com/ | код-IMDB = 26743210 }} '''„Как да си дресираш дракон“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Kak-da-si-dresirash-drakon-How-to-Train-Your-Dragon-id47823.html|заглавие=Как да си дресираш дракон, How to Train Your Dragon – филми, трейлъри, снимки|издател=cinefish.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> ({{lang|en|How to Train Your Dragon}}) е предстоящ [[САЩ|американски]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филм]] от 2025 г. на режисьора Дийн Деблоа. Той е игрална адаптация на [[Как да си дресираш дракон|едноименния анимационен филм]] от 2010 г., произведен от „[[Дриймуъркс Анимейшън]]“, който е базиран на едноименния роман, написан от Кресида Кауъл през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/kino/2024/11/20/i-kak-da-si-dresirash-drakon-shte-ima-svoia-igralna-versiia.627705|заглавие=И "Как да си дресираш дракон?" ще има своя игрална версия|издател=dnes.bg|дата=20 ноември 2020|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://b2bmedia.bg/media-pr/izliza-igralnata-versiq-na-kak-da-si-dresirash-drakon-Mlq6b|заглавие=Излиза игралната версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=b2bmedia.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Във филма участват Мейсън Теймс, Нико Паркър, Нико Фрост, Джулиън Денисън, Гейбриъл Хауъл, Браунин Джеймс, Хари Тревалдин, Рут Код, Питър Серафинович и Мъри Маккартър, а [[Джерард Бътлър]] се завръща с ролята си на Стойк Грамадански в анимационните филми. Плановете за игралния римейк на „Как да си дресираш дракон“ са обявени през февруари 2023 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.magic.bg/news/snimat-igralna-versija-na-kak-da-si-dresirash-drakon/5509|заглавие=Снимат игрална версия на „Как да си дресираш дракон“|издател=magic.bg|дата=16 февруари 2023|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> докато Деблоа се завръща като режисьор, след като преди това е работил по анимационната трилогия, а Джон Пауъл, който също работеше по оригиналната трилогия, се завръща да композира музиката за филма. Теймс и Паркър се присъединиха към състава през май 2023 г., а допълнителния актьорски състав е разкрит през януари 2024 г. Снимките започват през този месец в Белфаст, Северна Ирландия, и приключват през май. Продуциран от Марк Плат Продъкшънс и [[Дриймуъркс Пикчърс]], премиерата на филма се очаква да излезе по кината в [[Съединените щати]] на 13 юни 2025 г. в разпространение от [[Юнивърсъл Пикчърс]],<ref name="Dragons2025Delayed">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title='How To Train Your Dragon' Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> както и в [[България]] в разпространение от „Форум Филм България“. == Актьорски състав == * Мейсън Теймс – Хълцук<ref name="Dragons2025Cast">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title=''How to Train Your Dragon'' Live-Action Remake Finds Its Hiccup and Astrid |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=30 May 2023 |date=May 30, 2023 |archive-date=May 30, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230530194544/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235503485/ |url-status=live }}</ref> * [[Джерард Бътлър]] – Стоик Грамадански<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino.novo5.com/a/dzerard-btlr-se-zavrshha-v-kak-da-si-dresiras-drakon|заглавие=Джерард Бътлър се завръща в „Как да си дресираш дракон“|издател=kino.novo5.com|дата=6 януари 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref name=":0">{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Gerard Butler Reprising His Role In Universal's Live-Action Adaptation Of ''How To Train Your Dragon'' |url=https://deadline.com/2024/01/gerard-butler-live-action-how-to-train-your-dragon-1235696338/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=5 January 2024 |date=January 5, 2024}}</ref> * Нико Паркър – Астрид<ref name="Dragons2025Cast" /> * Ник Фрост – Храчко<ref name="Frost">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-nick-frost-1235785691/|title='How To Train Your Dragon' Live-Action Remake Adds Nick Frost as One of the Vikings (Exclusive)|last=Kit|first=Borys|website=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 11, 2024}}</ref> * Джулиън Денисън – Рибоног, най-добрият приятел на Хълцук.<ref name=":1">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=''How To Train Your Dragon'' Live-Action Pic Expands Cast |url=https://deadline.com/2024/01/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-cast-1235803957/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=24 January 2024 |date=January 24, 2024}}</ref> * Гейбриъл Хауъл – Сополак, враг на Хълцук.<ref name=":1" /> * Браунин Джеймс – Вироглава, сестра-близначка на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Хари Тревалдин – Въртоглав, брат-близнак на Въртоглав.<ref name=":1" /> * Рут Код – Фегма, член на Викингското село.<ref name=":2">{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title='How to Train Your Dragon' Lands 'Fall of the House of Usher' Actress Ruth Codd (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-ruth-codd-1235828136/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=March 4, 2024 |date=March 4, 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.welcometoberk.com/}} * {{imdb title|26743210}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2025 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на „Дриймуъркс Пикчърс“]] dss4bif7mz6ve5zba31jha9i3hquat3 0 872847 12418689 2024-11-21T12:58:37Z Ambra75 259141 Нова страница: „'''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу [[Неаполитанско кралство|Неапол]]''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от кра...“ 12418689 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу [[Неаполитанско кралство|Неапол]]''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на Неапол и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Луи от Валоа-Орлеански е наследил някои права върху Кралство Неапол (или Regnum Siciliae цитира Фарум) от династията на Капетингите Валоа; той също вярва, че има равни права върху херцогството на Милано от страна на баба си Валентина Висконти (1368-1408). Още през 1495 г., по време на първата кампания в Италия на неговия братовчед и крал Карл VIII, Луи се е опитал да отнеме херцогството на Милано от Лудовико Сфорца, известен като il Moro, и за тази цел е окупирал град Новара с въоръжените си хора, но беше отхвърлен от армията, водена от херцогиня Беатрис д'Есте, [1] съпруга на Лудовико, и принуден да се предаде след месеци на обсада от Свещената лига, която обедини миланските сили и венециански.[2][3] Той никога не е успял да приеме унижението, което е претърпял, и веднага щом напуснал Новара, се опитал да убеди братовчед си Карло да атакува Милан веднага щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Чарлз, след като подписа мира, се завърна във Франция.[4] Въпреки това, от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на херцога на Орлеан, чиито заплахи никога не са били успокоени. Едва през 1498 г. обаче, след като последният наследява своя братовчед на трона на Франция с името Луи XII, опасността става реална. Съветван от архиепископа на Руан, кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство Борджия, за да осигури подкрепата на папа Александър VI и да получи анулирането на брака си с Йоана от Франция, за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Карл VIII, Ан Бретанска, като по този начин запазва херцогството на Бретан . Със споразумение, подписано в Блоа през 1499 г., френският суверен си осигури подкрепата на Венеция, на която предостави Кремона и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляваха гръбнака на френската армия, той обеща графство Белинцона, а на папа Александър VI предложи ангажимента да подкрепи сина си Чезаре Борджия в неговия проект за завладяване на Романя в допълнение към отстъпката на херцогството на Валентиноа и ръката на Шарлот д'Албре. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от Люцерн между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая той сключва споразумения с Хенри VIII от Англия и с бъдещия крал на Кастилия Филип Хабсбургски. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния водач Джан Джакомо Тривулцио, личен враг на Моро, срещу когото обмисля отмъщение.[5] Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли 1499 г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си Беатриче, която е починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си Асканио намира убежище в Германия при Максимилиан I от Хабсбург (съпруг на Бианка Мария Сфорца, племенник на Моро). «Лодовико, който черпеше цялата си сила на духа от провидителните и силни съвети на съпругата си Беатрис д'Есте, след като беше отвлечен от него от смъртта няколко години по-рано, се оказа изолиран и лишен от кураж и смелост до точката че не можеше, той не виждаше друг изход от свирепата буря, която го заплашваше, освен да избяга. И той така и направи." (Рафаеле Алтавила, Кратък сборник на историята на Ломбард [6]) Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. Генуа също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига в Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Викове за избягалия миланец след поражението на Лудовико, 1500 г Във Венеция имаше слухове, че Лудовико в Германия е полудял: че е приел исляма, че е намушкал до смърт зет си Галеацо и е наранил брат си Асканио, след което е бил окован във вериги, но това са били фалшиви слухове. [8] Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и Сансеверинос, той се опитва да си върне владението на Милан, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща La Trémoille и Georges d'Amboise да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към Белинцона, той е предаден от швейцарски наемник и предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканий, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен.[9] Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г.[10] Романя Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с Чезаре Борджия като лейтенант на краля) продължава отвъд По до достигане на Романя, територия по това време под светската власт на папството. Папа Александър VI, който беше информиран за маневрите на армията, изпрати писмо до лордовете на Пезаро, Имола, Форли, Фаенца, Урбино и Камерино, в което ги обяви за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправи пътя за завоеванието на сина си и давайки му цяло княжество. Луи дьо ла Тремуйл Както се очакваше, никой не се подчини на заповедта на папата. Боят избухнал кървав. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември 1499 г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През следващия януари херцогът на Валентино победи Катерина Сфорца, която се бе барикадирала в крепостта Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение, Катерина е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключи, херцогът успя да се установи в града, домакин на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. Леонардо да Винчи е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Разделянето на Кралство Неапол == Що се отнася до южния фронт на полуострова, след военния провал на начинанието на Карл VIII през 1495 г., новият крал на Франция на 11 ноември 1500 г. сключва тайния договор от Гранада за разделянето на Южна Италия с Фердинанд Католически. Кралят на Арагон имаше за цел да елиминира кадетската династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на Калабрия и Пулия, докато Кампания и Абруцо бяха запазени за французите. Фридрих I от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвеха да нападнат неговото кралство през 1501 г., помоли Испания за помощ, тъй като беше роднина на Фердинанд II и също така му предаде някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. Александър VI отлъчва краля на Неапол и на 19 юли Чезаре Борджия, подкрепен от френската армия, обсажда Капуа, която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покварен от Цезар, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлу в града и започна клането на военния гарнизон и население. Крал Фредерик, осъзнавайки измамата твърде късно, се опита да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влязоха в Неапол. С Договора от Трент, подписан на 13 октомври 1501 г. между Луи и Максимилиан Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне; Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага доведе до война между Франция и Испания. Победен при Руво, Чериньола и Гариляно от испанците, командвани от Гонсало Фернандес де Кордоба, Луиджи е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в Ломбардия. Неапол е окупиран от испанците на 16 май 1503 г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известното предизвикателство на Барлета. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионското примирие) е подписан на 31 януари 1504 г. между Луи XII от Франция и Фердинанд II от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва Неапол на Испания, който ще държи до 1707 г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември 1504 г. се отнася до предложения брак между Карл I от Хабсбург, бъдещият Карл V и Клавдия от Франция, дъщеря на френския крал и Анна от Бретан. Ако Луи XII нямаше мъжки наследник, Карл I Хабсбургски щеше да получи като зестра Миланското херцогство, Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. 9tb2zq2k7zdnpj1usrqfswpmnurmrae 12418695 12418689 2024-11-21T13:05:16Z Ambra75 259141 12418695 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу [[Неаполитанско кралство|Неапол]]''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на Неапол и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има равни права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Идване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра и за тази цел окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името Луи XII, опасността става реална. Съветван от архиепископа на Руан, кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство Борджия, за да осигури подкрепата на папа Александър VI и да получи анулирането на брака си с Йоана от Франция, за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Карл VIII, Ан Бретанска, като по този начин запазва херцогството на Бретан . Със споразумение, подписано в Блоа през 1499 г., френският суверен си осигури подкрепата на Венеция, на която предостави Кремона и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляваха гръбнака на френската армия, той обеща графство Белинцона, а на папа Александър VI предложи ангажимента да подкрепи сина си Чезаре Борджия в неговия проект за завладяване на Романя в допълнение към отстъпката на херцогството на Валентиноа и ръката на Шарлот д'Албре. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от Люцерн между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая той сключва споразумения с Хенри VIII от Англия и с бъдещия крал на Кастилия Филип Хабсбургски. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния водач Джан Джакомо Тривулцио, личен враг на Моро, срещу когото обмисля отмъщение.[5] Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли 1499 г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си Беатриче, която е починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си Асканио намира убежище в Германия при Максимилиан I от Хабсбург (съпруг на Бианка Мария Сфорца, племенник на Моро). «Лодовико, който черпеше цялата си сила на духа от провидителните и силни съвети на съпругата си Беатрис д'Есте, след като беше отвлечен от него от смъртта няколко години по-рано, се оказа изолиран и лишен от кураж и смелост до точката че не можеше, той не виждаше друг изход от свирепата буря, която го заплашваше, освен да избяга. И той така и направи." (Рафаеле Алтавила, Кратък сборник на историята на Ломбард [6]) Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. Генуа също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига в Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Викове за избягалия миланец след поражението на Лудовико, 1500 г Във Венеция имаше слухове, че Лудовико в Германия е полудял: че е приел исляма, че е намушкал до смърт зет си Галеацо и е наранил брат си Асканио, след което е бил окован във вериги, но това са били фалшиви слухове. [8] Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и Сансеверинос, той се опитва да си върне владението на Милан, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща La Trémoille и Georges d'Amboise да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към Белинцона, той е предаден от швейцарски наемник и предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканий, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен.[9] Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г.[10] Романя Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с Чезаре Борджия като лейтенант на краля) продължава отвъд По до достигане на Романя, територия по това време под светската власт на папството. Папа Александър VI, който беше информиран за маневрите на армията, изпрати писмо до лордовете на Пезаро, Имола, Форли, Фаенца, Урбино и Камерино, в което ги обяви за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправи пътя за завоеванието на сина си и давайки му цяло княжество. Луи дьо ла Тремуйл Както се очакваше, никой не се подчини на заповедта на папата. Боят избухнал кървав. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември 1499 г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През следващия януари херцогът на Валентино победи Катерина Сфорца, която се бе барикадирала в крепостта Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение, Катерина е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключи, херцогът успя да се установи в града, домакин на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. Леонардо да Винчи е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Разделянето на Кралство Неапол == Що се отнася до южния фронт на полуострова, след военния провал на начинанието на Карл VIII през 1495 г., новият крал на Франция на 11 ноември 1500 г. сключва тайния договор от Гранада за разделянето на Южна Италия с Фердинанд Католически. Кралят на Арагон имаше за цел да елиминира кадетската династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на Калабрия и Пулия, докато Кампания и Абруцо бяха запазени за французите. Фридрих I от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвеха да нападнат неговото кралство през 1501 г., помоли Испания за помощ, тъй като беше роднина на Фердинанд II и също така му предаде някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. Александър VI отлъчва краля на Неапол и на 19 юли Чезаре Борджия, подкрепен от френската армия, обсажда Капуа, която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покварен от Цезар, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлу в града и започна клането на военния гарнизон и население. Крал Фредерик, осъзнавайки измамата твърде късно, се опита да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влязоха в Неапол. С Договора от Трент, подписан на 13 октомври 1501 г. между Луи и Максимилиан Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне; Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага доведе до война между Франция и Испания. Победен при Руво, Чериньола и Гариляно от испанците, командвани от Гонсало Фернандес де Кордоба, Луиджи е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в Ломбардия. Неапол е окупиран от испанците на 16 май 1503 г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известното предизвикателство на Барлета. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионското примирие) е подписан на 31 януари 1504 г. между Луи XII от Франция и Фердинанд II от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва Неапол на Испания, който ще държи до 1707 г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември 1504 г. се отнася до предложения брак между Карл I от Хабсбург, бъдещият Карл V и Клавдия от Франция, дъщеря на френския крал и Анна от Бретан. Ако Луи XII нямаше мъжки наследник, Карл I Хабсбургски щеше да получи като зестра Миланското херцогство, Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. 9mvup6f9no3ux6fskvqn22bji9mjicp 12418700 12418695 2024-11-21T13:11:05Z Ambra75 259141 /* Предистория */ 12418700 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу [[Неаполитанско кралство|Неапол]]''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на Неапол и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Ореланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Идване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага ангажимента да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от Люцерн между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния водач Джан Джакомо Тривулцио, личен враг на Моро, срещу когото обмисля отмъщение.[5] Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли 1499 г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си Беатриче, която е починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си Асканио намира убежище в Германия при Максимилиан I от Хабсбург (съпруг на Бианка Мария Сфорца, племенник на Моро). «Лодовико, който черпеше цялата си сила на духа от провидителните и силни съвети на съпругата си Беатрис д'Есте, след като беше отвлечен от него от смъртта няколко години по-рано, се оказа изолиран и лишен от кураж и смелост до точката че не можеше, той не виждаше друг изход от свирепата буря, която го заплашваше, освен да избяга. И той така и направи." (Рафаеле Алтавила, Кратък сборник на историята на Ломбард [6]) Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. Генуа също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига в Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Викове за избягалия миланец след поражението на Лудовико, 1500 г Във Венеция имаше слухове, че Лудовико в Германия е полудял: че е приел исляма, че е намушкал до смърт зет си Галеацо и е наранил брат си Асканио, след което е бил окован във вериги, но това са били фалшиви слухове. [8] Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и Сансеверинос, той се опитва да си върне владението на Милан, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща La Trémoille и Georges d'Amboise да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към Белинцона, той е предаден от швейцарски наемник и предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканий, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен.[9] Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г.[10] Романя Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с Чезаре Борджия като лейтенант на краля) продължава отвъд По до достигане на Романя, територия по това време под светската власт на папството. Папа Александър VI, който беше информиран за маневрите на армията, изпрати писмо до лордовете на Пезаро, Имола, Форли, Фаенца, Урбино и Камерино, в което ги обяви за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправи пътя за завоеванието на сина си и давайки му цяло княжество. Луи дьо ла Тремуйл Както се очакваше, никой не се подчини на заповедта на папата. Боят избухнал кървав. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември 1499 г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През следващия януари херцогът на Валентино победи Катерина Сфорца, която се бе барикадирала в крепостта Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение, Катерина е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключи, херцогът успя да се установи в града, домакин на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. Леонардо да Винчи е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Разделянето на Кралство Неапол == Що се отнася до южния фронт на полуострова, след военния провал на начинанието на Карл VIII през 1495 г., новият крал на Франция на 11 ноември 1500 г. сключва тайния договор от Гранада за разделянето на Южна Италия с Фердинанд Католически. Кралят на Арагон имаше за цел да елиминира кадетската династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на Калабрия и Пулия, докато Кампания и Абруцо бяха запазени за французите. Фридрих I от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвеха да нападнат неговото кралство през 1501 г., помоли Испания за помощ, тъй като беше роднина на Фердинанд II и също така му предаде някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. Александър VI отлъчва краля на Неапол и на 19 юли Чезаре Борджия, подкрепен от френската армия, обсажда Капуа, която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покварен от Цезар, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлу в града и започна клането на военния гарнизон и население. Крал Фредерик, осъзнавайки измамата твърде късно, се опита да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влязоха в Неапол. С Договора от Трент, подписан на 13 октомври 1501 г. между Луи и Максимилиан Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне; Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага доведе до война между Франция и Испания. Победен при Руво, Чериньола и Гариляно от испанците, командвани от Гонсало Фернандес де Кордоба, Луиджи е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в Ломбардия. Неапол е окупиран от испанците на 16 май 1503 г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известното предизвикателство на Барлета. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионското примирие) е подписан на 31 януари 1504 г. между Луи XII от Франция и Фердинанд II от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва Неапол на Испания, който ще държи до 1707 г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември 1504 г. се отнася до предложения брак между Карл I от Хабсбург, бъдещият Карл V и Клавдия от Франция, дъщеря на френския крал и Анна от Бретан. Ако Луи XII нямаше мъжки наследник, Карл I Хабсбургски щеше да получи като зестра Миланското херцогство, Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. 3isnyaejajj4pltqoesh9b93bxffaci 12418710 12418700 2024-11-21T13:20:21Z Ambra75 259141 /* Френско завоюване на Миланското херцогство */ 12418710 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Ореланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Идване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Разделянето на Кралство Неапол == Що се отнася до южния фронт на полуострова, след военния провал на начинанието на Карл VIII през 1495 г., новият крал на Франция на 11 ноември 1500 г. сключва тайния договор от Гранада за разделянето на Южна Италия с Фердинанд Католически. Кралят на Арагон имаше за цел да елиминира кадетската династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на Калабрия и Пулия, докато Кампания и Абруцо бяха запазени за французите. Фридрих I от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвеха да нападнат неговото кралство през 1501 г., помоли Испания за помощ, тъй като беше роднина на Фердинанд II и също така му предаде някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. Александър VI отлъчва краля на Неапол и на 19 юли Чезаре Борджия, подкрепен от френската армия, обсажда Капуа, която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покварен от Цезар, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлу в града и започна клането на военния гарнизон и население. Крал Фредерик, осъзнавайки измамата твърде късно, се опита да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влязоха в Неапол. С Договора от Трент, подписан на 13 октомври 1501 г. между Луи и Максимилиан Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне; Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага доведе до война между Франция и Испания. Победен при Руво, Чериньола и Гариляно от испанците, командвани от Гонсало Фернандес де Кордоба, Луиджи е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в Ломбардия. Неапол е окупиран от испанците на 16 май 1503 г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известното предизвикателство на Барлета. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионското примирие) е подписан на 31 януари 1504 г. между Луи XII от Франция и Фердинанд II от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва Неапол на Испания, който ще държи до 1707 г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември 1504 г. се отнася до предложения брак между Карл I от Хабсбург, бъдещият Карл V и Клавдия от Франция, дъщеря на френския крал и Анна от Бретан. Ако Луи XII нямаше мъжки наследник, Карл I Хабсбургски щеше да получи като зестра Миланското херцогство, Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. o2ttr73qyn7ksnyfkq35bzqbs1lqb5n 12418722 12418710 2024-11-21T13:26:02Z Ambra75 259141 /* Френско завоюване на Миланското херцогство */ 12418722 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Ореланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Идване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялва на Неаполитанското кралство == Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция Луи XII на 11 ноември [[1500]] г. сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира кадетската династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покварен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от Гонсало Фернандес де Кордоба, Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известното предизвикателство на Барлета. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионското примирие) е подписан на 31 януари 1504 г. между Луи XII от Франция и Фердинанд II от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва Неапол на Испания, който ще държи до 1707 г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември 1504 г. се отнася до предложения брак между Карл I от Хабсбург, бъдещият Карл V и Клавдия от Франция, дъщеря на френския крал и Анна от Бретан. Ако Луи XII нямаше мъжки наследник, Карл I Хабсбургски щеше да получи като зестра Миланското херцогство, Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. 4f3r7ombkglzlsv6a18r3oz8d7yaj05 12418731 12418722 2024-11-21T13:30:28Z Ambra75 259141 /* Предистория */ 12418731 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Ореланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Идване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]]ː сблъсък, започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите . == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионското примирие) е подписан на 31 януари 1504 г. между Луи XII от Франция и Фердинанд II от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва Неапол на Испания, който ще държи до 1707 г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември 1504 г. се отнася до предложения брак между Карл I от Хабсбург, бъдещият Карл V и Клавдия от Франция, дъщеря на френския крал и Анна от Бретан. Ако Луи XII нямаше мъжки наследник, Карл I Хабсбургски щеше да получи като зестра Миланското херцогство, Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. 7yuh5q86snikrr8zegfmsvvlikqdzcs 12418734 12418731 2024-11-21T13:33:58Z Ambra75 259141 /* Договори */ 12418734 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Идване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Ореланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Идване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]]ː сблъсък, започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите . == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като зестра [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство Бретан, графствата Асти и Блоа, Херцогство Бургундия и вицекралството на Оксон. {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499-1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} r9g2qdd9e7gxqz7vt3torkgyrlh37wv 12418744 12418734 2024-11-21T13:38:12Z Ambra75 259141 12418744 wikitext text/x-wiki '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Орланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]]ː сблъсък, започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите . == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499-1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} ek4srgxsv7g3ydil4zsszizvce5ebyy 12418789 12418744 2024-11-21T14:26:10Z Nk 399 {{Въоръжен конфликт}}, кат 12418789 wikitext text/x-wiki {{Въоръжен конфликт}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Орланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]]ː сблъсък, започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] 1nhcvhitkfiv6gmbqd5my9mpqgqs4b5 12418790 12418789 2024-11-21T14:26:28Z Nk 399 12418790 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == Орланският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]; той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Ореланския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към отстъпката на херцогството на Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща Луи дьо ла Тремуй и Жорж д'Амбоаз да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]]ː сблъсък, започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] p8mqzxoxsq1cfvxqz85g7b5syr7wkfv 12418813 12418790 2024-11-21T15:03:07Z Ambra75 259141 12418813 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == {{Основна|Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Обсада на Новара (1495)}} [[Файл:Ludwig XII. von Frankreich.jpg|мини|Луи XII]] Орлеанският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]. Той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. [[Файл:Ludovico Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica) crop.jpg|ляво|мини|Лудовико Сфорца Мавъра]] [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|мини|Шарл VIII]] Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Орлеанския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към предоставянето на Херцогство Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == [[Файл:G.G. Trivulzio.jpg|мини|Джан Джакомо Тривулцио]] Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща генерал [[Луи дьо ла Тремуй]] и [[Жорж д'Амбоаз]] да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == [[Файл:Cesare Borgia, Duke of Valentinois.jpg|мини|Чезаре Борджия]] Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == [[Файл:Michel Sittow 004.jpg|мини|Фернандо II Арагонски]] [[Файл:Federico I di Napoli.jpg|ляво|мини|Федерико I Неаполитански]] Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]], започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. == Източници == * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * Bernardino Corio, ''L'Historia di Milano'', Giorgio de' Cavalli, 1565 * Marino Sanuto, ''La spedizione di Carlo VIII in Italia'', a cura di Rinaldo Fulin, Venezia, Tipografia del Commercio di Marco Visentini, 1883 * René Maulde-La-Clavière, ''Histoire de Loius XII: ptie. Louis d'Orléans.'', vol. 3 {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] p6nrl8kx0iyy3n5vohdas7zyknobwem 12418816 12418813 2024-11-21T15:09:43Z Ambra75 259141 12418816 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Италия (географски регион)|Италия]]|командир1=[[Луи XII]], [[Луи дьо ла Тремуй]], [[Джан Джакомо Тривулцио]], [[Чезаре Борджия]]|командир2=[[Галеацо Сансеверино]], [[Асканио Мария Сфорца]], [[Гонсало Фернандес де Кордоба]]}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == {{Основна|Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Обсада на Новара (1495)}} [[Файл:Ludwig XII. von Frankreich.jpg|мини|Луи XII]] Орлеанският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]. Той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. [[Файл:Ludovico Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica) crop.jpg|ляво|мини|Лудовико Сфорца Мавъра]] [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|мини|Шарл VIII]] Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Орлеанския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към предоставянето на Херцогство Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == [[Файл:G.G. Trivulzio.jpg|мини|Джан Джакомо Тривулцио]] Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща генерал [[Луи дьо ла Тремуй]] и [[Жорж д'Амбоаз]] да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == [[Файл:Cesare Borgia, Duke of Valentinois.jpg|мини|Чезаре Борджия]] Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == [[Файл:Michel Sittow 004.jpg|мини|Фернандо II Арагонски]] [[Файл:Federico I di Napoli.jpg|ляво|мини|Федерико I Неаполитански]] Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]], започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. == Източници == * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * Bernardino Corio, ''L'Historia di Milano'', Giorgio de' Cavalli, 1565 * Marino Sanuto, ''La spedizione di Carlo VIII in Italia'', a cura di Rinaldo Fulin, Venezia, Tipografia del Commercio di Marco Visentini, 1883 * René Maulde-La-Clavière, ''Histoire de Loius XII: ptie. Louis d'Orléans.'', vol. 3 {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] a7b9u9bsbhq7oewic9som5wxcq3kerm 12418840 12418816 2024-11-21T15:48:44Z Ambra75 259141 12418840 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Италия (географски регион)|Италия]]|командир1=[[Луи XII]]<br>[[Луи дьо ла Тремуй]]<br>[[Джан Джакомо Тривулцио]]<br>[[Чезаре Борджия]]|командир2=[[Галеацо Сансеверино]]<br>[[Асканио Мария Сфорца]]<br>[[Гонсало Фернандес де Кордоба]]|страна1=1499 – 1500ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Стара конфедерация|Швейцарски кантони]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Венецианска република]]<br>1500 – 1501ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Стара конфедерация|Швейцарски кантони]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Кралство Арагон]]<br>1502 – 1503ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Папска държава]]|страна2=1499 – 1500ː<br>[[Миланско херцогство]]<br><br><br><br><br>1500 – 1501ː<br>[[Неаполитанско кралство]]<br><br><br>1502 – 1503ː<br>[[Кралство Арагон]] и Кастилия}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == {{Основна|Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Обсада на Новара (1495)}} [[Файл:Ludwig XII. von Frankreich.jpg|мини|Луи XII]] Орлеанският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]. Той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. [[Файл:Ludovico Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica) crop.jpg|ляво|мини|Лудовико Сфорца Мавъра]] [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|мини|Шарл VIII]] Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Орлеанския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Ан Бретанска]], като по този начин запазва [[Бретан|Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към предоставянето на Херцогство Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == [[Файл:G.G. Trivulzio.jpg|мини|Джан Джакомо Тривулцио]] Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща генерал [[Луи дьо ла Тремуй]] и [[Жорж д'Амбоаз]] да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == [[Файл:Cesare Borgia, Duke of Valentinois.jpg|мини|Чезаре Борджия]] Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == [[Файл:Michel Sittow 004.jpg|мини|Фернандо II Арагонски]] [[Файл:Federico I di Napoli.jpg|ляво|мини|Федерико I Неаполитански]] Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]], започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. == Източници == * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * Bernardino Corio, ''L'Historia di Milano'', Giorgio de' Cavalli, 1565 * Marino Sanuto, ''La spedizione di Carlo VIII in Italia'', a cura di Rinaldo Fulin, Venezia, Tipografia del Commercio di Marco Visentini, 1883 * René Maulde-La-Clavière, ''Histoire de Loius XII: ptie. Louis d'Orléans.'', vol. 3 {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] 7327zxhfzzxklxv2r4mfxwry11rfgww 12419330 12418840 2024-11-22T00:49:11Z Ambra75 259141 /* Предистория */ 12419330 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Италия (географски регион)|Италия]]|командир1=[[Луи XII]]<br>[[Луи дьо ла Тремуй]]<br>[[Джан Джакомо Тривулцио]]<br>[[Чезаре Борджия]]|командир2=[[Галеацо Сансеверино]]<br>[[Асканио Мария Сфорца]]<br>[[Гонсало Фернандес де Кордоба]]|страна1=1499 – 1500ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Стара конфедерация|Швейцарски кантони]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Венецианска република]]<br>1500 – 1501ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Стара конфедерация|Швейцарски кантони]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Кралство Арагон]]<br>1502 – 1503ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Папска държава]]|страна2=1499 – 1500ː<br>[[Миланско херцогство]]<br><br><br><br><br>1500 – 1501ː<br>[[Неаполитанско кралство]]<br><br><br>1502 – 1503ː<br>[[Кралство Арагон]] и Кастилия}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == {{Основна|Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Обсада на Новара (1495)}} [[Файл:Ludwig XII. von Frankreich.jpg|мини|Луи XII]] Орлеанският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]. Той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. [[Файл:Ludovico Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica) crop.jpg|ляво|мини|Лудовико Сфорца Мавъра]] [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|мини|Шарл VIII]] Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом като напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Орлеанския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]], като по този начин запази [[Бретан (херцогство)||Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към предоставянето на Херцогство Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == [[Файл:G.G. Trivulzio.jpg|мини|Джан Джакомо Тривулцио]] Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението вече мрази чуждото потисничество, поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща генерал [[Луи дьо ла Тремуй]] и [[Жорж д'Амбоаз]] да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в Новара, където швейцарците отказват да участват в битката. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == [[Файл:Cesare Borgia, Duke of Valentinois.jpg|мини|Чезаре Борджия]] Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == [[Файл:Michel Sittow 004.jpg|мини|Фернандо II Арагонски]] [[Файл:Federico I di Napoli.jpg|ляво|мини|Федерико I Неаполитански]] Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]], започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. == Източници == * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * Bernardino Corio, ''L'Historia di Milano'', Giorgio de' Cavalli, 1565 * Marino Sanuto, ''La spedizione di Carlo VIII in Italia'', a cura di Rinaldo Fulin, Venezia, Tipografia del Commercio di Marco Visentini, 1883 * René Maulde-La-Clavière, ''Histoire de Loius XII: ptie. Louis d'Orléans.'', vol. 3 {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] 4lmwn2j0h4w55bcb0fn620vcduzbsca 12419332 12419330 2024-11-22T00:50:44Z Ambra75 259141 /* Френско завоюване на Миланското херцогство */ 12419332 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Италия (географски регион)|Италия]]|командир1=[[Луи XII]]<br>[[Луи дьо ла Тремуй]]<br>[[Джан Джакомо Тривулцио]]<br>[[Чезаре Борджия]]|командир2=[[Галеацо Сансеверино]]<br>[[Асканио Мария Сфорца]]<br>[[Гонсало Фернандес де Кордоба]]|страна1=1499 – 1500ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Стара конфедерация|Швейцарски кантони]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Венецианска република]]<br>1500 – 1501ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Стара конфедерация|Швейцарски кантони]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Кралство Арагон]]<br>1502 – 1503ː<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Папска държава]]|страна2=1499 – 1500ː<br>[[Миланско херцогство]]<br><br><br><br><br>1500 – 1501ː<br>[[Неаполитанско кралство]]<br><br><br>1502 – 1503ː<br>[[Кралство Арагон]] и Кастилия}} '''Втората италианска война ([[1499]] – [[1504]])''', понякога известна като '''Италианската война на Луи XII''' или '''Войната срещу Неапол''', е втората от [[Италиански войни|Италианските войни]] на [[Ренесанс]]а. Водена е главно от краля на Франция [[Луи XII]] и [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]] и е с участието на няколко италиански сили. В резултат на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Първата италианска война]] Луи XII е решен да си върне трона на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Предистория == {{Основна|Нахлуване на Шарл VIII в Италия|Обсада на Новара (1495)}} [[Файл:Ludwig XII. von Frankreich.jpg|мини|Луи XII]] Орлеанският херцог [[Луи XII|Луи дьо Валоа-Орлеански]] е наследил някои права върху [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] от династията [[Валоа (династия)|Валоа]]. Той също вярва, че има права върху [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от страна на баба си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]. [[Файл:Ludovico Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica) crop.jpg|ляво|мини|Лудовико Сфорца Мавъра]] [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|мини|Шарл VIII]] Още през [[1495]] г., по време на [[Нахлуване на Шарл VIII в Италия|първата кампания]] в [[Италия (географски регион)|Италия]] на неговия братовчед и крал [[Шарл VIII]], Луи се опитва да отнеме Миланското херцогство от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] Мавъра. За тази цел той окупира град [[Новара]], но е отблъснат от армията, водена от херцогиня [[Беатриче д’Есте]], съпруга на Лудовико, и е принуден да се предаде след месеци на обсада от [[Венецианска лига|Свещената лига]], която обединява миланските и [[Венецианска република|венецианските]] сили. Луи не успява да преглътне претърпяното унижение и веднага щом като напуска Новара, се опитва да убеди братовчед си Шарл да атакува Милано щом пристигне подкреплението, но без успех. Крал Шарл VIII се завръща във Франция, след като подписва мира. Въпреки това от 1496 г. Миланското херцогство е разтревожено от възможна втора експедиция на Орлеанския херцог. Едва през [[1498]] г. обаче, след като Орлеанският херцог наследява своя братовчед на трона на Франция с името ''Луи XII'', опасността става реална. Съветван от архиепископа на [[Руан]], кардинал Жорж д'Амбоаз, Луи внимателно подготвя своята експедиция до Италия. На първо място той се обръща към семейство [[Борджия]], за да осигури подкрепата на папа [[Александър VI]] и за да получи анулирането на брака си с [[Жана Френска]], за да може да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII, [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]], като по този начин запази [[Бретан (херцогство)||Бретанското херцогство]]. Със споразумение, подписано в [[Блоа]] през 1499 г., френският суверен си осигурява подкрепата на Венеция, на която предоставя [[Кремона]] и Гиара д'Ада; на швейцарците, чиито войски съставляват гръбнака на френската армия, той обещава Графство [[Белинцона]], а на папа Александър VI предлага да подкрепи сина му [[Чезаре Борджия]] в неговия проект за завладяване на [[Романя]] в допълнение към предоставянето на Херцогство Валантиноа и ръката на [[Шарлот д’Албре]]. На 16 март 1499 г. е подписан Договорът от [[Люцерн]] между Франция и Конфедерацията на осемте кантона. Накрая Луи сключва споразумения с [[Хенри VIII]] от Англия и с бъдещия крал на [[Кралство Кастилия|Кастилия]] Филип Хабсбург. Така херцогът на Милано се оказва напълно изолиран. == Френско завоюване на Миланското херцогство == [[Файл:G.G. Trivulzio.jpg|мини|Джан Джакомо Тривулцио]] Луи XII поверява ръководството на армията за превземането на Милано на известния [[кондотиер]] [[Джан Джакомо Тривулцио]], личен враг на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавъра]]. Французите и венецианците атакуват Миланското херцогство през юли [[1499]] г. Озовавайки се сега без основателната помощ на съпругата си [[Беатриче д’Есте|Беатриче]], починала през 1497 г., Лудовико предпочита да избяга и заедно с децата си и брат си [[Асканио Мария Сфорца|Асканио]] намира убежище в Германия при [[Максимилиан I]] Хабсбург (съпруг на [[Бианка Мария Сфорца]], племенница на херцога). Веднага след заминаването на херцога, на 2 септември 1499 г., също благодарение на бунта на миланския народ, потиснат от данъци, Тривулцио влиза в Милано триумфално. [[Генуа]] също попада в ръцете на краля на Франция. Луи XII малко след това пристига при Тривулцио в Милано за триумфалното си влизане, след което се завръща у дома, оставяйки защитата на херцогството на своя доверен генерал. Научавайки, че населението е започнало да мрази чуждото потисничество поради злоупотребите с властта на французите, Лудовико наема наемна армия от швейцарци в Германия и в началото на 1500 г., подпомаган от брат си Асканио и сем. Сансеверино, се опитва да си върне владението на Милано, като успява да си го върне за кратко време. Луи XII изпраща генерал [[Луи дьо ла Тремуй]] и [[Жорж д'Амбоаз]] да завладеят отново херцогството. На 10 април 1500 г. Лудовико е обсаден в [[Новара]], където швейцарците отказват да участват в битка. Докато, скрит сред войските си, той се опитва да отстъпи към [[Белинцона]], е предаден от швейцарски наемник и е предаден на французите заедно с братята Сансеверино. Няколко дни по-късно Асканио, който се е опитал да избяга в Германия, също е заловен. Взет в плен, той е прехвърлен във Франция, където по-късно умира през 1508 г. == Романя == [[Файл:Cesare Borgia, Duke of Valentinois.jpg|мини|Чезаре Борджия]] Подсилена от лесния успех, пътуването на френската армия (с [[Чезаре Борджия]] като кралски наместник) продължава отвъд река [[По]] до достигане на [[Романя]] – територия по това време под светската власт на папството. Папа [[Александър VI]], който е информиран за маневрите на армията, изпраща писмо до господарите на [[Пезаро]], [[Имола]], [[Форли]], [[Фаенца]], [[Урбино (херцогство)|Урбино]] и [[Камерино]], в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завоеванието на сина си и му дава цяло княжество. Както се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Развихря се кървава война. Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември [[1499]] г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Още на 11 декември Имола е превзета. През януари Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа, побеждава [[Катерина Сфорца]], която се е барикадирала в крепостта на Форли в продължение на три седмици, командвайки 2000 души. Въпреки нейния плам и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е завладян от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успя да се установява в града, гост на благородника на Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина. През 1502 г. [[Леонардо да Винчи]] е нает от Чезаре Борджия като архитект и военен инженер. == Подялба на Неаполитанското кралство == [[Файл:Michel Sittow 004.jpg|мини|Фернандо II Арагонски]] [[Файл:Federico I di Napoli.jpg|ляво|мини|Федерико I Неаполитански]] Що се отнася до южния фронт на [[Италия (географски регион)|полуострова]], след военния провал на начинанието на [[Шарл VIII]] през 1495 г. новият крал на Франция [[Луи XII]] сключва [[Таен договор от Гранада|тайния договор от Гранада]] на 11 ноември [[1500]] г. за подялбата на Южна Италия с [[Фернандо II|Фернандо II Арагонски]]. Кралят на Арагон има за цел да елиминира [[Кадетски клон|кадетската]] династия на Неапол и да обедини владенията на Сицилия с тези на [[Калабрия]] и [[Пулия]], докато [[Кампания]] и [[Абруцо]] са запазени за французите. [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] от Неапол, без да знае за споразумението, когато французите се готвят да нападнат неговото кралство през 1501 г., моли Испания за помощ, тъй като е роднина на Фернандо II, и също така му предава някои крепости в Калабрия. На 25 юни 1501 г. папа [[Александър VI]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] краля на Неапол и на 19 юли [[Чезаре Борджия]], подкрепен от френската армия, обсажда [[Капуа]], която след 7 дни е превзета благодарение на предателство: гражданин на Капуа, покупен от Чезаре, отваря портите на града и след предварително установен сигнал френско-папската армия нахлува в града и започва клането на военния гарнизон и на населението. Крал Федерико I, осъзнавайки измамата твърде късно, се опитва да преговаря за капитулация, но на 19 август французите влизат в Неапол. С [[Договор от Тренто (1501)|Договора от Тренто]], подписан на 13 октомври [[1501]] г. между Луи XII и [[Максимилиан I|Максимилиан]] Австрийски, Австрия признава френските завоевания в Северна Италия. === Разногласия между Испания и Франция === Скоро между окупаторите възникват спорове относно методите на разделяне. Настояването на Фердинанд да бъде признат за крал и на Неапол, и на Сицилия веднага води до война между Франция и Испания. Победен при [[Руво ди Пуля|Руво]], [[Чериньола]] и [[Гариляно]] от испанците, командвани от [[Гонсало Фернандес де Кордоба]], Луи XII е принуден да напусне Неапол и да се оттегли в [[Ломбардия]]. Неапол е окупиран от испанците на 16 май [[1503]] г. Именно в контекста на тази война през 1503 г. се случва известния [[сблъсък в Барлета]], започнал в гостилницата Cantina della Sfida в [[Барлета]] около февруари 1503 г. В него 13 италиански конници се изправят срещу 13 французи: конфронтацията завършва с победа на италианците, които триумфално се завръщат в [[Барлета]], последвани от французите. == Договори == Договорът от Лион (известен също като Лионско примирие) е подписан на 31 януари [[1504]] г. между [[Луи XII]] от Франция и [[Фернандо II]] от Арагон. Съгласно условията на договора Франция отстъпва [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] на Испания, което ще държи до [[1707]] г. Освен това Франция и Испания определят съответния си контрол върху италианските територии: Франция контролира Северна Италия от Милано, а Испания контролира Сицилия и Южна Италия. Договорът от Блоа от 22 септември [[1504]] г. се отнася до предложения брак между Карл I Хабсбург, бъдещият [[Карл V]], и [[Клод Френска]], дъщеря на френския крал [[Шарл VIII]] и [[Анна (Бретан)|Анна Бретанска]]. Ако Луи XII няма мъжки наследник, Карл I Хабсбург ще получи като [[зестра]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Генуа и нейните зависимости, както и херцогство [[Бретан (херцогство)|Бретан]], графствата [[Асти (град)|Асти]] и [[Блоа]], Херцогство [[Бургундия]] и вицекралството на [[Осон]]. == Източници == * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * Bernardino Corio, ''L'Historia di Milano'', Giorgio de' Cavalli, 1565 * Marino Sanuto, ''La spedizione di Carlo VIII in Italia'', a cura di Rinaldo Fulin, Venezia, Tipografia del Commercio di Marco Visentini, 1883 * René Maulde-La-Clavière, ''Histoire de Loius XII: ptie. Louis d'Orléans.'', vol. 3 {{Превод от|it|Guerra d'Italia del 1499 – 1504|141358252}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Войни на Франция]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Войни на Испания]] [[Категория:Неаполитанско кралство]] [[Категория:Венецианска република]] [[Категория:История на Италия]] d0recxzekjbmzrk09jirfqtpkt2jkvi 0 872848 12418701 2024-11-21T13:11:58Z Niki Yooff 24726 Нова страница: „Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]].“ 12418701 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. fsavr983kx4j01rqg82yhqu3sr92vhj 12418703 12418701 2024-11-21T13:16:47Z Niki Yooff 24726 12418703 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. == Храмове == == Манастири == [[Категория: Софийска епархия]] djy9uanmsxjnv8hp5qh7ec8n1axgdts 12418704 12418703 2024-11-21T13:17:09Z Niki Yooff 24726 12418704 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. == Храмове == == Манастири == [[Категория: Софийска епархия]] d5g98mihwp2a7ccot38sr3qxqcmfqfk 12418736 12418704 2024-11-21T13:34:17Z Niki Yooff 24726 12418736 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. == Храмове == * „Успение Богородично“, град Кюстендил * „Св. Димитър“, град Кюстендил * „Св. Мина“, град Кюстендил * „Св. св. Кирил и Методий“, село Багренци * „Св. Георги“, село Берсин * „Св. Възнесение“, село Богослов * „Св. Георги“, село Буново * „Св. Богородица“, село Ваксево * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село Ветрен * „Св. Георги“, село Върташево * „Св. Неделя“, село Гърляно * „Св. Троица“, село Гюешево * „Св. Троица“, село Горановци * „Св. Димитър“, село Горна Гращица * „Св. Георги“, село Горно уйно * „Св. Пророк Илия“, село Горни Коритен * „Св. Възнесение“, село Габрешевци * „Св. Атанасий“, село Грамаждано * „Св. Николай“, село Гърбино * „Св. вмчца Неделя“, село Гърляно * „Св. Пророк Илия“, село Граница * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село Долни Кортен * „Св. Георги“, село Долно село * „Св. Богородица“, село Драговищица * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село Друмохар * „Св. Димитър“, село Еремия * „Св. Николай“„Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село Злогош * „Св. Димитър“, село Згурово * „Св. Димитър“, село Катрище * „Успение Богородично“, село Кадровица * „Рождество Богородично“, село Киселица * „Св. Преображение Господне“, село Коняво * „Покров Богородичен“, село Кощица * „Св. Димитър Солунски“, село Копиловци * „Св. Николай“, село Косово * „Св. Йоаким Осоговски“, село Кутугерци * „Св. Николай“, село Лелинци * „Св. Параскева“, село Лозно * „Св. Георги“, село Ломница * „Св. Георги“, село Лиляк * „Св. Николай Чудотворец“, село Мазарчево * „Св. Димитър“, село Мирово * „Възнесение Господне“, село Николичевци * „Св. Троица“, село Ново село * „Успение Богородично“, село Нов Чифлик * „Св. Николай Мирликийски“, село Неделкова Гращица * „Св. Петка“, село Невестино * „Св. Димитър“, село Полска Скакавица * „Св. Николай“, село Пелатиково * „Св. Йоан Рилски“, село Пиперков Чифлик * „Св. ап. Петър и Павел“, село Преколница * „Св. Благовещение“, село Радловци * „Успение Богородично“, село Раждавица * „Св. Троица“, село Раково * „Възнесение Господне“, село Раненци * „Св. пророк Илия“, село Рашка Гращица * „Рождество Богородично“, село Ръсово * „Св. Марина“, село Савойски * „Св. Анна“, село Смоличано * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село Соволяно * „Св. пророк Илия“, село Стенско * „Св. Параскева“, село Таваличево * „Успение Богородично“, село Трекляно * „Св. Ап. Петър и Павел“, село Тишаново * „Св. Димитър“, село Търновлак * „Св. Николай“, село Уши * „Св. Петка“, село Четирци * „Св.св. Кирил и Методий“, село Църварица * „Св. Димитър“, село Цървеняно * „Св. Петка“, село Шипочано * „Св. Арх. Михаил“, село Шишковци * „Св. Георги“, село Ябълково == Манастири == [[Категория: Софийска епархия]] a860gchz5c8pzenqivy4k9xh922a1vw 12418748 12418736 2024-11-21T13:40:40Z Niki Yooff 24726 12418748 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. == Храмове == * „Успение Богородично“, град Кюстендил * „Св. Димитър“, град Кюстендил * „Св. Мина“, град Кюстендил * „Св. св. Кирил и Методий“, село Багренци * „Св. Георги“, село Берсин * „Св. Възнесение“, село Богослов * „Св. Георги“, село Буново * „Св. Богородица“, село Ваксево * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село Ветрен * „Св. Георги“, село Върташево * „Св. Неделя“, село Гърляно * „Св. Троица“, село Гюешево * „Св. Троица“, село Горановци * „Св. Димитър“, село Горна Гращица * „Св. Георги“, село Горно уйно * „Св. Пророк Илия“, село Горни Коритен * „Св. Възнесение“, село Габрешевци * „Св. Атанасий“, село Грамаждано * „Св. Николай“, село Гърбино * „Св. вмчца Неделя“, село Гърляно * „Св. Пророк Илия“, село Граница * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село Долни Кортен * „Св. Георги“, село Долно село * „Св. Богородица“, село Драговищица * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село Друмохар * „Св. Димитър“, село Еремия * „Св. Николай“„Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село Злогош * „Св. Димитър“, село Згурово * „Св. Димитър“, село Катрище * „Успение Богородично“, село Кадровица * „Рождество Богородично“, село Киселица * „Св. Преображение Господне“, село Коняво * „Покров Богородичен“, село Кощица * „Св. Димитър Солунски“, село Копиловци * „Св. Николай“, село Косово * „Св. Йоаким Осоговски“, село Кутугерци * „Св. Николай“, село Лелинци * „Св. Параскева“, село Лозно * „Св. Георги“, село Ломница * „Св. Георги“, село Лиляк * „Св. Николай Чудотворец“, село Мазарчево * „Св. Димитър“, село Мирово * „Възнесение Господне“, село Николичевци * „Св. Троица“, село Ново село * „Успение Богородично“, село Нов Чифлик * „Св. Николай Мирликийски“, село Неделкова Гращица * „Св. Петка“, село Невестино * „Св. Димитър“, село Полска Скакавица * „Св. Николай“, село Пелатиково * „Св. Йоан Рилски“, село Пиперков Чифлик * „Св. ап. Петър и Павел“, село Преколница * „Св. Благовещение“, село Радловци * „Успение Богородично“, село Раждавица * „Св. Троица“, село Раково * „Възнесение Господне“, село Раненци * „Св. пророк Илия“, село Рашка Гращица * „Рождество Богородично“, село Ръсово * „Св. Марина“, село Савойски * „Св. Анна“, село Смоличано * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село Соволяно * „Св. пророк Илия“, село Стенско * „Св. Параскева“, село Таваличево * „Успение Богородично“, село Трекляно * „Св. Ап. Петър и Павел“, село Тишаново * „Св. Димитър“, село Търновлак * „Св. Николай“, село Уши * „Св. Петка“, село Четирци * „Св.св. Кирил и Методий“, село Църварица * „Св. Димитър“, село Цървеняно * „Св. Петка“, село Шипочано * „Св. Арх. Михаил“, село Шишковци * „Св. Георги“, село Ябълково == Манастири == == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] cryhvgqmmodpfb43fdcsbzsnlv2tdb6 12418773 12418748 2024-11-21T14:07:44Z Niki Yooff 24726 12418773 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * „Св. Димитър“, град Кюстендил * „Св. Мина“, град Кюстендил * „Св. св. Кирил и Методий“, село Багренци * „Св. Георги“, село Берсин * „Св. Възнесение“, село Богослов * „Св. Георги“, село Буново * „Св. Богородица“, село Ваксево * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село Ветрен * „Св. Георги“, село Върташево * „Св. Неделя“, село Гърляно * „Св. Троица“, село Гюешево * „Св. Троица“, село Горановци * „Св. Димитър“, село Горна Гращица * „Св. Георги“, село Горно уйно * „Св. Пророк Илия“, село Горни Коритен * „Св. Възнесение“, село Габрешевци * „Св. Атанасий“, село Грамаждано * „Св. Николай“, село Гърбино * „Св. вмчца Неделя“, село Гърляно * „Св. Пророк Илия“, село Граница * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село Долни Кортен * „Св. Георги“, село Долно село * „Св. Богородица“, село Драговищица * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село Друмохар * „Св. Димитър“, село Еремия * „Св. Николай“„Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село Злогош * „Св. Димитър“, село Згурово * „Св. Димитър“, село Катрище * „Успение Богородично“, село Кадровица * „Рождество Богородично“, село Киселица * „Св. Преображение Господне“, село Коняво * „Покров Богородичен“, село Кощица * „Св. Димитър Солунски“, село Копиловци * „Св. Николай“, село Косово * „Св. Йоаким Осоговски“, село Кутугерци * „Св. Николай“, село Лелинци * „Св. Параскева“, село Лозно * „Св. Георги“, село Ломница * „Св. Георги“, село Лиляк * „Св. Николай Чудотворец“, село Мазарчево * „Св. Димитър“, село Мирово * „Възнесение Господне“, село Николичевци * „Св. Троица“, село Ново село * „Успение Богородично“, село Нов Чифлик * „Св. Николай Мирликийски“, село Неделкова Гращица * „Св. Петка“, село Невестино * „Св. Димитър“, село Полска Скакавица * „Св. Николай“, село Пелатиково * „Св. Йоан Рилски“, село Пиперков Чифлик * „Св. ап. Петър и Павел“, село Преколница * „Св. Благовещение“, село Радловци * „Успение Богородично“, село Раждавица * „Св. Троица“, село Раково * „Възнесение Господне“, село Раненци * „Св. пророк Илия“, село Рашка Гращица * „Рождество Богородично“, село Ръсово * „Св. Марина“, село Савойски * „Св. Анна“, село Смоличано * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село Соволяно * „Св. пророк Илия“, село Стенско * „Св. Параскева“, село Таваличево * „Успение Богородично“, село Трекляно * „Св. Ап. Петър и Павел“, село Тишаново * „Св. Димитър“, село Търновлак * „Св. Николай“, село Уши * „Св. Петка“, село Четирци * „Св.св. Кирил и Методий“, село Църварица * „Св. Димитър“, село Цървеняно * „Св. Петка“, село Шипочано * „Св. Арх. Михаил“, село Шишковци * „Св. Георги“, село Ябълково == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село Кутугерци. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] lp0k38q3pbl85pvwlr99ckk1n5jdrwx 12418774 12418773 2024-11-21T14:09:35Z Niki Yooff 24726 12418774 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * „Св. Димитър“, град Кюстендил * „Св. Мина“, град Кюстендил * „Св. св. Кирил и Методий“, село Багренци * „Св. Георги“, село Берсин * „Св. Възнесение“, село Богослов * „Св. Георги“, село Буново * „Св. Богородица“, село Ваксево * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село Ветрен * „Св. Георги“, село Върташево * „Св. Неделя“, село Гърляно * „Св. Троица“, село Гюешево * „Св. Троица“, село Горановци * „Св. Димитър“, село Горна Гращица * „Св. Георги“, село Горно уйно * „Св. Пророк Илия“, село Горни Коритен * „Св. Възнесение“, село Габрешевци * „Св. Атанасий“, село Грамаждано * „Св. Николай“, село Гърбино * „Св. вмчца Неделя“, село Гърляно * „Св. Пророк Илия“, село Граница * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село Долни Кортен * „Св. Георги“, село Долно село * „Св. Богородица“, село Драговищица * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село Друмохар * „Св. Димитър“, село Еремия * „Св. Николай“„Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село Злогош * „Св. Димитър“, село Згурово * „Св. Димитър“, село Катрище * „Успение Богородично“, село Кадровица * „Рождество Богородично“, село Киселица * „Св. Преображение Господне“, село Коняво * „Покров Богородичен“, село Кощица * „Св. Димитър Солунски“, село Копиловци * „Св. Николай“, село Косово * „Св. Йоаким Осоговски“, село Кутугерци * „Св. Николай“, село Лелинци * „Св. Параскева“, село Лозно * „Св. Георги“, село Ломница * „Св. Георги“, село Лиляк * „Св. Николай Чудотворец“, село Мазарчево * „Св. Димитър“, село Мирово * „Възнесение Господне“, село Николичевци * „Св. Троица“, село Ново село * „Успение Богородично“, село Нов Чифлик * „Св. Николай Мирликийски“, село Неделкова Гращица * „Св. Петка“, село Невестино * „Св. Димитър“, село Полска Скакавица * „Св. Николай“, село Пелатиково * „Св. Йоан Рилски“, село Пиперков Чифлик * „Св. ап. Петър и Павел“, село Преколница * „Св. Благовещение“, село Радловци * „Успение Богородично“, село Раждавица * „Св. Троица“, село Раково * „Възнесение Господне“, село Раненци * „Св. пророк Илия“, село Рашка Гращица * „Рождество Богородично“, село Ръсово * „Св. Марина“, село Савойски * „Св. Анна“, село Смоличано * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село Соволяно * „Св. пророк Илия“, село Стенско * „Св. Параскева“, село Таваличево * „Успение Богородично“, село Трекляно * „Св. Ап. Петър и Павел“, село Тишаново * „Св. Димитър“, село Търновлак * „Св. Николай“, село Уши * „Св. Петка“, село Четирци * „Св.св. Кирил и Методий“, село Църварица * „Св. Димитър“, село Цървеняно * „Св. Петка“, село Шипочано * „Св. Арх. Михаил“, село Шишковци * „Св. Георги“, село Ябълково == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село Кутугерци. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] d09tr3fc9gg5rjyxds0ua0wo6v7xzdn 12418794 12418774 2024-11-21T14:30:47Z Niki Yooff 24726 12418794 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1859)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * „Св. Георги“, село [[Берсин]] * „Св. Възнесение“, село Богослов * „Св. Георги“, село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Троица“, село [[Гюешево]] * „Св. Троица“, село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * „Св. Атанасий“, село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село Коняво * „Покров Богородичен“, село Кощица * „Св. Димитър Солунски“, село Копиловци * „Св. Николай“, село Косово * „Св. Йоаким Осоговски“, село Кутугерци * „Св. Николай“, село Лелинци * „Св. Параскева“, село Лозно * „Св. Георги“, село Ломница * „Св. Георги“, село Лиляк * „Св. Николай Чудотворец“, село Мазарчево * „Св. Димитър“, село Мирово * „Възнесение Господне“, село Николичевци * „Св. Троица“, село Ново село * „Успение Богородично“, село Нов Чифлик * „Св. Николай Мирликийски“, село Неделкова Гращица * „Св. Петка“, село Невестино * „Св. Димитър“, село Полска Скакавица * „Св. Николай“, село Пелатиково * „Св. Йоан Рилски“, село Пиперков Чифлик * „Св. ап. Петър и Павел“, село Преколница * „Св. Благовещение“, село Радловци * „Успение Богородично“, село Раждавица * „Св. Троица“, село Раково * „Възнесение Господне“, село Раненци * „Св. пророк Илия“, село Рашка Гращица * „Рождество Богородично“, село Ръсово * „Св. Марина“, село Савойски * „Св. Анна“, село Смоличано * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село Соволяно * „Св. пророк Илия“, село Стенско * „Св. Параскева“, село Таваличево * „Успение Богородично“, село Трекляно * „Св. Ап. Петър и Павел“, село Тишаново * „Св. Димитър“, село Търновлак * „Св. Николай“, село Уши * „Св. Петка“, село Четирци * „Св.св. Кирил и Методий“, село Църварица * „Св. Димитър“, село Цървеняно * „Св. Петка“, село Шипочано * „Св. Арх. Михаил“, село Шишковци * „Св. Георги“, село Ябълково == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] rhfesx2dy78nb09my3ulvuuckjptp3n 12418811 12418794 2024-11-21T15:02:23Z Niki Yooff 24726 12418811 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * „Св. Георги“, село [[Берсин]] * „Св. Възнесение“, село [[Богослов (село)|Богослов]] * „Св. Георги“, село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Троица“, село [[Гюешево]] * „Св. Троица“, село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * „Св. Атанасий“, село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село [[Коняво]] * „Св. Димитър Солунски“, село [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] * „Св. Николай“, село [[Косово (област Кюстендил)|Косово]] * „Св. Йоаким Осоговски“, село [[Кутугерци]] * „Св. Николай“, село [[Лелинци]] * „Св. Параскева“, село [[Лозно]] * „Св. Георги“, село Ломница * „Св. Георги“, село Лиляк * „Св. Николай Чудотворец“, село Мазарчево * „Св. Димитър“, село Мирово * „Възнесение Господне“, село Николичевци * „Св. Троица“, село Ново село * „Успение Богородично“, село Нов Чифлик * „Св. Николай Мирликийски“, село Неделкова Гращица * „Св. Петка“, село Невестино * „Св. Димитър“, село Полска Скакавица * „Св. Николай“, село Пелатиково * „Св. Йоан Рилски“, село Пиперков Чифлик * „Св. ап. Петър и Павел“, село Преколница * „Св. Благовещение“, село Радловци * „Успение Богородично“, село Раждавица * „Св. Троица“, село Раково * „Възнесение Господне“, село Раненци * „Св. пророк Илия“, село Рашка Гращица * „Рождество Богородично“, село Ръсово * „Св. Марина“, село Савойски * „Св. Анна“, село Смоличано * „Покров Богородичен“, село Слокощица * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село Соволяно * „Св. пророк Илия“, село Стенско * „Св. Параскева“, село Таваличево * „Успение Богородично“, село Трекляно * „Св. Ап. Петър и Павел“, село Тишаново * „Св. Димитър“, село Търновлак * „Св. Николай“, село Уши * „Св. Петка“, село Четирци * „Св.св. Кирил и Методий“, село Църварица * „Св. Димитър“, село Цървеняно * „Св. Петка“, село Шипочано * „Св. Арх. Михаил“, село Шишковци * „Св. Георги“, село Ябълково == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] g2hh82pfgf42u5hn047ka21eg8vcq03 12418817 12418811 2024-11-21T15:12:54Z Niki Yooff 24726 12418817 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * „Св. Георги“, село [[Берсин]] * „Св. Възнесение“, село [[Богослов (село)|Богослов]] * „Св. Георги“, село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * „Св. архангел Михаил“, село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * „Св. св. ап. Петър и Павел“, село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Троица“, село [[Гюешево]] * „Св. Троица“, село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * „Св. Атанасий“, село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село [[Коняво]] * „Св. Димитър Солунски“, село [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] * „Св. Николай“, село [[Косово (област Кюстендил)|Косово]] * „Св. Йоаким Осоговски“, село [[Кутугерци]] * „Св. Николай“, село [[Лелинци]] * „Св. Параскева“, село [[Лозно]] * „Св. Георги“, село [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]] * „Св. Георги“, село [[Лиляч]] * „Св. Николай Чудотворец“, село [[Мазарачево|Мазарчево]] * „Възнесение Господне“, село [[Николичевци]] * „Св. Троица“, [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]] * „Успение Богородично“, село [[Нови чифлик|Нов Чифлик]] * „Св. Николай Мирликийски“, село [[Неделкова Гращица]] * „Св. Петка“, село [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]] * „Св. Димитър“, село [[Полска Скакавица]] * „Св. Николай“, село [[Пелатиково]] * „Св. Йоан Рилски“, село [[Пиперков чифлик|Пиперков Чифлик]] * „Св. ап. Петър и Павел“, село [[Преколница]] * „Св. Благовещение“, село [[Радловци]] * „Успение Богородично“, село [[Раждавица]] * „Св. Троица“, село [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] * „Възнесение Господне“, село [[Раненци]] * „Св. пророк Илия“, село [[Рашка Гращица]] * „Рождество Богородично“, село [[Ръсово]] * „Св. Марина“, село [[Савойски]] * „Св. Анна“, село [[Смоличано]] * „Покров Богородичен“, село [[Слокощица]] * „Св. Николай Мирликийски“, село Слокощица * „Св. Теодор Тирон“, село [[Соволяно]] * „Св. пророк Илия“, село [[Стенско]] * „Св. Параскева“, село [[Таваличево]] * „Успение Богородично“, село [[Трекляно]] * „Св. Ап. Петър и Павел“, село [[Тишаново]] * „Св. Димитър“, село [[Търновлаг|Търновлак]] * „Св. Николай“, село [[Уши (село)|Уши]] * „Св. Петка“, село [[Четирци]] * „Св.св. Кирил и Методий“, село [[Църварица]] * „Св. Димитър“, село [[Цървеняно]] * „Св. Петка“, село [[Шипочано]] * „Св. Арх. Михаил“, село [[Шишковци]] * „Св. Георги“, село [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] rnku445w49916rd5dcc77el0icgkrfv 12418934 12418817 2024-11-21T17:39:48Z Niki Yooff 24726 12418934 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * [[Свети Георги (Берсин)|„Св. Георги“]], село [[Берсин]] * [[Възнесение Господне (Богослов)|„Възнесение Господне“]], село [[Богослов (село)|Богослов]] * [[Свети Георги (Буново)|„Св. Георги“]], село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * [[Свети Архангел Михаил (Ваксево)|„Св. архангел Михаил“]], село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * [[Св. св. Петър и Павел (Ветрен)|„Св. св. ап. Петър и Павел“]], село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * [[Света Троица (Гюешево)|„Св. Троица“]], село [[Гюешево]] * [[Света Троица (Горановци)|„Св. Троица“]], село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * „Св. Атанасий“, село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село [[Коняво]] * „Св. Димитър Солунски“, село [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] * „Св. Николай“, село [[Косово (област Кюстендил)|Косово]] * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|„Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]] * „Св. Николай“, село [[Лелинци]] * „Св. Параскева“, село [[Лозно]] * [[Свети Георги (Ломница)|„Св. Георги“]], село [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]] * „Св. Георги“, село [[Лиляч]] * „Св. Николай Чудотворец“, село [[Мазарачево|Мазарчево]] * „Възнесение Господне“, село [[Николичевци]] * „Св. Троица“, [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]] * „Успение Богородично“, село [[Нови чифлик|Нов Чифлик]] * [[Свети Никола (Неделков Гращица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село [[Неделкова Гращица]] * „Св. Петка“, село [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]] * „Св. Димитър“, село [[Полска Скакавица]] * „Св. Николай“, село [[Пелатиково]] * „Св. Йоан Рилски“, село [[Пиперков чифлик|Пиперков Чифлик]] * [[Св. св. Петър и Павел (Преколница)|„Св. ап. Петър и Павел“]], село [[Преколница]] * [[Благовещение Богородично (Радловци)|„Св. Благовещение“]], село [[Радловци]] * „Успение Богородично“, село [[Раждавица]] * [[Света Троица (Раково)|„Св. Троица“]], село [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] * [[Възнесение Господне (Ранинци)|„Възнесение Господне“]], село [[Раненци]] * „Св. пророк Илия“, село [[Рашка Гращица]] * „Рождество Богородично“, село [[Ръсово]] * „Св. Марина“, село [[Савойски]] * [[Свети Йоаким и Ана (Смоличано)|„Свети Йоаким и Ана“]], село [[Смоличано]] * [[Покров Богородичен (Слокощица)|„Покров Богородичен“]], село [[Слокощица]] * [[Свети Никола (Слокощица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село Слокощица * [[Свети Теодор Тирон (Соволяно)|„Св. Теодор Тирон“]], село [[Соволяно]] * „Св. пророк Илия“, село [[Стенско]] * [[Света Петка (Таваличево)|„Св. Параскева“]], село [[Таваличево]] * „Успение Богородично“, село [[Трекляно]] * „Св. Ап. Петър и Павел“, село [[Тишаново]] * „Св. Димитър“, село [[Търновлаг|Търновлак]] * „Св. Николай“, село [[Уши (село)|Уши]] * „Св. Петка“, село [[Четирци]] * „Св.св. Кирил и Методий“, село [[Църварица]] * „Св. Димитър“, село [[Цървеняно]] * „Св. Петка“, село [[Шипочано]] * „Св. Арх. Михаил“, село [[Шишковци]] * „Св. Георги“, село [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] nwkk0vwd4yvyma8uszigwbz3khn8tmp 12418947 12418934 2024-11-21T17:51:55Z Niki Yooff 24726 12418947 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * [[Свети Георги (Берсин)|„Св. Георги“]], село [[Берсин]] * [[Възнесение Господне (Богослов)|„Възнесение Господне“]], село [[Богослов (село)|Богослов]] * [[Свети Георги (Буново)|„Св. Георги“]], село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * [[Свети Архангел Михаил (Ваксево)|„Св. архангел Михаил“]], село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * [[Св. св. Петър и Павел (Ветрен)|„Св. св. ап. Петър и Павел“]], село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * [[Света Троица (Гюешево)|„Св. Троица“]], село [[Гюешево]] * [[Света Троица (Горановци)|„Св. Троица“]], село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * „Св. Атанасий“, село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село [[Коняво]] * „Св. Димитър Солунски“, село [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] * „Св. Николай“, село [[Косово (област Кюстендил)|Косово]] * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|„Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]] * „Св. Николай“, село [[Лелинци]] * „Св. Параскева“, село [[Лозно]] * [[Свети Георги (Ломница)|„Св. Георги“]], село [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]] * „Св. Георги“, село [[Лиляч]] * „Св. Николай Чудотворец“, село [[Мазарачево|Мазарчево]] * „Възнесение Господне“, село [[Николичевци]] * „Св. Троица“, [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]] * „Успение Богородично“, село [[Нови чифлик|Нов Чифлик]] * [[Свети Никола (Неделков Гращица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село [[Неделкова Гращица]] * „Св. Петка“, село [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]] * „Св. Димитър“, село [[Полска Скакавица]] * „Св. Николай“, село [[Пелатиково]] * „Св. Йоан Рилски“, село [[Пиперков чифлик|Пиперков Чифлик]] * [[Св. св. Петър и Павел (Преколница)|„Св. ап. Петър и Павел“]], село [[Преколница]] * [[Благовещение Богородично (Радловци)|„Св. Благовещение“]], село [[Радловци]] * „Успение Богородично“, село [[Раждавица]] * [[Света Троица (Раково)|„Св. Троица“]], село [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] * [[Възнесение Господне (Ранинци)|„Възнесение Господне“]], село [[Раненци]] * „Св. пророк Илия“, село [[Рашка Гращица]] * „Рождество Богородично“, село [[Ръсово]] * „Св. Марина“, село [[Савойски]] * [[Свети Йоаким и Ана (Смоличано)|„Свети Йоаким и Ана“]], село [[Смоличано]] * [[Покров Богородичен (Слокощица)|„Покров Богородичен“]], село [[Слокощица]] * [[Свети Никола (Слокощица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село Слокощица * [[Свети Теодор Тирон (Соволяно)|„Св. Теодор Тирон“]], село [[Соволяно]] * „Св. пророк Илия“, село [[Стенско]] * [[Света Петка (Таваличево)|„Св. Параскева“]], село [[Таваличево]] * [[Успение Богородично (Трекляно)|„Успение Богородично“]], село [[Трекляно]] * „Св. Ап. Петър и Павел“, село [[Тишаново]] * „Св. Димитър“, село [[Търновлаг|Търновлак]] * „Св. Николай“, село [[Уши (село)|Уши]] * „Св. Петка“, село [[Четирци]] * „Св.св. Кирил и Методий“, село [[Църварица]] * [[Свети Димитър (Цървеняно)|„Св. Димитър“]], село [[Цървеняно]] * „Св. Петка“, село [[Шипочано]] * [[Свети Архангел Михаил (Шишковци)|„Св. Арх. Михаил“]], село [[Шишковци]] * „Св. Георги“, село [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] 6c3mskz7ad9sjuy3qhs4zyyh3baf2h2 12418953 12418947 2024-11-21T18:02:22Z Niki Yooff 24726 12418953 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * [[Свети Георги (Берсин)|„Св. Георги“]], село [[Берсин]] * [[Възнесение Господне (Богослов)|„Възнесение Господне“]], село [[Богослов (село)|Богослов]] * [[Свети Георги (Буново)|„Св. Георги“]], село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * [[Свети Архангел Михаил (Ваксево)|„Св. архангел Михаил“]], село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * [[Св. св. Петър и Павел (Ветрен)|„Св. св. ап. Петър и Павел“]], село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * [[Света Троица (Гюешево)|„Св. Троица“]], село [[Гюешево]] * [[Света Троица (Горановци)|„Св. Троица“]], село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * [[Свети Атанасий (Грамаждано)|„Св. Атанасий“]], село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село [[Коняво]] * „Св. Димитър Солунски“, село [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] * „Св. Николай“, село [[Косово (област Кюстендил)|Косово]] * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|„Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]] * „Св. Николай“, село [[Лелинци]] * „Св. Параскева“, село [[Лозно]] * [[Свети Георги (Ломница)|„Св. Георги“]], село [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]] * „Св. Георги“, село [[Лиляч]] * „Св. Николай Чудотворец“, село [[Мазарачево|Мазарчево]] * „Възнесение Господне“, село [[Николичевци]] * „Св. Троица“, [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]] * „Успение Богородично“, село [[Нови чифлик|Нов Чифлик]] * [[Свети Никола (Неделков Гращица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село [[Неделкова Гращица]] * „Св. Петка“, село [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]] * „Св. Димитър“, село [[Полска Скакавица]] * „Св. Николай“, село [[Пелатиково]] * „Св. Йоан Рилски“, село [[Пиперков чифлик|Пиперков Чифлик]] * [[Св. св. Петър и Павел (Преколница)|„Св. ап. Петър и Павел“]], село [[Преколница]] * [[Благовещение Богородично (Радловци)|„Св. Благовещение“]], село [[Радловци]] * „Успение Богородично“, село [[Раждавица]] * [[Света Троица (Раково)|„Св. Троица“]], село [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] * [[Възнесение Господне (Ранинци)|„Възнесение Господне“]], село [[Раненци]] * „Св. пророк Илия“, село [[Рашка Гращица]] * „Рождество Богородично“, село [[Ръсово]] * „Св. Марина“, село [[Савойски]] * [[Свети Йоаким и Ана (Смоличано)|„Свети Йоаким и Ана“]], село [[Смоличано]] * [[Покров Богородичен (Слокощица)|„Покров Богородичен“]], село [[Слокощица]] * [[Свети Никола (Слокощица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село Слокощица * [[Свети Теодор Тирон (Соволяно)|„Св. Теодор Тирон“]], село [[Соволяно]] * „Св. пророк Илия“, село [[Стенско]] * [[Света Петка (Таваличево)|„Св. Параскева“]], село [[Таваличево]] * [[Успение Богородично (Трекляно)|„Успение Богородично“]], село [[Трекляно]] * „Св. Ап. Петър и Павел“, село [[Тишаново]] * „Св. Димитър“, село [[Търновлаг|Търновлак]] * „Св. Николай“, село [[Уши (село)|Уши]] * „Св. Петка“, село [[Четирци]] * „Св.св. Кирил и Методий“, село [[Църварица]] * [[Свети Димитър (Цървеняно)|„Св. Димитър“]], село [[Цървеняно]] * „Св. Петка“, село [[Шипочано]] * [[Свети Архангел Михаил (Шишковци)|„Св. Арх. Михаил“]], село [[Шишковци]] * „Св. Георги“, село [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] g5wjipuh8ky5ssq6gafe49svk9kyy39 12419010 12418953 2024-11-21T18:56:09Z Niki Yooff 24726 12419010 wikitext text/x-wiki Кюстендилската духовна околия е околия и архиерейско наместничество с център град [[Кюстендил]] и е част от [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]. Архиерейский наместник е велбъждския епископ [[Исаак Велбъждски]]'','' втори [[викарий]] на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]] (от 10 юни 2023 г.). == Храмове == * „[[Успение Богородично (Кюстендил)|Успение Богородично]]“, град Кюстендил * [[Свети Димитър (Кюстендил)|„Св. Димитър“]], град Кюстендил * [[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|„Св. Мина“]], град Кюстендил * [[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|„Св. св. Кирил и Методий“]], село [[Багренци]] * [[Свети Георги (Берсин)|„Св. Георги“]], село [[Берсин]] * [[Възнесение Господне (Богослов)|„Възнесение Господне“]], село [[Богослов (село)|Богослов]] * [[Свети Георги (Буново)|„Св. Георги“]], село [[Буново (област Кюстендил)|Буново]] * „Св. Богородица“, село [[Ваксево]] * [[Свети Архангел Михаил (Ваксево)|„Св. архангел Михаил“]], село Ваксево * „Св. Георги“, село Ваксево * [[Св. св. Петър и Павел (Ветрен)|„Св. св. ап. Петър и Павел“]], село [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] * „Св. Георги“, село [[Въртешево|Върташево]] * „Св. Неделя“, село [[Гърляно]] * [[Света Троица (Гюешево)|„Св. Троица“]], село [[Гюешево]] * [[Света Троица (Горановци)|„Св. Троица“]], село [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]] * „Св. Димитър“, село [[Горна Гращица]] * „Св. Георги“, село [[Горно Уйно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Горни Коритен]] * „Св. Възнесение“, село [[Габрешевци]] * [[Свети Атанасий (Грамаждано)|„Св. Атанасий“]], село [[Грамаждано]] * „Св. Николай“, село [[Гърбино]] * „Св. вмчца Неделя“, село [[Гърляно]] * „Св. Пророк Илия“, село [[Граница (област Кюстендил)|Граница]] * „Св. Николай“, село Добри дол * „Св.св. ап. Петър и Павел“, село [[Долни Коритен|Долни Кортен]] * „Св. Георги“, село [[Долно село]] * „Св. Богородица“, село [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]] * „Св. Димитър“, село Драговищица * „Св. Георги“, село [[Друмохар]] * „Св. Димитър“, село [[Еремия]] * [[Свети Никола (Жиленци)|„Св. Никола“]], село [[Жиленци|Жилинци]] * „Св. вмчк Георги“, село Жилинци * „Св. Димитър“, село [[Злогош]] * „Св. Димитър“, село [[Згурово]] * „Св. Димитър“, село [[Катрище]] * „Успение Богородично“, село [[Кадровица]] * „Рождество Богородично“, село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]] * „Св. Преображение Господне“, село [[Коняво]] * „Св. Димитър Солунски“, село [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] * „Св. Николай“, село [[Косово (област Кюстендил)|Косово]] * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|„Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]] * „Св. Николай“, село [[Лелинци]] * „Св. Параскева“, село [[Лозно]] * [[Свети Георги (Ломница)|„Св. Георги“]], село [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]] * „Св. Георги“, село [[Лиляч]] * „Св. Николай Чудотворец“, село [[Мазарачево|Мазарчево]] * „Възнесение Господне“, село [[Николичевци]] * „Св. Троица“, [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]] * „Успение Богородично“, село [[Нови чифлик|Нов Чифлик]] * [[Свети Никола (Неделков Гращица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село [[Неделкова Гращица]] * „Св. Петка“, село [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]] * „Св. Димитър“, село [[Полска Скакавица]] * „Св. Николай“, село [[Пелатиково]] * „Св. Йоан Рилски“, село [[Пиперков чифлик|Пиперков Чифлик]] * [[Св. св. Петър и Павел (Преколница)|„Св. ап. Петър и Павел“]], село [[Преколница]] * [[Благовещение Богородично (Радловци)|„Св. Благовещение“]], село [[Радловци]] * „Успение Богородично“, село [[Раждавица]] * [[Света Троица (Раково)|„Св. Троица“]], село [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] * [[Възнесение Господне (Ранинци)|„Възнесение Господне“]], село [[Раненци]] * „Св. пророк Илия“, село [[Рашка Гращица]] * „Рождество Богородично“, село [[Ръсово]] * „Св. Марина“, село [[Савойски]] * [[Свети Йоаким и Ана (Смоличано)|„Свети Йоаким и Ана“]], село [[Смоличано]] * [[Покров Богородичен (Слокощица)|„Покров Богородичен“]], село [[Слокощица]] * [[Свети Никола (Слокощица)|„Св. Николай Мирликийски“]], село Слокощица * [[Свети Теодор Тирон (Соволяно)|„Св. Теодор Тирон“]], село [[Соволяно]] * „Св. пророк Илия“, село [[Стенско]] * [[Света Петка (Таваличево)|„Св. Параскева“]], село [[Таваличево]] * [[Успение Богородично (Трекляно)|„Успение Богородично“]], село [[Трекляно]] * „Св. Ап. Петър и Павел“, село [[Тишаново]] * „Св. Димитър“, село [[Търновлаг|Търновлак]] * „Св. Николай“, село [[Уши (село)|Уши]] * „Св. Петка“, село [[Четирци]] * „Св.св. Кирил и Методий“, село [[Църварица]] * [[Свети Димитър (Цървеняно)|„Св. Димитър“]], село [[Цървеняно]] * „Св. Петка“, село [[Шипочано]] * [[Свети Архангел Михаил (Шишковци)|„Св. Арх. Михаил“]], село [[Шишковци]] * „Св. Георги“, село [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] == Манастири == * [[Свети Йоаким Осоговски (Кутугерци)|Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“]], село [[Кутугерци]]. * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. и ев. Лука“]], село Граница, женски. == Външни препратки == * [https://mitropolia-sofia.org/2015/02/19/kyustendilska-duhovna-okoliya/ Храмове и духовници в Кюстендилска духовна околия], сайт на Софийската митрополия [[Категория: Софийска епархия]] [[Категория:Кюстендил]] o6e7e4e395ei1c1co8yb0albrmd2eus 0 872849 12418720 2024-11-21T13:25:43Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 217 на „Аерофлот“|снимка=Ilyushin Il-62, Aeroflot AN0723959.jpg|описание=„[[Ил-62]]“ на „[[Аерофлот]]“, подобен на самолета, който се разбива.|дата=[[13 октомври]] [[1972]] г.|място=Близо до Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международно летище...“ 12418720 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 217 на „Аерофлот“|снимка=Ilyushin Il-62, Aeroflot AN0723959.jpg|описание=„[[Ил-62]]“ на „[[Аерофлот]]“, подобен на самолета, който се разбива.|дата=[[13 октомври]] [[1972]] г.|място=Близо до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международно летище Шереметиево]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]|причина=Неизвестна|тип1=„Ил-62“|авиокомпания1=„Аерофлот“|кодово име1=CCCP-86671|маршрут1=[[Париж]] – [[Санкт Петербург|Ленинград]] – [[Москва]]|пътници1=164|екипаж1=10|загинали1=174|оцелели1=0}} '''Полет 217 на „Аерофлот“''' е нередовен международен пътнически полет от [[летище Орли]], [[Париж]], [[Франция]], до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международното летище Шереметиево]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с междинно кацане на [[Летище Пулково|летище Шосейная]], [[Санкт Петербург|Ленинград]], управляван от „[[Аерофлот]]“. На 13 октомври 1972 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Ил-62]]“, който изпълнява полета, се разбива при захода към летище Шереметиево и убива всички 164 пътници и 10 членове на екипажа на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://airdisaster.ru/database.php?id=46|заглавие=Катастрофа Ил-62 ЦУМВС в районе озера Нерское|труд=Авиационные происшествия, инциденты и авиакатастрофы в СССР и России|издател=airdisaster.ru|език=ru|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> По това време това е най-смъртоносното бедствие в гражданската авиация в света, докато не е надминато от [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Кано, Нигерия през 1973 г.|въздушното бедствие в Кано в Нигерия]] през 1973 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?nid=KFIQUvoPKFAC&dat=19721016&printsec=frontpage&hl=en|заглавие=Death toll at 176 in Russian crash|фамилно_име=Leddington|първо_име=Roger|дата=1972-10-16|издател=Nashua Telegraph|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Към 2024 г. катастрофата остава втората най-смъртоносна катастрофа с „Ил-62“ след [[полет 5055 на „LOT Полиш Еърлайнс“]] и втората най-смъртоносна катастрофа на руска земя след [[полет 3352 на „Аерофлот“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330358|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62 CCCP-86671 Moskva-Sheremetyevo Airport (SVO)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326779|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62M SP-LBG Warszawa-Okecie Airport (WAW)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327340|заглавие=ASN Aircraft accident Tupolev 154B-1 CCCP-85243 Omsk Airport (OMS)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Причината за катастрофата не може да бъде установена. Разследващите смятат, че най-вероятната причина е „психо-физиологичната недееспособност на екипажа по неизвестни причини“.<ref>Gero, David (1996). Aviation Disasters Second Edition. Patrick Stephens Limited. p. 110.</ref> Някъде на около 500-600 м надморска височина, 30-25 секунди преди удара, пилотите или са неспособни, или загубват контрол над самолета.<ref name=":0" /> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160203032116/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%202755.html Катастрофа на „Аерофлот“ в Москва] архив от 2016-02-03 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Aeroflot Flight 217|1240193434}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] 727ls6w0zf986xyzvl91o6q14z70acs 12418780 12418720 2024-11-21T14:16:11Z Станислав Николаев 13436 12418780 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 217 на „Аерофлот“|снимка=Ilyushin Il-62, Aeroflot AN0723959.jpg|описание=„[[Ил-62]]“ на „[[Аерофлот]]“, подобен на самолета, който се разбива.|дата=[[13 октомври]] [[1972]] г.|място=Близо до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международно летище Шереметиево]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]|причина=Неизвестна|тип1=„Ил-62“|авиокомпания1=„Аерофлот“|кодово име1=CCCP-86671|маршрут1=[[Париж]] – [[Санкт Петербург|Ленинград]] – [[Москва]]|пътници1=164|екипаж1=10|загинали1=174|оцелели1=0}} '''Полет 217 на „Аерофлот“''' е нередовен международен пътнически полет от [[летище Орли]], [[Париж]], [[Франция]], до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международното летище Шереметиево]], [[Москва]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с междинно кацане на [[Летище Пулково|летище Шосейная]], [[Санкт Петербург|Ленинград]], управляван от „[[Аерофлот]]“. На 13 октомври 1972 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Ил-62]]“, който изпълнява полета, се разбива при захода към летище Шереметиево и убива всички 164 пътници и 10 членове на екипажа на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://airdisaster.ru/database.php?id=46|заглавие=Катастрофа Ил-62 ЦУМВС в районе озера Нерское|труд=Авиационные происшествия, инциденты и авиакатастрофы в СССР и России|издател=airdisaster.ru|език=ru|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> По това време това е най-смъртоносното бедствие в гражданската авиация в света, докато не е надминато от [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Кано, Нигерия през 1973 г.|въздушното бедствие в Кано в Нигерия]] през 1973 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?nid=KFIQUvoPKFAC&dat=19721016&printsec=frontpage&hl=en|заглавие=Death toll at 176 in Russian crash|фамилно_име=Leddington|първо_име=Roger|дата=1972-10-16|издател=Nashua Telegraph|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Причината за катастрофата не може да бъде установена. Разследващите смятат, че най-вероятната причина е „психо-физиологичната недееспособност на екипажа по неизвестни причини“.<ref>Gero, David (1996). Aviation Disasters Second Edition. Patrick Stephens Limited. p. 110.</ref> Някъде на около 500-600 м надморска височина, 30-25 секунди преди удара, пилотите или са неспособни, или загубват контрол над самолета.<ref name=":0" /> Точно година по-късно [[полет 964 на „Аерофлот“]], друг самолет на съветската авиокомпания, се разбива близо до Москва.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330068|заглавие=Accident synopsis, Tupolev Tu-104 СССР-42486|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Към 2024 г. катастрофата остава втората най-смъртоносна катастрофа с „Ил-62“ след [[полет 5055 на „LOT Полиш Еърлайнс“]] и втората най-смъртоносна катастрофа на руска земя след [[полет 3352 на „Аерофлот“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330358|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62 CCCP-86671 Moskva-Sheremetyevo Airport (SVO)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326779|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62M SP-LBG Warszawa-Okecie Airport (WAW)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327340|заглавие=ASN Aircraft accident Tupolev 154B-1 CCCP-85243 Omsk Airport (OMS)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160203032116/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%202755.html Катастрофа на „Аерофлот“ в Москва] архив от 2016-02-03 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Aeroflot Flight 217|1240193434}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] fshbzmogbiuokg7w10zi79558m5zavg 12418788 12418780 2024-11-21T14:25:59Z Станислав Николаев 13436 12418788 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 217 на „Аерофлот“|снимка=Ilyushin Il-62, Aeroflot AN0723959.jpg|описание=„[[Ил-62]]“ на „[[Аерофлот]]“, подобен на самолета, който се разбива.|дата=[[13 октомври]] [[1972]] г.|място=Близо до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международно летище Шереметиево]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]|причина=Неизвестна|тип1=„Ил-62“|авиокомпания1=„Аерофлот“|кодово име1=CCCP-86671|маршрут1=[[Париж]] – [[Санкт Петербург|Ленинград]] – [[Москва]]|пътници1=164|екипаж1=10|загинали1=174|оцелели1=0}} '''Полет 217 на „Аерофлот“''' е нередовен международен пътнически полет от [[летище Орли]], [[Париж]], [[Франция]], до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международното летище Шереметиево]], [[Москва]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с междинно кацане на [[Летище Пулково|летище Шосейная]], [[Санкт Петербург|Ленинград]], управляван от „[[Аерофлот]]“. На 13 октомври 1972 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Ил-62]]“, който изпълнява полета, се разбива при захода към летище Шереметиево и убива всички 164 пътници и 10 членове на екипажа на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://airdisaster.ru/database.php?id=46|заглавие=Катастрофа Ил-62 ЦУМВС в районе озера Нерское|труд=Авиационные происшествия, инциденты и авиакатастрофы в СССР и России|издател=airdisaster.ru|език=ru|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> По това време това е най-смъртоносното бедствие в гражданската авиация в света, докато не е надминато от [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Кано, Нигерия през 1973 г.|въздушното бедствие в Кано в Нигерия]] през 1973 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?nid=KFIQUvoPKFAC&dat=19721016&printsec=frontpage&hl=en|заглавие=Death toll at 176 in Russian crash|фамилно_име=Leddington|първо_име=Roger|дата=1972-10-16|издател=Nashua Telegraph|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Причината за катастрофата не може да бъде установена. Разследващите смятат, че най-вероятната причина е „психо-физиологичната недееспособност на екипажа по неизвестни причини“.<ref>Gero, David (1996). Aviation Disasters Second Edition. Patrick Stephens Limited. p. 110.</ref> Някъде на около 500-600 м надморска височина, 30-25 секунди преди удара, пилотите или са неспособни, или загубват контрол над самолета.<ref name=":0" /> Точно година по-късно [[полет 964 на „Аерофлот“]], друг самолет на съветската авиокомпания, се разбива близо до Москва отново на 13 октомври.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330068|заглавие=Accident synopsis, Tupolev Tu-104 СССР-42486|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Към 2024 г. катастрофата остава втората най-смъртоносна катастрофа с „Ил-62“ след [[полет 5055 на „LOT Полиш Еърлайнс“]] и втората най-смъртоносна катастрофа на руска земя след [[полет 3352 на „Аерофлот“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330358|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62 CCCP-86671 Moskva-Sheremetyevo Airport (SVO)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326779|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62M SP-LBG Warszawa-Okecie Airport (WAW)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327340|заглавие=ASN Aircraft accident Tupolev 154B-1 CCCP-85243 Omsk Airport (OMS)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160203032116/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%202755.html Катастрофа на „Аерофлот“ в Москва] архив от 2016-02-03 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Aeroflot Flight 217|1240193434}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] 2pad38rap68nejbjjr63osuhjmar2ur 12418792 12418788 2024-11-21T14:27:28Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:История на Московска област]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12418792 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 217 на „Аерофлот“|снимка=Ilyushin Il-62, Aeroflot AN0723959.jpg|описание=„[[Ил-62]]“ на „[[Аерофлот]]“, подобен на самолета, който се разбива.|дата=[[13 октомври]] [[1972]] г.|място=Близо до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международно летище Шереметиево]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]|причина=Неизвестна|тип1=„Ил-62“|авиокомпания1=„Аерофлот“|кодово име1=CCCP-86671|маршрут1=[[Париж]] – [[Санкт Петербург|Ленинград]] – [[Москва]]|пътници1=164|екипаж1=10|загинали1=174|оцелели1=0}} '''Полет 217 на „Аерофлот“''' е нередовен международен пътнически полет от [[летище Орли]], [[Париж]], [[Франция]], до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международното летище Шереметиево]], [[Москва]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с междинно кацане на [[Летище Пулково|летище Шосейная]], [[Санкт Петербург|Ленинград]], управляван от „[[Аерофлот]]“. На 13 октомври 1972 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Ил-62]]“, който изпълнява полета, се разбива при захода към летище Шереметиево и убива всички 164 пътници и 10 членове на екипажа на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://airdisaster.ru/database.php?id=46|заглавие=Катастрофа Ил-62 ЦУМВС в районе озера Нерское|труд=Авиационные происшествия, инциденты и авиакатастрофы в СССР и России|издател=airdisaster.ru|език=ru|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> По това време това е най-смъртоносното бедствие в гражданската авиация в света, докато не е надминато от [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Кано, Нигерия през 1973 г.|въздушното бедствие в Кано в Нигерия]] през 1973 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?nid=KFIQUvoPKFAC&dat=19721016&printsec=frontpage&hl=en|заглавие=Death toll at 176 in Russian crash|фамилно_име=Leddington|първо_име=Roger|дата=1972-10-16|издател=Nashua Telegraph|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Причината за катастрофата не може да бъде установена. Разследващите смятат, че най-вероятната причина е „психо-физиологичната недееспособност на екипажа по неизвестни причини“.<ref>Gero, David (1996). Aviation Disasters Second Edition. Patrick Stephens Limited. p. 110.</ref> Някъде на около 500-600 м надморска височина, 30-25 секунди преди удара, пилотите или са неспособни, или загубват контрол над самолета.<ref name=":0" /> Точно година по-късно [[полет 964 на „Аерофлот“]], друг самолет на съветската авиокомпания, се разбива близо до Москва отново на 13 октомври.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330068|заглавие=Accident synopsis, Tupolev Tu-104 СССР-42486|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Към 2024 г. катастрофата остава втората най-смъртоносна катастрофа с „Ил-62“ след [[полет 5055 на „LOT Полиш Еърлайнс“]] и втората най-смъртоносна катастрофа на руска земя след [[полет 3352 на „Аерофлот“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330358|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62 CCCP-86671 Moskva-Sheremetyevo Airport (SVO)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326779|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62M SP-LBG Warszawa-Okecie Airport (WAW)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327340|заглавие=ASN Aircraft accident Tupolev 154B-1 CCCP-85243 Omsk Airport (OMS)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160203032116/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%202755.html Катастрофа на „Аерофлот“ в Москва] архив от 2016-02-03 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Aeroflot Flight 217|1240193434}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] [[Категория:История на Московска област]] oi0mt2xchy81q4catr6zcegug4jp7t6 12418801 12418792 2024-11-21T14:37:20Z Станислав Николаев 13436 12418801 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 217 на „Аерофлот“|снимка=Ilyushin Il-62, Aeroflot AN0723959.jpg|описание=„[[Ил-62]]“ на „[[Аерофлот]]“, подобен на самолета, който се разбива.|дата=[[13 октомври]] [[1972]] г.|място=Близо до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международно летище Шереметиево]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]|причина=Неизвестна|тип1=„Ил-62“|авиокомпания1=„Аерофлот“|кодово име1=CCCP-86671|маршрут1=[[Париж]] – [[Санкт Петербург|Ленинград]] – [[Москва]]|пътници1=164|екипаж1=10|загинали1=174|оцелели1=0}} '''Полет 217 на „Аерофлот“''' е нередовен международен пътнически полет от [[летище Орли]], [[Париж]], [[Франция]], до [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международното летище Шереметиево]], [[Москва]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с междинно кацане на [[Летище Пулково|летище Шосейная]], [[Санкт Петербург|Ленинград]], управляван от „[[Аерофлот]]“. На 13 октомври 1972 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Ил-62]]“, който изпълнява полета, се разбива при захода към летище Шереметиево и убива всички 164 пътници и 10 членове на екипажа на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://airdisaster.ru/database.php?id=46|заглавие=Катастрофа Ил-62 ЦУМВС в районе озера Нерское|труд=Авиационные происшествия, инциденты и авиакатастрофы в СССР и России|издател=airdisaster.ru|език=ru|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> По това време това е най-смъртоносното бедствие в гражданската авиация в света, докато не е надминато от [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Кано, Нигерия през 1973 г.|въздушното бедствие в Кано в Нигерия]] през 1973 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?nid=KFIQUvoPKFAC&dat=19721016&printsec=frontpage&hl=en|заглавие=Death toll at 176 in Russian crash|фамилно_име=Leddington|първо_име=Roger|дата=1972-10-16|издател=Nashua Telegraph|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Причината за катастрофата не може да бъде установена. Разследващите смятат, че най-вероятната причина е „психо-физиологичната недееспособност на екипажа по неизвестни причини“.<ref>Gero, David (1996). Aviation Disasters Second Edition. Patrick Stephens Limited. p. 110.</ref> Някъде на около 500-600 м надморска височина, 30-25 секунди преди удара, пилотите или са неспособни, или загубват контрол над самолета.<ref name=":0" /> Година по-късно [[полет 964 на „Аерофлот“]], друг самолет на съветската авиокомпания, се разбива близо до Москва отново на 13 октомври.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330068|заглавие=Accident synopsis, Tupolev Tu-104 СССР-42486|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> Към 2024 г. катастрофата остава втората най-смъртоносна катастрофа с „Ил-62“ след [[полет 5055 на „LOT Полиш Еърлайнс“]] и втората най-смъртоносна катастрофа на руска земя след [[полет 3352 на „Аерофлот“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330358|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62 CCCP-86671 Moskva-Sheremetyevo Airport (SVO)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326779|заглавие=ASN Aircraft accident Ilyushin 62M SP-LBG Warszawa-Okecie Airport (WAW)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327340|заглавие=ASN Aircraft accident Tupolev 154B-1 CCCP-85243 Omsk Airport (OMS)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160203032116/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%202755.html Катастрофа на „Аерофлот“ в Москва] архив от 2016-02-03 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Aeroflot Flight 217|1240193434}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] [[Категория:История на Московска област]] bz7qk7zb5g1v1yfsc9zvml78xmx0guh 0 872850 12418756 2024-11-21T13:47:55Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Сватба | режисьори = Магдалена Ралчева | продуценти = Магдалена Ралчева | сценаристи = Юрий Дачев | базиран_на = по разказа на:<br>[[Николай Хайтов]] | актьори = Радослав Владимиров<br>[[Ралица Стоянова]]<br>Велислав Пав...“ 12418756 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Сватба | режисьори = Магдалена Ралчева | продуценти = Магдалена Ралчева | сценаристи = Юрий Дачев | базиран_на = по разказа на:<br>[[Николай Хайтов]] | актьори = Радослав Владимиров<br>[[Ралица Стоянова]]<br>[[Велислав Павлов]]<br>[[Васил Банов]] | музика = Минко Ламбов | оператор = [[Емил Христов]] | монтаж = Тома Вашаров | сценография = Ивелина Минева | костюми = Марта Миронска | филмово_студио = Нюанс Филмс | разпространител = [[БНТ]] | жанр = [[Драма (жанр)|драма]] | премиера = 8 ноември 2024 г. | времетраене = 117 минути | страна = {{BUL}} | език = [[български език|български]] | код-IMDB = 32357270 }} '''„Сватба“''' е българска драма от 2024 г. на режисьорката Магдалена Ралчева, сценарият е на Юрий Дачев, и е базиран на едноименния разказ от [[Николай Хайтов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/category-movie-release/svatba-vrushta-na-ekran-haytov| заглавие=„Сватба“ връща на екран Хайтов|цитат=Огнената Ралица Стоянова е героиня в най-новата адаптация по „Диви разкази“|издател=segabg.com|дата=21 ноември 2024}}</ref> Във филма участват [[Велислав Павлов]], [[Васил Банов]], [[Ралица Стоянова]], [[Светлана Янчева]], [[Михаил Мутафов]], Радослав Владимиров, Гергана Данданова и др. Премиерата на филма излиза по кината на 8 ноември 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/28-denqt-on-air/358364-filmat-svatba-po-nikolay-haytov-tragva-pokinata-na-8-noemvri|заглавие=Филмът „Сватба“ по Николай Хайтов тръгва по кината на 8 ноември|цитат=Зрителите могат да очакват прекрасна атмосфера и забавни моменти, споделиха Магдалена Ралчева и Ралица Стоянова|издател=bgonair.bg|дата=19 септември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Актьорски състав == * [[Ралица Стоянова]] – Хатте * [[Велислав Павлов]] – Адил * Радослав Владимиров – Мето * [[Васил Банов]] * [[Светлана Янчева]] * [[Михаил Мутафов]] * Гергана Данданова == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|32357270}} {{мъниче|филм|българско кино}} [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Български исторически филми]] [[Категория:Български драми]] nhz9ivmr2c6cf4rmym80mwqfhqbgn5v 0 872851 12418759 2024-11-21T13:48:57Z Krisi tranchev.1999 114581 Krisi tranchev.1999 премести страница „[[Конклав (филм)]]“ като „[[Конклав (филм, 2006)]]“ 12418759 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Конклав (филм, 2006)]] 5oohiz4ng3vw33nvk5tb3hdaspb8eyw 0 872852 12418777 2024-11-21T14:10:54Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Конклав | име_оригинал = Conclave | режисьори = Едуард Бъргър | продуценти = Теса Рос<br>Джулиет Хауъл<br>Майкъл Джакман<br>Алис Доусън<br>Робърт Харис | сценаристи = Питър Строган | базиран_на = по романа на:<br>[[Робърт Харис]] |...“ 12418777 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Конклав | име_оригинал = Conclave | режисьори = Едуард Бъргър | продуценти = Теса Рос<br>Джулиет Хауъл<br>Майкъл Джакман<br>Алис Доусън<br>Робърт Харис | сценаристи = Питър Строган | базиран_на = по романа на:<br>[[Робърт Харис]] | актьори = [[Ралф Файнс]]<br>[[Стенли Тучи]]<br>[[Джон Литгоу]]<br>[[Серджо Кастелито]]<br>[[Изабела Роселини]] | музика = Фолкер Бертелман | оператор = Стефан Фонтен | монтаж = Ник Емерсън | сценография = Сузи Дейвис | костюми = Лизи Кристъл | филмово_студио = FilmNation Entertainment<br>House Productions | разпространител = Black Bear UK {{small|([[Великобритания]])}}<br>Focus Features {{small|([[САЩ]])}} | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>[[трилър]] | премиера = 30 август 2024 г. {{small|(Телюрайд)}}<br>25 октомври 2024 г. {{small|([[САЩ]])}}<br>29 ноември 2024 г. {{small|([[Великобритания]])}} | времетраене = 120 минути<ref name="BBFC">{{Cite web |date=August 7, 2024|title=''Conclave'' (12A) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/conclave-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmdizmtiw|access-date=August 8, 2024 |website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 20 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="Budget">{{Cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |last2=Tartaglione |first2=Nancy |date=October 22, 2024 |title=''Venom: The Last Dance'' Hopes To Boogie To $150 Million Global Opening – Box Office Preview |url=https://deadline.com/2024/10/venom-the-last-dance-box-office-1236144422/ |url-status=live |archive-url=https://archive.today/fdKJ |archive-date=October 23, 2024 |access-date=October 23, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> | приходи = 29 млн. щ.д.<ref name="NUM">{{Cite web |title= Conclave – Financial Information |url=https://www.the-numbers.com/movie/Conclave-(2024)#tab=summary|website=The Numbers |access-date=November 20, 2024}}</ref><ref name="BOM">{{Cite web |title= Conclave |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3898179585/?ref_=bo_da_table_3|website=Box Office Mojo |access-date=November 20, 2024}}</ref> | уебсайт = https://theconclavemovie.com/ | код-IMDB = 0215234 }} '''„Конклав“''' ({{lang|en|Conclave}}) е мистъри трилър от 2024 г. на режисьора Едуард Бъргър, сценарият е на Питър Строган, и е базиран на едноименния роман, написан от [[Робърт Харис]] през 2016 г. Във филма участват [[Ралф Файнс]], [[Стенли Тучи]], [[Джон Литгоу]], [[Серджо Кастелито]] и [[Изабела Роселини]].<ref name="impressio">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/izbirame-nov-papa-s-konklav|заглавие=Избираме нов папа с „Конклав“|цитат=Дългоочакваният филм на Едуард Бергер тръгва по кината от днес|автор=Владимирова, Юлия|издател=impressio.dir.bg|дата=8 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Премиерата на филма се състои в 51-вия филмов фестивал в Телюрайд на 30 август 2024 г. Той излиза по кината в [[Съединените щати]] на 25 октомври 2024 г. и ще излезе във [[Великобритания]] на 29 ноември 2024 г. В България филмът излиза по кината на 8 ноември 2024 г. в разпространение от „Форум Филм България“.<ref name="impressio"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/svikvame-konklav-ot-8-noemvri-samo-v-kinata-1.html|заглавие=Свикваме „Конклав“ от 8 ноември само в кината|издател=njoy.bg|дата=8 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://theconclavemovie.com/}} * {{imdb title|0215234}} * {{kino.dir.bg film|16013}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски трилъри]] [[Категория:Британски драми]] [[Категория:Британски трилъри]] kwkyqo6il2wa6ha3a95j3jdbgwrg4vl 0 872853 12418779 2024-11-21T14:12:08Z Xunonotyk 209517 Пренасочване към [[Сандинистка революция]] 12418779 wikitext text/x-wiki #виж [[Сандинистка революция]] bdqsoqzp8ofwfqmfdsdzi1jl7w0y62b 10 872854 12418791 2024-11-21T14:26:52Z 78.33.60.49 Нова страница: „alana appleton is a fit slut who gets it up the arse from a bbc often. she has absolute cannons that often get sucked while she gets called mummy“ 12418791 wikitext text/x-wiki alana appleton is a fit slut who gets it up the arse from a bbc often. she has absolute cannons that often get sucked while she gets called mummy lf5yxo5mauxaqfraoycb5bgxaaiaqol 0 872855 12418793 2024-11-21T14:29:37Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Отговор на всички въпроси | режисьори = Димитър Коцев – Шошо | продуценти = Димитър Коцев<br>Александър Станишев<br>Зорица Коцева | сценаристи = Димитър Коцев – Шошо | актьори = Сара Драгулева<br>Велина Георгиева<br>Анас...“ 12418793 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Отговор на всички въпроси | режисьори = Димитър Коцев – Шошо | продуценти = Димитър Коцев<br>Александър Станишев<br>Зорица Коцева | сценаристи = Димитър Коцев – Шошо | актьори = Сара Драгулева<br>Велина Георгиева<br>Анастасия Жовтодид | музика = Калоян Димитров | оператор = Александър Станишев | монтаж = Зорица Коцева | филмово_студио = Контраплан<br>Нексус ТВ | разпространител = НО Блинк Филм | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>мистъри | премиера = 22 ноември 2024 г. | времетраене = 98 минути | страна = {{BUL}}<br>{{ITA}} | език = [[български език|български]] | код-IMDB = 33478161 }} '''„Отговор на всички въпроси“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Otgovor-na-vsichki-vaprosi-The-answer-to-all-questions-id47822.html|заглавие=Отговор на всички въпроси в сайта cinefish.bg|издател=cinefish.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eva.bg/article/46406|заглавие=„Отговор на всички въпроси“ и на един дъх|издател=eva.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> е българско-италиански драматичен филм от 2024 г. на режисьора Димитър Коцев – Шошо по негов сценарий.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/shosho-s-otgovor-na-vsichki-vaprosi-news365277.html|заглавие=Шошо с „Отговор на всички въпроси“|издател=mediapool.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Оператор е Александър Станишев, а музиката е композирана от Калоян Димитров. Главните роли се изпълняват от Сара Драгулева, Велина Георгиева и Анастасия Жовтодид. Премиерата на филма се състои във фестивала „Златна роза“ през септември 2024 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/otgovor-na-vsichki-vaprosi/|заглавие=„Отговор на всички въпроси“ в сайта на Златна роза|издател=zlatnaroza.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> и излиза по кината на 22 ноември 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/kino/filmi/otgovor-na-vsichki-vaprosi/|заглавие=Отговор на всички въпроси – намираме го на 22 ноември|издател=programata.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/filmat-otgovor-na-vsichki-vaprosi-na-dimitar-kocev-shosho-na-kinomaniya-v378344-334220news.html|заглавие=Филмът „Отговор на всички въпроси“ на Димитър Коцев-Шошо на „Киномания“|издател=bnt.bg|дата=19 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|33478161}} * {{kino.dir.bg film|16006}} {{мъниче|филм|българско кино}} [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Италиански филми]] njplloolhnuywtttblspp2xlpm2om40 12419478 12418793 2024-11-22T04:26:11Z Carbonaro. 221440 12419478 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Отговор на всички въпроси | режисьори = Димитър Коцев – Шошо | продуценти = Димитър Коцев<br>Александър Станишев<br>Зорица Коцева | сценаристи = Димитър Коцев – Шошо | актьори = Сара Драгулева<br>Велина Георгиева<br>Анастасия Жовтодид | музика = Калоян Димитров | оператор = Александър Станишев | монтаж = Зорица Коцева | филмово_студио = Контраплан<br>Нексус ТВ | разпространител = НО Блинк Филм | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>мистъри | премиера = 22 ноември 2024 г. | времетраене = 98 минути | страна = {{BUL}}<br>{{ITA}} | език = [[български език|български]] | код-IMDB = 33478161 }} '''„Отговор на всички въпроси“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Otgovor-na-vsichki-vaprosi-The-answer-to-all-questions-id47822.html|заглавие=Отговор на всички въпроси в сайта cinefish.bg|издател=cinefish.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eva.bg/article/46406|заглавие=„Отговор на всички въпроси“ и на един дъх|издател=eva.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> е българско-италиански драматичен филм от 2024 г. на режисьора Димитър Коцев – Шошо по негов сценарий.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/shosho-s-otgovor-na-vsichki-vaprosi-news365277.html|заглавие=Шошо с „Отговор на всички въпроси“|издател=mediapool.bg|дата=20 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> Оператор е Александър Станишев, а музиката е композирана от Калоян Димитров. Главните роли се изпълняват от Сара Драгулева, Велина Георгиева и Анастасия Жовтодид. Премиерата на филма се състои във фестивала „Златна роза“ през септември 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/otgovor-na-vsichki-vaprosi/|заглавие=„Отговор на всички въпроси“ в сайта на Златна роза|издател=zlatnaroza.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> и излиза по кината на 22 ноември 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/kino/filmi/otgovor-na-vsichki-vaprosi/|заглавие=Отговор на всички въпроси – намираме го на 22 ноември|издател=programata.bg|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/filmat-otgovor-na-vsichki-vaprosi-na-dimitar-kocev-shosho-na-kinomaniya-v378344-334220news.html|заглавие=Филмът „Отговор на всички въпроси“ на Димитър Коцев-Шошо на „Киномания“|издател=bnt.bg|дата=19 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|33478161}} * {{kino.dir.bg film|16006}} {{мъниче|филм|българско кино}} [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Италиански филми]] enfzc7cilyuvhl3u66rpa3t8m54s10v 14 872856 12418805 2024-11-21T14:39:56Z Niki Yooff 24726 Създаване на празна страница 12418805 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 12418822 12418805 2024-11-21T15:18:28Z Niki Yooff 24726 12418822 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Софийска епархия]] ikx6zrwipm1wx40rc0os6znmth0y8nu 12419012 12418822 2024-11-21T18:57:31Z Niki Yooff 24726 12419012 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Софийска епархия]] [[Категория:Кюстендил]] p8w4hphbiybv08xt2y6qylbfhb3dbhb 0 872857 12418809 2024-11-21T14:51:50Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Заведи ме вкъщи | режисьори = Мартин Геновски | продуценти = [[БНТ]]<br>Профотон | сценаристи = [[Михаил Вешим]] | базиран_на = по едноименната повест на:<br>Михаил Вешим | актьори = Алекс Маринов<br>[[Асен Блатечки]]<br>Кой...“ 12418809 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Заведи ме вкъщи | режисьори = Мартин Геновски | продуценти = [[БНТ]]<br>Профотон | сценаристи = [[Михаил Вешим]] | базиран_на = по едноименната повест на:<br>Михаил Вешим | актьори = Алекс Маринов<br>[[Асен Блатечки]]<br>[[Койна Русева]]<br>Албена Колева<br>[[Яна Маринова]]<br>[[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]]<br>[[Китодар Тодоров]]<br>[[Антон Радичев]]<br>Елизабет Методиева | музика = Александър Костов | оператор = Цветан Недков | монтаж = Бохос Топакбашиян | сценография = Бояна Бъчварова | разпространител = МиксМедия Продъкшънс | жанр = [[Драма (жанр)|драма]] | премиера = 22 ноември 2024 г. | времетраене = 83 минути | страна = {{BUL}} | език = [[български език|български]] | код-IMDB = 34601105 }} '''„Заведи ме вкъщи“''' е български драматичен филм от 2024 г. на режисьора Мартин Геновски<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/premierniyat-igralen-film-zavedi-me-vkashti-na-rezhisyora-martin-genovski-334086news.html|заглавие=Премиерният игрален филм "Заведи ме вкъщи" на режисьора Мартин Геновски|издател=bnt.bg|дата=16 ноември 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> по сценарий на [[Михаил Вешим]], който е базиран на едноименната му повест, написана през 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kulturni-novini.info/sections/3/news/40277-trogatelnata-kniga-zavedi-me-vkashti-na-mihail-veshim-vdahnovyava-koleden-balgarski-film|заглавие=Трогателната книга „Заведи ме вкъщи“ на Михаил Вешим вдъхновява коледен български филм|цитат=Асен Блатечки и Койна Русева са част от актьорския състав на пълнометражния филм на режисьора Мартин Геновски|издател=kulturni-novini.info|дата=21 ноември 2024}}</ref> Във филма участват Алекс Маринов, [[Асен Блатечки]], [[Койна Русева]], Албена Колева, [[Яна Маринова]], [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]], [[Китодар Тодоров]], [[Антон Радичев]] и Елизабет Методиева. Филмът е копродукция на [[Българската национална телевизия]] и се разпространява от МиксМедия Продъкшънс. Показан е първоначално на фестивала „Златна роза“ на 23 септември 2024 г. На 19 октомври 2024 г. е излъчен предпремиерно в ''Cinelibri'', който е единственият български пълнометражен филм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/zavedi-me-vkashti-premiera-na-nov-film-s-asen-blatechki-koprodukciya-na-bnt-1297412news.html|заглавие=„Заведи ме вкъщи“ - премиера на нов филм с Асен Блатечки, копродукция на БНТ|автор=Шаумян, Ерика|издател=bntnews.bg|дата=19 октомври 2024|достъп_дата=21 ноември 2024}}</ref> На 22 ноември 2024 г. ще излезе по всички български кина. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|34601105}} {{мъниче|филм|българско кино}} [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Коледни филми]] 4k8hn2qrk0qn1xq0aes54dje8dwhqfk 0 872858 12418844 2024-11-21T16:01:23Z 85.187.210.11 Нова страница 12418844 wikitext text/x-wiki '''Мишел Барние''' е френски политик и [[Министър-председател на Франция]] от 2024 година той става премиер на Франция след подадената оставака на тогавашния министър председател [[Габриел Атал]]. kkjd2m7b50c8wq4edtnsifx29o4orue 12418858 12418844 2024-11-21T16:12:51Z 85.187.210.11 12418858 wikitext text/x-wiki '''Мишел Барние''' е френски политик и [[Министър-председател на Франция]] от 2024 година той става премиер на Франция след подадената оставака на тогавашния министър председател [[Габриел Атал]]. {{Държавник инфо |име = Мишел Барние |портрет =[[File:Michel Barnier 2023 cropped.jpg|240px]] |длъжност = [[Министър-председател на Франция ]] |мандат_нач = 5 септември 2024 |мандат_край = |назначен от = [[Президент]] |президент = [[Еманюел Макрон]] |год_мандат_президент = 2017 – |предшестван от = [[Габриел Атал]] |наследен от = |роден_място = [[9 януари]] [[1951]] г. Ла Тронш, [[Франция]] |гражданство = {{Франция}} |партия = Републиканците |}} bspibtcd17bgpbmx1eo6l6l880w2bnk 12418931 12418858 2024-11-21T17:38:59Z 85.187.210.11 12418931 wikitext text/x-wiki {{инкубатор-проверка}} '''Мишел Барние''' е френски политик и [[Министър-председател на Франция]] от 2024 година той става премиер на Франция след подадената оставака на тогавашния министър председател [[Габриел Атал]]. {{Държавник инфо |име = Мишел Барние |портрет =[[File:Michel Barnier 2023 cropped.jpg|240px]] |длъжност = [[Министър-председател на Франция ]] |мандат_нач = 5 септември 2024 |мандат_край = |назначен от = [[Президент]] |президент = [[Еманюел Макрон]] |год_мандат_президент = 2017 – |предшестван от = [[Габриел Атал]] |наследен от = |роден_място = [[9 януари]] [[1951]] г. Ла Тронш, [[Франция]] |гражданство = {{Франция}} |партия = Републиканците |}} 74tv7x36zj2vwneidde191mv67qnqn7 0 872859 12418851 2024-11-21T16:08:23Z Nk 399 Пренасочване към [[Франсиско Тарега]] 12418851 wikitext text/x-wiki #виж [[Франсиско Тарега]] 7589ngt8owd9q8abof4oxjdkyrnmlmb 14 872860 12418853 2024-11-21T16:10:59Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по област|Кърджали]] [[Категория:Област Кърджали]]“ 12418853 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по област|Кърджали]] [[Категория:Област Кърджали]] 5qhadl4uiix8v2t8nbnsa2l5ekslgv2 1 872861 12418857 2024-11-21T16:12:26Z Zhoxy 557 Нова тема /* Името */ 12418857 wikitext text/x-wiki == Името == Колегата [[Потребител:Nk|Nk]] е променил наименованието на статията с мотив, че фирмата има „българско самоназвание“. Посоченият източник обаче се отнася само за българската фирма „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“, а статията е за шведската компания SKF, която не си е променяла името. [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 16:12, 21 ноември 2024 (UTC) 1rmxsgm8alosdidps6b2jbeci1zajwp 12418861 12418857 2024-11-21T16:13:39Z Zhoxy 557 Zhoxy премести страница „[[Беседа:СКФ]]“ като „[[Беседа:SKF]]“: Точното име 12418857 wikitext text/x-wiki == Името == Колегата [[Потребител:Nk|Nk]] е променил наименованието на статията с мотив, че фирмата има „българско самоназвание“. Посоченият източник обаче се отнася само за българската фирма „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“, а статията е за шведската компания SKF, която не си е променяла името. [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 16:12, 21 ноември 2024 (UTC) 1rmxsgm8alosdidps6b2jbeci1zajwp 12418873 12418861 2024-11-21T16:23:31Z Nk 399 /* Името */ 12418873 wikitext text/x-wiki == Името == Колегата [[Потребител:Nk|Nk]] е променил наименованието на статията с мотив, че фирмата има „българско самоназвание“. Посоченият източник обаче се отнася само за българската фирма „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“, а статията е за шведската компания SKF, която не си е променяла името. [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 16:12, 21 ноември 2024 (UTC) : Имам предвид името, с което шведската компания се е самоидентифицирала пред българския съд при регистрацията на своето подразделение: ''СКФ АД, ШВЕЦИЯ - рег. N 556007-3495 в Дружествения регистър , Швеция, Чуждестранно юридическо лице, Държава: ШВЕЦИЯ''. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:23, 21 ноември 2024 (UTC) 3tmw9ymhexarhaam430m831b0rna4a8 12418909 12418873 2024-11-21T17:04:51Z Zhoxy 557 отг. 12418909 wikitext text/x-wiki == Името == Колегата [[Потребител:Nk|Nk]] е променил наименованието на статията с мотив, че фирмата има „българско самоназвание“. Посоченият източник обаче се отнася само за българската фирма „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“, а статията е за шведската компания SKF, която не си е променяла името. [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 16:12, 21 ноември 2024 (UTC) : Имам предвид името, с което шведската компания се е самоидентифицирала пред българския съд при регистрацията на своето подразделение: ''СКФ АД, ШВЕЦИЯ - рег. N 556007-3495 в Дружествения регистър , Швеция, Чуждестранно юридическо лице, Държава: ШВЕЦИЯ''. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:23, 21 ноември 2024 (UTC) :: Сигурен съм, че в Дружествения регистър на Швеция тази фирма е записана като AB SKF, а не като СКФ АД. Известно ни е, че българските институции изискват чуждите фирми да изписват имената си на кирилица, но те не променят оригиналните си имена.--[[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 17:04, 21 ноември 2024 (UTC) 0kd5g8d6hlfyvhvu5nnrwhkuww6uiwe 0 872862 12418860 2024-11-21T16:13:39Z Zhoxy 557 Zhoxy премести страницата [[СКФ]] като [[SKF]] (върху пренасочване): Точното име 12418860 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[SKF]] kcplc6ng7io0dyev1mh6jrdsmff9t3l 1 872863 12418862 2024-11-21T16:13:39Z Zhoxy 557 Zhoxy премести страница „[[Беседа:СКФ]]“ като „[[Беседа:SKF]]“: Точното име 12418862 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:SKF]] gyey9sytci65e101vla8uh0ieohkbaj 0 872864 12418869 2024-11-21T16:20:28Z Nk 399 Nk премести страница „[[Фейруз]]“ като „[[Файруз]]“ 12418869 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Файруз]] ji20awyyg4g4ekmnkzs9khcqehpvr7l 0 872865 12418875 2024-11-21T16:24:24Z 85.187.210.11 Нова страница: „'''Габриел Атал''' е френски политик и депутат бивш [[министър-председател на Франция]] от [[9 януари]] [[2024]] г. до [[5 септември]] [[2024]] г. подавайки оставка заради загубата на неговата партия на европейските избори на [[9 юни]] [[2024]] г. Предава управлението на насле...“ 12418875 wikitext text/x-wiki '''Габриел Атал''' е френски политик и депутат бивш [[министър-председател на Франция]] от [[9 януари]] [[2024]] г. до [[5 септември]] [[2024]] г. подавайки оставка заради загубата на неговата партия на европейските избори на [[9 юни]] [[2024]] г. Предава управлението на наследника си [[Мишел Барние]]. {{Държавник инфо |име = Габриел Атал |портрет = [[File:Gabriel Attal, February 2023.jpg|240px]] |длъжност = [[Министър-председател на Франция]] |мандат_нач = 9 януари 2024 |мандат_край = 5 септември 2024 |назначен от = [[Президент]] |президент = [[Еманюел Макрон]] |год_мандат_президент = 2017 – |предшестван от = [[Елизабет Борн]] |наследен от = [[Мишел Барние]] |роден_място = [[16 март]] [[1989]] г. [[Каламар]], [[Франция]] |гражданство = {{Франция}} |партия = Ренесанс |}} 5k8dr34q3h5hpbq34qm78ewg67ast9d 12418930 12418875 2024-11-21T17:38:29Z 85.187.210.11 12418930 wikitext text/x-wiki {{инкубатор-проверка}} '''Габриел Атал''' е френски политик и депутат бивш [[министър-председател на Франция]] от [[9 януари]] [[2024]] г. до [[5 септември]] [[2024]] г. подавайки оставка заради загубата на неговата партия на европейските избори на [[9 юни]] [[2024]] г. Предава управлението на наследника си [[Мишел Барние]]. {{Държавник инфо |име = Габриел Атал |портрет = [[File:Gabriel Attal, February 2023.jpg|240px]] |длъжност = [[Министър-председател на Франция]] |мандат_нач = 9 януари 2024 |мандат_край = 5 септември 2024 |назначен от = [[Президент]] |президент = [[Еманюел Макрон]] |год_мандат_президент = 2017 – |предшестван от = [[Елизабет Борн]] |наследен от = [[Мишел Барние]] |роден_място = [[16 март]] [[1989]] г. [[Каламар]], [[Франция]] |гражданство = {{Франция}} |партия = Ренесанс |}} 1e23jrr0v4k7so53qdxxaktn5xiqm4k 14 872866 12418919 2024-11-21T17:29:44Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Музеи в България по област|Търговище]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Търговище]]“ 12418919 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Музеи в България по област|Търговище]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Търговище]] jmbh6jy84h596n9lyvbyathukx4f3hv 3 872867 12418960 2024-11-21T18:07:45Z Randona.bg 249543 Нова страница: „{{subst:П-вандал2|}} ~~~~“ 12418960 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите Ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал2 --> [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:07, 21 ноември 2024 (UTC) 7zisx4oldhlzb3e0y0jp8d8v76djaxr 3 872868 12418989 2024-11-21T18:33:31Z Ternera 345961 изпращане на предупреждение (ниво 1) 12418989 wikitext text/x-wiki == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата „[[:Вътрешен строеж на Земята]]“, не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал1 --> [[Потребител:Ternera|Ternera]] ([[Потребител беседа:Ternera|беседа]]) 18:33, 21 ноември 2024 (UTC) 9f115whd9d56zjkp1mj1jh07jod10b6 0 872869 12418992 2024-11-21T18:36:07Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност | име = Григорий | име-оригинал = Γρηγόριος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Григорий''' ({{lang|el|Γρηγόριος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]] и Кюстендилска епархия|кюстендилск...“ 12418992 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Григорий | име-оригинал = Γρηγόριος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Григорий''' ({{lang|el|Γρηγόριος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]] и [[Кюстендилска епархия|кюстендилски митрополит]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/gregorios_kestendiliou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κεστεντηλίου και Στηπίων κυρός Γρηγόριος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == През септември 1772 година е избран и по-късно ръкоположен за [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]]. През март 1788 година е избран за [[Кюстендилска епархия|кюстендилски и щипски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]]<br/>|септември 1772|март 1788|[[Йосиф Велешки|Йосиф]]|[[Йоаким Велешки|Йоаким]]}} {{пост| [[Кюстендилска епархия|кюстендилски и щипски митрополит]]<br/>|март 1788|1802|[[Дионисий I Кюстендилски|Дионисий]]|[[Мелетий Кюстендилски|Мелетий]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Велешки митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Кюстендилски митрополити]] l5pg76qytz074igizxjlrh2biuuij1u 12418994 12418992 2024-11-21T18:36:49Z Мико 4542 /* Бележки */ 12418994 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Григорий | име-оригинал = Γρηγόριος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Григорий''' ({{lang|el|Γρηγόριος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]] и [[Кюстендилска епархия|кюстендилски митрополит]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/gregorios_kestendiliou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κεστεντηλίου και Στηπίων κυρός Γρηγόριος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == През септември 1772 година е избран и по-късно ръкоположен за [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]]. През март 1788 година е избран за [[Кюстендилска епархия|кюстендилски и щипски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Повардарска епархия|велешки архиепископ]]<br/>|септември 1772|март 1788|[[Йосиф II Велешки|Йосиф]]|[[Йоаким Велешки|Йоаким]]}} {{пост| [[Кюстендилска епархия|кюстендилски и щипски митрополит]]<br/>|март 1788|1802|[[Дионисий I Кюстендилски|Дионисий]]|[[Мелетий Кюстендилски|Мелетий]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Велешки митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Кюстендилски митрополити]] f58fjwm39mysvai9xmwlmafh58223vu 3 872870 12419019 2024-11-21T19:07:06Z Ket 2798 Нова страница: „{{замест:добре дошли|пол=мж|статия=}}~~~~“ 12419019 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Something5454r7547!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:07, 21 ноември 2024 (UTC) pyxs5uiogfirgonr7qwbz5yx0463k26 0 872871 12419070 2024-11-21T19:59:55Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Пазар на границата]]“ като „[[Граничен пазар]]“: според изт на български 12419070 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Граничен пазар]] jxh12v3zdrnpw9yi8t1izs300qnupw4 3 872873 12419098 2024-11-21T20:19:33Z Ket 2798 Нова страница: „{{замест:добре дошли|пол=мж|статия=}}~~~~“ 12419098 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Mrfghytu!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 20:19, 21 ноември 2024 (UTC) a5g8qx90klo83i3qq0lom4gjgj7alp9 0 872874 12419100 2024-11-21T20:21:01Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цита...“ 12419100 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия Мурузис (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 - 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в Арнавуткьой на Босфора. Но на 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Кюстендилска епархия|кюстендилски и щипски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Кюстендилска епархия|кюстендилски и щипски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] tsstdc9p7922j8iuwv4h7r6gwch92da 12419102 12419100 2024-11-21T20:21:31Z Мико 4542 /* Бележки */ 12419102 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия Мурузис (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 - 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в Арнавуткьой на Босфора. Но на 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] cb7mn4vsh60l1cqbiz5vulzcqv1j2vk 12419104 12419102 2024-11-21T20:21:52Z Мико 4542 /* Биография */ 12419104 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия '''Мурузис''' (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 - 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в [[Арнавуткьой]] на Босфора. Но на 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] 5peuhl4iyohhws01qzttjpbl0orzrpy 12419105 12419104 2024-11-21T20:22:06Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Матей Серски]]“ като „[[Матей Мурузис]]“ 12419104 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия '''Мурузис''' (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 - 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в [[Арнавуткьой]] на Босфора. Но на 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] 5peuhl4iyohhws01qzttjpbl0orzrpy 12419116 12419105 2024-11-21T20:34:36Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Починали в Истанбул]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419116 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия '''Мурузис''' (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 - 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в [[Арнавуткьой]] на Босфора. Но на 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] [[Категория:Починали в Истанбул]] arnl95mwdmkdvlhblj33alx7d0fqg3b 12419474 12419116 2024-11-22T04:22:32Z Carbonaro. 221440 12419474 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия '''Мурузис''' (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 – 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в [[Арнавуткьой]] на Босфора. Но на 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] [[Категория:Починали в Истанбул]] idbolkqlsu66djtjdcnns8xusiqba8i 12419488 12419474 2024-11-22T04:45:27Z Мико 4542 /* Биография */ 12419488 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия '''Мурузис''' (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 – 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в [[Арнавуткьой]] на Босфора. На 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] [[Категория:Починали в Истанбул]] 71j05vfdcp7athki5sf27712j1wry25 12419489 12419488 2024-11-22T04:45:45Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Починали в Истанбул]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12419489 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матей | име-оригинал = Ματθαίος | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Матей''' ({{lang|el|Ματθαίος}}) е [[гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1801_1832/1802/koim/mathaios_tornovou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Ματθαίος. (;-1802) | достъп_дата = 21 ноември 2024 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е със светската фамилия '''Мурузис''' (Μουρούζης) в Цариград. Той служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия при патриарх [[Софроний II Константинополски]] (1775 – 1780). През февруари 1778 година е избран и по-късно ръкоположен за митрополит на Сяр. През декември 1791 година е избран за търновски митрополит. На 12 февруари 1797 година е свален и е заточен със султанска заповед. Позволено му да остане в къщата на брат си в [[Арнавуткьой]] на Босфора. На 23 октомври 1797 година е възстановен на Търновската катедра.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Умира в 1802 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Сярска и Нигритска епархия|серски митрополит]]<br/>|февруари 1778|декември 1791|[[Антим II Серски|Антим]]|[[Константин I Кизически|Константин]]}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|декември 1791|12 февруари 1797|[[Калиник Търновски|Калиник]]|}} {{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|23 октомври 1797|1802||[[Филотей Кесарийски|Филотей]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Серски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Търновски митрополити]] [[Категория:Родени в Истанбул]] 41cp3ffbu68ud1ewh0z2ezhqavm86hp 0 872875 12419106 2024-11-21T20:22:07Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Матей Серски]]“ като „[[Матей Мурузис]]“ 12419106 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Матей Мурузис]] tnfpa2w7nhhveo7r8h4qui8g7f74igf 0 872878 12419159 2024-11-21T21:24:39Z Randona.bg 249543 Randona.bg премести страница „[[Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]]“ като „[[Срутване на козирката на жп гара Нови Сад]]“ 12419159 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Срутване на козирката на жп гара Нови Сад]] aae2ztbf1os04we3a68uw16yybljiz8 118 872880 12419166 2024-11-21T21:30:13Z NatsirttheMan 352105 Нова страница: „'''Кристин Уестън Чандлър''' ( английски Кристин Уестън Чандлър ), бивш '''Крисчън Уестън Чандлър''' ( английски Крисчън Уестън Чандлър ( род. ), известен също като '''Крис-чан''' ( английски Chris-chan ) е [[Видеоблог|видео блогър]] и създател на уеб комикса „Sonichu“ <ref>...“ 12419166 wikitext text/x-wiki '''Кристин Уестън Чандлър''' ( английски Кристин Уестън Чандлър ), бивш '''Крисчън Уестън Чандлър''' ( английски Крисчън Уестън Чандлър ( род. ), известен също като '''Крис-чан''' ( английски Chris-chan ) е [[Видеоблог|видео блогър]] и създател на уеб комикса „Sonichu“ <ref>{{книга|автор=Bonni Rambatan|заглавие=Event Horizon: Sexuality, Politics, Online Culture, and the Limits of Capitalism|том=|язык=en|место=|издательство=[[John Hunt Publishing]]|год=2022|страницы=51|страниц=184|isbn=9781789048773}}</ref> <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vgchartz.com/article/84960/top-ten-shocking-instances-of-plagiarism-in-gaming/|заглавие=Top Ten Shocking Instances of Plagiarism in Gaming|труд=VGChartz|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Смятан от някои за една от най-документираните фигури в историята <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.ycombinator.com/item?id=16938125|заглавие=Chris-Chan is arguably the most documented person in history|фамилно_име=|първо_име=|труд=news.ycombinator.com|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thecompassncsd.com/news/2018/01/25/preventing-the-next-chris-chan/|заглавие=Preventing The Next Chris Chan|фамилно_име=Wacker|първо_име=Alexander|труд=The Compass|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Поради необичайните си хобита и девиантно поведение, Чандлър стана жертва на масов и продължителен тормоз от [[Троллинг|тролове]] на [[4chan]] imageboard. Чандлър не можеше да устои адекватно на троловете, постоянно се поддаваше на техните измами и провокации, като в крайна сметка ставаше все по-известен в интернет средата и понасяше все по-голям брой атаки от тролове. Въпреки горното, Крис-чан също има свои собствени верни фенове, готови да я защитят от враждебни атаки <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.insider.com/chris-chan-arrested-trending-who-is-mom-twitter-history-sonichu-2021-8|заглавие=The online history of creator Chris Chan, who was charged with incest after leaked audio was posted online about mom|фамилно_име=Asarch|първо_име=Steven|труд=Insider|език=en|достъп_дата=2023-06-26}}</ref> . == Биография == Роден на 24 февруари 1982 г. в [[Шарлътсвил|Шарлотсвил]] ( [[Вирджиния]], [[Съединени американски щати|САЩ]] ), в семейството на Робърт (починал през 2011 г.) <ref name="bullshit">[https://web.archive.org/web/20190809015823/http://huita.org/posts/1826 Х***А № 1826]</ref> и Барбара Чандлър <ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thecompassncsd.com/news/2018/01/25/preventing-the-next-chris-chan/|заглавие=Preventing The Next Chris Chan|фамилно_име=Wacker|първо_име=Alexander|труд=The Compass|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . На около петгодишна възраст той е диагностициран [[Аутизъм|с аутизъм]] <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 1992 г. първоначалното му име, Кристофър, е променено на Кристиан <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pqasb.pqarchiver.com/timesdispatch/access/615847621.html?dids=615847621:615847621&FMT=ABS&FMTS=ABS:FT&date=Dec+29,+1993&author=Barbara+Green&pub=Richmond+Times+-+Dispatch&edition=&startpage=N-4&desc=IT+TOOK+A+TALKING+BEAR+TO+GIVE+THE+NAME+A+YOUNG+BOY+LOVES|заглавие=IT TOOK A TALKING BEAR TO GIVE THE NAME A YOUNG BOY LOVES|труд=web.archive.org|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Кристиан прекарва по-голямата част от живота си в град [[Ракерсвилл|Ръкърсвил]], където живее сега, и в Шарлотсвил. Крис е бил извън Вирджиния, където се намират тези градове, само два пъти от 2015 г.: първият, когато посети братовчед си Кол в Калифорния, и вторият, когато отиде в [[Кливланд]] ( [[Охайо]] ) в търсене на следващата си приятелка, с която Кореспондирах си (всъщност се оказа поредният трол). След неуспешно пътуване до Охайо, родителите на Крисчън му забраняват да пътува извън родния си щат <ref name="bullshit2">[https://web.archive.org/web/20190809015823/http://huita.org/posts/1826 Х***А № 1826]</ref> . Соничу публикува първия брой на своя уеб комикс [[24 март|на 24 март]] [[2005|2005 г.]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Sonichu-0-C-W/dp/1699276854|заглавие=Sonichu #0 – March 24, 2005 by C. W. C.|фамилно_име=|първо_име=|труд=www.amazon.com|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Едноименният герой е хибрид [[Таралежът Соник|на Таралеж Соник]] и [[Пикачу]] <ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vice.com/en_us/article/evpx77/the-trouble-with-keeping-wikipedias-evil-twin-online|заглавие=The Trouble With Keeping ‘Wikipedia’s Evil Twin’ Online|фамилно_име=Kiberd|първо_име=Roisin|труд=Vice|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Той стана известен в интернет в края на 2007 г., след като привлече вниманието на потребителите на сайтовете [[4chan]] и [[Encyclopedia Dramatica]] . Първоначалното очарование се дължи на характерния му самоделен медальон Соничу (по-късно откраднат и изгорен), детските рисунки на неговия неоригинален пребоядисан Соник и обикалянето на обществени места. Поради това Кристиан стана жертва на онлайн тормоз и тролване <ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vgchartz.com/article/84960/top-ten-shocking-instances-of-plagiarism-in-gaming/|заглавие=Top Ten Shocking Instances of Plagiarism in Gaming|труд=VGChartz|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Той беше арестуван през 2014 г., след като се опита да открадне кутия [[Sonic Boom: Rise of Lyric]] от местен магазин [[GameStop]] и нападение на служител, преди да напусне <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.seganerds.com/2014/12/29/creator-of-sonichu-arrested-for-macing-gamestop-employee/|заглавие=Creator of Sonichu arrested for macing GameStop employee {{!}} SEGA Nerds|език=en-US|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 2016 г. тя започна да се идентифицира като транс лесбийка на име Кристин Уестън Чандлър. На 30 юли 2021 г. бяха публикувани аудиозаписи на Кристин, която твърди, че е малтретирала майка си, страдаща [[Деменция|от деменция]] . Двамата са разделени от местното полицейско управление в същия ден <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sportskeeda.com/pop-culture/who-chris-chan-sonichu-comic-creator-leaves-twitter-scandalized-latest-trend|заглавие=Who is Chris Chan? Sonichu comic creator leaves Twitter scandalized with latest trend {{!}} Sportskeeda|език=en-US|достъп_дата=2021-07-30}}</ref> . На 1 август тя е арестувана по обвинение в [[кръвосмешение]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nypost.com/2021/08/04/youtube-star-chris-chan-arrested-for-alleged-incest-with-mother|заглавие=Vlogger Chris Chan arrested for alleged incest with mom suffering from dementia {{!}} New York Post|език=en-US|достъп_дата=2021-08-04}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dtf.ru/u/171746-xanathar/816049-ushla-epoha-i-hren-s-ney|заглавие=Ушла эпоха! И хрен с ней! — DTF.ru|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> . На следващата година е публикувана фалшива новина, в която се твърди, че Кристина е избягала от затвора с [[Хоакин Гусман|Гусман Лоера, Хоакин]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usatoday.com/story/news/factcheck/2022/09/16/fact-check-vlogger-charged-incest-still-custody-after-arrest/8037525001/|заглавие=Fact check: Satirical claim vlogger Chris Chan, Joaquín 'El Chapo' Guzmán escaped custody|фамилно_име=Frank|първо_име=BrieAnna J.|труд=USA TODAY|език=en-US|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> . Тя беше освободена през март 2023 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/chris-chan-incest-charge-released-from-custody-by-court-order-2023-3|заглавие=Chris Chan, an internet personality and common troll target who was charged with incest, has reportedly been released from custody|фамилно_име=Leighton|първо_име=Mara|труд=Business Insider|език=en-US|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> . == Документални филми == За нея са заснети няколко документални филма. През 2016 г. YouTuber [[Фредрик Кнудсен]] пусна 23-минутен документален филм, разказващ нейния живот и работа. На 12 ноември 2017 г. [[ПюДиПай|PewDiePie]] пусна видеоклип, подчертаващ нейната история <ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 2018 г. YouTuber Geno Samuel започна да продуцира документален филм от много части, обхващащ целия живот на Кристин. В момента филмът има повече от 80 четиридесетминутни епизода и продължава да излиза. == Бележки == <references /> gb7zay3oljlxnh84zyyz35zymart746 12419475 12419166 2024-11-22T04:23:06Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Чандлър, Кристин Уестън]]“ като „[[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън]]“: необработен компютърен превод 12419166 wikitext text/x-wiki '''Кристин Уестън Чандлър''' ( английски Кристин Уестън Чандлър ), бивш '''Крисчън Уестън Чандлър''' ( английски Крисчън Уестън Чандлър ( род. ), известен също като '''Крис-чан''' ( английски Chris-chan ) е [[Видеоблог|видео блогър]] и създател на уеб комикса „Sonichu“ <ref>{{книга|автор=Bonni Rambatan|заглавие=Event Horizon: Sexuality, Politics, Online Culture, and the Limits of Capitalism|том=|язык=en|место=|издательство=[[John Hunt Publishing]]|год=2022|страницы=51|страниц=184|isbn=9781789048773}}</ref> <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vgchartz.com/article/84960/top-ten-shocking-instances-of-plagiarism-in-gaming/|заглавие=Top Ten Shocking Instances of Plagiarism in Gaming|труд=VGChartz|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Смятан от някои за една от най-документираните фигури в историята <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.ycombinator.com/item?id=16938125|заглавие=Chris-Chan is arguably the most documented person in history|фамилно_име=|първо_име=|труд=news.ycombinator.com|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thecompassncsd.com/news/2018/01/25/preventing-the-next-chris-chan/|заглавие=Preventing The Next Chris Chan|фамилно_име=Wacker|първо_име=Alexander|труд=The Compass|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Поради необичайните си хобита и девиантно поведение, Чандлър стана жертва на масов и продължителен тормоз от [[Троллинг|тролове]] на [[4chan]] imageboard. Чандлър не можеше да устои адекватно на троловете, постоянно се поддаваше на техните измами и провокации, като в крайна сметка ставаше все по-известен в интернет средата и понасяше все по-голям брой атаки от тролове. Въпреки горното, Крис-чан също има свои собствени верни фенове, готови да я защитят от враждебни атаки <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.insider.com/chris-chan-arrested-trending-who-is-mom-twitter-history-sonichu-2021-8|заглавие=The online history of creator Chris Chan, who was charged with incest after leaked audio was posted online about mom|фамилно_име=Asarch|първо_име=Steven|труд=Insider|език=en|достъп_дата=2023-06-26}}</ref> . == Биография == Роден на 24 февруари 1982 г. в [[Шарлътсвил|Шарлотсвил]] ( [[Вирджиния]], [[Съединени американски щати|САЩ]] ), в семейството на Робърт (починал през 2011 г.) <ref name="bullshit">[https://web.archive.org/web/20190809015823/http://huita.org/posts/1826 Х***А № 1826]</ref> и Барбара Чандлър <ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thecompassncsd.com/news/2018/01/25/preventing-the-next-chris-chan/|заглавие=Preventing The Next Chris Chan|фамилно_име=Wacker|първо_име=Alexander|труд=The Compass|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . На около петгодишна възраст той е диагностициран [[Аутизъм|с аутизъм]] <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 1992 г. първоначалното му име, Кристофър, е променено на Кристиан <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pqasb.pqarchiver.com/timesdispatch/access/615847621.html?dids=615847621:615847621&FMT=ABS&FMTS=ABS:FT&date=Dec+29,+1993&author=Barbara+Green&pub=Richmond+Times+-+Dispatch&edition=&startpage=N-4&desc=IT+TOOK+A+TALKING+BEAR+TO+GIVE+THE+NAME+A+YOUNG+BOY+LOVES|заглавие=IT TOOK A TALKING BEAR TO GIVE THE NAME A YOUNG BOY LOVES|труд=web.archive.org|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Кристиан прекарва по-голямата част от живота си в град [[Ракерсвилл|Ръкърсвил]], където живее сега, и в Шарлотсвил. Крис е бил извън Вирджиния, където се намират тези градове, само два пъти от 2015 г.: първият, когато посети братовчед си Кол в Калифорния, и вторият, когато отиде в [[Кливланд]] ( [[Охайо]] ) в търсене на следващата си приятелка, с която Кореспондирах си (всъщност се оказа поредният трол). След неуспешно пътуване до Охайо, родителите на Крисчън му забраняват да пътува извън родния си щат <ref name="bullshit2">[https://web.archive.org/web/20190809015823/http://huita.org/posts/1826 Х***А № 1826]</ref> . Соничу публикува първия брой на своя уеб комикс [[24 март|на 24 март]] [[2005|2005 г.]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Sonichu-0-C-W/dp/1699276854|заглавие=Sonichu #0 – March 24, 2005 by C. W. C.|фамилно_име=|първо_име=|труд=www.amazon.com|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Едноименният герой е хибрид [[Таралежът Соник|на Таралеж Соник]] и [[Пикачу]] <ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vice.com/en_us/article/evpx77/the-trouble-with-keeping-wikipedias-evil-twin-online|заглавие=The Trouble With Keeping ‘Wikipedia’s Evil Twin’ Online|фамилно_име=Kiberd|първо_име=Roisin|труд=Vice|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Той стана известен в интернет в края на 2007 г., след като привлече вниманието на потребителите на сайтовете [[4chan]] и [[Encyclopedia Dramatica]] . Първоначалното очарование се дължи на характерния му самоделен медальон Соничу (по-късно откраднат и изгорен), детските рисунки на неговия неоригинален пребоядисан Соник и обикалянето на обществени места. Поради това Кристиан стана жертва на онлайн тормоз и тролване <ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vgchartz.com/article/84960/top-ten-shocking-instances-of-plagiarism-in-gaming/|заглавие=Top Ten Shocking Instances of Plagiarism in Gaming|труд=VGChartz|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Той беше арестуван през 2014 г., след като се опита да открадне кутия [[Sonic Boom: Rise of Lyric]] от местен магазин [[GameStop]] и нападение на служител, преди да напусне <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.seganerds.com/2014/12/29/creator-of-sonichu-arrested-for-macing-gamestop-employee/|заглавие=Creator of Sonichu arrested for macing GameStop employee {{!}} SEGA Nerds|език=en-US|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 2016 г. тя започна да се идентифицира като транс лесбийка на име Кристин Уестън Чандлър. На 30 юли 2021 г. бяха публикувани аудиозаписи на Кристин, която твърди, че е малтретирала майка си, страдаща [[Деменция|от деменция]] . Двамата са разделени от местното полицейско управление в същия ден <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sportskeeda.com/pop-culture/who-chris-chan-sonichu-comic-creator-leaves-twitter-scandalized-latest-trend|заглавие=Who is Chris Chan? Sonichu comic creator leaves Twitter scandalized with latest trend {{!}} Sportskeeda|език=en-US|достъп_дата=2021-07-30}}</ref> . На 1 август тя е арестувана по обвинение в [[кръвосмешение]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nypost.com/2021/08/04/youtube-star-chris-chan-arrested-for-alleged-incest-with-mother|заглавие=Vlogger Chris Chan arrested for alleged incest with mom suffering from dementia {{!}} New York Post|език=en-US|достъп_дата=2021-08-04}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dtf.ru/u/171746-xanathar/816049-ushla-epoha-i-hren-s-ney|заглавие=Ушла эпоха! И хрен с ней! — DTF.ru|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> . На следващата година е публикувана фалшива новина, в която се твърди, че Кристина е избягала от затвора с [[Хоакин Гусман|Гусман Лоера, Хоакин]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usatoday.com/story/news/factcheck/2022/09/16/fact-check-vlogger-charged-incest-still-custody-after-arrest/8037525001/|заглавие=Fact check: Satirical claim vlogger Chris Chan, Joaquín 'El Chapo' Guzmán escaped custody|фамилно_име=Frank|първо_име=BrieAnna J.|труд=USA TODAY|език=en-US|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> . Тя беше освободена през март 2023 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/chris-chan-incest-charge-released-from-custody-by-court-order-2023-3|заглавие=Chris Chan, an internet personality and common troll target who was charged with incest, has reportedly been released from custody|фамилно_име=Leighton|първо_име=Mara|труд=Business Insider|език=en-US|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> . == Документални филми == За нея са заснети няколко документални филма. През 2016 г. YouTuber [[Фредрик Кнудсен]] пусна 23-минутен документален филм, разказващ нейния живот и работа. На 12 ноември 2017 г. [[ПюДиПай|PewDiePie]] пусна видеоклип, подчертаващ нейната история <ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 2018 г. YouTuber Geno Samuel започна да продуцира документален филм от много части, обхващащ целия живот на Кристин. В момента филмът има повече от 80 четиридесетминутни епизода и продължава да излиза. == Бележки == <references /> gb7zay3oljlxnh84zyyz35zymart746 12419494 12419475 2024-11-22T05:03:59Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} 12419494 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} '''Кристин Уестън Чандлър''' ( английски Кристин Уестън Чандлър ), бивш '''Крисчън Уестън Чандлър''' ( английски Крисчън Уестън Чандлър ( род. ), известен също като '''Крис-чан''' ( английски Chris-chan ) е [[Видеоблог|видео блогър]] и създател на уеб комикса „Sonichu“ <ref>{{книга|автор=Bonni Rambatan|заглавие=Event Horizon: Sexuality, Politics, Online Culture, and the Limits of Capitalism|том=|язык=en|место=|издательство=[[John Hunt Publishing]]|год=2022|страницы=51|страниц=184|isbn=9781789048773}}</ref> <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vgchartz.com/article/84960/top-ten-shocking-instances-of-plagiarism-in-gaming/|заглавие=Top Ten Shocking Instances of Plagiarism in Gaming|труд=VGChartz|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Смятан от някои за една от най-документираните фигури в историята <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.ycombinator.com/item?id=16938125|заглавие=Chris-Chan is arguably the most documented person in history|фамилно_име=|първо_име=|труд=news.ycombinator.com|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thecompassncsd.com/news/2018/01/25/preventing-the-next-chris-chan/|заглавие=Preventing The Next Chris Chan|фамилно_име=Wacker|първо_име=Alexander|труд=The Compass|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Поради необичайните си хобита и девиантно поведение, Чандлър стана жертва на масов и продължителен тормоз от [[Троллинг|тролове]] на [[4chan]] imageboard. Чандлър не можеше да устои адекватно на троловете, постоянно се поддаваше на техните измами и провокации, като в крайна сметка ставаше все по-известен в интернет средата и понасяше все по-голям брой атаки от тролове. Въпреки горното, Крис-чан също има свои собствени верни фенове, готови да я защитят от враждебни атаки <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.insider.com/chris-chan-arrested-trending-who-is-mom-twitter-history-sonichu-2021-8|заглавие=The online history of creator Chris Chan, who was charged with incest after leaked audio was posted online about mom|фамилно_име=Asarch|първо_име=Steven|труд=Insider|език=en|достъп_дата=2023-06-26}}</ref> . == Биография == Роден на 24 февруари 1982 г. в [[Шарлътсвил|Шарлотсвил]] ( [[Вирджиния]], [[Съединени американски щати|САЩ]] ), в семейството на Робърт (починал през 2011 г.) <ref name="bullshit">[https://web.archive.org/web/20190809015823/http://huita.org/posts/1826 Х***А № 1826]</ref> и Барбара Чандлър <ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thecompassncsd.com/news/2018/01/25/preventing-the-next-chris-chan/|заглавие=Preventing The Next Chris Chan|фамилно_име=Wacker|първо_име=Alexander|труд=The Compass|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . На около петгодишна възраст той е диагностициран [[Аутизъм|с аутизъм]] <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 1992 г. първоначалното му име, Кристофър, е променено на Кристиан <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pqasb.pqarchiver.com/timesdispatch/access/615847621.html?dids=615847621:615847621&FMT=ABS&FMTS=ABS:FT&date=Dec+29,+1993&author=Barbara+Green&pub=Richmond+Times+-+Dispatch&edition=&startpage=N-4&desc=IT+TOOK+A+TALKING+BEAR+TO+GIVE+THE+NAME+A+YOUNG+BOY+LOVES|заглавие=IT TOOK A TALKING BEAR TO GIVE THE NAME A YOUNG BOY LOVES|труд=web.archive.org|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Кристиан прекарва по-голямата част от живота си в град [[Ракерсвилл|Ръкърсвил]], където живее сега, и в Шарлотсвил. Крис е бил извън Вирджиния, където се намират тези градове, само два пъти от 2015 г.: първият, когато посети братовчед си Кол в Калифорния, и вторият, когато отиде в [[Кливланд]] ( [[Охайо]] ) в търсене на следващата си приятелка, с която Кореспондирах си (всъщност се оказа поредният трол). След неуспешно пътуване до Охайо, родителите на Крисчън му забраняват да пътува извън родния си щат <ref name="bullshit2">[https://web.archive.org/web/20190809015823/http://huita.org/posts/1826 Х***А № 1826]</ref> . Соничу публикува първия брой на своя уеб комикс [[24 март|на 24 март]] [[2005|2005 г.]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Sonichu-0-C-W/dp/1699276854|заглавие=Sonichu #0 – March 24, 2005 by C. W. C.|фамилно_име=|първо_име=|труд=www.amazon.com|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Едноименният герой е хибрид [[Таралежът Соник|на Таралеж Соник]] и [[Пикачу]] <ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vice.com/en_us/article/evpx77/the-trouble-with-keeping-wikipedias-evil-twin-online|заглавие=The Trouble With Keeping ‘Wikipedia’s Evil Twin’ Online|фамилно_име=Kiberd|първо_име=Roisin|труд=Vice|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Той стана известен в интернет в края на 2007 г., след като привлече вниманието на потребителите на сайтовете [[4chan]] и [[Encyclopedia Dramatica]] . Първоначалното очарование се дължи на характерния му самоделен медальон Соничу (по-късно откраднат и изгорен), детските рисунки на неговия неоригинален пребоядисан Соник и обикалянето на обществени места. Поради това Кристиан стана жертва на онлайн тормоз и тролване <ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vgchartz.com/article/84960/top-ten-shocking-instances-of-plagiarism-in-gaming/|заглавие=Top Ten Shocking Instances of Plagiarism in Gaming|труд=VGChartz|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . Той беше арестуван през 2014 г., след като се опита да открадне кутия [[Sonic Boom: Rise of Lyric]] от местен магазин [[GameStop]] и нападение на служител, преди да напусне <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.seganerds.com/2014/12/29/creator-of-sonichu-arrested-for-macing-gamestop-employee/|заглавие=Creator of Sonichu arrested for macing GameStop employee {{!}} SEGA Nerds|език=en-US|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 2016 г. тя започна да се идентифицира като транс лесбийка на име Кристин Уестън Чандлър. На 30 юли 2021 г. бяха публикувани аудиозаписи на Кристин, която твърди, че е малтретирала майка си, страдаща [[Деменция|от деменция]] . Двамата са разделени от местното полицейско управление в същия ден <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sportskeeda.com/pop-culture/who-chris-chan-sonichu-comic-creator-leaves-twitter-scandalized-latest-trend|заглавие=Who is Chris Chan? Sonichu comic creator leaves Twitter scandalized with latest trend {{!}} Sportskeeda|език=en-US|достъп_дата=2021-07-30}}</ref> . На 1 август тя е арестувана по обвинение в [[кръвосмешение]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nypost.com/2021/08/04/youtube-star-chris-chan-arrested-for-alleged-incest-with-mother|заглавие=Vlogger Chris Chan arrested for alleged incest with mom suffering from dementia {{!}} New York Post|език=en-US|достъп_дата=2021-08-04}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dtf.ru/u/171746-xanathar/816049-ushla-epoha-i-hren-s-ney|заглавие=Ушла эпоха! И хрен с ней! — DTF.ru|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> . На следващата година е публикувана фалшива новина, в която се твърди, че Кристина е избягала от затвора с [[Хоакин Гусман|Гусман Лоера, Хоакин]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usatoday.com/story/news/factcheck/2022/09/16/fact-check-vlogger-charged-incest-still-custody-after-arrest/8037525001/|заглавие=Fact check: Satirical claim vlogger Chris Chan, Joaquín 'El Chapo' Guzmán escaped custody|фамилно_име=Frank|първо_име=BrieAnna J.|труд=USA TODAY|език=en-US|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> . Тя беше освободена през март 2023 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/chris-chan-incest-charge-released-from-custody-by-court-order-2023-3|заглавие=Chris Chan, an internet personality and common troll target who was charged with incest, has reportedly been released from custody|фамилно_име=Leighton|първо_име=Mara|труд=Business Insider|език=en-US|достъп_дата=2024-11-21}}</ref> . == Документални филми == За нея са заснети няколко документални филма. През 2016 г. YouTuber [[Фредрик Кнудсен]] пусна 23-минутен документален филм, разказващ нейния живот и работа. На 12 ноември 2017 г. [[ПюДиПай|PewDiePie]] пусна видеоклип, подчертаващ нейната история <ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://areomagazine.com/2019/06/28/the-strangest-fandom-on-the-internet/|заглавие=The Strangest Fandom on the Internet|труд=Areo|език=en|достъп_дата=2020-04-27}}</ref> . През 2018 г. YouTuber Geno Samuel започна да продуцира документален филм от много части, обхващащ целия живот на Кристин. В момента филмът има повече от 80 четиридесетминутни епизода и продължава да излиза. == Бележки == <references /> ruqvco6eu921b81g83g1yt3jv2sa2o9 4 872881 12419452 2024-11-22T02:39:07Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Уикипедия:Разговори]] 12419452 wikitext text/x-wiki {{архив уикипедия разговори2}} == Оптимизиране на локалните CSS и JS == Ако сте пробвали тъмната тема, вероятно сте забелязали, че някои елементи -- например таблиците или заглавните части от ИП Уикипедия -- не изглеждат добре. Това е така, защото имаме много локални настройки в [[MediaWiki:Common.css]] (може би и в някои гаджети). Сигурен съм, че е имало добри причини някога това да бъде направено. И е имало хора, които да се грижат за поддръжката. Но днес хората, които имат нужното време и познания, са съвсем малко. Затова предлагам не да добавяме още CSS код за поддръжка на тъмната тема, а, обратно, да махнем всичко, което не сме абсолютно сигурни, че ни е нужно. Като цяло бих предложил да преминем към минимализъм в локалните CSS и JS. Всеки такъв код изисква не само да бъде написан, но и да бъде поддържан след това. Интерфейсът на Уикипедия, макар и бавно, се развива, и е важно да не се чупят неща, когато биват внедрявани нови промени. Колкото по-малко локални допълнения и изменения имаме, толкова по-вероятно е да избегнем проблеми. Ако успея, тези дни ще започна да правя малки промени. Както обичайно -- в https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:57, 4 ноември 2024 (UTC) : Малко брейнсторминг: Може би ще е полезно локалните промени да не се изтриват, а да се прехвърлят в гаджет, който първоначално да бъде включен по подразбиране. Така ще може да се тества дали без локалните настройки нещата изглеждат окей, като тестващите изключат гаджета от собствените си настройки. Когато всичко изглежда добре, гаджетът може да стане опционален или въобще да се премахне.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:01, 4 ноември 2024 (UTC) : Стиловете в [[MediaWiki:Common.css]] са само малка част от проблема. Всъщност inline стиловете са дори по-проблемни, като ще се изискват доста повече време и усилия, за да няма проблеми с тъмната тема. [[Специални:LintErrors/night-mode-unaware-background-color|Засегнатите страници]] са много. Би отнело месеци, ако не и години, за да се обходят и отстранят възможните проблеми. Доколкото виждам, проблемни са все страници с посочени в тях фонови цветове, но без зададен цвят на текста. Поведението в тъмната тема също е доста неконсистенто. Един път сякаш успява да override-не фоновия цвят заедно с цвета на текста (повечето инфокутии например), друг път – не (навигационните шаблони, уикитаблици). Предполагам, че може да има и глобално дефинирани CSS правила, които да карат тъмната тема да се държи така на определени места (и за определени неща). Но не съм разглеждал много, много. Говоря на прима виста. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:53, 4 ноември 2024 (UTC) :: Тези инлайн не влизат ли основно (ако не и изцяло) през шаблони? Шаблони със сигурност има също за оправяне, така е. Но принципното ми предложение остава същото: с каквито подобни проблеми се сблъскваме в бъдеще и където и да се сблъскваме с тях -- общ CSS, гаджети, шаблони или директно в страници -- да премахваме локалните за проекта ни настройки, вместо да се опитваме да ги кърпим, усложнявайки още повече нещата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 4 ноември 2024 (UTC) :: П.П. Таблиците със сигурност са от Common.css. Гледах ги специално. Там въобще има прекалено много локални настройки на стила на елементи. С все повече налични облици на интерфейса, мобилни, тъмни теми, това според мен става невъзможно за поддържане, ако някой не следи промените постоянно и -- най-вече -- не тества редовно дали всички възможни варианти на изгледа са окей. :: Тестването -- или липсата му, по-скоро -- е основна причина да предлагам да се откажем от локалните си промени. Някога е било по-лесно -- имаш един облик и тъй или инак всичко го ползват. Дори резолюциите на дисплеите не са били чак толкова много. Сега трябва да се тестват огромно количество комбинации, за да сме сигурни, че всички потребители (не само редакторите) виждат всичко както бихме искали. Това е практически невъзможно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:49, 4 ноември 2024 (UTC) ::: Има и без шаблони. Мисля, че всички показани са с инлайн зададени стилове. Но някои се дължат и на дефинираните правила в общите CSS страници – таблиците, класове като ''archive'', ''hilite'' и т.н. Просто тях май парсерът за статични грешки не ги лови все още. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] Иначе съм съгласен, че по-малко украса – дали в общия CSS, дали в гаджети, или директно вкарана в страниците – по-добре. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 4 ноември 2024 (UTC) :Сизифовско предложение, съвсем подходящо за Уикипедия. Аз съм [[Файл:Symbol support vote.svg|15п]] '''За'''. Едно време пипах, после дойдоха облиците и се изгубих, та спрях. Вектор, монобук, това помня като имена. Имаше и още, но беше публична тайна че не работят, зер да не си си го променял, твой проблем. Днес с таблети и телефони нямам шанс да насмогна, някой със здрава автоматизация само ще може, което не мисля, че тук се предлага като подход. Какви идеи имате, как да трием безопасно? Или викаш после да искаме прошка, а не предварително разрешение? И така може, но трябва да го приемем като риск. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:29, 4 ноември 2024 (UTC) :: Само не чупете тулбаровете в режим на редактиране, другото ще го преживея. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:49, 5 ноември 2024 (UTC) ::: Тулбарът го преместихме преди време като гаджет, така че е добре. :) ::: На въпроса на [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], според мен наистина разумното е да местим нещата в отделен гаджет. Първоначално ще е включен по подразбиране, така че да тестваме с индивидуално изключване. После може да го изключим по подразбиране, ако всичко е наред, но да го оставим достъпен, ако някой изпитва носталгия по определени неща. Целта ми е просто да минимизираме вероятността от бъдещи счупвания, не да разбутваме.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:36, 6 ноември 2024 (UTC) ::: Всъщност аз по-скоро сондирам принципно, ако ми се отвори време и достатъчно желание. Едва ли бих се хвърлил да правя някакви грандиозни неща веднага. На първо време може би просто ми се иска да оправя тъмната тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:39, 6 ноември 2024 (UTC) 51loepafywvizeayth117p4xq95xygw 0 872882 12419476 2024-11-22T04:23:07Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Чандлър, Кристин Уестън]]“ като „[[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън]]“: необработен компютърен превод 12419476 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън]] c74pz6gg5fdfg0xnwk0e7jt0k6ft8fa 0 872883 12419481 2024-11-22T04:32:38Z Owain Knight 20216 Owain Knight премести страница „[[Заговор срещу Франклин Рузвелт]]“ като „[[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]]“ 12419481 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] 3ciydihmyl1087zm9m41er9kbh4qfsg 1 872884 12419501 2024-11-22T06:10:10Z SlipknotRlZZ 48032 Нова страница: „{{архив беседа2}} == Кандидат за избрана == Наясно съм, че статията вероятно ще трябва да претърпи още много корекции и промени и по никакъв начин не претендирам, че е перфектна. Искам просто да...видя дали би била достойна в един момент за избрана. --Потреб...“ 12419501 wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == Кандидат за избрана == Наясно съм, че статията вероятно ще трябва да претърпи още много корекции и промени и по никакъв начин не претендирам, че е перфектна. Искам просто да...видя дали би била достойна в един момент за избрана. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 18:00, 25 септември 2010 (UTC) : Мисля, че на пръв поглед статията изглежда доста добре, браво! Действително обаче ми се струва, че все още има важни неща за оправяне. Обещавам да я погледна по-внимателно когато имам време, но на пръв преглед правят впечатление няколкото „счупени“ шаблона при превода (защото тук нямаме такива), напр. „Cite interview“ и „Dead link“, както и твърде многото червени линкове. Относно линковете, разбира се, не може да се очаква всички да станат пълнокръвни статии, но е добре да има поне мъничета (не микромъничета, разбира се). Освен това, би било хубаво да се намерят и източници на български език, въпреки, че не е задължително (по-добре на английски, отколкото никакви). По-важното, наистина, е да се оправят „артефактите“ от превода. Например, в изречението „От Италиански, Ирландски, Немски и индианско-чероки произход са.“ прилагателните трябва да са с малки букви. Но, пак казвам, началото е много добро. Успех! <span style= "font-family: calibri; color:silver"> — [[User:Iliev|Лъчезар]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]] </small> </span> 18:18, 25 септември 2010 (UTC) ::Благодаря! Това изречение за произхода не съм го аз писала и също много се чудех как да го преработя, но сега ще видя пак. Червените линкове...ще ги направя всичките. Просто започнах от всички неща около албумите и хората и един момент ми омръзна само за Джонас Брадърс да пиша и затова реших да разнообразя с [[Disney Channel]]. Но веднага, щом завърша нея, отново ще се върна на всичките неща, свързани с тях. Продължавам да търся още дребни неща по изреченията, които не ми звучат добре или просто са грешки, за да ги оправя. Шаблоните - не знам как да ги направя, откровено казано. Благодаря пак!! --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 18:45, 25 септември 2010 (UTC) :Здравейте от мен, общо взето статията е вкарана в нормите, но присъства твърде много "овърлинк" - т.е. изключително много повтарящи се препратки, които не са необходими и ще ги коригирам веднага щом напиша коментара си. Секцията „Вижте също“ ми се струва излишна в този вид, защото имената на братята се споменават на няколко пъти и то с препратки в статията. Същото се отнася и за, „Членове“ май е по-добре да се направи някаква графика и да се покаже кой до кога е свирил там. В информационния шаблон може да се добави бившият техен член Алекс Нойес - но ще го направя аз, ще се опитам да представя и задните членове в него. Това е засега, залавям се за работа да пооправя гореспоменатите неща. Относно източниците, вече стана на въпрос как е по-добре, но най-важното е все пак да ги има.--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 07:22, 26 септември 2010 (UTC) :: Да погледна аз "Вижте също" и да сложа препратки към...ами, всъщност, наистина към какво да сложа препратки? То общо взето всичко си го има в статията. Нещо друго, което мога аз да оправя или преправя? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 10:17, 26 септември 2010 (UTC) :::Ааа, то "Вижте също" оправено вече. Съжалявам. И все пак, какво друго мога да направя? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 10:22, 26 септември 2010 (UTC) :::: Добре ще е ако се направи някаква графика относно членовете на състава, например в статиите за [[Ред Хот Чили Пепърс]], [[Скорпиънс]] и [[Металика]] има примери а предполагам и в англоезичната Уикипедия се срещат подобни такива. Иначе, както сега просто да са изброени поред в отделна секция е безмислено. В края на статията е почти задължително да има Шаблон:Jonas Brothers, който трябва да се създаде предполагам от теб. В същата статия за Джонас Брадърс в англиската Уйки има такъв и можеш да приодобиеш представа точно за какво ти говоря. Ето ти за пример моят, който съм направил за Скорпиънс - [[Шаблон:Scorpions]].--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 11:24, 26 септември 2010 (UTC) :::::Съгласна, ще направя и двете неща в рамките на днес или утре. Благодаря. :) --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 11:51, 26 септември 2010 (UTC) :::::: Принципно можеш да обхождаш една голяма част от статиите за музикални групи, и да взаимстваш най-доброто от тях, което на теб ти харесва. [[Уикипедия:Избрани_статии/Предложения/Скорпиънс|Сама преди време каза, че в статията за Скорпиънс има всичко]]. Аз така съм го постигнал с леки кражби [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]], тоест пробвай да разшириш периметъра си за писане за Джонас Брадърс, направи така, че статията в нашата Уикипедия да бъде възможно най-изчерпателна. Защо непременно трябва да едно към едно копие на тази от английската версия?--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 12:01, 26 септември 2010 (UTC) :::::::Ами, и това сигурно ще сторя. Не е необходимо да е едно към едно, има си доста различия, просто тъй като е преводна и...Но ми трябва време, от което нямам много заради училището. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 14:30, 26 септември 2010 (UTC) ::::::: Не се притеснявай аз ще помагам, с каквото мога. Е вярно е, че не съм слушал и една тяхна нота и едва ли някога ще го направя, но щом става дума за музика съм готов да помагам на всеки [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]. --[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 19:06, 26 септември 2010 (UTC) ::Искрено благодаря! :] --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 19:45, 26 септември 2010 (UTC) ::Е, добавих графика за членовете и навигационен шаблон...сега какво? :D --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 17:35, 1 октомври 2010 (UTC) ::: Сега започваш да „посиняваш“ всички червени препратки свързани с темата, понеже в момента статията изобилства с червени препратки именно свързани пряко с Джонас Брадърс. В информационния шаблон също трябва да „посиниш“ всичко (разбира се препоръчително е), идеално ще е ако има статии за тийн рок и за звукозаписните компании, с които са работили. Все още има какво да се пооправи, на мен лично статията ми изглежда някак разпокъсана тоест, повечето изречения са отделени едно от друго и създава илюзия, че статията е дълга а всъщност не е. Обемът все пак не е толкова важен, важното е съдържанието да е изчерпателно и достоверно, подкрепено с източници, а тези неща са на ниво. Това е засега, ако има нещо, което не съм формулирал добре в написаното от мен, питай [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 17:59, 1 октомври 2010 (UTC) :Защо смяна на снимката?! :O --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 09:38, 21 октомври 2010 (UTC) :: Защото предната снимка бе направена все едно са на битака, на тази, сложена от леля ти Радостина изглеждат много по-добре[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] в много по-приличен вид са.--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 16:04, 21 октомври 2010 (UTC) === Преглед/[[Потребител:Nk|Спас Колев]] === {| class="infobox" |- | *[{{fullurl:tools:~daniel/WikiSense/Contributors.php|wikilang=bg&wikifam=.wikipedia.org&grouped=on&order=-edit_count&page={{urlencode:{{{1|{{SUBPAGENAMEE}}}}}}} }} edit count] *[[tools:~dispenser/cgi-bin/dablinks.py/bg:{{{1|{{SUBPAGENAMEE}}}}}|disambig links]] *[[tools:~dispenser/cgi-bin/webchecklinks.py/bg:{{{1|{{SUBPAGENAMEE}}}}}|external links]] *[[tools:~dispenser/cgi-bin/altviewer.py/bg:{{{1|{{SUBPAGENAMEE}}}}}|alt text]] |} {| class="wikitable" ! Раздел || 1а || 1б || 1в || 1г || 1д || 2а || 2б || 2в || 3 || 4 | rowspan="24" style="vertical-align: top; padding-right: 2em;"| : 1а. четивност, правопис : 1б. изчерпателност : 1в. коректност, проверимост : 1г. неутралност : 1д. устойчивост : 2а. уводен раздел : 2б. структура : 2в. форматирани бележки : 3. илюстрации : 4. компактност |- | ''Общо'' || || {{да}} || || {{да}} || {{да}} || || {{да}} || || {{не}} || {{да}} |- | ''Увод'' || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || {{?}} || || {{?}} || || {{?}} |- | История || || {{да}} || || || || || {{да}} || || || {{да}} |- | История/1999-2005 || {{да}} || {{да}} || {{да}} || {{да}} || || || || {{не}} || || {{да}} |- | История/2005-2006 || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | История/2007-2008 || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | История/2008-2009 || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | История/2009 || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | История/2010-... || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Участия във филми и телевизионни предавания<!-- --> || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || {{?}} || {{?}} || || {{?}} |- | Участия във филми и телевизионни предавания/Ранни години<!-- --> || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Участия във филми и телевизионни предавания/2008-...<!-- --> || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Участия във филми и телевизионни предавания/Филмография<!-- --> || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Личен живот || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || {{?}} || {{?}} || || {{?}} |- | Личен живот/Доходи и благотворителна дейност<!-- --> || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Членове || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Дискография || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Турнета || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Награди и номинации || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Източници || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || {{?}} || {{?}} || || {{?}} |- | Източници/Допълнителна литература<!-- --> || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Вижте също || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |- | Външни препратки || {{?}} || {{?}} || {{?}} || {{?}} || || || || {{?}} || || {{?}} |} Започвам да я разглеждам. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 14:04, 16 ноември 2010 (UTC) * {{не}} Две от илюстрациите ([[:Файл:Jonas Brothers in NY 2010.jpg]], [[:Файл:Nick Jonas and Demi Lovato in New York 2010.jpg]]) са със съмнителни авторски права - в описанието за автор е посочен Vladimir Gutierrez, а в шаблона за лиценз - SlipknotRlZZ. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 14:04, 16 ноември 2010 (UTC) *:Здравей. Благодаря за времето, което си отделил да я видиш дотук. За тези две снимки имам писмено разрешение, което ще изпратя заедно с друго за снимки, които тепърва ще кача, след няколко дни. Именно за илюстрациите - намерих след усилено търсене във Flickr много хубави фотографии от концерт и авторката само чакам да ми напише позволението... --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 15:15, 16 ноември 2010 (UTC) *:: Добре, ще изчакам. Процедурата с писмените разрешения в Общомедия е малко тромава, може би е добре да поискаш съвет от Spiritia. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 15:33, 16 ноември 2010 (UTC) *:::Ами, свързах се с някакъв човек, който се води експерт по Flickr снимки в Общомедия, той ми ги обясни общо взето нещата. :] --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 18:29, 16 ноември 2010 (UTC) *:Оправих лицензите и съм пратила имейла с позволенията. За настоящата основна снимка, тази, дето е в шаблона, също съм пратила имейл. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 20:25, 11 януари 2011 (UTC) * {{?}} Защо снимката в раздел „2008 — настояще“ е подравнена вляво, след като всички останали са вдясно? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 14:04, 16 ноември 2010 (UTC) *:... Колкото до онази снимка, за да има разнообразие...? Ако не бива, ще я преместя. Тези дни изобщо не съм имала време да пиша поради училищни въпроси, но иначе попълвам червени препратки с най-голяма възможно бързина. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 15:15, 16 ноември 2010 (UTC) *:: Направи ми впечатление и не бях сигурен, че е умишлено. Ти прецени как е по-добре. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 15:33, 16 ноември 2010 (UTC) * <del><nowiki>{{не}}</nowiki></del> По първия подраздел на История: ** Самостоятелен проект на седемгодишна възраст звучи странно. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: Как да го променя? Не ми идва нищо на ум друго, което да покаже, че всичко е започнало от индивидуални изпълнения и албум на Ник. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 20:36, 18 ноември 2010 (UTC) **:: Самостоятелно участие? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 16:52, 19 ноември 2010 (UTC) **::: Става. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 20:14, 19 ноември 2010 (UTC) **:::: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** „в Бродуей“, „по Бродуей“ са лоши съчетания - или „на Бродуей“, или „в <постановка, представлиние, ...> на Бродуей“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) ** „Играе в няколко представления“ - какви - цирк, опера, мюзикъл, адаптирани за деца или не? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: пиеси добре ли ще е?--[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''Райън'''</font>]] 20:36, 18 ноември 2010 (UTC) **:: Добре ще е, ако е вярно. {{)}} Предполагам, че са мюзикъли, но е добре да се провери. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 16:52, 19 ноември 2010 (UTC) **::: По-скоро са просто пиеси. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|<font color="#0000aa">'''райън'''</font>]] 20:14, 19 ноември 2010 (UTC) **:::: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** Защо има препратка към Уикицитат в самия текст? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: Къде да сложа препратката към Уикицитат? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 20:36, 18 ноември 2010 (UTC) За днес за това имах време, но иначе ще оправя всичко утре сигурно. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 20:36, 18 ноември 2010 (UTC) **:: Според мен препратката трябва да е към статия в Уикипедия - за книгата или за мюзикъла. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 16:52, 19 ноември 2010 (UTC) **::: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** „Equity Fights AIDS“ част от заглавието на албума ли е или е някаква кампания? Защо не е без кавички и в курсив като останалите чуждоезични заглавия? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** Какво е това Християнско радио - конкретна радиостанция или тип радиостанции? Ако е първото, защо името е преведено и е в курсив. Ако е второто, защо е с главна буква и е в курсив? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** Защо La Bohème не е преведено, като останалите заглавия. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** „изпълнител на Columbia Records“ или някакъв продуцент? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** Защо „соло проект“, „соло изпълнение“, а не „солов проект“, „солово изпълнение“? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) ** „Please be mine“ е в кавички --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) **: {{да}} [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:38, 23 ноември 2010 (UTC) * {{?}} По първия подраздел на История: ** Защо имената на издателите не са транскрибирани? Някои от тях се използват в медиите в транскрибирана форма ([http://www.google.com/search?client=ubuntu&channel=fs&q=%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D1%81&ie=utf-8&oe=utf-8#sclient=psy&hl=en&source=hp&q=%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D1%81&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=&pbx=1&fp=53851f6a548f05cc]). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 17 ноември 2010 (UTC) При наличието на толкова много червени препратки, и то тясно свързани със статията май е рано за каквито и да е било поправки на текста. Тоест, би трябвало върху това да сме се съсредоточили най-много. Иначе, със всичките критики на Спас едва ли ще я изберем на този етап, те са доста сериозни и не спират [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 18:31, 19 ноември 2010 (UTC) :Ами, не е излишно да се правят и без това. А иначе, както споменах по-горе, никакво време не съм имала да пиша напоследък, иначе този уикенд май ще се заема. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 20:14, 19 ноември 2010 (UTC) ::Поправих всичко, споменато по-горе и попълних една червена препратка. Продуктивно, а? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 20:42, 21 ноември 2010 (UTC) * {{не}} При цитирането на източници имената на авторите би трябвало да са в оригинал, а не транскрибирани. Шаблон:Cite interview не съществува - трябва да се замени с друг или да се създаде. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:45, 23 ноември 2010 (UTC) *: Т.е. на латиница? За шаблона - ако Спири е съгласна да го създаде, ако не ще видя как да го променя. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 18:47, 23 ноември 2010 (UTC) *: Оправих източника със Cite interview, само отново да попитам - имената си ги оставям на латиница в оригинал? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 20:25, 11 януари 2011 (UTC) ::Имената на авторите на посочения източник трябва да са така написани, както е в самия източник. Така ако книгата е на английски, едва ли името е написано на кирилица.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 21:00, 11 януари 2011 (UTC) * {{не}} Ако може да се включа с една забележка в чужд преглед, [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] има много червени препратки в бележките, които трябва да се махнат или да се направят съответно за българоезичната Уикипедия, например [[Daily News (New York)]] в [[Дейли нюз (Ню Йорк)]] (между другото според мен титулярната е за този).--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 21:12, 11 януари 2011 (UTC) *:Благодаря, че си погледнала. :] Значи може би всичките червени препратки в източниците да ги прехвърля на български и да направя някои от тях? Или всички? Защото някак си ми се струва по-оптимистично да ги оставим червени и след време да бъдат попълнени, ако не от мене, от някой друг. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 04:39, 12 януари 2011 (UTC) *::Сега прегледах всичките източници и съм оправила имената на авторите и препратките за вестници/списания (надявам се). --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 12:37, 22 януари 2011 (UTC) Мисля, че на този етап, докато все още имената на звукозаписните компании, различните проекти в които участват (Канал Дисни, Радио Дисни и т.н.), свързани и не свързани групи с Джонас Брадърс не се изпишат с български букви то няма как статията да бъде избрана. Защо например един път името им се изписва Джонас Брадърс а няколко изречения по-надолу Jonas Brothers? Същото е положението и с Билборд (изписан, като Billboard). В смисъл, имената на тези проекти, музикални групи и т.н. би трябвало да се приведат в еднакъв вид, като това би трябвало да е на български език, например: Колумбия Рекърдс, Холивуд Рекърдс и други такива. Защо препратките към групите Joss Stone, Backstreet boys, Aerosmith, Bon Jovi, Destiny's Child и много други, да не са по този начин - Джос Стоун, Бекстрийт Бойс, Аеросмит, Бон Джоуви, Дестинис Чайлд? Преди време, писах, че има доста червени препратки, които са свързани с темата, но така или иначе не бяха „посинени“. Също, какъв е смисълът от таблицата за албумите, след като на този етап няма как обложките да бъдат сложени? В този си вид не изглежда много необходимо да са по този начин. Не съм сигурен дали само на мен ми прави впечатление, че изключително много текстът е един такъв разпокъсан, тоест 2-3 изречения са едно до друго, после празен ред и отново 2-3 изречения и т.н. Предполагам, че правиш превод от Джонас Брадърс в английското Уики? Погледнах там, но текстът не е разположен по този начин. Ми, май това е засега. Ако искаш статията да бъде избрана, те чака доста работа, успех :).--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 12:34, 29 март 2011 (UTC) :Разбирам за имената на звукозаписните компании и имам намерение да ги напиша на български, както и да напиша мъничета за тях, но имената на самата група, както и на други групи ми се струва по-правилно да са на английски. Все пак са си имената на групите. За Радио Дисни също сигурно ще е по-добре да е на български, но Канал Дисни...отново, това е името на самия канал. Когато е включено в разни реклами по телевизията и по самия канал, пак си го казват Disney Channel. Бях се заела с "посиняване" и направих някои, но след това се заех с друга статия и до сега имах доста малко време. Днес започнах да преглеждам отново статията и да премахвам странности, възникнали при превода. Ще се опитам да направя текста по-свързан. Аз все се надявам, че някога ще ни позволят да слагаме обложките, но... :D Да, днес си мислех същото, че сигурно ще е по-добре да го сложа в таблица. Просто така ми изглеждаше по-стилно и подредено. Искам да попитам, как ти се струват илюстрациите? Успях да кача доста техни изображения и си имам нали съответните разрешения, има ли нужда да добавям още картинки? Благодаря за времето, което си отделил да я погледнеш отново. Залавям се. :] --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 17:31, 29 март 2011 (UTC) : Илюстрациите и/или снимките са си супер, може би ако аз бях се заел с тази статия щях да сложа снимка във всеки раздел, но пък от друга страна не бива да се прекалява с тях. Ако все пак искаш да включиш повече снимки или подобни, направи отделен раздел Галерия. Хубаво ще е ако се намери с подходящ лиценз тяхното лого (ако имат такова, понеже не съм запознат). Виж, аз си имам свой стандарт и критерии относно, как трябва да изглежда и какво трябва да съдържа една статия за музикална група и общо взето все натам си бия....тоест използвай и други мнения :). А всъщност, Disney Channel май би трябвало да бъде Дисни Ченъл, това имах в предвид. От друга страна, относно имената на групите, не виждам защо да се изписват на латиница, след като можем спокойно да ги пишем на кирилица, но може би това не е важно. И все пак моето мнение за имената групите е такова.--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 20:52, 29 март 2011 (UTC) ::Да, сигурно ще е добре да направя раздел Галерия. Благодаря отново. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 14:09, 30 март 2011 (UTC) Добавих картинки и направих галерия. Получило ли се е? И освен това посиних няколко препратки, само още 3-4 ми остават май. :] --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 21:10, 24 април 2011 (UTC) :: Хм, картинките и галерията са се получили изключително добре. Днес редактирах всеки раздел поотделно, пренаписах доста голяма част от имената на групи, изпълнители, звукозаписни компании и други подобни на български език със скрита препратка към оригиналните им заглавия. Където видях името Jonas Brothers, съм го направил като Джонас Брадърс; смятам, че е добре да бъде уеднаквено изписването им. В уводния текст сложих източник към последното изречение, ако имаш възможност сложи източници за всяко твърдение в увода. ::: Но защо да пишем името на групата на български? Все пак е ''име''...За източниците, какви да добавя, като статията е преводна? Сложила съм всичко от английската, всички източници, които има там. Иначе, благодаря много за картинките и галерията, играх си доста и не беше лесно да избера самите картинки. :D --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 16:40, 25 април 2011 (UTC) По-надолу в разделите има още много работа, има цели пасажи от изречения и само един източник. Има доста твърдения, които се нуждаят от източници и общо взето статията се нуждае от доста източници. Всеки пък когато я прочитам постоянно ми се набива в очите ...братята това, братята онова.... Трябва да се поставят и други техни названия. Разделът Странични проекти и Кемп Рок 2 (2010-настояще) не може ли да се разшири малко? Също, какво се случва с групата в момента, какво правят? Последната информация за тях датира от началото на миналата година. На този етап статията изглежда добре, поздравявам те за нея и за посиняването на червените препратки, колкото повече са те, толкова е по-добре. Ще продължавам да помагам, с каквото мога. Чао.--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 15:32, 25 април 2011 (UTC) : Общо взето не правят нищо напоследък. Последната им активност е световното им турне от миналата година, след това не са имали много изяви. Въпреки това ще потърся да видя какво мога да добавя. Благодаря. :] --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 16:40, 25 април 2011 (UTC) : П.С. Disney Channel ще го направя Дисни Ченъл. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 16:45, 25 април 2011 (UTC) Сложих източници на абсолютно всички изречения и твърдения в уводния текст, сега вече изглежда много по-добре, а и по-достоверен. Също съм разделил въпросният увод на две части, но ако не те устройва можеш да го върнеш в предишният му вид.--[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 07:30, 26 април 2011 (UTC) Посиних всички препратки, които смятам, че са пряко свързани с тях. Необходимо ли е да посинявам още преди да я предложа за избрана? Смисъл, аз и без това ще ги напиша повечето от тези статии, но ми се ще да я предложа колкото се може по-скоро. Освен това, едно от изображенията е било премахнато и сега няма подходящо, затова първо ще се напитам да намеря такова и да го кача тук. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 08:14, 4 септември 2011 (UTC) == Райън - Раян? == Защо превеждаме Ryan като Райън, а не Раян? Само питам. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 16:07, 17 април 2011 (UTC) : Всъщност то не е точно определено, среща се и едното, и другото. Смятам, че се отнася до това, че ''y'' звучи като „ай“, а ''a'' в крайна затворена сричка звучи най-често „ъ“. За да е Раян, трябва да се пише ''Rayan'', ''Raian'' или нещо подобно. Но нека се изкажат и по-специалисти от мен. --[[File:Hund003.gif|40px]] [[User:Antonjj|<span style="font-family:comic sans MS; color:cadetblue; font-size:16px">Антон</span>]] 19:32, 21 април 2011 (UTC) == Защо? == Защо статията се появява отново за обсъждане, след като вече престоя доста време и никой не я сложи предложи за гласуване? Така или иначе не са настъпили радикални промени, може би трябваше да бъде предложена за гласуване. --[[Потребител:Stolz|Станислав Николаев]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]] 20:52, 11 септември 2011 (UTC) : Понеже преди нали я махнаха, защото стоя много време и исках да видя сега дали някой все пак няма да каже нещо. Имам намерение утре или другиден да я предложа за гласуване. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 23:27, 11 септември 2011 (UTC) == Аудио == Чудех се дали би било полезно да се опитам да направя аудио по тази статия. Мисля, че е добре идея и исках да попитам, ако реша да го направя, правилата, описани в официалната помощна статия за аудио по статии, ли да следвам? Някакви други съвети? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 19:33, 4 януари 2012 (UTC) : На мен идеята ми допада, но от друга страна статията е за все още активна млада група, за която те първа ще има, какво още да се добави. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|border|20px]]</span> 19:47, 4 януари 2012 (UTC) :: Да, не помислих за това, действително. Напълно си прав, ще има още много какво да се добавя. А не може на секции, нали? :/--[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] 17:42, 15 януари 2012 (UTC) == Първа страница == Има ли причина статията да не се появява на първа страница като избрана? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 07:35, 8 юли 2013 (UTC) : Появявала се е през октомври 2011. В момента се повтарят статии, показвани за последно през август 2010. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:08, 12 юли 2013 (UTC) 0lqp1k7wqalxe71itxqasvgx8tldtbk 14 872885 12419582 2024-11-22T08:53:45Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по област|Видин]] [[Категория:Област Видин]]“ 12419582 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сгради и съоръжения в България по област|Видин]] [[Категория:Област Видин]] pgzpn2i138euv23jbo70dzz0dzsb11r 0 872886 12419622 2024-11-22T09:48:40Z Viktor 186343 Нова страница: „'''Български епиграфски паметници''' == Литература== == Източници == <references/> == Външни препратки == [ru:Булгарские эпиграфические памятники]]“ 12419622 wikitext text/x-wiki '''Български епиграфски паметници''' == Литература== == Източници == <references/> == Външни препратки == [ru:Булгарские эпиграфические памятники]] ctiq5196p69naxm2p1n6yli4m4ban5m 12419623 12419622 2024-11-22T09:49:08Z Viktor 186343 12419623 wikitext text/x-wiki '''Български епиграфски паметници''' == Литература== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 8dq9hdmw63jifpa9rusulscp3yoi9tc 12419624 12419623 2024-11-22T09:49:38Z Viktor 186343 12419624 wikitext text/x-wiki '''Български епиграфски паметници''' == Литература== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] h2tp9w3y07b85db38ossyqm5jvia8az 12419627 12419624 2024-11-22T09:52:35Z Viktor 186343 12419627 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Обломок надгробия из Булгарского городища]] '''Български епиграфски паметници'''<ref name="МХ">Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] == Литература== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 4p8dmqcnezqwttrj9pcxqtfr0jjdwkw 12419628 12419627 2024-11-22T09:54:04Z Viktor 186343 12419628 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Обломок надгробия из Булгарского городища]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> ({{lang-cv|Пăлхар эпиграфика палăкĕсем}}, {{lang-tt|Болгар эпиграфика табылдыклары}}) — == Литература== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] jnjbqkhvc7p1rsoh87gdvjqarzquq7l 12419634 12419628 2024-11-22T10:01:19Z Viktor 186343 12419634 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> ({{langx|cv|Пăлхар эпиграфика палăкĕсем}}, {{langx|tt|Болгар эпиграфика табылдыклары}}) — == Библтография == * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] spskfzwvco15dal665pdb6oizhrpeq2 12419637 12419634 2024-11-22T10:03:06Z Viktor 186343 12419637 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — == Библтография == * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] dnd4g5dn7za4sk94vlijgc7z9kkcptx 12419639 12419637 2024-11-22T10:04:10Z Viktor 186343 /* Библтография */ 12419639 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — == Библтография == * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] sbv9p9mxt143alqokmdee04cdwexcli 12419642 12419639 2024-11-22T10:05:04Z Viktor 186343 /* Библтография */ 12419642 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — == Библиография == * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 27ugl7p7tfk23jojefwfhsv5sjrsqfb 12419645 12419642 2024-11-22T10:07:12Z Viktor 186343 /* Библиография */ 12419645 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 3e20gm9wo128b0o4ge7guus3gdxwlvb 12419663 12419645 2024-11-22T10:19:17Z Viktor 186343 12419663 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на българския улус на [[Златната орда]]. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] r22sihyqiui0ngeo5e9addewnrq8sj4 12419685 12419663 2024-11-22T10:36:16Z Viktor 186343 12419685 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 6897hyp0czoi5gfs7qym4bbejx097nw 12419689 12419685 2024-11-22T10:44:01Z Viktor 186343 12419689 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 6lzowzw9rl3wtbuz250mf1qwafxm70h 12419690 12419689 2024-11-22T10:47:56Z Viktor 186343 12419690 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански арабски, които в момента са около 400; * арменски със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 59nn8qktya65nu2km1fph49pflg0ln8 12419693 12419690 2024-11-22T10:53:17Z Viktor 186343 12419693 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански арабски, които в момента са около 400; * арменски със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] dwx1e4mrhyplxn5z9k8x75yfniezujf 12419697 12419693 2024-11-22T10:56:34Z Viktor 186343 12419697 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански арабски, които в момента са около 400; * арменски със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] fvras8bfd62fbdns86d1by3rg80sh09 12419704 12419697 2024-11-22T11:07:05Z Viktor 186343 12419704 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански арабски, които в момента са около 400; * арменски със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] sxyrfqye41ter1oqw4xw4ed6uyy6o7s 12419705 12419704 2024-11-22T11:10:14Z Viktor 186343 12419705 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref name="МХ"/>{{rp|60-61}} <ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 4ctttx7xglmaeqzrlyuzlqf21468mor 12419707 12419705 2024-11-22T11:12:06Z Viktor 186343 12419707 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 6uvqh19wzlrqitrw9qn02onndettl0y 12419710 12419707 2024-11-22T11:15:55Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419710 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. * Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. * Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 8p1kptr27bdgwb4ljesaldmlpyjzzvr 12419713 12419710 2024-11-22T11:19:18Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419713 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. * Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. * Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. * Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. * Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 7lg88qddzp7xve29me0nbi09oz8k1fd 12419715 12419713 2024-11-22T11:21:05Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419715 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. * Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. * Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. * Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. * Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. * Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. * Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] a6z4xk1ohqyzw4bxwx50l4zeqlv4whw 12419719 12419715 2024-11-22T11:25:49Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419719 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. * Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. * Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. * Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. * Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. * Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. * Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски * Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. * Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. * Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] jwwkyhd6tul61bw2q17b3578er7vjls 12419726 12419719 2024-11-22T11:28:51Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419726 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == * Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. * Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. * Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. * Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. * Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. * Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. * Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. * Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. * Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски * Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. * Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. * Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. * Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. * Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази стела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 317ikexfta81a3r535uoq5bk3bkvq9a 12419728 12419726 2024-11-22T11:30:10Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419728 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. * Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. # Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази стела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 2da4dwfzm6yysk1zfx1x5vsjefp7w2a 12419729 12419728 2024-11-22T11:30:36Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419729 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. # Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази стела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] smtqn1z8si8pink2ndoxonvz154tgwn 12419736 12419729 2024-11-22T11:33:45Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419736 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. # Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] kphqaj49mwhlm6h5zn8yhj2e4bejgul 12419738 12419736 2024-11-22T11:35:12Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419738 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 4roa4w8hew7bixom6m8sbt1s8dw155p 12419744 12419738 2024-11-22T11:39:56Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419744 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран (т.е. не е известно кой е погребан) епиграфски паметник от 1316 г. Местоположение: Руска федерация, Уляновска област, с. Архангелское, Чердаклински район. Езици арабски и български, # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 9qxa6u1dtbwjj3zga2hzqq4upttxgx7 12419746 12419744 2024-11-22T11:42:50Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419746 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран (т.е. не е известно кой е погребан) епиграфски паметник от 1316 г. Местоположение: Руска федерация, Уляновска област, с. Архангелское, Чердаклински район. Езици арабски и български, # Неатрибутиран епиграфски паметник от 1348 г. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Намерен зад летището в Болгар през 1974 г. Ударен от плуг. # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] rwrnsjri8cjtfn326n87yeciuii7zbf 12419747 12419746 2024-11-22T11:44:44Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419747 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран (т.е. не е известно кой е погребан) епиграфски паметник от 1316 г. Местоположение: Руска федерация, Уляновска област, с. Архангелское, Чердаклински район. Езици арабски и български, # Неатрибутиран епиграфски паметник от 1348 г. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Намерен зад летището в Болгар през 1974 г. Ударен от плуг. # Паметник от 1349 г. Местоположение: RT, с. Чл. Савруши, район Аксубаевски. Езици арабски и български. # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние. == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] sfk7l346r47j9trk9hzkumm6d58cka6 12419748 12419747 2024-11-22T11:49:20Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419748 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска област на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг.. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски район. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски район. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран (т.е. не е известно кой е погребан) епиграфски паметник от 1316 г. Местоположение: Руска федерация, Уляновска област, с. Архангелское, Чердаклински район. Езици арабски и български, # Неатрибутиран епиграфски паметник от 1348 г. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Намерен зад летището в Болгар през 1974 г. Ударен от плуг. # Паметник от 1349 г. Местоположение: RT, с. Чл. Савруши, район Аксубаевски. Езици арабски и български. # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, област Сизран. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние(виж по-долу): [[File:Smolkino-8450.JPG|thumb|Село Смолкино, област Сизран, област Самара]] == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 6o2b8hrv37b0rlg7wiufqyw46q8xsfp 12419751 12419748 2024-11-22T11:56:59Z Viktor 186343 /* Представени атракции */ 12419751 wikitext text/x-wiki [[File:Bolgar mezartasi.jpg|thumb|Фрагмент от надгробен камък от българско селище.]] '''Български епиграфски паметници'''<ref>Мухаметшин Д. Г., Хакимзянов Ф. С. [http://библиотека.сувары.рф/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf Эпиграфические памятники города Булгара] {{Wayback|url=http://xn--80abaqnbpf2a4b.xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/books/mukhamyetshin_d._g._khakimzyanov_f._s._epigrafichyeskiye_pamyatniki_bulgara.pdf |date=20210507172101 }}. Казань: Таткниго- издат, 1987. 128 с. (См. также [https://chgign.ru/a/public/112-ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ%20ПАМЯТНИКИ%20ГОРОДА%20БУЛГАРА.html на другом электронном ресурсе] {{Wayback|url=https://chgign.ru/a/public/112-%D0%AD%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%AF%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%98%20%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%90.html |date=20230915040110 }} — сайт Чувашского государственного институьта гуманитарных наук)</ref><ref name="К1">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.%201.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 1.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.%201.pdf |date=20230617120811 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-410-8</ref><ref name="К2">[http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/Булгарские%20эпиграфические%20кн.2.pdf Татарская эпиграфическая традиция. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Кн. 2.] {{Wayback|url=http://www.antat.ru/ru/iyli/publishing/book/2021/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D0%BD.2.pdf |date=20230915040111 }} / Авт.-сост.: И.Г. Гумеров, А.М. Ахунов, В.М. Усманов. – Казань: ИЯЛИ им. Г. Ибрагимова, 2021. – 160 с. ISBN 978-5-93091-411-5</ref> (чувашки — Пăлхар эпиграфика палăкĕсем, татарски — Болгар эпиграфика табылдыклары) — надгробни плочи с надписи (эпитафии) от 13-14 век на територията на [[Кашанско княжество|Българския улус]] на [[Златна орда]]. Идентифицираните надгробни паметници могат да бъдат разделени на няколко категории. От „цивилизационна“ гледна точка има следните: * мюсюлмански<ref name="ИИ">Измайлов И.Л [http://админ.татаровед.рф/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 Средневековые булгары: становление этнополитической общности в VIII – первой трети XIII века.] {{Wayback|url=http://xn--80aimpg.xn--80aagie6cnnb.xn--p1ai/uploads/libraries/original/0022a25c5a43602f7268ccf2fd3e59d0223c3415.pdf?1683097484 |date=20230915040108 }} – Казань: Институт истора.ии им. Ш. Марджани АН РТ, 2022. – 736 с.; 16 с. ил. ISBN 978-5-94981-383-6</ref>{{rp|175-182}} арабски, които в момента са около 400; * арменски<ref>Малышев А. Б. [https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy Армяне в этнокультурных взаимодействиях на территории Золотой Орды] {{Wayback|url=https://cyberleninka.ru/article/n/armyane-v-etnokulturnyh-vzaimodeystviyah-na-territorii-zolotoy-ordy |date=20210709181916 }}. // Известия Саратовского университета. Новая серия. Серия История. Международные отношения. 2016. Том 16, вып. 3. — С.257-258</ref> със собствена графика, в размер на 5 броя и няколко по-неясни фрагмента; в тях се срещат и арабски букви. Мюсюлманските надгробни плочи от своя страна могат да бъдат класифицирани според езика: * само с арабски текст; * като има освен арабски и текст на някакъв тюркски език. В зависимост от вида на тюркския език последната група паметници се разделя, както следва: * надгробни паметници с надписи на тюркски език (тази колекция е най-голямата); * надгробни паметници на тюркски език. Съществува и класификация, основана на външния вид на паметниците, в съответствие с техните художествени особености - 1-ви стил и 2-ри стил. Надгробните плочи от 1-ви стил обикновено имат текст на з-език, а 2-ри стил - текст на p-език. Следователно първоначално се смяташе, че такава класификация обхваща всички характеристики в комплекс. Има обаче изключения от тази кореспонденция. == История на изследването == Проучването на българските епиграфски паметници има тривековна история. Началото е поставено с указ на Петър I през 1722 г., след като той лично посещава българското селище. През 1831 г. ориенталистът Я. Клапрот публикува за първи път български епитафии. А през 1863 г. Х. Файзханов разчита надписите въз основа на данни от чувашкия език. == Мюсюлмански двуезични надгробни паметници == Особено място сред цялата българска епиграфика заемат български паметници само с арабски надписи, които не са особено много. По тях е трудно да се съди за етно-езиковата принадлежност на хората, но можете да научите за техния социален и личен живот. Съвсем друг въпрос са двуезичните паметници, които освен на арабски имат текст и на тюркски. Има дори едноезични тюркски надгробни паметници (не са много), както и една триезична - с текстове на арабски, тюркски з- и р-езици. == Представени атракции == # Паметник 1281/82 гг. Местоположение: с. Руски Урмат от Високогорска окръг на Република Татарстан (Република Татарстан). Езици арабски и български. # Паметник на дъщерята на Исмагил, Илчи Амек 1285/1286 гг. Местоположение: Република Татарстан, Българ. Език арабски. # Епиграфски паметник на Юнус ал-[Су]вари 1287/1288 гг. Местоположение: RT, Болгар. Езиците са арабски и български. Има недостатък. # Паметник 1291/1292 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Език арабски. # Паметник 1297/1298 Местоположение: RT, Казан (транспортиран от дачата на епископа до Държавния музей на Република Татарстан). Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Рамадан, Зубейда 1303/1304 г. Местоположение: RT, с. Болшие Атряси, Тетюшевски окръг. Езици арабски и български. # Паметник от гр. Болгар 1308 г. Езици арабски и български. Както пише F. S. Khakimzyanov, „някои думи са безценни материали с точна датировка за историята на чувашкия език, това е особено вярно за индикатора за множествено число -säm“. # Паметник 1309/1310 Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Има и минус. открит през 1973 г. # Паметник от град Чистопол. Дата: 1311 Езици: арабски (кранична формула), общотюркски (възхваляваща част) и български (датираща част). Намерен, подобно на други паметници на Чистопол, на градското гробище през 1984 г. от експедиция, състояща се от М. И. Ахметзянов, Р. М. Амирханов и Д. В. Мухаметшин. # Епиграфски паметник на сина на Гузман, Ибрахим ал-Сувари 1314 Местоположение: RT, село. Б. Тархани, Тетюшски окръг. Езици арабски и общотюркски # Неатрибутиран (т.е. не е известно кой е погребан) епиграфски паметник от 1316 г. Местоположение: Руска федерация, Уляновска област, с. Архангелское, Чердаклински окръг. Езици арабски и български, # Неатрибутиран епиграфски паметник от 1348 г. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Намерен зад летището в Болгар през 1974 г. Ударен от плуг. # Паметник от 1349 г. Местоположение: RT, с. Чл. Савруши, Аксубаевски окръг. Езици арабски и български. # Неатрибутиран епиграфски паметник (долен фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. # Епиграфски паметник на дъщерята на Юбал, Хаджи-Хатин. Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и български. Премахнат от основите на църквата "Успение Богородично" през есента на 2003 г. # Неатрибутиран епиграфски паметник (фрагмент). Датата не е зададена. Местоположение: RT, Болгар. Езици арабски и общотюркски. Изваден от основите на църквата „Успение Богородично“. # Неатрибутиран епиграфски паметник. Местоположение: област Самара, село. Смолкино, Сизран окръг. Координати: N 53°27.052′, E 048°08.055′. Състояние на запазеност: лошо, надписите са нащърбени, текстът е напълно изгубен. Твърди се, че православните местни хора наричат ​​тази cтела „Бабайка“. В действителност тези жители са не само православни, но и чуваши. Името "Бабайка" е калус от чувашки. Оригиналното име на чувашки език е „Papai Chulĕ” (Камъкът на Бабай). На официалния уебсайт на администрацията на селското селище Стара Рачейка на Сизрански общински район на Самарска област, който включва село Смолкино, има „ежедневно“ (непрофесионално, любителско) описание на надгробния камък в неговия текущо състояние(виж по-долу): [[File:Smolkino-8450.JPG|thumb|Село Смолкино, Сизран окръг, област Самара]] == Библиография == === на руски език === * Булатов А.Б. Булгарские эпиграфические памятники XIII–XIV вв. Правобережье Волги // Эпиграфика Востока, XVI. – М.-Л.: Наука, [[1963]]. – С. 56–71. * Булатов А.Б. Эпиграфические памятники Закамья // Ученые записки НИИЯИИЭ. – Чебоксары, 1967. – С. 198–215. * ''[[Каховский, Василий Филиппович|Каховский В. Ф.]]'' Булгарские памятники на территории Чувашии // История исследования археологических памятников в Чувашском Поволжье и материалы по антропологии чувашей. Чебоксары, [[1995]]. * ''[[Малов, Сергей Ефимович|Малов С.Е.]]'' Булгарские и татарские эпиграфические памятники // Эпиграфика Востока. – М.-Л., [[1947]]. – Вып. I. – С. 38–45. * Малов С.Е. Булгарская и татарская эпиграфика // Эпиграфика Востока. – М.- Л., 1948. – Вып. II. – С. 41–48.) * Михайлов Е. П. Фотоснимки надгробных камней, сделанные входе экспедиции [[1984]] г. в Комсомольском, Яльчикском, Батыревском, Шемуршинском районах Чувашской АССР // НА ЧГИГН. Отд. И. Ед. хр. 803. Инв. № 7021. * Мухаметшин Д. Г. Эпиграфические памятники Болгарского городища. Рукопись. / Архив ИА РАН. -Ф. Р-21. - Ед. хр. [[2015]]. * Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М.: Наука. [[1978]] 206 с. * Хакимзянов Ф. С. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/khakimzyanov-epigraficheskie-pamyatniki.pdf Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык] / Отв. ред. Э. Р. Тенишев; АН СССР, Казан. фил., Ин-т яз., лит. и истории им. Г. Ибрагимова. — М. Наука, [[1987]]. — 191 [1] с., ил. * ''[[Хузангай, Атнер Петрович|Хузангай А. П.]]'' [http://enc.cap.ru/?t=publ&hry=162&lnk=1807 БУЛГАРСКИЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ]. — Статья в электронной чувашской энциклопедии. * Юсупов Г. В. [https://prabulgarskiezik.files.wordpress.com/2014/06/garun-yusupov-vvedenie-v-bulgaro-tatarskuyu-epigrafiku.pdf Введение в булгаро-татарскую эпиграфику]. — М., Л.: Изд-во АН СССР, [[1960]]. — 322 с. * И.И. Гайнуллин, Х.М. Абдуллин, А.В. Касимов, А.М. Гайнутдинов, С.Р. Хамидуллин, Л.Н. Багаутдинова. [https://www.geoscan.ru/ru/blog/dokumentirovanie-bulgaro-tatarskikh-epigraficheskikh-pamyatnikov-sovremennymi-metodami Документирование булгаро-татарских эпиграфических памятников современными методами.] // «Восток (Oriens)», 2023. № 6, с. 29–41. === на други езичи === * Әхметҗанов М.И. [https://tashlar.narod.ru/books/Ahmznv/AHMZNV.pdf Болгар теленен язмышы (эпиграфика материаллары буенча)] // [http://www.tataroved.ru/publicat/ta_2.pdf ТА. 1998. № 1(2). С. 99–119.] (Ахметзянов М. И. О судьбе булгарского языка (по материалам эпиграфики). На татарском языке. В интернет-ресурсе имеется сокращённый перевод статьи на русский язык — [https://tashlar.narod.ru/text/ahmetzanov-bolgtel.htm вот здесь].) * Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, [[1955]]; * ''[[Бенцинг, Йоханнес|Вепzig. J.]]'' Dаs Hunnische, Donaubolgarische and Wolgabolgarische // Philogiae Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 685—695. * Вепzig. J. Dаs Tschuwaschische // Turcicae Fundamenta. Wiesbaden, [[1959]] Вd. I. S. 695—751. * ''[[Рона-Таш, Андраш|Róna-Tas A.]]'', Fodor S. Epigraphica Bulgarica: A Volgai Bolgar – török feliratok. Szeged, [[1973]]; * Ligeti L. A magyar nelv török kapcsolatai a honfoglalás etőtt és az Árpádkorban. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1986 602 I.; * Tekin T. Volga Bulgar kitabeleri ve Volga Bulgarcasi. Ankara, 1988; * ''[[Эрдаль, Марсель|Erdal M.]]'' Die Sprache der Wolgabulgarische Inschriften. Wiesbaden, [[1993]]. * Ceylan E. Çuvaşça çok zamanli ses bilgisi. Ankara, [[1997]], 256 s. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.tatar-inform.ru/news/uvideli-svet-novye-knigi-po-epigraficeskim-i-literaturnym-pamyatnikam-bulgarskogo-perioda-5867900 Увидели свет новые книги по эпиграфическим и литературным памятникам Булгарского периода] * [https://lingvoforum.net/index.php?topic=86401.0 Среднебулгарский] — Лингвофорум. * [https://elibrary.ru/item.asp?id=22708467 Измайлов И. Л., Волжская Булгария XIII в.: автономия или ханский улус, 2009] [[Категория:Волжка България]] [[Категория:Златна орда]] [[Категория:История на Татарстан]] [[Категория:История на Чувашия]] [[cv:Атăлçи Пăлхар эриграфика палăкĕсем]] [[en:Bulgarian epigraphic monuments]] [[ru:Булгарские эпиграфические памятники]] 6itsz5ls7rcphynqst3zntjv1tjl9x9 0 872887 12419670 2024-11-22T10:25:19Z Arise13 47978 Пренасочване към [[Феручо Ново]] 12419670 wikitext text/x-wiki #виж [[Феручо Ново]] r42msrdizpcjctrycq4z2vsqh5yqlhl 0 872889 12419700 2024-11-22T11:04:41Z Arise13 47978 Нова страница: „{{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Пиеро Оперто | снимка = PieroOperto.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Торино]] | държава на раждане = Файл:Flag of Italy...“ 12419700 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Пиеро Оперто | снимка = PieroOperto.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Торино]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Кралство Италия|Италия]] | град на смъртта = [[Суперга]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = | пост = [[Защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1946–1948<br>1948–1949<br>'''Общо:''' | отбори = {{флагче|Италия}} [[АС Казале Калчо|Казале]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | мачове = 71<br>11<br>'''82''' | голове = (4)<br>(0)<br>'''(4)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Пиеро Оперто''' ({{lang|it|Piero Operto}}) е [[Италия|италиански]] [[футбол]]ист, [[защитник]], част от състава на [[Великият Торино]]. == Кариера == Оперто играе за [[АС Казале Калчо|Казале]] два добри сезона с четири гола. Той все още не е навършил 22 години, когато преминава в шампиона на Италия [[ФК Торино|Торино]], забелязан от треньора [[Марио Спероне]], който оказва няколко натиска върху ръководството да го привлече в Торино. Поради контузията на [[Вирджилио Марозо]], Оперто намира място в отбора в първите мачове от сезон 1948/49. Той дебютира в [[Серия А]] срещу [[АС Рома|Рома]] на Стадио Филаделфия на 3 октомври 1948 г. Торино печели с 4:0, а представянето на Оперто впечатлява дори онези, които все още не го познават. В края на сезона той вече има 11 мача.<ref name="pinterest">{{cite web|url=https://www.pinterest.pt/pin/371476669236767762/|title=Pietro Operto, 1948-1949. League: 11 appearances. &#124; Il Grande Torino|website=Pinterest|accessdate=8 November 2017}}</ref> Завръщането на Марозо го спира да играе повече. С [[Гулиелмо Габето]] той е единственият торинец в отбора. Въпреки, че не играе много е извикан за приятелския мач между Торино и [[Бенфика]]. Оперто губи живота си на връщане от [[Лисабон]] със своите съотборници в [[Самолетна катастрофа в Суперга|самолетната катастрофа в Суперга]] на 4 май 1949 г.<ref name="ilsole24ore">{{cite web|url=http://www.ilsole24ore.com/art/notizie/2014-05-02/4-maggio-1949-tutta-italia-piange-grande-torino-101403.shtml?uuid=ABFPbCFB|title=4 maggio 1949: tutta l'Italia piange il Grande Torino|website=Il Sole 24 ORE|accessdate=8 November 2017}}</ref> Пиеро Оперто е погребан в гробището Монументале в Торино.<ref name="google">{{cite book|title=Granata in serie A.......... parola di Poeta|author=de Portillo, G.|date=2014|publisher=Youcanprint|isbn=9788891158697|url=https://books.google.com/books?id=n_u5BAAAQBAJ&pg=PT66|accessdate=8 November 2017}}</ref> == Отличия == ;Торино *[[Серия А]]: 1948/49 == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Оперто, Пиеро}} {{Превод от|en|Piero Operto|1250796945}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Торино]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] hgof2nvo86bsf7pchfd4s5q7cqcx3gt 0 872890 12419732 2024-11-22T11:32:39Z Arise13 47978 Нова страница: „{{Футболист | име на играча = {{Флагче|Словакия}} Юлиус Коростелев | снимка = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Мартин (Словакия)|Турчански свети Мартин]] | държава на ра...“ 12419732 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Словакия}} Юлиус Коростелев | снимка = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Мартин (Словакия)|Турчански свети Мартин]] | държава на раждане = {{Флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] | град на смъртта = [[Торино]] | държава на смъртта = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1945–1946<br>1946–1947<br>1947–1949<br>1949–1951<br>1951–1956<br>1956–1957 | отбори = {{Флагче|Чехословакия}} [[Слован Братислава|СК Братислава]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Ювентус]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Аталанта]]<br>{{флагче|Италия}} [[Реджина]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Парма|Парма]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АС Мантова|Мантова]] | мачове = ?<br>30<br>36<br>52<br>114<br>1 | голове = (?)<br>(15)<br>(9)<br>(22)<br>(49)<br>(0) | национален отбор години = 1946 | национален отбор = {{Флагче|Чехословакия}} {{имеНОФ|Чехословакия}}<ref>[http://www.myjuve.it/players-juventus/julius-korostelev-250.aspx Július Korostelev's statistics at Juventus] - MyJuve.it]</ref> | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 1957–1958<br>1958–1959<br>1959–1961<br>1961<br>1962<br>1969–1970<br>1971–1973<br>1979 | треньор отбор = {{Флагче|Италия}} [[Перуджа Калчо]]<br>{{Флагче|Италия}} Салсомаджоре<br>{{Флагче|Италия}} [[Пиаченца Калчо]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Ювентус]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Пиза Калчо]]<br>{{Флагче|Италия}} Баланджеро<br>{{Флагче|Италия}} Суса<br>{{Флагче|Италия}} Мати | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Юлиус Коростелев''' ({{lang|cs|Július Korostelev}}) е [[Чехословакия|чехословашки]] [[футбол]]ист, [[полузащитник]]. == Кариера == Въпреки че Коростелев започва кариерата си в [[Слован Братислава|СК Братислава]], той изиграва по-голямата част от нея в [[Италия]], с отборите на [[Ювентус]], [[Аталанта]], [[Реджина]] и [[ФК Парма|Парма]]. За кратко през 1961 г. Коростелев се завръща в Ювентус като треньор, но само за първите два мача от сезона, преди да се върне [[Карло Парола]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Коростелев, Юлиус}} {{Превод от|en|Július Korostelev|1243873880}} [[Категория:Чехословашки футболисти]] [[Категория:Чехословашки треньори по футбол]] [[Категория:Словашки футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на Парма]] [[Категория:Футболисти на Аталанта]] [[Категория:Треньори на Ювентус]] [[Категория:Починали в Торино]] 4j5ysw06ah1bwrwglyom7v73xmkp2gp